Списание СИГУРНОСТ / SECURITY MAGAZINE

1

СИГУРНОСТ. маРТ 2013

ББРИЗДАТЕЛ:АС „Парадокс“Адрес на редакцията:София 1164, ул. „ПрезвитерКозма“ № 45Главен редактор:Димитър МурджевРедактор:Елисавета КамбуроваСайт и IT-дизайн:Иво СтояновСътрудник иразпространение:Мария ПандуроваСамуил КамбуровРЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:проф. д.ист.н. Андрей Пантевпроф. д.ик.н. Бончо Асеновпроф. д.ик.н. Евгений Сачевген. д-р Иван Мечковпроф. д.ик.н. Йордан НачевМихаил МихайловТаня Сотировад-р Тихомир СтойчевЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ:Национална Асоциация Сигурностполк. /ОР/ Крум Лазаров,секретар „Славянско дружествов България“полк. /ОР/ Иван ХристовАсоциация на разузнавачитеполк. /ОР/ Пеньо Костадиновподполк. /ОР/ Стефан Николовген. Тодор Бояджиев, президент БРФген.-майор Стоимен Стоименов,Председател УС КООСОген.-лейтенант /ОР/ Кирил Цветков,Председател УС АСВген.-майор /ОР/ Съби Събев – ЦИНСген.-лейтенант /ОР/ Стоян Топалов,Председател СОСЗРген.-майор /ОР/ Румен Ралчевподполк. Ценко Велев –АЗКОН (гл. редактор наВоенно издателство)проф. Георги Бахчевановдоц. Николай Радуловд-р Амит ЩайнхартВелин Хаджолов – „Българско кемпо“National Security Unit – ИзраелГригор Гогов, гл. секретар СЛРБМихаил Бояджиев, експерт лов

Абонамент, реклама и контактител. 02/ 96 331 69GSM: 0887277339e-mail: [email protected]: 1313–8889

72

810

18

1411

19

27

21

22

24

20

28

2930

историята като памет и като забраваинтервю с лазар мурджевправата на българите в сърбия – нарушени и за честването на васил левскиосновни концепции на културономиятаролята на го и нпо в борбата срещу тероризмаплазменото геофизично оръжие – заплахаза човечествотокийт мелтън – „повелителят“ на срс-татаметасъждения за сигурността в българияцветя от пустинята70 години парашутни подразделения в българската армиясъюзът на парашутистите в българия с призово място на турнир по бойно-приложни спортовеалианс български командоси – една авторитетна неправителствена военно-патриотична организация стратегическа и оперативна кибервойнадоговор от лисабон за изменение на договора за европейския съюз 2007/C 306/01сащ – идеали и реалности някога и сегасвещеният кивот

С

Ъ

Д

Ъ

Р

Ж

А

Н

И

Е

2


А

к

т

у

А

л

Н

о

В навечерието на Трети март ние отно-во се питаме „наш“ ли е този празник. Дали това не е само край на война между две им-перии с не много привлекателна репутация в тогавашния свят. Или е пот върж дение на правото ни да възстановим своето сред-новековно културно-политическо велико-лепие, осъществили идеите и идеалите на модерния национализъм от XIX век? Съ-временните демитологизатори и историче-ски ревизионисти твърдят, че тази война не е освободителна. Тук абсурдите стигат до комизъм. Все едно, че не се е появила чет-въртата славянска държава в Европа и все едно, че не е имало не само руска армия, но и опълченци, които не са се биели по командването на Джон Смит, а от „наший генерал“ Столетов. Преди да има инсти-туции, армия, учителство и министерства някой следваше да изгони турската армия и администрация от нашите земи, макар и не от всичките. Незримото присъствие на българите в тяхното Освобождение е самият факт, че със своите мъченичества през вековете те най-сетне направиха тази война възможна и победоносна. Защото преди този война, а и след нея също има-ше опити за освобождение на балканските християни. Но никога преди тя не бе въз-приета от европейската общественост като общочовешка драма. С този възвишен об-лик, тя пресече Ламанша и достигна дори Атлантика. Войната от 1877-1878 г. бе една от най-честните войни в модерната исто-рия на Европа, война на вярата, победа на вярата, израз на онзи национализъм, който не произвеждаше ненавист. Какво научихме от тази война? Нека напомня, че са малко случаите, когато народите са си взели урок от историята, въпреки всичките постулати за нейните поуки.

Според конфуцианското определение на „смисъла на думите“, всяка словесна обмяна на идеи или просто мнения могат да се окажат самоцелна и безполезна инициатива. Тук укорено е бърборенето. Но често се мълчи не само от мъдрост. По често се мълчи от глупост, страх, невеже-ство, предвидливост, тарикатско очакване, раболепие. Намирам, че често мълчали-вите заслужават повече упрек, а често и обвинение, отколкото дърдорковците. Къде е мярата за това съответствие. Постоянна величина е историческият опит. Може ли той да бъде „извикан“ като спасителна по-мощ пред съвременни предизвикателства. Този въпрос може да предизвика много отговори. Но нито един от тях не е доста-тъчен и общовалиден. В това се изразява цялата сложност на нашата професия. Защото като съображение при вземане на съдбоносни решения „учителката“ история е посрещала повече провали, отколкото

победоносни потвърждения. Нейната об-ществена приложимост е насочена към осмислянето на вече утвърдена етнокул-турна самоличност. При вземането на решения по злободневни въпроси тя има спомагателно, допълнително, периферно, не централно значение. Все пак поуките от историята в съвременни политически начи-нания следва да се имат предвид най-вече като предупреждение. Но те не могат да бъдат главната мотивация за предприема-не на съвременни начинания.

От век към век историците дават нази-дателни съвети на политическите дейци. Но често патерналистичната историогра-фия изглежда не само неубедителна, но и комична. При всеки провал в политиката те понякога гневно напомнят: „Вие не четете историята!“ Досега на много малко места и в много малко случаи политиците са взе-мали ум от тези уроци. Защото те съдържат повече предпазливост, отколкото дръзно-вение. А също и защото има огромна разли-ка между поука и урок в историята. Урокът може да бъде преподаван от лоши учители на слаби ученици. Историческата поука е своеобразно осъвременяване, което пре-чупва днешната действителност през при-змата на осмислени резултати от минала реалност. Може би историческият опит ни налага най-напред да помислим какво не трябва да се прави, преди да предприемем политическо действие. Ние следва да при-знаем, че всяко значимо историческо на-чинание, особено ако е увенчано с успех, представлява и скъсване с политическата традиция, следователно и скъсване със значителна част от историческото наслед-ство като предупреждение и ограничение. Кемал Ататюрк и Стефан Стамболов са най-добрите личностни показатели в това отношение за модерната балканска исто-рия. Първият, решително преодоля дълго-годишно напластявана инертност, пред-ставяна като религиозна добродетел, за да създаде модерна държавност. Вторият, отхвърли геополитическата предопреде-леност на една зона на руски интереси в Европа - теза потвърждавана ясно и от вра-говете на Русия. И в двата случая това бе скъсване не само с историята, но и в извес-тен смисъл предизвикателство към добрия разум. А може би и има нещо друго. Исто-риците отбягват да обясняват причините за пораженията, особено когато те се отнасят до техния народ. А истинските уроци на историята би следвало да се отнасят най-напред към вникване на смисъла на едно историческо поражение. До голяма степен това е индикатор не само за мъдростта на един народ, но и условия за неговия на-предък в бъдещето. Японците и германци-те ни показаха това. Техните исторически

Уважаеми приятели,България е болна. Само с демокра-

ция не се живее. За най-безотговорни хора в страната са обявени депутатите. Партиите не можем да забраним, защото няма армия и служби.

Западът ограби България и Източна Европа не само с монопола върху иконо-мическия и стопански живот не само с разгрома и присвояването на материални-те активи на страната, но и отне младите!

Академик Георги Марков формулира състоянието на Родината ни с намерени-ето му заглавието на бъдеща негова кни-га да бъде „Разрушители на Съвременна България“.

Тъжно е днес на 3 март цялата ни национална същност да е обсебена от разрушители и ликвидатори. Колко про-стичко жаждата ни за свобода и изкон-ната ни вяра в Славянските добродетели, национална и културна идентичност, в Руската армия – Освободителка потъна-ха в глобалното робство на монополи и пазарни ценности...

Днес е 3-ти март и България е болна!Диагнозата е умопомрачителна: Духовна мизерия Деградация на ценности и иден-

тичност Изнемогваща национална бедност сЛиквидирани: Суверинитет Икономика Образование и наука Здравеопазване Култура и национална идентичност Селско стопанство Армия и Служби за сигурност ЕкологияНие сме глобално болни съвременни

роби на престъпна действителност.3-ти март е един от символите на на-

ционално достойнство.3-ти март – като „памет и забрава“ за

свобода с дъх на България.Лазар Мурджев

2


А

к

т

у

А

л

Н

о

В навечерието на Трети март ние отно-во се питаме „наш“ ли е този празник. Дали това не е само край на война между две им-перии с не много привлекателна репутация в тогавашния свят. Или е пот върж дение на правото ни да възстановим своето сред-новековно културно-политическо велико-лепие, осъществили идеите и идеалите на модерния национализъм от XIX век? Съ-временните демитологизатори и историче-ски ревизионисти твърдят, че тази война не е освободителна. Тук абсурдите стигат до комизъм. Все едно, че не се е появила чет-въртата славянска държава в Европа и все едно, че не е имало не само руска армия, но и опълченци, които не са се биели по командването на Джон Смит, а от „наший генерал“ Столетов. Преди да има инсти-туции, армия, учителство и министерства някой следваше да изгони турската армия и администрация от нашите земи, макар и не от всичките. Незримото присъствие на българите в тяхното Освобождение е самият факт, че със своите мъченичества през вековете те най-сетне направиха тази война възможна и победоносна. Защото преди този война, а и след нея също има-ше опити за освобождение на балканските християни. Но никога преди тя не бе въз-приета от европейската общественост като общочовешка драма. С този възвишен об-лик, тя пресече Ламанша и достигна дори Атлантика. Войната от 1877-1878 г. бе една от най-честните войни в модерната исто-рия на Европа, война на вярата, победа на вярата, израз на онзи национализъм, който не произвеждаше ненавист. Какво научихме от тази война? Нека напомня, че са малко случаите, когато народите са си взели урок от историята, въпреки всичките постулати за нейните поуки.

Според конфуцианското определение на „смисъла на думите“, всяка словесна обмяна на идеи или просто мнения могат да се окажат самоцелна и безполезна инициатива. Тук укорено е бърборенето. Но често се мълчи не само от мъдрост. По често се мълчи от глупост, страх, невеже-ство, предвидливост, тарикатско очакване, раболепие. Намирам, че често мълчали-вите заслужават повече упрек, а често и обвинение, отколкото дърдорковците. Къде е мярата за това съответствие. Постоянна величина е историческият опит. Може ли той да бъде „извикан“ като спасителна по-мощ пред съвременни предизвикателства. Този въпрос може да предизвика много отговори. Но нито един от тях не е доста-тъчен и общовалиден. В това се изразява цялата сложност на нашата професия. Защото като съображение при вземане на съдбоносни решения „учителката“ история е посрещала повече провали, отколкото

победоносни потвърждения. Нейната об-ществена приложимост е насочена към осмислянето на вече утвърдена етнокул-турна самоличност. При вземането на решения по злободневни въпроси тя има спомагателно, допълнително, периферно, не централно значение. Все пак поуките от историята в съвременни политически начи-нания следва да се имат предвид най-вече като предупреждение. Но те не могат да бъдат главната мотивация за предприема-не на съвременни начинания.

От век към век историците дават нази-дателни съвети на политическите дейци. Но често патерналистичната историогра-фия изглежда не само неубедителна, но и комична. При всеки провал в политиката те понякога гневно напомнят: „Вие не четете историята!“ Досега на много малко места и в много малко случаи политиците са взе-мали ум от тези уроци. Защото те съдържат повече предпазливост, отколкото дръзно-вение. А също и защото има огромна разли-ка между поука и урок в историята. Урокът може да бъде преподаван от лоши учители на слаби ученици. Историческата поука е своеобразно осъвременяване, което пре-чупва днешната действителност през при-змата на осмислени резултати от минала реалност. Може би историческият опит ни налага най-напред да помислим какво не трябва да се прави, преди да предприемем политическо действие. Ние следва да при-знаем, че всяко значимо историческо на-чинание, особено ако е увенчано с успех, представлява и скъсване с политическата традиция, следователно и скъсване със значителна част от историческото наслед-ство като предупреждение и ограничение. Кемал Ататюрк и Стефан Стамболов са най-добрите личностни показатели в това отношение за модерната балканска исто-рия. Първият, решително преодоля дълго-годишно напластявана инертност, пред-ставяна като религиозна добродетел, за да създаде модерна държавност. Вторият, отхвърли геополитическата предопреде-леност на една зона на руски интереси в Европа - теза потвърждавана ясно и от вра-говете на Русия. И в двата случая това бе скъсване не само с историята, но и в извес-тен смисъл предизвикателство към добрия разум. А може би и има нещо друго. Исто-риците отбягват да обясняват причините за пораженията, особено когато те се отнасят до техния народ. А истинските уроци на историята би следвало да се отнасят най-напред към вникване на смисъла на едно историческо поражение. До голяма степен това е индикатор не само за мъдростта на един народ, но и условия за неговия на-предък в бъдещето. Японците и германци-те ни показаха това. Техните исторически

Уважаеми приятели,България е болна. Само с демокра-

ция не се живее. За най-безотговорни хора в страната са обявени депутатите. Партиите не можем да забраним, защото няма армия и служби.

Западът ограби България и Източна Европа не само с монопола върху иконо-мическия и стопански живот не само с разгрома и присвояването на материални-те активи на страната, но и отне младите!

Академик Георги Марков формулира състоянието на Родината ни с намерени-ето му заглавието на бъдеща негова кни-га да бъде „Разрушители на Съвременна България“.

Тъжно е днес на 3 март цялата ни национална същност да е обсебена от разрушители и ликвидатори. Колко про-стичко жаждата ни за свобода и изкон-ната ни вяра в Славянските добродетели, национална и културна идентичност, в Руската армия – Освободителка потъна-ха в глобалното робство на монополи и пазарни ценности...

Днес е 3-ти март и България е болна!Диагнозата е умопомрачителна: Духовна мизерия Деградация на ценности и иден-

тичност Изнемогваща национална бедност сЛиквидирани: Суверинитет Икономика Образование и наука Здравеопазване Култура и национална идентичност Селско стопанство Армия и Служби за сигурност ЕкологияНие сме глобално болни съвременни

роби на престъпна действителност.3-ти март е един от символите на на-

ционално достойнство.3-ти март – като „памет и забрава“ за

свобода с дъх на България.Лазар Мурджев

3


А

к

т

у

А

л

Н

о

крушения станаха щит срещу съвременни рецидиви на мании за надмощие.

Може ли професията да предопреде-ли качеството на един държавник. Често питат за някого: „А той какви езици знае?“ От всичките американски президенти само Томас Джеферсън и Уудроу Уилсън са знаели чужд език и имат и академическа кариера. Но те не са били по-добри прези-денти от някои бивши генерали. Знамени-тият британски журналист живеещ в САЩ, Алистър Кук се шегуваше, че познава лич-ност, която знаела 14 езика и не можела да каже нищо свястно на нито един от тях.

Още през 1907 г. д-р Кръстев писа за Иван Вазов, че „когато влязъл в историята, престанал да живее във времето си.“ Тази прибързана присъда бе мотивирана не толкова с мястото на поета в българската литература, колкото с неговите поетични увлечения към виденията от миналото. Ис-тинските интелектуалци често са настроени иронично към историческата слава. А все пак, когато научили за жестоките клаузи на Ньойския договор от 1919 г., софиянци не хукнали по министерства, агенции, легации и армейски щабове, а с надежда и трево-га мълчаливо се подредили под балкона на писателя. В критични ситуации или във времена на вземане на фатални решения е лесно да попаднеш в „плен“ на историята като при недостатъчно познание може да бъдеш изкусен и подведен към авантюри-зъм или примирение. Много столетия про-фесионалните историци подигравателно упрекват политиците, че не четат история. Нейното познание няма еднозначно съ-държание. Историческата култура в об-ществено-политическата практика е като лекарството – терапията помага, нейното предозиране убива. Историята може и да бъде лоша „учителка“ – тя повежда по-някога към затворени пътища и събужда величавите сенки на „размразени“, но не-осъществими химери. Често онова, което е изглеждало като леко повторение на мина-ли победи, по-късно се е оказвало глупост, носеща катастрофи. Често онова, което е било символ на прагматизъм, изведен от минали експерименти, се е оказвало гибел-но късогледство.

Много често значимите събития в по-литическия живот са осъществени чрез скъсване с историческата инерция. Ут вър-дените представи от миналото, че „това не може“, са предизвиквали амбициите на но-ватори, които са доказвали, че „това може“! Тъкмо и така те са се записвали в истори-ята. Самото понятие „модерност“ сигнали-зира предпоставката за преодоляване на патриархални традиции, демобилизиращи обществото спрямо предизвикателствата на прогреса.

Когато съюзниците по време на Вто-рата световна война дебаркират при Са-лерно в Италия, това е в противоречие с всички уроци на военната история дото-гава.Всичко това са тактически корекции, но не са исторически уроци. Но дори и при необходимо скъсване с исторически опит се запазва исторически „остатък“, който е достатъчно устойчив и авторитетен, за да бъде напълно анулиран.Тук парадоксал-ните анахронизми не са малко. С истори-ческа аргументация можем да докажем, че днешна Англия е още феодална стра-на – при нея има наследствените титли и наследствени привилегии, съществува също наследствената Палата на лордо-вете и пр. Формално във всички страни от бившия съветски блок в Европа можем да установим, че официалната Църква като институции и като обществен фактор е об-лъчена с особено внимание от страна на държавата. В социален и дори битов сми-съл, жителите на Източна Румелия не са заживели по-добре след като през 1885 г. така дръзко са се присъединили към Кня-жеството. Онези оцелели при Холокоста евреи, които заминаха след войната в Из-раел, едва ли са очаквали, че по същите битово-социални показатели ще живеят по-добре в историческата си родина.

Можем да се замислим и за други при-ложими уроци от миналото. Дали не тряб-ваше Хитлер да бъде насилствено спрян от създателите на следвоенния политически ред в Европа още при първото му пре-дизвикателно нарушение на клаузите на Версайския договор. Така щяха да бъдат предотвратени последвалите му безумия. Непредубеденият историк след едно столе-тие сериозно би се затруднил как да тълку-ва такава информация.

Има ли уроци на историята? Да, но те са различни. Първият по значение вечен урок е най-очевиден и най-пренебрегван. Идеята за социална справедливост е неу-нищожим мотив в поведението и действи-ята на силите, които променят и налагат историческия път на човечеството. Тя е вроден инстинкт в самата природа на чове-ка, която не се е променила в последните хилядолетия. Тук приписваната едновре-менно на Йосиф Падаревски и на Б.Шоу фраза за безсърдечния и безглавия соци-алист, в години на съдбоносни решения и преход, може да има и обратната ирония. Тя е насочена към бруталната и самоубий-ствена глупост на онези, които се смеят на тази идея. Защото тя е онзи вътрешен, чес-то пъти незрим идеен ресурс, който подна-ся уж случайните изненади в политическа-та история на света. Френската революция не би се състояла в този є ход без санкюло-тите. Но защо имаше санкюлоти?

Вторият исторически урок е колкото дискретен и незабелязван, толкова и ясен. Той налага властно идеята за политиче-ското значение на ирационалността. Става дума за обикновената човешка емоция, която винаги е съпътствала историческите драми. Тя е реален и траен факт в политика-та. Нещо повече – тя е един от нейните дви-гателни фактори, които най-лесно обхващат масите. Много по-мащабно, много по-лесно и много по-ефективно, отколкото идеи, иде-али и програми. Това е познаваемата ени-гма в историята на света. Тя не се помества в нито една от типологията на гражданската и политическата култура, но има достатъчно доказателствени примери за политическа изява. Неотдавна тя двукратно се прояви у нас с цялата си зашеметяваща сила. Ние сме жертва и на историческия урок, преду-преждаващ за потребността от поетапното развитие и темпото на политическите про-мени. Тук прецедентът става правило. Той изразява бързането, достигането, догонва-нето в реализацията на национално-поли-тически задачи, започнало още с първите стъпки на Третото българско царство.

4


А

к

т

у

А

л

Н

о

Една наложена ни от капризите на историята обреченост. Когато изкачваш едновременно три върхове – демократиза-ция, модернизация и национална консоли-дация, обикновено не стигаш до нито един от тях. Това е най-угнетяващият шлагер в нашата историческа участ, защото знаех-ме, че никъде такава методика не прора-ботва. А ние бяхме форсирани от извън-редни геополитически обстоятелства да я приложим. Нима не е така и днес?

Но има и „нови“ уроци. Те опровергават исторически зависимости, доскоро непо-клатими със своята императивна валид-ност. По време на двете „опиумни“ войни в средата на ХIХ век, трогателно обедине-ните Велики сили блокират с няколко кано-нерки Шанхай и великата империя Китай – исторически най-цивилизованата страна, позорно приема статут на полуколониална държава. Днес това едва ли е възможно за страна от подобен мащаб. Продължен и приложен в миниатюрни пространства, този урок има друго предназначение. Той предупреждава за „отразяването“ на етни-ческите реалности в политическия живот на всяка страна. Идеята за превъзходство-то на демографията над останалите факто-ри в съвременния свят вече е сурова реал-ност. Нека напомня, че една от причините за хегемонията на Европа над останалия свят от времената на Великите географски открития се изразява и в демографското надмощие. Рано или късно тази зависи-

мост се „завръща“ в своето историческо отечество. Тя се „съединява“ с променени-те политически реалности. Един от основ-ните елементи на модерната демокрация е преминаването на властта от централните към локалните общности. Местното прео-бладаване на етническо мнозинство, въз-приело форма на различие, неадекватно на официалната хомогенност на държавата, носи изборни изненади обясними с числе-но превъзходство. Дали държавната демо-графска политика следва да поощрява тези тенденции или да ги коригира в желаната от нея насока? Тук тревогите са всеобщи-французите, холандците, германците, дори англичаните разбират, че в една по-далеч-на демографска перспектива могат да се окажат малцинство в собственото си оте-чество. Кой не би се разтревожил от такава тенденция? Ако тя не може да бъде спряна като демографски процес, то тогава следва поне да се запази историческата памет! Заплахата от унищожението на историче-ски светини от Афганистан през Ирак до Македония е отблъскващ, но страничен ефект от естествената каризма на онези ет-нически общности, вградени по естествен начин в държавно-политическата система. Поради своята обемна значимост те придо-биват стратегическо значение в политиче-ския живот на цялата страна.

Другият нов урок е позабравен стар. Той илюстрира завръщането на националните държави настъпило вследствие на рухва-

нето на СССР и Югославия. Този процес е съпроводен с необичайни крайности, осо-бено на Балканите. Там се възпроизвеж-дат междуетнически вражди, които имат произход от Средновековието. Оказва се, че не само социализмът, но и демокрацията няма впечатляващи успехи в решаването на етнонационални противоречия. Инверсията етнос-религия често се възпроизвежда, като понякога един от компонентите възприема доминантно значение.

Общото на историческите уроци-добри или лоши е, че учителският израз „урокът свърши“ никога не трябва да бъде произ-насян и най-вече прилаган! Защото както няма вечни лекарства, така и няма вечни уроци на историята! И все пак си струва да вземаме лекарства и да четем внимателно техните съставки. А това е достатъчна при-чина, за да се съобразяваме с историята. Докато можем! Едно тежко историческо проклятие тежи над Балканите. То се из-разява накратко с парадоксалния факт, че общото стремление към Европа не ни прави по-добри един към друг. Излиза, че вечния стремеж към европеизация ни прави политическата и стопанската пери-ферия на Европа. Този урок не е осмислен и от съвременните политици в тази район. Виждаме, че и днес Великите сили продъл-жават с намесата си на Балканите? Но това е познатото оползотворяване на онази об-становка, която самите балкански държави им предоставят. Защото те си служат с тях-

5


А

к

т

у

А

л

Н

о

ното влияние една срещу друга. Понякога открито, по-често завоалирано, но в крайна сметка и в перспектива еднакво пагубно за самите тях.

Посочвам още един урок. Той е ос-новния лайтмотив в нашата история, също явно пренебрежително подминаван от днешните строители на европейска Бълга-рия. България не може да си позволи пове-че от един враждебен съсед, независимо от причини и основания. Тя не може вечно да имитира някого дори и когато тази имита-ция е временен позитив. Този урок внуша-ва, че със забележителното изключение на Япония, не винаги прогресивните системи успяват ако са налагани чрез автоматичен „внос“ от вън или са прилагани прибързано! От времената на Виенския конгрес, когато Великите сили-победителки легализират правото на интервенция, самата намеса във вътрешните работи на друга държава придобива нови измерения и нови стойно-сти се! Нали в такъв смисъл граф Бисмарк твърдеше, че мирните договори са създа-дени, за да ги спазват само победените. Непоклатимият правов принцип, че дър-жавният суверенитет е преди национал-ният е подложен на сериозна корекция. С бъдещата европейска конституция, с член-ство във военно политически съюзи излиза, че сега тече обратния процес! Ние отпра-вяме тревожния въпрос – ако самостоятел-ността на държавата вече е нарушена от императивите на колективната общност, не се ли налага нова, друга идентичност при която утвърдените добродетели, идеали и

герои стоят старомодно и дори безсмис-лено като съвременен типаж. Това е ед-новременно право и задължение. Стига само изобщо да се смятаме за приемници и носители на културно-етническа специ-

фика! Специфика, не само самобитност, която имат и племената в долината на Ориноко, а самоличност. На друго място съм писал, че самоличността е по значи-ма. Защото – самобитост има всеки! Та

4


А

к

т

у

А

л

Н

о

Една наложена ни от капризите на историята обреченост. Когато изкачваш едновременно три върхове – демократиза-ция, модернизация и национална консоли-дация, обикновено не стигаш до нито един от тях. Това е най-угнетяващият шлагер в нашата историческа участ, защото знаех-ме, че никъде такава методика не прора-ботва. А ние бяхме форсирани от извън-редни геополитически обстоятелства да я приложим. Нима не е така и днес?

Но има и „нови“ уроци. Те опровергават исторически зависимости, доскоро непо-клатими със своята императивна валид-ност. По време на двете „опиумни“ войни в средата на ХIХ век, трогателно обедине-ните Велики сили блокират с няколко кано-нерки Шанхай и великата империя Китай – исторически най-цивилизованата страна, позорно приема статут на полуколониална държава. Днес това едва ли е възможно за страна от подобен мащаб. Продължен и приложен в миниатюрни пространства, този урок има друго предназначение. Той предупреждава за „отразяването“ на етни-ческите реалности в политическия живот на всяка страна. Идеята за превъзходство-то на демографията над останалите факто-ри в съвременния свят вече е сурова реал-ност. Нека напомня, че една от причините за хегемонията на Европа над останалия свят от времената на Великите географски открития се изразява и в демографското надмощие. Рано или късно тази зависи-

мост се „завръща“ в своето историческо отечество. Тя се „съединява“ с променени-те политически реалности. Един от основ-ните елементи на модерната демокрация е преминаването на властта от централните към локалните общности. Местното прео-бладаване на етническо мнозинство, въз-приело форма на различие, неадекватно на официалната хомогенност на държавата, носи изборни изненади обясними с числе-но превъзходство. Дали държавната демо-графска политика следва да поощрява тези тенденции или да ги коригира в желаната от нея насока? Тук тревогите са всеобщи-французите, холандците, германците, дори англичаните разбират, че в една по-далеч-на демографска перспектива могат да се окажат малцинство в собственото си оте-чество. Кой не би се разтревожил от такава тенденция? Ако тя не може да бъде спряна като демографски процес, то тогава следва поне да се запази историческата памет! Заплахата от унищожението на историче-ски светини от Афганистан през Ирак до Македония е отблъскващ, но страничен ефект от естествената каризма на онези ет-нически общности, вградени по естествен начин в държавно-политическата система. Поради своята обемна значимост те придо-биват стратегическо значение в политиче-ския живот на цялата страна.

Другият нов урок е позабравен стар. Той илюстрира завръщането на националните държави настъпило вследствие на рухва-

нето на СССР и Югославия. Този процес е съпроводен с необичайни крайности, осо-бено на Балканите. Там се възпроизвеж-дат междуетнически вражди, които имат произход от Средновековието. Оказва се, че не само социализмът, но и демокрацията няма впечатляващи успехи в решаването на етнонационални противоречия. Инверсията етнос-религия често се възпроизвежда, като понякога един от компонентите възприема доминантно значение.

Общото на историческите уроци-добри или лоши е, че учителският израз „урокът свърши“ никога не трябва да бъде произ-насян и най-вече прилаган! Защото както няма вечни лекарства, така и няма вечни уроци на историята! И все пак си струва да вземаме лекарства и да четем внимателно техните съставки. А това е достатъчна при-чина, за да се съобразяваме с историята. Докато можем! Едно тежко историческо проклятие тежи над Балканите. То се из-разява накратко с парадоксалния факт, че общото стремление към Европа не ни прави по-добри един към друг. Излиза, че вечния стремеж към европеизация ни прави политическата и стопанската пери-ферия на Европа. Този урок не е осмислен и от съвременните политици в тази район. Виждаме, че и днес Великите сили продъл-жават с намесата си на Балканите? Но това е познатото оползотворяване на онази об-становка, която самите балкански държави им предоставят. Защото те си служат с тях-

5


А

к

т

у

А

л

Н

о

ното влияние една срещу друга. Понякога открито, по-често завоалирано, но в крайна сметка и в перспектива еднакво пагубно за самите тях.

Посочвам още един урок. Той е ос-новния лайтмотив в нашата история, също явно пренебрежително подминаван от днешните строители на европейска Бълга-рия. България не може да си позволи пове-че от един враждебен съсед, независимо от причини и основания. Тя не може вечно да имитира някого дори и когато тази имита-ция е временен позитив. Този урок внуша-ва, че със забележителното изключение на Япония, не винаги прогресивните системи успяват ако са налагани чрез автоматичен „внос“ от вън или са прилагани прибързано! От времената на Виенския конгрес, когато Великите сили-победителки легализират правото на интервенция, самата намеса във вътрешните работи на друга държава придобива нови измерения и нови стойно-сти се! Нали в такъв смисъл граф Бисмарк твърдеше, че мирните договори са създа-дени, за да ги спазват само победените. Непоклатимият правов принцип, че дър-жавният суверенитет е преди национал-ният е подложен на сериозна корекция. С бъдещата европейска конституция, с член-ство във военно политически съюзи излиза, че сега тече обратния процес! Ние отпра-вяме тревожния въпрос – ако самостоятел-ността на държавата вече е нарушена от императивите на колективната общност, не се ли налага нова, друга идентичност при която утвърдените добродетели, идеали и

герои стоят старомодно и дори безсмис-лено като съвременен типаж. Това е ед-новременно право и задължение. Стига само изобщо да се смятаме за приемници и носители на културно-етническа специ-

фика! Специфика, не само самобитност, която имат и племената в долината на Ориноко, а самоличност. На друго място съм писал, че самоличността е по значи-ма. Защото – самобитост има всеки! Та

6


А

к

т

у

А

л

Н

о

нали тъкмо с нея експонираме и дори леги-тимираме нашия исторически европеизъм! Дали и върху държавите ще се разпростра-ни онази епидемична реакция, която носи гибел на индивида и индивидуализма. Но тогава с личността, а после и държавата не загивали едни от основните темели на де-мокрацията – личната свобода и демокра-цията. При такава тенденция идва другата историческа мъдрост. Всяка политическата структура, когато е нова, застрашава тради-ционната култура! До каква степен новата ни културна преориентация, наричана от някои дори цивилизационен избор, означава от-рицание на идентитет, установен както бе споменато, още през Средновековието? Тук не става дума за запазване на старомодни културни системи, поверия и битови прищев-ки. Тук става дума за онова различие, които ни прави стойностни не само за нас, но и за другите? Ако възприемем всичко това, то-гава нашият исторически свят, нашите уте-шителни опори ще срещнат постепенно, но пълно отрицание!

Днес ни уверяват, че историята ни следва да бъде забравена. По-добре е да напомним, че онази история, която носи подозрителност, невежествено високоме-рие, мания за безпогрешност и величие следва наистина да бъде зачеркната в представите ни за бъдещия свят. Същото би следвало да приемем като историче-ско наследство тук, на Балканите. Защо-то нито един балкански народ няма да се откаже от своите исторически заслуги и национална слава. Гърците не могат да

се откажат от Никос Казандзакис, сърби-те не могат да се откажат от Иво Андрич, какво сме ние без Яворов и Димчо? Онази история, която носи великото различие на европейския културен конгломерат, но усещане за привързаност към прадеди и традиции следва да бъде вградена в евро-пейското ни бъдеще. Ако културата остава единственият фактор на това различие, може ли да има култура без история? А

самата история е еднакво носител на до-брото и злото в често антропологически смисъл и план. Забравата към истори-ческото величие означава невежество, вторачването в нея-безпомощност. Исто-рията може да бъде забравена като про-тивопоставяне само когато е запомнена като величие! Така възприемаме Трети и всичко преди и след него!

Проф. д. ист. н. Андрей ПАнТев

6


А

к

т

у

А

л

Н

о

нали тъкмо с нея експонираме и дори леги-тимираме нашия исторически европеизъм! Дали и върху държавите ще се разпростра-ни онази епидемична реакция, която носи гибел на индивида и индивидуализма. Но тогава с личността, а после и държавата не загивали едни от основните темели на де-мокрацията – личната свобода и демокра-цията. При такава тенденция идва другата историческа мъдрост. Всяка политическата структура, когато е нова, застрашава тради-ционната култура! До каква степен новата ни културна преориентация, наричана от някои дори цивилизационен избор, означава от-рицание на идентитет, установен както бе споменато, още през Средновековието? Тук не става дума за запазване на старомодни културни системи, поверия и битови прищев-ки. Тук става дума за онова различие, които ни прави стойностни не само за нас, но и за другите? Ако възприемем всичко това, то-гава нашият исторически свят, нашите уте-шителни опори ще срещнат постепенно, но пълно отрицание!

Днес ни уверяват, че историята ни следва да бъде забравена. По-добре е да напомним, че онази история, която носи подозрителност, невежествено високоме-рие, мания за безпогрешност и величие следва наистина да бъде зачеркната в представите ни за бъдещия свят. Същото би следвало да приемем като историче-ско наследство тук, на Балканите. Защо-то нито един балкански народ няма да се откаже от своите исторически заслуги и национална слава. Гърците не могат да

се откажат от Никос Казандзакис, сърби-те не могат да се откажат от Иво Андрич, какво сме ние без Яворов и Димчо? Онази история, която носи великото различие на европейския културен конгломерат, но усещане за привързаност към прадеди и традиции следва да бъде вградена в евро-пейското ни бъдеще. Ако културата остава единственият фактор на това различие, може ли да има култура без история? А

самата история е еднакво носител на до-брото и злото в често антропологически смисъл и план. Забравата към истори-ческото величие означава невежество, вторачването в нея-безпомощност. Исто-рията може да бъде забравена като про-тивопоставяне само когато е запомнена като величие! Така възприемаме Трети и всичко преди и след него!

Проф. д. ист. н. Андрей ПАнТев

7


А

Н

А

л

И

з

И

и н т е р в ю с л а з а р м у р д ж е в„за специални служби на българия към

настоящия момент не би могло да говорим“Според вас повече или по-мал-ко достоверна е информацията, която Бойко Борисов съобщи от

парламентарната трибуна, че е готвен атентат срещу него с поръчител Ахмед доган?

Отговорът на един такъв „директен“ въпрос изисква по-обширен отговор. Граж-данската позиция е „лесна“, тя е видима с „просто око“ през целия период на възхо-да на лицето Борисов. Професионалното отношение изисква да не се коментират тези теми. Но българската „политическа класа“ в своята абсурдност и пазарна зави-симост отдавна е занемарила моралните ценности, а държавността и националната идентичност са само инструменти за обо-гатяване. Характеристиката на т.нар. „Пре-ходен период“ е еднозначна – ликвидация! Каква може да бъде характеристиката на „лидерите”, осъществили това унищоже-ние – престъпници! Е, съвсем естествено е за такива хора да съществуват в годините интереси от наши и „не“ наши специални служби, и е в голяма степен вероятно „те“ като обект на внимание да са отразявани по съответен начин. Но формулирани от парламентарната трибуна, тези факти са абсурдни и скандални. А произнесени от устата на Премиер с почти пълен мандат – са гротестен пример за безсилие и липса на държава с привкус на съучастие в мръс-на игра.

Смятате ли, че подобна размя-на на обвинения, която не е за първи път през тази година, ще

характеризира периода до изборите? Смятате ли, че политиката се нужае от такива средства?

Политиката в България не е просто мръсна дума. Тя постави самоцелно „себе си“ над род и Родина. Така тези двадесет години накараха акад.Георги Марков да заяви след събитията в последните дни, че асоцияцията му за този период се обоб-щава в заглавието на бъдеща негова книга „Рушители на съвременна България“.

Притеснява ли ви честото из-тичане на информация, вклю-чително и класифицирана, от

специалните служби? Как се отразява този процес върху стабилността на на-ционалната ни сигурност от една стра-на и от друга – върху стабилността на самите служби?

За специални служби на България към настоящия момент не би могло да говорим. Тези служби са компилация от

корпоративни интереси и лобита, съчета-ни с пряка зависимост от чужди центра-ли. Пъпната връв на приемствеността е скъсана отдавна. Един от създателите на института за подготовка на български раз-узнавачи формулира на добрите млади колеги, че бъдещето ги обрича на липса на добри ръководители (началници). Тази липса на приемственост създаде опера-тивен състав със стаж, но без опит. „Изти-чането“ на информация вече се е превър-нало в оперативен похват за компроматни войни на „политическата класа”. Законо-дателството е внос. Медиите – клиентела и посредник на олигархията.

докъде би трябвало да се прости-ра намесата на политиците в рабо-тата на специалните служби? Има

ли граница, на която те би трябвало да спрат? наблюдавате ли тенденция поли-тиците да се опитват да използват специ-алните служби за партийни и лични цели и до какви рискове би могло да се стигне за стабилността на държавата?

Проектозаконите за специалните служби, дори и несъвършени, бяха „ня-каква“ добра стъпка към нормалност на средата. Но оставката на кабинета ги „от-свири“, защото целта бе „те“ – службите да му служат „на него” и в следващия ман-дат. Дестабилизацията на страна се по-стига с лустрацията и сатанизирането на специалните служби. Разсекретяването на досиетата е мизерен пример за „сепу-ко“ на една държава. Централизирането

на подчинеността на специалните служби гарантира политизирането на функциите им конюнктурно, според интересите на управляваща партия. Това гарантира, че държавността и националната сигурност ще се „крепи“ от групировки и чужди цен-трали. Рисковете са видими, а възмож-ността армията да „оправи“ нещата не съществува, защото вече няма и армия.

Затова нека българското офицер-ство и всички достойни представители от сферата на Сигурността и Отбраната потърсят възможността да бъдем заедно – което КООСО и сп. „Сигурност“ издигат като приоритет във Визиите си. И дори като представители на гражданското об-щество с нашата експертност, опит и ро-долюбие, заедно да възкресим и наложим ценностите за добруването на България.

допускате ли намеса на специал-ните служби в предстоящите избо-ри? Какъв съвет бихте им дали?

Това, за което настояваме, като извод от нашия експертен анализ е създаване и осигуряване на статут на Българска раз-узнавателна общност, която да осигури взаимодействие, експертен потенциал и нужния граждански контрол за специал-ните служби. Това е практика във всички уважаващи себе си развити държави и общества, където специалните служби са стожери на държавността, националния просперитет и националаната сигурност.

Интервю на Спирдон СПИрдоновза www.argument-bg.com

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

Лазар Мурджев

8


к

Р

Ъ

С

т

И

л

к

А

Скъпи приятели, докато в България Сме Свидетели на вСекидневни маСови протеСти, Българите в Западните покрайнини от 60 години живеят лишени от човешки права и ЗаБравени от БългарСката държава. по инициатива на един голям патриот – делян дамяновСки, който преЗ май 2012 г. Стана ноСител на наградата на Сдружение „велика Болгариа“ За патриотиЗъм и Силен БългарСки дух, Бяхме чаСт от ежегодното отБеляЗване на годишнината от оБеСването на ваСил левСки в БоСилеград.

ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ – НАРУШЕНИ И ЗА ЧЕСТВАНИЯТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

На границата иззеха български знамена, вестници и календари на общинска делегация

Масово изземване на знамена и патриотични печатни материали иззеха митничарите на сръбската граница от българи, които се стекоха към Босиле-град за честването на 140-ата годиш-нина от обесването на Васил Левски. Автомобилите бяха щателно проверя-вани, а трибагреника и всички печат-ни материали - вестници и календари, бяха изваждани от багажниците. Хора-та бяха принуждавани да се връщат до българския контролен пункт и там да оставят на съхранение иззетите знаме-на и други вещи.

На митничарските въпроси: „Къде отивате?“, те трябваше да измислят куп

причини, за да не кажат истинската и да не бъдат бавени с цел да закъснеят за честванията. Венците с цветя също предизвикаха въпросите на митничари-те. „Отиваме на българските гробища“, казваха бързащите за честването в Бо-силеград. „Има ли български гробища там?“, питаха полицаите. „Там други гробища няма“, отговаряха българите.

Знамена, календари и вестници бяха иззети и от автомобила на зам.-кметът на Мездра Георги Валентинов. Свидетели на това станаха главният редактор на вестник Велика БОЛГА-РИА Патриция Кирилова, телевизионен екип от Мездра и българският патриот

от Скопие Драган Попов. Сборният пункт на българите, пре-

минали границата, бе популярното сред патриотите заведение „Тангра“ в цен-търа на Босилеград, чийто собственик Александър Димитров е председател на местното сдружение „Глас“.

Кметът на града Владимир Захари-ев направи друг сборен пункт – пред общината, с негови поддръжници.

На честването освен засилено при-съствие на полиция, възникна и друг проблем – не бе допуснато да се про-чете официално писмо до общината, с което българите–патриоти изискват осветление за паметника на Васил Лев-

8


к

Р

Ъ

С

т

И

л

к

А

Скъпи приятели, докато в България Сме Свидетели на вСекидневни маСови протеСти, Българите в Западните покрайнини от 60 години живеят лишени от човешки права и ЗаБравени от БългарСката държава. по инициатива на един голям патриот – делян дамяновСки, който преЗ май 2012 г. Стана ноСител на наградата на Сдружение „велика Болгариа“ За патриотиЗъм и Силен БългарСки дух, Бяхме чаСт от ежегодното отБеляЗване на годишнината от оБеСването на ваСил левСки в БоСилеград.

ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ – НАРУШЕНИ И ЗА ЧЕСТВАНИЯТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

На границата иззеха български знамена, вестници и календари на общинска делегация

Масово изземване на знамена и патриотични печатни материали иззеха митничарите на сръбската граница от българи, които се стекоха към Босиле-град за честването на 140-ата годиш-нина от обесването на Васил Левски. Автомобилите бяха щателно проверя-вани, а трибагреника и всички печат-ни материали - вестници и календари, бяха изваждани от багажниците. Хора-та бяха принуждавани да се връщат до българския контролен пункт и там да оставят на съхранение иззетите знаме-на и други вещи.

На митничарските въпроси: „Къде отивате?“, те трябваше да измислят куп

причини, за да не кажат истинската и да не бъдат бавени с цел да закъснеят за честванията. Венците с цветя също предизвикаха въпросите на митничари-те. „Отиваме на българските гробища“, казваха бързащите за честването в Бо-силеград. „Има ли български гробища там?“, питаха полицаите. „Там други гробища няма“, отговаряха българите.

Знамена, календари и вестници бяха иззети и от автомобила на зам.-кметът на Мездра Георги Валентинов. Свидетели на това станаха главният редактор на вестник Велика БОЛГА-РИА Патриция Кирилова, телевизионен екип от Мездра и българският патриот

от Скопие Драган Попов. Сборният пункт на българите, пре-

минали границата, бе популярното сред патриотите заведение „Тангра“ в цен-търа на Босилеград, чийто собственик Александър Димитров е председател на местното сдружение „Глас“.

Кметът на града Владимир Захари-ев направи друг сборен пункт – пред общината, с негови поддръжници.

На честването освен засилено при-съствие на полиция, възникна и друг проблем – не бе допуснато да се про-чете официално писмо до общината, с което българите–патриоти изискват осветление за паметника на Васил Лев-

9


к

Р

Ъ

С

т

И

л

к

А

ски, който е изграден с пари на българ-ските организации. Те са готови дори да плащат изразходваната енергия за светлините около паметника, който се намира в близост до сръбския памет-ник, възхваляващ неправомерното из-важдане на града от българските гра-ници и предоставянето му на Сърбия.

Най-силни аплодисменти предизви-ка речта на Иван Николов – председа-тел на КИЦ „Босилеград“, който доста притесни част от официалните гости, но предизвика възхищението на патриоти-те. „140 години след гибелта на Левски, 9 години след повдигането на неговия паметник в нашия град, духът на Левски не престава да ни задава своите жес-токи въпроси, а ние виновно мълчим. Не само че не можем да отговорим, не само че не можем да го доближим, но като че ли ставаме все по-недостойни да застанем пред него.

Трябва с ръка на сърцето да си при-знаем и да поискаме прошка от Апосто-ла на българската свобода за грешното лицемерие с което му отдаваме почит под чужди знамена и чужди химни. Трябва да се засрамим от себе си пред нравствената чистота, пред заветите и мислите на Левски които 140 години преразказваме, в които се кълнем, но все не ги достигаме. Да се засрамим от предателството което почти поло-вин век следва стъпките на Апостола – физическото му предателство бе пос-ледвано от нравствено предателство. И на края, трябва да се засрамим и от начина по който се отнасяме към този паметник – все още го крием на тъмно, сякаш ни е страх, че неговата светлина може да ни озари с мислите на Левски за свобода и човешко достойнство!“, каза Иван Николов.

На сцената с реч за честването се качиха още д-р Валентин Янев – съ-председател на Обществено движе-ние „Западни покрайнини“, кметът на Община Босилеград Владимир Заха-риев. Приветствия имаше от името на Йорданка Фандъкова и на министъра на външните работи Николай Младе-нов. На възпоменанието присъстваха генералният консул на България Ниш Атанас Кръстин, Кирил Янчев от МВнР и Йордан Колев, експерт в Държавната агенция за българите в чужбина.

Сред участниците в поклонението бяха представители на ВМРО - БНД от Мездра и Кюстендил, Атака – Кюстен-дил, българи от Македония (Скопие), София и Раднево. Венци и цветя подне-соха от Столична община, от Община Мездра - инж. Георги Валентинов, зам.-кмет на града и Патриция Кирилова, вестник „Велика БОЛГАРИА“.

Патриотични песни изпя Мъжки во-кален ансамбъл „България“.

Представителите на българските патриотични организации предупреди-ха, че ще сезират Страсбург за наруша-ването правата на българското малцин-ство в Сърбия.

Често явление в Босилеград и за-падните покрайнини е да бъдат арес-тувани българи, които развяват българ-

ския трикольор, което е недопустимо за европейска държава в 21 век, бе единното мнение на всички, които са свидетели на сръбските безумия в бъл-гарските градове и села.

Патриция КИрИЛовАСнимки: в. Велика БОЛГАРИА

10


Н

о

в

И

Н

И

Книгата на професора по културно наследство и национална сигурност Евгений Сачев е посветена на еволюцията на идеите, отразяващи ролята на културните, историческите и природните ценности за устойчивото развитие на всяко общество, държава и нация. Концепциите и теориите за закономерностите и за процесите, отнасящи се за произхода, разпространението и циркулаци-ята на социалнозначимата информация, закодирана в културните, историческите и природните паметници, не са се отменяли една друга, а са увеличавали културономичните познания.

Авторът репрезентира концептуалните схващания за културономичното знание, които изграждат представата ни за фундамен-талното значение на културните, историческите и природните паметници, чиято социализация стои в основата на идеята за тран-схуманистичното общество.

Утвърждаващо начало на изследването е новата социална и морална алтернатива, обосноваваща се на културните, исторически и природните ценности като духовен еквивалент на бъдещата хуманна цивилизация.

На 60-тия юбилей на проф. Евгений Сачев проф. Андрей Пантевпредстави новата му книга

ОСНОВНИ КОНЦеПЦИИ НА КУЛТУРОНОМИЯТА

В СЛедВАщИЯ бРОй НА СПИСАНИеТО ще бъде ПРедСТАВеНА СТУдИЯТА НА ПРОф. еВгеНИй САчеВ:

еТНОС, еТНИчНИ СТеРеОТИПИ И СПеКУЛАЦИИ С еТНИчНИЯ СТАТУС НА бъЛгАРОМОХАМедАНИТе

ОчАКВАйТе ПРеЗ АПРИЛ

В последно време не само по отношние на българомохамеданите, но и за други изконни български етнични общности, зачестиха опи-тите да се представят като небългарски общ-ности, наричани самостоятелни или отделни „етнични групи” или най-често „етноси”.

Тези и други подобни прояви не само се дължат на невежество, но и могат да се тре-тират като пряко посегателство спрямо на-ционалния ни суверенитет, националните ни интереси и националната ни сигурност.

Да се определят българомохамеданите като небългарска етнична общност от пред-ставители на държавната и на общинската изпълнителна власт, на обществени и на граждански организации, на образователни институции, на медии и дори от служители на Националния статистически институт е признак не само на груба подмяна на тяхна-та национална културна идентичност, но и спекулация, насочена към нарушаването на тяхното самоосъзнаване и самоизразяване, като неделима част от единното българско

общество, държава и нация. Като се прибави и демографският колапс в България, опитите да се обявават български етнични общности за отделни не български етнични групи или етноси, са изключително опасни за целостта

на българската нация, държава и общество. Както е известно, националността се оп-

ределя като генетична, социално-икономи-ческа и социална характеристика на пред-ставителите на конкретна нация. Ето защо единството на българската нация, на българ-ската държава и на българското общество се явява фундаментално условие за устой-чивото развитие на отделните български етнографски и български етнични групи, на конфесиите (вероизповеданията) и на граж-даните. Това единство трябва да се разглеж-да и като активен фактор за обезпечаването на духовната цялостност на българското об-щество и за стимулирането и разгръщането на интелектуалния и на моралния потенциал на българския народ. В този смисъл проти-водействието срещу опитите за денациона-лизация се явява основен приоритет на на-ционалната ни сигурност.

10


Н

о

в

И

Н

И

Книгата на професора по културно наследство и национална сигурност Евгений Сачев е посветена на еволюцията на идеите, отразяващи ролята на културните, историческите и природните ценности за устойчивото развитие на всяко общество, държава и нация. Концепциите и теориите за закономерностите и за процесите, отнасящи се за произхода, разпространението и циркулаци-ята на социалнозначимата информация, закодирана в културните, историческите и природните паметници, не са се отменяли една друга, а са увеличавали културономичните познания.

Авторът репрезентира концептуалните схващания за културономичното знание, които изграждат представата ни за фундамен-талното значение на културните, историческите и природните паметници, чиято социализация стои в основата на идеята за тран-схуманистичното общество.

Утвърждаващо начало на изследването е новата социална и морална алтернатива, обосноваваща се на културните, исторически и природните ценности като духовен еквивалент на бъдещата хуманна цивилизация.

На 60-тия юбилей на проф. Евгений Сачев проф. Андрей Пантевпредстави новата му книга

ОСНОВНИ КОНЦеПЦИИ НА КУЛТУРОНОМИЯТА

В СЛедВАщИЯ бРОй НА СПИСАНИеТО ще бъде ПРедСТАВеНА СТУдИЯТА НА ПРОф. еВгеНИй САчеВ:

еТНОС, еТНИчНИ СТеРеОТИПИ И СПеКУЛАЦИИ С еТНИчНИЯ СТАТУС НА бъЛгАРОМОХАМедАНИТе

ОчАКВАйТе ПРеЗ АПРИЛ

В последно време не само по отношние на българомохамеданите, но и за други изконни български етнични общности, зачестиха опи-тите да се представят като небългарски общ-ности, наричани самостоятелни или отделни „етнични групи” или най-често „етноси”.

Тези и други подобни прояви не само се дължат на невежество, но и могат да се тре-тират като пряко посегателство спрямо на-ционалния ни суверенитет, националните ни интереси и националната ни сигурност.

Да се определят българомохамеданите като небългарска етнична общност от пред-ставители на държавната и на общинската изпълнителна власт, на обществени и на граждански организации, на образователни институции, на медии и дори от служители на Националния статистически институт е признак не само на груба подмяна на тяхна-та национална културна идентичност, но и спекулация, насочена към нарушаването на тяхното самоосъзнаване и самоизразяване, като неделима част от единното българско

общество, държава и нация. Като се прибави и демографският колапс в България, опитите да се обявават български етнични общности за отделни не български етнични групи или етноси, са изключително опасни за целостта

на българската нация, държава и общество. Както е известно, националността се оп-

ределя като генетична, социално-икономи-ческа и социална характеристика на пред-ставителите на конкретна нация. Ето защо единството на българската нация, на българ-ската държава и на българското общество се явява фундаментално условие за устой-чивото развитие на отделните български етнографски и български етнични групи, на конфесиите (вероизповеданията) и на граж-даните. Това единство трябва да се разглеж-да и като активен фактор за обезпечаването на духовната цялостност на българското об-щество и за стимулирането и разгръщането на интелектуалния и на моралния потенциал на българския народ. В този смисъл проти-водействието срещу опитите за денациона-лизация се явява основен приоритет на на-ционалната ни сигурност.

11


в

з

Р

И

в

о

в

Е

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 2

РОЛЯТА НА ГО И НПО В БОРБАТА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА

Мишените са гражданските лица и обекти (уязвими цели; все по-трудни за те-рористите са правителствени учреждения и други обекти от значение за национал-ната сигурност), независимо че стреме-жът е въздействие върху законни власто-ви органи ( за да бъде променена тяхната политика или за да бъдат постигнати оп-ределени искания). Битката отдавна се прехвърли от държавно на ниво обикнове-ни граждани с използването (или заплаха за използване) на физическо/психическо насилие.

Уязвимите цели са леснодостъпни и предпочитани за терористични атаки (такава е тенденцията) не само поради подценяване на заплахите, недостатъчно осигуряване на безопасност и липса на компетентност, но и поради:

• Голямото число потенциални ми-шени при уязвимите цели, които е много трудно да бъдат защитени; абсолютна сигурност на практика е невъзможна (но информираността и готовността за дейст-вие в критични ситуации не са химера, а необходимост);

• Не изискват големи инвестиции и сложни планове и организация, голям брой хора и мощни взривни устройства; такъв терористичен акт може да бъде извършен от един човек или малка група (доказателство са терористичните актове на летище Сарафово и летище Домодедо-во през изминалата година, Лондонското метро през 2005г. и др.); просто и евтино, но с ужасяващ и голям пропаганден ефект (е, много по-малка е зрелищността на ата-ката, но какво от това).

От друга страна един конфликт, който е предпоставка за терористична дейност, прераства в самостимулиращ се процес на терор и необходимо условие за съ-ществуването на определени организа-ции/групи или политики.

Следва да добавим и тактиката, свър-зана с разбирането, че група, която не е нужно да съществува след извършване на терористичен акт, практически е не-уловима. Същото се отнася и до отделни лица, мотивирани или повлияни не само от религиозни подбуди, но и облъчени от различни източници, особено в интернет пространството (това още повече увели-чава апетита към уязвими цели). При та-кива реалности никоя специална служба не е в състояние да получи предварител-на обективна информация за конкретен терористичен акт. Затова гражданите трябва да са информирани и подготвени.

Профилът на тероризма е динамичен резултат на комбинация от различни фак-тори (както твърдят болшинството изсле-дователи) – исторически, политически, социални, културни, религиозни, идеоло-гически, икономически и психологически. На въпроса за мотивацията за терорис-тична дейност се отговаря много трудно. Защо някои групи или индивиди разбират пътя на тероризма, а други, при сходни условия и обстоятелства, не правят този избор?

Тероризмът се разглежда по света

най-малко от три ракурса:1. Научно-изследователски, при който

се търсят обективните първопричини/ус-ловия, които предизвикват терористична нагласа и съществуването на терористич-ни групи, както и условията, които благо-приятстват извършването на терористич-на дейност. Разбираемо е че този ракурс е на изследователи от научните среди.

2. Практически, при който тероризмът изначално се разглежда като незаконни действия на екстремисти и фанатици, при игнориране на обективните първопри-чини. Това е ракурсът на правоохрани-телните органи, военните и други прави-телствени служби. Акцентът тук е върху предварителния умисъл за физическо и/или психологическо насилие, политиче-ската мотивация, насочеността срещу лицата и обекти, които не могат да се защитят с реципрочни действия, принад-лежността към тайни вътрешни организа-ции/групи или към външни такива.

3. Критически ракурс, в който горните два се преплитат. Тук не се игнорира дър-жавният тероризъм, критикува се внуше-нието, че тероризъм е опит на враговете на западната демокрация да я дестабили-зират и да подкопаят нейните ценности.

Терористичните актове са нереалис-тични от гледна точка реализацията на заявените политически цели. Насилието или заплахата с насилие по отношение на граждански обекти са послания към определени институции, в които се съдър-жат искания за удовлетворяване на опре-делени условия на тези, които стоят зад непосредствените извършители. Именно тук е разграничението между тероризма от една страна и от друга – войната и кри-миналната престъпност.

Когато говорим за 11 септември 2001 г., не трябва да забравяме атентатите пре-ди и след тази дата. Например: 1-ви/3-ти

Петко Ангелов

12


в

з

Р

И

в

о

в

Е

септември 2004 г. в Беслан (Северна Осе-тия, Русия), когато и където загинаха 318 заложника, 186 от които (много повече от половината) – деца. Да не забравяме и България – гара Буново и летище Сара-фово.

Ще се намери ли човек в България, който да отговори положително на въ-проса: Надеждно ли в днешно време са защитени от терористични заплахи на-пример, децата у нас? С критерий „най-ниска цена” при обществените поръчки за охрана на училища и детски заведения или с премахването на физическата охра-на, с безхаберие и безотговорност, едва ли, но това е тема за допълнителна дис-кусия. Преди началото на всяка учебна година, органите на полицията извършват охранителни обследвания на учебните заведения (дано не се изразяват само в подписани протоколи), но кой ще извърши оценка на риска и кой ще го управлява?

Това беше мотивът на Национална асоциация на фирми за търговска сигур-ност и охрана (НАФТСО) да обяви ини-циативата „Помисли за моята сигурност”, която беше подкрепена от Столична об-щина. Повече информация има на интер-нет страницата на асоциацията.

акцентираме на ролята на два фактора по отношение на тероризма:

1. На средствата за масово осведомя-ване, които са „усилвател на страха”, като спомагат за преследваното от терористи-те психологическо въздействие (което надхвърля мащабите на непосредствения терористичен акт) и формира психология-та „на жертвите”.

СМО са един от основните механизми за разпространяване на идеите и страте-гиите на антитероризма пред широката общественост, които отделят особено внимание на съобщенията и проблемите свързани с терактове. СМО биха могли да станат действено средство в борбата

с тероризма в съвременните условия, но сложността се състои в това, че те от една страна със своите действия и публикации засилват паниката и страха у хората и само при много професионално и грамот-но представяне на ситуацията могат да служат като средство за предотвратяване на терактове. Именно и затова в някои страни са въведени дори и законодателни ограничения при представянето на отдел-ни аспекти на екстремистки прояви.

Пример – в САЩ от 10г. действа Феде-рален Закон „за управление на информа-ционната сигурност” (Federal Information Security Management Act), който забра-нява разпространяването на противо-държавни идеи, към които се отнасят и непроверени данни за терористични ак-тове, заплахи за националната сигурност, изкривяване на официалната позиция на властите по отношение на ставащите съ-

бития. Израел е избрал друг модел – при-зовава към социална и морална отговор-ност на СМО като не налага ограничения на тяхната дейност (освен в случаите на разгласяване на държавна тайна и нару-шаване на други правни норми).

Но трябва да кажем, че официалната позиция на властите и сведения за кон-кретните събития се предоставят свое-временно на СМО и еднозначно (не като у нас – различни длъжностни лица, различ-ни оценки и разнобой – недопустимо!). Но проблемите остават – интернет! Тук ин-формацията от „непроверени източници” изпреварва официалните позиции.

От 2002-2003г. бавно, но сигурно в САЩ се активизират контратерористич-ните мероприятия на властите именно „на ниво на тревата”, т.е. чрез неправител-ствените организации и частни фондове, създадени за борба с тероризма. Във ФБР има спициален отдел за диалог с ГО и НПО (активно работи неговият сайт).

2. Вторият фактор – частните структу-ри за сигурност у нас, които на практика засега са пренебрегвани от публичната власт (на практика – да, на думи не!), но много от които имат потенциал за отго-ворна и полезна профилактична дейност. Разкриването на терорист/и е трудно, но възможно – ако вниманието на охраните-лите, а и она гражданите, се насочва не съм въпроса „Кой?”, а „От какво?”, „Кого?” и „Как?”, тоест към:

• Признаците, които могат да бъдат свързани с подготовката на терористичен акт;

• Поведението и необходимите дейст-вия при осъществяване на терористичен акт.

12


в

з

Р

И

в

о

в

Е

септември 2004 г. в Беслан (Северна Осе-тия, Русия), когато и където загинаха 318 заложника, 186 от които (много повече от половината) – деца. Да не забравяме и България – гара Буново и летище Сара-фово.

Ще се намери ли човек в България, който да отговори положително на въ-проса: Надеждно ли в днешно време са защитени от терористични заплахи на-пример, децата у нас? С критерий „най-ниска цена” при обществените поръчки за охрана на училища и детски заведения или с премахването на физическата охра-на, с безхаберие и безотговорност, едва ли, но това е тема за допълнителна дис-кусия. Преди началото на всяка учебна година, органите на полицията извършват охранителни обследвания на учебните заведения (дано не се изразяват само в подписани протоколи), но кой ще извърши оценка на риска и кой ще го управлява?

Това беше мотивът на Национална асоциация на фирми за търговска сигур-ност и охрана (НАФТСО) да обяви ини-циативата „Помисли за моята сигурност”, която беше подкрепена от Столична об-щина. Повече информация има на интер-нет страницата на асоциацията.

акцентираме на ролята на два фактора по отношение на тероризма:

1. На средствата за масово осведомя-ване, които са „усилвател на страха”, като спомагат за преследваното от терористи-те психологическо въздействие (което надхвърля мащабите на непосредствения терористичен акт) и формира психология-та „на жертвите”.

СМО са един от основните механизми за разпространяване на идеите и страте-гиите на антитероризма пред широката общественост, които отделят особено внимание на съобщенията и проблемите свързани с терактове. СМО биха могли да станат действено средство в борбата

с тероризма в съвременните условия, но сложността се състои в това, че те от една страна със своите действия и публикации засилват паниката и страха у хората и само при много професионално и грамот-но представяне на ситуацията могат да служат като средство за предотвратяване на терактове. Именно и затова в някои страни са въведени дори и законодателни ограничения при представянето на отдел-ни аспекти на екстремистки прояви.

Пример – в САЩ от 10г. действа Феде-рален Закон „за управление на информа-ционната сигурност” (Federal Information Security Management Act), който забра-нява разпространяването на противо-държавни идеи, към които се отнасят и непроверени данни за терористични ак-тове, заплахи за националната сигурност, изкривяване на официалната позиция на властите по отношение на ставащите съ-

бития. Израел е избрал друг модел – при-зовава към социална и морална отговор-ност на СМО като не налага ограничения на тяхната дейност (освен в случаите на разгласяване на държавна тайна и нару-шаване на други правни норми).

Но трябва да кажем, че официалната позиция на властите и сведения за кон-кретните събития се предоставят свое-временно на СМО и еднозначно (не като у нас – различни длъжностни лица, различ-ни оценки и разнобой – недопустимо!). Но проблемите остават – интернет! Тук ин-формацията от „непроверени източници” изпреварва официалните позиции.

От 2002-2003г. бавно, но сигурно в САЩ се активизират контратерористич-ните мероприятия на властите именно „на ниво на тревата”, т.е. чрез неправител-ствените организации и частни фондове, създадени за борба с тероризма. Във ФБР има спициален отдел за диалог с ГО и НПО (активно работи неговият сайт).

2. Вторият фактор – частните структу-ри за сигурност у нас, които на практика засега са пренебрегвани от публичната власт (на практика – да, на думи не!), но много от които имат потенциал за отго-ворна и полезна профилактична дейност. Разкриването на терорист/и е трудно, но възможно – ако вниманието на охраните-лите, а и она гражданите, се насочва не съм въпроса „Кой?”, а „От какво?”, „Кого?” и „Как?”, тоест към:

• Признаците, които могат да бъдат свързани с подготовката на терористичен акт;

• Поведението и необходимите дейст-вия при осъществяване на терористичен акт.

13


в

з

Р

И

в

о

в

Е

какво конкретно би могло да се направи в това направление?

• Моделиране на реалните опасности и заплахи за типичните обекти на кри-тичната инфраструктура – разработка на типови инструкции или методически указания за организацията и действията на охр. състав за предотвратяване на те-рактове и при възникване на кризисни си-туации (у нас все още няма приета трайна практика за категоризация и степенуване на обектите по важност/критичност – по-литическа, икономическа, отбранителна, социална, местна на масови струпвания на граждани);

• Държавните структури свързани с изпълнението на мерките по националния план за противодействие на тероризма не следва да се ограничават само с изпъл-нението на контролни функции; нужни са и методически функции по отношение на ЧОД, но за това са необходими експерт-ност и компетентност, т.е. налага се обу-чение на самите контролни органи (на-пример – как се проверява изпълнението на изискванията за наличните документи на охранявания обект по ЗЧОД – „има/няма”);

• Единодействие между ЧОФ и кон-тролните/държавните органи за промяна на нормативните документи – за сега подкрепата е само на думи – затова няма съществени промени в решаването на нормативните препятствия; нормативно уреждане статута на мениджърите по корпоративна сигурност, детективската дейност; лицензиране на охранителните – единни критерии за лицензиране; усъ-вършенстване на процедурите на лицен-зиране на охранителните фирми;

• Взаимодействие на контролните и охранителните структура в информаци-онно-аналитичната област – на практика взаимодействието е еднопосочно – МВР търси информация (видеозаписи напри-мер) от ЧОФ, пуска по някое окръжно до ЧОФ за засилване на вниманието по празници или други обществени събития, но никога не дава информация на ЧОФ за конкретна оперативна обстановка; нужни са конкретни форми и условия за обмен на информация по конкретни лица, фир-ми, факти;

• Организиране на обществени ме-роприятия (конференции, „кръгли маси”, семинари и др.) с участието на предста-вители на правоохранителните органи, специалните служби, общините;

• Обмисляне на възможности и усло-вия за привличане на охранителните фир-ми и техните реагиращи мобилни екипи в кризисни ситуации за наблюдение на си-туацията в жилищните квартали;

• Използване възможностите на част-ните фирми за разработка, производство и доставка на специализирано оборудва-

не и технически средства за откриване на оръжие, ВВ, наблюдение на ГКПП и други типични/критични обекти на масово при-съствие на лица, застрашени от евентуал-ни терактове;

************************************************* И да завършим с изданието на „Ал-

Кайда” на английски език – списание „Инспайър” („Inspire”). В него последова-телно се внушава, че привържениците на „джихад”, който живеят в Европа и Аме-рика, следва да провеждат терористични атаки там („в сърцето на неверниците”), а не да посещават Йемен или Пакистан и да привличат вниманието на специалните служби. Списанието има раздел, пред-назначен за обучение на терористи без да е необходимо те да пребивават в тре-нировъчни лагери. Изданието призовава за провеждане на сомостоятелни атаки, без координация с други терористи.

Естествено „единаците” и малките из-олирани групи не се ограничават с опити

за терор само на територията на САЩ и са все по-сериозен проблем за правоохра-нителните органи и специалните служи в много държави (включително в Европа), както и за техните граждани.

Крайно време е да излезем от схе-мата само държавните и общинските структури да носят монополна отговор-ност за осигуряване на безопасността на гражданите и обществото. Така както държавата не е вече единственият гарант за неприкосновеността на имуществото на гражданите, така и защитата от запла-хите на тероризма следва да станат общо дело на държавата и нейните граждани („Спасение утопающих – дело рук самих утопающих“).

************************************************* ОТГОВОРНОСТТА ЗА БЕЗОПАС-

НОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ОБЩЕСТ-ВОТО Е НА ДЪРЖАВАТА, НО ТЯ САМА НЕ МОЖЕ ДА Я ГАРАНТИРА.

Петко АнгеЛов,председател на уС на нАФТСо

14


С

И

г

у

Р

Н

о

С

т


проф. д.ик.н. Йордан Начев

плазменото геофизично оръжие – заплаха за човечеството

реакциите Според специалистите на HAARP може да се противодейства с апаратури, но тяхното използване ще доведе до унищожаване на антенните полета и радиоапаратурата и никой не иска да рискува да ги използва. Даже съюзниците на САЩ не рискуват да протестират, а това вече е наложително, защото може да стане късно. Някои дори приемат, че при продължително из-ползване на HAARP като жив организъм Земята може да се приспособи към неговото въздействие и когато той се изключи катастрофалните промени през последните години в климата по североамериканското крайбрежие могат да започнат да се повтарят.През 2002г. левите депутати от руската Дума отправиха об-ръщение към ръководителите на всички държави – членки на ООН за надвисналата опасност над човечеството поради из-ползването на проектите HAARP. Отговор на техния призив не последва. Преди време в СМО излязоха съобщения, че Китай и САЩ си отправят взаимни обвинения за нападения с геофизично оръ-жие. Според руски военни анализатори, на 21 юни 2008г. пред-седателят на китайската Централна Военна Комисия генерал Guo Boxiong е предупредил министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс „незабавно да спрат атаките над Китай или ще бъдат погребани”. Във връзка с тези обвинения руският прези-дент Медведев е наредил на руските стратегически бомбар-дировачи да започнат да патрулират арктическите региони, в които би се наблюдавало първо свидетелство за атака. От своя страна САЩ обвиняват Китай, че с помощта на радар-ната си система Lop Nor продължително бомбардира йоно-сферата над Северна Америка с радарно оръжие с мощност 4 милиарда вата. Всичко това е в отговор на умишлената според китайците атака над тях причинила земетресението на 12-ти май с магнитуд 8.0 по скалата на Рихтер, което уби 80 хиляди души. Същевременно САЩ продължават атаките си над Китай от своето HAARP съоръжение в Аляска , чиято сила се оценява на 1 милиард вата. В едно много обезпокояващо видео, раз-пространено от офиса му в Япония, канадският изследовател и бивш шеф на списание Forbes за Азия Бенджамин Фулфорд съобщава на американската общественост детайли за това как САЩ са атакували Китай чрез своето HAARP съоръжение в Аляска. Атаката била толкова мощна че британския Times Online News Service съобщава как цялата атмосфера над зона-

та в която стана земетресението в Китай се променя мистериозно 30 минути преди да се случи (Виж снимката по-долу). Последствията от взаимните атаки се явяват катастрофални за го-леми площи от техните региони, които произвеждат зърно. Масив-ните бомбардировки над йоносферата от китайци и американци които дестабилизират климатичните системи над цялата планета са огромна заплаха за света. Засега според наблюдателите най-засегната държава е Индия която е наводнена почти цялата. Най-големите притеснения идват от това, че Китай увеличават мощта на своите радарни оръжия и могат да предизвикат катастрофално земетресение на северноамериканския континент.Руски и китайски учени отдавна твърдят, че САЩ са усъвършен-ствали възможностите си да насочват циклонни бури и дават на-гледен пример с „насочването” на тайфуна Nargis към Мианмар (бивша Бирма), който остави почти 200 хиляди мъртви в тази богата на петрол държава с военен режим. Съвсем удобно аме-рикански и френски бойни кораби бяха „позиционирани” близо до нейните брегове за да доставят „помощ”.С цел да демонстрират добра воля в края на 80–те години на ми-налия век Горбачов и по-късно през 1993г. Елцин са контактували американската страна с инициатива за съвместно използване на системите по създаване на плазмоиди на пътя на атакуващите ра-кети. Американците обаче са засекретили своята програма, което им помага да пръскат колосални средства без да дават обяснение къде отиват те. И в миналото е имало престъпни действия против човечеството с характеристики на геофизично оръжие, извършвани от официални-те лица на правителствата на САЩ, СССР, Франция, Израел, Китай и др. Днес, обаче, при непрекъснато развиващите се технологии, човечеството вече не може да си позволява да обстрелва йоносфе-рата с лъчи на гигаватни установки, унищожаващи хармонията на атмосферните слоеве, която после не може да възстанови.


14


С

И

г

у

Р

Н

о

С

т



плазменото геофизично оръжие – заплаха за човечеството

реакциите Според специалистите на HAARP може да се противодейства с апаратури, но тяхното използване ще доведе до унищожаване на антенните полета и радиоапаратурата и никой не иска да рискува да ги използва. Даже съюзниците на САЩ не рискуват да протестират, а това вече е наложително, защото може да стане късно. Някои дори приемат, че при продължително из-ползване на HAARP като жив организъм Земята може да се приспособи към неговото въздействие и когато той се изключи катастрофалните промени през последните години в климата по североамериканското крайбрежие могат да започнат да се повтарят.През 2002г. левите депутати от руската Дума отправиха об-ръщение към ръководителите на всички държави – членки на ООН за надвисналата опасност над човечеството поради из-ползването на проектите HAARP. Отговор на техния призив не последва. Преди време в СМО излязоха съобщения, че Китай и САЩ си отправят взаимни обвинения за нападения с геофизично оръ-жие. Според руски военни анализатори, на 21 юни 2008г. пред-седателят на китайската Централна Военна Комисия генерал Guo Boxiong е предупредил министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс „незабавно да спрат атаките над Китай или ще бъдат погребани”. Във връзка с тези обвинения руският прези-дент Медведев е наредил на руските стратегически бомбар-дировачи да започнат да патрулират арктическите региони, в които би се наблюдавало първо свидетелство за атака. От своя страна САЩ обвиняват Китай, че с помощта на радар-ната си система Lop Nor продължително бомбардира йоно-сферата над Северна Америка с радарно оръжие с мощност 4 милиарда вата. Всичко това е в отговор на умишлената според китайците атака над тях причинила земетресението на 12-ти май с магнитуд 8.0 по скалата на Рихтер, което уби 80 хиляди души. Същевременно САЩ продължават атаките си над Китай от своето HAARP съоръжение в Аляска , чиято сила се оценява на 1 милиард вата. В едно много обезпокояващо видео, раз-пространено от офиса му в Япония, канадският изследовател и бивш шеф на списание Forbes за Азия Бенджамин Фулфорд съобщава на американската общественост детайли за това как САЩ са атакували Китай чрез своето HAARP съоръжение в Аляска. Атаката била толкова мощна че британския Times Online News Service съобщава как цялата атмосфера над зона-

та в която стана земетресението в Китай се променя мистериозно 30 минути преди да се случи (Виж снимката по-долу). Последствията от взаимните атаки се явяват катастрофални за го-леми площи от техните региони, които произвеждат зърно. Масив-ните бомбардировки над йоносферата от китайци и американци които дестабилизират климатичните системи над цялата планета са огромна заплаха за света. Засега според наблюдателите най-засегната държава е Индия която е наводнена почти цялата. Най-големите притеснения идват от това, че Китай увеличават мощта на своите радарни оръжия и могат да предизвикат катастрофално земетресение на северноамериканския континент.Руски и китайски учени отдавна твърдят, че САЩ са усъвършен-ствали възможностите си да насочват циклонни бури и дават на-гледен пример с „насочването” на тайфуна Nargis към Мианмар (бивша Бирма), който остави почти 200 хиляди мъртви в тази богата на петрол държава с военен режим. Съвсем удобно аме-рикански и френски бойни кораби бяха „позиционирани” близо до нейните брегове за да доставят „помощ”.С цел да демонстрират добра воля в края на 80–те години на ми-налия век Горбачов и по-късно през 1993г. Елцин са контактували американската страна с инициатива за съвместно използване на системите по създаване на плазмоиди на пътя на атакуващите ра-кети. Американците обаче са засекретили своята програма, което им помага да пръскат колосални средства без да дават обяснение къде отиват те. И в миналото е имало престъпни действия против човечеството с характеристики на геофизично оръжие, извършвани от официални-те лица на правителствата на САЩ, СССР, Франция, Израел, Китай и др. Днес, обаче, при непрекъснато развиващите се технологии, човечеството вече не може да си позволява да обстрелва йоносфе-рата с лъчи на гигаватни установки, унищожаващи хармонията на атмосферните слоеве, която после не може да възстанови.

проф. д.ик.н. Йордан Начев ген. Тодор Бояджиев и Кийт Мелтън

ПИСаНИе „СИГУРНОСТ“ СЪС СЛеДваЩаТа ПУБЛИКаЦИЯ ПОСТавЯ ОЩе еДНО НачаЛО.ТОва е ОЩе еДНа СТРаТеГИчеСКа ЦеЛ На ИНТеЛеКТУаЛНИЯ ДУХ И ПРОФеСИОНаЛеН ХЪС На РеДаКЦИОННИЯ

ОПеРаТИвеН СЪСТав, КОЙТО в РаМКИТе На ТОЗИ еПИЗОД ОТ ПОРеДИЦаТа „еДИН ОТКРаДНаТ ФИЛМ“ ХвЪРЛЯТ РЪКа-вИЦаТа КЪМ „ПОвеЛИТеЛЯТ На СРС-тата“. КОЙ е ПОвеЛИТеЛЯТ?! Ще РаЗБеРеТе ОТ „НОваТа СеРИЯ“ в СЛеДваЩИТе РеДОве. а „РЪКавИЦаТа“ е НаШаТа ПОКаНа КЪМ еДИН ГОЛЯМ ПРОФеСИОНаЛИСТ И СПеЦИаЛИСТ ПО ТеХНИчеСКИ РаЗУЗНаваТеЛНИ СРеДСТва КИЙТ МеЛТЪН С НеГОваТа УНИКаЛНа еКСПОЗИЦИЯ Да ПОСеТЯТ БЪЛГаРИЯ. СЪС СЪДеЙ-СТвИеТО На „БЪЛГаРСКИ РаЗУЗНаваТеЛеН ФОРУМ“, СЪвМеСТНО С ББР И С ПОДКРеПаТа На НПО ОТ СФеРаТа На СИ-ГУРНОСТТа, СПИСаНИе „СИГУРНОСТ“ е С аМБИЦИЯ Да ОРГаНИЗИРа И ПРОвеДе еДИН МеЖДУНаРОДеН еКСПеРТеН ФОРУМ в НевеРОЯТНаТа аТМОСФеРа СРеД МаГИИТе И еКСПОНаТИТе На „ПОвеЛИТеЛЯ“, КЪДеТО вИ ПОвеЖДа ГеН. Т. БОЯДЖИев.

P.S. ОЩе ПОвече НИ аМБИЦИРа „ОТПаДаНеТО“ ОТ ИГРаТа На БЪЛГаРСКИЯ ПРеМИеР БОЙКО БОРИСОв, КЪМ КОГО-ТО КИЙТ МеЛТЪН ОТПРавИ ПОСЛаНИе За УчаСТИе в НаШИЯ ФИЛМ.

ЛаЗаР МУРДЖев

с

Кийт мелтън –повелителят на срс-татаДнес ще се опитам да ви представя един

изключително интересен човек и професио-налист. Той е американец, но с връзките си по света той е приет като свой навсякъде. И за това има поне две причини.

Първата е, че не е бил оперативен агент, т.е. не е влизал в конкретен сблъсък с опонен-тите си, а е инженер – специалист по специ-алните технически разузнавателни средства.

Втората е неговото хоби с многолетна про-дължителност – почти 30 години, което се е превърнало и в начин на живот. А то е събира-нето в и далече извън САЩ на артефакти свър-зани с разузнаването и най-вече на техниче-ски средства използвани в една от най-старите професии. Както той твърди, това му е струва-ло няколко милиона долара, десет години ак-тивна проучвателна и колекционерска работа в различни страни, стотици контакти с лица и институции, трудни преговори и пазарлъци и … един развод, защото съпругата му просто не е приела да го дели с хобито му.

Резултатът днес е, че той е изградил един-ствения частен музей посветен на техниката и технологиите използвани в разузнаването, разполагащ с повече от 4000 оригинални екс-понати, между които черепът на Лев Троцки и истинския пикел, с който Рамон Меркадер е отнел живота му на 20 август 1940 година, та до реплика на „българския чадър” според „оп-исанията” на Олег Калугин. Голямата част от експозицията на шпионска техника във фоа-йето и коридорите на ЦРУ в Ленгли е взета на консигнация от колекцията на Кийт и може би поради това и по ред други причини колегите му в американските разузнавателни агенции го наричат „Повелител на СРС-тата”.

Звучи „екстравагантно” и един друг факт.През 50-те години на миналия век, в „го-

рещите” години на Студената война, в ЦРУ се ражда и изпълнява програмата MKULTRA. Целта и е „изучаване, разбиране и използва-не на неортодоксални средства на илюзията и „магията” и възможности за потенциално използване срещу съветския противник и световната комунистическа заплаха”. За целта разузнавателната агенция привлича към сътрудничество най-известните по това време американски илюзионисти, царе на

триковете и „магията”. През 1973 година, тогавашният директор на ЦРУ Ричард Хелмс разпорежда прекратяване на про-

грамата и унищожаване на всички документи свързани с нея. Заповедта е изпълнена, но се оказва, че оцелява един единствен документ – Ръководство на илюзиониста Джон Мулхоланд предназначено за подготовка на специалните агенти. И то не в архивите на ЦРУ, а в частната колекция на Кийт Мелтън. След продължител-ни бюрократични битки, в крайна сметка Кийт постига декласифициране на ръководството и публикуването му през 2009 година

Ще дам като пример само част от заглавия-та в съдържанието: ”Въведение и общи разсъж-дения по изкуството на измамата”; „Незабеля-зано използване на таблетки”; „Използване на смески и прахчета”; „Работа с течности”; „Неза-белязано изземане на предмети”; „Специални аспекти за заблуждаване на жени”; „Прилага-не на „магии” в екип” и т.н.

Писателската дейност на Кийт Мелтън не започва и не свършва с тази изключително ин-тересна книга – репродукция на оцелялото ръ-ководство. Негово дело са три издания на един от най-добрите световни „каталози” за техниче-ските средства използвани от различните разуз-навателни служби. Дори самият факт, че предго-ворите към непрекъснато допълваните издания

ген. Олег Калугин и ген. Тодор Бояджиев

в периода 2002 - 2009 са излезли под перото на такива световно признати професионали-сти като Маркус Волф, доайен на разузнава-нията от Източния блок, на Ричард Хелмс и Уилиям Колби – директори на ЦРУ, екс.руския генерал от разузнаването на СССР – Олег Ка-лугин - архи - противници от годините на Сту-дената война и периода на разведряването, е доказателство за високата професионална оценка, която му дават и свои и чужди.

Позволих си да сложа в кавички „катало-зи”, защото книгите далеч надхвърлят прос-то показването и илюстрирането на отделни устройства. Те съдържат и интересна и под-робна информация както за най-значимите успехи, така и за най-големите провали и на американското и на руското разузнаване. Имат раздел „Как да станем шпиони”, в кой-то са описани основните принципи, форми и методи на действие в тази древна професия. Наскоро излезе и обемистия му труд „Изку-ството на шпионажа” с подзаглавие „Тайната история на ЦРУ от комунизма до АлКайда” и това въобще не изчерпва всичко написано и публикувано от него.

Най-крупната му публична изява се случи на 17 май 2012 г. когато в Ню Йорк се откри първата публична изложба „Шпи-онина – Тайният свят на шпионажа”. Обя-вена като изложба на „ЦРУ – ФБР – Кийт Мелтън”, де факто тя е негова изложба, за-щото 97% от изложените експонати са от неговия неоткрит за широка публика музей намиращ се в град Бока Ратон, Флорида.

Тук идва моментът да разкажа по-вече за музея, в който прекарах цял ден в началото на май, м.г. и за откриването на изложбата в Ню Йорк, на която съвсем неочаквано за мен, в словото си той ме обяви за свой „почетен гост”. При това при присъствие в залата на бивши и действа-щи величия от американските специални служби, вестници и телевизии и такива „забележителности” като ген. Олег Калу-гин – бивш генерал от руското разузнава-не, все още неполучил помилване и отмя-на на смъртната си присъда от президента Владимир Путин. (снимка от коктейла и с Олег Калугин).

все пак, кой е кийт мелтън?Роден през 1944, завършил Военно-мор-

ската академия на САЩ, инженер. Кариера в разузнаването на флота и други разузнавател-ни агенции. На един етап решава да пробва бизнес заложбите си и започва с откриване на ресторант за бързо хранене от веригата на „МакДоналдс” в щата Флорида. Оказва се, че наистина има бизнес талант, защото след ня-колко години вече менаджира 27 заведения в различни градове на този щат. Това му е дос-татъчно за себе доказване и с една бизнес опе-рация продава веригата за доста милиони. Вече с наличието на достатъчен финансов ресурс се отдава на хобито си.

Следва едно десетилетие, което съвпада с промените в Източния блок. Резултатът е, че повече от половината от придобитите хиляди експонати някога са били активно използвани в източните служби и то още от времето на Ок-томврийската революция. В колекцията му могат да се видят всички модели от револвера Наган производство на Тулските оръжейни заводи още от царско време, знамето на бандата на атаман Махно, бомбето на Берия, кожената тужурка на Джерджински, легендарната тачанка със съот-

ветната картечница до униформата на Га-гарин, на Пауърс - американския пилот на безславно сваления над град Свердловск разузнавателен самолет U 2, по-късно разменен срещу легендарния руски раз-узнавач полковник Абел и последната уни-форма на Маркус Волф – създател и дълго-годишен шеф на разузнаването на ГДР.

И това не му е стигало, та когато по-строява специална двуетажна сграда за огромната си колекция, за врата на своя кабинет в музея слага автентичната, обши-та с кожа и кабърчета врата от служебния кабинет на генерал Волф в ЩАЗИ. А колек-цията му от книги на теми свързани с разуз-наването, печатани на най-различни езици наброява хиляди томове. Едва ли има по-богата тематична колекция събрана на едно место. Естествено изпитах вълнение да видя и своите четири книги събрани на едно место на една от лавиците.

И нещо интересно за самия музей. За да прилича съвсем на шпионска история, а и с прагматичната цел да се повиши сигурността срещу опити за кражба, въ-преки сложната охранителна техника на музея, той е разделен на 36 помещения, като достъпа до всяко от тях става през замаскирани плъзгащи се библиотеки, въртящи се камини и шкафове с експо-нати и т.н. И само собственикът и помощ-никът му знаят коя книга да извадят, кой бюст да завъртят, кой експонат да премес-тят, за да задействат скритите механизми.

В съседство с музея е триетажната къща, в която отсяда собственика, кога-то е във Флорида. Самата тя е уникат с вътрешното си подреждане. Огромни, цели стени с фрески, мюрали и пана изо-бразяващи различни етапи в човешката цивилизация и механизация. И един от „бисерите в короната” - асансьорът водещ от гаража до спалнята на стопанина. Дву-местна цилиндрична стоманена капсула, която някога е била капитанския асансьор в първата атомна подводница в американ-ския флот, „Наутилиус”. И то не реплика,

а оригинал. Буквално всеки предмет и всеки екс-

понат имат своята изключителна и забав-на история. И въпреки, че гостуването ми в Бока Ратон продължи цял ден, научих малка част от тези истории.

Днес, наред с многото си ангажимен-ти в лекции, консултации, изложби и т.н. Кийт Мелтън е и професор в Центъра по контраразузнаване и сигурност.

За финал оставих най-важното. В ре-зултат на дългите разговори във Флорида – в Бока Ратон и Маями и в Ню Йорк през май 2012 г. получих съгласието на Кийт Мелтън за две важни неща:

– да организирам издаването на ново, четвърто издание на книгата му “Ultimate Spy” – „Върховния шпионин” на български език, с включване на нова глава, посвете-на на нашето разузнаване;

– да организираме през 2014 г., след пътуването на неговата експозиция в го-лемите американски градове, на нейното първо задгранично показване в София. Това евентуално да съвпадне с организи-ране на международна среща на непра-вителствени национални асоциации на професионалисти в сферата на сигурнос-тта и специалните служби.

Независимо, че изпрати последното издание на книгата си със съответни по-желания до ген.Бойко Борисов - тогава български премиер, направи категорична

уговорка, че подобна инициатива трябва да се осъществи не като ведомствено или държавно мероприятие или като „амери-канска” изложба, а като начинание органи-зирано от неправителствени организации.

Остава да видим дали ще бъдем на ни-вото на едно такова „предизвикателство”.

ген. Тодор БояджИев

18


Е

к

С

п

Е

Р

т

И

3. СИСтЕМАтИзАЦИЯ НА СИгуРНоСттА

МЕтАСЪЖДЕНИЯ зА СИгуРНоСттА в бЪлгАРИЯ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ От бР. 12 / 2012 г.

уводПонятието „сигурност” е сложно, сис-

темно многоаспектно явление като самият живот. Белязано е с признаци, които анали-зираме спазвайки обема от „общото”, през „особеното”, към „единичното”. Следвайки този постулат проследяваме систематич-но написаното за сигурността в Република България през последните 30 години. По дълбокото навлизане в систематизацията на сигурността и превръщането й от абстракт-на в конкретна може да се постигне, когато се разграничават и съпоставят съществува-щите факти. Те безспорно са в зависимост от различните форми, равнища, субекти, обекти и засегнати обществени отношения от конкретните условия и механизми за са-мозащита и защита, гарантиращи необходи-мите интереси и желаната сигурност.

Много български автори разработващи различни проблеми на сигурността в сво-ето творчество предлагат добросъвестно вижданията си относно критериите за сис-тематизацията на сигурността. И всички те правят опит да ни убедят в своята правота и изключителност на научните си постиже-ния. И са прави за себе си. Друг е въпросът как обществото и общността на научните работници ги възприемат. Ето защо ще предложа поредният опит за систематиза-ция на сигурността въз основа на написа-ното от тях. Разбира се ще поднеса и моят принос.

Систематизация на сигурносттаСистематизацията на сигурността я

представяме подреждайки я по определени критерии. Тези критерии се възприет като основни и се подчиняват на конкретна субор-динация. Възприемаме, че това е установен начин на действие, порядък, конкретен ред. Реда е съобразен е с устройството, структу-рата и конкретизацията на поставената цел в тази дейност. Постарали сме се да анализи-раме хронологически във времето творчест-вото на впечатлили те ни със своите съждения български автори. Техните идеи са пречупени през погледа на пишещ и публикуващ по тези проблеми автор.

Някои от критериите предложени ни от Й. Гайдаров в неговото творчество (през 1998 г.) ги възприемаме, разработваме и усъвършенстваме, като предлагаме и някои нови в нашите научни трудове. Анализирайки автора в изследвания проблем считаме, че той илюстрира сигурността като потребност от различни конкретни неща, по различни по-води, поради което нейното систематизиране е на база на следните критерии:

– първият критерий е „форма на си-гурността“. Описва я като индивидуална и колективна;

– вторият критерий е „равнища на сигурността“. Представена ни е като на-ционална, регионална, глобална (всеобща, световна);

– третият критерий е „обект на сигур-ността“. Разделението е на екологична, информационна и др.;

– четвъртият критерий е „външни и въ-трешни обществени отношения“. Отно-шенията са анализирани от гледна точка на международната и вътрешната сигурност;

– петият критерий е „субекта на сигур-ността“. Този критерий се осъществява от международни правоохранителни органи, държавни правоохранителни органи, недър-жавни правоохранителни органи и отделни-те граждани.

Авторът счита, че посочените критерии не изчерпват цялостната систематизацията на сигурността. Анализът показва, че когато систематизацията се свързва с дейността на държавни органи и структури, които ги подпомагат за да осигуряват интересите на нацията, т.е. да осигуряват „националната сигурност“ следва да се има предвид създа-дената система за национална сигурност на държавата.

В своите научни изследвания Т. Трифо-нов относно глобалната система „природа–човек“ (1998 г.) отделя пет взаимодейства-щи си системи:

– природата, обединяваща в своя състав геосферата, хидросферата и атмосферата;

– етносферата, има се предвид човека; – техносферата, разглеждат се дости-

женията в техниката и технологията; – социосферата, анализират се резул-

татите на човешката дейност;– ноосферата, анализира всеобщото

информационно пространство, обективно създаващо се благодарение на все още не докрай осъзнатия от човека всеобщ обмен на информация.

Изследваният автор ни поднася и втори разрез на систематизацията, който е от съв-сем друг ъгъл погледнат. Анализира преди всичко личната сигурност, която за твор-чеството му е и основна.

• личната сигурност. Определя, че това е защитеността на човека от факторите на опасност на ниво лични интереси и потреб-ности. Свързва я с факта, че личността е би-осоциална система и се проявява едновре-менно в две роли. Първата е на човека като член на обществото и като жив организъм, съществуващ в ограничените параметри на обкръжаващата среда. Става дума за:

= правната сигурност на личността, т.е. защитеността на човека и гражданина чрез система от общозадължителни социал-

ни норми, охранявани от традициите на об-ществото и правната дейност на държавата;

= материалната сигурност, т.е. защи-теността на неговата собственост, стопан-ски, имуществени, трудови и семейни отно-шения;

= битовата сигурност, т.е. защитеност-та на съоръженията и системата за обезпе-чаване на живота, жилищата, инженерно-комуналните връзки и т.н.

• Във втория случай обезпечаването на личната сигурност се търси по:

= параметрите на обитаваната от ли-чността среда, т.е. физическа, химическа, биологическа, радиационна и др.

= характера на въздействията: сома-тична сигурност или защитеност на тялото от травми, рани и други поражения; психическа – защитеност на психиката, нервната сис-тема; духовна – защитеност на съзнанието, моралното състояние, волята и способността за действие; физиологична – защитеност на физиологичните системи на организма, поддържащи неговата жизненост и работос-пособност; енергетична – защитеност от пре-охлаждане на организма, гладна смърт или загуба на работоспособността.

Заедно с това той счита, че държавата ос-тава и обект на сигурността (държавна сигур-ност) когато тя се защитава, т.е. обезпечава защитата на представляваното от нея самата политико-правно устройство на обществото, включително неговите граници, стабилното и устойчиво развитие на страната.

П. Христов (1999 г.) счита, че мястото на разузнавателната защита на националната сигурност в общата система на сигурност се постулира въз основа на принципа за защи-та на демокрацията и се представя на три нива:

– ценностна обвързаност – демокра-тичната държава се основава на съвремен-ни общоприети принципи;

– готовност за защита – държавата е призвана да опази демократичните ценности;

– превантивна защита на действието на Конституцията – демократичната дър-жава трябва да предприеме профилактични мерки преди да са накърнени конституцион-ните принципи.

Тези нива са свързани във функционално единство. Традиционните задачи, поставени пред службите за сигурност са в еволюцион-но развитие. Превантивната защита налага активно да се противодейства на нарушени-ята и престъпленията.

Проф. д. ик. н. Христо ИвАнов

очаквайте продължениев следващия брой

19


л

Е

г

Е

Н

Д

И

цветя от пуСтинятаОще в началото, Писарски споделя на

читателя, че тази книга е плод на неговото желание да се възстанови истината за огро-мната и отговорна работа, която е свършило българското външно разузнаване за време-то след Втората световна война до 1989г. , да се даде публичен отпор на клеветите, които се изсипват по отношение на бивши-те служители по сигурността и разкаже не само на съвременниците, но и на бъдещите поколения защо и как се служи на Родината.

Съвсем нормално е в началото Писар-ски да спомене за своето родно село, за родителите му, за впечатленията от него-вите детски години, за това как попада и завършва с отличен Висшето военномор-ско училище „Н.Й. Вапцаров”, а след това и право в Софийския университет. И да бъде поканен, заради отличния си успех, добра физическа подготовка и знанието на езици да служи във военното контраразузнаване на Държавна сигурност във Варна. По сте-чение на обстоятелствата той почти веднага е прехвърлен в София, където започва ра-бота, първоначално в служба „Дезинформа-ция”, а след това в служба „Информация” на тогавашното Второ управление - основната контраразузнавателна служба. Макар и накратко Писарски извежда в книгата си основните принципи в работата на контра-разузнаването – ефективното ползване на сътрудническия апарат в комбинация с тех-ническите разузнавателни средства. Той дава и няколко примера от своята практика, за да подчертае сложността и отговорност-та в контраразузнавателната дейност.

През 1960г. Писарски започва работа в разузнаването (Първо главно управление). Причината за прехвърлянето му в разузнава-нето е изводът, който тогава прави неговото ръководство - че разузнавачът трябва да има добра контраразузнавателна подготовка. След допълнително едногодишно обучение в специална разузнавателна школа в Мос-ква и ускорено изучаване на английски език, през 1963г. той е изпратен на задгранична работа в Сирия под прикритието на търговски представител на „Разноизнос”, Химимпорт” и Българската външнотърговска палата. Там изкарва до 1968г. Писарски разказва как е трябвало да съчетава търговската си дейност с разузнавателната. Как е трябвало в дви-жение да се изгражда като добър външно-търговски работник и да печели доверието на сирийските търговци, за да се разшири стокообмена между Сирия и България. И в същото време да събира икономическа и военна информация, защото това е времето на войната на Израел от 1967г. с арабските страни, включително и със Сирия.

Добрите резултати получени от работата на Писарски в Сирия довеждат до втората му задгранична командировка - в Египет от 1973 – 1977г., вече като зам.-търговски пред-ставител. Пребиваването му съвпада този път с войната, която Израел води с Египет през 1973г., така че преди нея, по време на война-та и след това той е трябвало да събира и во-

говият престой от 1988 до 1991г. в Китай, вече като резидент, под прикритието на съветник в българското посолство в Пекин. Писарски пише с очевидна симпатия, да не кажа любов за тази „изключително интересна, както със своята история и древна култура, така и със своето настояще” страна. Той ни запознава с нейните забележителности, с извършваните в нея реформи и споделя своите впечатления за Китай от този период. Разбираме, че като разузнавач той събира полезна информация за обстановката в Китай и отношенията и с други страни основно от служители в посол-ствата на други страни в Китай.

Към края на книгата си Писарски раз-мишлява и дава оценки на ръководители на разузнаването, с които е работил. Спира се и на някои негативни моменти в живота на разузнавачите от този период – ставащи жертва на доноси, работещи с колеги – па-рашутисти и др. Изказва мнението си, че гражданският контрол над органите на си-гурността е осъществяван и преди 1989г. и дава примери от собствената си практика в това отношение. Разбира се, той защитава себе си и своите колеги от голословните об-винения, които се разпространяват за тях в средствата за масова информация и с които се ангажират и новоизлюпени партийни и държавни ръководители. Той се спира и на необходимостта от колективизъм и взаимо-помощ между разузнавачите в изпълнение-то на техните рисковани задачи. В края на книгата, той отправя своето преклонение пред жените, с които е работил или са го подкрепяли в неговия житейски път.

Писарски постигна своята цел преди да си отиде от този свят през 2010г. – да за-щити българското разузнаване, да покаже как трябва да се действа професионално и да подскаже на сегашните поколения, че за благото на България е необходимо да се издигне на висота патриотизма в тяхната дейност.

Проф. Бончо АСенов

Иван ПИСАрСКИ е роден през 1931 г. в село Кондофрей, Радомирско, сега в Пернишка област. Завършил е висше военноморско училище и право. От 1952 до 1959 г. работи в контрара-зузнаването, след което до пенсиони-рането му през 1991 г. работи в разуз-наването – Първо главно управление. Пребивава в резидентурната група в Сирия (1963-1968) и в Египет (1973-1977), от 1988 до 1991 г. е резидент в Китай. През 2006г. издава книгата „Цветя от пустинята (спомени на раз-узнавача)“, в която разказва за своята дейност в българското контраразузна-ване и разузнаване.

енна информация. Това прави чрез няколкото агенти, които е ръководил, докато пребивава в страната. Писарски разказва за организа-цията на ежедневната му работа, която е поз-волявала, както да изпълнява поставените му разузнавателни задачи, така и да поддържа и активизира търговските отношения между България и Египет. От професионална гледна точка, интерес представляват седемте раз-каза на Писарски за вербовката и работата с негови агенти, докато е пребивавал в Египет (разбира се, скривайки тяхната самолич-ност). От тези разкази може да се види колко сложна е работата на разузнавача и колко знания, умения и навици трябва да има, за да вербува, а след това да ръководи успешно тези чужди граждани – приятели на Бълга-рия. Той се спира, и то с конкретни примери, на рисковете и трудностите, които е имал и които има всеки разузнавач при изпълнение на неговите задачи. Но подчертава, че всич-ко това си струва да се изтърпи, защото съби-раната от тях информация е била необходима на държавното ни ръководство в стремежа му да установи приятелски и делови отношевия с арабските страни, защото е било в интерес на България и е водело до повишаване на благоденствието и просперитета на страната.

Разказът на Писарски продължава с не-

20


Д

Е

С

А

Н

т

И

70 гоДИНИ пАРАШутНИ поДРАзДЕлЕНИЯ в бЪлгАРСкАтА АРМИЯ

На 18 март 2013 г. се навършват 70 го-дини от създаването на първото парашутно подразделение в Българската армия – Па-рашутната дружина. През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформиране-то на парашутна рота към въздушните на Н.В.войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941г., но по различ-ни, неизяснени до този момент причини, такава рота не е създадена.

Тъй като през 1941 г. планираното сформиране на парашутна рота остава не-реализирано, то е препланирано за 1942 г. Изпълнението на взетото решение започва още през пролетта на 1942 г., когато по ука-зание на Щаба на войската започва подбора за парашутисти, в който участват офицери, подофицери и войници от всички поделения на войската. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г.

войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг.

В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначал-ните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна под-готовка, включваща тренировки на вести-буларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52“ и „Хайнкел-111“, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първона-чалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немски-те десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.

След завършването на предварителна-та подготовка започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местно-то летище. По тогавашната немска методи-ка, за да бъдеш признат за военен парашу-тист, е трябвало да се изпълнят най-малко 6 тренировъчни скока. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52“ и всички приключ-ват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръ-вието и смелостта на българите. При чет-въртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11“ загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, за-гинал при парашутен скок.

Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лей-

тенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която войните парашутисти, на основание чл.6. ал.2 от Закона за въздухо-плаването се приравняват към държавните въздухоплаватели.

Висшето военно ръководство на Бъл-гарската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военно-служещи да се сформират две парашут-ни роти, с една повече от планираната през 1941 г. В тази връзка в МЗ №10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота. Не са изяснени причините, които са довели до промяната на това решение, но още след завръ¬щането в България с устно разпореждане на началника на въздушни-те войски от двете групи се създава едно поделение. Най-вероятно военното ръко-водство е преценило, че обучените 287 па-рашутисти заедно с предстоящия да влезе през есента в казармата млад набор, могат да изпълняват функциите на дружина, ма-кар и с по-малък личен състав.

Ето защо, на 18.03.1943 г. със слу-жебно поверително Писмо I-УО №2019 на началника на въздушните на Н.В.войски генерал-майор Димитър Айранов е раз-поредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в на-шата армия. Още същия ден в Заповед №1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат.

Така на 18 март 1943 г. се поставя на-чалото на парашутните подразделения в Българската армия.

о.р. бригаден генерал Иван МечКов,д-р на военните науки

В края на май в Здравно-изпитателния институт на летище Враждебна се провеж-дат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привле-чени за съветници и немски офицери. На из-питите се явяват около 5000 кандидати, ко-ито са подложени на обстойни медицински и психически прегледи, след което преми-налите успешно през тях се допускат до из-питите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпро-мисни и от всички кандидати са одобрени около 500 души.

По това време в България няма необ-ходимите условия за подготовка на пара-шутни подразделения и освен парашутна подготовка, която се провежда от летател-ния състав на авиацията, други специални дисциплини, свързани с обучението на парашутните поделения, няма. Това е и една от причините за взетото от военното министерство решение, одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и

21


Д

Е

С

А

Н

т

И

СЪЮзЪт НА пАРАШутИСтИтЕ в бЪлгАРИЯСпЕЧЕлИ пРИзово МЯСто НА туРНИР

по боЙНопРИлоЖНИ СпоРтовЕ

На 16 февруари отборът на Съюза на парашутистите в България (СПБ) участва на международното състезание по бойно-приложни техники „Джу джицу купа за мъже и жени“, което се проведе в София, в зала „Овъргаз арена“. Състезанието бе организирано от Българската джу джицу федерация и Централния полицейски ка-рате джу джицу клуб.

Представителите на СПБ Иван Илиев и Любомир Ненов, не само поставиха в не-доумение съдии и участници с бързината, ловкостта и истинската бойна приложи-мост на военните специални техники за елиминиране на противник в рамките на три секунди, но и трябваше да бъдат кла-сирани на ПЪРВО МЯСТО, според офици-алните и предварително изпратени прави-

ла на турнира, които бяха обаче нарушени от организатора и съдиите на турнира само и само, за да бъдат класирани на първите две места два предварително определени отбори на полицейските клубове на МВР.

Независимо от това отборът на Съ-юза на парашутистите в България се предста зае призовоот ТРЕТО място в крайното класиране. Отборът бе воден от заместник-председател на СПБ майор о.р.Ивайло Франц, подготовката му бе реализирана от полковник о.р.Росен Ди-митров, основоположник на този бойно-приложен подход.

За пореден път представителиет на СПБ доказаха истинността на девиза на Съюза „Там, където другите не могат” и се чувстват истинските победители от турнира.

бриг. генерал о.р.Иван МечКов, д-рпредседател на СПБ

22


п

А

Р

т

Н

ь

о

Р

И

АлИАНС бЪлгАРСкИ коМАНДоСИ – ЕДНА АвтоРИтЕтНА НЕпРАвИтЕлСтвЕНА

воЕННопАтРИотИЧНА оРгАНИзАЦИЯАлианс Български Командоси е авто-

номна неправителствена и доброволна организация, обединяваща физически лица на основата на професионалния ин-терес на членовете му, за укрепване на националната сигурност и отбранителни-те способности на Република България.

Създаден от група офицери от пара-шутно-раузнавателните поделения на БА, военни аташета и техническите им сътрудници, икономически разузнавачи от системата на МВР, изявени спортисти по бойни спортове и разузнавачи от ар-мейското разузнаване, военни лекари и други ентусиасти през кризисната 2005 г., вече осем години работи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната.

През есента на 2008 с работна група участва в създаването на КООСО (Кон-федерацията на организациите от сигур-ността и отбраната) по идея на о.р. полк.Иван Иванов, който бе избран за пред-седател. АЗКОН и АБК са в основата на болшинството мероприятия провеждани от КООСО.

АБК участва активно в националната конференция на тема: „Интелигентната отбрана: националната отбранителна по-литика и инвестициите в отбраната през второто десетилетие на 21 век“, организи-рана от офицерите от резерва „Атлантик“ и Министерството на отбраната. Участва в обсъждането на Закона за резерва и мно-го други мероприятия на МО.

Председател на АБК е о.р.полк.Стоян Михнев, инструктор-парашутист, разуз-

навач и преводач 1 клас, с над 1000 па-рашутни скока, бивш зам.-командир на 68-ми Отделен парашутно-разузнавате-лен полк, бивш Командващ НС Жандар-мерия. Негови заместници са: о.р. подп. Спас Спасов – бивш референт за Гърция от системата на МВР, председател на тех-ническата комисия по карате за Европа, собственик на карате клуб „Локомотив“; о.р.ген.м-р.инж. Вълчо Фотев – бивш ко-мандващ Ракетни войски и артилерия на БА; о.р. м-р инж. Васил Христов, инструк-тор-парашутист, разузнавач и преводач 1 клас, с над 500 парашутни скока, бивш зам.-командир на 68-ми Отделен пара-шутно-разузнавателен полк.

Членове на УС на АБК са: полк.Васил Томов, полк.Атанас Атанасов, Милчо Гур-

сов, Иван Ярков, Димитър Карпатов.Алианс Български Командоси има хи-

ляди членове в цялата страна. Организа-ционната структора е следната: Областен комитет Обшински комитет Клубове Целите, които са поставени пред клу-

бовете са: Поддържане и усъвършенстване

специалните умения на командосите. Издигане в култ моралните катего-

рии достоинство и чест. Поддържане тесни контакти със

структурите със специално назначение на МО и МВР и други граждански форми-рования.

Подпомагане местните органи на властта при бедствия, аварии, терорис-тични нападения и военни конфликти. Изучаване европейските ценности

и бързо приобщаване членовете на али-анса към европейското семейство. Осъществяване международни кон-

такти със сродни организации. Подобряване социалния статус на

своите членове.Една от целите на АБК е да работи

за гражданското и патриотичното възпи-тание на подрастващите, като стимулира физическото, психическото и интелекту-алното им усъвършенстване.

Програмата на АБК „Млад командос“ възниква на основата на засиления ин-терес у подрастващите към виртуалните игри с тактически характер и естестве-ното им желание да практикуват подобна дейност в условия близки до реалните.

23


п

А

Р

т

Н

ь

о

Р

И

1. ЦЕЛ: С реализиране на програмата се цели провеждането на превантивна ра-бота за решаване проблемите характерни за урбанистичните общества и в частност за подрастващите, като хиподинамията, въздействия при прекомерна употреба на компютърна техника и продължително гледане на телевизия, а също и пораже-нията върху личността при различни за-висимости.

2. ЦЕЛЕВА ГРУПА: Учащи от 12 до 18 години. Учащи в неравностойно положе-ние или с различни зависимости.

Три етапа на обучение:Първи етап. Обучение на млади ко-

мандоси – от 12 до 14 години.Втори етап. Обучение на младши

инструктори – от 14 до16 години. Те обу-чават младите командоси.

Трети етап. Обучение на инструктори – от 16 до 18 години. Те обучават младши-те инструктори.

Обучението се провежда в извън-

учебно време два пъти в месеца по 4 часа. Кулминацията на обучението са десет-дневни лагери на море или на планина, в края на които се защитават звания млад-ши инструктор и инструктор. Всяка година се провежда републикански шампионат по многобой „Млад командос“.

3. ДЕЙНОСТИ: Участниците в целева-та група следва да придобият редица зна-ния и умения, свързани с оцеляване сред природата, като ориентиране, устройване на бивак, палене огън с подръчни средства, добиване питейна вода, разпознаване яд-ливите дарове на природата и приготвяне храна от тях. Обучаемите получават по-знания по оказване първа помощ, транс-портиране на пострадал, водно спасяване, преодоляване на препятствия.

Специализираната подготовка включ-ва: Парашутна, леководолазна, алпийска подготовка, оцеляване при екстремни условия-бедствия и аварии, строева подготвка, боравене с оръжейни репли-

ки, стрелба с лък, движение по азимут, шифроване, самозащита на личността и източни бойни изкуства.

Еманацията на подготовката са так-тически игри на местността и Републи-канско първенство по „Многобой Млад командос“. Всички инструктори работят доброволно, без заплащане. Материал-ното обезпечаване и консумативите се предоставят безвъзмездно от Алианс Български Командоси.

4. ПАРТНЬОРИ: Министерство на отбраната, КООСО, ОЗД, КБППНМ, Отделите за закрила на детето към Ди-рекция социално подпомагане, Община Триадица, Община Етрополе, Съюз на парашутистите в България, АЗКОН, БТС, Федерация по източни бойни изкуства, Федерацията по екстремни спортове, Стрелкови клуб „Левски“.

о.р.м-р.инж.васил ХрИСТов,зам.-председател на уС на АБК

23


п

А

Р

т

Н

ь

о

Р

И

1. ЦЕЛ: С реализиране на програмата се цели провеждането на превантивна ра-бота за решаване проблемите характерни за урбанистичните общества и в частност за подрастващите, като хиподинамията, въздействия при прекомерна употреба на компютърна техника и продължително гледане на телевизия, а също и пораже-нията върху личността при различни за-висимости.

2. ЦЕЛЕВА ГРУПА: Учащи от 12 до 18 години. Учащи в неравностойно положе-ние или с различни зависимости.

Три етапа на обучение:Първи етап. Обучение на млади ко-

мандоси – от 12 до 14 години.Втори етап. Обучение на младши

инструктори – от 14 до16 години. Те обу-чават младите командоси.

Трети етап. Обучение на инструктори – от 16 до 18 години. Те обучават младши-те инструктори.

Обучението се провежда в извън-

учебно време два пъти в месеца по 4 часа. Кулминацията на обучението са десет-дневни лагери на море или на планина, в края на които се защитават звания млад-ши инструктор и инструктор. Всяка година се провежда републикански шампионат по многобой „Млад командос“.

3. ДЕЙНОСТИ: Участниците в целева-та група следва да придобият редица зна-ния и умения, свързани с оцеляване сред природата, като ориентиране, устройване на бивак, палене огън с подръчни средства, добиване питейна вода, разпознаване яд-ливите дарове на природата и приготвяне храна от тях. Обучаемите получават по-знания по оказване първа помощ, транс-портиране на пострадал, водно спасяване, преодоляване на препятствия.

Специализираната подготовка включ-ва: Парашутна, леководолазна, алпийска подготовка, оцеляване при екстремни условия-бедствия и аварии, строева подготвка, боравене с оръжейни репли-

ки, стрелба с лък, движение по азимут, шифроване, самозащита на личността и източни бойни изкуства.

Еманацията на подготовката са так-тически игри на местността и Републи-канско първенство по „Многобой Млад командос“. Всички инструктори работят доброволно, без заплащане. Материал-ното обезпечаване и консумативите се предоставят безвъзмездно от Алианс Български Командоси.

4. ПАРТНЬОРИ: Министерство на отбраната, КООСО, ОЗД, КБППНМ, Отделите за закрила на детето към Ди-рекция социално подпомагане, Община Триадица, Община Етрополе, Съюз на парашутистите в България, АЗКОН, БТС, Федерация по източни бойни изкуства, Федерацията по екстремни спортове, Стрелкови клуб „Левски“.

о.р.м-р.инж.васил ХрИСТов,зам.-председател на уС на АБК

24


5

И

з

М

Е

Р

Е

Н

И

Е

СтРАтЕгИЧЕСкА И опЕРАтИвНА кИбЕРвоЙНА

Стратегическата кибервойна

е свързана с кампания от атаки на една страна или организация срещу друга и ней-ното общество с основна цел промяна на нейното поведение в желана посока. Ако ки-бер войната ще има стратегическа важност, трябва да може да генерира ефекти, които да са поне сравними и дори по-внушителни от тези на конвенционалната война.

Атакуващата страна може да бъде държава или недържавна организация. Необходимо е да приемем три допускания. Първото е, че никакви други враждебни действия не се провеждат или ако има та-кива, те са от второстепенна важност за кибер войната. Второто е, че кибер войната е двустранна. Третото допускане е, че при-бягването на кибер атака и контра кибер атака означава, че правните, дипломати-чески и икономически отговори не са за-действани или са недостатъчни за спиране взаимното възмездие.

Държавите могат да започнат кибер война по два начина: чрез преднамерена провокация и чрез ескалация, като и двата случая са резултат от неуспеха на първона-чалното възпиране.

Кибер войната има външни и вътрешни цели. Външната цел е причина за кибер вой-на, а вътрешната е свързана с управлението на самото воюване (спиране, ограничаване) и избягване преминаването на ескалацията в насилие. Не може да бъде цел на кибер войната разоръжаване или унищожаване на противника, както и окупиране на противни-кова територия. Ходът на кибер войната ще зависи от уязвимите точки на атакуваните системи и от това до каква степен използва-нето им може да разстрои държавата. Някои цели, обаче, могат да бъдат високо рискови за кибер атаки, като системите за командва-не и контрол на ядрените средства, космиче-ските системи и системите за управление на въздушното движение.

Предвид присъщите трудности в пре-цизното опериране в кибер пространството, в т.ч. и невъзможността или много трудното провеждане на прецизно насочени кибер атаки, съществуват значителни съмнения в осъществимостта на стратегическа кибер-война. Важен аспект в това отношение е, че неконтролираните обратни ефекти в мрежо-вото виртуално пространство носи значител-ни рискове за атакуващия. Страните, които най-вероятно могат технологично да раз-вият ноу-хау за стратегическа кибервойна са също най-зависими от своите собствени информационни инфраструктури и следова-телно силно уязвими в кибервойна. Самата стратегическа кибер война вероятно ще

обезпокои значително, но не ще разоръжи противника. Всеки противник, който с осно-вание трябва да бъде усмирен в кампания на стратегическа кибер война, вероятно също притежава способности за решителен обра-тен удар. Никой реално не знае колко разру-шителна може да бъде една стратегическа кибер атака при конфликт във виртуалното пространство, но същата може да бъде и по-малко решителна.

Стратегическата кибервойна има и ня-кои ограничения. Широко разпространено е мнението, че страните могат да ограничат вредите от кибервойната. След като кибер атаките изискват използването на уязвими места (точки) в информационните системи, колкото по-бързи и по-силни са атаките, толкова атакуваната страна прилага повече мерки за ограничаване на последствията от тях, в резултат на което намалява и броя на уязвимите точки, които могат да бъдат атаку-вани. Така се ограничава и горната граница на сумарните щети, които дори най-интензив-ната кибер война може да причини на клю-човите подсистеми на атакуваната страна. Независимо от постоянното нарастване на силата и сложността на кибер атаките през последните 15 години, това не е забавило или прекратило разширяването на мрежите. Друга слабост на кибер войната, като страте-гия на принудата, е че обекта на принудата, държавата, не е същия като повечето изку-шаващи цели на кибер войната, например собственицине на инфраструктурни обекти и банки, повечето от които са частна собстве-ност и оперират като такива. Неудобствата, причинени от кибер войната ще бъдат имен-но и главно от тях и общественото недовол-ство ще бъде насочено главно към тях. Това ще позволи на правителството да поддържа своите политики и главно външната си поли-тика и да избегне общественото недоволство. Компютърните правитествени системи, не се толкова изкушаваща цел за кибер нападате-лите, чиято главна цел е принудата спрямо обществото. Изключение в това отношение са само такива държавно контролирани сис-теми, като системата за социална сигурност, глобалната система за позициониране (сил-но защитена по военни причини), системата за управление на въздушния трафик и други.

На пръв поглед изглежда, че при воде-нето на стратегическата кибервойна, е под-ходящо прилагането на нарастващия под-ход, който предлага широк обхват от опции за размисъл. Атаките могат да варират от въвеждане на умерени, но неприятни про-мени в противниковите информационни сис-теми до всеобхватни опити за едновременно сриване на противниковата инфраструктура.

От друга гледна точка, нарастващият подход може да се окаже погрешен. Нара-стващите усилия може и да не доведат до нарастващи ефекти(резултати). Взаимоот-

ношението между усилия и ефект е високо непредвидимо. Класическият случай на започване на конфликт със серия от проуч-вания и тестване на противниковата отбрана за откриване на нейните слаби места, най-ве-роятно е малко приложим за кибер войната. В кибер войната ефектите не могат да бъдат разглеждани независимо от уязвимостите на противника и неговата способности за възстановяване. И двете страни се учат в едно и също време. По тази причина, ранните проучвания, маньоври и удари, могат да бъ-дат на общо ниво само информативни – дали опонента е лесен или твърд противник. На оперативно ниво, опонентите навярно ще се опознаят много малко при тези начални опи-ти за прониквания, тъй като обстановката се променя коренно в резултат на отговора на същите. В резултат на това, навярно ще се употребят едновременно максимални уси-лия за постигане на изненада и максимално оперативно предимство. Ако кибер атаките са с второстепенно значение за началото на войната, или кибер войната се приема за неизбежна, стратегическите кибер съобра-жения могат да бъдат второстепенни и опе-ративните цели в кибервойната може да се окажат достатъчни. Ако конфликтът е огра-ничен само в кибер пространството, тогава стратегическите кибер съображения и цели ще имат първостепенно значение.

Стратегическата кибервойна може да бъде използвана за предупреждение към противниковата страна, че неговите системи не са толкова надеждни, че да се ангажира в реална война. Възможен е следният сце-нарий. Прекъсването на електрозахранва-нето, водоподаването или разстройването на железопътния и въздушния трафик, могат да принудят ръководството на враждебната страна да оцени, че неговата инфраструктура е силно уязвима. Ръководството на страната и собствениците на инфраструктурата може да хвърлят значителни средства и да по-стигнат начален успех във възстановяването фунциите на засегнатите системи. Тогава ата-куващите отново могат да нарушат работата на други системи и така да сигнализират, че дадената страна продължава да е уязвима.

Едно от големите предизвикателства при провеждане на кибер кампания е гаран-тирането, че първите атаки/удари не създа-ват условия за намаляване ефектите на вто-ри удар. Атакуващите могат да предприемат стъпки за спъване усилията на атакуваната страна да намали своята уязвимост, чрез:

• причиняване на грешки, изглеждащи като последствия от провал в софтуера и преходни условия, отколкото причинени от атаки;

• намиране на начин за проучване ре-акцията на набелязаната система, който е малко вероятно да внесе промяна в същата в резултат на отговор на атаката;


25


5

И

з

М

Е

Р

Е

Н

И

Е

• атакуване на системата – разкриване нейни специфични уязвимости, вместо общи такива;

• проучване кои опоненти е малко веро-ятно да споделят опита си с други, така че използван метод за атака може да бъде при-ложен отново за друга цел;

• използване на уязвимости, които е ве-роятно да станат остарели и неизползваеми в краткосрочен план;

• възползване от предимството на да-ден вид уязвимости, които могат да бъдат разкрити само чрез старателно търсене. Същите изискват пълен преглед на много компютри, което отнема относително пове-че време;

• намиране на способи за атаки, които са относително нечувствителни на обикно-вени контрамерки, например изключване на системите.

Възможно ли е скрито водене на страте-гическата кибервойна? Принудата, особено срещу демократични държави, нормално изисква публична видимост на вредата и съ-щата да бъде ясно свързана с този, който я причинява и самата причина за нея. Ако има други начини за заставяне на правителствата да отстъпят пред исканията, не е необходимо противниковите действия да оказват влияние на обществеността. Ако последната не знае, може да бъде по-лесно получаването на от-стъпки, особено невидими такива.

Кибер войната е уникална с това, че об-ществеността не е необходимо да знае, че такава се води. За видимото разстройване на системи могат да бъдат изтъкнати фактори, различни от кибер война, следователно скри-тата кибер война е възможна. Случаят със скритата кибер война е основан на схващане-то, че публичното й обявяване би поставило под по-голям натиск обществото да се държи твърдо и да не прави отстъпки. Атакуващите разчитат на възможността лидерите на ата-куваната страна по-малко да се безпокоят да правят отстъпка, чиято истинска основна причина може да бъде скрита, отколкото да се боят, че ще бъдат обвинени. Запазване-то на мълчание има и други предимства за атакуваната страна. Намаляването на об-щественото желание за отмъщение, може да улесни преговорите за взаимна дееска-лация. Скриването на факта или най-малко вредата от атаката може също да маскира уязвимостите на държавата, за да не станат достояние на други страни.

Обратното, широкото обществено опо-вестяване за водещата се кибер война по-мага за мобилизиране на обществеността за поддръжка на правителството и обръща вниманието към информационната сигур-ност, като дава по-широка рамка същото да провежда вътрешни мерки по сигурността, на които при други случаи гражданството би възразило.

оперативна кибервойнаОперативната кибер война се състои от

военновременни кибер атаки срещу военни цели и свързани с тях граждански цели и инфраструктура. Тази война срещу военни цели не е ескалация на физическата война, а само нейно допълнение. За да запазим фо-

куса върху оперативната кибервойна, няма да дискутираме физическите атаки срещу мрежите, електронното противодействие и психологическите операции. Тази война може да окаже съществена подкрепа на силите, ако се провежда внимателно, дифе-ренцирано и точно в подходящото време.

Оперативната кибер война не може да спечели самостоятелно война, а има само поддържаща функция. Тя не е в състояние да окупира територия, да постави на риск човешки живот или да има разрушаващ ефект, с изключение на специфични слу-чаи. Не е цел на този тип война и постигане на кибер превъзходство, поради нейния ограничен характер.

Кибер войната на оперативно ниво може да изпълни три ключови роли: бър-зо да направи негодни определени про-тивникови способности, при постигане на изненада; може да бъде използвана като острие в определени ситуации, с постига-не на временно и потенциално решително предимство; да възпрепятства противника в използването на собствените му системи.

Ако стратегическата кибер атака е малко вероятно да бъде решителна, тогава способностите за кибер война на оператив-но ниво за действие срещу военни цели в хода на реална война, могат да станат по-важни. Оперативната кибер война може да има потенциал за реален принос към войната. Колко голям ще е този принос е все още неизвестно и до голяма степен не е познаваем. Тъй като една унищожителна кибер атака може да улесни или разшири военните операции и тъй като оперативни-те способности за кибер война изглеждат относително евтини, то си заслужава да бъдат развити. Но за да успее оператив-ната кибервойна, нейните цели трябва за бъдат достъпни и да предлагат уязвими места в тях

Особено уязвими от кибер атаки са системите C4ISTAR, поради взаимното им свързаност. Още повече, че компютърни-те процесори, памети и други хардуерни елементи за широко разпространени и повсеместни в такива системи. Опера-тивната кибер война може да повлияе на

24


5

И

з

М

Е

Р

Е

Н

И

Е

СтРАтЕгИЧЕСкА И опЕРАтИвНА кИбЕРвоЙНА

Стратегическата кибервойна

е свързана с кампания от атаки на една страна или организация срещу друга и ней-ното общество с основна цел промяна на нейното поведение в желана посока. Ако ки-бер войната ще има стратегическа важност, трябва да може да генерира ефекти, които да са поне сравними и дори по-внушителни от тези на конвенционалната война.

Атакуващата страна може да бъде държава или недържавна организация. Необходимо е да приемем три допускания. Първото е, че никакви други враждебни действия не се провеждат или ако има та-кива, те са от второстепенна важност за кибер войната. Второто е, че кибер войната е двустранна. Третото допускане е, че при-бягването на кибер атака и контра кибер атака означава, че правните, дипломати-чески и икономически отговори не са за-действани или са недостатъчни за спиране взаимното възмездие.

Държавите могат да започнат кибер война по два начина: чрез преднамерена провокация и чрез ескалация, като и двата случая са резултат от неуспеха на първона-чалното възпиране.

Кибер войната има външни и вътрешни цели. Външната цел е причина за кибер вой-на, а вътрешната е свързана с управлението на самото воюване (спиране, ограничаване) и избягване преминаването на ескалацията в насилие. Не може да бъде цел на кибер войната разоръжаване или унищожаване на противника, както и окупиране на противни-кова територия. Ходът на кибер войната ще зависи от уязвимите точки на атакуваните системи и от това до каква степен използва-нето им може да разстрои държавата. Някои цели, обаче, могат да бъдат високо рискови за кибер атаки, като системите за командва-не и контрол на ядрените средства, космиче-ските системи и системите за управление на въздушното движение.

Предвид присъщите трудности в пре-цизното опериране в кибер пространството, в т.ч. и невъзможността или много трудното провеждане на прецизно насочени кибер атаки, съществуват значителни съмнения в осъществимостта на стратегическа кибер-война. Важен аспект в това отношение е, че неконтролираните обратни ефекти в мрежо-вото виртуално пространство носи значител-ни рискове за атакуващия. Страните, които най-вероятно могат технологично да раз-вият ноу-хау за стратегическа кибервойна са също най-зависими от своите собствени информационни инфраструктури и следова-телно силно уязвими в кибервойна. Самата стратегическа кибер война вероятно ще

обезпокои значително, но не ще разоръжи противника. Всеки противник, който с осно-вание трябва да бъде усмирен в кампания на стратегическа кибер война, вероятно също притежава способности за решителен обра-тен удар. Никой реално не знае колко разру-шителна може да бъде една стратегическа кибер атака при конфликт във виртуалното пространство, но същата може да бъде и по-малко решителна.

Стратегическата кибервойна има и ня-кои ограничения. Широко разпространено е мнението, че страните могат да ограничат вредите от кибервойната. След като кибер атаките изискват използването на уязвими места (точки) в информационните системи, колкото по-бързи и по-силни са атаките, толкова атакуваната страна прилага повече мерки за ограничаване на последствията от тях, в резултат на което намалява и броя на уязвимите точки, които могат да бъдат атаку-вани. Така се ограничава и горната граница на сумарните щети, които дори най-интензив-ната кибер война може да причини на клю-човите подсистеми на атакуваната страна. Независимо от постоянното нарастване на силата и сложността на кибер атаките през последните 15 години, това не е забавило или прекратило разширяването на мрежите. Друга слабост на кибер войната, като страте-гия на принудата, е че обекта на принудата, държавата, не е същия като повечето изку-шаващи цели на кибер войната, например собственицине на инфраструктурни обекти и банки, повечето от които са частна собстве-ност и оперират като такива. Неудобствата, причинени от кибер войната ще бъдат имен-но и главно от тях и общественото недовол-ство ще бъде насочено главно към тях. Това ще позволи на правителството да поддържа своите политики и главно външната си поли-тика и да избегне общественото недоволство. Компютърните правитествени системи, не се толкова изкушаваща цел за кибер нападате-лите, чиято главна цел е принудата спрямо обществото. Изключение в това отношение са само такива държавно контролирани сис-теми, като системата за социална сигурност, глобалната система за позициониране (сил-но защитена по военни причини), системата за управление на въздушния трафик и други.

На пръв поглед изглежда, че при воде-нето на стратегическата кибервойна, е под-ходящо прилагането на нарастващия под-ход, който предлага широк обхват от опции за размисъл. Атаките могат да варират от въвеждане на умерени, но неприятни про-мени в противниковите информационни сис-теми до всеобхватни опити за едновременно сриване на противниковата инфраструктура.

От друга гледна точка, нарастващият подход може да се окаже погрешен. Нара-стващите усилия може и да не доведат до нарастващи ефекти(резултати). Взаимоот-

ношението между усилия и ефект е високо непредвидимо. Класическият случай на започване на конфликт със серия от проуч-вания и тестване на противниковата отбрана за откриване на нейните слаби места, най-ве-роятно е малко приложим за кибер войната. В кибер войната ефектите не могат да бъдат разглеждани независимо от уязвимостите на противника и неговата способности за възстановяване. И двете страни се учат в едно и също време. По тази причина, ранните проучвания, маньоври и удари, могат да бъ-дат на общо ниво само информативни – дали опонента е лесен или твърд противник. На оперативно ниво, опонентите навярно ще се опознаят много малко при тези начални опи-ти за прониквания, тъй като обстановката се променя коренно в резултат на отговора на същите. В резултат на това, навярно ще се употребят едновременно максимални уси-лия за постигане на изненада и максимално оперативно предимство. Ако кибер атаките са с второстепенно значение за началото на войната, или кибер войната се приема за неизбежна, стратегическите кибер съобра-жения могат да бъдат второстепенни и опе-ративните цели в кибервойната може да се окажат достатъчни. Ако конфликтът е огра-ничен само в кибер пространството, тогава стратегическите кибер съображения и цели ще имат първостепенно значение.

Стратегическата кибервойна може да бъде използвана за предупреждение към противниковата страна, че неговите системи не са толкова надеждни, че да се ангажира в реална война. Възможен е следният сце-нарий. Прекъсването на електрозахранва-нето, водоподаването или разстройването на железопътния и въздушния трафик, могат да принудят ръководството на враждебната страна да оцени, че неговата инфраструктура е силно уязвима. Ръководството на страната и собствениците на инфраструктурата може да хвърлят значителни средства и да по-стигнат начален успех във възстановяването фунциите на засегнатите системи. Тогава ата-куващите отново могат да нарушат работата на други системи и така да сигнализират, че дадената страна продължава да е уязвима.

Едно от големите предизвикателства при провеждане на кибер кампания е гаран-тирането, че първите атаки/удари не създа-ват условия за намаляване ефектите на вто-ри удар. Атакуващите могат да предприемат стъпки за спъване усилията на атакуваната страна да намали своята уязвимост, чрез:

• причиняване на грешки, изглеждащи като последствия от провал в софтуера и преходни условия, отколкото причинени от атаки;

• намиране на начин за проучване ре-акцията на набелязаната система, който е малко вероятно да внесе промяна в същата в резултат на отговор на атаката;


25


5

И

з

М

Е

Р

Е

Н

И

Е

• атакуване на системата – разкриване нейни специфични уязвимости, вместо общи такива;

• проучване кои опоненти е малко веро-ятно да споделят опита си с други, така че използван метод за атака може да бъде при-ложен отново за друга цел;

• използване на уязвимости, които е ве-роятно да станат остарели и неизползваеми в краткосрочен план;

• възползване от предимството на да-ден вид уязвимости, които могат да бъдат разкрити само чрез старателно търсене. Същите изискват пълен преглед на много компютри, което отнема относително пове-че време;

• намиране на способи за атаки, които са относително нечувствителни на обикно-вени контрамерки, например изключване на системите.

Възможно ли е скрито водене на страте-гическата кибервойна? Принудата, особено срещу демократични държави, нормално изисква публична видимост на вредата и съ-щата да бъде ясно свързана с този, който я причинява и самата причина за нея. Ако има други начини за заставяне на правителствата да отстъпят пред исканията, не е необходимо противниковите действия да оказват влияние на обществеността. Ако последната не знае, може да бъде по-лесно получаването на от-стъпки, особено невидими такива.

Кибер войната е уникална с това, че об-ществеността не е необходимо да знае, че такава се води. За видимото разстройване на системи могат да бъдат изтъкнати фактори, различни от кибер война, следователно скри-тата кибер война е възможна. Случаят със скритата кибер война е основан на схващане-то, че публичното й обявяване би поставило под по-голям натиск обществото да се държи твърдо и да не прави отстъпки. Атакуващите разчитат на възможността лидерите на ата-куваната страна по-малко да се безпокоят да правят отстъпка, чиято истинска основна причина може да бъде скрита, отколкото да се боят, че ще бъдат обвинени. Запазване-то на мълчание има и други предимства за атакуваната страна. Намаляването на об-щественото желание за отмъщение, може да улесни преговорите за взаимна дееска-лация. Скриването на факта или най-малко вредата от атаката може също да маскира уязвимостите на държавата, за да не станат достояние на други страни.

Обратното, широкото обществено опо-вестяване за водещата се кибер война по-мага за мобилизиране на обществеността за поддръжка на правителството и обръща вниманието към информационната сигур-ност, като дава по-широка рамка същото да провежда вътрешни мерки по сигурността, на които при други случаи гражданството би възразило.

оперативна кибервойнаОперативната кибер война се състои от

военновременни кибер атаки срещу военни цели и свързани с тях граждански цели и инфраструктура. Тази война срещу военни цели не е ескалация на физическата война, а само нейно допълнение. За да запазим фо-

куса върху оперативната кибервойна, няма да дискутираме физическите атаки срещу мрежите, електронното противодействие и психологическите операции. Тази война може да окаже съществена подкрепа на силите, ако се провежда внимателно, дифе-ренцирано и точно в подходящото време.

Оперативната кибер война не може да спечели самостоятелно война, а има само поддържаща функция. Тя не е в състояние да окупира територия, да постави на риск човешки живот или да има разрушаващ ефект, с изключение на специфични слу-чаи. Не е цел на този тип война и постигане на кибер превъзходство, поради нейния ограничен характер.

Кибер войната на оперативно ниво може да изпълни три ключови роли: бър-зо да направи негодни определени про-тивникови способности, при постигане на изненада; може да бъде използвана като острие в определени ситуации, с постига-не на временно и потенциално решително предимство; да възпрепятства противника в използването на собствените му системи.

Ако стратегическата кибер атака е малко вероятно да бъде решителна, тогава способностите за кибер война на оператив-но ниво за действие срещу военни цели в хода на реална война, могат да станат по-важни. Оперативната кибер война може да има потенциал за реален принос към войната. Колко голям ще е този принос е все още неизвестно и до голяма степен не е познаваем. Тъй като една унищожителна кибер атака може да улесни или разшири военните операции и тъй като оперативни-те способности за кибер война изглеждат относително евтини, то си заслужава да бъдат развити. Но за да успее оператив-ната кибервойна, нейните цели трябва за бъдат достъпни и да предлагат уязвими места в тях

Особено уязвими от кибер атаки са системите C4ISTAR, поради взаимното им свързаност. Още повече, че компютърни-те процесори, памети и други хардуерни елементи за широко разпространени и повсеместни в такива системи. Опера-тивната кибер война може да повлияе на

26


5

И

з

М

Е

Р

Е

Н

И

Е

управлението на радари, ракети, комуника-ции и програмно осигуряване. Може също да извади от строя или прекъсне безжична мобилна комуникационна система, както и GPS системата.

Изненадваща кибератака може да бъде стартирана непосредствено преди или със започването на изненадваща военна атака. Същата е все още възможна и след започ-ването на войната, след като противникови-те системи са защитени от кибер атаки. За целта е необходимо прилагането на разно-образни похвати срещу уязвимости, които атакувана система не подозира че има или не е открила, че съществуват.

Похват (техника), която изисква изне-нада за своето реализиране може да бъде полезна във военно време, ако ефектите в киберпространството са бързи и тясно свър-зани с ефектите в реалното пространство. Три категории ефекти имат особена важ-ност: изригване, разсройване и сриване.

Изригването (eruption) е временно, но интензивно виртуално осветяване, което оперативната кибер война може да осъ-ществи на бойното поле за подчертаване на присъствието и местоположението на военни цели за незабавно унищожение, както и разкриване на скрити места (цели) в противниковата система. От ,,осветеното” разположение на силите на противника може да се получи и представа за неговата стратегия. Изригването зависи от две допус-кания – атакуваните противникови системи могат да емитират командни сигнали и при-емат сигнали за излъчване; атакуващият може да приеме такива сигнали, да опре-дели и локализира източника им и може да му нанесе удар, преди същия да промени местоположението си или да се скрие. От критична важност тук е времето за реакция на атакуващия. Ако, обаче, голям брой цели бъдат осветени, вероятно ще бъде трудно да бъдат различени една от друга, както и какъв брой цели могат да бъдат атакувани едновременно или за кратко време. Дори при най-добри условия, реакцията на такива

сигнали ще изисква детайлно координиране с оперативните формирования.

Разстройването (disruption) прави во-енните системи, в по-голяма или по-малка степен, временно неспособни. Вариантите на разстройване могат да бъдат различни – прекъснати комуникации в резултат от уда-ри, отказ във функционирането на системи за командване и контрол, заслепени сензо-ри, затруднение в електрониката на оръжия и др. Макар и временна, такава неспособ-ност, може да лиши противника от редица предимства и да го направи силно уязвим.

Сриването (corruption) е по-дълго и ста-билно в своя ефект. Някои форми на срив са оперативни – ракета, която не успява да се насочи в правилната посока; сензор, кой-то не успява да разпознае определен тип сигнали и изглежда по-малко чувствителен от нормалното или погрешно интерпретира това, което вижда; комуникационна систе-ма, която погрешно изпраща пакети сигна-ли или мистериозно оставя някои пунктове без информация; логистична система, която не успява да осъвременява информацията постоянно и др. Сриването може да бъде по-трудно за откриване, отколкото разстройва-нето и да нпарви противника силно уязвим за по-дълъг период от време.

Особено са атрактивни едновременни-те кибер атаки, определяни още като пара-лелна война в кибер пространството. Когато много неща тръгнат внезапно и едновре-менно в грешна посока, тогава объркването е голямо и може да предизвика парализа на протиника.

Оперативната кибер война може да бъде използвана и за да принуди против-ника да бъде предпазлив за обвързване на системите си в мрежа, с вариант да се изо-лира от външния свят, за да гарантира по-добре своите способности. Това е достатъч-но приемлив мотив за мирновременна кибер атака, но ефектът може да бъде по-силен във военно време. Организациите имат ес-тествената тенденция да се затварят в себе си, когато са под заплаха и оперативната

кибер война подпомага засилването на тази тенденция с цел да принуди противника да се изолира почти напълно, т.е. да се изолира от кибер пространството. При такова кибер изолиране (заключване) повече дейности ще бъдат затворени в рамките на отдели, управления и дирекции и достъпът да тях ще бъде силно ограничен и много по-малко хора ще имат достъп до дадена мрежа. Това може да затрудни и наруши функциониране-то на военни коалиции, както и поддържащи инфраструктури или външни партньори, особено коалиции, разчитащи на обмен на информация чрез кибер пространството.

Военните организации традиционно са затворени организации, но е много трудно да бъдат създадени високо технологични военни организации без мрежи и поне час-тично отворени. Колкото по-лесно протича информацията между членовете на една коалиция (съюз), толкова по-лесно могат да координират своите действия и силните страни на един партньор (съюзник) могат да компенсират слабите страни на друг такъв.

Същевременно, една от ролите на опе-ративната кибер война е създаването на информация, вместо нейното унищожава-не. Става въпрос за безполезна информа-ция. Това, което оперативната кибер вой-на може да направи е да създаде канали, чрез които да се “наводнява” противника с такава информация, с цел максимално информационно претоварване, което може да причини стрес и неадекватни решения и действия.

Оперативната кибер война се различа-ва значително от физическата война. Така например концепциите за готовността и способността за продължително водене на операции са малко приложими за опе-ративната кибервойна. Готовността пред-полага военните части да могат да бъдат изпращани по всяко време и навсякъде за изпълнение на задачи. Същото е трудно приложимо за кибер формирования. Но за успешна атака на всяка цел е нужна значителна разузнавателна информация за нейните уязвими места. Това изисква интензивно изучаване на всяка система от потенциални цели за кибер атаки. Продъл-жителното водене на операции е също не-приложимо за кибер операциите, тъй като кибер атаките имат сравнително непродъл-жителен ефект.

ЗаключениеКибер войната, на стратегически или

оперативно ниво, е с потенциал да стане предпочитан политически инструмент в настоящото и следващи десетилетия на 21-век, ако не бъде ограничена с между-народни споразумения. Нейните възмож-ности могат да бъдат ограничени и с нови технологични решения. Несъмнено, обаче, кибер пространството ще продължи да се милитаризира и използва по-широко в съ-временните и бъдещи военни операции и ще способства за постигането на военни и политически цели с по-малък разход на средства и по-малко загуби и разрушения.

ген. Съби СъБев

26


5

И

з

М

Е

Р

Е

Н

И

Е

управлението на радари, ракети, комуника-ции и програмно осигуряване. Може също да извади от строя или прекъсне безжична мобилна комуникационна система, както и GPS системата.

Изненадваща кибератака може да бъде стартирана непосредствено преди или със започването на изненадваща военна атака. Същата е все още възможна и след започ-ването на войната, след като противникови-те системи са защитени от кибер атаки. За целта е необходимо прилагането на разно-образни похвати срещу уязвимости, които атакувана система не подозира че има или не е открила, че съществуват.

Похват (техника), която изисква изне-нада за своето реализиране може да бъде полезна във военно време, ако ефектите в киберпространството са бързи и тясно свър-зани с ефектите в реалното пространство. Три категории ефекти имат особена важ-ност: изригване, разсройване и сриване.

Изригването (eruption) е временно, но интензивно виртуално осветяване, което оперативната кибер война може да осъ-ществи на бойното поле за подчертаване на присъствието и местоположението на военни цели за незабавно унищожение, както и разкриване на скрити места (цели) в противниковата система. От ,,осветеното” разположение на силите на противника може да се получи и представа за неговата стратегия. Изригването зависи от две допус-кания – атакуваните противникови системи могат да емитират командни сигнали и при-емат сигнали за излъчване; атакуващият може да приеме такива сигнали, да опре-дели и локализира източника им и може да му нанесе удар, преди същия да промени местоположението си или да се скрие. От критична важност тук е времето за реакция на атакуващия. Ако, обаче, голям брой цели бъдат осветени, вероятно ще бъде трудно да бъдат различени една от друга, както и какъв брой цели могат да бъдат атакувани едновременно или за кратко време. Дори при най-добри условия, реакцията на такива

сигнали ще изисква детайлно координиране с оперативните формирования.

Разстройването (disruption) прави во-енните системи, в по-голяма или по-малка степен, временно неспособни. Вариантите на разстройване могат да бъдат различни – прекъснати комуникации в резултат от уда-ри, отказ във функционирането на системи за командване и контрол, заслепени сензо-ри, затруднение в електрониката на оръжия и др. Макар и временна, такава неспособ-ност, може да лиши противника от редица предимства и да го направи силно уязвим.

Сриването (corruption) е по-дълго и ста-билно в своя ефект. Някои форми на срив са оперативни – ракета, която не успява да се насочи в правилната посока; сензор, кой-то не успява да разпознае определен тип сигнали и изглежда по-малко чувствителен от нормалното или погрешно интерпретира това, което вижда; комуникационна систе-ма, която погрешно изпраща пакети сигна-ли или мистериозно оставя някои пунктове без информация; логистична система, която не успява да осъвременява информацията постоянно и др. Сриването може да бъде по-трудно за откриване, отколкото разстройва-нето и да нпарви противника силно уязвим за по-дълъг период от време.

Особено са атрактивни едновременни-те кибер атаки, определяни още като пара-лелна война в кибер пространството. Когато много неща тръгнат внезапно и едновре-менно в грешна посока, тогава объркването е голямо и може да предизвика парализа на протиника.

Оперативната кибер война може да бъде използвана и за да принуди против-ника да бъде предпазлив за обвързване на системите си в мрежа, с вариант да се изо-лира от външния свят, за да гарантира по-добре своите способности. Това е достатъч-но приемлив мотив за мирновременна кибер атака, но ефектът може да бъде по-силен във военно време. Организациите имат ес-тествената тенденция да се затварят в себе си, когато са под заплаха и оперативната

кибер война подпомага засилването на тази тенденция с цел да принуди противника да се изолира почти напълно, т.е. да се изолира от кибер пространството. При такова кибер изолиране (заключване) повече дейности ще бъдат затворени в рамките на отдели, управления и дирекции и достъпът да тях ще бъде силно ограничен и много по-малко хора ще имат достъп до дадена мрежа. Това може да затрудни и наруши функциониране-то на военни коалиции, както и поддържащи инфраструктури или външни партньори, особено коалиции, разчитащи на обмен на информация чрез кибер пространството.

Военните организации традиционно са затворени организации, но е много трудно да бъдат създадени високо технологични военни организации без мрежи и поне час-тично отворени. Колкото по-лесно протича информацията между членовете на една коалиция (съюз), толкова по-лесно могат да координират своите действия и силните страни на един партньор (съюзник) могат да компенсират слабите страни на друг такъв.

Същевременно, една от ролите на опе-ративната кибер война е създаването на информация, вместо нейното унищожава-не. Става въпрос за безполезна информа-ция. Това, което оперативната кибер вой-на може да направи е да създаде канали, чрез които да се “наводнява” противника с такава информация, с цел максимално информационно претоварване, което може да причини стрес и неадекватни решения и действия.

Оперативната кибер война се различа-ва значително от физическата война. Така например концепциите за готовността и способността за продължително водене на операции са малко приложими за опе-ративната кибервойна. Готовността пред-полага военните части да могат да бъдат изпращани по всяко време и навсякъде за изпълнение на задачи. Същото е трудно приложимо за кибер формирования. Но за успешна атака на всяка цел е нужна значителна разузнавателна информация за нейните уязвими места. Това изисква интензивно изучаване на всяка система от потенциални цели за кибер атаки. Продъл-жителното водене на операции е също не-приложимо за кибер операциите, тъй като кибер атаките имат сравнително непродъл-жителен ефект.

ЗаключениеКибер войната, на стратегически или

оперативно ниво, е с потенциал да стане предпочитан политически инструмент в настоящото и следващи десетилетия на 21-век, ако не бъде ограничена с между-народни споразумения. Нейните възмож-ности могат да бъдат ограничени и с нови технологични решения. Несъмнено, обаче, кибер пространството ще продължи да се милитаризира и използва по-широко в съ-временните и бъдещи военни операции и ще способства за постигането на военни и политически цели с по-малък разход на средства и по-малко загуби и разрушения.

ген. Съби СъБев

27


п

Р

А

в

А

в

Е

С

ДоговоР от лИСАбоН зА ИзМЕНЕНИЕ НА ДоговоРА зА ЕвРопЕЙСкИЯ СЪЮз И НА ДоговоРА зА

СЪзДАвАНЕ НА ЕвРопЕЙСкАтА обЩНоСт 2007/C 306/01

Гергана Грънчарова, по това време министър по европейските въпроси, връчва на председателя на Народното събрание Георги Пирински проекта на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европей-

ския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, 2007 г.

„Член 2:1. Съюзът има за цел да насърчава

мира, ценностите си и благоденствието на своите народи.

2. Съюзът предоставя на своите граж-дани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежище-то, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

3. Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Евро-па, основаващо се на балансиран икономиче-ски растеж и ценова стабилност, силно конку-рентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.

Той се бори срещу социалното изключ-ване и дискриминациите и насърчава соци-алната справедливост и закрила, равенство-то между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. Той насърчава икономическото, соци-алното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки. Той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазва-нето и развитието на европейското културно наследство.

4. Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.

5. В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допри-нася за мира, сигурността, устойчивото раз-витие на планетата, солидарността и взаим-ното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и

в частност тези на детето, както и за стрикт-ното спазване и развитието на международ-ното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.

…„Член 3а1. В съответствие с Член 3б, всички

области на компетентност, които не са пре-доставени на Съюза в Договорите, принад-лежат на държавите-членки.

2. Съюзът зачита равенството на държа-вите-членки пред Договорите, както и нацио-налната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни струк-тури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-спе-циално онези, които имат за цел да осигуряват

нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната си-гурност остава единствено в рамките на отго-ворността на всяка държава-членка.

3. Съгласно принципа на лоялното съ-трудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтича-щи от Договорите.

Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гаран-тиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите зада-чи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на це-лите на Съюза.“

СПЕЦИЛАЛИЗИРАНА ОХРАНА НА ЛИЦА И ОБЕКТИИЗГРАЖДАНЕ НА СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ

ПОЖАРОИЗВЕСТЯВАНЕ * ВИДЕОКОНТРОЛ * ИНКАСО * GPS

СПЕЦИЛАЛИЗИРАНА ОХРАНА НА ЛИЦА И ОБЕКТИИЗГРАЖДАНЕ НА СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ

ПОЖАРОИЗВЕСТЯВАНЕ * ВИДЕОКОНТРОЛ * ИНКАСО * GPS

SECURITY GROUP 3D

гр.Пловдивул."Патриарх Евтимий"28

тел./факс: 032/ 66 70 09GSM: 0878 207 210

[email protected]

С люБеЗното СъдейСтвие на ген. иван иванов предСтавяме на читателите на СпиСание „СигурноСт“ руБриките „граБеж” и „права в еС” – Съчетали Спомени и факти от БеЗдънната, вСеоБхватна и родолюБива колекция на едни от поСледните „големи мохикани” на България.

28


С

А

Щ

Националното богатство на САЩ през 1942 г. се е увели-

чило с 0,5 трилиона долара, а през 1982 г. то е 12,5 трилиона. Валови-ят национален продукт през 1946 г. се е увеличил с 211,9 милиарда до-лара, а през 2002 г. той е 10,3 три-лиона. Зад всичко това стоят умът, трудът и богатството на стотици ми-лиони американци.

Елементи от създаденото дати-рат още от края на Втората светов-на война, когато 7-ма американска армия остава на Рейн. Днес в Евро-па има 113 хил. военнослужещи, от които 4 хил. са на кораби. На Оки-нава, Япония се разполага огромна американска база. В Азия днес има 77 хил. души на корабите, а отдел-но в Персийския залив 5 хил. души от ВМС.

През 90-те години на ХХ в. аме-риканските войски със специално предназначение са увеличени с 38 хил. души, разположени в 92 стра-ни издръжката, на които е била 2,4 милиарда долара. Числеността на войските скоро се увеличава на 47 хил. души в 143 страни, а разходите нарастват на 3,4 милиарда долара. Нефтените кладенци се патрулират от 12 авионосни групи в Персийския залив. САЩ са дали за военни по-купки 76 милиарда долара над воен-ния бюджет. За научни изследвания във военната сфера – 36 милиарда долара. ЕС е изразходвал 11,2 ми-лиарда долара за същата цел. САЩ контролират 2/3 от проучените неф-тени запаси.

Идеологията на американската администрация на президента Дж. Буш, баща и президента Уокър Буш

- син доразви стореното отпреди тях и създаде съвременния американ-ски неоконсерватизъм. В началото К. Райс акцентира върху:

– осигуряване на американската способност с военни средства да предотврати всеки силов конфликт, да направи американската мощ го-това да се сражава за своите ин-тереси в случай, че „сдържането“, прилагано повече от 45 години, не сработи;

– разширяване на възмож-ностите за икономически ръст по-средством снемане на тарифите, разпространението на свободната търговия и стабилизиране на меж-дународната валутна система;

– гарантиране на здрави и тесни взаимоотношения със съюзниците, които споделят американските цен-ности и са готови да споделят ико-номическите тeжести при достигане на тези цели;

– фокусиране на американска-та енергия за достигане на изгодни всеобемащи отношения с крупни-те свободни сили, особено с Русия и Китай, които могат да участват в определянето на характера на бъ-дещото политическо разпределяне на силите;

– решително противодействие на държавите и враждебно настро-ени сили, представляващи растяща заплаха от гледището на тероризма и средствата за масово поразяване.

През 2002 г. планиращите во-енни органи на САЩ включват в зоната на американските отговор-ности всички необхванати дотогава региони в света. От Антарктида до Арктика нито педя от планетарната суша и световния океан не е оста-вена извън компетенциите на ре-

гионалните военни командвания на САЩ. На 2.10. 2002 г. САЩ създават в Пентагона нов център за военен контрол, наречен Върховно команд-ване. Това е най-могъщата система за контрол не само на САЩ над планетата. Настъпва нова епоха. Създадени са: Главно командване в Европа

(ЕВКОМ), което включва в своите отговорности вече и Русия. Така тя е превърната в част от всичко по-верено на специалното регионално командване. Вашингтон престана да счита Русия за свръх държава. Наред с нея в отговорностите на ЕВКОМ са включени североизточ-на Африка, Израел, Сирия, Ливан, Предкавказието, а към досегашни-те части от Атлантика, наблюдава-ни от НАТО, са добавени Северния Атлантик, както и голяма част от Южния Атлантик. Главно командване в зоната на

Тихия океан (ПАКОМ). Наименова-нието идва от Пасифик. В неговия обсег на действие са включени ос-вен досега наблюдаваните Китай, Индия, Южна Азия, Япония и Ав-стралия, още и Антарктида, която дотогава не е била под ничия опе-ка. Важно е, че ПАКОМ е задълже-но да оказва поддръжка на ЕВКОМ по проблемите на сътрудничеството с Русия в обсега на нейния далеко-източен военен окръг. Южно командване (САУСКОМ)

в отговорностите, на което се нами-рат Централна и Южна Америка. Централно командване (СЕНТ-

КОМ), което контролира Персий-ския залив, Централна Азия, Пакис-тан. Това е региона, който включва най-реалната днешна угроза за света, а от тук и възможните негови

проф. Кръстю Стоилов

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 2

САЩидеали и реалноСти някога и Сега

Скъпи читатели, в следващите броеве на списание „Сигурност“, в рубри-ката „САЩ“ ще имате удоволствието да се запознаете с един от множеството трудове на проф. д.т.н. инж. полк. о.з. Кръстьо Стоилов. носителят на първа на-града на Съюза на учените в България и на държавен орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за научни приноси ще разгледа своята тема в няколко основни направления:

1. възникване и създаване на държавата (в брой 8) ; 2. участие в Парижката мирна конференция 1919 (в брой 9);3. Първи опит за създаване на нов световен ред; 4. участие във втората световна война;5. Мирният период след 1945 г.; 6. Студената война;7. Преходът към еднополюсния свят;8. Мирновременният период в края на XX и началото на XXI в.;9. АМерИКАнСКАТА СИСТеМА зА СИгурноСТ нА зеМяТА;10. Антитерористичната асиметрична война в Азия.

29


С

А

Щ


задачи и начини на действие. Тук, включително с помощта и

на бившите съветски средноазиат-ски републики и преди всичко с на-правеното от узбекския президент Ислам Каримов през май 2005 г. в Андижан, бе задържано бързо-то придвижване на американската армия на изток в дебрите на Цен-трална Азия. Механизмът на „демок-ратизиращата вълна”, която бързо и безпрепятствено се придвижи от Елба до западните брегове на Чер-но море и източните на Балтийско море, бе дешифриран и стопиран. „Оранжевата” революция в Украй-на и „розовата” революция в Грузия рязко забавиха хода си, което дале-че не означава, че са окончателно предотвратени. Повторната поява на Юлия Тимошенко и Михаил Са-акашвили, съответно като премиер на Украйна и президент на Грузия, подсказват успешно продължаване на американското придвижване на Изток. Възможни са демократични промени и в Средноазиатските дър-жави, което потвърдиха събитията през 2006 г. и последвалите сключе-ни двустранни споразумения между САЩ и Средноазиатските държа-ви. Важно е, че бяха гарантирани маршрути през тяхна територия за доставка на военни товари в Афга-нистан. Утвърди се военната база в Киргистан. За първи път в историята Казахстан създаде свои военномор-ски сили в Каспийско море и др.

Единно командване на спе-циалните сили (СОКОМ), което е отговорно за снабдяването на ре-гионалните командвания. Транс-портно командване (ТРАНСКОМ) задачите, на което произтичат от наименованието му. Специално во-енно командване (ДжЕфСи), което разработва стратегията на амери-канската армия в случай на въвли-чането й в реални военни действия.

През 2002 г. е взето решение за сливане на Командването на космическите сили (СПЕЙСКОМ) и Командването на стратегическите сили (СТАРТКОМ). Първо команд-ване (НОРТКОМ), обхваща зоната от Мексико до Аляска.

В Небраска (Офшут) са събрани всички военни компоненти на но-вата стратегическа триада на САЩ плюс контролът на пусковите сис-теми за ранно откриване и защи-та на страната от ракетни удари и отговорността за организацията на настъпателните операции в най-от-далечените райони на планетата.

Направеното е най-колосалната концентрация на военна мощ, коя-то е създавана някога. Опитите да се сравни стореното с легионите на Римската империя или военните гарнизони на Империята на неза-лязващото слънце Великобритания бледнеят.

Планетата Земя е под амери-кански контрол. Те знаят във всеки момент във всяка точка от земната, морската, приземната въздушна среда на нашата планета и в близ-кия Космос какво става. И нещо много съществено: те имат общо-приета национална концепция, поз-воляваща им да предотвратят или сломят всеки опит, застрашаващ американските интереси. Ръцете им са развързани за употреба, както на конвенционални, така може би и на ядрени, биологични, геофизични, химични и други съвременни сред-ства за масово поразяване.

За положението в страната в на-чалото на 2002 г. президентът Дж. Буш в реч пред елита във Вашинг-тон, която е прекъсвана 77 пъти от аплодисменти, продължавали все-ки път не по-малко от по 40 секунди, заявява „Ние никога не сме били по-силни от днес”. Той говори и в университета по Национална отбра-на във Вашингтон, където е посрещ-нат възторжено. По-после той казва „Военните трябва да бъдат готови за нанасяне на удар във всяка част на земното кълбо за секунди”.

Счита се, че стоящите на пост ядрени ракети вече никого не „сдър-жат”. Възможността за „ответен удар” просто е смешна. Няма смисъл от безкрайното усъвършенстване на ракети. Единственият действен изход е атаката, първи в настъпле-ние. „Отсъствието на очевидност не е очевидност на отсъствие на сред-ства за масово поразяване” в ръце-те на противника.

САЩ са длъжни да бъдат готови за удар без дипломатически увър-тания. Удар навсякъде, без пре-дишното уважение към държавните граници. Терористите не уважават границите, счита се, че така трябва да постъпят и САЩ. Ограничен су-веренитет. Право на предупрежда-ващ удар с цел самоотбрана. Пред вратата на Апокалипсиса не се ми-сли академично. През април 2002г. 57% от американците приветстват военната акция на САЩ в Ирак.

Дик Чейни, шеф на Пентагона и Ръмсфел, вицепрезидент на САЩ, са от поколението на „падащите едно след друго домино“: Иран 1953 г., Гва-темала 1954 г., Куба 1961 г., Индоки-тай през 60-те години, Иран 1979 г., Гренада, Панама, Никарагуа, Африка през 80-те години. Това е поколени-ето, което прекрати триумфа на Сту-дената война и заложи апологията на рейгънизма от Земята до Космоса.

Твърда позиция по едностран-ността заема и американският Кон-грес, който постановява: „… да не се изпусне историческият шанс”. Това пише в резолюцията му.

Разработена е и „Национална стратегия за сигурност”, която изис-ква доктрината да се адаптира към

възможностите на потенциалните терористи на военни действия. Из-преварващият удар, който ще гаран-тира сигурност на САЩ и направи противниците приятели, ще позволи да се цивилизоват още непознава-щите демокрацията народи. Да се подобри работата на разузнаването.

Новата доктрина се базира на три основни стълба:

Категоричен отказ от релативи-зма, който дава възможност един и същи човек да бъде едновременно терорист за едни и борец за свобо-да – за други. Релативизмът до този момент е доминиращ в дискусиите за тероризма и основаващата се на него решимост при оценка на коло-салните загуби, понесени от САЩ на 11.09.2001г., да се използват такива недвусмислени морални ка-тегории като „прав” и „виновен” или „добро” и „зло”. САЩ са си напра-вили необходимите изводи от този удар и „изпълнени от мъка и гняв, са осъзнали в какво се състои тяхната мисия, както и че е ударил часът да бъде реализирана”.

Новата концепция за тероризма, наред с „мисията на Америка”, въз-родена подобно на птица феникс от пепелищата на 11 септември, послу-жи като основание за интервенцията първоначално в Афганистан, а след това – и в Ирак. До този момент се е смятало, че терористите са самот-ни фигури, борбата с които беше проблем на криминално-правната система. Лансирана е радикално различна концепция, според която терористите следва да бъдат раз-глеждани като нередовни военни части на онези държави, които ги по-кровителстват и подкрепят. Терорис-тичното нападение на 11.09.2001г. се разглежда като обявяване на вой-на на Америка. Адекватният отговор се дава не от полицията и юристите, а от армията и флота.

Във войната се започнаха и се осъществиха както открити сблъ-съци, така и тайни операции. САЩ затварят каналите за финансиране на терористите. Последните се пре-следват от държава в държава до-като не бъдат окончателно лишени от убежище. САЩ ще преследват всяка държава, предоставяща убе-жище на терористите.

Президентът Джордж Уокър Буш заявява: „Ислямо–фашизмът е истинският наследник на всички кървави идеологии от XX век”, който също както нацизмът и комунизмът, може да бъде разгромен в широко-мащабна война.

проф. Кръстю СТОИЛОВ

28


С

А

Щ

Националното богатство на САЩ през 1942 г. се е увели-

чило с 0,5 трилиона долара, а през 1982 г. то е 12,5 трилиона. Валови-ят национален продукт през 1946 г. се е увеличил с 211,9 милиарда до-лара, а през 2002 г. той е 10,3 три-лиона. Зад всичко това стоят умът, трудът и богатството на стотици ми-лиони американци.

Елементи от създаденото дати-рат още от края на Втората светов-на война, когато 7-ма американска армия остава на Рейн. Днес в Евро-па има 113 хил. военнослужещи, от които 4 хил. са на кораби. На Оки-нава, Япония се разполага огромна американска база. В Азия днес има 77 хил. души на корабите, а отдел-но в Персийския залив 5 хил. души от ВМС.

През 90-те години на ХХ в. аме-риканските войски със специално предназначение са увеличени с 38 хил. души, разположени в 92 стра-ни издръжката, на които е била 2,4 милиарда долара. Числеността на войските скоро се увеличава на 47 хил. души в 143 страни, а разходите нарастват на 3,4 милиарда долара. Нефтените кладенци се патрулират от 12 авионосни групи в Персийския залив. САЩ са дали за военни по-купки 76 милиарда долара над воен-ния бюджет. За научни изследвания във военната сфера – 36 милиарда долара. ЕС е изразходвал 11,2 ми-лиарда долара за същата цел. САЩ контролират 2/3 от проучените неф-тени запаси.

Идеологията на американската администрация на президента Дж. Буш, баща и президента Уокър Буш

- син доразви стореното отпреди тях и създаде съвременния американ-ски неоконсерватизъм. В началото К. Райс акцентира върху:

– осигуряване на американската способност с военни средства да предотврати всеки силов конфликт, да направи американската мощ го-това да се сражава за своите ин-тереси в случай, че „сдържането“, прилагано повече от 45 години, не сработи;

– разширяване на възмож-ностите за икономически ръст по-средством снемане на тарифите, разпространението на свободната търговия и стабилизиране на меж-дународната валутна система;

– гарантиране на здрави и тесни взаимоотношения със съюзниците, които споделят американските цен-ности и са готови да споделят ико-номическите тeжести при достигане на тези цели;

– фокусиране на американска-та енергия за достигане на изгодни всеобемащи отношения с крупни-те свободни сили, особено с Русия и Китай, които могат да участват в определянето на характера на бъ-дещото политическо разпределяне на силите;

– решително противодействие на държавите и враждебно настро-ени сили, представляващи растяща заплаха от гледището на тероризма и средствата за масово поразяване.

През 2002 г. планиращите во-енни органи на САЩ включват в зоната на американските отговор-ности всички необхванати дотогава региони в света. От Антарктида до Арктика нито педя от планетарната суша и световния океан не е оста-вена извън компетенциите на ре-

гионалните военни командвания на САЩ. На 2.10. 2002 г. САЩ създават в Пентагона нов център за военен контрол, наречен Върховно команд-ване. Това е най-могъщата система за контрол не само на САЩ над планетата. Настъпва нова епоха. Създадени са: Главно командване в Европа

(ЕВКОМ), което включва в своите отговорности вече и Русия. Така тя е превърната в част от всичко по-верено на специалното регионално командване. Вашингтон престана да счита Русия за свръх държава. Наред с нея в отговорностите на ЕВКОМ са включени североизточ-на Африка, Израел, Сирия, Ливан, Предкавказието, а към досегашни-те части от Атлантика, наблюдава-ни от НАТО, са добавени Северния Атлантик, както и голяма част от Южния Атлантик. Главно командване в зоната на

Тихия океан (ПАКОМ). Наименова-нието идва от Пасифик. В неговия обсег на действие са включени ос-вен досега наблюдаваните Китай, Индия, Южна Азия, Япония и Ав-стралия, още и Антарктида, която дотогава не е била под ничия опе-ка. Важно е, че ПАКОМ е задълже-но да оказва поддръжка на ЕВКОМ по проблемите на сътрудничеството с Русия в обсега на нейния далеко-източен военен окръг. Южно командване (САУСКОМ)

в отговорностите, на което се нами-рат Централна и Южна Америка. Централно командване (СЕНТ-

КОМ), което контролира Персий-ския залив, Централна Азия, Пакис-тан. Това е региона, който включва най-реалната днешна угроза за света, а от тук и възможните негови

проф. Кръстю Стоилов

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 2

САЩидеали и реалноСти някога и Сега

Скъпи читатели, в следващите броеве на списание „Сигурност“, в рубри-ката „САЩ“ ще имате удоволствието да се запознаете с един от множеството трудове на проф. д.т.н. инж. полк. о.з. Кръстьо Стоилов. носителят на първа на-града на Съюза на учените в България и на държавен орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за научни приноси ще разгледа своята тема в няколко основни направления:

1. възникване и създаване на държавата (в брой 8) ; 2. участие в Парижката мирна конференция 1919 (в брой 9);3. Първи опит за създаване на нов световен ред; 4. участие във втората световна война;5. Мирният период след 1945 г.; 6. Студената война;7. Преходът към еднополюсния свят;8. Мирновременният период в края на XX и началото на XXI в.;9. АМерИКАнСКАТА СИСТеМА зА СИгурноСТ нА зеМяТА;10. Антитерористичната асиметрична война в Азия.

29


С

А

Щ


задачи и начини на действие. Тук, включително с помощта и

на бившите съветски средноазиат-ски републики и преди всичко с на-правеното от узбекския президент Ислам Каримов през май 2005 г. в Андижан, бе задържано бързо-то придвижване на американската армия на изток в дебрите на Цен-трална Азия. Механизмът на „демок-ратизиращата вълна”, която бързо и безпрепятствено се придвижи от Елба до западните брегове на Чер-но море и източните на Балтийско море, бе дешифриран и стопиран. „Оранжевата” революция в Украй-на и „розовата” революция в Грузия рязко забавиха хода си, което дале-че не означава, че са окончателно предотвратени. Повторната поява на Юлия Тимошенко и Михаил Са-акашвили, съответно като премиер на Украйна и президент на Грузия, подсказват успешно продължаване на американското придвижване на Изток. Възможни са демократични промени и в Средноазиатските дър-жави, което потвърдиха събитията през 2006 г. и последвалите сключе-ни двустранни споразумения между САЩ и Средноазиатските държа-ви. Важно е, че бяха гарантирани маршрути през тяхна територия за доставка на военни товари в Афга-нистан. Утвърди се военната база в Киргистан. За първи път в историята Казахстан създаде свои военномор-ски сили в Каспийско море и др.

Единно командване на спе-циалните сили (СОКОМ), което е отговорно за снабдяването на ре-гионалните командвания. Транс-портно командване (ТРАНСКОМ) задачите, на което произтичат от наименованието му. Специално во-енно командване (ДжЕфСи), което разработва стратегията на амери-канската армия в случай на въвли-чането й в реални военни действия.

През 2002 г. е взето решение за сливане на Командването на космическите сили (СПЕЙСКОМ) и Командването на стратегическите сили (СТАРТКОМ). Първо команд-ване (НОРТКОМ), обхваща зоната от Мексико до Аляска.

В Небраска (Офшут) са събрани всички военни компоненти на но-вата стратегическа триада на САЩ плюс контролът на пусковите сис-теми за ранно откриване и защи-та на страната от ракетни удари и отговорността за организацията на настъпателните операции в най-от-далечените райони на планетата.

Направеното е най-колосалната концентрация на военна мощ, коя-то е създавана някога. Опитите да се сравни стореното с легионите на Римската империя или военните гарнизони на Империята на неза-лязващото слънце Великобритания бледнеят.

Планетата Земя е под амери-кански контрол. Те знаят във всеки момент във всяка точка от земната, морската, приземната въздушна среда на нашата планета и в близ-кия Космос какво става. И нещо много съществено: те имат общо-приета национална концепция, поз-воляваща им да предотвратят или сломят всеки опит, застрашаващ американските интереси. Ръцете им са развързани за употреба, както на конвенционални, така може би и на ядрени, биологични, геофизични, химични и други съвременни сред-ства за масово поразяване.

За положението в страната в на-чалото на 2002 г. президентът Дж. Буш в реч пред елита във Вашинг-тон, която е прекъсвана 77 пъти от аплодисменти, продължавали все-ки път не по-малко от по 40 секунди, заявява „Ние никога не сме били по-силни от днес”. Той говори и в университета по Национална отбра-на във Вашингтон, където е посрещ-нат възторжено. По-после той казва „Военните трябва да бъдат готови за нанасяне на удар във всяка част на земното кълбо за секунди”.

Счита се, че стоящите на пост ядрени ракети вече никого не „сдър-жат”. Възможността за „ответен удар” просто е смешна. Няма смисъл от безкрайното усъвършенстване на ракети. Единственият действен изход е атаката, първи в настъпле-ние. „Отсъствието на очевидност не е очевидност на отсъствие на сред-ства за масово поразяване” в ръце-те на противника.

САЩ са длъжни да бъдат готови за удар без дипломатически увър-тания. Удар навсякъде, без пре-дишното уважение към държавните граници. Терористите не уважават границите, счита се, че така трябва да постъпят и САЩ. Ограничен су-веренитет. Право на предупрежда-ващ удар с цел самоотбрана. Пред вратата на Апокалипсиса не се ми-сли академично. През април 2002г. 57% от американците приветстват военната акция на САЩ в Ирак.

Дик Чейни, шеф на Пентагона и Ръмсфел, вицепрезидент на САЩ, са от поколението на „падащите едно след друго домино“: Иран 1953 г., Гва-темала 1954 г., Куба 1961 г., Индоки-тай през 60-те години, Иран 1979 г., Гренада, Панама, Никарагуа, Африка през 80-те години. Това е поколени-ето, което прекрати триумфа на Сту-дената война и заложи апологията на рейгънизма от Земята до Космоса.

Твърда позиция по едностран-ността заема и американският Кон-грес, който постановява: „… да не се изпусне историческият шанс”. Това пише в резолюцията му.

Разработена е и „Национална стратегия за сигурност”, която изис-ква доктрината да се адаптира към

възможностите на потенциалните терористи на военни действия. Из-преварващият удар, който ще гаран-тира сигурност на САЩ и направи противниците приятели, ще позволи да се цивилизоват още непознава-щите демокрацията народи. Да се подобри работата на разузнаването.

Новата доктрина се базира на три основни стълба:

Категоричен отказ от релативи-зма, който дава възможност един и същи човек да бъде едновременно терорист за едни и борец за свобо-да – за други. Релативизмът до този момент е доминиращ в дискусиите за тероризма и основаващата се на него решимост при оценка на коло-салните загуби, понесени от САЩ на 11.09.2001г., да се използват такива недвусмислени морални ка-тегории като „прав” и „виновен” или „добро” и „зло”. САЩ са си напра-вили необходимите изводи от този удар и „изпълнени от мъка и гняв, са осъзнали в какво се състои тяхната мисия, както и че е ударил часът да бъде реализирана”.

Новата концепция за тероризма, наред с „мисията на Америка”, въз-родена подобно на птица феникс от пепелищата на 11 септември, послу-жи като основание за интервенцията първоначално в Афганистан, а след това – и в Ирак. До този момент се е смятало, че терористите са самот-ни фигури, борбата с които беше проблем на криминално-правната система. Лансирана е радикално различна концепция, според която терористите следва да бъдат раз-глеждани като нередовни военни части на онези държави, които ги по-кровителстват и подкрепят. Терорис-тичното нападение на 11.09.2001г. се разглежда като обявяване на вой-на на Америка. Адекватният отговор се дава не от полицията и юристите, а от армията и флота.

Във войната се започнаха и се осъществиха както открити сблъ-съци, така и тайни операции. САЩ затварят каналите за финансиране на терористите. Последните се пре-следват от държава в държава до-като не бъдат окончателно лишени от убежище. САЩ ще преследват всяка държава, предоставяща убе-жище на терористите.

Президентът Джордж Уокър Буш заявява: „Ислямо–фашизмът е истинският наследник на всички кървави идеологии от XX век”, който също както нацизмът и комунизмът, може да бъде разгромен в широко-мащабна война.

проф. Кръстю СТОИЛОВ

30


А

ф

Р

И

к

А

СвеЩеният кивот

Пътувах към езерото Тана. Носех писма и продукти за български аг-рономи, работещи някъде тук. Имах карта, но на нея не бяха обозначени всички пътища. Ползвах компас и би-нокъл. Под седалката си криех авто-мат Калашников със сгъваем приклад и четири пълнителя. Етиопия беше в гражданска война. Навсякъде се сре-щаха въоръжени хора. Тук, да имаш оръжие, беше по-важно отколкото да имаш кола.

От Тана започва синият Нил – бо-гът „Хапи”, изхранвал хилядолетия поданиците на египетските фараони. Твърди се, че тук в древността е доне-сен свещеният кивот, който и до днес се съхранява в малка църква, разполо-жена на един от езерните острови. Бях планирал, след като се срещна с агро-номите, да се опитам да зърна кивота. Имах и ловен план - да застрелям хи-попотам. Тана е африканското убежи-ще на най-големите хипопотами.

Оставих багажа на агрономите и се отправих към езерото. Водата му отразяваше със златни отблясъци за-лязващото слънце. Над него кръжаха белоглави орли, корморани и марабу. Бреговете му бяха обрасли в гъста растителност. Зърнах в далечината два острова. Пулсът ми се вдигна. Там някъде беше кивотът, заобиколен от стада хипопотами.

Спрях при първите срещнати „туку-ли”. Така наричат тук сламените коли-би. Веднага ме наобиколиха дрипави малчугани. Извадих Калашника и го метнах през рамо. Това вдъхна рес-пект. Децата се поотдръпнаха и към мен свенливо се приближи млад мъж.

– Къде е шефът на махалата? – по-питах.

Мъжът ме поведе към една от ко-либите. От нея се изниза съсухрен от годините, жилав етиопец. Лицето му беше набръчкано, но очите му горяха като въглени.

– „Танас тали, Гете“ – промълви той, което на амхарски език значи „до-бър ден, Господарю“. – От помощ ли имаш нужда?

- Добър ден – отвърнах с възможно най-широка усмивка. – Казват, че на някой от островите на езерото се на-мира кивотът. Колко ще струва да ме заведете до този остров?

Старецът нажежи въглените си.– Кивотът е на ония остров – по-

сочи той в далечината. – За сто бъра можем да те заведем, но няма да те пуснат да го видиш. Бог не разрешава!

– Искам само да се доближа до него и по пътя да убия един хипопотам.

Този път въглените направо щяха да изскочат от орбитите си.

– Хипопотам?!– Да! Колкото се може по-голям.

– „Уаракат алле“? – „разрешително имаш ли?”

– „Алле” – отвърнах и извадих пред-варително приготвените петстотин бъра, които по онова време се равня-ваха на сто долара, колкото струваше разрешението за отстрел на хипопо-там. Толкова беше и средната годиш-на заплата на един етиопец.

Щом зърна парите, съсухреният се оживи и тутакси ме вмъкна в „токула-та” си. Подът й беше застлан с прясно окосена трева - част от церемонията за пиене на кафе, чиято родина е Ети-опия. Наляха и на мен чаша „бунна” и докато пиехме кафето, старецът поис-ка парите. Дадох му половината и му обещах остатъка след като убия хипо-потама.

– С какво ще стреляш? – попита ме той.

– С автомата.– Слаб е, трябва ти карабина. Аз

имам – отвърна старецът и измъкна из-под леговището си стара Манлихера, вероятно скътана от войната с итали-анците. – Имам само един патрон и той струва хиляда бъра.

Бях убеден, че има повече, но гово-ри така, за да вдигне цената.

– Сто – предложих аз и пазарлъкът започна.

– Петстотин бъра и сто патрона за Калашник.

31


А

ф

Р

И

к

А

Почти всеки по-важен етиопец имаше автомат, ала патроните бяха кът. Вдигнах цената си:

– Двеста бъра.– Триста бъра и петдесет патрона!

– отсече с твърд глас съсухреният. В Адис Абеба имах цял сандък с

патрони и бързо се съгласих на по-следното предложение. Стиснахме си ръцете и домакинът ми предложи по-стеля за нощта. Естествено, не мигнах от възбуда. Станахме по първи петли – някъде към два. Поехме към езерото под оскъдната светлина на извита като сърп луна и аз с учудване установих, че зад нас се тътри цяла кохорта.

– Защо са ни толкова много хора? – попитах.

– Заради месото – бе лаконичният отговор.

Второто ми учудване дойде когато етиопецът ме покани да се кача в нещо като лодка - сал от тръстика.

– Това веднага ще потъне, едва щом стъпя на него! – възкликнах.

– Никога няма да потъне – отвърна уверено моят водач и се понесохме по водата, следвани от десетина подобни тръстикови лодки.

Краката ми гизнеха във вода, ала лодката се носеше стабилно напред. Старецът гребеше енергично, като двадесет годишен момък. Луната се криеше зад тъмни облаци. Водата под нас беше черна като катран. В далечи-ната проблеснаха светкавици. Заваля студен дъжд. Изтръпнах. Имах чув-ството, че пътувам през египетската преизподня между крокодили и хипо-потами, воден от чакала Анубис – съ-сухреният етиопец. Питах се дали не бях прекалил този път със своите аван-тюри. Съвсем близо отекна сърдит рев на хипопотам и аз свалих приклада на Калашника. Старецът дръпна ръката ми и прошепна:

– Не бой се, Бог закриля смелите! Поуспокоих се едва когато се раз-

виделя. Чак сега си дадох сметка кол-ко навътре бяхме в езерото. Земята едва се забелязваше на хоризонта. Плавахме бавно към малък остров. Бях мокър до кости и щом лъхнеше вятър, се разтрепервах от студ. Зао-биколихме няколко стада хипопотами, ала предишната вечер старецът ми бе обяснил, че не бива да стреляме по тях във водата, защото щели да потънат веднага и да станат плячка на кроко-дилите. Щяхме да стреляме на остро-ва, където ходели сутрин да се хранят.

На изгрев слънце стъпихме на острова. Съсухреният даде знак на придружителите ни да чакат и двама-та се насочихме към висока тръстика. Докато вървях настръхнал от студ, се оглеждах нервно във всички посоки за крокодили. Срещу нас, във водата, се подадоха ноздрите на двадесетина хипопотама. Бавно се приближаваха към брега. Спряхме, спотаихме се в тръстиката и търпеливо ги изчакахме да излязат. Огледах ги с бинокъла.

Повечето бяха майки. Имаше и мал-ки. Мъжкарят излезе последен. Ста-рецът ми кимна да стрелям по него. Беше ме предупредил, че трябва да го умеря пет пръста под ухото. Взех го на мушка. Точно когато щях да стре-лям, пред него застана една женска. Сякаш предчувстваше угрозата и ис-каше да предпази своя любим. Стори ми се, че мина цяла вечност докато се поотмести.

Натиснах спусъка и карабината злобно ме блъсна. Изохках или изпсу-вах. Не помня. Хипопотамът се олюля, свлече се на предните си крака и се затътри по корем обратно към водата. Внезапно отекна оглушителна пуко-тевица. Етиопецът стреляше на авто-матична и не спря докато не изпразни пълнителя. Цялото стадо се пръсна и потопи във водата. Само мъжкарят се стовари и потъна до гуша в кална, кър-вава баня.

Старецът се доближи до мен и ми подаде горещия автомат със самодо-волна усмивка. Идеше ми да му кажа: „Слаб а?” Върнах му Манлихерата, която за малко не строши рамото ми. Обясних му, че ме е ритнала много силно. Той се разсмя иронично. Когато се обърнах към хипопотама, нашите придружители вече го бяха довлекли на сухо и точеха ножовете си. При-ближих се. Целият беше надупчен от стрелбата на етиопеца. Моето попаде-ние беше доста по-ниско от мястото, в което се целих. Явно от вълнение бях дръпнал по-силно спусъка.

Не видях кивота в Тана, но бях бли-зо до него и оставих прясно месо на свещениците, които го пазят. Дано Бог се смили над мен и ми прости ловните страсти.

Михаил МИХаЙЛОв

31


А

ф

Р

И

к

А

Почти всеки по-важен етиопец имаше автомат, ала патроните бяха кът. Вдигнах цената си:

– Двеста бъра.– Триста бъра и петдесет патрона!

– отсече с твърд глас съсухреният. В Адис Абеба имах цял сандък с

патрони и бързо се съгласих на по-следното предложение. Стиснахме си ръцете и домакинът ми предложи по-стеля за нощта. Естествено, не мигнах от възбуда. Станахме по първи петли – някъде към два. Поехме към езерото под оскъдната светлина на извита като сърп луна и аз с учудване установих, че зад нас се тътри цяла кохорта.

– Защо са ни толкова много хора? – попитах.

– Заради месото – бе лаконичният отговор.

Второто ми учудване дойде когато етиопецът ме покани да се кача в нещо като лодка - сал от тръстика.

– Това веднага ще потъне, едва щом стъпя на него! – възкликнах.

– Никога няма да потъне – отвърна уверено моят водач и се понесохме по водата, следвани от десетина подобни тръстикови лодки.

Краката ми гизнеха във вода, ала лодката се носеше стабилно напред. Старецът гребеше енергично, като двадесет годишен момък. Луната се криеше зад тъмни облаци. Водата под нас беше черна като катран. В далечи-ната проблеснаха светкавици. Заваля студен дъжд. Изтръпнах. Имах чув-ството, че пътувам през египетската преизподня между крокодили и хипо-потами, воден от чакала Анубис – съ-сухреният етиопец. Питах се дали не бях прекалил този път със своите аван-тюри. Съвсем близо отекна сърдит рев на хипопотам и аз свалих приклада на Калашника. Старецът дръпна ръката ми и прошепна:

– Не бой се, Бог закриля смелите! Поуспокоих се едва когато се раз-

виделя. Чак сега си дадох сметка кол-ко навътре бяхме в езерото. Земята едва се забелязваше на хоризонта. Плавахме бавно към малък остров. Бях мокър до кости и щом лъхнеше вятър, се разтрепервах от студ. Зао-биколихме няколко стада хипопотами, ала предишната вечер старецът ми бе обяснил, че не бива да стреляме по тях във водата, защото щели да потънат веднага и да станат плячка на кроко-дилите. Щяхме да стреляме на остро-ва, където ходели сутрин да се хранят.

На изгрев слънце стъпихме на острова. Съсухреният даде знак на придружителите ни да чакат и двама-та се насочихме към висока тръстика. Докато вървях настръхнал от студ, се оглеждах нервно във всички посоки за крокодили. Срещу нас, във водата, се подадоха ноздрите на двадесетина хипопотама. Бавно се приближаваха към брега. Спряхме, спотаихме се в тръстиката и търпеливо ги изчакахме да излязат. Огледах ги с бинокъла.

Повечето бяха майки. Имаше и мал-ки. Мъжкарят излезе последен. Ста-рецът ми кимна да стрелям по него. Беше ме предупредил, че трябва да го умеря пет пръста под ухото. Взех го на мушка. Точно когато щях да стре-лям, пред него застана една женска. Сякаш предчувстваше угрозата и ис-каше да предпази своя любим. Стори ми се, че мина цяла вечност докато се поотмести.

Натиснах спусъка и карабината злобно ме блъсна. Изохках или изпсу-вах. Не помня. Хипопотамът се олюля, свлече се на предните си крака и се затътри по корем обратно към водата. Внезапно отекна оглушителна пуко-тевица. Етиопецът стреляше на авто-матична и не спря докато не изпразни пълнителя. Цялото стадо се пръсна и потопи във водата. Само мъжкарят се стовари и потъна до гуша в кална, кър-вава баня.

Старецът се доближи до мен и ми подаде горещия автомат със самодо-волна усмивка. Идеше ми да му кажа: „Слаб а?” Върнах му Манлихерата, която за малко не строши рамото ми. Обясних му, че ме е ритнала много силно. Той се разсмя иронично. Когато се обърнах към хипопотама, нашите придружители вече го бяха довлекли на сухо и точеха ножовете си. При-ближих се. Целият беше надупчен от стрелбата на етиопеца. Моето попаде-ние беше доста по-ниско от мястото, в което се целих. Явно от вълнение бях дръпнал по-силно спусъка.

Не видях кивота в Тана, но бях бли-зо до него и оставих прясно месо на свещениците, които го пазят. Дано Бог се смили над мен и ми прости ловните страсти.

Михаил МИХаЙЛОв

32


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНт,В този изключително труден и повра-

тен исторически момент за Република България, ръководството на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите (СВВП) застава редом до Вас и Ви под-крепя във всяко Ваше решение, свързано със запазването на държавата и държав-ността. През всичките почти сто години от своето съществуване, организацията ни последователно и безапелационно е поддържала и реализирала тази своя основна позиция. И сега, в тези кризисни дни, подкрепяме единствената останала легитимна и работеща институция – пре-зидентската. Защото върху нея легна теж-кия товар да решава съдбата на народа и страната ни, както и да понесе цялата тежест на възникналата ситуация.

Понякога човек не знае пред какво изпитание може да се изправи буквално в следващите секунди от живота си. В такива случаи започваме да вникваме в библейските слова „Неведоми са пътища-та Божии!”. Явно съдбата е избрала Вас, г-н Президент, да понесете сам тежката отговорност на български стратегически лидер, за спасението на нацията и дър-жавата след безхаберното управление на редица съвременни български политици. Вие ще трябва да доказвате, че последни-ят стълб на държавната власт не е форма-лен, а авторитетен и компетентен орган, който неслучайно народът ни избира чрез преки мажоритарни и национални избори.

В тази връзка всички ние се надяваме, че Вашият избор на министри за съставя-нето на служебно правителство ще бъде сполучлив и успешен. Надяваме се също така, да поверите Министерството на от-браната на Република България в ръцете на ново лице с неопетнено име. На човек, който по никакъв начин не е свързан или зависим от кръгове на вече минали и про-валили се в управлението лица. На хора, които преминавайки от партия в партия досега управляваха на различни нива и от различни позиции Министерството на отбраната. Надяваме се това да бъде

надежден неутрален експерт, който е не-обременен от предразсъдъци и предвари-телни политически нагласи, за да създаде най-после подходяща атмосфера за про-дуктивна дейност както на военната, така и на цивилната експертиза. Министър, който да постигне реална деполитизация и департизация на ведомството и да въ-веде истински демократичен граждански контрол вурху дейността му.

Господин Президент, към момента СВВП е организация с двойна национална представителност по Закона за хората с увреждания и по Закона за военноинва-лидите и военнопострадалите, а също и основна съставна част от Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от вой-ните към Министерския съвет. Това дава основание на ръководството на СВВП да предложи своя председател Петър Велчев за свой легитимен представител в Общест-вения съвет към администрацията на дър-жавния глава, който предстои да изгради-те. Вероятно това ще е и един от начините за компенсиране на досегашното протака-не и поставяне на началото на спешното

придвижване на неотложните изменения и допълнения в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Господин Президент, уверяваме Ви, че въпреки многобройните и неотложни проблеми пред които е изправена орга-низацията ни, ние военноинвалидите и военнопострадалите, както винаги досега, отново ще проявим зрялост и сдържаност. Ще загърбим натрупалите се емоции, ек-залтацията и гнева от тежкото ни социално положение и ще подкрепим усилията Ви за консенсусно решение на тежката финан-сова и икономическа криза, придобила ка-тастрофални социално-политически изме-рения. Надяваме се по същия национално отговорен начин да постъпят и останалите граждански сдружения и организации.

Водени от 100-годишния си девиз „Всичко за България!”, още веднъж Ви желаем упех в изпълнението на изклю-чително тежката и отговорна задача за съставяне на служебното правителство на Република България.

Председател на УС на СВВПмл. лейт. о.з. инж. Петър веЛчев

До пРЕзИДЕНтА НА РЕпублИкА бЪлгАРИЯ, вЪРХовЕН глАвНокоМАНДвАЩ НА вЪоРЪЖЕНИтЕ СИлИ

И пАтРоН НА СЪЮзА НА воЕННоИНвАлИДИтЕ И воЕННопоСтРАДАлИтЕ

гН РоСЕН плЕвНЕлИЕвбул. „кНЯз Ал. ДоНДуков” № 2, СофИЯ

п

о

з

И

Ц

И

Я

Documents

Списание СИГУРНОСТ / SECURITY MAGAZINE