1

НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ

„ПРОФЕСОР ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”

ТЕОРЕТИКО-КОМПОЗИТОРСКИ И ДИРИГЕНТСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ДИРИЖИРАНЕ”

А В Т О Р

гл. ас. ВАНИЛИЯ КИСЬОВА

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертация

„ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО

ОТ ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА

ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК”

за удостояване с научна и образователна степен

Д О К Т О Р

София, 2015

2

СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРЕФЕРАТА

Съдържание на автореферата........................................................................2

Съдържание на дисертационния труд..........................................................3

УВОД...................................................................................................................8

I ГЛАВА – Българското хорово творчество и хорово – изпълнителско

изкуство, взаимна връзка и обусловеност...................................................9

II ГЛАВА – Класификация на хоровите произведения от деветдесетте

години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия

век……………………………………………………………………………17

III ГЛАВА – Тенденции в българското хорово творчество от

деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет

и първия век………………………………………………………………...36

ІV ГЛАВА – Българското хорово творчество от края на двадесетия и

първото десетилетие на двадесет и първия век и международното

сътрудничество и културен обмен……………………………………….52

ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………………….53

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИЯТА…………………...55

БИБЛИОГРАФИЯ………………………………………………………....56

3

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ТЕМА:

ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО ОТ

ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО

ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК

УВОД................................................................................................................ . 5

I ГЛАВА – БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО И ХОРОВО-

ИЗПЪЛНИТЕЛСКО ИЗКУСТВО, ВЗАИМНА ВРЪЗКА И

ОБУСЛОВЕНОСТ ....................................................................................... .9

1.1.Кратък исторически преглед.......................................................................9

1.2. Политико - икономически промени в България в края на двадесетия

век и отражението им в развитието на българското хорово творчество и

хорово-изпълнителско изкуство......................................................................18

II ГЛАВА – КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОРОВИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

ОТ КРАЯ НА ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ

ВЕК....................................................................................................................25

1.Класификация на хоровите произведения според съдържанието и

функцията................................................................................ ........................26

1.1.Светска хорова музика..............................................................................26

1.2. Църковна хорова музика......................................................................... 27

4

2.Класификация на хоровите произведения според начина на

звукообразуване...............................................................................................28

2.1. Произведения за школуван хор.............................................................29

2.2.Произведения за фолклорен хор............................................................30

3.Класификация според вида на певческите гласове, участващи в

хора............. .....................................................................................................33

3.1. Произведения за еднороден хор...................................................... 33

3.1.1. Хорови творби за детски хор...........................................................34

3.1.2. Хорови творби за женски хор....................................................... 36

3.1.3. Хорови произведения за мъжки хор.............................................. 39

3.2. Творби за смесен хор.............................................................................40

4.Класификация според изпълнителския състав......................................... 43

4.1. А капелни песни.....................................................................................43

4.2. Хорови произведения с участието на музикален инструмент...........44

4.3.Хорово-симфонични произведения, произведения за хор и

инструментален ансамбъл, опери, мюзикъли с участието на хор..............48

4.3.1. Хорово - симфонични и хорово-инструментални творби.............48

4.3.2. Опери с участието на хор.................................................................51

4.3.3. Мюзикъли ..........................................................................................51

III ГЛАВА - ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО

ТВОРЧЕСТВО ОТ ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИЯ И

ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ

ВЕК................................................................................... ...............................53

5

1.Българското хорово творчество - съвкупност от новаторски търсения и

продължаване на естетическата хорова традиция, преосмислена по

оригинален съвременен начин.........................................................................53

2.Характеристика и многообразие на музикалните изразни средства в

хоровите произведенията от деветдесетте години на двадесетия и първото

десетилетие на двадесет и първия век........................................................... 55

3.Тенденции в светските хорови произведения от деветдесетте години на

ХХ и първото десетилетие на ХХI век...........................................................56

3.1. Мелодика и метро-ритъм........................................................................56

3.2.Ролята на словото. Теми и образи. Тенденции относно словото в

българските светски хорови творби от деветдесетте години на двадесетия

и първото десетилетие на двадесет и първия век......................................... 58

3.2.1.Произведения за хор върху поетични текстове на български

творци................................................................................................................59

3.2.2.Хорови творби по чуждестранни текстове.........................................63

3.2.3.Хорови песни по текстове от българския национален

фолклор.............................................................................................................63

3.2.4.Произведения за хор върху сричкови съчетания, хорови

вокализи............................................................................................................65

3.3. Хармоничен език.......................................................................................67

3.4.Фактура.......................................................................................................68

3.5. Музикалната форма .................................................................................69

3.6.Българското хорово творчество след 1990 година и българския

фолклор..............................................................................................................70

4. Тенденции в църковните хорови произведения от 90-те години на

двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия

век.......................................................................................................................72

4.1.Църковни хорови произведения в традициите на „източното” пеене..73

6

4.2. Църковни хорови произведения в „западен” стил..............................74

4.3. Мелодическата линия и метрика в българското църковно

творчество.........................................................................................................76

4.4. Тенденции относно текстовете в църковните произведения на

българските композитори от деветдесетте години на двадесетия и първото

десетилетие на двадесет и първия век...........................................................79

4.4.1.Произведения по канонични църковни текстове..............................80

4.4.2.Произведения с църковна тематика....................................................82

4.4.3.Църковни хорови творби на различни езици.....................................83

4.4.3.1. Хорови творби на църковно - славянски език.............................83

4.4.3.2. Църковни творби на съвременен български език.......................84

4.4.3.3.Църковни произведения на старобългарски език.......................84

4.4.3.4. Църковни произведения на латински и западноевропейски

езици .................................................................................................................85

4.5. Хармоничният език в църковните хорови творби от 90-те години на

двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век......................86

4.6. Фактурата в църковните хорови произведения......................................88

4.7. Формата в църковната хорова музика.....................................................89

4.7.1. Литургични цикли.................................................................................89

4.7.1.1. Литургии за изпълнение в църква.................................................. 90

4.7.1.2. Литургични цикли с не църковна функция................................... 91

4.7.2. Самостоятелни хорови произведения върху литургични текстове..92

IV ГЛАВА - БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО ОТ КРАЯ НА

ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ДВАДЕСЕТ И

ПЪРВИЯ ВЕК И МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО И

КУЛТУРЕН ОБМЕН.................................................................................. 93

ЗАКЛЮЧЕНИЕ............................................................................................. 97

7

СПИСЪК НА ТВОРБИТЕ ЗА ХОР И С УЧАСТИЕТО НА ХОР

ОТ БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРИ В ПЕРИОДА СЛЕД 1990

ГОДИНА, ОБЕКТ НА ДИСЕРТАЦИЯТА.................................................99

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИЯТА...............................119

БИБЛИОГРАФИЯ........................................................................................120

ПУБЛИКАЦИИ.............................................................................................122

8

УВОД

Настоящият труд има за задача да представи един обобщен поглед

върху хоровото творчество на българските композитори от

деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет

и първия век. В него разглеждам протичането на културните процеси в

България, както в контекста на историческите промени от една страна,

така и в светлината на творческото сътрудничество между създателите на

хорови произведения и хоровите диригенти и техните колективи като

много важен компонент за утвърждаване на новите български

произведения за хор и за израстването на хорово-изпълнителските състави

чрез обогатяване на репертоара им със съвременни и новаторски творби.

Тяхното отразяване има за цел да подчертае общественото им значение

като огледало на една променяща се действителност.

В изследването се разглеждат произведения на композитори,

свързали творчеството си изцяло или частично с хоровата песен, в

периода деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на

двадесет и първия век. Представен е и раздел, отразяващ музикални

творби за хор,солисти, симфоничен оркестър или друг

инструментален състав, тъй като намирам за съществена и значима

тази част от творчеството на не малък брой български композитори.

За наше голямо съжаление някои от композиторите, с огромен принос за

развитието на българското хорово творчество като Александър Танев,

Иван Спасов и Красимир Кюркчийски, вече не са между нас.От

разглеждания период отразяваме фактически последни техни

произведения за хор или за хор и оркестър и т.н.

Настоящият докторски труд акцентира върху тенденциите в

хоровото творчество на голяма част от най- изявените наши

9

музикални дейци в тази област. Предизвикателството се състои в това,

че се отразяват и анализират композитори от различни поколения, създали

произведения за различни хорови състави, както и хорово-

инструментални произведения. Тук са включени творци с изключително

различен авторски почерк и творческо мислене, но с една обща мисия -

утвърждаването на българското хорово творчество като важна съставна

част от световното музикално звуково пространство.

Анализът на българското хорово творчество от деветдесетте години

на двадесетия и началото на двадесет и първия век има за задача да

допринесе както за очертаване на основните линии и тенденции в

развитието на хоровата музика на съвремието ни, също така да проучи,

разкрие и популяризира творческите постижения както на утвърдени

наши музиканти, така и на млади перспективни творци в областта на

хоровата музика. Следователно, настоящия труд може да послужи за

база на следващи проучвания върху творческите търсения и постижения

на младите български хорови композитори и тяхната роля за

осъвременяването и обогатяването на хоровия репертоар в новия век.

ПЪРВА ГЛАВА

БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ДЕЛО И ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО –

ВЗАИМНА ВРЪЗКА И ОБУСЛОВЕНОСТ.

1.1. Кратък исторически преглед.

Хоровото пеене в човешката история е древно, колкото самото

човечество. В първата българска държава развитието на хоровото пеене

е в сравнително примитивен вид (според съвременното значение на това

понятие) и напълно естествено е свързано с фолклорната традиция и с

църковните ритуали след покръстването на българите от цар Борис I.

10

Особено важна роля в тази епоха изпълняват манастирите и църквите, в

които се развива хоровото пеене като част от ортодоксалния обред.

Независимо от византийското влияние, което е неизбежно поради ролята

на Византия за приемането на християнството в България, историческите

факти сочат значимостта на „болгарский роспев” като автентичен и

оригинален български принос в средновековната източно-

православна музикална култура, както и важната роля на двама

конкретни нейни представители като Йоан Дамаскин (VIII век)-

създател на системата от осем гласа в източното църковно пеене –

Октоих, и най-вече Йоан Кукузел (14 век), реформирал и доразвил

същото това пеене, доказателство за което са неговите песнопения

„Полиелей на българката”, „Владьiку и священноначальника нашего”,

„Придворна херувимска песен” и др.

Средните векове в границите на нашата държава не носят онзи подем,

който е характерен за предренесанса и ренесанса в западна Европа.

Превземането на България от турската империя се отразява негативно

както върху цялостното развитие на българите, така и конкретно в

областта на културата.

В историята на българското хорово дело 1868 година е

забележителна. Тогава Янко Мустаков създава първия многогласен

български хор в крайдунавския град Свищов. Това е мъжка хорова

формация със светски репертоар. Този акт е отправна точка за по-

нататъшното развитие както на хоровата дейност у нас, така и на

композирането на хорови произведения.

След освобождението на България от османско робство развитието

на културата и в частност на музикалното изкуство в страната

постепенно поема във възходяща посока. Това е време на ентусиазъм и

воля за културно израстване, когато се развива и твори първото

11

поколение български композитори: Емануил Манолов, Ангел

Букорещлиев, маестро Георги Атанасов, Добри Христов, Александър

Морфов, Александър Кръстев, Панайот Пипков, Никола Атанасов и

други. В творчеството на по-голяма част от тези музиканти хоровата

песен е основен жанр. Широко популярни сред любителите на хоровата

песен са: „Татковина” и „Каква мома видях мамо” от Емануил Манолов;

„Баба Минковца” и „Дамнян танец води” от Александър Морфов;

„Ръченица”, „Дафино вино”, „Ганината майка” и „Пусти моми

жеравненки” от Добри Христов; „Сладкопойна чучулига” и „Химн на

Кирил и Методий” от Панайот Пипков и редица други любими песни.

В началото на двадесетия век (след първата световна война) музикалното

изкуство и хоровото дело в частност се развива стремително. В историята

на българската хорова музика се утвърждават творци като Петко Стайнов

с неговите изключителни балади „Тайната на Струма”, „Урвич”,

„Конници” и др.; Георги Димитров - създател на хорово-диригентския

клас в Музикалната академия през 1951г., автор на „Лика – прилика”,

„Цъфнало е кокиче”, „Рибарска наздравица”, „Вечерний здрач”, „Умрел

Джерман” и мн. др.; Филип Кутев - неуморният откривател на народни

певици и създател на първия най-значим в страната ни професионален

фолклорен ансамбъл, който днес носи неговото име и автор на

многобройни обработки на народни песни между които „Бре Петрунко”,

„Драгана и славей”, „Закукала кукувица” и др; Панчо Владигеров,

безсмъртния автор на Българска рапсодия „Вардар”, на операта „Цар

Калоян”, както и на богато клавирно и симфонично творчество; Марин

Големинов, с неговия балет „Нестинарка” и разбира се хоровата класика

„Луд гидия”; Парашкев Хаджиев, авторът на хоровите „Перуника” и

„Хороводец” и най-плодовит оперен композитор в музикалната ни

история; Христо Манолов, написал „Жетвари”; Павел Стефанов,

12

композиторът свързан със странджанската песен, автор на „Петлите пеят”,

Петър Динев, теоретик, изследовател и композитор на красиви литургични

произведения; Светослав Обретенов, автор на „Жълтата гостенка”,

баладата „Три сестри”, „Приспивна песен” и др.; мащабният талант

Любомир Пипков с неговите опери „Янините девет братя”, „Момчил”, с

хоровите творби „Жълта пеперуда”, „Нани ми, нани, Дамянчо”, ”Царевица

ранна”, но също и с „Оратория за нашето време”, със своите „Приглушени

песни”, мадригали, симфонични и други забележителни творби.

Между композитори и изпълнители се създава органична връзка и

взаимозависимост, която се развива поколения напред и в резултат на

която често хорови композитори посвещават свои произведения на

конкретни хорови колективи.

Ярък пример в това отношение е творчеството на композитора Георги

Димитров, изключително значима личност в областта на българското

хорово творчество и хорово-изпълнителство, основател на хорово-

диригентския клас в Консерваторията (сега Национална музикална

академия) през 1951г. Познавайки качествата на голяма част от така

наречените „представителни хорове” той им посвещава специално едни от

най-брилянтните си творби, които впечатляват нашите и чуждестранни

слушатели и журита на хорови конкурси. В това отношение трябва да се

отбележи, че тази взаимозависимост между композитор и диригент с най -

пълна сила се отнася до творците, които са свързани с дейността и

развитието на фолклорните ансамбли в страната. Много от тези музиканти

съчетават композиторската и диригентската дейност в своята практика.

В края на ХХ век дългогодишно е взаимодействието на композитора Иван

Спасов с хоровите диригенти Васил Арнаудов, Крикор Четинян, Венета

Вичева, Златина Делирадева, Василка Спасова, Петя Павлович, Марин

Чонев, Теодора Павлович и други при осъществяване на многобройни

13

творчески проекти. Подобни творчески взаимоотношения откриваме

между композиторите Филип Павлов и Александър Текелиев с хора на

софийските момчета и тяхната диригентка Адриана Благоева и други.

Независимо от политическата конюнктура в края на двадесетия век

хоровото творчество у нас има своите добри постижения. Опирайки се на

богатството от интонации и ритми в народната песен, българските

композитори създават разнообразни по стил, жанр и изразни средства

произведения за хор, които се отличават с висок професионализъм.

Видни представители на композиторската ни школа, които творят по

това време са: Димитър Петков (1919-1997), утвърден песенник, автор на

„Защок ма, майчо, изкути”, „Месечинко лю, грейливка” и др.; Тодор

Попов (1921-2000) написал „Стара са майка ни ложе”, „Йо игра оро”,

„Хорал” и др.; Константин Илиев (1924-1988), изключителен оркестров

диригент и композитор в различни жанрове, автор на хоровите

„Седенкарски песни”, „Задявки”, „Тихи песни и др.; Александър Танев

(1928-1996) създател на „Облаче в пустиня”, „Йове, малай моме”, „Моя да

бъде девойка”, „Отче наш” и др.; Иван Спасов (1934-1996), композитор

оставил огромно новаторско творческо наследство, сътворил

„Антиреквием”, „Монолози на една самотна жена” и „Човечеството-20

век” в областта на вокално - симфоничния жанр, както и обичаните хорови

творби „Мехметьо, севда голема”, „Бегала Рада”, „Два тъпана бият”,

„Азминко, белай кадоно” и много други; Красимир Кюркчийски (1936 -

2011), написал опери, балети, кантати и симфонични произведения,

майстор в обработката на българската народна песен по свой неповторимо

оригинален маниер, автор на хоровите песни „Калиманку, Денку”,

„Пиленце пее”, „Руфинка болна легнала”, „Дилмано, дилберо” и др.;

Петър Льондев (р.1936), изследовател в областта на фолклорната песен и

композитор на „Ерген деда”, „Вокализа за хор”, „Сечената” и др.; Кирил

14

Стефанов (1933-2005), дългогодишен ръководител на Държавен

фолклорен онсамбъл „Пирин”, автор на многобройни обработки на песни

като „Алтън, Маро”, „Стига йодиш, Яне, мори”, „Вила сей гора”и др.;

Христо Недялков (1932-2013), създател и диригент на Детския радиохор,

автор на над 400 детски хорови произведения; Николай Стойков (р.1936),

популярен с хоровите си песни „Калугерине”, „Урок по гъдулка” и др.;

Стоян Бабеков (р.1936), автор на хорови песни между които „Месечинко,

виторожко злата”, „Безсмъртните” както и на литургии - „Концертна

литургия №1”, „Коледна литургия”, „Великденска литургия”и др.

В последните десетилетия на двадесетия век и в началото на двадесет и

първия век твори едно поколение композитори, което следва традицията,

завещана от предшествениците, но също създава произведения с ново

съдържание и оригинален музикален език и успешно защитава името на

България в различни музикални конкурси. Трябва да отбележим приноса

на такива творци като Георги Костов (р.1941),създал над 1000 детски

хорови песни; АлександърТекелиев (р.1942),автор на „Зимен спомен”,

„Достойно есть”, „Отче наш” и други хорови песни; Стефан Мутафчиев

(1942-1997),известен на публиката с популярните обработки „Донка на

порти седеше”, „Седнало е Гьоре, дос”, и др.; Юлия Ценова (1948-2010),

автор на хоровите творби „Посока”, „Чудното хоро”, „Събуди се, ясно

слънце” и др.; Стефан Драгостинов (р.1948), създал над 500 хорови песни

и обработки като „Притури се планината”, „Рофинка”, кантатата „Пет

строфи по Леонардо” и др.; Филип Павлов (р.1949), автор на песните за

хор „Дъжд”, „Дяволита песен”, „Петльови работи” и др.; Велислав

Заимов(р.1951), създал „Во царствие твоем”-наградена в конкурса за

литургични песнопения „Нека бъдем по-добри”и още:„Тебе поем”, „Спаси

ни сине Божий” и много други стойностни съвременни творби за хор.

15

В началото на 21 век хорови произведения както и творби за хор и

инструментален състав създават също композиторите Любомир Денев

(р.1951), Георги Арнаудов (р.1957), Юлиян Слабаков (р.1957г.), Ценко

Минкин (р.1959), Димитър Костанцалиев (р.1962), Михаил Луканов

(р.1967), Георги Андреев (р.1969), Денислав Томов (р.1982) и други

представители на по- младото поколение български музикални творци.

1.2. Политико-икономически промени в България в края на

двадесетия век и отражението им в развитието на хоровото

творчество и хорово- изпълнителското изкуство

През 1989г. в България настъпват кардинални обществено-

икономически промени вследствие на краха на комунизма. Характерно е

пълното отдръпване на държавата от културните процеси, което

поведение е в пълна противоположност на предишните години на така

наречения „развит социализъм”, когато почти във всички общини се

създават хорове, които получават финансиране и материална база за

своята репетиционна и концертна дейност от държавата.

Промяната на условията въздейства стресиращо и задържа

развитието в така наречената „хорова самодейност” - област, в която

България е получила международно признание с многобройните златни

медали за българските самодейни хорове от международни конкурси по

времето на двете противопоставящи се обществени системи през миналия

двадесети век (социализъм и капитализъм).

Днес постепенно се налагат вокални колективи по-камерни като

състав и с по-голяма мобилност. Новите политико-икономически и

културни условия естествено водят до промяна и новости и в

репертоарната политика на съвременните хорове.

Процесите в развитието на българското хорово творчество и хорово -

16

изпълнителско изкуство са многопосочни и разнолики. Изключително

важна тенденция е преплитането на жанровете, както и включването

в творческите изяви на хоровете на елементи от различните сценични

изкуства (известен синкретизъм) т.е. избягване на статиката в хоровия

концерт и обогатяване на изразните средства, задължителни условия,

които предизвикват интереса, задоволството и съучастието на публиката в

магията на съвременния хоров спектакъл.

Непременно трябва да посочим изключително важната роля на

техническия прогрес в лицето на Интернет, което дава възможност за

много по-бърза комуникация и обмен между дейците на хоровото

творчество и хорово-изпълнителското изкуство от цял свят, както и

запознаването с интересни хорови творби и техните изпълнители,

информация и връзка с международни хорови фестивали , конкурси и

други важни събития, свързани с хоровото дело.

В този ред на мисли и не на последно място трябва да се отдаде

дължимото на българската православна църква и нейната роля за

развитието на хоровото пеене. В църковните храмове, все повече млади

хора се включват както в религиозното тайнство, също така и в тайнството

на хоровото изкуство. В края на двадесетия и началото на двадесет и

първия век забелязваме нарастване на интереса на българските

композитори към църковната музика, за което съдим по многобройните

литургични композиции от този период.

Горепосочените процеси стават възможни поради наличието на

добре подготвени в професионален план композитори и хорови

диригенти, чието обучение и творческо израстване в най - голяма

степен се дължи на сериозната и задълбочена работа в Националната

музикална академия „Проф.Панчо Владигеров”, АМТИИ - Пловдив и

други университети.

17

ВТОРА ГЛАВА

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОРОВИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ

ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО

ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК.

ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

1. Класификация на хоровите произведения според съдържанието и

функцията.

Българските хорови творби от деветдесетте години на двадесетия и

първото десетилетие на двадесет и първия век обособяват два основни

дяла: светска хорова музика и църковна хорова музика.Това разделение на

музикалните произведения не е уникално, но то е основополагащо и

неразривно свързано с тяхното съдържание и местопредназначение.

1.1. Светска хорова музика

Светската хорова музика е основен раздел от хоровото творчество на

българските композитори от края на двадесетия и началото на двадесет и

първия век. Към него могат да бъдат отнесени произведения, които са

предназначени за концертна реализация и по съдържание изразяват

основни човешки чувства и преживявания, философски размисли,

природни картини, хумористични случки и прочее разнообразни теми,

характерни за материалното и духовно битие на хората.

Многобройни са творците, създали хорови произведения със светска

тематика: Ивелин Димитров създава хоровия цикъл „Есенни

мотиви”(1990г.), съставен от песните: „Повя горняка”, „Денем призраци

мъгливи” и „Безмълвна нощ и адски мрак” върху поетичен текст на П. К.

Яворов; Александър Текелиев композира „Игра на влак”(1990г.),

„Миг”(1994г.), „Вик”(1995г. ) и др.; Юлия Ценова е автор на „Лебедова

песен”(1997г. ) ; Юлиян Слабаков композира „ Помогни да те

18

възвися”(1996г.)- лирика Георги Струмски, „ Луната изплува”(2000г.) -

текст Петя Дубарова и т. н.

1.2. Църковна хорова музика

В областта на църковната хорова музика в периода след 1990 година се

наблюдава творчески подем.Този процес се обуславя от стремежа към

духовна свобода и развитие в една сфера, която е била подложена на

известни ограничения, както и от създаването или възстановяването на

многобройни хорове, към църковните храмове в страната, като една

съществена единица в ортодоксалната литургия след 1989 година.

Организираният през 1994г. конкурс за нови източно-православни хорови

произведения с мото „Нека бъдем по-добри”, има за резултат повече от

100 църковни творби, с които българските композитори засвидетелстват

своята исконна православна същност и насочват своя талант в духовната

сфера - тенденция, която получава последващо развитие.

Алексей Алексиев създава в областта на църковната музика след

деветдесетте години на двадесетия век следните творби: „Божествена

Златоустова литургия”, Святий Боже” и „Молитвами Богородици”,

написани през 1997 година, „Тропар на Рождество Христово” от 1998

година и „Достойно есть” от 1999 година, а през 2001 г. композиторът

Юлиян Слабаков създава „Литургия на Свети Йоан Златоуст” и др.

2. Класификация на хоровите произведения според начина на

звукообразуване в хоровия колектив.

Основание за това разделение на творбите за хор е спецификата на

певческия звук в хоровите състави.

Човешкият певчески глас, който е живият физиологичен музикален

инструмент, осъществяващ хоровата партитура, звучи по различен начин

според метода на звукообразуване.

19

В този смисъл в хоровата ни практика са утвърдени два вида хорови

колективи:

-школувани хорове – това са състави, в които се работи с класическа

вокална постановка и окръглен главов хоров звук

-фолклорни или още наричани „народни” хорове, при които

характеристиката на звука е коренно различна, хористките пеят открито и

гръдно (уточнението е затова, че основно тези хорове са женски).

Така в зависимост от жанра и стила българските композитори създават

своите хорови песни с предназначение за единия или другия вид хоров

състав.

В интерес на пълнотата на информацията трябва да отбележим и

съществуването на други вокални състави, в основата на които стоят

особеностите на джаза. Това е сравнително ново явление, привнесено от

американската практика. В този стил известният наш композитор Милчо

Левиев, който от дълги години живее и твори в САЩ, създава кантата

„Зелената къща”с участието на 12 гласен джаз хор.

2.1. Произведения за школуван хор

Към този раздел принадлежат музикални творби, предназначени за

хорове с класическа вокална постановка и представляват значителна

част от творчеството на българските композитори.

Развитието на хоровото изпълнителство мотивира както създаването на

нови по съдържание и почерк хорови произведения, също така и

следването на богатите традиции в тази област на композиторското

творчество у нас. Утвърдени представители в областта на хоровата песен

за школуван хор от края на двадесетия и началото на двадесет и първия

век са Александър Танев, Иван Спасов, Александър Текелиев, Стоян

Бабеков, Филип Павлов, Велислав Заимов, Юлиян Слабаков и др.

2.2. Произведения за фолклорен хор

20

Композиторите, които са посветили голяма част или цялостно

творчеството си на обработки на народни песни или създаването на

хорови творби на народностна основа, заемат важно място в

развитието на хоровата песен у нас.

Основоположник на тази линия е композиторът Филип Кутев- откривател

на народни таланти, създател на авторитетния фолклорен ансамбъл, който

днес носи заслужено неговото име. Всяко българско сърце трепва като чуе

изпълнение на претворените от Ф.Кутев „Димянинка”, „Драгана и славей”,

„Лале ли си , зюмбюл ли си”, „Полегнала е Тудора” и други прекрасни

песни, които са се утвърдили като шедьоври в обработките за народен

хор.

Последователи на делото на Филип Кутев, с достоен принос и собствен

индивидуален изказ са композиторите Николай Кауфман, Кирил

Стефанов, Иван Вълев, Красимир Кюркчийски, Иван Спасов, Стефан

Мутафчиев, Стефан Драгостинов, Генчо Генчев, Милчо Василев и др.

3. Класификация на хоровите творби според вида на певческите

гласове, участващи в хора.

Творческите нагласи и предпочитания на композиторите относно

съдържателното и темброво реализиране на хоровите им произведения,

както и творческото взаимодействие между композитори и диригенти води

до диференциране на изпълнителските състави, т.е. до конкретно

предназначение на композициите съответно за еднороден и смесен хор.

3.1. Произведения за еднороден хор

В тази графа подреждаме композициите, предназначени за изпълнение от

хорови колективи, съставени от еднакви по род гласове. Това означава, че

в този смисъл ще бъдат отразени българските творби от деветдесетте

години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век,

които се изпълняват съответно от детски, женски и мъжки хор.

21

В процеса на събиране и проучване на съвременните хорови творби от

разглеждания период стигаме до извода, че създадените произведения за

женски и детски хор са доста по- многобройни от тези за мъжки хор. Това

явление намира своето обяснение със съществуването на по-голям брой

детски и женски хорови формации в настоящата действителност и още

веднъж потвърждава задължителната връзка творци – изпълнители.

3.1.1. Хорови творби за детски хор

Детската хорова песен винаги е била притегателна област в творчеството

на българските композитори. През двадесетия век значително творчество

за деца създават талантливите наши творци Тодор Попов, Христо

Недялков, Александър Танев, Петър Льондев, Стоян Бабеков, Георги

Костов, Александър Текелиев, Филип Павлов, Юлиян Слабаков и много

други.

През 1993 г. композиторът Александър Танев написва „Музиката свири”.

Това е произведение без текст, което пресъздава цветна жанрова картина.

Имитацията на оркестър, който свири на празник, поставя сложни

изпълнителски проблеми и тази творба може да бъде реализирана само от

детски хор с достатъчно добра вокална техника и темброви възможности.

Петър Льондев също създава песни за детски състав , между които

„Хвърчило и врабец” (1999), „Играта е такава”(2000), „Златна

ябълка”(2009) и др. Драгомир Ненов е създател на „Три гатанки” и на

спечелилата трета награда на фестивала „Приятели на България” хорова

песен „Не искам сам”(2009). Александър Текелиев, създател на

многобройни детски хорови творби като „Скейтборд” и „Имам топка”,

през 1990 година пише песента „Игра на влак” ;

През 2012 г. в прегледа „Нова българска музика” прозвучават „За тебе

пеем, Господи”, „Песен за будителите”, „Тропар на Свети Иван Рилски -

небесен покровител на България” и „Горско училище” от Стоян Бабеков; а

22

композиторът Филип Павлов представя „Благослови душе моя”(2009) и

„Весел джаз”. Своето първо изпълнение имат също песента „Вари баба

трахана”(2009) от Петър Крумов както и „Великденски палавници”(2009)

от Йордан Колев по текст на Елисавета Багряна.

3.1.2. Хорови творби за женски хор

Краят на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век е

време плодоносно, в което българските композитори създават голям брой

произведения, предназначени за женски хор.

В края на творческия и житейския си път композиторът Димитър Петков

създава „Тебе поем” и „Яко да царя”(1996); Ивелин Димитров създава

„Есенни мотиви”, „Повя горняка”, „Денем призраци мъгливи” и

„Безмълвна нощ и адски мрак”, текст Пейо Яворов(1990).

В края на двадесетия и началото на двадесет и първия век отбелязваме

„Из песните на майка ми”(1993) и Цикли с еврейски песни от академик

Николай Кауфман. Музикалното им съдържание се отличава с изобилие

на украшения(морденти, форшлази, нахшлази), както и сложни

фигурации, които понякога се изпълняват едновременно от цялата хорова

партия.

Голяма част от хоровите произведения на Иван Спасов са

предназначени предимно за изпълнение от женски хор. В периода след

1990 година отбелязваме:„Света българска литургия”, композирана през

1991година, „Молитва” за душата на Васил Арнаудов от същата година,

„ Мизерере” за женски хор, оркестър и солисти, както и шедьоврите

вдъхновени от родопския фолклор „Лейлинку кузум пиленце”, „Кога с

брагим галяхме” и „Хубава Мавруда”от1996 година.

През 1991 година са създадени 5 песни за женски хор по текст на Димчо

Дебелянов от Нева Кръстева - теоретик, педагог, органист и композитор,

създала също „Missa Angelus” през 1993 година също за женски хор.1993 е

23

годината, в която Атанас Атанасов композира „Ave Maria”за женски хор и

орган. Песните, които композиторът Юлиян Слабаков създава за женски

хор след 1990 година са хоровия цикъл от 3 песни: „Размисъл”, „Лято в

стария Пловдив” и Експеримент”, както и „Libera me”от 1991 година, „Аве

Мария” от 1996 година, „Отче наш” от 1998 година, „Аве Мария” от 1999

година и „Луната изплува” по текст на Петя Дубарова , написана през 2000

година. През 1996 година е написан триптиха за женски хор „ Отче наш”

от Божидар Абрашев . В 1998-1999 година Стефан Драгостинов

композира забележителната вокална композиция Happy music - кантата за

33 женски гласа а капела, сполучливо реализирана от хор „Проф. Васил

Арнаудов”- Русе с диригент Драгомир Йосифов.

През 1999г. Любомир Денев създава хоровия цикъл „При извора” по

народен текст, с който печели трета награда на конкурс за хорова песен в

Чехия. През 2009 година композиторът Александър Попов представя

„Среднощен вихър” по текст на П. К. Яворов.

3.1.3. Хорови произведения за мъжки хор

След 1990 година българските композитори създават творби за мъжки

хор, които не са така многобройни както композициите за женски, детски

и смесен хор. Това се обяснява с ограничения брой действащи мъжки

хорове в сегашно време. Разбираемо е, че създаването на хорови песни,

както и на други музикални творби е свързано с тяхната реализация на

сцена и ограничените възможности за това се отразяват отрицателно на

мотивацията на композиторите.

През 1991 година изтъкнатият ни хоров творец Александър Танев

създава „Ми алма” за мъжки хор. В този раздел ще отбележим също

хоровите творби „Молитва”(1990г.) от Иван Спасов, „Отче наш”(1994г.)

от Юлиян Слабаков както и „Молитвами Богородици” №2 и „Тебе поем”

№3, композирани през 2012г. от Стоян Бабеков, тържествената „Дева

24

днес”, създадена през 2012 г. от Филип Павлов. През 1996 година

Любомир Денев написва „ Гората”- балада за мъжки хор и пиано.Тук

място намира и младият композитор Михаил Луканов, който създава през

1997 година произведението „Ветхий денми” (отличено на четвъртия

конкурс за български литургични песнопения „Нека бъдем по - добри”

през същата година). Включваме и песента на Петър Льондев - „Куле

момиче”(2012)

В своето творчество протоиерей Кирил Попов предназначава също

голяма част от творбите си за изпълнение от мъжки хор. Ето заглавията на

някои от тези композиции: „Вкусите и видите”(1999 г.), „Рождественска

възхвала”и „Величание на Рождество Христово” ( 2000 г.), „Милость

мира”(2002 г.), „Достойно есть”(2003г.) и други.

3.2. Творби за смесен хор

В този раздел трябва да отбележим най – голям брой български

хорови произведения от периода деветдесетте години на двадесетия и

първото десетилетие на двадесет и първия век. За хоровите деятели е

разбираемо, че произведенията за смесен хор дават по-широки творческо-

изразни възможности за композиторите от една страна и са поле за

пълноценна изява на изпълнителите от друга.

Ето част от произведенията за смесен хор, реализирани през последните

двадесет години: Александър Танев сътворява през 1991 година

произведенията за смесен хор „Отче наш”и „Хоро за хор”, а през 1996

година -„Тебе поем”. През 1993 година композиторът Симеон Пиронков

създава кантата за мадригален хор, текст С.Пиронков, през 1995 година

Димитър Петков написва „Херувимска песен”. За солист бас и смесен хор

е създадена творбата „Отче наш” от композитора Александър Текелиев.

За смесен хор Юлиян Слабаков композира през 1993 година кантата

„Либера ме”(вариант) и „Меса”, а в периода 1995-2001 година написва

25

„Литургия на Йоан Златоуст”. През 1994 година Михаил Луканов

представя хоров цикъл от 4 песни - „Утрин”, „Пролет”, „По заник” и

„Есен”, а през 2001година написва „Коледна песен”. От 2006 година

датират две песни за смесен хор а капела от Любомир Денев: „Викът” и

„Евридика”.

В прегледа „Нова българска музика” през 2009г. прозвучават „Отче наш

№6” от Стоян Бабеков, „Херувимска песен” от Велислав Заимов и „Луди-

млади” от Йордан Гошев, поезия Пейо Яворов. През 2010г. в рамките на

същия фестивал се реализират „Вечер” от Артин Потурлян за смесен хор и

орган, „Отче наш” от Генчо Генчев, „Безмълвен разказ”- вокализа за хор

от Петър Льондев, „Родопска нощ”- композитор Александър Михайлов”

стихове Усим Керим, „Първата зора” и „Месецът от висините” -

композитор Денислав Томов, стихове Николай Лилиев. Произведението на

Велислав Заимов „Херувимска песен” за два четиригласни хора е

изпълнено и по-късно в оригиналния по автора състав от два четиригласни

хора от Вокален ансамбъл „Бел канто” и смесеният хор на университета в

Копенхаген „Панет корет” под диригентството на В.Кисьова. През 2012г.

своята премиера имат следните нови хорови творби за смесен хор: „Фуга

за смесен хор и орган”от Сабин Леви, „Камбанен звън” за смесен хор с

камбани с автор Драгомир Ненов, Румен Бальозов - „Agnus Dei” и Петър

Льондев-„Тържествен Великденски хорал”.

4. Класификация според изпълнителския състав

Произведенията за хор или с участието на хор от края на двадесетия и

началото на двадесет и първия век стъпват върху стабилна основа, както и

допривнасят нови моменти, свързани с подготовката на композиторите, с

новите им творчески идеи и разширеното им познание за музикалното

развитие в глобалния свят.

26

Съвременните български композитори продължават тенденциите от

своите предшественици да създават хорови песни а капела, хорови

песни с инструментален съпровод, мюзикъли, опери и по-мащабни

творби за хор, солисти и симфоничен оркестър или друг

инструментален състав.

4.1. А капелни песни

А капелните песни заемат основен дял в хоровото творчество на

българските композитори от края на двадесетия и началото на двадесет и

първия век. В тези произведения хоровите състави имат възможност да

демонстрират най–пълноценно своите певчески възможности: интониране,

строй и ансамбъл, овладяване на хоровите щрихи и динамики, фразировка

и вокален капацитет.

От Юлиян Слабаков отбелязваме хоров цикъл от 3 песни за женски хор:

„Размисъл”, „Лято в Стария Пловдив” и „ Експеримент”(1991г.),

„Меса”(1993г.), „Ave Maria”(1999г.), „Литургия на Свети Йоан

Златоуст”(2001г.),за мъжки хор „Отче наш”(1994г.), „Во царствии

твоем”(1995г.), „Pater noster”(1996г.)

4.2. Хорови произведения с участието на музикален инструмент

В този раздел съзнателно подчертаваме равностойната функция на

музикалния инструмент и хоровите гласове. И да отбележим непременно,

че участието на „акомпаниращия” инструмент (пиано, орган или друг

инструмент) не е самоцел, а изпълнява важна роля както за

единството и съдържанието на формата, така и за художествената

значимост на произведенията, подпомагайки разкриването на

авторската идея.

Хорови творби с участието на музикален инструмент създават: Любомир

Денев – „ Гората”(1996г.) за мъжки хор и пиано; Нева Кръстева – „Тебе

одеющугося”(1998г.) за мъжки хор и орган; Румен Бальозов – „Agnus Dei”

27

( 2012г.) за смесен хор и орган, Сабин Леви – „Фуга” за смесен хор и

орган; Ивелин Димитров - четири поеми за женски хор и пиано(1990г.);

Александър Текелиев – „Миг” за сопран, женски хор и пиано(1994г.) и др.

Голяма част от песните предназначени за детски състави са написани

също с клавирен съпровод. Например „Не искам сам”(2007г.) от Драгомир

Ненов и „Горско училище” ( 2012г.) от Стоян Бабеков, за детски хор и

пиано.

От анализа на многобройните партитури за хор и музикален инструмент,

наблюдаваме следните случаи:

1.Партията на музикалният инструмент е еднакво важен компонент в

изграждането на творбата наравно с хора. Тя се отличава със

самостоятелност във всяко едно отношение и не възпроизвежда било то

интонации или хармонични комплекси от хоровата партитура.

Пример: Партията на пианото в детската песен „Не искам сам” от

Драгомир Ненов или звученето на органа в композицията „Вечер”от

Артин Потурлян.

2. В песента „Първата зора” от Денислав Томов наблюдаваме друго

взаимодействие: пианото участвува в музикалната тъкан подкрепяйки

хора, но в аугментирани акорди , а не елементарно повтаряйки хоровите

партии

4.3. Хорово - симфонични произведения, произведения за хор и

инструментален ансамбъл, опери и мюзикъли с участието на хор

4.3.1. Хорово - симфонични и хорово-инструментални творби

В този раздел започваме с един от най-видните представители на

композиторската ни школа - Иван Спасов. През 1990 година той създава

„Български пасион” за сопран, баритон, евангелист, смесен хор и

оркестър. Следват „Меса за солисти, хор и оркестър” по каноничен

латински текст от 1993 година, „Великденска музика за страданията ,

28

смъртта и възкресението на Исус” за сопран, бас-баритон, евангелист,

женски хор и орган от 1994 година, „Мизерере” за солисти, женски хор и

оркестър от 1995 година и „Отче наш” за два смесени хора и оркестър от

същата година.

В областта на хорово – оркестровата музика от разглеждания период

твори също Александър Текелиев - автор на забележителната Симфония-

Реквием № 4 от 2003 година с участие на женски народен хор, който

изпълнява партия написана като вокализа, вписваща се оригинално и

цветно в общата звукова тъкан. Произведението е изградено като

тричастен симфоничен цикъл и наименованията на частите му са

характерните за траурната меса: „Реквием”, „Диес ире” и „Лакримоза”.

Александър Текелиев създава също „ Ave Maria” за мъжки хор и струнен

оркестър през 1990 година, „Вик” за сопран, женски хор и струнен

оркестър през 1995 година по текст на Х. Харалампиев, както и „ Корени”

за народен хор и симфоничен оркестър от 1997 година.

През 1990 година Велислав Заимов създава „Реквием” за солисти

(сопран, алт, тенор и бас), смесен хор и симфоничен оркестър върху

текстове на Новия завет на църковно-славянски език, а през 2005 година

композира Симфония №12 за смесен хор и оркестър по текст „Велик

прокимен”. През 1992-93 година Емил Табаков композира Реквием за

солисти, хор и оркестър, а през 1996 година – Симфония-концертанте за

цигулка, вибрафон, маримба, звънци и смесен хор.

Забележително със своя драматизъм и философски размисъл е

произведението за симфоничен оркестър и народен хор с наименованието

„Фреска”, създадено от Юлия Ценова през 1993г. по собствен текст и по

„оплаквални думи” и „проклятия”, характерни за фолклора в района на

село Челопеч. Изграждането на хоровата партия на много места се

29

отличава с полифоничен изказ с натрупване на гласовете, с ритмика, която

се доближава до говора, също и с честата смяна на размерите.

Композиторът Румен Байрактаров през 1994 година създава „Библейска

оратория” за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър.През 1997година

Кирил Ламбов написва Псалм 68 за хор и оркестър, а през 2007 създава

кантата за хор и оркестър „Господи, чуй думите ми”. През 1998 се ражда

„Безкраят” за мецосопран, баритон, смесен хор и симфоничен оркестър от

Артин Потурлян, текст Дж. Леопарди, а през 2000 година изтъкнатият

български композитор и диригент Васил Казанджиев сътворява своята

Симфония №4 „Нирвана” за смесен хор и симфоничен оркестър по

стихове на П.К.Яворов. През 1999 година Лазар Николов композира

„Четирите годишни времена”-за оркестър без цигулки и виоли, 2

тромбона, 2 солиращи рояла, смесен хор и солисти вокалисти. Юлиян

Слабаков е създател на „Либера ме” за женски хор и симфоничен

оркестър, от 1991 година по литургични текстове; 2008 година е времето

на две хорово- оркестрови творби от Георги Арнаудов: „Химни на

пролетта” за дамски хор и оркестър и „Страсти по псалми на пророк

Давид” за сопран, бас, хор и оркестър. Георги Андреев композира кантата

„Наследството” през 2003година и Ораторията „Меланхолична красота” в

7 части за солистка, четец, женски фолклорен хор, школуван смесен хор,

детски хор и симфоничен оркестър

4.3.2. Опери с участието на хор

Съвременния композитор Марин Вълчанов е създател на две камерни

опери : „Вяра” за женски хор, детски хор и инструментален ансамбъл от

1995 година и „Надежда” за сопран, женски хор и инструментален

ансамбъл, написана през 1997 година.

30

Юлия Ценова композира през 1996 година „Изкушение”- опера за

солисти, камерен хор и оркестър ( либрето Павел Герджиков по Елин

Пелин).

4.3.3. Мюзикъли

Оскобено активен в тази насока е Димитър Костанцалиев ( композитор

с първа награда от международния детски фестивал „Verdinote”- Италия

през 1998 и 1999 година, с първа награда за композиция от фестивала

„Детски рай”, София - 1999, носител на Специалната награда на Съюза на

българските композитори) създател на мюзикълите „Котаракът с

чизми”(1992г.), „В царството на буквите”(2005г.) „ Денят на

прошката”(2011г.) и много други.

Композиторът Юлиян Слабаков също твори активно в областта на

мюзикъла. Известни са творбите му „Добро утро, лека нощ” по Д. Бисет от

1992г., „Принцесата и свинарят”по либрето на П.Панчев от1996г.,

„Снежанка и седемте джуджета”- либрето автора и

Караславов,композиран през1997г., „Бременските музиканти” по

собствено либрето , от 1998г. и „Дядо Коледа е тук”от 2003година

Горепосочените произведения са отправени към детската аудитория и

със своята мелодичност и занимателни сюжети приобщават към света на

музиката най-малките слушатели.

ТРЕТА ГЛАВА

ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО ОТ

ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО

ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК

31

1. Българското хорово творчество – съвкупност от новаторски

търсения и продължаване на естетическата хорова традиция,

преосмислена по оригинален съвременен начин.

Двадесетият век в областта на музикалното изкуство се характеризира с

разширяване на хоризонтите на музикалното мислене и с мащабност на

музикалната култура. През четиридесетте години на двадесетия век

художествено творческите промени се изразяват с възникването на

европейският авангард, който наследява експресионизма и

импресионизма, и е последван от модернизма и постмодернизма.

Въпреки че съществува относително изолирано от съвременния свят,

поколението български композитори от средата на ХХ век не престава да

търси собствен облик на произведенията, които създава, без да копира

творческия подход на своите европейски колеги.

Българската музика се обогатява с нови модерни творби, които бележат

творческия път на такива колоси в музикалната ни история като

Константин Илиев, Лазар Николов, Иван Спасов, Симеон Пиронков,

Васил Казанджиев и др.

В областта на хоровата песен от деветдесетте години на двадесатия век

работят вече утвърдените композитори Александър Танев, Иван Спасов,

Красимир Кюркчийски, Александър Текелиев, Николай Стойков, Петър

Льондев, Стефан Мутафчиев, Стефан Драгостинов, Милко Коларов и

много други.

Промяната на статуквото води и до избуяване на нови творчески

търсения в областта на църковната хорова музика, област в която намират

вдъхновение композиторите Стоян Бабеков, Кирил Попов, Нева Кръстева,

Велислав Заимов, Димитър Костанцалиев, Юлиян Слабаков и много

други.

32

Това време се отличава с разнообразие в стила, авторския почерк и

възгледи в творческата себеизява на българските композитори, както и с

едновременното съжителство на разнородни стилистики, т.е. авангард,

модернизъм и постмодернизъм съществуват в звуковото пространство

заедно с явления, които бихме определили като класични, романтични,

неореалистични и т.н.

„ Днес процесите на културна идентификация в българската музика не са

завършили. Те протичат в друго темпо и мащаби, имат друго лице, но

продължават да се случват.(Е.Коларова).

2. Характеристика и многообразие на музикалните изразни средства в

хоровите произведения от деветдесетте години на двадесетия и

първото десетилетие на двадесет и първия век.

Във всяко изкуство изразните средства имат основополагаща роля. В

хоровата музика това е сложна по организация система, която съдържа

емоционалния и творчески заряд на конкретните творби. Мелодията,

хармонията, фактурата, метроритъмът, тембърът, темпото и динамичните

нюанси в тясна връзка с поетичния текст образуват едно единно цяло и

чрез изобразителния потенциал, който съдържат, разкриват пълноценно

авторовата идея.

В хоровите творби от разглеждания период композиторите изразяват

творческото си „аз” чрез един сложен музикален език. Дори и в детските

песни наблюдаваме инструментални интонации, акорди с множество

чужди тонове, алеаторика, подходи към синкретизъм с други изкуства

като театър и мултимедия и т. н.

3.Тенденции в светските хорови произведения от деветдесетте години

на ХХ и първото десетилетие на ХХI век

3.1. Мелодика и метро-ритъм

33

Българските композитори от края на двадесетия и началото на

двадесет и първия век създават вокално творчество, в което в много

случаи съчетават традиционната певческа хорова мелодика с

инструменталното третиране на хоровите гласове. Това проникване на

инструментализма в съвременното вокално изразяване е напълно

естествен резултат от творческите търсения особено на по-късните автори.

То в известен смисъл продължава да следва най-добрите образци от

Западноевропейската хорова литература, но в същото време допривнася

българските интонации и богата метро-ритмика, чрез което постига една

подчертано българска чувствителност и отразява една по-голяма

експресивност. В тази посока са последвани и примерите от хоровото

творчество на такива майстори като Л. Пипков („Приглушени песни”) и

Константин Илиев („Гората и птиците”).Така осмислени традициите са

основа за новата българска музика, която преминава през разнообразните

индивидуални търсения и експерименти на съвременните ни композитори.

Тенденцията на силно влияние на инструменталния изказ върху

съвременната хорова музика завишава изискванията към

изпълнителските хорови състави и техните диригенти по отношение на

прецизното реализиране на всички технически трудности ( мелодичен

обхват в крайни регистри, широки интервали, глисанди, украшения,

паралелни акорди в малки нотни стойности, движение и говор и много др.)

Мелодията представлява хоризонтален компонент в музикалните

произведения. Но това определение не отговаря в пълна степен на

мелодическата линия в съвременното хорово творчество, тъй като често е

втъкана сложно в музикалната партитура и се изявява и във вертикал.

Хоровите произведения на българските композитори от

съвременната епоха се отличават с динамичност и богатство на

метроритмиката. В това отношение отличаваме сменящи се размери

34

било то равноделни или неравноделни, полиритмия, полиметрия,

изместени метрични акценти и т.н. И всичко това създава един

неповторим колорит, една нова изразност, която в дълбочина носи

модерно, но същевременно и характерно българско звучене.

3.2. Ролята на словото. Теми и образи. Тенденции относно словото в

българските светски хорови творби от деветдесетте години на

двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век.

В светската хорова музика от края на двадесетия и началото на двадесет

и първия век, поетичният текст заема основна роля като изразно средство.

Композиционните подходи се различават в зависимост от характера на

музикантската задача. Тематиката е разнообразна и с широка

амплитуда: любовта, страданието, смъртта, природата, бита ; от

съкровена лирика, през философски прозрения и драматични

преживявания до сакрални морални послания. Постигането на синтез

между музиката и словото е важно условие за единството на формата

и за емоционалното въздействие на хоровите творби върху

слушателите.

Обобщено можем да различим следните тенденции в поетичното слово

в светското българско хоровото творчество от деветдесетте години на

двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век:

3.2.1. Произведения за хор върху поетични текстове на български

творци

Традиционно значителен брой песни за хор са вдъхновени от красотата и

чувствеността в лиричното творчество на български поети. Тази

тенденция продължава и след 1990 година до наши дни.

Ивелин Димитров създава през 1990 година хоровия цикъл „Есенни

мотиви”. Той се състои от три песни: „Повя горняка”, „Денем призраци

35

мъгливи” и „Безмълвна нощ и адски мрак”. Текстовете на тези три хорови

творби са на забележителния български поет П. К. Яворов.

През 1994г. композиторът Михаил Луканов създава цикъл от четири

песни за женски хор: „Утрин”, „Пролет”, „По заник” и „Есен”.

Любомир Денев създава „Вечер”(2007г.) за детски хор по стихове на

Тома Бинчев; Юлиян Слабаков композира „Помогни да те

възвися”(1996г.) - лирика Георги Струмски, „ Луната изплува”- поезия

Петя Дубарова (2000г.) , „Деца и самолет”2007г.) по текст на Евгения

Генова.

През 2007 година Димитър Костанцалиев пише „ Три миниатюри” за

детски хор по текст на Виктор Самуилов, а поетичен текст на Христо

Радевски е в основата на „ Чудният концерт”(2008г.) от Драгомир Ненов.

Песента „ Петолиние”(2007г.) от Красимир Тасков е създадена по текст

на поета Кирил Назъров.

3.2.2.Хорови творби по чуждестранни текстове

Много композитори от края на двадесетия и началото на двадесет и

първия век създават хорови произведения по текстове на чуждестранни

автори. Те продължават една тенденция от по-предните години, намерила

отражение в хоровите произведения на Юлия Ценова – „ Четири песни” за

смесен хор по текстове на Емили Дикенсън, както и в творбите „23 строфи

по Емили Дикенсън” от Иван Спасов и „Песни за смъртта” от Симеон

Пиронков.

През 1992 година известният български етномузиколог и композитор

академик Николай Кауфман сътворява прекрасни обработки на

сефарадски песни върху испански и немски текстове. „Noches, noches”,

„La keria”, „Adio, querido”, „ Durme, durme”, „ Еsta Montana” са обработки

на сефарадски песни. Характерен е подходът на Н. Кауфман по

отношение на текста в тези хорови творби. Те са на четири езика:идиш,

36

иврит, ладино и български. Чрез изписването на текста на кирилица

композиторът в голяма степен подпомага творческо-изпълнителския

процес и улеснява правилното произношение на хора и солистите.

Представителят на по-младото поколение български композитори

Любомир Денев е автор на песента „Силвия” по сонет на Уилям Шекспир

през 2001г.

3.2.3. Хорови песни по текстове от българския национален фолклор

. Това са фолклорни обработки и авторски песни, в които българските

творци съхраняват едно голямо богатство, наследено от векове в нашата

култура, независимо от стила и композиционната техника, която

използват. За големия творец Иван Спасов извор на вдъхновение в голяма

част от хоровите му песни е родопското слово. Той остава верен на

мелодичната реч от родопския фолклор и в късните си произведения за

женски хор „Хубава Мавруда”, „Лейлинку кузум пиленце” и „Кога с

брагим галяхме”, създадени през 1996 година. Разбира се тук талантливият

творец – новатор продължава особеният си подход към текста, характерен

за индивидуалния му творческия почерк , при който в алеаторните

моменти и импровизация има прекъсване на думи, пеене на отделни

срички при изграждане на отделни фрагменти и т.н.

По фолклорен текст Петър Льондев написва „Огреяла месечинка”,

„Жалба за Лазара”, „Мома хубава”, „Ой, Коледо” и др., а Георги Генов

създава „Бяло Раде”, „Чичовите конье” и „Лалица”.

„Зайди ми, зайди”, „Айде, Маро” и „Жетва се зажена” са произведенията

за женски хор с фолклорен текст, създадени през 1999г. от композитора

Любомир Денев.

През 2013г. композиторът Атанас Атанасов е вдъхновен от родопската

песен „Момиче, бело, черноко”, която е в основата на а капелният дял в

Симфонична картина №3 „Родопа”.

37

3.2.4.Произведения за хор върху сричкови съчетания , хорови

вокализи

В края на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век

мнозина от българските композитори в свои композиции за хор се

обръщат към техническите възможности на човешкия певчески глас,

създавайки вокални произведения с инструментално звучене. Тези

хорови творби, се изпълняват на определени срички или вокали и са

изпитание за метро-ритмичната, ансамбловата и обща вокална подготовка

на хористите.

Нагледен пример в това отношение е а капелната хорова композиция

„Музиката свири”(1993г.) от Александър Танев. Тя се отличава с

колоритна хармония и пъргава ритмична фигурация в хоровите партии.

Коренно различни по характер са хоровите творби с полифоничен

рисунък, където имитационните модели трябва да кореспондират в

хармония с останалите гласове в интерес на общата музикална тъкан.

Пример – Фуга за смесен хор и орган ( 2012г.) от композитора – органист

Сабин Леви.

Особено забележителни са по-късните обработки на сефарадски песни в

творчеството на академик Николай Кауфман.Срещаме текст „ридерай,

риде, риде ридерай” или „да, ба да, ба” и т.н.

В този раздел отбелязваме още произведението на Александър Танев

„Хоро за хор”(1991) , „Хорал”(1993г.) от Добри Добрев, Вокализа за

женски хор „Експромт”(1998) от Михаил Луканов , както и композициите

от Петър Лъондев „Вокализа”(2010г.) и „Тържествен Великденски

хорал”(2012).

3.3. Хармоничен език

В областта на светската хорова музика хармоничният изказ се

характеризира с естествено разчупване на класическите хармонични

38

рамки, което допринася за разнообразяване и обогатяване на хармоничния

език. Използването на паралелни акорди, бихармонични структури, акорди

„гроздове” (с едновременно звучащи чужди тонове около тях) и други

творчески похвати за композиторите от края на двадесетия и началото на

двадесет и първия век е начин за обогатяване на музикалния израз и

постигане на контрасти и индивидуален колорит.

Хоровите произведения на съвременните български композитори са

белязани стилово и хармонично от плурализъм. Т.е. творчеството на всеки

автор е много специфично и индивидуалистично. В една обща звукова

среда пребивават случайните хармонични съчетания в алеаторните

тнворби, класическите фолклорни хармонизации, алтеровани и битонални

акорди и т.н.

3.4. Фактура

Характерна особеност в творчеството на видните представители на

европейската музика от двадесетия век като Шьонберг, Стравински,

Хиндемит, Барток и др.е възраждането на линеарното мислене в много от

техните произведения.

У нас в хоровите творби на композиторите от края на двадесетия и

първото десетилетие на двадесет и първия век наблюдаваме тенденцията

за все по-голямо взаимодействие на двата вида фактура - хомофонна и

полифонична. Т.е. в съвременните български хорови произведения често

се загубва ясния рисунък на хомофонната и полифоничната фактура в

чист вид.

3.5. Музикалната форма

При изграждането на светските хоровите творби след 1990 година

можем да отбележим наличието на голямо разнообразие - от проста

триделна форма, през хоровите цикли до мащабни кантати и

39

оратории, както и включване на хора като съставна част от звуковата

палитра в симфонични творби.

И тъй като музикалната форма е специфична художествена организация

на система от средства, необходими за въплъщение на дадено съдържание,

това разнообразие от форми предоставя широка възможност на

композиторите да отразяват различни събития, преживявания и състояния,

да вникнат дълбоко във вътрешния мир на човека.

Забележително е включването на хора в симфоничната форма. Ярки

примери за това са Симфония № 2 (1994 г.) и Симфония № 3 (1996 г.) от

Димитър Николов, Симфония – концертанте (1996 г.) от Емил Табаков,

Симфония № 4 „ Нирвана”(2000 г.) от Васил Казанджиев, Симфония –

Реквием № 4 (2003 г.) от Александър Текелиев, Симфония № 12 (2995 г.)

от Велислав Заимов и т.н.

В жанрово отношение в хоровото творчество на българските

композитори в посткомунистическия период изчезва жанра „масова

песен”. Това е логично следствие след отпадането на една идеологическа

доктрина, която се е налагала върху идеите и темите в музикалното

творчество преди 1989г.

3.6. Българското хорово творчество след 1990 година и българския

фолклор

Хоровите произведения от български композитори, които са създадени

под влияние на българския национален фолклор се отличават с

разнообразие на музикалния изказ като форма и композиционна техника.

Традициите в това отношение са дълготрайни и имат важно значение за

националния характер на изкуството.

Но традициите не са застинали, те се развиват и видоизменят. И затова по

един начин гледаме на фолклорната традиция в песенната форма и по друг

40

когато говорим за творчеството на композитора Васил Казанджиев

например.

Отличаваме три тенденции, характерни за работата на българските

композитори с традиционната народна музика:

1. Хармонизации или обработки много близки до изворното звучене на

песните.

2. Обработки, при които композиторът обогатява и усложнява

народните песни чрез многогласие, полифонични похвати и

съвременни хармонични контрасти.

3. Обработки, при които народните песни са само в основата на

творбите, но прозвучават самобитно и индивидуално като заживяват

свой собствен живот.

Такъв е случаят с песните на Иван Спасов, които самият композитор

назовава хорови песни по народни текстове, а не „обработки”. И с право,

тъй като в неговите творби хармонично се съчетават фолклорните

елементи и съвременната композиционна техника алеаторика. Това води

до многопластово изграждане на една модерна форма, в която звученето е

автентично естествено фолклорно, въпреки преобладаващата авторска

работа.

Тук следва да отбележим и подхода на композитора Стефан Драгостинов

в неговата хорова кантата „Happy Music”. Произведението се отличава с

ярка оригиналност, постигната чрез съчетание на традиционно

фолклорното начало и европейската модерност.

4. Тенденции в църковните хорови произведения от 90-те години на

двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век

Българската православна музика днес се развива в две посоки: в

традициите на „източното” и на „западното” пеене.

41

4.1. Църковни хорови произведения в традициите на „източното”

пеене.

За този род църковни песнопения е характерно едногласна мелодика и

лежащ тон -„исон”

Източното (или още наречено „византийско”) църковно пеене е

създадено върху диатоничните звукореди, обединени в система от

осем гласа – Октоих, от Йоан Дамаскин още през осми век. Тези гласове,

построени върху основните тонове на естествения звукоред, са близки за

възприемане и възпроизвеждане и са утвърдени като най-подходящи за

богослужение от Светите Отци на църквата от ранните векове.

Представители на тази тенденция в съвременното българско творчество

са Стоян Бабеков, Светозар Русинов, протоиерей Кирил Попов и някои

други композитори.

В това отношение трябва да отбележим оригиналния музикантски почерк

в творчеството на протоиерей Кирил Попов. В своето богато църковно

хорово творчество той се опира на столетната традиция, но със познание и

творческа креативност постига съвършено нова звукова палитра и

произведенията му предизвикват емоционално равновесие и философски

размисъл. Забележителен е духовният концерт „Молитва към спасителя”,

при който едновременно протичат няколко мелодични линии в различни

гласове, неизменно съпроводени от исон. Новост е старобългарският текст

от епископ Константин Преславски, който се експонира във въведението

от четец, а от 10-ти такт соло сопран изпълнява ярка мелодия (в пети глас,

дорийски лад), силно орнаментирана, с триолови и синкопирани

движения, с типично българско звучене.

4.2. Църковни хорови произведения в „западен” стил

42

Той се изразява в създаването и използването в богослужебната

практика на многогласни хорови произведения.

За утвърждаването на този стил у нас повлиява руското многогласно

църковно творчество. Хоровите произведения в „западен” стил, които

българските композитори създават след 1990 година са предназначени за

различни по състав изпълнителски състави. Например:

за женски хор са написани „ Ave Maria”(1993г.) от Атанас Атанасов,

„Тебе поем”(1996г.) от Александър Танев , „Ave Maria”(1996г.) от Юлиян

Слабаков, „Хвалите имя Господне”(1996г.), „Свете тихий”(2003г.) и

„Велико славословие”(2006г.) от Велислав Заимов, „ Херувимска

песен”(1998г.) от Димитър Тъпков, както и „Достойно есть”(2010г.) от

Димитър Костанцалиев и др.;

за мъжки хор са композирани „ Отче наш”(1994г.), „ Во царствии

твоем”(1995г.) и „Pater noster”(1996г.) от Юлиян Слабаков и др.;

за смесен хор произведения в „западен”стил са създадени от

композиторите Александър Танев -„Отче наш”(1991г.), Александър

Текелиев - „Достойно есть”(1995г.) и „Хвалите Господа с небес”(2003г.),

Михаил Луканов – „Святи Боже”(1997г.), Димитър Костанцалиев - „Отче

наш”(2007г.), „Херувимска” (2010г.) и „Тебе поем”(2010г.).

Впечатляват църковните творби на композитора Велислав Заимов -

„Милость мира”(1994г.), „Во царствии твоем”(1995г.) , „Тебе

поем”(1998г.), „Херувимска песен”(2000г.) и „ Святый Боже” – всичките

предназначени за двоен смесен хор, изпълнителска формация която е

характерна в хоровото му творчество. Особена по изпълнителски състав е

композицията „Et sustulit unus angelus”, в която на мястото на първи хор

участва инструментален квартет от два тромпета и два тромбона. Тези

произведения са отражение на философските възгледи на автора.

Написани са съвременно и в стил, който съдържа размисъл и сдържаност,

43

Творбите са осъществени с безспорен академизъм и професионализъм,

така характерни за творчеството на композитора.

4.3. Мелодическата линия и метрика в българското църковно

творчество.

При „източната” или още така наречена „византийска”

църковнопевческа традиция мелодиката се основава на осмогласната

ладова система. Тя е установена от Йоан Дамаскин и усъвършенствана

след реформата , извършена от Йоан Кукузел. Резултат от неговия труд е

разширяване тоновия обем на мелодиите, обогатяването на музикалната

изразност с богата орнаментика и модулации. В миналото творбите са

били едногласни с исон. В съвременните партитури на протоиерей К.

Попов и други автори сме свидетели на представяне на този стил чрез

многогласие. В много произведения става октавово удвояване на

мелодията и на исона. Но трябва да отбележим, че от това многогласно

изложение творбите не губят „източното” звучене, защото те са построени

отново върху осмогласната ладова основа.

Относно метричната организация на произведенията в „източен”

стил от историческите паметници е известно, че в миналото не са

съществували метрични схеми за организация на нотния материал. В

основата на мелодическото изграждане на произведенията стои

прозодията на текста и авторите имат много голяма свобода на

изразяване. Някои от съвременните български композитори, които пишат

в „източен” стил предпочитат да организират нотния материал чрез

обозначаването на размери. Това в голяма степен улеснява съвременните

изпълнители при реализацията на творбите.

Църковните произведения в „западен” стил са коренно различни в

мелодично отношение от тези във „византийски” стил. Много по-

трудно можем да определим общи характеристики при изграждане на

44

мелодичната линия. Съвременните хорови творби в „западен” стил от

български композитори са много разнообразни и зависими от

индивидуалността на творците. Например в произведенията на

Александър Текелиев „Хвалите Господа с вебес” и „Отче наш” мелодията

е изградена с плавни движения и нешироки интервали. Подобен е

подходът на Велислав Заимов в „Херувимска песен”. Но ако анализираме

„Хвалите имя Господне” от същия автор отличаваме инструментален

подход към мелодиката на творбата . От партитурата е видно един по-

сложен музикален език с широки интервали и разширени тонови обеми на

хоровите партии.

Метричната организация на църковните хорови творби в

„западен” стил носи чертите на всички съвременни хорови

партитури. Ритмиката и ударенията са подчинени на водещата роля на

текста ( правило, което се отнася за всички литургични творби)

Разнообразие от размери, между които и неравноделни, синкопирани

фигури, напевни линии противопоставени на скандирани акорди - това е

малка част от изразните средства, характерни за метро- ритмичния

рисунък на съвременните хорови творби в „западен” стил.

4.4. Тенденции относно текстовете в църковните произведения на

българските композитори от деветдесетте години на двадесетия и

първото десетилетие на двадесет и първия век.

В църковната музика за хор ролята на словото е водещ художествен

елемент, на който се подчиняват останалите изразни компоненти. В

произведенията от горепосочения период са залегнали типичните за

ортодоксалния обряд текстове, както и евангелски текстове на чужд език и

текстове с църковна тематика.

Така че можем да конкретизираме следните тенденции в текстовата

основа на църковните творби:

45

1. Произведения по канонични църковни текстове

2. Произведения с църковна тематика

3. Църковни творби на различни езици

4.4.1.Произведения по канонични църковни текстове

Голяма част от църковните хорови произведения на съвременните

български композитори имат за основа каноничните църковнославянски

богослужебни текстове.

Типичен представител в тази насока е църковният композитор

протоиерий Кирил Попов. В основата на творчеството му за църковен хор

винаги стоят строгите богослужебни текстове. Ето някои конкретни

примери: „Милость мира”(2002г.) за мъжки и смекен хор, „Святый Боже”,

глас 1 (2003г.) за мъжки и смесен хор, „Достойно есть4 (2003г.), за мъжки

и смесен хор, „Во царствии твоем” (2004г.) за мъжки и смесен хор,

„Херувимска песен” (2005г.) за мъжки и смесен хор, и др.

По канонични текстове композират също Александър Танев, Стоян

Бабеков, Велислав Заимов, Йовчо Крушев, Димитър Костанцалиев и др.

4.4.2.Произведения с църковна тематика

В този раздел стоят произведения за хор, чиято словесна основа

тематично е свързана с Бога, но не съдържа конкретни богослужебни

текстове.

В „Молитва” от Иван Спасов, създадена през 1991г., след трагичната

смърт на дъщерята на композитора и посветена на големия наш диригент

Васил Арнаудов се постига внушение и философски размисъл чрез

авторските стихове на новобългарски език. Подобен подход към текста

Иван Спасов следва и в „Света българска литургия”, където VI част е също

по авторски текст. Разнообразните текстове са характерни за църковните

произведения на този забележителен творец. Той съчетава канонични

46

църковнославянски и авторски текстове, евангелски текстове и текстове на

Паисий, Яворов , Теодор Траянов и т. н.

През 2011 година композиторът Драгомир Ненов създава

произведението „Молитва”(Камбанен звън) за смесен хор и камбани по

църковен текст в свободна форма на руски език с автор йеромонах Роман.

Характерно за тази творба е имитацията на камбанен звън в хоровите

гласове, участието на музикалния инструмент камбани и не на последно

място силно въздействащото слово.

4.4.3. Църковни хорови творби на различни езици

Българските композитори от съвременната епоха са създали

църковни произведения върху текстова основа на различни езици:

църковно- славянски , съвременен български език, старобългарски език,

латински и западноевропейски.

4.4.3.1. Хорови творби на църковно - славянски език

Красноречиви примери за църковни хорови творби на църковно-

славянски език са: „Хвалите Господа с небес” и „Отче наш” от

Александър Текелиев, „Достойно есть” от протойерей Кирил Попов

(носител на първа награда за ново църковно песнопение от Киевско-

Печорската лавра за 2014година), „Херувимска песен”, „Хвалите имя

Господне” и „Во царствии твоем” от Велислав Заимов и др.

4.4.3.2. Църковни творби на съвременен български език

Тази тенденция намира израз в Златоустова Света литургия № 1, 2, 3 и 4

за смесен хор на български език от протойерей Александър Лашков, както

и Литургия №4 за смесен хор от композитора Стоян Бабеков

Съвременният композитор Михаил Луканов е създал хоровата творба

„Святи Боже”също на съвременен български език.

Цитираната партитура е пригодена за разчитане и от незрящи.

47

4.4.3.3.Църковни произведения на старобългарски език

Интересен пример за нас представляват творбите на отец Кирил Попов

по оригинален старобългарски текст от епископ Константин Преславски

„Молитва към спасителя”(1998г.) и „ Рождественска възхвала”(2000г.),

както и музикалната адаптация на два тропара из „Предпразнични

трипеснеци”- Канони за Рождество Христово, глас 1, по оригинален

старобългарски текст от св. Климент Охридски.

4.4.3.4. Църковни произведения на латински и

западноевропейски езици

Голям дял от църковното хорово творчество на българските композитори

след 1990 година съдържа произведения на латински и западноевропейски

езици.

Композиторът Велислав Заимов създава през 1992 година три псалма №

84, 31 и 98 на немски език за двоен смесен хор, а през 1998 - „Et sustulit

unus angelus” за смесен хор, 2 тромпета и 2 тромбона по „Откровението на

Йоан” на латински. Върху текст на латински език хорови творби създават

също Юлиян Слабаков („Agnus Dei”, „Рater noster”), Нева Кръстева („Missa

Angelus”), Емил Табаков („Requiem”), Румен Бальозов („Agnus Dei”),

Денислав Томов („Kyrie”, „Sanctus” и „ Agnus Dei”) и много други наши

съвременни композитори.

4.5. Хармоничният език в църковните хорови творби от 90-те години

на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век.

В българските църковни хорови произведения след 1990 година

наблюдаваме различия в хармоничните подходи.

Например в църковните творби в „ източен” стил при някои композитори

като протоиерей Кирил Попов липсват строги функционални зависимости.

Преливането от един глас в друг е плавно и преминаването на

музикалните линии през хармонични съчетания с повторени гласове било

48

то исовия тон или мелодията, носят усещане за цялостност и душевна

възвисеност.

В църковните творби в „западен” стил българските композитори след

1990 година изявяват своята индивидуалност и естетически подход също и

чрез хармоничния език.

Някои автори се придържат към класическа хармония, а в творбите на

Иван Спасов и Велислав Заимов езикът е значително по- сложен,

техниката на изграждане на музикалната тъкан се отличава с голяма

освободеност, присъща на съвременните световни композиторски

практики.

4.6. Фактурата в църковните хорови произведения

В православното съвременно българско творчество композиторите

създават едногласни и многогласни творби.

Едногласната фактура се отнася за тропарите в „източен”стил.

Илюстрация към този вид произведения са Богородични тропари от Стоян

Бабеков, както и творбите на протоиерей Кирил Попов „Святый Боже” на

глас1, „Хвалите Господа с небес –кратко” на глас 8, „Богородични тропари

1, 2 и 3” и др.

В много от своите произведения в „източен” стил протоиерей Кирил

Попов използва многогласна фактура, базирана на октавови повторения на

гласовете или исона, на дивизи и т.н.

За църковните творби в „западен” стил най-често е характерно

използването на многогласна смесена фактура, което позволява на

съвременните композитори да съчетаят хармонични и полифонични

подходи и да постигнат убедително разкриване на творческия замисъл.

Пример в това отношение са: „Agnus Dei”за смесен хор от Румен

Бальозов, „Херувимска песен” за двоен смесен хор и „Спаси ни сине

Божий”за двоен смесен хор от Велислав Заимов и много други.

49

4.7. Формата в църковната хорова музика

Композиторската практика в областта на църковната музика се развива

в две насоки. Българските творци в този жанр създават литургични

цикли и самостоятелни хорови произведения.

4.7.1. Л итургични цикли

Творческото наследство в областта на българската литургична музика

обхваща литургии , които могат да изпълняват богослужебна функция и

такива които са предназначени за концертно изпълнение

4.7.1.1. Литургии за изпълнение в църква

Пример за тази творческа тенденция са „Божествена Златоустова

литургия” от Алексей Алексиев(1997г.), „ Литургии 1, 2, 3 и 4”, „Коледна

литургия”(2000) и „ Великденска литургия”(2002) от Стоян Бабеков,

„Литургия” от хоровия диригент и композитор протоиерей Кирил Попов,

„Златоустова Света Литургия 1, 2, 3 и 4 от протоиерей Александър

Лашков, композирани на съвременен български език и други.

Някои от тези автори са неразривно свързани с църковното хорово дело

като протоиерей Кирил Попов, завършил Софийската духовна семинария

и Духовната академия, защитил докторска дисертация в Московската

духовна академия и специализирал хорово дирижиране както в Москва,

така и у нас в класа на забележителния български хоров диригент проф.

Васил Арнаудов.

Професионалният музикант Стоян Бабеков има също значителен принос

като автор на голям брой литургии. Църковната музика е централен жанр в

неговото хорово творчество от 60-те години на ХХ век до наши дни.

Литургиите на протоиерей Александър Лашков и днес намират

практическо приложение в софийския църковен храм „ Света Тройца”,

където той служи.

4.7.1.2. Литургични цикли с не църковна функция

50

Такива произведения са създали Стоян Бабеков - „Концертна литургия

№1(1998г.), Ценко Минкин - „Божествена концертна литургия на Свети

Йоан златоуст”(2002г.).

Композиторът Найден Андреев също е композирал концертна литургия.

Тя е под названието „Моление” и в изпълнителския състав са включени

духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър.

Особено място сред литургичните цикли заема „Света българска

литургия” от Иван Спасов. Тази творба се отличава с голяма свобода на

изграждане. Частите на литургичния цикъл са разместени.Освен

каноничното слово е използван и авторски текст на новобългарски език,

който превръща частта „Молитва” в съдържателен център на литургията.

4.7.2. Самостоятелни хорови произведения върху литургични

текстове

Към втората тенденция в църковното творчество се отнасят отделните

духовните творби, създадени от Александър Танев ( „Отче наш”-1991г.,

„Тебе поем”-1996г.), Александър Текелиев („Достойно ест”-1995, „Отче

наш”-1993г., „Хвалите Господа с небес”-2003г.), Велислав Заимов („Во

царствии твоем”за двоен смесен хор - 1995г., „Хвалите имя Господне”за

женски хор -1996г., „Благословен грядий во имя Господне” за женски хор

- 1997г.), Йовчо Крушев („Нине отпущаеши” и ”Ектения”) Филип Павлов

(„Благослови душе моя Господа”- за детски хор, 2009г.), Генчо Генчев

(„Отче наш”за смесен хор , 2010г.).

Очевиден е интересът на българските композитори към духовната музика

в периода след 1990 година. Чрез създаването на църковни хорови творби

нашите творци изразяват необходимостта от завръщане към морални

ценности и добродетели, които за съжаление съвременното ни общество

загърбва.

51

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО ОТ КРАЯ НА

ДВАДЕСЕТИЯ И ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ДВАДЕСЕТ И

ПЪРВИЯ ВЕК И МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО И

КУЛТУРЕН ОБМЕН

По повод на честванията на 1300 годишнината на българската държава в

Съединените американски щати от 23 септември до 3 октомври 1981г. в

колеж „Монклер” се провежда седмица на България, в която участие

вземат изтъкнатите наши композитори Иван Спасов, Васил Казанджиев и

Милчо Левиев.

Композиторът Иван Спасов изнася доклади на тема:„Панорама на

българската музика - от възникването на националното ни професионално

творчество до наши дни” и „Съвременни композиционни техники и

фолклор”. Васил Казанджиев запознава американската аудитория с

творчеството на Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов,

Марин Големинов, Пенчо Стоянов, Димитър Тъпков, Георги Минчев,

Константин Илиев, Лазар Николов, Симеон Пиронков и др.

С два доклада се представя също Милчо Левиев с теми: „Български

ритми и български джаз” и „Влиянието на българския фолклор върху

новите направлевия в джаза. Този фестивал и участниците в него се

запомнят за дълго и са отразени в американското списание „Музикална

Америка”.С това обръщане към отминали събития относно представянето

на българското музикално изкуство в чужбина напомняме може би

последния значим опит творчеството на основни фигури в

композиторската ни школа от края на двадесетия век да стане достояние

на чуждата музикална публика, с подкрепа на държавата.

52

В настоящето време със свободното движение към страните от

Европейската общност е налице обективна възможност българското

хорово творчество да бъде представено извън границите на страната

ни, но пред българските творци винаги стои финансовата бариера, поради

реалното изоставане на държавата в икономически план и не достатъчното

финансиране на културата и образованието.

Нашите хорове представят достойно творчеството на съвременните ни

композитори, от една страна, от друга самите български композитори

участват в международни конкурси за хорови творби и печелят награди.

Много важна роля за утвърждаване на нашата хорова музика

играят също българските хорови фестивали с международно участие.

В задължителната програма на престижния Варненски международен

хоров конкурс наред с чуждестранни хорови произведения се включват и

произведения от български творци, които са изпитание за творческите

възможности и талант на участващите хорове от България и чужбина.

В програмата на църковния фестивал „Света Богородица, Достойно

есть” в Поморие има изискване във фестивалния си репертоар,

участващите хорове да представят и съвременно църковно произведение.

Фестивалната програма „Приятели на България”, която се провежда

в курорта „Албена” включва както състезание между хорови състави от

различни страни, така също и композиторски конкурс за съвременна

детска хорова песен. Лауреати през 2007 година са композиторите Юлиян

Слабаков с песента „Деца и самолет”, Драгомир Ненов с произведението

„Чудният концерт”, Любомир Денев с „Вечер” и Димитър Костанцалиев с

„Три миниатюри”, а през 2008 година - Красимир Тасков с „Малка

приказка” и Юлиян Слабаков с песента „Son tre noti che non dormo”.

Приятна изненада през 2014 година бе конкурса за хорова песен,

обявен от хор „Симеонис” с диригент Славил Димитров. Лауреати

53

станаха композиторите Денислав Томов с песента за женски хор а капела

„Нощна арфа”и Димитър Костанцалиев с песента „ Снощи ми се върна

първо либе” за смесен хор.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В настоящия докторски труд съм се старала да проуча възможно голямо

количество хорови произведения от български композитори, създадени

през деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет

и първия век, което се обуславя от ширината и многопластовостта на

темата. В процеса на работата надделя желанието да се отразяват фактите

без да се прави класация на таланта, творческата инвенция, академичните

композиционни познания и сръчности на отразените автори на хорови

творби.

Творческото наследство показва, че хоровите произведения заемат голям

дял от работата на българските композитори след 1990 година до днес.

Създадени са многобройни произведения за всички видове хорови

състави: детски, женски, мъжки и смесени. Важна роля се отделя на хора

като участник наред със симфоничния оркестър в големи симфонични

цикли. След промяната на статуквото през 1990 година българските

композитори откликват на необходимостта от създаване на нови духовни

произведения и това води до раждането на многобройни самостоятелни

църковни композиции и литургии.

Дали има развитие на българското хорово творчество и каква е

значимостта на създадените композиции за хор?

Отстоявам убеждението, че в изкуството и историята съдия е времето и

оценките за творческите постижения или неуспехи биха били по-

реалистични от дистанция поне петдесет - сто години. Това в никакъв

54

случай не означава липса на критичност, но края на двадесетия и началото

на двадесет и първия век за нашата страна е време разделно във всяко

едно отношение - както в обществения живот и икономиката, така и в

художественото творчество и културата, където се оглежда съвремието на

един народ, който преминава през труден преход и затова категоричните и

еднозначни мнения за развитието на културните процеси едва ли биха

били най-достоверни.

55

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИЯТА

1.Дисертационният труд разглежда актуалната тема за хоровото

творчество на българските композитори от съвременността, която се

разработва за първи път. В настоящият труд се отразява творчеството не

само на вече утвърдени във времето български композитори, но се обръща

внимание и на хорови композиции, създадени от съвременни творци,

представители на по-младото поколение ( родени след 1960 г.)

2. Докторската работа представя класификация на хоровите произведения

от деветдесетте години на ХХ и първото десетилетие на ХХI век по

критериите функция и местопредназначение, изпълнителски състави и

жанрово разнообразие, което дава възможност за диференцирано

представяне на хоровите творби и техните автори.

3. В докторската работа за първи път са изведени тенденциите, характерни

за българското хорово творчество след 1990 година.

4. Богатата информация и набелязаните проблеми имат перспективно

значение за нови изследвания, чиято тематика може да се открие във всеки

един въпрос, намерил обобщено отражение в настоящия труд.

5. Голяма част от изводите в дисертацията са свързани с практическата

работа на В. Кисьова като диригент-изпълнител на редица произведения

от разглеждания период.

56

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Алманах музикално – научен (година четвърта ). София, 2006.

2.Боянова, Ана. Композиторът Александър Текелиев. Изповеди.

София,2002.

3. Вълчинова – Чендова, Е. Новата българска музика през последните

десетилетия.София,2004.

4. Енциклопедия на българската музикална култура. София, 1967.

5.Коларова Е. Диалогът традиция- съвременност в българското

музикално творчество на ХХ век ( аспекти, проекции, рефлексии).

София, 2013.

6. Крачева Л. Кратка история на българската музикална култура.

София, 2001.

7. Кърклисийски Т. Проблеми на музикалния анализ. София, 2006.

8.Панайотова Лиляна, Цолова Дагмар. Петър Льондев. София, 1987.

9. Петрова, А. Композиторът Лазар Николов. София, 2003.

10.Попова, Т. Музикални жанрове и форми. София, 1958.

11.Спасов И. Небесносиньо утро, пладне и път след пладне.

София, 1989.

12.Спасов И. Животът ми ­ опит за реконструкция на една разпиляна

мозайка. Пловдив, 1993.

13.Спасова В., Николова Е. и Бояджиева- Луизова М. Иван Спасов-

Творчески хронограф. Пловдив, 1999.

14. Стоянов, П. Музикален анализ (част I ). София, 1993.

15. Стоянов, П. Музикален анализ (част II). София, 1993.

16. Стоянов, П. Хармония. София, 2010.

17. Хлебаров, И. Между двете столетия. София, 2002.

57

18. Хлебаров, И. Новата българска музикална култура ( том втори)

София,2008.

19. Хлебаров, И. Симеон Пиронков (Опит за монографично

изследване). София, 2011.

20.Цинандова-Харалампиева, В. Александър Текелиев. София, 1996.

21. Цинандова-Харалампиева, В.Потапяне в полюсите. София, 2000.

22. Янев, Е. и Гюлева, Л. Хорознание. София, 1980.