Embed Size (px)
Citation preview
КАТЕДРА „ЛОГИСТИКА“
Лиляна Кръстева Михова
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВИ ЛОГИСТИЧНИ
УСЛУГИ – МАКРО И МИКРО ПЕРСПЕКТИВА
А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен
„доктор“ по научна специалност „Икономика и управление“
(Стопанска логистика)
Научен ръководител:
Доц. д-р Мирослава Раковска
Научно жури:
Проф. д-р Ваня Куздова Банабакова
Доц. д-р Благо Ангелов Благоев
Доц. д-р Силвия Георгиева Благоева
Доц. д-р Иванка Славеева Корбанколева
Доц. д-р Мирослава Атанасова Раковска
София, 2017 г.
2
Дисертационният труд е обсъден и предложен за публична защита на разширено
заседание на катедра „Логистика“ при Университета за национално и световно стопанство
– София, на 05.04.2017 г.
Дисертационният труд се състои от 212 страници и съдържа: увод, четири глави,
заключение, списък на използваната литература и четири приложения. Основният текст
обхваща: 9 таблици и 80 фигури. Използваните литературни източници са 106. От тях 9 са
български и 62 чуждестранни заглавия, 6 нормативни документа и 29 интернет източника.
Приложенията са 4 в обем от 17 страници. Те съдържат 10 таблици и са отделно
обособени след дисертационния труд.
Авторът на дисертационния труд е редовен докторант към катедра „Логистика“ при
Университета за национално и световно стопанство – София.
Защита ще се състои на 07.06.2017 г. от 14:30 ч. в зала 2032-A в УНСС.
Материалите по защита са на разположение в сектор „Научни съвети и конкурси“ и на
интернет страницата на УНСС: www.unwe.bg
3
I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност и значимост на дисертационния труд
През последните няколко десетилетия въпросите, свързани с устойчивото развитие
са обект на значителен обществен и политически интерес. Логистиката, като една
динамична област, обхващаща множество дейности в различни направления, е под
силното въздействие на устойчивостта. Първоначално в чужбина, а впоследствие и у нас,
проблемите на устойчивата логистика и устойчивото управление на веригата на
доставките (УУВД) са причина за провеждането на множество научни изследвания и
въвеждането на законодателни промени и изисквания към бизнеса. Тези промени
пораждат засилен интерес към намирането на иновативни управленски решения за
приложението на устойчивия подход в логистиката, който да удовлетворява екологичните,
социалните и икономическите изисквания на всички заинтересовани страни – клиенти,
доставчици, общество, държавни институции.
Този засилен интерес от страна на теоретици и практици обаче е разпръснат във
всички области на логистиката, а в много случаи засяга конкретни видове отрасли и
сектори на икономиката като енергетика, транспорт, производство на автомобили,
технологии, текстилна, хранителновкусова и друга промишленост. Анализът на научната
литература дава основание да се твърди, че устойчивата логистика се разглежда предимно
по отношение на производството на физически продукти във веригите на доставки. По-
малко са изследванията, насочени към доставчиците на логистични услуги (ДЛУ) и техния
стремеж да ги направят устойчиви. Тази сравнително слабо изследвана област поражда
изследователския интерес към приложението на концепцията за устойчивост от страна на
ДЛУ. Актуалността на темата се обуславя именно от все по-голямото значение на
устойчивите логистични услуги за повишаване на устойчивото управление на целите
вериги на доставки.
В литературата все още има малък брой задълбочени изследвания, фокусирани
върху резултатите от дейността на ДЛУ, касаещи околната среда и обществото. В същото
време те често са концентрирани върху изолирани екологични и/или икономически ползи
от приложението на конкретни добри логистични практики в области като транспорт,
складиране, опаковки и др. Вследствие на това, съвкупното разглеждане на устойчивите
логистични услуги, предлагани от ДЛУ, остава на заден план. Налице са предпоставки за
обогатяване на теорията в областта на устойчивата логистика и изграждането на такъв
концептуален модел на изследване, който да обхваща практики от трите измерения на
устойчиво развитие – екологично, социално и икономическо, факторите, влияещи върху
тяхното приложение, и на тази основа да се анализира и оцени състоянието на
логистичния сектор.
4
В България устойчивата логистика и устойчивото управление на веригата на
доставките са слабо изследвани и са все още новаторски области, което ги прави и
актуални. Освен това ДЛУ у нас не са били обект на изследване в областта на устойчивата
логистика. Разкриването на степента на предлагане на устойчиви логистични услуги и на
положителните ефекти от тяхното въвеждане ще насочи вниманието на логистичния
сектор към внедряването на утвърдени добри практики в това отношение и ще разкрие
възможности и насоки за тяхното развитие, което показва и значимостта на изследваната
проблематика.
2. Изследователска теза и подтези на изследването
Основната изследователска теза на изследването е, че устойчивите логистични
практики не се прилагат широко от доставчиците на логистични услуги в България,
вследствие на което съществуват значителни резерви за повишаване степента на тяхното
развитие. Тази теза се основава на следните хипотези:
Хипотеза 1: Устойчивите логистични практики не се прилагат в достатъчно висока
степен от страна на доставчиците на логистични услуги в България;
Хипотеза 2: Факторите за развитие на устойчиви логистични услуги все още имат
слабо въздействие върху решението за въвеждането на устойчиви логистични услуги.
Хипотеза 3. Доставчиците на логистични услуги следват определен модел на
развитие при приложението на устойчиви логистични практики.
Хипотеза 4: Екологичните логистични услуги са свързани със социалния и
икономическия аспект на устойчивата логистика.
Хипотеза 5: Някои фактори за развитие на устойчивите логистични услуги оказват
по-значимо влияние върху прилагането на екологични логистични услуги.
3. Цел и задачи на изследването
Целта на изследването е да се оцени степента на развитие на устойчивите
логистични услуги на макро и микро ниво в България, да се изследват връзките между
измеренията на тези услуги, а също и с факторите за тяхното развитие и въз основа на това
да се разработят насоки за усъвършенстване на устойчивите логистични услуги във
фирмите от българския логистичния сектор, които да послужат за повишаване на тяхната
ефективност и конкурентоспособност.
За постигане на посочената цел са формулирани следните задачи:
1. Изясняване на теоретико-методологическите въпроси на изследването, в т.ч.
очертаване на същността, еволюцията и факторите за развитие на устойчивата
логистиката и устойчивите логистични услуги;
5
2. Разработване на методика за изследване развитието на устойчиви логистични
услуги и за установяване на връзките на екологичното измерение със социалното и
икономическото измерение на тези услуги, а също и с факторите за развитието им;
3. Оценка на устойчиво развитие на логистичния сектор в България на макро ниво;
4. Оценка на степента на въвеждане на устойчиви логистични услуги сред
доставчиците на логистични услуги в България и факторите за тяхното развитие
въз основа на анкетно проучване, в т.ч. извършването на сравнителен анализ в
зависимост от вида и размера на фирмите;
5. Изследване на връзките на екологичното измерение на устойчивите услуги с
тяхното социално и икономическо измерение, а също и с факторите за развитието
им;
6. Очертаване на силните и слабите страни по отношение на устойчивата логистика в
сектора и извеждане на насоки за усъвършенстване на устойчивите логистични
услуги в България въз основа на проведеното изследване.
4. Обект и предмет на изследването
Обект на дисертационното изследване е логистичният сектор и съставляващите го
организации за логистични услуги в България. Мотивът за фокусиране на изследването
върху тези организации, а не върху всички предприятия, които извършват логистични
дейности е, че доставчиците на логистични услуги са важни участници в логистичните
процеси в икономиката и допринасят съществено за развитието на устойчивата логистика.
Предмет на изследване е устойчивото развитие на логистичния сектор в България,
в това число в контекста на ЕС (макро ниво), и степента на въвеждане на устойчиви
логистични услуги от организациите, съставляващи логистичния сектор (микро ниво).
5. Методика и информационно осигуряване на изследването
Методиката на изследването включва преглед, анализ и синтез на научни и
информационни източници, в това число статистически бази данни и резултати от
емпирични и казусни изследвания. За целите на изследването са използвани първични и
вторични данни. За набирането на данните е използван методът на анкетното проучване,
като предварително е извършен внимателен подбор, обработка и адаптация на въпросите
към българския логистичен сектор. Статистическите методи за анализ на данните от
проведеното проучване включват дескриптивен анализ, статистически проверки на
хипотези, клъстерен анализ и дисперсионен анализ. Също така е използван и
сравнителният анализ, който цели съпоставка на ДЛУ по групи (в зависимост от вида на
организациите: транспортни, транспортно-спедиторски и логистични; и в зависимост от
тяхната големина: малки/големи).
6
Поради спецификата на изследването, източниците на информация, използвани
в дисертационния труд, биват няколко вида: чуждестранна и българска научна и
специализирана литература в областта на устойчивата логистика; нормативни актове;
интернет източници; статистически данни за сектора на макро и микро ниво като
Евростат, Национален статистически институт (НСИ), Европейска агенция за околна
среда (ЕАОС) НСИ, ЕАОС и др., както и данни от български ДЛУ, събрани от
проведеното анкетно проучване през 2015г.
6. Ограничения на изследването
В процеса на изследване се наложи въвеждането на някои ограничения.
Поради това, че се използват статистически данни на европейско ниво, някои
показатели, свързани с устойчивото развитие на логистичния сектор в България, са слабо
застъпени в статистиката, което ограничава изследването на макро ниво до използването
на по-обобщени данни. Това важи и за международни дейности, които традиционно се
изключват от националните статистики на страните като пристанищните и летищните
дейности и рядко биват обобщавани в международни изследвания.
Част от графично представените данни са за периода от 2013 г. до 2015 г. поради
закъснение на обобщените вторични данните на национално и общоевропейско ниво.
Прието е и ограничението, че с инструментариума на това дисертационно
изследване не се изчерпат всички устойчиви логистични практики, а са подбрани най-
често срещаните в литературните източници и емпиричните изследвания.
Като ограничение по отношение на информационното осигуряване се установи, че
част от доставчиците на логистични услуги не се отзоваха на анкетното проучване поради
различни причини: липса на желание и време за попълване на въпросника и съображения
за конфиденциалност на предоставената информация, което намалява размера на
извадката.
7. Апробация на изследването
Разработената за целта на изследването методика е апробирана с данни от
български доставчици на логистични услуги в периода януари 2015 г. – май 2015 г.
Резултатите са представени във втора глава на дисертационния труд.
8. Обхват и структура на дисертационния труд
Структурата на дисертационния труд е изградена от: увод, четири глави,
заключение, списък на използваната литература и приложения. Логиката на оформянето и
структурирането на труда в четири глави е следната:
7
В първа глава се изясняват теоретичните постановки за концепцията за устойчиво
развитие, която служи за изясняване на същността и факторите за развитие на устойчивата
логистика и УУВД, като се разкрива тяхната роля и значение за логистичния сектор в
България. Извършени са анализ и оценка на изследванията в областта на устойчивата
логистика за ДЛУ и са изведени факторите за развитие на устойчивите логистични услуги.
Във втора глава са представени основните подходи и методи за изследване на
устойчивите логистични услуги и осъщественият процес на изследване на тяхното
развитие в настоящия труд. Изградена е и концептуалната рамка за оценка на равнището
на развитие на устойчиви логистични услуги в България. В тази глава е направен обзор на
измерителите и показателите за оценка и са изложени и методите за набиране и анализ на
данните. Също така е изведен и модел на взаимовръзките между устойчивите логистични
услуги и факторите за тяхното развитие с цел онагледяване на изследваните хипотези.
В трета глава са представени резултатите от проведеното емпиричното
изследване. Направени са основни изводи и заключения за: състоянието на устойчиво
развитие на логистичния сектор в България на макро ниво и степента на въвеждане на
устойчиви логистични услуги в България на микро ниво, общо и по групи доставчици в
зависимост от типа и размера им; измеренията на устойчивите логистични услуги, както и
причините и пречките за тяхното въвеждане. Изведен е и моделът на развитие при
приложението на устойчиви логистични практики, като са оценени и връзките на
екологичните със социалните практики, на екологичните практики с икономическите
резултати и на екологичните практики с факторите за развитие на устойчивите логистични
услуги.
В последната четвърта глава са обобщени основните резултати и изводи от
изследването, както и е предложен модел за повишаване на възможностите за развитие на
устойчиви логистични услуги. Представени са насоките и тенденциите в
усъвършенстването на устойчивите логистични услуги в България, които са адресирани
предимно към управленския персонал на ДЛУ, но могат да послужат и на компании, в
които се извършват логистични дейности, както и на правителствени и неправителствени
организации, имащи отношение към развитието на устойчивата логистика.
9. Съдържание на дисертационния труд
УВОД
ГЛАВА I: ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА УСТОЙЧИВИТЕ
ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ.
1. Същност, еволюция и фактори за развитие на устойчивата логистика
2. Устойчиви логистични услуги
2.1. Логистичен аутсорсинг и устойчиви логистични услуги
2.2. Фактори за развитие на устойчиви логистични услуги
8
ГЛАВА II: МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА
УСТОЙЧИВИТЕ ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ
1. Подходи и методи за изследване на устойчиви логистични услуги
2. Методика на изследването
2.1. Обект и предмет на изследването
2.2. Измерители и показатели за развитието на устойчиви логистични услуги в
България
2.3. Модел на взаимовръзките между устойчивите логистични услуги и
факторите за тяхното развитие
2.4. Методи за набиране на данните
2.5. Методи за анализ на данните
ГЛАВА III: АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВИТЕ
ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ
1. Степен на устойчиво развитие на логистичния сектор в България
2. Степен на въвеждане на устойчиви логистични услуги в България
2.1. Характеристика на изследваните фирми
2.2. Анализ и оценка на измеренията на устойчивите логистични услуги
2.3. Причини и пречки за прилагане на устойчиви логистични практики
3. Фази на развитие на устойчивите логистични услуги
4. Връзки на екологичното измерение на устойчивите логистични услуги със
социалното и икономическо измерение и с факторите за тяхното развитие
4.1. Връзки на екологичните със социалните практики
4.2. Връзки на екологичните практики с икономическите резултати
4.3. Връзки на екологичните практики с факторите за развитие на устойчивите
логистични услуги
5. Развитие на устойчивите логистични услуги в Шенкер ЕООД
ГЛАВА IV. НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УСТОЙЧИВИТЕ
ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ
1. Основни резултати и изводи от изследването
2. Възможности за усъвършенстване на устойчивите логистични услуги в България
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ
9
II. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Увод
В увода на дисертационния труд са обосновани актуалността и значимостта на
темата. Очертани са съвременните условия, в които се развива логистиката и са заложени
съществуващите предизвикателства пред логистичния сектор в контекста на устойчивото
развитие. Дефинирани са обектът и предметът на изследване, както и целта на
изследването, като за нейното постигане са изведени и конкретни задачи. Формулирани са
тезата и хипотезите на изследването и са очертани срещнатите ограничения. Основните
елементи на увода са представени подробно в изложената по-горе в настоящия
автореферат обща характеристика на дисертационния труд.
Първа глава
ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА УСТОЙЧИВИТЕ
ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ
Първа глава е съставена от две точки и поставя теоретико-методологичните основи
на труда. В нея са изяснени някои теоретични постановки по отношение на същността,
еволюцията и факторите за развитие на устойчивата логистика и УУВД. Дискутирани са
логистичният аутсорсинг, предоставяните услуги в логистичния сектор, ДЛУ като
основни негови участници и тенденциите в развитието на сектора. Разгледани са и
факторите за развитие на устойчиви логистични услуги под формата на причини и пречки
за въвеждането на устойчиви логистични практики, както и политиките на ЕС в областта
на устойчивото развитие и тяхното отражение върху логистичните услуги в България.
В първата точка от тази глава се прави последователно въвеждане в
терминологията на изследването и се очертава контекстът на изследването. Изясняването
на термина „устойчива логистика“ налага разкриването на същността на логистиката, в
т.ч. и на етапа на нейното съвременно развитие – управление на веригата на доставките
(УВД), както и на устойчивото развитие и концепцията за трите стълба на устойчиво
развитие (включващи екологично, социално и икономическо измерение). След преглед на
литературата се установи, че се срещат повече постановки за УУВД в сравнение с тези за
устойчива логистика, и че последният термин не е прецизиран достатъчно добре, а се
възприема като модификация едновременно на термините „устойчиво развитие“ и
„логистика“. За целите на дисертационния труд и поради това, че фокусът пада именно
върху „устойчива логистика“, е възприето следното работно определение: такава
логистика, която запазва икономическия стремеж към задоволяване на клиентите,
растеж и ефективност, като едновременно с това следи за постигането на
положителни екологични и социални ефекти от дейностите, отнасящи се до
управлението на материалните и свързаните с тях информационни потоци. Това
определение поставя основата за разработване на останалите термини в изследването и
10
дава представа за неговия контекст. В тази връзка първо се разглежда зараждането на
устойчивата логистика като следствие на нуждата от ефективни логистични дейности,
които не застрашават околната среда, обществото и качеството и количеството на
използваните ресурси. Преди последващата дискусия на дефинициите на УУВД се
изясняват и понятията „зелен“ и „устойчив“, като се стига до извода, че „устойчив“ е по-
широкото понятие, което обединява в себе си три аспекта – екологичен, социален и
икономически, докато понятието „зелен“ в повечето случаи обхваща само екологичния
аспект на устойчивостта. Глобализацията, нарастващите изисквания на клиентите за
екологични услуги и едновременният стремеж на организациите към намаляване на
логистичните разходи са сред водещите фактори, дали тласък на развитието на
устойчивата логистика.
Във втората точка на първа глава се разглеждат логистичният аутсорсинг и
устойчивите логистични услуги. Засиленият стокообмен на световните пазари и бурното
развитие на технологиите налагат нуждата от „възлагането на изпълнението на
логистичните дейности на външен доставчик“,1 което от своя страна води до развитието
на логистичния сектор. Фирмите от различни отрасли се специализират и съсредоточават
върху ключови за тях дейности, като прехвърлят второстепенни дейности на външни
изпълнители. Най-важните моменти в логистичния аутсорсинг са да се определят
правилно дейностите, които ще бъдат предоставени на външен изпълнител, и правилният
подбор на доставчика на логистични услуги. Дефинирани са и логистичните услуги и е
подкрепена класификацията, дадена от Димитров2, а именно тяхното разделение на:
услуги, свързани с физическото движение на материалните потоци (транспортни услуги);
услуги, свързани със съхранението (складови услуги); услуги, свързани с
информационните потоци (информационни услуги); услуги, свързани с паричните потоци
(финансови услуги); услуги, свързани с доработката и подготовката за потребление на
стоките (услуги, добавящи стойност) и управленски услуги. Тази класификация показва
разнообразието от логистични услуги и множеството дейности, които те обхващат, но не
изчерпва техния обхват, поради непрестанното им развитие. Тези услуги от своя страна се
предоставят от доставчици на логистични услуги. Различните ДЛУ предлагат един вид
или набор от такива услуги. На това място в труда са представени и различните типове
ДЛУ в зависимост от степента им на развитие по отношение на обхвата на предоставяните
услуги. Основавайки се на този признак се различават следните основни ДЛУ:
Доставчици на логистични услуги, които предлагат отделни услуги и се
определят като „Втори партньор в логистиката (2PL –Second Party Logistics
Provider);
1 Димитров П., 2013 г. , Логистиката в България Проблеми и перспективи на развитие – издателски
комплекс, УНСС, стр. 63 2 Димитров П., 2013 г., Логистиката в България Проблеми и перспективи на развитие – издателски
комплекс, УНСС, стр. 67
11
Доставчици, които предлагат комбинация от логистични услуги, или още
„Трети партньор в логистиката“ (Third Party Logistics Provider - 3PL). Особен
вариант на третия партньор в логистиката е т.нар. „водещ доставчик на
логистични услуги“ (Lead Logistics Provider – LLP), който предлага една
точка за контакт с клиентите и координира (управлява) дейността на
няколко 3PL за предоставяне на цялостни решения на клиентите;
Интегратор на логистични услуги или още „Четвърти партньор в
логистиката“ (Fourth Party Logistics Provider - 4PL), който „обединява
ресурсите, способностите и технологията на собствената си организация с
тези на други организации, за да проектира, изгради и поддържа цялостно
решение за веригата на доставките”3;
Високотехнологичен интегратор на веригата на доставките, основана на
електронна търговия, или „Пети партньор в логистиката“ (Fifth Party
Logistics Provider - 5PL).
С повишаване на извикванията за опазване на околната среда и едновременно
запазване или дори подобряване на резултатите от дейността се увеличава значението на
устойчивостта на предлаганите услуги. Това доведе до повишаване на ролята на ДЛУ във
веригата на доставките, тъй като често осъществяваните от тях логистични дейности
оказват влияние върху околната среда.
Анализът на литературата разкри наличието на различни дефиниции за устойчива
логистика и УУВД и тяхната еволюция във времето, но също така и очерта отсъствието на
дефиниция за устойчиви логистични услуги. На базата на възприетите определения за
устойчивост от една страна и логистични услуги, от друга, за целите на дисертационния
труд беше формулирана и дефиниция за устойчиви логистични услуги: разнообразни
логистични дейности и управленски функции, които производствените, търговските и
организациите от непроизводствената сфера възлагат за изпълнение на външни фирми и
които удовлетворяват целите за устойчиво развитие, а именно икономически,
екологични и социални. В изследването се използва и терминът „устойчиви логистични
практики“, които също не са строго дефинирани в литературата, но позволяват да се
разкрият приложенията и резултатите от прилагането на конкретни мерки за
усъвършенстване на логистичните услуги в посока на постигане на устойчиви резултати
от тяхното предоставяне.
Във втора точка на първа глава са разгледани и факторите за развитие на
устойчивите логистични услуги в две направления. От една страна е откроена ролята на
причините и пречките за тяхното въвеждане, а от друга е представена политиката на ЕС в
областта на устойчивото развитие и отражението й върху логистичните услуги.
3 Bade D., Mueller. J., 1990. New for Millennium, 4PL, Transportation and Distribution, February, pp.
78-80.
12
На база на изведените виждания за причините и пречките за въвеждане на
устойчиви логистични услуги се очертават две групи причини и пречки – външни и
вътрешни, в зависимост от това дали произтичат от вътрешно фирмени или външно
фирмени източници. Най-често вътрешните са резултат от въздействието на
организационните фактори и ограничения в една компания, а външните - на пазарна
конюнктура, държавна регулация, натиск от крайния потребител, обществото,
неправителствени организации и други.
Направеното прочуване на литературните източници по тази проблематика дава
основание да се изведат някои основни характерни черти на действащите фактори:
Първата е свързана с това, че докато вътрешните причини произтичат изцяло от
компаниите, то при външните се открояват няколко типа фактори на влияние в зависимост
от типа на въздействие: такива, които са пряко свързани с държавната регулация и
конкретни законодателни мерки; такива, които отразяват влиянието на клиентите и на
други участници напред и назад във веригата на доставките и такива, отнасящи се до
общественото влияние, изразено чрез влиянието на неправителствени, лобистки и други
организации. Второ, при пречките се открояват няколко повтарящи се в различни
източници фактора. Такива са значителните първоначални инвестиции и отсъствието на
осъзнаване у ръководството за необходимостта от въвеждането на устойчиви логистични
практики. И накрая, трябва да се отбележи, че в някои случаи причината за въвеждането
на устойчиви логистични услуги може да се окаже и пречка в зависимост от степента на
развитие на ДЛУ и ресурсите, с които разполагат доставчиците.
Като страна членка на ЕС в България се наблюдава и въздействие на политиките на
съюза върху логистичният сектор, макар те да не са ясно дефинирани. От 2007г. България
е задължена да спазва определени правила, част от които засягат и тематиката на
изследването. В макроикономически аспект то е насочено към логистичния сектор в
България, но за да бъде очертано равнището на неговото устойчиво развитие, е
необходимо да се установи конкретното място на страната ни в ЕС и да се разгледа
отражението на политиките на ЕС в областта на устойчивото развитие върху логистичните
услуги. Затова в тази точка са разгледани именно действията, политиките и програмите на
ЕС по посока регламентирането на устойчиви практики и уеднаквяването на стандартите в
страните членки и произтичащите от тях въздействия върху логистичния сектор в
България. Двете оперативни програми, които имат влияние върху развитието на
логистични сектор, са ОП „Транспорт“ и ОП „Околна среда“, тъй като в тях се открояват
мерки за развитието на устойчив транспорт, насочени към подобряване техническата
осигуреност, свързаност и инфраструктура и водещи към повишаване на устойчивостта на
предлаганите услуги. В Европейската транспортна политика от друга страна се
формулират общи за страните цели и произтичащи от тях задължения, които се
транспонират в националните законодателства. В България са разработени и одобрени
13
проекти за модернизация и рехабилитация на транспортната инфраструктура на
национално ниво, което ще подпомогне развитието на устойчивия транспорт.
От направения обзор на изследванията в областта на устойчивата логистика и
УУВД се стигна до следните заключения: Първо, литературата в областта се обогатява, но
липсват дефиниции за някои често използвани термини като „устойчива логистична
услуга“ и въпросите, отнасящи се до предлагането на тези услуги от ДЛУ, и връзката им с
резултатите от дейността остават слабо засегнати. Второ, наблюдава се липса на
изчерпателна класификация на устойчивите логистични практики и на факторите за
тяхното развитие. Освен това е необходимо по-задълбочено изследване на взаимовръзката
между трите измерения – екологично, социално и икономическо, и отражението им върху
дейността на ДЛУ. Това би спомогнало за оценката на степента на развитие на
устойчивите логистични практики на различни пазари, в т.ч. и в българския логистичен
сектор. С оглед на горепосоченото настоящият дисертационен труд предлага методика,
подходяща за определяне степента на развитие на устойчивите логистични услуги в
България.
Втора глава
МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВИТЕ
ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ
В първа точка на втора глава са оценени подходите и методите за изследване на
устойчивите логистични услуги. В литературните източници изследванията, засягащи
устойчивите логистични практики, са все повече, но по-голямата част от тях са насочени
към производствените предприятия и оптимизирането на логистичните процеси в тях.
Много по-малко са проучванията, фокусирани върху доставчиците на логистични услуги
и повишаването на устойчивостта на предлаганите от тях услуги. Затова настоящето
изследване е насочено именно към ДЛУ с цел разширяване на емпиричните изследвания в
областта и изясняване на връзката между внедряването на екологични практики,
конкурентоспособността на фирмите и икономическите им показатели. Подобно на
прегледа на научните постановки, касаещи устойчивата логистика, и тук е направен
преглед на литературата. За целта проучените научни разработки са систематизирани в
две направления. От една страна те обхващат измеренията на концепцията за устойчиво
развитие - екологично, социално и икономическо. От друга страна се отличават
изследвания, засягащи проблемните области или пречките за внедряване на устойчиви
логистични практики, както и стимулите за тяхното прилагане. Характерното в случая е
заключението, до което стигат повече автори, а именно, че е нужно разработване на общи
стандарти за измерване на вредните влияния върху околната среда, както и задълбочаване
на взаимоотношенията с клиенти и с други ДЛУ.
14
От прегледа на литературата може да се разграничат няколко вида изследвания:
емпирични изследвания (обзорни проучвания и казуси) и разработване на теоретични
модели за изучаване на влиянието на отделни фактори върху устойчивите логистични
услуги. Също така се отличават изследвания в следните направления: фокусиране върху
определена логистична дейност като обратна логистика, транспортиране, складиране и
опаковане; системи за управление на околната среда; изследвания на определени отрасли,
като автомобилния, добивния, преработвателния и други, като причината за техния
преглед е да се проучат моделите на изследване и полезните практики, които могат да се
заимстват от доставчиците на логистични услуги; и др.
Разгледаните до тук изследвания са провеждани извън България. След преглед на
литературата у нас, беше установено, че до този момент отсъства изследване на
логистични сектор в България, което да е фокусирано върху устойчивите логистични
услуги. Организациите от логистичния сектор в България не са били и обект на
изследване у нас с цел установяване на влиянието на прилагането на устойчиви
логистични услуги върху резултатите от дейността им, в това число и факторите за
тяхното развитие. Затова настоящето изследване се стреми да разшири обхвата на
проведените до момента изследвания в областта на устойчивите логистични услуги и да
разкрие нови тенденции и закономерности в логистичния сектор в България.
Във втора точка на втора глава е изложена методиката на изследването, включваща
измерители и показатели за развитието на устойчиви логистични услуги, модел на
взаимовръзките между устойчивите логистични услуги и факторите за тяхното развитие,
както и методите за набиране и анализ на данните. Анализът на проучената литература и
очертаните неизследвани изследователски въпроси в областта на устойчивата логистика
доведе до възприемането на концептуалната рамка, посочена на фиг. 1, за оценка на
развитието на устойчивите логистични услуги. В нея са включени двете изследвани
равнища, обхващащи устойчивото развитие на логистичните услуги: устойчивото
развитие на логистичния сектор в България, в това число в контекста на ЕС (макро
равнището) и степента на въвеждане на устойчиви логистични услуги от организациите,
съставляващи логистичния сектор (микро равнище).
15
Фиг. 1: Концептуална рамка за оценка на равнището на развитие на устойчиви
логистични услуги в България (ДЛУ – доставчици на логистични услуги)
Изведената концептуална рамка цели от една страна да разкрие степента на
прилагане на устойчиви логистични практики от ДЛУ в България и потвърждаване на
хипотезата, че ДЛУ не прилагат в достатъчно висока степен устойчиви логистични услуги
(Хипотеза 1) и от друга, да спомогне за разкриване на положителни връзки между
екологичните логистични услуги и социалния и икономическия аспект на устойчивата
логистика (Хипотеза 4). Също така при концептуализирането на рамката е предвидено
търсене на определен модел на развитие на ДЛУ при приложението на устойчиви
логистични практики (Хипотеза 3). Останалите две търсени взаимовръзки се отнасят до
факторите за развитие и степента на тяхното въздействие при вземането на решение за
въвеждане на устойчиви логистични услуги (Хипотеза 2 и 5).
След концептуалната рамка е представена системата от измерители и показатели,
използвани за анализ и оценка на устойчивите логистични услуги. Възприетият модел на
изследване обхваща 17 измерители и общо 123 показателя за оценка, като са включени и
някои показатели за използваните стратегии и начини за отчитане на въглеродната
ефективност на фирмите. 14 от измерителите са подчинени на трите измерения на
Микро равнище на
въвеждане на устойчиви
логистични услуги от
ДЛУ
Екологично
измерение
Вътрешни
Външни
Социално измерение
Работно място
Общество
Икономическо
измерение
Ефективност и
ефикасност
Финансови
резултати
Пазарни
резултати
Фактори за развитие
Причини за прилагане
на устойчиви логистични
практики
Пречки за прилагане на
устойчиви логистични
практики
Макро равнище на
устойчиво развитие на
логистичния сектор
Равнище на развитие на устойчиви логистични
услуги
16
устойчиво развитие – екологично (5 външни и 2 вътрешни измерителя), социално (3
измерителя, свързани с работното място и 1, свързан с обществото) и икономическо (3
измерителя). Останалите 3 измерителя касаят факторите за развитие и обхващат
причините и пречките за прилагане на устойчиви логистични практики, както и
действията на клиентите, стимулиращи въвеждането на устойчиви логистични услуги
(Табл. 1).
Табл. 1: Измерители и показатели за оценка на степента на развитие на устойчивите
логистични услуги от ДЛУ
Области Измерители Показатели
Екологично
измерение/практики
Вътрешни: 39
Транспорт и дистрибуция 10
Складиране и зелено строителство 8
Потребление и рециклиране 4
Опаковане 3
Управление 14
Външни: 7
С клиенти 3
Сътрудничество с други логистични фирми 4
Социално
измерение/практики
Работно място
Условия на безопасност 5
Мерки за подобряване условията на безопасност 6
Мерки по отношение на служителите 8
Общество 7
Икономическо
измерение/практики
Ефективност и ефикасност 12
Финансови резултати 5
Пазарни резултати 4
Фактори за развитие
Причини за прилагане на устойчиви логистични
практики 13
Действия на клиентите 8
Пречки за прилагане на устойчиви логистични
практики 9
Общо: 123
Използваните данни в изследването са два вида, съответно на макро (вторични
данни) и на микро ниво (първични данни посредством директен контакт с доставчици на
логистични услуги), извлечени от различни видове източници. Вторичните данни са
набрани, обработени и съхранени от други организации, но в същото време са
общодостъпни за информация и обработка. При изследването на отделните ДЛУ
използваните изследователски методи са тези на анкетното и казусното проучване. За
целта на анкетното проучване е разработен въпросник, който обхваща разгледаните
измерители и показатели, изложени в концептуалната рамка, и се състои от три раздела.
17
Във въпросника преобладават закритите (структурирани) въпроси, при които са
дадени възможните варианти на отговори и трябва да се посочат един или няколко
отговора. При тези променливи се описва към коя категория принадлежи обектът или се
посочва интензитетът на притежания признак, без да се дава количествена информация за
него. За целта въпросите включват номинални (категорийни) скали (избор на твърдение,
което отговаря най-добре на съответната организация), ординални скали (определения на
признак, които изразяват степента на различие/съгласие с дадено твърдение, като се
използват числа от 1 до 5, съответстващи на ниска до висока степен), дихотомни скали
(избор на една от две алтернативи за отговор). Оценките по отделните скали формират
изследваните показателите. Използвани са и неструктурирани въпроси, за които е
характерно попълването на текстови или числови данни. За проверка и анализ на
надеждността на използваните скали, съответстващи на различните показатели, е
използван коефициентът алфа (α) на Кронбах (Cronbach’s coefficient alpha). За отделните
измерители той варира от 0,839 до 0,956, което показва достатъчно висока надеждност на
скалите.
За анализ на равнището на въвеждане на устойчиви логистични услуги от ДЛУ се
използват последователно няколко метода. За определяне степента на приложение на
устойчивите логистични практики сред тях и характеристиката на фирмите се използва
дескриптивен анализ. С цел установяване на различия между ДЛУ по групи в зависимост
от вида и големината им е използван и методът за проверка на хипотези. С цел
разграничаване на различни групи ДЛУ в зависимост от степента на тяхното развитие по
отношение на въвеждането на екологични практики и извеждане на модела на развитието
им е извършен клъстерен анализ. Първоначално е приложен йерархичният метод, чрез
който се определя броят на клъстерите, а впоследствие - методът на К-средните (K-Means
Cluster) за формиране на клъстерите. За оценка на наличието на статистически значими
разлики между клъстерите по отношение на социалните практики, икономическите
резултати от дейността на фирмите и факторите за развитие на устойчивите логистични
услуги се извършва еднофакторен дисперсионен анализ (One way ANOVA). Нормалното
разпределение на изследваните показатели във формираните клъстери дава основание за
прилагането на параметричен дисперсионен анализ. Чрез този метод се търси
потвърждение или отхвърляне на изследователска хипотеза 3.
Посочените анализи са извършени чрез статистически софтуер за обработка на
данни SPSS.
18
Трета глава
АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВИТЕ
ЛОГИСТИЧНИ УСЛУГИ
В първата от петте точки на трета глава е представена степента на устойчиво
развитие на логистични сектор в България. Разгледани са действията, средствата и
програмите на ЕС по отношение на устойчивото развитие в областта на устойчивата
логистика, както и развитието на устойчивите логистични услуги в България, в това число
в контекста на ЕС. Дискутираните политики обхващат предимно транспорта, опаковките,
отпадъците и ефективността на сградите, защото на ниво ЕС за тях има обобщени данни и
конкретни политики. Останалите логистични области са включени в анализа на степента
на въвеждане на устойчиви логистични услуги от ДЛУ в България.
В областта на транспорта подробно са разгледани: емисиите на парникови газове
по сектори в ЕС-28, където транспортът е вторият най-голям източник на парникови
газове с 23,2%. За България този процент е 15, което поставя страната ни в добра позиция
по този показател. Други важни изследвани показатели са потреблението на енергия в
транспорта за единица брутен вътрешен продукт (БВП), обем на товарните превози
спрямо БВП в тон/км, потребление на енергия от транспорта спрямо БПВ по страни,
степен на използване на различните видове товарни превози, разпределение на товарните
превози по видове транспорт. В областта на отпадъците и рециклирането е обърнато
внимание на: процентно разпределение на генерираните отпадъци от опаковки по тегло,
разпределение на генерираните отпадъци от опаковки в ЕС, степени (в процентно
изражение) на рециклиране и оползотворяване на отпадъците в ЕС, дял на различните
видове третирани отпадъци от опаковки по страни в ЕС, разпределение на генерираните и
рециклираните отпадъци от опаковки.
От обобщените данни за ЕС и в частност България може да заключим, че страната
ни се доближава до общоевропейските нива по отношение на генерираните отпадъци от
хартиени/картонени и стъклени опаковки. В същото време обаче се наблюдават завишени
нива на пластмасовите отпадъци от опаковки, които от друга страна са на трето място по
рециклиране в ЕС. Това показва, че в България съществува потенциална област за
подобрение на практиките за третиране на генерираните отпадъци, както и за обогатяване
на методите за рециклиране.
Във втора точка е разгледана степента на въвеждане на устойчиви логистични
услуги в България. Първоначално е направена характеристика на обекта на изследване,
след което се преминава към анализ и оценка на трите измерения на устойчиво развитие –
екологично, социално и икономическо. Следвайки концептуалната рамка, накрая на
точката е представено действието на факторите за развитие на устойчиви логистични
практики, а именно причините и пречките за тяхното въвеждане.
19
Емпиричните данни за изследването са събрани от 136 ДЛУ, избрани на случаен
принцип, но тъй като са включени само такива, които са пожелали да вземат участие, то
извадката има неслучаен характер. Поради това, че структурата на логистичния сектор в
България не е ясно дефинирана и няма точна информация за броя на ДЛУ у нас, то за
целите на настоящето изследване са използвани данни на НСИ за най-близката до
логистичния сектор обособена група, която се състои от предприятията, попадащи в
категория „Транспорт, складиране и пощи“4. 91% от тях са микро предприятия с персонал
до 10 човека, около 7 % са малки предприятия (от 10 до 49 служители), малко над 1% са
средни предприятия (от 50 до 249 служители) и под 1% са големите предприятия. В
настоящето изследване микро предприятията представляват 30% от респондентите, но
това е и най-голямата група в категорията на НСИ, следователно останалите 70% от
респондентите представляват около 5,4% от малките, средните и големите предприятия от
генералната съвкупност. По-голямата част от попълнилите анкетата организации се
самоопределят като транспортни, транспортно-спедиторски и логистични. Според
разпределението на фирмите по форма на собственост - 86% са частни български
компании от различни региони в страната.
С цел изясняване характеристиките на организациите, включени в изследването,
фирмите са класифицирани още в зависимост от техния вид и големина. Въз основа на
това деление в изследването се търси и наличието на различия между отделните групи
ДЛУ по отношение на конкретните измерители и показател. Тъй като най-големи дялове
от фирмите се самоопределят като транспортни, транспортно-спедиторски и логистични,
се извършват сравнения между всяка една от тези групи и всички останали. Фирмите са
разделени на малки и големи в зависимост от броя на служителите в тях. В извадката са
представени 4 вида компании – микро, малки, средни и големи. Но поради отсъствието на
различия между микро и малките предприятия, а също и между средните и големите, се
стигна до обособяването на 2 групи – малки (до 50 служители) и големи (над 50
служители) фирми. При това групиране 63% от изследваните ДЛУ са малки, а останалите
47% - големи.
За разкриване на някои допълнителни характеристики на фирмите по отношение на
тяхната насоченост към устойчиво развитие, изследването включва няколко въвеждащи
въпроса. По отношение отчитането на въглеродни емисии от фирмите става ясно, че
повече от половината от доставчиците на логистични услуги са предприели мерки за
намаляване на вредните емисии от дейността си. От друга страна 35% от фирмите
измерват емисиите от превозните средства, и още по-малък е процентът на фирмите,
които измерват въглеродните емисии и от други дейности като емисии от складове, сгради
и др.– едва 22%. Това може да бъде обяснено с обособения в литературата проблем за
отсъствието на еднозначна система за измерване на вредните влияния от различните
4 Национален статистически институт на България, http://www.nsi.bg/ данни към 30.11.2016 г.
20
логистични дейности. Ниският процент на отчитане на въглеродните емисии е знак за все
още ниска ангажираност към всеобщо отчитане, публично обявяване и намаляване на
вредните емисии.
В същата точка са направени анализ и оценка на трите измерения на устойчиво
развитие – екологично, социално и икономическо на базата на резултатите от
приложението на дескриптивния статистически анализ.
Основните изводи и заключения, свързани с екологичното измерение, касаят
способността на ДЛУ да предоставят логистични услуги с повишена екологична
ефективност и се изразяват в следното:
Сред екологичните практики по-широко използвани са практиките в областите
транспорт, дистрибуция и рециклиране, докато останалите екологични практики в
областта на складирането, опаковането и управлението остават по-слабо засегнати и
приложими. Изброените групи практики са категоризирани още като вътрешни, защото
тяхното внедряване зависи в голяма степен от ДЛУ. По отношение на транспорта и
дистрибуцията в най-висока степен се прилагат практики, свързани с оптимизиране на
маршрутите за съкращаване на изминатите разстояния (почти 40% от респондентите дават
оценка 5), ефективна консолидация на товарите и пълно натоварване на транспортните
средства. Средната и ниската степен на прилагане на останалите практики в тази
категория, както и преобладаващото използване на автомобилния транспорт, разкриват
потенциал за прилагането на по-иновативни практики.
По отношение на складирането и зеленото строителство единствено
пълното използване на капацитета на склада има оценка около средната 3. Като цяло
ниското ниво на внедряване на тази категория екологични практики, начело с ползването
на алтернативни източници на енергия като слънчева и вятърна и енергийно ефективно
манипулационно оборудване, се обяснява с високите разходи, които се изискват за
внедряването на високотехнологични и енергийно ефективни складове и оборудване.
Обобщената оценка на екологичните практики, свързани с опаковането е
ниска, докато тази, отнасяща се до потреблението и рециклирането е по-висока, което
означава, че тази група практики се възприемат по-добре от ДЛУ. Тези практики зависят
много от конкретните дейности, които извършват ДЛУ, но въпреки това е необходимо
тяхното усъвършенстване. Последната група от вътрешните екологични практики са
свързани с управлението. Тук отново се наблюдават ниски средни оценки, което
означава, че тези практики по-скоро не се прилагат и това обяснява ниските средни
оценки като цяло за приложението на екологичните практики от фирмите, защото то се
базира на осъзнаване на нуждата от тях и на ангажираността на ръководството и
служителите.
Останалите два вида екологични практики са определени като външни, защото
не зависят от действията на фирмите и засягат клиентите и сътрудничеството с други
21
ДЛУ. Всички стойности на изследваните показатели са около 2, което говори за
недостатъчна заинтересованост и за все още ниската степен на сътрудничество във връзка
с устойчивото развитие на логистичния сектор в България.
Следващите изследвани практики са тези от социалното измерение. В най-голяма
степен сред доставчиците на логистични услуги се прилагат практиките, свързани с
условията на безопасност. Като цяло тези практики към момента са най-добре развити,
поради което в бъдеще е необходимо да се наблегне повече на екологичния аспект на
логистичните услуги, а също и на останалите социални практики. Около 30% от
анкетираните посочват, че тепърва предстои въвеждането на практики като възможности
за кариерно развитие, регулярно обучение и развитие, индивидуално работно време,
грижа за децата на служителите и др. По отношение на ангажираността към обществото,
социалните практики са най-слабо развити, като фирмите дори не възнамеряват да
въвеждат част от практиките. Това е и областта в социалното измерение, която трябва да
се популяризира и да бъдат обяснявани ползите от нея, защото социалният ефект не се
изразява само във вътрешната среда на фирмата, а има изражение и във външната среда,
част от която е обществото. С други думи, социалните практики по отношение на
обществото разкриват едни от най-големите възможности за усъвършенстване.
По отношение на икономическите показатели се отличават фирми, които бележат
подобрени финансови резултати, нарастване на пазарния дял и положителен ефект за
компанията от въвеждането на устойчиви логистични услуги, но техния дял не е
достатъчно голям. Това е резултат и от високия дял на компаниите, които изобщо не са
започнали да прилагат устойчиви практики. Данните за първата група показатели –
ефективност и ефикасност, разкриват, че респондентите са постигнали в определена,
към висока степен изследваните икономически резултати от приложението на устойчиви
логистични практики (средни оценки между 3 и 4). Най-високи са постигнатите резултати
по отношение на подобряване на качеството на услугите и процесите и подобряване на
ефективността и производителността, което показва, че приложението на устойчиви
логистични практики има положителен ефект за фирмите. Едва между 15 и 20% от
фирмите отговарят, че са постигнали в много висока степен посочените икономически
резултати. Тези резултати показват също така, че фирмите не са достигнали все още
желаните ефективност и ефикасност от прилагането на устойчиви практики, но
последните започват да проявяват своя положителен ефект, както и че има фирми, лидери
на пазара, които постигат положителни резултати.
Анализът на втората група показатели – финансови резултати, разкрива, че около
60% от респондентите имат положителен финансов резултат от прилагането на устойчиви
логистични практики, като 43.3% реализират малка печалба, а за 17.9% от фирмите
приходите значително надхвърлят разходите. Тези резултати показват начало на
положителна тенденция и постигането както на ползи за околната среда и намаляване на
вредните въздействия от логистичните дейности, така и на финансова изгода за фирмите,
22
което в действителност би било най-големият стимул за прилагането на устойчиви
логистични практики.
Последната група изследвани показатели от икономическото измерение са
пазарните резултати. Те показват, че фирмите са постигнали в определена, към висока
степен всички от изследваните пазарни резултати. Корпоративният имидж заема челна
позиция, което от една страна означава, че клиентите дават положителна оценка на
устойчивите логистични услуги и това носи добър резултат за фирмите, а от друга, е
стимул за въвеждането им с цел подобряване на пазарните резултати. Следователно
фирмите постигат положителни пазарни резултати вследствие въвеждането на устойчиви
логистични практики, но те все още не са достатъчно високи.
Накрая тази точка също представя резултати от дескриптивния анализ, но свързани
с причините и пречките за въвеждане на устойчиви логистични практики. Анализът на
тези измерители и свързаните с тях показатели потвърди втората хипотезата на
изследването, че факторите за развитие на устойчиви логистични услуги все още имат
слабо въздействие върху решението за въвеждането на устойчиви логистични услуги, като
причините имат по-голямо въздействие върху това решение на доставчиците на
логистични услуги сравнение с пречките. По отношение на причините за въвеждане на
устойчиви логистични практики може да се обобщи, че за ДЛУ по-голямата част от
причините са вътрешни за компаниите и са във връзка с подобряване качеството на
продуктите и фирмения имидж, а от там и на конкурентоспособността. По-малко фирми
се влияят от действията на клиентите си като външен фактор за взимането на това
решение, а най-голямо влияние оказват разпоредбите на законодателството, които имат
задължителен характер. Сред пречките, които срещат фирмите, се открояват отново
вътрешните. Резултатите показват, че ДЛУ са най-затруднени от внедряването на нови
технологии и от високите разходите за въвеждане на устойчиви логистични практики
(предимно за по-малките фирми). Всичко това най-общо показва недостатъчни
инвестиции в областта на устойчивото развитие. Липсата на тези инвестиции води и до
по-ниското ниво на внедряване на изследваните практики.
При анализа по групи според големината на фирмите се стигна до заключението,
че големите фирми прилагат в по-голяма степен изследваните устойчиви логистични
практики. Също така те оценят по-високо и причините за тяхното внедряване, като
едновременно с това пречките пред тях са с по-малка степен на значимост. В някои случаи
разликите между двете групи фирми според големината са минимални, но все пак водещи
остават средните и големи предприятия. Това говори, че средните и големите фирми са в
по-напреднал стадий на развитие и имат възможност да въвеждат устойчиви логистични
практики с по-бързи темпове. В тази връзка се стигна до следните изводи:
Първо, по отношение на общата характеристика на фирмите, процентът на
големите фирми, които измерват въглеродните емисии от транспортните и други
23
дейности, е по-висок в сравнение с малките фирми, което е признак за по-големи
възможности за инвестиране както в технологии за намаляване на въглеродните емисии,
така и в методи за измерването им. Също така по-голям е процентният дял на големите
фирми, които имат и стратегия за намаляване на вредните емисии. В допълнение на това
устойчивите услуги, изискващи по-големи инвестиции, се предоставят в по-голяма степен
също от големите фирми.
Второ, групата на големите фирми се характеризира със значително по-висока
степен на прилагане на екологични практики в складирането, докато малките фирми са в
съвсем начален стадии на тяхното внедряване.
Трето, значително по-ниските средни оценки на малките фирми за управленските
устойчиви практики обуславят и цялостно по-ниските им оценки в сравнение с големите
фирми, защото внедряването на устойчиви логистични практики започва с осъзнаване на
нуждата от тях от страна на управленския персонал. Въпреки това и в двете групи фирми
нивото на знания и умения за управление в изследваната област е незадоволително.
Четвърто, единствено при оценяването на пречките за внедряване на устойчивите
логистични практики, малките фирми дават по-високи оценки от големите, т.е.
трудностите, които срещат малките фирми са по-големи и поради тази причина и степента
на прилагане на практиките при тях е по-малка. Наблюдава се зависимостта, че колкото
по-преодолими са пречките пред фирмите и по-значителни са стимулите, в толкова по-
голяма степен те прилагат устойчиви логистични практики.
Пето, в резултат на водещата позиция на големите фирми и по-високата степен на
прилагане на екологични и социални практики, в комбинация с по-ниската степен на
трудности, които срещат, те постигат по-добри икономически резултати от внедряването
на устойчиви практики. Следователно, за да бъдат малките фирми достатъчно
конкурентни, е добре да бъдат предвидени по-големи облекчения в законодателството за
тях и да бъде стимулирано тяхното развитие.
По отношение на типа на фирмите в редки случаи се наблюдават съществени
различия между транспортните, транспортно-спедиторските и логистичните фирми по
отношение на прилагането на изследваните практики в трите измерения – екологично,
социално и икономическо.
От общото състояние на устойчивите логистични услуги в сектора може да
заключим, че пред изследваните фирми има множество възможности за развитие в трите
измерения на устойчиво развитие, но все още е необходимо те да бъдат както
популяризирани, така и да се премахнат пречките за тяхното въвеждане.
В трета точка се разкрива моделът на развитие при приложението на устойчиви
логистични практики. Групирането на изследваните ДЛУ с цел формиране на различни
24
категории доставчици в зависимост от степента им на развитие, е осъществено чрез
извършването на клъстърен анализ. Кат следствие на този анализ са формирани три групи
ДЛУ, представени в табл. 2.
Таблица 2. Разпределение на изследваните фирми по клъстери според степента на
приложение на екологични логистични практики (ДЕЛУ – доставчици на екологични
логистични услуги).
Клъстер/Група доставчици Брой фирми Относителен дял в %
Клъстер 1 – Неприлагащи екологични
практики доставчици 58 43 %
Клъстер 2 – Водещи ДЕЛУ 27 20%
Клъстер 3 – Развиващи се ДЕЛУ 51 37%
Общо: 136 100%
Обособяването на фази на развитие на устойчиви логистични услуги потвърждава
и третата хипотеза на изследване, гласяща, че доставчиците на логистични услуги следват
определен модел на развитие при приложението на устойчиви логистични практики.
Трите фази разкриват различните степени на развитие на ДЛУ от логистичния сектор, а
именно:
Неприлагащите екологични практики доставчици – това са предимно микро
и малки частни фирми, които са сравнително отскоро в логистичния сектор и предлагат
ограничен брой логистични услуги;
Развиващите се ДЛУ – това са отново преобладаващо микро и малки частни
фирми, но с по-голям опит на пазара, предимно създадени в периода 1990-2010г. и
разширен обхват на предлаганите логистични услуги.
Водещите ДЛУ – те са най-малък брой, но сред тях преобладават големите и
средните, частните и чуждестранните фирми от сектора, както и такива, които са от по
дълго време на пазара. Също така тези доставчици предлагат най-голямо разнообразие от
логистични услуги, следователно са и в най-напреднал стадий на развитие.
Четвърта точка на тази глава разкрива наличието на връзки на екологичното
измерение на устойчивите логистични услуги със социалното и икономическо измерение
и с факторите за тяхното развитие чрез приложението на еднофакторен дисперсионен
анализ. Вследствие на този анализ четвъртата хипотеза се потвърждава частично що се
отнася до връзката на екологичните практики със степента на прилагане на социални
практики, поради наличието на частични връзки между екологичните и социалните
практики, и напълно по отношение на връзките между екологичните практики и
25
икономическите резултати на фирмите. Все пак се потвърди, че има достатъчно много
зависимости между трите измерения, вследствие на което фирмите, прилагащи
екологични логистични практики, могат да бъдат определени като доставчици на
устойчиви логистични услуги. Също така се потвърди, че с повишаване нивото на
прилагане на екологични и социални логистични практики се подобряват ефективността и
ефикасността на постигнатите резултати от дейността на фирмите, както и техните
пазарни резултати, което е стимул за въвеждането им. Що се отнася до последната пета
хипотеза се доказа, че някои фактори за развитие на устойчивите логистични услуги
оказват по-значимо влияние върху прилагането на екологични логистични услуги. Това е
породено от наличието на повече връзки с причините за въвеждане на устойчиви
логистични практики спрямо пречките, при които бяха установени много малко връзки.
Следователно фирмите се влияят повече от причините за въвеждане на екологични
логистични услуги като фактор за развитие, отколкото от пречките за тяхното въвеждане.
Последната пета точка представя казусно изследване на добри практики в
логистична фирма, която оперира както на българския така и на световните пазари –
Шенкер ЕООД. С това се цели разкриване на проявлението на актуални тенденции,
илюстрация на добри практики, конкретизиране и изясняване на тяхната същност, както и
извличането на проблемни области.
Четвърта глава
НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УСТОЙЧИВИТЕ ЛОГИСТИЧНИ
УСЛУГИ
В последната четвърта глава на дисертационния труд са изведени основните изводи
и резултати относно специфичните особености и характеристики на приложението на
устойчиви логистични услуги от ДЛУ в България, след което са представени насоки за
тяхното усъвършенстване. Формулираните изводи следват логиката на изследването и
обосновават потвърждаването или отхвърлянето на заложените хипотези, които бяха
подробно разгледани в трета глава. На базата на направените обобщения и установените
връзки от изследването бе възможно да се изведе един модел, който обобщава стъпките,
водещи до повишаване на възможностите за развитие на устойчиви логистични услуги
сред ДЛУ в България. Той е представен на фиг. 2.
26
Фиг. 2 Модел за повишаване на възможностите за развитие на устойчиви логистични
услуги
Моделът се основава на необходимостта от следване на определени стъпки за
интегриране на устойчиви логистични практики в дейността на ДЛУ и представлява
своеобразна карта на действията, които трябва да предприемат фирмите за въвеждане на
устойчиви логистични услуги. Той разкрива, че първоначално трябва да се създаде
благоприятна среда за развитието на устойчиви практики и осъзнаване на нуждата и
ползите от тях. Друга част от необходимите условия за създаване на тази среда е
съобразяването със законодателните разпоредби, където има такива, след което е
необходимо да се формулира фирмена стратегия. Посочените стъпки са предпоставките
за въвеждането на устойчиви логистични услуги. Резултатите от изследването доказаха, че
тези фактори за въвеждане на устойчиви логистични услуги имат положителен ефект и
спомагат за повишаване на степента на прилагане на екологични и социални логистични
услуги. Това от своя страна води до желаните от фирмите по-добри икономически
резултати чрез повишаване на ефективността и ефикасността на тяхната дейност. Така се
27
стига и до постигане на желания ефект и в трите области на устойчиво развитие, а именно
до повишаване на възможностите за развитие на устойчиви логистични услуги от ДЛУ.
На база на направеното изследване се стигна до определянето на следните насоки и
възможности за усъвършенстване на устойчивите логистични услуги в България:
- Подобряване на информираността на ДЛУ за ползите от прилагането на устойчиви
логистични услуги. Поради трудностите, които изпитват българските ДЛУ при
въвеждането на устойчиви практики в дейността си, тези знания могат да послужат на
фирмите за разкриване на възможности за подобрения и усъвършенстване на основата на
световните тенденции и най-често използвани практики.
- Развитие на цялостен пакет от устойчиви логистични практики, а не само
екологични, социални или икономически. Това се налага от доказаната по-висока
ефективност от едновременното прилагане на устойчиви практики и откритата частична
зависимост между екологичното и социално измерение.
- Приложение на практики за бързо приспособяване към иновативните технологии за
устойчив транспорт – непрекъснато следене на локацията на превозните средства,
екологичното шофиране, ефективното използване на горива и оптималното запълване на
всички курсове на превозните средства. Това ще доведе до по-добро планиране и
оптимално използване на ресурсите, с едновременно намаляване на вредните емисии.
- Нужни са значителни подобрения в екологосъобразността на складовете на ДЛУ,
които разполагат с този ресурс.
- С цел намаляване обема на опаковките и повишаване нивата на рециклиране се
препоръчва ефективно управление в областта на опаковането, потреблението и
рециклирането. Това включва намаляване на разходите за материали и суровини
вследствие на рециклирането и многократното ползване на промишлените опаковки и
амбалажа, откъдето се намалява и количеството на депонираните отпадъци и съответно и
разходите за тях. Използването на биоразградими и рециклируеми опаковки също би
спомогнало за намаляване на отпадъците от опаковки, но за тази цел трябва да се развие и
фирмена култура за правилно оползотворяване и рециклиране на промишлените опаковки
и цялостно намаляване на потреблението на първични суровини и материали.
- Полагане на усилия за въвличане и ангажираност на управленския и останал
персонал във вземането на решения за въвеждане на устойчиви логистични услуги.
Повишаването на квалификацията и компетентността им в областта на добрите устойчиви
логистични практики би довело до по-ефективно внедряване на тези практики.
- Полагане на усилия за сътрудничество с други ДЛУ. Разгръщането на
взаимоотношенията с други ДЛУ с опит в областта би спомогнало и за повишаване на
28
компетенциите на управленския персонал, както и за запознаване с нови технологии и
тяхното използване. По-високият информационен обмен относно предоставяните
устойчиви практики, взаимната осведоменост и общите критерии и изисквания към
собствените доставчици ще допринесат за по-отговорни управленски решения и
повишаване на значението на устойчивите логистични услуги като фактор за повишена
конкурентоспособност и подобрено качество на предлаганите услуги.
- Непрекъснато ограничаване и превенция на инциденти в зоните на товарене,
разтоварване и съхранение, защото дори и при много добри постигнати резултати, е
необходимо поддържането и обновяването на знанията и уменията на персонала в тази
връзка.
- Приложение на широко застъпените в световен мащаб практики, свързани със
служителите – например, индивидуално работно време и грижа за децата на служителите.
То спомага както за по-доброто разпределение на задачите за работодателя, така и за
пълноценното използване на времето и от служителите.
- Предприемане на мерки за участие или иницииране на социални и/или екологични
проекти, които повишават ангажираността на персонала, и едновременно с това развиват
определени качества и отговорност в служителите.
Насоките за преодоляване на пречките за въвеждането на устойчиви логистични
практики са отразени в следните области:
- Използването на алтернативни варианти на финансиране на устойчиви логистични
практики като: европейско и държавно финансиране, данъчни облекчения, поетапно
внедряване на практики в различни сфери и съчетаване на ефективни решения с
технологични такива.
- Улесняване на процеса на измерване на ползите от внедряване на устойчиви
логистични практики чрез унифицирани показатели за екологична ефективност, наличие
на единни показатели за ЕС и въвеждане на единна система за калкулиране на вредни
емисии. Следователно се обуславя необходимост от определянето на конкретни
измерители, които да дадат възможност за оценка на крайните резултати.
- По отношение на степента на сътрудничество между доставчиците на логистични
услуги, е нужна по-интензивна координация, комуникация и обмен на знания и опит
между фирмите. Това от своя страна може да разгърне възможност за партньорски
взаимоотношения, изграждане на устойчива верига на доставките, създаване на съвместни
инициативи и оптимизиране на разходите.
29
Заключение
Настоящето изследване бе мотивирано от съвременните тенденции в развитието на
устойчивата логистика и възможността за разкриване на нови насоки пред българския
логистичен сектор. Изследваната гледна точка, а именно тази на ДЛУ, е слабо застъпена в
литературата, което е предпоставка за съвременността и актуалността на разглежданата
проблематика с практичен и научен характер. Темата е насочена от една страна към
неизследван въпрос от практиката в логистичния сектор у нас, а от друга към
обобщаването на теоретичните постановки за устойчивата логистика и УУВД и
разкриването на възможности за приложението им в България. В тази връзка е направен
преглед на литературата в областта, изследвано е състоянието на устойчивото развитие на
логистичния сектор в България, в това число в контекста на ЕС, както и степента на
въвеждане на устойчивите логистични услуги сред ДЛУ в България, връзките помежду им
и факторите за развитието им. На тази база са изведени резултати, характеризиращи
състоянието на прилаганите устойчиви логистични услуги и са дадени насоки за тяхното
усъвършенстване.
Проведеното изследване и получените резултати потвърждават, че прилагането на
устойчиви логистични услуги в България не е достатъчно развито и секторът по-скоро
„следва“ много бавно световните тенденции. В същото време може да бъде постигнато
усъвършенстване на предлаганите от ДЛУ услуги посредством въвеждането на устойчиви
логистични практики, които да допринесат за подобряване резултатите от дейността на
фирмите от сектора. В този смисъл ДЛУ в България следват определен модел на развитие
при приложението на устойчиви логистични практики. Взимайки предвид ограниченията
очертани в хода на изследване, са очертани някои насоки за бъдещи изследвания или за
задълбочаване на проблематиката. Те са свързани с допълнително изследване на степента
на квалификация и специализация на служителите по отношение на устойчивите
логистични услуги; проучване на гледната точка на потребителите на логистични услуги;
проследяване на постигнатите резултати във времето; по-задълбочено изследване на
факторите за развитие.
30
III. ПРИНОСИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Вследствие на направен преглед на научната литература в областта на
устойчивата логистика и устойчивото управление на веригата на доставките по
отношение на техния обект, обхват и цели са очертани основните
характеристики на устойчивите логистични услуги и факторите за тяхното
развитие. Разкрити са важността и значението на широкото прилагане на
устойчиви логистични услуги от фирмите от логистични сектор в България.
2. На базата на задълбочено проучване на изследванията в областта на
устойчивата логистика, касаещи доставчиците на логистични услуги, е
разработена методика за изследване на приложението и възможностите за
развитие на устойчивите логистични услуги в България, за оценка на връзката
между екологичните и социални практики и резултатите от фирмената дейност
(икономическо измерение), както и на факторите за тяхното развитие.
Методиката включва разработването на измерители и показатели за оценка на
различните практики в областта на устойчивата логистика, модел на
взаимовръзките между устойчивите логистични услуги и факторите за тяхното
развитие, както и методи за събиране и анализ на данните. Методиката е
апробирана с данни от организации, съставляващи българския логистичен
сектор.
3. Разкрито е състоянието на устойчивото развитие на логистичния сектор в
България и е оценена степента на въвеждане на голям набор от устойчиви
логистични практики, характерни за доставчиците на логистични услуги в
развитите в областта на логистиката страни. Това е направено на базата на
данни от 136 доставчика на логистични услуги в България. Извършен е и
сравнителен анализ в зависимост от техния вид и големина.
4. Изведени и охарактеризирани са фазите на развитие на устойчивите логистични
услуги в зависимост от степента на тяхното въвеждане от ДЛУ.
5. Доказано е наличието на положителни връзки между степените на приложение
на екологичните и социалните логистични практики, както и между
приложението на екологичните практики и постигнатите икономически
резултати. Установено е и влиянието от страна на факторите за развитие върху
степента на приложение на екологични логистични услуги.
6. Въз основа на проведеното изследване са формулирани насоки за
усъвършенстване на предлаганите от фирмите в логистични сектор устойчиви
логистични услуги. Те са отправени предимно към управленския персонал на
ДЛУ и представляват възможност за едновременно постигане на устойчиво
развитие и на ефективни икономически резултати от него.
31
IV. ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Михова, Л.,“Устойчиви логистични практики в управление веригата на
доставките“ , В: Толев, М., Раковска, М., (ред.), Логистиката - възможности и
предизвикателства, С., Издателски комплекс – УНСС, 2015 г., с. 294-302.
2. Михова, Л., „Съвременни измерения в развитието на устойчиви логистични
практики в складирането“, XI Национална Студентска научно-техническа
конференция 2015, Технически университет – София, 2015, с. 515-520.
3. Михова, Л., „Екологични аспекти на устойчивите логистични услуги в
България“, V-та юбилейна международна научна конференция за студенти и
докторанти „Инфраструктура: бизнес и комуникации“, С., Издателски комплекс
– УНСС, 2016 г., с. 95-103.
4. Михова, Л., „Стимули и пречки за внедряване на устойчиви логистични
практики сред доставчиците на логистични услуги в България“, X-та юбилейна
международна научна конференция „ Логистиката в променящия се свят “, С.,
Издателски комплекс – УНСС, 2016 г., с. 422-430.
5. Михова, Л., „Съвременни измерения в развитието на устойчивите логистични
услуги – методологични основи“ , Военнонаучна конференция „Изграждане и
развитие на отбранителни способности в контекста на хибридните заплахи, 18-
19 юни 2015 г.“, Военна академия „Г. С. Раковски” София (служебна бележка).
