1

Съдържание пролет 2019

Тема на броя

4 Рада

На корицата

Полезно

36

ВаксиниРотавирусни инфекции Проф. д-р Майда Тихолова

28

ПсихологияМалките бунтариМагдалена Дойчинова

44

Здраве

20

12

16

Чуваш ли ме, бебче? Д-р Денница Томова

Алергията и децатаПроф. Васил Димитров

Нощното напикаване: причини и решенияД-р Емил Атанасов

Детето има хрема! Какво да правим? Д-р Ива Иванова

Къпането на бебетоД-р Таня Котевска

Ритуали за здрав и спокоен сънД-р Мариета Драганова

40

6

24

15 въпроса за шарките Д-р Радослав Ройдев Хранене

Как да създадем здравословни хранителни навици у дететоВелина Христова

32

Включете се във фотоконкурса на списание „Здраво дете“ и вашето мъниче може да стане лице на броя! Фотосесията на детето победител ще бъде заснета от професионален фотограф. Това съвсем не е всичко!

Освен невероятното преживяване за вашето семейство, очаква ви и специална награда.

За да се включите, следете страницата на „Здраво дете“ във фейсбук: facebook.com/Zdravodetebg

ФОТОКОНКУРСИ НА СПИСАНИЕ

ВАШЕТО ДЕТЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НА СЛЕДВАЩАТА НИ КОРИЦА...

facebook.com/Zdravodetebg

2

Скъпи майки и татковци,

И в този брой сме събрали полезна информация за здравето и развитието на децата. Защото знаем, че най-важното за всеки родител е детето му да се чувства добре и да е щастливо. Само в този случай усмивките и ведрото настроение са гарантирани и за малки, и за големи. И само така можем да се на-сладим истински на слънцето, цветята, птиците... на пролетта.С д-р Ройдев разговаряме за шарките – колко вида са те, по какво си приличат и различават, можем ли да предпазим детето. Събрахме най-често срещаните въпроси из родителските форуми в интернет, свърза-ни с шарките, и потърсихме професионален отговор, защото понякога информацията „от мама на мама“ може не само да е погрешна, но и да бъде опасна.За особеностите на детския слух ни разказва д-р Томова. Дали мъничето чува още от утробата, как-ви симптоми загатват за проблем със слуха, кои са най-честите проблеми? А какво да правим, ако дете-то има хрема, ни съветва д-р Иванова. Много често, когато казваме настинка, всъщност имаме предвид именно симптомите на риновирусна инфекция – за-пушен нос, кихане, болка в гърлото, лека кашлица, много рядко повишена температура.До каква възраст нощното напикаване е нещо нор-мално и кога се счита за проблем, който налага консултация със специалист и лечение? Отговор по темата потърсихме от д-р Атанасов. А тайните на здравия и спокоен детски сън ни разкри д-р Драга-нова. По темата за бебешкия пубертет разговаряме с психолога Магдалена Данаилова. Ако имате 2-го-дишно дете, вероятно често се чудите как така мал-кото ангелче се е превърнало в неуправляемо хлапе. Спокойно, това е само временен период, който ско-ро ще отмине. Четете още за ротавирусните инфекции, за къпането на бебето, за здравословните хранителни навици, за алергиите... И помнете – грижата за здравето е най-доброто лекарство. Сега погледнете навън и почувствайте зареждащата сила на природата. Бъдете здрави, открийте хармо-нията във и около себе си. И заедно с децата си на-рисувайте вашата най-прекрасна и щастлива пролет. От екипа на „Здраво дете – Практическа педиатрия за родители“

Aвтори в брояД-р Радослав РойдевД-р Денница ТомоваД-р Ива ИвановаПроф. д-р Майда ТихоловаПроф. Васил ДимитровД-р Емил АтанасовВелина ХристоваД-р Таня КотевскаД-р Мариета ДрагановаМагдалена Дойчинова

Главен редакторВесела Славчева

РедакторБорислава Байкушева

Коректор Албена Раленкова

Дизайн Лиляна Дворянова

Маркетинг и рекламаНаталия Кирилова

Изпълнителен директорНаталия Кирилова

ИздателСалвис АД

Адрес: 1528 Софияул. „Д. Пешев“ 5тел./факс: 02/944 17 99e-mail: office@prakticheska-pediatria.net

„Здраво дете – Практическа педиатрияза родители“ е безплатно издание на сп. „Практическа педиатрия“ISSN 2367-5268Всички права запазени. Използването на публикуваните материали е възможно само с разрешение на издателя. Списанието неноси отговорност за съдържанието на рекламите и платените публикации.

На корицата Рада Фотограф Лиляна Дворянова

4

В тази рубрика представяме малкия модел от корицата. Разговаряме с родителите как се грижат за него, с какви трудности се сблъскват и как му помагат да разгърне своя потенциал.

ЗДРАВO ДЕТЕ

та преди насрочения час за секцио. Роди се с манекенските мерки 3 кг и 50 см.

Хранене: Кърмих я на поискване 1 година и 9 месеца. Рада е бебе, което израсна на път. Изкара първите си 6 месеца от море на море – Вар-вара, къмпинг Делфин, Синеморец, Тасос... За няма и три години е летяла 2 пъти до Бар-селона, до Сицилия, до Валенсия, много по-лети, много фериботи и хиляди навъртяни километри с кола в България, Гърция, Тур-ция. Кърменето беше универсалното реше-ние за мен – кисело бебе в самолета, гладно бебе в колата, рев от растящи зъби, трудно заспиване – няма проблем, който да не мо-жеше да се реши с кърмене! Захраних я с биопащърнак, круши от двора на баба и скъпи швейцарски биопюрета, но истината е, че до първата си година Рада предпочиташе кърма, хляб и кисело мляко. Първата дума, която каза след традиционни-те „мама“, „баба“ и „тата“, беше „дзадзики“. И като бебе изяде доста дзадзики. После минахме на детска кухня. Сега яде каквото и ние. Е, разбира се, без броколи, чушки, зелена салата и нещата, които деца-та обичайно отказват. В нашето семейство не се яде пилешко месо. Избягваме джънк фууд, освен неизбежните солети. Избягваме и захарта, освен на рождени дни. Сладолед сме й обещали, че ще яде, когато стане на 3 години.

Раждане:В корема ми Рада се беше настанила удоб-но в медитативната поза „сукхасана“, по-из-вестна като „седнала по турски“, което на-ложи секцио. Моят акушер гинеколог д-р Илиев ми каза да избера дата не по-късно от 25 март, но аз съвсем не на шега поисках да е 1 април. Докторът предупреди, че на бебето вече му е много тясно и едва ли ще издържи чак до април, но аз настоях. Явно с Рада сме имали негласен консенсус, защо-то, в крайна сметка, и тя си избра 1 април и тръгна сама да си пробива път рано сутрин-

РадаНа корицата: Рада, 3 год.

Развитие:Като бебе водех Рада на Киндиру и на плу-ване за бебета. Никога не сме й гукали, ви-наги сме й говорили като на възрастен. Ре-зултатът е, че много рано и лесно започна да прави сложни съставни изречения. Рада беше лежерно бебе будистче, кое-то се забавляваше да седи и да съзерцава света. Започна да пълзи късно, чак към де-ветия месец. Проходи на година и 1 месец на един див плаж на полуостров Пелион в Гърция, където живеехме на палатки. Това е официалната версия. Неофициалната е, че проходи в близкия супермаркет, докато ку-пувахме узо и дзадзики за палатковия лагер. Четем книжки всеки ден, това е едно от най-любимите й занимания. Събираме детски книжки от цял свят, на различни езици. Когато са на език, който не мога да преведа – турски или гръцки например, си измисляме истории по картинките. В детската градина също много четат, това беше една от причините да избе-рем именно „Къща на четящите хлапета“. Те са второто й семейство! Обичаме ги!

Здраве: Рада боледува рядко. Градим имунитета й с много игра навън, с живот сред природата. Ко-гато има вирус в детската, й даваме витамин C, традиционните неща. За три години се е налагало само два пъти да взима антибиотик. Никой не харесва антибиотиците. Но когато си трябва, си трябва! Не сме от родителите, които лекуват бактериална инфекция с хомеопатия.

Ваксини:Живеем в години и в държава, в която мор-били, туберкулоза, хепатит Б са реална, а не отминала заплаха. Нямаме избор, каквото трябва, слагаме. Но с доста страх и недове-рие към българския имунизационен кален-дар. Защото четем, сравняваме схемите на имунизации в България с други европейски държави и разликите са смущаващи.

Фотограф: Лиляна ДворяноваРада е с дрехи Mayoral от магазини Amigo.

МОЯТ ЛЮБИМ ПЕДИАТЪР:

Щастието Рада да се роди здраво и доносе-но бебе дължим на не-

обикновения д-р Сигридов. След много тежко начало на бременността, ле-жане за задържане, еднорога матка, заплахи от серклаж и куп специалисти по рискова бременност, накрая стиг-нах до д-р Сигридов. Първият, който ми каза: „Знам как да износиш до деве-ти месец, без да те шием и без да ле-жиш!“ И го направи!Нашият педиатър е и личният лекар на цялото ни семейство – д-р Любо-мир Димитров. Благодарни сме му за професионализма, с който ни посреща всеки път! Огромно „благодаря!“ и на д-р Димитринка Кънчева, която винаги търпеливо отговаря на понякога без-умните ни въпроси и притеснения във всякакви моменти от денонощието.

6

Шарките са инфекциозни заболявания с изразен обривен синдром и, за съжале-ние, най-често засягат децата. Съответно и въпросите около тях винаги вълнуват родителите. Например: Вярно ли е, че колкото по-малко е детето, толкова по-леко ще прекара варицелата? При скарлатина антибиотикът задължителен ли е? При епидемия от морбили, дори и да си ваксиниран, може ли пак да се разболееш?... От родителските форуми в интернет проучихме кои са най-често срещаните въ-проси, свързани с шарките. А отговори на тях потърсихме от д-р Ройдев.

15 ВЪПРОСА ЗА ШАРКИТЕ

7

Колко вида шарки има? По какво си приличат и по какво се различават?Обобщителното название „шарки” често се използва в обществото като синоним на инфекциозните заболявания, които проти-чат с изразен обривен синдром – скарлати-на, варицела, вариола, рубеола, морбили, еритема инфекциозум (т.нар. пета болест), екзантема субитум (т.нар. „шеста болест“). Това са различни заболявания, които имат различни причинители и при всяко едно от които дори характерният за всички обривeн синдром е различен и специфичен. Поня-кога освен гореизброените и други вирусни екзантеми се отъждествяват с „шарките”.

Как да разберем, че детето е болно от шарка, а не става въпроспримерно за някаква алергична реакция?Диференциалната диагноза на един обрив не е задача на родителите, близките или са-мия пациент. Това се осъществява от лека-рите, тъй като последствията от неправилнa самодиагностика и самолечение могат да бъдат сериозни – както за пациента, така и за околните. Отграничаването на алергич-ния обрив от обривния синдром при инфек-циозните заболявания невинаги е лесна за-дача, понякога и ние, лекарите, изпитваме затруднение при диагностицирането.

На каква възраст трябва да се постави ваксината срещу варицела, задължителна ли е, има ли странични ефекти?Ваксината за варицела все още не е задъл-жителна в България. Очаква се да навлезе в имунизационния календар на страната през 2020 г., но като препоръчителна. Предстои да се уточни точната схема, по която ще се прилага у нас. В САЩ първата доза се при-лага между 12- и 15-месечна възраст на де-тето, а бустерната – между 4- и 6-годишна възраст. Децата и възрастните над 13 год., които не са преболедували от варицела, също подлежат на имунизация, като интер-валът между дозите е от 4 до 8 седмици.Като при всяка ваксина, и при ваксината срещу варицела е възможно да се проявят нежелани реакции – зачервяване на мяс-тото на поставяне, болезненост, схващане, фебрилитет, рядко може да се наблюдава и обрив около мястото на приложението. Тези симптоми обикновено преминават до няколко дни. В много редки случаи може да се наблюдават тежки алергични реакции и анафилактичен шок, както е възможно да се получи и при всеки друг медикамент, прило-жен инжекционно.

Вярно ли е, че колкото по-рано изкара детето варицела, толкова по-лесно преми-нава? Водейки се от това, някои родители провокират контакт между здраво и болно от варицела дете – това редно ли е?Варицелата може да бъде с леко или с тежко протичане, независимо от възрастовата гру-

Д-Р РАДОСЛАВ РОЙДЕВ

Инфекциозни болести, УМБАЛ „Св. Анна“, София ТЕМА НА БРОЯ

8

ТЕМА НА БРОЯ

па, но при възрастните по-често се срещат по-тежките форми. Понякога инфекцията с вируса може да бъде и безсимптомна. Кол-кото повече са придружаващите заболява-ния на пациента, толкова повече са рискове-те при варицелна инфекция, но и здравият организъм невинаги е гаранция за леко про-тичане. Въпреки че варицелата е позната на широката публика като „болест на детската възраст, която протича леко”, по-сериозните усложнения на болестта понякога не под-минават и най-малките. Сериозен проблем е подценяването на болестта, което води до неглижирането й и до неосъзнаване на необходимостта от ваксинация, а също така и до порочни практики, като провокиран контакт между здраво и болно от варицела дете.

Преболедувал вече от варицела човек може ли да бъде носител навируса и да го предава?Преболедуването от варицела осигурява продължителен имунитет, въпреки това, макар и много рядко, е възможно вторично заразяване и преболедуване – обикновено при имунокомпрометирани хора. В редки-те случаи на вторична системна инфекция с вируса, болният е заразен за околните. Кол-кото до „носителството на вируса” – след преболедуване от варицела нерядко виру-сът остава в латентна форма в нервните ганг-лии. На по-късен етап е възможна реактива-ция на вируса с последваща кожна обривна ерупция по хода на съответния нерв. Това заболяване е известно като Херпес Зостер и се среща при до 30% от преболедувалите от варицела на някакъв етап от живота им. Важно е да се знае, че болните с Херпес Зо-стер не са силно заразни за околните, тъй като вирусът се изолира само в областта на кожните лезии.

Какъв е рискът за майката и за плода при заболяване от варицелапо време на бременност?Боледуването от варицела по време на бременност крие сериозни рискове както за майката, така и за плода. Много чести усложнения са изоставане в развитието на плода, преждевременно раждане, по-ниско тегло на бебето. През първите два тримес-търа от бременността разболяването на майката от варицела води до вътреутробна инфекция в до 25% от случаите, при които може да се развие CVS (конгенитален вари-цела синдром). В около 12% от заразените фетуси се наблюдават вродени аномалии (кожни лезии, хипоплазия на крайниците, микроцефалия, хидроцефалия, умствена из-останалост, очни аномалии и др.). Боледува-нето от варицела през късната бременност крие риск за новороденото от неонатална варицела, при която смъртността е висо-ка – 31% в миналото, а днес при наличие на оптимална терапия и грижи – около 7%. При заболяване на майката в периода 1-4 седмици преди раждането, 50% от новоро-дените биват инфектирани, като 25% от тях развиват неонатална варицела.Риск за бременната крие варицелната пнев-мония, която се наблюдава в 10-20% от случаите и е свързана с тежко протичане и по-висок процент на смъртност. Затова е важно да се спазват две важни правила – при липса на имунитет към вари-целата бременната жена трябва да избягва контакта с болни, а при заболяване от ва-рицела бременната трябва да се проследи от специалист и да започне своевременно лечение.

9

По време на бременност можели да се приложи ваксина срещу варицела?По време на бременност не е желателно провеждане на ваксинация за варицела.

Какви изследвания са необходими, за да се постави диагнозата скарлатина?Насочващо значение имат характерната кли-нична картина и контактът с болни от скар-латина. В наши дни вече е наличен и Rapid strep test (RST) – експресен тест за доказване на скарлатина, при който бързо се получава резултат. Независимо от това, задължител-но е да се направи и микробиологично из-следване на гърлен секрет и антибиограма – освен че имат доказателствена стойност, те имат и важно значение при преценката на започнатата антибиотична терапия.

Когато детето е с шарка, може ли да се къпе? Спазването на личната хигиена е важно и не трябва да се оставя на заден план, но трябва да се избягва излишното мокрене на кожните лезии и третирането им с дразне-щи препарати. Сред пациентите е широко разпространен митът, че къпането води до „разпространяване на обрива” – това не е вярно.

Обривът задължителен ли е при всички шарки? Някои скарлатини минават с атипична картина и почти без обрив – защо? Обривът е само един от симптомите на го-респоменатите инфекциозни заболявания.

10

Той може да бъде с различна интензивност, като понякога дори да отсъства или да бъде нетипичен.Скарлатината се причинява от бактерии – β-хемолитични стрептококи от група А, като най-често инфекцията се локализира във фаринкса. Като всяка инфекция протичането зависи от индивидуални фактори и не вина-ги е с пълна проява на симптомите. Обривът е само един от симптомите на заболяване-то. При някои хора се установява безсимп-томно носителство на причинителя в устната кухина. Въпреки липсата на симптоми, те са заразни за околните. Това налага скрининг в рискови детски колективи и лечение както на болните, така и на носителите.

При кои шарки се изгражда имунитет и при кои не се изгражда?За рубеолата и морбили се провежда задъл-жителна имунопрофилактика, която създава продължителен имунитет. Вариолата е тежко инфекциозно заболява-не, което благодарение на системната иму-нопрофилактика се счита за изкоренено (с последен регистриран случай през 1977 г.), поради което ваксинации за вариола не се провеждат в световен мащаб от 1986 г. Преболедуването от варицела, еритема ин-фекциозум (пета болест), екзантема суби-тум (розеола, шеста болест) също създава траен имунитет.За варицела също така съществува ваксина, която от години се прилага в САЩ, Канада, Австралия и др. Предвижда се от 2020 г. да бъде достъпна и в нашата страна. Трайност-та на имунитета при ваксинация е различен, в зависимост от организма и постваксинал-ните контакти с вируса, като понякога е не-обходима бустерна доза в по-късна възраст.Преболедуване от скарлатина не води до съз-даване на ефективен имунитет, поради което е

възможно повторно заразяване и преболеду-ване при контакт с болни или заразоносители.

Защо само при скарлатината сеналага прием на антибиотик и това наистина ли е задължително?Скарлатината е бактериална инфекция, за разлика от другите упоменати шарки, кои-то са вирусни заболявания. Антибиотиците имат място само в лечението на бактери-алните ифекции, а при вирусни инфекции трябва да се прилагат единствено в случай на бактериални усложнения. Лечението на скарлатината е задължително, като се про-вежда 10-дневен антибиотичен курс. Целта е намаляване на продължителността и те-жестта на заболяването, ограничаване на разпространението (пациентите не са зараз-ни 24 часа след началото на адекватна ан-тибиотична терапия), както и превенция на постинфекциозните усложнения като остра-та ревматична треска (свързана със засягане на сърцето, ставите, кожата).

При епидемия от морбили може ли да се разболее и ваксиниран човек?Ваксината за морбили осигурява траен иму-нитет към заболяването, но понякога не се изгражда адекватен постваксинален иму-нитет. Тези случаи са редки и са свързани с индивидуални особености на пациента или с пропуски в провеждането на ваксинопро-филактиката. Тук има отношение т.н. стаден имунитет - масовото наличие на ваксини-рани, в резултат - невъзприемчиви към за-боляването индивиди, което възпрепятства разпространението му. Това е една от основ-ните причини за нуждата от задължително имунизиране на всички, които нямат проти-вопоказания.

ТЕМА НА БРОЯ

11

Какво представляват т.нар. пета и шеста болест?Петата болест (еритема инфекциозум) е ви-русно заболяване с причинител Parvovirus B19. Започва понякога с неспецифични симптоми като отпадналост, общо нераз-положение, болки в ставите, хрема, сто-машно-чревни прояви, субфебрилна тем-пература. Успоредно с това или по-късно се появява обривът, който може да се задържи от няколко дни до няколко седмици.Шестата болест (екзантема субитум) е вирус-но заболяване с причинител Human herpes virus 6. Характеризира се с висока температу-ра, възпаление на лимфните възли, понякога придружени с ринит, зачервяване на гърлото, по-рядко конюнктивит. Обикновено след спа-дане на температурата се появява и обривът.

Обикновено заболяванията протичат леко, но в някои случаи не са изключени и сери-озни усложнения.

Как да предпазим детето от шарки?На първо място стоят задължителните (мор-били, рубеола) и избирателните ваксинации (варицела). Повсеместното имунизиране осигурява защита както на ваксинираните индивиди, така и на околните, които нямат изграден имунитет, възпрепятствайки раз-пространяването на причинителите на за-боляването. Не трябва да се пренебрегват и хигиенните мерки, избягването на контакти с болни и носители, ранната диагностика и терапия на болните и изолирането им.

12

Слухът на детето е важен елемент от неговото развитие. Откога, всъщ-ност, чува бебето, през какви етапи на развитие преминава слухът, как-ви симптоми загатват за проблем, на каква възраст е добре да се напра-вят профилактични прегледи... По тези и още важни въпроси, свързани със слуха, разговаряме с д-р Томова.

Още от утробата ли чува бебето?Още от около 16-та гестационна седмица (г.с.) бебето започва да долавя определени звуци. В началото това са ударите от сърце-то, звуците от перисталтиката на червата и от дишането на майката. В следващите сед-мици слухът все повече се развива и през 24-та г.с. бебето вече започва да обръща глава при силен шум. Звуците от околния свят, които бебето чува, са доста приглуше-ни, защото те трябва да преодолеят околния въздух, слоевете на матката, амниотичния

сак, околоплодната течност. Най-ясно бе-бето чува гласа на майката, защото той ре-зонира в костите и околните тъкани. Това е причината непосредствено след раждането то да се успокоява от познатия глас и да спи необезпокоявано, докато си говорите около него.И нещо любопитно, което не се знае – сил-ните звуци могат да нарушат слуха на ембри-она. Шумовете, на които се излага майката, са шумовете, на които е изложено и бебето. Затова на бъдещите майки се препоръчва

ЧУВАШ ЛИ МЕ, БЕБЧЕ?

Д-Р ДЕННИЦА ТОМОВА

специалист УНГ, Аджибадем Сити Клиник, ВарнаЗДРАВЕ

13

да избягват места, където шумът надвишава 115 децибела. Такива са шумовете от изли-тащ самолет, сирените на линейките, звукът по време на концерт и др.

Как се развива слухът? През какви основни етапи преминава от 0 до 12 месеца?Слухът е най-добре развитото сетиво при раждането. Въпреки това в ранното детство и особено през първите години от живота се сформират важни невронни връзки и затова стимулациите на слуха са също толкова ва-жни, колкото и грижите за храненето и съня на малкото дете.Непосредствено след раждането високо-честотните звуци са тези, които привличат вниманието на бебето. То се успокоява от познати гласове и от звука на някои дома-кински електроуреди, а се стряска от силни внезапни звуци.До три месеца детето слуша с интерес, кога-то му се говори и дори като че ли се опитва да отвърне.На 4-месечна възраст се усмихва, когато чуе познат глас и се опитва да повтаря движе-нието на устните. Започва да издава звуци.На 6-7-месечна възраст започва да се ори-ентира за посоката, от която идват звуците и да разпознава по-тихи звуци.На 9 месеца детето е научило значението на някои думи и реагира на въпроси или ко-манди. В този период е важно възрастните около него да назовават предметите с ис-тинските им имена. Детето започва да про-изнася срички, опитвайки се да ги свърже в думи.На 1 година детето реагира на познати песни, като се опитва да ги възпроизведе.

Какви симптоми загатват за проблем със слуха?Има признаци, които загатват за пробле-ми със слуха. Това са реакциите на бебето на различни шумове – дали се стряска при

силен шум, дали се обръща по посока на шума, дали гука и реагира на познатите гла-сове. Тези особености първо се забелязват от родителите и наблюдаващия педиатър. Той би трябвало да бъде информиран, ако в рода има хора с глухота или някакво нама-ление на слуха.Повод за притеснение има и ако в края на втория месец бебето не реагира на силни звуци. Обикновено при пляскане с ръце или пускане на прахосмукачка то се стряска, раз-плаква се, отваря и затваря очи. Индикация за проблем е, ако в 3-4-ия месец не обръща глава по посока на звука, ако на 6-7 месеца не реагира на звуци от телевизор/радио, а на 1 година не се обръща при споменаване на името му и не произнася поне няколко думи.

Родителите могат ли сами да проверят дали бебето чува или това може да бъде направено само от специалист?Дали бебето реално чува може да бъде про-верено само от специалист. Това може да стане още в първите дни след раждането с бързо и безболезнено изследване. Апаратът за отоакустични емисии дава възможност за рутинно изследване на слуха на бебета-та от 48-ия час до навършване на 8-месечна

При деца с нормални резултати от скри-нинговото изследване, проведено след раждането, е добре да се направи още един профилактичен преглед до на-вършване на 5-годишна възраст и един преди започване на училище. При често боледуващите от инфекции на горните дихателни пътища деца профилактич-ните прегледи трябва да бъдат веднъж годишно.

Профилактичен преглед на слуха: кога?

14

възраст. Изследването отнема само някол-ко минути, като не е необходима анестезия или друга предварителна медикаментозна подготовка. Във външния слухов проход се поставя сензор с мек накрайник. Подава се звуков сигнал и апаратът отчита реакцията на вътрешното ухо. Скринингът чрез отоа-кустични емисии е подходящ за всички бе-бета, родени след 35 г.с. При недоносените

резултатът често е негативен, без да има реално отклонение в слуха – причината за това е, че при тях нервната система е незря-ла и слуховият апарат все още се развива. Най-подходящо е изследването да се на-прави между 48-ия и 72-ия час, тъй като при раждането повечето бебета имат верникс (защитна субстанция, покриваща тялото) не само по кожата, но и в ушния канал. Тестът се извършва, след като бебето е изкъпано, а ушите – добре почистени.Ако се установят отклонения, изследването се повтаря след месец. Ако и тогава резулта-тът е такъв, детето се насочва към изследва-не в болнична обстановка, при което се от-чита електрическата активност на мозъка в отговор на звуково дразнене. При потвърж-дение на съмненията за пълна глухота се препоръчва да бъде направена кохлеарна имплантация още между 6-ия и 8-ия месец.

Кои са основните причини за увреда на слуха?Причините за увреда на слуха могат да бъ-дат разделени на две големи групи: вроде-ни и придобити. При вродените причини нарушението на слуха е налично още преди раждането. Това се дължи най-често на генетични наслед-ствени заболявания или усложнения по време на бременността и раждането. Ня-кои инфекции (рубеола, сифилис), от които може да страда майката по време на бре-менността, могат да увредят сериозно слуха на развиващото се в нея бебе. Недостигът на кислород на плода по време на раждането или малко преди това също може да доведе до увреда на слуха. Тежката жълтеница в не-онаталния период понякога също е причина за намаление на слуха. Опасен е и приемът на лекарства с доказан ототоксичен ефект – аминогликозиди, диуретици.При родители с проблеми със слуха е много по-често раждането на дете със същите про-

Едно на 35 000-40 000 новородени бе-бета страда от вродена глухота, а с раз-лична степен нарушение на слуха са от 1 до 3 на 1000 деца. Това показва све-товната статистика, която е валидна и за България. Повече от половината случаи на увреда на слуха се падат на вроде-ните причини. Според статистиката 70% от децата през първите две години от живота си страдат поне от едно остро възпаление на средното ухо. Общопри-ето е, че до 7-годишна възраст 97% от децата са боледували поне веднъж от остър отит.

Какво показва статистиката

ЗДРАВЕ

блеми. Ако и двамата родители имат увреждане на слуха, шансът за раждане на дете с увреден слух е над 50%.От придобитите най-честата причина за намаление на слуха е хроничната ушна инфекция – хроничен отит. Някои инфек-циозни заболявания като шарка, заушка, менингит също мо-гат да доведат до увреждане на слуха. Важно е детето да се пази от прекалено силни шумове, които могат да навредят на слуха му. От значение е навременното лечение на ушните инфекции и прилагането на правилните медикаменти, за да може процесът да бъде овладян рано и да не се стигне до усложнения.

Има ли национална програма за слухов скрининг на ново-роденото у нас?В повечето големи акушер-гинекологични болници се из-вършва неонатален слухов скрининг. Това става в неонато-логичните отделения към тях и се провежда в изпълнение на сключен договор с Министерство на здравеопазването. Финансиран е по „Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2014-2020”.

Кои са най-честите проблеми, свързани със слуха? Проблемите, свързани със слуха, могат да бъдат разделе-ни в три големи групи. Първата е тази на заболяванията на външното ухо – обикновено това са инфекции и лесно се повлияват от медикаментозна терапия. Втората група е тази на заболяванията на средното ухо – тук попадат различни възпаления, перфорации на тъпанчевата мембрана, отоскле-роза и др., които се повлияват от медикаментозно или опе-ративно лечение. Третата група е тази на заболяванията на вътрешното ухо – понякога те не се повлияват от медикамен-тозно лечение и се налага слухопротезиране или кохлеарна имплантация.

Могат ли родителите да стимулират слуха на детето?Съществуват различни методи, които имат за цел да стимули-рат слуха на детето, наред с останалите сетива. Най-разпрос-траненият от тях е методът Монтесори. Изразява се в игри, които насочват детето към различни видове звуци и то се стреми да определи откъде идват. Подходящи са за възрас-тта между 1 год. и 6 мес. и 6 години. Наред с игрите за раз-граничаване на звуците, има и такива, които го стимулират да оцени тишината, и други, които стимулират музикалния му слух.

16

ПРОФ. ВАСИЛ ДИМИТРОВЗДРАВЕ

Клиника по клинична алергология, УМБАЛ „Александровска”, МУ – София

Алергията е един от най-често сре-щаните проблеми при децата. Ста-тистиката сочи, че всяко четвърто дете страда от някакъв вид алер-гия и че процентът на алергичните деца непрекъснато нараства. Кои са причините за тази тревожна тен-денция? Как се разбира от какво точно е алергично детето? Какво е лечението? На тези и на още важни въпроси отговор потърсихме от проф. Васил Димитров.

Какво представлява алергията?Алергията е имунна реакция на организма при контакт с определен алерген, в резултат на която се активират клетки, предизвиква-щи определени клинични прояви. Това става при променена реактивност на организма, най-често наследствено или придобито. Здравият организъм не реагира при контакт с алергени.

АЛЕРГИИТЕ И ДЕЦАТА

17

С какво се обяснява нарастващия процент на алергичните деца? Най-често това се обяснява с усъвършенства-нето на начина на живот – с намаляването на бактериалните инфекции, на паразитни-те (напр. глистни) заболявания, с развитие-то на индустрията и с неизбежното й след-ствие – замърсяването на околната среда. Всичко това има своето патофизиологично и имунологично обяснение, свързано с „аг-ресивността” на алергените, променената пропускливост на тъканите, активирането на някои клетки на имунната система за раз-лика от други и отделянето на водещи до болест вещества от тях в кръвта и тъканите. Може най-общо да се каже, че „алергията е цената, която плащаме на цивилизацията”.

Кои са най-често срещаните алергени, как-ви алергии предизвикват у децата и с какви реакции се проявяват?Алергените са такива, които се вдишват („цветен прашец”, изпражнения на кърле-жите на домашния прах, алергени от слюн-ката на домашни любимци – напр. котка), такива, които се поглъщат (напр. лекарства и храни), такива, които влизат в контакт с ко-жата (отрова от пчели и оси) и лигавиците (очи, нос, уста) и такива, които се инжекти-рат мускулно или венозно (лекарства).Реакциите са разнообразни: сълзене и сърбеж на очите, кихане, кашлица и задух, колики в стомаха и червата, зачервява-не, сърбеж, отоци и обриви по кожата, а в най-тежките случаи алергичните реакции могат до доведат до загуба на съзнание и дори да застрашат живота.

Кои са първите признаци, които могат да подскажат, че детето евентуално има алер-гия?Те също са разнообразни – изброените по-горе за очите и носа, кашлица и „свире-не на гърдите”, болки в корема и диарични

изпражнения, обриви и отоци по кожата. Важно е да се разпитат родителите дали в рода е имало подобни оплаквания, т.е. да се търси наследственост.

Какви стъпки трябва да предприемат роди-телите, ако имат съмнения за алергия?Вярната стъпка е да се консултират със спе-циалист, а това е клиничният алерголог. Той ще прецени какви изследвания трябва да се направят. Разбира се, правилно е детето да бъде насочено за консултация от общопрак-тикуващия лекар.

Как се разбира от какво точно е алергично детето? Как става диагностицирането?Първата стъпка е т. нар. анамнеза – подро-бен разпит на родителите и на самото дете, ако е по-голямо. Следват физикален пре-глед (оглед, опипване, перкусия и преслуш-ване), изследване на чувствителността към алергени с кожен тест или вземане на кръв за „специфични антитела”. При по-големите деца се прави функционално изследване на дишането. В отделни случаи може да се проведе и провокация с алергени при спе-циални условия и задължително в клинична обстановка.

Какво е лечението при установяване на алергия?Лечението е с медикаменти, вземани през устата или чрез впръскване в носа или бе-лите дробове. С голям успех, особено при деца, се прилага и т. нар. имунотерапия със специфичния алерген (този, който е устано-вен с изследванията), прилагана под езика или подкожно по определена схема. Това е продължителен процес (около 4 години), но с висок процент на успех.

Каква помощ биха могли да окажат роди-телите при алергична реакция на детето?Ако реакцията е остра (анафилаксия и аст-

18

ЗДРАВЕ

• Профилактика и своевременно ле-чение на вирусните и бактериални ин-фекции на горните дихателни пътища (носа);• Да се избягва активното и пасивно тютюнопушене. Има убедителни до-казателства, че контактът с тютюнев дим, независимо дали преди или след раждането, увеличава значително раз-витието на „свиркащи” бронхити в дет-ската възраст, някои от които могат да прераснат в астма;• Активно лечение на алергичния ринит. Днес се приема, че алергичният ринит е „предшественик на астмата” и неговото правилно и упорито лечение може да намали честотата на този процес.• При вече диагностицирано алергично заболяване трябва да се вземат актив-ни мерки против неговото изостряне – ограничаване на контакта с алергени в бита, с домашните кърлежи (акари) и с домашните любимци и т.н., а също така ограничаване на безразборната употре-ба на лекарства, като се избягва самоле-чението. • Контрол на замърсяването на въздуха (токсични газове от индустрията – серен двуокис, азотен двуокис, фини прахови частици, в резултат главно на отопле-нието с твърди горива).

5 АНТИалергични мерки

матичен пристъп) – родителите трябва нe-забавно да потърсят спешна медицинска помощ, състоянието на детето ще бъде преоценено, ще се направи консултация със специалист алерголог и при необходимост детето ще бъде прието в специализирано отделение или клиника.Ако реакцията не застрашава живота – кон-султация със специалист и спазване на ука-занията му.Ако се касае за вече назначено лечение при установена диагноза – спазване на указани-ята на специалиста за прилагане на лече-нието.Ако се отнася за имунотерапия с алергени – точно спазване на начертаната схема (още по-добре „писмен лечебен план”).

Коя е най-опасната алергична реакция и как да действат родителите?Най-опасни са острите реакции – анафилак-сията, астматичният пристъп, отоците на ко-жата и лигавиците. Правилното поведение е неотложна консултация със специалист, а при вече осъществен контакт – спазването на указанията му.

Може ли децата да бъдат предпазени от алергии?Това е сложен въпрос. Ако има наследстве-ност, а това е т. нар. атопия при родители-те (алергичен ринит, атопичен дерматит, астма), най-вероятно детето също ще бо-ледува. Ако единият родител има атопия, вероятността някое от децата също да има е 40-45%, а ако и двамата родители са засег-нати – процентът при децата скача на 70. В останалите случаи въпросът се свързва със социалната политика (ограничаване на за-мърсяването на околната среда), с необхо-димостта от спорт, физическа активност и разнообразен хранителен режим, с разум-ната и целесъобразна употреба на медика-менти.

20

Нощното напикаване здравословен про-блем ли е или е нещо нормално до опре-делена възраст?Нощното напикаване (Enuresis nocturna) е често срещан проблем при децата, поняко-га продължаващ и до пубертета. То не е бо-лестно състояние, а симптом при различни състояния. До определена възраст се смята за физиологично, но ако детето продължа-

ва да се напикава нощем, може да е и пато-логично. За да се преодолее този симптом, трябва да се установи причината, водеща до него.Нощното напикаване се приема за нормал-но и не се лекува при децата до 4-5-годишна възраст. След първите осемнайсет месеца центърът на уриниране и на задържане на уринирането започва да съзрява и честотата

НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ: ПРИЧИНИ И РЕШЕНИЯ

Нощното напикаване е срав-нително често срещано със-тояние при децата, което понякога може да продължи чак до пубертета. До каква възраст всъщност нощното напикаване е нещо нормал-но и кога се счита за проблем, който налага консултация със специалист и лечение? Потър-сихме отговор по темата от д-р Емил Атанасов.

Д-Р ЕМИЛ АТАНАСОВ уролог, УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"ЗДРАВЕ

21

на нощното напикаване намалява. Въпреки това при някои деца този проблем продъл-жава дори и след петата година, а при други – и през пубертета. Много често причина за това са изживени тежки емоционални стра-дания, стрес или повишена чувствителност на мускула на пикочния мехур.

Какви могат да бъдат причините за нощно-то напикаване?Нощното напикаване се дели на невроген-но и неневрогенно, както и на първично и вторично. При първичното нощно напикаване не се от-криват нито отклонения в параклиничните изследвания (урина и кръв) на детето, нито вродени анатомични аномалии. Причини за него могат да са неврологични заболявания, засягащи центъра на уриниране, промене-на чувствителност на мускула на пикочния мехур (атония или свръхактивност), невро-за, психосоциални или други емоционални състояния, нарушена цикличност в отделя-нето на хормона вазопресин, отговарящ за потискане освобождаването на течности от организма през нощта (тогава нощем се отделя голямо количество урина, която не може да се събере в малкия пикочен мехур).При вторичното нощно напикаване винаги е налице някакво заболяване, на което то е симптом (захарен или безвкусен диабет, инфекции на пикочните пътища и т.н.), или пък се наблюдава анатомична аномалия на отделителната система или на гръбначния стълб.

Памперсите имат ли връзка с нощното напикаване? По-продължителното им из-ползване може ли да повлияе на този про-блем?След навършване на година и половина е редно родителите да се опитат да спрат ползването на памперси през деня, тъй като те до голяма степен правят мехура ленив с

времето и имат съществена роля в персис-тирането на проблема с нощното напикава-не и след петгодишна възраст. Памперсите са удобство за през нощта, тъй като децата са спокойни, че няма да намокрят леглото и чувството за вина не ги затормозява допъл-нително.

Нужен ли е режим на уриниране?Често се случва дете, което е спряло да се напикава през нощта, след няколко години отново да започне. Причините най-често са поведенчески – децата не ходят регулярно до тоалетната (увлечени от електронно ус-тройство, игра с приятели, мръсни тоалетни без врати в училище и т.н.) и отлагат урини-рането за последния момент. Нередовно-то уриниране през деня и задържането на уринирането до краен предел обаче правят пикочния мехур свръхактивен и безкон-тролен през нощта. Родителите трябва да обяснят на детето, че е важно интервалите между уриниранията да не са по-продължи-телни от 3 часа. Те трябва да проявят посто-янство и упорство, за да изградят у детето си режим на уриниране през деня.

22

Често родителите свързват нощното напика-ване неправилно с това, че детето спи дъл-боко и затова го будят през нощта с цел да не се напишка. Това е погрешно, тъй като не води до подобряване на състоянието, дори напротив – може да го влоши. В подкрепа на липсата на връзка между напикаването и „дълбочината“ на съня са и случаите на деца, които спят изключително леко и по-върхностно и въпреки че се събуждат от по-зив, не успяват да стигнат до тоалетната. Ето защо най-важно е да детето да се изследва и да се установи първопричината.

Вярно ли е, че при момчетата енурезата се среща по-често, отколкото при моми-четата?Нощното напикаване при момичета и мом-чета е еднакво в ранната възраст и в случа-ите, когато това се наблюдава в пубертета. След 7-годишна възраст до пубертета при момичетата се среща двойно по-рядко, от-колкото при момчетата. Няма ясно обясне-ние за този факт, отдава се на по-бързото психоемоционално съзряване на момичета-та в тази възраст.

С какъв специалист е нужна консултация?Когато нощното напикаване се запази след 5-годишна възраст и описаните по-горе ре-жими не водят до успех, е необходимо да се направят консултации с тесни специалисти. Подходът е мултидисциплинарен, тъй като симптомът може да се дължи на различни заболявания. Желателно е да се направи консултация с детски нефролог, ендокрино-лог, уролог и невролог – само така може да се установи дали симптомът е първичен или вторичен и кое е най-ефикасното решение. Ако не се открие органичен проблем при детето и то е соматично здраво, родителите трябва да се обърнат към детски психолог, с чиято помощ да се установи източникът на емоционални проблем или безпокойство.

•Детето не трябва да се наказва или об-винява за това, че се напишква, трябва да му се обясни, че засега това е нор-мално и ще изчезне с времето. • Когато не се е напишкало, не забра-вяйте да го похвалите! • По отношение на приема на течности – погрижите се за това през деня да е нормален, но след 18:00 ч. го редуци-райте. • Желателно е да спазвате ежедневен режим на заспиване, като той трябва да важи и за почивните дни, когато детето не посещава детско заведение.

АКО ДЕТЕТО СЕ НАПИШКВА НОЩЕМ...

ЗДРАВЕ

24

Д-Р ИВА ИВАНОВА педиатър, ДКЦ „Вита“ЗДРАВЕ

На този често задаван въпрос отго-варя д-р Ива Иванова, специалист педиатър в ДКЦ „Вита“ с интереси в областта на детската пулмология. Тя извършва проследяване на физиче-ското и нервно-психическо развитие на детския организъм, както и диаг-ностика и лечение на всички детски заболявания. В своята практика д-р Иванова съчетава методите на тра-диционната медицина с методите на хомеопатията.

Какво точно представляват риновирусни-те инфекции?Риновирусите, както името им насочва, действат основно в носоглътката и причиня-ват най-вече инфекции на горните дихател-ни пътища. Те са от основните виновници за т.нар. остър катар на горни дихателни пъти-ща или инфекциозна хрема/ринит.

Истина ли е, че най-малките – децата до 2 год. са най-податливи? Коя е причината за това? Истина е, че най-малките са най-податливи на каквато и да било инфекциозна пато-логия. Това се дължи на все още не добре изградения имунитет – както общ, така и

ДЕТЕТО ИМА ХРЕМА! КАКВО ДА ПРАВИМ?

25

локален. Друга причина е, че някъде около тази възраст се случва постъпването в детски колектив, където вирусният товар е повишен. А и мъниците все още не знаят да се па-зят. С годините и честите боледувания имунитетът се засил-ва и тези разболявания стават все по-нарядко и все по-леко протичащи. А и децата започват да придобиват все повече хигиенни и здравни навици, с които редуцират риска от за-разяване.

Има ли сезонност при тези инфекции?Срещат се целогодишно, но през есенно-зимния сезон за-болеваемостта е най-висока.

Как става заразяването? Основният механизъм на предаване е въздушно-капков – чрез пръски секрети от носоглътката, отделени от болния човек. По-рядко това се случва по контактно-битов път – чрез общи предмети от ежедневието, но тогава се изисква по-близък контакт (което при децата не е рядкост).

Как започва инфекцията? Какви са симптомите?Много често, когато казваме настинка, имаме предвид именно симптомите на риновирусна инфекция – запушен нос или секретираща водниста секреция, кихане, усеща-нето за дразнене и сърбеж в небцето, болка в гърлото, лека кашлица, много рядко повишена температура. Всич-ко започва бавно и постепенно след контакт с болен, като периодът на разболяване е средно между няколко часа до няколко дни. Обикновено продължителността на оплаква-нията е между 5, 7 и 11 дни.

Кога е нужно да се потърси консултация с педиатър?В много от случаите, особено когато детенцето боледува често с подобни оплаквания, родителите сами знаят как да реагират и да овладеят страданието. Не всеки проблемен нос изисква незабавно посещение при лекар. Ако детето е в добро общо състояние, няма температура и проблемът не влошава ежедневните му активности и нормалния цикъл сън – бодърстване, може да се започне симптоматично ле-чение и без консултация с педиатър. Като правилото е, че ако едно лечение не сработи за 2-3 дни, то няма да доведе до желан резултат и на седмия ден, следователно е редно да се направи преоценка, особено ако на фона на това ле-чение общото състояние на детето се влошава. Има го и мо-

26

ЗДРАВЕ

ментът, че при малките деца е по-характерен т.нар. „постназален дрип“ (познат още като „задна хрема“), което може да доведе до учестяване на кашлицата, неспокоен сън, не-желание за хранене. Честата хрема, особено гноевидната, предполага бактериална вто-рична инфекция или хронично носителство, което налага изследване на носен/гърлен секрет. Особено внимание изискват децата в кърмаческа възраст, тъй като при тях това иначе елементарно заболяване често може да предизвика усложнения. Ето защо при тях е редно именно лекар да прецени доколко напреднала в развитието си е инфекцията.

Какво е лечението?За риновирусните инфекции няма специ-фично лечение – действаме симптоматично и общоукрепващо – промивки на нослето, инхалации, назални деконгестанти, спрей за гърло, сироп за кашлица, витамини. Но това е валидно за случаите, в които се касае за чиста вирусна инфекция. В момента, в който заподозрем усложнение, се намесва тежка-та артилерия.

До какви усложнения могат да доведат риновирусните инфекции? В един здрав и имунно напрегнат органи-зъм риновирусите рядко дават усложнения – те се случват при имунокомпроментирани, възрастни хора и деца. Става така, че населя-вайки лигавицата на носоглътката, вирусите унищожават повърхностния покривен слой и това, от една страна, прави структурите лесно податливи на вторично инфектиране с бактерии, а от друга – активира нормално обитаващите лигавицата причинители. В ре-зултат на това могат да се появят следните усложнения: гнойни отити, синуити, бакте-риални ангини, разрастване на тонзилите, бронхити, по-рядко пневмонии и бронхио-лити (те по-често се причиняват от други ви-руси – респираторно синцитиалните).

Боледуванията и усложненията са по-чести при по-слабите организми, ето защо, за да бъде детето по-здра-во, изключително важна роля има об-щата профилактика – закаляването, храненето с пълноценна и богата на протеини, витамини и минерали хра-на, разходките на открито. В периодите на повишена заболеваемост трябва да се избягва дългия престой в затворе-ни пространства с много хора. Когато в дома има болен, а и не само тогава, помещенията трябва да се проветряват редовно. Болното дете не бива да по-сещава колективи, като това се отнася не само за детските ясли и градини, но и за детски празници, рождени дни, площадки – съществува риск не само от заразяване на останалите, но и от влошаване на неговото състояние.Специфична профилактика (ваксина) срещу риновируси не съществува, за-това е много важно родителите да бъ-дат с повишено внимание към всяка подобна инфекция и навреме да търсят лекарска помощ.

Правила за профилактика

28

ПРОФ. Д-Р МАЙДА ТИХОЛОВА, ДМВАКСИНИ

Какво точно представляват ротавирусни-те инфекции?Ротавирусните гастроентерити са остри дет-ски инфекции, протичащи с диариен синд-ром. Те заемат основен дял сред острите диарийни заболявания в кърмаческата и ранната детска възраст и са едно от най-го-лемите предизвикателства пред системите на общественото здравеопазване в света.

РОТАВИРУСНИТЕ ИНФЕКЦИИПочти всяко дете до 5 години страда от ротавирусна инфек-ция, като във възрастта от 6 до 24 месеца рискът е най-ви-сок. Как става заразяването, какви са симптомите на забо-ляването, какво включва ле-чението, как можем да пред-пазим детето, какво показват данните за ефективността на препоръчителната ваксина срещу ротавирусни инфек-ции? Отговор потърсихме от проф. д-р Майда Тихолова.

КАКВОтрябва да знаем

29

Истина ли е, че най-малките – децата до 2 години са най-податливи? Коя е причината за това? Почти всяко дете преди да е навършило 3-5 години е заразено с ротавируси. Тези вируси са основен причинител на тежки форми на диария с обезводняване в целия свят. Деца-та от 0 до 6 месеца са заразени масово с ро-тавируси. Обикновено при тях инфекцията е безсимптомна, тъй като те са защитени от предадените вътреутробно и с кърмата май-чини антитела. Заразените деца обаче отде-лят вируса с изпражненията си и замърсяват околната среда.

Как става заразяването?Заразяването става чрез попадане на виру-си в стомашно-чревния тракт през устата. Този механизъм на предаване улеснява зна-чително разпространението на инфекцията поради масовата контаминация на средата от болните деца, които отделят заразни ма-терии чрез повръщане и изхождания, и де-цата с безсимптомни форми на инфекция. Продължителността на периода, през който пациентите с ротавирусни гастроентери-ти са заразни, обикновено е от 5 до 7 дни, а в някои случаи и до 2 седмици. Безсимп-томните вирусоносители – 30% до 40% от контактните по-големи деца и възрастните представляват резервоар на инфекцията при хората. Те поддържат разпространение-то на ротавирусната инфекция сред кърма-четата и децата в ранна възраст. Ротавирусите са изключително издръжливи в околната среда, а и количеството погъл-нати вируси, необходими за осъществява-не на заразата, е нищожно. Попадналите в околната среда вируси замърсяват ръцете, околните повърхности и предмети, храната и водата и чрез тях попадат в устата на де-цата. Всичко това обуславя изключително ефективното разпространение на инфекци-ята сред околните.

Ротавирусите са и най-честата причина за вътреболнични инфекции в детските лечеб-ни заведения и отделенията за недоносени.Повсеместното разпространение на рота-вирусните гастроентерити и високата по-разеност на детското население обуславят значимостта на проблема в национален и глобален мащаб.Заболяването е целогодишно с подчертано зачестяване на случаите през зимния сезон.

Как започва инфекцията? Какви са симп-томите?Децата във възрастта от 6 до 24 месеца са с най-висок риск от клинично проявена фор-ма на заболяване. При тях едновременно с бързото влошаване на общото състояние и повишаването на температурата до уме-рени стойности се появяват и симптомите на остър гастроентерит. Повръщането е ха-рактерен ранен симптом, обикновено про-дължава между 1 и 3 дни. Следва появата на диария – изхожданията са воднисти, без примеси и с кисела миризма. При повече-то деца се установява куркане на червата, а по-големите се оплакват от коремни бол-ки. При около 1/3 от заболелите в началото има катарални прояви от страна на горните дихателни пътища под формата на хрема и суха кашлица, които отслабват и изчезват с напредване на диарийния синдром. Кли-ничните прояви от страна на гастро-интести-налния тракт претърпяват обратно развитие в рамките на 5 до 7 дни, но в редки случаи могат да персистират до 2-3 седмици. Не-зависимо от тежестта на заболяване при децата с ротавирусен гастроентерит вина-ги настъпва обезводняване и при повечето случаи – прояви на вторична непоносимост към въглехидрати. В преобладаващата част от случаите заболяването завършва с пълно оздравяване. Имунитетът след прекарана инфекция е не-траен и са възможни повторни инфекции.

30

Поради това, че клиничните прояви на рота-вирусните гастроентерити (РГЕ) са сходни с тези, причинени от други микроорганизми, при всяко съмнение за ротавирусно заболя-ване е необходимо диагнозата да бъде по-твърдена чрез лабораторни методи. Това е от основно значение за прилагането на пра-вилно и своевременно лечение и за предо-твратяване на тежкото протичане. Понастоя-щем в лекарската практика са налични и широко разпространени високоспецифични бързи тестове за определяне на причините-ля на диарийното заболяване.

Кои са рисковите фактори за тежките и ус-ложнени форми на РГЕ?По принцип всяко дете под 5 години може да развие тежка форма на заболяването. Рискът от тежки форми е особено висок при родените с ниско тегло кърмачета, децата, посещаващи детски заведения и тези, кои-то съжителстват в семейството с други деца под 24-месечна възраст. При тях опасността е свързана с интензивен диариен синдром, водещ до поява на животозастрашаващи ус-ложнения – изразено обезводняване, тежки нарушения в електролитното и алкално-ки-селинното равновесие на организма. Оста-вени без своевременна и адекватна тера-пия, децата развиват хиповолемичен шок с голяма опасност за живота.

Кога е нужно да се потърси консултация с лекар?Ротавирусните гастроентерити имат остро протичане и обезводняването може за ча-сове да доведе до тежки последици за мал-ките деца. Това е причината самолечението на острите диарийни заболявания да не се препоръчва. При всяко кърмаче и дете под 5-годишна възраст с повече от 3 изхождания за 24 часа, особено когато това е придруже-но с отказ от приемане на течности и повръ-щане, е необходимо родителите да потър-

сят консултация с общопрактикуващ лекар, педиатър или инфекционист. В случаите с остро настъпване на обезводняване родите-лите могат да потърсят помощ от центрове-те за бърза неотложна медицинска помощ.

Какво е лечението?Няма специфична терапия на ротавирусни-те гастроентерити. Основна цел в лечение-то е предотвратяване на обезводняването и загубата на соли от организма, а при на-личието на такива – тяхното своевременно и компетентно коригиране с известните в практиката водноелектролитни разтвори. От основно значение е и назначаването на подходяща краткотрайна диета. При кърма-четата, които са на естествено хранене, кър-менето трябва да продължи.

Има ли правила за профилактика?Профилактиката на ротавирусните забо-лявания се основава на факта, че рискът от тежка клинична изява е най-голям при първата среща с вируса и всяка последва-ща инфекция протича значително по-леко. Поради това ранната защита има решава-що значение. Понастоящем предлаганите ваксини са получени от отслабени щамове на ротавируси с човешки и/или животински произход, които се размножават в червата на човека. Ваксините са живи и се приемат през устата. У нас са на разположение две ваксини с доказана висока ефективност.

Какво трябва да знаят родителите за вак-сината срещу ротавирусни инфекции?В началото на 2017 г. в нашата страна се прие Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити 2017-2021. Тя е в отговор на препоръки-те на Световната здравна организация за включване на ротавирусните ваксини в на-ционалните имунизационни програми и е част от комплексната стратегия за контрол

ВАКСИНИ

31

на диарийните заболявания чрез подобря-ване на профилактиката и лечението им. Целта на програмата е чрез профилактика да се постигне намаляване на случаите на ротавирусни гастроентерити. Ваксината срещу ротавирусни инфекции е препоръчи-телна и безплатна за родителите. В рамките

на Националната програма могат да бъдат имунизирани всички деца над 6-седмична възраст. Ваксината се приема под формата на капки. Тя може да се прилага едновре-менно с останалите ваксини, предвидени до 6-месечна възраст в имунизационния календар.

Към момента 83 държави по света са въвели имунизационна програ-ма срещу ротавирусни инфекции. Техният опит доказва значително редуциране на броя на заболелите и отчита драстично намаляване на тежестта на заболяването при по-големите деца и възрастни в го-дините след въвеждане на ваксинацията. Първоначалните резултати от приложението й в България показват, че ваксината се приема мно-го добре. У нас са имунизирани повече от 40% от подлежащите на имунизация деца, като само за 1 година това е довело до значително намаляване случаите с ротавирусен гастроентерит – от 1827 случая за 2016 г. до 1348 случая за 2017 г.

Какво показват данните по отношение на ефективността на ваксината?

32

ВЕЛИНА ХРИСТОВА

сертифициран здравен консултант към Института по интегрално хранене в Ню ЙоркХРАНЕНЕ

КАК ДА СЪЗДАДЕМ ЗДРАВОСЛОВНИХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ У ДЕТЕТО

Какво влияе на хранителните предпочитания на децата, как да направим плодовете и зеленчуците харесвана и желана част от менюто на детето, защо е важно да храним разноо-бразно децата? Отговор на тези и други въпроси, свързани със здравословното хранене на най-малките, потърсихме от здравния консултант Велина Христова, лектор и автор на блога www.vitareal.net.

33

сертифициран здравен консултант към Института по интегрално хранене в Ню Йорк

Кои са факторите, които влияят на храни-телните предпочитания на децата?От една страна, бебетата се раждат с вроде-но предпочитание към вкуса на сладкото и с вродено избягване на храни, които са гор-чиви или кисели. Това е причината в пове-чето случаи, ако предложите на едно дете банан или броколи, да избере банана. От друга страна, децата унаследяват различен тип апетит. Някои деца обичат да похапват всичко и по много. На други им се прияж-да, когато видят някой край тях да се храни и започват да искат от същото. Трети трудно може да ги съблазни нещо и хапват само, когато наистина са гладни. Четвърти харес-ват само определени храни и трудно при-емат нови. Замислете се вие какви сте били като деца, попитайте вашия партньор, ваши-те и неговите родители. Така ще разберете, че отговорът на това защо детето ви харесва една или друга храна, се крие именно в на-следственосттаОсвен генетичния фактор обаче, съществе-но значение имат възрастта на детето и пе-риодът на развитие, в който се намира то. Така например, периодът между втората и четвъртата година на детето може да се оп-редели като „хранителна неофобия“, тоест мъниците често отказват да приемат нова храна. Това не е случайно, защото съвпада с периода на утвърждаване на детето, с вре-мето, в което то казва „не” на почти всичко, което му се предложи. Затова предлагането на нови плодове и зеленчуци става малко по-трудно по това време. Ето защо роди-телите трябва да са подготвени, че детето може да откаже да опитва непознати за него до този момент храни. Именно затова най-подходящият период за въвеждане на нова храна е преди втората годинка. Това не означава, че след това е не-възможно. Напротив – напълно е възможно, но просто е малко по-трудно и трябва да сте по-упорити.

Бихте ли дали конкретни съвети към роди-телите как всъщност да изградят здраво-словни хранителни навици?

Въведете разнообразие от плодове и зе-ленчуци още по време на бременносттаКолкото и странно да звучи, изграждането на здравословни навици започва още в пре-натална възраст, а именно чрез околоплод-ните води, които бебето поглъща в корема на майка си. Това, с което се храни майката по време на бременността, влияе на храни-телните предпочитания на детето в бъдеще. Затова колкото по-разнообразно се храни бъдещата майка, толкова по-добре.

Хапвайте различни плодове и зеленчуци в периода на кърменеСледващият важен етап е периодът на кър-мене. Майчината кърма променя мириса и вкуса си според различните храни, които консумира кърмещата жена. Кърмата запоз-нава бебето с нови и различни вкусове, кое-то прави приемането им по-лесно, когато детето започне да се храни само.

Въвеждайте различни плодове и зеленчу-ци в периода на захранванеЕтапът на захранване е следващият важен период. С колкото повече разнообразни здравословни продукти се запознае детето, толкова по-голям е шансът като порасне да развие предпочитание към тях.

Позволявайте на детето да си „играе” с хра-натаМоментът на захранване е и времето, ко-гато децата се запознават не само с нови вкусове, но и с различни текстури. Често с предлагане на нова храна се асоциира само с облизването или поглъщането на съдър-жанието от лъжичката. Запознаването оба-че с текстурата има не по-малко значение. „Играта” с новата храна всъщност увеличава

34

ХРАНЕНЕ

приемането и харесването й. Това е и пери-одът, през който децата опознават околния свят чрез допир с ръцете си.

Бъдете упоритиЕдна от тайните на успеха през периода на захранване е упоритото предлагане. Имай-те предвид, че на детето са необходими от 8 до 10 предлагания на новата храна през равен интервал от време (например веднъж на седмица), за да може да свикне с новите вкусове. Често след няколко отказа на де-

тето родителите се отказват и заключават „детето ми не харесва краставици“, „детето ми не обича портокал“, и т.н. Съвсем нор-мално е детето да не харесва еднакво много всичко, което му се предлага. Ето защо му е необходимо време не само да се запознае с различните плодове и зеленчуци, но и да се научи, че те са безопасни за консумация – това е вродена реакция, свързана с оцеля-ването на хората.

Направете плодовете и зеленчуците част от домакинствотоНай-голямо влияние върху хранителното поведение на децата има семейната среда. Какви храни присъстват на масата, какво ку-пуват родителите, какво хапват мама и тати – всичко това е от значение за хранителни-те навици на мъника. Ако в домакинството присъстват плодове и зеленчуци, децата са по-склонни да ги консумират и в по-късна възраст.

Давайте личен примерKак се хранят родителите и техният личен пример е ключов фактор. Дали самите те консумират плодове и зеленчуци, дали се хранят заедно, приготвя ли се храната вкъ-щи или се ходи често на ресторант... Всич-ко това формира хранителното поведение на детето. Около 2-годишна възраст децата често имат същите хранителни предпочита-ния като майката. Ако тя консумира плодове и зеленчуци, то шансът те да бъдат приема-ни и харесвани от детето, е по-голям.

Мисия възможнаЗа финал – помнете, че създаването на здравословни хранителни навици у детето е мисия възможна. Започнете от себе си и направете консумирането на разнообразие от плодове и зеленчуци неизменна част от вашето ежедневие. Хранителните ползи ще бъдат както за вас, така и за вашето дете.

36

Д-Р ТАНЯ КОТЕВСКА

общопрактикуващ лекар, педиатър, 28 ДКЦ СофияПОЛЕЗНО

Къпането на бебчо предизвиква много въпроси у родителите... Кога и как да бъде първото къпане? Всеки ден ли да къпем малкото чо-вече? Как да сме сигурни, че водата е с подходяща температура? Сутрин или вечер да къпем бебето? Ако плаче, какво да правим? Отговорите на тези въпроси биха ни дали повече спокойствие и увереност, което би превърнало къпането в един от онези прекрас-ни и емоционални моменти, за които след време ще си спомняме и разказваме с радост. За да научим повече за този важен хигиенен ритуал се срещнахме с д-р Котевска.

Кога се случва първото къпане на бебето?Важно е да се знае, че докато пъпната връв на бебето не е паднала, което се случва

КЪПАНЕТО НА БЕБЕТО

обикновено след първата семица от раж-дането, детето не трябва да се къпе. Докато трае този период, вариантът е мястото око-

37

общопрактикуващ лекар, педиатър, 28 ДКЦ София

ло пъпчето да се закрие с ръка и седалище-то, крайниците и главичката на бебето да се измият внимателно на течаща вода, но без да се мокри зоната около пъпа. Щом падне пъпът, родителите имат думата как да къпят новороденото – в бебешка ваничка или на мивката.

Колко често трябва да се къпе бебето?Според Американската педиатрична асо-циация новородените деца не се нуждаят от ежедневно къпане. Науката или биоло-гията не могат да дадат категоричен отго-вор колко често трябва да се къпе детето. В миналото родителите изобщо не са къпали своите деца. Съвременното общество прие-ма за норма детето да се къпе ежедневно. Kърмачетата, особено тези, които още не са проходили, обаче, не трябва да се мият с измивни средства всеки ден. Ако детето има суха, чувствителна кожа, то трябва да се къпе със специализирани измивни средства веднъж седмично. През останалото време може просто да се изплаква с хладка вода за поддържане на ежедневна хигиена. Гени-талиите могат да се поддържат чисти меж-ду къпанията с изплакване с хладка вода. Кисненето в топла вода за дълго време и прекомерното търкане с гъба изсушават нежната кожа на бебето.

Как протича къпането? На кои места от тя-лото е редно да се обърне специално вни-мание? Тялото, включително главата, се сапунис-ват нежно с бебешки шампоан, след което се изплакват – от горе надолу и отпред на-зад. Зоната около седалището се сапунисва последна. Трябва да сме сигурни, че са по-чистени всички малки гънчици. Специално внимание трябва да се обърне и на зоните под мишниците, зад ушите, около вратлето, а при момичетата – около гениталиите. Не бива да се използват продукти за възрастни!

По отношение на хигиената на очите и носа, хубаво би било това да става с влажни па-мучни тампончета.

Каква да бъде температурата на водата и на въздуха в стаята при къпане? Каква да бъде продължителността на къпането?Водата трябва да бъде топла, но не гореща – около 37-38°С. Най-лесният начин да се про-вери дали е подходяща е с лакът – не трябва да е нито топла, нито студена. Относно про-дължителността на къпането, 5-10 минути са напълно достатъчни. Ако детето е доносено, препоръчителната температура на въздуха при къпане е около 22°С и не е необходимо да се затопля допълнително. При недоносе-ните деца поради незрялата им терморегу-лация е желателно температурата да е мал-ко по-висока – около 25°С. Когато изваждате бебето от ваничката, поддържайте седали-щето с едната ръка, а вратлето и главичката – с другата, за да осигурите здрав захват и невъзможност за изплъзване.

Кога е най-добре да бъде къпано детето – сутрин или вечер? С какви особености на режима на бебето е желателно да бъде съ-образено къпането?

Moжете да къпете бебето по всяко време на деня, което е удобно за вас. Трябва да се съобразите единствено със следните неща:

• банята да не пречи на съня на бебето;• да не къпете бебето, когато е гладно;• да не е студено (къпането през по-топла-та част от деня кара детето да се чувства по-комфортно по време на и след банята);• къпането вечер също има своите предим-ства – намалява риска от настинка и успоко-ява бебето;• добре е къпането да става по едно и също време на деня. Така, влизайки в един сво-

38

Когато избирате козметика за къпането на бебето, не забравяйте, че е важно и с какво перете детските дрешки. Осигуре-те нужната грижа и комфорт за нежната бебешка кожа. Когато купувате перилни препарати, обърнете внимание на със-тавките – продуктите трябва да са с хи-поалергенни аромати, да не съдържат фосфати и оцветители. По-подходящи са течните формули, тъй като се разтва-рят и отмиват много по-добре. Добре е да се използва и омекотител, чрез който дрехите стават по-меки и галят чувстви-телната бебешка кожа.

ВНИМАНИЕ

ПОЛЕЗНО

еобразен ритъм на хранене, къпане и сън, детето ще знае какво го очаква, ще бъде по-спокойно и ще има по-пълноценен но-щен сън.

Ако бебето плаче по време на баня, какви могат да бъдат причините за това?Причините бебето да плаче по време на къ-пане могат да бъдат различни: • попадане на сапунена вода в очите – бе-бешките шампоани трябва да са разрабо-тени така, че да не дразнят очите, но това все пак зависи от съответната продуктова линия;• раздразване на обривите, ако има такива, от водата и сапуна – това предизвиква паре-не, дискомфорт и плач; • неподходяща температура на водата – най-честата причина за плач;• глад – ако бебето е гладно, то е много раз-дразнително. Детето трябва да е добре нах-ранено 30-45 минути преди къпане; • „страх от сапун“ – много е важно да се избере подходящото измивно средство за всяко кърмаче – да не люти на очите, да не причинява кожни лези. Най-добре е избо-рът да бъде консултиран с педиатър, който да оцени типа кожа на детето и да препоръ-ча най-подходящия за него продукт;• бебето е изморено – ако банята е късно вечерта и на детето му се спи, трябва да из-теглим часа му за къпане малко по-рано;• нездравословна среда в банята – темпера-турата на нашата ръка, когато държим бебето, температурата на въздуха в банята, наличието на прах и алергени... Всичко това може да раз-дразни детето и то да не желае да се къпе.

Може ли мама сама да се справи с къпане-то или има нужда от помощ?Ако мама е подготвена с достатъчно инфор-мация, може и сама абсолютно успешно да се справи с къпането, но помощта на таткото никога не е излишна, особено в началото. Това помага за задълбочаване на привър-заността между родителите и бебето, за общото им спокойствие и за наслаждаване на този прекрасен, емоционален и неповто-рим момент.

40

Д-Р МАРИЕТА ДРАГАНОВА

педиатър, неонатолог, Майчин дом – ВарнаПОЛЕЗНО

Всички знаем колко е важен сънят, за да растат децата ни. Но също така знаем, че безсънните нощи са почти неизбежни за начинаещите роди-тели. От колко сън всъщност се нуждае детето, различава ли се неговият сън от този на възрастните, какви ритуали е добре да въведем, за да бъде сънят на бебето спокоен... Отговор на тези и още интересни въпроси, свързани с особеностите на детския сън, потърсихме от д-р Драганова.

РИТУАЛИ ЗА ЗДРАВ И СПОКОЕН СЪН

41

педиатър, неонатолог, Майчин дом – Варна

От колко сън се нуждае малкото дете?На първо място искам да подчертая, че про-дължителността на съня при децата е много индивидуална и зависи от техния характер и темперамент. По-спокойните деца заспиват по-лесно и спят по-продължително, докато по-емоционалните деца заспиват по-труд-но, будят се по-често, имат по-голяма нуж-да да усещат майчината близост. И все пак, през различните възрастови периоди по-требността за сън се променя.Новородените спят около 15-20 часа на де-нонощие, като се будят през около 2-4 часа поради нуждата да бъдат хранени. От 1-вия до 3-тия месец бебетата започват да бодърстват, като спят около 13-16 часа на денонощие, но все още нямат изграден режим.Между 3-тия и 6-ия месец бебетата започ-ват да си изграждат режим. Някои деца през този период спират да се будят нощем, но други продължават да търсят нощното си хранене. Средно нуждата от сън е около 12-15 часа на денонощие, имат 2-3 дрямки през деня, а нощем спят около 10-11 часа.Между 6-ия и 12-ия месец децата стават по-активни, спят около 12-14 часа на дено-нощие, имат 1-2 дрямки през деня, а нощ-ният сън продължава около 10-11 часа. През този период все още някои деца се будят нощем.Между 1- и 3-годишна възраст децата се нуждаят от около 12-13 часа сън на деноно-щие, с 1 дрямка през деня и продължител-ност на нощния сън около 10 часа.Между 3- и 6-годишна възраст продължи-телността на съня е около 10-13 часа общо, с 1 дневен сън, който при някои деца отпада още на около 4-5-годишна възраст.

Безсънните нощи са характерни за роди-телите на новородените. И все пак, с какво бихте успокоили начинаещите родители?Периодът на новороденото е време на адап-

тация от вътреутробния живот към новия за-обикалящ го свят. Новородените имат свой ритъм на сън и бодърстване, който е зави-сим от нуждата от храна. Спят повече часа в денонощие от нас, но пък се будят през 2-4 часа, което се разминава с режима на въз-растните. На първо място родителите трябва да осъзнаят, че това е характерна особеност на новородените – до около 3-месечна въз-раст те нямат определен режим. След това повечето бебета имат оформен режим на сън и бодърстване и по-рядко се будят но-щем за храна. Около 6-ия месец е периодът на никнене на първите зъбки, когато безсън-ните нощи отново се увеличават. С времето продължителността на нощния сън се уве-личава и безсънните нощи на родителите намаляват. За успокоение ще кажа – безсънните нощи са временен период и ще бъдат компен-сирани с всички хубави моменти, които ви очакват с вашите уникални по своему деца.

Кои са причините за нощните събуждания на бебето?Плачът на бебето е начин на оцеляване, така то дава сигнал за съответна своя нуж-да. Основните причини за нощните събуж-дания са:

• нуждата от чести хранения (видът на мля-кото – кърма или адаптирано, също се отра-зява върху спокойствието на детето и интер-валите между храненията);• колики;• мръсна пелена;• температурен дискомфорт;• нужда от родителска близост;• темперамент на детето;• никнене на зъбки;• заболяване;• развитие на нови навици – учи се да седи, да пълзи, да ходи.

42

ЗАЩО СЪНЯТ Е ТОЛКОВА ВАЖЕН?

Сънят е важен за растежа на бебето и развитието на нервната система, за физи-ческото и умственото развитие на децата и тяхното поведение.Установено е, че по време на сън при бе-бетата се стимулира развитието и расте-жа на мозъка, активира се изграждането на невронни връзки. По време на сън се увеличава притокът на кръв към мускули-те, а с това и притокът на градивни еле-менти, което ускорява растежа на тъка-ните. Секретира се хормона на растежа. Освобождават се биологично активни протеини, които участват в изграждането на имунния отговор и в борбата с инфек-циите. Установено е, че лошият сън при кър-мачетата е свързан с повишен риск от затлъстяване и поведенчески проблеми в по-късна възраст. Недостатъчният сън при децата води до нарушения в концен-трацията и паметта. Ето защо е важно да осигурим спокоен и достатъчен по про-дължителност сън на нашите деца.

До каква възраст следобедният сън е добре да присъства в режима на детето?Следобедният сън е необходим при де-цата до 6-годишна възраст. Но ако днев-ният сън е причина детето да спи лошо през нощта (заспива трудно, заспива късно, често се буди, събужда се рано сутринта), то тогава трябва да се съкрати или дори да отпадне при някои деца. Не-обходимостта от следобеден сън и него-вата продължителност при здрави деца е индивидуална.

ПОЛЕЗНО

От какво зависи спокойния сън на мъни-чето?На първо място спокойствието на бебето е в пряка зависимост от спокойствието на роди-телите и най-вече на майката. За спокойния сън на детето са от значение осигуряването на оптимална температура и влажност в по-мещението. Препоръчително е облеклото и завивките да са от памучна материя. Необ-ходимо е да се осигури удобно място за сън. Много често в големите кошари бебетата се чувстват по-неспокойни. По-подходящи са бебешките кошчета или бебешките гнезда (особено за недоносените бебета), в които те се чувстват добре обгърнати в по-тясно-то пространство. При някои бебенца пома-га прибирането на ръчичките в пелена или спално чувалче, защото често се стряскат от своите движения. Важна е и позата на спа-не, някои бебета обичат да спят по коремче.За спокойния сън е важно бебето да е добре нахранено и пелената да е смене-на.Много дечица искат да усещат присъст-вието на своята майка, затова могат да се използват някои хитрости като оставяне на дреха на майката близо до бебето или пускане на запис на гласа на майката.

Сънят на бебето различава ли се по нещо от този на възрастните?Както в началото казах, новородените спят около 15-20 часа на денонощие, като се бу-дят през около 2-4 часа. За съня на бебето са характерни някои особености.И при възрастните, и при бебетата се реду-ват фази на дълбок и повърхностен сън, но продължителността на дълбокия сън при възрастните е около 90 минути, докато при бебетата е около 50-60 минути. При бебета-та фазите на дълбок и повърхностен сън се сменят на по-кратки интервали от време – през около 1 час. Честотата на повърхност-ния сън при бебетата е 2 пъти повече от тази

43

при възрастните. При преминаването от една фаза в друга, някои бебета се събуждат и после трудно заспиват без помощ. С из-растването периодите на дълбок сън стават по-дълги, а намаляват периодите на повърх-ностен сън, а също така и преминаването към дълбок сън става по-лесно.

Сънуват ли всъщност бебетата?Установено е, че тази част от мозъка, която е свързана със състоянието на покой, започва да се развива през 30-та гестационна сед-мица и до 40-та гестационна седмица (при доносени новородени) е развита до степен, позволяваща на бебето да вижда различни картини и светлини, докато спи.

Какви ритуали преди сън е добре да се въ-ведат?Въвеждането на ритуали преди сън помага за успокояване на бебето и за по-бързото му заспиване. Те могат да започнат обаче най-рано след навършването на 1-месечна възраст при доносени деца. Преди това за много бебета събличането им преди баня е кошмар и се изразява с непрекъснат плач, докато не бъдат облечени отново.Трябва да се избере време за подготвяне на детето, като най-удачно е това да е време-то преди последното хранене (около 19-20 часа). Хубаво би било да се спазва прибли-зително един и същи час, тъй като това ще помогне за по-бързото изграждане на ре-жим при бебето. Добре е помещението за сън да се проветри и след това затопли (разбира се, според се-зона). След това съблечете бебето и напра-вете кратка гимнастика преди банята. След банята може да направите масаж, докато омазнявате кожата с подходяща козмети-ка. Следва обличането (може в затоплени дрешки) и храненето на бебето. Докато храните детето си (на гърда или с бутилка), може да създадете подходяща атмосфера

за сън – приглушена светлина, тиха музика. Когато бебето заспи, го поставете нежно в мястото му за спане. Ако се разбуди, първо му дайте шанс само да се успокои, но ако това не се случи, ще трябва да му помогнете – дайте му биберон залъгалка, галете го по главичката и гръбчето или го потупвайте по дупето, може да му попеете или да му пус-нете приспивна песничка или пък любимия на много бебета звук на сешоар. Ако и това не помогне, ще се наложи да го полюлеете на ръце, в количка, шезлонг, стол.При по-големите деца във вечерните часове трябва да се ограничат телевизията и ком-пютърните игри, да се избягват определени храни и напитки, както и консумацията на храна и големи количества течности преди лягане.Всеки родител след като се довери на свои-те инстинкти и опознае характера, нуждите и темперамента на своята рожба, сам ще намери най-правилния път да осигури спо-койния й сън.

44

МАГДАЛЕНА ДОЙЧИНОВА

детски психолог и специалист ранно детско развитиeПСИХОЛОГИЯ

МАЛКИТЕ БУНТАРИ

Децата преминават през различни етапи на своето развитие. Ако имате 2-годишно дете, вероятно често изпадате в ситуации, когато се чудите как така малкото ангелче се е превърнало в неуправляемо хлапе. Спокойно, това е само временен период, който психолози-те наричат „бебешки пубертет“ и скоро ще отмине. Но дотогава е добре да знаете какво да правите и как да реагирате – не само за да минете по-леко през този период, но и за да помогнете на детето да расте самостоятелно и уверено в себе си. По темата за бебешкия пубертет разговаряме с психолога Магдалена Данаилова.

45

детски психолог и специалист ранно детско развитиe

Какво означава бебешки пубертет? За коя възраст е характерен?

Терминът „бебешки пубертет“ донякъде говори сам за себе си. Всички знаем какво представлява пубертетът между 13- и 19-го-дишна възраст – време на емоционални, психични и биологични промени. Това е преход между два периода – този на дет-ството и този на зрелия човек със собстве-на индивидуалност. Неслучайно за децата между 1 и 3 години също казваме, че преми-нават през период на пубертет. За тях това също е време на емоционални и психични промени, с изключение на биологичните, разбира се. Бебешкият пубертет е времето, в което детето осъзнава, че може да прави съзнателни избори, да контролира хода на някои събития, да налага волята си и да се бори за самостоятелност. Най-често този пе-риод настъпва около 2-годишна възраст, но има и деца, при които виждаме признаците на пубертета още с прохождането, т.е. около първата годинка. А при деца с изоставане в развитието този преход може да настъпи и на много по-късна възраст – например око-ло 4-тата или 5-тата година. Бебешкият пубертет е естествен етап от раз-витието на детето и колкото понякога и да е труден за родителите, по-добре е мъникът да премине през него и да пристъпи към следващите периоди на своето развитие, отколкото да развие чувство на непълноцен-ност или вина от това, че не успява да уп-ражни своите нови умения, а именно – пра-вото на избор и самостоятелност.

По какво се разбира, че детето преживя-ва бебешки пубертет?

Бебешкият пубертет се характеризира, най-общо казано, с опити за независимост от страна на детето и с борба за надмощие.

Това е периодът, в който малкото дете откри-ва, че може да ходи само и да стига до все повече предмети (някои от които забране-ни) и за първи път му се налага да се сблъск-ва с ограниченията, поставени от родители-те. Докато е било бебе, то е имало всичко, от което се е нуждаело и го е постигало без никакви усилия. Но сега вече, например, вижда контактите и иска да ги изучи. Тогава, за да го предпазят, родителите се намесват и го спират, а детето започва да се тръшка за това, че не му разрешават да направи какво-то е поискало. И колкото по-забранен е да-ден предмет или действие, толкова по-же-лани стават те за него. Ходенето в магазина също може да се окаже трудно вече поради факта, че мъничето започва да има пред-почитания към определени храни и играч-ки. Ако не му бъде дадено това, което така силно желае в дадения момент, то се опит-ва да се бори за него с всичките си налични средства. А те докъм 2-годишна възраст не са много и тъй като в този период децата все още не могат да се изразяват добре вербал-но, затова го правят с поведение – лягат на земята, започват да ритат с крака, удрят или просто плачат, докато не постигнат своето. Това е техният начин да изразят желанията си и да се противопоставят на забраните. А при по-големите, които могат с часове да умоляват родителите си да им купят дадена играчка, накрая след неуспешните опити ид-ват сърденето и обидите (например „много си гадна, нищо не ми даваш“).

Какви са особеностите на бебешкия пу-бертет?

Особеното в този период е именно поведе-нието. Допреди пубертета децата са били кротки, послушни, плачели са само тогава, когато нещо ги е боляло или са били гладни, или пък им се е спяло. В един момент обаче,

46

родителите сякаш се сблъскват с напълно непознато за тях дете. То се налага, пищи и се тръшка. Няма родител, който да не се е притеснявал от чуждите погледи и мнение в тези моменти. Децата започват да правят сцени навсякъде – на площадката, в мага-зина, пред градината. Все на места, където родителите са най-склонни да отстъпят и да дадат на детето това, което иска, само и само да спре да ги „излага“. Истината е, че децата са много по-интуитивни от нас, въз-растните, и на едно несъзнавано ниво знаят какво да направят, за да се преборят за са-мостоятелността, към която се стремят. Това е и времето, в което децата искат да правят всичко сами, дори и да не се справят с тези задачи. Например казват, че сами ще си обуят обувките, а ако ги поправят за начи-на, по който ги слагат, отново ще се ядосат, че не им е дадена напълно свободата, която смятат, че заслужават.

Как да се справят родителите?

Най-важното за този период е търпение-то. Има дни, в които родителите се чувст-ват напълно безпомощни и смятат, че този бебешки пубертет няма да отмине никога. Но това е само етап, който рано или късно отшумява, като най-важно е как подхожда-ме ние към него, за да имаме накрая едно уверено, търсещо нови предизвикателства дете, а не дете, което е научено да потиска чувствата си и да расте с чувство за вина, че не оправдава очакванията на родители-те си. Това са периодите, за които говори и известният психолог и психоаналитик Ерик Ериксън. Той нарича периода между 1 год. и 6 мес. – 3 години „етап на автономия срещу съмнение и срам“. Ако родителите дават на детето известна свобода и право на избор, ако му показват, че вярват в него и неговите способности, ако не го придърпват постоян-

ТЕРМИНЪТ "БЕБЕШКИ ПУБЕРТЕТ": ПОРЕДНИЯТ ЕТИКЕТ ИЛИ...

Така нареченият „бебешки пубертет“ е съществувал винаги. Едва отскоро обаче психологията като наука навлиза в нашия живот и ни помага да си обясним разли-чен тип поведения и състояния. Терми-нът навлиза в нашето ежеденевие през последните няколко години именно по-ради желанието на хората да си обяснят промените, настъпващи в техните деца. Всеки родител се тревожи за това колко „нормална“ е дадена промяна или със-тояние и търси начини да я разбере, след което и да се справи с нея по подходящ начин. Много хора негодуват срещу по-ставянето на етикети за дадено поведе-ние, но истината е, че именно те ни по-магат да разберем напълно случващото се и да открием как да подходим към него. По същия начин кашлицата, напри-мер, може да е следствие от най-различ-ни болести и промени в тялото. Но когато лекарят ни каже, че сме болни от брон-хопневмония, едва тогава вече знаем с какво се борим и знаем какво да напра-вим, за да се излекуваме.

47

но близо до себе си с цел да предотвратят всяка възможна опасност, тогава то израст-ва като вярващ в себе си и способностите си човек. Ако обаче родителите са прекалено авторитарни и постоянно забраняват всич-ко, опитвайки се да предпазят детето, след време то няма да може да изразява свобод-но чувствата си, няма да е уверено в себе си, ще расте с ниско самочувстие и чувство за вина, че не се е справило така, както се е оч-аквало от него...

Трудно е да се намери баланс, но най-ва-жното за бебешкия пубертет е родителите да знаят, че не трябва да дават на децата си това, което са поискали чрез тръшкане и рев. Например – ако детето поиска да ос-тане още на люлката, но сме казали, че не може, защото трябва да тръгнем бързо, и то започне да се тръшка на земята, в резул-тат на което ние отстъпим и кажем „добре,

само още 5 минути“, то тогава губим авто-ритета си и затвърждаваме поведението, което всъщност не искаме да виждаме. Посланието, което стига до детето, е, че ако се наложи малко повече с викове и лягане на земята, то тогава постига всичко, което желае.

Най-важното е родителите да дават пра-во на избор на детето в някои ситуации, а също така и да знаят кога е най-вероятно да се случи отново криза, за да я предотвратят с търпение и хитрост. А когато са казали „не“ за нещо, трябва да го отстоят докрай, въпре-ки последствията, защото да отстъпиш от ду-мите си е най-лошата услуга, която можеш да направиш на едно дете. Тогава вече не си авторитет, а лесен за манипулиране човек без собствено мнение, на който детето след време ще подражава, защото примерът на родителите е най-важен.

СВЪРЖEТЕ СЕ СЪС СПЕЦИАЛИСТИТЕ В БРОЯ

Д-р Радослав Ройдевинфекциозни болестиУМБАЛ „Св. Анна“София, ул. „Димитър Моллов“ 1тел.: 02/975 9317

Д-р Денница Томоваспециалист УНГАджибадем Сити Клиник – ВарнаВарна, ул. „Брегалница“ 1тел.: 0888 245 981

Д-р Емил АтанасовурологУМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”София, бул. „Тотлебен“ 21тел.: 0887 714 883

Проф. Васил ДимитровалергологКлиника по клинична алерголо-гия, УМБАЛ „Александровска”София, ул. „Георги Софийски“ 1тел.: 02/923 07 15, 923 06 03

Д-р Ива ИвановапедиатърДКЦ Вита База 1София, ул. „Драговица“ 9 тел.: 02 960 49 50, 0889 922 000

Д-р Таня Котевскаобщопрактикуващ лекар, педиатър28 ДКЦ София, жк. Дружба, ул. „Илия Бешков” 1тел.: 0888 860 074

Велина Христоваздравен консултант към Института по интегрално хранене в Ню Йорктел. 0885 370 704www.vitareal.net

Д-р Мариета Драгановапедиатър, неонатологМК Майчин дом – ВарнаВарна, ул. „Мир” 1тел.: 052/332 100

Магдалена Дойчинова детски психолог и специалист ранно детско развитиeтел.: 0885 971 069

Проф. д-р Майда Тихолова, дмтел. 0887 856 592