0.4% 0.8% 0.5% 2013 1.8% 2.0% 3,4% 3,3% 2,9% -5.5%...2013 г. бе налице нарастване от 12.3% спрямо същия период на 2012 г. Растежът

1

Октомври 2013 г.

Анализатори:

Христиана Видинова

[email protected]

Боряна Йосифова

[email protected]

Акценти

През юли и август промишлената и строителната продукция продължиха да се

развиват негативно, отбелязвайки среден годишен спад през тези два месеца

съответно с 2.4% и 8.1%. Засега няма индикации за съществена промяна в

развитието им през следващите няколко месеца.

Същевременно, по отношение на вътрешната и външната търговия бе налице

подобрение. Средно за юли и август реалният растеж на търговията на дребно

се ускори до 5.0% на годишна база, а износът на стоки се повиши номинално

с 8.0%.

Положителна месечна инфлация бе отчетена през септември, макар и в

минимален размер от 0.1%, с което се преустанови дефлационният процес,

започнал през март. Средногодишната инфлация остана положителна (2.3%),

но подобно на предходните месеци, следваше тенденция на спад.

Коефициентът на безработица, по сезонно изгладени данни се стабилизира на

ниво 13.1% през периода юли-септември. До края на годината, обаче, може

да се очаква слабо влошаване.

През септември бюджетният баланс отново бе отрицателен – в размер на

147.8 млн. лв. С натрупване от началото на годината фискалният дефицит

достигна 360.5 млн. лв.(0.5% от прогнозирания от Райфайзен РИСЪРЧ БВП за

2013 г.), но остана значително под предвидения дефицит за цялата 2013 г.

През септември фискалният резерв се увеличи с 248.0 млн. лв. и възлезе на

близо 5.0 млрд. лв., основно поради вътрешна емисия на е ДЦК. До края на

годината се очаква външен заем, в размер на 360 млн. евро, който

допълнително да подкрепи фискалния резерв.

През септември кредитната дейност отбеляза подобрение, като общият размер

на кредитите се повиши с 241.2 млн. лв., компенсирайки спада от 202.2 млн.

лв. през август. Въпреки това, годишният темп на кредитен растеж остана нисък

(0.7%), значително забавяйки се спрямо предходните няколко години.

Лошите и преструктурираните кредити намаляха с 12.8 млн. лв. през

септември, като делът им в общите кредити без овърдрафта) остана без

промяна и възлезе на 22.9%.

Подобно на предходните три месеца, през септември депозитите се увеличиха

с ускорен темп: 1.5% (711.0 млн. лв.). В резултат на това, годишният темп на

растеж достигна 7.4%.

През август текущата сметка отбеляза рекордно голям излишък от 884.4 млн.

евро. Той бе в резултат на положителни салда по услугите и дохода, а

подобрението бе основно поради нетипично високо, положително търговско

салдо.

С натрупване за периода януари-август балансът по текущата сметка достигна

1.3 млрд. евро (3.1% от прогнозирания за годината БВП) и надхвърли

отчитаните стойности през същия период на предходните години, за които има

данни.

Огледално на текущата сметка, финансовата сметка отбеляза относително

висок, но изходящ месечен поток през август (567.9 млн. евро), предимно

поради отлив на валута и депозити.

6.5% 6.4% 6.2%

-5.5%

0.4%1.8%

0.8% 0.5%

2.0%

7.3%8.4%

12.3%

2.8%2.4%

4.2%3.0%

2.0%3.4%

-8%

-6%

-4%

-2%

0%

2%

4%

6%

8%

10%

12%

14%

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013e 2014f

Реален БВП (годишен растеж, %) Инфлация (% средногодишно)

21,6%

17,2%

13,7% 14,6%16,2% 16,3%

18,5% 17,8%19,4%

3,4% 3,3% 2,9%

-0,9%

-4,0%-2,0%

-0,5%-2,1% -1,8%

-10%

-5%

0%

5%

10%

15%

20%

25%

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013e 2014f

Публичен дълг (% от БВП) Бюджетен баланс (% от БВП)

2

Реален сектор

Фигура 1: Промишлено производство

(растеж на годишна база, %)

Източник: НСИ, Райфайзен РИСЪРЧ

Фигура 2: Строителна продукция (растеж

на год.база, %)


Фигура 3: Издадени разрешителни за

строеж (разгърната застроена площ, кв.

км и растеж на год. база)


Фигура 4: Издадени разрешителни за

строеж (анюализирана разгърната

застроена площ, кв. км.)


Тенденциите от второ тримесечие

продължават през юли и август

През юли и август промишлеността и строителството продължиха да се

развиват негативно, докато по отношение на вътрешната и външната търговия

бе налице подобрение. Засега, наблюдаваните данни не налагат съществена

промяна на прогнозата на Райфайзен РИСЪРЧ за минимален положителен

икономически растеж през трето тримесечие.

Промишленото производство продължи да намалява: средно през юли и август

отбеляза спад от 2.4% на годишна база. Негативната динамика се забави

минимално спрямо второ тримесечие на годината, когато продукцията в

промишлеността се сви с 4.1% на годишна база. По данни на оборота в

промишлеността, по-голям спад средно за юли и август бе отчетен на

вътрешния пазар, докато продажбите извън страната нараснаха слабо спрямо

същия период на миналата година.

Минимално нарастване отбеляза преработващата промишленост – средно с

0.5% спрямо юли-август 2012 г. и съответно имаше маргинален принос за

ограничаване на спада в промишленото производство. Положителният темп се

дължеше на нарастване през юли, но засега няма индикации за устойчиво

подобряване на развитието му. С най-голям положителен принос за

динамиката на преработващата промишленост бе производството на основни

метали и метални изделия, които се увеличиха съответно с 9.2 и 13.0%.

Нарастване бе отчетено и в производството на инвестиционни стоки, сред

които електрически съоръжения (9.6%), автомобили, ремаркета и

полуремаркета (22.1%), компютърна и комуникационна техника, електронни и

оптични продукти (13.4%). С най-голям отрицателен принос за динамиката на

преработващата промишленост бе производството на хранителни продукти,

тъй като то се сви с 4.3% спрямо юли-август 2012 г. и има относително голям

дял в промишлеността.

Спадът на промишленото производство през двата месеца се дължеше основно

на производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ, които

спаднаха със 7.1%. Продукцията в добивната промишленост също се сви: с

12.2%.

Към края на август най-голям дял от фирмите в промишлеността посочваха

несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене в страната като

фактори, затрудняващи дейността им. Според бизнес наблюдението на НСИ,

същите фактори останаха с водещо значение на развитието на

промишлеността към октомври. Ето защо, не се очаква съществена промяна на

негативната тенденция на промишленото производство към този месец.

Подобрение може да се наблюдава през последните месеци на 2013 г., по

линия на поръчки от международните пазари, стимулирани от възстановяването

в ЕС.

Спадът в строителството се ускори от средно 5.9% през второ тримесечие до

8.1% през юли-август. По подотрасли, по-силно бе намалението на

инженерното строителство: 10.1%. Според данни за разгърнатата площ, за

която са издадените нови разрешителни за строеж, през трето тримесечие на

2013 г. бе налице нарастване от 12.3% спрямо същия период на 2012 г.

Растежът на показателя бе по-динамичен на фона на предходните две години.

Средно за последните 12 месеца към септември също бе отчетено подобрение,

но по-скоро, компенсиращо влошаването към края на 2012 г., отколкото

представящо процес на възстановяване към нивата от преди рецесията. С други

думи, данните за издадените разрешителни отразяват преустановяване на

влошаването през последните месеци, което бе в синхрон с рецесията в ЕС, но

-30

-20

-10

0

10

20

І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ

2009 2010 2011 2012 2013

Добивна промишленост Преработваща промишленост

Ел., толноенергия и газ Промишленост - общо

-50

-40

-30

-20

-10

0

10

20

30

40

І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ

2009 2010 2011 2012 2013

Строителство-общо Инж. строителство Сградно строителство

38,8

22,4

13,6

22,9

-3,6

-18,1-8,3

-29,9-32,1

-50,4-53,8

-58,8

-52,6

-20,0-20,6-21,0

18,1

-17,2

7,7 9,5

-23,4

3,2

-14,9 -17,1

0,77,7

12,3

-60

-40

-20

0

20

40

60

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

3,5

4,0

4,5

5,0

I II III IV I II III IV I II III IV I II III IV I II III IV I II III IV I II III

2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

кв. км %, д.ск.

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

3,5

4,0

I III I III I III I III I III I III I III I III I III I III I III

2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

3

Реален сектор

Фигура 5: Оборот по съпоставими цени в

сектор търговия, ремонт на автомобили и

мотоциклети (растеж на год. база, %)


Фигура 6: Оборота в търговията на

дребно по текущи и постоянни цени

(растеж на год. база, %)


Фигура 7: Износ на стоки (номинален

растеж на год. база, %)


все още не дават индикации за възстановяване на отрасъла от кризата, в която

попадна през 2008-2009 г.

Динамиката на вътрешната търговията се подобри значително през летните

месеци. Оборотът в реално изражение в търговията се повиши на годишна

база с 8.2% средно през юли и август, ускорявайки се спрямо второ

тримесечие, когато бе отчетен растеж от 1.7%. Търговия на едро, без

търговията с автомобили и мотоциклети, нарасна чувствително – с 10.2%, в

резултат на динамичен растеж на търговията на едро със селскостопански

суровини и животни, нехранителни потребителски стоки както и компютърна и

комуникационна техника.

Благоприятно бе развитието и на търговията на дребно. Средно през юли-август

обемът на оборота в нея се разшири с 5.0% на годишна база, ускорявайки се

спрямо отчетения растеж от 1.4% през второ тримесечие. Търговията на дребно

с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се повиши в реално

изражение с 10.1%, спрямо едва 0.8% растеж през април-юни. Годишното

нарастване на търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени

изделия достигна 23.1% средно през юли-август.

Негативна остана динамиката на търговията с компютърна и комуникационна

техника (реален спад от 2.9% ), докато търговията на дребно с битова техника,

мебели и други стоки за бита премина на положителна територия,

отбелязвайки растеж от 2.6%, след като спадаше през почти всички месеци от

края на 2008 г.

Постепенното стопяване на годишната инфлация от началото на годината и

преминаването є на отрицателна територия към август повиши покупателната

способност на домакинствата и съответно имаше положителен принос за

реализираното нарастване на реалния обем на търговията.

През юли-август, освен вътрешната, и външната търговия продължи да се

развива благоприятно. Износът на стоки нарасна номинално с 8.0% на

годишна база средно за тези два месеца, като динамиката му се ускори

спрямо нарастването от 3.3% през второ тримесечие. Растежът и ускорението

му през летните месеци бе в резултат на нарастване на износа към страни

извън ЕС, което достигна 14.0%. Последното се дължи на излизането от

рецесия на ЕС и търсенето от тези страни на вносни стоки. За сравнение, през

2012 г. износът на стоки на България към страни членки отбеляза спад (от

3.5%), в резултат на слабата икономическа активност в ЕС.

-50

-40

-30

-20

-10

0

10

20

30

40

І ІV VІI X І ІV VІI X І ІV VІI X І ІV VІI X І ІV VІI

2009 2010 2011 2012 2013

Търг. с автомобили, мотоциклети Търговия на едро

Търговия на дребно Търговия -общо

-20

-15

-10

-5

0

5

10

15

20

25

30

35

І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ X І ІV VІІ X ІV VІІ X I ІV VІІ

2008 2009 2010 2011 2012 2013

Текущи цени Постоянни цени

-20

-10

0

10

20

30

40

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII I II III IV V VI VII VIII

2012 2013

ЕС Tрети страни Oбщо

4

Инфлация и пазар на труда

Фигура 8:Инфлация спрямо предходния

месец (%)


Фигура 9: Приноси към инфлацията от

началото на годината (пр. п.)


Фигура 10 Производствени цени в

промишлеността (%)


Минимална положителна инфлация през

септември

Стабилизиране на коефициента на безработица

През септември бе прекъснат процесът на дефлация, наблюдаван през

настоящата година. Месечната инфлация бе положителна, за първи път от

февруари 2013 г., макар и в минимален размер от 0.1%. С принос за

нарастване на инфлацията през месеца бяха хранителните стоки (0.4 пр.п.),

при които се наблюдаваше сезонно поскъпване (с 1.0%). Най-голямо бе

нарастването на цените при зеленчуците (10.6%), докато продуктите кафе,

чай, какао, мляко, млечни продукти и яйца, месо и месни продукти поскъпнаха

в рамките на 0.5-1.0%. Същевременно, значителен спад от 4.3% бе отчетен

при цените на животински и растителни масла и мазнини.

Цените на услугите намаляха с 1% спрямо август, което почти изцяло

компенсира поскъпването на храните, и остави общото ценово равнище почти

без промяна спрямо предходния месец. Най-голямо бе намалението при

комплексните услуги за почивка и туристически пътувания (18.8%) и услугите по

краткосрочно настаняване (11.6%), което е свързано с края на туристическия

сезон. Що се отнася до останалите услуги, при повечето бе налице поскъпване,

макар и по-малко динамично: образование (с изключение на висше) (2.4%),

поправка на мебели, предмети за обзавеждане и подови настилки (1.7%),

ремонт на домакински уреди (0.4%), поддържане и ремонт на лични

транспортни средства (0.4%), услуги за домакинството (0.4%), и др.

Средно в цените на нехранителните стоки не се наблюдаваше изменение

спрямо август, но при отделни стоки имаше движения. Подобно на предходния

месец, цените на газообразните горива нараснаха с 1.8%, а горивата и

смазочните материали за лични транспортни средства продължиха да

поскъпват (0.7%). Тези изменения имаха положителен принос за изменението

на ценовото равнище през месеца. В същото време, противоположна бе

динамиката на цените на техниката: фотографска и кинематографска техника

(спад от 1.3%), носители на записи (спад от 1.0%), машини за обработка на

информация (спад от 0.9%) и апарати за приемане, записване и

възпроизвеждане на звук и образ (спад от 0.6%).

При общественото хранене бе налице минимално понижение на цените от

0.1% спрямо август, но това изменение нямаше съществено влияние за общото

ценово равнище.

Месечното нарастване на ценовото равнище бе минимално, поради което към

септември годишната инфлация остана на отрицателна територия. Тя достигна -

1.6%, спрямо -0.7% към август. Толкова високи стойности на годишна дефлация

не са отчитани от 1999 г. С най-съществен принос за спада на цените спрямо

година по-рано бяха услугите (-1.1 пр.п.), следвани от нехранителните стоки (-

0.6 пр.п.) и храните (-0.1 пр.п.) Процесът на намаление на ценовото равнище

е свързан с изоставането на икономическата активност под потенциала є, и по-

специално със слабото вътрешно търсене, както и с ниските международни

цени. Принос за дефлацията имаха и административно-определните цени, сред

които на електро- и топлоенергията.

За разлика от периода март-юни, когато цените на производител в

промишлеността спадаха, през септември те останаха без изменение на

месечна база. Последното, дава индикации, че през следващите месеци няма

да има натиск от страна на производствените цени за дефлация при

потребителските стоки. Това, в комбинация със сезонно поскъпване на цените

през последното тримесечие на годината, се очаква да доведе до отчитане на

положителни и по-съществени месечни стойности на инфлация до края на

2013 г.

-1.5

-1.0

-0.5

0.0

0.5

1.0

1.5

2.0

I III V VII IX XI I III V VII IX XI I III V VII IX

2011 2012 2013

Инфлация Сезонно-изгладена инфлация, 12-месечна плъзгаща средна

-1.4

-1.2

-1.0

-0.8

-0.6

-0.4

-0.2

0.0

0.2

Хранителни Нехранителни Обществено хранене

Услуги

-2

0

2

4

6

8

10

І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX X ХІ ХІІ І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX

2012 2013

Месечен растеж Средногодишен растеж

5

Инфлация и пазар на труда

Фигура 11: Средногодишна инфлация (%)


Фигура 12 : Коефициент на безработица

(сезонно изгладени данни, %)

Източник: Евростат

Фигура 13: Коефициент на безработица в

ЕС1 през септември 2013 г. (сезонно

изгладени данни, %)

Източник: Евростат

1 Липсват данни за Естония, Гърция,

Латвия, Унгария и Великобритания

За разлика от месечната и годишната инфлация, средногодишната остана

положителна към септември, предимно поради покачването на цените в края

на 2012 г. и началото на 2013 г. В резултат на дефлационния натиск обаче,

средногодишната инфлация следва тенденция на спад, която се очаква да

продължи до края на годината. Стойността на средногодишната инфлация

намаля до 2.3%, спрямо 2.9% през август и 3.5% в края на първото полугодие.

***

През периода юли-септември коефициентът на безработица, по сезонно

изгладени данни на Евростат, се стабилизира на ниво 13.1%. Към септември

коефициентът на безработица остана над средното в ЕС 28. Последното

възлезе на 11.0%, подобно на почти всички останали месеци от началото на

2013 г. Въпреки че, коефициентът на безработица в България през септември е

най-високият за последните десет години, като положителен факт следва да се

отчете преустановяване на тенденцията на нарастване на безработицата, която

започна заедно с рецесията в страната.

До края на годината, обаче, може да се очаква спадът на БВП , предпазливото

поведение на фирмите и намалението на печалбите им, които се наблюдаваха

през април-юни2, да засегнат и пазара на труд, тъй като обикновено той

реагира със закъснение на икономическата активност. Съответно по-осезаемо

подобрение на пазара на труд може да се очаква едва през втората половина

на 2014 г., в резултат на прогнозирано ускорение на икономическия растеж в

края на 2013 г. и началото на 2014 г.

2 По данни на НСИ за БВП, брутен опериращ излишък и смесен доход за второ тримесечие, и

растеж на годишна база

0%

1%

2%

3%

4%

5%

I III V VII IX XI I III V VII IX XI I III V VII IX

2011 2012 2013

0

2

4

6

8

10

12

14

16

18

20

1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9 1 5 9

2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

0

2

4

6

8

10

12

14

16

18

20

22

24

26

28

Ав

стр

ия

Ге

рм

ан

ия

Лю

кс

ем

бу

рг

Ма

лта

Че

хи

я

Хо

ла

нд

ия

Да

ни

я

Ру

мъ

ни

я

Шв

ец

ия

Фи

нл

ан

ди

я

Бе

лги

я

Сл

ов

ен

ия

По

лш

а

ЕС

28

Фр

ан

ци

я

Ли

тва

Ита

ли

я

Бъ

лга

ри

я

Ир

ла

нд

ия

Сл

ов

ак

ия

По

рту

гал

ия

Ки

пъ

р

Хъ

рв

ати

я

Ис

па

ни

я

6

Фискален сектор

Фигура 14 : 10: Касово салдо на

консолидирания бюджет по месеци (млн.

лв.)

Източник: МФ, Райфайзен РИСЪРЧ

Фигура 15 : Структура на бюджетните

приходи през септември 2013 г. ( % )


Фигура 16 : Структура на бюджетните

разходи през септември 2013 г. ( % )


Фигура 17 : Приходи и разходи, с

натрупване за периода януари-септември

на съответната година (млрд. лв.)


Бюджетен дефицит от около 150 млн. лв. през

септември

Вътрешна емисия на ДЦК повишава фискалния резерв

През септември бюджетният баланс отново бе отрицателен – в размер на

147.8 млн. лв. С натрупване от началото на годината бюджетният дефицит

достигна 360.5 млн. лв.(0.5% от прогнозирания от Райфайзен РИСЪРЧ БВП за

2013 г.) Спрямо първото деветмесечие на 2012 г. бюджетният баланс намаля с

608.6 млн. лв., но с оглед на предвидения за годината бюджетен дефицит от

1.6 млрд. лв. отчитането на негативен баланс и спад на годишна база към

септември не е неочаквано. По-скоро, може да се каже, че изпълнението на

планирания бюджетен дефицит през последните месеци е относително бавно,

вероятно поради съобразяване със стойността на фискалния резерв, и може да

се очаква голяма част от предвидените бюджетни разходи да бъдат

съсредоточени през последните месеци на годината.

През месеца приходите и помощите възлязоха на 2.3 млрд. лв., нараствайки

спрямо септември 2012 г. със 133.9 млн. лв. (6.1%). Динамиката им слабо се

забави спрямо август, когато бе отчетен годишен растеж от 178.5 млн. лв.

(8.1%). По компоненти, най-голямо повишение спрямо септември 2012 г. бяха

данъчните приходи и помощите – съответно със 105.6 млн. лв. (6.2%) и 111.7

млн. лв. (80.4%). Част от положителното годишно изменение бе компенсирано

от спад на неданъчните приходи – с 83.5 млн. лв. (24.7%). С натрупване за

първото деветмесечие на 2013 г. приходите и помощите достигнаха 21.3 млрд.

лв., нараствайки с 1.3 млрд. лв. (6.6%) спрямо същите месеци на 2012 г. За

този период неданъчните приходи останаха почти без промяна, докато

данъчните приходи се повишиха с 529.5 млн. лв. (3.3%). Въпреки това,

задържащо въздействие върху размера на данъчните приходи оказва

отрицателната годишна дефлация към септември, както и слабата

икономическа дейност в страната. По отношение на помощите бе налице

голямо нарастване от 718.3 млн. лв. (62.6%).

През септември разходите възлязоха на 2.4 млрд. лв., надхвърляйки със 75.4

млн. лв. размера на приходите. Останалата част от дефицита се дължеше на

вноската на правителството в общия бюджет на ЕС, която бе в размер на 72.4

млн. лв. Разходите през месеца отбелязаха един от най-динамичните годишни

растежи от началото на 2013 г., в размер на 416.4 млн. лв. Нарастването

спрямо септември 2012 г. се дължеше основно на капиталовите разходи

(повишение с 233.4 млн. лв.) и социалните разходи и стипендиите (с 98.7 млн.

лв.), което се очаква да стимулира вътрешното търсене в икономиката.

С натрупване за първото деветмесечие на 2013 г. разходите достигнаха 20.9

млрд. лв., а вноската в бюджета на ЕС – 747.1 млн. лв. Спрямо същия период

на 2012 г. разходите нараснаха с 1.8 млрд. лв. (9.5%), или по-динамично от

приходите. Повишение в най-голям размер бе отбелязан от социалните разходи

и стипендиите: 638.3 млн. лв. (7.2%), което вероятно е основно свързано с по -

високите нива на безработица през настоящата година. Относително по-малки,

но също нараствания спрямо януари-септември, бяха отчетени в капиталовите

разходи (с 276.8 млн. лв.), заплатите и възнагражденията за персонала (с

244.3 млн. лв.) и социалните и здравно-осигурителните вноски (с 231.0 млн.

лв.)

-1 000

-800

-600

-400

-200

0

200

400

600

I II III IV V VI VII VIII

Месечен баланс, 2012 г. Месечен баланс, 2013 г.

Баланс с натрупване, 2012 г. Баланс с натрупване, 2013 г.

78,1%

11,0%

10,8%

Данъчни приходи Неданъчни приходи Помощи

15,0%

4,6%

14,3%

1,5%45,2%

3,8%

15,6%

Заплати и възнаграждения за персоналаСоциални и здравно-осигурителни вноски Текуща издръжка ЛихвиСоциални разходи, стипендии Субсидии Капиталови разходи и нетен прираст на държавния резерв

0

2

4

6

8

10

12

14

16

18

20

22

2011 2012 2013

Приходи и помощи Разходи Вноска в бюджета на ЕС

7

Фискален сектор

Фигура 18: Фискален резерв (млрд. лв.)


През септември фискалният резерв се увеличи с 248.0 млн. лв. и възлезе на

близо 5.0 млрд. лв. Повишението се дължеше основно на емисия на

едногодишни ДЦК от Министерство на финансите в размер на 300 млн. лв.,

при 0.6% доходност.

През последното тримесечие на 2013 г. се очаква бюджетен дефицит в размер

на 1.2 млрд. лв. с оглед на планирания за цялата година дефицит от 1.6 млрд.

лв. Част от него се очаква да бъде финансиран от фискалния резерв, който към

септември бе с около 500 млн. лв. над допустимия минимум от 4.5 млрд. лв.

към края на 2013 г. Останалата необходима сума се очаква да бъде

осигурена основно от външен дългосрочен заем. До края на годината се

очаква правителството да изтегли заем под формата на Schuldschein3 в размер

на 360 млн. евро, при който посредница ще са Raiffeisen Bank International и

Deutsche Bank.

3 традиционни за германския пазар ценни книжа– разписки, удостоверяващи поет дълг

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

I IV VII X I IV VII X I IV VII X I IV VII X I IV VII

2009 2010 2011 2012 2013

8

Паричен сектор

Фигура 19 : Приноси към годишния

растеж на М3 (пр. п.)

Източник: БНБ, Райфайзен РИСЪРЧ

Фигура 20 : Покритие на паричната

база и М3 с валутни резерви (%)


Отново положителни нетни чуждестранни

активи на банките

Растеж на кредитите през септември

През септември паричното предлагане (М3) се увеличи с 0.7% на месечна

база, забавяйки се спрямо нарастването от 1.5% през август. С най-голям

принос за тази динамика бяха депозитите, договорени за ползване след

предизвестие до 3 месеца (0.4 пр. п.), които нараснаха с 3.0%. Месечното

увеличение на М3 се дължеше също и на депозитите с договорен матуритет до

2 години, които се повишиха на месечна база за първи път от началото на

годината (с 0.4%). Това вероятно показва, че ефектът от въведения от януари

данък върху доходите от лихви, водещ до трансформирането на срочни

депозити в безсрочни депозити и други спестовни инструменти, се изчерпва.

Овърнайт-депозитите също нараснаха през месеца – съответно с 0.6%, но

забавяйки се спрямо предходните месеци.

Годишният темп на растеж се ускори до 8.1% към септември, но остана в

рамките на наблюдаваната динамика през предходните три години, и

съответства на относително слаб икономически растеж. Същевременно

годишното изменение по компоненти бе сходно на това през август. С най-

голям принос за нарастването на М3 спрямо септември 2012 г. бяха

депозитите, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца (6.6 пр.п.),

нараствайки с 69.5%. Овърнайт депозитите също имаха значителен принос за

годишния растеж на паричното предлагане от 5.2 пр. п., в резултат на

покачване от 21.6%. Същевременно, размерът на депозитите с договорен

матуритет до 2 години се сви с 8.9% спрямо септември 2012 г. и имаше

негативен принос от 4.7 пр. п. за изменението на М3.

Към края на септември активите на Управление „Емисионно” на БНБ възлязоха

на 14.9 млрд. евро. Те нараснаха на месечна база с 62.1 млн. евро,

компенсирайки спада в почти същия размер през август.

По компоненти, нарастването през месеца се дължеше основно на депозита на

правителството в БНБ, който се повиши със 122.5 млн. евро. Последното бе в

резултат на нарастване на фискалния резерв, основно поради вътрешна

емисия на ДЦК за около 150 млн. евро, която бе пласирана през месеца.

Депозитите на банките в БНБ продължиха тенденцията на нарастване (с 73.5

млн. евро спрямо август), която е свързана с растежа на депозитите и

наличието на висока ликвидност в банковата система. При банкнотите и

монети в обращение и задължения на БНБ към други депозанти бе отчетен

спад съответно с 32.5 и 26.8 млн. евро, а най-голямо намаление бе

реализирано от депозита на управление „Банково” – 74.7 млн. евро.

Що се отнася до динамиката на годишна база, валутните резерви намаляха с

569.3 млн. евро. Това се дължеше на спад на депозита на правителството с

1.1 млрд. евро (основно поради изплащане на еврооблигационна емисия през

януари 2013 г.) и на депозита на Управление „Банково” на БНБ с 562.5 млн.

евро. Част от това намаление бе компенсирано от покачване на банкнотите и

монети в обращение (с 358.4 млн. евро) и на депозита на банките в БНБ (с

621.9 млн. евро).

Към края на септември 2013 г. покритието на паричната база с валутни

резерви бе почти без промяна на месечна база: 165.1%. Изключвайки от

-10%

-5%

0%

5%

10%

15%

20%

25%

30%

35%

I V IX I V IX I V IX I V IX I V IX I V IX I V IX

2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Пари извън ПФИOвърнайт-депозити

Депозити с договорен матуритет до 2 годиниДепозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца

ШИРОКИ ПАРИ М3

30%

40%

50%

60%

150%

170%

190%

210%


2009 2010 2011 2012 2013

Валутни резерви/Парична база Валутни резерви/М3 (дясна скала)

9


Фигура 21 : Нетни чуждестранни активи

на банките (млрд. лв.)


Фигура 22 : Кредити (годишен темп на

изменение, %)


Фигура 23 : Средни годишни лихвени

проценти по нови кредити (%)


изчисленията депозита на правителството, то тогава покритието на паричната

база с валутни резерви се понижи до 138.8%, спрямо 140.1% в края на

август. И двата вида коефициенти останаха значително над необходимите за

стабилността на валутния борд 100%.

През септември нетните чуждестранни активи (НЧА) останаха на положителна

територия, на която преминаха през август за първи път от 2007 г. Стойността

им дори се повиши – с 58.3 млн. лв. до 239.3 млн. лв. Това се дължеше изцяло

на спад на чуждестранните пасиви (със 123.4 млн. лв.), предимно поради

изтегляне на депозити на нерезиденти от страната (със 124.4 млн. лв.). Сходна

динамика се наблюдаваше и по отношение на депозитите на българските

банки в чужбина – обратно изтегляне на 137.3 млн. лв. Същевременно,

чуждестранните активи на банките по линия на репо сделки нараснаха със

101.9 млн. лв., но касата им в чуждестранна валута спадна с 27.9 млн. лв.

Подобрението на нетните чуждестранни активи на банките спрямо септември

2012 г. бе голямо: близо 2.9 млрд. лв, основно поради нарастване на

инвестициите в ценни книжа в чужбина (с 1.1 млрд. лв.) и спад на

чуждестранните депозити в страната (с 1.5 млрд. лв.) Същевременно, през

септември бе налице нарастване на годишна база от близо 2.0 млрд. лв. и по

чуждестранните активите (кредити), и по чуждестранните пасивите (репо

сделки), поради еднократна сделка на една от банките в страната през

ноември 2012 г., но това нямаше ефект върху годишната динамика на нетните

активи.

През септември кредитната дейност отбеляза подобрение. Общият размер на

кредитите се повиши с 241.2 млн. лв. (0.5%) на месечна база, компенсирайки

спада от 202.2 млн. лв. (0.4%) през предходния месец. Въпреки това,

годишният темп на нарастване остана нисък (0.7%), значително забавяйки се

спрямо предходните няколко години, дори и спрямо периода на рецесията.

Благоприятната динамика през месеца се дължеше почти изцяло на кредитите

към нефинансовите предприятия: нарастване от 237.3 млн. лв. Годишният им

темп на растеж възлезе на 1.4%, съществено забавяйки се спрямо темповете

през предходните две години.

Що се отнася до кредитите към домакинствата, през септември бе отчетен

минимален растеж от 3.9 млн. лв. Годишният темп на изменение на кредитите в

този сегмент остана отрицателен, но се забави до 0.6%.

По отношение на средните лихви по новоотпуснати корпоративни кредити бе

налице спад от началото на 2013 г.: от близо 9.0% през периода януари-

април до 7.7% към септември. Лихвите по жилищните кредити останаха без

съществена промяна от началото на годината. При потребителските кредити бе

налице нарастване на средните лихви до 11.6%, спрямо минимума им за

последните четири години от 10.4% през април 2013 г. Същевременно,

годишната инфлация остана отрицателна като продължи да намалява и възлезе

на -1.6% към септември, спрямо -0.7% към август. Поради това към септември

реалните лихви отново се повишиха и достигнаха рекордно високи нива,

наблюдавани единствено по време на рецесията през 2009 г. Последното

оказва задържащо влияние върху търсенето на кредити.

Лошите и преструктурираните кредити намаляха с 12.8 млн. лв. през

септември, след спад от 49.8 млн. лв. през август, а делът им в общите кредити

-14

-12

-10

-8

-6

-4

-2

0

2

4

I V IX I V IX I V IX I V IX I V IX I V IX I V IX

2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

-5%

0%

5%

10%

15%

20%

25%

30%

35%


2009 2010 2011 2012 2013

Нефинансови предприятия Домакинства

-4

-2

0

2

4

6

8

10

12

14

16

1 4 7 10 1 4 7 10 1 4 7 10 1 4 7 10 1 4 7 10 1 4 7 10 1 4 7

2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Корпоративни кредити Потребителски кредити

Жилищни кредити Годишна инфлация

10


Фигура 24 : Депозити (годишен темп на

изменение, %)


(без овърдрафта) остана без промяна: 22.9%. С натрупване от началото на

2013 г. лошите и преструктурираните кредити се повишиха със 107.5 млн. лв.

Подобно на предходните три месеца, депозитите се увеличиха с ускоряващ се

темп: 711.0 млн. лв. нарастване на месечна база (1.5%). В резултат на това,

годишният темп на растеж достигна 7.4%.

По-голямата част от нарастването на депозитите през септември се дължеше на

корпоративния сектор: 553.5 млн. лв., което представлява доста голямо

месечно нарастване на фона на наблюдаваните през предходните четири

години. Увеличението вероятно се дължи на по-големи приходи от износ през

месеца, в комбинация с предпазливо и спестовно поведение от страна на

фирмите.

Депозитите на домакинствата също се повишиха през месеца: със 157.5 млн.

лв. (0.5%). Годишният темп на растеж се забави минимално: до 8.1%.

-15%

-10%

-5%

0%

5%

10%

15%

20%


2009 2010 2011 2012 2013

Нефинансови предприятия Домакинства

11

Външен сектор

Фигура 25 : Текуща сметка (млн. евро)

Източник: БНБ

Фигура 26 : Търговски баланс (млн.евро.)


Фигура 27 : Пътувания на чужденци в

България с цел туризъм общо през юни-

август по страни (%)


Фигура 28 : Приходи от пътувания на

чужденци в България юни-август (млн.

евро)


Нетипично висок търговски баланс

и голям отлив на финансови средства през август

През август текущата сметка отбеляза рекордно висок излишък от 884.4 млн.

евро. През този месец е типично да има положително салдо, основно поради

приходи от туризъм и износ на селскостопанска продукция, но не в толкова

голям размер. С натрупване от началото на годината балансът по текущата

сметка достигна 1.3 млрд. евро (3.1% от прогнозирания за годината БВП) и

надхвърли отчитаните стойности през същия период на предходните години, за

които има данни. От една страна, подобрението на текущата сметка се дължи

на благоприятно развитие на износа и входящите трансфери (до голяма степен

по линия на еврофондовете). От друга страна, то е свързано с изходящия поток

по финансовата сметка, който в допълнение на настоящата несигурност,

ограничава икономическата активност в страната, и води до спад на вноса.

Типично за август, с най-голям принос за положителния баланс на текущата

сметка бяха нетните услуги. Стойността им през месеца бе 587.0 млн. евро,

като бе сходна на тази през юли (575.9 млн. евро). На годишна база износът

на услуги намаля с 10.7 млн. евро, но това бе напълно компенсирано от спад

на вноса на услуги с 34.8 млн. евро, поради което салдото отбеляза малко

подобрение. Приходите от пътувания на чужденци в България през месеца,

възлязоха на 634.3 млн. евро, като тази висока стойност е типична за разгара

на летния туристически сезон. Въпреки че тя остана висока, не се наблюдава

значително развитие спрямо преходните години – спрямо август 2012 г. бе

отчетено слабо увеличение от 2.4%. С най-голям принос за нарастването на

пътуванията на туристи в България с цел туризъм бяха тези от Русия, докато

притокът на туристи от страни на ЕС бе без съществена промяна спрямо година

по-рано.

С най-голям принос за подобрението на текущата сметка през месеца бе

търговският баланс. Въпреки че традиционно е с отрицателната стойност, през

август бе с излишък от 125.14 млн. евро. За последните десет години излишък

по търговската сметка бе отчетен единствено през август 2011 г., но в по-малък

размер. Спрямо година по-рано, търговският баланс се повиши чувствително: с

255.5 млн. евро. С натрупване от началото на 2013 г. търговското салдо

остана отрицателно (-1.3 млрд. евро), но също отбеляза чувствително

подобрение с 1.1 млрд. евро спрямо същия период на миналата година.

Нарастването през месец август се дължеше както на продължаване на

благоприятната тенденция на износа на стоки (растеж от 6.9%), така и на спад

на вноса (с 6.4%). Вероятно, подобно на предходните два месеца, с най-голям

принос на увеличението на износа са суровините за производство на храни.

Селскостопанските стоки заемат голям дял в структурата на експорта през

летните месеци, а данни за реколтата са относително благоприятни. До края

на годината се очаква положителната динамика на износа да продължи,

поради предвиденото възстановяване на Европейската икономика и свързаното

с него увеличено търсене на българските стоки. От друга страна, спадът на

вноса вероятно се дължи основно на инвестиционните стоки, поради

намалението на капиталообразуването през настоящата година. Средно за

периода януари-август износът на стоки нарасна със 7.9% на годишна база, а

вносът се сви с 0.4%.

Доходната сметка остана отрицателна през август, но също отбеляза голямо

подобрение спрямо година по-рано – нарасна със 134.6 млн. евро и достигна -

55.5 млн. евро. Свитият дефицит по дохода се дължеше основно на по-малък

4 Следва да се има предвид, че данните са предварителни и е възможно да бъдат ревизирани.

-800

-600

-400

-200

0

200

400

600

800

1000

I III V VII IX XI I III V VII IX XI I III V VII IX XI I III V VII

2010 2011 2012 2013

Търговски баланс Услуги, нето

Доход, нето Текущи трансфери, нето

Текуща сметка

-1000

-800

-600

-400

-200

0

200

I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII I VII

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 20122013

Германия14%

Гърция8%

Обединено кралство

4%

Полша5%

Румъния9%

Други страни от ЕС19%

Русия15%

Украйна7%

Други страни19%

0

100

200

300

400

500

600

700

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Юни Юли Август

12

Външен сектор

Фигура 29 : Финансова сметка (млн.

евро)


Фигура 30: Нетен финансов поток по

сектори, с натрупване за периода януари

– август (млн. евро.)


изходящ поток на доход от инвестиции, което е свързано с по-малкия размер

на ПЧИ в страната.

Текущите трансфери също се развиваха благоприятно и значението им, като

източник на чуждестранно финансиране на икономическата и инвестиционната

дейност в страната, продължи за да се засилва. През август нетната им

стойност достигна 227.9 млн. евро, нараствайки с със 103.5 млн. евро спрямо

година по-рано. С натрупване за периода януари-август нетните трансфери

възлязоха на 1.8 млрд. евро, увеличавайки се динамично на годишна база: с

23.8%. Анюализираната стойност за последните 12 месеца към август

достигна 2.4 млрд. евро, изпреварвайки нетните услуги, които през последните

години бяха с най-голям положителен принос за текущата сметка.

През август капиталовата сметка възлезе на 63.3 млн. евро, основно поради

входящи трансфери към сектор държавно управление от страна на ЕС. Въпреки

това, от с натрупване от началото на 2013 г. салдото на капиталовата сметка

намаля с 11.8% на годишна база.

Огледално на текущата сметка, финансовата сметка отбеляза нетипично висок

поток през август, но изходящ (-567.9 млн. евро). По-голямата част от него се

дължеше на инвестициите, различни от преки и портфейлни, чието салдо бе -

491.3 млн. евро. То се дължеше основно на отлив на валута и депозити, както

по линия на чуждестранните активи на банките, така и на спад на

инвестираните валута и депозити в страната. Същевременно, размерът на ПЧИ

през месеца бе отрицателен (-42.3 млн. евро), основно поради погасяване на

задължения към чуждестранни инвеститори (34.2 млн. евро). Портфейлните

инвестиции също бяха с малко негативно салдо през месеца от 34.4 млн. евро.

С натрупване от началото на годината салдото по финансовата сметка също

бе отрицателно в размер на -1.7 млрд. евро, значително спадайки спрямо

същия период на миналата година, когато бе положително и достигна 1.8

млрд. евро. Една част от изменението се дължеше на публичния сектор: през

юли 2012 г. бе пласирана еврооблигационна емисия от близо 1.0 млрд. евро

на външния пазар, в резултат на което бе реализиран входящ финансов поток

от 701.2 млн. евро5 , а през януари 2013 г. бе погасена падежираща емисия в

сходен размер, съответно с 300.4 млн. евро изходящ поток към нерезиденти.

По-голямата част от изменението на финансовата сметка спрямо януари-

септември 2012 г., от близо 2.6 млрд. евро, се дължеше на частния сектор –

предимно поради отлив на валута и депозити, както и спад на притока на ПЧИ

в страната.

В резултат на описаните развития, през август балансът на текущата,

капиталовата и финансовата сметка възлезе на 379.9 млн. евро. След отчитане

на грешки и пропуски в голям размер (поради което може да се очакват

отрицателни ревизии по отделните компоненти), платежният баланс възлезе на -

129.2 млн. евро, което съответства на спад в същия размер на резервните

активи на БНБ.

5 Останалата част от емисията бе закупена от резиденти на вторичния пазар в рамките на месеца.

-1500

-1000

-500

0

500

1000

1500

I III V VII IX XI I III V VII IX XI I III V VII IX XI I III V VII

2010 2011 2012 2013

Преки инвестиции, нето Портфейлни инвестиции, нето

Други инвестиции, нето Финансова сметка

-1500

-1000

-500

0

500

1000

1500

2012 2013

Частен сектор Сектор държавно управление

13

Основни показатели

Източник: НСИ, БНБ, МФ, Райфайзен РИСЪРЧ

2009 2010 2011 2012 2013e 2014f

БВП (реален растеж, % ) -5,5 0,4 1,8 0,8 0,5 2,0

Номинален БВП (млрд. евро) 34,9 36,1 38,5 39,7 40,5 42,0

Номинален БВП на глава от населението (евро) 4618 4804 5255 5447 5594 5849

Номинален БВП на глава от населението (евро по ППС) 10368 10762 11628 12074 12165 12440

Индивидуално потребление (реален растеж , %) -7,6 0,6 1,7 2,0 0,5 1,4

Колективно потреблебние (реален растеж, %) -4,9 -0,5 0,3 -0,4 1,7 -0,8

Инвестиции в основен капитал (реален растеж, %) -17,6 -18,3 -6,5 0,8 0,9 0,7

Износ на стоки и услуги (реален растеж, %) -11,2 14,7 12,3 -0,4 4,9 5,8

Внос на стоки и услуги (реален растеж, %) -21,0 2,4 8,8 3,7 2,2 5,2

Индустриално производство (растеж, %) -18,3 2,0 5,8 -0,4 -2,0 4,0

Цени на производител, средногодишни (растеж, %) -6,2 8,5 9,5 4,4 0,2 5,5

Потребителски цени, средногодишни (растеж, %) 2,8 2,4 4,2 3,0 2,0 3,4

Потребителски цени в края на годината (растеж, %) 0,6 4,5 2,8 4,2 1,5 3,2

Средна месечна брутна работна заплата (лева) 609 648 686 758 795 826

Средна месечна брутна работна заплата (растеж, % ) 11,8 6,4 5,8 10,5 2,3 3,9

Средна месечна брутна работна заплата (евро) 311 331 351 388 406 422

Средна брутна работна заплата в промишлеността (растеж , % ) 9,7 10,5 6,6 9,7 4,9 5,1

Заети (НРС, хил. души, средногодишно) 3254 3053 2965 2934 2919 2948

Заети (НРС, средногодишно, % нарастване) -3,2 -6,2 -2,9 -1,1 -0,5 1,0

Коефициент на безработица (средногодишно, %) 6,8 10,2 11,2 12,3 12,5 12,0

Бюджетен баланс (% от БВП) -0,9 -4,0 -2,0 -0,5 -2,1 -1,8

Публичен дълг (% от БВП) 14,6 16,2 16,3 18,5 17,8 19,4

Износ на стоки (млн. евро) 11699 15561 20264 20770 21905 22997

Внос на стоки (млн. евро) 15873 18325 22420 24230 24682 25862

Търговски баланс (млн. евро) -4174 -2764 -2156 -3460 -2777 -2866

Текуща сметка (млн. евро) -3116 -533 33 -521 385 197

Текуща сметка (% от БВП) -8,9 -1,5 0,1 -1,3 1,0 0,5

Нетни преки чуждестранни инвестиции (млн. евро) 2505 977 1213 1209 1417 1634

Нетни преки чуждестранни инвестиции (% от БВП) 7,2 2,7 3,1 3,0 3,5 3,9

Валутни резерви на БНБ (млрд. евро) 12,9 13,0 13,3 15,6 15,4 18,2

Валутни резерви на БНБ (% от БВП) 37,0 36,1 34,7 39,2 38,1 43,3

Брутен външен дълг (млрд. евро) 37,8 37,0 36,3 37,6 37,0 37,5

Брутен външен дълг (% от БВП) 108,3 102,7 94,3 94,9 91,4 89,2

EUR/BGN (в края на годината) 1,96 1,96 1,96 1,96 1,96 1,96

EUR/BGN (средногодишно) 1,96 1,96 1,96 1,96 1,96 1,96

USD/BGN(в края на годината) 1,37 1,46 1,51 1,48 1,50 1,50

USD/BGN (средногодишно) 1,40 1,47 1,41 1,52 1,49 1,50

EUR/USD (в края на годината) 1,43 1,34 1,30 1,32 1,30 1,30

EUR/USD (средногодишно) 1,39 1,33 1,39 1,29 1,31 1,30

Основен лихвен процент (средногодишно) 2,0 0,2 0,2 0,1 0,2

Тримесечен Sofibid (средногодишно, %) 4,1 2,3 2,0 1,0 0,5 1,1

Доходност по 10-годишни ДЦК (средногодишно, %) 7,2 6,0 5,4 3,4 3,5 4,4

Кредитен рейтинг по дългосрочен дълг в чужда валута Текущ Перспектива

S&P BBB стабилна

Moody's Baa2 стабилна

Fitch BBB- стабилна

Коментар

Рейтингът бе потвърден през декември 2012 г.

Рейтингът бе повишен през юли 2011 г.

Рейтингът бе потвърден през юли 2013 г.

14

Ограничена отговорност

Настоящият документ не представлява предложение или покана за записване или покупка на финансови инструменти, и

нито настоящият документ, нито нещо от тук приложеното е основание за сключване на договор или обвързване с

какъвто и да е било друг ангажимент. Този документ е изпратен на Ваше внимание само и единствено с информационна

цел и не може да бъде възпроизвеждан или препращан на трети лица. Всяко решение за инвестиция във финансови

инструменти на съответно дружество трябва да бъде взето на базата предложение изпратено до няколко лица или

проспект, одобрени от това дружество, а не на основание този документ. Raiffeisen Bank International AG (RBI) може да е

извършила сделка за собствена сметка във всякакъв вид инвестиции, споменати в този документ или свързани с тях

инвестиции и/или може да има открита позиция или да притежава такива инвестиции, в резултат от сделка. RBI може да

е действала или да действа като водещ мениджър или като комениджър при публичното предлагане на всякакви ценни

книжа, споменати в този доклад или свързани с тях книжа. Настоящата информация се базирана на източници,

включително годишно отчети и други материали, които може да са били поставени на разположение от лицето субект на

този доклад. RBI счита предоставената информация за надеждна, но липсват изявления от страна на лицето във връзка с

нейната точност, прецизност и пълнота. Освен ако друго не е споменато, всякакви мнения (включително изявления и

прогнози) са само и единствено такива на RBI и са предмет на промяна без уведомление. Инвеститорите в развиващите

се пазари е необходимо да са наясно, че рискът свързан с приключването на сделките и съхранението на финансови

инструменти може да бъде по-висок отколкото този на пазарите, с отдавна изградена инфраструктура и че ликвидността

на борсата може да бъде повлияна от маркетмейкърите, които поради тази причина могат да въздействат върху

сигурността на всяка инвестиция, направена в резултат на информация съдържаща се в този документ. Специални

разпоредби за Република Австрия: Този документ не представлява нито публично предлагане, нито проспект по смисъла

на Kapitalmarktgesetz (“KMG”) или Borsegesetz. Освен това, целта на този документ не е препоръка за покупка или

продажба на ценни книжа или инвестиции по смисъла на Wertpapieraufsichtsgesetz. Този документ не замества

необходимостта от консултация, при покупката или продажбата на ценни книжа или инвестиции. За всякаква

информация свързана с покупка или продажба на ценни книжа или други инвестиции, моля обърнете се към

Райфайзенбанк. За особеностите на специалното законодателство на Великобритания, Северна Ирландия и Джърси

/Островите на Ламанша/: RBI. Тази публикация е одобрена или изготвена от Raiffeisen Bank International AG с цел на

популяризира нейния инвестиционен бизнес. RBI London Branch е одобрен от австрийския пазарен регулатор (FSA) и е

предмет на ограничена регулация от страна на британския финансов надзор (FSA). Подробна информация, свързана със

степента на регулация упражнявана върху RBI London Branch от страна на FSA може да ви бъде предоставена при

поискване. Тази публикация не е предназначена за инвеститори, които са физически лица по смисъла на разпоредбите

на британския финансов надзор /FSA/ и следователно не трябва да им бъде предоставяна. Нито информацията, нито

мненията изразени тук не представляват и не могат да бъдат считани за предложение или покана за отправяне на

предложение за покупка /или продажба/ на всякакъв вид инвестиции. RBI може да е извършила сделка за собствена

сметка по смисъла на разпоредбите на британския финансов надзор (FSA) във всякакъв вид инвестиции, споменати в този

документ или свързани с тях инвестиции и или може да има открита позиция или да притежава такива инвестиции, в

резултат от сделката. RBI може да е действала или да действа като водещ мениджър или като комениджър при

публичното предлагане на всякакви ценни книжа, споменати в този доклад или свързани с тях книжа. Маркетинговия

офис на RBI на остров Джърси не е под надзора на Комисията за финансови услуги на Джърси, тъй като не извършва

никакви финансови услуги на територията на остров Джърси по смисъла на Закова за финансови услуги от 1998г.

/FSJL/. Специални регулации за САЩ и Канада: Този документ или негово копие не може да бъде изнасяно, предавано

или разпространявано в САЩ и Канада или притежавани от тях територии и не може да бъде разпространяван между

жителите на двете страни по друг начин освен чрез американска брокерска къща. Всяко неспазване на тези

ограничения може да представлява нарушение на законите за ценни книжа на САЩ и Канада. Подробно описание на

ограничената отговорност и разкриване на информация във връзка с Раздел 48f от Закона за фондовата борса:

http://www.raiffeisenresearch.at

Documents

0.4% 0.8% 0.5% 2013 1.8% 2.0% 3,4% 3,3% 2,9% -5.5%...2013 г. бе налице нарастване от 12.3% спрямо същия период на 2012 г. Растежът