Embed Size (px)
Citation preview
УУННИИВВЕЕРРССИИТТЕЕТТ ЗЗАА ННААЦЦИИООННААЛЛННОО ИИ ССВВЕЕТТООВВННОО ССТТООППААННССТТВВОО
ККААТТЕЕДДРРАА „„ММЕЕДДИИИИ ИИ ООББЩЩЕЕССТТВВЕЕННИИ ККООММУУННИИККААЦЦИИИИ””
ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА
ПРОФЕСИЯ В КОНВЕРГЕНТНА МЕДИЙНА СРЕДА
АВТОРЕФЕРАТ
На дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” в
направление 3.5 Обществени комуникации и информационни науки, научна специалност
Организация и управление извън сферата на материалното производство (медии и
комуникации)
Докторант: Научен ръководител:
Иван Иванов Вълчанов доц. д-р Стела Константинова Ангова
София, 2017 г.
1
Съдържание на автореферата
I. Структура и съдържание на дисертационния труд..............................................................2
II. Характеристика на дисертационния труд.............................................................................5
1. Актуалност и значимост на темата.....................................................................................5
2. Обект и предмет на изследването.......................................................................................5
3. Цел и задачи на дисертационния труд...............................................................................5
4. Основна хипотеза на автора................................................................................................6
5. Методология, характеристика и ограничение на изследването......................................6
III. Резюме на дисертационния труд............................................................................................8
1. Първа глава. Трансформации на журналистическата професия в контекста на
конвергентна медийна среда...................................................................................................8
2. Втора глава. Въздействие на конвергентната медийна среда върху
образованието по медии и журналистика............................................................................15
3. Трета глава. Парадигма за професионален компетентностен профил на онлайн
журналиста..............................................................................................................................20
4. Четвърта глава. Концептуална рамка за развитие на образованието по медии и
журналистика.........................................................................................................................28
IV. Резултати и изводи от изследването....................................................................................37
V. Приноси и приносни моменти в дисертационния труд....................................................39
VI. Публикации по темата на дисертационния труд..............................................................40
2
Дисертационният труд е в обем от 300 страници, включващи 216 страници основен
текст и 84 страници приложения. Основният текст се състои от увод, четири глави,
заключение, използвана литература и източници, а приложенията са 9 на брой. Общият брой
на посочените литература и източници е 156 – 42 на български и 114 на английски език.
Част от основния текст са 3 авторски таблици, 2 карти и 17 графики, визуализиращи
резултатите от изследването.
Дисертационният труд бе обсъден в катедра „Медии и обществени комуникации” на
заседание на 19.01.2017 и бе взето решение за откриване на публична защита.
Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на 23.03.2017 в 13:00 часа в
зала 2032-А в УНСС. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в
сектор „Научни съвети и конкурси” на УНСС, София.
3
I. Структура и съдържание на дисертационния труд
Увод
1. Първа глава. Трансформации на журналистическата професия в контекста на
конвергентна медийна среда
1.1 Развитие на интернет като конвергентна медийна среда
1.2 Специфики на онлайн журналистиката
1.3 Трансформации на медийната среда и традиционните медии в интернет
1.4 Нови взаимодействия между медии и аудитория
1.5 Перспективи пред онлайн медиите
1.5.1 Мобилна журналистика
1.5.2 Журналистика на данните
1.6 Журналистическата професия – дефиниции, характеристики
1.7 Качества и професионални компетенции на журналиста
1.8 Нови журналистически компетенции и роли
2. Втора глава. Въздействие на конвергентната медийна среда върху образованието по
медии и журналистика
2.1 Характеристика и предизвикателства пред образованието по медии и журналистика
2.2 История на образованието по медии и журналистика
2.3 Проблеми и тенденции
2.4 Т-образен модел на журналистическа компетентност
2.5 Съвременни принципи в образованието по журналистика и медии
4
2.6 Световният опит
2.7 Образованието по медии и журналистика в България
2.8 Трансформации в учебните планове
2.8.1. Развитие и адаптиране на учебните планове на специалността „Медии и
журналистика” в УНСС, 2005/2006 – 2015/2016 учебна година
2.8.2. Контент анализ на учебните планове по специалност „Медии и журналистика” в
УНСС, 2005/2006 – 2015/2016 учебна година
3. Трета глава. Парадигма за професионален компетентностен профил на онлайн
журналиста
3.1 Категория „Технически умения”
3.2 Категория „Образование и езикови познания”
3.3 Категория „Дистрибуция на медийни продукти”
3.4 Категория „Съдържание и медийни трансформации”
3.5 Категория „Медиен мениджмънт”
3.6 Категория „Аудитория и конвергентна среда”
3.7 Карта на професионалния профил на журналиста в конвергентна среда
4. Четвърта глава. Концептуална рамка за развитие на образованието по медии и
журналистика
4.1 Категория „Актуалност и необходимост от образованието по медии и журналистика”
4.2 Категория „Журналистически компетенции и професионална етика”
4.3 Категория „Практическо обучение и придобиване на умения”
4.4 Категория „Иновативни и експериментални практики в обучението по медии и
журналистика”
5
4.5 Категория „Очаквания и перспективи за развитие на образованието по медии и
журналистика
4.6 Трансформации на образованието по медии и журналистика
4.7 Карта на тенденции и насоки за развитие на образованието по медии и журналистика
Заключение
Използвана литература и източници
Приложение 1. Дълбочинно интервю със Сибина Григорова
Приложение 2. Дълбочинно интервю с Владимир Йончев
Приложение 3. Дълбочинно интервю с Велислава Попова
Приложение 4. Дълбочинно интервю с Венцислав Савов
Приложение 5. Дълбочинно интервю с Алексей Лазаров
Приложение 6. Дълбочинно интервю със Златина Димитрова
Приложение 7. Дълбочинно интервю с Тодор Иванов
Приложение 8. Дълбочинно интервю с Евгения Друмева
Приложение 9. Бланка на анкета сред студенти от направление 3.5 Обществени
комуникации и информационни науки
6
II. Характеристика на дисертационния труд
1. Актуалност и значимост на темата
Темата на дисертационния труд е актуална и значима заради сериозните промени,
настъпващи в журналистиката като професия като резултат от все по-широкото
разпространение на интернет като конвергентна медийна среда и средство за комуникация
между журналисти и аудитория. От своя страна трансформациите в професионалната
среда оказват влияние и върху образованието, което трябва да се стреми към актуалност,
въпреки по-ниското темпо, с което възприема измененията. Избраната тема е част от нова
сфера за българските научни изследвания и резултатите от подобна разбработка биха били
полезни за бизнеса и висшите училища. Технологиите се превръщат в неизбежна част и от
образователния процес, в който се забелязват чести промени, предизвикани от
трансформациите в медийната среда, нови подходи в комуникацията между преподаватели и
студенти и развитие на ценни познания и умения чрез нетрадиционни методи на
преподаване и експерименти в учебните зали.
2. Обект и предмет на изследването
Обект на научното изследване е журналистиката, погледната от професионална и
образователна гледна точка. Професионални журналисти са хората, които изкарват
прехраната си чрез работа в медии, създавайки медийни продукти. Журналистиката е
академична дисциплина, която се изучава в света повече от век, а в България – повече от 50
години. Характеризирайки обекта, ще бъдат разгледани съществуващото вече или получено
в хода на други изследвания и на емпиричния етап знание под формата на правила,
принципи, закономерности, както и методите за приложението му в практиката.
Предмет на изследването е идентификацията на журналистиката в условията на
конвергентна медийна среда от професионална и образователна гледна точка. Тя включва
трансформациите в професионалния профил на журналистите и в образованието по медии и
журналистика.
3. Цел и задачи на дисертационния труд
Целите на научното изследване са: (1)идентификация и класификация на новите
професионални журналистически компетенции и умения; (2)създаване на карта на
7
професионалния компетентностен профил на онлайн журналиста; (3) дефиниране на
трансформациите в образованието като следствие от трансформациите в професията; (4)
съставяне на концептуална рамка за развитие на образованието в професионално
направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, предлагаща актуални
средства на преподаване във висшите училища. За да бъдат постигнати те, ще бъдат
изпълнени следните изследователски задачи: (1)анализ на ежедневните задължения на
журналистите, работещи в конвергентна среда, анализ на броя журналисти, създаващи
медийното съдържание, работното време, навици и нужди на професионалните журналисти;
(2)анализ на хардуерните и софтуерните технологии, необходими за създаване на медийни
продукти; анализ на новите задачи на журналистите, свързани с мениджмънта на медийните
организации; (3)анализ на дисциплини, включени в учебните планове по медии и
журналистика в УНСС; (4)анализ на ползата за студентите от получените знания,
актуалността на образованието, ролята му като основен източник и възпитател в целите,
мисията, моралните и етични ценности на журналистическата професия.
4. Основна хипотеза на изследването
Основната хипотеза е, че с промяната на средствата и средата за създаване и
разпространение на медийни продукти на професионалните журналисти се налага да
придобият редица нови умения и познания и да изпълняват нови роли, които не са пряко
свързани с фундаменталните принципи и разбирания за журналистиката, особено преди
утвърждаването на интернет като източник на информация и средство за комуникация.
Образованието по журналистика в България реагира адекватно на влиянието на
конвергентната медийна среда с оглед на учебните планове и реализация на студентите в
областта, но с настъпилите и все повече разрастващи се трансформации в професията, то
също трябва да се актуализира постоянно, за да бъде адекватно на действителността и
получените знания и умения в университетите да се движат успоредно със събитията в
професията.
5. Методология, характеристика и ограничение на изследването
Проведеното за целите на дисертацията изследване включва два компонента: (1) 8
дълбочинни интервюта с главни редактори и мениджъри на онлайн медии и традиционни
медии със силно присъствие в интернет, които потвърдиха трансформациите в професията,
8
необходимите журналистически компетенции и умения, мениджмънта на медиите,
изискваната от тях квалификация на служителите им; (2)155 анкети сред студенти,
обучаващи се в областта на медиите и журналистиката, които дадоха оценка за полученото
образование, дефинираха нуждите си и предложиха съвети за развитие на журналистиката
от образователна гледна точка. Освен дълбочинно интервю и анкета, са използвани и
следните изследователски методи: контент анализ, сравнителен анализ, предварително
емпирично проучване, личен опит и наблюдения на автора. Използвани са данни от редица
изследвания на други изследователи и на автора в областта на професионалните
журналистически компетенции и умения и университетското образование по медии и
журналистика, връзките с които обогатяват и дават по-ясна представа за резултатите от
проучването.
Ограничението е свързано с концентриране върху професионални журналисти,
работещи в интернет среда на територията на България, и образованието по медии и
журналистика в УНСС. Най-сериозното развитие на журналистиката в конвергентна среда е
в рамките около десетилетие назад във времето, което служи и като ограничение. Времевото
ограничение при изследването на образованието е 10 години – от учебната 2005/2006 до
учебната 2015/2016 за анализ на учебните планове и 2014-2016 година за анкетираните
студенти, сред които са представители на пет поредни випуска. Интервютата с експерти са
проведени през 2016 година, а предвид богатия си опит в медиите, те правят сравнение с
времето, обхванато от ограничението.
9
III. Резюме на дисертационния труд
1. Първа глава. Трансформации на журналистическата професия в контекста на
конвергентна медийна среда
Интернет като конвергентна медийна среда
Конвергенцията е процес, който оказва сериозно влияние и изменя не само
ежедневната рутина на професионалните журналисти, а медийната система като цяло.
Основните характеристики на конвергентната среда са скорост, мобилност,
мултимедийност, универсалност и интерактивност1. Тя позволява границите между
различните видове медии почти да изчезнат, като в онлайн средата могат да бъдат
използвани всички начини за комуникация на традиционните медии – чрез текст, звук и
картина, и да се добавят необятни възможности, предоставени от хипертекстовата и
„отворена”, свободна природа на Мрежата. В интернет, разглеждан като конвергентна
медийна среда, съществуват условия за развитие на всички познати преди появата му
медийни продукти, както и за поява на нови форми на комуникация и перцепция.
Група испански изследователи2 описват конвергенцията, която може да бъде
погледната през различни призми от медийната реалност в зависимост от (1)контекста,
(2)медиите, които обхваща, и (3)собственото мнение и разбирания на нейните
изследователи. Давид Доминго и колегите му определят четири основни направления на
медийна конвергенция, всяко от които ще бъде разгледано и в настоящото изследване. Те
говорят за:
- интегрирана продукция, комбинираща характерното за традиционните медии
съдържание – текст, звук и картина с типичните за интернет технологии и хипертекстово
съдържание;
- професионалисти с мултиумения – журналисти, които разполагат с изключително
широк спектър от компетенции и способности, разделени в три насоки – (1)медийни
1 Светла Цанкова и колектив, Икономически и професионални трансформации в конвергентната медийна
среда. София, Издателски комплекс – УНСС. 2 David Domingo. Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at
Spain. Available at: https://online.journalism.utexas.edu/2007/papers/Domingo.pdf
10
мултиумения или способност за създаване на съдържание за различните видове медии,
(2)ресорни мултиумения или познания в много различни области и възможност за бърза
реакция и ориентиране при отразяване на събития от разнородни тематични полета и
(3)технически мултиумения, свързани с възможността на журналиста да извърши почти
всички или всички действия от производствения процес на медийния продукт;
- мултиплатформено разпространение (дистрибуция) – ако медийната компания има
традиционен и онлайн вариант, разпространение и в двата вида, а ако е само онлайн –
разпространение не само чрез собствената уебстраница, а и чрез социални мрежи, дигитална
реклама, подбор на съдържание, търсещи машини;
- активна аудитория, която коментира, допълва и често се явява коректив на
професионалната журналистика, а също така е източник на информация чрез упражняване
на гражданска журналистика.
Специфики на онлайн журналистика
Интернет, разглеждан в настоящото изследване като конвергентна медийна среда, е
полето за развитие на онлайн медиите. Това са всички медии, позиционирани в Мрежата –
традиционни, пренесени в онлайн среда, изцяло съществуващи в интернет медии без
традиционен аналог и иновативните разновидности и алтернативи на средствата за
междуличностна комуникация, описани от Стела Константинова, които се използват и от
медиите за целите на масовата комуникация – социални мрежи, блогове, влогове, сайтове за
споделяне и други3.
Джордж Брок твърди, че се намираме в епоха на полиморфни4 (многоформени)
медии. Това са медии, които непрестанно променят формата и функциите си. Медийната
мощ, доскоро концентрирана, се разделя на малки фрагменти и този процес, даващ
възможност на аудиторията сама да избира източника си на информация сред много, трудно
може да бъде спрян. Тенденциите сочат, че повечето от потребителите ще достигат до
медийните продукти чрез мобилно устройство. Тогава на мениджърите на медийни
организации и главните редактори ще им се наложи да мислят за обработка на големи
3 Стела Константинова, Онлайн медии. Авангрард прима, София, 2015 ,119
4 George Brock. The age of polymorphous media, Available at: http://georgebrock.net/the-age-of-polymorphous-
media/
11
обеми от данни и за визуализация на резултатите от този процес, за виртуалната реалност и
нейното приложение в журналистическата професия, за нов вид дистрибуция, която в
известна степен е контролирана и от производителите на мобилни устройства.
Онлайн медиите промениха живота на аудиторията завинаги, казва Майк Уорд5. Има
промяна в медийната парадигма, както и в целия живот на хората, в начина, по който те
комуникират и съществуват. Безпроблемният достъп до дигитализирана информация и
увеличаването на възможностите за достъп до нея отприщват вълна, която не може да бъде
овладяна. Новините и медиите се превръщат във все по-значими фактори от живота на
интернет потребителите и, дори да не искат, те ги виждат. Това се случва в новинарските
потоци на социалните мрежи например.
Характеризирайки журналистиката в онлайн среда, Хенри Дженкинс6 говори за връзка
между три основни концепции – медийна конвергенция, участие на аудиторията и
колентивна интелигентност. Той твърди, че конвергенцията не е просто техническото
сливане на медийно съдържание и разпространението му чрез различни платформи, а също
така насърчаване на аудуторията да търси нова информация и да прави връзката между
разнородното медийно съдържание.
Участието на аудиторията контрастира на по-стария медиен модел, в който тя е
пасивна страна. Той обаче отбелязва, че страната на медиите все още има повече
информация и влияние, както и че някои потребители имат повече способности да участват
в този нов начин на комуникация от други. Тъй като има повече информация, отколкото
човек може да възприеме, всеки потребител пречупва видяното в различните форми на
конвергенция, чрез своя начин на мислене и разбирания. Когато сподели това, консумацията
се превръща в колективен процес и разглеждайки я, можем да комбинираме много умения и
медийна мощ.
Колективната интелигентност променя начина, по който действат образование,
религия, политика, реклама, дори и военни мисии. Адаптирайки се в тази среда,
журналистическата професия е изправена през изцяло нови задачи и цели – да създаде
новаторски продукт, който да бъде потрбяван по няколко начина, да се научи да разбира и
5 Mike Ward. Journalism online. Focal Press, 2002.
6 Henry Jenkins. Convergence Culture. Where Old and New Media Collide. New York University, 2006
12
комуникира с аудиторията и да се научи вниква в това как отделни потребители разбират и
използват информацията, за да осмисля случващото се около тях, да прецени кои са
надеждни и да извлече добавена стойност от това.
Журналистическа професия, фундаментални и трансформирани професионални
компетенции и умения на журналиста
Дейността на професионалния журналист може да се дефинира като основна или
допълнителна работа на хора, които се занимават със събиране, проверяване, подбор,
обработка и разпространение на информация, коментари, развлекателни и образователни
материали чрез средствата за масова комуникация – масмедиите.7 Професията на
журналиста се състои в това да информира аудиторията за всичко, случващо се в областта,
с която са свързани компетенциите му, или поне всичко, което успее. Неговата работа е да
информира, разкрива и представя гледните точки на всяка от страните по даден проблем
или конфликт и по този начин да позволява на публиката си да участва в събитията.
Професионални журналисти можем да наречем онези хора, работещи в традиционните
и нови медии, които са достигнали високо качество и майсторство в дейността, с която
изкарват прехраната си8. Пет фактора обаче обуславят наличието на това майсторство. Това
са служенето на истината, подбор, разделяне и отразяване на отделните теми, засягащи
обществото и спазването на възприетите чрез закон или етични кодекси норми и етика на
журналистическата професия. Към тях спадат и свободата и независимостта на
журналистите, както и необходимостта от навременни и адеватни действия при възникване
на извънредни ситуации.
Наред с фундаменталните компетенции и качества, свързани с професията, с процесите
на промяна на медийната среда и новите технологии, на журналистите им се налага да
придобиват изцяло нови умения, познания и роли. Идентификацията на новите компетенции
и роли е от голяма важност за бъдещето на журналистиката. Това не е въпрос, свързан само
с журналистите. Той е фактор, влияещ върху обществото и държавата.
7 Петранка Филева, Любомир Стойков и колектив, Журналистически професии - статут и динамика в България
(2010) 8 Петранка Филева, Любомир Стойков и колектив, Журналистически професии - статут и динамика в България
(2010)
13
Редица изследователи говорят за „мултиумения” на журналистите, работещи в
конвергентна среда, и мненията какво точно трябва да умеят журналистите са разнообразни,
затова ще ги обобщим, за да проследим тенденциите. Испански учени твърдят в изследване
на мултиуменията, че има три категории от тях, които журналистите трябва да владеят.
Източник: http://www.cac.cat/pfw_files/cma/recerca/quaderns_cac/Q27_EN_Scolari.pdf
- технологичните мултиумения са свързани с използване на инструменти – програми и
машини, които помагат да създаване на медийно съдържание за различни медии. Например
журналистите в днешно време могат да работят с програми за писане, обработка на снимки,
обработка и монтиране на видео, програми за мрежов мениджмънт, бази данни и т.н;
- медийните мултиумения са за създаване на медийно съдържание в един от или
всички от следните формати: текст, звук, картина или интерактивни елементи. Например
след посещаване на събитие журналистът пише текст и подготвя звуков запис и
видеоматериал. Уменията тук са свързани с техническа работа с необходимите софтуерни и
хардуерни компоненти, както и семиотични познания – познаване на „езика” на различните
видове медии;
14
- Ресорните или тематични мултиумения са необходими за отразяването на събития в
напълно различни сфери – например спорт, политика, култура и т.н. Един и същи журналист
може да отрази събития от футболен мач до политически събития.
Марк Дюз и Леополдина Фортунати твърдят, че новата среда изисква от журналиста
гъвкавост, както и несъществуващи до момента задачи и отговорности. Той трябва да се
ориентира лесно в онлайн средата, да може да се възползва от възможностите, които тя
предоставя и да разбира и комуникира с аудиторията, чиято роля в процеса на комуникация
става все по-сериозна.
Институт „Poynter” – глобален лидер в изследването и обучението в областта на
медиитe и журналистиката, определя 37 базови умения, които ще начертаят бъдещето на
журналистиката. Това са: любопитност, точност, справяне със стрес и крайни срокове,
понасяне на критика, богата обща култура, добри социални умения, отборна работа,
журналистическа етика, познаване на чужди култури, познаване на управлението, разбиране
на медийната среда, познания по авторско право, познание на журналистическите закони,
познания за медийната организация и бизнеса, добра преценка за новини, следене на
актуалните събития, подбиране на информация на база надеждност, лидерство, способност
да се приеме промяна и иновация, анализиране и синтезиране на огромни количества данни,
създаване на контакти и източници, търсене на информация онлайн на високо ниво,
владеене на технологията за вземане на интервю, търсене на нвоини и проверка на
източници без интернет, поглед върху новините от историческа гледна точка,
интерпретиране на статистическа информация и графики, разказване на истории, писане на
разбираем език, висока грамотност, различни видове журналистическо писане, разбиране на
очакванията и нуждите на аудиторията, умения за говорене, умения за работа с HTML и
други компютърни езици, заснемане и обработка на видео, заснемане и обработка на
снимки, запис и обработка на звук, умения за разказване на истории с дизайн и
визуалицации9.
Сред изброените умения забелязваме такива, които са непреходни за журналистиката
във всички фази от развитието й, както и напълно нови, наложени изцяло от еволюцията на
технологиите и интернет. Най-важно е взаимодействието между тях и прилагането както
9 Howard Finberg, Lauren Klinger. Core Skills fot the Future of Journalism. Available at: http://www.newsu.org
/course _files/CoreSkills_FutureofJournalism2014v2.pdf
15
на общовалидните, така и на повече техническите компетенции при работа в конвергентната
среда.
Разглеждайки досегашните изследвания и познание в областта, разбираме колко
съществени трансформации настъпват в журналистическата професия като следствие от
развитието на технологиите и развитието на интернет, представляващ конвергентна среда.
Също става ясно, че в основата и мисията си журналистиката не се изменя през различните
епохи, както и че фундаменталните журналистически качества, компетенции и умения се
запазват. Технологиите, промяната на комуникационната структура и свободата в интернет
разкриват безкрайни възможности, но и изискват изцяло нова палитра от умения,
компетенции на съвременните журналисти, които трябва да изпълняват и редица роли, за да
бъдат полезни на аудиторията си. Общото мнение на изследователите е категорично – макар
и със същото ядро, професията е с изцяло променена обвивка, изискваща повече от
работещите. Събитията, информацията и нуждите на аудиторията стават все повече и
професиятa на журналистите не е претърпявала толкова фундаментални промени за толкова
кратък период. За да проследим по какъв път на трансформации върви и да идентифицираме
професията на журналиста в българската медийна среда в трета глава от изследването
ръководителите на някои от най-сериозните български медии, позиционирани в интернет,
потвърждават и отхвърлят част от описаните тенденции, както и загатват за изцяло нови.
16
2. Втора глава. Въздействие на конвергентната медийна среда върху
образованието по медии и журналистика
Проблеми и тенденции пред образованието по медии и журналистика
Образованието в областта на медиите и журналистиката, предоставяно от висшите
училища, е с особена важност за съвременното общество. Причината за това е, че пазарът на
търговските медии често се води от стремежа към икономическа печалба за сметка на
изпълняване на професионалния дълг, мисията и следването на етични и морални норми в
журналистиката.
Образованието по журналистика също претърпява сериозни трансформации като
следствие от развитието на дигиталните технологии, интернет и медийната конвергенция.
Развитието на технологиите е толкова бурно, че висшите училища трудно успяват да
актуализират учебните планове и да следват темпото на изменящата се почти ежедневно
медийна среда. Това е валидно както навсякъде по света, така и в България. За да бъдат
качествено подготвени за бъдещата си професионална работа в интернет среда, студентите
по журналистика трябва да имат теоретични и практически познания относно технологиите
и съвременните начини за създаване и разпространение на медийни продукти и новите
длъжности и роли, които им се налага да съвместяват в професионалното си ежедневие.
Изследователите на образованието по медии и журналистика се обединяват около
няколко твърдения: необходими са експерименти в учебните зали; базовите ценности в
журналистиката остават важни; има нужда от по-голяма връзка между преподавателите и
мениджърите от бизнеса. Ерик Нютън твърди, че реакцията на преподавателите по
журналистика е по-бавна от темпото на създаване на нови технологии10
. Той казва още, че
журналистиката не трябва да се преподава като умение, а като най-интересната професия на
света, в каквато тя се превръща. Том Розентел добавя четирите основни насоки, в които
трябва да бъдат обучавани студентите: технически умения (работа с компютър и платформи,
начини, по които ще им се налага да създават журналистически продукт); журналистическа
отговорност; разбиране на бизнеса; „интелектуална дисциплина на проверка на
10
Eric Newton, „Journalism education isn’t evolving fast enough, and you should help change that” (2013),
http://www.niemanlab.org. (достъп: 17.09.2015)
17
информацията”.11
Синди Роял обръща внимание на друго важно нещо – че не трябва всички
усилия да се съсредоточават само върху технологиите. Тя казва, че техническите
компетенции, без умения за разказване на истории, оформяне на текст и умения за
разпространение, само ще объркат студентите.12
Нютън твърди още, че университетите
трябва да учат студентите как да поддържат връзка с аудиторията си чрез интернет. Той
казва, че съвременна медия, която не го прави, е като болница, в която има лекари и
медицински сестри, но не и пациенти.
Съвременни принципи в образованието по медии и журналистика
Световният съвет за журналистическо образование13
е извел 11 принципа за
обучението на студенти по журналистика и медии. Съветът представлява 32 научни
организации и чрез съвместната им работа и обмен на опит е достигнал до принципите,
свързани с общата природа, роля, значимост и бъдеще на журналистическото образование в
световен мащаб. Учените са единодушни, че журналистическото образование дава основите
по теория, изследване и практическа подготовка за ефективно и адекватно прилагане на
журналистиката в професионалния живот. Журналистическото образование се дефинира по
различни начини, но в основата му винаги стои познаването на всички видове медии и
техните особености. Преди всичко отговорният журналист трябва да има етично отношение
към аудиторията. Това отношение е изградено от разбирането и оценяването на ролята,
която журналистиката има при формирането, развитието и запазването на информирано и
силно гражданско общество. Ето и някои от изведените принципи, които се доближават най-
много до настоящото изследване: в сърцевината си журналистическото образование е
съвкупност от концептуално, философско и практическо (за придобиване и развитие на
уменията) съдържание. Макар че е интердисциплинарно, журналистическото образование
има своя ниша в академичното поле, както и собствено знание и теория; преподавателите по
журналистика трябва да бъдат както учени, така и практици в областта. Важно е те да имат
11
Tom Rosenstiel, „Why we need a better conversation about the future of journalism education”, www.poynter.org
(достъп 17.11.2015) 12
Cindy Royal, „At the intersection of journalism, data science, and digital media”, www.niemanlab.org (достъп:
17.11.2015) 13
World Journalism Education Council (Световен съвет за журналистическо образование) е неформална
коалиция, представляваща 32 академични асоциации от цял свят, свързани с образованието по журналистика и
масова комуникация на университетско ниво. Свързвайки организации от шест континента, съветът се надява
да създаде среда за преподавателите по журналистика, в която те да обменят опит и да търсят съвети от колеги
от целия свят, http://wjec.ou.edu
18
опит в професионалната журналистика; завършилите журналистическо образование трябва
да бъдат подготвени за работа като добре информирани, силно отдадени на работата си
практици, които имат високи етични принципи и могат да защитават обществените
интереси, което е и най-важно в професията им; преподавателите по журналистика трябва да
запазят силна връзка с медийния бизнес. Те трябва да адаптират работата си спрямо
практиката в сферата и да предлагат съвети на професионалистите; журналистиката е област
със силно технологично развитие. Практиците имат нужда да овладеят редица компютърни
и други умения. В практическата си част образованието трябва да ориентира кои са тези
инструменти и как се ползват; преподавателите трябва да комуникират с колеги от целия
свят, с които да обменят опит и съвети, за да може журналистиката да се развива като
академична дисциплина и да помогне на журналистите да разгърнат пълния си потенциал.14
Трансформации в образованието световен мащаб и в България
Изследване на висшето образование по журналистика в САЩ очертава най-сериозния
проблем, пред който то е изправено15
. В него преподаватели от различни университети
споделят най-важните за тях умения и познания, които трябва да предадат на студентите.
Изводът обаче е, че докато в последните няколко десетилетия на ХХ век бизнесът е имал
нужда от готови за работа хора, които в буквалния смисъл на думата да започнат работа в
деня след завършване на образованието си и да нямат нужда от много допълнително
обучение на работното място, и всичко това е било осъществявано безпроблемно, в днешно
време ситуацията е по-различна. Преподавателите са свикнали да предават едни и същи
знания и умения семестър след семестър, година след година, десетилетие след десетилетие,
и те са били напълно достатъчни заради сравнително ниското темпо на трансформации в
професията.
Предизвикателството пред журналистиката обаче се състои в това какво ще се случи в
момента, в който практическите умения на студентите станат неактуални, заради развитието
на технологиите и новия начин на набавяне на новини и информация. Какво ще се случи,
когато бизнесът има нужда от нови продукти, нови идеи, нови бизнес модели, нови
информационни потоци? Ще може ли тогава образованието по журналистика да помогне?
Един от основните изводи на изследването и отговор на тези въпроси е, че всичко, което
14
World Journalism Education Council, http://wjec.ou.edu/principles.php (достъп: 20.11.2015) 15
http://www.knightfoundation.org/media/uploads/publication_pdfs/KF-Above-and-Beyond-Report.pdf
19
студентите учат, трябва да бъде новото – иновация след иновация, технология след
технология и този процес да бъде непрекъснат. Те трябва да придобият навика никога да не
спират на едно място, никога да не изостават, а да търсят новото, да го създават и да
прегърнат иновациите и промените. Тук отново се споменава необходимостта студентите да
познават добре фундаменталните дисциплини, свързани с медиите. Отвъд тях обаче има
толкова различни идеи за това какви са необходимите умения и познания, колкото хора биха
изказали мнението си по въпроса16
.
Анализ на учебните планове при обучение на студенти по журналистика за последните
10 години сочи, че измененията в журналистическата професия водят и до сериозни
трансформации на образованието по журналистика в България и в частност в катедра
„Медии и обществени комуникации” към УНСС. В отговор на нуждите на бизнеса от
професионалисти с многобройни и разнообразни познания, в рамките на последните десет
години според учебния план по „Медии и журналистика” се изучават с 10 дисциплини
повече при увеличаване на общия хорариум за четирите години на обучение в бакалавърска
степен. Взети са мерки и за другия аспект от сложната ситуация, породена от изискването на
медиите за професионалисти с познания в различни сфери, които същевременно да бъдат и
тесни специалисти в определена област.
Разгледаните досегашни изследвания, проведени от международни и български
изследователски екипи, становищата на някои от най-именитите световни организации,
свързани с журналистическото образование и компетенциите на професионалните
журналисти, практиката на най-именитите университети в света, както и тази в УНСС при
обучение на студентите, показват значими трансформации в нуждите на студентите и
бъдещите им работодатели, стратегиите и подходите за образование. От разгледаните
изводи можем да заключим, че конвергентната среда, процесите в нея и влиянието им върху
образованието в областта изискват изцяло нова идентификация на журналистиката като
университетска специалност. Те дават насока и за бъдещето, в което се очаква
трансформациите да бъдат още по-бурни и често налагащи се.
От прегледа да научната литература, описваща трансформациите на образованието по
медии и журналистика в България и по света вследствие развитието и влиянието на
16
Poynter News University, State of Journalism Education 2013, http://www.poynter.org (достъп: 10.11.2014)
20
конвергентната медийна среда и от резултатите от досегашни изследвания по темата можем
да стигнем до извода, че се наблюдават сериозни трансформации в журналистиката като
университетска специалност. Както в журналистическата професия, така и в образованието
фундаменталните принципи са запазени, като те остават непреходни, независимо от
новостите в средата. Това са основните журналистически дисциплини, както и мисията и
функцията на журналистиката. Вследствие развитието на технологиите и медийната среда
обаче в световен мащаб образованието в областта се изменя. Водещите университети в
световен мащаб първи вземат мерки и проправят пътища и модели за развитие и за
останалите. Образованието по медии и журналистика в УНСС също е преминало през
сериозни трансформации през последните 10 години, много от които са причинени именно
от изследваните в дисертацията процеси. Нуждите на бизнеса, съдържанието на учебните
планове, начините на комуникация между преподаватели и студенти, начините на
преподаване, ползите и функциите на образованието по медии и журналистика се изменят с
голяма скорост, а тези фактори и тенденции са изследвани и описани подробно в четвърта
глава от настоящия труд.
21
3. Трета глава. Парадигма за професионален компетентностен профил на онлайн
журналиста
За целите на настоящата разработка беше проведено качествено изследване –
дълбочинни интервюта с експерти в областта на медиите, заемащи високи позиции в
онлайн медии и традиционни медии със засилено присъствие в интернет. Те отговориха на
въпроси, свързани с най-новите компетенции, които изискват от служителите си, развитието
и трансформациите на журналистиката в конвергентна среда и още теми, свързани с
динамичното развитие на професията в сегашната действителност.
Респондентите са с дългогодишен опит в медиите – от най-малко 7 години в онлайн
среда до общо над 25 години в професията. Аргументите те да бъдат интервюирани са да
бъдат проследени както наблюденията им на база опита и високата им експертност, така и
изискванията, които те имат към настоящите си и бъдещи служители. Именно по този начин
може да бъде формулирана и парадигма за професионален компетентностен профил на
онлайн журналиста.
Въпросите са разделени в шест категории – технически умения; образование и
езикови познания; дистрибуция на медийни продукти; съдържание и медийни
трансформации; медиен мениджмънт и аудитория в конвергентна среда. Във всяка
категория ще бъдат представени съответните въпроси, резултатите от проучването, анализ
на обстоятелствата и формулиране на изводи.
Резултатите от изследването са систематизирани в следната авторска таблица,
създадена на база качественото изследване:
Категория Компетенции и умения на онлайн
журналиста
Дистрибуция на медийни продукти - публикуване на материали чрез
администраторски панели в сайтовете на
медиите;
- подредба на снимки, видеоматериали,
22
хиперлинкове, графични елементи;
- вграждане на елементи от социални
мрежи в материалите;
- поддържане на профили в социалните
мрежи – познаване и работа със страници,
познаване на алгоритъма за работа на
социалните мрежи;
- използване на смартфон и готовност
за работа чрез него през голяма част от
денонощието – заснемане на снимки, видео,
мениджмънт на социални мрежи,
комуникация;
- създаване и разпространение на
подходящо съдържание за мобилни версии
на сайтове и мобилни приложения.
Аудитория и конвергентна среда - комуникация с аудиторията –
дискусия, анализ и нанасяне на корекции,
допълване на материали;
- анализ на сигнали от потребители;
- проверка и пресяване на информация
от потребители и развиване на теми;
- анализ и разбиране на нуждите на
аудиторията;
- модериране на форум и коментарни
секции;
- изграждане и поддържане на
23
общност;
- откриване на теми в социалните
мрежи.
Образование и езикови познания Т-образна структура на компетенциите
– експертни познания в конкретна област в
комбинация с широки познания във
възможно най-много области;
- умения и инструменти, позволяващи
отразяване на всяка тема;
- извършване на функция на коректор;
- още по-висока грамотност и работа с
езика;
- задължително владеене на английски
език;
- владеене на втори чужд език, освен
английски – руски, френски, немски.
Съдържание и медийни
трансформации
- работа в по-малък екип с повече
задачи и обем работа;
- готовност за работа с по-висок
интензитет;
- поемане на отговорност за материали,
които се публикуват без редакция;
- извършване на функциите на
репортер/журналист и редактор на собствени
материали едновременно;
24
- редакция на чужди материали;
- адаптация към промени в жанровете;
- използване на нови жанрове –
социални мрежи и блог публикации, обзор
на мнения в социални мрежи;
- изразяване в кратки журналистически
форми – не много по-дълги от 140 знака.
Медиен мениджмънт - готовност за работа по всяко време от
денонощието, от различни места – офис,
дом, в движение;
- справяне със сериозно натоварване;
- постоянно обновяване на
информацията;
- продължителна работа на компютър и
умения за ориентиране и намиране на
информация основно чрез него;
- готовност за постоянно развитие,
придобиване на нови умения и използване на
нови софтуерни и хардуерни технологии;
- скорост и реактивност;
- нагаждане на по-възрастните
журналисти към честите промени;
- извършване на много и различни
дейности едновременно (мултитаскинг);
- взаимозаменяемост с останалите
25
служители;
- самостоятелно вземане на решения;
развитие на собствени идеи;
- разпределение на задачи и
отговорности с другите членове на екипа;
- бързи действия;
- инициативност.
Технически умения - работа със социални мрежи –
употреба като канал за разпространение на
медийни продукти, източник на информация
и теми, комуникация с аудиторията;
- работа с дигитални технологии;
- справяне с по-голям обем работа;
- по-голяма бързина в реакциите и
действията;
- съчетаване на няколко професии в
една;
- избор на канал за разпространение;
- проследяване на реакцията и
обратната връзка на аудиторията;
- постоянно обновяване на уменията,
готовност за придобиване на нови;
- заснемане, обработка, публикуване на
снимки, създаване на фотогалерия, колаж, gif
изображения;
26
Описаните в настоящата глава тенденции, нови компетенции и умения, благодарение
на опита и високото ниво на екпертност на респондентите, можем да начертаем и карта на
професионалния профил на онлайн журналиста. Поради липсата на конкретна
формулировка на длъжност в НКПД, можем да я разгледаме с работните наименования
„онлайн журналист” или „журналист в онлайн медия” (визуализацията е авторска):
- заснемане и монтиране на
видеоматериали, публикуване и
разпространение в интернет;
- работа с компютърни езици,
обработка на големи бази данни,
интерактивна визуализация на информация;
- експерименти в работна среда с
възможностите, които технологиите
позволяват.
27
28
Качественото изследване, резултатите от което бяха описани в трета глава, показа
редица трансформации в професионалния компетентностен профил на съвременния
журналист. Конвергентната медийна среда е фактор за това редица нови или изцяло
обновени базови компетенции и умения да бъдат неизменна част от начините за създаване и
разпространение на медийни продукти от професионалните журналисти. Развитието на
интернет и дигиталните комуникации влияят върху всеки аспект от журналистическата
професия, а в професионалното си ежедневие работещите в медийни организации се
сблъскват с все повече и по-различни непривични до момента задачи, функции и роли,
които трябва да изпълняват. Респондентите ежедневно следят и ръководят процесите в
своите медии и имат най-ясен поглед върху това какво се налага да вършат техните
служители и съответно какво изискват от тях. Наблюденията и опита, които те споделиха,
доказаха, че има нужда от изцяло нов поглед върху журналистическата професия от гледна
точка на технически умения; образование и езикови познания; дистрибуция на медийни
продукти; съдържание и медийни трансформации; медиен мениджмънт и аудитория в
конвергентна среда. Резултатът от изследването е карта на професионалния
компетентностен профил на онлайн журналиста, показваща необходимите журналистически
компетенции и умения в конвергентна медийна среда към момента на провеждането му.
29
4. Четвърта глава. Концептуална рамка за развитие на образованието по медии и
журналистика
За целите на дисертационния труд беше проведено и количествено изследване –
анкета, проведена на терен, сред студенти, обучаващи се в специалностите „Медии и
журналистика” и „Медия икономика” в катедра „Медии и обществени комуникации” към
УНСС. Сред тях са представители на пет випуска – обучавалите се между първа и четвърта
година през учебната 2015/2016 година и обучавалите се в четвърта година през учебната
2014/2015. Целта на изследването е да бъде проследено отношението на студентите към
образованието в областта на медиите и журналистиката и мнението им относно неговата
актуалност, бъдеще, необходимост, както и техните изисквания и нужди по време на
обучението.
Въпросите са разделени в пет категории според насоката си и информацията, която
предоставят: актуалност и необходимост от образованието по медии и журналистика;
журналистически компетенции и професионална етика; практическо обучение и
придобиване на умения; иновативни и експериментални практики в обучението по медии и
журналистика; очаквания и перспективи за развитие на образованието по медии и
журналистика.
Разглеждайки резултатите от анкетата и представеното във втора глава изследване на
структурата и съдържанието на учебните планове, можем да обобщим, че в УНСС са взети
мерки по редица въпроси и нужди от актуалност на образованието:
- през годините са запазени най-важните и базисни дисциплини, свързани с
журналистическата професия и възпитаващи професионални и етични ценности,
проповядващи мисията на журналистиката, както и фундаментални за обществените
комуникации и информационните науки дисциплини, които помагат за изграждане на
цялостна представа и знания в сферата на медиите и обществените комуникации;
- увеличен е броят на изучаваните дисциплини и съответно хорариумът, което дава по-
обширни познания на студентите във важни за професионалната журналистика
направления;
30
- увеличен е броят на избираеми дисциплини и е осъществена връзка между тях чрез
групирането им в модули. Интердисциплинарните взаимодействия и връзки помагат за
профилиране на студентите в определен вид медии;
- увеличен е хорариумът на учебната практика поради необходимостта от близост
между университета и бизнес средата, в която студентите могат да видят работната среда
отблизо, да натрупат ценни контакти и да си отворят възможности за бъдеща работна
позиция в медията, в която са прекарали стажа си;
- създадено е учебно телевизионно студио, в което студентите могат практически да
упражнят знанията по телевизионна и радиожурналистика;
- създаден е блог, в който да бъдат публикувани резултатите от работата през
семестъра на студентите, които се обучават по дисциплината „Онлайн медии”. Той може да
бъде развит така, че да служи като поле за изява на студенти от всички курсове;
- въведено е задължително изучаване на чужд език през първите две години от
обучението, поради неотложната нужда на журналистите да могат да се ориентират в
медийната обстановка в световен мащаб;
- въведена е дисциплината „Журналистическо разследване”, която е посочена от
немалко студенти, които не са имали възможност да я изучават по учебния план, валиден за
техния курс;
- сключени са споразумения за сътрудничество с редица медийни предприятия, в които
студентите да имат възможност да проведат учебната си практика. Има редица случаи, в
които след попадане в дадена медия по този начин, студентите остават на работа в нея
веднага или след известно време.
От изброените трансформации, отбелязани в подхода на университета, можем да
стигнем до извода, че интернет, разглеждан като конвергентната среда, и развитието на
дигиталните технологии са сериозни фактори за промени в образованието по медии и
журналистика. За период от само 10 години има шест различни учебни плана, а причините
за промени в тях много често са породени именно от нуждите на бизнеса, който се развива в
конвергентна среда. Влиянието на интернет и новите начини за комуникация води до
фундаментални промени в журналистиката, разглеждана и като професия, и като научна
31
дисциплина. Темпото на промяна на медийната среда се увеличава, което означава, че
същото ще се случи с темпото в професията и образованието в областта.
На база резултатите от трите представени изследвания в настоящата разработка –
анализът на учебните планове, създадената карта на професионалния профил на журналиста
в конвергентна среда и резултатите от анкетата сред студенти по журналистика, можем да
очертаем перспективата на развитие на образованието в областта на медиите и
журналистиката. Проследявайки сегашните тенденции и на тяхна база очертавайки
потенциалното бъдещо развитие на образованието, могат да бъдат формулирани насоки и
съвети към образователните институции в България, обучаващи студенти в разглежданата
област. Те могат да бъдат полезни от три гледни точки:
- осъществяване на целта и идеята на висшето образование по журналистика и
предаване на базовите ценности и функции в професията;
- задоволяване на нуждите на бизнеса от добре подготвени професионалисти,
разбиращи както фундамента на професията, така и практическите задачи, които трябва да
изпълняват в работната си рутина;
- повишаване на полезността от образование от гледна точка за студентите и
превръщане на дипломата в областта в желан и ценен атрибут към биографията на всеки
професионален журналист.
На база резултатите от изследванията бяха изведени следните тенденции и насоки за
развитие на образованието по медии и журналистика:
- заради необходимостта на бизнеса от все повече професионалисти с технически
умения, високото темпо на събитията в професията и обществения живот и общото
забързване на процесите във всички аспекти на журналистиката, както и нуждата на
студентите от повече практически занятия, да бъде увеличен броят на задължителни часове
учебна практика на най-малко 100 на учебна година. Стажът от 50 учебни часа на година се
провежда в рамките на две седмици. Консултация със студенти и техни ментори в медии, в
които са провели учебната си практика, както и личен опит на автора при обучение на
стажанти, показват, че именно в такъв период стажантите се адаптират и започват да
работят по-качествено и да усвояват важни умения и познания за работата в реална среда.
32
Увеличаване на часовете стаж, съответно продължителността на около месец, би дало
възможност на студентите да извървят значителна част от пътя, който трябва да изминат, за
да влязат в професионалната среда. През удължения период на практика след запознаване с
базовите елементи на работата, те ще могат да задълбочат познанията и уменията си, да
осъществят собствени проекти, което да доведе до полезност както за тях, така и за медията,
в която се обучават;
- предвид отговорите на въпросите на експертите, че един чужд език вече е напълно
задължителен и се налага на професионалистите да владеят и втори, в комбинация с
отговорите на 44% от анкетираните студенти, че един чужд език не е достатъчен, може да
бъде въведено изучаване на втори чужд език в последните години от обучението като
избираема дисциплина. Експертите посочват като най-необходими езици на първо място
английски, следван от руски, заедно с френски, немски. Предвид глобализацията и все
повечето събития, които намират световна сцена чрез медиите, е важно журналистите да
имат поглед върху всички страни и гледни точки по даден въпрос, за да могат да свършат
работата си качествено и да не подведат обществото. Всеки допълнителен чужд език или
комбинация в медиен екип от хора, владеещи различни езици, повишава качеството и
надеждността на информацията, която съответната медия предлага;
- предвид отговорите на експертите за необходимостта от познаване и работа със
социални мрежи, връзка с аудиторията, техническия умения за обработка и публикуване на
журналистически продукти, спецификите на мобилната журналистика и журналистика на
данните и все по-сериозното им навлизане в професията, предвид отговорите на студентите
по въпросите по тези теми и тенденциите в най-добрите висши училища по журналистика и
медии в световен мащаб, да бъде въведена дисциплина или дисциплини, свързани с новите
похвати в журналистиката – журналистика и социални медии, журналистика и данни,
журналистика и дигитални технологии, гражданска журналистика. Поради високата
актуалност и скорошен бум на развитие на някои от изброените аспекти, те все още не са
достатъчно задълбочено изследвани от научна гледна точка и познанията в тях могат да
бъдат комбинирани в по-малък брой дисциплини. Журналистиката на данните е една от
важните насоки, по които ще върви професията в световен мащаб и предвид слабото
развитие в България към момента, тя може да бъде „въведена” в практиката от висшите
училища, което ще бъде предимство предвид факта, че образованието задава насоки и
33
очертава теоретичния модел, който да бъде преследван от професионалистите.
Разработвайки проекти, водени по него, може да допринесе за покачване на качеството на
медийните продукти. Възможността образованието да проправи пътя в някои сфери е
обозрима и би имала положителен ефект както върху него, така и върху професията;
- да бъде въведена дисциплина или дисциплини, разглеждащи обработката и
подготвянето на дигитални медийни продукти, преди те да бъдат събрани в конвергентен
медиен продукт – компютърна обработка на снимки, видеоклипове, форматиране на текст,
графичен и уеб дизайн, монтаж, публикуване, подредба и събиране на изброените елементи
в онлайн среда. Уменията в тези области все повече стават част от ежедневието на
професионалния журналист, както посочиха респондентите в дълбочинните интервюта и
съответно все повече се ценят журналисти, притежаващи колкото може повече от тези
умения;
- на база резултатите от изследванията, необходимостта от описаната Т-образна
структура на компетенциите, различните интереси и цели за развитие на студентите,
тенденциите в световен мащаб, да бъде максимално увеличен броят избираеми дисциплини
извън фундаменталните за професията. По този начин сред завършващите ще има студенти
с различни профили според своите интереси, които да попълнят нуждите на все по-
фрагментираните и задоволяващи конкретни информационни потребности медии в
конвергентна среда;
- предвид трансформациите в медиите в конвергентна среда, нуждата да публикуват
материали, преди някой друг да ги е чел, функциите на коректор и редактор, които се налага
журналистите ежедневно да изпълняват, да бъде максимално увеличен хорариумът на
обучението по български език и езикова култура. Комбинацията от недобри познания в
областта и темпото на работа в конвергентна среда може да доведе до множество грешки –
както граматически, така и технически. По-високата езикова култура може да предотврати
голяма част от първия вид, също така да бъде полезна за изразяването на бъдещите
професионални журналисти с по-малко думи при използването на кратки журналистически
форми;
- да бъдат увеличени часовете за упражнения от общия хорариум на обучението.
Поради технологизацията на професията и описаните в изследванията тенденции
34
журналистите в интернет сами да се справят с редица функции и задачи, колкото повече
умения, свързани с тях, овладеят още по време на обучението си, толкова по-полезно ще
бъде за професионалната им реализация;
- да бъде осигурен постоянен достъп до компютърни зали, в които да бъдат
практикувани уменията, предавани по време на обучението. Овладяване на новите техники
за работа с хардуер и софтуер от преподавателите и учене и откриване на новото заедно със
студентите;
- важно за развитието на образованието е постоянно да бъдат добавяни нови избираеми
дисциплини, като сред посочените в анкетите най-често срещани са маркетинг, музикална
журналистика, спортна журналистика, модна журналистика. Насърчаване на
преподавателите да създават концепции за нови избираеми дисциплини според техните
лични интереси и специфични познания в определени области;
- комбинация от устна и писмена проверка на знанията на студентите. Освен качествен
контрол и изключване на възможност за непозволени подходи по време на изпит, по този
начин могат да бъдат допълнително проверени знанията на студентите, изказът им,
обосновката им при вербална комуникация, уменията им да участват, следят и поддържат
разговор;
- проверката на студентите при завършване на образованието да включва и
практическа част. Да бъде осъществена комбинация между изпитване на теоретичните
познания на завършващите и техните способности да проведат собствено изследване, да
пишат с висок стил и да анализират качествено информация, която сами са открили или
различни изследвания, данни от които ползват за целите на собствената си разработка;
- да бъдат насърчавани нетрадиционни практики на преподавателите и експерименти в
учебните зали, най-вече по време на практически упражнения. Да се доближи обстановката
до реална среда чрез задачи, въвличащи студентите и изискващи тяхното активно участие,
въвлеченост, работа с инструменти, необходими и в професията. Излизане от учебните зали,
посещение на събития, обучения, разиграване на потенциални екстремни ситуации, налагане
на високо темпо на работа. Сблъсъкът с подобни неочаквани и нетрадиционни ситуации
може да подготви бъдещите професионалисти за събитията, които са ежедневие при
работата в конвергентна среда;
35
- лекционният материал в голяма част от дисциплините да се обновява ежегодно
спрямо настъпилите трансформации и развитие на медийната среда, новите подходи,
съвременните нужди на медийните организации;
- предвид отговорите на експертите за „давността” на уменията и компетенциите,
валидни към настоящия момент и мнението на студентите, че полученото от образованието
ще бъде валидно не повече от 5-10 години, да се насърчават и предприемат действия за
научаване на студентите да се адаптират към постоянни промени и постоянно да
усъвършенстват инструментариума от умения и познания, с които разполагат, за да свикнат
на темпото и да придобият умението да бъдат адекватни, да приветстват промените, да се
възползват от предоставени възможности и да се развиват безспирно, да бъде едно от най-
ценните, придобити по време на образованието им по журналистика. В даден момент всички
познания, освен тези, свързани с фундамента на професията, стават неактуални, затова в
срока на обучение, който продължава само 4 години, студентите трябва свикнат с
действителността, че обучението и самообучението им продължават дълго след този период.
Така изглежда картата на тенденции и насоки за развитие на образованието по медии и
журналистика (визуализацията в авторска):
36
37
Резултатите от проведеното количествено изследване и взаимовръзките му с
качественото изследване за трансформациите в професионалната среда доведоха до извода,
че в образованието по медии и журналистика има тенденции на сериозни трансформации
вследствие влиянието на конвергентната медийна среда. Както бизнес средата, така и
студентите имат обновени очаквания и изисквания към образованието и то се адаптира чрез
все по-често актуализиране. Фундаменталните дисциплини и начини на преподаване се
запазват, оставайки непреходни, независимо от развитието на средата, но отвъд тях
образованието следва тенденциите на коренни изменения – повече работа с технологии и
необходимост от практически умения, нетрадиционни методи на преподаване и
експерименти в учебните зали, нови начини на комуникация между преподаватели и
студенти. Всички описани тенденции и съвети за бъдещето на образованието в областта са
базирани на изследвания и процеси, които се случват в момента, при това развивайки се все
по-бурно. Резултатът от изследването е карта на тенденции и насоки за развитие на
образованието по медии и журналистика, прогнозираща възможните пътища за неговото
развитие и посочваща конкретни мерки, които висшите училища могат да предприемат.
38
IV. Резултати и изводи от изследването
Проведеното изследване разгледа трансформациите и нуждата от нова идентификация
на професионалния компетентностен профил на журналиста, работещ в конвергентна среда,
и адаптацията и развитието на образованието в областта на медиите и журналистиката
спрямо промените в професията. За целите на изследването бяха проведени качествено
изследване – 8 дълбочинни интервюта с главни редактори и мениджъри на водещи онлайн
медии в България, и количествено изследване – 155 анкети сред студенти, обучаващи се в
областта на медиите и журналистиката в УНСС. Бяха използвани и други изследвания на
автора, свързани с темата на дисертационния труд, като анализ на учебните планове за
период от десетилетие и чуждата практика в областта на образованието.
Проведеното изследване помогна за достигане до няколко основни извода:
- вследствие развитието на интернет като конвергентна медийна среда и развитието на
технологиите професионалните компетенции и умения на съвременните журналисти,
работещи в тази среда, се изменят с високо темпо;
- необходима е нова идентификация на журналистическата професия, тъй като и
традиционните медии, и професионалистите в тях също претърпяват промени и развитие
вследствие навлизането на интернет като основен източник на информация и конвергентна
медийна среда;
- новата идентификация на онлайн журналиста включва редица умения и
компетенции, които той трябва да притежава, за да бъде адекватен на средата и полезен на
аудиторията. В представената карта на професионалния профил на онлайн журналиста те са
общо 42 – 28 изцяло нови и 12 трансформирани стари, разделени в шест категории;
- вследствие описаните промени в средата и изискванията на ръководителите на
медийни организации към служителите, образованието в областта на медиите и
журналистиката също претърпява сериозни трансформации. Редица от промените в
учебните планове са предизвикани от конвергентната медийна среда;
- студентите, обучаващи се в областта, оценяват и разбират промените в
образованието и дават насоки за бъдещо развитие и подобряване на обучението, за да бъде
39
то по-полезно за откриване на работно място и качествено упражняване на
журналистическата професия;
- реалната професионалната среда е тясно свързана и взаимозависима от
теоретичните познания и достижения и образованието. От колаборацията и съвместното
им развитие и усъвършенстване зависят нивото на професионализъм на журналистите,
качеството на медийните продукти и свободата на словото.
В хода на изследването работните хипотези, свързани с идентификацията на
журналистическата професия и образованието в областта, се потвърдиха изцяло на базата на
анализа на досегашни теории, възгледи и изследвания на учени от България и света,
аргументите на автора и проведените на терен представителни емпирични изследвания.
40
V. Приноси и приносни моменти в дисертационния труд
Научните приноси от изследването на темата на дисертационния труд са:
- за първи път в България е дефинирана професията онлайн журналист като нов
вид профилиране след съществуващите вече в НКПД (Национална класификация на
професиите и длъжностите) професии журналист във вестник/списание, журналист в радио,
журналист в телевизия, журналист в информационна агенция. Детайлно са
охарактеризирани същностните черти на новия професионален профил и са изведени
фундаментални, 28 нови и 14 трансформирани нива на компетенции;
- формулирана е парадигма за професионален профил на онлайн журналиста в
България и са разширени и допълнени съществуващите в българската научна литература
категории на трансформираните компетенции и умения на различни йерархични нива в
медийните организации;
- начертана е концептуална рамка за развитие на висшето образование в областта
на медиите и журналистиката в България със съвети и насоки към образователните
институции за качествено обучение, съобразени с изискванията на конвергентната медийна
среда и актуалните тенденции в глобален мащаб.
Научно-приложните приноси при изследване на темата са:
- изследвани и анализирани са конкретните нужди и изисквания на бизнеса към
висшите училища, в които се провежда обучение по медии и журналистика. Така ще бъде
осъществена пряка връзка между научната и практическата среда и внедряване на новостите
в практиката в образователния процес чрез обновяване на учебните планове, въвеждане на
актуални дисциплини и създаване на модерни учебни програми;
- изследвани са характеристиките на нови области за българската научна и
практическа среда – мобилна журналистика и журналистика на данните. Описани са
методите и особеностите на работа чрез мобилни устройства, работа с помощта на големи
обеми данни и компютърна визуализация, което формулира варианти за развитие на
професията, необходимия инструментариум и посочва на бизнеса и професионалните
журналисти необходими нови компетенции и умения;
41
- въведени са две нови понятия за българското медиазнание – фолс факти и медийна
виктимизация на жертвите, чрез които се дефинират дефицити на журналистиката в
конвергентна медийна среда. Описани са начините, по които образованието подпомага
преодоляването на тези дефицити – чрез обучение за проверка на информация и
информационни източници и познаване и спазване на професионалните етични норми в
журналистиката;
- изследвани и анализирани са мнението и оценката на обучаващите се в областта
на медиите и журналистиката, с което са извлечени данни за степента на удовлетвореност
и полезност, които студентите откриват в обучението. Така висшите училища ще имат
реален поглед върху очакванията и нуждите на студентите – повече практически занятия,
обучение за работа в условията на конвергентна среда, иновативни методи на преподаване и
същевременно запазване на фундамента в обучението;
- изследвани и анализирани са трансформациите в образованието по медии и
журналистика в УНСС, настъпили в условията на конвергентна медийна среда и
свързаните с тях професионални трансформации. Оттук са очертани следните по-генерални
насоки за промяна на учебното съдържание: повече учебна практика, по-голям избор от
дисциплини и профилиране, нови преподавателски подходи. Тези резултати ще дадат ефект
при съставяне на следващи учебни планове и програми;
- Анализирани са взаимовръзките и влиянието, което бизнесът и образованието си
оказват. Посочени са взаимните ползи от развитието на двете сфери – внедряване на
модерни съвременни тенденции в образованието и отстояване на фундаменталните мисия и
ценности в професията.
42
VI. Публикации по темата на дисертационния труд
- Участие в научна конференция "Хуманитарните науки днес", читалище
„Възраждане”, София, 2014 и научна публикация на тема „Мобилна журналистика”. Под
печат;
- Участие в научна конференция „Инфраструктурата: бизнес и комуникации” в УНСС,
20.04.2016 и научна публикация на тема „Влияние на дигиталните комуникации върху
образованието по медии и журналистика”, Издателски комплекс – УНСС, 2016, ISSN 1314-
5061;
- Участие в международна научна конференция „Дигитализация и социални
трансформации в глобализирания свят” в ЮЗУ „Неофит Рилски”, 29.09.2016. Научна
публикация на тема „Трансформации на журналистическата професия в конвергентна
медийна среда”. Под печат.
