В ТЪРСЕНЕ НА ДУШАТА

Д-р Валерия Евтимова

МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „Квантова сила”

ПЛОВДИВ ул. Мали богдан 66 Тел: 032 265558 и 0898 484154

http://alternative-medicine.dalir.net

С ъ д ъ р ж а н и е :

2

1. Д-р Евтимова:Молитва....................................................................................................5

2. Д-р Евтимова:Загадката съзнание.................................................................................7

3. Нежелана божа дарба.........................................................................................................9

4. Колко различни са българските градове........................................................................10

5. Боледуват тези, които не се обичат...........................................................................12

6. Циклофренията....................................................................................................................14

7. Различни пространства на ума.......................................................................................19

8. Истерията е тежка психична травма.........................................................................24

9. Д-р Евтимова: Лечение чрез Сириус.............................................................................27

10. Тиковете...............................................................................................................................29

11. Човекът на бъдещето ще бъде леворък......................................................................30

12. Човешкият магнетизъм е мощна терапия.................................................................32

13. Загадката Белинташ.........................................................................................................33

14. Д-р Евтимова: Свръхсъзнание........................................................................................36

15. 5 основни причини за хипотонията...............................................................................39

16. Астрологическата символика на Мадарският конник..............................................40

17. При енергийното лечение хората могат да се поменят във всяка възраст.....43

18. 10 златни парвила за силен имунитет..........................................................................47

19. Загадката на желязната колона в Делхи......................................................................48

20. Болестите обичат работохолиците.............................................................................49

21. Д-р Евтимова: Ниврана – ефирна форма на нашето съзнание.............................51

3

22. Загадката на каменните кълба.......................................................................................53

23. Болката в раменете и гърба е следствие на психологичен проблем....................54

24. Тайнството на хипномедитациите...............................................................................57

25. Пещерата на пришълците...............................................................................................59

26. Египетските мумии имали лечебни свойства............................................................59

27. Радиопредавателят на Посейдон...................................................................................61

28. Стоунхендж.........................................................................................................................62

29. Истината за Душата.......................................................................................................66

30. Сливането с машините....................................................................................................68

31. Хипномедитациите и свръхсъзнанието – път към съвършеното съзнание......68

32. Американски археолози за древна рецепта за вино отпреди 9000 години...........70

33. БУМ на ясновидци и лечители в Италия.....................................................................71

34. Между живота и смъртта..............................................................................................72

35. Израел: Мозайка свързана със свастика.......................................................................74

36. Изследвания на преживявания, близки до смъртта..................................................75

37. Камъните на „Ика” от Перу..........................................................................................77

38. Изследователи откриват, че медитацията засилва мозъка..................................78

39. Останки в океана – в пет части..................................................................................79

40. Можете да се лекувате и с Рейки, ако е по-леко.....................................................85

41. Учените са озадачени защо Вселената като се разширява ускорява процесите си.............................................................................................................................................87

42. Морал и дълголетие...........................................................................................................88

4

43. Топлината може да е лечебна.........................................................................................89

44. За какви болести говорят очите ви.............................................................................90

45. Житните кръгове..............................................................................................................91

46. Индиец живе 50 години по дълветата..........................................................................95

47. Кристалните черепи.........................................................................................................95

48. Някои мисли за пророчествата на маите..................................................................98

49. Жреческите елити в древността.................................................................................101

50. Д-р Б.Руйчев: Черпим с пълни шепи от алтернативната медицина...................113

51. Отговор на древна загадка как са построени пирамидите....................................115

52. Любимият сезон рисува характера ви..........................................................................116

53. Лечение чрез цветове........................................................................................................117

54. Концепцията за много измерения..................................................................................121

55. Левичарите не са болни....................................................................................................122

56. Лечение чрез промяна в съзнанието..............................................................................123

57. Промяната на климата в древността вещае горещо бъдеще..............................124

58. Силата на ума.....................................................................................................................126

59. Открита е гигантска планета около гигатска звезда............................................129

60. Митове и истини за наркозата.....................................................................................129

61. Цветята имат чувства...................................................................................................130

62. Операции с пръсти не оставят разрез........................................................................131

63. Атлантите………………………………………………………………………………………………………………...135 64. Човешки стъпки на 1,3 милиона

години.......................................................................137

65. Атлантида………………………………………………………………………………………………………………….139

5

66. Едгар Кейси за Атлантида..............................................................................................141

67. Библията предсказва бъдещето?....................................................................................142

68. Уникално лечение с имплантиране на мъртви тъкани............................................144

69. Стефка Николова: Всяка болест е душевна...............................................................147

70. Лемурия……………………………………………………………………………………………………………………….149 71. Нетрадиционни методи на

диагностика.....................................................................151

72. Практически поглед върху паметта............................................................................153

73. Кръвното става нестабилно през пролетта............................................................155

74. Загадката„Орион”..............................................................................................................156

75. Д-р Евтимова: Квантовата медицина действа върху съзнанието.....................157

76. Ново откритие: Пръстен от звезди обгражда Млечния път..............................158

77. Какво става с човешките очи.......................................................................................159

78. Слепи проглеждат край „очното кладенче”...............................................................160

79. Астероидният пояс в слънчевата система...............................................................163

80. Лековити канички борят диабет и кръвно................................................................169

81. Свастиката в учението на Фалун Дафа....................................................................169

82. Слънчевото хранене и феноменът ХРМ....................................................................171

83. Лекувайте язвата, за да не се превърне в тумор...................................................175

84. Сириус..................................................................................................................................176

85. Телепаия...............................................................................................................................180

86. Две упражнения по контактна телепатия...............................................................182

87. Ваклюш Толев: Човекът е един еволюирал Бог........................................................184

88. ДНК – нови открития....................................................................................................186

6

89. Стефка Николова: Боря рака с тибетски еделвайс................................................188

90. Храмът на Кайласа..........................................................................................................190

91. Вероника: Емоциите отключват болестите...........................................................196

92. Теорията на големия взрив............................................................................................197

93. Донка Димова: Яйце на щъркел лекува безплодие....................................................201

94. Плеадите.............................................................................................................................203

95. Жените и котките имат свръхестествена връзка...............................................205

96. Платото Наска................................................................................................................206

97. Билколечителят Веселин Иванов: Билките могат да бъдат и опасни.............208

98. Нашите създатели – Нибиру и Анунки?....................................................................209

99. Китайска медицина..........................................................................................................220

100. Картата на Пири Райс.................................................................................................221

101. От любовните хватки на път към психозата.......................................................224

102. Дискът на Фаистос........................................................................................................225

103. Апендиксът – излишен ли е наистина?......................................................................229

104. Катастрофалното преместване на земните полюси...........................................229

105. Алтернативна и клинична медицина..........................................................................236

106. Келският кръст...............................................................................................................237

107. Здравият сън е източник на сила...............................................................................238

108. Мистериозното лице в пустинята............................................................................240

109. Древните траки и техните знания...........................................................................243

110. Археолози откриха светилището на Орфей в Перперикон.................................246

7

111. Саксауаман........................................................................................................................248

112. Хора без мозък.................................................................................................................254

113. Теотиуакан........................................................................................................................256

114. Загадъчният остров на Енвайтенет.........................................................................261

115. Тиахуанако..........................................................................................................................262

116. Матрицата........................................................................................................................268

МОЛИТВА

Д-р Валерия Евтимва Д-р Евтимова е от популярните енерготерапевти в страната. Нейните предизвикателства са към лечението на сериозните болести и в тази област тя отдавна се радва на добри успехи. Според нея страданията на всеки от нас започват от проблемите на съзнанието. Тя залага на холистичната медицина – лечение на физично, енергийно, астрално и ментално ниво. Така болестните усещания се стопяват, за да остане накрая един здрав и духовно извисен човек. Нейната популярност отдавна е прехвърлила пределите на страната. Пациенти от цяла Европа - Франция, Сърбия, Чехия, Полша, Германия, Испания, Италия, България, Турция, и Америка, са й благодарни за положените усиля в името на тяхното здраве.

8

Символът на д-р Евтимова е този на лечебната Богородица от манастирите, а новата й методика е изграждането на свръхсъзнание у всеки пациент. Приема в Медицински център „Квантова сила”, Пловдив ул. “Мали Богдан 66”, GSM: 0898/484 154, 0897/640 525, 0894/732 540, Е-mail: dr.evtimova@abv.bg, http://alternative-medicine.dalir.net

Влизаш в храма на Бачвовския манастир. Стъпвайки по кълдъримите до храма усещаш нахлуването на един друг свят, може би когато хората са били по различни и са живели много години назад. Други облекла, други нрави, други обичаи и срамежливо са свеждали глава пред олтаря на Бога. В удидинение с него те са проумявали своите постъпки, своите грехове, своите желания. Благодарност и искане, желание и примиреност са били основните им чувства точно тук стъпили вече на старите дъски в големия храм. Отпред чудотворната Богородица и много чакащи, за да я докоснат и отправят молбите си към нея за лечение и помощ. Можеш да тръгнеш към основния олтар и да запалиш свещи и смирено да се помолиш на божието начинание за всичко. После три пъти се кръстиш и оставяш свещите на стойката за свещи. Имаш чувството, че някой те гледа отгоре, някой, който и не познаваш, но очакваш надежда и да ти върне вярата и любовта в доброто. Замисляш се какво си правил досега. Защо не си идвал тук и не можеш да си отговориш. Само течението в голямото запушено помещение от горенето на свещите те стряска и ти започваш да улавяш всички шумове и осъзнаваш колко много хора има до теб, пред теб, около теб. Едва сега ги виждаш. После някъде духовникът пее на някакъв обред за кръщене или сватба, но всичко се размива в съзнанието ти. Тук в Божията обител ти проследяваш погледите на изпитите светии и ги благославяш и търсиш и от тях помощ. С умиление съзерцаваш всяко лице поотделно. Питаш се дали и твоето лице изглежда така измъчено, както на светиите и дали ако не изглеждаш така Бог няма да ти помогне. Странни мисли, дано Бог ти ги прости. Ти грешникът си правил толкова неодобрени неща, какви ли не щуротии си измислял. Иска ти се от срам да избягаш, но си спомняш, че Бог е светлина и любов. Не, той би трябвало да ти прости, за да продължиш напред, за да преодолееш лошото. Но някак си се съмняваш в съществуването на доброто. И все пак Бог е добър, той вече ти е простил тук всичко и иска от теб само да обичаш, да обичаш дори и враговете си. И изправен сред толкова хора ти продължаваш да мислиш, че си сам или самотен. Не ти не си сам, с теб са твоите събратя, тук е и Бог и многото му поданици. Сега е празник и на всички Бог е простил. Гергьовден е. Някаква въздишка се откъсва от теб, като падаща тежест от врата ти и осъзнаваш, че Бог е милостив, много добър. И отново в съзнанието ти се проплъзва „човешко е да се греши, божествено е да се прощава”. Като че ли след Божията прошка се нуждаеш от собствената си прошка. И тогава се вглеждаш в себе си, за да извикаш на ум „Прощавам си за глупавите грешки”. Изведнъж в съзнанието ти изплува: „Има ли го Бог?” Къде е той? Защо никой не го е виждал?” И двуполюсното ти мислене започва да те разколебава. Не се поддавай! Бог Дух и Вселена са едно и също нещо, трите страни на едно и също нещо. Ако Светият Дух е силно разреден. Представете си вашите мисли са 10.10 на минус 13 и вие не ги виждате, а ако Духът е с разреждане повече от това – например 10.10 на минус 65 или 10.10 на минус 160 как да го видим. Та ние не виждаме нашите мисли, а по-нататък е невъзможно да видим нищо. Бог е енергийна мрежа, която преминава през всеки от нас, затова Бог е част от нас. Ако само една нишка от мрежата се разклати, се клати и цялата мрежа. Вселената е цялото, пределите на мрежата. Тя е изградена от всичко в нея и е един огромен организъм, като от всичко на големия Космос се повтаря дори и до последния микроорганизъм. В този градеж влиза и човекът. Той е микрокосмоса и е повторение на огромния Космос. Това те поуспокоява, Бог съществува. Той дава сигурни данни за своето съществуване и той ще ти помогне както той прецени. Ти си спасен. Бог е с теб, с теб е и цялата Вселена. Всички ние хората казваме: „Всичко е в божиите ръце”. Да, Вселената изпраща изпитания, Велената изпълнява желания,

9

Вселената е нашата закрилница. Но Вселената ни изпраща всеки ден по един урок и той се повтаря докато урокът бъде усвоен, научен. Така Вселената се грижи за нашето развитие, за нашето отработване на кармата. Целта на живота на земята е духът ни да се примири. Всяко прераждане има тази цел и нашите прераждания се прекратяват, когато кармата бива отработена, когато нашето съзнание се изчисти. Аз съзнание ли съм само или цяло от съзнание и още нещо като тяло? Съзнанието изпраща енергийни потоци към тялото си и изгражда тялото. То го прави такова, каквито са последствията от въздействието на енергийните умствени потоци. Затова е важно как мислим и как чувстваме света около нас. Положителният начин на мислене и изживяване на живота е правилният начин да сме здрави и силни. Защо при всеки човек има болести? Защото на духовно ниво има грешки, които разболяват хората. Ако водиш гневни войни ще се разболееш от рак, защото войната от съзнанието ще слезе в тялото, в клетките. Ако си често ядосан и агресивен към околния свят ще страдаш от болести на жлъчката и черния дроб. Ако се измъчваш за нещо, ще заболее белия ти дроб. Ако си стиснат, ще бъдеш запечен, ако си ларш, ще страдаш от чести разхлабвания. Ако бягаш от любовта, ще страдаш от диабет. Любовта чисти и лекува душата. Ако не можеш да възприемеш нещо в живота можеш да имаш вътрешна агресия и да имаш киселини и гадене. Ако не се разбираш с духовния си партньор, можеш да си направиш камъни в бъбреците си и т.н. Може ли човек да не боледува? Може ако духовно се извиси. Духовността пази от болести. Но двуполюсното мислене ни превръща в люшкащ кораб, който от една страна ни снабдява с интелигентност, но от друга губи много енергия и тогава идват болестите. Все пак мъдреците препоръчват да застанем в центъра на минуса и плюса и да съзерцаваме света пред нас. Ако евентуално се разболеем, ще бъде много леко. Мъдреците знаят и до ден днешен, че на земята не може да има рай. Но „Боже прости ми” е добър сигнал за осъзнаване. Затова изправени пред олтаря ние се борим със себе си и своите знания за света, за да разберем истината и да се променим в положителна посока. „Боже мили и ти мила Богородица простете ми и вие всички светии на мен грешника простете всички глупости, които съм направил осъзнато и неосъзнато. Все пак като добър раб се старая да бъда добър човек и да спазвам духовните повели. Моля помогнете ми и ми посочете пътя за моето добруване и развитие, да изпълня мисията на земята. Нека по моя път да се хармонизирам на всички нива и пак благодаря за това до тук, което сте направили за мен, мили Боже.Амин”. Тук се зареждаме с много вяра, че всичко, което искаме, ще стане, така като че ли вече се е случило. Тогава Вселената ще ни дари с желаното, защото всяко наше желание за нея е закон.

ЗАГАДКАТА СЪЗНАНИЕ

Среднощните мигове носят наслада. Шумовете от деня се укротяват и светът заспива. Оставам с едно безкрайно чувство на свобода, света на чудните идеи и хрумванията, които идват. И сега ме носи една тиха красота на уидинение с космическата реалност. Какво ли ще е слеващото ми хрумване? Не исках да гадая. Желаех да го усетя в себе си, за да напиша следващата статия. Поредното откровение или разнищената загадка ще попълнят следващите мигове и на тази нощ. Все още се мяркаха тук и там някакви съмнителни мисли, но те като че ли се разчистваха, за да дойде изкристализираната идея на замисъла. Както когато поседнеш на брега на буйна баканска рекичка и се наслаждаваш на чистия въздух и природните растителни ухания, така и сега търсех уютно място за моето съзнание в прибоя на времето. Планетарните картини се разтилаха една след друга, бях ту на морето, ту в низината, ту в

10

Балкана, ту в пясъчни оазиси или просто на незнаен остров с хубави млади същества, които са децата на любовта. Къде ли не, можех да летя във виртуалната си действителност, търсеща покой за моята душа. В същността на нашата природа са възможностите да приемаме толкова много информации от вътрешния и външния свят. Нашето съзнание обаче ги превръща в квантови реалности, защото всичките ни мисли се придружават и от чувства. А мислите и емоциите ни са част от нашия вътрешен квантов свят. Като прибавим спомените от минали събития и сънищата картината се прояснява. Нашият вътрешен свят на кванти помни също така спомени от минали прераждания. И тук се появява дилемата какво е всъщност нашето съзнание? Нашето минало или настояще или бъдеще? Попадайки в него ние навлизаме в един друг свят на безвремие. Сливането на трите времена е защитен механизъм, защото попадайки там ние навлизаме в един таен свят, първопричините на нашия свят. Онази омагьосваща централа, която задвижва всички квантови събития вътре в нас, във всички клетки. Каква реалност ние си създаваме? Хубава или лоша, обяснена или неразгадана, красива или грозна, точно това зависи от нашето двуполюсно мислене, от нашите люшкания и съмнения, от нашите страхове или смелост. Точно това е ключът на нашата предопределеност. За каквото си мислиш, това ти изпраща и Вселената. Лошото можеш да не го искаш, но като мислиш за него го получаваш. Целта е да мислиш за своите желания и осъществявания, да изживяваш положително отношение към живота и тогава ще бъдеш награден. Вселената харесва интелигентните, бързо развиващите се, положително настроените. На всеки му остава да реши какво да си поръча от огромната наша закрилница Вселената, за която нашите мечти и желания за закон. Тя ни ги дава, осъществява ги. Една жена мечтаела да се омъжи за богат мъж. Тя всеки път си представяла как седи на софра пълна с гостби, как пътува със своя съпруг и как се наслаждава на живота с него край приятно езеро, край морето и т.н Нейните мечти продължили цяла година, но накрая всичко се случило. Тя наистина се омъжила за богат мъж и всичките й мечти се реализирали. Млад мъж замислял грандиозни планове за работа, но споделял с бизнесмени, които обаче не го оценили и не му отпуснали средства. Тогава Съдбата, вложена от Велената се смилила и той получил шанс. Играл на тото и спечелил джакпота. И бизнесът се реализирал. Сега всички тези бизнесмени, с които той искал да работи, си плащали добре за разработения му бизнес. Девойка искала да учи в престижен университет, но нямала средства. Опитвала се да работи и спестява, но не се получавало. Мечтаела всеки ден за това. И Вселената я възнаградила. Била приета в Харвард и завършила икономика с пълна шестица. Получила стипендия за следването. По-късно тя направила финансова къща и днес печели добре, за нея работят много млади хора, които реализират големия й бизнес. На квантово ниво ние имаме връзка с Вселената. Това са нашите мисли и чувства. Те изпращат послания, които Вселената реализира. Когато бях млада, на 28 години, забелязах, че когато оформиш добре своето желание и ясно го формулираш в съзнанието си, тогава Вселената го изпълнява. Ако не знаеш какво точно искаш, Вселената не прави нищо за теб. За тайните на нашето съзнание и за неговите безкрайни лабиринти не знаем всичко. Спомням си напрегнато дежурство, четвърто подред в една мраморна поликлиника, когато през малките часове на нощта се е появил спешен случай. Сестрата се е опитала да ме събуди като ме е докоснала до рамото и изведнъж аз съм й проговорила на перфектен френски език. Тя се стъписала и ме оставила. По-късно, след 5 минути аз съм се събудила и нищо не си спомнях за случилото се. Спомням си обаче съня. Аз бях археолог и често се разхождах сред древните руини. Почвата беше влажна и червеникава, но аз пързаляйки се обикалях там и обхождах обекта, търсейки нещо. Не го открих и излязох от там. Попаднах на светско тържество и тъй като бях мъж в съня си, аз ухажвах някаква красива дама, която нехаеше за мен. После напуснах това място и се качих на карета и точно тогава се събудих. Този сън ме накара за първи път да се почувствам с психиката на мъж и да действам от тази позиция. Тогава осъзнах, че на мъжете въобще не им беше лесно с ухажването на жените.

11

Задавах си въпроса какъв беше този сън, толкова истински. Дали не беше част от минал живот през средните векове? Винаги съм се чудила от къде толкова добре ми вървеше френския език. Още на класната в 8 клас аз нямах нито една грешка и имах абсолютната шестица. Дори и с произношението се справях. И сега и този сън...Защо беше изплувал в моето съзнание точно по време на дежурството. Дали в напрежение не пробягват частици от нашето далечно минало на минали животи, дали точно това напрежение не е входна врата към незнайното ни минало. Напрежението ли беше ключът? Нямаше кой да ми даде отговор. Трябваше да запазя тази информация за по-късно, когато ще можех да си я обясня. Още от много малка бях забелязала, че някои отговори на интересни въпроси не идват веднага. Нещо в знанието ми липсваше и вероятно щеше да ми бъде трудно да си обясня нещата. И сега изчаках, забутала тази информация като забравена в моето съзнание. И днес явно е денят, който моето съзнание ми я поднесе отново под носа ми. Тази информация не беше болезнена, но вероятно отваряше път към нови светове на нашето осъзнаване. Виждала и съм и други светове, много по-първични, където аз съм била с проста роба и вървя по една горска пътека към една полусрутена къщичка. Понякога се сънувах сама, друг път се движех с някой и го водех към тази къща. В гората имаше само тази пътека и около мен много буйна трева и хиляди хвърчащи гадинки в нея. Интересно е, че не изпитвах страх от гората. И до ден днешен обичам да ходя в гори, дори сега живея до гора. Този сън ми се присънваше години наред и не можех да си обясня какво иска да ми каже той. Може би той разкриваше моята слабост към Балкана и любовта ми към горите. В този сън аз съм все сама, рядко с някой. Дали наистина обичам толкова безпределно и свободата си на самота? Дали Вселената не проверява възможността ми за промяна. Какво ли ме очаква в този свят? В какъв ли замисъл ще участвам по-нататък, това Вселената ще реши. И аз съм й багодарна, защото на етапи ми дава възможност да възприема трудни неща. И сигурно това няма да е последният път, в който моето съзнание постепенно ще разкрива тайните си.

НЕ ЖЕЛАНА БОЖА ДАРБА Едно квантово събитие ме разтърси. Вглеждаш се в очите на човека и нещо силно ми подейства. Едни наситени сини очи ме прегърнаха и не можех да си отклоня погледа от нея. Тя влезе в кабинета ми и самодоволно се усмихваше. Аз я гледах глуповато и не можех да отклоня погледа си от нея. После директно я попитах защо. Сега беше нейн ред да се смути. Вероятно не очакваше толкова прям въпрос. Но бързо се окопити и започна да разказва как въздействала на всички, а била македонка и мъжете си мислели едно, а жените друго, но никой добро за нея. Питаше ме какво да прави с тази дарба. Този силен магнетизъм, предизвикан от синевата в очите й, ми напомни хипнотичният транс. Тя беше родена за хипнотерапевт. Интересното беше, че като я гледаш не виждаш нищо друго по лицето й, освен очите й, в които потъваш и можеш да ги напуснеш само ако тя реши. Сега тази жена ми приличаше на дявол, който се гавреше с всички хора. Не случайно масово не я харесваха. Имах чувството, че изтрадалата й душа или ако имаше такава, я бе продала на Дявола. В нея имаше доза ненавист и озлобление към света, който я отхвърляше. Жена на 37 г неомъжена, с горчилка в душата си и с такава опасна дарба си беше жива напаст и повечето мъже сигурно я избягваха. Липсата на приятели и близки, които да я разбират й създаваше опасност за здравето. Когато разказваше за своята същност се усещаше огромна душевна болка. Тази дарба я отдалечаваше от хората. Изведнъж магнетизмът в погледа й изчезна. Сега тя изглеждаше повече от обикновена. Аз пожелах със силата на мисълта си това да изчезне и то като че ли престана да съществува. Нямаше повече магнетизъм. Как се получи така

12

и не разбрах. Просто поисках от Вселената тя да се освободи от това след като го изживява толкова болезнено и то си отиде. И усещайки силата на моя поглед тя инстиктивно взе огледало от чантата си и след като се огледа разбра какво се е случило. Радостна тръпка пробегна по лицето й. Сега тя започна да говори толкова бързо, че аз я гледах изумена. От къде се беше отпушил този порой на мисли? Но вероятно обхваналата я възбуда беше причина за това й състояние. Постепенно тя се успокои и като тръгна ми кимна одобрително с очи. Явно бе съгласна и доволна от всичко. Все още усещах стъпките й по стаята, нямах думи за случилото се. Така и повече не я видях.

КОЛКО РАЗЛИЧНИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ Чудна утрин е. Слънчевите лъчи се пръскат по тялото и лицето ми и ме събуждат. Бавно прояснявам съзнанието си. От както спрях да пия кафе и да пуша цигари се наслаждавах при всяко събуждане на всеки сутрешен миг. Отварях широко прозореца си и приятният мириз на зелено идваше от близката гора. Весели птички бяха по-ранобудни от мен и вече изживяваха любовният си период в песни. Тънък сладък мириз на акация ме докосна и ноздрите ми потръпнаха. Всички още спяха, децата сигурно се протягаха в креватчетата, защото щом станеха наоколо ставаше шумно и весел детски глъч шеметно ме разсейваше. Всяка струна от мен се приготвяше за трудния ден. Дълбоките вдишвания ме пренасяха в един друг свят, който само усеща и като че ли нямам земна конфигурация. В това приятно опиянение като в сън аз започнах и този ден. Вече бях тръгнала по уличките на малък град и моето съзнание ме отнесе в ученическите години. Бях в горните класове, когато срещнах едно русо момче със сини очи. Често се оглеждах в безкрайната синева на погледа му и си мислих тогава, че всички хора са добри. Но една моя приятелка съученичка, предизвика неприятна разправия и оттогава започнах да внимавам с лошите хора. И аз се преносех в една 8 декеврийска нощ, когато една моя състудентка ме нави да отидем на празненството, организирано от висшия ВУЗ. Преди да тръгнем аз реших да хвърля карти и от трите тегления все излизаше купия аз, а това означаваше, че нещо съдбовно ще се случи. Естествено то си беше шега, но тя действително се случи. Така се запознах с бившия си съпруг, който ме погледна с шоколадовите си очи и циганският му поглед ме изгори. Високата осанка и красивото му тяло събираше женските погледи, но сигурно е съдба, защото той се спря на мен и веднага ме покани на танци. Тази връзка си беше изтъкана от бурна страст и завърши с брак и после с красив син. Но наред със силните страсти съпругът ми си имаше тъмни периоди на агресия, злоба и неуправляемост. И след пет години го напуснах, взех сина си със себе си. И после, когато работех в една провинциална мраморна поликлиника се появи друг невероятен красавец. Висок, добре сложен мъж, с дълбок сивосветлокафяв поглед. Чудех се защо се интересуваше от мен, когато не му обръщах внимание. Всяка жена в градчето тръпнеше той да й обърне внимание, а той се занимаваше с мен. Канеше ме постоянно и дните ни минаваха в дълги раговори. С него научих да споделям професионално, разкрих му желанието, че искам да зная за мозъка и за неговите феномени. По 7-8 часа сме разговаряли и не съм забелязвала как денят си отива и идва нощта. Това е единственият мъж, с който съм имала духовно общуване. Той ми даваше много и любовта си и душата си. Морските ми търсения откриваха съвсем нов свят на бурни нощи, луди танци и вземането ми на специалността по детски болести. Морското градче си имаше чудни летни нощи и студени и мрачни зимни преживявания. В тях осмислях всичко, до което се докосвах. Там за първи път забелязах, че морето се вълнуваше като жив огромен организъм, научих как хората ставаха

13

сериозни и суеверни, когато мъжете и близките им бяха на път като моряци. Пътуващите много повече бяха по морета и океани и по-малко на сушата. Близките им изживяваха трудни моменти, когато се върнеха за малко. Суровите изпечени мъже получаваха достатчно пари и валута за семействата си. Видях и тъжните лица на техните колеги на сушата. Морските офицери бяха едни от най-красивите стройни мъже, сериозни и отговорни. Морето ме научи да ценя и най-малкия човек, защото не знаеш с кого е свързан. Понякога половината градче му бяха роднини. Има неписани закони на морето, толкова сурови и жестоки. Там жените камандваха парада, те и осигуряваха къщите на два- три ката. Синът винаги отиваше другаде, при жена си, беше изхвърлен от собствения си дом. А оставаше дъщерята, която продължаваше рода. Морският свят приличаше на малка Гърция. Всички бракове с гъркини бяха променили традициите и начина на живот. Те бяха пренесли тук всичко гръцко. Имаше дори възрастни жени, които не говореха български. Ние българите сме по-добри, по-отстъпчиви, когато се нуждаем от разбиране. Тези смесени бракове бяха заради мореплаването и търговията с Гърция. Тези неща бяха поотминали, но гъркините поддържаха традициите. И един добър ден напуснах малкия черноморски град. Аз бях пришелец и беше време да напусна. Живяла дълго на морето, реших да го сменя с Балкана и отидох да поработя В Калофер, градът на Ботев и Левски. Усетих как Ботев е написал „В механата”, видях цялата българщина, където хората са отворени и откровени до болка. Сядат на масата и разказват целия си живот без да се страхуват. Ако на морето се давеха, тук в Балкана се бесеха., така за почти нищо. Скарали се близки и единия се обесил. Балканджии си попийваха доста, дори може да се каже че издържаха на повечко концентрат. Но и морските пиеха, но им ставаше зле. Балканджии или се биеха или се колеха или си лягаха след здраво пиене. Мъжът командваше в Балкана. Жената си стоеше в къщи, а мъжете нощно време се разхождаха на лов за жени и си попийваха доста. Изпиваха заплатите си и после в къщи скандали. Морските бяха богати, но балканджии бедни. Добре че отглеждаха животни и имаха какво да ядат, но пари нямаха. Питах се как в една и съща България живеят толкова различни хора. И традициите бяха различни и начинът им на живот. Морето изпиваше енергията на хората и те се щадяха, внимаха повече, действаха зад гърба. Балканът пък даваше сили на хората и те спекулираха с това. Тук се раждаха войводите. На морето живееха консуматорите. И всичко това в една и съща страна. Моите търсения се увенчаха с успех. В Балкана, вече на 37 г отворих енергийните си канали и започнах да работя енерготерапия. Спрях да ползвам спешна чанта. Но моите завистливи колеги се оплакали в центъра на управление на медицинските дейности и на мен един ръководител ми каза, че в поликлиниката ще работя с лекарства. Аз го попитах ако той се разболее как да го лекувам. С лекарства или с енергийни масажи. Той каза с второто. Напусни и си прави каквото искаш. Такъв му беше отговорът. Тогава напуснах и се върнах в Пловдив и започнах да работя в частен кабинет и така съм в него от 18 години. Много хора се стекоха да им помогна. И днес продължавам лечението с енерготерапия, лечебно хранене, психотерапия и др. над 50 лечебни метода. Половината от тях са различни психотехники. Отдавна лекувам трудни болести от цялата медицина успешно. Работя отлично и с деца и възрастни. Под моите ръце хората оздравяват и не се мъчат с много лекарства. Те израстват и духовно. Шанса на човек да отработи кармата си е когато е информиран.

14

БОЛЕДУВАТ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЕ ОБИЧАТ!

Не трябва да мразим болката, болката е зов за помощ, тя е велико нещо

- Кои заболявания се лекуват по метода рейки? Всички заболявания се лекуват. Всяка болна клетка се лекува, няма нелечими болести, има нелечими пациенти, които не знаят какво искат. Всеки човек, който иска да живее, има желанието да оздравее, той оздравява. Той е съгласен да спазва всички правила на оздравяването, защото всичко в живота е правила. Всеки трябва да помисли къде е сбъркал, защо се е разболял, кои лоши навици са го довели до тези заболявания, да се промени и да помисли кой е най-безвредният начин на лечение, и то да помисли навреме. Не трябва да мразим болката, болката е зов за помощ, тя е велико нещо. Тя се появява - ние чакаме да мине, не се лекуваме, да, тя отминава, но по-късно се появява с по-голяма сила, чакаме до разруха. Защо чакаме - защото не обичаме себе си, не можем, защото не искаме да намерим време за себе си. Всичко и всички са по-важни от самите нас.

- С какво чувство идват хората при теб?

Всички хора идват при мен с думите - “аз се притеснявам”... Откъде идва притеснението? От несигурността в себе си, а от там и от другите страхове за всичко, непрекъснато безпокойство, от незнание как да живеят, за да са щастливи. И колкото повече се притесняват, хабят силата си, трудно се справят с ежедневните си задължения, страховете им се засилват, безпокойството им се засилва, не могат да мислят правилно. Безпокоящият се човек винаги очаква нещата да се влошат. Той размишлява и се безпокои за хиляди неща, които никога не се случват. Такъв човек изтъква хиляди причини, за да докаже, че трябва да стане нещо лошо, и нито една причина, че трябва да се случи нещо добро. Това състояние на постоянно безпокойство разстройва цялостната му система и води до физически и умствени смущения. В такъв човек липсва любов, от него лъха напрежение и остри вибрации, които натоварват околните. Скоро имах пациентка, която идва при мен от три години на сеанси при нужда. На третият сеанс тя сподели, че помагала на съседка, болна от страхова невроза. Разказала на съседката си за мен, посъветвала я да дойде при мен, да се лекува, да заживее един нормален живот, а не да стои само в къщи като затворник и да се страхува. А съседката й казала - като знае моите имена, първо ще ме лекува, след това може да ме разболее, че после да отида пак да ме лекува и да ми обира парите. При тези думи й зададох въпроса - “Ти, като идваш при мен, виждаш ли липса на пациенти, за да имам време да разболявам твоята съседка и да и обирам парите?” В България има достатъчно много болни хора за лечение. Това са нелечимите хора, като тази съседка, която не обича себе си, и иска да всее срах в душата и на другите със своите глупости – в душата на моята пациентка. Преди два дни ме посети моя ученичка със своя годеник от Англия много щастлива. Каза ми, че иска посвещение и обучение втора степен до два-три дни, защото заминават на морето за две седмици и се връщат в Англия, за да подпишат брак. От нея лъхаше толкова много щастие, вдъхновение, сбъднати мечти. И това излъчване не беше случайно - в него виждах нейната сродна душа, нейната половинка. За първи път тя дойде при мен през 2004 година с диагноза страхова невроза. В нейните очи видях много тъга, страх, стресове,

Състоянието на постоянно безпокойство разстройва цялостната ви система.

15

силен дисбаланс, но и желание да бъде здрава. Беше на тридесет години, нямаше никаква връзка с мъж, беше притеснена, че няма семейство, че е болна - страх я е да стои в дома си сама, не може да отиде от едната стая в другата без придружител. Обещах й да й помогна, ако ме чува и изпълнява всичко, което й кажа. Беше много изпълнителна, направих й десет сеанса, остана много доволна, посвети се първа степен и продължи да работи върху себе си. Накрая ми подари планински кристал и ми каза, че имала още кристали на тавана, но я било страх да ги потърси и да ми подари още кристали. Аз й отговорих - бих била най-щастливата, ако работи върху себе си, да преодолее и този страх и да ми подари и другите кристали, с това ще докаже колко ме уважава и обича. Просто я предизвиках. След три седмици тя дойде и ми подари и другите кристали, щастлива и сияеща, че е преодолява и последните си страхове. С това доказа, че е заобичала себе си и любовта към мен и е истинска. Продължих да работя с нея - исках да засиля увереността й в самата нея. Един ден дойде и ми каза, че нейна позната й казала, че набират работници за Англия за работа в рибена фабрика. Казах й: “Заминавай – там ти е добрият път, тази промяна е добра за теб.” Да, тя се добра до истинското щастие, защото добре работи със себе си, защото истински го пожела. От нея не чух, “ама няма да стане, много е трудно, ама аз съм си такава” и всякакви оправдания. Тя искаше здраве и щастие и го постигна. Бог ви говори чрез желанието. Всичко започва с желанието, понякога го наричат извор на всяко действие. Докато четете това, вие чувствате вътрешен тласък или желание да бъдете по-значими, отколкото сте. Във вас има космичен порив, търсещ изява. Животът се стреми да изяви чрез вас единството, целостта, любовта и красотата си. Вие сте оръдие на божественото, вие сте канал за живот и любов. Вие сте тук, за да освободите затворената във вас светлина. Без желание не бихте могли да се помръднете от стола дори. Човек желае подслон и строи къща, за да се предпази от студа. Сади в земята семена, за да има храна за семейството и себе си. Всеки има желания и всичко започва от желанието. Всеки трябва да знае какво иска, всеки трябва да знае кое създава комфорт в душата му. Всяко желание, което е подплатено с вяра, че става, и любов в душата, то се сбъдва. Научете се да мечтаете без време и да очаквате само доброто. Преди година и половина дойде при мен пациентка със здравословни проблеми, и то сериозни, на 41 години – ниско кръвно, уголемен черен дроб, болки в стомаха, колит, възпаление на яйчниците, оплакване от уши, нос и гърло, главоболие, световъртеж, болки в гърба и кръста, артритни изменение по всички стави, няма сили да върви. Работеше в тренажорна на климатик и настинките, напрежението и неудачите в живота я бяха разболели. Проведох лечение от десет сеанса, след това я посветих и обучих в първа степен рейки. Поиска разговор с мен - тя ми каза – “Да, сега съм добре със здравето, но съм сама, искам да имам другар в живота, притеснявам се и за дъщеря ми - тя е на 25 години и тя се лута в живота”. Направих й талисман и й казах как да работи със себе си. След четири месеца си намери приятел и живее с него. За дъщеря й казах, че няма право да се притеснява, а да иска божията благословия да я напътства, защото с притесненията си й пречи, блокира житейския й път. До една година ще си намери приятел и ще заминат в чужбина и по-късно тя ще я последва. При тези думи тогава си отиде малко притеснена от неизвестното. Но днес дойде с добро настроение и почерпи, че дъщеря й заминала за чужбина, много щастлива и се готвела и тя да замине. Да, тук всичко си имала, но какво да прави без дъщеря си, животът й бил скучен. “Родила съм я да й се радвам и затова заминавам и аз” - каза ми тя. Тази моя пациентка пожела здраве, другар в живота и го постигна, дъщеря й също намери своята половинка с помощта на майка си, намериха светлия път в живота си, защото го пожелаха. Поискайте и ще ви се даде, потропайте и ще ви се отвори.

ЦИКЛОФРЕНИЯТА – забавно заболяване

Преди години моят бивш съпруг си намери един много странен приятел.. Той беше младо момче на около 25 г и започна да идва в къщи весел до

16

безобразие и разказваше вицове и беше толкова жизнен, колкото никой друг. Това момче имаше дарба да рисува. И моят съпруг му се довери, остави го да разкрасява три дена един малък сутерен, за да го направи механа. „Приятелят” му казал, че не трябвал да слиза долу докато рисува, защото му пречел. На третия ден съпругът ми и неговият баща, професор по медицина, слезнаха да видят резултата. И какво да видят. Пред тях монолитно се изправяла статуята на свободата в Америка. Статуята беше много красива, но в ония смутни комунистически времена ако някой я видеше така нарисувана, това означаваше край на кариерата на професора. И професорът си смени всички цветове на дъгата на лицето от яд. Но какво да направят? И те тайно вечерта двамата – баща и син слязоха да изтрият огромното платно. Така три дни търкаха всяка вечер и накрая не остана и следа от статуята. Съответно художникът се издуха нанякъде и бе отмъкнал новия шлифер на мъжа ми. На всичкото отгоре отнякъде беше взел нарисувани картини и ги бе подарил на мъжа ми. Усетих, че този човек нямаше чувството за собственост. Той си вземаше каквото си хареса и оставяше друго в замяна. След нощното триене мъжът ми тръгна да го търси и го намерил на гарата, където се чудел дали да заминава или не. Там си държал резервен куфар и при нужда заминавал. Момчето си знаело, че от веме на време прави щуротии и си държал резервен куфар за бягство, за да не яде бой. Бившият ми съпруг си взел шлифера, но той беше вече в окаяно състояние. Господинът се беше постарал да не остане и следа от новото му състояние. По-късно мъжът ми го изхвърли и си купи нов. После бившият ми свекър се позаитересувал и научил, че момчето като се поумори, изпадало в депресия и се прибирало при майка си. Тя му била останала само от роднините. И това момче беше с диагнозата циклофрения и се водеше на отчет в психодиспансера на Пловдив.

По-късно като лекар срещнах едно друго момиче, приятелка на сина ми с маниакално-депресивна психоза. Тя беше дългогодишен случай и с баща алкохолик с лоши пиянства. Нейните проблеми бяха повече от сферата на съня и емоциите. Тогава й приложих енерготерапия и тя спря лекарствата. Децата се раделиха отдавна и тя се омъжи за мъж със самостоятелно жилище и има вече дете. Интересното е, че вече е добре и няма смущения. И тъй като тя също беше на отчет в психодиспансера, веднъж нейната психиатърка ме попита с какво я лекувах тъй като винаги е била много зле и е стигала до електрошокове. Колко се разочарова като разбра, че бях прилагала енерготерапия и друго природолечение.

Ето какво пише за това заболяване в медицивские справочници. Циклофренията (старо наименование на заболяването) днес се означава като Биполярно Афективно разстройство (БАР). Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди, при които настроението или равнището на активност на болния са същестено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания, хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и активност (депресия).

Какво представлява БАР? В различните терапевтични и диагностични школи разстройството е наричано Манийно-депресивна психоза, Циклотимия и Циклофрения. В последната редакция на международната класификация на болестите е прието наименованието Биполярно афективно разстройство, от една страна за да има единност на диагностиката в света, от друга страна, за да се избегне погрешната асоциация на заболяването с Шизофрения поради съдържащите се в терминологията понятия като психоза, -френия.

Какви са симпомите при депресия? Състояние, което се характеризира с трайно подтиснато настроение, чувство на разбитост, безнадеждност, възбуда, страх, обезсърчение. От следните десет критерия трябва да са изпълнени минимум седем:

17

• безапетитие или загуба на тегло минимум 1кг. през последната седмица или 5 кг. през изминалата година

• проблеми със съня, като безсъние, ранно събуждане или увеличена нужда от сън

• липса на енергия, например изчерпаност, умора или локализирани усещания за дискомфорт (например неспокойствие в гърдите)

• вътрешно напрежение или увеличени задръжки (преживявана от пациента притесненост)

• загуба на интереси към обичайните дейности или намалена сексуалност • упреци към себе си или чувство на вина, страхове, мисли за обедняване

или болест • оплакване от намалени мисловни функции (забавяне на мисловния процес,

себевглъбяване), оплаквания от нарушена концентрация • постоянни мисли за смърт, включително желание за смърт • дневни колебания със сутрешно задълбочаване или ясно вечерно

подобряване на състоянието; • усещане за липса на чувства или за вътрешна празнота

Депресивен епизод с психотични симптоми - по-тежка форма на депресията. Погрешните интерпретации и вярвания стават интензивни и често нелепи. Болните се самообвиняват за непростими грешки и позорящи ги постъпки. Могат да имат идеи за обедняване и разорение, или убеждения, че страдат от тежко телесно заболяване, че вътрешните им органи не работят и др.

Какви са симптомите при мания?

Продължителен период на трайно повишено или раздразнително настроение през последната една седмица или каквато и да е продължителност, когато се налага болнично лечение. Три или повече от следващите симптоми трябва да са налице (четири ако настроението е само раздразнително):

• повишена самооценка или грандиозност • намалена нужда от сън (чувстват се отпочинали само след 3 часов сън) • повишена приказливост или напрежение да продължи да говори • наплив на идеи или усещане, че мислите са ускорени • отвлекаемост (вниманието лесно се отклонява от неважни или случайни

външни стимули) • повишаване на целенасочената активност или възбуда • повишено въвличане в активности, доставящи удоволствие

Нарушението на настроението е достатъчно тежко, за да причини значимо нарушение на трудовото, социалното и междуличностовото функциониране или се налага приемане в болница за предотвратяване на себеувреждане или нараняване на другите или има психотични симптоми. Симптомите не трябва да са в резултат от ефекти на психоактивни вещества или вследствие на телесно заболяване

Маниен епизод с психотични симптоми:

• съответни на афекта психотични симптоми - погрешни вярвания или възприятия, които съдържат типични манийни теми за притежаване на специални сили и познания, специални връзки с високопоставени личности

• несъответни на афекта психотични симптоми - включени са такива симптоми като идеи за преследване (индиректно свързани с грандиозни идеи и теми), вмъкване на мисли и идеи за контрол.

18

Кои други състояния се отнасят към тази група?

Две други допълнителни състояния - дистимно разстройство и циклотимно разстройство, също се причисляват към тази група заболявания.

Дистимното и циклотимното разстройство се характеризират с наличие на симптоми, които са идентични, но степенно по-слабо изразени отколкото интензитета на симптоматиката при депресия или мания. Тук се причисляват състояния които включват симптоми свързани или водещи до депресия (като малък депресивен епизод, епизодично депресивно разстройство, пременструален синдром).

Допълнителни симптоми могат да бъдат промяна в нивото на активност, говора, съня, апетита, сексуалната активност и други биологични ритми.

Какво е разпостранението на БАР?

Биполярното афективното разстройство е по-често срещано заболяване от периодичната депресия. От разстройството боледува 1% от населението. Докато при периодичната депресия по-често боледуват жените, то при биполярното афективно разстройство разпределението по пол е приблизително еднакво.

Средната възраст на първия болестен епизод е на около 30 години. При Биполярното афективно разстройство се наблюдават по-често разведени и самотни, с нисък социо-икономически статус, без добро образование. Това се обяснява с по-ранното начало на заболяването.

Какви са причините?

Голяма част от изследователите намират различни нарушения във веществата, участващи в предаването на сигнали между мозъчните клетки. Този извод е доказан от повлияването на болестните симптоми при лечение с медикаменти, които променят обмяната на тези вещества или променят тяхната концентрация.

Открити са също връзки между ендокринната система и афективните разстройства. Важно участие имат хормоните на щитовидната жлеза, растежните и половите хормони.

Друга група фактори с отношение към болестите на настроението са нарушенията на съня. Наблюдават се проблеми в заспиването, ранно събуждане, чести пробуждания, повишена сънливост - чести и класически симптоми на депресията. Намалената нужда от сън е класически симптом при манията.

Генетични фактори - установява се по-сигурна генетична връзка при биполярното афективно разстройство, отколкото при периодичната депресия. Например, първостепенни родственици на болни с биполярно разстройство са в 8 до 18 пъти по-голям риск да се разболеят. Около 50% от всички болни имат родител с афективно разстройство, най- често с депресия. Ако единият родител е с биполярна болест, то има 25% риск всяко от децата да се разболее от афективно разстройство. Ако и двамата родителите са с биполярно разстройство риска е 50-75%.

Психосоциални фактори - стресови преживявания могат да ускорят или да отключат един епизод на афективно разстройство.

Личностови фактори - няма пряка връзка с определено личностово разстройство. Въпреки това, опредени личностови типове като зависими или

19

хистрионни личности, свръхподредени перфекционисти, може би са в по-голям риск за афективно разстройство, в сравнение с други.

Какви особености на протичане може да има?

• бързо циклиране - четири епизода на афективно разстройство през последните 12 месеца, отговарящи на критериите за голям депресивен епизод, маниен или хипоманиен епизод. Епизодите трябва да са отчетливо отграничени чрез частично или пълно възстановяване най-малко два месеца, или са "превключени" от епизод с противоположна полярност (например след депресивен епизод се преминава в маниен епизод).

• сезонна свързаност - отчетлива връзка във времето между началото на болестния епизод с определен сезон (например системна поява на депресия през пролетта или зимата). Тук не се включват случаи при които има сезонно-свързани психологични стресори (напр. регулярно безработен всяка зима).

• с постпартално начало - до четири седмици след раждане

Как протича БАР?

Възстановяванетомежду епизодите по правило е пълно и заболяемостта е сходна при двата пола. Пациентите само с мания се класифицират като биполярни, тъй като болни страдащи само от повтарящи се епизоди на мания се срещат рядко, според фамилната история, предболестната личност, възраст на начало на заболяването и прогноза приличат на биполярните с мания и редки депресивни епизоди.

Биполярното афективно разстройство често започва с депресия (75% при жените и 67% при мъжете) и е повтарящо се заболяване. Депресивните епизоди продължават средно около шест месеца. Повечето пациенти преживяват и депресивни и манийни епизоди, само около 10-20% имат само манийни епизоди. Манийните епизоди имат типично остро начало (часове, дни), но могат да стихнат за няколко седмици. Не лекуван маниен епизод продължава средно около 3 месеца При прогресия на заболяването, времето между отделните епизоди има тенденция да се съкращава. След около 5 епизода, интервалите между тях често се стабилизират на 6 до 9 месеца. Някои пациенти с Биполярно афективно разстройство имат бързо циклиращи епизоди.

Какви са особеностите при деца и възрастни, каква е прогнозата му?

Биполярното разстройство може да започне в много млада възраст, рядко в късна възраст. Началото на заболяването може да е от около 8 г. възраст най-рано. Често в тази възраст погрешно се диагностицира Шизофрения или опозиционно-предизвикателно поведение.

Манийните симптоми са чести в напреднала възраст. Тук трябва да се изключат други телесни заболявания като деменция, нарушения на съзнанието, интоксикации и др. Изследванията показват, че биполярно афективно разстройство с късно начало се среща рядко.

Пациентите с Биполярно афективно разстройство имат по-лоша прогноза в сравнение с тези с периодична депресия. Пациентите могат да имат 2 до 30 манийни епизода, средно около 9. Около 40% от всички пациенти имат повече от 10 епизода. Дългосрочно проучване показва, че 45% имат множество болестни епизоди, 30% са с частично подобрение, 10% са с хронично заболяване;

20

Една трета от всички болни имат хронични симптоми на заболяването и значими социални затруднения.

• лоши прогностични белези са лошия социален предболестен статус, алкохолната зависимост, наличие на психотични симптоми, депресивни черти, междуепизодни депресивни симптоми, мъжкия пол

• добри прогностични белези са по-кратката продължителност на манийния епизод, по-късната възраст на началото, по-рядко наблюдавани идеи за самоубийство, по-малко съпътстващи психични или соматични проблеми

Какво е лечението на БАР?

Основната група медикаменти са т. нар. тимостабилизатори (стабилизатори на настроението). Това са препарати, които имат стабилизиращо действие върху емоциите и останалите психични процеси. Извън пристъпите на мания или депресия тази група лекарства имат регулиращ и профилактичен ефект. Основни представители на групата са Литий, Карбамазепин и солите на валпроевата киселина. Тези препарати намаляват продължителността и броя на болестните фази и удължават светлите интервали. По време на болестен епизод, особено когато е свързан с психотични симптоми допълнително се прилагат антипсихотични медикаменти и/или антидепресанти, съобразно полярността на пристъпа (мания или депресия).

Във фазата на профилактика освен медикаментозната терапия значение имат и психотерапевтичните интервенции и рехабилитация, включващи обучение на пациента и неговите близки в ранно разпознаване на симптомите и навременно специфично лечение. Това дава възможност за по-добра дългосрочна прогноза и намалява рисковете от инвалидизиране и социална дисфункция.

РАЗЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА НА УМА

ХРОНОКИНЕЗА Хроно” значи “време”, така че Хронокинеза е умението да забавиш или форсираш възприятието за време. Може да четете цели романи за една нощ, или да придобивате по- цялостна представа за нещо (спорт, хобита, работа, занимания). Ако забавите времето, останалите ще виждат движенията ви като на свръх-човек, речта ви ще е неразбираема, но за вас всичко ще изглежда нормално. Ако пък предпочетете да увеличите скоростта на времето, всичко ще ви се струва прекалено бързо, а вие ще се движите като на забавен кадър (според възпрятията на околните).

Първо намерете часовника, който отчита секундите и отидете на спокойно място. Заслушайте се в тик-такането и осъзнайте, че времето не е истинско. Опитайте се да засилите скоростта на звука или да го намалите. Правете го за няколко минути и после слушайте, ако ударите са се засилили или съответно – понижили, сте успели. Практикувайте докато вече нямате нужда от часовник. Забавяне на времето:

Първа стъпка. Отново намерете тик-такащ часовник и се устройте на тихо и спокойно място.

Втора стъпка. Заслушайте се в звука, идващ от часовника, тик, так, тик, так. Концентрирайте се върху звука и чуйте тишината межди тик-таканията.

21

Слейте енергията си с тази тишина, Осъзнайте че времето не властва над хората. Времето е просто концепция създадена именно от тях.

Трета стъпка. Докато се концентрирате върху тишината, се опитайте да я забавите все повече и повече.

Четвърта стъпка. Опитвайте няколко минути, после се заслушайте, ако ударите биват разделени от тишина, дълга повече от секунда – значи сте успели! Продължавайте с опитите и вече няма да имате нужда от часовник.

ХИДРОКИНЕЗА

Хидрокинезата е умението да раздвижваш водата по своя воля. Ще започнете с малко раздвижване по повърхността на водата и ще стигнете до предизвикването на огромни вълни (дори повече). Това умение не се различава особено от другите кинетични сили (теле, пиро, ехо и още дузина), веднъж овладяна може да се използва за защита или дори спасяване на живот. Нужни са само време, практика, търпение и отворено съзнание...

Медитирайте за около половин час.

1. Напълнете чиста стъклена купа с прясна вода. Пуснете клечка за зъби или друг лек предмет в купата. Тъй като няма никакво съпротвление ще е изключително лесно да помръднете клечката във водата.

2. Настанете се удобно и дишайте дълбоко.

3. Погледнете клечката за зъби. Визуализирайте от съзнанието ви да излиза ръка, която бута предмета (в случая клечката) вижте я да се движи бавно до другия край на купата. Усетете натиска на енергията. Скоро ще забележите леко движение. Можете да използвате ръцете си, за да насочвате енергията, но не я докосвайте и не дишайте тежко (за да сте сигурни, че движението не е предизвикано от дъха ви).

4. Щом придобиете опит с това упражнение и смятате, че сте го овладяли на едно добро ниво, преминете крачка напред. Визуализирайте, че бутате предмета надолу, натискайки го под повърхността на водата. Това ще изисква по- голямо количество концентрация.

ТЕЛЕКИНЕЗА

Телекинезата е способността на ума да мести предмети, чрез концентрация. Това не е лесно и ще ви е нужна силна аура. Всички ние имаме тази дарба, но през вековете силата на ума е закърняла. Нужно е отдаване и търпение с времето ще става все по-лесно и по-лесно. Всичко на тази земя притежава енергиино поле или аура, дори неудушевените предмети. С практикуването на телекинеза, вие трябва да свържете вашата собствена аура с тази на предмета, който искате да преместите. Силата на вашето енергиино поле ще определи успеха на практиките ви.

Следните упражнения спомагат за развитието на силата на ума. Трябва да сте напреднали в манипулирането на енергията и да имате мощни чакри на ръцете. За това ще са от полза “енергиината медитация”и “медитацията за отваряне на чакрите на ръцете” 1. За да започнете, окачете махало пред вашия поглед. В края на връвта може да има всичко от малък молив до топче за пинг-понг. Всичко малко,

22

леко и гладко ще свърши работа. Трябва да е пред вас за предпочитане на плоска повърхност, най-добре маса където можете да седнете и да се отпуснете. Поставете махалото така че да няма допир с нищо.

2. Поставете ръце на около 2-3см от махалото. С длани обърнати към него, насочете енергията си по посока на обекта чрез чакрите на ръцете.

3. Сега опитайте да избутвате предмета. Ще видите аурата си да избутва махалото или да го издърпва (добре решете какво ще правите с махалото, не е добра идея по време на упражнението да сменяте постоянно намеренията си) Визуализирайте вашата аура да се свързва с тази на предмета. Не помръдвайте дланите си!

Щом се почуствате готови да помръднете предмета. Отдалечете ръцете си далеч една от друга. Следващата стъпка е да мръднете махалото с енергията излизаща от вашите пръсти. Номера е в това да спазвате дистанция от обекта. Следващата стъпка (която е само за изключително напреднали) е да използвате силите на третото ви око и да преместите обект като свържете вашата аура с неговата, карайки го да помръдне. Не се разочаровайте. Това изисква усилена концентрация, силен ум и аура, но с достатъчно практика и търпение, времето в което ще задобреете ще се скъси. Когато се научите да използвате тази област във мозъка ви и когато я подсилите ще става все по-лесно и по-лесно.Първите няколко пъти са най-трудни. Може да отнеме няколко сеанса, понякога дори седмици, но не не невъзможно.

Ето някои напътствия:

1. Определено помага ако виждате аурите. След отварянето на третото око, това ни дава възможността, но трябва да се научим да виждаме. Това е аналогично на атлетите. Ако някой притежава сила и гъвкавост, потенциала е там, при усилени опражнения мускулите се развиват, същото е и със съзнанието.

2. Започнете с леки предмети. Кристали, малки пръстени и т.н.

3. Телекинезата е най-успешна след “силовата медитация” след която аурата е най-всеобхватна.

4. Телекинезата е като всяко друго умение, трябват всекидневни упражнения за да се усвои. Не спирайте с успешните резултати върху малки предмети, замествайте с все по-тежки и по-тежки предмети.

ПИРОКИНЕЗА Пирокинезата е умението да контролираш, възплъменяваш и потушаваш огнени пламъци използвайки силите на ума.

Това е опасно. Трябва да си адепт и много опитен в насочването на енергиите, ако сте неопитни можете да си навлечете жестоки изгаряния! Аурата трябва да е доста силна за по-лесното изучаване на пирокинетичните способности.

1) Започнете със запалването на някаква свещ

2) За да сте в безопасност, трябва да сте запознати с умението да гасите огньове преди тяхното запалване. Сложете ръце една до друга, с дланите надолу, на около 2 см. От всяка страна на свещта насочете енергията си към пламъка и му наложете да изгасне. Трябва да имате силна аура. Опитайте да концентрирате тъмно петно от енергия на мястото на пламъка.

3) За да създадете огън използвайте огнената медитация и насочете енергията към чакрите на ръцете.

23

4) Изгасете свещта. Поставете двете си ръце на същото разстояние както когато се опитвахте да я изгасите, на около 2см. от фитила на свещта, който все още трябва да тлее.

5) Насочете енергията към чакрите на дланите си и концентрирайте горещината върху фитила на свещта като й наложите да се възпламени. Опитайте с бяла гореща енергия между дланите си. С практиката фитила ще засветва все по силно и в последтствие ще се възпламени.

6) Изгасете пламъка, концентрирайте енергията между дланите си и я запратете отново по тлеещия фитил. С достатъчна енергия в чакрите на ръцете, ще се възпламени.

7) Докато прогресирате с тази техника, местете дланите си все по-далеч от свещта

8) След като е възможно да раздалечите дланите си на около метър, опитайте да запалите фитила но не от тлеещото въгленче в края а от студена свещ.

Като допълнение вие не използвате само енергията от чакрите на ръцете, а и от третото око. След като доразвиете още повече това умение опитайте да използвате дланите си все по-рядко, насочвайте енергията направо през третото си око. Много е важно първо да се научите да изгасяте пламъците а после да ги запалвате!

Увеличете своята аура за да се свържете с пламъка на свещта. Свещта трябва да е на 1 и повече пред вас. Свържете аурата и запалете фитила.

Когато можете да използвате само аурата си за да запалите свещта, разширете я и я свържете с предмет на около метър разстояние, проектирайте горещината както правихте с длани. Отдалечавайте обекта все повече и повече.

Упражненията изискват интензивна концентрация и отдаденост.

АЕРОКИНЕЗА Излезте на чист въздух или най-малкото отворете прозорец и практикувайте до него. Първоначално се препоръчва медитация (не повече от половин час) свързана изцяло с елемента въздух. Тя служи за настройване на съзнанието към елементалната енергия и релаксация преди работата с нея. Визуализациите при нея могат да бъдат всякакви например: падащи есенни листа поемани от вятъра (като през цялото време чуствате, че вие сте самия вятър, който си играе с клоните на дърветата, или пък множество птици, които се носят върху въздушните маси, като и тук не пропускате да чуствате, че вие сте тези маси, може да се визуализирате на самото място където сте и как започвате да изчезвате и да се сливате с въздуха, с всеки дъх който поемате се чутвате все по-леки и фини като самия въздух около вас. В случая много ще помогне да знаете, че дори и да не виждате самия въздух той е навсякъде около вас, както със всичко духовно дори и да не го виждате знайте че то е там, някъде около вас...

Отворете бавно очи без да помръдвате и се загледайте във въздуха пред вас (отначало е трудно, но след време ще привикнете) не е нужно да виждате нещо определено просто се концентрирайте не там където погледа ви стига, а в пространството преди това, опитайте се да усетите и най-малкото движение на въздушните маси.

Повдигнете бавно силната си ръка и плавно я движете из пространството усетете как въздуха се “изкривява” под влиянието на ръцете ви.

Вдигнете и другата си ръка движете и нея плавно, но вече се опитвайте да задържите самото течение в дланите си като визуализирате две сини сфери

24

а от тях попадналия въздух не може да излезе. Събирайте докато не почуствате че вихъра в дланите ви става неудържим.

А сега го запратете по някое близко дърво, а ако сте в стая по някакъв висящ предмет например – махало. Визуализирайте как махалото се движи от изпратената му въздушна маса.

От работа с елемента въздух може да очаквате замайване когато се изправите и лекота в областта на главата. Изправяйте се бавно!

Спрете с упражненията тогава когато се почуствате изтощени, с времето това времетраене ще се одължава...

КРИОКИНЕЗА Ето някои допълнителни умения, които ще усвоите с практикуването на криокинеза: 1. Понижаване на температурата в стая. 2. Можете да направите някого доста студен. 3. Да създавате скреж. 4. Преобразяването на водата в лед. 5. Създаване на лед. 6. Проектиране на лед срещу опонент. 7. Предизивикването на хипотермичен пристъп в опонента ви. 8. Замразяване на някой/нещо.. Разбира се тези резултати не са лесни за постигане. Иска се доста време практика, особено с последните умения Ето и някои техники за криокинетични упражнения: Правилно приготовление: Тялото ви трябва да е в добро състояние, за да сте в пълна безопасност докато се упражнявате. При добра форма сте имунизирани от ефектите на леда. Започнете като вземете къс лед и го задръжте между двете си ръце. Стиснете в юмрук добре леда и не го пускаите, независимо какво количество болка ви причинява. Засечете една минута. След изтичането на времето можете да оставите леда. Правете това 5 пъти на ден. След седмица, удължете времето когато сте в контакт с леда на 2 минути. След още една седмица – 3 минути. След месец дръжте ледения къс докато напълно се разтопи. По време на тези два месеца работа започнете да взимате и студени душове. Намаляите температурата на водата всяка седмица. (мисля че вече стана ясно колко опасно за здравето са тези упражнения, практикуваите на ваша отговорност!) След този период на обуение от 2 месеца сте готови за опит на манипулация на леда. Ледена сфера: Стойте изправени. Поставете длани пред корема (точно пред пъпа) Дланите разположете все едно оформяте енергиина сфера. Сега визуализираите водния елемент навсякъде около вас, течащ през двете ви ръце. После вижте как студен и яростен вятър преобразува водата между ръцете ви в ледена топка. Оставете леда да се материализира между дланите ви напълно, образуващ ледена топка. Не е задължително да се получи материална топка лед, достатъчно е доста студена топка енергия, за да има абсолютно същия ефект. Намаляване на температурата в стая: Застанете в удобна позиция, и почустваите енергията навсякъде около вас. Концентрираите се върху температурата на стаята в която се намирате (очаквайте най-добри резултати, ако в стаята е вече малко по-студено от нормалната стайна температура) Сега визуализираите въздуха да се застодява, а енергията да замръзва. (можете да визуализирате и бързо

25

падаща температура върху термометър) После вижте как студени вълни излизат от вашето тяло и се разпръсват из цялата стая.

БИОКИНЕЗА

Генетично препрограмиране. Tук излагам теорията за биокинезата (контрол над гените). След преглеждането на други подобни материали и взаимстване на някои от техниките, крайния резултат е налице. В биокинезата се използва кинетична енергия за пренареждане или контролиране на гените вътре в тялото ви. Ако умението бъде овладяно, няма ли да е възможно да се “пренастроите”? Отговора, на теория, е “да”. С генетичното репрограмиране е възможно да се превърнете в свръх-човек (напоследък доста се говори на тази тема, или е много нашумяла или има нещо вярно –бел.). Всичко би било възможно. Например, ако програмирате гените в очите си, можете да ги настроите да виждат по-далеч и по-добре. Напълно е възможно нещо, като изключване на болката, симулиране на различни емоции и др. да станат един съвсем нормален процес. Сега и интересната част от теорията. Единствената причина хората да стареят и умират е защото клетките в телата ни умират. Ако репрограмирате клетките си да не умират и да не спират да се репродуцират, това няма ли да ви направи безсмъртни? Очевидно, отговора е “не”. Разбира се безсмъртието (което може да се постигне според автора –бел.) не ви прави неуязвими – все пак можете да загинете при катастрофа, отравяне и много други. Има техника, която развих, но ефекта е минимален. Например, не усещате студ, по-бавно се изморявате и др. И все пак ето процедурата: Медитирайте за около половин час. Щом се почуствате напълно релаксирали усетете разливаща се енергия през вашето тяло. Изградете малка, остра игла от енергия. Направете я много тънка и остра. Сега визуализирайте гените в тялото си. Кажете мислено на иглата, какво искате да промените в тях. Използвайте волята си и насочете иглата към гените си. Продупчете ги и променете това, което сте си наумили, бъдете сигурни че цялата игла е в ДНК молекулата. Щом сте готови с препрограмирането извадете бавно иглата и я оставете да се разсее и изчезне напълно.

Оттук, можете да спрете с медитацията и да продължите деня си както обикновено. Бъдете уверени, че това, което направихте ще даде резултат. След около седмица, ще започнете да виждате или усещате промяната. Бъдете внимателни, техниката трябва да се практикува само от опитни индивиди.

ИСТЕРИЯТА Е ТЕЖКА ПСИХИЧНА

ТРАВМА Хистериците манипулират всички около себе си Началото на това заболяване може да бъде остро и да е под влияние на внезапна тежка психична травма. Тогава диагнозата се поставя лесно и точно. Много често обаче истерията се развива бавно, когато психотравмиращата обстановка “действа” дълго. Тя може да се изразява в наличието на различни социални конфликти (минали и настоящи) в бита и на работното място. Обикновено склонни към истерия са личности, отличаващи се с повишена внушаемост и самовнушаемост, както и с повишена емоционалност. Емоционалното отношение към живота е присъщо най-вече на жените, затова те заемат по-голямата част от броя на болните от истерия. А и не на последно място те са по-склонни към

26

развитието на някакъв вид невроза. Всичко това обаче е един особен защитен механизъм за онези, които се намират в трудна според тях ситуация. За да се противопоставят на някакъв конфликт, такива хора предпочитат да се скрият в болестта, да избягат от проблемите, вместо да ги решат по рационален начин. Хистериците манипулират роднините си, колегите и дори лекарите. Те не боледуват от никакво физическо заболяване, те си го измислят, при това достатъчно изкусно и реалистично. ИСТЕРИЦИТЕ УМИРАТ ЗА ВНИМАНИЕ И СЪЧУВСТВИЕ.Както и друг път сме писали, болните от хистерия притежават театралност и лъжливост, капризничене, слабост към привързване, противоречиви мисли и поведение, склонни са да разиграват сцени на обидени, освен това те са завистливи и ревниви. Често при тях се забелязва стремеж към боледуване само за да извлекат изгода от това. Доколкото признакът “условна приятност” или “желателност” на болестния симптом са специфичен признак за истерията, става ясно защо при тази невроза симптомите поразяват със своята “рационалност”: при болния възниква именно този симптом, който при дадени условия му е изгоден и нужен. В отговор на това истериците получават съчувствие, внимание, изискванията и капризите им се изпълняват, техните отговорности се поемат от околните, а това напълно устройва болния и решава проблемите му. Мнимият болен си осигурява изгодни условия за живот, него не го притесняват за нищо, не изискват нищо от него и го приемат като тежко болен. СЪЩНОСТТА НА ИСТЕРИЧНИЯ ПРИПАДЪК. В миналия век дамите падали в несвяст по време на баловете, за да привлекат към себе си вниманието на кавалерите. По-късно болните от хистерия започнали да демонстрират припадъци. Те се съпътствали с падане, със затваряне на очите, с хаотични треперения или движения на ръцете и краката. Класическият истеричен припадък обаче не се среща често. Обикновено болните демонстрират пред лекарите или пред околните някакви симптоми, видени при други пациенти или прочетени в литературата. Ненапразно старите медици са наричали хистерията маймуна, копираща и имитираща други заболявания. НАЙ-ПОДАТЛИВИ НА ПРИСТЪПИТЕ СА ТВОРЦИТЕ.Най-подвластни на истерични припадъци са СЛЕДНИТЕ КАТЕГОРИИ ХОРА: - Творческите личности с “тънка” душевност. Те са особено склонни да си внушават, остро преживяват неуспехите - както реалните, така и мнимите. Продължителните стресови ситуации предизвикват у тях нервни разстройства. - Неумеещите трезво да оценяват себе си и своите постъпки (неадекватност на самооценката). При такива хора истерията се развива на фона на комплекса за малоценност, или обратно - за превъзходство. - Онези, които имат близки от семейството си, страдали от истерия. При наследствена истерия първите симптоми се появяват на 2-3-годишна възраст, а своя пик те достигат в периода 15-28-годишна възраст. След това затихват. Но силните нервни сътресения, черепно-мозъчните травми или прекалените емоционални натоварвания винаги могат да провокират отново симптомите и пристъпите на истерията. КАКВО СЕ СЛУЧВА С ИСТЕРИЧНИТЕ • Истерия развиват хората, при които процесите на възбуждане доминират над процесите на потискане. С други думи, човек бързо се “навива” по някакъв повод, а много по-трудно се успокоява. • Истеричните пристъпи се случват в присъствието на други хора, тъй като болният очаква и дори жадува тяхното внимание и съчувствие. Безсмислено е някой от присъстващите да се опита да успокои истерика - “спектакълът” ще свърши само ако публиката си отиде. • Симптомите на истерията са сходни с признаците на някои други заболявания и както и по-горе подчертахме, подражавайки на някаква болест, хистерикът се стреми да извлече изгода, да се сдобие с признание въобще за своите действия и, разбира се, да избяга от тежките жизнени ситуации. Какво се случва? АКО БОЛЕСТТА НЕ СЕ ЛЕКУВА, МОЖЕ ДА ПОСТРАДА ДОРИ ГОВОРЪТ В никакъв случай не пренебрегвайте болестта. Тя може да премине в хронична форма - т.е. припадъците да станат чести и силни. Възможни са и по-сериозни нарушения на психиката - неврастения, маниакално-депресивен синдром. Често при занемаряване на истерията се нарушават слухът и говорът. Болният

27

получава “невроза на натрапливите движения” - той не е в състояние да контролира тялото си, постоянно повтаря едни и същи жестове. Понякога човек не може да ходи, или обратно - не може да лежи, а само да седи. Възможно е да се получи дори парализа на крайниците. За целта:АБСТРАХИРАЙТЕ СЕ ОТ НЕПРИЯТНОСТИТЕ. Развитието на невроза може и трябва да се предотврати, особено ако сте в групата на риска. Постарайте се да се абстрахирате от неприятностите - не се занимавайте с екстремални видове спорт, ограничете общуването с хора, с които ви е трудно да постигнете взаимно разбиране. Разхождайте се повече, пътешествайте, често обновявайте гардероба си, правете си подаръци. Плувайте, обливайте се с хладка вода, сутрин вземайте контрастен душ. Използвайте лятото, за да се къпете в реките и язовирите. И непременно си вземете домашен любимец. МИСЛЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНО. При истерична невроза много ефикасен е автотренингът. Изберете си фрази, най-подходящи за вашата ситуация, или си измислете подобен текст и го повтаряйте през деня и преди сън. • “Днес аз се трудих много и успях да направя много полезни неща, а това ме радва! Искам да си почина и да се абстрахирам от всичко. След вечеря ще се поразходя, след това добре ще се наспя. Сега съм съвършено спокоен!” • “Целият ден се занимавах с физически труд и се уморих. Имам нужда да се отпусна и да си почина. Довечера ще се разходя и сънят ми ще бъде здрав. Най-важното е, че сега съм доволен!” • “Съжалявам, че днес бях така невъздържан към колегите си. Но нямам намерение сега да се разстройвам, каквото станало - станало. Утре ще се извиня, а сега няма повече да мисля за това. Аз съм спокоен, няма причини да преживявам каквото и да било.” • “Аз умея спокойно да излагам мислите си, защото избухливостта не убеждава хората. Ще се въздържам повече. Никакви остри реплики и обидни забележки няма да ме смутят. Аз се владея изцяло.” Изпитано през вековете РАСТИТЕЛНИТЕ ВАНИ. Преди сън е полезно да си правите топли вани с билкови настойки. Залейте с един литър вода 2 чаши хвойнови иглички и сложете сместа на бавен огън за 5-7 минути. След това я прецедете и я изсипете в горещата вана. Продължителността на процедурата е 30 минути. УСПОКОИТЕЛНИЯТ ЕЛИКСИР. Смесете по три супени лъжици цветове от глог, жълт кантарион, бял равнец и по една супена лъжица цветове от лайка, листа от мента и корени от валериана. Вземете една супена лъжица от тази смес и я залейте с чаша гореща вода. Оставете да престои 2 часа и прецедете. Пийте от настойката по половин чаша три пъти на ден след ядене. Курсът на лечение е един месец. Лечение на хистерията с билки: Българската народна медицина препоръчва корените на лудото биле още при безсъние, парализи, нощно напикаване и изпотяване, хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян на брашно, се употребява също при гнойни рани, рани от изгорено, при подсичане (за посипване), а смесен със свинска мас1:50 – мазане при хемороиди. Листата му заедно с татула се използват за пушене при задух и др., а също като противоотрова при отравяне с гъби и морфин. В световната медицина се прилага препоръчаното от българския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма (сънната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния начин: 30 г корени от Беладона се варят 30 мин. В 600мл бяло вино заедно с една кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене 3 дни поред. Следващите дни дозата се увеличава до 4 чаени лъжички дневно. Три часа след взимането на виното се приема малко настъргано индийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир. ТОЧКИТЕ НА СПОКОЙСТВИЕТО. При първите признаци на истерия (засилващо се вълнение, сърцебиене) ритмично притискайте с пръсти следните точки. Точка 1 - на средната линия на главата в точката на пресичане с линията, съединяваща горните точки на ушните миди. Точка 2 - на вътрешната странична повърхност на големия пръст на десния крак на 0,3 см от ъгъла на нокътния корен.

28

Точка 3 - под носовата преградка в горната трета част на вертикалната бразда над горната устна. А при разстройство на говора масажирайте следните точки. Точка 1 - на 1 см над и пред ъгъла на горната челюст. Точка 2 - във вдлъбнатината зад меката част на ухото, в задния край на ушната мида, на едно ниво с външния отвор на ушния проход. Точка 3 - на 4 см под горния край на тилния хълм, под тилния хълм, около тилната ямка. Енерготерапията успокоява хистерично болните и при добра психотерапия и решаванена някои болезнени проблеми нещата се оправят.

Д-р ЕВТИМОВА: ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СИРИУС

Алтернативната медицина използва успешно енергийният масаж за пълно излекуване. Повлияването обаче съчетано с правилно хранене, дишане, успокояване на астралния модел и промяна на менталното, всъщност доизлекуват заболяванията. Наред с енергийната хармония, се променят и мисловните и чувствени усещания, за да се отдаде човек на зоната на здравето.

С какво работя на енергийно ниво ли? Със системата на

Сейким или Сириус.

Какво е Сейким ли? Сейким (от СЕКХЕМ на древноегипетски)

означава „Безвъзмездната Любов в Действие” или „Енергия на живата светлина”. Това е мощна система за просветление и енергийни корекции, използвана в древен Египет, в културата на маите, в Индия, Тибет и Китай. Напреднала форма за лечение, чрез насочена телепатия, която довежда до едно по-пълно осмисляне и разбиране на Висшето Аз. Енергията Сейким е много силна, много фина, лекува на клетъчно ниво, изчиства и хармонизира, отстранява енергийни блокажи и токсини, освобождава условности от минали прераждания, помага за осъществяването на контакт с нашето Висше Аз, както и за лечение на ниво Душа и Монада. Сейким премахва бариерите към по-фините енергийни тела, създава връзка с ангелските нива и нашите Водачи, както и с Универсалния Енергиен Източник. Хармонизира

29

физическото и енергийните тела (емоционално, ментално, интуитивно, тяло на духа, тяло на душата) и уеднаквява всички полярности . Отварянето и разширяването на енергийните канали от своя страна, довежда до развитието на ясновидство, телепатия, съзнателно астрално проектиране и други

способности. Смята се, че Сейким е енергията – майка на всички системи за лечение с ръце. Сейким е олицетворение на Жизнената Сила на Създателя в цялата ù мощ и проявление.

Възможно ли е „енергийно лечение”? Лечението на всички болести е възможно с помощта на енергии. Енергията е есенцията на Света. Всичко е направено от нея и тя присъства навсякъде и в неограничени количества. Материята е кондензирана енергия (Е=mc2). Животът е проявление на енергията. Както всичко в Космоса, така и човек е негово проявление. Нашето тяло е изградено от различни видове енергии. Ние не само сме част от Космоса, ние сме самият Космос, така както вълната е самият океан. Като се базираме на квантовата физика, формулата на Айнщайн E=mc2 и холистичното виждане за света, бихме могли да направим следното заключение: Материята е Енергия /Енергията е Материя---Мисълта е Енергия---Енергията следва мисълта--- Лечението на болестта е възможно с помощта на енергия./ Болестта е състояние на дисхармония, а здравето е състояние на цялостна хармония. При лечебен сеанс с енергиите Сейким настъпва процес на хармонизиране в телата ни. С помощта на лечителя, който е само проводник на тези енергии, започва изчистване на натрупаните излишества и заменянето им с лечебна енергия. С други думи физическите, емоционални, ментални и духовни 'токсини' намиращи се в тялото ни са отстранени и заменени с 'Енергията на живата Светлина'. В резултат на това, започва процес на пречистване, хармонизиране и в последствие оздравяване на болния орган и организма като цяло.

Сейким е една система чрез която достигаме до най-високите енергийни вибрации на Света (от 6 ниво нагоре) и разрешава канализирането на тези честоти за лечение и хармонизиране на човешкото същество във всичките му тела. Чрез Енергията Сейким е възможно директен контакт с нашето Висше Аз и лечение на ниво Душа и Монада.

Сейким е лечение, което въздейства на всички тела: физическо, емоционално, ментално, духовно, будическо, атмическо и монадно.

Един 20 минутен сеанс на Сейким, отговаря на 2 часов сеанс Рейки.

30

ТИКОВЕТЕ

Едва ли някога сте се замисляли защо колегата ви мига толкова много и как успява да го прави толкова бързо. Или защо шефът ви толкова често облизва устните си. Причината за това не е желанието да има розов цвят на устата, а неволно движение, предизвикано от нерви. Тези неволни движения са известни като тикове. Могат да са най-разнообразни. Най-честите са именно бързото мигане и облизването на устата. Нерядко се срещат и под- смъркване, клатене или накланяне на главата в една посока, повдигане на рамото и пр. За тикове се приемат и неволно издавани нечленоразделни звуци като лай, грухтене или нещо подобно. Тези звуци се явяват по време на разговор или извън него. По правило тиковете се засилват, когато човек е емоционално напрегнат, а щом е спокоен, отзвучават. По време на сън изчезват. Понякога неволните движения са сигнали за мозъчни увреждания. Например при болестта епидемичен енцефалит се появяват тикове, които остават постоянни за дълго време. Често потрепванията на мускулите засягат долната част на лицето и се съчетават с движения на диафрагмата. Може да са съпроводени от неприятни звуци. За разлика от тях тиковете, които са резултат от невротични състояния, засягат горната част на лицето. Сигнал за настъпваща невроза е усещането у човека, че нещо го стяга или му пречи. Такива хора често отмятат глава, сякаш изразяват някакво отрицание или искат да се освободят от стягаща ги яка. Покашлянето и сумтенето могат също да са тикове. Наблюдават се тикове на ръцете и краката. Има и подражателни действия, които се наблюдават у малките деца. По-често се засягат момичетата. В детската възраст тиковете се причиняват от неприятни изживявания, особено от уплаха. Например след пожар, нападение от куче или друго животно, скандали в семейството, груби отношения в училище. Ако малчуганите остават трайно в неприятна за тях среда и постоянно са лишени от родителска топлина и внимание, тиковете се закрепват и продължават през юношеството и в зрялата възраст. Има и случаи, когато се фиксират определени реакции. Например момиче, чийто кичур коса пада пред окото й, прави движения с глава, за да отметне кичура. Отмятането може да остане като тик дори и след промяна на прическата. Движенията, които се запазват, налагат продължително психотерапевтично лечение. Тиковете сами по себе си са невинни състояния, които при уравновесяване на емоционалното състояние преминат след време. Но при силно нервно натоварване те връхлитат пациента отново. За да се предотврати това, е нужно своевременно лечение. Лекарят трябва да направи необходимите изследвания и след преценка на конкретния пациент да предпише медикаментозно лечение. Най-често се препоръчват успокоителни средства. Много важно е болният да забрави за тиковете. Пострадалите деца не бива да се наказват или заплашват. Напротив! Те се нуждаят от топлина и родителска обич. Задължително е учителите им да знаят за това състояние. Така те ще имат правилно отношение към пострадалите малчугани и няма да им се карат. Децата се нуждаят от нормален дневен режим с разходки на чист въздух. Не бива да се включват в игри, които изискват повтарящи се еднообразни движения. Задължително е пациентите да живеят в уют, без силни отрицателни емоции. Доколкото е възможно пострадалите зрели хора трябва да поддържат приятна и умерена напрегнатост в работата си. Много полезни са физическите занимания, които действат общоукрепващо на тялото. Препоръчват се още приятни емоции от контакти с различни изкуства. Лечебно е всичко, което успокоява нервната система, облагородява духа и внася хармония в живота.

Енерготерапията и психотерапията помагат при тиковете, защото репетират мозъчните клетки, помагат им да се успокоят и да функционират нормално. Наред с изкуството – лечебни картини, музикални произведения, изработването на глинени съдове и др. помагат за хармонизиране на личността и изчезване на тиковете. Спортът също е в полза, защото доразвива някои определени качества на личността, закалява волята му и самочувствието му, а те допълват хармонизацията на личността.

31

Хранителната терапия в случая не е толкова решаваща, но е добре да се прилага здравословното хранене и избягването на преумората, преяждането, всички дразнения и стресове да се научите да ги преодолявате успешно, мозъчните тренировки при съзидателната визуализация ви помагат в живота, автогенния тренинг допълва картината, а медитацията най-успешно отморява, разширява съзнанието ви и ви осъзнава. Духовните учения ще ви помогне не само да осъзнаете същността си, но и да промените неуместното у вас и възможността към гъвкаво развитие и съвършенство на практика ще ви помогне да се очистите от тези автоматизми на съзнанието – тиковете.

ЧОВЕКЪТ НА БЪДЕЩЕТО ЩЕ БЪДЕ ЛЕВОРЪК

Левичарите са интересни и надарени хора. Отличават се с по-висока интелигентност, повече развити таланти и с повече сигурни постижения в живота. Колкото в работата си са перфектни, толкова са различни в личните си преживявания. Те търсят идеалната партньорка, пламенната връзка, хармонията в човешките отношения. Ценят приятелствата, но не се задържат на едни и същи хора, обичат да разнообразяват живота си, приемат приключенията като подарък, имат същото творческо търсене и в творческите професии. Надали съществуват по-интересни хора от тях на планетата. В повечето случаи отварят третото си око и прогнозират живота си години напред. В тяхно присъствие ще се почувствате конфортно, ще ви е забавно, ще се смеете до насита. Левичарите са между 5 и 20 на сто от населението на планетата. Установено е, че те се раждат през втората половина на годината и най- рядко през пролетта. Процентът на левичарите в Южното полукълбо е много по-висок, отколкото в Северното; с 1,5 пъти по-малко левичари има сред жените, отколкото при мъжете. Но защо е така още никой не е отговорил. Някои учени свързват този факт с развитието на мозъка на момичетата и момчетата. Сред близнаците по-често се срещат левичари, отколкото сред останалите хора. Но ако близнаците са разнополови, леворъкият обикновено е момчето. Както твърдят учените, напоследък броят на левичарите расте бързо, независимо че те са много по-малко от половината от населението на планетата. Въпреки това левичарите винаги са заемали особено място в обществото. Във войската на Александър Македонски е имало специална „ лява дивизия”, която включвала 700 отбрани войни левичари. Повечето велики хора, хората с артистични наклонности, ярко изразена индивидуалност и способности са левичари. Сред тях са Леонардо да Винчи, който е рисувал повече от картините си „ огледално,” Микеланджело, Пикасо, Александър Македонски, Исак Нютон, Фридрих Ницше, Паганини, Бетховен, Шуман, Марк Твен, Джулия, Роналд Рейгън, Джордж Буш – старши, Бил Клинтън. От най-древни времена „ различните” са били дискриминирани. През средновековието левичарството е свързано с дявола – факт, който е помогнал на Инквизицията да добави още едно доказателство срещу Жана Дарк (също леворъка), за да бъде изгорена на кладата. Наистина животът на левичарите е доста труден. Всички домакински уреди са изработени за ползване от десноръки. Тъй като машините и съораженията също са пригодени за десноръки, левичарите заработват с 10 на сто по-малко от колегите си. Според някои проучвания леворъките живеят 7 години по- малко от останалите хора. Съвременните учени смятат, че леворъкството и десноръкството се предават по наследство. В семействата, в които и двамата в които и двамата са левичари, вероятността детето също да е такова е 50 процента, 17 на сто от леворъките деца са родени в семейства, в които единият родител е леворък, а 6 на сто от леворъките деца са родени в семейства, в които и двамата родители са десноръки. Психолозите са изработили над 10 теста за проверка дали даден човек е деснорък или

32

леворък. Ако при сплитането на пръстите на двете ръце палецът на лявата се окаже най-отгоре, този човек е левичар. Ако при заемането на „ позата на Наполеон”- скръстени на гърдите ръце, отгоре се окаже дясната ръка – човекът не е левак. Някои учени, позовавайки се на факта, че броят на левичарите стремглаво расте, твърдят, че не след дълго те ще са множеството на планетата за сметка на десноръките, което ще доведе света до съвършена хармония. При мен веднъж дойде една голяма хубавица. И тя заразказва за себе си. В работата била неповторима, най-добрата, а в личния живот взе започвала неудачни връзки, според нея. Множество раздели, мъжете й омръзвали, други били груби, трети с много пороци и т.н. Питаше ме какво да прави. Вече минавала 35 г и искала да създаде семейство и да има деца. При разпита се установи, че тя е леворъка. Типичният контраст за тях притежаваше и тя – в работата първа, в личния живот неудачница. Тази красавица трябваше да поумее една истина, че бе добре да свали летвата, за да създаде семейство. Нямаше съвършени хора, още по-малко съвършени мъже. И след като тя чакаше отговора, се наложи да й дам разлини примери, с които й подсказах, че съвършени връзки не съществуват. Налагат се компромиси, да прощаваш, да се отдадеш на едни мъж изцяло и т.н. Такъв е истинският живот. И тя ме гледаше с широко отворени очи, поглъщаше всяка дума. Накрая каза, че съм приличала на починалата й майка, която също я съветвала така. Една сълза си проправи път по красивата й буза. Месец по-късно тя дойде да ме запознае с бъдещият си съпруг, а след две години ме посети отново с първородния си син, изключитело красиво като майка си дете. Гледаше ме всеки път като я видех с радост. В очите й четях, че тя ме бе приела като майка.

ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ Е МОЩНА ТЕРАПИЯ

Не бъркайте чара с прана, съветват окултните учени Човешкият магнетизъм е различно понятие от "личния магнетизъм". Личният магнетизъм е свойство на ума, а човешкият магнетизъм е проявление на прана. Както животните, така и човекът несъзнателно излъчват този магнетизъм или пранична енергия. Развитият или трениран човек държи силата под контрол и може в голяма степен да я задържа или излъчва в увеличено количество, може също така и да я направлява според желанието си. За да й придаде по-голям тласък и сила, той е в състояние да я обедини с мисловната си вълна. Тази пранична енергия е сляпа сила на природата - подобно на електричеството и на други подобни енергии може да се употребява съзнателно или несъзнателно, умно или неразумно. Прана е всемирна енергия и се съдържа в разнообразни форми във всички предмети, били те одушевени или неодушевени. Всички форми на сила и енергия са прови на прана. Тя е един от седемте човешки принципа и се намира във всеки човешки организъм в по-малки или по-големи количества. Човек извлича прана от въздуха, който диша, от храната, която яде, от течностите, които пие. При липса на прана той отслабва и се изтощава. При изобилие от прана той става деен, жизнерадостен, енергичен и весел. Различните хора приемат различно количество прана и складират отново различно количество. Хора, на които липсва прана, изсмукват праничния запас от магнетизъм на другите. Някои от тях са вампири - една част използва силата на околните несъзнателно, други

Тренираният човек държи силата под контрол.

33

вършат това съвсем целенасочено, но това впоследствие се наказва/!/ психически. Никой не може да пострада, ако е усвоил известни знания за човешкия магнетизъм и неговите закони. А хората, които имат прана в големи количества, я излъчват, придавайки по-голяма жизненост на околните. Човешкият магнетизъм е най-мощната терапевтична сила и в една или друга форма в повечето случаи е първопричина за психическо изцеление. Тя е една от най-старите форми на лечение и би могло да се каже, че знанието за нейното използване е вродено в човека.

Нараненото дете бързо притичва към майка си, която целува удареното място или поставя ръката си върху раната - бързо болките на детето намаляват. Майчиният магнетизъм се предава, тласкан от любящата мисъл. Когато се приближим до болен, инстинктивно поставяме ръка върху челото му. Често хората възразяват, като казват, че лесно могат да се наблюдават външните явления на електричеството и магнетизма за разлика от тези на човешкия магнетизъм или праничната енергия. Нека само си припомним, че всяко движение на тялото е непосредствена проява на човешкия магнетизъм. Физиците наричат това "нервна сила". Магнетизмът се изпраща по нервите, те са неговите телеграфни жици. И както до последно време се считаше за невъзможно да се предават сигнали без наличието на проводник, така и до днес учените отричат възможността да се изпраща магнетизъм по "безжизнен път", въпреки че са свидетели на множество "медицински чудеса". Окултистите обаче от дълги векове знаят, че магнетизмът може да се предава и само чрез астралната атмосфера. Човешкият магнетизъм се приема от организма от въздуха, водата и храната. Той се извлича от природата и се складира в нервната система, в една верига от "батерии" за съхраняване на запаси, от които централната е слънчевият сплит. От тези енергийни центрове магнетизмът се притегля от ума, целенасочено или несъзнателно (интуитивно), и се изпраща за употреба според нуждите. Магнетизмът присъства всеки един момент във всички части на тялото. Това количество зависи от общата жизненост на лицето, която се определя пък от общото количество прана, складирано в системата. Здравото тяло е изпълнено с прана от главата до петите. Тя се използва не само във физическата, но и в астралната област. Инстинктивният ум владее 75% от прана и я разпределя към всички части на тялото, иначе системата би се разрушила. Останалите 25% от енергията могат да се използват от човек съзнателно и целенасочено за определени цели и желания. Ако човек притежава магнетизъм в изобилие, инстинктивният ум е доста щедър в неговото разпределение. Такъв човек излъчва магнетизъм по всички направления на нервната система и изпълва астралната атмосфера около себе си. Човешкият магнетизъм е проявление или форма на прана, някои я наричат жизнена енергия ци. Увеличаването на количеството магнетизъм в системата се извършва чрез притеглянето на повече прана от главния източник чрез правилно и пълноценно дишане, здравословно хранене и пиене на течности. То може да се увеличи и чрез силно желание, и чрез волята. Когато упражнявате дълбоко дишане, представете си, че при всяко вдишване поглъщате голямо количество прана и скоро ще почувствате приток на нови сили в организма. Ще направите разликата, ако правите това упражнение, когато сте изморени и изтощени. Опитайте се също така да изпиете бавно една чаша вода, като си представите, че извличате от нея складираното количество прана. По същия начин бавно дъвчете храната си и си представяйте, че извличате сила от нея.

ЗАГАДКАТА БЕЛИНТАШ

34

5 В началото стои една библейска легенда. Разказват я местните хора в този район. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег. Посетиш ли това място, историята ти се струва повече от реална - халките са непокътнати от времето....Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : "Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.

Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото "нещо неочаквано" им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания... Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична. Звездите илюзорно са по-едри и като че ли ако протегнеш ръка ще си вземеш една. На хоризонта се отчита по-светла ивица, която прави по-видими контурите на местността. При пълнолуние ти се струва, е си в границите на друг загадъчен свят. През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за "зареждане" с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място "полудяват". Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като -междинна космическа площадка на НЛО. Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий.

САБАЗИЙ – БЛЯСЪКЪТ НА БЕЛИНТАШ. Нашите земи са покрити с ценни пластове от материални свидетелства оставени от населяващите я древни цивилизации. Вечно живата планина Родопа е осеяна със следи от хилядолетно човешко присъствие. Тракийските култове и митове са шествали из земите на Древния свят, често заимствани и присвоявани. Към богатия си и пренаситен Пантеон с богове, богини, полубогове и митични същества гърците и римляните са нареждали и много тракийски. Такава е съдбата на древното тракийско божество Сабазий, приет в Гърция като Дионис, от римляните - като Бакхус или Юпитер; на Бендида - като Артемида, Диана и други. В “Тракийският Дионис – книга втора – Сабазий” Ал. Фол цитира много древни автори с преводи и тълкувания на схолиасти. За гърците Сабазий е чужд бог – осмиван, а поклонниците му гонени. Описват се интересни факти за това тракийско божество, чийто култ е бил широко разпространен в Гърция. Херодот споменава, че траките са почитали само Арес, Дионис и Артемида, а царете отделно от сънародниците си - най-много Хермес. Пристрастният Херодот нарича Сабазий – Дионис. “Бащата на историята” (живял е около 484-425 г.пр.н.е) е съвременник на почитания и официално приет култ на Бендида в

35

Гърция през 430-429 г.пр.н.е., но я нарича Артемида. С гръцки имена се назовават и други тракийски божества. Проблемът САБАЗИЙ – ДИОНИС не е въпрос само на митологията. Той е история забулена в мрак. Илюстрира обсебването на тракийските култове и митове още през древността. Попаднали в плен на гръцката митология, някои изследователи все още не могат да се откъснат от нейните задушаващи пипала. Продължават да търсят загадъчен храм на гръцкия Дионис дори в земите на легендарните беси.

Дионис (грц. Διόνυσος; лат. Bacchus - Бакхус, Бакх) е древногръцки бог , божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Почитан е и в Древния Рим (Бакхус, Либер), в Тракия (Загрей) и във Фригия (Сабазий). Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим — вакханалии, в Тракия — розалии.

Дионис, един от главните богове в гръцкия пантеон, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“). Когато ревнивата Хера разбрала, че Семела (смъртна жена, по друга версия - богиня на земята) е бременна от Зевс, тя и се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото и дете, като накарала Семела да помоли Зевс да и докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил пред молбите и. Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна.

Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивaта Хера отново се опитала да убие детото, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни метаморфози - превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис "дважди роден". Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.

Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас - спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.

На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

36

****С КАКВО БЛЕСТИ БЕЛИНТАШ? В трите си книги развих по-обстойно основните тези и хипотези за Белинташ като търсеното прорицалище на бесите. Величественото светилище е било посветено на Сабазий – върховното божество на древните траки. То е било център на култова обредност, на познания и опит, модел на древна слънчева обсерватория. Било е неразривно свързано с храмовия комплекс край с. Долнослав и около две хилядолетия са функционирали в синхрон. Потвърждава се съобщението на Макробий, че Родопското светилище на бесите е било посветено на върховното божество Сабазий. За храм на Дионис споменават само гръцки автори. За отнетото им светилище, бесите са водили Свещена война, предвождани от жрецът Вологес. Това е важен исторически факт! Белинташ е земен и вечен. Свещената скала е мит и неподправена реалност. Отличава се от мраморните дворци, храмове и гробници – творения за възхвала или в памет на царе и аристократи. В този храм на мъдростта жреците – беси са съхранявали и раздавали вяра, познания и опит. Намира се в земите на бесите – на около 4 км. от незаличимия и най-кратък древен път от Черноморието и Тракийската равнина до Беломорието и Гърция. Прокаран през вододелното било между реките Арда и Марица, той се приема и за естествена граница между бесите и одрисите. Съществуват убедителни аргументи, че по този път са преминали Александър Велики и Гай Октавий – бащата на Октавиан Август, за да се допитат при жреците.Оцеляло през хилядолетията, то трябва да бъде съхранено за бъдните поколения. Белинташ не бива да се използва като декор за евтини сензации, за ефирен фон на илюзорни видения. Нека не се обезценяват истинските стойности и исторически ценности. От 2001 г., в началото на новото хилядолетие, сребърният и единствен образ на Сабазий, “клониран” в холограмни копия вече шествува из страната и света. Разнася се името на Белинташ и престижът на България!Нека всеки изкачил тази непреходна светиня възприеме видяното с всичките си сетива, да изживее съприкосновението с вечността и си тръгне духовно обогатен и извисен! Книги от същия автор: Белинташ разкрива хилядолетни тайни – 1999 г. Белинташ – светилището на бесите - 2001 г. Блясъкът на Белинташ - 2003 г.

СВРЪХСЪЗНАНИЕ

Д-р Валерия Евтимова

Точно когато се сещах за различни клинични случаи на пациенти, осъзнах , че нещата с тях бяха преходни, също спомних си как в махалата навремето се събирахме като тинейджъри и свирехме на китара и пеехме. Някои от тези

37

младежи отдавна загинаха поради нелепа смърт. Защо съдбата ги лиши от живот и до ден днешен не можех да си обясня. Но сега изправена пред компютъра усетих тяхното присъствие от спомените и те бяха толкова реални като че ли са живи.. И в един момент се сещах за различни неща, на които съм държала, когато съм лекувала този или онзи човек. Стори ми се странно, че пишех в настоящето, а се сещах едновременно за миналото и настоящето, дори като че ли поглеждах и в бъдещето. Осъзнах колко много неща съм променила в себе си и че сега съм много по-различна от миналото и вероятно ще бъда още по-променена в бъдещето.Просто нямаше застой, спиране на движението, а само движение в развитие. Вече ясно формулирах преходността на нещата. И водена от тази мисъл аз изведнъж се озовах в един нов, по-различен, но невероятно чуден свят – като че ли времето и пространството изчезна в съзнанието ми и нещата се сляха, вече не съществуваше минало, настояще или бъдеще, нещо ме караше да бъда едновременно във всичко и във всяко нещо за което си помислех. Това бе едно особено състояние на ума ми, когато виждах променящите се части като че ли на квантите, на молекулите, на тъканите в живото или постоянното движение на света в мен и около мен. Но това не беше медитация, при нея все още има форми – правоъгълници, кръгове, спирали, но тук сега, точно сега нямаше ясна форма като че ли приличаше на постоянно променяща се плазма, от която всеки миг можеш да съградиш някаква форма, но тя постоянно се движеше и променяше непрекъснато формите. И заедно с това се променяха и смисълът и съдържанието. За миг можеш да си представиш едно ядро от неправилна плазма, която бе толкова преходна в образуването на формите, а всъщност си оставаше плазма. Това беше като непознавано ново състояние, в което бях изпаднала и се намирах в едно ново измерение на съзнанието, но крайно сложно и проникващо като че ли в други измерения. Какво беше това чудно състояние, където гледах с отворени очи, а виждах невероятни истини и то нямах усещане за време като че ли всичко беше на тепсия пред мен и аз си бях навсякъде много реално еднакво в спомените и и в истиността на съществуващите неща. Дори бъдещето което се прогнозираще в съзнанието ми беше по-реално от всякога. Размиването на времето в моето съзнание си беше една чудна изненада, къде бях попаднала? А ако има същества, които живеят по този начин някъде в реалния свят, които имат такова свръхсъзнание, които могат да преминават едновременно с огромна скорост в прехода на времето и да преминават измерения с такава лекота, които ние не познаваме? Ние явно не сме много съвършени макар и създадени по божия модел. Но какво беше това, което ми се случваше. Как се бяха ускорили мозъчните ми процеси така, че да размия времето и да се създадат такива гъвкави модели в съзнанието ми, които да наподобяват „хаоса”, да преливат от безброй форми, да успяват да разкрият нас и нашето съдържание. Дали те не са нашите създатели? Дали това, което наричаме Бог не е това съвършено съзнание, съществуващо в нашата или незная колко още вселени. С отворени очи да ти се случи невероятното нещо да си едновременно навсякъде във времето или по точно да се движиш с огромна скорост някъде по разширеното си съзнание, но като че ли се сливаш с някакъв паралел, който трудно може да опишеш. Обичах изненадите и тази ме направи щастлива. Бях открила една нова възможност за лечение, много приятна за много болести. Нашето съзнание си е още една загадка, в която трудно проникваме. Тази енергийна медицина на повече от 25 000 години крие толкова много възможности, които постепенно осъзнаваме. Нейната интелигентност надхвърля многократно нашите очаквания. Черпенето на енергия от чистия енергиен източник във Вселената чрез Сириус награждава за усилията ни да отворим душата си и да бъдем откровени най-вече със себе си и нашите страдания преди да ги излекуваме да приемем промяната на съзнанието си, да съградим правилно нашите ментални модели, да променим астралните си изживявания така както сочат китайците – „да сложим юзди на нашите емоции”, става въпрос за лошите ни емоции като гневът и агресията ни разболява черния дроб и жлъчката ни, мъката поразява белите дробове, силните емоции лоши или хубави увреждат сърцето ни, смесени емоции смущават панкреаса ни, пренебрегването на любовта е причина да се появи диабетът, а пълното отричане на всемирната любов причинява душевни болести

38

и т.н На много болни съм казвала, че незнанието ги прави болни и нещастни. Информираният човек е силен, защото със своята интелигентност успява да се съхрани. Изборът ти да използваш тази невероятна медицина те поставя мното стъпала над другите, които не осъзнават, че родовете им са оцелели благодарение на тази медицина, която е черпела от чистите енергийни първоизточници на Вселената, все едно да пиеш вода от извора. Промяната е не само на телесно ниво, но и на енергийно, астрално и ментално ниво. Всеобватното лечение на личността е път към усъвършенстване, път към намиране на истината за всеки един от вас. Духовното осъзнаване помага за преодоляване на кармичните грешки, духовното израстване обаче ви променя мирогледа, отношението ви към света и дори към самите вас. Осъзнаването и помъдряването на човека са най-сигурният начин за избягването на причините за болестите. И отново стигаме до съзнанието. То е най-чистият продукт на невроните (нервните клетки). Неговите възможности могат да бъдат разгърнати при нужда в хода на лечението, за да се решат не само проблемите му, но да се издигне до нови възможности и висоти. Не само разгръщането му до нови честоти вече лечебни новото свръхсъзнание може да се слее макар и за малко с божествени изживявания и реалности. Те не само са приятни, но и изчистват болестите, пораженията, променят мисленето, помагат за пречистването на подсъзнанието и неосъзнатите наличности, както и се дава възможност да се изградят стабилни защити от проникване на чужди енергийни вмешателства. След такава здравна и енергийна подготовка чуждите енергийни влияния няма да се осъществяват, ще бъде трудно правенето на всякакви магии и контрол над вас няма да има. Човек има право на свободна воля и колкото е по-духовно издигнат толкова той сам управлява живота си. Иначе неграмотният човек е подложен не енергийните вибрации от планети, от звезди, от транфопостове около блоковете, от уреди от къщата, от компютри, GSM и ред други вибрации и излъчватели. Въздействията от Мрежата на Хартман, подземните пещери и течащите води са също толкова усложнения на енергийно ниво. Разположението на къщите и подредбата им, ориетацията на леглата им и много други представляват сигурна заплаха за здравето ни. Пуснете в сърцето си всемирната любов , а не негативни чувства като злобата, завистта, желанието да контролирате обичаните си хора и др. Няма начин да задържиш насила някой, колкото и магии да му направиш за любов. Не ви ли се струва, че се опитвате да зомбирате някой, само и само да задоволите себичните си амбиции и чувства. Щом нещата ви се изплъзват, това значи, че имате още да учите и да изчистите проблеми от живота си, за да получите. Вселената накрая винаги възнаграждава. За човека тя е планирала изобилие, да има повече от колкото му трябва.Но за да си го получите трябва да си научите всички уроци, които пренебрегвате. В не случайните събития и срещи вие имате да решавате още ваши проблеми с неосъзнати грешки. Вашите болести също не са случайни, за тях се подготвяте дълго време, докато си опечете нещата до сигурна болест или поредица от страдания, които искат да ви кажат нещо, че някъде сте сгрешили. В днешно време се знае, че точно хората са се „възнаградили” с болести и промяната и осъзнаването е реващият път. Научете се да се спирате откъм лоши изживявания, по-лесно да извикаш, по-лесно е да удариш, да обидиш и с какво се различаваш от маймуните? По-трудно е да се въздържиш да не го направиш. Но точно тук побеждаваш себе си и едновременно с това съхраняваш себе си и вредата от това на другия, съхраняваш съзнанието на двама, като ти си единия. Съществуват миролюбиви решения между двама, като викаш не отиваш в гората или в джунглата, а оставяш в цивилизацията нецивилизован. Но при тези ярки чувства те пробожда сърцето, кръвното ти се вдига, главата почва да ти бучи. И за какво е всичко това? Да не говорим и за демонстративни болести като хистерията, която обича публика и е по-демонстративна, колкото са повече хората. Страдание, с което болните се налагат и всички после се подчиняват, защото се плашат от хистеричните припадъци. За съжаление сексолозите обявиха, че това от женско страдание стана и мъжко мъчение. Болестните преживявания се размиват за двата пола, дори мъжете започнаха да стават по-чувствителни от жените. А модерното паническо разстройство пък започна да увеличава жертвите си, които имат преживени неприятности в детството или в минали изживявания. И

39

то спада към нервните разтройства на неуспешните терапии от психиатрията. Да не споменаваме за фобиите, които са толкова голяма група и почти към всичко може да се получи патологичното изживяване. Най-странни са завоалиранията при някои фобии. Един човек отказва да се качи на автобус поради фобия измисляйки дори невъзможни глупости, защото не иска да ходи на работа. При човека дори сънищата са символни, там кантакта с всемира е по-голям и навлизаме в една много странна страна на човешката същност. Но както всеки енергиен отпечатък по тялото дори сънищата разкриват също нашите страхове, напрежения, неуспехи или понякога имат пророчески аспект и затова ще разкажа друг път. Сега да навлезем отново в света на неприятните душевни болести на съвремието. Една голяма група шизофренни разстройства крие пък други уловки, там скритият гняв у личността може да прерастне до явна агресия, в други случаи мисълта се разтройва от страхове или изживени стресове, непривични за поведението възможности у човека стряскат близки и роднини, да не говорим за необичайните обяснения на съществуващите допълнителни светове на тези болни, които за тях са толкова реални колкото истинския свят. Безкрайните фантазии и мании за преследване и наблюдение ни очудват. Напоследък се срещат толкова патология от липса на любов и разбиране у близките, които дори влияят и предизвикват болести и и ги поддържат в съзнанието на близките, като болните са направили някаква глупост и на всичко се гледа като на болест. И все пак не можем да не признаем, че само на тези болни се дава възможността да си спорят, с който си искат „невидим събеседник” по улицата, да си изказват всички невероятности и никой не им търси отговорност, за да не ги безпокои. Ходят си хората на разходка, карат се, смеят се или плачат дори. Всеки ги гледа и ги коментира, но никой не ги закача, дори се поотдръпват от тях.Съвременната психиатрия правилно счита, че болните е добре да се лекуват в домашна обстановка, да са в естествената среда. Та един син, който гледаше майка си, също болна психично, ми обясняваше как това било „много заразително”. Тази голяма група от болни се нуждаят от помощ и явно, че лекарствата само не помагат. Всеки има нужда от внимание, от разбиране, от обсъждане на болките на душата му. Да опознаеш всеки човек е просто едно пътуване в една нова галактика. Всеки свят крие нови възможности и изненади. И всички те могат да се лекуват успешно и с добавена психотерапия. Човек трябва да си припомним, че е личност и в неговия влак се композират непрекъснато осъзнати и неосъзнати решения. Прониквайки в неговите грешни решения всъщност е помощ, която той сам не може да улови. В истинския смисъл всяка появила се допълнително вече личност при съществуващата е като реализирана мечта за болния. Прилагайки техники за промяна на съзнанието всъщност ще променят реалния неправилен запис в съзнанието, за да се коригират болестните грешки. Не на последно място това специално свръхсъзнание може да промени и при други болести вътрешни, очни, ушни, неврологични, болести на опорно-двигателни апарат, на гериатрията, детски, онкологични и др, защото всички болести произлизат от проблеми в съзнанието. Тази хубава техника, прибавена към други природолечебни методи все пак лекува целия организъм и помага на духовното израстване.

5 ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗА ХИПОТОНИЯТА

Хипотонията е състояние, при което апаратът за кръвно налягане отчита показатели, по-ниски от 100/70. По принцип това състояние се съпровожда със слабост, виене на свят, главоболие и прилошаване. ЕТО КОИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ ВАРИАНТИ:

40

ДИСТОНИЯ: при наличие на дистония кръвното налягане се колебае при всички. Но по различен начин. Дори психиатрите се шегуват, че душата на човека е не в сърцето, а в надбъбречните жлези. Та нали точно там се изработват хормоните на стреса: адреналинът, наричан още агресивният хормон, възбужда, предизвиква прилив на кръв към главата, повишено кръвно налягане, изпотяване, агресивна раздразнителност. Ако се отделя много от него, кръвното налягане скача. Ацетилхолинът е хормонът на слабостта и предизвиква точно обратни симптоми - кръвното налягане спада, човек се облива в студена пот, получава треска и раздразнителна слабост. Ако той е в по-големи количества в кръвта, кръвното налягане спада. А при някои страдащи от дистония настъпват смесени пристъпи - редуват се двата вида реакция. Кръвното налягане ту спада, ту се покачва, човек се облива в горещина и в следващия момент го обхваща студ. СЪРДЕЧНИ ПРОБЛЕМИ: пониженото кръвно налягане често е симптом на недостатъчна сърдечна дейност. Сърцето трудно изпомпва кръвта и отслабва тонуса на кръвоносните съдове. Често такова състояние настъпва на фона на възпалителни заболявания на сърцето. А те са ендомиокардит и миокардит. Тези две усложнения в половината от случаите се развиват като последица от прекарана ангина. ПРИЕМ НА НЯКОИ ЛЕКАРСТВА: пониженото кръвно налягане може да е следствие от странични действия на някои лекарства. Например тези за сърцето и по-точно - нитроглицерин и бета-адреноблокери; големи дози антибиотици; спазмолитици и обезболяващи, както и големи дози обикновени успокоителни, вкл. и

лекарствени растения като божур и дяволска уста. Валерианата оказва по-меко действие. ОБОСТРЯНЕ НА ЯЗВАТА: внезапно спадане на кръвното налягане настъпва при обостряне язвата на стомаха, както и пристъп на панкреатит. Обикновено такова състояние, освен с болки в стомаха, се съпровожда с обща слабост и студена пот. Това се нарича симптоматична хипотония, която изчезва, след като излекувате язвата си. ПРОЛЕТНА ДЕПРЕСИЯ: хипотонията почти винаги се съпровожда с някои видове депресия. Астенична - депресия на изтощението. При нея преобладава чувството на умора, външно човек изглежда изтощен и може сериозно да отслабне. Апатична депресия – за нея е

характерно пълно безразличие към всичко случващо се наоколо. Човек нищо не желае, нищо не го радва, дори нищо не го наранява. Ангедонична депресия. Това е загуба на чувството за радост. Страдащият е преситен от емоции и се усеща душевно в задънена улица. Това е депресията на великите императори и успешните бизнесмени, а в последно време май и на някои холивудски знаменитости.

АСТРОЛОГИЧЕСКАТА СИМВОЛИКА НА

МАДАРСКИЯ КОННИК

В опита си да разгадаят древните археологически паметници учените по света стигат до извода, че те са в пълна хармония и съответствие със

41

съзвездията и с планетите. Мегалитните съоръжения в Стоунхендж представляват прецизни астрономически обсерватории, eгипетските пирамиди са построени така, че да отговарят на звездите от съзвездието Орион, т.е ключът към загадките на Земята се намира на небето.

За съжаление, в официалната българска наука никой не поглежда към небето, към звездите, а уникални по своя характер паметници са обявявани за ловни сцени. Такъв е случаят с релефа на Мадарския конник. Официалните версии са две:

1. Изображението представлява ловна сцена, в която българският владетел убива с копието си лъв и е следван от вярното си куче.

2. Във втората версия е потърсена някаква символика и конникът е свързан с хан Тервел, който побеждава византийците, изобразени символично от лъва, а кучето е просто куче.

Неоснователността и на двете версии е видна от факта, че лъвът е с вдигната опашка, следователно не е убит от „копието”, копието е в кавички, защото, първо, е много късо и, второ – завършва с полумесец, което е изключително нехарактерно за едно копие.

Какво всъщност изобразява релефът край Мадара?

Моментът на създаването на първата българска държава в Европа от кан Авитохол през месец април 165 г. Тази точна дата е дадена в Именника на българските Ханове, съставен през 765 г. по повод 600-годишнината от основаването на България. (вж. Петър Добрев – Царственик на българското достолепие, 1998 г.) В Именника тази дата е посочена като ДИЛОМ ТВИРЕМ, т.е. годината на Змията, месец четвърти.

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. Поради прецесията на земната ос на всеки 2160 г. има отместване на началото на годината с по един зодиакален знак и през 165 г. първият месец от новата година е започвал в съзвездието Козирог (Свиня). В този случай четвъртия месец носи името (Тигър) Овен.

42

Нека да обърнем поглед отново към релефа на Мадарския конник, представляващ двойно кодирано хороскопно изображение на момента на основаването на българската държава.

фиг.1

Първи план на тълкуване на символиката на релефа

В един хороскоп главната фигура е Слънцето. Върху релефа тя е изобразена от конника, който не е въоръжен с копие и стрели, както се предполага, а държи в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. Фигурата олицетворява Слънцето, небесния пастир. А „копието” всъщност е жезъл, който символизира положението на Слънцето в съзвездието Тигър (Овен) - фиг.1. При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най-малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс - името, с което древните българи са наричали това животно.

В предните си лапи тигърът държи змия, чието изображение е силно ерозирало, но все пак различимо. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава.

Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница. (фиг.1).

Втори план на тълкуване на символиката на релефа

На 08.04.165 г. на небето се наблюдава още едно събитие, астрологически много по-значимо от позицията на Слънцето в съзвездието Тигър (Овен) – това е съвпадът на могъщия Юпитер с войнствения Марс (фиг. 1). Докато Слънцето е небесният пастир през деня, то Юпитер е небесният пастир през нощта. Той е и планетата, която е била на особена почит у древните българи, самият календар е съобразен с неговия 12-годишен цикъл. В астрологията Юпитер се нарича Големият добротворец, носител е на слава,

43

щастие и успех. На релефа той е изобразен като ездача на коня. Самият кон е съзвездието Кон (Лъв), в което Юпитер се намира.

Тигърът в краката на коня е планетата Марс, която е управител на съзвездието Тигър (Овен), и затова е изобразена със същия символ. Кучето в този план на тълкуване много точно изобразява позицията на Луната, която в този момент се намира на същото разстояние от съвпада на Марс и Юпитер, на което се намира Венера от Слънцето (фиг.1). Змията отново символизира годината на събитието – 165 г. сл.Хр.

Заключение

Първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от кан Авитохол след преселението на българите от районите на Памир и Хиндокуш през 165 г. Подобно скално изображение на конник съществува в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България, нашите прадеди увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (Лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете), която в този момент е само на 5 градуса отстояние по еклиптиката от двете планети. Подобно разположение на звездите и планетите може да се повтори едва след 26 000 години! Колко малко знаем за звездната мъдрост и богатата духовна и астрологична култура на древните българи! Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основаването на българската държава го прави уникален в света.

ПРИ ЕНЕРГИЙНОТО ЛЕЧЕНИЕ ХОРАТА МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ

ВЪВ ВСЯКА ВЪЗРАСТ Интервю на Тодорка Николова от в. Врачка

- Д-р Евтимова бихте ли ни изненадали с нещо интересно от практиката ви? - Изненади има много, имам предвид по-интересни, не често случващи се неща. Едно от тях е възможността човек да се промени във всяка възраст. Става въпрос за реални промени, свързани с прилагането на творчество в работата или личния живот. Това е съзидателна творческа енергия, която движи живота. - Значи ли това, че вие променяте Съдбата на тези хора? - Може и така да се каже. Променят се интересите, смисълът, реализацията, отношението към света и много други. - И как става това? - Планирам нови идеи, нови възможности за болния. Това е като да създадеш архитектурен план на къща в настоящето и да построиш къщата в бъдеще. Новите идеи са твърде индивидуални за различните хора. Те зависят най-вече от дарбите и възможностите за реализация на личността. - По този начин ли променяте менталните (мисловните) планове на болния? - Сложен процес, при който с лечението на гонадата (душата), а тя трябва да намери покой и да продължи своето развитие, се налага лекар и пациент да вървят ръка за ръка в един духовен път, за да се осъзнаят не само грешките на личността, но и да се даде шанс за положителната промяна, за осъзнаване, научаване на най-висшето благо за човека – неговото духовно развитие. Този

44

процес е индиректен, от проумяването на личните несполуки към осъществяването на хармонизирането му в обществото и възможността за създаване на колективен ментален модел. Така личните промени, променят и бъдещето на колектива. Например ако един художник е болен и с него сме поели този духовен път, в процеса на лечението се разкриват възможностите за неговата бъдеща реализация – той започва да рисува картини, които със своите багри, форми и смисъл въздействат върху голяма група от хора и на подсъзнателно ниво могат да оставят дори трайни отпечатъци у тях. Писател, който се лекува при мен, осъзнавайки на различно ниво живота, ще напише нова книга, с която ще промени съзнанието на тези, които я четат. Ако болната е шивачка, в нейния духовен път се раждат нови идеи по отношение на багрите, формите и смисълът на дрехите. Тук подборът е търсене на едно тайнство, в чийто дебри се ражда връзката с природата, със съвремието, с удобството, с преки въздействия върху личността върху желанието й за работа, върху настроението и т.н. Зад едно „просто нещо” като дрехата, която обличате се усилват или отслабват космическите вибрации и вашето отношение към света. -Интересно, това вероятно преосмисля целия живот. В промяната на всеки болен ли има възможности за развитие? - Да, зад всеки болен човек стоят кармични, духовни грешки и др.проблеми на съзнанието, чийто осъзнаване е важен момент в анализа на личността. Но тук не става въпрос за едностранчив процес – само за осъзнаване. Значение има и пораждане на желанието за промяна, както и самата промяна на човека. Смисълът е в началото на положителната промяна.Превръщането на болестната енергия в творческа е завършекът на процеса. Става въпрос за разгръщането на една изключителна интелигентност, която не само модулира бъдещето, но и го прави по-сполучливо, по-подходящо, по-изчистено, по-красиво и т.н. - Какво ще кажете за развитието на личните отношения, отношенията в семейството, между половете, отглеждането на децата? - Развитието на личните отношения пак опира до изграждането на нови знания, ново осъзнаване по отношение на любовта, възпроизводството на поколенията, трудните взаимоотношения между снаха и свекърва, още по-трудното хармонизиране между съпрузите или приятелите, сексуалните връзки, изневерите, агресията, патологията при половете, дори да вземем различния им начин на мислене. Например една снаха (вече възрастна) споделя, че свекърва й докато била жива й ровела из вещите по гардеробите и си вземала това, което й харесва. Изчезнали и дори спални комплекти от чейза й. Това толкова много я дразнело, но за да не вдига скандали, преглътнала горчилката....И започнала да вдига емоционално кръвно налягане. Психолозите твърдят, че бягството от конфликта е причина за такова кръвно налягане. И сега, дори и от отвъдното, като че ли с това си поведение преживе, тя напомняла за себе си. Нека не забравяме, че смъртта на някого не елиминира всички проблеми, особено ако той живее в нашето съзнание. На тази основа съществуват кармичните пакети и конфигурации, родовите проклятия, урочасването и др. Изчистването или притъпяването на проблема става чак след 9 поколения. Така и хората понякога си пречат на оздравяването си, особено ако лекарската прогноза по отношение на заболяването им е лоша. Болестта при някои случаи се поражда и поддържа в съзнанието на сестра й или мъжа й или други близки хора. Това вече е сериозен проблем и се нарича фамилна кармична болест. Много от пациентите ми се оплакват, че домашните ги питали: „Ти май вече не пиеш лекарствата си и нищо ли не те боли като се лекуваш при д-р Евтимова?” И при отрицателен отговор, те допълват: „Ти сигурно си внушаваш”. А пациентите ми отговарят: „ Дори и да си внушавам, важното е, че не ме боли нищо и не се налага да пия лекарства. Чувствам се добре.” Много е трудно да променим съзнанието на хората. Колективното съзнание е много важно, било то във фамилията, в работното място или другаде. С грешките на академичната медицина хората станаха недоверчиви и им трябва повече време да повярват в енергийното лечение. С времето нещата се улягат, болестите се лекуват, проблемите на съзнанието се изчистват или разрещават и пак повтарям началото е ...в промяната.

45

Що се касае до половете, се забелязват интересни промени. Понякога претенциите на някой от двама, които споделят интимността си, се очертават в резултат на безкрайни свади, спорове, коментари и скандали. Но още щом стъпят вратата на моя кабинет, положението се променя. В търсене на духовната истина, доминирането и претенциите изчезват, за да се оформи на преден план една променена личност, логична, спокойна, балансирана и демократична, желанието за превес над другия пол се стопява. В живота обаче се води непрекъсната война между половете, която е започнала откакто свят светува. Традицията повелява, че който настъпи с крака си другия на сватбата, значи ще командва през целия им брачен живот. По правило на мъжа беше отредена властта да храни (издържа семейството) и командва. И до днес съществува шеговитата поговорка: „Който плаща – поръчва музиката”. Но днешните правила се промениха. Еманципираната жена обърна посоката на движение на сто и осемдесет градуса. От слаб женският пол започна да става силен. Жените дори се шегуват: „Не удрай мъжа дори и с цвете”. Емоционалната й предишна крехкост като че ли се прехвърли на мъжете. Разкрепостената и освободена жена често вече изоставя съпруга си, защото бил неудачник и така му създава редица комплекси и болести. Жената в настоящето време търси да реализира фрустрираните си желания и отива там, където й ги осигурят. Днес никой не търпи алкохолика или психичноболния, както е била търпелива баба й. С един замах съвременната жена се освобождава от всякакво иго. Семейната единица започва да не издържа под напора на тези нови претенции и разбирания. Вече не търсят сигурност със сключване на брак, живеят на доброволни семейни начала и при поредния скандал и неразбиране, се разделят лесно. Жената работи еднакво с мъжа, обсебва дори мъжки професии и от нея търсят еднаква отговорност, както при мъжете в работата и това предопределя нейната свобода и независимост. Фамилното финансиране не стои само на плещите на мъжа, но и жената внася своя решителен финансов дял, да не кажем че в някои семейства тя получава значително повече от мъжа си. Мъжът започва да внимава и се съобразява повече с жена си, защото при поредния скандал тя с лекота ще го изхвърли от изградения им дом. Вече споменах, че емоционалната крехкост се прехвърля и върху мъжа – обсебва го все повече хистерия или депресия, защото изоставени мъжете загубват всякакво желание за житейска активност. Процентът на психичните заболявания в съвремието ни расте. Информационните потоци се ускоряват и увеличават, а житейските проблеми лесно вадят от работното поле хората. Емоционалната неиздържливост все повече ги препраща зад борда на работния свят и го насочва към зоната на болестта. Психотичните и шизофренни състояния пък ги изкарват за по-дълго или за целия им живот от строя. Попаднали веднъж в света на упойващите медикаменти, настъпва примирение и с отнесен поглед на някое легло изкарват дните си като млади пенсионери. Някои се обграждат с редица фобии, които им играят роля на защитна стена срещу околния свят. Мъчителен живот....къде се загубва съвременния човек? Нещата обаче не стигат до тук. За да се подсигурят и разсеят и двата пола се опитват да се забавляват като изневеряват вече не само с един любовник (ца), но имат по 3-4 –ма. Но скоро откриват, че така не могат да си задоволят нарасналите претенциите. Оформилото се обаче хищническо поведение размива представите им за морал, забравя се дори основното предназначение на секса. Сегашните момичета показват стил и не се срамуват да ходят полуголи по улицата, да правят секс като за последно и тайнството на флирта и ухажването се считат за демоде. Момчетата им предлагат директно секс без ограничения в интернет запознанствата. Същите тези девойки отказват да се женят, да раждат деца и да готвят и търсят богатия мъж. Как ли ще оцелее човешкия род при това положение? Акушер-гинеколозите отчитат, че деца раждат деца, времето на четиринадесетгодишните е. Те най-вече раждат деца, станали по грешка. Да му мислят младите им родители, които ще ги отгледат, същите тези, които променят правилата на света.

46

Ако искаме да построим един що годе по-разумен свят, трябва да си признаем грешките и да се опитаме да се осъзнаем и развием един духовен път, който да ни води не като слепци, а като интелигентни същества. За децата нещата също са променени. И при тях психичните страдания нарастват. Сега децата са осигурени, имат всичко, родителите добре ги обезпечават, но родителското внимание е минимално. Причината е прекомерната работна заетост на родителите им, които унесени в частния си бизнес, не забелязват как растат децата им. Уличното и интернет възпитанието навлизат с все по-голяма сила при тях. Но кой стои отстреща в интернет комуникациите? Не се знае...Бледи, отнесени съвременните деца по-малко играят на въздух, повече стоят пред компютъра и се занимават с игри, упражняват своята агресивност, екшън филмите, филмите на ужасите, фантастичните и др. възпитават в тях достатъчно агресия, защото във връзка с това детската агресивност стига размера дори на престъплания и убийства. Дори градинските деца при разправия удрят с канчетата, с които се храняват и разцепват веждата на едно дете. Какво да коментираме? Децата, чийто семейства ги обезпечават са със самочувствие, но в живота това само не помага. Люшкащите се икономически и политически промени в страната пораждат много разминавания в претенциите на младите и те бягат да търсят добре платена работа в чужди страни. Нацията ни остарява, раждаемостта е паднала, младите ни напускат, юношеската и детска възраст е проблемна, с какво ще се похвалим за в бъдеще? - Какво ще предложите, за де се променят тези неудачи в живота? Къде виждате вашата роля в това? Мисля, че трябва да се направят радикални промени във всички възрасти. Наблюдавайки живота и претенциите на различните възрасти, животът трябва да бъде удовлетворен не само финансово и материално, но да се работи и на духовно ниво. Ако се включи вероучение в учебната програма, подрастващите ще научат кои са духовните параметри за един човек и ще разберат, че ако ги нарушават ще заплащат със здравето си или с живота си. Не случайно в България има много екстрасенси, всички те работят на духовно ниво, за повишаване интелигентността на нацията ни и възможността да превъзмогнем трудностите ни. Моята роля е да променя съзнанието на хората, до които се докосвам, за да успеят в живота и превъзмогнат болестите си, да се развият духовно. С удоволствие помагам на децата да развият своите дарби и да станат добри интелигентни хора. Но моята дейност е част от цялата мозайка на събитията,

които се случват сега. Само с общи усилия ще можем да се справим с болезнените проблеми на съвремието.

10 ЗЛАТНИ ПРАВИЛА ЗА СИЛЕН ИМУНИТЕТ

Статистиката е повече от жестока - 72 процента от болестите възникват поради отслабналите защитни сили на организма Този организъм, който има силен имунитет, не допуска никаква зараза в себе си. Затова профилактиката против почти всички болести трябва да започва от укрепването на имунната система.

47

ЕТО НЯКОЛКО ПРОСТИ НАЧИНА ДА УКРЕПИМ ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА _не се страхувайте от отворените прозорци; _не се навличайте с дрехи, не правете от децата “ходещи гардероби”; _започвайте всеки ден с хладен душ; _не пушете; _изяждайте поне по два пресни плода на ден. ПРОДУКТИ, КОИТО УКРЕПВАТ ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА _плодове - особено цитрусови и ябълки; _зеленчуци - сладък пипер, зеле (всякакъв вид), моркови, цвекло; _зелени зеленчуци - маруля, магданоз, копър; _извара, йогурт, кисело мляко; _черен дроб, яйца. Лекарите препоръчват за поддържане на имунитета всеки ден да се изпива поне по една чашка зелен, фруктов или билков чай. При хората, страдащи от постоянен стрес, намалява изработването на антитела и активността на Т-лимфоцитите, от които зависи нивото на имунитета. Американски учени са направили следния експеримент: те се опитали да заразят по въздушно-капков път с грипен вирус 400 доброволци. Повечето от тези, които, по техни думи, изпитвали стрес по време на експеримента, се разболели, по-спокойните доброволци не се заразили.

ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ

48

Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи. Свидетелство за напреднала металургия в древността, неръждаемата колона от Делхи показва удивителна устойчивост на екстремално високи температури и влажност през мусонния период. Изследователите са озадачени не само от липсата на ръжда, но и от химичния състав на паметника, изработен от висококачествено желязо. Дори посредством съвременните технологии желязо с такава чистота може да бъде получено само чрез електролиза и в много малки количества. Използваната преди поне 1600 години технология далеч надхвърля предполагаемите възможности на индийските майстори от времето на обединителя Чандрагупта. Археометалургичните и спектрални анализи на желязната колона показват наличието на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и магнезий. Подобни характеристики се откриват в състава и на подпорни греди в храма “Сурия” в Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на желязната колона на храма “Моокамбика” в Колур, разположен върху хълмовете Кодачадри по западното крайбрежие. Железните конструкции са устояли на времето, въпреки местоположението си в райони, известни с влажният си климат, ускоряващ процесите на корозия на металите. Според д-р Р. Баласубраманиам посочените примери доказват, че металурзите от епохата на Гуптите (300-500 г. сл. Хр.) са произвеждали желязо със специфични характеристики, устойчиво на дълготрайно атмосферно влияние. В потвърждение на хипотезата за голямата възраст на артефакта от Делхи са откритите от археолозите железни предмети в селището Раджа Нал Ка Тила в долината на река Карманаса, окръг Сонебхадра. Те са датирани към 1300-1200 г. пр. Хр., четири столетия по-рано от предполагаемото начало на желязната ера в Индия. Наличието на толкова древни продукти на сложни технологии според противниците на дарвиновата еволюция е свидетелство за съществуването в прастари времена на високоразвита цивилизация, свързана с легендарния изчезнал континент Лемурия в Индийския океан. На свой ред споделящите теорията за палеоконтактите са убедени, че желязната колона от Делхи е сакрален предмет, оставен от посетили в далечни епохи нашата планета братя по разум, за да ни напомня, че не сме сами във Вселената …

49

БОЛЕСТИТЕ ОБИЧАТ РАБОТОХОЛИЦИТЕ

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХАРАКТЕРА И СКЛОННОСТТА КЪМ РАЗЛИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Oтдавна е забелязано, че определени болести “обичат” хората с определен характер. Според специалисти, ако човек познава своя психологичен тип, може да се предпази по-успешно от различни здравословни проблеми Най-често се срещат 5 основни психотипа: параноен, епилептоиден, хистероиден, хиперактивен и шизоиден. Веднага трябва да се отбележи, че те нямат нищо общо със заболяванията параноя, епилепсия, истерия и шизофрения. Става дума само за термини, приети в науката за определяне спецификата на личността. Параноен психотип: Такива хора са например работохолиците. Те притежават огромна енергия и могат да работят от сутрин до вечер. Стремежът към доминиране, напредъкът в кариерата, общуването с другите под формата на молби, изисквания, инструкции и заповеди са отличителните черти на този тип хора. Те често превръщат жилищата си в място за работа. Този начин на живот рано или късно предизвиква отклонения - неврастения или чести изблици на гняв. Храненето при тези хора обикновено е нездравословно - суха храна, ядене “между другото”, вечеря късно през нощта. И ако на по-млада възраст инсултите и инфарктите не са толкова опасни, проблемите със стомашно-чревния тракт са често срещани (язва, колит, гастрит). Установено е, че работохолиците често не си лекуват зъбите (те се оправдават с липсата на време за това), а си поставят протези. В по-напреднала възраст тези хора често страдат от атеросклероза на съдовете на главния мозък (свързана с риска от инсулти) и исхемична болест на сърцето (водеща до инфаркти) поради неправилното си хранене, т.е. Прекомерната употреба на месо, захар, сол, подправки и тестени изделия. Отрицателен фактор е и недостигът на движение - те седят много, пишат и т.н. Епилептоиден тип: Това е найразпространеният сред мъжете психотип. Такъв мъж е надежден, грижовен, обича дома и семейството и въпреки обичайната си сдържаност често е склонен към изблици на злоба, гняв и упреци по адрес на близките. Той постоянно е натоварен с различни дела и лични преживявания, а това увеличава риска от ранна хипертония и исхемична болест на сърцето, съответно - от инсулт и инфаркт. Този тип хора не се грижат добре за здравето си и търсят лекар при конкретен проблем или под чужд натиск. Те не са фенове на физическите натоварвания. Хранят се редовно, 3-4 пъти дневно, изяждайки всичко. Затова като правило нямат стомашно-чревни проблеми. Хистероиден тип: Тези хора се стараят всяка тяхна постъпка да бъде обект на внимание от другите. Ако няма кой да ги оцени, те са готови да почакат. Обичат крайните емоции - при тях разстоянието от плача до смеха е малко. Повече от плача обичат само почивката. Тогава забравят за работата си, за всичките си задължения, а ако има празник, те са в центъра на тържеството. Нощният живот (късното ходене на гости, престижните клубове) прилягат на хистероидния манталитет. Такива хора се хранят набързо, най-често със суха, пикантна или пържена храна, и въпреки че обичат деликатесите, не са придирчиви към храната. Жените са склонни към напълняване и съответно към спазването на строги диети (но много бързо се отказват от тях). За този тип са характерни заболявания, свързани със стомашно-чревния тракт,

50

сърдечносъдовата система, захарен диабет, проблеми със задстомашната жлеза, черния дроб, бъбреците и нервната система. Психиката на такива хора ги подтиква да използват всяка болест като вид демонстрация за това колко зле се чувстват, стараейки се да извлекат полза за себе си и така да получат удовлетворение от вниманието на другите. Шизоиден тип: Това е типът на “учените-сухари”. Списъкът със заболяванията, характерни за него, е дълъг: късогледство, астигматизъм, неправилна захапка, дюстабан, лоша кожа, слабост, вегетативносъдова дистония и т.н. Не са малко и техните телесни несъвършенства: плоски седалищни части, отпуснати гърди, прегърбеност, пръсти с удебелени стави. А всичко това в психологически план способства за формирането на комплекса за непълноценност. Тези хора не са капризни към храната и не обръщат особено внимание на нейния вкус (нали тя не е духовна храна). Ако са самотни, предпочитат сухата храна. Съответно често страдат от гастрит или колит. Предпочитат самотата, като обясняват това с възможността добре да се съсредоточават. Те обичат да общуват, но не и да се доверяват на другите. По-често страдат от отпадналост, нарушения в съня, раздразнителност, главоболие и хипохондрична невроза (смятат, че са тежко болни и постоянно се преглеждат при различни специалисти). Хиперактивен тип: Те са найчесто в приповдигнато настроение - весели, щастливи и безгрижни. Харчат парите си “през пръсти”, бързо сменят приятели и партньори. Лесно се сприятеляват с другите психотипове, но изпитват непрекъсната нужда от поощрение. Често спят или малко, или твърде много. Сънят е дълбок, а хъркането често се появява още на млади години. Този тип хора обичат кулинарията и специалитетите, включително алкохола – затова често страдат от гастрити и затлъстяване. Често сменят интимните си партньори и често стават жертва на полово предаваните заболявания.

НИРВАНА – ЕФИРНАТА ФОРМА НА НАШЕТО СЪЗНАНИЕ Интервю на Тодорка Николова от в. Врачка

-Как усещате понякога живота? - В свежите пролетни цветове на дърветата можеш да усетиш онзи природен порив, който като че ли създава радост със своите нежни багри, с омагьосващите аромати и в умилението как са се разположили на клонките чудните цветчета. Гледаш как природата е обсипала като с нежни дантелки цялото дърво, нагиздено романтично. Не довява ли вятърът невероятния мирис, който ти навява в съзнанието за старата къща на баба и дядо. Те вече не са живи, но споменът за тях живее в мен. Забравеното минало на моето детство изплува в ума ми. Помня как минаваше количка със сладолед и сладоледаджията викаше: „Сладолед, ароматичен сладолед...” В това време аз се втурвах при баба и я молех за стотинки да си купя сладолед, после отивах при дядо и той също ми даваше стотинки усмихнат. Така аз изяждах по два сладоледа без никой да знае. Майка ми после като разбра, остана изумена от моята изобретателност. Тя ме пазеше да не се разболея, а аз ядях по два сладоледа. Но с това не свършваха моите лудории. Мразех да ми слагат чорапи, беше ми много топло с тях, аз ги свалях и ги криех след камъните на дувара. Играех боса и ми беше приятно. И днес ми е останал този навик да

51

ходя боса, без чорапи в доста хладни месеци. Краката и ръцете ми бяха винаги топли. Обичах да играя и на воля. Дядо ми разказваше за плодовите дръвчета в двора: „Моето момиче, отначало всички ми се присмиваха като им казах, че от тези костилки ще порастнат дървета. Ама след 2-3 години, когато започнаха да връзват цветове и плодове вече никой не се смееше в махалата. Дори те си засадиха дръвчета в тяхните градини.” - Как мислите, че човек живее истински? - Човек е неразгадан океан от множество спомени, които понякога изплуват от дълбоките дебри на паметовите банки и макар появата на външен вид дребни асоциации предизвикват цяла серия от случили се събития. Споменът макар и за кратко обсебва цялото ти съзнание. Подобно освобождаване на минали спомени прави миналото съдържателно. После поклащаш глава и магията на спомена изчезва. Отдаваш се отново на настоящето, защото живееш сега, само сега. Не миналото и бъдещето, а сега е най-същественото ти присъствие в живота. - До къде се стига при медитация? - Важно е как правиш дните си съдържателни. Всеки по свой начин. Казват, че камъкът си тежал на мястото. Занимавай се с любимата си работа, трупай положителни емоции и ако се явят отрицателни – ги разтоварвай и продължи по-нататък пак с положителни.Трудно е да преодоляваш претенциите на егото, което те ограничава в някакъв затвор и извън него нямаш право да реагираш. Освобождението на човека от ограниченията става при едно по-възвишено състояние, което се прави при медитацията. Постигането на нирвана, което е един вид за малко смърт на егото, всъщност освобождава за малко човека от приземените закони и затвора на егото. Нирваната е безмерната хармония между елементите на цялото, тя осигурява особено отделяне на ендорфини в мозъка и постига съвършенство на Земята. Ако повечето състояния при медитация се стремят към удовлетворяването на личността, то нирваната окончателно се справя с това. Йогите я постигат след години, понякога повече от 10-12 години при постоянно медитиране. Хармонизирането става на много високо ниво на енергийните баланси. Този постоянен стремеж на човечеството да изживее невероятното, да прехвърли границите на нормалното, да полети в духовните светове ражда едно своеобразно търсене на свързани със земята техники, но преодолели земното притегляне. Проникването в другите светове на една по-специална култура осъществява този стремеж като настъпването на нирвана, предупределя разпростирането й в други паралели на човешките изживявания. Да можеш да полетиш със себе си по Вселенската шир, стоейки на едно място, си е всъщност поредното предизвикателство на плътните същества като нас. Животът има различни измерения, нирвана успява да проникне в част от тях и да подготви съзнанието ни към екзотика, фантастика и реалност. Нейният път все пак в основата си остава стремеж и нейната реализация си е цяло чудо, божествено чудо. Възможно е проникването в чистите извори на енергийните излъчвания, осъществяването на контакт с по-висши от нас същества или други абсудни положения. Човешкият мозък е ограничен, за да си представи изненадите, които могат да го очакват при нирвана. Тя не протича еднакво у всички хора, тя е толкова индивидуална в своята същност и е в зависимост от развиитието на личността и нивото, до което тя е стигнала. Става въпрос за една по-надарена интелигентност в природното ни естество, която може да роди дори неизвестното. Всеки би искал да изживее невероятното чудо нирвана, но то е дар на трудолюбивите, на упоритите търсения на личността. Праговото включване също е различно, усещанията са надхвърлящи нашите представи, трудно е да се опише едно толкова различно в своите изживавания нещо, нещо, което напълно удовлетворява. То се и запомня, дарява мигове на свобода, пълна свобода във Всемира. Там под звездите успяваш да надраснеш себе си, това не е малко, а дори велико постижение. Нищо не може да се предвиди, нито времето на появата му, нито как ще протече, неизвестността му е най-специфичната му черта. И след като отмине се питаш дари наистина си го преживял, това великолепно състояние нирвана. Споменът за него е незабравим.

52

- Как постигате нирвана при лечение от разстояние? Най-интересно е, че нирвана може да се постигне и в съновиденията ни. Сънуваш и после дори не помниш. Събуждаш се с хубаво настроение и се чувстваш отлично, като че ли всичко ти е интересно, забавно, имаш невероятен творчески импулс, живее ти се с радост, стремиш се да раздвижиш всичко около себе си. Най-топлите преживявяния след нирвана на сън може да изживееш неповторимо и да мислиш, че просто Вселената ти е подарила нещо, което още не си го определил. При нирвана не се търси ефекта само на съзнателното преживаване, а несъзнаваните удоволствия, които остават ефирни положения в съзнанието и тялото ни. Търсят се астралните изживявяния да достигнат кулминационна точка, така че човек не само не може да определи какво му се е случило, но и се смята за закрилян и щастлив. Лечебният ефект е невероятен при различните болести, те стремително започват да се лекуват и не е далеч денят, когато пълното излекуване настъпва може би като награда. Обикновено нирвана на сън се използва при лечение на болестите от разстояние с енерготерапия. Това е едно от най-невероятните лечения в света, защото болестите се къпят в ефирни удоволствия и напускат тялото разочаровани. Съграждането на астрални и ментални модели у болния всъщност си е едно допълнение към общия лечебен курс за пациента. Ето защо болният получава енергията не само за попълване на енергийните баланси в тялото му, но и за лечение на гонадата (душата си). Нирваната си остава едно красиво ефирно изживяване на нашето съзнание, което не само удовлетворява, но има и лечебна цел. То е част от цялостното лечение на болния. В четиримерната скала на холистичната медицина си остава пълното лечение на личността – лечение на физично, енергийно, астрално и ментално нива.

ЗАГАДКАТА НА КАМЕННИТЕ КЪЛБА

Стотици каменни формирования с кълбовидна форма, пръснати в различни кътчета на планетата, продължават да крият своята тайна. През 30-те години на миналия век “Юнайтед Фрут Къмпани” започва да разработва устието на костариканската река Рио Дикис за изграждане на бананови плантации. Представители на компанията се натъкват на странни каменни кълба от втвърдена лава или гранит с размери, вариращи от тези на детска топка за игра до 2,5 м в диаметър и максимална тежест над 16 тона. Подробните изследвания доказват, че

сферите са идеално полирани и съвършени като геометрична форма. Голяма част от тях са разположени по групи от три до петдесет, като образуват видими от птичи поглед прави линии, триъгълници, квадрати и кръгове на разстояния от десетки километри, а някои от правите линии са ориентирани точно по посоките север-юг. Напълно неясни са перипетиите около преместването на изходния материал през естествената бариера от блата и гъста тропическа растителност от отстоящите на десетки километри каменоломни без съвременна подемна техника. Изследователите на костариканските артефакти са безсилни да определят датировката и да разкрият тайната на перфектната шлифовка. Пионерът на палеоастронавтиката Ерих фон Деникен счита, че кълбата са били поставени в прастарата джунгла още преди да се развие буйната растителност. Най-смелите опити за датиране възрастта на кълбата като плод на човешкия разум достигат

53

до зашеметяващата възраст от половин милион години! На противоположния хронологичен полюс е становището, че са изваяни от прадедите на съвременните индиански племена към ХІV-ХV век след Христа. Теорията, според която кълбата първо са били грубо издялани от каменни блокове и след това полирани с по-малки камъни и използван като шкурка мокър пясък, не се подкрепя от никакви следи наоколо от употребявани инструменти или отделяни при изработката материали. Защитавайки тезата за естествения произход на каменните кълба, д-р Робърт Смит счита, че те са резултат от кристализацията на разтопена вулканична пепел, отделена при геологична активност през Третичния период (отпреди 6 до 65 милиона години). Заключението обаче е несъвместимо с наличието на явни следи от технология за гладко полиране при значителна част от сферите. Три от големите “топки за игра на боговете”, намерени в края на 70-те години в мексиканския щат Гуадалахара, били доставени в Университета на щата Ню Йорк, където били раздробени. Никакви следи от материална култура не били открити в сърцевината им. Специалистите се обединили около версията, че артефактите не са дело на човешки ръце, но е твърде вероятно да са продукт на непознати на човечеството висши технологии. Изследването на вътрешната структура на кълбата показало, че е изградена от сплави на рядко срещани на земята химични елементи, многократно “усукани” в спирали. Микроскопските наблюдения с променящо се увеличение открили, че сплавите образували сложни и непонятни “рисунки”. Въпреки, че повечето изследователи на палеозагадките свързват странните кълба главно с района на Коста Рика, феноменът се проявява и в други части на земното кълбо. Каменни кълба са намерени и в Никарагуа, Гватемала, Бразилия, а също и в Непал, Кавказ, Египет и дори в Румъния. Прочутият изследовател на Мезоамерика д-р Матю Стърлинг съобщава за откриването на 6 гнезда от кълба на площ от 500 кв.км близо до Лос Аламос в щата Ню Мексико (САЩ) и на 22 полузарити кълба с диаметър 1,5 до 2,5 м в планинските райони на мексиканския щат Халиско. В необитаеми местности на Северна Австралия са открити огромни ерозирали каменни кълба, наричани “топчетата на дявола”. Каменни сфери са открити и в Нова Зеландия в залива Моераки, северно от Дънедин. Разстоянията между отделните огнища придобиват колосални измерения с откриването на огромни гладко полирани каменни кълба с диаметър между 1,5 и 3 м на остров Чамп (Франц-Йосифова земя) в Баренцово море. Изследователят на феномена и водещ научен сътрудник на руския Институт по органична и обща химия Валентин Глазов се позовава на проучвания, според които около кълбовидните мегалити съществува “аномално поле”, което разстройва показанията на електроприборите, блокира часовниците и нарушава биоритмите на живите организми. Установено е, че намиращи се в периметъра на кълбата хора често страдат от учестяване на пулса, изменения в координацията на движенията, разстройство на съня и частична амнезия. Какво е предназначението на каменните кълба? Според д-р Луис Гомес те изобразяват небесните тела от Слънчевата система. Възможно е каменните сфери да са материализиран израз на представите за съвършенството на планетите, изобразявани от ацтеките като кръгъл предмет или топка, с която боговете играят. Руският учен Александър Казанцев допълва, че би могло да става дума за проекция на звездно небе, “паметник за посещаването на Земята от друг разум”. Същевременно по форма каменните сфери напомнят и регистрираните в цялата човешка история светещи “небесни кълба”, обожествявани или следени с ужас от вярващите в намесата на дявола. Уфологично пристрастните тълкуватели на феномена приемат, че кълбата образуват ограничителни линии и са ориентири, по които космическите изследователи определят своя курс за приземяване на построен от тях космодрум. Други хипотези ги определят като “космическо око” - маяци, усилващи изпращаните или постъпващи от бездните на Вселената послания от “висшия разум”. Легенди и предания от цял свят свидетелстват за периодични природни катастрофи, унищожили огромни библиотеки, съхранявали събирани от всички

54

предходни епохи знания за Всемира. Дали заедно с тях не е изгубена и тайната на каменните кълба?

БОЛКАТА В РАМЕНЕТЕ И ГЪРБА ЧЕСТО Е ВСЛЕДСТВИЕ НА... ПСИХОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ

ИЗКУСТВОТО ДА РАЗБИРАМЕ СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ Ще назовем ключовите думи, които помагат да се разберат причините за болките в раменния пояс: _отговорност – товар _ работа – контрол; _самозащита – поддръжка; _безсилие – сила; _агресия – мекота; _доверие – недоверие. Чрез проблемите в раменния пояс тялото ви сигнализира, че е дошло време да престанете да заслужавате любовта на хората и да оценявате любовта на околните според това, което са направили за вас. Важно е да се научите да бъдете по-гъвкави и да разбирате мотивите за поведението на другите. Хората имат право да не отговарят на вашите очаквания и могат да проявяват любовта си не така, както ви се иска. И ако сте решили да направите нещо, направете го за собствено удоволствие, а не защото сте длъжни. Болката и напрежението в раменния пояс влошават доста жизнения ни тонус и общото ни състояние, но ние често не обръщаме внимание на тези неприятни усещания. Така си живеем с напрежението, свикваме с него. Ала едва когато се освободим от напрежението, можем да почувстваме лекота и прилив на сили. Но как да го направим? Специалистите смятат, че и лекарствата, и специалната гимнастика могат да помогнат само на този, който успее да се справи със “задръжките” в собствената си глава. ХРОНИЧНИЯТ СТРАХ. Всичко в организма ни е свързано, всички органи и системи зависят едни от други. С раменния пояс (раменните стави, ключиците, лопатките) са свързани точността и изразителността на нашите движения и жестове. Главната задача на раменете е да осигурят на ръцете свобода на действията. Състоянието на раменете, както и на гръбначния стълб, показват какво бреме носи човек. Тоест по маниера на държане на раменете може да се съди за отношението на човек към живота. Често могат да се видят, особено при децата, постоянно повдигнати рамене. Изглежда, сякаш главата изплашено се е скрила между тях. Такива рамене свидетелстват, че човек живее в постоянен страх. Той сякаш толкова се е напатил от живота, че инстинктивно се стреми да скрие главата си между раменете. Прегърбеността, наведената глава също са признаци на хроничен страх. По този начин хроничните вътрешни противоречия се отразяват на раменния пояс. Мускулите се втвърдяват, скелетът може да се деформира,

55

могат да се появят и сериозни заболявания. В тези случаи често страдат и дихателните органи. КОГАТО НИ Е ТРУДНО ДА ДИШАМЕ. Свивайки се, хората сякаш се опитват да се скрият в себе си, но вътре в гърдите им става тясно и белите дробове не могат да се разгънат. Всичко това е добра почва за развитието на хронични възпалителни процеси в дихателните органи, включително на туберкулоза. Именно затова в периодите на нестабилност, когато много хора изпитват страх от бъдещето, се наблюдава взрив на заболявания от туберкулоза. При хронично свиване на гръдния кош дишането става повърхностно. То помага на човек да скрие емоциите си, но го лишава от сили да противостои на ударите на съдбата. Без да осъзнава, такъв човек подава сигнал “готов съм да се подчинявам”. Това е стратегията на жертвата, която се стреми да се скрие още по-дълбоко в защитната си обвивка с помощта на повдигнатите рамене и прегърбената стойка. Раменете се повдигат и даже могат да бъдат издадени напред, за да се защитят гръдният кош и сърцето. Това показва колко е уязвим човекът и колко силно се нуждае от помощ. Но “уютното” убежище предизвиква задушаване. Страдат не само дихателните органи, влошава се целият му живот. ПРИЧИНИ ЗА БОЛКАТА. Често болката в раменете е свързана с проблеми в шийния отдел на гръбначния стълб - от херния до възпаление и тумор в тази област. Причини за това състояние могат да бъдат претоварване на шийно-раменните връзки, които отговарят за подвижността на ръцете. Движенията стават болезнени, човек едва успява да си повдигне ръката по-високо от хоризонтално положение. В същото време в ръката може да се усеща неестествена тежест. На психологично ниво симптомът дава информация, че пациентът не е способен да се разпорежда с живота си. Ако болката в рамото пречи на движението на ръцете, това означава, че на човек му е трудно да приеме някаква ситуация или друг човек. Важно е също коя ръка е блокирана: дясната - с която се управлява, или лявата, която често използваме, когато искаме нещо. Симптомът показва от какво в живота си трябва да се откажем, какво ни пречи за постигането на целта. КОГАТО ЧУЖДО БРЕМЕ ТЕЖИ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ. Всяка болка в рамото е сигнал за това, че човек трупа чуждо бреме върху раменете си и прекалено силно се безпокои за другите. Такава позиция вреди и на него, и на околните. Той лишава хората от възможността да се научат самостоятелно да се грижат за себе си. В същото време не позволява на себе си да прави това, което му се иска, тъй като се смята отговорен за щастието и благополучието на други хора. От болки в раменете страдат тези, които се трудят прекалено много. Тази болка сигнализира не толкова, че човекът трябва да работи по-малко, колкото че трябва да се работи с любов, а не от чувство за дълг. Случва се и така, че болката в раменния пояс несъзнателно се използва, за да не се върши някаква работа. Човек се страхува, че ще престанат да му помагат. Когато говори за желанията си и получава отказ, става му по-зле и болката в гърба се засилва. Важно е да престане да очаква прекалено много както от другите, така и от себе си. БОЛКАТА В ГЪРБА Е В РЕЗУЛТАТ НА НЕИЗПЪЛНЕНА ОТГОВОРНОСТ. Пренапрегнатите раменни мускули са тясно свързани с претоварване в долните части на поясните прешлени. Всичко, което трупаме върху раменете си, действа и на тазовата област. Трябва да отбележим, че към тези болки водят

56

отговорностите, които ние не осъзнаваме като собствени. Когато признаем отговорността си за нещо или за някого, ние сме способни да устоим, колкото и да ни е трудно. А това, за което не искаме да отговаряме, което не ни засяга, бързо става непоносимо. Този, който през целия си живот съзнателно и упорито е носил своето бреме, има силни рамене и мускули. А този, който го е носил насила, страда от постоянни, тъпи болки. Попитайте себе си какво сте натрупали върху раменете си безропотно, но с тайно неудоволствие. След това трябва да решите дали да носите това бреме по-нататък, или да го изхвърлите, защото то вече е станало непоносимо и пречи на живота ви. СЛАБИ СТАВИ И ПОСТОЯННО ИЗВАЖДАНЕ НА РАМОТО Често се среща увреждане на раменната става, при което главата на раменната кост излиза от гнездото си. При такова изкълчване човек може да изгуби съзнание от болка. Травмата рязко ограничава подвижността на ръката и изважда човек от нормалния живот. И тази ситуация показва, че той е на грешен път. Ако вътрешният проблем, който е довел до травмата, остане неосъзнат, може да възникне т.нар. слабост на раменната става. Това означава, че изваждането на ръката ще се повтаря многократно. Традиционното лечение в такива случаи е насочено към укрепване на ставната торбичка с помощта на умерено силово натоварване. Това натоварване укрепва околните мускули и връзки. Същата работа пациентът трябва да свърши и в духовната сфера. Подвижността на ръката е ограничена, а това означава, че пострадалият трябва да разшири границите, в които са го затворили външните обстоятелства. Става въпрос за сила на волята и мъжество. Трябва да се освободи и да достигне поставената цел дори с цената на болка и неимоверни усилия

ТАЙНСТВОТО НА ХИПНОМЕДИТАЦИИТЕ След резонната релаксация следва: В полето си. Златни тежки класове се люшкат ту насам, ту натам от въздушните вълни на вятъра. Напълнените класове ухаят на жито. Земята е черна и напукана. Ти си бос и стъпваш по чернозема. Малки бучици пръст нежно те боцкат по ходилата. Изнежените ти стъпала се бунтуват отскачайки ту наляво, ту надясно. Слънцето прижуря. Вятърът те прегръща и целува и се вее и по най-интимните ти места. На небосклона се виждат две-три дантелени бели облачета, но надежда за дъжд няма. Мисълта ти свободно се рее някъде по житните класове и като че ли създава ритъм с тяхното люшкане. Постепенно съзнанието ти отлита свободно към едно поле с бяла силна светлина. Това е моментът на твоето земно отдалечаване. Но ето че в това поле ти се освобождаваш от проблемите на цивилизацията, на интензивния дневен ритъм, на увеличените и ускорени информационни потоци. Ти се излягаш на едно пухкаво облаче и забравяш за всичко, което те е тормозило до момента. Времето и пространството се сливат в едно, разграждайки се на съставните си части, се превръщаш в енергия, която може свободно да се движи навсякъде и у теб се поражда удовлетворение от получената свобода. Ти можеш да кръстосваш галактиката или вселената, можеш да се разхождаш по енергийните магистрали в Космоса, стъпил обаче на тях, ти си подкрепян и закрилян от божията светлина. Никой не живее сам. Вселената се грижи за теб и твоето развитие. Попаднал тук, ти си в полетата на чистата енергия, които чистят душата и тялото от лошите мисли и емоции, лекуват болестите ти, дават ти сигурност и закрила, а и успех по пътя ти. Ти си в света на чистата бяла светлина и започваш промяната веднага, промяната за добро, здраве и успех. А сега е време да се върнем в мястото и часът, в което живеем. Това малко фантастично пътуване осигурява част от лечебния процес, това е механизмът на медитацията. Обаче нещата не спират до тук. Могат да се

57

включат елементи от хипноза. Изведнъж се явява бял екран и на него се виждат твоите близки хора, които са те наранили. Ти им прощаваш. После може на екрана да се сменят събития и случки, които решават прлоблемите на личността. Тук хипнотичната част приключва и отново се появява медитативния елемент. Отново те огрява светлина и ти си горе в окото на планината и изправен пред езеро, качваш се на лодка и започваш да гребеш, пътуваш към чудни земи, попадаш на остров. Това е островът на вечната младост и любовта, хората са свежи и с туники, посрещат те сърдечно, усмихнати, дават ти плодове и сокове, махат ти с махагонови пера, грижат се постоянно за теб. Те отдават своята любов без да търсят отплата, те са децата на любовта, на всемирната любов. Тръгвайки си от острова, ти съжаляваш за тях, но те остават в теб и те крепят за в бъдеще. Ти по инерция търсиш в живота си после добри хора и жизнени вибрации, надеждата вярата и любовта се засилват в теб. Осъзнаваш, че Бог е светлина и любов. Пътуването с хипномедитацията дарява толкова много енергия и светлина за болния, че в този невероятен сън човек се променя по естествен начин. Светлината остава в очите му, чертите на лицето му се отпускат, тялото му става по-гъвкаво и еластично, увереността му нараства. Хипномедитациите допълнени към основното лечение с енерготерапия вършат невероятни чудеса. Всеки път, когато пациентът влезе в началото в кабинета ми, погледът му е угаснал, лицето му е страдалческо. А само след първата хипномедитация се изправя от леглото и очите му грейват, светлината се е върнала в очите му, лицето е по-красиво и спокойно. Тази преживяна интимност сред природата и сред различните изчистващи светлини събужда вярата и любовта му, прави живота му отново смислен, освобождава душата му от оковите на страданието. КАк точно става това събуждане на пациента към квантовия свят никой не знае, но след като много пъти съм виждала светлината и излъчването в очите на страдалеца съм повече от убедена от новата реалност, която се случва. Проникването в квантовия свят на телесните клетки и мозъка се усеща, защото веднага започват промените. Красивите картини и светлини настройват съзнанието на нови вълни, вълшебни и непознати за нас. Но точно те осъществяват обръщането на болестта. Здравният модел, който квантите помнят се събужда и възстановяването на тялото започва. Всичката химия и енергия работи за тялото и отпраща болестта. Духовното освежаване е вече много по-съвършето стъпало в развитието на човека. Полетът на душата е справедлив, той се намесва в бъдещото оздравяване. Като че ли в мига на самолечение плазмата обединява всичките сили и звена – физическата, химическата енергийната и Духовна вселени. И точно тук се ражда квантовият скок, който преобразява наличното и се ражда Чудото. Плазмата в дългата си еволюция се е научила много преди нас да приемем може или не да се самолекува, да оцелява. А как става това? То не включва ли и възможността за самолечение. Та доброто и злото винаги са били ръка за ръка. И ето ако сега сме на прага на едно сериозно разкритие, че плазмата и мозъкът ни самолекуват, въпросът е как се включват всички верижни елементи, които ще са предмет на бъдещи проучвания на науката. Но ние може би след 300-500 години ще стигнем до истината, защото вече сме тръгнали. И все пак Вселената е извървяла едри крачки в собственото си развитие. Животът на земята си е цяло постижение. Способността на плазмата да живее в унисон с космическите вибрации е друго нейно постижние. Тя е в непрекъснат енергиен обмен с цялата вселена. Другото, което впечатлява, че плазмата сама започва да се проучва, мъчи се да осмисли наличните си същности. Плазмата носи онази невероятна интелигентност, която я има в целия Всемир. Точно с тази интелигентност, та се опитва да осъзнае как е станала така съвършена и неповторима. Явно има много още да учим за себе си и за безкрайните промени, които ще следват и как това става без участието на нашето съзнание. Друг ли моделира промените, щом ние самите не ги знаем и се опитваме да ги проучим? Или общата налична интелигентност, намираща се във вселената и която нашите клетки възприемат без усилие на друг език? Или има нещо друго? Вероятно

58

трябва да се замислим, че все още твърде малко знаем и имаме много сериозна работа със собствените си знания за вътрешния космос в нас. Едновременно с проучването на нашата Вселена, се налага да проучим и самите себе си. Нека не забравяме, че нашето тяло е един малък космически модел, който повтаря огромния вселенски модел. Има и нещо предвидимо, заложено вътре в нас. Способността да имаме някакъм интелект, с който ще се опитаме да намерим истината. Дали Вселената ще разкрие своите тайни, може би зависи от нашата миролюбивост и възможността да мислим за общото си пранетарно дело, а не за войни. Все още земята е пълна с агресия. Може би когато това се промени, ще научим повече за търсеното от нас. Но да се върнем на хипномедитациите. Те успокояват буйния емционален фон подобно на развълнувано езеро, което постепенно полира повърхността си. В тази сложна програма могат да се вложат много елементи, които ни трябват. Можем да представим по време на пътуването с хипномедитацията острова с дружебюбни хора, които са гостоприемни и усмихнати. Този остров остава в съзаннието на преживелите го и те подсъзнателно го търсят в живота, малкият домашен и колективен работен рай. Всичко, което поставим в тази психопрограма остава дълбоко в подсъзнанието, събужда желания и стремежи, които са миролюбиви, приятни, изпълнени с любов и с много светлина. Хипномедитациите са също едно постижение за плазмата, която търси все повече неща за лечението си. Те осъществяват търсеното, те ни карат да приемаме в себе си животът отново, да прогоним болестите, за да живеем спокойно.

ПЕЩЕРАТА НА ПРИШЪЛЦИТЕ

В пещерата Хебите в Китай са погребани 716 скелета. Ръстът им не повече от 130 см, имат големи глави с огромни очни кухини и малки беззъби челюсти. На врата на всеки скелет е закрепен каменен диск с диаметър около 30 см с неясни символи около него. Китайският учен Тоум Ум Нуем успял да разшифрова надписите. Там се разказвало за историята на племето дропа., чиито последни представители открил през 1947г. Английският изследовател Карил Робин-Евънс. Според каменната „летопис” дропа пристигнали на Земята от планета близо до Сириус. Първите пришълци от там се появили на нашата планета преди около 20 000 години, следващият – едва през 1014г. от н. е. По време на последното ми пътешествие корабът претърпял авария и дропа не могли да се върнат обратно. Наскоро „ пещерата на прищълците” посетил немският археолог Валтер Фон Молтке. Той предположил, че това е древно гробище, където дропа в течение на много години погребвали своите мъртви. На крака на един от тях личали следи от хирургическа намеса, направена с помощта на лазер. Изглежда, това били представители на първото поколение колонисти, родени на друга планета. Според сведения, достигнали до наши дни племето дропа е измряло. Но вниманието на изследователите на аномални явления било привлечено от жителите на едно китайско селце. Ръстът им не превишавал 115 см.Отначало за причина се посочвали екологичните условия, но в последно време уфолозите са склони да приемат невероятната хипотеза за произхода на тези джуджета. Оказало се, че местните предания разказват за пришълци, слезли от въздушен кораб преди 12 000 години. Според изследователите ниските аборигени са резултат от смесени бракове между хора и извънземни.

ЕГИПЕТСКИТЕ МУМИИ ИМАЛИ ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

59

Английският философ Франсис Бейкън е поглъщал прах от мумия, предписвана като средство против кръвотечения В "Книга на мъртвите" се съдържат някои сведения за подготовката на тялото и погребението на мумията, но нищо не се казва за самия процес на балсамиране, тоест на мумифициране. Това, което знаем, е от писанията на Херодот, но то е недостатъчно, за да разплете мистерията. С други думи, не се знае какво точно са правили египтяните, за да запазят мъртвите тела под формата на мумии. Обикновените бедни египтяни и робите, естествено, са нямали възможност да плащат за балсамиране на своите мъртъвци. Те просто са ги заравяли в пясъка и там те са се мумифицирали. Без всякаква подготовка, вадене на вътрешностите, двойно измиване и мазане с благовонни масла. При разкопки са разкрити много такива мумии, които нямат нищо общо със загадката на мумифицирането. Древните египтяни са полагали големи грижи мумиите да останат завинаги, да оцелеят от предполагаемите осквернители на гробове. Но те не са предвиждали какво ще им се случи, когато цивилизацията толкова напредне, че да започне масовото им унищожение. От началото на XIII почти до XVIII в. много мумии са били ликвидирани, защото се е смятало, че, стрити на прах, имат лечебно действие. В онези времена прах от мумия се е продавала и в аптеките. До такова "лекарство" са прибягвали не само необразовани хора, за които предразсъдъците са постоянен спътник в живота, но и издигнати личности, оставили дълбоки следи в културата и науката. Известно е например, че английският философ Франсис Бейкън е поглъщал прах от мумия, предписвана като средство против кръвотечения. Някои допускат, че Шекспир също е взимал от тази субстанция, тъй като я споменава в свои пиеси, а в "Макбет" тя е една от съставките на магическото вариво на вещиците. За масовото унищожение на мумиите вина имат и техните бандажи, напоявани със смола и понякога дълги над 150 м. Тези бандажи са били използвани в Египет за отопление от бедните хора, а в Европа - за производство на определен вид хартия. Практиката телата на починалите да се превръщат в мумии по всяка вероятност тръгва от фараоните. Тя несъмнено има религиозна основа. Общоприета е тезата, че мумията е необходима на КА - душата на починалия, за да се върне в реалния свят. За да стане възможно прераждането, е било необходимо тялото като черупка на КА да се запази колкото е възможно по-добре във формата и вида, преди душата да го напусне. Тази интерпретация е правдоподобна, но длъжна съм да кажа, че има и други интересни обяснения за мумифицирането. Според Тот и Нилсен за много мистици мумификацията е била не условие за прераждане, а умишлено предотвратяване на прераждане. "Това изглежда вероятно - посочват двамата автори, - когато се разбере, че прераждането се е смятало за необходимо за несъвършените души. В този контекст би било естествено за фараона, смятан за "съвършен", да иска мумифициране на тялото си, така че, ако неговият дух се окаже дори мъничко несъвършен, да не може да се върне в предишната си черупка." Що се отнася до самото мумифициране, мисля, че всъщност няма никаква загадка. Наред с другата си функция като врата към отвъдното Царската камера е била използвана и за мумифициране на тленни останки. Операцията е била много проста. Тялото на починалия - почистено от вътрешностите или с тях - е било поставяно в саркофага за определен период. Пирамидните енергии са го поемали от този момент и са изсушавали всяка частица от него. После е зависело от близките дали да го мажат с благовонни масла и да го опаковат с бандажи. Вероятно това е било стандартна практика не само за фараони и висши жреци, но и за хора с високо обществено положение. Не изключвам за същата цел да са били използвани и други пирамиди в Египет освен тези в Гиза. При едно свое пътуване в Египет френският радиестезист Антоан Бовис

60

посетил Голямата пирамида в Гиза. В кутия за смет в Царската камера забелязал нахвърляни тела на заблудени и загинали малки животни, котки и плъхове. Направило му впечатление, че въпреки влажната атмосфера в камерата животинските трупове не само не показвали признаци на разлагане, но и били добре запазени и напълно мумифицирани. Бовис използвал своето махало и установил, че вътре в камерата съществува някаква непозната енергия, която може би е отговорна за мумификацията на животните. Още в този момент в неговия мозък на опитен изследовател се породило любопитството към пирамидата и пирамидната форма. Той се питал дали строителите не са избрали нарочно тази форма като допълнителна мярка за добрата мумификация на фараоните. Напълно обяснимо е заключението му, че египетските жреци са познавали особеностите и свойствата на материята, на формите и на известни сили, способни да променят естествените процеси, както и начините да откриват и да анализират тези сили. Някои археологически находки, като багети и махала, свидетелстват, че египтяните са познавали радиестезията. След завръщането си във Франция Антоан Бовис решава да направи експеримент. Той построил дървена пирамида с височина 75 см, ориентирал страните й в четирите посоки на света и поставил вътре трупа на котка. Умрялото животно се мумифицирало. Бовис повторил експеримента с други органични материали. Когато и те не показали признаци на разваляне, се убедил, че вътре в пирамидата съществуват сили, които задържат процесите на гниене и ускоряват изсушаването. Последвала серия от лекции, организирани от Бовис в различни френски градове. Заключенията му са потвърдени и от други автори изследователи на пирамидните енергии.

РАДИОПРЕДАВАТЕЛЯТ НА ПОСЕЙДОН

Между 1962 и 1979 г. полярният изследователски кораб “Елтанин” осъществява мащабно проучване на южните морета и океанското дъно. На 29 август 1964 г. по време на дълбоководни сондажи на 1600 км южно от нос Хорн екипажът успява да заснеме уникално подводно съоръжение. От непрогледното океанско дъно на дълбочина 4115 м изплували очертанията на странна “мачта” с внушителната дължина 120 метра. В основната конструкция били вградени разделени в четири секции 12 лъчеобразни “нишки”, завършващи със сферични уплътнения и сключващи ъгъл от 15? помежду си.

61

В средата на 60-те години все още не съществувал дълбоководен апарат, способен да достави апаратура с такива размери в ултрадълбоките области на абсолютен мрак и огромно налягане сред обледените южни морета. Затова и морските биолози допуснали, че откритата от “Елтанин” “антена” е някакво морско животно. Въпреки това те не успели да посочат никакъв класифициран от науката вид, който да притежава дори далечна прилика с мистериозния подводен обект. Биологът Томас Хопкинс отхвърлил и възможността да се касае за екзотично растение, тъй като слънчевите лъчи били безпомощни да проникнат в четирикилометровата бездна, а без фотосинтеза то не би могло да оцелее. Същевременно симетрията, размерите и местоположението на обекта създават впечатление за изкуствено инженерно съоръжение, инсталирано с определена цел. Но кога и от кого?

Новозеландският уфолог Брус Кати е автор на теория, според която антената е компонент от създадена в древността глобална конструкция, детектираща и транслираща данни за колебанията в геомагнитното поле на Земята и вариациите в 25 000 - годишния планетарен цикъл на движение сред звездите, известен като прецесия. След задълбочени нумерологични проучвания на подводния артефакт Кати излиза с версия, че той е дело на пришълци от звездната система на Сириус, чиято цел е да “изучават нашата планета или да контролират геологичните процеси, протичащи в земната кора”. Изследователят изказва предположение, че на Земята съществуват още поне 8 такива устройства. Кати счита, че египетските пирамиди и други древни паметници също са част от мащабния проект на космическите инженери.

Междувременно разузнавателните съдове на ВМС на САЩ все още проявяват подчертана заинтересованост към находката на “Елтанин”. Според Кати американски дълбоководни апарати няколко пъти се спускат до антената и я изучават. За съжаление американското правителство отказва достъп до събрания снимков и веществен материал. Така привържениците на теорията за палеоконтактите са лишени от поредния шанс да докажат правотата на своите убеждения.

СТОУНХЕНДЖ

Стоунхендж е мегалитен монумент в равнината Салисбъри в южна Англия. Той е изграден от 30 каменни стълба от сив пясъчник, високи над 3 метра и тежащи около 26 тона. Тези камъни са подредени във външия кръг. Върху тях има 30 трегера, тежащи по 6 тона, поставени хоризонтално върху стълбовете, така че оформят непрекъснат кръг. Има и вътрешен кръг от подобен вид, също построени като стълбове и трегери.

62

Строежа на Стоунхендж

Стоунхендж се намира на над 30 км. от каменоломната, от която са добивани каменните блокове. Трудно е да си представим как древните, които не са познавали други инструменти освен каменните и не са използвали животинска сила, са успели да оформят каменните блокове, а след това да ги пренесат на място, отдалечено на 30 км.

Има много древни истории, които се опитват да обяснят построяването на Стоунхендж. Една от тях, описана в книгата на Джералд Уелски( историк от 12 век ) История и топография на Ирландия, посочва Мерлин за инженер. Джералд нарича Стоунхендж "Гигантски танц", защото бил чувал истории, че гиганти са донесли камъните от Африка в Ирландия и са построили монумента. По-късно, пише Джералд, Аурелиус Амброзиус, крал на британците, накарал Мерлин да пренесе камъните в Британия.

Археологическите доказателства за Стоунхендж обаче не подкрепят теорията, че Стоунхендж е построен по времето на крал Артур. Археолозите определят датата на построяване между 2000 и 1000 години преди новата ера. През четирдесетте и петдесетте години на миналия век, Ричард Джон Копланд Аткинсън предполага, че строежа е бил извършен на три фази, които той нарича Стоунхендж I, II, IIIa, IIIb и IIIc. Това разделение беше преработено скоро в Археологически доклад, публикуван от "Английско наследство".

63

Стоунхендж - гигантски календар

Джералд Хълкинс, професор по астрономия, смята че Стоунхендж е бил сложна астрономическа лаборатория, проектирана да предсказва слънчевите затъмнения. Разположението на камъните дава изобилие от астрономическа информация, за което спомага и избора на мястото на монумента. Джералд Хълкинс, в екип с други атрономи, откриват 56-годишния цикъл на затъмненията, чрез наблюдения на Стоунхендж!

Много древни цивилизации определяли времето по лунните цикли. Разположението на камъните в Стоунхендж позволява да се предскажат точно всички лунни събития за хиляди години напред. Този "компютър", има нужда от настройка веднъж на 300 години, чрез преместване на камъните с по едно място.

Всяка година, в първия ден от лятото ( лятното слънцестоене ), Слънцето изгрява в най-северната точка от неговия път. В Стоунхендж Слънцето се показва точно зад един островръх камък извън каменните кръгове, наречен "камъка пета". Това е една от най-забележителните неща, свързани с монумента. Няма съмнение, че строителите на

64

Стоунхендж са използвали този островръх каменен блок за да отбележат специалния ден на началото на новата година. Броейки дните между тези повтарящи се веднъж годишно събития, те са могли да определят дължината на годината. Каменният монумент може би е служел като календар за отбелязване на празниците и за определяне на времето за сеитба и жътва.

За да се предсказват затъмненията обаче, са били необходими два кръга. Единият от тях, отбелязващ дължината на лунния месец, се определя лесно. Този цикъл от 29.5 дни е отбелязан в Стоунхендж с два кръга от 29 и 30 дупки, което дава средно аритметично 29.5. Втория кръг е от друг характер, защото трябва да отбележи циклите на две невидими точки в космоса. Строителите на Стоунхендж вероятно са открили този кръг и са го използвали, за да предсказват затъмненията.

Тези две невидими точки са наречени лунни възли.Това

65

са местата, където орбитата на Луната, която е наклонена под малък ъгъл, пресича равнината на земната орбита. Трябва да е отнело много деситилетия наблюдения върху изгревите и залезите на Луната, за да се определи цикъла на лунните възли. Тази информация, която трабва да се е предавала от поколение на поколение, е съхранена в Стоунхендж. Всички положения на луната, необходими за определяне на този каменен кръг, са отбелязани с големи камъни.

Кои са хората, построили тези каменни кръгове, тази астрономическа обсерватория, преди човечеството да е познавало металните инструменти, е все още неизвестно. Някои предполагат, че Стоунхендж е построен от друидите, но не можем да приемем тази версия за вярна без необходимите доказателства. Факт е обаче, че действителните движения на Слънцето и Луната са отбелязани в монумента, и ние можем да предположим как са били използвани. Броя на дупките или камъните в различните кръгове, представляват дни или години от цикъла. Премествайки камъни заедно с циклите, позволява да се следят положението на Слънцето, Луната и лунните възли.

Затъмнение може да се наблюдава, когато Слънцето е близо до някой от лунните възли. Древните предсказвали тези събития чрез Стоунхендж. Ако през тези периоди щяло да има пълнолуние, се извършвало специално бдение, за да се разбере дали затъмнението ще се вижда от Стоунхендж. Пълното сълнчево затъмнение е рядкост, но все пак веднъж годишно, от дадена точка на земята, може да се наблюдава при добро време частично слънчево затъмнение или лунно затъмнение. Затъмненията може би са възприемани като предсказание или божествена поличба за предстоящи бедствия. Много култури възприемат затъмниенията именно по този начин. Сложността на астрономическите познания вложени в Стоунхендж предполага, че строителите са имали предвид нещо друго. Тяхното разбиране за Лунните и Слънчевите цикли може да е довело до по-добро осмисляне на космическия ред. Затъмненията може да са възприемани като потвърждение за вечността и строгостта на тези цикли. Друг вариант е невидимите възли да са се оформили в тяхната религия като невидими богове, способни да затъмняват и най-ярките обекти на небето.

Идеята, че Стоунхендж е бил място за почитане на древни богове, е приемлива за много хора. Не е трудно да си представим хора от каменната ера, събрани на свещено място в свещено време (затъмнение, слънцестоне, равноденствие) за да утвърждават религиозните си вярвания чрез изпълнението на свещени

66

ритуали. Британският антиквар д-р. Уилиам Щукли, който пръв през 1740 отбелязал положението на Слънцето по време на лятното слънцестоене в Стоунхендж, изказва мнение, че друидите са го построили за да боготворят змията. Той твърди, че Стоунхендж и други подобни каменни кръгове са били храмове на змията, която той нарича Драконтия. Дали почитането на змията е свързано със затъмненията? Времето, необходимо на луната за да се върне до лунен възел (27.2 дни) е наречено от астрономите драконов или змийски месец. Може митичните змии от Стоунхендж и легендарния дракон, който изяжда Слънцето, са символи на едно и също нещо - невидимото присъствие, което затъмнява Луната и Слънцето.

ИСТИНАТА ЗА ДУШАТА Идеята се роди призори, когато утринното слънце не беше още изгряло. Съзнанието ми още беше сънливо. Замислих се, след седмица щеше да бъде Еньовден, когато картата на електромгнитните полета на Земята се размества и всичко в обсега й на повърхността приема нейната енергията. Билките, които набираме тогава имат най-висок лечебен ефект. Те приемат земната енергия и я задържат за хората и животните. Чудните чайове и храни от тях дават лечебна сила. Слънчевите лъчи на този ден се съчетават със земните енергии, за да получим божия благодат. Еньовден е светъл празник, идващ от природата и нейната цялост. За миг си представих млади девойки, които на главите си редяха венци от благоуханни цветя. Омагьосани те се смееха и идилията се допълваше от безкрайната зеленина наоколо. Дрешките им от народна носия, веселите им танци и закачки създаваха толкова радост навсякъде. Той не беше обикновен празник. С него хората отбелязваха и празника на Душата си. И тръгнах към света на финните енергии. Не ставаше въпрос за етерните или астрални тела на човешката аура, а за онези ефирни енергии извън човека, които се обозначаваха като Душа. Те като че ли имаха досег с човека, но се издигаха нагоре и надминаваха многократно човешката аура. С Душата си човек се приближава към Бога, стига да насочи енергиите си в тази посока. Но около човешката същност има и други защитни енергии. Това е светът на Архангелите или пазителите на човешката Душа. А от значение за развитието на човешката Душа имат смисъл духовни и религиозни учения и школи. По-нататък в паралелни светове се докосват Астралите, придавайки своята земна мъдрост. Над тях стоят пазителите на Колониите или на енергийните пътища на Вселената. И всички те, заедно с нас хората са вплетени в енергийната божествена мрежа на знанието. Оттук се ражда природната интелигентност навсякъде. Вложеният естествен тласък към развитието на интелигентност е от най-нисшите форми на живот като микроорганизмите, стигащ до върховната йерархия на духовния свят. Напоследък се създават творби, в които се говори, че няма съмрт, просто модулация на съзнанието. Земната обвивка (тялото) някъде в биопрограмата се загубва, за да остане чистото съзнание, което може да съществува и без материална основа. И точно това съзнание продължава да се развива докато отработи слабостите си в кармата. Това става със серия от прераждания. Точно тук, бих желала да подчертая, че също няма край. Преражданията могат да бъдат и много, повече от 100. Техният брой се определя от нуждите на народите. Опитното съзнание може дори да стане гениално и хората да имат нужда от нови знания и открития, които то може да им даде. Явно от значение е не само индивидуалното развитие, но й отражението му в колективното съзнание. Друга особеност е, че след достатъчно натрупан опит, индивидуалното съзнание се слива с космическото съзнание, където отново търпи развитие и издигане. После то служи на общи или индивиуални вселенски нужди. И така

67

безкрайната същност на живота е един съвършен цикъл или спирално изкачване на Душата. Тя преминава от една в други форми, докато се изкристализира чистото й съзнание. Ако трябва да превърнем този ефирен свят на научен език, може би това са ефирните форми на кварките или квантите. Духовното издигане на всяко ниво е вероятно преминаването към по-финни разбивания на материята, дкато накрая се стигне до основнта формула – материя (кванти) – енергия – материя – енергия и т.н. Този момент на преминаването на материята в енергия и обратното е може би крайното изчистване на живялата Материя, която носи и оставя паметта в квантите и енергията. И после процесът тръгва отново – уедряване на частиците – докато се роди човек. Той преминава отново през трите матрици (квантова, водата и ДНК), процесът пак се повтаря, докато бебето изплаче. Така както водата, за да се причисти се изпарява, става облаци и се изсипва като дъжд и в съществуването на човека има природно изчистване, стигащо до света на квантите. Науката за сега твърди, че в природата има кръговрат и човекът участва в него. Но тя дава научни данни само за материалния свят на видмо земно ниво. Може би трябва да погледне по-дълбоко, за да прозре истината.

СЛИВАНЕТО С МАШИНИТЕ Е НЕИЗБЕЖНО Ние, хората, със своите ръце и разум сме създали машинната цивилизация и продължаваме да я усъвършенстваме. До какво ще доведе това в близко бъдеще? Известният американски изобретател Рей Курцвайл смята, че след около двадесет години можем да очакваме появата на изкуствен интелект. Според изобретателя човечеството се намира на прага на велики открития, които корено ще променят нашето взаимодействие с машините. По – точно към 202година е възможна появата на нанороботи, способни да обменят информация непосредствено с невроните на главния мозък на човека. Вграждането на такова устройство ще позволи на хората да запомнят огромно количество данни и с голяма скорост да изчислават различни комбинации. Нещо повече, благодарение на нанороботите ще стане възможно да се взаимодейства с Интернет направо чрез нервната система, без всякакви спомагателни устройства . Курцвайл подчертава също, че не става дума за поемане на управлението над човечеството от изкуствения интелект. По –скоро трябва да се очаква своего рода симбиоза, сливане. Още днес хората вече не могат да живеят без роботи и компютрите и с всяка година тази връзка става все по – тясна. Но нали живеем в 21 век, епохата на Водолея, под влиянието на планетата Уран. Тя е планета, която е символ на необичайното, неочакваното, волята и психологията. Оригиналният и хуманитарен Уран разчупва традициите, свързан е с науката, откритията, магията, електричеството , психологията, волята. Това ще бъде век на откривателствата и изобретенията. Ще се родят деца с големи способности, разум, които ще се отличават коренно от другото население. Век на промяната, разнообразието.

ХИПНОМЕДИТАЦИИТЕ И СВРЪХСЪЗНАНИЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНОТО СЪЗНАНИЕ

В неделните утрини като че ли слънцето изгрява по-различно, небето често е по-чисто и в съзнанието ми се ражда безвремие. Слънчев лъч си играе в косите ми, весели птички огласяват близката гора. Усещям как звуците стават все по-далечни и съзнанието ми отлита на морския бряг при изгрев слънце. Спомних си за една отминала любов с човек, който ми подари огромния

68

червен диск на изгряващото слънце. И вече толкова години след това, щом погледна изгрева, си спомням за него. Сега в неделната утрин, със събуждането си, усещам как се връща отново красивия спомен – за шумящите вълни, за искрящите му пламенни очи, за развените от утринния бриз коси и красивата му осанка. Тогава в онази утрин се любувах на морския изгрев и на неговото присъствие. Ние вървяхме по морската ивица към скалите на един крайморски град. Спряхме се на ръба на висока скала и там като застинали утринни статуи съзерцавахме морския безкрай и изгряващото слънце как бавно се промъкваше на хоризонта. Огромния му червен диск беше впечатляващ и тогава той промълви: „Подарявам ти утринното слънце и този огнен диск...” Може би там сме били около 2 часа, но ни се стори като че ли е един кратък миг. И този миг бе уидинение с природата и нейната естествена красота. Запомних мига и неговата неповторяемост. Чайките от близкия бряг като че ли ме извадиха от унеса, свежото утро и хладината започнаха да ми действат и сетивата ми поспененно се събуждаха. Не само осъзнавах хладната утрин, но забелязах и ситните капчици утринна роса, които като скъпоценни кристалчета преливаха в цялата гама на дъгата. Сутришният мириз на водорасли и риба е натрапчив и носната ми лигавица се сви от него. В съзнанието ми започнаха да се редят една от друга по-красиви картини, свързани с докосването, мириса, усещането, багрите от цветове, пищната музика от близкото заведение, безкрайната ласка на природата и преливащата благост от всемирната любов. Трудно е да се опише това невероятно състояние, в което хем ти си главният герой, хем си страничен наблюдател.. Проникването в мига е единствената загадка на спомена. Всеки път, щом си го спомня ми става приятно и като че ли се усмихвам на себе си. А мога отново и отново, много пъти да си спомня мига и да го преживея. Много хора изживяват и търсят такива мигове в безкрая на времето. Поетите се опитват да улавят мига в сътворените от тях стихове, писателите гонят романтиката в безценните си творби, философите обобщават усещанията си с колосални анализи за съвършенството на света, науката го обяснява като природен феномен, довел до онова специално състояние, духовниците вдъхват божията промисъл в състоянието на човешката същност и душа, художникът се опитва да запечата неповторимият миг на платното и т.н. Понякога в света на сънищата изживяваме разходки в бъдещето и събуждането ни озадачава. Така веднъж бях в бъдещето и бяп облечена в сребрист костюм и се изкачвах по стълбите на небостъргач. По стълбището имаше толкова силна светлина, че замижавах, за да видя контурите на заобикалящите предмети и стъпала. И изведнъж стигнах тавана на високата постройка, в която се помещаваше барче. Седнах да изпия утринния си чай като наблюдавах от високо гледката на града от огромните прозорци. Конструкцията на къщите не беше като сегашната. Те бяха полусфери и цилиндри, улиците бяха покрити от прозрачни цилиндри. Целият град като че ли беше пакетиран отгоре. Малки парникови оренжерии бяха пръснати по целия град и в тях се виждаше буйна растителност и цветя.Усъмних се после като събудена дали нямаше да има проблем в бъдещето със слънчевите лъчи. И изведнъж погледът ми се спря на една арена и буйните овации на хората, които бяха там. Явно някаква игра бе обсебила присъстващите и те високо на глас я коментираха. Отпивайки от ароматния чай се наслаждавах на най-високото място в града, от където наблюдавах всичко и ми беше забавно. Събуждайки се съжалявах, че изживаването ми се прекрати. Това бе друг неповторим миг от бъдещето, който още си спомням. Мигове, единствени за себе си могат да бъдат създадени в балканските пътеки и горските поляни или в дебрите на широколистната гора, или на полето при буйни изкласили житни ниви, при някакъв извор и закачките на весели хора, дори можем да запечатаме миг в пустинния оазис, екзотични други места, край водопади, в степта, в лунните пътеки на океанската лагуна и още в студените земи на вечните ледове, в земите на ескимосите. Красота можем да намерим и в кварталната градинка, а всемирната любов е навсякъде.

69

Миговете носят неповторимият си кристален отпечатък на запомнящото се изживяване, неповторимите усещания и лъча светлина, който стопля нашата душа. ХИПНОМЕДИТАЦИИТЕ са една от най-невероятните техники за лечение на депресия, психастения, шизофрении, други психични отклонения, както и за лечението на вътрешни, неврологични, белодробни, алергични, стомашно-чревни нарушения, бъбречни, сърдечно-съдови заболявания, някои ендокринни смущения, при заболяванията на опорно-двигателния апарат, при очни, ушни заболявания, при психосоматични страдания, онкологични заболявания, при хипохондрия и почти цялата медицина. Лечението с тях добавя повече положителни емоции, свързани с изживяване точно на мига, корекция на болезнени проблеми на съзнанието, както и духовното очистване и израстване. Хипномедитациите могат да бъдат реални, изживени от мига ситуации в природата и живота, но също и абстрактни положения с вълшебна привкусица. Те могат да носят романтични оттенъци и динамични положения на съвремието, просто са продължение на разбиранията на пациента, той получава това, което харесва и го настройва към положително мислене. След свършването на всяка хипномедитация пациентите носят онази странна светлина в очите си, която е част от божията и приятната им усмивка пък ги кара да променят отношението си към света и околните хора. Високият лечебен ефект при всички заболявания ги прави средство на избор при лечебния цикъл. Те не само успокояват личността, но го и подготвят за по-трудни задачи в живота, помагат му да се освободи от болестите си. Съчетани с енерготерапия и лечебно хранене стават много силна триада при лечението на болестите. Те работят над астралната и менталната същност на личността. Пътят на хипномедитациите стига до изграждане на СВРЪХСЪЗНАНИЕ. Невронът се променя неузнаваемо, той се стабилизира, приема повече енергия от Всемира, по-лесно протичат енергийните му процеси, както и се научава да се включва на по-ниско прагово ниво. Започва да конфигурира и друга отговорност към организма, на който служи. Това е възможността да го защитава от енергийни посегателства, разбива достатъчно успешно негативните енергии и ги прави поносими за организма. Свръхсъзнанието е изпрастване на личността на високите стъпала на духовно-енергийния обмен с цялата Вселена. Гонадата (душата) получава своето истинско освобождение и израства с новата си кристална същност. Възможността да се ускоряват процесите в мозъка всъщност прелива в шанса да се загубва представата за времето и както става в Космоса - времето и пространството са в едно, скоростта на мозъчните процеси е огромна, размиват се минало, настояще и бъдеще. Едновременно с това мозъчните процеси стават по-гъвкави и проникват като че ли в други измерения, настъпва очистването от тежките спомени и несъзнаваните огнища се размиват в подсъзнанието, защото този квантов свят не търпи патология. Получава се квантов скок, който променя същността на личността. Свръхсъзнанието е най-новата психотехника в света, но може би и най-успешната в решаване проблемите на патологията на всеки организъм. Това е коренната промяна, която ражда съвършенството на личността, настройва го към творчески търсения към живота и работата му, пластичност в отношенията му с другите живи същества. Този подарък, който получавате от д-р Евтимова в хода на лечението е не само една нова изненада, но сигурност в бъдещето – магиите няма да ви засягат, лошите енергии не ще успяват да ви зомбират или променят неуспешно. Вие ще се превърнете в божествено същество, търсещо дълголетие и красиви промени за себе си, а не само оцеляването ви.

АМЕРИКАНСКИ АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА КИТАЙСКА РЕЦЕПТА ЗА

ВИНО ОТПРЕДИ 9000 ГОДИНИ

70

Американски археолози откриха древна формула за варене на вино върху парчета от керамичен съд, датираща отпреди 9000 години, в руните Джяху в провинция Хенан, Китай. Тя била анализирана успешно и американска пивоварна използва същата формула да произвежда древно китайско вино под формата на модерна бира с името "Château Jiahu". Бирата ще излезе на пазара през юли тази година.

Според Chongqing Evening News, древните руини в Джяху датират отпреди 9000 години. Те били покрити от вода след наводнение и открити отново през 80-те години. Американският археолог проф. Макговерн се сдобил с 16 керамични фрагмента през 2004 година от руините в Джаху и открил следи от алкохол по тях, след което използвал химическа

реакция, за да извлече веществото от тях.

След лабораторни тестове, в следите от алкохол бил открит мед, китайски глог, грозде и ориз, както и други съставки, което потвърждава, че преди 9000 години хората в Джаху са варели вино. Това откритие връща назад историята на виното от 5000 на 9000 години, с което Китай става първата страна, за която се знае, че е варила вино.

Макговерн притежавал формулата но не знаел как е направена. По-късно предал формулата на пивоварна в американския щат Делъуеър. Тази пивоварна използвала

вид китайско вино (Qujiu), за да имитира традиционни китайки методи за правене на вино и успешно произвела "Château Jiahu" въз основа на откритата формула под формата на модерна бира.

"Château Jiahu" съдържа 8% алкохол, притежава златист цвят както шампшанкото, притежава мирис и е сладка. За да изпробва дали ще се продава добре, компанията събрала група от дегустатори в Ню Йорк, която дала висока оценка на питието. То ще бъде пуснато на пазара през юли.

БУМ ОТ МАГЬОСНИЦИ И ЛЕЧИТЕЛИ В ИТАЛИЯ Един от всеки 10 имигранти в Италия от страни извън ЕС е лечител.

Медицината по метода "Направи си сам" регистрира рекордни печалби през 2007 в Италия. Саморъчно направени от т.нар. народни лечители помади и билки, които се продават по Интернет, отбелязват истински бум. Всяка година три милиона италианци прибягват до тях, за да лекуват болестите си.Един от

Руните Джяху в провинция

Хенан, Китай (commons.wikimedia.org)

Китайски глог (tradewindsfruit.com)

71

всеки 10 имигранти в Италия от страни извън ЕС е лечител. Най-многобройни сред предлагащите алтернативна медицина са африканците, следвани от индийците и китайците. Имигранти са и 125 хиляди от присъстващите общо 151 хиляди магьосници и гадатели на Апенините. 33 хиляди жители на Апенините на ден се отнасят до услугите им, за да разгадаят бъдещето и съдбата си. Според "Стампа" бизнесът на шарлатаните и магьосниците в Италия вади годишни печалби от 6 милиарда евро. Милано, Рим, Неапол. Торино и Палермо са градовете, където той процъфтява най-много.Смята се, че близо една пета от италианците чукат на вратите на гадателите, опитвайки се да научат нещо повече за бъдещето си.

МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности. Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия

Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията. Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.

Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите. Отделящата се от тялото душа

Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на "спомените" на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите "премествания" е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята "диагноза" на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав. Засега единственото обяснение за феноменалното му прозрение остава разказаното от грузинеца. Родоная Григориевич, който "умря" през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта. Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт - феноменът се проявява, когато

72

умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите. През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт "Макс Планк", групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.

Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.

Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени? Психоложката Сюзън Блекмор от университета в Бристол твърди, че някои от случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. "Когато смъртта приближава - казва Блекмор, - способностите на мозъка намаляват, но той продължава да произвежда модели и изображения на света, базирайки се на спомени и фантазия. И тъй като това са своего рода сънища, нищо не пречи да изглеждат като видени от високо!"

Болшинството от специалистите възразяват, че аноксията може да доведе до различни халюцинации, но не и до феномена преживяване извън тялото. Може би отговорът трябва да се търси в действието на ендорфините (вещества аналогични на морфина), произвеждани от мозъка в моменти на голямо затруднение и усилие. С подобни субстанции се обяснява т.нар. коридорна еуфория - онази смесица от екзалтация и енергия, предизвикваща атлетите към рекорди Тунелът, в чийто край се вижда ярка светлина, е най-често повтарящият се мотив в спомените на възкръсналитеи тушираща болката при костни травми в момента на инцидента. Но ако пред лицето на смъртта ендорфините действат като успокоителни хапчета, дадени ни от природата в подготовката за "големия сън", къде тогава да потърсим обяснението за ужасяващите сцени, разказани от почти половината от преминалите през състоянието на почти-смърт.

73

"Издигнах се над тялото си! - разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. - Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло!"

Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса. При този сблъсък между науката и метафизиката има само факти, но не и научни обяснения. През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.

Случаите на необяснимо оздравяване след клинична смърт водят до мисълта, че менталният феномен излизане от тялото може да провокира физически промени. В книгата си "Смърт и съзнание" парапсихологът Дейвид Ланд твърди, че екстрасенсорните възприятия стават по-мощни с отслабването на влиянието на мозъка. И че именно това се случва при преживяванията близо до смъртта - тялото умира, мозъкът вече е безполезен, но съзнанието, духът продължава своя път.

ИЗРАЕЛ: МОЗАЙКАТА СЪС СИМВОЛ НА СВАСТИКА НАМЕРЕНА КРАЙ РУИНИ НА ДРЕВЕН ГРАД

В руините на древния град Мампсис в южната част на Израел наскоро бяха намерени няколко мозайки, съдържащи символи на свастика. Мампсис е бил един от четирите града на набатияните през четвърти век сл.Хр.

4http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2006-3-19-

isreal-wanzi-01-orig.jpg

4http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2006-3-19-

isreal-wanzi-02-

4http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2006-3-19-

isreal-wanzi-03-orig.jpg

74

orig.jpg

Мозайката е направена от древен, издръжлив декоративен материал, съставен от подови керамични плочки или тухли от времето на Римската империя. Мозайките са били много популярни в периода на Византийската империя и Средновековието, но до 13-ти век са постепенно изместени от стенни рисунки. Изкуството на мозайката се състои в замонолитването на бляскави, цветни камъчета и други лъскави материали в цимент или хоросан и равномерното разпръсване на светлината в помещението, използвайки принципите на отразената светлина. Обикновено мозайката е използвана за подове, стени и куполообразни тавани. Мозайката, съдържаща символи на свастика е била на пода на църква, наричана „Нил” по онова време.

ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯ БЛИЗКИ ДО СМЪРТТА Съзнанието на хората никога не умира, казва американски медицински

изследовател

Доктор Елизабет Кублер-рос (1926-2004 г.) вярваше, че след като някой почине, той продължава да живее, тъй като неговото съзнание не умира. Тя стигнала до това заключение, след като изследвала 20 000 случаи на преживявания близки до смъртта на хора от целия свят. По време на тяхната "смърт", много хора виждат свои роднини, които ги очакват.

Веднъж д-р Кублер-рос лекувала малко момиче, което било наранено сериозно в автомобилна катастрофа, заедно със семейството си. Когато "умирало", малкото момиче утихнало и станало спокойно. Д-р Кублер-рос я попитала, как се чувства. Момиченцето казало: „Всичко е добре. Майка и Питър (нейният по-възрастен брат) са тук до мен и ме очакват”. До този момент никой не бил казал на детето, че майка му също е починала в катастрофата. Дори д-р Кублер-рос не знаела, че Питър починал 10 минути преди това.

Д-р Кублер-рос открила, че съществуват три стадия на смърт. В първия стадии, съзнанието напуска човешкото тяло, не могат да се засекат никакви мозъчни вълни, електрокардиограмата показва, че човекът е мъртъв. По време на следващия стадии, човекът повече не е ограничен от времето и пространството и може да стигне, където пожелае. В този стадий, слепият човек може да вижда обекти, немият може да говори, а глухият - да чува. Третият стадии, е преглед на целия живот на човек, преминавайки отвъд време и пространство. Докато на земята изминават само няколко секунди, съзнанието е способно за това време да види целия си живот.

И други доктори са изучавали преживявания близки до смъртта и откритията им са близки до тези на д-р Кублер-рос. Най-убедителното изследване е на кардиологът Пин Ван Ломел. Той интервюирал 344 пациента от 10 болници в Холандия, които били спасени, след като преминали през сърдечна атака. Той открил, че 18% от тях имат преживявания близки до смъртта. От тях 30% са преживели преминаване през тунел, виждайки Небесата или техните починали роднини. 25 % са изпитали усещане на разделяне на съзнанието и тялото им, 13% са преживели преглед на целия си живот.

Тези, които преминават през преживявания близки до смърта, в основни линии започват да възприемат света по нов начин, след като се завърнат към живот. Д-р Кенет Ринг обобщава 12 основни промени. Първите шест са:

75

1. Ценят всичко в живота, включително и обикновените преживявания

2. Не се търсят повече материалните неща и се изпитват усещането, че те са повърхностни

3. Нямат интерес за надпреварване и считат, че е по-важно да се полагат грижи за другите хора

4. Човек прави продължително духовно подобрение

5. Вярва, че животът продължава след смъртта

6. Вярва в съществуването на супер сила във Вселената; някои хора го наричат Бог, а други светлина

Китайското списание Glass Light неотдавна публикува извадки от книгата на д-р Кублер-рос „За живота след смъртта”, която бе публикувана за първи път през 1991 г. Статията в списанието разследва много случаи на преживявания близки до смъртта в западни страни, както и в Китай, при които хората съобщават за общуване с починали роднини или приятели.

Медията Epoch Тimes (www.theepochtimes.com) публикува 13 статии за преживявания от книгата „Отворете врата към живота и смъртта, проучване на мистериите на душата”. В една от тях се споменава, че хората изпитват спокойствие и радост, когато умират; не чувстват болка или горчивина. Но не всички хора се чувствали по този начин. В статията „Впечатления от Небесата: 100 истории на оцелели от преживявания близки до смъртта”, имало история за един германски полицейски началник. Той бил студен и груб. Когато бил близо до смъртта видял, че е обграден от много лакоми и противни духове. Един от духовете отворил кървавата си уста и се нахвърлил да го ухапе.

Статията от китайското списание Glass Light използвало думи от статия на д-р Кублер-рос: „Щом хората разберата, че трябва да понесат отговорност за това, което са извършили, когато са били живи, ще променят начина си на живот”.

КАМЪНИТЕ НА „ИКА” ОТ ПЕРУ

Камъните „Ика”, наричани от мнозина една от най-големите енигми на нашето съвремие, представляват колекция от андезитни камъни, на които има гравирани сцени с динозаври, както и изображения, представящи напреднали технологии. Възрастта им се определя на повече от 13 милиона години, което напълно противоречи на нашето съвременно разбиране за произхода на човека на Земята, което представлява истинско предизвикателство за научните среди и поставя под въпрос дори теорията на Дарвин.

5http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20060624-

icabrdino-orig.jpg

5http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20060624-

icaeye-orig.jpg

76

Човек наблюдава небето с телескоп Човек наблюдава небето с телескоп

5http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20060626-

icaearth-orig.jpg

6http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20062624-

icadino2-orig.jpg Група от 4 камъка показват заемните полукълба на които има изображение на континентални маси, които днес са

част на митологията.

Група от 4 камъка показват заемните полукълба на които има изображение на континентални маси, които днес са

част на митологията.

Тези около 15 000 на брой камъни са открити в крайбрежната област на безлюдният град Ика в Перу, намиращ се на около 300 километра от столицата Лима.

Историята на тези мистериозни камъни започва през 60-те години на миналия век, когато фермер открива многобройни купчини от странни камъни. Той бързо бива заинтригуван от изображенията по тях и решава да ги продава на туристи като сувенир, което от своя страна му донася много известност, след като новината за тези камъни бързо се разнася сред научно-археологическите среди. Множество археолози бързо пристигат в Перу, за да изследват тези открития.

Правителството на Перу също проявило интерес към тези камъни, от по-различни съображения. Тъй като в Перу търсачите на контрабандни археологически находки изобилствали, то не искало да си създава повече проблеми с откриването на тези камъни. То накарало фермера, които открил камъните, публично да напише, че те не са автентични, а са изработени от него, опитвайки се по този начин да потули уникалното откритие. През 1966 година, местен доктор на име Хавиер Кабрера започва да колекционира камъните и става основният им купувач от бедния фермер.

Една част от камъните привлякло особено вниманието на д-р Камбера и група археолози. Те открили по тях странни изображения на земната повърхност, някои от които много наподобяват съвременната форма на някои континенти. Впечатляващо, учените геолози, посредством компютърни модели открили, че изображенията на тези континентални форми напълно съвпадат с положението на земните континентални плочи от преди 13 милиона години.

Тогава, несъмнено трябва да запитаме, кои са били тези хора преди 13 милиона години, притежаващи тези способности и познания да изобразяват с такава точност положението на континентите? Още по-интересен е фактът, че на много от камъните може да се видят сцени като човек, яздещ динозавър, операции с Цезарово сечение, човек наблюдаващ звезди с телескоп, както много други.

Разбиранията на съвременната наука твърдят, че първите хуманоиди са се появили преди около 4.5 милиона години, което е в пълно противоречие с откритието на камъните „Ика”. Това представлява сериозно предизвикателство за научните среди и съвременните ни разбирания за произхода на човека.

77

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ОТКРИВАТ, ЧЕ МЕДИТАЦИЯТА ЗАСИЛВА МОЗЪКА

Според доклад на „Ню Сайънтист” (New Scientist) от 15 ноември 2005 г., учените са открили, че чрез медитация се постига повече от това просто да се чувстваш добре и да се успокояваш. Тя спомага за по-добра работоспособност и променя структурата на мозъка.

Група учени от университета „Кентъки” в Лексингтън направиха заключение, базирайки се на скорошните си експерименти. Използвали доказаният метод "поставяне на изпитание на психомоторната бдителност", който отдавна се използва за определяне на ефекта от менталната проницателност при сънливост. Тестът включва втренчено гледане в LCD екран и натискане на бутон при неочаквано

появяване на образ. Обикновено, на хората им са необходими от 200 до 300 милисекунди, за да реагират, но на лишените от сън хора им е необходимо по-дълго време, а понякога пропускат стимула напълно. Десет доброволци бяха тествани преди и след 40 минути сън, медитация, четене или непринуден разговор, като всеки обект е тестван с всички условия. 40 минутната дрямка е известна с ефекта си на увеличаване на работоспособността (след час или известно време за възстановяване от умората). Но това, което изненада учените беши, че медитацията е единствената интервенция, която незабавно води до превъзходно постижение, въпреки че никой от доброволците не е имал опит в медитирането.

"Всеки един обект показа подобрение", каза О'Хара, един от изследователите. Подобрението беше дори по-драматично след една безсънна нощ, каза още той, но добави, че "защо увеличава работоспособността, ние не знаем." Сега екипът изследва опитни медитиращи, които прекарват по няколко часа на ден в практикуване.

Създател на мозък

Какъв ефект има медитацията върху ума също е било предмет на няколко дебати. Сега Сара Лазар от Централна Болница Масачузец в Бостън, САЩ и нейни колеги, използват MRI, за да сравнят 15 медитиращи с опит в медитацията, на възраст от 1 до 30 години, и 15 немедитиращи.

Открили, че медитирането всъщност увеличава дебелината на кората на главния мозък в областите, свързани с акта на вниманието и сетивният процес, като предната област на главния мозък и дясната предна област на insula.

"Вие го упражнявате, докато медитирате и той се увеличава," казва Сара Лазар. Откритието се равнява на откритията, разкриващи, че талантливите музиканти, атлети и полиглоти всички имат нарастване в съответните области на кората на главния мозък.

ОСТАНКИ В ОКЕАНА – ПРЕДИЗВИКАТЕЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА В

ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ (част 1)

Практикуващ

Фалун Гонг прави седяща медитация (Clearwisdom.net)

78

Поредица

Увод

Проучвания показват, че учените сега смятат, че Земята е родена преди 4,6 милиарда години. Приматите на пра-човека не се появяват докато не настъпва времето на плейстоцена, а именно ледниковата епохата, която е била около преди 1. 8 милиона години.

Основани на проучвания на вкаменелост, някои учени вярват, че социални дейности и култура не се появяват до настъпването на периода на холоцена, около преди 12 000 години, по време на западането и края на последния ледников период. Затова по време на следващите 7000 години културата не изглежда да има голям напредък и остава в каменната епоха. Записи на писания и символи се появяват за първи път около преди 5000 години по-рано. Ерата преди това се споменава като праисторически период.

Въпреки това, що се касае до объркването на учените, откриването на повече и повече праисторически реликви на океанското дъно променят тази гледна точка. Архитектите от подводните реликви не само имали изкусно изграждане и художествени умения, но също показват знаци за напреднала цивилизация. Освен това те имали писмен език и били способни да изградят пирамидите.

Технология показва, че тези области на подводни археологически открития е била над морското равнище преди 10 000 или повече години. Така по този начин е очевидно, че напреднала цивилизация е съществувала по време на праисторически времена, дълго преди неолитният период. Поради неизвестни причини тези цивилизации изчезнали и оставили единствено останки под морето. Ето свидетелства за тяхното съществуване.

Град под океанските води – останки около остров Йонагуни в Япония

При южния връх на остров Йонагуни в островите Райюкайю, приблизително преди половин век, водолазите откриват руини на конструкции, направени от хора в океана. Мястото включва квадратна структура, покрита с корал, гигантска платформа с ръбове и ъгли, както и улици, стълби и куполовидна сграда. Някой

можеше да каже, че руините наподобяват олтар в древен град. Останките са на площ от около 200 метра от запад към изток и около 140 метра от север към юг. Тяхната най-висока точка достига около 26 метра.

През 1986 година местни водолази именоват тази област на подводния град с името „областта за гмуркане на подводните руини”. Това предизвика много внимание, когато медиите го докладват. Скоро след нейното откритие университетът „Райюкайю” сформира "подводен археологически екип за изследване" (ПАЕИ) и започва осем годишен проект на проучване. В морето, югоизточно от островът на Шихуан и в обграждащите области, бяха открити още руини, включващи конструкция, направена от камък, подобна на пещера структура, обградена от колони, статуя на човешка глава, арка и геометрични статуи на морски костенурки. Най-изненадващото откритие беше "йероглифът", който е гравиран в каменна стена и е оставен от древна цивилизация, за която се приема, че е с високо напреднала култура.

(http://content.answers.com)

79

Ако някой гледа отгоре се виждат улици и нива, обграждащи руините. Най-голямата руина е със 100 метра дължина и 25 метра височина, и е изградена от гигантски скали. Според модела на ПАЕИ на университета „Райюкайю”, създаден от компютър, мястото може да е олтар на храм, където древните хора се събрали и правели церемонии за почитане на боговете. Съществуват две пещери с полукръгли колони на север от храма. Археолозите вярват, че те са място за миене преди церемониите. Има сводеста порта на изток от храма, където две гигантски скали се застъпват с правоъгълни дупки, направени в скалите. Навярно скалите са били оформени от машини и използвани като крайъгълните камъни на града.

6http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2003-6-29-japanundersea1-orig.jpg

6http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2003-6-29-japanundersea2-orig.jpg

7http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20060624-yonaguni_ing_1-orig.jpg

(pureinsight.org) (pureinsight.org) (bibliotecapleyades.net)

7http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20060624-yonaguni_ing_2-orig.jpg

7http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-20060624-yonaguni_ing_3-orig.jpg

(bibliotecapleyades.net) (bibliotecapleyades.net)

Край на част първа – следва продължение

Останки в океана – предизвикателна гледна точка за човешката история (част 2)

Поредица

Под океана, около известния "Лишенян" на югоизточния остров на Йонагуни, беше открита статуя на човешка глава висока около метър и половина. Лицевите отличителни черти могат все още да бъдат ясно различени. По-късно, близо до статуята на човешката глава, бяха намерени група йероглифи. Това показва, че строителите на подводните руини са били високо напреднала цивилизация.

80

8http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2003-6-29-japancharacters-orig.jpg

8http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/06/orig/2006-06-25-2003-6-29-japanundersea3-orig.jpg

група йероглифи статуя на човешка глава

Масааки Кимура е професор по геология в университета Руюкую (RYUKYU). В интервю през септември 1999 година той заяви, че човек може ясно да види, че това са конструкции, направени от хора. Има улици, стъпала под прав ъгъл с кръгли дупки в скалата, които изглежда са замислени за вмъкване на каменни колони и т.н. Откритието на статуята на човешката глава и йероглифите убеждават, подводните руини при южния остров Йонагуни са възникнали от праисторическа цивилизация.

Невероятна подводна пирамида

Други важни открития бяха направени на запад от острова. През 1990 година, водолазите намериха гигантска пирамида, изградена от скали. Тя е с височина 27.43 метра и със широчина 183 метра. Изградена е от правоъгълни скали и има 5 нива. Наблизо са разположени няколко малки конструкции, наподобяващи гигантската пирамида. Такива мини пирамиди се състоят от слоеве камък, с широчина от около 10 метра и височина от около 2 метра.

Геолози от университета Руюкюу, въвлечени в това проучване, заключиха, че това е конструкция, направена от хора, а не от естествен източник. Макар там да е трябвало да има ерозирали камъни, не е намерен нито един. Открити са и подобни на улици останки, обграждащи пирамидата, които също показват, че това не е естествен продукт. Водолази от университета в Бостън, САЩ, открили, че гигантските стъпала са направени от слоеве скални кубове с размери един метър, които формират звезда.

Въпреки че някой може да предположи, че такава структура е оформена от скали, подложени на влиянието от водната ерозия, в резултата на естественпроцес досега не са откривани толкова добре оформени части от стъпала. Археолози от университета в Лондон вярват, че строителите трябва да са били поне на нивото на древната месопотамска цивилизация или на майсторите от района на Индийската река.

Според професор по геология от университет в Токио, областта трябва да е потънала преди около 10 000 години, по време на последния ледников период. Ако измерваме със съвременно научно разбиране, човешките същества тогава са били още примитивни хора, убивайки животни за храна.

Тогава доколко верни са съвременните разбирания? Оказва се, че са неверни. Как са могли тези „примитивни” хора да изграждат такива пирамидални структури. Някои хора вярват, че това е дело на неизвестна култура. Някой може да се учуди дали такава напреднала и благоденстваща цивилизация наистина е съществувала някога.

Такива подводни руини само в Япония ли съществуват?

81

Останки в океана – предизвикателна гледна точка за

човешката история (част 3) Древна мистериозна подводна градска стена Хуейджин в

Тайван

Всеки, който иска може да прочете записите в архива на древната област Пенгу в Тайван: „Ако някой гледа от небето отгоре към Хуейджин може да види дълго продължение на градската стена под водата. Наричали са го "дълбокото езеро на Хуейджин". През 1982 година професионалните водолази намериха прецизното местоположение на потъналия град Хуейджин.

Тази древна стена е кръстообразна. Измерванията с компас показват, че е внимателно позиционира на север и юг, и

запад и изток при прав ъгъл. Стената е изградена главно от базалтов камък и е обрасла с морска трева по нейната повърхност. Тя е около 160 метра от запад на изток и около 180 метра от север на юг. Тя е около 1.5 метра дебела на върха и около 2.5 метра при долната част. Няколко части са неравни заради ерозия, но въпреки това, спойката между камъните е много силна.

По онова време някои хора мислиха, че потъналият град бил всъщност разширение на Хуейджин в морето. Но проучване на геолози показа, че ако стената се е формирала от скали по естествен път, то е трябвало да бъде неразрушима. От друга страна, ако е направена от човек, е трябвало да има отделни части. Освен това, ако стената е много дълга и права, много вероятно е да била направена от хора. Освен това всички камъни са с еднакъв размер, с прави ъгли и са запълнени с материал помежду си. Фугите между камъните са под прав ъгъл и са гладки, което напълно се вписва в съвременните стандарти за такъв тип изработка.

Греъм Ханкок, британски писател, е известен в световен мащаб с книгите си като „Отпечатъците на боговете". През август 2001 година той и съпругата му събраха китайски и японски изследователи, за да изследват тази област. Той обясни, че камъните от потъналия град ясно се различават от структурите на естествените камъни, заради което е по-вероятно да са направени от човек.

Той каза: "природата не създава такива структури, обратно на структури, направени от човек, в които е обърнато голямо внимание на такива детайли". Както изглежда, камъните на потъналия град Хуейджин са позиционирани точно от север към юг и от запад към изток. Тези камъни имат много плоска и гладка повърхност. Те са внимателно подравнени и само тънък нож можел да пасне между съединенията. Мнението на Ханкок е, че това трябва да е направено от хора, а не по естествен начин.

Ханкок също сподели, че в момента има изграден преобладаващ модел в човешкото общество. Но този модел не успява да обясни скорошните археологични открития. Не са ли свързани днешните структури с тези предисторически открития? Всъщност сегашната история не успява да обясни изгубените древни цивилизации. С други думи, много е вероятно подобни находки, като подводния град Хуейджин и други, да съдържат скритото доказателство за отминали човешки цивилизации.

(news.bbc.co.uk)

82

Останки в океана – предизвикателна гледна точка за човешката история (част 4)

Бермудския триъгълник

Руини в Бермудския триъгълник и подводни конструкции в Бахамите

През 1958 година американски учени откриват странни конструкции по време на подводни изучавания във водите около Бахамските острови. Тези конструкции били в специфични геометрични схеми, разпростиращи се в протежение на няколко мили.

Десет години по-късно, гигантски каменни стени с дължина 400-500 фута са открити недачел. Това удължение сформира точен прав ъгъл с една главна стена. Каменните стени са изградени от гигантски каменни блокове с над един квадратен фут. По късно, са открити по-сложни платформи, пътища, пристанища, мостове и други подобни постройки. Всички останки са подредени като пристанище.

В допълнение, по време на подводно изследване, европейски учени откриват гигантска непозната до сега пирамида в Бермудския триъгълник. Тя е с размер на едната страна 300 метра, и 200 метра височина. В пирамидата има две гигантски дупки, които вероятно са направени от човек. Морската вода преминава чрез тях, оформяйки огромен водовъртеж и по този начин създава водовъртеж и наблизо. Това прави повърхността на водата неясна. Трудно е да преценяване кога точно е изградена тази пирамида. Преди повече от десетки хиляди години земята е потънала в морето.

Съществуването на предисторически цивилизации

Земята не е такава, каквато е била в началото. Тя е изпитала безбройни промени на земната кора, вулкани, наводнения, ледникови периоди и т.н. Земята е изпитала безчислени промени. Позволете ни да погледнем към тези древни открития.

Това място е на дълбочина 2600 метра, и само на 90 километра от японският залив. Въпреки това между 67 и 25 милиони години по-рано, то е било високо над Тихия океан, около 120 километра на изток от японските острови.

Затова не е трудно да си представим, че ако по време на праисторически времена е съществува цивилизация, естествените катастрофи и географски пренастройки щяха да променят пейзажа и само много малко останки ще са запазени под морето.

Останки в океана – предизвикателна гледна точка за

човешката история (част5) Легендарната цивилизация Му

83

В края на 19 век британският полковник Джеймс Чърчуъд, изпратен на служба в гарнизон в Индия, е имал достатъчно късмет, за да получи посвещение на много мистериозен език в индуистки храм в Накал от един игумен. След много опити, Чърчуърд и известен монах дешифрирали история за велика предисторическа цивилизация. През 1926 г. Чърчуърд публикува книга за цивилизацията Му, озаглавена

“Последният континент”.

Местонахождение на континента Му

Според посвещението, цивилизацията Му е била разположена в Тихия океан. Му е била велика и просперираща цивилизация, която е благоприятствала развитието на литературата, изкуствата, занаятчийството, а също така били изобретявани машини и съоръжения. Хората по това време са имали изумителни строителни умения и са могли да изграждат огромни сгради, пирамиди, каменни паметници, крепости и пътища. Казват, че добре оформени и подредени каменни пътища и канали са намерени в столицата и навсякъде из големите градове. Цели стени са били блестящи и декорирани със злато. Хората са живеели луксозен начин на живот. Гражданите на континента Му са били добри мореплаватели. Говори се, че са плавали из всички морета. Дори развили силна колониална империя. По това време континента Му се считал за “Връхната точка на световната култура.”

Но проспериращият континент Му е изчезнал. Говори се, че е потънал под водата след внезапна катастрофа. Ужасното събитие започнало с много силно вулканично изригване, последвано от силни заметресения и урагани. Всичко се случило внезапно. Вулканичната лава бликнала, придружена от силни земетресения. Земята се издигала като морски вълни, огън и гъст дим изпълнили небето. Всички постройки се срутили като детски играчки, лава и морска вода покрили всичко. Целият континент Му потънал в Тихия океан без никакви предварителни признаци за това.

Хората може би си мислят, че това е легенда. Но погледнато от друг ъгъл би могло да се прозре възможност за съществуването на цивилизация от човешки същества.

Подводни останки предоставят ясни доказателства за съществуването на предисторическа цивилизация. Но е трудно да намериш свидетелства и източници за подобни разкрития в историческите писанията. Съвременните археолози и историци не искат да поставят под съмнение съществуващите исторически познания, тъй като това би било несъвместимо с общоприетите теории. Но ние вярваме, че е само въпрос на време учените да променят придобитите понятия и да приемат историческите истини.

С РЕЙКИ СЕ ЛЕКУВАШ И САМ, НО АКО Е НЕЩО ПО-ЛЕКО! Ако е нещо по-сериозно търсете академичните и

алтернативните лекари

(ukko.free.fr)

84

Посвещението в това изкуство - Как се предава познанието за Рейки? Традицията на рейки се предава от учител на ученик по пътя на церемонията Посвещение. По време на посвещението в първа степен става хармонизация на вибрациите на енергийните центрове на посвещавания с вибрациите на рейки и образуването в човека на канал, провеждащ рейки потока. Настройката за втора степен включва ученика към по-високи нива на рейки и благодарение запознаването с енергията на символите на рейки става възможна работата на разстояние, работата със ситуация и т.н. Третата степен - учител, дава възможност да се посвещават и други в рейки. Рейки - I степен дава възможност да се работи на физическо ниво. В момента на настройка I степен рейки човек тръгва по пътя на осъзнаване на своя живот. Чрез рейки човек става само проводник (канал), рейки води целителя - това е мъдрост от по-висок план и по тази причина се изключва всякакъв род манипулация. - Всеки ли може да овладее това изкуство? Рейки е достъпна за всеки, тъй като системата се отличава от другите целителски методи с удивителна простота. Тя се съчетава прекрасно с всички духовни и терапевтични методи. Енергията рейки никога не се изпраща, тя се всмуква чрез канала, когато се поставят ръцете върху тялото на пациента, то изисква определено количество енергия, от която се нуждае. В процеса на лечение целителят не губи енергия. Енергията постъпва в теменната чакра на целителя, минава през горните енергийни центрове към сърдечния център и слънчевия сплит, преминава през ръцете и дланите към тялото на пациента. - По какво можем да разберем, че сме на прав път, а не става дума за самовнушение? Едно от най-големите преимущества на Рейки е възможността за самолечение. След настройката човек трябва само да съсредоточи въздействието на рейки върху него или на други лица и енергията веднага започва да тече по канала. - Не говорим ли за някаква нова религия? Рейки не е религия, тъй като не съдържа символите на вероизповедания или доктрини. В действителност това е древна наука, скрита в продължение на хиляди години, до момента в който д-р Усуи отново не открива тази много древна “технология”, описана в тибетските сутри. -КАК СЕ ПРОВЕЖДА ЛЕЧЕНИЕТО Лечението с рейки трае около 1 час. Пациентът се поставя в легнало положение. Стаята трябва да е тиха, комфортна и затоплена. Лечителят след съответната подготовка и молитва застава до човека и последователно полага ръцете си на различни позиции по предната и задната повърхност на тялото на пациента, започвайки от главата. Ръцете се задържат на всяка позиция за около 3 минути, като за всеки конкретен случай лечителят решава къде и колко да задържи ръцете си. Може да се пусне тиха и мелодична музика. В момента на пазара се предлагат много различни дискове и касети с музика, специално композирана за рейки сеансите. Рейки идеално се комбинира и допълва с ароматотерапия, кристалотерапия и масаж. ПЕТТЕ ПРИНЦИПА 1. Винаги бъди благодарен за това, което имаш, и за това, което знаеш, че ще ти бъде осигурявано. Нашето нормално състояние е на удовлетвореност и изобилие. Живеейки с чувство на благодарност, човек може да се измъкне от омагьосания кръг на липсата и да влезе в състоянието на изобилие. 2. Тъкмо днес няма да се тревожа. Тревогата е резултат от чувството на отделеност от универсалното единство. Не се бъркай в “графика” на Вселената. Живей всеки ден на максимума на възможностите си. За всичко друго Вселената ще се погрижи. 3. Тъкмо днес няма да се гневя. Гневът е резултат от усещането за загуба на контрол. Когато се почувстваш ядосан, просто бъди съзнателен за реакцията

85

си и бъди благодарен за възможността да видиш своята слабост. Не се чувствай виновен за гнева си. 4. Тъкмо днес ще бъда честен. Да си честен със себе си означава да си честен във всичко. Истината носи яснота. Честността към себе си води до честно отношение на другите към теб. 5. Тъкмо днес ще се държа с любов и уважение към всяко живо същество. Ние всички сме едно, произхождаме от един източник и сме взаимозависими. Да проявяваш любов и уважение към другите означава да обичаш и уважаваш себе си и Земята.

УЧЕНИТЕ СА ОЗАДАЧЕНИ ЗАЩО ВСЕЛЕНАТА СЕ УСКОРЯВА В ПРОЦЕСА НА РАЗШИРЯВАНЕТО СИ

В издание на списание „Наука” (Science) се посочва, че космолозите са озадачени и мислят как да изследват мистериозната „тъмна енергия”, която причинява ускорението на разширението на Вселената.

През 1929 г. космолозите откриха, че Вселената се разширява и това откритие доведе до теорията за „Големия взрив”, който е източник на цялата материя във Вселената.

Въпреки че експертите не са могли, нито пък са загрижени, да обяснят причината за Големия взрив, те допускат, че поради силата на гравитацията, скоростта на разширяването на Вселената би трябвало да се понижи.

Но през 1998 година, изследователи откриха по невнимание, докато се опитваха да измерят разстоянието от една супер-нова до Земята, че това разстояние е повече, отколкото те предполагали.

Това откритие, което се превърна в "ударна вълна" сред общността на астрономите, подтикна учените да предположат теорията за ускорението на разширението на Вселената.

Тази теория бе потвърдена по-късно в изследването на фоновата радиация на космически микровълни.

Учените остават объркани по въпроса какви са факторите, които причиняват разширяването на Вселената. Единственото, което могат да направят, е да ги нарекат „тъмна енергия”.

Те са затруднени в измерването на тази тъмна енергия и вярват, че наблюдението на по-отдалечени звезди с по-мощни телескопи ще помогне.

Очаква се НАСА (NASA) и Американският департамент по енергията да пуснат космически телескоп на стойност 600 милиона щ.д. за измерване на тъмната енергия, с мисия под името "Съвместна мисия за измерване на тъмната енергия" (СМИТЕ).

Но един от лидерите на програмата СМИТЕ Чарлс Бенет - астрофизик от Университета Джонс Хопкинс – е изпълнен със съмнения: „Не знаем какво представлява тъмната енергия, съществуват различни начини за измерването й

Галактика NGC 300 - Стари звезди (синьо) се струпват в центъра на

галактиката (science.hq.nasa.gov)

86

и различни аспекти, които да се измерват. Съществуват непознати неща във всички посоки”.

Някои космолози поставиха под въпрос самата програма. Те смятат, че телескопи, базирани на Земята, могат да предоставят много по-полезна информация, като заедно с това, подадоха няколко доклада до НАСА и Американския департамент по енергията, за вероятността за осъществяване на програмата.

В момента учените възнамеряват да използват само телескопи за измерването на „взаимовръзката между разстоянието, което светлината пропътува и червеното изместване”, за определяне дали плътността на тъмната материя остава постоянна.

Терминът „червеното изместване” идва от разбирането, че щом космосът се разширява, разстоянието, което светлината пропътува през него се разтегля до по-дълги и червеникави вълни. Дължината на вълната на светлината нараства по-бързо, ако космосът се разширява по-бързо. Червеното преместване е натрупването на тези разтегляния.

Въпреки това, учените не са постигнали единогласие по въпроса кои обекти да се измерват - супер-нова или цели галактики, което от своя страна оказва влияние върху решението дали да се използват телескопи в космоса или на Земята.

Изправен пред тези въпроси, Чарлс Бенет, каза: „Не трябва да се гледа на космическата мисия, като начин за подобряване на това, което се знае днес. Трябва да се гледа на нея като на нещо, което ще научиш от нея в бъдеще”.

Дотук са изложени мислите на някои учени. В общността на хората, които се самоусъвършенстват (култивират), се възприема различен подход по отношение на разширяването на Вселената. В тази общност се приема, че за да може истински да се разберат мистериите на Вселената и времепространството, човек трябва истински да практикува самоусъвършенстване.

МОРАЛ И ДЪЛГОЛЕТИЕ

Изследователски проекти на университета “Иейл” и Калифорнийския университет, включващи 7000 души от община Аламида, Калифорния, САЩ, както и на техни колеги от изследователски проект на университета в Мичиган (САЩ), който изследва 2700 души в продължение на 14 години, стигнали до едно и също заключение – дълголетието на човек до голяма степен зависи от неговия морал.

Изследователите изучавали връзката между степента на смъртност и взаимовръзката на човек с обществото и открили, че човек, който е оптимистичен и помага на другите, и живее в хармония с другите, може да очаква много по-дълга продължителност на живот. Изследването показало, че това е особено вярно за мъжете.

От друга страна, степента на смъртност сред хора, които таят лоши намерения към другите, нараняват ги за собствена изгода, или хора, с които е трудно

87

да се общува, е 1.5 до 2 пъти по-високо от нормалното. Изследователите открили, че този феномен се среща при всички раси, различни нива на доходи, хора с различна ниво на физическа издръжливост и най-различен начин на живот.

В началото на 1958 г. доктор Уилямс - специалист по сърдечно съдови заболявания - проследил 500 студенти по медицина за 25 години. Той открил, че смъртността сред тези, които се държат враждебно била 96% и че те страдат от заболявания на сърцето 5 пъти по-често от останалите.

Г-н Мартин, бразилски медицински специалист, изследвал 583 корумпирани служители, които приемали подкупи, извършвали злоупотреби и използвали служебната си сила за лична изгода. След 10 години изследване и разследване, той открил че 60% от корумпираните служители били или сериозно болни или починали.

Модерните изследвания в медицината показват, че доброто и приятелско поведение, в съзвучие с висока идеология, предоставят нормално развитие на човешката мозъчна кора, централната нервна система и ендокринна система. Това помага също и при систематичното регулиране вътрешния биологичен часовник, и стабилизира микробиологичната среда на тялото.

Изглежда, че отделянето на внимание на моралността и култивацията не е само фундаментален принцип за хората, но също и важна основа за постигане на добро здраве.

ТОПЛИНАТА МОЖЕ ДА Е ЦЕЛЕБНА! Тя подобрява кръвния поток, тонизира съдовете и цялата кръвоносна система

Лечението с топлина е система от природни методи за лечение и е един от универсалните методи за оздравяване. Това дава възможност да се коригират и лекуват много заболявания, да се облекчават и хроничните болки. Топлината спомага и за мобилизиране на цялата защитна система на организма и възстановяване на енергийния баланс. КАКВО СТАВА С НАШИЯ ОРГАНИЗЪМ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ С ТОПЛИНА? Кожата първа реагира на всички промени във външната среда. Под въздействието на топлината се ускорява обмяната на веществата, атрофиралите клетки се заменят с нови, млади клетки. Топлината подобрява кръвния поток, тонизира съдовете и цялата кръвоносна система. Кожата се загрява, активизира се кръвообращението, променя се кръвното налягане. Въздействайки с топлина върху различни части на тялото, може да се облекчи състоянието на централната нервна система, изчезват болките в мускулите и ставите, подобрява се дишането, премахва умората. Още в древността китайците са използвали лечението с огън (обгаряне на определени точки с билкова цигара), което според тях е носело на човека здраве и дълголетие. Сред методите за лечение с топлина, разбира се, най-важна е хелиотерапията, т.е. слънцелечението. Много популярно е използването на сауна, на парна баня, на кал, глина и т.н. А за съживяващото въздействие на топлата вода едва ли е необходимо да убеждаваме някого. Но водата лекува не само тялото, но и душата. Мислено си представете как заедно с водата изтичат грижите,

88

неприятностите, лошите мисли и вие веднага ще усетите голямо облекчение, ще ви олекне на душата, ще се почувствате по-спокойни, по-уверени в себе си. Вземането на душ, освен с хигиенна цел, може да се ползва и за лечение. Струйките гореща вода, насочени към тялото, действат върху нервните окончания, които по рефлекторен път са свързани с различни вътрешни органи. По такъв начин, въздействайки върху определени участъци от кожата, могат да се лекуват и органите, които са рефлекторно свързани с тях. Например при главоболие насочваме душа към тила, лицето, окосмената част на главата, китките на ръцете; при заболявания на белия дроб - раменете, предната и странична част на гръдния кош, стъпалата на краката; при хрема - тила и китките на ръцете; пикочен мехур - вътрешната повърхност на бедрото, стъпалото, долната част на корема. При болки в кръста, таза, корема, при запек, хемороиди, цистит, радикулит е добре да се направи гореща вана до кръста. За тази вана се използва дълбок

леген, в който болният сяда така, че седалището му, долната част на корема и горната част на бедрата да бъдат във водата, а стъпалата да са потопени в леген с топла вода. Върху главата се слага студен компрес, раменете и гърбът задължително се покриват с хавлия или леко одеяло. Продължителността на тази вана е 20 минути. За да бъде лечебният ефект максимален, трябва да се прави серия от такива вани до настъпване на трайно подобрение. Тази процедура не трябва да се прави от възрастни хора, подрастващи по време на половото съзряване, отслабнали хора с тежки хронични заболявания, при анемии и склонност към кръвоизливи.

ЗА КАКВИ БОЛЕСТИ ГОВОРЯТ ОЧИТЕ

В литературата често наричат очите огледало на душата. Специалистите обаче знаят, че те са преди всичко огледало на болестите, които явно или скрито се развиват в организма ни. Силноподпухналите горни клепачи може да говорят за начало на образуване на камъни в пикочния мехур. Сълзящите очи, при което очервеняват съдовете на роговицата, са свидетелство за развиване на глаукома. Ако пък се появява бяла слизеста течност, тогава е нужно да се направи проверка за катаракта. Малките тъмни петънца под очите трябва да заострят вниманието към евентуално образуване на камъни в бъбреците. Ечемикът е признак или на инфекция, или подсказва, че е нужно да ограничим мазната храна, която затруднява работата на черния дроб и жлъчката. Ако кожата под очите придобие виолетов или кафяв цвят веднага трябва да се проверят черният дроб, нивото на глюкозата в кръвта, щитовидната жлеза и сърдечносъдовата система. Защото някъде там се е случило някакво нарушение на нормалните функции. Честото мигане може да е признак не само на неувереност, но и заболяване на нервната система. Вътрешната повърхност на клепачите при здравите хора винаги има равен розов цвят. В случай че той се промени в червен, това говори за нарушено кръвообращение, разстройство на храносмилателната система или полови проблеми. За нарушено кръвообращение сигнализира и белият цвят на вътрешната повърхност на клепача. Вероятно става дума за анемия, причинена от дефицит на желязо и за недостатък на хемоглобина в кръвта.

89

Червено-жълтият оттенък говори за разстройство на работата на черния дроб, бъбреците, задстомашната жлеза или сърцето.

ЖИТНИ КРЪГОВЕ

Житните кръгове представляват част от поле с житни растения, в която мистериозно се появяват слягания на класовете, оформени в определени фигури. Те се появяват за една нощ, като обикновено около самата фигура няма никакви следи от стъпкване на класовете...

Най-разпространеното мнение за житните кръгове е, че те са феномен на 20-ти век. Истината е, че житни кръгове са намирани и в предните столетия. Най-известния от тях е кръгът, намерен в една горска просека през 1678. В статиите на местните вестници се казва, че същество, подобно на дявола, е направило кръговете с коса. В тях се обяснява и историята на един фермер, който отказва да плати полагащата се надница на един косач, като се кълне, че по-скоро ще наеме дявола на работа, отколкото да му плати заплатата. На следващата сутрин фермерът намерил нивата си ожъната, но по удивителен начин. Цялата нива била в абсолютно правилни кръгове, които не биха могли да са дело на човек, особено работещ през нощта на светлината на газен фенер.

Някои криптолози предполагат, че житни кръгове са изобразени върху праисторически камъни и рисунки по стените на пещери в Ирландия. Други намират изображенията на житни кръгове в древноегипетски рисунки.

Първите случаи на житни кръгове в днешни времена изглежда започват в началото на 20 век, като постепенно броят им се увеличава. Рязко покачване има през 60-те, а направо драматичен брой кръгове са регистрирани през 90-те. Поне 190 житни форми са открити и документирани през 1999, може би като предизвестие за това какво ще бъде през сегашното столетие.

Друго грешно, но широко разпространено мнение е, че житните кръгове се срещат само във Великобритания. Наистина там има най-много случаи, но в САЩ има случаи от 1920 година насам, в останалата част от Европа от средата на века, а в Африка, Канада, Австралия, Централна и Южна Америка и Русия в началото на 70-те. В Япония първия случай е регистриран в края на 70-те.

90

Житните кръгове в Англия започват да се появяват много често и бързо приковават общественото внимание. Тъй като те продължават да се появяват и да стават все по-сложни и по-големи, хората започват да търсят обяснение на феномена. Те са както учени от най-различни сфери на науката, така и поддръжници на движението Нова Епоха и изследватели на НЛО.

През осемдесетте д-р Терънс Мейдън се опитва да обясни загадката на житните кръгове като резултат от атмосферен феномен, като завихрянето на вихър или малко торнадо. Може би, ако той самият беше виждал нещо подобно, щеше да мисли другояче. Във Финикс, Аризона, вечерните новини редовно показват пясъчни бури и торнада, танцуващи по повърхността на пустинята. Не случайно "танцуват", защото те никога не се движат в права линия. Освен това те не правят перфектно оформени кръгове, нито повалят треви и житни растения на земята. Те могат да засмучат някое растение и да го пуснат на километри от мястото, но не и да накарат житните стъбла да легнат на земята. Най-накрая, един силен вихър или едно малко торнадо биха оставили ясна диря по пътя, по който минават, а не сложни фигури само на определени места.

Друг опит да се обяснят житните кръгове е така наречената хипотеза за Гайа. Те често се появяват близо до места, където са открити древни постройки и археологически паметници като Стоунхендж, Ейвбъри, Сейлсбъри и др. Някои смятат, че тези места са духовно значими и затова житните кръгове са израз на колективната душа на Земята, която изразява по този начин отвращението си от сегашната ситуация и показва, че всички форми на съзнание ще бъдат пренасочени в нова посока на развитие. Има доста възражения относно тази хипотеза.

Нека обаче се върнем на традиционната наука и нейното мнение по въпроса. Много често тя обявява за измама онова, което не може да обясни със своите методи. Тя демонстрира тези си наклонности и в случая с житните кръгове. Когато двама пенсионери през ранните 90 години на миналия век заявяват, че те са направили кръговете, пресата гръмва. Въпреки, че дотогава информацията за житните кръгове е излъчвана предимно по местните телевизии и то в малки репортажи, в този случай СиЕнЕн и няколко международни вестника като "Уолстрийт Джърнъл", "Ню Уорк Таймс" и френския "Ле Фигаро" веднага публикуват подробни статии за твърденията на двамата. Този сценарий е доста подозрителен. Най-напред, сериозни вестници и медии като по-горе изброените, никога преди това не са проявявали интерес към публикуването на подобна информация, а изведнъж, без много да му мислят, поместват статия за житните кръгове. Изглежда след нарастването на популярността на въпроса, той е станал неудобен за някои правителства. Двамата пенсионери са им били достатъчни за да ударят два заека с един изстрел - да оправдаят некомпетенстността на учените и да заглушат обществения интерес към този феномен. Плана сработва, и след тези "сензационни" признания житните кръгове вече не са предмет на разглеждане от официалната наука, а заглавието "Феномена житни кръгове" изгубва шанса да попадне на предните страници на по-големите медии. В допълнение, никоя важна организация не прави сериозен опит да удостовери верността на твърденията на двамата пенсионери. Освен това, дори и да има някаква истина в твърденията им, дори и да са направили няколко кръга, Двама стари хора с въжета и коси не биха могли да направят всички кръгове, разположени на големи разстояния един от друг. Още повече, че косите оставят съвсем различни белези върху стъблата, от тези намерени в много от кръговете.

Редно е да кажем няколко думи за еволюцията на житните кръгове. В началото те били просто кръгове, докато не започнали да се появяват и прави линии. Сложни фигури от по няколко кръга и прави линии са следващата стъпка към днешните удивително сложни и в същото време с перфектна форма житни кръгове, в които често е втъкана някаква сложна математическа формула или

91

изобразяват знаци, свещени за различни култури по света. Изглежда невъзможно тези форми да са сътворени от човек, дори от група хора, само за една нощ.

Основата на житните кръгове е от полегналите стъбла на различни житни растения. Те се срещат предимно в пшеничени и ечемичени насаждения, но в коноп или трева, и дори и в пясък и сняг. Стъблата може да са наклонени в различни посоки в едно изображение, а понящога кръговете са от няколко пласта стъбла, паднали в различни посоки. Интересното при житните кръгове е, че стъблата се пречупват на мястото на възлите, които дават здравина на стъблата, а не както е нормално - между тях.

Възлите държат растението изправено, защото в тях се събира вода, чието налягане крепи стъблото. Растенията в житните кръгове падат, защото техните възли се дехидритират. В самия възел на стъблото има дупка, която е като излаз за водния поток, образуван от голяма горещина. Още по-забележително е, че възлите са пробивани избирателно. Понякога е пробит най-долния възел, а в други случаи по-горни, като растенията в един кръг може да са пречупени на различно ниво. Друга интересна черта на някои кръгове, е че при растежа на растенията фигурата добива различен вид.

Около много от кръговете не са забелязани никакви следи от стъпкани стебла наоколо, освен това някои от тях се появяват в заградени зони в рамките на военни обекти. При почвени проби от центъра на кръговете електромагнитните уреди показват отклонение от 100 процента от нормалните стойности. В много от случаите на мястото, където са се появявали кръговете има до 40 процента увеличение на продукцията от мястото, без да има други явни причини.

В житните кръгове има остатъчна радиация, която може да има негативен ефект върху хората, които отиват на мястото. Измерванията показват излъчване на енергия на честоти от 5 килохерца няколко дни след появата на кръговете. Тази честота е в чуваемите граници и някои чуват високи, пискливи звуци и трели. Тялото на много хора реагира при посещение на житен кръг, като често срещани симптоми са гадене, главоболие, световъртеж, усещане да горене и различни болки. Тези симптоми съвпадат със здравните проблеми, редизвикани от радиация. Мобилните телефони, камерите, часовниците и най-вече електронните уреди спират да работят, а компасите на прелитащите отгоре самолети се въртят безконтролно.

Очевидци на образуването на житни кръгове съобщават за забелязано червеникаво сияние на нивото на земята. Повалянето на растенията свършва за няколко минути. Никой от очевидците не е забелязал някой или нещо да причинява сиянието, нито някакъв НЛО, носещ се над мястото.

Червеникавото сияние и образуването на кръговете в рамките на няколко минути, както и последствията за възлите на стъблата са признаци за действието на микровълни или друга подобна радиация. Такава радиация повишава температурата в избраните възли, като кара водата да се превърне частично в пара. В следствие на бързото увеличаване на обема възелът се пръска, растението се пречупва и пада.

Още по-удивителна черта на този сложен начин на образуване на кръгове е, че възлите могат да бъдат поразявани поотделно. Наклона на стъблата и височината на избираните възли се променят в рамките на една форма. Това е доста сериозно доказателство, че ако житните кръгове са дело на човек, те са направени с компютър, който от своя страна контролира някакво друго устройство, което излъчва радиацията, поразяваща растенията. (сфери с диаметър 30 см, кръжщи над местата, където се формират кръговете са били наблюдавани от няколко свидетели). Много от формите изглеждат като

92

направени с компютър изображения. Някои от тях в действителност са толкова сложни и са направени спазвайки толкова много математически зависимости, че единствено компютър би могъл да ги създаде.

Има много случаи, които подсказват, че създателите на житните кръгове реагират спрямо коментарите, критиките или опитите да не се признае истиноста на даден кръг, като веднага правят нови кръгове, които отхвърлят тези критики. Интересно е как става това, след като говорим не за изказвания по телевизия или друга медия, а за разговори между различни хора на мястото на събитието. Изглежда някой знае по телепатичен път какво става в главите на говорещите на тази тема.

Житни кръгове понякога се образуват на територията на военни бази и някои вярват, че това е доказателство, че военните провеждат тайни тестове с радиационни оръжия, предназначени да унищожават вражеските насаждения. Разработките на нови оръжия обаче винаги се държат в строга тайна, а нищо подобно не засяга житните кръгове. Нещо повече, те се срещат по целия свят. Защо й е на британската армия да рискува и да навлиза в териториите на други страни, само за да тества ново оръжие. Още по-абсурдна е версията за двамата старци, които проникват през телените заграждения посреднощ, само за да направят няколко кръга в забранена военна зона.

Изглежда кръговете са правени от някой, когото военните не могат да засекат или на когото не могат да попречат да прониква на тяхната територия. Дори този натрапник да прави само житни кръгове, той би трябвало да предизвика голяма загриженост сред военните, защото следващия път вместо кръгове в полето, може да реши да направи няколко кръгчета от "полегнали" военни сгради. Военните със сигурност се интересуват от житните кръгове, изникващи зад техните огради.

Друга грижа за правителствата по целия свят е фактът, че житните кръгове показаха, че има някой, чийто технически възможности му позволяват да прави сложни форми от житни кръгове по целия свят, и въпреки това никой да не знае кой е той, и защо прави това. Има признаци, че британското правителство провежда политика на дезинформация по отношение на житните кръгове и се опитва да спре този или тези, които ги правят, но без успех.

Който и да прави тези кръгове, определено не го прави без цел. Той явно отговаря на непохватните опити на измамници и учени да направят житни кръгове като прави нови и нови кръгове, като техния дизайн, сложност и големина стават все по-трудни за подражание, особено за време от една нощ. Който и да стои зад кръговете, явно има план, а още по-явно е, че е решил да го изпълни.

Засега никой не може да каже със сигурност кой или какво предизвиква появата и еволюцията на житните кръгове. Техните послания (ако има такива) все още са неразбираеми. Изглежда ще мине доста време, преди да открием тайната на житните кръгове.

Индиец живее 50 години по дърветата 83-годишният индиец Гайадар Парида живее от повече от 50 години по дърветата, предава агенция ДПА, цитирайки местната ИАНС. Мъжът от източния щат Ориса напуснал цивилизования живот след скандал със съпругата си и от половин век не се е връщал в града.

93

Бабула, 55-годишният сина на Парида, много пъти молил баща си да се върне при семейството, но родителят бил и все още е непоколебим, въпреки напредналата му възраст. Съвременният индийски Тарзан разказва, че отначало живеел на петметрово дърво манго, докато силна буря съборила ствола и мъжът бил принуден да си търси нов дом. Така той се заселил в короните на няколко двуметрови дръвчета... Парида разказва, че се почуствал по-истински човек още от момента, в който започнал да живее сред природата. Новият му начин на живот толкова му харесал, че не сметнал за нужно да слезе от дома си дори за сватбата на сина си или за раждането на внуците си. Имало е дни, в които 83-годишният мъж не е хапвал нито хапка храна и е събирал вода от сутрешната роса по листата на дърветата – толкова силно е било желанието му да не слиза от дървесния си дом. Местните жители възприемат Парида почти като месия и полу-бог. Доказателство за това им дават поне два факта. Първият е, че нито веднъж досега мъжът не е бил ухапан от многото отровни змии, които делят с него короните на дърветата. Освен това неговият дом изобщо не бил засегнат от сериозния циклон, върлувал в провинцията Ориса през 1999 г. и наводнил целия регион около дървесната къща на Парида.

КРИСТАЛНИТЕ ЧЕРЕПИ

Голямо объркване сред историците предизвикват предмети, за които не може да се установи точно за какво са служели на нашите предци и кога са изобретени. Такъв е случаят с кристалните черепи...

Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.

Произходът на първия е неизвестен. Знае се само, че е закупен от бижутерската фирма Тифани през 1898 година. И до днес не може да се установи откъде фирмата се е сдобила с него. Според някои източници е бил спечелен като трофей от неизвестен наемник в Мексико през деветнадесети век.

За втория череп се знае доста повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в древния град на маите Лубаантун забелязва в една цепнатина нещо да блещука. Какво е правило младото момиче в днешната държава Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била твърде млада за археоложка, но достатъчно смела, за да не се страхува от отровните паяци и змии.

94

Археолог любител бил вторият й баща Фредерик А. Мичъл-Хеджис, иначе банкер и борсов посредник. Не разполагал с много средства, но бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, изследователски подвизи и авантюри. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и заминал с кораб от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.

В експедицията взели участие също доведената му дъщеря Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - приятелка и спонсорка на Фредерик. В многобройните писания за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни различия. Според едни автори местните работници от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници предлагат същата история, но с повече романтични подправки. Ана се изкачила на доста порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прекрасна гледка. Зелена джунгла като безкраен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп във вътрешността на пирамидата. Ана слязла и събудила баща си, за да му съобщи новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и затова чак след няколко седмици упорит труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.

Интересна била реакцията на около тристата работници кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, започнали да целуват земята и две седмици прекарали в плач и молитва. Разкопките продължили и едва след три месеца открили долната подвижна челюст на черепа.

Находката в Лубаантун е истинска загадка, която може да се сравнява само с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и днес може да се видят в престижни музеи в Европа и Америка. Но въпреки това черепът се смята за уникален. Изработен е от цял прозрачен къс планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка предизвикват твърдения на онези експерти, според които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това заключение, след като изследванията под микроскоп не са намерили следи от метални инструменти. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са необходими най-малко 150 години по 12 часа упорит дневен труд на много занаятчии. Някои изчисляват, че за постигането на този резултат ще бъдат необходими 800, 1000 или 1500 години. Не вярвам, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкова тънка и продължителна работа.

Скулите и очните кухини на черепа са обработени по такъв начин, че като отразяват светлината, създават впечатление на блясъци, на някакво вътрешно движение. Ефектът се подсилва и от една призма, оформена в основата на черепа. Кристалното творение тежи 5,3 кг, високо е 13 см, широко също 13 см и дълго 18 см.

Съдейки по някои анатомични особености, специалистите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт особено тормози експертите: ако е вярно, че целият предмет е изработен от един кристален къс - а това означава и подвижната долна челюст, - как е бил разрязван този къс? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би завършил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал расте спираловидно около невидими оси. Те могат да се видят само при определени условия и силно увеличение. Обработката може да се извършва само по посока на тези оси. И най-незначителното отклонение веднага би го натрошило на малки късчета. А кристалът на маите е обработен тъкмо по този невъзможен начин.

Това дава повод на един учен да възкликне: "Проклетото нещо не би трябвало да съществува!" Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години

95

"проклетото нещо" на Франк Дорланд - известен реставратор и консерватор на произведения на изкуството. Той e открил и описал някои свойства на черепа, които напомнят за кристалната топка на д-р Браун. Веднъж за няколко минути около черепа се появил ореол, аура или сияние. В дома на реставратора, докато черепът бил у него, понякога се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, образи на други черепи, човешки лица, разни предмети. Както Дорланд, така и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво влияние върху хората, които са близо до него, върху техните чувства, настроения и мисли.

Според сп. "Нешънъл инкуайърър" не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио - Канада, за да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово присъствие. Самата дама - щастливата собственичка на такава необикновена скъпоценност - изглежда добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен срок само когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк.

По този повод някои автори иронично подмятат: що се отнася до предполагаемите окултни качества на кристалния череп, те кой знае защо не се проявиха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от д-р Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са различни по форма и все още никой не е в състояние да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има много черепи, изработени от камък, глина, благородни метали, и дори от кристал. Но черепът от Лубаантун е уникален по начина на изработка, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са намерени в пирамида. И в двата случая находките не са били веднага обявени по сходни причини.

Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета. Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 г. със статия в сп. "Ню Йорк америкън". Статията му e предизвикала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време извършвал археологически проучвания в Белийз. Археологът заявява на всеослушание, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и регистрира. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и срещу невинните маи от древността, които според него не били способни да направят такъв череп. Археологът е категоричен: черепът не е на маите, не е намерен в Лубаантун или другаде в Централна Америка.

И ето главния му аргумент: маите не са използвали планински кристал. Черепът не е изработен в стила на маите. И още една любопитна прилика в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже кога е направена кристалната топка на д-р Браун? Ако е принадлежала на древната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв период от десетина хиляди години пр. н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове?

Специалистите признават, че със сегашните методи за датиране не е възможно да се определи възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е намерен в Лубаантун, но хвърлят съмнения върху способността на маите да изработват с примитивните си инструменти нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим поглед отново към загадъчната Атлантида.

96

НЯКОИ МИСЛИ ЗА ПРОРОЧЕСТВАТА НА МАИТЕ

В историята на древните цивилизации, цивилизацията на маите изглежда, че се е появила отникъде. Тази култура е преминала през великолепие и след това тайнствено изчезнала. Маите достигнали високо ниво на развитие в астрономията, системата на календара, сложната математика и абстрактното мислене. Точността и идеалността на техните календари поразява и удивлява.

Предсказанията на маите били построени на календарната им система и приличали на тези, които използвали древните китайци Чжоу И (доисторически китайски диаграми, разкриващи изменение в хода на природата). Системата на маите основно се базирала на изучаване на отношенията между движението на небесните тела и изменението на обществото на хората.

Д-р Хосе Аргуелес, американски историк, отдал целия си живот на изучаването на цивилизацията на маите. В книгата си „Факторът маи: Пътят зад пределите на технологията” (The Mayan Factor: Path Beyond Technology) той описал детайлно експозицията на календара на маите.

Според Тзолкин (Tzolkin), в календара Чолцзи (Cholqij) на маите, слънчевата система преминава през велик цикъл с продължителност над 5100 години, от 3113 година пр. н. е. до 2012 година. В хода на грандиозния цикъл, движението на слънчевата система и Земята преминава през галактически пулсиращ лъч, излизащ от центъра на галактиката. Диаметърът на пресичане на този лъч е равен на 5125 земни години, което означава, че ще преминат 5125 земни години, докато Земята напълно премине през този лъч.

9http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/11/orig/2006-11-17-quirigua02-

orig.jpg

9http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/11/orig/2006-11-17-uaxactum01-

orig.jpg Каменни рисунки на маите Древен храм на маите

Маите вярвали, че Слънчевата система преминава през революционни изменения, след като по време на великия цикъл се появява галактическият лъч, което означава Галактическа Синхронизация. Според предсказанията на маите, в този велик цикъл има 13 стадия, с детайлни описания на еволюцията на всеки стадий.

Разглеждайки сложната методология от различни гледни точки, д-р Аргуелес обяснил значението на този астрономически феномен. В книгата „Факторът маи” той използва графики и таблици, за да демонстрира еволюцията на всеки стадий и дели всеки стадий на 20 периода. Във всеки период – има около 20 години.

Според календара на маите, 1992 година е първата година на последния период на последния стадий – 13-и стадий, последният във великия цикъл. В календара на маите този последен 20-годишен цикъл се нарича Период на

97

изчистване на Земята. В този период Земята ще бъде напълно изчистена, включително сърцата на хората (това предсказание много прилича на предсказанията на древните индийци). Лошите хора ще бъдат отсеяни, добрите ще бъдат съхранени. След изчистването, Земята ще излезе от галактическият лъч и ще достигне „Галактическа Синхронизация”. Според календара на маите, 31 декември 2012 година ще приключи този цикъл на човешката цивилизация. След това хората ще влязат в напълно нова цивилизация, която не е свързана с настоящата цивилизация. В деня на зимното слънцестоене, слънцето ще бъде съединено в обща точка с еклиптическата галактика и екватора, създавайки „небесна врата” в „черната дупка” на Млечния път, което ще изглежда като отваряне на „небесната врата” за Земята (което се споменава и в предсказанията на Династията Сун, стихотворението „Поема за цветовете на сливата”: „великата небесна врата се отваря”).

През 775 година се появило предсказание на един монах от маите: след 1991 година ще се случат две големи събития: пробуждането на вселенското съзнание на хората и изчистването и пресъздаването на Земята.

Мистичните предсказания на маите показват неизбежния закон на движението на галактиката, регулярните и неизменни четири сезона.

Изчистване означава унищожаване на дегенериралото и съхранение на здравото. Днес, естествената среда е дълбоко замърсена и повредена, и се намира в много опасно положение. Всеки има роля във влошената нравственост на днешното човечество, влошения дух, духовното замърсяване в това всеобщо разложение. Хората са безпомощни, безразлични и безчувствени към всички тези проблеми.

Кое може да изчисти обществото? Големият брой предписания и постановления, откритията на науката или религията? Постановленията и нормативите могат да ограничат поведението, което може да се види, но не могат да изменят сърцето на човека. Хората създават законите. Хората, които нарушават законите могат да избегнат наказания, използвайки социалния си статус, отношенията и парите. Законите могат да контролират външно, но не могат да отстранят корена на проблема. Да се опрем на науката? Тази наука кара хората да се борят за материални наслаждения, все повече отдалечавайки ги от основата на нравствеността. Фактически, материалните удоволствия били заменени за разрушение и изменение на природата. Когато хората осъзнаят важността на запазването на естествената среда и се опитат да използват науката, за да премахнат проблема, който са създали, създават дори още по-големи проблеми („чупят стената на изтока, за да подчинят стената на запада”). Да се опрем на религията? Хората изповядват религии в продължение на хиляди години. Но това не предотврати падението на човешкия морал. Как може да очакваме, че религията ще върне морала обратно? Сега дори има религиозни хора, които се занимават с политика.

Единственият път да се върне нравствеността на човека – това е да се пробудят хората. Само тогава, когато духът на хората и сърцата им бъдат изчистени, тези социални проблеми ще изчезнат. През 1992 година Учителят Ли започна да преподава Фалун Дафа. За няколко години сърцата на милиони хора и телата им бяха изчистени, а моралът на човечеството се повишава.

9

98

http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/11/orig/2006-11-17-tikal08-

orig.jpg

http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/11/orig/2006-11-17-tikal07-

orig.jpg

Каменни рисунки на маите Древен храм на маите

През юли 1999 година Цзян Цзъмин започна жестоко преследване на Фалун Дафа заради завистта си. Това е било предсказано точно от французина Нострадамус преди четиристотин години в книгата му „Центурии”. По това време практикуващите Фалун Гонг бяха извадени на световната сцена и Фалун Гонг престана да бъде просто метод за усъвършенстване, принадлежащ на местните хора. Силата на изчистването и възстановяването на Земята трябва да има сила на разпространение на „Истина-Доброта-Търпение” и унищожаване на злото. Това глобално влияние ще накара всички да разберат за Фалун Гонг и ще даде шанс на всеки ясно да помисли за това и да внесе своето собствено мислене. Трябвало е тази проницателност на календара на маите да не бъде съхранена от историята. Трябвало е това провидение, което календарът на маите разкрил, да бъде разбрано от съвременните хора. Съществуването на календара на маите трябва да даде на хората друго откритие.

Ние, практикуващите Фалун Гонг, искаме хората да знаят следното: в принципните неща не приемайте просто така гледната точка на другите. Моля, бъдете отговорни за своя живот и бъдеще. Да сте безразлични към злото - това означава да го приемате. Да защитавате доброто и праведността – това означава да спирате злото. Правейки избор между добро и зло – това е въпросът, с който всеки трябва да се сблъска. Ние, практикуващите Фалун Дафа, използваме средствата си и рискуваме живота си, срещайки се с преследването, за да разобличим лъжата и да разясним на хората истината. Причината, поради която правим това е, че искаме да помогнем на хората да различат доброто от злото, за да вземат правилно решение и по този начин да получат прекрасно бъдеще.

Цзян Цзъмин злоупотреби със своята власт, оклевети и провокира ненавист по отношение на Фалун Дафа. Ние, практикуващите в Китай, използваме нашите права, гарантирани от Конституцията на Китай, за да разясняваме мирно истината и да спасяваме хора, които са излъгани от злото. Кое е неправилното в това?

Надяваме се, че тези, които са изложени на влиянието на пропагандата на режима на Цзян ще могат да различат лъжата и измамата, да се избавят от ненавистта, която злото им е създало, да променят стария си манталитет и да научат истината за Вселената. Ние искрено желаем на всички да имат ярко бъдеще.

ЖРЕЧЕСКИТЕ ЕЛИТИ В ДРЕВНОСТТА

99

Познатите от историческо време жречески ордени или касти водят началото си от далечните предисторически времена. Доказателствата за хилядолетната им приемственост се съдържат в най-древната памет на човечеството – астрономическата. Така изходната точка на индийския лунно-слънчев календар е 11652 г. пр. Хр. Близо до тази година достига календарът на маите, като проектираме неговия основен цикъл от 2760 г. от известна дата назад във времето – това е 11653 г. пр. Хр. По подобен начин кръговратите на египетския слънчев календар и на асирийския лунен календар достигат до една изходна точка във времето – 11542 г. пр. Хр. Тези две далечни години – 11542 и 11642/43 пр. Хр., се отнасят към епохата на легендарната Атлантида и вероятно са свързани с някакво световно бедствие или астрономическо събитие, със съдбоносно значение за историята на човешката цивилизация. Тези факти свидетелствуват, че по времето на Атлантида на Земята са съществували поне четири жречески елита, всеки със свой календар и система на времечислие. Нали и египетският жрец, разказал на Солон преданието за потъналата Атлантида, сам е изтъкнал приемствеността си със съвременната на Атлантида цивилизация на мястото на Атина. При своето посещение в Египет, Херодот е видял с очите си 341 статуи на главните жреци на Египет, които последователно са заемали тази длъжност. Тяхното управление обхваща един период, не по-малък от 10000 години, който води началото си от епохата на Атлантида... В статията можете да прочетете още за брахманите, друидите и българските колобри...

(Статията е любезно предоставена от Шегор Расате) Гореизложените примери доказват, че жреческите елити са се развивали в продължение на хиляди години, като пазители на знанията и законите. Изобщо елитът е едно дълготрайно явление, той предполага воля и постоянство, и независимост от временните политически сътресения. Далече от критериите за елит са днешните мимолетни национални организации, разпадащи се след първине неуспехи, и след изгарянето на първоначалния ентусиазъм. Равнището на познанията на древните елити също не могат да се свържат с утвърдената представа за “Каменния век”. Немалко летописи съобщават за високите познания и технологии, които са владяли някогашните жречески общества. И до днес не стихват разискванията относно използуването на оръжия за масово унищожение и летателни апарати в древността, според сведенията на Махабхарата, Библията и други древни книги. (Четете още за НЛО в древен Египет и за НЛО в текстовете от древна Индия в Алтернативния портал) Но древните жреци са се въздържали от масовото приложение на високите технологии, за да не попаднат в ръцете на злонамерени хора, които да злоупотребят с тях. Жреците са пазили висшите знания в тайна от непосветените, съгласно един от основните принципи на жреческия елит – херметизма. Ценни сведения за научните познания на древността ни дава Книгата на Енох – внукът на легендарния Ной, познат от Библията. В нея Енох разказва историята на една древна цивилизация, съществувала преди Потопа, коята в много отношения може да се свърже с древните цивилизации на Месопотамия. Но описаният от Енох календар е много близък до този на древните българи, а

100

съответствието между деня и нощта в него отговаря на умерените ширини, по-точно на земите около Черно море. Днес мнозина изследователи приемат, че там се е развивала допотопната Понтийска цивилизация. Енох подробно разяснява знанията по физика и астрономия, получени от т.нар. “ангели”, с което той свидетелствува за високото развнище на науката в древността:

1. Астрономия.

1.1. Знания за движението на Слънцето и Луната, за фазите на Луната и за обратната и страна.

1.2.Знания за лунните и слънчевите затъмнения.

1.3.Знания за движенията на звездите, за тяхното равномерно движение и отклонения, за техния брой, названия, величини и различни влияния.

2. Физика.

2.1. “Тайните на гръмотевиците”. Класификация на гръмотевиците, според тяхната тежест, енергия и мощност; механизъм на гръмотевиците; взаимовръзка между светкавица и гръм.

2.2.“Тайните на ветровете” – “Как се дели тяхното духане и как бива то измервано, как се разпределят ветровете и изворите според тяхната енергия и влияние.”

2.3. Вълново движение на частиците – зараждане на морските вълни.

2.4.Преходи между агрегатните състояния – сублимация, кондензация, замръзване; образуване на облаци, скреж, роса, дъжд и градушка. Познания по метеорология.

Брахманите Една страна, съхранила в цялостен вид наследството на своята цивилизация, е Индия. Там са съхранени свещените книги на древните арии – Ведите, и други книги, записани на древния език самскрит. Съхранени са и всички институции, свойствени за древните цивилизации – кастова система, езическо вероизповедание и каста на жреците, наречени брахмани. Най-ранните сведения за брахманите ни дават античните летописци, във връзка с похода на Александър Македонски. В гръцките извори те са наречени гимнософисти (мъдреци). Те обаче надживяват античната гръцка цивилизация, за да бъдат

101

много по-късно преоткрити от новите европийски завоеватели – португалци, французи, англичани. Ценни сведения за брахманите от ХVIII в. ни дава Абат Дьо Боа. По негово време в Индия е имало две брахмански общности – на истинските брахмани в Северна Индия от арийски произход, и на други “брахмани” от неарийски произход в Бенгалия, присвоили си това звание. Въпреки кастовите ограничения, в онези години расовото смешение вече е набирало сила. Гибелна последица от това е претопяването на арийския господарски елит сред местното тъмнокожо дравидско население, което е особено очевидно днес. Все пак по времето на Дьо Боа брахманите все още са били запазени като раса, като каста с най-високо положение и расови закони, в сравнение с втората в йерархията каста – кшатрите. “Брахманите твърдят, че вече не съществуват истински кшатри и че в действителност в жилите на тези, които се представят за такива, не тече чиста кръв” (Абат Дьо Боа, ). В теократичното индийско общество брахманите са били господствуваща каста, заемаща по-високо положение и от царете-раджи, от кастата на кшатрите (воинската каста). В някогашните княжества брахманите са изпълнявали функцията на министри и законодатели, като контролен орган върху управлението на раджите. Брахманите са изпълнямали и правораздавателни функции, в качеството на съдии и прокурори. Имало е и брахмани на военна служба, съответствуващи на багатур боила колобъра в древнобългарската държавна традиция. Но преди всичко брахманите са били мъдреци и учени, и като такива са обучавали господарския елит на Индия в своите школи, наречени ашрами. Специално подготвени брахмани, наречени пурохита, са имали правомощия да отслужват богослужебните обряди. Други брахмани са се занимавали с астрология и са определяли дните и посоките, благоприятни за пътуване и всякакви други начинания. За свещения авторитет на брахманите и тяхната неоспорима магическа власт свидетелствуват Законите на Ману: “Брахманът е толкова могъщ, че небесната мълния би поразила царя, който посегне на брахмана или на неговото имущество, защото дори и най-незначителният брахман стои толкова по-високо от царя, че би се осквернил, ако разговаря с него и би бил обезчестен, ако неговото дъщеря избере за себе си царя за съпруг... Нека царят и в краен случай не настройва срещу себе си брахманите, защото те, които създават огъня, Слънцето, Луната, могат да го унищожат със своето могъщество.” Следователно брахманите са схващани като хора с божествена природа, като въплъщение на боговете, които управляват природните сили. В индийската традиция с понятието БРАХМАН се означава както жръцът-брахман, така и висшето духовно начало – тези две понятия са тъждествени. Според теократичната индийска държавна традиция брахманите са държали най-висшата власт – духовната, властта в сферата на законодателството, вярванията и магическите сили, докато пълномощията на царете са се простирали само в сферата на военно-административната власт. Брахманът има право да поощрява с благословии и дребни подаръци – прида, но също така той може и да наказва, произнасяйки произнасяйки проклятие – шапа.

102

Според индийските вярвания, който си навлече гнева на брахмана, по никакъв начин не може да се оттърве от неговата шапа, и неизбежно ще претърпи някакво нещастие. Ето защо индийците се отнасят с респект и страхопочитание към брахманите. В научно отношение брахманите са достигнали невиждани висоти в областта на философията и естествените науки. Така например в най-древните свещени книги – Ведите, се изказват прозрения за естеството на различните топлинни и светлинни лъчения, които днес са предмет на изучаване от страна на квантовата физика. С впечатляваща дълбочина на разума брахманите са успели да проникнат във всички тайни на Битието – от сътворението на Вселената и живота до тайните на човешката душа. Те отдавна са намерили обяснение на редица явления, които западната наука е започнала да изучава през последните 100-200 години – например възникването на галактиката, планетите и Земята, или пък структурата на човешката личност.

Келтските жреци – друиди и филиди Дълбоко основание на нашето схващане за функциите на елита намираме в постройката на келтския духовен елит. Друидите са върховното, но не и единственото духовно съсловие в структурата на келтското общество. На второ място в йерархията на духовенството са филидите, наречени още овати. Основните функции на елита са разпределени между тези две съсловия в съответствеи с ранга на тяхната значимост. Пълномощията на друидите се простират изключително в сферата на идеологията – върховното призвание на жреческия елит, докато функциите на филидите се отнасят главно до сферата на духовната култура – те са пазителите на родовото наследство. За институцията на друидите свидетелствуват много антични летописи, също и келтски предания. Древногръцките и римските автори смятат друидите за философи, очевидно впечатлени от високите им научни познания. Изглежда на гърците и римляните не е било познато жреческо съсловие от този тип, и затова те не са могли да дадат точно определение за друидите. Така например Амиан Марцелиус твърди, че те са образували “братска общност” според

103

питагорийския принцип. Известно е обаче, че питагорийците са живяли уединено като монаси. Това изобщо не съответствува на общественото положение но друидите – те са имали семейства и са вземали активно участие в обществения живот. Изчерпателни сведения за познанията на друидите ни дава Гай Юлий Цезар в известния си летопис “Записки по Галската война”: “Те се учели в продължение на 20 години и запаметявали огромен материал, който не смятали за правилно да го запписват, въпреки че познавали гръцката азбука. Притежавали знания за движението на звездите, за размерите на Света и Земята, за природата и качествата на безсмъртните богове. Знанията си те предавали на млади посветени, които масово се стремели да учат при тях.” Според ирландските предания науката на друидите се нарича druidecent. Поради прекъсването на жреческата традиция, значителна част от учението на друидите безвъзвратно се е загубила, а са оцелели отделни елементи от него – например писмото огам и Хороскопа на друидите, основан на енергиите на дърветата през годишния кръговрат. Изобщо друидите са се славили с познанията си върху магическите свойства на дърветата и билките, а това е било в основата на друидическата наука. Затова Плиний извежда името на друидите от дъба (на гръцки drias), тъй-като за друидите нямало нищо по свята от дъба и имела, който расте но него. Георги Раковски предлага едно сполучливо тълкувание на името ДРУИДИ : ДЪРВОВЕДИ. Още повече, че съвременните езиковеди намират в това име индоевропейския корен VID (VEDA), означаващ “зная”.

За чудодейните способности на друидите се разказва и в много келтски предания. Там обаче нещата изглеждат силно преувеличени и митологизирани. Все пак и в тях може да се открие известна истина. В ирландската легенда “Cath Magihe Tured” се разказва за битката на божественото племе Туата де Данан срещу фоморите. На въпроса на бог Луг към друида Фигола какво ще предприеме срещу фоморите, последният отговорил:

104

“Ще предизвикам три огнени дъжда, които да се излеят върху главите на воините, ще им отнема две трети от храбростта и мъжеството, ще направя така, че да натъпи задържане на урината у хората и конете.” По време на битката при Кълдрени друидът издигнал около кралската войска магическа преграда, която никой от неприятелите не могъл да прескочи. Според легендите на Ирландия и Уелс друидите умеели да заповядват на стихиите, да променят деня в нощ, а лятото в зима, и даже имали способност да въздействуват върху волята на боговете. Разбира се, повечето от тези магически умения, приписвани на друидите, ни отпращат в света на приказките. Но те са едно безспорно доказателство за високия обществен авторитет на друидите, и за тяхната реална магическа власт, свойствена за духовното съсловие според проф. Жорж Дюмезил. Подобни магически способности също са приписвани и на индийските жреци – брахманите. Особен интерес за нас представлява отговорът на Фигала. Отнемането на храбростта и мъжеството, протичащо при задържане на урината, показва, че тук става дума за владеене на биологическо оръжие. Ендо от най-модерните съвременни средства за масово унищожение, чието споменаване предизвиква ужас. Но и в легендата за Люд и Левелис от уелския цикъл “Мабиногион” срещаме точното описание но едно оръжие от този род – бактериологическо оръжие. За да се справи с нашествениците кориниадийци, нахлули на Британскиа осктров, крал Люд взел от брат си Левелис едни мушици, които е трябвало да смачка и попари във вода. “Посъветва го, след като се завърне в своето кралство, да свика на едно място цялото население на страната, като призове и своите сънародници, и пришълците под предлог, че желае да ги помири, и когато всички се съберат, да вземе вълшебната вода и да поръси наред всички присъствуващи. Увери го, че водата ще изтрови кориниадийците, но не ще навреди на британците и те ще останат живи и здрави.” Крал Люд изпълнил заръката на брат си, и мигом изтребил до крак цялото кориниадийско племе без да навреди на нито един британец. Очевидно в тази легенда се разказва за някаква смъртоносна зараза, пренасяна чрез мушици, с избирателно генетическо действие. Това свидетелствува за високите познания на келтските мъдреци в областта на биологията, и особено в областта на генетиката – науката с първостепенно значение за жреческия елит. В теократичното келтско общество, органицирано в малки племенни кралства през Античността, друидите са имали върховна власт. Също като брахманите в индийските княжества, те са били по-високопоставени и от кралете. За отношението между крале и друиди Даен Хризостом пише следното: “Без тях на краля не е позволено нито да действува, нито да решава, така че всъщност те заповядват, а кралете не са нищо друго освен техни слуги и изпълнители на волята им.” “Друидите имали огромен авторитет и сила благодарение на закона gaesa. Той се е състоял от забрани и заповеди, отнасящи се до отделни хора, също и до управляващите, които ги обвързват с магическа сила, например забраната да се убиват някои животни, да се пътува в определени дни, да се ядат определени храни – вид индивидуално табу. Нарушението на gaesa можело да предизвика отмъщението на свръхестествени сили.”(Йежи Гонсовски, ) Властта на друидите е надхвърляла границите на отделото племе (tuath) – тя се е простирала над цялата келтска общтост. Друидите са се ползували с дипломатически имунитет по време на войни, и са можели свободно да преминават между враждуващите страни. В такива случаи те са изпълнявали

105

ролята на арбитри, и неведнъж са довеждали до помиранеи разгърнатите в боен строй враждуващи войски. Романтичният спомен за друидите, за епохата на тяхното могъщество и за чудодейните им познания, е пресъздаден в безсмъртния образ на вълшебника Мерлин, херой от епоса за Крал Артур. Това велико художествено произведение е съставено в навечерието на мрачното Средновековие, за да се съхрани в него свещеният мит на великата келтска цивилизация, като пламък във вездесъщата тъмнина, за едно ново историческо осъществяване в по-добри времена. В него Мерлин е представен като мъдрец и вълшебник, съветник на Крал Артур и вдъхновител на братството на рицарите от Кръглата маса. Със своята мъдрост и прорицателска дарба той е в състояние да овладява настъпващите събития, и така осъществява властта над времето, основно призвание на жреческия елит.

Съвсем различни по своите функции и органицация са филидите. Те са дворцови поети и историци, пазители на старинните предания и родословието. Те са владеели искуството на поезията и силата на вдъхновението, и са съчинявали стихове в прослава на кралете. Филидите са били още и гадатели, и също като друидите са имали магическа власт да произнасят заклинателни клетви, които можели да предизвикват нещастия или полза. За разлика от друидите обаче длъжността на филидите се е предавала по наследство, докато друид е можел да стане всеки, който има способности за това. С други думи, филидите са един вид каста. Подготовката на един филид е преминавала през 7 степени, най-високата от които се е постигала след 12 години обучение. Като духовно съсловие се разглеждат и бардовете. Те съшо са пазители на родовата памет, като разказвачи на легенди и предания. В древното келтско общество е била в сила и една по-широка формула за духовния елит. Това е категорията Aes Dana. В нея влизат най-влиятелните хора, свързани главно със сферата на духовната култура. Това са хора, чиито авторитет се простира извън пределите на собственото племе – друидите, филидите, най-добрите бардове, лекари и занаятчии.

Колобрите. Законът на Дуло Близки до друидите по своите функции са и древнобългарските жреци – КОЛОБРИТЕ. Самите друиди също са носили почтителното звание КОЛ, чието производно в съвременния английски HOLY означава “свещен”. Подобни звания са носили още и жреците на древния Шумер и на съвременната му Протоиндийска цивилизация в долината на р. Инд. Обрядът на ритуалното постригване на детето-брахман също се нарича КАУЛА. Когато навърши три години, то се постригва, като му се оставя на темето кичур коса (чембас). Същото ритуално постригване се провежда и сред народите на Памир, но когато мъжкото дете навърши един слънчев месец (31 дни).() Духовникът, който извършва обряда, се нарича КУЛБЪР, производно на КОЛОБЪР. Това свидетелствува за приемствеността на памирските духовници с традицията на древната Балхара. Но и в тантрическата традиция КУЛА (КАУЛА) е най-високата степен на посвещение - равностойно на БРАХМАН. Това е още една следа, водеща към общите корени на колобрите и брахманите.

106

Всичките тези гореизложени успоредици свидетелствуват, че колобрите, друидите и брахманите, както и шумерските и протоиндийските жреци, са приемници на една могъща працивилизация, разпростряла своята култура в Стария свят много преди индоевропейците. При всичко това древните българи, келти и индоарии са индоевропейски народи, но духовните понятия от рода на КАУЛА са непознати в езиковото наследство на повечето индоевропейски народи. Изобщо категорията “индоевропейци”, като понятие за езикова общност, не е достатъчен критерий за изясняването на културно-историческото наследство на народите от тази група. Известният чилийски публицист Мигел Серано свързва въпросната арийска працивилизация с Хиперборея – митичната прародина на арийците в Крайния север. Той разглежда тантрическото учение като наследство от нейната традиция. “Първата категория (дивя – б.а.) съответствува на посветения в семейството Кула – само той може да извършва тайния обряд Панчататтва “(петте енергийни принципа на човека). Така Серано обяснява същността на жреческото посвещение в тази изначална арийска цивилизация. Усложнената държавна йерархия на древните българи обхваща повече от 40 държавни и военни титли. Една титла може да съдържа най-много три звания: Първото – за служба (назначение): БАГАТУР – войскова; ЧИТКОИ (БОРИ) – крепостна (градска); ЖУПАН – за областна управа; ЮК – транспортна; ЗЕРА – инспекционна; КАНА – дворцова. Второто – за ранг: БОИЛА – само в благородническите титли. Третото (или второ) – за длъжност: БАГАИН – младши войскови командир; БАГАТУР – старши командир, тежковъоръжен конник; ТАРКАН – висш администратор; КОЛОБЪР – жрец. В четири от известните български титли се съдържа званието КОЛОБЪР : БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР, КОЛОБЪР БОИЛА КОЛОБЪР, КАНА БОИЛА КОЛОБЪР и ИЧИРГУ КОЛОБЪР. Познанията върху общите принципи на древнобългарската държавност ни позволяват да изясним смисъла различните колобърски титли и начина на тяхното образуване. Първото, което забелязваме при тях, е че званието КОЛОБЪР винаги е съчетано със званието БОИЛА, следователно във всички случаи колобрите са боили. БОИЛА е основното звание на българския господарски елит. Боили са не само колобрите, но сащо така и висшите военачалници – например БОИЛА БАГАТУР. ИЧИРГУ КОЛОБЪРът също е БОИЛА, макар че това звание не се съдържа в неговата титла. Вторият важен извод е, че първото звание от титлата указва длъжността на съответния служител. Така се получава, че БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР е войскова длъжност, тъй-като титлата БАГАТУР се отнася за старшите войскови командири. Той е нещо като военно-политическите офицери от СС, ако използуваме това сравнение от новата история. В КОЛОБЪР БОИЛА КОЛОБЪР званието КОЛОБЪР се повтаря два пъти, но в началото на титлата то има значение за длъжност, а в края и – за сан. Очевидно тази титла се отнася за колобър, който изцяло е посветен на духовните дела. Такъв може да бъде служител в светилище, като това при Мадара – главното светилище на Дунавска България. Недвусмислено се разбира и титлата КАНА БОИЛА КОЛОБЪР – това е дворцов колобър, духовният съветник на КАНА ЮВИГИ, както е пълната титла на върховния български владетел. Съвсем сполучливо на този колобър му приляга

107

прозвището “Водач в Незримото”, замислено от прозорливият български писател Димитър Делян. Макар и да е Първожрец, Канът има достатъчно много злободневни грижи, които не му позволяват да води пълноценен духовен живот. Затова той има нужда от такъв духовен съветник. ИЧИРГУ КОЛОБЪР вероятно е пълномощник на Кана по жреческите дела. Неговата титла е близка до тази на ИЧИРГУ БОИЛА, изпълняващ длъжността на външен министър. Третата особеност на колобърските титли е, че две от тях се отнасят за единични длъжности – КАНА БОИЛА КОЛОБЪР и ИЧИРГУ КОЛОБЪР. Сановниците, носещи тези титли, очевидно са едни от шестте велики боили, каквито със сигурност са БОИЛА КАВХАНът и ИЧИРГУ БОИЛА. Великите боили съставляват висшия господарски елит – УКЕЛ (ВОКИЛ). Заедно с Кана те образуват Съвета на Седемте – върховния орган на управлението на САРАКТА (Царството). За делата и учението на колобрите до нас не са достигнали преки свидетелства. За това обаче ни загатват някои откъси от средновековни хроники, отнасящи се до правомощията на българското жреческо съсловие. Съществени следи от колобърското учение откриваме в нашето родово наследство, съхранено под формата на народни умотворения. Въпреки прекъснатата жреческа традиция, ние с основание се считаме за приемници на на колобрите, защото сме наясно, че не наследството прави елита, а преди всичко разбирането и волята за елит. Или както уточнява Авдеев, целта не само оправдава, а определя средствата. Днес ние не знаем и една история от живота на някой колобър. Няма го митът за българския Мерлин. Но достойнството на Колобъра откриваме в образите на нашите велики владетели – от Свещената Династия Дуло и следващите династии. Световната история познава всякакви монарси – жестоки, алчни, робуващи на всякакви пороци. Но тези качества винаги са били чужди на законните български владетели. Техните дворци и палати не са блестяли с разош и скъпоценности, а са излъчвали тържественост и достолепие. Българските канове и царе са се прославили като духовнопроникновени и мъдри държавници. Всеки от тях е оставил по някакво послание за идните поколения: Кан Кубрат – Завета да единението; Кан Крум – законите; Кан Омуртаг – за смисъла на човешкия живот: “Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда...” Да, ние виждаме Колобъра в премъдрия Кан Омуртаг, водещ разгорещен спор с пленника-християнин Кинамон, или замислен над поредното си каменно послание. Или в ослепения Кан Владимир Расате, обърнал лице към Слънцето, непреклонен в борбата си за Народната вяра. Нашата борба за новорождението на Арийската цивилизация. За функциите на колобърското съсловие се споменава в 35-я отговор на папа Николай до княз Борис I: “Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви заклинания и гадания.” Очевидно тук става дума за задълженията на БАТАТУР БОИЛА КОЛОБЪРА. За извършването на заклинания и гадания следва да уточним, че това не е отличителна черта само на българското жреческо съсловие. Подобни задължения са свойствени и за всички останали жречески съсловия – например друидите и брахманите, защото така се осъществява една от основните функции на жреческия елит – магическата власт. Властта над мнозинството, поддържана със силата на редица правила и забрани, вярвания и клетви. С това ние доказваме, че 35-я отговор на папа Николай действително се отнася до правомощията на жреческото съсловие. Сред най-значимите науки, развивани от колобрите, е астрономията. Високите астрономически познания на древните българи са залигнали в основата на Българския календар – един от най-точните в Света, заедно с този на маите. В разказа си за битката между българи и византийци при нос Калиакра през 514 г., византийският летописец Йоан Антиохийски твърди, че

108

хуните (българите) с гадания предизвикали слънчево затъмнение, с помощта на което предизвикали разгрома на византийската войска. Истината обаче е, че колобрите са знаели периодите на слънчевите и лунните затъмнения, и са използували тези познания във военните действия. Подобен случай е описан и в речника на Суидас, който описва битката между българи и лангобарди в Панония. В своя “Шестоднев” Йоан Екзарх споменава за българските звездочетци следното: “И сега има мнозина, които с опит са придобили знания в тази област и ги предават.” Изглежда от незапомнени времена българите са измервали мъдростта с познанието на звездите. Към това ни навежда едно народно определение от Самоковско, според което мъдрите хора са наричани звездари. Остатъци от астрономическите познания на древните българи, развивани от колобрите, са съхранени в някои народни умотворения – песни и гатанки. Находчивият изследовател Йордан Вълчев успя грижливо да събере и проучи такива умотворения, и по този начин възстанови учението за Българския календар. Нещо повече – той показа, че това учение се е пазело като приемствена традиция в средите на майсторите-строители и други будни българи до началото на ХХ век. Един човек му е разказал за баща си, който му е дал календарното име Ташо (Петел) и е знаел много неща за календара, но е загинал в Първата световна война, отнасяйки тези тайни със себе си. Такава е била съдбата на последните народни колобри, пазители на наследството на Испериховите българи. Когато през т. нар. “Възраждане” Традицията беше все още жива, тогавашните революционери и просветители, призвани да се борят за освобождението и духовното въздигане на българския народ, не намериха основание за това свята дело в Себе си. Те се увлякоха по разни модерни егалитарни учения, владеещи съзнанието на западноевропейците, а подцениха съкровището на българското родово наследство. Така Традицията беше обречена на забвение, и то точно през прага на възраждащия се интерес към древните български праотци през 30-те години на ХХ век. Има нещо знаменателно в това, но може би такава е била волята на Тангра. Изглежда днес, когато се намираме на прелома между две големи епохи, това все пак е в естеството на нещата. Старата традиция трябваше да отмре, за да се очистим веднъж завинаги от робските наслоения, напластени върху нея. А именно – изчерпаните представи за религия, монархия и патриотизъм, които още сковават волята на българския народ за достоен живот. Само така Традицията може да се роди наново, обновена и пречистена, от дълбините на нашата расова душа. Най-ценното наследство от стародавната българска традиция, което сме длъжни да ценим и тачим, е нашият расов закон, отнесен към учението на колобрите и Закона на Дуло. Под формата на народни мъдрости и норми на обичайното право той неотменно се е спазвал в старото българско общество. Благодарение на него българите са запазили своята раса от смешение с чужди расови елементи – това е особено показателно за периода на петвековното османско владичество. За някогашните българи не е било прието да се сродяват с чужденци. Те даже са имели резервирано отношение и към някои български общности, за които са смятали, че не са от чиста българска кръв. Като зрял и мъдър народ, преживял всякакви исторически сътресения, българите никога не са ламтяли за чужди земи и население, защото са знаели до какви гибелни последици може да доведе расовото смешение. Също така българинът е имал силен усет за запазването на здравето и жизнеспособността на потомството, бидейки наясно с основните положения на науката за подобряването на расата, която днес се нарича евгеника. “При избор на снаха или зет нашите здрави селяци наблюдават родителите, вземат предвид съществуването на физически или душевни недостатъци в семейството, с което ще се сродяват, на много места устройват най-подробно оглеждане и т.н.” По този начин , провеждайки съзнателен подбор, нашите прадеди са успяли да ограничат разпространението на редица наследствени заболявания. Доказателство за това е ниската срещаемост на такива заболявания сред нашия народ днес.

109

Изобщо по своята расова култура българите са били на равнището на брахманите. Така нашите прадеди са успели да съхранят чистотата на своята раса и нейните традиционни добродетели. И ако днес тези добродетели са в упадък, то причината за това е в днешната обществено-политическа система, чужда на духа на българския народ, коята подтиска осъществяването на неговата биологическа програма. Не е вярно, че ние българите не сме националисти, че робството ни е превърнало в покорен и търпелив народ. Въпросът е какво разбираме под национализъм? На нашия народ не е присъщ шовинистичният национализъм на нашите съседи. Нашата истинска национална идеология е от по-висше естество. Тя е на расово и духовно равнище, начертана от колобрите и царете от Свещената Българска династия Дуло. С една дума – Законът на Дуло.

Д-Р БОГДАН РУЙЧЕВ: ЧЕРПИМ С ПЪЛНИ ШЕПИ ОТ АЛТЕРНАТИВНАТА МЕДИЦИНА

САМ ПРЕЖИВЯХ КОШМАРА НА БОЛКАТА, КОЯТО ДНЕС ЛЕКУВАМ, КАЗВА АНЕСТЕЗИОЛОГЪТ

Д-р Богдан Руйчев е работил 30 години като анестезиолог в АГ болницата “Майчин дом”. От 15 години се занимава с традиционна китайска медицина. Завършил акупресура и курсове по рефлексотерапия. Бил е на специализация по пулсология в Прага. Практикувал е в клиниката по алтернативна медицина към университетската болница Хадаса в Ерусалим. Специализирал е при проф. Морис Муса във висшето училище по акупунктура в Париж. През 2003 г. заминал на обучение в Пейн клиника (за лечение на болката) в Осака, Япония. От 1 юни оглавява първото и единствено засега у нас отделение по лечение на болката в университетската болница “Св. Ана” (бившата Окръжна) в София.

Женен е, има две деца и трима внуци. Утре, 4 януари, навършва 61 години. Честито! Д-р Руйчев, откак свят светува, човекът познава болката, но досега у нас нямаше подобно специализирано държавно звено, което да се занимава точно с проблема. Какво ви накара да се ориентирате към тази област и да станете инициатор на създаването на такова отделение именно в държавна болница? Може би възможността НЗОК да поеме част от разноските по лечение на пациентите?

Сам преживях кошмара на болката, която днес лекувам, и на собствен гръб усетих безпомощността на конвенционалната ни медицина. Предпочетох не частен кабинет, а отделение в университетска болница, защото това означава по-далечна перспектива и за болните, и за специалистите, които могат да се подготвят тук, да се квалифицират и усъвършенстват. Намерих пълната подкрепа и разбиране на ръководството на болницата. Добре би било, естествено, НЗОК да помага на страдащите, като поеме част от тяхното лечение. Този въпрос няма решение сега и не е известно какво ще стане в началото на тази година. А има гигантска ниша от нуждаещи се, това са финалните онкоболни, които изживяват последните си дни. Това е и най-скъпата част от пейн клиниката, където се правят катетри в гръбначния

110

мозък, блокове с обезболяващи и т. н. А те струват много пари,

които болните и близките не могат да си позволят.

-Има ли дефиниция за болката? Субективно или обективно е това усещане? Може ли да се измери неговата степен?

-Има дефиниция, но няма да я откриете в учебниците ни по медицина, няма нито такъв урок, нито такава лекция. У нас няма и клинична пътека “Болка”. Ако някой е скован от ишиас, може да получи направление от невролог и оттам вече да лекува ишиаса и респективно болката, предизвикана от него, но това просто не е същото. Болката е субективно сензорно усещане и емоционално изживяване, свързано с наличието на съзнание, което определя стимула като неприятен. ” Няма мярка, с която да се измерва степента на болката, всичко е въпрос на индивидуалното усещане за болка. Болката е неделимо триизмерно понятие – сетивност, емоции, съзнание.

-Тоест, когато се изключи съзнанието, да речем при пълната анестезия, болката не се усеща. А как стои въпросът с локалните упойки?

-Локално. Една раждаща със секцио жена с епидорална (местна, в гръбначния стълб б. а. ) анестезия примерно, няма да усеща болката от хирургическата интервенция, но през цялото това време може да я мъчи зъбобол.

-Има ли “сладка” болка?

-Има, това е болката с обърнат знак, когато съществуват сетивност и съзнание за неприятен стимул, но емоцията е положителна. Това е обяснението как могат да съществуват сексуалните перверзии.

-С какви оплаквания главно се обръщат за помощ вашите пациенти? Колко са и какъв е резултатът?

-В клиниката лекуваме основно хроничната болка, за нея търсим лек. При нас идват страдащи от радикулит, ишиас, лумбаго, в над 60 на сто от случаите болките са в гръбнака, кръста, големите стави и врата. Идват и болни, вече оперирани от дискова херния. Лекуваме невралгии след херпес зостер, болки в бъбреците, даже зъбобол. Само за три месеца през клиниката минаха над сто души, без да броим пациентите, които са лежащи в болничните отделения. Имаме много добри успехи – в над 66 на сто от случаите болните се чувстват като новородени.

-Как по-точно лекувате пациентите?

-Западната медицина решава проблема с хапчета, източната – с процедури, ние съвместяваме едното с другото. С пълни шепи черпим от класическата медицина и я съчетаваме с алтернативната. От личен опит знам, че няма успешна клиника за лечение на болката в света, която да не използва традиционната китайска медицина. Освен иглите, които се поставят на десетки места по

111

тялото, прилагаме и моксатерапия – нагряване с пури от шестгодишен изсушен пелин, не е като нагряването с пури от тютюн. Следим състоянието на пациента по езика и пулса му. Така се разбира как организмът откликва на процедурите.

-Колко сеанса са необходими за лечението и колко е времетраенето на всеки от тях?

-Преглед и сеанс на традиционна китайска медицина отнемат минимум 90 минути, затова предварително записаните часове трябва да се спазват стриктно. Правилото е за три сеанса да решиш проблема веднъж завинаги или поне за много дълъг период от време. Лечението с акупунктура и мокса изискват поне три сеанса, като първите се правят в рамките на четири дни, а след две седмици още един, при който се поставят постоянни игли в ушите, стоят две седмици и след това се махат. По този начин се дирижира един лунарен месец, който коригира биоритмите на човека. Ако акупунктурата и моксана не помогнат, пристъпваме към фармакопунктура – поставяне на микродози лекарства в определени точки със спринцовки, което вече е анестезиология.

-Като споменахте здравната каса и отчаяно нуждаещите се от лечение на болката, за която липсва клинична пътека, плаща ли все пак нещо касата, или пациентите покриват разноските сами? Колко струва един цикъл на лечение при вас?

-Здравната каса не покрива лечението с традиционна китайска медицина. 20 лв. струва първичен преглед, по 25 лв. се плаща всеки от трите сеанса, или общо 95 лв.

-Няма да ви питам, защото се предполага, че освен с предварително записан час пациентите ви трябва да идват и с изследвания, епикризи, ЕКГ и че за всичко, което ги интересува, могат да се информират по телефона на болница “Св. Ана”. Въпросът ми е друг. Както е известно, има много неприятни инциденти с пациенти, непонасящи упойки. Има ли към акупунктурата непоносимост?

-Не. Единствено, ако има у пациента наличие на акуфобия, тоест страх от игли. През цялата си досегашна практика съм срещнал само един такъв. Искаше да се лекува, но щом като си представяше, че ще го бодат с игли, полудяваше от страх. Акуфобията е нещо като клаустрофобията, не се умира от това, но човекът страда. А смятам, че акуфобията се корени дълбоко и в чисто нашенското възпитание, което диктува на палаво дете: ако не слушаш, ще взема иглата и ще те набода! Но това е несериозно. Убождане с игла всеки може да изтърпи. А залогът е голям и си заслужава, а той е да преодолеш истинската болка.

ОТГОВОР НА ДРЕВНА ЗАГАДКА КАК СА ПОСТРОЕНИ ПИРАМИДИТЕ

112

Д-р Майкъл Барсоум, професор по инженерство на материята в университета Дрексел във Филаделфия (САЩ), възпитаникът на същия университет, инженер и учен - д-р Адриш Гангулу и д-р Гилес Хъг от националния център по научни изследвания във Франция, публикуваха труд в изданието на журнала на американското грънчарско дружество на 1 декември 2006 г., в който се казва, че големите пирамиди в Гиза са конструирани с комбинация на изсечени камъни, а блоковете в основата на пирамидите са направени от варовичен бетон.

Д-р Барсоум и екипът му оспорват дългогодишното вярване, че пирамидите са били конструирани изцяло от варовични блокове, изсечени в каменоломна, близо до мястото на пирамидите, като са използвани медни инструменти и след това са били транспортирани на мястото на пирамидите, където са изтеглени по специални рампи, и поставени на мястото им посредством клинове и лостове. Д-р Барсоум и екипът му приемат, че въпреки че голяма част от камъните е вероятно да са били изсечени и издигнати на мястото им, възловите части не са били поставени по този начин. В публикувания труд, те се аргументират с факта, че древните строители са отливали блоковете на външните и вътрешни стени на пирамидите, а най-вероятно и горните части на пирамидите, използвайки варовичен бетон, който се нарича геополимер.

За да достигне до тези открития, за две години екипът е анализирал повече от 1000 микрографики на камъни от пирамидите и тяхната околност. За да бъдат конструирани пирамидите само от отлят камък би било необходимо невъзможно за набиране количество дърва и гориво, с които да се нагрее варовика, използван за конструкцията на пирамидите, до 9000 градуса по Целзий. Откритата от екипа хибридна технология предоставя отговор как са построени пирамидите с такава прецизност. Откритието също така дава отговор на въпроса, как са могли да се поставят чак до върха на пирамидата стръмно наклонени рампи; строителите са можели да леят блокове на място без да се е налагало да ги транспортират на големи разстояния. Чрез използването на отлети камъни, строителите са могли да заравнят до милиметри основите на пирамидите с относителна лекота. Накрая, строителите са можели да подържат точни ъгли на пирамидите, така че четирите им страни да се съберат на върха.

Изследването на научния колектив също така дискутира как геополимерът, използван за строежа, би могъл да се използва днес като вид бетон, за да се даде възможност на развиващи се страни да строят естетично приятни конструкции с евтини и лесно достъпни материали.

Според д-р Барсоум, суровите материали, използвани за произвеждането на варовика за пирамидите - варовик, варовичен камък и диатомит, могат да се намерят навсякъде по света и са достатъчно достъпни, за да са важни строителни материали за развиващи се страни. В допълнение, този бетон ще намали замърсяването и ще надживее портландцимента – най-широко разпространеният модерен цимент. Портландциментът изхвърля голямо количество въглероден двуокис в атмосферата и има живот от около 150 години. Ако се използва масово, този бетон, базиран на геополимера, ще намали изпусканото количество въглероден двуокис с 90% и ще има значително по-дълъг живот.

ЛЮБИМИЯТ СЕЗОН “РИСУВА” ХАРАКТЕРА ВИ

Пирамидите в Египет

(wwp.greenwichmeantime.com)

113

Дали харесвате снега, или ви е най-добре на горещия пясък - не е случайно Имате ли любим сезон? Бъдете сигурни, че той издава вашия характер! Според психолозите хората, които обичат зимата, са индивидуалисти. Често са затворени, не много общителни, сурови и винаги знаят какво искат. Те преодоляват жизнените трудности със свити устни, търпеливо и настойчиво. Този тип хора постигат успех във всичко. По природа са сдържани, не говорят излишно и не са склонни да показват емоциите си. Въпреки че техните чувства са много силни, те се стараят да ги преживяват насаме и да ги пазят в тайна от другите. Също както и своето мнение, което изказват само ако са помолени или ако сметнат, че то непременно трябва да бъде чуто. Любителите на снежния сезон избират приятелите си внимателно и затова най-често броят на близките им хора не е голям. В повечето случаи обичащите зимата са материалисти, ценят уюта и комфорта. Не са склонни да прощават предателството и изневярата. Онези, на които пролетта е любимият сезон, имат мек характер и весел нрав. Те са лекомислени, весели и безгрижни. Рядко се поддават на отчаяние, често са душата на компанията и си падат по авантюрите. “Пролетните” хора рядко са инициатори, но с увлечение и възторг приемат идеите на другите и са готови да участват активно в осъществяването им. Всички ги обичат и им се радват, защото с тях се общува лесно. Връзките, които хората - пролет, завързват, рядко са трайни. Девиза “Далече от очите, далече от сърцето” те прилагат към всички свои обвързаности. Капризни и егоистични, непосредствени и романтични - това са хората, за които раззеленяването е любимото време на годината. Понасят трудностите леко, защото предпочитат да забравят лошото. Хората, които обичат горещия сезон, са родени лидери. Ярки индивидуалисти, те са способни да покорят сърцата със своята неудържима енергия. В главата си винаги имат множество идеи, планове и грандиозни мисли. Другите често им завиждат. От тях излизат добри началници, но на мястото на подчинен не им е уютно. Винаги се стараят да изпълнят живота си с разнообразие, в което понякога стигат до крайности. Те са упорити, често до инат, винаги се стремят да постигнат своето, но въпреки това са готови и на компромис - в разумни според собствените им разбирания граници. Любителите на лятото са способни на безумна любов. Те са верни и предани. Тежко преживяват раздялата, както и всяка неприятност, но когато си тръгнат, това е завинаги. Те са меланхолични, романтични, обидчиви и сантиментални. Трудно прощават, мразят лъжата. Праволинейни и открити, те са добри приятели и спътници в живота. Хората “есен” са неспасяеми романтици. Есента обаче е любимото време и на стеснителните, затворените и неуверени в себе си хора, склонни към депресия и потиснатост. Характерът им е променлив като времето през този сезон. Настроението им - също. Тези хора обичат спокойствието и уединението. Рядко изпитват нужда от общуване. Имат малко приятели, трудно се разбират с нови хора. Поради природната си сдържаност, скованост и неувереност в себе си те са с по-слаба воля и затова са склонни да злоупотребяват с алкохол, цигари, наркотици. Но има и други случаи, когато тези хора поради своите качества се отличават с нестандартното си поведение или начин на живот - в обществото могат да се държат предизвикателно или да имат много, но кратки любовни авантюри. Сред любителите на есента има много творци.

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ЦВЕТОВЕ

Любителите на есента са непоправими романтици.

114

Всичко, включително и хората, е създадено от електромагнитна енергия, която трепти с различни честоти, съответстващи на звук, светлина и цветове. След като сме създадени от електромагнитна енергия, логично е да реагираме на електромагнитни сигнали. Цветовете са вълни с определена честота и дължина на вълната - първичните цветове се подреждат в определена последователност, която ние можем да видим в цветовете на дъгата: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигово син, виолетов. Цветовете, вероятно са имали много важна роля в живота на нашите предци, чието оцеляване е било управлявано от светлината и тъмнината. Концепцията за хромотерапията, вероятно, произлиза от древен Египет от преди няколко хиляди

години. Тази концепция се базира на факта, че пусков ефект върху физиологичните и психологичните ни процеси могат да бъдат определени цветове, т.е. в отговор на цветовете, нашето тяло реагира с различна функция.Цветовете и светлината са тясно свързани с човека, земята, реките, гората, океаните. Факт е, че всяко живо създание е зависимо от светлината и за да съществуват повечето организми зависят от цветовете.Специалистите по цветотерапия използват цветовете по най-разнообразни начини, за да подобрят качеството на живот или да лекуват. Повечето живи същества, включително и хората получават енергия от цветове на деня: червеният, оранжевият и жълтият цвят. Успокоение и младост носят синият, индиговият и виолетовият, които са цветовете на нощта. Има някои научни изследвания доказващи, че всяка клетка в тялото ни излъчва светлина. Цветотерапията или както я наричат още хромотерапия, се практикува от множество последователи на алтернативната медицина. Как обяснява алтернативната медицина влиянието на цветовете? За предците ни, цветовете, от които е създадена дневната светлина е било приемано, че показват един различен аспект на божественото и, че повлияват различни качества на живота. Използването на цветовете има за цел да балансира енергията в телата ни, където тя липсва, като повлиява физически, емоционално, духовно или умствено. Епифизата е органът, който определя влиянието на свелината и цветовете върху нас.Епифизата е малка жлеза в мозъка, която секретира мелатонин в зависимост от светлината. Цветовете и светлината играят голяма роля в контрола на денонощния ни ритъм. Ние живеем в океан от енергия, където цветовете работят вътре в нас. Слънчевата светлина съдържа в себе си всички дължини на вълната от видимия спектър. Човешкото око, обаче е способно да възприема не повече от 1% от електромагнитния спектър. То не може да види инфрачервените лъчи, които се излъчват от всеки топъл предмет, например от радиатора в стаята, камината или дори от самите вас. Ултравиолетовите лъчи също остават скрити, а те са навсякъде около нас. Пътят на светлината.Когато светлината достигне до очите или кожата ни, тя предизвиква възбуждане в нервните окончания и импулси, които се предават до епифизата. Не случайно тя е наричана в миналото „трето око“. Разположена в геометричния център на главния мозък и в миналото е приемана като материален носител на човешката душа. Светлината е специфичен активатор на жлезата и осъществява контрола на множество биоритми в организма. Тя работи заедно с хипоталамуса-друга жлеза, свързана с чувствата на глад и жажда, либидото, биологичния часовник и определя скоростта на стареенето. Съществува връзка между ретината и хипоталамуса. Тя носи информация, дали е тъмно или светло, към региона на хипоталамуса (супрахиазмално ядро). От там нервен импулс по симпатиковата нервна система достига до епифизата. Тези импулси подтискат продукцията на мелатонин от епифизата. Когато възбудните импулси спрат през нощта и няма светлина, която да подтиска секрецията на мелатонин от епифизата, започва неговата продукция. Следователно епифизата е фоточувствителен орган и важен хронометър за човешкото тяло. Мелатонин обаче се секретира и в моменти на релаксация и наблюдение. Благодарение на неговата секреция ни се доспива. Мелатонинът се образува от серотонин -

115

хормона на щастието. Следователно нощта води до намаляването на серотонин в мозъка, с което веднага си обясняваме защо сутрин настроението ни е най-понижено. След подтискането на епифизата от светлината и стопа в продукцията на мелатонин, серотонина покачва нивата си в мозъка и ние се чувстваме по-щастливи. И така различните цветове носят различна енергия и имат различна честота и дължина на вълната, което води до различно влияние върху физическото и психическото ни състояние. Множество изследвания и наблюдения са показали, че различните цветове водят до установяване на равновесие в нашите физически и емоционални функции.

Как ни влияят цветовете?

ЧЕРВЕН

Това е цветът на енергията, силата и живота. Той затопля помещенията и успокоява болката. Червеният цвят е мощен лечебен агент за лекуване на заболявания на кръвта и кръвообръщението. Той помага при депресия. Червеният цвят е свързан с мъжествеността. Червен килим или стена в офиса, ще ви донесат пари. Ако сте търговец, опитайте да носите нещо червено! Това се дължи на силата, увереността и склонността към риск, който носи червеното.Не трябва да се използва при хора с високо кръвно налягане и тревожност. Ако останете под лъч от червена светлина продължително време, той ще ви накара да се чувствате много ядосани и агресивни.

ОРАНЖЕВ

Този цвят отразява умствената сила, както в логическата, така и в представната й форма. Той се използва за укрепване на имунитета, повишаване на потентността, подобряване на храносмилането, при гръдни и бъбречни заболявания. Светлите нюанси на оранжевият цвят имат леко затоплящ ефект. Той не трябва да се носи твърде дълго. Оранжевият цвят не трябва да е предпочитан цвят от нервни и лесно ядосващи се хора.

ПРАСКОВА

Честотата на този цвят се използва за мир, честност и равновесие.

РОЗОВ

Това е цветът на любовта и емоциите и романтиката.

ЖЪЛТ

Жълтият цвят символизира интелекта и се използва като стимулатор на умствената дейност. Той ще ви помогне да мислите по-бързо. Той е добър за избистрянето на мисленето, когато сте объркани.Трябва да се използва внимателно, тъй като е силно стимулиращ и може да доведе до преумора и депресия.

ЗЕЛЕН

Това е цвета на лечението и спомените. Той ще въведе ред в емоциите емоциите и ще ви успокои. Зеленото е добър основен лечебен цвят, тъй като той стимулира растежа и възстановяването на тъканите, което го прави полезен при костни счупвания. Със зеленият цвят като лечебна честота можете да обградите вашите близки, когато боледуват. Използвайте селения цвят за да се свържете с природата. Пригответе се като за медитация. След като се отпуснете, представете си, че сте в природата, в прекрасно зелено поле, цветя, животни, водопади. Ще усетите как връзката ви

116

с природата и красотата ви дават нови сили и са неизчерпаем източник на спокойствие.

СИН

Това е цвета на електричеството. Ние живеем в програма създадена от електромагнитна енергия. Синьото е цвета на истината, спокойствието и хармонията, като носи и утеха на ума. Синият цвят е добър за охлаждане, успокоение, възстановяване и защита. Синьото ще ви помогне при треска, кръвотечения и при раздразнена нервна система. Добре действа при изгаряния. Твърде много синьо ще ви направи студени, депресирани и тъжни.

ВИОЛЕТОВ

Виолетовият цвят, също ще ви свърже с вашата духовна същност. Добър е при умствени и нервни проблеми. Добре е да се носи при епилепсия и ревматизъм. Помага при болка в костите. Ако прекалите с виолетовото, няма да ви останат сили да живеете.

ЛАВАНДУЛА

Това е цвета на равновесието. Използва се за лечение на духа.

БЯЛ

Това е цвета, който включва в себе си всички останали цветове. Той представлява източник на израстване на съзнанието. Той пречиства тялото и е най-зареждащият начин да си предоставите мир и комфорт от най-високо ниво. Бялото винаги е смятано като пресечна точка на чистотата, невинността, перфектността и триумфа на непорочността над плътта.За китайците и древните гърци бялото е цвят на траура. За всички останали – будисти, християни, католици, баптисти и в хиндуизма, както и ацтеките, маите и римляните бялото е носител на чистотата, съвършенството, божественото, непорочното, любовта, живота, мира и здравето.

СРЕБРО

Това е цвета на мира и устойчивостта. Той е най-пречистващият цвят и поради това е много добър за отстраняване на неприятни заболявания. Най-добре действа при кръвни и ракови заболявания.

ЗЛАТО

Златото представя алхимията на съзнанието. Той е най-силният цвят, използван за лечение на всички заболявания. Той е толкова силен, че много хора не могат да свикнат с него. Необходим им е период, за да се приспособят към златният цвят. Златото подобрява всички елементи на духа и тялото.

Използвайте свещи!Палете свещи, оцветени с необходимия за вас цвят. Ако например искате да учите по-добре, запалете жълта свещ. Запалете розова свещ за да изпратите любов. Синя за да разрешите духовен проблем, лилавата е добра за лечение, а сребърната, за да се предпазите от заболявания или нападки.

Облеклото! Цветовете на дрехите, които носите се отразяват както на вашето настроение, така и на тези около вас. Вие, може би, изпитвате определено желание да облечете дреха с даден цвят точно днес. Това обикновено означава, че

117

оцветяването ви е необходимо, за да попълните определена липса, например, на знание, увереност, сила, любов...Направете си експеримент: Облечете се в розово и наблюдавайте колко от приятелите ви, които ще срещнете, ще ви говорят за любовния си живот.

ВНИМАНИЕ! Хромотерапията е много интересна област от алтернативната медицина, която според съвременните проучвания има предимно психологичен ефект. Ако имате сериозни заболявания не опитвайте да използвате статията за самолечение. Тя съдържа материал, който има за цел да информира, а не да лекува!

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ Обобщено от практикуващ Фалун Гонг (Clearwisdom.net)

Докато хора непрофесионалисти все още имат съмнения за съществуването на много измерения, повечето физици вече започнаха да приемат твърдението. Най-известният академичен журнал „Наука” публикува през май 2002 г. (брой 296) статия, под надслов: „Времепространство и скрити измерения”, в която тази концепция е представена накратко.

Поглеждайки наоколо – за колко измерения знаете? Разбира се, за повечето хора отговорът е 4: в три пространствени измерения и едно времево. Четири числа са достатъчни да намерят и подредят всичко, което се случва където и да е във вселената, което може да видим с очите си. Но защо четири? Откъде произлизат? До неотдавна, най-добрите умове в историята трябваше да задоволят с „просто така стоят нещата”. Едва преди 91 години Алберт Айнщайн представи теорията си за общата относителност, която разгръща четирите измерения в концепцията за времепространство. Внезапно вселената стана податлива на обработка и податлива на изследване. Физиците разбраха, че вселената и времето не са абсолютни. Вместо това, времето и пространството могат да имат колебания, криви и даже да се изкривят в самите себе си, формирайки екзотични астрономични обекти, като например черните дупки .

В статията, авторът казва, че физиците, които изучават структурата на вселената, разбрали, че няма определена причина за съществуването на 4 измерения. Допълнителни измерения е лесно да бъдат описани математично, тогава защо да не съществуват? Наистина, обратно на интуицията, теоритиците са показали, че съществуването на повече измерения не е само възможно, а също и необходимо за логическото обяснение на времепространството.

През 70-те години на ХХ век например теоретици, работещи над съгласуването на гравитацията и квантовата теория, развиха елегантен модел, наречен „струнна теория”, в която основните частици на нашата вселена се разглеждат като възбуждания от частици, по-малки от атом, наречени „струни”. Струнната теория се нуждае от много повече от познатите ни четири измерения. Нашата вселена има най-малко 10 измерения, но другите 6 са толкова малки, че хората не могат да ги открият по конвенционален начин.

Авторът казва, че теорията разкрива, че нашето „поле на гледна точка” може би е ограничено до по-ниска пространствена мембрана, обхваната в по-голямото пространствено времепространство и това може би е причината хората да не могат да виждат други измерения. Сблъсъкът или взаимодействието между мембраните може би поражда серии от големи сблъсъци отново и отново.

118

През юли 2001 година, статия, публикувана в друго известно списание - „Природа” (Nature), също развива теория, в която нашата вселена е само един слой сред многоизмерно пространство и цялото многоизмерно пространство съществува сред много-пространството във формата на слоеве от мембрани. Някои измерения могат да са толкова малки, колкото атомите, а някои могат да са безкрайно големи. Тяхното съществуване има много голямо влияние върху нашата вселена, въпреки че хората не могат лесно да ги доловят[2].

* * * *

До неотдавна модерната западна наука не беше открила съществуването на многоизмерното пространство, но в древна Азия, особено сред култивационите среди (тези, които подобряват или „култивират” съзнанието и тялото посредством медитация, бойни изкуства, Чигонг и т.н.), това въобще не е нова концепция. Много исторически записки показват, че култивиращите се могат да виждат същества и обекти в други измерения, и дори някои могат да преминат в други измерения.

Някои модерни открития като ясновидството напрмер, също са потвърдили съществуването на многоизмерно пространство. Може да е истина, че с цел да

се разкрие структурната характеристиката на многоизмерните пространства хората не се нуждаят само от модерна наука, но също е необходимо да изследват по-дълбоката мъдрост на древните култивационни практики.

ДЕЦАТА, КОИТО ПИШАТ С ЛЯВАТА СИ РЪКА, НЕ СА БОЛНИ

За да разберете колко им е тежко на леваците, опитайте поне веднъж да направите с лявата ръка всичко онова, което вършите с дясната Преди 50-60 години на хората, които вършат всичко с лявата си ръка, в Европа им било забранено да дават показания в съда. Учителите били длъжни да ги учат да пишат с дясната ръка. В много случаи това било причина за възникване на психологичен стрес и за понижаване на успеха на ученика. КАК ЖИВЕЕ ЛЕВАКЪТ? По време на мрачното Средновековие леваците били обявени едва ли не за изчадия адови. Куците, слепите и леваците се смятали за приближени на дявола. Много от тях били изгаряни на кладата. Но дори когато Светата инквизиция престанала да гори тези нещастни хора и светът станал по-цивилизован, подозрителното отношение към леваците останало. Пак се намерили зложелатели, които обявили левичарството за уродство. Няма нищо чудно в това, че в семейства, където се раждали един след друг левичари, основната задача била да ги научат да си служат с дясната ръка. Имало майки, които връзвали лявата ръка на детето си, за да се научи да си служи с дясната, без да подозират на какъв стрес ги подлагат. И едва в последните 30 години обществото се обърна с лице към проблема на левичарите. ПРОЧЕТИ И ЗАПОМНИ! Доказано е, че проблемът е свързан с централната нервна система. Лявото полукълбо на мозъка управлява дясната страна на тялото, а

119

дясното - лявата. В никакъв случай обаче не можем да говорим за болестно състояние, което може да бъде излекувано.

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПРОМЯНА В СЪЗНАНИЕТО

За скритите връзки между “случайностите” и тайните ни желания

Всичко започва със съзнанието – всичко, което се случва в живота и в тялото ви, започва с това, което се случва в съзнанието ви. То е това, което сте – начинът и опитът на вашето съществуване. Сами решавате кои идеи да приемете и кои да отхвърлите, както и какво да мислите и чувствате. Когато тези решения ви причинят стрес, вие го изживявате сякаш във физическото тяло. А стресът създава определени симптоми и когато се научим да разчитаме този процес, ще можем да разглеждаме човешкото тяло като карта на човешкото съзнание и ще можем да свързваме определени симптоми с определен стрес по начина, по който дадено поведение се свързва например със сърдечни заболявания.

ВСИЧКО ЗАПОЧВА ВЪВ ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ За да разберем картата, първо трябва да се ориентираме към идеята, че причините за симптомите са вътре в нас. Както е вярно, че инсектите причиняват болести, а произшествията - наранявания, така е вярно, че това, което се случва, е свързано с нашето съзнание. Инсектите са навсякъде - но защо някои са засегнати, поразени, а други не?! Нещо различно се случва в тяхното съзнание. Защо някои пациенти в болниците откликват и отреагират по-добре от други? Защото те имат различно отношение. Когато някой е ранен в произшествие, защо специфична част от тялото е засегната, а и тя има проблеми и преди това? Дали това е произшествие, или има ред за случване на нещата в тялото? Вие сте същество от енергия. Вашето съзнание, съществуване и те са енергия. Засега можем да наречем това жизнена енергия. Тази енергия не просто съществува в мозъка, тя изпълва цялото тяло. Съзнанието е свързано с всяка клетка от тялото. Чрез него можем да се свържем с всеки орган и тъкан и много терапии се базират на тази връзка с органите, които по някакъв начин са засегнати от симптомите безредици. Промяната в съзнанието води до промяна в енергийното поле, а това всъщност е аурата. Когато има определени празни полета (които могат да бъдат фотографирани по научен начин) в определени части на аурата, те отговарят на определени слабости в специфични части на човешкото тяло. Интересно е, че слабостта се появява първо в енергийното поле, преди да има каквото и да проявление на физическо ниво. Или имаме интересна посока на манифестация, показана чрез това, което описваме:

1. Промяна в съзнанието създава промяна в енергийното поле; 2. Промяна в енергийното поле се случва преди промяната във физическото тяло. Посоката на манифестацията е от съзнанието чрез енергийното поле към физическото тяло. И като погледнем така на нещата, виждаме, че не физическото тяло създава енергийното поле, аурата, а всъщност аурата или енергийното поле създава физическото тяло. Това, което виждаме като физическо тяло, е краен резултат на процес, който започва със съзнанието. НИЕ СЪЗДАВАМЕ СВОЯТА РЕАЛНОСТ Когато взимаме решение, водещо до стрес, създаваме блокаж в енергийното поле с достатъчна степен на интензитет, който създава симптомите на физическо ниво. Тези симптоми имат определен език, който отразява идеята,

120

че ние създаваме своята реалност. Когато ги описваме по този начин, става ясно метафоричното им значение. Така, вместо да казваме “не мога да виждам”, трябва да казваме “въздържам се да видя това нещо”. Няма произшествия нито съвпадения – всичко се случва по строго определен ред. СИСТЕМА НА ЧОВЕКА ЗА НАПРАВЛЕНИЕ Ние имаме вътрешна система на поведение и тя представлява връзката с висшия Аз или някаква висша интелигентност. Тази система функционира чрез това, което наричаме интуиция или инстинкт. А той говори на прост обикновен език. Или се чувстваме добре, или зле. Всичко друго е политика. Трябва да слушаме вътрешния си глас, защото, когато не го слушаме, чувстваме напрежение. И тогава вътрешният глас трябва да стане по-силен. Другото ниво на комуникации е чрез емоциите. Когато взимаме решение, което знаем, че е правилно за нас и сменяме посоката, се освобождава напрежението и сме отново в ритъм. Но ако тръгнем в посока, която не е добра за нас, връзката стига физическото ниво. Създаваме симптом, който отразява идеята, че създаваме своята реалност. Като разгледаме симптома от този ъгъл, ние разбираме и посланието. КАТО ПРОМЕНИМ съзнанието си и този симптом изчезва – той може да бъде освободен в зависимост от това, което си позволим да повярваме, че е възможно. Или ако създаваме симптома с взимане на определено решение, то ние сме способни да го освободим също с решение. Като хипотеза си представете, че решавате нещо, което не може да изрази това, което искате – и напрежението нараства. Случайно нещо се случва, за да създаде симптом на физическо равнище и дясната ръка се счупва – може да стане при падане от стълба или в произшествие, или чрез притискане на нерв във врата, или ако сте заспали на течение. Нещо трябва да се случи на физическо ниво, за да създаде симптома. Или ние буквално си причиняваме това, което си причиняваме фигуративно – ако не можем да движим дясната си ръка, значи волевата част от тялото ни се въздържа от постигане на това, което си мислим, че искаме. При промяна в съзнанието се забелязва, че симптомите могат да се освободят.Или ако съзнанието направлява развитието на симптомите, то може да направлява освобождаването им – то може да накара тялото да се разболее или да се чувства добре. ЛОГИЧНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Е, че чрез промяна в съзнанието всичко може да бъде лекувано.

ПРОМЯНА НА КЛИМАТА В ДРЕВНОСТТА ВЕЩАЕ ГОРЕЩО БЪДЕЩЕ

The Carnegie Institution във Вашингтон – Станфорд, Калифорния

Учени, сред които Кен Калдейра от отдела за глобална екология на The Carnegie Institution, открили, че глобалното затопляне на Земята преди 55 милиона години може да е било в резултат на високата чувствителност на климата към дългосрочно обгазяване с въглерод. Това откритие е в противоречие с позицията на скептиците, че климатичната система на Земята е издръжлива на такива обгазявания. Научният труд, начело с Марк Пагани от Yale University бе публикуван в изданието на списанието „Наука” от 8 декември 2006 година.

От няколко години насам, учените знаят за съществуването на глобално затопляне, наречено Палеоцен-еоцен термален максимум (ПЕТМ), започнал преди около 55 милиона години, който е причинен от масивно изпускане на въглерод. Геологичният запис показва, че последващият парников ефект е затоплил планетата средно с около 5 градуса за по-малко от 10 000 години. Покачването на температурата продължило 170 000 години и причинило значителни промени в последователността на

Как да спрем

вредните емисии? (a2mediagroup.com)

121

световните валежи, ставайки причина океаните да се окислят, афектирайки морският и земен растителен и животински свят, включително и зараждането на нашите съвременни приматни предшественици.

Новите измервания използвали информация от въглерод от вкаменелости на древни растения и малки морски организми, познати като планктон. „Може да кажем, че количеството на въглерод, изпуснато в атмосферата и океана е било, малко или много, толкова, колкото сега се намира под формата на въглища, петрол и газ”, обяснява Калдейра. „Въглеродът затоплял Земята в продължение на повече от 100 000 години. Ако климатът е бил толкова нечувствителен към въглеродния двуокис, колкото твърдят скептиците, не е имало начин Земята да се е задържала толкова топла, за толкова дълго време”.

Източникът на този древен въглерод е все още мистерия. Може да се е появил от горенето на огромно количество въглища или други древни материали с растителен произход, или може да е дошъл от „избухвания” на метан от континенталните плочи.

„От изследванията на вкаменелости и древен седимент от дъното на морето, може да се види, че нещо много необикновено се е случило с въглеродния цикъл на Земята”, продължава Калдейра. „Същевременно, климатът на Северния полюс станал като настоящия в Маями. Може да кажем, че не е отнело толкова много въглерод, за да се осъществи тази промяна в климата.

Изчисленията посочват, че ако източникът на въглерод е произлизал от древни растителни материали, за всяко удвояване на концентрацията на съдържанието на атмосферен CO2, Земята се е затопляла най-малко с 2.2 градуса, или вероятно два пъти по толкова. Ако древен метан е бил причината, както вярваме, ситуацията е дори още по-потресаваща. Метанът се е превърнал във въглероден диоксид в атмосферата само за няколко десетилетия. Изследването показва, че е било необходимо дори много по-малко количество за промяна на климата, което означава, че климатът е дори още по-чувствителен към добавянето на въглероден двуокис, отколкото смятахме."

Според Калдейра, ако древният метан наистина е "избухнал", както вярват мнозина, няма съмнения, че концентрацията на въглероден двуокис би затоплила Земята с повече от 5.6 градуса. Ако се е случило това, ни очаква доста горещо бъдеще, твърди ученият.

С продължаващото използване на въглища, петрол и газ, концентрацията на въглероден двуокис се очаква да се удвои около средата на века. Количеството на CO2 от древността възлизат на количеството в резултат на човешката дейност в следващите няколко века. Ако емисиите от въглерод вследствие на човешка дейност продължат да се увеличават, може да се получи подобна промяна в еволюцията на животинските видове.

„Последният път, когато в атмосферата е бил изпускан въглерод в количествата, в които го изпускаме днес, е имало победители и победени”, отбелязва Калдейра. „Имало екологично опустошение, но нови видове са се появили от пепелта. За щастие, нашите древни примитивни предци са били победителите. Кой знае кои ще са победителите и победените в следващия рунд?”

„Нашите емисии от въглероден двуокис рискуват да доведат до настъпване на биологични, химични и климатични промени в размери, които не са виждани за повече от 50 милиона години”, предупреди ученият, според когото „трудът предоставя повече стимули за развиването на чисти енергийни ресурси, които

122

могат да подпомогнат на икономическия растеж и да се развият без да рискуват природния свят, които е наш дар”.

СИЛАТА НА УМА Патриша А. Мюсам, доктор по медицина

(Специално за The Epoch Times. Част втора е по-нататъшно описание на разделението между западната алопатична медицина и концепцията за унаследената връзка между ума и тялото.)

СИЛАТА НА УМА - Част 1 Какво можем да научим от учените и мистиците

(Тази серия статии от четири части, взета от The Epoch Times, описва как в зависимост от нашия ум бихме могли да се чувстваме добре или зле и ни предлага инструмент за овладяването на тази сила.)

Част 1: Какво можем да научим от учените и мистиците

Това, което отличава западната алопатична медицина от всички останали лечебни традиции са две ключови схващания: отделянето на ума от тялото и представата, че природата може да бъде обяснена материалистично. От друга страна всяка не-алопатична западна лечебна традиция разпознава сложната връзка между психика и телесно. „Болестта” не е ограничена само до физическото тяло, мислите и емоциите са едни от основните фактори. За лечението е необходимо да се обърнем към тези елементи. Да оздравеем не означава просто да поправим физическото тяло.

Мислите са силни вибрации, които биха могли да ни излекуват или разболеят. Негативните мисли могат да ни разболеят и да ни поддържат болни; позитивните мисли могат да ни излекуват и да трансформират живота ни. Тези схващания не са от сферата на псевдо-науката. Всъщност в подкрепа на тези принципи са направени огромно количество научни изследвания.

Физици и инженери са провели експерименти, които предполагат дълбоките ефекти, оказвани от съзнанието върху материалния свят: как ни влияят нашите мисли?

Над 25 години учените от лабораторията PEAR в университета в Принстън демонстрират силна взаимовръзка между човешките намерения и поведението на машините. Те ни показаха, че необучени хора могат да повлияят на различни механични и електронни номеро-генератори, просто като си мислят за хода на номерата. Беше открито също, че ефектите са независими от време и пространство. Експериментите имаха ефект дори, когато се провеждаха от хиляди километри разстояние.

Тези идеи са на хиляди години и се коренят в много от традициите по света.

Въпреки това западната алопатична медицина обикновено игнорира тези идеи. Повечето лекари не са учили висша физика в основното или медицинско училище.

123

Тези модели драматично повлияват на нашето разбиране за природата и физиците започват да приличат повече на философи. Тези нови гледни точки за природата са аналогични на древните традиции на други култури, на лечебните традиции на други култури и мистичните не-картезиански кръгозори за живота.

Древната китайска медицина и Аюрведа (традиционна индийска медицина) правят връзка между телесните симптоми и емоциите. В китайската медицина белият дроб е склад на скръбта, черният дроб на гнева, а бъбрекът на страха. В Аюрведа вата доша може да предизвика артрит и безпокойство, питта – язва и гняв. Дори мисълта за отделяне на тези елементи е немислима.

СИЛАТА НА УМА - ЧАСТ 2

(Специално за The Epoch Times. Част втора е по-нататъшно описание на разделението между западната алопатична медицина и

концепцията за унаследената връзка между ума и тялото.)

Преди появяването на фармацевтичната империя с нейните безкрайни предложения за нови поправки на физическите ни недостатъци, докторите са били ненадминати лечители. Волтер описва нашата роля като на човек, който забавлява – човек да остане весел достатъчно дълго така, че природата да осъществи своето лечение. Г-н Уилиам Ослер, разглеждан като един основателите на западната алопатична медицина, поддържа тезата, че е по-важно да се познава пациента, отколкото самото заболяване, и едва тогава да се разбере какво точно заболяване има.

Въпреки това, западната медицина не се занимава с лечение. Тя, по-скоро, е система за вземане на мерки срещу болестта. По своята природа, западният алопатичен медицински модел прави хората болни и ги запазва такива. Наистина, неговият подход към хроничните заболявания не е излекувал никого от нищо. Фармацевтичните медикаменти просто потискат симптомите, като се намесват в истинските природни лекуващи механизми на човешкия организъм. Скептиците и онези, които изобличават нашия преобладаващ биомедицински образец, снижават необяснимите лечения до сферата на безвредно лекарство, без истински ефект, или до първоначални неточни диагнози. Всъщност, те пренебрегват този най-силен посредник на лечение – умът, намерението, съзнанието.

Веднъж загубени, тези древни концепции, сега търсят своето появяване отново, с появяването на незадоволени пациенти и учени, търсещи истината.

Учените фармаколози, експериментиращи токсиколози и имунолози, занимаващи се с изследвания, за да подкрепят правдоподобността на хомеопатичния феномен, са докторите и инженерите, споменати по-рано. Те са парапсихолози и психо-невроимунолози, които вярват на концепцията, че умът влияе на материята и тялото. Те са докторите с разкрепостено мислене и други изследователи, които правят изследвания за силата на ума, и върху феномена на лечителя.

Ето някои примери как умовете ни могат да влияят на лечението: положителното мислене намалява нивото на захарта в кръвта при диабетиците, намалява астматичните кризи, намалява колитните симптоми и подобрява имунната система при хора, заразени със СПИН.

Не само, че нашите мисли могат да окажат влияние на тялото ни, но също могат да окажат въздействие и върху другите. Многобройни научни трудове

124

показват кличнината ефективност на молитвата и на впечатляващото позитивно влияние на молитвата върху пациенти, включени към поддържащ сърцето апарат.

В допълнение на тази концепция за унаследената връзка между ума и тялото, както се подсказва от древната мъдрост и съвременната наука, е съществуването на някакво трудно за описване тяло-източник, енергия, връзка, която обхваща всичко и оказва влияние върху всичко. Лечебните традиции по цялото земно кълбо се опират на този източник като проводник на лечението.

Докато сме в захлас, признавайки тази древна мъдрост, и сме окуражени от вечно нарастващото поле от допълнителна и алтернативна медицина, оказваща подкрепа на идеята за медицина на ума и тялото, все още ни липсва връзката.

Докато не разберем, че умът е по-силен от молекулите, от фармацевтичните медикаменти, и че може да приложим тази концепция, за да излекуваме телата си в действителност, ние не можем да разберем пълния потенциал, които се намира вътре в нас.

ОТКРИТА Е ГИГАНТСКА ПЛАНЕТА ОКОЛО ГИГАНТСКА ЗВЕЗДА

Според информация на БиБиСи, астрономи са открили планета, която скоро ще бъде погълната от гигантската звезда, около която орбитира.

Планетата, орбитираща около звездата HD 47536, е с маса 5 до 20 пъти на тази на Юпитер и орбитата й на движение, и е с около 300 милиона километра радиус, което е приблизително два пъти разстоянието от Земята до Слънцето, заради което са й нужни 712 дена, малко по-малко от две земни години.

Преди са били открити планети около 3 гигантски звезди (HD 27442, Iota Draconis, and Gamma Cephei), но нито една от тях не се доближава по размери до HD 47536.

HD 47536 е най-вероятно около 3 пъти масата на Слънцето и има диаметър 33 милиона километра, което е 24 пъти повече от този на Слънцето. Широка е над 1 милион километра повече, от която и да е позната досега звезда с планета. HD 47536 е най-голямата звезда открита до днес, около която орбитира планета.

"Доста сме развълнувани от това откритие - каза Луко Паскуини, който е част от откривателския колектив - защото сега това разширява търсенето на планети извън слънчевата система и към по масивни звезди.”

HD 47536: Най-масивната звезда, открита досега, с планета, орбитираща около нея

125

Астрономите вярват, че в порядъка на няколко десетки милиона години, което е малък период от време, сравнено с космичните размери, HD 47536 ще изгори и след това ще погълне намиращата се наблизо планета.

Много астрономи очакват Слънцето да направи същото със Земята, но след няколко милиона години.

МИТОВЕ И ИСТИНИ ЗА НАРКОЗАТА

Всеки 7-и човек на възраст от 35 до 90 години е имал нужда от упойка. Мнозина от болните, на които им предстои операция под наркоза, се страхуват от тази процедура, основавайки се на слухове и остарели представи. Как да се справим с предразсъдъците? Как да се подготвим психически за операция под упойка? В средите на хората, които нямат отношение към медицината, битува митът, че по време на наркоза човек не трябва да чувства нищо, защото е потънал изцяло в сън. Но това твърдение не важи за всяка операция. Днес съществуват и се прилагат с успех регионални методи за анестезия. Тези методи позволяват да се проведе хирургична операция при запазване на съзнанието на пациента, ако не е наложително то да се изключи. Например така наречената проводна анестезия, чиято същност е изключване на болковите импулси в областта на операцията. Този вид анестезия се използва в нашата практика при операции на горните крайници. Друг случай – хирургична намеса на органите на малкия таз и долните крайници. При тях често се използва такъв вид анестезия, при която се изключват органите, които са разположени по-ниско от мястото на въвеждане на разтвора за местна упойка, тоест коремната кухина и краката. Този вид анестезия се нарича гръбначномозъчна. Затова невинаги е необходимо да се настройвате, че ще спите по време на операцията. Сред различните предразсъдъци битува и този, че след дълбока наркоза човек може и да не се събуди, защото няма да му издържи сърцето. Става въпрос за операциите, при които се налага напълно да се изключи съзнанието. Това е технически по-сложно и продължително по време на операцията. Понякога при нея е необходимо сърцето и белите дробове да работят не самостоятелно, а с помощта на специални апарати. На някого тази ситуация може да се стори много страшна, но на практика тя дава възможност на анестезиолога по-добре да контролира състоянието на организма на пациента, да проследява най-малките изменения в работата на сърцето, белите дробове и други системи. Такъв вид анестезия позволява в случай на необходимост да се вземат най-бързи и правилни мерки, за да се спаси болният. Ако имате противопоказания за такава анестезия, просто няма да ви я предложат. При някои видове упойка на човек му се струва, че чува гласа на лекарите, възприема ставащото в операционната, разбира се, в изкривен вид. Някой вижда море, друг има кошмарни видения. Всичко това е следствие на халюцинациите, които могат да предизвикат у някои пациенти анестезиращите вещества. Не трябва да им придавате голямо значение, смятайки, че сте били на косъм от смъртта, ако по време на наркоза сте изпитали някакви

126

необичайни усещания. Не трябва да се страхувате от наркозата. Тя е необходима, за да не ви се случи нищо лошо по време на операция и се прилага с цел защита от хирургичната агресия.

ЦВЕТЯТА ИМАТ ЧУВСТВА – ЕФЕКТЪТ НА БЕКСТЪР От Давид Джеймс / The Epoch Times

В серия от експерименти, проведени преди повече от 35 години, най-изтъкнатият американски експерт по детектори на лъжата Клив Бекстър показа, че цветята имат чувства и отговарят на външни стимулатори.

Школата на Бекстър по детектори на лъжата в гр. Сан Диего, Калифорния (САЩ) се специализира в обучението на разузнавателни агенции и полицейски части в сферата на използване на детектори на лъжата.

Една част от детектора на лъжата измерва кожните конвулсни реакции (ККР) на един обект. ККР е количеството на съпротива на кожата на обект в резултат от малък електрически поток, който показва промяната в нивото на физиологичната възбуда на обекта.

Една сутрин през октомври 1966 година г-н Бекстър свързал ККП електродите на полиграфа с листата на растението Анхуза и след това налял вода в основата на цветето. Намерението му било да измери количеството от време, което ще е необходимо на водата да достигне листата на растението и да промени електрическата съпротива.

Докато очаквал намаляване на съпротивлението при навлизането на водата в листата, г-н Бекстър не бил подготвен за това, което последвало – вместо съпротивата да намалее, тя се увеличила и според резултатите на полиграфа, растението произвело крива, подобна на тази, когато човешко същество преживява някакво щастие.

След това г-н Бекстър опитал друг експеримент. Той си записал: „Беше рано сутринта и никой друг не беше в лабораторията. Мисълта и намерението ми беше: „Ще изгоря това листо”. Веднага в този миг, когато представата за изгарянето на това листо влезе в главата ми, писецът на полиграфа се придвижи бързо до върха на таблицата”.

Той отишъл да вземе кутия кибрит и се върнал обратно, но забелязал, че полиграфът бил толкова възбуден, че нямало повече никакъв отговор, който можел да се наблюдава. Така че върнал кутията кибрит обратно в кабинета на секретарката. Според Бекстър, когато се върнал до полиграфа „нещото се изравни отново, което наистина му придаде завършен вид и ми даде, много високо качество на наблюдение”.

През следващите 35 години г-н Бекстър извършил повтарящи се безцелни, контролирани и автоматизирани експерименти, за да подложи на изпитание този феномен, който той нарича „основно биокомуникативно възприемане”, познат на мнозина като „ефектът на Бекстър”.

Неговото изследване открива, че растенията могат да възприемат и количествено да отговорят на умишлени човешки мисли и действия. Както се твърди, опитите на Бекстър са били последвани от учени стотици пъти, посредством използването на различни видоизменения

127

ОПЕРАЦИИ С ПРЪСТИ НЕ ОСТАВЯТ РАЗРЕЗ

Древна магия превръща ръце в ножове Сензационните новини за тайнствените “хирурзи без скалпел”, или “хилъри” (от английския глагол heal – изцерявам), които живеят на Филипините, вече няколко десетилетия дразнят любопитството на хората по цял свят. Хилърите могат да правят най-сложни оперцаии, без да ползват нищо друго освен.... собствените си ръце! В състояние на медитация те само с лек допир на пръста правят разрез и проникват в тялото на човека, като изваждат болния орган или отрязват раковото образувание. Цялата операция трае не повече от 10 минути. По кожата на пациента бликват струи кръв. Но когато хилърът приключи операцията и извади ръката си от зейналата рана, върху тялото на болния не остават абсолютно никакви следи. При това оперираният не усеща никаква болка с изключение на “странни убождания” в кожния участък, където е бил направен разрезът. ТАЙНСТВЕНИЯТ ОСТРОВ Първата документално фиксирана “операция без скалпел” се провела през 1943 г. в северната част на остров Лусон (главния остров от филипинския архипелаг). “Хилърът” винаги пита строго пациента дали вярва в Исус. Ако е невярващ, отказва да го оперира, тъй като се смята, че не хилърът лекува, а чрез неговите ръце цери самият Бог. “Лечителите” (общият им брой е неколкостотин души) обитават главно северната част на Филипините - района около град Багио. Мястото е обвито с предостатъчно мистика. Когато корабите минават оттук, стрелките на приборите им започват да се въртят като бесни. Същото става и със самолетите, затова полетите до тези градове са забранени. Вероятно по тази причина филипинските хилъри много рядко са в състояние да извършат операция извън северната част на Лусон и на практика са безсилни, когато са в чужбина. “По време на операцията хилърът изпада в изключително силен транс, - обяснява главният секретар на Обществото на филипинските хилъри Мелвин Салвиор. Той се пренася в друго измерение, в астрала, и неговото тяло е заобиколено от енергийно поле. По принцип след приключването на лечебния сеанс знахарят не си спомня нищо. След транса всички хилъри получават амнезия. Те сами не разбират как им се удава това чудо. Всичко става несъзнателно, тъй като мислите в главата на лечителя, могат само да попречат на енергията му. Способностите на хилъра са непостоянни - те ту се усилват, ту отслабват. Понякога той цели седмици не може да изпадне в транс. Има няколко авторитетни мнения как филипинските хилъри успяват толкова бързо да затворят раната. Според едно от тях дълбоката медитация на хилъра образува особено биополе, което се концентрира в крайчеца на пръстите му. То действа на принципа на лазера и разсича тъканите. Известен швейцарски професор по медицина смята, че разрез изобщо не съществува. Хилърите според него, са носители на астрална енергия, която въвеждат в тялото на болния. Тази енергия, подобно на радиополе, стига до раковото образувание, “откъсва” го и изважда на повърхността върху дланта на хилъра - ето откъде идват кървавите парченца месо в ръцете му. “Освен вярата в Бога в хилърството има и чисто научни неща - твърди един от най-известните филипински хилъри Алекс Орбито. - Отначало с енергия се насища участък от кожата на пацента. При това самата енергия образува концентрация в междуклетъчното пространство - това всъщност е разрезът. Енергийните заряди се отблъскват един друг, като “раздалечават” клетките на тъканите и пръстите на хилъра, от които също се излъчва енергия, леко проникват в

128

кожата. Оперираният не чувства болка, тъй като пъхнатите в разреза пръсти на хилъра не докосват нервните окончания, а енергийното излъчване стерилизира ръцете му. Щом операцията приключи, биополето изчезва, клетките на тъканите се връщат в нормалното си състояние и веднага се свиват”. Първият хилър, прочул се извън пределите на Филипините, е Елеутурио Терте. Той започнал да цери хора още на 25-годишна възраст, като в началото ползвал нож за операциите. Когато го обвинили в “незаконна лекарска дейност”, Терте неочаквано открил, че ножът не му е необходим: той можел с голи ръце да разтваря тялото на болния, без да оставя никакви белези. Когато излекувал умиращ американски офицер, хилърът се превърнал в знаменитост. Репортери от най-големите медии го дебнели за интервюта. Известният режисьор Ормънд направил цял филм за него. Лентата внимателно фиксирала всички етапи на операцията, а режсьорът давал за анализ тъканите, които Терте изваждал от тялото на пациентите си. Нямало никаква измама. Прочутият хилър тикал пръста си в окото на болния, който не чувствал никаква болка, лекувал рани и оперирал катаракти. Понякога анализът показвал, че съсиреците кръв имат неорганичен произход, тоест не принадлежат нито на човек, нито на животно. Терте го обяснява с материализацията на самата болест, на “лошата енергия” в ръцете на хилъра. Елеутурио Терте умира на 79 години в крайна нищета. Никога не е взимал пари за операциите си, тъй като вярвал, че Бог му е дал тази дарба не за да печели долари с нея. Световноизвестният хилър често гладувал по цели дни. Домът на потомствения хилър Фиорентино Рино е разположен в самия край на планинско селце. Лечителят е 84-годишен, оперира от 16 години. В къщата му няма къде игла да падне, толкова пациенти го чакат: момиче, глътнало парченце стъкло, се гърчи от болки, плюе кръв и стене; момченце на година и половина с кожна болест на бузата, жена, която иска да й махнат тумора... Фиорентино казва с въздишка, че не е такъв силен лечител като майка си, която е можела да мести предмети от разстояние и с поглед да събори чашата от масата, толкова силна е била енергията й. Хилърът взима Библията, поставя я ребром на масата и я стиска толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляват. Заобиколен е от своите помощници-медиуми. Медитацията започва... РАЗРЯЗВАНЕТО НА ТЯЛОТО Четенето на молитвите трае 15 минути, но чак след това разбирам, че хилърът не вижда текста. Очите му са обърнати, вижда се само бялото. Кръвта постепенно се оттича от лицето на Фиорентино и на табуретка пред него сяда първата за деня пациентка - жената с тумора. Той слага ръка на главата й и монотонно произнася текста на молитвата. След 20 минути жената ляга на масата. Знахарят, гледайки я само с бялото на очите си, с рязко движение мушва три пръста в рамото й. Струйки кръв заливат кожата. Пръстите на хилъра са влезли до половината в плътта на болната. Брадичката на жената се тресе, тя повтаря: “О, Исусе, Спасителю наш, помогни ми, изцели ме...” С още един жест хилърът бавно изважда пръстите си от рамото на пациентката. След тях се влачи окървавено късче месо. Той го хвърля в канчето и само след миг виждам в ръцете му тампон. Още няколко кръгови, “попиващи” движения и тампонът изчезва в тялото на жената. “Ела утре да го сменя”. Болната кима и девойката-медиум излива светена вода на рамото й. По кожата на пациентката няма и драскотина. След това на масата ляга момичето, глътнало парченце стъкло. Пръстите на хилъра натискат стомаха на болната, после с лекота влизат вътре. Пациентката гледа надолу и устните й треперят от страх, но медиумът я успокоява. Тъмна кръв избива по разреза, даже леко се пени. Едва ли не цялата ръка на хилъра потъва в стомаха на момичето. Помръдвайки пръсти, той вади оттам тънко, но дълго парче стъкло и след миг то издрънчава в канчето. Пациентката се кръсти радостно и плюе кръв в същия съд. Лечителят изважда пръстите си, кървави струйки се стичат по корема на момичето, попиват ги с тампон, но по кожата й няма никакъв белег. Фиорентино не приема пари за работата си. Казва: “Доларите са зараза. Отначало ще вземеш малко, после повече и накрая ще ти се искат все по-големи и големи суми. Човекът е слаб. Така че по-добре да не мисля за печалби”. Ако болният няма с какво да плати, хилърът задължително го оперира безплатно. Да откажеш помощ на

129

пациент е голям грях, заради който Господ може да лиши лечителя от дарбата му. “Аз не съм Бог споделя Фиорентино. - Ето защо ми е трудно да обясня защо понякога пациентът не оздравява. Аз му махам тумора, а след известно време той се появява отново. Може би затова не взимам пари. Ако болният се оправи, сам ще ми се отблагодари, а ако не, ми е все едно. Важното е, че поне няма да ме смятат за мошеник. Освен това хилърът не може да излекува смъртоносни болести - като рак в последен стадий, но за съжаление далеч не всички го знаят. Ако пациентът си отива от старост, също не мога да му помогна - просто защото му е дошло времето. Срещнете ли хилър, който ви обещава, че ще ви избави от която и да е болест, знайте, че пред вас по всяка вероятност стои лъжец”. На масата лягат нови хора. Хилърът с усилие тегли кърваво влакно, което излиза на нишки от тялото на пациента. Питам болния какво чувства. “Съвсем леки убождания като от електрически ток” - отвръща той. Следващият пациент е 18-месечно бебе. То реве и се държи за бузата, покрита с кървави струпеи. Рино се приближава до него и с всичка сила стиска болното място, така че по него избива кървава слуз, като непрекъснато шепне молитви. Малчуганът би трябвало да изпищи като сирена на “Бърза помощ”, ала веднага млъква и даже започва да се усмихва. Фиорентино изтегля от бузата му някаква розова ципа, която се извива като червей. Впрочем филипинците вярват, че Господ праща някои болести на хората за наказание. “Когато бях в Индия, разказва Мелвин Селвиор, при нас дойде богаташ, който цяла година се измъчвал от непоносима кашлица. Моят колега хилърът Алекс Орбито го прегледа и рече: “Нищо не мога да направя.” Богаташът отвърна: “Добре, тогава аз ще дойда в Лусон”. Но Алекс поклати отрицателно глава: “И там ще бъда безсилен. Ти трябва да си оправиш бизнеса, иначе нищо няма да се получи”. Богаташът пребледня. Оказа се, че работниците от неговата памукопредачна фабрика се готвели да стачкуват, защото им плащал жълти стотинки и семействата им гладуват. След като им повиши заплатата, намали работния ден и даже въведе безплатен обяд, нямаше нужда да го лекуваме. Кашлицата изчезна от само себе си.” През това време Рино се заема с последния пациент. Хилърът пъха и двете си ръце в корема му, масата е потънала в кръв, но... Минават 5, 10, 15 минути, лечителят вади пръстите си, но без парче месо. Меидумът обяснява, че силата на астрала е отслабнала и моли пациента да дойде утре. СЕАНС С КИПЯЩО КОКОСОВО МАСЛО На огнището в средата на стаята хилърът слага тенджера с кокосово масло, което бързо започва да кипи и да хвърля пръски. Фиорентино спокойно пъха ръката си в маслото, сякаш това е студена вода. Лечителят гребва с шепа от кипящата течност и разтрива с нея болните места на пациента, като очертава кръст. Хората треперят, но по-скоро от страх, тъй като и сега не усещат болка, само леки убождания. В края на ритуала хилърът покрива тенджерата с Библията и протяга ръка над нея. Болните също държат ръцете си над кипящото масло, но по кожата им няма и следа от изгаряне. След минута лечителят се свлича на пода. Неговата помощничка медиум го чука по гърдите, крещи в ухото му, но напразно. Той не реагира. Понякога хилърите така и не се връщат от астралното си пътешествие и след 2-3 седмици кома умират, без да дойдат в съзнание. Смята се, че лечителят е бил повикан от ангела. Днес обаче ангелът не е готов да приеме при себе си “хирурга” и Рино идва на себе си. След това дълго пие вода и отива да се моли на Дева Мария, че му е помогнала да излекува много хора. Експрезидентът на Филипините Фердинанд Маркос (свален от власт през 1986 г.) постоянно е прибягвал да помощта на своя личен хилър Емилио Лемес. В изгнание той няколко пъти се обръщал с молба към новите власти да пуснат Лемес при него, но му било отказано. В резултат на това след три години Маркос умира на 72-годишна възраст. Със съдействието на Маркос филипински хилъри са оперирали бившия президент на САЩ Роналд Рейган и експремиера на Великобритания Маргарет Тачър. Въпреки напредналата си възраст днес Тачър е в доста добро здравословно състояние. Известно е, че ако до ръката на хипнотизиран човек се долепи монета и му се каже, че тя е нагорещена, върху кожата му ще се появи петно от изгаряне.

130

Точно това според Тачър се получава при хилърите - пациентът, който е в състояние на силна хипноза, вярва, че са му направили операция, отстранили са причината за болестта и затова оздравява. ХИЛЪРИТЕ НЕ ЦЕРЯТ УБИЙЦИ Фиорентино си спомня как навремето няколко хилъра са отказали да лекуват американския генерал Джеръми Стенсън, “прочул” се с убийствата на селяни във Виетнам. “Те му казаха - ти си лош човек. Бог не иска да живееш. Стенсън се жалва къде ли не - и в правителството, и в полицията, и в посолството, но напразно. След година умря”. Кирил ЩЕЛКОВ По различни данни филипинските “хийлъри” (от англ. - heal - лекувам) са между 50 и 1000 души пръснати по света. Професорът по физика и химия в Дортмундския университет Алфред Стелер провежда едно от най-щателните проучвания на феномена, който той нарича “психическа хирургия”. Неговите заключения са, че феноменът наистина съществува, макар че разбира се има и много шарлатани. Според него, филипинците са единствените хора в света, които могат да извършват тези операции с голи ръце, без хипноза и без упойка. Мнозина смятат, че енергията на “хийлърите” се концентрира по върховете на пръстите им и благодарение на нея те проникват в телата на своите пациенти, раздвижвайки клетките и дори атомите им. Друг един учен - доктор Ханс Наегели, президент на швейцарското общество за физически изследвания, смята, че не съществува никакво физическо проникване в телата. Според него хийлърите просто са носители на астрална енергия, която насочват към болните. Тази енергия по-бързо от рентгеновите лъчи и радиовълните достига до болната тъкан, дематериализира я и я изнася извън тялото на пациента, където тъканта отново се материализира. Още през 1973 г. екип от западни учени подлага феномена на сериозно проучване и достига до извода, че лъжа няма, операциите протичат без болка и без употреба на хирургически инструменти, а цялата процедура трае от една до десет минути.

АТЛАНТИТЕ

Информацията е малко и е събрана от много източници. Нейната цел е само въведение в света на атлантите.

Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла. Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.

Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.

Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията),

131

населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.

Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)

Технологията на Атлантите

Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.

Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.

Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.

Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма "Старгейт" (врата към звездите), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.

Експериментът от Филаделфия

За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow (Проект Дъга), известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб "Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът

132

се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям. Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.

По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.

Кристалите

Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.

Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.

Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.

Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.

Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.

ЧОВЕШКИ СТЪПКИ НА 1,3 МИЛИОНА ГОДИНИ

133

В Мексико са открити вкаменени отпечатъци на човешки стъпки, чиято възраст отправя предизвикателство към научните твърдения за заселването на континента Америка преди около 10 000 години.

Екип от английски изследователи съобщи за откриването на човешки стъпки в Мексико, които са на 41 500 години - с около 30 000 години по-стари от времето, в което учените са смятали, че са пристигнали първите хора на континента Америка.

Откритите човешки стъпки са отпечатани в базалтова лава, намерена на пода на изоставена каменоломна в централно Мексико. Находките са документирани от британски екип, начело със Силвия Гонзалес, геоархеолог от Университета на Джон Mурс, Ливърпул, Англия.

След анализ, отпечатъците са били идентифицирани като стъпки, датиращи преди повече от 40 000 години. Но по-късно, екип от геолози и антрополози, начело с Пол Рене, директор на Центъра по Геохронология към Калифорнийския университет Бъркли, установи, че вкаменелостите са всъщност на около 1.3 милиона години.

Ако резултатите от този анализ са верни, това означава, че тези стъпки предхождат с повече от един милион години първото досега известно появяване на Хомосапиенс в Африка.

"1.3 милиона са много повече отколкото очаквах", казва Рене. За своя анализ, екипът на Рене използва датиращата техника „аргон-аргон”, която може да датира надеждно скали на възраст от 2 хиляди до 4 милиарда години. Тази техника е в контраст с метода „въглерод-14”, използван от британския екип, който не може да датира прецизно материали по-стари от 50 хиляди години.

"Аз повторих експеримента девет пъти, използвайки различни проби, обикновено единични парчета от тази базалтова скала и всички те показаха едни и същи недвусмислени резултати", каза Рене.

За да потвърди резултатите Рене проверява каква е ориентацията на гранулите от железен окис в пробите, метод, наречен „палеомагнетичен анализ”. Той установява, че те са наредени в посока противоположна на днешното магнитно поле на Земята. Тъй като магнитната полярност на Земята се сменя и последното обръщане е станало преди 790 000 години. Това означава, че изследваната скала е поне на същата възраст.

Нещо повече, когато индивидуалните гранули в скалата били изследвани, се оказва, че всяка от тях е намагнетизирана в една и съща посока, което означава, че скалата не е била чупена или преобразувана откакто се е отложила, или след като стъпките са направени те не са се променяли.

Но тези резултати на Рене породиха съмнения в учените."Новото датиране е отвъд всяко основателно свидетелство за появата на хора на континента Америка. Някои експерти задават въпроса дали отпечатъците са действително човешки. Затова откритието ще трябва да се преразгледа отново и с голямо внимание", каза професор Крис Стрингер, ръководител на изследванията за човешкия произход към Природо-историческия музей в Лондон.

Но Силвия Гонзалес изглежда запазва своята непредубеденост: "Дори и да сме сгрешили и скалата да е действително на 1.3 милиона години, само защото това откритие не е в съгласие с приетата вече теория за заселване на Америка, не може автоматично да бъде отхвърлено твърдението, че това са човешки стъпки".

134

АТЛАНТИДА

Диалозите на Платон за Атлантида

През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида.

Ето какво казва той: "Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за който говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието.Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели. По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването..."

С описанието на това будещо и днес интерес събитие, разиграло се 9000 години преди да се е бил родил Солон, приключва краткия разказ за Атлантида в "Тимей".

Доказателства за съществуването на Атлантида

Въпросът дали описаният от Платон континент (остров с размерите на Ливия + Азия = континент) наистина е съществувал, а също така дали е съществувала и неговата цивилизация, са въпроси, които и досега нямат категоричен отговор. Но напоследък се намират все повече доказателства за съществуването и потъването на древен континент, както и следи от неговата цивилизация. Няколко експедиции на водолази в различни точки на света от Бахамите до бреговете на Европа и Азия, откриват на дъното правоъгълни

135

сгради, колони, павирани пътища, храмове и пирамиди, потънали преди хиляди години.

Ето и някои от по-големите открития:

• През 1970г. Др. Рей Браун открива на дъното на океана, близо до Бахамските острови, голяма пирамида. В тази експедиция Браун заедно с четирима водолази откриват още пътища, храмове, правоъгълни сгради, неидентифицирани метални инструменти, както и една статуя, държаща кристал, съдържащ миниатюрни пирамиди. Металните предмети и кристалът били изпратени за анализ във университет във Флорида. Изследванията показали, че кристалът усилва енергията, която преминава през него.

• През 60-те години Др. Мансън Валентин, при своята експедиция на остров Бинини, фотографира и публикува снимки на пътища и сгради, открити от него недалеч от брега. Подобни руини били фотографирани близо до Бахамите, а също и до Мексиканския бряг на дълбочина 15 - 20 метра.

• Огромна пирамида с единадесет помещения и голям кристален връх е открита в средата на Атлантическия океан на дълбочина 3300 метра от Тони Бенклок.

• През 1977 е съобщено за голяма пирамида, намерена в Кей Сал на Бахамите. Тя е фотографирана от експедицията на Ари Маршъл на около 50 метра под морското равнище. Пирамидата била висока около 210 метра. Водата около пирамидата била осветена от блещукаща бяла вода, излизаща от отворите на пирамидата и била заградена от зелена вода, вместо от черна, както е навсякъде на тази дълбочина.

• Съветска експедиция, ръководена от Борис Ащуря, открива потънал град на около 650 км. от бреговете на Португалия. Сградите били направени от изключително здрав бетон и пластмаси. Експедицията изважда и една статуя.

• Открит е и мраморен акропол от колони на площ пет акра. • Хайнрих Шлиман, човекът, който откри и изследва Троя (за която се

смяташе, че е само легенда), съобщава за ваза от метал, непознат на учените, които я изследвали. Вазата е намерена в съкровищницата на Приам. Във вазата има надписи, според които тя е била подарък от цар Кронос от Атлантида. Идентична ваза била намерена и в Тихуанако, Боливия.

• Останки от праисторическа цивилизация са открити на девет километра от индийския бряг. Възрастта на останките е 7500 години пр. н. е. Те се намират близо до брега на Сурат, Западна Индия, на 40 метра под повърхността на водата. Археолозите откриват парчета дърво, останки от домакински съдове, фосили и строителни материали. Освен това са намерени разрушени бани, стълбища и храм. Археологическото откритие е направено от два индийски института - Института по археология и Института по океанология.

Известни са много други подводни пътища, сгради, статуи и колони, като много от тях са направени с материали, които не се срещат в дадения район. На много древни карти има континента Атлантида, включително на древните гръцки карти, изучавани от Христофор Колумб, преди да тръгне на прочутото си пътешетвие и да открие Америка. В древни писания от ацтеките, маите, гърците, египтяните, испанците, индийците, тибетците и от много тихоокеански острови се говори за потънали древни континенти и връзката на съответната група хора с тези континенти. За съжаление много от доказателствата за съществуването на Атлантида са отбелязвани в местната преса, а после забравяни. Тези факти не се включват в учебниците по история, понеже учените не могат ди ги обяснят чрез техните теории.

Други континенти

Най-напред е важно да се отбележи, че Атлантида не е единствения континент потънал в древни времена. Съществувал е и континентът Лемурия, който е

136

включвал държавите Му и Мар в Тихия океан и Лумания в Индийския океан. Останки от потъналия континент все още може да се видят защото върховете на техните планини сега представляват малки островчета в океаните. Например Великденския остров се счита за остатък от Лемурия, а неговите каменни статуи будят възхищение и учудване, въпреки че от повечето статуи се виждат само главите.

Историята за тези различни континенти и техните обитатели, част от високо развита цивилизация е наистина фантастична. Всичко обаче свършва преди около 11 500 години, когато драматични събития като рязка смяна на климата, потъването и разместването на континенти, а също така и изместването на земната ос, довеждат до края на тези цивилизации, въпреки че се счита, че някои от НЛО са на оцелелите в подводни и подземни бази атланти и лемурианци. Някои следи за тези събития се откриват в древните шумерски текстове.

ЕДГАР КЕЙСИ ЗА АТЛАНТИДА

Знаменития „спящ пророк” Едгар Кейси в своите „четения” съобщава следните имена на 3-те острова на Атлантида: Посейдиа или Посейда, Ариан и Ор. Може да се каже , че тези имена вече са общоприети... "(Q) Кои са били главните острови на Атлантида по време на разрушението? (A) Посейда Ариан и Ор. "Произхода на Атлантидския континент е забулен в мъгливия период на предисторията. В действителност, дори психическите записи са трудни за разбиране, защото повърхността на Земята се е променяла много пъти. Когато хората идват на Земята като човешки същества, Атлантида и голям континент, лежащ там, където днес се намира Атлантическия океан между Мексиканския залив и Средиземно море. По площ може да бъде сравнен с това, което днес е територията на Европа е Русия, взети заедно. Северният и южният полюс тогава не са били там, където са днес, нито сушата е била там,, където днес има суша, с изключение на следните: Източното крайбрежие на САЩ е било крайбрежен район за Атлантида, района та Карпатските планини и Монголската пустиня са били обитаеми, също както и северната част на това, което днес е Африка, а също и югоизточната част от Атлантида. Андското крайбрежие на Южна Америка и било покрито с вода, а равнините на Юта, Невада и Аризона са били над морското равнище. И така, какво може да се каже за Атлантида, изхождайки от тази информация? Това са били 3 острова, с характерен тривърх силует, образуван от 3 планини. Средната част на големия остров представлява приблизително правоъгълна долина, заградена от север с планини.

БИБЛИЯТА ПРЕДСКАЗВА БЪДЕЩЕТО?

Компютърна програма чете в Светото писание предстоящи съдбоносни събития? Досега в Бибилията са засечени 9 кода или матрици започващи с думата “Армагедон”, 15 кода, съдържащи израза “трета световна война”, 14 кода с “атомна бомба”, “атомен холокост” или “код на атомната бомба”, 31 със “смърт”, 10 с “кръв” и 19 с “терор”...

137

2007 година според “Кодът на Бибилията” е началото на Армагедон, който ще продължи до 2012 година.

Това е и последната година от календара на маите и границата в

предсказанията на Нострадамус. Отвъд 2012 г. Земята ще е коренно различна. “Кодът на библията” е компютърна система за откриване на кодирани и

криптирани съобщения в свещените текстове чрез използване на специална програма. Неин създател е израелският математик проф. Елия Рипс. Компютърът елиминира пространствата между думите и пресява единния текст на определени интервали, търсейки предварително зададени фрази или имена. Над 5000 са откритите досега библейски кодове, които разказват с места имена и дати за Христовата смърт на кръста, Втората Световна война, Хитлер, холокоста, Хирошима, Колумб, Айнщайн, атомната бомба, краят на СССР, катастрофата на совалката :Колумбия”, убийствата на Джон и Робърт Кенеди, атентата срещу израелския премиер Ицхак Рабин (1995 г.), атаките срещу Световния търговски център (2001), бомбените атентати в Мадрид (2004) и Лондон (2005), Антихриста, глобалното затопляне и потенциалния атомен апокалипсис. Думата тероризъм присъства в един от библейските кодове до “световна война”, “трета”, , “атомен холокост”, “атомно оръжие”, “Йерусалим”, разкрива американският журналист Майкъл Дроснин. Армагедон ще започне с терористичен акт срещу Йерусалим, убеден е той. Код от “Второзаконие” гласи “Атомен Йерусалим – Рамала – внезапно – анихилация – унищожение – руини – поразен – дим – смърт – паника - терор – сълзи”.

Досега в Бибилията са засечени 9 кода или матрици започващи с думата

“Армагедон”, 15 кода, съдържащи израза “трета световна война”, 14 кода с “атомна бомба”, “атомен холокост” или “код на атомната бомба”, 31 със “смърт”, 10 с “кръв” и 19 с “терор”.

5 изрично посочват годината 2007. Според тях през 2007 година: • Приливна вълна ще удари Маями, Флорида (матрицата съдържа думите “2007 –

прилив – вълна – маями”) • “Ал-Кайда ще разработи или използва бактериологично оръжие (кодът е

“2007 – смърт – бактерия – аафия”; Аафия Сидики е единствената жена-лидер в Ал-Кайда”, биолог по професия)

• астероид ще падне в океана, вдигайки гигантска приливна вълна, междувременно ще започне епидемия (“астероид – 2007 – вълна – комета – чума – 7 дни – плъзва – кръв – огън”); епидемията може да е свързана с болестта ебола, тъйа като според библейския код през 2007 г. тя ще стане сериозна заплаха за човека (матрицата е “смъртни случаи – ебола – 2007”)

• болестта “Луда крава” ще се събуди отново (“луда крава – жертви – хиляди – 2007”)

• Ета Карина – масивната екзотична умираща звезда в Галактиката ни, която за 6 секунди изхвърля в Космоса толкова енергия, колкото Слънцето за цяла година, ще преживее мощна експлозия или ще избухне в свръхнова през 2007 г. (“карина – звяр – нова – ядрен синтез – 2007”) По същото време ще започнат военни конфликти (“начало на война – кръв –

2007”) и ще бъде разгадан таен шифър, може би библейският (“матрицата – 2007 – ще се отвори”).

В Стария завет са заложени 5 кода с името на Осама бен Ладен, 4 със Заркауи, 4 с Ал-Кайда, 38 с Джордж Буш и 44 с Исус.

Четири матрици се отнасят до Европа и гласят: “религията в ЕС е безчувственост”, “от тероризма ще израстнем – ЕС”, “евро – братство – масони”, “залезът на Бог е коситбата на мъртва Европа – антимесията – съд/присъда”.

Историята на пророческия шифър

138

През юни 1992 г. американският журналист Майкъл Дроснин се среща в Израел с офицвер от израелското разузнаване, за да говорят за ескалиращата война в Персийския залив.

Приближава го млад войник, който му предлага да се види с проф. Елия Ропс, топматематик от Йерусалим. Той открил в Библията точнатадата, на която ще започне войната в залива.

Рипс прочита на Дроснин откъс от книга на Елиаху бен Шломо Залман от Вилнюс – кабалист и равин, живял през XVIII век: “Правилото е, че всичко, което е било, което е и което ще бъде до края на времената е заключено в Тората (първите 5 книги на Библията) – от първата до последната дума. И не просто в най-общ смисъл, а с подробности, за всеки вид и за всеки човек, и с подробности за подробностите за всичко, което му се е случило – от деня на неговата поява до неговата смърт.”

Рипс показва на Дроснин компютърна програма, съдържаща староеврейски букви, маркирани с 5 различни цвята и разположени в мрежа, приличаща на кръстословица. Мрежата е староеврейският оригинал на Библията без интервали между думите. Тя представлява поредица от 304 805 букви в 64 реда, всеки от 4 772 знака. Проф. Рипс заедно с колегата си Дорон Уитцтум разчитат уникални кодирани съобщения в “Битие”. С компютърната програма те “преслушват” текста, използвайки метод, наречен “равнооратоящи буквени поредици”. В него откриват точни данни за холокоста, убийството на Джон Кенеди и Френската революция, заложени с прецизност и честота, каквито обикновения шанс изключва. Според Рипс в свещения текст има безкрайно количество информация, тъй като намирането на нова дума или фраза отвежда към друга, забелязана вертикално, хоризонтално или диагонално от компютъра. Така Рипс открива в “Битие” думите “Хюсеин”, “Скъд” и “руска ракета”, заедно с изречението “Хюсеин избра деня”. В глава 14 на “Битие” попада и на фразата “огън на трети шават” – споредеврейския календар това е датата 18 януари 1991 година – денят, в който Ирак изстрелва първата ракета “Скъд” срещу Израел. Рипс попада на тази информация 3 дни по-рано. УНИКАЛНО ЛЕЧЕНИЕ С ИМПЛАНТИРАНЕ

НА МЪРТВИ ТЪКАНИ Ще ви запозная с новите методи на лечение на един велик учен – башкирския хирург-офталмолог професор Ернст Мулдашев. Ще имате възможност да прочетете част от едно уникално интервю с него, осигурено от руски журналисти.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО Е ПРИЗНАТ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ Проф. Ернст Мулдашев е доктор по медицина, директор на Руския център за очна и пластична хирургия, почетен консултант на Луисвилския университет (САЩ), член на Американската академия по офталмология, дипломиран офталмолог на Мексико, член на Международната академия на науките към ООН, майстор на спорта по спортен туризъм, трикратен шампион на бившия СССР, депутат в Руската дума по времето на президента Елцин. Той е първият лекар в света, извършил успешно трансплантация на око, създател на ново направление в медицината – регенеративната хирургия. Чудодейните биоматериали, изработени от него и наречени алопланти, активират скритите възможности на организма за възстановяване на собствените тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Той е разработил 90 принципно нови очни и пластични операции, спасил е хиляди безнадеждно болни, отписани от консервативната медицина.

139

Под негово ръководство в Центъра са внедрени 58 вида алопланти, патентовани в Русия, САЩ, Германия, Франция, Швейцария и Италия. Бил е в повече от 44 държави, където е извършвал операции и е чел лекции. Има над 300 научни публикации в руския и чуждестранния печат.

“ЕДНА ИДЕЯ Е ВЯРНА, АКО Е ДОСТАТЪЧНО НАЛУДНИЧАВА” Изреждаме всичко това за професор Мулдашев, защото по повод неговата първа книга се появиха мнения, че неговите методи противоречат на религията и на други официални твърдения. Може да не им харесва на някои скептици, но велики учени и медици нито за момент не са се усъмнили в новите открития на професора. Където и да отиде, той винаги е посрещан и слушан с голям интерес. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че неговата поява на форуми и срещи се превръща в сензация. А защо в сензация, ще разберете сами от това, което ще прочетете по-нататък. Изобретението и прилагането на алоплантите – препарати, приготвени от парчета тъкан на мъртъв човек - и потресаващите резултати от такава операция, както и експедицията на професор Мулдашев до Хималаите наистина могат да обвият името му в легенди. Един читател казва: “Интересно защо уважаваният професор Мулдашев, който несъмнено е един преуспял учен и лекар, би рискувал авторитета си в една интересна, но далечна от пряката му професия тема. Може би защото иска да ни каже нещо, в което е дълбоко убеден, че е вярно и важно. Спомням си една мисъл на известния датски физик Нилс Бор. Той казва: “Тази идея не е достатъчно налудничава, за да е вярна”. Така че дали лансираните от професор Мулдашев идеи са верни само бъдещето ще покаже” – завършва писмото си нашият читател. Гонен в недалечното минало, той дори е работил като еленовъд. Умее да лекува цироза на черния дроб, но отказал да помогне на руския президент Елцин.

ПРОФ. ЕРНСТ МУЛДАШЕВ: ХИМАЛАИТЕ КРИЯТ ГЕННИЯ ФОНД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Непалските лами и индийските свани по ниво на образование стоят по-високо от нашите академици, разказва великият учен, който първи в света започна да лекува хора чрез имплантиране на мъртва плът

- Как се решихте на такъв експеримент?

- За да разбера как “работи” моето изобретение, аз се обърнах към Древния изток, към наследството на отдавна отишли си цивилизации. Това наследство аз тръгнах да търся в Хималаите, при народите от Индия и Китай. По време на хималайските експедиции се срещах с йоги и лами. Тези уникални хора умеят да доведат тялото си до такова състояние, което те наричат саманти. А това е нещо подобно на познатата ни още от уроците по биология анабиоза. Такива хора живеят по 100, 200, 300 и дори по 1000 години. В Хималаите съществуват пещери, където е скрит генофондът на човечеството. Представителите на древните цивилизации стоят там в състояние на саманти (анабиоза) при температура 4 градуса по Целзий. За тези хора в пещерите се грижат монаси. За да приведе човек тялото си в състояние на саманти, трябва да преодолее няколко степени на психоенергийна защита. Обикновен човек не може да проникне в такава пещера, защото за тази цел са нужни определен начин на живот, подготовка и много тренировки. За тези неща са необходими цели 20 години от живота. Ако подготвеният вече човек не получи разрешение, по пътя към пещерата той изпитва страх, негодувание, главоболие и страшна слабост. След това настъпва смърт. Аз изпитах всичко това върху себе си, освен последния стадий.

- Какво се случи там?

- Ние дойдохме при вас като учени - се обърнах аз към тези хора, - защото се уморихме от магьосници, знахари и разни други лечители. Аз и моите колеги искаме да направим изследвания, които да можем да използваме в хирургията, като приложим нов биоматериал, който ще наречем алоплант.

140

- А какво се случи в Русия?

- В град Уфа бе създаден Център за очна пластична хирургия на базата на изобретения биоматериал алоплант, който се приготвя от тъкани на умрели хора. Центърът е млад и немного голям. Но в тези трудни времена успяваме да запазим научния потенциал. Ние извършваме три хиляди операции на година и се гордеем с това. При присаждането на алоплант на болния човек свойствата на тъканта се променят по такъв начин, че се получава приспособяване в сто процента от случаите. Най-интересното е, че в такава ситуация имунните клетки получават информация, която гласи: “Аз съм свой, не ме атакувай!”. Освен че се приспособява и адаптира, алоплантът не оставя белег. Но и това не е всичко, чуждата тъкан стимулира активния растеж на здравата собствена тъкан.

- На какъв принцип се базира тази хирургия?

- Във всеки случай не като при операция, да речем, на апендикса - заболи, отрежеш го и го захвърлиш. Този механизъм в случая е заменен с една много специфична хирургия. При този вид интервенция към организма на човека се отнасяме като към механизъм, който трябва да бъде ремонтиран. По такъв начин при катаракта се заменя лещата на окото с изкуствена, сменят се ставите или се прави ремонт с помощта на лазер, например при отлепване на ретината. Тази нова хирургия също има своя предел. Ние, лекарите, отдавна мечтаем да настъпи ерата на регенеративната хирургия. Спомнете си от уроците по биология откъснатата опашка на гущера. Какво тогава пречи да израсне нова ръка на човека? Аз съм уверен, че това е знакът. Благодарение обаче на опитите с алопланти моите колеги успяха да увеличат два пъти обема на увредения от цироза черен дроб. Аз смятам, че в резултат на хирургичната намеса се случва сигнална регенерация на органите. Другото важно нещо, което постигнахме, е това, че регенерацията се случва изборно. На мястото на един вид алоплант например се образуват нови кръвоносни съдове. На мястото на втория вид се образуват лимфни възли, на мястото на третия вид - кости, на мястото на четвъртия – удивително прозрачна роговица и така нататък. Имаме изработени цели 58 алопланта.

- А можете ли да дадете примери от своята практика, професор Мулдашев?

- Веднага ще ви дам примери и вярвайте - те са поразителни. На едно момиче някакъв маниак му избол и двете очи, но едва след две седмици тя успява да се добере до нашата клиника, по-точно в нашия център. Очите й бяха загинали, вътре беше пълна каша, но направихме серия операции, вкарахме алоплант. Сега момичето вижда на 40 процента.

- Как си обяснявате вие като учен всичко това?

- Аз не разбирам същността на своето изобретение, признавам си. Но методът широко се използва, защото в нашия Център лекуваме умиращи хора. Какво е това, което лекува – се питам самият аз. Това според мен е някаква мощна енергия, някаква невидима енергия. Мъртвата тъкан явно продължава да отделя някаква енергия. Но ученият не може да се доверява само на своите усещания. Аз съм убеден, че науката ще започне да се занимава с изследвания, с измервания. Ние ще ви покажем видеофилм, заснет от творческия ни екип по време на експедицията в Хималаите. Предприехме тази експедиция, за да разберем какво е изобретено и защо оздравяват хора, които е трябвало или да ослепеят, или да умрат.

- Какво още научихте в Хималаите?

- Това, че човешките възможности са колосални. Човекът може да бъде разглеждан като мощна енергийна машина, която привежда в движение невидимата енергия. Когато за първи път се отправихме към Хималаите, си

141

поставихме една задача – да разберем и да се опитаме да използваме знанията, натрупани от източните религии. Тогава те бяха абсолютно убедени, че техните собствени изобретения по някакъв начин са свързани с биоенергетиката. Може да се учудите, но непалските лами и индийските свани по ниво на образование стоят по-високо от нашите академици. Те буквално ме поразиха. Оперират с конкретни знания в този свят. Тези уникални за мен учени ми разказаха, че над нашата страна виси негативна аура и единствените хора, които биха могли да я изчистят – това са нашите учени. Аз се отнасям към учените от Изтока с много голямо уважение и почит. Процеса на размишление там го разбират като медитация. Непалските лами и индийските свани не смятат своите знания за религиозни. Те владеят записаните на санскрит знания от предишни цивилизации, които са владеели невидимата енергия. Те са реализирали принципа, че човек има и микрокосмос, и макрокосмос - т.е. самата мощна енергийна машина, която може да приведе в движение невидимите енергии. А ние не знаем дори как да ги измерваме. За мен и за моите колеги е важно да намерим източник за отключване процеса на регенерация.

- Това ни звучи като фантастика. Тази информация за нас е шокираща. Нашият физически свят е възникнал благодарение на материализацията на енергията.

- Преди осем години аз обърнах внимание на една човешка особеност – за да разбереш дали твоят събеседник ти говори истината, го гледай в очите. Оказва се, че окото, като сканиращ лъчите орган, отброява двадесет и два параметра. По очите ние можем да определим волев или безволев е човекът пред нас, зъл или добър е той. Всичко това го проанализирахме и създадохме специална програма. Така се появи офталмогеометрията. Ние с моите единомишленици и колеги изучавахме по фотографиите очите на представителите на всички раси в света, изчислихме как трябва да изглежда средностатистическото око и се убедихме, че то принадлежи на представителите на тибетската раса. По-нататък по пътя на математическото приближаване разположихме очите на народите от всички раси в света и получихме четири пъти миграция на човечеството по земното кълбо. И дълго време преди да потегля за Тибет, предположих, че там трябва да има изображения на очи, изхождайки от простата мисъл, че дим без огън няма. Когато моят приятел Лобанков се върна от своята експедиция в Тибет, ни каза, че там във всеки храм като визитна картичка има изображения на много-много на брой и необичайни очи. С помощта на офталмогеометрията реконструирахме образа на човек, представляващ минала, стара цивилизация. Това дори ми послужи като своеобразен пропуск за Тибет. Хората, охраняващи пещерите, където са разположени самантите, поглеждайки нашия портрет, ме питаха дали и аз съм бил в пещерата.

- А можем ли да получим от тези хора отговорите на много въпроси, смятани едва ли не за окултни?

- Аз наскоро написах книга на тази тема “От кого сме произлезли”, тя скоро ще излезе на пазара. Очаквам да подпиша документи за по-нататъшно сътрудничество, за да се снабдим с необходимия ни лазер за разкрояване на тънките (фините) тъкани. Очаквам и една следваща съвместна експедиция в Далечния изток. Въобще очаквам всичко да тръгне по нов път.

СТЕФКА НИКОЛОВА: ВСЯКА БОЛЕСТ Е ДУШЕВНА!

142

Не плашете децата си !

- Коя е най-страшната болест на съвремието ни? Най-страшната болест на съвремието ни и откакто свят светува, е манипулацията на хората, всяването на страх. Страхът измества любовта в душата, а човек, който не обича себе си, той не обича и другите. Той е слаб енергийно, с приведена глава, не получава божествена енергия, бързо се отчайва, настроението му е лошо. Този човек става проводник на негативните енергии, на тъмните сили, сам се смачква, мозъкът му не работи и така той се разболява и става лесен обект за манипулация. Човекът се прегърбва - това е естествена, инстинктивна реакция на тялото за защита от околните, но не забравяйте, че гръбначният стълб е основата на здравето. Прегърбването затормозява сърдечната чакра, причинява инервенция на сърцето, затруднява дишането, усложнява реакциите на душата. Човек започва да се манипулира, да се отравя още в утробата на майката чрез нейните мисли, страхове, стресови състояния.

- Защо невинни деца се случва да страдат? Как си го обяснявате вие? А мислите ли, че Бог ще ви даде болен ангел?! Няма болни ангели. Първо трябва да се попитаме как е заченато детето - с взаимна любов, благословена от Бога, за да се роди дете, здраво ли? С какви мисли, с каква психика е майката, а след това и бащата, каква любов дават родителите на това дете - градивна или унищожаваща? Какви навици създават те в него, които ще определят характера му? Не плашете децата, за да ги манипулирате, не ги оформяйте, както на вас ви отърва, както ви е изгодно, имайте ги като индивидуалност, следете техните интереси, поощрявайте ги, ако сгрешат – не ги упреквайте, ние се учим от грешките, нека и те да се учат от тях! Научете ги да обичат себе си, за да обичат и уважават другите. Научете ги да прощават на себе си и другите, за да растат здрави и силни, успяващи. Не искайте страхопочитание, а уважение, не искайте кротки, послушни деца. Те са кротки и послушни, защото имат комплекси, за да не бъдат отново наранени душите им, търсят одобрение, любов. Много майки идват при мен и ми казват – “Беше толкова кротък, послушен, а стана алкохолик, наркоман.” Приемайте децата такива, каквито са, давайте съвет, помощ, когато ви я искат, но не нахлувайте в тяхното поле. Оставете ги да дишат, да мислят свободно, не се страхувайте от техните грешки, проблеми - те от тях се учат. Бъдете като истински приятели, въоръжени само с много любов. Всяка майка идва при мен с думите - много се притеснявам за детето си. Всяко притеснение е негативна енергия, изпратена мисловно към детето, която му създава дисбаланс, мозъкът му блокира, то се депресира и трудно излиза от дадена ситуация. - Тази манипулация наблюдава ли се и в обществото? Където и да погледнете, приятели, телевизия, вестници, радио, реклами, доктори, лечители, политици, учители, близки хора и изобщо хората... се манипулират в името на интереса, стараят се да натикат другия в изгодния за тях ъгъл. Те ви натоварват, вмъкват отрова в мозъка ви, всяват страх, защото страхливият, уплашеният човек най-лесно се манипулира. Затова МИСЛЕТЕ МУ... Казано е - “Не е виновен, който яде баницата, а този, който му я дава.” Човек, който ви плаши, той иска да ви манипулира, не ви дава свобода на избор - кой е той? Бог винаги ви дава свободата на вашата воля да избирате. “Каквото надробиш, това ще сърбаш” - това е вашата съдба, защото Бог е любов, той ви дава творческа любов, защото хората са неговото продължение и гениалното, божественото е заложено във всеки, достатъчно е той да го прозре и развие.

- Разкажете ни конкретен случай от практиката си в тази връзка! Последната есен моето джипи ми се обажда по телефона, че трябва да отида при нея, за да ме имунизира против тетанус, трябвало да се прилага на всеки десет години, а аз, която съм на 56 г., не помня някога да съм имунизирана против тетанус. Аз с инфекциите на пациентите се справям отлично, а аз да се имунизирам - това не е ли куриоз. И ако не се имунизирам, ще стане еди-

143

какво си, всява страх у мен. А ако не съм съгласна, ще бъда глобена от 50 до 200 лева. Това не е заразно заболяване, никого не застрашавам - защо трябва да ме глобяват!? Когато не застрашавам никого, тялото си е мое, нямат право да ме насилват, да вървят против моята воля! Моето тяло от 50 до 200 лева ли струва? За много евтина ме имат. Колко месеца се говори за птичи грип, който липсва в България. Подплашиха хората, пускат предавания със съвети за имунизации, поскъпна свинското... Манипулация! Колко хора идваха при мен с думите – “Колко обичам пилешко, а ме е страх от пилешкия грип...” Добре, страх ви е – сложете ръкавици, измийте пилето и си го сгответе. Високата температура убива вирусите!

- А какво мислиш за причините за алергиите? Тази диагноза за мен е реакция на организма от лош модел на подсъзнателно равнище, различни мании, отравяне, когато са зле черен дроб, бъбреци, черва, слънчев сплит, нисък имунитет и организмът не иска да приеме дадено лекарство. Имам пациенти - жени, които се смятат за такива чистници, че когато искат да ползват тоалетна, оливат я цялата с урина, гъол пред клекалото и краката си, разнасят я по коридора и кабинета и НЕ МИСЛЯТ за другите, не мислят с тази постъпка какво чувство пробуждат в мен, а искат помощ... Много пациенти казват, че имат алергия към цветя, дървета при цъфтежа. Дърветата, растенията са създадени от Бога да ни помагат, когато сме болни. Със своите аромати и цветове те ни зареждат с енергия, пречистват въздуха… Пролетно време във въздуха има флуид, който лекува, мирише на пролет, започва нов живот, дърветата се разлистват, билките израстват, животните се размножават. Когато човек е болен, боледува душата му. Кое лекува душата - вибрациите на музиката, ароматите, цветовете и енергията. Тогава как е възможно това, което ни лекува, да ни разболява от “алергия”? Според мен “алергичният човек” си е болен, а “алергията” е реакция на болестта, на организма при неговото пречистване, лечение. При кое лечение не се получават реакции? А какво представлява алергията от кучета и котки? Те също ни лекуват - кучетата с тяхната безусловна любов, а котките с това, че отнемат отрицателната енергия от болното место. Те лягат на това место и ни олеква. При всяко заболяване трябва да се търси причината, а не следствието, а според мен “алергията” е следствие.

ЛЕМУРИЯ

Раят Лемурия

Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия и Атлантис са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие. Картите са открити от Д-р Жавиер Кабрера и са фотографирани от Робърт Чароукс.

Дипломатът на служба в ОН, Фарида Исковиет, Който бил асистент на президента на ОН Адам Малик, посетил Мауи през 1972 и изследва Лемуриански руини и история и заключва, че са истински.

Почти преди една галактическа година, 26.000 години, била Златната ера на империята на Слънцето. По това време човечеството живеело в мир, любов, хармония и просперитет по-големи отколкото можем да си представим сега. Слънцето в империята на Слънцето било символ на първоначалните съзидателни сили, излъчвани от централното слънце в центъра на Вселената, целебните енергии на времето и пространството от други измерения, източника на целия живот, материя и енергия. Слънцето символизирало още и слънцето във всяко

144

човешко същество, невидимият вътрешен пламък, който свързва човек с неговия космически създател. Лемурианците вярвали, че слънцето се намира в третото око на човек, невидимо око вътре в нас, което е в хармония с нашите най-вътрешни преживявания.

Според Чърчуард, повечето лемурианци живеели в къщи с прозрачни покриви. Те не познавали стреса и болестите и живеели по стотици години, развивайки тяхната свръхсетивност и вътрешна хармония през почти 40-те хиляди години обществена практика и експериментиране. Благодарение на тази хилядолетна еволюция те спечелили признание в телепатията, астралните пътувания и телепортацията, който правели превозните средства излишни.

Повечето от тези, които са писали за Лемурия твърдят, че жителите й са били предимно вегетарианци, земеделци, живеещи на открито, които работели в хармония с природата, и имали малка нужда от технологии. Лемурианците се концентрирали върху медитацията и развитието на свръхвъзприятелна сетивност (свръхсетивност).

Лемурия почти не се интересувала от технологиите на Атлантидите, а предпочитала да експериментира с психична енергия да премества обекти (доказано от Юри Гелар по време на неговите изследвания в Станфордския университет през 1970-те). Те използвали и ултразвукови вълни, слънчева енергия, енергията на кристалите и телепортацията за да строят и местят предмети.

В една от книгите се описва предбрачния ритуал в Лемурия. По-възрастните взимали всички притежания на мъжа и жената, на които предстояло да се свържат в брачен съюз, така че те оставали без абсолютно нищо - без храна, дрехи и инструменти. После ги изпращали за един месец в горите. През това време те трябвало да си построят подслон, да си направят дрехи, да си набавят храна и общуват без да спорят или да изпитват негативни чувства един към друг. Ако успеели, те вече били оженени и техните вещи били връщани, ако ли не - те просто не можели да се оженят.

Други изследвания

Лемурия се е намирала там, където днес е Тихият океан. Била е тропическа, матриархално, селско общество. Имало е централни места, където групи от ясновидци, оракули и свещеници извършвали лечебна работа. Това е било неагресивно общество. Въпреки че не може да се докаже, е имало извънземен контакт през това време и когато Лемурия отново се издигне много от нейните тайни ще бъдат разкрити.

Има някои територии на планетата, които са последните останки от Лемурианската империя, като например островите Фуджи, Хаваите, Великденските острови и част от територията на Лос Анджелис. След разрушаването на Лемурия, нейното население се пръснало и поставило корените на Тибетците, Ескимосите, Маите и коренните американци. Те станали устните преносители на свещените писания.

Лемурия според Гордън Майкъл Скалион

Лемурианците били като мислени проекции, без физическо тяло. Това ги правело същества с по-висока вибрация, вибрация близка до тази на Създателя. Техните души слезли на Земята за да изпитат физическата вибрация. Те били доста високи, около три метра. Тяхната кожа променяла цвета си от синьо към червено при смяната на двата сезона. Техните лица били овални и издължени. Очите им били големи. Те дишали чрез кожата си и

145

нямали дробове. Тeмпературата на планетата е била доста по-различна. Първите Лемурианци били двуполови.

Лемурианците дошли от Марс и от Плеядите и Сириус. Те може би са станали по-късно Атлантидите.

НЕТРАДИЦИОННИ МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА

ЧОВЕШКОТО тяло ревниво пази своите тайни. Сигурно сте се убедили в това, когато се е налагало дни наред да обикаляте по доктори и да правите безброй консултации и изследвания, за да се разбере от какво страдате вие или детето ви. И когато ходенето по мъките се окаже напразно, търсим други, алтернативни методи, за да се стигне до диагнозата. Някои от тях звучат несериозно, други са прехвалени от близки, трети се признават дори и от специалистите. Едни са познати от векове, други са последно постижение на техническата мисъл. Най-важното, особено за децата, е, че те са безвредни и неболезнени, за разлика от повечето традиционни медицински изследвания. Едва ли някой разчита само на тях, но когато има колебания при другите методи, те могат да послужат като допълнително средство за уточняване на диагнозата. ПУЛС. ПУЛСОДИАГНОСТИКАТА е позната от Древния Изток. Става особено популярна през средните векове в Китай, оттам се пренася и в Европа. Опитният диагностик (за това се учи 20 години) определя 60 вида пулс, а според характеристиката му съди за над 300 показателя на организма. Чрез промяна на силата и мястото на натиска върху артерията лекарят долавя нейните трептения, тя се явява като струна, резолираща в съответствие на болестните промени в организма. Според специалистите диагностиката по пулса се прави най-добре сутрин, като предишните 24 часа пациентът не трябва да е преяждал, нито да е гладувал, да няма преохлаждане, безсъние, както и голямо физическо и емоционално напрежение. Самият лекар трябва да е здрав, за да улови фините трептения на кръвоносните съдове. Показалецът на диагностика усеща само кожата, средният пръст -мускулната тъкан, а безименният - костната тъкан, така че и в трите точки да се усеща пулсовата вълна. Така се определя състоянието на 12-те вътрешни органа, съобразявайки се с вродения пулс на човека, със сезонните и денонощни биоритми и накрая се дава общо заключение. Някои фенове на този метод дори считат, че чрез пулса може да се предскаже и бъдещето. Доколкото то е свързано със здравето, има резон и в това. КОМПЮТРИ. ЕКСПРЕСНА компютърна оценка на състоянието на организма (NLS). Методът се основава на използването на спектралния анализ на вихровите магнитни полета, по-известни като биополета, които всеки биологичен организъм притежава. Именно тези биополета осъществяват преноса на информация както вътре в самата клетка, така и между отделните клетки и системи в организма на човека като цяло. Здравият организъм обикновено е в стабилно енергетично състояние. Всяка болест предизвиква промяна в това състояние. Именно тези промени са обект на анализ след "улавянето" им с прецизна апаратура (най-известен е руският апарат "Оберон"). На екрана на компютъра се появява виртуален образ на изследвания орган или система с

146

обозначени точки в местата, от които е получена информация. Програмата разшифрова тази информация и тя се извежда под формата на цветни картини и текст, които се разпечатват. В програмния продукт са заложени данни за състоянието на всеки изследван орган, система и клетка от ниво "здрав" до ниво „болест в краен стадий". Сравнявайки получената информация със заложената, се получава обективна картина на здравното състояние на човека. Освен помощ при диагностиката, в програмата са заложени данни за лекарствени и хомеопатични продукти, за хранителни добавки, ароматотерапия, фитотерапевтични лекарства, които подпомагат оздравителния процес при патологията Апаратурата не излъчва вредно лъчение, тя приема излъчените от мозъка биоимпулси, изследването е лесно и безболезнено. Препоръчва се и за бременни и малки деца. ХОМЕОПАТИЯ. РАЗГЛЕЖДА човека като едно цяло - тяло, дух и душа, а не само като физика. Отдавна е забелязано, че едни и същи заболявания протичат по различен начин при различните хора, както и че едно и също лекарство оказва различно влияние върху хората. Затова хомеопатията изследва всички черти и емоции на човека и така определя към какви болести е предразположен и от какво лекарство се влияе. Диагнозата се поставя чрез т. нар. хомеопатично интервю, при което се отбелязват всички особености на пациента, включително и неговите навици, вкусови предпочитания, отношение към студа, емоционални нагласи, физиологични особености. Важно е и какви лекарства и ваксини са приемани. Хомеопатът наблюдава внимателно малкото дете как се държи по време на интервюто - дали е спокойно, дали е свръхактивно, любопитно, апатично и т.н. Информацията се обработва с компютър и се определя типът на болния и съответстващото му лекарство. Последното е строго индивидуално и има влияние само за този човек и за никой друг. ИРИСОДИАГНОСТИКА. ИРИСЪТ е цветният кръг около зеницата, който определя изгледа на очите. С всяка изминала година привържениците на ирисодиагностиката непрекъснато се увеличават. Вече има Международна асоциация по ирисоди-агностика със седалище в САЩ. Специалистите разделят ириса на 96 зони, като твърдят, че всеки орган има свой отпечатък там. Например зоните на главата, лицето и главния мозък са разположени в горната част на ириса, на белите дробове в средната, а на краката в долната част. Всяко око според тях отразява своята половина, с изключение на правото черво, което се отразява в левия ирис. Ирисът на здравия човек е чист и прозрачен. Появата на пигментации се обяснява с възникване на болка, която предизвиква спазъм на малките съдове, съчетан с недостиг на кислород, и резултатът е промяна в тъканта на ириса. Появата на петна в определени зони, съответстващи на даден орган, се смята за защитна реакция на организма, предназначена да предпази заболелия орган от дразнещите светлинни импулси. Ирисът се явява пропускателен пост към главния мозък, който потушава светлинните импулси, когато са нежелателни. Ирисодиагностикът изследва внимателно с помощта на лупа или фотографска техника промените в ириса и така определя местонахождението на болестта в организма. ЕНЕРГОДИАГНОСТИКА. Тя е уникална и най-точна при диагностиката на човешкото тяло. Има ли молекула, има енергия. Веднага може да бъде уловена, защото хората, които я извършват са свръхсензори. Те или действат на ниво рецептори или чрез цялото тяло или чрез информативното ниво на контакта с гуру. В диагнотичното й разтилане може да има цветова гама при наблюдението

147

на органите или черно-бели възприятия. Най-добри са свръхсензорите, работещи с въртенето на органа и преминаването на 14-15 равнинни плоскости през органа. Тези проекции са показателни най-вече за различни патологични места навсякъде в тялото и мозъка. При нея патологията е показателна в 100%. Енергийното проникване в клетката и молекулата на ДНК пък са показателни за т.нар. наследствени болести и болести, свързани с ДНК. Търсенето на светлинни маркери в ДНК определя тежестта и изхода на заболяването. Диагностичното проследяване на трите типа вълни на мозъка, техния ритъм, бързина, излизането на вълнови аспекти от подсъзнанието и доминирането им в кората на мозъка по време на сън сочат за възможност за корекция на стресове, неврози, депресии, шизофрении, циклофрении, психози и др. патологични енергийни болести на мозъка. Освен диагнотично осъществяване на мозъчния биоптенциал се осъществява и корекция на енергийно ниво и химикално. Синапсите, където се появяват повечето психични болести след нарушението на енергийния ритъм на нероните, са слабите места, които се лекуват при енерготерапията доста успешно или самостоятелно или с подаване на много малки дози лекарства психотропни вещества. Що се касае до хроничните болести, те също имат шанс да се лекуват с енерготерапията. Квантовата медицина в това отношение е най-доброто при лечение на ракови форми и хронични страдания. Острите форми не представляват проблем за енерготерапията. Понякога болестите могат да протичат с вълнови ход, но накрая пак се лекуват окончателно.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПАМЕТТА

148

Накратко за паметта Въпреки че науката продължава да ни дава все по-дълбок поглед по въпроса за паметта, по-голямата част от процеса на запаметяване и възпроизвеждане на запаметеното остава загадка. Изследователите считат паметта за процес и когато си спомняме нещо, ние всъщност реконструираме събитието по части от информацията, съхранени в мозъка. Мистерията обаче е - какво предизвиква тази реконструкция? В миналото се е смятало, че цялата памет се намира в мозъка. Газанига (1988) обаче смята, че паметта се съхранява в нервната система, така че всяка мисъл, която мине "през ума ни" се чувства с цялото тяло, понеже химиорецепторите се намират в клетки по цялото тяло. Когато възникнат химически реакции в мозъчната кора, информацията се разпространява в цялото тяло чрез химотаксис, процес, който позволява на клетките да комуникират чрез "радар" или да се придвижват чрез кръвната плазма или церебралната течност. В някои екстремни случаи тялото съхранява изключително болезнени спомени в мускулната тъкан, така че травмата се спестява на съзнанието. Така когато човекът бъде подложен на масаж и мускулите бъдат стимулирани, паметта може да се активира отново, реконструирайки събитието и потиснатите емоции. Друг пример за паметта на човешките тъкани са честите оплаквания за чужди спомени, които се предават чрез имплантирани органи. Навлизайки все по-дълбоко в енергийния свят на тялото не можем да не потърсим къде е паметта. Направените научни опити не открили специално място, където да се складира паметта. А иначе тя съществува, дори се представя като къса и дълга памет. Така са определени тези два типа памет и в медицинските справочници. А къде отива паметта, не се знае. В биоплазмата паметта е навсякъде, във всяка телесна клетка, във всеки неврон, във всяка част от тялото ни. И тъй като паметта е енергиен феномен би трябвало дори да я има и в ДНК на ядрото на клетките, в тяхната плазма, в клетичните им стени. Паметта прониква навсякъде, тя дори навлиза в света на квантите. Вложеното свойство на квантите да помнят всичко от ядрения взрив до момента е направо уникален. Оказва се, че паметта като енергиен феномен е невероятна и не се получава по стандартния начин в материалния свят. Тя е също интегрираща, защото не само прониква навсякъде в тялото, но и се отразява в енергийния обмен на енергиите и в околното пространство. Ето защо паметта надживява клетката. Обикновено сетивните органи подават достатъчно обилна информация, която веднъж постъпила в мозъка се преработва и като краен енергиен феномен се разнася навсякъде. Затова е трудно да отстраним изкриената памет в тялото. С този процес великолепно се справят квантите, които само трябва да активираме. Веднъж активирани така квантите възвръщат първичния здравословен модел. Болестите се излекуват, първичната памен на здравето си проправя смело път през болестите и остава трайно в тялото. Човекът се преобразява, оздравява и придобива дори и младост. Кой е вложил този невероятен начин квантите вътре в нас да ни действат така, не се знае. И най-интересното е, че при лечението се стига постепенно до света на квантите, след като сме преминали през по-грубата част на материята, а енергийното разтилане авсички нива се е променило, тогава квантите се активират по-бързо и свършват своя дял. Явно всички останали моменти до тук са един път в лечението, една дълга подготовка чудото да се случи. И то става благодарение на нашата упоритост и постоянство. Природата на квантите накрая ни възнаграждава. И всъщност тук няма мистерии. Изисква се от нас да опознаем повече точно това ниво на енергията, за да се справим с болестите на планетата ни. Успеем ли, ние ще сме победители в оздравителния процес. Паметта може да бъде променена, здравния ни статус също. Ето защо на бъдещия човек ще му е дадено да се лекува в 95% сам, а о-сложните здравни положения ще бъдат отстранявани от лекари. Животът е странно програмиран, ние сме с доста вродени програми, които трябва да използваме за лечение. Защото само

149

паметта е пътя, о който трябва да минем, за да победим болестите си. Ето защо радост може да имаме само когато променим себе си и извървим трудния път в нашата Духовна Вселена. И отново излязохме на общия път – физическата, химическата и духовната Вселени. Време е да започнем да решаваме проблемите в нашето дух-тяло.

Характеристики на паметта - Сензитивност - ние запаметяваме чрез нашите пет сетива. Колкото повече сетива включваме в процеса на запаметяване, толкова по-лесно ще ни е да извикаме после този спомен. - Интензитет - когато нещо е много смешно, абсурдно, страшно, то остава по-ярко в паметта ни.

- Неповторимост - глупавите и ежедневните неща са по-трудни за запомняне, понеже нищо не ги отличава от останалите спомени. - Емоционалност - амигдалата - кръгло образувание в мозъка с големина на грахово зърно, играе ролята на пазач. Когато се случи събитие с голям емоционален заряд - положителен или негативен, амигдалата казва "това е важно" и го запомняме по-лесно. - Оцеляване - мозъкът е приспособен да оцелява. Това означав, че всичко, което смятаме за важно за нашето озеляване ще се запомни по-лесно. Не става въпрос само за физическо, а и за емоционално или финансово оцеляване. - Повторение - колкото по-често извикваме даден спомен от

паметта си, толкова по-лесно го извикваме всеки следващ път. - първо и последно - Мозъкът най-лесно възстановява моментите от началото и края на дадено събитие.

КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ СТАВА НЕСТАБИЛНО ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Времето е все още неустойчиво. А това се отразява на кръвното. Днес ще обърнем внимание на това, кои са основните причини при едни хора то да се повишава, а при други да се понижава За повишено се смята кръвно налягане с показатели, по-високи от 130/80. Това състояние се нарича артериална хипертония. При всеки десети човек повишеното кръвно налягане се оказва симптом на друго заболяване. Състоянията, които се съпровождат с повишаване на кръвното, са около 70 на брой. Такава хипертония се нарича симптоматична. Ето кои са основните причини за повишаване на кръвното налягане: НАРУШАВАНЕ ТОНУСА НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ. Най-напред трябва да си направите изследвания - общ анализ на кръвта, биохимичен анализ на кръвта, общ анализ на урината, електрокардиограма и при необходимост - рентген на гръдния кош и ултразвуково изследване на вътрешните органи. Ако въз основа на резултатите от изследванията и прегледа от кардиолога се открият проблеми с кръвоносните ви съдове, става дума за “проста” хипертонична болест. Но в случай, че другите изследвания са в нормата. Основната задача е да се подбере схема на лечение с антихипертензивни препарати, за да се поддържа кръвното налягане в нормално състояние.

150

ПРОБЛЕМИ С БЪБРЕЦИТЕ. При заболявания на бъбреците почти винаги се повишава кръвното налягане. Ако имате нарушено уриниране - болка, парене, чести позиви, напълно вероятно е да страдате от пиелонефрит или бъбречнокаменна болест. Ако сте млади и често сте боледували от ангина и освен това имате нарушение при уриниране, трябва да се прегледате за гломерулонефрит. При мъжете повишеното налягане може да доведе до обостряне на простатита. ХОРМОНАЛНИ НАРУШЕНИЯ. Ако в кръвта ви се открие ниско съдържание на калий, а повишеното налягане се съпровожда с мускулна слабост, вероятно във вашия организъм има недостиг на хормона алдостерон. Когато кръвното налягане се повишава на пристъпи, кризите се съпровождат с побледняване, изпотяване, усилено сърцебиене, треперене, отслабване, стомашно разстройство, тогава може да става въпрос за така наречения феохромоцитом - това е доброкачествен тумор на надбъбречните жлези. МАХМУРЛУК. Повишеното кръвно налягане е един от честите симптоми на махмурлук при напълно здрави хора. Разпадането на алкохола предизвиква спазми на кръвоносните съдове на главния мозък, а това се проявява чрез хипертоничните симптоми. В този случай е най-добре да приемете спазмолитик, който да отпусне кръвоносните съдове и ще намали главоболието. НЕПРАВИЛНА КОНТРАЦЕПЦИЯ. Ако вие сте млада жена и без видими причини ви скочи кръвното налягане, може би това е свързано с приемането на противозачатъчни средства. Естрогените, съдържащи се в контрацептивните препарати, предизвикват повишаване с 5 процента на кръвното налягане при жените. Така че най-добре се обърнете към гинеколог и поискайте други лекарства.

ЗАГАДКАТА "ОРИОН" Интересно таблюдение върху разположението на трите пирамиди в Гиза и трите звезди от пояса на Орион...

На снимките отдолу са трите пирамиди и трите звезди от съзвездието Орион(те оформят колана на Орион). Както можете и сами да се убедите, между двете тройки обекти има съвпадане както по разположение, така и по съответствие в големите на обектите. В действителност има малка разлика. Най-малката звезда се отклонява от линията, която свързва другите две на 54 градуса, докато най- малката пирамида се отклонява от правата, свързваща другите две пирамиди на 45 градуса. Тук се крие още едно съвпадение. Разликата е 9 градуса, точно толкова метри е по-ниска в момента Голямата пирамида, отколкото в момента на построяването й.

151

Именно фактът, че ъгълът, който сключват звездите, се различава от този на пирамидите, поставя нещата в нова светлина. По времето когато се предполага, че са построени пирамидите (около 2700г пр. хр.), трите звезди са изглеждали различно на небосклона и съответно не са пасвали с пирамидите. Ако проследим промените в разположението на звздите от Орион, ще видим, че те са пасвали идеално на пирамидите около 10.500г пр. хр. Учените предполагат, че по това време на земята не е имало цивилизовани хора. Дали това е било така?

Годината 10.500 пр. хр. е свързана и със Сфинкса. Предполага се, че тялото на Сфинкса е носело друга глава при построяването си. Тялото е с идеални пропорции за лъвска, а не за човешката глава, която изглежда малко смешно върху голямото тяло на монумента. Интересно е да се отбележи, че около 10.500г пр. хр. съзвездието Лъв се е издигало над хоризонта точно зад Слънцето.

Д-Р ВАЛЕРИЯ ЕВТИМОВА: КВАНТОВАТА МЕДИЦИНА ДЕЙСТВА ВЪРХУ СЪЗНАНИЕТО

Квантовата терапия влезе в употреба през 80-те години на миналия век, смята и доктор Валерия Евтимова. Новатори в тази област са хора с техническо образование, а именно физици, на които им идва идеята да въздействат на организма на човека с квантова енергия. Известно е, че организмът има собствено електромагнитно поле. Всички наши биохимични реакции имат електрохимичен характер, структурирани са и са организирани така, че организмът да може да функционира като цялостна система. В тялото ни се срещат седем типа енергии, които конструират външна енергийна обвивка – аура. Те идват от вътрешността на тялото ни и се движат по специални пътища, но и се излъчват като вълни в околното пространство. Така тялото ни осъществява енергиен обмен.

- Д-р Евтимова, какво е тайнството на енергията?

- Всичко живо, от микроба до слона, се отличава от неживото по това, че може да се противопостави на разрушението, да се самоусъвършенства и да се развива. Постройте къща и я оставете да пустее с години и ще видите как почва да се руши. А организмите сами по себе си растат, развиват се и се

152

размножават. Концепцията на квантовата медицина се свежда до това, да се помогне на организма самостоятелно да решава физиологически, биохимически, психологически проблеми. Квант енергията е малка величина, която, за разлика от потока гама лъчение, не може реално да повлияе на човека физически. Затова пък може да му въздейства информационно – да изиграе ролята на някакъв команден сигнал. Това е като думата – не може да въздейства физически, но оказва информационно въздействие на нашето съзнание, а едва след това става разширение на съдовете или отделяне на жлъчен сок – ако, например, ви говорят за храна. Тъй като организмът е цялостна самоуправляема система, той възприема квантите като полезни информационни сигнали. По време на лечението с помощта на енергията на пациента се предлага електромагнитен спектър, в който има честоти, които могат потенциално да го заинтересуват. Освен това се включват невероятни енергии от чистите източници в Космоса. Ако човекът няма предполагаеми проблеми, организмът остава “безразличен” към изпратения сигнал, точно както доволният от себе си човек няма да слуша непрекъснатите съвети на останалите. Тоест с помощта на квантовата медицина е невъзможно да се навреди.

- Има ли някакви специални подходи в квантовото лечение?

– Има няколко подхода от страна на самата квантова медицина. Единият от тях е, когато ние дозирано даваме на организма една честота, друга, трета, четвърта – стараем се да подберем. Това е така наречената микровълнова резонансна терапия. Нужната честота се определя по усещанията: става топло, изчезват болките. Тоест процедурата действа незабавно. Така на един курс по мануална терапия екзаминаторката демонстрираше един едър мъж със силна болка в рамото от възпаление, движенията му бяха ограничени и човекът имаше лошо настроение. Тя в продължение на 40 минути го обработва с ръчен масаж и се принуди да работи и с уреди, но вече отчаяна и зачервена, не постигаше желания ефект. Тогава се отделих от групата и докоснах рамото му с топло чувство. Само след секунди болката изчезна. Той най-после си отдъхна. Екзаминаторката побесня, чувстваше се победена. Сега той демонстрираше с въртене на ръката и рамото, че е вече добре. На другия ден той дойде за поредната процедура, поиска аз да му правя масажа, след което за три дни оздравя и повече не дойде. Преподавателката обяви, че ако така карам, ще я разоря. Насаме ми каза, че съм много силна. На другия ден тя имаше толкова силно главоболие, че цял ден стоеше на един стол и все се оплакваше. След два часа, като я гледах отново, я съжалих и докоснах главата й за части от секундата и болката й веднага изчезна. Тя така се изуми, че поне един час се хвалеше наляво и надясно, че й минало за нищо време. За да отбележи оздравяването си, тя отиде и си купи българска луканка, която много обичаше. Като работех в Балкана, един мъж близо два метра ме потърси, защото го болеше кръстът. Той имаше дископатия и въпреки че всички членове на семейството се изредили да го мачкат, разхождайки се върху неговия гръб, болката го режела и не можел да работи. Тогава аз внимателно го натиснах тук и там и масажирах, докато болката изчезна. Той ми целуна ръка и си отиде усмихнат.

Другият подход е когато на организма се предоставя цялото “меню” – целият спектър електромагнитни честоти, а той сам си избира. Това е информационно-вълнова терапия. Терапевтичното действие и на двете терапии се осъществява за сметка на работата на самия организъм.

НОВО ОТКРИТИЕ: ПРЪСТЕН ОТ ЗВЕЗДИ ОБГРАЖДА МЛЕЧНИЯ ПЪТ

От Гуан Ин

153

1http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/09/orig/2006-09-06-h_halo_lores_02-orig.jpg

1http://bg.clearharmony.net/a_images/2006/09/orig/2006-09-06-h_ring_milkyway_02-orig.jpg

Новооткритият обръч, както го вижда воденият от американци екип (space.com)

Илюстрация на геометрията на обръча от европейския екип (space.com)

Два отделни екипа съобщиха по време на 201-та среща на американското астрономическо общество за откритието на нещо, което прилича на гигантски обръч, невиждан до сега, състоящ се от изненадващо стари звезди, които обгръщат Млечния път.

Ако наистина съществува такъв обръч от звезди може да се наложи теориите за формирането на галактиката да се преосмислят.

Астрономите, общо казано смятат, че повечето от стотиците милиони звезди в Галактиката, се намират в рамките на този относително тънък диск, и по-голям брой от тях са в центъра. Очаква се, да има по-голям брой от звезди към центъра на Галактиката.

Новооткритият обръч съдържа около 100 до 500 милиона звезди. Така че се оказва изненада за повечето учени да открият наличието на звезди по периферията на Галактиката.

Брайън Ърни от американската националната лаборатория по ускорения „Ферми” каза, че „звездите в обръча обикалят около гигантския център на нашата Галактика със скорост около половината на тази на нашето слънце. Обръчът изглежда, че е поне 10 пъти по-дебел от самия диск на Галактиката”.

„Необикновеното за този обръч, е че в него има има само стари звезди”, каза Родриго Ибата от Обсерватория Страсбург във Франция, който е и лидер на европейския екип.

„Въпреки, че има няколко познати ни галактики с ярки обръчи от млади звезди, за никоя от тях не се знае да има обръч като този, открит около Млечния път”, каза Ибата.

Въпреки че има много интерпретации относно формирането на този обръч, астрономите все още го намират за загадка.

КАКВО СТАВА С ЧОВЕШКИТЕ ОЧИ

154

Градовете са пълни с небостъргачи и пресичащи се улици, гледайки и издигайки се все по-високо. Всичко това е демонстрация на съвременната технология на модерните хора. Обаче едновременно с ограничаване на полезрението, човешките очи имат все по-малко шансове да гледат надалеч. Нямайки нужда да виждат надалеч, човешките очи постепенно стават неспособни да го правят.

Гледайки обективно историята, човешките физически способности наистина регресират. В минали времена хората са могли да преминат стотина ли [1 ли = 0.5 км, т.е. „стотина ли” са около 50 км] на ден и да яздят кон по хиляда ли на ден, но в днешно време много малко обикновени хора могат да направят това, освен някои атлети или хора, които са интензивно натоварени физически. Казва се, че Янг Гуифей харесвал да яде пиявици, така че дворецът изпращал хора да доставят пиявици от Гуангдонг, за да поднесат почитанията си на императора. Хората са пропътували няколко хиляди ли от Гуангдонг до Чанг’ан в рамките на един ден. Много е трудно за днешните хора да пропътуват толкова бързо такова разстояние, дори ако карат кола. Ето защо хората приемат този разказ като невероятна легенда.

Откакто вродените човешки способности регресират с развитието на технологията, през вековете хората също така са загубили много първични способности. Например, в бъдеще може да се смята зрението на близо за нормална физическа черта, защото всеки ще вижда наблизо и няма да вярва, че човешките очи могат действително да виждат надалеч. Поради тази причина много “свръхнормални” способности на човешкото тяло, описани в историческите записки, като историята за изминаване на хиляда ли на ден за доставка на пиявици за императора, са се считали за “нормални” способности на хората по онова време. Но те са се влошили с развитието на механизираните методи за придвижване.

Съвременната наука ни предоставя начини за корекция на влошеното зрение, като се започне от най-простия като очила, контактни лещи, и се стигне до лазерна корекция на зрението чрез операция. Сега с напредване на технологията се казва, че някои учени развиват електронни очи, за да заместят човешките очи (1), а някои хора дори използват очи, изградени от клонирани клетки, заместващи човешкото око (2).

Източници: (1) "Япония успя в развитието на изкуствено око", Хин Хуа Нет (22 април 2004 г.)

(2) "Цао Яилин разкрива вътрешна информация за клонинг" Вечерни новини Хинмин (09 февруари 2001 г.)

СЛЕПИ ПРОГЛЕЖДАТ КРАЙ “ОЧНОТО КЛАДЕНЧЕ”

155

• Аязмото е познато в Родопите още преди падането на България под турско робство • Заради чудодействата си изворът е наричан “Християнската Дамбалъ”

Един от десетките феномени край Арда, наред с Перперикон, Татул, Вишеград, Хисар алтъ, е и “Очното кладенче” в кърджалийския кв. “Веселчане”. “Чували сме, че лековитата вода тук блика още от ХIII-ХIV в., сиреч преди България да падне под турско робство. Че след дългия и труден преход от Търново към неизвестността патриарх Евтимий цери телесните и духовните си болежки именно на аязмото Чешмата е с формата на вграден в земята кръст. Точно от средата на каменното разпятие, където е “златното сечение”, от месингов чучур църцори живителната течност. Народното издание попадна на уникални свидетелства, в които най-обикновената на пръв поглед H2О връща зрението на слепи. Заличава от здравните картони на страдалци диагнози от рода на катаракта, глаукома, кокоша слепота, късогледство и далекогледство. Стопява и “пердета”. Колко ли офталмолози, пропуснали финансови ползи, пустосват природния феномен. Навярно им пригласят и психиатри, “защото хора с буен нрав, с нечестив дух, с раздвоена личност, кибритлии, дето се палят от едното нищо, абе, да си го кажем направо - лудички, тук стават смирени като агнета”, твърди най-старият веселчанец Иван Янев. В хор му пригласят и чобаните, които пасат наоколо стадата си. “И в тазгодишните горещници, когато и камъкът се пукаше, издаянихме край кладенчето. Как? Ами мястото е свято, кръсти се като християнин Хасан Алиага. Колкото и да си слънчасал, а оттук до изкукуригването разликата е един кукиш, достатъчно е да си наплискаш очите. Сетне се отнасяш в друго царство-господарство.” Пастирът Петър Манолев пък твърди, че с няколко отпити глътки регулирал високото си кръвно. “Очите ти се отварят. Умората бяга от теб като бълха от ДДТ”, хвали мократа живинка 47-годишният пастир. Овчарските свидетелства за чудесата са като документален преглед преди югославски екшън от времето на соцреализма.

АЙШЕ ИСМАИЛ СЕ РАЖДА КРИВОГЛЕДА Историята е от първата “голяма екскурзия” към Турция през 1983-та. В голямата изселническа суматоха четиригодишното тогава дете остава на заден план. Трябва да му се направи операция от астигматизъм, да се коригират седемте очни мускулчета. Докторът обаче си оставя ръцете. “При подобни операции и най-малката грешка, от порядъка на микрони, е фатална”, категорични са провинциални хирурзи, които рядко се захващат с такива интервенции. Семейството с осакатеното дете бърза да се добере до Истанбул. “Нямахме време да съдим некадърника. Дори да го бяхме вкарали в затвора - нещо, което трудно можеше да стане в ония години - нали нямаше да върнем зрението на свидната си рожба?! Бяхме решили да позабогатеем, да потърсим помощ в елитни клиники”, разказва бащата Исмаил Юсуфоглу. Оптимизмът му обаче скоро е попарен. Дори в Германия, където се смята, че работят едни от най-добрите капацитети, са безпомощни. Айше е обречена на вечен мрак. Близките й се примиряват със съдбата й, но не и 27-годишната вече жена. Овладява Брайловата азбука, ровичка се в Интернет, кореспондира си с роднини от кърджалийско. Именно от тях научава какви чудеса стават по Родопите. “Три поредни години оставах на Дамбалъ в навечерието на Хъдърлез, 6 май, както е по канон, разказва Айше. Започнах да виждам черно-бели силуети, но между мен и тях сякаш имаше гъста мрежичка. Това ми даде надежда, че след 23 години отново ще видя света такъв, какъвто го бях запомнила.” Тазгодишният Гергьовден сбира край “Очното кладенче” тълпи от миряни, изповядващи християнството и исляма.

“Очното кладенче” в кърджалийския кв. “Веселчане”, наричано “Християнската Дамбалъ”.

156

ХОРАТА СТАВАТ СВИДЕТЕЛИ НА ПОРЕДНОТО ЧУДО “Народът направи коридор на незрящото момиче, поддържано от родителите си. То измъкна от чантичката си вехти бинтове, марли, с които навярно някога е било превързвано след операцията. Окачи ги на ореха. Изплакна няколко пъти мъртвите си очи. Когато в полунощ проехтяха камбаните от храма “Успение Богородично” в кв. “Гледка” (разстоянието по въздуха е малко над километър - б.р.), красивата туркиня изведнъж вдигна ръцете си към небето. Изкрещя: “Виждам! Благодаря ти, Всевишни, виждам! А пред теб, свети Архангел Михаиле, ще сторя най-големия си поклон”, разказва свидетелката на мистерията баба Анастасия Делчева. Тийнейджърки пък подмятат, че поппевецът Дони би могъл да напише по този сюжет “Сляпо момиче №2”. Радикално настроени богослови, тайно от духовните си закостенели пастири, изследват езическото място. “Древен славянски обичай е да се оставят дрехи на болни по клоните на дърво, под което блика лековит извор, наречен аязмо. Ритуалът е знак за изцерение”, уточнява студентка в Духовната академия. Родопският уникум според нея е с двойствен “заряд”. Надвисналият орех над кладенчето, отрупан винаги като коледно дръвче, е символ на Светия дух, а мястото е под молитвеното застъпничество на св. Архангел Михаил. “Болката е физически израз на нашите духовни страсти. Господ не ни наказва за греховете ни. Той ни дава изпитания, които се проявяват в различни болести - временни или дълги, лечими или не, до живот, като слепота, глухота, парези, рани и пр. Всичко е проява на тъй нареченото “допущение”, тоест по божията воля, за да те вразуми”, библейски пояснява кандидат-духовничката Сия. Тя и нейният колега Асен водят страдалци както към храма, така и на “Очното кладенче”. С риск да бъдат анатемосани. Заради чудодействата си мястото е кръстено “Християнската Дамбалъ”. Идват хора от цялата страна, от Турция и Гърция. Столетният орех 365 дни в годината е накачулен с какви ли не дрехи. Болници точат вода. Оставят я да се зареди с енергия. Всеки се моли. Помръднат ли листата на достолепното дърво, това вече е знак, че прошението им е достигнало до божиите селения. Истински гид на святото място обаче е баба Иванка Стоева, която има наблизо парче райска градинка. Благодарение на аязмото тя живее втори живот. “Със сестра ми Цвета работехме в мина “Гюдюрска” край Рудозем. Там се пенсионирахме. Болестите ни - повече от пенсията. Кретахме някак си, докато един ден челюстта на кака не се изметна. Никой не може да й каже какво й има. Дали е пареза, дали някакви проблеми със зъбите, с венците. Изду се като плондер. Аз пък получих страхотни обриви, нещо като “червен вятър”. Направихме пътека до старата поликлиника в Кърджали. Изпихме една торба антибиотици. Всеки месец - на контролни прегледи. Файда никаква. Заприличахме на скелети”, връща се половин век назад баба Иванка. Сестрите живеят в кв. “Байкал”, на 6-7 км от аязмото. Не са чували нищо за него. ЕДНА ЗАРАН ГИ НАВЕСТЯВА СТРИНА НЕДЕЛЯ, КОЯТО ЛЕЕ КУРШУМ Вижда “живите мощи” и се хваща за главата. “Що бре, щерки мои, се мъчите, пътеки до докторята да правите?! Целият град като прокажени още утре да минете, да съберете лошите хорски очи върху себе си и да се очистите на “Очното кладенче!”, такъв мъдър съвет им дава знахарката. Сестрите изпълняват заръката й. Веднъж завинаги се отървават от нелечимите си болежки, а лекуващите ги доктори от срам се изселват в друг град. “Кака така “прогледна” на извора, че започна да вижда миналото и бъдещето. Разви медиумни способности, разказва пред тигъра на печата 76-годишната баба Иванка. Взехме си едно парче земя наблизо. А тук каквото боцнеш, всичко се ражда, но това е друга тема. За последните десетилетия да знаеш само на какви чудесии съм била свидетел...” Циганка от кв. “Боровица” разсъблича дибидюс голо тригодишното си отроче. С него сякаш са правени зверски опити в концлагера “Бухенвалд”. Като че ли менгеме е увивало ръцете и краката му. Страшна гледка. “Мургавата нещастница цопна в коритото на изворчето недъгавото. Уплаших се да не се удави. А то, милото, изведнъж се “развърза”. Взе да си маха крайниците като удавниче, разказва шашардисана и до днес старата хроникьорка. От неговата скованост не остана и помен.”

157

Презвитера Стойка от близкия храм “Св. Спас” прогресивно ослепява. Със или без божията помощ лечението ще бъде скъпоструващо, но откъде толкоз пари. Жената се примирява със съдбата си. Навярно греховете й са понатежали, така разсъждава тя. Ортодоксалният й съпруг обаче тайничко започва да я води по късна доба на езическото място. Скришом от любопитните хорски очи. След 2-3 процедури попадията така се осаферва, че юрва като империалист клисарките и за най-малката прашинка върху иконите, и за восъчните капки върху свещниците. Старите съсухрени самарянки, които шетат от сутрин до здрач из църквата, не проумяват как кьоравата до вчера презвитера сега сякаш има лупи на зъркелите си...

23-годишният Стефан страда от циклофрения, подсилена с дебилност. Левентът, който трябва да гони булки, разпердушинва отроците си. Три пъти в седмицата ги млати като боксови круши. Троши всичко, що попадне пред очите му. Четири дни пък е кротичък като агнец пред заколение. Дори и бившият шеф на психиатрията, д-р Колчев, не може да предвиди моментите му на агресия и регресия, за да бъде момчето озаптено. Сиромасите вдигат ръце. “Леля Тодора от горната махала ни даде акъл първата “луда дреха” на Стефчо да я окача на ореха. Да направя няколко метани на Архангел Михаил, да изпълня още два-три ритуала, а баща му, колкото силици има, да пъхне главата на откаченото ни чедо под чучура. Да я държи, докато не започне да се дави. Какво ни костваше всичко това само ние си знаем”, разказва майката Иванка Костова. Указанията са изпълнени. Момчето се куртулисва.

“Аязмото цери единствено вярващите във Всевишния, въпреки че и доста неверници получават Божия благодат”, категорична е баба Иванка.

АСТЕРОИДНИЯТ ПОЯС В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА Астероидите са първични обекти, останали от създаването на Слънчевата система. Днес има две мнения в средите на астрономите. Едното е, че астероидите са остатъци от планета, разрушена в следствие на някакво бедствие, воже би сблъсък с космическо тяло, преди много хилядолетия. Другото мнение е, че астероидите са остатъчна скалиста материя, която никога не е била част от планета.

Създаването на Слънчевата система

Водещите разработки по въпроса за образуването на Слънчевата система сочат, че Слънцето възниква от събирането на облаци газ и прах. Остатъците се оформят като огромен диск, който се върти около новосъздадената звезда.

В ранните години на Слънчевата система, газовите облаци, останали след образуването на Слънцето се обединяват и образуват астероиди, комети и планети. Този процес продължава около 100 милиона години. Гравитацията на по-отдалечените от Слънцето планети привлича още газови облаци, които увеличават масата им. Тези гигантски планети абсорбират повечето от остатъчния газ. Най-малките планети са привлечени от гравитацията на Слънцето, което ги поглъща. Планетите, формирани в най-крайните

158

части на системата се откъсват от нейната гравитация. ( прочетете противоречива теория за формирането и живота на звездите в "Горещо ли е Слънцето?" )

Астероидния пояс

Астероидите са първични обекти, останали от създаването на Слънчевата система. Днес има две мнения в средите на астрономите. Едното е, че астероидите са остатъци от планета, разрушена в следствие на някакво бедствие, воже би сблъсък с космическо тяло, преди много хилядолетия. Другото мнение е, че астероидите са остатъчна скалиста материя, която никога не е била част от планета.

Изчислено е, че общата маса на астероидния пояс е около една хилядна от масата на Земята. В действителност всички астероиди, от най-големите до тези с диаметър 1 метър, събрани заедно, биха образували обект с диаметър не по-голям от 1500 км, което е около 1/6 от диаметъра на Земната луна. В Астероидния пояс е само част от материята, съществувала някога между Марс и Юпитер, която може да е била между 2 и 10 пъти по-голяма от масата на Земята. Смята се, че слънчевите ветрове от младото слънце, гравитационното влияние на Юпитер, динамичните взаимодействия с други големи космически обекти и протопланети през първите 100 милиона години, както и продължаващите сблъсъци с по-малки космически обекти през следващите 4.5 милиарда години след образуването на планетите, станали причина повечето от масата на въпросната планета да се разпръсне из Слънчевата система и в междузвездното пространство.

Проблемът със съществуването и унищожаването на тази планета, която евентуално е съществувала между Юпитер и Марс, е че общата маса е твърде малка, доста по-малка от масата на Луната например. Освен това е много трудно да бъде разрушена една планета. Сблъсък с комета или комбинираното влияние на гравитациите на Слънцето и Юпитер не са достатъчни за да разрушат планета. При сблъсък с комета би станала огромен кратер на повърхността на планетата, но сблъсъка не би освободил достатъчно енергия, за да се разруши планетата. Най-големите кратери на Луната, който образуват "моретата", са следи от сблъсъци с обекти с диаметър няколко километра (толкова е и диаметъра на твърдото ядро на средна по големина комета). Тези сблъсъци са били достатъчно силни, за да се образуват кратери с диаметър няколко хиляди километра. При тези сблъсъци кометите пробиват твърдата кора на планетата, като по този начин позволяват на магмата да излезе на повърхността и да образува тъмния базалтов слой, който е забележим с просто око от Земята ( тъмните петна по повърхността на Луната ). Луната обаче е успяла да преживее тези сблъсъци.

Гравитациите на Слънцето и Юпитер са твърде слаби на разстоянието, на което се намира астероидния пояс, за да разрушат планета, въпреки че биха оказвали влияние върху формата и орбитата й. Гравитацията може да разруши планета или луна, ако тя премине на разстояние от друга планета или звезда,

159

известно като радиуса на Роче ( или границата на Роче ). Границата на Роче определя разстоянието от центъра на планета или звезда, в което всяко голямо, твърдо тяло ще бъде разкъсано от гравитационните сили. Невъзможно е формирането на луна на това разстояние, поради същите причини. Границата на Роче все пак е близо да тялото според астрономическите мерки, само няколко пъти по-голяма от радиуса на планетата ( звездата ). За пример може да вземем малките частици, изграждащи пръстените на Сатурн. Те всички лежат в границата на Роче. Това означава, че те са или остатъчен материал от формирането на планетата, който поради гравитационните сили не може да образува луна, или са остатък от луна, чиято орбита постепенно се е свивала и я е приближавала до границата на Роче, така че когато я достигнала се е разпаднала.

Хипотезата за експлоадиралата планета (ХЕП)

Научната хипотеза за експлоадиралата планета (ХЕП) гласи, че кометите, астероидите и повечето метеорити са възникнали в една или повече планетни експлозии в Слънчевата система. Тази теория е разработена от американския астроном д-р. Том Ван Фландърн, който събира впечатляващи доказателства за нея от края на 70-те години на 20-и век. Д-р. Ван Фландърн е автор на много научни трудове върху ХЕП, както и на книгата "Тъмна материя, изчезнали планети и нови комети", публикувана през 1993 година.

ХЕП в религията и митологията твърди, че древните религии на Египет, Месопотамия и Гърция са култове към експлоадирали планети, а днешните религии Юдаизъм, Християнство и Ислям са техни наследници. Древните саги и митове според ХЕП са предавали историята на експлоадиралата планета. Осноположник на ХЕП в религията и митологията е Алан Алфърд, който пръв защитава теорията в своята книга "Решението Феникс", публикувана през 1998 г. ). По-късно той я изяснява и разширява значително в следващите си книги "Когато боговете слязоха на Земята" ( 2000 г. ) и "Тайните на Атлантида" ( 2001 г. ). Въпреки това през 2001 година ХЕП в религията и митологията е все още непроверена от независими учени. Все пак трябва да признаем, че тя преодоля всички тестове, на които бе подложена досега. Въпреки това не очакваме хипотезата да бъде призната скоро, тъй като по правило академичните среди се отнасят с подозрение и недоверие към всички теории, който не излизат от техните среди. Въпреки това Алан Алфърд спечели подкрепата на уважаваните английски учени Майкъл Райс и Кристофър Гил.

Експлоадиралата планета

Съществува мнене, че астероидния пояс, луните, кометите, метеорите, Плутон и четирите газови планети са възникнали след експлозията на огромна планета.

Нека се спрем на астероидния пояс. Астероидите са съставени от три типа материя: никел и желязо, (елементи, съществуващи в ядрата на планетите), вулканични скали, (които съществуват под повърхността на планетите) и скали, (които съществуват по-повърхността на планетите). Това означава, че има много голяма вероятност астероидите да са образувани при разрушаването на планета. Ако астероидите бяха образувани от остатъци от образуването на Слънчевата система, те трябваше да имат само скали в структурата си.

Учените често наблягат на факта, че астероидния пояс не съдържа достатъчно материя, за да съставят планета. Да смятаме, че цялата материя от взривената планета се съдържа в астероидния пояс, означава да пренебрегнем силите на експлозията, които изстрелват материята във всички посоки.

160

Често се изказва мнението, че сблъсък с комета или метеор, дори с диаметър няколко километра, не би могъл да разруши планета, а като пример се дава Луната, която явно е оцеляла след няколко такива сблъсъка. Положението обаче се променя, когато приемем, че кометите и метеорите са възникнали след експлоадирането на планетата. Тогава се оказва, че тази планета не е можело да бъде онищожена в сблъсък с комета или метеор.

Обяснението за експлозията на планетата може да е в катаклизъм, настъпил на самата планета. Нека вземем например вулканът Йелоустоун, за когото се знае, че изригва веднъж на всеки 600.000 години. Най-големия вулкан, известен на човечеството се намира на повърхността на Марс. Той се нарича Олимп. Диаметърът на кратера на Олимп е 595 километра, а неговата височина 25 километра. Това означава, че в неговото гърло може спокойно да се помести цяла България, а връх Мусала би изглеждал като джудже до него. Ако подобен супервулкан се е намирал на повърхността на планетата и е избухнал след такъв дълъг период с голяма сила, той би могъл да предизвика верижна реакция, която би могла да разруши планетата.

Обикновенно се приема, че луните, астероидите, кометите и метеоритите са съставени от първична материя, която не е била включена в структурата на Слънцето или на някоя планета. Теория и реалност обаче са доста различни неща понякога. В състава на една планета влизат различни вещества. Газът в една планета не е само в нейната атмосфера. Големи количества газ са затворени във вътрешността на планета. При изригването на вулкан се освобождава именно част от тези газове. Облаците от тези газове се наричат пемза. Част от тази пемза се връща във вулкана. С времето тази пемза се накисва с дъждовна вода. Тя натежава, в следствие на което скалните пластове отдолу може да не издържат. Това отваря кратера и предизвиква експлозивно изригване. Това се случва при изригването на планината Свети Хелън. Такъв сценарий, но разигран в много по-големи мащаби, може да е предизвикал огромно експлозивно изригване, което да е унищожило планета.

Подобна експлозия би предизвикала верижна реакция, при която се отделят три типа газ: атмосферен газ, газ от вулканичните скали и газовете водород и хелий. Последните два газа се смятат за първични, образувани в самото начало на нашата вселена. Образуването на тези газове не спира тогава. Ние можем да наблюдаваме стадиите, в които се образуват тези два газа. Едни от местата, където се образува хелий и водород са центровете на галактиките, които периодично отделят облаци от тях. От тези облаци се формират звездите. При експлозиите на супернови се образувал прах, който след това влизал в състава на планетите.

В Слънчевата система има 4 газови планети, чието съществуване може да бъде обяснено само чрез експлозията на голяма планета. При формирането на слънчеви системи, целият газ се събира в центъра на системата, за да оформи звездата. Ето защо газовите планети, който обикалят в по-отдалечените части на нашата система, не може да са съществували от създаването й. Газовете, формиращи тези 4-ри планети са от разрушената голяма планета. Тъй като знаем състава на газовите планети, няма да е трудно да определим, дали това наистина е така.

Нека преди това се спрем на състава на кометите и метеорите. Те не може да датират от създаването на Слънчевата система, защото са съставени от сложна материя. Кометите са съставени от лед, като често имат парче скала в сърцевината си, а ние знаем, че водата, независимо в кое от агрегатните си състояния, не може да се формира в открито пространство. Вода може да се образува само на повърхността на планета с атмосфера. Кометите осигуряват най-важното доказателство за съществуването на експлоадирала планета в Слънчевата система. Метеорите и кометите са остатъци от кората на взривилата се планета, които са били изстреляни с голяма скорост далеч от

161

формиращите се газови планети и не са били привлечени от тяхната гравитация. Гравитацията на Слънцето обаче ги задържа в орбита и днес тези комети и метеори, които не са се сблъскали с някоя планета или луна, продължават да кръстосват нашата система. Кометите губят част от своята маса при преминаване близо до Слънцето. Те изглеждат различно при следващото си преминаване, особено ако са загубили достатъчно материя, за да се разпаднат, а след това, както остатъците от кометата, която се сблъска с Юпитер пред няколко години, се блъскат в някоя планета да продължат да обикалят като метеори, или просто да изчезнат. Заради силния си електромагнитен заряд, Юпитер и Сатурн увличат в тяхната структура повечето от негазообразната материя на експлоадиралата планета. Електромагнитния заряд на Нептун и Уран са достатъчно силни, за да привлекат подобна материя, от която се образуват техните луни ( Нептун има 2, а Плутон само една луна - Харон, която някои смятат за двойник на планетата, защото нейния размер е почти колкото на самата планета. Много повече на брой са луните на Юпитер - 16 и Сатурн - над 21 луни ). Току що получихме и обяснението на странното разнообразие от луни ( скалисти, ледени, с вулканична активност и т. н. ) - те са различни, защото са били от различна част на експлоадиралата планета. Ще докажем това, като разгледаме някои от луните на Юпитер и други интересни луни в нашата система поотделно..

Ганимед е съставен от бивш океан, който бил изхвърлен заедно със островите си и част от бреговете. Под действието на гравитацията тази луна се оформила като топка от лед и скали, като писледните поради по-голямата си тежест останали предимно в центъра на луната.

Калисто, подобно на Ганимед, е бил един от океаните на разрушената планета, но с много малко или никакви скали и много пясък. Пясъкът и водата се смесили при експлозията. Преди целия пясък да се оттегли към центъра на новоформираната луна, повърхността, съставена от смес от пясък и вода, замръзнала. Действително днес повърхността на Калисто е съставена от пясък и вода.

Европа е възникнала от магмените маси на разрушената планета. Под действието на гравитацията течната магма се свива в сфера и образува твърда кора. Този процес освобождава много вода, която преминава в твърдо състояние на повърхността на луната, като я прави гладка. Дълбоките бразди, които я насичат са се образували при по-късни движения на изстиващата магма. За разлика от другите луни на Юпитер на Европа няма кратери. В периодите на най-голяма метеоритна активност повърхността на Европа е била течна и следите от сблъсъците просто не личат под големия слой вода, която в последствие замръзва, запазвайки предишната си гладка форма.

Амалтея, най-вътрешната луна на Юпитер, е остатък от планинска верига от разрушената планета. Тази скална формация запазва формата си заради твърдата си структура. Тя не приема сферична форма под действието на гравитацията и до днес представлява купчина космически развалини, разказващи за катастрофа от невъобразими размери.

Останалите луни на Юпитер са малки, но по подобен начин може да бъде обяснен техния произход.

Титан е най-голямата луна на Сатурн. Тя възниква от останките на ядрото на бившата планета. Титан е толкова голяма, че все още не е изстинала напълно. Титан има и атмосфера, образувана в следствие на активната вулканична дейност на повърхността й. Тя се задържа около луната, заради нейната отдалеченост от Сатурн и заради силната й гравитация. Това я различава от Йо, луна в орбита около Юпитер, която има същия произход, но

162

газовете, отделени от нейните вулкани не могат да образуват атмосфера заради силната гравитация на Юпитер.

Нашата собствена луна се оказва една от най-интересните в Слънчевата система. Тя действа като регулационен механизъм, контролиращ много живи и неживи форми на Земята. Лунната гравитация е причина за приливите и отливите на Световния океан. Програми за изследване на животните и растенията показват, че влиянието на лунната радиация върху живите огранизми е изключително голямо. Биологични експерименти показват извън всяко съмнение, че много организми разчитат на разликите в лунната радиация, за да определят своите жизнени цикли.

Земната луна очевидно е съставена от материя от ядрото на разрушената планета. Кръглите куполни образувания по повърхността й свидетелстват за газови мехури, които са се охлаждали и застивали при излизането си на повърхността. Кръглите катери с перфектна форма не са от сблъсъци с метеори, а от газови мехури. Луминисценти ефекти в тези кратери показват, че тези газове все още действат. Скални късове от Луната, донесени от няколко експедиции на НАСА ( директен превод от английски на NASA - Nort-American Space Asosiation. На български - САКА - Северно-Атлантическа Космическа Асоциация ) показват, че съставът на лунната повърхност е доста по-различен от този на земната. Това доказва, че теорията, че Луната е част от Земята, намираща се в Тихия океан, която се е откъснала след сблъсък с метеорит, е грешна.

Концентрацията на много следи от сблъсъци с метеори само от едната страна на Луната показва, че те са били в много къс период от време - точно както би се случило ако експлоадира някоя планета.

Твърде много факти доказват, че теорията за експлоадиралата планета може би е вярна. Да се надяваме, че астрономите ще обърнат повече вничмание на тази теория. Ако това стане може и да я видим някой ден в учебниците.

ЛЕКОВИТИ КАНИЧКИ БОРЯТ ДИАБЕТА И КРЪВНОТО

-Пловдивчанка работи с лековити канички, които внася. Разкажете ни подробно за ефекта от тях! - Уникалните лековити канички от планината Хиндокуш са вече и в България! Те са изработени от изключително рядко срещаната целебна памирска глина. Още от най-древните времена жителите на Хиндокуш са правели от тази чудотворна кал делви и стомни, които разменяли срещу злато. Причината да са толкова ценни била в това, че съхранената в тях вода добивала целебни свойства. - Как те стигат до Европа? -През 1985 година медици от Московския научен институт изследват рядката глина и

Каничките направени от специалната глина са по-скъпи от злато, защото водата съхранена в тях лекува.

163

заключават: “Памирската глина е уникално съчетание на микроелементи и минерали, които излъчват целебна енергия”. Интервю на Асен АСЕНОВ ХОРАТА ЗА КАНИЧКИТЕ Асен МИЛЧЕВ: Зарязах инсулина! Диабетик съм от години. Научих за памирската каничка и реших и аз да опитам. Веднага щом получих глинения съд, го напълних с отварата от тибетски билки, която ми доставиха заедно с нея. Изчаках да престои два часа и изпих течността до дъно. Повтарях процедурата три пъти дневно в продължение на два месеца, без да спирам инсулина. След което се подложих на изследвания. Лекарите бяха потресени. Кръвната ми картина показа, че диабетът си е отишъл. Вече два месеца живея без инсулин и се чувствам прекрасно. Методи ВАСИЛЕВ: Спаси живота ми Памирската лечебна каничка спаси живота ми. В рода ни хипертонията се предава по наследство. За една година вследствие на високото кръвно ме удариха два инсулта. Докторите ме предупредиха, че трети няма да издържа. Подложих се на строги диети, спрях алкохола и цигарите. Избягвах всякакви вълнения! Но без резултат. Щом си вземех лекарствата, кръвното ми спадаше за час-два, след което отново скачаше до небесата. Преди 40 дни снахата ми подари за рождения ден каничката от лековита глина. И само след седмица хипертонията си отиде.

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СВАСТИКАТА В СИМВОЛА НА ФАУН В УЧЕНИЕТО НА ФАЛУН ДАФА

Свастиката – Символът на Буда

Свастиката се съдържа пет пъти в символа на Фалун. За нейното значение можем да прочетем в обяснението „Емблемата на Фалуна” по-долу.

1 Висшият космичен смисъл на Фалун

(Колело на Закона) във Фалун Дафа, е разяснен от г-н Ли Хонгджъ,

основател на учението.

Висшият космичен смисъл на Фалун (Колело на Закона) във Фалун Дафа, е разяснен от г-н Ли Хонгджъ, основател на учението.

Фалунът се върти навеки.

Законът на Буда е безграничен.

Колелото на Закона се върти постоянно и завинаги.

164

Това изображение на Колело на Закона е миниатюра на Вселената. То има своя форма на съществуване и процес на еволюция във всички други измерения, затова го наричат свят.

Ли Хонгджъ

Пояснения относно приложението на свастиката Свастиката и днешното й приложение в емблемата на безграничните доброта, истинност и търпимост, е била и винаги и понастоящем е символ на нивото на достижение на един Буда.

Свастиката в емблемата на Фалун, символа на Фалун Дафа, и завръщането й в сърцата на добродетелните

хора, като пътеводител и загатване за произхода на човечеството.

От една страна съществува стриктно ограничение за германците и те обръщат специално внимание върху това да не използват свастиката отново за негативни цели. От друга страна, такова ограничение липсва за организации на други държави.

Ако свастиката и нейното приложение е ограничено в Германия, то американски компании могат свободно да ползват този символ като лого, видимо върху техни технологии за износ към Германия.

Съществува момент на противоречие. Човек също така би могъл да заключи, че късметът е изневерил на германците в новия им старт към по-добро бъдеще, но държи да запази тази индикация като символ на щастие.

Разбира се, германското правителство се грижи да премахне вината от периода на нацизма. Нека обърнем внимание на думите на руския президент Путин пред журналисти от немския вестник „Bildzeitung” през септември 2001 година по повод визитата му в Германия: „Никоя страна не трябва

да страда вечно от бремето, което сама е стоварила на плещите си в миналото.” „Die Welt”, 26-и септември 2001 г.

Като символ на божественото сътворение и прераждането, свастиката принадлежи и към нашето, германското и европейското културно-историческо наследство. От 3 години насам са открити археологически находки в Германия, които водят към предисторическа развита култура, като някои от находките съдържат свастики.

Неуважението към това е обида към всички, които вярват в справедливостта и по-висшите ценности.

СЛЪНЧЕВО ХРАНЕНЕ И ФЕНОМЕНА ХРМ Хира Ратам Манек вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Понякога разнообразява менюто си с чаша чиста вода. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек и светът, макар и бавно, започва да вярва в това. Просто защото Манек и сподвижниците му са живи и се чувстват отлично.

165

Името "феномен ХРМ" принадлежи на учени от НАСА, заинтересувани от диетата на индийския гражданин...

НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно. Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керал той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност. Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индиецът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални. Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказа, че можем да го правим със същия резултат. Той казва, че ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от първоизточника. Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, когато усеща пълната безмисленост на стремежа към материалното. През 1962 г.попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността му след неговата смърт му предава посланието: " Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло". По-късно се среща с Учител, който го избира сред тълпата, за да му каже същото, което вече му е предала ученичката на Шри Ауробиндо. Въпреки това Манек дълго не знае какво да прави. Той ходи бос по земята, стои на слънце и прави всичко, което би могло да помогне на намерението му. Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо е изчезнал и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Тогава идва откритието, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Как? През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в слънцето.

Експериментът Лекарите, към които се обръща за помощ са заинтересувани. Манек жертва година от живота си, когато започва да работи с научна група в Гуджарат. Решено е да гладува 365 дни, но експериментът продължава 411 дни. Това не е първото му гладуване. Вече го е правил за 211 дни, когато е загубил 41 кг от теглото си, но не губи мускулна маса. Сега, след гладуването от 411 дни, нивото на кръвната захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели. Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдава го денонощно медицински екип, който не го оставя сам и за минута, денем и нощем. Манек е изолиран в отделно помещение, до което близките му нямат достъп. Експериментът завършва на 14 февруари 2001 г. За изтеклото време Манек е пиел само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.

166

Настъпва най-сложният за медиците момент - те трябва да намерят обяснение. Всичко това не се случва в Хималаите или в някой ашрам, а в съвременна клиника на голям град, пред очите на лекари, журналисти и учени. Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът се изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици е заплашен животът на тялото. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е съхранен, не изпада в депресия. Какви са обясненията? Религиозната мотивация е важна, но физиологията не й се подчинява винаги. Манек не е генетично различен от другите. Изводът: очевидно той успява да се храни със слънчева енергия. При хроничната адаптация към гладуване - 16-30 денонощия метаболизмът силно се забавя. Клетките получават само кислород и вода. Центровете на глада в мозъка са потиснати и активират центровете на ситостта. Човек се приспособява и може да извършва нормална дейност, изразходвайки 500-600 калории. В случая Манек получаваната през очите слънчева енергия захранва и изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата - жлезата при "третото око". Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия. Тази крехка жлеза е с обичайни размери 6 на 8 мм. Но когато сканират Манек неговата епифиза е с размери 8 на 11 мм. При този 66-годишен мъж тя е голяма колкото при 20 - годишните. Размерът сам по себе си не говори за хиперфункция, тя се установява чрез нивата на мелатонина и серотонина, които при Манек са в норма. Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък. Д-р Судхир Шах казва в интервю: "Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно." При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Глада не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност. Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено.

Практикум Кой може да практикува "феномена Манек"? Всички, които искат. Няма ограничения за възраст, за раса или религия. Не е необходимо рязко преобръщане в обичайния начин на живот, нито изтощително гладуване - тази опитност ще дойде от само себе си. Вече над 25 000 човека по света се хранят само със слънчева енергия. Мнозина вече са разбрали нейните предимства. . През първия ден гледайте в слънцето 5 секунди, през втория - 10, на

167

третия - 15 и т.н. Особено важно е да не измъчвате очите, за да не повредите зеницата. Още по-важна е вътрешната ви нагласа. Мислено си повтаряйте как слънчевите лъчи навлизат през очите ви, оттам в мозъка и после в цялото тяло. Помолете светилото да ви даде енергията си, за да бъдете здрави и хармонични. В слънчевата светлина са всички аспекти на дъгата и вие приемате едновременно свето- и цветотерапия. Ако някои от цветовете на енергията не достигат на тялото, те ще бъдат мигновено попълнени. Вярвайте, че болестите ще изчезнат, а космическата енергия храни тялото и регулира процесите в него. Преодолейте страховете от болест и смърт, от мъглата на бъдещето. Менталните нарушения - стреса или депресията - ще изчезнат. Ще се стопи напрежението и страха за решението на важни до този момент за вас жизнени проблеми. Ако такава е била целта ви - не удължавайте времето, в което ще приемате слънчевата енергия. Ако искате да вървите напред - продължавайте с по няколко секунди всекидневната си терапия. След шест месеца или 180 дни вече ще можете да гледате без напрежение в слънцето по 15-20 минути. За това време физическите болести ще изчезнат напълно. . След като преодолеете 15-минутната бариера за гледане в слънцето, ще започнете да усещате, че апетитът изчезва. Това е победа над чувството за глад, а не негово потискане. Когато ще можете да съзерцавате слънцето по 30-35 минути мозъкът ще започне да съхранява слънчевата енергия и да се храни с нея. Още на 270-я ден или на третия месец ще можете да се взирате в слънцето по 44 минути. ТОВА ВРЕМЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕВИШАВА! За този период потребността от храна ще изчезне напълно и няма да ви мъчи чувството за глад, което ще премине само. Ще откриете нови възможности - способност за ясна визуализация на образи или състояния, виждане на аури и вътрешни състояния. На този етап можете да спрете ежедневното взиране в слънцето, защото енергията вече се е натрупала във всяка клетка. Когато клетките са заредени, редовните сеанси не са необходими, те могат да станат периодични. Някои предпочитат да тичат боси под слънцето за 40-50 минути дневно. Те усещат освобождаване от вътрешния дискомфорт и пълна свобода, психосоматичните болести изчезват като кошмарен сън. Около тялото ви се образува енергийна корона. Под нейното въздействие ще отстъпват всички болести, а ще имате осигурена енергийна защита. Дори най-силният враг няма да е в състояние да ви навреди. Манек казва, че ние губим огромно количество енергия, за да храносмиламе. Ако не дъвчехме всичко и запазвахме вътрешната си хармония, потребностите от енергия значително намаляват. Само в Индия вече има над 20 души, които не се хранят поне от 5 години. Неколцина други не го правят от 20 и повече години. В целия свят числото им надвишава 200. Мерки за безопасност Не увеличавайте визуалният контакт със слънцето с повече от 10 секунди дневно. Не превишавайте нормата от 44 минути и не гледайте в слънцето по-дълго. Периодично посещавайте очен лекар, за да пропуснете опасността от някакви усложнения. Манек смята, че когато гледате в слънцето, трябва да стоите боси върху земята. Не върху бетон или камъни и дори не върху трева, а просто върху гола земя. Може да се стои върху пясък или върху прашен път, но не върху балкон. Трябва да сте боси. Мястото, където приемате слънчевата светлина не трябва да попада в сянка. Ако сте на открито пространство, прекарвайте по час навън веднага след разсъмване или в последния час преди залез. Не гледайте в слънцето без да сваляте поглед от него. Достатъчно е само

168

да поглеждате в него и да запазвате визуалният му образ в съзнанието си. Отпуснете се до състояние на релаксация. Ако възникнат очни проблеми, Манек съветва да преминете на друг режим - да гледате директно в слънцето 1 сек., после да затворите очи и да го наблюдавате с "третото око", чакра Аджна. Когато мисленият образ изчезне, отворете очи и погледнете в слънцето отново. Правете го докато мисленият образ на слънцето не се запазва 5-6 минути. За това време и медицинските очни проблеми ще изчезнат и вие ще преминете към нормалната практика. За Манек дългият пост има не само научно, но и религиозно значение. " Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно. Всъщност разширеното и просветлено съзнание означават 100 процентно използване на мозъка ни." Докторът по медицина от Филаделфия Маури Д. Пресман пише, че за

човечеството са се появили надежди за излизане от старите граници. Надежди да управляваме телата и мозъка си чрез магнитната и слънчевата енергия. Тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена в духовен и физически смисъл. Ще отпаднат необходимостите от скалпел и химически медикаменти, войните, които винаги се водят за територии, върху които се отглежда храна и имат петрол ще станат безсмислени. Ние ще имаме повече време и мотивация за духовни победи и контакти с други светове.

ЛЕКУВАЙТЕ ЯЗВАТА, ЗА ДА НЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ТУМОР

Ако ви боли коремът и ви се гади, не се майте, а посетете гастроентеролог Лечението на рака на стомаха продължава да бъде на много ниско ниво в съвременната онкология, признават със съжаление специалистите. Въпреки усъвършенстването на многобройните методи на лечение като химио- и лъчетерапия, хирургичния метод, имунотерапията преживяемостта на болните е далече от желаната. За съжаление през последното столетие не може да се отбележи кой знае какъв напредък в тази насока... Специалистите са на мнение, че единственият ефикасен метод за лечение на рака на стомаха е хирургичният. Чрез него се постигат много добри резултати, но само когато заболяването се открие в началния му стадий. За съжаление основните симптоми, които се появяват в този ранен стадий – киселини, тежест в стомаха след ядене, слабост, умора, желязодефицитна анемия, не се възприемат от повечето болни като опасно състояние, което налага спешен преглед при гастроентеролог. При 25 на сто от болните с продължително кървяща язва на стомаха се наблюдава активното є израждане в злокачествен тумор. Данните показват, че язвата на изходния отдел на стомаха сравнително рядко се превръща в онкологична патология, язвата на тялото на стомаха - много по-често, а язвата на кардиалния (прилягащия към хранопровода) отдел обикновено рано или късно се изражда в рак. Затова препоръчваме на болните с язва, с гастрит или вече болни от рак на стомаха, не само да се лекуват, но и периодично да дават кръв от вената си за изследване на така наречените онкологични маркери, които се променят още преди да се установи наличието

169

на тумора, макар видимото изображение на ултразвуковото изследване да не го показва. И обратното - при намалени показатели на маркерите може да се говори за разрушаване на тумора. За болните от рак на стомаха е задължително ултразвуковото изследване на органите на коремната кухина, задкоремното пространство, а също и изследването на лимфните възли на шийно-надключичната област. КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА РАКА НА СТОМАХА? За рака на стомаха е характерно ранното възникване на метастази, проникването им в лимфните възли още при растежа на тумора в подлигавичния слой, появата на метастази в големите лимфатични съдове с последващо разпространение из организма. Растейки, туморът запълва стомаха, оставяйки все по-малко място за храната, появява се чувство за препълване на стомаха, киселини, гадене, повръщане. Болните започват сериозно да се безпокоят от все по-често появяващото се неудържимо желание за повръщане дори при изпиването на глътка вода. Обичайните средства против повръщане от типа на церукал не помагат, а по-сериозните се въвеждат чрез система само в стационар. Затова първата задача е да се намали рефлексът за повръщане, за да се даде възможност на болния да се храни и да се лекува с билки. Той трябва да премине на стрита храна, а още по-добре на хранене с прясно изцедени сокове: зелев, от цвекло, от моркови, от грейпфрути, от сладък нар, глухарче и живовлек. Добре е в менюто да се добави отвара от морска риба и ориз с добавка на кориандър, млечна сурватка, отвара от фурми, от шипки и глог. Изброените продукти се приемат във всякакво количество и съотношение по желание на болния.

СИРИУС

Сириус е най-ярката звезда в небето над Северното полукълбо (магнитуд 1,43). Тя се намира в съзвездието Голямо куче. Това съзвездие, заедно със Малкото куче, представляват двете ловни кучета на Орион, великия ловец. Тази особена звезда играе голяма роля в различни митологии. Догоноте са племе в Африка, което изпреварва астрономите в познанията си за Сириус...

170

Сириус в древността

Дълго време Сириус е била асоциирана с Голямото куче. В древен Египет то е представлявало Анубис, бог с глава на куче или чакал, син на Изида и Озирис ( който е бил асоцииран със съзвездието Орион в древен Египет), които помагали на душите да преминават през подземния свят, а също теглели сърцата на мъртвите, за да определят дали починалия е бил добър или лош приживе.

Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във вавилон, Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Ашурия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша","Ръководителя". По-късно персите наричат звездата "Тир", "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор", египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет.

Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет. Тя е асоциирана с майката-богиня Изидита и нейния по-стар архетип Хатор. Освен това Сириус е бил и "Звездата на Нил", защото преди 2500 години Сириус изгрявал точно преди изгрева на Слънцето по време на лятното слънцестоене, когато започвали наводненията по поречието на Нил. Днес този специален изгрев на Сириус става приблизително две седмици след лятното слънцестоене. Трябва да кажа, че за древните египтяни годината е започвала с лятното слънцестоене.

Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните. Според Омир цар Приам от Троя наблюдавал "Кучето на Орион" от стените на обсадения град. Омир я нарича и "Есенна звезда". Според Плутарх тя е "Водачът". Римляните, както и в много други случаи, продължават гръцката традиция. Името "Кучешка звезда" се среща в "Еней" от Виргилий.

171

Кървавата Сириус

В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов, а звездата понякога е наричана кървава и описвана като пламтяща като огън. Дали Сириус е била червена преди хиляди години? Възможно ли е цветът й да се е променил само за три-четири хиляди години? В "Илиада", Омир описва звездата като пробляскваща като медната броня на Ахил. Вавилонците също използват подобно определение. В по-късни времена Цицерон ( римски поет и писател ) я нарича червеникава, а според Сенека Сириус е "по-червен от Марс.

Кървавата звезда Сириус, която вероятно са наблюдавали в древността

Сириус днес

Днес знаем, че Сириус е двойна звезда, като по-голямата и по-светлата е Сириус А, а по-малката и по-неясната - Сипиус Б - в действителност бяло джудже. Двете звезди се намират много близо една до друга, като орбиталния период е много малък - само 50 години. Бледата Сириус Б има магнитуд само 8,7, докато по-ярката Сириус А е с магнитуд -1,5. Смята се, че цветовата смяна, наблюдавана от древните може би се дължала на еволюцията на звездата, която е била червен гигант, и е станала бяло джудже. Това се смята за типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно това да стане за толкова кратко време ( смята се, че този процес отнема поне 8 пъти по-дълго време). Така или иначе Сириус Б си остава най-близкото бяло джудже, известно досега, само на 8,6 светлинни години.

172

Бялата линия е орбитата, която

щеше да следва Сириус А,

ако Сириус Б не съществуваше.

Синята линия показва

действителната орбита на Сириус А

Жълтата линия показва

действителната орбинта на Сириус Б

Двойната звезда Сириус

През 1862 Алвин Кларк открива Сириус Б -компаньонката на Сириус А. Съществуването на двойник на Сириус е предсказано от Ф. Бесел, който от 1834 до 1844 наблюдава звездата и забелязва някои нередности в нейното движение. През 1920 В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже ( малки звезди с голяма плътност ( една лъжица от вещество от бяло джудже може да тежи тонове ), които горят едва едва ( Сириус Б е първото бяло джудже, отрито от хората ). Сириус Б има диаметър 1/10.000 от диаметъра на Сириус А.

Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3.000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около остта си ( 23 пъти в минута ) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.

Двете звезди се въртят една около друга, като непрекъснато обменят частици. Заради силното си магнитно поле е голямата си плътност Сириус Б отнема доста материал от Сириус А. На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.

Догоните

Догоните са племе от Мали, Западна Африка, чиято история, записана през 1930 година от двама френски антрополози, има много общо със Сириус. Те познават и почитат Сириус А и невидимата Сириус Б от 5.000 години! Техните астрономически знания обаче не стигат дотук - те знаели за това, че планетите обикалят около Слънцето, знаели за 4 от звездите на Юпитер и за пръстените на Сатурн.

Хората от племето твърдят, че преди 5.000 години грозновати на вид богове-амфибии дошли от Сириус на Земята в космически кораб с формата на арка, който кацнал въртейки се с огромен шум. Такива богове има във вавилонските, акадските и шумерските митове. Египетската богиня Изида, която понякога е изобразявана като русалка, също е свързана със Сириус. Догоните нарекли пришълците Номос. Според тяхната религия Сириус Б е невидим, но много тежък и с голяма мощ. Техните познания за орбитите на

173

двете звезди съвпадат с резултатите от съвременните изследвания, въпреки че са направени преди пет хиляди години, когато не е имало технологията, необходима за такива наблюдения.

Догоните твърдят също, че има трета звезда, която те наричат "Емме Я" или "Женската Соргум", и за която твърдят, че е по-голяма и по-светла от Сириус Б и също се върти около Сириус А. Дали Догоните не знаят нещо повече от нас? Дали наистина няма Сириус В?

През 1995 двама френски изследователи, Даниел Бенест и Дж. Л. Дувент, публикуват статия в престижото списание Астрономия и Астрофизика озаглавена "Дали Сириус не е тройна звезда?". В статията те изказват предположение, базирано на наблюдения върху орбитата на звездата, че има малка трета звезда в системата. Те смятат, че звездата е от тип "кафяво джудже" и има маса колкото половината маса на Сириус Б.

ТЕЛЕПАТИЯ Телепатията е психически феномен, при който се осъществява обмен на данни между двама души без използването на сетивата им. (Те не се чуват, не се виждат...) Обменът може да включва мисли, идеи, чувства, изображения. Описания на телепатията съществуват още преди появата на писмеността. Аборигените в Австралия приемат телепатията като човешка способност, докато в по-развитите общества тя се смята за специална дарба, която притежават само екстрасенсите. Явлението телепатия не се признава от официалната наука, въпреки редицата експерименти, доказващи съществуването й...

Телепатията е психически феномен, при който се осъществява обмен на данни между двама души без използването на сетивата им. (Те не се чуват, не се виждат...) Обменът може да включва мисли, идеи, чувства, изображения. Описания на телепатията съществуват още преди появата на писмеността. Аборигените в Австралия приемат телепатията като човешка способност, докато в по-развитите общества тя се смята за специална дарба, която притежават само екстрасенсите. Явлението телепатия не се признава от официалната наука, въпреки редицата експерименти, доказващи съществуването й.

История

Терминът "телепатия" е използван за първи път през 1882 година от френския психолог Фредрик Миърс, основателя на Обществото за психологически изследвания.

Изследователския интерес към телепатията идва от хипнозата. Хипнотизаторите откриват, че телепатията е от така наречените "висши явления", наблюдавани при хипнотизирани хора. Подложените на хипноза често четяли мислите на хипнотизаторите и изпълнявали неизречени инструкции.

Скоро много от психолозите и психиатрите започват да наблюдават явлението при техни пациенти. Зигмунд Фройд го наблюдава толкова често, че му се налага да потърси обяснение. Той определя телепатията като регресивно примитовно свойство на човека, което се е изгубило в хода на еволюцията, но все още се наблюдава при определени условия. Карл Юнг отсъжда доста по-важно място на телепатията. Той я смята за функзия на синхронността.

174

(Това е термин, използван от Юнг за да обозначава значими съвпадения и равнозначието на психични състояния или събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си. Такъв феномен за него бил, когато вътрешно изживяно събитие (сън, видение ...) има отражение във външната реалност. Освен това той е използвал този термин и за обозначаване на подобни или еднакви мисли, сънища или видения, случващи се по едно и също време на различни места и с различни хора.)

След основаването на Американското дружество за психични изследвания през 1885 телепатията става първия психичен феномен, който се изследва научно. Първите тестове са елементарни. Човек, седящ в една стая, се опитва да предаде по мисловен път двуцифрено число, вкус или изображение към друг човек, седящ в съседна стая. Френския психолог Чарлс Ричет изчислява математическата вероятност за познаване на тези мисли. Той заключва, че телепатията се наблюдава отделно от хипнозата.

Интересът към телепатията се увеличава след Първата световна война след като хиляди се обръщат към спиритуализма в опит да комуникират със загиналите си близки. В САЩ и Великобритания се провеждат масови експерименти с телепатия.

Експериментална основа

Телепатията най-често се проявява спонтанно при инциденти и критични ситуации, при които близък приятел или роднина е наранен или убит. В такива случаи човек близък със пострадалия се случва да усети опасността от разстояние. Информацията идва под различна форма. Понякога тя е под формата на фрагменти от мисли, които изникват в сънища, видения, халюцинации. Друг път това са отделни думи, които просто изкачат в съзнанието на човек. Някои инциденти включват явна телепатия между хора и животни.

Телепатичните способности изглежда се влияят от емоционалното състояние на човека. Това важи както за изпращача на информация, така и за приемателя. Според статистическите данни за телепатията повечето жени са получатели на информация, като едно от обясненията е, че жените по-добре разбират чувствата си и разчитат на интиуицията си повече, отколкото мъжете.

Телепатията може да се прояви в съня на човек. В такива случаи си наблюдава промяна на кръвното налягане, а електроенцефалографски анализи показват, че мозъчните вълни на изпращача и на приемателя съвпадат.

Експеримент с телепатия е бил направен при мисията Аполо 14 през 1971 година, който даказва, че разстоянието не е пречка за феномена. този експеримент не е бил разрешен от НАС, а резултатите не са оповестени преди края на мисият. Асторнавтът Едгар Мичъл провежда експеримнта с четирима приематели на Земята. Мичъл се концентрирал върху поредици от двадесет и пет произволни числа. Той прави 200 редици. Ако приемниците бяха познали 40 от тях, то щеше да е случайност, но двама от приемниците познават 51. Този резултат е по-добър от очакваното, но не достатъчно добър за скептиците.

Теории

През вековете се изказват много теории и предположения с цел описване на телепатията и начина по който действа, но никоя от тях не изглежда вярна. Телепатията, както и други психични феномени, преодолява времето и пространството. През деветнадесети век британския химик и физик Уилиам Крукс предполага, че телепатията се основава на мозъчни вълни, подобни на радио-вълните. През двадесети век Съветският учен Л. Василев предлага

175

електромагнитна теория за обяснение на телепатията. Американският психолог Лауренс Ле Шан предполага, че всяка личност има своя собствена реалност, като хората със специални способности в телепатията и други психични феномени споделят реалност, различна то тази на обикновенните хора, което им позвлява да комуникират помежду си. Това обаче не обяснява произволното наблюдение на телепатия сред хората.

Никоя от тези теории не се е наложила засега. Има достатъчно доказателства, че телепатията съществува, но науката все още е далеч от обяснението на този феномен.

ДВЕ УПРАЖНЕНИЯ ПО КОНТАКТНА ТЕЛЕПАТИЯ Искам постепенно да ви въведа в материята, така че и най-незапознатите да имат шанса да успеят да овладеят тези естествени неща. Те обаче са дълбока тайна. От времето, което ще отделите да се упражнявате, зависи успехът ви. Не очаквайте да се получи от първия път. При някои ще е от първия, но при други на 50-ия. Важното е, че като се овладее и усети, няма връщане назад. Започнахме с телепатията. Фаза 1 релаксация ФАЗА 2 Тя се състои в това да осъзнаете всичките си мускули, за да се научите да ги владеете по-добре. Затова започнете с протягане на ръката или опъване на крака. Изтегляйте много силно, като стягате всички мускули на крайника и изучавайте състоянието. Ще почувствате стягане на други, доста отдалечени мускули, които се опъват от съчувствие. Ако например стиснете юмрука си, ще почувствате стягане на мускулите на цялата ръка до рамото. Ако свиете пръстите на крака, ще почувствате, разбира се, стягане и на мускулите на бедрото. Повтаряйте това упражнение последователно за всеки крайник, като успявате мигновено да разпознавате контракцията във всяка част на тялото си, защото ще трябва да усвоите умението да я премахвате по желание. ФАЗА 3 Започнете отново с упражненията за изтегляне, но този път ги правете бавно, като котка, която се протяга. Наблюдавайте усещанията си и ги записвайте, ако можете. Стойте в едно положение, докато напълно осъзнаете това, което става. После бавно се отпускайте. В това се състои процесът на освобождаването, който е действителният механизъм на истинската релаксация. В ежедневните си упражнения е най-добре да започнете с отпускане отгоре. Отначало отпуснете главата - освободете лицевите и челюстните мускули, очните ябълки, устните, езика и врата - като извършвате последователно стягане и отпускане. Започнете с четвърт до половин час на ден, после намалете времето на 10 минути или по-малко, ако тялото ви се чувства готово да се върне към заниманията си. Напомняйте си всеки път да не ставате много бързо, в противен случай губите положителния ефект от упражненията. След известно време отпускането ще стане навик за вас и няма да е необходимо да се концентрирате върху частите на тялото. Ще бъдете в състояние да се отпускате, когато и където пожелаете, във всеки момент, независимо от мястото и хората. След като сте се научили да владеете тялото си и да освобождавате съзнанието си от всякакви мисли, трябва да повишите чувствителността им, за да разпознавате чужди психически и умствени усещания. Например един от начините да се развие чувствителността, необходима за четене на мислите на другите, е да практикувате контактна телепатия. Както показва самото название, контактна телепатия се състои в това да докоснем човека, чиито мисли желаем да прочетем. Като използваме разумно този метод, след продължителни упражнения се постига улавяне на мислите с удивителна яснота.

176

КОНТАКТНА ТЕЛЕПАТИЯ. Започва се с разчитане на мускулните движения на друг човек, следствие на което и най-незабележимите вибрации като истинските мисли могат да се разгадаят при докосване. Контактната телепатия е много лесна. Можете да постъпите по няколко начина: 1. Хващате с дясната си ръка китката на обекта или с лявата – дясната му китка; 2. Хващате по-нагоре ръката на обекта, без много да я стискате; 3. Влизате в контакт с два различни обекта, едновременно концентриращи се върху една и съща мисъл, която предстои да се прочете. С малко повече практика после няма да се налага да спазвате тези правила, нито да разполагате с доброволен обект. Ще се научите и при най-слабото докосване например по рамото на някой човек да улавяте мислите му. Контактната телепатия е вълнуваща. Най-добрият начин да я оцените е да опитате. И така, направете следното: Упражнение 1 Помолете близък приятел да завърже очите ви с кърпа или се обърнете с гръб. Кажете му да скрие някакъв предмет, например химикал, молив, ножица. Когато вече е скрил предмета, кажете му, че първото необходимо условие за успеха на демонстрацията е да ви хване за ръка, да се съсредоточи изцяло върху мястото, където е предмета, а после и върху самия предмет. Само ако направи всичко това за вас, вие като начинаещ ще успеете да намерите предмета. След това хванете дясната му ръка с вашата лява и напълно се отпуснете. Освободете всички мускули на ръката си и бъдете готов да усетите и най-слабото движение или трепване на неговата ръка. В случай че не доловите нищо, твърдо му кажете да мисли и да не откъсва мисълта си от скривалището и предмета. После веднага пристъпете напред, за да може водачът ви несъзнателно да предаде на ръката ви вибрацията, която представлява достатъчно определен знак, за да ви насочи към вярната посока. Ако не усетите вибрация, отстъпете и направете крачка в противоположната посока. Вибрациите, които вероятно ще получите, са два вида: или отдръпване, което ясно ще ви покаже, че сте в грешната посока, или отчетливо окуражаване, съвършено несъзнателни от страна на приятеля ви. И в двата случая мускулните движения на ръката му ще ви отведат към скривалището на предмета. Помнете, че колкото по-силна е концентрацията на приятеля ви, толкова по-бързо ще откриете скривалището. Въпреки че са забавни, истинската цел на тези упражнения не е да се развличате, а да тренирате разума си да приема и най-слабите усещания. В горното упражнение ставаше въпрос за мускулни вибрации, колкото и незабележими да са те. Но от улавянето на мускулни движения до улавянето на истински мисли ви дели съвсем малко. Преди да ви въведа в следващите упражнения, трябва много да повтаряте първата серия за намиране на скрит предмет с различни предмети, докато не го овладеете напълно. Упражнение 2 Това е усложнен вариант на предишното упражнение. В този случай очите ви не са вързани и предметът ви е известен. Това ще е книга, но въпросът е коя книга. Упражнението се прави в стая с библиотека. Докато вие сте извън стаята, един приятел взема някоя книга и отново я връща на мястото й. Когато влезете в стаята, помолете приятеля си да се концентрира върху избраната книга. После хванете ръката му. Приближете се заедно с него до библиотеката, залюлейте ръката му леко напред и назад, а свободната си ръка прокарайте из лавицата. Ако не получите никакъв импулс, опитайте на по-горния или по-долния ред, докато не почувствате сигурно потрепване. Ако не докосвате вярната лавица, може да усетите случайно потрепване в посока надолу или нагоре съвсем несъзнателно от негова страна, което ще ви насочи към вярната посока. Когато усетите отчетливо свиване или натиск от ръката на приятеля си, знайте, че сте на път да докоснет избраната книга. След като почувствате потрепването, веднага спрете. После прокарайте ръката си бавно напред и назад по същата лавица (не е необходимо повече да люлеете другата ръка, достатъчно е да я държите). В този момент действайте много внимателно, дебнете и най-малкия импулс, а когато го усетите, спрете. Ръката ви сигурно лежи върху книгата, която е избрал. Друг, малко по-труден вариант на същото упражнение се състои в това да помолите приятеля си да избере определена страница от книгата, например първата от някоя глава. Държейки по същия начин ръката му, прокарайте свободната си ръка по

177

съдържанието на книгата, като спирате на всяко заглавие, докато не получите импулс. По-късно, когато започнете да улавяте истински мисли, можетете да помолите приятеля си да избере произволно дума, от коя да е страница и да я познаете.

ВАКЛУШ ТОЛЕВ: ЧОВЕКЪТ Е ЕДИН ЕВОЛЮИРАЩ БОГ След всички духовни вълни: на митологията, на правдата, на любовта, сега идва духовната вълна на мъдростта - Каква е мисията на вашата организация, какво представлява тя?

- Ако трябва да се говори за мисия на обществото “Път на Мъдростта”, тя е служение вместо цели и тенденции. Това е идеята с наслова “Път на Мъдростта” – свобода на човека от себе си, минавайки през различните доктрини на културно-религиозно съзнание до това, че човекът е един еволюиращ бог. И безспорно той трябва да се освободи от доктрините на миналото си съществувание. Защото в религиите има един белег, който не може да се надмогне – това е, че те най-бавно стареят и за съжаление най-дълго стоят стари. Така че обществото “Път на Мъдростта” има една своя мисия да освободи човека от себе си, да изведе вложения Бог от нас, така както Творецът го е дал с Диханието Си. Да сменят моралната таблица: “Око за око, зъб за зъб” с това, което Христос милостиво ги помоли – да обичат врага си. Ние казваме, че няма зло, има нееволюирало добро и че думата “враг” отколе трябваше да бъде махната. Щом всеки е дете на Бога, нямате враг, а имате събожник. Да смени и идеята за Грехопадението, за да можем наистина да отверижим човека – това, което митологията ни остави като битка между заземения човек, наречен Антей, и Херкулес. Единият е от майка Земя, другият – от майка Небе. Небето трябва да повдигне човека от Земята, за да може човекът от безтегловен да става божествен. Ето това е една от големите идеи, която обществото “Път на Мъдростта” си постави в своя еволюционен и житейски път.

- Какво е мъдростта?

- Най-трудното не е да се даде дефиниция. На старогръцки “мъдрост” значи “софия”, т.е. нещо, което е над знанието на очите като доктрина; над знанието на сърцето, защото то може да ви даде вибрация на усет и да приемете нещо чрез вярата. Не! Мъдростта е част от събудената духовност, която Бог е вложил във вас. Човекът носи един неизповядан заряд на мъдрост, която може да го направи божествен. Мъдрост винаги е имало, но като доктрина, като йерархия на изповедание тя е нещо съвършено друго. Както любов винаги е имало (еросът съществува и в митологиите, и в реалността), но религия на любовта създава Христос; правда винаги е имало, но религия на правдата създава Мойсей. Така че мъдростта като доктрина на посветените в името на извеждания от човека вложен бог е нещо съвършено друго. Странното обаче за мъдростта е другаде. Това е, че тя не е утробна богиня. Богинята на мъдростта, Атина Палада, излиза из главата на Зевс, а не от утробата на Гея или Хера. Това е много същностно. И тогава сами бихте казали: да, наистина мъдростта не е това, което земята ни дава, а каквото главата ни дава. Така че мъдростта ще трябва да я търсим не в

178

очите, които могат да видят що е правда; не в сърцето, което може да прояви милост или жестокост, а в будността на вложеното у нас съзнание. Съзнание! А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ви предназначение. Само мъдростта може да определи предназначението, защото тя в еволюционността отбира най-съвършеното. Затова любовта каза: “Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец”, но тя не можеше да каже “Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец”. Мъдростта може да го каже, защото тя стои над доктрините, които повелява Земята. Богинята Атина Палада е родена от главата!

- Защо избрахте точно това място за семинара си?

- Две са съображенията ми. Когато хората влязат в пряк контакт с това, което се нарича планина, гора и пр., много бързо свалят дрехата на всекидневието. Защото тук цялата магнитна сила помага на тяхното преобразяване; цялата ритмика на устремяване нагоре, помага на тяхната аура. Второто – за мен Родопа като планина е гостолюбие.

- Вие наричате своите ученици Деца на Деня. Защо точно Деца на Деня?

- Онова, което откровението остави на човечеството, беше, че ще има нова земя и ново небе, значи ще има и нови същества. След това губене на земя и на небе нашата тленност ще бъде от нова тъкан, нашата мисъл ще бъде от нови прозрения. Няма да има Слънце и Луната ще загуби светлината си, а ще си светим сами! Тогава ще има ли нужда от нощ? Не! Ето една от тайните защо те са Деца на Деня. След всички духовни вълни: на митологията, на правдата, на любовта сега идва духовната вълна на мъдростта; след нея ще дойде духовната вълна на истината; ще дойде и духовната вълна на свободата. Това е, ако можем да кажем цикълът на тази планета. А човекът е сътворен от цялата планетна плът и е ползвал всички нейни енергии – и Слънце, и вода; и нощ, и Луна, всичко. Затова Децата на Деня сами ще светят.

Възможно ли е човек да си свети сам? Възможно е, когато познавате йерархията на човешките тела и влизате в един астрал, а “аструм” значи “светлея”. Кое е пречело да можем да видим тази светлина? Една плът, която наричаме физическа и която колкото повече овладяваме, толкова повече ще я проникваме със светлина. Така че няма нелогичност в това човекът, загубвайки се в тлението си, в безтленност пак да бъде божествен в знанието си за човек. Така че Адам няма да се загуби, но Адамовото начало като мислене трябва да бъде осветено. Децата на Деня са освободители, а не вестители, каквито бяха апостолите. Една нова йерархия на служение в пътя на духовните вълни. Тогава те дават това, което се нарича мъдрост. Тя е възможната вече вътрешна светлина, т.е. събуденият Кундалини.

- Кое довежда учениците ви?

- Знаете ли, това, което ги освобождава от миналото, защото като прераждане, което приемат, знаят, че са се търсили, принадлежали са към известни школи… Защото сега кой може да им отнеме това, което в продължение на 15 години научиха. Хайде да им го отнеме някой! И наистина изживявам радости – как владеят известни неща, с каква пълнота и с каква вътрешна потреба. Но те трябва да бъдат толкоз земни, колкото искат да бъдат небесни! Така че благодатта на тези хора е това, че носят голямата потреба да се търсят от миналото. И затуй тези събори, когато реших да ги направя, дадох едно наименование – кръстословица на спомена. На спомена! В тази кръстословица ще решат как да заглъхне ехото, което ги събира в един нов глас, и ще отработят едно ново поведение във взаимна култура на прозрението.

- Какво не му достига на утрешния ден?

179

- На утрешния ден не му достигат Децата на Деня, които искам да пратя да работят. Това ще правят. Дай Боже, да вкусят от тази трапеза и да направят утрешния ден така, както казваме – светлина, която те носят. Другото, слънцето, всички го ползват.

ДНК – НОВИ ОТКРИТИЯ

Молекулите на ДНК са изградени от захари, фосфати и четири типа азотни бази - аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г). Генетичният код се определя от подреждането на двойките бази в молекулата на ДНК. Генът е поредица от такива азотни бази. Учените днес се стремят да направят карта на човешкия геном, която да съдържа мястото на всеки нуклеотид и на всеки ген в хромозомата на човешката ДНК.

Проектът "Човешки геном" е международна изследователска програма, чиято цел е да направи детайлни карти на човешкия геном, да определи пълната нуклеотидна последователност на човешката ДНК, да локализира изчислените 50000-100000 гени в човешкия геном и да направи подобни анализи на няколко други организми, използвани интензивно в изследователски лаборатории за експерименти. Осъществяването на тези амбициозни цели ще изисква разработването на различни нови технологии. Но това е бъдещето. Нека засега си останем в настоящето и да видим до какви резултати е довел проектът "Човешки геном" досега...

На първо място идва новината, че човешкият геном е изграден само от 30-40 хиляди гени. Тази цифра е значително по-малка от очакваното. За сравнение, плодната муха има 13300 гени, а кръглият червей - 18300 гени.

Друго инетерсно откритие на проекта е, че повече от 98% от човешката ДНК е идентична с тази на шимпанзетата. Това означава, че шимпанзетата са по-близки до човека, отколкото до орангутаните и горилите.

Спорни открития

Фосил на около 3,5 милиона години, плосколицев човек от Кения - Кениатропус платиопс, показва, че родословното дърво на човешката раса е доста по-разклонено, отколкото се предполагаше досега. Повече от един вид праисторически хора са живеели в Африка преди милиони години и е неизвестно кой от тях е достигнал до еволюционното стъпало на съвременния човек.

Преди няколко години под пласт от вулканична пепел бяха намерени остриета от копия и различни инструменти на съвременния човек. Д-р. МакИнтир, член на Геоложката асоциация на САЩ, е поканен да датира слоя пепел над находките, който според археолозите е на около 20000 години, което е 5000 години по-рано от досега приетата датировка на заселването на Новия свят. Изненадата е пълна, когато чрез два вида датиране е установено, че пепелта е от преди 250 000 години.

Извънземните гени на Адам

В средата на Февруари, 2001 година бе обявено дешифрирането на човешкия геном. Изненадата за научното общество бяха 223-те гени, присъстващи в човешкия геном, които нямат аналози в никой от по-долните слоеве на еволюционното дърво. Теорията на еволюцията на Дарвин бе разклатена и от откритието, че човешкия геном съдържа само 30-40 хиляди гени, вместо

180

предсказаните 100 хиляди. Много от другите гени бяха открити в растения, низши животни и бозайници. Техния произход може да се проследи почти до първата ДНК, възникнала в първичния бульон. Мистериозните 223 гени обаче не се срещат никъде по пътя на еволюцията преди човека, освен във няколко вида бактерии. Учените не могат да обяснят появата на тези гени у човека по друг начин, освен чрез сравнително скорошно "хоризонтално пренясане от бактерии". Казано с други думи, сравнително скоро, по отношение на цялата Еволюция, в генома на човека са се вмъкнали 223 гени, които не са плод на еволюцията, не са се движили вертикално по еволюционното дърво, а са преминали хоризонтално от бактерии.

На пръв поглед 223 гени не са кой знае какво, като се има предвид целия набор от около 30000 гени, но всъщност тези гени са причина за огромни различия между нашия вид и този на човекоподобните маймуни например. Човешкият геном е съставен от около три милиарда нуклеотида. Само около един процент от тях са групирани във функциониращи гени, като всеки ген е изграден от хиляди нуклеотиди. Разликата между шимпанзето и човека е около един процент, което е около 300 гени. Излиза, че 223 са повече от две трети от разликата между човека и шимпанзето.

Анализи на функциите на тези гени, направени въз основа на протеините, които произвеждат, показва, че те включват не само протеини, свързани с важни физиологични и психологични функции. Тези 223 гени са отговорни за важни неурологични ензими, които се произвеждат чрез митохондричната ДНК, така наречената ДНК на Ева, която се унаследява само по майчина линия. Това откритие поставя под въпрос хипотезата за хоризонталния бактериален пренос.

Ръководителят на картографирането на човешкия геном, Стивън Шийрър, казва за хоризонталния пренос:"Това е скок, който не следва познатите ни еволюционни теории". Нещо повече, учените не могат да определят със сигурност източникът на гените. 113 от тези 223 гени са широко разпространени сред бактериите. Анализи на протеините, произвеждани от тези гени, показват, че от 35 идентифицирани протеина, само 10 имат двойници сред гръбначните. Останалите 25 са уникални и се срещат само при хората. "Не е ясно дали трансферът на гени е бил от бактерии към хора или от хора към бактерии" посочва Робърт Уатерсън от Вашингтонския университет, който е и втори директор в проект "Човешки геном".

Проблемът тогава се насочва в нова посока. Ако хората не са придобили тези 223 гени от бактерии, то тогава от къде са се взели те?

Този въпрос ще остане отворен още дълго време, но е интересно виждането, че извънземна цивилизация, тази на Анунаките, е имала нужда от работна ръка на Земята и за целта е използвала развилите се през това време (преди 450 000 години) човекоподобни маймуни, за да си я направи. Хипотезата е, че извънземните са модифицирали генома на маймуните, като са прибавили и част от своя генен набор, за да получат Адам, първия човек. Това кореспондира с текстовете от Библията, в които се твърди, че Бог е създал човека по свой образ и подобие, но засега тази хипотеза няма необходимата доказателствена база, за да докаже твърденията си

СТЕФКА НИКОЛОВА: БОРЯ РАКА С ТИБЕТСКИ ЕДЕЛВАЙС

181

Стефка Николова е Рейки Мастер учител. Няма заболяване, което да не се лекува, твърди тя. С помощта на Рейки енергия, тайни билки и знания се бори с най-тежките болести, дори рака. Вижда аурата, не може да греши при енергийна диагностика на човека, при дисбаланс на енергийното поле на дома – магия, автомагия.

- Какво означава Рейки?

- Рейки означава висше, божествено, духовно, а ки – енергия, или Рейки е духовно, божествено лечение. Така е кръстен и методът – Рейки. Но този метод не е само лечение, той е и цяла философия – начин на мислене, как да общуваме, как да разрешаваме проблемите си и да се справяме с живота. За да е болен човек, е болна душата му, той е в дисбаланс. А това лечение лекува душата на човека, засилва духа му (здрав дух, здраво тяло), създава равновесие в биополето му и той става лъчезарен, от него лъха любов, той е здрав, творчески настроен и на него му върви във всичко – професионално, любов и т.н. - От какво най-често боледува българинът?

- Българският народ е много болен. В момента има бум на ракови заболявания, нервни, психични разстройства. Хората, на които правя диагностика – 95 на сто от тях не са добре с черния дроб, а това според мен е най-важният орган. Много сърдечноболни, ставни заболявания, нисък имунитет и т. н. Най-лошото е, че децата също са много болни, стресирани, наркомани - заболяване на подсъзнанието, а те са нашето бъдеще. Всичко това идва от страхове за оцеляване, притеснения, напрежения, висок тонус, негативни чувства, ядосване... И най-лошото е, че агресията в хората всеки ден се засилва, създават си врагове, започват да се съмняват, че им правят магия, и така си създават автомагия. Винаги търсят причината извън себе си, а тя е в тях.

- На какви хора се правят магии?

- Магии се правят на тези, които са пробудили злото, завистта, негативните чувства в отмъстителни хора. Когато гледаме кусурите на хората, правим забележки, искаме да ги променим, обсъждаме ги, си хабим силите, пробуждаме злото в околните. Гледайте само красивото, благославяйте, пожелавайте само добро, излъчвайте само любов и няма проблеми. Проблемът е винаги в нас, а ние го търсим другаде.

- По метод Рейки развалят ли се магиите?

- По метод Рейки се неутрализира действието и се напластява защита. Дори да се направи друго въздействие на същия човек или на дома, то се неутрализира от защитата. Но трябва да се вземат навреме мерки.

- А как да се предпазим от магията?

- С доброто настроение, с добрата психична нагласа. Всички магии се правят с лоши мисъл-форми. Мисълта е материя, тя е с груба вибрация, тя е като кълбовидна мълния – търси проводник, като се изплашим, ставаме неин приемник. А когато сме с добро настроение, с вдъхновение, лъчезарни - сме проводник само на божественото, на лечебното. Когато намерите съмнителни предмети, засмейте се, вземете предмета с хартия, хвърлете го в течаща вода – река, с мисълта – напук на тебе ще живея и ще пея, ще бъда здрава, щастлива и успяваща, защото Бог ме пази – но от все сърце и душа, с много вяра.

Стефка Николова

182

- А какви болести лекуваш?

- Всички заболявания се лекуват по този метод. Болната клетка се лекува, но умрялата клетка не става. Заболявания като главоболие, мигрени, уши, нос и гърло, сърдечни, белодробни заболявания, дископатии, ставни, гръбначен стълб, артрити, възпалителни процеси, анемии, нисък имунитет, рак, тумори ... всички заболявания. Това е тибетски метод на лечение, философия за живота, духовно изграждане, как да живеем по-пълноценно, да вървим по светлия си път, наслаждавайки се на живота. А всичко, което идва от Тибет, Китай, Индия, е много добро.

- Ти използмаш и билколечение

- Да, използвам билки, използвам всичко от майката природа, което е създал Бог за нашето оздравяване. Народната поговорка казва – за всяка болка има лек. Да, така е. Когато правя диагностика, препоръчвам билки според комбинацията от заболяванията на пациента, облъчвам ги с енергия, кодирам ги и лечебният им ефект се увеличава. Сега използвам и корен от тибетски еделвайс, който е вълшебство. В Тибет енергетиката е силна и затова билките са много лечебни. В този корен чувствам, че има присъствие на част от планинския дух, който ми дава сила и вдъхновение. Лекува рак, миоми, образувания по гърдите при жените, черен дроб, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, засилва имунитета, пречиства организма. Боледувала съм от хепатит и имах много оплаквания. Откакто пия тази билка, се чувствам отлично. Но аз знам, че мога да бъда здрава и всеки ден по-здрава и по-силна. Всеки болен трябва да помисли по какъв начин ще се лекува, на какво вярва и трябва да избере лечение без противопоказания, а не да казва - дано да стане. Чуя ли думата “дано”, задавам след сеанса въпроса “ Как е сега?”. “Боли, но съм много по-добре”- ами тогава благодари на Бога и до утре ще си още по-добре. Всичко е във вярата, че като пиеш дадена билка, ти помага, в противен случай правиш бариера на лечението. Затова даден човек пие дадена билка и оздравява, а друг - не. Всички болни трябва да си помислят – кой е безвредният начин на лечение – а това е само майката природа и лечението да е навреме.

- Как поддържаш силата си, вдъхновението си?

- Аз си спомням само красивите моменти от живота си, всеки разрешен проблем за мен е вдъхновение, че знам и мога. Обичам работата си и когато видя доволна усмивка в пациент, защото е по-добре, ми топли душата и ми дава сила.

ХРАМЪТ КАЙЛАСА

Пещерите в Еллора са внушителни архитектурни постижения, хиндуисткия храм Кайласа е перлата в короната от пещерни храмове. Храмът е построен като копие на дома на бог Шива в Хималаите. Той е най-голямата монолитна стуктура в света, изрязана от горе до долу от една единствена скала. В този храм е и най-големия свободно-стоящ каменен покрив в света.

Аджанта и близката Еллора са два от най-удивителните археологически паметници в Индия. Въпреки че издълбани от човешка ръка пещери има в целия западен щат Махараштра, комплексите в Аджанта и Еллора, приблизително на 300 км. североизточно от Бомбай, са най-сложните и разнообразни пещери, известни на човек. Те не са естествени образувания, а направени от човек храмове, изрязани в масивни гранитни склонове на хълмове. Те са построени от поколения будистки, хиндуистки и джайнски монаси, които живеели,

183

работели и изпълнявали задълженията си на божи служители в тези пещери, като бавно извайвали статуи, стълбове и зали за медитация.

Храма Кайласа

Пещерите в Еллора са внушителни архитектурни постижения, хиндуисткия храм Кайласа е перлата в короната от пещерни храмове. Храмът е построен като копие на дома на бог Шива в Хималаите. Той е най-голямата монолитна стуктура в света, изрязана от горе до долу от една единствена скала. В този храм е и най-големия свободно-стоящ каменен покрив в света.

Планината Кайласа

Храмът Кайласа, пешерата Еллора, Индия

Обемът на извършената по храма Кайласа работа е огромен. Той покрива площ два пъти по-голяма от тази на Партенона и е два пъти по-висок. Построяването му изисквало пренасянето на 200.000 тона скала. Смята се, че 7000 работници са построили храма за около 150 години.

Задната стена на двора на храма ( 84х47 метра ) е висока 33 метра. Храмът е 50 метра дълбок, 109 метра дълъг и 98 метра висок. Храма Кайласа се състои от порта, предверие, зала за събиране, светилище и кула. Почти всяка повърхност е богато украсена със знаци и фигури от свещени санскритски поеми. Храмът се свързан с галерията с мост.

Храмът Кайласа е илюстрация на един от редките случаи, когато човешките умове, сърца и ръце, работят в хармония за постигането на върховен идеал.

184

В двора се намира масивен храм на няколко етажа. Неговата пирамидна форма копира планината Кайласа в Хималите, където се смята, че е домът на хиндуисткия бог Шива

Описан като пещера №16, храма Кайласа е смятан за върха в Индийската изрязана от камък архитектура

Гигантския храм Кайласа от 8-ми век в Елора, пещера №16

185

Храма Кайласа, пещера №16 в Еллора, Индия

Драматични скулптури изпълват двора и главния храм в средата. Трябва да е била впечатляваща гледка, когато е бил покрит с бял гипс и сложно боядисан

186

Храма Кайласа - пещера №16 в Еллора, Индия

За разлика от другите пещери в Еллора и Аджанта, храма Кайласа има огромен открит двор, заобиколен от галерии на няколко етажа.

Пещерите Аджанта

Пещерната група Аджанта е разположена в хълмовете Сахиадри, на около 100 км. от Аурангабад. Пещерите за издълбани в планинския склон над река Вагора, били открити през 19-ти век от група британски офицери, които били на лов за тигри. Пещерната група включва 29 изсечени в скалата стаи. 25 от тях са стаи за живеене ( вихара ), а другите 4 - храмове (чайтиас ). Те са направени между 200 г. пр. н . е. и 650 г. сл. н. е., като са използвани само елементарни инструменти.

Аджанта е създадена от будистка религиозна общност от учени и монаси преди повече от 2000 години. Смята се, че в началото пътуващи монаси намирали

187

убежище през дъждовния сезон в естествени пещери и започнали да ги украсяват, за да минава по-лесно времето през дъждовния сезон. Те използвали дървени фигурки като модели за тяхната работа. По-късно пещерите били разширени и станали постоянни манастири, приютяващи около 200 души. Монасите, построили Аджанта, не просто дълбаели дупки в скалата. Те дълбаели внимателно, оформяйки стълби, пейки, паравани, колони, скулптури и други мебели и декорации. В резултат на това всичко в пещерите било свързано с подовете, таваните и стените. Монасите освен това боядисвали и украсявали всичко използвайки естествени бои. Техните постижения изглеждат невероятни, но ако прибавим и това, че са работели на светлината на лампа с масло и на малкото слънчева светлина, която влиза в пещерите, тяхната работа наистина е едно чудо.

Изоставянето на тези пещери-шедьоври през седми век е необяснено. Една от вероятните причини е възможнста да е имало преследвания срещу будистите. Друга причина е изолираността на пещерите, което е правело трудно снабдяването на монасите с храна.

Друга теория е, че монасите от Аджанта се преселили в Еллора, място, разположено близо до главен търговски път. Там има друга пещерна група, чието заселване съвпада с изоставянето на Аджанта.

Пещерите Еллора

Близо до Еллора, село в централния щат Махараштра, Индия, на 1.6 км. по протежението на планински склон, са разположени 34 скални пещерни храмове. В пещерите Еллора са се помещавали храмовете на будисти, хиндуисти и джайни. Първи са построени будистките пещери, между 200 и 600 година сл. Хр. Втори по време са хиндуистките - между 500 и 900 г. сл. Хр. Пещерите на джайните са построени последни между 800 и 1000 г. сл. Хр. От тридесет и четирите пещери, 12 са будистки, 17 са хиндуистки, а 5 са на джайните. Както личи от датировката, някои от пещерите са оформяни едновременно, може би като форма на религиозно състезание. По времето, когато будизма в Индия запада, а хиндуизма набира все повече сили, и двете религиозни групи строят храмове, за да впечатлят бъдещи последователи.

Въпреки че Еллора има повече пещери от Аджанта, помещенията като цяло са по-малки и по-прости, с изключение на храма Кайласа

Еллора, пещера №30, малкия храм Кайласа

188

ВЕРОНИКА: ЕМОЦИИТЕ ОТКЛЮЧВАТ БОЛЕСТИ!

Молете се на Бог да ви прости за грешките ви и да ви даде отново шанс и повярвайте, той знае от какво имате нужда, без да му го казвате Причините за болестите са много, но винаги ние сами им даваме пътечка заради незнание. Всяка наша емоция може да отключи врата към определена болест. Никой не може да се предпази и да живее толкова съвършено, че да не боледува, но е добре поне да се старае. Всеки трябва да разбере, че не сме създадени единствено да задоволяваме първичните си нужди и инстинкти, а да се стремим към духовно усъвършенстване. Виждала съм много хора, които са преобръщали живота си само за седмици от лошо на добро само защото са разбрали това и са предприели нещо. Срещала съм и хора, които ми казват: “Цял живот правя добро, а все страдам” Питам ги: “Имаш ли врагове?” и когато отговорът е положителен, им казвам, че за да имат врагове, значи не всичко, което правят, е добро. Не трябва да имаме врагове, щом искаме да сме съвършени духовно. Поне трябва да се стараем да нямаме. Други хора пък ми казват: “Аз постоянно се моля на Господ да ми помогне, но той не чува молбите ми.” Естествено, че няма да изпълни молбите ви, защото не знаете как да се молите и за какво. За какво се молите? За пари, власт, имоти? Не така. Това е неправилно и никога така Господ или Бог няма да ви помогне. Молете се на Бог да ви прости за грешките ви и да ви даде отново шанс и повярвайте, той знае от какво имате нужда, без да му го казвате. За да нямате това, за което се молите, значи ви е наказал за това и трябва да се покаете и молите за прошка, дори да не знаете какво сте сгрешили. Защото повечето от нас все си мислим, че сме прави, и не допускаме, че сме сгрешили. И не заблуждавайте Бог с лъжливи приказки. Не сте ли искрени в думите си, по-добре не се молете. Ще ви дам един пример. Един мой познат получи инсулт съвсем млад, и то масивен. Получи го заради начина си на живот, лошото отношение към някои хора и манията си за величие. Прогнозите на лекарите бяха, че всеки момент ще умре с абсолютна сигурност. На смъртно легло той разбира защо му се случва това и се покайва искрено, заради което Бог му дава втори шанс. Сега вече не му и личи, че е получавал инсулт, и още 2 месеца след инсулта вече работеше. Наблюденията ми обаче са, че този човек отново се връща към стария си начин на живот и че скоро втори шанс няма да му се даде. На такъв човек никой не може да помогне, защото той си играе с милостта на Бог. Ние сме деца на Бог, той ни възпитава и когато грешим, ни наказва. Затова, мили хора, вземайте си поука от тези наказания. Едно полезно заклинание. А ето ви заклинание за предпазване от магии. На старобългарски е. 1.Живый в помощи Вышняго, в крове Бога Небеснаго водворится. 2.Речет Господеви: Заступник мой еси и Прибежище мое, Бог мой, и уповаю на Него. 3.Яко Той избавит тя от сети ловчи и от словесе мятежна, 4. плещма Своима осенит тя, и под криле Его надеешися: оружием обыдет тя истина Его. 5. Не убоишися от страха нощнаго, от стрелы летящия во дни, 6. от вещи во тме преходящия, от сряща и беса полуденнаго. 7. Падет от страны твоея тысяща и тма одесную тебе, к тебе же не приближится, 8. обаче очима твоима смотриши и воздаяние грешников узриши. 9. Яко Ты, Господи, упование мое, Вышняго положил еси прибежище твое. 10. Не приидет к тебе зло, и рана не приближится телеси твоему,

189

11. яко ангелом Своим заповесть о тебе, сохранити тя во всех путех твоих. 12. На руках возмут тя, да не когда преткнеши о камень ногу твою, на аспида и василиска наступиши и попереши льва и змия. 13. Яко на Мя упова, и избавлю и: покрыю и, яко позна имя Мое. 14. Воззовет ко Мне, и услышу его: с ним есмь в скорби; изму его, и прославлю его, 15. Долготою дней исполню его, и явлю ему спасение Мое.

ТЕОРИЯТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

Теорията за големия взрив днес се приема като най-вероятното обяснение за произхода на Вселената. Според тази теория в началото Вселената е била изключително сгъстена, плътна и гореща. След това, преди 10 до 20 милиарда години, става космическа експлозия, наречена "Големия взврив". След този взрив Вселената продължава да се разширява и охлажда. Теорията се базира на математически равенства, известни като полеви равенства от основната теория на относителността от 1915 година ( на Алберт Айнщайн ). През 1922 руският физик Александър Фрийдмън усигурява решения на част от уравненията. Тези решения служат като рамка за повечето теоретични разработки върху теорията за Големия взрив. Американския астроном Едвин Хабъл принася много за развитието на теорията с откритието, което прави през 1929 година, а именно, че светлината от далечни галактики се променя към червения край на светлинния спектър. Това доказва, че галактиките се раздалечават една от друга. Той открива, че най-далечните галактики се движат с по-голяма скорост, което показва, че Вселената се разширява постоянно. Въпреки това първоначалното състояние на Вселената още не било известно. През 40-те години на миналия век американския физик от руски произход Георги Гамов разработва теория, пасваща на решнията на Фрийдмън, според които Вселената е започнала да се разширява от плътно и горещо състояние.

История

Рамката, цялостния облик на теорията за Големия взрив, се очертава от решенията на Айнщайновите полеви уравнения. Тя остава непроменена до днес, макар че и в момента се работи по някои детайли. Самият Айнщайн вярвал, че Вселената е неподвижна. Когато се оказва, че неговите уравнения доказват, че Вселената се движи, Айнщайн добавя константа, която да промени уравненията така, че Вселената да не е подвижна. Когато по-късно е открито и доказано, че Вселената се разширява, Айнщайн казва, че въвеждането на "космическа константа" е било грешка. След разработките на Айнщайн през 1917г., няколко учени, сред които Джордж Лемаотър от Берлин, Вилем де Ситър от Холандия и Александър Фрийдмън от Русия, успяват да намерят решенията на уравненията на Айнщайн. Вселената, описана от различните решения, се оказвала различна. Според модела на де Ситър се оказал, че във Вселената не съществува материя. Този модел всъщност не е толкова лош, ако средната плътност на Вселената е изключително ниска. Според втория учен, Лемаотър, Вселената е започнала да се разширява от един единствен първичен атом. Вселената на Фрийдмън също се разширявала от много плътна материя, но не включвала космическата константа. Тези три модела обяснявали каква е била Вселената скоро след нейното създаване, не не давали обяснение за това как точно е създадена тя.

През 40-те години на миналия век Георги Гамов и неговите студенти Ралф Алфър и Робърт Хърмън започват работа по детайлите на Фрийдмановото решение

190

на теорията на Айнщайн. Те развили идеията на Гамов, според която Вселената е започнала да се разширява от първоначално състояние на материята, наречено илем, което е съставено от протони, неутрони и електрони в море от радиация. Те решават, че Вселената е била изключително гореща по времето на Големия взрив, тъй като елементите по-тежки от водорода могат да се формират само при много високи температури. Алфър и Хърмън стигнали до извода, че радиацията от Големия взрив все още съществува. Космически радиационен фон, отговарящ на теорията на Гамов и екипа му, бил открит през 1960 година. Това доказвало теорията на Гамов, Алфър и Хърмън, но тя била забравена.

Теорията за Големия взрив

Целта на теорията е да обясни какво е станало веднага след създаването на Вселената. Учените днес могат да започнат историята на Вселената само 10 на степен -43 секунди след началото на Вселената. За времето преди този момент класическата теория за гравитацията не е валидна. Учените се опитват да намерят теория, която да включва квантова механика и гравитация, но все още нямат успех. Въпреки това много от тях се надяват тази теория да бъде разработена скоро и да помогне на науката да достигне още по-назад във времето.

Истинският Голям взрив е скрит за учените, заради невъзможността със сегашните научни методи да се изследва времето на Големия взрив. За момента не е измислен начин да се определи произхода на Вселената. Освен това теорията за Големия взрив не може да обясни събитията преди взрива, т. е. никой не може да каже съществувало ли е нещо преди това, и ако да, то какво точно. Самото време може да води началото си от Големия взрив, така че да се говори за това какво е имало преди него може само по себе си да е грешка.

Според теорията за Големия взрив, Вселената се е разширила изключително бързо през първите микросекунди от съществуването й. В началото във Вселената съществува само една сила, каято при разширяването и охлаждането й се е разделила на силите, които познаваме днес: гравитация, електромагнетизъм, силната ядрена енергия ( енергията, която се получава при ядрен взрив . Такава енергия подхранва нашето слънце ) и слабата ядрена енергия ( енергията, която се получава при радиоактивен разпад ). Вече е разработена теория, която дава общо обаснение на електромагнетизма и слабите ядрени сили. Днес физиците търсят начин да обединят в една теория горепосочените две сили и силните ядрени сили. Още по-далечна цел е намирането на обща теория за тези три сили и силата на гравитацията.

Една широко разпространена версия на теорията за Големия взрив включва идеята за увеличението на Вселената. Според този модел Вселената се е разширила доста по-бързо в началото, около 10 на степен 50 пъти се е увеличил размерът й през през първата 10 на степен -32 част от секундата. Тази теория е развита през осемдесетте години на миналия век от американския космолог Алън Гът. Тя противоречи на теорията на американския астроном Пол Щайнхарт, американският учен от руски произход Андрей Линд и британския астроном Андреас Албрехт. Теорията за увеличението на Вселената рещава много от проблемите на космологията. Тя показва, че Вселената е по-близо до плоското пространство, описано от законите на Евклидовата геометрия. Ние виждаме само малка част от нашата Вселена, така както виждаме малка част от повърхността на Земята. Решава се и въпросът защо Вселената изглежда толкова хомогенна. Ако Вселената, която виждаме е възникнала от един малък, първоначален регион, не е чудно, че изглежда еднаква.

191

След като свършва разширяването на Вселената в нейния първи стадий на развитие, тя продължава да се разширява, но по-бавно. Според теорията на Алан Гът Вселената е по-средата между състоянията на отвореност и затвореност. Ако Вселената се отворена, тя ще продължи да се разширява вечно, въпреки че скаростта на разширяване непрекъснато ще намалява. Ако се затваря, разширенито й ще спре и ще започне свиването й, в следствие на което тя ще се разруши. Дали Вселената се отваря или затваря зависи от концентрацията на маса ( плътността ) й.

Вселената изстивала докато се е разширявала. Една секунда след Големия взрив се формирали първите протони. През следващите няколко минути, често наричани "първите три минути", комбинация от протони и неутрони формирали деутерия ( изотоп на водорода ), както и няколко други леки елементи, предимно хелий, а също и литий, берилий и бор. Изучаването на получаването на деутерий, хелий и други леки елементи е една от главните цели на съвременната наука. Разпространението на хелий в цялата Вселена подкрепя теорията за Големия взрив. Концентрацията на хелий се използва при определяне на плътността на Вселената.

Между 300.000 и 1 милион години след създаването й, Вселената се охлажда, докато достига температура от 3000°C и протоните и електроните се комбинират, за да образуват атоми водород. Водородните атоми могат да абсорбират и предават само точно определени цветове, т. е. цветове със специфична дължина на вълната. При образуването на тези атоми се отделя радиация, която все още засичаме. След милиарди години изстиване този радиационен фон е около 3°K или 270°C. Космическия радиационен фон е засечен за първи път през 1965 година от американските астрофизици Арно Пенциас и Робърт Уйлсън. По-късни изследвания показват, че интензитета на радиационния фон отговаря на материя, която отделя радиация заради своята температура. Те също показват, че космическия радиационен фон не е еднакъв. Смята се, че на местата, където този фон е бил различен от константата, са се формирали галактиките.

Тъмната материя

Различни факти свидетелстват, че материята, която учените могат да наблюдават, е само малка част от цялата материя, която съществува. Наблюденията върху скоростта, с която отделните галактики се движат в групите галактики показва, че трябва да има огромно количество материя, упражняваща гравитационни сили, които запазват целостта на тези галактически купове. Днес космолозите смятат, че по-голямата част от Вселената, може би 99%, е съставена от т. нар. "тъмна материя", т. е. материя, която притежава гравитация, но не може да бъде видяна или засечена по някакъв начин. Теоретично съществуват няколко вида "тъмна материя". Съществува студена тъмна материя, съставена от бавно движещи се, тежки, студени частици. Такива частици все още не са засечени. Друг вид "тъмна материя може да бъдат звезди или планети, неизлъчващи радиация. Друг модел включва топла "тъмна материя", чийто частици се движат много бързо. Фундаменталните частици, наречени неутрони са пример за топла "тъмна материя".

Ако версията за Големия взрив, включваща увеличението на Вселената е вярна, то количеството "тъмна материя", съществуващо във Вселената, е точно толкова, че да я докара до състояние точно между отворено и затворено.

Учените разработват теоретични модели, за да покажат как структурите във Вселената, например галактиките, са се формирали. Техните модели включват топла "тъмна материя", студена "тъмна материя", или и двете. Тази невидима

192

материя осигуриява гравитационните сили, необходими за запазването на целостта на големи космически структури като галактическите купове. Астрономите продължават да правят исзледвания в областта на теорията за Големия взрив. Не са открити никакви сериозни проблеми с теорията. Някои детайли все още се уточняват.

Заключение

Въпреки всичко, написано за теорията за Големия взрив, тя си остава само теория. Не се знае дали изобщо е имало такъв "голям взрив". Може Вселената да е безкрайна във времето и пространството. Може просто съществува, без начало и без край.

ДОНКА ДИМОВА: ЯЙЦЕ НА ЩЪРКЕЛ ЛЕКУВА БЕЗПЛОДИЕ!

Донка Димова – феноменални способности за откриване на Кармата и Съдбата, разнищване на негативни обременявания на отделната личност, анализиране на астрологията, нумерологията и френологичните дадености във фамилията, пътува с вас в минали прераждания и др. Те й дават възможност за вашето очистване и осъзнаване, да намерите половинката си или да оправите влошените си отношения, да изберете подходяща професия, да успеете в бизнеса и в живота Дава талисмани и лечебни картини за хармонизиране, късмет, здраве и осигурява заначителен успех! GSM: 0899/358 031 и 0896/85 12 85 Българите приписват значителна магическа сила на първото боядисано великденско яйце. С него жените правят кръстен знак по челата на децата за здраве.

- Какво представлява яйцето в съзнанието на хората? То е важен символ.

- От митологична гледна точка яйцето се осмисля като първоизточник на живата материя. Митът за космическото или световното яйце, което дава живот на хората, растенията и животните, е характерен за много езически религиозни системи. В християнската митология яйцето е символ на безсмъртието. Червените великденски яйца носят идеята за възкресението и надеждата. Следи от мита за зараждането на Вселената от космическото яйце са запазени и в българския фолклор. В една детска песен-залъгалка се казва, че "земята е яйчице, животът е пиленце, снесено от яйчице", или "времето е кокошка, звездите са яйчица, снесени от кокошка". Отражения от същия мит съдържат и поверията за съзвездието Квачка (Власци). Според преданието Господ спасил от потопа кокошката с пиленцата на една вдовица, като ги превърнал в звезди. В периода от Гергьовден до летния Тодоровден (или летния Въртоломей), когато "Слънцето се обръща към зима", съзвездието не се вижда на небето. Това е така, защото небесната квачка се е скрила, за да излюпи своите пиленца. Съществува определена семантична връзка между поверията за космическата

193

птица и народния култ към св. Тодор, чийто календарен празник поставя началото на пролетно-летния сезон. Традицията забранява през цялата Тодорова неделя да се насаждат яйца.

- Защо?

- Вярва се, че от такива яйца се излюпват пилета каракончовци, които ако прехвръкнат над човека, той умира и душата му става вампир или караконджол.

- А яйцата с двоен жълтък?

- Яйцата с двоен жълтък са в непосредствена връзка с близначния мит. Повсеместно е поверието, че ако бременна жена изяде такова яйце, тя ще роди близнаци. С варено яйце с два жълтъка се лекуват деца едномесеци и близнаци. От яйца с двоен жълтък магьосниците излюпват под мишниците си (в пазвата си) демонични пилета с две глави - мамници, които с писукането си примамват плодородието на чуждите ниви и млякото на чуждите крави.

- Значи яйцето е един от основните атрибути на маговете? - Според народната вяра яйцето крие необикновена магическа сила - то предпазва от зли демонични сили; с него се правят и развалят магии. То стимулира раждаемостта при жените. При посрещане на булката в новия дом свекървата пуска през пазвата и яйце, за да е плодовита. Същото обредно действие се извършва от кумата, когато разбулва младоженката при първото й отиване за вода. При първото къпане на новороденото бабата поставя във водата яйце, за да бъде то здраво и предпазено от зли духове (нави). При смърт на мястото, където е умрял човекът, се чупи яйце, за да не умре друг и за да не се връща душата на покойника. Възрастни жени заравят в гробовете варени яйца, за да не се превърнат мъртвите във вампири. Магьосниците заравят яйца под прага на къщата или край огнището, хвърлят развалени яйца в градините и кошарите, за да причинят злини и болести.

- Лекуват ли?

- Пак с помощта на яйца бавачките развалят магиите и лекуват различни заболявания. Българите приписват значителна магическа сила на първото боядисано великденско яйце. С него жените правят кръстен знак по челата на децата за здраве. Тогава яйцето се пази пред домашната икона - с него се заплашват градоносните облаци и се бае против уроки. Често първото червено яйце се заравя в средата на нивата на нейния стопанин, което пази посевите от градушка. Вярва се още, че черупките от това яйце са лековити. Те се замазват с кал над външната врата и след като изсъхнат, се използват като лек - най-често срещу обриви. Тези черупки се поставят и на главата на обредната глинена фигура Герман от едноименния обичай за дъжд.

Традицията забранява да се горят черупките на яйцата, защото е грехота за къщата. Черупките от яйцата, изядени през Сирната неделя, се изхвърлят ритуално навън - в реката, край плета и на бунището, за да няма бълхи. Понякога те се оставят във вода, с която всички си измиват очите. Вярва се, че по този начин очите им няма да се прашат по време на жетва. Яйца се даряват задължително на лазарките, за да не вали градушка през лятото. При насаждането на яйца за мътене се спазват определени условия; насажда човек, който не е ходил скоро на погребение, за да не се излюпят мъртви пилета; насажда се при нова или пълна месечина; яйца за насаждане се поставят в мъжки калпак и се изсипват наведнъж, за да се излюпят повече ярки и за да не се пръскат те по чуждите дворове. - Имат ли яйцата на различните птици различна магическа сила? - Вярва се, че яйцата на някои птици притежават магическа сила. Яйца на орел и лястовица не се пипат, защото ще вали градушка или родителите на извършителя ще починат. С яйце на щъркел или явлига се правят

194

магии за любов и забременяване. - Популярна ли е магията с яйце?

- Много от маговете не знаят как се работи с яйце и правят някакви тълкувания, които после се носят от уста на уста. А изчистването с яйце не е проста работа. Първо се изчиства аурата на човека, като се правят с яйцето движения, наподобяващи структурата на ДНК. След това се минава през всяка чакра по 7 пъти, по посока на часовниковата стрелка. Не е важно дали хлорът пресича белтъка - важно е пречистването на аурата и съответно на чакрите. Заклинанието при работа с яйце е: "Хаосът да се превърне в ред!" След почистване на яйцето то се разсича със съответното заклинание за прогонване на магията, болестта, енергийната намеса... Прогонванията също си имат своите изисквания, но е задължително да се сече - с ножица или нож. Много хора казват, че сами са се чистили, след което са изхвърлили яйцето, но това не означава абсолютно нищо. С яйце се минава по чакрите 7 пъти - има си изисквания и своеобразна технология, иначе може да доведе до големи енергийни замърсявания. Тук не трябва да се работи по почина "Направи си сам".

- И все пак сигурно има хора, които опитват?

- Имала съм много куриозни случаи, свързани с изчистване с яйце. Един човек беше дошъл при мен много уплашен - изчистил се с яйце, след това по погрешка жена му взела, че го изпържила, и го изяли. Успокоих го, че нищо няма да им се случи, както и стана. Друг пък изял яйцето нарочно - да види какво ще стане. И на него казах същото... Няма последици, но и изчистването не се е състояло...

ПЛЕАДИТЕ

Научна информация

Звездния куп Плеяди, известен още като Седемте сестри и мъглявина 45, е един от най-лесно забележимите обекти в нощното небе над Северното полукълбо. Той е съставен от хиляди звезди, само шепа от които са видими за невъоръжено око. Ако трябва да сме точни, поне 6 звезди се виждат с невъоръжено око при лоши условия за наблюдение. При средно добри условия цифрата скача на девет, а при абсолютно чисто и тъмно небе - до дузина ( Веренберг, в своя "Атлас на чудесата на далечното небе" от 1579 г, доста преди изобретяването на телескопа, съобщава, че астрономът Мьостлин е открил 11 звезди от същия куп, а Кеплер прави наблюдения на 14 ). Плътността на купа е ниска, сравнена с тази на други отворени купове.

По последни данни Плеядите са формирани преди около 100 милиона години ( 1/50 от възрастта на нашето Слънце ). ( Интересно е наличието на множество бели джуджета в такъв млад куп. Тъй като числото им е сравнително голямо, няма вероятност да са остатъци

195

от предишни звездни купове. Тези бели джуджета поставят под въпрос възрастта на Плеядите и теорията за образуване на звездите ). Те са разположени на 380 светлинни години от нас. От гледна точка на Земята те се намират в съзвездието Бик, с приблизителни небесни координати от 3 часа и 47 минути десен асцендент и +24 градуса деклинация. От Северното полукълбо Плеядите се намират надясно от Орион. Плеядите имат дължина приблизително 110 светлинни години но най-светлите звездите се намират на в радиус един-два градуса от центъра на купа.

Най-светлите звезди от Плеядите са Алциона ( магнитуд 2,86 ), Атлас ( 3,62 ), Електра ( 3,70 ), Мая ( 3,86 ), Меропа ( 4,17 ), Тайгета ( 4,29 ), Калеано ( 5,44 ), Плейона ( 5,09 ) и Астеропа ( която всъщност е двойна звезда, има магнитуд Астеропа1 - 5,64 и Астеропа 2 - 6,41). Най-трудно забележимата от тези звезди има 40 пъти по-голям магнитуд от този, който би имало нашето Слънце на подобна дистанция, най-ярката от тях, Алциона, е 1000 пъти по-светла от нашето Слънце.

Плеядите в митологията

Първите известни сведения за Плеядите са от Хезиод от около 800 г. пр. н. е. Омир ги споменава в своята Одисея, а в Библията името им се среща на три места.

Хезиод споменава Плеядите за първи път в своя фермерски алманах, наречен "Работи и дни", във връзка с календара. Той знаел по една ярка звезда, която започвала или свършвала своя видим път в началото на всеки сезон. Когато Плеядите залязват точно преди изгрева на Слънцето, Хезиод знаел, че скоро ще започнат зимните дъждове и снеговалежи.

В гръцките митове Плеядите са седем нимфи, кросиви богоподобни създания, обитаващи природата. Те са дъщери на титана Атлас, който държи на плещите си целия небесен свод и на нимфата Плейона. Когато един ден Седемте сестри се разхождали в гората с тяхната майка Плейона, когато видели ловеца Орион. Орион се влюбил в тях и тръгнал да ги преследва. Тогава бог Зевс видял, че са в опасност и ги превърнал в гълъби, за да излетят в небето. Действително ако наблюдавате небето през зимата, ще забележите, че Плеядите се движат от изток на запад, а Орион ги следва. Друг интересен факт, е че Атлас и Плейона сащо са включени в списъка на Седемти сестри, а те всъщност са техни родители. В някой от вариантите на митовете Плейоне не участва, а Атлас няма никакво място в звездния куп Седемте сестри.

Китайските и японските митове говорят за шест звезди, а местните индианци по поречието на Амазонка в Кулумбия - за осем. Името на Плеядите на японски е Субари, откъдето идва и името на една японска кола. Персийското име Сорайа, беше дадено на бивша иранска императрица. В Германските и Английските митове срещаме името "Кокошка с пилета".

196

В културата на маите Плеядите имат няколко значения. Днешните маи виждат в Плеядите шепа зърна, първите зърна в техния мит за сътворението, които са споменати веднага след "опитомяването" на огъня в Орион, сърцето на сътворението. Друго виждане е, че Плеядите са края на опашката на гърмяща змия ( глвния път в Теотиуакан, древната столица на Мексико, може би е била ориентирана перпендикулярно на посоката, в която залязват Плеядите ). Трето тълкуване на Плеядите е като Четиристотинте момчета, чиято история е от началото на живота. Те се опитвали да отсекат едно дърво, което да използват като трегер за своята колиба. Чудовищния крокодил Зипачна отсякъл и преместил дървото вместо тях, но те решили, че той е голям самохвалко, и затова го е преместил без чужда помощ. Момчетата решили да го убият, като го хвърлят на дъното на една дълбока дупка, но Зипачна оцелял благодарение на един трик. По-късно, когато момчетата се напили, за да отпразнуват своята нова колиба, Зипачна съборил колибата върхуглавите им. Всичките четиристотин момчета загинали и се издигнали на небето, където станали Плеядите. Тяхната смърт по-късно била отмъстена от героите близнаци, които убили Зипачна.

ЖЕНИТЕ И КОТКИТЕ ИМАТ СВРЪХЕСТЕСТВЕНА ВРЪЗКА

Дали котката е най-женственият обитател на животинското царство, или пък жените наистина са надарени с котешка грация и лукавост, както твърдят и почитатели, и недоброжелатели? Много легенди, басни и приказки разкриват някакво странно, почти мистично родство. Достоверни ли са те, не знае никой, единственото сигурно нещо е, че между мъркащите красавици и представителките на нежния пол съществуват колкото неуловими, толкова и силни връзки. Всички любители на котки знаят: те ненавиждат шума, виковете, резките движения, мразят хората, които ги дразнят и им доказват властта си с бой или наказания. В същото време котките се "разтапят" от нежни думи, прошепнати на ухо признания в любов, от комплименти, изречени с гальовен тон. Очаровани, те отговарят по същия начин и започват истински любовен диалог със собственичката си. Американецът д-р Дезмънд Морис дава доста прозаично обяснение на този трогателен факт: "Тембърът на женския глас, поставен много по-високо от мъжкия, е близък до котешкия и затова повече се харесва на животното."

ТЕ ЦЕНЯТ ТАКТА И СНИЗХОДИТЕЛНОСТТА Жените винаги са били по-търпеливи и нежни от мъжете, защото тяхната цел е да съблазнят, а не показно да доминират във всяка ситуация, котката оценява опита да бъде покорена с такт, внимателно и постепенно. От друга страна, както ни напомня английският ветеринар Невил Смит, тя търси родители в човешките същества, които са я "осиновили", и дори когато порасне, продължава да се държи като малко котенце с тях. Точно оттук произтичат и силните емоционални връзки на писаната с нейната човешка "майка", която е по-снизходителна от "бащата" към малките поразии - изпишкване не където трябва, драскане по мебелите и завесите. Жените разбират, че котката не прави това нарочно. Тя просто е великолепен миниатюрен звяр, който не подлежи на дресировка и опитомяване. Жените се показват много по-възприемчиви и към емоционалните състояния на животното и то го усеща, отвръща им с пълно доверие. Това понякога може да доведе до направо бебешки прояви - котката смуче вълнения пуловер на

И котките, и жените се "разтапят" от нежни думи, прошепнати на ухо.

197

стопанката си, сякаш суче от майка си или пък яростно "меси" с лапи коленете й. Мъжете рядко могат да се радват на подобна проява на обич, означаваща: "Аз те обичам и се чувствам напълно сигурна с теб." Още повече че именно жената "циментира" връзката си с котката, като й дава да яде, сменя пясъка в "тоалетната" й, изражда нейните малки, грижи се в случаите на болести. ИДЕАЛНАТА ГОСПОДАРКА Социологично изследване, направено сред собственичките на котки в няколко европейски страни, е установило, че най-често това са жени между 30 и 50 години, които водят активен живот, обичат изкуството, спорта, цветята. Омъжени или с постоянен партньор в живота, те обикновено имат деца, радват се на определен успех в обществото и са обичани от съседите си. Единствените две неща, които идеалната господарка иска от своята котка, са любов и хигиенни навици. Тъй като й дава всичко от себе си, няма никакви проблеми да постигне и двете.

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ Много често котката идва в дома ви съвсем случайно - подаряват ви я приятели или роднини, откривате я изоставена на улицата. Отначало я храните пред вратата си, но щом дойде зима, я пускате вътре - няма да я оставите на студа, я! Точно така започват най-големите, най-дългите любовни истории на света. Защото, започнете ли веднъж, после не можете да си представите живота си без котка.

ПЛАТОТО НАСКА

Пустинята Наска е едно от най-безводните места на Земята - обикновено вали веднъж на две години. Топлия въздушен слой, който се образува над земята, запазва тези изображения от разрушителните въздушни течения. Заради техните големи размери, геометричните фигури и животински изображения не могат да се видят в тяхната истинска форма от земята и за това са ткрити чак през 1939г. В Наска има около 300 фигури, забележими само от въздуха. Те са направени чрез премахването на пустините скали, като по този начин се открива пясъка отдолу.

198

Мистериите на Наска

Има три интересни аспекта на линиите в Наска.

Първо, правите линии, дълги много километри, пресичат части от пампасите в много посоки. Много от линиите изглеждат произволни и без връзка.

Второ, много от линиите оформят геометрични линии - триъгълници, правоъгълници, спирали, вълнисти линии и др. Други оформят концентрични окръжности.

Има много теории за това какво всъщност представляват и за какво са служели тези линии и фигури. Според някои те са изображения на древни богове.

Други смятат, че са пресъздавали съзвездията или са били употребявани като календар. Идеята, че фигурите формират гигантска карта, също фигурира. Интересното е обаче защо фигурите са направени да се виждат само от въздуха. Въз основа на този факт някои смятат, че линиите са писти за древни астронавти. Това обаче едва ли е вярно, тъй като махайки всички тези скали, древните хора са оставили само пясък около линиите, който определено

199

не е подходящ материал за направата на писти. Според други линиите са само ориентир, а не писти, за древни астронавти от други планети.

Мистериите на Наска засега остават необяснени. Те ще продължават да разпалват нашето въображение докато истината не излезе наяве.

БИЛКОЛЕЧИТЕЛЯТ ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: БИЛКИТЕ МОГАТ И ДА БЪДАТ ОПАСНИ

Те са нещо като връзка между нашия организъм и природата - когато тя се наруши, те спомагат за възстановяването й - Г-н Иванов, как започнахте да лекувате с билки? - По принцип билките са само част от лечението, което прилагам. Първо започнах с китайска медицина. А тя, както е известно, включва всички аспекти на нашия живот в лечението – като се почне от храненето, дишането, правилния начин на живот, та дори се стигне до правилното седене на стола... Прибавете иглотерапията и масажа, които прилагам, та затова билките са само една част от лечението, с което помагам на хората. - С какви билки работите? - Работя най-вече с български билки, тъй като има принцип, че те действат най-добре на българите. Билките са нещо като връзка между нашия организъм и природата - когато тя се наруши, те спомагат за възстановяването й. Затова прибягвам до българските. Иначе могат да се вкарат много - например китайски, но няма смисъл, тъй като те не действат на българите, а на китайците. Лично аз работя с около 40-50 билки – това са и най-разпространените. По принцип използвам смески, които са балансирани. Много често хората прочитат за някоя билка за дадено заболяване, но не са наясно например какъв страничен ефект има. Например, докато излекуваме с мечо грозде бъбреците, рискуваме да разболеем стомаха и тънките черва. Затова предпочитам да работя с пациентите, така да се каже, на живо, да ги видя и преценя как билката би им помогнала, без да уврежда други органи. А органите, както е известно, са навързани - не може да се лекува един, а останалите да стоят и да чакат. Затова, като се почне лечението, например на стомаха, освен противовъзпалителните, трябва да се вземат мерки да не се натоварват допълнително жлъчката и черният дроб, тънките черва, когато започва да се изчиства стомахът, и т. н. Не бива да се премества възпалението от един орган на друг. А и старите български билколечители са използвали смески, които са били много балансирани. - Може ли да се каже, че има опасности при самолечението с билки? - Определено има. Хората трябва да се научат да слушат себе си - примерно леки наболявания, леко неразположение или нервност, свиване на мускулите показват, че има някакво вътрешно напрежение. Примерно, ако е настинал човек и не знае точно как действат билките, той може да се охлади допълнително, тъй като при настинката се вдига температурата. И ако се използват билки, които са светли и зелени (например магданоз се използва доста често), се получава допълнително охлаждане на организма и няма лечебен ефект. Например на стомашно-чревния тракт действат жълтите билки - жълтият кантарион, равнецът... Съответно за черния дроб действат най-вече зелените билки. Повечето хора нямат пълна информация за това. - Кои билки се търсят най-много?

200

- Това са загряващите - мента, босилекът много добре действа... Комбинацията е мента с босилек, малко магданоз... Ефектна е комбинацията жълт кантарион, живовляк и бял равнец - това е основата, към която добавям още, тъй като някои от тях са доста силни и натоварват организма. - Какво трябва да се знае, преди да се почне лечение? - Хубаво е да се премине към хранене, което допълнително не натоварва организма - няма смисъл да изпием една чаша билки, които ще изчистят организма, а след половин час да хапнем нещо, което ще върне токсините. Като начало да се избягва пържено, запържено, леща, фасул - тежките храни, от месата да се предпочита пилешкото.

НАШИТЕ СЪЗДАТЕЛИ – НИБИРУ И АНУНКИ?

Предполага се че в нашата Слънчева система има още една планета, която преминава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12-тата планета, като се включва Слънцето и Луната. Обитателите и от нея са посетилиЗемята още преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата описани в Библята. Планетата, наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества, които могат да пътуват между тяхната и нашата планета...

Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях, а те са Ануннаките. В генезисът на Библията се споменава за Нефилим – „синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на човека в дните преди Потопа”. Нефилим обикновено се използва в смисъл на „гигант” и се споменава в почти всички предания за дните в „които е имало гиганти на Земята”. Но специалисти, въз основа на най- древните писмени източници стигнаха до извода, че думата Нефилим – „синовете на боговете”, означава дословно- „тези които са дошли на Земята от небесата”. Те са създали и най- древната култура на Земята, тази на Шумерите. Имено те са живели на тази мистериозна 12 планета.

За тях се споменава в намерените 2000 глинени таблици от древната страна от района на Персийският залив, който е съществувала преди повече от 6000 години. В един фрагмент които е в музей в Германия, се споменава, че Земята е седмата планета от Плутон. Но този документ е поне на 4000 години по – рано преди модерната астрономия да открие Плутон като планета от нашата система! По какъв начин древната раса е знаела за този факт? Обяснението е само едно – хората не са дошли от Земята, а от Нибиру, 12 планета от нашата Слънчева система, която някои учени наричат планетата Х и която се намира някъде зад Плутон. Тя за разлика от другите планети от нашата Слънчева система, има елипсовидна орбита в посока на часовниковата стрелка, а не обратно. От сблъсък между Нибиру – по шумерски Мардук, с друга планета- Малдек или Тимат, се е появила Земята. Мардук, която е била огромно планетно тяло, е ударила Малдек, разбивайки половината от нея на парчета. Едно от тях е станало Луната, а другите са оформили астероидният пояс. Другата половина от планетата е преминала на нова орбита. Това е Земята. Орбитата на Нибиру минава през нашата Слънчева система на всеки 3600 години, които се равняват на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества, наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразявана с кръст, което означава „планета на пресичането”.

201

Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става въпрос за Юпитер. Но в най – древните източници- глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по- близо да Марс, друг път по – близо до Юпитер, но която не е нито Марс, нито Юпитер. С появата на тезата за 12- та планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамският епос за творението, върху които базират първите глави на „Генезиса”. И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започна ли са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото , където днес е границата между Ирак и Иран и са живеели в идеалистическо общество, като малка колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашето ДНК. Те създали човека – Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната- човек Homo Erectus. Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун, и са ги описвали най- подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания па математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: „Всичко което знаем ни бе казано от Ануннаки”. Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, която бе открита едва през 1930 година (за който шумерите са знаели преди 6000 години). Най- вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава това е планетата, която астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.

Ако съществува Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по- напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните Шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и „подаръци за боговете” под формата на храна, минерали и покорство. Поради това Нибируанците не са работели физически на Земята. Обикновено те са приемали формата на хора- птици, хора- риби, хора- лъвове за да накарат хората да им се прекланят. На всеки 3600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и сегашни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса на хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери (боговете). Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящият апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.

Вероятно най убедителни доказателства за съществуването на Ануннаки е Лицето на Марс(лицето от района на Сидония), както и пирамидите около него. Какво е това? Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричните съотношение Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди доказа, че те са служели като ориентири за кацане на Нибируанците след като са влезни от външният Космос. Което значи, че пирамидите не са построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса показват, че той е по- стар с около 2000 години от колкото се предполагаше досега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества, използващи и до днес технология. Космодрума на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега- Южен Ирак. Да не забравяме, че за древните хора „боговете” са били „безсмъртни”. Но и това има своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 365дни(1 година), а Нибиру за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново

202

приближи до Земята? Дали ще решат да ни дадат повече знания или ще решат, че сме се провалили и като при Великият потоп ще се опитат да се отърват от нас?

Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек(7600години), Нибиру се движела на по орбита 6 пъти по- далеч от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не може да се види от Земята. Легендата за „Космическата битка на Нибиру” сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:

- на 16 март 1999 година американската НАСА на 30- та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земният произход на Луната, след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;

- телескопът Хабъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване те бяха 9) с високи елиптически и ретроградни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в съседните слънчеви системи, въпреки че се считат за изключение в нашата система;

- откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;

- защо има странно гравитационно поле Уран, Нептун и Плутон, което показва че зад тях има друго тяло, с големи размери.

Дали Планетата Х е мит или факт? В своя статия Алън Алфорд ( автор на книгата „Историята на Планетата Х) пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитата на външните планети, предимно Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голяма планетно тяло във външната слънчева система. На основата на математическите изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуването на тази планета, че я нарекоха Планетата Х. На 17 юни 1982 г. в научна съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуването на „някакъв странен обект” зад външните планети на слънчевата система. В научните теории се предполага че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като е „тъмна” звезда. На 31 декември 1983 г. Washington Post публикува голяма статия под заглавие: „Открито е мистериозно небесно тяло”. В нея се споменава, че инфрачервеният сателит е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда от Земята: „Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близо до Земята, би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескоп на орбита. Всичко което можем да кажем е че не знаем какво е това”.

Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството когато тя отново се приближи до земята? И кога ще се случи това? Може само да се предполага, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по- далечна от нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998 и 1999 г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научни данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и манипулира. Не е тайна, че НАСА наредила всички” разтърсващи Земята данни”, като преминаването на астероиди и комети

203

в опасна близост с Земята да минават най- напред през нея. Последният скандал беше когато се разбра, че НАСА не пуснала данните от март 1998 г. „за един астероид” които би могъл да удари Земята. Предполага се че тази планета е с орбита в обратна посока на всички 9 известни до сега планети. Това още една от тезите която може да се прибавят към „аномалиите” открити за съществуването на Нибиру- Мардук. Както се казва в древния текст „Енума елиш” планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своя орбита по часовниковата стрелка, поради което Земята е била разтърсена от изключително мощна външна сила”. Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила Потопа преди 13 000 г. е дестабилизирала ледниковите шапки на Земята. Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че неиното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресла „из основи”. Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята да се изтегли на една страна водата от всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни.

Библейското описание на Потопа твърди, че „морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни”.Орбитата на Нибиру според нейният изследовател Зекария Сичин, достига най- близката точка на Земята, когато премине на разстояние 166 милиона мили край астероида „Белт”. При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята, както се потвърждава от текста на Шумерите, описващ посещението на Ану и Анту на Земята. Но дали това е било достатъчно да се предизвика потоп? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по- близо до Земята? Един древен месопотамски текст наистина описва подреждането на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че 7- те „външни планети” – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували „небесната преграда”, която ги е разделяла от 4- те вътрешни планети- Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в „царица на небесата”, а Син (Луната) била насилствено пленена”.

Налице се и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по- близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по- голяма от Земята да предизвика драматични катастрофи. Как е бил отпушен потопа? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсели причина в самата Земя. Според една теория антарктическата ледена покривка периодически се е плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: „Всички извори от най- голяма дълбочина изригнаха нагоре”. Но ако потърсим външни причини за Потопа ще се появи по- приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканичната дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или приплъзване на ледената покривка и океанско изригване. Колкото до самият Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото и към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно. През 1972 г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.

Една близка среща с Нибиру е имало и огромно въздействие за Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарала бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 дни за една завъртане около собствената си ос. И „Енума

204

Елиш” потвърждава, че Нибиру-Мардок е имала посока на въртене по посока на часовниковата стрелка, обратно на другите планети. Ацтеките например са запазили древна легенда, в която Венера била наричана „звездата която пуши” . Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години. Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описанията на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру „Планета на пресичането”. Защото според „Енума Елиш” Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на „небесната битка”, където била пресякла пътя на Тиават, поради което била наречена „планетата на пресичането”. Според най- ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръст. Религиозната същност на кръста, свещена както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало Земята.

Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от своята съпруга Анту. Сичин предполага, че такова посещение се е случило преди четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството: „На седемнадесетият ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете Ану и Анту преминали през прекрасна процесия до техните „златни олтари за ноща”. На сутринта ги придружили до свещеният кей, мястото на кораба на Ану, където се е състояла церемонията по изпращането им”. Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това и от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най- висшият авторитет на човешката власт на Земята. Месопотамските текстове описват Нибиру като „наблюдател” на планетите с орбита, която е била по- възвишена и по- голяма от останалите планети.

Тези описания показват най- необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си есктремум, а в другия е извън Плутон- орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава толкова странна орбита? Колко е дълга орбитата на Нибиру и защо все още тя не е видяна в наши време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, „Върховен владетел”, асоциация с най- висшето божество Ану. Но терминът означава числото „3600”, изобразено като един огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на „завършен цикъл”. Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3600 земни години, заради което напоследък тя не е била виждана. Дали независимо от асоциаците за Нибиру с главният бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била „домът на боговете”. Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12- те апостоли в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на „на боговете” или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият брои на небесните тела да 12(като се включват Слънцето и Луната). Според шумерите, съветът на боговете който взима важните решения, също се е състоял от 12 по- старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от 12 съзвездия, което разцепва процесионния цикъл на Земята на 12 периода, по 2160 години всеки.

Приемливо потвърждение, че Нибилу е била „странта на боговете”, които са дошли на Земята маже да е числото 7. То, както и числото 12, е било важно за тях, а от там и за човечеството. Не само с библейските 7 дни на сътворението на света, със 7-те печата, 7-те златни светлинки, 7- те ангела и др. Така не само в християнството, корана и „Книгата Енох” описват

205

пътешествия през 7- те небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят 7 пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели 7- те чудеса на света, 7- те смъртни гряха и т.н. Божественото наследство на „7” се открива и при неизясненият произход на 7- те дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са 7-те глинени плочки, върху които е написана шумерската „Енума Елиш”. Но какъв е началният произход на числото 7? Зекария Ситчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането но 12-те „бога” с 12-те планети, той се заинтересувал за непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като върховен бог на Земята и владетел на „7”. Това подсказала идеята, че Земята е 7- та планета, срещната от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои от вън навътре. Такова пътешествие на „боговете” до Земята е било увековечено и от вавилонският ритуал „шествието на Мардок”, давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардок, в чест на техният бог.

Трябва да признаем, че е неприемливо да си представим, че тези богове са еволюирали на Нибиру . Природните условия там вероятно би могли да са много по- различни от тези на Земята, но те въпреки това чудесно са се адаптирали към условията на Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в наша или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система, и върнали се пак тук. Периодичните катаклизмитични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993 г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите, са присъствали на Земята от стотици хиляди години. Древните шумерски текстове биха били от голяма полза за разрешаването на въпроса: Как е възникнал човека, и какъв е неговият произход........

„EНУМА ЕЛИШ”

Изследването за Нибиру започва с изключителен източник - 4000-годишен вавилонски текст, познат като “Енума Елиш”. През 1876 г. Джордж Смит от Британския музей публикувал своя превод на свещения вавилонски епос, събиран парче по парче от счупени глинени плочки. Смит вече бил предизвикал сензационни заглавия в световния печат със свой предишен превод на текст за Потопа, който бил подобен на библейската притча. “Енума Елиш” предизвикала същата сензация, защото тя представя мит за сътворението, който бил далеч по-подробен от краткото библейско описание в Битие 1.

Въпреки това “Енума Елиш” в продължение на следващото столетие била пренебрегната като мит - въображаемо описание на космическа битка на доброто против злото, - а вавилонският новогодишен ритуал, който се развил около това събитие, по подобен начин бил считан за безсмислено суеверие.

За невъоръженото око “Енума Елиш” е приказка за битки между един бог и друг, героят на която е Мардук, главното божество на вавилонците. Образованият учен все пак си дава сметка, че вавилонците били наследници на шумерската култура и че огромното множество вавилонски митове са политизирани версии на шумерските оригинали. Ключовият въпрос е такъв: “Ако самият нешумерски ритуал и политически аспекти бъдат отстранени от “Енума Елиш”, дали наистина сказанието представлява по-ранен шумерски документ с валидна научна стойност?”.

През 1976 г. Зекария Сичин предложи удивително, но все още неотхвърлено твърдение, че “Енума Елиш” е космически епос, старателно описващ образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години. Сичин,

206

експерт по езиците на Близкия изток, си дал сметка, че описанието на “богове” всъщност са описания на “планети”, че “ветрове” би могло да се прочете като “сателити” и че ролята на Мардук е сходна с тази на планета, позната на шумерите като Нибиру.

Вавилонската епическа поема започва така: “Енума елиш ла набу шамашу” - “Когато във висините небето не бе наименувано”. После се изброяват “боговете”, които са родени от АП.СУ (Слънцето), с описание, което съвпада с планетите от Слънчевата система с удивителни подробности. Тогава “в сърцето на дълбините” един нов и по-силен бог, наречен Мардук, бил създаден: “Неговите членове били перфектни, извън всякакво сравнение…неподходящ за разбиране, труден за усещане. Четири били неговите очи, четири били неговите уши; когато движел устните си, огън излизал навън… Той бил най-възвишен измежду “боговете”, учудващ бил неговият ръст; съставните му части били огромни, той бил изключително висок. “

Мардук е преведен от Ситчин като скитаща планета, напъхана в Слънчевата система от неизвестно космическо явление, вероятно изхвърлена от подобно нестабилна слънчево-планетарна система. Неговият път първо край Нептун, после Уран, показва движение по посока на часовниковата стрелка, обратно на въртенето на останалите планети от Слънчевата система. Комбинираният гравитационен ефект на останалите планети отпратил Мардук в сърцевината на новосформираната Слънчева система - към сблъсък с водниста планета, наречена Тиамат : ”Тиамат и Мардук, най-мъдри от боговете, напредваха един към друг; те се притиснаха в единоборство; те стигнаха до битка.” Въоръжен с пламтящ огън и сдобил се с различни ветрове или сателити, Мардук се изправил лице в лице с яростната Тиамат: “Владетелят хвърли своята мрежа, за да я разгърне; Злият вятър, най-крайният, се развърза пред лицето й. Когато тя си отвори устата, Тиамат, да го погълне - Той се пусна към злия вятър, така че тя не затвори устните си. Яростните бурни ветрове тогава се натрупаха около корема й; тялото й се разду; устата й бе широко отворена. Той изстреля през нея стрела, която разцепи корема й, проряза вътрешностите й, разкъса утробата .Като я сломи така , той изсмука нейният жизнен дъх. След като уби Тиамат, нейната чета той разпръсна, войнството й той разби. Боговете, нейни помагачи, маршируващи от двете й страни, треперещи от страх, обърнаха гърбове, така че да спасят и опазят живота си. Хвърлени в мрежата, те се оказаха впримчени… Цялата армия демони, които бяха крачили от двете й страни, той окова във вериги, ръцете им той завърза… Здраво омотани те не можеха да избягат”. Така планетата Тиамат била унищожена , но актът на сътворението все още не бил завършен. Мардук била пленена в орбита около Слънцето завинаги да се връща към мястото на небесната битка с Тиамат, но един орбитален период по-късно самият Мардук се “върнал при Тиамат , която той сам бил сломил”, и двете планети се сблъскали: “Владетелят застана да погледне безжизненото й тяло. Залови се артистично да разчлени тялото на чудовището. Тогава като мида, той я разчлени на две части. Владетелят стъпи върху горната част на Тиамат; със своето оръжие черепа той освободи; той прекъсна кръвните й канали и накара Северния вятър да я разнесе до местата , които никога не са били познати.”

Зекария Сичин идентифицира горната част (“черепа”) на водната Тиамат като бъдещата Земя, преместена от един от сателитите на Мардук към нова орбита , заедно с нейния най-голям сателит Кингу. Крайното действие на сътворението се случило при второто завръщане на Мардук към мястото на небесната битка. Този път Мардук се сблъскал с останалата половина на Тиамат :”Половината от нея той извиси като екран на небето; затваряйки ги заедно , като наблюдател той ги усмири… Той изви опашката на Тиамат, за да оформи Великата ивица като гривна.”

207

Коранът, също прилича на “Енума Елиш”: “Не знаят ли неверниците, че небето и Земята са били една твърда маса, която ние разцепихме на две, и че ние направихме от вода всяко живо същество”.

От книгата "12-та планета" Зекария Сичин

Изображение на 12 планети на релеф от Шумер

208

Изображение на Нибиру

209

Планетите според древните шумери

210

Орбита на Нибиру-Мардук

Първият човек Адам в шумерски релеф

211

КИТАЙСКА МЕДИЦИНА На всички е известно, че смяната на сезоните, промените на времето влияят върху човешкото тяло. Най-силно изразен ефект в това отношение имат вятърът, студът, жегата, влагата, сушата и вътрешната температура. Резките или необичайните изменения на времето могат да причинят вреда на тялото и всички тези фактори китайците наричат 6-и фактор (след черния дроб и т.н.), причиняващ заболявания. От друга страна, смяната на настроението поради щастие, гняв, безпокойство, скръб, огорчение, страх, изненада, ако чувствата са прекалено силни, също така причиняват вреда на здравето. Китайците наричат този фактор "седемте емоции". Така в китайската медицина съществуват 6 фактора, предизвикващи болести, които взаимодействайки си със "седемте емоции", формират основата на възникването на патологията на болестта. Тези теоретични модели се използват за анализ на тялото на пациента и неговите болести и диагностициране на точната причина за неговата общофизическа и психологическа загуба на баланса (равновесието). Опирайки се на този анализ, лекарят може да препоръча един или друг метод за корекция на този дисбаланс. Обект на китайската медицина е ЧОВЕКЪТ, а не само неговата болест. И това е една от основните особености на китайската традиционна медицина. Както смятат китайските медици, болестта само посочва, че в организма на човека съществува дисбаланс. Като цяло китайската традиционна медицина използва ПЕТ основни метода на лечение, основани на едни и същи теории и принципи: - китайска лекарствена терапия - акупунктура - масаж - медицинска гимнастика "ци гун" - учение за храненето и правилен начин на живот Китайската лекарствена терапия е най-важният и основен метод за лечение от всички останали, използвани в традиционната китайска медицина. В Китай лекарствената терапия се отнася към вътрешната медицина, защото именно тя се използва най-напред за лечение на вътрешните заболявания. Веществата, необходими за това лечение, китайците вземат непосредствено от природата: те могат да имат растителен, животински или минерален произход. Според една старинна китайска легенда Шен Хун, бащата на китайското селско стопанство и родоначалник на древен род, изпитвал върху себе си стотици различни треви, една след друга, за да открие техните полезни свойства и медицинско назначение. Шен Хун не бил самотен в своето начинание и след него в продължение на цялото следващо хилядолетие много любознателни и самоотвержени китайци продължавали да изпълняват ролята на "опитни зайчета", изпитвайки върху себе си свойствата на различни растения, много от които се оказали отровни за човека. И така, китайските лечители класифицирали различните треви и техния състав в съответствие с определени части на тялото), а след това ги тествали, за да определят степента на тяхната токсичност и оптималната доза за постигане на лечебен ефект.

КАРТАТА НА ПИРИ РАЙС Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а

212

защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него...

През 1929 година група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през 1513 година от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от 4-ти век преди Христа и по-рано.

Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя кралица Мод е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.

На 6 юли 1960 година въздушното командване на САЩ отговаря на искането на професор Чарлс Хапгуд от колежа Кийн, за оценка на каратата на Пири Райс. Ето и отговора:

"Вашето искане за оценка на някои необичайни характеристики на картата на Пири Райс от 1513 година от нашата организация беше уважено.

Твърдението, че долната част на картата изобразява Бряг принцеса Марта от Земя кралица Мод, Антарктика и полуостров Палмър е логично. Ние открихме, че това по-всяка вероятност е вярната интерпретация на картата. Географските детайли в долната част на картата забележително съвпадат резултатите от направения от шведсско-о-британската антарктическа експедиция сеизмичен профил на бреговете на Антарктика. Това означава, че бреговата линия е картографирана преди брега да бъде покрит с лед. В момента ледената шапка в този район е дебела около 1,5 километра.

Нямаме обяснение за това как би могла да бъде нарисувана тази карта с географските знания от 1513 година."

Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. това би могло

213

да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.(

Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.

Според традиционната наука, първата цивилизация се развила в Средния изток преди около 3.000 години. Тя е последвана след едно хилядолетие от индийската и китайската цивилизации. Коя е била цивилизацията, способна да направи такава прецизна карта, каквато ние притежаваме само от 40-50 години?

През Средните векове капитаните често използват едни карти, наречени "портолани", които били точни и показвали най-големите морски пътища, бреговата линия, пристанищата, заливите и др. Повечето от тези портолани били карти на Средиземно море, Егейско море и други познати морета. Но имало и такива карти, които показвали непознати земи, и те били крити от капитаните по всевъзможни начини. Предполага се, че Колумб също е разполагал с някоя от тези специални карти.

Пири Райс използва няколко по-стари карти, събрани при пътуванията му и намерени в библиотеката в Константинопол, за да нарисува своята карта. Той оставя записки по картата, които ни дават представа за работата, която е извършил по картата. В една от своите записки той пише, че няма пръст в оригиналното изследване и картография, а само е събрал данните от различни други карти в една. Той пише още, че част от картите са били от съвременни ( тогава ) моряци, а други са от дълбока древност - от 4-ти век преди н. е. и по-рано.

Според Хапгуд точната информация, отбелязана на картата се е предавала от човек на човек. Картите са нарисувани от неизвестна цивилизация, а най-вероятнйя начин за тяхното предаване е чрез Минойската цивилизация, която в продължение на хилядолетия е давала на света едни от най-добрите моряци. Пири Райс може да е попаднал на картите, които някога е съхранявала Александрийската библиотека, най-голямата за времето си. Част от картите са попаднали в ръцете на западно-европейци след кръстоносните походи.

Хапгуд допълва "Повечето от тези карти са били на районите в Средиземно и Черно море. Други обаче изобразявали двете Америки, Арктичния и Антарктичния океан. Става ясно, че неизвестни древни мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Освен това те са стигнали до бреговете на Антарктида по времето, когато тя не е била покрита с лед. От тези карти става ясно още, че тези хора са имали инструменти за навигация, с които да измерват географската дължина. Това доказателство ще даде достоверност на хипотезите за изгубени цивилизации от древни времена. Учените досега подминаваха тези доказателства с обяснението, че те са митове, но факт като картата на Пири Райс не може да бъде изопачен."

През 1953 офицер от турския флот изпраща картата на Пири Райс в хидрографския отдел на флота на САЩ. За да я оцени, М. Уолтърс, главен инженер в бюрото, извиква на помощ Арлингтън Малъри, авторитет по въпросите за древните карти, с когото е работил и преди. След дълго изучаване, Малъри открва, че е използван проекционен метод. За да провери точността на картата той прави мрежа и пренася картата на Пири Райс върху глобуса. Картата се оказва абсолютно точна. Малъри знае, че едиствения начин да

214

нарисуваш карта с такава точност е зоново изследване. Въпросът е кой е летял със самолет над земята, за да направи карта?

В хидрографския офис не могли да повярват на очите си. Те дори поправили някои грешки в тогавашните им карти. Прецизността на картата би могла да се постигне само чрез сфероидна тригонометрия, метод, непознат преди средата на 18 век. За да се увери в необходимостта от задълбочени математически познания, Хапгуд изпраща картата на Ричард Страхан от Масачусетския технологичен институт, който му отговаря през 1965, че математическото ниво трябва да е много високо, за да се направи толкова точна карта.

Както се твърди в писмото на флота до Хапгуд, шведско-британската експедиция до Антарктида потвърждава, на базата на изследвания със сонар и сеизмично озвучаване, че заливите, реките, планините и др., изобразени на картата на Пири Райс действително са на точните места под леда, дълбок 1,5 километра.

Картата на Пири Райс не е единствена по рода си. На портолана на Дулчерт от 1339 година географската ширината на Европа и Северна Африка е перфектно отбелязана, а географската дължина се отклонява в Средиземноморието е около Черно море с половин градус. Друга интересна карта е тази на Зено от 1380 г. Тя показва голям район, стигащ на север до Грендландия. Нейната точност е абслютна.

Картата на турчина Хаджи Ахмед от 1559 година пък показва 1.600-километровата ивица, свързваща Аляска с азиатския континент. Този естествен мост е бил покрит с вода в края на последния ледников период, заради повишаването на морското равнище.

Оронтеус Финеус е друг картограф, начертал карта на Антарктида с учудваща точност през 1532 г.

На друга карта виждаме Гренландия като два отделни острова. Този факт е потвърден от френска експедиция, която открива, че има доста дебела ледена покривка, която свързва двата острова.

С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Гренландия и Антарктида не са били покрити с лед. Другия вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация, достигнала, а защо не и надминала нашите технически и научни постижения.

Последното доказателство за това, намерено от Хапгуд, е карта в Китай от 1137 г. Тя е издялана от камък. Тя има същото качество като западните карти, същото научно ниво, същия метод на сфепична тригонометрия. Тя има толкова общи точки с европейските карти, че логично изниква въпроса за общ източник на тези карти - някоя древна цивилизация.

ОТ ЛЮБОВНИТЕ ХВАТКИ НА ПЪТ КЪМ ПСИХОЗА Телефонът рано сутринта извъня. Бодър женски глас на една майка ми съобщи, че днес ще прати дъщеря си в кабинета ми. „Непрекъснато плаче, не може да спи и да се храни”, бяха изтреляни машинално. Не мога да разбера какво й стана, но аз на нейните години също имах проблеми. Не би трябвало тя така да се разстройва, нещо наследствено ли е? Наскоро роди и дали това

215

е причината? Вие ще я прегледате и после ще се чуем. Аз съм на работа и не мога да излезна.” След като ме изтруктираха, телефонът бе затворен и аз се замислих. Младо момиче на 28 г, със семейство и току що новородено. Двамата съпрузи работеха в художествените среди, тя рисуваше и шиеше дрехи, той участваше нещо зад кулисите в театрите. Оставих нещата така без отговор до слетобед, когато дойде време да отворя кабинета. Още не бях влязла в кабинета и младо момиче с подкръжени очи и отчаяна физономия натисна звънеца. Влезна при поканата и тежко седна, като започна да разказва, че й е много лошо и все плаче и веднага заплака. Разказът й трудно вървеше, но аз не й пречех и я слушах внимателно. „Докторе, дойдох при вас, защото не искам да пия лекарства. Преди години майка също страдаше и започна да пие медикаменти, изписани от психиатри, но се пристратила и после една жена екстрасенс й помогнала да се откачи от зависимостта. Не искам същото да се случи и с мен.” И започна да разказва как тя изневерила два пъти на мъжа си, а той бил ангел. Някаква млада актриса му се сваляла, но той не си легнал с нея и държал много на семейството си. А тя нечистивата му изневерила като омърсила брачното им ложе. Момичето имаше проблем със семейния морал, но дали само това беше? При сложните психоанализи се наложи да разгледаме поведението и на мъжа й и се разбра, че тя неправилно го смята за ангел. Тогава в нея нарастна негодувание и тя в началото отказа да споделя семейното легло. После й подсказах, че това се случва и в най-добрите семейства. Всички грешим, но трябва да надживяваме себе си в подобни положения. Тя все ме питаше да му каже ли за изневерите. Спирах я доста дълго. Но по-късно, когато той беше вече уморен да слуша нейните емоционални колебания и това как всеки ден го занимава с различни теми, въртящи се около една основна, осъзнаваше, че това е плод на терапията и й отговорил, че каквото е правила е било в миналото и е важно сега и за в бъдеще. Тогава тя сподели най-перверзното отношение към изневерите. За да се изравни с него, тя пожелала да му позволи да й изневери, за да види какво е. Смята, че е пълно разочарование. Тя слушала разказите му за закачките, после разговорите по GSM-а и изведнъж се почувствала изхвърлена и ужасно наранена. Опитвала се да стиска зъби до края, но не успяла. Появил се ураганът в нея. Тя избухнала в плач и в нежелание да вижда съпруга си. В нея се беше закотвил конфликта, че от една страна той е ангел, не е преспал с актрисата, а от другата съмненията дали това е така. Точно двуполюсното мислене я разтроило окончателно и та излязла извън релси. Безспирен плач, неспокойствие, вътрешно напрежение, нереална оценка на ситуацията, безсъние и дори споделя, че не се е радвала на детето, не изпитвала майчините чувства. Всичките тези изживявания на пациетката ми от невроза вървяха към психоза. След седмица тя дойде на себе си с енерготерпията и психоанализите. Време беше болестната енергия да я прехвърля върху някакво нейно начинание. И тя започна да работи и да прави дрехи след като говорихме за изкуството, за възможността дрехите да отразяват и допълват личността. Въвеждах нова информация за света на интуитивните й изживявания, да се научи да съзерцава природата и от нейните извори да вади идеи, които биха я направили актуална на пазара. Постепенно светът за нея се промени. Тя отми от съзнанието си старите болезнени спомени за изневери и любовни преживявания. Сега цялата енергия тя насочи към изкуството. Усмивка грейна на лицето й, осмисли живота си. Бездейният човек погубва себе си със своето бездействие. Той не развива дарбите си и не носи радост нито на себе си, нито на другите. Мисловните му и емоционални терзания го давършват окончателно. Но девойчето преодоля прага на вътрешното си затваряне, посещаваха я непрекъснато приятелки, сестра й от Германия беше дошла специално за нея. Двете подготвиха планове за явяването й на немски панаир, където да продава дрехите, които произвежда. Светът придоби други краски за нея. Тя се раздвижи, засия, започна да кипи от нови идеи и планове. Аз я учех не само на изкуство, но и на бизнес, как да подаде всичко и да бъде възнаградена.

216

Тя ме слушаше в захлас и изпълняваше всичко, което й препоръчах. След 2-3 месеца тя се окуражи и взе да води нещата си в нейни ръце. Престана да се интересува от любовни неудачи и изпита нов живот, пълен със съдържание. Тя отиде в Германия на панаира и се върна с хубавата вест, че всичко е продала и дори са я поканили на следващ панаир някъде другаде. Беше избила всички загуби и толкова щастлива отново. Нейният лъчезарен вид се възвърна, нейната младежда жизненост отново беше навлязла в нея и тя грееше. От болестта следа нямаше. Когато се видях с нея за последен път й казах, „нека любовта да е в душата ти и ти я раздавай на другите, за да бъдеш щастлива. Ние живеем в една Вселена пълна с любов и трябва да се научим да се обичаме, да обичаме дори и враговете си. А дали съществуват враговете ни? Това са други хора с други концепции за света и ние няма защо да им се сърдим за това.” И както казва Ваклуш Толев: „Човекът е един еволюирал Бог...” в тази Вселена.

ДИСКЪТ НА ФАИСТОС

Дискът от Фаистос е най-забележителния пример за йероглифен надпис от Крит. Той е открит през 1903 година заедно с таблицата с Линеар А и глинени съдове, датирани от 1.700 година преди н. е. Той е намерен в малка стая близо до хранилищага на архивната камера в североизточните помещения на двореца в Крит.

Дискът от Фаистос днес е експонат в археологическия музей в Ираклион.

Археолозите намират много надписи, но повечето са по кода на Линеар А, който все още не е разшифрован, затова всичко, което се знае за Фаистос, е от древните писания, намерени в Кносос.

217

Според митологията Фаистос е бил седалището на цар Радамантис, брат на цар Минос. В същия град е роден и един велик мислител - Ефиминид, един от седемте мъдреци на древния свят. При археологически разкопки са намерени руини от неолитната ера ( 3000 г пр. н. е. ). По време на царуването на Минос, Фаистос е бил много важен град-държава. Неговата област по време на най-добрите му дни се простирала от Литинон до Фсихион и е включвала островите Паксимада. Градът участва в Троянската война, а по-късно става един от най-важните градове през Дорийския период.

Фаистос продължава да цъфти през Архаичния и Класическия период и елинистките времена. Той е разрушен през 3 век преди Христа. Въпреки това гръдът е построен наново и по-късно става част от Римската империя. Фаистос има две пристанища - Матала и Комос.

От 1900 година насам започват продължителни археологически разкопки, ръководени от италианското археологическо училище. По време на разкопките са разкрити двореца на Минос във Фаистос със своите страхотни царски зали, стълбища, театри, складове и дискът от Фаистос.

Пръвия дворец е бил построен през 2.000 година пр. н. е. Той е разрушен след 300 години от земетресение. Посторен е наново, но е разрушен от второ земетресение през 1.400 година пр. н. е. Мястото на двореца е избрано така, че той не само доминира и контролира долината Месара, а и предлага страхотна гледка към околните райони с пръснати села в полите на планините Псилорит и Астеросия. В хранилищата му са съхранявани много стоки за търговия. Около палата е имало разкошни имения и претъпкани градски улици.

Двете повърхности на глинения диск са покрити с йероглифи, подредени в спирални зони. Знаците са разделени на групи от радиални черти, като всяка група е отделна дума.

Чертирдесет и пет различни знака са използвани в диска, като само някои от тях могат да бъдат оприличени на знаци, използвани в същия исторически период. Някои от йероглифните поредици се повтарят като рефрени, което кара някои учени да смятат, че текстът описва ритуал. Други предполагат, че текстът е списък на войници. Според трети, това е документ, описващ построяването на двореца във Фаистос. Във века, когато е разгадан Линеар Б и други ортографични системи, дискът от Фаистос остава неразшифрован. Текстът съдържа общо 61 думи. Целия текст се състои от 241 символа (45, някои от които се повтарят). Символите изобразяват познати обекти като човешки тела и части от тялото, животни, оръжия и растения. Краткостта на текста прави невъзможно дешифроването му по метода на Майкъл Вентрис, с който е разгадан Линеар Б. Въпреки трудностите, през 2001 д-р Кейт Меси и неговия брат-близнак Кевин Меси-Джилеспи откриват тайната, която според тях е ключа към разшифроването на диска.

218

Ключа за това осигурява друга древна писмена система. Известно е, че между Вавилон и древен Крит е имало връзки. Свидетелство за това са някои знаци, които изглежда са били взимани на заем и от двете цивилизации. Освен това примери от все още неразгадания Линеар А бяха намерени скоро в турция. Те дават още доказателства за връзките на Крит с предна Азия. Протобиблейските букви са били използвани през първата част на второто хилядолетие пр. н. е. Езикът зад тези букви е семитския. Той е линеарен ръкопис, който описва много разпознаваеми обекти. Интересното е, че той много наподобява на знаците, използвани в диска от Фаистос. Новия метод, който се използва е определяне на обектите, а не фонетичен анализ.

Може би тайната на диска от Фаистос скоро ще бъде разкрита. Това би помогнало на археолозите в разгадаването на Линеар А и други тесктове от древността.

219

АПЕНДИКСЪТ – ИЗЛИШЕН ЛИ Е НАИСТИНА?

Апендиксът е рудиментарен орган. Започва от задно-медиалната стена на сляпото черво на 2 до 4 сm под valva ileocaecalis. Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm. Това е описанието, което ще срещнете в повечето медицински книги. Журналистката Мирела Иванова дори използва апендиксът като метафора за безмислие в заглавието "За властниците ни културата е безсмислен апендикс" *. Дали обаче природата е толкова глупава, че да ни натресе някакви излишни израстъци в иначе съвършенното и все още криещо тайни тяло? Екип от xирурзи и имунолози от Медицинското училище към Университета Дюк (Duke University Medical School) най-после са открили функцията на апендикса...

От десетилетия този орган в човешкото тяло се смята от медицината за излишен, защото не изпълнява никакви функции. Това е причината при определени обстоятелства той да бъде премахван - рутинна вече операция, след която пациентите продължават да живеят нормално. Характерно за апендиксът е, че възпалението в него (апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер.. Според групата американски учени функцията на апендикса е свързана с множеството полезни бактерии, живеещи в човешкия организъм, по-точно тези от стомашно-чревния тракт. При определени обстоятелства бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. Заболявания като холера и дизентерия могат да предизвикат такова състояние. Мястото, на което е разположен апендиксът - точно под пътя на храната, показва, че той може да включи отново храносмилателната система в случай на заплаха. Специалистите смятат, че този човешки орган е своеобразно убежище за добрите бактерии, а едновременно с това и "фабрика" за възпроизводството им. Учени, несвързани с новата теория, я определят като "логически правилна и нелишена от смисъл" и потвърждават твърдението на групата изследователи, че е много вероятно в по-слабо развитите страни, където холерата все още се среща, апендиксът и в момента да изпълнява активно своите функции, като намалява смъртността в резултат на заболяването.

КАТАСТРОФАЛНОТО ПРЕМЕСТВАНЕ НА

ЗЕМНИТЕ ПОЛЮСИ Преместванията са факт, те са ставали в миналото, ще стават и в бъдеще и ще влияят драстично на живота на Земята. В статията се описва теорията за преместването на полюсите (географски и магнитни) през хилядолетията. Привеждат се редица доказателства в подкрепа на теорията, включително наскоро открития в Сибир замразен труп на мамут. Очертават се бъдещи тенденции за преместване на полюсите, като според някои най-новото преместване вече е започнало...

Северния полюс

На Земята има два Северни полюса - географския и магнитния.

220

Географския северен полюс е най-северната точка на планетата. Намира се на 90 градуса северна дължина, а всички меридиани се събират в него. Земната ос свързва Северния и Южния полюс. Северния полюс се намира на около 750 км от Гренландия в средата на Арктичния океан, който на това място е дълбок около 4087 метра. През повечето време полюсът е покрит с лед, но понякога е забелязвана и вода на в района около полюса. Скоростта на въртене на северния полюс може да е приеме за 0, сравнена със скоростта на въртене на Екватора - 1660 км за час. Линиите на часовите зони са толкова близо на полюса, че когато е нужно точно време се използва универсално координирано време. На северния полюс половината година е ден, а другата половина - нощ ( полярен ден и полярна нощ ).

Северния магнитен полюс се намира на 1600 километра на юг от северния географски полюс на 78°18` северна дължина и 104° западна ширина. Той се намира на югоизток от канадския остров Нинавут. Магнитния полюс на земята е единия полюс на земното магнитно поле и затова компасите сочат към него. Магнитното поле на Земята, а заедно с него и Северния магнитен полюс се изместват всяка година, така че тези, които използват компас за навигация, трябва да се информират редовно за това изместване. Когато е определен за първи път през 1831 година, той се намирал на хиляди километри от сегашното си място. Националния геомагнитен институт следи движението на Северния магнитен полюс и отчита средна преместване от 15 км на година. Северния магнитен полюс се премества и в еднодневен цикъл, като всеки ден променя разположението си с 80 километра от средната му точка.

Загуба на земния баланс

Изследователи от Калифорнийския технологичен институт смятат, че са решили загадката на "еволюционния голям взрив", който се е случил преди половин милиард години. По това време животът на Земята претърпява дълбока промяна, свидетелство за което е най-старият фосил, намерен досега, който е бил сред прародителите на всички животни на Земята. В своя доклад групата съобщава, че еволюционния скок, станал по това време, съвпада с друго уникално явление в земната история - промяна на земната ос с 90 градуса по отношение на континентите. Д-р Джоузеф Киршвинк, геолог и водещ автор на изследването, смята, че гигантска промяна в разположението на тектоничните слоеве нарушава баланса на земната маса, което довежда до нейното преориентиране. Това означава, че районите, разположени на полюсите, са се преместили на Екватора, а две противоположни точки близо до екватора стават новите полюси.

Живите организми започват да се развиват изключително бързо, близо 20 пъти по-бързо от нармалното евелюционно ниво, преди около половин милион години, и никой не знае защо. Според Д-р Киршвинк "Това бясно развитие започва преди около 530 милиона години и спира след около 15 милиона години. Това е една от мистериите на биосферата." Геофизичните доказателства, събрани от скални депозити преди този период, по време на периода и след него, показват, че всички големи континенти преживяват голямо придвижване през този интервал от време.

Дейвид Евънс, съавтор на доклада, отбелязва, че е много трудно да се накарат големите континенти да се придвижват със скорост над няколко десетки сантиметра на година. Нормалните нива днес са между 5 и 20 сантиметра на година. Според Евънс "Земята следва "тектоничен лимит" през последните 200 милиона години, като нищо, подобно на промяната през ранния Камбрий, не е наблюдавано. Някакъв друг процес трябва да е накарал континентите да се движат толкова бързо по горните слоеве на мантията.

Геофизиците знаят от около половин век, че твърда, подвижна част на планета може да се движи бързо при определено положение на нейната ос на въртене.

221

Процесът е наречен "истинско полярно изместване". Според Киршвинк то не е като познатото ни движение на тектоничните плочи. Последното се предизвиква от пренос на топлина в земната мантия, докато истинското полярно изместване е следствие от дисбаланс в масата на планетата, което според законите на физиката води до изместване към равновесното положение със значително бързи темпове. По време на това преместване цялата твърда структура на планетата се движи едновременно.

Аналогия на ефекта можем да направим чрез един прост опит. Нека циментираме противоположните краища на една баскетболна топка, а след това да я завъртим. Ако я завъртим с тежестите на екватора, тя ще продължи да се върти без никакво изместване. Ако я завъртим на една от тежестите обаче, топката ще започне да се върти, така че тежестите в края на краищата ще се окажат на екватора. В този случай топката изравнява своя максимален инертен момент с оста на въртене, както се изисква от законите на физиката.

Като астрономическо доказателство, че такъв феномен може да се случи, авторите се обръщат към Марс. На екватора на планетата има гигански вулкан, наречен Тарсис, който е най-голямата гравитационна аномалия в Слънчевата система. Тарсис може да се е образувал на екватора, но е много по-вероятно това да е станало някъде по-близо до полюсите, а след това той да се е преместил към екватора заради увличащите сили, предизвикани от неговата голяма маса.

Нещо подобно трябва да е станало на Земята, казва Киршвинк. Преди 550 милиона години, 20 милиона години преди еволюционния взрив, се затварят някои от зоните на потъване при формирането на суперконтинент. Това води до голямо изместване на тектоничните граници.

Ако Земята е имала гиганска масова аномалия на екватора и сравнително равномерно разпределена маса навсякъде другаде, дори и малко разместване на по-малките части би довело до големи размествания на всички тектонични плочи. Движение до 90 градуса би могло да бъде предизвикано и ако максималния инертен момент ( който е на полюсите ), стане по-малък от средния момент ( който е на екватора ). Големите движения на тектонични плочи могат много добре да бъдат обяснени с инертно разместване. През 15-те милиона години на бързо преместване на плочите, всички живи форми биха били форсирани да се справят с бързо променящите се климатични условия. Тъй като океанските циркулационни цикли са много чувствителни към промените в климата, една голяма климатична промяна би накарала теченията да станат непредсказуеми. Резките смени в глобалната океанска циркулация биха предизвикали отделянето на органичен въглерод от океанското дъно.

Въпросът какво точно е предизвикало еволюционния взрив може би ще намери своя отговор. Киршвинк отбелязва, че тези глобални промени в океанската циркулация ще разстроят регионалните екосистеми, като ги разбият на по-малки и изолирани групи организми. Според него "Еволюционните шансове за оцеляване в малка популация са по-големи, отколкото в голяма. Въглеродните цикли сочат, че големи промени в океанската циркулация стават на всеки един милион години. Това е достатъчно време за еволюцията, за да израсте на основата на остатъците от предишната флора и фауна.

След това процесът се повтаря. Това е страхотен сценарий за увеличаващото се разнообразие в животинския свят, особено за периода преди половин милиард години, когато се обособяват главните групи животни, които съществуват и до днес. Киршвинк и неговите сътрудници правят тези изводи на базата на информация, събирана в продължение на 20 години работа в райони с добре изложени пластове от Предкамбрия и Камбрия. Те изучават слабите магнитни полета на скалите ( палеомагнетизъм ) с надеждата да разберат разположението на магнитното поле на земята преди половин милион години.

222

Остатъчният магнетизъм също може да покаже на каква ширина са се намирали седиментите. Това е така, защото магнитното поле се променя с промяната на географската ширина. Фактът, че са намерени магнитни материали, които сочат в други посоки, показва, че земята се е премествала заедно със северния магнитен полюс.

Геоложките образци, събрани в Австралия ( където има най-добре запазени седименти от епохата на Пангея ), показват, че целия континент се е завъртял обратно на часовниковата стрелка с близо 90 градуса. Това завъртане е започнало преди 534 милиона години и свършва някъде в средата на Камбрия.

Северна Америка, от друга страна, се движи бързо от късния Предкамбрий до Средния Камбрий, като за това време сменя разположението си отюжното в северното полукълбо. Дори видовете морски скали, преобладаващи в различните географски райони - карбонати на тропиците и глини и конгломерати в по-големите ширини, доказват палеомагнетично насочени движения. Палеомагнетичните посоки са точни до 5 градуса. Тъй като полюсите се премествали много бързо, може да се определи и приблизителната географска дължина.

Хипотезата на Киршвинк е тествана много пъти, и може би това е вярното обяснение на еволюционния взрив от преди половин милиард години.

Разместване на земната кора

През 1958 г Чарс Хапгуд предполага, че земната кора е претърпяла много размествания, а геоложките концепции за придвижването на континентите е разширяването на океанското дъно дължат своята същност на първично преместване на кората. Според Хапгуд преместването на земната кора е станало възможно, благодарение на пласт втечнени скали на около 160 километра под повърхността на Земята. Едно изместване на полюсите би станало причина скалите в кората да бъдат изложени на магнитни полета от друга посока.

Преместване на земната кора означава движение на цялата твърда обвивка на Земята върху вътрешните й пластове. Когато това става, планетата претърпява климатични промени. Климатичните зони остават същите, тъй като те се определят от Слънцето, но вече обхващат различни континенти. Последствията от такова преместване на земната кора биха били катастрофални. По цялата повърност ще има земетресения, а предезвиканите от тях огромни приливни вълни и цунамита ще се разбиват в бреговете на континентите и ще заливат по-ниските части. Старите палярни шапки ще се топят и ще повишават допълнително океанското равнище.

Друг учен, Вавилов, открива пряка връзка между възникването на земеделието и земите над 1500 метра над морското равнище. Работейки с презумцията, че магнитните полюси винаги са близо до полюсите на въртене, Хапгуд събира геомагнитни скални проби, от които се вижда, че най-скорошното разместване на земната кора е от преди 17.000 да преди 12.000 години. Според тези проби Северният полюс се е преместил от района на залива Хъдсън ( Канада ) да сегашното му място в Арктичния океан.

Ланглей и Хансън, други учени, събират информация за климатични промени, според която е имало големи климатични промени преди 12.000 години. По това време става масовото измиране през Плеистоцена, повишава се морското равнище, приключва ледената епоха, появяват се първите следи от земеделска дейност.

223

Използвайки геомагнитно и въглеродно датиране, Хапгуд определя, че разположението на полюса през различните периоди е:

Позиция 1 - 63 градуса с.д., 135 градуса з.ш. ( Аляски залив - 75.000 години пр. н. е. )

Позиция 2 - 72 градуса с. д., 10 градуса и. ш. ( Гренландско море - 50.000 години пр. н. е. )

Позиция 3 - 60 градуса с.д., 73 градуса з. ш. ( залива Хъдсън - 12.000 години пр. н. е. )

Позиция четири - днешната позиция.

Доказателства и факти

В своя бестселър "Земята в катаклизъм", историкът Имануел Великовски описва какво би се случило, ако се премести земната ос:

"Нека приемем като работна хипотеза, че под влиянието на някаква сила се премести оста на Земята. Веднага ще последват земетресения по цялата Земя, ще се завихрят множество урагани, а океаните и моретата ще залеят сушата на няколко стотин километра навътре, носейки тиня, и морски животни. Ще изникнат нови планини, езера ще се изпразват за секунди, реки ще променят коритата си. Горите ще бъдат пометени от ураганите и залети от океаните. Някои от моретата ще се превърнат в пустини, а плодородни земи ще се озоват на няколко хиляди метра под морското равнище.

Ако тези събития са съпътствани от смяна в честотата на въртенето на земята около остта й, водата в екваториалните океани би се изтеглила към полюсите заради центростремителната сила. Всеки може да си представи груба картина на това, което ще последва. Изместването на земната ос ще промени климата на цялата Земя, което ще доведе до изчезването на много животински и растителни видове.

Хапгуд и Великовски не правят своите теории на базата на въображаеми опори. Теорията, че земната кора плава върху магма е от 50-те години на 19 век. Доказателства, събрани по целия свят, говорят за един или повече катаклизми в миналото на Земята. Най-ранните от тях са датирани съответно през 1500 г. пр. н. е. и 800 г. пр. н. е. Великовски използва събраните научни доказателства за тези катаклизми в опит да отговори на въпросите: Какво е накарало тропични гори да растат в полярни региони? Каква е причината за голямата вулканична активност в миналото? Защо земетресенията са били толкова много и така силни в миналото?

Теориите за градивността и еволюцията поддържат мнението, че според геологическите находки от незапомнени времена нашата планета изпитва само малки промени - причинени от вятъра или водата например - които по метода на натрупването стават причина за глобалните промени. Тези теории обаче не могат да обяснят големите революции в природата.

Великовски пише още: "Събраните данни показват, че големите световни катастрофи са били придружени или от преместване на земната ос или от смущения в денонощните и годишните движения на Земята. Състоянието на скалите с вулканичен произход и запазени магнитни свойства много по-силни от тези, които би могло да предизвика земното магнитно поле, показват

224

същността на действащите сили в тези катаклизми. Много от световните феномени, причините за които са слабо познати, се обясняват с една единствена причина. Това е или внезапна смяна на климата, или промяна на границите на океан, или образуване на ледена покривка. В други случаи е продължителен дъждовен период, появяването или изчезването на планина, издигане и потъване на брегове, промяна в магнитното поле на Земята, но никога няколко или всички заедно. Ако се задълбочим в теориите на Великовски, Хапгуд и хиляди други геолози, палеонтолози и археолози, сред които и Айнщайн, виждаме същите тези причини, но съчетани в едно като следствие от преместването на земната ос. Разбира се за самото преместване съществуват други причини, някои от които вече описахме по-горе.

Ранд и Роуз Флемът разглеждат преместването на земната кора в тяхната книга "Когато небето падна". Те намират доказателства за това преместване по целия свят и описват последиците от такъв катаклизъм и по-специално последиците, които засягат нашата цивилизация. Според Ранд и Роуз голямо преместване на земната кора е имало около 11.000 г. пр. н .е. Те казват, че "...то е оставило следи от смъртоносната си визита като например масовите измирания на животински видове, особено в Америка и Сибир.

Интересно какво ще кажете за другите свидетелства за преместването на земната кора - например корали, намерени в Нюфаундленд, папрати, животински и растителни вкаменелости, въглища (те имат растителен произход) и вкаменени палми в Антарктика, както и водни лилии и вкаменени палмови листа дълги 3-4 метра в Шпитцберген. Има свидетелства, че на около 780 километра от Северния полюс през миоцена е имало блатен кипарис. Всички тези факти говорят, че полюсите не са покривали същите части от сушата през цялата геоложка история. Имало е времена, когато ако не се адаптираш бързо и не мигрираш - умираш.

Ако ужасът на преместването на земната кора ни сполети днес, прогресът и хилядите годин еволюция ще бъдат пометени напълно от повърхността на земята за няколко десетки години. Тези, които живеят близо до високи планини, имат шанс да оцелеят, но те ще оставят в долините всички плодове на цивилизацията, градени хилядолетия. Само няколко десетки години след това за разрушителните оръжия, мощните машини, и дори за домакинските уреди, ще се говори като за нещо фантастично. Може би оцелелите ще предават тези истории на децата си, а те на техните деца, а когато след още няколко хиляди години техните потомци може би ще достигнат нашето ниво на развитие, истиността и първоизточника на тези истории ще са забравени, и те ще бъдат обявени за "митове" и "легенди" за "боговете" от "древността". Въпреки това ще се намерят достатъчно смели хора, които в да следват митовете в търсене на "изгубени земи" и "митични градове" (като Ню Йорк, Париж...), Те дори може да следват карти, прерисувани от картите, оцелели на някой кораб или подводница.

Такива събития може да са се случили в миналото, може да се случат и в бъдеще. Но в училище не ни учат на това. Въпреки това аз се надявам вие да продължите да търсите истината в митовете на древните, които са запазили, макар и в изменен вид, част от културата и науката на нашите неизвестни предци.

225

АЛТЕРНАТИВНА И КЛИНИЧНА МЕДИЦИНА

Алтернативната медицина е област, за която може да се говори с дни. Има изписани хиляди книги по темата, както от български, така и от чужди автори. В тази статия ще направим само кратко сравнение между алтернативната (природна, естествена) медицина и клиничната такава. Надяваме се, че това ще ви помогне по-добре да разберете грижите за вашето здраве да направите един по-осъзнат избор в тази насока.

Алтернативна медицина Съвременна медицина

Симптоми

"Слушаме" какво ни казва тялото, наблюдаваме неговите признаци и ги използваме като водачи при лечебния процес.

Притъпяване, потискане или пълно отстраняване на симптомите, най-често считайки, че симптомът е самата болест и никога не се стига до причината за този вид "съобщения" на тялото.

Фокус Да се създаде здрава личност Да се разруши, унищожи или излекува заразата

Метод на лечение

Създаване на подходяща среда на живот за тялото, така че то да може да се лекува само. Това се прави чрез промени в начина на хранене (менюто), движение, лекуване на емоциите и на начина на живот като цяло. Подкрепа.

Атакуване, унищожаване или премахване на болестта, използвайки хапчета и хирургически методи. Променяне или премахване на неправилно функциониращите части или органи. Намеса.

Терапевтични продукти

Природни продукти: цели плодове, зеленчуци, зърнени храни, семена, кълнове, ядки (сурови), билки. Сокове от същите. Никакви вредни странични ефекти.

Продукти, произведени от човека: изолирани хапчета и таблетки, произвеждани от нефтени продукти и токсични елементи. Изкуствено произведени минерали и витамини. Множество вредни странични ефекти.

Терапевтични методи и средства

Вегетариански (или веган) хранителни програми, програми за изчистване и деинтоксикация, движение и физически упражнения, хидротерапия, лекуване на емоциите и Промени в начина на живот.

Хирургия, радиация, токсична химиотерапия, стимуланти, успокоителни и подтискащи лекарства, месни диети, диализи, оперативно отваряне на дебелото черво, промените в начина на живот и навиците рядко се дискутират.

Емоции Позитивна нагласа, сила, вяра в природата/Бог, любов, смях, зареждане с енергия.

Негативна нагласа, тревога, безпокойство,загриженост, страх, слабост, депресия, не контролираш състоянието си. Животът ни е в ръцете на други.

Отговорност

Ние създаваме нашето здраве и жизнен тонус, така че ние можем да го променим като се самолекуваме. Ние държим нещата под контрол.

"Разболях се". Аз съм "нещастна жертва". "Докторе/Господи, моля те, изцери ме".

226

КЕЛСКИЯТ КРЪСТ

Келтския кръст е древен свещен символ, познат на повечето хора. Той обаче може да се окаже копие на древен инструмент, използван още през неолита. Въпреки, че в много египетски мумии бяха намерени следи от кокаин, в научните среди се смята, че е невъзможно египтяните или друга древна цивилизация да са преплувала океана, защото не е известно те да са разполагали с необходимите инструменти за навигация. Една нова гледна точка върху смисъла на келтския кръст може би ще промени това мнение.

Келтския кръст е древен свещен символ, познат на повечето хора. Той обаче може да се окаже копие на древен инструмент, използван още през неолита. Въпреки, че в много египетски мумии бяха намерени следи от кокаин, в научните среди се смята, че е невъзможно египтяните или друга древна цивилизация да са преплувала океана, защото не е известно те да са разполагали с необходимите инструменти за навигация. Една нова гледна точка върху смисъла на келтския кръст може би ще промени това мнение.

Келтския кръст, поставен на един вертикален прът изглежда много подходящо средство за измерване на ъгли. Максималната му точност е един градус, като зависи от големината на използвания уред. Освен това кръстът може да се използва за измервания на разположението на звездите.

227

Интересен е начинът, по който древните мореплаватели са определяли географската ширина и дължина. Експериментите показват, че те са могли да определят местоположението с точност до три морски мили с келтски кръст в ръка. За да се намери географската дължина на едно място трябва да се знае местното време и времето на главния меридиан.

Днешния главен меридиан е Гринуичкия, но в миналото той може да е минавал през пирамидите в Гиза. С помощта на келтския кръст древните моряци са можели да определят времето, дължината и ширината, на която са се намирали, както и деклинацията. Те са можели да предсказват слънчевите затъмнения и равноденствията. Той може би е играел важна роля за жреците, които са били и астролози и астрономи.

Днешния кръст, който можем да видим по покривите на църквите и на вратовете на хората е по-различен от този, който са използвали в древността. Неговата окръжност е била разграфена и е можела да се върти свободно. В краищата на кръста е имало дупки, през които се виждали деленията на кръга, за по-лесно

опредляне на ъглите.

Важно е определянето на ъгъла, под който се издига слънцето. Този ъгъл се променя през годината и времето и мястото на наблюдателя могат да се определят чрез наблюдения на звезди, планети и съзвездия.

ЗДРАВИЯТ СЪН Е ИЗТОЧНИК НА СИЛА

За да спите здрав и сладък сън, послушайте съветите ни, помогнете си с прости и достъпни методи, много от които са използвали още нашите баби и дядовци С помощта на сънищата можем да повдигнем завесата на тайните на вътрешния ни живот. А понякога сънищата свидетелстват за неща, за които нашето съзнание дори не подозира. На сънищата трябва да се обръща внимание само ако са отчетливи и ярки, а също ако се повтарят често. Ако ви се е присънила някаква безсмислица, която не е оставила никакъв спомен след събуждане, не се опитвайте да си спомните съня - няма смисъл. Ако редовно ви измъчват кошмари, значи в подсъзнанието ви е заседнал някакъв сериозен проблем. Не се опитвайте да забравите такъв сън - от това измъчващият ви проблем няма да изчезне, а само ще заседне още по-дълбоко в подсъзнанието ви и все повече ще ви пречи да живеете спокойно. С кошмара може да се поработи, което ще донесе напълно осезаема полза. Ако кошмарът има реални корени и вие сънувате определена ситуация, която ви се е случила наяве, но не можете да забравите за нея, постарайте се да поговорите с близките си за това, да получите тяхната топлина, защита и подкрепа. Ако това не помогне, обърнете се към психолог - в този случай психологичната наука може реално да ви помогне. Ако не знаете каква е причината за кошмара, сутринта се опитайте да си го

228

спомните колкото е възможно по-подробно (можете да го разкажете на близките си). Не се страхувайте, че ще преживеете още веднъж неприятните усещания, които са съпътствали съня ви. При тези спомени може да възникне конкретен образ, който да ви покаже откъде се е появил страхът ви. Ако през последните дни много нервничите и преживявате, спите лошо, то не се чудете на тревожния сън, който ви е събудил и не го преживявайте - просто по този начин подсъзнанието ви помага да се преборите с дневните чувства. Можете да настроите подсъзнанието си по такъв начин, че насън да ви помогне да решите някой сложен проблем, който е важен за вас. КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ? Определете проблема, помислете за него, почувствайте какво точно ви безпокои. След това се отпуснете и по възможност поседете пред запалена свещ. Още веднъж помислете върху проблема си, представете си го във всички подробности, нарисувайте картина на проблема в мислите си. След това върху чист лист хартия ясно формулирайте въпроса си, а след това го нарисувайте колкото е възможно по-ярко. Сложете листа под възглавницата и легнете да спите. Решението може да се появи в съня като напълно конкретен изход от ситуацията или да се “яви” като образ. Обърнете внимание на усещанията си по време на сън: ако ви съпътства добро приповдигнато настроение или спокойствие - значи отговорът на въпроса ви е положителен, а ако на сън сте се тревожили, а след събуждане неприятните усещания не минават, то въпросът няма да се реши във ваша полза.

МИСТЕРИОЗНО ЛИЦЕ В ПУСТИНЯТА В ПЕРУ

Новата програма за безплатен достъп да сателитни изображения от целия свят Google Earth дава нови възможности за изследване на света около нас. Чрез тези възможности беше забелязано странно човешко лице в пустинна област в Перу...

Координатите на обекта са 16 градуса и 20 десети южна ширина и 71 градуса и 57 минути западна дължина. Обектът се намира на около 1700 метра надморска височина. Обектът е с приблизителни размери 9 км. от темето до брадата и 5 км. между ушите. Някои го оприличават на Иисус, за други е самият Господ-Бог, за трети - просто "Старецът от планината". От какво естество е обектът, дали е дело на човек или произхода му ще остане неопределен както е случая с линиите в платото Наска, засега можем само да гадаем, тъй като откритието е съвсем отскоро е засега няма по-подробна информация за обекта, нито са правени проучвания на мястото, доколкото е известно на екипа на Fenomenibg.com. Отдолу ще видите сателитни снимки на обекта от различна надморска височина, такива можете да видите и сами онлайн на адрес -

229

http://maps.google.com/maps?ll=-16.337013,-71.959763&spn=0.166666,0.186888&t=k&hl=en (услугата Google Maps, сателитни снимки и карти).

230

231

ДРЕВНИТЕ ТРАКИ И ТЕХНИТЕ ЗНАНИЯ

Една от най-големите НЕИСТИНИ в историята ни е твърдението, че българите са късни поселници на Балканския полуостров, и че траките са изчезнали по нашите земи преди идването на Хан Аспарух. Прeди 92 години единствения наш честен, проникновен и изключително обоснован историк д-р Ганчо Ценов с историческия си труд "Произход на българите, начало на българската държава и образуване на българската църква" опроверга категорично и документално

232

фалшификациите в нашата история и доказа, че БЪЛГАРИ И ТРАКИ СА ЕДИН НАРОД, ЧЕ ТЕ СА НАЙ-СТАРИТЕ ПОСЕЛНИЦИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ. ТРАКОБЪЛГАРИТЕ са наследници на местното прадревно население на Балканите, които са имали високо развита цивилизация. Те са били отседнало население с висока духовна и материална култура. Установява го Варненския халколитен некропол, културата открита от Димитър Златарски също във Варненско, селищната многопластова могила в Караново и много други праисторически паметници в България Професор Боев въз основа на костен материал, писмени извори, паметници на изкуството, тракийски погребения, маски, монети и други установи, че по нашите земи са извършвани трепанации - операции на черепа на главата още в неолита (неокаменната) и енеолита (меднокаменната епоха). Такива операции са могли да се правят само от население с високо развита цивилизация с богата духовна и материална култура. Първобитните хора не биха могли да ги правят. Проф. Боев установява, че и траките са правели същите операции, древните българи в Средна Азия също, а по-късно и в Аспарухова България. След обстойно проучване на многобройните тракийски паметници и писмени извори се установява, че ТРАКИТЕ СА ИМАЛИ ВИСОКОРАЗВИТА КУЛТУРА РАВНОСТОЙНА И СЪПЕРНИЧЕЩА НА ЕЛИНСКАТА. Те са имали и медицина на високо научно ниво, владеели са и науката за лекарствата. Медицината им е била една от водещите в стария свят. Възможно е траките да са владеели изкусно медицината още преди идването им по нашите земи. От древни извори, най-вече елински се установява, че ОРФЕЙ Е БИЛ ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ ЖИВЯЛ 1300 Г. ПР. ХР. ТОЙ Е БИЛ ТРАКИЙСКИ ЦАР НА ОДРИСИТЕ, БИС-ТОНИТЕ И ЕДОНИТЕ. Това показва, че царството му е било голямо. Предполага се, че родното му място е западно от устието на Струма в Беломорието, а други считат, че е Родопите. Че ДЕЙСТВИТЕЛНО Е БИЛ БЪЛГАРИН се вижда от изображението му върху керамичен античен съд, заобиколен от тракийски първенци наметнати с български ямурлуци, държащи в ръце по две тракийски копия. Орфей е бил изключителна личност, разностранно надарена с огромна космическа енергия: той е бил едновременно велик лечител, философ, поет, музикант, певец, прорицател и пророк. Орфей е една от най-великите личности в човешката история. С право го определят като ЕДИН ОТ ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БОГА, каквито са били още Лао Дзъ (Боян), Зороастър, Мойсей, Исус Христос, Буда, Конфуций и Мохамед. Заради великото си философско учение Орфей е определян още като ЕДИН ОТ 7-ТЕ МЪДРЕЦИ НА СВЕТА И БАЩА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. Старите автори определят Орфей като велик лечител и заклинател. Свиренето му на лира и песните му притежавали велика магическата медицина на Балканите, че действително е бил велик космически лечител се разбира от името му. Според Еду-ард Шуре името Орфей или Арфа го получил след завръщането си в Египет, където се обучавал повече от 20 г. в египетските мистерии и тайната херметична наука. Преди това той е бил наричан 'син на Аполон". Орфей смислово означава, „онзи, който лекува със светлина" (от финикийски: аур - светлина, а рафос - лечение). Наречен е така заради изключителните му лечителски способности. За тях говори възможността да говори и се разбира с животните, включително и дивите зверове. Не случайно е изобразяван как свири и пее и около него са се събрали всякакви диви зверове начело с царя на животните - лъва и кротко го слушат. Орфей е автор на много произведения, сред които "Аргонавти" - епическа поема от 1384 стиха, поставени в хексаметър, която се е съхранила до IV в. пр. Хр.; "Химни за мистериите", разказващи за силата на природата и различните тайнства; "Литика"- магичните песни за целебните свойства на камъните и кристалите; "Магическа ботаника" - за лечебните свойства на родопските треви и билки. Орфей е бил ученик на Лин. След това създава своя лекарска школа. Негови ученици са били Мидас, Евмопъл (Евмолп), Тимирамис, Музей и други видни личности на древността. Според знаменитият латински естественик Плиний Старий, Орфей е бил лекар, магьосник, знахар и баяч. Известният наш траколог проф. Гаврил Кацаров счита, че Орфей е първият лечител баяч на магическата медицина на Балканите. Проф. Христо Данов

233

цитира в своята "Древна Тракия" стар автор, който пише, че Орфей бил в състояние да накара дърветата да скланят пред него своите вършини, а камъните да се раздвижват. МАГИЯТА ИГРАЕ ОСНОВНА РОЛЯ В ТРАКОБЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА. Участието на Орфей в похода на аргонавтите го показва като велик маг. Името му е синоним на магия и чародейни прояви. Според проф. Георги Михайлов гърците свързвали Орфей и с лечебното изкуство. Наред с това той е и религиозен реформатор и просветител. За изключителната духовна сила на Орфей пише и стария автор Псевдо-Калистен: "Със своята музика и песни Орфей спечелил на своя страна гърците, променил сърцето на варварите и опитомил дивите животни". Проф. Михайлов в книгата си "Траките" цитира Ариан, който казвал, че Траке била млада жена, веща в баянията (припяванията) в лекарствата и, че могла както да премахва страданията чрез лекарства, така и да ги причинява. Според проф. Михайлов по ИМЕТО ТРАКЕ И СТРАНАТА ОТ КОЯТО БИЛА ТАЗИ ЖЕНА СЕ НАРЕКЛА ТРАКИЯ. Магията в Тракобългарската медицина играела особена роля и тя се изразявала не само с баяния и заклинания но и с определени действия (ритуали), които ги придружавали. Според Аристофан, Орфей притежавал свръхестествени лечебни средства, такива имал и ученикът му Музей. В Еврипидиевата трагедия "Алекстида" хорът търсел лечебна сила в ТРАКИЙСКИТЕ ТАБЛИЧКИ НАПИСАНИ ОТ ОРФЕЙ*. В заключение стигаме до извода, че неслучайно в българския фолклор Орфей се представя не само като поет, музикант и философ, но и като герой закрилник. Така се подчертават достойнствата му не само като цар и велика личност, но и като лечител-закрилник на своя народ. Това е най-вече съхранено в устната традиция на народна култура на българското родопско население. За изключителните си многостранни качества Орфей е обожествен, както и великия гетски цар-лечител Залмоксис. Обожествяването на царете си е прастара тракийска традиция. Така е направено и с гетския цар погребан в гробницата край с. Свещари Разградско. Това го показват стенописите в нея. КАКТО МНОГО КРАЖБИ НА ЕЛИНИТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, ТАКА И ОРФЕЙ СА СЕ ОПИТАЛИ ДА ГО ЕЛИНИЗИРАТ, НО БЕЗУСПЕШНО. Това, че неговите творби са запазени в гръцки препис не означава, че той е бил елин, както и че той за пръв път се споменава през VI век преди Хр. от елинския поет Ибик. Ако Орфей беше елин не щяха да бъдат орфическите химни и други писмени доказателства напълно различни от класическите гръцки представи за устройството на света. Неговият светоглед щеше да бъде елински. ТРАКИЙСКИЯТ ОРФИЗЪМ ИЗЦЯЛО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ЕЛИНСКИЯ. И то не само като доктрина, но и като мотивировка за социално действие, както правилно отбелязва проф. Александър фол в "Енциклопедията за тракийска древност". Още по-важно е, че Орфей никога не е живял в Елада, а само в Тракия населението има Орфеевия религиозен светоглед. И накрая за Орфей, 'ЛЕКУВАНЕТО СЪС СВЕТЛИНА", както е посочено в името му, е доказателство, че ТОЙ Е ЛЕКУВАЛ С ДУХ ОТ НАЙ-ВИСШАТА МАТЕРИЯ, какъвто е бил неговия и каквито са имали само богоизбраните велики посветени. Орфей не е единствения древен знаменит тракийски лечител. Тракийската медицина е възникнала много преди него, когато се е образувал самият народ, но той е неин връх. Наред с Орфей се открояват и внушителните фигури и на други тракийски лечители като ЗАЛМОКСИС и АСКЛЕПИЙ. ГЕТИТЕ СА ТРАКОБЪЛГАРСКО ПЛЕМЕ както установява д-р Ганчо Ценов, което още се е наричало и ГОТИ и което е живяло в североизточна България от Лудогорието до Дунава. Предполага се, че столицата му се е намирала край с. Свещари, Разградско, близо до откритата царска гетска гробница, недалеч от която са руините на този град. Гетския цар Залмоксис бил велик лечител и магьосник. Има гръцка версия, че той уж бил “слуга” при Питагор и е бил негов “ученик”. Това обаче не е достоверно, защото Питагор е живял много по-късно.

234

АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА СВЕТИЛИЩЕТО НА ОРФЕЙ В ПЕРПЕРИКОН

Още преди години проф. И.Венедиков описваше Орфеевото погребение високо в скалите, вместо в земята Убеден съм, че сме открили светилището на Орфей. И въобще не става дума за гроб, а за мястото, където се е вярвало, че са били изложени мощите на Орфей или част от тях. Защото, както е известно от литературата, Орфей е бил разчленен”, сподели във Велико Търново проф. д-р Николай Овчаров. Археологът с търновски корен пет месеца е работил в Татул, Момчилградско, и на Перперикон, където копае вече пети сезон. Във Велико Търново проф. Овчаров даде първата си пресконференция след работата си на двете места. “Още преди години проф. Иван Венедиков говореше за Орфеево светилище в Източните Родопи. Той описваше необичайното погребение – нависоко, в скалите, вместо в земята. Всичко, което открихме около това място, доказва тези негови твърдения”, категоричен е проф. Овчаров. Две са историческите личности, за които има сведения, че са погребани по този начин. Единият е Резос, герой от Троянската война, а вторият е Орфей. “Ние не знаем дали той наистина е съществувал, или е измислен, но това не пречи хората някога да са му направили светилище”, казва археологът. Неговото реално или легендарно царство обаче е било в Родопите. Това е първото известно в света светилище на Орфей. Там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн. Археолозите открили керамика и монети, които доказват тези техни твърдения, защото всеки, който идвал на това място, оставял като дар различни предмети. Според легендите, на това място дивите животни са се качвали по двойки и сами са се принасяли в жертва. Разкопките са дали на археолозите това лято огромно количество еленови рога. “Светилището е къснобронзово. Изградено е около скала във формата на пресечена пирамида. Там намерихме и 30 глинени олтара, част от които са от среднобронзовата епоха. Това е епохата от 19-и – 18-и век пр.Хр. и все още историците спорят дали тя въобще е съществувала. Затова и ние, археолозите, изключително рядко откриваме предмети от това време”, коментира проф. Овчаров. Олтарите са се оказали богати на керамика и съдове със изображения на слънцето. Един от разкритите предмети е жречески жезъл, също със слънце на него. Екипът на търновския професор се е натъкнал на три колела от макети на небесната колесница, както и на малък златен предмет. Той е 4 см дълъг и почти 24 карата. Със сигурност е част от ухо на маска. “Това е маска като тази на Агамемнон. Самата тя е била от кожа с апликации от злато. Наличието на такава маска по нашите земи доказва, че и тракийските цари са били също толкова важни, колкото Агамемнон. Между другото той също е спорна личност, като Орфей”, уточнява археологът. Това, което проф. Овчаров и неговите колеги намират в Татул и Перперикон, доказва и изяснява факти дори от Омировата Илиада, където са изброени като персонажи 54 тракийци. Светилището е загинало в 12-и – 11-и век пр.н.е., когато земята е била разтърсена от поредица унищожителни земетресения, но веднага е било възстановено. Съществувало е до 5-и век от новата ера, когато навлиза и християнството. Тогава обаче храмът е бил ползван не по предназначение, а като резиденция на византийски аристократ. По тези земи през 11-и – 12-и век е живял Севаст Георги Палеолог, генерал и първи военачалник на Алексис I Комнин. Севастът е родоначалник на

235

династията на Палеолозите. 15 оловни печата са намерили археолозите като доказателство за тази информация. Втората половина от лятото проф. Николай Овчаров работил и на Перперикон, където тази година попаднал на уникална порта. Тя е в южната част на разкритата още миналите лета цитадела, за която вече е известно, че е съществувала и се е изграждала 2500-3000 години. Всички порти, които археолозите разкопават, се оказват от различни времена. Разкритата сега е най-старата от всички порти и е градена с т.нар. циклопски градеж. Характерни за него са блокове, тежащи 1-2 тона. Археолозите са намерили и най-ранната църква в Акропола на Перперикон. Тя е датирана по една монета на император Хонорий, който е управлявал между 395 и 423 г. Градежът на тази църква съвпада с кръщаването на Родопите. Тя е дълга 16 метра, не е голяма, но е частично изсечена в скалите. Другата интересна находка е баптистерията на църквата. Това е мястото, където се извършват кръщавки. Някога вместо купел са се изграждали басейни, за да могат в тях да влизат възрастните хора, защото преди толкова векове кръщение са приемали предимно възрастни. Басейнът също е изсечен в скалата. “По-интересното обаче е, че открихме почти цяла и амфората, с която са поливали хората по време на кръщавката”, казва още професорът. Той е особено щастлив от това, че е попаднал на амвон. “Ето това е уникална находка, защото е първият амвон, намерен по археологически път в света и първият по нашите земи. От него епископът е произнасял проповедите си. На това място преди няколко дни отец Боян Саръев извърши водосвет”, каза проф. Овчаров. Изненадващ за него се оказал фактът, че останките от тази базилика са били запечатани с хоросан така, сякаш никой вече да няма спомен за нея. По-късно обаче мястото е било застроено. Археолозите попаднали на 15 сгради, които оформяли селище от 14-и век. “За това селище вече знаем, че е било гарнизонно средище на турците. През 1362 г. те завземат Димотика, която е на стотина километра от Перперикон. Именно от това място турците започват инвазията си на север и оттук тръгва атаката им към България”, категоричен е още проф. Овчаров. 20 000 лв. е получил археологът по разпореждане на Стефан Данаилов, за да бъде изградено защитно покритие на светилището в Татул в. Борба, Велико Търново

236

САКСАУАМАН

Саксауаман е най-внушителния от архитектурните комплекси на инките и е смятан за един грандиозните монументи, създадени от човека. Той се намира на север от Куско, на височинад морското равнище, между Куско и Сан Себастиян. Археологическия парк е с площ 3094 съдържа повече от 200 археологически места.

Саксауаман е най-внушителния от архитектурните комплекси на инките и е смятан за един грандиозните монументи, създадени от човека. Той се намира на север от Куско, на височинад морското равнище, между Куско и Сан Себастиян. Археологическия парк е с площ 3094 съдържа повече от 200 археологически места.

Когато испанските завоеватели пристигнали по тези земи, те не могли да си обяперуанските индианци ( диви, невежи, смятани по-скоро за животни, отколкото за хора ) да построят такива величествени постройки. Техният религиозин фанатизъм ги накарал да мстроежите са дело на демони и зли духове. И днес, много хора вярват в неспособнкечуаните да създадат такова чудо, и предполагат, че постройките са дело на същизвънземен произход с по-напреднали технологии от нашите.

Трите стени в Саксауаман, оформящи зъбите на пумата

237

Това, което виждаме днес, са само основите наили насипите, върху които се е извисявала велсграда, която според летописците не е имала себе си по целия свят. Има три паралелнипостроени на различни нива от варовикови каменнис огромни размери. Блоковете, използвани за ппо-ниските ) нива са най-големи. Един от твисочина 8.5 метра и тежи 140 метрични тонблокове определят сградата като принадлежциклопската или мегалитната архитектура. Някопредполагат, че трите стени представляват тритерелигиозния свят на инките. Отдолу нагоре това Укю Пача или подземния свят, Кай Пача ( земния Ханан Пача - небесния свят. Освен това тези идентифицират с техните три свещени животни -Мачакуай ) - змията, Пума - кугар или планинсКунтур - кондор.

Някои автори смятат, че поради зигзаобразната истените изобразяват бог Иллапа, бога на гръмотесветкавиците. Възможно е всички тези теории да тъй като числото три е било с ключово значекечуаните.

Факт е, че няма други такива стени по светаразлични от Стоунхендж, от Египетските пирампирамидите на маите, от всички други древни мкаменни паметници.

Това, което виждаме днес, са само основите наили насипите, върху които се е извисявала велсграда, която според летописците не е имала себе си по целия свят. Има три паралелнипостроени на различни нива от варовикови каменнис огромни размери. Блоковете, използвани за ппо-ниските ) нива са най-големи. Един от твисочина 8.5 метра и тежи 140 метрични тонблокове определят сградата като принадлежциклопската или мегалитната архитектура. Някопредполагат, че трите стени представляват тритерелигиозния свят на инките. Отдолу нагоре това Укю Пача или подземния свят, Кай Пача ( земния Ханан Пача - небесния свят. Освен това тези

238

идентифицират с техните три свещени животни -Мачакуай ) - змията, Пума - кугар или планинсКунтур - кондор. Някои автори смятат, чезигзаобразната им форма, стените изобразяват богбога на гръмотевиците и светкавиците. Възможно тези теории да са верни тъй като числото три ключово значение сред кечуаните.

Факт е, че няма други такива стени по света. Те са различни от Стоунхендж, от Егпирамиди, от пирамидите на маите, от всички други древни монолитни каменни паметници.

Как са построени стените

Камъните, изграждащи стените, пасват толкова добре, че никакво острие не може да се пътях. Няма никакъв свързващ материал ( хоросан ). Каменните блокове се свързват със неправилни форми, които биха били истински ад за всеки каменоделец.

Учените предлагат един твърде изфабрикуван начин за свързването на камъните. Първо сежеланата форма на първия блок и блокът се поставя на мястото си. След това каменоденякакъв начин ще окачат втория блок на скеле до първия. След това те трябва да следят кпървия камък и да го отбележат върху втория, за да могат след това да оформят точнаткоято да пасне на първия камък. За да бъде мьркирането точно, те трябва да използват прсъс закачен на нея отвес. След като са отбелязали контура, каменоделцте блъскат вториякамъни колкото длан, за да оформят основните линии. След това, използвайки малки камъчедооформят прецизно контура.

По стените не са открити никакви украси или надписи. Повечето стени са около Куско и в на река Урубамба в перуанските Анди. Има няколко разпръснати стени и в други части на Аникъде другаде на Земята. Като цяло, тези сгради са извън нашите представи и възсегашната цивилизация не може ните да ги обясни, нито да ги повтори. Въпроси като "каки "кога" просто ни объркват. Мистерии като тази се обясняват научно, фантастично и дорно почти никога вярно и пълно.

Кога са построени стените

Това, което е останало от трите стени в Саксауаман е направено от варовик, които в случизползван само за основите на сградата. Главните стени са направени от андезит вулканична скала ), който се добива в каменоломни в планинте на север от Сан Джеронимо,35 километра от града. Варовици са открити и в околностите на Саксауаман, но те са по ммогат да бъдат така добре оформяни. Разрушаването на Саксауаман започва през 1536г.започва войната срещу испанците и продължава 400 години. Конкистадорите започват да камъните за строежа на своите къщи. През 1559 църковния съвет решава да се вземат анлрокове за строеж на катедрала. Чак до 1930г. жителите на околностите на Куско можелминимална такса, да вземат необходимите им камъни за строеж на къщите си. Трите стени скоето е останало, след като в продължение на четири века Саксауаман е бил използкаменоломна от каменоделците в колониалните градове.

Саксауаман вероятно е бил завършен около 1508г. Според различните теории построяпродължело 60 години, а работниците са били между 20000 и 30000. Интересно е написхроникъора Гаркиласо де ла Вега, който бил роден през 1530 г. и е израснал в сянката наВъпреки това, той изглежда няма никаква представа за това как е бил построен Саксауакакво пише той:

"...това укрепление превъзхожда конструкциите, известни като седемте чудеса на света. Вдългата стена във Въвилон или с Родоския колос, или с пирамидите в Гиза, или смонументи, всеки може да каже как са били построени - чрез събиране на огромна маса раб

239

чрез употребата на все повече и повече материали ден след ден, година след гопреодоляват трудностите чрез човешките усилия през дълъг период от време. Но наистинаграниците на въбражението да разберем как тези индианци, незапознати с уреди, двиинструменти, са могли да издялат, вдигат и свалят тези огромни скали, а след това да гитолкова точно на местата им. Поради тези причини, и защото индианците са толкова добре с демоните, в работата е замесена магия."

Със сигурност поне няколко от тези 20000 или 30000 работници все още са били тамГаркиласо е бил млад. Дали всички не са били болни от амнезия? А може би Саксауаман е мстар, отколкото учените твърдят че е?

Археолозите ни казват, че стените в Саксауаман са се извисявали 3.5 метра по-високо, са сега. Тези допълнителни 3.5 метра са отишли за изграждането на катедралата и на кколонистите. Смята се, че тези камъни са доста по-малки от огромните блокове в основатагорната част на стените, която е била разграбена, е било единственото нещо, построено на хълма Саксауаман. Този строеж вероятно е бил завършен през 1508г. Това би обяснило зпо времето на испанските конкистадори не знаел нищо за това как са били построени стенит

Муюкмарка

Гаркиласо пише, че на върха на трите стени има кули разположени в триъгълник. Главната в средата и имала кръгла форма. Тя била наречена Муюкмарка. Втората кула се казвала Пауа третата - Саклармарка. Втората и третата кула били квадратни.

Това е основата на кулата, намерена на върха на храма на Саксауаман през 1934г. Муюизградена от три концентрични каменни стени с кръгла форма, свързани чрез няколко стени. Има три канала, построени за да пълнят с вода това, което много учени срезервоар. В центъра има мрежовидна украса от 34 линии, а също и украса от концентричникоито отговарят на разположението на стените.

240

Куско

Според индианска легенда, земята на Куско била толкова неплодородна, че нищо не можело там. Там, където сега се намира центъра на града, преди е имало езеро и блато. ВториСинчи Рока, пресушил блатото и го пълнил с камъни и дърва, докато земята не станала дстаблна, за да издържа техните каменни сгради. Той също донесъл много товари хубава почразпръснал, за да стане долината плодородна. Въпросът е какво е привлякло инкитенеплодородно и негостоприемно място. Ако си представим, че внушителните стени на Саксабили там преди първият инка, Манко Капак, да пристигне. Това само по себе си би мястото свято.

Според ранен испански хроникьор, императора на инките Пачакути, който направил покпътуване до Тиуанако, решил да подражава на строителния гений на храмовете в Куско. действителност, не бил град в европейския смисъл на думата. Въпреки че той бил огромномясто и място за жилищата на хората от благородно потекло ( обикновените хора не били в церемониалния център ), той бил и центърът на Вселената за инките.

Кориканча

В куско се намирал и най-важния храм в империята на инките, Кориканча ( "корал от златобил посветен на Виракоча - бога създател, и на Инти - бога на Слънцето. В храма светилища на второстепенните богове на Луната, Венера, Плеядите и няколко други божествтова имало статуи на божества на покорени племена, доведени в Куско, отчасти на почит,като заложници. Сведения от първите испанци, които влезли в Куско, говорят, че церемоизвършвани без прекъсване в Кориканча.

241

Кориканча - Храма на Слънцето - един от най-добрите образци на каменоделството на инките

Тези чудесно издялани стени на храма били покрити с п700 листа от чисто злато, тежащи около два килограмОбширният двор бил пълен със скулптури на животни и цполе в реален размер. Всички статуи били направени злато. Подовете на храма също били покрити със злато.златна статуя с формата на слънце и украсена със сккамъни била обърната с лице на изток, така че всяка спосреща изгряващото Слънце. За съжаление всичкпроизведения на изкуството били набързо претопени от искоито след това построили църквата Санто Доминго върху на храма.

Кориканча бил също и център на голяма астронобсерватория и календарно устройство. Имало 40 отдалечаващи се от храма, наречени Секуси. Те продълабсолютна права линия и сочели към по-важните небесни хоризонта. Четири от тези линии, представляват четиритпътя до четирите части на Тавантинсую, други сочели къмна равноденствие и слънцестоене. Останалите сочели към звезди и съзвездия, които имали особено значение за инки

Хълмът Родадеро и Трона на инката

В покрайнините на Куско, точно противоположно на Саксауаман, се намра Родадеро -скалист хълм с много стълби и пейки, издълбани в скалата.

Хълмът Родадеро е от диоритна скала с вулканичен произход. На хълма има вади, издяланитова, което е наречено Трона на инката до който водят няколко десетки прецизно издяланстъпала. Зад тази секция има малки лабиринти, тунели и ниши в скалите.

242

ХОРА БЕЗ МОЗЪК?

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък...

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод

243

на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

244

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.

ТЕОТИУАКАН

Теотиуакан означава "Градът на Боговете" или "Където Хората Станаха Богове". Той е разположен в едноименна долна на 48 на север от Мексико Сити. Той бил процъфтяващ религиозен център, възникнал няколко века преди ацтеките. По всяка вероятност той е бил най-големия мексикански град в древността по времето на своя най-голям разцвет през 600 година сл. хр. Градът е бил напълно изоставен приз 750г като причините са неизвестни.

По време на разцвета си около 500-600г сл.хр. Теотиуакан имал население от около 200.000 души. Градът с площ 20 кв. км. е бил много добре планиран. Той е бил по-развит и по-голям от европейските градове по това време. Неговата цивилизация може да се сравни с римската, но е просъществувала по-дълго - повече от 500г.

Археолозите дълго са много впечатлени от Теотиуакан. Неговата култура и история все още са загадка. От цивилизацията са останали масивни руини, но все още не е открита следа от писмена система и поради това се знае твърде малко за обитателите на града, които били наследени от Толтеките, а по-късно от ацтеките.Ацтеките не живели в града, но дали имена на града и на по-големите сгради. Те го смятали за "Мястото на Боговете" - мястото, където, както те те вярвали, е бил създаден сегашния свят.

245

Историята на Теотиуакан

100г пр. хр. - 0г сл. хр. - Пре-Теотиуакан - две малки селца в северния край на долината, население 5000.

0г сл. хр. - 150г сл. хр. - Първи период - построени са Пътят на мъртъвците е Пирамидата на Слънцето.

150г сл. хр. - 300г сл. хр. - Втори период - установена е мрежестата структура на града.

300г сл. хр. - 650г сл. хр. - Трети период - период на усилено развитие, население 85.000-200.000.

650г сл. хр. - 750г сл. хр. - Четвърти период - период на упадък.

Освен главните пирамиди, в Теотиуакан има и други големи сгради, особено близо до северния край на града, около Пирамидата на Луната. Такива сгради са Дворецът на Кутцалкоал, Дворецът на Пеперудите, Храмът на Ягуарите и няколко храма. Градът е свършил славното си съществуване през 700г след преднамерено разрушение и опожаряване от ръката, по всяка вероятност, на неизвестни нашественици. Около столетие по-рано, около 600г сл.хр., цялото влияние на Теотиуакан в Централна Америка изведнъж прекъсва, показвайки някакъв вид вътрешна несигурност и упадък преди разрушението. Първите признаци, че нещо не е наред в Теотиуакан са от 650г. Населението намалява толкова бързо, че само след столетие, някога гордият град вече не е нещо повече от няколко селца, заемащи площ от около един квадратен километър.

Очевидно е, че някаква катастрофа е сполетяла града през 700г сл. хр., намалявайки населението на 70.000 души. Много от хората се преселили на изток. Градът е бил преднамерено опожарен и разрушен. С времето сградите се сривали, а пирамидите обрасвали в гъсга растителност. Упадъкът на Теотиуакан е бил почти толкова бърз, колкото и неговия път към разцвета. Въпреки това, осем столетия по-късно Теотихуакан все още е почитан като свещено място. Но никой не си спомнял кой е построил града или, че в него някога са живели хиляди хора.

246

С изключение на Пътят на мъртвите градът продължил да съществува още две столетия, въпреки, че населението му било не повече от 50.000 души. Някаква катастрофа помела всички древни цивилизации от Централна Америка, включително маите, две столетия по-късно, принуждавайки ги да напуснат повечето градове. Някои антрополози вярват, че кризата може да е предизвикана от недостиг на храна поради изсушаване на земята. Те смятат, че причина за такова засушаване е била комбинацията от смяна на климата и от изсичането на всички дървета в долината. Първоначално там растяли кедър, бор, кипър и дъб, а днес растат кактуси, агава и пиперови дървета. Тази смяна на растителността показва големи климатични изменения.

Въпреки че Теотиуакан е като пъзел за археолозите заради факта, че огромният град изглежда е достигнал възхода си без сътресения и падове, все пак има един важен факт за класическия период в Мексико - първенството на Теотихуакан пред всички останали градове. Теотиукан бил градът - център на Мексико. Градът имал голямо население и производителност и неговата мощ била налагана с политически и културно не само в планинскит райони, но и в крайбрежните тропически области чак до държавата на маите. Търговската империя на теотихуаканците е сравнима с тази на ацтеките, които ги последвали. Всички други мексикански държави били в някаква форма зависими от Теотихуакан.

С началото на упадъка на Теотиуакан приключила и неговата роля на обединителен център за държавите от Централна Америка и неговата широко разпростряла се търговска мрежа. На мястото на бившите мощни държави се образували малки военнизирани кралства. Войните станали всекидневие в бившите територии на Теотиуакан, а тези, които имали нещастието да бъдат пленени, били принасяни в жертва на жестоки богове. Военни империи като тази на толтеките през 12-тото столетие сл. хр. и по-късно тази на ацтеките през 14-ти век сл. хр., били тези, с които испанците се срещнали и в последствие изкоренили между 1519 - 1521г. Вероятно е причината, поради която испанците са успели да завладеят ацтеките за толкова кратко време, да не се корени в техните войнишки умения. По-вероятно е тя да се крие в приликата на испанците с бог Кутцалкотал. Той е изобразяван като перната змия, но се е приемал за историческа фигура - човекът, който донесъл цивилизацията за ацтките. В легендите се споменават конкретно даровете на ученето, културата, календарът, математиката, метулургията, астрономията, строителството, архитектурата, земеделието, билкарството, законите, изкуствата, занаятите и мира за местните хора. Той е изобразяван като крайно различен от местните хора - със светла кожа, груби черти, с дълъг нос и дълга брада. Легендите разказвали, че той е пристигнал с лодка от изток, и отплавал отново след няколко години, обещавайки, че ще се върне някой ден.

Пирамидата на Слънцето

Пирамидата на Слънцето е построена през втори век сл.хр. Тя доминира пейзажа на древния град Теотиуакан в Мексико. Тя е третата по големина пирамида в света и съответно е най-голямата в Теотихуакан.

Постройката е висока 210 фута (72 метра) и със страна 650 фута (245 м), огромна пирамида от каменни отломъци, кирпич и почва, с фасада от камъни. На върха на пирамидата има дървен

247

храм, от който се открива впечатляваща гледка към града. Пирамидата всъщност представлява поредица от пирамиди, построени една върху друга. Пирамидите и други структури са стъпаловидни, а не с гладки стени като египетските пирамиди, а камъните, използвани за построяването им не са толкова големи като тези в пирамидите в Гиза.

По време на разцвета на Теотиуакан повечето от сградите били измазани. Пирамидата на Слънцето е била боядисана в светло червено.

Интересното в някои от пирамидалните постройки в Теотиуакан е че те съдържат дебел слой слюда, която не можела да се набави от никъде другаде освен от Бразилия, която е на около 2000км от там.

Слюдата е много люспест и чуплив материал, но въпреки това големи парчета слюда са били пренесени на около 200км (без да са познавали колелото). Освен това слюдата е била използвана във вътрешността на пирамидата, а не във покривния слой, където е щяла да се вижда. Въпросът е защо е бил целият този труд. Слюдата често се използва като изолатор на електричен ток. Дали това не е била причината, поради която е била използвана в пирамидата?

Откритта през 1971г пещера под пирамидата на Слънцето хвърля известна светлина върху вероятната причина за построяването на пирамидата, а може би и на върху причината, поради която самият Теотиуакан е бил построен точно там. Пещерата всъщност е естествено образуван от лава тунел, разширен и довършен в древни времена. Долината Теотиуакан е странична долина на Мексиканската долина и е една от няколкото естествени заливи в средата на вулканичен район. Това е причината да има много пещери, образувани от потоци лава. Пещерата е била използвана още преди пирамидата да бъде построена. Според традициите на ацтеките създаването на Земята и Луната, а дори и центърът на съвременната Вселена е бил в Теотиуакан. В Мексико подобни пещери се смятали за символични утроби, от които излизали боговете и предците. Това е наложило мястото като много свято и то е останало в паметта на ацтеките.

248

Пирамидата на Луната

Пирамидата на Луната е разположена в северния край на пътя на мъртвите, който е главната ос на града. Пирамидата, главната част на лунния комплекс, гледа на юг. Висока е 42м. Малката платформа от пет ката е била прикрепена към лицевата част на пирамидата. Говори се, че пирамидата има вътрешни постройки и коридори, но тя си остово един от най-малко разгаданите монументи в Теотиуакан. Влага се голяма надежда в сегашните археологически разкопки за научаването на нещо повече за цивилизацията, която може би е скрила най-големите загадки под тези плестове камъни, далеч от ръцете на крадци и мародери.

Сравняване на пирамидата на Слънцето и Голямата пирамида

Много учени извън утвърдените научни среди са намерили доказателства, че точното разположение, пропорции и подреждане на много от древнте монументи показват най-малкото напреднало и детайлно познаване на математиката и астрономията. Това са знания, които далеч надхвърлят възможностите, които имат тези цивилизации според консеративните учени.

Пирамидата на Слънцето е Голямата пирамида в Египет са с почти еднакви основи. Пирамидата на Слънцето е почти точно наполовина по-ниска от Голямата пирамида. Разликите са малки. Голямата пирамида е с 1.03 пъти по-голяма основа.

Отношението на периметъра на основата на Голямата пирамида към височината й е 6.2800001... : 1, което се различа-ва само с 0.05 процента от 2 х pi (2 х pi = 6.2831853). Отношението на периметъра на Пирамидата на Слънцето към височината и е 12.560171...: 1, което се различава с 0.05 процента от 4 х pi ( 4 х pi = 12.566371). Тези цифри ясно показват задълбоченото познание върху геометрията, което са имали строителите на двата монумента.

249

ЗАГАДЪЧНИЯТ ОСТРОВ НА ЕНВАИТЕНЕТ В Кенея, е езерото Рудолф се намира остров Енваитенет, което в превод от езика на племето елмало означава „ безвъзвратен”. От десетилетия островът е изоставен – никой не иска да живее там, и то не без основания. Първото загадъчно произшествие, зафиксирано документално в архивите на местната полиция е от 1935 година. Тогава по тези места работела етнографска експедиция, която изучавала обичаите и живота на племето елмоло, ръководена от англичанина У. Фуш. Веднъж двама негови колеги – М. Шефлис и Б. Дайсън, отишли по негова поръчка на острова. Няколко дни всичко било нормално, всяка вечер в уговореното време те подавали знаци със запалени лампи, които означавали , че при тях всичко е наред. След това сигналите пристанали и когато след две седмици, обезпокоените от дългото отсъствие на другарите си, на острова отишли няколко членове на експедицията, те с удивление открили, че Шефлис и Дайсън били изчезнали. Нещо повече, липсвали каквито и да било следи, че там е имало хора! Островът бил претърсен буквално камък по камък, но не били открити нито останките на учените, нито предмети, които биха могли да хвърлят светлина върху тяхното изчезване. Минали няколко години, тази история била позабравена и няколко семейства от племето елмоло решили да се заселят на острова. Известно време животът им течел нормално, построили си малко селце, често идвали при тях роднини, които живеели на брега, разменяли риба за хляб и мляко... Но веднъж близки на заселниците, които решили да посетят своите роднини на острова, намерили изоставено селото, загаснали огнища и гниеща риба.И отново въпросът къде са изчезнали десетки хора от този малък остров останъл без отговор... Първото споменаване за „ омагьосвания остров” и изчезващите на него хора е от 1630 година.Заселниците се по това време туземци били изненадани от липсата на каквито и да е било животни и птици, само буйна растителност с някакъв необичаен ярък изумруден оттенък, гладки сякаш полирани хълмове, камък с ален цвят, които имали „ склонността” ту да се появяват, ту да изчезват. И още странни звуци, които чували островитяните при всяко пълнолуние, страшни, вледеняващи душата викове на животно или човек,

250

преминаващи в протяжен стон, които обикновено продължавали от няколко минути до час. Но най – плачевни били виденията, които със завидна периодичност посещавали нощем жителите на селото. Това били причудливи същества, които понякога напомняли хора. След виденията островитяните лежали с часове в състояние, подобно на кома, и нямали сила да помръднат. Най – печалното било, че след това с някой от туземците обезателно се случвало нещастие, хората осакатявали, получавайки травма буквално на празно място, или загивали, отровени с риба, която преди това са употребявали многократно... С времето жителите на селото, започнали да вярват, че техният остров е заселен с чудовища, които не приличат на нито едно животно. Чудовищата са се появявали пред човека най – неочаквано и всичко се решавало от това, колко бързо туземецът може да бяга. Животът в процъфтяващото село някога станал непоносим, а жителите му се оказали в своеобразна изолация, наплашени, роднините от крайбрежието спрели да ги посещават. И когато след няколко месеца обезпокоените елмоло все пак доплували до острова, се оказало,че селото е пусто, но без следи от борба или пребързано напускане на жителите му, лъковете и стрелите били старателно събрани в ъгъла на всяка колиба, дрехите и съдовете също били не докоснати. В местните легенди се споменава за загадъчен огън, който се появявал от отвесна тръба на острова, покрита с „тропащ камък”, и за коридори, които водели дълбоко в недрата на земята. Там според преданията обитава „ сеещият зараза и мятащият огън” исполин Уот Усуму Тонг Дуурай. Ако се вярва на разказите на племето елмоло, от време на време на острова направо от мъглата се издига град. Той свети с различни цветове, като нощна дъга, спуснала се над земята Добре се вижда обаче,че много от изумителните кули в него са разрушени, а от някои дворци са останали само руини... От града се чува някакъв странен пулсиращ звук, като погребална песен, носеща се над езерото. След такива видения, членовете на племето дълго усещали болка в мускулите, главоболие, отвращение към храната и рязко влошаване на зрението. В края на миналия век към „ прокълнатия остров” се отправили две частни експедиции от Холандия и Германия, но и двете изчезнали безследно. Така, че тайната на острова Енваитенет си остава все така не разгадана. Мисля, че това е работа на по – нисши извън-земни цивилизации, които живеят на този остров, искат да прогонят населението от там, за да не им пречат, затова ги плашат с най различни звуци и им причиняват главоболие, или някои заболявания, за да напуснат острова и повече да не се връщат.

ТИАХУАНАКО Тиахуанако се намира в Боливия, на 4000 метра надморска височина, на 21 км. северо-източно от езерото Титикака. Градът е бил главен церемониален център и фокусна точка за култура, която се е разпространила из целия регион...

Една от забележителностите е пирамидата от груби камъни, наречена Акапана. Тя доминира долната половина на тази фотография. Когато я откриват, пирамидата е почти изцяло под земята. След няколко деситилетия разкопки, някои от стените са открити, а търсачи на съкровища отварят дупка във върха на пирамидата. Тя е била построена да се отваря към изток. Тъмната линия в долната част на снимката е железопътната линия до Ла Пас. Близо да пирамидата

251

е открит и полу-подземен храм.

Портата на слънцето в Тиахуанако

Входа на храм в Тиахуанако

Пума Пунку

Пума Пунку е друг район с храмове, намиращ се малко на юг от пирамидата Акапана. Разположението на тази зона може да е био от голямо значение,

252

защото дава прекрасен изглед към свещената планина на изток. Разбира се, не можем да бъдем сигурни в това, тъй като никакви писмени доказателства не са оцеляли до наши дни, а легендите се предавали от уста на уста.

Пума Пунку наистина разпалва въображението. Един от каменните блокове, използвани при строежа е с тегло 440 тона, а няколко от другите блокове тежот между 100 и 150 тона. Каменоломната, в която са добити тези камъни, се намира на 15км. от мястото, на западния бряг на езерото Титикака. Не е известна технологията, с която са били пренасяни тези камъни. Хората, живещи в Андите през 500 г. от н. е. , които плавали на тръстикови лодки, със сигурност не са ги пренесли. Дори днес, при целия напредък на инженерните науки, не можем да си представим подобна сграда.

253

Линията в лявата част на блока е прецизно изработена с ширина 6мм. и съдържа дупки, пробити през точно определена дистанция. Невъзможно е да са направени с каменни или медни сечива. Въпросът е как са били пренесени тези огромни каменни блокове. Познански предлага отговор, базиран на неговите изследвания върху астрономическото разположение на Тахуанако, но твърднията му са дотолкова противоречат на науката, че са сметнати за невъзможни. В следствие на това са били игнорирани в продължение на 50 години.

Културата на Тиахуанако

Тиахуанако бил столица на теократична държава, управлявана от царе-жреци, която оказва влияние върху развитието на цялата южна част от Перу през последните векове на миналото хилядолетие. В религията на Тиахуанако най-важно място заемали култът към небето и към бога на гръмотевиците Виракоча. Богът бил изобразяван със светкавици в двете ръце и ореол около главата. Ореолът предполага качества на слънчев бог, каквито личат от релефите на портата на Слънцето и на керамични съдове. Светкавиците, от друга страна, предполагат връзка с негов далечен предтеча от преди 1000 години, почитан в северно Перу. Негови придружители били по-малките божества на кугара, кондора, ястреба и змията. Царят-жрец бил смятан за превъплъщение на Виракоча на земята.

Хрониките описват жителите на Тиахуанако като хора със севтла кожа, облечени в дълги бели роби. Виракоча е описан като мъж със светла кожа и бяла брада, облечен в дълга роба и сандали, носещ жезъл, а до краката му лежи кугар. Той бил добър и миролюбив бог, който подчинил ужасния бог на ягуара чрез своята сила. Тази идея може да се отнася до мирната мисия, която изпълнявал града сред другите воинствени култури в Перу. Според легендата зли хора с къси дрехи дошли до свещеното езеро и принудили

254

Виракоча да се премести на север. При заминаването му те му се подиграли за неговата дълга роба и за неговото снизходително разположение. Тогава той слязъл от планините до океана и напуснал земята по море, обещавайки, че ще се върне.

Митовете на инките

Митовете на инките могат да бъдат разделени на два вида - митови за сътворението и митове за произхода.

Според митовете за сътворението светът бил създаден от Виракоча близо до езерото Титикака. След големия потоп Виракоча слязъл на земята и създал растенията, животните и човека. Той построил град Тахуанако и определил четирима владетели на света. Манко Капак, първият владетел на инките, бил един от тях.

Един от митовете за произхода на инките мита за братята Айар. Четири двойки от брат-сестра, създадени от Виракоча да управляват света, напуснали пещерата в планината Пакаритамбо. По това време целият свят живеел нецивилизовано. Четирите двойки започнали да организират хората и ги разделили на десет големи общности. Водейки племената, братята се започнали да търсят достатъчно плодородна земя, за да се установят. Те носели Сантурпаукар, дълъг жезъл, покрит с разноцветни пера, клетка със слънчева птица, която била добър съветник и други свещени предмети. Правейки по-кратки и по-дълги спирания, те стигнали Куско. По пътя групата намалявала, съперничештите си братя затворили един от тях в пещера, двама се опитали да се отделят, но били превърнати в камъни. Единственият оцелял брат бил Манко Капак. Придружен от своята жена Мама Окло и жените на братята си, той основал градът на световния Полюс в името на Виракоча-Създателят и Бога на Слънцето Инти и се установил там със своите хора.

Вторият мит е за Манко Капак и Мама Окло.

Преди много време, когато цялата земя била пълна със диваци, мизерия и бедност, брат и сестра, омъжената двойка Манко Капак и Мама Окло напуснали езерото Титикака. Инти, бога на Слънцето, ги изпратил да пречистят околните хора. Той им дал златен жезъл, с чиято помощ да проверяват дали земята е подходяща за култивиране и след това да се заселват на подходящото място. След като намерили такова място, те трябвало да основават държава, да учат хората как да живеят правилно и да проповядват вярата в бога на Слънцето.

Пътуването продължило дълго. Най-накрая, когато били в долината Куско, златният жезъл изчезнал в земята и те разбрали, че трябва да изпълнят своята мисия. Манко Капак научил мъжете на култивиране, напояване и занаяти. Мама Окло научила жените на предене, тъкане и шиене. Племето на Манко Капак се наричало Ханан Куско ( Високо Куско ), а на Мама Окло - Хурин Куско ( Ниско Куско ). Градът и държавата били основани в името на Виракоча и на Инти. В Куско бил построен храма на Слънцето.

Как да тълкуваме митовете

В началото тези митове са служели за истории за сътворението в културата на Тиахуанако. По-късно те били възприети и преправен от инките. Произхода на инките от езерото Титикака е подкрепен с археологически доказателства. Преправянето на мита личи най-добре във въвеждането на легендарния владетел

255

Манко Капак, от една страна, и разделянето на света на четири части - от друга. Държавата на инките също е била разделена на четире големи провинции, управлявани от губернатори.

По-скорошни преправяния личат и в митовете за произхода. Учените спорят дали и двата мита - мита за братята и за Манко Капак са от един източник. И двата източника твърдят, че Манко Капак е пристигнал от юг и се е заселил в долrната Куско. Част от историите потвърждават произхода на инките от Тахуанако.

Напускането на Титикака би могло да означава, че инките са живеели на острова на Слънцето в езерото Титикака. Според археолозите там може би са се намирали част от резиденциите на висшата класа на жителите на Тахуанако. Тази хипотеза би обяснила защо Манко Капак е бил изпратен от бога на Слънцето. Островът е наречен така едва след като религията на бога на Слънцето става официална държавна религия.

В оригиналната версия братята са изпратени от Виракоча за да пречистят хората, която би следвало да отнесем към по-ранно време, когато Виракоча е бил главен бог. Четирите двойки братя-сестри в оригиналната версия се отнасят до четирите кечуански племена, които напускат Тахуанако. Женените брат и сестра могат да се обяснят с факта, че кечуанското племе било разделено на две части - мъжка и женска. Това разбираме и от мита, в който Куско е разделен на две - горен и долен. Ликвидиранео на останалите братя по пътя се отнася до заселването им в различни места или до кръвна вражда, която е съществувала между племената на Манко и останалите племена.

Различни източници потвърждават, че инките, водени от Манко Капак към долината Куско, трябвало да изгонят местните племена от земята, за да могат да се заселят. Те трябвало да търсят влажни почви, които били необходими за отглеждането на царевица. Затова жезълът на Манко трябвало да посочи земята, където може да се отглежда царевица.

И двете версии свършват с построяването на град от Манко в името на Виракоча-Създателят и на Инти, богът на Слънцето. Първият е бил бога на небето за древните жители на Тиахуанако, който по-късно били забравен. Инти, от друга страна, бил племенно божество на инките, който по-късно станал главния бог в тяхната митология. Фактът, че в по-късната версия насърчителят на хората бил Инти, а също така и че първият храм, построен в Куско е бил на на Слънцето, означава, че пътуването до долината Куско е отнело много време, поне няколко века. Архелогически факти доказват, че Тиахуанако е бил разрушен през 10 век, а инките пристигат в долината Куско през 12 в. През това време става смяната на едно божество с друго. Виракоча е забравен, а Инти става толкова популярен, че първият храм, построен в Куско, е в негова чест.

МАТРИЦАТА - РЕАЛНОСТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ?

256

От хилядолетия в спектъра от паранормални прояви са присъствали фантомни същества, възприемани като полубогове, демони или чудовища. Днес човечеството разполага със свръхчувствителни камери, сензори и системи за спътниково наблюдение, но въпреки това “невъзможни” създания все по-често нахлуват в усвоената реалност и се изплъзват безпрепятствено от нея. Наред с класическите “пришълци” и прословутият “снежен човек” в последно време многократно са засичани зловещи крилати хуманоиди, които предупреждават за бъдещи катастрофи. Неуловимият хибрид-кръвопиец чупакабра продължава да тероризира фермерите от Централна и Южна Америка. Демонични черни котки с внушителни размери всяват смут сред англичани, американци и австралийци с внезапната си поява на места, където никога не са срещани. Уфолози отдавна са забелязали, че в поведението на всички тези пратеници на незримото има сходства. Те могат внезапно да се материализират и дематериализират, да променят формата си и да развиват невероятна скорост. В повечето случаи, ако бъдат заловени или “убити”, телата им се разпадат и се разтварят в нищото. Всички техни фотографии изглеждат неясни и замъглени, сякаш загатвайки за тяхното илюзорно естество. Още по-озадачаващи са данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси. Въпреки това очевидци продължават да твърдят, че са видели чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Представители на племето хопи в Североизточна Аризона споделят как преди години момче е било погубено от страховито същество, изплувало от дълбоките прозрачни води на воден кладенец високо в скалите над пустинята. Свидетели на нещастието са убедени, че необитаемото дъно се виждало съвсем ясно. Най-странното свидетелство идва от остров Тазмания, където според местните жители в наскоро наводнено езеро се появило чудовище, въпреки, че от години коритото му било съвършено празно и сухо. След серия от парапсихични преживявания, по време на които среща странни светещи тела, загадъчни хуманоиди и сравними с митологичните чудовища хибриди между хора и животни, известният американски ясновидец Едуард Деймс стига до извода, че високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност. При определени условия виртуалните същества и обекти са в състояние да наранят, осакатят и дори причинят смъртта на човек. Каква е целта на тази интервенция, остава неясно. Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън. “Всички вярваме, че сме родени в болница, но най-

257

вероятно това е станало в студената утроба на суперкомпютър. Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения”, счита той. Факстън отхвърля свободата на човешката воля и съдба и нарича хората “марионетки, чиито смехотворни движения забавлявават анонимни хай-тек програмисти.” Хипотезата на Бостром и Факстън плътно се доближава до сценария на култовия технотрилър “Матрицата”, в който оплетени в кабели хора сънуват реалността в гигантска камера-затвор. Неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам и лондонския физик Дейвид Бом развиват теорията за реалността като киберпространство, внесено в “холографска вселена”. Те се базират на проведен през 1982 г. от парижки научен екип начело с Ален Аспе експеримент, установил, че при определени условия елементарни частици комуникират помежду си, независимо от разстоянието. Прибрам и Бом оприличават Вселената на многоизмерна холограма във вид на гигантска паяжина от безпределно интегрирани помежду си независимо от мащаба неделими елементи. Нашият мозък или съзнание по математически път чрез интерпретация на честоти създава обективна реалност, проекция на друго измерение и съществуване отвъд пространството и времето. Подобно на холографското изображение, заснето чрез лазер и запечатано върху плака, чиято триизмерна структура се проявява, когато под определен ъгъл към нея се насочи светлинен лъч, така и мозъкът е своеобразен лъч, чрез който разпознаваме и възприемаме отделни участъци от илюзорния образ на света. Реалността се оказва матрица, създадена от фина и невидима мрежа от честоти, отвъд която вероятно се намират нейните създатели. Със свойствата “едновременност” и “неделимост” на суперхолограмата се обясняват феномени като пътуване във времето (минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), колективната памет на Юнг, известна още като хрониките “Акаша”, ясновидството, телепатията и чудодейното изцеляване на безнадеждно болни. В книгата си “Даровете на неизвестното” биологът Лайъл Уотсън описва случай, в който посредством моделирана от съзнанието промяна на действителността индонезийска шаманка предизвиква изчезването в “тънкия свят” и повторната поява на цяла гора. Но как можем да се докоснем до скритата за нас реалност извън “Матрицата”? Изследователите са на мнение, че това е възможно в състояние на транс, наркотично опиянение и сън. Многобройните опити с наркотични вещества доказват, че когато се наруши функцията на мозъка да организира постъпващата информация за света, пред съзнанието на очевидеца изникват видения на фантастични реалности и чудовищни същества, погрешно възприемани като халюцинации. Подобни феномени се регистрират и у пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка. В книгата си “Човекът, който смяташе жена си за шапка” неврологът Андрю Сакс описва случай, в който на страдащ от умствено разстройство е показана ръкавица и той я описва като “контейнер с пет стърчащи израстъка”, но бил неспособен да измисли за какво би могла да служи тя. Според Факстън е възможно някои от скитниците и бездомниците, които често срещаме и чуваме да мърморят безсмислици, всъщност да са неволни избраници, докоснали се до съкрушаващата истина и получили толкова сериозни увреждания на психиката и ума, че впоследствие се оказват социално непригодни.“. Представата за матричната реалност, преодолима по време на сън, е съществувала още в дълбока древност. Според източните религии материята е “майа” (илюзия). Индусите възприемат паралелния свят на сънищата като реалност, а “съзнателните” си прояви и видимата “наяве” Вселена - като съновидение на спящия творец Брахма. Разгръщайки свещените им книги, срещаме и привидно аморални повели на поведение, които обаче биха се съгласували отлично с особеностите на съществуване във виртуалната среда на компютърна игра. В “Бхагавадгита” бог Кришна казва на Арджуна: “…убивай, умъртвявай напълно съзнателно…просто стани инструмент в божествената ръка и знай добре, че никой не е убит, никой не може да бъде убит в действителност”. Друго божество - Индра, заявява в “Каушитаки упанишад” : “Човекът, който ме познава такъв, какъвто съм, не губи нищо…каквото и зло да направи”. Известният етнолог Мирча Елиаде обобщава, че “в будисткия тантризъм на превъзвишения Буда е позволено да лъже, да краде, да изисква и

258

извършва прелюбодейство и всякакви криминални престъпления, защото в тантра всички противоположности са илюзорни, затова крайното зло съвпада с крайното добро”. Как се съгласуват древните и съвременни модели на Матрицата? Основният проблем е докъде се разпростира илюзорността на познатия ни свят. Изследователи като американският астрофизик Тимъти Ферис са склонни да предполагат, че съществуват пръснати из Галактиката апарати за прожектиране на холографски изображения и генериране на виртуална реалност - т.нар. “Ферис-сонди”. Техните конструктори ги използват за намеса и манипулиране с образи и внушения на иначе реалните, но тънещи в неведение човешки същества. Факстън сравнява битието на човека с мистично странстване в мрачна и необятна пустош, изпълнена с реалистични илюзии. Парапсихолози и ясновидци отреждат по-незавидна участ на човечеството. Джеймс Донахю твърди, че след дълбока медитация е виждал като “пластични” обкръжаващите го пътища, сгради и лица на хора, сякаш всички те са част от компютърно киберпространство с дирижирани отвън правила. Според привържениците на тази хипотеза по свое желание създателите на този изключително сложен софтуер могат с едно натискане на бутона да предизвикат опустошителни земетресения, урагани и наводнения, да заселят планетата със страховити чудовища и да контролират като марионетки виртуалните хора, замесвайки ги в кръвопролитни войни или в изграждането на високоразвити цивилизации. Създателите на киберпространството са заинтересовани да запазят в пълна тайна своето творение, тъй като разкриването му би предизвикало демотивация, отчаяние и дълбок стрес сред участниците в манипулируемото виртуално битие. В този контекст едва ли са озадачаващи инцидентите, сполетели снимачния екип при заснемането на продълженията на “Матрицата”. Още в първия снимачен ден прочутият актьор Киану Рийвс си счупва крака. Месец преди предвидения срок съпругата му Дженифър Сим ражда мъртво дете, а скоро след това самата тя загива в автомобилна катастрофа. По време на снимките сексапилната Ен Мос, която изпълнява главната женска роля на Кейт, получава травма на коленните капачки. През следващите няколко месеца е застрелян изпълнителният продуцент на филма, асистент-режисьорът изгаря жив в асансьор, а експертът по компютърните ефекти умира от масиран инфаркт на снимачната площадка. В края на август 2001 г. се разбива самолетът, с който прочутата певица Алия пътувала към Ню Йорк, за да запише саундтрака към филма. Въпреки тези зловещи аргументи в подкрепа на нечовешкия сценарий, определящ ролята ни на манипулирани от безчувствени технократи марионетки, човечеството притежава градивната способност да се съмнява във всичко, което го заобикаля и да избягва фаворизирането на факти, които допускат превратно тълкуване или отнемат свободата на волята и усилията за намиране на истината. Смелостта ни да възприемем радикалната теория за киберпространствената реалност ни извисява и отдалечава от граничещото със страха от неизвестността сляпо преклонение пред мистичния ореол на света, в който абсолютното знание е затворено в плода на дърво, ревниво пазено от Твореца сред изгубения рай.