ПИСМА НА ЕЛЕНА РЬОРИХ1929 – 1932

Том 2

Един уникален по съдържанието си труд, който включва малка част от епистоларното

наследство на Елена Рьорих.

ПИСМА ДО ЕВРОПА

16.07.1935 г.Със сърдечно вълнение прочетох писмото Ви, описващо тържествения ден на основаването на

Дружеството. Още едно прекрасно начинание е въздигнато като крепост срещу войнстващата тъма! Зная колко сърдечен устрем и самоотвержен труд вложихте в създаването на тази светла организация в името на Културата Победителка, затова първо Вам изпращам пламенния си поздрав и радостта на своя дух за тъй прекрасния празник на Вашия труд. Моля Ви да предадете на цялото ръководство и всички членове-основатели на Дружеството, потрудили се за тази блага цел, най-сърдечния ми поздрав и пожелания то да укрепва и мъжествено, светло и радостно да влага силите си в служене на общото благо.

Бях трогната и от Вашия отклик на великата идея за Знамето на Мира и затова искам да Ви попитам, не мислите ли да организирате към Вашето Дружество постоянен комитет по придвижването на Пакта и Знамето на Мира? Съществуващите вече по места групи биха могли да се обединят и така да се постигне солидарност и съгласуваност в действията. Помислете за това.

Мисля, че мерките, които сте предприели за предотвратяване проникването на нежелателни членове в Дружеството, са крайно полезни. Важно е от самото начало да се изолира разрушителният елемент. Не бива прекалено да се стремите към разширяване, нека първо основната група се сработи и хармонизира. Множеството никога не е било залог за успех.

Разбирам цялата Ви радост да виждате около себе си пламтящи сърца. И аз съм имала и имам подобна радост, но все пак опитът с годините ме научи на известна сдържаност и да не се доверявам прекалено на поривите на хора, за първи път докосващи се до Учението. Отначало всички вървят със запалени факли, но след това, под въздействието на неотменимите окултни закони, истинската ни същност започва да се проявява много по-бързо и наяве излизат качества, чието съществуване в себе си ние дори не сме подозирали и които, може би, биха останали непроявени до следващото въплъщение. Великият Уч. в “Писма на Махатмите” казва: “както водата загрява негасената вар, така и учението предизвиква необикновено силна реакция у всички неподозирани, дремещи потенции на ученика”.

Сега да отговоря на Вашите въпроси. Следва да се разбира, че всички Велики Учители, Махатми или Бел. Братя в течение на всичките си животи са били Бодхисатви. Маха-Коган, или Велик Владика, е титлата на Владиката на Шамбала. Задълженията, свързани с тази служба, се поемат поред от Бел. Братя в съответствие с индивидуалните им задачи. Седемте Когани отговарят на Седемте Кумари от “Тайната Доктрина”, като езотерично те са осем. Всички тези Седем Кумари са били Владиците на Пламъка, надарили човечеството с разум.

Сега за братята на Тъмата. Братята на Тъмата, разбира се, са част от самото човечество. Те са твърде многобройни и това не е чудно, защото техният път е пътят на удовлетворяване на низшите страсти. Процентът на истинските труженици на Светлината е нищожен, този на светулчовците1 също не е много голям, при това в неведението си или понеже са хладки2 и не се съпротивляват на злото, те често се трудят в полза на братята на Тъмата. Трудно е дори да си представим колко изобретателни са духовете от високите степени сред съзнателно работещите за разединение братя на Тъмата. Както е казано - те много обичат да се възползват от онези, които са се приближили до Учението на Светлината и са се приобщили към организациите на доброто, но са колебливи в предаността и убежденията си. Като използват тяхната колебливост и им внушават съмнения, те могат чрез тях да внасят смут и

1

разтление. Ето защо се изисква такова внимание при приближаването на нови, неизпитани души до Учението. Братята на Тъмата много обичат големите интелекти, развили се за сметка на сърцето, защото чрез тях може да се действа особено тънко. Само най-грубите духове се нахвърлят и използват низките съзнания. “Ако хората са заплашвани от бесовете, то Архангелът - от самия Сатана! Ако дребните бесове досаждат на братята монаси, то самият Сатана се подвизава при отшелниците.” Както е казано в първа книга на “Листа от Градината на Мориа”, стр. 134: “Познавам те, дето дращиш по вратата, ти се надяваш на раменете на госта да проникнеш в Моя дом. Познавам те! Ти стана изискан и находчив, дори по-находчив от мнозина Мои. Ти си си ушил дрехи и си сложил закопчалки. Ти дори си изучил всичките Ми думи; чувам - дори повтаряш РАДОСТ. Но тук Аз ще те спра. Ти няма да дръзнеш да говориш за радостта на любовта. Твоята радост е радостта на омразата. Но зад омразата се люшка безобразната сянка на съмнението, а съмнението не става за щит. Аз ще посрещна с щита Си всичките ти стрели. Но ако упорстваш, Аз ще ти изпратя с усмивка само една.” Така да се защитаваме от всички колебаещи се.

Вие питате за времето, откакто съществуват братята на Тъмата. Ако трябва да бъдем точни, братята на Тъмата са се появили едновременно с Братята на Светлината. Тоест, от момента, в който у човека се е зародил разсъдъкът и съзнателната, т. е. свободната воля. При проблясъка на разпознаването възниква първото понятие за добро и зло и вече съзнателната воля насочва човека в една или друга посока. Но едва по време на четвъртата раса, в Атлантида, се поставя началото на напълно организирания стан на братята на Тъмата. Тяхната велика битка със Синовете на Мъдростта, или Светлината, завърши с победа на Последните и с гибелта на Атлантида.

Начело на Синовете на Светлината стои Архангел Михаил и Негов противник в стана на Тъмата се явява Сатаната (все още наричан Луцифер3, макар отдавна да е изгубил правото си на това име), бил някога между великите Кумари, надарили със светлината на разума лишените от него жалки земляни. Прочетете по този повод легендата за Луцифер в “Криптограми на Изтока”. Тази легенда крие в себе си велика истина. Господарят на Земята се бори сега за самото си съществуване. Великият предречен Армагедон на нашата раса е в пълния си разгар. И отново Архангел Михаил със Светлото Воинство се сражава срещу Луцифер. Разбира се, победата винаги е на страната на Светлите Сили, но страшните катаклизми при това са неизбежни. Ето защо са така важни крепостите на Светлината, за да може в настъпващите страшни времена тружениците на Светлината да бъдат събрани на безопасни места. Макар че решителният момент е зад гърба ни, все пак много деца ще успеят да се състарят. Така съдбата на света е в ръцете на човечеството. Ако духът съумее да възкръсне, ако съзнанието се освободи от призраците на миналото и се устреми към изграждането на Новия Свят, основано на ново разбиране на сътрудничеството и знанието, то планетата може да оцелее. Тъй като вече съм писала на тези теми, прилагам извадки от едно мое писмо, те могат да Ви послужат.

“Всеки Велик Учител, когато говори за края на Света, не би могъл да има предвид естествения завършек на еволюцията на нашата планета. Защото, ако еволюцията следва естествения законен ход на развитие и планетата влиза в седмия си последен кръг, а нейното човечество - в седмата раса с всичките й подраси, то при завършека на тази еволюция не може да има подобен Страшен Съд. Тъй като по това време човечеството и планетата ще достигнат състоянието на висшите светове, където има несъвършенства, но я няма съзнателно противодействащата на доброто сила на злото.

Великите Учители, разбира се, са знаели за създадената тежка карма на човечеството и планетата, знаели са за заплашващата повечето хора гибел и затова Те са имали предвид само приближаващата се смяна на расата, съпровождана винаги от гигантски космически катаклизми, в навечерието на които своевременно се извършва велик подбор преди окончателния Съд. Бидейки Посветени, невъзможно е Те да не са знаели, че поради ужасяващото падение на духовността сред човеците, тази катастрофа може да се окаже Ден Последен. Напълно възможно е да не могат да се съберат толкова противодействащи, по-точно разреждащи, енергии, за да се предпази планетата от последния гигантски взрив. Точно към този взрив насочва всичките си усилия Князът на този Свят, защото знае, че в очистената атмосфера, пронизана от новите огнени лъчи или енергии, пребиваването му в земната сфера ще стане нетърпимо, невъзможно. Затова той се стреми да я взриви, за да може да отплава върху отломките.

2

Спомняте си, в Учението се казва, че именно духът на човека може да причини взривяването на планетата. Казано е също за разреждащите, чийто брой е толкова малък и затова цялата тежест да се удържи равновесието на планетата лежи върху тях. Силният дух може да предпази цяла местност от земетресение. Така в древността Великите Учители изпращали високите си ученици в области, заплашвани от земетресения.

Много наивни хора предполагат, че тъмните сили действат само със зло, разврат и престъпления. Как се заблуждават те! Така действат само грубите сили и тези от малък ранг. Много по-опасни са онези, които идват под маската на светлината на Учението.”

Невежеството, липсата на чувствознание тласка мнозина в обятията на тъмата и ги лишава задълго, ако не и завинаги, от благотворното въздействие и привличане на лъчите на Великата Твърдина на Светлината. Страшен е Армагедон, защото силите на тъмата се борят за самото си съществуване, отчаянието ги прави толкова сплотени и упорити в постигането на целта си. Князът на този Свят има много талантливи, съзнателни и несъзнателни помагачи и е наивно да се мисли, че те не умеят да действат тънко. Те са много изискани и изобретателни и действат според съзнанието на жертвите си. Но всички те са лишени от търпимост и сърдечна топлота. Така се преплитат на Земята тъмата със Светлината.

Мрежата на тъмата се плете от изкусни ръце. Много страшни неща се вършат сега в Света. Най-отвратително магьосничество е широко разпространено по целия свят. Разбира се, както винаги, най-големите центрове са и центрове на главните тъмни сили. Невежите маси са най-доброто им оръдие. Затова е така важна сплотеността на всички сили - бели и белезникави, но последните лесно се пребоядисват в сиви и увеличават редиците на онези, за които в Апокалипсиса е казано: “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” Само силата на предаността и стремежа към служене на Великата Йерархия на Светлината може да спаси от заложените навсякъде мрежи на Княза на този Свят.

Да, вълната на злото се е разляла широко по Земята и са потребни всички усилия на самоотвержените труженици на Светлината, за да се спаси загиващият кораб на човечеството! Ето защо е извънредно важно да се пръскат искри Светлина, но при това да се гледа, да не би получилият искрата да запали цялата сграда, давайки я на недостойния. Бездънна е човешката душа! И най-страшният бич е честолюбието; наистина няма по-страшен и, уви, по-често срещан от него! Ако зараждането на тази отровна змия не се забележи още в началото, тя ще се превърне в боа. Честолюбието е пламтящ бич за най-твърдите сърца и жестоко изтезание, което най-жестокият подготвя за самия себе си.

Още веднъж Ви приветствам за Вашия прекрасен труд. Въпреки трудностите, пазете висшата радост от подвига. Човек трябва да възпитава у себе си и у другите тази радост. Това е най-важното, защото само там е залогът за спасение на човечеството, залогът за настъпването на Новия Свят! Нужни са подвижници и герои! Творете герои! С този прощален завет е напуснал нашата планета един много Висок Дух!

Да бъдем героини и подвижнички и да преминем нашия най-близък път до радостната среща.Радостта на бъдещето ни е завещана, но, разбира се, в преддверието винаги е тежко!

22.07.1935 г.Учението на “Живата Етика” не е за слаби сърца и затова в тази група могат да се приемат само

изпитани души. Не количество, а качество. И ако няма закалени сърца, по-добре е да не се започва. Не бива да профанираме светлото Учение. Освен това, не сме мисионери. В Учението е казано, че всеки повикан насила ще увисне като воденичен камък на шията. Ние търсим свободни души, неовързани от никакви страхове. “Учението не е сребърни дрънкулки, не е захаросани ядки. Учението е мощна руда.” Книгите на Учението ще се разпространяват и попадат в нужните ръце и това е най-важното. Има толкова души, търсещи светлина и нови ценности сред хаоса от всички потъпкани и унизени висши понятия. От всички кътчета на Света получаваме въпроси и молби за повече знание, за приобщаване към Войнството на Светлината. Затова ни е радостно да носим своя светилник.

Вие пишете за предпазливостта - та кой, ако не аз, е наясно с това! Но аз знам също и за мъжеството, и за творческата устременост, и преди всичко за великото равновесие. Затова

3

предпазливостта не трябва да се превръща в страха на преследвания, а дерзанието - в безразсъдна смелост. Но все пак по натура аз предпочитам последната и вярвам в мъдрата пословица - “Бог помага само на смелия”, както и в другата, по-прозаичната - “Който се страхува от мечки, не ходи в гората”. Така че предпазливостта трябва да се съчетава с дерзание и да действа в мъдра съвместимост с обстоятелствата и условията. Но искрите на Светлината, запалващи нови огнища на съзнанието, трябва да бъдат пръснати, иначе къде ще е водещото начало? Без тях всичко ще потъне в мрак и разтление.

Зная, че цитати от моето писмо са предизвикали различни коментари, но какво от това? Има и такъв род двуноги, чиято похвала може само да унизи и омърси, затова е по-добре такива да те нападат. Древната мъдрост гласи: “Кажи ми кои са враговете ти и аз ще кажа кой си”. Учението сочи: “Ако не бяха враговете, то благодарното човечество би погребало всички най-добри начинания.” Да добавим към това и Иисусовата мъдрост: “Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си” (Марк, 6:4). Тази истина е повтаряна от всички гонени и преследвани благодетели на човешкия род през всички векове и сред всички народи и, уви, тя ще бъде валидна вечно, докато хората не приемат огненото кръщение на духа. Така че, аз не се боя от никаква анатема и едва ли някой от истински преданите на Учението и еволюцията на духа може да се бои от нея. Никога няма да се отрека от моите възгледи, че вярвам в Неизреченото Божествено начало, еднакво пребиваващо във всяко човешко същество, и в раждането на Христос в човека по неговия път към усъвършенстването. Още повече, че всеки образован човек знае значението на термина Крестос или Кристос (Христос) и че той е заимстван от езическия речник. Тези дни писах на един сътрудник за значението на този термин, ще го повторя и на Вас. С думата Крестос се назовавал ученикът - Неофит, поставен на изпитателен срок, кандидат за Йерофант. И след като ученикът преминел през всички изпитания и множество страдания, той бивал “помазан” при последния ритуал на посвещението и ставал, на езика на мистериите, Христос, т. е. “очистен” и това означавало, че неговата преходна личност се е сляла с неговата неразрушима индивидуалност и е станала Безсмъртно Ego. Именно при първите християни Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз. И в този смисъл трябва да се разбира, че Христос е изкупител на греховете. Изкуплението за личните грехове се извършва от душата, проводник или носител на Христос, непрестанно, в цяла поредица земни животи на нашето индивидуално Ego. Разпънатият Христос на всеки човек при достигане на определена точка от еволюцията, трябва да се спусне в Ада и да извлече оттам, да издигне към висши или нормални условия душата, хвърлена там поради незаконните деяния на низшето си аз. С други думи, Божествената Любов трябва да достигне сърцето на човека, да победи, да възроди човека, преди той да може да осъзнае чудовищността на своите прегрешения срещу Божествения Закон и да прости на самия себе си за греховете, извършени срещу самия себе си, и тази прошка може да бъде постигната само при пълно сливане и единение с Висшето Аз или Божествения Закон на Любовта.

В християнството аз се придържам към вярата на първите отци на християнството. И особено обичам Великия Ориген и св. Антоний. Мечтая за Нов Вселенски Събор, който би се върнал към чистите извори на първите векове на християнството. В забележителните книги на Добролюбието4

могат да се намерят много прекрасни места. Там дори се въздава хвала на враговете, защото никой не е в състояние да стимулира като тях проявата на всичките ни скрити свойства и качества. При това ги наричат “Христови огнелечители”, защото в древността много болести се лекували чрез изгаряне.

Прекрасно е, че се каните да приложите Учението в живота. Наистина, както вярата без дела е мъртва, така и Учението без приложението му е безполезно…

Знам за какво пишете и какво искате да узнаете. Но трябва да ви предупредя, че съм противничка на всяка сантименталност и розови обещания за лекота на постиженията, с които изобилства късната окултна литература. Именно те са породили толкова хладки и половинчати стремежи, които не водят до нищо. Животът ме е научил, колко са опасни и какви разрушения и предателства пораждат обещанията и подкрепянето на безпочвени надежди. Затова аз не обичам да крия действителността, ако виждам, че духът може да я приеме. В противен случай предпочитам да мълча, вместо да приспивам с розови обещания.

И как може да се дават каквито и да било обещания, когато ключът към всички постижения е в самия човек и никой друг без неговото участие не може да направи нищо за него. Най-Високият

4

Учител може само да му помогне в известен период на готовност на духа, да разтвори сърцето си за Зова и да задвижи спящите в него божествени сили. Но укрепването им е възможно само при наличието на най-напрегнати и непрестанни усилия от страна на изпитвания да подобри и преобрази вътрешната си същност. Сътрудничеството е необходимо условие във всичко. Затова на всички приближаващи се (до Учението - бел. прев.) посочвайте, че съществуват безброй степени на ученичество и докосване до Светлината, но всеки може да заеме само стъпалото, отговарящо на предишните му натрупвания, както и придвижването по тази стълба е възможно само със самостоятелен и напрегнат устрем в настоящето.

Но Пътят на Служенето е още по-труден, защото е път на подвига. А подвигът изисква пълна самоотверженост. Вие може би мислите, че на нас ни е леко, но ако знаехте действителността, то сърцето Ви би казало друго. За да мога да понеса цялото бреме на страшната отговорност и стоварващите се трудности, аз всеки ден се самоутвърждавам в радостта и готовността за най-трудното. Защото красотата е именно в самоотвержеността. И никога досега Светът не се е нуждаел толкова много от подвижници и герои както днес, в дните на страшния Армагедон.

Но, разбира се, аз не призовавам и Вие също не призовавайте онези, които духом не са готови, защото непосилният товар не е полезен. Нужна е огромна закалка на духа и сърцето, защото всеки ден ни носи всякакви неблагополучия. Натискът и напрежението на този, който носи товара на Новия Свят, е ужасно! Защото неговата работа се извършва на три нива. Със своите енергии той разрежда околната атмосфера, често спира разрушителните земетресения в своя окръг и носи тегобата на всички устремени към него и цялата велика отговорност за онова, което му е доверено. Само много силните духове могат да тръгнат по пътя на служенето. Затова не следва да подканваме и примамваме хората с розови обещания.

Разбира се, дори само вглъбеното четене на книгите на Учението ще бъде от полза, защото ще разшири съзнанието и така ще даде възможност за нови полети на духа. Но не бива да се очакват незабавни и огнени постижения и огнено преобразуване на центровете при спазматично прилагане на Учението. Окултните закони са точни и неотменими. В сферата на Окултното цари най-точно съответствие. Също би следвало да се предупреждават приближаващите се за още един окултен закон, който е прекрасно изложен в писанията на Е. П. Блав., в третия том на “Тайната Доктрина”, в статията “Предупреждение”.

Идващата 36-та година, която езотерично вече е започнала, ще положи основите на много забележителни събития. Макар че вероятно малцина ще разберат истинското им значение. Да запомним само, че всичко става по Неизповедими Пътища и в това е заложена дълбока Мъдрост, защото иначе тъмните сили биха унищожили всички най-добри възможности и начинания. Така пословицата “Човек предполага, а Бог разполага”, е особено вярна при решаващи събития.

Смятам, че немалко работа ще бъде свършена, ако съумеете да се изправите в защита на Учението. Могат да възникнат толкова ситуации, позволяващи да се каже добра дума, така че не е нужно да се търсят някакви особени поводи или да се произнасят особени речи. Навреме и на място казаната дума често е вършила велики дела или е спирала пагубни последици.

И така, не се тревожете прекомерно, устремявайте се със сърцето си към Учението и много неща ще се опростят и изяснят. Всяко светло начинание се твори по неочаквани пътища.

Разбира се, вулканът действа и много чернилка е събрана, но истински преданите на служенето на общото благо няма от какво да се страхуват. Всички беди винаги са сполетявали хладките, които следват половинчатия път и навсякъде обичат полумерките. Няма да сбъркаме, ако кажем, че гибелта на света е резултат от полумерки и непротивене на злото. Наистина живеем във времената на Атлантида! Но сега трябва да се запасяваме не с ковчег, а с аероплан. И най-добрият аероплан са крилете на духа.

Бодро приемете стражата и мощната вяра във Водещата Ръка ще ви пренесе над всички пропасти. Мъжество, мъжество и мъжество - този е сега Заветът към всички. Оперението на страха ни спуска надолу, докато крилете на мъжеството ни пренасят над бездната. Да се възхитим от красотата на мъжеството и от мощта на вярата в светлото Бъдеще. Изпращам Ви радост, но радост особена, радост от трудностите. Когато се научим да не се страхуваме от трудностите, ще се приближим до носенето на подвига.

5

30.07.1935 г.Определението за монада е правилно. В “Тайната Доктрина” се казва, че “Монадата, или дживата,

дори не може да бъде наречена дух: защото тя е лъч, Дъхът на Абсолюта или по-скоро самата Абсолютност. Абсолютността, нямайки отношение към условната относителна завършеност, е несъзнателна на нашето ниво на битието. Затова, освен от материала, който ще й трябва за бъдещата й човешка форма, монадата се нуждае от (а) духовен праобраз за оформянето на този материал, и от (б) разумно съзнание, което да насочи нейната еволюция и напредване; но еднородната монада, както и безчувствената, макар и жива материя, не притежават нито нито едното, нито другото. Така Адам, който е от прах, се нуждае от това, да му бъде вдъхната душата на живота; или, иначе казано, нужни са му двата средни принципа, които по същество са чувстващият живот на неразумното животно и човешката душа, защото първата е неразумна без последната… Монадата става лично Ego, когато се въплъщава и нещо от тази въплътена личност остава в нея чрез манаса, ако последният е достатъчно съвършен, за да асимилира будхи…”. Така постепенно се образува индивидуалността, която само частично може да се проявява на Земята.

Още от “Тайната Доктрина”: “В метафизичен смисъл, разбира се, е нелепо да се говори за “развитие” на монадата или да се каже, че тя става “човек”. Разбира се, монадата не може нито да напредва или да се развива, нито дори да й въздейства смяната на състоянията, през които тя преминава. Защото тя не принадлежи към този свят или ниво и може да бъде сравнявана само с нерушимата звезда на божествената светлина и огън, спусната на нашата Земя като спасителен пояс за личностите, в които тя обитава. Именно те трябва да се вкопчат в нея и по такъв начин, чрез съучастие или приобщаване към божествената й природа, да достигнат безсмъртие. Оставена сама на себе си, монадата няма да се прикрепи към нито една личност и, подобно на треска, ще бъде отнесена от неуморимото течение на еволюцията към друго въплъщение …” Добре е да се препрочете § 275 в “Агни Йога”.

Сега, какво е божествената любов, ако не велик принцип или начало на привличането, или родство, или същият този Фохат в качеството му на божествена любов (Ерос), на електрическа мощ на родството и симпатията, алегорично представен като опитващ се да съчетае чистия дух - лъча, неделим от Единното, или Абсолюта, с душата. Тези две съставки в човека са монадата, а в Природата - първата връзка между вечно безусловното и проявеното.

Драго ми е да Ви предам, че чувам най-прекрасни отзиви за Вашата книга. Също се радвам да чуя, че младите души, след като прочетат труда Ви, откриват във Ваше лице своя водач.

Трудете се в радост и носете светлина на търсещите души.

30.08.1935 г.Тези дни получих Вашето писмо и, разбира се, бих се радвала да Ви помогна. Но смятам за свой

дълг да Ви предупредя, че с много положения в споменатите от Вас книги не съм съгласна и дори ги намирам за вредни. В живота срещаме носители и изразители от различни стъпала на съзнанието и трябва да следваме онзи, който най-близко отговаря на състоянието на нашия дух и умственото ни развитие. Затова, ако се възмутите от моето горепосочено изявление, кажете ми го направо и тогава ние с Вас ще си изпратим един на друг приятелски поздрав и всеки ще си продължи по пътя.

С уставите на свободната католическа църква не съм запозната и затова не мога да се изкажа за или против. За Дънов съм чувала. Чела съм хубавата му книжка “Трите Основи”. Но на цитираната от Вас бележка трябва да възразя, че съществува само една Йерархия на Светлината и, разбира се, това е Транс-Хималайската Йерархия. Също както Светлината побеждава тъмата, така и Йерархията на Светлината се бори и побеждава йерархията на тъмата, която е твърде силна, защото има многобройни привърженици. Нито един учител, който се намира на Земята, в обикновени земни условия, не може да бъде приравнен към великите Хималайски Владици. Тези Владици са толкова високи в духовното си достижение, че вече не могат да приемат бремето на чисто земното съществуване и личното непосредствено водачество и контакт с множество хора. Това би била непроизводителна загуба на сили. Техните задачи са от такъв планетарно-космически мащаб, че Те могат да отделят само малка част от Своите Сили за непосредствено водачество на единици от човечеството и затова използват най-

6

близките си довереници и ученици за предаване на духовното Предизвестие. Главните Им Сили сега са хвърлени в гигантска битка с тъмните разрушителни сили в Тънкия Свят и на Земята, за удържане на стълкновенията между народите до определен момент и за потушаване на подземния огън, който заплашва с взрив нашата планета. Наистина Техните Сили са в страшно напрежение, за да бъде спасена Земята. А човечеството в своето безумие навсякъде само поставя динамит. Разполагайки с много малко помощници на Земята, тези Самоотвержени Пазители на неблагодарното и невежо човечество поемат върху себе си цялата неимоверна тежест за разреждане на разрушителните енергии.

Вие пишете, че искате знание, знание и знание. Предполагам, духовно? Затова ще го постигнете с огнен неуморен устрем към единствения избран Облик на Йерарха на Светлината. А степента на това знание ще зависи изцяло от натрупванията, събрани във Вашата “чаша” през миналите животи, и от силата и огнеността на Вашите стремежи в сегашния.

За успеха е необходимо неуморно огнено или сърдечно опазване в паметта на Единствения Избран Образ. Също, ако искате да си наложите дисциплина, изберете едно или две Ваши лоши качества или навици и се постарайте да се отървете от тях. Тази на пръв поглед най-проста дисциплина, в действителност е много, много сложна и трудна, но тя е и най-важната.

Вие казвате, че съветите в “Агни Йога” са така рахвърляни, че е трудно да се съберат в система, ще отговоря, че това е Учението на Живота в цялата му сложност и съветите са били давани на учениците именно чрез житейски примери, така, както са възниквали предизвикалите ги обстоятелства, и по такъв начин те най-добре са били запомняни. Та цялата природа ни сочи как съвършеният организъм отглежда органите си едновременно, а не последователно. Учението на Живота също е построено така, че на всяко ново стъпало съзнанието да обхваща възможно по-голяма периферия, с което да навлиза в живота, а не да се откъсва от него.

Имате ли първите книги на “Листа от Градината на М.”, те служат като въведение към серията “Агни Йога”, но всъщност засягат повечето от въпросите или страните от живота, разработени и осветени от друг ъгъл в по-нататъшните томове на Учението.

Вие сте прав, че колкото по-чист е проводникът, толкова по-леко Силите на Светлината действат чрез него, именно, необходима е душевна чистота. Както е казано, очистената психична енергия е панацея срещу всички болести.

3.09.1935 г.Изложението Ви е правилно. Именно огънят на пространството, когато е осъзнат, се превръща в

психична енергия. Така наречените принципи в нас [с изключение на физическото тяло и етерния двойник, които се унищожават след смъртта] са само аспекти или състояния на нашето съзнание. Всички подразделения на дух, душа, висш или низш манас по същество са само различни качества на единната основна енергия на огъня, живота или съзнанието, чието най-високо качество е психичната енергия. Затова, за да достигнем Огнения Свят или Света на Висшата Духовност, ние трябва да трансмутираме или сублимираме огньовете на нашите нервни центрове до тяхното седмо състояние. Огненият Свят е свят на сублимираните чувства или съзнания. Нито едно човешко чувство не изчезва, а пребивава в Огнения Свят в изтънченото си състояние, отговаряйки на висшите привличания и вибрации. Целият Космос е построен на седморна основа, затова всяка енергия, всяка проява крие в себе си своята седморна скала на напрежение и изтънчаване.

Сега за Майката на Света. Всяко понятие трябва да се приема в различни аспекти. Всеки космически принцип или проявление има своите отражения или олицетворения на Земята. Така Майката на Света, разглеждана в нейния космически аспект, е Мулапракрити, вместяваща всичко в себе си, зараждаща всичко в себе си. Но в земното си отражение Тя е Велик Дух на Женското Начало. Зад всяко проявление, зад всеки аспект, зад всеки символ стои велика Индивидуалност. Така всяка висока Индивидуалност има своите Заместници или Персонификатори, най-близки до нея по лъч, а понякога и самата тя се проявява в подобни въплъщения. Оттук е възникнало и понятието Аватар. Така високият дух, въплъщавал се да речем като Изида, Ищар и т. н., би могъл и да не бъде Духът на Владетелката на Света, но той е носил Нейния лъч и, разбира се, по тази причина образът на Изида се е слял в по-късните легенди с образа на Великата Майка на Света.

7

Да, нашата планета преживява много тежко и напрегнато време. Зачестилите земетресения са отровили най-близката до Земята атмосфера и може да се очакват прояви на нови безумия в човешкото съзнание. Ето защо е толкова важно да се разпространяват книгите на “Живата Етика”. Прекрасно е, че Вие забелязвате различните знамения. Те следва да бъдат записвани.

Не съм съгласна с Вас, че е толкова необходимо да имаш дар слово. То е добра подкрепа, но само толкова. Най-важното е качеството на нашата аура. Често красноречивият оратор оставя само мимолетно впечатление, ако аурата му е била нищожна по духовното си напрежение. А две-три думи, казани от сърце от носител на светла аура, прераждат човека, който се е докоснал до него. Затова главното въздействие не е в думите, а в качеството и напрегнатостта на нашия вътрешен огън. Дори само присъствието на такава огнена аура в многобройно и пъстро събрание внася своя умиротворяващ акорд. Случва се най-обикновен лектор някак особено да запали своите слушатели и да реши, че това е негова заслуга, а в действителност може би в тълпата слушатели са се намирали една или две напрегнати и хармонични аури, които са създали с мощните си вибрации благоприятна за възприемане атмосфера. Архип Иванович Куинджи, учителят на Н. К., беше напълно лишен от дар слово, трудно и с големи паузи можеше да свърже няколко думи, но по силата на своя вътрешен огън с тези няколко думи той правеше огромно впечатление. Тази накъсана реч така съответстваше на мощта на неговия дух, сякаш от каменната грамада хвърчаха искри под тежките удари на чука на ваятеля.

5.09.1935 г.Не бива да се смущаваме от никакви спорове между представителите на различни религиозно-

философски системи, защото сблъсъкът на мнения ражда искрите на единната Истина. Но, разбира се, сериозно бих ви посъветвала да се запознаете обстойно с източната мисъл и тогава много спорни въпроси ще намерят естественото си решение. Проблемът е там, че западният ум трудно или изобщо не вместява противоположностите, докато именно това вместяване на противоположностите Изтокът полага в основите на своите философски системи, започвайки от космогонията и космологията и завършвайки с нравствения кодекс. Така онзи, който се покланя само на безформения Аспект, във висше озарение възкликва - “наистина Безформеното и Формата са единни, Браман [висшата Реалност] и Майя [илюзията] са единни!”

Следва също да се осветли понятието самадхи, или висшето духовно озарение. Много е писано за това състояние от хора, които никога не са го изпитвали или са усетили само някакво незначително негово проявление. А степените на самадхи са толкова, колкото са степените на съзнание и циклите на духовното самоусъвършенстване. Степента на получаваното озарение винаги отговаря на нашите духовни натрупвания. Оттук трябва да стане ясно цялото разнообразие в дълбочината на тези прозрения. Ако постигането на самадхи ни даваше всезнание, то понятието Безпределност би трябвало да отпадне. Освен това, съзнанието, потопено в самадхи, получавайки прозрение, обусловено от границите на индивидуалните натрупвания и достъпните сфери, може да пренесе на физическо ниво само част от тези преживявания. Защото физическият организъм не е в състояние да отговаря продължително време на висшите вибрации и да ги запечата в мозъка, без това да доведе до разрушение. Науката вече ни доказа нагледно разрушителното действие поради несъответствие във вибрациите. Така човекът, връщайки се от самадхи, запазва някакъв спомен, но това не значи, че той е станал всезнаещ и че оттук нататък може да прониква в същността на всяко явление. Той е видял или е изпитал едно или друго състояние на екстаз, или висше напрежение на чувството, или прозрение в същността на едно или друго явление. Той може да постигне вечното битие, може да усети висшата любов и красотата на битието, може да реализира единството на цялото си същество, своето присъствие във всичко и връзката си с всичко и всички, но все пак той няма да стане всезнаещ, както го разбира земното съзнание. Постиженията в самадхи са от друг порядък, ние можем да се докоснем до ноумените на нещата, но, връщайки се на Земята, трябва да изучаваме техните въздействия със земни методи. Разбира се, неимоверно трудно е да се описва с думи неописуемото. И все пак: “Над всички самадхи царства мисълта. Колкото по-високо, толкова по-мощно; колкото по-пламенна е мисълта, толкова по-полезно е явлението. Наистина мисълта е стихийна и безпределна.” Освен това, цялото постигане на самадхи на нашата планета е достъпно само за пълния Архат, който живее в много

8

специални условия. Вивекананда, разбира се, не бе постигнал пълно самадхи, но дори онази степен на самадхи, в която бе потопен, без да бъде достатъчно подготвен за нея физически, доведе до печални последици. Ранната му смърт беше резултат от това преждевременно насилствено преживяване.

Човешкият организъм от нашия планетен кръг е още далеч от такива възприятия и затова е необходима продължителна подготовка не само за този род явления, но и за всички по-малки огнени явления. Свръхтънките вибрации при нерегулиран подем на силата кундалини могат да разрушат тялото, когато то не е приучено, не е закалено за възприемането им. Да не забравяме, че така нареченият йог Рамачарака [американецът Аткинсън], макар и да е бил между слушателите на Вивекананда, никога не е бил йог. Оттук и свободата, с която той излага механичните методи, без да осветли всички опасности, свързани с подобно насилие.

На световния книжен пазар сега са изнесени хиляди ръководства, показващи лесни начини как по механичен път да развием скритите си низши психически сили. Тези невежи и безотговорни автори наистина работят на страната на тъмните сили, които повече от всичко желаят да отворят някои центрове у хората и така да получат достъп до тях, и чрез тях те да се приобщят към земния живот за осъществяване на тъмните си планове. Така им се иска да задържат около Земята отровената от низши еманации атмосфера, необходима за тяхното съществуване.

Несъмнено е също, че простото ритмично дишане само по себе си е много полезно. Хората се отучиха не само да използват чистия въздух, но и да дишат правилно, което е основата на нашето здраве. Но пранаямата на Хатха Йога няма нищо общо с такова ритмично дишане. Защото пранаямата, с която се занимават Хатха йогите, има за цел, посредством задържане на дишането, въртене и други гимнастики, да дразни и предизвиква прилив на кръв към някои центрове и така да се усилва дейността им. Но лесно можем да си представим каква вреда ще си причини човек, ако започне да дразни центровете, намиращи се в органи, отслабнали по някаква причина или дори болни. Разбира се, той само ще усили болезненото им състояние. Ето защо има толкова нещастни случаи сред занимаващите се с пранаяма при невежи и безотговорни учители. Отварянето на центровете може да става без вреда само под ръководството на Великия Учител, който вижда истинското състояние на нашия организъм в цялата му сложност и знае какво и кога може да се приложи или допусне. Да не забравяме, че именно трансмутацията на центровете предизвиква страшното им напрежение и прилив на кръв към тях. Учителят трябва да умее да пренесе понякога тези напрежения в по-безопасно място или да отнеме излишната кръв, за да избегне общото възпламеняване и огнена смърт. Ако ученикът е готов за такава трансмутация, то повярвайте, Учителят няма да се забави и минута и ще даде всичко достъпно според организма и условията му на живот.

Много съм писала на своите кореспонденти за вредата от механичните начини и за опасността от развитие на медиумизъм. За истинско ученичество човек трябва да прояви сила на духа и да знае истината, а не да се увлича от фокуси, достъпни за всеки медиум.

След моето определение за самадхи Вие виждате колко относителни ще бъдат озаренията. Понятието Безпределност изключва възможността да се достигне някога абсолютното знание и в това се крие цялото величие - именно това е ЖИВОТЪТ. Всяка Манвантара, всеки цикъл има своята истина и на човечеството се дава онази нейна част, която то може да вмести в дадения цикъл. Разбира се, при Архатите не може да има разногласие по основните принципи, но и Те през цялото време се учат и задълбочават своите знания. Възможно ли е да си представим пълното постижение? Та това би било равносилно на унищожение! Какво би станало с нашето съзнание, самата същност на което е в неговото вечно движение или постижение? Безпределен е животът и безпределни са постиженията и възможностите. С радостта от Необятното и Неизразимото Величие ще завърша моето пояснение.

Сега за Гласа на Мълчанието или гласа на Незримия Учител. Разбира се, този глас може да бъде не само гласът на нашето висше Аз, а именно гласът на Учителя, защото тези явления са почти неразривно свързани помежду си. Нима може да се чуе гласа на Учителя при “сънно” състояние на нашето Аз? При истинското духовно развитие (изключвайки медиума), именно нашето висше Аз възприема гласа на Незримия Учител. Затова, когато започваме да чуваме гласа на Учителя, ние можем да чуваме и гласа на висшето Аз.

9

Не се огорчавайте и помнете, че в “света на духа всичко е възможно”. Спомнете си преданието за Дгулнора5 в “Агни Йога”. Щом твърдо осъзнаете тази формула, то и привличащата Ви мистичност няма да бъде загубена. Нали живеем в Безпределността и не бива да забравяме значението на това величествено понятие. Затова се доверявайте повече на сърцето си. То е единственото мерило винаги и във всичко.

За Ваше сведение за Крижановска мога да кажа, че най-добрите страници в нейните книги са написани и съставени на основата на автоматичното писане, а също и на виденията на сляпата й сестра. Така ми предаде приятел на тяхното семейство. Освен това, самата тя несъмнено е била запозната с много окултни съчинения. Чела е, разбира се, и трудовете на Ел. П. Блаватска, защото в серията нейни книги за Маговете се среща едно място от “Тайната Доктрина”, впрочем, м. б. (може би - бел. прев.), Е. П. Бл. на свой ред е заимствала това място от някакви пътеписи. В края на миналия век западната литература, особено на англ. ез., доста се обогати с така наречените окултни романи, често свидетелстващи за значителното духовно прозрение на техните автори. Наред със забележителните страници в романите на Крижановска има и много пошлост. Но все пак аз предпочитам нейната серия “Магове” пред много съвременни романи, защото тези книги винаги будят въображението на читателя и го издигат над сивото всекидневие към нещо необикновено и прекрасно.

Голяма е също заблудата на някои писатели, които се опитват от Рама, този най-чист Ариаварт и Аватар на Вишну, герой на величествената епична поема Рамаяна, да направят келт и Посветен на Запада. Цикълът на Рама несъмнено съществува, защото Рама е Аватар на Вишну и следователно енергиите на неговия Дух насищат съзнанието на човечеството за определен срок или цикъл.

Сент-Ив Д`Алвайдър е психик и медиум и в края на живота си до такава степен попада под властта на своите астрални ръководители, че книгите му са пълни с повече заблуди, от тези на други автори на окултни романи. Разбира се, неговата Агарта и Върховен Понтиф са своеобразно изображение на великата Шамбала и нейния Владика. Забавно е да се чете как той преплита съществуващите екзотерични легенди с астралните натрупвания и инструкциите, получени от астралните персонификатори. Той е жертва на безотговорни астрални ръководители. Така и “Ватан” - названието на тайния език, което той уж получава от един случайно срещнат посветен брамин, звучи странно за изтоковеда. Ватан на арабски, урду и персийски ез. означава родина. Явно Сент-Ив Д`Алв. не е разбрал своя събеседник, който просто му е говорил за своя роден език.

Аз съм чела неговата биография, по всичко личи, че не е бил лош човек, но медиумистичната даденост на неговата природа и пристрастието към спиритизма разстройват болнавия му организъм и се стига до умствена неуравновесеност. За да Ви покажа, доколко великото понятие за Твърдината на Вел. Братство в различни аспекти е проникнало и живее в съзнанието на отделни народи, ще дам някои сведения за едно Дружество, основано в наше време в Далечния Изток. То наброява много членове и, както разбирам, допуска в своята среда дори чужденци. Тази организация има своето свещено войнство, което няма нищо общо с военна структура. Но то строго се придържа към установените йерархични принципи. Главното място за сбирките на това Друж., наричано “Извънреден Момент”, се намира в една от местните свещени Планини. И ето, това свещено войнство се готви за “Извънредния Момент”, разбирайки този момент в най-широко и, главно, духовно значение. Според тяхното учение, Светът е изправен днес пред криза, след която ще последва неговото духовно прераждане, по-точно новото му раждане, затова с нарастваща бързина расте броят на конференции, конфликти, всякакъв род привличания и отблъсквания. Човечеството се гърчи в родилни мъки, но “ще настъпят сроковете и ще се отворят вратите на Небето и земният свят ще се върне в небесния свят.” Шест стадия, шест стъпала водят към този момент: (1) Първи период на Знаменията; край на Великата война. (2) Втори период на знаменията: политически и икономически крах на интернационалната психология и (3) Първи период на катаклизми (кратък) - небивало сътресение в целия свят. (4) Втори период на катаклизми (кратък) - излизане на небесните сили на арената. (5) Първи период на устройство - Светло възцаряване на Небесния Император над Света - държавен строй, отличаващ се с монизъм на религиозния култ и държавните дела. Това ще бъде хегемония на Светлината, излъчвана от Небесния Император, над света, като иституциите на властта, съществуващи по това време, се запазват неприкосновени. Това светло царство ще се назовава с особен термин… (6) Втори период на устройство - появата на боговдъхновени

10

управници, представители на науката, техниката и т.н. Сега светът, според определението на членовете на това Друж. се намира на втория от горепосочените стадии. Пророците на движението представят новия свят като царство на Духа, в което хората общуват непосредствено с боговете. Това ще бъде земен живот без болести и жалби, живот, озарен от светлината на Истината, Доброто, Красотата, Радостта и Любовта, живот, направляван от Небесния Император на справедливи начала. Най-забележителното тук е, че този Велик План уж бил замислен преди много хилядолетия във Върховното Управление, намиращо се в центъра на Света на Великите Богове, в Свещената Планина, където се събирали боговете и чиято земна проекция е една планина в свещена област… Виждате как великата мисъл намира своето отражение у всички народи, като неизменно дава главната роля на своя народ и на своята страна.

Не обвинявайте Т., та той не е познавал Русия, а преднамерено изопачените представи на

чужденците за Русия, които съществуват и досега, говорят само за тяхното невежество. За огромен брой чужденци Русия е била и е страна на варварство, всевъзможен произвол и насилие и преди всичко на дълбоко невежество. Дори за най-добрите умове бившата Русия не се е отдалечила кой знае колко от времето на Иоан Грозни. Цивилизацията измести понятието култура и мнозина не разбират, че човек може да бъде цивилизован дивак. Не се отчита, че наслоенията на културата се трупат векове наред, а цивилизация може да бъде създадена за едно десетилетие.

Вярно е, че сред Архатите не може да има разногласие, защото Те знаят истината, достъпна за

Духа, завършил своето усъвършенстване не само спрямо Земята, но и спрямо висшите планети в нашата слънчева система. В “Писмата на Махатмите до Синет” се казва за Буда, че Неговият Дух така успешно е преминал земните си въплъщения, че Той ще се въплъти на висша планета в нашата слънчева система, но едва тогава, когато тя достигне своя последен, седми, кръг и последната раса в него. Безпределен е животът и безпределни са постиженията и възможностите. Ще завърша писмото си с радостта от това Необятно и Неизразимо Величие.

24.09.1935 г.Трябва да се изтъква разликата между медиумизма, психизма и истинското духовно развитие.

Много вреда са донесли книгите за всякакви хатха-йогийски упражнения. Какво невежество е да се мисли, че най-висшето и най-тънкото може да бъде постигнато по чисто механичен път! Вие съвсем справедливо пишете, че хората, в стремежа си към духовно развитие (при това те често го разбират именно като постигане на психични прояви), изобщо не си дават сметка, че без действено служене на общото благо това развитие ще бъде едностранчиво и нездраво. Само общуването с хората запалва нашите вътрешни огньове, само при докосването до тях ние можем да изпитаме себе си и да заострим и закалим острието на нашия дух. Несъмнено, нужна е известна изолираност и периодично отдалечаване за възобновяване на силите, но пълното уединение никога не може да даде онова напрежение на нашите сили, което единствено прави възможно тяхното изтънчаване. По този въпрос могат да се цитират и много места от Учението. Така във втората част на “Листа от Градината на М.”, на стр. 49 е казано: “… Христос и Буда, и най-близките Им помощници не са използвали магически формули, а са действали в пълно сливане с духа. Затова в новата еволюция предишните изкуствени начини трябва да бъдат изоставени… Механиката на йогизма не отговаря вече на обновяването на света…” и по-нататък: “Колко пъти Светците са се връщали на Земята, защото прекалено са изнасяли пред тълпата своя възторг, вместо изграждане на живота. Ние сме решително против манастирите като антитези на живота… Именно чрез живота трябва да се постигне…” Също и в “Агни Йога”, § 161 в средата… “Раджа Йога, Жнана Йога и Бхакти Йога - всички те предпазват от действителността (от действеното участие в живота) и поради това изпадат от еволюцията на бъдещето” и § 163… “Най-обобщаващата Йога (Агни Йога) налага задължения за изграждане на целия живот при съответна външно незабележима дисциплина”, тоест, изграждайки живота, е необходимо да се съблюдават някои предпазни мерки и препоръчания режим за здравето. Така, ако проследим жизнения път на Великите Учители на човечеството, ще видим, че никой от Тях не се е оттеглял от живота, а е полагал всичките

11

си духовни и физически сили за служене на общото благо. Затова да следваме изцяло тези велики примери във великия подвиг на самоотричането. Венецът на самоотричането е така сияен!

На тези, които Ви питат, би могло да се отговори също с въпрос - много ли ще прибави към тяхното духовно развитие информацията за степента на духовната висота на Христос или Буда? Може да им цитирате § 8, на страница 181 във втора част на “Л. от Г. на М.” Ще попитат още - “Кой е по-голям, Христос или Буда?” - Отговорете - “Невъзможно е да се измерят далечните светове. Можем само да се възхищаваме от тяхното сияние…” Наистина, Христос и Буда са толкова далечни звезди на Духа в сравнение с нас, земляните. Да не забравяме, че Те и Вл. Майтрея са дошли от Венера в зората на зараждането на физическия човек и затова Те се явяват наши Божествени Прародители и Наставници.

Сент Д`Алвайдър е типичен психик, който се занимава със спиритизъм и е под влиянието на астрални персонификатори. Книгите му са смесица от късчета истина и заблуждения.

Разбира се, на онези, които не са запознати с източната мисъл и се докосват за първи път до Учението на “Живата Етика”, следва да се дава толкова, колкото съзнанието им може да вмести. Както е казано - “Ние трябва не да пресичаме чуждото мислене, а да вливаме нова кръв на живота, подхранвайки нервната система. Всяка ответна дума трябва да бъде не гвоздей в ковчега, а лъч на лекар. Отложеният отговор ще дойде във вид на съвет.”

Да се разочароват хората или да се опровергава гледната им точка е възможно само с голяма предпазливост. С внимателни докосвания, пръскайки отделни искри от новата мисъл, може постепенно да се разшири тяхното съзнание, но веднага да се пречупва е опасно. Та за някои хора такива книги като романите на Крижановска и фантазиите на Сент-Ив Д`Алвайдър дават храна за подем на духа и затова прекалено острата критика на тези трудове може да загаси още не укрепналата светлинка на духа им. Само силните духове, не привързани към нищо земно, могат да знаят истината в цялата й надземна красота. Но насила да отвориш някому очите е невъзможно.

Сега за друго. Внушението, ако се прилага с цел насилие за користни цели, ще бъде не само намеса в кармата, но и направо престъпно. Но ако ние внушаваме и предизвикваме у човека благи мисли, неговата най-добра същност или го предпазваме от порока, това, разбира се, ще е благо.

Дори и да поемаме известна карма, правейки добро, тя в никакъв случай няма да утежни духовното ни развитие. Само Архатът може да знае, кога и къде не бива да помага, а ние сме длъжни да протягаме ръка за помощ там, където сърцето ни подскаже. Разбира се, при това трябва винаги да помним закона за съизмеримостта и целесъобразността и че помощта в духа е най-висшата.

Има хора, които мислят, че са длъжни да дадат всичко, а после да се оставят на грижите на другите. За тях ще цитираме редове от Учението: “Кой е казал, че трябва да се дава безразсъдно? - Безразсъдството ще е единственият резултат.” Но трябва да помагаме. Защото кой знае, кога именно изплащаме стар дълг и, отказвайки помощта си, още повече го увеличаваме. Огромна заблуда е да се въздържаме да помагаме на близките си от страх да не усложним своята карма. Няма ли да бъде това проява на най-голям егоизъм или самост? Но, разбира се, попътно трябва да се учим на разпознаване, защото често може да се помогне на някой, който не заслужава, и да се откаже на истински нуждаещия се. Сърцето и тук е единственото мерило. Така, ако исканата от нас помощ не превишава нашите възможности, ние сме длъжни да я дадем.

При това следва винаги да помним, че нашата карма се твори, утежнява и облекчава главно чрез МИСЛИТЕ. Именно мисълта и вътрешните подбуди изтъкават нашата аура - това магнитно поле, привличащо или отблъскващо възможностите. Мисъл-подбудата, този решаващ фактор за нашата карма, много често се забравя от хората, разсъждаващи за нея. Но иначе нямаше да има възможност да се излезе от омагьосания кръг на причините и следствията. Защото всичко е карма и всичко се ръководи от кармата. Но завършвайки един кръг на кармата в този или друг цикъл, ние започваме нов кръг на други нива и светове и така в безкрайността. Когато се говори за завършване на кармата, има се предвид само кармата за известен цикъл или планета и т.н. Да завърши човек кармата си на нашата планета означава, че вътрешната му същност дотолкова е очистила и трансмутирала своите енергии, че по-нататъшното физическо пребиваване на Земята не може да му даде нищо повече; именно, всички елементи или енергии, влизащи в неговото същество, са достигнали състоянието на съвършенство, отредено за тази планета. И духът, в зависимост от задачата си, остава във висшите сфери около Земята

12

или заминава в по-висши Светове. Така Мисълта е първопричината и венецът на цялото творение. Мислите управляват света, следователно, управляват кармата.

Не съжалявайте, че Ви се налага да губите толкова време, за да си изкарвате прехраната. Всички

трябва да изработваме парчето си хляб. Всичко трябва да се върши, без да се напуска живота, със земни ръце и крака. В това се крие велика красота. Нима е така ценен трудът, извършен в покой и доволство? Нима сме чували за такъв труд? Не, всички гиганти на мисълта са творили в най-тежки условия. Трудът в спокойствие и доволство не може да даде необходимото напрежение на всички центрове.

Наистина физическото доволство и спокойствие са най-опасните ни врагове. Нищо не гаси така вътрешния огън, както осигуреността на утрешния ден. Ние не познаваме такава сигурност и работим на предела на нуждата и възможностите си. Но в труден миг, когато всички сили са напрегнати и е проявена находчивост, идва и помощта, но по закон винаги в последния момент. Всички жизнени тегоби са необходими за извисяването на духа. “Най-красивите цветя на радостта растат покрай трудните пътища.” Ще дойде време, ще настъпят други условия и задачите ще се разширят. Въможно е да отпаднат грижите за парчето хляб, но затова пък ще дойдат други, много по-сложни и трудни. Но ако Образът на Учителя живее в сърцето, нима можем да се безпокоим за утрешния ден? Най-лошото според човешките представи понякога е наше спасение и стъпало към нови възможности. Наистина, ако служенето ни е безкористно, то косъм няма да падне от главата ни без знанието на Великия Учител. Безкористното служене, сърдечната преданост и признателност изтъкават здравата нишка, по която идва всичко необходимо.

И така, мъжествено да срещаме неизбежните тегоби и да храним духа си в общуване с търсещите Светлината. Събитията назряват, може да се очакват много промени. Но ако служим на великата Светлина, то най-пагубната вълна може само да ни възнесе. Така с пълно доверие към Водещата Ръка да творим светлото дело.

1.10.1935 г.Получих Вашия призив и съм готова да откликна, доколкото ми позволяват силите. Помощта в

духа, разбира се, е най-силна и ще се радвам, ако успея да Ви помогна. Но за това е необходимо известно обединение на съзнанията, запознанство на ментално ниво. Както е казано в Учението: “Дори ако вземем двама, еднакво развити събеседници, те все пак могат да не се разберат помежду си, ако в съзнанието на единия не достигат макар и незначителни звена и тази малка разлика заставя зъбчатите колелца на мисленето да се въртят и в резултат се задвижват съвсем различни лостове.” Затова ще чакам въпроси от Ваша страна, защото без въпроси няма отговори.

Вие пишете: “След като преживях дълбоко духовно разочарование по своя път и се лиших от воля и вяра, аз все още чакам Учителя.” Но щом чакате, значи има надежда, значи и вярата не е загубена, а това е най-важното. Затова да проверим заедно Вашите разочарования и да ги превърнем в натрупвания на велик жизнен опит, в чието горнило се заражда и укрепва нашата духовна същност. Никакви теоретични знания, никакви философии няма да Ви дадат духовност, защото само изпивайки отровата на живота и всички негови илюзии, ние пълним чашата на Амрита.

Така че, изпращам Ви пожеланието си да намерите правилен поглед върху всички разочарования. Нима можем да се страхуваме от разбиването на илюзиите? Всяка разбита илюзия е стъпало на знанието. Истинското знание е сурово и духовният път е суров. Само силните духом могат да се приближат към пътя на ускореното духовно развитие. И този път никога не може да бъде облекчен, защото само страданията, само личното напрежение трансмутират нашите енергии и ги привеждат в необходимото равновесие. Но блажен е този, чието сърце пламти от възторга на подвига, негова съдба стават неземните радости. И така, запалете всички огньове на сърцето си и възторгът на духа ще стане Ваша съдба.

1.10.1935 г.Вие сте прав, мислите за подвига сега са най-насъщни. Хората трябва да разберат подвига във

всекидневния живот. Животът е безсмислен без подвиг. Така изразителна е руската дума - подвиг. Та тя

13

няма еквивалент в европейските езици. В тази дума е предаден целият смисъл и качество на устременото напред действие, към самоотвержен по-двиг към бъдещето, към еволюцията!

Много ме радват всички добри отзиви за Вашата книга. От своя страна зная, че тя е подарила радост на всички, които са я чели. Бедата е само, че нашите руски читатели са толкова бедни! Но не се смущавайте от нищо и продължавайте Вашата полезна дейност.

Нима не знаехте, че 35-та година е пълна с лунни и слънчеви затъмнения? Така във втората

половина на Юни и началото на Юли се случиха три затъмнения и последното слънчево ще бъде през декември, струва ми се, на Рождество. Затъмненията винаги носят космически пертурбации и всякакви безумия по света. Аз също през цялата тази година се чувствах ужасно, макар че за това имаше и други, твърде сериозни причини. Извършва се повсеместно проявление на истинските ликове. Това се нарича очистване на пространството. Разбира се, след като познаваме окултните закони, според които при докосването до Учението и Аурата на Вел. Уч. цялата ни вътрешна същност излиза наяве, а също като разбираме цялата опасност от обсебване, особено в случаите на вроден медиумизъм, ние не се изненадваме толкова, но все пак е голяма мъка да виждаш как цветето на духа увяхва под тъмната ръка на обсебващия и страшно предателство впълзява в самото сърце на светлия градеж. Но ще преживеем и това.

Във всички пророчества 36-та година се отбелязва като година на началото на личната битка на Арх. Михаил с дракона. Затова, въпреки всичко, бодрост и радост от новата борба за Светлината живеят в нашите сърца. Нима е възможен подвиг без трудности? Аз много обичам думите на забележителния подвижник на Тибет, наречен Миларепа, който извършвал велики подвизи и когато хората го увещавали да пожали себе си, здравето си, да се откаже от трудния живот, той отговарял: “Тъй като всички трябва да умрем, предпочитам да умра, преследвайки прекрасна цел”.

Наистина, ако стотина души осъзнаят тази формула и я приложат в живота, светът би се преобразил в най-кратък срок. Затова ние ще се сражаваме за Светлината до последна капка кръв, до последен дъх. Така и Вие не се смущавайте от нищо и горете с радостта от възможността да внесете своята лепта за очистването и оздравяването на човешкото мислене.

1.10.1935 г.В нашия живот има много чудесни неща, много потвърждения, затова дори най-черните

предателства и посегателства върху градежите ни не могат да ни изплашат. Със седемте лунни и слънчеви затъмнения 34-та и особено 35-та година бяха изключителни по броя на черните знаци. Предателството впълзя в самото сърце на светлия градеж и се опитва да разруши онова, което бе издигано с такъв чист устрем, с такова горене на духа. Използвайки отсъствието на Н. К., врагът нанесе удар в гърба. Проявиха се истинските ликове, маските са свалени. Като познаваме неотменните окултни закони, според които, приближавайки се до Учението на Светлината и обръщайки се към Вел. Учители, цялата ни вътрешна същност се проявява с особена сила, а също като разбираме цялата опасност от обсебване при допускането на тъмно чувство и неискреност, особено в случаите на вроден медиумизъм, не трябва да се удивляваме, но сърцето скърби, когато подобни прояви стават след 14 години тясно сътрудничество6. Разбира се, още в самото начало на градежа ни бяха дадени нееднократни предупреждения и намеци за предателството, което ще последва, след като някои хора се въздигнат. Това въздигане се състоя и духът им не издържа. Честолюбието и користолюбието са страшни бичове, които хвърлят гиганти в бездната.

Така ние изпиваме чашата отрова, поднесена от ръцете на бивши сътрудници. Но въпреки това в сърцата ни живеят бодрост и мъжество. Защото какъв ще е подвигът без предателство? Символът на Иуда е вечен и неизбежен за запечатването на подвига. Но след Голготата идва възкресение и велик възторг на духа, така сочат всички мистерии, затова в сърцето пламти радост. Ние знаем за Великото Поръчителство на Твърдината на Светлината, ние пазим знаците на Доверието и познаваме непобедимия Щит. И духът ни няма да се изплаши от никакви битки, ние дори успяхме да ги обикнем, защото как иначе можем да закалим духа си, да изпитаме способностите си и да придобием великия

14

опит за венеца на завършека! И така, ще кажем още веднъж: “благословени да са препятствията, защото чрез тях израстваме”.

Спомням си и мъдрите думи на Ницше: “ти стана по-висок от тях, но колкото по-високо се издигаш, толкова по-малък изглеждаш в очите на завистта. А най-много мразят онзи, който лети.” Да, хората днес се опълчват най-вече срещу всичко високо, срещу закона на Йерархията. Само царете на духа познават цялото величие и неотменност на този космически закон, но масите винаги ще се съпротивляват. Защото изтънчеността на духа се определя именно от степента, в която той почита висшите ценности.

И така, мъжествено и радостно, с пълна вяра в предречената крайна победа влизаме в нова битка за Светлината на новото съзнание в бъдещия Свят.

Радостна бях да получа чудесната вест от Вашето сърце с изразената в нея преданост към Великия

Учител. Наистина, предаността е качество, което притежават само царете на духа. Несъмнено е също, че това най-рядко качество Вие сте пренесли от миналото и къде другаде, ако не на Изток и, може би, в благословената Индия трябва да се търси зараждането на това най-велико от всички качества. Всички духовни постижения, духовното възпитание, изтънчената етика на Индия се градят на това основно качество. Цялата литература на Индия е проникната от духа на героизъм и преданост. Никъде връзките между Гуру и ученика не се разбират и почитат тъй съкровено, както в Индия. Дори при временния упадък на страната това почитание се е съхранило в самото сърце на народа и дава неизтриваемия оттенък на вродената култура на духа. Благо Вам, ако сърцето Ви трепти от това велико и сладостно чувство. Наистина огньовете на признателността и предаността се издигат по-високо от много други приношения.

Ще завърша с думи от Учението: “плувци, ако направите всичко възможно, къде може да ви отнесе и най-пагубната вълна? Тя може само да ви възнесе”. Така ще преминем под Великия Щит на Йерархията на Светлината.

8.10.1935 г.Изпращам отговори на Вашите въпроси:1) Неизгарящият пламък [горящата къпина на Моисей7] е така нареченият небесен огън, който

може да се прояви само при съприкосновение с аура с определено напрежение. Н. К. и аз станахме свидетели на такъв огън по време на нашето пътешествие из Тибет. Той избухна съвсем неочаквано в нашата палатка късно вечерта. Мъжът ми вече спеше. Аз се приближих до леглото си и протегнах ръка, за да отгърна одеалото и изведнъж по средата се издигна стълб, по-точно огън от чудесен сребристо-лилаво-розов пламък. Аз не разбрах веднага каква е работата и с вик - огън, огън! - се залових да го гася с ръце, но огънят не загасваше, езиците на пламъците не обгаряха ръцете ми и аз само усещах приятна жива топлина. Моят възглас събуди мъжа ми и той ме видя, изправена на фона на този пламък. Това явление продължи не повече от четвърт минута, може и по-малко, и изчезна също тъй внезапно, както се беше появило. След него аз видях и кристалите на материята Люцида, и спиралите, и искрите на Фохат, но последните преживявания причиняваха известно обгаряне на центровете.

2) Седмият принцип е синтетичното начало, но не и Висшето Аз на човека.Висшето Аз се състои от три принципа: седми, шести и пети. Прилагам страничката, която

написах за един сътрудник, може би, ще Ви бъде полезна.3) Луната е нашата майка, участваща както в образуването на Земята, така и в населването й с

човешки същества. Лунните монади или питри - праотците, както ги наричат индусите, са се въплътили в нашето човечество. Луната ще изчезне или ще се разтвори едва преди седмия голям кръг на нашата планета.

4) Почти всички науки са се зародили в Индия. И Египет, и Гърция, и древната Халдея са черпили своите знания от Индия. Така и Озирис, и Хермес, и Орфей са произлезли от Изтока; и Питагор е получил посвещение в Индия.

5) Съществува пълно съответствие между тънкото тяло и физическото. Затова всеки физически център има своето съответствие в тънкото тяло. Всички астрални сетива и центрове живеят също като

15

физическите, но в своите тънки излъчвания. Не бива да ги разглеждаме отделно, защото единството дава строга съгласуваност. Външният свят е само отражение на вътрешния свят. И както външните чувства или енергии се проявяват само когато необходимите за това условия са налице, така и вътрешните духовни енергии се проявяват, когато астралните или духовните условия са създадени на вътрешно ниво.

6) Христос, очиствайки и изцелявайки болните, винаги е усещал загуба на сила. Помните, когато болната жена от тълпата се докоснала до края на Неговата дреха, Той веднага усетил изтичане на силата Си8. При всяко изцеление, при всяко докосване до него, големият дух отдава част от своята сила. Колкото и огромен да е запасът от психична енергия, той може временно да намалее и именно тези мигове на изтощение са пълни с опасности, защото преградната мрежа на аурата, след като не получава излъчвания от запаса, подхранващ нашите центрове, се нарушава и микробите на заразата могат да проникнат в най-слабото място. Ето защо в “Агни Йога” има толкова много указания за опазването на преградната мрежа. Ученик, достигнал известна степен на Йога, не може дълго да остава в отровената атмосфера на градовете, той трябва често да се оттегля сред природата и да води повече или по-малко уединен живот.

Христос, както и Буда, и всички останали велики Учители, често е отивал в пустинята.Също в “Писмата на Махатмите” се споменава как тежко се е разболял Махатма К. Х. след

докосването си до аурите на хората при основаването на Теос. Дружество в Индия. Той трябвало за няколко седмици да се отдаде на пълно уединение. Така всяко ниво на съзнанието, всяко ниво на съществуването се подчинява на свои закони и нарушаването им води до съответните последици.

Ако желаете, би могло да се спомене, че доктрината за превъплъщението е била отменена едва

през 553-та година след Р. Хр. на Втория Константинополски Събор. Така доктрината за предсъществуването на душата и нейните последователни връщания на Земята е станала “ерес” сред официалното християнство едва в шести век след Р. Хр.; дотогава към нея са проявявали търпимост и са я приемали църковните служители, близки до гностиците9.

Сега един интересен случай на спомен от минал живот. Привеждам го само за Ваше сведение.

Този случай е от осемдесетте години на миналия век и е записан по думите на свидетел. Става дума за една помешчица, която имала имение в Псковска губерния. Точно на Рождество тя решила, заедно с мъжа си и сина си, да навести свои близки в някакво далечно селище. Потеглили в чудесна ясна утрин, разчитайки, че ще пристигнат, където трябва, още преди да се свечери. Но следобед времето рязко се променило, извила се виелица, завалял сняг на парцали, хоризонтът се скрил и за някакъв си половин час пътят бил съвършено затрупан. Започнало да се стъмнява. Отдавна трябвало да са пристигнали, а наоколо не се виждали никакви признаци на живот; пътят бил осеян с дупки, още малко и покритата шейна щяла да се преобърне. Станало ясно, че са объркали пътя. Не можели да спрат и да изчакат лошото време да премине, защото бурята се усилвала и снегът можел да затрупа шейната и конете. Решили да се доверят на усета на конете и да ги оставят те да потърсят населено място. Умните животни сякаш разбрали, вдигнали муцуни, размърдали ноздри и усилили ход. След около час чули далечен кучешки лай и скоро се мярнали редки светлинки; каруцата се приближила до каменната ограда на голямо имение. Лаят на кучетата накарал един пазач с фенер в ръка да излезе и на въпроса - чие е това имение? - той назовал фамилията, като прибавил, че собствениците отсъстват - зад граница са. Изяснило се също, че пътниците са се отклонили точно в противоположната посока. Тъй като било вече късно, решили да пренощуват в имението. Извикали иконома и го помолили да ги пусне в дома. Но когато помешчицата излязла от шейната и погледнала къщата, бледо осветена от фенерите на слугите, тя цялата се затресла от ужас и възкликнала: “Кракът ми никога няма да стъпи в този дом. Тук са ставали страшни неща!” и започнала да умолява мъжа си да не се бавят нито миг в това злокобно място. Мъжът и синът й били крайно изненадани и си обяснили нейната нервност с преумората, опитали се да я успокоят и убедят, че се заблуждава, защото никога никой от тях не е бил по тези места. Но тя държала на своето и, за да им докаже правотата си, казала: ще ви опиша разположението на стаите и обстановката; когато влезете в кръглата червена гостна, над масата до стената ще видите голям портрет

16

на жена с бяла рокля и цветя в ръцете. Този портрет е мой и аз бях толкова, толкова нещастна!” Разбира се, мъжът и синът й незабавно отишли, съпроводени от иконома, да проверят казаното и скоро се върнали дълбоко потресени, защото всичко точно съответствало на даденото описание. След това те, разбира се, не я убеждавали повече да останат да нощуват в злополучната къща и, тъй като бурята стихнала и дори се появила луна, взели със себе си човек, който да ги изпроводи, и решили да се върнат вкъщи.

На Изток подобни спомени не са редки. Във вестниците се срещат описания на случаи, потвърдени от многобройни свидетели. В познато ни местно семейство петгодишно момче упорито твърди пред родителите си, че не е техен син и че преди е бил монах и е живял в манастир, затова често бяга от къщи да търси този манастир. Понякога успява да се отдалечи много, преди родителите му да забележат неговото отсъствие, и неизменно се насочва към Малък Тибет.

11.10.1935 г.1) В действителност човек никога не може абсолютно да се освободи от кармата, защото кармата е

животът. Можем само да завършим цикъла на карма с една или друга продължителност, в зависимост от нашето духовно израстване и приетата мисия на определена планета. Тоест, завършвайки определен курс от Учението, след известен промеждутък от време (ваканция) ние трябва да пристъпим към следващия по-висш и т. н. ad infinitum. Само тези “ваканции” могат да бъдат място за отдих, където няма “ни сълзи, ни въздишки”. Но никоя ваканция не продължава вечно, макар че може да трае хилядолетия, затова и вечно “успокоение” не съществува.

2) В Космоса непрекъснато се зараждат и разрушават светове. И често разрушаващите се светове далеч не са завършили своята еволюция. Причините за такова разрушение са много. Една от най-тъжните е умъртвяването на духа в човечеството, населяващо планетата. Така и нашата Земя е заплашена от участта да загине, преди да завърши отредената й еволюция. Престъпленията на хората, умъртвяването на духа са създали такива еманации около нашата планета, че спасителните лъчи не могат да я достигат. Възможно е съществуването и да завърши с гигантски взрив. Решителният час на Съдния Ден не е далеко и много деца ще доживеят този ДЕН. Ето защо толкова спешно се дава Учението на Живота и толкова необичайни знамения се изливат на Земята, но хората са глухи и слепи!

Необходимо е да се пробуди човешкият дух! Съдбата на планетата наистина е в ръцете на самото човечество! Ако възкресението на духа стане реалност през идващите малки десетилетия, то неизбежната катастрофа може да бъде частична, както по времето на Лемурия и Атлантида, в противен случай ще ни се наложи да се преселим на друга планета. Но по закона на съответствието и съизмеримостта по-голямата част от човечеството няма да бъде допусната на висшите, вече населени планети. Ще им се наложи да се приспособят към новия, още ненаселен свят, и колко хилядолетия, по-точно милиони години ще минат, докато бъдат изработени обвивки и форми, съответстващи на новия свят. Само малки групи от земното човечество ще могат да отидат на висши планети и да продължат своята еволюция в нови, прекрасни условия.

Великото Братство взема извънредни мерки, за да спаси нашата планета от преждевременна гибел. Но подземният огън е много активен, а броят на разредителите на натрупалата се опасна енергия е нищожен! Неразумно разрушение в Космоса естествено няма, за всичко си има дълбоки причини. Велика ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ цари в Космоса, всичко, което не може да следва еволюцията, отива за преработка като космически отпадък. Така човек със свободната си воля избира за себе си едно или друго приложение. Засега той усърдно събира камари боклук, които ще го погълнат, ако навреме не настъпи възкръсването на духа.

3) Полезно е да се дадат намеци за новата програма на училищата. Още от детството съзнанието

трябва да усвои единството на живота, единството на Космоса. Нека нашата планета не е някакъв обособен свят, а само една от спирките по великия път към Безпределността. Всеки трябва колкото може по-рано да осъзнае своето място в Безпределността и своята зависимост от цялата съвкупност на живота в Космоса. Помните, в Учението се казва: “Перцето, паднало от крилото на птица, предизвиква гръм в далечните светове.” Следва колкото може по-дълбоко да се вниква в тази наша страшна

17

зависимост и във взаимоотношенията между всичко съществуващо. Оттук трябва да се роди чувството за велика отговорност за всяка мисъл, дума и действие. Причината и следствието действат непрестанно и в безкрайността.

Някога съзнанието на човечеството ще дорасне до разбирането, че то се намира в гигантската Лаборатория на Вселената и е нейно отражение. Именно, единството трябва да се разбере в Космически размах.

Полезно е също мисълта да се устремява към бъдещето. Дори само това ще даде голям напредък на съзнанието и ще го освободи от боклука на вчерашния ден.

4) Империл е определение, давано на тази отрова от Великите Учители, но на източните езици тя, разбира се, се нарича другояче. Защото свещеният сензарски език се състои от най-добрите определения, заимствани от всички съществуващи езици. В него влизат много думи от латински произход. Така империл определено има латински корен. Но някои думи изобщо не приличат на нито едно от познатите ни наречия. Често една дума предава сложно понятие или действие.

5) Никой, дори най-великите Духове, не притежават неограничени възможности. Всички те се подчиняват на космическите закони и затова могат да използват великото си знание и сила, когато космическите условия са благоприятни. Всяко чудо, извършено без основателна причина, се разглежда от Архатите като насилие. Казано е - “дори Архатът може да падне заради злоупотреба с чудото”.

Разбира се, условията на заобикалящата действителност по времето на Христос (както и сега), извънредно рядко са отговаряли на възможността за чудо. Затова и Христос не винаги е можел да изцелява идващите при него. В Еванг. от Мат. (13:58) е казано: “И не извърши там много чудеса поради неверието им”. Така желаното се дава на онзи, който може да го възприеме. Във всичко е нужна кооперация или сътрудничество.

6) Много бих искала още по-силно да подчертаете труда като главен фактор за възпитанието на духа, при това да наблегнете главно на значението на неговото качество. Също и на абсолютната необходимост от умствен труд, защото ако потта от физическия труд пои земята, то потта от умствения труд се претворява от лъчите на слънцето в прана и дава живот на всичко съществуващо. При осъзнаването на това значение на умствения труд, ще се прояви и нужното уважение към мислителите, учените и другите творци.

Само умственият труд дава разширение на съзнанието и така ни приобщава към далечните светове, към целия Космос, устремява ни към радостта на безпределеното усъвършенстване. Именно, трябва да възпитаваме в себе си радостта от безпределното усъвършенстване.

Сполучлива е главата за устремеността. Добре би било тази устременост да се свърже още по-тясно с понятието подвиг, въвеждайки това понятие в единния смисъл на живота. Много е казано за подвига в книгите на Учението. Та нали само подвигът може да храни нашия дух и да ускори еволюцията. “Именно подвигът и героизмът трябва да бъдат много широко преподавани в училищата. Нека децата наричат себе си герои и да изграждат у себе си качествата на големите личности. Нека им предложат книги с ясно изложение, където без примиряващо замазване е очертан Обликът на труда и волята. Този бодър зов на живота е незаменим дори за медицински цели. Трябва незабавно да се даде такъв материал.” По-широко използвайте цитати от книгите на Учението, това ще придаде актуалност на книгата.

7) Не бива да се мисли, че Последният Велик Учител ще се яви в плът и ще ходи сред нас, учейки ни, както са правили Буда и Христос. Всяка епоха изисква съответните проявления. И затова типът Учител, който ходи с група ученици от село на село, отдавна е потънал в Лета 10. Някои старши Братя все още са във физическо тяло, но не за да се срещат с тълпите, а със специална цел.

Вече ми се наложи да отговоря на този въпрос, затова ще приведа откъс от едно писмо: “Великото Пришествие не може да бъде обикновено явление и затова то няма да бъде във физическо тяло. Трябва да се разбере, че Великите Владици приемат или запазват един или друг Облик в съответствие с нуждите на света. Защо е толкова трудно да си представим, че Великата Индивидуалност няма да се нуждае от физическо тяло за своите Проявления? Освен това, фактите от миналото и примерите от съвременния живот показват как са били посрещани и какво е съпровождало всички появи на великите

18

Духове сред невежите двуноги. В най-добрия случай те са били наричани шарлатани или шпиони, а по-точно - и едното, и другото. Хората обикновено приписват на другите собствените си качества.

Поучително е да се прочетат историческите сведения за граф Сен-Жермен, този посланик на Бялото Братство. Да си спомним и Е. П. Блаватска и всички явявания на Махатмите. С какво недоверие и често кощунство са били приемани техните послания и манифестации! Но както вече писах, дори Самият Христос да се появеше сега сред нас, и Той не би избегнал затвора и в най-лошия случай - линчуването. Затова трябва да се разбере, че Великата Индивидуалност не може да се появи сега, сред хаотичното мислене и вибрации на разюзданите тълпи. Великите Владици във всичко следват закона за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА. Така че, разберете, поради състоянието на съвременното човечество явяването на Височайшето Ego във физическа обвивка е съвършено невъзможно и би било разрушително за цялата еволюция. Великият Владика, невидимо видим, ще бъде и вече управлява, облечен във всички Лъчи на мощната, но незрима ЛАБОРАТОРИЯ. Скоро, много скоро тези Лъчи ще бъдат насочени към пробуждането на духа в човечеството…

Според най-древните завети Владиката на Шамбала се сражава със самия княз на тъмата [Сатаната], но тази битка става преди всичко в тънките сфери, а тук Владиката на Шамбала действа чрез своите земни воини, но Сам е достъпен за лицезрение само в най-редки случаи… Появата Му в Огнен Облик за мнозина и за много неща би била разрушителна, защото Неговата Аура е напрегната от енергии с необикновена сила. В Евангелието от Матея (24: 27-39) достатъчно точно е описано Пришествието на Съдния Ден, очакващо нашата планета, но до този ден Вие ще успеете да се състарите, макар че частични катастрофи могат да се случат и по-рано…

Ние сме свидетели на велико световно преустройство. Новите закони вече са вписани в скрижалите на Вечността, но великото Откровение още не е прието. Тежко на онези, които са отхърлили духа и вегетират в невежество, немощ и нравствено разтление. Новият Свят идва с осъзнаването на човешкото достойнство, със строгото разбиране за дълга и отговорността на всеки пред човечеството и целия Космос. Сътрудничество винаги и във всичко ще бъде повелята на Деня.”

15.10.1935 г.Вероятно и вие неведнъж сте забелязвали, че дверите на възможностите често биват тесни.

Разбира се, в много случаи не е така страшен недостигът на фондове, както обстоятелството, че размахът на делото надраства съзнанието на участниците. Да, навсякъде е този недостиг на хора. Нужен е приток на мощни дейци, които не се боят от смели начинания.

Нека светулчовците светят, само дано не ги уловят в мрежите си някои ловци и да не се стигне до предателство на делото. Произнасянето на високи думи е едно, а прилагането им в живота е съвсем друго. И обикновено тези две действия в живота не си сътрудничат. Затова аз никак не обичам да чувам, че някой е готов да даде живота си за Учението. В повечето случаи, почти винаги, това е огромна лъжа.

През целия си живот съм срещала само двама-трима души, готови да пожертват наистина всичко, но именно те се въздържаха от всякакви уверения и действаха. Другите вървяха и жертваха или от излишъка си, или заради изгодата, чули, че всеки дар се връща стократно. Но когато тази стократност не се проявяваше така, както те я очакваха, или се бавеше по тяхна вина, те се превръщаха в най-зли врагове, в предатели на делото. Често те се обръщаха обратно пред последната черта. Имаше и такива, които бяха решили да пожертват само половината, точно в мига, когато цялото достояние трябваше да се постави на карта. Но може ли да се очаква успех от половинчатото решение, може ли да се очаква спасение от половин доза лекарство? Действително и успехът беше половинчат. Но най-забележителното при това беше, че втората половина, задържаната от малкия страх, впоследствие беше отнемана от кармата по друг път, при непредвидени обостоятелства. Има и трети тип хора, най-разпространеният, които смятат, че самото им приближаване до Учението е вече огромен жест от тяхна страна. В своето самомнение те мислят, че Махатмите са готови да извършат пуджа11 в чест на всеки, доближил се или прочел тяхното Учение. Не, Вел. Учители се радват и оказват действена помощ само на истински стремящите се. На пеперудките гледат с тъга, защото знаят през какви вековни трудности

19

ще трябва да преминат те, преди да се приближат до Твърдината на Светлината. Бих искала да им дам да прочетат следната страница от Учението:

“Някой ще реши: “Нима е трудна будността, или съизмеримостта, или подвижничеството, или предаността? Ето, чувствам, че мога да вместя тези условия, няма ли да ме вземете на далечен път, в ОБЩИНАТА?” Но нима този забързан пътник е помислил за едно задължително условие към изброените от него качества? Забравено е постоянството. Трепкащите светлинки само за миг вместяват всички качества на пламъка, но тъмата ги поглъща също тъй бързо, както мангалът снежинката. Не бива да се доверяваме на моментното вместяване, само ПОСТОЯНСТВОТО, закалено с труд и препятствия, дава възможност да се поверят ценностите на вместяването. Истинският музикант не мисли за всеки пръст, с който предизвиква звук, само ученикът пресмята годните пръсти. Истинският сътрудник не мисли за специално прилагане на качеството на труда. Музиката на сферите се слива с песента на преуспяващия труд. Мислете как ПОСТОЯНСТВОТО е подобно на огнена стълба.”

“Някой ще реши: “Ще мина по огнената стълба.” - “Върви, пътят е отворен за всеки. Но помни, в случай на страх, стъпалата се разтопяват в течен пламък. Къде ще отидеш, ако не владееш качеството на работата?” Когато Ние казваме - най-добре е да се спи върху кедрови корени, последователят може лесно да изпълни този съвет. Лесно е да се спи, още повече, като те съветват. Но когато е казано, бъди постоянно на стража, тогава под краката започва да пари. Едно трябва да се повтаря - не е лесна стълбата. Лош е вождът, който скрива истинската опасност, тя може да се преодолее само с пълно знание.”

“Виждам, върви друг неразумен - още по-несъвършен. Той порицава: “Защо трябва да се вещае така тържествено?” Ще кажем: “Тържественото предупреждение е пропорционално на унизителния ти писък в миг на опасност. Двуноги! Колко пъти си губил ума и дума при първата трудност! Ние сме те виждали по-черен от въглен и отрицанията те изпълваха със зловоние. Лошо живееш, изгорил си стъпалата и просиш милостиня пред бездната.” Друг пита: “Как да се примири Учението с науката?” - “Ако науката преподава достоверно знание, то Учението е наука.” Каква е целта на науката, ако е набъбнала от предразсъдъци? Онзи, който е обезпокоен от тържествения тон на твърденията, той разбира науката като бърлога на еснафството. На онзи, който мисли за Новия Свят, пълзящите твари не ще навредят. Казвам - знам цялата сложност на градежа. Няма да крия, колко далеч трябва да се носят камъните, колко огромно е безводието! Именно това съзнание, именно безброят на звездите утвърждава огнените стъпала.”

Труден е пътят на истинското ученичество. Никакви знания, никакви философии и още по-малко - магически насилия, няма да ни дадат духовност. Защото само благодарение на жизнения си опит, изпивайки отровата на живота с всичките му илюзии, но запазвайки великия устрем към служенето на Общото Благо, ние напълваме ЧАШАТА НА АМРИТА.

Натъжих се, когато прочетох, че някой все още се възторгва от медиумистичните способности и ги

нарича дарования. В Учението и на Изток това състояние се разглежда по-скоро като нещастие; и аз много съм писала за опасността от медиумизъм. Спомнете си всички определения на медиумизма, поне тези в книгата “Агни Йога”: “медиумът е ладия без рул”; “медиумът е хан за развъплътени лъжци”. Защото не всяка способност за виждане доказва трансмутация на центровете. Високото ясновидство няма нищо общо с медиумизма. Само описанието, което г-жа Х. прави на своите видения, вече свидетелства за докосването й до низшите слоеве на Астрала. Не безредно скупчване, а красота, величие, простота съпътстват ясновидството. Също обстановката, в която са се развивали тези нейни способности, доказва, че имаме работа именно с медиумизъм, а не с отворени центрове. Повярвайте, че отворените центрове са голяма рядкост и Вел. Вл., които стоят на стража на еволюцията на човечеството зорко следят от най-ранно детство индивидите, които са си извоювали правото на отваряне на центровете. Те ги изпращат в условия, където най-добре могат да се развият и проявят дарбите си. Но никога Вел. Учители няма да се приближат до човек, който живее сред алкохолни пари и предсказва бъдещето за пари. Това би било жестока профанация на свещеното знание и съкровените дарования на духа.

Затова единствената помощ, която може да се окаже на г-жа Х., е да бъде посъветвана да захвърли всички книги по магия и временно да спре гадаенето и т.н. Нека се труди усилено и да чете книгите на

20

Учението на живота, които трябва да й бъдат пояснени, и най-важното, нека да се очиства духовно. Нека да си забрани да слуша призивите от Астрала и да съсредоточи вниманието и сърцето си върху Облика на избрания Учител.

Великият Учител пребивава сега в особено състояние, когато не се явява никому. Това състояние може да се сравни с напрежението на динамо-машина със свръхогромна сила. Но помощта Му може да дойде по най-неочакван път, с човешки ръце и крака. Много персонификатори и добри актьори има в астралния свят и това трябва твърдо да се запомни. Нека чете “Гласа на Безмълвието” от Е. П. Бл. Там прекрасно са описани опасностите на астралния свят.

Великото Учение на Светлината има за цел правилното израстване на човешкия дух, а не разкриването на медиумистични способности, които до нищо не могат да доведат, обратно, могат да забавят духовното развитие и дори да станат разрушителни. И тъй като нищо механично не може да бъде положено в основата на истинската еволюция или напредък, то аз още веднъж ще посъветвам г-жа Х. да захвърли и всички книги, съдържащи указания за развитие на ясновидството и т. н. В най-близко бъдеще, когато човечеството напредне в разбирането на скритите все още закони на тънките енергии, ще може да се използват медиуми за някои научни изследвания, при условие, че водят особено чист живот, защото ще бъдат открити и методи, с които ще се предпазват както те, така и хората, които работят с тях. Но сега близостта на медиума може да бъде опасност за околните, в случай, че аурите им са неустойчиви.

Обяснете й колко пагубни са концентрациите върху един единствен център, предписвани в книгите на безотговорни автори. Защото концентрацията стимулира този център за сметка на останалите и по такъв начин вкарва в хаос цялата схема на тяхната поляризация. Този процес предизвиква истинско бедствие в областта на вибрациите, защото нарушава равновесието на установената вибрационна схема. Помните как в Учението е казано за работата на Учителя с учениците над всички центрове, над всички седем кръга на ясновидството и ясночуването. Учителят зорко следи състоянието на организма на ученика и никога не открива един център за сметка на друг. Правилното развитие, или еволюцията, е само в хармонията или равновесието.

Сега за механичното писмо. Това също се разглежда като известна степен на обсебване, защото при автоматичното писмо обикновено се въздейства отвън върху физическия център на ръката и дори мозъка, затова то е много вредно и честото прибягване до него може да завърши с парализа.

Самата аз никога не съм писала автоматично, но имах случай да наблюдавам този процес на писане в Америка, където той е много разпространен. Този процес е различен. Едни твърдят, че не знаят какво пише ръката им, други казват, че всяка дума ясно се запечатва в мозъка им. Едни пишат с необикновена бързина, дори бурно, други спокойно изписват дума след дума. Пишат, като неочаквано сменят езиците и онези, които преди не са можели да нарисуват един най-прост предмет, нахвърлят цели картини. Имаше случаи, когато хората пишеха отдясно наляво и на неизвестен за тях език. Но, разбира се, всички тези случаи не се дължат на подсъзнанието, а на определено въздействие отвън. И степените на “Ангелите - Хранители”, желаещи да ръководят и да общуват, разбира се, варират в тънкия свят. От безобидни и симпатизиращи ни, можем неочаквано да привлечем вражеска сила и то от немалък калибър. Затова моят съвет е, преди утвърждаването на здрава сърдечна връзка с Учителя да се въздържаме от автоматично писане. Никога не знаем кой ще пожелае да се възползва от нас като оръжие! И можем да допуснем до себе си такава сила, с която после да не сме в състояние да се справим. Затова нека всеки помисли сериозно, преди да открива достъп на неизвестни сили. Ако някой е предан на Учението и притежава талант на писател, защо му е автоматично писмо? Учението е неизчерпаема съкровищница от теми за писателя.

Само духовността и подвигът ни приближават до висшето достижение, до Архатството. Като тръгне твърдо по правилния път,

г-жа Х. ще може действително да помага на хората, но в състоянието, в което се намира сега, тя само ще отваря вратите към низшите слоеве на Тънкия свят и ще въвлича нещастни жертви в опасността от обсебване. Нищо не е така измамно, както виденията от Тънкия свят. Наистина частичното знание или частичната истина са по-опасни от незнанието. Така че, проявете състрадание, но не се увличайте от медиуми и най-вече не се опитвайте да виждате в тях привилегировани същества.

21

Прибавям за Вас страница от “Окултна Анатомия на Човека” от Менли П. Хол, талантлив тълкувател на тайнознанието в Америка: “Мъдро е да се посочи разликата между медиума и ясновидеца. За обикновения човек тя не съществува, но за окултистите между тези две фази на духовно развитие има цял период от човешката еволюция. Ясновидец е онзи, който е успял да издигне змията (гръбначния мозък) до главния мозък и със своя духовен напредък е заслужил правото да съзерцава невидимите светове с помощта на третото око или епифизата. Този орган на съзнанието, който преди милиони години е съединявал човека с невидимите светове, се е затворил по време на Лемурийския период, когато в човека започнали да се развиват обективните сетива. Но окултистите, следвайки процеса на духовно развитие, могат отново да отворят това око и с негова помощ да изследват невидимите светове. Ясновидецът не се ражда ясновидец, той става такъв. Медиумът пък не става, а се ражда медиум. Човек може да стане ясновидец едва след много години, понякога цяла поредица животи на най-строга самодисциплина и усилен и упорит труд, докато медиумът с неголяма практика може да преуспее за няколко дни.” Но трябва да добавим - в ограничената област на низшите слоеве на надземния свят.

Автоматичното писмо се постига с временно допускане на контрол от страна на етерната контролираща ръка на развъплътената същност над физическата ръка на медиума. Това действие е възможно, ако медиумът извлече своята етерна ръка от физическата, защото две неща не могат едновременно да заемат едно и също място. Резултатът от това периодично извличане на жизнени сили от физическата ръка е много разрушителен - често завършва с парализа. Медиумизмът е противоестествен, докато ясновидството е естествен резултат от извисяването и разкритието на духовната природа. Има стотици медиуми на един ясновидец, защото ясновидецът може да стане такъв само чрез самодисциплина и труд със страшно напрежение. Докато, колкото по-слаб и болнав е един човек, толкова по-добър медиум е той. Ясновидецът развива своите умствени способности и никога не губи нишката на съзнанието, докато първото наставление, давано на медиума, е да не мисли за нищо…”

“Медиумизмът спира правилната еволюция и трябва да се разглежда като обратно движение…”Затова най-голяма заблуда е медиумистичните способности да се наричат духовни постижения.

Именно те са антипод на духовността. Духовността се състои във висшата триада, а именно тя бездейства при медиумите. Не унижавайте най-великата ценност на света. Духовността винаги е съпроводена от уравновесеност и вродена мъдрост.

Старайте се да разпознавате проявите на медиумизма, който е много разпространен днес. Защото низшият психизъм не е далеч от медиумизма и също представлява немалка опасност. Затова е така важно с всички сили да насочваме човечеството към пътя на истинската духовност и закалката на характера в житейските битки.

Невъзможно е да се приближим до Твърдината на Светлината и да придобием истински знания, ако не се грижим за очистването на своето мислене и не възнамеряваме да омием сърцето си в потта на подвига на самоотвержеността. Още веднъж, всичко това се казва за силните духом. За слабите ще е много полезно, ако те, изчитайки книгите на Учението, усетят в сърцето си известна топлина или повишена вибрация, която при повторни явления може да се утвърди и значително да очисти и укрепи тяхната аура.

“Винаги следва да се помни, че нашето Учение никого не приканва и на никого не забранява да идва и да си отива свободно. То се дава широко и не налага забрани. Разбира се, дават се предупреждения, но не и заплахи и на всеки се предоставя правото да постъпва така, както иска. И тъй като съкровеното остава за онези, които са доказали своята преданост към принципите на Учението в продължение на много години и в много трудности, то забрани и прегради не са нужни. Дадено е на всички, вземете толкова, колкото можете. Е, разбира се, вземат малко, защото хората още не са се научили дори да вземат високото.”

Смятам, че книгата “Зов” е необикновено полезна и нужна, не по-малко от другите книги. В нея в сгъстени формули е дадено много от това, което в останалите е разширено и разгледано от друга гледна точка. В цялостния градеж не може да се заобиколи нито един камък. Първата книга е камъкът на основата.

22

Някакъв учен говори за грешки в трудовете на Е. П. Блаватска. Бихме искали да го попитаме, дали е преброил също тъй внимателно грешките в книгите на някогашните и на съвременните учени? В “Тайната Доктрина” са приведени цели страници от противоречиви мнения и изводи на учени и целите им взривени хипотези и теории. На особата, която повтаря голословно съждението на споменатия учен, бих искала да кажа - не повтаряйте като папагал! Проверете сами и ако имате възможност, съпоставете с истинското УЧЕНИЕ, но не бива да се хвърля в пространството нещо, непроверено от собственото съзнание. Цитираните за Соловьов думи също са неуместни. Ако се приеме думата НЕБИТИЕ в смисъла, който й придават индусите, а именно абсолютното БИТИЕ, недостъпно за разбиране от ограничения човешки разум, то аз приемам изложението му, но в буквален смисъл това е разтление и е недостойно за мислещия човек. Вие ще кажете - критиката е строга, но хората трябва да си дават сметка за думите, които произнасят и цитират. Трябва най-после да бъде осъзната отговорността за думите. На края на всяка дума може да виси съдбата на човека.

Изпращам Ви бодрост и мъжество, защото ако приятелите израстват, то и враговете ги следват. Но войнът на Светлината се радва на обратните проявления. Така че, закалявайте духа си и изостряйте разпознаването.

17.10.1935 г.Разбира се, Бог е любов и цялото съществуване на Вселената се дължи именно на любовта и на

нищо друго. Но как безобразно и кощунствено се разбира тази любов! Именно понятието любов сега е най-далече от нашето човечество. В това висше космическо понятие то е вложило всичките си понятия, отнасящи се до канибализма или самоизяждането. Затова е някак тежко и срамно да произнасяш думата любов. Тя стана най-голямата профанация в устата на много двуноги.

Не съм съгласна с тебе, че никой за нищо не е виновен. Не, именно всички са виновни за всичко. Щом цялата Вселена е безкрайна верига от причини и следствия, то как ние, частици от самата Вселена, можем да бъдем изведени от този космически закон? Предопределението, за което ти пишеш, съществува и се осъществява, именно защото е следствие от причините. Затова аз не съм съгласна и с твърдението, че при прехода в надземния свят всички незабавно трябва да намерят удовлетворение и щастие, и смисъла на всичко, което са търсили на Земята, защото това би противоречило на гореспоменатия основен космически закон. Несъмнено онези, които искрено са търсили смисъла на Земята и са се стремили към висши идеали, ще ги намерят там, но в пълно съответствие с техния устрем и представа. Няма по-точни везни, от тези, които човек сам носи със себе си - такова мерило е именно неговата аура, изтъкана от енергии, подбуди и мисли. Тъкмо тези енергии извеждат духа на изградената от самия него висота.

Тънкият или астралният свят е светът на следствията и затова онези мисли и стремежи, които не са могли да бъдат приложени на Земята, ще намерят приложението си там, защото там живее и действа вътрешният човек, с всичките му чувства и стремежи. Но нима може да се очаква, че човек, потънал в престъпления и животинско мислене, може да намери там щастие и удовлетворение? Щом следствието е точно развитие на причината, то как може един жесток убиец, развратник и кретен да се озове в благополучни условия във висшите сфери, които са непоносими за него поради изтънчените си вибрации! И не просто непоносими, но дори само доближаването на същество от висшите сфери му причинява страшни мъки и той жив се разлага от докосването до висшите енергии. Велика ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ и точност на родството или вибрациите царства в цялата Вселена. Та ние живеем в Гигантска Лаборатория и сами по себе си представляваме такива огнища, затова можем да си представим, доколко енергиите или химическите ингредиенти, влизащи в нашата аура, въздействат на заобикалящата ни среда и на свой ред, сами поглъщат или отблъскват обграждащите енергии. Взаимодействието е навсякъде и във всичко. Светът се крепи на принципа на равновесието и този закон преминава като червена нишка през всички Учения на Древността. С постигането на равновесие човек се освобождава от земното притегляне и може съзнателно и едновременно да действа на три нива - земно, тънко и духовно или умствено. При такова разширено съществуване, при такова просветлено съзнание, животът става изпълнен със смисъл, красота и особена мъдра радост. Разширеното съзнание ни сочи пътищата на еволюцията, пътищата на бъдещето и умът ни се прекланя във велико смирение на

23

признателност пред величието и мъдростта на Единния Закон на Любовта, изразяващ се тук, на Земята, и като закон на кармата (мнозина няма да се съгласят с такова определение на Кармата). Затова, разбира се, всяко насилие противоречи на законите на Вселената и неизбежно трябва да предизвика взривове и разрушения.

Оглеждайки се назад, можем да намерим дълбоките причини, подготвили разрушението на стария свят. Тъкмо задушаването на мисълта и духа, извършвано в някои страни, е породило всички последвали безумия. Дълго сдържаната сила е срутила бента и е помела всичко по своя път. Никой и нищо не може да спре мисълта, тази огнена енергия и венец на Мирозданието. Да, велика промяна е настъпила в съзнанието на масите от всички страни, но с това мнозина не могат, по-точно не искат да се примирят и все още се надяват да се върнат към предишния си безотговорен живот. Именно безотговорен - и този разрушителен недъг беше почти всеобщ. Не мисли, мили мой, че оправдавам всичко случило се, всички разрушения или че ми допада това равнение по невежеството. Не, за мен няма нищо по-отвратително от нивелиращия всичко принцип. Принципът на еднообразието е преди всичко противоестествен, защото противоречи на всички космически закони. Самото Битие се основава на безпределна диференциация. Цялата природа живее в разнообразието и в борбата, и в тях придобива своята мощ и красота. Затова може да се каже - еднообразието е смърт, а разнообразието - живот. В целия Космос царства също законът за Йерархията. В Космоса низшето се подчинява на висшето. Какво може да съществува без понятието Водещ? На какво се основава Еволюцията? Разнообразието от форми и проявления при единство на огнената същност, борбата за хармония или достигане на усъвършенстването и Йерархичният водещ принцип са основите на съществуването. Природата е нашият единствен и най-велик Учител и Законодател.

Сега за предопределението. Не може да се отдели вечното от временното. Вечността е основата, върху която се тъче цялата фантасмагория на проявения и преходния свят. От това преходно и в същото време непрестанно движение се изгражда в нашето съзнание понятието за вечността.

Затова предопределение съществува както за вечното, така и за преходното. Но за вечното това предопределение се изразява именнно във вечността на неговото движение, докато за преходното то е в неговите вечно сменящи се фази, непрестанно предизвиквани или пораждани от нови причини и следствия, които на свой ред стават причини и така ad infinitum. Иначе казано, предопределението е следствие от заложената причина.

Нашата висша огнена същност е вечна и неизменна, но съзнанието [или душата], съставено от енергиите, събрани около основното огнено зърно, израства и се променя. Така нашето огнено зърно на духа е вечният носител на постоянно сменящи се форми и изражения, пораждащ при преминаването си през различните сфери и светове непрестанни причини и следствия, които съставят в една или друга форма предопределението или, ако щеш, съдбата…

Засега пророческите сънища най-добре известяват човечеството за неговото бъдеще. Картата на света отдавна се е определила дотолкова, че може да бъде видяна именно в пророческите сънища. Помня как в самото начало на войната аз видях картата на Европа и Азия такава, каквото тя е в момента. Но изчадията на стария свят вече са подготвили ново предопределение. Няма защо да скърбим за родината. Разбира се, ще я спасят не партиите, а именно Иван стохилядният. И този стохиляден Иван ще поиска нова светлина, нова духовна храна и догмати, оправдани от разума и логиката. Затова и ризите на новите му духовни наставници действително трябва да бъдат белоснежни и те трябва да вървят по пътеките на истинските Подвижници на Духа, а не да отразяват Великите Образи в кривото огледало на невежеството и алчността. С голямо духовно удовлетворение четох книгите на Добролюбието и трудовете на Ориген “За Началата”. И въпреки многобройните поправки в тях, нанесени по-късно от ревностни следовници, не можеш да се начудиш колко са се отдаличили нашите църковни служители от първите чисти завети на християнството! И само като си помисли човек, че едва в шести век след Р. Хр., на втория Константинополски Събор е била отменена догмата за превъплъщението! Така са се наслоявали изопачаванията на користолюбиви и малки умове, станали догми за следващите поколения, които вече не са дръзвали да мислят самостоятелно, защото времето, този маг и вълшебник, е преобразило съжденията на преходни и ограничени умове в непоклатими основи и едва ли не в Божествени Откровения.

24

А колко потвърждения за превъплъщението има в Евангелието: тъкмо в думите на Самия Христос. Огромен грях са поели върху себе си отците на църквата, лишавайки съзнанието на повереното им паство от този закон за Висшата Справедливост. Но и ние сме не по-малко грешни в своята пасивна снизходителност, в непротивенето на злото.

Така всички ние сме виновни за себе си и за останалите и не можем да отделим себе си от цялото човечество и от Космоса. Наистина Космосът е в нас и ние сме в него. Но само осъзнаването на това единство ни дава възможност да се приобщим към пълнотата на такова съществуване. Основните въпроси за смисъла на нашето битие са отдавна решени, но хората не искат да ги приемат, защото никой не иска да носи ОТГОВОРНОСТ за всяка своя мисъл, за всяка дума и постъпка. Така ще идваме тук, на Земята, докато не изпълним своята отговорност - усъвършенствайки себе си, да усъвършенстваме и Земята, и всички обкръжаващи я сфери. След като завършим земното усъвършенстване, ще преминем в далечните светове, издигайки се на следващото стъпало по стълбата на безпределното усъвършенстване, в елмазното сияние на многообразната Красота.

Ти правилно пишеш - “какво е нашата справедливост, ако нямаме любов?”. Наистина, справедливостта без висшето знание, което се дава при разкриването на божествената любов в човека, е само нейна гримаса. Правилно, колкото по-близо до Бога, толкова по-малко осъждане. Но при това не трябва да изпадаме в другата крайност, именно, в непротивене на злото. Това непротивене на злото носи повече вреда от несправедливостта, извършена от незнание, но с устремен дух, защото пострадалият от нея ще бъде възмезден, ако не през този си живот в земния свят, то в надземния, където става жътвата. Но кой може да изброи сферите на разпространение на злото поради непротивене или малодушна и късогледа снизходителност? Силите на злото са активни и солидарни във всички свои начинания и неистови в действията си, а светулчовците или “хладките” изобщо не могат да се обединят, защото са заети със самоизяждане. Така идва краят на нашата пета раса и се заражда цикълът на шестата раса с обновено съзнание.

Твоята мисъл за постоянен Събор на Световния Патриархат отговаря в много отношения на нашата отдавна лелеяна мечта за Съвет на Културата. Но, разбира се, за всяко отживяло съзнание такава мисъл би трябвало да изглежда утопична. Съветът, или Лигата на Културата, наистина ще се осъществи в идващата раса, расата с пробудена духовност. И все пак, немалко предвестници на шестата раса се появиха вече на Земята. Именно техните светли идеи циментират пространството за бъдещо въплъщение на Земята. Именно те създават и отстояват всички светли начинания и се възправят срещу пълчищата на тъмата. Между впрочем, аз вярвам в бъдещето на Южна Америка. Потенциалът й е огромен и в горнилото на борбата хората там ще придобият мощ и ще намерят своя прекрасен път. Не бяха ли те първите, които подкрепиха прекрасната идея на Знамето на Мира и Пакта за опазване на Съкровищата на човешкия гений? Те разбраха високото възпитателно значение на Знамето на Мира и Пакта за подрастващите поколения, чието съзнание от ранна възраст трябва да се приобщава към разбирането за незаменимата ценност на съкровищата на човешкото творчество. Само с такова разбиране, с такава грижливост към висшите понятия и ценности ще можем да победим звяра в себе си и цялата грубост, присъща на това състояние.

4.11.1935 г.Много съжалявам, че споменатият от Вас учител не е проявил търпимост и широта на възгледите,

подобаващи на такъв голям дух, какъвто е той в очите на неговите последователи. Имам предвид съобщенията, които получих, че този учител е забранил на свои ученици да отпечатат превода на книгите от серията “Агни Йога” и изобщо да пишат каквото и да било за книгите на “Живата Етика”. Впечатляващо е и неговото необмислено изречение, че книгата “Агни Йога” е опасна. Къде и каква именно опасност са видели в тази книга споменатият учител и още някой си, произнесъл по-рано същата формула? Явно на тези учители ще им се наложи да изживеят собствената си нетърпимост и, може би, известна доза завист. Е, Бог да ги пази. Всеки избира и твори своя път. Времето, този велик пресяващ, ще направи своя подбор.

Тъй като нерядко получавам писма с въпроси, кого от съвременните духовни вождове да следваме, а също, не могат ли да се обединят последователите, да кажем, на Петър Дънов или на Кришнамурти с

25

последователите на Учението на “Живата Етика”, то смятам за полезно да Ви цитирам отговора си до един от задалите ми такива въпроси.

“Наистина различни са тези пътища, едните са по-леки и дълги, другите - по-трудни, но затова пък по-кратки. Свободата на убежденията е първото правило на всяко истинско Учение. Затова, ако учението проповядва подобряване на живота и самоусъвършенстване, това е прекрасно, и нека всяко такова Учение има своите последователи. Но защо трябва всички те непременно да сядат на една маса?

Хората са толкова различни и не е ли по-добре да им предоставим да се обединят свободно на онова стъпало на съзнанието, което им е най-близко. Защо насила да ги привличаме на своя страна. Щом дори прекрасните цветя трябва да бъдат подбрани и засадени според окултните им свойства, защото иначе те взаимно се разрушават, щом дори пъстрият букет цветя, събран без тези познания, може да се превърне в ръцете ни в причина и източник на заболяване, то в колко по-голяма степен това се отнася за хората, и колко внимателни трябва да бъдат те в приближаването си към Източника на Учението и събирането в общности.

Духовното единение е преди всичко допускане, че има множество и разнообразни стъпала на съзнанието, но не и натрапване на своето. Желанието за някакво помирение вече е такова натрапване. В основата на всичко трябва да бъде примерът на Природата, която вместява всичко в себе си и хармонично подбира своите съседства. Така че, да приемем изразяването на живота в цялото му многообразие, защото в това е неговата мощ и красота. Онова, което е най-близко до нашето сърце, е и нашето истинско стъпало. Ще дойде време и духът ни ще подскаже следващото. И така, моят съвет е - не се стремете към насилствено помирение, а в благостно допускане искрено следвайте онова, което Ви е най-близко.”

Сега отговорите на Вашите въпроси.1) На Астрално ниво съществуват много персонификатори на великите Учители и тези

безотговорни духове заблуждават немалко новаци. Също следва да се запомни, че Вел. Уч. не само не поощряват, но и неуморно посочват опасността от занятията със спиритизъм и магия, защото хората днес усилено и, аз бих казала дори самоотвержено, работят в рудниците на злото, често прилагайки съзнателно и несъзнателно най-черна магия. В книгите на “Ж. Ет.” Вие ще видите как Учителят предупреждава относно всяка магия и с какви силни думи се говори срещу медиумизма и всякакви насилствени механични методи за отваряне на центровете, препоръчвани от безотговорни псевдоокултни школи. Там, където е думата на Вел. Учител, няма нито механични методи, нито магически знаци.

Нима има място за магия там, където става дума единствено за преобразяването на вътрешния човек? Всички Учения на Светлината се грижат и занимават само с вътрешния човек, чиято сфера лежи в света на мислите и сърцето.

2) Опитите на Вашия приятел да Ви накара да се откажете от всякакви форми и ритуали са неоснователни. Нима техните ритмични гимнастики, танци и пеене не са също своего рода ритуали или обреди? Хората обичат да дават различни названия на едно и също нещо. Разбира се, колкото по-високо е съзнанието, толкова по-малко се нуждае то от земни символи, но не можем да се откажем окончателно от всякакви форми, защото животът се проявява посредством формите, като едни се сменят от други. Самите ние сме преди всичко носители на форма и във всяко творчество, във всяка наша проява и действие сме свързани с формата. Затова трябва не да унищожаваме формите, а само да ги обновяваме и усъвършенстваме, съобразявайки ги с изискванията на времето.

Вие сте прав, че обредната страна на религията е нужна и тя никога не ще бъде унищожена, а само една форма ще сменя друга. И, покланяйки се на Бога духом, ние все пак ще усетим сърдечната потребност да Му поднесем най-добрия израз на нашите високи стремежи. И няма ли тези стремежи да бъдат изразени в прекрасни и разнообразни творения и изяви на човешкия дух? Разбира се, в бъдеще всяка форма ще се оценява по огнената основа, която тя въплъщава. Затова не се смущавайте и творете така, както Ви подсказва сърцето. Красотата на битието е в разнообразието от проявления. Да си пожелаем всяка нова форма да бъде по-прекрасна от предишната.

26

3) Следва да се има предвид, че твърде много хора се представят за ученици на Махатмите. Но броят на истинските ученици е незначителен. Веднъж един Вел. Учител на въпроса, много ли са най-близките му ученици, отговори - “пръстите на едната ръка са твърде много за това число”.

И наистина, нима могат Владиците, бдящи на Стража над Света и водещи велики Космически Битки, да се обременяват с голям брой приети ученици? При съществуващото състояние на съзнанието на човечеството това би било непроизводителна загуба на най-ценна енергия, толкова нужна за поддържане на равновесието на нашата планета. Има много хора, които четат книгите на Учението на Бял. Бр. и мислено се приобщават към посочения път, въобразявайки си, че това вече ги прави ученици на един или друг избран от тях Вел. Учител. Отчасти те са прави, защото, ако продължат своя устрем и най-вече, ако се стараят да прилагат Учението в живота, рано или късно, в този или в друг живот те, разбира се, ще тръгнат по пътя на истинското ученичество. Но попитайте се най-искрено и вглъбено, много ли такива ученици сте срещали, които да прилагат в живота поне отчасти основите на Живата Етика, научени от книгите на Учението? А без пълното прилагане или по-точно самоотверженото носене на жизнения подвиг, нима е възможно да се надяват, че ще бъдат приближени? Замислете се за бремето на Учителя, поел върху себе си отговорността за ученика. Ще Ви кажа, това бреме е ужасно!!! Онзи, който не познава окултните закони, дори не може да си представи размерите на това напрежение!

Разбира се, виденията на психиците не могат да се нарекат ясновидство. Защото във виденията на недисциплинираните психици има много съзнателна и несъзнателна измама. Областта на психиката е много опасна и сложна и крие в себе си големи изненади за самообявилите се адепти. Както е казано в Учението: “Без Висше Ръководство потапянето в тази област не може да бъде безопасно.” Да се ориентира във виденията може само ученик, който се намира под непосредственото наблюдение на Вел. Учител. “За да се вижда и разбира правилно, трябва да се управлява низшия Манас и да не се допуска неговото нахлуване. Има много примери за видения, когато висшият Манас е давал истината, но засегнатата самост е пробуждала неговия низш аспект, който, нахлувайки, не само внасял свои добавки, но и изопачавал целия смисъл на явената истина."

Цитирам Ви страница от Учението.“На огнения дух е дадено да приема тънки енергии. Само огненото съзнание може да преведе тока

на тънките енергии. Затова аналите трябва да се разглеждат с голямо разпознаване. Човечеството е свикнало да явява Висшето на низше ниво, затова и Ликовете на Владиците са приели такива изопачени форми. Цялото човечество е свикнало с мисълта, че Висшето трябва да служи на низшето, а не проумява, че само разбирането за Служенето дава право на проявено звено във Веригата. В резултат изопачаването на посланията замърсява пространството. Затова ще предпазваме всички от изопачаване и фалшиви анали. А какво представлява медиумът или приемникът, отровен от империл? Трябва да се очистват в бъдеще нечестивите човешки действия и да се унищожават тези анали. В Огнения Свят само огненото съзнание може да бъде истински приемник на посланията.

Ще попитат - защо не спираме лъжеизточниците? Защо не посочваме онези, които изопачават посланията? Отговорете - ако насилствено се спира течението, по което върви човечеството, то фанатизмът би преминал в зверство. Злата свободна воля тече като лава, поглъщаща в историята онези, които се опълчват срещу Благото. Насилственото явление не може да даде на човечеството праведния път, защото всички тънки енергии могат да се възприемат само с огнено съзнание. Затова търпимостта наистина е съдба на огненото съзнание.

Разбира се, навсякъде трябва да се очистват мръсните наслоения и съдба на огненото съзнание е очистването на аналите на пространството. Сред натрупаните от човечеството писания трябва да се отбележат онези пагубни анали, които са затлачили дори умовете на нелоши хора. Така по пътя към Огнения Свят трябва да се разбере великото значение на възприемането на висшите енергии и тънките послания.”

4) Целият Изток вярва в Пришествието на Вл. Майтрея, но на знаещите е известно, че Вл. Майтрея пребивава сега в Образа на Влад. на Шамбала и, разбира се, Неговото Пришествие не трябва да се разбира като поява на Неговата плът в земни условия и сред човешките тълпи. Учението на Вл.

27

Майтрея ще се разпространи по целия Свят и ще бъде начело на новата ера, ера на пробуждане на Духа, наричана също ера на жената.

Много любопитно е цитираното от Вас твърдение, че Вел. Учители са се разделили на два лагера по въпроса за книгите на “А. Й.” Това твърдение разкрива едно чисто земно разбиране, защото никога Учителите, принадлежащи към Йерархията на Светлината, не могат да се разделят на два лагера. Последното е характерно именно за черното братство. Решението на Йерархията на Светлината винаги е монолитно. Затова Светлината побеждава тъмата.

Вярно, че занятията с окултизъм, както ги разбират повечето от хората, свързвайки тези занятия с механични упражнения, представляват огромна опасност. Но пътят на Светлината, пътят на самоотверженото служене за благото на човечеството, при готовност на духа, постоянен устрем към усъвършенстване на вътрешния човек и несломима преданост към избрания Идеал, макар и труден, има своите духовни радости. На последното стъпало носителят на Светлината неизменно изпива чашата с отрова, чашата на предателството от страна на най-близките. Так е било, така е и сега. Колкото по-ярка е Светлината, толкова по-гъста е тъмата. Всеки носител на Светлината има своя Иуда или Девадата 12 в лицето на вероломен крал (в живота на Сен-Жермен), в лицето на семейство Куломб или Соловьов в случая с Блаватска. В историята на всеки Носител на Светлина е вписана трагичната страница на черно предателство.

5) Всеки искрен удар на сърцето ще бъде чут. Затова чукайте и не падайте духом, ако отговорът се забави. Отговорът - по много причини - идва винаги неочаквано и почти винаги не във формата, в която си го представяме. Затова бъдете зорки и съумейте да разпознаете. Работете над себе си.

Приветствам Вашето желание да споделите с приятели Учението, което ние наричаме Учение на Живата Етика. Така хората по-лесно го приемат. За съжаление, благодарение на безотговорни тълкуватели на източните учения, у повечето читатели думата Йога се свързва с представата за магия и жалко факирство.

16.11.1935 г.Съветвам Ви да завършите книгата с думите - “написана на прага на предсказания срок”. Също

може да се намекне, че Новият Свят идва на смяна на стария и в тази смяна ще вземат участие всички космически сили. Защото дори малкото предвиждане трябва да подскаже на човека как Светът тръпне, колко напрегнати в подготовката на пространствени и земни битки са всички сфери. Дори малкото съзнание може да се прониква от мисълта за преустройството, за което се готви целият Свят. Дори онези, които не желаят да разберат докъде води стореното от човека, трябва да осъзнаят онази неизбежна Карма, която насочва всички пътища към велико Преустройство. Можем само да се удивляваме, до каква степен човечеството живее в миражите, които си е създало.

“Някои прозорливи хора говорят за близкия край на Света. Те го описват, както са ги учили в началните училища. Те не са виновни за това, че главите им още от детството са пълни с най-уродливи представи. Но все пак те усещат някакъв край на нещо. Духът им, макар и смътно, предчувства известни промени.”

“Наричат ги лъжепророци, но това е несправедливо, те все пак по своему усещат края на остарелия свят. Само че не могат да различат външните признаци. Разбира се, близък е часът, когато ненужните люспи ще започнат да падат и Светът на Светлината ще се зароди за радост. Най-важните процеси могат да се извършат видимо-невидимо.”

“Когато са дадени предупреждения, по-лесно се различават събитията. Вече се заражда нещо, но тълпите се отдават на увеселения. Взривът е вече готов, а тълпите тичат на конни състезания. Древните ясновидци са знаели за много смени, които сега са ясни на историците. Но съвременниците им умеели само да убиват с камъни далновидните. Не е ли така и днес?” А сега - на Вашите въпроси. Направих някои допълнения към седморното подразделение:

1. Физическо тяло.2. Етерен двойник (понякога наричан низше астрално тяло). Много феномени по време на

спиритични сеанси се извършват именно с помощта на етерния двойник на медиума.3. Прана - жизнен принцип, неотделим от всички проявления в Космоса.

28

4. Кама - животинска душа (или висше астрално тяло, чрез което се проявява желанието в два аспекта):

а) Кама-Манас - низш ум или интелект.б) Кама-рупа - форма (субективна форма на менталните и физически желания и мисли, или

мислителят в действие).5. Манас - самосъзнанието или мислителят (Висшият Разум).6. Будхи - духовност, духовна душа за разлика от човешко-животинската душа, проводник, чрез

който се проявява Атма.7. Атма - Дух, или огнено начало, или енергията, разлята в целия Космос.Но, приемайки това седморно подразделение, да преминем към обобщение, защото винаги следва

да се обобщава. Затова посочете, че така наричаните принципи в нас [изключвайки физическото тяло и етерния двойник, които се разпадат след смъртта] са само аспекти или състояния на нашето съзнание. Всички подразделения на дух, душа, висш и низш манас, по същество са само различни качества на една основна енергия на огъня, живота или съзнанието, най-високото качество на която е психичната енергия. Затова, за достигане на висша духовност, ние трябва да трансмутираме и сублимираме огньовете на нашите центрове до тяхното седмо състояние. Така Светът на висшата духовност, Огненият Свят, е Светът на сублимираните чувства или съзнания. Нито едно човешко чувство не изчезва, а пребивава в Огнения Свят в своето сублимирано или изтънчено състояние, отговаряйки на висшите привличания и вибрации. Целият Космос е построен на седморна основа, затова всяка енергия, всяко проявление съдържат в себе си своята седморна скала на напрежение и изтънчаване.

Сега относно интересуващия Ви въпрос за планетните вериги и Луната.Както вече Ви писах, под планетна верига трябва да се разбира определена планета, разглеждана в

различните фази на нейното развитие със съпътстващите я невидими сфери. Всичко съществуващо в Природата се разгръща по единен вечен закон на седморен принцип. Затова, също като човека, всяка планета има своите седем принципа или седем сфери. От тези седем сфери най-низшата и най-материалната (в земната верига - нашата Земя) е напълно достъпна за нашето познание, шестте останали лежат извън нея и са невидими за земното око. Всяка подобна верига от светове е, така да се каже, въплъщение или рожба на друга низша и мъртва вече верига. Тези седем сфери отговарят на принципите в човека. Така нашата земна верига е въплъщение или рожба на по-старата лунна верига.

Прилагам Ви схемата на планетните вериги и цитати по този въпрос от “Тайната Доктрина” (стр. 266).

/схемата е на стр. 55/“Когато планетната верига се намира в своя последен, седми кръг, нейната сфера-глобус А, преди

окончателно да замре, изпраща цялата си енергия и всички принципи в неутралния център на латентната сила, лайа-центъра, и с това одушевява нов нуклей13 на недиференцираната субстанция или материя, т.е. предизвиква го за дейност, или дава живот.”

“Представете си шест събратя-глобуси на Луната - еони преди началото на развитие на първия от нашите седем сфери-глобуси - заемащи един спрямо друг същото положение, което събратята-глобуси от нашата верига заемат сега по отношение към нашата Земя. Така няма да е трудно да си представим как глобусът А от лунната верига оживява глобус А от земната верига и след това започва да замира; следващият глобус В от същата верига изпраща своята енергия на глобус В от земната верига и накрая Луната (нашият спътник) излива целия си живот, енергия и сила в низшия глобус на нашата планетна верига - глобус D, нашата Земя. Луната несъмнено е спътник на нашата Земя, но това не опровергава теорията, че тя е отдала на Земята всичко, освен своя труп. И отдавайки всичко на новия център, Луната наистина се превръща в мъртва планета, в която от времето на раждането на нашия глобус въртенето почти се е прекратило…”

“Защо Венера и Меркурий нямат спътници? И щом те съществуват, по какъв начин са били образувани? Астрономите не знаят, казваме ние, защото, за да открие тайните на Природата, науката има само един ключ - ключа на материята, докато окултната философия има седем ключа и обяснява онова, което науката не вижда. Венера и Меркурий нямат спътници, но са имали “родители”, така както ги е имала и Земята. Тези две планети са много по-стари от Земята и преди тя да достигне своя седми

29

Кръг, нейната майка - Луната, ще се разтвори в най-тънката атмосфера, така, както са направили или още не са направили това Луните на другите планети, защото съществуват планети, които имат няколко Луни - още една тайна, която нито един Едип на астрономията още не е разрешил.”

“Луната сега е охладен отпадък, сянка, влачена от новото тяло, на което са предадени нейните жизнени сили и принципи. Тя е обречена сега в продължение на много векове да преследва Земята, като привлича своята рожба и сама е привличана от нея. Постоянно вампиризирана от своята рожба - Земята, тя й отмъщава, насищайки я с пагубните си невидими отровни въздействия, излъчвани от окултната страна на нейната природа. Защото тя е мъртва, но въпреки това тя е живо тяло. Частиците на нейния разлагащ се труп са пълни с деятелен и разрушителен живот, макар изграденото от тях тяло сега да е лишено от душа и да е безжизнено. Затова нейните излъчвания са едновременно благодетелни и вредоносни - обстоятелство, което намира своя паралел на Земята във факта, че тревата и растенията никъде не са така сочни, никъде не растат с по-голяма сила, както на гробовете, а в същото време именно еманациите на гробището или труповете носят болести и убиват.”

“Природата и свойствата на Луната са известни на всеки окултист, но те са останали затворена книга за физиците.”

“В помощ на онези, които не са чели или, дори и да са чели, не са разбрали достатъчно ясно доктрината за седморните вериги от светове в Слънчевия Космос, даваме кратко изложение на учението:

1) Всичко в метафизическия и физическия свят е седморно. Следователно и всяко звездно тяло, всяка планета, видима или невидима, има шест събратя или спътници-сфери. Еволюцията на живота преминава на тези седем сфери-глобуси, или тела, от първия до седмия включително, в течение на седем Кръга или седем цикъла.

2) Тези глобуси или сфери, се формират от процес, наричан от окултистите “възраждане на планетните вериги” (или пръстени). Когато започне седмият, или последният Кръг на един такъв пръстен, висшият (или първият) глобус А и с него в последователен ред всички останали до последния, вместо да навлязат в повече или по-малко дълъг период на покой или “обскурация”, както това е било в предшестващите Кръгове - те започват да умират. Планетното разлагане (Пралая) наближава и нейният час настъпва; всеки глобус или сфера е длъжен да предаде своя живот и енергия на друга планета.

3) Нашата Земя като видима представителка на нейните невидими висши събратя-глобуси, на нейните “Владики” или “Принципи”, трябва да съществува, както и другите, в продължение на седем Кръга. В течение на първите три тя се формира и втърдява, в продължение на четвъртия се установява и става още по-твърда, а през последните три постепенно се връща към своята първична форма, става, така да се каже, одухотворена.

4) Нейното човечество напълно се развива едва в четъртия - нашия настоящ кръг. До четвъртия цикъл на живот то се нарича човечество поради липса на по-подходящ термин. Подобно на личинката, която става какавида, а после пеперуда, човекът, или по-точно онова, което става човек, преминава през всички форми и царства в течение на първия кръг и през всички човешки форми в течение на двата следващи кръга. Достигайки нашата Земя в началото на четвъртия, в настоящите серии на Жизнения Цикъл и раси, човекът се появява на нея като първа форма, бидейки предшестван само от минералното и растителното царства - дори последното трябва да се развива и да продължава своята по-нататъшна еволюция чрез посредничеството на човека. В течение на бъдещите три кръга човечеството, подобно на планетата, на която живее, постепенно ще се стреми отново да приеме своята първоначална форма на воинството на Дхиан-коганите. Човекът, както и всеки атом във Вселената, се стреми да стане богочовек, а след това - Бог.

5) “Всеки Жизнен Цикъл на глоб. D (нашата Земя) се състои от седем коренни раси. Те започват с етернообразната и завършват с духовната, следвайки двойната линия на физическата и моралната еволюция - от началото на земния кръг до края му. Кръгът от глобуса А до глобуса G, седмият, се нарича “Планетарен” Кръг, другият - “Кръг на глобуса” или земен Кръг (цикъл на седемте раси).”

6) Първата коренна раса, т.е. първите “Хора” на Земята (независимо от формата) са били потомци на “Небесните Човеци”, правилно назовани в индуската философия “Лунни предци” или питри, принадлежащи към седем степени или Йерархии.

30

“Обърнете внимание, че всеки кръг носи със себе си ново развитие и дори пълна промяна в менталния, психическия, духовния и физическия строеж на човека. Всички тези принципи се развиват по постоянно възходяща скала.”

“Във всяка нова Манвантара трябва да има ограничено количество монади, които се развиват и стават все по-усъвършенствани чрез асимилирането на много последователни личности или въплъщения. По такъв начин, макар множеството на повече или по-малко напредналите монади да е почти неизброимо, все пак броят им е пределен, както и във цялата тази Вселена на диференциация и пределност.”

“Нашата Луна е била четвъртият глобус-сфера в лунната верига и се е намирала на същото ниво на видимост, както и нашата Земя.”

По-нататък, когато глобус-сфера А от новата верига е готов, първата класа или йерархия от монади на лунната верига се въплъщава на него в низшето царство и последователно нататък. Вследствие на това, в течение на първия Кръг на развитие само първият клас монади достига до човешко състояние, защото вторият клас на всеки глобус-сфера, идвайки по-късно, няма време да достигне този стадий. Така монадите от втори клас достигат началния човешки стадий едва във Втория кръг и така нататък, до средата на Четвъртия Кръг. Но в тази точка и в този Четвърти Кръг, в който човешкият стадий ще бъде напълно развит, “вратата” към човешкото царство се затваря и от този момент броят на “човешките” монади, тоест монади в човешки стадий на развитие, е завършен. Защото монадите, не успели да стигнат до това време, ще бъдат, поради развитието на самото човечество, толкова назад, че ще достигнат човешкия стадий едва в края на Седмия и Последен Кръг. Затова те няма да бъдат хора в тази верига, но ще съставят човечеството на бъдещата Манвантара и ще бъдат възнаградени с това, че ще станат “хора” в по-висока верига, получавайки по този начин кармично възмездие.”

“Монадичното множество може да бъде най-общо разделено на три големи класа.1. Най-развитите монади - Лунните Богове или “Духове” - наричани в Индия питри, чието

предназначение е да преминат в Първия Кръг през целия троен цикъл на минералното, растителното и животинското царство в техните най-етерни, флуидни и рудиментарни форми, за да се облекат и приспособят към природата на новата формирана верига. Именно те първи достигат човешка форма - ако може да съществува някаква форма в областта на почти абсолютната субективност - на глобуса А в Първия Кръг. Затова те възглавяват и представляват човешкия елемент в продължение на Втория и Третия Кръг…

2. Онези монади, които първи достигат човешки стадий в течение на Три и половина Кръга, ставайки хора.

3. Останалите монади, закъснелите и онези, които не са достигнали поради кармични затруднения човешкия стадий в течение на този Цикъл или Кръг…”

Разбира се, монадата не може нито да напредва или да се развива, нито дори подлежи на въздействието на смяната на състояния, през които преминава. Защото тя не принадлежи на този свят или ниво и може да бъде сравнявана само с нерушимата звезда на божествената светлина и огън, низвергнати на нашата Земя, като спасителен пояс за личностите, които монадата обитава. Тъкмо те трябва да се вкопчат в нея и по такъв начин, чрез приобщаване и съучастие в нейната божествена природа, да достигнат безсмъртие. Оставената сама на себе си монада няма да се прикрепи към нито една личност и, подобно на треска, ще бъде отнесена от неуморимото течение на еволюцията към друго въплъщение.

“Еволюцията на външната форма, или тялото, около астрала става посредством земните сили също, както при низшите царства. Но еволюцията на вътрешния или истинския човек е чисто духовна. Тогава това е не само преминаване на безличната монада през много и различни форми на материята - надарена в най-добрия случай с инстинкт и съзнание на съвършено друго ниво, както при външната еволюция, а преминаване на “Душата-странница” през различни състояния не само на материята, но и на самосъзнанието и самопознанието, или към перцепция чрез аперцепция.”

“Монадата излиза наяве от своето духовно състояние и умствена несъзнателност и, прескачайки първите две нива, твърде близки до Абсолюта, за да допуснат съчетанието с нещо на по-низко ниво - тя

31

се проявява непосредствено на умствено ниво. А в цялата Вселена не съществува ниво с по-обширни хоризонти или широко поле на действие с неговите почти безкрайни градации на познавателни и самопознавателни качества, от това, което на свой ред има съответно по-малко ниво за всяка “форма”, започвайки от минералната монада, до времето, когато тази монада ще разцъфти по силата на еволюцията в Божествена Монада. Но в течение на цялото това време тя е все същата монада, различаваща се само по своите въплъщения в последователните цикли на частичната или пълна обскурация на духа, или на частичната или пълна обскурация на материята - двете антитези на полярността - съобразно с това, издига ли се тя в областта на умствената духовност или се спуска в дълбините на материалността.”

“Могат да попитат - какво са “лунните монади”, за които току-що стана дума? Описанието на седемте класа питри ще получите по-късно, но сега могат да бъдат дадени няколко общи обяснения. На всеки трябва да е ясно, че това са монади, завършили своите жизнени цикли в лунната верига, която е по-ниска от земната, и въплътили се в последната. Но има няколко по-нататъшни подробности, които могат да бъдат добавени, макар че твърде много се доближават до забранения предел, за да бъдат подробно обсъждани. Последната дума на тайната се разкрива само на Адептите, но може да се посочи, че нашият спътник е само грубото тяло на своите невидими принципи. Както има седем Земи, така има и седем Луни и само последната от тях е видима; същото се отнася и за Слънцето, видимото тяло на което се нарича майя, отражение, както и човешкото тяло! “Истинското Слънце и истинската Луна са също тъй невидими, както и истинският човек” - гласи окултната догма.”

“В действителност Луната е спътник на Земята само в едно отношение - именно, че физическата Луна се върти около Земята. Колкото и поразяващо да е това заявление, то не е лишено от доказателства от страна на науката. То се потвърждава от приливите, от периодичните промени в много болести, съвпадащи с лунните фази; то може да бъде проследено в растежа на растенията и е ярко изразено във феномена на човешкото зачатие и в процеса на бременността. Значението на Луната и нейното влияние върху Земята са били признати от всяка религия в древността, особено еврейската, и са били отбелязвани от много наблюдатели на психически и физически феномени. Но засега науката знае само,че въздействието на Земята върху Луната се ограничава с физическото привличане, което я кара да се върти в нейната орбита. И ако възразяващият настоява, че този факт сам по себе си е достатъчно доказателство за това, че Луната наистина е спътник на Земята и на други нива на действие, може да се отговори, като се зададе въпроса - ще бъде ли майката, която обикаля люлката на своето дете, за да го пази, подчинена на своето дете или зависеща от него? Макар че в някакъв смисъл тя е негов спътник, въпреки това е по-стара и по-развита от детето, което пази.”

“Следователно, именно Луната играе най-голямата и най-значителната роля както в образуването на самата Земя, така и в населването й с човешки същества. Лунните монади или питри, предците на човека, се превръщат на практика в самия човек. Те са монади, които влизат в цикъла на еволюцията на глоб. А, и които в течение на Кръга на веригата от глобус-сфери развиват човешка форма, както това току-що беше показано. Тези монади или божествени искри са именно лунните предци, самите питри, защото тези лунни духове трябва да станат “хора”, за да достигнат техните монади по-високо ниво на дейност и самосъзнание, тоест нивото на Манаса-Путрите, онези, които в по-късния стадий на третата коренна раса (Четвъртия Кръг) са надарили с “разум” безсмислените обвивки, създадените и одушевени питри.

1) Наричат ги Манаса-Путра или Родени от Разума, Синове на Светлината и Слънчеви Предци. На тях нашето човечество дължи своето ускорено развитие.

2) След като собствените ни глобуси A, B, C, D и т.н., разделяйки се със своята жизнена енергия, одушевят и по този начин дадат живот на други лайа-центрове, предназначени да живеят и действат на още по-високо ниво на битието - по същия начин монадите или човешките Ego от Седмия Кръг на нашата Земя, земните предци, ще създадат онези, които ще ги надминат…”

Много се зарадвах на Вашите огнени знаци. Видението, напомнящо пламъка на свещ е много характерно за запалването на центровете. Понякога такъв пламък може да се види над нещо като светло снопче от дебели нишки (нервите). Светлинните петна също означават пробуждане на центровете. Топлината на сърцето е прекрасен знак.

32

Характерно е и явяването на светещи зигзаги с цветовете на дъгата, аз също съм ги виждала няколко пъти миналото лято и те много пречеха на занятията ми, като плътно покриваха листите, на които пишех. Те говорят за сражения в надземния Свят. Продължавайте Вашите наблюдения и ги записвайте. Не трябва да пренебрегвате наблюденията над себе си. Хората губят своята наблюдателност, а опознаването на самия себе си е твърде поучително.

18.11.1935 г.Много ме зарадва Вашето тънко разбиране на легендата за Съкровището на Света. Разбира се,

всеки знак има много значения. Това Съкровище е късче от основното тяло, което се пази в Твърдината на Светлината. Изпращането на този дар от незапомнени времена означава, че е ударил часът на предреченото обединение и мощ на страната, където той се появява. Всички велики обединители и основатели на държави са го притежавали. Изтокът е особено богат на легенди за този дар на Орион и народите на Азия го търсят навсякъде14. И Осендовски, авторът на книгата “Животни, хора и Богове”, е чувал тези легенди. Те имат много и различни, повече или по-малко правдиви версии. Така и тибетският, и монголският бял кон Ердени-Мори, който носи Чинтамани (съкровището на Света) също е свързан с тази поява. Легендата, записана в “Криптограми на Изтока”, е истина. Според преданието съкровището носи със себе си и особен Завет, който трябва да бъде изпълнен. Ковчежето, споменато в легендата, е от тринайсети век и според преданието е направено от кожа, принадлежаща на самия Соломон. По кожата има много алхимически символи. Знаменитият равин Моисей да Леона, съставителят на Зохар, преследван от испанците по времето на гоненията на евреите, намерил закрила при една германска феодална владетелка, която допуснала него и други преследвани в своите владения; от благодарност той й подарил талисман и това скъпоценно парче кожа. Владетелката заповядала да направят кутия от тази кожа и поставила в нея получения талисман. Легендата гласи, че след утвърждаването на новата мощ съкровището е длъжно да се върне в Твърдината на Светлината.

Във всички най-древни Писания е посочена 36-та година и изчисленията за събитията, които ще се случат през тази година, са намерени в пирамидата на Хеопс, но кой може да разбере и признае събитието, което именно ще стане основа на Новия Свят? Несъмнено много неща ще се случат през тази година не само на надземните висши нива, но и на Земята ще се проявят много знаци. Цитирам Ви страница от Писанията. “Идва забележителна година. Но мнозина няма да схванат значението на това, което става. Дори чуващите ще поискат събитията да се случват според тяхното въображение. Обикновено всеки иска по своему, но наблюдавайте това, което се случва, непредубедено. Обърнете внимание честно, знаейки, че тече велик срок. Защото неизменни са сроковете на великото знание. Гълъбите ще ви донесат не само маслинено клонче, но и лист от дъб и от лавър. Нашите жертвени приношения също не са случайност, а крачки към бъдещето. Съумейте да обикнете творящата битка. Съумейте да залепите ухо до земята и да запалите сърцето си във велико очакване. Нека невежите желаят зло, но сроковете тъкат тъканта на Света. Учете се да разпознавате. Учете се да летите към предопределеното. Много са одеянията и покровите, но смисълът е един. Настъпва предсказаната година. Нека мъдрите строго и напрегнато, но радостно да преживеят тази година на Земята.”

“Утвърдено е мощно въртене на енергии, ще могат да се събудят дори спящите. Не идва явно Царят на Славата, но мъдрите чуват Неговата крачка. Предоставете на мъртвите да погребват мъртвите и се радвайте на изграждането на живота.”

“Някои прозорливи хора говорят за близкия край на Света. Те го описват, както са ги учили в началните училища. Те не са виновни за това, че главите им още от детството са пълни с най-уродливи представи. Но все пак те усещат някакъв край на нещо. Духът им, макар и смътно, но предчувства известни промени. Наричат ги лъжепророци, но това е несправедливо, те все пак по своему усещат края на Остарелия свят. Само че не могат да различат външните признаци. Разбира се, близък е часът, когато ненужните люспи ще започнат да падат и Светът на Светлината ще се зароди за радост. Най-важните процеси могат да се извършат видимо-невидимо.”

“Когато са дадени предупреждения, по-лесно се различават събитията. Вече се заражда нещо, но тълпите се отдават на увеселения. Взривът е вече готов, а тълпите тичат на конни състезания. Древните ясновидци са знаели за много смени, които сега са ясни на историците. Но съвременниците им умеели

33

само да убиват с камъни далновидните. Не е ли така и днес?” Всички космически срокове, всички съчетания на светилата се приближават към завършването на великия Цикъл и човечеството трябва да възкръсне духом. Огнените енергии достигат навреме Земята и може да се очакват велики преустройства, които трябва да доведат до пробуждане на духа. Приближава се краят на царството на Луцифер. Заражда се новата раса.

Разбира се, Соломон е напълно историческа личност, както и храмът на Соломон не е мит.В най-древни времена сред Посветените от всички страни и народи, а по-късно и сред най-

великите умове в не толкова отдалечени епохи могат да се срещнат великите въплъщения на седемте Кумари, или Синовете на Разума, Синовете на Светлината. В течение на цялата еволюция на нашата планета ние дължим напредъка на нашето съзнание на тези величайши Духове, въплъщавали се във всички раси и народности на прага на нова промяна в съзнанието, при всеки нов завой в историята. Най-великите Образи от древността са свързани с тези Синове на Светлината. Падението на Луцифер започва от времената на Атлантида. По-късно можем да го познаем в Равана, противника на Рама, героя от епическата поема “Махабхарата”. Великите Духове неуморно са поемали върху себе си най-трудните жизнени подвизи, но малцина от съвременниците им са разбирали поне отчасти величието и самоотвержеността на тези исински Богочовеци. Почти никой не е могъл да вмести цялото значение на Тяхното творчество на земно ниво и в надземните светове. Много са прекрасните тайни в Космоса и когато духът се докосва до тях, сърцето се изпълва с възторг и безкрайна признателност към тези Духове, творци на нашето съзнание. В продължение на безкрайни хилядолетия, в самоотвержено служене за благото на човечеството, Те са се отказвали от висшите радости в Огнения Свят и в кървава пот са стояли на стража, приемайки трънения венец и изпивайки чашата с отрова от ръцете на облагодетелстваното от Тях човечество! Когато завесата на тайната се открехне, множество сърца ще изтръпнат от стореното срещу тези Изкупители.

Вие сте прав, изучаването на “Учението на Живота” изисква крайно грижливо отношение. Трябва много внимателно да се докосваме до неподготвените съзнания. Защото нищо не се развива така бавно, както съзнанието. “Трябва да се разбере, доколко се е вкаменило човешкото съзнание. Затова не давайте храна, която те не могат да усвоят. Наред с трудното, дайте и леко, иначе няма да слушат. Писмата на Учителите са неизбежно разнообразни, защото са насочени към различни съзнания. Това не са противоречия, а просто по-добрите пътища. Учете се да се отнасяте грижливо към съзнанията, като към огън.” Следва да се прояви велико търпение и с внимателни докосвания, без разрушаване на старите понятия, а с постепенно разширяване на тяхното значение, може да се даде нова посока на мисленето. Разбира се, подходът към всеки човек е индивидуален.

Миналата година изобилстваше с нападки срещу светлите начинания, но по-многобройни бяха добрите знаци. Тези стълкновения на Светлината и тъмата са необходими за раждането на нови енергии. Вълнението на водата е необходимо за изцелението, няма по-лошо нещо от застоялите води. Разбира се, ние знаем източника, който заплаща брошурки като споменатата от Вас. Разбира се, такива книжлета имат успех само сред ниското ниво еснафи, неспособни да се ориентират самостоятелно, потънали в самоизяждане и саморазрушение. За тях са неприложими мъдрите думи на Конфуций: “Онзи, който не обръща внимание нито на клеветата, бавно попиваща в мозъка, нито на оскърбленията, раняващи като язви тялото, наистина може да бъде наречен мъдър. Онзи, за когото нито клеветата, нито оскърбленията имат значение, може да бъде наречен далновиден.” Именно далновидността показва нищожеството на всички клевети пред лика на историческата правда, когато Висшата Справедливост произнася своята присъда в световен мащаб.

Що се отнася до вътрешното предателство, то тук, разбира се, действат и окултните закони. Не е имало светъл градеж без предателство в нашия век на Кали Юга, а сега ние преживяваме най-страшното време на Армагедона, затова и предателствата са се умножили и усилили в яростта си. Както е казано - “преди настъпването на сроковете тъмните безумстват особено силно”. Ние бяхме предупредени за изискано предателство и мечтаехме само да го отдалечим, доколкото е възможно, тоест да издържим до най-добрите съчетания на светилата. Обаче предателите не издържаха напрежението на черната година със седемте затъмнения и свалиха маските си. Но най-добрите съчетания вече не са далеч, затова ние спокойно следим развитието на това безумие. Предателството,

34

както вече Ви писах, стана от користолюбие и честолюбие. Някои хора поискаха сами да пожънат лаврите и да заграбят в свои ръце плодовете от труда на всички сътрудници. Н. К. изграждаше всичко на принципа на общото владеене и на широката общественост и гласност, но именно това никак не се харесваше на някои и като се възползва от благоприятните обстоятелства и от отсъствието на Н. К., предателят започна да осъществява своята завоевателна политика, обмислена от него в течение на 14-те години сътрудничество и организирана с помощта на безпринципни легални съветници. Микробът на диктатурата е заразен.

Но ние знаем отношението на Великите Учители към предателите. Именно, “Учителят разрешава да се започне ново стъпало. Предателството е атрибут на това изкачване. Учителят смята оскърблението за полезно. Учителят смята блюдото на клеветата за чудесен подарък. Проявената клевета е напрежение на атмосферата, а всяко напрежение е вече напредък. Нека беснеят невежите, така вдигат вълни. Предателите ще бъдат низвергнати.” Затова с пълно спокойствие и доверие към Водещата Ръка ние продължаваме да строим.

Разбира се, някой ще попита, но как е било възможно приближаването на такива предатели? Да не забравяме и Иуда, и Девадата, и Касий, и Брут, и легионите убийци и предатели. Предателството като сянка следва подвига, именно предателството е мерило за подвига. Много черни предатели са срещали и най-близките до наше време носители на светлина, Е. П. Блаватска и гр. Сен-Жермен, но от това имената им са се извисили още повече.

Преди тези две черни години беше явен нов знак на Великото Доверие, ознаменуващ, според най-древните писания и пророчества, началото на Новата Епоха. Така се преплитат знаците на Светлината и Тъмата. Писмото ми се изпъстри със съобщения, но в тази пъстрота е животът в цялата му сложност. Не искам да завършвам писмото си с отрицание и затова ще добавя: “Ликувам, знаейки за победата. Известно време хората няма да я виждат, но вече я има. Почакайте, нетърпеливци, не окото, а сърцето определя победата. Когато огненият градеж вече се въплъщава в Тънкия Свят, сърцата на Строителите могат да се радват. Спящите няма да усетят, ако ги изнесат от къщи, но пространството вече пее.”

26.11.1935 г.Съгласна съм, че разпънатият разбойник навярно не е бил по-лош, а може би дори по-добър от

много почтени фарисеи15 и садукеи16, но от разбойника до високия дух има много стъпала. Цитираното от Вас твърдение на Вивекананда остава в сила, защото под това освобождение, имайки предвид закона на кармата, трябва да се разбира тъкмо събуждането на духа и освобождаването му от властта на тъмата. Защото ние знаем, че искреното предсмъртно разкаяние, последната светла мисъл и мощният устрем към Висшето издигат духа в сферите на тънкия свят, в пълно съответствие с тази вибрация или устрем. Думите на Христос още повече усилили устрема на разбойника и духът му, окрилен, могъл да се издигне на голяма висота. Освен това, в Девачан пребивават не само безгрешните и светците. Всяко добро действие, извършено от нас, получава своето възнаграждение.

Полярността не може да изчезне, защото на нея се основава цялото Битие и Огънят, животворящото начало, е двуроден в своето Божествено Естество.

Също така единение не означава сливане в една форма. Затова нито безобразният хермафродит, нито сиамските близнаци, нито хората с два гръбнака имат място в еволюцията на Космическата Красота. Смисълът на Битието е в безкрайното разнообразие на форми при основно огнено единство.

Относно кръвта и заразяването ще цитирам § от трета част на “Огненият Свят”.“Питат за причините на заразяването, за свойството на кръвта и семето, но съвършено забравят, че

в основата на тези явления лежи психичната енергия. Тя предпазва от зараза, тя определя качеството на секрециите. Не си струва да се отчита механичният сбор от сведения, ако не се вземе под внимание участието на психичната енергия. Определен имунитет е кръстен от хората приток на вяра, но състоянието на екстаз ненапразно се нарича сияние на Огнения Свят. Такова сияние защитава човека от зараза. То очиства секрециите, то е като щит. Затова състоянието на радост и възторг е най-добрата профилактика. Който познава възторга на духа, той вече се е очистил от много опасности. Дори обикновените лекари знаят колко изменчиво е състоянието на кръвта и секрециите. Но малцина го

35

свързват с духовното състояние. Няма смисъл да се поробваме със статистика, така можем да сгрешим. Неотдавна умът се преценяваше по размерите на черепа. Навсякъде забравяха за психичната енергия.”

Прилагам още един параграф от същата книга. Мисля, че може да Ви послужи.“Когато говорим за духа и материята, ние трябва да имаме предвид висшето значение на

материята. Но, говорейки за освобождението на духа, ние визираме явления, които могат да бъдат наречени материални, жизнени проявления. Трябва да се знае, че под тези обединения в една или друга форма се подразбира падението на духа. Защото духът, проявявайки се в материята, е длъжен да се устреми към висшите си функции заедно с материята. Материята се устремява към творчество и дава форми и живот. И духът много добре трябва да знае, че това пребиваване в материята е свещено. Космическото понятие за Женското Начало като Материя е толкова високо и далечно от житейското разбиране за Истината, че само чистото и високо съзнание ще оцени това сравнение. Трудно е да се разедини духа от материята. Без материя духът е нищо.”

Отвсякъде идват светли вести и знамения за настъпващата епоха. Всяка велика епоха е съпроводена от особено небесно знамение, появяващо се неизменно в течение на много векове. Такова знамение се появи през януари 1934 година. Светилата се подредиха в особени съчетания. Да бъдем бодри, тържествени и радостни. Творете Вашето полезно дело!

7.12.1935 г.Можем само да съжаляваме, че хората, за които говорите, явно не са запознати с източните

философски системи и учения, както и с “Тайната Доктрина” на Е. П. Блаватска, затова и не знаят Кои са споменаваните там Кумари, Синове на Светлината или Синове, родени от Разума и т. н. А дори и да са чели “Тайната Доктрина”, не са съумели да завъртят ключа още веднъж. Съществува единна верига на Йерархията на Светлината, продължаваща в Безпределността и всички истински Носители на Светлината, които се появяват и пребивават и днес на нашата Земя, са Нейни Звена. Разбира се, Синовете на Светлината, дошли от висши светове (Венера и Юпитер) на нашата планета в края на третата раса на нашия Кръг за ускоряване на еволюцията на нейното човечество, са величайши Духове, стоящи начело на достъпната и най-близка до нас по карма Йерархия на Светлината. Те са Прародители на нашето съзнание, на Тях дължим нашето умствено развитие. И, разбира се, Те принадлежат към веригата Строители на Космоса. Всеки такъв Строител трябва да премине през човешката еволюция, за да може после да застане начело на една или друга планета. Но тъй като еволюцията е безпределна, то всички тези Строители, завършвайки един еволюционен цикъл, започват друг и отново се раждат, но във Висши Светове. Замислете се по-дълбоко над понятието Безпределност.

Колкото до твърдението на споменатото от Вас лице, че Хималайските Махатми са родени от Земята, преди всичко трябва да се изясни, какво иска да каже той с това? Защото, строго казано, под Дух и духове, родени от Земята, можем да разбираме само Княза на този свят и всички земляни, отговарящи на неговия лъч, защото всяко зърно на духа се заражда под определено светило, което през цялата Манвантара остава негова водеща звезда. Така Князът на този свят принадлежи на Земята и благодарение на предишните си достижения на друга планета и по силата на космическото право той е неин Господар; ясно е, че най-близки ще му бъдат онези духове, които също са се зародили под съответстващия му лъч. Но на нашата Земя има много духове, които принадлежат или имат потенциал на енергии от други светове, влизащи в нашата слънчева система, дори толкова отдалечени, като Уран и Нептун, подвластни вече на висши привличания. Освен това, да не забравяме, че животът на всички царства е бил пренесен на нашата планета от Луната, затова в “Тайната Доктрина” са посочени двойните предци на човечеството - Лунните и Слънчевите. Лунните предци в действителност са самото днешно човечество - по-точно, по-голямата му част, а Слънчевите предци са онези Синове на Светлината, които са поели самоотверженото творчество за благото на целия Космос и са дошли на нашата планета от висши светове, както вече бе казано, в края на Третата раса на нашия Кръг. Оттогава Те неуморно са се въплъщавали на прага на всички раси и всички велики събития, за да дадат всеки път нов тласък на съзнанието на човечеството. Техните животи наистина са изпълнени с жертвени подвизи. Те са изпили много чаши с отрова. Те са Основателите на Вел. Братство на Свещения Остров по времето на Атлантида и Пазителите на Транс-Хималайската Твърдина в нашата Раса.

36

Разбира се, Махатмите от Хималаите не могат да бъдат дълго в съприкосновение с аурите на земляните и дори просто да пребивават в атмосферата на долините поради несъответствие във вибрациите, затова продължителният контакт е вреден и за двете страни, а по отношение на земляните - дори разрушителен. Така по времето на Е. П. Бл. Махатма К. Х., който по-често от другите е влизал в съприкосновение с аурата на долините, е бил отзован от Своя Йерарх в Твърдината за възстановяване на силите. Знаем също, че когато друг един Махатма е идвал на среща с Е. П. Блаватска в планините на Сиким, Той почти през цялото време е вдишвал специален препарат от озон. Знаем, че и Буда и Христос не са можели дълго да остават в градовете и сред народа и често са отивали в пустинята.

Хималайските Махатми живеят в пълно уединение и допускат в своята Твърдина един, най-много двама кандидати на столетие. Разбира се, има изключения. Но Те изпращат своите ученици и по-млади събратя да се въплъщават на Земята с определена мисия и ги следят и ръководят още от детството. Окултната връзка, установена от много хилядолетия, улеснява духовния контакт и прави възможно най-бързото отваряне на центровете и трансмутацията им чрез огън, която създава огнен проводник за ясночуване и ясновидство. Разбира се, дори при такава готовност на духа от страна на събрата-ученик трябва да бъде проявен непоколебим устрем и огромно напрежение в следването на Водещата Ръка. Много изпитания преминава той дори на последното стъпало, трудностите се натрупват и понякога изглеждат непреодолими. Също и Иудите са неизбежни по пътя, за да бъде по-ярко очертан пътят на Светлината. И символът на изпитата чаша с отрова остава неотделим от пътя на служенето на човечеството.

Понякога Махатмите призовават събратята за известен срок в един от своите Ашрами, където подготвят техния организъм за съкровени възприятия на тънки енергии и им предават инструкции. Така е било с Е. П. Блаватска, прекарала три години в Техния Ашрам, преди да донесе на света “Тайната Доктрина”. Но Вие сте напълно прав, че на нас не ни е необходимо да се занимаваме с въпросите за Йерархичните стъпала, заемани от Хим. Братя във веригата на Безпределността, ние трябва да работим с призовалия ни Вел. Уч., съзнавайки, че степента на еволюция на Неговия Дух сега е недосегаема за нас и, дай Боже, към края на нашата планетна Манвантара ние да можем да се доближим до нея.

В Книгата на Учението има параграф, който може да бъде приложен към много земни учители. Цитирам го - “Учителят, който не е победил нетърпимостта в себе си, не може да изгражда бъдеще. Учението се дава за бъдещето. Без усъвършенстване напредването на духа е невъзможно - съзнанието на слушателите може да се завладее, но по-нужно е да се пробуди движението напред. Учителят не забранява да се четат различни книги. Всеки, който се страхува, ще ограничава, а водачът зове към широко познание. Той няма да предпазва от доброто в какъвто и да е вид. Такава щедрост на духа е необходима. Онзи, който не желае дори да изслуша, вече се страхува от нещо. Огненото условие изисква широки двери и най-бързи криле.”

Прав сте също, че очакването на някаква проява от страна на Учителя, за да се започне след това усилена работа, вече е изкушение и може да означава слабост на устрема. В Учението “Агни Йога” има прекрасно място: “При велик Постигнал дошъл ученик и поискал чудеса - “след чудото ще повярвам”. Учителят тъжно се усмихнал и му показал велико чудо. Ученикът възкликнал - “сега съм съгласен да премина под Твоята ръка стъпалата на учението”. Но Учителят му посочил вратата и рекъл - “не си ми нужен вече”.

Наистина благословени са онези, които, без да видят, са повярвали, защото това означава, че духът им е донесъл тази вяра от минали животи и чашата на достиженията скоро ще се напълни.

Радвам се на Вашата работа върху себе си. Съветвам Ви да си водите всекидневни записки, доколко успявате в прилагането на поне един, избран от Вас съвет от Учението, или в изкореняването на навик, който спъва извисяването. Такива всекидневни записки са много полезни за изпитанието или изпита, след като мине известно време.

Всички ваши духовни пратки са прекрасни и, разбира се, следва да продължават. Това е чисто източен обичай. Относно съпровождащите тези пратки положения на ръцете и пръстите мога да кажа само - ако Вие чувствате, че това Ви помага, продължавайте. Нали най-важното при всички пратки е усещането за топлина в сърцето. Никакви движения, никакви ритми и напеви няма да помогнат, ако сърцето е сковано от студ. Ключът към всички достижения лежи в сърцето, в неговите огнени енергии.

37

Разбира се, всеки висок дух сам по себе си е резервоар от животворни енергии, които през цялото време се излъчват към всичко и всички, които го заобикалят. Нуклей от трима такива духове може да твори чудеса. Великата Йерархия на Светлината е Космически Резервоар от такива Сили.

Разбира се, всеки дим, особено тютюневият, е вреден.И така, не падайте духом, продължавайте своята работа с устремено сърце. Армагедонът беснее.

Широко е преддверието към 36-та година. Ние сега също пием чашата с отрова, но бодростта и устремът не ни напускат. Ние обичаме борбата, защото в нея закаляваме силите си и изтънчаваме своите способности. Със съзнанието за предначертаната победа на Силите на Светлината, мъжествено да противостоим на тъмните.

Преди Зората небето в долините изглежда направо черно, но изкачилите планината вече виждат, че то просветлява.

7.12.1935 г.Приближаването към Светлината изисква от нас не само морална чистота, но и физическа

чистоплътност. На определени стъпала на духа физическата хигиена е съвършено необходима. Никакви животни не се допускат в жилището. Дори птици не бива да има в спалнята. Всичко низше привлича низшето.

По този повод цитирам § от трета част на “Огн. Свят”: “Явленията могат да бъдат или тънки, или съединени с плътния свят. Нерядко тъмните същности от тънкия свят стават по-силни в присъствието на плътни твари, които те привличат. Така могат да се появят някакви скитащи кучета или котки, или мишки, или натрапчиви насекоми. Същностите усилват своята субстанция чрез животните. Учението неведнъж е посочвало участието на животинския свят в тънките и низшите явления. Понякога те не могат да се проявят без участието на животни. Но за мъжествения дух подобни проявления са нищо. Не ви съветвам да държите в спалнята си животни. Някои хора сами усещат разумността на това жизнено условие, а други, обратно, сякаш се стремят да привлекат невидими гости. За науката е много важно да познава връзката между животните и тънкия свят.”

Щом кучетата и птиците не са за предпочитане, какво да кажем за котките, които се разглеждат като същности, определено принадлежащи към тъмните групировки?! Животните трябва да се обичат и жалят, но отвратителна гледка е проявяваната към тях извратена сантименталност сред някои хора.

“Кой е казал, че трябва да се раздава безумно? Резултатът наистина ще е просто безумие…” Нима не е безумно лицемерие да раздадеш всичко, а след това да се оставиш в ръцете на другите и ако не получиш нищо, да се изпълниш с пъклена омраза, както обикновено се случва. Защото, за съжаление, такова раздаване често се прави с тайната надежда, че всичко ще ни бъде стократно върнато. А се забравя, че стократно се връща на онзи, който най-малко мисли за това, какво ще получи. Не може да бъде истински последовател на Учението на Светлината онзи, който не разбира великия завет за равновесието, или за съизмеримостта и целесъобразността.

Вие пишете, че писмото за Бога все още продължава да възмущава някои хора. Наистина можем да се удивляваме, доколко хората не разбират и отричат смисъла дори на писанията и религиите, които приемат! Така думите - “Бога никой и никъде не е виждал” и “Бог е Огън” и до днес остават мъртва буква за тях…

Огненият проводник за ясночуване се смята за най-пряк, най-близък и съкровен. Само невежият в

окултизма може да смята, че писмата, макар и предадени по окултен път, доказват по-голям контакт от непосредствения огнен проводник на ясночуването, който използва помежду си цялото Бяло Братство! Всички книги на Учението сочат този пряк контакт. Нима опитът на Агни Йога би могъл да бъде преминат и преминаван без прекия контакт с В. Уч.! Та всички книги са дадени и се дават от Великия Учител въз основа на този опит.

Интригите не са далеч от предателството, затова да внимаваме. Разпознаването е първото качество

по пътя на ученичеството и то не се дава лесно. Ученикът трябва да бъде въоръжен за всички случаи в живота. Как иначе ще изпълни той своето велико предназначение като сътрудник на Космоса!

38

Разбирам, че моите писма, утвърждаващи красотата на суровата самодисциплина и подвиг в живота не са по вкуса и не се приемат от съзнанието на мнозина. Но смятам за престъпно да поддържам сантименталността, основана на лъжливи факти. Доколкото умеех, аз се стараех да поддържам техния дух, но да го правя, поднасяйки им захаросани видения в стила на Л., разбира се, не можех. Да, повечето от хората проявяват голямо лицемерие, твърдейки, че искат да знаят истината и само истината. Всъщност винаги и навсякъде те повече от всичко се страхуват от истината.

Вместо строго изграждане на живота, хората жадуват приспиващи ги сладки блянове и лесни постижения в компанията на маговете от “окултните” романи. Но венецът на Архата се достига само от най-силните, само в суровото напрежение на подвига, само с мощен, непоколебим устрем на сърцето, омито от кървавите сълзи на страданията в продължение на много, много животи. Сърцето на Архата трябва да познава всички радости, но и всички страдания, цялата мъка на земния път, да изпие пълната чаша с отрова. Наистина труден е пътят на извисяването и особено последните стъпала. Той може да бъде сравнен с изкачването по отвесна базалтова скала в тъмата, когато ръката напразно търси издатина, за която да се хване. Но за устремения дух са приготвени перила и едва в последния миг на изнемогата, преди срива, грижливата Ръка ще подпре гърба. Така ми беше показано и сърцето ми почти се пръскаше от изпитваното нечувано напрежение при това изкачване. Да, много символи на тежкото въздигане бяха проявени. Също както е неизбежно и изпиването на пълната с отрова чаша в края на пътя. Но въпреки това, когато духът вече се е докоснал до висшите радости, когато той познава красотата на висшите светове, трудностите не плашат, а дори радват, защото означават, че краят на пътя е близо. Така и Иуда трябва да се яви, за да подчертае по-ярко светлината на пътя.

1) Сега Вашите въпроси. Имайте предвид, че не бива да се доверявате на всички видове мускус от различни животни. Само мускусният овен яде полезна храна, която му дава въпросното уравновесяващо вещество. Мускусът на цибетина е по-лош, защото не съдържа такова уравновесяващо вещество. Той може да възбужда, но не укрепва. Бобровият мускус е малко по-добър, но не е годен за дълга употреба. От птиците достъпни са лещарките. Но те произвеждат много малко от това вещество и няма смисъл то да се извлича от тях. Трябва да се отглеждат мускусни овни. Разбира се, всички видове мускус следва да се разглеждат само от медицинска гледна точка. За парфюмерията вече е намерен негов сурогат, муск-кетон, и благодарение на това откритие можем да се надяваме, че изключително ценното животно няма да бъде окончателно изтребено.

2) Смятам всички антиафродизиаци за безусловно вредни. В половата енергия се крие мощна сила, основа на жизнеността и творчеството, затова можем да се грижим само за уравновесяването и правилното й насочване, но всяко изкуствено потискане е недопустимо. В някои случаи усилената физическа работа дава прекрасни резултати. Всички Учения на древността казват, че трябва да се стремим не да потискаме нашите чувства или, както ги наричат, страсти, а да ги уравновесяваме и изтънчаваме техните качества. Препрочетете във връзка с това § 12 на страница 199 във втора част на “Листа от Градината на М.”

3) Думите в Учението - “Но за добро казвам, споменавайте по-често Моето Име”. Разбира се, тук се има предвид умното и сърдечно повторение, как иначе ще се изгради връзката с избрания Уч.? Такова повторение или помнене се препоръчва винаги и във всички Учения, така както се осъжда повтарянето на Името ВСУЕ, когато хората в най-неподходяща обстановка изпъстрят речта си с изричане на свещените Имена. Това обикновено се случва с новаците или изобщо с онези, които не разбират съкровеността на светините.

4) Стран. 117 (вт. част на “Л. от Г. на М.”). “За космическите срокове се използват проявени съдове…?” Отг.: - “Целият живот се изгражда именно от космическите срокове. Тези срокове настъпват при съвпадението на зрялата карма на един или друг народ или дори народи с определени съчетания на светилата, в резултат на което започват нови обрати в историческия ход на народите или в живота на планетата.”

5) “Какви съдове?” Отг.: - “Във всички Учения човекът се сравнява със съд, вместяващ Божествения Огън. За изпълнението на определена мисия в точния космически срок на Земята се изпращат изпитани в продължение на хилядолетия служители на Светлината или, както ги наричат понякога, проявени съдове. Те си избират сътрудници измежду онези, които кармата довежда при тях, и

39

ако тези, избрани от тях сътрудници, с течение на времето не се окажат на висота или са вредни за делото, те могат да ги заменят с други. Разбира се, Вие знаете, че продължителното сътрудничество установява известна окултна връзка, която не е така лесно да се скъса без болезнени последствия за двете страни; затова при такава замяна на сътрудници е необходима намесата на Учителя и избраните старши или проявени съдове могат да се обърнат към Уч., молейки Го да ги освободи от последствията на аурата на отстранените.”

6) Стр. 118. “Да завършим за жизнеността на сроковете и огледалата на бъдещето”… Отг.: - “Гореказаното за космическите срокове пояснява тяхната жизненост; колкото до огледалата, става дума за прогноза за бъдещето въз основа на наличните данни. При това, тези огледала или видения, предизвиквани по особен начин върху полирана метална повърхност, са верни само в дадения момент и доколкото духът на човека, свързан с прогнозата, е твърд и непоколебим в устрема си. Ако той е колеблив, то и огледалото на бъдещето ще се мени в съответствие с тези колебания на духа. Ето защо във всички Учения се изисква такава непоколебимост и твърдост на духа. Само при наличието на такава твърдост може да се строи и да бъдеш охраняван по всички пътища. Лъчът може да охранява само онзи, който твърдо следва начертаната светлина и не изпада от него. Затова за космическите срокове се назначават или изпращат съдове, изпитани в твърдостта на своя устрем.”

Ще Ви приведа § от книгата “Община”. “Защо откриването на знаците на бъдещето е подобно на тъкане? В тъкачеството основата е с определен цвят и групите нишки са разпределени по цветове. Лесно е да се определи основата, когато може да се намери групата нишки, но рисунъкът на тази група позволява различни съчетания в зависимост от хилядите текущи обстоятелства. Разбира се, вътрешното отношение на самия субект ще бъде главното обстоятелство. Но ако неговата аура е твърде неустойчива, прогнозата ще бъде относителна. Както при онази позната игра, в която по няколко разпръснати точки трябва да се очертае определена фигура.”

“Кой е най-добрият фермент, укрепващ неустойчивата аура? Най-добрият фермент е устремът. Устременото тяло не може да се прободе или да се счупи. Устремът в движението достига ниво законност и, ставайки закон, вече не може да бъде спрян, защото влиза в ритъма на Космоса.”

“Така напредвайте в малкото и във великото и вашата тъкан ще бъде неповторима, кристално космическа, накратко казано - прекрасна.”

“Нищо друго, освен устремът, не води до преодоляване на стихиите, защото основното качество на стихиите е устремът. В това състояние вие координирате стихиите с висшето творчество на духа или се явявате владетел на мълнията. Ще дойде човекът - владетел на мълнията. Повярвайте, само с устрем ще победите.”

“Устремът е ладията на Архата. Устремът е явеният еднорог. Устремът е ключът за всички пещери. Устремът е крилото на орела. Устремът е лъчът на слънцето. Устремът е ризницата на сърцето. Устремът е цветчето на лотоса. Устремът е книгата на бъдещето. Устремът е явеният свят. Устремът е броят на звездите.”

Пазете устрема, защото той движи всички системи на познанието. Устремът е ключът за катинара.За огледалото, тази измислица на дявола, е казано в “Криптограми на Изтока” но, разбира се, това

следва да се разбира иносказателно. Огледалото на дявола е символ на привързаността на човека към своята личност или самост. Докато божественият микрокосмос трябва да отразява Макрокосмоса, дяволското огледало отразява единствено своята самост.

Приветствам Вашата твърдост. Не се огорчавайте от разкриването на ликовете и неизбежната самота. Разкриването на ликовете е велика житейска школа и на последното стъпало ви посрещат предателства. Във всички Учения е запечатан символът на изпиването на чашата с отрова от всички носители на Светлината. Красотата на подвига се подчертава именно от тези проявления на тъмата. Около събитията с особено значение стават чудовищни предателства. Така и Вие бъдете мъжествен и твърд и не се смущавайте от никакви чудовища. Както е казано - трябва да се учим от примерите на нападения.

9.12.1935 г.

40

Много се радвам за учредяването на секцията “Обединение на Жените” и от цялото си сърце приветствам идеята за организиране на театър за децата. Театърът е мощно, може би най-мощното средство за възпитание на детския и юношеския характер. Именно театърът, при достоен избор на пиеси, може да увлече към подражание на великите образи и да устреми младите души към подвиг и героизъм. Затова на тази секция трябва да бъде отделено най-голямо внимание. За целта са подходящи всички мистерии от живота на великите подвижници и легендите за народните герои. Завладяващите, високонравствени образи могат да издигнат уважението към понятията чест и достойнство на човека, които така бързо се губят днес, но без които ни чака само разтление. За да се родят от семената плодове, трябва да се започне именно от децата.

Вие питате за Единението на Жените. Аз видях в него идеята за всемирно обединение, с цел издигане на съзнанието у жените по целия свят и утвърждаването на женските права, разбира се, не по пътя на насилие и безобразни нападки като прилаганите от суфражетките, а чрез работа над себе си и развитие на своя потенциал. В дейността на Единението на Жените влиза и програмата на Общините от Сестри Подвижнички, за която Ви писах. Разбира се, всяка програма трябва да варира съобразно с местните условия и възможности. Да, жените трябва активно да се изправят в защита на собствените си права и тези на децата, и с думи и дела да издигнат нравственото и културното равнище на своите страни…

В Америка съществуват много полезни организации, в които жените вземат най-дейно участие. Сред тези начинания следва да се отбележи така наречената Читоква (думата е индийска и означава торба през рамо). Тази организация си е поставила за цел да даде възможност на хората в най-отдалечените селища в страната да се запознаят със съвременните постижения във всички области на науката, изкуството и социалното устройство, като заедно с това се прави обзор и оценка на всичко, което става на земното кълбо, разбира се, съобразявайки се с нивото на слушателите. За целта се канят съответни лектори и артисти. Обикновено за едно лято те успяват да покрият огромно пространство. Оповестеното предварително за тяхното идване население подготвя помещение или всичко се организира в огромни палатки, които артистите носят със себе си! Аз съм чувала от участничка в такова турне, че всички билети обикновено се разпродават предварително. Тази организация е добре осигурена и в материално отношение, защото дейността им все повече се разширява. Разбира се, налага им се да включват в програмата си и циркови артисти, защото те все още привличат по-голям процент зрители. Но все пак, благодарение на тази примамка, се изслушват и полезни образователни изпълнения. Така торбата през рамо покрива цяла Америка. Те пътуват най-често със собствените си автомобили.

Прилагам Ви “Страници от Дневника” на Н. К., където той се изказва за женското движение в Индия. Ще намерите там достатъчно прекрасни и полезни мисли и ще можете да използвате много неща. Разбира се, положението на жените на Запад е по-добро, отколкото на Изток, но все още е далече от равноправието. Едва когато равноправието на жените бъде признато в планетарен мащаб, ще можем да кажем, че нашата еволюция е изкачила стъпалото на човешката еволюция. А сега, в повечето случаи, ние все още сме само двуноги, както определяше невежите и злобните великият Буда. Равновесието на Началата е основа на Битието, нарушаването на този закон доведе нашата планета до ръба на гибелта. Но мнозина ли разбират това?

Какво да кажа за напредването на Пакта в Европа? Разговори и обещания много, но трудно е да се каже до какво ще доведат те в най-близко бъдеще. Европа е толкова заета сега със съвсем други съображения и е на прага на много събития. Знам само, че в редица страни са били създавани комитети за работа с Пакта, но някои от тях бързо прекратявали дейността си поради липса на инициатива и постоянство у членовете на тези комитети. Главната трудност е там, че истинските хора навсякъде не достигат. Но ако си спомним, че за реализирането на Червения Кръст в живота бяха нужни 17 години, то нашите приятели могат да се гордеят с постигнатите досега резултати и да се въоръжат с търпение за по-нататъшното развитие.

Радвам се, че нашите места са Ви харесали. Лабораториите са в процес на строителство. Все още нямаме средства да ги оборудваме и да прокараме електричество. За това е необходима много голяма сума, с каквато не разполагаме. Знаем, че сега изживяваме най-трудния период, но по-нататък облаците ще се разсеят. Когато се срещнем, ще Ви разкажа за всички извънредни трудности, които през цялото

41

време трябва да преодоляваме. Но ние се учим да се радваме на препяствията, защото как иначе ще изпитаме твърдостта си, ще изтънчим способностите си и ще докажем нашата преданост към В. Учител, неотстъпно Следящ и Изпращащ в последния миг Своята Помощ. Затова и Вашите думи в писмото за страшното, но прекрасно време, в което живеем, толкова ми допадат. Именно страшно и прекрасно време, когато за първи път Йерархията на Светлината изпраща толкова знаци на Земята. Когато толкова Призиви звучат в пространството и толкова Светлина и Знание се дава. Мъдро е, че вие не приемате веднага за членове на Дружеството новодошлите. Трябва добре да преценяваме хората. Често истинските ликове не се откриват така бързо. Затова всички предпазни мерки са добри. Заедно с Вас се радвам на духовното преуспяване на Вашите приятели, които сърцето Ви така обгрижва. Да, нищо не може да замени топлината на сърцето, затова аз вярвам, че там, където Вие сте на стража, всичко ще е наред.

Да преминем мъжествено и устремено преддверието към много събития.Кой говори срещу началата на Живата Етика? Кой се обявява срещу изтънчаването и прокарването

на истинското разбиране за Културата в живота? Не се ли издига този протестиращ глас срещу самите Основи на Битието?

Отглеждайте крилете на духа, те ще Ви пренесат над всички пропасти и заветното желание ще може да се изпълни.

12.12.1935 г.Големи благодарности за интересната книжка за момичето, което чете мисли. Такива знаци трябва

активно да се събират, днес те се проявяват навсякъде. И нашите местни вестници вече няколко дни пишат за едно момиче, което помни миналия си живот. Прилагам изрезка от вестник и сумирания руски превод. Привеждам Ви § от кн. на Живата Етика за момичето, което чете мисли.

“Способността на детето, за което разказахте, е пряко доказателство за казаното по-рано. Когато детето употребява чиста психична енергия, то знае нечуваното от другите, но когато действа волята на разсъдъка, потокът на основната енергия се пресича. Казано е - бъдете прости по дух, значи, позволявайте на чистата енергия да действа. Не затруднявайте нейния поток. Разберете, че насилието над разсъдъка само ви прави по-бедни. Ученият знае каква книга да вземе от лавицата не с разсъдъка си, а благодарение на чувствознанието. Хората са прави, когато действат с това неотменно чувствознание. И още: “Напразно мнозина се удивляват на появата на деца, които помнят своето минало. Именно сега се раждат много такива проявени посредници между нашия и тънкия свят. Те помнят и пребиваването си между различните животи, но околните не умеят да ги разпитат. Не е въпросът дали помнят къде има заровени пари - те могат да разкажат за ценни усещания. Така се извършва сближаването на двата свята и това обстоятелство предшества велики събития. Но мнозина дълго няма да разберат как всичко наоколо се променя. Помните ли старата приказка, дето водили царя на екзекуция, но той бил толкова далеч от това, че по пътя се притеснил за камъка, паднал от короната му.”

“Наистина, предимно болни или така наречените ненормални хора осъществяват връзка с надземния свят, това е голям укор към човечеството. Защото именно здравите хора трябва да усещат близостта на тънкия свят. Но понятията болни и здрави твърде се объркаха. Хората са се покрили с кората на разсъдъка, породила предразсъдъците. Зад такава ограда тънкият свят не се вижда. Така наречените ненормални хора обикновено са свободни от предразсъдъци и затова не губят връзка с тънкия свят. Колко пъти именно по време на болест хората са прониквали в миналото и в бъдещето си, виждали са своите животи и са придобивали забравени способности. Нова граница трябва да бъде прокарана между здравето и затъпяването. Новите открития не помагат. Хората трябва да изпитат такива сътресения, че и без треска да могат да съхранят паметта си за станалото и предопределеното.”

“Прозренията се явяват при изключителна опасност. Значи, може с нещо да се разбърка утайката на съзнанието. Така става при епилепсията, когато по думите на страдащи от нея, небето се отваря - значи, и в земните условия са възможни прозрения. Разбира се, те са мигновени, така бързи, че не могат да бъдат измерени в земно време. Но и в това мълниеносно безвремие се отразява качеството на тънкия

42

свят. Нали и сънищата са безвременни, а вместяват множество събития. С всички примери ще напомняме, че всеки вече е знаел някога.”

Хората не си дават сметка, че основата на великите събития е в промяната на пространствените лъчи, в сближаването на световете, в обновяването на съзнанието, което ще даде ново отношение към живота. Вече много неща се проявяват. Така да посрещнем Годината Неповторена.

14.12.1935 г.Предаността към избрания Учител във всички Учения на древността се е разглеждала като

необходимо и основно качество на ученика, затова блажен сте, ако то не е чуждо на Вашия дух.Вие настоявате за търпимост към всички кръжоци, следващи любимото Учение (разбира се,

Учението на Светлината) и несъмнено сте прав. Затова на свой ред не се огорчавайте и не се възмущавайте, когато някой е предан също тъй огнено на Вл. М., както и Вие на избрания от Вас Учител. По този повод ще Ви цитирам дори редове от трета част на Огнения Свят. “Учението на Доброто трябва да бъде приятел на цялото Добро във всичките му проявления. На пръв поглед тази истина е проста, но злонамереността постоянно се опитва да я изврати. Учителят на Доброто трябва да скърби, виждайки как се изопачават, как взаимно се отхвърлят работниците на Доброто. Как Доброто бива осакатявано! Един носи товара на Доброто и не търпи, когато някой друг се опитва да вдигне двойно по-голяма тежест. Ако някой дръзне да помисли за утроен товар, едва ли ще си намери много помощници. Милионите години не са научили човечеството да се радва на доброто, да го обикне като нещо най-необходимо. Учението трябва да срещне най-широко съчувствие у всички носители на Доброто, иначе то няма да бъде Учение на Доброто, а учение на самостта.” - Така че приветствам Вашето апологетство.

Желая Ви да носите своя товар Добро с радост.

17.12.1935 г.Всичко, за което пишете, е твърде интересно… Страданията, причинени от съзнанието за ужасната

катастрофа, която заплашва нашата планета, ако човечеството не се опомни, са ми много близки. Самата мене от ранно детство ме гнетеше предчувствието за приближаващата се катастрофа. Повтарящите се сънища-видения за гибелта на планетата оставиха неизличима следа в съзнанието ми. Няма да забравя и онези дни, вече в зряла възраст, когато ми беше посочен пределният изпитателен срок за нашата планета и ми беше показана задушаващата абсолютна тъма. Няколко дни след това преживяване се намирах в тежко нервно състояние. Казано е: “Малцина са могли да видят този враг на планетата (абсолютната тъма), без да се разболеят”. Сега, разбира се, ужасът и угнетението са преодолени, но все пак остава тъгата, че окончателното разрушение е възможно.

Това, че Н. К. не говори за днешна Русия, би трябвало да е ясно за всеки чувствителен дух. Н. К. дълбоко обича и е предан на своята родина и това чувство е толкова съкровено, че да се говори за него пред неразбиращи или враждебни елементи би било просто кощунство. На Изток не е прието да се споменава за най-съкровеното, в това отношение Н. К. принадлежи на Изтока. Сърцето му вижда и знае много неща, които другите още не могат да вместят. Еволюцията твори своя неотменим космически ход и по цялата планета се извършва велик исторически подбор. Всички, искрено обичащи своята родина, разбират колко грижливо трябва да се отнасят към нея по време на тежкия и болезнен преход към ново устройство, след грандиозния взрив, който разтърси всичките й дълбини. Нашата Родина вече тръгна към оздравяване и търси своя нов, славен път. Най-радостното явление е, че масите се събудиха за съзнателен живот, има го вече разбирането за общо сътрудничество и жаждата за знания сред младежта е огромна. Разбира се, грешките са неизбежни, но голямата промяна в съзнанието на народа е несъмнена. Затова не следва ли да проявим особена загриженост към родината?

Разцветът на Русия е залог за благоденствието и мира в целия свят. Гибелта на Русия е гибел за целия свят. Някои вече започват да осъзнават това. Макар че до скоро всички мислеха обратното, именно, че гибелта на Русия е спасение за света и полагаха всички усилия да я разединят и разкъсат според възможностите си. Голям беше страхът от напредъка на Русия и макар този страх по същество да бе основателен, никой не виждаше истинската причина за него. Страхуваха от завоевателските

43

стремежи на Русия, но никой не успя да предвиди и отчете последиците от онзи взрив (мнозина усилено му помагаха), който трябваше да наруши световното равновесие. Огромни са последиците от взрива в Русия! Очистена и възродена за широко народно сътрудничество и свободно културно строителство, Русия ще стане опора на истинския мир.

28.12.1935 г.Несъмнено, жертвата на Христос, приемането на кръстната смърт заради донасянето на Учението

на Светлината, има велико значение за цялото човечество на всички нива на битието. Жертва или подвиг са приемали и други Велики Учители на човечеството. И трудно е да се каже чия жертва е била по-голяма - на Шри Кришна, духовния Учител и царствен строител на живота, или на Готама Буда, носил повече от шейсет години тежкия подвиг на Учителството за утвърждаване на великия Закон.

Разбира се, в “Криптограмите” правилно е казано, че въстанието на Луцифер дава на света Христос. Това въстание дава и други Велики Учители, идвали преди Христос и след Него. Дълъг е списъкът на самоотвержените животи на Височайшите Духове, борили се с тъмната сила. Съгласно източните традиции въстанието на Луцифер е започнало още в края на третата раса. Великата битка между Синовете на Светлината и синовете на тъмата в четвъртата раса, спомената във всички древни традиции, ярко отразява тази велика драма на нашата планета. Драмата е в това, че Луцифер, по силата на космическото право, се явява истинският Господар на нашата Земя. Зърното на духа му в своя потенциал притежава всички енергии, заложени в ядрото на нашата планета, затова можем лесно да си представим как познава Господарят на Земята нейните недра и как са му подчинени всичките й енергии. Докато другите Велики Синове на Светлината, дошли на нашата планета, принадлежат на по-високи Светове. Най-висшият сред Тях е поел отговорността за планетата. Той стои на несменяема Стража. Съгласно всички Писания, Той е победителят на Дракона.

Най-Високите Духове, поели върху Себе си цялата грижа за еволюцията на човечеството, непрестанно са се въплъщавали на Земята в един или друг велик Облик. Помните, казано е, че всички Сили Небесни не могат да съберат толкова сила, колкото Един земен подвиг в съединение с Висшите Сили. За Земята всичко трябва да бъде извършено по земен път, в земни условия.

Разбира се, Жертвата на Христос не е спасила никого от коварните замисли и мрежите на тъмната сила. Защото никой не може да спаси другия. Но Учението на Христос още веднъж напомни на човечеството за страшната опасност и посочи пътя към духовното възраждане, следователно, към спасението. Коварните замисли на тъмните сили и опасността от тях не само не изчезнаха, но и нараснаха преди решаващата битка. Затова сега, както никога, е важно обединението на всички светли сили за отпор срещу пълчищата на тъмата, които в злобата и безумието си се опитват да взривят самата твърдина. Но и това обединение, при съвременното състояние на съзнанието на повечето хора изисква изключително внимание, защото често, при приближаване, разликата става още по-остра. Хората често повтарят поговорката “Сам воинът не е воин”, но целият й дълбок и страшен смисъл не стига до вкаменените им сърца.

Съветвам Ви да подчертаете във Вашия труд доколко не е разбран и отминат с мълчание езотеризмът в Учението на Христос, срещан дори в Евангелията, които имаме. Също може да се каже, че първият лъч на новата епоха ще блесне с новото разбиране на Христовото Учение. “Да приемем появата на Христос като свещен знак и нека хората почитат всички знаци на Високия Път.”

11.01.1936 г.Прочетох писмото Ви с голямо внимание и трябва да кажа, че най-много от всичко ме зарадва

това, че Вие сега очевидно не членувате в никакви псевдоокултни дружества или организации. Та подобни организации днес никнат като гъби след дъжд! Знам, че те са смесица от какво ли не. Сред тях има и незначителни, но се срещат извънредно тъмни и опасни. Вие сте напълно прав, като казвате, че в описвания от Вас “Орден” Ви е смущавало да виждате “вместо борба чрез любов - отмъщение”. Разбира се, в светлите учения и помен не може да има от отмъщение. Именно, първата основа на всяко светло Учение е изкореняването на всяка възможност за пораждането на чувство за отмъщение. Посочената в тях съпротива срещу злото не е отмъщение, защото съпротивата срещу злото предполага защита на

44

общото благо, докато в основата на отмъстителността лежи лично чувство. А Вие знаете, че самостта е коренът на всички беди. Човек, способен на отмъстителност, никога не може да стане ученик. Човек, неспособен на дисциплина на мисълта и чувствата, не може да се надява на бърз напредък по избрания път на Светлината.

Вие питате - “защо Учителят не дойде при мен по онова време? Защо не ме поведе с твърда Ръка напред?”… Но Учителите никога при никого не идват. Ние сами трябва да стигнем до Тях. Дори и да беше дошъл Учителят при Вас по онова време, сигурен ли сте, че щяхте да приемете Неговата твърда ръка? Нямаше ли да Ви се стори тя нетърпимо тежка и нямаше ли да я отхвърлите, може би, с още по-голямо кощунство? Не е лек пътят на ученичеството. Той няма нищо общо с живота на маговете или посветените, както е описан в окултните романи.

По-нататък Вие питате - “защо беше този опит над мен, за да ме доведе до разочарование и недоверие към хората и организациите?” Но трябва да се разбере, че и опитът никога не ни се натрапава, ние самите го създаваме и приемаме, защото кармата ни поставя в условията, в които трябва да научим нов урок или да повторим ненаучения по-рано. Може би, е трябвало да се научите да разпознавате ликовете на хората и още веднъж да се убедите в несъстоятелността на псевдоокултните организации и да изживеете пристрастието си към ритуалите и формите. Мнозина все още са убедени, че могат да се приближат до висшите Източници чрез мъртви ритуали и повторението на безсмислени вече мантри, изгубили целия си смисъл, защото значението им е само в ритъма, раждащ се в пламенното сърце. Нищо външно, без вътрешен устрем, не може да бъде истинско. Ритуалите, ако са красиви, могат да създават някакво възвишено настроение, но не бива да ги разглеждаме като самостоятелно и самодостатъчно условие за духовно извисяване.

Вие пишете - “Къде е гаранцията, че някакъв неизвестен “Орден” няма отново да ме привлече и да ме накара да извърша най-глупави постъпки в името на висши тайнствени цели? Как да се разпознае чистото движение?”… Но именно чистото движение никого няма да кара “да върши най-глупави постъпки, оправдавани с висши тайнствени цели”. Всяко Учение на Светлината преди всичко изисква разумност и отхвърля всякакво насилие и държи само на чистотата в мисленето, намеренията, думите и постъпките. Също не са допустими никакви маски. Маските се предоставят на помагачите на тъмата, които имат какво да крият и Вие сте прав, че се пазите от тях. Те сега са извънредно многобройни, защото настъпват критичните за тях срокове и са крайно активни и на двете нива във вербуването на помощници в своите редици. Но невъобразимо тежка е кармата на съблазнените от тях!

Съмнявам се също, че гладуването е можало да развие у Вас магнетична сила. Разбира се, във всичко е необходима въздържаност, но гладуването не може да усили нищо. Великото равновесие е повеля на всички учения на Светлината. И ако Вие усещате у себе си присъствието на такава сила, нека тя Ви помогне да бъдете настойчив в устрема към набелязаната блага цел.

Всичко, за което пишете, е взето под внимание и моят съвет сега е - запознайте се с книгите на “Живата Етика”, поне с двете части на “Листа от Градината на М.” и “Агни Йога”. Ако Вашият дух откликне на тях, то пишете ми, след като ги прочетете, споделете Вашите съображения и всички недоумения, аз ще отговоря. Не пропускайте да съобщите още кои именно изрази Ви се струват неразбираеми. Има изрази в източните езици, които е трудно да се преведат на нашите груби европейски езици. В заключение искам да кажа - “всичко е открито, всичко е достъпно”, но да влезем и да вземем можем само ние самите. Първите условия за достижението са честност, мъжество, безстрашие, несломим устрем, велико търпение и признателност за всяка троха. Разбира се, предателство дори в мислите е недопустимо. Но когато има искреност и горене на сърцето, всичко става леко и радостно. И така, обикнете избрания от Вас Учител с цялото си сърце, с цялото си същество и достиженията няма да закъснеят.

17.01.1936 г.Съгласна съм, че за някои еснафи понятието космическо съзнание е като страшен жупел. Как ще

мислят те за космическо съзнание, когато още не вместват напълно човешкото съзнание. Дори много “умници” не си представят какво е космическо съзнание и предполагат, че като го игнорират, могат да

45

се оградят и най-вече да се предпазят от нещо. Освен това, те вероятно свързват тази космичност със специфичния интернационализъм. Никога не знаеш как нещо може да се пречупи в несведущите умове.

Твърди се например, че следва да се развива националното самосъзнание и това е съвършено правилно, защото любовта към родината е свещено чувство. Именно националното съзнание изразява характера на нацията, а качеството е най-голямата ценност във всяка проява. Хората и страните трябва да пазят основата на своя характер, своята индивидуалност, като я развиват и обогатяват с всички цветя, растящи на тяхната ливада, с всички достъпни им възможности. Именно задачата на националния гений е да претвори и пропусне през призмата на своето съзнание постиженията на всички народи и векове и да даде своя неповторим синтез на този конгломерат от творчески проявления. Но в ограничената представа националното съзнание е обособяване и, следователно, ограничение. Всяка обособеност пък е противоестествена и пагубна, защото е против закона за единството на Битието. И тъй като законите във всичко са еднакви, всичко, което се обособява и свива, води до изсъхване и смърт. Законът на Битието повелява постоянно разширяване и безпределно разтваряне. Само в това разтваряне, само в непрестанното вместяване на всички възможности се състои вечният живот. Пресечете това осъзнаване и животът на човека ще остане привързан към мимолетното съзнание на една личност. Вечният живот се извоюва именно чрез космическото съзнание или чрез осъзнаването на своята космичност.

В нашия век човечеството вече разбра, че ако иска да се развива успешно, трябва да допусне известно международно сътрудничество. Макар че в момента това сътрудничество се проявява много по-мощно в областта на механичните и материалните постижения, отколкото в духовното обединение. Но науката върви с такива гигантски крачки напред, че скоро ще бъде осъзнато и следващото стъпало, именно стъпалото на сътрудничество с Космоса и тогава космическото съзнание ще престане да плаши дори най-неуките, ще бъде нещо обикновено и никой човек, осъзнал своето място в Космоса, няма да се затваря в къщурката си. Тогава ще настъпи и духовното обединение.

Всичко, което съобщавате за някои хора, отдръпнали се от Учението на Живата Етика, е много

обичайно явление. Ако беше иначе, светът нямаше да навлезе в такава задънена улица и нямаше да ни заплашват космически катаклизми. Страшно е да се слушат твърдения като: “общото благо са празни приказки”. Разбира се, за изпепеленото сърце и закостенелия разум общото благо е празен звук. Но просветеното съзнание разбира цялата пълнота на своята зависимост от общото благо. Общото благо е било и е основа на всеки Завет. Учението на Христос е именно учение на Общото Благо и

неразбиращият и отричащият този принцип отрича и самия Провъзвестител. С такива съзнания е по-добре да не се влиза в никакви обсъждания. Да, само приемането и усвояването на закона за превъплъщението би насочило човечеството към правилното разбиране на общото благо. Можем да се удивляваме как хора, издевателстващи над понятието общо благо, в същото време се ползват от удобствата на общото благо в градовете, от прекрасните пътни мрежи и пр.

Сега - отговорите на Вашите въпроси. § 279. Моруа е растение, което се среща в нашите краища

във вид на храст, ароматът му много наподобява този на върбинката. Ще Ви изпратя няколко клонки, но сега при нас е зима. По невнимание допуснах в названието на това растение главна буква и това, разбира се, може да заблуди мнозина.

Разбира се, никога и никъде не се е казвало, че всички трябва да живеят в тясно съжителство. Това

може да се разбира по-широко. Нали не всички трудови общини живеят заедно. Те се събират за съвместен труд, но личният живот и всекидневието им протичат отделно. Понятието за общ труд не изисква непременно физическо обединение. Изобщо не е нужно да си пречим физически. Всяко време си има свои изисквания и условия и не е възможно да се връщаме в пълна мяра към старите форми. И Владиката Буда в своите общини е забранявал тясното физическо съжителство, следял всеки член на общината да си има отделна килия. В Неговите общини дори нямало общи трапези. Всички бикшу се хранели насаме. Събирали се само за съвместен труд и духовни беседи. Защото общежитието е възможно само при пълно хармонизиране на аурите на неговите членове, а това така рядко се постига. Затова, ако искате да направите опит за общежитие, организирайте го колкото се може по-просто, без

46

да се обвързвате със задължения, и най-вече въведете изключително напрегнат труд и се въоръжете с безпределно търпение и търпимост. Защото в много случаи кооперативното начало може да се прокарва, без да се стига до общежитие. Опитът за общежитие може да се прави лете, за кратък срок от няколко седмици.

Вие бихте искали изцяло да копирате всекидневието в Твърдината на Бялото Братство, но това е невъзможно, защото всекидневието там се различава от нашите условия. Братството работи по групи и нарастването на задачите хармонично събира Съвета за нови комбинации. Работата е разпределена в три отдела. Първият - изследвания, насочени към подобряване на земното ниво. Вторият - търсене на начини за предаването на тези резултати на хората. Третият - опити за контакт с далечните светове. Първият изисква трудолюбие и търпение, третият - находчивост и безстрашие, а вторият - такава самоотверженост, че и най-трудният полет в сравнение с него е почивка.

Но сега е времето на страшния решаващ Армагедон и затова всички изследвания, цялата научна работа е временно прекратена и Светлите Сили са насочени към отблъскване на непрекъснатите нападения и невероятни изобретения на Черното Братство на двете нива. На стражевата Кула не знаят ни сън, ни покой. Кой от земляните може да си представи това състояние на най-велико напрежение?! При това много Братя прекарват повечето от времето си в тънкия свят, защото именно там се изграждат терафимите на победата. В тънкия свят звучат сега призивът и победната песен на Воините на Шамбала. Хилядолетия великата Твърдина на Светлината се е готвила за тази борба със силите на тъмата. Предопределеният Армагедон е ужасен, всички подземни чудовища участват в него, в него са въвлечени Силите от всички нива! Нима твореното сега безумие не е белег на необикновено време! Замисля ли се някой над това, какво заплашва планетата? Колцина знаят, че главната грижа на Твърдината на Светлината е да спаси нашата планета от преждевременен взрив? Защото я заплашват най-страшни изригвания на подземния огън. На много места по дъното на океана земната кора е силно разядена. Кой мисли за тези страшни знаци?

Разбира се, никой от земните обитатели не би издържал напрегнатия труд, който кипи сега в Твърдината на Светлината. Ето защо е така престъпно човечеството, кощунстващо в безумието си срещу своите Спасители. Хората призовават Христа, а непрекъснато предават Неговите Завети и хулят Йерархията на Светлината, към която Той принадлежи. Но хулата и към най-малкия във веригата на тази Йерархия не може да бъде оправдана в очите на Христос: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден - Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм Ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”17. Така че, може ли да се надява някой на благодат и оправдание, изричайки: “Общото благо, това са празни приказки”. Такъв човек ще си остане с празнотата. Защото наистина е празнота в сърцето и в главата му. Христос и общото благо са синоними.

Във връзка с понятието за кооперативен труд, ще Ви цитирам § 35 от трета част на “Огн. Свят”: “Толкова говорят за сътрудничество, но колко малко го разбират. Това е едно от най-изопачените понятия, защото в човешката община понятията за съвместен труд са много изопачени. Животът в съобществото на сътрудници не предполага никакво натрапване на чувства, задължения или принуди, а само утвърждаване на съвместната работа в името на явеното благо. Ако човешката община приемеше закона за съвместния труд като закон на живота, колко би се очистило човешкото съзнание! Защото ритъмът на кооперативния труд може да обединява различни специалисти и различни по качество хора. Прост е законът, но колко много е изопачен! Човешката близост на духа се обуславя от много причини, както духовни, така и кармични, но под лъча на труда общината може да се изгради чрез закона на сътрудничеството. Затова членовете на общината трябва да се възпитават в труд и в разбирането, че всеки сътрудник е част от общото. Неправилното мислене за личното трябва да се премахне, подобно тълкуване не спомага общината да се слее в едно русло. Колко тъжни събития могат да бъдат избегнати чрез разширяване на съзнанието и тънкото разбиране, че не бива да се посяга на сърцето на другия. По пътя към Огнения Свят членовете на общината трябва да разберат, че може да се напредва със закона за общия труд - друго мерило няма! Тънкото се постига само с тънко, и тънките нишки на сърцето постигат съзвучие само с напрежението на хилядолетия. Затова нека членовете на общината особено

47

дълбоко да осъзнаят този единствен път. Именно, законът за съвместния труд не посяга на сърцето на другия.”

36. “В общината трябва да се помни, че чувствата са съкровени. Особено трябва да се запомни, че не бива насилствено да се предизвиква тънко чувство у друг член на общината. Не бива да се развиват тънки вибрации в сърцето с изискване отвън. Само вътрешното, заслужено действие поражда съответната вибрация. Рядко се среща този живот на духа сред задушаващите земни вибрации. Това рядко явление - един дух да влезе в съзвучие с друг, е така прекрасно! Но в развитието на съзнанието на общината е нужно преди всичко да се утвърди разбирането за сътрудничество. С това разбиране общината ще укрепва и червеят на самосъжалението ще изчезне. Така напътстваме учениците и провъзгласяваме радостта от труда без всякакво посегателство върху сърцето на ближния. Отдавна е казано - “насила обич не става”. Това също е космическа формула. Но пътят на съвместния труд може много да се очисти. Нека учениците запомнят сътрудничеството като главно стъпало във всекидневния живот на Общината.”

Но колко често сред членовете на общината се развива жестокото чувство на ревност, което проваля толкова прекрасни начинания!

18.01.1936 г.Сърдечна благодарност за задушевното писмо и снимката, която сте ми изпратили. Постепенно

събирам цяла галерия портрети на приятели и обичам да се вглеждам в тях, да следя промените в изражението на лицата им. Забелязали ли сте, че портретите на живите хора променят своето изражение? Радвам се и за Вашата дейност. Сейте полезни зърна, колкото може по-широко, като винаги се съобразявате с нивото на съзнание. Обличайте великите истини в най-приемливите одежди. Велико състрадание има в това, да позакриеш малко Светлината, за да не заслепи тя слабото зрение. Винаги и във всичко трябва да ни ръководи сърцето. Както е казано - “само малкото съзнание се надува, опитвайки се да подреди на перваза всичките си сухи клонки, а голямото знание не се бои да се сниши, ако види, че много неща още не могат да бъдат вместени.”

Разбира се, Вие сте прави, че следва внимателно да се коментира “Откровението” на Йоан. Защото всяко писание, всяка легенда на древността има седем ключа или значения. Много учени днес са убедени, че “Откровението” е още едно изложение на книгата на Енох и легендата за Дракона, идващи от езическата древност. Затова следва да отнесем “Откровението” към другите, много по-древни видения. Глава ХII има няколко значения и много неща бяха вече намерени, що се отнася до астрономическия и числовия ключ на този всемирен Мит. Според Съкровеното Учение споменатата там война на небесата се отнася към събития от различни нива на битието. Първото събитие е чисто астрономически и космически факт от Космогонията. И ако този звезден прототип на войната действително се отнася към пред-манвантарния период и се основава на познаването на цялата програма и еволюция на Космогонията - знание, което владеят Великите Учители, то вторият аспект на войната на небесата има своето отражение на Земята и място на действие са били не далнините на междузвездното Пространство, а Хималаите. Това са аналите на страшната борба между “Синовете на Светлината” и “Синовете на Тъмата” от четвъртата и петата Раси. Всички по-нататъшни традиции на тази тема са изградени именно върху тези две събития, слети в легендите в едно. Но какъвто и да е астрономическият смисъл на тази универсално приета легенда за битката в Небесата, нейната човешка фаза се основава на истински исторически събития, изопачени в теологичната догма (Падението на Ангелите), единствено за да бъде приспособена тя за еклисиастични цели.

В “Тайната Доктрина” се срещат пояснения на някои глави и стихове на “Откровението”. Ето някои цитати, които могат да Ви заинтересуват.

“В своето въведение към труда на архиепископ Лауренс (Лаврентий) - превода на етиопския манускрипт, който се пази в Бодлианската библиотека, авторът на “Еволюцията на Християнството” отбелязва:

“Разглеждайки коректурите на Книгата на Енох, ние бяхме още по-удивени от сходството с писанията на Новия Завет. Например, притчата за овцата, която добрият Пастир спасява от наемните войници и свирепите вълци, евангелистът на четвъртото евангелие съвършено явно е заимствал от Енох

48

- стр. LXXXIX, където авторът описва овчарите, убили и унищожили овцете преди идването на техния Господар; по такъв начин се открива истинският смисъл на това тайнствено досега място в притчата на Йоан: “Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници”18 - изречение, в което ние днес виждаме явен намек за алегоричните пастири на Енох” (Кн. на пророка Енох, стр. XLVIII, изд. 1883).

“Сега е твърде късно да се твърди, че именно Енох е заимствал от Новия Завет, а не обратното. В посланието на Апост. Иуда (14,15) е приведен дословно твърде голям цитат от Енох за пришествието на Господа с десет хиляди светци и, като посочва изрично пророка, той по този начин признава източника.”

“… Завършвайки паралела между пророка и апостола, (ние) установихме извън всякакво съмнение, че за автора на Посланието, признато за Божествено Откровение, книгата на Енох е била вдъхновено произведение на един от до-потопните патриарси… Съвпадението на езика и представите в книгата на Енох с езика и представите на авторите на Писанията на Новия Завет… ясно показва, че трудът на семитският Милтън19 е бил неизчерпаем източник, от който евангелистите и апостолите или хората, писали вместо тях, са заимствали представите си за възкресението, Съда, безсмъртието, гибелта и за всемирното царство на Справедливостта под вечното владичество на Сина Човешки. Това евангелско плагиатство кулминира в “Откровението” на Йоан и прилага виденията на Енох към християнството с изменения, в които не намираме величествената простота на великия майстор на апокалиптичното предсказание, пророчествал в името на до-потопния патриарх” (пак там, стр. ХХХIV - ХХХV).

“До-потопен”, наистина!, но ако фразеологията на текста се отнася само до няколко века или дори хилядолетия преди началото на историческата ера, това не е изначалното предсказание за настъпващите събития, а на свой ред е копие на някои писания в пред-историческите религии.

“В ерата Крита Вишну, в образа на Капила, и други вдъхновени учители… предава… истинската мъдрост (както го е направил Енох). В ерата Трета той удържа злобните в образа на всемирния Монарх (Чакравартин - вечносъщия Цар у Енох), охранява трите свята (или Раси). В ерата Двапара в лицето на Веда-Виаса той разделя единната Веда на четири и ги подразделя на стотици (Шата) разклонения” (Вишну Пурана).

“Говори Уриел в книгата на Енох (ХХVI, 3): “Онези, които бяха пощадени, вечно ще благославят Господа… Вечносъщия Цар, който ще царства над тях”.

“Наистина, така е: “Веда”-та на най-ранните арийци, преди да бъде написана, се е разпространила сред атланто-лемурийските народности и е посяла първите семена на всички съществуващи днес древни религии. Филизите на никога не умиращото Дърво на Мъдростта са пръснали сухите си листа дори върху юдео-християнството. И в края на ерата Кали, сегашната ера, Вишну, или “Вечносъщият Цар” ще се появи като Калки Аватар и ще възстанови справедливостта на Земята. Умовете на тези, които ще живеят по това време, ще бъдат пробудени и ще станат прозрачни като кристал.”

“Хората, които ще се изменят така, благодарение на особеното време (Шестата Раса), ще бъдат като семена за други човешки същества и от тях ще се зароди раса, която ще следва законите на ерата Крита - Ерата на чистотата.” Т. е. това ще бъде седмата раса, расата на Будите, “Синовете на Бога”, родени от непорочни родители.”

Но какво в действителност представлява самата книга на Енох, от която авторът на Откровението и дори св. Йоан, авторът на Четвъртото Евангелие, така щедро са цитирали откъси в своите писания? Просто книга на Посвещението, предаваща в алегории и с предпазлива фразеология програмата на някакви архаични мистерии, извършвани във вътрешните храмове. Така наречените “Видения” на Енох са свързани с неговите (на Енох) преживявания при посвещението му и с наученото от него в мистериите.

Във всички най-древни легенди описанието на сътворението на нашата Земя, разбира се, се отнася

едва към четвъртия кръг, след пралая или обскурацията, настъпила след третия кръг. При това дори за първите две раси на този кръг ние имаме крайно оскъдни сведения и засега те не се дават от Великите Учители, защото за нашето съзнание е още трудно да вмести разбирането за едно състояние, което няма еквивалент на Земята. Но в четвъртия кръг човекът се е появил по-рано от животните.

49

Молитвата на Христа, която никой не е чул, е била молитва на сърцето за благото на цялото човечество. Всеки Велик Дух ръководи еволюцията, като строго се съобразява със законите на Космическия Магнит, или закона на еволюцията. Волята на такъв Дух е толкова мощна, защото е отъждествена с Волята на Космоса.

Падението на Луцифер е било именно в това, че той е тръгнал срещу закона на еволюцията или Волята на Космоса. Препрочетете в “Криптограми на Изтока” легендата за Луцифер - това е истина.

По времето, когато Великите Събратя на Луцифер, дошли с Него на нашата Земя изграждат вечното движение; когато Те казват - “защо само Земята, когато са отредени всички светове”, и така създават правилния път за човечеството, когато чрез широка кооперация с далечните светове ще бъде основан истински обмен, Луцифер предпочита да се загради от съседите. Но при единството на Битието, при закона за взаимния обмен всяка обособеност води само до отмиране или смърт. Луцифер обаче може само да затрудни, но не и да прекъсне потока на живота. Именно Неговото въстание и прокарването на плана му за самозадоволяване на земната материя, са предизвикали коректива в лицето на Бялото Братство, Обединение, непознато на другите планети със своята принудителна боеготовност. Както е казано, “борбата на отчаянието промени Носителя на Светлината и неговата рубинена аура се изпълни с алено зарево. Неговите последователи наистина започнаха да прибягват до срамни средства, които само забавят сроковете, но не изчерпват съдбата. Затова доспехите и мечовете на Братството с радост биха могли да бъдат претопени за лабораторни апарати много по-рано и Стълбата на Светлината, звено между Земята и Небето, би могла да бъде много по-близо. Да си спомним последния Велик Учител, приел позорна смърт за това, което отдавна би трябвало да е известно на човечеството!”

Вие ще попитате, как се е създала тази психология на обособеността? Ами вземете за пример всеки едър феодал.

Луцифер е Княз на този свят (Земята) в пълното значение на тази дума. Духът му има в своя потенциал всички тъждествени енергии, присъщи на Земята.

Нормално би било господарят на Земята да извиси материята, изпълвайки нейните частици със съзнанието за единство. Нали Духът на Владиката на планетата преминава през човешката форма като първоучител в овладяването на присъщата й материя, и затова той се явява познавач на свойствата на тази материя. Достойно би било той да бъде ценен приятел на всички новообразования, да няма обратни действия, а само взаимнополезни търсения. Но не така мисли Господарят на Земята, той не желае дружбата на духа. Сега можете да си представите до каква степен Господарят на Земята познава всички коридори! И доколко всяка допълнителна просвета не отговаря на неговия план. Неговите слуги нямат против да научат нещо полезно за себе си и дори се съвещават как да се употребят тези открития във вреда на движението на духовността. Но неговото нещастие е в това, че движенията на духа са много бързи и Източникът на Бялото Братство има огромен резервоар. Все пак, не може да му се отрече, че е изобретателен, особено сега, когато настъпиха сроковете. Сега Вие разбирате колко сериозен и страшен е бушуващият Армагедон! Битката на Светлите Сили с пълчищата на Тъмата.

Вие съвсем правилно разбирате обсебването. Именно, докато има борба, няма истинско обсебване.

На обсебения вече му липсва борбеност и той дори не осъзнава своето обсебване. Но чистото сърце може да не се страхува от обсебване. Искреността не допуска обсебване.

21.01.1936 г.Следва да се помни, по-точно да се знае, че няма нито една книга, в която да не са се промъкнали

заблуди или неясноти, или просто печатни грешки и пропуски. Дори в книгите или писмата на Адептите могат да се намерят на пръв поглед противоречия, които обаче за знаещите не са противоречия, а просто недоизречености. Мирозданието е много сложно и е невъзможно цялото му велико разнообразие да се вмести в няколко формули, приложими за всеки отделен случай. Така и по въпроса за съзвучната душа има много недоизреченост. Не може да се измери с аптекарски везни степента на постигнатата индивидуализация при всеки отделен случай, в едни или други групи низши царства, затова се и взема само средната мяра на тяхното състояние. Общата душа в дадения случай следва да се разбира като съзвучие в примитивните усещания и именно такова съзвучие може да се

50

изрази с термина обща душа, или духовно съзвучие. Нали и Великите Учители често наричат Своята Група - Единно Ego.

Нима Вие се удивлявате, че законът на кармата е наречен от автора на критикуваната от Вас книга

“сляп и заедно с това разумен”? Винаги трябва да се помни за противоположностите, които съществуват във всеки космически закон. Авторът нарича този закон сляп поради неговата неизменност, непоколебимост, когато той действа космически неотменно. Законът на кармата става разумен в действията на човека с пробуден разум. Но низшите царства са подчинени на “слепия” за тях закон.

Владиците на Кармата, насочвайки еволюцията на света, разбира се, преди всичко се ръководят от космическите закони и насочват или съгласуват своята Воля с еволюцията на Космоса, или великата Целесъобразност. Затова Вашият въпрос - “нима Владиците на Кармата са слепи?” - е просто неуместен. Сега за разяснението на автора, че “кармата не действа в течение на първата и последна четвърт от кръга на еволюционното развитие” - и тук няма заблуда, а просто отново недоизреченост. Във всички Учения много малко е казано за състоянието на човека в първите три кръга или дори за първите две раси от нашия Кръг. Все пак от намеците може да се разбере, че първите две раси от Четвъртия Кръг са били в състояние на духовност, но лишени от това, което ние наричаме разсъдък и затова може да се каже, че те сляпо са следвали неотменимия закон на кармата. А в последната четвърт на нашия Кръг, когато човечеството ще се изтънчи и ще достигне състоянието на уплътнения астрал и своята първоначална духовност чрез отваряне на висшите центрове, но вече при развит и просветен разум, то ще завърши своята земна карма за положения Цикъл или Кръг и ще отлети от земята, за да започне нов цикъл на съществуване на друга планета, или пък след период на обскурация на Земята отново ще продължи своята еволюция в новия земен Цикъл или Пети Кръг.

На страниците на този труд може да се намери и сведение за броя въплъщения, допустими последователно в едно и също поле - категоричността на това твърдение при недоизреченост също може да заблуди читателя. Но ако започна да го опровергавам, ще ми се наложи да засегна нещо, което още не подлежи на широко огласяване.

Защо Ви се струва несправедливо твърдението, че “човек може да изпревари своята карма и тогава тя няма да го достигне”? Аз мисля точно обратното, защото, ако не беше така, ние никога не бихме излезли от този омагьосан кръг. Сега ще попитате - как може човек да изпревари своята карма? Ще отговоря - с подобряване на своите мисли и подбуди. Много пъти в Учението е казано, че именно подбудите и мислите ни творят нашата карма, постъпките са второстепенен фактор. Именно мислите създават нашата вътрешна същност. Мислите се отлагат като енергии в нашата “чаша” и аура, и ако тези енергии са очистени и изтънчени, то, разбира се, те ще бъдат в съзвучие или ще привличат само чистото, затова всичко злобно и низко няма да може да ни докосне с пълна сила. Да речем, ако срещнете човек, комуто в предишния си живот сте причинили зло, дори и той да почувства неприязън към Вас, ако Вашата аура бъде достатъчно очистена, проявленията на неговата злобна енергия няма да могат да Ви засегнат в пълна мяра и тя като бумеранг ще се върне при изпращача. Затова е така практичен съветът да се очистват, подобряват и изтънчават мислите и подбудите. Духът носи в себе си своето достижение и своите доспехи. Очистеното и огнено преображение на нашето вътрешно същество ни правят владетели на кармата. Нали приключването на кармата на една планета настъпва, когато всички елементи или енергии в състава на нашето същество хармонично са се обединили в единен устрем и са достигнали съвършенството, положено за дадената планета.

Сега за Андрогина. Обърнете внимание, че това място е поставено в кавички и е взето от моето писмо до автора на книгата. Вече Ви писах, че третият том на “Т. Доктрина” е бил съставен без участието на самата Е. П. Бл. Освен това, не бива да се отнасяме с пълно доверие към записките на учениците, често непроверени от самата Е. П. Бл. Самата аз от личен опит зная какви сюрпризи могат да се срещнат в подобни записки. Затова се каня да напиша в завещанието си, че не нося отговорност за никакви записки, направени уж по мои думи, ако по тях няма следи от моята коректура и нужния подпис.

51

Не разбирам защо Ви се струва невъзможно Христос да нарече “Свой отец” - Непознаваемата Първопричина? Колкото и да е трансцендентна Първопричината, тя наистина е Отец-Майка на всичко съществуващо.

В заключение ще Ви напомня, че да критикуваш е лесно, изкуството е трудно. Ученик, прочел със сърцето си книгите на Живата Етика, трябва да разбере колко важно е да проявява по своя път доброто око. Само с критика никога нищо не се е създавало.

Порицаваната от Вас книга е донесла истинска радост на търсещите сърца и аз съм чувала много трогателни думи и превъзходни отзиви за нея. Грешките, или по-точно недоизреченостите в нея не са повече, отколкото в други писания, към която и област да принадлежат.

Преди да продължи по-нататък, съзнанието на човечеството трябва да вмести онова, което вече е дадено. Защото сега човечеството стои пред пропаст - да бъде или да не бъде? - и затова е много по-важно да се прилагат в живота началата на Живата Етика, отколкото да се знае точният брой въплъщения, допустими в едно поле, или всички степени на духовните съзвучия в низшите царства или, накрая, ще имат ли хората от седмата раса по два гръбнака или по три ноздри!! и т. н.

Така че, не критикувайте, а изследвайте всеки въпрос от много страни, като не забравяте цялото разнообразие и сложност на Мирозданието.

В последното си писмо Вие пишете - “Вие знаете, че каквото и да ми кажете, аз няма да се обидя, а само ще Ви бъда благодарен, това не са думи, а самата истина. Често Ви го казвам, защото съм забелязал, че мнозина твърдят същото, но още при първото указание се обиждат” - тези редове са подчертани от Вас. Отговарям - Блажен сте, ако това осъзнаване Ви е посетило, следователно, този мой отговор няма “да угаси Вашия пламък”, дори ако той е “димящ”. Не е голямо постижение да засадиш градина от обиди. Обидчивостта е все същата самост, преграждаща пътя ни към Светлината.

25.01.1936 г.От цялото си сърце приветствам Вашата мисъл да напишете труд по избраната от Вас тема. Вие

сте прав, че въпросът за религията е много важен. Може да се каже - крайъгълен за настъпващата епоха на предопределена духовност. Затова следва неотложно да се залага в съзнанието на младото поколение правилното разбиране на този най-насъщен въпрос. Самата дума религия, от латинското “religare” означава връзка, именно връзка с Висшия Свят. Нарушавайки тази връзка, човечеството се лишава не само от истинско познание, но и от самото битие, защото животворният Източник на Благодатта храни всички светове. Много одобряваме и плана на замисления от Вас труд и знаем, че Вие ще подходите към всички засегнати в него понятия с цялата си вглъбеност и сърдечност.

Ако представителите на църквата можеха да разберат какво време се задава! Време на велико очистване и творчество на духа, когато обединявайки се, те биха могли с ново еволюционно съзнание да разгледат великия Христов Завет и в светлината на изучаването и съпоставянето с най-древните религии да разберат дълбокия езотеризъм на Христовото Учение, основано изцяло на “Първоначалното откровение”, източника на всички съществували някога учения. Отците на църквата трябва да станат истински духовни пастири на народа, прокарвайки в живота основите на Живата Етика, които се срещат във всяко учение на Светлината. Опасно е да се изостава от растящото и еволюиращо съзнание, опасно е да се отричат откритията и постиженията на науката, които сега, поради натрупващите се събития, остават все още единични прояви. Но не е далеч, иде времето, когато тези прояви ще се обединят и ще се превърнат в неопровержими факти.

Нима ще бъдем като онези невежи кардинали, готови да изгорят Галилей на кладата заради твърдението му, че Земята се върти? В Заветите е нужно да се види именно това, което съвпада с най-новите открития на науката, а не да се поддържа онова, което е било изопачавано и приспособявано за различни цели. Трябва с честност, искреност и просветлено съзнание да се изучават Заветите, отхвърляйки всички по-късни тълкувания, дотолкова затъмнили първоосновата, че действително, “вместо прекрасните Ликове са останали само прашни гримаси”. Затова така приветствам Вашия труд и Вашата дейност, които постепенно и внимателно прокарват в съзнанието на масите очистените основи на великите Завети.

52

Разбира се, грешките по пътя към Светлината са неизбежни, но кой е съвършен? Всичко зависи от качеството им и нашето отношение към тях, от здравината на връзката с Йерархията. Само отреклият се от Светлината и така прекъснал връзката си с Йерархията, може да падне в пропастта. Ужасен е пътят на предателите.

В предното Ви писмо не съм обърнала внимание на последния важен въпрос за страданието на сърцето, отговарям Ви сега.

Страданието във всички случаи може да се смята за благо, защото то изтънчава нашите чувствания и ни научава на велико състрадание. Само радостта не може да даде дълбочина на чувствата, затова е необходимо съвместяването на тези два антипода за завършване на пътя. Вкамененото сърце е недостойно за названието Слънце на Слънцата. Вкамененото сърце, което не откликва с всичките си фибри на радостта и страданията на околните, не може да принадлежи на ученик, тръгнал по пътя на Светлината. Именно, при усъвършенстването цялата гама от чувства дотолкова се изтънчава, че сърцето на високия ученик на последното стъпало понякога прилича на рана, често той физически усеща парещата й болка. Само че, тази чувствителност е не толкова по отношение на себе си, колкото към другите и общото благо, което за някои хора е “празна дума”. Особено тежка е всяка грубост.

Мисля, че мнозина не си дават достатъчно сметка, какво разбират под “вкаменено сърце”. Възможно е те да искат да кажат, че при чести жизнени удари, но при разширено съзнание и осъзнаване на връзката с Йерархията на Светлината ние се научаваме спокойно да приемаме тези вестители, защото разбираме, че или сме ги заслужили, или ще ни бъдат от полза. Именно това е закалката на духа, когато човек от нищо вече не се плаши, а сърцето му с още по-голямо горене се устремява към Йерархията, към носенето на подвига за благо.

Както е казано в Учението: “Спокойствието на съзнанието се постига с познанието на Висшия Свят. Няма по-голяма радост и красота от това да утвърждаваш съществуването на Висшия Свят. Молитвата се е родила от достоверността на осъзнаването на живата връзка с Висшия Свят. Самото разбиране на тази връзка прави човека силен и устремен”.

Вивекананда често е питал своите ученици - могат ли да си представят цялата мекота, цялата нежност на сърцето на Великите Учители? Но състраданието и помощта на Великите Учители, по силата на Тяхното велико знание, се изразява във форми, които често не отговарят на разбирането или желанието ни. Оттук и нередките забележки, които, уви, и аз съм чувала - “Великият Учител е някъде далече и не чува отправените към Него послания”. Няма по-голяма заблуда. Но, за да бъдеш чут, трябва да приложиш искреност и сърдечен устрем.

Възможно е също някои да бъркат постигането на състояние “ваирага” с вкаменяване на сърцето. За тях “ваирага” означава именно вкаменяване, докато в действителност то е отричане от привързаността към плътското, при това отричане най-вече в мислите. Липсата на привързаност към низшите и плътските прояви не е безчувственост. Да не си привързан към храната не значи, че ще престанеш да усещаш глад и т. н. Но при постигане на състоянието “ваирага” човек отдава дължимото на всичко и умее да различава къде то е главно и водещо.

“А вкамененото сърце вече не е сърце, а парче отпадък.” На един мой кореспондент често му се случва да слуша твърде странни твърдения за Учението на

Живата Етика от страна на така наречените дъновисти. Но аз постоянно моля всички да проявяват търпимост към съществуващите духовни движения, никому да не натрапват книгите на “Живата Етика” и най-вече да не влизат в никакви спорове. При някои хора всеки обмен на мнения се превръща в спор и лични обиди. Разбира се, това говори за малка степен на развитие на съзнанието и малко знание. Заветът на Буда гласи: “Почитай своята вяра и не клевети вярата на ближния.” Също и в Брамо-Самадж е посочено: “Нито едно вярване не трябва да бъде опорочено, осмяно или ненавиждано.” Затова духовният учител, комуто неговите ученици приписват произход от Слънчевата Йерархия, би следвало да проявява по-голяма търпимост към другите Учения. С мярката на търпимостта мерим своето съзнание.

4.02.1936 г.

53

Много е добре, че сте отбелязали опасността от обсебване. Посочете също, че често повечето луди са просто обсебени. Може би, ще отделите място и за вредата от низшия психизъм, който също може да доведе до обсебване. В “Огн. Свят” достатъчно е казано срещу психизма. Но едновременно посочвайте висшите пътища, пътищата на сърцето и натрупването на духовен синтез. Може да се каже, че в най-близко бъдеще, когато човечеството напредне в разбирането на тънките енергии, въпросът за медиумизма ще намери правилно решение. Ще бъдат открити условия и методи за опазване на медиумите от външни влияния и въздействия и те ще могат да бъдат привлечени за сътрудничество в научните изследвания.

Много е полезно да се осветляват въпросите на медиумизма и психизма, защото човечеството,

търсейки чудеса и необикновени преживявания, се е отдало в своето невежество на най-черна магия и знахарство. Неотдавна писах по повод на един медиум и цитирах думите на Менли П. Хол, талантлив лектор и писател по въпросите на окултизма в Америка, ще ги препиша и за Вас: “Мъдро е да се посочи разликата между медиума и ясновидеца. За обикновения човек тя не съществува, но за окултистите между тези две фази на духовно развитие има цял период от човешката еволюция. Ясновидец е онзи, който е успял да издигне змията (гръбначния мозък) до главния мозък и със своя духовен напредък е заслужил правото да съзерцава невидимите светове с помощта на третото око или епифизата… Ясновидецът не се ражда ясновидец, той става такъв. Медиумът пък не става, а се ражда медиум. Човек може да стане ясновидец едва след много години, понякога цяла поредица животи на най-строга самодисциплина и усилен и упорит труд, докато медиумът с неголяма практика може да преуспее за няколко дни.” Разбира се, към това следва да се добави, че медиумът е ограничен от низшите слоеве на Тънкия Свят. Именно висшите нива са недостъпни за медиума, защото неговата висша триада не взема участие в проявленията му. “Медиумизмът спира правилната еволюция и трябва да се разглежда като обратно движение.”

Писах също колко пагубни са концентрациите върху някакъв център, препоръчвани в книгите на псевдоокултисти. Защото концентрацията стимулира един център за сметка на останалите, което води до хаос в цялата система на поляризацията им. Този процес предизвиква истинско бедствие в областта на вибрациите, защото нарушава равновесието на установената вибрационна схема. Помните как в Учението е казано за работата на Вл. над всички центрове на ученика, над всичките седем кръга на ясновидство и ясночуване. Вел. Уч. зорко следят състоянието на организма на ученика и никога няма да отворят един център за сметка на друг. Правилното развитие, или еволюцията, е само в хармонията, или равновесието. Отварянето на един или два центъра води само до низш психизъм или до медиумизъм. Механичното писмо също следва да се разбира като известна форма на обсебване, защото при автоматичното писмо обикновено се въздейства на физическия център на ръката и дори на мозъка, затова то е много вредно и честото му използване може да свърши с парализа. Нито един медиум не може да бъде наречен Агни Йог. Само духовността и подвигът ни приближават към приемането на огнената чаша. “Медиумизмът е като капка мътна вода в огнената чаша на Агни Йога.”

За психизма е казано достатъчно и в третата част на “Огненият Свят”. Не зная колко бързо можете да я прочетете, затова ще си направя труда да препиша за Вас две много важни Беседи.

“Медиумът наистина няма отворени центрове и психоокото също е недостъпно за него в съприкосновението с Висшите Светове. Хората погрешно разбират силата на медиума и Ние често скърбим, виждайки как те се увличат по физическите явления. Физическата материализация привлича като магнит. Ние също прибягваме до физически явления, но случаите са съвсем различни. Ние предпочитаме проводника на духа и за съкровени поръчения използваме само него. Архатът понякога чака цели столетия, за да даде съкровено поръчение. Даването на някои поръчения изисква особени комбинации. Ние - Архатите - следваме принципа на целесъобразността. Опитът на майката на Агни Йога се отличава не с яркост, а с космическо измерение. Светът знае за белия Огън, светът знае за невидимата Светлина. Там, където Ние искаме да проявим най-тънки енергии, там Ние действаме само с най-тънки енергии. Там, където Архатът трябва да възложи съкровеното, там Ние проявяваме висша грижа. Там, където Архатът познава вечния закон, там Архатът ликува и явява ликуването на Безпределността. Запишете Моето поръчение като висша съгласуваност на планетата. Съгласуваността

54

на духа и материята е много рядко космическо явление. Човечеството може да каже - ние сме лишени от висшето. Трябва внимателно да се общува с най-тънките центрове.”

365. “Именно унищожаването на докосването до висшите енергии изолира човечеството от Космоса. Как може да се съществува в Космоса, ако не се разбира световната еволюция? Съзнателното отношение към световната еволюция непосредствено включва разбирането на Йерархията като животворящо Начало. Именно психизмът и медиумизмът отвръщат човека от висшите сфери, защото тънкото тяло дотолкова се насища с низши еманации, че цялата същност се променя. Най-трудното се заключава в очистването на съзнанието. Човекът не различава огненото състояние на духовността от психизма. Ние трябва да преодоляваме ужасите на психизма. Именно редиците на тези инструменти се попълват от служителите на тъмата. По пътя към Огнения Свят трябва да се борим с психизма.”

369. “Именно бездната от неразбиране е пътеката, по която върви човечеството. Съвременното мислене показва ограничеността на психическите изследвания. А колко по-напред и по-надълбоко може да се отиде, като се знае за разделението и връзката между трите тела. Защото, ако физическото тяло е вече оформено, то астралното тяло е почти оформено, а най-тънкото, менталното тяло е оформено само при избраниците. Но посветените във висшите огнени енергии и познаващите огнената трансмутация на центровете могат да свидетелстват за огнените явления. Всички други явления трябва да се разделят на две категории. Първата е, когато духът не може да премине над бездната, защото менталното тяло дотолкова не е оформено, че духът не може да се прояви отвъд пределите на низшите слоеве; втората категория е, когато един център се проявява частично. При това трябва да се помни, че Огненият Свят е недостъпен за духа, докато висшите центрове не започнат трансмутацията си. Но над всичко стои духът, запалил своите духовни Огньове, защото неговото ментално тяло твори в съответствие. По Пътя към Огнения Свят трябва тънко да се ориентираме в психическите явления.”

Радвам се, че и Вас привлякоха към кореспонденцията по въпросите на Учението. Носете Светлина, какво може да бъде по-прекрасно от този труд! Вашият отговор … е правилен. Именно, къде можем да се спасим от пространствения огън? При бъдещи катаклизми, разбира се, повече от другите ще пострадат страните, разположени около вулканичния пояс и някои острови. Северът в този смисъл е по-безопасен. За последните две години от земетресението в Индия загинаха над 200 000 души. Около нас през цялото време продължават подземни трусове. Правилно, че нашето единствено спасение и убежище от всички бедствия и от всяко зло е Йерархията на Светлината. Но за това трябва да се установи нерушима връзка и, разбира се, само словесното почитане не е достатъчно, нужен е сърдечен огън.

18.02.1936 г.Всеки воин на Светлината мъжествено приема ускорената разплата на стари сметки. Страданията

при поелите по Пътя на Светлината се преобразяват в чудесни цветове на духа. Разбира се, не се постига лесно душевното освобождение от земните привързаности, но когато пред нас е великата цел на Служенето, когато сърцето гори от преданост към Великия Учител, то и най-тежкото се претворява в радостта на самоотвержеността.

Виждам, че Ви тревожи желанието на някои хора да налагат само своя мироглед. Моят съвет е да приемате тези опити с пълно спокойствие. Предоставете на хората сами да се ориентират. Не бива да се насилва съзнанието, затова проявете търпимост и сдържаност. Нищо не расте така бавно, както съзнанието. За усвояването на всяко ново понятие е необходимо не само осветляването му от всички страни, но и повторението безброй пъти, докато не се получи рисунка в мозъка, както се изрази един от Мислителите. Онези, които не могат да оценят дълбочината и цялата космопространственост на мисълта, разкриваща се в Учението на Живота, и постоянно променят своя път, не са готови за приемането на Огненото Учение. Затова би било не само непроизводителна загуба на време да бъде убеждавано, но дори е престъпно да се насилва неустановеното съзнание. В Учението се посочва, че дори за съгласните не бива да се губи много време. Нека първо покажат приложението на първия зов. Недостойно е многократно да се спуска съда в празен кладенец. Но, ако се намери ценен човек, към него трябва да приложим цялата си търпимост, цялото си търпение, за да асимилираме с внимателни докосвания съзнанието му за съвместна работа. Трябва много внимателно да се разширява съзнанието.

55

Само органичното развитие и разнообразието от постъпления ще обусловят действителното нарастване на нашата съкровищница.

Напълно съм съгласна с Вас, че допускането на нездрави елементи в езотеричната група или в Управлението представлява сериозна опасност. Трябва да се борим с това зло и тактично да отстраняваме разлагащите елементи. Старайте се да приемате само изпитани лица, усвоили със сърцето си основата на Учението - а именно, сърдечната преданост към Йерахията на Светлината, без което не може да има истинско разбиране на Учението, защото само тази сребърна нишка на сърцето свързва нашето съзнание със Съзнанието на Учителя. На лицата, отхвърлили необходимостта от осъзнаване на водещото начало на Учителя, би могло да се каже, че наблюдаваното навсякъде днес повсеместно разтление е следствие от отричането на авторитета във всички области на живота. Неуморно ще повтарям думите от Учението:

“Какво може да съществува без понятието за водещо начало? Вселената е наситена, съществува и се крепи само на този велик принцип. На какво иначе се основава еволюцията? Затова всеки отричащ Йерархията отрича и еволюцията. От всички принципи, водещи към разширяване на съзнанието, принципът на Йерархията е най-мощен.”

Нашият черен век се отличава именно с всякакви отрицания и преди всичко с отричане на основите на Битието. Изгубено е разбирането на жизненото и водещо понятие Учител и това е породило, от една страна, хаотичност в мисленето и разпуснатост на нравите, а от друга, е позволило на фанатиците да насадят кумири, като са затворили Великите Учители на човечеството зад позлатена ограда и са ги обгърнали с недосегаемост и напълно безсмислена параферналия20. Така живата сърдечна връзка с Висшия Свят е била нарушена поради все по-голямото невежество на по-късните последователи.

Разбира се, онези, които твърдят, че “никакви Учители не ще ви освободят, а само вие самите”, просто повтарят една от многото подобни формули в източните учения и книгите на Живата Етика. Именно - “всичко трябва да бъде извършено с човешките ръце и крака”. Никой не може да насилва съзнанието ни за възприемане на истина, още недостъпна за него. Само нашият вътрешен стремеж може да извърши необходимата трансмутация. Цялата източна мъдрост твърди, че само с лични усилия и упорита работа над себе си се постига познанието и овладяването на истината. Но същата мъдрост гласи, че “Учителят е водещ маяк и спасително въже при трудните планински преходи. Приелият водачеството на Учителя ускорява своя път”. Облекчавайки и ускорявайки своя път, той може съответно да облекчи и пътя на ближния си. Ще цитирам любимия си § 84 от “Агни Йога”:

“Ще спомена малкия индус, познал Учителя. Ние го попитахме: “Нима слънцето ще потъмнее за теб, ако го видиш без Учителя?” Момчето се усмихна: “Слънцето ще си остане слънце, но при Учителя ще ми светят дванайсет слънца”. Слънцето на Индия ще грее, защото на брега на реката седи момче, познало Учителя”. Може да се добави: “Ако варварин посегне на Учителя, кажете му как нарича човечеството разрушителите на книгохранилища”.

Казано е още: “С кого укрепват мислите? Само с гуру. Той е като скала, под която можеш да се скриеш от лошото време. Почитанието на Гуру е пътят към Висшия Свят. Но хаосът не търпи изграждане. Трябва да насочваме мисълта си към устоите, за да бъдем неподвластни на вихъра.”

Бедното човечество, стигнало до задънена улица със своя едностранчив материалистичен мироглед (църквата също служи на материалистичните устои и потребности), повече от всякога се нуждае от осъзнаването на Висшия Свят и водещото начало на Гуру-Йерарха. Човечеството боледува от липса на самодисциплина и хаотичност в мисленето. Срещу водещото начало, срещу дисциплината, срещу сътрудничеството въстават преди всичко вчерашните роби. Само царят на духа разбира какво е Йерахия, защото, за да царстваш, трябва първо да умееш да се подчиняваш. Принципът на водещото начало трябва да се утвърди в съзнанието на човечеството, ако то иска да прогресира. Разбира се, всеки фанатизъм е ужасен, защото е изчадие на невежеството и води до нетърпимост и омраза. Той е антипод на истинската преданост и почит.

Всеки индус знае какво е предаността към своя Гуру. И ние знаем, че всички величествени концепции и цялата красота на източната мисъл израстват именно от приемствеността и последователността в безпределната Верига на Йерархията, всяко звено на която е изковано с

56

безгранична преданост на ученика към своя Гуру. Изтокът нарича учителя, отказал се от Йерархичното Начало, сухо дърво, лишено от корени. Да се лиши духа от почит към великото понятие Учител е равносилно на духовно самоубийство. Великите Учители са нашата храна, ако не я приемаме, загиваме не само ние, но и цялата планета.

Разбира се, ако Великите Учители започнат насилствено да изливат своите лъчи, то без възприемане от наша страна, ние просто ще бъдем изпепелени. Във всичко е нужна взаимност, съответствие и съизмеримост. Цялото битие се основава на взаимен обмен и сътрудничество. Затова онзи, който се обособява и се ограничава единствено със самия себе си, е осъден на смърт, както духовна, така и физическа. Ако някой полага само една основа, градежът му не е здрав и няма да издържи срещу задаващия се вихър.

Затова попитайте всички колебаещи се и спорещи - прочели ли са книгите на Учението на Живота? Ако кажат - да, изпитайте ги. Могат да се открият големи изненади. Потресаващи са незнанието и неразбирането на най-примитивните основи на духовното развитие! И само като си помисли човек, че векове наред Основателите на религии от цял свят са залагали връзката с Висшия Свят като основа на Битието! А нашият черен век завършва с призиви за разрушаване на тази единствена спасителна връзка!

Откъсването от Висшия Свят е довело нашата планета до ръба на гибелта. Нужни са най-неотложни мерки, за да се върне човечеството към разбирането на основите на Битието и величието на човешкото предназначение.

7.02.1936 г.Вероятно си спомняте как Шюре в книгата си “Великите Посветени” се опитва да направи от героя

на Рамаяна, най-чистия индус Рама от страната Айодхя, келт и друид. Същият автор преоблича и евреина Моисей като египтянин! Шюре трябва да се чете предпазливо.

С последната поща получих въпроси и критика на статията “Слънчевият Път”. Критикът обръща внимание на разминаването на тази статия с Учението на “Живата Етика”, на това, че много места в нея съвпадат с проповедите на Кришнамурти, отричащ Йерархията и отбелязва също “почти точното повторение на думите на щайнеристите…” Ще трябва да отговоря и да посъветвам младия критик да се научи да чете със сърцето и с ума, а не само с очите, ако иска да придобие истинско знание. Не е пропуснал да порицае и Вивекананда. Критикът е твърде смутен от наставлението му за сдобиване с богатство, тъй като книгите на “Живата Етика” порицават стремежа към лично облагодетелстване. Но критикът пропуска това, че, говорейки за дълга на гражданина, Вивекананда има предвид придобиването първо на знание, а после на богатство. В това после е целият смисъл. Когато има знание, според индусите, богатството става благо, защото тогава то служи не за лични цели, а за общото благо. Така хората четат мъртвата буква, без да се замислят за смисъла на написаното.

Защо мислите, че съм против поместването на биографията на В. И. Крижановска? Относно

светостта аз, разбира се, имам друг критерий, но тя несъмнено е достойна за уважение, защото, както Вие справедливо пишете, нейните книги са дали своя принос. Безспорно е също, че нейната серия “Магове” е несравнимо по-талантлива и по-богата на верни сведения от много романи на окултни теми, излезли по-късно.

Радвам се, че сте се убедили в ниското качество на някои медиуми. Мога да потвърдя верността на

сведенията на г. Л. Обикновено хората забраняват на другите това, което за самите тях представлява особен интерес. Защото сега е невероятно разпространено всякакво магьосничество и евтин спиритуализъм. Затова е така важно разпространението на книгите на “Жив. Ет.”, разкриващи вредата от такива действия.

В едно свое писмо Вие ми писахте за учен, който изследва предаването на мисли на разстояние. Такива изследвания са повече от навременни. Аз бих Ви посъветвала да се запознаете с тях и ако те заслужават, да ги поместите във Вашия сборник. Сега този въпрос занимава много напредничави умове. В Америка, в Дюк Университет, проф. Рейн вече 30 години прави подобни опити със своите

57

студенти и е постигнал забележителни резултати. Неотдавна той издаде книга за своите опити и наблюдения, ние си я поръчахме. Ще я прочетем и ако намерим нещо интересно, ще го споделим с Вас.

Вие писахте, че споменатият от Вас учен подхожда към този опит само от чисто материално-научната страна, аз не бих нарекла това негов минус. Бих взела резултатите от неговия опит така, както той ги е дал, а после в подобни опити би могло да се въведе и наличието на духовния фактор, осъзнаването на психичната енергия, и да се съпоставят резултатите от двата метода. Такава съпоставка може да бъде поучителна. Разбира се, в подобен опит би следвало да се отделят в специална група определени медиуми, което изобщо не е така лесно, защото често медиумистичните способности са в скрито състояние и се проявяват едва при повторни тласъци. Между впрочем, опитите на проф. Рейн са установили интересния факт, че медиумите далеч не са най-добрите приемници при предаването на мисълта на разстояние.

Именно сега е ред на науката да възвести новото разбиране за духа. Съвременната църква ни отвърна от Висшия Свят, съвременната наука ще ни приближи до него.

Цитирам § от книгата “Живата Етика”:“Вие знаете за много опити за четене на мисли. Разкажете ги на западните хора, те нямат

представа доколко това психологично свойство е присъщо на Изтока, от невежество го наричат дори суеверие. Междувременно, ако мисълта е органично създание, тя може да бъде открита. Дори елементарните физически прибори могат да улавят напрежението на мисълта. Дори термометърът и електрическите прибори реагират на възникването на мисъл. Мисълта даже променя температурата на тялото, дотолкова психическият апарат доминира над физическия. По-точно е психическият апарат да се нарече част от физическия. Съществува прибор, записващ потока на мислите, също така той се отразява на излъчването (на аурата) и чрез сравнителен метод може да бъде конкретизиран. Малко са все още опитите да се свърже механиката с психиката. В същото време Вие знаете как научното отношение към психиката облекчава и преобразува цялото съществуване. Необходимо е да се обърне неотложно внимание на възможностите на психическия апарат.”

Пишат ни от Харбин, че там е забранено да се чества паметта на Лев Толстой. Докъде още може да

се стигне! Средновековие и това си е!

18.02.1936 г.В изпратената до Вас книжка - “Окултна Анатомия на Човека”, са цитирани няколко интересни

забележки за кръвта. Научно е установено, че кръвта на всеки човек е напълно индивидуална. Кристалите й имат геометричен строеж, който е различен у всеки. Както казва Менли Хол - “историята на душата на човека е записана в неговата кръв; мястото му в процеса на еволюцията, надеждите, страховете и т. н., всичко това е регистрирано върху етерните форми в потока на неговата кръв”. Анализът на кръвта също ще даде много по-точна система за установяване на престъпленията, от съществуващите днес методи. Интересно е да се отбележи, че коефициентът на кръвта на някои народности, според съществуващата вече нагледна таблица, е почти еднакъв. Докато съставът на кръвта на други народи рязко се различава помежду си, например според същата таблица - кръвта на руснаците и на англичаните.

Колкото до култа на котката и някои птици в Египет, то несъмнено обожествяването на животни в

очите на масите се е налагало с определена цел. Най-често то е имало чисто практическо и охранително значение. Например убийството на свещената птица ибис се е наказвало в Египет със смърт. Но ние знаем, че Нил е бил пълен с крокодили и долините на Египет са гъмжали от отровни змии, отнасящи хиляди жертви, и единствено птицата ибис е убивала тези змии и е унищожавала крокодиловите яйца, предотвратявайки по този начин прекаленото размножаване на тези чудовища.

Обожествяването на кравата в Индия и забраната да я убиват също са били предизвикани от необходимостта да се предпази това толкова полезно животно от изтребване. Известно е, че в най-древни времена подобно обожествяване не е имало и населението на Индия се е хранело с месото на тези животни.

58

Котката в Египет пък е била много полезна срещу нашествието на плъхове и мишки. Освен това, тя притежава голям запас от животински магнетизъм и може да служи за призоваване на низши сили. Защото и в Египет е имало немалко чернокнижие. Борбата между бялата и черната магия е започнала от незнайни времена. Тези два противоположни лагера вече напълно са се определили в Атлантида.

Вие знаете, че в книгите на “Живата Етика” има параграф за свещените животни. Казано е, че така наречените свещени животни са били не божества, а естествено следствие от местните условия. И днес хората често говорят за свещен дълг, имайки предвид не религиозните обреди, а някакво полезно, нравствено действие. Условията в древността често са изисквали особено внимание към някои животни или дървета и растения. Свещено означавало неприкосновено. Така се е охранявало нещо необходимо, рядко.

“Същата тази охрана съвременните хора наричат резервати, затова трябва много внимателно да се отнасяме към неясните понятия. Толкова много неща са смесени в областта на религията, че поради отдалечеността на различните епохи повърхностните наблюдатели изобщо не могат да различат основата от наслоенията. Храмът и днес е сборно място, където наред с обредите се извършва покупко-продажба и се гледат местните съдебни дела. Наслояването продължава до ден днешен, затова да не бъдем прекалено строги към животните и прочие забравени символи на древността.” Към тези редове, както виждате, няма какво да се прибави.

1 Вж стр. 326 в “Писма на Елена Рьорих”, том 1.2 Вж стр. 60 в “Писма на Елена Рьорих”, том 1.3 Светоносец, Носител на Светлина (лат.)

4 “Добротолюбие на славянском языке”. Изд. на Сретенски манастир, 2001.5 Вж “Притча за питащия” в: “Криптограми на Изтока”, ИК “Лада”, София, 1993.6 Става дума за семейство Луис и Нети Хорш, най-близки доверени сътрудници на семейство

Рьорих в САЩ, членове на езотеричен кръг. Луис Хорш оглавява Рьорихови учреждения в Ню-Йорк, отговаря за финансовата дейност. Впоследствие изменя своите позиции. Чрез редица машинации Хорш за една вечер изнася от музея всички картини на Рьорих (повече от 1000), сменя ключалките, унищожава архивни документи, включително документа, удостоверяващ решението на основателите на музея - семейство Рьорих - за предаването му на държавата.

7 Изход, 3:2. 8 Евангелие от Марка, 5:25-30.9 Представители на религиозно-философско течение, обединяващо раннохристиянски религиозни

догмати с религиите на древния Изток, а също с неоплатонизма и питагореизма. Главни гностици са Валентин от Египет (II в.), Василид от Сирия (II в.), Маркион, Симон Магът.

10 В древногръцката митология Лета е реката на забравата в подземния свят; прен. - да изчезна безследно, да бъда забравен.

11 Богослужение, поклонение; почит, уважение (хинди).12 Буквално: “предан на бога” (санскр.). Братовчед на Буда, високо уважаван член на будистката

община. Осем години преди смъртта на Буда обаче пожелава да стане глава на ордена и планира убийството на Буда. Опитът му пропада. Според легендата той е осъден на дълги мъчения в ада.

13 Ядро (лат.)14 Вж Рокотова, Наталия (Елена Рьорих), “Основи на будизма”, ИК “Славена”, 2000, с. 12, 17.15 Членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея,

отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредност.16 Членове на партия в древна Юдея от средите на управленската йерархия, които признавали само

писания закон; противници на фарисеите. 17 Евангелие от Матея, 7:22-23.18 Евангелие от Йоана, 10:8.19 Джон Милтън (1608 - 1674) - англ. поет, публицист и политически деец. Сред най-добрите му

творби са поемите “Изгубеният рай” и “Възвърнатият рай”. Преди Милтън името Луцифер никога не е

59

било синоним на Дявола. То става такова в поемата “Изгубеният рай”, публикувана през 1667 г. Тази волност лежи изцяло на съвестта на метежния поет.

20 В случая: бюрокрация, чиновничество, бумащина.

----------------

22.02.1936 г.“Могат ли високите духове да боледуват и дори да се заразяват?” Разбира се, да, ако задачата им

изисква да бъдат в постоянен контакт с хората. Защото високият дух непрекъснато отдава част от своите сили на околните и на идващите при него, и колкото и да е огромен запасът му от психична енергия, при прекалена щедрост този запас може временно да намалее. Тъкмо тези минути на изтощение са много опасни, защото преградната мрежа на аурата, като не получава излъчвания от запаса, подхранващ нашите центрове, се разрушава и микробите на заразата могат да проникнат в най-слабото място. Ето защо в книгите на “Живата Етика” така настойчиво се говори за опазването на преградната мрежа. Ученикът, постигнал известна степен на духовно развитие, не може да остава дълго в отровната атмосфера на градовете и трябва да излезе сред природата, за да натрупа прана и да води повече или по-малко уединен живот. Христос, Буда и другите велики Подвижници често са се оттегляли в пустинята и не са оставали дълго на едно място. В Евангелието от Марк, 5:25-34, се посочва как Христос, изчиствайки и изцелявайки болните, е усещал загуба на сила. Когато страдащата жена се докосва до дрехата Му - “Иисус почувства в Себе си, че силата излезе от Него…”

Така и съвременният подвижник на Индия Бхагаван Рамакришна през цялото време на своето учителство е бил постоянно заобиколен от хора и, докосвайки се до всички, идващи при него, често болни от злокачествени заболявания, е отдавал силите си извън всяка съизмеримост, вследствие на което заболява от нещо като рак на гърлото и това го погубва. Интересно е да се отбележи, че именно тази болест е изкушила някои слаби умове да се усъмнят в духовната му висота. Защото невежеството предполага, че високият дух при всякакви условия е защитен от заболявания и опасности. Но ние знаем, че камъкът, който Девадата хвърля от скалата върху минаващия Буда, макар и да не го е убил, все пак е наранил пръста на крака Му. Има сведения и за това, че Владиката Буда често е изпитвал силни болки в гърба. Също и в “Писма на Махатмите” се отбелязва, че Учителят К. Х. при основаването на Теософ. Друж. в Индия след досега си с аурите на хората е трябвало да се оттегли за няколко седмици в пълно уединение. Така всяко ниво на съществуване се подчинява на свои закони и нарушаването им води до съответните последици.

Сега за огньовете на Св. Елм. Огньовете на Св. Елм са светлини, съпровождащи електрическото

изпразване в атмосферата; обикновено то се появява по време на буря във вид на светлинки върху предмети с остър връх, например по камбанарии, мачти на кораби и т. н. Тези светлинки се съпровождат от звук, нещо като пращене или съскане. Моряците в Средиземно море са избрали Св. Елм за свой патрон и приемат тези светлинки като видим знак за неговата защита. Макар огньовете на Св. Елм и проявите на така наречения необгарящ огън да имат като обща основа космическото електричество, качеството на последния е със съвсем друго значение…

Има достатъчно свидетелства за такъв необгарящ огън, мога да приложа разказа на един очевидец. През 1933 година ни посети тибетският лама Карма-Дордже; беседвайки на различни духовни теми, той ни разказа между другото за посещението си при знаменития отшелник Кшетрапа в пещера, намираща се в околностите на селцето Шасрегтог в източен Тибет. Според местните предания за появата на отшелника в тази пещера помнели още прадедите на днешните жители и оттогава външността му не се е променяла. Като всички отшелници от този тип, той не носи никакви дрехи, косите му го покриват като плащ до самата земя. Кожата му е тъмна, казват, че не е тибетец, макар че знае всички местни наречия. В пещерата, където живее, има няколко помещения, в последното се намира едно сухо дърво и подът е покрит сякаш с мека пепел. Местните жители свидетелстват, че около неговата пещера дори при най-силните снеговалежи няма сняг. Те твърдят също, че той нееднократно е спасявал тяхното село

60

от епидемии. Несъмнено този отшелник притежава много сидхи, живее в сурова самота и допуска до себе си малцина избрани.

Лама Карма-Дордже, присъствайки на негов разговор с посетители, отбелязал следната интересна подробност. Преди да даде отговор на зададен въпрос, Кшетрапа полушепнешком запитвал сякаш невидимо присъстващите Висши Сили и после предавал техния отговор. Седейки в своята пещера, той можел да предизвиква необгарящ огън, духайки около себе си, при което огънят отначало се стелел по земята, а после се съсредоточавал върху сухото дърво в дъното на пещерата. Лама Карма-Дордже сам докосвал ръце до този огън и не получил никакви изгаряния, а усещал само приятна топлина.

По време на беседата си с отшелника ламата му казал, че страда от мъчително главоболие и го помолил да му даде един свой косъм като защитен талисман. Кшетрапа като че ли се възмутил, грабнал тоягата си и здраво го ударил по главата. Силата на този удар изхвърлила ламата от пещерата и той се търкулил в подножието на хълма. Като се свестил, за свое учудване той не намерил и най-малка драскотина или следа от удар по себе си. След това необикновено лечение главоболието му напълно изчезнало.

За същия отшелник пише и посетилият тези места европейски пътешественик Арнолд Хейм в книгата си, издадена през 1933 г. Посетила го е и известната пътешественичка из Тибет г-жа Дейвид Нил, но отшелникът не я допуснал до себе си. Показал се на входа на пещерата и строго я заплашил с тоягата си.

Разбира се, посетилият ни лама е изключение между така наречените садху. След кратко пребиваване у нас една сутрин ламата дойде да се сбогува, като каза, че трябва да бърза, защото Учителят му, който живее в планините на Тибет, около свещената планина Кайлас, го зове, той е чул неговия зов. След половин година ламата отново се върна в нашия край и каза, че Учителят му е починал, той не успял да стигне навреме. Сега той се е оттеглил от света за десет години в пълно усамотение, а като изтече този срок ще стане учител.

Изпълнявайки завета на своя учител, Карма-Дордже никога, дори при най-дълги преходи не носи повече от два фунта храна и две рупии1 в джоба си. Той имаше много забележителни видения по време на пребиваването си у нас. Моят син нарисува портрета му, изпращам Ви фотография на тази картина. Който е запознат с типа тибетски лами, трябва да признае, че лицето му е необикновено.

Прилагам и изрезка от вестник за един факир, оставен без храна и зазидан за 42 дни. Лично на мен такива постижения не ми се нравят. Сега са нужни решителни човешки действия на земно ниво, а не откъсване и заминаване в небесните сфери. Това са своего рода дезертьори, напуснали лагера на светлото войнство на Армагедона.

Нима не сте чували нищо за София Ковалевска, гениалната математичка, нашата руска гордост? Някога съм чела автобиографията й на фр.език, която обхващаше само нейното детство и юношество. Следващия период от краткия й живот е описан от нейна голяма приятелка, известна шведска писателка. Разбира се, по стар руски обичай гениалните й математически способности трябваше да бъдат оценени първо в чужбина и едва след целия й изключителен задграничен триумф, малко преди смъртта й, а може би - както по-често се случва - след смъртта й, тя бе избрана за член на С. Пб. (Санкт-Петербургска - бел. прев.) Академия на Науките!! Така в разпознаването на своите незаменими ценности нашата родина упорито, векове наред продължава да прилича… Но идващата епоха ще съумее да опази носителите на истинските ценности.

Прилагам кратка бележка за Ковалевска от Брит. Енциклопедия. София Ковалевска (1850 - 1891), рускиня, велика математичка, родена в Москва на 15 ян. 1850 година. През 1868 година се омъжва за младия студент Владимир Ковалевски, след което заедно с него заминава за Германия да продължи обучението си по математика. През 1869 година учи в Хайделберг при Фон-Хелмхолц, Кирхов, Кьонигсбергер и П. Дю Боа-Реймонд, а през 1871 - 1874 г. се занимава частно с Карл Вайерщрасе в Берлин, защото жените не са били приемани в Университетите. През 1874 година Университетът в Гьотинген я удостоява със званието доктор “in absentia” за трите, изпратени от нея дисертации, едната от които, свързана с теорията за “частичните диференциални уравнения”, е сред най-забележителните й работи.

61

След лекциите си в Стокхолмския Университет през 1884 година Ковалевска е назначена там като професор по настояване на Густав Митаглефлер, също ученик на Вайерщрасе. Заема тази длъжност до смъртта си. През 1888 година тя достига върха на славата си. Френската Академия й присъжда Приз Борден на конкурс, в който участват всички светила на математиката. Задачата, предложена на конкурса, била - “да се усъвършенства в един важен пункт теорията за движението на плътно тяло около неподвижна точка”. Тази задача е била предлагана и по-рано, в продължение на шест години, от Берлинската Академия, но безуспешно. Решението на Ковалевска е толкова блестящо, че сумата на Приза е удвоена, за да се подчертае необикновената й заслуга пред науката. За съжаление, Ковалевска умира на 10 февруари 1891 г., когато достига върха на своята известност и получава признание дори в своята страна, където е избрана за член на С. Петерб. Академия на Науките. - Обърнете внимание на това дори.

Вие питате - как е решавала задачите Ковалевска? Разбира се, с помощта на огнената мощ. В автобиографията си тя казва, че в детството решенията на най-сложните задачи понякога се появявали в мозъка й мигновено, а понякога е виждала цифри и формули, сякаш написани пред очите й. Разбира се, тя много се е трудила, както се вижда от биографията й, но несъмнено е също, че докосването на огнения лъч, който е събуждал нейната ”чаша” и е извиквал забравеното, не е било рядко явление.

Сега ще Ви разкажа случай от моя живот. В ранната си младост се занимавах с музика, към която имах особени наклонности. Веднъж ми престоеше публичен изпит, където трябваше да изпълня няколко музикални произведения, включително прелюдия и фуга от Бах. Но обстоятелствата вкъщи се стекоха така, че не успях да разуча най-трудното, фугата от Бах. Оставаше само един ден до изпита. Отчаяна седнах на рояла, като отлично знаех, че да се разучи и да се наизусти Бах за един ден е немислимо, но все пак реших да направя всичко, което е по силите ми. Изсвирих я няколко пъти по ноти и реших да изпробвам доколко съм я запомнила - и тук стана чудото, цялата фуга се появи ясно пред мен и пръстите ми сякаш сами се движеха по клавишите, отначало докрай без нито една грешка и с необикновено въодушевление аз изсвирих и прелюдията, и фугата. Но освен необичайността на мигновеното заучаване, когато изпълнявах тази фуга на изпита пред целия професорски състав, аз отново се изпълних с особено вдъхновение и бях възторжено приветствана от професорите. Този случай също беше проява на огнения лъч. Лъчът докосна “чашата” и в паметта възникна нещо отдавно познато.

Да се върнем на Ковалевска. Тя била не само гениална математичка, но и прекрасна писателка. Доколкото си спомням, автобиографията й е написана забележително. Романът “Нихилистката Вера Воронцова” и “Сестри Раевски”, незавършеното произведение “Voc Victis” свидетелстват за голямата й литературна дарба. Баща й, артил. генерал Корвин-Круковски, бил твърде богат калужки помешчик. Ковалевска имала по-голяма сестра и по-малък брат. Сестра й, вероятно много красива, също била талантлива писателка. Достоевски често посещавал тяхното семейство и се възхищавал от литературния талант на по-голямата сестра. Самият той бил обект на детско обожание от страна на Соня, но уви, любовта му принадлежала на по-голямата й сестра, която не споделяла тези чувства. В автобиографията й трогателно са описани страданието и ревността на детското сърце. Самата тя в живота си била нещастна. Бракът й с Ковалевски бил формален, колкото да придобие известна свобода и да има възможност да замине зад граница да учи. Но той приключил драматично.

На другите Ви въпроси ще отговоря малко по-късно, Битката на Силите на Светлината с тъмата се

разраства и придобива ужасяващи размери.

17.03.1936 г.Трудно е да се установи дори средната продължителност на пребиваването в тънкия свят между

въплъщенията на човек със средно културно развитие… защото циклите на еволюцията следват в ускоряваща се прогресия и ако в предишната и в началото на нашата пета раса интервалите от време между въплъщенията са били огромни, то сега те силно са намалени и може вече да се говори не за стотици, а за десетки и дори отделни години. През последните столетия между учениците на Великите Учители също се наблюдават много бързи въплъщения вследствие на особени причини; съзнанието на

62

човечеството се нуждае от спешни промени. Затова би следвало да се подчертае още по-силно необичайно страшното време, в което живеем и приближаването на огнените енергии към земните сфери за изчистване на нашата планета от обгърналата я тежка атмосфера, породена от човешките престъпления. Може да се посочи, че именно това приближаване на огнените енергии ще позволи ново сближение на световете и хората ще станат свидетели на много необикновени феномени в природата. Във връзка с това сближение ще се ускорят и превъплъщенията и все по-често ще се появяват деца, помнещи своето минало, което лесно ще може да се провери, защото свидетелите на този живот ще бъдат още живи. Също ще зачести появата на деца- феномени, а и науката ще се обогати с нови забележителни открития. Именно изменението на пространствените лъчи ще даде обновяване на съзнанието и ще позволи нови сближения между световете. Новият Свят наистина идва в доспехите на новите лъчи.

Ако не се страхувате от нападки, споменете за Армагедон. Абсолютно необходимо е съзнанието на хората да проумее в какво сериозно и опасно време живеем. Защото повечето хора отричат дори възможността за тази Битка. Това невежество е много вредно.

Може да се съжалява, че са толкова малко онези, за които е ясна цялата страховитост на времето, в което живеем, защото Битката между световете на Светлината и тъмата е наистина ужасна.

1) Не може да се твърди, че “астралната светлина е по-слаба от слънчевата светлина”, защото те не могат да бъдат сравнявани. Земната, слънчевата светлина е рязка и груба, а сиянието на астралната светлина във висшите слоеве, разбира се, превишава нашата земна представа за светлина. Ще цитирам параграфи от “Огненият Свят”:

“Светлината на Тънкия Свят няма отношение към земното разбиране за слънчева светлина. В низките слоеве затъмнените съзнания творят мрак, но колкото по-високо е съзнанието и мисълта, толкова по-светло е неръкотворното сияние. Жителите на тънкия Свят виждат и Земята, и светилата, но земните светлини се претворяват от съзнанието другояче. Също и мислите в тънкия свят - макар че се основават на същата енергия, процесът им е своеобразен. Законът на равновесието нормира мислителните ексцесии.”

Мъглявите мисли няма да дадат нищо друго, освен трепкащи очертания. Във всичко са нужни яснота, сила и оживотворяване с огън.

2) Всичко си има своите закони и условия. Така, когато на Земята в помощ на човечеството са

дошли високите Същества от други висши планети, за това са спомогнали и космическите условия. Един от тези Високи Духове се е върнал на своята планета, за да организира размяната на информация със земната Твърдина на Братството и да намери възможности за мисловни съобщения и изпращане на нови елементи, които не се срещат в атмосферата на нашата планета, но спомагат за разреждането на насъбралата се тъма. Всички подобни възможности се дават с упорити опити, търсения и сътрудничество на Величайшите Духове на двете планети. Възможностите и откритията са наистина безпределни!

Разбира се, Планетарните Духове от нашата слънчева система действат в пълно съгласие, защото Те всички заедно творят Волята на Космическия Магнит и се намират във връзка помежду си, но за всяка възможност е необходимо наличието на определени космически условия. Безспорно, предвид особените планетни съчетания или космически срокове, някои условия за контакти са облекчени. При такова приближаване на огнените енергии към Земята е възможно и привличането на Високи Посетители от Висшите сфери на нашата планетна верига към сферите, близки до Земята. Армагедонът изисква участието на всички сили от невидимите светове в Битката. Величайшите Духове общуват помежду си и действат в пълно сътрудничество, като за това не е нужно да се намират на определено място.

Сега за Йехова. Йехова не винаги означава планетен Дух на Сатурн. Всички подобни символи имат много значения и често едно наименование е покривало редица понятия или заместители. Езотерично Йехова означава Елохим. Вярно е също, че еврейският народ се е зародил под лъчите на светилото Сатурн, засега не мога да доверя повече на хартията.

63

Битката е много страшна и предателствата са многобройни и разнообразни. Всички предателства само потвърждават вечния закон за тясната проява на двете начала. Където има висша светлина, там е и висшата мяра на тъмата. Казано е: “Вие обръщате внимание на световните безредици, но това е само началото. Всички тъмни се стремят към тъмното, а пламват онези, които съдържат искрата на Светлината. Времето е велико!”

В Учението на Живота е казано: “Победата може да стане очевидна след известно време, но трябва да се приемат всички фази на Битката. Да не забравяме, че на Наша страна се събират най-добрите Сили. Така може да стане приближаването към следващото стъпало. Самите служители на тъмата ще се постараят да укрепят успеха. Трябва да се разбере доколко е наближил срокът, за да не се отложат новите възможности. Не може да се противодейства на Силите на Светлината. Щом силите на тъмата сами поемат черната работа, нека я вършат. Вече са засегнати най-големите имена и понятия. Всичко може да върви напред, само когато се разширява. Разбира се, битката е ужасна, разбира се, всеки ден биват призовавани Нови Сили, Невидими. От тяхното приближаване към земната сфера могат да се появят най-неочаквани напрежения. Да приемем Битката със силата на всички Наши участници. Обединението ще бъде непобедимо знаме. Кой ще проумее Нашето напрежение? Кой ще отчете мащабите на полесражението? Обединените ашрами, крепостите на духа, са необходими, както никога досега. Това, което става в една държава… има две имена - кръстоносен поход за едната страна и сатанинска злоба за другата. Греши, който мисли, че това е случайност. Учението никога не е навлизало в света без борба. Нека то навлезе както винаги, иначе хората ще го забравят. Но представете си размера на борбата, в която участват всички планети.”

Така с цялото си мъжество и тържественост да вземем участие в битката на Светлината с тъмата. Когато връзката с Йерархията на Светлината е здрава, всичко ще се превърне в полза. За да се издигнем на ново стъпало е необходимо да приемем боя и да преодолеем трудностите. Изпиването на чашата с отрова на последните стъпала е неизбежно и предателството трябва да подчертае пътя на Светлината. Така да приемем и това посвещение.

Ние знаем, че “предателството трябва да се разлага бавно”. При някои обстоятелства това, разбира се, е най-мъдрото решение. Животът е толкова сложен! Обикновено хората изграждат разсъжденията си само върху известните им очевидности и обстоятелства и изобщо не отчитат цял ред най-важни фактори, които усложняват или разрешават протичането на едно или друго дело или събитие. Но съзнанието на Великите Учители, което пребивава на три нива или три свята, вижда както зараждането на причините, така и техните следствия. Затова ние с пълно доверие към висшата мъдрост можем спокойно да наблюдаваме различните фази на всичко, което става. Знаем също, че за мнозина опасността е спасение. За някои събития дори може да се каже, че колкото е по-опасно, толкова е по-добре. Опасността ще помогне много неща да се изживеят по най-бърз начин. Но да помним за знаците на благоденствие над нашата страна и да не се страхуваме. Много наблюдатели могат силно да сгрешат в своите сметки или, както се казва, да заложат на губещия кон.

Да бъдем на тази страна, над която се разпростира щитът на Светлината и няма да сгрешим.

19.03.1936 г.Ашрам означава свещено място, храм, манастир, школа по тайнознание, затова може и земната

Твърдина на Великото Братство да се нарече Ашрам. Но и в тънкия свят има Ашрами на Бялото Братство.

Както и на Земята, те не са многобройни, защото там също се изисква голяма дисциплина и напрегнат труд. А къде са онези, които искат да се приобщят към още по-голям труд, вместо обещания им “упокой”?

Защо да мислим, че огнени лъчи могат да се издигат само над ашрама от тънкия свят? Над всеки земен ашрам или крепост на духа се издигат лъчи и при особени условия те могат да бъдат зрими.

Разбира се, всяко противодействие на прогреса на мисълта или напредъка във всички области на

знанията трябва да отнесем към проявите на Армагедона. Но много основи са толкова прогнили, че се налага да гледаме на всичко спокойно. Не може да се спре мощният ход на събитията!

64

Вие пишете за кореспонденцията си с Ш. Мисля, че тя ще Ви донесе малко радост, мога да го

потвърдя от личен опит. Да си губи човек времето с подобни кореспонденти е не само безполезно, но може би дори вредно. Те отдавна са намерили “истината” в земното осигуряване и затова понятието за безпределно постижение и познание не съществува в техния речник.

Замисленият от Вас труд ще бъде ценен принос и над него ще трябва много да поработите. Много е важно да се разграничи спиритизма в този вид, в който той сега се разбира и практикува, от правилното изследване и изучаване на психичните и парапсихичните явления. Но бъдете внимателен с твърденията си за Луната, защото всичко, което съм цитирала от “Тайната Доктрина” относно лунната верига, не се приема от науката, и ако незначителен брой непредубедени умове могат да прояват известна търпимост към подобни теории, то за повечето учени такива заявления са върха на кощунството. Затова аз не бих се разпростирала прекалено много за Луната в замисления от Вас труд. Още повече, че Великите Учители не дават сега всички тайни, свързани с Луната. Прието е за правило да се дава на хората само онова, което, макар и смътно, но вече се допуска от тяхното съзнание и намеци за което вече се срещат в техните научни трудове и изследвания. Защото е невъзможно да се даде на хората нещо, за което те нямат никаква представа, за което дори не са измислили подходящи думи! Дава се само онова, което най-напредничавите умове на човечеството могат да възприемат, и трябва да кажа, че е дадено щедро, но и една стотна от даденото още не е възприета. Е. П. Блаватска пише, че откровението за лунната верига навремето е предизвикало сред читателите и учениците истинска буря от най-диви фантазии и противоречиви съждения, появили се дори в печата, но въпреки всички молби за по-нататъшни подробности, Махатмите са пазили дълбоко мълчание.

Вие сте прав, че планетната верига с всичките й глобуси, или сфери, или принципи (наричайте ги,

както искате), представлява едно цяло. Всички глобуси концентрично се съвместяват един в друг и представляват определени нива на съзнанието или битието. Разбира се, планетата е живо същество, защото в Космоса нито един атом не е лишен от живот или съзнание, или дух, и в древните философски трудове Земята се сравнява с голямо животно, което има собствен живот и, следователно, свое съзнание или проявление на духа.

В Космоса всъщност няма пасивно начало; всичко съществува чрез взаимопроникването и взаимодействието на пространствените енергии, излъчвани от безброй милиарди фокуси или центрове, които го изпълват и непрекъснато се образуват в него. Всичко се движи, всичко се променя, следователно, всичко живее. Имайте предвид също, че висшите принципи на планетата се съдържат в човешките монади. Затова може да се каже, че висшите принципи на Луната са я оставили, когато при завършването на нейната еволюция човешките монади са я напуснали за нова планетна верига. Животът на планетата може да бъде разбран като съвкупност на всички начала, създадени заедно с нея. Това прави още по-огромна отговорността на всички мислещи обитатели на планетата.

Сега Луната представлява само труп, но жив, защото разлагането е низш живот. Също не забравяйте, че след завършването на еволюцията на една планетна верига и преди началото на живота на новата верига, настъпва пралая или нирвана за всички нейни същества и същности. Всички принципи на лунната верига са пренесени в земната верига. Лунната верига, разбира се, е била по-низша от нашата, земната. Привеждам още няколко цитата от “Тайната Доктрина”. “Лунните монади, започнали еволюционен цикъл в земната верига на сфера А, в Първия Кръг, са се намирали на твърде различни стадии на еволюция, затова само най-развитите монади са достигнали човешкия зачатъчен стадий в Първия Кръг. Те стават земни, макар и твърде етерообразни човешки същества към края на Третия Кръг, оставайки на глобуса в течение на периода на “обскурация” като семена за бъдещото човечество в Четвъртия Кръг. По такъв начин те стават пионери на човечеството в началото на сегашния Четвърти Кръг. Другите, по-малко развитите, достигнат човешко състояние едва в по-късните Кръгове, т.е. във втория, третия или в първата половина на Четвъртия Кръг; и накрая най-закъснелите, т.е. онези, които още се намират в животински форми след срединния повратен пункт на Четвъртия Кръг - изобщо няма да станат хора в течение на тази Манвантара. Те ще достигнат човешкия предел едва при завършването на Седмия Кръг и след Пралаята ще бъдат прехвърлени в новата верига като

65

старши пионери, праотци на човечеството или Семена на Човечеството, т.е. хора, които ще бъдат начело на всички в края на тези Кръгове.”

Обърнете също внимание, че на приложената в предишното писмо диаграма2 “четвъртият глобус-сфера за разлика от другите” няма глобус-събрат на нивото, на което е той самият, и по такъв начин той образува опорната точка на “Равновесието на цялата верига”. Това е сферата на завършителното еволюционно изравняване на мерките на Космическите Везни. Залата на Съда, където се установява равновесието, предопределящо бъдещата насока на монадата в течение на оставащите й въплъщения в цикъла. По тази причина, след като централният повратен пункт е бил преминат във Великия Цикъл, тоест след срединната точка на четвъртата раса, в Четвъртия Кръг на нашия глобус - нито една монада повече не може да влезе в човешкото царство. Вратата е затворена за този цикъл и равновесието е установено.” Затова да не чакаме повече посетители от Луната.

Сега за представата или за виждането на Облика на Учителя. Разбира се, отначало всичко започва

от менталната или умствена представа, която трябва да достигне възможно най-голяма яснота и след като ярко се запечата в кръга на третото око, Вие ще можете да я видите пред себе си със затворени очи. Понякога това Изображение ще бъде като очертано със светеща линия, понякога ще се състои от светлина и сянка, без ясни линии. При някои хора отначало то трепти и очертанията се размиват. Но постепенно трептенето изчезва и Изображението се фокусира. За да прекратят трептенето, будистките монаси затварят очи и кръстосват токовете на очите си, тоест концентрират зрението си в центъра на гръдната кухина, това много помага. Кръстосването на токовете на очите е толкова обичайно за тях при всяка концентрация, че дори много Буди и Бодхисатви се изобразяват със скосени очи, с поглед, насочен към основата на носа. Опитайте това, но, разбира се, без насилие и прекомерно скосяване на очите. Не трябва да се допуска усещането за напрежение или болезненост. Аз не бих се упражнявала по този начин повече от пет минути и бих започнала от една. Но главното е да не се огорчавате, ако не можете да постигнете нещо толкова бързо, колкото би Ви се искало. Всичко това е в областта на психизма, макар и висшия.

Прочетете за живота на подвижниците и ще видите колко трудно им се е отдавало отварянето на центровете и Висшето Общуване. Дори такъв велик подвижник като Св. Антоний понякога с години е очаквал отговор на свой въпрос. Разбира се, в наше време някои човешки организми толкова са напреднали в своето изтънчаване, че много явления не изискват вече онази огромна загуба на сили и напрежение и онова търпение, като в предишните векове, и все пак, както и преди, само медиумите с лекота проникват в най-близките слоеве на тънкия свят. Но да не им завиждаме, защото с най-редки изключения висшите сфери са недостъпни за тях. И както в древността Йерофантите на Египет не са приемали медиуми за свои ученици, така и сега брамините в малкото останали ашрами не допускат до себе си нито един факир.

Освен това и условията на Армагедона имат голямо влияние върху всички проявления и докато някои феномени дори зачестиха, други, по-изтънчени, се усложниха. Например, когато вълната на Битката е силна, Съобщенията се чуват много трудно и след тях се усеща силна сърдечна мъка. Така че, не страдайте, а се радвайте на всяка звездичка, наистина те са много по-значителни от ярките видения на медиумите, защото посочват правилното развитие.

Сега за кармата. Можем ли да твърдим, че този или онзи случай или ситуация, в която се е оказал

човек, е изцяло негова карма? Ако започнем да разсъждаваме така, скоро ще се откажем да си помагаме един на друг, обяснявайки отказа си с нежеланието да се намесваме в чуждата карма. Има дори такива заблудени, които отказват да помогнат на ближния от страх да не усложнят своята лична карма! Но не е ли това проява на най-голяма самост? Кой, освен Архата или високия Йог, може да знае кога и къде не следва да се помага? Та нали често срещата с обременен човек е именно наша карма и като му откажем помощта си, ние по този начин обременяваме себе си. Ние сме длъжни да подадем ръка за помощ там, където сърцето ни подсказва, като помним закона за съизмеримостта и че помощта в духа е най-висшата. Вашето сърце правилно Ви е подсказало, че ние не можем да бъдем догматични. Животът е

66

толкова сложен! И затова винаги и във всичко трябва да се ръководим най-вече от ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА.

В предишната си бележка Ви писах, че ламаизмът се отнася към истинския будизъм така, както

нашето църковно християнство - към Учението на Христос. Преди време ме питаха за двете главни школи на будизма, затова ще цитирам своя отговор с някои допълнения.

1) Махаяна и Хинаяна са двете основни школи на Будизма. Дословен превод - “Голяма Колесница” и “Малка Колесница”. Махаяна, или Голямата Колесница, е разпространена по целия Север: в Тибет, в Монголия, сред калмиците и бурятите; разбира се, последователи на тази школа има и в Китай и в Япония. Хинаяна най-вече е разпространена на Юг - в Цейлон, в Индокитай; има също подразделения в Китай и в Япония. Махаяна води началото си от втори век след Р. Хр. в югозападна Индия; неин основател е великият Учител Нагарджуна. Почти едновременно, дори малко по-рано, това Учение е било въведено в сев. западна Индия от Асвагоша, драматург и баща на санскритската литература.

Главната разлика между Махаяна и Хинаяна е в това, че първата, освен Готама Буда, признава и Йерархията на Светлината, оглавявана от много Бодхисатви и Тари. Между тези Бодхисатви, освен Майтрея са особено популярни Бодхисатва Ченрези, или тибетският Авалокитешвара (Покровител на Тибет), и Бодхисатва Манджушри (Покровител на будизма); разбира се, има и още много други. Сред Тарите (женските Божества) най-висока се смята многооката и многоръка Дукар, отъждествяват я с Майката на Света (Лакшми и Кали в Индия), а понякога с Бялата Тара. Почитат се също Жълтата Тара и Зелената Тара, наречени така по цвета на техните лъчи. Втората разлика е в това, че докато Архатът на Хинаяна се стреми към индивидуално лично спасение, Бодхисатвата на Махаяна си поставя за цел спасението на света, заради което той дава обет да не преминава в Нирвана преди постигането й. Учението за Парамитите, или постигането на Висшата Добродетел, е особено характерно за Махаяна.

Последователите на Хинаяна не признават никаква друга Йерархия, освен Готама Буда и един Негов Приемник - Бодхисатва Майтрейя. От само себе си се разбира, че те не признават и авторитета на Далай Лама и Таши Лама. Има и още някои малки разлики, но те не са така съществени. Вярно е също, че Хинаяна е екзотерична школа, докато Махаяна е Езотерично Учение.

Махаяна в Тибет се дели на две многобройни секти: жълтите шапки, или гелугпа, предимно разпространена в Тибет и Монголия, неин основател е великият реформатор от 14-ти век Цонг-Капа, и другата, по-древна секта на червените шапки или нин-ма; дугпа е едно от нейните подразделения, те населяват целия Сиким и Малък Тибет; основана е от учителя индус Падма-Самбхава. Далай Лама и Таши Лама и цялото правителство в Тибет принадлежат към сектата гелугпа.

Освен тези две секти, в Тибет е много здрава и най-древната местна вяра, известна под названието бонпо. Сега тази древна вяра е заимствала твърде много неща от будизма. Но ламите на бонпо, както и повечето лами от червената секта са много склонни към магьосничество, най-груба некромантия и тантризъм.

2) Има ли на Изток религии и общества, които приемат Учението за Майтрейя? Бодхисатва Майтрейя е завещан на света като бъдещ Буда от самия Готама. Затова и Хинаяна признава този единствен Бодхисатва. Майтрейя отговаря на Калки Аватар в Индуизма (Аватар на Белия Кон, виж “Откровение” на Йоан) и на Месиите на всички народи. Всички Месии неизменно са Аватари на Вишну, защото Те се отнасят към Единното Ego. В екзотеричните предания разликата между Майтрейя и Калки Аватар е тази, че докато Калки Аватар ще се появи в края на сегашната Кали Юга - “за окончателното унищожаване на злите и за обновяване на човечеството и възстановяване на чистотата”, Майтрейя се очаква по-рано.

Статуи в чест на Бодхисатва Майтрейя са били издигани в Индия и Тибет в самото начало на нашата християнска ера и сега няма будистки храм, в който да липсва Изображението на този Ботхисатва върху танки или във вид на колосална фигура, заемаща понякога три етажа на храма. Разбира се, всички будисти вярват, че Майтрейя ще се появи в Шамбала и най-просветените от тях знаят, че Майтрейя и сегашният Владика на Шамбала са Единна Индивидуалност.

Ще цитирам интересен пасаж от “Тайната Доктрина”, взет от “Пураните”: “Тъй като Сатя Юга винаги е първа в серията от Четири Века или Юги, то Кали Юга винаги е последна. Сега Кали Юга

67

върховно властва в Индия и съвпада с Кали Юга на западния век. Във всеки случай, любопитно е да отбележим, какъв пророк почти във всичко се е оказал авторът на “Вишну Пурана”, предсказвайки някои тъмни влияния и престъпления на Кали Юга. Защото, като казва, че “варвари” ще властват на бреговете на Инд, Чандрабхага и Кашмир, той добавя: “Съвременните монарси, царстващи на Земята, ще бъдат царе на грубия дух, с жесток нрав и предани на лъжата и злото. Те ще умъртвяват жени и деца и крави, те ще заграбват имуществото на своите поданици (или според друг превод, ще заграбват чужди жени); властта им ще бъде ограничена… животът им ще бъде кратък, желанията ненаситни… Хората от различни страни, смесвайки се с тях, ще последват примера им; и варварите ще бъдат могъщи (в Индия), покровителствани от принцовете, докато чистите племена ще бъдат забравени, народът ще загива. Богатството и благочестието ще намаляват ден след ден, докато целият свят не бъде развратен… Само имуществото ще дава положение: богатството ще бъде единствен източник на почит и преданост; сладострастието - единствена връзка между половете; лъжата ще бъде единственото средство за успех в съда; жените ще бъдат само предмет за полова наслада… Външият облик ще бъде единствената разлика на различните стъпала на живота; нечестността ще бъде общ начин на съществуване; слабостта - причина за зависимост; заплахата и самомнението ще заменят знанието; щедростта ще се нарича благочестие; богаташът ще се смята за чист; взаимното съгласие ще замени брака; прозрачните дрехи ще бъдат достойнство… най-силният ще властва… народът, не бидейки в състояние да понесе тежестта на данъците (кхара-бхара), ще се спасява в долините… В Кали Юга разтлението ще протича непреодолимо, докато човешката раса не се приближи до своето унищожение - (Пралая). Когато краят на Кали Юга съвсем наближи, част от божественото Същество, което съществува по силата на собствената си духовна природа (Калки Аватар), ще слезе на Земята… надарен с осем свръхчовешки способности… Той ще възстанови справедливостта на Земята и умовете на онези, които ще живеят в края на Кали Юга, ще се пробудят и ще бъдат прозрачни като кристал. Хората, преобразени така… ще бъдат семена на човешки същества и ще родят расата, която ще следва законите на Крита Века (или Века на Чистотата). Както е казано: “Когато Слънцето и Луната и (лунния астеризъм) Тишия и планената Юпитер бъдат в един дом, Крита (или Сатя) Век ще се върне…”

“Двете личности на Девапи, Куру и Мару (Мору) от рода Икшваку продължават да живеят в течение на Четирите Века, обитавайки Калапа (Шамбала). Те ще се върнат тук в началото на Века Крита. Мару (Мория), син на Шигра, със силата на Йога продължава да живее… Той ще възстанови расата на кшатрите, Слънчевата династия.”

“Вярно ли е или не последното пророчество, но “благата” на Кали Юга са описани добре и превъзходно се съгласуват дори с това, което се чува и вижда в Европа и другите цивилизовани и християнски страни в разцвета на ХIХ век и в зората на ХХ век от нашата велика “Ера на Просвещението”.

“В “Матся Пурана”, гл. 272, се говори за династията Мориа, или Мауриа. В същата тази глава се твърди, че Мориа ще царства в Индия след възстановяването на расата на кшатрите след няколко хилядолетия. Само че тази власт ще бъде чисто духовна и “не от този свят”. Това ще бъде царството на бъдещия Аватар.”

Посветените индуси знаят много за своите Махатми, обитаващи Транс-Хималаите, но пазят в дълбока тайна от любопитните това свещено знание. Много от тях навремето бяха срещу Е. П. Блаватска, за това, че тя издаде на света тези съкровени имена. Защото в Индия още живее високата почит към всичко съкровено и особено към тези Величайши Учители на човечеството. Нито един индус няма да назове на страничен човек името на своя Гуру, толкова свещено е то.

Сега вие разбирате как съкровено звучат в сърцата на изтока имената Майтрейя, Калки Аватар или Мунтазар. Защото всички религии се въртят около единното понятие за Аватар и бъдещ Месия, тази вяра или по-точно чувствознание, е огънят, който крепи и храни духовния живот на нашата планета. Загасете го и планетата ще потъне в мрака на разтлението. Наистина няма нищо по-жизнено, по-явно и мощно, по-прекрасно от понятието за великия Аватар. Всички пророчества, всички видения и всички най-древни и най-съкровени предания на всички народи крият под различни символи и алегории великата Книга на Животите на Единния Височайши, който се сражава с Апокалиптичния Дракон.

68

Сега “за търсенето на живия Буда”. Разбира се, днес това може да предизвика насмешка. Само невежите вярват буквално, че всеки Далай Лама е въплъщение на Бодхисатва Авалокитешвара, а Таши Лама - на Буда. Всичко това трябва да се разбира метафизично. Въплъщението на великите Духове в една или друга личност трябва да се разбира като усилено или дори постоянно изпращане на лъча на Високия Дух до избрания от Него приемник. Именно при раждането на определения носител на мисия, Високият дух, близък до Него по Карма, му изпраща Своя лъч, за да го съпровожда в жизнения му път. Този лъч се възприема от новородения така, както и лъчите на светилата, под които се е родил. Той расте под този лъч и при по-нататъшното му развитие лъчът напълно се асимилира от неговия организъм. По този проводник става онова, което ние наричаме въплъщение на лъча, или най-висше Йеровдъхновение.

Вие знаете също, че материята или енергиите, обличащи високия дух, са нерушими и могат по силата на привличането или сродството, при особени случаи да влязат в състава на тънкото тяло, което се образува около високия дух, готов за ново въплъщение. Разбира се, съвременните Далай Лами и Таши Лами са толкова далеч от високото понятие духовни водачи, че само невежите маси вярват в тяхното високо въплъщение. Но традицията за въплъщение на едно и също Ego в тези представители на духовната власт е още силна. Във връзка с търсенето на въплъщенци се случват много поучителни неща. Несъмнено, понякога им се удава да намерят ново въплъщение на техните лами. В това няма нищо чудно, защото често тези лами са били най-обикновени хора.

Пътешествайки из Тибет, имахме възможност да чуем много интересни неща. При нас се пазеше едно древно пророчество и веднъж го показахме на един много образован бурят, завършил Петроградския Университет; като го прочете, този бурят се развълнува и каза, че това пророчество е същото, което е чул от едно монголско момче; и той ни разказа, че в някакво малко село около Урга се родило момче, което, на възраст не повече от една година, неочаквано, в присъствието на няколко души, произнесло същото това пророчество. Разбира се, започнали да гледат на това момче като на въплъщенец. По-нататъшната му съдба ни е неизвестна.

Не бива да се мисли, че в книгата “Животни, Хора и Богове” всичко граничи с малко вероятна фантазия. Там има повече истина, отколкото някои хора си мислят. Магьосницата, спомената в тази книга, все още беше жива, когато бяхме в Монголия. Неочакваното пристигане на Вел. Вл. на Шамб. в Гомпа не е измислица. Тази версия я чухме и ние самите. На Изток още можеш да се срещнеш с такива чудеса, но те се откриват само на тези, които са отдали всичко, за да ги намерят.

Моето писмо стигна недопустими размери, затова завършвам. Отбелязвайте и записвайте всички тънки усещания, така ще изострите вниманието си и много неща ще станат достъпни.

30.03.1936 г.Много ме зарадва мисълта на нашите приятели да създадат издателска кооперация. Тази дейност,

разбира се, е най-близка на сърцето ми. Няма нищо по-прекрасно и по-високо от възпитанието и разширяването на съзнанието на читателя. Издателството наистина може да стане ръководител и будител на мисълта на младото поколение. Разбира се, издателството може да приема всякакви литературни, философски, научни и прочие хуманитарни трудове, както и учебни пособия, при условие, че са полезни и с високо качество. Така трябва да се строи, че да няма загуба. Трябва да се стараем да издадем книгата на достъпна цена, но същевременно запазвайки културната й стойност. Мисля, че Вие и в това ще успеете. Винаги си спомням грижата на Учителя за това, книгата да може да попадне и в най-малките ръце, тоест в най-бедните кръгове. Разбира се, всичко, спечелено от книгите на “Жив. Етика” трябва да постъпва в издателството за следващи издания.

С дълбока радост прочетох Вашите думи - “мисля, не - убеден съм, че възложеното ни дело е главната задача на нашия живот, то трябва да се постави по-високо от живота…” - с такова съзнание наистина могат да се преместват планини! И когато днес прочетохме изпратената ни вестникарска статия на Судрабкалн за прекрасните латвийски писатели и за растящия интерес към сериозната книга, за новата вълна на романтизъм и героизъм, заляла сега Латвия, сърцата ни се разгоряха от възторг. Наистина огромно, свято дело е започнало Латвийското Дружество. Мощни са семената, доверени нам и вам за посев. Широко е полето и посевът трябва да бъде нашироко. Затова повече от всичко пазете

69

обединението и дружелюбието сред членовете, творейки святото дело. Зная колко е трудно, зная колко често се налага да разпъваш самия себе си, но без търпимост, без отстъпки не може да има единение. Зная, че понякога, дори виждайки ущърба, нанасян на общото дело, се налага да се отстъпва, за да не нанесе противодействието още по-голяма вреда. Животът е много сложен и само разширеното съзнание позволява да се строи, въпреки всички трудности и дори предателства.

Сега за Армагедона. Вие сте прав, че Армагедонът е символ на последната решаваща Битка между Светлината и Тъмата. Но не бива да се смята, че тя ще бъде завършена скоро. Битката ще продължава няколко години, но яростта й няма да бъде еднаква в различните части на планетата. Там, където човешкият дух по-скоро се събуди за водачеството на духа, там и ще започне великото строителство. С всяка година въздействията на Силите на Светлината ще се усилват, но трябва човешкият дух да съумее да приеме изпращаните дарове. Най-велики възможности чукат на вратата на човечеството, но изборът винаги е свободен. Наистина бъдещето ще предостави най-велико изпитание за цялото човечество.

Думата Армагедон е гръцки еквивалент на еврейската дума Хар-Мегидо (Планина в областта Мегидо). В еврейските писания с това наименование са обозначавали крайната велика Битка между Силите на Светлината и Тъмата, предсказана от всички най-древни пророчества в писанията на различните народи като “Великия Ден на Божия Съд”. Много е казано за нея в Апокалипсиса, там в гл. 16 и стих 16 също се споменава това наименование. Сроковете на тази битка и началото на новата Епоха или Цикъл също могат да се намерят в най-точни египетски и индуски изчисления.

Тази битка е символично наречена така в памет на страшната и действително състояла се битка при Мегидо (древен град в Палестина), близо до който хананитите, под водачеството на Систра, били напълно унищожени. И ужасът на това страшно поголовно изтребление задълго се е запечатал в паметта на народите - свидетели. Според всички Писания сега настъпват сроковете за окончателното унищожение на армията на Гог в планините на израел. При това израел не означава непременно еврей, буквалният превод на тази дума е - избран. Затова и планините на израил могат да бъдат други планини. Също както Нов Йерусалим не означава непременно Йерусалим в Палестина. Съкровеният език винаги е използвал символи. Има Небесен Йерусалим - Обител на Светлата Йерархия - и земен Йерусалим, и той ще бъде на онова място, което при всички земни катаклизми е оставало незасегнато.

Вие питате - има ли светло обсебване? Ще кажа - в изключително редки случаи има. Но, разбира

се, Вие сте прав, че терминът “обсебване” трудно се връзва с възторга на духа или с изпълването с Божествена Благодат. В руската литература това определение се използва често за съвсем обратни по смисъл състояния. Качествата на тези състояния са напълно различни. При тъмното обсебване се завземат низшите центрове, а възприемането на силите на Благодатта или Йеровдъхновението може да се осъществи само при отваряне на висшите центрове, при пълна духовна и физическа чистота, при особено хармоничен подем на вибрациите на целия организъм, иначе смъртта е неизбежна.

В Учението е казано, че “силата на висшите огньове е непоносима за крехките обвивки, но следва да се превъзмогне обикновеното неразположение и тогава докосването на висшите криле няма да е така опасно. Отново да си спомним всевъзможните начини за изпадане във възторжено състояние, чрез тях се опитвали да се защитят от опасността при досег с Висшите Сили. Но най-доброто средство е постоянното размишление за Висшите Сили. По такъв начин психичната енергия привиква към въздействието на Висшите Сили и нервното вещество укрепва, доколкото е възможно, за да не бъде разтърсено. Та нали и най-добрият приятел може да предизвика потрес, ако влезе неочаквано.” Всичко казано по-горе се отнася до висшето Йеровдъхновение. Но в много редки, изключителни случаи и при особени условия се е случвало влизане на Висшия Дух в безупречно чисто тяло. В най-древната Теургия могат да се намерят намеци, че в най-съкровените Мистерии Висшият Дух временно е изпълвал тялото на високия служител, който дълго и специално се е подготвял, но това е било най-рядко явление и за особено благи цели.

Има много градации за изпълването с Божествен Дух, или Благодат. Та нали всичко има едно начало, само безкрайно се различава по качеството си. Така и огънят е един и същ, но ние знаем за черен и за сребърен огън. Надземният и подземният огън са родствени, но са далечни по своите действия. Единната психична енергия вдига ножа на убиеца или насочва скалпела на лекаря, спасяващ

70

болния. Затова може да има дори условно безсмъртие в злото, но това безсмъртие е по-лошо от унищожението.

Истинското царство на злото е нашето земно ниво. В надземните сфери злото може да съществува само в своите предели. Светлината в надземните сфери изгаря тъмата, докосването до светлината там разлага тъмните същности. Затова тъмните по всякакъв начин се стараят да потушат всички зачатъци на Светлината тук, в достъпните им предели и в низшите слоеве на тънкия свят. Земята наистина е Зала на Съда и изравняването на мерките на Космическите Везни.

Обсебването като нещо насилствено винаги ще бъде тъмно, а Висшите Сили изпращат изпълване с Духа, или лъча на Йеровдъхновението, на онзи, който може да го възприеме. Няма по-високо постижение от възприемането на лъча на Огнения Свят.

“Когато човек осъзнае всички въздействия, тогава ще може да започне самодейността си. Ще се научи да разпознава къде е висшето Йеровдъхновение и къде е низшето разрушение. Не е така лесно да се различат всички уловки, но щастие е, когато сърцето трепти, осъзнало полезността си за висшия Свят. Из целия живот са пръснати докосвания до Висшия Свят, дори в малките всекидневни действия могат да се различат искрите на висше напрежение. Не може да има действия, които да не са напрегнати, ако се отнасят до Висшия Свят. Трябва да се обикне това напрежение, без него не може да има велико Служене!”

Книгата на Енох я има в английски превод в Оксфорд в Бодлианската библиотека. Не зная дали е

преведена на други езици. Някога представителите на църквата са били много против нея. Да, тъмните облаци се събират, но някъде вече се е зародила Зората, затова е толкова неотложно разширяването на съзнанието чрез усвояване на основите на “Живата Етика” и разбирането на необикновеното време, което преживяваме, време, решаващо съдбите на много народи.

30.03.1936 г.В едно от предишните си писма Вие питахте какво значи фразата - “Данните за Калачакра се

отминават с мълчание”. Калачакра (Колелото на Времето или Колелото на Закона) е Учение, приписвано на различни Владици на Шамбала. Това Учение може да се намери пръснато из всички философски системи и учения на Индия. Сега то може би е особено развито в Тибет. Мъгляви намеци за Шамбала могат да се проследят и в западната литература. Та нали и легендата за Чашата на Граал е дошла от Изтока и е една от многобройните версии за същата тази Шамбала. Западни летописи отбелязват, че вести от Тайнствената Обител са получавали Константин Велики и византийският Император Емануил. И Чингиз хан е получавал съвети от Стареца от Великата Планина. И западната християнска църква в лицето на своите Папи, в дванайсети и тринайсети век е знаела за съществуването на Тайнствено Духовно Убежище и Братство в Сърцето на Азия, начело на което тогава стоял знаменият Презвитер Йоан, както се е наричал този Велик Дух. Този Презвитер Йоан от време на време изпращал разобличителни писма до Папите и другите глави на църквата. Знаем от историята, че един от Папите изпратил свои посланици в средна Азия до Презвитер Йоан. Но можем да си представим с каква цел са били изпратени тези Посланици и, разбира се, след много незгоди и митарства те се върнали, без да намерят Духовната Цитадела. А Презвитер Йоан продължавал да изпраща своите разобличителни писма.

Чашата на Граал се пази на Изток. В последно време се появиха немалко изследователи на тайнствената Личност на Презвитер Йоан и символиката в легендата за Чашата на Граал. Съществува предположение, че Чашата на Граал е свещен Камък (прочетете Легендата за Камъка в “Криптограми на Изтока”) и такова тълкуване си има своето основание.

Много хора са търсили тази Твърдина и досега напразно се мъчат да проникнат в нея, но достигат само позваните. Историята познава немалко изтъкнати личности, на които е било съдено да дадат нов импулс за напредъка на човешката еволюция, посетили преди това Твърдината на Великото Знание. Навремето Парацелз също е прекарал няколко години в един от Ашрамите на Транс-Хималайската Твърдина, получавайки велико знание, което по-късно е изложил в много томове и често в символи, защото тези носители на светлината на знанието са били жестоко преследвани. Всички негови

71

съчинения са преведени на немски, англ. и фр. езици. Много учени и лекари черпят от тях знания, но често по навик премълчават източника. Така и Учението Калачакра, или Учението на Шамбала, не само се премълчава сега, но се и намират “духовни” лица, които се опитват дори да забраняват на своите приятели и последователи да го четат.

Да си спомним и нашата така оклеветена гениална Е. П. Блаватска, прекарала три години в един от Ашрамите на Тибет, донесла велико знание и светла Вест за Махатмите. Ако не беше завистта и злобата на съвременниците й, тя би написала още два тома от “Тайната Доктрина”, в които биха влезли страници за живота на Великите Учители на човечеството. Но хората предпочетоха да я убият и трудът й остана недовършен. Историята се повтаря и тъмните сили отново изпълзяват от дупките си, за да задушат светлата Вест, но - Светлината побеждава Тъмата!

Учението Калачакра е Велико Откровение, донесено на човечеството от Владиците на Пламъка или Синовете на Разума (между които са били и са Вл. на Шамбала) в зората на неговата съзнателна еволюция в третата раса на четвъртия кръг на Земята.

Разбира се, “Християнската Наука” (Christian Science) лекува посредством използването на психична енергия и несъмнено някои последователи успяват да извършат забележителни изцеления. Но, както навсякъде, и тук е необходимо правилно разпознаване и приложение, затова наред със забележителните изцеления при тях има и обратни случаи. Всичко е добро на своето място, така че хирургическата операция не винаги може да бъде избегната. Не се лекуват с внушение и заразните болести. Във всичко е нужно съответствие и целесъобразност, така в едни случаи са добри хомеопатичните средства, при други е необходимо прилагането на алопатията. Но най-главното условие е операторът, въздействащ със своята психична енергия, да бъде достатъчно сведущ и с чисто сърце.

На въпроса на Вашия слушател - “по какъв начин се съвместява употребата на мускус от йогите със закона за любовта и непричиняването на вреда, проповядван от окултистите…”, а също на изказаната от него загриженост - “ако мускусът е животински продукт, той би трябвало да съдържа животински магнетизъм, и следователно, заедно с ползата в организма на йогата прониква и животински магнетизъм, който го омърсява и т. н….” можем да отговорим, че високите Йоги, които живеят в създадени от тях условия, далеч от нашите свръхнаселени градове, имат възможност да използват мускуса, без да бъдат убивани животните. Именно на това обстоятелство се обръща внимание в книгите на “Живата Етика”. Колкото до учениците, намиращи се в земни условия, ако те започнат да се придържат строго към непричиняването на вреда (както го разбира вашият слушател) и да избягват животинския магнетизъм, то би трябвало да се превърнат в нудисти и да се преселят в топлите страни, защото вълната ще бъде недопустима за носене, тъй като в нея има твърде много животински магнетизъм, също и коприната трябва да бъде изключена, заради спасението на копринената буба, а и ленените дрехи трябва да бъдат забранени, защото не бива да се подлага ленът на онези мъчения, през които преминава при обработката. Остава да се прикриват с листа, и то сухи, защото късането им е недопустимо. Ще трябва да се забрави за ботушите и дори за лаптите3. Употребата на кожени ботуши пряко поощрява убийството на животни, а беленето на кора за лаптите е много болезнено за дървото. По отношение на храната ще трябва да се ограничим с мляко (при условие, че на кравата й остава достатъчно мляко за нейното теленце), с плодове, ядки и зърна, и то, разбира се, не от дървото и житния клас, а паднали, за да не се причинява болка на живите организми.

Спомням си историята за това, как писателят Бърнард Шоу посетил известния учен Джагадис Боше и започнал да се хвали, че е вегетарианец, защото силната чувствителност не му позволявала, макар и косвено, да причинява страдания на живи същества. Дж. Боше не му възразил, но веднага показал нагледно на писателя какви страдания изтърпяват морковът и картофът, когато ги режат или с апетит ги дъвчат челюстите на такива “чувствителни” хора!

Но всичко това не е страшно и такъв “чувствителен” човек сравнително лесно може да се примири с прикритието от сухи листа и предложената му храна, много по-трудното е той съвсем да се откаже да диша или да си завърже с кърпа устата и носа, както правят някои фанатици от сектата Джайна в Индия, от страх да не поемат, вдишвайки, някоя мушица и така да я убият. Нашият слушател, разбира се, не е забравил, че пространството около него е пълно с живи същности, които той всяка секунда

72

поглъща и на всяка крачка стъпква. Фанатиците джайни също ходят с очи, приковани в земята, като извършват внезапни и уморителни подскоци, за да не настъпят личинката на някой червей.

В заключение този слушател може да бъде посъветван да се запознае по-добре с кн. на “Живата Етика” и да разбере духа на Учението. Не от сантименталност се препоръчва растителната храна, а най-вече защото е полезна за здравето и веднага се посочва, че някои риби усещат по-малка болка от растенията. Колкото до опасението, да не би да внесеш в организма си животински магнетизъм, то на това може да се отговори с думите на Буда: “Ако постижението се състоеше само в отказа от месна храна, то слонът и кравата отдавна биха го постигнали”; и още: “Аскетизмът с нищо не допринася за освобождаването от оковите на Земята. Много по-трудно е да се намери един търпелив човек, отколкото такъв, който се храни с въздух и корени и се облича с кора и листа”.

Относно кармата интересуващият се може да намери в Будизма множество най-ценни разяснения. Той ще разбере, че кармата се очиства или обременява преди всичко и най-вече от мислите и подбудите, постъпките са второстепенен фактор - именно мисълта твори кармата. И ако не беше така, при съществуващите условия човек никога не би могъл да излезе от омагьосания й кръг. За Високия Йог не е страшен никакъв животински магнетизъм, нищо не може да го омърси, защото всичко изгаря от вътрешния му огън. Но дори ние - скромните земляни, несравнимо повече омърсяваме себе си с неподобаващи мисли, отколкото с поглъщането на парче месо или употребата на някакъв животински секрет като лекарство.

Интересуващият се навярно е забравил изречението на Христос: “Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека” (Мат. 15:11).

Да не забравяме също, че добре опушеното месо съдържа много по-малко вреден животински магнетизъм от аурата на самите животни, приютени в нашите вътрешни помещения. Истинското постижение не е в това, изкуствено да се предпазваш от всичко, което вреди и пречи, а именно със силата на духа си да се издигнеш над всякакви прегради. Само когато това бъде постигнато, човек има право да се оттегли при по-добри условия, за да не хаби висока енергия за защитата си, а в цялата й пълнота да я отдаде в служба на човечеството.

Така че, да гледаме със здрав разум на условията, които ни заобикалят, и без лъжлива сантименталност да се постараем да издигнем духа на всички древни и нови завети и, съблюдавайки равновесие, да приложим тези мъдри завети в цялата им съизмеримост и целесъобразност.

За съжаление, не мога да доверя на пощата сведения, противоречащи на получената от Вас информация, необходимо е изключително внимателно да се докосваме до тези въпроси. Гради се велико дело. Извършва се голяма преоценка на ценностите. Умственият труд воюва за своите права и започва да се цени повече от много други неща. Ще доживеем до светлото възраждане. Затова да не порицаваме прекалено стохилядните, които по своему изграждат великата страна.

Сърцето ми се радва винаги, когато срещна разбиране на Основите на Учението. Наистина, само

предаността и постоянната устременост ни отвеждат до Обителта.Но именно това качество е най-рядко и не е чудно, че самият факт на съществуването му говори за

най-ценни натрупвания. “Онзи, който се срамува от предаността и отрича Йерархията от страх да не изгуби своята индивидуалност, е нищ и празна е “чашата” му.” Също - “който иска лесен живот, по-добре да не живее! Който търси самоволно награда за заслугите си, нека забрави за Висшия Свят. Който търси ценностите в плътния свят - той е нищ във Висшия Свят”. Всички тези прости истини не се побират в малодушните сърца и сбръчканите мозъци. А разширеното съзнание и пламтящото сърце се радват на всяка трудност - закалка за острието на духа. Не лесният, а напрегнатият и наситен с трудности живот носи постижение, затова е толкова важно да се обикнат препятствията и да се намери особена, мъдра радост в служенето на общото благо.

Вярвам, че Вие твърдо ще преминете избрания път и затова се радвам на Вашата младост и

Вашите качества. Можете да допринесете много полза на родината си. Никога не забравяйте, че всичко се извършва по Неизповедими Пътища. Зорко се вглеждайте в събитията - някъде се събират облаци, но другаде вече се появяват проблясъците на Зората.

73

15.04.1936 г.Вашите съображения за кармата са правилни. Ако хората по-малко мислеха за кармата и по-често

за чистотата и усъвършенстването на своите чувства и мисли, то те биха успели много повече. Самият страх от пораждане на нова карма е вече пагубен, защото той парализира нашата енергия, натрупването на която е залог за преодоляването на същата тази карма. Много, най-чудовищни изопачавания съществуват около разбирането на Кармата. На Изток се срещат такива фанатици, които от страх да не усложнят личната си карма с вмешателство в съдбата на ближния, отказват да му помогнат и дори спокойно гледат как той се дави или загива в пожар, не разбирайки при това, че именно този отказ на помощ обременява тяхната карма. Кой може да каже кога и къде плащаме своя стар дълг? Само Архатът е в състояние да знае кога и къде не трябва да се намесва, а ние сме длъжни да протягаме ръка за помощ там, където сърцето ни подскаже. Но, разбира се, навсякъде трябва да се съблюдава съизмеримостта. Така че, не от пораждане на нова карма трябва да се страхуваме, а единствено да се грижим за нейното качество. Нищожната карма ще донесе нищожни възможности. Именно кармата на великата отговорност, макар и тежка, носи великите постижения в бъдеще. Затова хората не трябва да избягват действията и отговорността, а само да мислят при това за усъвършенстването на своите подбуди и качества.

Един цикъл вече завърши. Да се устремим към бъдещето. Пише се нова и славна страница от

историята. Много Ви моля да разберете със сърцето си събудилото се в народа съзнание за общото дело и своето участие в строителството, новата любов към родината и съзрялата жажда за знание. Много са прекрасните знаци. Следете тези жалони. Наистина е завещан “Невиждан Чертог” и знаците на Благоденствието неотстъпно стоят над страната. Така сред хаоса на разрушението се опазва завещаното и много неща приемат вече вярната посока. Събитията бързат. Бъдете мъжествен и устремете сърцето си с любов и доверие към Великия Учител. Светлите Сили ще превърнат всичко в Благо. Неизповедими са Пътищата.

Вие прекрасно отбелязвате, че положението на народа се подобрява не поради промяната в

нормите на управление, а поради измененията (аз бих казала усъвършенстването) на човешкото мислене. Много стари понятия са неприемливи за новото народно съзнание и не могат да влязат в речника на бъдещето. Новият свят изисква нови понятия, нови форми и определения. Всичко, което става, ясно показва накъде се насочва еволюцията. Създава се епоха на общо сътрудничество, общо дело и колективна солидарност на всички трудещи се, извън всякакви класи. И най-насъщната задача, изправена днес пред човечеството, е именно синтезът на духовно и материално, на индивидуално и универсално, на частно и обществено. Само когато бъде осъзната едностранчивостта на тясно материалните земни опити, ще дойде следващото стъпало на стремеж към обединението на плътния и тънкия светове. И новите постижения в науката, новите изследвания, извеждането на законите на психичната енергия ще поискат не отричане от “небесата”, а новото им откриване и разбиране.

Именно постигането на законите на психичната енергия ще даде нов устрем на живота; връзката между световете ще стане очевидна. Наистина бъдещият Свят, Висшият Свят ще настъпи в доспехите на лабораторните лъчи. Именно лабораториите ще посочат преимуществата на висшата енергия и не само ще установят превъзходството на човешките излъчвания над всички известни досега лъчи, но паралелно ще бъде нагледно показана разликата в качеството на тези излъчвания и така значението на духовността ще бъде разбрано в пълна степен. Техниката ще бъде подчинена на духа, в резултат ще дойде познанието за висшите закони, а оттам и за висшите цели, което ще доведе до преобразуването на цялата материална природа. Преобразената природа, преобразеният дух на народа ще подскаже и нови, най-добри форми на обществена уредба. И едва тогава ще бъде правилно разбран зародилият се вече стремеж към Йерархичното начало, което сега се изразява в увлечението по вождизма. Но вождизмът, избраник и слуга на тълпите, обикновено е лишен от синтез, защото именно масите не приемат синтеза. Затова вождизмът е карикатура на водачеството. Вождът, или водачът, трябва да бъде носител на духовен синтез.

74

Прекрасни са цитираните от Вас редове. “Не само подчинението, но и властта, водачеството е служене и в това си качество е оправдано.” Всяка власт е преди всичко служене. Властта е жертва. И вождовете на бъдещето ще бъдат проникнати от духа на истинското служене, тогава ще дойде новото стъпало в еволюционната уредба на живота. Вождовете ще управляват в пълно съгласие с Космическия Магнит, което е връзка и общуване с Висшия Свят в повелята на Битието.

Подчертайте ярко, че характерът на бъдещата обществена уредба ще се основава на осъзнатото от народа велико служене на Общото Благо. Не аз, а ние, ето кой е ключът към бъдещото преуспяване!

Сега няколко бележки.Обикновено съществуват два егрегора - от двата Свята. При това Егрегорът на Висшия Свят ще

действа, а роденият от масите - ще отрицава. Защото масовото създание не е действено. Опитайте се да съберете всички копнежи и стремежи на масите, ще се получи пъстра камара парцали. Масите още не умеят да съгласуват желанията си. Препрочетете във връзка с това §§ 445, 446 и 447 в трета част на “Огненият Свят”.

Крепител на Вселената е единният принцип на Хармонията и Любовта - Бог е Любов. Затова, ако искаме да въплътим най-древната аксиома - “както горе, така и долу”, ние трябва да се обединим в това начало на Любовта и да му се подчиним, като признаем само него за свой неограничен Властелин. Но ако все пак се опитаме да приложим човешките понятия към устройството на Вселената, то ще бъде по-близо до Ейдократията (в смисъла на платонизма, като идеален и нравствен “образец”, “прототип”) или Идеалната Демокрация, отколкото към ограничената Монархия. Разбира се, щом никой организъм, никое устройство не може да съществува без йерархичното начало, то и небесната Ейдократия има своята Йерархия, но тази Йерархия се губи в Безпределността…

Езотеричната наука твърди, че Светът се управлява от Космически Разум, който е съвкупност от Разумите на Висшите Йерархии. Определението “личен” е абсолютно неприложимо към принципа, също както и понятието власт.

В Небесната Йерархия никой не се назначава, а всичко се постига. Именно в Космоса съществува неотменимо подчинение на низшето на Висшето, в това е основата на еволюцията. Препрочетете внимателно “Безпределност”…

Не е необходимо да се виждат излъчванията на хората. Това трябва да бъде направено чрез

физически снимки. Защото аурата на човека е много трудно да се види на земно ниво по желание, за всичко са необходими специални условия. Невъзможно е да се пренесат всички условия на тънкия свят на земно ниво. Би било нетърпимо, ако изведнъж започнат да се виждат аурите на всичко заобикалящо!

Някой мечтае, че “управниците на бъдещето трябва да умеят да четат мислите на околните и да

притежават духовен слух, да чуват мненията не само на хората пред тях, но и на тези, които са далече…Съвършеното знание на законите на мирозданието трябва да бъде необходимо условие за бъдещите управници…”

Възможно е, когато нашата планета навлезе в седмия кръг и седмата раса ние да имаме такива управници, но в най-близко бъдеще ще се наложи да се ограничим с много по-скромни изисквания. Та дори Буда, според палийските сутри, никога не е претендирал за всезнанието, с което са го удостоили неговите ученици и последователи. “Онези, които говорят, че Учителят Готама знае всичко и твърди, че притежава безгранична мощ за предвиждане и знание и казва - ходя ли или съм неподвижен, бодърствам ли или спя, винаги и във всичко ми е присъщо всезнание, тези хора не говорят това, което съм казал - те ме обвиняват въпреки истината…”

Дори съвършеният Архат, намирайки се в земни условия, може да се ползва от всички свои духовни постижения само в особено състояние… Ето защо е необходимо уединението на Великите Учители.

Така че, да бъдем скромни в изискванията си към вождовете, управниците и съдиите на бъдещето. Прекрасно ще е, ако те притежават развито чувствознание, което ще им помогне правилно да оценяват същността на всяко дело и събитие и ако във всичко се движат от гласа на сърцето, уравновесено от разума. Можем да кажем, че бисерът на силата на бъдещия вожд се крие в общуването с Йерархията

75

чрез психичната енергия. Психичната енергия е ключът към всички постижения и решение на всички проблеми, защото психичната сфера се отнася до всички нива на Битието.

Може обаче да се дадат няколко положителни съвети, посочвайки, че правосъдието е проява на благородството на държавата. Съдиите трябва да преминат изпитание и от гледна точка на познаването на човешкото сърце. Може да се отбележи също, че е желателна бързина на съдопроизводството и подвижност на законите. Няма нищо по-страшно от мъртвите закони, защото в Космоса всеки закон е преди всичко целесъобразен. Законите са толкова, колкото са стъпалата на съзнанието.

Следва да се каже кратко за онези възможности, които ще се открият пред човечеството, когато бъдат открити законите на психичната енергия и доколко намирането на условията за използване на психичната енергия ще обнови всички явления в живота, ще облекчи неговата уредба и ще даде решение на най-трудните проблеми.

16.04.1936 г.Прегледах Вашите въпроси, мисля, че този път моите отговори още по-малко ще Ви удовлетворят.

Но много Ви моля още веднъж да вземете под внимание, че много неща не могат да бъдат написани на хартия. Съкровеното Учение престава да бъде такова, щом е разкрито с разбираемо за всички изображение или език.

Преминавам към вашите въпроси. 1) Изгубени са ключовете не само към много мистерии на зодиака, но по-точно е да се каже, към

всички тайни на битието. В “Тайната Доктрина” се казва, че в този труд ключът е завъртян един път, а за пълното знание той трябва да се превърти седем пъти. По въпросите, които задават понякога хора, прочели “Тайната Доктрина”, може да се съди, че те не са усвоили и първото завъртане на ключа. Знанието на всичките седем ключа е знанието на Архата. Но дори следващото завъртане принадлежи вече към езотеричното знание и трябва да бъде намерено от самия ученик, всичко трябва да се постига самостоятелно и ако интуицията на ученика му подскаже истината, то Учителят е длъжен да я потвърди. Такова е правилото.

2) Съгласна ли съм със статията “Как да се Използва Слънчевата Енергия”? Сама по себе си статията е интересна и съдържа много верни сведения. Несъмнено е също, че съвременният човек се е разучил дори да диша правилно, така че известни упражнения за ритмично дишане на чист въздух, ще са само от полза. Но откритото преподаване на подобни упражнения е опасно поради това, че невежите хора започват да прекаляват с тях, така се предизвиква усилен приток на кръв към един или друг център, който често се намира в нездрав орган и по този начин може да се причини остро влошаване на състоянието му. Нужно е много умело да се регулира кръвното налягане при всички механични упражнения, защото от неуравновесеното напрежение идват всички нещастия. Именно, за да избегнат опасностите, свързани с кръвното налягане, неизбежни при отварянето на центровете, йогите напускат населените места и се уединяват високо в планините. Така процесът на отваряне на центровете е съпроводен с големи опасности и не може да се извърши без продължителна подготовка на организма. Понякога се налага да се прибегне до отнемане на излишната кръв, но, разбира се, това е възможно само когато ученикът се намира под специалното наблюдение на Великия Учител, комуто е ясен ходът на вътрешния процес, който се извършва в ученика.

Затова, тъй като знам за всички опасности, аз винаги съм била против широкото примамливо огласяване, как чрез механични упражнения да се стане свръхчовек!! Именно невежите хора прибягват до тези начини и в резултат често събуждат дремещите си медиумистични способости или низшия психизъм (духовността не се постига с никакви механични упражнения), като по този начин стават жертва на най-различни обсебващи. Сега както източният, така и западният пазар са заляти от евтини ръководства, как да развием у себе си необикновени способности. При това в нито една от тези вредни книжки не се посочват паралелно и всички опасности, свързани с оповестяваните методи. Затова може да се съжалява, че авторът на посочената от Вас прекрасна статия не е споменал в нея за необходимата предпазливост.

3) Ако Синархията се разбира като съуправление на най-добрите умове, притежаващи духовен синтез, то кой може да бъде против? Всемирният Синархичен Съюз е осъществен във висшите светове.

76

4) Какво е Тактиката Адверза? Великите Умове, преди да започнат да провеждат някакъв план, предвиждат или отчитат всички най-лоши условия и обстоятелства, с които могат да се сблъскат. Разбира се, при такава тактика, където е отчетена активната зла воля и колебливата свободна воля на светулчовците или хладките, не може да има несполука. Планът се осъществява при всички обстоятелства. И злите, и тъмните, мислейки, че строят тъмница, издигат храм. Наистина джиновете строят храмове. Така че, може да се каже - хвала на враговете.

5) Естествено, Вие разбирате, че има особени причини за това, в някои параграфи на Учението да са поставени само началните букви на имената. Но за да не Ви разочаровам окончателно, мога да кажа, че С. Ж. са инициалите на гр. Сен-Жермен, а Л. - на Людовик ХVI. Останалите инициали не мога да разкрия.

6) Международното Правителство е Невидимото Правителство, Йерархията на Светлината - Стълбата на Иаков.

7) Крилата на Алайя? - Алайя - Световната Душа, е тъждествена с Акаша в мистичното й значение и с Мулапракрити по същество, защото тя е коренът на всички неща. Всяка индивидуална душа съответства на Световната Душа.

Струва ми се, отговорих на Вашите въпроси, доколкото може да се довери на пощата. Ако не Ви затруднявам, бих се радвала да получа някаква представа за Вашите трудове, защото това би ми дало ключ за по-доброто разбиране на Вашето съзнание и в бъдеще бих могла по-добре да координирам моите отговори с Вашите въпроси.

Съзнанието расте и се ширят въпросите на духа и сърцето. Въпреки нападките на застарелите и отживели съзнания, новото разбиране си проправя път. Всички бентове само за известно време могат да задържат този поток, но толкова по-мощен ще бъде пробивът. В Космоса всичко живее, всичко се променя. Основа и същност на Съзнанието е вечното движение. Следвайки този принцип на движението, новият свят е устремен в съгласие с Космическия Магнит, сочещ пътя според Повелята на Битието.

17.04.1936 г.Макар че съм трогната от Вашата бдителност, трябва да кажа, че защитата на Учението не е в

критиката и осъждането на другите, а преди всичко в прилагането на заветите в своя личен живот. Както винаги, най-добрата защита и най-силното убеждение е нагледният пример. Нападките към статията “Слънчевият път” са неоснователни. Вие пишете, че “Слънчевият Път е представен от автора като път на отрицанието”, но именно това аз не намерих в посочената статия. Като се вземе предвид целия й смисъл, отрицанието в нея има положителен аспект. Всички цитирани положения съответстват на източния мироглед, който, виждайки истинската реалност само в Браман, разглежда целия проявен Свят от отрицателната му страна, като Майя, като нещо преходно и затова нямащо истинско битие. Също и във втория параграф, на стр. 10-та, авторът просто перефразира източната мисъл, че целият Свят е само игра на Божествената Материя или, както казват будистите - Велик Поток.

Вие се възмущавате от изречението: “Слънчевият път отрича времето, пространството и т. н….”. Но за разширеното съзнание и времето, и пространството придобиват съвършено друго значение и размери. Земните измерения са неприложими там, където има обединение на Световете. Това напълно отговаря и на думите в Учението - “няма нито време, нито разстояние между обединените съзнания и сърца”. Кой от духовните хора не е изпитал и не знае тази трансцендентална истина!

Авторът не отрича и Йерархията. Нима на стран. 9-та той не казва - “затова онзи, който го следва (слънч. път), с еднаква любов и благоговение приема всички тях, минали, днешни и бъдещи, известни и неведоми, космически, слънчеви Сътрудници и Творци на Всеобщото Благо - той винаги ще стои пред Тях, съзнавайки, че някога и той самият ще влезе в техните редици…”

Именно, който обича и благоговее, и обхваща всички… Творци на Всеобщото Благо, той и признава Йерархията на Светлината.

Вярно е също, че носещият любов и благоговение в сърцето си не се нуждае от училище (във вида, в който то съществува днес), защото наистина Великите Братя разкриват пред поелия пътя събрат

77

смисъла на явленията в живота и го учат да чете книгата на Великата Майка Природа. Пчелата, събираща мед, е най-древният символ на ученичеството.

По-нататък - “Слънчевият път не познава друго водачество, освен вътрешния вожд на своя божествен дух”, но всички източни Учения, също както и “Живата Етика” повеляват всячески да се развива чувствознанието, защото без това няма напредък. Висшето Водачество се състои не в постоянните указания, а в намеците, в грижливото насочване на съзнанието към поставените жалони, за да не се наруши с нищо самостоятелното постижение, което единствено е ценно, а също и в незримите докосвания до духа с цел възпламеняването му, когато ученикът допуска това. Всичко се основава на взаимопомощта, на сътрудничеството. Така и авторът на статията прибавя - “принципът на взаимопомощта обогатява онези, които го следват и затова на всеки е осигурена зримата и незрима действена помощ от всички…”

Може ли по-ясно да се изрази принципа на Висшето Водачество?“Слънчевият път не познава организации и дружества…” - следва да се разбира, че пътят на

истината, висшият път, винаги минава над организациите и дружествата, защото той вместява всички търсещи Общото Благо и стремящи се към Висшето Служене и по този начин изключва ограничеността и фанатизма.

По-нататък - “Той незримо обединява всички, които го следват, в едно Братство…” - това е много точно определение, именно незримо, в духа. Вярно е също, че “мерило се явява само личното съзнание”.

Онези, които не разбират тази статия, не разбират и основите на източните учения, откъдето е произлязал целият западен окултизъм. Естествено, за да разбере човек тези окултни, или езотерични, Учения, трябва да има или богат минал опит или сериозно да изучи и усвои историята на човешката мисъл.

Сега за статията на Вивекананда. Критикувайки Вивекананда за това, че той, видите ли, поощрява придобиването на богатство, Вие пропускате факта, че Вивекананда на тези страници говори за дълга на гражданина, за строителя на живота, а не за отшелника - духовния учител. Всяко жизнено стъпало носи своите задължения, или дълг и отговорност. И мерките на духовния учител не винаги са приложими към строителя на живота. Съизмеримостта и Целесъобразността са космически закони и когато те се нарушават, всичко се превръща в хаос. Освен това, Вивекананда говори, че първо трябва да се придобие знание, а после богатство - в това “после” е целият смисъл. При наличието на знание, както го разбира индусът, и богатството става благо, защото тогава то служи не за лични цели, а за общото благо. Умейте да четете със съзнанието си, с просветлено сърце. Мъртвата буква ще умъртви и ума.

Ще приведа една притча от живота на Буда: “Анатхапиндика, човек с несметно богатство, наречен “покровител на сираците и приятел на бедните”, като чул, че Буда се е спрял в бамбуковата гора близо до Раджагриха, незабавно отишъл при Него. Благословеният веднага видял чистотата на сърцето на Анатхапиндика и го приветствал с благостни думи.

Анатхапиндика казал: “Виждам, че Ти си Буда, Благословени, и искам да Ти открия сърцето си. Изслушай ме и ме посъветвай как да постъпя. Животът ми е пълен с работа и аз натрупах голямо богатство, имам прекалено много грижи. Но аз обичам своята работа и я върша с цялото си усърдие. Много хора работят при мен и благосъстоянието им зависи от успеха на моите предприятия. Но аз съм чувал как твоите ученици възхваляват благодатта и радостта на живота на отшелника и осъждат мирската суета… “Благословеният - казват те - се е отказал от своето царство и е намерил праведния път, и с това е дал пример на

всички как да достигнат Нирвана”.Сърцето ми жадува да постъпи справедливо и да стане благословение за всички мои ближни.

Затова искам да Те попитам, трябва ли да се откажа от моето богатство и моята работа и подобно на Теб да избера бездомието, за да постигна благодат и праведен живот?”

Буда отговорил: “Благодатта на праведния живот се постига от всеки, който следва благородния Път на Осемте Стъпала. Онзи, който е привързан към богатството си, по-добре да го остави, отколкото да позволи то да отрови сърцето му, но онзи, който не е привързан към богатството си и който, като го притежава, праведно го употребява, ще бъде благословение за своите ближни. Аз ти казвам, запази положението си и още по-усърдно прилагай уменията си в твоята работа. Не животът, не богатствата и

78

не властта правят от човека роб, а само привързаността към живота, богатствата и властта. Бикшу, който напуска света, за да води безгрижен и безработен живот, нищо не постига. Защото животът в леност е отвращение и бездействената сила трябва да бъде презирана. Дхармата на Татхагата не изисква човек непременно да избере бездомието или да се откаже от света, разбира се, освен ако не чувства призвание за това. Но Дхармата на Татхагата изисква всеки човек да се освободи от илюзията на самостта, да очисти сърцето си, да се откаже от жаждата за наслаждения и да води праведен живот.

Каквото и да прави човек - дали ще бъде занаятчия, търговец или воин, или ще се оттегли от света и ще се посвети на молитвено съзерцание, нека той вложи цялото си сърце и прилежание в своята работа, нека бъде усърден и деятелен. И ако той бъде като лотоса, който расте във водата и въпреки това остава недокоснат от нея, ако се бие в живота, без да храни завист и омраза; ако води живот не за услада на самостта, а само за истината, тогава радостта, мирът и благодатта несъмнено ще пребъдат в неговото съзнание”.

Така и статията на Вивекананда е преизпълнена с този дух на целесъобразност във всичко. Не бива да се безпокоите за начинаещите, те ще се спъват, защото тези спъвания са неизбежни и

на следващите стъпала. Едно само трябва да се изисква - да избягват във всичко мъртвата буква и едностранчивото осъждане.

Бъдете внимателен с болестите и не смятайте, че всички те са непременно свещени. Вие сте още

млад и много свещени болести са твърде преждевременни, освен това и атмосферата на града не благоприятства за подобни явления. Затова много Ви моля, грижете се за здравето си. Сега всички воини на Светлината трябва да се сражават и денем и нощем, защото Армагедонът е ужасен. Така че, бъдете предпазлив и не допускайте никакви ексцеси, те могат само да разрушат здравето ви. Духовността се постига единствено с очистване на мислите и с труд. Стремете се към този висш и най-кратък път.

Събитията се трупат и всичко съответно се ускорява. Иудите, Касиевците и Брутовците в

съвременен облик са неизбежни по пътя на Светлината. Никога, нито едно Учение не е навлизало в живота, без върху него да се нахвърлят всички пълчища на тъмата, същото става и сега. Именно тъмните помагат да се открои всяко светло начинание, затова ние знаем цената на всички препятствия и дори на клеветата. Преди доста време Н. К. написа статията “Хвала на Враговете”. Всяко предателство дава възможност на верните сътрудници и приятели да се обединят още по-здраво. Ще има всевъзможни действия, включително и предателство, но на земно ниво такива манифестации са необходими. Светлината трябва да победи тъмата.

Спомням си много точната забележка на един съвременник на Е. П. Блаватска: “Въпреки всичко, което се пишеше, Е. П. не се смущаваше от никаква клевета, защото знаеше колко ценна е кожата на барабана”. Така че, нека удрят барабаните. А и в Учението са дадени достатъчно определения за клеветата. Да не се страхуваме!

Но ще Ви кажа откровено, изумява ме недоброжелателството на някои личности, за които споменавате. Та нали нищо не може да се построи със злоба! Там, където има злоба и омраза, там е разтление и смърт. Иска ми се да кажа: защо да се ослепяваме с кървавата мъгла на злобата? Та нали така можем да пропуснем много ценни неща. Е, Бог да ги пази! Ние ще продължаваме светло и радостно своята работа, защото, ако клеветата се шири, то и редиците на приятелите щедро се попълват с нови, ценни сътрудници. Никога не сме получавали толкова много и такива огнени писма от приятели и често дори непознати, както сега. Всичко се извършва по Неизповедими Пътища. Отдавна предречената година започна с гръм и мълнии. Но след бурята следва очистване на атмосферата.

Ще завърша с послание от будистката Ангутара Никая: “Воини, воини, така се наричаме. Ние се сражаваме за благородната доблест, за високите стремежи, за висшата мъдрост, затова се наричаме воини.”

2.04.1936 г.

79

Изказаните от Вас мисли за символа са много красиви и, разбира се, верни - Чашата на Амрита, Чашата на Красотата и Подвига, Чашата на Граал! Та легендата за Чашата на Граал също е дошла от Изтока като една от версиите за великия духовен подвиг и за същата онази тайнствена Шамбала. Между другото, някои изследователи на символиката, свързана с Чашата на Граал, виждат в тази Чаша Камъка, който съпътства сега историческите събития по света, след което трябва да се върне в Сърцето на Азия. Такова тълкуване също е близко до истината. Но и Чашата съществува и се изпраща преди началото на нова ера там, където ще бъде утвърдено Учението на Калачакра. За тази Чаша същестуват много легенди. Една от тях гласи, че Чашата винаги се донася неочаквано и по въздуха. Така някога тя била донесена на Владиката Буда. Тази Чаша е от египетски произход и се смята, че се е появила около 12 хиляди години преди Р. Хр. След смъртта на Буда тя била известно време в храма в Карашар, откъдето изчезнала и оттогава се пази в Шамбала. Съгласно всички предания в навечерието на новата епоха на Майтрейя тази Чаша ще се появи отново.

Змията, обвиваща Чашата, означава също и пояс и, както знаете, в древността поясът се е разглеждал като знак за достойнството на властта и най-велико доверие, още по-голямо от пръстена. В тези символи може да се види както космическото значение, така и житейското приложение: Указание на Времето, Велико Пришествие, Епоха на Огъня и възраждането на Духа, Мъдрост и Синтез, Чаша на Подвига и Безсмъртието, знаци на Висшето Доверие и Призив, облечен в пурпур - цвета на мъжеството.

Прекрасни са също Вашите мисли за Вселенската Симфония. Наистина всеки дух звучи със свой тон и нищо не може да се сравни с красотата на това звучене. Онзи, който е чувал музиката на сферите, може да потвърди думите на Учението - “Предишната песен се превърна в шум от колело”.

Разбира се, вярно е, че първоаспектът на Проявлението е Божествен трепет в Лоното на Великата Материя. Трепетът, или вибрацията - едновременно и Светлината, защото Светлината е движението на Материята - образува форми. “В Начало беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото… В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”4 - в тези думи е цялата дълбочина на съкровеното знание.

Вие питате, може ли указанието за явяването (видението) на Христос в умален облик да се разбира и реално? Разбира се - да. Защото средновековието направи от Христос недосегаем Идол и Го лиши от всякаква човечност, следователно и Божественост; всички Учения на Изтока гласят - няма Бог (или Богове), който да не е бил някога човек. Това насилствено отчуждаване на Христос от човешкото естество е заплашвала, заплашва и сега с пълен разрив в общуването на човечеството с Висшия Свят. Може да се проследи как именно в средните векове са се появявали големи светци, които са се опитвали да възстановят това почти изгубено общуване, като всички те са настоявали именно на човешкото естество на Христос. Особено ярки потвърждения за това могат да се намерят в автобиографията на Св. Тереза, испанска светица от шестнайсети век, и още по-рано - във виденията и писанията на Св. Екатерина Сиенска и Св. Гертруда. Формата и качеството на виденията и съобщенията, получавани чрез такова общуване, винаги отговарят на нивото на съзнание на виждащите и получаващите, а също и на нуждите на времето. Както е казано - “именно по характера на виденията може да се напише най-добрата история на интелекта”.

Съветвам всички да прочетат автобиографията на Св. Тереза, въпреки че това съчинение е минало през цензурата на “духовното” око на падрето, все пак са се запазили изумителни страници. Църквата, установявайки догмата за Единия и Единороден Син Божи, Иисус Христос, по този начин преобръща и смисъла на молитвата, завещана от самия Иисус Христос - “Отче наш, Който си на небесата…”5, а също думите от писанията - “Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие” (Битие, 5:1).

Така, установявайки изключителността на синовността и естеството Божие в Иисус Христос, църквата завинаги го разединява от човечеството. Така се е стигнало до тежки последици: Изземването на Иисус Христос от живота на човечеството, унищожаването на Неговия жизнен Подвиг и страшното внушение, че смъртта на Христос на кръста е спасила човечеството от “първородния” грях(?!) и от всички следващи. Така - “Като сянка ходи Той по света, а тялото Му е оковано в металните рамки на иконите. Тялото трябва да се намери за света и да се освободи Окования в църквата” (“Иисус Неизвестният” на Мережковски).

80

Вие питате още - “ако, докато чете книгите на Учението, на човек му изскочат сълзи на вътрешен възторг, може ли да се сметне това за зачатъци на психизъм?” Разбира се, сърдечният възторг при четенето на Учението не може да се нарече проява на психизъм в низшия му аспект.

Но трябва много да наблюдавате себе си, защото човек може дотолкова да се отдаде на това сладостно чувство, че неусетно да изгуби власт над чувствата си и да стане неработоспособен. Имало е такива случаи, затова във всички Учения се посочва необходимостта от равновесие и пълна дисциплина на чувствата. Имаше време, когато аз също исках да живея само с възторзите на духа и да изучавам тайните на космогонията. И тогава ми се посочваше в какво страшно време живеем - “отново забравихте за Битката Божия, никой не седи в училище по време на вражеско нападение и т. н.”, стр. 43 - “Листа от Градината на М.”, част първа. Така от възторзите ме връщаха на Земята и към действията на Земята. И ме приучаваха да намирам радост в най-скучната рутинна работа, именно, всеки труд да поднасям пред олтара на служенето на любовта. На всички воини на Светлината сега ще бъде особено близка книгата “За Жертвата”. Така че, възторзите на духа са прекрасни, но трябва да се следи те да не разслабват, а да усилват нашата енергия. Ще дойде време, когато ще бъде възможно да се отдадем на възторзите на духа, но сега времето е страшно и всички, отдали се на велико Служене, са призовани да носят своите доспехи, битката е невиждана!

“Настъпи време за действие. Проявете преданост и мъжество. Ще Ви покрия с шлема на вярата, с ризницата на предаността и щита на победата. Но на Знамето ще бъде Любовта Победителка!”

Сега Великите Учители наричат дезертьори всички йоги, стремящи се само към достигане на самадхи.

Вие питате - как да се разбират в “Листа от Градината на М.” думите: “защото девата на света

завърши покрова на духа”. Разбира се, може да се тълкува и така, както Вие пишете, защото наистина в настъпващата шеста раса тъканите на физическото тяло ще се изтънчават и разреждат и доближават до уплътнения астрал. Интересно е да се отбележи, че този процес на разреждане или изтънчаване на физическото тяло е посочен и в най-древната китайска медицина. Така нареченият аскетизъм е имал голямо значение за целта. Но, разбира се, както всичко насилствено, не е дал желаните резултати.

24.04.1936 г.Ще отговоря първо на последното писмо, защото Вие засягате въпрос, който трябва да бъде

разбран, за да не стане препъни камък по пътя.Ако тези обяснения не бъдат достатъчни, пишете, ще се постарая, доколкото е възможно при

съществуващата поща, да обясня по-подробно. Но сега ще се обърна към Вашето сърце и искам да Ви попитам - бихте ли се решили да подложите прекрасните млади души и дори Вашите близки на страшна опасност?

Вие знаете, че книгите на “Живата Етика” имат за задача всестранното разширяване на съзнанието и затова основите се полагат още в първата книга “Зов”. В тази книга в сгъстени формули всичко е предречено и всичко е казано. Съветвам Ви внимателно да я прочетете. Прочетете поне страници 79 и 80 - “Няма място за отрицания, не може да се гради с вехтории…”

Новият свят идва и може да бъде възприет само с обновено съзнание. Разрушенията, кощунственото отричане на великите понятия са отвратителни, защото са изчадия на хаоса или невежеството, но тъй като не може да има следствие без причина, то да се огледаме назад и честно, без предубеждение, да си спомним и прегледаме историческите анали, дори и да са записани от твърде земни съзнания, и може би просветленото съзнание нещичко ще ни изясни.

Вие правилно се възмущавате от иезуитската формула - “целта оправдава средствата”, тази формула е ужасна, защото възприелите я не се спират пред нищо и използват наистина най-гнусни средства за постигането на чисто лични и користни цели. Но във всички Учения и дори в християнството се е оправдавало свещеното укриване, когато е служело за предпазване на Светиня или за спасение на ближния, или за общото благо. Нали оттам идва езотеризмът на всички Учения? Всяко ново осветляване на истината, всяко ново откритие в науката винаги е трябвало да бъде скрито от невежите съзнания. Да си спомним всички ужаси на инквизицията, всички войни заради новите

81

Откровения! Откъде идват всички тези най-сложни символи в трудовете на предвестниците или великите труженици на науката, над които невежите се глумят, но които въпреки това предизвикват дълбоко изумление и възхищение в умовете, разбиращи дори и частично дълбокия им смисъл. За нещастие на човечеството ключът за много от тях е изгубен и само изключително редки умове могат да го намерят и завъртят поне на един или два оборота. Мисля, че сега на Земята няма човек, който да може да го превърти на всичките седем оборота. Цялата Тайна се пази в Твърдината на Знанието.

Ако в средните векове Акаша на алхимиците е приела облика на Небесната Дева, а Йехова и другите свещени имена и наименования са прикривали тайните за строежа на мозъка и човешкия организъм, то съвременността изисква друг облик и прикритие. Животът е сложен и само проумелият цялата му сложност може да получи знание.

Така всяка еволюционна мисъл, даваща насока на идващата епоха, е срещала и сега среща страшно противоборство от страна на неподвижните и затъмнени съзнания, оттук и целия ужас на отвратителните ексцеси.

Затова, когато се дава нещо за общото благо, трябва да се прояви цялата широта на просветленото съзнание. Много мислители са били преследвани, а всеки такъв мислител е фокус, в който са се събрали и отразили в съвременно одеяние мислите, изпълващи пространството. Мислителите са предвестниците на бъдещето. Вие знаете от книгите на “Ж. Етика” колко ужасна е неподвижността на съзнанието, именно тя води до разтление, и, както е казано, ужасите на космическите катаклизми и земетресенията не могат да се сравнят с катастрофата на разлагащото се съзнание.

Така че, замислете се за всички причини, породили следствията, разтърсващи сега целия свят, и изследвайте всяко явление от много страни, като особено се пазите от това, едностранчиво и предвзето да съдите както за отделни личности, така и за всички явления в живота.

Сребърният лотос се намира в сърцето, затова можете да го видите вътре в себе си. Имайте

предвид, всички огньове и пръстени на центровете ние виждаме вътре в себе си, на мястото на един или друг възпламенен център. Понякога се виждат огнени пръстени, обръчи или колела, или слънца, понякога пламък, но всичко това е най-вече вътре в нас. Сребърният лотос по размер е не повече от цветче и езиците на пламъка образуват нещо като листенца.

Нека сърцето подскаже и да не дръзва то дори в мислите си да изрече хула за най-чистото и

Недосегаемо Високото! Истинският ученик умее да се довери на Водещата Ръка и никаква кокоша очевидност няма да го смути, защото той знае.

14.05.1936 г.Вие сте прав, че личните тегоби се преживяват по-леко, когато имаме велика задача и грижа за

другите, но все пак Вашето мъжество много ме трогва.Радваме се от все сърце на дейността на Дружеството. При кошмарната разруха в целия свят,

която наблюдаваме в момента, всяко обединено строителство, целящо прокарването на основите на Живата Етика е наистина светилник в пустинята. Ужасна е гледката на всички уловки на тъмата, насочени към разтление и объркване на съзнанието.

Прекрасно е, че сте решили да учредите философска секция. Защото за борба с тъмните сили е необходимо да бъдеш изцяло въоръжен и, разбира се, обогатяването на знанията е най-мощният щит и доспехи. Във връзка с това отговарям и на Вашия въпрос, явява ли се разностранната дейност на Леонардо да Винчи достоен пример за подражание? Разбира се, да, но при условие, че става дума не за повърхностно разпиляване, а за действително учене. Защото напредналият ученик притежава няколко способности. Дори в будистките писания е посочено, че всеки Бодхисатва трябва да владее три изкуства или области от знанието и един от тях в съвършенство. Колкото повече знаем, толкова по-лесно ни е да разберем цялата дълбочина и размери на великия план на еволюцията и сложността на градежа на живота. Освен това, всяко системно учене ни дава необходимата дисциплина на ума и за самостоятелно мислене. А нали само онзи, който умее да мисли самостоятелно, може да стане действен служител и сътрудник на Силите на Светлината. Затова е така важно разностранното образование.

82

Разбира се, невъзможно е да бъдеш специалист във всички области на знанието и изкуството, но следва да имаш поне понятие за тях. В желанието си да обхванем колкото се може повече, ние трябва да се научим още да съизмерваме своите сили и най-важното, да умеем да продължим вече започнатото, защото така се изработва най-необходимото за ученика качество - постоянство и търпение.

Вие пишете, че един член на Друж. пита, дали това, което става сега в света, ще доведе до общото благо. Трябва да кажа, че твърдо вярвам, че в крайна сметка всичко се извършва за благо. Уроците трябва да бъдат научени, за да могат съзнанията да продължат по-нататък. Всичко се създава от самите хора и жестоките сътресения сред народите са плод на многовековни причини и следствия. В целия свят сега се извършва велик подбор и се установява ново равновесие. Така че, да кажем - всичко е за добро. Вие питате, как да се разбира твърдението от кн. “Листа от Градината на М.”: “Кармата ще ни настигне, но качеството й може да бъде изменено с доброволна жертва за непознати хора”. Да си представим, че някой е причинил страдания на близък човек и се е разкаял за стореното, когато този близък вече е отишъл в отвъдното. След като не е в състояние да поправи или изглади своята вина пред пострадалия, той може да подобри своята карма именно с доброволна жертва за други хора, в този смисъл е казано - непознати хора. Разбира се, кармата в един момент ще го настигне и ще го постави лице в лице с жертвата, но изкуплението ще бъде вече с по-висше качество, защото неговото същество също се е извисило с направената доброволна жертва.

Сега за ментата. Мента може да се употребява във всякакъв вид и външно, и вътрешно. В Индия, където има толкова чревни заболявания, есенцията от мента широко се използва. В съчетание с магнезия това е едно от най-добрите средства. Ментата много помага и при възпламеняването на центровете. През летните месеци не се разделям с ментола и плътно натривам цялото си лице и тил, защото трудно понасям горещините дори в планините. Чаят от мента е несъмнено добра дезинфекция, също и парите на ментата много помагат при някои видове астма. Ароматът на мента е неприятен за обитателите на низшите слоеве на тънкия свят, затова е полезно в стаите да се държи живо растение.

“Владика, наречен Състрадание” е титла на идващия Майтрейя, но е еднакво приложима за всички Синове на Светлината. Всеки е свободен да избере онзи Облик, Който му е най-близък и да Го следва. Разбирането на единството на всичко съществуващо е познание на Архата, но хората, чието съзнание е помрачено от илюзията за самост и обособеност, не могат да вместят цялата красота на тази Истина и затова всички Висши Понятия се отразяват в съзнанието им като в мътни развълнувани води и губят цялата си яснота, прозрачност и красота.

Гупта-Видия означава Съкровено Знание. Гупта- съкровеност и Видия - знание.Алберихи - помагачи на тъмата. Тъмната сила в “Пръстена на Нибелунгите” е олицетворена в

Албериха, противника на светлите богове на Валгала, похитил Златото на Рейн и спомогнал за убийството на Зигфрид.

По-нататък Вие питате - какво означава “Ще проявя силата си върху ограничените умове”? Под ограничени се подразбират отрицателите и невежите, защото ограничеността е следствие от невежеството. Силата на светлината ще победи тъмата. Силата на Учението ще пробие невежеството.

Интуицията, чувствознанието или натрупванията на “чашата”, разбира се, са едно понятие. Има обаче случаи, когато Йеровдъхновението се приема за интуиция. Но в края на краищата и това няма да бъде грешка, защото без напълване на “чашата” не може да се получи лъча на Йеровдъхновението.

Вие питате - откъде толкова предатели? Но това е знамение за великото време, което планетата преживява. Ние знаем, че победата е на Светлината. “Победата може да стане факт след известно време, но трябва да се приемат всички фази на битката. Да не забравяме, че на страната на Светлината се събират най-добрите Сили, така светът се приближава към следващото стъпало. Самите служители на тъмата ще се постараят да укрепят успеха. Трябва да се разбере, доколко е наближил срокът, за да не се отлагат новите възможности. Не може да има противодействие на Силите на Светлината. Ако силите на тъмата сами приемат черната работа, нека я изпълняват. Вече са засегнати най-големите Имена и Понятия. Всичко може да напредва, само като се разширява. Разбира се, Битката е ужасна, разбира се, с всеки изминал ден се призовават нови надземни Сили. Приближаването им към земната сфера може да предизвика най-неочаквани напрежения. Да приемем Битката със силата на всички Наши участници. Единението ще бъде непобедимо Знаме. Нека Сатаната бъде разчленен и, според обичая си, неговите

83

воини ще напуснат бойното поле. Кой може да разбере напрежението на Силите на Светлината? Кой няма да вземе предвид мащабите на полесражението? Обединените ашрами, крепости на духа, са нужни, както никога досега. Учението никога не е навлизало в света без борба. Нека бъде така, иначе хората ще го забравят. Но представете си размера на Борбата, в която участват всички планети. Така с цялата тържественост и сила на духа да вземем участие в битката на Светлината с тъмата.”

За изкачване на ново стъпало е необходимо приемане на боя и преодоляване на препятствията. Изпиването на чашата с отрова на последните стъпала е неизбежно и предателството като сянка трябва да съпътства Светлината по земния път. Да приемем и това посвещение. Но трябва да се разбере, че предателите действат не само срещу нас, а и срещу целия Велик План на Светлината.

Да съберем всички сили и обединени да се изкачим на ново стъпало.

29.05.1936 г.Изпращам Ви цялата си вяра, че Вие, приемайки духовното наследство на Ф. Д., ще олицетворите

неговия символ - Вожд на Сърцето. Нека всички търсещи Светлината и измъчени от скръб да намерят отклик във Вашето сърце, нека всички, събрани под Вашето водачество, да усетят онази душевна топлина, която може да съгрява дори строгия укор. Защото най-трудното изкуство е изкуството да се творят отношенията между хората. Нито едно изкуство не изисква такова търпение, вместяване и изтънчена чувствителност. Трябва да умееш да проникваш в съзнанието, в сърцата и настроенията на всички околни и новодошли; трябва да умееш да почувстваш онзи основен тон, който е в състояние да те обедини с тях, както и тях да обедини с останалите.

Но ако в сърцето е заложен великият магнит на любовта, то всичко се облекчава, защото искреността на това чувство покорява и най-закоравелите сърца. На сърцето, докоснало се до красотата, трябва да е близък този сърдечен език, затова моята вяра е с Вас - Вожда на Сърцето.

Предайте сърдечната ми благодарност на най-близките си сътрудници, изразили готовност всячески да сътрудничат и да Ви помагат в делата на дружеството. Нека всеки негов член чувства, че истинският му дом и духовно убежище е дружеството. Нека всеки бъде не само желан сътрудник, но и член на единното духовно семейство, и нека сам се научи да дава за общо ползване най-доброто, което носи в себе си. И така, нека Обединяващата Любов бъде девиз на новия етап в живота на дружеството.

24.05.1936 г.Вие пишете за Вашето единствено желание “да попаднете при Учителя, а ако не може, при Негов

ученик…”. Трябва да Ви кажа, че още не съм срещала човек, който, научавайки нещо за великото Бяло Братство, да не се е устремил да Го търси. Но рядко някой, по-точно никой не си задава въпроса - готов ли е духовно и физически за това напрежение? Ще издържи ли физическата му обвивка страшното нагнетяване на атмосферата, обграждаща тази Твърдина? До нея може да се приближи само онзи, който тук, на Земята, в борба и преодоляване на всевъзможни трудности е изживял всички навици и привързаности и огнено е трансмутирал в подвига на самоотричането своите енергии. Без преминаването през земното чистилище не може да се влезе в Рая. Огньовете на Висшите енергии ще изгорят обременената аура. Затова само един и много рядко двама души на век достигат до тази Твърдина. Вие знаете също, че Вел. Уч. никога не се намесват в кармата на човека и затова не правят никакви изключения. Кармата може да доведе човека в Тяхната община. И ако такава карма е налице, то никой и нищо, освен самия човек, не може да възпрепятства осъществяването й. Затова насочете всичките си стремежи колкото се може по-добре да приложите в живота Заветите на Учението и предоставете останалото на Кармата и великото знание на Владиците.

Също и да се учим можем само в живота, при тежки жизнени условия. Общината на Бр. е твърде отдалечена от земните условия и не може да бъде пробен камък за духа. Учението ни е дадено, всяко положение в него е разгледано от различни страни и затова не можем да кажем, че нямаме Учение. Има и старши ученици, които винаги могат да разяснят непонятното. Приложението на всички Завети в живота ще бъде делото, за което мечтаете и което най-бързо ще прокара пътя към Общината на Светлината.

84

Но нима мислите, че ако попаднете в Ашрама на Б. Бр. бихте придобили силата да убеждавате хората? Всички исторически примери свидетелстват за обратното. Да възприеме напълно Учението може само дух, подготвял се за това в течение на дълги векове. Така се обяснява и нищожният брой ученици у всички велики Учители на човечеството. По тази същата причина и Учението на Живата Етика съветва никого да не приканваме и на никого нищо да не натрапваме. Океан от Мъдрост се дава на човечеството и Учението като слънце изпраща своите лъчи във всички страни към умни и глупави, към добри и зли. Всеки може да черпи и разбира онова, което му е достъпно, до което е дорасъл. Разбира се, разликата в състоянието на съзнанията и в разбирането поражда онези противоречия, които неподготвените духове откриват във всички Учения. Но това е неизбежно.

Сега отговарям на Вашите въпроси. Разбира се, всички постижения са заложени в нас. Във всички Учения достатъчно се е посочвало и се посочва, че човекът е микрокосмос на Макрокосмоса. Несъмнено е също, че най-мощният лост към постижението е любовта към Божественото Начало и Йерархията на Светлината.

Но Вие напразно мислите, че пранаямата сама по себе си означава толкова много. Правилното дишане е винаги полезно, но упражненията, които се препоръчват от всякакви безотговорни самозвани йоги са крайно опасни. Затова вече многократно писах, но явно че отново се налага да се върна на този въпрос. Затова още веднъж ще напомня, че в Святая Светих на Йогата може да проникне само онзи, който напълно е очистил сърцето и менталното си тяло от всички земни отпадъци. Без това очистване никаква пранаяма няма да доведе дори до първите врати на истинското знание. Пранаямата може да развие медиумизма, който е затваряне на Вратите. Дългите упражнения по Пранаяма или Хатха Йога правят невъзможни занятията с Раджа Йога. Всички психични сили, развити по пътя на пранаяма, по пътя на изкуствената възбуда на физическото и астралното тяло, се ограничават с психичното ниво и то далеч не високото, за което свидетелстват всички видения на психиците и медиумите. Трябва да се разбере, че психизмът не е духовност. Именно, както е казано в Учението, “психизмът е антипод на духовността” и само отдалечава възможностите за приближаване към Вел. Уч. Ето защо Учението започва и завършва в областта на духа и така строго осъжда всички упражнения за развитието на низшия психизъм. Разбира се, пътят на духовността, царственият път, е много по-труден и бавен, но той е и единственият, който събира всички постижения в “чашата”. Всички психични сили се разкриват естествено у поелия по този път и се развиват във всичките седем кръга, т. е. на всички нива - от висшето до низшето и, сливайки ги в едно, този път охранява великия синтез. Нито един Учител няма да съпътства ученика в неговите опити да проникне в слоевете на Астрала чрез механични упражнения. Човек не бива да си прави никакви илюзии в това отношение, защото иначе лесно може да получи учител, персонификатор от тези слоеве. Колко предупреждения по този повод е дала Е. П. Блаватска! Разбира се, именно това обстоятелство й е създало толкова врагове сред медиумите и психиците, но тя изпълнявала възложеното й поръчение да посочва вредата от спиритизма най-вече поради невежото отношение към него във всички слоеве на обществото. От личен опит зная как враждебно се приемат такива указания и предупреждения.

Разбира се, умението да се съсредоточаваш и мислиш творчески при условие, че мислите са

очистени, е не само много полезно, но и необходимо. Без умението да се мисли не може да се напредне в познанието. Също развитието на волята, като се започне от всекидневните дреболии та чак до високото самоотвержено действие, е основа на всяка дисциплина и постижение.

Чистото мислене, волята, насочена към добро и самоочистване, разбира се, ще дадат прекрасни излъчвания.

При наличието на любов и воля, Вие вече притежавате устрем и действено ще творите молитвата.Вярно е Вашето съображение, че в градовете упражненията по пранаяма могат да бъдат пагубни.

Но тъй като пранаямата не може да ни даде духовност, няма какво да се грижим за нея. Най-важното е да закалим себе си в чистотата на подбудите, мислите и постъпките, а това можем да направим, само когато се намираме сред хора, сред препятствия, така и градът понякога може да бъде полезен.

85

Явно Вие сте обезпокоен от нападките срещу кн. на “Ж. Етика”. Но това също е неизбежно. Нито едно Учение не е навлизало в живота без противодействие. Така и Новото Учение трябва да навлезе сред виковете и нападките на отживелите съзнания. Това е земен закон. Човечеството обръща внимание и запомня само онова, което се подлага на остракизъм или мъченичество. Често в писмата си съм цитирала думите на Вивекананда, ще ги цитирам още веднъж: “Човечеството затова е запомнило Буда и Христос, защото те са били щастливи да имат силни врагове”.

Нека и новото Учение, както е казано, да навлиза по обичайния път на преследване. Отново се налага да напомня, че Учението се разпространява по Неизповедими Пътища. Затова винаги съм Ви съветвала да не вербувате последователи. Предлагала съм Ви също да започнете да организирате културно-просветни вечери и само когато се вгледате в посетителите, да посеете в съзнанието им няколко нови зърна. Винаги е полезно човек да попълни и своята съкровищница със знания. Дисциплинираният просветен ум по-лесно ще възприеме Учението на Светлината в цялата му всеобемност. Именно недостатъчното знание е препятствие по пътя на еволюцията. “Адът е невежеството” - така е казал един подвижник от първите векове на християнството.

Наистина няма нищо по-кощунствено от ограничаването на неизразимото Величие на Божественото Начало, разлято в цялата Вселена - дело на човешкото съзнание. Единствено от чудовищното невежо умаляване са произлезли всички недостойни понятия за Бога. Човекът в своето самомнение се стреми да снизи всичко до своето ниво и подобие. Впрочем, за това достатъчно е казано в книгите на Учението. Именно, книгите на Учението са пълни с понятието за Божественото Начало, или Бога, за Духа и Духовността. Цитираната от Вас фраза - “духът на Христос вее през пустините на живота”, е все същият велик Пантеизъм, по-високо от който не може да се издигне човешката мисъл.

Бог в нас е единствената реалност, всичко останало, както прекрасно и поетично е изразил това Изтокът, е само - “игра на Великата Майка на Света!”

Да, Вие сте напълно прав, че в нито една книга на “Живата Етика” няма отмяна на Великата Основа на Битието, както няма и умаление на понятието Христос (Christos) и Иисус, пострадал, носейки онова, което отдавна е било известно на света, но отново и отново е било забравяно от хората. Така е било, така е, но да се надяваме, че няма да продължи да бъде така.

Колкото до етикетите, които невежите слагат на всичко, което надвишава разбирането им, то кой от мислещите хора обръща внимание на това?! Същото може да се каже и за нападенията спрямо нас, ние сме свикнали с тях и знаем колко струват. Честно ще кажем, че всички нападки са били само от полза. В Учението е казано: “ако не бяха враговете, то благодарното човечество би погребало всички най-добри начинания”. Също още и още веднъж Ви моля да не съжалявате за отпадналите, това не са готови души. Оставете ги да вървят по своя път. Не може да се служи на двама господари. Нека честно изберат и да не предателстват, защото “ужасна е съдбата дори на малкия предател”.

Прекрасно е, че Вие работите над самоусъвършенстването си, иначе как се става апостол на Живата Етика, ако със своя пример ние не докажем колко полезно и благодетелно е Учението?! Кой ще бъде привлечен към Учението, ако неговите последователи не го прилагат в живота?

Така че, не се тревожете от хулите. Хулата е болезнена, само ако идва от хора, които ние самите уважаваме. Похвалата от устата на недостойните може само да унизи и оскърби.

Във Вашето писмо следват редица въпроси. Няма да ги повтарям, вероятно Вие ги пазите, ще отговоря поред.

1) Тънкият Свят отговаря на астралния свят от низшия до най-висшия слой.2) Огненият Свят е Свят на Духа. Висшата степен на Огнения Свят често се нарича Висш Свят.3) Всички психоцентрове съответстват на физическите центрове. Всеки орган има свой нервен

център, някои двойни органи като бъбреците, дробовете и др. имат и двойни разклонения.4) Теоретично е правилно, че животът дава много разновидности. Много жени са почти мъже, а

мъже - жени, както духовно, така и физически. Често жените имат мъжки магнетизъм и обратното.5) Тайната “Книга на Въплъщенията” на Най-Високите Духове се пази съкровено.Разбира се, в настоящата Космогония няма Ангели или Архангели, които да не са били някога

хора. Това го твърди целият Изток - “Няма бог или богове, които да не са били някога хора”. Ако сте чели “ТайнатаДоктрина”, знаете, че Великите Духове, наричани на Изток Синове на Светлината или

86

Синове на Разума, или Синове на Огъня, или Кумари и т. н. съответстват на нашите християнски Архангели. Разбира се, тези Ангели нямат криле, с каквито ги е украсило несъвършеното зрение или поетичното въображение на някои ясновидци, пожелали да запечатат символа на Посланика. Символът не е лош и, разбира се, лъчите, излизащи от центровете на раменете, могат да създадат впечатлението за блестящи криле. Но щом ние, земляните, можем да се придвижваме в тънките си тела в пространството без тези птичи атрибути, нима най-високите Духове ще се нуждаят от тях? Ето ви още едно разочарование: ангелите нямат криле! Но нима лъчите не са по-прекрасни от животинските отлики!

И така, Ангелите Хранители или Великото Братство, тези крепители на нашата планета, са били високи Духове в други светове и Богочовеци на нашата Земя. Принадлежали към друга, висша еволюция, Те са дошли на нашата Земя, за да ускорят еволюцията на нейното човечество. Именно Те, в пълния смисъл на тази дума, са Крепители, Хранители, и Спасители на нашата планета.

Радвам се от все сърце на Вашата преданост към Учението на Ж. Ет., защото само с него

достигаме отварянето на Дверите. Радвам се и на това, което пишете за останалите Ваши сътрудници. Нека закаляват духа си във всекидневния подвиг. Нека всеки труд, най-рутинният и скучният, да подобрява своето качество. Пътят на ученичеството е пълен с тръни и трудности, разбира се, поради нашите стари навици и привързаности, затова само твърдите и неустрашимите, изгорилите своята самост в огъня на самоотвержеността, ще стигнат до предопределените им Двери.

Изминава една година - най-тежката, отдавна посочена като година на началото на личната битка

на Архангел Михаил със Змея. Страшният Армагедон протича на видимо и невидимо ниво. Силите на тъмата особено свирепо са се опълчили срещу всички светли начинания, но ние тържествено приемаме битката, защото знаем за кого и за какво се сражаваме. Защото много неразположения също са свързани с нечуваното нагнетяване на двете нива.

Онова, което пишете за хората, е стара истина. При нужда си спомнят за нас, а в доволство ни

забравят. Всичко, което пишете за обсебването е извънредно знаменателно за времето, което преживяваме. Но бъдете внимателни, защото има степени на обсебване, които са много заразни. Всички случаи на обсебване се лекуват със силата на психичната енергия в контакт с Висшата Сила. Разбира се, при това са много полезни спомагателните средства като възвишена музика, чудесни аромати, чистота на атмосферата и цвета на помещението, като всичко това хармонира с вкусовете на пациента. Добре е през нощта да се поставя край постелята съд с гореща вода, в която наливаме няколко капки евкалиптово масло, това е полезно и през деня. Но силната степен на обсебване не се поддава на никакви спомагателни средства и е нужно въздействието на чиста и мощна психична енергия.

Вие сте прав, че в книгата “Зов” в кратки формули е събрано много от това, което в следващите книги е разгледано по-подробно и от различни страни. Но излишно и неправилно е да се осъждат и отричат “Писмата на Махатмите”. Въз основа на тези писма е написан “Езотеричният Будизъм” на Синет. Съдържанието им, но допълнително разработено, е влязло и в “Тайната Доктрина”. “Писмата” са велика книга и тя е напълно оценена на Запад. Да се отрича тя, значи да се отрича цялото Учение, дадено чрез Е. П. Блаватска, също и всички книги на “Жив. Етика”. За съжаление, в споменатия том са влезли само няколко писма, при това не изцяло, а само цитати от тях. Но уви, дори в такъв вид, както виждате, те трудно се приемат от някои съзнания.

Вие сте прав, че Иисус Хр. е изключително явление в историята, но следва да се прибави, че не по-малко изключителни явления са и всички Кумари, или Богочовеци. И единствено самомнителният невежа може да започне да претегля, Кой от тези Най-Високи Духове е по-висок или по-нисък. В Учението ни е дадена прекрасна формула: “Ако попитат - кой е по-висок, Христос или Буда, отговорете - “Невъзможно е да се измерят далечните светове, можем само да се възхищаваме на тяхното сияние”.

Вие пишете, колко тъжни са всички спорове и полемики около високите понятия. Напълно вярно, и особено тъжна е полемиката на невежите, защото тя не носи нищо друго, освен озлобление. Не може да се опитваш да обясняваш на другите онова, което сам за себе си не си изяснил, наистина нищо, освен съблазън няма да се получи. Но обменът на мисли сред високообразованите хора е велико творчество,

87

защото от обмена и сблъсъците на мнения се пръскат искрите на Истината. Но е нужен именно обмен на мисли, а не невеж спор.

Вярно, че недоизреченостите в книгите често оставят у повърхностния читател впечатлението за противоречие. В такива противоречия са обвинявани и самите велики Учители. Но всички тези обвинители винаги забравят за най-важното, именно за своето собствено незнание. Който вижда навсякъде призив към безбожие и сатанизъм, той наистина е далеч от разбирането и никакви ваши доводи и убеждения няма да го разубедят. Ако някои са се изплашили от книгите за “Основите на Новия Мироглед”, да ги съжалим и оставим на мира. Колкото до църковните служители, то те сега дори са забравили, че при царстването на Николай II, през 1906 година, е била обявена свобода на вероизповеданията и свобода на словото. Доста от тях явно много биха искали да се върнат назад, към времето на религиозната нетърпимост и дори Домостроя6. На някои места има такива симптоми. Така и авторът на брошурата “Правосл. Свят и Масонството” вероятно е награден със синодална грамота на Карлов. Синод заради това, че е охулил най-добрите синове на своята родина. Но Светлината побеждава тъмата.

Сега се издава новата книга “Аум”. Несъмнено в противниковия лагер отново ще се надигне вик - “защо езическа дума?! Как смеят да съпоставят Божествената Благодат с езическия Аум” и т. н.! На това ще отговорим - останете си с невежеството, и ще цитираме параграф от Учението.

“Ако кажете на учените - намагнитена вода, те ще разберат този израз, но ако им кажете - омагьосана или … вода, ще бъдете сметнати за невежи. Между другото, разликата е само в названието, по същество ще бъде използвана същата енергия. Време е науката да разшири своя кръгозор, като не се притеснява от случайни названия. Именно от названията произтичат всички драми в живота. Трябва да се приучим още от детските години да виждаме същността.”

“Изучавайки историята на религиите, може да се забележи как човечеството неведнъж е приемало тънките разбирания, но после се е стараело да забрави и отхвърли вече постигнатото. Може да се види как още от древността хората са постигали закона за превъплъщението, за да го отхвърлят после отново в пристъп на гняв. Причината за отричането му от страна на жреците е разбираема - кастата е защитавала своите прерогативи, а законът на Битието е можел да изравни правата на хората. Така е ставало в различни векове, но вълните на познанието и невежеството навсякъде са еднакви. Те носят бурите, така необходими за напредъка на съзнанието. Затова всеки, който се стреми към познание, придобива спокойствие на духа сред вълнения и бури. Да не потъваме в невежество, когато знанието чука на всички врати.”

Цитирам пасаж от статията “За Първородния Грях” в едно англ. списание. Ученик поставя на духовния си наставник въпроса - защо казват, че грехът и злото са дошли в света с Адам и Ева, щом в Рая е имало дърво с плодовете на Доброто и Злото? Откъде в Рая вече би могло да има плодове на Злото? По какъв начин Дяволът се е оказал в Рая? Съвременните ученици са къде по-вглъбени и находчиви от миналото поколение. Невъзможно е да се върне съзнанието назад. Огромен грях са поели онези, които насила са задържали просветата и развитието на мисълта в народа. Всяко насилие е противно на законите на Вселената и неизбежно трябва да предизвика взривове и разрушения. Поглеждайки назад, можем да намерим дълбоките причини, подготвили падението на стария свят. Та нали именно задушаването на мисълта и духа е породило цялото последвало безумие. Дълго сдържаният бент е рухнал и е помел всичко по пътя си. Така никой и нищо не може да спре мисълта, тази огнена енергия и Венец на Мирозданието. Велика промяна е настъпила в съзнанието на масите във всички страни, но с това мнозина още не могат да се примирят. Причината за всички бедствия е в невежеството и чудовищната безотговорност, която цари и се наблюдава и днес сред много управляващи. Народът се нуждае от грижа и тази грижа трябва да се отнася преди всичко до неговото ВЪЗПИТАНИЕ и правилната му просвета. Не само с хляб се насища човекът.

И така, не търсете последователи, а работете над себе си, над своето усъвършенстване.

25.05.1936 г.Вие сте прав, че при опити да се изложат или обяснят не само Висшите Понятия, но дори при

непривичен подход към позната ни вече мисъл ние се срещаме с почти непреодолими трудности поради

88

бедните определения в нашите западни езици. Мисълта на Запада е груба и тежка и затова тя още не е изработила всички онези най-тънки оттенъци в определенията, с които е така богат Изтокът. Главната причина за неразбирането е именно в това, че хората от Запада не са свикнали, по-скоро не са възпитани в изтънчаване на мисленето си. Колцина са, които умеят да четат и да усвояват прочетеното? Четат с очите си, но не с духа и сърцето и вътрешният смисъл остава недостъпен за тях.

Разбира се, думата религия включва понятие с най-велико значение, но сега човечеството е загубило това значение. Това именно е връзката на човека с Висшия Свят или Висшето Начало. Но всеки се опитва да си присвои изключителното право върху тази велика и единна връзка, затова всеки народ я е обособил, ограничил и наложил клеймото на фанатизма, анатемосвайки всички останали, непривични за него, нейни проявления у своите ближни. Така от единната връзка-религия сме получили множество, изключващи се взаимно лъжерелигии. Но опитайте се да кажете, че главната причина за всички бедствия е не религията, а лъжерелигията и всеки ще започне да кима с глава към съседа и в самомнението си няма и да помисли да отнесе тази тежка истина и към самия себе си. Ще се получи нова неяснота и нова съблазън. Смисълът на думите на всички езици се възприема или разбира правилно само със сърцето, с чувствознанието.

Молим Ви също да не се страхувате от никакви нападки или хули. Всичко това е само тинята на разлагащите се блата. Аз вече писах, че нито едно Учение не е навлизало в живота без жестоко противодействие, така трябва да бъде и с книгите на “Живата Етика”. Както е казал и Иисус (Лука, 6:26): “Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците”. Не може да се каже по-ясно. И кой от работещите в полето на Истината ще поиска да се приобщи към лъжепророците. Ако за някого “Чашата на Изтока” е неприемлива, кажете - широко е мирозданието и светът е огромен. Има много огнища, където “Чашата на Изтока” е запалила нова свещ, нова радост в духа. Би било непростимо да се прикрепва съзнанието към едно място и към една група случайни хора. Учението се разпространява по неизповедими пътища. Никой и нищо не може да спре Космическия Магнит в неговото еволюционно движение, всички прегради само ще доведат до разрушение. Гибелта на цели континенти и раси свидетелстват за това. Човечеството от нашата раса в своето безумно разединение ускорява цикъла на своето изместване. Нашият кораб отива към катастрофа и тъмните подстрекатели злорадстват, защото се надяват да отплават на отломките.

Не съм съгласна да нарека противниците на “Чашата на Изтока” дори “разсъдъчно-умни”. Именно наличието на ум най-трудно се забелязва у такива противници. Умът им е просто отражение на криво огледало. Казуистиката7 разлага висшите центрове и познанието става недостъпно. Някой е казал: “Ако дословно и едностранчиво се възприеме тезата за злината от религиите, то логично е да дойдем до съдбоносната формула, че религията е опиум за народа”. Дословността и едностранчивостта са атрибути на ограничеността и несъмнено тя ще стигне до такава формула. Но никой и не се обръща към ограниченостите за вместяване на новото разбиране! Само затъмненото съзнание няма да разбере, че всяка обособена, ограничена и упадъчна религия е именно опиум, най-силна отрова на разединението и разтлението. Същото може да се каже и за невежата наука и изобщо за всяко невежество. Новото съзнание се бори за установяване на единната връзка с Висшия Свят, за единния Източник на всички учения, философии и знания.

Тези “умници”, които имате предвид, би трябвало да знаят, че на всяка епоха съответства определена степен на познание и онова, което е било крайно необходимо или целесъобразно за един век, не може да бъде изцяло същото за следващите. Иначе какво ще стане с еволюцията? На всяко стъпало на човечеството се дава само онази частица от Истината, която може да бъде възприета от определено малцинство. Във всяка епоха, във всяка религия и народ, освен велики Учители, носещи ново разбиране на забравеното древно Откровение, след известно време се появяват високи Духове, чиято цел е новото очистване на току-що получения Завет. Тези Духове са като ярки Факлоносци на фона на невежите представители на различните религии. Обикновено такива Факлоносци са ставали мъченици и често техните трудове и самите те са загивали от ръката на ревностни фанатици. Никой не би си и помислил да ги свърже с някаква определена религия, те са далеч от всяка църковност и нищо чудно, защото почти винаги са били и разобличители на нейните недостойни слуги.

89

Така и Преподобният Сергий не е от външната църковност, а от Духа и който го приема другояче е глух и сляп. Но срещат се и такива, които настояват, че Преподобният Сергий е бил истински църковник, защото е строил църкви и манастири, въвеждал е строги устави, обредност и т. н. Но смисълът на цялата дейност на Преподобния не е във външната църковност, а във високонравственото му възпитателно влияние върху неговите съвременници. Въвеждайки строги устави, внасяйки дисциплина в дивите нрави на онова време, той е творил характера на народа, създавайки по този начин мощта на държавата. От историята знаем в какво хаотично състояние се е намирал народният дух в тежките векове на монголското робство и разюзданите нрави на враждуващите помежду си князе. Нужна е била сурова школа и юзда, и средствата за целта е трябвало да се вземат от най-близките, достъпни за народа понятия. Нужни са били символи, нужна е била обредност за съзнанията, излизащи от младенческото си състояние. А и сега, както виждаме, за мнозина е трудно да се откажат от тези символи; налага се да се щадят слабите съзнания. Макар че Христос казва: “Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина” (Йоан, 4:23-24).

Троицко-Сергиевската Лавра може да изчезне, при самия Преподобни тя вече е била унищожена, но паметта за Сергий няма да умре никога, защото велик е магнитът на духа, заложен от него в душата на руския народ. Историята на духовността в руската душа и началото на обединение и строителство на Руската Земя са неразривно свързани с този велик Подвижник. Именно затова всички сили на тъмата така са се опълчили срещу това велико име. Кажете, какви реликви са останали от всички велики Носители на Светлината, от Буда или Христос (шепа пепел в единия случай и условна гробница в другия), но паметта за Тях живее, а в бъдните векове ще укрепне още повече, защото ще бъде очистена от наслоилото се невежество.

Така, ако някой заменя вътрешния смисъл “с всякакви алгебрични знаци” или названия, то може и да си остане само с тях.

Вярно е също, че ако някой вижда в “Чашата на Изтока” ограничен атеизъм, той разкрива пълното си невежество. Друг пък съжалява, че Старшият Махатма не е дал преди 56 години онзи апотеоз, който намираме в “Огненият Свят”. Но как може той да знае какво е дал и какво не е дал Старшият Махатма? За ума, запознат с източните учения и свикнал с източната мисъл, този апотеоз е първооснова; както и всички, цитирани от Вас места от “Зов”, са същият онзи величествен Пантеизъм, с който са наситени всички томове на Тайната Доктрина и “Писмата на Махатмите”. Освен това, творчеството на Махатмите е така велико и многообразно, че е невъзможно Те да се обръщат във всички случаи, във всички времена към различни народности и съзнания винаги в едни и същи формули. Дори средният художник или поет, изобразявайки различна епоха и различни местности, сменя съответно стила си на писане и изразяване. Застиналата мисъл, застиналите форми са неприсъщи на Космоса, чийто живот е вечно движение, вечна смяна на формите. Разнообразието е живот, еднообразието е смърт.

Нямам желание да се ровя в обелките от казуистиката на “разсъдъчните умници”, това би било непозволена загуба на време.

Изпращам Ви мъжество, неустрашимост и, най-важното, не смущавайте Вашето съзнание с нашепванията на “умните”, но според нас дълбоко невежи събеседници.

26.05.1936 г.Моля Ви да се отнасяте спокойно към нападките срещу книгите на “Живата Етика”. Нали всичко

ново, извеждащо съзнанието от привичната задънена улица винаги се съпровожда със злобни викове и противодействия. В историята има много такива примери, както в религията, така и в областта на знанието. Но за наричащите себе си християни особено ярък трябва да бъде примерът на самия Иис. Христос, а именно него забравят. От кого, ако не от своите църковни служители и книжници е бил преследван и разпънат Христос? Кои, ако не фарисеите са казвали: “Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз” (Мат., 9:34). Също и в Еванг. от Лука, 11:15-18: “А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. Но той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга,

90

запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му?”

Колкото и да е странно, нападат и най-гръмко хулят книгите на Учението онези, които не познават както него, така и своите Писания. А ако някой от тях е прочел нещичко, то го изопачава и обяснява, както му е изгодно. Ние винаги сме казвали и казваме да не се приканват и да не се насилват неподготвените съзнания, защото това не води до никъде; именно, не само е безполезно, но дори е вредно. Всичко трябва да става естествено. Готовият дух твърдо знае къде е истината и нищо няма да го смути и изплаши. Но, разбира се, такива не са много, и все пак в наше време са по-многобройни от преди, защото еволюцията не може да бъде спряна с никакви репресии. Спомнете си колко ученици е имал Христос и дори от този нищожен брой единият бил Никодим, а другият - Иуда. Но за делото на просветата не се страхувайте, то се твори по особени пътища. Броят на търсещите души расте по цялото земно кълбо.

Първата задача на Живата Етика е да разшири съзнанието, затова да не прикрепваме мисълта си към едно случайно и малко място и към една група хора. Широко е Мирозданието и Светът не е малък. Когато на едно място хулят, на друго в хиляди глави се възнася нова мисъл. Някъде срещаме предателство, а другаде - забележителни примери на горене на духа и самоотверженост. Трябва да умеем да намираме равновесие на духа и спокойно да приемаме проявите на тъмата, те са неизбежни. Вие знаете вече, че преживяваме страшно време, отдавна посочено в Писанията по цял свят, време на битка между Силите на Светлината и тъмата; така че, да не се удивляваме на всички уловки и нападки на злото. Та нали след тази битка, която ще продължи няколко години, след победата на Светлината над тъмата, силата на княза на Тъмата никога вече няма да бъде във възход, а ще започне да намалява. Но тъй като не може да се служи на двама господари, то нека всеки избере окончателно в сърцето си на кого служи, за да не се окаже предател или от онези, за които в Откровението на Йоан, 3:16, се казва - “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си”.

Затова, ако някой не чувства в себе си сили да преодолее страха и съмнението, по-добре да не се изкушава; но ако следва църковното християнство, нека се постарае да вземе от него най-доброто. Защото именно новата епоха ще блесне с ново осъзнаване на Учението на Христос. Просветените духовни наставници (а такива вече има) ще се върнат към истинските завети на Христос, към заветите на първите отци на църквата, към трудовете на великия носител на светлината на християнството Ориген, положил основите на цялата християнска философия.

В заключение още веднъж ще кажа, че никакви нападки не могат да ни изплашат, защото ние служим на Великата Светлина. А и в какво иначе ще се изрази подвигът! Нима във всеобщо признание? Никога възторжените викове на тълпата не са съпътствали будителите на новото съзнание и смелите откриватели. Както е казано в Ев. от Лука, 6:26: “Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците”. Полезно е да се препрочетат дори такива училищни книги като “Мъченици на Науката”. Всичко това е старо, но и вечно ново. Затова да кажем - “Няма да се изплашим!”

Живейте със сърцето си, развивайте търпимост, великодушие и новото съзнание ще се укрепи във Вас.

8.06.1936 г.Нека новият Цикъл донесе ново познание. Да не се боим от никакви нападения, от никакви битки,

защото на Йерархията на Светлината е нужна победа, а коя победа идва без битка? Нима не е победа, че в най-трудната година са издадени вече толкова нужни книги? Такава дейност е най-страшното поражение на врага.

Сега - отговорите на Вашите въпроси. За кармата съм писала много. Именно около това понятие са се натрупали толкова чудовищни изопачавания и една от най-тежките заблуди ще бъде да се въздържаме от помощта си към ближните от страх да не усложним своята лична карма.

Няма ли да бъде това проява на най-голям егоизъм? Ако, оказвайки добра помощ на ближния, ние приемаме част от тази карма, то такава карма не може да обремени нашето духовно развитие, което единствено определя кармата.

91

Именно отказът от помощ, която ни е по силите, може безмерно да обремени кармата ни, защото кой знае на кого, кога и къде ние изплащаме стария си дълг? Само Архатът знае къде не трябва да помага, а ние сме задължени да протягаме ръка за помощ там, където потрябва. Както е казал Преподобният Сергий: “И онзи, който не помогне на брата си, няма да извади трън от крака си”. Разбира се, навсякъде и винаги трябва да се съблюдава съизмеримост и целесъобразност. Има хора, които ще дадат всичко, а после ще се оставят на грижите на другите. Но на такива ще припомним редовете от Учението - “Кой е рекъл, че трябва да се отдава безумно? Това наистина ще бъде безумие”. При това хората много често забравят за духовната помощ и че тя е най-висшата. Но особено упорито се пропуска факта, че кармата се твори, облекчава и обременява най-вече от нашите мисли. Именно мисълта и подбудите тъкат нашата аура - това магнитно поле, привличащо или отблъскващо всички възможности. Именно този решаващ фактор най-често се забравя в разсъжденията за кармата. Но ако не беше така, нали нямаше да можем да излезем от омагьосания кръг на кармата.

Така, ако хората по-малко мислеха за кармата и повече за чистотата и усъвършенстването на своите чувства и мисли, то те щяха да имат несравнимо по-голям успех. Не да се страхуваме от пораждане на нова карма, а само да се стремим към подобряването на нейните качества. От страх пред пораждането на карма човек може да затъне в такова тресавище, откъдето пътят ще води само към инволюцията. Трябва да се помни за съизмеримостта, която цари в Космоса, затова нищожната карма ще донесе и нищожни последици. Единствено кармата на великата отговорност, макар и тежка, носи велики постижения. Затова хората не трябва да избягват нито действията, нито отговорността.

Следва да се запомни, че трудна карма не значи низка карма. Именно обратното. Леката карма е карма на нищожеството. Често леката карма се явява тежко изпитание, защото извънредно рядко човек може да се издигне сред благополучие на следващото стъпало на духовното усъвършенстване. Затова сред мъдрите е прието лекият живот да се смята за проклятие. Ако Жана Д`Арк беше наградена от краля с имения и завършила живота си в разкош и благополучие, то тя нямаше да бъде Жана Д`Арк. Но не личната й карма е изисквала клада. Да не забравяме за мисиите, приемани от високите духове. Отношението към тях от страна на онези, към когото са насочени, утвърждава кармата на тези народи за много векове напред. Така те се явяват пробен камък за съзнанието на народите.

Ако действието или дара, направен от високи подбуди, е приет със същото чувство и разбиране и приложен за също тъй висока цел, то породената по този начин тройна енергия в обратното си движение ще причини стократно усилено следствие. Разбира се, възможно е това да стане не в настоящото въплъщение, а в следващото, защото колкото по-голям кръг обхваща действието, толкова повече време трябва за неговия оборот, но пък и толкова по-мощни са следствията и възможностите, събрани от него. Ето защо във всички Източни Писания се е посочвало, че помощта, оказана на подвижника (не в тесния смисъл на тази дума) по своите следствия превишава всички други. И именно тази велика истина е послужила за най-страшни злоупотреби от страна на жреческата каста. Жертвоприношенията, изграждането на храмове, украсяването на иконите със скъпоценни камъни и злато, огромните свещи в основата си имат все същата изопачена истина. С течение на вековете всички духовни ценности се заменяли с материални. Хората забравили, че златото, материалните съкровища нямат никакво приложение в надземните светове. Най-големият богаташ тук е нищ в надземния свят. Затова подобряване на кармата трябва да се търси не във въздържането от действия, а в усилено развитие и натрупване на духовни съкровища.

Сега за § 230 (Огн. Св., ч.III): Равновесието и хармонията са едно понятие. Затова може да се каже, че Космосът се крепи на действието и хармонията на атомите. Човекът е отражение на Макрокосмоса, затова и той трябва да се стреми към хармонизиране на всички атоми, влизащи в неговия микрокосмос. Кармата е действие, всяко действие поражда следствие. Казано е - “Равновесието се утвърждава съобразно развитието на волята”. Затова действието, насочвано от дисциплинираната воля в съгласие с космическите закони, утвърждава хармонията и създава равновесие. Низшата воля, оцветена с въжделенията на самостта, поражда ужасите на разрушението, защото стълкновенията на дисхармоничните сили причиняват взривове в Космоса и дават достъп до хаоса. Именно отровни взривове и хаос поражда невежият и порочен човек в своята химическа лаборатория и заразява големи пространства в атмосферата.

92

Казано е още: “Везните на кармата на човека определят измеренията на волята му”. Тоест, качеството на кармата показва нейната висока или ниска степен. Защото волята е главният подбудител и създател на всичко съществуващо. Така човек се наказва или възнаграждава не от Висшите Сили или Божеството, а бива въвличан в една или друга среда, или сфера, изключително поради сродството на атомите, увлечени във вихъра на неговата аура, с атомите на съответните сфери. Казано е, че кармата не може да обремени хармоничното тяло, затова да се устремим към усъвършенстване на нашите енергии. Усъвършенстването ще доведе до равновесие или хармония.

Сега за жертвата на Христос. Разбира се, изобщо не може да се приеме значението на жертвата, или разпъването, на Христос, така, както го разбират някои съзнания. Нейният смисъл е в това, че Хр., в желанието си да покаже силата на духа спрямо физическата материя, е приел чашата на подвига и е запечатал с кръвта си Своя Завет - “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”8. В “Агни Й.”, § 8, се казва: “Може да се обясни, защо Учителите на Знанието са страдали, отивайки си от Земята. Разбира се, това страдание е било съзнателно и доброволно. Както стопанинът напълва чашата догоре, така Учителят иска да запечата последния знак на Завета”.

Ако великият Му пример и подвиг е запалил пламък в сърцата ни и ние изпълняваме Неговия Завет, може да се каже, че Той не напразно е пострадал и приетата от Него Чаша именно е запечатала Завета. Но ако ние си въобразяваме, че каквото и да правим, каквито и престъпления да извършваме, пролятата кръв на Христос завинаги ни е спасила от властта на дявола, то наистина самите ние ще се окажем тези дяволи! Никой не може да спаси другиго. Само със собствени усилия духът се издига в отредените за него прекрасни светове. “Вярата без дела е мъртва.”

Всички велики Учители се наричат Спасители на Света, защото отново и отново Те ни посочват Пътя на Светлината, но те могат да ни помогнат и запазят, само ако ние самите приемаме Техните Грижи за нас. Целият Космос се изгражда на закона за взаимодействията и взаимоотношенията и там, където няма отговор, няма и следствие. Така и Христос не е можел да върши чудеса там, където не е имало вяра в Него, не е имало устрем на духа към Неговия целебен лъч.

Тайнството на Великата Жертва се корени в най-древните мистерии. При последното посвещение

на неофита давали чаша, пълна с гранатен сок (символизиращ кръвта), поемайки я, той изливал съдържанието й в четирите посоки, в знак на своята готовност да отдаде душата и тялото си в служба на света, т. е. да пострада за Истината. Така и Христос е искал да утвърди този символ сред своите ученици за да остане вечна паметта за подвига и завета в бъдещите поколения. Но никакво механично причастие не може да спаси душите ни, защото - “вярата без дела е мъртва”.

Помня как беседвахме за Жертвата на Христос с една мисионерка, която се биеше в гърдите и истерично заявяваше, че Христос е пострадал заради нея и така я е спасил от вечни мъки. На което аз й отвърнах: “Вие грешите, Христос не е пострадал за вас, а заради вас”. Разбира се, ние с нея не се срещнахме повече и бяхме обявени за езичници, шпиони и прочие подобни титли.

За мен няма нищо по-кощунствено от представата за Всемилосърдния Бог-Отец, който принася в жертва Своя Единороден и Единосъщ Син заради греховете на хората, сътворени, според Писанието, от Самия Него! Това ми напомня за онзи Акадийски управител, който заклал сина си в жертва, за да избегне последиците от своите грехове. Древната история е съхранила и заклеймила този канибалски израз на бащинство. Възможно ли е в по-късни времена подобна бащина любов да бъде възвеличена до статута на Божествеността? Всеки истински обичащ земен баща или земна майка с радост ще пожертват себе си заради спасението на своя син. Нима Божественият Отец е морално по-ниско от сътворените от самия Него хора?!

Светът се крепи на доброволната жертва и самопожертвованието. Чашата на саможертвата във Висшите Светове блести с всички огньове на неизразимата радост и само на нашето ниво, нивото на изпитания и скръб, тази чаша е пълна с горчилка и отрова. Духът, осъзнал радостта от самоотвержеността, е висша Красота. Красотата и Саможертвата лежат в основата на Битието.

Вие питате, как да се разбира потресаващият пример за предателството на Иуда? Но ние знаем окултния закон, че Светлината привлича тъмата и затова, колкото по-ярка е Светлината, толкова по-дълбока е тъмата. Така по всички велики пътища е неизбежна срещата с помагачите на тъмата, с

93

предателите от различна степен, те като сянка съпътстват Източника на Светлината. Именно (самата) омраза на тъмните ги привързва към обекта на омразата. Разбира се, в самия Иуда са се таили възможностите за такова предателство, затова и тъмната сила е използвала него, както и омразата на първосвещениците и фарисеите, като оръдия за осъществяването на престъпния си замисъл. Затова Иуда може да се разглежда и като израз на колективното предателство.

Хората изобщо не си дават сметка доколко видимият и невидимият светове вземат участие в техните действия и събития и как често те стават несъзнателни и полусъзнателни оръдия на служителите на тъмата. Може да се каже, че две трети от всички човешки постъпки се извършват под внушението на зрими и незрими съветници. И уви, поради състоянието, в което се намира човечеството, тези съветници принадлежат в по-голямата си част към обитателите на низшите, най-близки до Земята слоеве. Въздействията на низшите слоеве по-лесно се възприемат от жителите на земното ниво. А чистите висши внушения може да получи само чистият съд.

Както е казано, лъчът от Висшия Свят “не е мокра кърпа”, и ако човек не го възприеме със сърцето си, главата му може да хвръкне от такова непривично въздействие. Да си спомним как подвижниците с години са подготвяли своето тяло с всякакво очистване и въздържание за приемането на Йеровдъхновение. Да си спомним и всички сътресения, които са преживели дори много високите Духове в земно тяло, когато са ги посещавали Обитатели от Огнения Свят. Да си спомним потреса и побелелите коси на Преподобния Сергий, въпреки, че Духът Му е принадлежал на Висшия Свят.

Би трябвало да Ви стане ясно, че хората, които описват как са ги посещавали Най-Високи Духове и при това не споменават за свещения трепет, който довежда сърцето до неописуемо състояние, близко до разрив, или лъжат, или са заблудени от персонификатори от Тънкия Свят.

Вашето определение за Бога е правилно. Именно, трябва да се покаже, че понятието за Бога

покрива всичко - “в него се движим и имаме битие”. Ако съществува понятието Безпределност, то, разбира се, Бог е тази Безпределност, затова всякакви разсъждения за Него неизбежно ще Го ограничават. Ние можем само с дълбоко благоговение, с висша радост в сърцето да се преклоним пред тази Неизразима Мощ и Красота и с ликуващ дух да се устремим към тази Тайна на Тайните на великата Безпределност. Наистина пътят на приближаване до Бога е безпределен път.

Правилно е да се съберат колкото може повече указания за великото значение на сърцето. Сърцето

е Обителта на Бога. Та нали близостта Му може да се усети само със сърцето. Именно сърцето Го прави най-близък или най-далечен. Да, в пространството се носят раздиращи душата вопли, но земните уши рядко ги чуват. Това вече не са вопли на печал или скръб, а именно на ужас!

Несъмнено, ако улавяте звуци, които другите не чуват, това говори за изтънчаване на центъра на

ухото. И болките в слънчевия сплит могат да бъдат свързани с изтънчаването на чувствителността на центровете. Много Ви съветвам при усещане на такава болка незабавно да приемете сода бикарбонат. Ако не мине, можете да повторите. Содата е незаменима при много възпламенявания. Помните, че содата е наречена свещена пепел, тя предпазва от прекомерно възпламеняване. Изобщо содата е полезна почти при всички болести и предпазва от много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валериана.

Тъмните сили, разбира се, преди всичко се нахвърлят върху светлите начинания и върху онези,

които се намират под непосредствения лъч на Силите на Светлината. Предателите биват допуснати, защото по закон силата на обратния удар е пропорционална на силата на противодействие. Нужен е Армагедон, нужен е сблъсък на Противоположните Сили. Нужни са сътресения, за да може човешкият дух да закрещи и осъзнае най-после, че трябва да се бори не с ближния си, а със самия себе си и със силите на хаоса и стихиите, които са необятно поле за творческо изпитание.

Смятах да завършвам писмото си, но остана цяла страница, затова ще добавя още за изкупването на греховете. В езотеричното Учение се говори, че изкупването на личните грехове може да бъде извършено само от Христос - Христос, който виси на кръста, страдайки в течение на цялата Маха Юга

94

(велик космически Цикъл) на кръста, очертан в пространството като пресичане на линията на материята с линията на духа.

Изкупването на личните грехове се извършва от душата - носителка на Христос - почти непрекъснато в течение на земните въплъщения на индивидуалното Ego. Когато стремежите на душата, насочени към подчинение на Божествения Закон, преодоляват желанията на тялото да нарушава този Закон заради самонаслада, то в низшата природа се извършва пълно изменение или трансмутация. Процесът на преодоляване и трансмутация кулминира в сливането на индивидуалната душа с Висшата Душа.

“Разпънатият Христос на всяко човешко същество, достигайки известна точка на еволюцията, трябва да се спусне в Ада, за да извлече и издигне към висши или нормални условия душата, хвърлена там вследствие на беззаконните деяния на своето низше аз. С други думи, Божествената Любов трябва да достигне човешкото сърце, да победи и възроди човека, преди той да може да осъзнае чудовищните си прегрешения спрямо Божествения Закон, които е извършил срещу самия себе си, и това прощаване може да бъде постигнато само при пълно сливане и единение с Висшето Аз или Божествения закон на Любовта.”

Само трансмутацията на енергиите - трансмутацията на чувствата или качествата на мислите - ни извежда от омагьосания кръг на кармата. Затова са благословени всички високи емоции, които ни откъсват от обичайното състояние и повишават нашите вибрации, които изтънчават и отварят нервните ни центрове.

Изпращам Ви мисли на бодрост и радост. Не се притеснявайте от усещането за потиснатост, сега всички подобни усещания са неизбежни. Целият Свят е в страшно, невиждано напрежение и, разбира се, чувствителните организми реагират по-силно. Ритъмът на вълните на напрежението ще се смени и след потиснатостта ще дойде вълната на възнесението и радостта на духа.

15.06.1936 г.Сърдечно благодаря за изразените от Вас прекрасни чувства. Особено ме зарадва непредубеденото

Ви отношение към “Писмата на Махатмите до Синет”. Вие сте прав в мнението си за някои кръгове. Дори страданията твърде малко или по-скоро на нищо не са научили известна категория хора. Изостаналите съзнания още повече са закостенели в гърчовете на озлоблението. Вероятно Вие знаете, че серията книги на “Живата Етика” е обявена за опасна от някои теософи и е забранено те да бъдат четени. Може само за сетен път да се каже - свой своя не позна! Но въпреки това групите, формиращи се около “Живата Етика” се умножават и разширяват, макар сред тях да има и такива, които, приемайки всички книги на “Живата Етика”, не могат да приемат “Писмата на Махатмите до Синет”, дадени чрез посредничеството на Е. П. Б., смятайки ги за атеистични!!! Вие ще бъдете прав, ако попитате - може ли тогава да се вярва, че те наистина разбират книгите на “Живата Етика”? Затова така се радвам, когато срещна съзнание, лишено от предразсъдъци и предубеждения. Умението самостоятелно да се ориентираш в достойнствата на едни или други учения е вече немалко постижение.

Вие пишете, че някой изказва съжаление, задето книгите на “Живата Етика” се издават в нова орфография, понеже “всякакви Аримановци7 използват това обстоятелство за своя агитация…” Ще кажа, че ние не обръщаме внимание на подобни инсинуации, защото по този начин “Аримановците” проявяват присъщото им невежество. Може да им се напомни, че промените в орфографията са били въведени от Импер. Академия на Науките дълго преди революцията. Войната попречи на това нововъведение. По този повод си спомням един печален инцидент. През 1917 година, по време на пребиваването ни във Финландия, ни посети професор Р. В разговора с него аз споменах, че тези дни са ми изпратили книга, издадена с новата орфография и че не мога да чета подобна бездарна неграмотност, като не пропуснах да се изразя доста остро за онези, които мислят само за облекчаване на усвояването, вероятно съпоставяйки всички мозъци със своите. Можете да си представите как се сконфузих, когато уважаваният професор заяви, че тази мярка е била въведена още преди войната от специална комисия при Академията на Науките и че самият той е бил неин член!!

Мога да кажа, че сега новата орфография не представлява трудност за мен, макар да не съм напълно съгласна с нея. Буквата � с удоволствие отстъпвам на професор Р. и неговите учени колеги. На

95

обичайните възражения, че с премахването на буквата � е станало невъзможно да се разбере, кога “есть” означава “да бъда” и кога - “ям”, отговарям - ако можете да четете “гн �зда”, “с �дла” и “зв �зди”, сякаш вместо � стои звукът �, то със същата лекота ще свикнете да се ориентирате и в това звуково съвпадение; също и в другия случай, когато думата “осел” (ос �л) не означава “магаре”, защото е достатъчно да се поставят две точки над злощастната буква и ще се разбере, че става дума за магаре 10. Не е ли казано в книгите на Учението, че “хората са готови да оплакват отхвърлянето на всяка буква”. Тези думи се отнасят именно за възмущението на някои хора от новата орфография. Трябва да се проявява подвижност във всичко и да се стремим към опростяване, но разбира се, при условие, че става дума за подобрение, затова откровено ще кажа, че новата орфография не ме удовлетворява напълно. Намирам, че премахването на женски род в множественото число затруднява разбирането на точния смисъл, когато в дълги фрази се появява съмнение, към кое от разнородните съществителни се отнасят местоименията и определенията. Това затруднение съм срещала понякога и при преводите от английски, където женски род изобщо липсва, като изключим местоимението в единствено число.

Така че, да се отнесем с пълно спокойствие към нападките на злобеещите “Аримановци”. Дисциплината и съизмеримостта ни учат да се отнасяме към всичко с нужната търпимост.

18.06.1936 г.Бих искала да вярвам, че непредубедените умове, разглеждайки всичко, което става в света в

светлината на Учението на “Живата Етика” ще вместят еволюцията и ще разберат, че старият свят си е отишъл и са нужни обновени и разширени съзнания, които да приемат новите форми на строителство, подсказани от самия живот. Както вече неведнъж съм писала, всички събития, всичко, което става, ясно показва посоката на еволюцията. Създава се епоха на общо Сътрудничество, общо дело и колективна солидарност на всички трудещи се, извън всякакви класи. И най-насъщната задача, която се изправя сега пред човечеството, е именно синтезът на духовното и материалното. Новите достижения в науката, новите изследвания и откриването на законите на психичната енергия ще изискват ново проникване и разбиране на субективния или духовния свят. Именно откриването на законите на психичната енергия ще помогне да се установи нова уредба на живота. Връзката на плътния свят - физическия, с тънкия - света на енергиите, ще стане очевидна, и Висшата Мъдрост ще се утвърди със сила, водеща и свързваща цялото битие.

Бъдещият свят, висшият свят ще дойде в доспехите на лабораторните лъчи. Именно лабораториите ще покажат преимуществото на висшата енергия и не само ще установят превъзходството на психичната енергия на човека над всички известни дотогава енергии, но ще бъде показана нагледната разлика в нейното качество и по такъв начин значението на духовността ще бъде докрай установено.

Познанието на висшите закони ще подчини техниката на духа и така ще се утвърди познанието за висшите цели, което ще доведе до преобразуването на цялата материална природа. Преобразената природа, преобразеният дух на народа ще подскаже и нови, по-добри форми за уредба на живота. Сега моят съвет е внимателно да се вглеждате във всички знаци, идващи от Новата Страна.

Сега на Вашия въпрос за шестата раса. Да, в много теософски книги, дори в “Тайната Доктрина”

може да се намери указание, че шестата раса се събира в Америка. Но именно в “Тайната Доктрина” аз срещнах противоречие - на едно място е казано, че в Америка се заражда шестата подраса на петата раса, а на друго - шестата раса. Разликата в тези понятия - подраса и коренна раса е огромна. Трябва да се отчетат и възможните печатни грешки. При зараждането на Америка повечето преселници са принадлежали към шестата и дори седмата подраса на петата раса. Твърде любопитно е, че никой не обръща внимание на странното обстоятелство, че в теософ. литература почти никъде не се споменава за нашата страна, сякаш една шеста част от Света няма място в космическия план и еволюцията. Почти никой не си задава въпроса защо е така, къде е причината за това? Ще Ви отговоря - всичко съкровено се охранява специално и ако бъде оповестено преждевременно, че на тази страна й предстои велико бъдеще, то биха я разкъсали на части. А и Учението на “Тайната Доктрина” не би било прието. Колкото до шестата раса, то отделни индивиди, принадлежащи към нея, разбира се, се раждат във всички страни

96

и в определено време повечето от тях ще бъдат събрани на главни и безопасни места. Семената на петата раса бяха спасени, семената на шестата раса ще бъдат запазени.

Да, всеки дух или монада се заражда под лъчите на определено светило и затова зърното на

неговия дух съдържа в потенциала си всички тъждествени енергии, присъщи на това светило, което си остава водещо за него през цялата Манвантара.

Така цялото човечество в зърното на духа си принадлежи към различни планети, макар че се намира на Земята, на една от своите временни станции. Разбира се, множество духове принадлежат към светилото или лъча на Дхиани-Буда, който ги е зародил, но само най-близкият до този лъч застава начело на планетата. Така всеки Вел. Учител събира около Себе си най-близките Му по лъч или по потенциал енергии, затова са така разрушителни всички колебания и отдръпвания от веднъж избрания Учител. В безумно колебание можем да се отдръпнем от своя космически Отец, който Единствен може да запали нашите центрове в цялото им съвършенство. Сега Вие разбирате колко свещена е връзката между Гуру и ученика! Защото, кой би могъл да знае, ако не му бъде разкрито, че избраният Гуру не е неговият космически Отец и Гуру? И сред приближилите се до Учението има такива, които се прехвърлят от един Учител на друг, смятайки, че така ще напреднат по-бързо. Естествено, така постъпват само невежите, които не разбират значението на окултната връзка, не знаят с какъв труд и търпение се тъче тя и как гневът, раздразнението, съмнението, да не говорим за предателството и отстъпничеството, мигновено могат да унищожат дори дългогодишната работа.

В “Тайната Доктрина” се казва, че “човешките монади, родени под една и съща планета или по-точно под излъчванията на един и същ Планетарен Дух или Дхиани-Буда се явяват във всичките си следващи въплъщения души-близнаци или души-сестри на тази Земя. Звездата, под която се ражда човешкият индивид (монада), твърди съкровеното Учение, остава негова звезда в течение на целия цикъл въплъщения, които той има в една Манвантара. Но това не е астрологичната му звезда. Последната се отнася и е свързана само с личността, докато първата - с истинската индивидуалност.

“Ангелът или Владиката на тази звезда, или Дхиани-Буда, свързан с нея, ще бъде, така да се каже, или ръководящ или просто наблюдаващ Ангел при всяко ново въплъщение на монадата, която е част от неговата собствена същност, макар че нейният проводник - човекът, може завинаги да остане в неведение за този факт. Всеки Адепт има свой Дхиани-Буда, своя старша душа-близнак и Той я познава, наричайки я Отче-Душа и Отец-Огън. Едва при последното посвещение, стоейки лице в лице с блестящия “Облик”, те Го познават.”

Така за наш истински Ангел Хранител можем да смятаме Дхиани-Буда на планетата, под лъчите на който или която се е зародил нашият човешки индивид.

Във всички епохи могат да се намерят празни гробници или заменени покойници. Така например

съществува гроб на Сен-Жермен, където е погребан друг. Но към окултните романи трябва да се отнасяме с голямо познаване. Несъмнено техните автори понякога улавят нещо от пространствените анали, но често много неща се пречупват крайно изопачено.

Да, смятайте, че още един исторически цикъл е завършил. Реката не тече обратно. Новият идващ

цикъл е, разбира се, по-прекрасен, защото съчетанието на всички небесни знаци утвърждава знака на великото Обновление и Благоденствие. Нека сърцето Ви подскаже откъде идва това Благоденствие. Вглеждайте се внимателно във всички знаци и ще видите колко много неща се извършват сега и как сърцето може да се радва на бързината на събитията. Няма сила, която би могла да спре Колелото на Кармата. Всички бедствия, постигнали една или друга страна не са случайни, затова няма място нито за озлобление, нито за самосъжаление. Да погледнем разумно и да вложим всичките си усилия в това, да разширим съзнанието си и да разберем онова, което се случва. Наблюдавайте зорко събитията и ще видите как се рушат раздутите величини, подчинени на кармата.

Вярно, че единствено от нас самите зависи да почерпим от всичко и отвсякъде или кал, или добро.

Златният Път, или Пътят на великото Равновесие, е завещан от всички Велики Учители. Но ако някой

97

не чувства влечение към често срещаните ужасно бездарни филми или мъртва обредност, нека не се насилва. Това ще бъде просто вредна загуба на време, което с много по-голяма полза може да бъде вложено в предпочитания от него труд за общото благо. Не мисля, че ограничените съзнания, закостенели в старите си предразсъдъци и понятия, могат да бъдат убедени в нещо, ако влезете в тяхната среда и беседвате с тях. Виж, ако те сами почукат при Вас, тогава е друго, но да се отива при тях, за да им се отварят очите, е безполезно.

22.06.1936 г.Благодаря и за шанхайските книги, но тъй като ние ги имаме, не е ли по-добре да Ви ги върна?

Колкото до книгата на Баженов, нямам време да я прочета внимателно, но я прегледах и мога да кажа, че в нея има няколко верни дати и тълкувания, основани на астрологични и кабалистични данни. Вие вече знаете за значението на 1936 година и нейния месец септември за нашата родина в добрия смисъл. Също е вярно, че “израел” означава “избран” и затова “израел” може да се среща във всички народи. Общо взето книгата не е лоша и, дори и да си има своите заблуди, то назовете книга от някаква област, в която да ги няма. Затова книгата на Баженов може да се препоръчва, нека хората се замислят.

Разбира се, авторът на английската книга, откъдето Баженов е почерпил основите за своя труд, не е лишен от общочовешката слабост всичко най-добро да тълкува в полза на своята страна и националност и това трябва да се има превид; впрочем, струва ми се, че и самият Баженов го е забелязал. Във връзка с тези книги си спомням бележката, написана от Е. П. Блаватска относно тълкуванията на библейските пророчества. Тази бележка е озаглавена “Пророчеството на Осия за Ръждясалите Релси”. Та тя пише, че при кабалистичното четене посредством метода Нотарикон от всяко пророчество, от всяка фраза в Библията може да се изведе всякакво значение. Като доказателство тя привежда пример за кабалистично изчисление и тълкуване на стих 14 в гл. 13 от книгата на Пророк Осия. Оказва се, че ако този стих се прочете по гореспоменатия метод, той предсказва катастрофата на Императорския влак в Борки и чудното спасение на Имп. семейство на 17 окт. 1888 г. или 5649-та според еврейското изчисление. Разбира се, този стих ще има цитираното значение само на руски език, но - добавя тя, ако бъде прочетен от английски кабалист, този стих може да означава, че Осия е предсказал появата на знаменития Джак Изкормвача в Уайтчапел (еврейско гето в Лондон) и т. н.”

Самата аз съм чувала интелигентни хора да доказват, че болшевиките са предречени в Апокалипсиса, при това се цитираше и броят дни на тяхното владичество и че споменаваният там Михаил е вел. кн. Мих. Алекс.!!! Разбира се, пиша това не за да дискредитирам книгата на Баженов, а просто, за да предупредя прекомерно запалените изследователи на библейските пророчества. Грешките често идват не от неверни данни, а от неправилно тълкуване. Така новият земен Иерусалим не е в Палестина, но засега мястото му не може да бъде назовано. Между другото, знаете ли за пророчеството на Л. Толстой, направено малко преди смъртта му? Наскоро ни изпратиха книжка… написана е на руски, но аз едва можах да я дочета. Измисленият език с триетажни научни термини омъртвява всяка мисъл… Яснотата на съзнанието преди всичко се разкрива в простотата на изложението.

Съветвам ви да се устремите към психичната енергия, към мисълта и всички въпроси, които могат да преобразят живота. Говорейки за Братството, разбира се, трябва да се проявява огромна загриженост, за да не става това Свещено Понятие обект на кощунствени забележки. Посъветвайте всички в това отношение.

Сега за Атлантида. Статията за откритията на Шлиман, която ни изпратихте, е интересна, но краят

й, където се говори за намерените в Мексико и Перу манускрипти, в които се цитира хроника на стари будистки храмове в Лхаса, подлежи на най-сериозна проверка. Самият Лхаса като град, носещ това название, не е по-древен от седми век след Р. Хр., а и първите будистки храмове са се появили там през същия този седми век след Р. Хр.; и накрая, като имаме предвид колко затворени са този народ и тази местност, пита се - по какъв начин хрониката е могла да проникне в Централна Америка? Дори и да допуснем, че някакви клинописи са били пренесени по времето на Атлантида от Центр. Азия в Центр. Америка, то, разбира се, тази местност не би могла тогава да се нарича Лхаса или в нея да има будистки храмове, защото те не са съществували по това време. Да не би да сте получили тази статия от Ш.? Тя

98

носи отпечатъка на същата ръка. Не си спомням книгата на Ск. Елиът, за която споменавате. Но в “Тайната Доктрина” е отделено достатъчно място на Атлантида, споменати са и разкопките на Шлиман и са дадени цитати от Платон. Също във втория том на “Луцифер”, на страница 465-та в англ. издание има извънредно интересна статия -“Атлантида”, написана въз основа на съчиненията на Платон “Тимей” и “Критий”. Моят съвет е, дайте да преведат всички пасажи от “Тайната Доктрина” и на основата на тези данни, статията от “Луцифер” и книгата на Елиът сам напишете интересна статия.

Не мислете, че ние търсим признание. Нищо не е така далеч от нашите намерения. Даваното днес

Учение трябва и ще бъде оценено само по неговото вътрешно достойнство. Ако някой, сврян в своята черупка, не може да обхване космосо-пространствения размах на това Учение, той може само да бъде посъветван по-скоро да излезе от ограниченото си положение. Затова ние никога никого не приканваме. Но онези, които сами почукат, намират вратата ни отворена и ние имаме немалко приятели и сред теософите. През 25-та година Н. К. получи указание да нарисува картината “Вестител” и да я подари при основаването на Музея на Е. П. Бл. С този дар и учредяването на Музея Вел. Учител искаше да увековечи името на онази, чиято памет някои нейни последователи съвсем доскоро се опитваха да обрекат на забвение.

Ако не получаваме незабавен отговор или потвърждение на нещо, значи, за това си има специални

причини. Вие знаете каква нечувана Битка става сега на всички нива! Силите на Злото насочват подземния огън да пробие кората на Земята в най-опасното място. И само неотстъпната стража на всички Сили на Светлината удържат нашата планета от окончателния взрив. Тяхното напрежение в тази космическа битка е чудовищно. Често споменаваната кървава пот не е преувеличение, а тежка действителност. Но освен това Силите на Светлината потушават изблиците на злоба, удържат войнствения плам на много народи, за да дадат възможност да се укрепи онова, което трябва да бъде съхранено. Така сред хаоса на космическата, надземна и земна битка, Те прокарват Плана на Светлината и опазват годните за еволюция елементи, като ги насочват в нужното русло. Защото се рушат цели сфери от низшите слоеве на тънкия свят! А много ли са съзнанията, разбиращи значението и последствията от такова разрушение?!

Затова, знаейки за гигантския размах на тази нечувана Битка, трябва ли да затрудняваме Силите на Светлината с молби и въпроси? Трябва да се съблюдава съизмеримостта. Ние знаем, че всичко неотложно, всичко необходимо ще бъде съобщено навреме, затова търпеливо чакаме и често отговорът идва без забавяне.

Сега всички войни на светлината трябва дълбоко да осъзнаят разгарящия се Армагедон. Нужни са мъжество, твърдост и неотслабваща стража.

Получих за преглеждане книгата “Photographing the Invisible” на Джеймс Коатс. Добре е да се

помести статия по този въпрос, също и за предаването на мисли от разстояние. Всичко това се отнася до областта на психичната енергия. Сега са излезли немалко значителни трудове, засягащи парапсихичните явления и написани от големи авторитети. В книгата на д-р Рейн от Дюк Университета има интересни данни.

25.06.1936 г.Прекрасно е, ако сте осъзнали, че главното условие за напредък е честността към самия себе си, ще

добавя - винаги и във всичко. Именно, “за вътрешната работа трябва да се отхвърли щита на лъжата”.1) Понятието съзвучна душа у животните изобщо не изключва понятието за съществуващото

отделно зърно на духа у всяко животно. Понятието за съзвучие вече изключва неделимостта. Според мен този въпрос е толкова ясен, че не изисква специални разяснения. Когато индивидуалността започне да се събужда, то, разбира се, стават съответните постепенни изменения и излизане от основната група. Съветвам Ви много добре да се ориентирате по този въпрос и да не цитирате формулата -. “аз съм азът”, говорейки за животинската “индивидуализация”. Самоосъзнаването е свойствено само на човешкото развитие.

99

2) Да се изпревари кармата или да се измени качеството на кармата - всеки от тези изрази е разбираем за онзи, който добре е усвоил този закон.

3) Сега за смутилото някого споменаване на скакалците в книгите на “Живата Етика”. Пространството, заразено от хаотичните вибрации на низки енергии, или мисли и чувства, разбира се, привлича най-неканени гости, като всевъзможни микроби или разни епидемии, а дисхармоничните токове предизвикват различни бедствия и пр. Затова и такива отрицателни явления като облаците скакалци могат да бъдат привлечени от съответните вибрации. Всички низши същности не понасят високите вибрации. Например в Индия е много силно поверието, че селището, край което се е заселил садху, ще бъде предпазено от епидемии, земетресения, наводнения и други бедствия.

Това наистина е така. Ако такъв садху е действително отшелник със свят живот, той със своята аура издига околните вибрации и ги привежда в хармонично състояние, недопускащо нахлуването на хаоса. Както виждате, всички начинаещи, а и всички невежи лесно се смеят, но без да знаят, те се смеят над себе си. Обърнете внимание, че именно невежите или малограмотните особено обичат най-засукани триетажни думи, в които сами не могат да се ориентират и ги приемат, за да се покажат учени, а всичко просто и ясно им се струва ненаучно и затова подлежащо на осмиване. Но на Изток именно простотата на изложението се смята за висше постижение, защото простотата свидетелства за яснота на разбирането. Висшата Истина се открива само във величието на простотата. Разбира се, тази простота е особена, така както и висшата радост е особена мъдрост.

Единният принцип, единното огнено начало се проявява в различни аспекти или свойства в човешкия микрокосмос, обхващащ неговото аурично пространство. Тънкото тяло понякога се дели на висше и низше, или етерно. Това етерно тяло, или двойник, особено лесно се отделя, дори пряко волята им, при медиумите. Повечето феномени по време на спиритически сеанси се извършват посредством този двойник, който образува нещо като среда за връзка между душата и физическото тяло на човека, сходна със състоянието на етерните вълни, привеждани в движение между станциите на безжичния телеграф. Тънкото тяло има много степени. Но висшето състояние на ментала съответства на Огнения Свят.

Много ценя проявяваната от Вас настойчивост в устрема - това е “сезам” на постиженията. Припомнете си всичко казано за устрема в книгите на Учението. “Устремът е ладията на Архата”.

Мога да съдя за Вашите тела и затова Ви съветвам да ги приведете в равновесие. Постарайте се да

придобиете психично спокойствие и не затормозявайте мозъка си. Четете по-бавно и повече се замисляйте. Записвайте идващите Ви мисли и след известно време ги препрочитайте, за да уловите прогреса в яснотата на разбирането и изложението.

Искам да предупредя Вашата група, че често начинаещите и приближаващите се до Съкровеното Учение много напомнят студенти по медицина в първи курс, когато, пристъпвайки към изучаването на болестите, те започват да усещат и намират в себе си симптомите на всички съществуващи заболявания. По същия начин някои от тях започват да си приписват свещени болки и най-високи постижения, за които са чели в книгите на Учението. Трябва много да се предпазваме от подобни увлечения, защото те свидетелстват за наличието на такива нежелателни качества на духа като самомнение и липса на разпознавателна способност. Без преодоляването на тези качества напредъкът в духовен план е невъзможен. Също следва да се помни, че преди трийсетгодишна възраст отварянето на центровете без вреда за организма е невъзможно.

Разбира се, през цялото време имам предвид нормалните, здрави организми. У така наречените медиуми може да има различни проявления и по-рано.

Студеният душ при голяма нервност може да бъде вреден. Не насилвайте мозъка си късно вечер.

По-добре станете по-рано и посветете на четене ранния утринен час. За печалба от книгите на Учението никой не си и мисли. Всичко, постъпило от продажбата, отива

за следващи издания. От своя страна мога да кажа, че ние неведнъж сме се убеждавали, как хората не ценят онова, което им се дава даром или лесно. Така Агни Й. в руското й издание сега е почти

100

невъзможно да бъде намерена и ние познаваме искрено устремени, които седят и си преписват на машинка цялата книга. Ето такива читатели са ценни. Повечето от онези, които ще платят лесно, също така лесно ще я сложат на лавицата и, може би, дори няма да я дочетат. Истински устременият ще намери възможност да си набави книгата.

Цитирам параграфи от “Огненият Свят”.277. “Частицата висша енергия, която присъства във всеки човешки организъм, трябва да я има

съответно и в другите царства на Природата. Животинското и растителното царства умеят да съхранят частицата енергия и в тънкия свят. Особено някои животни, живеещи близо до човека, съхраняват известна връзка с организма на тънкия обитател. Когато съветвам да се проявява милосърдие към животните, имам предвид, че е по-добре да срещнеш малки приятели, отколкото врагове. Разбира се, трябва да се спазва съизмеримост във всичко, иначе може да се получат вредни животински излъчвания. Също когато препоръчвам растителна храна, предпазвам от просмукване с кръв на тънкото тяло. Кръвта много здраво напоява тялото и дори тънкото тяло. Кръвта дотолкова не е полезна, че в крайни случаи Ние разрешаваме месо, сушено на слънце. Също може да се използват онези части на животните, където субстанцията на кръвта е напълно преработена. Така растителната храна има значение и за живота в тънкия свят.”

278. “Често питат - съхраняват ли облика си животните в тънкия свят? Рядко, защото липсата на съзнание често ги прави безформени - понякога мъгляви очертания - като импулси енергия, но често дори неуловими. Явяването на животни, разбира се, се отнася към низшите слоеве на тънкия свят. Такива сумрачни места могат да изплашат със смътни образи. Смятам, че тялото на човека не трябва да остава в тези слоеве, но нерядко хората приличат в съзнанието си на животни.”

279. “Тънкият свят е пълен с праобрази на животни, но само здравото съзнание ги вижда. Разбира се, тези представители на животните са безбройни, от най-сложни, до разлагащи се като отпадък. Не бива да се мисли, че обитателите на тънкия свят притежават еднакво зрение. Доброто ясно зрение се дължи на яснотата на съзнанието, затова от начало до край Ние съветваме да се грижите за ясно съзнание. Отдавна е казано, че доброто не живее в мътен кладенец.”

23.07.1936 г.Забавно е да се чуе твърдението, че Великите Учители живеят в град Шигадзе. Трябва да се

познава Тибет, за да се разбере колко нелепо е това твърдение! Вероятно споменатият от Вас автор е почерпил това сведение от “Писма на Махатмите до Синет”, където в едно писмо Махатма К. Х., говорейки за предателството на семейство Куломб по отношение на Е. П. Бл. и размерите, които то взема, пише на Синет, че “Махатмите не само не прекратяват това дело, но дори го раздухват заради Шигадзе”. Махатмите често предоставят на враждебните елементи да доведат злодействата си до абсурд, за да бъде още по-действително поражението на злото. Помните ли тактиката адверза? Така “заради” не значи, че Махатмите обитават в самия Шигадзе. На много, много версти от този град се намира Твърдината на Светлината. Подходите към тази Твърдина са добре охранявани. Различни пътища водят към нея и често трябва да се върви по подземни пътища и под реки, за да се достигнат съкровените Върхове. Но за призованите са поставени жалони.

Бъдете внимателни с такива “знаещи” хора. Не им противоречете, защото често те са безнадеждни. По-добре е да бъдат заети с желанието да помогнат на човечеството според своето разбиране, отколкото да мислят за разрушаването и отравянето му с отровни газове и пр. Затова търсете млади и открити сърца, в които още не са взели надмощие всякакви…

Сега за изпратения реферат. Мислите не са лоши, но терминът “затворени общини” не е сполучлив, защото всяка затвореност предполага вече обособеност, което не може да отговаря на широкия план за сътрудничество. Да, много е имало и ще има повече или по-малко сполучливи опити да се организират съдружества и общежития. Трудно е, много е трудно, ако членовете на такава община доста се различават като съзнание.

Най-важното не е да живеят в тясно общежитие, а да се научат да проявяват дух на сътрудничество и дружелюбие във всекидневния живот и при всички условия. Защото новите проблеми във всички области на живота, застанали пред човечеството, изискват вече участието на много сили и

101

специалисти за постигането на синтетичен извод и практическо решение. Именно, дори научните проблеми сега не могат да бъдат решени без участието на специалисти в най-разнообразни отрасли на знанието. Всичко така се е усложнило и е приело такива гигантски планетарни размери, че единичният ум не може вече да овладее всички детайли за крайния синтез. Така самият живот ще изработи нов тип сътрудничество. Но всеки опит за приятелско сътрудничество трябва да бъде приветстван, защото ще бъде стъпало от великата стълба на постиженията.

Сега друго. Астрономът, за когото споменавате, греши, предполагайки, че всяка планета става слънце. Според съкровеното учение е точно обратното. Именно планетата, преди да стане обител на човечеството, е била слънце, а по-рано комета и т. н. Така луната, предавайки одушевяващите я принципи на Земята, не е станала слънце, а представлява разлагащо се тяло.

Вие сте прав, че Светлината, която непрекъснато до ден днешен облива човечеството, донесена от

Седемте Кумари или Ангелски Чинове, които са дошли на Земята заедно с Княза на този свят, превъзхожда всички ужаси, породени от неговите заблуди. Освен това, и самият Луцифер, преди своето падение, се явява дарител на светлина, защото той също е участвал в пробуждането на висшите способности в човека. Дарът на пробуждането на висшата мисловна способност не може да бъде сравнен с нищо, защото само по пътя на отварянето на висшите центрове се постига истинското безсмъртие. Разбира се, всеки човек носи отговорност не само за себе си, но и за другите, защото той е творец на цял свят в пълното значение на тази дума. Всички възможности са в него самия. От всички твари само той е надарен със съзнателна свободна воля. Единният израз на тази свобода е свободата на избора и този избор прави от него Бог или Дявол.

Знаем също, че всяка сила нараства при съпротивление. Затова всички трудности, изпречили се на пътя на човечеството поради отстъпничеството на Господаря на Земята в същото време са дали на хората възможност особено да напрегнат и изтънчат своите способности и с това да ускорят напредъка си. Отдавна е казано: “благословени да са препятствията, защото чрез тях израстваме”. Така и в най-древните индуски писания е казано, че Кали Юга е особено добра за духовно усъвършенстване, и онова, което в Сатя Юга се е постигало след стотици хиляди въплъщения, в Кали Юга е възможно да бъде постигнато за няколко живота. Оттук може да се направи изводът, че в крайна сметка Светлите Сили ще превърнат в полза и отстъплението на Луцифер. Но, както винаги, само силните духове, които обичат преодоляването на трудностите, ще успеят твърде много, а хладките, избрали най-лесния и безотговорен път, ще бъдат принудени дълго да влачат каиша, което в края на краищата ще ги доведе до най-трудния път. Затова са дълбоко верни и научни думите от Апокалипсиса: “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си”.

Вие правилно се сещате и за упрека на Христос към учениците. Да, неведнъж Великите Учители във всички времена са посочвали бездействието, разединението и хладкостта на така наречените добри и хубави хора, и яростта, сплотеността и находчивостта на тъмните. Разбира се, тази ярост и сплотеност сега са още по-силни, защото те усещат, че решителният Бой ще им донесе поражение. Знаците на великата Победа вече са обозначени, още известно време и много неща ще си дойдат на мястото. Знаците на Благоденствието пазят н. страна.

Да не тъгуваме твърде много за Абисиния, в нужното време и там ще дойде победата, само не бива тя да бъде разбирана грубо. Времето на грубите завоевания отмина. Всеки народ има право да живее своя живот и да се учи на сътрудничество.

С благодарност връщам изпратените ми проекти и още веднъж ще кажа, нека всеки строи по своему. Колкото по-разнообразни бъдат тези опити, толкова по-прекрасен ще е върхът на постижението. Цитирам параграф от книгата “Аум”.

441. “Кооперацията не е затворено общежитие. Сътрудничеството, основано на природния закон, съдържа в себе си елемента на безпределността. Обмяната на труда и взаимопомощта не трябва да налагат условни ограничения. Напротив, кооперацията отваря врати за всички възможности. При това кооперациите са съврзани помежду си и по такъв начин трудовата мрежа ще покрие целия свят. Никой не може да предопредели какви видове сътрудничество могат да се развият. Учрежденията, основани от кооперативите, могат да бъдат разнообразни и ще покрият задачите на просветата, промишлеността и

102

селското стопанство. Невъзможно е да си представим нито един отрасъл, който не би могъл да бъде усъвършенстван чрез кооперация. Не може да се забрани на хората да се събират за сътрудничество в съвсем нови съчетания. Кооперацията е опора на държавата и разсадник на обществеността. Откъде ще дойде общественото мнение? Откъде ще се зароди желанието за преуспяване? Откъде самотните труженици ще получат помощ? Разбира се, сътрудничеството ще научи и на обединение.”

Прав сте също, че тъмните особено хитро и с голяма ловкост работят сега, като се стараят да изопачат всяка прекрасна мисъл, намерила своя израз. Наистина Дяволът е изобретател на кривото огледало!

Така че, пазете единението. Пазете стремежа, колкото може по-добре да се изпълни задачата за приятелско сътрудничество.

Прилагам още полезни параграфи.“Кои са онези, които не ценят и не обичат единението? Те никога не са изпитвали чувството на

непоколебимост, винаги свързано с единението. Те не познават мъжеството, неотделимо от единението. Те са отхвърлили напредъка, който е силен с единението. Те не са се приобщили към радостта от единението. Те са презрели твърдината на единението. Какво им остава? Или да се привеждат под напора на вихъра, или да съхнат на слънцето, или да гният в плесента на предразсъдъците. Кои са те, презрелите ЕДИНЕНИЕТО?”

“Най-явен пример за Майя и действителността може да се намери в небесните тела. Може тялото

да е разрушено преди хиляди години, но на Земята още виждат неговата светлина. Кой ще се наеме да определи къде е реалността и къде е призракът? Същите примери ще намерим и сред земните явления.”

“Победители земни, къде е Вашето същество и къде е призракът? Кой ще определи - победа ли е или отражение на далечни събития? Къде ще бъде границата на действителността? Нека събират цифрите, но няма да намерят знаците на решенията. Само най-тънката енергия може да различи, къде е животът и къде е мъртвилото. Но хората предпочитат да живят сред призраци.”

3.08.1936 г.Великите Учители изобщо нямат предвид да обединят всички съществуващи групи в една или

няколко “затворени” общини - това би било смърт. Животът и красотата са само в разнообразието, затова нека ядрата на светлината да цъфтят свободно, като прекрасни цветя на жизнената ливада. Единението трябва да се състои не в задължителното съвместно живеене или в един единствен метод на приложение и постижение и т. н. Единението като истински двигател трябва отначало да се зароди в духа и да се проявява в дружелюбие и сътрудничество във всекидневния живот, при всички условия. Кооперацията, сътрудничеството или съдружеството предполагат най-широко допускане. Няма място за насилие при обединеното съзнание.

Също и другото понятие - понятието за отказ от собствеността често се разбира превратно. Отказ от собствеността не значи, че човек трябва всичко да раздаде и от всичко да се откаже. Вещите са резултат от творчеството на човечеството и затова те трябва да се ценят. Усъвършенстването на тяхното качество е стъпало към усъвършенстването на духа. Учението изисква да разберем истинското значение на вещите и да не бъдем техни роби. Трябва да умеем да обичаме всичко и в същото време всяка минута да бъдем готови да се откажем от всичко заради нови постижения. Любовта към прекрасни вещи без чувство на собственост е едно от най-чистите и възвишаващи ни чувства. Без любов нищо не може да се подобри и създаде. Нека хората се учат да обичат без чувство за собственост. Нека се любуват на прекрасните произведения без условното чувство за собственост.

С любопитство прочетох в изпратените от Вас вестникарски изрезки за треската от превъплъщения, обхванала някои градове. Вашата мисъл, че тъмните сили се опитват да не допуснат хората да приемат закона за превъплъщението и затова се стараят да доведат нещата до абсурд, внушавайки на своите агенти или несъзнателни помагачи едни и същи въплъщения, не е далеч от истината. Освен това им помага недисциплинираността на някои психици, които виждат най-вече онова, което искат да видят. Да не забравяме също, че честността винаги и във всичко е най-рядкото

103

качество. Много Тамерлановци, Наполеоновци, Рамзесовци, Клеопатри, Семирамиди и т. н. едновременно посещават нашата Земя и можем да ги попитаме, кои от тях са истинските?

Затова са така ценни доказателствата за превъплъщения, като случаят с индуското момиче Шанти, който може да бъде проверен от мнозина, все още живи очевидци на предишния й живот. Вероятно сте чели за нея, изпратих Ви изрезки от вестници.

Цитирам пояснение от книгата “Аум” § 491. “Нерядко чувате нелепи разкази, как едновременно се появяват въплъщения на едни и същи лица; това е нещо невежо и вредно. Отрицателите на въплъщението използват такива измислици, за да отхвърлят изобщо възможността за превъплъщение. При това забравят причината, донякъде намаляваща престъпността на измислицата. Някои хора си спомнят подробности от определена епоха, когато са мечтаели да бъдат известна личност, този спомен за мечтата оформя въображението на въплъщението; получава се грешка в лицето, но не и в епохата. Детето си въобразява, че е пълководец и тази представа попада в неговата “чаша”.

Мнозина помнят своите минали въплъщения, но поради затъмнено съзнание извикват собственото си минало въображение. Трябва да бъдем внимателни и да не осъждаме прекалено много чуждите заблуди. Освен самомнение и невежество, те могат да бъдат и частични грешки без позорни подбуди. Разбира се, могат да бъдат и различни обсебвания и нашепвания със зла умисъл, но за обсебването се говори достатъчно.”

Да, тъмните сили много се стараят да изопачат и унищожат всичко, което води към познанието за други сфери и светове, към продължаването на живота в тях. Те знаят, че с пробуждането на това знание ще им бъде нанесен смъртен удар и редиците на техните последователи значително ще оредеят. Същността на тъмните ще стане очевидна и малцина ще бъдат желаещите да попълват техните легиони, след като се убедят какъв ужас в крайна сметка очаква живеещите в злото. Те могат да съществуват само благодарение на флуидите на разрушението и разложението и недостигът на такова вещество им причинява невероятни страдания.

Правилно постъпвате, като отбелязвате необикновените знаци във всички прояви на живота. Приближаването на огнените енергии, разбира се, се отразява и на цялата природа. Да, сега не бива да се мисли за намаляване на посевните площи с цел увеличаване на цените. Някои страни вече почувстваха на свой гръб колко пагубна е една такава мярка. Човек предполага, но Бог разполага. Ако хората бяха започнали по-рано да изучават психичната енергия, тя би им подсказала как да избегнат много бедствия.

Още няколко параграфа от кн. “Аум”, които напълно отговарят на поставените от Вас въпроси.450. “Помнете съвета, книгата на Учението да бъде на кръстопътя. Не се измъчвайте от въпроса,

откъде ще дойдат пътниците. Откъде ще дойдат приятелите, които предчувстват познанието? Не се огорчавайте от подминаващите, те могат да призоват други, без да го знаят. Те могат да негодуват и виковете им ще привлекат мнозина. Да не изчисляваме Неизповедимите Пътища. Те не могат да бъдат назовани, но сърцето ги познава.”

452. “Трябва да се помага навсякъде и във всичко. Ако пречките за оказване на помощ са породени от разединение на национална или политическа, на кръжочна или религиозна основа, то такива препятствия са недостойни за човечеството. На нуждаещите се трябва да се оказва помощ от всякакъв вид. Не се гледа цвета на косата, когато надвисва опасност. Не се пита за религията, когато трябва да се спасява от пожар. Всички Завети посочват колко насъщна е безусловната помощ. Тази помощ може да се смята за истинско вдъхновение. Вече говорих за това, но множеството условности налагат още веднъж да се утвърди свободата на помощта.”

453. “Сърдечната тревога е неизбежна, ако знаете, че в дома на съседа цари неблагополучие. Но отворените центрове могат да усетят много близки и далечни сътресения, от тях сърцето трепти. Хората често не обръщат внимание на сърдечните знаци, склонни са да ги припишат на заболяване. Но справедливо е да се помни, че сърцето бие в синхрон с всичко съществуващо. Космическите събития и народните сътресения ще бъдат като удари на чук. Говорят за увеличаването на сърдечните заболявания, разбира се, симптомите ще се умножават, но едностранчиво ще бъде да се отдава всичко на нервността на нашия век. Къде е причината за сътресенията? Сгъстяването на токовете зове

104

психичната енергия към нови проявления. Но хората не признават първостепенното й значение, това поражда толкова сътресения и стълкновения. Някой бе казал: “Не довеждайте енергията до бяс”. Такова предупреждение не е далече от истината. Можем да си представим беса на неправилно нагнетените, пречупени и поругани енергии. Нима сърцето няма да завибрира сред такъв хаос?”

424. “Благодарността е велик двигател. Никой не проси благодарност, но велико е качеството на тази мощ. Благодарността действа като очистител, а всичко очистено вече се движи по-лесно. По такъв начин благодарността е средство за ускоряване на пътя. Някому се струва, че поривът на благодарност го унижава. Какво невежество! Благодарността само възвишава, очиства, тя привлича нови енергии. Дори машината работи по-добре, ако не е прашна.”

Тъмните сили изпълзяват от всички дупки, но навсякъде по света се запалват и огнища на

светлината. Бъдете бодри, бъдете мъжествени, времената са много трудни, но зората вече грейна. Подготвена е Висша помощ, да съумеем да я приемем с мъжествено сърце, с готовност, признателност и пълно доверие.

14.08.1936 г.Мислите, изложени в изпратения ми проект, са прекрасни, но осъществяването им изисква други

условия, не като сегашните и възникващите под напора на приближаващите се събития. Разбира се, най-близката задача е раждането на истинския човек, затова трябва колкото се може по-широко да се пръскат зърната на новото разширено съзнание и разбиране на сътрудничеството в най-широк мащаб.

Преди да се строят общини, са нужни хора за тях с подготвено съзнание, иначе нищо, освен ужасно бреме и безобразна карикатура на община няма да се получи. Затова преди всичко трябва да се погрижим за нови училища, в които още от детството да се залагат основите на разбирането за значението на човека, мястото и ролята му в света, неговата космическа зависимост; при такова разбиране обществената природа и най-вече личната отговорност на човека ще придобият необходимото значение. Но за такива училища са необходими и съответните учители. Ето защо са така полезни групите, изграждащи се около “Учението на живота”, от тях могат да излязат носителите на новото съзнание.

Та нали Учението на “Живата Етика” разглежда целия свят като единна Световна Община. Повелено ни е да развиваме у себе си чувството на сътрудничество, солидарност и дружелюбие, но никъде не е заповядано тясно физическо съжителство. Обменът на труда и взаимопомощта не трябва да налагат условни ограничения. Всяко прекалено прикрепване към едно място е осъдено, защото е ограничение. Още великият Буда, основоположник на световната община, е наредил на своите ученици да не остават дълго заедно, а постоянно да се разделят, да посещават нови страни и да общуват с различни хора.

Прекрасни са Общините, посветени на научен труд, облекчаващи работата на учените, заети с решаването на общ проблем. Прекрасни са санаториумите и опитните лаборатории, обединяващи различни специалисти за общото благо. Мога да си представя цели учебни селища и градове на знанието и кооперации, обхващащи всички области на живота, но като познавам човешката природа, много по-трудно си представям успешно, тясно, затворено общежитие на съвършено различни хора. При сегашното равнище на съзнание на човечеството в едно тясно, затворено общежитие тенденцията към уравниловка е неизбежна, а всяка уравниловка неизбежно превръща таланта в нищожество, което води до загуба на култура и понижаване равнището на цивилизация, т. е. към опростяване и, уви, към следващия стадий на опростяването, а именно - към огрубяване.

Затова общината и кооперацията трябва да бъдат разбрани широко и жизнено. Именно новите научни открития и самият живот ще подскажат новите форми на сътрудничество. Международната поща и съобщителните мрежи вече показаха с каква взаимна полза и как прекрасно могат да си сътрудничат различните страни. Така че, аз вярвам в извънредно широкото развитие на кооперациите в най-разнообразните им съчетания. Широко изградените кооперации ще покажат какво народно благосъстояние се крие в такова сътрудничество. Тъй като у мнозина се събужда желанието да основават трудови общини, желание, несъмнено отговарящо на посоката на еволюцията, смятам за

105

полезно да цитирам следния параграф от новата книга, указващ необходимата подготовка на съзнанието за благи следствия от всяко начинание:

“Представете си как към сложна машина се приближава невежа. Той не мисли за устройството на апарата, а хваща първия лост, без да съзнава последиците. Абсолютно същото става с човек, който е запомнил само една подробност от цялото Учение и се чуди, че не вижда общото следствие. Както невнимателната работа с машината заплашва невежата с гибел, така и човекът, който пренебрегва същността на Учението е в опасност.”

“Един обърна внимание само на качеството на храната, някой просто се постара да не сквернослови, друг - да не се дразни, трети - да не се страхува, но тези полезни подробности ще бъдат все пак отделни лостове, никой от тях няма да повдигне цялата тежест. Нужно е постепнно да се вниква в синтеза на Учението, само дъгата на синтеза може да даде напредък. Ако някой забележи, че го е завладяла една страна, нека прилежно повтаря и другите части на дадените указания. Даваме много завоалирани неща и постепенно приближаваме съзнанието. Нека човек не се страхува да се приближава, докато не усвои ритъма на мозайката. Така приближаването до синтеза ще ни научи да ползваме всички подробности.”

Значи на дневен ред е преди всичко възпитанието и разширяването на съзнанието, осъзнаването му ще донесе най-благи следствия. “Дисхармонията между подробностите може да наруши цялото строителство.” Затова в нашите групи, изучаващи “Живата Етика”, да се научим на дружелюбие и сътрудничество. Това е добра школа и за по-тесен вид община. Да се пазим един друг, проявявайки най-голяма чувствителност и отзивчивост към особеностите на всеки.

Разбира се, Дружествата за Психични Изледвания във всички страни се намират сега на първите

стъпала, но пред тях е цялата безпределност на познанието. Вие сте прав, те като че ли стигнаха до задънена улица и това е, защото в повечето случаи тези Дружества се занимават с изследвания при посредничеството на слаборазвити медиуми. Интересни са изследванията в областта на психичните и парапсихичните явления сред умствено и духовно развитите индивиди, защото само те могат да дадат нови степени на познание за висшата енергия и условията във висшите сфери на тънкия свят. Колкото до вредата от общуването с низшите слоеве, допиращи се до земното ниво, Вие знаете това от книгите на Учението. Мога да добавя още един параграф:

“Ектоплазмата е хранилище на психичната енергия. Действително, веществото на ектоплазмата е средата между земното и тънкото същество. Психичната енергия, която е присъща на всички светове, преди всичко се съчетава с вещество, близко до тънкия свят. От това може да се види, че ектоплазмата трябва да се пази чиста, както и психичната енергия. Трябва да се помни, че давайки ектоплазма на случайни идващи, медиумът се подлага на голяма опасност. Не може да се предоставя такова ценно вещество на неканени посетители. Толкова по-ценно е Висшето Събеседване, то не изтощава нашите сили, напротив, дава нов приток на сили. Трябва да се разбере, че психичните изследвания трябва да се провеждат целесъобразно. Не бива да се изсмуква ничия същност.”

Вие, разбира се, знаете, че всички феномени на спиритичните сеанси се извършват посредством ектоплазмата, отделяна както от медиума, така и от присъстващите. Сега лесно можете да си представите в какъв заразен вид се връща ектоплазмата към своя собственик след използването й от посетителите от низшите и средни сфери! Ето защо при всички психични изследвания е толкова важно здравето и високият морал на всички присъстващи. С времето, когато хората ще знаят повече, и това ще стане очевидно. В новата книга “Аум” много се говори за тази енергия и се подчертава, че нейните изследователи трябва да се отличават със самоотверженост, тънко разпознаване и чистота на сърцето. Изследването и изучаването на психичната енергия е наука на най-близкото бъдеще.

Последователите на Christian Science, за които споменавате, са твърде многобройни в Америка и понякога те извършват забележителни изцеления. Но се случва също невежи последователи да погубват себе си и своите близки, защото често лечителите не са чисти и са слаби. Освен това, не всички болести се лекуват непосредствено с психична енергия. Когато е необходима хирургическа операция, то психичната енергия без приложението на инструменти няма да помогне.

106

Говорейки за отдръпването от Учителя, аз имах предвид отдалечаване от СЪЗНАТЕЛНО избрания Учител, а не оттеглянето от една или друга църква, в която случайно сме се родили. Има значение само съзнателният избор на Учител, а не условната принадлежност по рождение, автоматично свързваща ни с един или друг Основател на религия. Именно съзнателният избор е зовът на духа. Великото Братство представлява Единно Ego, затова и Учението, идващо от Тях, е единно в същността си. Но всеки от Тях, принадлежейки към отделно светило, по самата си природа е свързан с всички, зародили се под това светило. Затова е толкова прекрасно, когато именно духове от едно естество се събират под ръководството на своя Владика. Всеки Учител има и свой индивидуален метод. Аз не виждам и в бъдеще отдалечаване от съзнателно избрания Учител, защото колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-тясна става връзката ни с Учителя.

Разбира се, пушенето отнема от жизнената ни сила. Истина е, че Е. П. Бл. е пушела. Но нейното

състояние е било толкова изключително, че не можем да се сравняваме с нея. Неимоверно тежък е бил животът й сред чужди за нея хора, които не са я разбирали и дори често - съзнателно или несъзнателно - са я предавали. Всички тези причини, както и пушенето, са й попречили да завърши своя труд и да напише последния том на “Тайната Доктрина”. Мнозина бъркат също такур11 Гулаб Синг, героя от книгата на Е. П. Блав. “Дебрите на Индостан” с Уч. Кут. Х. … Но в тази забележителна книга, написана за широк кръг читатели и затова силно украсена от богатата фантазия на Е. П. Бл., е изведен Обликът на друг Махатма. Наистина, Уч. К. Х. в писмата си до Синет понякога се подписва като Лал Синг, но Махатмите имат много имена и в някои случаи Те се подписват с едно общо име. Разбира се, никой от Махатмите не пуши и легендата за лулата на един от Тях е тръгнала от самата Е. П. Блав… Тя споменава индуската лула, с която пушел М. М., но при това не обяснява с какво е била пълна тази лула. Работата е там, че спускайки се от голяма височина, М. М., разбира се, е изпитвал цялата тежест и атмосферното налягане на долините и затова за облекчение е пушел или вдъхвал особен препарат от озон. Оттук и легендата за лулата и пушенето.

Правилно, че и в Космоса няма малки и големи дела, но, уви, човешкото всекидневие дотолкова се

е отдалечило от космическата представа, че е запълнено с твърде дребни и омерзителни дела. Но космическата целесъобразност и съизмеримост помитат нашите поредни пясъчни купчини, да се надяваме, в името на следващите, по-добри творения.

Пазете здравето си, токовете са много силни. Събитията се трупат. Мястото на бъдещото велико

строителство е определено, но не се произнася, и помислите на хората са далеч от него. Така всичко съкровено се пази до определено време. Някой чете Нострадамус и отнася към себе си великите знаци, но може много, много да сбърка. Великите посветени, оставяйки своите записи, са умеели да охраняват най-съкровеното. Без ключ никой няма да прочете техните предсказания. Но когато предреченото се изпълни, и ключът ще бъде намерен.

Да помним Водещата Ръка и да не се страхуваме.

24.08.1936 г.На Вашия въпрос, как да се отнасяме към “Призива на Майката на Света”, издаден от Т. Друж.? -

ще кажа - приемете го доброжелателно и с одобрение. В епохата на Майката на Света трябва да приветстваме всяко напомняне за Нея. Но защо се учудвате, че А. Безант е могла да го напише? На Изток култът към Майката на Света, богинята Кали или Дурга, е много разпространен, а в Индуизма, може да се каже, той е преобладаващ. Но дори сред останалите секти може да се срещнат повече почитатели на Великата Майка, отколкото на другите аспекти на Божествените Сили. В Монголия и Тибет дълбоко почитат Дукар, или Бялата Тара, и другите Тари - Сестри. Във всички най-древни религии женските божества са се почитали като най-съкровени. Начело на всичко, или, така да се каже, зад покрова се намира “Вечното и Непрекъсващо се Дихание на всичко съществуващо”. Но на Проявеното ниво царства вечно женствената Природа или великата Майка на Света.

Сега няколко срока.

107

През 24-та година лъчите на светилото на Майката на Света достигнаха Земята и като я напоиха, пробудиха ново съзнание. Много женски огнища се запалиха за нов живот.

През 24-та година Н. К. нарисува няколко варианта на своята картина “Майката на Света”. Те бяха показани в музея на Ню-Йорк и направиха огромно впечатление. Репродукцията на едната, която беше нарисувана отчасти въз основа на мое видение, получи най-широко разпространение.

През 24-та година Н. К. написа статията “Звездата на Майката на Света”, която беше отпечатана в Адярския “Теософист”.

От 17-та година Н. К., вече извън пределите на родината, продължи своя поход в името на културата и единението чрез изкуство. Неговото мото за значението на изкуството бе изписано на стенда на Учрежденията в Ню-Йорк и се появи в много книги и списания. Така да си припомним § 375 в “Агни Йога”: “В какво се крие успехът на йога? Не в привличането на тълпата, не в насочването на масите, а в това, че около делата на йога започва да се забелязва съзнателно и несъзнателно, волно и неволно подражание. Хората започват да правят същото. Дори враговете, проклинайки, следват същия път.

Как около действията на йога се създава особена атмосфера. Това е истинският успех, когато не парите, не масите, а невидимият огън запалва човешките сърца. И в желанието си да подражават, те влизат в същата атмосфера и изнасят върху себе си капки от същата творяща роса. Този успех идва не само отвън, той се твори от съчетанието на ръцете човешки с пространствената мисъл. Но йогът е първоканалът, първоприемникът на пространствените енергии. Затова йогът свети като призивен огън.

Той строи онова, което трябва да бъде построено. Той залага предопределените камъни и дори враговете, тръпнейки, повтарят донесеното слово. Йогът не проповядва. Той рядко се появява публично, но възложените дела израстват като особен цвят. Някои дори не признават разцвета на тези дела, защото задачата им е не да поглъщат, а да запалват.

Накъде ще полети искрата на огъня? Могат ли да се видят всички запалени огньове и всички пътници, съгрети от огъня на Агни Йога?

Огънят свети успешно, защото той не сияе за себе си.”Така че, да приветстваме всичко, което не противоречи, а следва указаната посока.Тези дни получих прекрасния призив към жените на г-жа К. Напълно съм съгласна с нея, че

теорията трябва да бъде обвързана с практиката, но не приемам изцяло извода й, че “първата крачка по този път би било изграждането на юношески интернат, в който да съжителстват хора, решили да вървят по пътя на новата велика епоха на възраждане и одухотворяване на живота…” Лично аз най-малко бих се занимавала с такива интернати-оранжерии и уравниловки. Осигуреността и лекотата на постижението са огромни препятствия по пътя на духовното израстване. Младостта е дадена, тъкмо за да се изпитат всички препятствия и в тях да се закали духът. Във връзка с идеите за такива интернати и за пълното осигуряване на хората с храна, дрехи и покрив, си спомням многобройните лагери-общини в Америка, организирани през последните години, за да се помогне на безработната младеж. Всички те са завършвали, доколкото имам сведения, с неуспех. Младежите, получавайки всичко наготово, са се оказвали напълно неспособни за труда, който са си избрали. Повечето от тях предпочитали да полагат лекия минимален физически труд в такъв лагер-община, осигуряващ им сит и спокоен живот.

Не за удобствата на младежта трябва да се мисли, а за най-доброто въоръжение за жизнената борба, която е неотменим космически закон. Затова в строителството на новата епоха главен фактор за благосъстоянието на държавата ще бъде народното образование и възпитание. Следва неотложно да се обърне внимание на подобряването и разширяването на училищните програми, особено на началното и средното училище. Жената трябва да издигне своя глас и да изисква една и съща програма за мъжките и женските училища. От най-ранна възраст трябва да се възпитава уважение към знанието. В училищата следва да се посочват жизнени исторически примери за този истински и единствен двигател на еволюцията. Нужно е стремежът и уважението към науката да влезе в нашата плът и кръв и да стане неотменна част от нашето битие. Само тогава ще може да се каже, че народите са тръгнали по пътя на Културата. Само тогава носителите на знание ще се оценяват като истинско съкровище не само на една държава, но и на целия свят, и ще може да се говори за най-скорошна еволюция и претворяване в живота на мечтите за връзка с далечните светове. Затова да повторим заедно с един мислител и деец -

108

“всички трябва първо да се учат, второ - да се учат, и трето - да се учат, после да проверяват, за да не остане науката мъртва буква, а да се прилага в живота”.

Да оставим интернатите-общежития и законните грижи за всякакви облекчения за онези, които се нуждаят от почивка в преклонна възраст или по болест. Г-жа К. е започнала от детска градина и това е прекрасно, защо да не продължи и да търси съмишленици в своята страна за изграждането на нов тип училища. Талантливата младеж обича всичко необичайно и животът в интернат може да й се стори безинтересен. С уравниловката могат да се примирят само бездарните. Освен това, всички обичат и ценят най-вече онова, което е постигнато с труд и дори с преодоляването на някаква опасност. Ето защо всички преследвани и полузабранени дружества винаги са имали много по-голям успех в привличането на истински ценни работници, отколкото признатите и широко оповестени организации. Така облекченията никога не са постигали целта си.

Сега за параграф 80 (Огн. Свят, ч. III). Преди всичко трябва да се изясни напълно какво означава и в какво се изразява “закрепването с огнено уважение към Йерархията”. Веригата на Йерархията е явна и не може да се прескочи нито едно нейно звено. Но за да се задържим в мощната Верига при нейното стремително движение, трябва да не изпуснем най-близкото до нас звено. Страшно е откъсването от Веригата, то ни отнася в пространството и ни оставя да блуждаем хаотично. Колко векове ще минат, преди откъсналият се дух да може отново да се улови за ново звено. Но предишното вече не може да се достигне, то е отнесено далече напред. Ето защо е страшно откъсването или отдалечаването от явената Верига на Йерархията.

Разбира се, всяко единение представлява голяма сила, но както и всичко в проявения свят, то има две страни и ако такова единение не е закрепено с огнено уважение към Веригата на Йерархията, то може да се окаже на тъмната, вместо на светлата страна. Ето защо така настойчиво, нееднократно се изисква огненото уважение и верността към Йерархията.

Моля, предайте на г-жа Кр., че съм получила нейното сърдечно и мило писмо, особено ме зарадваха думите, че тя не обича да се обръща назад. Това е голямо постижение. Обръщането назад овързва краката със здраво въже. Творческият устрем се ражда само от съзерцанието на бъдещето. Разбира се, сега е пътят на духовното прераждане, пътят на натрупването, но в същото време всичко научено трябва да бъде използвано в полза на околните. Всяка широка мисъл, всяка проява на дружелюбие и миролюбие са благи действия във всекидневния живот.

С цялото си сърце да се устремим натам, където се твори велико дело, да се вслушваме във всяка вест оттам. Пред очите ни се разгръща явление с огромно значение. Така, въпреки трагизма, страната расте, цялата е в движение, в несъмнено изграждане на своето бъдеще… хиляди се пробудиха за началото на културен живот. Разораната целина се нуждае от широк размах. Устремът към знание движи по правилен път…

Да се радваме.

31.08.1936 г.Именно слабостта на характера издава сравнителната младост на духа. Старите духове знаят какво

искат и обикновено са много упорити в своите решения и постижения. Съветвайте също да не се базират на видения. Няма нищо по-измамно от тези илюзии на тънкия свят със съдействието на низшия манас. Нужна е дисциплина, нужна е твърда юзда за всички чувства и години на най-тънки наблюдения, преди да стане възможно правилно да се ориентираме във виденията от тънкия свят. Следва с цялата честност, остра наблюдателност и непредубеденост да се изследват подобни видения, иначе ще станем играчка за обитателите на низшите слоеве на тънкия свят. Ето защо съветът е всички да записват своите видения, за да има възможност, с течение на времето, да се провери тяхната правилност и значение. Но от записването и наблюдението до безусловното им приемане и ръководство разстоянието е огромно. Най-често измамни са онези видения, които се отнасят до нашата личност и непосредствено обкръжение. При правилното развитие на духовното прозрение, виденията обхващат седем кръга или нива, както това е посочено във втора част на “Листа от Градината на М.” Виденията, отнасящи се до личния живот, стават редки. Вярно е, че низшите същности нападат слабо защитените аури, при което низшият манас на атакуваните субекти лесно подсказва желания образ.

109

Сега въпросите по Учението. Четейки “Писмата на Махатмите” трябва да се има предвид, че обясненията в тях са се давали на лица с определен начин на мислене и затова се налагало да се съобразяват, за да бъдат разбрани от тях. Също следва внимателно да се съпоставят отговорите с въпросите. Но вие правилно задавате въпроса, как да се разбират думите - “или да бъдем унищожени като индивидуалност”. Разбира се, висшата индивидуалност не може да бъде унищожена при завършена земна еволюция. Защото такава индивидуалност би била длъжна да асимилира вечната жизнена мощ на седмия принцип и да слее 4, 5 и 7 принципи в шестия. Между впрочем, примерът на Луцифер достатъчно ясно показва, че индивидуалността не се унищожава. В цитираните от Вас редове от “Писмата на Махатмите” е подчертано вечното и неотклонно движение напред, което кара всичко живо да следва този основен импулс и затова всяко спиране неизбежно отхвърля назад. Така, ако дори много еволюирал човек спре своето движение напред и не се усети навреме, той може в низходящия си бяг да стигне до такова низко състояние, че всичките му висши центрове да замлъкнат; неговата висша индивидуалност ще загуби връзка с необходимите за нейното хранене проводници и елементи, които влизат във вихъра на нейното аурично обкръжение, и накрая ще се откъсне от своите низши принципи. Низшите принципи на такова бездушно същество, лишени от скрепващата ги мощ се разлагат и отиват за преработка като космически отпадък. Самата отделила се висша индивидуалност след дълги цикли от време, може би, на друга планета ще получи нова възможност за въплъщение, но тя ще трябва да построи своите проводници или обвивки за въплъщение, започвайки от най-низшите царства на природата, докато накрая не бъде изградена човешката форма, в която тя отново ще може да се прояви.

Да не забравяме също, че в първите дни на Теос(офското - бел. ред.) Учение се е налагало да се изработват определения за съвършено нови за западния ум понятия, оттук и някои неясноти. Така в онази епоха не се е правела разлика между личността, обхващаща едно земно въплъщение, и индивидуалността, вечен свидетел и събирател на постиженията на множество такива въплъщения. В съзнанието на огромната маса хора личността и индивидуалността и досега се явяват едно понятие. Висшата Индивидуалност не може да бъде унищожена, но отделни нейни проявления във вид на личности - могат. Така при завършването на една Манвантара, ако се прегледа книгата на въплъщенията на всяка индивидуалност, то в някои такива книги ще липсват страници (земни въплъщения), в които индивидуалността не е могла чрез своята личност да събере жътвата на висшите енергии, които я хранят.

В същото писмо, § 7, в отговора, където се казва, че при земния живот цялата индивидуалност е съсредоточена в трите средни принципа (3, 4 и 5), обърнете внимание на следващите редове: “Г-н Хюм отлично е определил разликата между личност и индивидуалност. Първата (личността, или 3, 4 и 5 принципи) - едва преживява, последната (индивидуалността, въплъщаващото се Ego), за да пробяга успешно… да го кажем по-просто, в по-нататъшното си извисяване… трябва да асимилира… седмия принцип и после да слее трите принципа 4, 5 и 7 в шестия…” Така, ако безсмъртието, или по-точно казано, непрекъсващото съзнание на всички нива на битието, се постига с дълъг процес на насищане зърното на духа с висши енергии, то става ясно, че ако подхранването на това зърно спре, нишката на съзнанието също ще бъде прекъсната и ще може да се говори за унищожаване на личността и относително унищожаване на индивидуалността. Освен това да не забравяме човешкото разбиране, че при всяка трансформация нещо се унищожава.

Седмият и шестият принцип без петия нямат съзнание на нивото на проявения Космос. Но ние знаем, че в Космоса всичко се стреми към съзнателен живот, затова мисълта (Манас), одухотворена от всеначалната енергия, дава Венеца на Космоса, който със завършването на всеки нов цикъл или кръг, или Манвантара, става все по-прекрасен и по-прекрасен и така - в Безпределността.

Всеначалната енергия или психичната енергия дава безсмъртието. Ако нещо не е ясно, винаги ще се радвам да допълня.

Сега § 3 от “Безпределността”: “Човечеството дори не си представя явлението загасяване, но Вие знаете, че всяко загасяване на пламналите огньове запалва надземните факли”. Тук се има предвид всяко запалване на огъня, всяко извличане на огън от пространството. Когато ние палим, да кажем, свещ, по този начин предизвикваме към земно проявление огъня, скрит в пространството. Загасяването на такъв огън отново го връща в пространството, но вече в преобразено състояние. И това състояние ще

110

бъде наситено с онези флуиди, които са съпровождали запалването му и процеса на горене. Оттук става ясно, че огънят, извикан от пространството с благо намерение и за блага цел, ще носи в себе си благи флуиди и след своето загасяване ще запали надземните факли със съвършено друго значение от огньовете, послужили за злобен палеж и разрушение. Ето защо, когато предизвикваме огъня от пространството, би следвало да съпровождаме тези действия с благи предпоставки и напътствия.

Също загасяването (смъртта) на земните огньове или жизнените огньове в човешкото тяло, запалва още по-ярко огньовете на неговото тънко същество.

5.10.1936 г.Вие питате, как да си обясним кармата на удавянето в цитирания от Вас случай? С отказа да се

спаси давещия се в миналото, защото тази памет го е лишила от самосъхранение. Упасика означава ученичка в света. Така са наричали Вел. Уч. нашата Ел. П. Блаватска. Вие се учудвате, защо Ви тежи близостта на някои аури? Причините за това са много. Може би,

несъответствие в напрежението или разлика в цвета и дисхармония на токовете, а също когато по-слабите и болни аури черпят сили от нашия запас. Особено тежки са аурите на хора с угаснало съзнание, те трябва да се избягват. Освен това, по време на космическа битка, когато пространствените токове са така ужасни, напълно естествена е повишената чувствителност към всичко и към всички атмосферни явления. Пространствената битка нарушава дори правилното разчитане на хороскопите. Между впрочем, колцина разбират, че астрологията е наука с две остриета. Малкото знание в нея е опасно. Никак не бих ви съветвала на първите стъпала прекомерно да изучавате своя личен хороскоп. Само много силните духове могат разумно и спокойно да четат някои знаци. Не бива да се забравя, че силната воля и чистият устрем към Йерархията на Светлината могат да променят много неща. Разчитането на хороскопи сега се усложнява и по причина на новите съчетания на светилата, даващи съвсем нови токове. Защото нашата астрология също е относителна и астрологията на Висшето Знание много се различава от нашата. Така най-съкровените предначертания и решения са недостъпни за обикновената астрология, иначе светът отдавна да се беше саморазрушил. Ето цитат от кн. “Братство”: “Ние говорим за объркване на слоевете. В космическите бури течението на химизма постоянно се нарушава и лъчите се пречупват. Не е лесно да се усвоят такива пертурбации, като не се забравя за неотменимите закони. Астрологията като наука бива много изопачавана поради неосведомеността на хората. Освен това някои знаци са скрити. Не искам да разочаровам, а напротив, да напомня на наблюдаващите за сложността на условията”. Затова нека онези, които открият тежки знаци в своя хороскоп не униват, а да помнят, че чистият устрем към Учителя може да обърне всичко към по-добро. Освен това, следва да се помни, че лекият хороскоп не е благо, а напротив. Ние израстваме чрез препятствията. Всички големи духове имат труден хороскоп.

23.10.1936 г.Отношението на Всеволод Соловьов към Е. П. Бл. е запечатано от самия него в книгата

“Съвременната Жрица на Изида”, написана след смъртта й. За всеки поне малко разбиращ читател тази книга е сурово разобличение на самия автор. Соловьов не е забелязал каква строга присъда си е подписал с тази книга! Цялата тъпа самонадеяност на бездарността, цялата подлост, предателство, лъжливост и дребнавост на неговата натура прозират от всяка страница.

Срещата на Е. П. Бл. със Соловьов е описана в “Писмата на Е. П. Бл. до Синет”. Това са забележителни писма. Няма да се изморя да повтарям, колко е важно да се запознаете с “Писмата на Махатмите” и “Писмата на Е. П. Бл. до С.” В тези томове е изложена цялата история на теософското движение и главните действащи лица в него. Биографията и статиите за Бл. са много нужни, но също е важно да се запознае руското общество с всичките й основни трудове. Когато познаваме трудовете на един човек, то и биографията му получава съвършено друг смисъл и значение.

Зная как Махатма М. беше недоволен от всички биографии, написани за Бл. Защото тогава не се е намерил нито един чувствителен и задълбочен сътрудник, който би могъл да оцени тази титанична

111

натура. Разбира се, написаното от Мийд не е лошо, но А. Безант може би най-добре от всички се е изказала за Е. П. Бл., защото тя самата е била голям дух, макар че също не е дала пълната биография на този самоотвержен живот.12

Най-трудното по пътя на ученичеството е съблюдаването на мярката или равновесието във всичко.

Нужно е да се изпълняват указанията така, както е казано - нито повече, нито по-малко. Но често в своя устрем ученикът се престарава, забравяйки, че всичко излишно е също тъй вредно, както и недовършеното - и дори по-вредно.

Връщам страшни писма. Рядко ми се е случвало да чета такива черни човешки документи. Какви

тъмни страсти наистина! Преди всичко, разбира се, става дума за отявлено невежество. На такъв човек е съвсем безполезно и дори вредно да се пише и съобщава каквото и да било. Аурата на писмата е ужасна, тя показва всички признаци на най-тежко обсебване. Такава степен е почти недостъпна за въздействие.

Оставете на мира очевидния служител на тъмата, още повече, че той е убеден в хуманността на тъмните сили!!! Строгостта, произтичаща от Висшата Справедливост, разбира се, е недостъпна за разбирането на такива отявлени невежи. Какво може да знае този кощунстващ човек за Будизма?! Всяка негова мисъл, всяка дума противоречи на първите основи на това велико Учение.

Между впрочем, кощунстващият е засегнал понятието за естествения път. Цитирам за Вас параграф от още неиздадената книга. “Какво е естественият път? Най-неограничено познание с търпимост и търпение, без всякакво сектантство. Неограниченото познание не се усвоява лесно. Всичко около човешкия труд е ограничено. Всяко занятие сякаш пресича много пътища за връзка. Дори добри умове са бивали натиквани в тясно русло. Болестта на самоограничението не прилича на самоотвержеността. За удобство се ограничава човек. Изключения ще бъдат смелите действия за неограничено познание. Злобата и омразата извършват своето в ограничеността. За неограниченото действие трябва да се преизпълниш с доброжелателство и да намираш причините и следствията с добро око.

Суровият труд няма нищо общо с осъждането. Осъждат ограничените хора. От осъждане няма да се роди усъвършенстването. Но може ли обърканият да мечтае за неограничено познание? Можеш навсякъде и винаги да се учиш. Възможностите сами се притичват към неудържимия стремеж. Само в движението е естественият път.”

“Наистина е нужно да се търси. Трябва да се помни, че малката искра води до огромен взрив. Една мисъл може да привлече, но и да прогони. Владетелите на човешките умове нерядко сами са водени. И какви празни звуци могат да пресекат волята на човека и завинаги да попречат на вече заложения път! Доброто не пречи, но злото препятства. Така да запомним, че малката искра причинява огромните взривове.”

“Нима по пътя към Братството са нужни такива приготовления? Именно, не само приготовления, но и озарение. Няма ли да съжалява решилият да се посвети на Великото Служене? Малодушно ще въстанат всички примери на благополучие и удобство. Дори може да има усмивки на съжаление. Как ще се преодолеят такива насмешки без Озарение?”

Между другото - чували ли сте за феноменалното десетгодишно момче в Атина, което всеки ден в 11 часа вечерта излизало на балкона на дома си и произнасяло реч пред тълпата. Говорело на политически и социални теми, като демонстрирало необикновени знания. Отговаряло на най-сложни въпроси, но само в тези часове, в останалото време си било напълно нормално дете. Изказва се предположение, че чрез него говори духът на Венизелос. Интересен е също друг случай в Америка, където момчето вижда през непроницаеми повърхности, но също само в определено време, когато чрез него действа някакъв персониф(икатор - бел. ред.). На снимката във вестника това момче, с плътно завързани очи, фехтува с експерт в това изкуство, при което, според твърдението на този експерт, момчето или персониф(икаторът - бел. ред.), който действа в него, проявява необикновено майсторство. Това са вестникарски съобщения, така че се нуждаят от проверка. Но по принцип всички те са напълно възможни.

112

Не се смущавайте от никого и от нищо. Както е казано - “опасността е спасение за много неща”.

По повод някои събития може дори да се каже - колкото по-опасно, толкова по-добре. Опасността ще помогне да се изживеят много уродства.

Да помним Кърмчията на Световния Кораб и да не се страхуваме.

25.10.1936 г.Зарадвах се, че формулата на самостоятелните постижения Ви е близка, затова Вие, разбира се, ще

оцените цялата красота на Учението, което, давайки посоката и щедро пръскайки намеци, понякога твърде прозрачни, никога не насилва съзнанията и предоставя възможността за индивидуално решение.

Вярно, че времето е съзряло, но то е съзряло преди всичко за осъзнаването на страшния момент и заплашващия нашата планета катаклизъм, ако човешкият дух не възроптае и не се устреми към промяна в мисленето и очистване на сърцето. Трябва да се разреди отровената атмосфера около Земята, която не пропуска благодетелните лъчи на светилата. Но това може да стане само с повишаване на вибрациите или пробуждане на духовността в човечеството.

Всички апарати за събиране на психична енергия или измерване на пространственото огнено напрежение, които така Ви интересуват, в ръцете на користолюбиви и хаотично мислещи представители на човечеството ще се окажат само преждевременни взривни устройства. Събраната психична енергия ще бъде употребена от тях не за съзидание, а за разрушение. Има твърде много близки примери в други области.

Най-голямата полза, която можем да допринесем, е тази - чрез разширяване на съзнанието, чрез подобряване и обогатяване на мисленето и очистване на сърцето да усилим нашите излъчвания и с това покачване на вибрациите да въздействаме оздравяващо на всичко, което ни заобикаля.

Разбира се, невъзможно е да увеличаваме своя запас от психична енергия без Учителя. Но ако сърцето ни е открито и очистено, ако организмът ни позволява, Учителят няма да се забави в проявлението си.

В книгите на “Живата Етика” се има предвид изображението на Учителя, което всеки ученик носи в сърцето си. Всички тези изображения, разбира се, са много разнообразни. По намеците, които има, всеки ученик си представя най-близкия му Облик. Но никой няма изображение, напълно отговарящо на действителността. В нашия ашрам се намира едно от най-точните, но и то не предава прекрасната действителност.

Да, много са тълкувателите на Съкровеното Учение и всички те се наричат членове на Бял. Братство. Кой може да им забрани това? А и ако те искрено работят за внасянето на светлина и порядък в хаотичното съзнание на по-голямата част от човечеството, то наистина могат да се назоват членове на Бял. Братство. Нима цялото човечество не се е разделило сега на последователи на Черното и Бял. Бр.? При това, разбира се, привържениците на първото са много повече и степените на тези членове са толкова, колкото и съзнанията.

За Д. съм чувала и съм чела неговите добри и полезни книжки. Последователите му правят от неговото учение някаква секта. Носят се слухове за заплахи и наказания, уж изпращани на отстъпниците. Знаейки, разбира се, че учителят е едно, а последователите му - друго, и отнасяйки се с голяма предпазливост към всякакви слухове и клевети, аз не бих повярвала на това, ако не се бях сблъскала с определен факт. Д. забранил на свой ученик да превежда и издава на местен език книгите на “Живата Етика”. Естествено, от учителя, когото учениците му именуват “учител на Бял. Братство” и дори “принадлежащ към Слънчевата Йерархия” (!), би могло да се очаква по-голяма широта и търпимост… Учението на Живота или Живата Етика никого не приканва, дава се широко и свободно, никого не заплашва и никого не преследва, ако някой реши по някаква причина да се оттегли.

Каква интересна интерпретация на Учението в сборника “Ок. и Й.” (“Окултизъм и Йога” - бел. ред.) имате предвид? Всеки е свободен да вземе от Учението онзи аспект, който му е най-близък. Аз много обичам думите от “Бхагавад-гита”: “Човечеството идва при Мен по различни пътища, но по какъвто и път да се приближава човек към Мен, Аз го приветствам, защото всички пътища Ми принадлежат”. В това прекрасно изречение е ясно посочено, че формата няма значение, съществена е

113

самата идея. Колко са далече някои духовни учители от такава търпимост и всевместяване! Преди всичко не им достига ВЕЛИКОДУШИЕ.

Сега Вашият въпрос за подробностите около изолирането на същността на електричеството.

Много сведения и точни формули не могат да бъдат изпратени по пощата в пълна безопасност.Цитирам параграфи от Учението, които могат да Ви бъдат интересни.“Може ли да се придобие психотехника без Учител? Невъзможно е. Тази техника е съпроводена с

опасни процеси. Ще изпратите ли вашите деца в кабинета по физика без ръководител? Как да се намери Учител? Да не забравяме, че законите на волята притежават свойството да привличат вниманието на този, към когото е отправен зовът. Няма нужда Учителят да се намира в съседния дом, той може да ръководи от разстояние. Но има моменти, когато опитното предупреждение е неизбежно.”

“Редица психични явления са тясно свързани с атмосферните и астрономическите събития. Съществуват незрими, но смъртоносно осезателни магнитни бури и физическият ръководител дава полезни съвети как да се избегне опасността, криеща се във всеки метал. Съществуват психични бури, когато ръката на Учителя става необходима. Вие знаете, че физическите явления оказват въздействие на големи групи хора. Това не може да се нарече лудост, а особена проява на колективно единение. Можем да си представим въздействието на подземните газове и праха на атмосферните тела. Някои парализират психичните действия, но затова пък има такива възбудители, че Кърмчията трябва да вземе неотложни мерки.

Говорейки за възможностите на психотехниката, Ние не се каним да разрушаваме нечии апарати. Ние преследваме изискването за истинска икономия, затова всеки психичен апарат трябва да бъде опазен. Нужна е бдителност, още повече, че потенциалът на психичната енергия често не съвпада с интелекта и трябва да се определи качеството на психичните възможности. Да се насилва психичната енергия в чужда за нея посока ще бъде най-опасния вид насилие.”

“Отлаганията на светоносна материя и астрохимичните лъчи придават на психичната енергия необикновена чувствителност и периодично я насищат с лъчи. Разбира се, решаващото следствие ще зависи от качеството на съзнанието. Затова да се отнасяме грижливо към психичната енергия.”

“Понятието за магнита превишава земната сфера. Приложете магнита към психичната област и ще

получите най-ценно наблюдение. Асоциациите на идеи имат известно основание в магнитната вълна. Ако проследим преминаването на магнитните вълни, можем да установим придвижването на идеите в същата посока. Качеството на идеите може да бъде различно, но техниката им на разпространение ще бъде подобна. Известният опит за връзката на магнита с мисленето дава достатъчен пример за влиянието на незримата физическа енергия върху психичния процес. Качествата на магнитите са разнообразни, те могат да се настройват подобно на музикални инструменти. Дължината на магнитните вълни е невъобразима. Въздействието им върху хората зависи не от възрастта, а от психичната устременост. За далечните излъчвания магнитните вълни ще послужат като необикновен проводник. Така започнахме от далечните хоризонти и завършваме със същата тази далечна задача на човечеството. Забележете, системата на изложение се състои не в еднообразието, а в спиралата от разнообразни положения на единния устрем. Мислете за магнитните вълни и за психичния устрем. Проявяването на атомната енергия е свързано с изследването на психичната енергия и изучаването на теорията на магнитите. Без тези фактори могат да се усвоят само някои прояви на първичната енергия.”

Да, така наречената Материя Люцида ще влиза като ингредиент във формулата на обещаната на човечеството нова енергия. Именно лъчите и светлинните вълни са решението на бъдещата еволюция.

В заключение искам да кажа, че механизацията дотолкова е поробила сега човечеството, че повечето хора са се превърнали съзнателно или несъзнателно в роботи. Необходимо е разкрепостяване от това бедствие, което заплашва да разруши много тънки способности на човека при замирането на духовността в него. Големите и честни учени публично заявяват, че много техни открития не могат да бъдат обнародвани днес. Те дотолкова са изпреварили средното ниво на човечеството, че използването им в живота може да донесе повече вреда, отколкото полза.

114

Затова и Учението “Живата Етика” държи преди всичко на развитието на духовността, защото без този основен фактор всички манипулации с най-тънките енергии не само ще бъдат разрушителни, но и невъзможни. Всички апарати на бъдещето за събиране и кондензация на тънките енергии ще се нуждаят от наличието на психична енергия с висше качество или духовност у оператора. Много най-тънки съединения са възможни само в присъствието на аура с определено напрежение и състав. Така направата на знаменития философски камък се нуждае от определена аура на двете начала (мъжко и женско), напълно хармонизирани духовно.

Привеждам цитат от една брошура, написана от ученик на проф. Юриевич.“След десетгодишни най-подробни опити проф. Юриевич представи резултатите от своите

изследвания на Международния Психологически Конгрес в Копенхаген…”“Разликата между човешките еманации и излъчванията на радия и на рентгеновите лъчи е в това,

че еманациите на човека са много по-тънки и могат да проникват през най-плътните тела, докато рентгеновите лъчи и тези на радия зависят от определена плътност на телата, през които проникват. Например тези еманации преобразяват газовите потоци, които обикновено не се явяват проводници, в забележителни проводници на магнитна сила. Но тяхната далекопроводимост е основно качество на Y-лъчите. Независимо от разстоянието и плътността, тези газови потоци придобиват качеството проводимост под въздействието на човешките еманации. Тяхната далекопроводимост и проникваща сила са обусловени от космическия контакт на човешките еманации и затова следва да се допусне, че те притежават по-мощно въздействие, отколкото всички други лъчи. Освен далекопроводимостта и мощта на проникване Y-лъчите, преминавайки през плътни препятствия, могат да предизвикват и механични действия. Така, прониквайки през дебели метални пластинки, Y-лъчите водят до молекулярни отлагания, стига да са насочени по съзнателно концентриран начин. По време на определени опити те пречупват светлинните вълни. Освен това могат да бъдат фотографирани.”

Y-лъчите на аурата са в основата на левитацията и телекинетичните феномени. Трудът на професор Юриевич е озаглавен “Y-лъчите като Проводници на Био-физическата Енергия”.

Така науката nolens volens13 ще бъде принудена да насочи своите изследвания по посока на духовността. Наистина изгрява зората на новата епоха на признание на духа.

9.12.1936 г.Книжката, за която споменавате, я имам, но съм отложила четенето й за по-свободно време.

Цитатите от нея, които привеждате, поразяват със своята неосведоменост и аз бих казала дори, че това е съзнателна клевета. Явно авторът не си е дал труда да прочете “Тайната Доктрина” и говори за нея каквото е чувал, при това твърде враждебно. Ако той настоява, че е запознат с този труд, толкова по-зле, защото това означава, че нищо не е разбрал. Говорейки, че “за Блаватска не съществува отговорност и че тя не разбира проблема за свободата”, той показва, че сам не е вникнал в същността на източната философия и такива понятия като карма и дхарма за него са празен звук. Не в “представата на Блаватска човек е марионетка”, а именно подобни недобросъвестни критици сами са марионетки на своите непремислени съждения и умствени предразсъдъци. Вие сте прав да се учудвате на такива съждения.

Сега на Вашия въпрос. За значението на думата “израел” - равините, с които сме се срещали, дружно потвърждаваха, че “израел” означава именно “избран”. Така избран или израел се нарича всеки непредубеден и чист ум, почитащ древното Откровение, или единния Източник на всички религии и философии.

Винаги е полезно да се спомене за страшното и необикновено време, което преживяваме, за необходимостта от нов подход към Основите на Живота и връщането към Първоизточниците на всички Учения, именно към всички велики подвижници, непосредствено или близко следващи Основоположника на едно или друго Учение. Успяхте ли да намерите Добролюбието? Там, въпреки многобройните поправки, могат да се срещнат много забележителни места. На думите на Св. Антоний Велики е трудно да се възрази.

115

“Да, престъплението над мисълта е най-тежкото престъпление. То не може да бъде оправдано. То ще послужи само за ново насилие и къде ще бъде краят на безчинствата? Невъзможно е да се предположи, че нещо, създадено в името на омразата, би могло да бъде здраво. Само съзиданието, но не и разрушението може да почерпи сила за свободна мисъл. Трябва да се пази мисълта. Трябва да се обича самия процес на мислене.”

Не, ние не се оплакваме, напротив, следим с трепет в сърцето как под знака на войната се събужда спасителното чувство на любов към родината. Спомняме си древния израз: “Творя Ново Небе и Нова Земя, и старите вече няма да се помнят”. Така в целия свят сега става очистване и тъмата ще погълне тъмата. За всички е подготвен подвиг. Да се въоръжим с търпение - не е далече денят, когато ще потърсят всички, можещи да донесат частица от истинското Знание. Там, където всичко е било отнето, където всяко творчество е било задушено, където е било забравено човешкото достойнство, там особено мощно ще се събуди и вече се събужда жаждата за знание и истинска свобода. В положеното време ще засияе Невижданият Чертог. Затова сега в страшното време ни е повелено да пазим тържественост. Ние навлязохме в разгара на Битката на Армагедон.

Разбира се, понятието небе, широко погледнато, е пространство, но според религиозното

разбиране, то е висшите сфери, заобикалящи нашата планета - Огненият Свят и Висшият Свят.Разбира се, самото наименование няма никакво значение, важно е само понятието, което се

свързва с това наименование.Един изтъкнат американски учен на въпроса - как си представя Небето, дава прекрасен отговор:

“То е онова, което учените наричат истински свят и нашият земен свят е само негово отражение” (би следвало да се добави - злостно изопачено). Това е чисто източно обяснение. Кой знае, може би този учен при закрити врати в спалнята си е чел “Тайната Доктрина” и други трудове на великите носители на светлината, жестоко преследвани и досега от невежите представители на нашето двуного царство. Именно гасителите на Светлината не са достойни да се наричат хора, те са по-долу и от животните.

Дивият звяр напада, само когато е гладен, но човекът в своята омраза е готов да унищожи всичко по всяко време, проявявайки при това най-изтънчена жестокост. Наистина Адът е на Земята! Но за да се оцени по-добре Рая, трябва да се познае и Ада. Дверите на Рая са открехнати, от нас зависи да влезем през тях.

Пазете мъдрата радост!

10.12.1936 г.Още веднъж внимателно прочетох Вашето писмо и моят съвет е - оставете настрани така

наречените окултни книги и се отдайте духом и телом на изучаването на живота на великите Светци.Вие пишете, “като че ли условията за поемането по Пътя са налице…”, а преди това изброявате

своите колебания и съмнения. Но нали главното условие за поемането по Пътя е твърдото решение да се върви без отклонение по избраната пътека. Макар че множество пътеки водят към единната Истина, както прекрасно е казано в “Бхагавад-гита”, все пак ако притичваме от една към друга, само ще разпилеем силите си и никъде няма да стигнем. Затова, ако Ви е така близък прекрасният облик на св. Франциск, изберете го за свой Учител. Защо да се обръщате към нечий друг Гуру, имайте свой. Самата аз дълбоко почитам този Облик, не по-малко обичам и испанската св. Тереза. Защо да не последвате великия пример на св. Франциск? Кой знае, може би впоследствие, с разпалено сърце, Вие ще се вдъхновите и ще напишете книгата “Подражание на св. Франциск”. В нашето време на почти всемирно поклонение на златния телец възраждането на учението за бедността би било крайно полезен противовес.

И така, оставете настрани окултните книги и не се обременявайте с критиката им. За да се критикува обосновано, трябва да се знае много. Вие пишете, че някои хора или дори някакви учреждения гледат на книгата на споменатия от Вас автор като на масонско и дори “чифутско-масонско” дело - това не е нещо ново, а старата обикната формула на тъпото и злобно невежество. В средните векове всичко, носещо светлина, е било заклеймявано с печата на сатаната, днес това клеймо просто е променило названието си. Подобни обвинения, също и титлите шарлатанин и шпионин, са

116

били давани и все още се дават на всички най-добри умове и велики труженици за общото благо. Огромен е синодикът на носителите на знание, загинали от ръцете на невежеството! Някога с тези почетни титли са били наградени и великият Парацелз, и гр. Сен-Жермен, и нашата съотечественичка Е. П. Блаватска, а сега се намериха хора, които лепнаха етикета на предатели на родината на такива велики патриоти като Суворов, Голенишчев-Кутузов, светл. кн. Смоленски, Новиков, Лопухин, кн. Репнин, Карамзин, кн. Куракин, Сперански, Пушкин и Грибоедов и др., само защото тези хора са се присъединили към високопросветното по онова време движение, наречено масонство! Извадете тези умове от живота на руската култура и какво ще остане? Да не забравяме, че и сега известна част от руското общество особено преследва Толстой. В гр. Харбин например е било забранено честването на стогодишнината от неговото рождение! Съдете сам - можем ли да не се срамуваме дълбоко от тези средновековни прояви пред просветените чужденци? Аз не бих станала апологет на масонството, защото днес в повечето случаи то се е изродило просто в бутафория, клубове и т. н. Но справедливостта изисква да кажа, че Първооснователите на масонството на Запад и на Изток са били хора с огромен ум и висока нравственост и преди всичко - велики патриоти.

Знаете ли, впрочем, че някои хора в своето невежество причисляват към масоните и ордена на Малтийските Рицари. Докато всъщност това днес е чисто католическа организация и за да постъпиш там, трябва да бъдеш католик.

Колкото до враговете на нашата родина, те са твърде много и се срещат в различни страни и народи. През последните години са публикувани голямо количество най-ценни документи, осветляващи мрачната действителност в цялата й мощ. Страшно е да се четат тези документи. Но сега човеконенавистничеството достигна своя апогей и заплашва с разтление целия свят. Така се осъществява кармата на нашата планета, изтъкана, освен всичко друго от невежество, защото причината за всички бедствия е в невежеството. “Адът е невежеството” - е казал един велик подвижник от първите векове на християнството.

Вие бихте искали да се убедите в закона за превъплъщението. Но това зависи от Вас, защото всяко убеждение или знание идва само отвътре. Ако нашите предишни натрупвания са оскъдни, трудно е да се очаква скорошно просветление. Много път ще се наложи да се извърви и много неща да се изстрадат, преди съзнанието да се подготви за нови възприятия. А ако това е само временно затъмнение, можем да се надяваме, че духовните очи ще се отворят. Моят съвет е - повече наблюдавайте и вниквайте в космическите закони и, може би, цялата нелепост и чудовищна несправедливост на представата за единствения живот на човека на Земята, при това в най-неравноправни условия на раждане, ще се изправи пред Вас.

В Космоса цари безкрайно усъвършенстване, подчинено на закона за целесъобразността и водещото Начало на Йерархията на Светлината, или Стълбата на Иаков! Ако беше иначе, хаосът отдавна би погълнал Вселената. Именно всичко положително е водещо начало. Няма вечни мъки, нито вечно блаженство, както това се разбира от повечето хора, а само периоди, изпълнени с тях, с една или друга продължителност, в пълно съответствие с натрупванията на духа. Има само вечно движение или видоизменение. Прекрасен е пътят на безпределното усъвършенстване!

И така, следвайте любимия си Облик. Не се съмнявам, че при сърдечен устрем ще намерите онова, което търсите. Но подробностите от живота на св. Франциск, които аз знам, няма да Ви удовлетворят, защото те се основават на друг източник. Ще Ви приведа един твърде поучителен епизод от този прекрасен живот, който неотдавна прочетох в едно индуско списание. Много е вероятно да го знаете, но той толкова ми харесва, че с удоволствие ще го повторя.

Веднъж св. Франциск Азиски казал на млад монах: “Да отидем да проповядваме в града, братко”. И ето, те излезли от манастира и, беседвайки на възвишени теми, минали през целия град и отново се върнали в манастира. Младият брат учудено попитал: “Отче, а кога ще проповядваме?” Св. Франциск отвърнал: “ Братко, нима не забеляза, че ние през цялото време проповядвахме? Ние вървяхме благопристойно, беседвахме на най-достойни теми, тези, които ни срещаха, ни гледаха и получаваха мир и успокоение. Защото проповедта се състои не само в думите, но и в поведението.”

Ето, преизпълнете се с такъв дух и ще получите благо.

117

17.12.1936 г.Разбира се, аз не бих давала откъслечни сведения за забележителната личност на граф Сен-

Жермен. По-добре е да се преведе изцяло книгата на Купер-Оклей. Смятам, че този труд е най-добрият от всички, които съм чела за Сен-Жермен. Към книгата е приложена твърде обширна библиография, което е крайно ценно.

Несъмнено, Сен-Жермен е играл роля и в руската история. В чуждестранната литература се срещат кратки сведения за пророчествата, направени от него, докато е бил в руската столица. Разбира се, още не е дошъл моментът за тяхното публикуване, но времената се менят и в отредения час ще чуем и за тях.

Да, в определена епоха в някои страни се появява един или друг посланик и носи вест и блага

помощ от Твърдината на Знанието, които обикновено се отхвърлят. Изтокът някога е умеел да приема тези вести, разбира се, също не винаги, но западните народи били твърде упорити в отхвърлянето им. Само веднъж съветите и помощта били приети от така наречената Нова Светлина, а именно, по времето на Вашингтон, при провъзгласяването на свободата на Сев. Съед. Щати на Америка. Резултат от това приемане е мощното развитие на Сев. Съед. Щати. Кой знае, м. б. (може би - бел. ред.) и сега някъде е била предложена подобна помощ, но в нашия век на разтление и царство на човешкото безумие тя, разбира се, е била отхвърлена.

И така, ще бъдем свидетели на кармата при отхвърлянето на великата помощ. Ако в предишните векове понякога са били нужни десетки години, за да се проявят последиците от такова отхвърляне, то сега срокът е много по-малък. При невижданото ускорение на космическите въздействия на новите съчетания на лъчите всички събития стават в съвсем друго темпо. Колко неща вече се случиха дори само през последната година! Нека мъдрите се замислят над това, което става, и да потърсят причините в миналото, понякога не толкова далечно. В страшно време трябва да се мисли и за новите посеви от причини. Да се надяваме, че ще се намерят светли умове, които ще спрат всеобщото разрушение със своевременно залагане на благите основи.

Старшите Братя във всички векове са идвали на помощ на хората, но дълбокото невежество и

нетърпимост, царящи в управляващите кръгове, са отхвърляли спасението на цели страни. Човешката самост повече от всичко ненавижда онези, които могат да предвиждат, които знаят повече от тяхното самодоволно невежество. Колко нищожен е броят на действително желаещите да се учат, всички се стремят само да поучават! А мъдрият цял живот като пчела събира меда на знанието, черпи от наблюденията над най-незначителни наглед обстоятелства.

Разбира се, не бива да се приема едностранчиво съветът за това, че трябва да се действа спешно. Той се отнася преди всичко до изпълнението на вече дадените задачи и най-вече, към вътрешното израстване и разширяване на съзнанието, за да се срещне и разбере смисъла на това, което става. Кафявият газ обвива нашата планета и смесването на токовете се отразява тежко на чувствителните организми.

Много бих искала да се запозная с Вашия нов труд. Смятам, че такава книга не бива да се пише

припряно. Трябва да се събере повече материал. Ще намерите немалко ценни неща в Посланията на Ап. Павел. Цитираните от Вас редове от кн. на Синет за Живота на Е. П. Бл. намерих, но не зная откъде Е. П. е почерпила тези сведения. Вероятно трябва да ги отнесем към съществуващите апокрифи, които в повечето случаи са по-правдиви от така наречените точни исторически данни. В краткото описание на Никейския Събор в Британската Енциклопедия споменатото любопитно обстоятелство във връзка с избирането на каноничното Евангелие липсва. Съмнявам се, че и в “Енциклоп. на Религията и Етиката” на англ. изд. Хастинс би могло да се намерят подобни подробности. Защото едва ли те биха били пропуснати в наше време от цензурата на много светейшества. И така, остава да се търси в Апокрифите. Но решението на Константинополския Събор (553 година), отменящо доктрината за превъплъщението, е цитирано в Брит. Енц. Трябва да отдадем дължимото на автора, писал за Съборите в Брит. Енцикл., че не се е притеснил да изкаже критичното си отношение към авторитетите, оглавяващи тези Събори. Така

118

че моят съвет е да не бързате прекалено с този отговорен и крайно необходим труд. Търпеливо събирайте материали.

Много е добър Вашият отговор на питащия. Именно съвестта и сърцето трябва да подскажат, как най-добре да се изпълни дългът. Лично аз разбирам всяка защита на родината. И така, мъжествено да посрещнем всички надвисващи събития. Както виждате, 36-та година беше пълна с най-значителни събития, но мнозина ли разбират цялата им дълбочина? В наскоро излязлата в Америка книга “История на Пророчествата”, в която авторът засяга предсказаните исторически събития в течение на много векове, включително до преживяваното от нас време, са цитирани също и думите и пророчествата на Н. К., споделени от него пред автора на тази книга през 34-та година. При това бяха назовани не само годината, но и деня и месеца на предсказаното събитие. Това пророчество се изпълни, както се казва, в самия ден и час. Затова да не тъжим, а да си спомним за отредения Нов Свят.

От нищо не се смущавайте, съхранете спокойствие и следете здравето си. Приучавайте се към тържествено настроение, защото именно тържественост ни е повелена повече от всичко в тези дни на Апокалипсиса. Помнете за мъдрата радост!

1 Монетна единица в Индия, Пакистан и Непал, която се дели на сто пайса (санскр.).2 стр. с диаграмата

3 Цървули от лико (рус.)4 Йоан, 1:1,4.5 Мат., 6:9-13.6 Руски писмен паметник от 16-ти век, съдържащ житейски правила и наставления, изискващи

безусловното подчинение на главата на семейството; по-късно - нарицателно наименование на консервативния семеен бит изобщо.

7 Прилагане на общи догматични положения към отделни частни случаи в схоластическото богословие и средновековната юриспруденция (лат.); прен. Находчиви доказателства при съмнителни и лъжливи положения, хитроумни измислици при спор, извъртане.

8 Йоан, 15:13.9 Гръцкото название на Анхра-Майню - в религията на зороастризма - божество, олицетворение на

злото начало и тъмата. 10 осел (рус.) - хлътнал, улегнал, утаил се; осёл (рус.) - магаре 11 такур

12 През 1937 година излезе прекрасният труд на Елена Фьодоровна Писарева за нашата велика съотечественичка Е. П. Блаватска. Този труд осветлява, доколкото е възможно изчерпателно, нейната титанична работа - бел. авт.

13 Иска или не иска (лат.)----------------

1937 г.На някои Ваши въпроси бих отговорила така - доверявайте се повече на гласа на Вашето сърце.

Онези най-високи Ego или Индивидуалности, дошли на нашата Земя от висши светове в края на третата раса, продължават да ръководят движението и израстването на човешкото съзнание. Най-високият сред тях, Аватар Вишну, както Го наричат на Изток, се е проявявал, проявява се и ще се проявява в различни Аспекти в течение на целия Цикъл на съществуване на нашата планета. Тази Индивидуалност е заложила основите на всяка промяна в съзнанието на нашето човечество. Именно този Висок Дух стои Начело на Йерархията на Светлината като Вечна Стража.

Невъзможно е да се даде истината на хората, защото те не могат да я вместят. Дори бих казала, че колкото по-близо сме до Истината, толкова по-далечна ни изглежда. Твърде проста е тя в своето величие. Опитайте се да продадете някому истинска златна монета на по-ниска цена - никой няма да я купи. Така е и с великите Истини. На хората им е нужна цялата бутафория, целият вековен маскарад, създаден около великите Понятия.

119

Христос дойде и само рибарите Го приеха. Но когато вековете стовариха върху него цялата тежест на църковните догми и златните одежди, превръщайки Го в недосегаем идол, масите повярваха в Него.

Съветвам Ви също по-малко да се доверявате на слухове. В дните на Армагедона цялата Йерархия на Светлината е събрана в Единната Твърдина. Хилядолетия са се подготвяли Великите Духове за това време. Страшна е Битката и само безумците не виждат ужасите на разрушението. Как може след всички съждения и твърдения, за които пишете, да се вярва в езотеричното знание на някои хора, претендиращи, че го притежават! Колкото до отричането на действащата черна ложа, може да им се отговори с думите на един европейски философ - “победата на дявола е в това, че той е успял да убеди хората, че не съществува”. Черната ложа съществува и тя е много мощна, защото действа чрез масите, а най-добрите й служители биват вербувани измежду слабите умове, хладките и колебаещите се. Тъмните се стараят да подражават на Бялата Ложа във всичко и под маската на Светлината с всички сили се опитват да проникват в огнищата на духовността, за да внасят там смут и разложение. Ето защо е така важно да се придобие качеството разпознаване и сдържаност.

В “Писма на Махатмите” могат да се намерят много свидетелства на Вел. Учители за съществуването на Братята на Тъмата. Армагедонът е решителната Битка между Силите на Светлината и тъмата.

Ще завърша с § от книгата “Братство”. “Всеначалната енергия (психичната) бушува в нервите на цялото човечество. Има я, тя съществува. Тя е напрегната от космическите условия. Не може да се задава въпросът - трябва ли тя да бъде развивана? Всеначалната енергия не може да се развива, тя може само да бъде охранявана от вълните на хаоса. Следва да се прояви огромна загриженост към съкровището на еволюцията. Много е било изречено в древността за времето, когато всеначалната енергия ще започне усилено да се проявява. Не бива хората да отричат онова, което властно заявява за своето предназначение. Кой ще прояви високомерието да отрича вестта на епохата? Само невежите и самонадеяните могат да се сражават срещу очевидното. Но да не вземаме присърце опитите на невежите. Те само сплитат погребални венци за всеки съвет в помощ на човечеството.”

По отношение на мнозина от тези, с които се срещате, помнете мъдрата пословица: “думата е сребро, мълчанието - злато”.

7.01.1937 г.Зарадвахме се на изпратените съобщения за културната дейност на дружеството и на отчета, който

получихме от председателката. Отчетът е направен превъзходно и със сърдечен устрем. Конгресът, който се предвижда, може да бъде твърде полезен в много отношения. Затова да отдадем най-добрите си мисли за осъществяването му и обсъждането на програмата. Много сме трогнати, че приятелите не изоставят мисълта за Пакта. Те разбират неотложната необходимост да бъде осъзната от широките маси още в най-ранна възраст ценността на истинските съкровища, без които хората ще се превърнат в диваци. Но има и такива недоразбрали, които разглеждат Пакта и Знамето само като проблематична защита по време на военни действия, а изобщо не отчитат неговото основно, дълбоко възпитателно значение.

Тъй като приятелите приеха присърце прокарването на Пакта и Знамето, изпращам ви Беседа от

книгата “Братство”. Тези думи трябва да окрилят още повече всички приятели на Пакта и Знамето.“Вие помните как неотклонно се грижим Ние за съхраняване на Прекрасното. Предвиждайки

Армагедона, Ние започнахме да разпространяваме съвети как по най-добър начин да бъдат опазени световните съкровища. Ние знаем, че силите на тъмата ще вложат всичките си усилия да попречат на това спешно указание. Силите на тъмата отлично разбират какви мощни еманации излъчват предметите на изкуството. Тези еманации могат да бъдат най-доброто оръжие срещу атаките на тъмата. Силите на тъмата се стремят или да унищожат предметите на изкуството, или поне да отклонят от тях вниманието на човечеството. Трябва да се помни, че отхвърленото, лишеното от внимание произведение не може да излъчва своята благотворна енергия. Няма да има жива връзка между равнодушния зрител или слушател и затвореното произведение. Претворяването на мисълта в едно произведение има много дълбок смисъл, с други думи, то е притегателен магнит и събира енергия. Така всяко произведение

120

живее и спомага за обмена и натрупването на енергия. По време на Армагедона вие можете да се убедите какво въздействие оказват произведенията на изкуството. Цяла епоха се крие в тази тревога за безценните произведения. Ние спасихме немалко произведения на изкуството. Ние виждахме как изобретателно действат тъмните, за да затруднят създаването на целебни условия. Но Ние знаем от най-висшите сфери, кога трябва да се помогне на човечеството. В тънкия свят това предначертание е отдавна известно. Ние не крием спешните мерки, защото бушуващият Армагедон има задачата да разложи всички енергии на човечеството. Така се надяват тъмните, но Ние знаем какво да им противопоставим. Отбелязвайте накъде се насочва Нашата грижа.”

И така, някой ни обвинява, че сме се възползвали от теософските идеи, като никъде не

споменаваме за теософията. Но със същото основание може да се отвърне на обвиняващите, че съвременната теософия изцяло е заимствана от източната философия. Е. П. Бл. не крие източниците, откъдето е черпила своите сведения. Дори в края на предисловието си към “Тайната Доктрина” Е. П. Бл. цитира думите на Монтен: “милостиви господа, аз предложих тук само букет избрани цветя и не внесох нищо свое, освен свързващата ги нишка”.

Всяко желание да се монополизира Световното Учение или Истина, а също Общуването с Великите Учители, звучи направо дивашки!

Цитирам параграф от новата книга “Братство”, който изчерпателно отговаря на подобни посегателства.

“Съкровеното Учение не може да спира на определено ниво. Истината е една, но всеки век и дори десетилетие по своему се докосва до нея. Отварят се нови свитъци, човешкото съзнание по новому следи явленията на Мирозданието. Науката дори в лъкатушенето намира нови съчетания. Такива открития утвърждават основите, оповестени по-рано. Всяка премъдрост е неопровержима, но тя ще има своите продължители. Почитайки Йерархията, почитат и Нейните вестители.”

“Светът живее чрез движението и даването на Съкровеното Учение се утвърждава в движението напред. Скудоумните ще нарекат такъв напредък нарушаване на основите, но мислителите знаят, че животът е в движението. Дори усвояването на различни езици разширява възприемането на новите находки. А колко повече възможности ще даде освободената мисъл! Всяко десетилетие открива нов подход към Съкровеното Учение. Онези, които са го чели преди половин век, са го приемали по съвсем друг начин. Те са подчертали мисли, различни от тези на четящите днес. Не може да се говори за нови Учения, ако Истината е единна! Новите данни и новото им възприемане ще бъде само продължение на познанието. Всеки, който пречи на такова познание, извършва престъпление срещу човечеството.”

“Последователите на Съкровеното Учение не могат да затрудняват пътя на съзнанието. Сектантството и фанатизмът са неуместни по пътя на знанието. Спиращият познанието, не е последовател на Истината. Векът на преобразяването на народите трябва много да пази всяка пътека в науката. Векът на приближаването на великите енергии трябва открито да срещне тези светли пътища. Векът на устремление към Висшите Светове трябва да бъде достоен за тази задача. Мястото на раздора и свадата е в кофата за боклук.”

Трябва да кажа, че Н. К. предпочита първоизточниците и е добре запознат с източната мисъл и онези трудове, от които е черпила сведенията си и Е. П. Б. За себе си също мога да споделя, че моите първи земни учители бяха книгите на Рамакришна, Вивекананда, Бхагавад-гита, книгите по будизъм, Ламрин от Цзон-ка-па и т. н....

С теософската литература се запознах едва в Америка и признавам, че след източните бисери и съчиненията на Е. П. Б. тази литература не събуди у мен голям интерес, а някои съчинения дори ме отблъснаха. Теософите могат да бъдат попитани - защо не издадат на руски “Писма на Махатмите до Синет”? Ако техните ръководители се затрудняват да преведат целия том, аз съм убедена, че ще се намерят членове, които охотно биха разпределили този труд помежду си. Освен това, защо те не са превели малките книжки “Ранни Писма на Махатмите” и писмата на Е. П. Б.? Защо руските теософи трябва да ходят с наочници и да не знаят нищо за истинската история на теософското движение и неговите дейци? Защо, споменавайки бегло Алис Бейли, те премълчават за много по-стария и

121

значителен център в Калифорния, ръководен от Вел. Уч. Ил.? Защо никъде не споменават за забележителната книга “Темпъл Тичингс”, издадена от този център?

Колкото до обвинението, че Учението Агни Йога поощрява развитието на психизма, то от тази забележка става ясно, доколко обвинителите не разбират какво е великата психична енергия. И всички трудове на Е. П. Б. не са просветили съзнанието им. Да се отрича психичната енергия и да се слага veto на нейното развитие е равносилно на посегателство върху живота на човека. Тези мъдреци дори не разбират, че психичната енергия е всеначална енергия и всяко нейно задушаване заплашва с взрив или смърт. Цитирам още един параграф от Учението: “Гостът трябва да бъде приет достойно, но не бива насила да се канят гости - това го знае всеки стопанин. Съвсем същото е и при използването на психичната енергия. Не бива да бъде насилвана тя, но проявленията й следва да се приемат достойно. Нека невежите обсъждат, че не е желателно използването на психична енергия, но когато тази енергия вече работи, невъзможно е тя да бъде отричана и остава да й се намери естественото приложение.”

“Нека учените кажат какво ще стане, ако напрежението на пространственото електричество се увеличи до безкрайност. Нека кажат до какво ще доведе такова извънмерно напрежение. Невъзможно е да се отрича, че пространствените токове сега са особено напрегнати. Не е време те да бъдат отричани, трябва да се побърза с тяхното приложение. Вече многократно бе посочвана опасността от низшия психизъм. Значи трябва да се помисли за висшата енергия, която се разбира като духовност.”

Освен това, както правилно сте забелязали, хулителите дори не са си направили труда да се запознаят с всички книги на Учението. Невежество е също да се твърди, че посочените в “А. Й.” методи за развитието на духовните и психични сили са приемливи само в Монголия и Тибет, но не и за арийската раса. Кой днес не знае, че всички Йоги са дошли в Тибет и Монголия от арийска Индия, а не обратното.

Какви именно физически методи за развитието на психичните и духовните сили, уж посочени в “А. Й.”, не съответстват на арийската раса? И не са ли пълни всички книги на Учението преди всичко с основите на етиката? Колко предупреждения има именно в тези книги за вредата от низшите видове психизъм! Но, както е казано, няма по-слепи и по-глухи от тези, които не искат да виждат и чуват.

Относно Сергий Радонежки мога да отговоря, че Н. К. е рисувал картини от живота на този Велик

подвижник по времето, когато никой не излизаше в печата с това Име. Нима обвинителите имат достъп до нашия вътрешен живот и нашите съкровени записки? Нека те ни покажат също онези частни писма, в които Н. К. говори срещу теософите. За теософите в частна кореспонденция съм писала аз, защото към мен се обръщаха за много разяснения по повод някои теософски твърдения. И аз отново и отново съм готова да потвърдя, че някои теософски светила за мен не са авторитети. Ние не търсим последователи сред теософите, наше правило е никога никого да не приканваме. Но ако хората, заинтересовани от книгите на Учението, искрено ни питат, то ние им отговаряме, предоставяйки им пълна свобода да членуват и формират едни или други групи. Тези дни например една такава група ни се обади от Нова Зеландия, а преди това - от Канада и, както винаги, сред тях има и теософи. А сега пристигна новината, че група руски младежи се канят да обиколят пеш света, носейки Знамето на Мира.

За първи път чувам също, че посланиците на Бял. Братство не са се утвърждавали като такива там, където е нужно. Нима Е. П. Б. е криела, че е изпратена от Бял. Братство и не е утвърждавала своята мисия? Разбира се, посланиците или вестителите не известяват на пазара за своето приближаване и поръчение. Даваното чрез тях само говори за себе си и се възприема от чувствителните сърца, но там, където е нужно и където им е посочено, там те са длъжни да утвърждават това. Разликата е там, че истинските вестители няма да наричат себе си Световни Учители или бъдещи Дхиан-Когани, или дори апостоли и да си присвояват чужди въплъщения и, най-важното, няма да пишат лъжливи и безвкусни книги и да монополизират общуването с Великите Учители.

Колкото до инкриминираните валериан и мускус, то тези средства влизат в Аюр-Ведическата медицина. И за мене е откровение, че Аюр-Ведическата медицина принадлежи към четвъртата раса! Отново ми се иска да кажа - знайте повече!

Смешно е да се чете и за най-високите степени на посвещение, които могат да се постигнат в съвременните окултни школи. Висшите степени се постигат само с вътрешно усъвършенстване, което

122

никоя съвременна езотерична школа не може да даде. Посвещенията стават насаме между Вел. Учител и ученика и техен резултат е следващото стъпало на възприятие на висшите енергии или лъчи. Затова такива Посвещения стават винаги неочаквано и често просто в спалнята или работния кабинет на ученика. И този Празник на Духа остава неизгладим в съзнанието и сърцето на ученика. Тези Празници на Духа нямат нищо общо с бутафорните посвещения, описани в някои окултни книги.

Нека нашите обвинители не се безпокоят, ние почитаме Е. П. Б., може би повече от някои, които я премълчават. Така през 25-та година Н. К. нарисува картината “Вестител”, посветена на паметта на Е. П. Б. и сам я отнесе в Адяр, където положи началото на Музея в Памет на Е. П. Б. Нашата мечта е достойно да почетем името на нашата велика съотечественичка, когато му дойде времето.

Освен това, нека никой от протестиращите да не се безпокои, ние няма да излагаме и тълкуваме техните учения, защото имаме целия Океан на Учението, трудовете и основите на Е. П. Б. и всички съкровища на Източната Мъдрост.

Никога не бива да се разубеждават невярващите. Учението не може да бъде умалено от тяхното непризнаване или възвеличено от тяхното признание. Истината сама говори за себе си. Да сложим на това място точка.

14.01.1937 г.Писмото, което получих, завършва с твърде несполучлива фраза - “Безценният товар на Учението

потъва с кораба “Чаша на Изтока”. Но авторът на писмото не е помислил, че Истината, бидейки самия живот, не гори в огъня и не потъва във водата. Затова Учението, този Източник на Живота, не може да бъде потъпкано от преходните тълпи на тъмата. Второ, “Чаша на Изтока” в случая не е кораб, а самият товар. Именно неизчерпаемата Чаша на Изтока се пази в Нерушимата Твърдина и никога нито една капка от нея няма да бъде изплискана. Вековните й Пазители знаят кога и колко капки от нея да пролеят, за да омият съзнанието на човечеството. “Писма на Махатмите до Синет” са в основата на “Тайната Доктрина”, издадена, както знаете, преди 50 години. Още тогава на Запад се срещаха умове, които можеха да възприемат това знание и да бъдат негови разпространители сред по-малко подготвените съзнания. Затова е така нелепо и странно след 50 години да се чуят опасения относно издаването на “Писма на Махатмите”, изказвани от хора, приближили се до Учението, които би трябвало да са разбрали изключителността на преживяваното от нас време, времето, когато Корабът на Човечеството загива; когато са нужни изключителни мерки, за да се пробуди вопъла на духа; когато масите са разбрали цялата несъстоятелност, цялото невежество на своите “духовни” ръководители, дори завършили Академията (доказателство е приложеният от вас доклад); когато тези маси, на които не е бил посочен навреме новият Път, като дълго сдържан бент са връхлетяли върху гасителите на огньовете, загивайки сами в кощунства и престъпления. Защото именно “духовните” и доброволни пазители, загрижени преди всичко за своето лично благополучие, престъпно са забавили посочването на пътя.

Да, пътят на носенето на Светлината винаги е бил и е път на подвига, затова е така прекрасен. В него няма самост, няма и страх, а само висока радост и служене на великото.

При настъпването на космическия срок за ново пробуждане на съзнанието се изпращат повече или по-малко високи носители на Светлината, на тези строители на нови стъпала на човешкото съзнание се дава материал и им се посочва какво именно трябва да бъде положено в основата и какво трябва да бъде запазено за изключителните умове. Следва да имаме предвид, че всяко време носи със себе си и своя форма на изразяване, отговаряща на съвременността, а също и по-широко оповестяване на основите на Учението, защото по закона на еволюцията всичко расте, всичко се разширява. Последното обстоятелство неизбежно привлича и такива съзнания, които не са в състояние да вместят широтата и дълбочината на Учението и се спъват дори на първите стъпала, открито заложени за Запада преди 50 години. Именно корабчето на такива хора не може да повдигне безценния Товар. Тяхното съзнание не си е дало труда в миналите векове да си направи здрав ковчег, който би ги спасил от потопа на невежеството и би ги извел до Планината на Светлината.

Да, мнозина, по-точно повечето от хората приемат златото за мед, но какво от това? Истината си остава незасегната. Бавно, но сигурно напредва човечеството по стълбата на извисяването. Затова да не

123

страдаме, че някъде някой не възприемал основите на Учението. Учението на Живота не е за една страна или народ, а за целия свят. Затова да се зарадваме в духа, че потокът на Учението на Живота не секва. Писмената се разтварят и нови и нови огнища се разгарят на най-неочаквани места. Именно 36-та година донесе много радост за зрящите.

Ще напомня следните думи от Учението на Живота: “Вълните на познанието и невежеството са преминавали през всички векове, те раздвижват водите, което е толкова необходимо за напредъка на съзнанието. Затова всеки, който се стреми към познание, придобива спокойствие на духа сред вълненията и бурите. Да не тънем в невежество, когато съзнанието чука на всички врати.”

Може би, Вие ще си спомните притчата от Евангелието за Ангела, слязъл да развълнува водата в купела, за да могат да се извършат изцеленията.

От цялата история на човечеството виждаме, че именно джинове строят храмовете. Много е показателна легендата за построяването на храма на Соломон от джиновете. В живота на сегашното еволюционно стъпало това е неотменим закон. Враговете и непознатите помагат да се издигне онова, което съгласяващите се приемат и често премълчават. Истинските приятели, поради състоянието на съзнанието на човечеството, са много малко. Но ние се смятаме за щастливци с толкова истински приятели, които ни окуражават. Те са скъпи за нас и ние ги пазим със сърцето си. Нека им бъде светло!

Нашето време е изключително във всяко отношение. Никога така ярко не се е обозначавала границата между Тъмата и Светлината. И сега ние наблюдаваме забележително явление - как едната тъма поглъща другата.

Великите Пазители на Чашата на Мъдростта и Истината, Застъпниците за Човечеството, прокарват Божествения План и знаят, кога и какво трябва да бъде дадено на човечеството. Тръгналите по пътя на служене на човечеството вървят не опипом в тъмата, но с пълното знание за това, което става. Те познават и лицата, които се приближават до тях, но според сложните закони на кармата се налага да се допускат много неща, та нали всеки носител на Светлината приема върху себе си целия комплекс от кармата на привлечените към него лица, затова предателствата са неизбежни. Но за него предателството се превръща във венец - така е било, така е и така ще бъде.

Вие пишете: “Зная, че в това въплъщение трябва да свърша най-изморителната и скучна работа на света - почистването на мръсните мазета на своята душа…”

На това ще отговоря - не може да има по-увлекателна, по-достойна работа от очистването на душата и самоусъвършенстването, затова е непристойно и кощунствено да я наричаме “най-скучната работа на света”… Къде е разбирането на Учението? Също така искреността и честността са най-необходимите качества по Пътя, без тях няма напредък.

14.01.1937 г.Колко вреда нанася преждевременното оповестяване! Но могат да го осъзнаят само онези, които

добре са усвоили закона за причините и следствията и вече си представят какви следствия може да породи една или друга причина. Ето защо и на мен ми се налага да се въздържам и да оставям част от въпросите без отговор. Нима е допустимо във времето на общо объркване и засилване на тъмните нападения, което преживяваме, да доверяваме нещо съкровено или свещено на хартията, която преминава през толкова ръце. Много неща ще бъдат изопачени и изтълкувани във вреда.

Когато в най-древни времена Ученията на Светлината са се предавали устно или в завоалирани символи, в това се е криела велика целесъобразност или съизмеримост. Но и в наше време мнозина ли са, които разбират смисъла дори на простите думи? Ярък пример за такова неразбиране и дори злонамерено тълкуване е коментарът, който получих, за една от книгите на “Живата Етика”. Четох и се чудих! Разбира се, нямам намерение да влизам в каквато и да било полемика, но трябва да отбележа, че подобни необмислени умозаключения, за съжаление, не са просто примитивизъм, а граничат със самозаблудата на злостното невежество.

Нима възразяващият не разбира, че Учението на духа или Учението на Живата Етика е най-добрата броня за тялото? Та дори съвременни лекари, например френският лекар и биолог Георгий Лаховски в труда си “Как да постигнем Безсмъртие?” чрез научни изследвания стига до извода, че всички морални учения имат чисто биологична основа. Оттук и неговият съвет - “не се сърдете, не

124

ревнувайте, не завиждайте, не се дразнете, бъдете добри и оптимистични и тогава ще доживеете до дълбока старост”. Ако намеря време, ще Ви направя кратък преглед на този много интересен труд, който плътно се доближава до значението на психиката и психичната енергия и въздействието им върху целия живот на човека.

Забавно е да се чете, как възразяващият нееднократно се опитва да оправдае някои грешки, прехвърляйки отговорността за тях върху лукавия.

Освен това, той явно е много привързан към астралното си тяло и мисълта да се раздели с него му тежи. Но следва винаги да се има предвид, че астралното тяло е необходимо за живота на физическо ниво, защото то е свързващият мост, а при прехода във висше състояние, то, също както и отхвърленото физическо тяло, се разглежда вече като отпадък. Физическото тяло също ни е необходимо, но при по-нататъшната еволюция то ще бъде заменено с уплътнен астрал. Астралното тяло е необходимо също и при изпълнението на специални задачи, свързани с физическия свят, затова някои от Великите Учители запазват това тяло.

Но именно Великите Учители имат пълното основание да наричат астралното тяло излишен отпадък. Затова трябва с всички сили, още във физическия си живот, да обуздаваме астралното тяло и да съсредоточим вниманието си върху развитието на менталното. Вел. Учители ценят действията на своите ученици, извършвани от тях не в грубото астрално тяло, а в по-тънкото тяло. В Учението също е казано, че при духовното израстване на човека пребиваването в астралния свят може да се ограничи до четиридесет дни.

С несъгласието си, че “пътят на световната еволюция се изгражда не от низшите слоеве, а от кооперацията на Висшите Нива”, нашият възразяващ явно отрича Водещото начало в Космоса. Тогава питаме, как той възприема началото на Христос, или “Всеопрощаващия” Господ Бог? Нима явяването на Христос не е кооперация на Висшите Нива?

На неговите самомнителни заключителни думи, че “М. трябва да даде не само листа от своята градина, но и добри плодни дървета със сочни плодове”, може да се напомни, че още в първата книга Учителят му е дал отговор:

“Владико, защо не ми довериш да събера всички плодове от Твоята градина?- А къде са кошниците ти?- Владико, защо не излееш върху мен ручеите на Твоята Благодат?- А къде са стомните ти?- Владико, защо вместо шепот не изкажеш с гръм Твоята истина?- А къде са ушите? При това най-добре е бурята да се слуша в планините.” (стр. 95). Да поставим

тук точка.

27.01.1937 г.Сърцето е пълно с дълбока признателност към Учителя за Неговата винаги будна грижа,

проявявана към всички предани служители на общото благо. Така че, пазете здравето си - това е най-важното. Толкова много неща още трябва да се свършат, а Вие знаете, колко малобройни са редиците на съзнателните бойци за Светлина, за устоите на Битието и какви маси са на страната на тъмата. Разбира се, космическата справедливост и целесъобразност идват на помощ и днес ние сме свидетели как се свива свитъкът на кармата на различните народи. Повече от всякога сега трябва да се съхрани всеки, който може да стане водач в многобройните области на знанието, иначе за дълго ще потънем в тъма, по-лоша от нашествието на така наречените варвари. (Както правилно отбелязва известният съвременен английски философ Бертран Ръсел в последния си труд “Научен Мироглед” - “Ако през 17-ти век сто души бяха убити още като деца, съвременният свят не би съществувал”.) Идва време, когато народите трябва да осъзнаят, че хората, притежаващи мощта на синтеза, мощта на психичната енергия, са неоценимо съкровище на държавата. Цялото благоденствие на народите зависи от тези стълбове и крепители на равновесието на света! Може да се каже, че осъзнаването на значението на психичната енергия ще бъде извоюване на ново, мощно стъпало в световната еволюция.

125

Изключително своевременно е да се изпращат взаимно благи мисли, за да се обезврежда поне малко заобикалящата ни отровена атмосфера. Подкрепям от все сърце това начинание, цитирам § от новата книга в подкрепа на верността му. “Полезно е да съветваме приятелите в определен час да си изпращат взаимно добри мисли. Едно такова действие не само ще укрепи доброжелателността, но и ще дезинфекцира пространството, което е крайно необходимо. Отровните еманации не само заразяват човека, но и се наслояват върху заобикалящите го предмети. Такива наслоения се отстраняват много трудно. Те могат да съпровождат предметите и на далечни разстояния. С времето човек ще различава аурите на такива заразени предмети. Засега чувствителните хора могат да усещат върху себе си въздействието на такива наслоения. Добрите мисли ще бъдат най-добрият очистител на околната среда. Пратките на доброто са по-силни от очистителните аромати. Затова трябва да се учим на такива пратки. Те могат и да не съдържат определени думи, а само да насочват добро чувство. Така в обикновения живот може да се твори много добро. Всяка такава пратка е като очистителна мълния.”

От тези редове можете да си направите извода, колко важно е всички участващи в такива пратки да бъдат хармонично настроени и действително преизпълнени с добро чувство. Защото мисълта може да бъде прекрасна, но ако не бъде одухотворена от огъня на сърцето, ще остане мъртва. Добре е преди пратките да се слуша музика.

19.02.1937 г.Моля Ви, предайте сърдечната ми благодарност на Вашите сътрудници за техните пожелания и

това, че ни помнят, изпращам им най-добрите си мисли. На Вашите въпроси ще отговоря кратко, защото действително съм претоварена със спешна работа, но преди това искам да кажа - благо е, че така остро усещате ценността на времето. Загубата на тази ценност наистина е невъзвратима.

Сега на Вашите въпроси. За да отговоря на някои от тях така, че напълно да бъдете удовлетворени, трябва да се приближа до най-съкровените аспекти на основите на Битието. Но писмата често преминават през много ръце, дори преди да стигнат до получателя, затова не се решавам да доверя някои неща на хартията.

Разбира се, Духът по принцип няма пол и диференциация се получава едва на ниво проявление. Според това, как проявленията на монадата стават по-съзнателни и по-ярки и индивидуалността се обогатява, полът в нея се обозначава по-силно, тоест започват да преобладават въплъщения, принадлежащи към едно определено начало. Разбира се, с изключение на специалните мисии, когато полът се избира в съответствие с приетото поръчение, и на още едно условие, коренящо се в закона за равновесието, принадлежащ към космическото право, но поради споменатата вече причина не може да се даде в писмо по-подробно обяснение на този закон.

Да, според древните еврейски писания сред Елохимите е имало духове, принадлежащи към двете

начала, защото всяко творение, на каквото и да е ниво, се основава на две начала. Тази истина трябва добре да се усвои, както и другата, че във всяко съзидание е необходимо участието на енергиите на човека като носител на висшите принципи в Космоса. В Съкровеното Учение се казва - “Световете, ненаселени от човека, не са могли да се развиват и затова са се разрушили”. Така става ясна зависимостта на световете или планетата от човека и от неговото духовно и морално равнище.

Що се отнася до Майката на Света, мисля, че в предишните си писма достатъчно подробно съм

засегнала тази тема. В Космоса, в неговата видимост и невидимост, духът и материята са неделими, едното без другото е нищо. Обединяването на енергиите на Началата поражда цялото битие, тоест, съществуват Логоси и на двете начала. Тази височайша Мистерия на Битието е била принизена до грубия фалически култ. Казано е - както горе, така и долу, но светлината на великите истини се отразява на нашето земно ниво като светлината на слънцето в локва.

Не могат да разберат висшата тайна на духовното битие хора, привързани към нейното земно изразяване в цялото му животинско несъвършенство. Често се налага да си спомняме изречението на И. Хр. - “Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.”1

126

2) Не бива да мислите, че в предишните си въплъщения сте били далеч от Учението на Светлината. Ако вече нямаше връзка, не бихте могли да се възпламените така от Учението. Връзката се кове не за час или за един живот, а през много хилядолетия. Многовековната и изключителна връзка с Вел. Учител, разбира се, е извънредно рядко явление, но съществуват много степени на приближаване и единствено самият човек определя своята сегашна и бъдеща близост. Космическото право и тук има голямо значение, но волята на човека може да пренебрегне дори това право и да отдалечи приближаването с безкрайни хилядолетия.

Също и приближаването едва в зряла възраст не е признак за отдалеченост. Предназначенията са различни.

Нали едва след 30 години могат да се задействат всички центрове. Необходимо е също личността или характерът на човека да се е напълно определил. Ние познаваме много примери, когато хора, приближили се на млади години към Учението на Живота, лесно се изморяват и отпадат при първото препятствие, застанало на пътя им. Но човек, преминал живот, изпълнен с трудности, изпитал съмненията и борбите на духа, при стъпването си на Пътя на Светлината, може да стане надежден сътрудник. Разбира се, при сътресенията и промените, станали през последните десетилетия в съзнанието на много народи, еволюцията се ускори и вече е възможно и млади сили да се включват в съзнателно и дейно сътрудничество.

3) Вие прекрасно прилагате своята психична енергия. Това, че реализирате съветите на Учението

на Живота във всекидневието, беседите и Вашите писания, които будят мисълта и носят радостта на новото съзнание и укрепването на духа - нима не е най-доброто приложение на психичната енергия? Нима Вие вече не владеете тази енергия? Но пълното й овладяване става с непрекъснато устремление към Светлината, към Йерархията. Защото психичната енергия е преди всичко сърдечен устрем. Спомняте си казаното: “Устремът е ключ към всички постижения. Устремът е ладията на Архата…” Плавайте с тази ладия.

Широко препоръчваните механични методи за развитие на психичната енергия не могат да дадат висше качество на тази енергия, те развиват само черен огън, водещ до пагубни последици. Но осъзнаването на тази енергия в себе си и всички наблюдения върху нейните проявления, разбира се, помагат за естественото й пробуждане. Вероятно сте забелязали, че когато силно се интересувате от нещо, когато цялото Ви внимание е съсредоточено върху дадена мисъл или проблем, не само се раждат нови мисли и дори сякаш идват отвън, но и в самия живот, във всекидневието, се появяват необходимите спомагателни елементи и условия. Психичната енергия притежава преди всичко свойството на магнита.

Разбира се, щом е възможно изцеление посредством психичната енергия, значи е възможно и

предаването й. Случвало ни се е да наблюдаваме и дори да участваме в такова предаване. Но за това беше необходимо пълно духовно обединение. Кажете на Вашите приятели, че главната и първа дисциплина в овладяването на психичната енергия ще бъде подобряването на качеството на всичко, на целия живот. Нека вникнат в тази дисциплина.

Старшите Братя на човечеството стоят на стража и където е възможно укрепват и усилват

божествената енергия. Затова нека приятелите проявят търпение и четат внимателно книгите на Учението, те са пълни със съвети и указания за необходимата дисциплина в овладяването на тази мощ.

“Навярно, неведнъж ще Ви попитат, как да се развива психичната енергия и как да се опознава ползата от нея? Достатъчно е казано, че сърцето, устремено към висше качество на целия живот, ще бъде проводник на психична енергия. Никаква насилствена условна подвижност към проявление на сърдечната дейност не е полезна. Сърцето е най-независимият орган. Може да му се даде свобода към добро и то ще побърза да се изпълни с енергия. Също така, само дружното общуване може да даде плодовете на обединената енергия. Но за това е необходимо да се разбере какво е съгласие.”

Всички механични апарати при съзнание, неочистено от най-малкия примес на самост, могат да станат източник на големи нещастия. Евангелските рибари, разбира се, са имали запас от психична

127

енергия и неин главен лост е била несломимата им вяра в Иис. Хр. Правилното действие на психичната енергия се нуждае от непомрачена връзка с Йерархията.

4) Космическото право, както всички закони на Битието, има няколко аспекта. Именно човекът преди всичко е носител на това право. Един от аспектите на космическото право се утвърждава в момента на зараждането на човешката монада под едно или друго светило. Аз вече писах, струва ми се, и на Вас, за космическото бащинство и синовност или за принадлежността на всяка монада към определена планета в течение на цялата Манвантара. По такъв начин всеки Логос ще бъде баща на всички монади, родени под лъчите на Неговото светило. Да не забравяме и за другия аспект, а именно за принадлежността на зърното на духа към една от стихиите, което дава преимуществено овладяване на една или друга стихия. Разбира се, всички постижения на човека са запечатани на заеманото от него електромагнитно пространство или неговата аура и това също представлява неотменимото му космическо право на определена степен или място в скалата на еволюцията на Космоса. Така и вердиктът2 на кармата също може да се нарече космическо право. Действията на космическия магнит винаги са обусловени от космическото право.

Но най-съкровеното, най-прекрасното понятие, свързано с космическото право, се предава от Учителя на ученика устно и очи в очи.

5) Страниците, които сте изпратили, прекрасно обясняват поставените Ви въпроси. Както се вижда от писмото на Вашия приятел, той е стигнал самостоятелно до правилното решение. Именно, “не за живота на тялото трябва да приемаме ние Тялото и Кръвта Христова, а за живота на духа, затова и приемането на Тялото и Кръвта Христова трябва да се разбира духовно”. В нито една църква днес не може да се намери отговор на основните въпроси на Битието. В своята изключителност и неподвижност те са стигнали до задънена улица. Колко са далеч много духовни наставници от вместяването на простите думи на Христос: “Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”3.

Пишете Вашия труд, но не бързайте, събирайте необходимите материали. Този труд трябва да стане много значителен. Съветвам Ви да прегледате и Ориген, и Добролюбието и да цитирате оттам много забележителни пасажи. Между другото, чели ли сте превъзходната книга “Откровени разкази на странника пред своя духовен Отец”?

Вашата книга носи много радост. Неотдавна чух от един руски лекар възторжени отзиви за нея,

той казва, че тази книга е отговорила на всичките му въпроси. Как сте със здравето? Какво става с Вашите пчели? Надявам се, че не сте се разделили с тях. Сега в

много страни преминава вълна от увлечение по пчеларството. Открити са още много полезни свойства на пчелите. Пчелната отрова лекува някои болести. Твърдят, че едно или две пчелни ужилвания могат да излекуват и хроничен ревматизъм. Изпращам Ви параграфи за меда и млякото.

148. “Хората излишно търсят нови лечебни средства и не използват старите. Дори млякото и медът не се използват достатъчно. А в същото време какво може да бъде по-полезно от растителните продукти, преработени през следващата еволюция. Млякото и медът са разнообразни до безкрайност, затова те са най-добрата профилактика, ако се употребяват разумно и научно. Не е въпросът в това да се яде мед и да се пие мляко, а преди всичко какво мляко и какъв мед? Правилно е да се мисли, че най-добрият мед ще бъде от места, наситени с лечебни растения. Близко до ума е, че пчелите не случайно ги съчетават, събирайки своя нектар. Легендата за пчелите цели да се обърне внимание на особеното качество на меда.”

“Освен това, много растителни продукти трябва да бъдат изследвани. Хората се отнасят толкова първобитно към това, че се удовлетворяват от определения като - добър и лош, пресен и гнил, при това се възхищават от размерите на продуктите, забравяйки, че изкуствената големина разрушава ценността на качеството. Дори такива примитивни съображения се забравят. Развитието на жизнеспособността трябва да бъде подпомогнато от всички царства на природата.”

201. “Най-добрите лечебни продукти често се пренебрегват. Млякото и медът се смятат за хранителни продукти, но са напълно забравени като регулатори на нервната система. Дадени в чист

128

вид, те съдържат скъпоценната всеначална енергия. Именно това качество трябва да бъде пазено. А в същото време стерилизацията на млякото и специалното очистване на меда ги лишават от най-ценното им качество. Остава хранителното им значение, но главната им ценност изчезва.”

“Разбира се, необходимо е продуктите да се употребяват в чисто състояние. Животните и пчелите трябва да се отглеждат в добри условия; всяко изкуствено очистване унищожава прякото им предназначение.”

“Древното знание е пазело кравите като свещени животни и е изтъкало около пчелите увлекателна легенда. Но с времето хората изгубили съзнателното отношение към първоначално дадените лекарства. В старите лечебни книги се е разглеждала и ползата, и вредата на всяко лекарство. Такива ценни средства като млякото, меда или мускуса не нанасят вреда, ако са чисти. Могат да се посочат много полезни лекарства и в растителния свят, но повечето от тях също са добри в чист вид, когато, освен така наречените витамини, не е изгубена присъщата им основна енергия. Сокът от моркови, ряпа или ягоди е най-добър в прясно, чисто състояние. Може да се разбере защо древните Риши4 са се хранили с такива лечебни продукти.”

9.03.1937 г.Опазването на свещените имена на Великите Учители и умението достойно да отговорим на

всички нападки са наше пряко задължение. Затова е нужна такава будност и грижа за повереното съкровище. Във връзка с това цитирам § от новата книга: “Стоенето на стража е признак на разширеното съзнание. Мнозина изобщо не разбират какво значи опазване на най-скъпоценното. Не можем да се надяваме на онези, които не знаят що е ценност. Но можем да се радваме на всеки буден страж. Братството учи на такава стража.”

Да се предотврати опасността, за която пишете, разбира се, е гигантска задача. Именно с тази опасност векове наред се борят великите Сили на Светлината. Може дори да се каже, че смисълът на Армагедона е именно в това. Но самите космически сили идват на помощ и след страшното огнено очистване човешкият дух ще нададе вик и ще се устреми към постигането на духовната основа във всички проявления на Битието.

Разбира се, човешкото съзнание, с много малки изключения, винаги е умъртвявало всичко, до което се докосне, и формата е надделявала над съдържанието. И днес, повече от когато и да било, ние виждаме това поробване и поглъщане от страна на формата. Ако църковните догми овехтеят, сменят ги с други, отново с насилие внедрявани в съзнанието на масите. Тежко е да се наблюдава как човечеството мечтае за свобода, а търсейки я, изобретява нови, още по-здрави окови. Свободата, тази райска птица, пее само в чистите сърца, освободили се от единствения свой надзирател, чието име е Самост.

1.04.1937 г.Скъпо ни е всяко обединение в работата за общото благо, в подготвянето на съзнанията за

приемане на Новия Свят, който идва, но по други пътища, не такива, каквито ги виждат сега мнозина от нас. Разкошът на разрушението във всичките му видове трябва да остане в миналото. Осъзнаването на отговорността, търсенето на синтез и съзиданието чрез широка кооперация ще установят спасителното равновесие на планетата.

С мъка прочетох Вашето съобщение за положението на болния. С какво мога да помогна, когато

състоянието му е почти безнадеждно! Изцеление е възможно в началото на заболяването, но всичко занемарено много трудно се поддава на благи въздействия. Не може да се възстанови онова, което вече се разпада. Ще Ви цитирам § от новата книга: “Много са примерите, когато хората са оставали глухи за най-насъщни указания. В момента на сполетялото ги нещастие те мълниеносно си спомнят как им е била оказана помощ, но вече е късно. Хората обикновено мислят, че помощ еднакво може да бъде оказана при всички стадии и обстоятелства. Но може ли да се очаква изцеление, когато организмът вече се разпада? Не може да порасне несъществуваща ръка. Не може да се оживи мозъкът, който вече

129

отмира. Има много случаи, когато хората се молят за изцеление на умрелите. Такова отношение само показва пълното неразбиране на боравенето с енергията”.

Да, психичната енергия, изпращана отвън, може да помогне, когато я има в болния - във всичко е нужно сътрудничество. Та нали всички, така наречени чудотворни изцеления стават само при силен подем на психичната или нервна сила в самия болен, предизвикан от докосването на по-мощна енергия. Но ако запасът от тази енергия у болния е вече изчерпан, то с какво или как ще бъде възприета изпратената енергия? Чудеса не стават. Всяко действие на енергията изисква своите условия и ако необходимото условие липсва, можем ли да очакваме положителен резултат? Ето защо така настойчиво се препоръчва духовната и физическа профилактика.

6.05.1937 г.Приветстваме издаването на отделни броеве, посветени на определена тема, и най-вече ще

очакваме сериозни статии за значението и силата на мисълта, за предаването на мисълта на разстояние, за психичната енергия. Сега на първо място трябва да се дава всичко, което устремява мисълта напред, към нови открития в областта на най-тънките енергии. Срокът за тези енергии настъпи и различни проявления пламват навсякъде по земята. Ако се събере дори само информацията във вестниците и списанията, може да се получи обзор на най-забележителните явления и открития.

Сега отговорите на Вашите въпроси.1) Живите цветя, предимно несрязаните, винаги и във всички случаи са полезни със своя аромат и

красота. Живителният аромат прогонва низшите същности, които винаги търсят да се прилепят към всяко огнище на разложение. Може би е по-практично да се дадат пари за благотворителност, отколкото за венец на гроба, но ако се държи на това, то от човещина хората лесно могат да се откажат от красивия обичай да поднасят в памет на починалия най-добрите дарове на Земята и да се ограничат с пускането на монета в чашката.

Може би, ще Ви бъде интересно да научите, че в Атлантида е съществувал следният обред. До починалия не се докосвали, а обилно го напръсквали с евкалиптово масло, незабавно го покривали със свещено покривало и го засипвали с цветя. Три дни и три нощи горял огън в плътен кръг около починалия и в момента на излизане на астрала тялото бивало изгаряно. Това е много премислен обред. При ленива воля и астралът излиза лениво. Един умее да прави всичко навреме, друг винаги закъснява, но това не е причина да се горят петите. В Индия често изгарят отхвърлената обвивка твърде бързо, което може значително да повреди тънкото тяло. Цитирам това от записките си за Атлантида. Този обред и свещен покров се наричал “Тихото Покривало”.

2) Неестествено големите уши на изваянията на Будите е късно нововъведение и е символ на всезнанието. Те трябва да означават мощта на Онзи, който знае и чува всичко, и от чиято благостна любов и грижа към всички създания нищо не се изплъзва. Тази мисъл е била заимствана от езотеричната алегория. Подобни удължени уши се срещат само при бирманците и сиамците, които изкуствено обезобразяват ушите си. Потвърждение на това можете да намерите във втория том на “Тайната Доктрина”, в раздела “Символика”, там, където се говори за Бамианските статуи.

3) Тъй като всички феномени се извършват чрез концентрация на волята, то няма никакво значение върху какво ще концентрираш вниманието си. В този смисъл трябва да се разбират цитираните думи на Е. П. Блаватска за съсредоточаване върху кутрето.

4) Всички външни импулси се намират в главата, затова по-правилно би било те да се наричат не чакри, а импулси на чакрите. Също така, те влияят, но не управляват нервните центрове. В сърцето се намира същността на всички чакри.

5) Нима е възможно с отживяло съзнание да се приближаваме към Новия Свят? Новите съзнания не се побират в стари съдове. Приближаването към Учението на Живота, което ще залегне в основата на новия свят, изисква ясно и точно съзнание. Не могат да се отнемат завоеванията и в дълбините на народа се е пробудила жаждата за истинска свобода, изразяваща се в свободата на мисълта и съвестта. Никакви благовония и тамян няма да вкарат хората в старото менгеме. Само ЗНАНИЕТО, осветено с цялата мощ на откритията на нови енергии, ще си намери път към страната, възкръснала в духа. Всичко

130

прекрасно трябва да бъде запазено, всички натрупани през вековете вехтории трябва да отпаднат. В преобразения живот трябва да навлезе новото разбиране на Заветите на Великите Учители.

Цитирам параграфи от новата книга. “В какво се състои преуспяването? Някои мислят, че то е в непрестанното узнаване на новото, но няма ли да бъде такъв устрем едностранчив и не трябва ли към него да се прибави въвеждането на ред в старото? Неведнъж сме се убеждавали, че хората отвлечено се стремят към нещо ново и продължават да пребивават в стария свинарник. Някой чете лекции за чистотата, а самият той е твърде нечист. Ще бъде ли такова преподаване убедително? Или ленивецът призовава към труд, но кой ще му повярва? Да не се боим да повтаряме такива примитивни примери, защото животът е пълен с тях. Който мисли за хармонията, знае, че не е нов домът, където се е насъбрал стар боклук. В същото време може да се види как прекрасни постижения повяхват, защото не могат да растат в мръсотия. Не само тъжно е, когато такава съдба постигне полезните постижения, бедата е, че тяхното разлагане задълго замърсява вече откритите пътища. Ето защо говоря за равновесието.”

“Не позволявайте да се оскърбява всяко търсене, ако то е искрено и има добра основа. Нужна е грижа и опазване. Както градинарят отглежда нови плодове и тори почвата, така да бъдем готови да помогнем на новото и да вкараме в ред старото.”

Да се радваме и да пазим тържествеността.

14.05.1937 г.В наше време се забелязва все по-растящ интерес към запознаването със скритите сили, присъщи

на човека. Освен съществуването на много, отчасти научни или наполовина любителски дружества за психични изследвания, в някои страни (Англия, Америка, Швеция) при университетите вече са учредени специални катедри за изучаване на психичните и парапсихичните феномени. За съжаление, повечето от споменатите дружества са се занимавали и все още се занимават почти изключително с така наречените кинетични феномени, апорти5 и материализации, като изобщо не обръщат внимание на проявленията на същата тази основна енергия, но от по-висок порядък, като например действието на мисълта на разстояние и усилването или отслабването на такова действие при различна степен на психично напрежение или качество на мислите у участниците в опита.

Вече могат да се посочат редица сериозни опити в изучаването на предаването на мисълта. Така проф. Рейн от Университета “Дюк” успешно се занимава с такива опити и е успял да привлече вниманието на научния свят, давайки ново научно название на своите опити - extra-sensory-perception (свръхчувствено възприятие). Вие знаете, че и месмеризмът някога беше жестоко осмян и отхвърлен, но приемайки новото наименование хипноза, бе допуснат от науката. Както писа Е. П. Бл.: “Месмеризмът е нов нос на много старо лице”. Наистина може да се напише научно изследване за значението на наименованията и за това, как те психологизират някои съзнания. Въпреки всичко, древният фохат - или египетският тум, ще намери своето признание в настъпващата епоха. Така психичната, или всеначална енергия ще получи накрая правото на гражданство под каквото и наименование или облик да се е проявявала досега. Това признание ще ознаменува навлизането на човечеството в новата ера на най-велики открития, които ще утвърдят и тъй необходимата преоценка на ценностите.

Затова, имайки предвид настъпването на новата епоха, носеща непознат досега прилив на психична енергия, е необходимо да пробудим и възпитаме в себе си правилно отношение към тази мощ с две остриета. В книгите на “Живата Етика” (серията “Агни Йога”) за първи път е дадено многостранно осветяване на тази енергия и са приведени методите на рационалния подход към изучаването й.

Високият дух, намирайки се в земна обвивка и владеейки до съвършенство свойството делимост на духа, може да действа съзнателно и на Земята и в междупланетното пространство, като едновременно посещава дори най-близките планети. При това тази делимост на духа изобщо не понижава качеството на неговото проявление или дейност в земна обвивка, тъй като излъчените от Него висши енергии още нямат приложение на нашата Земя.

За да се участва в космическото съзидание, е необходимо да се познават законите на космическите

сили и да се действа в пълно съгласие с тях, в противен случай разрушението е неизбежно. Именно,

131

действайки в съгласие с космическите закони, човек става творец. Той е творец на своята съдба и колективно - на съдбата на планетата. Всички сили и енергии на Космоса се откриват на човека само при безпределното му извисяване и при наличието на мощни натрупвания на висши енергии у него. Замислете се над необятната мощ на космическите сили, които ни заобикалят.

Неправилно е да се каже - “по качеството на своя дух… хората са еднакви”, защото именно

качестото на духа у всички е различно. По-добре е да се каже - по основното начало на своя дух всички хора са равни… Разбира се, психичната енергия е качество на духа. Но можем да си представим безпределното й разнообразие, зависещо от най-ранните условия, при които се е зародило зърното на духа.

Следва да се подчертае значението на действието или труда за пробуждането и развитието на

психичната енергия, защото психичната енергия се нуждае преди всичко от упражняване. Не бива да я ограничаваме със случайни пориви, само постоянният, системен или ритмичен труд може да настрои протичането й. Правилният обмен на психичната енергия е основан на ритъма. Подчертайте колко пагубна е леността - спирайки действието на психичната енергия у нас, тя по този начин разрушава цялата ни еволюция и в крайна сметка води до пълно разложение. Започва вече да се обръща внимание на това, че най-заетите хора са най-дълговечни при условие, че трудът им е ритмичен и организмът не е пренаситен с отрови. Отбележете, че всеки труд трябва да бъде напълно съзнателен. Също така, стремежът към подобряване качеството на всеки вид работа и всяко действие е най-добрият метод за увеличаването и нагнетяването на психична енергия.

Но трябва да се подчертае и това, че прекомерното отдаване на психична енергия е опасно. Във всичко трябва да се съблюдава съизмеримост. Човек, който несъизмеримо отдава енергия, нарушава равновесието в своя организъм и така става уязвим както за възможна зараза, така и за удари от страна на злобните сили, следователно, нанася ущърб на своето здраве и енергия. Когато се казва, че колкото повече духът отдава, толкова повече получава, се има предвид не еднократното прекомерно отдаване, а постоянното й ритмично използване. Разбира се, овладяването на делимостта на духа се постига само при значителна степен на развитие на психичната енергия.

Цитирам § от книгата “Братство”. “Саможертвата е един от верните пътища към Братството. Но защо се посочва да се пазят силите? Тук няма противоречие. Златният път, пътят на съвместяването, утвърждава две качества - подвиг и предпазливост, иначе всички биха станали самоубийци. Подвигът се твори с пълно съзнание и отговорност. Отново някой ще заподозре тук противоречие, но висшата преданост, любовта-победителка може да научи на съвместяване на висшите качества. Безумието не ражда подвиг. Малодушието не отговаря на истинската предпазливост. Осъзнаването на подвига ще подскаже използването на енергията. Нека помислят за съгласуваността на качествата. Безумието и малодушието не са пригодни за пътя. Но колко малко хора си дават сметка какво е съгласуваност на качеството.”

Постоянно ни се посочва предпазливото отдаване на енергия особено сега, когато пространствените токове са небивало напрегнати.

Така и при самоотделянето на психична енергия, в миговете, когато се усеща изтичане на силите, не бива да се насилваме за работа. Трябва да се даде време за възстановяване на енергията. Разбира се, при всички тези явления е нужна изключителна честност, защото мнозина са склонни на лек, необременителен труд и биха приписали всеки пристъп на леност на прекомерното отдаване на психична енергия.

Където няма правилен обмен на психична енергия, там няма и делимост на духа. Когато огънят бездейства или е започнал да напуска негодното вместилище, разбира се, делимостта на духа е недостъпна. Не забравяйте също, че психичната енергия е сила с две остриета и множество яростни тъмни сили притежават голям запас от тази енергия, но в нейните низши проявления и свойства, затова действията на такава енергия са ограничени в низшите слоеве и са с малък обсег в сравнение с енергията с висше качество.

132

Необходимо е да се изтъкне колкото се може по-силно значението на мисълта и дисциплинираното мислене за развитието на високо качество на психичната енергия.

Хипнозата също е проява на психичната енергия, затова тя трябва да бъде изучавана и да се разбере колкото се може по-широко въздействието на това свойство на енергията. Не забравяйте да споменете за предаването на мисли на разстояние, което става с помощта на същата тази психична, или всеначална енергия.

Много хора, дори най-добрите и със сравнително разширено съзнание, не биха приели

разбулването на истинските Ликове на Великите Учители. Обърнете внимание как повечето хора болезнено реагират на всичко, което не отговаря на тяхната представа, вековният атавизъм е силен!

Да, противопоставянето на един измислен образ на друг, не по-малко фантастичен, е най-страшното и разлагащо явление. При това такива хора не могат да утвърдят нито един в сърцето си, получава се страшна двойственост, като при разногледството, и в резултат е налице пълно разномислие.

Съгласно езотеричните източни Учения, в течение на цялата Манвантара, или големия Кръг на нашата планета, ние имаме един Ману (Учител на Учителите), който стои начело на високите Си Събратя. Така Единната Индивидуалност поема върху себе си отговорността за планетата по време на цялата Манвантара.

Правилно е да се пише за приятеля, още повече, ако е починал, всичко най-прекрасно, защото кой

ще се наеме да съди за подбудите и съкровените усещания, съпровождащи една или друга негова постъпка? Всяко умаляване, дори неосъзнатото, вече носи своята лоша карма. Първото дадено ни наставление беше: “Десет пъти увеличи всичко хубаво и два пъти намали всичко лошо”, едва тогава ще се стигне до повече или по-малко вярна оценка.

Колко често хората, без да знаят причините и вътрешните подбуди и действия на човека, се залавят да съдят по очевидното и така извършват тежко провинение спрямо справедливостта и неимоверно утежняват своята карма. Ето защо е така прекрасен и практичен обичаят да се говори и пише само добро за починалия. По този начин хората донякъде поправят своята несправедливост.

В споменатата от Вас страна назряват много неща. Може би и тази страна, достигнала повратна

точка в своята история, е получила на свой ред предупреждение и предложение за помощ от Светлите Сили, но както обикновено сред властимащите не се е намерил просветен и най-важното силен духом човек, който да се възползва от спасителните съвети. А ние знаем от цялата история на човечеството, че там, където Вестителят не е бил приет и дори е бил преследван, там се търси отговорност от цялата страна. Вестителят идва в труден час, затова отхвърлянето му означава приемане на пълната карма. Не са ли страшно предзнаменование всички бедствия, връхлетяли тази страна? Не е ли избрала тя най-трудния път? Колко тежка е кармата на хората, отхвърлили помощта на Силите на Светлината и така поели върху себе си цялата отговорност за бъдещето. Историята познава твърде редки изключения, когато велики вождове на народа са съумявали да приемат Помощта, оттук и изумителният разцвет на тези страни. Но в нашето време на пълно отрицание и върховно владичество на златото малката монета закрива дори слънцето.

Прегледах събрания материал за Армагедона. Получила се е много внушителна сводка, но тази

тема изисква голямо внимание. Защото всички страшни предупреждения, когато са разхвърляни на отделни и редки страници, са едно, а събрани заедно, могат да изплашат малките съзнания и дори да предизвикат нежелателни прояви. Хората искат да бъдат приспивани с розови надежди и никак не обичат онези, които се опитват навреме да им отворят очите за приближаващата се опасност. Всяко спасително предупреждение се приема от тях като лична заплаха. Затова моят съвет е да запазите този полезен сборник за вътрешно ползване.

17.05.1937 г.

133

Много одобрявам идеята Ви да напишете реферат за положението на жената. Именно този въпрос ще бъде крайъгълен в новата епоха и без неговото решение не ще може да се установи ред и равновесие в света. Когато започнете да пишете, вслушайте се в гласа на сърцето си. В книгите на “Живата Етика” е дадено много точно определение на така наречената интуиция или гласа на сърцето - чувствознание. Мога да потвърдя от личен опит, че всички озарения се основават именно на чувствознанието, носещо знание.

Вие справедливо се възмущавате от цитираните редове от Апостолските Послания. Бих искала да попитам, къде се пазят оригиналите на тези Послания? Кой и кога ги е виждал? Също така, кой може да гарантира, че по оригиналите (ако такива са стигнали до нас) не е драскала ръката на ревностните последователи, нанасяйки поправки там, където нещо не е съответствало на удобните обичаи и установените норми. Не е ли било така и с трудовете на всички велики подвижници? Както е казано: “Нито един паметник на древността не е стигнал до наши дни без изопачавания”. А колко неточности са допуснали преводачите на тези Писания! Достатъчно е да се прегледа Библията в трите й превода - англ., рус. и френ.; именно при преводите на някои трудове се налагаше постоянно да имам това предвид, и там, където разногласието беше напълно очевидно, трябваше да цитирам два или три превода.

Освен това, защо да смятаме апостолите за непогрешими? Не само в Евангелията те са показани далеч не на онази нравствена висота, която би трябвало да се очаква от най-близките ученици на Христос, но четейки собствените им Писания, с тъга виждаш колко раздори и всякаква духовна мерзост е имало в тези първи християнски общини, от които са излезли отците на църквата. А и сред самите апостоли е имало немалко разединение. Достатъчно е да си спомним вечната разпра между Петър и Павел, надживяла, като символ на всички раздори, така наречените ревностни последователи Христови, разцепили единното Учение на Христос на воюващи помежду си направления и църкви. Съветвам Ви да прочетете книгата на Мережковски “Павел и Августин”. В нея ще намерите много любопитни неща. Както винаги, този писател дава цяла съкровищница от най-ценни сведения.

И така, да запомним, че само просветленото сърце или разумът, озарен със светлината на сърцето, може да бъде надежден пътеводител при четенето на всички Свещ. Писания. Религиите, допуснали, по-скоро утвърдили унижението и подчинението на жената, са осъдени на отмиране. Унижавайки жената, по-късните религии наистина са служили на Сатаната, защото, за да осъществи своя план, Князът на този свят, познавайки нейната сила, е замислил преди всичко да унижи носителката на висшата енергия.

Но когато жената (по силата на странен парадокс - главна опора на църквата) се събуди и разбра кои са нейните вековни мъчители, тази църква падна. Религията или по-точно духовните търсения, никога няма да изоставят народа, но пробудените съзнания ще поискат нови форми, нови пътища от своите духовни учители и вождове.

Най-древните Учения винаги високо са поставяли женското начало и дори Женските Божества са били разглеждани от тях като най-съкровени. Останки от тези най-древни култове виждаме днес сред американските червенокожи индианци, където начело на жреците стои жена; жена оглавява клана и определянето на наследствеността върви по женска линия. В Учението на Буда също не се прави разлика между началата - жената, както и мъжът, може да достигне състояние на Архатство. И днес в Индия, въпреки че по-късните брамини заради корист и лична изгода са унизили жената, култът към Богинята Кали е най-разпространен. Така и последните известни подвижници в Индия като Рамакришна и Вивекананда са били почитатели на Божественото Начало в неговия аспект - Майката на Света. Именно невежественото и користно изопачаване на космическия закон е поставило жената в зависимо положение.

Разбира се, за създалото се положение не бива да се вини само мъжкото начало, виновна е и самата жена. Много жени са приветствали постоянната защита и опекунство над тях самите и именно това е отслабило техните сили и е притъпило способностите им. Затова сега трябва да стане обратното - жената да приеме борбата с житейските препятствия, да закали в тях силите си и да прояви истинската си същност. Разбира се, тежка ще бъде борбата за изгубените права, но с изтънчаването на мисленето и с признаването на висшата психична енергия много неща ще бъдат облекчени. Защото нито един висш

134

опит със свръхтънки енергии не може да бъде извършен без присъствието на женското начало. Знаменитият философски камък не може да бъде намерен и създаден без участието на женското начало. Така самият Космос, самата Природа във висшите функции утвърждава равното значение на началата. И може да се каже - “Да утвърждаваш правата не означава да имаш права”.

Първата задача пред жените е - във всички страни да се борят за пълноправие и еднакво образование с мъжете, с всички сили да развиват своето мислене и най-вече, да съумеят да стъпят на краката си, а не да се осланят изцяло на мъжкото начало. На Запад днес са открити много поприща за жената и трябва да кажа, че тя навсякъде постига големи успехи.

Необходимо е в самата жена да се пробуди огромно уважение към нейното начало и тя да осъзнае великото си предназначение като носителка на висшата енергия. Та нали именно интуицията на жената, като в най-добрите времена от историята, отново трябва да води човечеството по пътя на прогреса. А сега с дълбоко прискърбие и понякога с неизразим срам се случва да видим до каква степен се унижава жената в желанието си да получи благосклонността на силния пол. Съчетанията на светилата благоприятстват пробуждането на жените и аз вярвам, че новият прилив от психична енергия ще бъде използван от жената за високи задачи и в търсене на нови постижения за благото на човечеството. Нека именно у жената да пламне огънят на подвига във великото служене. Самоотвержеността е заложена у жената, но тази самоотверженост не трябва да се ограничава само в тесните рамки на домашното огнище, поощрявайки често егоизма на семейството, но да се прилага в световни мащаби. Смятам, че жената трябва да бъде дори по-образована и културна от мъжа, защото именно тя залага първите понятия за значението на знанието, културата и държавността в своето семейство. Когато напишете своя реферат, ще се радвам да го прочета и не се съмнявам, че сърцето ще Ви подскаже огнени слова.

Благодаря за прекрасните думи, които сте написали за Вашите ученици. Сърдечността е онзи магнит, на който се крепи целият градеж. Умението да поощриш е първата основа на учителството, затова се радвам на Вашите думи за работата на учениците. Първото поощрение е много важно, защото то може да набележи целия следващ път. Отнасяйки се твърде строго към първата работа, ние можем понякога да забавим и дори изобщо да спрем израстването на необикновени способности. Неведнъж съм се убеждавала, че първите сполучливи работи не доказват все още наличието на особена дарба у ученика, по-често се е случвало първите слаби и дори груби опити да се развият в нещо много сериозно и голямо. Защото дремещите у нас способности се развиват по най-различно време. “Щастието на Учителя е в това, да окуражи учениците си в дерзанието им към Прекрасното. Изреждането на скучни, отдавна мъртви събития не ще му помогне да постигне това. Учителят сам трябва да гори и дори приближаването му да се предава огнено. Трудна е тази всекидневна задача, но хората се изпитват именно във всекидневието, което е сестра на Безпределността.” Затова се радвам на сърдечното Ви разбиране и отношение към Вашите ученици.

17.05.1937 г.1) Вие питате - “има ли всеки човек постоянен Учител?” Следва обаче да се уточни, какъв именно

Учител имате предвид? Може да се каже, че почти всеки човек има повече или по-малко постоянен ръководител от надземните сфери, независимо дали го съзнава или не, като качеството и равнището му могат да бъдат най-различни; при днешното състояние на човечеството такова ръководство често носи повече мъка, отколкото полза. Трудно е дори да си представим какъв брой надземни обитатели се стремят да се месят в земните дела. Но ако човек запали в себе си пламъка на ясния устрем към Светлината и ако в него е заложена основата на предаността, то обръщението му към Старшите Братя на човечеството ще бъде чуто, и единствено от самия него ще зависи укрепването на свещената връзка с избрания Облик. По неотменен закон той ще бъде подложен на изпитание, чиято продължителност също изцяло е в ръцете на самия човек.

2) “До Нас се стига само по Земята…” - това, разбира се, означава, че именно в земния живот, чрез разширяване на съзнанието и земните подвизи можем да се приближим към Великите Учители.

3) Разбира се, духът е свободен да избере един или друг пол при въплъщението си. Но когато духът е на велико служене, той приема въплъщението, което му се посочи от Вел. Уч. Освен това, понякога се налага да се смени полът на въплъщението заради великото равновесие, свързано с

135

мистерията на Битието. Но тази тайна се открива от Учителя, само когато ученикът успешно премине положените му изпитания.

4) Вие питате - “ако аз не желая повече да се връщам на Земята, какво може да ме накара да го направя?”, отговарям - космическият закон. Както гладът тласка гладния към храната, така законът за въплъщението устремява готовия дух към срока на неговото въплъщение. Духът, постигнал през земния си живот голяма трансмутация на своите енергии, може значително да продължи своето пребиваване в надземните светове, но все пак до известна граница, после настъпва моментът, когато той започва остро да чувства магнитното привличане към земно въплъщение, защото само Земята е горнилото, в което нашите енергии се трансмутират и се стига до обновление и натрупване на нови.

Ние се освобождаваме от земното въплъщение, едва когато всички наши енергии дотолкова са сублимирани, че по-нататъшното пребиваване на Земята не може да ни даде нищо повече. За човека завършването на един цикъл от кармата настъпва, когато всички елементи или енергии на неговото същество се обединят в единен устрем и в това напрежение достигнат състоянието на съвършенство, положено за този цикъл.

Не бива да се страхуваме от превъплъщенията, напротив, истинският ученик с радост приема новия опит, новите възможности за най-ценни натрупвания. Именно учениците на Бялото Братство вървят по най-краткия път и с помощта на Старшите Братя ускоряват своите въплъщения, за да изживеят кармата си и да помогнат на изоставащите братя.

5) “Как да постъпвам, че да бъде невъзможно да отстъпя от Учението и да стана предател?” Отговорът е даден във всички книги на Учението. Утвърдете в сърцето си основите на любов и преданост и прилагайте Учението във всекидневния живот.

6) Колкото съзнания, толкова и изражения. Затова следва да се предостави на всеки напълно индивидуално да изразява чувствата си.

7) Вие правилно сте разбрали, че е неуместно да се обръщаме за помощ към Висшето там, където сами трябва да приложим своето умение. Освен ужасната несъизмеримост, с такова очакване на помощ ние не само пропускаме всички възможности, но и притъпяваме способностите си и по този начин отслабваме самите себе си. Без непрестанно упражняване и нагнетяване на своите способности и находчивост в преодоляването на препятствията, не може да има напредък в духовен план. Нужно е не да се осланяме, а да имаме пълно доверие към Учителя и да знаем с цялото си същество, че когато достигнем предела на напрежение, помощта ще дойде, за да ни даде възможност да насочим усилията си към нови висши постижения. Без такова самостоятелно преодоляване на препятствията трансмутацията на нашите енергии е невъзможна. Благословената сублимация се получава само на предела на висшите напрежения. Законите във всичко са еднакви.

8) “Какво е единица и не е ли тя постоянна величина?” От гледна точка на метафизиката единицата като символ на единството включва в себе си всичко, следователно, тя е Абсолюта или, с други думи, постоянна величина.

9) “Какво е число?…” Числото е символ на делимостта, следователно, движение и ритъм, проявено съзнание.

10) Всички дългове трябва да се платят, защото дългът е задължение на духа.11) Кармата се тъче от мислите. Мисълта може да отслаби или усили едно или друго кармично

следствие. Очистеното мислене се освобождава от лошата карма, защото то не поражда зли причини. Мисълта и волята са господари на кармата.

12) Само сърцето може да подскаже избора на земен учител.13) “Може ли да се постигне Братство на Земята още в този живот?…” Всичко зависи от човека, от

неговите предишни наслоения, а също в някои случаи и от приетото от него поръчение преди въплъщението.

14) Винаги и при всички действия единственото мерило е чувствознанието. Но ако непосредственото чувствознание е още трудно уловимо и пулсира слабо, то всяка постъпка трябва да се претегля на везните на сърцето. Чувствознанието е най-близко до сърцето.

15) Пътят е посочен в книгите на Учението. Без прилагане на основите на Учението в живота няма достъп до Братството.

136

16) “Къде е онази точка, стигайки до която няма връщане назад?…” Когато огньовете на центровете са запалени и се е образувал кристалът на психичната енергия.

17) “Как да работим съзнателно на другите нива на битието и да помним за това във физическото тяло?…” Следвайки Учението и приучавайки себе си съзнателно да помним тази работа. Но във физическо тяло човек не може винаги да помни за дейността на своето тънко същество, защото измеренията на Тънкия Свят не съответстват на нашите, и физическият мозък не може често да запечатва подобни свръхтънки вибрации без вреда за себе си. Само медиумите поради своята особеност могат по-често да запомнят такива действия, но не бива да им се завижда.

18) Нека този Ваш устрем наистина да бъде постоянен и да расте. Но човек следва многократно да изпита себе си в това постоянство. Търпението е едно от първите качества, което трябва да се придобие по пътя на служенето.

19) “С какво може да се помогне на В. Братя?” С прилагане на Учението във всекидневния живот, като се дава пример на околните. Личният пример е най-убедителното действие.

20) “От какво още трябва да се освободим?…” Най-вредният и най-незабележимият за самия човек червей е самостта. Затова по-често се проверявайте, тъй като този червей обича да се прикрива под най-изискани оправдания. При едни обстоятелства самостта може да не бъде така очевидна, но щом те се променят, червеят веднага се проявява.

21) “Как да се постъпва, за да се заслужи доверието на Вел. Уч.?…” С прилагането на Учението в живота, с готовността мъжествено да се приемат всички жизнени препятствия, като това непрестанно се потвърждава на дело.

22) … Ако Учението се прилага, ако търпението е несломимо, ако мъжеството, безстрашието и предаността горят в сърцето с неугасим пламък, ще достигнете целта, и Вел. Уч. няма да се забави така или иначе да Се прояви.

23) В случай, че се усети невидимо присъствие, следва да се прояви пълно спокойствие, защото неразумният страх може да отслаби защитната мрежа на нашата аура. Ако усетената от Вас същност се приближава с недобри намерения, страхът Ви може да спомогне да Ви бъде причинена вреда. Затова във всички Учения се повелява безстрашие на духа. При пълно самообладание никаква отвъдна същност не може да навреди. Съветвам в такива случаи да се съсредоточите на Вел. Облик, да произнесете седем пъти Името му и мислено да се обкръжите с непроницаема броня от светлина.

Сега на въпросите от второто Ви писмо.1) Несъмнено, издаването на книгите на Учението е голяма помощ в построяването на новия Свят.

Защо се дават книгите, ако не за да се разпространяват?2) Разбира се, искрено устремените и търсещи хора, които не са в състояние да платят за книгата,

могат да я получат даром. Но много ли са те? От дългогодишен опит знаем, че нищо, дадено даром, не се цени. Повечето хора, получили книгата даром, дори не си правят труда да я отворят. Но когато знаят, че нещо се намира трудно, те го търсят и е имало случаи, когато някои хора са седели по цели нощи, за да си препишат кн. на Учението. Голяма полза има от всяко леко препятствие. По-добре получените за книгите на Учението пари да се влагат в следващи издания, отколкото даром, без полза да се пръска книгата, като по този начин се губи възможността да се издаде следващата за онези, които я чакат.

3) Духът преодолява физическата немощ. Често именно физическите недостатъци подпомагат устрема на духа.

Радвам се от все сърце, че изпитвате желание да подобрите качеството на работата си, това вече е залог за всяко преуспяване. Който търси качество, той разбира, че усъвършенстването е водещо начало и той вече е на Пътя.

Разбира се, всичко може да бъде постигнато само със сърдечен устрем, но при това не забравяйте задължителното качество - търпение. “Най-велик човек е онзи, който притежава най-голямо търпение.”

Ако сте твърдо убеден в това, че всяко препятствие е вече благо за израстването на духа, то Вие сте вече на пътя. В Учението е казано: “Със съжаление се отнасяме към общоприетото благополучие - то крие затъпяване и безсмислие. Ние се учим да приветстваме всеки зачатък на мисълта и винаги почитаме нагнетяването като стремеж напред. Могат да се приведат множество примери от физиката и механиката, където двигател е нагнетяването. За мнозина не е лесно да се съгласят, че нагнетяването е

137

вече врата към напредъка. Но ако човечеството признае тази истина, то ще разбере и значението на прогреса. От такова познание не е далеч до Братството.”

Благодаря Ви, че разбирате моята претовареност с работа - ако не отговарям, то е само поради абсолютна невъзможност, иначе винаги се радвам да отговоря на въпросите Ви. Не обичам безсъдържателните писма. Когато има въпроси, значи, човекът мисли, а това е особено ценно, защото развитието на мисълта, яснотата на мисленето ни приближава към Висшето Съзнание и великото Сътрудничество става възможно.

4) “Какво се разбира под отговорно поръчение, отказът от което особено много обременява Кармата?…” Не са малко видовете такива откази. Най-често се случва, когато човек, приближил се до Учението, се е обърнал към Великите Учители с молбата да бъде допуснат в строителството на новия свят, а след известно време кой знае защо се е разочаровал и си е отишъл. Но има други, особено тъжни случаи, когато духът на много напреднали ученици, подготвял се дълги години за изпълнението на определено действие или поръчение, изведнъж да започне да съжалява за поетото задължение и изгубените за него години. Това се нарича отказ от поръчението, защото съжаляващият не може успешно да изпълни възложеното. Съжалението гаси огъня, който лежи в основата на всеки успех. Такова съжаление граничи вече с предателство и, разбира се, много обременява кармата.

Мой млади приятелю, от всичките Ви въпроси става ясно, че Вие желаете да тръгнете по пътя на великото служене, затова много и много пъти проверете силите си. Служенето изисква велико самоотричане и напрежение на всички сили. Земното щастие се заменя с осъзнаването на мъдростта на висшето щастие, което само в редки проблясъци посещава ученика. Преследването, клеветата, препятствията нарастват заедно с извисяването, защото служителят на Светлината осветява мрачните скривалища на помагачите на тъмата. Няма по-висок, но и по-труден подвиг от служенето за благото на човечеството. Ако сте силен духом, благо за Вас.

Разбира се, дори известно приобщаване към Учението на “Ж. Ет.” вече дава разширяване на съзнанието и при разумно прилагане на неговите основи в живота, облекчава земния път. Но помнете, че да отдадеш себе си в служба на човечеството, означава пълно самоотричане, именно подвиг. Мнозина ли са можещите да повдигнат Товара на Света? Затова изпитвайте себе си при всички житейски условия.

Ако намеренията Ви са дълбоки, то изпитанията няма да се забавят и пред Вас ще се изправят много психологически проблеми, които Вие ще трябва да решите самостоятелно. Казано е: “Както водата загрява негасената вар, така и учението предизвиква необикновено силна реакция у всички неподозирани, дремещи потенции на ученика.” Всеки зародиш на доброто и злото в него ще бъде проявен. Така че, ако Вашето намерение е твърдо, гответе се за изпитания.

28.05.1937 г.Не се съмнявам, че Вашата нова книга ще бъде също тъй сполучлива, както и първата. Но

пристъпвайки към такъв труд, трябва да проявите известна загриженост и да следвате завета на Учението на Новия Живот: “По пътя към Братството е необходимо да се отучим от всяко умаляване. Нека не причиним вреда, било то и от незнание.” Историческите факти, събрани заедно, достатъчно ярко ще говорят сами за себе си.

Последователите на Учението на новия Живот трябва да създават само извисяващи и утвърждаващи творби. От по-нататъшното изложение ще стане ясна Вашата гледна точка, която изобщо не е умаляваща. Говорейки за Лицата на Троицата във философски смисъл, и като знаем, че Макрокосмосът и микрокосмосът са единни, можем да твърдим, че всеки човек представлява не само първото, второто или третото лице на троицата, но и съдържа в себе си цялата троица, как иначе да разбираме триадата Атма, Будхи и Манас в него? Затова може ли да се ограничава Сина на Вечността с едното Лице на Троицата? Голямо недомислие има в това деление на Неделимото.

Във Вашия нов труд следва в едри щрихи да се покаже разногласието и невежеството сред повечето самоутвърдили се авторитети и водачи на човешкото съзнание и после, основавайки се на всички древни Учения и най-нови постижения в областта на мисълта и науката, да се докаже

138

единството на всички религии, на всички философии или учения и величието на техните Провъзгласители или Основатели.

Разбира се, Божественото Начало е разлято във всичко съществуващо и мощта Му може както да

създава, така и да разрушава световете. Затова човешкото съзнание трябва дотолкова да издигне своето духовно възприятие, че в пълно съгласие с тази Мощ да твори благи причини. Всяко нарушение на благите закони предизвиква тежки последици. Да, всичко има значение, и ценността не е във външното проявление или прилагане, а само когато е възприето със съзнанието.

Съгласна съм, че думите на Христос: “Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си и т. н.”6, звучат жестоко (не трябва ли и за тази фразеология да търсим сметка от записвалите я или може би от преводачите?), но въпреки това техният вътрешен смисъл е ясен. Ако човек служи повече на своите близки, отколкото на духа и учението на благото, то кой и каква полза ще има от това? В Учението на Живата Етика се говори за кръвното и за духовното родство. Кажете, кога и къде носещият светлина във всяка област е бил приет от своите близки или от съвременниците си? Нима в живота най-близките не са тези, които най-често не ни разбират и ни умаляват? Поради своята телесна и кръвна близост те налагат върху нас някакви права. Хората не искат да разберат, че над всяко земно родство е духовното родство, и благо е, когато двете родства, духовното и кръвното, се съчетаят тук, но това е изключително рядко явление. В едно семейство нерядко се събират духове с абсолютно различни предишни натрупвания.

Ако думите на Хр.: “Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат” 7, говорят преди

всичко за истината на Неговото Учение, защото Истината и Вечността са синоними, то другото Му изречение: “каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето”, се отнася до закона на кармата. Как по-ясно да се каже, че ако на Земята ние не разрешим и не изгладим раздорите си с ближните, те няма да се разрешат и в тънкия свят, или на небето. Онова, което сеем тук, жънем там. Разбира се, това изречение се тълкува другояче, а именно, че Христос е дал на апостолите властта и правото да свързват или разрешават или, с други думи, да наказват и прощават едва ли не вовеки веков. С това изречение, както знаем, църквата е утвърдила властта си. Но ако прочетем тази притча изцяло, много неща ще се изяснят, защото е невъзможно тя да бъде разбрана другояче, освен като пояснение на закона за причината и следствието, или кармата.

За изкуплението. Само в земен смисъл ние можем да бъдем изкупителна жертва, т. е. да приемем

върху себе си последствията, породени от друго лице. Но в духовен смисъл това е невъзможно. Предизвиканите от нас причини преди всичко се отразяват на нашето вътрешно или духовно същество, затова само духовното прераждане може да промени или по-точно да отслаби обратния удар на породените от нас последствия. Високият дух може да помогне на човека в духовното му прераждане при условие, че духът на този човек е устремен и твърдо решен да изкупи всичко, което е извършил. Но никакви молитви на майка му няма да помогнат, ако духът му не е усетил високия порив към пречистване.

По повод опрощаването и изкупването на греховете вече неведнъж съм писала, затова ще цитирам откъс за Вас: “Както един химически ингредиент може да промени целия характер на субстанцията, съставена от няколко други химически ингредиенти, така и действието на високия порив или качество може да неутрализира или парализира и превъзмогне последиците от действията на низките качества в природата на човека, като по този начин променя целия му характер и сякаш го преражда.” И както Вие знаете, прераждането на вътрешната същност е изменение на излъчванията, които, след като са очистени, другояче ще възприемат и следствията на породените по-рано причини. Единствено самият човек е творец и живо свидетелство на всяка своя подбуда, всяка мисъл и всяка постъпка, затова кой може да промени нещо в неговото същество без личното му и непосредствено участие?

За въплъщението. При всяко ново въплъщение ние получаваме ограничен организъм, обусловен

както от общото ниво на човешкото развитие, така и от наследствеността на предците ни и от нашата

139

карма. Ние биваме привлечени към средата, достъпна за нас именно според кармата. Затова зърното на нашия дух, въпреки многото му наслоения, може само частично да се проявява във всяка нова земна обвивка. Например бивш музикален виртуоз, в чието ново тяло вече липсва необходимата координация на центровете за особена музикална дарба, може да запази разбирането и донякъде влечението си към това изкуство, но вече няма да бъде виртуоз.

Прекрасен е цитираният от вас пасаж от Матея. Подчертайте търпимостта и вместимостта на Учението на Хр. Могат да се намерят и други, подобни по смисъл изречения.

Когато четем в “История на съборите” цитираните концепции и доводи на отците на църквата, не винаги е лесно да разберем тяхната гледна точка. За това е необходимо да се пренесеш духом в онази епоха и да почувстваш цялата сложност на преходното време, което я е създало. Трудно е по отделни пасажи да се създаде ясна представа за онова, което са искали да изразят. Езикът или символиката на понятията се променят само за няколко десетилетия, затова е желателно да се внимава при тълкуването им.

Цитираните думи на Атанасий В. преди всичко са изпълнени с красота, а там, където има красота, там е и истината. Твърдението му “Бог се е очеловечил, за да се обожествим ние”, отговаря на окултната истина, защото Духът на Иис. Хр. в своята очистена огнена Божествена Същност, разбира се, за нас е олицетворение на Божественото Начало. Въплъщавайки се в земна обвивка в тежката епоха на израждане и разложение на духовните ценности, за да даде нов импулс на човешкия дух и така да приобщи човека към божественото естество, скрито в него, Той наистина го е обожествил. Ние се приобщаваме към Божественото Начало в нас, доколкото можем да приемем това в съзнанието си. Именно “с причастието на духа ние ставаме съобщници на божественото естество” и достигаме обожествяване… Говорейки на съвременен език, нима не е казано в Учението, че само приемането на висшите енергии в съзнанието ни дава достъп до тях и до овладяването им…

Вярно е също, че отхвърляйки духа, ние сами се отваряме за тъмните сили, обсебването и т. н.

“Онзи, който се покръства, съблича от себе си вехтия човек, роденият свише се обновява с благодатта на духа”… Да не забравяме, че в първите векове на християнството в такива обреди като кръщението и причастието се е влагало голямо вътрешно духовно значение и едва по-късно те са се изродили в държавни норми, чието неизпълнение ни заплашва с лишаване от права и т. н. Кръщението и причастието първоначално са били символи на приобщаването към духовния живот. Нали и мистериите на древността са били обреди, пълни с дълбоко вътрешно значение, и повечето от нашите християнски обреди са заимствани именно от ритуалите и символите на езическия свят. Но всичко има значение само в духа и, разбира се, никакви механични манипулации не могат да доведат до духовно прераждане или да ни приобщят към каквото и да било без участието на нашия дух. Но тези обреди са помагали да се създават известни условия и настроения, при които нашият дух е можел по-леко да се окрили и извиси. Днес също човек не бива да се лишава от храма и цялата обредност. Трябва само да се внесе ново очистване и духовно разбиране на обредите и най-вече да не бъдат те задължителни. Нека духът сам избира пътя си. Да не забравяме, че в първите векове на християнството са се кръщавали в повечето случаи възрастни, които са искали да запечатат с този символ своето откъсване от старото и приобщаването си към новото разбиране. Разбира се, когато този обред е станал задължителен и се извършва днес над новородени, той е изгубил всякакъв смисъл. И особена проява на невежество е изхвърлянето на некръстените младенци зад оградата на гробището. Гробищата изобщо трябва да бъдат унищожени като разсадници на всякакви епидемии.

Малко, много малко са хората, които няма да изгубят спомен за извисяването на духа, ако нещо видимо и осезаемо не им напомня за това. Така че най-близката задача е не разрушаването на храма, а очистването и новото обяснение както на обредите, така и на основите на великите Учения. В съзнанието на хората трябва да се заложи твърдото убеждение, че без духовен порив в нас самите никакъв обред няма значение. Трябва постоянно да се напомня, че Божията Благодат може да бъде възприета само съзнателно и доброволно.

140

Според древните Учения всички висши космически Представи получават своята форма, или се олицетворяват в подобие Божие, у човека. Затова, разбира се, Височайшите Духове са Олицетворения на висшите Представи. Седемте Кумари, Седемте Логоса, Седемте Огньове или Пламъци, Седемте Синове на Разума, Седемте Синове на Брама или Божиите Синове, всички Те са Височайши Духове, които (както Аватарите) са приемали земна обвивка с цел издигане на съзнанието на човека и приобщаването му към неговото божествено естество.

Не е съвсем правилно да се твърди, че по-рано хората, в дадения случай евреите, не са познавали своята синовност, не са познавали закона за превъплъщението и едва Христос е открил на иудеите как трябва да се разбира казаното в Библията. Много неща са били известни на древните учители на иудейския народ и м. б. много по-добре, отколкото сега, но, разбира се, още тогава ревностните тълкуватели са започнали да замъгляват с користни цели доста понятия. Та фарисеите са признавали и Възкресението, и Ангелите, и Духа, това виждаме от Деянията на Апостолите (гл. 23, ст. 6,7,8).

Някой казва, че “да се твори може от нещо, а не от самия себе си, и че Бог е навсякъде и няма

нищо, освен него, и затова, да се твори от самия себе си, също не е напълно вярно”. Искам да попитам, защо? Първо, ако Бог е вездесъщ и няма нищо извън Него, т. е. Той е и творец, и материал, то, струва ми се, все едно е да се каже дали Той твори, създава или ражда, защото всички тези понятия са само Негови проявления. Всеки, дори земният творец твори или създава именно чрез духа от самия себе си. Човек може да бъде заобиколен от най-изискани материали, но ако огънят на творчеството в него е слаб, той нищо няма да създаде. Именно мисълта и мисловната енергия творят… Спомнете си източното учение за мислетворчеството.

Дойде моментът да се каже, че Величайшият Бог на всички народи е Единният Жив Бог в

Природата, Единното Вселенско Божество - Богът на Неотменимия Закон, Богът на Справедливото Възмездие, но не и на произвола в Милосърдието, защото именно тази надежда за незаслужено Висше Милосърдие е може би най-силният повод за повторни злодеяния.

Отговорът на Христос: “разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна”8, е по-правилно да бъде

отнесен към неговото възкръсване в тънко тяло и появата му пред учениците. Почти във всички древни учения човешкото тяло се уподобява на Божи храм. И едва ли Хр. е имал предвид чудотворно построяване на каменен храм като доказателство за мощта си. Това не би съответствало на целия дух на Неговото Учение…

Озаренията се различават помежду си. Размерите на нашето съзнание определят и размерите на

истината на нашите видения и усещания. Ние можем да получим озарение само в онези символи и усещания, които са ни присъщи, нищо повече. Проследете виденията на светците, как точно са отговаряли те на характера и изискванията на тяхната епоха. Също може да се каже, че именно виденията най-добре от всичко характеризират нравствения и умствения облик на човека. Но, разбира се, не бива да се забравя, че хората често са лишени от така необходимото качество честност и съчиняват много неща въз основа на чутото или прочетеното. Виденията от космически характер се изпращат или се откриват за окото на ясновидеца, само ако притежава вътрешна честност. Отличително качество на тези видения ще бъде Красотата и Величието в Простотата.

Вие ще ми кажете, че нравственият и умствен кръгозор на цитирания от Вас Паскал е бил висок. Това обаче не означава, че той е притежавал духовен синтез и тъкмо там е препъни камъкът. Много ли са хората, които могат да се похвалят с това постижение? Големите умове често са били лишени от него. Можеш да бъдеш интелектуален гигант и да не притежаваш синтез.

Защо Ви се струва, че стихът от Послан. до Коринт. (11:10) така отговаря на духа на учението на

Павел? Ако въз основа на многобройни свидетелства трябва да признаем нееднократното изопачаване на текстовете на писанията, защо да не допуснем подобно изопачаване или дори по-късно дописване и в това Послание? Подчинението на жената и робовладелчеството дотолкова са били вкоренени през

141

упадъчните векове и особено в онази епоха на надвисваща умствена тъма, че отказът от тези прерогативи е бил невероятно труден. Разбира се, апостол Павел е бил много висок дух и в своите съкровени поучения не е могъл да допусне такава дивотия. Но Вие сам знаете, как се налага да се правят отстъпки пред условията на епохата. Не може да се открие цялата Истина на хората, защото тя няма да бъде приета от тях и ще донесе повече вреда, отколкото полза. Не бива прекалено да се предизвиква озлоблението на невежите маси, които в яростта си могат да погубят най-ценното.

Струва ми се, че би следвало да се дадат постановленията на Вселенските Събори - събрани в тяхната последователност, те ще открият поразителни противоречия и недомислие, които все повече ще се увеличават. Постановленията са били приемани не от отделни светли умове, а от представители на невежото мнозинство и това обстоятелство би следвало дебело да се подчертае, защото именно тези постановления впоследствие са станали догми на нашата църква. Всички светли умове сред почитаните днес богослови като Василий Велики, Атанасий Велики, Йоан Богослов, са били преследвани от своите иереи, затова, че не са се съгласявали с техните постановления.

Абсолютно необходимо е също да се включи постановлението на Втория Константинополски Събор, отменило Учението за Превъплъщението и Предсъществуването на Душата. Интересни са също движенията на иконоборчеството и всички дебати около коленопреклонението и останалата обредност. Защо да не се включат пасажи от Евангелията, където явно се говори за превъплъщенията?

Много ми допада Вашето обяснение на заповедта “Блажени са нищите духом, защото…” Тя е една от най-дълбоките по смисъл. Именно в този завет се посочва необходимостта от смирение и самоотвержен подвиг или липсата на всякакво самомнение и самодоволство, както и отказ в съзнанието или в духа от всякакво скъперничество, собственост и превързаност към преходни неща. Именно на този отказ в съзнанието така са държали всички Велики Учители в древността. Помните ли примера с двамата ученици, приведен в книгите на “Живата Етика”? Единият нямал вещи, но Учителят постоянно го упреквал за привързаността му към вещите, другият живеел, заобиколен от вещи, но не заслужил порицанието на Учителя.

Може би, някой любопитен ще каже - пояснете ни Облика на Христос. Отговорете с думите от

Учението: “Невъзможно е да се измерят далечните светове, можем само да им се възхищаваме.” Тайните на духа са така прекрасни, че може само да се каже - не бива да се говори за Неизречимото. Само сърцето може да трепти от възторг, като се докосва с духа си до Висшата Красота.

Вие сте напълно прав, че не бива да се привличат страхливи елементи, те могат да нанесат много вреда. Ненапразно във всички древни дисциплини се е изисквало най-напред да се преодолее страхът. Само с безстрашие можем да се приближим до Светлината и да вместим отредената ни Истина. Всяка Манвантара или Цикъл на Живота открива нова страна на Диаманта на Космическата Красота.

С цялата си грижливост и мъдрост продължавайте Вашата полезна дейност. Не се смущавайте от крясъците на тъмата.

4.06.1937 г.Вие сте прав, че ми задаваха въпроси по повод “Чаша на Изтока”, но броят на хората, видели в

тази книга посегателство върху установения мироглед и възмутени от това, засега не е толкова голям.Много Ви моля да проявите спокойствие и търпение, защото не е така лесно да се отговори на

Вашето писмо. Първо, за ясното двустранно разбиране, както вече писах, е необходимо поне някакво обединение на съзнанията, а това още го няма и, второ, Вие не поставяте преки въпроси, а просто критикувате отделни фрази, извадени от цялостното изложение, при което подкрепяте недоумението си с житейски примери, не винаги приложими към засегнатите в тези писма въпроси.

Ще Ви напомня също, че “Чаша на Изтока” за съжаление представлява само незначителна част от големия том “Писма на Махатмите до Синет”, при това често от цялото писмо са цитирани само няколко откъса, което неизбежно ще затрудни неподготвения читател в разбирането на много от засегнатите теми. Освен това, трябва да се има предвид, че тези писма са отговори на въпроси, поставени от човек, отчасти вече запознат с източната философия.

142

Възразявайки на Вашата критика, ще следвам реда на изложение в писмото Ви и за по-голяма яснота ще се наложи да цитирам и смущаващите Ви фрази. Също ще проверя превода по англ. издание на книгата, което имам.

1) “Сега от Вас зависи да решите какво желаете да имате - висока философия или проста манифестация на окултните сили…” Читателят във Ваше лице отговаря: “искам и едното, и другото, защото манифестацията на окултните сили веднъж завинаги би решила въпроса за тяхното съществуване”. Разбирам желанието Ви, но все пак трябва да кажа - напразно мислите, че някакви феномени от областта на окултното могат да убедят в нещо хората, които за първи път се срещат с тях и не знаят нищо за окултните, или още - скритите закони. Такива хора аз не съм срещала. Самата неочакваност на проявяването на тези феномени и условията, в които те стават, често изцяло несъвпадащи с предварителните понятия и представи на наблюдателите, вече предизвикват подозрения и съмнения, при това не на последно място е предположението за хипнотично внушение. Полезно би било да прочетете книгата “Окултният Свят” на Синет, в която той описва многобройни и забележителни окултни демонстрации с участието на Е. П. Блаватска. Но в крайна сметка всички тези проявления не са убедили никого, дори обратното. Именно заради тези манифестации Е. П. Блаватска е била обвинена във всевъзможни фалшификации, измами и низко мошеничество.

Вашият въпрос - “И най-великата философия не е ли също манифестация на окултни сили”? - не е лишен от основание. Разликата е само там, че във философията тези сили се проявяват на съответното ментално ниво, докато манифестациите, предназначени да убедят невярващите, трябва да бъдат направени на физическо ниво и да са съобразени с условията, достъпни и установени от неверяващите и невежите, които държат на тях, въпреки законите, на които се подчиняват подобни проявления на тънките енергии.

Съзнанията, които не разбират действията на скритите най-тънки сили или енергии, не искат да проумеят, че свръхтънките енергии изискват също такова изтънчено и строго научно отношение. Бедата е там, че повечето хора подхождат към такива явления направо с брадвата и с механичните си измерения, а в областта на свръхтънките енергии всяка физическа примитивна грубост е неприемлива. Впрочем вие би трябвало да знаете, че не само всяко ниво на съществуване си има свои определени закони, но и всяка област на науката ги има и се нуждае от съответни условия за постигане на желания резултат.

Водата, претворена във вино, не е ли внушение, ще попита някой. Или слепият, който проглежда? Но подобни действия са се извършвали, извършват се и ще се извършват и поне малко образованият човек разбира по какъв начин става това. Така че, кой ще отрече чудесата на Христос? И не знаем ли пак от Евангелията - “И не извършил там много чудеса поради неверието им.” И на самия Христос са били необходими определени условия за извършване на чудото. Но за нас чудесата на Христос са не в тези проявления, а в новия тласък, даден на съзнанието и новото утвърждаване на подвига.

А кажете сега, мнозина ли от желаещите да се убедят в съществуването на скритите все още сили на нашето физическо ниво притежават и необходимите качества на своите излъчвания (аура), за да спомогнат за създаването на подходяща за целта среда? Не Ви ли се струва, че излъчванията на хората по-често пресичат всяка възможност или в най-добрия случай изопачават и понижават качеството на феномените? За това, че окултните демонстрации са непригодни за убеждаване на хората много ясно е казано в откъсите от първите писма, цитирани в “Чаша на Изтока”.

Често приближаващите се с брадва към тънките явления забравят, че дори само докосването на свръхтънката енергия може да ги изпепели.

Впрочем в наше време в много страни вече съществуват Дружества за Психични Изследвания, където с помощта на медиуми се изучават така наречените спиритуалистични и парапсихични феномени. Също в някои страни вече са открити катедри при Университетите за изучаване на психичните феномени, предаване на мисли на разстояние и т. н. И въпреки това огромното мнозинство продължава да се съмнява в тяхното съществуване. Има и обширна литература за спиритуализма, разбира се, всичко това е в страните, където свободата на съвестта и мисълта е по-малко задушавана от всякакви ревностни поклонници на старите и нови порядки.

143

Но тъй като Вие изпратихте “Марфа да манифестира в кухнята”, аз на свой ред ще Ви цитирам притча от Източната Мъдрост. При един велик Озарен дошъл ученик и поискал да му се яви чудо - “след чудото ще повярвам”. Учителят печално се усмихнал и му показал велико чудо. Ученикът възкликнал - “сега съм съгласен да премина под твоята ръка стъпалата на Учението”. Но Учителят му показал вратата и рекъл - “ти не си ми нужен вече”.

2) “Ние ще попитаме теолога, какво пречи на неговия Бог, щом той е признат създател на всичко съществуващо, да надари материята със способността да мисли? Получавайки отговор, че очевидно, не му е харесало да направи това…” Тук Вие отбелязвате, че “така би отговорил авторът, ако е (тесен) теолог, защото културният и просветен теолог не само не би попречил на “своя” Бог да направи това, а дори би го поощрил…” и посочвате Пр. Сергий Р., който разговарял с мечката, и Франциск Асизки с птиците, завършвайки с примера за ответните вибрации в камъка, като стигате до извода - тогава “цялата по-нататъшна постройка на автора би се срутила”. Но аз не виждам никакво срутване, защото нито Сергий Р., нито Франц. Ас. са били богослови. Не изключителните духове или отделни светли умове сред богословите, анатемосвани и до ден днешен, се визират в писмата на Махатмите, а повечето теолози, които днес имат властта да прощават и да наказват. Именно, наследниците на онова мнозинство, което е участвало в съборните постановления, станали догми в нашата църква. И сред тези догми най-поразителната е обособяването на Бога от Вселената или отделянето Му от Материята. Та източният Пантеизъм е особено омразен на нашите църковни служители. И аз се радвам да чуя от Вас, че сред тях има такива, които са приели в съзнанието си величествения Пантеизъм, лежащ в основата на източната философия. Но ако познатите Ви просветени богослови приемат Бога като Божествено Начало, разлято в цялото битие, то как постъпват те с Единородния Син и Второто Лице на Троицата, непорочното зачатие и т. н.? Имам кореспонденти сред архиепископите и много бих искала да зная гледната точка и на Вашите просветени богослови.

3) “Нашите представи за злото. Няма зло само по себе си, има само липса на добро.” По-нататък Вие с примери изразявате недоумението си. Налага се да Ви напомня, че Вие поискахте да останете в краката на Учителя заради великата философия, но не сте се погрижили да се запасите с необходимото знание. Без сериозна подготовка не можеш да се приближиш до висшата математика, така и високата философия е неприложима във всекидневните разсъждения. За да се разбере горецитираното твърдение за злото, трябва изцяло да се усвои Източната Мисъл и да се приемат нейните първооснови - съществуването на Единната (Абсолютна), Трансцендентална Реалност, нейния двойствен аспект в обусловената Вселена и илюзорността или ОТНОСИТЕЛНОСТТА на всичко Проявено. Когато премислите тези положения, Вие ще разберете защо не може да има зло само по себе си във висшия аспект на съвършеното Битие. Несъвършенството или ОТНОСИТЕЛНОСТТА може да бъде постигаема само във вечното движение на силите при съществуването на понятието Единна ВЕЧНА РЕАЛНОСТ. Вие ще разберете, че само в нашето съзнание всички проявления приемат една или друга окраска, едно или друго качество. Колкото съзнания, толкова и стъпала на познанието, толкова и качества на проявленията.

Но да се спуснем към най-близките до нас нива. Несъмнено в човешкия свят злото съществува и то се е зародило с първия проблясък на съзнанието. Несъвършенството на съзнанието при наличието на свободна воля е породило всички видове зло. И понятието жертва е синхронично с първата проява на злото. Вярно е също, че има жертви съзнателни и несъзнателни. Но аз не съм съгласна с приведения от Вас пример. Разбира се, според обикновените представи това е жертва на злобата и невежеството, но човек, който познава действието на неотменимите космически закони, ще разбере, че може да бъде жертва на своите минали постъпки. Наистина всяко проявление има няколко аспекта и затова то неизбежно ще бъде относително.

4) “С други думи, ние вярваме само в материята…” и по-нататък на стр. 39-40 - “само по такъв начин, укрепвайки и изтънчавайки тайнствените звена на симпатия между разумните хора - временни разделени частици на световната и Космическата Душа - висшето знание ще ги сближи до пълна хармония (единение). И когато това бъде установено (или усвоено), едва тогава тези пробудени симпатии действително ще послужат за съединяването на човека с онова, което поради липсата на европейска научна дума, която би могла да предаде мисълта, аз пак съм принуден да опиша като онази

144

динамична верига, която свързва материалния свят с нематериалния Космос…” “Нематериален Космос” и никакви испанци, на това наистина му се казва, да започнеш за здравето на материята, а да завършиш с вечна й памет…”, такова е Вашето прибързано заключение.

Вие се възмущавате, тъй като Ви се струва, че тук има противоречие, но нима е толкова трудно да се усвои гледната точка на Изтока, а именно, че Духът и Материята са единни? Че всичко е произлязло от Единния Елемент Духо-Материя? Че Материята е само диференциация на Духа и че Духът, лишен от Материя, няма проявление, сиреч, не съществува? И в действията, и в мисленето ние не можем да се отделим от материята, ние се обръщаме към висшите или най-грубите видове на същата тази материя. Материята, или най-тънката субстанция Духо-Материя, е безпределна в своите диференциации и във видимите и невидимите си проявления, но с чистия дух не може да се оперира. Незнанието разединява и разлага, а Великото знание на Изтока обединява и синтезира всичко. Западното съзнание е дотолкова привикнало в течение на хилядолетия да дели всичко на материално и нематериално, или физическо и духовно, че е трудно в разговорите със западни хора напълно да се елиминират тези термини. Авторът на критикуваното от Вас писмо през цялото време е бил принуден да се приспособява именно към западното съзнание от миналия век, трудно усвояващо не само новите за него понятия, но дори просто по-подходящите термини за същите тези стари понятия. В приведения от Вас цитат, изразявайки се на съвременен език, ние бихме казали вместо нематериален Космос, Космос на тънките субстанции или енергии. Защото при съвременния енергетичен мироглед материята изгуби своята “плътност”. В науката за мисълта, във философската област, Изтокът е бил, е и ще бъде наш Учител.

Вие недоумявате, какво е искал да каже Авторът с думите “щом това бъде установено…” Но нали всичко предходно в това писмо обяснява “това”. На същата страница на писмото се посочва, че преди да се опитва да решава висшите проблеми на Евклид, ученикът трябва да изучи елементарните правила на аритметиката. И само успехът му в усвояването на първоначалните основи на Съкровеното Знание ще го доведе до разбирането на великата Мисъл на Изтока. Само по този начин, като постоянно се укрепват и изтънчават нишките на симпатия или, другояче казано, като се обединяват съзнанията на разумните или знаещите хора, е възможно приближаването към взаимното разбиране и съгласие, и само тогава могат да им бъдат открити космическите закони, съединяващи физическия свят с тънкия или отвъдния свят. Хармонията е закон на висшия свят. Човек съдържа в себе си три естества и трябва да усъвършенства всичките три, за да достигне завършека, положен за земната еволюция, именно, да се научи да действа съзнателно в тези естества на съответните три нива на битието.

5) “Природата е лишена от добро и зло, тя само следва законите, давайки живот и радост или изпращайки страдание и смърт…” - тук Вие заключавате, че “ако Авторът иска да каже, че животът и смъртта са относителни, че няма смърт, тогава в нашите понятия не трябва да има и живот”. Отново същото, затова ще се върнем към вече казаното - за да се разбере относителността, трябва да се знае, че Светът на Реалността, това е Вечното Съществуване и цялата относителност се ражда само от диференциацията и от безкрайните преображения или смени във вечното движение на проявеното Битие. Нима може да се нарече смърт смяната на една обвивка с друга, за пробуждане към по-изтънчена и широка дейност (последното, разбира се, само в случай на развито и одухотворено съзнание)? И изброените от Вас понятия като Дева-чан, Кама-лока и др., са само различни състояния на нашето съзнание.

6) “Природата има противоотрова за всяка отрова… Пеперудата, унищожена от птицата, се превръща в тази птица…” По всичко личи, че Вие не одобрявате космическите закони. Съгласна съм с Вас, че в проявената Природа има много несъвършенство и дори жестокост от наша, човешка гледна точка. Но за повечето жестокости и неравновесие в Природата, уви, е виновен най-вече човекът, така нареченият венец на нейното създание. Човекът е призван за съвършенство, за сътрудничество, за постоянно отдаване, а вместо това виждаме, че той употребява всичките си сили за разединение, разрушение и изтребление. Човекът е нарушил своето сътрудничество с Природата и така е нарушил великото равновесие. Може би, Вие ще се заемете да обясните космическите закони, които Ви изглеждат толкова жестоки от своя гледна точка или от позицията на Всемилосърдния и Всемогъщ Небесен Отец? Ние познаваме само единния закон за причините и следствията.

145

7) “А днес последователите на Христос и Мохамед си прерязват гърлата в името и за славата на своите религии и т. н. …” Значи, Вие не сте съгласен, че израждащите се религии са голямо зло? Вие не сте съгласен, че религиите са предизвикали най-големите кръвопролития и че повечето религиозни служители са пресичали всяко откритие в областта на науката и са угасявали всяка смела мисъл, устремена към Безпределността на познанието? За щастие, историческите хроники още се пазят!

Трябва да се разбере, че Авторът на писмото, разбира се, има предвид изопачените, изродилите се религии, а не основите на Ученията на Великите Носители на Светлината. Мисля, Вие самият ще се съгласите, че някои установени догми и действия на представителите на църквата много често изобщо не са отговаряли и не отговарят и днес на духа на Учението на техните Основатели. Нали няма да се връщаме с Вас към историята на църковните събори, преследването на такива велики отци на християнството като Ориген, Климент Александрийски, Иоан Златоуст и Григорий и Атанасий Велики и пр., от страна на техните невежи колеги? Или да възкресяваме в паметта си папските хроники с всички ужаси на инквизицията и Вартоломеевата нощ? Няма да си спомняме също унищожаването на будистките храмове и общини и клането на будисти от брамините, мохамеданите и китайците, или вечната вражда между индуси и мюсюлмани, която всяка година отнема много животи заради заклана крава или подхвърлена в храма свиня! Всичко това продължава и ще продължава, докато най-добрите умове сред духовните отци не разберат, в какво и колко жестоко са съгрешили те срещу заветите на великите Учители и Основатели. Не може съзнанието на човечеството да се държи безнаказано в менгемето на невежеството. Рано или късно човешкият дух ще се събуди, ще нададе вик и ще отхвърли от себе си всички окови. Оглеждайки се назад, можем да намерим дълбоките причини, подготвили рухването на стария свят. Задушаването на мисълта и духа в някои страни е породило всички следващи безумия. Мисълта е венец на създанието и нейното убийство е най-тежкото престъпление. Преследваните и най-добри духовни отци отдавна са осъзнали това и са казали - “адът, това е невежеството”.

8) Вие негодувате, “че в “Чаша на Изтока” не е разкрита Висшата Тайна”. Но помислете, възможно ли е да се постигне Висшата Тайна при наличието на Безпределността? И къде е онова синтетично и чисто съзнание, което може да вмести красотата на Висшето Битие? За нечистото и грубо съзнание са недостъпни свръхтънките понятия и усещания, то ще бъде ослепено само от докосването до тях. Тайните, дори не висшите, се откриват само с полети на духа, затова отглеждайте си криле.

9) “Ако в продължение на цели поколения ние сме изключвали света от приобщаване към нашето знание, то е било само поради абсолютната му неподготвеност...”, тук Вие питате - “кой е трябвало да подготви света?” Отговарям: общите усилия на човешкия дух към познанието на великата действителност. Най-великите Умове са се въплътявали на Земята, за да дадат тласък на човешкото съзнание към разбирането на космическите закони, изискващи пълно сътрудничество между всички временно разединени частици на Единната Световна Душа. Но свободната воля на човека го е тласкала по пътя на ограничената и обособена самост към пълно разединение и разруха.

По-нататък Вие цитирате: “И ако, въпреки дадените доказателства… човечеството все пак откаже да отстъпи пред очевидното…” и веднага питате - “за какво, какви (доказателства), къде и кога?”. На това ще кажа - запознайте се с историята на развитие на човешкото съзнание и мисъл от съчиненията на най-великите умове, често награждавани с “почетните” титли на еретици и шарлатани. После, в края на фразата - “то след завършването на Цикъла, ние ще си заминем…”, Ви се привижда заплаха и то, както твърдите, незаслужена. Преди всичко няма никаква заплаха в това, че Великите Учители ще приемат доброволния отказ на човечеството от висшето познание и ще приложат своето знание и енергии в полза на други човечества и в други светове. Струва ми се, че е достатъчно поне малко да се вникне в това, което става днес по света, за да се разбере накъде са се устремили всички. А тъй като няма следствия без причини, то можем да си представим какви са били тези причини и къде трябва да ги търсим.

Затова само предубеденото съзнание може да види в цитираните от Вас думи някаква заплаха. В такъв случай всеки надпис, поставен на прелеза - “пази се от влак” и т. н. трябва да се смята за заплаха. Свободното съзнание ще разбере и с благодарност ще приеме всяко предупреждение.

146

В заключение Вие пишете: “Преди всичко, впечатлението от тази книга е такова, сякаш е написана от хора с различна духовна висота. Ако е от един човек, то той изобщо не е усвоил този предмет, а подбраните трохи знание е нанизал с голям апломб като мъниста с различна големина, цвят и ценност, на едно шнурче…” Подражавайки на вашия начин на изразяване, трябва да отговоря, че в дадения случай това е прехвърляне от болната глава на здравата. Не бива да вменявате своето незнание и неразбиране на Високите Учители на Човечеството.

Тази книга е написана от Велики Умове, но за неподготвеното съзнание е най-добре да не се докосва до нея. Ще се стигне единствено до кощунство.

Човек може да не знае и да не разбира много неща, това не е престъпление, но да се кощунства е недопустимо. Онзи, който вижда противоречия навсякъде, само не и в своето съзнание, разкрива не само незнанието, но и самомнението си.

Така Вел. Буда, избирайки си ученици, преди всичко ги е изпитвал доколко вместяват така наречените двойки противополжности. Ако ученикът не можел да се справи с това, Буда не го приобщавал към по-нататъшно знание, защото това би било не само безполезно, но и вредно. Познанието на действителността се постига само по пътя на вечната смяна и съпоставяне на двойките противоположности.

Вероятно моето писмо ще Ви възмути, но аз вече съм свикнала с това, хора, изрекли сами цял куп кощунства срещу най-високото, най-съкровеното и скъпото, да ти стават врагове задето справедливо си им го казал. Но не е в природата ми да говоря лицемерни сладки думи, за да избегна личните оскърбления по мой адрес. Не обичам също евтиния сантиментализъм, който поощрява всяка лъжа и е разсадник на несправедливостта.

11.06.1937 г.Всяко утвърждаване на единението е велико действие, чиито следствия трудно могат да се отчетат

със земни мерки. Затова от все сърце изразяваме признателността си на всички близки по дух, изпратили ни най-добри чувства за Празника на Единението. Нека им бъде светло и радостно, нека самоотвержеността в единението украсява живота на всеки истински служител на Благото. Радваме се на активността и дейността на Вашата група. Най-важното е раздвижването на водите, само така се раждат възможностите. Трябва да се има предвид обаче, че много често ние очакваме напълно определено следствие от нашите действия и се огорчаваме, когато не виждаме незабавни и непосредствени, предварително определени от нас резултати и при това не забелязваме, че в друго, често не по-малко важно направление, нашите действия са донесли или заложили семената на нови възможности. Затова да бъдем будни, да не пропускаме възможностите, които ни се изпращат при различни дейности, срещи и т. н. Животът е в действието, застоят е разложение. Затова благо на всички, устремени към изява.

Сега преминавам към Вашите въпроси. Вие искате да знаете повече за психичната енергия?… Вие знаете, че психичната енергия се нарича ВСЕНАЧАЛНА енергия, следователно тя включва

всички останали енергии, които са само нейни диференциации.Парафохат е основната, или всеначалната психична енергия в нейния най-висш космически

аспект, а фохат е следващият й аспект в проявената Вселена. Същата психична енергия в качеството си на жизнена сила е разлята навсякъде като ПРАНА. Дойде време да се обедини смисълът на Всеначалната енергия.

Параграф от Учението: “Навярно неведнъж ще ви попитат, как да се развива психичната енергия и как да се познае ползата от нея. Достатъчно е казано, че сърцето, устремено към висше качество на целия живот ще бъде проводник на психична енергия. Никаква насилствена условна подвижност не е полезна за проявлението на сърдечната дейност. Сърцето е най-независимият орган, може да му се даде свобода за добро и то ще побърза да се изпълни с енергия. Само дружното общуване може да даде плодовете на обединената енергия, стига да се разбере какво е съгласие.”

Психичната енергия е Свети Дух, Псих. енергия е любов и устремление. Псих. енергия е синтез на всички нервни излъчвания. Псих. енергия е великият Аум. Затова, изработвайки в себе си постоянен, несломим стремеж към усъвършенстване, към Светлината във всичките й проявления, ще можем да

147

развиваме тази животодаряваща енергия. Помните ли § 55 от кн. “Община”? “Устремлението е ладията на Архата. Устремлението е ключът за всички пещери… Устремлението е числото на зведите!” Толкова обичам този параграф! Може да се каже, че там, където няма устремление, липсва и висока психична енергия.

Вие сте прав, че психичната енергия може да бъде възприета, само ако нервните центрове са готови за това. Никой не може да я дарява насилствено. Можеш да предадеш известно количество от своя запас на друг човек, само ако той е в състояние да я приеме. С това се обясняват много чудеса на изцелението. Освен това, психичната енергия получава мощ и от пространството, ако е придобила качеството на магнита. Всички яления като телепатията, предаването на мисли на разстояние, внушението, изцелението, ясновидството, ясночуването, психометрията и т. н., са свързани с проявите на психична енергия с едно или друго качество. Трябва винаги да се помни, че качествата на психичната енергия са безкрайни в своето разнообразие.

Кундалини е същата тази жизнена сила или психична енергия, действаща чрез центъра в основата на гръбначния стълб. Но у високите Духове тя действа чрез сърцето. В миналото се е обръщало внимание предимно на центъра Кундалини, с цел постигане на очевиден резултат от действието на психичната енергия. Но в настъпващата епоха, при сближаването на световете (Плътния и Тънкия - бел. ред.), особено се усилва центърът на сърцето. Защото действието чрез центъра кундалини е убедително и ефективно най-вече за земното състояние, но за постигането на висшите светове и пребиваването в тях е необходимо изтънчаване на сърдечната енергия. Ето защо в Учението толкова се говори за сърцето, това слънце на слънцата.

Психичната енергия е безпределна в разнообразните си качества и проявления. Тя е двойствена в своя аспект, както и всичко съществуващо в проявената Вселена, т. е. може да служи на доброто и злото. Затова, както по времето на Атлантида са се наблюдавали най-различни нейни качества, така и в бъдещата епоха могат да се очакват най-разнообразните й проявления. Но при пробуждането на повече духовност в човечеството, благодарение на въздействието на новите пространствени лъчи, достигащи нашата планета, да се надяваме, че ще преобладават нейните висши проявления или качества. Всичко зависи от духовното развитие на човека, от качеството на неговото сърце.

Сега следващият въпрос: как да се разбират думите от Еванг. от Иоана - “На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите,

ще се задържат”9. Несъмнено тези думи не са съвсем точно предадени. Едва ли е възможно Евангелията, първото от които е било написано почти сто години след заминаването на Хр., минали след това през цензурата на толкова ревностни служители, да изразяват точно мисълта на Хр. Но все пак аз разбирам горните думи в смисъл, че когато прощаваме на съгрешилия, ние от своя страна не утежняваме неговата карма. Докато, ако таим в себе си злоба и непримиримост, то още повече ще усложним неговата карма, като при това няма да помогнем на себе си, а тъкмо обратното. Да си спомним казаното в Учението, § 445: “Около понятието за прошката има много неразбиране. Простилият мисли, че е извършил нещо особено, а в същото време той само е запазил своята карма от усложнения. Простеният мисли, че всичко е приключило, но неговата карма си остава. Наистина, простилият не се е намесил в кармата на простения и по този начин не я е обременил, но самият закон на кармата си остава над двамата участници. Господарите на Кармата могат до известна степен да я изменят, ако очистителният огън пламне ярко, но такъв пламък не се разгаря лесно. Велики жертви са се принасяли за запалването на този огън. Трябва да се почита паметта на такива саможертви. В техния призив живее красотата. Нито вековете, нито човешките безредици не могат да заглушат призивите за самоотверженост. За това разказват и скрижалите на Братството. Прекрасно е, че и сега не забравят за това понятие, което пребъдва през вековете. Да не отхвърляме дори и малкото разбиране за надземния път.”

Връщам се към думите от Еванг. от Иоана, които обикновено се цитират паралелно с изречението от Еванг. от Матея (18:18). “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето”. Именно върху тях църквата, изтъквайки се като приемница на Апостолите, основава властта си да прощава и наказва, включително да анатемосва. За това вече писах, така че ще Ви приведа следното. “За да се разберат правилно

148

цитираните по-горе думи на Христос, нужно е внимателно да се прочетат предходните стихове в същата глава, започвайки от 15-ти. Стих 18-ти, така да се каже, е поуката, произтичаща от цитираната по-горе притча, и ясно пояснява действието на закона за кармата. Защото наистина, ако тук, на Земята, ние не разрешим с любов нашите спорове с ближните си, то те няма да се разрешат и в Тънкия Свят, в който жънем посятото от нас. Ето защо така се препоръчва, доколкото е възможно, да погасяваме кармата си и да изглаждаме нашите отношения с хората, докато сме на Земята. И защо обръщението “вие” в стих 18-ти следва да се разбира като отнасящо се само за апостолите, а не изобщо за всички? Естествено, не е трудно да се разбере, защо тези думи са били изтълкувани в смисъл, че Христос е предал на апостолите особеното право нещо да свързват и разрешават или, с други думи, да наказват и да прощават.

Строго казано, никой, дори Височайшият Дух не може да прости извършените прегрешения, защото това би противоречило на закона за кармата. Той може само до известна степен да облекчи кармата. Щом единствено самият човек се явява творец и живо свидетелство на всяка своя подбуда, мисъл и постъпка, то кой би могъл без личното му непосредствено участие да промени нещо в неговото същество, а следователно и в съдбата му? Високият Дух може само да му помогне в неговите усилия да преобрази вътрешната си същност, но това е всичко. Именно, навсякъде е нужна кооперация, или сътрудничество.”

В заключение искам да ви помоля от време на време да напомняте на всички новодошли за изпитанията, които, както Вие знаете, са неизбежни. Именно учениците трябва да намерят у себе си сила на духа да преодолеят враговете, които, разбира се, преди всичко живеят в нас самите под маската на всевъзможни неизживяни страсти и навици и често само под въздействието на обстоятелства и условия отвън се надигат в сърцето, отравяйки нашето съзнание. Посочете им следния параграф от кн. “Братство”.

483. “В древните общини приветствали всеки, който се подлагал на изпитание. Към него се отнасяли грижливо, знаейки, че е невъзможно насила да се пресече процесът преживяването му. Смятали, че всяко изпитание е вече стъпало към извисяването. Никой не можел да изкриви пътя на следствията, но братското ободряване помагало да не се забавя крачката, дори пред най-ужасните ликове. Защото хаосът в страшното си безобразие неизбежно се опитва да прегради пътя на всеки от изпитваните. Но нека бъдат страшни тези ликове. Явяването на най-ужасния ще бъде предвестник на края на изпитанието."

529. “Навикът е втора природа” - тази мъдра пословица показва доколко навикът може да завладее човека. Именно навиците правят човека неподвижен и невъзприемчив. Навиците могат да бъдат потискани, но не е лесно да бъдат изкоренени. Често се срещат хора, които се хвалят, че са победили навиците си. Но наблюдавайте такива победители във всекидневието им и ще ги видите роби на техните навици. Те до такава степен са завладяни от тях, че дори не чувстват гнета на робството. Убеждението, че си свободен, когато целият си в оковите на своите навици, е особено трагично. Най-трудно се лекува болен, който отрича болестта си. Всеки може да посочи такива неизлечими свои познати. А за усвояването на понятието Братство е необходимо овладяването на проявените навици. Под навици Ние разбираме не служенето на доброто, а малките навици на самостта.

При Нас е прието новодошлите в Братството да бъдат подлагани на изпитание чрез освобождаване от навиците. Изпитанията трябва да бъдат неочаквани. При това е най-добре да се започне от малките навици. Често човек се защитава най-вече от тях. Те са като родилни петна, отнасят ги към природните качества. Но новородените нямат навици. Атавизмът, семейството и училището създават куп навици. Във всеки случай, всекидневният навик е враг на еволюцията.”

9.06.1937 г. Радвам се, че се каните да отделите внимание на психичната енергия и силата на мисълта.

Сега този въпрос е най-съществен. Необходимо е да се буди съзнанието на хората към правилна оценка на значението на мисълта. Бъдещата еволюция се гради на основата на кооперацията и значението на мисълта. Затова събирайте колкото можете повече материал за практическите постижения в областта на предаването на мисли.

149

Какви забележителни изпитания в разпознаването на ликовете Ви се изпращат! Но аз съм сигурна, че Вие ще излезете от тях победител.

И така, да черпим мъдрост чрез сравняването на различните ликове. Да си спомним какви ликове вече ни се разкриха за кратко време. Да проявим съизмеримост. В Учението е казано: човек, който не знае какво е съизмеримост, не може да се смята за духовен. Съизмеримостта е златното равновесие.

Вивекананда, говорейки за Вл. Буда, казва: “Сърцето на Великите Духове е меко като масло, но Те умеят да го дисциплинират”, с други думи, познават съизмеримостта. Наистина съизмеримостта Ги води. Съизмеримостта граничи с целесъобразността, която царства в целия Космос.

Прочетох приложеното писмо и пожелах да помогна на автора да се ориентира в сложния комплекс на човешкото същество. Но преди всичко трябва да кажа, че будистите не твърдят, че човекът е “То”, или Бог, съвършен и вечен. Това твърдение принадлежи на последователите на Ведантата. Освен това, не бива да се мисли, че присъствието в нас или нашата приобщеност към съвършеното Божествено Начало, прави всяка еволюция безсмислена. Обратно, само наличието на това вечно Начало в нас прави еволюцията възможна, защото цялата Вселена, цялото Битие съществуват само благодарение на това животодаряващо Начало. Именно съвършенството и вечността на това Божествено Начало в неговия потенциал са залог за това, че и човекът, неговият носител, може вечно да се усъвършенства. Признавайки неизменността и съвършенството на Божественото Начало, ведантистите признават и цялата сложност на човешкото същество като отражение на Вселената, този комплекс на комплексите. Макрокосмосът се намира в непрестанен процес на разгръщане или изграждане, човекът-микрокосмос също неуморно разкрива и трупа нови възможности, именно благодарение на присъствието на съвършения, вечния Божествен Потенциал в себе си.

Будистите отричат съществуването на неизменна душа в човека и в цялото битие, защото в човека и в цялата проявена Вселена те виждат непостоянството и преходността, или говорейки на съвременен език, еволюцията на всичко съществуващо. Но нито един просветен будист, чиито онтологични представи са най-близки до съвременния енергетичен мироглед, няма да отрече съществуването на Божествената енергия в човека, която в основата си е вечна и неизменна. Ето защо е все едно, дали ще наречем тази енергия Бог, Дух, или вечен Свидетел, или дори Божествен Огън, от това нейното величествено, трансцендентно значение няма да се промени.

Полезно е да си припомним какво е казано в Агни Йога, § 275. “Веданта правилно посочва, че духът остава неприкосновен. Огненото зърно на духа запазва стихийната си цялост, защото значението на стихиите е неизменяемо, но еманациите на зърното се променят в зависимост от ръста на съзнанието. По този начин може да се разбере, че зърното на духа е частица от стихийния огън, а натрупаната около него енергия е съзнанието. Значи, Веданта е имала предвид зърното, а Будизмът говори за усъвършенстването на обвивките. Така подвижното напълно се съчетава с неподвижното.

Напълно разбираемо е, че Буда, устремявайки човечеството към еволюция, е посочвал свойствата на подвижността, докато Веданта е разсъждавала за основата. Към пламъка на огъня може да се добави всякакъв химичен състав и така да се изменят неговият цвят и размери, но стихийната същност на огъня ще остане неизменна. Не виждам противоречие между основите на Веданта и Будизма.”

Ведантистите обичат да сравняват еволюцията на човешкото същество с огърлица, всяко зърно от която е едно от физическите проявления, нанизани на нишката на духа. Но от гледна точка на будистите по-близко е да си представим тази еволюция като сложна настойка, в която с всяко ново проявление на земно ниво се прибавя нов ингредиент, който, разбира се, променя целия състав.

Някой протестира срещу делението на човека на дух и материя. Разбира се, в своята ултимативност духът и материята са единни (материята е кристализирал дух), но на нивото на проявление или диференциация всичко се изменя и с приближаването до плътните слоеве диференциацията или разединението стават по-резки. Ако в Огнения Свят диференциацията между духа и материята почти не се усеща, защото материята приема вече видимостта на светлината, то уви, на нашето земно ниво тя достига чудовищно огрубяване. Затова, имайки предвид цялата сложна организация на човека, в много случаи за по-голяма яснота се налага да се прибягва до делението на дух и материя.

150

Тъй като през земния си живот умствено развитият човек живее и действа на две и дори три нива, като на всяко ниво съответства определена обвивка, естествено обвивката, в която човек действа на висше ниво, получава и съответните възприятия, но поради тънкостта на вибрациите, тези възприятия много рядко могат да бъдат запечатани в грубия физически мозък, той просто не би издържал. И тъй като нашият език е беден на термини, с които могат да се обозначат тези понятия, прието да се говори за човека в най-тънката му обвивка като за дух и за неговата физическа обвивка като за материя.

Освен това, нали знаем за “чашата” на натрупванията, която при всяко въплъщение се проявява само частично. Тези натрупвания в “чашата” не са ли знание или отлагане на енергии около огненото зърно на духа? Затова няма да има противоречие, ако кажем, че човекът представлява несъвършено духовно същество или, ако при разглеждането на някои аспекти на човешкия комплекс, прибегнем до делението на висше и низше проявление на този комплекс.

Ние знаем, че дух без материя не съществува. Там, където е Битието, там е и материята, колкото и да е незрима за нас. Човекът е само комплекс от безкрайни градации в диференциацията на единния елемент на ДУХО-МАТЕРИЯТА.

Следва винаги да се помнят двете основни положения в тайнознанието, а именно: 1) Неотделимостта и Неразривната връзка на Бога или Божественото Начало с Вселената и 2) Единството на основния Елемент Духо-Материя. Неосъзнаването и неприемането на тези основни окултни тезиси води до всички недоразумения и заблуждения.

При новото разбиране за материята от страна на учените и проявявания интерес към силата на мисълта, Учението на Буда ще заеме заслуженото си място в идващата епоха. Именно будизмът не прави разлика между физическия и психичния свят. Реалността, приписвана на действията на мисълта е от същия порядък, както и реалността на предметите, познаваеми с нашите сетива.

Бъдете воин на стража и помнете за неизбежните изпитания.

2.07.1937 г.Цялата Вселена е проникната от Единното Божествено Начало, чието зримо и незримо битие се

изразява във вечното непрекъсващо се Движение (Дихание), пораждащо все нови и нови диференциации и съчетания в непрекъснатата им смяна и в процеса на разкриване на тази неизмерима, неназовима и вечно непознаваема Тайна на Тайните.

В основата на цялото Мироздание лежи великият импулс или устремът към проявление. Това е същият импулс, или жажда на битието, който влече и човека към въплъщение. В най-високия си аспект това е Божествената Любов, а също и сублимираната човешка любов. В най-древни времена именно Кама, Богът на Любовта, бил почитан като най-велик Бог. Бог е Любов и в любов и чрез любов е заченато всяко Негово проявление. Целият Космос се крепи на Космическия Магнит или Божествената Любов в повелята на Битието. Кажете на Вашите събеседници, че Божествената Любов зачева всички светове.

В Божественото съзнание няма нито начало, нито край, а само вечно СЪЩЕСТВУВАНЕ. Тъй като е невъзможно да си представим Безпределност, която има начало, то няма смисъл да говорим и за начало на Мирозданието. Нима може човешкият ум да си представи началото дори само на една от великите Манвантари, чийто брой се губи в безпределеността? От Съкровеното Учение можем да си изградим известно понятие за зараждането на нашата планетна верига и да се постараем по аналогия и по някои намеци да уловим проблясъците за зараждането на цикъла на слънчевата система.

Вие знаете също, че по време на частичните пралаи или обновления на планетата, или слънчевата система, Величайшите Същества (Стълбата на Иаков), колективно представляващи Космическия Разум и Творящото Начало, са на стража и планират бъдещия цикъл на живота в слънчевата система или на планетата, а после Самите Те са главни Изпълнители на тези предначертания. Откъде идват всички легенди за Пантеона на Боговете, или Аватарите и Бого-човеците? Йерархичното Начало е космически закон, водещ принцип, затова има и Висше Духовно Същество или Йерарх, поемащ върху себе си отговорността за целия Цикъл или за една или друга Манвантара. В човешката представа такъв Височайши Дух се слива с Образа на личностния Бог и дори Вселенския Бог.

151

Относно психичната енергия ще Ви цитирам пасаж от книгата “Аум”. “Навярно неведнъж ще ви попитат, как да се развива психичната енергия и как да се познае ползата от нея. Достатъчно е казано, че сърцето, устремено към висше качество на целия живот ще бъде проводник на психична енергия. Никаква насилствена условна подвижност не е полезна за проявлението на сърдечната дейност. Сърцето е най-независимият орган, може да му се даде свобода за добро и то ще побърза да се изпълни с енергия. Само дружното общуване може да даде плодовете на обединената енергия, стига да се разбере какво е съгласие.”

Съветвайте Вашите ученици да се стремят към по-доброто качество на всичко, на целия живот. Това ще бъде най-успешното натрупване на психична енергия.

Чувствознанието по-рано се е наричало интуиция. Чувствознанието се образува от наслоенията в предишните животи и се пази в “чашата”. Затова то не е просто знание, а чувствознание, защото цялото знание, което получаваме, преди всичко се основава на чувството. Особено ярко е изразено това при всички трансцендентни преживявания. Чувствознанието се пробужда с усилването на действието на психичната енергия. Както виждате, всичко се преплита във взаимно сътрудничество и всичко зависи едно от друго.

6.07.1937 г.Сега на Вашите въпроси. Самоубийците обикновено се намират в слоевете, най-близки до земята,

защото магнитното привличане на техните енергии към Земята още не е било изживяно. Тяхното етерно, или низше астрално тяло особено силно ги приобщава към земните усещания. Само при изключително високите духове тази низша обвивка се разтваря още приживе. За такова преобразяване помага ясното съзнание. Разбира се, сферата, най-близка до Земята, е много тежка, но ако приживе духът, макар и понякога се е стремил към Светлината, то и тук, ако съумее да концентрира и насочи волята си, той може да открие въздействието на Висшите Сили и с Тяхна помощ да подобри положението си. Но повечето самоубийци никога не са мислили за надземните светове и затова не могат да разберат какво е станало с тях. Ако съзнанието приживе е било объркано, то разбира се, този смут се усилва още повече след разединението с физическата обвивка. Съзнанието и неговото висше качество - психичната енергия - трябва да бъдат много ясни и дейни при земния живот, за да могат впечатленията или отлагането на енергии да се запечатат в центровете на тънката обвивка, иначе при смяната на обвивките човешката същност пребивава в тънкия свят в полусънно състояние.

Психичната енергия е напълно необходима при прехода или смяната на едно състояние с друго. Нашата психична енергия ни носи в сферата, съответстваща на нашите натрупвания и колкото по-силно е било предсмъртното устремление на духа, толкова по-високо той може да се издигне. Ако основният запас и качество на неговата психична енергия не му позволи да се задържи във висшата сфера, където го е изстрелял последният мощен порив, то все пак той завинаги ще съхрани спомена за възторга на духа, пребивавал в сфера, съответстваща на духовните му постижения. Ето защо в древността така са се грижили последните минути на Земята да бъдат радостни и устремени към Прекрасното. А нещастните самоубийци пресичат в себе си всяко течение на психичната енергия. Отчаянието, тласкащо ги към извършването на такова безумие, предизвиква пълен отлив на психична енергия и те остават във властта на земното привличане. Мъката и страданията им ще продължават, докато настъпи часът на естествената им смърт. В изключителни случаи, когато съзнанието само временно е било затъмнено от тежко стечение на обстоятелства, тези нещастници, спомняйки си за Светлината, могат да намерят в себе си достатъчно силна воля, за да се обърнат към Висшата Помощ и да се устремят към изкупление. Затова искрената сърдечна молитва към Светлите Сили да помогнат на такива нещастници не остава без отговор, при условие, разбира се, че те сами се стремят да се извисят духом.

Разбира се, низшите същности сред самоубийците могат да се пробват във всякакви ексцесии. И вампиризмът далеч не е рядко явление. Неизживяните, нетрансмутирани енергии ги привличат с особена сила към земните усещания.

Всичко, казано в “Чаша на Изтока”, е истина. Отделянето на монадата е загуба на спомена за личността, но не и на индивидуалността. Но окончателното разединение на монадата с другите принципи на човека е страшно нещо, най-лошото, което може да се случи, защото това забавя

152

еволюцията на индивидуалността с много, много хилядолетия. На такава монада й предстои отново да си строи вместилище или проводник, преминавайки през всички низши форми.

Вие искате да знаете за смъртта, или по-точно за смяната на състоянието. Но в книгите на “Живата Етика” има толкова указания, кое от тях не разбирате? Ще повторя още веднъж. Следва твърдо да се запомни, че качеството и размерите на нашето земно състояние обуславят и яснотата на нашето съзнание в тънкия свят. Това, което не е осъзнато тук, няма да бъде осъзнато и там. Сънните съзнания си остават такива и в тънкия свят. Ние придобиваме нови енергии за трансмутирането им в знание само тук, на Земята, затова е така важен всеки устрем към знанието, всяко натрупване.

И така, ако в нашето Ego не е бил заложен неукротимият устрем към познание тук, на Земята, то откъде ще се появи той в тънкия свят? Там царства мислетворчеството, или духотворчеството. Но лесно ли е такова мислетворчество? За целта трябва да се научим да мислим на Земята. Невъзможно е да се придобият в тънкия свят онези качества, които сме пренебрегвали в земните си животи. След всичко казано на Вас вероятно ще Ви стане ясна основната и решаваща роля на изтънчената психична енергия при всички смени на обвивките.

19.07.1937 г.“Внимателно да заобиколим насмолените възли на съдбата и да покрием течението на кармата с

леда на разбирането.” Вие не схващате значението на тези думи, а за мен то е толкова ясно. При кармичните срещи нашата подобрена същност може да ни помогне да разпознаем стария длъжник или кредитор и именно чувствознанието ще ни подскаже да проявим будност и съответните действия. Но, разбира се, в повечето случаи невнимателното докосване до яркото минало завладява човека и той отново и отново се отдава на едни или други чувства, утежнявайки старата си карма, която ще продължи да се влачи след него в течение на много животи.

Течението на кармата може да се покрие с леда на разбирането или, с други думи, да се спре или дори да се прекрати нейното действие. И това е възможно чрез преобразяването на нашата същност и приближаването ни до Йерархията на Светлината. Именно Йерархията на Светлината помага на ученика да се ориентира в житейските срещи и той вече не позволява на кармичните спомени да овладяват чувствата му.

“Но пазете се да не разрушите този покров с неразумност или свирепост, забранена на Нашия Щит.” Ако Висшият Йерарх ни е обяснил смисъла на срещата, а ние, след като не сме в състояние да се справим с нашите чувства, им дадем пълна свобода в една или друга посока, т. е. в смисъл на безразсъдно даване и самоотдаване или в прояви на жестокост, то неизбежно ще си навлечем нова, още по-горчива карма и така ще се лишим може би за дълги векове от приближаването до Вел. Учители. Не може човек, обременен с карма, да бъде приближен. Той може да получи подкрепа, но приближаването е нещо съвсем друго.

Не бива да се мисли също, че Висшите Сили ни изпращат изпитания. Самият живот е богат на такива. И, разбира се, най-опасните изпитания са онези, които се коренят в миналите животи. Изпитанията, налагани от Великите Учители, са наблюдения върху находчивостта и отношението на изпитвания ученик към всички жизнени проявления и често към твърде незначителни на вид, разбира се, в нашата ограничена земна представа за малко и голямо.

“Ако световете са подложени на изпитание, то и всяка тяхна частица е на изпитание. Възможно е някой да се ужаси от подобно положение. Но само недомислието може да попречи да се приветства закона на еволюцията. Непрестанното движение може да бъде обикнато с разширяване на съзнанието. Нима е по-добре да се пребивава в неизменната тъмница на грешките и заблужденията? Напротив, много по-радостно е да се усеща постоянното изпитание, което поражда чувство за отговорност. При всяко сътрудничество по пътя към Братството отговорността ще бъде основа за напредък.”

Но мнозина ли разбират какво е отговорност? Най-свещената отговорност те често са готови да разглеждат като огромно насилие над тяхната свобода.

Радвам се на Вашия бодър дух. Успешно преминалият страшен облак Ви е помогнал да надникнете в дълбините на Вашето същество, сега Вие ще бъдете по-добре въоръжен за следващи срещи. Те няма да Ви заварят неподготвен и Вашето сърце ще бъде на стража. Помните ли, аз Ви писах,

153

че разпознаването на ликовете е едно от главните знания, необходими по пътя. То е твърде тежко и носи много горчиви минути, но трябва да закалите своето мъжество и воля и да дисциплинирате поривите на чувствата.

Трябва да умеем да посрещаме всеки новодошъл като неизвестното в задачата и в същото време да не допуснем престъпно презрение и равнодушие. През целия си живот, на всяка крачка ние се срещаме с противоположности и трябва да умеем да ги съвместяваме. Науката за съвместяването на противоположностите и намирането на равновесие е великата Дисциплина, която всеки преминава по пътя към Братството.

Суров е пътят на приближаване към Братството. Земните радости ни оставят. На тяхно място обаче идват други радости, много по-високи и дълбоки, но до тях трябва да се дорасте. Радостта от близостта на Бялото Братство. Радостта от възможността за сътрудничество с Тях. Радостта от постоянното разширяване и задълбочаване на разбирането за живота и действащите космически закони. Не е малка също радостта, получавана от съзвучните сърца на най-близките приятели и сътрудници.

“Ако хората осъзнаеха в какво видимо и невидимо сътрудничество могат да участват. Ако хората осъзнаеха как могат да умножат силите си в сътрудничество с Братството. Ако те поне за миг помислеха за сътрудничеството, което винаги може да бъде проявено. Но хората не само не се приближават в мислите си към Братството, за тях дори мисълта за Братството е смешна.

Всеки може да приложи своята сила всеки миг, стига само да си представи, че във висините постоянно се трудят в помощ на човечеството. Дори само тази мисъл ще предизвика прилив на енергия. Тя ще издигне съзнанието към служене на човечеството. Тя ще подскаже, че е възможна любов към човечеството. В земните условия често е трудно да си представим възможността за такава любов. Но нека мисълта за съществуването на Братството помогне на сърцето да се разтвори. Тогава сътрудничеството ще бъде не задължение, а РАДОСТ. И капките пот, и свещените болки ще бъдат венец на познанието.

Да не приемаме тези думи като нещо отвлечено, защото такова отрицание ще затвори най-доброто вместилище - сърцето. Всяка трудова капка пот, всяка болка за човечеството живее в сърцето. Слава на сърцето, което вместява.”

Ще завърша моето писмо с РАДОСТТА от великото сътрудничество. Нека Ви бъде светло и радостно. Вървете по пътя на великото служене на човечеството и навсякъде и към всичко прилагайте мерките на висшия път, именно, не изпускайте великата СЪИЗМЕРИМОСТ.

31.07. 1937 г.Получихме Вашите обемисти послания с фотографията, благодарим за едното и за другото.

Вашето описание на ситуацията в различните групировки и слоеве на обществото в много отношения съвпада с това, което сме чували от други източници. Също и нашето лично усещане отдавна вече ни подсказва цялото, наблюдавано от Вас неблагополучие. Ще кажа откровено, съжалявам, че в споменатата от Вас група се четат и обсъждат книгите на “Живата Етика”. Ако тази група се състои от съзнания, които са още на стъпалото, когато се изключват един друг, то наистина не е следвало да се внасят там кн. на Учението. Нима могат да се изучават “Основите на Етиката” в атмосферата на недоверие, раздразнение и дори открита враждебност! Учението и великите понятия трябва да се пазят от кощунство, затова много Ви моля да оставите Учението, ако то говори на Вашето сърце, за себе си и да обменяте мисли по повод прочетеното само с предани приятели. Учението се разпространява по неизповедими пътища. От всички краища на света летят към нас и нашите приятели вести от съзвучни и горещи сърца, тъй че защо да се обременяваме с невъзприемащи съзнания? Не е ли по-полезно да отдадем време и сили на истински нуждаещите се от думата на Светлината? Ние никого не възнамеряваме да убеждаваме и приемаме само дошлите доброволно. Нека всеки следва пътя, който му е най-близък.

На Вашия въпрос - защо Великите Учители не посочат многото грешки, които са станали и стават? - ще отговоря с параграф от “Огненият Свят”:

14. “Ще попитат - защо не спираме лъжеизточниците? Защо не посочваме онези, които изопачават посланията? Отговорете - ако насилствено се спре течението, по което върви човечеството, то фанатизмът би преминал в зверство. Така злата свободна воля тече като лава, поглъщаща в историята

154

онези, които се опълчват срещу Благото. Човечеството не може насилствено да бъде поведено по праведния път, всички тънки енергии могат да се възприемат само с огнено съзнание. Търпимостта наистина е съдба на огненото съзнание.

Разбира се, навсякъде трябва да се очистват мръсните наслоения и съдба на огненото съзнание е очистването на аналите на пространството. Сред камарите човешки писания трябва да се отбележат онези пагубни страници, които са затлачили дори умовете на нелоши хора. Така по пътя към Огнения Свят трябва да се разбере великото значение на възприемането на висшите енергии и тънките послания.” Препрочетете и параграфи 11, 12 и 15.

Вие питате - защо Вел. Уч. не посочат значението на Новото Учение? Но Те го посочват на онези, които могат да възприемат. За това е нужно открито съзнание. Вникнете по-дълбоко в Учението и много неща ще Ви се изяснят. Всеки въпрос е осветен от много страни.

Да, Учението на Живата Етика е основано на почитането на Йерархията на Светлината, на признаването на високия авторитет на Учителите. И колкото по-голям е духът, толкова по-широко и по-високо разбира той великия закон на Йерархията. Няма да се изморя да повтарям - принципът на Йерархията е космически закон. Цялата Вселена е наситена и съществува, и се крепи само на този принцип. Всяка форма във Вселената има в основата си ядро, всеки център на устремление живее на принципа на Йерархията. В Космоса низшето се подчинява на висшето. На това се основава еволюцията. В книгите на Учението е казано: “От всички водещи принципи принципът на Йерархията е най-мощният. Всяка промяна се твори от принципа на Йерархията. Къде може да се насочи духът без Водещата Ръка? Накъде може да се насочи окото и да се обърне сърцето без Йерархията?… Зърното на духа се насища с космическия лъч на Йерарха…” Признак за принадлежността към шестата раса ще бъде именно приемането на закона за Висшето Водачество, признаването на Йерархията в целия й обем.

Оставете хората на собственото им неограничено водачество и застрашаващата ги инволюция незабавно ще предяви правата си. Сега на Запад хората особено се противопоставят на всякакви авторитети и треперят над своята индивидуалност, каквато в повечето случаи не притежават, тъй като живеят в оковите на предубежденията, предразсъдъците, атавизма и невежеството. При повечето знанията на духа са минимални и те прекарват живота си, водени от гласа на низшата самост, приеман от тях за висша интуиция. Нима вече не сме свидетели на последиците от такива безумия?

Аз вече се изказах за виденията и сцените на посвещения, изложени в някои книги, и нямам намерение да се отказвам от думите си. Няма нищо по-кощунствено от твърдението, че силата на тайнствата е толкова мощна, че нравственото равнище на свещеника е без значение, стига формулите да бъдат точно изпълнени и да се съблюдава приемствеността на посвещението!!!

“Наистина, свръхтънкото може да бъде възприето само от свръхтънко, при действието на свръхтънките енергии е нужна пълна хармония или съответствие. От мръсното не можеш да направиш чисто. Нечистият служител не може да извърши чисто действие. И най-утвърденият ритуал няма да освободи служителя от нечисто мислене. Мнозина грешат, предполагайки, че външният ритуал ще покрие вътрешната мерзост. Без очистване на съзнанието и съответните добри дела никакви тайнства няма да помогнат на никого и в нищо. Трябва да се запомни, че всичко е само в съзнанието.” Разширеното и очистено съзнание е панацея и сезам за всичко. Да оставим също разказите за всякакви тържества и посвещения, на които са присъствали едни или други лица на тяхната лична отговорност.

Разбира се, Вие сте прав, че на хората не им е лесно да се ориентират в изобилието от новопоявили се самозвани адепти, но нали за това са дадени чрез Е. П. Бл. основите на Учението на Бял. Братство, само че кой си е направил труда да ги изучи? Всички предпочетоха облекчените и удобни интерпретации, вместо да насочат вниманието си към основните Завети. Твърдя, че Е. П. Бл. е била единствената пратеничка на Бялото Братство и само тя е ЗНАЕЛА. След нея Учителят Ил. е дал забележително Учение чрез Франчиа Ла ДЮ. Но колцина са чували за него? Защо то се премълчава от някои теософски групи? Защо онези, които се представят за посланици на Бял. Братство и за учители, принадлежащи към Слънчевата Йерархия (?!), никъде не споменават за това явление?

Сега се дава Океана на Учението на “Живата Етика”, изучавайки го, човек ще бъде въоръжен в по-нататъшния си път, защото съзнанието му ще се разшири и разпознаването ще го съпътства в живота. Но колко хора вече са се опълчили срещу него! И тъй като всяко Учение е трябвало да се появява на

155

света сред крясъците на враговете, за да му обърне човечеството внимание и да не го забрави, то и ние ще наблюдаваме действието на този закон, свидетелство за ниската степен на развитие на нашето земно човечество. Джиновете още дълго ще строят храмове и ще даряват хората с нови Богове. Разпъването на Иисус Хр. даде на света нов Бог, нова религия.

Вие питате, как така високият дух може да се занимава с измама, представяйки се за Учител от Бялото Братство? Разбира се, нито един висок дух няма да се занимава с измама, но преди всичко трябва да се установи критерият за определяне на Уч. от Бял. Бр.? Земният критерий твърде много се различава от надземния, или висшия критерий. Лъжесветостта и сладникавата, често лицемерна доброта не са признак за величие на духа. По-точно е да се съди за висотата на духа по неговата търпимост, вместяване и великодушие, а също по действеното противене на злото.

Удивително е човешкото съзнание! То е готово да повярва на всеки самообявил се и с нищо не потвърден земен авторитет, поднесъл вест, получена уж от Висш Източник. Но когато тази вест се окаже празен звук, никой от повярвалите не се сеща да уличи този, който я е предал, а бърза да обвини Висшия Източник! Още веднъж ще попитам - защо трябва да се търсят грешки в указанията, идващи уж от Вел. Уч., а да не се потърсят те в джоба на онези, които ги предават?

Да, може да се посочи как хората са смятали Великите Братя на човечеството за тъмни сили. Могат да се изброят най-ужасните бедствия, които са Им били приписвани. Как са Ги обвинявали в насилие и заплахи. Особено настойчиви са били нежелаещите да слушат Тяхното Слово. Хората са стигнали до такава лъжа и кощунство, да казват, че Великите Братя отричали Христос! Може ли да се вярва на такова кощунство? И все пак много служители на тъмата са готови да сеят и такива клевети, само и само да разединяват. Но всеки, който познава структурата и състава на Братството, ще се ужаси от такава клевета. Обикновено клеветата е признак на невежество, но възрастните не се гнусят да повтарят явни лъжи. Би могло да се каже - засрамете се, невежи! Засрамете се, носители на разединението!

“Попитайте себе си - не греша ли? Но невежите не могат да грешат, защото те живеят в грешки и следователно вече не могат да изпаднат в тях.” Разбира се, и грешките са били приписвани на Вел. Бр. по свое усмотрение. Изпитайте такива хулители и отрицатели и ще се убедите, че тяхното отрицание се основава на невежество. Обикновено онези, които не виждат новото, не познават и старото. Наблюдателният проницателен ум може да види новото във всяко обичайно явление, но тази привилегия се дава на открития и неотрицаващ ум. Във всяка епоха се открояват понятия, необходими за следващото стъпало на еволюцията и тъкмо тези понятия са подчертани в книгите на “Живата Етика” - Сътрудничеството или Кооперацията, Женското Движение, значението на Мисълта и изучаването на Психичната Енергия. Най-добрите и възприемчиви умове вече са съзвучни с тези вибрации и ние сме щастливи да отбележим това.

Огънят и психичната енергия са неделими, защото последната е качество на огъня. Психичната енергия е всеначална енергия.

Вярно е също, че за правилното усвояване на учението е необходимо вътрешно осъзнаване. Разбира се, когато съзнанието е открито и свободно от предубеждения и всякакъв атавизъм, то възприятието значително се облекчава. Но в повечето случаи именно хората, подвластни на предубеждения, най-много изтъкват необходимостта от свободно възприятие, без да забелязват своята обвързаност, само от страх да не признаят нечий авторитет. Именно в този страх се крият ограничението и поробването. Свободният ум не се страхува от поробване, защото той е винаги открит за нови натрупвания.

Разбира се, всички съществуващи учения, религии и философски системи, както и Учението на “Живата Етика”, са дошли от Изтока или са отглас на източната мисъл. Нека назоват една самостоятелна западна философия или религия. Та нали и християнството е дошло от Изтока, и Христос е бил азиатец!

Онези, които отказват да признаят съществуването на Бялото Братство, се отказват от най-великата идея и висша красота, до която някога се е издигала човешката мисъл. Бял. Братство е мечта на човечеството, твърдина на знанието и съкровищница на животодаряваща енергия. Наистина само на тези Крепители се държи светът и неговото човечество!

156

Онзи, който пита какво е отношението на В. Уч. К. Х. към Учението “Живата Етика”, явно не си представя какво е Бял. Братство. Нима е възможно един Брат да отхвърля Учението, давано от друг Брат? Хората наистина дори не вместяват смисъла на понятието Братство! Ние приветстваме онези, които смятат за свой Учител само Христос, както и последователите на Лао-Дзъ, Конфуций, Буда, Кришна, Зороастър, Майтрейя. Но ще ги помолим наистина да изучат Учението на Иисус Хр. и да го прилагат в живота, тогава разединението ще е невъзможно, защото наистина всички велики Завети идват от Единен Източник. Спомняте си казаното в Учението: “Ако попитат - кой е по-голям, Буда или Христос? Отговорете - невъзможно е да се измерят далечните светове, можем само да се възхищаваме от красотата им.”

Спомням си един характерен случай по нашите места. Мюсюлманин помолил да му дадат Евангелието, за да се запознае с християнското учение. След като го прочел, той учудено казал: “Аз прочетох внимателно Евангелията, но не намерих в тях нищо, което да отговаря на съвременното християнство!” Именно това трябва да имат предвид желаещите да следват истинското Учение на Иисус Христос.

Попитайте също онези, които се обиждат, че настъпващата епоха е наречена епоха на Майтрейя, а не на Христос, разбират ли те изобщо значението на тези Имена? Ако знаеха повече, не биха се обиждали. Новата епоха ще бъде под лъчите на Трима Владици - Майтрейя, Буда и Христос. Още веднъж съжаляваме, че всички обидени толкова слабо познават основите, дадени чрез Е. П. Бл. Впрочем, мнозина от тях не биха могли да ги осмислят и биха кощунствали още по-лошо. У някои хора атавизмът е особено силен. Умът им все не може да тръгне по нов път, старите коловози спират всеки напредък, но те не го забелязват. А предвидливо наденатите вековни наочници, под формата на всевъзможни догми и забрани, са ги отучили от широкия хоризонт. Ето защо процесът на еволюция е толкова бавен, космическото равновесие е нарушено и се налага човечеството да плаща за своята изостаналост, преживявайки страшни сътресения и революции.

На всички, които се събират, не за да се запознаят честно с преподадените високи завети, а само за да критикуват, могат да се цитират следните думи от Учението:

“Съветът да се укрепва единението не е само нравствено поучение. Разединението е най-отвратително разногласие. Нищо не поразява така пространството, както дисонансът, и когато хората са преизпълнени със злобни разногласия, незабавно се причиняват разрушителни опустошения в пространството. Такива хора вредят не само на себе си, но създават и пространствена карма, въвличайки в нея много себеподобни. Ужасно е да се бориш с такъв новороден хаос. Хората, внасящи разединение, се наричат създатели на хаоса. Тежки са последиците от такива злобни хулители. Борбата с тях е по-тежка от стълкновението с някои пространствени течения. Навсякъде, където се срещаме със свободната воля на човека, тя причинява невероятна загуба на енергия. Мощта на свободната воля е огромна. Тя се равнява на най-мощните енергии. В злобата си хората могат да разрушат слоевете на Астрала. Колко усилия на опитни тъкачи ще са нужни, за да се излекуват тези рани на пространството! Ние трябва да се борим срещу разединението. Не песнопения в съпровод на арфи, а труд и борба.”

Що се отнася до главните букви в местоименията, срещани в книгите на Учението, вината е моя, ако това изобщо е вина, защото аз ги поставям от най-дълбока почит и любов към Великите Образи и Висшите Понятия. Мога да потвърдя, че в собственоръчните писма на Великите Учители такива главни букви не се срещат. Но що за бисер е твърдението на някой си пратеник, че “употребата на главна буква в местоимение не си е позволявал дори Самият Христос(!!)”. Какво е това - диво и грубо невежество или просто нагла оценка на аудиторията, седяща пред него? На този невежа би следвало да се възрази, че мъдростта и любовта са синоними в представата на всеки културен човек. Но любовта без мъдрост е просто диагноза за лудница. Нима се намират хора, които спокойно слушат нелепостите на този пратеник?

Сега за друго. Разбира се, защитата на родината е пряк дълг на всеки човек. И благо за воина на страната, която не напада. Защитата на родината изисква различни средства и предпазни мерки, това никой не може да отрече. Но трябва да се стараем по възможност да избягваме средствата за масово унищожение, като например газовете, които намаляват жизнеспособността на цялата планета. За престъпното безумие на завоевателите няма никакво оправдание. Онези, които тласкат целия свят към

157

изобретяване единствено на средства за отвратителни разрушения и престъпления, наистина не заслужават да се наричат хора.

Но докато човечеството не осъзнае своето място и предназначение в Космоса, докато не бъдат приети законът за превъплъщението, законът за кармата и не бъде усвоена взаимозависимостта на всичко съществуващо и съответната велика отговорност на човека; докато не бъдат осъзнати надземните светове и възприета Йерархията на Светлината; докато мисълта не получи признание като главен двигател и духовният синтез не заеме водещото си място в живота на държавата, мирът, свободата и щастието на човека няма да бъдат постигнати и великото служене на общото благо ще си остане в рамките на отвлеченото. Но човешкият дух няма да нададе вик и няма да обърне взор към висшето Водачество, докато не мине през всички ужаси на бедствията и катаклизмите, предизвикани от собственото му безумие. Именно в безумието на това страшно разединение и нетърпимост и в отказа да бъдат приети новите висши енергии, насочващи целия свят към следващите стъпала на еволюцията, трябва да се търси космическата причина и смисъла на всички сътресения, периодично връхлитащи нашата злощастна планета.

Да се надяваме, че настъпващата епоха, с особените съчетания на космическите лъчи, ще донесе ново пробуждане на съзнанието и новото поколение ще осъзнае цялата престъпност на онези, които тласкат човечеството към самоунищожение - не само с оръдия и газове, но най-вече с разединение и недопустими злобни и убийствени мисловни пратки. Защото убийствата със злобни пратки са много повече, отколкото с оръдия. Но и тази истина е още недостъпна за човечеството.

Мисля, че осветлих по-голямата част от Вашите въпроси. Отговорите и възраженията Ви са правилни. Като се запознаете още по-добре с Учението, ще намерите отговор на всички въпроси, които Ви се поставят, още повече, че отрицаващите в повечето случаи са стереотипни.

В заключение ще кажа - не мисионерствайте, не приканвайте, а посрещайте сърдечно искрено търсещите души. Всяко натрапване ще донесе само най-голяма вреда.

Разбирам, че книгата “Основи на Новия Мироглед” не се е харесала на всички - не е съвсем приятно да те настъпват по мазолите.

Ще завърша дългото си послание с пожеланието бодро и мъжествено да преминавате жизнения си път, като го облекчавате, прилагайки във всекидневието заветите на Учението.

9.08.1937 г.С голям интерес прочетох Вашия реферат за Женския Въпрос в Новата Епоха. Вашата идея да

проследите исторически как са се отнасяли към този въпрос великите Основатели на религии и философски школи, а после да покажете, как с течение на времето и падането на културата тези завети все повече са били изопачавани - е много добра и, разбира се, на този исторически обзор следва да се посветят няколко страници, но аз не бих Ви съветвала да се основавате на трудовете на Шюре. Този автор има много трогателни страници и дори проблясъци на велика истина, но фантазията го увлича далеч отвъд пределите на историческата достоверност. Затова, за съжаление, се налага да отнесем трудовете му към категорията на другите подобни рапсодии на Сент-Ив Д`Алвайдер. Често цитираният от него Фабр Д`Оливие също е страдал от излишък на въображение за сметка на историческата правда.

Вие питате за друидите. Друидите са масони от най-дълбока древност. Достоверността на сведенията за това високо учение, намерени у гръцките класици, нараства със задълбочаването в най-древните епохи, т. е. колкото е по-древно свидетелството, толкова по-близко е до истината. Начело на друидите е стояла жена, наречена Майка на друидите.

Крайно неоснователни са сведенията, които Шюре дава за Рама, героя от индуската епична поема Рамаяна. Рама е най-чист потомък на древната Ариаварта, цар от страната Айодхя и никога не е напускал Индия. Арийците индуси дълго преди Рама са дошли от степите на Средна Азия и през Афган са се спуснали в долините на Индия. Така че, Рама не е бил друид и не е имал никакво отношение към келтите.

Погрешно е също сведението, че Кришна е утвърждавал браманизма. Всички Велики Учители са принадлежали към кастата на кшатриите, смятана в древността за най-висока. Съществуват много предания, в които именно брамините са идвали да се учат от кшатриите, а не обратното. Едва с

158

падането на високия доблестен дух у народите, населяващи древната Ариаварта, брамините заграбили властта в свои ръце. Тежък е бил и продължава да бъде този завоевателски приоритет за Индия.

Кришна също е от царски род, самият той е бил цар и цялото Му Учение е проникнато от благороден мъжествен дух, чиято кулминация е прекрасна поема, посветена на великата Битка на Полето Курукшетра. Всички легенди за Кришна като за пастир, който прекарва времето си в танци и свирене на свирка в компанията на пастири и пастирки, са родени по-късно от народната фантазия, като началото са поставили племената от дравидски произход. Дравидите принадлежат към четвъртата раса и в съкровеното учение има намеци, че баските са потомци на племената на дравидите, преселили се в Европа. Също и циганите могат да смятат за своя родина Индия, от която са били прогонени.

Рама - ариецът, се сражавал с потомците на атлантите от остров Ланка и негови съюзници били воинствените племена на дравидите, сред които маймуните били на голяма почит. Тази почит е отглас от древното знание за произхода на антропоморфната маймуна от човека. Затова в народното творчество това знание се е преплело с фантазията и Хануман, водачът на дравидите, е получил маймунски облик.

Съветвам Ви да бъдете много внимателен, когато използвате сведения от трудовете на Шюре. Книгите му могат да стимулират много съзнания, но после трябва да се прояви разпознаване и да се отхвърлят украшенията на човешката фантазия, отстъпващи по красота пред великата действителност. Също и Мойсей не е бил египтянин, а евреин и не е могъл да бъде враг на жените, защото е бил посветен. Цитираното за Питагор можете да оставите.

Не съм съгласна с твърдението Ви, че мъжкото начало има по-дълбоко знание за живота. Трагедията на живота засяга жените повече от мъжете, а ние знаем, че страданията са велик учител. Също да не умаляваме и женските способности или дарования. Дайте на жената нужното образование и възможността да участва непосредствено в строителството на живота и жената няма да отстъпи по здрав разум на силното начало. Геният, според определението на един мислител, е една трета способност и две трети упорит и системен труд. Чудесата на гения винаги са били чудеса на труда, но онова, което в очите на другите е тежък труд, за гения винаги е радост. Затова там, където необходимите за такъв труд условия са били налице, жената не е отстъпвала в своите постижения на силния пол. Сега вече няколко изтъкнати учени се изказаха определено, че няма никакви основания да се смята, че умствените способности на жената са по-ниски от способностите на мъжа. Разсъждавайки логично, така и трябва да бъде, защото духът няма пол, полът принадлежи на света на формите. Затова умаляването е признак на невежество. За всички, които умаляват по този начин, ще цитираме отговора на една ученичка на Буда на въпроса “как е могла тя с женския си ограничен ум да постигне знанието и условията (на Нирвана), трудно постижими за мъдреците?” Тя казала: “Когато сърцето е успокоено, когато съзнанието се разтваря, тогава виждаш истината. Но ако някой помисли - аз съм жена или аз съм мъж, или аз съм едно или друго, нека Мара се занимава с него. Дверите на Безсмъртието са отворени за всички същества. Който има уши, нека да дойде, да слуша Учението - и да вярва.”

Женският организъм се явява синтез, затова жената притежава всички космически енергии и в голяма степен именно творческа енергия. Затова е неправилно да се смята, че жената е лишена от самостоятелна творческа сила, просто за развитието на всяка способност са необходими постоянни упражнения и подходящи условия. Между впрочем, полетите към далечните светове са прерогатив на жената. Може би затова толкова жени се устремяват сега към авиацията.

Във всички области на науката, изкуството, общественото строителство и управление, жената е показала, че когато условията са благоприятни, тя може да достигне най-големи висоти. Сред изредените от Вас женски образи би следвало да се спомене и гениалната математичка София Ковалевска, нейният облик ми е неизразимо близък. Френската Академия на Науките й присъжда наградата Борден на конкурс, в който вземат участие всички светила на математиката. Задачата, предложена на конкурса, била: “Да се усъвършенства в един важен пункт теорията за движение на плътно тяло около неподвижна точка”. Тази задача вече била предлагана преди това от Берлинската Академия в течение на шест години, но без успех. Решението на Ковалевска било толкова блестящо, че сумата на наградата била удвоена, за да се подчерате необикновената й заслуга пред науката. Ковалевска умира на четирийсет и една години през 1891-ва, достигнала върха на известността си и

159

получила признание дори в своята страна, в Русия. Била е избрана за член на СПб Академия на Науките. При това да не забравяме всички трудности, които й се наложило да преодолява. Защото жените не били допускани в университети и тя е трябвало да изучава своя предмет в Хайделберг и Берлин като частна ученичка под ръководството на местни светила. През 1874 г. университетът в Гьотинген я удостоява със званието доктор in absentia за трите изпратени от нея дисертации, едната от които, отнасяща се до теорията на “частичните диференциални уравнения” е сред най-бележитите й трудове. Но освен изключителните си математически способности, тя е и писателка. Нейните романи “Нихилистката Вера Воронцова”, “Сестри Раевски” и автобиографията й, за съжаление, останала незавършена, свидетелстват за голям литературен талант. Да не забравяме и гениалната Ел. П. Блаватска, още не получила достойното си признание. Също и Мария Кюри-Склодовска, дъщеря й продължава сега изследванията на майка си и е постигнала забележителни резултати. А колко талантливи артистки, художнички, поетеси е имало и има сред всички националности! Обликът на испанката св. Тереза не стои по-ниско от св. Франциск Ас. Да си спомним и древните времена - въпреки че мъжкият егоизъм винаги се е стараел да потъпква женските постижения, все пак са се намирали светли умове, които не се поддавали на тази срамна слабост. Да си спомним и оклеветения облик на Аспазия. Сократ я е наричал свой учител и великият Платон достойно я е споменал в своите съчинения. Така и управлението на жената-фараон Хаштепсут по количеството проведени от нея благи реформи е превъзхождало много фараони. Не е ли подготвила тъкмо тя с мъдрото си управление победата на Тутмес III?

Според Съкровеното Учение падението на човечеството е започнало с принизяването на женското начало. Затова с настъпването на Епохата на Майката на Света жената трябва да осъзнае, че в нея са заключени всички сили и ако тя отхвърли вековната хипноза за уж извечната си подчиненост и умствена слабост, и се заеме всестранно с образованието си, то в сътрудничество с мъжкото начало тя ще създаде един нов, по-добър свят. Необходимо е самата жена да опровергае недостойното и дълбоко невежо твърдение, че жената се явява само пасивно, възприемащо начало и затова тя не може самостоятелно да твори. В целия Космос няма пасивно начало. Във веригата на съзиданието всяко явление последователно става относително пасивно или активно, даващо или приемащо. Космосът утвърждава величието на творческото начало у жената. Жената е олицетворение на Природата и не човекът учи Природата, а Природата учи човека. Затова нека жените осъзнаят цялото величие на своето начало и да се устремят към знание. Там, където има знание, има и мощ. Най-древните предания приписват именно на жената ролята на пазителка на съкровеното знание, затова нека тя си спомни своята оклеветена прародителка Ева, да се вслуша отново в гласа на своята интуиция и не само да вкуси, но и да насади колкото може повече ябълки на познанието на доброто и злото. И както някога тя е лишила Адам от тъпото безсмислено блаженство, нека и сега го изведе на широкия простор, за величествена битка с хаоса на невежеството, в името на своите божествени права.

В заключение искам да кажа, че жените трябва незабавно да пристъпят към самоусъвършенстване във всички посоки, а това не става за миг. Много неща трябва да изживеем ние, жените, и преди всичко да започнем да възпитаваме у себе си съзнанието за своето достойнство и мъжествено да се научим да се опираме на своите сили и знание, за да се приобщим и приемем своята отговорност във великото строителство за общото благо.

16.08.1937 г.Колко често, обръщайки се назад, изпитваме срам и съжаление, че поредната житейска подробност

е могла така да ни огорчи или разтревожи. Нека дадем на нашето сърце дотолкова да се утвърди по избрания Път, че никакви колебания у тези, които ни заобикалят да не могат да нарушат равновесието ни. Това не означава да се учим на равнодушие, а просто измества фокуса на внимание. Всички чувства на приелия със сърцето си великото служене трябва да бъдат подчинени на главния устрем. Лек е пътят на сърцето и по сребърната нишка непрестанно тече токът на мъжеството и радостта. Само в сърцето, това “слънце на слънцата”, са всички наши постижения и цялото ни щастие. Щастието, изпитвано при запалването на огньовете на сърцето, превишава озарението, получавано от събуждането на кундалини. Но, както казват всички познавачи на йога, най-трудното постижение е запалването на огньовете на

160

сърцето, защото за целта сърцето трябва да бъде очистено от всички обременяващи мисли. Съветвайте всички да следят живота на сърцето си. Нека не допускат лоши мисли. Една лоша мисъл може да зачеркне труда на много години.

Сега изпращаме много мисли към предполагаемия Конгрес. Нека бъде заложен първият камък на обединението за бъдещи съвместни широки културни изяви. Всичко най-високо и достойно подобава там, където се залагат Основите на Учението на Живота, Културата и Красотата.

Колкото по-издигнат е човек, толкова по-скоро ще се отзове той на всичко светло. Малките съзнания нямат хоризонт и често е почти невъзможно да ги накараш да излязат от курника. Тъжно е, когато малки съзнания заемат високи постове. Тези малки съзнания се делят на два вида: едните постоянно се опасяват да не би да унизят своето достойнство и затова винаги отрицават и отхвърлят всичко, което не разбират; другите, след като не са в състояние да издигнат съзнанието си над малката очевидност, си представят всичко в съответните умалени мерки. Вредните последици, причинени от такива съзнания, са почти еднакви. У нас отдавна е прието винаги и във всичко да прокарваме най-голямата линия и да вървим по най-високата мярка. Ползата от такова действие се вижда с най-прости примери. За да премине реката и да пристане на определено място, всеки опитен кормчия ще каже - “по-високо руля, течението така или иначе ще ни отнесе”. Учението също постоянно ни наставлява във всичко да си поставяме колкото се може по-висока цел. Защото спиралата на устрема неизбежно ще се сниши, но колкото по-високо е била изпратена, толкова по-висока ще бъде следващата й отправна точка. Малкото съзнание винаги във всичко започва отдолу, разширеното - отгоре. Цитирам § от книгата “Братство”: “Правилна е мисълта за познанието на явленията отдолу или отгоре. Обикновено познанието се натрупва заедно с ръста на съзнанието. Човек трудно се изкачва до върха на планината. Наблюдаваното явление виси над съзнанието и го потиска. Много понятия изглеждат трудни и човек започва да ги избягва. Но може да има и друг начин на познание. Човек героично извисява своето съзнание и вече отгоре наблюдава явлението. По такъв начин и най-сложното явление се оказва по-ниско от съзнанието и се възприема лесно. Вторият начин на възприятие е Пътят на Братството. То пробужда съзнанието със строги и вдъхновени мерки, води го по-високо, за да възприеме по-лесно най-сложните явления. Такъв начин за повишаване на съзнанието е особено нужен в периода на нагнетяване и натрупване. Той може да се използва във всяка разумна школа, но нека се нарича път на Братството.”

Още един параграф, чието осъзнаване е твърде полезно за учениците.580. “Колкото по-силна е светлината, толкова по-мрачна е тъмата” - и това изречение не се

разбира. А всъщност то трябва да бъде прието по най-простия начин. Не бива да се мисли, че тъмата нараства от светлината. Светлината открива тъмата и после я разсейва. Носителят на светлина ще види и мрачните сенки, които изчезват при приближаването на светлината. Плахите мислят, че тъмата ще се нахвърли върху тях - така мисли плахостта и светилникът трепери в ръцете й, и от трепета на страха сенките оживяват и се кривят. Страхът във всичко е лош съветник.

Неофитите на Братството се изпитват чрез страх. Показват им най-безизходното положение и гледат какво решение ще избере изпитваният. Малцина ще си помислят - защо да се ужасявам, когато зад мен е Братството? А именно такава нагласа освобождава от страха и озарява свободното полезно решение. Но най-често, преди да помисли за Братството, човек успява и да се огорчи, и да се подразни, и да се изпълни с империл. Няма да е полезно обръщението от страна на изпълнения с отрова. Светлината на истината, светлината на мъжеството, светлината на предаността разсейва тъмата - с тези думи започва Уставът на Братството.”

582. “Някои ще ви кажат - ние сме готови да разберем Основите на Братството. Ние сме готови да изградим сътрудничеството, но се намираме в такива непоносими условия, че не можем да проявим най-добрата готовност. Наистина може да има условия, които не позволяват да се приложи онова, за което сърцето вече е готово. Няма да подлагаме на опасност невинни труженици. Те могат да приложат своето умение в други условия. Засега нека мислено строят Братството. С такова строителство те могат да очистват заобикалящото ги пространство и такава мисъл сама по себе си вече ще бъде целебна. Но нека не изпадат в самомнението, че е достатъчно да се строи мислено. Не, пътникът утвърждава постижението с човешките си нозе и ръце. Ще запазим обременените, но ще ги предупредим да не се поддават на неоправдан страх. Не може да се размишлява за Братството, когато умът се гърчи от страх.

161

Боязънта закрива най-добрия достъп до Братството. Да не забравяме, че хората са свикнали да се страхуват от всичко и винаги.”

Сега на Вашите въпроси. Струва ми се, в предишното си писмо отбелязах, че психичната енергия е

всеначална енергия, следователно, всички останали енергии са само нейни диференциации.1) Прана е същата тази психична енергия в качеството й на жизнена сила, разлята навсякъде, която

се възприема от човека главно чрез дишането.2) Кундалини е същата енергия, действаща през определени центрове, която откъсва човека от

земята, давайки му усещането за неземно щастие.3) Фохат, или космическото електричество е основата на всички електрофорни явления, сред тях

мисълта е енергия с най-висше качество.4) Тушита - същото като Девалока, или небесното местонахождение на Боговете (Висшите

Духове) в пределите на Огнения Свят.5) Левитацията се обяснява с нарушаване на равновесието в полярността на магнетизма, когато

отрицателният полюс започва да действа по-силно.6) “И до четиринайсетия слух думите достигат…” - означава най-тънката скала по качество на

градацията на тоновете, почти недостъпна сега за нашия земен слух, но тези градации могат да бъдат и 24. Така ухото на индусите възприема много по-голяма скала тонове от ухото на европейците.

7) “Трябва да доживеем лунния живот…” или полусъзнателния живот, към който принадлежи по-голямата част от човечеството. Човечеството с редки изключения се е преселило на нашата планета от Луната и е време да започне да ускорява еволюцията си. Но за съжаление в голямата си част то не се е отдалечило кой знае колко от лунното си състояние.

8) “Усмивката, отправена към моя враг ще се превърне в гримаса…” - Несъмнено всеки, който от страх или от корист се усмихва на врага на Великия Учител, осъжда себе си и такава усмивка в резултат ще се превърне в гримаса на ужас.

9) Дгулнор е просто монголо-тибетско име.10) Степените на пиянството са различни, но несъмнено притежаващият значителна сила на

внушение може да излекува някои стадии. Всичко зависи от състоянието на организма на болния или обсебения. Тези внушения трябва да бъдат продължителни.

Ще кажа още нещо за психичната енергия. Психичната енергия е ВСИЧКО. Като всеначална енергия тя е в основата на проявения Свят. Психичната енергия запечатва образите върху пластическа субстанция. Психичната енергия е Фохат, светия дух, любовта и устрема. Психичната енергия е синтез на всички нервни излъчвания. Психичната енергия е великият АУМ. И изработването на постоянен, несломим устрем към Светлината във всичките й проявления ще бъде именно нарастване и развитие на тази енергия. Стремежът към усъвършенстване на качеството винаги и във всичко е най-краткият път за развитие и изтънчаване на психичната енергия.

19.08.1937 г.Да, тежко е да се види как хората губят най-драгоценното, а именно времето си, за да тъпчат на

едно място или да носят вода в решето. Обичам фразата на Петър Велики: “Загубата на време е подобна на смърт.” Именно липсата на самодейност е препятствието за много и много хора. По силата на странен парадокс, чакайки указание за всичко, те в същото време често се изправят срещу йерархичното начало. Трудността е и в това, че всяко насилие е безполезно, защото здраво и ценно е само онова, което се е зародило в съзнанието и сърцето. Налага се с внимателни докосвания да се насочват хората към полезното за тях осъзнаване. Но понякога това изисква толкова време и търпение, че трябва да се съизмери оправдава ли даденият човек подобна загуба на ценни сили.

Разбира се, полезно е да имате някакво понятие за астрологията, но при изучаването на

хороскопите винаги следва да се помни, че свободната воля на човека е най-мощният фактор във всичко и може да променя много знаци. Също и това, че най-тежките знаци могат да се окажат най-подпомагащи успеха. Един човек от малки знаци ще съумее да изгради нещо велико, друг от най-

162

добрите ще построи курник. Обикновено всички велики духове имат труден хороскоп. Науката астрология е много сложна. При изучаването и особено при тълкуването на нейните знаци е необходимо да имаш наслоена психична енергия. Най-важният ключ към астрологията е загубен за Запада. Освен това в древността ученият астролог е бил и хиромант и е умеел понякога да чете по аурата. Само такова съчетание може да даде близко определение за характера и свързаната с него съдба. Но над всичко стои съкровеното знание на астрологията, което е недостъпно за смъртните, това знание се владее от Великите Учители на човечеството.

Не се учудвам на Вашия хороскоп, защото как иначе да си обясним изтънчеността на Вашите чувства? Трудно е за хората с изтънчени чувства да живеят в земна обстановка, но затова пък са им достъпни такива полети и възторзи на духа, каквито земните еснафи не са и сънували. Много обичам съпоставката, често цитирана в будистките писания: “Ако късче вълна падне на дланта на човека, той няма да я усети, но ако влезе в окото, ще причини болка. Дланта е грубият, невеж човек, окото - изтънченият мъдрец.”

Полезно би било да се възложи задача - да се препише от книгите на Учението всичко, казано за

тази страшна ехидна - съмнението, и по-често да се препрочитат тези указания в групите. Кой няма да започне да гони с всички сили на духа си такъв страшен посетител?

Всички велики хора са станали велики, защото не са изпитвали съмнение. Липсата на съмнение е сезам за всички постижения. Следва особено да се обърне внимание на всички, които се съмняват. Нека те не допускат този разрушител и отровител на цялата околна атмосфера да се вкорени в тях. Вероятно сте забелязали колко леко се диша, колко здраве и радостно творчество, въпреки многото житейски трудности, има около онези хора, които са изпълнени с велика вяра, по-точно със знанието, че съществува Твърдина на Знанието и Любовта и че постоянна е грижата на Великите Учители за всички сътрудници на благото. Но тази помощ и грижа са преизпълнени с мъдрост и целесъобразност и затова не винаги съвпадат с нашите, често твърде късогледи въжделения и предпоставки. Но сърцето, докоснало се до Твърдината, ще пренесе през всички опасности неизразимата радост от това чувствознание. То е незабравимо във вековете и хилядолетията.

Сега отговорите на Вашите въпроси.1) В книгата “Йерархия” - § 247, се има предвид манвантарата на шестата раса. Нейният подбор

вече е започнал.2) От смисъла на думата Ману става ясно, че Високата Индивидуалност, носеща това име, трябва

да има най-близко отношение към понятието Световен Учител или Учител на Учителите. Кой, ако не Ману, дава основната нота или установява своята вибрация, която трябва да звучи за определения цикъл? Кой донася Първото Провъзгласяване? Именно Ману се проявява в края и при зараждането на всяка раса.

Целият планетен кръг, включващ зараждането и края на всичките седем раси, се намира под върховното водачество на една и съща Индивидуалност. Ето защо в “Тайната Доктрина” е казано, че Владиката Майтрея ще се появи в шестата и седмата раса.

3) Разбира се, съществуват еони с различна продължителност. Който владее езотеричния ключ, може да намери дори в изопачения превод на Библията много места, тъждествени с различните древни Учения.

4) Също и сказанието за Общината на Сион може да се отнесе към местонахождението на Великото Братство в тънкия свят. Във втора част на “Братство” е казано: “Ние имаме цели твърдини в тънкия свят. Вече знаете техните названия. Вече сте чули за удивителното дърво и творенията, съградени от мисълта. Нужно е особено ярко да осъзнаете тези обстоятелства, за да се насочите към Докиуд. Мисълта, освободена от преградите на съмнението, ще ви доведе в Нашите надземни Обители.”

“Твърдината в Хималаите се намира в постоянен контакт с обитателите на тънкия свят и земната битка гърми и ехти и в тънкия свят. Хората не искат да разберат това съотношение, затова и Армагедонът за тях е само земния сблъсък между народите. Най-главната област на Армагедона остава неприета от тях. Но как може да се участва в нещо, когато се знае само малка част от това, което става.

163

Ние твърдим, че в тънкия свят се води много по-силна битка, отколкото на Земята. Наистина пространствената Битка ще има силен отзвук на Земята. Често Земята се опитва да предупреди хората за страшната опасност, но безуспешно.”

5) Тушита е също Твърдина на Братството в пределите на Огнения Свят. Правилно е да се намират съответствия във всички религии.

Аз не съм против да се четат книгите на Крижановска, Сент-Ив Д`Алвайдер и Шюре и изобщо съчинения от такъв род. Много съзнания, за да се запалят, се нуждаят от завладяваща фантастичност. Не може да се каже нищо умаляващо за такива съзнания. Те не са удовлетворени от сивото всекидневие и инстинктивно усещат, че някъде съществува друга, прекрасна действителност, затова и всичко необикновено така ги привлича. И те са прави, защото съществува реалност, която надминава човешкото въображение, но тя е толкова отдалечена от нашите ограничени земни представи, че никаква фантазия не може да я вмести напълно. Но търсейки необикновеното и фантастичното, ние не трябва да губим точката на равновесие на разсъдъка и сърцето. Ние трябва първо да се утвърдим на здравата основа на истинската красота. Но бедата е там, че за повечето хора красотата все още е в пищността и сладникавия разкош, както и в ужасяващата пошлост и нищожество на мисълта.

Близко ми е и всичко, което пишете за подвижните съзнания, даряващи с радост сърцето. Но зная също, че с много други се налага да общуваме като със стъклен съд, а понякога и като с динамит. Такива примери срещахме често по нашия жизнен път и с мъка виждахме, как прекрасни възможности не могат да получат нужното развитие заради динамично упорство, не по-малка обидчивост и ревност и неизбежно съпътстващата ги подозрителност. Такова сърце се затваря в пълна самота и като не се подхранва, изсъхва.

2.09.1937 г.Винаги съм била против широкото оповестяване на личния опит. Главно защото така като че ли се

дава готова програма или канава за бродиране на шевици по нея. Четейки такива описания, много впечатлителни психици започват незабавно да виждат и усещат подобни явления. А ценността е именно в това, всеки самостоятелно да забелязва у себе си огнените явления, те не бива да бъдат подсказани, още повече, че трябва да са различни при всеки индивид. Ето защо е така важно сериозните наблюдатели да записват своите наблюдения и после да ги сравняват.

На въпроса, как може да се приближи към Учението един или друг несъвършен човек. Може да се

отговори също с въпрос - а къде са съвършените? При това мерилото на Вел. Уч. е значително по-различно от земното мерило. Често външният човек е много по-добър от вътрешния, а Учителят взема под внимание именно вътрешния човек. Освен това, нашата задача не е създаването на ангели, нека с това се занимава църквата. Между другото, хилядолетията от нейното съществуване, световно разпространение и владичество нагледно показаха колко малко е успяла тя в това отношение, следствията са налице. Нашата задача е много по-скромна. Ние просто желаем да помогнем на идващите при нас поне малко да разширят съзнанието си и да получат отговор на много проблеми от живота, на които църквата не е могла да отговори. Кн. на Учението на Живота по своята космосопространствена широта на мисълта дават отговор на всички въпроси. И така, да не търсим ангели, а да се заемем с хората.

Невъзможно е да се изясняват с човешки думи най-великите тайни. Величието и красотата на

Безпределността не се побират нито в нашата ограничена представа, нито в нашите термини и трябва да остават в пределите на Неизразимото. Спомням си как още в Русия попитахме поета Блок защо вече не посещава религиозно-философските събрания. Той отговори: “Защото там говорят за Неизразимото.” Нека чувствителността Ви подскаже къде е пределът на човешките пояснения и къде започва Неизразимото.

Във вечния кръговрат на живота, с напредването на еволюцията, великото предназначение на човека като сътрудник на Космоса в поддържането на равновесието на космическия живот ще става все по-очевидно. Световете се зараждат и разпадат, докато човекът, трансмутирал в огъня на духа всички

164

свои усещания, се преобразява в свръхчовек, заема мястото си сред Висшите Духове и живее във вечността. Височайшите Духове са сътрудници на Великия Строител и Майката-Природа, строители на светове и ръководители на народите.

На Изток знаят много за центровете, но разбира се, само незначителна част от тези знания е

достъпна за европейците. Отчасти поради слабото познаване на техния език, но най-вече заради съкровеността на тези знания.

Разбира се, тънкото тяло е малко по-голямо от физическото, но е погрешно да се мисли, че то не се

помещава във физическото тяло. То е по-голямо, само когато се отделя. Иначе всички тела са затворени във физическата обвивка. Всички рисунки на човека с лотос над главата са само метафори, както и наричането на центровете лотоси. Броят на листенцата съответства на разклоненията на нервния център.

Всички посочени размери, цвета и броя на листенцата на лотосите са относителни, не бива да забравяме индивидуалността на всички проявления.

Колкото до изпъкването на темето при отварянето на мозъчния център, то и това следва да се разбира алегорично. При разтварянето на центъра винаги става разширяване на кръвоносните съдове, което предизвиква набъбване, но не и изпъкване на костта. На много изображения на Будите и Бодхисатвите може да се види това символично изпъкване на темето. То се нарича ушниша и е символ на отварянето на мозъчния център. По същия начин, за да символизират отварянето на третото око, на свещените изображения тибетците поставят в центъра на гръдния кош брадавица. Ясночуването обикновено се символизира с огромни уши.

Докосването на Майката на Света следва да се разбира като проявление на всеначалната енергия.

Енергията кундалини в Индия се нарича сила на Майката. Развитието на сърцето е най-важната задача на нашата ера. Без развитието на сърцето кундалини

няма да действа с цялата си мощ. Именно огньовете на сърцето дават чувството за неизразимо блаженство. В епохата на сближаване на световете особено се усилва центърът на сърцето. Но да се запалят сърдечните огньове е по-трудно, отколкото да се постигне подемът на кундалини.

Центърът на “Чашата” се намира около сърцето, сред нервните възли. В “Чашата” са

съсредоточени всички излъчвания. Това е фокусът, където се пречупват и чрез който се разпространяват излъчванията на зърното на духа. “Чашата” образува триъгълник между центъра на сърцето и слънчевия сплит. Тя се намира над слънчевия сплит на нивото на сърцето. “Чашата” принадлежи към онези нервни възли, които още не са изследвани. В най-древните Писания центърът на “Чашата” понякога се нарича “Небесна Ос”.

“Чашата” много рядко бива препълнена. “Чашата” като синтетичен център съхранява най-неизразимите наслоения. “Чашата” е хранилище на всичко любимо и скъпоценно. Понякога много от онова, което е събрано в “Чашата”, остава затворено в продължение на много животи. Но ако в “Чашата” е останало понятието за Братството, то ще звучи и с радост, и с мъка във всички животи” (Кн. “Братство”).

Цитирам беседата за центровете: “Много въпроси трябва да бъдат осъзнати без земните ограничения. Често хората са забелязвали само една подробност и са я въздигали в ранг на неотменим закон. Центровете на човека са разбирани твърде относително. Самите им названия са се променяли в различните езици в течение на хилядолетия. Едни могат да наричат “Чашата” Небесна Ос, но това няма да промени нейното предназначение. Други говорят за въздействието на Майката на Света (индусите наричат енергията кундалини сила или шакти на Майката на Света), но шакти в същността си съдържа великото значение на всеначалната енергия. Освен това, забравят за колективното действие на центровете, което винаги е индивидуално.”

165

“Разбира се, индивидуална е също и трансмутацията на центровете в тънкото и в огненото тяло. Те съхраняват същността си във всички тела, но развитието им зависи от преминаването през земното битие. Мускулите като че ли са достатъчно изучени, но функциите им зависят от характера на човека. Всеки орган на тялото действа индивидуално. Походката зависи от психичното състояние, така и мускулите работят в своеобразно съчетание. Относителността на съжденията особено ярко се изразява в съжденията за тънките енергии.”

“Невъзможно е да се установи броят на лотосовите листенца. Освен това, всяко листенце ще се отличава от другото. Да не ограничаваме многообразието в строежа на света. Най-неочаквани разраствания на тъканта и разклонения на нервите дават изненадващо богатство на организма. Всяко наблюдение е ценно, но да бъдем много внимателни с обобщението. Именно познанието трябва да ни научи на внимателност в изразяването. Всеки неофит бърза да оповести на висок глас чутото, без да се грижи за последиците. Но с познанието идва и съизмеримостта.”

Ако Вие прочетете всички достъпни писания за центровете, то ще видите колко различно се говори в тях за наименованията и способностите, които се откриват в човека при отварянето на един или друг център.

Така слънчевият сплит често се е отъждествявал с Кундали-чакра (не Муладхара), а Манипура-чакра с “Чашата”, или Небесната Ос.

В най-древни времена на центъра Сахасрара са се приписвали 666 листенца, а не 960 или 1000.Също така центърът на гръкляна не се намира в щитовидната жлеза, а около нея. Центровете не се

намират в жлезите, те са наблизо и координират работата на жлезите. Най-тънките разклонения на центровете са множество, но не мислете, че центровете заемат много място.

Свадхистхана-център се намира в тазовата област и, разбира се, е свързан с половата функция. При духовното извисяване този център се подчинява и контролира от центъра на слъневия сплит.

В книгата “А. Й.” параграфа, в който се говори за празните гробници, трябва да се разбира

дословно. Да, има празни гробници. Защото след като завърши мисията на даден Адепт сред хората и настъпи часът на заминаването му, за да се присъедини към Твърдината във физическо тяло, често се е налагало неговото мнимо погребение. Понякога тялото е бивало отнасяно след погребението, тъй като се е намирало в състояние, близко до летаргията. Имало е и случаи на погребване на заместник, като при заминаването на Учителя Р. Но дематериализацията на физическото тяло е крайно рядко явление. Дори останките на Буда са били изгорени.

Разбира се, Христос, при своето преображение не е дематериализирал тялото си, а се е появил на учениците си в своето тънко тяло. По същия начин и Възкресението е било в тънкото му тяло. Спомнете си как Той не позволил на Мария Магдалина да се докосне до Него, защото докосването до Високия Дух, появяващ се в тънкото си тяло, може да бъде смъртоносно поради разликата във вибрациите.

Висшите същества творят с психична енергия, чиято мощ се основава на запалването на

сърдечните огньове. “Чашата” е източник на творчество, а психичната енергия въплъщава творческите идеи.

Болките биват огромни и мъчителни. Когато се запалва центърът на белите дробове, невъзможно е

да помръднеш, без да извикаш неволно. Налага се да седиш, без да променяш положението си, при което и дишането е силно затруднено. Разбира се, всички тези явления се повтарят. Мъчителни са също и чувството за опъване, и паренето в крайниците. А и напрежението и мърдането в слънчевия сплит са много неприятни и съпроводени със слюноотделяне и прилошаване. Но в този случай много помага приемането на сода. Бъбреците също са твърде чувствителни. И напрежението в центровете на главата, особено на тила, бива мъчително. Разбира се, с течение на времето всички болезнени усещания постепенно стават все по-слаби. Понякога трябва немалко време, за да се отвори един или друг център. Но е нужна и огнената им трансмутация, която е още по-болезнена и опасна.

166

Трябва да се помни, че физическият труд може да измори дотолкова, че психичната енергия да бъде потисната. При психичните пратки физическото тяло обикновено трябва да се намира в покой. При умора е опасно да се изпраща енергия.

Какво е модератор? При огнената трансмутация е полезно леко да се прикрият центровете, за да се

предотврати пожарът. Това прикритие се осъществява с така наречения психичен калъф - сгъстена обвивка от психична енергия. Но всичко това ще звучи като абракадабра за обикновения читател, затова по-добре да не навлизаме в такива подробности.

В заключение може да се каже, че макар на хартия постигането на висши способности чрез отваряне на центровете да изглежда лесно, в действителност няма нищо по-трудно. Много животи преминават в постоянен, несломим устрем към разширяване на съзнанието и изтънчаване на възприятията, преди да се започне не частично отваряне на един или друг център, а работата им на всичките седем кръга и нива. Всички насилствени механични упражнения не могат да доведат до нищо високо. Защото е нужно не физическо дразнение или дори частично отваряне на някакъв отделен център, а огнена трансмутация на всички центрове, което се постига само при пълното очистване на мисленето и запалването на огньовете на сърцето.

Затова щастлив е онзи, който в предишните си животи се е стремил към разширяване на съзнанието и очистване на сърцето.

Наблюдавайте събитията. Помнете, че търпението е висше постижение. Съизмеримостта е висша мъдрост и познаването на сроковете - висше знание.

11.09.1937 г.Много се зарадвах на Вашето признание, че Вие изобщо не се интересувате от така наречените

сидхи. Това е най-правилният подход за тяхното събуждане. Разбира се, звучи парадоксално, но именно вместяването на противоположностите е пробен камък или свидетелство за наличието на духовност у човека. Всички учения на древността, както и Учението на Христос сочат необходимостта от вместяване на антитезите, защото самият живот е изтъкан от такива, на пръв поглед противоречия. Но сега това основно положение е забравено, както е забравено и зачеркнато от всекидневието нравственото усъвършенстване и изтънчаването на всичките ни чувства, които са така необходими за възприемането на Благодатта, изпращана ни Свише. Само при очистването на вътрешния човек нашата психична енергия може да влезе в постоянно сътрудничество с висшата енергия.

Да, човек, който живее със сърцето си и неотстъпно носи в себе си идеята за служене на благото на човечеството, вече живее в пълно съгласие със своето висше Аз. И Вие сте дълбоко прав, като казвате - “Мисълта, че можем да постигнем висш контакт по пътя на физически упражнения, ми изглежда не само груба, но и напълно недостойна за Духа-Мислител.” Нещастието на съвременните псевдоокултисти е в това, че те игнорират всички висши свойства на човешката душа, нейната нравствена чистота - главно и непременно условие за всички истински духовни постижения. Те се хвърлят към лесно достъпни физически упражнения, които или разстройват напълно здравето им, или при неуспех ги превръщат в разочаровани и озлобени неверници. Но още по-зле е, когато с физически упражнения започнат да се занимават природни медиуми, защото те сравнително бързо постигат възможността да общуват с отвъдния свят и тъй като предимно са хора с далеч не безупречна нравственост, при това често невежи и неопитни в разпознаването на такива общувания, то попадат във властта на обитателите на най-близките до Земята сфери, което често завършва с престъпно обсебване. За съжаление, съвременните лекари не вярват в този бич на нашия жесток и разюздан век и затова толкова нещастни жертви не могат да бъдат излекувани, а в същото време внушението и заповедта, идващи от чисто сърце, биха могли да изгонят заседналата престъпна същност.

В процеса на очистване на сърцето в нас се разкриват най-високи сидхи, именно способността да помагаме на ближните в духа, да изцеляваме духовни и телесни недъзи. Човек, чист в сърцето си, се явява целител и охранител често на цяла област от всякакви епидемии и дори катастрофи. В легендата, че цял град е бил помилван задето в него живеел един праведник, има дълбока истина. Тази легенда

167

също е дошла от Изтока. По нашите места е много силна вярата в благостното въздействие на излъчванията на чистия човек върху цялата област. Чистото сърце е панацея от всичко и за всички.

Разбирам също, че Вие се придържате към избрания от Вас метод за подготовка за медитация. Всичко духовно е толкова индивидуално, че човек трябва да усети със сърцето си кой път му е най-близък и да го следва. Аз така обичам едно изречение от Бхагавад-Гита, този прекрасен бисер на източните писания, че не се изморявам да го повтарям, цитирам го и за Вас: “Човечеството идва при Мен по различни пътища, но по какъвто и път да се приближава човек към Мен, на този път Аз го приветствам, защото всички пътища Ми принадлежат.” Не би могло по-добре и по-точно да се посочи, че формата няма значение, съществена е самата идея. Но хората най-вече се хващат за формите и така изгубват разбирането на мисълта, която стои зад тях.

Разрешете да Ви изпратя като подарък книгата “За Началата” от Ориген. Ще Ви кажа откровено, че сърцето ме боли заради изостаналостта и неподвижността на нашата православна църква - във време, когато западните свещеници се вслушват в хода на еволюцията на духа и започват да изучават съчиненията на Ориген, православното духовенство продължава да го смята за еретик!! Понякога ми се струва, че премълчаването на подвига на нашия велик Охранител и Застъпник за Руската Земя, Преподобния Сергий Радонежки преди революцията също се дължи на това, че в нечии очи той е еретик, защото използвал двупръстното знамение. Но да се предаде на забвение името на Величайшия и да се превъзнасят второстепенни имена, това говори за загуба на съизмеримостта, което е равносилно на падението на духовността.

Разбира се, четенето на “Тайната Доктрина” не е лесно. Твърде грандиозна е задачата на този труд. За да бъде облекчено усвояването му, се иска запознаване с източните учения и общата еволюция на мисълта. Но несъмнено при Вашата подготовка за такъв род четене, трудността няма да бъде голяма.

Винаги се радвам на Вашите писма. Искам да се надявам, че ние с Вас ще намерим немалко допирни точки в нашите съзнания. Колко полезни неща могат да бъдат създадени върху обединеното съзнание. Така ми се иска да осветя някои болни въпроси и да отмахна уродливите наслоения, образували се в течение на векове и заслонили чистотата, величавата простота и красотата на основните положения в духовните Учения на всички векове и народи.

23.09.1937 г.Всяка обособена или взета по отделно човешка способност има не абсолютно, а относително

значение. Както умът, непросветлен от огньовете на сърцето, така и сърцето, неподкрепено от ума, са уродливи явления. Във всичко е необходимо равновесие. Целта на еволюцията е постигане на равновесие или хармония на всички способности и чувства на човека. Бедата на нашето време е в страшния разнобой между ума и сърцето. Ако пред нас е Безпределността, то, разбира се, всички способности могат да се развиват безпределно. Но отново правилното им развитие ще бъде обусловено от равновесието или хармоничното разкритие на всички сили, заложени в човека. Синтезът е висша хармония…

Всеки планетен цикъл или кръг има свой предел в развитието на човешкия организъм и с всеки

нов цикъл стъпалото на постиженията става по-високо. Така Манас или висшият разум на нашата Земя ще получи своето пълно развитие в петия кръг и в неговата пета раса, засега ние сме още едва в четвъртия кръг и в края на петата раса, затова за нашия кръг манасът вече е постигнал апогея на своето развитие, а със зараждането на шестата раса, по-скоро с утвърждаването й, защото има вече немалко хора, принадлежащи към шестата раса, ние ще влезем в епохата на развитие на духовното съзнание, което се основава в сърцето.

Разбира се, всяко общуване с тъмните неизбежно донася и своите последици в една или друга

форма. Затова е така важно разпознаването на ликовете, за да знаем как да се защитим от тези вълци в овчи кожи.

168

Всякакъв род “фобство” или “филство” са еднакво несправедливи, когато се отнасят за целия народ. Всяка нация има своите положителни и отрицателни черти. И сега много народности проявяват своите далеч не най-привлекателни страни.

Всичко агресивно, завоевателно и злобно няма място в еволюцията. И съдбата на такива народи вече е претеглена, но разбира се, решителният удар за всяка страна си има определен срок. Понякога, ако твърде бързо се отстрани отровата от организма, може да се наруши равновесието и да се предизвика преждевременното му разпадане. Така и в организма на планетата и сред нейното население се налага да се търпят някои отровни огнища, за да не се наруши равновесието и с това да се пресече някой твърде полезен процес или нарастването на нова мощ.

1.10.1937 г.Не са малко хората, които подхождат към Учението с користни цели и когато надеждите им не се

оправдаят, те стават яростни врагове на Учението. Имаме примери за такова тъжно явление. Затова трябва да се предупреждават всички приближаващи се, да не се надяват, че ще придобият някакви особени привилегии или земни блага. Кармата, натрупана от тях, ще действа, но несъмнено тя ще бъде облекчена, защото сърцето им ще се очисти, съзнанието ще се разшири и те ще съумеят да приложат в живота Съветите, дадени в Учението. Не се изморявайте да повтаряте, че цялото ни щастие е в духовната радост, в разширяването на съзнанието, изтънчаването на усещанията и духовното отдаване. Който познава тези духовни радости, който се е утвърдил в тях, той е намерил Царството Божие в себе си.

Дълбоко се радвам на думите Ви, че е невъзможно да изискваме особено отношение към себе си от хората, които се приближават към нас. Много повече радост има в това да даваш, отколкото да получаваш. В преживяваното от нас време на нечувано световно напрежение, когато пространствените токове са така смесени и се пречупват в хаотични вихри, не може да се изисква еднакво настроение от околните. Трябва да се щадят всички и да се избягват вълнуващите, по-точно дразнещите въпроси. Мога да кажа, че аз крайно внимателно се докосвам до някои слаби страни на моите кореспонденти и с редки изключения избягвам така наречените лични наставления. Защото кн. на Учението изчерпателно посочват всички необходими основи за прераждане на съзнанието, така че предпочитам само да разяснявам трудно разбираемите места. Винаги съм щастлива да подкрепя духовно, но не се хващам писмено да наставлявам вече изградени характери. Хората сега станаха особено чувствителни и затова не само най-малкото неодобрение на техните прояви или действия, но дори простият съвет, ако той не отговаря на тяхното желание, предизвиква обида. За силно въздействие е необходимо личното присъствие. Споменатото от Вас лице несъмнено има данни за ясновидство, но като всички новаци обича да ги приписва на най-големи проявления. Повечето хора предполагат, че е достатъчно да проявят интерес към кн. на Учението, за да им се отворят центровете! Малцина искат да разберат, че затова е нужно преди всичко вътрешно очистване и сърдечен подвиг. Освен това, простите медиумистични прояви често се приемат за отваряне на центровете. Зная, че моите обяснения на някои психични видения (разбира се, с помощта на Уч.) често не са удовлетворявали и дори са предизвиквали обиди. Човешкото самомнение е най-страшното и най-обичайното препятствие за духовно извисяване. Трябва да умеем да водим неотслабваща борба с този враг. Заповядано ни е смирение, което преди всичко се изразява в самоотричане или отричане от самостта.

Цитирам Ви Беседа, която е много навременна: “Ние винаги оставаме лекари в цялата тази действителност. Ние трябва да се отнасяме към хората като лекари. Ние постоянно се срещаме с болни и трябва преди всичко да се грижим за равновесието. Хората най-вече Ни търсят, когато бедата вече е започнала. Трябва да се вземат мерки не само за просветляване на съзнанието, но и да се лекуват болестите. Хората не разбират, че ние трябва да се държим с тях като с опасно болни.”

“Когато Ние ви съветваме да внимавате, това не значи, че ви смятаме за невнимателни, напротив, Ние само казваме, че някой се намира в нечувано напрежение и е нужно особено внимание. Ако се чувствате в положението на лекар, то най-близко ще се приближите до целта. Особено сега хората са напрегнати и изискват мъдро въздействие. Често се налага да се съгласим с тях в подробностите, за да предпазим най-главното. Налага се да ободрим, за да избавим от страха. Така методите на мъдрия лекар

169

трябва да бъдат усвоени от наставника на живота. Нерядко явно заболяване може да бъде спряно с проста ободряваща дума. Да не анализираме къде и кога е започнала болестта. Преди всичко лекарят не осъжда, а предвижда най-ефективното пресичане на разложението. Във всяка болест се проявява разложение. Така и при човешките заблуди трябва да се приложат целебни съставки.”

“Неотдавна чухте за едно обсебване, случаят е почти безнадежден, защото болната е уморена да се бори и е станала последователка на обсебващия. Може с личен магнит да се задържи развитието на този ужас, но писмено вече е невъзможно да се въздейства. Също и околните спомагат за развитието на болестта. Обикновено такива обсебени трябва да се преместят на ново място и да се обнови цялото им обкръжение. Хората не разбират доколко обкръжението спомага за развитието на някои болести. Трябва също да усвоим позицията на лекаря. Нашият вътрешен живот е изпълнен с лекарска дейност.”

Посъветвайте Вашите приятели да намерят време да се събират на малки групи в определено

време и да изпращат най-добрите си устремления към Учителя. Такива пратки се обединяват с всеначалната енергия, изпращана от Вел. Б. Бр. и ще бъде допринесена голяма полза. Именно сърдечното устремление към Учителя ще породи мощни разряди за очистване на метежната атмосфера в пространството. Съветвайте ги да правят това колкото се може по-просто, като пазят в сърцето си Облика на Учителя или се устремяват към Него по сребърната нишка, идваща от сърцето. Прилагам за Вас Беседа, която сочи колко полезни и необходими са действията:

“Умейте да разпознавате покровите на майя. Щом говорим за покрови, значи има нещо покрито. Това съкровено нещо е всеначалната енергия. Мъдър е, който може в различните творения да види къде живее вечната нерушима основа. Без такова разпознаване всичко ще се окаже майя, безпочвен мираж. Невъзможно е да се живее само сред призраци. Самата основа на вечния живот изисква осъзнаване, къде е онова, непоклатимото, до което може да се прислони умореният пътник. И човек неизбежно ще стигне до търсенето на вечната основа. Мисълта за нерушимостта може да вдъхнови човека за действие. Такъв стремеж към действие е знак за здраве.”

“Ще ни попитат - в какви условия Ни е по-леко да помагаме на хората? Разбира се, в действие. Ние можем да кажем на онези, които молят за помощ - действайте, в това ваше състояние Ни е по-лесно да помогнем. Дори несполучливото действие е по-добро от бездействието. Ние можем да прилагаме Нашата енергия към енергията, вложена от вас. Не трябва да се учудвате, че еднородното вещество по-лесно се съединява с подобното нему. Така, ако Ние искаме да приложим Нашата енергия, Ние търсим, къде е най-полезно да я приложим. Не за пробуждането на човека изпращаме енергия, а за усилване на вече напрегнатата сила. Ако спящият бъде събуден неочаквано, той може да извърши най-неразумните постъпки. Не е нужно да тревожим спящите изневиделица, но когато човек съзнателно бодърства, Ние можем да му помогнем.”

“И сега всички ще попитат - какво да правим? Отговорете - действайте, в това движение ще дойде и Нашата помощ. Ние и Нашите Братя молим - действайте, нужно е развитие, нужно е изтънчаване на всеначалната енергия, иначе покровът на майя плътно ще закрие всички достъпи.”

“Неведнъж Ние сме съветвали да се действа. Когато пишете на приятелите си, съветвайте ги да действат. Сега силите на природата са напрегнати. Бягащият ще бъде съборен, но противостоящият ще намери нова сила. Ние помагаме на смелите, и у Нас в Обителта действат. Новото напрежение няма да бъде умора, а обновление.”

И така, действие във всичко и винаги. Наистина, само действието ще ни предпази от пагубната майя. Всеки от нас знае, колко често ние се страхуваме да започнем да действаме, защото Майя е оплела вече своята прежда от всякакви страхове и предубеждения. Но ако ние сме намирали в себе си мъжество и сме действали, въпреки очевидното, то всички страхове са се оказвали мираж или просто бостански плашила. Така тези дни получих признание от един сътрудник, който въпреки дадения му съвет да посети една личност, която би могла да бъде много полезна, не се решавал да го направи, защото бил сигурен, че тази среща ще донесе само големи неприятности. Накрая, след почти две години, се решил на тази толкова рискована според него стъпка и резултатът, разбира се, бил съвършено обратен на неговото песимистично очакване; и така, две години били изгубени за полезно

170

строителство. Опасенията да се приближите до хората и предубежденията много затрудняват всяко строителство, а Бог води само смелите.

Сега отговорите на Вашите въпроси.Кетуб е едно от названията на психичната енергия.Асури - екзотерично - паднали или зли богове, но езотерично - обратното. Така в Риг-Веда този

термин се употребява за обозначаване на Висшия Дух. Асу означава дихание, и Праджапати (Брама) посредством своето дихание е създал асурите. Едва в по-късни времена, когато буквата А била приета като отрицателен префикс, асурите започнали да означават “не богове” и само сурите били свързвани с божественото начало. Но във Ведите именно сурите се свързват винаги със слънцето и се разглеждат като по-малките богове. Ще намерите подробности за асурите в “Тайната Доктрина”.

2) Полето на Светлия Град - мястото на отредения нов град, града на шестата раса.3) Дордже има същото значение като Свастиката.4) Завитите краища по посока на Слънцето означават постъпателно движение, завитите в

обратната посока - забавено, последното изображение е използвано от шаманите. Друидите имали ритуал, по време на който всички присъстващи се движели около жертвеника или олтаря, именно, по посока на движението на слънцето, докато самият Йерофант вървял срещу слънцето, символизирайки така превъзходството на своето знание. Само Йерофантът може да противостои на великата сила, и такова напрежение може да роди искрите на висшето знание. Виждате, как всички значения на символите са се смесили и преплели.

5) В седемте края означава, че всеки Съвет трябва да се приложи колкото може по-широко и в различни житейски случаи.

6) Лъчът на Венера може да бъде полезен, ако кафявият газ, обвиващ нашата планета, не възпрепятства това (вж Криптограмите).

7) Уйгури - тюркско племе в Средна Азия.Колкото до фотографирането на излъчванията, мисля, че е полезно да се изпробват различни

пластинки. Някои са получавали добри резултати на най-обикновени пластинки и дори без особени приготовления и при дневна светлина. Разбира се, както и във всичко, са нужни търпение и дисциплина. Най-добре е да се снима в стая, която е наситена от аурата на сниманото лице. Понякога внасянето на някакъв нов предмет вече пречи на опита, разбира се, аурите на снимания и снимащия трябва да бъдат в пълна хармония. Сърце - § 465.

Да се радваме, че посятите семена дават добри кълнове. Също и нашата велика страна се очиства и

расте. Много трогателни проявления има сред младежта. Наистина стохилядните Ивановци се изправиха в защита на своята родина и ще съумеят да изковат Огнената Колесница, която ще ги пренесе през всички бездни. Въпреки ужасите, които стават по света, има и поводи за радост. Със съзнанието, че всички събития ще бъдат само от полза за Новата Страна, да бъдем готови за подвиг на сърцето.

23.10.1937 г.Има забележителна формула - “всичко живо е от живото”. В нашия случай ние можем да я

перефразираме и да кажем - всичко ново е от новото и за новото, затова и Новото Учение е за Новия Свят. Отживелите съзнания не могат да възприемат нито едното, нито другото, те никога няма да разберат смисъла на това, което става. Изумително е да се наблюдава тази пълна липса на способност за приспособяване към новите условия, към новата психология на масите - това вече е закостенялост.

Но все пак не бива да мислим, че търсещите сега са малко, напротив, те са повече от всякога, но са пръснати на най-неочаквани места и слоеве от населението. Несъмнено е също, че всяко споменаване на окултизма отблъсква мнозина. През последните десетилетия се появиха толкова бутафорни окултни организации, че всеки сериозен изследовател се старае да се разграничи от всичко, носещо етикета на окултизма. Сега вече са нужни нови определения, отговарящи на съвременната терминология, приета от науката, която в своите последни открития така близко се докосва до свръхтънките енергии и отвъдния свят. Вие знаете как не обичам думата окултизъм и всякакви натруфени фрази за посветени и

171

посвещения, защото в съзнанието ми веднага се появява цялата бутафория и параферналия на псевдоокултните организации.

Съветвам Ви сериозно да се заемете с изучаването на действията на психичната енергия. В кн. на Учението са дадени множество намеци за най-интересни опити. Между впрочем, една наша позната, лекар-психиатър, е направила редица опити, свързани с психичната енергия и силата на мисълта. Използвайки апарат, който регистрира най-фините пулсации на сърцето, тя доказва, че мислите с различно качество съответно повишават или понижават показанията на апарата за напрежението на вибрациите. Опитите са правени с отделни личности, а после и с няколко участници едновременно. Установено е, че мислите с високо качество рязко повишават вибрациите. Също концентрацията на няколко души върху една мисъл предизвиква поразително усилване на вибрацията. Намирам подобни опити за извънредно важни. Точно по този път трябва да се върви към изучаването на вътрешния човек.

Интересни са и други опити на тази лекарка с автоматичното писмо. Изследвайки писанията на психически неуравновесени субекти, тя много често успявала да установи причината за техните заболявания. Много показателен е следният случай. Един млад човек извършил тежко престъпление и когато бил арестуван, не можал да каже нито името си, нито местожителството, цялото му минало напълно изчезнало от паметта му. Разбира се, местните власти предприели всички мерки за установяване на самоличността му, но безуспешно. Обърнали се към нашата позната. Тя използвала своя метод с цел да пробуди в него способостта за автоматично писане. За твърде кратко време младият човек развил тази способност и дал своята пълна биография. Направеното разследване установило верността на получените по такъв начин показания.

Трябва да отбележим, че в процеса на писането нашата позната карала пишещия да чете на глас, за да изключи напълно физическото му съзнание от процеса на проявление на подсъзнанието. Несъмнено автоматичните писания могат да открият нови възможности в случаите на аномалии и скрити болести. Разбира се, не всеки може да събуди тази способност в човека. Въпросната лекарка явно владее в пълна мяра умението да активизира медиумистичните сили у пациентите си. При това, действайки съзнателно, тя може да насочва тази сила в нужната посока. Подобни изследвания са много интересни, но, разбира се, тук е нужна голяма будност и всяка прибързаност в изводите е нежелателна. При такива явления като автоматичното писмо трябва да се имат предвид много фактори, един от тях е решаващ - нравственият облик на самия изследовател или ръководител на опитите. Не винаги пациентът ще изразява свои забравени преживявания или истинската посока на мисълта си, често едни или други отвъдни обсебващи ще се се стремят да завладеят нервните му центрове. Добре е, ако изследователят не допусне низки посетители, но може да има неочаквани появи на най-тъмни сили. Аурата на изследователя в този случай трябва да бъде като щит. Радостно е да се отбележи, че в младите страни започват силно да се интересуват от много явления, отнасяни доскоро към грубото суеверие и шарлатанство.

Новата епоха е обозначена със знака на Водолея и неин Управител е Уран. Вероятно Вие знаете, че утвърждаването на силата на лъчите на Уран винаги е съпроводено от нови течения в целия живот на нашата планета. Знаменателно е също, че съуправител на Уран е Сатурн, този символ на тъмните сили. Всички велики епохи са били белязани от тези две противоположности, от тази борба на Силите на Светлината със силите на тъмата. Напрежението на едната страна съответно усилва и противоположната страна. Победата в тази борба ще бъде на Уран.

В един руски вестник прочетохме, че учените, наблюдаващи особеното движение на Меркурий около слънцето, което се случва веднъж на хилядолетие, са установили, че макар атмосферата на тази планета да не предполага признаци на живот, все пак не е изключена възможността там да съществуват някакви форми на живот, които не отговарят на нашите земни условия. Такова допускане е вече голяма крачка напред в мисленето на учените. Би могло да им се каже, че положението на Меркурий в момента е много тежко, защото той преживява обскурация, стихиите там са в състояние на огромно напрежение и борба, затова и живот, както го разбираме ние на Земята, там сега, разбира се, няма. Новият цикъл на Меркурий ще бъде по-висок от сегашния земен цикъл. Но близостта на планетата до слънцето не обуславя все пак нейното висше развитие.

172

Сега за Вашия млад познат, който се стреми към Индия. Индия е прекрасна и аз напълно разбирам неговия стремеж. Но да се намери истински учител дори в тази страна сега е много трудно. Може би той ще успее да намери няколко души, познаващи садху. Сред последователите на Рамакришна и Вивекананда се срещат прекрасни хора, но почти всички ученици, които лично са познавали тези учители, са преминали в тънкия свят. Съмнявам се също, че дори някой от големите садху би могъл да му преподава истинска Раджа Йога. За приобщаването към това най-трудно постижение се иска дългогодишна подготовка и много други условия.

Несъмнено Вашият приятел ще срещне и няколко факири, казано по нашему, медиуми. Европейците смесват проявите на факирството с високите постижения на Раджа Йога. Понякога се чува за един или друг йог, но като се направи справка, се оказва, че тези йоги имат твърде странни навици. Например в наскоро излязлата книга “In Search of Secret India” на англичанина Brunton авторът описва йога Висиштананда в Бенгалия, който направил пред него опит за пренасяне на жизнения принцип. Той наредил да се хване и да се удуши един врабец. Когато всички присъстващи се убедили, че птицата е мъртва, след поредица манипулации “йогът” се концентрирал върху мъртвия врабец, после съсредоточеността му преминала в транс. След известно време птицата започнала да потрепва и накрая размахала криле и оживяла. Но когато “йогът” дошъл на себе си, птицата отново умряла. Разбира се, никой истински Раджа Йог няма да позволи да се убие птица заради подобен експеримент, именно това обстоятелство доказва, че авторът на книгата е имал работа с факир.

Неотдавна ни навести и прекара известно време при нас един от най-добрите и рядко срещащи се днес в Индия санскритолози. Ние беседвахме за положението, в което се намира древното знание в неговата страна, и този учен, будист, беше много по-откровен и потвърди колко трудно е да се намери пандит10, който да познава езотеричните традиции и добре да се ориентира в тях. Този санскритолог замина за Тибет да издирва древни манускрипти.

При нас идва и един тибетски лама, подробно изучил на теория и отчасти на практика някои системи за развитие на сидхите. Той също изрази съжаление за упадъка на знанието и потвърди, че светлите изключения сред ламството са много редки. В манастирите, прикривана със светлото Учение, много често се практикува черна магия. Говори и за това, че всички системи за насилствено развитие на сидхите много често водят до плачевни резултати. Но когато се намери ученик със силна воля и чисто сърце, той постига забележителни резултати. Особено внимание се обръща на развитието на съсредоточеното мислене и пълната концентрация на мисълта върху избрания обект. Такива концентрации и медитации са най-важната част от духовното възпитание. Той твърди, че в състояние на определен вид медитация, преминаваща в транс, напредналите ученици преживяват целия процес на смъртта и връщането към живота. Всички те описват този процес и особено прехода от тъмнината и червената сфера в сферата на бялата светлина като състояние на неописуем възторг. Има подробно описание на последователното пренасяне на съзнанието през тези сфери и всички изпитвани при това усещания. Разбира се, винаги има опасност да не можеш да се върнеш към живота. За достигането на такава степен на медитация са нужни години упражнения и, както твърдят ламите, необходимо е запалване на огньовете на сърцето, което само по себе си е вече голямо постижение.

Да се надяваме, че Вашият познат ще се окаже изключителен щастливец и няма да бъде разочарован. С появата на многобройни пътешественици европейци, преследващи Махатми и Йоги, сред бродещите садху вече могат да се срещнат немалко преоблечени полицаи, мошеници и дори разбойници. Мога да потвърдя това от личен опит.

И така, не съветвам Вашия познат да пътува до Индия, само за да търси Учител, ще бъде голяма загуба на сили и време, която резултатите няма да оправдаят. Знания се придобиват във всяка страна, както и Учителят неизменно се появява, когато ученикът е готов - това е неоспорим закон.

Но ако сърцето му откликне на високите красоти на Природата, то несъмнено величието на нашите Хималаи и онази особена, наситена с духовност атмосфера, натрупвана с хилядолетия около тях, благодарение на Обителта на Махатмите и благословените Риши, ще оставят неизгладим отпечатък върху целия му по-нататъшен живот.

Между впрочем, обичам да си спомням прекрасния момент от “Добролюбие”, когато Св. Антоний Велики, отдал се на отшелничество в пустинята, се обръща към Господ с молба да му покаже Учител,

173

който да го наставлява във висшето знание и във всякакви добродетели, и бива насочен към един обущар в най-близкия град.

Моят отговор на Вашия въпрос за значението на концентрацията върху кутрето получи

потвърждение от Учителя. Тъй като се боя да не дам неправилно обяснение, винаги проверявам своите отговори. Лично на мен ми е напълно безразлично върху какво ще се съсредоточа, за да постигна някакви резултати. Повярвайте, скъпи приятелю, че цялата аптека, цитирана в много окултни книги е твърде вредна, защото развитието на всеки човек е индивидуално. Дори във физическата медицина патентованите средства се признават сега от просветените лекари за много опасни. В Америка бяха установени редица случаи на пагубно отравяне в резултат от приема на патентовани лекарства. Още по-голямо внимание в методите е нужно там, където се докосваме до свръхтънките енергии. Но грубостта на съвременното съзнание е поразителна и към най-тънките явления то се опитва да се приближи с брадвата.

Имайте също предвид, че когато в книгата “Живата Етика” се говори за необходимостта от единение, то разбира се, се посочва не външното обединяване, а единението или хармонизирането на съзнанията, което не може да стане за миг. Такова единение изисква обща основа на висока нравственост и пълно признаване на единството на Йерархичното Начало, следователно, и съвършена преданост, която ни учи преди всичко на разпознаване. Но хаотичното смесване на най-разнородни елементи, само защото те са лепнали етикета на “окултизма” е недопустимо. Може и трябва търпимо и доброжелателно да се отнасяме към редките доброкачествени групировки, но не е нужно непременно да сядаме на една обща маса. Защо да се предизвикват изкуствени взривове, комбинирайки несъчетаващи се елементи. Не могат да се обединяват овце и вълци. Не може всички да се съберат в един куп. Нима безформеният куп е целта на даваното Учение? Природата е нашият най-добър учител и затова следва по-често да се вглеждаме как, вместявайки всичко, тя в същото време хармонично и целесъобразно подбира своите съседства във всичките си царства. Има растения, които никога не растат заедно и въпреки това, всяко от тях е полезно на своето място и почва. Но насила посадени в тясно съседство, те губят своята полезност и се израждат. Трябва да се пазим от израждане, като не допускаме отровни съседи.

Вие питате, има ли всяко вярване окултна основа или е празно суеверие и цитирате поверието, разпространено в Сърбия. “Ако при построяването на къща зидарите вградят сянката на човек, който стои пред къщата, то върху него се изсипват всякакви нещастия и злополуки…”

Несъмнено всяко поверие се основава на забравени истини и учения, изопачени до неузнаваемост през изминалите хилядолетия. Много еднородни понятия, но отнасящи се до различни нива на съществуването и затова различни по своето качество, са се трупали едно върху друго и са се вплитали в единната тъкан на народните вярвания, понякога да пълна невъзможност да бъдат разчленени и да се стигне до основата. Същото виждаме и при понятието сянка, което у различните народи често има противоположни значения.

Така сянката, като противоположност на светлината, винаги е била за народите на Изтока тъмно и следователно враждебно понятие. Оттук се е появило разбирането, че съвършената духовност няма сянка. Сред много племена в Азия съществува убеждението, че Девите не хвърлят сянка, затова и светецът не трябва да я има. Това убеждение се корени в учението за първите етерообразни раси на човечеството и тънките сфери, защото високата същност от тънкия свят, след като сама е източник на светлина, не може да хвърля сянка.

В Индия и досега се смята за голямо нещастие, ако по време на бракосъчетание или друго тържество сянката на преминаващ човек падне върху разположените ястия или дарове. Защото сянката на минувача не само спира за миг благотворното въздействие на слънчевите лъчи, но и запечатва върху предметите въздействието на неговата лична карма. По този повод привеждам забележителен цитат от “Тайната Доктрина”: “Сянката никога не пада на стена, без да остави постоянна следа върху нея, и тази следа може да бъде видяна, ако се предизвика необходимия процес… Портретите на нашите приятели и ландшафтът могат да бъдат скрити от очите върху чувствителна повърхност, но те са готови да се проявят, веднага щом бъдат използвани съответните проявители. Присъствието на призраците е скрито

174

върху сребърната или огледалната повърхност, докато не ги извикаме във видимия свят с помощта на некромантията. По стените на нашите най-интимни помещения, където си мислим, че не прониква любопитно око и нашето уединение никога не може да бъде нарушено, има следи от нашите деяния и отпечатъци от онова, което сме били.”

Така че, личната летопис не е фантастична мечта, ние се срещаме с подобни летописи в света на грубата материя… Според древното Учение всяка частица от съществуващата материя регистрира всичко, което се е случило.

Но в европейските поверия срещаме противоположното значение на сянката. Така в старите германски сказания да загубиш сянката си, означава да продадеш душата си на дявола. Разбира се, и тук можем да открием изопачен отглас от най-древните източни традиции, защото дяволът, или князът на тъмата, е техният зъл дух Мара, символ на разрушението и смъртта. Затова човек, изгубил сянката си, вече принадлежал на смъртта.

Човек умира, когато неговият астрален двойник, или сянка, го изостави.Като имаме предвид казаното дотук, и в обичая, който цитирате, също можем да открием следа от

древната истина за неразривната и нерушима връзка на човека с неговата сянка или астрален двойник. Но това знание вече е изопачено и изродено в най-грубо суеверие.

В споменатия от Вас случай, разбира се, не самото вграждане на сянката има значение, а представата, вярата, която се влага в това действие. Мислите на такъв “пострадал” рисуват ужасни образи върху неговата аура и с това парализират психичната му енергия, правейки го открит или особено възприемчив за всички случайности. И обратно, ако той вярва, че вграждането на сянката ще му донесе само благо и специална защита на физическото му тяло, несъмнено неговото благосъстояние и здраве би укрепнало пропорционално на вярата му. Що се отнася до церемонията с пускането на златна монета в гърне с масло и закопаването му в основите на дома с цел пресичане на бедите от вграждането на сянката, в момента нямам друго обяснение, освен това, че златната монета по някакъв тайнствен начин е попадала в ръцете на онзи, който е предписвал всички тези манипулации.

Устойчивостта на едно или друго поверие или суеверие, разбира се, се основава преди всичко на невежеството и самовнушението.

От всичко дотук виждаме колко важно, колко неотложно нужно е да се пристъпи към всестранно изучаване на качествата и действията на психичната енергия, с която е надарен всеки човек.

Учението на Изтока твърди, че уравновесената и развита психична енергия, независимо дали осъзнаваме или не осъзнаваме това, е нашата най-добра Пътеводна Звезда.

Вие питате, как да разбираме, че “Терос и Тамас трябва да работят като братя” (“Озарение”, стр.

91)? Терос е синоним на духа на движението или светлината. Тамас - на материята, инерцията или невежеството. Животът на Космоса се гради върху равновесието на тези начала. Преобладаването на едното от тях в природата или в човека води до разложение и крайно разрушение. Необходимостта от равновесие на тези начала се проявява в целия живот. Сега особено нагледно може да се види, до какво води подобно нарушаване на равновесието в живота на цели страни и народи. Хората мислят, че са успели в много отношения и с гордост посочват механичните си постижения. Но в познанието на духовните и етичните основи те са напреднали твърде малко. Човек е усъвършенствал методите за братоубийство, но е изгубил способността да мисли за основите на битието. Именно онези въпроси, които биха могли да подобрят живота, остават пренебрегнати. Попитайте целия свят и ще ви се разкрие позорна гледка. Малцина ще проявят стремеж към посочените основи, но дори и те плахо ще мълвят за тънкия свят, за непрекъснатостта на живота, за значението на мисълта и необходимостта от етични понятия. Ускоряването на механичните открития не води до съсредоточеност на мисълта. Ако се напише история на изучаването на основите, тя ясно ще покаже неподвижността на съзнанието. Затова, ако човечеството желае да процъфтява, трябва да си спомни за основите и спешно да усили действието на тероса дори за сметка на тамаса, иначе няма да се възстанови изгубеното равновесие.

За да се самоусъвършенства, човек трябва да уравновеси в себе си двете начала - терос и тамас. Всички учения на древността дружно са проповядвали Златния или Средния Път, Хармонията, което е и равновесието между дух и плът. Така терос и тамас трябва да работят като братя.

175

Какво е “Маракара” (Сърце, § 307)? Маракара е местонахождението на духовете на тъмата. Мара е князът на тъмата. Той се нарича също разрушител и смърт (на душата). Няма по-нисък и тежък слой в тънкия свят от Маракара.

Какво е “вибрация на Сребърния Мост”? (Сърце, § 357). Така се нарича вибрацията, изпращана от

Учителя до ученика за възстановяване на умореното сърце. Тази вибрация укрепва връзката на ученика с Учителя. Този сребърен Лъч може да се види с помощта на духовното зрение.

19.11.1937 г.Голямо огорчение беше за мене да узная, че започвайки да утвърждавате и укрепвате здравето си

чрез пратки от психична енергия, Вие изведнъж сте се усъмнили и сте изоставили това твърде полезно упражнение. Само желязната воля, желязното постоянство или ритъм могат да доведат до целта. Разбира се, не бива да се очаква от едно просто укрепване на здравето отново да израснат извадените зъби например (такива постижения са още в далечното бъдеще), но при постоянство на самовнушението несъмнено би настъпило подобрение в общото Ви здравословно състояние. Затова много съжалявам, че сте изоставили това полезно, укрепващо действие. Никакво наше усилие не пропада, и ако дори днес не се получи, то в следващото Ваше въплъщение това укрепване на волята би дало своите благи резултати.

Явно твърдението ми, че на теория всички йогистки постижения изглеждат леки, но на практика няма по-трудно нещо, вместо нов прилив на бодрост и настойчивост, Ви е е донесло разочарование. Сега можете да разберете защо винаги съжалявам, че писатели като Рамачарака, излагайки сравнително добре някои индуски йогистки системи, в същото време с лекомислието на дилетанти говорят за лекотата на овладяване на най-високите постижения на Раджа Йогите. Читателите новаци вярват на тези думи и се захващат с целия си плам за предписаните упражнения, но когато в най-близко време техните очаквания не се оправдаят, изпадат в разочарование и стават яростни отрицатели и дори врагове. Никой не си и помисля, че щом са нужни толкова много наслоения в миналите въплъщения, както и години на упорит и постоянен труд в сегашния живот, за да стане човек изтъкнат художник, артист или учен в която и да е област на науката, то колко по-необходими са настойчивите устремления към разширяване и дисциплиниране на съзнанието, което единствено спомага за изтънчаването и огненото преобразяване на нашите нервни приемници или центрове. Защото духовните постижения, свързани с ръста на съзнанието, са и най-трудните. Ярък пример за тази трудност е нашето днешно земно човечество, което след милиони години съществуване и неизброими горчиви уроци се кани сега да унищожи не само целия човешки род, но и да взриви своята планета.

Последователите на Учението на Живота не бива да се поддават на униние и размекващо съмнение. Последователите на Учението на Живота живеят за бъдещето, живеят със съзнанието за Безпределността и затова знаят, че никой стремеж, никое ритмично и постоянно усииле не може да остане без резултат. Те знаят, че само устремът и усилията, полагани от тях във всеки труд се явяват основа на всички постижения. Кристалът на психичната енергия, този философски камък, се натрупва само с многовековни и неотслабващи устремления и усилия.

Работете за обединяването на сътрудниците. Даден ни е Завет - единение, мъжество и подвиг, с

тези огнени качества се строи новият свят и се заработва правото на вход в Твърдината на Великото Знание.

1937 г.Връщам Ви списъка от въпроси и им отговарям.1) Силите ни нарастват от съприкосновението с хората. Всеки обмен на мисли, всяко

сътрудничество обогатява нашето съзнание, също и съпоставките и сравненията ни учат и в същото време укрепват вярата ни в собствените сили.

2) Всичко земно, всички земни обстоятелства възпрепятстват Високото, но устремените сърца вървят над препятствията.

176

3) За жалост човешкият дух в повечето случаи противоборства на божественото начало в себе си и във всичко.

4) Чур - в смисъл на отживелици или старо, изживяло времето си съзнание. Тук можем да отнесем и домашните духове (следователно, всякакви суеверия и предразсъдъци). Смисълът е този, че старото съзнание, старото невежество във всичките му проявления не може да възприеме идващия нов свят.

5) “По-високият канон е Господом твоим” означава, че този канон е по-висок (по-мъдър) от твърдението “Господом моим”. В първия звучи търпимост и вместяване, във втория се крие зародишът на изключителността и фанатизма.

6) Терминът сканда се среща във философията на будизма. Буквално сканди означава групи качества, съставящи личността на човека. Екзотерично те се делят на пет: 1) форма или тяло, 2) чувства, 3) съзнание, 4) стремежи (карма), 5) познание. Имайте предвид, че не само всяко наше действие, но и всяка мисъл създава вибрация и именно тези вибрации представляват сканди. Така скандите образуват съвкупността от субективния и обективния човек. Скандите, породени от човека, са негово неотменимо (кармично) достояние, което го съпътства и в новия земен живот. Кармичните следствия от миналия живот следват човека и в следващия си живот той ще събере всички сканди или запечатаните от него вибрации в астрала, тъй като нищо не може да произлезе от нищо, затова съществува връзка между животите и новите сканди се раждат от предишните или от техните причинители. Така скандите образуват нашата карма или обратно, кармата се образува от скандите. Помните какво е казано в Учението за “чашата” с натрупвания.

7) Феномените, извършвани от медиумите или черните магове, които при това не се съобразяват с атмосферните и прочие условия, при насилствено извличане на енергии и техните съчетания от пространството често дават реакция, която по разрушителното си действие може да се сравни с взрив. Такова насилие, както се посочва, поражда непоносима атмосфера на летящи електрони - струва ми се, това е ясно.

Сега за Пакта и Знамето на Мира. Нима има хора, които, смятайки се за образовани и дори

духовни, не разбират най-основното и главно значение на Пакта и Знамето на Мира? Не разбират, че значението на Знамето на Мира е преди всичко в това, че посредством опазването на човешкото творчество в съзнанието на масите и на подрастващото поколение се залага уважение към духовните ценности, с които е живяло човечеството. Нима можем да наричаме великолепните храмове, библиотеки и музеи материални ценности! Нима е възможна такава степен на невежество, която отнася тези символи на творчеството на духа към материалните ценности?!

Разбира се, по принцип инициативата се поощрява. Но имайте предвид, че инициативата често се

смесва с проявите на самост. Освен това, без наличието на сурова дисциплина на духа инициативата води до колебания и се свежда до спазматични начинания, които не водят до нищо. А всичко спазматично е осъдено на разрушение, защото не може да се гради с гърчене. Ненапразно в основата на всички древни Учения е била дисциплината или послушанието. И в даденото ни Учение многократно се подчертава необходимостта от такава дисциплина. Какво е Йерархията, ако не дисциплина! Във всички древни религии и философски школи е имало общо обучение и обучение за най-приближените, и точно в това обучение за най-приближените преди всичко се е преподавала дисциплината на духа и послушанието е било първата крачка към нея. Всеки водач е длъжен да се научи първо да се подчинява, защото как иначе ще узнае какво е Повеля и какво означава тя да бъде изпълнена?

Вие цитирате параграф от “Агни Йога” - “всичко е отворено, всичко е достъпно”. Това се отнася до Космоса. Разбира се, целият Космос е отворен за познанието. Но тайните на Космоса се откриват само в пълно съответствие със съзнанието и сърцето на питащия - същото е и с Учението. Затова е нужно винаги да се помни за златното равновесие на разума и сърцето, без това равновесие няма истинско извисяване и всички тайни остават затворени и недостъпни. Затова да проявяваме разум и сърце във всички наши действия.

23.11.1937 г.

177

Ние се придържаме към мнението, че трябва да се проявява изключителна будност при приемането на членове, още повече с предоставянето на право на глас. Всички ние сме отговорни за опазване на Довереното. Още в първия том на Учението се казва, че “не трябва да се разрушават хората с грамада от доверие. Често тежестта на товара показва само какъв е гърбът.” Затова ние бихме посъветвали достъпът до заседанията на Управлението и правото на глас да се дават само на изпитани приятели, тоест, действителните членове имат право на глас, а членовете-съмишленици нямат. Щадейки хората и особено младежта, трябва да им се даде отначало възможност да опознаят себе си. Те трябва да разберат, че поемането по подготвителния път на служенето не е записване в някакъв клуб, влизането и излизането от който по никакъв начин няма да им се отрази. Те трябва да разберат, че Учението на Живота, до което са се докоснали, вече им е наложило известни духовни задължения, макар още да не могат или да не искат да го осъзнаят. Затова, преди да се обвържат още повече, нека добре да проверят своите намерения и стремежи, за да не станат апостати10, оттегляйки се по-късно. Жизненият опит учи да сме истински будни и внимателни. Предателствата, съзнателни и несъзнателни, не са малко, но наш свещен дълг е с всички сили да се стараем да предпазим от тях светлото строителство. Ще кажа нещо повече - няма подвиг без предателство, но въпреки това ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да опазим довереното ни.

Сега на Вашите въпроси. Несъмнено много сътрудници помагат на силите на Светлината в Тънкия свят. Битката там сега е по-силна, отколкото на Земята. Препоръчва се да имате това предвид и да не се лишавате от сън; защото някои ревностни членове-сътрудници искат да съкратят часовете за нощен отдих. Често работата в тънкия свят бива дори по-плодотворна от земната. Съобщете това на Вашите най-близки приятели и нека те записват нощните си пътешествия. Постепенно ще се научат да се ориентират в сложните символи и в хаоса от получавани впечатления, който се дължи на недостатъчната дисциплина и яснота на съзнанието. Но с правилното устремление ще дойде и яснотата. Нека заспиват с мисълта да полетят на помощ там, където бъдат изпратени от Вел. Учители.

Прочетох страницата в посочената от Вас книга. Разбирам, че авторовите думи “да се изключи действието на ума” означават да се спре безпорядъчният наплив на мисли, който ни пречи да уловим пратките, идващи от Вел. Източник и възприемани от висшите центрове. На границата на съня това е по-лесно, защото хаотичното мислене естествено замира. Затова се казва, че трябва да се научим да улавяме изпращаното именно на прага на съня или в момента на събуждането. Но същевременно трябва да възпитаваме у себе си особена, постоянна сърдечна будност. Когато мисленето е достатъчно дисциплинирано и съзнанието ни е овладяло устремената будност, Гласът на Учителя може да се чуе не само в минути на съсредоточаване върху Неговия Образ, но дори и когато мисълта ясно работи над някакъв определен въпрос. И така, навсякъде е нужна преди всичко дисциплина, яснота или ритъм. А бълхите или зайчетата на мисълта ни лишават от всяка възможност за висше възприятие.

Също неправилно е да се каже, че е нужно безстрастно да се повтаря няколко пъти съставената формула. Съгласна съм, че физическото усилие само ще пречи, но сърдечната устременост е необходима за успеха, именно, неизразимата сърдечна устременост е ключът за всички ключалки. И тази устременост няма нищо общо нито с мъртвото безстрастие, нито с физическото усилие, така нареченото напрежение на волята. Благо за онзи, който може да усеща горенето и устрема на тази огнена енергия.

Относно § 552 в “Аум”. Несъмнено действието е двояко: и колкото по-ярък е характерът на въплъщаващата се индивидуалност, толкова по-ярки са проявленията й и в желанията на майката. В отговорите на посочените от Вас параграфи запазвам номерацията на §§, за да Ви бъде по-леко да следите (О. С. III).

§ 62. Разбира се, тънкият свят е астралният свят, с всичките му подразделения на низши и висши сфери, после следва Огненият Свят и накрая Най-Висшият Свят.

§ 82. Пътеводната звезда на човека е излъчването на зърното на неговия дух, или натрупаното чувствознание, устремяващо човека към Светлината. Тази пътеводна звезда се разгаря особено ярко след тежки жизнени пътища. Само във висше напрежение нашите енергии се изтънчават и трансформират във висши устремления. Именно устремленията образуват характера на човека или

178

неговата карма. Необходимо е твърдо да се запомни, че кармата се образува преди всичко от подбудите, стремежите и мислите на човека, действията са второстепенни фактори.

Така в течение на много животи благите наслоения образуват кармата, насочвана от Пътеводната Звезда на чувствознанието.

§ 86. Огнено кръщаване означава духовно преобразяване или асимилация на чистия огън на пространството. При огненото кръщаване става и отварянето на едни или други нервни центрове. Натрупването на огнена, или всеначална енергия дава на човека възможността да се възнесе във висшите сфери при прехода в тънкия свят. Колкото повече такава енергия имаме, толкова по-високо ни носи тя. А тази енергия се натрупва чрез неотклонен стремеж към самоусъвършенстване и в труда, при пълна преданост към избрания Учител.

§ 97. Когато лекарят вижда, че смъртта на болния е неизбежна, то изкуственото поддържане на живота може да причини на умиращия жестоки страдания, като при това е възможно дори увреждане на тънкото тяло. Ето защо трябва да се проявява внимание и загриженост към онези, които си отиват.

§ 158. Множество космически енергии са извикани от тънкия свят и действат невидимо на нашето физическо ниво. Да не говорим за нечуваното нагнетяване на електрофорни явления, радиовълни и прочие невидими лъчи, които човечеството днес използва, но всяко земетресение, всеки взрив, всички безредици и ужасите на войната сближават низшите слоеве на тънкия свят с физическото ниво. Войните и революциите са най-страшните, най-мощните призовавания на низши енергии от тънкия свят. Защото низшите същности се хранят с еманациите на кръвта и разложението. Можем да си представим какви същности изпълват атмосферата около разрушителните действия. Само силните духове, оградени от твърдата защитна мрежа на психичната енергия, могат да противостоят на тази зараза. Разбира се, не са малко и онези, които се занимават сега с некромантия в нейните малки, недопустими форми.

§ 165. Джиновете са духовете на стихиите. Във всички източни, особено арабски приказки джиновете служат на вълшебниците, които са съумели да ги обуздаят. Така според преданието и храмът на Соломон е бил построен от джинове. Във всяко предание има някаква частица истина, така и в живота именно враговете или служителите на тъмата помагат да се издигне начинанието на Светлината. Законите във всичко са еднакви. Тъмата подчертава Светлината. Злото издига понятието за Добро и т. н.

§ 170. Пространствените битки, разбира се, се водят по цялото пространство на проявения Космос, но проявленията им са с различна степен. Пространственият огън е свързващото начало между всички светове на цялото проявено пространство и затова всяко явление, всяка битка, където и да става тя, така или иначе засяга всички светове, или цялото пространство. В Учението е казано - “Перцето, паднало от крилото на птичка, ще отекне като гръм в далечните светове.” С това се посочва неразривната връзка между всички явления.

§ 175. Всяка планета преминава нееднократно през различни цикли. Също и огнените разрушения и строителства вече са посещавали както нашата, така и другите планети, но степента на тяхната интензивност е различна в съответствие с духовното състояние на техните обитатели. Всички въздействия могат да бъдат благодетелни при високо състояние на планетата и нейното население. Лемурия е загинала от огън.

§ 595. При възпаление на жлезите е добре да се втрива масло от пелин. Така в Швейцария при възпаление на жлезите лекарите дават на пациентите си много лек чай от пелин.

Забелязаното от Вас северно сияние е наблюдавано особено ярко в Двинск. Червеникавата светлина е много характерна за северното сияние. Защото яркото северно сияние гори с всички цветове на дъгата.

Сега няколко реда от Уч.: “Ако си представим най-великия подвижник на Земята, то естествено той ще покаже несравнима мощ в тънкия свят. Съприкосновението с очистения огън ще го отнесе в Огнения Свят. Няма граница, която би попречила на извисяването на свободния от съмнение дух. Съмнението е като дупка на въздушен балон. И така, всичко се носи в Безпределността. Казвам това, за да напомня, че естественото положение на човека е стремежът нагоре. А съмнението е като скъсаните джобове, в тях не можеш да сложиш елмази. Съмнението не живее в Нашата Обител, привличането

179

нагоре е огромно. Немалко усилия се искат, за да не се откъснем от Земята. Земните вериги са наложени доброволно и съзнателно. Жертвоготовността е родена от любовта и опитът от предишните животи донесе любов към страдащите. Опитът или запалва любов, или изостря омразата. Но кой пръв ще се набие на кола на омразата? Няма ли да е този, който е изпълнен с омраза? Любовта трябва да бъде мъдра и действена. С такова разбиране лесно можеш да се спънеш или да изпаднеш в лицемерие. Само трудът в полза на света дава равновесие. Трудът дава и радост, и разбиране на Безпределността. Той ще даде и познание за движението на световете.”

“Ще попитат - в какво се състои най-добрата пранаяма? Как се изработва най-добрият ритъм? Как се побеждава червея на унинието?” - с Труд. Само в труда се придобива очарованието на усъвършенстването. В труда ще дойде и огненото кръщение.”

Да се устремим към бъдещето. Преживяваме страшни дни. Ужасните деяния ще повлекат след

себе си тежката си карма. Днешният великан утре може да стане джудже. Така сред бурята и хаоса действа кармата и сроковете се сбъдват. Събитията в света са мозайка, която може да се види само от планините.

27.11.1937 г.Не можах да отговоря по-рано на Вашето писмо, защото се чувствах много зле. Атмосферата е

невероятно нагнетена. Безумието на народите достига пределната си точка и космическите течения бушуват. Пандитите в нашия край предсказват страшни земетресения и хората вече се страхуват да спят в домовете си. В последно време в северна Индия почти навсякъде се усещат трусове с различна интензивност, има разрушения и жертви, но нашата долина, въпреки всички опасения, е непоклатима. Астролозите отбелязват три дати през ноември с най-мрачни знамения. А и слънчевото затъмнение, очаквано в началото на декември, няма да донесе нищо добро. Интересно е да се отбележи, че по време на затъмненията действието на психичната енергия рязко намалява и в самия момент на пълно затъмнение почти спира.

Преминавам към отговорите на Вашите въпроси. Ще се постарая да изясня гледната си точка за онова място в Евангелието от Йоан, което Ви смущава: “Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна” (2:19)… Ние знаем какво значение са придавали последователите на Христос на Неговото възкресение на третия ден, и са били прави, защото една от задачите на Христос е била да докаже на своите ученици преживяването на душевния човек и безсмъртието на духа. Никой няма да отрече, че огромен фактор в укрепването и разпространението на Учението на Христос са били именно Неговите нееднократни появи след физическата му смърт. В гностичната12 литература могат да се намерят много данни за тези явления.

И така, още веднъж прочетох внимателно посочената глава и отново трябва да кажа, че не намерих нищо нелогично нито в отговора на Христос, нито в обяснението на тези думи от страна на евангелиста. Мисълта, че Христос може да предложи такова грубо доказателство или опит като потвърждение на правотата или властта си, не се побира в съзнанието ми. Защото никога нито един Велик Учител няма да прибегне към чудеса за утвърждаване на властта си. Всички чудеса, сътворени от Тях, винаги са имали безкористна цел, а именно да се помогне на бедните и страдащите. Онези, които са Го питали, са мислили и мерили със земни мерки. А Великите Учители винаги и във всичко прилагат висши мерки и така издигат съзнанието на учениците.

Ако се предположи, че Христос е имал предвид разрушаването и възстановяването на каменния храм, то може да се зададе въпросът, защо Му е бил нужен срок от три дни?

Ние знаем, че така наречените чудеса могат да бъдат сътворени само когато необходимите космически условия са налице, но знаем също, какво огромно количество всеначална енергия се губи дори само за извършването на сравнително малко явление или чудо. Затова възстановяването на цял храм би означавало огромна загуба на енергия, което би могло да предизвика една или друга катастрофа. В Учението е казано, че всяка насилствена проява създава тежката атмосфера на летящи електрони. Знаейки това, Великият Учител избягва така наречените чудеса или, с други думи, внимателно използва космическите сили. Висшето знание изисква висша грижовност.

180

Вие пишете: “Казано е, че световете са били създадени от Словото и Висшата Воля, защо е трябвало думите на Иисус да се приемат преносно, а не буквално, в хода на разговора?”… Но кой приема дословно и първото, цитирано от Вас твърдение? Нали Словото на Висшия се разбира като Вибрация или Движение на Божествената енергия, а Волята е импулсът на привличането или отблъскването, породен от биполярността на елементите. Кой може да изчисли колко еони са били нужни за формирането на нашата мъничка Земя? Няма ли да се разтегли това Слово Божие на милиони еони само за нашата планета?

Може би сега Вие ще почувствате, защо мисълта, че Христос би пожелал да възстанови каменния храм като доказателство за Своята власт, трудно се свързва с великия Образ, Чието съзнание е вместявало синтеза на три свята.

Колкото до предположението, че хората ще възкръснат в своите физически тела, смятам, че само абсолютни невежи могат да мислят така. Нали тъкмо в Писанието нееднократно се посочва, че “тленното не може да стане нетленно”.

Освен това, едно физическо тяло не може да се разглежда като храм на духа, става дума именно за тънкото или душевното тяло, което е истинският носител на безсмъртния дух.

По-нататък Вие поставяте въпроса: кой момент на прехода от физическия в тънкия свят трябва да се смята за възкресение, щом Архатите преминават без загуба на съзнание?

Говорейки за своето възкресение, Христос е имал предвид не съзнателния си преход в тънкия свят, а именно своята поява в тънко тяло при физически условия. Разбира се, появата на физически мъртъв човек в материализирано тънко тяло била ярко доказателство за възкресението Му и укрепила в учениците вярата в Неговото Учение.

Да се обосновава възкресението на Христос само с изчезването на Неговото тяло от гробницата, разбира се, би било повече от нелепо.

С всички сили на духа си въставам срещу предположението, че “Христос е могъл да даде тайно заповед да се изнесе Неговото тяло и да се обяви живота или възкръсването Му”… Подобно действие би било недостойно за Височайшия Дух. Ние трябва да разберем, че Великите Учители на човечеството никога и никого не заблуждават и всяка Тяхна постъпка строго се съгласува с твърденията Им. Христос, както свидетелстват учениците, нееднократно е казвал, че ще бъде предаден в човешки ръце и на третия ден ще възкръсне - който има уши, да слуша!

Вие правилно отбелязвате, че Евангелията са били съставени много по-късно от времето, в което е живял Христос и дори Неговите най-близки ученици. Освен това, трябва да се има предвид и цензурата на мнозина ревностни духовни отци. В книгите си “Иисус Неизвестният” и “Блаженият Августин” Мережковски дава много ценни сведения за “истинността” на Евангелията. Епизода, споменат от Е. П. Б., за това, как духовните отци са избрали и утвърдили истинските Евангелия, намерих в брошурата на Х. С. Олкот. За съжаление обаче, явно съм я скрила много добре, защото исках да я преведа за Вас. Все пак, ще се опитам да я намеря.

Не мислете, че искам да Ви разубеждавам. Не, просто изказвам своите усещания, разбирането и отчасти знанието си по въпроса. Само сърцето може да ни води по такива пътища. Затова следвайте убеждението си.

Не се учудвам, че “Тайната Доктрина” Ви е донесла огорчение. Книгата не е лека и човек трябва добре да познава източната философска мисъл, за да не се обърка в многото названия и имена, често означаващи едно и също понятие. Обширността на задачата, при известна неизбежна недоизказаност, още повече затруднява усвояването на изложеното. Съветвам при четене да се водят записки или бележки - това много помага. Имайте предвид още, че Синовете на Пламъка, Синовете на Разума, Синовете на Брама, Слънчевите Предци, Великите Кумари, Ману, първите наставници и Царе, Основателите на Религии, Вождовете и Философите и т. н. - са все същите седем Величайши Индивидуалности, проявяващи се в различни аспекти на нашата Земя и именно Те са сега Ядрото на Бялото Братство.

Преминавам към пояснение на посочените от Вас параграфи от книгите на Учението.§ 315 (Агни Й.). Върхът, за който се споменава тук, е Еверест или, както се нарича на тибетски -

Джемо Канг-Кар, Владетел на Белия Сняг. Най-високата точка на Земята, както и двата земни полюса,

181

имат огромно значение поради количеството електромагнитни сили, събрани на тях. Когато настъпи критичният момент - да бъде или да не бъде нашата Земя, тези точки ще имат решаващо значение за спасяването на планетата. Както знаете, всички опити да се покори Еверест досега не са се увенчали с успех и вече са дадени немалко жертви.

§ 122 (“Аум”). Тук се има предвид чисто физическото намазване на дихателните канали. Съветът е преди сън ежедневно да се намазват дихателните пътища (носа) с препарат от вазелин и ментол. Това е прекрасна дезинфекция, освежава дишането и предпазва от хрема.

§ 129 (“Аум”). За тройния знак. Когато се осъзнае триединството на всичко съществуващо, когато трите естества - физическото, астралното и менталното, получат форма и възможност за ясно разединение, наблюденията над такъв организъм стават особено поучителни.

§ 250 (“Аум”). Тук се говори за особен род ясновидство, когато гледате на светло седящия пред вас човек и можете да извикате предишните му ликове. Н. К. и аз сме правили такива опити, но напрежението на физическото зрение беше огромно, защото ставаха видими най-тънки енергии, което, разбира се, се отразява крайно болезнено на физическото зрение и може силно да го отслаби. Затруднявам се да обясня този процес на ясновидство, но резултатите бяха забележителни. Видях много въплъщения на своето семейство, на близки хора и дори на далечни познати. В подобни случаи психичната енергия получава посока, а после вече действа самостоятелно. Всички така наречени чудеса се извършват с психична енергия.

Сега за Княза на този свят. Разбира се, борбата със Силите на Светлината го изпълва с отчаяние.

Той знае, че не може да победи и затова предпочита да взриви планетата, само и само да се задържи още известно време в атмосферата на взрива. Атмосферата на взривената планета продължително време се съхранява около нейните останки (разбира се, не физическите), което позволява на Кн. на този свят да пребивава в нея. Висшите слоеве на пространството са недостъпни за него, затова той трябва или да витае сред останките и заобикалящата ги атмосфера, или да отиде на Сатурн. Но състоянието на Сатурн е много тежко. И колко още еони трябва да минат, преди на тази планета да може да се развие напълно съзнателен живот.

Вие пишете, че “разбирате безсмислието на борбата срещу Божественото Начало на Доброто” и се удивлявате, как може такъв голям дух като Княза на този свят да тръгне срещу неотменимия закон? Но нали четири пети от двубилионното човечество не разбират това. А и каква неимоверна сила на духа трябва да прояви той, за да признае заблудата си и, макар и обременен с многовековна страшна карма, да започне нов път.

Ние знаем за безпределността на усъвършенстването, затова духът, паднал до положението на княза на тъмата, не може да притежава всички съвършенства. Когато духът осъзнава своя потенциал на неограничена мощ и нерушимост, когато владее много космически тайни и сили и знае, че може да стане създател на един или друг свят, когато вижда невежеството на масите, които го заобикалят, то е нужна огромна сила на сърцето, за да се удържи от многото съблазни и преди всичко от високомерието на духа. Винаги следва да се помни, че нито едно човешко чувство не изчезва, напротив, всички чувства нарастват безпределно и затова те трябва или да се преобразят във висши възприятия в доброто, или могат да се изтънчат в злото. Защо да не допуснем, че Кн. на този свят, който според космическото право е господар на нашата Земя, не е могъл да пребори в себе си високомерието и ревността към другите Светли Духове. По езотерични данни, докато великите събратя на Луцифер, Архангелите на християнската църква, дошли с него на нашата Земя, създават вечното движение; докато Те казват - защо само една Земя, когато ви са отсъдени всички светове, и така изграждат правилния път на човечеството, по който чрез широка кооперация ще бъде заложен истински обмен с далечните светове, Луцифер предпочита да се огради от съседите си. Но поради единството на Битието и закона за взаимния обмен всяка обособеност води до отмиране или смърт. Затова Луцифер може само да затрудни, но не и да прекъсне потока на живота. Неговите Събратя, застанали на несменна Стража, на върха на Стълбата на Йаков, са истинските Спасители на човешкия род.

182

Не у Крижановска, а у писателите гностици се среща идеята, че Луцифер е принесъл жертва, за да получи човекът познание за доброто и злото. Много заплетени неща има около тази легенда. Трябва внимателно да се прочете “Тайната Доктрина” и светлината ще блесне.

И така, да не опоетизираме облика на Княза на този свят. Може би, след поредица от еони ще започне неговото изкупление, но сега той е достигнал апогея на човеконенавистничеството и има намерението да покаже апотеоза на своето разрушително владичество.

Проявеният свят е основан на биполярността на всичко съществуващо и затова е естествено, че

ограничената човешка мисъл, търсейки причините за съществуването на противоположностите и представяйки си Божественото Начало единствено в неговия положителен Аспект, неизбежно стига до идеята, че има две, вечно съревноваващи се начала, или Бог и Дявол. Така планетният дух на Кн. на този свят е станал олицетворение на цялото зло, на цялото несъвършенство, съществуващо в природата.

Но високата мисъл на Изтока отдавна е разрешила проблема за съществуването на злото. Единният Елемент, Единното Божествено Начало или Абсолютът, вместяващ потенциала на всичко съществуващо, следователно и всички противоположности, носи в себе си и вечния процес на разкритие или усъвършенстване. На този процес, или движение, се основават всички проявления и цялата еволюция. Движението, или еволюцията, създава относителността на всички понятия, от която произтичат противоположностите. Само с вечната смяна и съпоставка на двойките противоположности се постига действителността.

30.11.1937 г.Проявената неосведоменост и недисциплинираност от страна на “някакъв представител на Б.

Бр.”, за когото споменавате, ме карат да се усъмня в неговата реалност. Защото само в действията на земляните се наблюдават такива колебания, захвърляне на едно дело и захващане с друго, с една дума, жалка неустойчивост и хаотичност. Всички действия и указания, идващи от Великото Братство, се отличават със своята строга съгласуваност и последователност. И дори сред земните сътрудници на Бял. Братство никой няма да наруши благия труд, особено ако знае, че той има някакво отношение към задачите на Бял. Братство.

В последно време се появиха множество всякакви представители, посланици, учители, принадлежащи към Слънчевата Йерархия (?!) и дори към самите Бели Братя! Всички тези самозванци само сеят смут и разложение сред невежите и наивни търсачи на евтини сензации.

Всеки истински пратеник или учител, всяко учение може да се крепи само на основата на Истината и своите лични заслуги и достойнства. Друго мерило за Земята няма. Истината не потъва във водата и не гори в огъня. Светът неведнъж е бил свидетел как се потъпква Висшето и се превъзнасят лъжливи ценности, но съществуването им е било за кратко.

На всички, които издевателстват над великите Истини, можем още веднъж да кажем: не бяхте ли вие, които разпънахте Христос? Не бяхте ли вие, които се надсмивахте над Него, когато Той страдаше на кръста? Не бяхте ли вие, които изгаряхте и измъчвахте Неговите последователи? Не бяхте ли вие, които погубихте десетки хиляди най-добри умове, носители на светлината на знанието? Не бяхте ли вие, които спряхте еволюцията на човешката мисъл и така доведохте човечеството до безумно самоунищожение? Не е ли казано тъкмо за вас: “вие сменихте одеждите си, но по делата ви ще ви познаем.”

Между другото, наскоро излезе една нелоша книжка от полски автор на англ. език “God is my Adventure” - от Ландау. В нея той описва срещите си с всички известни днес духовни лидери. Полезно е да се прочете, за да се разбере каква духовност искат масите на Запад и в Америка. С особен успех се ползва един бивш епископ, някой си г. Букман, според когото Бог е милионер и затова следва да не се избягват скъпоструващите приеми в луксозни хотели, автомобилните пътешествия и т. н. Богатите и скучаещи празни хора се радват, че се е намерил някой, който се занимава с тях, разпределя целия им ден и при това ги убеждава, че препоръчаното им приятно и комфортно прекарване на времето е извънредно важно и полезно. Особено се харесват въведените от г. Букман общи изповеди, на които е прието да се разкайваш за всички свои прегрешения срещу установения стандартен нравствен кодекс.

183

След като излезе тази книга, появиха се нови духовни вождове, излизащи на естрадата в разкошни тоалети, обсипани със скъпоценности, и проповядващи нещо като - пей и се весели, така ще бъдеш угоден на Бога. Разбира се, всичко това са знамения на мрачното време, когато силите на тъмата настъпват в гъсти редици, за да унищожат всички благи начинания и всички хладки и колебаещи се.

Не мислете, че именно Вашата карма ви кара да губите приятели. Преданите приятели са

изключително рядко явление. Та кой ги е имал? Да си спомним всички исторически примери. Сега липсата на истински приятели е обща карма. Безумната злоба, омразата и, разбира се, невежеството като корен на всяка мерзост, са унищожили дори проблясъците на човечност. Затова да сме щастливи, че ние с Вас имаме изпитани приятели.

Особено ме радва Вашата бодрост, за която пишете. Пазете я и, когато е възможно, нека тя преминава в тържественост. Изпълнява се кармата на много страни и ние сме свидетели на страшния час. На такова време подобава именно тържественост. Освен това, тържествеността е най-добрият мост към Бял. Братство. “Не са много онези, които разбират силата на такъв щит. Скалата на нерушимата тържественост стои непоклатимо сред бъдещите токове. Може да се изследва научно всяка мощ, заобикаляща човека. Той сам може да поражда всяка сила в себе си и да кове от нея непроницаема броня. Трябва да се разбере също, че тържествеността е най-добрият мост към Нас. Нашата помощ лети бързо по канала на тържествеността и най-бавно по пътя на ужаса и унинието. Трябва да се знае, как Ние изпращаме сините лъчи на помощта в час на опасност.”

Пазете в сърцето си Образа на най-добрия Приятел - Великия Учител, и цялата радост ще пребъде с Вас.

3.12.1937 г.Много полезни могат да бъдат задушевните разговори по повод художествени произведения.

Вибрациите на хармоничните съчетания на тоновете създават особена атмосфера. Реакцията на посетителите на Музея към нея безпогрешно ще определи тяхната същност.

Несъмнено е също, че произведенията на изкуството притежават целебни свойства. Някои лекари окачваха картини на Н. К. в санаториумите за нервноболни.

Велика е мощта на изкуството! Тази истина, макар и бавно, но твърдо си проправя път. Ако управляващите в различните страни разберат в пълна мяра високо възпитателното значение на изкуството, те биха приложили всички усилия и средства, за да пробудят огъня на творчеството у народа и да го наситят със звук, цвят и прекрасни форми. Никакви революции, никакви завоевателни войни не биха могли да намерят отклик в изтънченото съзнание, вибриращо в унисон с висшите вибрации. Грубите спортове като състезанията по борба, юмручните боеве и най-грубите игри, лишени от красота, като футбола и прочие, спомагат само за огрубяването на нравите. Красотата на фината мощ на мисълта и творчеството е забравена и е останало само гръмкото, ревящо тържество на грубата сила.

Сега на Вашите въпроси.1) “Ядрото на духа: Божественото начало завинаги ли остава неизменно или само за един цикъл?”Отговор: Във всяка физическа клетка има зародиш и ядро, които съответстват на огненото зърно и

ядро на духа в човека. Така огненото зърно в човека - основа на чистото Божествено Начало, остава неизменно и нерушимо във вечността.

Ядрото на духа или висшето Ego в човека расте и се променя в безпределността при условие, че получава нормално захранване от всички центрове. Тоест, ако психичната енергия привежда в действие висшите нервни центрове на човека. И ако човекът, носител на ядрото на духа, успее тук, на Земята, да одухотвори същността си чрез отваряне на своите висши центрове, то след завършването на цикъла или четвъртия кръг на нашата планета, той ще пребивава в съответстващата му сфера в пълно съзнание и с всички, събрани от него енергии или способности. Ако и в следващите кръгове той прояви същия неотслабващ стремеж към усъвършенстване, то той ще запази своето безсмъртие и в следващия междупланетен период - и така в безпределността. Но трябва да се помни, че промените в ядрото на духа могат да водят както към извисяване, така и към падение. Неимоверно трудно е изкачването след дълго падение.

184

2) “Невъзможно е Бог абсолютно да допусне някаква друга власт, Сатаната. Сатаната, това е човекът, неговите низки стремежи - нищо повече.”

Отговор: Цялата трудност да се разбере, че злото съществува при наличието на Благото Начало е там, че хората са очовечили Неизразимото Божествено Начало и в същото време, наблюдавайки многото несъвършенства в проявения свят, напълно основателно недоумяват, как може Благият и Всемилосърден Бог да допуска пагубните космически катаклизми и всички ужаси и страдания, понасяни от хората в тяхната борба за съществуване? И тук ограниченото мислене започва да създава представата за също такава мощна сила на злото в лицето на противника на Бога, или сатаната. Но ако отхвърлим ограничението или очовечаването на Неизразимата Мощ и приемем Величествения Пантеизъм на древните, чийто отзвук намираме в Заветите на всички велики Учители и в Библията, и в Евангелията, то всичко ще си дойде на мястото.

Бог, в аспекта Му на Абсолют, съдържа в себе си потенциала на всичко съществуващо. В Абсолюта или в Света на Висшата Реалност или Битие, разбира се, злото като такова не съществува, но в проявения свят, който е следствие от диференциацията, всички противоположности вече са налице, тоест, светлина и тъма, дух и материя - противоположните полярности, добро и зло и т. н. Настойчиво съветвам да се усвоят първоосновите на източната философия - съществуването на Единната Абсолютна Трансцендентална Реалност, нейния двойствен Аспект в обусловената Вселена и илюзорността или относителността на всичко проявено.

Само при съпоставянето на тази двойственост или двойки противоположности, блесват искрите на познанието и усъвършенстването, или еволюцията, стават възможни. Вечното движение, или еволюцията, създава и относителността на всички понятия. Така познанието на действителността се постига само чрез вечната смяна и съпоставяне на двойките противоположности.

Действието на противоположностите поражда хармония, подобна на центробежната и центростремителната сили, които, зависейки една от друга, са си взаимно необходими, за да могат да съществуват и двете. Ако едната спре, действието на другата незабавно би станало разрушително. Така проявеният свят е в равновесие, благодарение на противодействащите сили. Тези противодействащи сили или двойки противоположности, приемат в нашето съзнание една или друга окраска или качество, тоест, превръщат се в добро или зло. На всяко ниво на проявление степента на злото и доброто се оценява от съзнанието на човека според нивото на неговото развитие. Доброто на низшето ниво може да бъде зло на висшето и обратно. Оттук и относителността на всички понятия в проявения свят.

И така, когато осъзнаем, че понятията зло и добро в тяхното космическо разбиране са относителни, то и съществуването на Сатаната като фокус на самодостатъчното зло в космическа представа и размах трябва от само себе си да отпадне или да бъде опровергано.

Но несъмнено е също, че обликът на Сатаната като паднал ангел и Господар на нашата Земя (следователно, човешка същност) за нещастие на нашата планета съществува и, уви, е много активен.

В Езотеричните Учения на Изтока се казва, че Луцифер е дошъл на нашата Земя заедно с други Висши духове, пожертвали себе си за ускоряване еволюцията на планетата и нейното човечество. Но Луцифер не е бил Висш сред своите Събратя и когато се наложило да приеме земни и плътни обвивки, духът му не се задържал на предишната висота. Неговото падение започнало още в първите векове на Атлантида и във всички следващи епохи го срещаме като яростен противник на своите велики Събратя, неотклонно извисяващи се в прослава на Светлината. Индуските сказания са увековечили падналия дух в много образи, най-известен е цар Равана от остров Ланка (Цейлон), противник на богоподобния цар Рама и похитител на жена му Сита. Фактът, че духът на падналия Ангел носел в потенциала на ядрото на духа си енергии, присъщи на нашата Земя, бил съдбоносен за него, защото така той се оказал особено привързан към Земята. Като знаем, че всяко потапяне или въплъщение в плътна обвивка неизбежно затъмнява знанието на духа, можем да си представим колко силно е било подобно затъмнение при несъвършенството на тези обвивки в последните времена на Атлантида, когато е завършила пълната инволюция на духа в материята! Само Най-Високите Духове, дошли от висши планети, чийто духовен потенциал подлежал на висше привличане, запазили Светлината си непомрачена през целия земен път. Сега Вие можете да разберете размерите на Великата Жертва,

185

принесена и все още принасяна от тези истински Спасители на човечеството. Те се заклели да издържат битката с йерофанта на злото и да останат със страдащото човечество на Земята до края на нейното съществуване. Препрочетете “Криптограми на Изт.” И всичко, което вече съм Ви писала за Луцифер.

Луцифер сега оглавява Ч. Бр., което е много мощно, защото има помагачи сред населението по цялата планета. Тъмните сили винаги действат чрез масите; в двубой един на един те са слаби. Освен това са по-сплотени от сътрудниците на Светлите Сили, защото съзнанието за опасност понякога е най-добрият обединител. За съжаление, много светулчовци не вярват в силите на тъмата и попълват тъжните редици на разпокъсаните индивиди и хладките, за които така заплашително се говори в Апокалипсиса. Да, малобройни са светлите войнства на Земята, но с помощта на Висшето Знание на Йерархията на Светлината в крайна сметка Силите на Доброто винаги побеждават.

Невежите приемат с насмешка твърдението, че Сатаната е реалност и така потвърждават казаното от един изтънчен мислител: “Дяволът е успял да внуши на хората, че не съществува и в това е неговата победа.”

Защото, когато не вярваме в нещо или го отричаме, ние преставаме да се пазим от него и още по-лесно попадаме в мрежите, опънати от многобройните помагачи на тъмата. Особено тъжно е насажданото векове наред, дълбоко невежо и изключително опасно убеждение, че Сатаната е погубил човечеството, давайки на хората познанието за добро и зло. Хората са свикнали да повтарят тази възмутителна нелепост и изобщо не се замислят, какво би преставлявал човекът, който не знае що е добро и зло? Няма ли да бъде той просто едно безотговорно животно? И кой би се съгласил днес да се върне към подобно животинско съществуване, пък било то и в райската градина? Великият дар на разпознаването и, следователно, свободната воля, е Божествен дар и само овладявайки го, човек може да стане Божие подобие. Този дар не би могъл да бъде поднесен от силата на тъмата, а е бил жертвено дарен от Силите на Светлината. Затова първоначалното име на този Вестител е било Луцифер-Светоносец. Но на Запад с течение на времето великият смисъл на тази легенда е бил загубен. Останал е само в съкровените Учения на Изтока.

Така в “Съкровеното Учение” се съдържа следното пояснение. “Сатаната”, разглеждан извън суеверния, догматичен и лишен от философия дух на църквите, израства във величествения образ на онзи, който е създал от земния човек божествен; който му е дал за целия дълъг цикъл на Махакалпа закона на Духа на Живота и го е освободил от греха на незнанието, следователно, от смъртта…”

Разбира се, този “Сатана”, както Вие вече знаете, е съвкупност от онези Висши Духове, които заедно с падналия Ангел са донесли на човечеството светлината на разума и великия дар на безсмъртието. Затова именно Те би трябвало да се наричат Светоносци или Луцифери. Падналият Ангел е изгубил правото си на това име.

Сега няколко забележки относно поставения въпрос за отвъдния живот.На онези, които смятат, “че никой не се е връщал от отвъдния свят и никой не може да надникне

там”, следва да се отговори, че това твърдение е несправедливо, защото не отговаря на истината.То отрича свидетелството на самия Христос, казано на езика на добрия християнин. Защото

християнството се е утвърдило най-вече благодарение на появите на Христос пред учениците след физическата му смърт.

Днес никой интелигентен или просветен човек не се съмнява, че Христос е възкръснал не във физическото, а в тънкото си тяло, или тялото на Светлината. Самият Апостол Павел нееднократно потвърждава това - “нито тлението може да наследи нетление” или “всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим”13 и т. н. В Евангелията се подчертава също, че след смъртта си на кръста или възкресението, появявайки се, Христос обикновено внезапно ставал видим и също тъй внезапно изчезвал. Именно тези внезапни появявания и изчезвания (както това сега е научно установено) са характерни за временната материализация на тънкото тяло. В гностичната литература се срещат указания, че именно при тези свои появявания Христос е предавал на учениците си тайните на отвъдния свят.

Съветвам всички, които желаят да се докоснат до надземните явления, да се запознаят с обширната литература от всички векове и народи, посветена на отвъдния свят. Повечето хора дори не подозират какво огромно количество книги има на тази тема! Светът никога не е бил лишен от зрящи,

186

които, притежавайки по-усъвършенстван организъм, са можели да виждат скритото от грубото физическо око. Кой днес би се осмелил да твърди, че само защото той не вижда X или Y-лъчите или не усеща изпълването на пространството със звуци, да кажем - с радиовълни, то те не съществуват? Кой би рискувал да си лепне етикета на невежеството с подобни твърдения? Науката открила ли е вече лъчи, които правят физическия човек невидим? Кой може да твърди със сигурност, че в бъдеще няма да бъде създаден апарат, с помощта на който ще можем да надзъртаме в отвъдния Свят също тъй просто, както виждаме и чуваме човека посредством телевизията, макар той да се намира на хиляди мили от нас? Защо хората се стремят да ограничат всички възможности и преди всичко самите себе си? Щом вече се раждат деца, чието физическо зрение прониква през най-плътни вещества, което бе многократно доказано, защо да не вярваме на онези, които с физическото си зрение могат да виждат тънкия свят? Това ограничаване в допускането или недостатък от въображение трябва да бъде изживян, защото иначе никакъв прогрес в знанието е невъзможен.

Връщайки се към добрите християни, отново се налага да кажем, че именно те трябва много да внимават, отхвърляйки съществуването на отвъдния Свят. Нима житията на почитаните от тях Светци не са пълни с описания на всякакъв род явления и посещения от обитатели на Тънкия Свят или Света на Светлината?

Радостно явление е интересът, който се проявява днес във всички цивилизовани страни към изучаването на въпросите, свързани с така наречените свръхестествени прояви. Някои университети в Англия, Америка, Франция, Швеция откриха катедри за изследване на психичните явления. Много учени отделят най-сериозно внимание на тези въпроси. В почти всички страни на Европа и в Америка отдавна има Друж. за Псих. Изследвания и резултатите, постигнати от тях, представляват голям научен интерес. Дори в Италия, тази цитадела на католицизма, вече се допускат подобни изследвания. Например най-разпространеният Болонски вестник отделя всеки ден колонка, която запознава читателите с дейността и успехите в изучаването на всевъзможни парапсихични и отвъдни явления. В същия вестник д-р Стополини беседва с известен представител на католическата църква за нейното отношение към подобен род изследвания и широко разпространения на запад спиритуализъм. Духовното лице му отговаря: “Католическата църква, ревнив страж на своите велики традиции, изобщо не забранява опитите, извършвани от просветени и компетентни хора с изследователска цел. Но тя системно ги забранява, когато в тях вземат участие невежи и безотговорни хора, стремящи се само към удовлетворение на своето любопитство и неумеещи да разпознават качеството на подобни манифестации…”

Трябва да признаем, че изказването на това духовно лице е във висша степен разумно и можем само да пожелаем и на останалите му колеги да се присъединят към такъв просветен поглед по тези въпроси.

Колкото до превъплъщението, за това има достатъчно указания в Евангелието. Те са сполучливо подбрани от А. Безант в нейното “Езотерично Християнство”. Законът за превъплъщението е основа на всички истински учения. Ако го отхвърлим, всякакъв смисъл на нашето земно съществуване отпада от само себе си. Освен това, кой би могъл да обясни задоволително цялата жестока несправедливост, че един се ражда и красив, и богат, и щастлив, а друг трябва да влачи жалкия живот на физически инвалид например, или през целия си живот да се бори с най-тежки несправедливости и бедствия? Сега вестниците и списанията, особено на англ. ез., изобилстват с всевъзможни случаи от сферата на свръхестественото или отвъдното.

Рядко се случва вестник да не разкаже един или друг забележителен случай, потвърден от достатъчен брой свидетели.

Може да се твърди, че сега, когато толкова учени проявяват сериозен интерес към всичко, свързано с психичните манифестации, в най-близко бъдеще ще станем свидетели на велики открития. Така само в Америка с изучаването на въпроса за предаване на мисли от разстояние днес се занимават близо 40 професори. А съвсем неотдавна инициаторът на тези опити - проф. Мак-Дъгл бе осмян от колегите си и дори бе лишен от катедра в университета.

Мнозина знаят, че има голям брой неопровержими доказателства за съществуването на отвъдния свят и живота в него, но бедата е там, че широките маси са твърде слабо осведомени. А и атавизмът на

187

средните векове все още кара някои хора да съзират рогата на дявола във всяко неразбираемо за тях явление. Кладите на инквизицията също са все още живи в паметта на пострадалите от тях - оттук, може би, и страхът да се докосваме до тези въпроси.

Ето превода на една любопитна бележка от англ. печат. Из Лагорски вестник от 15 януари. “Тези дни бе публикуван отчетът на Комисията, назначена от Кентърберийския и Йоркския

Архиепископи през 1922 година за обсъждане на християнската доктрина с цел да се установи степента на съгласие сред представителите на Англиканската църква, а също и доколко съществуващите разногласия могат да бъдат преодолени или намалени.”

“В няколко точки комисията се обявява срещу традиционните вярвания и отхвърля непогрешимостта на Библията с мнението, че нейният авторитет не бива да предрешава изследванията в която и да е област.”

“Комисията смята историческото свидетелство за непорочното зачатие за неубедително и заявява, че вярата във физическото възкръсване на мъртвите трябва да бъде отхвърлена.”

“От друга страна Комисията утвърждава, че възкресението на Христос е било събитие също тъй реално и конкретно, както и разпятието.” (?!)

“Комисията не е единодушна по въпроса за чудесата, но е съгласна, че Бог може да твори чудеса, ако Му е угодно.”

“Тя твърди също, че не може да има възражения срещу теорията на еволюцията, основаваща се на изложението за Сътворението на Света в книгата Битие. Всички образовани християни са съгласни, че тези изложения са с митологичен произход, затова имат за нас по-скоро символично, отколкото историческо значение.” Както виждате, логиката на изнесените становища е крайно своеобразна.

Надявам се, че нещичко от написаното ще Ви послужи. Действително е трудно дори да си представим потока от книги, разглеждащи живота в тънкия свят, който залива книжния пазар в Англия и Америка. В Англия с голям успех се ползват книгите на свещеника G. Vale Owen на тази тема. Те са написани под диктовката на духове. Аз имам два-три тома от тази серия - “The Life beyond the Veil” и трябва да кажа, че те заслужават внимание. Несъмнено тези книги са били дадени под наблюдението на Б. Бр. Много методи използват Вел. Уч., за да пробудят съзнанието на човечеството. На всяка група съзнания се дава онова, което тя може да вмести, което й е най-близко.

11.12.1937 г.С болка в сърцето прочетох тъжната вест за нещастния случай с Вашия приятел. Разбира се, за

неговото семейство такава смърт е ужасна. Но за него тя може да бъде дори благодеяние. Защото светлите души, ставайки жертва на един или друг нещастен случай, много лесно преминават в тънкия свят. Светлите Охранители ги потапят в живителен сън, за да дадат време на тънкото тяло да излекува травмите си, а когато се събудят, те вече са под опеката на приятели.

Колкото до това, че случаят ще даде нов повод за враждебни и невежи тълкувания, струва ми се, подобно нещо не може да смути преданите последователи на Учението на Живота. Малко ли ужаси и нещастни случаи преживяват подобни клеветници и техните единомишленици. Как си ги обясняват тези злобни слепци?

На всички, които кощунстват и възразяват срещу очистването на основите на единното Учение на Светлината може отново и отново да се каже: не бяхте ли вие, които разпънахте Христос? Не бяхте ли вие, които се надсмивахте над Него, когато Той ви носеше Светлината на Истината? Не бяхте ли вие, които изгаряхте и измъчвахте неговите последователи? Не бяхте ли вие, които погубихте десетки хиляди най-добри умове, носители на светлината на знанието? Не бяхте ли вие, които спряхте еволюцията на човешката мисъл и така доведохте човечеството до безумно самоунищожение? Не бяхте ли вие, които въставахте по времето на Христос, както и сега, защитавайки уж изопачените основи на единното Учение на Светлината? Вие сменихте одеждите си, но по делата ви ще ви познаем.

Най-после намерих брошурата на Х. С. Олкот, в която той описва начина, по който представителите на църквата са избрали и утвърдили каноническото Евангелие.

Установявайки, че животоописанията на всички велики Учители и Реформатори имат характера на легенди, Олкот доказва, че те са били съставени по един древен образец и дава за пример митичността в

188

живота на Христос и как тази митичност се е утвърдила в християнската църква. Разбира се, изказаната от него мисъл не е нова, защото много видни историци са на същото мнение. Тези твърдения могат да бъдат намерени и в “Тайната Доктрина”.

Цитирам: “По времето на Никейския Събор, свикан за разрешаване на споровете между някои епископи и за разглеждане на повече от триста апокрифни евангелия с цел тяхната канонизация, които са били четени в църквите като Откровение или вдъхновени Писания, - митологизирането на живота на Христос е достигнало своя апогей.”

“Можем да видим някои от тези образци в съществуващия апокрифен Нов Завет, но повечето от тях днес са изгубени. Онова, което се е запазило относно настоящия Канон, несъмнено може да се разглежда като най-малко осъдително. И все пак, дори такова заключение не бива да бъде направено прибързано, защото знаете, че Сабин, епископът на Герак, лично изказал се на Никейския Събор, твърди: “с изключение на Константин и Сабиний, епископа на Памфилия, всички останали епископи бяха неграмотни, нищо не разбиращи хора (твари), което е равносилно на шайка глупаци.” А Папий в своя “Синодикон”, посветен на Никейския Събор, ни разкрива тайната, че Канонът не е бил утвърден чрез прецизното съпоставяне на няколкото предложени евангелия, а решението е било взето като на лотария. “Представителите на Събора”, казва той, “струпаха на куп всички книги, предоставени на Събора за решение, под престола в църквата, а после епископите се обърнаха към Господ с молбата вдъхновените Писания да останат на престола, а фалшивите да се окажат под него - така и стана.”

Прилагам и Беседа за Деня на Вселенския Празник, която моля да прочетете на най-близките приятели.

“Вие знаете колко ценим чувството за тържественост. Именно тържествеността дава устойчивост на стремежа към висините. Особено силно разцъфтява това чувство в паметните дни на Великите Герои. Знаменателно е, че човечеството почита Нашите Братя под различни имена. Могат да се съставят цели книги за почитта към Нашето Братство. Хората мислят, че техните Герои нямат нищо общо с Нас. Но нима най-почитаните, боготворени Гиганти на човечеството не са Основателите на Нашето Братство? Да не забравяме, че Те са се явявали на Земята под особен Лъч и затова раждането им се е свързвало с някои легенди. Няма да разрушаваме тези сказания, те издигат тържествеността и помагат във възприемането на Великите Ликове. Ние не поправяме сроковете, установени условно. От своя страна, Ние изпращаме добри мисли за Празника на Човечеството. Не трябва да се нарушава тържествеността, когато знаем какъв подвиг е свързан с паметния Ден.”

“Хората не познават и една стотна от подвига на Великите Учители. Хората са превърнали най-прекрасните жертви в нещо банално и користолюбиво. Но дори в умаляването хората съхраняват частица тържественост. Ще помагаме с цялото си търпение да се съхрани поне зачатък от прекрасното чувство за тържественост. То преобразява живота и създава герои. Да съпровождаме паметните дни с някакъв необикновен подвиг. “Служенето се проявява в подвига, той е възможен при всяко състояние на човечеството. Проявите на подвиг са Нашата радост. Ние даваме пътя, но трябва да се върви с човешки крака - такъв е законът, даден от Великия Спасител.”

“Явеният Подвиг е запечатан в Нашите хранилища. Невежите се опитват да превърнат действителността в мираж, но за щастие Ние пазим доказателствата за Подвизите. Нека посветим Великия Ден на необикновен подвиг.”

1937 г.Правилно е да се грижим за действията, защото във всяко действие вече е заложена нова

възможност. Народната пословица - “под легнал камък вода не тече” прекрасно изразява окултната истина: “животът е в движението, застоят е смърт.” Психичната или жизнедаряващата енергия се развива и нараства само при постоянното й ритмично прилагане, спазматичните й прояви не водят до нищо и дори са пагубни. Ето защо всички заети и дейни хора са много издръжливи и живеят дълго. Затова да не се боим от натовареността, а да се постараем да съблюдаваме известен ритъм и да придобием спокойствие във всички наши действия. Сътрудничеството значително ще облекчи поетия товар, вие знаете в каква прогресия нараства силата на съгласуваните енергии. Наскоро излезе книгата “Братство”. Нека тази книга, посветена на високото братско единение, не остане на полицата като

189

мъртъв товар. Ще можем ли да погледнем Уч. в очите при неизбежната си среща с Него, ако не изпълним основния завет за Единението?

Ние знаем, че неизпълнението на Съветите на Уч. действа като обратен удар. Този удар може да не се почувства веднага, защото при големите действия следствията не се проявяват начаса. В древността добре са разбирали този закон на кармата, но сега повечето хора са глухи и слепи за всички космически закони.

Моля ви също да съберете всички най-ценни данни за психичната енергия, така щедро разпръснати в книгите на Учението. Защото осъзнаването на психичната енергия трябва да изгради мощно стъпало в световната еволюция. Нали именно психичната енергия под различни наименования чука на всички врати. Психичната енергия създава новата епоха. Вече мнозина най-добри учени потвърждават казаното в книгите на Учението. Пред мене е коментарът на един твърде интересен труд на Георгий Лаховски, биолог и лекар, на фр.ез. - “Как да постигнем Безсмъртие?” Той до такава степен съвпада с всичко, казано в книгите на Живата Етика, че не мога да не ви приведа няколко цитата от този научен труд. Г. Лаховски посочва, че за постигането на безсмъртие е необходимо да се съблюдават три правила: 1) Трябва да се вярва в дълголетието, с други думи, да се вярва във възможността за достигане на дълбока старост.

2) Трябва да се избягват гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и, обратно, да развиваме в себе си добри чувства и добро разположение на духа, което е необходимо за поддържането не само на моралното, но и на физическото равновесие.

3) Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието. Страхът от смъртта съкращава нашия живот. Нашето съществуване зависи от кръвообращението, посредством което различни участъци от нашето тяло получават нужните материали, особено кислород. Известно е, че много кръвоносни съдове могат да се свиват под влиянието на чисто психични преживявания, в резултат на което циркулацията на кръвта се нарушава и кръвта се насочва към едни участъци, а се отдръпва от други. Човек, който изпитва гняв, ревност, завист предизвиква постоянни нарушения на кръвообращението, които с течение на времето се натрупват и водят до сериозни изменения в организма, причиняващи болест и смърт. А при силно психично въздействие тънките съдове могат да се пукнат и да предизвикат опасни и дори смъртоносни кръвоизливи. Оттук неговият съвет - не се сърдете, не ревнувайте, не завиждайте, бъдете добри и ОПТИМИСТИЧНИ и тогава ще доживеете до дълбока старост.

След като излага физиологията на гнева, той забележително описва електрическите явления в организма, които се явяват негови жизнедарители. При гняв и други отрицателни душевни състояния, предизвикващи не само свиване на кръвоносните съдове, но и парализа на отделни нерви, тези електрически токове (псих. енергия) протичащи по тях от симпатическия нерв се прекъсват и “електрическото захранване” на жлезите с вътрешна секреция (от чиято нормална дейност зависи живота на организма) се нарушава - те престават да работят в полза на нашето здраве.

В клетъчното вещество, обграждащо ядрото, се съдържат хромозоми и така наречените хондриоми - тези елементи имат качествата да бъдат своего рода приемници на различните електрически вълни, които отчасти идват от дълбините на космическото пространство и, разбира се, най-вече вибрират в съответствие с нашата психична енергия. От вибрациите на тези хромозоми и хондриони, приемници на електрическите вълни, зависи, според Лаховски, животът на организма. Забавянето или прекратяването на протичащите през тях електрически вибрации означава болест и смърт.

По такъв начин моралните учения получават най-неочаквана биологична обосновка. Така се потвърждава значението на психичната енергия, която в основата си е фохатична. Фохат, както знаем, е космическо електричество, или всеначална енергия, която на нивото на проявяване има няколко стадии. Сега вие ще разберете колко благодетелни са вибрациите, изпращани от Вел.Уч. по време на болест. Рядко минава нощ, без да изпитам тези целебни вибрации с една или друга степен на напрежение и продължителност.

В последно време науката се приближи твърде много до най-окултните открития в областта на свръхтънките енергии. Затова вие твърдо и спокойно пред всички можете да отстоявате вашето знание за въздействието на психичната енергия, която нагледно се проявява в предаването на мисли на разстояние и в повишаването на вибрациите, улавяни от най-фини апарати при напрегната мисловна

190

работа. Ние изучаваме психичните и парапсихичните явления, от които сега се интересуват всички най-добри прогресивни учени. Можем да потвърдим и нашето знание за съществуването на Твърдината на Знанието, или Братството на Махатмите, тези Старши Братя на човечеството, посветили себе си на велико знание в името на общото благо и наблюдаващи еволюцията на света. Всички велики открития, всички велики идеи неизменно са идвали и идват от този Източник на Знание и Светлина. Както казва проф. Херлей: “В космоса трябва да съществуват високи Същности, чийто разум така превишава нашия, както последният превъзхожда разума на простия бръмбар и тези същества вземат дейно участие в управлението на еволюционните процеси на Природата.”

И така, ако някой не знае за съществуването на този Маяк на човечеството, можем само да му съчувстваме и да го посъветваме по-скоро да се запознае с огромната литература, обхващаща хилядолетия, в която са регистрирани множество факти и доказателства за наличието на такава Твърдина на Знанието не в небесните сфери, а на нашата Земя.

Затова, ако някой невежа се гордее, че не получава указания “отвъд облаците”, то от това не следва, че най-високите и най-ценните указания не се получават по метод, недостъпен за този представител на ограниченото съзнание. Впрочем свещените писания на всички народи привеждат неоспорими факти, че всички религии, включително и най-късната - християнството, са били основани именно на получаването на Откровения “отвъд облаците”. Изостаналите горделивци трябва да бъдат посъветвани да попълнят знанията си. Като признаваме напълно, по-точно като познаваме възможността за общуване с надземния свят, ние в същото време утвърждаваме и възможността за получаване на указания не от някакви небесни жители “отвъд облаците”, а именно от Махатмите, Великите Учители, които носят физическа обвивка и имат определено място на Земята. Затова се интересуваме от всички опити по предаването на мисли на разстояние, с каквито само в Америка сега се занимават близо 40 професори начело с проф. Рейн, да не говорим за другите европейски учени. Великият Платон казва: “Мислите управляват света.” Нашият съвременник, проф. Комптън, изказвайки предположението, че зад всеки феномен на природата стои действена разумна сила и за въздействието на мисълта върху материята, завършва своя труд със следните забележителни думи: “Възможно е мислите на човека да са най-важният фактор в света…” И така, започвайки с въздействието на идеологията на мисълта, ние вече стигаме до механиката на мисълта. Затова събирайте, където е възможно, факти и научни доказателства относно психичната област и растящия интерес към нея.

Сега в Латвия едно малко момиченце е под наблюдението на лекарска комисия. Това момиченце чете мислите не само на майка си, но и на странични хора. Приятели ми изпратиха книга на немски език за този феномен, написана от един от лекарите, които я наблюдават. Ние се интересуваме от всички резултати, постигнати както от отделни учени, така и от Друж. по Изследване на Парапсихичните Явления в Америка и Европа. Интересни са също опитите на европейски лекари с радиестезия.

В нашия век на разширяването на мисълта и новите изумителни открития, граничещи със света на нумените, и все по-нарастващата бързина в предаването на съобщения, е дивотия да слушаме отрицания и ограничения на възможностите, скрити в Безпределността.

25.01.1938 г.Вероятно Вие вече знаете, че не обичам думата окултизъм. Тази дума е заклеймена от еснафското

отношение към нея и, тъй да се каже, ми е втръснала. Разбирам, че е трудно да се махне отвсякъде, но където е възможно, аз се старая да избягвам този остарял вече термин. Съкровено Учение, Съкровено Знание или дори Тайнознание звучи къде по-добре. Защото задачата сега е да се устреми съзнанието на хората към нови подходи, към нов хоризонт, към бъдещето с неговите нови открития, изискващи и нови определения. Затова бих искала още по-силно да подчертая, че пътят на самоотвержения жизнен подвиг ще бъде всъщност приобщаването към тайните на природата, които преди всичко се крият в самия човек като синтез на всичките й царства. Това познание непременно ще доведе до ново отношение към целия начин на живот, към цялото битие. И заветите на всички Учения на Живота, или Живата Етика ще придобият непреходна ценност.

191

Също така, не е ли по-добре да се въвежда обобщаващото разбиране за Божественото Начало там, където формата на изложение позволява това? Аз бих избягвала църковни изрази, когато се има предвид Великия Принцип. Понятията “воля” и “завет” вече са свързани с личността и затова се разминават с представата за Всеобхватното Начало. Струва ми се, по-сполучливо ще бъде те да се заменят с понятието “космически закон”.

Прочетох главите за съборите. Изглежда съм много глупава, тъй като не мога да разбера, защо думата “единосъщ” се е оказала по-неприемлива от “единороден”? Щом е прието второто, още повече би трябвало да е прието и първото. Всеки син е единосъщ с баща си. Вероятно гръцкият еквивалент на тази дума има и някакво друго, особено значение. Разбира се, не се смятам за достатъчно компетентна да се справя с главоблъсканиците на богословите. Това е безполезна загуба на време. Заветите на Христос имат много по-голямо значение от Неговия произход.

Намерихте ли книгата на Уайт “Борбата на Религията с Науката”? Макар че е издадена в твърде съкратен вариант, тя съдържа много ценен материал, който е по-убедителен от богословските спорове.

Цитирам прогнозата на Антоний Велики от Добролюбието [том първи] за състоянието на монашеството в близко бъдеще.

“26. Друг път св. Антоний откри на своите ученици как с намаляване на усърдието ще се отслаби монашеството и ще помръкне славата му. Някои негови ученици, като виждаха безбройното множество монаси в пустинята, украсени с такива добродетели и с такава жар ратуващи да преуспеят в светото отшелническо житие, попитаха ава Антоний: “Отче! Дълго ли ще пребъде това горещо усърдие и тази любов към уединението, нищетата, смирението, въздържанието и всички останали добродетели, към които днес така усърдно се стреми цялото това множество монаси?” Божият човек с въздишка и сълзи им отговори: “ще дойде време, възлюбени деца мои, когато монасите ще напуснат пустините и ще поемат към богатите градове, където вместо тези пустинни пещери и тесни килии ще издигнат горди сгради, които ще съперничат на царските палати; заедно с това ще се увеличи ламтежът към събиране на богатства; смирението ще се замени с гордост; мнозина ще се гордеят със знание, но то ще е голо и чуждо на добрите дела, съответстващи на истинското знание; любовта ще охладнее; вместо въздържание ще се развие чревоугодничеството и мнозина ще се грижат за разкошни ястия не по-малко от миряните - монасите ще се отличават от тях единствено по одеждите и наглавниците14 си; и, въпреки че ще живеят в света, ще наричат себе си отшелници (монах значи отшелник). При това ще се величаят, твърдейки: аз съм Павлов, аз пък - Аполосов (1 Кор. 1:12), сякаш цялата сила на тяхното монашество се състои в достойнството на техните предшественици: те ще се самовеличаят със своите бащи, както иудеите - с баща си Авраам. Но ще има по това време и такива, които ще се окажат много по-добри и съвършени от нас; защото по-блажен е онзи, който е можел да наруши и не е нарушил, и е можел зло да стори, а не е сторил (Марк, 3:11), отколкото онзи, който е увлечен към доброто от множеството устремени към него радетели. Затова и Ной, Авраам и Лот, които са водили богоугоден живот сред зли хора, справедливо са прославени толкова много в Писанието.”

Да, най-трудно е да се омие тялото Христово. Най-безумното и разлагащо явление е признанието на някои представители на църквата, “че за тях не са страшни отрицателите на истината, а именно теософите и всякакви окултисти, които искат по свой начин да представят Христос. И с тях те ще се борят с всички средства, на смърт.” Вие усещате какво се крие в такова признание. Страшно му става на човек от възраждането на средновековната нетърпимост. И най-важното е, че в основата лежат същите подбуди, които са създали Инквизицията, този апотеоз на човешкото невежество и користолюбие.

В същото време в американски вестници четем: “по случай Рождество американските съдебни власти разпоредиха четирийсет пастори, излежаващи различни присъди, да бъдат освободени за едно денонощие, за да прекарат празника със семействата си. Такова разрешение не бе дадено само на един пастор, обвинен в тежко престъпление.”

По цял свят днес сред пасторите има немалко престъпници. А колко хора приемат свещенически сан, само за да си осигурят парчето хляб!

Но на смяна на старото идва новото съзнание, което в нова светлина ще приеме Заветите на Христос и всички Негови Велики Събратя.

Новият Свят чертае на своето знаме: Знание, Търпимост и Сътрудничество.

192

29.01.1938 г.Опитвайки се да изложим основите на Мирозданието, трябва да помним, че познанието е

безпределно и това е тайната, на която се крепи светът. Затова, както вероятно вече сте забелязали, аз винаги се старая да посмекча прекалено категоричните твърдения, когато се отнасят до най-съкровените, дълбинни основи на Битието.

Говорейки за Мирозданието, прието е духът като такъв да се противопоставя на материята. Но в основата си такова противопоставяне е неправилно и също е своего рода майя, или илюзия. Ние знаем за Единния Елемент, наричан Духо-Материя. Източната философия твърди, че Парабраман няма проявление извън покрова на Мулапракрити, или че Духът без материята е нищо. Примерът с парчето лед (плътната материя), разтварящо се във вода (тънко състояние на материята) и накрая превръщането на водата в пара (дух) прекрасно илюстрира съотношението между духа и материята. Затова аз бих казала, че всичко съществуващо се състои от различни съчетания на диференциациите на Единния Елемент, Духо-Материята. Така Духът ще бъде отгоре, а под него всички степени на материята. Именно духът е завършекът на Материята.

Затова следва да се знае, че няма материя без наличието на дух в нея в едно или друго качествено проявление. Защото само където има проявление, там има и живот, или дух. Зная, че е прието материята изобщо да се нарича пасивна, хаотична и неодушевена, но всички тези определения не са точни.

Първичната Материя или Materia Matrix, която е в основата на Вселената, бидейки първоначален проводник или носител на духа, не може да бъде хаотична или неодушевена, само низшите й стадии се отличават с хаотичност.

Материя Люцида е един от следващите, повече или по-малко известни ни стадии на материята, тя е сияйно прекрасна и притежава във висока степен свойството пластичност.

Също така Духът не бива да се нарича Абсолютен Разум и да бъде представян като противоположност на Материята, защото само след като кристализира в материята или се влее в нея, духът разкрива своя потенциал и натрупва разум чрез съприкосновението със света на формите. Духът е съзнание, а Космическият Разум е колективният разум на цялата проявена Вселена. Венецът на Космическия Разум е Йерархията на Светлината или Логосите.

Елементът Духо-Материя, разбира се, съдържа цялата проявена Вселена, затова не бива да се говори, че на едната страна се намира духът, а на другата - първичната материя. Те са единни и само различните степени на диференциация на този елемент, съчетавайки се, могат и дават цялото разнообразие на проявения, видимия Космос.

Разбирам, че е невъзможно навсякъде да се избегне противопоставянето, защото наистина грубите физически проявления отстоят безмерно далеч от своето първоначалие. Освен това, именно противопоставяйки двойките противоположности, ние залагаме първите стъпала на познанието, а на следващите вече се научаваме да съвместяваме тези противоположности.

Учудва Ви изразът “отрицателна абстракция”? Но ако си спомним, че Махатмите са наричали духа, лишен от покрова на материята - nihil, или че ведантистите използвали единствено отрицанието за определяне на Първичната Причина за всичко съществуващо и са я наричали Безпричинна Причина или Безкоренен Корен, или просто Нети, Нети (не То, не То15), то терминът “отрицателна абстракция” ще се окаже приемлив.

Няма Божество извън Вселената. Затова изразът “аспект на Божеството и Вселената” може да заблуди.

В откъса от лекцията от “Т. Д.”, който цитирате, има неточност. Лекторът би могъл и да не знае това. Той казва, че “атомите са качествено еднакви и нямат индивидуалност”, това не е съвсем така, защото макар същността на атомите да е една, те качествено се различават. Това различие може да се открие в техните вибрации. Всеки атом отговаря на присъщата му вибрация. Щом всеки от тях има своя определена вибрация, значи, те вече притежават зачатъчна индивидуалност.

193

Нашата слънчева система се състои от по-голям брой планети, отколкото известните на науката в момента. Наистина, някои от тях са все още в процес на оформяне. Макар че Уран и Нептун са подвластни на висши привличания, все пак следва да ги приемаме като част от нашата слънчева система; тези две планети оказват огромно влияние върху нашата планета, разбира се, и върху цялата слънчева система. Въздействията на Уран ще се проявяват особено ярко в настъпващата ера.

Човешката еволюция се смята за венец на Мирозданието, но ние знаем, че земният човек е още много груб по своята форма и тъкани в сравнение с обитателите, да кажем, на Юпитер и Венера.

Възможно е само пълно унищожение на личността, но не и на индивидуалността, в която е

влизала тази личност. При завършването на една от Манвантарите, при преглеждането на Книгата на Животите на всяка индивидуалност, в някои такива книги ще липсват цели страници (земни въплъщения), в които индивидуалността не е могла чрез своето частично проявление като личност да събере жътвата на подхранващите я висши енергии.

Разбирам отчаянието, което обхваща човека при четенето на “Тайната Доктрина”. Но това стъпало

пред Величието на Космоса е неизбежно. Ще дойде време, когато отчаянието ще бъде сменено от радост при съзерцанието на величествената и вечна фантастична картина на Безпределното Битие.

За облекчение настойчиво бих посъветвала да се препишат от “Т. Д.” само онези места, които съдържат окултното, или Съкровеното Учение. Ще видите колко много неща ще се изяснят. Изобилието от разнообразен материал, събран в подкрепа на едно или друго положение, понякога затъмнява основната мисъл. Опитайте се в началото само да подчертавате такива места.

Също трябва да се разбере, че Пространството представлява океан от огън и неговите огнени искри образуват безброй монади.

11.02.1938 г.Умението да се намери радост в мислите за близкия дух, преминал в по-добър свят, е вече голямо

духовно постижение. Наистина можем да се радваме, когато духът преминава в тънкия свят, познал преди това устремлението към Йерархията на Светлината. Такъв дух получава подкрепа от Вел. Уч., продължава своето учение и се приобщава към онази работа, която е най-близка до духа му. Всички земни духовни и сърдечни връзки не само се запазват в тънкия свят, но още повече нарастват и се изтънчават. И Вашето спокойствие и радост до голяма степен идват от това, че в нощните часове Вашият дух общува пълноценно с Вашите близки. Светлите, радостно устремени мисли не само не обременяват преминалия отвъд, а обратно, такива флуиди укрепват и неговото устремление за общата полза. Затова радвайте се на откритите пред О. В. възможности и отглеждайте крилете си, за да бъде и Вашият преход тъй радостен и прекрасен. Ако хората знаеха истината, ако можеха да се убедят, че за светлия и устремен дух моментът на смъртта е момент на велико блаженство, то страхът от смъртта би ги изоставил завинаги.

Не се притеснявайте и от това, че Ви се налага да работите много, за да се издържате материално. Само не бива да се преуморявате, съветвам Ви да избягвате прекалено тежката работа. Часовете за отдих посветете на Учението и където е възможно, опитвайте се да сеете добри семена, като винаги говорите според съзнанието на събеседника си и не забравяте канона “Господом твоим”. Прекрасно ще е, ако преписвате теми от Учението, но го правете внимателно, без пропуски, от всички книги в строга последователност. Мога да Ви предложа още една, крайно полезна работа. Много е нужно да се състави пълен индекс или, както това се нарича, симфония на всички книги на Учението. Разбира се, това е самоотвержен труд, изискващ голямо търпение и прецизност и ми се струва, че Вие бихте се справили превъзходно. Писаха ми, че един от членовете на дружеството е направил индекс на книгите на Учението, но не зная дали на всички книги и, освен това, доколко оставеният от него индекс е пълен и представлява онова, което се нарича симфония. Имам предвид, когато е спомената не само една дума, срещаща се на определени страници, но и всички нейни съчетания, тоест, когато са приведени и следващите две-три думи, поставящи я в нова комбинация. Помислете за този самоотвержен труд и се

194

запознайте с техниката на изпълнение. Разбира се, работата може да бъде разпределена между няколко сътрудници.

Много се радвам също, че сте приели дежурството в Музея. Там могат да се канят и групи от просветни учреждения и училища и да им се дават неголеми разяснения и биографични сведения за художниците и значението на изкуството като най-мощен фактор в духовното развитие на човечеството.

Писаха ни, че при дружеството скоро ще започне дейността си Женска Секция. Естествено аз разбирам, че ако не сте усвоили местния ез., то непосредствената Ви дейност ще бъде донякъде ограничена. Но Вие можете да дадете полезен съвет или да подкрепите желано мероприятие. Затова надникнете в тази секция, ако видите, че Ви е трудно или не отговаря на Вашето устремление, не се насилвайте. Изберете това, което Ви е най-близко. Но посещавайте Дружеството. Изключително ценно е за мен, че Вие обичате нашия Р. Я., присъствието на приятелска аура в Дружеството е особено полезно. Ние така се стремим да постигнем единение между всички сътрудници и най-скъпи са ни онези, които разбират значението на този велик завет и единна опора на всяко, още повече духовното строителство. Често хора, прочели всички книги на Учението, не могат да усвоят, че без умението да се поддържа единение между членовете, никакъв духовен напредък не е възможен. Мнозина разбират единението като приемане на тяхното мнение от страна на всички сътрудници и не могат да намерят в себе си великодушието да направят отстъпка. Да, няма нищо по-трудно от това да се научиш да сътрудничиш. А междувременно новото стъпало на еволюцията настойчиво изисква установяването на такава кооперация. Всички области на науката, всички видове труд, вследствие на все по-прогресиращата им сложност, вече са излезли от рамките на единичните усилия и сътрудничеството между много труженици е необходимо за постигането на нови и неотложни задачи.

Затова Ви предлагам още една високополезна дейност, която можете да извършвате именно в житейското всекидневие. Подкрепяйте сътрудничеството и внасяйте умиротворение.

Съвместявайте в пълна мяра физическия и духовния труд и Вашата духовна радост ще се умножи.Всички Вел. Учители много са се трудили и физическият труд не им е бил чужд. Спомнете си

Преподобния Сергий. И Христос много се е трудил. Той е заработвал препитанието си с дърводелство и грънчарство. Тази страна от живота на Великия Учител почти не е отбелязана в избраните Писания, но се е запазила в апокрифите и, разбира се, в езотеричните анали. Ще се намерят още апокрифи, близки до Неговото време.

Така че, трудете се, но не се преуморявайте. Всички Велики Учители са говорили едно и също за Средния Път. Всички крайности, които вредят на нашето здраве, трябва да бъдат избягвани. Ние сме длъжни да пазим нашия инструмент, защото състоянието му се отразява и на нашия дух и би могло много да подтиска неговите проявления. А да се извисяваме можем само с необременен дух. Затова пазете се и не се захващайте с такъв тежък труд като почистването на снега и т. н.

Искам да Ви кажа още - вярвайте в Новия Свят. Сред хаоса се издига мощна скала. Охраняват я Силите на Светлината. Но хората, които гледат от еснафска гледна точка, които не могат да излязат от коловоза на старото мислене и затова не разбират размаха на извършващата се промяна, не могат да разберат онези търсения и потребности, които изпълват сега най-добрите сърца. Иван стохилядният се събуди, промяната в съзнанието на народа е огромна и въпреки всички трудности, страната на бъдещето расте и започва да разбира своето предназначение.

Аз вярвам в нашата родина и не само вярвам, а зная, че предстоящият подвиг е труден, но колко радостно е съзнанието, че можем да посеем семена, които ще дадат пребогата реколта. Сега целият свят преживява трижди трудни дни и беше посочено да се прочете първия стих в глава 21 на Апокалипсиса - “И видях ново небе и нова земя…” Точно така е, със старото съзнание не може да се влезе в Новия Свят.

Ако имате въпроси, ще се радвам да побеседвам с Вас.Тъмните сили вървят в сплотен фронт, гонени от страх пред близкото им обезсилване. Четирийсет

и втора година ще ознаменува края на Черния Век. Нашата планета ще влезе в нова, по-добра епоха. Макар че последиците от Черния Век още дълго ще се усещат, светлите посеви ще покълнат под

195

благодетелните лъчи на новите съчетания на Светилата и сеячите на мрака ще започнат да търпят поражения. Сега по целия свят тези сеячи са подсилвани от тежките космически токове. Ето защо е така необходимо всички, които знаят, че моментът е извънреден, да пазят единението, то ще ги защити от много нападения: Единението е най-добрият щит за здравето.

Приемете със сърцето си моите пожелания и пазете радостта от възможността за духовна и физическа работа.

8.03.1938 г.Доверието е едно от редките качества и то лежи в основата на всяко строителство. Без доверие не

може да има напредък, или развитие. Затова благо Вам, ако това рядко качество вече е станало Ваше достояние. Пазете го и го задълбочавайте със сърдечно разпознаване.

Прочетох с интерес за подготвителния път, довел Ви до приемането на Учението на Живота. Наистина е добре да се премине през подготвителните класове и да се убеди човек, доколко еволюцията на мисълта и сложността на живота са изпреварили застиналите формули на установената църковност.

Сега на Вашите въпроси. Вие пишете, че според “Чаша на Изтока” не е нужно да рискуваш живота си за спасението на ближния. За съжаление, не мога да намеря в момента този абзац, но вероятно твърдението е във връзка с някакъв определен случай.

Опирайки се на даваното ни Учение на Живота ще кажа, че във всичко трябва да бъде проявявана съизмеримостта или, с други думи, целесъобразността, която цари в цялата Вселена. Всичко трябва да бъде приемано от гледна точка на общото благо или ползата за цялото човечество.

Да си представим човек, поел отговорността за съдбата на цяла страна и народ (държавник или главнокомандващ), който се хвърля да спаси човек (често недостоен) и при това загива сам. Ще бъде ли такава постъпка съизмерима или целесъобразна? Може ли да се сложи на везните съдбата на цялата страна срещу живота на един или дори повече хора? Разбира се, сантименталността, която никога няма да пожертва себе си, първа ще викне, че при всички случаи човек, без да разсъждава, е длъжен да жертва себе си.

Спомням си един случай, който ми разказаха. В някакво американско училище учителят предлага за обсъждане следната тема. Фабрикант, известен с широката си благотворителна дейност, вървял по пътя, пред него, плетейки крака, се движел пиян просяк, из-зад завоя неочаквано се появил автомобил и сгазил пияницата. Въпросът бил - трябвало ли е фабрикантът да се хвърли да спаси просяка, като при това рискува живота си или е бил прав, въздържайки се от възможността за самоубийство? Американският учител бил на мнение, че фабрикантът, отговорен за поминъка на много работници, е постъпил правилно, запазвайки живота си. Но сред обществото се разразила буря от негодувание - всички настоявали, че човек, без да разсъждава, е длъжен да жертва себе си заради ближния (при това забравяйки, че самите те всекидневно, по всякакъв начин разпъват на кръста своя ближен). Разбира се, подобни съзнания още не са излезли от подготвителния клас и не могат да разберат, че всяка жертва трябва да бъде осмислена, иначе нищо добро няма да се получи. Често така наречените добри постъпки на по-високо ниво се явяват несправедливост. Дори народната мъдрост казва: “Има добрина, по-лоша от кражбата”. Нима не се случва често, поради неведение, да облагодетелстваме лошите хора за сметка на достойните? Нима най-добрите просветни начинания не са подложени на насмешки и упреци? Нима хората не отблъскват най-добрите деяния? И същите тези хора се умиляват от вида на спасения пияница, забравяйки, че често заплатената за това цена би облагодетелствала цяла страна или дори повече страни.

Затова ще кажем, че човек е длъжен навсякъде, където може, да помага на своя ближен, но да рискува живота си може само в случай, че не носи голяма отговорност. Би било огромна несъизмеримост и тежка загуба за цялото човечество, ако хората, носещи благо на цялото човечество, безразсъдно рискуваха живота си. Но когато говорим на масите, трябва да кажем, че човек винаги и във всичко трябва да е готов да помогне на ближния. Наистина герой е онзи, който рискува живота си за спасението на ближния. Само че тези рискове и жертви са различни. Колко голяма е жертвата на лекаря или учения изследовател, който самоотвержено работи със страшни разрушителни вещества, за да

196

намери облекчаващо средство срещу пагубни заболявания, но хората рядко си спомнят за тези съзнателни мъченици и благодетели на човечеството.

Великият Учител казва, “че всеки, тръгнал по пътя на служенето, рано или късно трябва да ознаменува това служене на Светлината с личния си подвиг. Но служенето не може да бъде разбрано, ако не е осъзната целесъобразността. А това понятие може да бъде възприето, ако духът познава предназначението си. Мъжеството и мъдростта произхождат от разбирането за благото. Човекът носи в себе си мерилото за същността на своите деяния. Невъзможно е да се определи как и кога ще настъпи решителният час, но в сърцето си ние знаем кога идва този момент. Така мъдростта и мъжеството помагат да се разбере цялата отговорност в полза на цялото човечество.”

Сега на следващия въпрос - коя смърт трябва да признаем за естествена? Разбира се, най-

естествената смърт е от старост. Понякога се налага да признаем за естествена и смъртта, причинена от болест, защото обикновено човек носи в себе си зародиша на болестта още по рождение. При днешните отвратителни и противоестествени условия на живот, създадени от развратеното човечество, почти всички смърти могат да се разглеждат като противоестествени.

Често болестта помага на тънкото тяло да се очисти от много низости, затова продължителното боледуване понякога е от полза за по-добрия преход. Разбира се, почти всички така наречени нещастни случаи са резултат от кармата.

Вашият трети въпрос за Единния Път. Строго казано, няма друг, освен единния водещ Път, а именно пътя на еволюцията, но многобройни и разнообразни са пътеките, съпътстващи този Път. Единното Откровение, давано от Великите Учители на човечеството през всички епохи, е този единен царствен Път. А сектите и изопачаванията на Учението от Техните последователи, са онези многобройни, многообразни и нерядко трудни пътеки, по които се влачи по-голямата част от човечеството. Всеки Учител подчертава онази подробност на Единното Откровение, която е най-необходима на даденото стъпало на съзнанието.

Когато съзнанието е възприело основите на Уч. на Живота, то всичко, което става с нас и около нас, неизбежно приема друго значение. Разширеното съзнание пренася отправната точка на мислене на надземно ниво и се приобщава към съзнанието на Старшите Братя на човечеството. Такова съзнание се научава да живее в своя истински дом и познава с духа и сърцето си своите Приятели и Помощници. Тяхната Помощ идва, когато е нужно и полезно, затова да творим с търпение своя жизнен подвиг, давайки пример за мъжество и преданост на околните. За повече бодрост ще ви цитирам страничка от Учението на Живота.

“Вие знаете, че не винаги могат да се осъществят феноменални действия. Освен космически причини и нахлуване на отрицателни сили от тънкия свят, може да окаже въздействие и така нареченото неверие. Трудно е да се прокара граница между неверието и съмнението, и двете са змии от едно гнездо. Великият Пътник (В “Агни Йога” - Христос - бел. ред.) често учеше, че се дава според вярата. Да не забравяме, че Христос не е могъл да твори чудеса там, където е срещал неверие, споменават се такива случаи. Сега учените биха заменили думата неверие с отричане на авторитета. Няма значение какъв израз ще се употреби, смисълът е един. Прекъсването на потока енергия нарушава дори най-мощните пратки. Това физическо явление се наблюдава и във всекидневието.”

“Когато предупреждаваме относно съмнението, Ние говорим за физически закон. Хората са в състояние да отхвърлят и най-силната помощ, защото свободната воля може да унищожи и най-оздравяващите обстоятелства. Човек се сърди и отблъсква Ръката, която го удържа от падението. Учителят е длъжен да предпази от вредно съмнение.”

“Може да се напомни, как учениците са се съмнявали в силата на Учителя и незабавно са получавали удар, който са наричали съдба. Но това определение не е вярно. Какво общо има съдбата с това, че човекът е прекъснал целителната връзка?! Справедливо е основите на вярата да бъдат оценени като жизненоважна причина за напредъка.”

И още: “Знаете как изненадващо се подрежда мозайката на живота. Тези изненади обаче са само на земно ниво. Често човек говори или пише с едно намерение, но Висшите Сили го направляват със съвсем друга цел. Човек мисли, че е постигнал успех в желаната посока, а в действителност той е имал

197

много по-голям късмет в неподозирана от него област. Той пише до определено лице, а резултатът идва от най-неочаквано място. Нерядко Ние отчитаме многообразни последствия от едно действие. Ако решим да изброим всички последствия, човекът ще се смути. Той ще се опита да се самоограничи и така ще отслаби психичната си енергия. Само с разширяване на съзнанието може да се постигне широта на кръгозора. Великият Пътник учел да се разширява съзнанието. Той повтарял: “отворете очите и ушите си”. И не само за неговите поучения е искал Той хората да отворят ушите си, разбира се, Той е посочвал какъв дълбок смисъл може да усвои разширеното съзнание. Но е невъзможно да се вкара въже в иглено ухо. Голямото послание не се помества в малко ухо. Можем да си представим колко много от Неговите поучения не са влезли в ушите на слушателите! И колко много са запомнени откъслечно. Връзката е изгубена и с това се е изгубил първоначалният смисъл. Няма да кажа, че сега всичко се разбира превратно, но се е изтрила красотата на словото. Много Велики Учители са понасяли Техните мисли да бъдат изопачавани. Мислите на Учителите най-добре са се съхранили в пространствените скрижали. Като благодатна роса те низхождат до тези, които могат да ги приемат. Учителите знаят това и не се огорчават от земното изопачаване. Предназначеното ще стигне, където трябва и отвореното сърце ще го възприеме. Човешките мисли също растат в пространството. Всяка героична, самоотвержена мисъл е вече зърно от бъдещия свят. Не само Великите Учители, но и всеки мислител може да бъде добър строител в Космоса. Хората не желаят да се отдадат на мисли за далечните светове, а именно тези мисли ще бъдат добър очистител на познанието. По пространствените пътища няма да има завист, злоба и грубост. Великият Учител често обръщал взора на учениците към светилата: “Много домове и навсякъде живот”. Той искал учениците да обикнат Безпределността.

Да помним винаги за целителната връзка и за това, че всяко събитие, всяко действие имат много последствия. Ако днес е огорчение, утре ще е радост.

15.03.1938 г.Дълбоко ме трогват Вашите думи за радостта, която откривате в изучаването на книгите на

Учението на Живота. Нима не е радост да вникваш в кратките и дълбоко мъдри жизнени формули, раздавани така неуморно и щедро. Радостта от разширението на съзнанието е една от най-високите и чисти радости. Единствено разширеното съзнание ни позволява, въпреки всички ужаси, когато се потъпкват най-свещените понятия и основи на човешкото достойнство, да съхраним в сърцето си състрадание и любов към човечеството. Сърцето също се храни с мислене.

С целия си дух се устремявайте към светлото бъдеще. Психичната енергия, която ни носи към надземните сфери, се трупа тук, на Земята, и най-добрият неин будител и възпитател ще бъде радостното устремление към бъдещето, пълно със светъл труд, както на Земята, така и в Тънкия Свят. Ако хората можеха да разберат, че за чистия и устремен човек преходът в Тънкия Свят е висша радост, висш възторг и пълно приобщаване към любимия труд, мнозина биха се устремили да достигнат това радостно и разширено състояние чрез достоен живот на Земята.

Вашата психична енергия сега е в прекрасно състояние, много се радвам на това. Но поради неизразимо тежките космически течения, причиняващи ужасни пертурбации в пространството, моля Ви, пазете здравето си и не се вълнувайте от неразбирането на хората, които срещате. С всеки трябва да се говори според съзнанието му. С този завет живее и цялото Бяло Братство. В този завет се крие велика мъдрост и благо, и велико състрадание. Участта на Учителя е еднаква във всички епохи. Той трябва да има търпението и състраданието да говори според нивото на слушателите. Безброй пъти да се връща на едни и същи въпроси, без да засяга питащия, напомняйки му, че вече е отговорил на зададения въпрос. Наистина поразително е неизтощимото търпение на великите Учители, които в течение на неизброими еони са поемали върху Себе Си най-тежките, най-трудните въплъщения, за да променят и издигнат съзнанието на неблагодарното човечество, което неизменно, по всякакъв начин е преследвало и разпъвало на кръста Своите Освободители и Спасители. Така е било, така е, но да се надяваме, че в идващата епоха ще настъпи някакво просветление.

17.03.1938 г.

198

Всичко, което пишете, потвърждава тежкото положение на света в нашия черен век. Отново и отново най-добрите представители на човечеството трябва да преживяват трагедията на вековната борба на всичко прогресивно и жизнено срещу отживелите мъртви понятия, с които е пълно съзнанието на болшинството. Тази борба вече прие планетарни размери и се води във всички области, на всички житейски поприща, но все пак последователите на Светлината и прогреса се множат и всяка нова идея или откритие вече намират признание по-бързо, отколкото във времето, когато поради невежество най-насъщните за човечеството открития са били забравяни понякога стотици години.

Пътят на благодетелите или просветителите на човечеството е трънен и това не бива да се забравя. Затова е така важно децата още в училище да се запознават с голготата на всички мъченици на науката и мисълта и главно, с онези тежки последици, които е пожънало човечеството заради отказа своевременно да приеме едно или друго научно откритие, едно или друго разширяване на умствения кръгозор. Грижата за разширяването на съзнанието и съответния кръгозор трябва да стане основа и цел на възпитанието, иначе човечеството няма да излезе от зоната на самоизтреблението, разрушителните въстания и войни.

Широкият всеобхватен ум следва ритъма на космическата необходимост, с други думи, на еволюцията, затова той приветства всеки нов знак, появяващ се в една или друга област от живота на страната. Той няма да го подмине, защото знае, че всеки такъв знак може да открие нови хоризонти на великото Знание, което върховно управлява цялата Вселена.

Нека приветстваме и следваме еволюцията, която в изумителна последователност разкрива пред нас нови и нови аспекти на безпределното знание.

5.04.1938 г.Зарадвах се на темите на Вашите реферати и на това, че те с такъв интерес се приемат от

слушателите. Вие вършите голяма работа. Просветата и възпитанието на народа е най-важната, най-насъщната и неотложна задача във всяка страна. Постоянно следва да се помни това. Никакви пагубни революции, никакви ексцесии не са възможни там, където народът е осъзнал своето предназначение в мирозданието, своята отговорност и ясно вижда смисъла на своя жизнен подвиг. Единствено разширеният кръгозор може да изключи саморазрушителния застой и всеки фанатизъм - религиозен или революционен, и да посочи планомерния път на еволюцията.

“Помните как и Христос е учил да се разширява съзнанието. Той повтарял: “Отворете очите и ушите си”. И не само за неговите поучения е искал Той хората да отворят ушите си, разбира се, Той е посочвал какъв дълбок смисъл може да усвои разширеното съзнание. Но е невъзможно да се вкара въже в иглено ухо. Голямото послание не се вмества в малко ухо.”

Трудете се в радост, сейте благи зърна.Някой се смущава, че на едно място в книгите на Учението на Живота се говори за ползата от

съня, а на друго - за вредата от сънливостта. Разбира се, тези понятия са твърде различни. Здравият сън в рамките на 6 до 8 часа (в града) е не само полезен, но и съвършено необходим, защото в тези часове нашето тънко тяло получава необходимата му храна от тънкия свят. А сънливостта може да е породена от няколко причини и трябва да се ориентираме в тях. Причините за сънливостта често са космически, но може да става дума и за съприкосновение с болна вампирична аура, която изсмуква енергия до пълно изтощаване на силите. Не са редки и случаите, когато нашата психична енергия внезапно се окаже нужна на някого от близките ни и по закона на духовния магнит нашата енергия незабавно отива на помощ; разбира се, при такъв отлив ние изпитваме сънливост или дори главозамайване и сякаш временно кратко отсъствие.

Сънливостта е вредна у хора, лениви по природа и ненатоварващи мисленето си, защото при тях тя може да стане хронична. Такъв човек бива открит за всевъзможни външни въздействия, включително и обсебване. Той особено лесно се поддава на всякакви зарази и в случай, че заболее от опасна болест, няма сили да се бори с нея, защото психичната му енергия е в ембрионално състояние. Добре развитата и уравновесена психична енергия е източник на дълголетие. Психичната енергия е еликсирът на живота.

199

Сега за явяванията от тънкия свят. В свещените писания на всички народи има данни за явявания след физическата смърт и разговори с Висшите Сили, понякога чрез терафими, които биват твърде разнообразни. В Библията също има такива случаи, например, когато на цар Саул му се явява, ако не бъркам, пророк Самуил. От всички описания на посмъртните явявания на Христос се разбира, че те също са ставали в тънко тяло. Обърнете внимание, че винаги се подчертава внезапността на появяването, понякога при закрити врати, такова е и изчезването. Кой знае защо, при тези появявания учениците не са Го познавали веднага, а когато очите им се отваряли и Те го познавали, Той ставал невидим за тях (от Матея). Всичко това определено говори за възкръсването на Христос именно в тънко тяло. Свидетелите на подобни явявания от тънкия свят и в наше време, могат да потвърдят тази обичайна внезапност както на появяванията, така и на изчезванията. Само слепците или пълните невежи могат да допуснат телесното възкресение на Великия Учител.

Освен това, не Ви ли се струва, че много по-голямо чудо е именно появата в тънко тяло от друг свят, отколкото телесното възкръсване? Ще дойде време и то не е далеч, когато лекарите ще възкресяват мъртвите, ако тънкото тяло не е успяло още да се отдели напълно от плътната си обвивка или, както казват на Изток, докато сребърната нишка, свързваща тънкото тяло с физическото не се е скъсала. Възможно е хората да стигнат до такова изкуство на черната магия, при което след излизането на тънкото тяло празната физическа обвивка да може да бъде заета от друг обитател на тънкия свят. В Тибет се наблюдават подобни явления, при това в изоставеното тяло се вселява най-често отвратителен елементал или дух на животно и оживелият мъртвец обикновено се нахвърля върху хората наблизо и често ги разкъсва. Разбира се, такова завладяване на тялото е възможно, само ако то е принадлежало на много низък човек. В Индия и днес може да се наблюдава феномена на пренасяне на жизнения принцип. Така един факир пред очите на няколко европейци възкресил току-що убит (удушен) врабец. При това той самият изпаднал в транс и докато се намирал в това състояние, врабецът оживял и дори започнал да лети, но щом факирът дошъл на себе си, врабецът отново умрял.

Има една прекрасна книжка на знаменития френски астроном К. Фламарион, в която той е събрал повече от хиляда регистрирани явявания от Тънкия Свят и всевъзможни прояви на психичната енергия. Навремето тя беше преведена и на руски език. Добре би било да се намери.

Колкото до въпроса, каква е била нашата планета преди падението на Луцифер, то по данни от източните писания и “Тайната Доктрина” ние знаем колко висока и прекрасна е била цивилизацията на третата раса, ръководена и оглавявана от Великите Духове от Висшите Светове. Окончателното падение на Луцифер е станало в четвъртата раса, но отдалечаването му от пътя на Светлината започнало по-рано. Когато човешката му природа взела превес над божествената, той завидял и започнал пагубна борба срещу Великите си Събратя, която днес е стигнала предела си. Знаменателно е обстоятелството, че за да постигне целта си да стане пълен и единствен господар на Земята, той е насочил главните си усилия към унижаването на жената. Той е знаел, че с унижаването на жената неизбежно ще настъпи огрубяване и израждане на човечеството. Има една древна мъдрост: “там, където жените са почитани и пазени, там цари благоденствие и боговете се радват.” Новата епоха под лъчите на Уран ще донесе възраждане на жената. Епохата на Майтрейя е епоха на Майката на Света. Забележително е колко бързо се издига жената в Индия. Тук вече могат да се видят жени, заемащи министерски постове и други отговорни длъжности. Много жени на Индия са прекрасни оратори. Индусите охотно избират жени, защото вярват в здравия разум на своите съпруги. Разбира се, има и противници на разкрепостяването на жените. В някои владения на Индия, където начело на управлението са жени, вече са направени много нововъведения, храмовете са отворени и за низшите касти, основават се университети, музеи, лаборатории, болници по европейски образци.

19.04.1938 г.Аз напълно се доверявам на Вашето сърце и Вашата аура е залог за най-добри възможности. Вие

пишете, че сте новак в обществения живот, това не е страшно, опитът се придобива в работата, най-важни са духовните наслоения и качеството на психичната енергия, никакъв опит не може да замени същността на прекрасната енергия, така че именно това ще бъде мярката ни във всичко.

200

Радвам се, че обръщате внимание на децата. Най-неотложната, най-насъщната задача е именно възпитанието на децата и юношите. На този въпрос, на който се крепи цялото благосъстояние и мощ на един народ, днес във всички страни се отделя много малко, направо жалко внимание. Прието е да се смесва образованието с възпитанието, а е време да се разбере, че училищното образование, така както е поставено в повечето случаи, не само не спомага за нравственото възпитание на младежта, но дори обратно. В англосаксонските страни училищата са заети най-вече с физическото развитие на младежта за сметка на умственото. Но прекаленото увлечение по спорта води до огрубяване на нравите, умствено израждане и нови заболявания. Не стоят по-добре нещата и с домашното възпитание в условията на съвременните семейства. Затова е време да се обърне най-сериозно внимание на тежкото и безпризорно положение на децата и юношите по отношение на моралното им развитие. Много високи понятия съвършено са излезли от употреба и са заменени с житейски формули за лесен успех, пошло благополучие и известност.

Следва незабавно да се пристъпи към организирането на детски градини и клубове или сдружения, където децата от различна възраст биха могли да се събират по групи и да получават онази духовна храна, която липсва в училищата и семействата. Тези дни научихме, че в Калифорния и други райони на Америка е създадена точно такава организация, носеща името на Н. К. Младежите, членове на тази организация, наричат себе си факлоносци. Факелът е символ на знанието, предадено от великите хора, мъже и жени от миналото и настоящето. Младите факлоносци си избират образа на такъв герой или героиня, които са им най-близки и се стараят да му подражават в своя живот. Тяхната цел е да пренесат този факел на мъдростта и постиженията в бъдещето, за доброто на бъдещите поколения. Това запознаване със самоотвержените герои на всички епохи и народи помага на децата да осъзнаят величието на човешкото достойнство и предназначение и ги научава да обичат себеотрицанието и подвига. От историята знаем, че всяка велика епоха е била белязана с прилива на мощна вълна от почит към героизма във всичките му проявления. Заветът на Великото Братство е - творете герои.

Ако уроците по висока нравственост следва да се преподават на децата, поднасяйки им за пример живота на героите от всички времена народи, то и съкровените закони на битието могат да бъдат изложени под формата на увлекателни разкази и примери от живота на всички царства на природата. Натрупаната мъдрост на вековете може да бъде представена в най-прости форми и по този начин ще се отворят много нови далечини. Наистина, такива уроци се запомнят още по-добре, когато се поднасят на децата във вид на малки пиеси, както правите Вие, където самите деца изпълняват ролите на героите. Много одобрявам Вашата програма. На своите сбирки децата биха могли да носят името на избрания от тях герой.

Полезни са и занятията с изкуство и най-прозаични занаяти, защото нищо не пробужда така дремещите способности, както възможността за непосредствена лична изява. Добри са и хоровото пеене, и народните танци, и всички занятия, които изискват обединен ритъм. Много полезно е да се поощряват децата да изказват своите мнения по повод на всичко прочетено, чуто и видяно от тях, такива обсъждания ще заложат основата на мисленето. Необходимо е също да се въведат увлекателни занятия и игри, които изискват особено внимание. Защото паметта е преди всичко внимание. В по-големите групи би могло да се въведе писане на дневници, така че в тях да се отбелязва всичко добро, направено през деня и всички допуснати грешки. Сутрин може да се взема решение в течение на целия ден да не се допуска определена постъпка, например раздразнение, грубост или лъжа или, обратно, да се насърчава вниманието, вежливостта и загрижеността към околните и т.н. Воденето на такъв дневник с цел самоанализ много ще помогне за изкореняването на нежелателните и утвърждаването на нови и полезни навици. Навиците изграждат качествата. Да не забравяме и полезните екскурзии за запознаване на децата с различни отрасли на труда, науката и изкуството. Абсолютно необходимо е да се възпитава у децата любов към природата във всичките й прояви. В това отношение са полезни всякакви пикници и разходки за събиране на ботанически, ентомологични и минералогични колекции. Изобщо събирането на всевъзможни колекции спомага изключително много за придобиването на полезни знания.

Добре е, че се каните да се запознаете с различни възпитателни и образователни системи, по този начин ще можете да изберете най-доброто от всяка и да го одухотворите със синтеза на Учението на

201

Новия Живот или Учението на Живата Етика. Между впрочем, имате ли събрани в отделна тетрадка всички указания за възпитанието и училищата в книгите на Учението?

С помощта на родителите може да се събере и кооперативна библиотека за деца и юноши. Значението и влиянието на книгата върху юношеското съзнание не подлежи на измерение, защото е безгранично. Тази област би трябвало да бъде предмет на особена, изключителна грижа на държавата. Често първите прочетени книги дават тласък и насока на цялото по-нататъшно развитие на мисленето. Колко опропастени съдби, колко престъпления, извършени от малолетни - ако се анализира мисленето на такива престъпници, ще се окажат само следствие от прочетени книги или драми и престъпления, видяни в киното!

С огромна радост ще прочета Вашия реферат. Програмата за възпитание е обширна като самия живот. Не могат да се изчерпят всички възможности за подобрение. Не Ви ли се струва, че сме в навечерието на нов подход и преустройство на цялото училищно образование? Новите открития във всички области на науката се увеличават толкова бързо, че съвременното училищно образование скоро няма да бъде в състояние да върви в крак и да отговаря на новите постижения и потребности на времето, ще се наложи да се изработят нови методи в цялата образователна система. Именно възпитаването на синтетично мислене ще стане насъщна необходимост.

В заключение ще цитирам една беседа: “Вие знаете как думата дълбоко засяда в детското сърце. Особено през първите седем години могат да бъдат предизвикани спомени за Тънкия Свят. Децата имат усещанията за този различен живот. Полезно е да бъдат разпитвани, спомнят ли си нещо особено? Такива докосвания се наричат отваряне на паметта. Дори с годините паметта за миналото да замре, все пак искрата на прекрасното съществуване ще остане. Великият Учител обичал да отваря паметта. Той се приближавал до децата и не само ги разпитвал, но и докосвал с ръка, усилвайки яркостта на спомена. Той не само обичал децата, но и виждал в тях бъдещето на човечеството. Отнасяйки се към тях като към възрастни, Той бил прав, защото когато се припомня далечното минало или Тънкия Свят, умът пораства. Децата никога няма да забравят онзи, който се е приближил до тях като равни. Те ще запазят този спомен за цял живот. Може би, децата са помнили Учителя по-дълго, отколкото изцелените от Него. Не трябва да се забравя, че младите ще бъдат продължители на живота и всеки трябва да им предаде своя опит. Но още по-мъдро ще бъде, ако могат да се събудят спомените за Тънкия Свят. Най-дълбокият духовен живот възниква там, където е засияла искрата от Тънкия Свят и се е облекчил контактът с невидимия Свят. Явяванията на Учителя в тънко тяло са укрепили вярата на учениците в реалността на Невидимия Свят. Не всички са могли да възприемат същността на този Свят, но все пак прозорецът е бил открехнат.”

Така и това знание с внимателни докосвания ще влиза в съзнанието на подрастващото поколение. Работата по разширяването на съзнанието е безкрайна. Радостно е да се наблюдава как много сърца вече откликват на забравените истини.

23.04.1938 г.Бързам да изпълня Вашата молба - да се изкажа по повод Призива към жените от цял Свят. Не

виждам защо Вие да не осъществите тази идея. Всяко напомняне за женското достойнство и значението на жената в градежа на новите форми на живот е изключително полезно и навременно.

Напредъкът на жените в правителствените кръгове и успехът им в справянето с разнообразни обществени задължения в много страни вече така утвърдиха признанието за равните им способности, че днес само крайно изостаналите съзнания могат да възразяват по принцип срещу такова утвърждаане и допускане на жените до най-отговорни постове.

Вашата млада страна, която преживява своята пролет и се стреми към благосъстоянието и процъфтяването на своя народ, разбира се, не може да не се вслуша в хода на еволюцията и трябва да се радва на възможността да усили духовната и интелектуалната си мощ чрез издигане нивото на съзнание и достойнството на жените. “Птицата на човечеството не може да лети с едно крило.”

Жената има не по-малко разум от мъжа, защото висшите качества на тази способност са от духа, който няма пол. Интелектът се придобива с образование и тренировка, затова поставете жената в необходимите условия и резултатите ще бъдат налице. Разбира се, главен стимул за разкрепостяване на

202

женското съзнание и нейното подчинено положение ще бъде новото възпитание. То от ранна възраст ще залага разбирането на основите на битието, предназначението и ролята на човека в мирозданието и така ще дава ново направление на цялото мислене, следствие от което ще бъде разширяването на хоризонта във всички области на живота. Едва тогава може да се очаква изкореняването на множество вредни предразсъдъци и навици, превърнали се в обичаи, и на най-пошлите стремежи и занятия, които са главното зло и причината за царящото разложение и безумие. Смятам за най-страшни явления прекомерното увлечение по разкоша и чудовищния ръст на неговата неизбежна спътница - пошлостта, която вече се е накичила с всякакви “кралски” диадеми. Червеят на пошлостта е опасен поради своята нищожност, той леко и незабележимо прониква навсякъде, размножава се бързо и покрива дори здравата тъкан. Принос за зараждането на този гнусен червей, както и за всичко останало, имат двете начала.

Някой намира за нелогична и абсолютна лъжливата формула - “ако искаш мир, готви се за война”.

Тази формула, между другото, е превеждана в леко изменен вид - “ако искаш мир, бъди готов за война”. Разликата е малка, но все пак има оттенък. Съгласна съм, че разбирането на тази формула в нейното тясно, едностранчиво житейско приложение като усилено производство на разрушителни военни снаряди и смъртоносни отрови и т. н., разбира се, ще доведе само до катастрофа в една или друга форма, но нейното правилно и духовно разбиране е необходима стъпка към новото осъзнаване от страна на човека на неговото предназначение в мирозданието.

Именно човекът е призван към световно строителство сред хаоса и трябва да възпитава в себе си мъжеството на вечния страж и участието в космическата битка, която непрекъснато се води около него. Ако той не иска вълните на хаоса да го потопят, трябва да бъде винаги готов да се противопостави на всяко зло. Ние не можем да спрем да се съпротивляваме на злото, без в същото време да станем предатели на цялото човечество. Дългът на всяко духовно развито съзнание е винаги да бъде на стража и според силите си да пресича злото.

Както бе казано от един Велик Учител: “Всеки човек непрекъснато участва в три битки. Той може да си въобразява, че е в пълен покой, но в действителност той взема участие в три битки едновременно. Първата е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участие в стълкновението между тези начала. Втората битка бушува около човека между развъплътените същности на доброто и злото. И човекът става плячка на едните или на другите. Невъзможно е да си представим яростта на тъмните, които се опитват да завладеят човека. Третата битка ехти в безкрая, в пространството между тънките енергии и вълните на хаоса. Човешкото въображение не може да обхване тези битки в Безпределността. Човешкият ум разбира земните стълкновения, но не може, гледайки към синьото небе, да си представи, че там бушуват мощни сили и вихри. Само овладявайки земните чувства, човек може да си помисли за невидимите светове. Трябва да се свиква с тези мисли. Само те правят човека съзнателен участник в безпределните сили.

Помислете за постоянното си бдение пред лика на Безпределността. И най-висшите думи не изразяват Всевишното и само за кратки мигове сърцето може да затрепти от възторга на познанието. Умейте да помните такива мигове, защото те ще бъдат ключа към бъдещето. Невъзможно е да се приеме изпълването на всички безбройни светове, но към това ни насочва Учителят. Съумейте да Го почитате с доверие, без това няма да минете по моста.”

И така, няма лъжа в правилното разбиране на горепосочената формула. Затова тя не бива да се съпоставя или изравнява с формулата - “ако искаш добро, прави зло” и т. н., защото “бъди готов за война” не означава започвай война. Правилната съпоставка би била следната: “ако искаш добро, бъди готов да отблъснеш злото”. Именно тази е мисълта, която минава като червена нишка във всички духовни учения. Затова Бодхисатвите и нашите Архистратиги са изобразени с мечове и копия като символи на Тяхната неуморна битка с хаоса и злото.

Искам да задам също въпроса - коя формула може да се смята за безусловна или, както се изразяват някои, абсолютно справедлива в нашия проявен свят, свят на диференциация и относителност? Дори такава, на пръв поглед неоспорима формула, като “не убивай”, също не винаги е приложима. Както и другата - “Обичай ближния като себе си”, може да донесе на ближния мъка вместо

203

благо. Защото наистина любовта на човека към самия себе си бива по-близко до безумието и адския замисъл. Ако такъв човек приложи своите мерки към ближния, те могат да се окажат пагубни за последния. Затова само в света на духа може да се търси правилното тълкуване и приложение. Еволюцията предполага относителността на всяко понятие. Ето защо всички Учения така държат на развитието и натрупването на чувствознание, което единствено може да приложи всяко понятие съизмеримо и целесъобразно на всяко жизнено стъпало.

Напрежението в света се увеличава все повече. Събитията се ускоряват, но Силите на Светлината насочват всичко в нужното русло. Умейте в най-трудните дни да намирате радост в труда и безкрайното познание.

23.04.1938 г.Вие се оплаквате от неразположение, мисля, че значителна част от всички болестни явления

следва да се отнесат към необичайно тежките и сложни космически токове. Нашата община в определени дни усеща едни и същи болезнени симптоми, някой по-силно, друг по-слабо. Веднъж у всички се забелязва отслабване на зрението или раздразнение на лигавиците, друг път - някакво особено, общо подуване на организма, като набъбване и тежест в стомаха; понякога се усещат особени болки в сърцето или необикновена тежест и болка в тила или темето; чести са приливите на кръв към главата и особена суха жар по цялото тяло, не са редки болките и нещо като въртене или усукване в слънчевия сплит, а особено мъчително нощем е паренето на крайниците и усещането за опъване в тях.

Такива усещания се появяват обикновено два или три дни преди земетресение или силни бури и други бедствия. Невъзможно е да се изброят всички неочаквани болки и усещания, при това те преминават също така бързо, както и неочаквано се появяват.

Вие тъгувате, че нямате възможност да работите още повече за общото благо, но къде е мярката? Често хора, много дейни на физическо ниво, се проявяват твърде слабо в тънкия свят и обратно, хора, които се проявяват сравнително по-малко, извършват огромна работа в духовен план. Ние не можем да съдим кой прави повече и кой - по-малко. Главното е да прилагаме всички усилия за най-доброто изпълнение на възложената ни работа и в онези условия, в които ни е поставила кармата. Добросъвестното отношение към всичко ще разтвори рамките и ще донесе най-добри възможности. Затова благо за Вас, щом обичате обикновените хора и сте призвани да им помагате. Най-голямата привилегия е възможността да се оказва многостранна помощ. Радвайте се, че можете да помагате и физически, и духовно, нали лекарят на тялото трябва да бъде и целител на духа. Колко много чудесен огън е погребан в общуването с простия народ.

Сега отговорите на посочените от Вас параграфи.§318. “Как да развиваме работоспособността си в тънкия свят?…” Преди всичко трябва да се

започне от това, постоянно да чувстваш, че живееш в два свята. И това изобщо не е трудно, защото всяка нощ ние преминаваме в тънкия свят, където при достатъчно развито тънко тяло можем много полезно да прилагаме нашите тънки енергии. Трябва да заспиваме не с нагласата за отдих, а устремявайки се към Йерархията на Светлината с мисълта за полезна работа, по този начин ние насочваме енергиите си за действена помощ там, където тя е най-нужна. Съзнателното ни отправяне към тънкия свят може постепенно дотолкова да се усили, че ние да започнем ясно да запомняме нашата многообразна нощна работа и посещения с цел оказване на помощ на често напълно непознати за нас хора. По-нататъшна фаза ще бъде вече осъзнаването на такова изпращане в бодро състояние и дори по време на обичайните ни занятия. Отначало пратката само ще блесне в съзнанието като усещане за някакво мигновено отсъствие, а после ще остане впечатлението, че сме посетили някого или дори ще бъдат чути две-три думи, понякога ще се усеща характерният аромат на определена и позната ни местност или ще се пронесе видение на лица или места и ние ще знаем, че нашата отделила се енергия работи в тази посока. Тези явления могат да бъдат всекидневни, но разбира се, за това е нужно известно усамотяване. Те са по-ярки и по-чести вечерно време или преди заспиване и особено интензивни на разсъмване.

При висока степен на духовност делимостта на духа е толкова голяма, че отделилите се частици психична енергия непрестанно работят в пълна съгласуваност със също такива частици енергия,

204

изпратени от родствени души. Именно очистената енергия взема участие в най-неотложните задачи за благото на цялото човечество. И така, следва по-често да се мисли и усеща желание за участие в такава светла работа. Всички древни учения, както Вие вече знаете, твърдят, че излъчванията на йога или просто чистия човек оздравяват на голямо разстояние атмосферата на цялата околност и дори спират епидемии, разрушителни земетресения и прочие бедствия. Самият светоносец усеща само умора след извънредно спасителното приложение на своите излъчвания.

Прилагам пояснение към посочените от Вас параграфи от кн. “Братство”.56. Търпението крие в себе си велико знание или по-точно великото знание се ражда от велико

търпение. Мъдрият знае, че всичко трябва да дойде в срок и космическите съчетания не могат да бъдат ускорени. Отдавна е казано, че най-великият човек е онзи, който е най-търпелив. Мислейки по-често за Безпределността, се научаваме да разбираме и великото търпение, което трябва да лежи в основата на всяко строителство.

Освен това, имайки пред очите си героичния пример на неизтощимото търпение на Великите Учители, трудещи се неизброими хилядолетия за благото и спасението на човечеството, което в своето невежество всячески възпрепятства и разрушава техния труд, можем по-лесно да понасяме нашите несгоди и затруднения.

228. Струва ми се, именно радостно е да съзнаваме, че не съществува самота и че всеки от нас е заобиколен от любящи души на едно или друго ниво. С такива пратки любящите души се стремят да създадат около нас блага атмосфера, само е нужно да ги осъзнаем, да отворим сърцето си към техните призиви и пратки, а не да ги възпрепятстваме с мрачни еманации, идващи от тежки мисли, украсени със съмнения или често съвършено необоснована обида. Мрачните еманации са непроницаеми за тънките енергии.

323. Разбира се, крияшакти е мислена енергия. За да творим в тънките сфери, е нужно да притежаваме запас от високоразвита психична енергия и въображение със способността за ясна представа. Ето защо са така необходими занятията с изкуство.

328. Мисълта мълния, спомената в този параграф, е била изпратена от Учителя, за да укрепи моето зрение, което много отслабна след работата с дребен шрифт. Аз видях тази мълния с физическото си зрение, по-точно с отворени очи, тя се разгърна достатъчно бавно пред самите ми очи, сякаш докосвайки ги, като широка, много дълга огнена ивица в розово-лилав тон. След това зрението ми значително укрепна. Тази мълния бе наситена със специална целителна енергия.

329. Вие питате - може ли да има мисли-мълнии при хората? Несъмнено, защото всяка ясна и напрегната мисъл дава огнено възпламеняване, значи, при наличието на духовен ръст и съответно напрежение на психичната енергия, огнените възпламенявания могат да станат мълнии. Само че за това е необходима висока духовност.

329. Вие питате - как да стане така, че тънката работа да може всеки миг да се проявява?… Отговорът е даден в §318 и също 329. Трябва до такава степен да се осъзнае и почувства, че живеем в два свята, та това съзнание никога да не ни напуска, и това не е трудно, нали осъзнаваме, че живеем на физическо ниво и това съзнание изобщо не ни пречи във всяка наша умствена работа, въпреки че процесът на мислене вече е работа на тънко ниво, защото умът принадлежи към четвъртото измерение, или към областта на метафизиката. За облекчение и за по-голяма плодотворност на работата в тънкия свят е необходимо да я обикнем. Там, където има любов, там е най-доброто изпълнение, а следователно и най-доброто взаимно следствие.

1 Мат. 7:6.2 Решение на съдебните заседатели (лат.).3 Йоан, 4:24 .4 Мъдрец, ясновидец в древноиндийската митология

5 Apport (фр.) - в значението му: доставка, превоз, пренос. 6 Лука, 14:26.7 Марк, 13:31.

205

8 Йоан, 2:199 Йоан, 20:2310 Учен, който изучава и тълкува свещените текстове (санскр.)

11 Отстъпник, изменник, вероотстъпник (гр.)12 Принадлежаща към гностицизма - религиозно-философско течение от първите векове на

християнството, което разработва християнската догматика на основата на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения.

13 1 Кор. 15:50-51.14 Онова, което са носели на главите си израелските първосвещеници.15 Не Онова.

----------------

377. Познаването на астрологията значително ще облекчи лечението с помощта на лъчите на светилата. Правилно съставеният хороскоп ще посочи, лъчите на кои светила и в какви съчетания са най-благоприятни за дадения индивид. Съветвам Ви да изучите и така наречената медицинска астрология, тя може да подскаже много интересни неща. Когато бъде открит начин за приемане лъчите на светилата и тяхната кондензация, медицината и науката ще се заемат с изучаването на тяхното полезно приложение. Но ние и сега знаем колко се подобрява здравето на човека, когато благоприятното според хороскопа му светило се намира в съответните съчетания. Затова човек, който знае кое положение на светилата е добро за него, може, съзерцавайки го, съзнателно да поема неговата укрепваща мощ. Главното въздействие става при осъзнаването. Както човек, несъзвучен с някое велико произведение на изкуството, стои пред него като в тъма, така и човекът, през чиито нервни центрове преминават целителни лъчи, ще остане безчувствен за тяхното въздействие, ако не е възпитал съзнанието си в тази посока. А ако през него преминат лъчи, чиято мощ насилствено може да отвори центровете му, те ще бъдат изпепелени от такова въздействие. Взаимодействието и съответствието са задължително условие във всичко.

377. Несъмнено ритъмът спомага за работоспособността и всяка работа изисква своя ритъм. Желателно е този ритъм да бъде тънък по своето качество и да отговаря колкото може повече на индивидуалния ритъм на труженика. Някои ритми с течение на времето не само напълно подтискат възприемчивостта на човека към по-тънки вибрации, но дори възбуждат в него най-низки и груби прояви. Често съм се замисляла над този въпрос. Струва ми се, че нашата съвременна технокрация с нейния зловещ, еднообразен и неумолим мъртъв ритъм на машините се отразява пагубно на психиката на работниците, като напълно подтиска в тях възприемчивостта към най-тънките ритми в природата и в проявленията на човешката душа. С течение на времето те се превръщат в истински роботи, способни да реагират само на привичните най-груби ритми. А човек, загубил способността да възприема висши вибрации, неизбежно се превръща в животно, по-точно в звяр. Ето защо приветствам намаляването на часовете на машинния труд, а също съкращаването на броя на работниците, заети във фабриките и заводите. Машините в съвременното им приложение и използване са чудовища и истински оръдия на ада. Те ще останат такива, докато значението им не бъде правилно разбрано и не бъдат взети мерки за парализирането на нанасяната от тях вреда. Цитираният от Вас параграф е бил даден в потвърждение на моята мисъл.

Вие питате - “с какви вибрации може да се отхвърли силен пристъп на болка?” С вибрации, неизвестни още на науката, които биват изпращани от Учителите. Цитираният в § 422 случай се отнася до едно мое преживяване. Видях на сън състоянието на сърцето си и начертах схемата на неговите пулсации. На следващия ден изпитах същите тези много силни, болезнени пулсации. Чух също призив и указание да легна по особен начин и незабавно ми бе оказана помощ под формата на лъчи или вибрации, които продължиха около двайсет минути, след което се изправих като възкръснала. Аз изпитвам много често вибрации, възстановяващи моята сърдечна дейност. Понякога ежедневно, в течение на доста продължително време. Изпращаните вибрации са много различни по интензивност, ритъм, качество на усещанията и, разбира се, въздействие. Те се изпращат последователно до различни

206

нервни центрове, понякога се съсредоточават на един, друг път - на два или повече. Случва се през моя организъм да се пропускат особени лъчи, които в Б. Братство си имат определени наименования, всеки от тях е различен и по предизвикваните усещания, и по последствията. Понякога желязното ми походно легло цялото се тресе и кънти от изпратения лъч. Моят опит е записан в няколко десетки тетрадки, но не винаги можех да записвам.

Състоянието, което Вие описвате, би могло да е резултат от подобни целебни вибрации, но щом те са се отразили болезнено на сърцето, може би това са били космически токове, възприети от един чувствителен организъм.

464. (“Братство”). “Защо много от събраното в “чашата” в продължение на поредица животи остава затворено?”… По няколко причини, най-често кармични. Например човек трябва да изкупи нещо или да се научи на нещо и затова той се ражда в условия, които не спомагат за проявяването на придобитите от него способности (оказали се, може би, причина за падението му) - така той ще трябва да възпита в себе си нови и често дори противоположни качества. Или човек получава специална мисия, при която твърде ярката проява на някаква придобита в миналото способност само би затруднила и дори попречила на изпълнението на дадената мисия, увличайки го в друга посока. Не рядко човек, свързан със силни кармични връзки, се ражда в определено семейство, но то не може да му даде организма, съответстващ на неговите натрупвания. Вие знаете, че образът на човека се твори от енергията на цялото човечество. Не винаги е лесно да се преодолее атавизма на предците. Затова високите духове с големи натрупвания понякога не са в състояние да получат подходящ във всяко отношение организъм. Неуравновесеността, или така наречените идиосинкразии, често са резултат от такова несъответствие между духовните натрупвания и получения инструмент. Музикантът виртуоз вместо Страдивариус получава цигулка, направена от ламарина.

483. (“Братство”). Да, всеки поел пътя на служене на общото благо, неизбежно бива подлаган на всевъзможни изпитания, следствие от усилената духовна и мисловна работа, а също и от ускорението на изживяваната от него карма. Всеки мисловен процес променя нещо в нашата карма, затова ако той е насочен към благо строителство, то се извършва и съответното очистване, но тези очиствания биват болезнени. Благо, ако успеем да обикнем трудностите, защото само личният опит, личните преживявания и страдания ни научават на велико търпение и милосърдие - качества, залегнали в основата на всички достижения.

Защо трябва да се мисли, че жените имат по-малко психична енергия от мъжете? Това е голяма

заблуда. Полът не е от значение при определянето на психичната енергия. Нейните носители могат да я притежават в голяма или малка степен, но правото за това е дадено равностойно и на двете начала. Светият Дух, индуската Шакти или енергията са от женското начало. Жената в нищо не е ощетена от Природата, още по-малко по отношение на духовните способности. Духът няма пол. Нейната мисловна способност може би сега е развита малко по-слабо, отколкото при мъжете, но в никакъв случай не и в отделните индивидуални проявления. Освен това, ако някъде се забелязва подобно изоставане в мисленето, то е само поради тежките условия на живот, в които жената е поставена от векове. Затворете един младенец, макар и гений по рождение, в празна стая при пълна изолация и той ще порасне идиот. Колкото и да са големи миналите натрупвания, за проявата им е нужен не само подходящ инструмент, но и подходящи условия. Както казва френската пословица: “обстоятелствата създават великия човек”. А жената във всички страни и всички слоеве на обществото безброй векове е била почти напълно подчинена и под опеката на семейството. През миналия век тя е била лишена не само от правото на висше образование, но дори и училищното обучение за момичета е било направено като за малоумни. Векове наред, с много редки изключения, заслугите на жените не само са премълчавани, но са били и обект на обществено порицание, ако са излизали отвъд пределите на определеното й малко поле за дейност - домашното огнище. Но жената е давала и от нея са взимали, и внимателно са избягвали да споменават името й. Много несправедливости са извършени и все още се вършат по отношение на жената. Затова с настъпването на новата епоха самата жена трябва да осъзнае, че в нищо не стои по-ниско от мъжа, че не е ощетена от Природата. Особено ме боли, когато чувам често самите жени да признават своето едва ли не низше положение дори в космическото съзидание и космическото

207

предначертание. Каква пагубна заблуда! Да осъзнаем с цялото си същество великото предназначение на жената -Майка, която дарява живот и насочва и вдъхновява човечеството по пътя на еволюцията. Великият учител на будизма Асанга в желанието си да даде висше определение на качествата на Будите и Бодхисатвите Ги нарича Майки на човечеството.

Да, има немалко интелекти, на които им липсва мощта на психичната енергия - тяхната мисъл остава безплодна, защото е лишена от магнита, свойствен на психичната енергия, който събира около себе си подобни енергии за живот както в пространството, така и в земните градежи. Безплодна е мисълта, ненаситена с психична енергия, и особено беден е такъв ум в тънкия свят. Да не забравяме също, че съществуват много видове или по-точно качества на тази всеначална енергия и затова да се стремим към висшето й проявление - самоотвержеността на устременото сърце.

Ще се радваме да получим изрезката с различните типове младежи. Там, където има най-голямо

отрицание, е близка и жътвата Господня. Махалото, разлюляно силно в едната посока, със същия размах отива и в другата. Не показна религиозност е нужна, а осъзнаване на духовното начало.

Разбира се, мускусът действа различно на хората. Казано е, че и от най-доброто целебно средство

едни хора заимстват само неговите най-високи качества, а други - най-низките. Всичко е индивидуално. Има хора, които изобщо не понасят нито мускуса, нито валериана. Мускусът, разбира се, усилва преди всичко психичната енергия и така подобрява жизнеспособността на целия организъм. Психичната енергия - като всеначална енергия, е еликсирът на живота.

Четирийсет и втора година, според всички най-древни писания, се смята за край на Кали Юга и

начало на новия прекрасен цикъл. Разбира се, това не значи, че ще настъпи незабавно разтваряне на въздуха и рай на Земята. Не, последиците от края на Кали Юга още ще се усещат и дори в някои части на планетата - с особена сила, но в други новото строителство вече ще започне.

29.04.1938 г.Много Ви моля да проверявате и изпитвате съзнанието на приближилите се към Учението на

Живата Етика във вместяване на противоположностите. Обикновено това вместяване се усвоява особено трудно. То се явява непреодолим препъни камък на пътя на мнозина. Владиката Буда преди всичко държал на такова вместяване и когато забелязвал, че ученикът не може да се справи с тази основа, на която се крепи целият градеж - както космическият, така и житейският, всекидневният, Той не допускал такъв ученик към по-нататъшно познание. Хората с ограничено съзнание изобщо не могат да разберат, че през целия си живот те само това правят - повече или по-малко сполучливо за себе си и благотворно за общото благо се приспособяват към вместяването на противоположностите, но ако Вие им го посочите, яростно ще отричат и ще се възмущават. Тяхното съзнание приема вместяването на двойките противоположности като лицемерие и те дори в Учението намират противоречия или в най-добрия случай - непоследователност. Те четат Учението с мъртъв дух и приемат всяко твърдение в неговото единствено, изключително приложение. Сложният рисунък на живота не се вместява и се изплъзва от ограниченото съзнание.

Малцина разбират, че целесъобразността, следствие от противоположностите, управлява цялата Вселена. Има и такива, които виждат в осъществяването на целесъобразността дори аналогия на йезуитската формула - целта оправдава средствата. Такива съзнания са най-опасни и често почти безнадеждни. Те не могат да разберат, че във всичко и винаги има единно мерило - общото благо или чистотата на подбудите, само чистото сърце може да подскаже правилното разбиране на приложението на космическите закони и формули на Учението. Не са малко и тези, които, като чуят завета за ненасилието, разбирайки го мъртво и едностранчиво, ще допуснат нахлуването на хаоса и ще погубят множество животи. Интересно е да се провери как се разбира твърдението - “джинове строят храмовете”? Никому и през ум не минава също, че Най-Висшите Учения, на които все още се крепи равновесието на света, са били причина за проливането на най-много кръв. Най-висшето в невежи и злобни ръце става оръдие за жестоко преследване и насилие.

208

Добре би било да се подготвят беседи за вместяването и прилагането на целесъобразността. Отначало може би поотделно, само с достатъчно напреднали съзнания, а после броят на участниците постепенно може да се разширява. Нека участниците в такива събеседвания сами дават примери за най-разнообразни случаи в живота, за да покажат доколко разбират прилагането на водещия закон за целесъобразността, който може също да се нарече закон на великото равновесие.

7.05.1938 г. Прекрасно е, че Вие проявявате голямо разпознаване при приема на новодошлите. Не ни радва

количеството, а само качеството. Всички членове трябва на първо, второ и трето място да усъвършенстват в себе си качествата, посочени в книгите на “Живата Етика”. Това трябва да бъде най-главната и неотложна цел на всеки приближил се. И тази задача е така грандиозна, че един живот ще се окаже недостатъчен, за да се придобият поне няколко от тях. Едно от най-първите и основни качества ще бъде умението да се пази довереното. Ако такова умение е налице, то вече ще свидетелства за немалки минали натрупвания.

Всички новодошли трябва да си дадат ясна сметка, че приближаването до Силите на Светлината е опасно, ако се извършва само от любопитство и лекомислие или тщеславие. Отговорността на докосналите се до Светлината е огромна и те няма къде да се скрият от нея. Затова трябва да разберем, че сами решаваме, можем ли да се издигнем духом или има опасност поради духовна слабост да отстъпим и така да се самоосъдим. Защо да попълваме легиона на Йуда, той и без това е придобил чудовищни размери.

Ужасно е падението на човешкото достойнство в света! Но такъв е краят на Кали Юга. Само изключителни единици могат да се издигнат над нивото на видимата действителност и да разберат законите, които движат събитията, следователно и хората. Голямото знание не се прощава и винаги предизвиква злобния антагонизъм на тълпите и средняците. Затова Великите Учители във всички векове са повелявали да се говори според съзнанието на слушателите. Отстъплението от този най-мъдър съвет винаги е завършвало с гибелта на много светли начинания и човешки животи. В книгите на “Живата Етика” е казано: “На Йога всичко е разрешено и всичко е забранено.” Мнозина ли разбират целия дълбок смисъл на тези думи?

Също в “Агни Йога” (§ 50) е казано: “Кога хората ще разберат значението на мисълта и словото? Все още за тях да разсипят торба евтино зърно има много по-голямо значение, отколкото да сипят унищожителни думи. Всеки гризач ще събере зърното, но дори Архатът не ще унищожи последиците от мисълта и думата…”

И в “Община” - § 127, е дадено предупреждение: “На вечерна сбирка е много остроумно да се блесне с необичаен речник или някакъв странен израз, но помислете, не висят ли на всяка буква от този израз множество животи?…” Кой може да каже колко пъти необмислена дума е била причината за гибелта на човек и дори на много хора? При това гибелта трябва да се разбира не само във физически, но и в духовен смисъл.

Вероятно Вие сте забелязали, че на първите стъпала на ученичеството всички биват обхванати от манията за учителство и такива “учители”, сами не усвоили основите на нито една книга на Учението, започват да разпространяват в пространството изопачено разбраните от тях формули и така причиняват смут в умовете и създават само нови врагове на себе си и на Учението.

На всички желаещи да се похвалят със своето голямо знание следва да се напомнят думите на Учението: “Само недоучените се опитват да подредят по перваза сухите клонки на превзетостта, но чийто дом е пълен със знание, той не се бои да отреже парче мисъл.” Именно знаещият ще съобрази кога, къде и какво може да съобщи. Ръководно начало за него ще бъде заветът да говори според съзнанието на слушателя.

Сърцето ми се доверява на Вашето сърце и знае, че Вие ще намерите най-нужните думи и за помраченото съзнание, и за всички нуждаещи се от своевременно сърдечно напомняне за огромната загриженост. Нека всяко сърце усети онова неизразимо напрежение, в което се намира Йерархията на Светлината, устоявайки на натиска на хаоса, предизвикан от тъмните сили. Споменатата кървава пот на тези самоотвержени Пазители не е метафора или хипербола, а сурова действителност. Затова да

209

приложим цялото си умение, за да не обременяваме прекомерно Товара на Онзи, Който стои на несменна Стража.

Сърцето боли, когато съзнаваш каква непоправима вреда нанасят ръцете на онези, на които е била отдадена толкова душевна топлота и видима и невидима грижа. Как се отежнява вековният труд на Великата Йерархия, защото никой от земните обитатели не може и не иска да си представи гигантските размери на бушуващия Армагедон! Наистина видимите и невидими световете участват в тази космическа битка. Но невежите кощунстват и се гаврят с великите Понятия, които биха могли да им послужат като здрава котва сред разбушувалите се страшни стихии. Човечеството е подобно на кораб в буря, чийто кормчия и екипаж са обхванати от безумие.

В заключение искам да Ви цитирам още един параграф от новата книга: “Вие знаете колко трудно постижима е хармонията на съзнанията. Ние не говорим за уравниловка на съзнанията, защото благодарение на щедростта на Вселената равенство не съществува. Но и при неповторяемостта все пак се изисква хармония на всички части. И толкова по-трудно е да си представим по какви сложни пътища се подпомага изравняването на съзнанията. Един човек вече се изкачва на върха, а друг още не се е приближил до подножието, те нямат общо мислене. Ако им дадете еднакви познания, за единия те ще бъдат недостатъчни, а за другия ще препълнят неговото мислене и ще внесат смут и дори предателство. Учителят много пъти трябва да премери, кое именно може да бъде вместено без вреда. По-добре да не се доизкаже, отколкото да се препълни и да се стигне до предателство. Мъдростта е в това, да се разберат всички разновидности, годни за хармония. Веднъж може да се види как Учителят бърза, а друг път - задържа. Трябва да се разбере, че Учителят в това време наблюдава цяла колона пътници и изравнява крачките им.”

“Не бива да се забравя, че се творят много неща, които човек не може да види от своята позиция. Също да не се учудваме, когато Учителят набелязва жалони на далечно разстояние. Учителят посочва различни жалони, които на земно ниво изглеждат понякога незначителни, но могат да бъдат символи с огромно значение. Също не бива да се учудваме, защо такива жалони се дават за големи срокове. Да не забравяме, че в тънкия свят въпросът за времето не съществува и знаците могат да се появяват внезапно според значението си, но не по земните мерки. Мислителят казваше: “Кой може да знае мерките, които съществуват в пространството? Ние можем да вникваме, но не бива да подхождаме към великаните с мерките на джуджета.”

И така, да се изпълним с будност и мъдро да определим размерите на съзнанията, приближаващи се към нас, и да не ги препълваме. Нека не внасяме смут, който може да разруши много неща. Да не забравяме близостта на ушите и да не повтаряме онова, което жадно се подхваща, преобразува се по своему и стига до вражеския лагер. Такъв е Съветът. Не е желателно и твърде честото споменаване на космическите сътресения. Нищо не озлобява така ограничените съзнания, както предвиждането и предупреждението за възможно тяхно неблагополучие. Всички малодушни чакат незабавното облекчение на земните тегоби, а после и настъпването именно за тях и непременно според тяхното разбиране на Златния Век. Затова не бива да се смущават и да се възбужда в такива съзнания опасение и страх, които често в крайна сметка пораждат предателство.

Нека все повече да мислят за самоусъвършенстване и за помощ на ближния според силите и способностите. В това е цялата велика задача на човека, целия смисъл на Битието.

Имайки предвид преживяваното тежко време, следва да говорим за необходимостта от радост

и страшната вреда от всяко униние. Затова Ви изпращам Беседа, полезна за цялата група. “Дори в трудни дни вие знаете, че силата произтича от радостта. Отдавна бях казал, че

“радостта е особена мъдрост”. Радостта трябва да се забелязва, да се разпознава и осъзнава. Унилите хора потъват в беди и горести. Под този мрачен покров те не могат да видят радостта. Под мрежата от печал хората ослепяват и губят сила. Те не могат да си помогнат. Не допускат и Нашата помощ, защото унинието и раздразнителността са непроходими. Като че ли никой никога не е казвал на хората за вредата от унинието.”

“Наричат унилите хора онеправдани1. Вникнете в последната дума. Кой е лишил тези хора от тяхната съдба? Самите те са се лишили от възможностите си. Отдавна са започнали своето разрушение.

210

Недоволството, злобата, раздразнението са пресекли пътя им към радостта. Тъмните помисли са ги лишили от източника на сила. Самостта е попречила да се разпознае радостта. Самостта е нашепвала - радостта е само в личната изгода. По такъв начин отвратителните камари от униние са скривали и най-плодоносната радост. Слепците на униние са най-жалките двуноги.”

“Човек има висшия дар да познае радостта. Високото чело е дадено, за да се види Висшето. Всичко - от далечните светове до малкото цветенце - предлага на хората радост. Нов прилив от сили идва с всяка радост, защото се поражда напрежение, което отваря още едни врати.

Кой е дал право на хората да си въобразяват, че са завинаги онеправдани? Невежеството е изкрещяло тази лъжа. Но мъдрият герой, дори когато е преследван знае, че пътят към радостта не е затворен. Хората забравят простата истина, че всичко е в движение. Мъката се забравя, но искрите на радостта сияят завинаги. В Нашия дълъг живот Ние можем да потвърдим, че радостта е незабравима и служи като приток на мощ. Щастливи са онези, които и в тънкия свят могат да утвърждават радостта. Когато Ние казваме - “радостта бърза”, тя действително се приближава. Но често хората не желаят да я забележат, защото са се свързали с друга, преднамерена пратка. Така радостта може да изостане и да не се постигне желаното следствие. Огледайте се широко и съберете всички пламъци на радостта.”

Прилагам отговорите на Вашите въпроси: Метализацията на растенията следва да се използва с голяма предпазливост. Нужни са

специални знания и възможности за лабораторни изследвания. Вие вероятно сте чували как някои химически обезвредители на зеленчуци и плодове, широко използвани от американските фермери, са причинили немалко страдания сред населението. Много жители на Америка започнаха да обработват свои собствени градини, опасявайки се от химически обезвредените продукти. Така метализацията, или използването на разтвори за поливане на растенията, например съдържащи желязо, трябва да се прави с много познания и предпазливост.

2) Разбира се, някои, изпитани вече ваксини срещу заразни заболявания, като едрата шарка например, се допускат, а в районите, където тя особено силно върлува, тези ваксини засега са единственият начин за борба със заразата. Другите ваксини са все още малко изследвани и, разбира се, могат да бъдат опасни. Но когато има добър запас от психична енергия, никаква зараза не е страшна. Често ли обаче срещаме такива хора? Кристалът на психичната енергия ще даде имунитет срещу всички заболявания и ще бъде истински жизнен еликсир. Затова нека учените и лекарите насочат цялото си внимание към изучаването и изследването на психичната енергия.

3) При определени случаи или заболявания, разбира се, лекарят има право да използва наркотици. Наркотиците са вредни за хората с отворени центрове и особено когато някой център е в състояние на възпламеняване. Но за съжаление почти всички лекари не са и чували за такива възпламенявания, затова още много вреда ще се нанася с неправилни диагнози. Би могло да им се каже: “Хората са свикнали да се предпазват от известните заплахи, но сега не са страшни чумата и холерата, дори ракът или менингитът, сега възникват нови видове на така наречената невралгия, която може да се превърне в епидемия. Тези болести могат да се нарекат страдания на психичната енергия, при това са възможни инфекции. Но лекарите още дълго време няма да обърнат внимание на новите заболявания. Можем да ги наречем огнена треска, но работата не е в названието, много по-важно е да се разбере причината. Да не се успокояваме, че смяната на расите неизбежно носи много объркване. Всеки, който се замисли над психичната енергия, ще разбере, че тя трябва да бъде съхранявана в чистота. Не е трудно да се разбере, че замърсената енергия ще причини ужасни пространствени проявления… Никой няма право да замърсява космическия поток, така той ще умножи страданията на много хора и преди всичко своите…”

Затова да ценим онези лекари, които притежават добър запас от психична енергия и чийто опит ги е научил, че най-добрият целител е онзи, който не насилва естествения процес на заболяването, а само следи и помага на организма с най-прости средства в борбата му с болестта.

Ако се проследят най-новите постижения на медицината и науката, ще се види, че почти всяка година се откриват нови методи за лекуване на споменатите от Вас болести. Но проблемът е, че всеки болен изисква индивидуален подход и метод. Ние знаем един случай, при който рак на кожата е бил излекуван чрез обилно посипване на поразеното място със сода. В друг случай е помогнал някакъв

211

непознат корен. Съпругата на наш служител беше излекувана от рак на гърдата в напреднал стадий с помощта на някакво местно средство. При това интересното е, че живеейки в долината, тя е приемала дълго време това средство без никакъв резултат, но когато се премести при нас в планината, лекарството оказа благотворното си въздействие. Несъмнено пребиваването на високо действа благоприятно на болните от рак. Може би защото височината влияе на кръвта. Тя се променя, става много по-богата на кръвни телца и по-гъста.

Содата също предпазва от рак, но някои не могат да я приемат и аз чувах от един лекар, че при катар на стомаха содата не била добра. Тук има средство, което местните жители приемат при холера като особено силна дезинфекция. Те употребяват това растение векове наред за почистване на зъбите и може би затова имат такива прекрасни зъби. Казват, че минимална доза от него - две-три капки, разтворени в чаша вода, вече предпазва от много стомашни и чревни заболявания, включително и от рак. Това средство притежава особена проникваща способност и убива всички чревни бактерии. Затова то може да служи като профилактика - при жабурене на устата след храна може да се глътнат една-две капки от тази вода.

При туберкулоза много добре действа отварата от цвета и дори листата на алое с мляко и

мед. Колкото и да е странно, полезна е отварата от ечемик. Добра е също концентрацията от слънчеви лъчи върху поразените места посредством кръгло увеличително стъкло, с което се прави нещо като кръгов масаж на болното място. Понякога се допуска дори леко изгаряне. Но, разбира се, всички подобни методи могат да се използват само под лекарско наблюдение. Невежото им прилагане може да предизвика нежелателни резултати. В Индия сега постигат чудесни изцеления с помощта на слънчеви вани, които се приемат задължително при изгрев слънце. Според всички съкровени учения, при изгрев лъчите на слънцето притежават особено мощни целебни свойства.

И така, най-добрите целители са лъчите на изгряващото слънце, чистата планинска прана и особено чистите мисли и стремлението на сърцето към високи алтруистични задачи. Най-просветените лекари и учени започват да отделят известно внимание на мисълта и вече правят забележителни опити, а толкова осмиваната Christian Science започва да получава заслужено внимание.

5.07.1938 г. Неправилно е да се мисли, че “зад прага на смъртта ние оставяме своите огорчения, злоба и

всякакви обиди, дългове и длъжници, омраза и неприязън” и “че ние се раждаме отново и отново без тези качества на земята, чисти и светли, достойни да влезем във вечното царство.”

Зад прага на смъртта ние не оставяме нищо от багажа, който изброявате, напротив, придобиваме още. Човек отива в тънкия свят с всички свои пороци и добродетели, той напълно запазва своя характер. “Язвите на духа се пренасят в тънкия свят, ако не са изживени на Земята.” Нима не е казано - “сеяч тук и жътвар там”, в тънкия свят. Нещо повече, всички наши свойства и качества се изтънчават или усилват там, затова злобните тук стават още по-яростни там и обратно. Освен това, ние изобщо не се раждаме ангелчета, както е прието да се смята. Често под маската на невинните наглед младенци се крият истински дяволчета. Всяко Ego при всяко свое ново раждане съхранява и пренася със себе си целия си предишен багаж. Къде ще се дене натрупаният преди опит? Не само всяко наше действие, но и всяка мисъл създават вибрации и именно тези вибрации са енергиите, изграждащи всеки човек - обективния и субективния. Именно тези енергии, породени от човека, са неговото неотменимо достояние (кармично), което го съпътства и в новия му земен живот. Кармичните следствия от миналия живот следват човека и той в следващия си живот събира запечатаните от него енергии или вибрации в астрала, защото нищо не може да произлезе от нищо - съществува връзка между животите и новата тънка обвивка се образува от предишната. Аурата на новороденото е бяла или безцветна, само защото съзнанието още не я е оцветило. Но още при първия проблясък на съзнанието аурата се оцветява в съответния цвят.

Така ние наистина пренасяме със себе си своя стар багаж, но не всички придобити способности могат да бъдат проявени в един земен живот - причината за това отново е кармична (личната карма или кармата на цялото човечество), физическият инструмент не е още приспособен за проявяване на

212

разнородните натрупвания на нашата индивидуалност. Също и духовният синтез в неговия космически размах се проявява само при завършването на земния път. Затова са толкова малко индивидите, притежаващи този висш дар.

Излишно е да се мисли, че Христос, допускайки Иуда до себе си, не е знаел докъде ще доведе

свободната воля на този ученик. Не, Той е знаел. Той е знаел и своя край, защото Иуда не за първи път се е приближавал до Него. Христос е знаел кой се крие под облика на Иуда. Иуда е бил стар предател и неведнъж е предавал Христос. Но отдавна е казано, че именно джинове строят храмовете. С разпъването на Христос Иуда е дал на света нов Бог.

И други високи Духове са знаели кога до тях се приближава предател. Законите на кармата са сложни и често предателят се явява не по силата на нашата лична карма, а поради групова карма или дори тази на целия народ. Всяко предателство е светло възнесение за предадения, но ужасна бездна за предателя и помагачите му.

Разбира се, хората, които никога не са чували за закона на кармата или пък знаят за нея, но никога не са вниквали в сложната плетеница на този закон, обвързващ помежду им множество участници и дори цели народи, никога няма да разберат, как действа този неотменен закон. Няма да разберат и твърдението, че джинове строят храмовете. Няма да разберат, че именно несъвършенството на човечеството поражда подобен парадокс.

Само еснафът в своята наивност мисли, че единствено приятелите помагат на човека да се извиси и че никакво зло не може да се приближи до Светлината. Такъв еснаф никога няма да се издигне до съзнанието, че само антиподите се възнасят един друг. Аморфната маса хладки последователи остават с празни ръце и именно тях, според апокалиптичната фраза, ги изблюва устата… на времето.

Трудно е за еснафа да се издигне до разбирането, че само препятствията ни помагат да израснем. Разбира се, никой не може да твърди, че Христос е притежавал цялото знание по време на земното

си въплъщение. Но Той несъмнено е познавал главните етапи на своя Път и същността на приближаващите се до Него хора. Защото много по-незначителни личности безпогрешно знаят това, благодарение на натрупаното чувствознание. Кармата довежда на пътя им определени лица, с които им е съдено да строят. Моралното състояние на човечеството прави този избор тежък, труден. Но сроковете на някои събития се приближават и се налага да се избира от ограничен брой. Освен това, изборът често е обусловен и от участието на другите сътрудници. Малцина се замислят над ужасното морално състояние на човечеството и колко добри и мили хора има, които изобщо не са в състояние да поемат товара на действения подвиг или поне да помогнат за този подвиг. Страхът, боязънта да не се покажат смешни парализират най-добрите им намерения. Ревностните в злото са много, но ревностните в доброто са твърде малко. И такива добри, но страхливи по природа хора увеличават редиците на несъпротивляващите се на злото; предоставяйки на джиновете най-добри възможности, те усилват бедствията и страданията на човечеството. За всяко постижение е необходимо мъжество, но мъжество, съчетано с разумна грижливост и внимание.

Освен това, няма мъгляви пророчества, идващи от Висш източник. Препрочетете параграфи 24 и 25 в книгата “Община”. Онези, на които е съдено да изпълнят пророчествата, познават техния смисъл и значение. Затова да не си въобразяваме, че Христос, този Велик дух, не е знаел какво Му е отредено. На всеки носител на подвига се предлага пълната чаша и той сам избира, цялата ли ще приеме, или само част от нея. По закона на антитезите най-лошото донася най-доброто. Кой от мъжествените подвижници няма да приеме пълната чаша? Учението също съветва да се приеме цялата чаша - и ние няма да отстъпим от този Съвет.

На всички хулители ще отговорим с думите на един велик Мислител: “Този, който се съобразява с мнението на множеството, никога няма да се издигне над тълпата.” Не зная по-лоша съдба от тази, да останеш сред тълпата! Затова ние спокойно се отнасяме към всички злонамерени люде. Някои се стремят към златни венци, а други влагат целия си устрем за постигане на неръкотворния - и затова вечен венец.

213

Привеждам цитат от една беседа: “Именно тълпите с викове водеха великия Учител към страшни страдания. Тълпите, същите онези тълпи, крещяха за царството и бързаха за екзекуцията. Така те по своему помагаха да се изпълнят пророчествата. Невъзможно е дори да си представим каква карма са си създали тълпите безумци! Сега мнозина могат да си припомнят събитията, връхлетяли редица поколения. Когато съветвам да се въздържате от неразумни думи и мисли, аз всъщност моля да помислите за бъдещето. Учителят е можел да измине Пътя на подвига и без ръмженето на тълпите, но именно изцелените от Него изпълвали пространството със заплахи и проклятия. Такава проява на свободната воля може да се нарече с много имена, но така или иначе ще си остане свободна воля. Правилно е да смятаме свободната воля за висш дар, но колко разумно трябва да ползваме това скъпоценно съкровище!”

Невнимателната дума, дори сама по себе си блага, но казана не на място и не според съзнанието на слушателите, увеличава редиците на враговете. Затова е така важно да се въздържате от издаване на съкровеното. Знаещият наистина разбира цялото значение на думите и умее да пази довереното.

12.07.1938 г.Разбира се, Вие сега ще признаете колко бях права, съветвайки Ви да не анализирате Учението

сред явно враждебни елементи. Можете да се убедите също, че първото ми писмо си остава напълно валидно, защото съдържа отговори на почти всички отново поставени въпроси. Вие пишете, че някой се интересува - от кого и по какъв начин се дава Учението? Отговорът на първия въпрос е даден в Учението, чийто Автор се назовава в няколко книги. Отговорът на втория също е даден на много страници в същите книги. Всички подобни въпроси показват колко малко вникват питащите в това, което четат.

Загрижените за това, дали не са допуснати изопачения в Учението, можем да попитаме - нима не им е минавало през ума, че за Учителя е също тъй лесно да посочи една или друга промъкнала се грешка, както и да даде следващата страница? Защото ритъмът на Учението продължава да нараства. За съжаление, грешките на печатаря и преписвача са неизбежни. Но доколкото е възможно, те бяха поправими. Не съм виждала нито една книга, в която да няма печатни грешки, особено в наше време, когато нищо не е достатъчно качествено.

Освен това, аз достатъчно познавам бездната на човешката природа или съзнание и зная, че никакви уверения никога и никого не са убеждавали. Само личното вътрешно убеждение, основано на натрупванията от миналите ни съществувания може да помогне да се разпознае истината. Затова, разбира се, и моите твърдения никога няма да бъдат приети от съмняващите се. Много Ви моля да се убедите в това, че ние нямаме намерение никого да убеждаваме или разубеждаваме и с всички сили на душата си протестираме срещу каквото и да било натрапване на книгите на “Живата Етика”, както и на каквито и да било авторитети. Всеки трябва да следва своя път. Само онзи, който и в предишните си животи се е приближавал до Учението и Великите Учители, може да почувства истината на Учението и сърцето му може да се възпламени от Зова на Учителя. Сред онези, които се приближават за първи път винаги има много колебания и съмнения. А там, където си е свило гнездо съмнението, огньовете на сърцето не могат да се запалят. Съмнението е най-страшната отрова. В никоя област нищо не може да бъде постигнато при наличието на съмнение. Нито едно откритие не би могло да бъде направено, ако изследователят се е съмнявал в правилността на своята теория. Изречението - вярата премества планини, има дълбок смисъл. Човек не забелязва, че през целия си живот той прави само това - вярва в нещо. Но в какво и как да се вярва - ето решението на проблема на битието. Свободната воля или свободният избор на човека определят неговата съдба.

Онези, които искат да следват изключително Христос, трябва да Го следват. Но нека си дадат ясна сметка, кому искат да служат - на евангелския Христос или на Христос, представен от по-късните църковници? Това осъзнаване вече ще говори за промяна в съзнанието. Никой от Великите Учители никога няма да умали нито един Основоположник на древни или по-късни религии, защото наистина едно и също Ego нееднократно се е въплъщавало в някои от Тях.

Никога не е било разрешено широкото оповестяване на йерархичната последователност на Вел. Учители. Вглъбеният ученик напълно си дава сметка за вредата от такива преждевременни

214

оповестявания, попаднали в съмняващи се и враждебни ръце. Само новаците не разбират, че на крайчеца на всяка невнимателна дума може да виси съдбата и животът на много хора, и задават въпроси, чиито отговори още в най-древни времена са се давали само при висши посвещения. Човешкото съзнание почти не се е променило оттогава и в много отношения, уви, дори е загрубяло.

Вие пишете, че има хора, които се възмущават от срещаното в първата книга твърдение - “обичайте Ме”, и смятат това за натрапване. Ще отговоря - вероятно сърцата на такива хора са се вкаменили и те не познават горенето на сърцето, не познават пламенната любов на ученика към Учителя и каква радост за пламтящото сърце на ученика се крие в тези думи на Учителя. Защото с това твърдение Учителят не само приема любовта на ученика, но и го приближава и поощрява да следва този най-кратък и царствен път. Тънки са струните на сърцето и само закалени в неговите огньове, запалени в горнилото на живота, те могат да ни предадат тайнозвучните мистерии на човешкото битие. Нищо грубо, нищо изискващо, съмняващо се, отрицаващо и издевателстващо няма да намери ключа към нито една тайна на висшето битие. Оттук и ненавистта на изсъхналите сърца към всичко светло, радостно, напоено с висшата красота на преданост и любов към Йерархията.

Съжалявам, ако разсъжденията ми за някои книги болезнено е огорчило добър човек, но не мога да си ги взема обратно. Би било нечестно от моя страна да хваля нещо, за което зная, че е изопачаване на истината. Не са верни също и твърденията на някои хора, че ние се отнасяме враждебно към теософите. Нашето отношение към теософите винаги е било най-дружеско и ние имаме немалко приятели сред тях. Много теософи в различни страни четат книгите на Учението и ги обичат. Има много теософ. групи, които често почти се изключват взаимно. Разбира се, жалко е, когато книгите на Учението са отричани от хора, които в същото време не са прочели нито една от тях. Кой уважаващ себе си, образован човек ще отрича и ще се отзовава враждебно за нещо, което той изобщо не познава или с което се е запознал съвсем повърхностно? Ще се основава ли такава критика на истината? Нямат ли читателите право да изискват елементарна честност от критиците?

Но, както е казано, никога нито едно Учение не е било издигнато от приятели; винаги и във всичко помага яростта на враговете. Джинове строят храмовете. Дори от Христос са искали знамение от небето и са Го обвинявали, че Той “изгонва бесовете със силата на бесовския княз”. Препрочетете Еванг. (от Лука, 11:1). Забележителен е отговорът на Христос в същата глава. Колкото и да е странно, нападат кн. на Учението и най-високо протестират именно онези, които не ги познават, също както и своите свещени писания.

Колкото до онези, които са лично обидени от изказванията ми за някои книги и затова отказват да четат кн. на “Живата Етика”, мога само да им съчувствам. Ние никога не отказваме да прочетем която и да било предложена ни книга, за да не пропуснем някой ценен бисер. Но разпознаването винаги и във всички Учения е било в основата на ученичеството. Е. П. Бл. особено е държала на разпознаването, което се крие в огньовете на сърцето, в чувствознанието, това око на Дангма. И така, още веднъж ще кажа, че ние дълбоко почитаме всичко, свързано непосредствено с Е. П. Бл. Съжаляваме още веднъж, че някои чуждестранни и руски теософи явно не познават не само пълните събрани съчинения на Е. П. Бл., но не са осведомени и за цялата история на теософското движение. Много неща биха се изяснили, ако такива книги като големият том от 900 стр. “Писма на Махатмите до Синет”, а също томът “Писма на Е. П. Бл. до Синет” станат достъпни за читателите, които не знаят англ. език.

Колкото до обвинението, че проявявам нетърпимост към теософ. друж., това е прехвърляне на вината на чужд гръб. Много преди в списание “Ок. и Йога” да се появят цитати от мое писмо до д-р Ас., в което изразявам отношението си към някои кн. на Л., аз имах писмени доказателства, изпратени ми от приятели, за това, как някои теос. авторитети са се изказвали срещу кн. на “Агни Йога” и са забранявали на своите последователи да ги четат. Нима те ще се отрекат от собствените си думи? На всички искам да кажа - бъдете по-добри и много неща ще се облекчат.

В Учението е казано за канона “Господом твоим”, ето защо предайте на онези, които приемат Учението, но не могат да възприемат неговия Източник или посредниците, чрез които то се дава, да не се тревожат по този въпрос. Нека за тях да няма нито Източник, нито посредници. Нека съдържанието на Учението говори само за себе си.

215

Разбира се, съгласна съм с Вас, че отказът да се приеме Източника лишава думите на Учението от висшия магнит на сърцето и от висшата красота. Но отказът да бъдат признати посредниците не може да умали Учението. Затова много Ви моля да уверите всички, че нямам претенциите за някакъв авторитет и ги моля да забравят за моето съществуване.

И така, още веднъж трябва да кажа, че на всички приведени от Вас въпроси и възражения на слушателите и участниците в кръжока “А. Й.” има точни отговори в книгите на Учението. От възраженията и въпросите става ясно, че никой не се е потрудил да се запознае основно с всички издадени досега четиринайсет книги на Учението.

Братството на Светлината се основава на единението и затова всички Негови участници са обединени в единна Твърдина. На питащите може да се отговори с думите на Христос: “Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада.”2

Тежка е атмосферата на разединение и кощунство, не зная по-лоша, може да се причини огромна вреда, включително и пагубни заболявания. Съвременните образовани лекари твърдят, че всички нравствени правила имат чисто биологична основа.

Ако Учението Ви е близко, няма да го изнасяте на пазара. Желая Ви от душа да излезете по-скоро от отровната атсмосфера.

Всичко най-светло.Сега прегледах копието на моето писмо до споменатото от Вас лице и виждам, че съм писала за

чувствознанието, чиито натрупвания ни дават възможност да проникваме в самата същност на нещата. Именно чувствознанието е единственият критерий при всички съждения. Но аз никъде не съм свеждала чувствознанието до вдъхновението или йеровдъхновението. Несъмнено е също, че само придобитото чувствознание дава възможност за непосредствено и постоянно общуване с Учителите и получаването не на откъслечни сведения, а на целия Океан на Учението. Изпращам Ви цитат от това писмо:

“Разбира се, единственият истински Учител е “Незримият” Учител (Учителят от Великото Братство). Но много ли са онези, които могат да получат непосредствен достъп до такъв Учител? Това не значи, че Учителят е недосегаем, не, Той наистина е най-близкият. Само че не всички могат да издържат тази близост. Тя е достъпна и безопасна само за онзи, който векове наред е носил Образа на Учителя в дълбините на сърцето си. Без такова вековно натрупване и установяване на магнитна връзка е трудно да се възприемат лъчите, изпращани от “Незримия” Учител, те могат да разрушат неподготвения приемник. Дори при наличието на многовековни изпитания и приближавания, новата земна обвивка, или приемникът, трябва да се подготвя години наред за такова възприемане. Защото незримите лъчи са много мощни и понякога действат по-силно от радий.

Тъй като вече съм писала на моите кореспонденти по повод приемането на ученици и земния Учител, за да си спестя труда, Ви изпращам готови страници. А сега ще отговоря на Вашето съмнение относно чувствознанието. Разбира се, трудно е да развиеш или да пробудиш у себе си чувствознанието, но няма друг критерий. Цялото разпознаване идва само по този път. И главната трудност е в това, че чувствознанието не се пробужда, докато в нашето сърце преобладават самостта, самомнението, лицемерието или неискреността. Едва когато тези отровни змии бъдат изгонени, гласът на сърцето заема тяхното място и чувствознанието става ясно и безпогрешно. Повярвайте, че ако някой е искрено устремен, той ще срещне своя земен учител и ще го познае. Но това се случва рядко, много рядко на нашата Земя. Да си спомним нищожния брой ученици, които са имали дори Вел. Учители през своя земен живот. Човечеството не е станало по-добро оттогава и разпъването на кръст, предателството на земните носители на Светлината продължава. Същите онези предатели, но с нови маски, се усъвършенстват в още по-изтънчени методи на инквизиция.

Да, хората най-трудно възприемат закона за Йерархията. И в същото време именно онези, които най-много крещят срещу този космически закон, сляпо се подчиняват на всяка йерархия, като се започне от стандартните условия на живот, обичаите, модата и се стигне до приемането на йерархията на злото в цялото й скрито многообразие. Защото йерархията на злото е много по-близка до земните сфери и нейните многобройни последователи, обитателите на низшите слоеве на тънкия свят, се наслаждават, внушавайки на хората най-отвратителни мисли и тласкайки ги към братоубийствени

216

разединения и действия. В дните на Армагедона силите на злото много са се активизирали, затова е така важно да се осъзнае Йерархията на Светлината и с цялото си сърце да се устремим по този Път. Разбира се, както винаги е било и ще бъде, самата тъма ще погълне тъмата. Но колко хладки ще загинат при това, а те биха могли да бъдат спасени, ако навреме осъзнаят опасността и се уловят за протегнатата за Помощ Ръка!

6.08.1938 г.Разбира се, щом авторът на “Космософия” така убедено и ярко излага пребиваването на душата на

грешника в астралните сфери, тогава козовете са в ръцете му. Астралният свят е преди всичко субективен свят и затова ако авторът на гореспоменатата книга описва с такава яркост някои състояния в него, вероятно той вече ги е изпитал сам или ще ги изпита. Във всички учения се казва, че нашата най-ясна, осъзната мисъл и най-изостреното ни чувство ще дадат посока на цялото ни пребиваване и състояние в сферите на надземния свят. Вярно е също, че последната мисъл има решаващо значение за силата, с която духът преминава в тънките сфери. В “Писма на Махатмите до С.” Уч. К. Х. посочва значението на предсмъртната мисъл. Дава се за пример един екзекутиран престъпник - как в тънкия свят този убиец ще преживява като кошмар отново и отново своето престъпление и целия ужас на екзекуцията, докато енергията не се изчерпи. Нашето състояние в тънкия свят се определя от нашите субективни настроения, мисли и подбуди, при това всички чувства се изострят. Сънливите и бездейни хора ще влачат там още по-тягостно съществуване, лишено от познатите им физически външни стимули. Затова е така важно човек да възпитава в себе си способността да мисли и да насочва мислите си към съзидателен труд, защото творческата мисъл в тънкия свят има безгранично приложение. Никого не бих съветвала да остане сред ужасите на низшите астрални нива.

Наистина човешкото въображение е бедно, за да опише цялото многообразие на битието, както в едната, така и в другата посока. Несъмнено низшите същности от надземния свят се хранят с еманациите на гниенето и особено ги привлича магнетизмът на разлагаща се кръв. Затова около гробищата, кланиците, на бойните полета, в кръчмите и т. н има толкова много най-различни ларви. Те буквално се прилепват към пияниците и лакомниците, които се хранят с месна храна. Още тук, на земно ниво, много хора носят върху себе си такива вампири.

Ако в низшите слоеве на тънкия свят низшите човешки същности страдат от ларвите, то не по-малко страдат те и при докосването до висшите обитатели на тънкия свят. Дори само приближаването до висш дух им причинява мъчителни изгаряния и астралната тъкан на тяхното тяло започва да се разлага.

В Природата всичко се подхранва взаимно и, разбира се, ако отпадъците от разлагането хранят ларвите на низшите сфери, то по аналогия еманациите на висшите духове подхранват висшите и средните сфери. В Индия, наред с ненадминатата висота на философската мисъл и духовната чистота, могат да се срещнат отвратителни демонически култове и животински обсебвания, включително и най-ужасна некромантия. Съществува секта, чиито последователи се хранят само с мозък от покойници. Могат да бъдат видяни на гробищата в лунна нощ, заети с омерзителната си работа. Където Светлината е по-ярка, там и тъмата е по-черна.

Тук има селища, чиито жители в определено време на годината се събират нощем на строго охранявана горска поляна. За да омилостивят злите духове, жреците пристъпват към викане на низши същности. За целта те колят голям брой животни и чрез специален барабанен ритъм довеждат присъстващите до определено състояние, при което низшите същности, привлечени от еманациите на прясно пролятата кръв, по-лесно овладяват някои тела. Такива обсебени стигат до бяс и се нахвърлят най-вече на жени и деца. Често вселилите се същности разкъсват до смърт жертвата си.

Вие сте прав да се отвращавате от описанието на астралните ужаси. Всяко Учение на Светлината преди всичко трябва да устремява съзнанието към мъдростта, радостта на усъвършенстването и висшата красота и само да посочи страданията в тънкия свят, неизбежни за онези, които са оскърбили закона за равновесието или хармонията. Като имаме предвид значението и силата на мисълта, не можем дълго да се спираме на образите на ужаса и мрака без опасността от тежки последствия.

217

За враждебната нападка, която цитирате, вече чухме. Всичко това говори за местното ниво. Разбирам отхвърлянето на статията на М. Л. Хората не обичат, когато нещата са наречени с истинските им имена. В няколко страни сега се занимават с въпроса за “човекознанието”. Не мислите ли, че това човекознание няма да е далеч от приемането на своего рода компромиси? Но съветвам по-малко да се напада новата държава. Тя навлиза в период на възраждане и по този път трябва да бъде пазена и подкрепяна. Било каквото било.

“Човешките маси са се насочили към спешни търсения и не умеят да балансират материалния напредък с висшите духовни основи. Днешният век напомня определен период на Атлантида. Тогава хората не съумели да намерят равновесието, но ако сега несъответствието бъде разбрано, някои по-жизнени народи могат да намерят нужния баланс. Ние виждаме къде може да бъде осъзнато началото на синтеза. Това ще стане не там, където махалото на живота е мъртво, а там, където то се люлее с най-голям размах. Там разбират значението на общото благо; знаят, че то може да се зароди само от общото благо. Тази формула още не се произнася, но вече зрее в дълбините на съзнанието. Служенето преди всичко открива пътя на познанието на общото благо. Не украшенията, не обредите, а служенето на човечеството. Векове наред са се произнасяли думи за сътрудничеството. Нерядко идеите са изпреварвали материалните възможности, но сега хората са направили множество полезни изобретения и идва време, когато трябва да си спомним за общото благо.” Така че гледайте натам, където махалото се люлее с най-голям размах.

Сега отговарям на писмото Ви от 4 юли. Очевидно скоро ще се наложи да дам обет за мълчание. Защото виждам как писмата ми не предават моите мисли. На думите ми се придава друг смисъл, друг оттенък, а Вие знаете, че именно тонът прави музиката. Но явно хората не улавят този оттенък в изразите.

Съветвам Ви да намалите доколкото е възможно Вашата кореспонденция. Дайте си време за сериозно изучаване на трудовете на Е. П. Бл. и Учението на Живата Етика, за запознанство с най-новите научни открития и постижения в областта на медицината. Отдръпнете се от всякакви “езотерици”, не те ще строят новия свят, а подвижниците на духа, отдаващи душата си за общото благо. Преоценката на ценностите ще докосне много неща. Удивително е как с течение на времето много наименования губят своето значение и стават съвършено неприемливи. Гответе се за новото стъпало, което се залага всеобхватно и мощно.

13.08.1938 г.Съгласна съм с Вас, че напечатаното вече не може да бъде скрито. Но все пак чувствителността

или съизмеримостта трябва да подскажат, кога и къде е уместно едно или друго споменаване или премълчаване. Много важно е как ще се предаде, как ще се освети и при какви обстоятелства ще се цитира или изтъкне едно или друго понятие. Понякога дори само споменаването за висшите светове или за духа може да бъде неуместно и да предизвика кощунство и страшен антагонизъм. Затова не мога да се съглася с изказването, че излишната предпазливост е също тъй вредна, както и излишната бъбривост. Ще кажа - ако излишната предпазливост може да бъде съдена, то бъбривостта вече е осъдена. Винаги е по-добре да не довършиш, отколкото да направиш нещо излишно. Спомнете си на колко места в Учението се говори за вредата от казаното не на място. “Дори Архатът не може да премахне последиците от необмислено казаната дума.” Колко често човешкият живот виси на края на такава дума!

Много неща уродливо се пречупват в ограничените съзнания и се нанася огромна вреда. Само най-редки индивиди могат да се издигнат над нивото на нашата действителност (по-точно казано - очевидност) и да разберат законите, които движат събитията, а следователно и хората. Но, уви, голямото знание не се прощава и предизвиква злобния антагонизъм на тълпите и на средняците. Затова Великите Учители във всички векове са изисквали да се говори според съзнанието на слушателите и в зависимост от обстоятелствата. Отстъплението от този мъдър завет е завършвало с разрушаването на редица светли начинания и гибелта на много хора.

На забележката, че някой се затруднява да определи - “кое е причинило повече грешки от времето на Христос до наши дни - излишно казаното или излишно премълчаното”, ще отговоря, че що се отнася

218

до Христос и Неговото Учение, не излишно казаното или премълчаното, а именно изопачаването на Неговите прости думи и завети поради невежество или корист е нанесло толкова вреда. Много полезно би било едно изследване, тълкуващо Евангелията в светлината на синтеза на всички съществуващи духовни Учения. Цитираните от Вас паралели между Ученията са много сполучливи. Разбира се, и в Будизма те не са малко. Сега с това се е заел пастор Артър Меси и публикува трудовете си в едно малко местно списание - “Визион”.

Разбира се, и представителите на шестата раса ще трябва немалко да поработят над себе си в

духовен план, за да разкрият нервните си центрове. Но при следващия стадий на изтънченост на организма този процес ще бъде значително облекчен и ускорен. Без дисциплина, усилия и труд нищо не се постига.

Където е възможно, думите Господ, Бог, Творец следва да се заменят с Божествено Начало, защото антропоморфичната представа, свързана с думата Бог, прекалено много се е вкоренила в човешкото съзнание. Би ми се искало хората поне малко да насочат мисленето си към осъзнаване на величествения и безпределен Принцип на всичко съществуващо и да разберат своята отговорност като носители на този Принцип. Те четат в своите свещени писания и говорят за Неизразимостта, Непостижимостта и Незримостта на Бога и в същото време приписват на тази Непостижимост всички антропоморфични качества, чувства и действия!

Вие пишете: “учението на Изтока често бива критикувано, че в него липсва Учение за любовта, каквото има в “Евангелието”. Този упрек е крайно несправедлив и разкрива невежеството на онези, които го отправят. Именно на Изток съществува най-велик култ към Любовта. Всичките им духовни учения, цялата им митология, целият епос, поезията и народните сказания превъзнасят това велико чувство, което е създало всичко и благодарение на което всичко живее и се развива. Никъде другаде, както на Изток, Любовта не е така възпята във всичките й най-тънки оттенъци и качества. Всички Йоги се основават на любовта и предаността към избрания Идеал. Най-високият вид Йога се нарича Йога на Любовта. При тази Йога Божественото Начало приема аспекта на Възлюбен или Възлюбена, защото най-мощната форма на любов се изразява в любовта на двете начала. Цялата източна поезия в съвкупността си е единен химн на любовта към Божественото Начало във всичките Му Аспекти - от Непознаваемото и Неизразимото до образа на личния Бог, Гуру, Майката, Възлюбената и Възлюбения… Така и учението на Живата Етика е призив към Любов, към служене за общото благо, което е висша форма на любов, защото е лишена от егоистично чувство. Любовта към човечеството изисква пълно самоотричане и самоотверженост. Защото ако любовта към Възлюбения донася отговора на Възлюбения, то любовта към човечеството се увенчава с трънен венец.

За облекчаване на подвига в името на общото благо всички Учения на Изтока проповядват пробуждането у човека на любов към Йерархията на Светлината и избрания Гуру, на стремеж към велико служене. Ученията на Изтока, както и учението на Живата Етика, утвърждават възпитаването на сърцето за възприемане на висшата форма на любовта. Любовта към човечеството е действеният подвиг на любовта. Любовта към Йерархията е най-великата радост и възхита на духа. Но едната форма на любов без другата е несъвършена, затова благо за онзи, който може да вмести всички в сърцето си.

Сега относно зараждането на човечеството на нашата планета. Преди всичко трябва да се разбере, че лунната еволюция е била значително по-ниска от земната и обитателите на Луната не са притежавали разум или така наречения интелект. Завършвайки лунната еволюция, техният ум не е превишавал инстинкта на животните. Но и днес има немалко земни жители, чийто ум не е далеч от инстинкта на животните! Мнозина живеят все още с инстинктите си. Затова, разбира се, лунните монади е трябвало да започнат своята нова еволюция на Земята от растителното и животинското царство, за да могат да се приспособят към условията на новата планета. Бархишадите, споменавани в “Тайната Доктрина”, са еволюция на други, по-високи светове, но също далеч не съвършени. Разбира се, сред тях е имало монади с различна степен на развитие. Те допринесли лунната монада да приеме човешки облик. Във връзка с това прочетете “Допълнителни Записки” - на стр. 128 в “Чаша на Изтока”. Именно Бархишадите са основали първата раса хора на нашата Земя. Но и те са могли да дадат само астралната обвивка с нейните животински инстинкти. Затова за по-бързото пробуждане на разума в земните

219

обитатели те трябвало да получат импулс, или искра, от Духове, притежаващи висок разум и напълно оформено ментално тяло - от Агнишватите, Кумарите и Архангелите и т. н., както ги наричат в различните религии.

Разнообразието на видовете в природата зависи именно от духовете, привлечени от други светове и дори системи. Защото при взривяването на един или друг свят неговата астрална сфера бива привлечена понякога към орбитата на планета, намираща се в друга система.

Така че поетите, чието въображение рисува прекрасните въздушни образи на лунните обитатели, биха изтръпнали при вида на истинските лунни жители, покрити с козина, и другите техни особености. Защото и вътрешният им строеж се е отличавал от нашия. И зрението им е било друго, те можели да виждат и отпред, и отзад. Трябва да свикваме с мисълта за безкрайното разнообразие на творенията и за бавния ход на еволюцията на първите й стъпала. Едва със зараждането на разума еволюционният процес се ускорява и този разум, в хармония с Ръководящите Сили, може да изведе планетата до небивал разцвет, а в противен случай пак той би допринесъл за скорошното й разпадане или гибел.

И така, следва винаги да се помни, първо, цялото мноогобразие на еволюцията в Безпределността и, второ, основната схема. А именно, че низшите същности преминават през низшите царства на планетата, за да се приспособят към нейните условия и да развият низшите си обвивки. А когато се стигне до завършека на най-високия животински тип и настъпи възможността за тъй наречената човешка, разумна еволюция, то Строителите или Йерархията Духове от висшите еволюции от други светове, жертват своето естество за обличането на монадите в човешка обвивка и дори сами в различни периоди се въплъщават в тези обвивки. Човешката еволюция протича на три нива: физическо, психично и духовно.

Мисля, че ако нашата планета благополучно завърши положения й цикъл, духовете на земното човечество ще могат да изпълнят ролята на Бархишади на нова планета и най-високите монади сред тях ще бъдат в състояние дори да пробуждат огъня на разума, защото в Тайната Доктрина е казано, че в края на седмия Кръг много хора ще станат Буди и синове на непорочни родители. Ако нашата планета не издържи и се взриви преждевременно, по-голямата част от човечеството вероятно ще се окаже на низша планета и отново ще трябва да преминава през нейните низши царства. В Космоса царстват великото съответствие и целесъобразността.

Казано е, че на висшите планети има по-малко животни и те са много по-съвършени. Така на Венера изобщо няма насекоми и хищници. Там е истинското царство на полетите. Летят хората, летят птиците и дори рибите. При това птиците разбират човешката реч. Окраската на рибите и оперението на птиците демонстрират изумителни съчетания и красота.

Привеждам Ви една полезна Беседа: “Вие знаете колко трудно приемат хората разнообразието на еволюцията. Те преди всичко ще изтъкнат единния закон. Всеки ще припомни онези моменти от сътворението на света, които е успял да научи. При това ще бъдат намерени много противоречия и хората незабавно ще упрекнат някого в неточност. Споровете и недоуменията възникват най-вече от невместяването на безпределността. Според земното разбиране е трудно да си представим схема, която да пребъде неприкосновена. Не е лесно да проумеем и всички разклонения на същия закон, но трябва да се свиква с космическото многообразие. Нашата планета с нейните тънки сфери може да бъде подложена на най-неочаквани въздействия от далечните светове. Не бива да се мисли, че слънчевата ни система представлява нещо обособено, напротив, всички светове са в най-тънко взаимодействие. Така основният закон е непоклатим, но всяко небесно тяло може да създаде около себе си индивидуални особености. На Земята могат да съжителстват представители на най-далечни еволюции с хора от шестата раса. Очевидно е също люшкането от най-примитивен мироглед до степен на озареност. Но непримирими крайности се наблюдават не само в проявената природа, още по-поразителни са те в Тънкия Свят. Да си представим на какви въздействия от най-отдалечени системи можем да бъдем подложени. Такива въздействиябиха били подобни на взривове или смерчове. Те правят своего рода революции, затова не бива да си представяме Тънкия Свят като нещо мъртво-узаконено. И във високите сфери може да има стълкновения на психични сили. Трябва да свикваме с тези представи. Само ясното съзнание за великото разнообразие може да предпази от пагубното ограничение. Нека хората първо

220

опитат да усетят себе си в Безпределността, а после ще се утвърдят чрез съзнанието си в далечните светове. Така ще стигнат до мисълта за разнообразието на еволюцията.”

Сега за чистилището или средните сфери на тънкия свят. Низшите слоеве са близки до описанието на ада. От самия човек зависи да направи колкото може по-полезно за себе си и другите своето пребиваване в средните сфери. По-високите сфери стават достъпни за нас според степента на очистването ни и преди потапянето си в състоянието Девачан ние захвърляме износената вече астрална обвивка, която се разлага толкова по-бързо, колкото е по-чиста. При високите духове астралната обвивка след използването й се предава на пространствения огън с помощта на Учителя. Но не всички духове преминават в Девачан, има силни духове, които не се нуждаят от такава спирка и бързат да продължат своя земен път. Ако човек се стремеше към осъзнаването на своите грешки в Тънкия Свят, цялата еволюция значително би се ускорила. Но трудността е там, че обикновено хората на средно ниво - нито добри, нито лоши, без стремежи и ярко изразени способности, попадайки в съответстващата им безразлична и сива сфера на Тънкия Свят, влачат в нея същото тягостно унило съществуване. Тяхното ограничено съзнание и неразвито мислене не им позволяват да се издигнат духом и да стигнат до висшите сфери, където царства творчеството на мисълта. Хладкостта, безразличието и мързелът са най-страшните ни палачи. Те поглъщат психичната енергия, която единствено ни прави съзнателни и притежатели на Чашата на Амрита-Безсмъртието.

Невъзможно е да се изживеят пороците в Тънкия Свят, те трябва да бъдат изживени на Земята. Защото само на Земята можем да получим нови импулси на енергия и да ги преобразим или трансмутираме в по-високи проявления. Но в Тънкия Свят, с помощта на Ръководителите, може да се осъзнае пагубността на неизживените страсти и това съзнание така да се запечати в тънките центрове, че при новото земно раждане преодоляването на един или друг порок да бъде вече по-лесно. Ако ние можехме да изживеем пороците си в Тънкия Свят, защо щяха да са нужни земните въплъщения? И така, за трансмутирането и сублимирането на нашите енергии-страсти е необходима земната физическа лаборатория, в която се обединяват и претворяват елементите на всички светове.

Най-прекрасното пребиваване в Тънкия Свят е отредено за душите на великите труженици на мисълта и творчеството, полагащи своя труд за благото на човечеството. Те ще намерят там безгранични възможности за прилагането на всички свои способности и стремления. Може да се завиди на съществуването на Маркони и Фламарион в тънките сфери.

Яростните злобни души и душите, живеещи само с чувствени наслаждения, много страдат поради невъзможността да утолят своята злоба и страст. Те буквално горят в пламъка на своите страсти. Именно те най-често се явяват обсебващи и нощни съветници. Те не могат да се издигнат в по-високите сфери, защото само доближаването до някой техен обитател им причинява страдания и тъканите им започват да се разлагат от съприкосновението на по-чисти флуиди. Такива изгаряния на тънкото тяло са много по-мъчителни от телесните страдания. Ужасите в низшите слоеве на Тънкия Свят не се поддават на описание, по-добре да не се спираме на тях, за да не ги усилваме и да не се обременяваме с подобни мисъл-образи.

Много ме развесели житейски мъдрото тълкуване на думите от молитвата: “и не въведи нас в

изкушение…” Мисля си, че ако Бог винаги се грижи да не ни въвежда в изкушение, ние на нищо няма да се научим. Нашият дух се закалява в изпитанията и същността на човека се познава само чрез изкушенията. Словесните наставления и предупреждения са почти безполезни, човек се познава по делата. Представата за Бога в ролята на изкусител, разбира се, е несъвместима с величествения Божествен Принцип, затова остава да се предположи, че с тези молитвени думи слабият дух се обръща към своя Ръководител или висшето Аз, та Той или то да го опази от прегрешение. Но аз предпочитам да кажа - “благословени са препятствията, защото чрез тях израстваме”. Разбира се, това не означава, че трябва да оставяме велосипеда си на улицата без надзор или касата отключена. Всичко е добро на своето място.

Много благодаря за изпратената книга. Още не съм я дочела. Има доста любопитни страници. Но мисля, че е била силно “обработена” в друга страна, защото съдържа много неща, които не биха могли да бъдат произнесени в условията, при които е протичал дебатът и това, разбира се, силно намалява

221

интереса към нея. Освен това, обясненията на тайнствата и твърдението за възкръсване на хора във физическо тяло са много неубедителни и отново връщат мисленето към вековните заблуди. Несправедливи са и нападките срещу някои социалистически писатели и мислители. Авторът излишно напада Горки, чиито думи веднага цитира: “Пред мен се разгръща грандиозната картина на земята, подобна на изящно обработен гигантски изумруд, благодарение на труда на свободното човечество. Всички хора са разумни и всеки притежава чувство за лична отговорност към всичко, което се твори от самия него и около него. Навсякъде - градове, градини - вместилища на величествени сгради, навсякъде за човека работят покорените и организирани от неговия разум сили на природата, а самият той най-после е истински властелин на стихиите. Неговата физическа сила не се използва вече за тежък, мръсен труд, тя се е преродила в духовна и цялата й мощ е насочена към изследването на основните въпроси на битието, чието решение мисълта безуспешно търси от най-древни времена.”

Прочитайки тези прекрасни редове, мога само да кажа, че всеки разумен човек, който се стреми към прогреса и общото благо, разбира се, споделя този блян на големия писател. Обърнете внимание как защитникът на Бога и духа се подиграва над думите на Горки, че “силите на природата ще бъдат покорени и организирани от разума на човека и самата физическа енергия ще се прероди в духовна”. На този буквоед му се струва нелепо, че енергията може да се насочи към изследване на въпросите на битието! Той съжалява, че “Горки, въпреки богатата си фантазия, не е могъл да измисли за хората никаква работа, освен заниманията с богословски изследвания (?!!)”. Но нима изследването на въпросите и законите на Битието не е предмет на всички най-важни науки? Нима това изследване не разкрива пред нас всички нови закони и тайни на видимата и невидима Природа, на далечните светове и цялото Мироздание? Обвинението към Горки, че му липсва въображение, не е с точен адрес. Картината, която той обрисува, се мержелее в съзнанието на всеки мислещ човек и мнозина разбират, че осъществяването й е възможно, но в далечно, много далечно бъдеще. Защото колко са днес разумните хора, разбиращи своята отговорност за всичко, което се прави от самите тях и около тях? А онези, чиято физическа енергия се е преродила в духовна, са може би още по-малко. Как мислите?

Само закостенялото сърце няма да се устреми към общото благо, а ще мисли единствено за

спасението на собствената си душа и за възкръсването в телесна обвивка! Не за своето спасение трябва да мислим, а за извършването на жизнен подвиг в името на общото благо. Много хора, които са мислили за общото благо и са пожертвали живота си за него, са били по-близо до Бога от онези, които са изричали Неговото име, а са мислели само за собственото си спасение. “Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.”3

10.09.1938 г.За Тагор мога да кажа, че като чудесен поет много го обичам, но като изразител на индуската

религиозно-философска мисъл по-близък ми е Вивекананда. У Тагор я няма онази динамичност, така характерна за Вивекананда. Тагор е въплътената мекота и самият му глас - висок тенор, удивително контрастира с патриархалната му външност. Може би там се крие отговорът на загадката за известна двойственост, която му е присъща.

Мисля, че Тагор отстоява възгледа “изкуство заради изкуството” под влияние на Запада. Самата формула “изкуство заради изкуството” не е лишена от дълбочина, защото в края на краищата всичко се свежда до изкуството. Нали изкуството е търсене и изразяване на съвършенството във всичко. Затова всяко стремление, всяко действие на човека, усъвършенствайки се в своето изразяване, се приближава до сферата на изкуството. Самата Природа е израз на висше изкуство в постоянното сътворяване на нови съчетания. Затова тази формула би могла да се перифразира - усъвършенстване заради съвършенството.

В края на миналия век сред западните художници се надигна поредният протест срещу извънредно доминиращото тогава значение на сюжетността в картините. Темата на картината се поставяше на първо място и чисто художествените задачи отиваха на втори план. Тогава на Запад се появи формулата “изкуство заради изкуството” и тя допринесе голяма полза. Но както винаги, с течение на времето и

222

това полезно стъпало в ръцете на посредствеността се изроди в най-нелепи форми, стигайки до така наречените абстрактни картини, на които нищо не може да се разбере.

Сега вече идва ново стъпало, стъпалото на синтеза, което изисква съчетаването на чисто художествените задачи с творческата мисъл и прекрасната форма. Нашата естетическа наслада трябва също да се разшири, за да вмести изкуството в цялата му пълнота. Всички Музи трябва да бъдат призвани да участват в създаването на едно произведение на изкуството. Всеки творец трябва да попие основите на всички изкуства, за да създава въз основа на тях своето произведение.

Изкуството трябва да служи за извисяване на човешкото съзнание. Но невъзможно е да му се поставят каквито и да било ограничения в начина на изразяване. Понятието изкуство само по себе си вече отхвърля всичко грозно, затова красотата остава негово единствено мерило.

Сега за многоликото представяне на Божеството от страна на поета. Поетът, обръщайки се към

Висшето Същество, се издига духом към висшия образ на проявената красота. И къде да се търси тази красота, ако не във висшия за нас символ, в съвършения облик на венеца на Творението.

Висшето Същество в източното съзнание безкрайно се различава от Висшето Същество в представите на Запада. Неговото Висше същество е неотделимо от своето Творение.

Неговото Творение е именно Самият Той. Източното съзнание, за разлика от западното, е синтетично в основата си и е свикнало да обединява и вместява всичко. Затова то почита Великото Начало във всичките Му Аспекти, защото всички Аспекти и всички Пътища Му принадлежат.

В Упанишадите е казано: “Всичко е проникнато от Висшето Същество, излиза, че то е вродено достояние на всеки.” И всеки индус е закърмен с това понятие. Източното съзнание, свикнало да разглежда себе си като частица от единния безпределен живот, проявяващ се в безкрайната фантасмагория на сменящи се светове и твари, лесно вместява всички форми на тези проявления. Той знае, че е само отражение на Висшето Същество, което се намира в постоянен процес на разкриване на своята безпределна същност.

Ришите в Индия с дълбоката си мъдрост са знаели за еволюцията или разкриването на единния безпределен живот и са разбирали, че човешкото съзнание може да се изкачва към Истината само чрез познати за него символи. Затова наред с висшата представа за Неизразимата Тайна на Битието, те са му дали величествена галерия от най-прекрасни Образи, за да предизвикат и възпитат у него цялата гама от най-тънки нюанси на чувства, представи и мисли. Затова представите за Висшето Същество винаги напълно съответстват на онова стъпало на развитие, на което се намира човекът.

Велика красота се крие в осъзнаването на безпределния живот, безпределната еволюция, в осъзнаването на единството в многообразието на всичко съществуващо и следователно, на основното равенство на човечеството. Но не по-малко красота има и в представата за безпределната мощ на човешкия ум и неговото мислетворчество. Висшият живот се проявява в неизброимото разнообразие на проявленията на Природата и човекът, нейното създание, на свой ред е призван да твори в достъпни нему образи и представи. Затова поетът, музикантът или художникът, тези изразители на творческата мисъл, трябва да намират в дълбините на своето същество онези символи, които най-близко отговарят на струните на техните сърца.

Велико вместяване ще бъде умението им да отразяват в своето творчество цялата скала от най-тънки чувства, образи и мисли. Затова да не ограничаваме творците, нека изливат своята песен в цялото многообразие на откритите пред тях звуци и видения.

Изтокът казва: “Не се покланят на Бога като на човек два вида хора: човекът звяр, който няма никаква религия, и освободената душа, издигнала се над човешките слабости и преминала отвъд пределите на своята природа. Само тя може да се покланя на Бога, какъвто Той е.”

Висшето Същество в представата на Тагор вместява в себе си всичко най-любимо, всички най-прекрасни Ликове, които живеят в сърцето на поета. Всяко докосване предизвиква огъня на мислетворчеството и всяка струна на сърцето ще зазвучи по своему в отговор на достигнатите дълбини на съзнанието.

Съдейки по приведения цитат от статията “Poet`s Religion” Тагор иска да подчертае безпределността на еволюцията и познанието. Защото в действителност съществува само единната

223

Истина - Истината на безпределността на Битието, а следователно и на Познанието. В проявения свят тази безпределност на Битието се изразява във вечното движение на циклите или в смяната на състоянията. Всяка от тези смени, или както ги наричат понякога, манвантари (манвантара на Вселената, световете и човешкия живот) има за цел да изяви и шлифова нова страна върху Диаманта на безпределното Познание.

Замислете се също колко многообразно е творчеството на Великите Пазители на Знанието. Колко различни аспекти на Истината Им се налага едновременно да насаждат и утвърждават, за да може човечеството да напредва. Твърде силната Светлина ослепява, твърде малката - затъмнява, затова с внимателни докосвания човешкото съзнание се въвежда в отредения му Прекрасен Чертог под Всевместяващия Купол. Но има периоди, когато съзнанието сякаш попада в задънена улица и без специална помощ не може да излезе от нея, тогава идва очистването, изразяващо се в революции, в събаряне на старите догми и ценности. Тежки са тези периоди, но те носят и оздравяване; и по-нататъшното извисяване става възможно. Великите Учители на човечеството са действали като Целители на духа и тялото, но Техните последователи не са разбирали внимателните Им докосвания и вместо лъча на лекаря са забивали гвоздей в ковчега.

Да приемем всички изражения на Истината и да ги оценяваме само по тяхната красота.

10.09.1938 г.Разбира се, всички велики идеи са били явявани на света от забележителни личности. И ако

тъмните, прокарвайки ги в живота, са ги изопачавали, то все пак основната истина си е оставала незасегната. Именно тъмните сили по своему помагат за утвърждаването на светлите идеи в света. Тъмните ускоряват всеки процес на разложение и в това е своеобразната полза от тях. Без тяхното участие, при съвременното ниво на човешкото съзнание, при невероятния брой хладки или несъпротивленци, готови на всякакъв компромис, само и само да не се наруши обичайното им всекидневие, утвърждаването на светлите идеи би било много по-трудно. Така страданията на угнетените биха продължили хилядолетия наред, а вакханалията на управляващите класи би ги довела до окончателното им разлагане и израждане в много страни. Именно поради низкото състояние на човечеството като цяло, а също и по причина на неразумното управление, революциите трябва да се разглеждат като въстание на здравите клетки в защита на целия организъм. Спомнете си как много страни приветстваха руската революция. Доколко тези приветствия бяха безкористно искрени, е друг въпрос. Всеки отчиташе временната си изгода. Във всеки случай, достатъчно се писа и се пише и днес за бившия руски деспотизъм, за варварството, страшната нищета и изостаналостта на нашия народ, последното, за съжаление, не е лишено от основание. Ние трябва да ценим извършената промяна в съзнанието на масите, защото с цената на ужасни страдания е изкачено ново стъпало, което ще помогне на цялото човечество.

От приложението, което изпращате, читателят може да си направи извода, че някой е против великите идеи за свобода, равенство и братство; идеи, благодарение на които човечеството е живо! Но ако тези водещи идеи бъдат изоставени уж заради тяхата утопичност, то за човечеството е по-добре да престане да съществува. Ако не носи тези идеи в сърцето си, то ще затъне в нечувани престъпления и разврат и бавно ще се разлага и загива от породените от него бедствия.

Ако тези идеи са утопични, то и всички Учения на Живота също са утопични.Френските революционери са се борили за свобода и социално равенство, или за утвърждаването

на онези принципи или видове свобода, които трябва да бъдат заложени в основата на всяка здрава държава, именно - свобода на съвестта и мисълта, свобода на избора на занятия и равенство на всички граждани или унищожаване на класите (привилегированите касти). Разбира се, само несъвършената част от човечеството разбира свободата като своеволие, а равенството като изравняване на способностите. Но основното социално равенство трябва да бъде осъществено. Всеки гражданин на своята страна е равен пред нейните закони и само неговите способности определят мястото му в социалния труд и строителство.

Съгласна съм с приведените доводи на проф. Франк. Напълно правилно е, че “равенство в абсолютния смисъл е неосъществимо и че йерархичното начало е естествено свойство на обществото.”

224

Йерархията е космически закон, но същото това космическо основание утвърждава равенството на всяка монада до изграждането на нейната индивидуалност. Затова и държавните закони, за да бъдат жизнени, трябва да отразяват космическите закони. Така всеки новороден гражданин на една или друга страна, по правото на своето раждане в нея, се приобщава потенциално към всички права, т. е. както казват в С. Ам. С. Щ. - “всеки гражданин на Америка може да стане неин Президент”. Ето това право трябва да бъде опазено. А именно от такова равенство, както Вие знаете, са били лишени гражданите на много страни. И така, всички са равни по рождение, но не са равни по способности. Такова неравенство е не само целесъобразно, но е и справедливо, защото способностите се извоюват с личен труд и лични усилия в течение на безброй хилядолетия. Такова неравенство вече престава да бъде неравенство и се приближава до водещия закон на йерархията. Мъчителният въпрос за равенството и неравенството на хората ще получи разрешение, ако законът за превъплъщението стане достъпен за масовото човешко съзнание. Един изтъкнат обществен деец, струва ми се, Михаил Робъртс, веднъж казал: “Ако членовете на Кабинета на Министрите бяха убедени, че след смъртта си ще се превъплътят в семейства, живеещи в най-бедния квартал на Лондон, социалните реформи биха били прокарани с поразителна бързина.”

Можем да добавим, че и много други неща биха се променили. Не мога да се съглася, че “в наше време за свобода може да мечтае само човек, тикнат в затвора”.

Наистина затворът лишава човека от свободата на придвижване и действие, но колко други, изкусно прикрити видове робство съществуват все още във всички държавни уредби! Не бива да се мисли, че сега няма узаконено социално робство. Може би днес то е по-силно от всякога. И най-ужасното сред тях е робството на мисълта и робството на жената. Дивашко е да си представи човек, че в нашия век, когато законът за еволюцията е вече приет и от най-изостаналите съзнания, могат да съществуват такива мъртви догми или може да бъде допуснато робското положение на жената, майката на човечеството! Именно това робско положение на жената е най-срамното безумие и е причината за израждането на човечеството. Скоро и тази истина ще стане очевидна. Но сега, уви, дори сред признатите “изтъкнати” умове може да се чуе мнението, че на жените не бива да се предоставя еднакво образование с мъжете, а също, че не може жената да се стреми към постове и професии, заемани от мъжете. Последното обстоятелство, разбира се, е главното. Каква бездна от егоизъм звучи в такова твърдение!

Но ние ще попитаме - а какви постове или професии изключително принадлежат на жените? Няма такива. Нима значението на жената трябва да бъде сведено само до ролята на родилка, кърмачка и забавление на мъжете? Какво ниско мнение има за себе си мъжът, щом трябва да го забавлява същество, лишено от висше умствено развитие. Показателно е, че “мъдреците”, лишаващи жените от висше образование, веднага лицемерно провъзгласяват, че “предназначението на жената е много по-високо”, но какво е това “по-високо”, не обясняват. Може би в това, да създават такива несполучливи образци на чисто мъжкия ум и така да увеличават своето робство и да спомагат за израждането на човечеството? Не бива да се насилва психичната енергия, когато тя търси проявление. Откъде мислите е това страшно разпространение на психичните заболявания днес и все по-увеличаващият се брой слабоумни, особено в Америка. По данни на медицинската статистика, един на всеки двайсет души, в един или друг период на своя живот е кандидат за лудницата. Количеството слабоумни също е потресаващо. Такива данни привежда Ал. Карел в последната си книга “Man the Unknown”. Книгата му е интересна и рисува вярна картина на крушението на нашата материалистична цивилизация. Основавайки се на научни данни, Карел посочва и пътищата за оздравяване на човечеството. Но тъй като всеки мъдрец е и мъничко глупак, то и в този полезен труд могат да се намерят някои странности. Именно Карел изказва в книгата си гореспоменатото мнение за женското образование. Прокарвайки идеята за еволюцията, той в същото време я пресича, като предоставя на жената само ограничено образование и я лишава от място в строителството на живота! Но не може да се върви срещу еволюцията и ние вече знаем колко скъпо струва на човечеството всяка такава съпротива. Примери за това виждаме във всички революции.

В книгите на Учението на Новия Живот е казано: “Във времето, когато Ние настояваме за равноправие и пълноправие, служителите на тъмата ще прогонват жените от много области, именно

225

оттам, където те могат да допринесат най-голяма полза. Тъкмо сега трябва да се мисли за пълноправие, но тъмата залива най-напрегнатите области…”

Защо трябва да се мисли, че приложението на висшите принципи е възможно само в община?

Служенето на общото благо може и трябва да се осъществява във всякакви условия. Но, разбира се, при съзнателно сътрудничество такова служене нараства в необозрима прогресия.

Не бива да се плашат читателите с идеята всички да бъдат върнати към първобитната патриархална община. Хората си представят тази първобитна патриархална община толкова различно. Да не забравяме, че Новата Епоха изисква и нови определения. И нищо не е така далеч от съвременното мислене, както патриархалността, при това първобитната!

Учението на Живата Етика, или Новия Живот, никъде не налага условията на тясното общежитие. Дори обратно, предупреждава за вредата от физическата блъсканица. Неуморно се повтаря, че сътрудничеството трябва да се проявява във всекидневието, в условията, в които ни е поставил животът. А физическата блъсканица и всички дреболии в живота създават тежка атмосфера, в която вместо единение се укрепва злостното разединение. Нужно е съзнателно дружествено сътрудничество винаги, навсякъде и във всичко. А всички изкуствени обединения не са водили и няма да доведат до нищо добро. В семейството ние вече имаме пример за общинно живеене. И защо да мислим за някаква първобитна патриархална община, а да не се постараем да изпълним преди всичко отговорностите си в своето семейство? Защо, решавайки въпросите на общинното живеене, да не обърнем внимание преди всичко на домашния бит? Ако хората си даваха сметка за значението на общинното начало, биха проявявали повече здрав разум при сключването на брак. Те биха разбрали каква отговорност поемат за съчетанието на често несъединими елементи.

Възможно е успешното сътрудничество на хора от различни градове и дори страни. Разстоянието с всяко ново научно откритие и изобретение става все по-несъществено. Все по-силно и ярко се утвърждава единственото истинско единение, единението в духа и съзнанието. Братството може да се осъществява само при единение на съзнанията. Над това обединяване на съзнанието на най-близките ученици и работи Учителят, а физическото обединение е без значение. Дори много хармонизираните съзнания, които се намират във физическа близост, трябва понякога да се разделят за обновяване на силите и нови натрупвания. Оттук и наставленията на Владиката Буда към общинниците за необходимостта от пътешествия.

И така, общината следва да се разбира не в тесен, а в най-широк смисъл. Именно като сътрудничество с цялото човечество, с всички светове, с всичко съществуващо. Хората така страдат от недостиг на дружелюбно отношение един към друг, че изолирането им в затворени общини само ще укрепи още повече тяхното отчуждение от световната община, която вместява цялото човечество, всички нива на битието.

Така че, създава се епоха на общо сътрудничество. Не съм съгласна също и с изтъкването само на положителната роля на манастирите. Фактът, че

някои от тях са просъществували няколко века, сам по себе си не доказва нищо. Държавите са преживявали всякакви бури. Сменяли са се управляващите, сменяла се е църковната върхушка и настоятелите на манастирите, а държавите, дворците, както и манастирските стени са продължавали да стоят. Но от историята знаем, че най-почитаните и изтъкнати светци са напускали манастирите и са основавали нови ордени, често на скитащи монаси и монахини. Истинските подвижници, стремящи се към промяна, към еволюция, не са могли да живеят сред мъртвите стени, които често напомняли повече тъмница за духа, отколкото огнище на светлина. С редки изключения още при самото си основаване някои манастири са имали онова благо влияние върху населението, което са били длъжни да оказват. Но още в книгите на Добролюбието, а и много по-рано се срещат описания на ужасните пороци, развиващи се в манастирските общежития. Немалко указания за същото има и в будистката литература. Човешката природа навсякъде е еднаква.

Ще цитирам полезна за момента Беседа: “Вие знаете, че може да има времена, по-лоши от война. Достатъчно знаете, че ние смятаме войната за позор на човечеството. Как тогава да се нарече времето,

226

което е по-лошо от войната? Освен да го наречем гниене на човечеството. Армагедонът не бива да се разбира само като физическа война. Армагедонът е пълен с неизброими опасности. Епидемиите ще бъдат най-малките бедствия. Главното пагубно следствие ще бъде психическото извращение. Хората ще изгубят доверие, ще свикнат да се усъвършенстват във взаимно вредителство, ще се научат да ненавиждат всичко извън стените на тяхното жилище, ще изпаднат в безотговорност и ще затънат в разврат. Към всички безумия ще се присъедини още едно, най-срамното, отново ще се възроди борбата между мъжкото и женското начала.

В същото време, когато ние говорим за равноправие и пълноправие, служителите на тъмата ще прогонват жените от много области, именно оттам, където те могат да допринесат най-голяма полза. Ние говорихме за новите пукнатини в света, но новата борба между началата ще бъде най-пагубната. Невъзможно е да си представи човек до каква разруха може да доведе такава борба! Защото тя ще бъде съпротивление срещу еволюцията! А вие знаете колко скъпо струва на човечеството всяка такава съпротива. В тези гърчове ще се извращава младото поколение.

Платон говореше за прекрасно мислене, но какво прекрасно мислене е възможно при вражда между началата! Именно сега трябва да се мисли за пълноправие, но тъмата залива най-напрегнатите области. Ще кажем, че всички тъмни нападения ще се окажат от полза. Унижените в Кали Юга ще бъдат възнесени в Сатя Юга. Но да не забравяме, че тези години на Армагедона са най-напрегнатите. Особено трябва да се пази здравето. Космическите токове могат да предизвикат много заболявания. Трябва да се вземе под внимание неповторимостта на времето. Някои предполагат, че избягването на войната вече решава всички проблеми. Какво късогледство! Те не забелязват, че още по-горчива война се води в недрата на дома им. Те мислят, че може да се излъже еволюцията! Но все пак има простори, където расте еволюцията и там е Нашата грижа.

Мислителят завеща да пазим даровете на всички Музи. Само такива натрупвания ще помогнат да се пребори тъмата.”

Вероятно затова Знамето за Охрана на Съкровищата на Музите среща такова премълчаване и противодействие.

За много хора сега настъпва решителното време. Мнозина трябва да покажат истинския си паспорт. Хората още не могат да осъзнаят, че главната трудност пред тях е постоянното допускане на най-безобразна несъизмеримост. Несъизмеримостта поражда всички разрушения. Трябва още от детството да се възпитава способността за разпознаване на главното и същественото, а следователно и на всичко истински велико от второстепенното и нищожното.

По-често трябва да се препрочита страница 119 във втора част на “Листа от Градината на М.” относно закона за съизмеримостта. “Именно от несъизмеримостта произтичат разрушението, кощунството, лъжата, предателството и всички безобразни явления.” Опората на Братството е СЪИЗМЕРИМОСТТА.

Не се изморявайте да настоявате за прилагането на съизмеримост във всички явления в живота. Като начало старайте се да се отучите от умаляването. Защото ние наистина не можем само със земния си взор да обхванем цялото значение и дълбочина както на това, което става, така и на истинската същност на човека.

Развивайте съизмеримостта - тази основа на сътрудничеството.

1939 г.Вие пишете, че някой се възмущава от това, че в книгите на Учението на Живата Етика се допуска

месо в пушен или сушен вид, докато всички други Учения изобщо не разрешават употребата на месо. На това ще отговорим, че задалият въпроса със сигурност не е усвоил достатъчно духа на споменатите от него Учения и не се е запознал изцяло с всички книги на “Живата Етика”. Той е пропуснал или не е дочел беседите, отнасящи се до храната. Но преди да разясня причината за разрешението да се употребява пушено или сушено месо, искам да попитам въпросния човек - във всички свои постъпки ли се придържа към етичните правила със същото усърдие, както по въпроса за ограниченията в храната, а после да напомня, че и Христос е казвал: “Слушайте и разумейте - не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека”4. Също и в будистките текстове

227

е казано: “ако достижението се състоеше само в отказа от месна храна, то слонът и кравата отдавна биха го постигнали. Аскетизмът с нищо не допринася за освобождаването на ума от земните връзки, много по-трудно е да се намери истински търпелив човек, отколкото такъв, който се храни с въздух, корени…” Да, най-трудно за хората е да усвоят, че главното очистване е очистването на мислите и намеренията и разширяването на съзнанието, защото кармата се твори преди всичко чрез мислите. Когато човек е извисил духа си, когато е извършена огнената трансмутация на центровете, той може да обезвреди със своя вътрешен огън и най-вредните вещества; мощно отделяната от него психична енергия очиства и претворява всичко. На онези, които се придържат към строга растителна храна и в същото време не пропускат случая да злословят, следва да се припомнят цитираните по-горе изречения на Великите Учители на човечеството.

Ще припомним на интересуващите се и това, че в Тибет и Монголия например има местности, където е почти невъзможно да се намерят зеленчуци, защото те или изобщо не растат там, или не могат да узреят. Будистките монаси са принудени да се хранят изключително с ечемик и месо от овни и якове, но въпреки това сред тях се срещат много достойни души.

Сега ще припомня няколко параграфа от книгите на “Живата Етика”, вероятно недочетени от въпросната личност. В книгата “Аум”, в края на параграф 277 е казано: “Когато препоръчвам растителна храна, предпазвам тънкото тяло от просмукване с кръв. Еманацията на кръвта много силно напоява тялото и дори тънкото тяло. Кръвта дотолкова не е полезна, че дори в крайни случаи Ние разрешаваме месо, сушено на слънце. Може също да се използват онези части от животните, където субстанцията на кръвта е напълно преработена. Така растителната храна има значение и за живота в тънкия свят.”

Някаква псевдопоследоватека на Учението на Живата Етика ми писа също, че за съжаление в книгите на Учението никъде не се препоръчвало въздържание от алкохол?! А между другото, още във втора част на “Листа от Градината на М.” е изтъкнато, че “употребата на алкохол и наркотици намалява с две трети жизнеспособността на човека”, а в книгата “Община” се казва, че “пиянството е враг на всяка психомеханика”, враг на психичната енергия, която е основа на нашето съществуване. Не би могло да се каже по-категорично, но хората, вместо да се запознаят задълбочено с Учението, започват да лъжат и тълкуват злонамерено. Те дори не разбират, че когато в Учението се говори за самодисциплина, за умствено и физическо очистване, естествено се има предвид и въздържанието от всякакви излишества, от вредните за организма вещества и навици.

§ 21. “Братство”. “Всяка кървава храна е вредна за развитието на тънката енергия. Ако човечеството можеше да се въздържи от поглъщането на трупове, еволюцията би се ускорила. Любителите на месото правиха опити да отделят кръвта, но не получиха желаните резултати. Месото, дори след отделянето на кръвта, не може да се освободи напълно от еманациите на това мощно вещество. Слънчевите лъчи до известна степен изсмукват тези еманации, но разпространението им в пространството също носи немалка вреда. Опитайте се да направите опит с психична енергия близо до кланица и ще наблюдавате признаци на силно безумие, да не говорим за същностите, които засмукват откритата кръв. Не без основание са наричали кръвта съкровена.

Има различни видове хора. Можем да се убедим колко силно е все още атавистичното начало. Стремежът към кървава храна се усилва от атавизма, защото много поколения са се насищали с кръв. За съжаление държавата не обръща внимание на оздравяването на населението. Държавната медицина и хигиена са на много ниско стъпало… По пътя към Братството не трябва да има кланици.”

§22. (“Братство”). “Има хора, които много говорят срещу кръвопролитието, но самите те нямат нищо против да хапнат месо. Много противоречия се крият в човека. Само усъвършенстването на психичната енергия може да помогне за хармонизацията на живота. Противоречието не е нищо друго, освен безпорядък. Различните слоеве имат съответното съдържание. Но бурята може да обърне посоката на вълните и правилното течение скоро няма да се възстанови.”

Има беседа на тази тема и в книгата “Надземното”. “Немалко са ужасните последици от противопоставянето на Нашите Указания. Някои хора противоречат на най-полезните съвети, други външно ги изпълняват, но вътрешно ги спират. Следва да се обърне внимание на последното обстоятелство.”

228

“Ако хората можеха да разберат колко малко струват техните показни лицемерни усмивки! И най-полезният съвет губи смисъла си, когато е вътрешно отхвърлен, тогава остава само външната черупка. Трябва да се помни също колко полезни указания се изопачават. Например да вземем въпроса за храната. Ние решително сме против месната храна. Тя достатъчно е възпрепятствала еволюцията, но където има глад сушеното и пушеното месо може да бъде допуснато като крайна мярка. Ние сме решително против виното, като замъгляване на съзнанието то е недопустимо, но има заболявания, когато алкохолът е нужен. Ние сме решително срещу всякакви наркотици, но има случаи на такива неизразими страдания, когато лекарят няма друг изход, освен наркозата.”

“Ще попитат още - нима не може срещу болката да се използва внушение? Разбира се, може, но не е лесно да се намери човек с достатъчна сила на внушение. На пръв поглед тези Наши Указания са достатъчно ясни, но ще се намерят хора, които ще започнат да всяват смут и да вредят. Нашепващите ще твърдят, че Ние разрешаваме вино, наркотици и месна храна. Ще поискат безусловна забрана, но стига да погладуват или заболеят, първи ще упрекнат Учителя, че не им е оставил изход!”

“Освен лицемерие, може да се очаква и всякакво лукавство. Хората ще се самозаблуждават, за да намерят оправдание за своите слабости. Но няма и да помислят какви опасности създават сами. Те уж искат да бъдат Наши сътрудници, но къде е загрижеността, която е в основата на всяко сътрудничество?”

“Мислителят казваше: “Опасявайте се от всякакви уверения в любов, великата основа на света се нуждае не от уверения, а от действия.”

Мисля, че беседите, които цитирах, изчерпвателно обясняват отношението на Учението на Живата Етика по въпросите за храната и употребата на алкохол.

1939 г.… В едно писмо вече писах, че за мен бракът е свещено понятие, а също, че никога няма да хвърля

камък по жена, пренебрегнала установените обичаи заради безгранична любов, при условие, че не строи щастието си върху нещастието на другите. Струва ми се, че е достатъчно обхватно казано и не бих искала да се впускам в допълнителни разяснения на всички случаи, когато нарушаването на обичаите е допустимо. Всеки благоразумен човек отлично разбира значението на нерушимостта на брака и хармонията в семейството за подрастващото поколение и в държавното строителство. В Учението се казва, че семейството е праобраз на държавата. Благосъстоянието и благополучието на държавата се градят върху здравите устои на семейството.

Ако приведем най-непоклатимите космически истини, установяващи нерушимостта на брака, то голяма част от хората ще се възползват от тези провъзгласени истини, за да оправдаят нарушаването му. Ако потвърдим, че съкровеността и нерушимостта на брака се основава на великата истина за половинчатите души, те тозчас с облекчена съвест ще се устремят да търсят принадлежащата им половинка и непременно ще я намерят пред чуждото огнище. Не са малко онези, които обясняват всичките си увлечения с космическото привличане. Нима може да се обясни на такива хора, че именно чистотата на брачния им живот по-бързо ще ги приближи до намирането на съзвучна душа? Ако им се каже, че при днешната разюзданост на нравите половинчатите души изпитват особено остър антагонизъм една към друга, те няма да повярват и ще се възмутят. А в действителност само чистотата на чувствата дава най-прекрасните съчетания и най-добрите възможности. При нравственото падение на съвременното човечество съзвучното съчетание е изключително рядко явление, но само при него са възможни най-великите постижения във всички светове…

… Потресаващо е да виждаш с какво лекомислие хората подхождат към Учението, изискващо от тях най-сериозно, най-задълбочено отношение към всички жизнени въпроси с осъзнаване на своята пълна отговорност не само за всяко действие, но и за всяка мисъл. Живата Етика, издигайки преди всичко нравствените устои, изисква пълно осъзнаване на отговорността, изпълняване на дълга и всички поети задължения и честност във всичко и към всички. Всяка лъжа, всяка измама, всяко лицемерие се осъждат най-строго. Човек, поел по пътя на Учението на Живата Етика, трябва да си дава отчет за всички свои постъпки и да знае, че нарушаването на нравствените основи ще повлече след себе си усложнени за него последствия, защото той няма да може да каже, че не е съзнавал какво върши.

229

И така, чистотата на брачния живот е задължително условие за всички истински ученици. Как можеш да се докосваш до светлите Завети, ако душата ти е пълна с необуздани чувства? Един от Учителите казва, че “в древни времена майсторът, който пречиствал среброто от примеси, бил длъжен да седи пред тигела с разтопения метал, докато не види лицето си, отразено в очистения метал. Законът на еволюцията, който усъвършенства човешкото същество, изтънчава грубите форми на живота съгласно съвършения образец и трябва да ги доведе до онази точка на развитие, когато образецът ще бъде отразен във всяка органична клетчица на тези форми - при всички условия, състояния, физически, ментални и духовни - и огънят, т. е. нагнетяването, напрежението и страданията се явяват единствените лостове, посредством които масата - човешката раса - може да бъде изтеглена от тигела. Физическата субстанция трябва да бъде издигната в светлината на субстанцията на висшата менталност, където отказът от всякаква привързаност към низшите състояния на субстанцията, страстите, ще направи възможно проявлението на по-изтънчени, усъвършенствани духовни форми…”

“Нито един благоразумен човек не може да не разбере великата необходимост от промяна в начините за сключване на брак и някои положения в съществуващите днес брачни закони, ако искаме да видим по-добрата раса човешки същества, идваща да смени нашата. Но отхвърлянето на сегашните брачни закони и съзнателното потъпкване на идеалите, признаването на беззаконието, което е управлявало в допотопните времена, могат да имат само един резултат - дегенерация. Човечеството няма да получи сила и знание, отстъпвайки назад в дълбините на вековете, само очистващото постъпателно движение прави възможна еволюцията. Затова образованието и възпитанието трябва да бъдат насочени към намиране на правилното съчетание на встъпващите в брак страни и безпорядъчното полово смешение трябва да бъде заменено с единобрачие.”

“Когато иска да отгледа прекрасно цвете от определено семейство, добрият градинар събира семена или взема калем от най-добрия образец от избрания вид и ги комбинира с друг от същото семейство и когато получи по такъв начин усъвършенстван вид, той се старае да не смесва неговите семена с по-низки представители на същото семейство. Същите закони са приложими и към човешката раса. Така че, каквито и съображения да бъдат изтъквани, онова, което във всекидневието се нарича “полова свобода”, не е нищо друго, освен свобода за удовлетворение на низките желания.”

“В бъдещата, по-усъвършенствана раса истинските бракове ще бъдат толкова обичайни, колкото са редки днес.”

“Разбира се, не бива да се изисква продължаването на брачните връзки между хора антагонистични, неверни и жестоки един към друг, защото това би бил най-лошият вид тирания, необходим е внимателен предварителен избор и използването на естествени средства за установяване на разумно съчетание. Неправилното или неблагоприятно положение на планетите, користните съображения и ненормалното полово увлечение, стигащо до болезненост, са виновни за повечето нещастни и противоестествени бракове днес.”

“Днес човечеството се развива под друг аспект на универсалния закон, различен от онзи, който е управлявал рождението и еволюцията на човека в ранните векове на този цикъл. В далечното минало е управлявал законът за диференциацията - разединението, докато сега действа преимуществено законът за обединението и онези, които по силата на егоистичните си желания се опитват да противостоят на Божественото предначертание, сами се изключват от еволюционния поток…”

В заключение ще приведа още един цитат: “Жената от настоящата раса се приближава към висшата точка в идващия Цикъл и всяка жена, която помогне за спасяването на мъжа от неговото низше “аз”, с това, че тя самата не се поддава на съблазните, поставени на пътя й от нейната низша природа, като по този начин утвърждава съществуването на висшата фаза на живота, то тази жена ще направи за спасението на расата, към която и двамата принадлежат, повече, отколкото може да стори в идващия Цикъл всеки мъж, колкото и да е велик. Настъпващата епоха ще бъде епоха на жената и затова именно жената в крайна сметка ще носи строга отговорност за безнравствеността на нашия век в много по-голяма степен от мъжа. Идващото време носи велики възможности за жената, затова Аз отново се обръщам към вас, дъщери на Светлината, молете се Бог, който е във вас, да ви помогне да съхраните чистотата…”

230

26.01.1939 г.Всички симптоми на неуравновесеност във Вашето самочувствие, които описвате, са повече от

ясни. В дните на Армагедона кой може да остане безчувствен към небивалите нарушения в ритъма на космическите токове, които се отразяват на всичко съществуващо? Армагедонът е страшен не само с разюздаността на тъмните сили, но и с дисхармоничните токове, които се отразяват тежко преди всичко на особено чувствителните организми и по този начин временно изваждат от строя смелите борци срещу помитащите вълни на разбушувалия се хаос. Само силната дисциплинирана воля, знанието и твърдият устрем по указания път на Светлината могат да опазят от тежките последици от подобни космически пертурбации. В такива дни е нужно неизменно да се помни, че е дошъл часът на изпитание на нашите сили и най-малкият уклон или отслабване на волята могат да ни отнесат на пътя на бедите. Благо за онзи, който може да се преизпълни с тържественост в дните с най-дълбоко значение.

Нравственото ниво на човека е подобно на барометър, той ту се покачва, ту се понижава, казва Пирогов, и особено опасни са колебанията, идващи не от идеите, а от инстинктите и низшия психизъм. В неизбежните съдбоносни периоди, когато нравствеността е в голям упадък, всички сили на духа трябва да се насочат към самоусъвършенстване. Затова Вие правилно питате как да придобиете търпение, защото без това качество е невъзможно да се започне самоусъвършенстването. Търпението е в основата на всички постижения, затова то е и най-великото качество. Най-лесно се придобива търпение чрез любовта към служенето и към Великия Учител. Разбира се, то се утвърждава в нас и при ясното осъзнаване, по-скоро при духовното озарение за великото значение на това понятие - търпение, но това постижение е по-трудно. Както във всичко останало, пътят на любовта е най-краткият и най-прекрасният, а за онзи, който знае какво е любов, и най-лекият. Вашето сърце вече гори с пламъка на Учението, затова и съветът ми ще бъде - в любовта укрепвайте търпението си. Всяко въздържане от раздразнение, всяка проява на търпимост ще бъдат като дарствени цветя за Учението.

Можете да си помогнете много и като постоянно помните за това качество във всички житейски ситуации. Трябва да се постигне такова помнене, за да може, независимо от всичко останало, то постоянно да пребивава във Вашето съзнание на стража, готово всеки миг да напомни за себе си. Древните мантри също са имали предвид укрепването на това помнене. Именно помненето ще помогне на самодисциплината, която е много трудна. Дълги години минават, докато успеем да наложим юзда на нашите чувства, винаги готови да рефлектират на най-малката и неочаквана възбуда. Именно търпението е едно от най-трудните качества, неслучайно е казано - най-велик е онзи, който е велик с търпението си. Ценно е именно онова, което е трудно, затова правилно да приложим всички сили за овладяването на това съкровище.

Вие питате - “В какви случаи следва да се прилага канона “Господом твоим” и в какви наш дълг е да окажем съпротива на злото?” и за пример давате молитвата на Христос да бъде простено на Неговите преследвачи, защото те не знаят какво вършат. Вие правите извода, че “ако действията се оправдават (оценяват) според съзнанието на действащото лице, което не знае, че неговите действия са от тъмата - тогава излиза, че на такова зло не трябва да се съпротивляваме, както е и правил Христос.”

Ще отговоря, че преди всичко канонът Господом твоим и непротивенето на злото са две съвършено различни понятия. Канонът “Господом твоим” е другояче казано вместяване и в същото време съизмеримост; именно съизмеримостта не допуска снизходителност към злото. Канонът “Господом твоим” може да бъде приложен там, където има добро, макар и тясно осъзнато, но прилагането на този канон по отношение на злото, като непротивене на злото, ще бъде не само излишна снизходителност, но и сътрудничество на злото. Непротивенето на злото допуска нахлуването на хаоса, резултат от което често са всевъзможни бедствия и гибелта на множество хора.

За съжаление е прието да се разглежда Учението на Христос като учение за непротивене на злото. Това е огромна заблуда. Именно Христос сурово е разобличавал всяко зло, всяко лицемерие и нехайно отношение към доброто. Но трябва да умеем да разпознаваме, къде е възможна съпротива срещу злото и какви мерки са приложими във всеки отделен случай, неразумният избор може да доведе до още по-голямо бедствие или разложение. Също е нужно да се знае, че всеки духовен Учител дава клетва да не поразява онези, които посягат на живота Му. Така и Христос не е могъл да се съпротивлява на грубата сила, насочена срещу Него. Но Той се е съпротивлявал срещу злото с всяка своя дума, с всяко действие,

231

когато това не се е отнасяло лично до Него. Задачата Му е била да извърви пътя с човешки нозе и ръце и да покаже на хората, че, воден от велика любов към човечеството, можеш да пожертваш себе си и да изтърпиш най-жестоки мъки заради желанието си да донесеш на хората светлината на Истините, които те непрекъснато забравят. Молитвата на Христос за мъчителите Му е пълна с милосърдие и дори справедливост, защото какво наистина са можели да знаят и разбират наемните палачи за величието на Онзи, Когото изтезават? Когото им е било ЗАПОВЯДАНО да изтезават! Наистина не наемните изтезатели, а техните подстрекатели са поели върху себе си най-горчивата карма. Също и Пилат, измил ръцете си и оказал НЕПРОТИВЕНЕ на най-великото зло там, където в негова власт е било да го спре, си е подготвил изключително трудна съдба.

Вярно е, че злото действие кармично се съизмерява със съзнанието на този, който го е извършил. Всичко, обмислено със злоба, особено силно оцветява нашата аура и обременява съзнанието. В същото време човекът, който прави зло със смътното съзнание за стореното, безкрайно удължава и отежнява своя път, защото той може да започне да подобрява съдбата си, само осъзнавайки дълбочината на стореното от него зло. Наистина можем да се молим за онези, които не разбират значението на извършеното от тях, защото тежка е участта на такова животинско състояние на ума. Вл. Буда казва: “От двама души, извършили една и съща грешка, по-лош е онзи, който не я е осъзнал.” Защото не може да се очаква от човека, който не се осъзнава като виновен, да прояви енергия за прекратяване на заблудата си. За да излекуваш себе си, трябва да познаваш болестта си, но знанието още не дава здраве, необходима е проява на волята. Кармата се създава с мисленето, затова “няма заслуга онзи, който дава злато, мислейки, че дава камък.” Щастието на човечеството е в ускоряването на еволюцията и можем да си представим как задържа развитието на еволюцията несъзнателното мнозинство.

Според Вас, “тъмните вредители са сигурни, че именно те творят добро”. Но аз не съм съгласна с това твърдение. Всички съзнателни вредители дълбоко в себе си отлично разбират користната причина за постъпките си. Дори така наречените несъзнателни вредители кой знае защо никога не действат във вреда на самите себе си и най-вече на джоба си. Степените на съзнателност са безкрайни и ние още можем да видим немалко животински съзнания. Наистина няма по-голямо бедствие от невежеството.

Но канонът “Господом твоим” трябва да бъде прилаган почти на всяка крачка в живота. При всяко събеседване, когато няма обединение на съзнанията, наше първо задължение е да не дразним събеседника си с противопоставяне и порицание на неговите убеждения, а като започнем от най-добрите му възможости и имайки предвид нивото на съзнанието му, постепенно и търпеливо да разширяваме неговия хоризонт. Като говорите с мюсюлманин, Вие естествено няма да започнете с възхвала на Вл. Буда или с унижаване на Мохамед, а ще обсъдите всичко прекрасно, което съдържа неговата религия и при случай по-дълбоко и широко ще поясните значението на някои изречения на Мохамед, които влизат в съкровищницата на световната мъдрост. Така и при всички други явления в живота. Няма да говорите на яростния шовинист срещу родината му, а ще намерите най-добрите прояви и качества на неговия народ и ще му посочите нови пътища за развитие на тези специфични качества. Проявената от Вас широта в разбирането на народната специфика ще изглади представите на шовинизма и неочаквано за себе си ограниченото съзнание ще започне да звучи на нотата на вместяването. Навреме трябва да се научим да водим разговори без вражда, дружелюбно оценявайки своя събеседник. Именно да ги водим с ТЪРПЕНИЕ и уважение към противника, без да допускаме раздразнение, насмешка и др. недостойни методи. Във всеки разговор трябва да умеем да жертваме себе си, своето знание, да не се кичим със своята просветеност. Помните казаното в Учението, че само надутото невежество обича да излага по перваза сухите клонки на своето знание, а истински знаещият не се страхува да отреже парче от своето знание, там, където то може да подтисне и принизи събеседника. Така и канонът “Господом твоим” е проява на саможертва, без която нищо не може да бъде постигнато. Голяма заблуда е да се приравнява той към непротивенето на злото. Ако искате, приемете този канон като проява на милосърдие. И така, канонът “Господом твоим” е напълно съвместим именно със съпротивата срещу злото. Злото може да бъде пресичано по различни начини и чувствознанието трябва да подскаже пределите на възможността за прилагане на дадения канон.

Параграф 378 от кн. “Йерархия” не трябва да се забравя, защото всеки от нас е длъжен да се стреми към погасяване и пресичане на злото, разбира се, преди всичко в самия себе си и в своето

232

обкръжение. С цялото си същество, с всички сили на душата да поддържаме доброто и да се борим със злото - както с онова, което живее извън нас, така и с онова, което гнезди в нас самите. Злото винаги е зло, независимо от неговата локализация. Да помним, че това е страшна борба и на човешкия дух му е съдено да я води в името на безценния стремеж към истина и съвършенство. Както казва нашият Пирогов, “на възпитанието следва да се придава по-голямо жизнено значение, отколкото на образованието” и той е дълбоко прав. Но във всекидневието думата възпитание е уродливо ограничена и сведена до придобиването на добри маниери и спортните тренировки. Почти никой не се замисля, че възпитанието преди всичко се отнася до цялата вътрешна същност на човека, на неговия характер и представлява внедряване на основите на Етиката в детското съзнание от възможно най-ранна възраст. Но у нас, уви, в най-добрия случай се преподава етиката на юмручния бой.

Сега за друго. Цитираните от Вас слухове, които се пускат от враждебно настроени лица, са много характерни за невежите. Винаги и във всичко слабопросветените и нискокултурни хора съдят останалите според своите тайни въжделения и, разбира се, въпросът за материалното благополучие, стои при тях на първо и най-почетно място, затова и всичките им подозрения са в тази посока.

Нима не сме свикнали да слушаме от редовия еснаф във всички страни по света, че неговото правителство мисли само за своето благополучие и че всички чиновници са подкупни или продажни и т.н. По същия начин и там, където такива еснафи виждат дейност, недостъпна за тяхното съзнание, или отделяне на средства за предмети на изкуството, които те в своето невежество не са се научили да ценят, тяхната тъпа злоба и завист започва веднага да плете същите обичани плетеници за някакви неизвестни източници на средства и скрити замисли и пр. Истинското добро във всички векове е било преследвано, само фалшивият блясък на лъжеистините е скъп на еснафското сърце. Защо да мислим, че в нашия век на насилие и право на грубата сила, съзнанието на масите трябва да бъде друго? Именно по цитираните от Вас слухове и разсъждения може да се съди за степента на моралното и културно развитие на такова мислене.

Подобно съзнание няма да бъде далеч от съзнанието на селяните, които по време на епидемия от холера убивали лекарите, обвинявайки ги, че са отровили кладенците. Така че, сплетните и интригите можем да отнесем към споменатия вече източник на всички злини и бедствия, а именно невежеството. Да, ако образованието е донякъде достъпно, то възпитанието е още по-трудно, а културата е изключение, защото е признак на истинския аристократизъм - аристократизма на духа и душата.

Вие сте прав, че няма смисъл да се води полемика с невеж опонент. Вестникарските колонки в повечето случаи днес са пълни с такива лъжи, грубост и пошлост, че дори има шега - макар че го писаха във вестниците, оказа се истина. Печатното слово загуби непоклатимия си някога авторитет и високото значение да носи светлина в съзнанието на широките маси. Много вестници сега са не разсадници на просвета, а, уви, парници за всякакъв род шмекерии, меко казано. Най-достойните мисли, съзидателните задачи и мнения на изтъкнати хора не намират място дори на последните страници на такива осведомители на масите.

Освен това, за да бъде реално, възражението трябва да бъде поместено в същия орган, в който се е появила статията, срещу която се възразява.

На съвременния Цицерон, който възкликва - “О, Катилина, кога ще спреш да ни преследваш?!”, мога да отговоря - надявам се, никога, защото краят на преследването би означавал начало на разложението. Съществува земен закон, според който от момента, в който се прекрати всяко преследване и се достигне всеобщо признание, започва разложението. Борбата е основата на съществуването и напредъка, затова човек без борба се превръща в нищожество и произвол. Борбата в наши дни, разбира се, се е усилила и разширила, днес не може да се посочи нито една област от живота, където да няма стълкновение на различните начала. Затова и Учението говори - обикнете борбата. Но тази борба ние трябва да се стремим да пренесем на по-високо ниво и затова е необходимо да изработим и утвърдим своята вътрешна истина посредством задълбочаване в Учението и самовглъбяване и люта борба със самия себе си. По този начин ние ще издигнем самите себе си и всички, които влизат в съприкосновение с нас. И така, отново се върнахме на великото понятие възпитание и самовъзпитание. С това ще завърша.

233

Изпращам Ви цялото си мъжество за придобиване на търпение и тържественост в страшните дни на Армагедона. В особено тежките минути сравнете себе си с милионите нещастни и намерете покой. Сравненията биват полезни.

Всичко най-светло. 1 На руски - “обездоленный”; “доля” означава “съдба”. 2 Лука, 11:173 Йоан, 12:25.

4 Мат. 15:11

234