СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВИ ДОКУМЕНТ:

ИНТЕГРИРАН ИДЕНТИЧНОСТЕН МОДЕЛ

НА БЪЛГАРО-РУМЪНСКИЯ ТРАНСГРАНИЧЕН РЕГИОН

Апостол, К. Увод 1

Корнажева, М. Raison d’être и методология за изследване на идентичности в Българо-румънския трансграничен регион 2

Митруц, К. Статистически аспекти на изследователската методология

Попеску, К. Обективни аргументи за силните страни на Българо-румънския трансграничен регион

Петков, A. Субективни аргументи за силните страни на Българо-румънския трансграничен регион

Тудорел, A. Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според политици и публична администрация. Румънска гледна точка.

Карапчански, С. и Т. Тодоров

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според политици и публична администрация. Българска гледна точка.

Херцелиу, К. Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според участници в икономическата дейност. Румънска гледна точка.

Косулиев,А. и Т. Тодоров

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според според участници в икономическата дейност. Българска гледна точка.

Илеану, Б. Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според граждани. Румънска гледна точка.

Попова, Ю. и Т. Тодоров

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според според граждани.

1

Българска гледна точка.

Увод

Проф. д.-р Константин Апостол

Представянето на Стратегическите документи, събрани в Зелена книга за българо-румънска трансгранична идентичностна политика е предизвикателство и привилегия.

Публикуваните текстове са резултат от изследователски проект BRAINS (Bulgarian-Romanian Area Identities, www.robulna.eu) по Програма за трансгранично сътрудничество България-Румъния 2007-2013, която е част от целта Териториално сътрудничество на кохезионната политика на Европейския съюз. Проектът се осъществи от академичен екип в рамките на БРИЕ (Българо-румънски интеруниверситетски Европа център, www.brie.uni-ruse.bg), структураза трангранично сътрудничество във висшето образование и изследванията, създадена през 2002 г. от Букурещката Стопанска академия /Румъния/, Русенски университет /България/, Конференцията на германските ректори и германски университети. .

Изследователски проект BRAINS се вписва изцяло в стратегията на Програма за трансгранично сътрудничество България-Румъния 2007-2013, която цели създаване на среда за съвместна дейност на партньори, чиято основна задача е развитието на регионалната идентичност на трансграничните области. Когато подготвяше проекта, нашият екип идентифицира един от най-значимите проблеми в този контекст - Българо-румънският трансграничен регион страда от липса на идентичност като общо пространство.

Ние се обърнахме към този проблем по две причини. Първо, поради европейскито му измерение: в ЕС25 трансграничното сътрудничество постепенно се превръща в интеграционен процес с обща визия за територията и общо управление, но в ЕС27 Българо-румънският трансграничен регион изостава и затруднява постигането на целите на европейското териториално сътрудничество. Второ, Програмата за трансгранично сътрудничество България-Румъния е в самото си начало и се нуждае от широк консенсус за идентичността и имиджа на региона. Този консенсус е крайъгълен камък за устойчиво развитие. BRAINS предлага средство за такъв консенсус – легитимната основа на научните аргументи за територията в нейната цялостност. Проектът изследва обективни доказателства и субективни представи на местните хора за региона и за съседите отвъд границата. Той задава въпроси, като например: Какво знаят местните хора за земите, на които принадлежат; Какво те и други хора трябва да знаят за това пространство на съседство и неговите уникални характеристики, за да бъдат мотивирани за идентификация с него. Отговорите търсим, като изследваме „мозъците” на повече от 4 000 местни хора, като създаваме и разпространяваме знание и по този начин правим видим профила на Българо-румънският трансграничен регион.

Съвместните гранични пункове по Българо-румънската граница бяха първите знаци за промяна от 2007 година насам. Граничната линия постепенно ще се заличава и ще възникват

2

новите обозначения на транснационалното пространство. Това е сложен процес за трансформация на хора и територии. Надяваме се, че проект BRAINS и неговите резултати, които представяме в този триезичен том, ще добавят стойност и ще го подпомогнат. Оптимисти сме, защото основният извод, до който достигнахме, е, че съществува потенциал за развитие на трансгранична идентичност. С тази Зелена книга ние подаваме ръка на политици и всички заинтересувани страни да се възползваме от този потенциал.

Raison d’être и методология за изследване на идентичности в Българо-румънския трансграничен регион

Доц. д-р Мими Корнажева

1. Актуалност на проблема

Интересът към идентичността като предмет на изследване по проекта е породен както от интердисциплинарността на темата, така и от изключителната й актуалност1, а именно:

След края на Студената война и разпада на двуполюсната международна система стана ясно, че монополът на националната идентичност подлежи на преодоляване. Новата глобализационна вълна, катализирана и от бума на транспортни, информационни и комуникационни технологии, чрез които всяко кътче на света стана достъпно, отприщи аспирации за многообразие от идентичности, които започнаха борба за позициониране в контекста на всеобща конкуренция. И индивиди, и общности, и организации от различен вид и калибър видяха света, освободен от политическа разделителна линия и започнаха да откриват нови пазари за лоялност2, в които „националното” започва да изглежда по-скоро като бариера, отколкото залог за успех3. В речника на политическите науки започнаха да навлизат понятия като пост-суверенни и пост-национални формирования. Националната държава във външен план стана подвластна на центростремителност в контекста на процес, ускоряващ прегрупирането и новото обединяване на държави и определян като регионализация. Във вътрешен план националната държава преживя въздействия на центробежни сили надолу и настрани – претенции за пренасяне на управленски компетенции към области, общини, провинции и други подобни в зависимост от съответното й конституционно устройство, както и към структури на гражданското общество.

В интегрираща се Европа все по-ясно се откроява нерешеният проблем с идентичността. Макар че вътрешноевропейските отношения на политическите елити след края на Втората световна война в контекста на институционализирана общностна супранационална рамка затвърдиха принципа за сигурност4 чрез сътрудничество като новия конструкт на европейската идентичност, макар че беше доказан успехът на тази

1 Вж. European commission 2009 (2010). New Societal Challenges for the European Union New Challenges for Social Sciences and the Humanities Thinking across Boundaries Modernising European Research, Luxembourg: Publications Office of the European Union. Този документ очертава 9-те приоритета на социалните науки и хуманитаристиката на Седма рамкова програма на ЕС. Един от тях е свързан с необходимостта от изследване на съвместимостта на многообразието от идентичности в Европа.

2 Price, M. E. (1994) The Market for Loyalties: Electronic Media and Global Competition for Allegiances. In: Yale Law Journal 104 (3): 667-705

3 Вж. Корнажева, M. Език и идентичност. Опит за диахронен анализ в европейски контекст. В: Научни трудове на Русенски университет, том 48, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2009, сс. 7-18 , където тази теза е развита по-подробно.

3

работеща формула, налице е тенденция към все по-слаба идентификация на гражданите в Европа с европейския интеграционен проект. Избирателната активност в преките избори за Европейски парламент бележи спад, а референдумите за ратификация на договорите за Европейския съюз крият рискове: негативен вот на датчаните за договора от Маастрихт, френското и холандското “не” за конституционния договор и ирландския скептицизъм спрямо Договора от Лисабон. Тези тревожни индикации, чийто генезис теоретици на интеграцията откриват в т.нар. “демократичен дефицит”5, доведоха до целенасочени усилия от страна на европейските институции6, включително и до промени в устройството на Европейския съюз чрез реформите, заложени в Лисабонския договор. Те са насочени към подкрепа за сложния и бавен процес по изграждане на европейска идентичност. Защото европейската идентичност е основен конституент на политическа лоялност и съответно – ключ към укрепването на политическата система на Европейския съюз. Самоидентификацията ни като европейци означава наличие на европейски демос, а оттам и функционираща евро-демо-крация7. Изграждането на европейската идентичност има изключително значение и за перцепцията на Европейския съюз на глобалната арена. Защото международните отношения се осъществяват от участници, които реагират спрямо фактори, гравитиращи около идентичността8. Разпознаваемата идентичност, конструирана с оглед на ценности, норми и интереси, катализира очаквания за предвидимо политическо поведение у останалите „актьори” на международната сцена. С Договора от Лисабон от 2009 г. Европейският съюз си постави целта да утвърди водещата си роля в света. Постигането й е свързано с все по-категорично припознаване на ЕС като „цивилна сила”, като „мека сила”9, като последователен застъпник на принципа „сигурност чрез сътрудничество” не само във вътрешните, но и във външните дела.

Проблемът за идентичността заема особено място в контекста на европейските териториални единици, които не са държави. За тях също се използва широкообхватният термин „регион”, чието значение съвпада с „не-държава”. Идентичността на европейските

4 Понятието сигурност се използва в най-широк смисъл, т.е. като свобода от опасности и свобода за възползване от възможности.

5 Проблемна легитимност на европейските институции, тъй като само евродепутатите се избират пряко от европейските граждани Вж.: Featherston, K. Jean Monnet and the ‘Democratic Deficit’ in the European Union. In: Journal of Common Market Studies, vol. 32, No. 2, June 1994, рр. 149-170

6 Европейският съюз инвестира в подкрепа на европейската идентичност. За периода 2007-2013 година с 215 млн. евро е финансирана програмата Европа за гражданите, с която се насърчават дейности за активно гражданско общество в Европа. От 2006 година са заделени 2,4 млрд. евро за финансиране на комуникационна политика, целяща доближаване на ЕС до сърцата и умовете на европейските граждани. В Бялата книга за европейската комуникационна политика е констатирана липсата на диалог на Европейските институциите с гражданите и е предложен така нареченият план Д: демокрация, диалог и дебат. Ключови участници за осъществяването му са не само институциите, но и националните правителства, местните и регионални власти, гражданското общество Съществена стъпка в усилията за привличане на лоялността на гражданите към европейския проект са и реформите във функционирането на европейските институции, осъществени чрез Лисабонския договор. Предвижда се правото на инициатива на европейските граждани за промяна на европейски политики или пък за въвеждане на нови политики чрез референдум при участието на един милион граждани от различни държави-членки от почти 500-милионното население на Съюза.

7 Fuchs, D. (2003) Das Demokratiedefizit der EU und die politische Integration Europas, in: Brettschneider et al. (eds.), Europaeische integration in der oeffentlichen Meinung, Opladen: Leske+Budrich

8 Katzenstein, P. The Culture of National Security: Norms and Identity in World Politics, Columbia Univ Pr, 1996, рр. 2 – 22

9 Терминът „мека сила” е въведен от американския теоретик и практик на международните отношения Джоузеф Най Младши (Joseph Nye Junior) и изяснен в книгата му “Мека сила: средство за успех в световната политика” (Soft Power: The Means To Success In World Politics). Той определя меката сила като „способност да придобиеш онова, което желаеш по-скоро чрез привлекателност, отколкото чрез принуда или покупка.

4

региони, разбирани в горепосочения смисъл, се основава на първо място на административното деление в съответните държави членки на ЕС. Този тип региони са познати като региони за междурегионално сътрудничество. Друг тип идентичност е основана на споделено културно наследство, на последици от войни и преначертавани граници или на специфична физико-географска и стопанска среда. Такива региони обхващат национални периферии и преодоляват политическата полоса на националните държави. Те се определят като региони за трансгранично сътрудничество. По-големите региони, които също преодоляват политически граници, но обхващат части от територията на повече национални държави, като например Дунавският или Балтийският региони, са познати като региони за транснационално сътрудничество. За последните два типа региони процесите на конструиране на идентичност са съпътствани от едно особено предизвикателство – преодоляване на предразсъдъците и негативните стереотипи за съседа отвъд границата10 в Европа и изграждане на доверие. Френският експерт Мишел Басанд11 отбелязва особената значимост на регионалната идентичност. Според него колкото по-силно е споделяна регионалната идентичност, толкова по-голямо е свободомислието и отвореността към надрегионалното. Един регион е толкова по-динамичен и по-успешен във взаимоотношенията си с други региони на Европа и света, колкото по-жизнена е собствената му идентичност. Ако един регион може да осигури консенсус между отделните съставящи го елементи – политици, интелигенция, индустриалци, банкери, медии и т.н. – той ще бъде в състояние да събере достатъчно влияние и да присъства ефективно не само на европейската сцена. Регионите имат предимството, че са относително нови образувания и по-малко натоварени с отговорности и бюрокрация от държавните или местните власти. Всъщност този съвременен процес може да бъде определен като ренесанс на регионите и градовете в Европа. Защото повече от пет века Европа е била доминирана от градове-държави и по-малко от два века – от национални държави. В своето Открито писмо до европейците12 Дени дьо Ружмон, влиятелен швейцарски философ, който лансира идеята за Европа на регионите, предсказва този ренесанс. Според него в Европа на утрешния ден регионите много бързо ще се формират, организират и утвърдят. Те ще бъдат млади и гъвкави, пълни с жизненост и откритост към света, ще проявяват склонност да се групират помежду си на базата на предпочитанията си и възможностите за взаимна допълняемост и според новите реалности, които ги създават. Тъкмо в такава посока – да подкрепи регионалното многообразие, се установи и политиката на ЕС за развитие на европейските региони13 с наднационално финансово осигуряване чрез съответни бюджетни инструменти. В рамките на тази политика сме свидетели на растяща конкуренция между регионални идентичности. Те се стремят към трансформация от национално пренебрегвани и занемарени

10 Association of European Border Regions (eds.) (2008) Cooperation between European Border Regions, Nomos: Baden-Baden

11 Bassand, M. (1993) Culture and Regions of Europe. Council of Europe Press. Strasbourg 12 De Rougemont, D. (1970) Lettre ouverte aux Européens. A. Michel. Paris, 1970

13 Тази политика, позната като регионална или кохезионна политика на ЕС, е основана на допускането, че е необходимо преразпределяне на ресурси от по-богати към по-бедни региони, за да се преодоляват социално-икономически дисбаланси. Тя възниква още с Договора за създаване на Европейската икономическа общност от 1957 г., където е визирана необходимостта от хармонично развитие на икономическите дейности и подкрепа за изоставащи региони. След присъединяването на Великобритания към Европейските общности през 1975 влиза в сила първият регламент, основаващ бюджетния инструмент Европейски фонд за регионално развитие. С ратификацията на Единния европейски акт (1986) тази политика получава силен импулс и от 1988 г. досега ЕС е инвестирал около 480 милиарда евро в най-слабо развитите региони. Преди източното разширяване основни бенефициенти са Гърция (42.6%), Португалия (35.2%), Ирландия (26.7%), новите източногермански провинции (18.9%), Италия (Южна Италия, наричана Mezzogiorno - 17.4%) и Испания (14.7%).  След двете вълни на последното разширяване на Европейския съюз през 2004/2007 г. основните бенефициенти са регионите на държавите от Централна и Източна Европа.

5

територии към ревитализирани европейски центрове, които постигат високи нива на политическа, социално-икономическа и културна сигурност14.

В контекста на казаното дотук най-интригуващото предизвикателство на проект BRAINS е „тестването” на проблематиката за идентичността на територията и сред гражданите на Българо-румънския трансграничен регион. Този регион e конституиран с оглед на третата цел на регионалната/кохезионната политика на Европейския съюз15, съотносима с развитието на териториалното сътрудничество. Границите му отстоят от политическата граница между двете държави и съвпадат на север и на юг с границите на 7-те румънски и 9-те български области покрай река Дунав. Както е известно, след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз границата помежду им е вътрешна, а след включването в Шенгенското пространство всички физически и други бариери пред свободното движение на хора и стоки следва да бъдат премахнати. С други думи, перспективата е за общо пространство, в което български и румънски граждани ще намират общ език (в пряк и преносен смисъл на това понятие), за да съжителстват, да се трудят, да се образоват, да се лекуват, да прекарват ваканциите си, да създават семейства, да ползват обща инфраструктура, да се сдружават за бизнес или в групи по интереси и т.н. За да се случи тази перспектива обаче, е необходимо опознаването на съседа и съседните земи и преосмисляне на понятието за „граница” от времето на раждането на националната държава. Ако през 19 век Европа вярва, че границите са включващи и изключващи, т.е. подчертават само-уподобяването със “своите” и експлицират само-разграничаването от “другите”, то от втората половина на 20 в. пост-националното формирование Европейски съюз проблематизира тази представа. Граничните земи вече се разглеждат като територия на човешки общности, за които перцепциите за “свои” и “други” започват да губят идентификационна релефност. Тук преходът от една система към друга и медиацията между култури стават начин на живот, а животът на границата – детерминанта на специфичната идентичност cross-borderer. Тя е продукт на отдалечеността от националните центрове и се основава на естествената близост с “другостта” като част от жизнедейността, от едно рутинно всекидневно формулиране и осъществяване на цели и удовлетворяване на личностни и общностни потребности. В различните европейски трансгранични региони тя е конструирана в различна степен. Например в основания през 1958 г. първи еврорегион – EURegio тази идентичност е дотолкова развита, че се експлицира чрез общо събрание (като трансграничен местен парламент), в което са представени гражданите на всичките 130 германски и холандски общини.

2. Обосновка на необходимостта от изследването

Същественият изследователски въпрос, който трябва да получи отговор в рамките на проект BRAINS, е съществува ли потенциал за интегрирана идентичност сред различни

14 Вж. Schaefer, G. (ed.-in-chief) (2008) Regions of the European Union. A Statistical Portrait – 2009 edition, Luxembourg: Office for Official Publications of the European communities

15 Общата актуална цел на регионалната политика на ЕС е икономически просперитет и социално сближаване на цялата територия на ЕС – 27 държави членки с 271 региона. За бюджетен период 2007–2013 са релевантни три конкретни цели: Конвергенция; Регионална конкурентноспособност и заетост; Европейско териториално сътрудничество (междурегионално, транснационално и трансгранично сътрудничество ). Последната цел се асоциира с намиране на отговори на следните въпроси: Как да капитализираме силните страни на територията?; Как да се справим с концентрацията?; Как по-добре да свържем териториите?; Как да развиваме сътрудничество?

6

обществени групи в Българо-румънския трансграничен регион16, след като територията му на практика вече се възприема и използва като обща за гражданите, които го обитават.

Защо трябва да отговорим на този въпрос?

На първо място, защото развиване на идентичност у гражданите на региона е необходимост. Идентичностната проблематика е свързана със сигурността в най-широкия смисъл на понятието, сигурността17 на конкретна обществена реалност е благоприятна среда за физическо и духовно оцеляване и развитие на присъщите й обществени видове18 (индивидът, малката група, по-голямата общност). Постигането на тъкмо такава благоприятна среда в Българо-румънския трансграничен регион е целта на промяната, която трябва да се извърши по програмата на Европейския съюз за трансгранично сътрудничество.

В такъв контекст са значими две взаимовръзки:

Когато даден обществен вид идентифицира правото си на уподобяване с други обществени видове, правото си на взаимодействие с други обществени видове, правото си на съвместна жизнедейност, то този обществен вид възприема обществената реалност като среда със сигурност;

Когато даден обществен вид идентифицира правото си на разграничаване от други обществени видове, правото си на уникална жизнедейност, правото си да действа сам, то този обществен вид възприема обществената реалност като среда със сигурност.

Тези връзки са напълно релевантни за изследователския проект BRAINS. Ще се спрем накратко на необходимостта от уподобяване и разграничаване като предпоставка за осъществяване на благоприятна промяна в трансграничния регион.

Уподобяването с други обществени видове се извършва в ситуации при отношения на сътрудничество или поражда отношения на ссолидарност19. Когато казваме: „И аз съм като теб”, „И аз мисля като теб”, „И аз бих постъпил като теб”, ние изразяваме доверие, ние подсказваме готовност за единство на думи и дела, за съгласувани поведения и общи действия. Тъкмо доверието е взаимовръзката в процесите на сътрудничество. Както вече стана ясно от представената по-горе актуалност на проблема, едно от най-големите предизвикателства на трансграничното сътрудничество е изграждане на доверие. Тук не става дума само за това българи и румънци да формират групи „ние”, да идентифицират общи ценности, общи истини, общи интереси, общи цели, да извършват общи дейности. Иде реч за това тези групи да развият устойчиви партньорства, за да осигурят така необходимия за трансграничния регион социален капитал, който представлява подобрено качество на живот и труд (акумулирани ресурси и ползи) в резултат от участие в общности/социални мрежи, чиято свързаност се основава на доверие20. Тъкмо в тези устойчиви партньорства се корени потенциалът за устойчивото развитие на този регион.

16 Използваме понятието трансграничен регион, тъй като то вече е утвърдено и в него се влага идеята за преодоляната граница. Понятията граничен регион или пограничен регион съдържат конотация за значимост на границата и поради тази причина не са релевантни.

17 Вж. Корнажева, М. Езиковата политика – фактор за сигурност в европейското трансгранично сътрудничество. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен “доктор”, защитена пред специализиран научен съвет по международни отношения по научна специалност 05.02.24 Организация и управление извън сферата на материалното производство. София, 2010, с. 46

18 Превод на термина social kinds, с който си служи Alexander Wendt в книгата си Social Theory of International Politics.19 Корнажева, op.cit., cс.196-197.

20 Ibid. , с.867

Тези партньорства са най-надеждните участници в програмите за трансгранично сътрудничество на ЕС. Но не само. Те са и в основата на сътрудничество, което е възможно и извън финансовия стимул на ЕС. Защото такива партньорства стават устойчиви, когато са в състояние да осигуряват самостоятелно ресурсите за своето развитие.

От друга страна, освен уподобяване с национално различните, трябва да се осъществи безконфликтно разграничаване от националните групи. Необходимо е еднозначно да се разкрие синергичният ефект от съвместно съществуване на националната идентичност и на трансграничната идентичност. Експонирането на трансграничната идентичност като притежаваща собствена добавена стойност означава допълнителна добавена стойност и за националната идентичност. Идентичността в този контекст е пряко свързана с брандирането, със запазената марка на региона. Развитието на трансгранична идентичност води до кристализация на елементите на бранда на трансграничния регион, до извличане на най-релефните характеристики на трансграничния регион и до популяризирането им. Това популяризиране зависи в най-голяма степен от самите граждани и тяхната самоидентификация с тези най-открояващи се специфики на региона. Брандът като име и визуализирана символика на региона осигурява видимост и продава. С какво нашият трансграничен регион е по-различен? Какви са нашите общи „богатства”, с които можем да привлечем вниманието на потенциални политически, икономически и културни агенти от Европа и останалата част на света? Какво можем да предложим на потенциални инвеститори или клиенти от външния свят при спазване на основния принцип за устойчиво развитие на региона? Разкриването на уникалната привлекателност на трансграничния регион за многообразие от агенти означава по-голяма привлекателност и за двата национални бранда. Така двете национални държави се сдобиват с допълнителен потенциал за привличане на ресурс към части от своята територия, които и без друго са маргинализирали. За двете национални държави е по-изгодно да предостават възможността на трансграничния регион да се погрижи за развитието си сам, чрез самоосигуряване на ресурси, отколкото те самите да пренасочват от и без друго оскъдните си национални ресурси. По този начин разграничаването добавя, а не отнема стойност.

Следователно, отговорът на горепосочения изследователски въпрос е необходим, за да се потвърди или оспори хипотезата, че именно в териториите с преодоляна политическа граница възникват първите индикации за специфична идентичност, която в рамките на Европейския съюз може да се определи като един от многото видове европейска идентичност. Ако хипотезата се потвърди, ще бъде хвърлена светлина върху идентичност, различна от тази на политическите елити, създавали европейския проект за “интеграция отгоре” от 50-те години на миналия век. Нейната особена ценност се състои в това, че произтича пряко от гражданите, които доброволно се самоидентифицират с европейския проект, защото тъкмо той катализира развитието на трансграничния регион. Впрочем един от индикаторите за появата на такава идентичност е фактът, че все повече граждани инвестират собствени финансови средства и време за изучаване на съседния език21. Тъкмо така, в трансграничните взаимодействия и базираните върху многоезичие комуникации (английски, български, румънски и др.) на гражданите, на местните публични администрации, на местните правителствени и неправителствени структури, на местния

21 Ако политическите елити в столиците на ЕС имат на разположение системи за превод и финансови и човешки ресурси за тяхното използване, то гражданите и организациите от трансграничния регион не могат да си позволят този лукс.

8

бизнес, на местните медии се конструира трансгранична идентичност22, при която “АЗ” или “НИЕ” се формира от национално различните и се разграничава от национално своите. Тя е основана на общия интерес да се използват съвместно новоразкриващи се перспективи, произтичащи от разширяването на пространството за жизнедейност с територията на съседа, както и на общия интерес да се преодолее рутината на националните практики, които представляват бариера за осъществяване на трансграничните практики. Навлизането в конструктивни трансгранични отношения поражда неизбежни конфликти с националната среда. Те произтичат най-вече от правни и административни национални специфики, но и от конкретни участници, които възприемат себе си като губещи в контекста на новите процеси и чийто рационален интерес е свързан със запазване на монопола на националната държава, с недопускане на промяната, за която смятат, че заплашва политическата, социалната-икономическата и културната им сигурност. Тези процеси са безспорно много сложни. Ако някъде при някои съвместни Българо-румънски работни общности вече е възникнала някаква трансгранична идентичност, тя със сигурност е твърде крехка и се нуждае от подкрепа. Впрочем необходимостта от преодоляване на многобройните национални бариери пред европейското сътрудничество в ЕС е факт априори и се асоциира с така наречената негативна интеграция – елиминиране на националните ограничения пред свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали в ЕС23.

От казаното дотук произтича и формулираната цел на проекта – да се положат научните основи на обща стратегия за развитие на интегрирана идентичност на гражданите и на територията на целия Българо-румънски трансграничен регион, който сме назовали RO-BUL-NA (Romanian-Bulgarian Neighbourhood Area). BRAINS е интердисциплинарен изследователски проект с приложна стойност, който разработва Зелена книга за трансгранична идентичностна политика.

3. Методология на изследването

В научната литература24 са описани няколко метода за изследване на идентичността – анкетиране, контент анализ, анализ на дискурса, картографиране на знанието, експериментиране25. Анкетирането е най-широко прилагано. То позволява на изследователя директно да задава въпроси и да получава отговори за нагласи, ценности, отношения и практики, формиращи идентичността на респондентите. Въпросите може да са открити и закрити. Предимство на закритите е, че отговорите лесно се обработват статистически, но пък откритите дават възможност на респондентите да опишат себе си със свои думи и тематични категории.

22 В реч по повод откриването на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) през 2002 г. ректорът на Русенския университет заяви: “...за две години от непознати преговарящи екипите на БРИЕ Гюргево и БРИЕ Русе се превърнаха в партньори, чието ежедневие се свързва не само с преминаване на националните ни граници, но и с преодоляване на езикови и културни бариери, с изграждане на доверие и лоялност към една нововъзникваща идентичност на региона около Дунав мост.” Вж: Реч на проф. дтн Борис Томов – Ректор на Русенски университет. В: Българо-румънски интеруниверситетски Европа център. Русе, 2003, с. 41

23 Вж.: Marks, G. Governance in the European Union, SAGE, 1996, р. 15

24 Четирите параграфа по-долу са разработени от Александър Косулиев, член на българския изследователски екип.

25 For a detailed overview see Abdelal et al., 2009.

9

Докато при анкетирането единица на анализ е мнението за идентичността на лицето, то при контент анализът и при анализа на дискурса се изследват текстове. Изследователят анализира текстове от вестници, списания, популярна и дори художествена литература, за да извлече идентичностите, които са описани в тях. Основната разлика между контент и дискурсен анализ е характерът на анализа. Контент-анализът е главно количествен метод, измерва честотата на употреба на ключови думи и тематични категории с помощта на съответен софтуер. Анализът на дискурса е качествен метод, който разчита на интерпретативните умения на изследователя, водещи го до изводи за идентичността по смисъла на текста в интерсубективен контекст.

Познавателното картографиране е също метод за анализ на текст, но при него водеща е целта за откриване на убеждения като имплицитни и експлицитни причинно-следствени връзки. Убежденията, извлечени от текста, се разполагат върху познавателна карта. Тази карта е вътрешният модел за света, който се асоциира с дадена идентичност. Чрез този модел хората се справят с предизвикателствата на средата, в която живеят.26 Всеки концепт има своето място на картата, като броят и вида на отношенията му с други концепти също са отбелязани. С оглед на позициите, отдалечеността и съотносимостта между концептите се правят изводи за съответните идентичности.

Идентификацията с група хора може да бъде измервана и експериментално. 27 В ситуации на ролеви игри, участниците в експеримента се организират в групи на случаен принцип и всяка група получава и се запознава с текстове, които описват бекграунд, норми, убеждения и поведения, присъщи на дадена идентичност. След това групата се поставя в хипотетична житейска ситуация и се наблюдават поведенията на участниците с оглед на приписаните им идентичности. Слабост на този подход е, че изследователите снабдяват лицата от експеримента с някаква идентичност, която не им е присъща. Няма гаранция, че реакциите на лицата с приписана идентичност кореспондират на реакции на хора с такава присъща идентичност. Експериментирането обаче позволява да се изучават идентичности на хора, до които нямаме пряк достъп.

Категорията „идентичност” е сред най-сложните и проблематизирани понятия в обществените науки. Това се дължи на нейната флуидност – и индивидите, и групите са склонни да се преобразяват или под въздействието на някаква среда и/или пък въздействайки върху някаква среда в името на своята сигурност, на своето оцеляване и развитие. В „Маси и власт” Елиас Канети посвещава цяла глава на преобразяването и допуска, че „навярно тъкмо дарбата на човека да се преобразява и изключителната гъвкавост на неговата природа е това, което го безпокои и го тласка да прибегне до устойчиви и неизменни ограничения”.28

Но комплексността на понятието произтича и от неговата многопластовост. Идентичността е множествена, тя е кластър от колективни идентичности – раса, етническа група, локална общност, национална общност, религиозна общност, семейство, пол, възраст, политическа партия, професионална гилдия, социална прослойка и т.н. Осмислянето на експлицитни и имплицитни различия29 прави възможна принадлежността към групата „ние”

26 See: Troffa et al., 2009.

27 See: Abdelal et al., 2009.

28 Канети, Е. (2009) Маси и власт. Превод от немски език Елисавета Кузманова. Леге Артис, с. 398

29 Jenkins, R. (1996): Social Identity, London:Routledge; Delanty, G. (2000) Inventing Europe. Idea, Identity, Reality, London: Macmillan

10

спрямо групите „вие” и „те”. Тъкмо осъзнатата принадлежност към колективи някои автори определят като идентичност30. Установено е, че именно в общности се усилва съотнасянето към определени публични интереси31. Пак в груповата среда се изявяват и усвояват ролеви поведения. Като осъществяват многобразие от функции, като „играят” редица роли, индивидите се движат от една общност в друга и осъществяват комуникации и други взаимодействия, адаптирайки се и интериоризирайки писаните или неписани норми на тези колективи. Същевременно обаче и във всеки случай индивидите преследват цели, съотносими с отговорите на следните въпроси: Кой съм аз и кой искам да бъда (като кои и за разлика от кои)?; Какво имам и какво искам да имам (като кои и за разлика от кои)? Какво правя и какво искам да правя (като кои и за разлика от кои)?32

Определен идентичностен пласт става релевантен в определен контекст. Например националната идентичност е уместна в интерактивни ситуации с международни участници. Там англичанинът се разграничава от французойката, българката – от индиеца и т.н. Религиозната идентичност пък става експлицитна при конфликти на конфесионална основа. Половата идентичност може да бъде определяща в защита на права в дискриминационни контексти. Примерите са неизброими поради неизброимостта на идентичностите.

Кои общности са значими и съответно какви идентичности следва да бъдат предмет на изследване в контекста на проекта за Българо-румънския трансграничен регион, който подлежи на развитие чрез финансираната от Европейския съюз, България и Румъния програма за трансгранично сътрудничество?

На първо място, това са политическите общности. От тях се очаква да генерират визията за благоприятна промяна в профила на трансграничния регион. Изключително важно е да установим как тези общности си представят, че трябва да изглежда този регион в дългосрочна перспектива. Какви решения трябва да се вземат сега, за да се превърне визията в реалност? От кого трябва да се вземат решенията – само от властите, съставляващи местното, областното и националното равнище, или трябва да се осигури широко гражданско участие? В такъв контекст се очертава и значимостта на политическата идентичност. Очевидно една от основните задачи на изследването трябва да бъде установяването на потенциала за интегрирана политическа идентичност. Какви са политическите решения, от които се нуждае трансграничният регион? Възможно ли е широко трансгранично гражданско участие при вземане на решенията в духа на многостепенното управление в Европейския съюз? Какви са шансовете на представителната и пряката трансгранична демокрация? Това са част от въпросите, на които изследването се стреми да даде отговор.

На второ място, това са социално-икономическите общности. От тях се очаква да осигурят инструментариума за осъществяване на политическата визия за благоприятна промяна в профила на трансграничния регион, а именно – социалната солидарност и икономическите ресурси. В този смисъл втората основна задача на изследването се отнася до установяване на потенциала за интегрирана социално-икономическа идентичност. Възможно ли е възникването на трансгранични групи по интереси? Мислим ли е доброволен

30 Brubaker, R., Cooper, F. (2000) Beyond Identity, In: Theory and Society 29 (1): 1-47

31 Karolewski. I.P. Citizenship and collective Identity in Europe. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin 2006, p. 25

32 Kaina, V. and Karolewski I.P. European Identity – Why Another Book on this Topic? In: Karolewski. I.P. and Kaina V. (2006) European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin, p. 12

11

принос на българи и румънци в общи дейности, които разрешават трансгранични проблеми? Съществува ли потенциал за създаване на общи компании? Може ли да бъдат създадени съвместни бизнес кластъри и в кои сектори? Последният въпрос е особено актуален за географското разположение на Българо-румънският трансграничен регион. Интегрирането на ресурси и компетенции може да доведе до възникване на критична маса, която би предпоставила ключова роля за трансграничния регион в даден бранш и би му осигурила устойчиво конкурентно предимство.

На следващо място, това са културните общности. По подобие на корпоративната култура33 трансграничната регионална култура е предпоставка за и последица от осъществяваната промяна.Тя е интегрираното самопознание за региона, без което оттласкването към ново развитие е невъзможно. Тя е контейнер на ценности, микс от вярвания, табута, символи, ритуали и митове, еманация на нашето най-значимо. Ако се изразим с думите на поета, тя е онова, което „любя, тача и милея” и което искам да пренеса напред във времето. Тъкмо затова установяването на потенциала за интегрирана културна идентичност е следващата задача на изследването. Необходимо е да установим какво знаем за културата на нашите съседи. Има ли предръзсъдъци и стереотипи спрямо съседа, от които трябва да започнем да се освобождаваме? Знаем ли какво почитат съседите ни? Кои са културните постижения, с които се гордеят? Лесно ли намираме „общ език” с тях? Изучавали ли сме съседния език? Знаем ли за съществуването на общи думи в двата езика? Възможно ли е да създадем трайни общи практики на трансграничната регионална култура?

За постигане на целта на изследването е концептуално важно да стъпим върху теоретичната основа на социалния конструкционизъм и да се разграничим от гледната точка на есенциалистите, които твърдят, че идентичността е веднъж завинаги дадена и не подлежи на промяна. Школата на социалните конструкционисти е основана от Петер Бергер и Томас Лукман в края на 60-те години на миналия век. В книгата си, озаглавена Социалното конструиране на реалността: трактат по социология на знанието34, авторите аргументират тезата, че цялото знание е социално конструирано, включително и нашето знание за това какво е “реалност” и че това конструиране се извършва чрез езика. Езикът не отразява реалността. Езикът създава реалността. Фактически двамата немски учени се занимават с философския въпрос относно природата на реалността и отхвърлят тезата на позитивистите, а именно, че истината за света е извън човешките индивиди и може да се установи по емпиричен път. Те приемат, че истините за света се правят и зависят от човешките индивиди, от техните вярвания, мисли и възприятия, че истините се конструират в резултат от социален диалог, т.е. във взаимоотношения между индивиди и групи, чрез езика. Така наречената “обективна реалност“ е социално конструирана, тя е повлияна от нагласите на конструиращите и е възникнала под въздействието на исторически, културни, политически и икономически условия. Тъкмо по тази причина знанието варира в зависимост

33 Вж. Definition of Corporate Culture By Debra Thorsen , http://ezinearticles.com/?Definition-of-Corporate-Culture&id=99997. Авторката – експерт по корпоративна култура с близо 20-годишен опит, твърди, че корпоративната култура представлява енергийно поле, което зарежда хората и което определя техния начин на мислене. Това е енергията, която привлича хората към обща идентичност.Тя е възниквала винаги, когато хората са се събирали заедно за постигане на обща цел.

34 Вж.: Berger, P. and T. Luckman, The Social Construction of Reality: A Treatise in the Sociology of Knowledge. Anchor, First edition, 1967

12

от историческите периоди и от културната среда (ценности и свързаните с тях норми, вярвания, нагласи, традиции, практики на човешките индивиди и групи), в която възниква. Така че, за разлика от позитивизма, който приема света за даден, конструкционизмът вижда света като проект в процес на конструкция, като подлежащ на конструкция, като ставащ някакъв, а не като такъв, какъвто е веднъж завинаги даден. Като се занимават с динамичния свят, с условността на обществените отношения, с интерсубективно и колективно значими структури и процеси, конструкционистите приемат, че науката има етичен стандарт, а именно – да променя света, да го конструира по друг начин, да го подлага на предоговаряне, така че да го направи по-приемлив. Прилагането на такава теоретична база означава да възприемем схващането, че идентичността се асоциира с процес на конструиране. Тук е уместно да се позовем на А. Копър35 и на гледна точка, която вижда идентичността като оформяне и трансформиране чрез борба за справяне с новите проблеми, с които групата се сблъсква. Идентичността не възниква като съотнасяне с абстрактни идеи, а като развиване на способност за разрешаване на проблеми. Идентичността е процес на непрекъснато социално конструиране чрез предоговаряне на „мои” и/или „наши” ценности, истини, интереси спрямо ценности, истини, интереси на „другия/другата” и/или „другите”.36

Този процес на конструиране може да бъде описан като обхващащ отделни етапи, а именно:

Самоидентификация или идентификация. Това е етап, на който се извършва автоконструиране на идентичност от страна на обществените видове (отделна личност, на група или на по-голяма общност), например кюрди, анти-глобалисти, технократи, леви/центристи/десни, еврооптимисти/евроскептици и т.н. На същия първи етап може да се извърши конструиране на идентичност от страна на властов център (етикиране), например професор; терорист; криминално проявен; хронично болен; адвокат; лицензиран превозвач и т.н.

Признаване или непризнаване на идентичността. Признанието на идентичност, към която обществените видове се стремят, е генератор на сигурност, т.е то им осигурява благоприятната среда за физическо и духовно оцеляване и развитие. Непризнанието на самоидентификацията или идентификацията подклажда съпротивата на обществените видове37. Когато не ни възприемат като такива, за каквито се мислим, когато ни отхвърлят или дори ни подлагат на репресии, ние се съпротивляваме. Когато не се възприемаме като такива, каквито сме етикирани, нашата реакция е същата – започваме да протестираме и да се противопоставяме38.

Ново самоидентифициране или идентифициране. Този етап от процеса е породен от проблемите, свързани с (не)признанието, защото според Крейг Калхун „…

35 Kopper, A. Anchoring the Western Shore: the European identity of Hungarians at the wake of the EU accession . In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin 2006, p. 24836 Корнажева (2010), op.cit. сс. 89 – 110

37 Вж. Калхун, К. Критическа социална теория. Серия Етоси, Превод Константин Янакиев, Beschaft aus Mitteln der Robert Bosch Stiftung GmbH, КХ, 2003. Авторът подчертава, че с огромните национални държави, интернационалните диаспори, обширните сфери на личен избор, нестабилните и хетерогенни мрежи от социални отношения, масовите средства за пролиферация на културната трансмисия и чисто и просто многообразието на дискурсите, опитващи се да назоват или конституират личностите, социалната база на признанието е изправена пред особени трудности.

38 Вж. Корнажева, М. Опит за анализ на казуса с 12-те карикатури на Мохамед, публикувани в датския вестник “Юландс постен” през 2005 г. В: Научни трудове на Русенски университет, том 49, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2010, сс. 30-36 Анализът разкрива масовата съпротива на мюсюлмани срещу етикирането им като терористи.

13

социално поддържани дискурси за това какъв е възможно, подходящо или ценно да бъдеш, неизбежно влияят върху начина, по който гледаме на себе си или конституираме себе си”39.

Тази сложност и конфликтност на процеса поражда “политика на идентичността”, за която горецитираният автор развива четири аргумента. На първо място става дума за политика, защото се осъществяват общи усилия, които могат да прераснат в колективни борби, а не просто “опипване на почвата”. Второ, защото се настоява за признание, легитимност и власт. Трето, защото се изисква и очаква отговор от други хора, групи и организации, включително държави и международни организации. Четвърто, защото самите проблеми не са просто въпрос на групови интереси, а и въпрос на конституиране на идентичности – нито идентичностите, нито интересите се предшестват едни други, борбата за това, което смятаме, че е в наш интерес, формира нашите идентичности толкова, колкото и идентичностите определят какво ще схванем като наш интерес. Съвременността все повече произвежда политика на идентичността и това е нейна вездесъща характеристика, обобщава авторът.

Като се придържаме към такова разбиране, ние твърдим, че приложимостта на изследването по проект BRAINS се състои в обосноваване на необходимостта от политика за интегрирана идентичност на гражданите на територията на Българо-румънския трансграничен регион. Фактически, ние се стремим към задвижване на процес на социално конструиране, като разкриваме пред граждани на трансграничния регион аргументи за самоидентификацията им като RO-BUL-NA cross-borderers и започваме договаряне на „нашите” ценности, истини, интереси спрямо ценности, истини, интереси на „другите”.

За изследването е изключително важно да отчетем вече установения факт, че самоидентификация възниква, когато членовете на група се асоциират с нещо ценно40. Това ценно придава особена стойност и престиж на идентичността. Още от древността един от най-съществените проблеми на човека е дали принадлежи към значима човешката общност. В този контекст нека си спомним един древногръцки диалог, цитиран от Берни Кьониг41: “When asked his identity, the Greek man said, “I am Timon of Athens”. В този пример Атина не е просто географско понятие, а общност от хора, установила престижен социален ред. За Тимон, както и за неговия събеседник, принадлежността към атинското общество е източник на достойнство и гордост. Самоидентификацията с някаква общност е толкова по-силна, колкото по-призната е общността, колкото по-ярък е профилът й във външната за нея среда - по отношение на други общности. “Горд съм, че съм американец” е характерно за средния американец мислене. На другия полюс е срамът42. Бенедикт Андерсън, авторът на най-цитираната в последно време дефиниция за нацията като “въобразена общност”, в едно свое интервю дава пример за преживяван срам от идентичност. Към трима от своите студенти, които по чертите на лицето и цвета на кожата определил като китайци, той се обърнал с въпроса какви са. Първият, с акцент на американски английски от западния бряг отговорил, че е китаец, но уточнил, че е роден в Америка и никога не е ходил в Китай43. Другият тихо казал: “Опитвам се да бъда тайванец.” И споделил, че по време на

39 Калхун., op.cit. с. 209

40 Diez, T. (2001) Europe as a discursive Battleground: Discourse Analysis and European Integration Studies, in: Cooperation and Conflict (1):5-3841 Koenig, B. Natural Law, Science, and the Social Construction of Reality. University Press of America, 2004, р. 10

42Вж.: B. Anderson: "I like nationalism's utopian elements". In: http://www.culcom.uio.no/еnglish news/ 2005/anderson.html/.

43 Добре известно е, че САЩ и ЕС отправят критики към Китай за нарушаване на правата за човека. 14

режима на Чан Кай Ши семейството му напуснало Китай и се преселило в Тайван. После твърдо заявил: “Не съм китаец”. Третият сърдито казал: “Аз съм сингапурец44. По дяволите, писна ми американците да мислят, че съм китаец. Не, не съм.” Фактически се оказало, че единственият китаец е американец45. Тъкмо затова в рамките на проект BRAINS е необходимо да изследваме силните, уникалните, най-ярките характеристики на Българо-румънския трансграничен регион. По този начин ние ще предоставим на гражданите на този регион аргументи за гордост, факти за престижност на трансграничната идентичност, които могат да катализират процеса на самоидентификация.

Бихме желали да подчертаем необходимото теоретично разграничение между идентичност на трансграничния регион и имидж на трансграничния регион. Идентичността се отнася до автопортретирането, автопрезентирането на региона, извършено от определен властов център (в случая това е българо-румънският екип на проекта) и адресирано както към вътрешни публики, т.е. принадлежащи на територията на региона, така и към външни публики, непринадлежащи към територията на региона. Това автопортретиране, както казахме, представлява експониране на най-силните страни на тази територия. Тъкмо в тези силни страни е скрит потенциалът за задвижване на воля за сътрудничество и интерес към взаимодействия. Имиджът от друга страна, представлява портретиране на региона, направено от значимите „други”, които не принадлежат към горепосочения властов център. Имиджът е възприемането на автопортретирането. Да се изследва имиджът означава да се установи дали това, което твърдим за нашия регион, е получило признание. Очевидно е, че имиджът на региона не е предмет на нашето изследване. Той може да бъде проучван на следващ етап, едва след като идентичността е комуникирана достатъчно широко и посланието за нея е достигнало до възможно най-широк кръг от заинтересувани страни. На етапа на проекта ние можем да положим началото на обществена дискусия за развитие на бранд на Българо-румънския трансграничен регион, който сме назовали в апликацията за проекта на английски език RO-BUL-NA (Romanian-Bulgarian Neighbourhood Area)46. В бранда трябва да кристализира консенсус относно най-ярката характеристика на региона, с която е готово да се идентифицира мнозинство от регионални агенти. Пътят до такъв консенсус е дълъг и нашият проект би могъл само да даде зелена светлина.

Освен събирането на първични данни, проучването се опира на вторични данни за трансграничния регион, които се изследват в първия етап на проекта.

Особено важно е прилагането и на сравнителен метод. Паралелно с работата на Българо-румънския изследователски екип германски партньори на БРИЕ ще проучват ситуацията в германо-полския и в германо-чешкия трансграничен регион. Тези региони са конституирани през 90-те години на миналия век. Тъкмо по-дългото им съществуване представлява интерес за изследването. Установяването на зависимост между продължителността на сътрудничеството и степента на самоидентификация с трансграничния регион би експонирало значим индикатор за устойчиво развитие в Европейския съюз.

44 Сингапур, населен най-вече с китайци, днес се счита за една от най-успешните икономики.

45 Вж.: Anderson, Benedict. Western Nationalism and Eastern nationalism. In: http://newleftreview. org/A2320 46 На български език: БРОД – Българо-румънски области за добросъседство.

15

И така, изследователската дейност по проекта води до създаване и внедряване на оригинална методология. Събраните от 4 000 респонденти данни се подлагат на статистическа обработка и се анализират, за да се направят заключения относно потенциала за конструиране на трансгранична политическа, социо-икономическа и културна идентичност. Извлечените чрез структурирани интервюта с трите фокус групи данни подпомагат синтеза относно най-силните страни на региона. Въз основа на резултатите от изследването се разработва Зелена книга за трансгранична идентичностна политика, която включва два основни компонента: Интегриран модел за развитие на идентичност на Българо-румънския трансграничен регион и Препоръки за стратегия относно утвърждаване на бранд на Българо-румънския трансграничен регион.

За постигането на изследователските резултати по проекта се извършват и две значими паралелни дейности.

По първата от тях се изготвя информационен пакет с промоционални материали, най-значим от които е триезична /български, румънски, английски/ книга с работно заглавие Welcome to RO-BUL-NA (Добре дошли в БРОД). В нея са представени най-атрактивните характеристики на региона при отчитане на мнението на изследователите по проекта и на фокус групата. Този пакет се предоставя на всеки от участващите 4000 респонденти, на 400 заинтересувани лица от четирите равнища на многостепенното управление в Европейския съюз - потенциални инвеститори, политици, представители на неправителствени организации, журналисти. По този начин се разпространява обобщено познание за уникалните страни на трансграничния регион.

По другата дейност се конституира epistemic community47 - устойчива мрежа за научни изследвания и комуникация на Българо-румънския трансграничен регион. Нейни основатели са участниците в проекта, 48-те лидери на обществено мнение от фокус групата, както и 16 представители на 16-те области, които преминават обучение за трансгранични сътрудници. Това следдипломно обучение, което оформя профила на областния „парадипломат”, се организира в рамките на БРИЕ и приключва с диплома за квалификацията cooperation facilitator. Тази мрежа се създава, за да осигури устойчивост на проекта и за да продължи усилията, свързани с провеждане на политика за интегрирана идентичност на трансграничния регион, и след неговото приключване през 2013 г.

47 Епистемичната общност е мрежа от професионалисти с призната компетентност в определена сфера на знанието. Членовете й споделят общи ценности, на които се основава дейността им. Те имат сходни убеждения, до които са достигнали въз основа на изследвания и анализ на обществената практика, на базата на установени причинно-следствени връзки между дадена политика и последиците от нейното провеждане. Имат консенсус относно валидността на знанията, прилагат международно приети критерии за валидиране на знанието в своята област на експертност. Членовете на общността произлизат от различни професионални или обществени среди – от държавни структури, от частния сектор, от неправителствения сектор и гражданското общество. Епистемичната общност възниква независимо и извън правителствени и други центрове на властта и приема влиянието на мнения, които произлизат от други среди. Тя не е непременно голяма като състав, защото нейното влияние се основава не на количествен критерий, а на нейния експертен потенциал. Този експертен потенциал се изразява чрез свой „език”, който обособява собствена „територия” на знание. Тъкмо от този монопол над определено знание се нуждаят политиците при планиране и осъществяване на съответна политика. Това знание „осветлява” политиката, то замества анализа, без който не би могла да бъде планира която и да е политика. То задава стандартите и подпомага развитието на регулации. Епистемичната общност изпълнява ролята на гид за вземащите решения относно подходящи норми и институционализация на съответната политика. Съществена функция на епистемичната общност е да бъде източник на политическа иновация, макар че участва и в другите три етапа от еволюцията на дадена политика – разпространение, селекция и устойчивост. Епистемичната общност влияе чрез комуникационно действие и разпространение на идеи в различни мащаби, включително и глобален.

16

ЗАКЛЮЧЕНИЕВ заключение бихме желали да очертаем иновативността на изследователски проект

BRAINS и неговата методология:1. Изследване на Българо-румънския трансграничен регион от такава перспектива и с

такава приложна стойност не е предприемано до сега.2. За първи път изследването на общественото мнение за уникалните характеристики на

територията на трансграничния регион се позиционира в основата на процеса за конструиране на идентичност на трансграничния регион.

3. За целите на проекта българо-румънският изследователски екип възприема за първи път обща дефиниция за идентичността като процес на непрекъснато социално конструиране чрез предоговаряне на „мои” и/или „наши” ценности, истини, интереси спрямо ценности, истини, интереси на „другия/другата” и/или „другите”.

4. За първи път общественото мнение за интегрирана трансгранична идентичност се изследва с оглед на три идентичностни аспекта – политическа, социално-икономическа и културна.

5. Поставя се начало на брандиране на Българо-румънския трансграничен регион, осъществявано не от политически елити, а „отдолу нагоре” чрез инициатива и участие на представители на гражданското общество.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Abdelal, R., Herrera, Y., Johnston, A., McDermott, R. (2009). Measuring Identity. A Guide for Social Scientists. Cambridge University Press

2. Association of European Border Regions (eds.) (2008) Cooperation between European Border Regions, Nomos: Baden-Baden

1. Bassand, M. (1993) Culture and Regions of Europe. Council of Europe Press. Strasbourg2. Berger, P. and T. Luckman, The Social Construction of Reality: A Treatise in the Sociology of

Knowledge. Anchor, First edition, 19673. Brubaker, R., Cooper, F. (2000) Beyond Identity, In: Theory and Society 29 (1): 1-474. Canetti, Е. (2009) Masses and Power. Translated from German by Elissaveta Kuzmanova,

Lege Artis 5. De Rougemont, D. (1970) Lettre ouverte aux Européens. A. Michel. Paris, 19706. Diez, T. (2001) Europe as a discursive Battleground: Discourse Analysis and European

Integration Studies, in: Cooperation and Conflict 31 (1):5-387. European commission 2009 (2010). New Societal Challenges for the European Union New

Challenges for Social Sciences and the Humanities Thinking across Boundaries Modernising European Research, Luxembourg: Publications Office of the European Union

8. Featherston, K. (1994) Jean Monnet and the ‘Democratic Deficit’ in the European Union. In: Journal of Common Market Studies, vol. 32, No. 2, June 1994

9. Fuchs, D. (2003) Das Demokratiedefizit der EU und die politische Integration Europas, in: Brettschneider et al. (eds.), Europaeische integration in der oeffentlichen Meinung, Opladen: Leske+Budrich

10. Jenkins, R. (1996): Social Identity, London:Routledge; Delanty, G. (2000) Inventing Europe. Idea, Identity, Reality, London: Macmillan

11. Kalhun, K. (2003) Critical Social Theory, Translated by Konstantin Yanakiev, Beschaft aus Mitteln der Robert Bosch Stiftung GmbH, КХ,

17

12. Kornazheva, M. (2009) Language and Identity. An Attempt at a Diachronic Analysis in an European Context. In: Scholarly papers of the University of Ruse , volume 48, series 5.2. Eurpean Studies, Ruse

13. Kornazheva, M. (2010) Language Policy – a Factor of Security in European Cross-border Cooperation (a PhD paper defended in front of a specialized scientific council in International Relations, scientific speciality No:05.02.24), Sofia

14. Kornazheva, M. (2010) An Attempt at Analysing the 12 Cartoons of Muhammad Published in the Danish Newspaper “Jyllands Posten” in 2005. In: Scholarly papers of the University of Ruse , volume 49, series 5.2. Eurpean Studies, Ruse

15. Kaina, V. and Karolewski I.P. (2006) European Identity – Why Another Book on this Topic? In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin

16. Karolewski. I.P. (2006) Citizenship and collective Identity in Europe. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin

17. Katzenstein, P. (1996) The Culture of National Security: Norms and Identity in World Politics, Columbia Univ Pr

18. Kopper, A. (2006) Anchoring the Western Shore: the European identity of Hungarians at the wake of the EU accession. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin

19. Marks, G. (1996) Governance in the European Union, SAGE20. Price, M. E. (1994) The Market for Loyalties: Electronic Media and Global Competition for

Allegiances. In: Yale Law Journal 104 (3): 667-705 21. Schaefer, G. (ed.-in-chief) (2008) Regions of the European Union. A Statistical Portrait –

2009 edition, Luxembourg: Office for Official Publications of the European communities22. Thorsen, D. Definition of Corporate Culture In: http://ezinearticles.com/?Definition-of-

Corporate-Culture&id=9999723. Troffa, R., Mura, M., Fornara, F., & Caddeo, P. (2009). Cognitive Mapping Analysis and

Regional Identity. Cognitive Processing, 10, 328-330. (doi:10.1007/s10339-009-0306-7)

18

Статистически аспекти на изследователската методология

Проф. д-р Константин Митруц

Увод

Методите на изследването обхващат подходящия за постигането на

изследователската цел инструментариум – да се установи дали съществува потенциал за

развитие на българо-румънска трансгранична идентичност .

Основните предмети на изследване са два:

– обществено мнение относно потенциала за развитие на интегрирана

идентичност, извлечено чрез социологическо проучване сред 4 000

респонденти от Българо-румънския трансграничен регион – 2 200 румънци и

1 800 българи, разпределени в три целеви групи – публична администрация,

представители на малки и средни предприятия и граждани, съответно

отговарящи на три специфични първи части на общия въпросник;

– обществено мнение относно идентичността на територията на

трансграничния регион, извлечено в рамките на горепосоченото

социологическо проучване чрез еднаква втора част на общия въпросник,

посветена на силните страни на трансграничната територия. Прилага се и

втори метод – проучване на мнението на фокус група, включваща 48

специално подбрани лидери на обществено мнение, а именно – по един

представител от всяка целева група и от всяка от 16-те области на Българо-

румънския трансграничен регион.

Общата извадка е разпределена по целеви групи, както следва:

– политици и публична администрация: 20 % съответно от българската и от

румънската извадка. Предвижда се участие на общински съветници от

общини в границите на българските и румънски области на трансграничния

регион – основно председатели на комисии и членове на комисии, както и

ръководители на отдели в общини и в областни администрации.

– малки и средни предприятия: 25% съответно от българската и от

румънската извадка. Планира се включване на мениджъри от всички

19

стопански сектори, развивани в българските и румънските области на

трансграничния регион, с приоритет на агробизнеса и неговата

модернизация.

– граждани: 55% съответно от българската и от румънската извадка.

Респондентите се подбират от населени места в българските и румънските

области, като се прилагат 2 критерия – баланс с оглед на

близост/отдалеченост от границата, както и баланс при отчитане големината

на населените места.

Основните аргументи при разпределяне на извадката са следните:

– Най-голяма е извадката на гражданите , тъй като те са основните

бенефициенти на програмите за трансгранично сътрудничество,

финансирани от Европейския съюз, целящи повишаване на качеството на

живот и труд в Българо-румънския трансграничен регион. Ако гражданите

са готови да признаят общото в двете съседни култури, ако имат нагласи да

възпримат съседа като културна другост с положителен знак, то е по-

вероятно да започне създаване на обща културна среда с потенциал за

изграждане на доверие и нагласи за сътрудничество.

– На второ място по тежест е извадката на мениджърите от всички стопански

отрасли, развивани в Българо-румънския трансграничен регион. В контекста

на европейско членство предприемачите по принцип са най-мотивираните

участници. Интеграционният процес осигурява възможности за достъп до

бизнес партньори и до пазари. Ако предприемачи от Българо-румънския

трансграничен регион са готови да признаят общ бизнес интерес, ако имат

нагласи да възприемат съседа като бизнес партньор с положителен знак, то е

по-вероятно да започнат икономически дейности, чиито резултати ще

доведат до позитивна промяна в стопанския профил на целия регион. Като

имаме предвид направената оценка в програмния документ от 2007 г., а

именно, че селскостопанският сектор има много възможности за

удовлетворяване на изискванията на европейските потребители за

висококачествена продукция и в същото време има голяма нужда от

модернизиране на остарялото оборудване и съоръжения, ние привличаме по-

голям брой респонденти именно от този отрасъл.

– На последно място по значимост е извадката на публичната администрация .

Необходимо е да се подчертае, че България е единствената държава в ЕС, в

която няма второ ниво на местно самоуправление. Това предопределя и

20

относително по-слабия потенциал на местните власти да влияят върху

процесите на развитие на Българо-румънския трансграничен регион.

Очевидно е, че един от изводите, които ще бъдат направени чрез

изследването по проекта, ще подчертае необходимостта от национална

децентрализация (административна, финансова и политическа). С други

думи, политическата визия за Българо-румънския трансграничен регион и

съответно неговата политическа идентичност зависи от преосмислянето на

взаимоотношения между националния властов център и отделните области.

Това са отношения, които все още се оформят от нерелевантна политическа

традиция и посткомунистическа инерция. Сегашната българска

конституция, постулираща унитарна и силно централизирана държава, е

бариера за провеждане на политики отдолу нагоре с широко гражданско

участие и местно самоуправление. Дори държави с много по-малки

територии (Дания, Чехия, Словакия и Унгария) вече са направили

необходимите конституционни поправки и са пълноправни членове на

Асамблеята на регионите48.

Въпросникът за проучване на общественото мнение обхваща 25 въпроса. Както

посочихме по-горе, той съдържа първа и втора част. Първата част е различна за трите

целеви групи. Втората част е еднаква за трите целеви групи. Втората част се използва

като база за структурираното интервю с фокус групата. Във въпросника за целева група

политици и публична администрация 15 въпроса са посветени на изследователската

цел за установяване на потенциала за интегрирана политическа идентичност. Във

въпросника за целева група малки и средни предприятия 15 въпроса са посветени на

изследователската цел за установяване на потенциала за интегрирана социално-

икономическа идентичност. Във въпросника за целева група граждани 15 въпроса са

посветени на изследователската цел за установяване на потенциала за интегрирана

културна идентичност. Във втората част на всеки от горните въпросници 10 въпроса са

посветени на изследователската цел за установяване на най-силните страни на

територията на Българо-румънския трансграничен регион.

48 Условието за членство е избираеми областни управители. България участва компромисно посредством свои представители от общинската власт (първото ниво на местно самоуправление).

21

2. Изследователски подходИзследването се базира на:

- Използване на най-новите теории за трансгранично сътрудничество

- Използване на най-добрите методи за изследване от подобни доклади от ЕС и други

области

- Събиране на данни по отношение на трансграничния регион между България и Румъния.

- Анализиране на данни; количествени методи

- Да се направят изводи

3. Количествен метод

Най-важната част от нашето изследване се базира на количествени методи. Различни

статистически инструменти се прилагат. . Статистическите методи и техники се използват в

нашите изследвания по три начина: I) за събиране на данни; II) анализ на данни и III),

тълкувания и заключения.

Основната цел на проекта BRAINS включва голяма част от използването на статистически

методи и техники, като се започне със събирането на данни и продължава с анализ на

данните в проектирането на състоянието на румъно-българския трансграничен региона.

3.1 Етапи на изследването от статистическа гледна точка.

1) Ясна идентификация на анализираната система

2) Събиране на данни

3) Анализът на данните по отношение на трансграничния регион, възможни зависимости,

които могат да се появят и някои сравнения

4) Резултатите от анализа и неговите последици (изводи, прогнози, предложения и т.н.) по

отношение на румънско-българския трансграничен регион

3.1.1.1 Идентификация на анализираната система

Точна идентификация на подсистемите, които, взети заедно, са в състояние да

формират румънско-българската трансгранична система. Идентифицирането на променливи, описващи всяка подсистема в частност и на

цялата система като цяло. Изборът на някои важни показатели за измерване на предишни посочени променливи

и, като следствие, за създаване на система, която работи заедно с общи показатели.

22

3.1.1.2 Събиране на данниТози етап се състои в събиране на данни за предходната посочено показатели система. Има два

основни източника:

- Данните от Националния статистически институт (НСИ)

- Данните, събрани специално за нашето проучване

По данни на НСИ, е необходимо да се осигури съпоставимост на избраните показатели за двете

страни (България и Румъния).

The съпоставимост включва две направления:

- Съпоставимост по отношение на съдържанието / покритие. Това е относително лесно да се постигне

дължи на факта, че двете страни са част от една и съща статистическа система: Евростат

Сравнимост, в случай на показателите, които са парична оценка. В този случай показателите трябва

да се измерва в същата валута (може би евро) с помощта на закупуване паритет мощност.

Събиране на данни за нашия проект е направено чрез статистическо изследване. Това включва

следните процедури:

- Пробите дизайн съгласно с изследователски цели на следните нива: население (хората), фирми

(стопански субекти) и органи на местната администрация.

- Представителните проби са избрани

- Процесът на подбор на съответните променливи се базира на въпросници, специално проектирани

за събиране на данни.

- Има нужда от определена за всяка променлива на нейния вид и мащаб за измерване.

Използваните измервателни скали са:

Номиналната скала

Категорийна скала

Интервалът на деленията

Съотношението мащаб

Събиране на данни като процес е направено чрез директно интервю (на базата на въпросници) с

избраните респонденти.

3.1.3 Анализ на данните по отношение на трансграничния регион,

преглед, възможни зависимости, които могат да се появят и някои

сравнения между участващите страни

Ние използвахме селекционен процес за статистически методи с оглед на типа данни и

целите на анализа. Работната рамка е базирана на Keller,G., Warrack,B (2003) Statistics for

Management and еconomics, Thomson, USA.

23

Статистическите методи и техники се основават на хипотезата комплект, който е задължително да

бъдат постигнати, за да се получи много точни резултати. Тези хипотези са най-вече по отношение на

естеството на данните, използвани за оценки на лихвените променливи. Има следните видове

въпроси за проектиране на доклад по проекта:

Добро описание на населението (статистически) / проба;

Правилното описание на трансграничния регион

Преглед на структурата;

Централната тенденция;

Вариацията и асиметрия на разпределението;

Разпределението тип (право) и т.н.

Като се има предвид измерване на мащаба на изследваните променливи, има следните

методи, които могат да бъдат използвани:

Номиналната скала

дескриптивна статистика

- Графики: пай-чарт, бар-диаграма

- В централната тенденция: модална стойност

Дедуктивна статистика

- Статистическа хипотеза тестове:

Z изпитване и оценка на съотношение

The χ2 тест за разпределение

категорийна скала

дескриптивна статистика

- Диаграми: пай-чарт, бар-диаграма

- Централната тенденция: модална стойност

- Индикатори за местоположение: Quintiles, процентните

дедуктивно статистика

- Статистическа хипотеза тестове:

Z тест за оценка на параметрите на населението

The χ2 тест за разпределение

Интервалът и съотношението мащаб

дескриптивна статистика

- Диаграми хистограма, облата, кутия-плот и т.н.

- Числени показатели

- Централната тенденция: средна, медиана, модална стойност

- Индикатори за местоположение: Quintiles, процентните

- Хетерогенност: амплитуди, стандартно отклонение, различия, различия коефициент

24

Дедуктивна статистика

- Тестове за оценка на средно от населението (Z тестове, T тест)

- Тестове за оценяването на разсейването (тест)

II) Сравненията между две групи от населението:

Inter-страни сравнения

Сравненията на средната

структурните сравнения

Сравненията на хетерогенността и т.н.

номиналната скала

- Статистическа хипотеза тестове:

о Z тест за разликата между две популации

о χ2.test за crosstabs

категорийна скала

- Непараметрични тестове (ранг тестове, Wilcoxon, знак за изпитване)

Interval и мащаб съотношението

- Тестове за разликата между средните стойности на двете популации

- F тест за оценка на две отклонения

- Непараметрични тестове (Wilcoxon тест)

III) сравнение на две или повече групи, а когато има нужда от много по-дълбоко (от

географска гледна точка - региони / окръзи) анализ

номиналната скала

- Непараметрични тестове за crosstabs (χ2 тестове)

категорийна скала

- Непараметрични тестове (напр.: Kruskal-Wallis тест, тест Friedman)

Interval и мащаб съотношението

- ANOVA един начин

- ANOVA излишни блокове

- ANOVA два начина

- Непараметрични тестове (напр.: Kruskal-Wallis тест, тест Friedman)

25

III) Анализът на връзката между две променливи, има подход за изучаване на (между)

зависимости между две променливи, за да се покаже типа на връзката и силата за по-

нататъшно прогнози за зависимата променлива, когато знаем, че тенденцията на

независимата променлива.

номиналната скала

- Диаграми бар-структура

- Χ2 (основа) тест (ове) за crosstabs

категорийна скала

Спиърмън и Kendall коефициенти

Interval и мащаб съотношението

- Диаграми (разпръсна парцел)

- Един регресионен

- съответствието

- Нарежда на съответствието

отпуснати за анализ на данни инструменти и методи

- Клъстерен анализ

- Главният анализ компоненти

- Анализ на Множество съответствия

IV). Анализ на резултатите: проектиране, изводи, прогнози и предлагана политика за

идентичност на румънско-българския трансграничен регион

• Резултатите "анализ и използването на статистически извод

• Дизайнът на доверителни интервали (CI) на базата на най-малко 95% вероятност

• Основните констатации се фокусира особено върху количествените методи.

26

Обективни аргументи за силните страни

на румънско-българския трансграничен регион

Проф. д-р Клаудия Попеску

Територията прритежава предимства за развитие

От 1986 год. насам, целта на политиката на сближаване е да се засили икономическото и социалното сближаване. Тази тема е в процес на обсъждане от началото на 90-те години на миналия век, и с всяка следваща страна, която се присъедини към ЕС, необходимостта да се обърне внимание на развитието на Европейската територия става все по-остра. Лисабонският договор и новото високо ниво на стратегията на ЕС „Европа 2020” въвеждат трето измерение: териториално сближаване. Основните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, се отнасят за това, как да се използват силните страни на всяка територия, така че тя да може най-добре да допринесе за устойчивото и балансирано развитие на ЕС като цяло? Как да се справим с концентрацията? Градовете имат както положителни, така и отрицателни въздействия – интензификация на иновациите и продуктивността на фона на същевременно замърсяване и социално изключване, как да се подобри връзката с териториите? Хората трябва да могат да живеят където желаят, с достъп до обществени услуги, ефективен транспорт, надеждни енергийни мрежи и широколентов интернет достъп на цялата територия. И накрая, как да развият сътрудничество? Последиците от промените в климата и задръстванията по пътищата не спират на традиционните административни граници, така че са необходими нови форми на сътрудничество между държавите и регионите. Териториалното развитие е един от основните проблеми на равнище Европейски съюз и е цитиран в различни документи, както следва:

• Териториално сближаване - “Третото измерение” (Лисабонски договор от 2009 г.)• Зелена книга за териториално сближаване от 2008 г.: Как можем да се възползваме от

силните страни на всяка територия?• Европейска стратегия 2020 от 2010 г. – “Териториални въпроси за успеха на ЕС през

2020 година”• Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване от 2010 г.: “има

ясно териториално измерение във възможностите на регионите за допринасяне към успешното изпълнение на целите на „Европа 2020”

Територия и идентичност

Територията се създава от хората в течение на времето и поради тази причина представлява исторически продукт на социални и политически взаимодействия. Затова територията (регионална и национална) трябва да се разграничава от другите пространствени единици (площ и ландшафт), тъй като тя се основава на познавателно (напр. териториалния принцип на международното право) и “реално" (напр. териториалната държава, т.е. границите, определени и разпознаваеми от хората) създаване на политически и социални граници. Този процес на определяне на граници, както и всички останали човешки дейности, се подчинява на времето, и територията може да бъде променяна и дори постепенно да изчезне, но мястото остава. Основополагащ принцип, който отбелязва методическата

27

отправна точка, е въпросът за общото съзнание за пространство и система, възприемани от местното население. Обикновено се смята, че териториалната идентичност е продукт на териториално единство, чийто процес има за цел да представлява и осигурява териториалните граници за включване и изключване на персонално-социално-колективни и/или културни идентичности. Освен това, регионът е специален продукт на териториалната идентичност.

Методиката предполага следването на три стъпки:– Идентифициране на региона – параметри на възприетата форма;– Идентифициране чрез региона – индикатори за типичните особености; – Идентифициране с региона – параметри и индикатори на възприемане и

взаимодействие.

Териториална идентичност в трансграничните райони

Граничните региони представляват 39,5% от населението на ЕС 27. Те могат да включват региони на местно ниво (агломерации, метрополиси, селски райони или защитени природни територии) и на по-широко ниво (Евро-региони покрай сухопътна или морска граница между две държави). Граничните райони са дефинирани в няколко примера. Ето някои от най-често срещаните: “Трансграничните райони имат тежки и трайни затруднения” (Лисабонски договор от 2009 г.); Трансграничните региони притежават “най-големия неоползотворен териториален потенциал”, те са “пионерите на Европейската интеграция”, “зони за териториално сближаване” и “място за срещане на политиките”, където може да намери място “експериментирането на нов модел Европейско гражданство” (Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване от 2010 г.); “Граничните райони са буферни зони с взаимно влияние” (Програма ЕСПОН на ЕС за периода 2006-2013 г.: Географски особености и потенциал за развитие в Европа).

След присъединяването на Румъния и България към ЕС, река Дунав е до голяма степен вътрешна граница на Европейския съюз.

БРОД – превръщане на различията в сила

Оценката на силните страни на румънско-българския трансграничен регион се базира на емпиричен анализ на 44 показатели, класифицирани в различни категории, както следва: демографски, социални, икономически, инфраструктурни и териториално-организационни. Статистическите данни са публикувани от Преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2010 г. и в Румъния през 2011 г.

Регион БРОД е класифициран като трансграничен район с неотдавнашно сътрудничество и ниско ниво на зрялост. Функционалната география прави района междинен регион, в който преобладават малки и средни селища, които биха могли да създадат съвместно координирани селищни мрежи. Градовете предоставят важни услуги за съседните селски райони, следователно тяхното значение за териториалното сближаване е по-важно от демографския им размер, предвид това, че играят ролята на разпространители на растежния процес (Таблица 1).

28

Таблица 1. Селищната мрежа на БРОД (основни градове)Град Демографски размер Функционална роля Силистра Среден РегионалнаДобрич Среден РегионалнаКонстанца Голям РегионалнаКълъраш Среден РегионалнаГюргево Среден РегионалнаРусе Голям РегионалнаАлександрия Среден РегионалнаКрайова Голям РегионалнаВелико Търново Среден РегионалнаТурну Мъгуреле Среден ЛокалнаЗимница Малък ЛокалнаБелене Малък ЛокалнаСвищов Среден ЛокалнаНикопол Малък ЛокалнаКалафат Малък ЛокалнаВидин Среден ЛокалнаЛом Среден ЛокалнаМонтана Среден ЛокалнаВраца Среден ЛокалнаРошиори де Веде Среден Локална Румънско-българският трансграничен регион е пространство с разнообразни

географии, включващи окръзи и области с излаз на море и планински вериги, неравномерно развити икономически и с променлива достъпност за международните инвестиционни потоци. Различията в характеристиките, възможностите и приоритетите на развитие действат като потенциален тласък и привличат фактори за трансгранична търговия и услуги, трудова и фирмена мобилност от двете страни на Дунава.

Макрорегионът на река Дунав е единственият, чието население намалява. БРОД не правят изключение и се характеризират с липса на население поради ниска раждаемост и емиграция. Като се прибави и процеса на стареене на населението, налице е сериозно предупреждение за бъдещото демографско и териториално развитие. Икономическото и социалното развитие в региона не е еднакво и вътрешните различия могат да бъдат редуцирани само чрез трансгранично сътрудничество.

Идентифицирането на силните в териториално отношение страни на региона е от решаващо значение за определянето на положителните второстепенни фактори, свързани с концентрацията, свързаността и сътрудничеството. Една от силните страни на региона засяга функционалното допълване, измерено по отношение на брутната добавена стойност по икономически сектори (селско стопанство, промишленост и услуги). Това е показател за икономическата активност и функционалното допълване засилва търговските потоци, трансфера на знания и технологии, мобилността на работната сила и развитието на конкурентна и иновативна бизнес среда. В района са концентрирани 4,8 милиона души, две трети на румънския бряг и една трета на българския. Демографският потенциал на региона е значителен и представлява 8% от общото население от региона на река Дунав. Независимо от

29

това, демографските характеристики, свързани с ниската раждаемост, нарастващото застаряване и емиграцията могат да изцедят потенциала за развитие, особено поради големия дял на селското население и ниската гъстота в целия регион.

Важният демографски потенциал е силно свързан с качествата на работната сила. Въпреки че варира силно в региона, населението в трудоспособна възраст предполага човешки потенциал, който може да съдейства за икономически растеж. В същото време средната продължителност на живота непрекъснато нараства, а раждаемостта постоянно намалява – дори под коефициента на подновяемост, алармирайки също така и за загуба на население в трудоспособна възраст. А това може да окаже отрицателно въздействие върху потенциала на нарастване на БВП на глава от населението.

Като цяло, трансграничните региони се характеризират с регионално богатство, което – измерено чрез БВП, е с ниво по-ниско от средното за Европейския съюз. Понякога тяхната комуникационна инфраструктура е по-рехава от средната и с по-ограничен достъп до пазари и услуги, което води до намаляване на БВП и процента на заетост. Трансграничното сътрудничество допринася за нарастване благосъстоянието на региона, въпреки по-високите разходи поради различията в институционалните, културните и езиковите системи. В сравнение с други европейски региони или с останалата част от териториите на Румъния и България, БРОД са по-малко привлекателни за преките чуждестранни инвестиции и стратегиите за разполагане на мултинационалните компании. При тези регионални обстоятелства, малките и средни предприятия играят стратегическа роля за повишаване на конкурентоспособността и производителността. Анализът на предприятията по критерий размер показва преобладаване на малки и средни такива, и те отразяват високо ниво на бизнес риска, но същевременно по-голяма гъвкавост по отношение на производството и организацията и голям капацитет за адаптиране към промените на пазара. Високата концентрация на малки и средни фирми е условие за формиране на клъстери и за разпространение на добри практики в регионалната система за бизнес.

Свързаността изразява отношението между достъпност и концентрация на населението. Достъпността може да бъде измерена по различни начини. Плътността и качеството на магистралните и железопътните мрежи, както и близостта до пристанища и летища представляват фактори за регионална достъпност. Амстердамският договор (от 1997 г.) предлага като показател за измерване на териториалното сближаване да се използва достъпа до услуги от общ интерес, включително образование, здравеопазване, търговия, финанси и бизнес. Достъпът до образование и услуги по здравеопазването е проблематичен, тъй като населението в селските райони съставлява над 40% от общото население и в някои случаи разстоянието до най-близката болница или университет е значително.

Механизми, задвижващи регионалното сътрудничество

Териториалната идентичност на региона е резултат от трансграничен растеж, сближаване и сътрудничество. Един от начините, по които регионът може да се трансформира във функционална среда, е полицентризмът на градската система. Балансираното разпределение на градовете в територията на региона представлява значителен териториален капитал. Градовете са двигатели на растежа и ядра на творчеството и иновациите на регионално ниво. Когато фирмите, университетите и обществените

30

участници достигнат критична маса, трябва да се очакват по-високи темпове на икономически растеж и по-голямо предлагане на работни места.

Достъпността на региона има много измерения: балансиран териториален модел на европейски пътища и магистрали, вътрешни и международни летища, пристанищни съоръжения. Вътрешната териториална сплотеност на региона е подпомогната от много мултимодални трансгранични точки (автомобилни, железопътни и морски). БРОД вече има стабилна традиция на трансгранично сътрудничество: пет Евро-региона отразяват географската солидарност и създават нови пространства на децентрализирано сътрудничество. Разликата в демографските, социалните и икономическите показатели придава индивидуален характер на някои ядра и коридори на развитие (Фиг. 1).

На изток, в посока Черно море, може да се забележи развиващото се ядро Констанца-Добрич, с ниво на урбанизация по-високо от средното за региона, с голяма достъпност, значителен принос на туризма при формирането на БВП, интензивна гъстота на фирмите и по-голяма атрактивност за чуждестранните инвестиционни потоци от останалата част от региона. Ядрото на развитието се намира в централната част и се състои от оста Гюргево-Русе-Велико Търново.

Въпреки че се радва на висока степен на достъпност, Гюргево има по-малко икономическо и социално участие поради това, че е разположено във вътрешността на зоната на активно влияние на Букурещ. Спънката за развитие може да се превърне в предимство чрез разширяване на коридора Букурещ – Велико Търново и създаване на икономически интегрирана урбанистична ос и иновативна бизнес среда, способна да привнесе динамика към центъра на Дунавския регион. Приносът на Букурещ може да бъде витален. Темповете на икономически растеж на столиците по принцип са по-високи в сравнение с другите териториални региони. Предлагането на работни места е по-голямо от наличното население и това оказва положително влияние върху потенциала на икономически растеж, защото предлагането на работни места генерира наситени социални взаимодействия, които предизвикват разпространение на знания и, следователно, трансфер на иновации и икономически растеж. Букурещ е разположен в съседство метрополис, на 60 км северно от

31

границата, в 45-минутните изохрони, приети на Европейско равнище за пътуване до работното място на регионалната работна сила. Тя достига БВП със стойност над 75% от средната за ЕС и пазар от почти 2 милиона души, което играе ключова роля в интензифицирането на социално-икономическия процес.

На запад се очертава възникващ нов център на развитие, който представлява окръг Долж на румънския бряг и три по-малки области на българския бряг (Видин, Монтана и Враца). Център на окръг Долж е Крайова, голям град с 300 хиляди жители, голям пазар и мултинационално разположение, с потенциал да окаже мултипликационни ефекти върху регионалното пространство чрез създаване на мрежи местни доставчици от двете страни на река Дунав. Освен това, функционалното допълване на земеделските райони на десния бряг и планинските региони отляво ще подпомогнат развитието на икономиката в трансграничния регион.

Въпреки изтъкването на ценни предимства за икономическото, социалното и териториалното развитие, БРОД все още има да преодолява някои пречки на трансграничното сътрудничество.

Преодоляване на различията в гъстотата на населението

Както беше отбелязано по-горе, икономическата активност в региона е с по-малка концентрация от населението. Въпреки това, има ползи от такава концентрация в условията на увеличаващи се приходи от агломерацията и от струпването на определени дейности в конкретни места, включително широката достъпност до здравни услуги и сравнително лесния достъп до висши учебни заведения и образователни организации. Това се отразява в едно средно равнище на БВП на глава от населението, производителността, заетостта и изследователско-иновационната дейност спрямо средните стойности за страната в големите градове и в повечето други гъсто населени агломерации. В същото време, от пренаселеността има по-малко увеличаване на разходите и само малък брой вътрешни градски зони са изправени пред остри проблеми на градски упадък и социална изолация. Това се отразява в БВП с нива под средните на глава от населението и по-високи нива на безработица и в наличието на лишения и социално напрежение в някои от най-проспериращите градове. Тук фокусът трябва да бъде върху намаляване на отрицателните външни прояви на агломерацията и да се гарантира, че всички групи могат да се възползват от високо специализираните и продуктивни икономики. Като един междинен по същество регион с преобладаващо малки градове, БРОД може да се възползва от увеличаването на приходите, ако създаде стабилна мрежа от градове и селища и развие техните силни страни координирано. Малките и големите градове в междинните и селските райони също предоставят съществени услуги за околните селски райони. На практика, в селските райони, които са по-отдалечени от големите градове, малките и средните градове често играят по-важна роля, отколкото предполага размерът им. Ролята, която играят тези градове в осигуряването на достъп до услуги, включително инфраструктурата, необходима за инвестиране в адаптивността на хората и предприятията, е от ключово значение за избягване на обезлюдяването в селските райони, за да останат те привлекателно място за живеене.

Въпреки че голяма част от икономическата дейност е съсредоточена в градовете, селските райони продължават да бъдат съществена част от БРОД. Там са локализирани по-

32

голямата част от природните ресурси и зони (езера, гори, обекти на НАТУРА 2000 и др.), имат добро качество на въздуха и често са привлекателно и безопасно място за живеене и посещаване. Основното предизвикателство е да се гарантира балансирано и устойчиво териториално развитие на региона като цяло, да се укрепи икономическата му конкурентоспособност и капацитет за растеж, като в същото време се уважава необходимостта от опазване на природните му дадености и се гарантира социално сближаване. Това предполага избягване на прекомерни концентрации на растеж и улесняване на достъпа до увеличаващите се приходи от агломерациите във всички територии.

Преодоляване на разстоянието

Свързването на територии в наши дни означава повече от осигуряване на добри интермодални транспортни връзки. Наред с това се е необходимо да има и адекватен достъп до услуги като здравеопазване, образование и стабилно енергоподаване, широколентов достъп до интернет, надеждно свързване към енергийни мрежи и тесни връзки между бизнеса и научно-изследователските центрове. Това е от съществено значение, за да се отговори и на специфичните нужди на групите в неравностойно положение. Достъпът до интегрирани транспортни системи предполага изграждане на пътища или железопътни връзки между градовете, вътрешните водни пътища, развитие на интермодални транспортни вериги и усъвършенствани системи за управление на движението. Като нови страни-членки, в България и Румъния добрите пътни връзки като цяло са оскъдни и шофирането между градовете отнема много повече време, отколкото в ЕС15. Добрите железопътни връзки също са неравномерно разпределени, а жп линиите не могат да се справят с високи скорости и често се нуждаят от ремонт.

Различното качество на второкласните пътища и обществения транспорт означава, че придвижването до летищата често отнема време, докато водният транспорт, който може да облекчи претоварените пътища и да намали вредните емисии на CO2, остава недостатъчно развит. Надеждният достъп до енергия е също толкова важен и в частност специално внимание трябва да бъде обърнато на мрежите, изолирани от пазара на ЕС поради географски (селски и отдалечени райони, острови) или исторически причини (напр. бившите социалистически страни), за да се осигури надеждно и ефективно енергоподаване. Възобновяемата енергия и мерките за енергийна ефективност могат да предложат възможности за диверсификация и устойчиво развитие. Достъпът до услугите от общ икономически интерес като здравеопазване и образование често е проблем в селските региони, където например в отдалечените участъци значителна част от хората живеят на повече от 30 минути път с кола до болница и на повече от час – до университет. Остава да бъде разработен потенциала на информационно-комуникационните технологии за отдалечен достъп до здравеопазване и образование чрез телемедицина и дистанционно обучение, особено за отдалечените райони. Високоскоростният интернет достъп обаче, който е от съществено значение за много фирми и хора, продължава да показва пропуски. За региона, домакинствата с достъп до широколентов интернет вкъщи са средно по-малко в селските, отколкото в градските райони.

33

Преодоляване на разделението

Проблемите на свързаността и концентрацията могат да бъдат ефективно разрешени само чрез активно сътрудничество на различни нива. Също така, проблемите на околната среда, свързани с изменението на климата, наводненията, загубата на биоразнообразието, замърсяването и пътуването до работното място не признават никакви граници и също изискват сътрудничество. Промените в климата вероятно ще увеличат честотата и тежестта на засушаванията, пожарите и наводненията, засягащи в различна степен всички региони и държави. Дори проблемите, възприемани като чисто местни, като напр. замърсяването на почвите, често имат своите корени в много по-широки трансгранични процеси. Също и пътуването до работното място през регионални и дори национални граници често изисква сътрудничество между администрациите за предоставяне на решения (напр. обществен транспорт), за да се сведат до минимум отрицателните външни фактори.

Икономическият растеж в глобализиращата се световна икономика все повече се задвижва от няколко структури за сътрудничество, включващи различни обществени и частни лица. Това важи особено за иновационните политики, които трябва да ангажират нови заинтересовани участници, включително такива, които не се занимават с бизнес. Местно ориентираните политики на растеж трябва съответно да бъдат коригирани по отношение на начина, по който се изпълняват, за да отразяват новата реалност.

Ефективното справяне с тези и други проблеми изисква политически отговор в различен географски мащаб, включващ в някои случаи сътрудничество между съседните местни власти (местни съвети), в други – между области и окръзи, в трети – между две съседни държави.

Вътрешните гранични региони в страните от ЕС15 от много години се възползват от политиката на сближаване за подобряване на трансграничното сътрудничество. Това са поуките и БРОД би следвало да приемат и прилагат тези добри практики. Например, в редица от старите страни-членки са създадени метрополни органи, за да съберат на едно място няколко ведомства на различни нива за решаване на въпроси като икономическо развитие, обществен транспорт, достъп до здравеопазване, висше образование и обучение, качество на въздуха, смет и отпадъци, които обхващат регионалните граници. Някои метрополни региони пресичат не само местни и регионални граници, но и национални, като еврометрополисът Лил-Кортрейк-Турне, който включва градове от двете страни на границата. В други, като напр. Еврорегиона Рейн-Ваал, създаден от германските и холандските мести власти от двете страни границата, за да се подобри - наред с другите неща - достъпността, качеството и ефективността на трансграничното здравно обслужване в тази област. Това е особено важно поради липсата на ясни правила за достъп до трансгранично здравно обслужване. Граничните райони в новите държави-членки, както и тези от всяка страна на Желязната завеса започнаха да работят заедно едва от скоро. Много остава да се направи, за да се разработят съгласувани политики за инфраструктурно и икономическо сътрудничество. Подобно рядко се наблюдава и съгласувано развитие на морските пространства, прекосяващи границите суша-море.

В заключение, силните страни на трансграничния румънско-български регион са свързани с: полицентрична урбанистична система, основана на малки и средни по размер

34

градове, които имат важна роля в селско-градските гранични територии; огромен потенциал за сътрудничество въз основа на функционалното допълване в региона; и традицията на транс-гранично сътрудничество в еврорегионите.

Използвана литература

Европейска перспектива за териториално развитие (ESDP) 

Териториален дневен ред на ЕС. Към по-конкурентоспособна и устойчива Европа на многообразните региони, 2007 г.

Първа програма за действие за изпълнение на Териториалния дневен ред на Европейския съюз, 2007 г.  

Зелена книга за териториално сближаване: Да превърнем различието в преимущество, 2010 г.

Териториалното сближаване под лупа – обобщен доклад  

„Териториално сближаване: разгръщане на териториалния потенциал” Информационен документ на конференцията на тема „Политиката на сближаване и териториалното развитие – използване на териториалния потенциал”, 2009 г., Кируна, Швеция

Териториалната държава и перспективи на Европейския съюз, актуализация 2011 г.

Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020

"Как да се укрепи териториалното измерение на „Европа 2020” и политика на сближаване на ЕС въз основа на Териториалния дневен ред 2020" – информационен доклад

Лисабонският договор, 2009 г.

Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване, 2010 г.

EО ЕСПОН 2006-2013, Географски особености и потенциал за развитие в Европа

Преброяване на населението и жилищния фонд на България, Национален статистически институт, 2010 г.

Преброяване на населението и жилищния фонд на Румъния, Национален статистически институт, 2011 г.

35

Субективни аргументи за силните страни на Българо-румънския трансграничен регион

Доц. д-р Александър Петков

Увод

Регионалната идентичност е предмет на множество изследвания и научни разработки.

Според Волфганг Кнап, идентичността на един регион може да се дефинира като

комбинация от субективни представи, които са част от регионалното съзнание, както и от

обективни научни данни относно заобикалящата среда, природните дадености, културните

забележителности, стопанска дейност и др. P. Schmitt-Egner разглежда шест измерения на

идентификацията с региона – екологично, персонално, социално, колективно, историческо и

културно.. Sedlacek, Kurka и Maier установяват, че характеристиките на региона са

интегрална част от регионалната идентичност. Според тях идентичността на региона е

отражение на взаимодействието между емпиричното описание на територията и степента, до

която то се познава от вътрешни и външни публики.

В контекста на тези и редица други теоретични постановки, представени в публикуваната

методология на проекта49, една от целите, които си поставяме, е да се изследват силни страни на

територията на Българо-румънския трансграничен регион, наречен БРОД (Българо-румънски области

за добросъседство), от гледна точка на местните хора. Идентифицирането на силни страни на региона

свързваме с иницииране на дискусия, която търси обществен консенсус. Целевите групи, чието

мнение проучваме, са три – политици и публична администрация, участници в стопанския живот,

граждани. Разкриването на ярки характеристики, подчертаващи уникалността и специфичността на

региона, е предпоставка за развитие на политика относно идентичността на региона, която

разглеждаме като дългосрочна цел по проекта. С оглед на изследователската цел беше проведено

анкетно допитване сред представители на трите обществени групи. Представяните в този доклад

резултати се отнасят до българската част на регион БРОД.

49 Вж. Корнажева, М. Иновативност на изследователски проект Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study (BRAINS) по европейската програма за трансгранично сътрудничество „България-Румъния 2007-2013” В: Научни трудове на Русенски университет, том 50, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2011, сс. 11-26.

36

ДАННИ И АНАЛИЗ

Анкетното проучване беше организирано и проведено в девет български области, включени в проект BRAINS. Периодът на проучването бе януари - май 2012 г. Получени са общо 280 отговора с традиционното допитване – по метода „на място“ и 20 отговора от електронното допитване.

Анкетната карта е съставена от екипите на проект BRAINS и напълно съответства на тази, с която бе направено огледалното проучване и в 7-те румънски области. Това осигурява съпоставимост на резултатите и възможност за сравняване при анализирането на отговорите. Анкетната карта се състои от 10 въпроса, два от които са структурирани като подвъпроси. В нито един от случаите респондентите не разполагат с възможни отговори, тъй като целта на изследването е да идентифицира силни страни на включените области, единствено въз основа на мненията на анкетираните лица.

Количествената обработка на резултатите се заключава в обобщаването и статистическите изчисления на отговорите B1a, B2a, B5, B8 и B10. Отворените въпроси подлежат на контент анализ.

Демографски характеристики на извадкатаВ извадката на анкетното изследване участват 300 души от 9-те области на България, участващи в проект BRAINS. Разпределението на анкетираните е представено на фигура 1.

Разпределението на респондентите е относително равномерно представено във всички български области. Това осигурява представителност на извадката по отношение на различните области. Общото население на изследвания регион е 1 633 803 жители. Извадката от 300 респонденти осигурява доверителен интервал от 5.6 при ниво на доверие 95%.

37

Велико Търново9%

Видин15%

Враца12%

Добрич6%Монтана

8%

Плевен13%

Разград15%

Русе6%

Силиста17%

Фиг. 1 Структура на респондентите по области

Структурата на целевата група е разпределена в три категории по отношение на това какви представители са респондентите. Първата група са представителите на политиците и публичната администрация. Тази група е най-голяма, тъй като тя включва хората, от които в най-голяма степен зависи взаимодействието със съседните области в Румъния (фиг. 2). Следващата група е тази на гражданите, а последната е категорията на бизнеса. Независимо, че тази категория е относително най-малка, поради обективни причини, мнението и действията на бизнеса за изграждане на връзки със съседите е от значение за формиране и развитие на обща междурегионална идентичност в района.

Критерии за избор на туристически обекти

Анкетираните посочват различни туристически обекти от природната среда на областта, които смятат за най-важни с оглед на туристическия им потенциал. От изследователски интерес е не само да се определят най-важните за местното население обекти, но и кои са водещите за този избор фактори. На респоднентите е предоставена възможност да ранжират своя избор, като отчитат всяко от четирите значения на обекта: Икономическо значение, Историческо значение, Сантиментално значение и Друго значение и съответно като посочат определени стойности на значимостта. Възможните стойности на значимостта за тях са: 1 - изобщо не; 2 - в пo-малка степен 3 - в голяма степен, 4 - напълно.

Този метод на оценка позволява да се обобщят резултатите за целевия регион и да се направят заключения за това кои са водещите критерии за избор от респондентите.

След обобщаването на резултатите от Приложение 2 са получени резултатите, посочени в Приложение 3. В него се виждат както разпределението на отговорите по отделни области, така и общите за целия регион резултати.

38

Политици/публична администрация

48%

Бизнес9%

Граждани43%

Фиг. 2. Структура на извадката по категории

На фиг. 3 са представени тези обобщени данни в графичен и табличен вид. Анализът, който може да се направи, показва, че най-голямо значение за анкетираните има историческото значение на туристическите обекти – 157 респонденти са посочили, че този критерий отговаря напълно на техния избор и други 87 посочват, че този критерий отговаря в по-голяма степен.

На следващо място по значение се нарежда изборът по икономическо значение – 97 от респондентите го посочват като напълно отговарящ и 127, като отговарящ в по-голяма степен.

От изследването се оказва, че сантименталното значение не е толкова съществено за избора – мнозинството от 101 респонденти го посочват като отговарящ, но в по-малка степен. След тях, 89 го характеризират като отговарящ в по-голяма степен и едва 58 го посочват като критерий, отговарящ напълно на техния избор.

Логично е и ниското ниво на посочилите Друго значение като критерий за избор. Това показва, че останалите три критерия отговарят напълно на очакванията на респондентите.

Критерии за избор на исторически обекти39

напълнов по-голяма

степен в по-малка степен изобщо не

0

50

100

150

200

250

Икомомическо значение

Историческо значение

Сантиментално значение

Друго значение

Фиг. 4. Критерии за избор на исторически обекти

напълнов по-голяма

степен в по-малка степен изобщо не

020406080

100120140160

Икомомическо значение

Историческо значение

Сантиментално значение

Друго значение

Фиг. 3. Критерии за избор на туристически обекти

Методиката по оценката и избора на историческите обекти е същата, както и посочената по-горе методика за туристическите обекти. Резултатите от анкетирането са обобщени отново в четири таблици, представени в Приложение 4. Там е представена информацията за избор по области, а общата информация е представена на фиг. 4 чрез графиката и таблицата.

Анализът на резултатите логично показва, че историческото значение на обекта е напълно съответстващият и доминиращ критерий за избор от респондентите – 241 от тях са го посочили на първо място, 57 са го посочили като критерий, който отговаря в по-голяма степен и само 6 – „в по-малка степен“ и един е посочил „изобщо не“. На второ място се определя като важно Икономическото значение на обектите – 180 анкетирани са го посочили като критерий, отговарящ „напълно“ и „в по-голяма степен“. Следващият критерий е „Сантименталното значение“ със 170 отговора „напълно“ и „в по-голяма степен“.

Фактори с определящо значение за социално-икономическото развитие на областта.

Интерес представляват и резултатите от изследването на факторите с определящо за социалното и икономическото развитие на общността значение. Изследването включва въпрос, на който респондентите отговарят в таблица, като определят значимостта на всеки от факторите: Природната среда, Човешките ресурси, Културно-историческото наследство, Отношенията на сътрудничество с другите области в България и Отношенията на сътрудничество с области в други страни. Тук отговорите отново имат количествени оценки и следното значение: 1 - изобщо не; 2 - в пo-малка степен 3 - в голяма степен, 4 - напълно. Чрез резултатите може да се съди за това кои са основните фактори, които са значими за социално-икономическото развитие на тяхната област. Обобщението на резултатите от анкетата по области е представено подробно в Приложение 5, а отговорите за изследвания регион (9-те дунавски области) са показани на фигура 6.

Като цяло се вижда, че отговорите са сравнително разпръснати, но могат да се очертаят и някои заключения. На фиг. 5 са представени обобщените данни за отговорите на респондентите за всички споменати фактори. Вижда се, че най голямата част от отговорите посочват отделните фактори като значими „в по-голяма степен“ – 43%, следващи от отговорите „напълно“ – 37%. Това е логично и показва разнообразието на отговорите и добрия избор на фактори от изследователите.

40

По-задълбоченото изследване на факторите и оценката на респондентите за тях показва, че отговор „напълно“ са посочили най-много респонденти за фактора „културно-историческо наследство“ – 168, следван от „природна среда“ – 122, „човешки ресурси“. С този отговор са посочили относително малък брой респонденти двата фактора за сътрудничеството. Ако обобщим двата отговора „напълно“ и „в по-голяма степен“ за всеки от изследваните фактори ще видим подобна картина: за фактора „Културно-историческо наследство“ са отговорили 264 анкетирани.

41

Природна среда

Човешки ресу

рси

Културно-исто

рическо насл

.

Сътрудничество

в страната

Сътрудничество

с други

страни

050

100150200

напълно

в по-голяма степен

в по-малка степен

изобщо не

Фиг. 6. Фактори за социално-икономическо развитие

напълно37%

в по-голяма степен43%

в по-малка степен

18%

изобщо не2%

фиг. 5. Значимост на факторите за социално-икономическо развитие

Следващият по значимост фактор отново се оказва „Природната среда“ - 248-отговора. За „Човешките ресурси“ като значими са посочили 228 респонденти, за „Сътрудничество с други страни“ 222 и за „Сътрудничество с други области на България“ 209 отговора. Независимо от това обаче тези резултати показват, че всички фактори имат висока значимост за българите – най-ниският резултат („Сътрудничество с други области на България“ - 209 отговора) представлява 70% от отговорилите. Те смятат, че този фактор е значим.

Познаване на общи със съседите думи.

Анализът на анкетите дава възможност да се прецени до каква степен в България населението познава общи за българския и румънския език думи. Освен семантичния, при анализа може да се използва и количествен подход, при който да се определи и сравни каква част от населението е посочила определен брой общи и в двата езика думи. В този анализ

следва да се има предвид свободата на всеки респондент да избере да запише или да не запише в анкетата общи думи. Независимо от този факт, резултатите от

анкетирането могат да дадат основания за формиране на определени изводи. От графиките се вижда, че почти една трета от респондентите не са посочили обща

дума с румънския език. Това може да се тълкува както, че не са им известни, така и че не са решили да посочват известни на тях думи. Така или иначе, този факт показва, че около една трета от българите в изследвания регион не се интересуват особено или не знаят за общото със съседите. Следващите 29% са посочили между една и три общи думи. Те имат известни познания по въпроса, но очевидно те не са много. В тази група най многобройни са тези, посочили 3 думи - общо 39 респонденти, което може да се обясни с това, че са решили, че 3 думи са достатъчни. Това е и втората най голяма група респонденти след тези, непосочили обща дума. Останалите 41% от българите в региона са посочили над 4 и повече думи, което означава, че това е големината на групата, която има повече познания за езиковите допирни точки със съседите.

42

Непосочили

1 дума

2 думи

3 думи

4 думи

5 думи

6 думи

7 думи

8 думи

9 думи

10 думи

11 думи

14 думи

16 думи

0

10

20

30

40

50

60

70

80

9090

27 24

36

19 21 20

8

18

4

29

2 1 1

Фиг. 7. Брой респонденти посочили общи думи

Особено положителен в това направление е фактът, че 11 % от населението са попълнили таблицата с общите думи, а дори някой от тях са посочили допълнително думи извън полетата, определени за тази цел. Общо 33 респонденти са посочли пълния обем от изискваните от тях думи. Това показва, че над 10 % от българското население познава и използва съзнателно общи със съседите думи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

43

30%

29%

20%

10% 11%

Фиг. 8. Респонденти, посочили общи думи

непосочилиот 1 до 3 думиот 4 до 6 думиот 7 до 10 думи10 и повече

Направеният анализ на резултатите от анкетното проучване позволява формирането на няколко извода.

На първо място, като основен критерий за избор на водещи туристически и исторически обекти в 9-те български области се откроява историческото значение, посочено от мнозинството респонденти. Категоричната оценка на участвалите в запитването води до заключението, че определяйки профила на областите, които населяват, гражданите в българската част на трансграничния регион акцентират върху културно-историческото наследство като водещо предимство. В допълнение, превесът на аргументиралите своя избор с икономическото значение на обектите, за сметка на сантименталната им стойност, е ясен индикатор за това, че местните общности осъзнават реалния и потенциален принос на туристическите и историческите забележителности за икономическото развитие на българо-румънските области за добросъседство.

Това заключение се потвърждава от анализа на факторите, които според респондентите допринасят най-много за социално-икономическото развитие на българските области. От резултатите става ясно, че гражданите разчитат на потенциала на културно-историческото наследство за развиване на туризъм и цялостно стимулиране на икономиката в населените места. Подчертано е и значението на природните дадености, които в комбинация с паметниците на културата и историческите забележителности оформят профила на българската част на БРОД.

Въпреки че факторът „сътрудничество“ – дефиниран както в национален, така и в трансграничен мащаб – не е на челните позиции в подбора на условията за икономически растеж, анкетираните му придават голямо значение. Като цяло, налага се изводът, че развитието на българските области по българо-румънската граница и разгръщането на техния потенциал се базира на синергично взаимодействие между всички коментирани фактори: популяризиране на културно-историческото наследство и природна среда, развитие на човешките ресурси и насърчаване на сътрудничеството не само между отделните области в България, но и съвместната им дейност с други страни.

Ако в първата част на изследването респондентите дават своето мнение за отличителните характеристики на своите области и оценяват значението им за бъдещото развитие на региона, то впоследствие фокусът е обърнат към съвместното съжителство в рамките на трансграничния регион и ключовия въпрос, доколко познаваме съседите. Въпреки че жителите на 9-те български области разчитат на положителните ефекти от трансграничното сътрудничество по отношение на социално-икономическото развитие в населените им места, те не познават добре съседите си отвъд Дунава и нямат споделен опит на общуване с тях. Доказателство за това е, че мнозинството от анкетираните не могат да идентифицират общи думи между двата езика или посочват много малък брой от тях. Оказва се, че допирните точки между двете култури, попадащи в рамките на трансграничния регион, не са обект на интерес от страна на населяващите този регион българи. Едва 1/5 от тях демонстрират познания за общото със съседите, което от своя страна още веднъж подчертава потенциала на трансграничното сътрудничество в сферата на взаимното опознаване и смисъла на усилията да се работи в подкрепа на политика за изграждане на обща трансгранична идентичност.

44

Използвана литература

Корнажева, М. Иновативност на изследователски проект Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study (BRAINS) по европейската програма за трансгранично сътрудничество „България-Румъния 2007-2013” В: Научни трудове на Русенски университет, том 50, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2011, сс. 11-26.

Fearon, James D. What is identity (as we now use the word)? Stanford University. November 1999.Fitjar, R. D. Explaining variation in sub-state regional identities in Western Europe. In: European Journal of Political Research Vol. 49/2010, p. 522 – 544. Knapp, W. A sense of place. Regional identity – a conceptual framework. ILS NRW, October 2003.Kowalska, W, M. Between the local, national and global: the problem of “regional identities”. In: LIMES Vol. 3/2010, p. 161 – 169.Paasi, A. (1986): The institutionalization of regions: a theoretical framework for the understanding of the emergence of regions and the constitution of regional identity, Fennia 164, pp. 105-146.Paasi, A. (2003): Region and place: regional identity in question, Progress in Human Geography, No. 4, pp. 475-485.Schmitt-Egner, P. Regional and European Indetity: Reflections on a relationship. RIAC-Conference. Innsbruck 2003. Schrijver, F. Regionalism after regionalisation: Regional identities, political space and political mobilisation in Galicia, Brittany and Wales. University of Amsterdam, 2005.Sedlacek, S., B. Kurka, G. Maier. Regional identity: a key to overcome structural weaknesses in peripheral rural regions? In: European Countyside Vol. 4/2009, p. 180 – 201.

Потенциал за интегрирана идентичност на румънско-българския трансграничен регион според политици и публична администрация.

Румънска гледна точка.

45

Проф. д-р Андрей Тудорел

Важен фактор, който може да стимулира развитието на трансграничното сътрудничество, е представен от общи за публичната администрация и в двете държави характеристики. В анкетата ние включихме един въпрос за преценка на мнението на служителите в държавната администрация от трансграничния регион, когото нарекохме БРОД [Българо-румънски отношения на добросъседство], относно компетенциите на поднационалните равнища на управление за укрепване на регионалното развитие. За оценка на мненията използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие със съдържанието на следното твърдение: “Достатъчно компетентни ли са поднационалните равнища на управление – напр. областната и местната публична администрация, за укрепване на регионалното развитие?”

Разпределението на отговорите от двете държави е представено в таблица 1.Честота Валиден процент (%)

пълно несъгласие 10 2,9частично несъгласие

12 3,5

частично съгласие 138 39,9пълно съгласие 183 52,9без отговор 3 0,9Общо 346 100,0

Таблица 1. Разпределение на отговорите

Горните резултати ни позволяват да формулираме следните коментари:

- Повече от половината от анкетираните лица в Румъния са напълно съгласни, че областните и

местните публични администрации разполагат с достатъчно компетенции.

- По-малка част - 6,4% имат отрицателно виждане по този аспект;

- За синтетичната оценка на отговорите на този въпрос ние изчислихме средната стойност на

посочените квалификации и получихме числото 3,44. Този резултат показва положително

становище по отношение компетенциите на публичните администрации на областно и местно

равнище.

Връзката на местните администрации с икономическата и социалната действителност представлява друг важен фактор, който може да стимулира регионалното развитие и засилването на трансграничното сътрудничество.

В анкетата включихме и въпрос за преценка на мнението на държавните служители по отношение степента, в която решенията във връзка с регионалното развитие в държавната администрация се влияят от редица фактори. За да направим тази оценка, използвахме четиристепенна скала: 1 – в никаква степен; 2 – по-скоро в никаква степен; 3 – до известна степен; 4 – в голяма степен. Разпределението на отговорите за осемте фактора е представено в таблица 2.

46

За синтетичния анализ на влиянието на всеки от 8-те фактора при вземането на решения относно регионалното развитие в публичните администрации, ние изчислихме средната стойност на отговорите. Резултатите за представени в графика 1.

Фактори 1 2 3 4 Без отговор Ниво Европейска администрация 6,9 14,1 40,6 37,2 1,2Ниво национална администрация 4,3 4,0 27,1 64,0 0,6Ниво областна администрация 2,3 2,0 25,4 69,1 1,2Ниво местна (градска) администрация 1,7 3,2 18,8 75,4 0,9Частен сектор 5,8 19,6 47,0 26,8 0,9Гражданско общество 4,0 21,0 43,8 29,4 1,7Средства за масово осведомяване 8,9 22,2 38,3 29,4 1,2Академичи среди 13,3 25,9 38,0 19,6 3,2

Таблица 2. Разпределение на отговорите за всеки фактор на влияние.

3.1

3.53.6 3.7

3.0 3.02.9

2.7

0.0

0.5

1.0

1.5

2.0

2.5

3.0

3.5

4.0

Nivelul europeanal administrației

Nivelul național aladministrației

Nivelul județean aladministrației

Nivelullocal(municipal) al

administrației

Sectorul privat Societatea civilă Mass-media Academic

Графика 1. Оценка на всеки фактор при вземането на решения на местната публична администрация по отношение на регионалното развитие

Горните резултати ни позволяват да формулираме следните коментари:- Решенията, свързани с регионалното развитие, до голяма степен са повлияни от местните

публични администрации. За този фактор отчетохме средна стойност 3,7 – най-голямата от всичките осем стойности;

- Като цяло, решенията по отношение на регионалното развитие до голяма степен са повлияни от условията на нива Европейска, национална и местна (областна и градска) администрация. За тези четири фактора отчетохме най-високите резултати за изчислените средни стойности;

- Най-слабо е влиянието при взимането на решения от страна на институциите на гражданското общество. От тях, академичните среди имат незначителен пример.

Друг важен аспект, който трябва да се вземе под внимание при формирането на политиката за регионално развитие, касае оценка на потенциала на някои участници в обществото за засилване на самоуправлението на регионалното развитие. По този повод ние разгледахме девет участника от публичния, частния и гражданския сектор. За оценяване на становищата използвахме следната четиристепенна скала: 1 – в никаква степен, 2 – по-скоро в никаква степен, 3 – до известна степен, 4 – в голяма степен. Разпределението на отговорите за всеки участник е представено в таблица 2 и графика 2. За синтетичната оценка на отговорите на всеки участник изчислихме средната стойност на скалите, посочени от анкетираните. Получените резултати са представени в графика 3.

Социални участници 1 2 3 4 Без отговор

47

Представители на Европейските институции 2,6 7,5 39,5 49,6 0,9Представители на националните институции 2,0 4,0 29,4 62,8 1,7Представители на народното събрание 2,9 6,3 34,3 54,8 1,7Представители на местната/областната администрация

0,6 2,6 25,4 69,7 1,7

Представители на местната администрация 1,2 6,1 32,1 59,0 1,7Представители на частния сектор 2,3 18,6 47,2 29,3 2,9Представители на средствата за масово осведомяване

6,3 22,5 42,1 26,5 2,6

Представители на неправителствени организации 5,8 27,7 42,4 21,0 3,2Представители на академичните среди 7,2 28,3 40,8 18,8 4,9

Таблица 3. Разпределение на отговорите за потенциала на различните участници в регионалното развитие

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

Reprezentanții instituțiiloreuropene

Reprezentanții administrațieinaționale

Reprezentanții parlamentuluinațional

Reprezentanții administrațieilocale/zonale

Reprezentanții administrațieilocale

Reprezentanții sectorului privat

Reprezentanții mass-media

Reprezentanții organizațiilornon-guvernamentale

Representatives of academia

DelocMai degrabă nuÎntr-o oarecare măsurăÎn mare măsurăNȘ/NR

Графика 2. Разпределение на отговорите за потенциала на различните участници в регионалното развитие

И в този случай в значителна степен служителите на държавната администрация отдават голямо значение на фактори от Европейската, националната и местната публична администрация. Според мнението на служителите от този сектор, институциите/организациите в гражданското общество имат намален потенциал в сферата на регионалното развитие.

3.373.56

3.433.67

3.51

3.062.91 2.81 2.75

0.00

0.50

1.00

1.50

2.00

2.50

3.00

3.50

4.00

Rep

reze

ntan

țiiin

stitu

țiilo

reu

rope

ne

Rep

reze

ntan

țiiad

min

istra

ției

națio

nale

Rep

reze

ntan

țiipa

rlam

entu

lui

națio

nal

Rep

reze

ntan

țiiad

min

istra

ției

loca

le/z

onal

e

Rep

reze

ntan

țiiad

min

istra

ției

loca

le

Rep

reze

ntan

țiise

ctor

ului

priv

at

Rep

reze

ntan

țiim

ass-

med

ia

Rep

reze

ntan

țiior

gani

zații

lor

non-

guve

rnam

enta

le

Rep

rese

ntat

ives

of a

cade

mia

Графика 3. Оценка на потенциала на различните участници в регионалното развитие

48

Оценка на междуинституционалните контактиРегионалното развитие като цяло, както и трансграничното развитие, могат да се

засилят само до степента, до която има междуинституционални споразумения за сътрудничество. Ние включихме в анкетата въпроси за оценка на типа на междуинституционалните отношения и намерението за бъдещото им развитие.

С първия въпрос ние оценяваме степента, до която една институция от публичната администрация има връзки с хората, институциите и организациите в: румънските окръзи, които са част от БРОД, българските области, които са част от БРОД, Румъния като цяло, България като цяло, други страни-членки на ЕС и страни извън ЕС. За да се отчетат мненията в това отношение, използвахме четиристепенна скала: 1 – не, 2 – от време на време, 3 – често, 4 – многократно. Разпределението на отговорите за всяка категория: хора, институции и организации, е представено в таблица 4 и графика 4.

не от време на време

често многократно

без отговор

Румънски окръзи, част от БРОД 25,6 32,6 17,3 22,8 1,7Български области, част от БРОД 57,9 25,9 5,8 8,1 2,3Румъния като цяло 9,2 26,4 25,4 37,8 0,9България като цяло 59,7 24,8 6,6 6,1 2,9Други страни от ЕС 57,9 30,5 6,3 2,9 2,3Страни извън ЕС 74,6 17,9 3,7 0,9 2,9Таблица 4. Разпределение на отговорите за отношенията с различни хора, институции и организации

0% 20% 40% 60% 80% 100%

Județele din România care aparținROBULNA

Districtele din Bulgaria care aparținROBULNA

România ca întreg

Bulgaria ca întreg

Alte țări membre UE

Exteriorul UE

NuOcazional

Des

Frecvent

NS/NR

Графика 4. Разпределение на отговорите за отношенията с различни хора, институции и организации

Горните резултатите очертават следното:- Повечето от институциите в публичната администрация в региона на БРОД имат

междуинституционални отношения с румънските институции; - В същото време, междуинституционалните взаимоотношения с българските институции и

организации са незначителни. В почти 60 % от случаите забелязваме, че няма институционални връзки с български партньори;

- Като цяло, в няколко случая са регистрирани отношения с хора, институции и организации извън Румъния.

Не По-скоро не

По-скоро да

Категорично да

Без отговор

Румънски окръзи, част от БРОД 4,0 2,9 34,3 57,6 1,2Български области, част от БРОД 5,2 6,9 44,7 41,5 1,7Румъния като цяло 2,3 3,8 28,6 65,3 0,0България като цяло 5,2 13,3 42,1 37,2 2,2

49

Други страни от ЕС 4,9 13,3 40,9 38,3 2,6Страни извън ЕС 16,4 15,9 38,3 25,9 3,5

Таблица 5. Разпределение на отговорите по отношение намеренията за бъдещо развитие на междуинституционалните взаимоотношения

С втори въпрос отчитаме до каква степен институцията в публичната администрация възнамерява да продължи да има отношения с хора, институции и организации в румънските окръзи, които са част от БРОД, с български области – част от БРОД, с Румъния като цяло, с България като цяло, с други страни-членки на ЕС и с държави извън ЕС. За да отчетем мненията в това отношение, използвахме четиристепенна скала: 1 – не, 2 – по-скоро не, 3 – по-скоро да, 4 – категорично да. Разпределението на отговорите за всяка категория институция или организация е представено в таблица 5 и графика 5.

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

Județele din România careaparțin ROBULNA

Districtele din Bulgaria careaparțin ROBULNA

România ca întreg

Bulgaria ca întreg

Alte țări membre UE

Exteriorul UE

Nu

Mai degrabă NU

Mai degrabă da

Sigur DA

NS/NR

Графика 5. Разпределение на отговорите за намерението за развиване на междуинституционални взаимоотношения

Горните резултати очертават възможността на институциите от местната публична администрация в окръзите на БРОД да развиват професионални взаимоотношения с хора, институции и организации извън Румъния. За да се осъществят тези намерения, трябва да се реализират спомагателни дейности за партньорства с институции и организации извън Румъния.

Фактори, които оказват влияние върху развитието на трансграничното сътрудничество Трансграничното сътрудничество се реализира в развиване на различни дейности в определени региони. Всяко анкетирано лице трябваше да определи най-важните 3 региона в група от общо 15 региона. Разпределението на отговорите за трите избора е представено в таблица 6.

Получените резултати ни показват изключително важната роля, която може да има селското стопанство в развитието на трансграничното сътрудничество. Над 70% от интервюираните лица са посочили този сектор като особен потенциал в развитието на дейности, общи за партньорите в двете държави. Много важен фактор в развитието на трансграничното сътрудничество може да бъде сферата на строителството и обществените пътища. Тази възможност е залегнала в контекста на вниманието на двете държави за развитие на пътната инфраструктура между двете страни.

Други важни сектори за развитието на трансграничното сътрудничество са:- Търговия – сектор, посочен от 4,3% от анкетираните като първа възможност, от 24,8% като

втора възможност и от 9,8% като трета възможност;- Туризъм – посочен от 8,5% от анкетираните като втора възможност и от 25,6% като трета

възможност; - Култура – посочена от 19,4% от анкетираните като трета възможност.

Първи избор Втори избор Трети избор

50

СекторСелско стопанство, рибовъдство, гори 70,6 0,0 0,0Лека промишленост 3,2 6,3 0,0Тежка промишленост 0,9 2,0 1,2Строителство и благоустройство 13,3 28,2 1,7Транспорт и комуникации 4,0 10,4 4,3Електрическа енергия 1,2 3,2 2,3Търговия 4,3 24,8 9,8Гражданска защита 0,9 5,5 2,9Туризъм 0,6 9,5 25,6Охрана и сигурност 0,0 1,4 2,9Околна среда 0,6 3,5 13,0Здравеопазване 0,6 2,3 7,5Образование 0,0 2,9 9,2Култура 0,6 0,0 19,4

Таблица 7. Йерархизация на важните за развитието на трансграничното сътрудничество сектори

0

10

20

30

40

50

60

70

80

Prima alegere A doua alegere A treia alegere

Графика 6. Идентификация на важните за развитието на транснационалното сътрудничество сектори

Чрез друг включен в анкетата въпрос отчетохме приноса на някои важни участници в развитието на транснационалното сътрудничество. В този случай използвахме 4-степенна скала: 1 – всички; 2 – по-скоро не, 3 – до известна степен, 4 – в голяма степен. След обработка на данните представяме получените резултати в таблица 8 и графика 6.

Обществени участници Не всички

По-скоро не

До изв. степен

В голяма степен

Без отговор

Представители на европейските институции

3,2 11,5 41,5 40,6 3,2

Представители на националните институции

1,4 7,5 36,0 53,6 1,4

Представители на народното събрание 2,6 10,4 39,8 44,1 3,2Представители на местната/областната администрация

1,2 3,2 28,5 65,7 1,4

Представители на местната администрация

2,6 5,5 33,1 57,9 0,9

Представители на частния сектор 2,6 21,0 49,3 24,8 2,3Представители на медиите 4,3 23,9 44,1 25,4 2,3

51

Представители на неправителствени организации

5,8 25,1 48,7 15,9 4,6

Представители на академичните среди 6,9 29,4 42,9 16,1 4,6Таблица 8. Разпределение на отговорите във връзка с приноса на някои участници в регионалното развитие

0% 20% 40% 60% 80% 100%

Reprezentanții instituțiiloreuropene

Reprezentanții administrațieinaționale

Reprezentanții parlamentuluinațional

Reprezentanții administrațieilocale/zonale

Reprezentanții administrațieilocale

Reprezentanții sectorului privat

Reprezentanții mass-media

Reprezentanții organizațiilornon-guvernamentale

Representatives of academiaDeloc

Mai degrabă nu

Într-o oarecare măsură

În mare măsură

NȘ/NR

Графика 7. Разпределение на отговорите във връзка с приноса на някои участници в развитието на трансграничното сътрудничество

За синтетичната оценка на приноса на деветте участници в развитието на трансграничното сътрудничество изчислихме средната стойност на посочените оценки. Резултатите са представени в графика 8.

3.233.44

3.29

3.613.48

2.99 2.932.78 2.72

0.00

0.50

1.00

1.50

2.00

2.50

3.00

3.50

4.00

Rep

reze

ntan

țiiin

stitu

țiilo

reu

rope

ne

Rep

reze

ntan

țiiad

min

istra

ției

națio

nale

Rep

reze

ntan

țiipa

rlam

entu

lui

națio

nal

Rep

reze

ntan

țiiad

min

istra

ției

loca

le/z

onal

e

Rep

reze

ntan

țiiad

min

istra

ției

loca

le

Rep

reze

ntan

țiise

ctor

ului

priv

at

Rep

reze

ntan

țiim

ass-

med

ia

Rep

reze

ntan

țiior

gani

zații

lor

non-

guve

rnam

enta

le

Rep

rese

ntat

ives

of a

cade

mia

Графика 8. Значението на някои участници за развитието на трансграничното сътрудничество.

Получените резултати показват голямата важност, която се отдава на институциите на местната, националната и Европейската публична администрация. Над 65% от анкетираните смятат, че местната публична администрация може да допринесе за развитието на трансграничното сътрудничество. Представителите на държавната администрация отреждат по-маловажна роля на развитието на трансграничното сътрудничество за частния сектор и гражданското общество.

При вземането на сериозни решения, които могат да укрепят трансграничното сътрудничество на регионално ниво, ние трябваше да идентифицираме факторите, които влияят отрицателно. Като използвахме един от въпросите, оценихме осем важни фактора, групирани в следните категории:

- Интерес, проявен от институциите в двете държави;- Правна уредба в двете държави и степен на познаване на реалните ситуации в двете държави;- Културни фактори.За да оценим осемте фактора, използвахме четиристепенна скала от 1 – не препятства

трансграничното сътрудничество, до 4 – възпрепятства трансграничното сътрудничество в

52

голяма степен. Получените резултати на нивото на цялата извадка е представено в таблица 9 и графика 8.

Фактори 1 2 3 4 Без отговор

Липса на познания за съседа политическа и правна среда

5,8 9,5 45,2 39,2 0,3

Труден достъп (напр. слабо развита пътна инфраструктура)

8,1 22,3 38,2 30,6 0,9

Национално законодателство и практика 5,8 23,7 47,4 22,8 0,3Законодателство и практика на съседа 5,5 19,7 45,4 17,3 12,1Липса на интерес към националните институции

4,3 25,5 40,6 24,9 4,6

Липса на интерес към институциите на съседа

3,8 24,0 44,5 10,4 17,3

Езикова бариера 10,4 20,0 44,9 23,5 1,2Културни различия (ценности и поведение) 19,7 30,7 36,8 11,9 0,9

Таблица 10. Разпределение на отговорите по отношение на степента, в която някои фактори възпрепятстват трансграничното сътрудничество

0% 20% 40% 60% 80% 100%

Lipsa de cunoștințe despre mediul politic și cel legal de pestefrontieră

Accesul dificil (ex. Infrastructura de transport subdezvoltată)

Legislația națională și practicile din țara mea

Legislația națională și practicile de peste graniță

Lipsa de interes din partea instituțiilor din țara mea

Lipsa de interes din partea instituțiilor de peste graniță

Bariera lingvistică

Diferența de cultură (valori și comportament) de peste graniță DelocMai degrabă nu

Într-o oarecare măsură

În mare măsură

NȘ/NR

Графика 9. Разпределение на отговорите по отношение на степента, в която някои фактори възпрепятстват трансграничното сътрудничествоЗа синтетичната оценка на становищата на служителите в държавната администрация

по отношение на отрицателната роля, която играе всеки от осемте фактора на трансграничното сътрудничество, изчислихме средната стойност на оценките, дадени за всеки фактор. Резултатите представихме в интервала от 1 до 4. Когато стойността на показателя нараства, степента, в която факторът влияе отрицателно, също нараства. Стойности над 3 показват значителен негативен ефект на съответния фактор в развитието на трансграничното сътрудничество. Резултатите са представени в графика 10.

Резултатите, които получихме, показват следните аспекти:- Липсата на познания в областта на чуждестранната политическа и правна среда е фактор,

който възпрепятства най-много развитието на трансграничното сътрудничество. Това е единственият фактор със средна стойност над 3 (3,18).

- Затрудненият достъп (напр. слабо развита пътна инфраструктура) е друг фактор с отрицателно въздействие върху регионалното развитие (средна стойност 2,92 – близка до 3).

- Националното законодателство и практика в двете държави са важни смущаващи фактори в развитието на трансграничното сътрудничество (и в двата случая средните стойности не се различават съществено, и двете са равни на 2,85);

53

- Трябва да отбележим, че културните различия между двете общества не представляват негативен фактор. Отчетената за този фактор средна стойност е най-малка (2,41).

3.18

2.92 2.87 2.85 2.902.74 2.82

2.41

0.00

0.50

1.00

1.50

2.00

2.50

3.00

3.50

Lipsa decunoștințe despremediul politic și

cel legal de pestefrontieră

Accesul dificil(ex. Infrastructura

de transportsubdezvoltată)

Legislațianațională și

practicile din țaramea

Legislațianațională șipracticile depeste graniță

Lipsa de interesdin partea

instituțiilor din țaramea

Lipsa de interesdin partea

instituțiilor depeste graniță

Bariera lingvistică Diferența decultură (valori și

comportament) depeste graniță

Графика 10. Изчислени средни стойности за факторите, които оказват влияние върху развитието на трансграничното сътрудничество

Възприемане на сънародниците и българските съседи в професионалните отношения

Някои от използваните от нас в анкетата въпроси бяха предназначени да се оцени мнението на служителите в администрацията относно доверието им към румънските сънародници и българските съседи в професионалните взаимоотношения. За да се оцени този аспект, ние използвахме четиристепенна скала: 1 – няма доверие, 2 – в повечето случаи няма доверие, 3 – в почти всички случаи няма доверие, 4 – няма доверие.

Разпределението на отговорите на двата въпроса е представено в Таблица 11 и графика 11. За синтетичната оценка на отговорите изчислихме средната стойност на оценките, дадени от анкетираните лица. Получените резултати са представени в последната колона на таблица 11.

1 2 3 4 Без отговор Средна ст-тСънародници 0,3 5,8 38,0 55,9 0,0 3,50

Български съседи 0,6 1,7 34,9 38,3 24,5 3,47Таблица 11. Разпределение на отговорите по отношение на доверието в сънародниците и съседите в професионалните отношения

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

Comparioții dumneavoastrăRomâni

Vecinii dumneavoastrăBulgari

Nu, nu sunt de încredere

De cele mai multe ori nu sunt de încredere

De cele mai multe ori sunt de încredere

Da, sunt de încredere

NS/NR

Графика 11. Разпределение на отговорите по отношение на доверието в сънародниците и съседите в професионалните отношения

Горните резултати не показват съществени различия във възприемането на двете категории хора. За по-задълбочен анализ, ние включихме в анкетата два въпроса за оценка на поведението на румънците и българите в осем важни ситуации: желание да се работи

54

допълнително, съблюдаване на йерархията, равно третиране на мъжете и жените, неформални взаимоотношения, спазване буквата на закона, интерес към взаимно изгодни резултати, интерес към облаги за чужда сметка, лоялност към дългосрочни партньорства. За да оценим мненията, използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие. При тълкуването на резултатите трябва да се има предвид, че седем от осемте твърдения са формулирани положително.Разпределението на резултатите е представено в таблица 12 и графика 12.

пълно несъгласие

частично несъгласие

частично съгласие

пълно съгласие

Без отговор

Средна ст-т

Желание да се работи допълнително

Румънци 3,2 6,9 46,7 42,7 0,6 3,30Българи 1,2 6,1 35,0 22,3 35,5 3,21

Респект към йерархията Румънци 0,3 2,9 40,1 56,5 0,3 3,53Българи 0,3 2,6 34,7 29,2 33,2 3,39

Равно третиране на мъжете и жените

Румънци 1,7 4,6 35,7 57,3 0,6 3,50Българи 0,9 3,8 26,9 36,1 32,4 3,45

Неформални отношения Румънци 2,0 4,9 37,2 54,8 1,2 3,46Българи 0,9 4,9 24,9 37,0 32,4 3,45

Спазване буквата на закона Румънци 2,0 8,4 37,5 51,6 0,6 3,39Българи 0,9 4,0 24,6 37,9 32,7 3,48

Интерес за взаимно изгодни резултати

Румънци 2,6 6,1 37,8 53,3 0,3 3,42Българи 1,4 3,5 28,1 32,8 34,2 3,40

Интерес към облаги за чужда сметка

Румънци 20,7 22,8 36,9 18,7 0,9 2,54Българи 12,4 16,5 23,7 12,4 35,0 2,56

Лоялност към дългосрочни партньорства

Румънци 0,9 6,1 46,4 45,5 1,2 3,38Българи 0,6 4,0 30,6 30,3 34,4 3,38

Таблица 12. Разпределение за характеризиране на румънците и българите в различни ситуации

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

Români

Bulgari

Români

Bulgari

Români

Bulgari

Români

Bulgari

Români

Bulgari

Români

Bulgari

Români

Bulgari

Români

Bulgari

12

34

56

78

Dezacord total

Dezacord parțial

Acord parțial

Acord total

NS/NR

Графика 12. Разпределение на характеризирането на румънци и българи в различни ситуации

55

За синтетичната оценка на румънците и българите по всяко от осемте твърдения изчислихме средната стойност на оценките, дадени от интервюираните лица.

Получените резултати са представени в последната колона на таблица 12 и графика 13.

3.30 3.21

3.533.39 3.50 3.45 3.46 3.45 3.39 3.48 3.42 3.40

2.54 2.56

3.38 3.38

0.00

0.50

1.00

1.50

2.00

2.50

3.00

3.50

4.00

Români Bulgari Români Bulgari Români Bulgari Români Bulgari Români Bulgari Români Bulgari Români Bulgari Români Bulgari

Sunt dispuși sămuncească peste

program

Respectă relațiilede ierarhie

Tratează bărbațiiși femeile egal

Sunt informali înrelațiile lor

Respectă literalegii

caută rezultatereciproc

avantajoase

caută beneficii pecheltuiala altora

Sunt loial șimențin

parteneriate petermen-lung

Графика 13. Средни стойности на оценките за румънци и българи по отношение на осемте ситуации в реалния живот

Резултатите ни позволяват да формулираме следните коментари:- Според становищата, изразени от служителите в местната държавна администрация, няма

съществени различия във възприемането на румънците и българите по отношение на осемте посочени ситуации;

- Трябва да отбележим големия брой липса на отговори на въпросите от страна на българите. В повечето случаи делът на недадени отговори надхвърля 35%. Тази ситуация изтъква намалени взаимодействия между двете категории хора.

Марката БРОД

Създаването на марката БРОД може да създаде поредица икономически и социални предимства в средносрочен и дългосрочен план. Въведохме в анкетата въпрос за оценка на ефекта на марката БРОД по отношение на пет аспекта: потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят в региона; потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят извън региона; планиране на подходяща стратегия за развитие; улесняване на трансграничното сътрудничество и повишаване видимостта на региона на европейско равнище и в световен мащаб.

За оценка на мненията използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие. След обработка на данните получихме разпределенията, представени в таблица 13 и графика 14.

пълно несъгласие

частично несъгласие

частично съгласие

пълно съгласие

Без отговор

Средна ст-т

потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят в региона

1,2 0,9 21,3 74,9 1,7

3,73потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят извън региона

0,9 3,2 36,0 57,6 2,3

3,54

56

планиране на подходяща стратегия на развитие

0,3 0,0 29,1 66,0 4,63,69

улесняване на трансграничното сътрудничество

0,3 2,6 17,6 75,2 4,33,75

увеличаване видимостта на региона на европейско ниво и в световен мащаб

0,0 2,9 19,6 72,6 4,9

3,73Таблица 13. Разпределение на отговорите и средни стойности на оценките по отношение на предимствата на марката БРОД

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

recunoașterea atractivității șipotențialului de către oameniicare lociesc și muncesc în

regiune

recunoașterea atractivității șipotențialului de către oamenii

care lociesc și muncesc în afararegiunii

Plănuirea unei strategii dedezvoltare potrivite

Facilitarea cooperăriitransfrontaliere

Vizibilitatea regiunii în Europa șiîn lumea întreagă

Dezacord total

Dezacord parțial

Acord parțial

Acord total

Nu știu/NR

Графика 14. Разпредел ение на отговорите по отношение на предимствата на марката БРОД

Разпределението на отговорите и средните стойности на оценките ни показват, че в средносрочен и дългосрочен план създаването на марката БРОД води до икономически и социални предимства на нивото на този регион. Тези предимства се изразяват в повишена видимост на региона, използван потенциал на природните и човешките ресурси и развитие на трансграничното сътрудничество. Човешкият потенциал на изследователския екип по проекта за регион БРОД може да гарантира развитието на техническата поддръжка за стратегическо планиране на развитието в региона.За създаването на БРОД трябва да се определят най-важните елементи за представяне. В изследването, направено на регионално ниво, се опитахме да идентифицираме елементите за регионално представяне, като взехме под внимание географското позициониране, регионалния потенциал и културните традиции.

Във връзка с това взехме предвид осем елемента на представяне, групирани в следните направления:

- Географски характеристики и позициониране на регион БРОД: геополитическото му местоположение като мост между Черно море и континентална Европа (E1); значението на река Дунав (E2); различни ландшафти (E3);

- Икономическият потенциал на региона: плодородните му земи и селскостопански сектор с традиции (E5); иновативният потенциал на малките и средни предприятия (E6); човешкият капитал (E7);

- Културният елемент и наследените традиции: значението на културно-историческото наследство (E4); неговите мултикултурни традиции и толерантни междуетнически взаимоотношения (E8).

За оценката на всеки от осемте елемента използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие.

За синтетичната оценка на преценките, дадени за всеки елемент, изчислихме техните средни стойности.

57

Разпределението на отговорите и средните стойности за осемте елемента са представени в таблица 14 и графики 15 и 16.Елемент за промотиране на

БРОД1 2 3 4 Без

отговорСредна

ст-тE1 0,6 0,9 11,0 85,6 2,0 3,85E2 0,0 0,6 4,3 94,8 0,3 3,94E3 0,3 1,2 8,4 88,8 1,4 3,88E4 0,6 1,2 11,2 85,9 1,2 3,84E5 0,6 1,2 7,2 89,9 1,2 3,88E6 0,0 0,9 15,0 83,6 0,6 3,83E7 0,0 0,6 10,4 88,5 0,6 3,88E8 0,3 0,3 12,4 87,0 0,0 3,86Таблица 14. Разпределение и средни стойности за осемте елемента.

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

Locația sa geopolitică în calitate de pod între Marea Neagră șiEuropa Continentală

Dunărea ar trebui scoasă în evidență

Peisajele diverse ar trebui scoase în evidență

Moștenirea cultural-istorică ar trebui accentuată

Pămândul său fertil și sectorul său agricultural experimentat

Potențialul inovativ al IMM-urilor ar trebui accentuat

Capitalul său uman

Tradițiile sale multiculturale și relațiile interetnice tolerante

Dezacord total

Dezacord parțial

Acord parțial

Acord total

Nu știu/NR

Графика 15. Разпределение и средни стойности за осемте елемента

3.85

3.94

3.88

3.84

3.88

3.83

3.88

3.86

3.76

3.78

3.80

3.82

3.84

3.86

3.88

3.90

3.92

3.94

3.96

Locația sageopolitică în

calitate de podîntre Marea

Neagră și EuropaContinentală

Dunărea ar trebuiscoasă înevidență

Peisajele diversear trebui scoase

în evidență

Moștenireacultural-istorică artrebui accentuată

Pămândul săufertil și sectorulsău agriculturalexperimentat

Potențialul inovatival IMM-urilor ar

trebui accentuat

Capitalul săuuman

Tradițiile salemulticulturale și

relațiile interetnicetolerante

Графика 16. Средните стойности на оценките за осемте елемента, които могат да бъдат използвани за промотиране на марката БРОД

Горните резултати ни показват, че всеки от осемте елемента може да бъде използван за промотиране на марката БРОД. Все пак трябва да отбележим, че вторият елемент (значението на река Дунав) е посочван най-често от всички.

58

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според политици и публична администрация.

Българска гледна точка.

Ас. Страхил Карапчански и доц. д-р Тодор Тодоров

1. Увод: Политическата идентичност като понятие

Понятието за политическа идентичност кореспондира с колективното измерение

на разбирането за идентичността като политически феномен.

Джим Джоуз дефинира изграждането на политическа идентичност като

„колективен процес, при който се стига до взаимодействие между индивидите или най-

малкото до взаимно признаване помежду им, което води до възникването на единно цяло,

надхвърлящо по размери сумата на съставящото го части“50. Като фундамент в това

разбиране следва да бъде възприета принадлежността към дадена политическа общност,

обединяваща индивиди, които припознават наличието на нещо общо помежду си, което

ги свързва и надхвърля индивидуалните различия, базирани на полова, расова, класова, 50 Jose, J. Strangers in a stranger land: political identity in the era of the governance state . In: Social Identities Vol. 16, No. 1/January 2010, p. 7-8.

59

идеологическа или ценностна принадлежност – погледнато от тази перспектива, тези

различия не би следвало да се разглеждат като пречка за съществуването на съответната

политическа общност, а по-скоро детерминират степента на нейната стабилност.

В контекста на все по-силното утвърждаване на Европейския съюз като система на

многостепенно управление, в рамките на която вземането на решения с политически

характер се осъществява на различни териториални нива – супранационално, национално,

субнационално (локално и регионално) – особено значение придобива съпътстващата

тези процеси дифузия на политическата идентичност.

Произтичащата от това мултиплена политическа идентичност се разпределя и

групира в две направления – както в хоризонтален аспект, т.е. между различни

териториални властови плоскости, така и по вертикалата – от гледна точка на

разнообразието от обществени участници – политици, технократи, представители на

бизнеса и структурите на гражданското общество, медии и т.н. Един от протагонистите

на този подход е Саймън Паркър, според когото „политическата идентичност не е

дефинирана единствено и само от индивидуалната благоразположеност, респективно

враждебност към определени партии или политически движения […, а е базирана на

множество взаимодействия между] вертикалната организация на обществото (индивиди,

семейства, работна среда, обкръжение, месторазположение, региони, нации) [и]

хоризонталните кливиджи (класи, религии, езици, раси, култури) [от които произтичат]

комплексни идентификационни модели, в рамките на които всеки един от нас би могъл

да се идентифицира с множество различни политически формирования в разнообразие от

социални ситуации“.51

В този дух са постулирани два важни документа, третиращи управлението в

Европейския съюз – Бялата книга за добро управление на Европейската комисия и Бялата

книга на Комитета на регионите за многостепенното управление. Те отреждат

приоритетно значение в управленските практики на Съюза на т. нар. демокрацията на

участието, разглеждайки я като алтернатива, респективно надграждащ елемент по

отношение на представителната демокрация: „[…] едно добро европейско управление

предполага сътрудничество между избраните органи на управление и представителите на

гражданското общество за общото благо“52.

Многообразието на властови нива в многостепенната система на управление в

Европейския съюз е свързано със своеобразна динамика на политическите лоялности на

гражданите, които, отвъд традиционните, национално детерминирани измерения на

управлението, отправят поглед както на супранационално ниво – към Европейския съюз

и неговите институции, така и в субнационален план, припознавайки местните и

51 Parker, S. Political Identities. Italian Cultural Studies. Oxford University Press, 1996, p. 108. 52 Комитет на регионите. Бяла книга за многостепенното управление, 2009/С 211/01, стр. 10

60

регионалните власти като значими политически субекти. В този контекст следва да бъде

отчетено своеобразно териториализиране на политическата идентичност, което

надхвърля разбирането, че тя се базира основно върху индивидуалните идеологически

преференции. Идеологиите запазват относително стабилно присъствие в дизайна на

политическите идентичности, но очевидно те са подвластни на все по-силните

териториални стимули.

2. Представяне на резултатите от социологическо проучване, проведено в рамките на

проект БРОД (Българо-румънски области за добросъседство)

Представените по-долу резултати са продукт на проведено в периода 06.11. –

07.12.2012г. в рамките на проект БРОД изследване на общественото мнение относно

наличния потенциал за развитие на интегрирана идентичност в българо-румънския

трансграничен регион.

От българска страна са анкетирани общо 360 респонденти – представители на

местни и регионални власти на политически и експертни длъжности в областите Видин,

Велико Търново, Враца, Добрич, Монтана, Плевен, Разград, Русе и Силистра, които се

разпределят, както следва:

- Кметове /заместник-кметове/, кметски наместници – 95 души (= 26% от извадката)

- Членове на общински съвети – 48 души (= 14% от извадката)

- Областни управители /заместник областни управители – 6 души (= 2% от извадката)

- Служители в общински администрации – 199 души (= 55% от извадката)

- Служители в областни администрации – 12 души (= 3% от извадката).

В следващите абзаци е представен анализ на отговорите на поставените в

предварително разработена, стандартизирана анкетна карта 25 въпроса.

Политическата идентичност и регионалното развитие в националния политически

контекст

Над 80% от анкетираните в българската част на трансграничния регион са на

мнение, че субнационалните управленски равнища (областни и общински власти)

разполагат с достатъчно правомощия, за да провеждат успешна политика за регионално

развитие. Процентът на анкетираните, които считат, че областните и общински структури

не са способни самостоятелно да управляват регионалното развитие, е сравнително нисък

(15%).

Данните категорично сочат, че когато предлагат и/или вземат решения, свързани с

регионалното развитие, политиците и представителите на публичната администрация се

влияят в най-голяма степен от националното и областното управленско равнище – това

61

разбиране споделят около 60% от анкетираните. Местното равнище на управление се

характеризира с впечатляващо висок интензитет на отговорите, но значението, което му е

приписано, е чувствително по-слабо. Останалите възможни отговори – представителите

на медиите, гражданското общество, частният сектор и академичните среди са ранжирани

доста по-назад, в следствие на което може да се заключи, че според респондентите тези

обществени сегменти не оказват съществено въздействие при вземането на решения,

рефлектиращи върху политиките за регионално развитие.

Интересна тенденция, която може да се проследи, е, че над 60% от респондентите

припознават централните власти на национално ниво – правителството и парламента –

като най-значими фактори, които биха могли да подсилят управлението на регионалното

развитие. На следващо място по степен на влияние се нареждат институциите на

Европейския съюз. Освен това впечатление прави и фактът, че наред с публичния сектор,

академичните среди, частният сектор, медиите и неправителствените организации също

се възприемат като важни политически субекти в тази насока.

Политическа идентичност в трансграничен аспект

Изследването определя трансграничното сътрудничество като предпочитан

формат за позициониране на представителите на публичния сектор в отношения,

надхвърлящи националните граници.

Резултатите показват, че институциите, в които работят участниците в анкетата,

осъществяват контакти предимно с други организации и институции от БРОД и

относително по-рядко с такива от други държави в Европейския съюз, както и извън него.

И в България, и в Румъния е налице изключително високо желание за

сътрудничество с потенциални партньори от БРОД. Респондентите имат силно желание

за бъдещо сътрудничество с румънски организации от БРОД - 58% - и български

организации от трансграничните области за добросъседство – 52%. Тук отново се

забелязва сравнително по-слабото желание за сътрудничество с организации от

останалите държави от ЕС, както и от страни извън него, като процентите са съответно

44% и 36%. Интересно е да се подчертае, че е голям делът на отговорите, индикиращи

слаба вероятност за осъществяване на бъдещо сътрудничество с организации и

институции от румънските окръзи извън БРОД – 23%.

Що се отнася до дейностите по конкретна политика, като много привлекателни за

трансгранично сътрудничество респондентите определят идентифицирането на политики,

тяхното прилагане и оценката на въздействието им. За сметка на това, формулирането на

предложения за дадена политика /цели, приоритети и средства/, както и публичното

62

консултиране на релевантни предложения не се възприемат като области, подходящи за

сътрудничество от двете страни на река Дунав.

Секторите, които по преценка на анкетираните се характеризират с най-висок

потенциал за трансгранично сътрудничество, са туризмът (23%), транспортът и

комуникациите (14%), земеделието (12%), опазването на околната среда (11%), културата

(10%), търговията (8%), както и строителството и благоустройството (7%). По-назад

остават сред преференциите на респондентите се нареждат образованието (3%),

здравеопазването (2%), гражданската защита (2%), сигурността (1%) и тежката

промишленост (0%).

По отношение на приноса към трансграничното сътрудничество, запитаните

придават най-голямо значение на обществените участници на местно/регионално ниво,

т.е. представителите на областното и общинското управление и на общинските съвети

(между 50 и 70%). Консенсус се наблюдава и във връзка с твърдението, че националните

правителства и парламенти също имат определящо влияние върху утвърждаването на

форми на сътрудничество в рамките на БРОД. Представителите на академичните среди,

частния сектор, неправителствените организации и медиите не са считани за ключови

актьори в областта на трансграничното сътрудничество.

Анкетираните смятат, че най-сериозните пречки пред трансграничното

сътрудничество между Румъния и България са свързани с езиковата бариера (44%) и

правните различия (33%). 42% от запитаните вярват, че културните различия (ценности и

модели на поведение) не представляват никаква пречка пред сътрудничеството между

съседните държави.

В тази връзка, интерес представлява сравнението в нивата на доверие, които

интервюираните изпитват в делови контекст към своите сънародници и към партньорите

от другата страна на реката. Всеки втори респондент твърдо заявява, че може да се

довери на българите, с които си сътрудничи. Кредитът на доверие се повишава, ако

вземем предвид положителните отговори, които не се отличават с пълна категоричност –

в този случай процентът нараства до 94, като останалите 6% се разпределят между

отрицанията и невъзможността за заемане на конкретна позицията. Необходимо е да се

подчертае, че доминират респондентите, които безусловно вярват в останалите българи.

Тъкмо обратната тенденция е налице в отношението им към румънските съседи –

въпреки високите нива на изразено доверие към партньорите от Румъния, процентът на

отговорилите с „по-скоро може да им се има доверие“ значително надвишава броя на

напълно убедените в това твърдение (респ. 48% срещу 38%). Тази закономерност се

допълва от факта, че близо 11% от участвалите в социологическото проучване

представители на публичната администрация не са в състояние да изразят становище по

63

въпроса. Високият брой на неотговорилите насочва към следния извод: въпреки че

културните различия не се възприемат като значителни пречки пред трансграничното

сътрудничество, то става ясно, че населяващите БРОД от двете страни на Дунава все още

не се познават добре, нямат споделен опит на общуване, което пък от своя страна в

комбинация с изразеното доверие още веднъж подчертава огромния потенциал за

развитие на трансграничното сътрудничество в региона.

Отговорите на респондентите сочат, че инициативата за трансгранично

сътрудничество е равномерно разпределена между българските и румънските

институции, като процентите за румънската страна са относително по-високи (34% -

инициативата идва от румънска страна > 28% инициативата идва от българска страна).

Процентното съотношение за отговор „По-скоро съм съгласен“ се запазва същото (43% -

инициативата идва от румънска страна > 38% инициативата идва от българска страна).

Политическа идентичност в БРОД

Значителна част от въпросите, включени в анкетната карта, имат за цел да

изследват отношението на респондентите към брандирането на региона като „Българо-

румънски области за добросъседство (БРОД)“. По отношение на налагането на БРОД

като запазена марка за Българо-румънския трансграничен регион анкетираните се

обединяват около тезата, че това ще доведе до признаване на неговата привлекателност и

потенциал – както от страна на неговите жители (60%), така и от хората извън него (48%).

Спрямо възможността налагането на марката БРОД да бъде разглеждано като средство за

планиране на подходяща стратегия за развитие на региона, за повишаване на

разпознаваемостта му на европейско и световно равнище и за стимулиране на

трансграничното сътрудничество, участниците в проучването са настроени положително,

но е налице липса на пълна категоричност (средно 68% отговарят с „По-скоро съм

съгласен“). Отново по отношение на тези три аспекта се наблюдава и по-висок процент

на уклончивите отговори, разположени в отрицателния край на скалата - „По-скоро не

съм съгласен“ (средно 28%).

По отношение на отличителните характеристики и силни страни на Българо-

румънския трансграничен регион, респондентите постигат почти пълно единомислие.

68% от анкетираните изразяват твърдо съгласие, че при налагането на името БРОД трябва

да се подчертае геополитическото разположение на региона като мост между Черно море

и Централна Европа. В допълнение, близо 90% са на мнение, че би следвало да се

подчертае значението на река Дунав като важен паневропейски транспортен коридор,

свързващ всички области на БРОД помежду им и с области от още 8 европейски страни.

64

Пълен консенсус сред анкетираните се наблюдава и що се отнася до ролята на

фактори като природни дадености и културно-историческо наследство, съответно 80% и

84%. Нещо повече, 96% от анкетираните са убедени, че акцентирането върху

плодородието на земите и опитът в селскостопанския сектор задължително трябва да

бъдат подчертани в процеса на брандиране на региона. Респондентите акцентират и

върху капацитета на малките и средни предприятия за въвеждане на иновации.

Не по-малко е и изразеното доверие в потенциала на човешкия капитал –

запитаните единодушно го посочват като преимущество на населявания от тях регион.

Категоричността им е подплатена с вярата, че тъкмо толерантност в междуетническите

отношения и мултикултурните традиции прибавят стойност към образа на българо-

румънските области за добросъседство.

Почти всички участници в анкетното проучване са убедени, че БРОД се

характеризира със значителен потенциал за развитие на клъстери. Запитаните са на

мнение, че най-голяма вероятност за възникване на инициатива за създаване на клъстери

се наблюдава в отраслите „Туризъм“ (24%), „Селско и горско стопанство, рибарство“

(19%), „Транспорт и комуникации“ (13%) и „Търговия“ (10%). Като по-малка е оценена

възможността за създаване на подобни форми на сътрудничество в сферата на

строителството и благоустройството (7%), леката промишленост (7%), културата (4%) и

енергетиката (3%). За разлика от тях, образованието, здравеопазването, опазването на

околната среда, тежката индустрия, сигурността и гражданската защита се нареждат сред

областите с много слаб потенциал за създаване на клъстери. Интересен е фактът, че близо

1/10 от анкетираните (9%) идентифицират подобен потенциал в други отрасли, различни

от изброените в списъка.

3. Заключение

Резултатите от социологическото проучване очертават реална перспектива за

утвърждаване на обща политическа идентичност в Българо-румънския трансграничен

регион. Наличието на почти пълен консенсус между анкетираните представители на

публичната администрация по редица основополагащи сфери на сътрудничество в

рамките на БРОД е красноречиво доказателство в полза на тази теза.

Категорично заявената от респондентите готовност за съвместно структуриране на

политическия дневен ред в изследваната територия създава реални предпоставки за

активност на техните институции отвъд националните граници и създаването на

устойчиви партньорства със съседите. Тази тенденция би могла да получи допълнителен

тласък от евентуални децентрализационни процеси в националния политически контекст

– делегирането на повече политически, фискални и административни компетенции от

властовия център към субнационалното управленско ниво би допринесло за още по-65

голяма гъвкавост и свобода на местните и регионални власти в БРОД с оглед

капитализирането на трансграничното им разположение и използването му като

конкурентно предимство.

Не на последно място, като важни фактори за стимулиране на трансграничното

сътрудничество се открояват преодоляването на езиковата бариера посредством засилено

изучаване езика на съседите, брандирането на БРОД като атрактивен и

конкурентоспособен регион в общоевропейски мащаб, както и колективното

артикулиране на интересите на публичния и частния сектор, в това число и под формата

на клъстери.

В този смисъл, общият извод, който се налага въз основа на изследването, е, че

потенциалът за обща политическа идентичност в БРОД неглижира стереотипизираните и

базирани на враждебност и недоверие взаимоотношения между гражданите и

институциите от двете страни на дунавския бряг и извежда на преден план прагматизма и

ориентацията към постигане на трансгранични синергии.

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според участници в икономическата дейност.

Румънска гледна точка.

Д-р Клаудиу Херцелиу

Анализът е структуриран в четири основни параграфа, както следва:

- Кратко демографско описание на извадката

- Условия за развиване на бизнес дейност

- Пречки пред сътрудничеството

- Разбирането за “потенциални” наемни работници

- Ползите и предимствата на марката ROBULNA

Демографско описание на проучвания модел

Извадката има 770 респонденти, по 110 от седем Румънски окръга, съдържащи се в проучването. Структурата по пол показва, че 53,2 % от респондентите са мъже и 46,8 % -

66

жени. Повечето от респондентите са хора с опит. 82 % от тях са на възраст между 30 и 60 години.

Относно образованието, мнозинството от респондентите, 94,6 %, имат поне средно ниво на образование. От общия брой респонденти, 33% имат висше образование.

Респондентите са най-вече от сектора на Търговията. Други сектори, които имат значителен дял в проучването, са земеделие, строителство, хранителна промишленост и здравеопазване. Както очаквахме, 89,6% от фирмите са малки предприятия, 10,3 % са малки и средни предприятия, а останалите 0,1% са големи фирми.

Както подчертава Фигура 1, повечето от компаниите във всеки окръг са от сектора на търговията. Делът на останалите сектори варира в различните окръзи. Например компании от здравния сектор имат дял от 11,8% в Долж и 0,9% в други окръзи.

Фигура 1. Разпределение на компаниите по окръзи и сектори

Mehedinti Dolj Olt Teleorman Giurgiu Calarasi Constanta0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

1.8 3.6 5.5 5.5 5.513.6 11.7

0.9 1.8 2.7 1.8 4.50.9

7.2

4.6 0.91.8 6.4 2.7

8.23.6

82.6

61.8

70.0

73.6 69.154.5 50.5

0.9

11.8

6.40.9

0.90.9

3.69.220.1

12.7 8.2 3.7 7.41.6

Agriculture Food processing Construction Transport Trade Health Others

Повечето от компаниите са с ограничена отговорност (ООД) (71,3%), други форми на организация са представени от семейни сдружения и акционерни дружества. Повече от половината от компаниите съществуват от 7-21 години, а 3,4 % от общия брой на извадката работят повече от 21 години. Може да се подчертае, че 20% от компаниите от извадката са на по-малко от 3 години, тоест компании, създадени по време на настоящата икономическа криза.

Условия за развиване на бизнес дейност

67

Един от ключовете на Румънското и Българското сътрудничество е съвместния проект IMM. Представителите на Румънските предприятия като цяло днес фокусират своите проекти в Румъния, и по-конкретно в Румънските окръзи от РОБУЛНА.

Таблица 1. Настоящи и бъдещи дейности на Румънски предприятия

Бизнес с партньори от...

Настояща дейност Намерение% от общата

извадка% от общата

извадкаРумънски окръзи от РОБУЛНА 47,66 60,90Български области от РОБУЛНА 7,40 37,10Румъния като цяло 71,43 71,50България като цяло 5,97 37,20Други държави от ЕС 6,49 32,40Извън ЕС 4,81 20,70

Относно данните от Таблица 1 се вижда, че повечето от предприятията възнамеряват да разширят дейностите си във всички области. Дейностите в Румъния ще бъдат осъществявани и в бъдеще от същия дял предприятия, 71%. Видими са също намеренията за увеличаване на дейността в Българските области от РОБУЛНА и в целевия район на Румънската РОБУЛНА. Тези намерения са полезни за бъдещото развитие на марката РОБУЛНА и за бъдещото икономическо развитие на района, и за двете държави.

Анализирайки въпросите, които се отнасят до инициативата и конкретните ползи от съвместния бизнес, резултатите не показват разлики между Румънци и Българи. Над 70% от респондентите вярват, че инициатива за отваряне на бизнес идва от Българските предприемачи по същия начин, както и от Румънските предприемачи.

Също над 70% от респондентите виждат едни и същи двустранни ползи след започването на съвместна дейност.

Според респондентите най-привлекателните дейности за Румънските предприятия са тези, които се отнасят до “продажби на клиенти” или покупка на производствени материали. Изглежда, че по-малко привлекателни дейности са “организиране на компании през границата и преместване на производствени мощности.

Въпреки това, когато анализът се прави според големината на предприятието, видими стават някои значителни разлики. Малките предприятия се интересуват главно от наемане на персонал, създаване на Румънски и Български съвместни предприятия. От друга страна, малките и микро-предприятията, които разполагат със значително по-малък капитал, са заинтересовани от двустранен трансфер на стоки (продажба на продукти на клиенти и придобиване на необходимите им стоки).

Относно секторите с най-голям потенциал за развиване на икономически дейности, статистиката посочва следните резултати (виж Фигура 2):

Фигура 2. Сектори на икономиката с голям потенциал за икономическо развитие

68

Agriculture Food processing

Transport and communicationsBuilding and construction

Tourism and restaurantsTextile and apparel

Machine buildingEducationFurniture

Chemical industryExtracting industry

Energetics Trade

Computer and softwareHealthcare

Security servicesFinance and insurance

.0 25.0 50.0 75.0

60.423.4

4.43.1

2.11.71.20.80.60.60.50.50.30.30.1

60.841.8

23.225.3

50.85.8

4.83.83.4

2.61.6

8.144.5

6.04.7

0.83.0

All mentionsFirst mention

Основните възможности за икономическо сътрудничество се виждат в земеделието, сфера, спомената от 60,8% от респондентите, туризма и ресторантьорството, търговията и хранителната промишленост. Голяма важност е отдадена на земеделието и хранителната промишленост, тъй като тези сектори са много често споменавани на първо място. От друга страна, сектори, които са практически пренебрегнати за бъдещи икономически дейности, са добивната индустрия, химическата индустрия, охранителните услуги, правните усулги, финанси и застраховане, и културата. Причините за пренебрегване може да са слаба или липса на информация относно настоящите дейности в околностите на района на респондентите.

Важността на всеки сектор е променлива от окръг до окръг. Ако анализът се прави по окръзи, тогава се наблюдава, че в окръзи като: Телеорман или Калъраш най-значимата възможност е виждана в сектора на хранителната промишленост. Пак в Калъраш, втори по важност се нарежда туризмът, а земеделието е едва на 4то място. В Констанца, като най-развит окръг от РОБУЛНА, най-важните възможности са съзрени в търговията и строителството, земеделието и хранителната промишленост са на 3то и 4то място. В окръзите Мехединци, Долж и Олт първо място заема земеделието, посочено като най-важен сектор от над 62% от респондентите. В тези окръзи второто и третото място са заети от строителството и търговията.

Пречки пред сътрудничеството

Таблица 2. Фактори, които пречат на сътрудничеството

Фактор

Силно + в някаква степен

(като % от общата извадка)

Липса на познания относно политическата и правната среда от другата страна на границата 86,6Липса на познания относно бизнес средата (конкуренти, клиенти, доставчици, канали на дистрибуция и др) от другата страна на границата 85,7Националното законодателство и практики в моята страна 78,2Езикова бариера 67,5Националното законодателство и практики от другата 62,1

69

Agriculture Food processing

Transport and communicationsBuilding and construction

Tourism and restaurantsTextile and apparel

Machine buildingEducationFurniture

Chemical industryExtracting industry

Energetics Trade

Computer and softwareHealthcare

Security servicesFinance and insurance

.0 25.0 50.0 75.0

60.423.4

4.43.1

2.11.71.20.80.60.60.50.50.30.30.1

60.841.8

23.225.3

50.85.8

4.83.83.4

2.61.6

8.144.5

6.04.7

0.83.0

All mentionsFirst mention

страна на границатаЛипса на интерес от страна на компании от другата страна на границата 58,6Труден достъп (например неразвита транспортна инфраструктура) 54,9Липса на интерес от компании в моя окръг 49,0Различна култура (стойности и поведение) от другата страна на границата 45,3

В Таблица 2 са добре подчертани най-значимите бариери относно сътрудничеството между Румънски и Български предприятия. Изглежда, че основният проблем е свързан с информацията относно съседите. Румънските мениджъри не са наясно относно Българското законодателство, възможности, бизнес среда или относно правните условия. Тези пречки са посочени от повече от 80% от респондентите, дял, който подсилва още повече тези бариери.

Друг компонент, който би могъл да оказва влияние върху трансграничното сътрудничество, се определя от отношението на респондентите към фразата: “Румънската държава трябва да защитава местните компании от конкуренцията на Българските компании”

Повече от 80% от респондентите са съгласни, че държавата трябва да защитава местните компании от конкуренция. Когато обаче анализът се прави по степен на образование на респондентите и по размер на предприятието, се виждат някои значими разлики. Така 77% от мениджърите с по-ниска степен на образование вярват, че Румънските компании трябва да бъдат защитавани. Същото мнение се споделя от 87% от мениджърите със средна или висока степен на образование.

Всички мениджъри на средни предприятия вярват, че Румънските компании трябва да бъдат защитени и само 85 до 88 % от мениджърите на малки или микро-предприятия вярват в същото нещо.

Разбирания за потенциални Румънски и Български наемни работници/партньори

Когато се анализира мнението относно доверието в потенциалните наемни работници/партньори, 15,6% от общия брой респонденти нямат доверие в Българските и 10,3 % нямат доверие в Румънските наемни работници/партньори. Въпреки това мнозинството декларират, че могат да имат доверие и в Румънските, и в Българските работници. Може да бъде подчертано също, че от общата извадка, 19% от Румънските респонденти се колебаят дали могат да имат доверие или не, защото не познават хората от чуждата страна. Следващата фигура, Фигура 3, показва разликите във възприемането относно “доверие в наемни работници, партньори”.

Фигура 3. Възприемане на респондентите относно доверието

70

Trust in Romanians Trust in Bulgarians0%

20%

40%

60%

80%

100%

10% 15%

88%

66%

2%

19%

Don't know

Some trust or trust

No trust or rather no

Потенциалните наемни работници са описани от потенциалните Румънски работодатели, както показва следната характеристика:

Един въпрос дава допълваща информация относно доверието в бъдещ наемен работник: “До каква степен сте склонен да работите само с устно споразумение и без писмен договор?”

Мнозинството от респондентите, над 75%, не са склонни да работят с устно споразумение нито с потенциален Румънски наемен работник, нито с Български. Няма съществени разлики между потенциалните наемни работници Българи и Румънци относно измерената с този въпрос степен на доверие.

Таблица 3. Характеристики на потенциалния наемен работник

ХарактеристикаРумънци

/RO/Българи /BUL/

са склонни да работят извънредно 3,01 2,94вземат предвид йерархическите връзки 3,31 3,24отнасят се еднакво към мъжете и жените 3,37 3,34са неформални в своите връзки 3,31 3,31спазват буквата на закона 3,32 3,28търсят взаимно-изгодни резултати 3,33 3,26търсят изгода за сметка на някой друг 2,49 2,47са лоялни и поддържат дълготрайно партньорство 3,21 3,18

* Представените стойности са според скала от 1 до 4, където 1 е несъгласие, а 4 е съгласен съм.

Както се вижда от горната таблица, няма съществени разлики във възприемането на потенциалните Румънски и Български наемни работници. Характеристиките, за които има съгласие в най-голяма степен, са “отнася се еднакво към мъжете и жените”, неформален във връзките си, спазва буквата на закона и взема предвид йерархическите връзки. Тези характеристики показват добри предпоставки за наемане на работа, тъй като и двата вида потенциални наемни работници преминават изискванията на най-важните условия за добро сътрудничество.

71

Trust in Romanians Trust in Bulgarians0%

20%

40%

60%

80%

100%

10% 15%

88%

66%

2%

19%

Don't know

Some trust or trust

No trust or rather no

Ползите и предимствата на РОБУЛНА

Според респондентите популяризирането на марката РОБУЛНА би помогнало за признаването на нейната привлекателност и потенциал, при планиране на подходяща стратегия за развитие, за усилване на трансграничните бизнес връзки и накрая, за увеличаване на видимостта на региона в Европа и по света. Всяка от посочените ползи е посочена от поне 88,7 % от респондентите.

Популяризиране на РОБУЛНА

На респондентите беше представен набор от изрази, които характеризират потенциала на РОБУЛНА, за да изберат най-важното предимство на региона.

На Фигура 3 може да се види важността на тези предимства според мнението на респондентите.

Фигура 4. Предимства на регион РОБУЛНА

Според мнението на респондентите регион РОБУЛНА трябва да се популяризира като се има предвид една от най-важните реки в Европа, Дунав. Тя би трябвало да се разработва като път за връзка между РОБУЛНА и останалата част от Европа, връзка, която поддържа местното корабоплаване, търговията, контактите и т.н. Второто предимство е естествената околна среда, планинските вериги, Черноморското крайбрежие. На трето място, потенциалът на плодородната земя и опитът в сектора на земедлието са определени като предимство, което трябва да бъде подчертано. По-малко важните предимства на региона, изглежда, са

72

The Danube (a water route for domestic shipping and international trade, linking all RO-BUL-NA counties and districts, with regions of other 8 European states)

should be emphasized.Its diverse landscapes (mountain ranges, lowlands, rivers, Black sea coast), and

natural sites (biodiversity, mineral springs, and other natural resources) should be emphasized.

Its fertile land and experiences agricultural sector (capable of producing large va-riety of high quality and traditional food products) should be emphasized.

The innovative potential of SMEs should be emphasized.

Its human capital should be emphasized.

Its geo-political location as a bridge between the Black sea and Central Europe should be emphasized.

Its multicultural traditions and tolerant interethnic relations should be emphasized.

Its cultural-and-historical heritage should be emphasized?

There is potential to develop clusters in RO-BUL-NA

0 25 50 75 100

88.3

85.8

85.3

85.1

83.8

82.5

81.3

80.3

78.6

представени от многокултурните традици, историческото наследство и потенциала за развиване на клъстери.

Повечето респонденти са съгласни, че РОБУЛНА трябва да подчертава възможността за развиването на клъстер от предприятия. Според тях основните сектори, където клъстерът може да бъде развит, са земеделието и индустрията.

Потенциал за развитието на интегрирана идентичност на българо-румънския трансграничен регион

според участници в икономическата дейност . Българската гледна точка.

Ас. Александър Косулиев и доц. д-р Тодор Тодоров

УводИдентичността е многопластов и динамичeн феномен. Уместно е да бъде разглеждана не като предмет, а като непрекъснат процес – по-специално като процес на самопознаване, процес на формиране на мнение от субектите за самите себе си. Това мнение се формира при взаимодействията на субекта със заобикалящата го среда – състояща се както от обекти, така и от други субекти – и от разбирането и преценката за определена близост или разстояние спрямо тях. Близостта и разстоянието могат да се разбират като физически категории, но е по-важно как обектите и другите субекти се позиционират като нагласи и желания. Доколкото тези нагласи и желания са обект на промяна, тази промяна може да рефлектира върху образа, който субектът възприема за самия себе си.

С оглед на горното, географската близост между България и Румъния сама по себе си не е достатъчно основание да се допусне наличието на интегрирана идентичност на българо-румънския трансграничен регион. Но динамиката на евроинтеграционните процеси и осъзнаването на потенциалните ползи от сътрудничеството могат да формират такива нагласи у местното население, които да доведат до изграждането на такава интегрирана идентичност и нейното проявление при подходящи условия и в подходящия контекст.

Целта на настоящото изследване е да анализира моментния образ от процеса на конструирането на идентичността и да оцени потенциала за развитието на интегрирана идентичност на региона. Възможно е да се окаже влияние върху посоката и скоростта на този

73

процес със серия от инициативи, дейности и политики в административната, икономическата, културната и други сфери на социалния живот. Наличието на интегрирана идентичност на свой ред би могло да доведе до положително развитие и промени във въпросните сфери. Тук вниманието е поставено върху двупосочната връзка между идентичността и някои икономически аспекти на социалния живот.

Идентичността в икономиката, социологията и социалната психологияНеокласическият икономикс отделя на идентичността периферно значение.

Методологическият инструментариум на дисциплината се основава върху разбирането за човека като рационален икономически агент, който се стреми да максимизира своето благосъстояние като решава оптимизационен проблем в условията на ограничени ресурси. Стимулите за действие са външни и обикновено – материални. Така хората купуват от този, който продава най-евтино и продават на този, който предлага най-високата цена. Такова допускане за модел на човешко поведение не е непременно неоправдано – в повечето случаи е подходяща апроксимация на човешкото поведение в действителността. Но трябва да се отчетат ограниченията на този модел.

Хората невинаги решават да търгуват с този, който предлага най-добри условия, наемат на работа кандидата с най-добри качества или избират жилището с най-ниска цена и най-хубав изглед. Подобен тип поведение не може да бъде обяснено напълно, дори ако се допусне наличието на информационни ограничения и високи транзакционни разходи. До някаква степен действията на икономическите агенти се определят от това какъв образ те са възприели за самите себе си и колко важно е за тях да се припознават в него. Така някой може да си купи български обувки, да наеме братовчед си на работа и да избере да живее в квартал, който съответства на желания от него социален статус.

На идентичността в икономиката се обръща по-голямо внимание едва през последните десетина години най-вече благодарение на приноса на нобеловия лауреат Джордж Акерлоф. Заедно с Рейчъл Крантън той изгражда модел, в рамките на който идентичността променя възвръщаемостта от действията на индивида, а също и от действията на другите (Akerlof & Kranton, 2000). Същите изследователи предлагат идентичността като един своебразен вътрешен мотиватор, който допълва или замества външните стимули за действие и по този начин спомага за решаването на някои добре известни проблеми в икономиката, като например “принципал-агент” (Akerlof & Kranton, 2005). За да постигнат желания ефект, външните стимули трябва да бъдат насочени към дейности, които са лесни за наблюдение и измерване и при които приносът в крайния резултат на отделните индивиди може да бъде определен сравнително точно. В противен случай те могат да мамят системата като се стремят към номинално покриване на критериите за работа. Идентичността в този контекст намира приложение най-вече в организационното поведение, където организациите имат стимул да инвестират в това членовете й да се идентифицират с организацията и нейните цели. Така действия, които не са присъщи на дадена идентичност, ще се избягват, ако влизат в противоречие с желания от индивида образ на самовъзприятие.

От гл.т. на трансграничните региони идентичността би могла да обясни наличието на т.нар. “граничен ефект” в международната търговия, който се потвърждава от редица емпирични изследвания (виж Butter, 2003; Houtum, 2000; Olper, 2008). Този ефект се изразява в това, че обемът на търговията между региони, разделени от граница, е в пъти по-малък отколкото между региони, които са равноотдалечени, но се намират в рамките на една и съща държава. Предлагат се няколко възможни обяснения, които обаче не успяват да обяснят напълно наличието на този ефект – методологически грешки, митнически и не-митнически

74

търговски ограничения, различни валути, езикова бариера и др. Възможно е той да се дължи на динамиката на социалните и бизнес мрежи и различната им концентрация от различните страни на границата, без същевременно връзките между тях да са добре развити (Nitsch & Wolf, 2009; Combes et al. 2003). Подобно обяснение би било в унисон с познатата от икономическата социология хипотеза, изказана от Грановетер (Granovetter, 1985) за вграденост на икономическите отношения в социалните отношения, където последните предлагат различни ресурси с икономическа полезност – например информация и механизми за контрол, улеснявайки по този начин икономическата дейност.

В този контекст може да се търси и ролята на идентичността като обяснение на граничния ефект, тъй като социалните отношения и социалните мрежи се формират не само на базата на физическата близост, но и на когнитивната, ценностната и идеологическата – т.е. хора със сходна идентичност са по-склонни общуват помежду си и да са част от една и съща мрежа, отколкото хора с различна. В една значителна степен идентифицирането с дадена група става като се прави разграничение от другите – човек се самоопределя с това, което не е. Би могло да се допусне съществуването на чисто психологическа предразположеност към предпочитания за покупка и продажба на стоки и услуги, както и за делови отношения изобщо с членове на групата – с други носители на същата идентичност.

Друг теоретичен подход към идентичността може да се търси в микросоциологическата теория за идентичността, както и в теорията за социалната идентичност, развита в рамките на социалната психология (Hogg, 1995). И двете теории разглеждат идентичността като нещо динамично и многопластово, което се изгражда в процеса на общуването. Личността е продукт на социалното взаимодействие. Теорията за идентичността отдава повече значение на социалната роля на отделния индивид, докато теорията за социалната идентичност – на нормите и стереотипите. Първата се фокусира върху поведенческите аспекти и поведенческите предписания на определени социални роли. Влиянието, която упражняват другите социални атрибути върху личността, остава на заден план. Тези други атрибути са големи принадлежностни категории като етнос, пол и националност. За теорията за социалната идентичност те са най-важните източници на идентичност. Тази теория поставя акцента върху самокатегоризацията и деперсонализацията (отъждествяването с групата), възприемайки един по-психологически подход в опит да се обяснят социално-когнитивните процеси, съпътстващи поведението. Тук се отделя повече внимание на междугруповите отношения и значението на външните групи, докато теорията за идентичността контекстуализира ролята на фона на т.нар. контрароли, напр. съпруг-съпруга, учител-ученик, продавач-клиент, което често се наблюдава в рамките на самата група.

Аспекти от посочените теории могат да бъдат адаптирани за целите на настоящото изследване. Особен интерес представлява една концепция, присъстваща и в двете теории – концепцията за т.нар. идентичностна доминантност (identity salience), която показва йерархичния ред на задействане на различните идентичности според контекста. Интересно би било да се разбере дали, кога и къде ролево-обусловените идентичности могат да бъдат доминиращи над групово-обусловените идентичности и по този начин и това да служи като основа, върху която да се изгражда обща регионална идентичност. Аналогично може да се търси контекстът, при който регионалната идентичност се проявява като доминираща над националната и етническата и евентуално да се създават възможности за условия, които водят до по-честата проява на този контекст.

75

Интегрирана икономическа и социална идентичност на трансграничния българо-румънски регионална

Регионалната идентичност може да бъде описана като „процес, при който един регион се институционализира чез производството на дискурси, практики, ритуали, които се основават на граници, символи и институционални практики“ (Agelopoulos, 2008, стр. 14). Това е социално-конструктивистко разбиране за регионите, според които те не са нещо осезаемо, а се създават политически, културно и икономически.

Напълно резонно е да се допусне, че с оглед историческото развитие и предишни политически и административни деления, БРОД (Българо-румънски области за добросъседство) в настоящия момент няма своя собствена единна регионална идентичност. Вероятно част от населението от българска и от румънска страна се възприема като население на пограничен регион, но като пограничен регион в рамките на една страна, оформило се от отношението на региона с други региони от вътрешността на страната. Това е съвсем различно от самоопределяне в рамките на един общ българо-румънски граничен регион.

При изготвянето на въпросника за измерване на идентичността в БРОД в социалния и икономическия модул са взети предвид концепцията за идентичностна доминантност от теориите за идентичността и за социалната идентичност, както и двете измерения на социалната идентичност, изложени от Абделал и др. (Abdelal, 2009). Те разглеждат идентичността в измеренията съдържание и контестация. Съдържанието на идентичността включва четири параметъра – конституиращи норми, социални цели, относителни сравнения и когнитивни модели. Контестацията представлява процес на формиране на колективното значение на идентичността, при който различните индивиди, отъждествяващи се с нея, изграждат и оформят смисъла й.

Най-голям акцент в рамките на въпросника е поставен върху третия параметър на съдържанието на идентичността, а именно – относителните сравнения, при които групата се определя с това, което не е, сравнявайки се с други групи. Останалите параметри на идентичността са по-подходящи за анализ чрез интервюта и текстови анализ, вместо чрез въпросник.

Проучването от българска страна обхваща 452 респонденти – представители на бизнеса от областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Добрич. Анкетираните са заети изключително в микро, малки и средни предприятия – над 99%, а повече от половината от предприятията са основани преди 10 и повече години, което предполага успеваемост и устойчивост в условията на пазарна среда и достатъчно опит и информираност за формирането на мнение.

Разглеждайки идентичността като динамичен процес, изходната точка на изследването е да се направи сравнение между текущото състояние на отношенията между българските и румънските фирми от региона и бъдещите нагласи. Приблизително 15% от анкетираните заявяват, че поддържат бизнес отношения с румънски контрагенти, от които само около 7% го правят регулярно. Тази слаба трансгранична активност обаче не може да са приеме непременно като признак за негативни нагласи спрямо румънските контрагенти. Резултатите от анкетата показват, че е подобно положението и по отношение на страните от ЕС като цяло – което говори за трудности, свързани с излизането на международните пазари по принцип (вероятно повече от технически и икономически характер). Към такова заключение навежда и факта, че почти половината от респондентите заявяват, че имат намерение за бъдещо развитие на бизнес връзки с Румъния и румънските окръзи на БРОД, като близо четвърт са категорични в това си намерение.

76

Най-привлекателни за трансгранична дейност обаче са такива бизнес операции, които са с по-малка степен на интегрираност. От свободното движение на стоки, капитал и труд, определено интерес представлява най-вече движението на стоки, изразяващо се в продажби на клиенти (над 75%) и в покупка на суровини и материали (около 55%). Заслужава да се отбележи, че интересът към движението на капитал и труд е по-малък, отколкото към някои нетрадиционни дейности на сътрудничество – като участието в общи проекти на ЕС (около 50%) и в групи за натиск и лобиране (40%). Те изискват по-задълбочено сътрудничество и имат потенциала чрез по-честите връзки да доведат до преосмисляне на идентичността на участниците.

Като сектори с най-голям потенциал за трансгранично сътрудничество се оценяват търговията и туризма – с над 60%. След тях като перспективни се нареждат други традиционни за региона отрасли с приблизително 1/3 утвърдителни отговори – напр. селското и горското стопанство, а също и леката промишленост. Подобни са данните и за транспорта и комуникациите. Прави впечатление, че респондентите залагат на сигурно и поставят високотехнологични отрасли, отрасли с висока добавена стойност и интензивно използване на капитал на заден план. Такива са енергетиката, компютърната и софтуерната индустрия и др. Това може да се разтълкува като трезва преценка за възможностите и отчитане на сравнителните предимства на региона, базирани както на природните му дадености, така и на натрупания ноу-хау и производствения опит на фирмите в региона.

77

Основните пречки пред развитието на трансграничните бизнес отношения са непознаването на средата в Румъния - както в нейните бизнес аспекти (като пазарна структура, мрежи от доставчици, дистрибутори и потенциални клиенти), така и в законовите, политическите и административните й аспекти. Приблизително 90% от анкетираните посочват непознаването на средата като препятствие, като за повече от 50% това се явява голяма пречка. На другия край се намират различията в културата и ценностите, които затрудняват трансграничното сътрудничество само според 30% от респондентите, а едва за 8% те са голяма пречка. Отговорите на този въпрос дават основание да се предположи, че има потенциал за развитието на интегрирана идентичност на трансграничния българо-румънски регион, защото наличието на обща култура и ценности са една от предпоставките за това.

За ролята, която играе непознаването на другия при формирането на отношението към него в контекста на БРОД свидетелстват и отговорите на въпроса доколко респондентите смятат, че може да се има доверие в другите при правене на бизнес. Не е изненадващ фактът, че българите са по-склонни да се доверяват помежду си, отколкото на румънци. Донякъде е изненадващо обаче това, че недоверието между българи е по-голямо, отколкото недоверието на българи спрямо румънци (отрицателните отговори са респективно 23% и 18%). Близо 1/3 нямат мнение по този въпрос заради липсата на достатъчно информация, основана както на личен опит, така и на някакви формирани стереотипи за съседите си румънци.

78

Българите се смятат за по-активната страна в трансграничните бизнес отношения в рамките на БРОД - според повече от половината от респондентите инициативата идва от български фирми, а само според една трета - от румънски. И тук обаче виждаме сериозен процент на колебание и трудност при формирането на мнение, тъй като делът на хората без отговор е около 40%. Интересно е да се отбележи, че трансграничните бизнес отношения се разглеждат като еднакво изгодни за българи и за румънци. Тук трябва да се спомене, че като цяло отношението към тях е положително - 2/3 смятат, че са изгодни, срещу 1/3, които ги определят като неизгодни. Дори сред отрицателните отговори преобладава значително "по-скоро не", т.е. няма категоричност в мнението.

В контекста на отговора на предишния въпрос, донякъде изглежда изненадващо голямата подкрепа, която получава провеждането на протекционистична политика. Почти 3/4 от респондентите смятат, че българската държава трябва да защитава местните фирми от румънски конкуренти, като 58% са твърдо на това мнение. След като мнозинството оценява бизнес отношенията в БРОД като изгодни и за българските, и за румънските фирми, естествено би било да се очакват държавни действия, които стимулират тези отношения, а не им пречат, изграждайки бариери от конкуренцията. Възможно е тук да има т.нар. фрейминг ефект - формулировката на предходните въпроси да предразполага респондентите към отговори, преекспониращи тяхната положителна оценка за трансгранично сътрудничество. Но е възможно и те да не са рационални в отговорите си и да наблюдаваме идентичността в действие - пресметливостта на бизнесмена да отстъпва пред усещането за румънците като "други", когато става дума за конкуренция.

79

ЗаключениеС оглед резултатите от проучването сред представителите на бизнеса и съгласно

предварителните очаквания към настоящия момент не може да се говори за интегрирана идентичност на българо-румънския трансграничен регион. Но получените отговори дават достатъчно основание да се допусне, че е налице потенциал за нейното развитие, отчитайки все пак някои негативни аспекти, които могат да затруднят този процес. Няколко аспекта от резултатите позволяват тълкуването им в позитивна светлина.

Първият е свързан с това, че в повечето случаи българските респонденти не виждат големи асиметрии между българи и румънци по редица от поставените въпроси (напр. относно инициативата за трансграничните отношения и ползата от тях). Това е важно от гл.т. на хипотезата, че обща идентичност трудно може да се формира между субекти, които не са равнопоставени в отношенията си или ако съществуват значителни дисбаланси в разпределението на изгодата от тези отношения.

Вторият положителен аспект се изразява във факта, че в отговорите, където симетрията в отношението към българи и румънци е нарушена (напр. доверието в другите при правене на бизнес), това не е заради по-силно изразено негативно отношение към румънците, а заради липсата на достатъчно информация, за да се формира каквото и да е отношение за тях. Естествено, неинформираността за другия не позволява идентификацията с него, но все пак позволява изграждането на такава. Така образът на другия може да се формира "на чисто", започвайки от основите. Понякога е много по-трудно да разрушиш съществуващи негативни стереотипи, отколкото да изградиш положителен образ за някого.

Трето, доколкото българите имат информация за румънците, те не се възприемат като много различни. От всички възможни пречки пред трансграничното сътрудничество - законови, административни, стопански и транспортни и т.н. - респондентите посочват разликата в ценностите и културата като най-малката. Това е предпоставка, но само по себе си не е достатъчно за обща идентичност - могат да се посочат много примери, където хора със сходни ценности и култура са членове на антагонистични общности и групи (напр. футболните запалянковци).

Последното трябва да се отчете при провеждането на политики в икономическата, социалната и културната сфера. Изграждането на обща идентичност има своята цена и евентуалните ползи от нея изискват тя да бъде платена. Невъзможно е да се насърчава интеграционния процес и същевременно българските фирми да се надяват на държавна защита от конкуренция от Румъния. Протекционизмът няма икономическа логика, но сред голяма част от населението съществуват протекционистични нагласи. Осъзнатият икономически интерес може да даде силен тласък на регионалната интеграция, но рано или

80

късно той се сблъсква със своите ограничения под формата на определени психологически бариери - разбирането за другия, за чуждия. Преодоляването на тези бариери изисква инициативи не само в икономическата сфера, а предизвикателството за управляващите ще бъде да намерят онези инициативи, които ще работят най-добре в контекста на изграждането на интегрирана идентичност в рамките на БРОД.

Използвана литература:Abdelal, R., et al. 2009. Measuring Identity. A Guide for Social Scientists. Cambridge University Press 2009. ISBN 978-0-521-73209-3.Agelopoulos, G., Voutira, E., Labrianidis, L. 2008. Deliverable 14: Identity, Perception and Entrepreneurial Behaviour: Empirical Data and Analysis. Project no: 29038 Challenges and Prospects of CBC in the Context of EU Enlargement, 6th Framework ProgrammeAkerlof, G., Kranton, R. 2000. Economics and Identity. The Quarterly Journal of Economics – Vol. CXV, August 2000, Issue 3.Akerlof, G., Kranton, R. 2005. Identity and the Economics of Organizations. Journal of Economic

Perspectives - Volume 19, Number 1 - Winter 2005 - Pages 9-32.Butter, F., Mosch, R. 2003. Trade, Trust and Transaction Costs. TI 2003-082/ 3 Tinbergen Institute Discussion Paper.Combes, P., Lafourcade, M., Mayer, T. 2003. Can Business and Social Networks Explain the Border Effect Puzzle? CEPII, Working Paper N 2003-02.Granovetter, M. 1985. Economic Action and Social Structure: The Problem of Embeddedness. The American Journal of Sociology, Vol. 91, No. 3. (1985), pp. 481-510.Hogg, M., Terry, D., White, K. 1995. A Tale of Two Theories. A Critical Comparison of Identity

Theory with Social Identity Theory. Social Psychology Quarterly 1995, Vol. 58, No. 4, 255-269.

Houtum, H. 2000. An Overview of European Geographical Research on Borders and Border Regions. Journal of Borderland Studies, Vol. XV, No. 1, Spring 2000.Nitsch, V. & Wolf, N. 2009."Tear Down this Wall: On the Persistence of Borders in Trade," CESifo Working Paper Series 2847, CESifo Group Munich.

81

Потенциал за интегрирана идентичност на Румънско-българския трансграничен регион според граждани.

Румънска гледна точка

Д-р Богдан Илеану

Анализът на възможността за създаване на общ модел, който може да улесни сътрудничеството, се съдържа в анализа на най-важните аспекти:

- основни демографски характеристики, касаещи гражданите от област РОБУЛНА - идентичност на гражданите (себевъзприемане – себе-принадлежност) - възможност на гражданите да развиват връзки - пречки пред връзките - фактори, които може да улеснят връзките между Румънци и Българи - най-важните предимства, които може да допринесат за развиването на марката РОБУЛНА - ползите от марката РОБУЛНА

Социо-демографски характеристики на гражданите

Анализът се базира на извадка от 1015 единици, събрани през ноември и декември, 2012 г., в окръзи от Южна Румъния.

Разпределението на извадката по окръзи е представено в следващата Таблица:

Таблица 1. Разпределение на извадката по окръзи

82

Окръг Честота Процент (%)1 Мехединци 145 14,32 Долж 145 14,33 Олт 145 14,34 Телеорман 145 14,35 Гюргево 145 14,36 Кълъраш 145 14,37 Констанца 145 14,3

Общо 1015 100,0

Разпределението на извадката по възраст и пол е много близко до официалните данни. Така 55,6% от респондентите са жени, а останалите 44,4 % са мъже.Относно разпределението по възраст може да се посочи, че 44,9 % от респондентите са близо до средната възраст (31-49 години), 37,6% са над 50 години и само 17,4% са младежи, под 30 години.

Повечето от респондентите имат поне средно ниво на образование, 21.3% от тях имат висше образование. Относно домакинствата на респондентите може да се види, че 66,4% живеят в домакинство с поне 3 души, което означава семейство с поне едно дете. Само 8,3% от респондентите посочват, че живеят сами.

Понастоящем 47% от респондентите са наети на работа, 33% са безработни, а останалите 20% са пенсионери.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Основата на анализа, касаещ себе-принадлежността на гражданите на РОБУЛНА, е въпроса “Какво бихте казали за себе си, кой сте вие, как се идентифицирате?”, въпрос с много отговори, измерен по скала от 1 до 4, където 1 означава въобще неидентифициран, 4 – силно идентифициран. Събраните отговори показват, че 93,5 от респондентите са силно идентифицирани като “граждани на града/селището, в което живеят. 91% от респондентите се самоидентифицират като граждани на своя окръг и само 71,4% от тях виждат себе си като граждани на света.

Таблица 2. Идентификация на респондентите по окръзи

Идентификация

Мехединци

Долж Олт

Телеорман Гюргево

Кълъраш

Констанца Общо

Гражданин на града/селището, където живея 3,99 3,99

3,92 3,89 3,83 3,97 3,9 3,93

Гражданин на моя окръг 3,98 3,99

3,94 3,77 3,82 3,98 3,88 3,91

Гражданин на моята страна 3,97 3,98

3,88 3,70 3,84 3,99 3,74 3,87

Гражданин на РО-БУЛ-НА 3,3 3,83

3,49 3,31 3,61 3,9 3,28 3,53

Гражданин на Европа 3,8 3,64

3,44 3,42 3,82 3,93 3,25 3,61

83

Гражданин на света 3,77 3,57

3,39 3,31 3,8 3,93 2,99 3,54

Обхват на колоната 0,22 0,42

0,53 0,58 0,03 0,04 0,91 0,39

Ако определим PIDL=

∑ d i ni

∑ ni като Степен на идентификация на населението към местна общност, където di = степен на идентификация (1…4), ni = брой респонденти, се получават следните степени от цялото и по окръзи.

Както може да бъде видяно, във всички окръзи стойността на PIDL е толкова по-близка до 4, колкото мястото е по-близко до местната общност. От един окръг до друг има значителни разлики. Например в Кълъраш гражданите се идентифицират по един и същ начин чрез различни видове общности от местна общност до целия свят. Най-голям обхват присъства в Констанца, където хората даже и да имат връзка посредством туризъм и пристанище, идентифицирането с Европа и света по-скоро не съществува.

Следващият въпрос, който определя местната общност на РОБУЛНА, се отнася до степента на формално и неформално сътрудничество с други общности. Анализът започва от въпроси Q3, Q4, Q5 и Q6, които в общи линии питат “Поддържате ли / възнамерявате ли да създадете формални / неформални връзки с хора от …. Български области от РОБУЛНА, от България като цяло, с други държави от ЕС, извън ЕС“, с възможни отговори въобще не, при случай, често и най-вече.

За да синтезираме отговорите, категориите често и най-вече са групирани. Синтетичната структура е представена по-долу.

Таблица 2. Форма на връзките на респондентите

Посоки на връзките

Формални връзки Неформални връзкиВ момента Намерение В момента Намерение

Често+Най-вече

Често+Най-вече

Често+Най-вече

Често+Най-вече

Български области от РОБУЛНА

5,4% 12,00% 8,80% 16,30%

България като цяло 2,1% 9,50% 3,50% 12,00%

Други държави от ЕС 4,8% 12,20% 14,90% 22,20%

Извън ЕС 1,9% 7,70% 5,50% 11,90%

Връзките на респондентите в момента са най-вече неформални и са най-вече свързани с хора от други държави от ЕС, вероятно установени основно с роднини, които работят в чужбина. Капацитетът на формалните връзки е намален, тъй като, към момента само 5,4% имат формални връзки с хора от съседни държави. Въпреки че този капацитет е намален, предимство на модела на интеграция на РОБУЛНА е, че най-големият процент респонденти е на тези, които имат връзки с хора от Българските области.

84

Намеренията може да са свързани с печалба /полза/ в бъдеще, защото като цяло над два пъти повече процента от хората (в сравнение с настоящето) имат намерение да развиват връзка във всяка посока.

Друго важно наблюдение е това, че Румънските граждани са склонни да имат формални и неформални връзки и възнамеряват да развиват връзки по-скоро с други държави от ЕС и по-малко с Българските съседи. Този факт може да се дължи на някои неизвестни местни пречки или на наличността на някои удобства в други държави. Въпреки това, както посочих преди, роднините играят съществена роля при създаването на връзки с чужденци.

ПРЕЧКИ

Като цяло пречките идват от различни сектори и имат различно влияние върху гражданите

Фигура 1. Пречки пред сътрудничеството

Най-съществените пречки за Румънските граждани от РОБУЛНА се определят от финансови аспекти, езика, недостатъчни удобства за пресичане на моста и липса на рекламиране относно привлекателността на Българския район.

85

My access across the border is costly, I have to pay in order to cross the border

My access across the border is difficult, there is only one bridge and some ferries

I don’t know the neighbour language

Shopping opportunities across the border are not promoted here

I have no common language with my Bulgarian neighbours

Holidays opportunities across the border are not promoted here

Tourism opportunities across the border are not promoted here

Entertainment opportunities across the border are not promoted here

There are no offices or centers, which I can visit to get information

I don’t know how to find relevant information

Health care opportunities across the border are not promoted here

There are no road signs and markings in the language(s) I speak

There is no relevant information in internet

Job opportunities across the border are not promoted here

Business opportunities across the border are not promoted here

Study opportunities across the border are not promoted here

0 25 50 75

61.4%57.1%56.9%56.9%56.8%

54.5%52.7%

49.8%48.4%48.1%48.0%

45.1%44.0%43.3%41.9%

35.9%

Гледайки фигура 1, изглежда, че най-съществената пречка за сътрудничество между Румънци и Българи от РОБУЛНА представлява цената за пресичане на моста. След това, доколкото повече от половината респонденти го споменават (по-точно 57,1%), не е достатъчен броят на мостовете през Дунав. Други важни фактори са езиковата бариера, имайки предвид, че Румънският и Българският езици са от различни езикови семейства.

Повечето респонденти посочват също недостатъчната публичност на привлекателността на България.

ФАКТОРИ, които може да улеснят връзките

За да бъдат дадени някои бележки относно факторите, които може да улеснят сътрудничеството, въпрос Q13, “Според вас кои са най-важните видове дейности за Румънско-Българския трансграничен регион?“, допринася за решаването на този проблем. Въпросът допуска многоелементни отговориНа следващата фигура може да се види йерархията според респондентите.

Фигура 2. Най-важните дейности, които трябва да се осъществяват в РОБУЛНА

86

Joint business activities

Joint labour market activitiesJoint activities of regional governments and parliaments (joint

decisions on regional development)Joint youth activities

Joint environment protection activities

Joint activities of cultural institutions

Joint activities of health care institutions

Joint activities of educational institutions

Joint security activities

Joint civil protection activities

Joint activities of media

Joint activities of civil society

Other

DK/NA

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70%

61.9

58.0

55.949.6

44.0

43.1

38.7

33.728.2

23.5

21.8

19.4

0.1

0.9

След като 33% от респондентите са безработни, е нормално това, че тяхното основно желание се фокусира върху икономическите дейности. Така 62% посочват, че трябва да бъдат осъществявани “съвместни бизнес дейности”, 58% - съвместни дейности на трудовия пазар. Третата по важност дейност е основата на първите две, посочени по-горе, и касае дейността на регионалното управление, което трябва да допринася за регионалното развитие. Освен това, най-важната дейност, избирана най-често като първо посочване, е “Съвместни дейности на регионалните управления и парламенти (съвместни решения по регионалното развитие)”, така че хората очакват първо от властите мерки, които може да улеснят сътрудничеството и регионалното развитие.Относно областите, в които е най-подходящо да се развива съвместно сътрудничество, резултатите са:

Фигура 3. Най-важни области, които може да улеснят сътрудничеството

В хармония с предишните въпроси, ключовите области за сътрудничество се представят от земеделието, туризма, сътрудничеството и благоустройството. На другия край са сигурността, тежката индустрия и гражданската защита, които иглежда не представляват интерес за респондентите основно защото тази сфера не съществува или е слабо развита (какъвто е случаят с тежката индустрия) или няма познания относно този бранш, какъвто е вероятно случаят със “Сигурност”.

87

Agricultura

Light industry

Heavy industry

Construction and public works

Transport and communications

Energetics

Trade

Civil protection

Tourism

Security

Environment

Healthcare

Education

Culture

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70%

73.5

11.8

5.2

33.4

21.2

13.1

37.6

4.3

45.8

3.1

8.6

19.2

9.8

8.7

Едно нещо, което може да се подчертае, е това, че земеделието е посочено като първо от 73,2 % от респондентите. Това е нормално, имайки предвид факта, че за повечето от окръзите от РОБУЛНА земеделието е важна част от местната икономика, какъвто е особено случая с Телеорман, Долж, Гюргево и Кълъраш.

Предимства за популяризиране на марката РОБУЛНА

Анализът започва от набор от осем въпроса, които касаят постигането на съгласие за това на какво да се наблегне. “Съгласни ли сте със следното становище: При популяризирането на РО-БУЛ-НА, трябва да се наблегне на нейното ………………………? Възможните отговори бяха измерени по скала от 1 до 4, където 1 означава несъгласие, а 4 - Съгласие. Комбинирайки честотите от точки 1, 2 и от 3,4 и калкулирайки средната стойност, се получиха резултатите, представени в Таблица 3.

Таблица 3. Предимства, които да популяризира марката РОБУЛНА

Предимство

Несъгласие+по-скоро несъгласие

Съгласие+по-скоро съгласие

Средно

Трябва да се наблегне на Дунава (воден маршрут за местно корабоплаване и международна търговия, свързващ всички окръзи и области от РО-БУЛ-НА с региони на други 8 Европейски държави).

3,2 96,8 3,80

Трябва да се наблегне на плодородната земя и опитния земеделски сектор (способни да произведат големи количества висококачествени и традиционни хранителни продукти).

1,8 98,2 3,78

Трябва да се наблегне на разнообразния естествен пейзаж (планински вериги, низини, реки, Черноморското крайбрежие), и природните забележителности (биоразнообразие, минерални извори и други природни източници).

2,3 97,7 3,76

Трябва да се наблегне на културно-историческото наследство 2,8 97,2 3,72

Трябва да се наблегне на гео-политическата локация като мост между Черно море и Централна Европа.

2,5 97,6 3,71

Трябва да се наблегне на човешкия капитал. 4,5 95,5 3,71Трябва да се наблегне на многокултурните традиции и толерантните междуетнически връзки.

4 96,0 3,70

Трябва да се наблегне на иновативния потенциал на МСП. 4,1 95,9 3,65

Лесно се забелязва консенсусът, тъй като повечето респонденти са съгласни, че всички предимства добре описват района на РОБУЛНА. Въпреки това, надделява мнението,

88

Rather in the age of work,well balanced by gender and unfortunately mostly unemployed or retired.For now we rather have no formal or informal relations in the area, but willing to have

Barriers against colaborations?

Insuficient connections

with neighbors, LANGUAGE, and Insuficient PROMOTION

of the local assets

LOCAL AUTHORITIES Agriculture as main domain

What are the factors which

improve collbaorations?

How are we defined?

че първите три предимства, които могат да опишат района, са Дунава, плодородната земя и природните забележителности, естествените пейзажи.

Според възприятието на респондентите ние трябва да се концентрираме по-скоро върху природните предимства и по-малко върху другите като Иновативен капацитет на МСП, многокултурни традиции или човешки капитал на хората от района.

ПОЛЗИ ОТ МАРКАТА РОБУЛНА

Таблица 4. Ползи от популяризирането на МАРКАТА РОБУЛНА

Ползи

 % Съгласие

Признаване на привлекателността и потенциала от хората, които живеят и работят в региона 90,8%Признаване на привлекателността и потенциала от хората, които живеят и работят извън региона 85,5%Планиране на подходяща стратегия за развитие 88,0%Засилване на трансграничното сътрудничество 89,8%Видимост на региона в Европа и по света 86,6%

Като цяло респондентите виждат всички описани ползи като ключови резултати от ппопуляризирането на марката РОБУЛНА. Въпреки това, най-важният аспект, който се вижда през очите на респондентите е “признаване на нейната привлекателност и потенциал от хората, които живеят и работят в региона”.

Финални и синтетични описания и възприемания на респондентите са представени на следващата фигура:

Фигура 4. Гражданите на РОБУЛНА между предимствата, проблемите и решенията

89

Potential for an Integrated Identity of the Romanian-Bulgarian Cross-Border Region

according to Citizens. Bulgarian Point of View

Assoc.Prof. Juliana Popova, Assoc. Prof. Todor Todorov, PhD

Juliana Popova

Potential for an Integrated Identity of the Romanian-Bulgarian

Cross-Border Region according to Citizens. Bulgarian Point of View

Наред със всеобхватната динамика на обществените процеси, в ерата на глобализацията се достигна до ново разбиране за редица понятия, сред които и понятието „идентичност“. То

90

вече не се възприема като неподвластен на промени феномен, свързан със социалната интеграция на индивиди и групи, а като отворен за трансформации конструкт, който черпи ресурси за своето предефиниране от локалните социални и културни системи. От друга страна, все по-голямото значение, което се отдава на регионализма и регионализацията в Европа и в световен мащаб с цел преодоляване на социално-икономическите диспропорции, извежда на преден план дискусията за формиране на регионална идентичност като двигател за развитието на определени териториални единици и средство за мобилизация на ресурсите в тях.

Настоящата разработка е посветена на интерпретацията на проблема за изграждане на интегрирана регионална идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, каквато мащабна стратегическа цел си поставя изследователския проект BRAINS /Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study/ по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 г. Специфичен предмет на разработката е дискутирането на потенциала за формиране на интегрирана регионална културна идентичност в светлината на получените емпирични данни от представително проучване, осъществено в изпълнение на цитирания проект.

Формирането на регионална идентичност в рамките на територия, пресичаща националните граници, какъвто е случаят с българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, е сложен социален, политически и културен процес, който има стабилизационен, но в същото време и трансформационен характер. Регионалната идентичност е феномен, в чиито рамки индивидите постигат отъждествяване със социалната, политическата или културната система на даден регион /Häuszer and Frey, 1987/ – с неговите хора, природна и социално-икономическа среда, традиции и т.н.

В своя модел Paasi /Paasi, 1986: 105-146/ идентифицира 4 етапа във формирането на регионална идентичност:

- Конституиране на териториален образ;- Изграждане на символен образ;- Изграждане на институционален образ;- Поява на социопространствено съзнание у жителите на региона.Чрез териториалния образ регионът очертава своите граници и се идентифицира като

териториална единица в пространството. /Paasi, 1986/ Съществуването на някакъв вид граници е фундаментално изискване за появата на регионално съзнание сред жителите на региона. /Kosonen, 1996/

Символният или концептуален образ се изгражда на териториална база. Тук се имат предвид най-важните символи на региона, които формират мозайка от неговите най-типични особености: име, език/езици, забележителности, традиции, празници и т.н. /Paasi, 1986/

Институционалният образ обхваща установените практики и формалните организации в региона: публични администрации, бизнес организации, НПО, училища, социални мрежи и др. Институционалната сфера е отговорна за поддържане имиджа на региона и за задаване на критериите за идентифициране с него от страна на неговите жители, напр. утвърждаване на общи ценности, формиране на социален капитал, изграждане на доверие и др.

Формирането на идентичностно съзнание сред жителите на региона е резултат от непрекъснат процес на институционализация и трансформация. Paasi /1996/ подчертава важността на социалните и историческите процеси, които формират миналия опит на

91

региона и имат отражение в съвременната му конфигурация и развитие. Тази част от регионалната идентичност може да бъде наречена индивидуалност или духовно пространство на региона и тя е най-дълбокият пласт от самосъзнанието на неговите жители. /Crang, 1998/

Съзнанието за регионална идентичност удовлетворява няколко човешки потребности според йерархията от потребности на Maslow /Maslow, 1954/. На първо място, това е нуждата от принадлежност и свързаност /с територията и общностите, които я населяват/. На второ място, чрез дефинирането на базовите ценности за региона, се открояват желаните поведенски практики и по този начин се генерира потенциал за удовлетворяване на нуждата от признание и оценка. Не на последно място регионалната идентичност и активните действия за просперитета на региона създават възможности за удовлетворяване на най-висшата човешка потребност – от самореализация.

Чрез изградена регионална идентичност можем да очакваме постигане на икономическа и социална мобилизация на жителите на региона и в крайна сметка възход в неговото развитие. Както твърди Gisevius /Raagmaa:http://www-sre.wu-wien.ac.at/ersa/ersaconfs/ersa01/papers/full/194.pdf/ изграждането на регионална идентичност може да се превърне в управленска стратегия, която да ангажира потенциала на хората с регионалното развитие. Нещо повече, налагайки се като териториална единица със собствен образ и идентичност, регионът става привлекателен като място за живеене и работа и може да се превърне в обект на инвеститорски и предприемачески интерес. /Spilling, 1991: 33-48/

От казаното следва изводът, че регионалната идентичност има обективни елементи /природа, култура, икономика и др./ и субективни елементи /индивидуално и колективно самосъзнание/.

Регионалната идентичност включва два основни компонента – идентификация с/чувство за принадлежност към регионалната общност и идентификация с региона като територия. От своя страна идентификацията с регионалната общност бива фактическа и идеална. Първата се отнася до актуалните /обикновено лице в лице/ отношения между индивидите и групите от този регион, произтичащи от съвместното им участие в регионални организации и инициативи. Втората е свързана с идентичностната „картина“, репрезентирана в институционалните практики на региона, напр. от страна на неговия политически елит или в регионални медии. Докато фактическата идентификация генерира ние-общност в рамките на региона, идеалната идентификация утвърждава позициите на тази общност чрез комуникирането й в публичното пространство. /Knapp: http://www.saulproject.net/ downloads/ Knapp.pdf/

Опитът показва, че политиката за изграждане на регионална идентичност може да се фокусира или върху културната система на региона /традиции, празнична обредност, ценности/, или върху предимствата на територията. Вторият фокус крие по-малко рискове за изграждането на регионална идентичност, тъй като елиминира опасността от нетолерантно поведение на базата на етноцентризъм, стари стереотипи и предразсъдъци. Но така или иначе, откритостта, толерантността и „включването на Другия“ трябва да присъстват като императив в съзнанието за регионална идентичност. Именно затова процесът на изграждане на интегрирана регионална идентичност трябва да държи сметка за многообразието от идентичности в рамките на региона /териториална, социално-икономическа, политическа и културна/ и да се фокусира едновременно върху всички нейни компоненти.

92

Обект на внимание в настоящото изложение е изграждането на интегрирана регионална културна идентичност. Понятието „културна идентичност“ се дефинира като отъждествяване с и приемане от група, която притежава споделени системи от символи, значения и норми/правила за поведение. /Collier & Thomas, 1988: 113/ Това е емоционалната значимост, която приписваме на усещането за принадлежност към тази група. /Ting-Toomey, 2005: 211-233/ Културната идентичност е многопластово образувание, състоящо се от компоненти на групово ниво (споделени културно-специфични вярвания, нагласи и ценности) и индивидуално ниво (културно-специфично поведение). Тя включва винаги историческа перспектива, тъй като се формира чрез предаването на ценности от поколение на поколение. За разлика от нея социалната идентичност се свързва с конкретен момент във времето. /Schwartz et al., 2008: 635–651/

Като колективно самопознание, културната идентичност варира по мащаб /брой на хората, които споделят такава идентичност/, очебийност на проявлението /колко важна е идентичността за хората, които я споделят/ и интензивност /колко силно идентичността се комуникира с останалите /Collier & Thomas, 1988/

Културната идентичност се формира и поддържа в процеса на взаимодействие с индивиди от собствената културна група и други културни групи. Като резултат от такова взаимодействие в рамките на нашия собствен културен контекст, ние несъзнателно изграждаме нашето себевъзприятие /Usunier, 1996: 386/, което се генерира от огледалния образ на Другия.

Културната идентичност е специфичното чувство за „ние“, вместо за „вие и аз“ в дадено взаимоотношение. Но за да бъде постигнато такова себеусещане в рамките на един регион, какъвто е например случаят с българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, е необходимо да бъде извършено „предоговаряне на идентичностите“ съгласно теорията за мениджмънт на идентичността /Cupach & Imahori, 1993/, т.е. необходимо е постигане на колективна идентичност, която удовлетворява всички жители на региона.

Някои последователи на комуникационната теория за предоговаряне на идентичността концептуализират предоговарянето на културната идентичност като процес на сключване на договор. Според Jackson /Jackson, 2002: 359-367/ всеки подписан културен договор, или такъв, по който е постигнато споразумение, има директно влияние върху идентичността на подписалите го, тъй като идентичностните атрибути /ключови символи и значения/ служат като разменна монета. Оттук културните договори се използват като средство за съхранение и дефиниране на собствената идентичност, но и за регулиране на възприятията и поведението по време на комуникационното взаимодействие с другата страна.

За да се включим в едно съзнателно предоговаряне на културната идентичност, е необходимо да увеличим базовите знания за собствената идентичност и за идентичността на другите участници в регионалния комуникационен процес. Теорията за предоговаряне на идентичността предлага 10 отправни точки, свързани с развитието на знание, чувствително към културата, /Ting-Toomey, 2005: 211-233/, които могат да бъдат приложени към процеса на предоговаряне на идентичностите в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав и респективно към изграждането на регионална културна идентичност:

1. Културната идентичност се формира посредством комуникация и социално взаимодействие,

осъществяващи се чрез символи, т.е. първото необходимо условие за изграждането на

регионална културна идентичност е открояването на система от споделени символи в

рамките на региона.

93

2. Както беше казано и по-горе, в основата на формирането на идентичност, респективно

културна идентичност, са базовите мотивационни потребности на индивидите от сигурност,

предсказуемост, свързаност и устойчивост. Отнесени към изграждането на регионална

културна идентичност, тези мотивационни потребности означават сигурност за

съхраняване на собствената идентичност, предсказуемост на поведението на Другите,

усещане за принадлежност и свързаност с обекта на идентификация, устойчивост във

времето. Трябва да се уточни, че преголямата емоционална сигурност ще доведе до силен

етноцентризъм и капсулиране „сред своите“ и обратно, емоционалната несигурност ще доведе

до избягване на непознатите Други. Същото е валидно и за предсказуемостта и свързаността.

Именно затова трябва да се търси оптималното ниво на тези характеристики в рамките на

предоговаряната идентичност.

3. Индивидите усещат емоционална сигурност по отношение на своята идентичност в културно-

позната среда и обратно – емоционална несигурност в културно-непозната среда, т.е. друго

необходимо условие за изграждане на регионална идентичност е постигането на

познание за споделената територия.

4. Индивидите се чувстват свързани, когато идентичността им в групата, в която се стремят да

членуват, е потвърдена в позитивни ситуации на интергрупов контакт и изпитват

отграничаване, когато тяхната групова идентичност е стигматизирана, т.е. необходимо е

непрекъснато потвърждаване и насърчаване на положителния опит от съвместното

съществуване в рамките на региона.

5. Индивидите имат усещане за предсказуемост във взаимодействията, когато комуникират с

културно-познати други. Тогава предсказуемостта на идентичността води до пораждане на

доверие, а непредсказуемостта – до недоверие. Това означава, че изграждането на

регионална културна идентичност е необходимо да се базира върху осведоменост за

основните идентификационни признаци на общностите в рамките на региона.

6. Индивидите се чувстват по-свързани с една общност, когато са установили по-близки

интерперсонални отношения в нейните рамки и обратно, чувстват се автономни по

отношение на идентичността си, когато липсват такива отношения, т.е. изграждането на

регионална културна идентичност трябва да премине през процес на взаимно

опознаване и сближаване на общностите в рамките на региона и интензифициране на

интерперсоналните и интергруповите контакти.

7. Индивидите усещат устойчивост на идентичността си в културни рутини /повтарящи се

ситуации в познатата културна среда/ и изпитват криза на идентичността и нейни

трансформации в нова или непозната среда, т.е регионалната културната идентичност

трябва да се основава на споделени и ясно комуникирани в пространството културни

практики.

8. Културната, персоналната и ситуационната вариативност влияят върху значенията,

интерпретациите и оценките на проблемите, свързани с идентичността, т.е процесът на

изграждане на регионална културна идентичност трябва да отчита

94

интериндивидуалните и интергруповите особености на социалните взаимодействия в

рамките на региона, а също и ситуационните характеристика на средата.

9. Процесът на успешно и компетентно предоговаряне на идентичността поставя ударение върху

важността на интегриране на интеркултурно знание, базирано върху идентичността, т.е.

изграждането на регионална културна идентичност изисква развитие на специфични

интеркултурни компетенции, като респект и чувствителност към Другостта, способност

за емпатия и смяна на перспективата.

10. Удовлетворяващ резултат от процеса на предоговаряне на идентичността е постигането на

чувство у индивидите, че са разбрани, уважавани и положително оценени, т.е. формирането

на регионална културна идентичност е сложен процес на взаимна адаптация на

мотивационните структури и ценностните ориентации на индивидите, който може да се

превърне в катализатор на личностното развитие за хората от региона.

След представянето на своеобразния алгоритъм, който може да бъде приложен към изграждането на интегрирана регионална културна идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, следва да бъде направен преглед на потенциала за развитие на такава идентичност въз основа на емпиричните данни от проведеното допитване сред 990 български граждани, жители на 9-те български области в трансграничния регион. Проучването е представително за България и дава отговор на редица въпроси с актуално за изследваната проблематика съдържание.

На първо място е необходимо да бъдат откроени следните демографски характеристики на извадката:

- 48,59 % от допитаните са мъже, а 51,41 % - жени.

- 90,61 % от респондентите са българи, а останалите 9,39 % - представители на други етнически

общности.

- Разпределението по възраст е пропорционално на популационните данни, като най-голям

процент от респондентите – 33,64 % са на възраст над 60 години.

- Най-голям процент от допитаните са със средно образование – 60,10 %, като след тях се

нареждат тези с висше образование – 22,53 %.

- Разпределението по професионален признак се отличава с вариативност в широки граници.

Сред работническите професии с най-голяма честота се срещат: техник, работник, продавач,

шофьор, монтьор, готвач, строител и др. – общо 28,28 % от цялата извадка. Най-често

упражняваните професии, изискващи висока квалификация са: учител, икономист, инженер и

др. – общо 23,13 % от извадката.

- Според статуса на пазара на труда най-голям е процентът на работещите респонденти – 52,63

%, след тях се нареждат пенсионерите – 29,70 %, а безработните са 17,68 %.

- С най-голям процент в българската част на трансграничния регион са двучленните семейства

– 32,42 %, а след тях по честота се нареждат тричленните – 26,77 %, като общият брой на

децата под 18 години е 32,53 % от цялата извадка.

- Преобладаващата част от допитаните – 62,12 % имат достъп до интернет.95

Приведените данни дават основание за няколко заключения във връзка с демографския

профил на населението в българската част на трансграничния регион, а именно, че: 1/ То е

сравнително хомогенно по етнически състав; 2/ Възрастовата структура по отношение на

показателя „икономически активно население на пазара на труда“ е неблагоприятна, особено

в дългосрочен план. Това се доказва от големия брой пенсионери и хора на възраст над 60

години и малкия брой деца под 18 години. 3/ Налице е висок процент на безработица сред

населението, произтичащ най-вероятно от последиците от икономическата криза през

последните години, но и от променената структура на икономиката в региона, а именно

намаляване дела на индустриалния сектор. 4/ В региона е налице удовлетворителен

образователно-квалификационен статус на населението, гарантиран от високия брой на

лицата със средно и висше образование.

В разработения въпросник, по който е проведено допитването сред гражданите от

трансграничния регион, са включени редица въпроси, имащи пряко отношение към

проучването на даденостите и предпоставките за изграждане на интегрирана регионална

културна идентичност. Такъв е въпрос В1 /Какво бихте казали за себе си, кой/коя сте, как се

самоопределяте/, който цели да установи самоопределението на индивидите и

отъждествяването им с определена териториална единица. Получените данни позволяват да

се конструира своеобразна йерархия в самокатегоризацията на респондентите, на базата на

усещането им за свързаност с едно или друго жизнено пространство.

Както се вижда от фигура 1 по-долу, най-голям процент от респондентите /86,77 %/ се определят най-вече като граждани на своята страна. На второ място те се усещат свързани с населеното място, в което живеят – 82,73 %. На следващите места по значимост в себеусещането на респондентите се нареждат гражданството в административната област – 66,97 %, европейското гражданство – 42,22 % и космополитното гражданство – 37,27 %. Сравнително ниският процент на респондентите, които се самоопределят като граждани на трансграничния регион /БРОД/ означава, че той още не е достатъчно актуален в съзнанието на индивидите като териториална единица или ако се върнем към теоретичния модел на Paasi по-горе, териториалният образ на региона предстои да бъде конструиран.

Фигура 1

Отъждествяване на респондентите с определено жизнено пространство

96

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

СветаЕвропаБРОДСтранаОбластНас. Място

В отговорите на следващия въпрос В2 /До каква степен се влияете от следните фактори, когато се самоопределяте/ респондентите посочват основанията за своето самоопределение, като тук се наблюдава тясна корелация с данните по първия въпрос. На самоопределението като граждани на своята страна съответства силно изразената принадлежност към нацията сред доминиращ брой от респондентите – 82,02 %, а идентификацията с населеното място е аргументирана с привързаност към семейните корени, бит и традиции /77,88 %/, както и с все още типичната за българите склонност да се търси препитание близо до дома и семейството /71,72 %/.

Друга група от въпроси в инструмента на емпиричното проучване /В3 Поддържате ли служебни отношения с хора от; В4 Възнамерявате ли да установите в бъдеще служебни отношения с хора от; В5 Поддържате ли лични/приятелски отношения с хора от; В6 Възнамерявате ли в бъдеще да установите лични/приятелски отношения с хора от/ цели да установи честотата на интерперсоналните контакти между представителите на българската и румънската общности в трансграничния регион /БРОД/, като се търси картината на действителното състояние към момента и картината на очакваното състояние в прогнозен план.

Фигура 2

Служ.отн. в момента Служ.отн. в бъдеще Прият. отн. в момента Прият. отн. в бъдеще0

5

10

15

20

25

30

35

40

45

Динамика на взаимодействията в БРОД

Проц

ентн

и съо

тнош

ения

Както може да се проследи във фигурата, към настоящия момент в рамките на трансграничния регион честотата на служебните и личните интерперсонални контакти между българи и румънци е сравнително ниска, съответно 9,6 % и 17,45 %. Картината се променя в плана на намеренията за подобни контакти, съответно 21,01 % в полза на служебните контакти и 38,29 % в полза на приятелските контакти. Тези резултати са много положителни по отношение на т. нар. релационен пласт на културната идентичност /Hecht et al., 2005: 257-278/, който се свързва с възможността за предоговаряне на идентичността в

97

региона чрез комуникация и интензифициране на формалните и неформалните интерперсонални контакти. Посочените данни са индикация и за съществуващ позитивен комуникационен контекст по отношение на нагласите за поддържане на отношения в рамките на региона. Два пъти по-високият процент на намеренията за контакти от страна на българските респонденти в сравнение с настоящото състояние показва непредубеденост, доверие и интерес към съседите като комуникационни партньори, особено на неформално ниво, което е необходимо да бъде използвано като благоприятна предпоставка в процеса на изграждане на интегрирана културна идентичност.

Интерес представлява мотивацията на българските респонденти за интерперсонални контакти. Пространна аргументация в това отношение се съдържа в отговорите на въпрос В8 /До каква степен Ви влияят следните фактори, когато поддържате/възнамерявате да поддържате отношения с Вашите румънски съседи/. Сред разнообразието от мотиви с най-висока значимост за респондентите са:

- възможностите за туризъм /73,57 % са заявили някаква степен или силна степен на влияние на този фактор/,

- възможностите за пазаруване /69,60 %/, - възможностите за ваканция /66,66 %/, - възможността да бъдат опитани ястия от румънската кухня /66,47 %/,- възможностите за развлечения /62,63 %/, - възможностите за запознаване с ценностите, моделите на поведение и традициите /56,57 %/, - възможностите за здравни грижи /52,62 %/. Данните са много показателни за отговора на основния въпрос, който е предмет на това

изложение, а именно дали е налице потенциал за интегрирана културна идентичност в рамките на българо-румънския трансграничен регион край река Дунав. С категорична убеденост може да се заяви, че такъв потенциал съществува и той се съдържа в споделените ежедневни практики на населението от региона, свързани с неговия бит и с прекарване на свободното време. Много положителен факт е, че сред мотивите за поддържане на отношения се съдържат и такива, свързани с възможността да бъде увеличено културно-специфичното знание за румънската част от региона, за нейните туристически забележителности, за традиционните модели на поведение и за ценностите на румънските съседи. Тези характеристики имат пряко отношение към компонентите на културната идентичност, които бяха представени в теоретичната част на изложението, и са свързани с изграждането на символен образ на региона в използвания теоретичен модел.

Друг силно индикативен въпрос относно потенциала за изграждане на интегрирана регионална културна идентичност е В9 /До каква степен Ви влияят следните фактори, възпрепятстващи отношенията с Вашите румънски съседи/, който откроява бариерите в релационния пласт на идентичността. Тук най-висока степен на съгласие сред респондентите, заявили някакво или силно влияние, е постигнато по отношение на следните фактори:

- незнаене на езика на съседите /71,41 %/ или липса на общ език със съседите /68,28 %/;- скъп достъп отвъд границата /51,62 %/;- недостатъчна информация за възможностите за здравни грижи в съседната страна

/49,30 %/;- недостатъчна информация за възможностите за туризъм в съседната страна /47,98 %/;- недостатъчна информация за възможностите за пазаруване в съседната страна /47,68

%/;- недостатъчна информация за възможностите за работа в съседната страна /47,18 %/;

98

- недостатъчна информация за възможностите за бизнес в съседната страна /43,54 %;- неосведоменост за това къде да бъде намерена точна информация, която представлява

интерес /42,22 %/;- недостатъчна информация за възможностите за развлечения в съседната страна /41,62

%/.Данните по този въпрос са в тясна корелация с получените резултати по предходния,

интерпретиращ мотивите за развитието на отношения в рамките на БРОД. Оказва се, че регистрираната мотивация за интерперсонални контакти среща сериозни бариери пред удовлетворяването на заявените мотиви-потребности. Най-голямата пречка е невъзможността да се общува със съседа, т.е. наличието на езикова бариера. Тя трудно може да бъде преодоляна, но съществуват положителни индикации за все по-големия интерес сред жителите на региона да изучават езика на съседите. Освен това сред представителите на по-младото поколение е налице реална възможност за комуникация чрез използването на език-посредник, какъвто най-често е английският. Високата цена, която трябва да заплащат гражданите за достъпа си отвъд границата, също е много сериозна пречка пред честотата на осъществяваните контакти, а тя е от ключово значение за изграждането на регионална културна идентичност. Достатъчно е да припомним т.нар. „контактна хипотеза“ на Allport /Allport, 1954/, според която ако едни индивиди имат възможност да общуват с други индивиди, това намалява склонността им да прилагат стереотипи и предразсъдъци спрямо другия и в крайна сметка повишава степента на разбиране между тях.

По-специално внимание изискват останалите бариери, посочени от респондентите, тъй като всички те са свързани с липсата на достатъчна информация за другата страна в трансграничния регион. Това насочва към дефицита до този момент на съзнателно провеждана политика за отваряне на българската и румънската общности една към друга, за стимулиране на тяхното опознаване и чрез това за интензифициране на техните взаимодействия. Независимо от европейската подкрепа за региона чрез финансирането на трансгранични проекти през програмния период 2007-2013 г. и от реализираните успешни партньорства, постигнатите резултати са свързани с решаването на изолирани проблеми, без синергичен ефект за целия регион. Чрез своите цели, една от които е постигане на по-широка взаимна осведоменост сред българската и румънската общности в региона, проект BRAINS се опитва да минимизира проблема с дефицита на информация и да привлече вниманието на политическия елит, на публичните администрации и на регионалното гражданство към необходимостта от цялостна политика за изграждане на интегрирана регионална идентичност като най-важно условие за развитието на региона. Ако се върнем на модела на регионална идентичност на Paasi по-горе, бихме казали, че предстоят много усилия за конструирането на институционалния образ и институционалната рамка на региона, която е отговорна именно за осигуряването на достъп до социално-значима информация сред неговите жители, а оттук и за генерирането на мотивация за отношения и взаимодействия.

Изразеното мнение на респондентите по други поставени въпроси в инструмента на изследването показва, че са налице благоприятни условия за промяна на идентичностното статукво в региона и по-конкретно за предоговаряне на културната идентичност. Напр., доминираща част от българите смята, че приликите с румънците са повече от разликите – 72,21 е процентът на изразилите частично или пълно съгласие. Сред най-важните прилики българските респонденти посочват общата православна религия, сходния минал исторически опит и др.. Разбира се, те изтъкват различието в езика, но много малка част от тях отдават значение на различия в менталността, т.е. те не са съществени за региона. Освен това част от респондентите са осведомени за обединяващите символи на подобието, напр. сходни имена

99

на български и румънски градове, общи думи в двата езика, румънски корени в произхода и др. Всичко това насочва към заключението, че в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав са налице благоприятни предпоставки за формиране на идентичностно съзнание, което е най-дълбокият пласт на регионалната идентичност и същевременно най-продължителният процес в нейното изграждане. До появата на такова съзнание може да се стигне чрез ясно и широко комуникиране на това, което обединява хората от региона, т.е. предоговарянето на културната идентичност трябва да се основава на подобието и на включването на Другия в рамките на близкото и познато обкръжение, в което изпитваме сигурност, предсказуемост и устойчивост.

В своите мнения респондентите идентифицират приоритетните дейности в българо-румънския трансграничен регион, които могат да променят ситуацията в него /Въпрос В13 Според Вас кои са най-важните видове дейности за Българо-румънския трансграничен регион/. Фигурата по-долу визуализира значимостта на тези дейности според българските участници в емпиричното проучване.

Количественият превес на изразените мнения извежда на първо място по-важност съвместните действия на местните и регионалните власти, които трябва да генерират политика за развитието на региона. На следващите места по значимост респондентите са поставили осъзнатата необходимост от стимулиране на бизнеса и оживяване на пазара на труда, за да могат българската и румънската част на региона да решат основния проблем с периферността и маргинализацията в националните рамки на държавите и да се конфигурират и идентифицират като перспективна териториална единица в европейското дунавско пространство. Сред най-важните приоритети според българските респонденти са и дейностите по опазване на околната среда в региона. По-нататък в скалата от рангове, конструирана от респондентите, се нареждат дейностите на културните институции, дейностите по сигурността, дейностите на здравните и образователните институции и др.

Фигура 3

Приоритетност на необходимите дейности на регионално ниво

100

Йерархия на необх. дейности

в ТГ регион

0 0.1 0.2 0.3 0.4 0.5 0.6 0.7

Младеж. дейн. Дейн. на медиитеДейн. на гражд. общ. Дейн. по опаз. на ок. средаДейн. по гражд. защ. Дейн. по сиг.Дейн. на култ. инст. Дейн. на здр. инст.Дейн. на обр. инст. Дейн. на пазара на трудаБизнес дейности Съвм.дейности на рег. и мест.

вл.

Направеното от респондентите ранжиране на най-важните дейности в трансграничния регион заслужава коментар, тъй като то има пряко отношение към изследвания потенциал за изграждане на интегрирана регионална идентичност. На първо място трябва да се отбележи компетентната гражданска позиция на жителите от региона чрез идентифицирането на най-важния приоритет за неговото развитие и същевременно на сферата на отговорност за това, а именно – съвместните дейности на местните и регионалните власти. За интерпретацията на останалите приоритети, изведени от респондентите, можем да се позовем на йерархията от потребности на Maslow /Maslow, 1954/, която е актуална в съзнанието на индивидите и обяснява техните основания за подобно ранжиране. Идентифицираната приоритетна нужда от развитие на бизнеса и осигуряването на работни места в региона идва да удовлетвори базови човешки потребности /първо ниво в йерархията на Маслоу/, свързани с оцеляването на индивидите и осигуряването на препитание за техните семейства. Респондентите идентифицират много точно следващото ниво в йерархията от потребности, а именно сигурност на средата, която обитават. Дейностите, имащи отношение към социалните потребности на индивидите /трето ниво в йерархията на Маслоу/, напр. свързаните с работата на културните институции, също са актуални в тяхното съзнание, но нямат първостепенно значение за разлика от дискутираните вече потребности от първите две йерархични нива.

101

Коментираните данни по този въпрос са индикативни за пътя, който трябва да се измине при изграждането на интегрирана регионална идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав. На първо място е необходима съвместна управленска политика, която да доведе до икономически растеж и решаване на проблемите с безработицата, които бяха откроени като значими в демографския профил на региона. Насърчаващата развитието регионална среда е най-сигурният катализатор на формирането на идентичностно съзнание, което е ключов компонент на регионалната културна идентичност.

В заключение, на базата на представените емпирични данни, обобщаващи мненията на българските респонденти, могат да се направят редица изводи относно потенциала за изграждане на интегрирана регионална културна идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав.

1. Необходимо условие за формирането на интегрирана регионална идентичност е създаването в региона на благоприятна икономическа и социална среда, насърчаваща развитието и удовлетворяваща фундаменталните потребности на регионалните жители.

2. Идентификацията с българо-румънския трансграничен регион, каквато на този етап е регистрирана сред незначителна част от неговите жители, е резултат от продължителен процес, който преминава през паралелно осъществяване на следните етапи: конституиране на териториален и институционален образ на региона, договаряне на символен образ, постигане на идентичностно съзнание, като последните два етапа имат най-пряко отношение към развитието на регионална културна идентичност.

3. Развитието на интегрирана културна идентичност е пряк резултат от процеса на предоговаряне на идентичностите в региона, който цели постигане на колективна идентичност, удовлетворяваща индивидуалните потребности от сигурност /на собствената идентичност/, принадлежност /към група, с която се споделят символи и практики/, предсказуемост /на поведението на Другите, свързано със създаването на взаимно доверие/ и устойчивост /преносимост и увековечаване на идентичностното съзнание/.

4. В българо-румънския трансграничен регион край река Дунав е налице потенциал за изграждане на интегрирана културна идентичност, който има следните основни характеристики: наличие на значителен релационен потенциал, съдържащ се в положителните нагласи за развитие и поддържане на формални и неформални отношения с трансграничните съседи; наличие на мотивационен потенциал, отразен в желанието и интереса да се споделят ежедневни практики от бита и прекарване на свободното време; наличие на познавателен потенциал, имащ своите основания в заявената потребност да се придобие културно-специфично знание за трансграничните съседи; наличие на символен потенциал, отразяващ се в подобието на ценностните системи, миналия опит, традициите, празниците и др.

5. Развитието на интегрирана регионална културна идентичност би било успешно, ако процесът на предоговаряне на идентичността се основава на подобието /в символите и практиките/, а оттам и на включването на Другия /трансграничния съсед/ в познатото обкръжение.

6. Изграждане на интегрирана регионална културна идентичност може да се осъществи чрез увеличаване дела на културно-специфичното знание за трансграничния съсед, което води до скъсяване на дистанцията и усилване на мотивацията за интеркултурни контакти. Както беше илюстрирано в емпиричните данни, към настоящия момент в трансграничния регион съществува сериозен дефицит на информация, която интересува неговите жители, като по този начин се възпрепятства честотата на интеркултурните контакти.

7. Изграждането на интегрирана регионална културна идентичност е свързано не на последно място със съзнателно усвояване на някои от съставящите я компоненти, напр. широко популяризиране на изучаването на езика на съседа или придобиването чрез обучение на интеркултурни умения и компетенции за общуване със съседа.

102

8. Развитието на интегрирана регионална културна идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав е реалистична и изпълнима цел, тъй като резултатите от проект BRAINS доказват наличието на потенциал за постигането на тази цел. Както убедено заявяват българските респонденти в своите мнения за приоритетните действия в рамките на региона, е необходима съвместна цялостна политика на местните и регионалните власти за идентифицирането и развитието на региона като териториална, социална и културна единица в европейското дунавско пространство.

Използвана литература

1. Allport, G. The Nature of Prejudice. 1954

2. Collier, M.J., M.Thomas. Cultural Identity: An Interpretive Perspective. In: Y.Y.Kim & W.B.Gudikunst /Eds./ Theories in intercultural communication /International and Intercultural Communication Annual, Volume 12/, 1988

3. Crang, M. Cultural Geography. London: Routledge, 1998.4. Cupach, W., T. Imahori. Identity Management Theory: Communication competence in

intercultural episodes and relationships. In: R. Wiseman & J.Koester /Eds./ Intercultural communication competence. Newbury Park, CA: Sage, 1994.

5. Häuszer, K., H. P. Frey. Identität. Stuttgart, 19876. Hecht M., J. Warren, E. Jung, J. Krieger. The Communication Theory of Identity. Development,

Theoretical Perspective, and Future Directions. In: Theorizing About Intercultural Communication, W. B. Gudykunst /ed./, Sage Publication, Inc., 2005.

7. Jackson, R.L. Cultural Contracts Theory: Toward an understanding of identity negotiation. Communication Quarterly, 50, 2002.

8. Wolfgang Knapp. Regional Identity – A Conceptual Framework: http://www.saulproject.net/downloads/Knapp.pdf

9. Kosonen, R. Boundary, institutions, and indigenous development. Helsinki: Helsinkiin Kauppakorkeakoulun julkaisuja B-161, 1996.

10. Maslow, A. Motivation and Personality. New York, Harper, 195411. Paasi, A. The Institutionalization of Regions: a Theoretical Framework for the Understanding of the

Emergence of Regions and the Constitutions of Regional Identity. Fennia 164, 1986.12. Paasi, A. Territories, Boundaries and Consciousness. The Changing Geographies of the Finnish

Russian Border. Chisester: John Wiley & Sons, 1996.13. Schwartz, S., B.Zamboanga and R. Weisskirch. Broadening the Study of the Self: Integrating the

Study of Personal Identity and Cultural Identity. Social and Personality Psychology Compass 2/2, 2008.

14. Raagmaa, G. Regional Identity and Social Capital in Regional Economic Development and Planning: http://www-sre.wu-wien.ac.at/ersa/ ersaconfs ersa01/ papers/full/194.pdf

15. Spilling, O. R. Entrepreneurship in a Cultural Perspective. In: Entrepreneurship and Regional Development 3, 1991.

16. Ting-Toomey, S. Identity Negotiation Theory: Crossing Cultural Boundaries. In: Theorizing About Intercultural Communication, W. B. Gudykunst /ed./, Sage Publication, Inc., 2005.

17. Usunier, J.C. Marketing Across Cultures. London: Prentice Hall, 1996

СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ВТОРИ ДОКУМЕНТ:

103

ПРЕПОРЪКИ ЗА СТРАТЕГИЯ

ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛЕН ОБРАЗ НА

БРОД

Профирою, М.

Препоръки за подобряване на управлението на

регионално равнище в Румъния

Чуков, Вл. Препоръки за подобряване на управлението на

регионално равнище в България

Белоев, Х. Препоръки за устойчиво развитие на БРОД

Кършакова, Р. и Т.

Тодоров

Препоръки за стратегия относно брандиране на БРОД

Войчеховски К. и

Я. Янчак

Препоръки, базирани на добри практики в германо-

полския трансграничен регион

П. Кочиба и И.

Шерм

Препоръки, базирани на добри практики в германо-

чешкия трансграничен регион

Препоръки за подобряване на

управлението на регионално равнище в Румъния

104

проф. д-р Мариус Профирою

Присъединяването към Европейския съюз съдържа в себе си началото на на нова фаза на развитие за страните от Централна и Източна Европа. По наше мнение концепцията за регионално управление за една нова ЕС държава може да бъде тълкувано като демократично управление, означаващо прозрачно и отговорно управление на местно и регионално ниво, способно да увеличи участието и гарантиращо правото на закона. Няколко чуждестранни и местни анализатори споделят едно и също мнение, че, въпреки че Румъния направи много усилия, за да подобри социалните и икономическите условия на своето население, нещо съществено явно липсва, след като реалната демокрация и добруване все още се очакват (Mungiu-Pippidi et al., 2003:2). В това отношение има растящ консенсус относно това коя може да е вероятната липсваща съставка: добро управление. Тяхната позиция е подкрепена от количествени данни като индикатора качество на управление, пресметнат от Световната банка (2009), който измерва шест съществени аспекта на управлението (фигура 1). Развитието на този индикатор през последното десетилетие сочи, че най-чувствителните области на управлението в Румъния са контрол на корупцията, правилото на закона и ефективността на управлението.

Фигура 1. Качество на управлението в Румъния

Voice and accountability

Political Stability & Absence of Violence/Terrorism

Government Effectiveness

Regulatory Quality

Rule of Law

Control of Corruption

-0.6 -0.4 -0.2 0 0.2 0.4 0.6 0.8

200820072006200520042003200220001998

Източник: Kaufmann et al., 2009

БЕЛЕЖКА: Резултатите са между -2,5 и 2,5, като високите резултати отговарят на по-добри резултати.

Регионализацията беше успешна нео-либерална идея през деведесетте години в Европа, приемаща че регионалната децентрализация ще заздрави икономическата конкурентноспособност и ще задълбочи интеграцията, довеждайки до териториални реформи. Резултатите са противоречиви. Много държави членки останаха централизирани, регионалните неравенства не намаляха, интер-регионалните сътрудничества са симетрични поради различните позиции и условия на регионите. Със засилващите се тенденции за

105

регионално сътрудничество, възниква нова тема като тази за взаимодействието между регионите. Всъщност колкото повече са регионализирани, толкова по-необходимо е за регионите да създадат връзки един с друг.

Новостта на темата “регионализъм” за Румъния изисква някои концептуални граници за правилно разбиране на предмета, както и за формулирането на алтернативи и препоръки.

На термина “регион” бяха дадени различни определения от Европейските институции. Съветът на Европа определя региона като "средна по размер област, възможна за определяне географски, приемана като еднородна ". От друга страна, Европейската комисия определя региона по-скоро от административна гледна точка като "ниво, следващо след държавното". Според Номенклатурата на териториалните единици за статистиката (NUTS), която определя териториалните административни единици в зависимост от размера на територията, има: местност, област / окръг и регионално ниво. Асамблеята на Европейските региони (AER) е определила регионите като "държавни политически единици от ниско ниво, които имат определена власт, упражнявана от правителство, което на свой ред е отговорно пред демократично избрано събрание."

В светлината на тези определения Румъния представлява нова ситуация: докато, както е определено от AER, окръг е един регион, след като има окръжен съвет (директно избрано събрание, чиито председател упражнява изпълнителни функции в окръга, регионът, както е определен от Европейския съюз, е по-малка териториална единица, сравнима с NUTS 3, и 8-те региона на развитие, въпреки че са сравними според последното определение, не са региони в рамките на значението, дадено от Съвета на Европа. Правната догма също е установила оригинална класификация на различни видове окръзи53:• Политически региони – компоненти на държава, която е на границата между федерална и единна държави, с правомощия по законодателните и изпълнителните въпроси, но имаща съдебна система само на централно държавно ниво (Испания, Италия)• Присъединени региони – резултат от създаването на единна държава, посредством присъединяването на няколко държави, като все пак запазват част от индивидуалността си (Великобритания, която днес клони към федерализация)• Диверсифицирани региони – регионалните рамки, създадени не само по териториален и политически критерий, но и според други критерии, като език и култура (Белгия преди превръщането й във федерална държава)• Класически административни региони – създадени чрез децентрализация като местни регионални административно-автономни общности (Франция)• Функционални региони, създадени чрез деконцентрация, като обикновени области на централната държавна администрация (Гърция)• Кооперативни региони, като институциониализирани форми на коопериране между местни териториални общности (Румъния)

Друго концептуално определяне, което да бъде направено в този контекст, се отнася до регионализацията и регионализма. Принципно регионализацията означава едно ново ниво в териториалната организация на държавата с всичко произлизащо от това: създаването на регионални институции и трансфер на регионалните административни компетенции на регионалното ниво. Регионализмът от друга страна започва от идеята, че регионът се

53 Г. Ведел, цитиран от Елена Симина Танасеску, Регионализация в Румъния и нейните връзки със законодателната рамка, материал, представен на семинара “Изводи относно създаването на региони в Румъния, септември 2002 г.

106

определя от набор от икономически, човешки, социални, културни, езикови характеристики, които оправдават създаването на политически орган, чиято автономия ще бъде малко или много широко призната. Изисква се съзнание за общите интереси и стремежи на местната общност, за да се управляват тези интереси. По същество разликата между двете концепции е дадена посредством различeн подход: докато в случая на регионализация има подход отгоре-надолу, централни власти, започващи и осъществяващи процеса, регионализмът започва отдолу нагоре, бидейки започван от местните общности и популяризиран от тях на централно ниво. Административно-териториалната реформа по-нататък включва набор от концептуални определяния относно не само териториалните въпроси, но също административните и създаващите компетенции. Един от най-важните е границата между концепциите за административна децентрализация и деконцентрация. Административната деконцентрация (френска концепция), като начин на организация и функциониране на публичната администрация, не се базира на популяризирането на местния интерес, като основа за намаляване на концентрацията на изпълнителната власт. Фундаменталната идея на деконцентрираната организация е гарантирането на изпълнението на задачите на централните публични власти чрез техните агенти, но организирани на териториален принцип. Така външните услуги на министрите, организирани на ниво окръг, осъществяват обязаности, специфични за министерствата на които те са подчинени, с териториална компетентност, ограничена до административната единица, върху чиято структура те са формирани. Въпреки това организирането и функционирането на тези услуги не изключва популяризирането на местния интерес, но тази идея не е доминираща, тя е второстепенна. Децентрализацията е системата, базирана върху разпознаването на местния интерес, който е различен от националния, местности, имащи организационни функционални структури и тяхното собствено наследство, посветено на изпълнението на местния интерес. Политическата основа на децентрализацията е призната от Европейската харта за местно самоуправление (1985), която приема децентрализацията като един от общите Европейски демократични принципи. Административно децентрализацията съдържа идеята, че властите, избрани от местните общности, са най-подходящите да бъдат запознати с местните нужди и да предприемат необходимите стъпки за задоволяването им.

1. Текуща регионална структура

С подготовката и изпълнението на политика за регионално развитие в Румъния, и започвайки оформянето на регионите на развитие, бяха създадени институциите, необходими за управление на тези политики. Тяхната главна роля, освен изработването и изпълнението на стратегия за местно развитие, стана управлението на безвъзмездните Европейски средства. Затова Европейският съюз придава огромна важност на тези институции.

107

+Така Румъния е поделена, започвайки с разработването на “Зелена книга за регионално развитие” (1997), на 8 региона за развитие, формирани чрез сключването на дружествени споразумения, между 4 до 6 окръга. Регион за развитие не е нито обособена териториална общност, нито деконцентрирана институция на държавната администрация. В същото време той няма правен характер. Измежду критериите, взети предвид при определянето на регионите, бяха географско съседство и съществуването на икономически и социални неравенства между окръзи, които да бъдат балансирани посредством изпълнението на регионалната политика. Във всеки регион има две участващи институции – Агенция за регионално развитие (изпълнителна власт) и Съвет за регионално развитие (съвещателна власт). Регионалната политика за развитие се управлява на национално ниво от Национален съвет за регионално развитие (NRDC), със съвещателна функция, и от Министерството на развитието и прогнозата (MDP) с изпълнителна власт. Законът за регионалното развитие (Закон № 151/1998) установява институционалната рамка, принципите, целта, правната норма и специфичните средства, необходими за осъществяването на политиката за регионално развитие.

2. Критични точки в статуса на регионалните институции

Правният статус и начина на учредяване на сегашните региони за развитие принципно се оспорват от всички ангажирани страни, което е причина за липсата на ефективност в различни аспекти. Агенциите за регионално развитие /АРР/ са НПО в обществена полза. Начинът, по който са организирани институционално, клони повече към структура, типична за една организация. АРР по същество са между две противоречиви тенденции. От една страна публичните структури, с които те са задължени да работят на окръжно и местно ниво не приемат това с нужната сериозност, а Министерството на регионалното развитие показва

108

тенденции към централизиране, смятайки, че работата ще е по-ефективна, ако тези институции станат децентрализирани институции на Министерството. От друга страна, АРР се стремят да спечелят независимостта, от която се нуждаят, за да управляват ефективно средствата, отвъд бюрократичните ограничения на една реална публична институция. Няма признаци относно това коя от тези две тенденции ще надделее, но различните организационни модели в Европейския съюз показват, че ефекктивността на тези институции е осигурена от високата степен на автономия и дори независимост, която имат. Статусът на другия регионален орган, регионалния съвет за развитие, също е пред предизвикателство, защото той позволява подчертана намеса на политически влияния в разпределянето на Европейските безвъзмездни средства за окръзите. Въпреки че има независим комитет за разглеждане (съставен от независими експерти), важните решения, тези, свързани с финансирането на големи инвестиции в окръзите, са резултат от договаряне или налагане на публичните окръжни власти, които съставят съвета.

Какъвто и да бъде резултатът от обсъждането на статуса на тези институции, е ясно, че сегашната им вътрешна структура е преходна. Решенията, които ще се взимат по отношение на това, трябва от една страна да допринасят за ефективни дейности, а от друга страна да засилват представителната роля на регионалните интереси, надхвърляйки момента на фокусиране върху националните (АРР) или местните (СРР) такива.

3. Необходимостта от засилване на ролята на регионалните институции

Представянето на регионалните интереси е необходимо в условията на Румънската територия и население. Регионалните институции би трябвало да бъдат създадени като гласа, който не само да представя местните интереси пред централните власти, окръзите имайки много по-разпиляна власт от тази гледна точка, но също и като органът, който сближава окръзите и им помага да си сътрудничат по въпроси, които надхвърлят местните граници (например инфраструктура, околна среда).

Реалността и възприемането на другите включени институции сочат, че регионалните институции все още нямат твърда основа в смисъл, че практически те не се справят с изпълнението на задачите, определени от закона. Което е най-важно, те не формират единен глас на представяните окръзи; влиянието на финансираните проекти е по-скоро местно, отколкото регионално.

Два аспекта са основополагащи при укрепване ролята на тези ниституции. Първият е свързан с липсата на видимост на регионалните институции за общественото мнение. Въпреки че медиите започнаха все повече да представят теми по този въпрос, гражданите не са истински информирани за съществуването на регионални институции, още по-малко за тяхната роля. Също малко са онези, които са наясно със съществуването на региони за развитие. Затова тяхното популяризиране е съществено за засилването на ролята им на регионално ниво. Вторият аспект, който ще допринесе съществено зазасилване ролята на регионалните институции, може да бъде разпределянето на допълнителни компетенции на регионалното ниво. Освен ефектите върху насърчаването на партньорството между окръзите и формирането на регионален дух, регионите биха предложили и възможността за реално представяне на местните интереси. Ако такъв регион би бил способен и би желал да построи път, за да генерира икономическо развитие за региона, той може да го направи без необходимостта от одобрение от властите в Букурещ. Двата аспекта са тясно свързани, тъй като без адекватна и точна информация относно общественото мнение, административната

109

конструкция на Румъния не може да бъде преосмислена. И ако това беше направено, то все подлежи на обсъждане коя може да е най-добрата териториална формула. След като публичните власти са съгласни относно нуждата от административно-териториална реформа в Румъния, това трябва да ускори началото на процес на поправка на съществуващото законодателство в тази област. От тази гледна точка политическият е най-важния фактор, без който реформата не може да бъде постигната. Така за Парламента е много важно да има по-ясно изразена роля в контекста на дебата, тъй като той е предизвикан, за да бъде прието необходимото законодателство.

Първа законодателна промяна предвижда преразглеждане на Член 3 от Румънската конституция, много рестриктивен в своите клаузи относно административно-териториалната организация. За да се поправи, този член изисква да се добави следното изречение към съществуващия текст: "... други форми на териториално-административна организация, които могат да бъдат създадени според закона." Докато е вярно, че териториалната администрация и организация са области, по-малко склонни към промяна, е важно, че реорганизацията е възможна извън ревизирането на Конституцията.

Законите за публичната администрация и регионалното развитие са наредби, чиято промяна трябва да бъде взета предвид, когато започне реформата. Бидейки променян множество пъти, откакто е приет за първи път през 1991 г., Законът за местната публична администрация (№ 215/2001) още не съдържа най-добрите решения за административната организация и институциите, свързани с нивата на управление. Неговото ревизиране трябва да е основано на процес на комплексен анализ и да бъде приложено към всички аспекти, които изискват промяна. Планирайки ново ниво на управление и ревизията на съществуващите изисква повече внимание към този закон. Освен последния нормативен акт, административно-териториалната реформа заключава в себе си съществуването на последователна и цялостна рамка в областта на обществените услуги. Това как те са поделени между различните нива на управление и как тяхната администрация е организирана, зависи от ефективността на регионалното управление. В момента няма последователна законова рамка в тази област, няколко закона регулират въпроси на обществените услуги частично. Това е една от причините към днешна дата да няма ясно очертаване по отношение на услугите, администрирани на окръжно ниво и онези, които се администрират на местно. За да има реформата очаквания резултат, от съществено значение е наличието на прецизни наредби в това отношение.Законите, които регулират местните публични финанси, също трябва да бъдат ревизирани в контекста на реформата. Независимо дали решението, което ще бъде взето през следващия период, ще допринесе за процеса на децентрализация или ще преосмисли териториалната структура, трябва да се имат впредвид две направления. От една страна фискалната децентрализация трябва да продължи и да бъде обвързана с процеса на децентрализация на обществените услуги; от друга страна, тя изисква ревизия на фискалното уравновесяване.

За да стане регионалното ниво по-ефективно в координирането и насърчаването на местното икономическо развитие в контекста на поддържане на регионите за развитие, трябва да се промени също и Закон 151/1998 за регионалното развитие в Румъния, за да се засилят правата на съществуващите структури и да се промени статуса на регионалните ниституции, които по този начин ще станат по-ефективни, така че политиката за регионално развитие да има реален ефект. Една от целите на тези промени трябва да бъде по-добър

110

цикъл на безвъзмездните Европейски средства, разпределени на администрацията и местните икономически агенти. В контекста на необходимостта от ревизия на законодателсдтвото, основните нормативни актове, предвидени в рамките на реформата, бяха очертани. Но също толкова важно е от една страна, да се има впредвид хармонизирането на това законодателство с други близки нормативни актове и от друга страна, с Румънските икономически и политически реалности.

111

Препоръки за подобряване на

управлението на регионално равнище в България

Проф. д. ик. н. Владимир Чуков

Степента на децентрализация в дадена държава отразява в много голяма степен нивото и

характера на местната демокрация. Дори в откровено недемократичните държави (тоталитарни или

авторитарни) се приема модел на управление, което „разпределя” властта между централната и

местната власт. Така на практика не може да се изработи универсална матрица на децентрализация,

тъй като множество фактори от обективно и субективно естество влияят върху работещия вариант на

баланс за разпределение на властовите правомощия между центъра и периферията.

Не случайно именно с формализирането на демократичната държава чрез легитимирането на

теорията на разделението на властите през ХVІІІ век се регистрира „експлозията” на присъствието на

местната власт като участник във първоначалните парадигми на правовата държава. Това става

възможно след идейния триумф на доктрините за „естественото право” и „обществения договор” в

Европа. Преди да се наложи класическият вариант на законодателна, изпълнителна и съдебна власт

чрез идеите и авторитета на френския юрист Шарл-Луи Монтексьо съществуват различни нюанси на

разделението на властта. Така например един от видните идеолози на Френската революция

Еманюели Сейес говори за „общинска власт”, която е равнопоставена с останалите, сред които са

законодателната, изпълнителната и съдебната.54 Великият английски мислител Джон Лок говори за

„федерална власт”, въпреки че влага смисъл, несъответстващ на местна власт. 55 Все пак през тази

епоха, когато се разпада европейският абсолютизъм, се заражда федерализмът като легитимно

социално-политическо течение с конкретни административни очертания. То придобива своя профил

в многообразието на европейската демократична представа и се материализира на Стария континент

в политически системи, вариращи от „хлабавата” конфедерация до „стегнатите” унитарни

децентрализирани държави.

Децентрализацията е инструмент за доближаването на властта към гражданите –

предоставянето на услуги, по-ефективно използване на природните и материални ресурси и най-

важното пряка покана за участие в ежедневното взимане на политическо решение. Практически то е

вид продължение на висшата форма на демокрация в една държава, а именно – референдума. Колкото

една държава е по-близо до своята национална формула за децентрализация, толкова по-близко е тя

до своята оптимална демократична матрица. Всъщност не става въпрос за мисловна „картонена

кутия” или някаква фикция, а за реален гарант за ускорено икономическо развитие и висок жизнен

54 Histoire des idees politiques après 1789, Maitrise en droit, Formation continue 2003/2004, p. 41. 55 Laslett, P., Introduction: Locke and Hobbes. Two Treatises of Government, Cambridge University Press, 1988, p. 68.

112

стандарт. Ако погледнем съотношението между централизирани и децентрализирани държави в

Европа, ще открием, че именно втората група се радват на добро благосъстояние на своите граждани.

Не става въпрос дори за държави с федерална структура или за унитарна регионализирана такава, а за

унитарна децентрализирана структура – Дания (като изключим Гренландия),56 Чехия, Гърция и други.

Става въпрос за повече от едно ниво на самоуправление и без области с автономен статут, получен

благодарение на определени исторически, религиозни или езикови особености. Там се оформят

специални териториално-административни общности. Такива са случаите в Испания и

Великобритания.

Големият въпрос е каква е българската формула на децентрализация, търсена и

експериментирана по време на Третата българска държава. Интересното е, че от Освобождението

досега се редуват 2 и 3-степенно ниво на местно управление. Първоначално временното руско

управление въвежда губерниите по руски образец, но запазва по-малките териториално-

административни структури, наследени от османско време. Всъщност става единствено

преименуване на самите единици, а именно санджаците стават губернии, казите – окръзи, нахиите –

волости или околии, беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски). До сключването на

Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. България има 8 губернии с 56 окръга. След

промените от Берлинския договор (13 юли 1878) в страната има вече 7 губернии с 47 окръга, от които

5 губернии с 33 окръга в Северна България (в това число и Джумайския окръг, който по-късно е

предаден на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България.

През периода 1879-1885 в България се въвеждат окръжията и департаментите. Според

Органическия устав на Източна Румелия, областта се дели в административно отношение на 6

департамента и 28 кантона (околии). В същото време в княжество България се създават 21 окръжия.

Със съответните нормативни промени департаментите се премахват и до 1901 г. остават само

окръжията. Те са 23 на брой. Поредната радикална административно-териториална реформа

в страната се провежда през 1901 г. Тогава с Указ № 236 от 16 май 1901 г. е обнародван Закон за

административното деление територията на държавата (приет от XI-тото обикновено народно

събрание на 4 май 1901 г.), отменящ Закона за административното деление територията на

Княжеството от 28 юли 1882 г. Според новата правна норма България е структурирана на 12 области,

71 околии и общини. На практика през това време се утвърждава областта като основна

териториално-административна единица.

През следващия трийсет годишен период 1919-1949 г. областта продължава да е водещата

териториално-административна структура. Ръководителите на военния преврат през 1934 г.

провеждат цялостна административно-териториална реформа, като съществуващите окръзи са

обединени в нови 7 области. Този период се счита за една от кулминациите на централизираната

българска държава. Тогава се преименуват и множество населени места и топоними. Само година по-

късно областите стават 10, а през 1941 те са вече 11. Това става след присъединяването на Македония

и Беломорска Тракия към Княжество България.

56 Self-Rule Introduced in Greenland, BBC news, 21 June 2009. 113

През периода 1949 – 1950 България въвежда окръзите. С Указ № 794 от 24 септември 1949 г.

страната е разделена на 14 окръга, обхващащи 101 околии. През 1959 г. се прави поредната

административна реформа и България е разделена на 28 окръга. През 1987 г. тогавашната

управляваща БКП за пореден път окрупнява териториално-административните общности и окръзите

са заменени от 9 области. Интересното в случая е, че за областни центрове са избрани относително

по-малки и по-слабо развити населени места като Разград, Михайловград, Ловеч и Хасково, за сметка

на по-населените Плевен, Русе или Враца. През 1990 г. все пак Разград не „издържа” на

конкуренцията на Русе и областният център е преместен в крайдунавския град. София – град остава

самостоятелна областна структура.

През 1998 г. правителството на Иван Костов възстановява старата административна

структура, следваща схемата на 28-те окръга. С указ №1 от 5.01.1999 г. се утвърждават настоящите

граници на области, окръзи и общини. Настоящо действащият закон за административно-

териториалното устройство на Р България е приет през 14 юли 1995 г., но е изменян и допълван

нееднократно. Последната поправка е приета на 2 декември 2011 г. Множество са факторите, които

карат правителството на този министър-председател да се върне към подобен модел на местно

самоуправление. Всъщност именно то стои в основата на силната централизация на настоящата

административна структура на Р България. С течение на времето все по-малко стават териториално-

административните общности, които избират своя управител. През 2012 г. управляващата партия

ГЕРБ премахна изборът на районните кметове в големите населени места (София, Пловдив, Варна и

Бургас) и ги подмени с назначаеми.

Голямата беда на България е, че тя винаги е била централизирана държава с определени

нюанси през отделните периоди. Основната причина е, че вследствие на войните и няколкото

национални катастрофи множество територии, населени с етнически българи, остават извън

националната територия и чувството за национално самосъхранение е силно развито. Разделението на

Княжество България и Източна Ромелия и множеството откъснати от България територии спомагат

държавността да превърне силно централизираната административна структура в своеобразна

самоимунизация, т.е. пречка за понататъшно разпадане на българските етнически територии.

Неслучайно девизът на България е „Съединението прави силата”. Той обаче е необходимо да бъде

отнесен към една конкретна историческа епоха. Въпросът е, че този девиз генерира определена

държавнообразуваща инерция, която в условията на членство на нашата страна в Европейския съюз е

необходимо да получи адекватна интерпретация. Формира се някакъв национален комплекс, който се

доказва и от постоянното твърдение на общественото съзнание, че България е „малка страна”. Това е

аргумент, който много често се изтъква при спирането на някои по-амбициозни проекти или дори за

мотивирането на получени отрицателни социално-икономически резултати. Всъщност България е от

ранга на една средна по големина държава по отношение на нейната територия. Така например тя е

единайсета от общо 27 по този показател сред страните – членки на Европейския съюз. Паралелно с

това е 105-та сред 193-те страни-членки на Организацията на обединените нации.57 Това показва, че Р

България е в т.нар. „златна среда” и е средно голяма по този показател.

57 CIA, worldfact book, Bulgaria, https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html 114

Според един от водещите експерти в областта на децентрализацията у нас инж. Алеко

Джилдов сагата с децентрализацията на регионално ниво започна още през 1991 г. с приемането на

новата Конституция на Република България и на Закона за местното самоуправление и местната

администрация /ЗМСМА/. Конституцията установява двустепенен модел и определя общините като

основни нива на самоуправление и възможността със закон да бъдат създавани други нива на

самоуправление.58 Това е първата българска основна норма, при която не е задължително второто

ниво на местно управление. Това представлява категорично „дезертьорство” от реалностите в Европа

и света. Сега действащата конституция е тържество на антидецентрализацията и респективно тя се

явява основната пречка за разширяването на демокрацията именно в този сектор на реформата. Все

пак през 2007 г. бе разработен стратегически доклад за въвеждането на второто ниво на местно

управление в Р България. Той е резултат от дългогодишните усилия на Съвета за административна

реформа към Министерски съвет.59 За съжаление, на този етап всичко остава в сферата на

пожеланията и волунтаризма на управляващата политическа партия. Няколко акта са необходими, за

да се въведе второ ниво на местно управление. Всички те са детайлно разработени от въпросния

орган.

1. Провеждането на административна реформа по посока на окрупняването на областите.

Изработени са няколко варианта, но два от тях имат предимства с оглед постигането на най-добри

социално-икономически резултати. На първо място е съвпадането на бъдещите области с вече

действащите шест райони за планиране. Те са респективно Югозападният, Северозападният,

Централният северен, Североизточният, Югоизточният и Централният южен. Ако обаче те се

превърнат в реално функциониращи области техните центрове би следвало да бъдат София, Видин,

Пловдив, Бургас, Варна и Русе. За отбелязване е фактът, че ЕС възприема българското

административно деление именно чрез въпросните райони за планиране. По-късно границите на

някои от тях са променени според изискванията на Евростат, тъй като в тях трябва да живеят между

800 000 и 3 милиона души. Вторият вариант е областите да станат 12 като предходните бъдат

разделени на две. В някои от анализите дори тази административна структура се сочи като по-

подходяща, заради възможността да се изгради по-гъвкава администрация и най-вече заради

възможни търкания между отделните бивши областни центрове.

2. Избор на областен управител и на областен съвет. Става въпрос за политическа

децентрализация. Това е ключов момент при прилагането на второто ниво на местно управление.

Това е практически начинът за разширяването на демокрацията в държавата. Идеята е политическите

партии да се състезават за формирането на мнозинството в областния парламент, наречен съвет. По

този начин редица от правомощията на националния парламент се прехвърлят към областния. Нещо

повече, силните сблъсъци и противоборства в националния законодателен орган ще намалеят, тъй

като част от проблемите ще се пренасочат в друга институционална плоскост. Така ще се стимулира

намаляването на поляризацията и политизацията в обществото, процеси, които затормозяват

58 Джилдов, Ал., Сагата децентрализация на регионално ниво, АТУМС, Доклади и проучвания, http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=atums&type=69&id=4

59 Пак там. 115

взимането на адекватно и ефективно политическо решение. Ако приложим теорията на игрите във

вътрешнополитически план, то сега вътрешнополитическото решение в България е производно на

волята на един сложно конструиран законодателен орган, по силата на обстоятелството, че държавата

ни е парламентарна република. Областните парламенти ще предложат управленчески комбинации на

политически играчи, които трудно биха могли да се експериментират в условията на големия

законодателен орган. Всичко това ще разшири и ще допринесе за обогатяването на политическия

мениджмънт у нас.

3. Много важен, ключов момент е прецизирането на функциите на областния управител.

Това е административната децентрализация. Става въпрос за определянето на услугите, които ще

бъдат делегирани на второто ниво на управление, което ще получи същата степен на легитимност,

както и тази на националния парламент. За целта екипът на Центъра по публична администрация при

Нов български университет е проучил опита на пет европейски страни със сходно административно

териториално устройство: Холандия, Дания, Гърция, Чехия и Словакия.60 Експертите предлагат

варианти на решения за правомощията по предоставянето и управлението на услуги, които могат да

бъдат поверени на евентуалното бъдещо второ ниво на самоуправление в България в следните

области:

-Вътрешен ред и сигурност;

-Образование;

-Здравеопазване;

-Социална политика;

- Жилищно строителство

- Екология и устройство на територията;

- Спорт и култура;

- Икономически услуги.

На практика всички сектори на вътрешната политика могат да бъдат „иззети” от централната

изпълнителна власт и поверени на легитимно избраната областна управа. Така ще се получи едно

регионално правителство, което е достатъчно легитимно след излъчването му от избирателите в

дадената област.

4. Изключително важна предпоставка за реализирането на децентрализацията на второ ниво

на управление е финансовото обезпечаване на дейностите на областната управа. На практика става

въпрос за съпътстващата задължителна фискална децентрализация. Тя е много важен компонент от

цялостния процес на децентрализация в държавата. Нещо повече, експертът доц. д-р Румен

Брусарски от УНСС ги обвързва в своеобразен „железен триъгълник”, лансирайки своя собствена

теза по този въпрос на базата на опита на други страни и постигнатия ефект от нея.61 В рамките на

60 Разработване на варианти на обхвата на услугите, които могат да бъдат предоставени най-ефективно на второ ниво на самоуправление, Портал за децентрализация, http://self.government.bg/decentralization_counsel/analytic_reports/?id=64. 61 Брусарски, Р., Количествени показатели на фискалната децентрализация, АТУМС, Доклади и проучвания, http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=atums&type=69&id=4

116

приетата през 1991 г. конституция този акт е невъзможен. Все пак не е необходимо да бъде приемана

изцяло нова основна норма. Достатъчно е да се добави съответен текст, който да позволява на

общинските власти да събират част от данъците на физическите и юридическите лица. Въпрос на

прецизиране е какъв дял от общите постъпления ще бъдат пренасочени към регионите за сметка на

републиканския бюджет. Редица експерти сочат, че за България е добре делът да бъде около 60-80%.

Ако това стане, в нашата страна ще бъде избегната своеобразната „диктатура на финансовия

министър”, който на този етап използвайки бюджетния инстументариум се опитва да се меси в

несвойствени за него секторни политики. Повече от очевиден е примерът с настоящия финансов

министър, който необосновано директно интервенира в сферата на образованието, здравеопазването,

културата и други. Той изтъква, че даденият сектор не е реформиран и затова по негова преценка

преустановява държавното финансиране.

Реалната децентрализация ще има конкретни положителни политико-икономически

последици за нашата страна. Става въпрос за гореизложените конкретни стъпки, а не за

деконцентрацията, която се осъществява от настоящето правителство. Изнасянето на отделни

структурни звена (туризъм в Пловдив, предложение за митниците в Плевен и т.н.) извън София по

същество не представлява децентрализация. Най-важният резултат ще е спирането на пренаселването

на столицата, в която вече почти всеки четвърти български гражданин живее или работи.

Респективно ще се стимулира преустановяването на обезлюдяването на

периферните региони, чиито население, данъчни постъпления и потенциални 

чуждестранни инвестиции се изсмукват  от София. Националната статистика отчита, че между 75 и

80% от чуждестранният инвестиционен поток се насочва именно в столицата. В цели 183 села в

България обаче не живее нито един човек, сочат данни на Националния статистически институт за

миналата година. Около една шеста от селата у нас трябва да бъдат закрити. Те не отговарят на

изискванията в закона за административно-териториалното устройство, според който, за да се води

едно място като населено, то трябва да има поне един жител и собствено землище.62

Много важно за родното стопанство е съживяването на окрупнените области. В началото

децентрализацията ще превърне „дишащите региони” в реални политически, а впоследствие и

икономически центрове на страната. Необходимо е да се формират равностойни условия за работа,

образование, здравеопазване и културен живот  във всички области чрез приета с обществен

консенсус програма за приоритетно развитие на  малките и средни населени места за сметка на

пренаселените големи агломерации.

Пряка последица от децентрализацията на областно равнище ще е превръщането на малките и

средни населени места в привлекателно място за живеене. Това означава, че освен близост до

природата и по-природосъобразен начин на живот, те трябва да разполагат със съвременни средства

за комуникация с всички или почти  всички социално-културни блага, с които разполагат жителите

на големите градове. Ако на този етап централната изпълнителна власт не прави това, превръщайки

отделни райони в гето (например Северозападния район, който от самото влизане на България в ЕС

62 Една шеста от селата у нас трябва да бъдат закрити, Data.bg, 2.09.2012, http://news.data.bg/2/bulgaria/ 117

през 2007 г. е най-бедният в целия съюз)63 областните управи ще бъдат принудени от местните

избиратели да формират средносрочни и дългосрочни държавни политики с такава насоченост.

Децентрализацията в България не е панацея за разрешаването на натрупаните икономически,

социални и политически проблеми. Тя обаче е една от задачите, които задължително трябва да бъдат

решени и то в най-близко време. Според немския експерт проф. Херман Корея Диаз

децентрализацията ще стимулира силната връзка между властта и обществото в България.64 Изтече

времето, в което политическите фактори, когато са в опозиция говорят охотно за децентрализация, а

когато влязат във властта бързо забравят за нея. Много по-лесно е да се управлява чрез силна ръка и

назначаеми представители в местната власт, а по-трудно е центърът да се съобразява с местни

политици, чиято легитимност е същата както тази на законодателната и изпълнителната власт в

София. В конкретния случай вече не става въпрос за директива на ЕС (тя трябваше да бъде

приложена още през 2010 г.), а крайна необходимост за повишаването на жизнения стандарт в

регионите на България. Лансирането на идеята за „регионална минимална заплата”65, както и тази за

назначаването на „министър за Северозападна България”66 е единствено признак на безсилие и

нежеланието да се приложи децентрализацията на областно равнище.

Препоръки за устойчиво развитие на БРОД

Проф. д.т.н. Христо Белоев

63 Българският Северозападен район е най-беден в Европейския съюз с 28 на сто от средния за ЕС брутен вътрешен продукт (БВП) на човек, За повече информация виж: Северозападният регион на България - най-беден в ЕС, Economy News.bg, 25.02.2011, http://www.economynews.bg/%D181-news16885.html 64 Диаз, Х. К., Децентрализацията в България: Обща оценка и препоръки, АТУМС - Доклади и проучвания, http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=atums&type=69&id=4

65 Минималната заплата може да се определя на регионален признак, Капитал, 5.10.2012, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/05/1920149_minimalnata_zaplata_moje_da_se_opredelia_na_regionalen/66 Кунева иска министър за Северозападна България, медиапул, 22.10.2012, http://www.mediapool.bg/% news198655.html

118

Увод

Концепцията за устойчиво развитие се появи на световната сцена през 1992г. като главен резултат от "срещата за върха" в Рио де Жанейро, Бразилия. Всъщност, т.нар. „Комисия Брундланд“ вече е дефинирала термина67 през 1987 г. като "развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да излага на риск способността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности". Нещо повече, тази дефиниция съдържа две ключови понятия: понятието "нужди", по-специално основните нужди на бедните в света, които трябва да бъдат ранжирани като първостепенен приоритет, както и идеята за ограниченията, наложени от състоянието на технологията и социалната организация върху възможността на околната среда за удовлетворяване на настоящите и бъдещи нужди. Пет години по-късно, в Рио де Жанейро, ООН и Световната комисия по околна среда и развитие представиха новата концепция като стратегическа за оформяне на бъдещите действия на световната общност за запазване баланса на планетата. По-късно стана ясно, че устойчивото развитие ще се превърне в ключова дума за формулиране на нови политики, подчертаваща значението на баланса между използването и опазването на природните ресурси и потенциали. В действителност, докладът "Нашето общо бъдеще", публикуван от Комисията, се разглежда като отправна точка за повечето съвременни обсъждания на концепцията за устойчиво развитие. Документът наистина е отправна точка по отношение на политическия дебат на най-високо ниво. Срещата на върха в Рио, обаче, не може да бъде разглеждана нито като начална, нито като крайната точка в процеса на концептуализиране на устойчивото развитие - това е по-скоро етап, предшестван и последван от други фази.

Исторически преглед на развитие на понятието

Въпреки че определението на Комисията Брундланд (на името на министър-председателя на Норвегия Гро Харлем Брунтланд, който е отговарял за създаването на Специална комисия по околната среда и развитието) се счита за основополагащо, формирането на понятието може да се проследи в десетилетията преди срещата на върха. През 1972 г. Римският клуб - мозъчен тръст с дейност в целия свят - публикува доклад на тема "Границите на растежа", изготвен от група учени от Масачузетския технологичен институт. Този доклад подчертава, че индустриалното общество би надвишило повечето от екологичните ограничения в рамките на няколко десетилетия, ако продължи да насърчава този тип икономически растеж, характерен за 60-те и 70-те години на 20-ти век. Авторите използват термина "устойчиво", когато се опитват да опишат идеалната държава на глобалното равновесие. С това членовете на Римския клуб имат предвид система без внезапен и неконтролиран колапс по отношение на устойчивостта. По-късно, през 1974 г., терминът "устойчивост" се превърна в централен в документ, публикуван от друга международна организация. На световна конференция за наука и технологии за човешко развитие, проведена в румънската столица Букурещ, "Световният съвет за църкви" призовава за замяна на популярната идея за "отговорно общество" с понятието "справедливо и устойчиво общество", като посочва, че преходът към глобално общество на благосъстоянието, основано на устойчивост, трябва да бъде изпълнено в рамките на следващото поколение.67 World Commission on Environment and Development: Our common future (so-called Brundtland Report), Oxford, New York: Oxford University Press, 1987, p. 43.

119

През 1980г., декларация, озаглавена "Опазване на ресурсите за устойчиво развитие", е публикувана и представена в 34 столици по целия свят по едно и също време. Така наречената "Световната стратегия за опазване" е резултат от инициативата на Международния съюз за опазване на природата, което е сдружение на национални държави, неправителствени организации и агенции за околната среда в партньорство с програмата за околната среда на ООН (UNEP) и Световния фонд за дивата природа. С други думи, това е сериозен опит за интегриране на околната среда и се отнася до развитието на генерална концепция за опазване.

Съвсем очевидно е, че връзката между понятия като устойчивост и развитие е направена в края на миналия век. Въпреки това, по-подробен анализ на развитието на условията показва, че понятието само по себе си има по-дълбоки корени в областта на професионалното горското стопанство. Устойчивостта се счита за продължение на традиционното наименование "устойчив добив", което описва целта за поддържане на ресурсите на високо ниво и запазването им за следващите поколения. Английският термин "устойчив добив" се използва от средата на 19-ти век, след като е буквално преведен от немския еквивалент "nachhaltig". В първоначалната си версия концепцията се е появила още през 1713г. в печатна книга "Sylvicultura oeconomica" - най-ранният цялостен наръчник по горско стопанство. Неговият автор е германският аристократ Ханс Карл фон Карловиц, който промотира понятието два века преди Брундланд да го направи.

Авторът иска да намери отговор на въпроса как да се постигне такова опазване и култивиране на горите, така че няма да има непрекъсната, стабилна и устойчива употреба. Значението на тази публикация може да се търси в акта на осъзнаване, че този ключов ресурс за развитието на обществата става оскъден. По тази причина книгата е център на обсъждане от икономисти и власти в рамките на дълъг период в Европа. Основната идея на автора е революционна и може да се сравни с шок, пред който модерните общества са изправени, най-вече по отношение на недостига на петрол. В резултат на това, група от експерти в различни области на знанието и от различни европейски страни установиха сътрудничество в търсенето на адекватно решение на проблема. Ето защо може да се твърди, че концепцията за устойчиво развитие има дълбоки корени и е резултат от дълъг процес, за който са били необходими няколко века - за да узрее и да се превърне в доминираща концепция в почти всички области.

Кратък преглед на идеите на някои философски школи е още едно доказателство, че основите на концепцията за устойчиво развитие не са откритие на модерното време. В действителност, научният подход се състои от три основни концепции за развитие като цяло. Първо, теорията за линеарното развитие разглежда развитието като линеен и продължителен процес, който се движи от по-слабо развити към по-напредналите форми на организация на обществото. Втората гледна точка се концентрира върху идеята за цикличното развитие и динамиката на еволюцията като жизнен цикъл на раждане, разцвет, упадък и смърт, екстраполирайки ги върху социалните общности и формации. Последната концепция на практика прави синтез между първата и втората. В този случай развитието се разглежда като еволюционен поток с начало и край, последвано от нов цикъл, който, на свой ред, наследява някои от елементите на предишния, но този път на неизбежно по-високо ниво. По своята същност, концепцията за устойчиво развитие се основава на визията на Чарлз Дарвин и Огюст Комт за линейното развитие. Като цяло, това е убеждението, че естественият еволюционен процес е процес на подобряване, развитие и напредък, който се стреми към достигане на крайната точка на съвършенство и цялостност. Освен това, привържениците на теорията смятат, че това развитие не е съпроводено с криза или циклични процеси.

120

Наченки на концепцията за устойчивост могат да се намерят не само на нивото на философията и социологията, но също така и по отношение на религиозните вярвания и традиции68. Тук не се вземат под внимание преобладаващите религии, а по-скоро разнообразието от местни религии и вярвания, които са пръснати по целия свят. Въпреки че имат различни контексти и исторически корени, в основата на повечето традиции и вярвания се крие значението на живот в хармония с природата. Най-важният урок, който трябва да се научи от широкия спектър от местни вярвания и традиции, е цялостният начин на възприемане на света и значението, което те отдават на постоянната връзка на индивида с природата. Тъкмо хармонията с природата и в обществото е в основата на концепцията за устойчиво развитие.

Друг аспект, който трябва да бъде споменат, е ролята на икономиката в концепция за устойчивост. В тази връзка, името на Томас Робърт Малтус и неговата теория на ограниченията следва да бъдат взети под внимание. Малтус се счита за първия икономист, който предвижда границите на икономическия растеж като резултат от недостига на ресурси. Малтус обръща внимание на ограниченията по отношение на предлагането на качествени земеделски земи и свързаното с това намаляване на селскостопанското производство. В допълнение, Малтус твърди, че фиксираната сума на земята, която той нарича абсолютна граница на недостиг, ще доведе до намаляване на доставките на храни, при условие, че населението е нараснало и селскостопанските възвращаемост намалява. В резултат, стандартът на живот ще спадне до нивото на живот и населението ще спре да расте. В модела на друг влиятелен икономист, а именно Дейвид Рикардо, икономическият растеж е застрашен и в дългосрочен план поради недостиг на ресурси. Той счита, че намаляващата връщаемост не е резултат от абсолютен недостиг, а по-скоро от разликите в качеството на земята. Основният недостатък на двете теории е, че техническите нововъведения, които биха могли да увеличат продукцията за единица, не са били взети под внимание. И все пак, самият факт, че недостигът на средства е проблематизиран, е аргумент за разглеждането на двете теории като предшественици на концепцията за устойчиво развитие.

Голяма крачка напред в развитието на концепцията е Конференцията на ООН за околната среда и човека, която се проведе през 1972 г. в Стокхолм и на която беше призната важността на оценката на околната среда в управлението. Въпреки че не беше акцентирано върху връзката между околната среда и развитието, бяха доловени някои сигнали, че темпото и целите на икономическото развитие трябва да бъдат променени. Фактът, че околната среда и развитието са разглеждани като въпроси, които вече не могат да се противопоставят един на друг, постепенно се налага в годините след Конференцията на ООН в Стокхолм. В Програмата за околна среда на ООН през 1978 г. се появява терминът "еко-развитие“69.

Както вече споменахме, концепцията влезе в световната политика, когато Комисията Брунтланд публикува доклад и прави дефиницията на понятието популярна. Последната се разглежда като твърде абстрактна и противоречива, предлагаща твърде много пространство за интерпретации. Според Холмберг към 1994г. има повече от 80 дефиниции, които са базирани на определението, утвърдено от Световната комисия по околната среда и развитието.

Напредък е постигнат с Конференцията на Обединените нации по въпросите на околната среда и развитието, известна като Конференцията Рио или среща на върха.

68 Grober, U. Deep roots – A conceptual history of “sustainable development” (Nachhaltigkeit). Wissenschaftszentrum Berlin für Sozialforschung (WZB). February 2007.

69 Ibid.121

Подготовка за конференцията, проведена през юни 1992 г., започна през 1989г. Състояха се четири срещи на Международния подготвителен комитет (PrepComs), проведени в различни части на света. Паралелно с PrepComs, всеки член на ООН трябва да произведе национален доклад, който обхваща действащите национални аспекти по околната среда и развитието и да изготви план за действие за насърчаване на устойчивото развитие в рамките на националния контекст. Конференцията приключи с важни международни документи като Декларацията от Рио, Дневен ред 21 и конвенциите за опустиняването, биологичното разнообразие и изменението на климата. Най-важният резултат от конференцията, обаче, беше подготвителният процес, който постави концепцията за устойчивост в дневния ред на обществото и включи основните заинтересовани страни в дебата70.

Концепцията остава твърде обща и това е една от основните причини да бъде атакувана и критикувана. Дейли (1996) твърди, че "въпреки че възниква политически консенсус относно необходимостта от нещо, наречено устойчиво развитие, този термин - изтъкван от мнозина и дори институционализиран на някои места - все още е опасно неясен", за да се използва като водещ принцип за налагане на желаните промени. В допълнение, Голдин и Уинтърс (1995) описват концепцията като "неуловима". Холмберг (1994) заявява, че "устойчивото развитие като понятие се обезцени дотолкова, че за някои сега е просто клише".

Като се имат предвид реалностите в средата на 1980-те, определението за устойчиво развитие, предоставено от WCED е едно добро решение, стремящо се към консенсус по неясна концепция, като алтернативата беше да има несъгласие по стриктно дефинирано понятие. Следващото десетилетие, обаче, показа, че това вече не е правилната стратегия, защото се превърна в причина за повече разногласия, отколкото споразумения.

Преход от конвенционално към устойчиво развитие

Броят на екологичните инициативи на национално ниво се увеличава в хода на 20-ти век, но все пак трябва да се признае, че едва на Конференцията на ООН за околната среда и развитието през 1992 г. се инициираха необходимите съгласувани усилия от страна на международната общност за интегриране на околната среда и проблемите на развитието. До този повратен момент влошаването на околната среда се счита за нещастен страничен ефект от разширяването на индустриалните зони и икономическия растеж.

Според Дернбах има четири понятия, които описват визията на международната общност за характера на развитието през последните десетилетия71. Той твърди, че т. нар. "конвенционално развитие" се стреми към мир и сигурност; икономическо развитие, социално развитие и национално управление, осигуряващо мир и развитие. Интересно е, че всяко ниво в тази взаимосвързана структура се отразява чрез многостранни договори и решения, направени от международни институции, които осигуряват необходимата обща рамка за сътрудничество между различните държави. Първите три понятия са тясно свързани помежду си. С други думи, социалното и икономическото развитие не може да бъде постигнато без гарантиран мир и сигурност. Взаимовръзката между тях подчертава значението на националното управление, което да гарантира, че процесът на развитие на приходите е в правилната посока.

70 Mebratu, D. Sustainability and Sustainable Development: Historical and Conceptual Review. Elsevier Science Inc. 1998.71 Hall., R. P., N. A. Ashford. Primer on the Emergence and Evolution of Sustainable Development (1951 to 2011). New Haven, Yale University Press 2011.

122

Въпреки това, Дернбах обръща внимание на факта, че идеята за конвенционално развитие не включва защита на околната среда. Когато научното разбиране за връзката между процеса на развитие и човешката среда напредва през 1960-те и 1970-те години, националните органи бавно започват да осъзнават, че липсата на политика за опазване на околната среда е вероятно да окаже влияние върху бъдещите им перспективи за развитие. Подобни опасения бяха повдигнати през 1992г., когато делегатите на Конференцията на Обединените нации одобри Декларацията от Рио за околната среда и развитието. Принципи 3 и 4 на Декларацията адресира директно идеята за интегриране на екологичните проблеми с процеса на развитие. Според Принцип 3 "правото на развитие трябва да бъдат изпълнено така, че да отговори справедливо на екологичните потребности и процесите на настоящите и бъдещите поколения". Освен това, Принцип 4 e съвсем ясен - "за да се постигне устойчиво развитие, опазването на околната среда е неразделна част от процеса на развитие и не може да се разглежда отделно от него". По този начин, чрез постигане на международно признаване на необходимостта от защита на околната среда, един пети елемент се добавя към четирите нива от същността на понятието за развитие. Тази нова структура оформи концепцията за устойчиво развитие. Екологичните цели бяха включени в идеята за икономически и социален напредък, а отговорността на настоящите поколения към бъдещето бе призната. С други думи, преходът от конвенционално към устойчиво развитие и въвеждането на петия елемент целят опазване на ресурсите на околната среда и природата, от които до голяма степен зависи процеса на развитие.

Описание на концепцията за устойчиво развитие може да се намери в друг важен резултат от конференцията в Рио – Програма 21. Програма 21 е план за действие, който е създаден, за да насочва и координира усилията на Организацията на обединените нации, националните правителства и други групи, които са главните действащи лица в процеса на преход към устойчиво развитие. Програма 21 често се описва като първия проект за устойчиво развитие. Той се фокусира най-много на ролята и правомощията на националните власти за успешното прилагане на концепцията на практика посредством приемането на широк набор от документи като национални стратегии и планове за действие и посредством изпълнението на плановете и насърчаването на различни процеси. Въпреки това, моделът на регионалната интеграция и ЕС като най-известният пример за това е показал, че има алтернатива на суверенните действия на националните държави. Този модел може да допринесе за напредъка към устойчиво развитие, което ще изисква водещите икономически региони в света да действат заедно за справяне с глобалните предизвикателства, като например изменението на климата.

Дефиниции и цели

Всъщност, идеята за устойчиво развитие е въведена и утвърдена в рамките на кратък период от време и впоследствие се превръща в ключова дума в глобалната политика. Все пак, няма приета консенсусно дефиниция и в различните сфери на науката понятието се дефинира по различни начини. От гледна точка на икономиката, устойчивост се счита за развитие, което гарантира, че приходите на глава от населението на бъдещите поколения няма да бъдат по-ниски от тези на сегашното поколение. Когато става дума за социология, устойчивостта представлява развитие, което запазва общността, като поддържа тесни социални взаимоотношения в общностите. От екологична гледна точка, обаче, устойчивото развитие е развитие, което запазва разнообразието на биологичните видове, основните екосистеми и екологични процеси. Трудностите, които се появяват, когато се правят опити

123

да се дефинира понятието показват, че устойчивото развитие е многоизмерно, взаимозависимо и комплексно понятие72, което трябва да балансира между ефективността и равнопоставеността между поколенията на икономическа, социална и екологична основа. Като цяло, устойчивото развитие се разглежда от гледна точка на идейни, контекстуални, академични и геополитически дефиниции.

Съществува обаче едно значимо проучване, което трябва да бъде подчертано. То е публикувано от Съвета за устойчиво развитие на американската Национална академия на науките на тема "Нашето общо пътуване: преход към устойчиво развитие". В този доклад акцентът е поставен върху разликата между това, което трябва да се поддържа, от една страна, и това, което трябва да се развива, от друга страна. Така под заглавие "какво трябва да се запази“, Съветът идентифицира три основни категории - природа, жизнеподдържащи системи и общност, както и междинни категории за всеки, като Земя, околна среда и култури. Съветът стига до заключението, че вниманието е концентрирано основно върху жизнеподдържащите системи. Във връзка с това, околната среда се разглежда като източник на услуги за хората. За разлика от това, част от литературата, посветена на устойчивото развитие оценява природата заради присъщата й стойност, а не заради ползата й за човешките същества. Има две паралелни изисквания за поддържане на културното многообразие, включително поминък, групи и места, които представляват отличителни и застрашени общности. Освен това, съществуват три идеи за това какво трябва да се развива - хората, икономиката и обществото. Интересно е да се отбележи, че първоначално статиите за устойчиво развитие се фокусират върху икономическото развитие и неговите положителни ефекти, като заетостта, потреблението и благосъстоянието. Постепенно се набляга много повече на човешкото развитие, увеличаването на продължителността на живота, образованието, равенство и т.н. Накрая, Съветът за устойчиво развитие също идентифицира и призова за създаване на общество, което подчертава ценностите на сигурността и благосъстоянието на националните държави, региони, както и институции, както и на социалния капитал, т.е. на свързаността и солидарността на обществото.

Стандартната дефиниция на "Брундланд" за устойчивото развитие е допълнително модифицирана след Световната среща на върха за устойчиво развитие през 2002г., когато трите стълба на устойчивостта бяха добавени към концепцията: икономически, социален и екологичен. Те бяха приети в Декларацията от Йоханесбург, която ги определя като взаимнозависими и взаимноподкрепящи се73. По този начин, Световната среща на върха адресира опасенията относно границите на рамката, състояща се от околна среда и развитие, където развтиеито беше схващано широко схващано единствено и само като икономическо.

Друг подход за определяне на устойчивото развитие е чрез анализ на целите, към които е насочено. Във връзка с това, полезно е да се изследват три групи цели - краткосрочните цели на Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации (2015г.), целите на две поколения на прехода към устойчиво развитие на Управителния съвет за устойчиво развитие (2050г.) и накрая на дългосрочните цели на Големия прехода на Глобалната група за сценарии (след 2050г.).

В началото на новото хилядолетие Общото събрание на ООН прие 60 цели, свързани с мира, развитието, околната среда, правата на човека, на уязвимите, гладни и бедни, Африка и Организацията на обединените нации74. За осем от основните цели напредъкът се наблюдава

72 Ciegis, R. J. Ramanauskiene, Br. Martinkus. The concept of Sustainable Development and its Use for Sustainability Scenarios. In: Inzinerine Ekonomika-Engineering Economic. Vol. 2/2009.73 The Johannesburg Declaration on Sustainable Development, 4 September 2002.74 United Nations General Assembly, “United Nations Millennium Declaration,” Resolution 55/2, United Nations A/RES/55/2, 18 September 2000.

124

от международни агенции. През 2004г. тези агенции заключават, че при съществуващите нива на растеж, много страни няма да успеят да постигнат тези цели, особено в Африка.

Декларацията се предшества от решение, взето през 1995г. от Съвета за устойчиво развитие на американската Национална академия на науките. Според него, обхватът на анализа трябва да се разшири и да включи хоризонта от две поколения. В този период от време, Съветът предполага, че минимален преход към устойчивост ще се състои тогава, когато светът си осигурява енергия, материали и информация, за да изхранва, подслонява, образова и осигурява заетост на все по-големия брой хора от 2050г., намалявайки глада и бедността и запазвайки основната подкрепа за поддържане на жизнените системи на планетата. За да идентифицира по-конкретни цели, Съветът обобщава текстове и изказвания от последните световни конференции, срещи на най-високо равнище, международни екологични договори и т.н.

Със съдействието на Глобалната група за сценарии 20 Съветът за устойчиво развитие провежда анализ на сценариите за предложен "преход към устойчиво развитие", фокусиран особено върху глада и емисиите на парникови газове. Този първоначален анализ служи като основа на сценария на реформиране на политиката на Глобалната група за сценарии. В крайна сметка, Глобалната група подготвя по-идеалистичен сценарий за прехода, който не само да постигне целите на прехода към устойчиво развитие, очертан от Съвета за устойчиво развитие. Той отиде още по-далеч, като обяви целта за постигане на по-добро качество на живот, по-силни обществени връзки и връзка с природата за всички хора. Визията за такъв свят се основава на предположението, че качеството на човешкото знание, креативността и самостоятелната реализация ще бъдат тези, които представят развитието, а не количеството на стоките и услугите. Ключът към това бъдеще е отхвърлянето на потреблението на материали извън това, което е необходимо за изпълнение или за добър начин на живот. Все пак, тези цели са били оценени като твърде неясни и недостатъчно конкретни, защото те не са описани в детайли, които могат да улеснят изпълнението им.

Заключение

Въпреки че идеята за устойчиво развитие придоби популярност през последните десетилетия, краткият исторически преглед показва, че тя има дълбоки корени във философските традиции и практически наблюдения в различни части на света. Резултатите от този анализ посочват, че концепцията е претърпяла сериозна промяна. Тя е въведена в момент, когато нуждата от решителни мерки беше осъзната и нямаше време за по-нататъшно концептуализиране. Все пак, въпреки че концепцията е популяризирана на почти всички нива на управление, процесът на нейната концептуализация продължи и бе повлиян от прилагането на практика на идеята за устойчиво развитие. Въпреки критиките, всеки опит да се изясни концепцията е една крачка напред в дебата относно устойчивостта. Освен това, динамиката на понятието отразява сложността и разнообразието на човешките общества и естествените екосистеми по целия свят. Парадоксално е, че концепцията се базира на противоречивост между основните принципи, от една страна, и свобода за интерпретация и адаптация, от друга страна. Все пак е ясно, че устойчивото развитие изисква участието на различни заинтересовани страни, действащи на различни равнища за управление, които трябва да си сътрудничат, за да се постигнат синергични ефекти.

125

В заключение, устойчивото развитие е понятие, което трябва да бъде свързано с Българо-румънския трансграничен регион, който е обект на изследване на изследователския проект BRAINS. Проектът цели социално конструиране (диалог за постигане на консенсус) на интегрирана идентичност на региона, който наричаме БРОД. Регионът разполага с богати на ресурси земеделски земи и поради тази причина има потенциал да позиционира агро-бизнеса в ядрото на регионалната икономическа активност. Ние трябва да опазим това регионално предимство за бъдещите поколения. Следователно, единственият начин да продължим напред е като се съсредоточим върху био-земеделието и да насърчаваме бизнесите да бъдат иновативни и да внедряват екологосъобразни технологии, да прилагат органични и биодинамични методи, които изключват синтетични торове или селскостопански химикали. На това основание, ние вярваме, че би следвало BRAINS да препоръча на политиците създаването на кластърна политика за био-земеделие. Тази политика трябва да обедини български и румънски заинтересованите страни от селскостопанския сектор, да улесни техните общи усилия за иновации и да направи бизнеса им „по-зелен“.

Препоръки за стратегия относно

брандиране на БРОД

Доц. д-р Рада Кършакова и доц. д-р Тодор Тодоров126

Увод

В този раздел на „Зелената книга“ се аргументира прилагането на „брандиране на

трансграничния българо-румънски регион“ като най-перспективен подход в подкрепа

на развитието на интегрирана идентичност и ,едновременно с това, като „акумулатор“ на

този процес.

Водещите цели на теоретично-приложното изследване се свеждат до отговори на

следните въпроси:

Защо да се налага брандът RO-BUL-NA?

Как се разбира понятието „бранд“?

Какво включва подходът на брандиране?

Защо брандирането на региона трябва да се разглежда като вътрешен проект

българо-румънската трансгранична общност и как реализирането му ще

стимулира формирането на интегрирана идентичност?

Какви други подходи могат да се използват в подкрепа на брандирането?

Как целевите групи на проекта - представителите на политическата класа и

публичната администрация, от една страна, представителите на бизнеса, от втора,

и представителите на гражданството, от трета, оценяват перспективата на бранда

RO-BUL-NA?

Какъв е комплексът от предимства на региона, върху които може да се базира

брандирането на региона.

Очевидно е, че от гледна точка на целите и теоретичната рамка на проекта

BRAINS проблематиката на брандирането и адекватното й прилагане към територията на

българо-румънския трансграничен регион е валидна за изследователската работа в два

аспекта.

От една страна, самите данни от извършените проучвания генерират идейната

концепция относно семантичната завършеност или флуидност на ценностния концепт,

върху който може да се базира комуникирането на интегрирана идентичност.

На второ място, развитието на бранд на региона безспорно трябва да породи

парарелна дискусия, в която вощеща роля следва да има по-скоро политическият дебат,

доколкото именно той е в състояние да фокусира и адресира компетенции по вземане на

решения, по формиране и прилагане на политики в подкрепа на брандирането. А

политическият дебат задължително трябва да бъде стимулиран от подкрепящата научна

експертиза и от гражданската инициатива, като съответно бъде насочван към

127

обществения консенсус, към който мнозинството от регионални агенти се

присъединяват.

В този план важни за изследователските задачи на проекта са както съвременните

разбирания за същността и процеса на брандиране, така и подходите за позициониране

на бранда, които са свързани с комуникационните технологии за генериране на доверие

към марката.

1. Измерения на понятието „бранд“ и неговото приложение към места,

селища, региони, нации

„Брандът“ е перфектната метафора за начина, по който местата се състезават

помежду си на глобалния пазар на продукти, услуги, събития, идеи, посетители, таланти,

инвестиции и влияние“ – пише Саймън Анхолт в широко цитирания труд „“Места,

идентичност, имидж и репутация“ (Anholt, 2011: 1-2). Това е неизбежното влияние на

глобализацията. Но според автора брандингът кара хората да измислят твърде

повърхностни маркетингови трикове, някои от които дори са цинични, а други се оказват

предателски спрямо националната държава или спрямо други човешки общности. По

негова оценка това е израз на неразбиране относно спецификата на брандинга, прилаган

към субекти, които са същностно различни от обичайните търговски продукти.

Анхолт посочва, че нациите могат да имат свой бранд, както имат своя репутация, и

тя е изключително важна за техния напредък и просперитет в модерния свят. Също

толкова важен е имиджът на търговската марка за корпорацията и нейните продукти. Но

идеята да се прави брандинг на държава, на град или регион по същия начин, както това

се прави при компаниите и техните продукти е неадекватна. Тъй като държавите и

градовете не са за продан, маркетинговите комуникационни кампании се превръщат в

пропаганда, при която вместо да се предложи на потребителя да опита един продукт, му

се предлага да промени представата си за тази страна или място – послание, което

очевидно не може да бъде ефективно. Освен това „националните имиджи не са

създадени чрез комуникации и не могат да бъдат променяни с комуникации“, твърди

авторът – „Националната репутация75 не може да бъде конструирана, а може само да се

заслужи. Както Сократ казва, „начинът да се постигне по-добра репутация е да се

положат усилия, за да бъдете това, което желаете да се вижда“ (Anholt, 2011: 5-6).

75 По отношение на излаганата материя разграничаването на термините „имидж“ и „репутация“ не е релевантно, доколкото както цитираният автор, така и повечето учени, чиито позиции са представени в текста, ги използват в общия смисъл на външна оценка, на утвърдени външни представи и разбирания за субекта на автопортретирането (идентичност), респективно на автопрезентирането (бранд).

128

Няколко са основанията и аргументите за такава интерпретация на бранда. Анхолт

посочва, че управляването на марката е търговска сфера, която работи добре, когато

компанията има висока степен на контрол и над продукта, и над комуникационните

канали, като едновременно влияе както върху опита, който потребителите придобиват с

продукта, така и върху начина, по който продуктите биват представяни чрез медиите.

Местата (териториите) са съвършено различен обект за процеса на брандиране и

неговото управляване. Нито една политическа или друга структура според автора не

може да упражнява такъв контрол върху националния (респективно – регионалния)

продукт или върху начина, по който той се комуникира пред света. И най-малкото селце

е безкрайно по-сложно, по-разнообразно и по-малко подлежащо на унифициране в

сравнение с най-голямата корпорация. Това се дължи на различните причини, които

карат хората да бъдат там. Местата нямат единна цел, подобна на тази, която

акционерите на корпорацията имат.

Друг съществен аргумент е свързан с положението, че националните имиджи или

тези на градовете и регионите не могат да бъдат лесно променяни поради културната си

дълбочина и устойчивост. Националните имиджи и индексите на националните брандове

показват впечатляваща стабилност поради влиянието на стереотипите. В крайна сметка

погледът и представата отвън са част от културата, към която принадлежат човешкото

възприятие и човешкото вярване – така имиджът на Холандия в Германия е част от

немската култура и обратно. Следователно брандингът на места не може да бъде форма

на маркетингова дисциплина. Защото се отнася не до комуникациите, а до политиките,

счита авторът (Anholt, 2011: 6-12).

И все пак, не може да не се признае, че концепциите за брандинг на места,

градове, територии, региони, нации, се коренят в маркетинговото понятие бранд,

претърпяло дълбока и широко разгърната еволюция. Чернатони я описва като

последователно придвижване от идеите за продуктовия брандинг, през тези за брандинга

на услуги и през тези за корпоративния брандинг. Именно върху последната концепция

впоследствие се разгръща теорията за брандинг на нации (Chernatony, 2008: 20-22).

Паралелите между корпоративния брандинг и брандинга на нации според него се

откриват в сложността и многоизмерността както на корпоративността, така и на

нацията, а също в множеството заинтересовани страни, които трябва да бъдат опознати

както от корпорацията, така и от нацията.

Еволюцията на самия термин „бранд“ показва същото движение - от дефиниции,

фокусирани върху визуалните свойства на марката да обединява и презентира

отличителност, към по-дълбоката идея за марката като многофункционален концепт на

129

ценности с визуално, емоционално и семантично въздействие и възприятие (Dinie, K.,

2008: 13-15).

Представителни за класическото разбиране на бранда са например дефиницията

на Американската маркетингова асоциация (Dinie, K., 2008: 14) и често цитираното

определение на Дойл от труда му „Брандинг“ (Doyl, P., 1992). И в двата случая марката

бива третирана като име, символ, дизайн, знак, термин или някаква комбинация от тях,

която идентифицира продукти, стоки или услуги на дадена организация (продавач), като

притежаващи устойчиви отличителни преимущества пред тези на конкуренцията.

В друг идеен дискурс поставят интерпретацията на бранда Макрал, Паркинсън и

Шиирман, които открояват в марката комбинация от характеристики и добавена

стойност – функционални или не, иманентно обвързани с нея, усещането за които може

да бъде както съзнателно, така и интуитивно (Macral, Parkinson& Sheerman, 1995: 13-20).

Подобно разбиране споделят Линч и Чернатони, за които марката е клъстер от

функционални и емоционални ценности, които обещават на купувача и продавача

уникален опит (Lynch&Chernatony, 2004: 403-419).

Идеята за бранда като нещо, което обитава съзнанието на потребителите, се

среща при повечето автори, изследващи брандинга.

Друго общосподеляно виждане е това, че изграждането на марка изисква

дългосрочно обвързване с политика. Нациите, както и субектите от тази категория,

трябва да са наясно, че е необходимо да планират и инвестират в дългосрочни стратегии

по развитие и позициониране на своя бранд (Dinie, 2008: 15).

Още в края на 90-те г. на миналия век Олинс отстоява тезата, че мениджмънтът на

идентичността ще бъде ключовият инструмънциент в изграждането на марка на нацията

(Olins, 1999). Той прави и прогнозата, че държавите, които не са брандирани, ще

изпитват сериозни трудности при привличане на икономическо и политическо внимание,

както и че имиджът, репутацията стават все по-осезателно съществена част от държавния

капитал.

В подкрепа на тази теза Чернатони посочва, че мощната позитивна марка на

нацията (респективно на региона76) може да осигури решаващи сравнителни

предимства в днешната глобална икономика. Той припомня думите на Майкъл

Портър в „Сравнителното предимство на нациите“, че нациите и националният характер

остават с първостепенно значение и важност дори във века на глобализацията

(Chernatony, 2008: 17).

Анхолт формулира три препоръки към правителствата в подкрепа на тяхната

национална репутация:

76 Допълнението е наше.130

Първо, правителствата могат да разберат и мониторират своя международен

имидж в страни и сектори, които са най-важни за страната им – по строг научен начин.

Така те могат да установят точно как и къде са засегнати интересите на тези важни за тях

страни и сектори;

Второ, ако правителствата сътрудничат креативно, ефективно и отровено с

бизнеса и гражданското общество, те могат да постигнат договореност по отношение на

националната стратегия. По този начин „разказът“ за това коя е тази нация, къде отива и

как ще стигне до там, ще бъде групово споделен, тъй като ще отразява уменията и идеите

на много хора;

Трето, правителствата могат да осигурят поддържането на поток от иновативни и

впечатляващи услуги, продукти, политики и инициативи във всеки сектор, който може

да ги предлага на световното внимание, да печели адмирации и така да демонстрира

правдивостта на „разказа“, като доказва правото на страната на репутацията, която и

хората, и политическото управление желаят тя да има. Повече ангажименти, а не просто

комуникации с останалия свят – заключава авторът, могат да подобрят профила на

местата и повишат тяхната видимост (Anholt, 2011: 6-7).

Сред проблемите на бандирането на нации и на категориално близки субекти -

като регионите например, могат да е откроят следните:

Между брандовете на нации и техните имиджи не може да има задължителна

линейна корелация, но подходът на брандиране може да повлияе в дългосрочен

план върху състоянието на имиджа (Anholt, 2011);

Брандингът или ребрандингът на една нация е противоречива и в много висока

степен политизирана дейност (Aldersey-Williams, 1998);

Въпреки, че исторически марките се асоциират с продукти и корпорации,

техниките на брандинга са приложими към всяка сфера на масовите комуникации.

За да вдъхновяват, политическите лидери трябва да се превърнат в бранд

мениджъри на своите партии и, за предпочитане, и на своите нации (Olins, wolf-

olins.com/Germany);

Имиджът на нацията е сложен и обтегаем, чувствителен към актуални в различно

време контексти – различни елементи на националната идентичност попадат във

фокуса на международната сцена по различно време, поради влиянието на

политически събития, нов филм или новинарски бюлетин (O’Shaughnessy &

Jackson, 2000);

При конструирането на марката на нацията е изключително важна правдивостта.

Изисква се допълнителна разработка на националните ценности в културната

банка, а не фабрикуване на фалшиви обещания (Gilmore, 2002);

131

Опростеният, подобен на лепенка подход към брандинга на нации, може да бъде

контра-продуктивен. Алтруистични цели като устойчива дългосрочна заетост и

просперитет могат да се постигнат само чрез мобилизация на всички форми на

клъстър и родствени съюзи (Michailovich, 2006);

Позиционирането на марката на една страна й дава сравнително преимущество

пред други, а активното препозициониране на страна чрез брандинг може да бъде

успешно особено в случаите, когато стереотипите за страната изостават от

реалността. В такива случаи съществуват огромни възможности за брандирането

(Chernatony, 2008);

Следователно брандингът на места, селища, региони, нации е преди всичко

политическа дейност и политически процес.

Брандирането следва, а не предхожда идентичността. Брандът не е етикет, който

може да се сложи върху нещо, чиято социална природа не се формирала и не е

изкристализирала в усещано и преживявано социално качество.

Единствено правдивата и вярвана в даден обществен консенсус идентичност може

да създаде потенциал за мощ на бранда. Именно тя го превръща в материален актив,

който подлежи на позициониране чрез комуникационна активност така, че да бъде

асоцииран с марката.

За разлика от корпоративното брандиране брандингът на места е неизмеримо по-

сложен подход и процес. Той задължително изисква институционализиране в широк

политически, социален, граждански, икономически и комуникационен мащаб, което е

предпоставка на успешното му управляване. Това означава, че е нужно организационно

осигуряване на мениджмънт на идентичността и на бранд мениджмънт, които да

действат последователно или синхронно.

2. Подход на брандирането

Анхолт извежда няколко идеи, които според него са критично важни за подхода

на брандирането, тъй като водят към постигане на конкурентна идентичност на местата

(Anholt, 2011:12-20).

Местата трябва да бъдат активни и тази активност трябва да е

структурирана и институционализирана. Местата трябва да са ангажирани с

останалия свят по ясен, координиран и комуникативен начин. Това изисква формиране

на здрава и продуктивна коалиция между политическа власт, бизнес и гражданско

общество, което предполага създаване на структури и институции, които да постигат и

132

поддържат хармонизация на целите, темите, комуникациите и поведенията в

дългосрочен план.

Друго важно положение е т.нар. чиста стойност на бранда, която кореспондира с

репутацията като изключително ценен актив, който се нуждае от управление, измерване,

защита и лостов механизъм за подхранване в дългосрочен план („имидж мениджмънт“).

Репутацията е външен елемент и не попада под директния контрол на собственика на

бранда, но репутацията стои в основата на всяка трансакция между марката и нейния

потребител.

Марката има цел и тази цел е изключително важна за успеха на

брандирането. Брандът кодира послание за обединяване на групи от хора около обща

стратегия или стратегическа визия в качеството на мощен двигател на прогрес. В този

смисъл бранд мениджмънтът следва да се разглежда като преди всичко вътрешен

проект на общността.

Брандирането разчита на висока степен на общностна кохерентност.

Високата степен на кохерентност и иновативност се простира върху всички сектори на

национално/регионално ниво,чиито действия могат да повлияят върху общественото

мнение. Международното обществено мнение и медиите се интересуват и впечатляват не

от повторение на минала слава, а от новости, които показват ясен и атрактивен модел на

развитие, възможности вътре в страната, региона или града.

Анхолт посочва, че самите политики, дори и ефективно осъществявани, не са

достатъчни да убедят външната публика да изостави свои съществуващи предразсъдъци

или възприятия. Веществото, субстанцията, трябва да се съчетае със стратегия и

символични действия с висока честота.

Стратегията – това е начинът да се изрази:

Коя е нацията (общността)?

Къде стои днес тя в съответствие с реалността и съгласно вътрешните и

външните възприятия?

Къде иска да бъде?

Как ще стигне дотам?

Развитието на стратегията обичайно среща трудности. Такъв тип препятствие е

съчетаването и насочването на голям кръг от действащи лица в относително единна

посока. Проблематично е също формулирането на такава стратегическа цел, която

едновременно да вдъхновява и да е изпълнима.

Субстанцията въплъщава ефективното изпълнение на стратегията под формата

на нови дейности - икономически, правни, политически, социални, културни,

образователни. Субстанцията – това е съдържание от иновации, структури,

133

законодателство, реформи, инвестиции, нови институции, нови политически практики –

всичко онова, което води субекта на бранда към желания напредък.

Символичните действия са част от субстанцията, те са нейната видима изява. Но

символичното действие, за разлика от субстанцията, притежава комуникативна сила.

Символични действия могат да бъдат иновация, постижение, закон, реформа,

инвестиция, политика, обществена инициатива, културен проект и т.н., които са

емблематични за стратегията. Те имат качеството на новина и обладават притегателната

сила да фокусират медийното внимание чрез изненада, драматичност, оригиналност,

атрактивност, полза за много хора.

Символичните действия са елемент от сюжета на националния или регионалния

разказ на общността, но едновременно с това те са инструмънциентите, чрез които той се

разказва.

Когато Словения дарява финансова помощ на балканските си съседи, това е

символично действие, чрез което тя доказва, че не е част от Балканите. Друг пример на

Анхолт е легализирането на еднополовите бракове в Испания – демонстрация на волята

за осъвременяване на националните ценности след времето на Франко. А когато Хага

става домакин на Европейския съд за правата на човека, Холандия подкрепя репутацията

си на глобален бастион на правото.

Комуникативната сила на символичните действия е в тяхната многобройност. Те

трябва да произтичат и да се генерират от различни сектори, за да подкрепят и развиват

доверието в конкурентната идентичност.

Комуникативната сила на символичното действие не е в самата комуникация, а в

комуникираното съдържание, а също в перманентната последователност в дългосрочен

план – „Държавите и градовете изискват нови, отдадени на това структури, които да

координират, пораждат и да промотират такава непрекъсваема верига от доказателства“,

смята Анхолт (Anholt, 2011:15).

Елементите на подхода „брандиране“ са обобщени от Анхолт в неговата

„Концепцията на трикракия стол“ (Three-legged stool - Anholt, 2011:15-19). Тя резюмира

четири ключови тези:

Първи тезис:

СТРАТЕГИЯ плюс СУБСТАНЦИЯ минус СИМВОЛИЧНИ ДЕЙСТВИЯ

е равно на АНОНИМНОСТ.

134

Този тезис означава, че когато се пренебрегва значението на символичните

действия, това води до риска страната да остане анонимна и недооценена. Стратегията

остава по-скоро частна и видимостта е слаба.

Втори тезис:

СУБСТАНЦИЯ минус СТРАТЕГИЯ плюс СИМВОЛИЧНИ ДЕЙСТВИЯ

е равно на НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ.

Ясно е, че субстанция, която не лежи в основата на стратегия, е в състояние да

постигне само спорадични и локализирани икономически и социални ползи.

Комуникираното съдържание остава фрагментирано. То губи ролята си на елемент от

националния или регионалния разказ.

Трети тезис:

СТРАТЕГИЯ минус СУБСТАНЦИЯ минус СИМВОЛИЧНИ ДЕЙСТВИЯ е равно

на ВЪРТЕНЕ.

Тезисът постулира, че стратегия без субстанция показва лошо управление. Тя

разкрива липсата на ресурси, на влияние, на експертиза или на обществена подкрепа.

Четвърти тезис:

СТРАТЕГИЯ минус СУБСТАНЦИЯ плюс СИМВОЛИЧНИ ДЕЙСТВИЯ

е равно на ПРОПАГАНДА.

Изводът в случая е, че стратегия, която е придружена от символични действия, но

й липсва субстанция (истинско съдържание), е по-лоша дори от автентичната

пропаганда, защото манипулира грубо общественото мнение със заблуди, далечни от

реалността. Такъв подход е разрушителен за репутацията.

Още в труда си „Конкурентна идентичност – Новият бранд мениджмънт за нации,

градове и региони“ (Anholt, 2007: 3-7) Анхолт обосновава виждането, че единствен

бранд мениджмънтът е способен да обхване сложната система от елементи на

брандирането, да организира, да институционализира и да управлява процеса на

брандиране в посока на конкурентна идентичност. Конкурентната идентичност според

135

него е термин, който описва синтеза на бранд мениджмънта с публичната дипломация,

търговията, институциите, туризма и промоцията на експорта. Конкурентната

идентичност е новият модел за повишена национална/регионална/общностна

конкурентоспособност в глобалния свят.

3. Пъблик Рилейшънс и Интегрираните маркетингови комуникации в

подкрепа на брандирането

Брандинговият подход разкрива по недвусмислен начин своята иманентна връзка

с други подходи, такива като Пъблик Рилейшънс (ПР), Корпоративен ПР, Интегрирани

маркетингови комуникации (ИМК) и в частност маркетингов ПР (МПР). Дори само на

пръв поглед, те са очевидните инструмънциенти на т.нар. символично действие,

свързано с процесите по генериране на публичност, фомиране на и въздействие върху

обществено мнение.

Изключително ценна е ролята на тези технологии и в конкретиката на

промотирането и позиционирането, в постигането на висока степен на видимост

посредством медийна социална дистрибуция и мултиплициране на символичните

действия.

И най-важното - доверието на всички участващи страни, както и това на външните

групи, може да бъде генерирано с умело използване на ПР технологията на всеки етап от

разгръщането на процесите – политическия диалог, диалога с гражданството и бизнеса,

публичните кампании за формиране на обществено мнение и постигане на консенсус по

ключовите въпроси.

Потенциалът на ПР технологията е многопластов, полиаспектен и универсално

приложим:

За генериране на доверие към политическия процес на регионално,

национално, междунационално и наднационално ниво (Вж. напр. Златева,

2008; Райков, 1999 и 2001; Кършакова, 2002; Кътлип, Сентър и Бруум, 1999;

Алексиева, 2008; Wilcox, Ault&Agee, 2000);

За публична видимост и достоверност на политиките по обществени дела

(Public Affairs)и управляването на проблеми (Issues Management);

За мобилизиране и включване на целеви групи в кампании за постигане на

специфични цели и на цели, посветени на общополезни каузи;

За изграждане на ефективни и основаващи се доверие и партньорство

взаимоотношения с медиите;

136

За продуциране на перманентни потоци от новини, развиващи и поддържащи

тематични линии (Стоицова, 2004; Назайкин, 2010),

За креативни проекти по създаване и организиране на специални събития

(Голдблат, 2006; Райков, 2010).

От своя страна, ИМК с водещ фокус върху MПР са изключително продуктивен

подход както в бизнес секторите, така и в културната, спортната, образователната и

развлекателните сфери.

Освен ефектите на информиране, запознаване и придобиване на опит с

търговския, културния и т.н. продукт, те постигат тяхното позициониране, тяхната

пазарна видимост и конкурентната им отличителност.

Томас Л. Харис обяснява, че „позиционирането не е това, което правите за даден

продукт, а това, което вършите, за да достигнете до ума на потенциалния клиент“. MПР

има за цел „да установи взаимоотношения между потребителите, компаниите и марките

и е ключов елемент в процеса на позициониране“(Харис, 2002: 29). „Достоверността е

ключът и MПР има уникалната способност да добави достоверност към измеренията

на компаниите и техните продукти“, обобщават Томас Л. Харис и Патрисия Т. Уолън в

книгата си „ПР през ХХІ век. Пътеводител за специалисти по маркетинг“ (Харис и

Уолън, 2006: 268).

За да бъдат обаче тези подходи инкорпорирани по ефикасен начин при

конструирането на идентичността и брандирането, се изисква единство и хомогенност на

комуникационните активности, т.е. прилагане на управляема комуникационна политика

от институционализиран мениджмънт на идентичността и бранд мениджмънт. Това

безспорно предполага продължителен процес по създаване на структури от

общорегионален характер по двустранно българо-румънциънско съгласие. Също толкова

важно е формирането на екипи със съответната компетентност и експертност, които да

са в състояние да организират и управляват разнородните дейности, свързани с

описаните процеси.

Съществено значение за успеха на комуникационната политика би имало

съгласуването и координирането на различни информационни източници. Това, от своя

страна означава създаване на комуникационен център, който да координира и съгласува

местните публични инициативи. Така би могъл да се поддържа актуален и интересен,

непротиворечив и достоверен, полезен и достъпен поток от съдържания както за

различните групи по интереси, така и за външната среда.

4. Концепцията за брандиране в оценката на гражданството,

регионалната публична администрация и бизнес представителството

137

Проведеното представително социологическо проучване на мненията на гражданите,

представителите на бизнеса и на публичната администрация в седемте български

области и деветте румънски окръга на трансграничния регион обхваща общо 3976

респонденти. Целевата група на гражданите наброява 1999 души – 990 българи и 1009

румънциънци. Представителството на бизнеса е от 1203 респонденти – 452 българи и 751

румънциънци. Представителите на политическата класа и публичната администрация са

774, от които 360 българи и 414 румънциънци.

В анкетната карта бяха зададени 9 въпроса, които извличат мненията и оценките

относно идеята за брандирането на региона чрез изразяване на съгласие или несъгласие с

определени твърдения по 5-степенна скала на отговори. Първият от въпросите

включваше 5 подвъпроса за регистриране на съгласие/несъгласие по същата скала.

4.1. Оценката на гражданството

Българските и румънските представители на гражданското общество изразяват

категорично съгласие, че като следствие от брандирането:

- регионът ще повиши привлекателността и потенциала си за хората, които

живеят и работят там – 88,18% (българи), 91,11% (румънци);

- потенциалът и привлекателността на региона ще бъдат оценени и от хората

извън територията му – 83,33% (българи), 85,85% (румънци);

- ще се създадат условия да се планира подходяща стратегия за развитието му –

88,89% (българи), 88,42% (румънци);

- ще се стимулира трансграничното сътрудничество – 91,61% (българи), 90,20%

(румънци);

- регионът ще стане разпознаваем на европейско и световно равнище – 87,07%

(българи), 87,03% (румънци).

Като имаме предвид, че подходът на брандиране на места и територии (региони)

не е достатъчно широко познат, а също така липсва практически опит с него както у нас,

така и в Румъния, няма основания различията в българските и румънските мнения да се

преекспонират.

Гражданите споделят ясно изразено съгласие и по отношение на осем

предимства на трансграничния регион, върху които може да се базира брандирането.

По мнение и на българските, и на румънските граждани, най-важното предимство

на региона е река Дунав, която е паневропейски транспортен коридор. Тя свързва

всички български и румънски гранични области помужду им, а също и с области от още

8 европейски страни – 97,28% (българи), 97,74% (румънци). На следващо място по

значение са плодородната земя, силните традиции в земеделието и производството на

138

разнообразни, качествени храни – 97,07% (българи), 96,85% (румънци) – това

предимство се оценява малко по-високо от българска страна. Вероятна причина може да

бъде положението, че независимо от трудностите в българския сектор на селското

стопанство, земеделските производства и свързаните с тях хранителни индустрии

запазват относителна устойчивост. Предлагането на алтернативни източници на

кредитиране извън европейските фондове също се увеличава - чрез банковите услуги и

услугите на небанкови кредитни институции.

Почти равна степен на подкрепа от българските и румънските граждани се дава на

културно-историческото наследство, което е силен потенциал за развитие на културен,

образователен и религиозен туризъм – 96,37% (българи), 96,16% (румънци).

С усреднена стойност от 96% природните богатства - разнообразен релеф,

минерални извори, разнообразна флора и фауна (природни резервати) - се нареждат на

следващо място. Румънските граждани им придават по-голяма тежест като предимство

на региона в сравнение с българските си съседи – 95,86% (БЪЛГАРИ), 97,14%

(РУМЪНЦИ). Това е обяснимо, като отчетем факта, че в България екологичният туризъм

е съвсем нова практика, а не малка част от природните ни богатства остават недоценен

бизнес потенциал.

Човешкият капитал на региона се оценява като предимство почти равностойно

от българска и румънска страна – 94,75% (БЪЛГАРИ), 94,68% (РУМЪНЦИ).

Толерантността на междуетническите отношения и мултикултурните традиции

показват също близки стойности на подкрепа – 94,54% (българи), 94,19% (румънци).

Независимо от много високата средна оценка за геополитическото положение

на региона като мост между Черно море и Централна Европа – 92,70%, румънските

граждани му придават по-високо значение в сравнение с българските – 91,11% (българи),

94,39% (румънци). По-ниският процент при българските данни може да се обясни с

недостатъчно добре развитите транспортни връзки през река Дунав, която за българската

територия си остава най-директна и близка връзка с Централна Европа. За Румънциъния

такъв проблем няма поради възможностите на прекия сухопътен транспорт.

Иновативният потенциал на малките и средните предприятия (МСП) също се

нарежда сред съществените предимства на региона с подкрепа от 92,22% (българи) и

92,42% (румънци).

4.2. Оценка на бизнеса

Анкетираните 751 румънски и 452 български представители на бизнеса

регистрират същите високи проценти на положителна оценка на идеята за брандиране на

региона, както гражданството.

139

Очакваните градивни последствия, посочени в 4.1., се споделят от над 90% от

респондентите. При някои въпроси има различия, но те не нарушават общата много

висока подкрепа на идеята. Например българските бизнесмени са по-въздържани в

очакванията си за повишаване на привлекателността на региона за хората извън

него – 86,28%, докато румънските им колеги са с по-оптимистични очаквания – 93,88%.

Относно повишаването на привлекателността на региона за собствените жители

картината е обратна – българите я споделят с 94,24%, а румънците – с 93,07%. Интересни

данни дават мненията за стимулиране на трансграничното сътрудничество. В това са

убедени 94,69% процента от българите, докато румънските бизнесмени с положително

мнение са 88,70%. Този резултат не е изненадващ, тъй като настоящата практика

показва, че по-активна страна в трансграничните инициативи е българската. Българите

като цяло проявяват и по-голям интерес към изучаването на румънски език.

По темата за предимствата на региона, които бяха коментирани в 4.1.,

преобладават изцяло положителните мнения с над 95%. За бизнесмените водещи

предимства на региона са река Дунав като паневропейски транспортен коридор и

традициите в земеделието и производството на качествени храни с почти еднакви

стойности на подкрепа – над 98%. Предимството на природните богатства, както беше

регистрирано при гражданите, се оценява с по-високите 98,31% от румънците спрямо

96,01% от българите. Обратно, иновативният потенциал на МСП се смята за

съществен потенциал от 97,12% от българите спрямо 94,92% от румънците. В случая

определящ фактор за генериране на мненията е нивото на развитие на малкия и среден

бизнес в двете погранични територии. Междуетническата толерантност и

мултикултурните традиции се оценяват напълно равностойно от бизнес

представителството – 96,90% от българите и 96,74% от румънците.

Оценките за значението на геополитическото разположение на региона на

българските и румънските икономически агенти разкриват подобна картина, както при

гражданите (разлика от 03,28%), макар че тук различието е по-слабо изразено (01,35%) –

95,13% (българи), 96,48% (румънци).

4.3. Оценка на публичната администрация

Резултатите на представителите на политическата власт и публичната

администрация не се различават от коментираните данни за гражданството и бизнеса.

Положителните мнения се движат между 88,99% и 99,04%.

Подобно на бизнесмените, 98,34% от българските представители на публичната

администрация очакват брандирането да стимулира трансграничното сътрудничество,

докато това споделят чувствително по-малко - 91,81% от румънските им колеги. От своя

страна, българските респонденти са по-скептични от румънските относно

140

повишаването на привлекателността на региона за хората извън него – 88,99%

(българи), 93,01% (румънци). Но и двете групи са категорично убедени, че брандирането

ще направи региона разпознаваем – 96,11% (българи), 91,33% (румънци). Другите

значими последствия от брандирането се вярват между 91,33% и 96,39% от целевата

група.

Управленската администрация също сочи като най-важно предимство на региона

река Дунав – 98,17% от българите и 99,04% от румънците. Нейната оценка за

значението на реката е най-висока сред трите целеви групи. Природните богатства –

както при граждажданите и при бизнеса, се ценят повече от румънската страна – 96,11%

(българи), 97,59% (румънци).

За разлика от бизнеса и гражданите, чиито български и румънски мнения за

значението на мултикултурния опит почти съвпадат, оценката за този потенциал на

румънската публична администрация е чувствително по-висока от тази на българската –

95% (българи), 98,79% (румънци). Този висок процент при румънците вероятно е

мотивиран от по-ясно фокусираната върху взаимоотношенията между етническите групи

политика на Румънциъния, закрепена и в законодателството на страната.

Изводи Идеята за брандиране на българо-румънския трансграничен регион се възприема

и подкрепя от гражданството, бизнеса и публичната администрация в деветте

румънски окръга и седемте български области като перспективен подход, който е

в състояние да стимулира формирането на интегрирана идентичност и

общосподеляно виждане за определен път на развитие на територията;

Брандирането на региона е вътрешен проект на общността, но той е дългосрочен

политически проект за икономическо и социално развитие. Той може да бъде

успешен подход, когато обединява в обща воля гражданството, бизнеса и

политическата власт посредством такива водещи ценности, които създават ядрото

на конкурентната идентичност. А това предполага създаването на работеща

коалиция от политическо лидерство, гражданско представителство и научна

експертиза, която да излъчи бранд мениджмънт за институционализиране и

управление на процесите по брандиране.

Съществен елемент на брандирането е успешната комуникационна политика.

Само тя може да постигне широка социална дистрибуция на конкурентните

предимства на интегрираната идентичност и на самия бранд, с който те да се

асоциират.

141

Използвана литература

1. Aldersey-Williams, H. Cool Britania’s Big Chill. In: New Statesman, 10, April, 1998: 12-

13;

2. Anholt, S. Competitive Identity – The New Brand Management for Nations, Cities and

Regions. Macmillan N.Y., 2007;

3. Anholt, S. Place, Identity, Image and Reputation. Macmillan N.Y., 2011;

4. Anholt, S. Nation-brands of the Twenty First Century. In: Journal of Brand Management, 5,

6, 1998: 395-406;

5. Chernatony,L. De. Academic Perspective. Adapting Brand Theory to the Context of Nation

Branding. In: Nation Branding: Concept, Issues, Practice. Oxford, 2008;

6. Dinie, R, Nation Banding: Concept, Issues, Practice. Oxford, 2008;

7. Doyle, P. Branding. In: The Marketing Book. Snd. Ed. Butterworth-Heinemann, UK, 1992;

8. Gilmore, F. Branding for Success. In: Destination Branding: Creating the Unique

Destination Proposition (N. Morgan, A. Pritchard, R. Price, eds.), L., 2002;

9. Macral, C., Parkinson, S. and J. Sheerman. Managing Marketing’DNA: The Role of

Branding. In: Irish Marketing Review, 18, 1995: 13-20;

10. Michailovich, P. Kinship Branding: A Concept of Holism and Evolution for the Nation

Brand. In: Place Branding, 2, 3, 2006: 47-229;

11. Olins, W. Trading Identities: Why countries and companies are taking each other roles. The

Foreign Policy Centre, L., 1999;

12. Olins, W. Branding Germany, http://wolf-olins.com/germany;

13. O’Shaughnessy, J., N. Jackson. Treating the Nation as a Brand: Some Neglected Issues. In:

Journal of Macromarketing, 20, 1 2000: 56-64;

14. Wilcox, D., P. Ault, W. Agee. Public Relations Strategies and Tactics. Harper Collins Coll.

Pub. 4-th ed., 1995;

15. Алексиева, С. Пъблик Рилейшънс. Книга за това, което не може да се купи, а трябва

да се спечели. С., НБУ, 2008;

16. Голблад, Д. Специални събития. С., 2006;

17. Златева, М. Мостове към консенсуса. Пъблик Рилейшънс. Журналистика. Медии. С.,

УИ „Св. Кл. Охридски“, 2008;

18. Кътлип, С., А. Сентър, Г. Бруум. Ефективен Пъблик Рилейшънс. „Рой

Комюникейшън“, С. 1999;

19. Кършакова, Р. Връзки с обществеността или бизнес на доверието. Русе, 2002;

20. Назайкин, А. Медиа рилейшнз на 100%. Искусство взаимодействия с прессой.

„Альпина Паблишерз“, Москва, 2010;

142

21. Райков, З. Публична комуникация. С., 1999;

22. Райков, З. Корпоративен имидж. С., 2001;

23. Райков, З. Креативната комуникация. С., „Дармон“, 2010;

24. Харис, Т. Л. Добавената стойност на Пъблик Рилейшънс. „Рой Комюникейшън“, С.,

2002;

25. Харис, Т. Л., П. Т. Уолън. ПР през ХХІ век. Пътеводител за специалисти по

маркетинг. „Рой Комюникейшън“, С., 2006.

Препоръки, базирани на добри практики

в Германо-полския трансграничен регион

143

Д-р Ярослав Янчак и д-р Кшиштоф Войчеховски

1. Увод

Границите съществуват, за да разделят, в оригиналния смисъл на понятието. Въпреки

това, трансграничното сътрудничество (ТГС) днес е едно от най-важните явления в Европа.

Местните власти, пограничните общности, но също и пограничния бизнес и НПО мислят за

отворените граници като за възможност. От една страна, общите стратегии за развитие,

резултат от трансгранични дейности, им дават възможност да преодолеят периферността, и в

следствие на това проблемите на изостаналостта. От друга страна, те са подкрепени от

финансовата помощ на Европейския съюз (ЕС), който вижда трансграничното

сътрудничество като въплъщение на Европейския проект (Perkman, 1999). Намаляващата

роля на държавните граници обаче означава, че духовните, културните и икономическите

разделения са ставали все повече и повече практически при взаимоотношенията (Ehlers,

Buursink, Boekema, 2001). Така че повече усилия трябва да бъдат посветени на

преодоляването им посредством създаването на трансгранични идентичности, освен другите

начини.

ТГС, неговите форми и прояви разкриват много за националните държави (O’Dowd, Wilson, 2002) и за връзките между тях, особено в конекста на процесите на Европейска

интеграция. Формата на сегашната политика на ТГС на ЕС води началото си от Френско-

Немската и Холандско-Немската граници от втората половина на 1950-те и 1960-те

години, които са били установени на базата на следвоенни усилия за помирение (Perkman, 1999), които по-късно биват приложени и към други гранични райони на Общността. Следователно повечето гранични единици днес, както и техните жители, а също компании и

НПО, произлизащи оттам, са заинтересовани от ТГС. Те очакват различни ползи и приемат

своето собствено географско местоположение като възможност за развитие (Zago, 1999-2000).

В Европа процесът на формиране на национални държави постави началото на

премахването на граничния характер на държавните граници. Пограничните райони със

смесени езици, култури и суверинитети бяха заместени от държавни граници. Последните

бяха предназначени да разделят структури от двете срещуположни страни на тези линии, но

също отчуждиха тези структури една от друга посредством вътрешно обединяване на

144

националната държава. Не беше оставено място за структури, простиращи се през границата

и, следователно, не беше възможна трансгранична идентичност. Европейският процес на

интегриране доведе до премахване на поставени по-рано граници, чиито резултат е

промяната в схващанията за суверинитет, териториалност и идентичност. Беше отворен

прозорец на възможностите за ТГС, а с това се създаде и възможност за чувства на взаимна

принадлежност.След падането на комунизма и ускоряването на процесите на интеграция в Европа,

митът за свят без граници стана популярен сред коментаторите. Той описваше континент,

където препятствията пред стоки, услуги, хора и кръговратът на капитала през държавните

граници е бил елиминиран и където гранично-контролните режими биха били смекчени, и

дори биха изчезнали. Пресметнато е, че 10% от европейците живеят на по-малко от 25 километра от държавна граница. (Gasparini, 2008). От тази гледна точка ТГС е не само

символична политика, илюстрираща Европейския проект, но също и реалността на

ежедневието за милиони хора. Политиките на ЕС за границите се базират на предположението, че граничните

единици, разположени от двете страни на една граница, изпитват сходни проблеми и

препятствия при развитието си (van Houtum, Ernste, 2001), което по естествен начин

ги насочва в посоката на сътрудничеството (Buursink, 2001). Освен това, в Европейските

общности, а по-късно и в Европейския съюз, било прието, че (транс-) граничните региони

могат да бъдат използвани като илюстрация на процесите на континентална интеграция в

умален мащаб. Това е довело до концепцията за Европейски лаборатории по интеграция – пространства, където Европейският проект е тестван в мини размер (Jaenniemi, Sergunin 2011). Пограничните региони изменят предните линии на суверинитет в социално-

икономически контактни зони. Това е стратегия за преодоляване на периферността

(Blatter 2004). Има обаче и противоположно мнение в академичния дебат, твърдящо, че

ТГС е всъщност ориентирано навътре. От тази гледна точка то служи като стратегия за

спечелване на конкуренцията с други национални участници /действащи лица/ – други

региони в рамките на държавата, които също се опитват да привлекат инвеститори, туристи и

т.н. (van Houtum, Ernste 2001).

2. Най-добрите практики за ТГС от Немско-Полската гранична област

По-нататъшната част на проучването ще представи най-добрите практики за ТГС от

Немско-Полската гранична област, с бележки относно това как те могат да бъдат приложени

в случая на Румънско-Българската гранична област. Тя ще бъде разделена – след кратко 145

историческо въведение, на четири области: сътрудничество на 1) хората, които определят

държавната политика и публична администрация, 2) бизнес, 3) университети, НПО и медии,

и накрая 4) практики на трансгранични клъстери.

Авторите ще потвърдят, че разнообразието и продължителността на практики за

сътрудничество отварят прозорци от възможности за конструирането на интегрирани

идентичности в трансграничните региони на ЕС.

Формално съвременната история на Немско-Полската гранична област е дълга почти

седемдесет години. Промяната на границите веднага слред Втората световна война и

масовите миграции маркират ‘точка нула’ на Немско-Полската граница на реките Одер и

Ниса, за които се отнася настоящия доклад. Границата, създадена по време на Потсдамската

конференция, не се характеризира с нито една от чертите, типични за повечето гранични

области: етническо малцинство от другата страна на границата, двуезичност, взаимни

културни влияния, религиозно взаимо-проникване, икономически връзки, или лични връзки.

Територията на Полската страна е била практически прочистена от своето местно Немско

население, което е било заменено от Поляци, преместени там от източните територии на

пред-военна Полша, което е разстояние от поне хиляда километра. Тези хора са срещали

Германци само като агресори и окупатори по време на Втората световна война. Освен това,

условията на живот на източните Поляци преди войната напомняли на условията, които

преобладавали на Одер и Ниса приблизително в средата на 19-ти век. Полското население

донесло своето ниво на цивилизация в сравнително модерна след-Германска

инфраструктура, което не се отразило много добре на последната. Местното Немско

население, което понесло сравнително по-големи щети от войната, отколкото населението на

други Германски територии, било принудено да настани огромен брой бежанци от изток.

Това довело до висока гъстота на населението, сравнена с инфраструктурата на Немската

страна, и с обезлюдяването на Полската страна (в първите години след войната

приблизително девет милиона Германски местни жители били изместени от около три

милиона души, които дошли от Източна Полша на териториите, източно от Одер и Ниса).

Въпреки това, факторите на заселването били само един от източниците за потенциални

напрежения. Други включвали Полската травматична омраза към Германците след

преживяното през Втората световна война, Немското пренебрежение към ‘Полските

варвари’, които влезли във владение и унижили Германската родина, както и традиционно

неблагосклонните взаимни стереотипи. Въпреки че тези фактори съществували, те започнали

да влияят директно върху ТГС чак тридесет години по-късно, тъй като директно

взаимодействие между Немското и Полското население от двете страни на границата нямало

чак до 1972 г. По-рано напрежението, свързано с населението и народопсихологията, било

засенчвано от много по-силни фактори, които ‘замразяват’ естествените процеси на

146

образуване на граничната област, такива като смазваща бюрокрация и централистки подход

по време на Сталинския период и пост-Сталинския социализъм, както и следвоенния

манталитет на обсадената крепост, което означавало, че граничните проверки, дори в

рамките на комунистическия блок, били стриктни до степен на непроходимост. Този период

може да бъде пренебрегнат в дискусията за ТГС, ако не беше един фактор, а именно така

нареченото ‘предписано приятелство’. В рамките на модела на приятелството между нациите

и същественото сближаване на интересите на работещите хора, комунистическите власти на

Източна Германия и Полската народна република (ПНР) организирали показни форми на

ТГС (партньорство на гранични области и градове, взаимни посещения на заводи, училища,

военни части, и други, спортни събития и т.н.).

Сега трябва накратко да представим преглед на времевата рамка, динамиката и

общата характеристика на Немско-Полското ТГС в периода от 1945 до 2012 г.

Етап I: 1945-1972 – принудително приятелство

Границата практически е затворена за туризъм и преминаване на хора през нея.

Граничната област е забранена зона, където даден човек може да се засели и остане

изключително с разрешение от властите, и единствено на местното население е позволено

движение от неговата собствена страна на границата. Икономическото сътрудничество не

съществува. Основните прояви на ТГС включват официални събития, организирани от

властите и изцяло наблюдавани от тайните служби.

Етап II: 1972-1980 – чудото на 1970-те години

Очевидно мотивирани от грандиозния процес на обединяване на Западна Европа,

първите секретари на комунистическите партии в ГДР и ПНР, Хонекер и Герек, решават да

въведат безвизово движение между двете държави. Броят преминавания на границата се

повишил рязко от десетки хиляди до седемнадесет милиона на година. За първи път от

Втората световна война огромни групи от различен характер (професионални групи,

асоциации, местни власти, училища) и възрастови групи (основно млади хора) създали

взаимни контакти без да бъдат наблюдавани от държавните власти. Сключени били

приблизително десет хиляди смесени бракове. Развил се трансграничния туризъм. Започнало

икономическо сътрудничество, главно под формата на Немски предприятия, разположени в

околностите на границата, наемащи работна сила от Полската гранична област.

Чудото имало и своята тъмна страна: Поляците купували огромни количества стоки

от магазини в Източна Германия, пораждайки там негодувание, което не можело да бъде

147

официално изразено. Негодуванието, до степен на омраза, се задълбочавало, за да се прояви

15-20 години по-късно.

Етап III: 1981-1989 – митническа война

Ужасени от дейността на първия независим профсъюз в Източния блок, наброяващия

десет милиона Солидарност, властите в ГДР въвели едностранно ограничение върху

движението през границата (от граждани на ГДР, които влизали в Полша, било изисквано да

имат изходна виза, издадена от полицията на ГДР. Обикновено полицията отхвърляла такива

молби. От Полските граждани, които влизали в ГДР, било изисквано да имат покана, която

предварително е потвърдена от полицията на ГДР, която също отхвърляла такива покани).

Когато в Полша бил въведен военния закон на 13 декември, 1981 г., границата практически

била затворена за частни лица и останала така за около три години. Докато ТГС умирало,

икономическото сътрудничество продължило да живее (Полски гастарбайтери [гостуващи

работници] в ГДР). Икономическата ситуация в Плоша била драматична. Полските

работници в ГДР и на Запад донасяли огромни количества стоки или се опитвали да ги

внесат контрабандно в Полша. Граничните служители на ГДР били изключително стриктни

към тези ‘вносни стоки’. Понякога тяхната работа имала характера на ‘митническа война’.

Взаимното негодувание разцъфтявало.

Етап IV: 1990 – призраците на миналото

След падането на Берлинската стена ГДР става демократична държава с почти

свободна преса за периода между март и октомври 1990. Чувството на неудовлетвореност и

напрежение, коренящи се в миналото, са отслабнали. Поляците в ГДР са тормозени и

унижавани. ТГС не е съживено и взаимоотношенията са значително влошени. Полската

преса извежда стереотипа на омразния Германец.

Етап V: 1991-1997 – Дивият Запад

Падането на комунизма става факт. Отново обединена Германия подписва гранично

споразумение за приятелсво и сътрудничество с демократична Полша. Границата е отворена

за безвизово движение. Тя става също и външна граница на ЕС, границата между

благоденствието и бедността, напомняща на Мексиканско-Американската граница.

Трансграничните престъпления (контрабанда, незаконна миграция, трафик на хора, кражби и

др.) достига огромни размери. Осемдесет милиона души на година пресичат границата. Нови

форми на икономическо сътрудничество процъфтяват, като например трансграничните

пазари. Оценено е, че Немските купувачи харчат сто милиона долара на година на Полската

страна на границата. Някои Полски области се присъединяват към групата на най-богатите

148

Полски области. Процъфтяват спонтанни форми на ТГС между местни власти, асоциации,

културни и образователни организации. Идеята Европейски съюз започва да създава натиск

за интегриране. Еврорегионите са създадени.

Етап VI: 1997-2007 – към нормалност

Границата видимо става все по-цивилизована: проверките са бързи и ефикасни,

контрабандата е минимизирана, престъпленията са значително намалени. Инфраструктурата

се разширява. Всички форми на сътрудничество динамично се развиват. За първи път се

очертава една (малка) група от хора, която живее едновременно от двете страни на

границата. Въпреки това стереотипите и взаимните предразсъдъци продължават да

съществуват.

Етап VII: От 2007 – истинска Европа

През декември 2007 г. Полша се присъединява към Шенгенското споразумение.

Границата се превръща в административно понятие. Голяма част от предразсъдъците и

духовните бариери изчезват. Понататъшното развитие на ТГС обаче се забавя поради общият

спад на социалната динамика в граничната област. Това води до заличаване на

напрежението, тъй като условията на живот се изравняват и нивата на доход стават

сравними. Поколението, което помни войната, си е отишло, и границата като пространствен

елемент на идентичностите на местното население изчезва. Граничната област повече не

съществува в общественото съзнание и се премества в посока превръщането й в обикновена

провинция на двете държави. Регионът става свидетел на благоприятни процеси. Например,

групата, която живее едновременно от двете страни на границата, се увеличава, естествените

процеси на локална миграция се засилват, и е поставена основата на трансгранична

идентичност.

2.a Практики на ТГС на хората, определящи държавната политика и на властите на

публичната администрация на под-национално ниво

ТГС на публичните структури може да бъде характеризирано като динамичен процес,

който е променил своя профил през последните две десетилетия. През пред-

присъединителния период ТГС се определя от принципа на континенталната интеграция и

включването на преди всичко местните управления от двете страни на Немско-Полската

граница. След-присъединителните събития променят тенденцията: местното и регионално

сътрудничество започва да доминира като основна детерминанта и ролята на местното

149

население става много по-видима. Сътрудничеството отгоре-надолу (наложеното) е заменено

(или допълнено) от сътрудничество отдолу-нагоре, включващо местните хора.

Фигура 1. Модели на ТГС на Немско-Полската граница

Източник: Авторите

В същото време символично проведени инициативи са маргинализирани от дейности,

предизвикани от нуждата. Тази промяна в нео-функционалната логика на трансграничното

сътрудничество отговаря в много по-голяма степен на очакванията на населението. Могат да

бъдат изброени три етапа на описаните процеси (Schultz 2002): 1) общи проекти, 2) общи

политики, 3) общи институции (Schultz 2002). В първия случай доминират единичните

проекти. Често фактически те са ориентирани навътре и ТГС е само извинение за

получаването на външна финансова помощ. Например, чрез убеждението за сътрудничество

в образованието, двете страни получават пари за построяването на детски градини, които

всъщност са независими една от друга. Тази фаза – където партньор от другата страна на

границата служи за да се отговори на предварително изискване – е така или иначе

необходима за създаването на редовни контакти между партньори от двете страни на една

граница и за изграждането на доверие. Участниците са фокусирани върху своята собствена

територия и своите собствени нужди, при все това те са включени във взаимодействие с

другата страна. Втората фаза е белязана от факта, че страните виждат своите интереси и цели

като взаимосвързани. Те започват да считат другата страна за реален партньор, с когото си

струва да се сътрудничи. Започват да създават общи политики, ориентирани към реални

нужди. Например, вместо построяването на независими детски градини, те конструират

предучилищна образователна политика, включваща обмен на ученици, споделено езиково

обучение и така нататък. Третата стъпка означава изграждането на общи институции, които

са способни да взимат и изпълняват решения, оказващи влияние от двете страни на

границата и които представляват общата институционална идентичност на граничната

област. Тогава нивата на доверие и сплотеност са много високи.150

Три нива на административно ТГС ще бъдат емпирично проучени, за да се

илюстрират представените тенденции в Немско-Полската гранична област: 1) местно, 2)

Евро-регионално и 3) централно.

1) Местните нива на проекти на административни структури са най-видими в

случаите на гранични побратимени градове (ГПГ). Това са градове, които пряко си граничат,

разделени от държавна граница – на практика реките Одер и Ниса. Те се появяват в Немско-

Полската гранична област като резултат от Втората световна война и – в зависимост от

приложените критерии – по границата могат да бъдат разпознати между три и шест ГПГ.

Граничен град, където границата е разделител, но също и фактор, подсилващ

идентичността. Границата е част от всекидневния живот на града, със своите

преимущества и неудобства (Gasparini 2008). Поради териториалната близост процесите на

ТГС са много по-интензивни и видими, за разлика от други райони.

Мнозинството от съвместните проекти на ГПГ на Немско-Полската граница са

изпълнени през 1990-те години в областта на инфраструктурата и културата. Така всеки един

от градовете Франкфурт и Слубице създава от своята собствена страна на границата зелени

пространства като част от проекта Европейска Градина, и двата организират редовно

Ханзейски дни и Дни на река Одер с културни събития от двете страни на реката. Някои от

двойките (Франкфурт и Слубице, Гьорлиц и Згожелец) инициират процеса за създаване на

трансгранична трамвайна връзка. Тези усилия са основно символични и международно

ориентирани: градовете искат да пре-позиционират себе си във връзка с други градове в

своята собствена хинтерланд. Слубице – както декларират властите – иска да бъде най-

малкия Полски град с трамвайна линия, а Гьорлиц от друга страна, иска да настигне Лайпциг

и Дрезден, които също имат трамвайни системи, но не международни. Основната цел тогава

не е транспорта, а трамвайна линия сама по себе си. Освен това проектите са предложени

отгоре-надолу и местното население не споделя ентусиазма на властите. В последствие във

Франкфурт (на Одер) през 2006 г. населението отхвърля проекта на консултативен

референдум (независимо от факта, че той е три четвърти финансиран от INTERREG IIIA).

След-разширителните инициативи на местните власти са по-интензивно

белязани от общи политики. Гласовете на гражданите са взети под внимание в по-голяма

степен и инициативите са повече продиктувани от нужди, отколкото символично

ориентирани. Например, вместо трансгранична трамвайна връзка, Франкфурт и Слубице

решават да създават обща система за обществен транспорт. През декември 2012 г. е открита

трансгранична автобусна линия, предлагаща връзка между двата градски центъра на всеки

половин час (без да се създава каквато и да било допълнителна инфраструктура). Губен и

Губин са взели решение по-рано да третират съвместно отпадната вода посредством

151

изграждането на общо канализационно стопанство на Полската страна на границата. Общото

икономическо развитие измества инфраструктурата като доминираща цел на

сътрудничеството. От друга страна инфраструктурните проекти се концентрират върху това,

което е наистина общо: пешеходни мостове между градовете (стимулирайки жителите да

посетят отсрещната страна на границата) и колоездачни маршрути, особено по протежение

на двата речни бряга (което в края на краищата ще създаде двоен маршрут по протежение на

цялата граница). Проблемът с мостовете изглежда е едно от основните безпокойства на

местното управление. Независимо от факта, че обикновено централните власти координират

планирането и изграждането на гранични мостове, местните власти също от време на време

финансират такъв тип инвестиции или – по-често – силно лобират за построяването на

мостове. Независимо от факта, че мостове има средно на всеки двадесет километра по

протежение на Немско-Полската граница, множество малки общности заявяват, че мост

(дори пешеходен мост) е абсолютно необходим за развитието на района и че неговата липса

им поставя иконмически пречки. След присъединяването към Шенгенската зона се случва

така, че местните хора дори реконструират мостове със собствени средства, както става в

Маркошице и Грос Гастросе, където месната пожарна, разочарована от пасивността на

централното правителство, използва руините на пред-военен мост, за да построи връзка.

Фигура 2. Новопостроени или реконструирани пешеходни мостове, свързващи Губен-

Губин и Гьорлиц-Згожелец

Източник: Авторите

В съответствие с идеята за общи политики, Франкфурт и Слубице въвеждат Мрежата

за сътрудничество за инвестиции (едновременно привличаща компании производители и

стимулирайки ги да отворят клонове в побратименото населено място), създават Центъра за

Полско-Немско сътрудничество и конкуренция (подготвящ и изпълняващ дългосрочна

стратегия за развитие, със специален фокус върху икономическото измерение) и

Образование без граници (създаващо обща образователна стратегия). Гьорлиц и Згожелец, в

152

Executive Body

General AssemblyJoint session of Town

Councils of Słubice and Frankfurt

Joint Commission of European Integration of the

Town Councils

Frankfurt (O) Słubice

Border

Polish-German Cross-Border Local Action Group (URBACT)

Steering Group

Working Groups- economic development,- marketing the towns,

- spatial planning - international collaboration,

- culture and education- projects

проекта Моят град, укрепват професионалните компетенции на учители, а в Интеркултурен

мениджмънт координират културни инициативи.

Общите институции имат, на практика, полу-институционален характер, и се базират

на координирането на работата на органи, които оперират независимо един от друг, според

националните разпоредби. Тук от съществено значение са също личният контакт на местните

политици и неофициалните срещи. Фигура 3 представя хоризонталното сътрудничество на

изпълнителните органи на градовете, на общото събрание, състоящо се от две срещи на

година на общинските съвети на градовете, и съвместната комисия, която работи върху

секторни въпроси, свързани с общите политики и ежедневното сътрудничество. Цялостната

структура е подкрепена от трансграничната Местна група за действие, която разработва

стратегии и предлага решения.

Фигура 3. Създаване на обща ниституция във Франкфурт (на Одер) и Слубице

Източник: Musiał-Karg 2010

ТГС на ГПГ на Немско-Полската граница изглежда е в десетката на трансграничните

отношетния и показва кака може да бъде ефективно създадена не само трансгранична

институционална идентичност, но също и идентичност на граничната област. Три стъпки

(проекти, политики, институции) изглежда посочват как инициативите отгоре-надолу

(допълнително символично и вътрешно мотивирани) на местните власти водят до

включването отдолу-нагоре (ориентирано към нуждата и концентрирано навън) на граждани,

взимайки предвид техните нужди. Следователно, за укрепване на сътрудничеството между

Румънско-Българските ГПГ е много препоръчително създаването на трансгранична

идентичност. Тъй като там съществуват няколко двойки, изглежда те са тези, които

генерират най-сериозния потенциал за трансгранична идентичност. Предпоставка за това

обаче е да се предложи на градовете и съответното население и власти възможност за

153

действителен контакт: фериботни връзки, лесно достъпни мостове (без гранични такси!) и

обществен транспорт – за да могат те да се срещнат. Без това не е възможна трансгранична

идентичност и дори ТГС.

Друг аспект на ТГС трябва също да бъде споменат тук, а именно символичните

политики, които са играли съществена роля в създаването на трансгранични идентичности

по протежение на Немско-Полската граница. Те осигуряват на местните власти и на

местното население видими прояви на трансгранична взаимност, но в същото време

подчертават характеристиките, които ги отличават от централните териториални единици и

населението в централните части.В случая на Немско-Полските ГПГ този символизъм е видим на две нива:

териториален маркетинтг и символизма на обществените прастранства. Териториалният маркетинт слага удранеие върху Европейския характер на градовете,

представяйки ги като предшественици на интеграцията. Например Франкфурт (на Одер) и

Слубице използват наименованието “Двоен Град” (“Doppelstadt”, “Dwumiasto”), докато Гьорлиц и Згожелец създават през 1998 г. бранда “Европейски Град

Гьорлиц/Згожелец” (“Europastadt Görlitz/Zgorzelec”, “Europamiasto Zgorzelec/Görlitz”). Двете двойки използват също и мостове (с Европейските звезди и

лозунга без граници) в своите лога (Фигура 4).

Фигура 4. Европейски брандове на ГПГ

Източник: официалните уеб-страници на градовете

Символизмът на обществените пространства се проявява в няколко Европейски

паметника, издигнати в градовете. През 2004 г. е построен един във Франкфурт (на Одер), представляващ два геометрични елемента, допълнени от четири плочи с текстове на Романо

Проди, Гюнтер Ферхойген и Гезин Шван. Той се намира пред Европейски университет

Виадрина на “Европейски площад” (“Europeaplatz”). В Слубице 3-метров паметник

“Интеграция” (“Integracja”) е открит през 2002 г. пред Колегиум Полониум (съвместна

Немско-Полска образователна институция) в близост до моста през границата. В Гьорлиц

–“Европейският камък на града” е създаден през 2003 г. (Ascher и Jańczak 2007). 2-

метров камък е добавен през 2011 г. с цитат от Немския президент Кристиян Вулф.

154

Фигура 5. Европейски паметници във Франкфурт (на Одер), Слубице и Згожелец

Източник: Авторите

Символичните политики на Немско-Полската граница поставят ударение върху това,

че граничните териториални единици и граничното население са участвали в Европейския

проект много по-отдавна и много по-интензивно, отколкото останалите си сънародници.

Това създава не само общо съзнание за трансгранична принадлежност, а също и общ,

трансграничен имидж на предшественици на интеграцията. Символичните политики,

целещи се в Европейско брандиране и подкрепящи аргумента на интеграцията са явно

средство, което е много препоръчително за Румънско-Българските гранични области като

метод за създаване на трансгранична идентичност сред местните власти и местното

население.

2) Еврорегионите са смятани за значим инструмент на Европейската интеграция още

от 1950-те години. Идеята за Еврорегионите по Немско-Полската граница се появява още

през 1991 г. Поради липсата на опит и товара на други аспекти на трансформацията обаче,

първите общности успяват да се обединят като Еврорегион чак през 1995 г. В момента

съществуват четири Еврорегиона.

Фигура 6: Еврорегиони по Немско-Полската граница

155

Източник: Авторите

В тяхната история също могат да се отличат два значителни етапа:

I. Периодът 1995-2007 г.

Еврорегионите осигуряват основната формална платформа за ТГС, която е

необходима, освен другото, заради асиметрията в държавните организации на Полша и

Германия. Германия е федерална, децентрализирана държава, докато Полша е

централизирана държава, в която най-важните решения се взимат в столицата. Централната

власт също се наслаждава на формалния монопол върху чуждестранните контакти. В този

смисъл Еврорегионите осигуряват легитимация за сътрудничество с чуждестранни

партньори, най-малкото за обектите, съществуващи на Полска страна. Еврорегионите имат

също значение за развитието, тъй като те разпределят средства от ЕС за трансгранични

проекти. По това време теорията и практиката се различават много. Зад фасадата на

трансгранични проекти се удовлетворяват местните нужди на различни нации. Още повече,

че голяма част от тях имат тенденцията да са тривиални (подновяване на съоръжения и

елементи на инфраструктурата). Партньорствата по проектите са често въображаеми и

дългосрочният ефект почти не съществува. Битува неписано споразумение всяка страна да

толерира проектите на другата, при условие, че последната няма да се меси при проектите на

първата. Офисите на Еврорегионите са разположени на до деветдесет километра един от друг

и не си сътрудничат ежедневно. НПО-тата са практически елиминирани от финансиране,

логично и от дейностите на Еврорегионите, което е много неблагоприятен резултат от тази

политика. Причината за тяхното отсъствие е изискването да направят финансов принос от

25%, а също и удължения период за уреждане на сметките и възстановяване на средствата,

който можело да продължи до две години. Поради това бенефициентите практически

включвали административните области и големи организации с фиксиран бюджет. Те 156

подхождали към фондовете от ЕС като към средство за закърпване на собствените си

бюджетни дупки, покривайки ги с много прозрачния смокинов лист на трансграничните

проекти. Бенефициентите насърчавали също местни политици да си проправят път към

комитетите, които разпределят тези ресурси. Единственият светъл елемент по това време е

Фондът за малки проекти (ФМП), който финансира – и продължава да го прави и в наши дни

– директни срещи и контакти между Германци и Поляци.

II. Периодът 2007-2013

Тогава Европейските програми за териториално сътрудничество и Европейският

инструмент за добросъседство и партньорство влизат в сила. Те дават право на Съвместните

технически секретариати да решават относно разпределянето на средства, което значително

затяга сътрудничеството между партньори. Броят на фиктивните проекти намалява, както и

политическият натиск, упражняван върху комитетите, които разпределят ресурсите. За

съжаление, унищожителната бюрокрация и неформалните връзки продължават да

съществуват и НПО-тата са практически изключени от финансиране. Напоследък

Еврорегионите се превърнаха в маргинална платформа за ТГС, маргинализирани от

директните контакти между институции и НПО, които стават все по-активни в ТГС.

3) Освен местното и регионално административно ТГС, централният чадър също има

нужда от споменаване. През 1991 г. Варшава и Берлин решават да създадат Полско-Немска

междуправителствена комисия за регионално и гранично сътрудничество. Тя е планирана

като платформа за координиране на ТГС между двете централни правителства, но също и

между регионалните и местните участници, включени в създаването на тези връзки. През

2006 г. в Комисията е предложена нова инициатива: Партньорство на река Одер. Това е нов

подход към целия граничен регион по протежение на реките Одер и Ниса. Предложени са

три приоритетнии области (също разкриващи нов, по-малко символичен и повече

ориентиран към нуждите подход): 1) сътрудничество в иновациите, трансфера на технологии

и малките и средни предприятия, 2) туризъм и 3) по-нататъшно развитие на транспортните

връзки като стимул за икономическо развитие (Ceran 2009). Идеята обаче е оспорена

политически (десните партии от Полска страна се страхуват от ново Немско „завладяване”) и

функционално (Полската страна е икономически ориентирана, Немската желае да създаде

по-обхватен инструмент). Източно-Западните връзки щели да се допълнят от Северно-

Южната ос (три реки), свързвайки Скандинавия с Адриатическия регион.

Случаят с комисията показва, че дълбокото включване на централните власти и

тяхната подкрепа в създаването на ТГС изглежда са решаващи за създаването на рамки,

които могат да бъдат запълнени от регионални и местни участници. Би било препоръчително

157

да се обърне внимание на Букурещ и София върху Румънско-Българската гранична област

под формата на създаване на постоянни и мощни структури, отговорни за рамката на ТГС.

2.b Практики на ТГС за бизнеса

Икономическото сътрудничество в Немско-Полската гранична област се корени в

ранните 1990 години и отварянето наново на границата. Обединението на Германия и

икономическата трансформация на Полша бързо се отразяват във видими икономически

асиметрии. Множеството стоки и услуги на Полската страна на границата са по-евтини,

безработицата – от друга страна – по-висока. Качеството на наличните стоки е много по-

добро на Немската страна, търсенето на работна ръка, законно или незаконно – сравнително

високо. В съчетание с реконструираните мостове през границата и облекчаването на режима

на пресичане на границата, това води до голям поток от Немски потребители към Полша и

създаването на така наречените базари по протежение на цялата граница (Nitschke 2010). На

тези огромни пазари на открито хиляди дребни предприемачи предлагат разнообразна

продукция през 1990-те години. Акумулирането на капитал е последвано от изграждането на

шопинг центрове от по-високо качество, а също и широка мрежа от услуги в областта на

фризьорството, ресторантьорството, зъболечението и така нататък, предлагащи днес услуги с

високо качество на цени три до четири пъти по-ниски от тези в Германия. Като резултат

граничните области посрещат милиони посетители годишно, повечето от тях отиващи

редовно на шопинг, в случая на граничните райони това често е ежедневен шопинг, в случая

на Берлин и Дрезден това са еднодневни пътувания, често в съботите. В същото време

Поляците са често наемани на Немската страна на границата и броят на хората, които

ежедневно пътуват на работа през границата, расте.

След първоначалните, изключително интензивни посещения за шопинг и работа,

въпросът със сътрудничеството между Немски и Полски компании става тема на стратегии

за развитие от двете страни. Едно от решенията на Полската страна е специални

икономически зони. Те са основно създадени посредством ключови транспортни коридори, в

директна близост с границата. Те предлагат големи пространства за инвестиции, снабдени с

транспортна и телекомуникационна инфраструктура и често правна и организационна

подкрепа и финансови привилегии. В същото време, по-ниските цени на труда и

непосредствената близост с Немските пазари и транспортна инфраструктура привличат

дузини западни инвеститори.

Основният въпрос е дали компаниите от двете страни на границата са склонни да се

конкурират или да си сътрудничат. Както показва скорошно проучване (Dołzbłasz, Raczyk,

Leśniak-Johann 2012) (след интервюирането на представителна група от 600 компании по

158

Немско-Полската граница), нивата на сътрудничество са относително ниски, въпреки това

предприятията не се конкурират задължително. Това, което се вижда, е ефект на пробива:

компании от Немската страна на границата се насочват към сътрудничество (продават

продукти, разработват съвместни проекти и други) с Полски партньори от централната част

на държавата (в големите столични градски центрове). Тези от Полската страна – си

взаимодействат с партньори от „Западна” Германия. Следователно граничният контекст не

се вписва в стратегиите на повечето компании, което се обяснява с периферността и

недоразвитостта на Полско-Немската гранична област. Въпреки това се смята, че следващата

стъпка – след вътрешното развитие – ще бъде директното ТГС на компаниите.

Бизнес сътрудничеството и икономическото развитие се превърнаха напоследък в

основна отправна точка за трансгранични проекти на местно, регионално и централно нива.

Това е отразено в институционалното измерение на ТГС. Например Франкфурт (на Одер) и

Слубице решават да се борят за инвеститори заедно. Те създават агенция Организация за

световна търговия, по-късно тези задачи са поети от Инвеститорски център Ost Brandenburg. За да се избегне конкуренцията, двата града се специализират в различни

области. Единият от градовете трябва да привлича транспортни компании, а другият - от

областта на хранителния бизнес. На практика обаче тенденциите в конкуренцията са видими,

тъй като местоположението на дадена инвестиция определя къде ще бъдат плащани

данъците.

Според оценката на заетите, бизнес сътрудничеството – за разлика от административните

структури – носи по-малко видими ефекти поради своите разностранни цели.

Административните структури често споделят сходни или еднакви цели (които се отразяват

на административната идентичност) и са способни да ги формулират и да лобират за тях в

центровете. Компании от двете страни на границата рядко имат сходни интереси. Има

съвсем малко примери, където те действат в тандем (неуспешното лобиране на Немски и

Полски организации на служащи за процедури за възстановяване на ДДС доказва това).

Представените примери позволяват да бъде формулиран следния съвет за Румънско-

Българската гранична област: частните потребители и тяхното свободно движение

подхранват трансграничната търговия и позволяват на производителите на стоки и услуги да

използват своите преимущества. Това води до натрупването на капитал и по-модерни форми

на местен бизнес. Ролята на административните структури при инициирането на

икономически процеси и привличането на инвеститори изглежда решаваща. Разбира се, още

веднъж, една от предпоставките е широко- и лесно-достъпна инфраструктура.

159

2.c Практики на ТГС на университети, НПО и медии

В следващите части ще бъде представено ТГС на 1) университети, 2) НПО и 3) медии

от Немско-Полската гранична област. Първо обаче контекстът трябва да бъде описан чрез

представянето на човешкия аспект на ТГС в Немско-Полската гранична област.

Вече беше споменато, че от социална и културна перспектива Немско-Полското

съседство по протежение на Одер и Ниса е твърде ново явление. От национална гледна точка

то е на хиляди години, но от местна гледна точка то се е развило през последните 200-300

години в друг район, а именно на територията, намираща се около 120 км на изток, по

границата на Вартеланд (Wartheland) и западната част на Великополша. Остатъците от дву-

религиозност, двуезичност и дву-културност там все още оцеляват, въпреки че територията е

претърпяла ‘етническо прочистване’ през 1945-48 г. и е била част от Полша само за около

седемдесет години.

Съседите по Одер и Ниса развиват типични трансгранични компетенции чак по време

на второто или третото поколение. Това, което е най-важно, е че през последните двадесет

години тяхното отношение към съседите им се е променило драматично. През 1991 г. само

3% от Германците и Поляците са способни да приемат представител на съседната нация за

член на семейството чрез брак. През 2005 г. този процент възлиза на 65% за Германците и

62% за Поляците. През 1991 г. само 8% от Германците и 4% от Поляците са способни да

приемат представител на съседната нация за съсед по местоживеене. През 2005 г. този

процент възлиза съответно на 72% и 80% (Lisiecki 1995; Polen-Analysen 2009). Езиковата

компетентност също се повишава. Преди двадесет години почти никой, докато днес 20% от

Поляците и 3% от Германците декларират, че говорят езика на съседите. Въпреки всичко,

това не е двуезичност, тъй като практически тя отсъства от трансграничната тритория и няма

вероятност в обозримо бъдеще това да се промени. Причината е разликата в ‘силата’ на двата

езика. В тази част на Европа Полският е местен език, който не е носител на прогреса на

цивилизацията, затова Германците не биха го изучавали. Немският може да не е глобален

език, но той осигурява определени възможности за населението от региона да намери по-

добър доход и позиция в обществото. Трансграничният регион Одер-Ниса не понася някакви

очевидни глобални тенденции, затова Английският език не би взел връх тук, което

постепенно прави Немския все повече и повече значим.

Населението от двете страни бързо се сближава. Съществена роля в този процес

играят антропологическите фактори, които са трудни за обяснение. Например, сравнително

силната тенденция за смесени бракове продължава, но в 80% тя следва следния модел:

Немски съпруг и Полска съпруга, която се заселва на Немската страна. Този модел не може

да бъде обяснен единствено чрез икономическата гледна точка. Данните от 2009 г. сочат, че

160

Полските жени са най-многобройната група чужденки, сключили брак с Немски граждани

(4,200 души), много по-напред от Турските (1,900), Руските (1,700), Тайландските (1,500) и

Украинските (1,100) жени. В граничната област тази тенденция разбираемо е по-силно

изразена, отколкото в останалата част на Германия (въпреки че това заключение се прави

единствено на базата на наблюдение, тъй като няма статистика, която да го потвърди). Това е

още по-показателно в светлината на факта, че младите Германци напускат граничните

градове и села в търсене на работа и е трудно да се състави ‘чисто Немско’ семейство.

Докато този доклад се пишеше, децата от Немско-Полски бракове, или Полски бракове,

които са се преместили на Немската страна, са значителна част в много Немски детски

градини.

Взаимните предразсъдъци и стереотипи също са отслабнали. През ранните 1990

години, когато трансграничната престъпност достига своя връх, единствените знаци на

Полски език в търговски обекти на Немска страна указват “Всяка кражба ще бъде съобщена

на полицията.” Понастоящем тези знаци са махнати и повечето от Немските обекти се

опитват да поканят Полски потребители чрез любезна покана и дори да назначават Полско-

говорещи касиери. Няма ги вече актовете на агресия към съседите, които се случваха през

1990-те години. Въпреки че те са се случвали от двете страни на границата, се радваха на

много по-голяма медийно внимание на Немската страна, където бяха представяни или

възприемани, в десен, националистически контекст. Нито едно подобно събитие не се е

случвало за почти едно десетилетие.

Беше също споменато, че има бързо увеличение на групата хора, чиито личен живот е

организиран трансгранично, като техният апартамент, работа, данъчна регистрация и семеен

лекар са от Немската страна, но вилата им, голф клубът, пазаруването и зъболекарят (да не

споменаване съпругата или приятелката) са разположени на Полската страна. Когато

периодът на ново съседство започва в началото на 1990-те години, такива случаи са

уникални и често на границата на законността. Днес само в района на Франфурт на

Одер/Слубице има няколко стотици такива случаи. Поне хиляда ученици /студенти/ там

живеят трансгранично.

Последното, и може би най-значимо явление, не е нито определимо количествено,

нито възможно за проучване посредством повечето познати научни методи. Това е

антропологично явление. След като границата се отваря през 1991 г., ясни разлики в

облеклото, поведението, символите на социалния статус (като коли и електродомакински

уреди) и начина, по който Поляци и Германци ползват общественото пространство, са

видими, и за хората отвън, и за местните, в продължение на много години. Поляците са по-

зле облечени, карат по-лоши коли, нарушават всякакви правила и рядко са виждани да се

разхождат в паркове или да посещават музеи. Днес разликите са размити до такава степен,

161

най-вече в случая с младото поколение, че дори окото на специалист не би ги открило. Това

уеднаквяване на жизнените стандарти и поведението заслужава да бъде наречено

‘антнропологическо чудо’.

1) Нека сега да се върнем на основната тема на този раздел, която е представянето на

разнообразни примери на ТГС по протежение на Немско-Полската граница. Най-блестящият

пример е академичното сътрудничество в региона Франкфурт (на Одер)-Слубице, а именно

сътрудничеството между Европейски университет Виадрина и Университета Адам

Мицкевич в Познан, което доведе до създаването на Колегиум Полоникум в Слубице.

Европейски университет Виадрина е създаден през 1991 г. От началото неговата задача е да

свърже академично Западна Европа с Източна Европа, и по-конкретно Германия с Полша. В

началото на 1990-те години този малък университет (приблизително шест хиляди студенти,

три факултета: по право, икономика и социални науки, 22 главни предмета и 24%

чуждестранни студенти от над 80 държави по света) е единственият западен университет,

който предлага на Полските студенти пълно безплатно обучени (а понякога дори

субсидирано). Немските и други чуждестранни студенти имат възможността да запишат

интензивен курс по Полски език, да проведат задълбочено изучаване на Полша, и дори да се

запишат в програма, провеждана съвместно с УАМ, за да получат и Полска диплома. В

момента университетът предлага обширен център за изучаване на Полша, който координира

дейността на подобни центрове в Германия и по света. Първоначално броят на Полските

студенти във Виадрина възлиза на 40%, но откакто Полша се присъедини към Европейския

съюз и Поляците можеха да кандидатстват вече в стотици други Европейски университети,

техният дял спадна до 12%.

Колегиум Полоникум е териториален комплимент за ролята на Виадрина на мост към

Полша. Разположен на Полската страна на границата, той обхваща огромна сграда (20,000

квадратни метра) и комплекс от спални помещения (1,250 легла). Има три съвместни главни

предмета, два Немски и четири Полски, които до известна степен се възползват от близостта

до границата. Необикновеното на тази институция е факта, че сътрудничеството включва не

само университетско обучение и изследвания, но той обхваща всички нива на структурата:

организация, технически аспекти, финанси, трудово законодателство, комуникация и т.н.

Във всички тези области е намерена изкусна комбинация от Немски и Полски решения или е

създадено уникално ‘трето качество’.

Успехът на това заведение, което е на почти двадесет години, е превърнал

академичното сътрудничество в региона Франкфурт–Слубице в най-блестящия пример, във

флагман, на ТГС по Одер и Ниса. Той се смята за един от четирите най-важни проекта

(заедно с Deutsches Poleninstitut Darmstadt, Немско-Полски младежки обмен и Фондация

162

Крейсау), които обединяват Германци и Поляци и един от водещите проекти на

‘университетското трансгранично сътрудничество’ в Европа.

2) Ролята, изиграна от НПО в трансграничното сътрудничество и след това в създаването

на споделено чувство за принадлежност, изглежда много важна в Немско-Полската гранична

област. Съществуването на организациите, както и техните дейности, доказват, че

дългосрочните инициативи на местните и централните администрации от двете страни на

границата са били успешни, тъй като те са съвпаднали с ангажиментите, поети от отделните

хора. Така че към усилията отгоре-надолу са се прибавили инициативи отдолу-нагоре.

Фигура 7. Сътрудничество между НПО-та във Франкфурт (на Одер)-Слубице

Източник: Jańczak 2008

Както показва проучване, проведено във Франкфур (на Одер) и Слубице, от огромното

множество НПО от двете страни на границата, опитало се да инициира сътрудничество,

почти половината са осъществили такова сътрудничество с партньори от съседната държава.

Основните проблеми при сътрудничеството, споделени от активисти на НПО-та, са свързани

с административни пречки, езика на комуникация (особено на Немската страна,

доказателство за езиковата асиметричност на граничния район), както и с – изненадващо –

липсата на информация за потенциални партньорски организации от другата страна.

Информацията – въпреки няколкото години на сътрудничество – изглежда е най-решаващият

елемент при взаимодействието.

За да представят най-добрите практики от Немско-Полската гранична област, авторите

решиха да опишат инициативи, основани на два различни принципа: бъдещето и миналото.

НПО инициативите, ориентирани към бъдещето, са добре представени от организациите

SłubFurt и Gubi.e.n. И двете са регистрирани в ГПГ и заявяват, че де факто няма отделни

Немски и Полски градове, а единствено двойки.

163

German Polish0

20

40

60

80

10077

6852

39

NGO cooperation Slubice-Frankfurt (Oder) %

Attempts to cooperate Current cooperation

Admi

nistra

tion

Lang

uage

Comm

unica

tion

Cultu

ral di

fferen

ces

Prejud

ice

Lack

of in

terest

of th

e sec

ond s

ide

Lack

of in

forma

tion

0

20

40

60

80

39

61

26

6 619

48

72

2211

22

55

Main problems in cooperation %

Germany Poland

SłubFurt (името е комбинация от Слубице и Франкфурт, www.slubfurt.net) е създадена

като две организации (една според Немското законодателство, и една, основана на Полското

законодателство) от местен Немски артист и изпълнител, Михаел Курцвели, който е

прекарал дълъг период от живота си в Полша. Основната идея на двете организации е, че има

един град, състоящ се от два съседни квартала: Słub и Furt (това е начинът, по който двата

града винаги биват отбелязвани в проекти). В последствие този виртуален град трябва да

бъде снабден с всички атрибути, които имат нормалните градове: герб (със символа на

петела – присъстващ в официалните гербове и на двата града – със златно яйце под него),

ежечасен звуков сигнал (петльови кукуригания са записани като резултат от състезание, в

което участват стотици Поляци и Германци), градски съвет (избран на всеобщи избори като

отново стотици хора участват в шоуто), лични карти (доказващи гражданската

принадлежност към SłubFurt), трансгранични политически партии (например Партия на

полиглотите Słubfurt или Без граници). Други проекти включват изграждането на градски

стени, подготовка на Олимпийски игри, производство на вино SłubFurt, и други. Тази

артистична поредица от проекти привлича вниманието и участието на хиляди жители на

двата града, убеждавайки ги по хумористичен начин, че те принадлежат на един град и че

независимо от езиковите, културните и религиозните разлики, те имат много общо едни с

други. Този модел на инициатива отдолу-нагоре, разработен от граждани и техните

организации, е копиран в други ГПГ от Немско-Полската гранична област, Губен и Губин. В

последствие Gubi.e.n е основан като трансграничен виртуален и международен град.

Фигура 8. SłubFurt: герб и лична карта от виртуалния град

Източник: www.slubfurt.net

Огромният успех на различни местни инициативи при създаването на споделени

виртуални прастранства кара техните автори да разработят друг проект, който в момента се

изпълнява: Nowa Amerika (http://www.nowa-amerika.net). Това е усилие за създаване на нов,

виртуален регион по протежение на цялата Немско-Полска граница, където се смесват езици,

култури, традиции. Тази Нова Америка – подобна на САЩ от 19-ти век – ще бъде

пространство на неограничени възможности, където всичко зависи единствено от човешката

164

способност за творчество. Тази земя е била непозната, периферна и дива, сега обаче тя

предлага неограничени възможности. Отново е създадено ново знаме, символи, език и т.н.

Този проект поставя предишните дейности на НПО-тата на по-високо ниво и покрива целия

граничен район.

НПО дейностите, ориентирани към миналото, са добре илюстрирани от проекта Моят

живот. Този проект приема, че контекстът на биографичното разказване (когато Германец

разказва история и Поляк слуша, или обратното) е единствената ситуация, когато съседи

могат да се идентифицират един с друг без преградата на политическите възгледи,

различните културни традиции и ценностни системи. По време на акта на разказването-

слушането се активира естествената човешка съпричастност и човек е способен да се

идентифицира с опита на разказвача до степен, позволяваща на слушателя да се постави от

същата страна на барикадата, докато принципната жестокост на войната, драматичните

житейски ситуации и идеологическата лудост се възприемат като стоящи от другата страна

на барикадата. Това общо позициониране на разказвача и слушателя е началото на

ретроспективна регионална идентичност, основаваща се на общ исторически опит (бидейки

жертва на войната, на преместването или на тоталитарните системи). Проектът Моят живот

се изпълнява от асоциация, създадена във Франкфурт на Одер и фондация, която работи в

Слубице. Външният продукт на проекта включва стотици биографии на жители на Немската

и Полската част на региона, събрани в Архива на човешката вяра, публикации,

представляващи тематични колекции от снимки, и биографични вечери, организирани от

двете страни на реката. Ахилесовата пета на проекта е в езиковата бариера. Въпреки това

въздействието на проекта е оценено извън региона и през 2007 г. той получава награда от

Президента на Германия.

Трансграничните НПО инициативи по Немско-Полската граница допълват дейностите

на административните структури. Логиката на сътрудничество отгоре-надолу е обединена с

фактори отдолу-нагоре. Пространството за трансгранична идентичност, замислено от

властите, сега е изпълнено със съдържание от участието на гражданите. Така или иначе

обаче техните проекти биха били невъзможни без финансовата и организационна подкрепа

на административните структури и териториалните единици на местно и регионално

управление. Следователно подкрепа за трансгранични активни НПО, както и за техни

инициативи, е силно препоръчително за Румънско-Българската гранична област като

решаващ фактор за създаването на трансгранична идентичност.

3) Създаването на трансгранична идентичност в Немско-Полската гранична област би

било невъзможно без участието на медиите. Въпреки това, последните двадесет години не са

създали съвместна медийна система, където и Поляци и Германци, в голям мащаб, да могат

165

регулярно да гледат едни и същи телевизионни програми, да слушат едни и същи радио

станции или да четат едни и същи вестници. Основната пречка изглежда е езиковата бариера.

Като следствие националните медии (а също и техните регионални и местни форми) на

съответните национални езици доминират от двете страни на границата. Въпреки това има

съответни медийни инициативи, запълващи празнотата в създаването на общо обществено

мнение. Те са представени от национални и местни инициативи.

На национално ниво най-добрата илюстрация на ролята на медиите във взаимното

съгласие, взаимното опознаване и създаването на общо разбиране е телевизионна програма,

наречена Ковалски и Шмит – Kowalski trifft Schmidt (Ковалски и Шмит са най-

популярните Полско и Немско фамилни имена, по подобие на Британското Смит). Това е

съвместен проект на държавната Полска телевизия (въпреки това не е продуциран от

Варшава, а от регионално поделение във Вроцлав, град в Западна Полша), и Rundfunk Berlin-

Brandenburg от Берлин (http://www.rbb-online.de/pl/kowalskitrifftschmidt/index.html).

Програмата се подготвя съвместно от двама души на двата езика, идващи от двете държави,

които представят интересни, често актуални и противоречиви аспекти от Немско-Полското

съседство (концентрирайки се особено върху граничния район) от перспективата на

обикновените хора. Версиите на съответния национален език се излъчват и в двете държави,

обикновено веднъж седмично. За 18-те си години съществуване, програмата е добила голяма

популярност и сред Немската, и сред Полската публика, и накрая започва да се излъчва на

национално ниво и в Германия, и в Полша.

Подобна роля се играе от списание, наречено Диалог. Публикува се от 1987 г. на два

езика (всяка статия се отпечатва на Немски и на Полски език) и се е превърнало в основния

форум на Немско-Полските интелектуални, културни, политически и друг вид дебати

(http://www.dialogonline.org).

На регионално ниво най-вече местните управления (особено в ГПГ) и НПО-тата се

опитват да публикуват журнали или бюлетини с новини на два езика, като всяка тема е

адресирана към местното население от двете страни на границата. Те обикновено обсъждат

теми, които са от местно значение и интересни за хората, живеещи от двете страни на

границата. Местните управления съобщават за трансгранични културни и спортни събития, а

местни компании, които търсят клиенти от другата страна на границата, могат да публикуват

реклами. Последното е изключително интересно явление. Местните, особено малките

предприятия, сега са от една страна добре познати от другата страна на границата, а от друга

страна те не биха могли да си позволят да рекламират в нормална медия. Местни, двуезични

журнали, им позволяват да се появят на трансграничните пазари и да съществуват в

съзнанието на местните трансгранични общности. Могат да бъдат изброени няколко примера

166

на такива журнали, например Бюлетина на Център за сътрудничество Франкфурт-Слубице, или Цайтунг/Газета ПРОФИЛ, публикуван от асоциация Słubfurt.

Трансграничните медии по Немско-Полската граница, независимо от това че са в

периферията на националните медийни системи на двете държави, изглежда играят значима

роля във формирането на трансгранична идентичност, оказвайки влияние върху местните

власти, местните предприемачи, и най-сетне местното население. Те комбинират регионални

инициативи, подкрепени от центровете, както и малки проекти. Важно е да се отбележи

обаче, че те винаги са финансово небалансирано и езиково консумиращо явление. Така че

тяхното създаване е възможно само ако публичните институции ги координират, или поне ги

финансират. Следователно за създаването на трансгранична идентичност в Румънско-

Българската гранична област е препоръчително създаването на обща, двуезична и запълваща

нишата трансгранична медия.

2.d Практики на клъстери през границата

Трансграничните клъстери по Немско-Полската граница представят най-съвременната

тенденция за обединяването на Немския и Полския потенциал и получаването на синергичен

ефект от неговото общо и по-добро ползване. Могат да бъдат наблюдавани поне два вида

клъстери: разпростиращи се на територията на целите държави Немско-Полски клъстери, и

типчино свързани с границата инициативи.

В случая на разпростиращите се на цялата държава клъстери могат да бъдат дадени

няколко примера. Клъстер-Диалог Германия-Полша е мрежа, подкрепяща съдаването на

връзки между участници, ангажирани със сектора на възобновяемата енергия в двете

държави. Той е платформа за частни компании, университети и правителствени агенции

(www.culserdialogue-germany-poland.de). Проектът Фотоволтаика е един от примерите.

Мрежата Феникс, създадена през 2012 г., възнамерява да създава връзки между оптика-

индустрията в регионите на Берлин и Варшава, включващи и пространството на

Партньорство Одер. Понякога местни клъстери се появяват като резултат от по-големи

международни проекти. През 2008 г. Трансграничният клъстер Нет Проджект произведе

Метал Клъстер Lebuser в централната Полска част на граничния район. Клъстерът

предлага подкрепа при организирането на сътрудничество с партньори от Немския регион

Източен Бранденбург. Клъстерът няма трансграничен профил, но служи на трансгранични

цели, и в допълнение е средство за трансфер на решения от Западна Европа към Полските

граници.

Местните, гранични клъстери, имат обикновено различни профили и най-често

ползват ориентирани към границата браншове и области. Те често са резултат от проекти,

167

които планират тяхното създаване. Например, между 2009 и 2012 г. Бизнес и иновационен

център Франкфурт (на Одер) и Лебусер фондация Западен икономически център

изпълняваха проект Новаторски виадукт, който, измежду другото, трябваше да

популяризира трансгранични клъстери. В последствие бяха създадени два: Образователен

клъстер Лобуские – Бранденбург (с 39 членове) и Клъстер възобновяема енергия (12

членове). Река Одер и водният туризъм също се превърнаха в обект на клъстеризация.

Клъстерът Река Одер 2012 беше инициатива на местните управления по протежение на двата

бряга от централната част на реката, която формира границата. Беше планирано

изграждането на два кораба, които да съживят туризма по реката. За съжаление проблеми с

рентабилността (летният сезон е относително кратък и през по-голямата част от годината

корабите не могат да оперират) принудиха членовете на клъстера да търсят нови финансови

и организационни решения. Трансграничният туристически клъстер Берлин-Шчечин-

Балтийски път (http://www.berlin-szczecin-baltyk.pl) е друг туристически клъстер, този път в

северната част на границата между Шчечин и Берлин. Той обединява местни управления,

частни компании и лица, които популяризират туристическото ползване на реката и на

мрежата от канали, свързващи я с Берлин. Той ще бъде основната платформа за туристическо

развитие на Еврорегион Померания.

Клъстерните инициативи са сравнително ново явление на Германско-Полската

граница, но привличат вниманието на много участници. Те изглеждат интересни за целите на

развитието и включват публичната администрация, бизнеса, академичната общност, НПО-та

и местните граждани. Те наистина изискват съществуващи от миналото връзки в различни

области и между отделните участници. Авторът препоръчва Румънско-Българската гранична

област да концентрира своите административни усилия върху популяризирането, подкрепата

и създаването на клъстери от гледна точка на преобладаващото местно и национално

производство и услуги и възможно най-доброто възползване от река Дунав.

* * *

Ние бихме искали да завършим доклада за опита на Немско-Полската граница през

последните десетилетия като предоставим полезни инструменти в подкрепа на онези, които

възнамеряват да усъвършенстват ТГС и да поставят началото на появата на обща

идентичност на хората, които живеят в граничната област.

Критериите за успех на ТГС в отделни, конкретни области, е един от инструментите.

Инициаторите, и дори участниците, в ТГС задават, или би трябвало да зададат въпроса

“Колко ценно е това, което правя? Дали моята дейност е несъществена дейност, която би

трябвало да бъде очевиден стандарт на всяка граница, или е някакъв вид постижение? Ако е

168

постижение, дали то е просто сносно, или е връхна точка в това, което може да бъде

постигнато в ТГС”. По същество няма точен отговор на тези въпроси, но всеки отговор би

бил по-добър, отколкото липсата на каквато и да е идея. Трябва също да си спомним и за

Аристотел, който е казал, че човек може да търси прецизност във всяко нещо, доколкото

естеството на това нещо му позволява. Поради това следните критерии могат да бъдат

изведени:

• обективни мерки за трансформация от неутрално състояние (липса на сътрудничество

или просто декларирано сътрудничество) до най-напредничавото състояние (активно

сътрудничество, без което една институция не може да съществува),

• нормативни индикации относно какво трябва да бъде извършено, за да се развие и

доведе сътрудничеството до по-висока степен.

Всеки критерии е разделен на три степени на успех: ниска, средна и висока.

Критерий I: законова съгласуваност

Ниска степен на успех : институциите на държави A и B действат в различни правни рамки.

Те декларират своето желание да си сътрудничат, но чакат осигуряването на законова

основа.

Средна степен на успех : институциите на държави A и B декларират своята готовност за

сътрудничество и са способни да се срещнат във връзка с най-важните правни актове като

двустранни споразумения, или за това Европейското или международно право да управляват

тяхното сътрудничество.

Висока степен на успех : институциите на държави A и B декларират готовността си за

сътрудничество и разглеждат областта на сътрудничеството си като област, на която липсват

законови наредби, следователно като област, където нищо не е категорично забранено. Те

работят посредством свършени факти, следвайки принципите на честността, честната игра и

прецедента. Те не търсят подкрепа в установеното право, а в политическата воля на

партньорите. Те създават стандартите на сътрудничество, които след това международното и

националното право да следват.

Критерий II: процеси на вземане на решения

Ниска степен на успех : процесите на взимане на решения в институциите на държава A са

различни (например, крайните решения се взимат в столицата) от тези в държава B

(например, крайните решения се взимат в регионалния административен център). Ходът на

169

сътрудничество се определя от партньора, чиито процес на вземане на решения отнема

повече време.

Средна степен на успех : институциите в държава A или B са ‘по-напред’ в процеса на

взимане на решения посредством осъществяването на практически стъпки. Ходът на

сътрудничество е по-бърз, отколкото хода на ‘по-бавния’ партньор, но по-бавен от този на

‘по-бързия’.

Висока степен на успех : ходът на процеса на взимане на решения на инстиуциите в държави

A и B е сходен или от гледна точка на сходна структура, или поради делегирането на власт

от страна на централните власти.

Критерий III: различни модели

Ниска степен на успех : ТГС се осъществява от институциите на държави A и B, които са

типични за дадената държава.

Средна степен на успех : хибридни институции са създадени за нуждите на

сътрудничеството, характеризиращи се със структурни елементи на национални модели.

Висока степен на успех : за нуждите на ТГС са създадени уникални институции с уникални

структури.

Критерий IV: дълбочина на сътрудничеството

Ниска степен на успех : институциите на държави A и B си сътрудничат на ниво

специализирани единици (например, отделите за международни контакти).

Средно ниво на успех : институциите на държави A и B си сътрудничат на определени нива

от своите структури (например, отдели за международни контакти, отдели за връзки с

обществеността, технически отдели, консултативни екипи, но не финансови, отдели за

управление на човешките ресурси и правни отдели).

Висока степен на успех : почти всички нива на структурите в институциите на A и B си

сътрудничат. Лакмусът е финансовото сътрудничество.

Критерий V: пропорция

Ниска степен на успех : институция A генерира 90% от инициативите, разпраща 90% от

информацията за сътрудничеството, делегира 90% от участниците за съвместни начинания, и

има 90% финансов принос или принос в натура. Ангажиментът на институция B възлиза на

10% във всички тези области.

170

Средна степен на успех : институция A генерира 60-70% от инициативите, разпраща 60-70%

от информацията за сътрудничеството, делегира 60-70% от участниците за съвместни

начинания, и има 60-70% финансов принос или принос в натура. Ангажиментът на

институция B възлиза на 30-40% във всички тези области.

Висока степен на успех : пропорцията на приноса във всички гореизброени области е близка

до 50-50.

Критерий VI: готовност за разходи

Ниска степен на успех : институция в държава A е готова да направи инвестиция в размер на

X, при условие, че институция от държава B инвестира същото количество в ТГС.

Средна степен на успех : институция от държава A е наясно с по-доброто си финансово

състояние и е готова да инвестира по-голямо количество в ТГС, отколкото количеството,

предложено от институция от държава B, съразмерно с нивото на БВП на глава от

населението. Институцията от държава B е наясно относно своето по-лошо финансово

положение и приема собствения си по-нисък приност. Институция B не го разглежда като

условие за сътрудничество и декларира, че би била готова да направи принос от 50%.

Висока степен на успех : и двамата партньори разглеждат сътрудничеството като свой

приоритет и осъществяват принос в размер, какъвто всеки може да си позволи в дадения

момент.

Критерий VII: удостоверения

(всички видове официални документи като медицински, финансови, данъчни, удостоверения

за работа, дипломи, други удостоверения, и т.н.)

Ниска степен на успех : удостоверенията, издадени в държава B, се признават в държава A

при условие, че са с удостоверена автентичност и/илипреведени на езика на A от дипломиран

преводач и обратното.

Средна степен на успех : държава A признава удостоверенията без удостоверена

автентичност и превод и обратното.

Висока степен на успех : и двете държави издават едни и същи, идентични с изискваните

удостоверения.

Критерий VIII: препокриване

171

Ниска степен на успех : представителят на институция от държава A се явява инцидентно в

институция от държава B и обратното.

Средна степен на успех : представителят на институция от държава A участва в събранията на

институцията от държава B и обратното.

Висока степен на успех : представителят или част от институция от държава A постоянно

пребивава / е разположен в държава B и обратното.

Критерий IX: многоезичност

Ниска степен на успех : съвместна комуникация: срещи и кореспонденция се превеждат от

език A на B, както е нужно.

Средна степен на успех : комуникацията се осъществява на неутрален език (например на

английски) и няма нужда от преводачи.

Висока степен на успех : комуникацията се осъществява на националния език без превод,

което означава, че всяка страна говори на своя собствен език и е напълно разбирана от

партньора.

ТГС може, и ако му бъде дадена достатъчно дълга времева перспектива трябва да

доведе до появата на регионална идентичност. Регионалната идентичност се състои от три

елемента: описателен (хората в държава A определят себе си като специален случай на

идентичност на макро-група, чието описание включва елементи, типични за държава B),

нормативен (граждани с трансгранична идентичност от територията на A/B трябва да имат

някои общи характеристики) и аксиологически (хората с тази идентичност се чувстват в

много аспекти превъзхождащи жителите на центъра). Тези елементи са степенуващи се, те

могат да се проявят в по-малка или по-голяма степен, но оценяването им за Румънско-

Българската гранична област е въпрос на далечното бъдеще. Поради това в нашето

разглеждане на идентичността ние ще се съсредоточим върху друг въпрос, който е свързан с

условията една трансгранична идентичност въобще да съществува. Нека подчертаем, че

нашето допускане е, че в Румънско-Българската гранична област няма обща идентичност,

или тя е минимална, че участниците в сътрудничеството настояват за неговото развитие, и че

те трябва да отличат конкретни категории условия в своята дейност. Принципно условията

могат да бъдат разделени на благоприятни (ако са налице те може, но не е задължително, да

ускорят развитието на регионална идентичност), необходими (те трябва да са налице на

първо място, ако ще се развива идентичност) и достатъчни (ако те се появят, то тогава обща

идентичност непременно ще се появи рано или късно). Класификацията по-долу взима

172

предвид възможността дадено условие да бъде съзнателно формирано от регионалните

участници, или социално-технически дефинирано така че да се превърне в ясно и измеримо.

Следват условията за формиране на регионална идентичност.

Условие 1 (благоприятно): икономически интерес

Жителите на A имат явен икономически интерес на територията на B и обратното. За да

реализират този интерес те насочват своето внимание към съседния район и са готови да

отидат там лично, или поне да създадат контакти.

Условието може да бъде социално-технически формирано в умерена степен.

Условие 2 (благоприятно): неограничена мобилност

Жителите на A и B имат неограничена мобилност (всички форми на наблюдение и

ограничения усилват схващането на тези от другата страна като ‘чужденци’).

Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен.

Условие 3 (благоприятно): емоционален двигател

Жителите на A и B имат общи емоционални точки на контакт. Например, имат общ минал

или настоящ опит, който предизвиква силни емоции (като преместване, преследване, лошо

отношение по такава причина, различност. Значими са също и взаимните конфликти, които

причиняват чувство за вина. Това, което е странно, е , че опит, който трябва очевидно да

ускори конфликтите, след известно време се превръща в положителен емоционален

двигател).

Условието може да бъде социално-технически формирано в много ниска степен.

Условие 4 (необходимо): контакти при равни условия

Жителите на A и B общуват, имайки динамично балансирано чувство за самоуважение.

Бележка: жителите на гранични области винаги гледат един на друг в един значим контекст,

определен от нивото на техния материален статус, печелейки сила от своята валута,

икономическия потенциал на своята държава, националните културни постижения,

историческите стереотипи, начините за печелене на пари, и т.н. Този контекст е решаващ за

това кой има по-висока и по-ниска самооценка по време на първия контакт. Ако жителите на

A са благоденстващи потребители на територия B, жителите на B са услужливи продавачи,

или ако жителите на A са богати възложители на своята си територия, където жителите на B

осигуряват евтин и неквалифициран труд, се появява сериозен дисбаланс в самооценката.

Това никога няма да доведе до развитието на обща трансгранична връзка, а точно обратното,

ще доведе до арогантност, презрение, неосведоменост и дистанция от страна на A, и до

173

обида, завист, комплекс за малоценност и лишени от разум митове за повишаване на

собствената самооценка от страна на B. Когато обаче чувството за самооценка е балансирано

и в двете групи, вероятността за конфликти значително намалява, увеличава се взаимната

готовност за сътрудничество, сравнително лесно се формират нови, общи принципи на

сътрудничество, има взаимно доверие и лесно се формира чувство за общ успех.

Внимание !!! Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен!

Възможно е първоначално да има обективна несиметричност в самооценката, но

благодарение на ‘балансиращи техники’, придобити от една или от двете страни,

партньорите да си сътрудничат ‘като равни’.

Условие 5 (необходимо): места на позитивна памет

Жителите на държави A и B са способни да намерят или създадат символични места на

своята обща история върху географската или мисловната си карта (битките, които са водили

на една и съща страна, институции, които са създали съвместно, личности, които са се

присъединили към тях и др.) Тези места на паметта могат да бъдат създадени чрез

създаването на нови, общи символи, конструирането на съвместни обекти (виртуални

региони, градове, маршрути, пейзажи), или просто създавайки идеи и имена, които свързват

двете общности.

Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен.

Условие 6 (необходимо): транс-езичност

Жителите на A владеят, може би много добре, езика на B. Обратната ситуация е добре

дошла, но не е задължителна.

Условието може дабъде социално-технически формирано в ниска степен от гледна точка на

трудностите, срещани когато големи групи от населението трябва да бъдат ефективно

научени на чужд език.

Условие 7 (достатъчно): лични връзки

Жителите на A имат роднини от или в държава B, или имат щастлив смесен брак.

Условието може да бъде социално-технически формирано в мниска степен.

Условие 8 (достатъчно): двойно заселване

Някаква част от съществуването на жител на A е разположена в A, а друга част в B

(например, апартаментът е от едната страна, но работата е от другата, лекарят е от едната

страна, а голф клубът или друга дейност е от другата страна и т.н.). Бележка: това двойно

заселване трябва да бъде едновременно, трябва да се случва всеки ден. Ситуацията на

174

кръгова миграция в търсене на заетост (редуващи се периоди на заетост в A и престои със

семейството в B) не принадлежи на тази категория.

Условието може да бъде социално-технически формирано в ниска степен.

Условие 9 (достатъчно): обща враг (ние се обръщаме към този критерий само колкото да

има завършеност работата ни, тъй като се надяваме, че жителите на Robulno никога не ще

имат общ враг)

Жителите на A и B имат общ враг / противник, който носи на двете страни едно и също или

сходно потисничество (например, полицейските сили и на двете държави противодействат на

масовата контрабанда, която осигурява препитание на региона, или група от хора е

административно управлявана от етнически чужда група и т.н.).

Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен, но от друга

страна властите от едната или двете държави могат лесно да отчуждят жителите на

граничните области, натоварвайки ги с такси, ограничения и проверки.

Условие 10 (достатъчно): крайност

Жители на A или B, или жителите на граничните области A1 и B1, са на върха (бидейки най-

богатите) или на дъното (бидейки най-бедните) на социалната структура. Между тях се

появяват силни децентралистки тенденции, често придружени с идентифициране с техните

съседи.

Условието може да бъде социално-технически формирано в ниска степен.

3. ЗаключенияТъй като всяка подчаст от настоящия доклад завършва с препоръки за Румънската и

Българската гранични области, тук ще представим само общи коментари. Преди всичко,

изграждането на трансгранична идентичност е сложен, отнемащ време процес. Въпреки това,

колкото по-дълго продължи сътрудничеството, толкова повече измерения на тази

идентичност ще се появят. Второ, това е явление, стимулирано отгоре-надолу, но създавано

отдолу-нагоре. Включването на административни структури, тяхната подкрепа и финансова

помощ са необходими за създаването на рамка. Тя от своя страна има нужда от запълване с

ангажираност в процеса от страна на отделни лица и други не-публични участници. Трето, тя

е свързана с нео-функционалния подход, където символичните средства постепенно биват

измествани с действия, основаващи се на нуждите и ценностите. На четвърто място,

разнообразието на предприеманите инициативи осигурява по-големи шансове за успех.

Често, само споделени области на действие не са достатъчни. Необходим е контекст за групи

с различни цели.

175

Използвана литература:

Asher, A., & Jańczak, J. (2007). Transnational Mythmaking in Post-Soviet Europe: Cold War and EU Monuments in a Polish – German ’Divided City’. In L. Dovydaityte (Ed.). Art and Politics: Case-Studies from Eastern Europe (pp. 200-207). Kaunas: Vytautas Magnus University.

Blatter, J. (2004). ‘From Spaces of Place’ to ‘Spaces of Flows’? Territorial and Functional Governance in Cross-border Regions in Europe and Northe America. International Journal of Urban and Regional Research, 28, 530-548.

Ceran, P. (2009). Partnerstwo Odrzańskie. Nowa forma współpracy międzyregionalnej? In Pogranicze polsko-niemieckie po 2004 roku. Nowa jakość sąsiedztwa?, J. Jańczak, M. Musiał-Karg (Eds.), Toruń: Wydawnictwo Adam Marszałek, 74-86.

Dołzbłasz, S., Raczyk, A., Leśniak-Johann, M., (2012). Relacje współpracy i konkurencji na pograniczu polsko-nimieckim, Wrocław: Gaskór, 1-375.

Ehlers, N., Buursink, J., & Boekema, F. (2001). Introduction. Binational cities and their regions: From diverging cases to a common research agenda. GeoJournal, 54, 1-5.

Gasparini, A. (2008). Do European Towns Hold the Key to Cultural Integration, Incubation?. Footnotes, December, 1-3.

Jańczak, J. (2008). Społeczeństwo obywatelskie w polsko-niemieckim mieście podzielonym. Rola lokalnych organizacji pozarządowych w kreowaniu transgranicznych zachowań partycypacyjnych, In Przywództwo lokalne a kształtowanie demokracji partycypacyjnej, S. Michałowski, K. Kuć-Czajkowska (Eds), Lublin: Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej, 2008, 389-404.

Joenniemi, P., & Sergunin, A. (2011). When two aspire to become one: City-twinning in Northern Europe. Journal of Borderland Studies, 26, 231-242.

Lisiecki, S. (1995). Otwarta Granica. Raport z badań na pograniczu polsko-niemieckim 1991-1993 In Poznań: Instytut Zachodni, 37-39.

Musiał-Karg, M. (2010). Współpaca trans graniczna w Europie na przykładzie doświadczeń regionów i miast przygranicznych. In Pogranicze polsko-niemieckie na tle granic i pograniczy europejskich, J. Jańczak, M. Musiał-Karg, L. Wojnicz (Eds), Poznań: Wydawnictwo Naukowe WNPiD UAM, 155-170.

Nitschke, B. (2010). Handel przygraniczny jako egzemplifikacja form aktywizacji społeczno-gospodarczej w gminach przygranicznych w świetle polskiej prasy. In Pogranicze polsko-niemieckie na tle granic i pograniczy europejskich, J. Jańczak, M. Musiał-Karg, L. Wojnicz (Eds), Poznań: Wydawnictwo Naukowe WNPiD UAM, 37-48.

O’Dowd, L., & Wilson, T. (2002). Frontiers of sovereignty in the new Europe. In N. Alkan (Ed.). Borders of Europe (pp. 7-29), Bonn: Zentrum für Europäische Integrationsforschung.

Perkmann, M. (1999). Building governance institutions across European Borders. Regional and Federal Studies, 33, 657-667.

Polen-Analysen, nr 52 (2009). Meinungsumfragen zu den bilateralen Beziehungen, Deutsches Polen-Institut Darmstadt, Forschungsstelle Osteuropa Bremen, Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde e.V.,12-13.

Schultz, H. (2002). Twin Towns on the Border as Laboratories of European Integration. FIT Discussion Paper, 4, 1-75.

van Houtum, H., & Ernste, H. (2001). Re-imagining spaces of (in)difference: Contextualising and reflecting on the intertwining of cities across borders. GeoJournal, 54, 101-105.

Zago, M., (1999- 2000). The State of Cooperation between Border Towns. ISIG Quarterly of International Sociology, 4, 1-4.

176

Препоръки, базирани на добри практики в

Германо-чешкия трансграничен регион

Д-р Пьотр Кочиба и Илона Шерм

Увод (Пьотр Кочиба)

Трансграничното сътрудничество е важно за граничните региони преди всичко поради

това, че голямата част от тях са неразвити. Посредством сътрудничество те не само ще

спечелят предимство от местонахождението си, но и финансова подкрепа от ЕС. Освен това,

Европа вече е осъзнала, че именно границите са тези, които “разделяха хората и

икономическите райони и причиниха множество войни.” (Gabbe/Malchus 2008, 7) Във

встъпителното обръщение на Асоциацията на Европейските гранични региони, което е

обзор на 40-годишната история на Европейското трансгранично сътрудничество, беше

заключено, че преодолявайки ограниченията, създадени от границите, и със създаването на

транс-национални общности може да бъде осигурен дълъг мирен период в Европа. В

допълнение ARGE споменава: “За граничните райони трансграничното сътрудничество е

проява на големия Европейски съюз в миниатюр, в ежедневието на хората” (Gabbe/Malchus

2008, 11). Европейските гранични региони по този начин се явяват като лакмусен тест на по-

общата Европейска интеграция. Дългогодишният главен рапортьор /докладчик/ на Конгреса

на местните и регионални власти по въпросите на трансграничното сътрудничество, Карл-

Хайнц Ламберц, изказва подробно четвърта причина за значимостта на трансграничното

сътрудничество:

Обичам да описвам [граничните региони] като лабораториите и двигателите на

Европейската интеграция. Къде, ако не в граничните региони, човек може да изпита какво

означава да събереш хората, които идват от различни държави, говорят различни езици, имат

различен манталитет и са различни и в други аспекти, заедно? Къде, ако не в граничните

региони, човек може ежедневно да изпита, особено от историческа гледна точка, какво могат

да представляват изкуствените граници и какви трайни движещи ги последствия може да

съществуват в историята? Всичко това може да бъде анализирано, развито и подобрено за

177

бъдещето по начин, който да служи за пример, в граничните региони. Поради това

граничните региони са много важни. Вярвам, че повечето от потенциала на граничните

региони лежи някъде скрит. Той трябва да бъде мобилизиран, за да получат Европа и

Европейската интеграция необходимия импулс, от който се нуждаят, и за да се развие тази

велика идея през идните години и десетилетия. (Lambertz 2010, 174)

Така успехът или провалът на сътрудничеството в граничните региони на Европа е от

значение не само за тези региони; транс-националното трансгранично сътрудничество ще

бъде гарант за мир, преживяващо се всеки ден измерение на Европейска интеграция, както и

резервоар на потенциална енергия за забавения процес на интеграция в рамките на

Европейския съюз.

В този контекст новите вътрешни граници на Европейския съюз са от особено

значение. Когато ARGE заяви, че “същите онези граници, които разделяха Европейските

нации, сега ни свързват заедно “ (Gabbe/Malchus 2008, 7), това със сигурност е случаят със

старите вътрешни граници, като например между бившите врагове Франция и Германия. Що

се отнася до новите вътрешни граници на ЕС, все още не е минало много време от началото

на процеса на преодоляване на опита от някога много стриктния граничен режим. Степента в

която свързващите пространства, които могат да бъдат определени като “опорните точки” на

Европа, вече са се появили, ще бъде илюстрирана посредством примера на Саксонско-

Чешката граница.

Причините да решим да се фокусираме точно върху Саксонско-Чешката граница са

разнообразни. Преди всичко, има съществена разлика между Саксония и Бавария, първата

бидейки 'нова' и бедна, а втората 'стара' и заможна Немска федерална провинция. Поради

тази причина тези две Немски провинции имат твърде различна социално-икономическа

основа /произход/. Освен това, след Обединението на Германия, Бавария можеше да се

фокусира върху трансграничното сътрудничество, докато Саксония трябваше да срещне

лице в лице последствията от промяната на нейната собствена система. Това е особено

значимо, когато погледнем към бизнес ориентираното трансгранично сътрудничество. Освен

това, общата история на Бохемия и Саксония зад Желязната завеса имат съществено влияние

върху отношенията между тях. Така сътрудничеството между Чешката република и Бавария

и Саксония, съответно, се различава.

След политическите промени e потърсен контакт с хората, взимащи решенията, от

двете страни, по цялото протежение на Източната граница на Германия, включително от

Саксонско-Чешкия граничен регион. Този първоначален контакт е корена на днешното

интензивно сътрудничество. От организационна гледна точка създаването на Еврорегиони е

178

съществено, имайки предвид тяхната цел да популяризират сътрудничество и развитие през

националните граници, да се разширяват и успеят в съвместни дейности. Регионите срещат

големи предизвикателства, от краткосрочното подобряване на техническата инфраструктура

до дългосрочното разширяване на регионалното икономическо и социо-културно развитие,

обосновавайки финансирането на съответни трансгранични проекти със средства от ЕС.

Освен икономическите подобрения, въпросът за идентичността остава фокусираща точка: да

се трансформира съществуването като съседи /гръб до гръб/ в отговорна връзка /лице в

лице/. По-долу ще бъде направен анализ как тези усилия са представени в Саксонско-Чешкия

граничен регион. Започваме с исторически преглед, за да обясним първоначалните причини

за трансгранично сътрудничество в началото на 1990-те години. Ще продължим с описание

на трансграничното сътрудничество и практиките на взимащите решенията, последвано от

описание на трансгранично сътрудничество, създаващо бизнеси. Накрая ще обсъдим проекти

в областта на образованието и НПО, както и работата на Еврорегионите.

Исторически обзор (Илона Шерм)

Преди да говорим за ситуацията и за настоящите перспективи на Саксонско-Чешкото

сътрудничество, трябва да погледнем Саксонско-Чешката граница в миналото. Както Вернер

Холи отбелязва, “отношението между Германци и Чехи е било деликатно, ако не

експлозивно […] от 19-ти век, продължавайки до днес” (Holly 2002, 96).

Границата, дълга повече от 400 км, може да бъде считана за историческо регионално

деление между Саксония и Бохемия. Докато на практика остава постоянна географски (с

изключение на района на Лужица), границата варира политически в течение на

историческото време, като разделителна линия между различни държави – нека спомена

само няколко имена от различни периоди:

- от едната страна: кралство Саксония, Немска империя, Свободна държава Саксония,

Ваймарска република, Третият райх, Съветска окупационна зона, ГДР и Федерална

република Германия (като отново Свободна държава Саксония тук е една от федералните

провинции);

- от другата страна: кралство Бохемия, Австрийската империя, Австро-Унгарската

империя, Чехословашката република, Судетска област, Немска Бохемия, Чехословашка

република, Чехословашка социалистическа република (ЧССР), Чехосоловашка федерална

република (ЧСФР), и Чешка република (от 1992 г. до днес) (виж Meinhof/Galaszinski 2002,

16)

179

Има три повратни момента в Немско-Чешката и особено в Саксонско-Чешката

история през 20-ти век. Тъй като създаването на обща идентичност е основната тема на

насотящия текст, трябва да се вземе предвид факта, че “настоящата ситуация е толкова

заровена в проблемите на споделената история, че продължава да оказва влияние, и помага

да изградим картина на представата, която всяка страна има за себе си и за другата страна.”

(Holly 2002, 96)

За средностатистическия гражданин граничната линия между Бохемия и Саксония е

била едва забележима до 1914 г. или дори до 1919 г. Човек е можел да пресече границата, без

да му бъде искан паспорт. Граничните власти само питали за стоки, които трябвало да бъдат

декларирани. Само дето от едната страна на границата валутата била Марки, а от другата

Крони. Освен това индустрията и търговията били еднакви от двете страни на границата,

като текстилна индустрия или производство на музикални инструменти и др.

До 1945 г. мнозинството от населението на Северна Бохемия било Немско. Когато

била създадена Чехословашката република през 1919 г., Чешки длъжностни лица и

чиновници се преместили от вътрешността на страната, предимно учители и гранични

служители. Въпреки това до 1930 г. животът бил нормален и оживен от двете страни на

границата. Имало смесени бракове, културен обмен на ниво селски райони и до август, 1938

г. голям брой Судетски Германци работели в Саксонски предприятия. Това се дължало

предимно на факта, че безработицата в Саксония била намаляла, след като Национал-

социалистическата партия взела властта в Германия. Индустрията процъфтявала заради

строежа на автомагистрали, заради превъоръжаването и заради въвеждането на

задължителна военна служба. В същото време ситуацията в Северна Бохемия се влошавала.

Дори ситуацията по границата се била променила: Не само гранични служители

контролирали границата, на Немската стран имало също SA /СА, Щурмабтайлунг, „кафевите

ризи”/ и СС. Годината 1938 става първата от няколкото повратни момента в Саксонско-

Чешката история през 20-ти век.

След анексирането на Австрия през март 1938 г., контрастите в Северна Бохемия

между Чехите, левите Германци и последователите на дясната “Судетско-Немска партия”

(Судетско-Немски отечествен фронт) се задълбочават. През май, 1938 г. Чехословашки

военни са преместени на границата; обявено е извънредно положение. През семтпември,

1938 г. Судетско-Немската партия окупира офиси в Судетска област; най-вече жп гари,

пощенски клонове и офиси на политическата полиция. Тази провокация, очевидно, е

планирана от Хитлер, и като последствие в региона е наложено военно положение. Граводете

са контролирани от Чешки войници. Голяма част от Немските жители напускат района,

поради страх от въоръжени конфликти и от това да бъдат насила накарани да служат в

180

Чехословашката армия; много от тях избягват за кратко в Саксония. До края на септември,

1938 г. Чешките чиновници и войници напускат региона и Немското население се завръща.

От 1 октомври, 1938 г. нататък, като резултат от Мюнхенското споразумение, Немска войска

пресича границата по пътя си към Судетска област.

До днешния момент темата за 1938 г. не е ясно третирана /разглеждана/ от двете

страни. “Това, което липсва от двете страни – еднакво на Немската и Чешката – е ясен, смел

и трезв поглед към исторически събития, като тези от 1938 г., включително тяхната

значимост на местно ниво, без нуждата от обвиняване или отбраняване.” (Holly 2002, 118)

Това заключение е истинно също и за следващия повратен момент в Саксонско-

Чешката история: 1945 г. и годините след Втората световна война. След Втората световна

война, особено през годините 1946 и 1947, се случва събитие, което от Чешка гледна точка се

смята за “прехвърляне” (“odsun”), от Западногерманска гледна точка за “експулсиране

/изгонване/” (“Vertreibung”), а от гледна точка на (бивша) Източна Германия, за “повторно

заселване” (“Umsiedlung”) (Holly 2005, 55-83). По това време хиляди “прогонени” Судетски

германци и Немски силезци преминават през Саксония. Много от тези хора се опитват да

останат в околностите на границата, защото се надяват да се върнут скоро у дома. Считано от

1947/48 г. политиката на ГДР е да асимилира новите граждани, които понякога въобще не са

добре дошли. През 1950 г. ГДР декларира, че “изгонването” /експулсирането/ е

“справедливо” и окончателно. Задължителното прехвърляне на Германци в годините 1946-47

довежда почти до обезлюдяване на Северна Бохемия. Там отиват нови заселници, идващи от

вътрешните части на Чешката държава и от Словакия (Meinhof et al. 2003, 52 f.). Към онези

Германци, на които им било позволено да останат, (бидейки преди всичко или възрастни,

или съпруги и съпрузи на Чехи, или специалисти в различни области) и които успели да си

върнат домовете през 1952-53 г., се присъединили други с Немско наследство от други

райони на Судетска област.

След войната в Рудните планини от двете страни на границата Съветските

окупационни сили започват разработването на уранови мини. Много жители били повикани

на задължителна служба във фирма “Wismut”. Освен това, тук намерили работа и миньори,

които били „изгонени” от Бохемия или Силезия. Така след Втората световна война в Северна

Бохемия се установило напълно „ново” население, което нямало местни корени. Те намерили

селища, изоставени от предишните им жители.

По причина на това, че ЧСР следвала политика на определяне на граници през 1950-те

години, съществуващата инфраструктура през границата била тотално орязана /намалена/.

До края на 1950-те години властите развиват контактите с Чешките граждани и организации,

181

защото контактите на двете социалистически държави били подпомогнати от политиката на

Москва, а също така следвали политическите насоки на ГДР и ЧСР. Гражданите на Северна

Бохемия и Саксонския граничен регион обаче можели да посещават съседните общности по

околен път, защото имало само два гранични пункта за коли и един за влакове по

протежение на 400-те км граница.

Последният повратен момент в Саксонско-Чешката история на 20-ти век била 1968

година. Като резултат от “Пражката пролет” през 1968 г., граничното наблюдение в района е

засилено. През лятото на 1968 г. политическата агитация и контролът над гражданите в

граничния район на ГДР се засилили.

През юли/август на същата година Съветски танкови единици вече били

позиционирани в горите на Рудните планини и Горна Лужица. На 21 август Съветски

танкове и войски на други държави от Варшавския договор проникват на няколко места през

границата. През следващите дни гражданите можели да прочетат лозунги по покривите на

Чешките сгради като “Улбрихт [Президент на държавния съвет на ГДР]=Хитлер”,

“1968=1938” или “Немски работници, помогнете ни” (виж Holly/Scherm 2006, 53-71).

Властите на ГДР заклеймили тези лозунги, наричайки ги “опит за разместване на

политическото статукво от страна на десни фракции /разколници/.” Самите заводи /фабрики/

в граничния район били работно място за директно политическо обучение на “Германска

единна социалистическа партия” (SED). За около месец граничният регион бил обявен за

забранена зона; не били допускани посетители; жителите, които трябвало да отидат на

работа извън тази 5-километрова ивица, били стриктно контролирани. – Този период от

историята е “все още някакво табу” (Meinhof et al. 2003, 53) от двете страни на границата,

въпреки че последствията от тази инвазия били забележими в продължение на много години

по време на периода на “живеене заедно”.

След 1969 г. ГДР се опитва да засили идеологическото и политическото

сътрудничество с ЧССР, за да затвърди комунистическите влияния.

След 1972 г. били отворени още гранични пунктове между ГДР и Чешката република,

ситуацията в граничния регион се променила към малко по-добро, и започнал някакъв вид

„шопинг туризъм” в двете посоки. Въпреки че износът на валута от бившата ГДР към други

държави бил силно ограничен.

182

Саксонско-Чешкото сътрудничество от 1989/1990 (Илона Шерм)

Освен “голямата политика”, довела до Немско-Чехословашкия договор през 1992 г.,

ние трябва да разгледаме и ситуацията в Саксонско-Чешката гранична област:

“Революцията” в ГДР и “нежната революция” в ЧССР донасят отварянето отново на

редица гранични пропускателни пунктове, повечето от които първоначално за пешеходно

преминаване. След повече от четиридесет години жп линиите също бяха отново отворени.

В Саксонския граничен регион много фабрики трябваше или да затворят след

„революцията”, или да намалят броя на работниците си. Много от почивните домове в

района от времето на ГДР бяха затворени. В края на 1990-те години нивото на безработица

се увеличи до около 20 %. Дори опити за намиране на работа в областта на туризма не бяха

много успешни. Като цяло в момента Саксония изживява огромни демографски промени,

особено областта на Рудните планини и Горна Лужица. И двата гранични региона, където,

поради емигрирането към Западна Германия, населението застарява, резкият спад на

населението от женски пол и липсата на квалифицирана работна ръка подхранват

омагьосания кръг на демографския упадък.

Друг проблем, който възникна през 1990-те години, беше, и до някъде все още е,

шопинг туризмът: Отнасяйки се дори до пешеходните пресичания, имаше виетнамски

пазари, построени директно зад граничната линия на Чешката страна, които причиняваха не

само проблеми с паркирането в малките Саксонски градчета по протежение на границата, но

“Виетнамските пазари” току от другата страна на границата бяха конкуренти на бизнеси и

занаятчии в Саксония, както и Чешките занаятчии, които предлагаха услугите си на много

по-ниски цени, отколкото своите Немски колеги. Междувременно ситуацията с шопинг

туризма се промени коренно. С повишаващия се жизнен стандарт в Чешката република, по-

високи заплати (но също и високи цени) и по-високи данъци, клиенти от Чешката република

можеха не само да бъдат често видяни в хипермаркетите или магазините за „направи си сам”

стоки в Саксонския и Баварския гранични региони, но също и в по-големите градове като

Дрезден.

Друг проблем, който възникна в граничния регион с „отварянето” на границите, беше

страхът на жителите на Саксонската страна от незаконно пресичащи границата хора, които

предизвикаха увеличение на престъпността (например кражби на коли). Тази ситуация дори

се влоши през 2007 г., след като Шенгенското споразумение даде възможност за свободна

зона за Чешката република и за Полша (виж за пример Hornung 2012, 97-114).

183

Северно-Бохемската гранична област също се сблъска с драматично увеличение на

безработицата след 1990 г. Образователният стандарт в граничната област е много нисък.

Тази ситуация се дължи на икономически, географски и политически причини, както и на

транспортни проблеми. Малките градчета и селца са разположени в планинските райони на

Рудните планини. Транспортните връзки със Саксонската страна, където в много случаи по-

големи центрове като Аннаберг са по-близо, отколкото Чешки градове като Карлови Вари

или Хомутов, бяха отрязани в след-военно време. Освен това Чешкия граничен регион беше

област, към която във времената на комунизма по дисциплинарни причини бяха прехвърляни

политически неблагонадеждни лица. Тук бяха изпращани също социално дискриминирани

малцинства от вътрешните части на Чешката държава. В малкото градче Вейпрти (3000

души население) например, което е разположено точно на границата, в десетилетията на

комунизма бяха построени шест болници за хора с умствени разстройства. По това време

всички пари, предвидени за популяризиране на икономическия растеж в окръг Хомутов,

отиваха директно за разработването на мини за кафяви въглища. Поради това малки градчета

като Вейпрти не получаваха пари от тази страна, нито пък планинският район печелеше от

други инфраструктурни подобрения.

Друг проблем на граничната област Северна Бохемия беше профилът на населението.

След прогонването на Немските жители след Втората световна война, в сега празните селца

по границата бяха изпращани Роми. Част от тях се премести отново след време, но все още

има многобройно и видимо Ромско население, повечето безработни и с ниско образование.

Виетнамците са другото малцинство в граничната област. Били наети като работници в

Чешки предприятия (предимно текстилни) по времето на Социализма (както в ГДР), много

от тях не се върнаха във Виетнам след 1990 г., а организираха малък бизнес с Виетнамските

пазари по границата. Асортиментът на стоките е твърде широк: цигари, алкохолни напитки,

храна, но също и пиратски копия на компакт дискове или текстилни изделия бяха продавани

на ниски цени. Структурите на Виетнамските дистрибутори не са ясни; дори местните Чехи

не бяха щастливи с тези Виетнамски пазари. Въпреки това Виетнамците се заселиха в

граничната област заедно със своите семейства, опитаха да се интегрират, и по думите на

местното Чешко население в гимназиите Виетнамските деца са сред най-добрите ученици.

Това е изходната позиция на областта за изграждането на трансгранично

сътрудничество. На Саксонската страна - население, което е в голяма степен свързано с

региона, живеещо там от поколения, грижещо се за традициите като минната история на

богати в миналото градове – на Чешката страна смесено население, в по-голямата си част

преместено в региона след Втората световна война, което реално не се идентифицира с

184

региона. Човек може да си представи тази разлика като съвсем не идеалната начална точка за

сътрудничество.

Нека да хвърлим поглед върху специални области на сътрудничество от 1992 г. насам.

Практики на трангранично сътрудничество на хората, определящи държавната

политика (Илона Шерм)

Сътрудничеството на хората, определящи държавната политика, и на публичната

администрация на суб-национално ниво е основано на два официални документа: “Немско-

Чехословашко споразумение за добросъседство и близко сътрудничество“ (1992 г.) и “Обща

декларация за трансгранично сътрудничество“ (1992 г.); 20-тата годишнина и на двата

документа беше официално “отпразнувана” през 2012 г. и цитирана в множество официални

речи.

След подписването на тези документи бяха създадени някои институции като знак за

активното и близко сътрудничество между Саксония и Чешката република.

Първата от тях беше създаденото Чешко генерално консулство в Дрезден през 1996 г.,

което да засили контактите. Консулството работи и в областта на икономическите връзки.

Много активни в трансграничното сътрудничество са също Саксонските индустриална и

търговска камари в Дрезден и Кемниц. Освен типичната за консулство работа, Чешкото

генерално консулство в Дрезден си сътрудничи и с Еврорегионите, и от 2010 г., когато

затвориха Чешкия културен център в Дрезден по финансови причини, Консулството

помагаше при организирането на големи културни събития в граничната област.

През юни 2012 г. в Прага бе официално открит Саксонски контактен офис, който да

укрепи и засили сътрудничеството. Офисът възприема себе си като представителен за

Саксонското разнообразие, касаещо образование, култура, наука, околна среда, туризъм,

подпомагане на НПО и предприятия да изградят нови мрежи в Чешката република и

обратно.

На базата на “Общата декларация” от 1992 г. бе създаден екип от министри. Този екип

провежда веднъж годишно конференция в Саксония и Чешката република. Темите са

икономика, заетост, туризъм, околна среда и земеделие, планиране на регионалното

развитие, трафик, управление на кризи, полиция, пожарни команди, култура, наука и

образование, здравна политика и социални въпроси. Много от членовете на този екип са

работили по трансгранични въпроси в продължение на години. Подобни структури бяха

185

разработени, за да споделят бързо опита си. Трябва да се отбележи, че много Чешки членове

могат свободно да говорят Немски език; за съжаление, обратното не е в сила.

През 2002 г., след административна реформа, в Чешката република бяха създадени

три административни области в граничния регион: Карловарски край, Устецки край и

Либерецки край. Тези области имат много здраво сътрудничество със Саксония,

осъществяват съвместни проекти като CLARA (съкращение на „Cooperation of Local and

Regional Authorities at the Moment of Enlarging the Union” – „Сътрудничество на местните и

регионални власти в периода на разширяване на Съюза), който в момента продължава като

CLARA II (http://sasko.clara2.eu/de/). Провеждат се редовни срещи за обсъждане на теми с

пряко влияние върху живота на гражданите, като административните структури и

модернизирането на публичната администрация.

Специална област на успешно сътрудничество е регионалното развитие и планиране.

И в тази област са необходими редовни срещи за обсъждане на актуални въпроси и обмяна

на документи по планирането, което е много важно при планиране например на

изграждането на вятърни мелници в граничния регион. Един от проектите тук е проект по

Цел 3 - CROSSDATA, което означава трансгранично управление на данни за териториално

планиране (http://www.cross-data.eu/). Той концентрира двуезични данни с териториална

информация в мрежата. Освен данните за териториално планиране, до края на проекта през

2013 г. ще съществува широка мрежа от институции за регионално планиране от двете

страни на границата, което се очаква да окаже положително влияние върху ежедневната

работа на включените административни органи.

Има също близко сътрудничество при управлението на риска от наводнения,

датиращо от 2002 г. Някои ЕС-проекти в Програма ИНТЕРРЕГ помогнаха за създаването на

сътрудничество, занимаващо се с риска от нводнение, касаещ река Елба.

За хората, взимащи политическите решения, на суб-национално ниво е много важно

да наблюдават политиката на сближаване /кохезионната политика/ след 2013 г. Особено

граничните региони трябва да имат обща и интегрирана стратегия. Проучване за общите

проблеми на Саксонско-Чешката граница от 2010 г. посочва следните по-нататъшни нужди

от сътрудничество и дейности: социална инфраструктура (население, демографска промяна),

пазар на труда и икономика, трафик и техническа инфраструктура, опазване на околната

среда, регионално развитие и трансгранично сътрудничество.

186

Еволюция на трансграничното бизнес сътрудничество (Пьотр Кочиба)

Саксонско-Чешкия граничен регион може би има една от най-старите граници в

Европа, независимо от това той демонстрира сложна дългогодишна мрежа, също

икономическа по сестество. Това се дължи най-вече на геологията на рудните планини;

ранното развитие на минералните ресурси и тяхната обработка довеждат до близкото

сътрудничество между двете страни на границата, което по-късно включило и други сектори

(Wunderlich/Hofmann/Divišová 2011, 285). Минното дело и обработката на суровините

доминирало тукашната икономика до втората половина на 20-ти век. Сравнявайки граничния

регион Северна Бохемия-Саксония с Полско-Немския регион, първият има много по-

напреднало индустриално производство. На Саксонската страна днешните ключови

индустрии са автомобилната, както и автомобилостроенето и машиностроенето, гео-

технологиите, автоматиката, материалната и производствената механика, микро- и нано-

технологиите, фотоволтаиката, лазерната технология, както и информационните и

комуникационните технологии. На чешката страна също има високо развити индустрии в

областите на електроенергетиката, машиностроенето, химическата индустрия и храните,

текстила, порцелана и стъклопроизводството (Wunderlich/Hofmann/Divišová 2011, 286-287). В

същото време не трябва да се забравя, че това са структурно слаби региони, характеризиращи

се с по-ниска гъстота на населението, неадекватна инфраструктура, висока безработица и

напускането на млади, добре квалифицирани работници (Leick 2012, 302).

Тъй като и от двете страни на Саксонско-Чешката границата могат да бъдат намерени

съвместими икономически дейности, организационната структура се характеризира еднакво

от малки и средни предприятия (МСП) и можем традиционно да говорим за икономически

свързан район, и е близко до разума, че някои от сходните проблеми, възникващи от

посочената периферна позиция, могат да бъдат преодолени посредством сътрудничество.

Такива стратегии за решаване на проблеми са не само въведени /изпълнени/ от взимащите

политическите решения в началото на 1990-те години. През 1996 г., с “Контактен център за

Саксонско-Чешко икономическо сътрудничество”, Саксонската търговско-индустриална

камара се ангажира основно със свързване и лансиране на нови контакти. Продължаването и

разширяването на тази дейност в следващи проекти като този от 2001 г., наречен “Чешки

контакт”, означава, че днес Саксонско-Чешкия регион има най-гъстата в Европа, най-транс-

национална консултативна мрежа за МСП (Wunderlich/Hofmann/Divišová 2011, 288).

Това транс-национално икономическо сътрудничество се превръща във фокус на

научен интерес преди новите страни членки да се присъединят към Европейския съюз през

2004 г., следвайки оптимистични описания на възможностите за развитие след

разширяването на ЕС. С присъединяването на Чешката република трансграничните

187

дейности, особено в граничните региони, биха набрали скорост. Според Leick, този

оптимизъм се дължал отчасти на предишен опит с разширяванията на ЕС (Leick 2012, 299).

Имало също и теоретически фактори, позволяващи очаквания за положителна динамика.

Интегрирането на Чешката република в Европейския единен пазар би намалило това, което

Schmalholz нарича Разходи на дистанцията. По-нататък се приема, че това е било особено

вярно за граничните региони поради тяхната близост, по-добър обмен на информация между

играчите на пазара, и по-несъществени културни разлики (Schmalholz 2006, 19). От друга

страна, било заключено, че регионално опериращите Саксонски фирми би било необходимо

да се приспособят към загубата на чувството за защита от една силна граница. От друга

страна, местните стоки и услуги, които обикновено не се търгували извън региона, сега

можело да се предлагат отвъд националните граници (Schmalholz 2006, 20). Това би довело

до концентрация на бизнеса и работната сила в доскара периферните региони (Leick 2012,

301), особено в райони с високо производство и разлика в заплащането. Като резултат от

разширяването на ЕС, Саксонските компании биха били притиснати да намалят цените, а в

същото време, разликите в стойността и малките т.нар. разходи на дистанцията биха

поощрили развитието на ценово-ориентирани бизнес кооперации с Чешки компании

(Brezinski/Leick 2006, 3).

Неотдавна Leick анализира гореспоменатите оптимистични предположения в сектор,

известен до 1945 г. със своята особено силна мрежова структура: производството на

музикални инструменти в Бохемско-Саксонската Вогтланд, което датира от 18-ти век.

Анализираната индустрия е много подходяща за интензивна трансгранична мрежовост:

трудоемко производство, съчетано с висока цена на труда, както и с ниски лазходи на

разстоянието след приемането на Чешката република в ЕС, с производствени площадки

точно до границата. В контекста на традиционното коопериране /сътрудничество/,

производителите на инструменти изглежда са предопределени за интензивно

сътрудничество. Повечето Немски компании фактически работят с Чешки компании. Това

сътрудничество обаче се случва в неофициални и непринудени мрежи, почти изцяло

благодарение на разликите в цената, посредством вноса на (полу-)готови части от Чешката

република в Саксония (Leick 2012, 306). Конкурентите от двете страни на границата не се

определят като такива и не отдават някакво голямо значение на тези трансгранични връзки,

когато ги сравняват със своите глобални мрежи. Leick заключава: “В тези случаи бариерите,

свързани с границата, тоест десетилетното разделяне на някога високо интегрирана мрежа, и

разпадането на много бизнес връзки през този период, безмълвно ограничава потенциала за

изграждане на мрежа днес.” (Leick 2012, 307)

188

Проучвания на индустриалните сектори носят същите резултати. Например, както

освен другите, и Schmalholz посочва, интензивността на кооперирането /сътрудничеството/,

последващо разширяването на ЕС, не се е увеличило над средното в граничните региони,

въпреки че по-ниските разходи на дистанцията биха предположили подобно нещо

(Schmalholz 2006, 28). Brezinski и Leick също стигат до заключението, че засега не се случва

“истинско /реално/“ бизнес сътрудничество, тъй като споменатото сътрудничество се

фокусира главно върху интер-индустриален обмен: Саксонските компании използват евтин,

квалифициран труд в Чешката република и се специализират в поддоговаряне, за да

предложат на пазара продукти с конкурентни цени (Brezinski/Leick 2006, 15). Такова

сътрудничество не би било устойчиво в дългосрочен план, тъй като разликите в заплатата

вече намаляват. Schmalholz препоръчва преминаването към интра-индустриално разделение

на труда и и към преосмисляне на възприемането на Чешката република като “обширния

работен плот“, водещи към създаването на “центрове на отлични постижения” (Schmalholz

2006, 30). Качествените изследвания на Brezinski's и Leick по-скоро разкриват, че моделите

на разделение на труда в сътрудничеството между компаниите ще се запази от двете страни

на границата в бъдеще. Саксонските компании, бидейки способни да намалят разходите си

благодарение на дейността си в Чешката република, не се стремят от по-нататъшно развитие

на бизнеса си. Отвъд съществуващите износни дейности, Чешките компании също изглежда,

че не желаят да разширяват ресурсите или да създават по-широко сътрудничество

(Brezinski/Leick 2006, 15).

Има различни обяснения за икономическата интеграция в района на Саксонско-

Чешката граница, които се оказват по-малко динамични и качествени от първоначално

очакваното. По същество, емпирическата закономерност е, че МСП са по-малко активни по

причина на своите ограничени ресурси и чужди пазари. При това трябва да се отбележи, че

това е структурно слаб регион от двете страни на границата, така не е изненадващо, че

компаниите търсят потенциални партньори в структурно силни региони в Западна Германия

и в Прага (Leick 2012, 303). В контекста Leick посочва риска Саксонско-Чешкия граничен

регион да стане околен регион, който действа като транс-коридор и така е “прескачан” от

съответните играчи /участници/ (Schmalholz 2006, 31 or Leick 2012, 303). Наред с други,

Brzezinski и Leick са питали предприемачите по време на интервютата за определяне на

качествените характеристики, относно пречките за сътрудничество. Освен недостига на

информация при търсенето на партньори, клиенти и доставчици, интеврюираните посочвали

основно социо-културните различия. Оказва се, че централна роля играят разликите в начина

189

на мислене, езиковите бариери и корпоративните културни различия (Brezinski/Leick 2006,

12)

Като основен проблем в заключение е определена липсата на доверие. Това явление е

описано от Zanger, Hodicová и Gaus посредством концепцията за “психологическа

дистанция” и е определено като индивидуално възприемана непознатост към страна или

държава, което е резултат от субективни интерпретации на възприеманите разлики

(Zanger/Hodicová/Gaus 2008, 46). В рамките на тази интерпретация един предприемач ще има

увеличаващо желание да изпълнява дейности в друга държава, ставайки все по-запознат с

нея. Zanger, Hodicová и Gaus били изненадани от влиянието на историята, демонсрирано при

“психологическата дистанция”: 14 от 18 интервюирани компании заявили, че историята

може да бъде фактор за Саксонско-Чешкото икономическо сътрудничество

(Zanger/Hodicová/Gaus 2008, 55). Тук трябва да мислим за изгонването на Немското

население след Втората световна война и 60-годишното херметическо разделение на някога

тясно свързания граничен регион: очертали са се ясно доловими социо-културни бариери.

Там, където има езикови и психологически бариери, започването на икономическо

сътрудничество е трудно. Въпреки това, само един Саксонски предприемач изрично

споменава конфликтните времена на Втората световна война и последвалото изгонване на

Германците. По-скоро общата история зад Желязната завеса е тази, която повлиява

решението предприемачи да се свържат с чуждестранни партньори. Докато Саксонските

предприемачи виждат преимущество в общата социалистическа история, Чешките

предприемачи, имайки предвид планираната икономика от миналото, предпочитат

сътрудничество с компании от Западна Германия. В едно от последните си есета, Birgit Leick

заключава: “В противовес на това, което се очаква на база на тези теории, изглежда, че

значимостта на териториалната близост като определящ фактор за трансгранични между-

фирмени връзки е надценена относно граничните региони” (Leick 2012, 308). Развитие може

да бъде постигнато само в дългосрочен план и да напредва постепенно. То ще изисква също

лични контакти в граничната област (Leick 2012, 309). Въпреки това, ако намаляването на

“психологическата дистанция” е толкова важна предпоставка за създаването на общо

икономическо пространство, то тогава създаването на обща, трансгранична идентичност,

поне в смисъла на пробуждане на чувство за взаимозависимост и солидарност, би било

належащо. С други думи, преимуществата, които Европейското единство носи за граничните

региони, не започва задължително с развиване на икономически връзки или

инфраструктурата, а по-скоро със сближаване на хората от тези региони.

190

Еврорегионите като важен играч в областта на неправителственото

трансгранично сътрудничество (Илона Шерм)

Еврорегионите са играли важна роля през последните двадесет години. Саксония и

Чешката република са свързани посредством четири Еврорегиона, всички те създавани като

законно регистрирани асоциации от 1991 г. насам: Euregio Egrensis (триезичен: Бавария,

Чешка република и Саксония); Erzgebirge/Krušnohoří, Elbe/Labe и Neisse-Nisa-Nysa (също

триезични: Саксония, Чешка република и Полша). Тяхната задача е да подобряват

съседството и да популяризират трансграничното сътрудничество. Местният мащаб е много

важен за реализацията на програмите на ЕС ИНТЕРРЕГ и Цел 3. Еврорегионите са твърдо

включени в структурите и процедурите на общите Саксонско-Чешки програми за

трансгранично сътрудничество като ИНТЕРРЕГ, ФАР и сега Цел 3. Те приемат себе си като

посредници между гранични регион и правителствата в Дрезден и Прага. Целта на този тип

“външна политика” е също изпълването със значение на междусъседските спогодби между

Федерална република Германия и Чешката република. Еврорегионите дават своя принос в

развиването на периферните гранични региони. В настоящия период на Фондовете за

развитие Еврорегионите отговарят за Фондовете за малки проекти, което означава, че могат

да бъдат реализирани проекти до 22.500 €, най-вече проекти от типа хора-за-хора за

сдружения, училища, клубове, пожарни команди …, което помага за усилване на

регионалното идентифициране с общия граничен регион.

Най-важният принос за изпълнението на “Общата Декларация” идва от ЕС

посредством предоставянето на пари за граничните региони. Граничните региони се намират

в социо-икономическа периферия, а и двете части се надяваха да дойдат в центъра на ЕС

преди Разширяването. Освен периферната ситуация, характерно беше разпръснатото

население, нещо повече, разделянето на икономическите центрове от техните естествени

хинтерланд, непривилегированата ситуация с трафика и липсата на инфраструктура като

цяло – накрато, това бяха региони със специална нужда от действия, що се касае до

регионалното планиране. Целта на регионалното планиране беше да има бързо и

равностойно развитие от двете страни на границата, което включваше създаването на

конкурентноспособна икономическа структура, развиване на инфраструктурата, намаляване

на безработицата, подобряване на регионалната активност (виж за пример Kowalke 2012,

154-155).

Европейският фонд за регионално развитие осигурява пари за това в контекста на

ИНТЕРРЕГ програмите. Започвайки с ИНТЕРРЕГ IIA (1994-1999), беше необходимо

първоначалното изграждане на инфраструктурата през границата като пътища, гранични

пунктове, шивашки предприятия, центрове за срещи, маршрути. По време на първата фаза,

191

на Саксонско-Чешката граница бяха осъществени 570 проекта в областта на трафика,

икономическото сътрудничество, туризма, образованието, социалната култура, околната

среда, селските райони и лесовъдството.

Програмата ИНТЕРРЕГ IIIA (2000-2006) помогна за задълбочаване на

сътрудничеството. Бяха реализирани 1.026 проекта; по-нататък 960 малки проекта ускориха

обмена.

На Чешката страна до 2004 г. функционираха програмите ФАР ТГС, за да подкрепят

ИНТЕРРЕГ проектите.

Присъединяването на Чешката република към ЕС през 2004 г. беше специална връхна

точка, защото от този момент нататък сътрудничеството в програмната структурата се

увеличи: сега Чешки и Немски чиновници работят заедно за изпълнението на програмите на

ЕС.

От 2007 г. програмата на ЕС се нарича Цел 3. Бюрокрацията даже нарасна, а

предварително финансираните проекти са сложни, особено за по-малките НПО. Програмата

се базира на съфинансиране от 85 % от ЕС и 15 % от организациите, изпълняващи проекта.

Тези организации са Саксонски или Чешки НПО, сдружения, корпоративни органи,

училища, градове, административни органи, университети. Темите на тези проекти са

разнообразни: туризъм, регионално планиране, спорт, история, устойчивост, администрация,

опазване на околната среда, образование, борба с трансграничната престъпност, спасяване,

култура, инфраструктура. Повечето от проектите се прилагат в остта на социалните условия;

трудно е да се намерят проекти в икономиката, защото на предприятията не е позволено да

кандидатстват, само на корпорации като Индустриално-търговската камара.

До декември 2012 г. са финансирани 190 проекта със сума от 185 хиляди милиона € с

широк обхват на темите.

Примери на трансгранично сътрудничество от НПО (Пьотр Кочиба)

Освен Еврорегионите, които могат да бъдат описани като една от централните

институции в трансграничното сътрудничество, има внушителен брой сдружения и

инициативи, работещи по трансграничното сътрудничество, и понякога дори по създаването

на съвместна регионална идентичност. Тези проекти, по които работят граждани в и от

граничните региони, са значителен показател, че трансграничното сътрудничество вече не е

само процес отгоре-надолу. Включването на жителите е също предпоставка за успешно

192

трансгранично сътрудничество. Тук ще ви запознаем с подбрано количество инициативи и

проекти. Интересно е да се отбележи, че голяма част от дейностите са свързани с

регионалната история.

В края на 2010 г. например едно от сдруженията, Диалог с Бохемия, получи 680.000

Евро, за да проучва историята на граничния регион. Целта на проекта е пълен анализ на

историческото развитие в рамките на граничния регион. Анализът трябва да направи по-

разбираеми социалната структура от двете страни и причините за конкретни структурни

проблеми днес. Към този момент малко се знае за историята на граничния регион.

Известната регионална история преди 1945 г. се базира основно на публикации на Немски

жители в миналото, често просто аматьори в историческата наука, които на моменти могат

да бъдат сметнати по-скоро за субективни. Има също и няколко проучвания за историята

след 1945 г. Недостигът на исторически изследвания върху развитието на региона не би бил

съществен въпрос сам по себе си. От друга страна обаче, идентичността на местните хора се

базира на тяхното съзнание за региона: тяхното познаване на историята му и на неговото

население ще ги накара да се чувстват по-свързани. По-скоро поради тази причина,

отколкото създаването на няколко академични труда, по-важният въпрос е дали ще е

възможно тяхното съдържание да запълни съзнанието на хората, които живеят в региона.

Само тогава те ще усетят привързаност към мястото, което обитават, което тогава ще бъде

вече населено от хора, готови да се включат в развитието на цялата област.

В Техническия университет в Кемниц изследователи работят върху споделянето на

своя академичен опит по по-достъпен начин, например с помощта на научно-популярни

конференции, като ”Регионални места на паметта” или “Миграция в граничните области,

минало и настояще“. Те организират също тематични, дву-национални учебни пътувания,

като “Изчезналите пейзажи на Бохемско-Саксонските рудни планини” през семптември 2012

г. Освен това има младежко участие и обмен с помощта на редица начални и средни

училища.

Особено на Чешката страна, жителите едва се идентифицират със своя регион, тъй

като те или техните предшественици са пристигнали в региона след Втората световна война.

Честванията на регионалните идентичности са били подтискани по време на

централизирания комунизъм и поради това не са могли да се развият в тези години. През

1998 г. Антикомплекс, днес гражданска организация, която прераства от студентска

инициатива, полага усилия да промени това като дава възможност за Чешки коментари

относно Немската история в Бохемия, Моравия и Силезия. Този комплексен план се корени в

наблюдението, че създаването на дълбока, лична връзка с пейзажа е твърде дълъг процес,

който ще отнеме много години, тъй като вредата, нанесена от иторическото разделение на

193

Чешката страна, на културно и икономическо ниво, е очевидна дори днес. Сдружението

публикува книги (например двуезичния проект за книга “Загубените Судетски територии”),

организира дискусии, изложби, разговори и образователни проекти, като “Spurensuche –

Krajina za školou“, или “В търсене на корени“ и филмовите серии “Въздухоплавателят

Крачмера”.

Освен това съществува и амбициозната трансгранична инициатива за Миньорски

/минен/ културен пейзаж Erzgebirge (Рудни планини) да бъде прибавен към списъка на

местата на световното културно наследство. Кандидатурата е подготвена от изследователска

група в Университета във Фрайбург под ръководството на Хелмут Албрехт. Всички

ангажирани малки и големи градове имат свои екипи, които работят съвместно върху

осъществяването на проучвания за отделни компоненти, като например бившите мини,

населени места или исторически сгради. Всеки отделен проект или място могат да бъдат

прегледани за включване като паметник, природно богатство или областно планиране на

развитието – и могат след това да бъдат включени в общата кандидатура.

Достойно за отбелязване е силното участие на и сътрудничеството с Чешките

партньори. Голямото количество проекти, и на Немската, и на Чешката страна – засега има

40 места в Германия и 17 в Чешката република, вече сочи богатото културно наследство на

този граничен регион. На повърхността излиза също впечатляваща мрежа за трансгранично

сътрудничество, която се е развила през годините на подготовка на номинацията. Тези

съвместни усилия вече оставят своята следа върху населението от двете страни на границата.

В същото време “психологическата дистанция” не трябва да бъде подценявана, особено

когато е свързана с исторически конотации. Затова една нова, пост-военна, пост-

комунистическа трансгранична идентичност може да бъде създадена успешно само ако

имаме в предвид и историческия аспект.

И все пак, би трябвало да има нещо повече от история. Много успешният дву-

национален проект AUFwachsen – ZUSAMMENwachsen (ИзрастваМЕ, Растем ЗАЕДНО)

работи, базиран на осъзнаването, че една обща идентичност може да израстне, само когато

съседите не само живеят един до друг, но живеят заедно. Проектът се фокусира върху две

стратегии: осгурява специално обучение на обучители от двете страни на границата и

създава контакти между Немски и Чешки деца и техните семейства; от 2009 г. над 2000 деца

са взели участие. Често тези срещи се превръщат в дълготрайни приятелства. През 2011 г.

проектът създаде уникално съвместно музикално-цирково турне, с около седемдесет активни

участници, които се представиха пред пълно цирково шапито и в Чешката република, и в

Германия, повишавайки съзнанието относно проекта и региона.

194

Накрая, но не на последно място, не трябва да забравяме важността на академичния

обмен.

Университетско трансгранично сътрудничество (Илона Шерм)

Относно сътрудничеството между Саксонски и Чешки университети, в базата данни

на Конференцията на Германските ректори77 ние намерихме 470 контакта на Немски

академични институции с Чешки партньори, 77 на Саксонски академични организации,

изграждащи мрежа из цялата Чешка република. Повечето от Саксонските партньори са

разположени в региона непосредствено до границата. Тези университети могат също да

спечелят от Европейските програми за регионално развитие. Измежду финансираните по

споменатата по-горе Цел 3 проекти има и такива от Саксонски университети. Повечето от

тях са изследователски проекти, касаещи опазването на околната среда или

информационните технологии. Техническият университет в Кемниц (ТУК) обаче играе

специална роля в трансграничното сътрудничество. Чешката република в продължение на

много години е била любим партньорски регион за Кемниц. От 1960-те години

Университетът в Кемниц (по това време Технически колеж Карл-Маркс-Щадт) има тесни

връзки с университетите в Пилзен и Либерец, и двата по това време специализирани в

конструирането на (текстилни) машини. Разгърната мрежа от партньорство и сътрудничество

по ERASMUS показва, че Чешката република е фокус-регион за Кемниц. От 1990-те години

връзката между ТУК и Чешката република става още по-близка. Така че мнозинството от

Европейските чуждестранни студенти в Кемниц днес са Чехи. Причините за това са

разнообразни: “Европеистика” като бакалавърска и магистърска програми беше въведена

през 2001 г., магистърска програма с две степени “Производствени системи” през същата

година, а от 2003 г. има трансгранични проекти, които на пръв поглед не се фокусират върху

изследване, а върху сътрудничество и обмен. Първият проект (2003-2006) популяризираше

научни конференции в областа на хуманитарните науки, социалните науки и икономиката.

По-нататък бе изградена специална библиотека с издания за Саксония, Чешката република и

Европейското разширяване. Целта беше не само да се събере академичната общност, но и да

се възбуди у студентите интерес към съседите от другата страна на границата, да се научи

другия език, да се отиде там за един семестър. През 1990-те години студентският обмен е

еднопосочна улица от Чешката република към Саксония. Това се промени около 2005 г.,

когато студенти се заинтересуваха от Чешки университети. – От 2006 до 2008 г. се

осъществяваше друг проект за Саксонско-Чешко университетско сътрудничество, все още

финансиран от ИНТЕРРЕГ IIIA, който осигурява ателиета за студенти, платформа за

77 През януари 2013 г.195

взаимодействие, съвети за старт в бизнеса за студенти, особено в областта на хуманитарните

науки, всичко това заедно с нашите партньори от Чешката република. В същото време се

разрасна и Специалната библиотека.

Следващата стъпка бе голям проект за повече от 1 милион € в рамките на програмата

Цел 3, стартирал през 2009 г. с два университета в гранични региони, Пилзен и Усти над

Лабе: Саксонско-Чешката университетска инициатива (www.sthi.eu). Това беше първият път,

когато Чешките партньори трябваше да дадат паричен принос в проекта, и бюрокрацията

предизвика много усилия. Освен конференциите и участниците, всичките двуезични, трите

университета се опитаха да обсъдят например по-нататъшни дву-степенни програми. 7 Летни

училища за Чехи и Немци подпомогнаха преодоляването на липсата на езикови

компетенции, което все още е основната бариера в сътрудничеството между Саксония и

Чешката република. За да превъзмогнат тази бариера, студенти от двете държави имаха

възможността да участват в езикови курсове за по няколко седмици. Те се проведоха в

Саксонския и Чешкия гранични региони и осигуриха, освен езиковите уроци, също социална

и културна информация, както и учебни пътувания. Тези мерки допринесоха за по-добро

разбиране на езика и културата на съответния съсед.

Друг важен под-проект беше превода и публикуването на академични работи. През

изминалите години няколко забележителни докторски дисертации на млади Чешки учени в

Саксонски университети бяха публикувани на Немски език. Тъй като техните теми често са

от транс-национален интерес, беше желателно някои от тях да могат да бъдат публикувани

също и на Чешки. Това привлече вниманието към Чешкия като език на науката. Подобно,

забележителни Чешки публикации бяха преведени на Немски език. Поради факта, че такива

преводи обикновено са доста скъпи, се правят рядко. Освен изброеното до тук, беше

осигурено финансиране за отпечатване на публикации по Саксонско-Чешки въпроси, без

която парична подкрепа някои работи биха останали непубликувани.

Проектът подкрепяше и студенти бъдещи бакалаври и магистри по бизнес,

социология и хуманитарни науки, онези, които са посветили своите дипломни работи на

Саксонско-Чешката тема, можеха да кандидатстват за финансова подкрепа за покриване на

разходите си. От друга страна, студентите, мотивирани от финансирането, избираха теми за

изследванията си от Саксонско-Чешкия контекст. Това обвързване беше възнаградено, за да

породи последващи дейности.

Под-проект беше и Саксонско-Чешката специална библиотека (СЧСБ). Събирането на

книги служи на транс-националното научно сътрудничество между Чешката република и

Саксония и е достъпно чрез OPAC /online public access catalogue - онлайн каталог за

196

обществен достъп/ на университетската библиотека в Кемниц. В рамките на Саксонско-

Чешката университетска инициатива колекцията на СЧСБ беше постоянно разширявана и

обновявана. Към края на проекта библиотеката включваше повече от 11.000 изднаия. Една от

целите беше да се подпомогне трансграничното интер-библиотечно заемане за по-добро

сътрудничество между университетските библиотеки. За това библиотекарите от

участващите университети и институции участваха в няколко семинара.

Проектът приключи в края на август 2012 г., но извън проекта възникнаха няколко

идеи за нови проекти. Една от тях е свързана със спортната медицина, другата е проект на

четири библиотеки със заглавие “Информация без граници”. Друга пък е свързана със

сравняването на професионалното образование в Саксония и в Чешката република. Една е

вече проект, който се осъществява, в областта на компютърните науки и осигурява различни

ателиета за студенти в граничния регион. Един проект, който е специално за ученици в

граничния регион, се нарича “Граничен регион 2.0”; той стартира през септември 2012 г.

(http://www.tu-chemnitz.de/phil/europastudien/eskultur/Grenzraum2_0/index.php) и предлага

подготовка за ученици така че те да могат сами да кандидатстват за финансиране в

граничния регион, което означава интеркултурно обучение, езикови умения, знания за

региона и за важни институции като НПО…

Други Саксонски университети също си сътрудничат с Чешки партньори. Дрезден

например има Център за Центарлно-Европейски проучвания, който работи основно в

областта на хуманитарните науки и организира Германско-Чешки изложби. Университетът

на Лайпциг е създаден през 1409 г. като разклонение на Карловия университет в Прага и

поради тази причина работи в тясно сътрудничество с това прочуто висше заведение. Една

специална ситуация показва университетите в триъгълника Саксония – Чешка република –

Полша. На заглавната страница на Международния институт за специализация в Цитау (от

2013 г. част от Техническия университет в Дрезден) вие можете да намерите изречения като

“Институтът, който пресича граници” или “Възпитаниците на МИС Цитау са готови за

Европа”. Това се дължи на ситуацията в Еврорегион Ниса, където студенти от Полша и

Чешката република могат лесно да отидат и да учат от другата страна на границата. Ходобна

е ситуацията на Университета за приложни науки Цитау-Гьорлиц, който също е много

активен в трансграничните проекти.

По-нататъшно сътрудничество (Илона Шерм)

Има голям брой проекти и сътрудничество в областта на изкуствата, музеи, които

работят съвместно, обмен на оркестри, музей, който е специализиран в областта на историята

на Германците в Бохемия, двуезични фестивали за музика и литература, но тези големи

197

събития са само за определена група от хора. Много по-интересен е Фонда за малки проекти

на ниво селски райони, където се срещат местни хорове, членове на местни пожарни бригади

практикуват заедно, школски класове упражняват заедно занаяти, а родители от градове по

Чешката граница обмислят ежедневно водене на детето си в Саксонска детска градина…

30 начални училища, 33 средни училища, 21 гимназии и 14 професионални училища –

общо 102 Саксонски училища имат Чешки партньор през 2012 г. Училищното партньорство

помага за мотивирането на учениците да научат другия език и да се заинтересуват от

партньора и от неговото ежедневие. Броят на учениците в Саксония, които изучават Чешки

език, е нараснал от 1.441 през 2001 г. на 2.582 през 2011 г. (Saechsische Staatskanzlei (ed.)

2012, 48). Създадени бяха учебен материал и учебни програми, и Чешкият може дори да бъде

избран като език за изпитите за ниво A (Abitur). Една класическа гимназия от Пирна даже е

организирана като двуезично/двунационално училище. В Лайпциг и Дрезден Чешкият е

предмет в обучението на учители.

След даването на набор от примери от ежедневната работа на Саксонско-Чешката

граница, бихме искали да извлечем няколко заключения.

Заключения и препоръки (Пьотр Кочиба / Илона Шерм)

Историята е един от ключовете за развиването или не-развиването на обща

идентичност в Саксонско-Чешкия граничен регион. Трите съдбоносни дати през 20-ти век

(1938-1945-1968) са все още в умовете, дори ако на пръв поглед хората не признават, че

историята още е тяхна тема.

След 1989 г. границата, която е била затворена в продължение на повече от

четиридесет години, стана проходима, а изграждането на трансгранична инфраструктура се

превърна в предпоставка за сътрудничество. Инфраструктурата е много важна за да се

срещнат хората; признаваме, че изграждането на пътища, пресичащи границата, или

маршрути, е по-лесно в планински регион, отколкото в област, където границата

представлява река. На Българско-Румънската граница е много по-трудно да събереш хората,

поради липсата на трансгранична инфраструктура. Но реката може да бъде и възможност за

трансгранични проекти в нови области, например в областта на общото управление на риска,

опазването на околната среда или туризма.

Въпреки всичко, езиковата бариера е все още пречка, макар различни сектори на

образованието да предлагат езикови курсове от двете страни на границата. Поне основни

познания по езика на съседа е важен момент в трансграничното сътрудничество. Детски

градини, училища, университети, образователни институции за възрастни би трябвало да

198

предлагат обучение съответно по Румънски и Български език. Двуезичността трябва да се

разглежда и в областите на туризма и икономиката; надписи на два езика на туристическите

места биха подобрили състоянието на туризма във връзка с туристите, които идват от

другата страна на границата; двуезично меню е жест на покана за посещение през границата;

двуезичният персонал би бил от помощ когато се прави бизнес през границата.

Еврорегионите са играли важна роля от началото на трансграничното сътрудничество.

Представяйки НПО на местно ниво, техните отговорности и управителни съвети

произхождат от региона и се опитват да пренесат политиката на ЕС в ежедневието. Тъй като

представителите на Еврорегионите обикновено произхождат от съответния регион, те

познават сдтруктурите поне от тяхната страна на границата и могат лесно да намерят

съответстващи партньори от другата страна. Това е важно особено, когато се кандидатства за

пари пред Фонда за малки проекти, където местни власти и сдружения работят заедно,

например пожарни команди или спасителни услуги, които упражняват заедно, но трябва да

се имат предвид и всички законови проблеми при съвместната работа.

Много проекти в различни области показват, че трансграничното сътрудничество е

комплексно; за проекти могат да кандидатстват както правителствени агенции, така и

сдружения и дори университети. Последните не само работят заедно в областта на

изследванията, но също (както прави по специален начин и Техническия университет в

Кемниц) и в областта на изграждането на мрежа от хора. Чисто изследователските проекти са

една част от трансграничното сътрудничество на университетите, разглеждайки специални

проблеми на общите гранични региони или сравнявайки ги с други гранични региони. Но

има също и възможности за събиране на хората, като например летни училища за студенти за

изучаване на другия език, планиране на съвместни учебни пътувания в областта или

свързани с тематичен въпрос, като например ролята на река Дунав в трансграничното

сътрудничество.

Трансграничното сътрудничество не е сътрудничество на обществени инстутиции, а

общуване на равни начала, което означава хората – а не институциите – да работят заедно, да

се сприятеляват, насърчавайки така сътрудничеството.

Както показва проучване на развитието на трансграничното сътрудничество на

бизнеса, няма особена динамика в Саксонско-Чешкия граничен регион след

присъединяването на Чешката република към Европейския съюз. Очакваше се интензивна

трансгранична интеграция, поради по-ниските така наречени разходи на дистанцията и

развитието, на което станахме свидетели в Западните гранични региони. Въпреки това

предприемачите от двете страни на границата не се виждат един други нито като партньори

199

по избор (тези се намират често в държави, отдалечени от дома, или в центъра на съседна

държава), нито като конкуренти. Можем да идентифицираме няколко причини за тези

резултати. Преди всичко и Саксонските, и Чешките предприемачи се оплакват от

недостатъчен поток от местна информация, която може да бъде адресирана с помощта на по-

проактивна информационна политика. Усилията на Саксонската търговско-инудстриална

камара са полезни, анализирайки резултатите от проучванията на Leick, Brezinski или

Schmalholz, но въпреки това изглежда има търсене на още повече такива усилия. Затова

освен добре свързани в инфраструктурно отношение гранични пунктове, доставянето на

информация за потенциални бизнес партньори може да бъде сметнато за предпоставка за

развитието на икономическо трансгранично сътрудничество. Работата на Саксонската

търговско-индустриална камара може да служи за пример за Румънско-Българския граничен

регион.

Така или иначе обаче, може да се спори за важността на социо-културните бариери за

ограниченото сътрудничество между Саксонските и Чешките предприемачи днес.

Комплексното изследване на Zanger идентифицира това като “психологическа дистанция.”

Освен това, историческите събития преди, по време на и след Втората световна война

очевидно са довели някога тясно свързана през границата общност до истинско

раздробяване, изгубвайки по този начин способността си да работи заедно. Интересно е да се

отбележи колко откровено предприемачи се обръщат към историческите събития като

пречка, въпреки че по-вероятно е развитието зад Желязната завеса да е изначалната причина

за така наречената “психологическа дистанция.” Поради това, ако инфраструктурното

изграждане на мостове може да бъде разглеждано като предпоставка за интензивно

икономическо сътрудничество, то междуличностните контакти не са по-малко значими, тъй

като една “психологическа дистанция” може да бъде намалена само посредством

развиването на доверие. Затова трябва да бъдат подкрепяни проекти, които създават обща

територия за срещи за жителите от граничния регион. В Саксонско-Чешкия регион има

много примери за такива проекти; въпреки това, те бяха създадени по-скоро късно, защото бе

даден приоритет на техническата инфраструктура. Изграждането на разбиране и доверие

между жителите е абсолютна предпоставка за трансгранично сътрудничество.

За да бъде осигурено динамично социо-културно развитие на граничната област,

трябва да бъде събудено съзнанието за общи традици и чувството за взаимна зависимост.

Много инициативи, които възникнаха през последните десетилетия от двете страни на

границата, работят за постигането на именно тези цели. Може да бъде отличен специален

фокус върху историческите измерения на идентичността: не е изненадващо, че когато двете

страни на границата нямат чувство за историческо единство, няма и настояща нужда от

200

сътрудничество. Създаването на чувство за принадлежност и местна гордост е дори по-

трудно на Чешката страна, тъй като нейното население се е преместило там едва след

Втората световна война, когато развитието на регионална идентичност е било

непорсредствено прекъснато от комунистическата държава. Гореспоменатата ситуация прави

сдружения като Антикомплекс или Диалог с Бохемия ключови участници в социо-

културното развитие на Саксонско-Чешката гранична област. Поради тази причина едно от

централните ни заключения е, че сближаването на хора и изграждането на обща идентичност

трябва да бъде подкрепено от фондовете на ЕС повече отвсякога. За разлика от Саксонско-

Чешката граница, Румънско-Българския граничен регион не е пострадвал от етническо

прочистване. Въпреки това, функционирането на регионални институции зависи основно от

развитието на регионална идентичност. Така, за да създадеш транс-регионална област, е

препоръчително да засилиш трансграничната солидаронст и да подкрепиш онези проекти,

които се целят в развитието на обща идентичност.

Саксонско-Чешката граница се различава в много аспекти от Румънско-Българския

регион. Преди всичко Саксонско-Чешката граница винаги е била добре обвързана в мрежа и

едва след 1945 г. се случи окончателно разделение. Освен това, тя не е граница по

протежението на река (със само един мост), а е район в нископланинска област с няколко

гранични пункта, много от които имат много добра инфраструктура (например магистрала

между Дрезден и Прага). Саксонско-Чешката граница, освен това, се характеризира с

разлики в благосъстоянието и предизвикателството да се преодолеят исторически

обусловени бариери като трудния спомен за етническото прочистване на Чешката страна. От

гледна точка на такива значителни разлики, сравняването на двата /гранични/ региона е

трудно предприятие. Въпреки това могат да бъдат дадени следните общи препоръки:

- Намаляване на езиковите и емоционалните бариери, посредством осигуряването на

курсове по езика на съседа и свързани с неговата култура

- Въвеждането на двуезична информация в граничната област

- Стимулиране на населението от двете страни на границата да намери добри и

устойчиви проектни идеи във всички области на ежедневието

- Организиране на срещи на ниво селски райони (например сдружения, пожарни

команди, хорове, ученици/студенти, училища, …)

- Осигуряване на широкообхавтна информация относно потенциални партньори за

сътрудничество (за сравнение Саксонска търговско-индустриална камара,

Еврорегиони);

- Подобряване на трансграничната инфраструкутра;

- И накрая, но не на последно място: създаване на здрава трансгранична идентичност.

201

Библиография

Brezinski, Harald/Leick, Birgit: Kooperationspotenziale zwischen südwestsächsischen und

nordböhmischen Unternehmen im Zuge der EU-Osterweiterung. Eine vorläufige Analyse auf der

Basis von Unternehmensbefragungen in Südwestsachsen und Nordböhmen. in: Brezinski,

Harald/Leick, Birgit (eds.): Kooperationsperspektiven deutscher Unternehmen in östlichen

Grenzregionen. Freiberg 2006, 1-16.

Gabbe, Jens-Dieter/Malchus, Viktor Freiherr von (eds.): Cooperation Between European Border

Regions: Review and Perspectives. Baden-Baden 2008.

Holly, Werner/Scherm, Ilona: „Halt lieber de Gusche.“ Der Einmarsch in die ČSSR 1968 im

Erleben sächsischer Grenzbewohner. In: Zeitschrift für Angewandte Linguistik H. 45 (2006), 53-

71.

Holly, Werner: „Mit nischt.“ Zur Semantik von ‚Vertreibung‘ in biographischen Interviews an der

deutsch-tschechischen Grenze zwischen Sachsen und Böhmen. In: Neuendorff, Dagmar/ Nikula,

Henrik/ Möller, Verena (eds.): Alles wird gut. Beiträge des finnischen Germanistentreffens 2001 in

Turku/Åbo, Finnland. Frankfurt am Main usw. 2005, 55-83.

Holly, Werner: Traces of Czech-German History in Biographical Interviews at the Border:

Constructions of Identities and the Year 1938 in Bärenstein-Vejprty. In: Meinhof, Ulrike H. (ed.):

Living (With) Borders. Identity Discourses on East-West Borders in Europe. Aldershot 2002, 95-

118.

Hornung, Marcus: Auf den Spuren unerwünschter Freizügigkeit. Grenzkriminalität an der

sächsisch-tschechischen Grenze. In: Garsztecki, Stefan/Waack, Christoph/Scherm, Ilona: (eds.):

Regionale Identität und transnationale Räume in Mitteleuropa. Dresden 2012, 97-114.

Jurczek, Peter: Grenzüberschreitende Entwicklung und grenzübergreifende Kooperation. In: Europa

Regional 2006/14/2, 50-60.

Kowalke, Hartmut: Grenzüberschreitende Nachbarschaft und regionale Identität. Das Beispiel

sächsisch-böhmischer Grenzraum. In: Garsztecki, Stefan/Waack, Christoph/Scherm, Ilona: (eds.):

Regionale Identität und transnationale Räume in Mitteleuropa. Dresden 2012, 149-172.

Lambertz, Karl-Heinz: Die Neiße als Schicksalsfluss für Deutsche, Polen, Griechen und Tschechen

(15.03.08). in: Lambertz, Karl-Heinz (ed.): Die Grenzregionen als Labor und Motor kontinentaler

Entwicklungen in Europa: Berichte und Dokumente des Europarates sowie Reden zur

grenzüberschreitenden Zusammenarbeit in Europa. Zürich 2012, 170-180.202

Leick, Birgit: Business networks in the cross-border regions of the enlarged EU: what do we know

in the post-enlargement era? in: Journal of Borderland Studies 2012/27/3, 299-314.

Meinhof, Ulrike H. et al.: Border Discourse: Changing Identities, Changing Nations, Changing

Stories in European Border Communities. Final Report. Southampton 2003 [restricted].

Meinhof, Ulrike H./Galaszinski, Dariusz: Border Discourse: Changing Identities, Changing

Nations, Changing Stories in European Border Communities. State-of-the-Art-Report. Southampton

2002 [for internal use].

Müller, Bernhard/Kučera, Kateřina/Jeřábek, Milan/Přikryl, Jan (2000): Grenze als

Vermittlungsraum. Chancen der interkommunalen Zusammenarbeit am Beispiel von Sachsen und

Böhmen. Berlin 2000.

Saechsische Staatskanzlei (ed.): Lebendige Nachbarschaft, gelebte Freundschaft – 20 Jahre Freistaat

Sachsen und Tschechische Republik. Dresden 2012.

Schmalholz, Heinz: Grenzüberschreitende Kooperationsbeziehungen sächsischer Unternehmen –

Stand und Perspektiven. in: Brezinski, Harald/Leick, Birgit (eds.): Kooperationsperspektiven

deutscher Unternehmen in östlichen Grenzregionen. Freiberg 2006, 17-33.

Wunderlich, Hans-Joachim/Hofmann, Barbara/Divišová, Martina: Grenzüberschreitende

Zusammenarbeit in der südwestsächsischen und nordböhmischen Grenzregion. in: Zschiedrich,

Harald (ed.): Wirtschaftliche Zusammenarbeit in Grenzregionen: Erwartungen – Bedingungen –

Erfahrungen. Berlin 2011, 285-298.

Zanger, Cornelia/Hodicová, Radka/Gaus, Hansjoerg: Psychic Distance and Cross-Border

Cooperation of SMEs: An Empirical Study on Saxon and Czech Entrepreneurs' Interest in

Cooperation. in: Journal for East European Management Studies. 2008/13/1, 40-63.

203