Б Ю Л Е Т И Н

Приемна грижаИ н ф о рм а ц И о н е н п о р та л н а И С Д П

тема на следващия брой:

Заместваща приемна грижа

ресурсният център предоставя по заявка методическа подкрепа и супервизия в помощ на социални работници и на приемни родители от цялата страна.

Май 2012

Здравейте,Представяме ви новия брой на виртуалния бюлетин

Приемна грижа. В този брой си оставяме пространство да се похвалим и да споделим това, което ни вълнува днес в края на един интензивен период и пред нови предизвика-телства след добрия старт на проекта „Разширяване на модела на приемната грижа в България” . Започваме публи-куването на текстове за заместващата приемна грижа, провокирайки разговор на професионалистите за възмож-ностите пред нея в България.

Бюлетинът е отворен за всякакви идеи и мнения. Всички, които желаят да пишат, могат да изпращат материали на адрес: resourcecentre@sapibg.org.

приятно четене!от екипа на национален ресурсен център по приемна грижа

ТЕОРИЯ ОсНОвНа фуНкцИЯ На паРТНьОРсТвОТО... авТОР МИшЕЛ ЛИБЕР

спОДЕЛЕНО ТЯ МИ ДаДЕ пРИМЕР как Да сЕ БОРЯ с ЕЖЕДНЕвНИТЕ пРОБЛЕМИ

пРакТИка пРИЕМНа гРИЖа И ОсИНОвЯваНЕ, Оцпг, гР. вЕЛИкО ТъРНОвО

ЗащО всЕ ОщЕ ИМа пРОфЕсИОНаЛНИ пРИЕМНИ сЕМЕйсТва БЕЗ НасТаНЕНИ ДЕца?, цОп, сОфИЯ

ЗаМЕсТваща пРИЕМНа гРИЖа, ОБЛасТ сМОЛЯН, Оцпг сМОЛЯН

ОпИТ И въпРОсИ На пРИЕМНИТЕ РОДИТЕЛИ...,

Оцпг пЕРНИк

кОМпЛЕкс За сОцИаЛНИ усЛугИ За ДЕца И сЕМЕйсТва – шуМЕН

НЕДка сИДЕРОва,

ОТ свЕТа пРЕвОД „пРаваТа На ДЕцаТа”, авТОР сЕгОЛЕН РОЯЛ

кОНТакТИТЕ На пРИЕМНИТЕ РОДИТЕЛИ И БИОЛОгИчНОТО сЕМЕйсТвО. пъРвИ сРЕщИ пРЕвОД ОТ Fostering ConneCtions with Birth Family

„Настоящата лекция е посветена на две трудности, с които се сблъскваме в работа си – трудности в екипната работа и трудности при работа със семейства, в които има наси-лие. Защо говорим днес, в една обща лекция и по двете теми? Ще ви представя как можем да „из-ползвам” тези две трудности, как да мислим за тях като за шанс, а не за пречка”

Ключови понятия и теми: Дисфункция в екип професионалисти; Дисфункция между про-фесионалисти и семейства; Дилемата; про-фесиоанлистите като „защитен екран”; Ме-тапредстава; Метапространство;Мечтаене за бъдещето на детето; Съвместно родител-ство; Дисперсия: функции на Бащата и функ-ции на Майката

марселин е установила, че много често насил-нически прояви срещаме и сред професионалисти-те в социалната сфера, тъй като тяхната психика се сблъсква с процеса на малтретиране в семейство-то. това води до парализиране на реакциите им, до безпомощност и вземане на прибързани решения.

Хипотеза, доказана от практиката ми на клини-чен психиатър: Когато децата и родителите присъст-ват на работните срещи на професионалистите, по случая на тяхното дете, те изграждат доверителни отношения с тях и разбират, че са приети като ця-лостни личности. Част от работата по случая е свър-шена, когато погледът/ мненията на всички специ-алисти могат да бъдат съчетани, едновременно съ-

гласувани; когато могат да се чуят всички мнения. така се изгражда нещо, което аз наричам „метапре-зентация” на семейството и проблемите, които то има. така става възможна пълна реконструкция на семейството. понякога успешна, понякога – не.

Дисфункция между професионалистите. Етапи

Какво се случва при нас: В случаите, когато дете трябва да бъде настанено в институция, в на-чалото на работата всички се мобилизират и систе-мата, като че ли започва да действа добре (1). после се появяват реплики за недобре свършена работа и работата се забавя (2). накрая един от специалисти-те прави предложение, влизайки в ролята на спаси-тел на детето (3). тази дисфункция се приема като недостатък на организацията на работния процес и всички са съгласни, че трябва много работа за по-стигане на по-добра координация. За предотвратя-ване на тази дисфункция трябва да се организират много срещи на специалистите, работещи по слу-чая. така стигаме до четвъртия етап – организиране на среща (4). недостатък при свикване на срещи за разрешаване на конфликта на мнения е, че често много от специалистите са изгубили търпение или интерес и отсъстват.

Тази дисфункция в екипа, този тежък процес обаче е един шанс. как да го използваме?

Дори отнасяйки се към нас агресивно, семей-ството ни е гласувало доверие. на първа среща се-мейството гледа на нас като на съд, в който да излее

Теория

Мишел Либер

Д- р Мишел Либер е детски психиатър, ръководи-тел на детско психиатрично отделение в Север-на Франция. Настоящата публикация се базира на записки по негови лекции, представени в обу-чителни семинари през декември 2011

Основна функция на партньорството в психо-възпитателната работа с деца, извършители на насилие. Можем ли да опитомим насилието?

всичките си тревоги и очаквания, и недоволства. Зад отхвърлянето на професионалистите стои призи-вът да обърнем внимание на това, че доверието е в опасност. Стратегия на повечето семейства, с които работим, е те да изоставят пред това да бъдат изо-ставени. И това е естествената им реакция. първото решение на това не добро функциониране на екипа от професионалисти и родители е да се организира среща с всички членове на семейството или с всеки от тях поотделно. тогава, може би, семейството ще довери на специалистите какъв е проблемът. това обаче се случва в много редки случаи. по–често посланието от членовете на семейството е: „опит-вам се да бъда такъв, какъвто вие искате да бъда”. Усещането за опасност и несигурност, които могат да сполетят семейството, предизвикват тази соци-ална желателност.

Доналд Уиникът в статията си „антисоциални тенденции” разглежда антисоциалните, неприем-ливи поведения като: „характеропатии, които се мотивират от надеждата”, т.е. зад тях стои надежда, че има какво и как да се подобри и в какво да се ин-вестира. Именно това би трябвало да използваме. Според негова теория когато детето постави на из-питания отношенията си със семейството и семей-ството издържи изпитанието, това означава, че де-тето само е започнало да изгражда здрава връзка със семейството. на тази теория стъпвам и аз при изграждане на теорията си за дисфункцията между професионалистите.

1. климат на сигурност в екипа по време на ра-ботната среща.

Дисквалификацията на професионалистите и непредоставянето на информация от тяхна страна не бива да се разглежда като професионално про-винение, а като сигнал, че му е дадена роля в сце-нарий, която не му е присъща. ако към колегата се подходи със санкция или мъмрене, климатът се на-рушава. Същата позиция – на отхвърляне - се заема и към свръхзнаещ колега.

Семейството очаква от специалистите да по-емат и тълкуват информацията, която получават. За семейството професионалистите са „защитен екран”: те ще играят ролята на преводачи, т.е. ще превеждат и преформулират въпросите, които по-ставят семейството и детето и в същото време те ще поемат и първата емоция от срещата.

2. Дилемата. как да я използваме?

Каква е дилемата: ситуацията, в която семей-ството трябва да избира между тежки последствия и невъзможни за понасяне ситуации. нерешима дилема. тогава ние, професионалистите, трябва да преформулираме въпросите. трябва да дадем дру-гата перспектива. Да говорим по въпросите на се-мейството, но в друга перспектива, с друг акцент.

преформулираме идеите за решения, за да избег-нем конфликта.

нашата работа е да преформулираме дилемите на семейството и да предложим различни варианти за разрешаване на проблема. рискът тук е, че тази дилема може да се прехвърли и върху професиона-листите.

3. Метапредставата

Въвеждаме понятието „метапредстава” – съжи-телство на различни представи и мнения едновре-менно, съчетаване на повече от една гледни точки. предимството на „метапредставата” е за нова оцен-ка на ситуацията и ограничаване на лошите диагно-зи от страна на професионалистите.

какво е мета представата: създаване на ме-та-пространство, на място, където различните гледни точки съществуват без конкуренция. в тази среда, отвъд отделните представи на все-ки, гледните точки на се противопоставят. Това е едно идеално (от гр. – „ейдос”, същности пости-жими само в мисълта, невъзприемаемо сетив-но) пространство, в което всички гледани точки съществуват, дори да изглеждат противополож-ни, те са изложени и се гледат едновременно.

ако можем да го онагледим – това е невъз-можното за реалното пространство едновременно виждане на предмета от всички гледни точки и във всичките му измерения (гръб, лице, страни). не да се гради стратегия, а „просто” да се вижда трииз-мерно. И още повече да виждаш едно до друго раз-лични части на въпроса, дори и да не са свързани. Как се случва това реално: всеки излага своята глед-на точка, а един човек от екипа поема функцията на фасилитиращ.

тази метапредстава ни позволява да работим с наглед парадоксалните прояви на една и съща лич-ност. парадоксът в човек и изтъкването на парадо-кса е ключ към случая.

Да дадем за пример една майка; майка, която неглижира детето си. майката може да бъде жена, която не се грижи за сигурността на детето, не съз-нава грубостта си, но в същото време пак тя и само тя може да му сплита косата по един „неин” начин, и точно тогава и точно това прави с обич. И тези аспе-кти от нея можем да си представим, без да правим оценка на този етап. просто ги виждаме едновре-менно и използваме този момент „да помечтаем” какво би могло да се случи с нея и с детето.

Защо ни трябва това? Именно тези парадокси, които ще откроим ни помагат да разрешим случая, да се приберем с идеята, че можем да мислим за тази майка като за личност. това ни спасява от риска да бързаме с диагнозите. Даването на диагноза ще отнеме шанса ни да открием онова, което парадо-ксът може да открои.

този подход:

• не дава диагнози• Дава място за асоциации• не търси поле за изява и демонстриране на

компетентност на всеки професионалист• не се създава напрежение сред професио-

налистите, защото не се противопоставят мнения-та им и в случай на напрежение в някого, именно това напрежение се използва за вход към емоцията на колегата – разиграва се онова, което го тревожи (например).

4. представи в групата

Добрият климат в групата, естествено, води и до добро развитие за семейството. В такива момен-ти групата развива креативността, която може да се развие само в сигурна среда. тогава всеки взема думата, за да представи своите идеи и асоциации. по време на работа професионалистите изпитват – сигурност, разколебаност, желание да се говори умно, свободно изразяване на становища. Когато водещият на групата усети напрежение между чле-нове в нея, трябва да създаде сигурен климат, а не да се стреми към бързо вземане на решение, целя-що потушаване на конфликта. ако не помечтаеш след работна среща какво хубаво може да се слу-чи на детето /да го проектираш в бъдещето/, то и на детето няма да се помогне. не е задължително винаги да има позитивиране – важно е да се говори за бъдещето на детето с емпатия. при наличие на много виждания за бъдещето на детето, достатъчно е да се вербализира една мечтана представа, което да отвори възможностите за позитивно случване.

5. Техники, основани на емпатията, при работа с деца и семейства, жертва на насилие:

• представяме си какъв е бил възрастният като дете;

Какво е преживял човек (когато работим с възрас-тен), какво се е случило с него, какво е било детство-то му и раните, които е понесъл. понякога се виждат

само белезите и трябва да си представим какво се е случило преди. Какво дете е бил този човек?

С детето пък трябва да се работи така, че да си го представим как ще изглежда след 20 години. И да си представим, че го виждаме след 20 години и то ни зададе въпроса: „Вие защо работихте така с мен?”.

• Използване на т. нар. „компас” с различни изисква-ния при работа с насилие.

5.1. Искане за закрила

5.2. в името на какво и кого защитаваме

В етапа на закрилата е необходимо да поми-слим как да защитим клиента и в името на какво ще го направим.

етапи за закрила на детето:• проява на симптом на насилие• подаване на сигнал• Сезиране на прокуратура и съдебни власти• осъществяване на закрила

Важно е да се отбележи, че не винаги етапите на закрила следват един след друг. В зависимост от конкретния случай, за по-бързото му решаване и в интерес на самото дете. например след етапа на „проява на симптом на насилие”, случаят може да изисква преминаване направо към: „осъществява-не на закрила”, ако това е важно и неотложно и ка-сае здравето и живота на детето.

при сексуално насилие пораженията са не само физически, но имаме и деструкция на виж-данията на детето /не знае кое е добро и кое е зло; смесва личното и общественото пространство; трудно разграничава извършител от жертва/. още по-трудно е, защото детето няма езика, на който да обясни това, което му се е случило. В такива случаи особено значение има съдебният процес. В него и в подготовката за изслушване се обяснява точно кой е извършител и кой жертва. В тези случаи трябва да сме предпазливи:

• Думите ни да съвпадат с реалността;• да сме постоянни и последователни в рабо-

тата си – когато една празнота и ужас, когато една „дупка” в историята на детето не може да се запъл-ни и обработени с думи, трябва, образно казано, да „поръбваме” самата „дупка” с думи, като целта е да не стане по-голяма;

1. Искане за закрила

3. придружаване

4. мерки/

лечение

2. В името на какво защитаваме

• думите, с които говорим за насилствените действия да не са насочени директно към извърши-теля, т.е. да не се атакува директно извършителя. на-пример в ситуация на насилие от страна на майката, бихме могли да кажем на детето: „Доколкото разби-рам, твоята майка ти е липсвала в моменти, когато си имал нужда от подкрепа. ти си усетил тази липса и си бил объркан от ударите, които са ти нанесени, т. к. едно дете не бива да бъде удряно.” аз няма да я обвиня, т. к. не знаем каква е била нейната личност, ситуацията, историята й в този момент.

5.3. придружаване

подкрепата на детето и семейството в момен-та от подаване на сигнала за насилие до съдебния процес и присъдата, или при изчакване на решение кой ще и как ще работи по случая. тогава членовете на семейството са сами и имат нужда от подкрепа. при деца, жертва на физическо насилие, които из-питват силна омраза към насилника, трябва да сме предпазливи и да имаме куража да си представим бъдещето им, както и да видим конкретните му нуж-ди, това, което ще му помогне.

Всяка една стъпка от работата трябва да се спо-деля с детето и семейството. това им дава сигурност и успокоение и те не развиват „страх от изоставянето”.

5.4. Мерки, излекуването

те биват образователни, социални, съдебни и терапевтични. при опасност за живота на детето, тези мерки се предприемат преди придружаването. В този случай съдията само потвърждава мерките.

на първия и втория етап от работата /до при-дружаването/, специалистите са изключително ен-тусиазирани. тогава могат да отдадат по–малко зна-чение на казаното, да пропуснат придружаването и да забавят предприемане на мерките.

Когато предприемаме закрила на дете, жертва на насилие, не трябва да забравяме и за закрилата на другите деца в семейството.

7. съвместно родителстване

това е среща на грижата и оставяне на място за биологичните родители в живота на детето, на-станено в приемна грижа. Важно е да се провеж-дат чести срещи между детето и биологичните му родители, за да знае то, че въпреки раздялата те се интересуват от него и са все още негови родители. Важно е да се подкрепя и символично тази връзка. Дори оплаквайки се от тях, детето им отделя място в живота си. ако се неглижира родствената връзка с биологичното семейство, работата на социалния работник се затруднява. приемната майка може да има усещането, че и се налага да играе всички роли наведнъж.

8. функция на бащинството

едно дете може да има само един биологичен баща. В живота му може да има обаче много мъже, които да са играли ролята на баща /съжителя на майката, мъж, който го е припознал, съседи/. ако съществува биологичен баща и друг мъж, който се грижи за детето, то детето има двама, които изпъл-няват роля на Бащата, но с различни функции. Да помислим за няколко ситуации. функцията на мъжа, който се грижи за детето или който е негов ментор, помощник е свързана с отъждествяването на мом-чето с мъж. Друг вид бащина функция е грижата за щастието на майката. Изпълнявайки тази функция, Бащата освобождава детето от отговорността то да прави майката щастлива. Друг аспект – в ситуации на привличане или на спорове между майка и дъ-щеря, баща и син, Бащата се появява и казва „стоп”.

Как да си представим този многолик Баща, тази една функция, изпълнявана от многото мъже в различни аспекти. Вземаме пример от физиката: дисперсията на светлината. Дисперсията е физично явление, при което светлинен сноп, преминавайки през кристална призма, се разлага на спектрални копмоненти с различна дължина на вълната. Във ви-димия спектър ние виждаме това като различни цве-тове. Какво имаме предвид, използвайки тази ана-логия: както лъч бяла светлина, преминавайки през кристална призма, се разлага на различни цветове, така и една и съща функция – тази на Бащата – може да се изпълнява в различните й аспекти от различни конкретни хора. обикновено приемаме, че един мъж изпълнява тази функция на Бащата и имаме предвид всичките и аспекти, но сега говорим, че различни хора могат спокойно да попълват различни аспекти и това не създава противоречи нито при „бащите”, нито в детето.

9. Майката

Същото можем да кажем и за функцията на майката. но не е така силно изразено

• биологична майка• задаваща женския модел• онагледяваща родствената връзка / не вина-

ги е биологичната майка/

Развитие на приемната грижа –

количествени данни, предоставени от Областните центрове по приемна грижа

в страната за целия проектен период

Кандидат- приемни

семейства за целия период

на проекта

Утвърдени семейства през це-

лия период на проекта

настанявани деца в при-емна грижа

през целия период на проекта*

(тук не включваме деца-та, които в момента са в

приемна грижа)

настанени деца, които в момента

са в приемна грижа

Велико търново 49 34 3 21 – по послед-ни данни

перник 21 14 9 11Смолян 27 20 5 19София 31 17 3 13София – област 15

* 8 обучени кандидати от Благоевград

10 2 7

Стара Загора 67 38 1 35търговище до февруари 2012г.

90 69, като в края на проекта подкрепя-

ни от оцпГ са 81 приемни семейства

9 (5 осиновени и

4 реинтегрирани)

73

Шумен – оцпГ 65 76 38 89област Шумен 137 127 50 157Габрово 28 20 8 (1 дете е осиновено, 2 –

реинтегрирани, 2 – в институция,

2 – в SOS детски селища, 1 – навършило 18 г.)

17

Национална телефонна линия

0700 12 170Национална кампания

за приемна грижа на UniCeF

„Преди три години срещнах Мая – едно малко, прекрасно момиченце на 1 годинка. Нейните родители имаха нужда от моята подкрепа, за да могат да работят и бъдат пълноценни в това, което правят. Кандидатствах в „Бюрото по труда” и ме наеха по програмата „Подкрепа на майчинството”. Така поех грижите за Мая – дете със синдром на Даун. Не се притесних. Приех предизвикателството с вярата, че един ден Мая ще стане независим, зрял човек и ще може да се справя сама, но до тогава трябва да се радва на любовта на своето семейство и на останалите, които помагаме в грижите.

Желанието ми да се грижа за детето беше голямо, но първо се запознах със спецификите на нейното заболява-не. Така се научих да я разбирам. Разбрах, че най-голямата нужда на Мая е да й показвам топлина и обич, да я гушкам, да й говоря с тих и топъл тон. Мая разбираше всичко, което и казвам, но трябваше да поставям задачите една по една, да ги изговарям точно и ясно, за да може детето да ги разбере и изпълни. Предлагах на детето разнообразни игри, които да стимулират зрението и слуха, двигателните умения, фината моторика. Мая напредна в своето развитие.

Дойде времето да се разделим. Семейството взе решение и напусна България. За мен останаха спомените и удовлетворение от грижите за детето. Мая ми даде пример как да се боря с ежедневните проблеми. Нейното по-стоянство и упоритост, желанието и да се справи и да се развива, промяната, която настъпи у детето след моите грижи ме направиха по уверена. Разбрах, че да се грижиш за дете с увреждане носи още по-голямо удовлетворение.

Така избрах да стана приемен родител на дете с увреждане. Получих подкрепата на моето семейство. Кан-дидатствах в Дирекция „Социално подпомагане” – Шумен. Областния център по приемна грижа направи оценка на семейството ми, дали можем да бъдем добри приемни родители, преминахме и през специализирано обучение. Вече сме част от голямото семейство на приемните родители в Шумен.

От два месеца се грижа за Галя - момиченце на 3 години, което изостава в развитието си, както във физиче-ското, така и в психо-емоционалното. Социалните работници споделят, че е пасивна в емоционален план. Движе-нията и са стереотипни – клати се постоянно напред–назад. Не подражава на деца и възрастни. В документите на детето е отразено, че е с лека умствена изостаналост. От опита, който имам, а и от обучението, което преминах в процеса на кандидатстване, зная, че това са дълбоки симптоми, вследствие на престоя на детето в социалния дом. Зная, че с много търпение и постоянство детето ще напредне в развитието си, а след време няма да има и следа от изоставането. Най-голямото ми желание сега е да дам на детето онова, което най-много му е липсвало – дом и голямата обич на моето семейство.

Грижата за деца с увреждания е предизвикателство, но в същото време за мен е и вдъхновение. Готова съм с подкрепата на социалните работници да продължа да работя хуманната професия на приемен родител.

Калинка Костадиноваприемен родител от Шумен

СподеленоТЯ МИ ДаДЕ пРИМЕР как Да сЕ БОРЯ с ЕЖЕДНЕвНИТЕ пРОБЛЕМИ

Една истинска история за обичта и подкрепата

Практикаприемна грижа и осиновяване – опитът на Оцпг, гр. велико Търново

трупането на опит в предоставянето на услугата „приемна грижа” неминуемо е последвано от въз-никването на все повече практически въпроси, ко-ито специалистите се налага да разрешават. един от тези въпроси е връзката между приемната грижа и осиновяването. той може да бъде разгледан в два ас-пекта. първият е т.нар. „скрито осиновяване”, което е основен елемент за проучване по време на оценява-нето на кандидатите за приемни семейства. Вторият е свързан с все по-честата практика на осиновяване на деца, настанени под приемна грижа.

В настоящата публикация ще бъде обърнато внима-ние на втория елемент от гледна точка на натрупания опит, най-вече по отношение на международно оси-новяване, в рамките на оцпГ, гр. Велико търново.

един от основните моменти, които налагат целена-сочена работа по отношение структурирането на процеса на осиновяване и интензивната подкрепа на приемните родители и децата в рамките на този процес, е все по-често срещаното мнение, че при-емните родители „саботират” както подготовката, така и срещите с кандидатите за бъдещо семейство на детето. Съвместното дискутиране и анализиране на този проблем между специалистите, ангажирани с услугата „приемна грижа” в община Велико търно-во, доведе до обобщаването на следните изводи:

• налице е липсата на синхронизиране на информа-цията, касаеща осиновяването на дете от приемно семейство, между отделните институции, ангажи-рани с този процес.

• не се отчита важността на включването и инфор-мирането на приемните родители по отношение процеса на избор на семейство и право на мне-ние, т.е. те не се възприемат като „партньори” в този процес, а по-скоро като „изпълнители”.

• подценява се необходимостта от подкрепа на приемните семейства в процеса на осиновяване на приемното дете.

• понякога приемните родители не успяват да оце-нят важността на осиновяването като постоянна семейна среда от гледна точка бъдещото разви-тие на детето.

отчитайки всички тези елементи, в рамките на оцпГ, гр. Велико търново бе стартирана работа по интен-зивно взаимодействие с институции с цел оптими-

зиране на цялостния процес на осиновяване, която доведе до следните добри практики:

1. подпомагане на приемните родители в проце-са на осъзнаване важността на осиновяването като постоянна, дългосрочна грижа за детето.

- още на ниво обучение на кандидати за приемни родители бе насочено особено внимание върху въпросите, касаещи приликите и разликите между осиновяването и приемната грижа; отговорностите и правата на приемните родители и осиновителите.

- отделено бе време за подробно разясняване на процедурата по осиновяване и участието на всички отделни звена, включително и приемните родители, при нейното осъществяване.

- В обучителните групи на кандидати за приемни ро-дители бяха включени и кандидати за осиновители, което предостави възможност да бъде разгледан въпроса през две различни гледни точки. това под-помогна осъзнаването на ролите и значимостта как-то на осиновителите, така и на приемните родители за благоденствието на детето.

2. Междуинституционално взаимодействие.

• проведени бяха редица мултидисциплинарни сре-щи, в резултат на които бе изработена ясна про-цедура за взаимодействие при вписване на дете в регистър за осиновяване, включваща разпределя-не на ролите и процеса на взаимно уведомяване.

• Изработена бе ясна процедура за взаимодействие при стартиране на процедура по осиновяване, включваща уведомяване, организиране на опоз-навателни срещи, разпределяне на роли в проце-са на подготовка, опознаване, изчакване, подкре-па, осиновяване.

- В рамките на всички тези срещи и дискусии бе взето предвид мнението на приемните родители и те бяха включени на всеки етап от протичането на процеса.

3. Работа по подкрепа на пс.

• В рамките на работата по подкрепа на всеки приемен родител бе предоставяна актуална ин-формация относно статута на приемното дете – стартирала процедура по вписване в регистър за осиновяване; избор на осиновителско семейство; отговор на семейството; стартиране на процедура по осиновяване.

• по време на разговорите с приемните семейства бе поддържана идеята за временния характер на услугата „приемна грижа” и на всеки етап от про-цеса на подготовка за осиновяване и осиновяване бе предоставяне интензивна подкрепа с цел отра-ботване на собствените емоции, страхове, съпро-тиви. оказвана бе помощ при търсенето и на адек-ватен модел за подготовка на детето и отразяване на неговите емоции, страхове и съпротиви.

• провеждани бяха групи за поддържащо обучение на теми, свързани с процедурата по осиновяване, начина на подготовка на приемното дете, реакции на биологичните деца, готовност за приемане на следващо дете и т.н.

• по време на ежемесечните срещи за взаимна под-крепа бе дискутиран въпросът за процедурата по осиновяване от приемно семейства, като бе пре-доставяна възможност на конкретни приемни се-мейства, преминаващи през такава процедура, да споделят собствените си преживявания, наблюде-ния, въпроси, емоции.

• В част от групите за взаимна подкрепа бяха вклю-чени и осиновители, които имаха възможност да предоставят друга гледна точка и по този начин приемните родители да усетят важността на съби-тието за детето и за „другото” семейство.

осъществявайки горепосочения модел на работа, специалистите от оцпГ, гр. Велико търново, съв-местно с приемните родители и колегите от другите институции, успяха да преминат през няколко успеш-ни процедури по международно осиновяване. това може да бъде илюстрирано със следния пример:

• След 5-месечния си престой в приемно семейство, за детето мими (името е измислено), която бе на 4 г. и 2 м., бе получена информация, че е избрано семейство осиновители от Холандия. това не бе изненада за никого, тъй като от самото настанява приемните родители имаха информация, че тя е вписана в международен регистър за осиновява-не. Въпреки „трудния” характер на мими, прием-ната майка, с подкрепата на специалистите, успя да подготви детето, че ще има гости, с които ще

прекара 5 дни, а след като бе заявено категорич-ното намерение за осиновяване – че вече има соб-ствено семейство, свои „мама” и „тати”.

• организацията на опознавателните срещи преми-на под формата на няколко мултидисциплинарни срещи, на които ясно бяха разграничени ролите на всеки един участник – на първа среща бяха поканени специалистите от оцпГ, цоп, оЗД. на всички останали срещи присъства само наблюда-ващ от цоп и приемната майка. при вземането на решенията бе поискано мнението и на приемните родители.

• особено впечатление по време на първата опоз-навателна среща направи факта, че холандското семейство бе изключително подготвено – роди-телите имаха списък от конкретни въпроси, имаха ясна представа за същността и ролята на прием-ната грижа, изразяваха изключително уважение и респект към приемното семейство, спазваха изис-кванията на органите по закрила.

• по време на опознавателните срещи, предвид по-голямата свобода в рамките на приемната грижа, бяха реализирани множество разнообразни дей-ности - пътувания на детето, осиновителите и при-емната майка, посещение на интересни места в града, игра на разнообразен терен, посещение на дома на приемните родители, посещение на ин-ституцията, от която е изведено детето и т.н. това от своя страна позволи контакта между детето и осиновителите да бъде проследен в различна сре-да, което осигури по-оптимална и професионална преценка.

• по време на изключително важния период на из-чакване (3 месеца), специалистите от оцпГ про-веждаха регулярни индивидуални срещи с при-емната майка и срещи с двамата съпрузи, на които се обсъждаха начините за подготовка на детето за осиновяване и емоционалното състояние на членовете на домакинството. приемната майка посети всички групи за взаимна подкрепа, както и група за поддържащо обучение на тема: „приемна грижа и осиновяване”.

• приемното семейство осъществяваше първо-начално регулярни разговори с осиновителите, на които предоставяше информация за детето. В някои от разговорите участва и самото дете. оси-новителите от своя страна бяха предоставили ал-бум със снимки и играчки, които приемната майка използва при провеждане на разговори за подго-товка на детето.

• За извеждането на детето приемното семейство също бе подготвило албум със снимки от престоя на детето при тях, който албум да „следва” детето.

подготвен бе съвместно с детето и неговия багаж – любими играчки и дрешки. паралелно с това приемното семейство обучава детето на някои хо-ландки думи.

• Впечатление прави промяната в поведението на детето в този период на изчакване – става превъз-будено, връщат се част от проблемите на адапта-ционния период – енореза, енкопреза, тъпчене с храна. постепенно обаче мими започна да губи интерес към темата за „мама” и „тати” и отново ре-гулира поведението си. Всичко това наложи ин-тензивна работа на семейството и специалистите за запазване на интереса и за позитивиране на процеса на осиновяване.

• В деня на извеждането присъстваха приемните ро-дители и специалистите от оЗД. раздялата немину-емо оказа влияние върху емоциите на приемните родители, с което екипът от оцпГ бе готов да се

съобрази – предостави време за преживяване на тези емоции, като се опита да ги отрази в послед-валите срещи и разговори. по този начин семей-ството успя да превъзмогне сравнително успешно емоционалната криза и на втората седмица след извеждането стартираха срещи с момиченце на 2 годинки и половина.

този пример е доказателство, че приемната грижа и осиновяването не са две услуги, които се противо-поставят една на друга, а са два взаимно допълващи се процеса, работещи за доброто бъдеще на всяко едно дете. не трябва да се забравя обаче, че прием-ните родители са специалисти и партньори, които имат своите емоции и чувства, свързани с тази гри-жа. И за да могат да реализират ролята си на парт-ньори се нуждаят от правилно дозирана подкрепа и разбиране.

проект по деинституционализация, развитие на ал-тернативна грижа, правата на детето, най-добрия интерес на детето – всеки средностатистически бъл-гарин е чувал тези прекрасни словосъчетания. но освен летящи думи, това са идеи и дейности, които характеризират една европейска страна. те описват как детето би трябвало да бъде третирано като су-бект от възрастните, а не като обект заемащ място на някоя прашна етажерка. България се ангажира тези идеи да станат реалност. но.....това е теорията. нека видим как стоят нещата на практика.

21 век. България. София. млади родители с дете на 3 год, имат сериозен проблем и поставят живота на детето си в риск. млада специалистка решава, че ро-дителите са „неадекватни” и се обажда на полицията. Издава се ограничителна заповед на родителите за 48 часа.

Детето е настанено от 5 месеца в ДмСГД. Често, кога-то майката отива да види детето си, то е изтръгвано от ръцете й с думите: „Свиждането приключи”. по-следният месец не са допускани родителите до де-тето, защото домът е под карантина. едва три месеца след извеждането на детето, семейството е насоче-но с направление за оценка на родителски капаци-тет към цоп. от момента, в който мултидисциплина-рен екип започна да работи с майката се откроиха елементи на недоизясненост по случая.

Защо все още има професионални приемни семейства без настанени деца? цОп, софия

така с колегите инициирахме информационна сре-ща с екипа на отдела. притеснително за нас беше използването на непрофесионални епитети, липса-та на аргументация относно предприетата постъпка на младата специалистка, както и базова информа-ция относно самите родители и техните семейства-та. на нашия въпрос защо детето не е настанено в приемно семейство (знаейки, че одобрени приемни семейства, очакващи дълго време настаняването на дете има), отговорът беше „ами, че то няма такива кандидати”. а на въпроса ни: „Вие виждали ли сте детето? ние разбрахме, че не е в стабилно емоцио-нално състояние от два месеца? Искате ли да отидем и да посетим детето в дома?”, отговорът беше: ”ааа, неее. нямаме свободна минута.”

този кратък казус поставя няколко изключителни важни въпроси – компетенции, информираност, дискриминация, желание и мотивация.

За съжаление все още може да си измием ръцете с известната поговорка: „Кой чул, не дочул!”

но какво показват фактите - детето от два месеца се напикава и му е сложен памперс (след период на пълен физиологичен контрол), детето е с пресушена уста и от напукването на устните потича кръв, в уста-та има афти, ридае и плаче често.

.......та къде е най-добрият интерес на детето?

Всички приемни родители в област Смолян са на мнение, че за детето, за което полагат грижи, е най-добре да не се премества в друго приемно се-мейство. по тази причина те са склонни дори да не използват полагащият им се платен отпуск, ако ще трябва детето да напусне семейството им, дори и за кратък период от време.

Заместваща приемна грижа, област смолян, подготвено от екип на Оцпг смолян

В повече случаи заместващата приемна грижа се поема от друг член на приемното семейство. през 2011г. имаше няколко случая, в които се наложи де-цата да се преместят от едно приемно семейство в друго. След смърт на приемен родител се предприе извеждане на детето и настаняване в друго приемно семейство. В друг от случаите причината за замест-ваща приемна грижа беше хоспитализиране на са-мотен приемен родител.Две от приемните семейства, които полагат грижи за деца на една възраст, посещаващи едно и също училище, използваха възможността да ползват своя отпуск, като полагаха грижи за децата едно на дру-го. Всяко от тях се грижеше и за двете деца, докато другото приемно семейство е в отпуск. Двете девет-годишни момиче се чувстваха добре заедно и при-емните семейства не заявиха за проблеми в този период.

областен център по приемна грижа в съдействие с оЗД, ДСп перник бе един от първите, осъществил ,,заместваща приемна грижа“.

още по време на обученията кандидатите за прием-ни семейства бяха запознати с особеностите на за-местващата приемна грижа. И въпреки това нещата не се случиха лесно. на една от месечните суперви-зии, водена от д-р надя Стойкова, приемните роди-тели споделиха, че не желаят да оставят настане-ните им деца, дори и за седем дни в други приемни семейства. мотивът им беше: ,, когато сме ползвали годишните си отпуски с нашите деца, ние сме били с тях на почивка. Защо сега да не направим същото?“.

една от приемните майки сподели колко трудно й е било, когато е нямало достатъчно приемни роди-тели и се е наложило за кратко приемното дете да бъде настанено в приют в гр. перник. тя каза, че де-тето много трудно е преживяло раздялата им, както и самата тя. накрая на супервизията семействата се обединиха около мнението, че е добре и за самите деца да видят други модели на семейство, да се со-циализират.

много важен фактор, влияещ при осъществяване на заместващата приемна грижа е, че приемните роди-тели и децата вече са развили приятелски отноше-ния, ходят си на гости, срещат се на ежемесечните партита за деца и родители. Споделиха, че децата се познават и си играят заедно. една от приемните майки бе много доволна, че приемното й дете, което е живяло винаги в града, бе на заместваща приемна грижа на село, при друго семейство. то с вълнение й е разказвало как е брало цветя, помагало е в гри-жите за домашните животни. тя сподели, че не на последно място детето е видяло и мъжки модел на поведение, тъй като тя самата е вдовица.

Всички приемни деца на територията на област пер-ник ползваха ,,заместваща приемна грижа“ и общото мнение на приемните семейства е, че са се върнали обогатени с впечатления и емоции и раздялата не е довела до негативни преживявания.

анжела мирчева, областен център по приемна грижа, перниктел. 076/588612, e-mail: sapi_pernik@abv.bg

Опит и въпроси на приемните родители относно заместващата приемна грижа

Недка сидерова, комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. шумен

работя в КСУДС – Шумен от 5 години. Споделям своя конкретен опит от подготовка на дете за настанява-не в приемно семейство.

е. И. е момиче на 6 г. възраст и произхожда от мно-годетно семейство. настанена е в център „Спешен прием” от отдел „Закрила на детето” с по–малкия си брат. повода за настаняването е внезапната смърт на най–малкото дете в семейството и невъзможността на родителите да осигуряват ежедневните нужди на децата си. при престоя на е. И. в центъра се наблю-даваха привързаност и загриженост към по–малкия брат и силна емоционална връзка с членовете на се-мейството.

още в първите дни от настаняването, заявката бе разширена към подготовка на момичето за настаня-ване в приемно семейство. предвид календарната възраст, малкото социален опит и силната връзка на е. И. с биологичното семейство, прецених, че за по–успешен процес по разбиране и приемане на житейската промяна, ще е удачно да използвам на-гледно–образни материали. За целта изготвих крат-ка книжка, съдържаща илюстрации и кратък текст с празни места за попълване. Историята, която описах бе максимално близка до житейското положение на момичето. Започваше от живота в биологичното се-мейство, извеждането на децата и причината за тези

действия, настаняването в приемно семейство като част от подкрепата за биологичното семейство и приключваше с позитивна перспектива в бъдещето.

С материала работихме в една самостоятелна кон-султативна сесия. В началото предоставих на детето възможност самостоятелно да се запознае с книж-ката – да я подържи, разлисти, разгледа. След това продължихме със същинската работа. Съвместно разисквахме картинките по отношение действията и емоциите на героите, четяхме текста и попълвахме празните места.

След сглобяване на историята направихме паралел с актуалните събития в живота на е. И. Детето имаше възможност да зададе въпроси, както и да сподели своите нагласи и емоции.

това са две от страниците на книжката, където са из-ползвани изображения от Clip art.

Имало едно време едно момиченце. То било с дълги тъмни коси, големи очи и се казвало

……………

Тя имала голямо семейство – мама …………., татко ………… и …………………………………

От света

1. въведение

Да те защитаваме от света и да ти дадем достъп до него

Имало едно време, в което детството не е било детство. после време , когато на детето се е гледа-ло като на „миниатюрен възрастен”. Дълго време бащата е имал всички права. Когато Държавата се намесва, детето се превръща в предмет(обект) на закрила. малко по малко, то става субект или лич-ност с права. по стълбицата на историята тази идея е твърде нова. още по-съвременно е виждането, че правата са равни между момчетата и момичетата.

разбира се, това изложение не е така право-линейно и това е само кратък вариант. различни концепции се наслояват в едни и същи епохи. от-стъпленията следват понякога напредъците, като мотивациите са често комплексни и сложни. най-мъчителни са пътищата, свързани с идеята, че де-цата са личности с индивидуален път на развитие, идентичност и уникалност.

Във франция има няколко фундаметално важни събития, свързани с условията на живот на децата: френската революция 1789г., училищните закони на Жюл фери, освобождението и правосъдието при непълнолетните. Днес, семейните метаморфо-зи продължават да поставят много въпроси и да на-лагат преосмисляне и реформиране на понятията право на детство и права на децата.

Детството, това е отделна възраст, която не е изключена от заобикалящия свят. Юридическите категории и реалността на обществените нера-венства разделят това, което правото се опитва да обедини. ето защо, ако се смята да се поставя всеки на точното си място и да се казва, че задълженията за закрила са право на всеки (това което гърците са наричали „новодошли”), е необходима конкретна политика за всяко дете да намери в семейството си, в училището и в квартала, сигурност и възпитателна

превод от книгата

правата на децата Aвтор: сеголен Роял

съДъРЖаНИЕ:1. Въведение2. Исторически факти относно правата на детето3. Закони от изключителна важност, действащи във

франция

Издателство ДалоЗКолекция : A savoirпод дирекцията на : • Мари Кристин Жорж (съдия по семейните

дела, вице- президент на първоинстуционния съд)

• Валери Авена Робардет ( адвокат по семейни-те дела)

превод – психолог Ирина Заркова

основа, от която детето има нужда за да порасне. та-кава е нашата съвместна отговорност и задължение от „тези отпреди” за „тези след това”.

от „чувството на детството”, което произлиза от правата на детето, описани през 20-ти век, но не добре реализирани през 21-ви век, нашата отго-ворност се е изострила, публичната дейност се е разраснала и нашите права са се обогатили. но в някои случаи прогресът е с две лица и рискът да регресираме е все още актуален. остава много за правене и за обмисляне за да можем по-добре да посрещнем и придружим това парадоксално дете, което предлага на своите родители една малка час-тица от вечността и в същото време символизира техния завършек. Юридическите текстове, които са цитирани в тази книга, разказват тази история, нашата история. те описват колко погледът, който е насочен върху детството е еволюирал и показ-ват кристализирането през времената и битките на едно съчетание от права и задължения, включе-ни в закон. Въпросът за семейството е там, в този закон; в наше време този въпрос е централен. по такъв начин идва и въпросът за родителски права, за техните функции и за сигурността. никой, казват хората, не трябва да пренебрегва закона. но кой освен професионално ангажираните хора,, позна-ва достатъчно добре правото, за да бъде то, както казват юристите „ в пълното си право”? тази малка

гражданска книга е добре дошла, защото описва изключително значими фактори за тези, които се интересуват от детството и правата на детето. Както пише ана аренд, важно е да се определи: „ако ние обичаме достатъчно нашите деца, не би трябвало нито да ги отхвърлим от света, нито да ги изоставим на тях самите, нито да им изземем шанса да се нау-чат на нещо ново”.

2. Исторически факти относно пра-вата на детето

“Infans” – на латински означава „този, който не говори”. етимологията подчертава факта, че през вековете детето е нямало глас, сила и следователно е нямало права.

В епохата на римската империя пубертетът мар-кира пълнолетието. по-късно пълнолетието се фиксира на навършени 25 години. Бащиното все-могъщие е доминиращо през това време: бащата отглежда детето, позволява му да живее и му разре-шава социално съществуване. той има право да му отнеме наследството и дори да го убие.

през Средновековието детството не съществува. Богато или бедно детето е възприемано като възрас-тен в малко тяло: обличано е по един и същ начин като възрастните, извършвало е едни и същи игри и работи. До седем годишна възраст е отглеждано от жените, след което веднага е потапяно в света на възрастните. първият закон забраняващ инфантици-дът (убийството на дете) датира от 16-ти век.

от седемнадесети век детето започва да се разли-чава по дрехи и по занимания от възрастните. мяс-тото, което заема в семейството се увеличава. това се забелязва най-вече в привилегированите среди.

през осемнадесети век важно място и внимание се придава на въпросите свързани със здравето и хигиената на децата. Училищата стават все повече, но въпреки това ¼ от децата умират преди да на-вършат 1 година и друга четвърт умират между една и четири годинки. Изоставянето на децата е масово, детската смъртност (във франция), касае 360 от 1000 деца. Жан-Жак русо отделя специално внимание на личността и потенциала на детето. Семейството не само е място, в което се предава материалното на-следство, но там се появява духовността и се фор-мира моралния светоглед. Въпреки това бащиното всемогъщество остава непоклатимо правило и все още детето няма закрила, нито права.

френската революция е първият фундамента-лен момент, касаещ правата на детето. република-та прокламира свобода и равенство на правата от раждането. Създадени са семейни съдилища. пъл-нолетието е фиксирано на 21 години. 1793 Камва-серес променя Гражданския кодекс като дефинира правата на родителите (наблюдение и закрила) и техните задължения (изхранване и отглеждане).

епохата на наполеон връща всемогъщието в ръцете на бащата. Бащата е описан като „естествен магистрат”, който отново може да отнеме всички лични права. Жени и деца са подложени под стрикт-ната власт на главата на семейството.

19-ти век е характерен с правото на образование и с борбата срещу експлоатацията на детски труд. В тази епоха, да се видят петгодишни деца, работе-щи в заводи не е рядкост. през 1841 година е приет първия закон, забраняващ работата в завод на деца под осем години. август Бланки и Виктор Юго се мо-билизират в защита на децата. така през 1874 годи-на, минималната възраст за работа в завод, мини и строежи е фиксирана на 12 години. но един от най-важните закони е гласуван през 1882 от Жул фери, с който училището във франция става задължително до 13 годишна възраст. това позволява децата да се отнемат от експлоататорите.

• 24 юли 1889г. – тогава се приема закон, опреде-лящ закрилата на малтретираните и морално из-оставени деца;

• 18 април 1898 г. – се приема вторият закон, с който се наказва насилието и жестокостта върху деца ;

прогресът е маркиран от факта, че бащата (ли-цето, имащо авторитет) не може да злоупотребява и че възрастният няма право на физическо или пси-хологично малтретиране върху дете. така с въвеж-дане на задължителното обучение, с фиксирането на пълнолетие на 18 години, както и напредъка от-носно равенството на децата от раждането им, де-тето за първи път се превръща в индивид и личност с права и става обект на закрила на тези права.

За права на непълнолетните можем да говорим единствено след 1945 година (след Втората светов-на война). тогава и жените, най-накрая получават право на вот. 2-ри февруари 1945 година, преди края на войната, се приема закон, свързан с детска-та престъпност. по този начин се въвежда правосъ-дието за непълнолетни и юридическата закрила на младежта. С всички тези закони се фиксира разгра-ничаването на деца от възрастни.

Идеята за международната конвенция за права-та на детето, приета от оон през 1989 е европейска и започва с обществен дебат още през 20, 30-ти го-дини на миналия век. Свързана с имената на Жануш Корзак и на еглантин Джеб.

Корзак е роден в семейство на еврейската пол-ска интелигенция. той работи в социалната сфера дълги години, педиатър по образование, ангажи-ран възпитател и писател, отдал живота си в защита на идеята за закрила на децата и задълженията на възрастните към тях.. работил е с деца, инвалиди и подрастващи в изключителна бедност, като възпи-тател в дом за деца, лишен от родителски грижи. през 1937 година Жануш Корзак първи се обръща с молба към нациите да се създаде харта за правата на детето.

еглантин Джеб е родена в семейство на богати земевладелци, завършва история в оксфорд. Като учителка се среща с мизерията, в която живеят уче-ниците й и през целия си живот остава убедена,че образованието е ключ към еманципацията на хора-та от най-бедните социални групи. тя написва пър-ва юридическия текст за международна защита на детето. В края на тридесетте години еглантин Дежб умира, но през 1946 година се оформя законово

първият текст, свързан с международната защита на детето, приет и подписан от нациите в Женева през 1946 година, известен като Женевската декларация.

Конвенцията приета 1989 година е юридически текст, тъй като ангажира всички страни подписали го (с изключение на СаЩ и Сомалия, защото до 2005 година страната практикува смъртна присъда на непълнолетни ). Благодарение на Конвенцията се създава контролен механизъм, с който всяка стра-на е задължена на пет години да предава рапорт за правата на детето. на 25 май 2000 година два до-пълнителни протокола са приети в асамблеята на оон, свързани с деца, участващи във военни кон-фликти и деца, жертва на сексуална експлоатация. протоколът за трафик на деца, детска порнография и проституция е приет за да се води борба срещу сексуалния туризъм и продажбата на деца с цел продажба на органи и осиновяване. той предвижда тежки санкции на хората участници в международ-ните трафици и на хората, които заминават в чужби-на с цел да имат достъп до детска проституция.

Съвместната европейска работа се структурира за да гарантира правото на детето да бъде отглеж-дано от двамата си родителя. на 27 ноември 2003 година се приема регламент, подписан от всички държави-членки на европейския съюз, свързан с правото на посещения и завръщане на отвлечено дете от страна на един от родителите, докато съди-ята не издаде сертификат, гарантиращ уважение и спазване на правилата в процедурата.

Да не забравяме: първото право на детето е пра-вото на закрила и уважение. Детето е титуляр на права от раждането си. В този случай родителският авторитет се смята като закрила на детето, а не като на злоупотреба с власт.

Семейните промени, настъпили през последни-те десетилетия ни показват как деца се отглеждат само от един родител. това е факт, който би трябва-ло да даде предимство за защита на двойния авто-ритет и консолидация на равностойни родителски права между двамата родителя (родителско равен-ство или родители с равни права). В случаите на конфликтни раздели между родителите, интересът на детето е, те да бъдат подкрепяни и подпомогнати да търсят консенсус и диалог, пред това да се кон-фронтират. ето защо във франция се създаде наци-онален съвет по медиация с цел да служи и помага на семействата.

3. Закони от изключителна важност, действащи във франция

• Закон №87-570 от 22.VІІ.1987 г. (родителски права, изслушване на дете в случай на развод) – „относно интересът на непълнолетните деца, ро-дителските права се извършват или общо от два-мата родителя, или от един от тях (след като съ-дията изслуша и двамата). непълнолетният е чут от съдията, изслушването на непълнолетни лица

над 13 години е принцип, използван по време на развода на родителите.”

• Закон №93-121 от 27.І.1993г. (правата на дете-то) – „правителството е задължено да представи всяка година преди 20 ноември рапорт относно ползването и активността на Конвенцията за пра-вата на детето”.

• Закон от 3.ІІІ.1993 г. (изслушване на дете в съда) – „съдията държи сметка от различните елементи като възраст, зрялост, ниво на разбиране на дете-то, за да може да се види дали засегнатият непъл-нолетен отговаря на легалните изисквания”

• Европейска конвенция за правата на детето от 25.І.1996г. (тя допълва конвенцията за правата на детето от ООН) – подчертава, че правата на де-тето са осигурени и спазени особено при съдеб-но-административните случаи.

• Закон №96-296 от 9.ІV.1996 г. (международен ден за правата на детето) – приема се междуна-роден ден за правата на детето – 20 ноември вся-ка година.

• Закон №96-1238 от 30.ХІІ.1996г. (поддържане на връзка между братя и сестри) – „детето не трябва да бъде разделяно от братята и сестрите си с изключение на случаи, при които това не е възможно или интереса налага друго решение”.

• Харта за правата на детето на Ес от 7.ХІІ.2000г. - „децата имат право на закрила и на необходими грижи за тяхното добро съществуване. те могат да изкажат свободно мнението си, в зависимост от възрастта им и зрелостта им. Всяко дете има правото да поддържа редовно лични взаимоот-ношения и преки контакти с двамата си родителя, с изключение на случаите, които са против инте-ресите им – чл.124.

• Закон №2002-305 от 4.ІІІ.2002г. (принцип за поделени родителски права) –„законът утвърж-дава равните права и задължения на майката и бащата, независимо от ситуацията на двойката. родителските права имат за цел интересът на де-тето. те принадлежат на майката и бащата до пъл-нолетието и до еманципацията на детето. В случай на развод или раздяла, съдията може да вземе ре-шения, разрешаващи продължителността и ефек-тивността на поддържаните взаимоотношения на детето с родителите си”.

• конвенция, „сигнал - отвличане” на детето от 28.ІІ.2006 г. – „министерство на правосъдието подписва с различни министерства, големите ме-дии, транспортните фирми, френските железници и асоциациите на жертви. Става въпрос за спешен план, позволяващ в случаите на отвличане на не-пълнолетно дете да се разпространят информа-ции по всички медии, за да се потърси съдействие на очевидци-свидетели.”

Детето вече е настанено при вас, има своя стая и познава вашите домашни правила. И сега идва мо-ментът, за който приемните родители по принцип се притесняват най-много – срещата с биологични родителите. За доброто на всички, ангажирани в процеса, е много важно приемните и биологичните родители да формират работещ модел за контакт. Така създадената добра връзка ще помогне на целия екип да работи заедно за реинтеграцията. Екипът обикновено се състои от теб (приемния родител), би-ологичния родител, социалния работник, терапевт и други помощници. Събирането на семейството е поч-ти винаги основната задача.

първи стъпки• спазвайте точно уговорените часовеВинаги водете детето на планираните срещи с биологич-ните родители навреме. не скъсявайте времето на роди-теля и детето поради ваше закъснение.

• Задавайте въпроситъй като в повечето случаи родителите знаят важни, интересни неща за децата си, а и почти всеки обича да говори за децата си, да покаже какво знае за тях, ще дос-тавите удоволствие на родителя и ще го ангажирате, като си поговорите с него само за детето. Задавайки въпроси, вие ще успеете да създадете постепенно контакт между вас и приемните родители.Въпросите, които бихте могли да зададете: - за здравето: алергично ли е детето, боледувало ли е, ле-

жало ли е в болница- коя е любимата храна на детето- кои са любимите предмети на детето- от какво се страхува детето

• вярвайте на инстинктите сиако родителите не са готови да контактуват често с вас, не ги притискайте. В момента те се борят и трябва да се справят със стреса и много притеснения. С течение на времето ще имате много възможности да говорите и да изработите добър механизъм на контакт. не ви препо-ръчваме първата ви среща да прилича на бърза викто-рина и интервю. Въпросите, които ви предлагаме са само опорни точки за водене на дискусия и начало на опозна-ването.

• Разкажете на биологичното семейство повече за вашето семейство

не се притеснявайте да се представите пред тях. Дайте им време те да ви задават въпроси. Бъдете, обаче, под-готвени за агресивно поведение, гняв, дистанцираност и дори грубост. никога не забравяйте през колко тежък

От света

период минават и се дръжте уважително, независимо какви са били причините детето да не е в семейството си (Внимание! това е особено важно, когато се срещате със случай на насилие като причина за извеждане на детето)

• говорете за обучителните нужди на дететоако се налага родителите да подпишат някакви училищ-ни формуляри, бъдете готови и им ги дайте на срещата ви. Всички въпроси, които се отнасят до образованието на детето, е добре да подготвите предварително. Бихте могли да попитате кои училища е посещавало детето, за да могат от училището, което сега посещава детето, да знаят към кого да се обръщат при нужда от информация. попитайте за оценките на детето – какви оценки по от-делните предмети има обикновено; кои са любимите му предмети. Когато детето започне да носи след училище свои решени задачи и материали, показвайте ги на сре-щите с родителите. ако от училището не изпращат пока-ните за училищни събития и поздравителните картички до семейството, не забравяйте да ги носите на родители-те при среща или да ги изпращате.

• подгответе децатаподгответе детето за всяка среща с родителите:- Срещата по време на вечеря ли ще бъде? ако е така,

ваша или на родителите е отговорността да проследи-те дали детето се е нахранило? понякога социалните работници биха предпочели това да е ангажимент на родителите, ето защо е добре да съгласувате с тях това предварително.

- Внимателно подгответе детето за това как ще протече срещата: къде ще се проведе, каква ще е продължител-ността на срещата и че ще имате време да си уговорите следваща среща и да си кажат „чао до следващия път”.

- обмислете идеята за закупуване на календар, на който да залепяте стикер или да ограждате деня за следваща-та среща с родителите. Всяко дете обаче е различно. За някои деца подобна информация ще е полезна и радва-ща, докато за други може да бъде източник на тревога, объркване и притеснения

• ако имате нужда от още информация, питайте и други хора

ако биологичното семейство не е отворено за контакт, вземете необходимата информация за обучението, сре-щите и здравето на детето от социалните работници

• Бъдете професионалистипри всяко положение най-добрият начин да създадете връзка в рожденото семейство е като бъдете внимателни и проявявате разбиране. не съдете и не давайте оценка за правотата на един или друг! това е работа на Съда.

контактите на приемните родители и биологичното семейство. първи срещипревод от Fostering Connections with Birth Family. When Foster Parents First Meet Birth Family, Carrie Craft, http:// about.com Guide

В рубриката днес ще ви представим мнения на приемни родители за промяната: промяна в раз-бирането за смисъла на приемната грижа, промяна в детето, промяна в оценката за нужда от връзка с биологичното семейство, промяна в приятелския кръг, промяна в семейния живот.В тази рубрика, както знаете, публикуваме само думите – без коментар, порядък и редакция.

,,Чувствах се самотна и безполезна. Сега гри-жите за тези деца ми дават живот”

(професионален приемен родител; две собствени деца, които живеят самостоятелно. Полага грижи за едно дете)

„първото ми приемно дете отгледах с лю-бов, то в момента е осиновено. осиновителите бяха изумени, че деца могат да се осиновяват директно от приемно семейство. И до сега ми звънят, информират ме как расте детето. преди два месеца го доведоха при мен с думите:,,Благодаря ти, че отгледа нашия син.“ Бяха впечатлени от ,,Книгата на живота“ където записвах почти всеки ден от живота на детето.”

(професионален приемен родител; двe собствени деца; при нея са били настанявани две бебета)

„не виждам смисъл от приемната грижа, трябва децата или да са при родителите си или да се осиновяват. ….ако бях на мястото на майката, няма-ше да допусна да ми вземат детето, каквото и да ми коства това.»

(доброволно приемно семейство)

Хайд парк

„Смятах, че грижата трябва да бъде като за моите деца. много повече грижи изисква, виждам сега. трудно е, тъй като има много неща, които да се компенсират от престоя в дома. това изисква много повече повторения… по отношение на личната ми самооценка - доволна съм, но смятам че нямам пове-че сили дори и за собствените си деца, а трябва още да се постигне в развитието на приемното дете... Ус-пях да осигуря семейство на приемното дете, но мое-то семейство остана на заден план.”

(професионален приемен родител, две собствени деца, грижи се за едно приемно дете)

„Да бъде нахранено, да се научи на лична хигиена, да не бъде оставяно само. разбрах, че е по-трудно отколкото си го представях. Детето изискваше непрекъснати грижи - хранене, смяна на памперси, игри… не само аз помогнах на детето, то също ми по-могна - бях изгубила вяра, че някога ще имам дете.»

(професионален приемен родител, омъжена, приемен родител на едно дете)

„относно същността на приемната грижа мнението ми се промени, смятах, че необходимо само домашен уют и семейна среда. осъзнах, че приемна-та грижа е помощ и за биологичните родители на де-цата. Имах трудности в грижите за детето – както при всички деца в началото, докато свикнат с новата об-становка и новите изисквания, правила. по отноше-ние на детето, което е при мен – това беше справяне с агресията. помогна ми моят опит като майка на две деца, контактите ми със социалния работник от оцпГ. помогна ми помощта на специалисти - психолог, со-циалният работник - със съвети, преминах поддър-жащо обучение за развитието на деца от 0 до 7 г.»

/професионален приемен родител; вдовица; с две собствени деца; грижи се за едно дете към момента; преди това е полагала грижи за четири деца, които са реинтегрирани/

„не е толкова лесно колкото си го предста-вях, но ми носи удовлетворение. още повече любов трябва да му се дарява, да има приятелчета, да се со-циализира. Вече знае почти всички букви от азбуката, знае стихотворения, песни”

(професионален приемен родители, с едно собствено дете, едно дете, настанено в приемна грижа)

„Да, промени се мнението ми относно по-требностите на детето – преди смятах, че потребно-стите му са като на всяко дете… Вече знаем, че при-емните деца имат по-големи потребности, повече внимание и обич.»

(професионално приемно семейство)

, ,родителите на децата, настанени в приемна грижа - мислехме, че щом си оставят децата, нямат условия да ги гледат. нормални хора, не са лоши, но нямат условия да се грижат за децата си.”

( професионално приемно семейство)

„Възпитаваме с много разговори, търпение, постоянство и игри. преди само подозирахме колко много внимание е необходимо, но сега вече знаем, че трябва много търпение, за да се стигне до поло-жителна промяна в поведението на детето. Смятаме, че първо трябва да се акцентира върху доверието и спокойствието на детето, за да може да вярва в онова, което му казваме…. относно грижата – необходимо е умерено задоволяване на потребностите му – вече сме убедени, че тези деца имат нужда от грижа, която е най-малко материална, че те няма да се почувстват щастливи от само себе си, само защото живее в по-хубава стая и има повече и по-хубави играчки, че не живее в институция. разбрахме, че имат най-голяма нужда от допир, милувка, галене, прегръдка, от вни-мание, изслушване, да се идентифицира – да бъде аз”

(доброволно приемно семейство)

,,Същото ни е мнението – не ги виня. но за съжаляваме всеки път когато ние с детето ги очаква-ме, а те не идват на срещата.....чудим се как след вре-ме ще се случи така, че детето да им бъде върнато и те да имат хубави отношения помежду си?”

(младо доброволно приемно семейство)

,,Чудех се защо ги изоставят, но днес вече смятам, че не им е лесно. някой постъпват много его-истично, други обаче нямат избор.”

Професионален приемен родител; две собствени деца, които живеят самостоятелно. Полага грижи за едно дете

„Би трябвало да се поддържа връзка между родителите и детето. Когато такава връзка липсва не трябва да се говори на детето в негативен план за тях, но и нищо не знаем за тях…”.

(професионален приемен родител)

„В началото родителите действаха зле на детето - напикаваше се, ставаше агресивен, но посте-пенно след разговори с него той ги прие”.

(професионален приемен родител, две собствени деца, грижи се за едно приемно дете)

,,потребностите на дете, което се нуждае от приемна грижа: трябва да го обичаш дори повече. те усещат, че са изоставени... предизвикателство беше срещата с осиновителите. притеснявах се, че няма да го харесат. разчитах отново на социалния си работ-

ник, да ме подкрепи и дори да ме придружи. За съжа-ление не я пуснаха на срещата.”

(професионален приемен родител; две собствени деца, които живеят самостоятелно. Полага грижи за едно дете)

„няма промяна, все още мисля, че приемни-те родители трябва да полагат дългосрочно грижи за настаненото им дете, за да има резултат….Да успее да му даде най-доброто за неговото възпитание и раз-витие. Сега виждам положителната промяна в детето, вседствие на грижите и затова грижите трябва да са дългосрочни, за да няма връщане назад в развитието на детето….”

(професионален приемен родител)

„не си давах в достатъчна степен сметка за дефицитите на децата, израствали в институции. Знам, че трябва повече внимание и търпение в отглежда-нето на такова дете и това, че не мога да ги сравнявам с моите деца и моите внуци като развитие….затова е нужно толкова много търпението.”

(професионален приемен родители, 62 г.)

„много важно е ние, семействата да подгот-вим правилно децата за срещите с биологичните им родители и да ги придружаваме. преди настаняване-то си мислех, че детето е като моите собствени деца. След настаняването – има нужда да му се показват границите, правилата. Кое е добро, да се научи да об-щува с възрастни и с деца.”

(професионален приемен родител; с две собствени деца; грижи се за едно дете; преди това е полагала грижи за още едно дете).

Национален ресурсен център по приемна грижа

Базово обучение:

Модул: въведение в приемната грижацелта на този модул е да бъде разяснена ролята на обучението в процеса на одобрение на кандидатите за приемни родители. Дава знания за същността на приемната грижа.

Модул: връзки и раздели целите на обучителния модул са да се формират основни по-знания за механизмите, по които детето изгражда връзки и преживява раздели; да се формира и развие чувствителност към проявите на душевно страдание на детето; да се обясни смисъла от внимателното наблюдение на поведението и проя-вите на детето; да се представят някои подходи на работа, под-ходящи за деца, които са преживели ранни загуби и раздели; да се дадат познания за агресивността и нейните корени; да се сравнят и изяснят понятията агресивност и насилие; да се запознаят участниците с психологични особености на децата, преживели насилие и да се формират познания и нагласи за адекватно поведение за справяне с проявите на агресивност и самонараняване.

Модул: посрещане на дететомодулът дава знания за подготовката за посрещане и „напас-ването” на детето и приемното семейство. познания на семей-ството като система и психология на семейството. познаване на приемното семейството през погледа на системния подход и мястото, което “отварят” за детето. История на живота на детето. разпознаване ефекта от загубата и раздялата върху поведението и чувствата на детето. познаване на мултикултурния контекст, в който се извършва оказването на помощ.

Модул: подкрепа на позитивното поведениетози модул дава знания за стиловете на родителстване и по-следствията, които имат върху детето; умения за разгранича-ване на базисните от ситуативно определените причини за по-ведението на детето; знания за многофакторната обусловеност на детското поведение; познания за различни позитивни мето-ди на възпитание. модулът дава възможност за саморефлексия върху своя опит и преживявания.

Модул: Осигуряване на сигурност и безопасност на децатацелта на модула е да се насочи вниманието на кандидатите за приемни родители към най-често срещаните битови и други инциденти с деца в ежедневието в различните възрасти; да се формират нагласи и умения за вземане на предпазни мерки и предотвратяване на битови инциденти; да се формират умения за реагиране в ситуации на спешност и оказване на първа по-мощ.

Модул: професионализация модулът засяга теми като: Как да потърся помощ? Знания и умения (нагласи) за рефлексивен анализ на професионал-ната практика. оценка на нуждите и планиране на грижите за детето. Знания и умения за работа в екип. Участие в су-первизия и интервизия. психологически, етнологически и социологически познания за интеркултурността. правила на етичния кодекс. Връзката на детето с биологичното се-мейство.

специализирано обучение:

Модул: Ранно и предучилищно детствомодулът дава знания за особеностите на ранното детство, сигналите, състоянията и потребностите на малкото дете, и ролята на външната среда за физическото и емоционалното му развитие.

Модул: пубертет и юношествоцелта на този модул е да представи характерните особено-сти на пубертета и неговата функция като входна врата към юношеството. Да се разясни отражението на промените в тялото на тийнейджъра върху начина, по който се възпри-ема и начина, по който го възприемат родителите. Да се обяснят основните задачи на юношеството. Да се разяснят затрудненията на съвременния юноша, които произтичат от промените в модерното общество. Да се развие чувствител-ност към заявката за уважение на юношата, като условие за подготовката му за самостоятелен живот.

Модул: приемна грижа за деца с увреждане модулът дава знания за видовете увреждания и какво изис-кват те от приемните родители по начин, който да помог-не на кандидатите при взимане на решение дали желаят да приемат дете с увреждане. целта на модула е да се предста-ви информация за това каква подкрепа и ръкодовство могат да получат във връзка с това. Да се формират положителни нагласи към децата с увреждания.

поддържащо обучение:

Модул: консултиране на приемни семействацелта на модула е да представи същността на консултира-нето като специфичен метод за подкрепа на приемни ро-дители. модулът представя основните етапи и техники при консултирането.

Институт по социални дейности и практики София 1000, ул. „Княз Борис I” 78, ет. 2Tел./факс: 02/852 47 13, 0894 41 23 68

Международна социална служба – България5000, Велико търново, ул. ниш 5, ет. 2, офис 1Tел./факс: (+359) 062 600 038София 1000, бул. „Кн. Дондуков” № 5, вх.В, ет.4, ап.14Тел.: (+359) 2 988 86 24 • Факс: (+359) 2 983 39 34E-mail: mss-bg@abv.bg

Ресурсният център може да разработи и предос-тави обучителни модули по теми в социалната сфера, заявени от вас, както и методическа под-крепа и супервизия в помощ на социални работ-ници и на приемни родители от цялата страна.

За контакти и заявка: resourcecentre@sapibg.org