Мартин Лутър Кинг Брой 31

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(Ое AGOSТlNI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

(Vоuliаgmепis 44-4б, 16673 Аthепs)

'ЕНI1ДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

Р НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

П?ОИЗВО':::СТВEJ-I ООР!lИНАТОР:

DYU . :ВИ Боза

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ б

Борбата на младия чернокож пастор срещу расизма

Роден в свят на расова дискриминация

Съдбоносна среща

Начало на активисткото движение

Конфликтът се задълбочава

Важни стъпки към осъществяване на неговата мечта

Огорченият лидер

Пред Божия престол

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Кой е истинскиятубиец на Кинг?

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Хората,коитомечтаятза една по-добраАмерика

ИЗКЛЮЧИТЕЛНОВЛИЯНИЕ 28

Мечта за животбез расовадискриминация

За вашето по-доброобслужванетърсете изданиетовинаги в един и същ търговскиобект и

уведомявайтепродавачаза намерениетоси да закупитеевентуалнои следващитеброеве.

За всякаква информация,справки,замяна на екземпляриили поръчки на предишниброеве,

потърсетени на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail HaaApecinfo@deagostini.bg.Обслужване на клиенти: понеделник - петък, 10:00 -15:00 ч.

за да получитестариброевепо пощата,първосе обадетена телефон(02) 489 9553,след което преведете необходимата сума по сметка:

Алфа Банк

IBAN: BG39(RBA 98981001 071850BI(: (RBABGSFКеар Дайрект ЕООД

Пр .. получаване на стар .. броеве по куриер заплащането става в момента

на получаването.

МЕНИДЖЪР лorИСТИКА и ОПЕРАЦИИ:

Димитрис Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE ЕООО)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 Ое AGOSТlNI Неliа.

© 200З к.к. Ое AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: UПiрhоtо Press, Ое Аgоstiпl Pictuгe Library

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1,50 лв.

Цена на втория брой и на всички следващи броеве: 3,50 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е

възпроизвеждането, сканирането, предаването или използва­

нето на материалите с търговска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агостини

www.deagostini.bg

-- -

Пропоr

Мартин Лутър Кинг

Какъв е животът на Кинг?

ш

SIш

с::[

ш

со

~со

АМЕРИКА ИЗЛИЗА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА като

най-проспериращата държава в света. Но зад тази про­

цъфтяваща фасада се крие съдбата на милиони хора, на които

им е забранено да седнат, където искат в автобуса, да получат

работа или да си купят къща. Тези хора, сблъсквайки се еже­

дневно с проявите на расизъм, се обединяват около един

водач и решават да се борят за своите права. Името на техния

водач е Мартин Лутър Кинг.

Той е баптистки пастор, твърдо убеден в силата на Христовата

любов, който се противопоставя на несправедливостта в амери­

канското общество с мирни средства. Кинг събужда обществе­

ното съзнание и оказва огромно влияние върху приемането на

Закона за гражданските права. Подложен на непрекъснати пре­

следвания от страна на полицията, Мартин Лутър става жертва

на расизма и тероризма и е убит на 39-годишна възраст. Неговата

реч, с добилата световна популярност фраза "Имам една мечта!':

оставя дълбока следа в историята, а мнозина и днес продължа­

ват да се борят за осъществяването на тази мечта.

Какъв е животът на Мартин Лутър Кинг?

Мартии Лутър Кииr

- . "1,,,,," • '" ~ , ,. ~

1863 ~ Приемането на Прокламацията за освобождаване на робите.

1865 ~ Създава се организацията Ку Клукс Клан.

1896 ~ Върховният съд на Съединените щати одобрява расовата сегрегация като конституционна.

1920 ~ 3араждане на джаза и на други форми на афроамериканската култура.I

1929 ~ Великата депресия.~

На 15 януари в Атланта (щат Джорджия, САЩ) се ражда Мартин Лутър Кинг.

1941 ~ 3апочва Тихоокеанският военен конфликт.

1944 I Петнайсетгодишният Кинг постъпва в "Морхауз колидж".

1948 I Кинг се записва в Духовната семинария "Кроузър':

1951 I Мартин Лутър записва докторантура по методична теология в Бостънския университет.

1953 I Кинг се жени за Корета Скот.

1954 I Кинг става пастор в баптистката църква в Монтгомъри.

1955 ~ Бойкотът на автобусите в Монтгомъри.

1957 ~ Постигната е социална десегрегация в гимназията в Литъл Рок и чернокожите ученици

получават достъп до всички училищни институции.

1959 ~ Кинг посещава Индия.

1960 ~ 3апочват седящи окупационни стачки.

1961 ~ Прояви на движението за "Свободно пътуване':

1963 ~ Убит е президентът Джон Кенеди.

Великият марш към Вашингтон за работа и свобода.

Бирмингамската кампания.

1965 ~ 3апочва бомбардирането на Северен Виетнам.

Протестите в Селма.

Убит е Малкълм Екс

1966 ~ Кинг установява своята дейност в Чикаго.

1967 ~ Кинг публично се обявява срещу войната във Виетнам.

1968 ~ Нарастване на броя на расистките прояви.

На 4 април Кинг е убит в Мемфис

1983 ~ Със закон рожденият ден на Мартин Лутър Кинг-Джуниър е обявен за национален празник.

1992 ~ Расистки бунтове в Лос Анджелис I

1998 ~ Джеймс Ърл Рей, за когото се смята, че е убиецът на Кинг, умира от бъбречна недостатъчност.

1999 ~ След възобновен съдебен процес Рей е обявен за невинен.

--~ - -

Живот и дейност

Борбата на младия чернокож

пастор срещу расизма

Кинг израства в южните щати на Америка, където расизмът има дълбоки корени. Мартин от детските

си години става свидетел на парадоксите на "свободната страна". Момчето тръгва по стъпките на

своя баща и става пастор, като използва изцяло мирни протести и слага началото на една нова епоха.

Неговата дейност разтърсва американското общество и довежда до справедливото разрешаване на

голям брой социални проблеми. На 39-годишна възрст животът му е внезапно и жестоко прекъснат от

онези, които не могат да приемат стремежа му към един по-справедлив свят.

Кинг е обичан не само от афроамериканците. Той спечелва любовта на всички хора по света.

Роден в свят на расова дискриминация

Благословена семейна среда

гРАД АТЛАНТА в щата Джорджия е известен като

1- място, където се развива действието на романа

"Отнесени от вихъра': Бъдещият водач на движени­

ето за човешки права е най-големият син на един

пастор в Атланта. Той е роден на 15 януари 1929 г. и е

кръстен на баща си с добавката Джуниър (младши),

за да ги различават. Именно това момче - Мартин

Лутър Кинг-Джуниър, по-късно оглавява борбата за

граждански права. Макар че 1929 г. бележи началото

на Великата депресия, никой не е в състояние да

предвиди ужасните последици. В светлината на ико­

номическия бум, който последва Първата световна

война, афроамериканските музиканти в Ню Йорк

изпълняват своя диксиленд джаз, допринасяйки по

този начин за процъфтяването на афроамерикан­

ската култура през 20-те години на ХХ в. Това време

е известно още и като Харлемския ренесанс.

Но и тогава се наблюдава една огромна про­

паст между цветнокожите и представителите на

бялата раса в Америка, независимо че от обявява­

нето на Прокламацията за освобождаване на робите

минава повече от половин век. Дори и прославе­

ните джаз изпълнители са жертва на дискримина-

~ Расистката организация, която развива активна дейност в

Атланта ло онова време, ККК (Ку Клукс Клан). Този град е тясно

свързан с ККК.

ция, щом слязат от сцената. Това с още по-го­

ляма сила важи за афроамериканците, рабо­

тещи на полето. Техният живот до голяма сте­

пен напомня за живота на робите в миналото, а

Великата депресия им докарва отчайваща мизе­

рия.

Лутър Кинг израства в тази епоха, но заедно с по­

голямата си сестра Кристин и малкия си брат Алфред/

се радват на един сравнително добър живот през

детските си години. Това е възможно единствено

защото баща им е пастор. По онова време професи­

ята на свещеник е един от най-висшите постове, дос­

тъпни за афроамериканци. Фактът, че домът на Кинг

се намира на "Оубърн авеню" в Атланта, показва, че

семейството е достатъчно заможно. "Оубърн авеню"

се намира в квартал, обитаван от чернокожи, които

принадлежат към средната класа.

Спретнатите, подредени къщи по нищо не прили­

чат на бедняшките колиби, обитавани от черноко­

жите, които работят на полето.

Животът в този квартал на "Оубърн авеню" до

голяма степен предпазва Кинг от най-ужасните про­

яви на расизма през детските му години. Всъщност

най-близкият му приятел по това време е едно бяло

момче, син на собственика на магазина, който се

намира срещу дома на семейство Кинг. Родителите

на това бяло момче му разрешават да играе с

децата на цветнокожите семейства, но щом синът

им постъпва в начално училище за бели, му е заб­

ранено да общува с Кинг. Когато Мартин споделя

по време на вечеря: "Бащата на МОl\:1чето му забра­

нява да играе вече с мен'; родителите му осъзнават,

че настъпва моментът да го запознаят с проблема за

расизма. Кинг е шокиран и изпада в ярост. Майка му

се опитва да го успокои, казвайки му, че той е добро

момче и не е извършил нищо лошо. И може би всяка

афроамериканска майка би направила същото.

.... Бащата на Кинг - Мартин

Лутър Кинг-старши. Той

взима лрисърце социалните

реформи и лрави сина си

съпричастен към проблемите за

несправедливостта и расизма.

~ Атланта - столицата на щата

Джорджия, през 19БО г. Градът

достига голям разцвет през

втората половина на БО-те

години, когато и Кинг е на върха

на кариерата си.

Мартии Лутър Кииr

.. Снимка на семействоКИНГ от

1964 г.

... Църквата, в която служи

бащата на Кинг.

... Баптистката църква "Ебен езер': Тук Кинг

тръгва по стъпките на баща си като помощни ­

пастор. Негово преподобие, баща му,

продължава да проповядва тук и след смъртта

на сина си до 1975 Г., когато и той самият

напуска този СВЯТ.

вителността е толкова мъчителна, че ер\о1,

ствено обещанието за по-добър живо а

онзи свят крепи чернокожите.

Кинг е един от първите пастори, ко

активно се включват в решаването на сои ,­алните проблеми и използват амвона, за а

окуражават своите енориаши. Поради таз

причина Църквата е тази, която оглавява

движението за граждански права.

Библиотека на спомените

За Кинг, син на пастор, баптистката

църква"Ебенезер'; в която проповядва баща

му, е като втори дом. Тази църква и днес

изглежда точно така, както и в миналото.

Тя се намира недалеч от дома на семейство

Кинг и именно в нея петгодишният Мартин

е въведен в лоното на баптистката христи­

янска църква. Момчето редовно посещава

седмичните проповеди и неделното учи­

лище. В тази църква той служи като помощ­

ник-пастор, докато учи в "Морхауз':

Отначало Кинг не е напълно убеден,

че трябва да стане пастор, но след време,

когато осъзнава важната роля на Църк­

вата за развитието на афроамериканското

общество, приема това като свое бъдещо

поприще. За представителите на бялата

раса църквата не е нищо повече от място

за официално общуване, докато за афроа­

мериканците тя е необходимост, която ти

дава възможност да възвърнеш човеш­

кото си достойнство. Божията истина

докосва сърцата им всяка неделя чрез

проповедите на пастора и отеква във въз­

гласите им "Алилуя!" и "Амин!" Тази страст

пречиства изстрадалите им души. Дейст-

Кинг ролята на свещеника в съвременната епоха.

Според тях с помощта на модерни методики пас­

торът може да направи изучаването на религи­

ята разбираемо за енориашите и като компас да

им покаже верния пъ~ Възприемането на тази

новаторска гледна точка позволява на Кинг да

направи преоценка на работата на своя баща като

пастор. Той осъзнава каква важна роля може да

изиграе Църквата и нейната дейност за развити­

ето на афроамериканското общество. След като

стига до това заключение, душевните му колеба-

'-'.' апъл о из езва .

ЦЪРКВАТА "ЕБЕНЕ3ЕР" - НЕГОВИЯТ ВТОРИ ДОМ

Когато напуска родния си квартал, Кинг се

сблъсква с унижаващите човешкото достойнство

сегрегационни правила. Дискриминация по отно­

шение на цвета на кожата съществува и в образо­

ванието, така че Мартин е принуден да посещава

друго училище, а не това, в което ходят белите му

приятели. Атланта е доста либерален град, но и тук

могат да се видят надписи "Само за бели'; окачени

на видно място в кина, паркове или ресторанти.

Кинг съзнава, че за да се бори успешно с проя­

вите на расизъм, трябва да получи добро образо­

вание. Тъй като оценките му са отлични, влиза в

гимназия още на 13 години. Когато е на 15, става

шампион в национален конкурс, спонсориран от

обединение на чернокожите за взаимопомощ в

Дъблин в Джорджия. В деня на радостното съби­

тие Кинг е подложен на унижение, което помни

до края на живота си. Шофьорът на автобуса, с

който пътуват обра о къ. Атла та, е бял и насто-

ява Марти и учител • у _а о ят естата си

на току-що ачилите се бел,l -Ъ ',1 ом-

чето отказва, шо ьоръ О

Разтревожениятуч ел у6

тъпи и те пътуват оста ал е 1

Същата есен Кинг се записва 3

където учат и черноко. и, се

дентска организация, за и ава а се

вена дейност. Има и ого бел , о о се об в ­

ват срещу расиз а. инг мечтае за об еаво без

расизъм. Близките му се надяват да стане пастор

като баща си, но той предпочита професията на

лекар или адвокат. От началото на юношеството

си Мартин изпитва съмнение относно мирогледа

на баптистката църква, чийто член е баща му. 3ащо

Библията забранява всяко удоволствие? И защо

афроамериканците пеят в църквите? Тези съмне­

ния се задълбочават през времето, прекарано в

колежа.

Бенджамин Мейс, ректор на колежа, и Джордж

Келси, преподавател по религия, обясняват на

КИНГ става пастор

- ------------------------ - - - - -

Живот и дейност

Съдбоносна среща

Привърженик на протести без

насилие

КИНГ твърдо РЕШАВА да стане пастор. След катозавършва колежа, той продължава образованието

си в Духовната семинария "Кроузър" в Пенсилвания.

Семинарията се намира в Честър, град близо до

Филаделфия, известен като бастион на аболици­

онисткото движение. Поради това в тази семина­

рия охотно приемат и чернокожи студенти, макар

че преобладават белите. Всъщност на десет бели

студенти се пада един чернокож и това е причина

чернокожите да изпъкват по своеобразен начин в

кампуса. Кинг не желае да бъде изключен заради

цвета на кожата си и се стреми се представя добре

и да поддържа стаята си в общежитието подре­

дена. Преди това, докато учи в колежа, той проя­

вява особен интерес към извънучилищна дейност,

а оценките му са над средните, но семинарията е

нещо друго. През пролетта на 1951 г. преподобният

Дийн Чарлз Бетън пише за 22-годишния Кинг:"Един

от най-умните студенти, които сме имали'~ Мартин

получава годишната награда за отличен успех, а със­

тудентите му го избират за свой лидер.

Докато изуча ва теология, Кин г започва да се замисля

и над въпроса как един църковен служител може да

се занимава успешно и със социални въпроси. За да

намери отговор, той прочита огромен брой книги,

като се започне от древногръцката философия чак до

"Капитал" на Карл Маркс. Кинг не приема идеологи­

ята на комунизма, но признава факта, че точно тя раз­

крива слабостите на традиционната капиталистиче­

ска икономика. Той се стреми да намери решение за

страданията, които причинява расовата дискримина­

ция - едно от най-ужасните противоречия в капита­

листическото общество в Съединените щати.

~ Точно като Ганди Кинг вярва в силата на мирните

протести. Тази стратегия се оказва успешна не само в

Индия. но и в Америка.

-.J

Възможен отговор на този въпрос Кинг намира в

едналекцияза Ганди,изнесенаот ректорана универси­

тета"Хауард"д-р МордекайДжонсън във Филаделфия.

Джонсън, който току-що се е върнал от Индия, дава

едно много реалистичноописание на живота и фило­

софията на Ганди, наречено от Кинг "проницателнои

наелектризиращо':Младият човек се старае да про­

чете всичко, което се отнася до Ганди. Той е убеден,

че теорията на индийския политик за противопоста­

вяне само с мирни средства съдържа и отговора за

разрешаванена социалнитепроблеми на афроамери­

канците. Кинг осъзнава, че използването на насилие

може да предизвикаоще по-голямонасилие и омраза

от другата страна, докато мирният протест дава въз­

можностзлотода бъде победенос любов.

Идеалнатажена

През юни 1961 г. Кинг завършва Духовната семи­

нария "Кроузър" и получава диплома по теология.

Кандидатства за докторант в няколко учебни заве­

дения и накрая, през септември същата година,

записва докторантура във философския факултет на

Бостънския университет. Първият проблем, с който

трябва да се справи, е къде да живее. Навсякъде

получава отказ заради цвета на кожата си. В крайна

сметка заедно с друг колега наемат апартамент. Това

за Кинг е доказателство, че расизмът е дълбоко вко­

ренен дори и в относително толерантното общество

на гражданите на северните американски щати.

Освен това пред него стои въпросът за избор

на подходяща съпруга. Кинг е общителен младеж

и се ползва с добро име сред колежанките, но той

все още не е срещнал момичето, което може да

стане негова съпруга. Без негово съгласие роди­

телите му го сгодяват за момиче, избрано от тях, и

бракът чука на вратата.

През януари 1952 Г., след като изминават пет

месеца от пристигането му в Бостън, Кинг моли

един свой приятел да го запознае с подходящо за

него момиче.

Именно от този общ приятел Мартин получава

телефонния номер на студентката в музикалната

~ Бостънският университет

в наши дни. КИНГ постъпва в

този университет и попада в

групата на либерално настроени

преподаватели. Той не винаги се

чувства добре тук, предвид факта,

че чернокожите студенти са

малцинство.

.... Духовната семинария

"Кроузър': Тук за първи път

Кинг живее с представители на

бялата раса - хора, различни от

афроамериканските му братя.

Мартии Лутър Кииr

КОРЕТА СТАВА ЛИДЕР

.... Сватбата на Мартин Лутър Кинг с Корета Скот

на 18 юни 1953 г.

само потвърждава убеждението й, че тя не просто се

омъжва за пастор, но и че този брак може да се окаже

нейната кариера. Тези думи като че ли осветяват и

предопределят бъдещето на Корета.

Двамата се женят през юни 1953 г. Младоженците

се връщат за още една година в Бостън, за да може

Мартин да вземе изпитите си, а Корета да завърши

образованието си по музика, след което се премест­

ват в Монтгомъри (Алабама), където Кинг става пас­

тор. Неговите проповеди очароватсърцата на афро­

американците, които живеят в района. През ноем­

ври 1955 г. се ражда първата им дъщеря. Младият

пастор е щастлив със своето семейство, но това е

само затишие пред буря.

• Мартин Лутър Кинг - водач на

ав ението за граждански права в

мерика.

.. Карета е носител на посланията на своя съпруг

до всички страни по света, дори и в далечната Южна

Африка, където тя се включва в движениетоза

премахванена апартеЙда.

името на общата кауза да се осигури равен дос­

тъп до работни места. Карета става вицепрези­

дент на този съюз. През 3О-те години тя лобира

за обявяване на национален ден в памет на

убития й съпруг. През този период пътува из

цяла Америка и по света, изнасяйки речи. Днес

Карета е призната за една от жените с най-го­

лямо влияние върху съвременнотоамерикан­

ско общество.

Карета подкрепясвоя съпругкакто в общест­

вената му дейност, така и у дома. Но едва ли

може да се каже, че през съвместнияим живот

нейната роля може да се определи само като

майка и съпруга, макар че след смърпа му тя

решава да се посвети изцяло на децата им. В

същото време Карета се стреми да осъществи

последното желание на великия общественик

и лидер. Ентусиазмъти вълнениетона тълпите,

събиращи се след убийството на Кинг, я окура­

жаватда продължина свой ред борбата против

дискриминацията.Тя обаче води тази борба по

свой начин. Може да се каже, че след смърпа

на Кинг се появява един нов лидер в лицето на

неговата съпруга.

Карета не се занимава само с проблемитена

безработицата и бедностТа, но е активистка и

в борбата за правата на жените. В началото на

?О-те години тя обединява няколко активис­

тки движения, към които по-късно се присъе­

диняват сто други организации (включително

работнически, женски, религиозни и хумани­

тарни групи). Всички те обединяватсилите си в

консерватория на Нова Англия Корета Скот. Той се

обажда веднага и й предлага да се срещнат. Корета

е доста изненадана, но заради общия им приятел

приема срещата, при условие че тя ще е по обяд и

ще продължи само един час. Но тази среща е дос­

татъчна и за двамата, за да разберат, че имат доста

общи интереси и да усетят взаимно привличане.

Кинг е изключително щастлив, когато разбира, че

младата Корета вече е свързана с движението за

граждански права. Мартин не успява да сдържи

признанието си, че тя е въплъщение на всичко,

което той търси в една жена: ум, красота,личност и

индивидуалност.Това е доста шокиращоза младото

момиче, коетодо този момент няма време да мисли

за такива сериозни неща като брака, тъй като вни­

манието й е изцяло погълнатоот музиката.Въпреки

това обаче Корета не е в състояниеда скрие симпа­

тията, която изпитва към чаровния Кинг.

Убеден, че действително е крайно време да съз­

даде свое се ейство, Мартин решава да запознае

Корета с родителитеси и я кани 8 дома им в Атланта

само половин година след първата и среща. Баща му

е недоволен от по об о раза е на нещата и насто-

ява сина му да се съобраз. с т избор. Корета

моли Кинг да вземе о о ател о реш е и той спо-

деля с майка си твърдоlО си ,'ерен е r.,a сзър' е

съдбата си с избраната от ero сЗО'; ка. разб ра­

силата на чувствата му кыII ЮJ I ycru;вa

да убеди съпруга си да не се противопоставя тех­

ния брак. Корета все още не изоставя aJ"lбiИЦJiIЯ10

да стане оперна певица, но дори а има НЯI'\al<:ВИ

съмнения по отношение на този брак, те из езват,

след като получава писмо от сестра си. Това п 0\'\0

-

Живот и дейност

Начало на активисткото движение

..... Кинг апелира за ненасилие

пред разгневената тълпа от

чернокожи привърженици,

събрани около разрушения му

дом. Думите му слагат край на

поредицата насилия, а самият

Кинг става водач на мирните

протести.

... Лутър Кинг

и семейството му.

по-голямо насилие и че омразата може

да бъде победена само с любов. Думите

му оказват невероятно силно въздейст­

вие върху тълпата и хората се разотиват

по домовете си. Това е първият пример

за ефективността на философията за

ненасилието. Събитието става известно

в цяла Америка и Кинг се превръща в

истинския водач на афроамериканците.

Бойкотът на автобусите продължава

и през февруари, а Монтгомърската

асоциация за напредък оспорва пред

Федералния съд сегрегацията в автобу­

сите като антиконституционен градски

закон на град Селма. На 5 юни районният

съд го обявява за противоконституционен, но защит­

ниците на сегрегацията отнасят делото до Върховния

съд. През дългите месеци на изчакване на окон­

чателното решение афроамериканците ходят на

работа пеша или използваттака наречените автобази.

Автобазите представляват система от доброволци,

които пътуват с автомобилите си до различни дести­

нации, образувайки нещо като мрежа за превозване

на пътници. Направен е опит да се саботира работата

на тази мрежа, както и да бъдат принудени ръково­

дителите на протеста да прекратят бойкота. Щатският

расистки съд подкрепя град Селма и на 13 ноември

постановява забрана на автобазите. Същия ден обаче

Кинг и другите присъстващи на съдебния процес с

... Църквата ,Декстър" в Монтгомъри, където е изпратен да

работи Кинг. Афроамериканските лидери, които посещават тази

църква, проправят пътя на обществото към една нова епоха.

Автобусният бойкот

НА 1 ДЕКЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК) 1955 г., половин

месец след раждането на дъщерята на семейство

Кинг; в Монтгомъри е арестувана цветнокожата Роза

Паркс. Причината за този арест е отказът на жената да

отстъпи мястото си в автобуса на бял пътник. В авто­

бусите в южните щати чернокожите са подложени на

същото унижение, с каквото се сблъсква и самият Кинг

през ученическите си години. Лидерите на черноко­

жите провеждат среща в неговата църква. Те реша­

ват, че след случилото се е крайно време да насочат

усилията си към отмяна на законите, позволяващи

подобна практика в автобусите. Освен това се взема

и решение за бойкот на обществения транспорт от

идващия понеделник.

Но Кинг и останалите активисти не са сигурни колко

души ще направят усилието да вървят пеша, вместо

да се качат на автобус, само за да изразят своя протест

срещу расизма. В 6:00 часа сутринта в понеделник

пасторът наблюдава през прозореца си пристигащия

автобус и възкликва:"Това е чудо!': Обичайно претъп­

каните автобуси този ден са абсолютно празни.

Същия следобед водачите на афроамериканците

създават Монтгомърската асоциация за напредък,

чиято цел е да популяризира инициативи, подобни

на автобусния бойкот. Тя се ръководи от 26-годиш­

ния Кинг. Той е избран, въпреки че е нов член, за да се

избегнат вътрешни междуособици. По време на орга­

низационното събрание същата нощ в завладяваща

реч Кинг разкрива способностите си на ръководител.

За расистките групировки той веднага се превръща

във враг и на следващата година те хвърлят бомба на

верандата му. За щастие никой от семейството му не

пострадва, макар че верандата е напълно разрушена.

Уведомен за това, Кинг се втурва към дома си, около

който се събират цветнокожите, въоръжени с тояги

и готови да отмъстят, но пасторът ги разубеждава,

обяснявайки им, че насилието ще предизвика още

•

Мартин Лутър Кинr

Пътуване във времето

ПЪРВАТА ПОБЕДА

Единственото нещо, за което настояват Кинг и съратниците му по време

на автобусния бойкот, е тъмнокожите и бепите да бъдат третирани по един

и същ начин в обществения транспорт. Но местната администрация не се

съгласява на компромиси и кампанията продължава цяла година до реша­

ване на проблема.

Липсата на каквото и да е сътрудничество от страна на местната админи­

страция се крие в дълбоката убеденост на служителите, че те по никакъв

начин не нарушават законите. Напротив, действията на Кинг и на съратни­

ците му са проява на насилие според щатските закони и са обявени за неза­

конни от местните власти. Самият бойкот е приеман като нарушение на

реда, а организирането на автобазите е не само "неспазване на обществе­

ните норми, но и частно предприятие'~ Дълбоката убеденост на протести-

ращите в правотата на делото им обаче не променя отношението на мест­

ната власт към протеста.

Но в това отношение съществува съществена слабост. Все пак Конститу­

цията е над щатските и градските закони, а тя забранява расовата дискри­

минация. Върховният съд потвърждава правилността на твърденията на

пастора Мартин Лутър Кинг, постановявайки, че градските закони са проти­

воконституционни. Кинг И съратниците му, които разчитат на това, печелят

първата си победа, но противниците им не признават подобно решение и

продължават да го оспорват. Очевидно е, че тези критики са породени и от

неспособността на политиците да се справят успешно с проявите на раси­

зма, създавайки по този начин атмосфера, в която дискриминацията е даде­

ност.

Решението на Върховния съд за десегрегацията е получено в Монтгомъри.

Градският прокурор на Монтгомъри постига забрана на автобазите.

1955 1декември

2декември

5декември

1956 30 януари

1февруари

4юни

13 ноември

13 ноември

20 декември

21 декември

Арестувана е Роза Паркс.

Кинг и съмишлениците му подготвят автобусния бойкот.

Начало на бойкота.

Създадена е Монтгомърската организация за напредък, а Кинг

е избран за неин президент.

Взривяването на дома на Кинг.

Монтгомърската организация за напредък оспорва сегрегацията

в обществения транспорт като противоконституционна.

Съдебните заседатели в Монтгомъри решават, че Монтгомърската

организация за напредък трябва да бъде подведена под

отговорност заради автобусния бойкот.

Щатският районен съд постановява, че расовата сегрегация

в градските автобуси е противоконституционна.

Върховният съд потвърждава присъдата на Щатския районен съд.

Монтгомърската организация за напредък слага край на автобусния

бойкот. Кинг се качва на автобус, в който няма расови ограничения.

изненада разбират, че върховният съд обявява щат­

ските закони за противиконституционни. Щатският

съд няма право да отмени това решение. Автобусният

бойкот е успешен.

Лидер на чернокожите

Победата на Кинг в Монтгомъри променя живота на

тъмнокожите в южните щати. На следващата година

е създадена организацията Южна конференция на

християнските водачи (SCLC), чиято цел е премахва­

нето на расизма, а Кинг е избран за неин президент.

Същата година се ражда първият му син, но Кинг

няма възможност да прекарва много време със семей­

ството си. Автобусният бойкот е причина името му да

стане известно в цяла Америка. Речите му навсякъде

са посрещани с гръмки ръкопляскания.

Независимо от това, с нарастването и развити­

ето на афроамериканското движение, се забелязва

и нарастване на репресиите от страна на поддръж­

ниците на расизма. Красноречив пример за това

са събитията през септември 1957 г. в Литъл Рок

(Арканзас). На тъмнокожи гимназисти им е отказан

достъп до престижно училище за бели, в което са

приети. Премахването на сегрегацията в училищата

.... КИНГ в автобус, заобиколен от хора,

след извоюване на първата победа

с автобусния бойкот.

не се одобрява в южните щати. Президентът

Айзенхауер изпраща федерални войски, които

да ескортиратдеветимата ученика и да им оси­

гурят влизането в сградата. Подобнафедерална

намеса е по-скоро изключение, отколкото пра­

вило, тъй като правителството не проявява

особена активност при разрешаване на проблемите,

свързани с проявите на расизъм.

Кингставажертва на нападение,коетоняма никаква

връзка с расовите проблеми. На 20 септември 1958 г.

той е ранен с нож в гръдния кош от тъмнокожа пси­

хичноболна жена. Нападението се случва в Харлем

(Ню Йорк), докато Кинг раздава автографи по време

на презентация на излязлата наскоро негова първа

книга. Ножът не засяга сърцето му и той оцелява, но

възстановяването му отнема дълго време.

До февруари следващата година раната му заздра­

вява и той заминава за Индия по покана на индийския

министър-председател Джавахарлар Неру. Това пъту­

ване дава възможност на Кинг да мине по стъпките

на човека, когото смята за герой - Ганди, а също така

да види така наречените "недосегаеми" - жертви на

индийската кастова система. Кинг е поразен от тяхната

трагедия. Шокира го и фактът, че на една конферен­

ция той е представен като "приятел на недосегаемите:

който идва от Америка. В началото това го засяга,

но бързо преосмисля цялата ситуация. Той осъзнава,

че страданието на тъмнокожите в най-60гатата дър­

жава на света всъщност ги превръща в американските

"недосегаеми'~ Кинг знае, че трябва да продължи със

своята дейност така, както това прави Ганди.

l1li

Живот и дейност

.... Студентски окупационен

(седящ) протест. Белите клиенти

искат да принудят активистите да

прекратят протеста си, но студентите

остават на местата си.

В тези действия участват и голям

брой бели студенти.

година по-рано той е хванат да шофира автомобила

си с шофьорско свидетелство, което е невалидно

за щата Джорджия, и получава едногодишен изпи­

тателен срок за това, че пропуска срока да актуали­

зира документите си. Предвид това, че участието му

в протеста се приема като нарушение на закона през

изпитателния период, той получава по-строго нака­

зание. Осъден е на четири месеца принудителен

труд, което е действително една доста сурова при­

съда за човек, забравил да поднови шофьорската си

книжка. Нещо повече, съдът отхвърля молбата му за

обжалване. В затвора провокациите към насилие от

страна на охраната са нещо обичайно. Носят се слу­

хове, че той никога няма да излезе от затвора жив,

което кара бременната му съпруга, която в същото

време трябва да се грижи и за трите им деца, да тръ­

пне от ужас. Сенаторът Джон Ф. Кенеди, кандидат на

Демократическата партия на президентските избори,

е този, който спасява Кинг. Благодарение на разго­

ворите, които неговият брат Робърт води с местната

администрация и със съдебните власти, само след

осем дни Кинг е освободен невредим. Кенеди полу­

чава благодарността на афроамериканците и според

редица историци именно техните гласове му осигу­

ряват победата на президентските избори.

На следващата година братята Кенеди отново помагат

на Кинг. През май 1961 г. пасторът държи реч в подкрепа

на студентите участници в популярното в Монтгомъри

движение"Свободно пътуване': Участниците в това дви­

жение пътуват с обществения транспорт, за да се уве­

рят, че действително в него няма прояви на сегрегация.

Някои от тези доброволци стават жертва на жестоко

расистко насилие. Такива автобуси са нападнати на 20

май от тълпа бели в Монтгомъри. На митинг в града на

21 май Кинг призовава за мирни протести срещу сегре­

гацията в Алабама. Тълпа расисти заобикаля църквата,

където се провежда митинга, и участниците в него не

могат да напуснат сградата преди шест часа на след-

~ Джон Ф. Кенеди

(отдясно) и брат му

Робърт. Вотът на

афроамериканците след

подкрепата му за Кинг му

помага да спечели победа

на президентските избори.

ционните стачки. Кинг изцяло подкрепя

тази борба срещу неправдата и е изклю­

чително доволен, като вижда как 6ели и

тъмнокожи младежи протестират рамо до

рамо. Южната конференция дори плаща

гаранциите на арестуваните членове на

студентската организация. Независимо

от това, след случая в Олбани се появя­

ват някои различия между Кинг и сту­

дентите по отношение на ограниченията,

които налагат мирните протести. Отказът

от ненасилието засилва влиянието на про­

тестиращите върху обществото - нещо,

което дълбоко огорчава Кинг.

... Сблъсъци между студенти и полиция. Активните

протести на американските студенти започват ОТ

движението за граждански права и се разгръщат в

кампания против войната във Виетнам.

СТУДЕНТИТЕ СТАВАТ ПО-АКТИВНИ

Под влияние на окупационните стачки

студентските активисти създават органи­

зация в подкрепа на борбата за граждански

права. Групата става известна като"sпiсk"­

акроним от SNCC - Studепt Nопviоlепt

Соогdiпаtiпg Committee (Студентски коор­

динационен комитет за ненасилие). Кинг

има значително влияние в тази организа­

ция. Мнозина дори смятат, че тя трябва да

се влее в редовете на Южната конферен­

ция. В крайна сметка студентската органи­

зация остава независима, но двете рабо­

тят в тясно сътрудничество. Голям брой

бели студенти също вземат активно учас­

тие в тази дейност. Те съзнават същността

на конфликта в американското общество

и пристигат в южните щати по собствено

желание и убеждение, за да помогнат за

решаване на проблема.

Отличителна черта на дейността на сту­

дентите е, че тя се състои не в съдеб­

ните зали, а на улицата. Това са млади

хора, които макар че нямат парични сред­

ства, успяват да се превърнат в мощен

авангард на движението за граждански

права, използвайки средства като окупа-

Рамо до рамо с Кенеди

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ ОТ ИНДИЯ Кинг отново севключва активно в антирасисткотодвижение. Южната

конференция на християнските водачи (SCLC) раз­

вива все по-активна дейност и Кинг има все по-малко

време за работата си като пастор. През януари 1960

г. той напуска организацията и се връща в родния си

град Атланта, където започва работа като помощник­

пастор на баща си в баптистката църква "Ебенезер".

По това време южните щати отново стават арена на

различни протести, включително и окупационни.

Това е своеобразен начин на протест, когато

тъмнокожи граждани окупират общест­

вени сгради, в които обслужват само бели.

Този начин на протест съществува и преди,

но студентските движения през 1960 г. са

причина да се разпространи из южните

щати. Тук обаче се появяват поне два нови

аспекта. Самият Кинг за пръв път взема

участие в такъв протест през октомври в

Атланта по молба на студенти активисти.

Участниците в тези протести много често

са арестувани от властите с обяснението,

че вършат нещо незаконно. Кинг, заедно с

още 35 други протестиращи, също е арес­

туван. След четири дни всички са осво­

бодени, с изключение на Кинг. Половин

Конфликтът

се задълбочава

ващата сутрин. По-късно Кинг се обажда на Робърт

Кенеди, който тогава е главен прокурор, и у обяснява

ситуацията.

Размириците са потушени от федерални войски,

изпратени на мястото на събитията. инг разбира,

че може да разчита в много по-голя а степен на

Кенеди, отколкото на президента преди него (Дуайт

Дейвид АЙзенхауър). Той е щастлив от исълта, че

обществото навлиза в една нова епоха.

Първото разочарование

Когато през декември 1%1 г. движението за сво­

бодно пътуване стига до Олбъни (Джорджия), градът, с

неговите 50 ООО жители, буквално експлоадира. Тук все

още расовата сегрегация се приема за нещо напълно

естествено. Въпреки че движението за граждански

права достига до всяко кътче на Съединените щати, то

все още трудно намира прием в малките градчета на

американския юг. Активистите на движението в Олбъни

искат да променят това и се обръщат с молба към Кинг

да изнесе реч в града през декември. Кинг пристига

в Олбъни с такова намерение, но изненадан от енту­

сиазма на хората, решава да участва в демонстрация.

Намеренията им обаче претърпяват неуспех.

Кинг е арестуван и хвърлен в затвора, заедно

с още 700 протестиращи. Два дни по-късно става

ясно, че водачите на афроамериканците и белите

лидери постигат съгласие. След като плаща гаран­

цията си, Кинг е освободен. Повечето афроамери­

канци обаче не са доволни от постигнатото спора­

зумение. Във вестниците се твърди, че това е про­

вал на Кинг. Пасторът осъзнава, че желанието му да

вземе участие в демонстрацията е донякъде необ­

мислено. На следващата година от ранната пролет

до лятото той развива активна дейност в Олбъни. Но

предвид огромните усилия, които полага, не може да

А Подпален автобус на

привърженици на свободното

пътуване. Участниците в тази

кампания много често се сблъскват

с прояви на жестоко насилие, докато

пътуват из Съединените щати.

А Кинг, докато играе с третото си

дете Декстър Скот, родено през

януари 1961 г. Корета е бременна,

когато съпругът й е осъден да отиде

в затвора.

~ Кинг (вляво) иЛаури Притчет,

шерифът на Олбъни. На

ненасилието Притчет отговаря

с ненасилие и успява да запази

статуквото на расовата сегрегация

в града непроменено.

Мартин Лутър Кинr

се похвали с някакви забележителни резултати. Една

от причините за това е, че независимо от факта че

расовата сегрегация е очевидна практика в Олбъни,

федералното правителство не подпомага дейноспа

на Кинг в града. Кметът, шерифът и другите власти в

града не пречат на работата му и се опитват да бъдат

внимателни при новите обстоятелства. С други думи

ненасилието поражда също ненасилие. За правител­

ството се оказва трудно да реши как да се справи със

случилото се в Олбъни.

В крайна сметка е взето решение да започнат пре­

говори между местните власти и лидерите на афро­

американците. До успех обаче не се стига и движе­

нието в Олбъни претърпява провал. След като Кинг

напуска градчето, проявите на расова сегрегация

там продължават. Пасторът не е сигурен, че Кенеди

действително разбира сериозността на ситуацията.

Без една бърза намеса на правителството, след пре­

живените горчиви разочарования, тъмнокожите са

на крачка от прилагането на насилие, за да се проти­

вопоставят на репресиите. Кинг осъзнава, че е само

въпрос на време това да се случи.

Протестен марш в Олбъни. Тъй като местните власти заемат

сдържана позиция по отношение на протестите, не се налага

намесата на правителството и движението за граждански права

има слабо влияние в града.

~ючоваЛUЧНDсm"БИКЪТ" КОНЪР

Важни стъпки

към осъществяване

на неговата мечта

Америка е обхваната от вълна

на насилие

ПРЕЗ 1963 г. се отбелязва 1ОО-годишнината отприемането на Прокламацията за отмяна на роб­

ството. В началото на годината Южната конферен­

ция решава да направи това събитие достояние

на целия свят. За отбелязването му е избран град

Бирмингам в щата Алабама. Град, известен не само

със стоманената си индустрия, но и с расовата

сегрегация. Шеф на полицията в града е Юджийн

Конър, известен с расистките си убеждения, чийто

прякор е "бикът" (Bull). Той управлява града със

здрава ръка, без да се притеснява да прилага

и сегрегационни методи. Кинг откарва Корета,

която току-що ражда четвъртото им дете, обратно

в Атланта, след което на 1 април се отправя към

Бирмингам.

На 1О април Щатският Върховен съд издава

заповед, с която нарежда на Кинг да прекрати

демонстрациите. Два дена по-късно Мартин

Лутър нарушава тази заповед, придружен от 50свои съмишленици. Полицията ги очаква и арес­

тува всички, като изпраща Кинг в строг тъмничен

затвор. И сякаш за да стане още по-зле, пастори,

представители ·на бялата раса, осъждат демон­

страциите в медиите. Кинг изпраща отговор, със­

тоящ се от 20 страници, със заглавие "Писма от

Бирмингамския затвор". Той разказва за неспра­

ведливостите, с които се сблъсква в затвора, и зая­

вява, че като християнин жадува за деня, в който

ще изчезнат всички предразсъдъци. Написан в

мрака на затворническата килия върху хартия,

каквато може да намери, този отговор става най­

цитираното и най-влиятелното произведение на

Кинг, което докосва сърцата на хората.

Той и другарите му са освободени на 19 април.

Макар че дейността им за момента е провалена, те

планират голям марш, в който да се включат и уче­

ници от горните класове. Но в деня на демонстра­

цията, на 2 май, към протестиращите се присъеди­

няват дори ученици от началното училище. Всички

демонстранти са обкръжени от полиция, която

използва срещу тях водни струи и кучета. Тази жес­

токост намира отражение в заглавията във вестни­

ците в цяла Америка и е причина за нарастване на

.... Снимка на Конър, направена на

1О май 1963 г. Роден през 1897 г.,

по време на протестите ТОЙ е на

66 години.

..... Чернокож полицейски служител насъсква полицейско куче

срещу протестиращ. По заповед на Конър са прилагани и други

насилнически методи, като бой с палки.

"Бикът" Конър е яростен враг на дви­

жението за граждански права по време

на събитията в Бирмингам. Той започва

работа като служител на закона в града

през 1930 г. Наричат го "бика" не само

заради впечатляващата му фигура, но и

заради свирепото насилие, което при­

лага в опитите си да спре протестите на

афроамериканците.

През пролетта на 1963 г. Конър участва

в местните избори и претърпява неуспех.

Той трябва да напусне поста си на поли­

цейски шеф на Бирмингам, но отказва да

направи това. През април, когато започ­

ват протестите на Кинг, Конър все още е

комисар. В началото той все още се въз­

държа да прилага насилие спрямо седя­

щите протести и активистите, събрани в

църквата. Това дава основание на Кинг и

последователите му да сметнат, че той ще

следва примера на полицията в Олбъни.

Но той няма задръжките на служите­

лите на закона в Олбъни. След като в

протестите се включват и деца, той дава

заповед да бъдат атакувани демонстран­

тите, включително с кучета и водни струи.

Това шокира цяла Америка и в крайна

сметка именно действията на Конър уско­

ряват процесите, подпомагащи осъщест­

вяването на целите на движението за

граждански права.

След приключване на събитията Щат­

ският съд принуждава Конър да си подаде

оставката, но на следващата година той

е избран за директор на Комисията за

обществените служби в Алабама. На този

пост той остава до 1972 Г., а една година

по-късно умира на 75-годишна възраст.

Конър е подложен на яростна критика

заради методите, които използва срещу

протестиращите. Фактът, че подобен

човек заема политически пост в продъл­

жение на толкова много години, е само

още едно потвърждение за съществува­

нето на институционален расизъм в поли­

тическите среди на американския юг.

Мартии Лутър Кииr

... Погребението на президента Кенеди. Когато Кинг научава

за неговото убийство, споделя със съпругата си, че самият то;>

няма да доживее до 40 години.

започва своята реч.

аз сторическа реч

ар Лутър Кинг започва

с припомняне на думите на

Линкълн в Прокламацията

за премахване на робството.

Кинг подготвя предвари­

телно своето изказване, но

в края на тази реч, в уни­

сон със силния емоциона­

лен заряд на събитието, той

продължава с думи, които

идват направо от сърцето

му. В тях Мартин Лутър раз­

крива своята визия за един

Юг без расова дискримина­

ция, започвайки с думите

"Имам една мечта": "Имам една мечта, че някой

ден по червените хълмове на Джорджия синовете

на бившите роби и синовете на бившите робовла­

делци ще седят заедно на масата на братството':

Накрая той завършва с призива "Да бъде свобода';

преминаващ в кресчендо, което предизвиква нес­

тихващите аплаузи на слушателите му. "Когато сво­

бодата дойде в села и паланки, ще можем да се хва­

нем за ръце и да запеем негърския припев: Най­

сетне свободни! Най-сетне свободни! Благодарим

ти, Всемогъщи Боже, че най-сетне сме свободни!"

Това е връхната точка в мирната борба на Мартин

Лутър Кинг за граждански права. За нещастие три

месеца по-късно, на 22 ноември, е убит президен­

тът Кенеди. Той не дочаква окончателното прие­

мане на своя Закон за граждански права.

марша с ентусиазъм и ръкопляскания, но след дъл­

гите часове под горещите слънчеви лъчи по лицата

им се четат признаците на умора. Песента на изпъл­

нителката на госпъл Махалия Джаксън им вдъхва

ова енергия. На сцената се качва пасторът Кинг.

ой из акво а стих е вълната от ръкопляскания и

... Събралото се множество за Великия марш към Вашингтон. Това събитие е замислено от един от

ръководителите на движението за граждански права - А. Филип Рандолф. По време на организирането на

Великия марш Кенеди обявява своя Указ за граждански права, а участниците в похода апелират за одобрението

на закона от Сената. Походът завършва със знаменитата реч на Кинг.

"Имам една мечта"

Победата в Бирмингам е първата стъпка към

отмяната на сегрегацията в цялата страна. На 13юни президентът Кенеди обявява в реч по телеви­

зията, че ще представи пред Конгреса нов закон за

гражданските права, с който се отменя сегрегаци­

ята. Кенеди разбира, че докато този въпрос не бъде

решен, в страната винаги ще има опасност от нес­

табилност.

Кинг прилага стратегията си на мирни про­

тести от Бирмингам и по-късно, когато органи­

зира масово гражданско неподчинение за ико­

номическа справедливост във Вашингтон (окръг

Колумбия). Подготвя се Великият поход към

Вашингтон за работа и свобода. Водачи на граж­

дански движения, профсъюзни лидери и духов­

ници, включително и бели, се обединяват, за да

организират този поход. Очакванията са в него да

участват сто хиляди души.

На 28 август участниците започват да се събират

във Вашингтон. Окончателният им брой е 250 ООО

и надхвърля всички очаквания.

В 13 часа на обяд събралото се множество се

отправя на изток към монумента на Уошингтън.

Това са хора на различна възраст и с различно

обществено положение - чернокожи и бели, млади

и стари, вървят един до друг под горещото слънце.

Чуват се викове "Свобода сега!" Те се разнасят като

мощни вълни и огласят небето над Вашингтон.

Крайната цел на хилядното множество е площа­

дът пред мемориала на Линкълн. Хората започват

... Кинг по време на своята реч. Отначало той чете предварително

подготвения текст, но завършва речта СИ с ДУМИ/ КОИТО извират от

сърцето му.

критиките срещу властта. Два дена по-късно Конър

отново заповядва на силите на реда да използват

водни струи срещу демонстрантите, но съвестта на

полицаите не им позволява това и те отказват да се

подчинят. Хаосът в Бирмингам продължава. Когато

се разнася новината, че е възможно враждуващите

страни да постигнат съгласие, членове на органи­

зацията Ку Клукс Клан поставят бомба в хотела, в

който отсяда Кинг, и в дома на брат му. Това разгне­

вява чернокожите и Бирмингам скоро се превръща

в бойно поле. Президентът Кенеди изпраща в града

федерални военни части, за да поемат контрола. На

20 май Върховният съд на Съединените щати поста-

овява, че сегрегац о' и е аре.цб в Бир ингам

са противо о СТИТ)'1 о и. rpa,:Jb е пр е а

сложи край на сегрега ията. р ротеа а

Кинг и гражданитена Бирминга побеждава а ­лието на властта.

,..

Живот и дейност

Огорченият лидерУказът за граждански права

ЗАКОНОДАТЕЛИТЕ ОТ ЮГА яростно се противопос­тавят на Указа за граждански права, предложен

от Кенеди. Независимо от това, наследникът на

Кенеди, Линдън Джонсън, прави всичко възможно

този указ да стане закон. Това се случва на 2 юли

1964 г.

Този закон подпомага усилията за отмяна на

сегрегацията в държавните училища. Всяка про­

ява на сегрегация в южните щати е обявена за

незаконна, но никой не се самозалъгва, че законът

е в състояние да промени манталитета на привър­

жениците на расизма.

Същото лято активист на Студентския съвет за

ненасилие е убит в Мисисипи от бели реакцио­

нери. Това събитие дава тласък на прояви на наси­

лие от страна на чернокожите дори по отношение

на бели, които не са расисти. Кинг е обезпокоен

от мисълта, че новият закон за граждански права

А Афроамериканци се регистрират като гласоподаватели. Пред

тях често са поставяни различни ограничения, като например

условието да рецитират Конституцията наизуст.

.... КИНГ по време на церемонията

за връчване на Нобеловите

награди. По-голямата част от

паричната премия той дарява на

различни организации.

... Кинг се здрависва с

президента Джонсън след

окончателното приемане на

закона за граждански права.

Самият закон обаче не може да

предотврати проявите на насилие

към чернокожите.

може да доведе до задълбочаване на проблемите,

свързани с расизма из цялата страна.

Една неочаквана новина през октомври го оку­

ражава - той е удостоен с Нобелова награда за

мир. Кинг открива церемонията по награждава­

нето през декември, но само след девет месеца

отново е арестуван заради организирането на

протест без официално разрешение.

Целта на протеста в Селма е да потвърди пра­

вото на регистрация на афроамериканските изби­

ратели, тъй като е невъзможно да се гласува без

предварителна регистрация. Много афроамери­

канци са възпрепятствани да се регистрират. От

около 15 ООО потенциални чернокожи гласопода­

ватели в Селма и района регистрация получават

не повече от 350.Кинг е освободен четири дни след ареста.

Първото, което прави, е да обяви, че протестите

ще се разпространят из целия район около Селма.

Скоро след това няколко чернокожи млади акти­

висти от Марион са застреляни от полицията. На 7март активистите тръгват от Селма към правител­

ствения център на Алабама в Монтгомъри. Сили

на щатската и градската полиция им устройват

засада на моста "Петус" в околностите на Селма. Те

прилагат сила, за да спрат активистите. Два дни по­

късно полицията е изтеглена от моста след постиг­

нато споразумение, но малко след това един бял

пастор е убит от Ку Клукс Клан. В резултат на това

президентът Джонсън обещава нов закон за граж­

дански права, включително и правото на гласу­

ване. Районният съд постановява, че протестите

в Селма са законни. На 21 март Кинг и неговите

съмишленици започват марш към Монтгомъри и

след пет дни стигат до целта си. Това е последното

участие на Кинг в подобна мирна демонстрация

срещу расизма.

Черната сила

Новият 3акон за граждански права, осигуря­

ващ правото на афроамериканците да гласуват,

е одобрен сравнително лесно от Конгреса и на

'1-

Мартин Лутър Кинr

6 август 1965 г. е подписан от президента. Но

само след пет дни в афроамериканското гето

"Уотс" в Лос Анджелис избухват едни от най-ярост­

ните расистки вълнения от следвоенния период.

Всичко започва с ареста на чернокож за шофиране

след употреба на алкохол и продължава шест дни.

З4-ма души са убити, а 895 са ранени. Този бунт

избухва точно преди Кинг да замине на конферен­

ция в Пуерто Рико. Той се връща в Америка много

по-скоро от предвиденото и веднага се отправя

към "Уотс': Виждайки ужасните последствия, той

съвсем искрено си задава въпроса за влияни­

ето на теорията му за мирни протести върху чер­

нокожите извън територията на южните щати.

Кинг решава да започне борба против дискри­

минцията спрямо афроамериканците в северните

щати и поставя начало на дейността си в Чикаго.

Местната администрация и бизнес обществото не

приемат неговите изисквания. Междувременно

на юг се случва друго ужасно произшествие. На 6юни активистът на движението за право на гласу­

ване Джеймс Мередит е ранен с огнестрелно оръ­

жие от бял мъж. Мередит току-що започва своя

З40-километров "Марш срещу страха" от Мемфис

(Тенеси) до Джаксън (Мисисипи). Пет други орга­

низации, между които и Южната конференция,

довършват похода на Мередит. В средата на март

представител на Студентския организационен

съвет за ненасилие заявява в своя реч, че всъщ­

ност всички се нуждаят от "Черната сила". За Кинг

и останалите умерени активисти фразата"Черната

сила" олицетворява насилието и възраждането на

расизма. Това е символ на дълбокото разделение,

... Създателят на движението

"Черните пантери" Стокли Кармайкъл

от Студентския организационен съвет

за ненасилие. Той критикува мирните

протести.

•TkOMPSONS

оо. Полицаи очакват протестиращитена моста Летус".Този

сблъсък предизвикваинцидент, при който са ранени 17 души и

става известен като "Кървавата неделя':

оо. Партията на Черните пантери. Те прибягват и до насилие,

противопоставяйки се на полицията l но държавните и

местните власти предприемат действия срещу тях. До 1970 г.

организацията им е почти разформирована.

ЧЕРНОТО ГЕТО

m

настъпващо в редовете на движението за гра ­дански права. Младите афроамериканци приемат

присърце тези думи и ги разпространяват из цяла

Америка.

Същото лято в Съединените щати зачестява

расовите прояви на насилие. След приемането

на Закона за граждански права подобни въл­

нения се случват всяко лято и дори е възприет

изразът "дълго горещо лято". Полицията прекра­

тява размириците, прилагайки насилие, което

пък от своя страна засилва омразата към белите.

Възниква въпросът защо само афроамериканц е

са наказвани за проявите на насилие. В резулта

на това недоволство през октомври в Оукла

(Калифорния) е създадена Партията на Черните

пантери. Това е паравоенна организация, чиято

цел е да насърчава чернокожите да се защитава

дори и чрез предизвикване на обществени въл­

нения.

Младите афроамериканци са повлияни от твър­

денията, че насилието е напълно допустимо и при­

емливо, и Кинг съзнава, че "Черната сила" е гла­

сът на отчаянието, но продължава да се опитва да

намери начин за прокарване на идеите си.

тат на това отношение жилищните сгради

и инфраструктурата в тези райони започ­

ват да се рушат.

Кварталите, населени с афроамериканци,

често са наричани черните гета. Повечето

от техните обитатели имат ниски доходи

или са безработни и живеят от социални

помощи. Дискриминация съществува и при

заплащане на труда на чернокожите, а те са

и сред първите уволнявани при преструк­

туриране на компаниите. Децата, които

израстват при тези мизерни условия, не

получават подходящо образование и също

като своите родители не са конкуренто­

способни. Мизерията поражда голям брой

престъпления, а полицията често подлага

на насилие безпомощните чернокожи под

предлог, че се "бори с престъпността'~

Тези проблеми не са решени от Закона

за граждански права, приет през 1964 Г., и

цветнокожите граждани на северните щати

остават измамени в своите очаквания. Това

понякога намира израз в "дългите горещи

лета'~

За разлика от южните щати, в градовете

на север няма сегрегационни закони, но

съществува дискриминация по расови при­

знаци по отношение на 060собяването на

отделните жилищни райони. В тях същест­

вува разделение между афроамериканци

и бели. Подобно явление се наблюдава и

в държавните училища. И тъй като прави­

телството и администрацията се контро­

лират от бели, средствата от бюджета се

насочват към районите, в които живеят

те, докато тези с преобладаващо цветно­

кожо население се пренебрегват. В резул-

... Гетото "Уотс" в Лос Анджелес след разразява­

щите се там бунтове. Кинг е в шок от проявите

на насилие, което с нищо не помага на афро­

американците, а само засилва омразата на белите.

Живот и дейност

.... Кинг взима участие в

антивоенното движение. Като

се обявява против войната, той

се разграничава от президента

Линдън Джонсън.

.... Кинг говори от амвона

на църквата в Мемфис една

нощ преди убийството си. От

думите в неговата проповед

става ясно, че той напълно

осъзнава опасностите, които го

застрашават.

Америка напада Виетнам

под предлог, че иска да

спре разпространението

на комунизма. Тази война

продължава и след смъртта на

КИНГ и много млади хора, в това

число и афроамериканци, са

изпратени на фронта .. _"",~~~~~~~

Смъртта му в Мемфис

ята, подхранваща насилието, което той отрича, Кинг

решава да организира поход на бедните. Това е една

революционна идея, която е в състояние да разруши

расовите, националните и религиозните бариери и да

обедини жертвите на икономическата несправедли­

вост в един общ поход към Вашингтон.

През март следващата година се провежда събра­

ние, чиято цел е да подготви похода и на което има

представители на различни нации: мексиканци, пуер­

ториканци и американци, включително и бедни пред­

ставители на бялата раса. Мнозина смятат, че участ­

вайки в този поход, Кинг поставя началото на едно

ново движение.

На 28 март 1968 г. Кинг заминава за Мемфис (Тенеси).

Плановете му са да подкрепи стачката на афроамери­

канските работници в чистотата и да вземе участие в

тяхната демонстрация. Но същия ден протестиращите

започват да хвърлят бутилки и камъни и събитието

завършва с безредици. Тези, които остават на мястото

на протеста, влизат в сблъсък с полицията. Кинг е ужа­

сен, но в името на успеха на похода на бедните решава

да продължи да подкрепя протестите в Мемфис.

Едно ново движение

ДвИЖЕНИЕТО НА кинг в подкрепа на мирните проте­

сти вече не е толкова активно, но се появяват нови

подобни структури. Сред тях са либералното феми­

нистко движение, целящо премахването на половата

дискриминация; потребителски движения, насоч­

ващи вниманието на обществото към компаниите,

които нарушават законите, както и студентското дви­

жение. От всички тях това, което привлича най-много

вниманието след 1965 Г., е кампанията срещу вой­

ната във Виетнам. Откакто тази страна е разделена

на северна и южна част през 1954 Г., Америка под­

крепя правителството на Южен Виетнам. През 1964 г.

Съединените щати се включват във военните дейст­

вия в района.

Когато анализира бъдещето на движението за

граждански права, Кинг осъзнава, че е невъзможно

да не се има предвид и войната. Огромните разходи,

свързани с военните действия, водят до намаляване

на фондовете за образование и социални дейности,

а бедните страдат най-много от инфлацията и безра­

ботицата. Освен това за един християнин е трудно да

приеме която и да е война.

Кинг пръв се обявява против войната през февру­

ари 1967 г. В резултат на това той е обвинен в подкрепа

на комунизма. Афроамериканските лидери също са на

мнение, че антивоенното движение е пречка в борбата

за граждански права. Но мнозина подкрепят Кинг. Това

различие в отношението към войната отслабва доня­

къде солидарността между тях.

Започва ново ..дълго горещо лято': През 1967 г. има

около 20 случая на вълнения от голям мащаб из цяла

Америка. Кинг осъзнава, че насилието, породено от

мизерията, не може да се спре.

През зимата на същата година във връзка с мизери-

... Големи размирици избухват в Детройт през юли 1967 г. Това е

най-страшното "дълго горещо лято': Повече от ЗО души изгубват

живота си.

Пред Божия престол

-

Мартии Лутър Кииr

..

ИСТИНАТА ЗА ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА КИНГ

той вижда единия си приятел, но не може

да открие Кинг. Не след дълго го вижда да

излиза от една от спалните заедно с тях­

ната домакиня. Това не е всичко. Когато

Кинг и Абърнати се връщат в хотела,

там ги чака по-малкият брат на пастора

Алфред, заедно с други две жени. Абър­

нати се прибира в хотелската им стая,

където веднага заспива. Той оставя вра­

тата отключена, за да може да влезе Кинг,

когато се прибере. В три часа се чува

шум. За голяма изненада на Абърнати

една непозната жена търси приятеля му.

Тя и Кинг се сбиват, а Абърнати твърди,

че ги разтървава. Подобни сцени не са

рядкост. Кинг е чаровен мъж и има голям

брой почитателки из цяла Америка. Вза­

имоотношенията му с тях не са нещо, с

което човек може да се гордее, но и не са

причина да се омаловажават огромните

му постижения.

дания. Лекарите са безсилни и в 7:05 часа обявя­

ват смъртта му. Животът му е покосен едва на 39-го­

дишна възраст.

Плановете на Кинг за демонстрацията в Мемфис

са тя да се състои четири дни по-късно, на 8 април,

с 15 ООО участници, включително и съпругата му

Корета, които да дойдат от всички краища на Америка

за мълчалив протест. Властите в Мемфис, изплаше и

от мащабността на подготвяния протеС1; се опитват

да го спрат, но без успех.

На следващия ден почти 1О ООО души се събират в

баптистката църква "Ебенезер" в Атланта за погребе­

нието на Мартин Лутър Кинг. Ковчегът с тленните

останки е поставен върху теглена от коне платформа.

Докато процесията изминава 5-те км през Атланта

от "Ебенезер" до "Морхауз'; хората отстрани на пъ

пеят песни като"Ще победим'; създадени на базата

афроамериканските спиричуали, които се превръ а

в химн на движението за граждански права. Всички се

молят за душата на Кинг, надявайки се, че на ·небето

няма дискриминация.

Ралф Абърнати е помолен от Кинг да го

замести по време на последния митинг

и е близо до него до самото убийство.

Абърнати е приятел и помощник на Мар­

тин и участник в движението още от вре­

мето на автобусния бойкот. Кинг дори

прекарва повече време с него, отколкото

със съпругата си.

В автобиографията си, която излиза

през 1989 г., Абърнати разкрива скандал­

ната истина за последната нощ на Кинг.

След произнасяне на речите по време

на митинга Абърнати и негови приятели

посещават позната, която ги очаква в

дома си заедно с още две други жени. Те

вечерят заедно, но Абър­

нати е толкова измо­

рен, че скоро зас-

пива на стола си.

Когато се събужда

около 1:00 часа

след полунощ,

~ Ралф Абърнати. Той е дясната

ръка на Кинг, но често го

критикуват за публикуваните

подробности за последната

му нощ.

..... Кортежът с ковчега на

Кинг. Множество хора, които

придружават тленните му

останки до гробищата, минават

покрай "Морхауз'; където той

е учил.

На 3 април Кинг отново се присъединява към про­

тестите. След като се среща със свои приятели акти­

висти, той моли един от тях, Ралф Абърнати, да го

замества през нощта, тъй като не се чувства много

добре. Абърнати смята, че заради лошото време ще

се съберат много малко хора, но с радост приема.

Той е дълбоко изненадан, когато вижда множеството

хора, идващи на митинга, както и телевизионните

камери, монтирани пред подиума. Неуверен, че ще

се справи, Абърнати моли Кинг да дойде и с първите

пориви на бурята започва и митингът. Въпреки вло­

шеното си здравословно състояние, Мартин Лутър

идва и говори в продължение на час и половина,

без да подозира, че това е последната му реч. Той

завършва с думите: "Аз виждам обетованата земя.

Може би няма да стигна до нея с вас Но аз искам тази

нощ да ви уверя, че нашият народ един ден ще стигне

до нея':

Следващия ден, 4 април, Кинг прекарва в хотела

заедно със съмишлениците си, с които обсъжда раз­

витието на движението. Един негов приятел го кани

на вечеря и Кинг го очаква на терасата на хотела,

четейки списания. Внезапно проехтява изстрел и той

пада. Краката му увисват на долната преграда на тера­

сата, а отдясната страна на лицето му зее огнестрелна

рана. Спешно е закаран в болни­

цата. Изстрелът засяга

гръбначния му стълб

и причинява непопра- ~~~~~

вими мозъчни увреж-

~ Мотелът "Лорейн~ където Кинг е убит. Той е застрелян на

терасата на втория етаж. Днес сградата е превърната в музей.

Важни събития .

Кой е истинският

убиец на Кинг?

Още от деня, в който пасторът Мартин Лутър Кинг се включва

активно в антирасисткото движение, организирайки автобусния

бойкот, животът му е под непрекъсната заплаха. Той често

споделя с околните своето убеждение, че няма да живее дълго.

Всъщност Кинг е застрелян в мотел в Мемфис (Тенеси) около 6:00часа следобяд на 4 април 1968 г. Като обвиняем за това убийство е

арестуван 40-годишен бял мъж, но мнозина са убедени, че това не е

истинският убиец.

Лични моменти

.... Безжизненото тяло на КИНГ в

баптистката църква"Ебенезер".

Десетки хиляди хора идват, за

да му отдадат последна почит.

На 5 ЮНИ, два месеца след убийството на Кинг,

е застрелян и друг известен американец. Това

е Робърт Кенеди - човек с изключително голям

принос за окончателното приемане на Закона за

граждански права и по-малък брат на Джон Ф.

Кенеди. Това трагично събитие се случва в разгара

на неговата кампания за президентските избори.

Два дни по-късно, на летище "Хийтроу" в Лондон,

е арестуван мъж, заподозрян за убийството на

Кинг. Смята се, че след изстрела той заминава за

Европа през Канада. Това е 40-годишният Джеймс

Ърл Рей.

Отпечатъци от пръстите на Рей са открити върху

оръжието, с което е стреляно срещу Кинг. То е

намерено в сградата срещу мотел "Лорейн': Част

от нея е превърната в хотел и отпечатъците на

човека, отседнал там, съвпадат с тези върху оръ­

жието. След справка в базата данни ФБР открива,

че те принадлежат на бившия затворник Рей, избя­

гал от затвора в Мисури през 1967 г. Разследващите

органи стигат до следното заключение:

В края на март 1968 г. Рей пристига в Мемфис,

където наема стая. Около 6:00 часа вечерта на 4

... Роберт Кенеди, покосен от куршум. Ако не е убит, той би

могъл да победи кандидата на Републиканската партия в

президентските избори.

април Рей стои пред прозореца на банята с оръ­

жие в ръце. Кинг е на терасата на мотел ската си

стая. Рей се прицелва в него и стреля. Куршумът

минава през дясната челюст на Мартин и през

рамото му. След това Рей изхвърля оръжието и се

качва в автомобила, който го очаква. Друг гост на

същия хотел, на име Чарлз Стивънс, свидетелства

за това, че чува изстрел от съседната баня и вижда

бягството на мъжа.

Разследването на ФБР доказва, че куршумите

от намереното оръжие са еднакви с намерения в

тялото на Кинг куршум. Тези доказателства, както

и наличието на свидетел, посочват Рей като извър­

шител на убийството. Самият той се признава за

виновен и на 1О март следващата година е осъден

на 99 години затвор.

Около това разследване обаче съществуват

някои неясни обстоятелства. Грейс, съпругата на

единствения свидетел, също е разпитана от поли­

цията, но нейните показания се различават от тези

на съпруга Й, а тя е изпратена в психиатрична кли­

ника. Според нея съпругът й Чарлз е заклет алко­

холик и спи непробудно по времето, когато Кинг е

застрелян. Всичко това означава, че той няма как

да види бягството на убиеца, дори ако вратата е

отворена. Самата Грейс се намира в друга стая и не

може да посочи откъде е произведен изстрелът.

Освен това един мъж е видян около сградата по

време на изстрелите, но той е описан като нисък

и с побеляла коса, което не отговаря на описани­

ето на Рей.

Нейните показания са подкрепени от рабо~

ник на една бензиностанция, който забелязва Рей

на няколко пресечки от мястото на престъплени­

ето. Но той е заплашен от група мъже, въоръжени

с ножове, и променя показанията си. Странно е, че

веднага след убийството, по нареждане на мест-

.... Обстоятелствата при

убийството на Кинг. Почти е

невъзможно Рей да е успял

да уцели Кинг от хотелската

си стая.

'~".. ,... ... ,~ .

m~~',::·t~:;~~,~~~,'.,~"",:" . Мартии Лутър Кииr

ната администрация, са отсечени няколко дър­

вета между мотел "Лорейн" и отсрещния хотел.

Обществеността не знае нищо за това, но мно­

зина смятат, че някои детайли, свързани с раз­

следването, са доста странни. Те са наясно, че Рей

не е достатъчно добър стрелец, за да уцели Кинг

от такова разстояние. Самият обвиняем - чове­

кът, който държи ключа към тази мистерия - се

отказва от показанията си и обжалва присъдата,

но молбата му е отхвърлена.

Пасторът, който се превръща

в заплаха

Още няколко убийства, извършени през 60-те

години, стават обект на подобни разследвания.

Най-известното от тях е убийството на президента

Джон Ф. Кенеди през 196З г. Мнозина смятат, че

арестуваният за това Ли Харви Осуълд не е дейст­

вал сам. Според някои теории в това е замесено

ЦРУ, което обвинява Кенеди за неуспеха на инва­

зията в Куба, докато други хвърлят вината върху

антикомунистическа група, чиято цел е да засили

интервенцията във Виетнам. Съмненията падат

дори и върху вицепрезидента на Кенеди - Линдън

Джонсън.

Убийството на Малкълм Екс през 1965 г. също е

обвито в мистерия. Официалната версия е, че уби­

ецът е член на "Ислямска нация" - организация,

която Малкълм Екс преди това напуска. Неговият

остър език обаче му спечелва лоша слава и сред

белите привърженици на расизма. Разследван е

като опасен елемент и от ФБР. Смята се дори, че

~ ФБР разпространява обява за

издирването на Джеймс Ърл Рей.

В нея има описание на основните

му белези: от височината до

теглото, цвета на очите и на

косата.

~ Членове на подкомисията към Долната камара на Конгреса

анализират оръжието, използвано при убийството на Кинг, което

е достатъчно мощно да убие лос, но е трудно за използване от

непрофесионалист

"Ислямска нация" е използвана като изкупителна

жертва, за да се прикрие участието в това убий­

ство на правителствени служители.

Самият Кинг също е жертва на омразата от

страна на ФБР Още в началото на 50-те години

ФБР има подозрения, че той е комунист. След

успехите на неговото движение за граждански

права Мартин Лутър е под непрекъснато наблю­

дение. Подслушвателни устройства са монтирани

както в дома му, така и в офисите на Южната кон­

ференция. Подслушвайки телефонните му разго­

вори, те установяват, че той има връзка с няколко

жени. Мъж с подправен глас се обажда на Кинг

го заплашва да направи това обществено достоя­

ние, ако той не се самоубие. Записването на теле­

фонните му разговори е одобрено от самия главе

прокурор Робърт Кенеди. Независимо от пред

ната му подкрепа за Кинг, Кенеди също смята, че

дейността му е опасна.

Критиката в самото правителство води до пре­

кратяване на тази практика на подслушване о

отношение на Кинг в началото на 1966 Г., ма а

че ФБР продължава да следи всяка негова стъп а.

Те съдействат за публикуване на статии във вест­

ниите, уронващи неговия престиж, и внедрява

свои шпиони в Южна конференция. Кинг се про­

тивопоставя на президента Джонсън по отноше­

ние на войната във Виетнам. Това дава основание

на президента да гледа на него като на предател,

който забравя неговата помощ при приемането

на Закона за граждански права. Директорът а

ФБР засилва това недоволство с обвинението, че

Кинг подкрепя комунизма. Като се вземат предви

всички тези обстоятелства, може да се направ

изводът, че властимащите по онова време имат

нещо общо с разследването на Джеймс Ърл Рей

убийството на Кинг.

-- ~ -- - - - ---

Важни събития .

т На 4 март 1998 Г., по случай ЗО-годишнината от смъртта на Кинг, до лобното му място в Мемфис е организиран

поход. По това време кметът на града е цветнокож, бивш участник в движението за граждански права.

около 7:00 часа вечерта, научава за смъртта на Кинг

по радиото и чак тогава разбира за неговото преби­

ваване в Мемфис. Ако погледнем на случилото се от

тази гледна точка, вероятно ще си направим извода,

че именно човекът, наречен Раул, стои зад убийството

на Кинг, а насочва подозренията към Рей. Но никой не

може да докаже кой е този тайнствен Раул.

През 1993 Г., 25 години след събитието, разслед­

ване, проведено по повод подготовката на телеви­

зионна продукция, разкрива факта, че собственик на

ресторант в Мемфис, на име Лойд Джоуърс, е замесен

в убийството на Кинг. Той признава, че наема убиец,

но отрича това да е Рей.

Четири години по-късно, с цел да открие исти­

ната, семейство Кинг се присъединява към кампани­

ята за възобновяване на процеса срещу Рей. Но за

обвиняемия е твърде късно. Той страда от сериозно

бъбречно заболяване и умира през април на след­

ващата 1998 г. на 70-годишна възраст, без да успее да

разкрие истината пред съда.

Но усилията на семейство Кинг продължават .

През 1999 г. те се опитват да хвърлят светлина върху

заговора за убийството, в резултат на което Лойд

Джоуърс е изправен пред съда. Голям брой нови сви­

детели дават показания пред съда. Стават известни и

нови факти, като този за подозрителен мъж, видян да

тича откъм дърветата пред мотел ,,Лорейн'; а също и

информация, получена в резултат на наблюдението

на хотела от военните. Разпитани са и служителите на

ФБр, сравняващи куршума, открит в тялото на Кинг, с

тези от намереното оръжие. Многото противоречия

в показанията на ключовия свидетел Джоуърс обаче

правят невъзможно разкриването на истината около

този заговор.

През юни 1966 г. Министерството на правосъди­

ето прави публично достояние заключението на раз­

следването, според което няма доказателства прави­

телството да е замесено по някакъв начин в смъртта

на Кинг. Но неговите близки смятат, че все още някои

факти, имащи отношение към случая, остават нераз­

крити, и продължават да търсят истината.

... Рей в най-добрите му години. За

тридесетте години, прекарани в затвора,

той има два опита за бягство. През 1981 г.

при инцидент е ранен с нож от чернокож

затворник.

... Мотелът ..лорейн'; гледан през оптически мерник на пушка

от хотела, от който се приема, че е изстрелян смъртоносният

куршум. Очевидно е, че при дистанцията от 60 метра целта е

твърде малка.

в търсене на истината

През юли 1969 г. името на по-малкия брат на Кинг,

Алфред, влиза в списъка на загиналите при мистери­

озни обстоятелства. Той се удавя в хотелски плувен

басейн, независимо че е добър плувец. Има подозре­

ния, че той е удавен от членове на антуража му, но

няма доказателства за това.

Десет години след събитията през 1968 г. правител­

ството отново се връща към търсене на истината за

убийството на Кинг. Липсата на доверие в управле­

нието, разтърсено от. аферата "Уотъргейт; дава въз­

можност да се отворят отново разследванията на

убийствата през 60-те години. Използвани са матери­

али, предоставени от ФБр, а комисията, създадена за

тази цел, решава че Рей е само инструмент в ръцете

на тези, които замислят убийството.

Самият Рей започва да изяснява някои въпроси.

Той не ги споменава преди това, защото се страхува

за сигурността на близките си. Версията му съвпада с

показанията на свидетелите. Според нея той е изпра­

тен в хотела, откъдето проехтя ва изстрелът на 4 април

1968 Г., от престъпна групировка. Той получава това

поръчение от човек на име Раул, с когото се среща

в хотелската стая и по чието нареждане се снаб­

дява с оръжието. Раул натоварва Рей с още няколко

задачи, включително и да напомпа гумите на колата

му, която се намира на бензиностанция на няколко

пресечки от хотела. Когато се връща от бензинос­

танцията, Рей вижда, че хотелът е обкръжен от поли­

ция. Предполагайки, че нещо се е случило със спът­

ниците му, останали в колата, той избягва. По-късно,

Мартин Лутър Кинr

Маnкъnм Екс е ароамериканец,

чиято харизма успява да му оси­

гури подкрепата на най-бедните

негови сънародници. За разпика

от пастора Мартин Лутър Кинг-Джу­

ниър, който е привър, еник на мир­

ните протести, Екс има доста по-ра­

дикаnни убеждения. Той е роден в

Омаха (Небраска) през 1925 г. Между

неговото детство и това на Кинг има

много общи черти. И двамата са деца

на баптистки пастори, израстват в

обкръжението на бепи и попучават

добри оценки в учипище. Усnовията,

при които ивеят обаче, са напъnно

разпични.

Кинг е представитеn на средната

кnаса, който изпъква с качествата

си сред своите съученици, поnучава

коnежанско образование, а сnед това

защитава и докторантура. Бащата на

Маnкъnм умира, когато той е на 5години, и момчето живее в мизерия

през годините на Веnиката депресия.

И тъй като нещастието не идва само,

майка му е изпратена в психиатрия.

Той е добър ученик, но заради пошото

си поведение е изкnючен още на 1З-го­

дишна възраст от учипище. Сnед като

отново се връща там, един бяn пре­

подаватеn му казва, че е твърде нео­

бичайно за един чернокож да стане

aДBOKa~ което е причина да изгуби

интереса си към образованието. Той

започва да се подвизава по упи ците

на Харnем и става престъпник, като

твърде бързо усвоява пошите навици.

Започва да употребява кокаин и да

краде, за да си осигури средства за

това. Твърде скоро е арестуван и е

осъден на десет години затвор. Това

е доста по-сурово наказание, в срав­

нение с тези, които попучават бепите

.... Малкълм Х, докато държи реч. Неговите остри

и провокативни речи се харесват на бедните

чернокожи обитатели на гетата.

за първото си престъпnение. Докато

е в затвора, Маnкълм изучава истори­

ята на расовата дискриминация, както

.... Малкълм Х и Кинг се здрависват при приемане

на Закона за граждански права от Сената на

Съединените щати. Те никога не успяват да се

срещнат официално.

и методите на експnоатация, приnа­

гани от бепите спрямо насепението от

афроамерикански произход. Научава

и за съществуването на организаци­

ята "Исnямска нация'; която се отнася

към бепите като КЪМ представитепи

на зnите сипи. След като е освободен

от затвора условно, Маnкъnм става

дясната ръка на водача на "Ислям­

ска нация" Елиджа Мухамад и започва

дейнос~ чиято цеn е създаването на

мюсюnманска нация на чернокожите

в Съединените щати. Тъй като фамиn­

ното му име Литъn е дадено на него­

вите предци роби от белия им соб­

ственик, той решава да го смени с Екс

("Х"), което е симвоn на неизвестното

име на африканските му предци.

Кинг се стреми към премахване на

противоречията между бели и черни

чрез методите на ненасиnието, докато

целта на Маnкъnм Екс е пъпното раз­

деление между черни и бепи, като

изтъква превъзходството на черната

раса. Той твърди, че макар Кинг да"има

една мечта'; цитирайки края на речта

му във Вашингтон, чернокожите всъщ­

ност имат "кошмар': С това Екс подчер­

тава разпичията, съществуващи между

него и Кинг, и разкрива "кошмара'; в

който живеят угнетените в Америка.

Но между Маnкъnм Екс и "Исnямска

нация" възникват остри противоречия

и той решава да напусне организаци­

ята. Не сnед дълго основава нова реnи­

гиозна организация - "Мюсюnман­

ска Джамия Инкорпорейшън'; а така

също и Национаnистическата органи­

зация за афроамериканско обедине­

ние. Променя се драматично и него­

вата фиnософия. През 1964 г. той отива

на поклонение в Мека и се запознава

с учението на мюсюnманското брат­

ство, което не поставя граници между

расите. Това повпиява и възгnедите

му и сега неговата цеn вече е пре­

махването на расизма и равни права

за всички хора, както и сопидарност

с бепите. Кинг и Малкълм Х сподеnят

вече една и съща мечта.

Те двамата се срещат само веднъж

Това става в Сената на Съединените

щати, когато се обсъжда Закона за

граждански права. По време на тази

среща Кинг и Екс си разменят някоnко

шеги, но вече и двамата имат обща

цеn. През 1965 г. Маnкъnм Х е поканен

от Студентския съюз да произнесе

реч в Сеnма. В нея той прокарва иде­

ята си, че афроамериканците трябва

да използват всички средства, за да

спечепят свободата си. Макар че не

е гоnям почитатеn на мирните проте­

сти, думите му сега са доста по-уме­

рени. Двамата с Кинг не успяват да се

срещнат в Сеnма, тъй като пасторът

по това време е в ареста. Екс оставя

на съпругата му Корета писмо за него,

в което го моnи за съдействие. Само

две седмици по-късно Маnкъnм Екс е

убит. Той е на З9 години - възрастта,

на която и Кинг прикnючва жизнения

си път сnед три години.

.... Малкълм Х е откаран в болница. Той е застрелян

в Ню Йорк на 21 февруари 19б5 г.

Съвременници

Хората, които мечтаят за една

по-добра Америка

Пасторът Мартин Лутър Кинг-Джуниър посвещава целия си живот на каузата за гражданските

права, за по-добър социален статус на чернокожите и за хармония в отношенията между хората,

независимо от расовата им принадлежност. Неговата практика на мирните протести повлиява

дълбоко не само афроамериканците, които се борят за премахване на дискриминацията, но и

останалите членове на обществото от всички раси и от всички социално-икономически слоеве.

Това е причина мнозина да се страхуват от такова едно нарастващо влияние.

Човекът, който освобождава робите

Ейбрахам ЛИНКЪЛН (1809-1865)

Речта, произнесена от Кинг на 28 август 1963 г. по време на Великия поход към

Вашингтон, започва с думите: "Преди 1ОО години един велик американец, в чиято

символична сянка стоим днес, подписа Прокламацията за премахване на робство­

то". Тази реч може да се сравни с речта на Линкълн, произнесена в Гетисбърг, и

популярния цитат от нея "управление на народа, от народа и за народа". Тази про­

словута реч започва с думите: "Преди 87 години нашите бащи поставиха началото

на една нова нация на този континент, която бе родена от свободата и от идеята, че

всички хора са равни по рождение". В речта си Кинг подлага тези думи на съмнение.

"Сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно техният

живот е все така обременен от гнета на сегрегацията и от веригите на дискрими­

нацията". Може да се каже, че борбата, която води Кинг, е опит да се осъществят

идеалите на Линкълн, тъй като думите "всички хора се раждат равни" несъмнено се

отнасят и за чернокожите.

Линкълн е роден през 1809 г. в Кентъки в семейството на бедни фермери. Още

като дете той е принуден да помага вкъщи и няма възможност дълго време да посе­

щава училище. Въпреки това благодарение на своите усилия успява да стане адво­

кат. Като член на законодателната власт по-късно има възможността да бъде избран

за сенатор. Спечелва известността си с дебатите, които води със Стивън Дъглас и в

които се обявява за премахване на робството. През 1860 г. Линкълн е избран за кан­

дидат на републиканците в предстоящите президентски избори. Недоразуменията, възникващи в редовете на демократите, допринасят за

неговия успех на тези избори, но критичното му отношение към робството предизвиква безпокойството на Юга. През следващата година

започва Гражданската война. В разгара на продължилия 5 години военен конфликт, по предложение на Линкълн е приета Прокламацията

за премахване на робството. Северните щати спечелват Гражданската война и по този начин съюзът между отделните щати е запазен.

Линкълн отрича робството от самото начало, без да е твърде радикален. Той е привърженик на една постепенна отмяна на робството.

Методът му обаче се оказва неефективен в хаоса, предизвикан от войната. Прокламацията за премахване на робството се оказва изклю­

чително важна за запазване на съюза. След края на войната и отмяната на робството 56-годишният Линкълн става жертва на политическо

убийство.

Мартин Лутър Кинr

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Политически връзки

Като ръководител на Студентския съюз,

той е начело на активните прояви

на студентите. Участва и в движението

на Кинг, подкрепяйки Южната

конференция във всичките й усилия.

По-късно у него се появяват

съмнения по отношение

на мирните протести и под влияние

на идеята за "черната сила"

той възприема начина на протест,

допускащ и прояви на насилие.

----i.. Хора, КОИТО споделятнеговите възгледи

----i.. Неприятели

----i.. Хора, ОТ КОИТО черпи

вдъхновение за идеите си

СТОКl1И Кармайкъл

(1941-1998)

Ралф Абърнати

(1926-1990)

Той е баптисткипастор, който става близъксъмишленик

и помощникна Кинг още от времетона автобусниябойкот

и продължавада работи с него до самата му смърт.

По-късное критикуванзаради факта, че включва

в автобиографиятаси информацияза евентуалнивръзки

на Кинг с други жени.

ЕйбрахамЛинкълн

Случаят,при КОЙТО тя отказва да отстъпи

мястотоСИ в автобуса на бял, изиграва

ролята на катализаторза началото

на бойкота на обществениятранспорт.

ПО-КЪСНО Паркс организира пътувания,

чиято цел е посещениена местата,

които са свързанисъс съдбата

на афроамериканцитеи разказвадългата история

на расизма, проявяванпо отношениена чернокожитев Америка.

Роза Паркс

(1918-2005)

Той е Зб-ят президентна

Съединенитещати. Смърпа

на Джон Ф. Кенеди става причина

за бързотому издиганеот вицепрезидент

до най-високияпост в страната.Той ускорява

приеманетона Закона за гражданскиправа,

тъй като симпатизирана афроамериканските

активисти,но по време на войната във Виетнам

популярноспаму рязко спада.

Бенджамин Мейс

( 1895-1984)

Директорна колежа.,.Морхауз~

в КОЙТО учи КИНГ. Той набляга

на важната роля на духовенството

в съвременнотообщество

и оказва изключителновлияние

върху развитиетона КИНГ

като пастор.

l--'-----джо_нф.К---'-енеА_и__1 I(1917-1963) , ЛиндънДжонсън

Той е 35-ят президент на Съединените щати. L-:..:11-"9-,,08,,--_1,,,9-,,7,,-З:...)---------ПО време на кандидат-президентската

си кампания Кенеди помага на Кинг,

което му осигуряваподкрепата

на чернокожитеи с техните гласове

успява да получи необходимата

му преднина,за да спечели.Кенеди представя

пред Конгреса предложениетоси за нов закон

за гражданскиправа, но е убит, преди да види

проекта си като действащзакон.

МахатмаГанди

джими!<артър

IБо6Дилън

Джон Eдrap Хувър

Юджмйн Кокър

11897-1973)

ПО~1&~-..омж:ар,който влиза в сблъсък

с КY.нr ,,~съмишлениципо време

на про1e'C'ТV'7"e'а 5.·~HгaM(Алабама).

Той се о.urБa .:а rютушитези вълнения

с aO'..дY€,. което Пpe;:l.tGвиква критиките

на uяnaта сраиа.. f1aра.цоксалното в този

случаЙi е. че с =еМствoUПa си Конър дава

тласък на то за граждански права.

Марлон Брандо

... Личностите в сивите карета са представени в тази глава.

Великият эащитник на идеята за ненасилие

Махатма Ганди (1869-1948)

Великият индийски лидер Махатма Ганди оказва огромно влияние за оформянето на възгледите на

Кинг в подкрепа на мирните протести и против насилието. Ганди е роден през 18б9 г. в 3ападна Индия.

Той израства, възпитаван в дух на толерантност от своята майка, която е и привърженичка на вегета­

рианството. На 13 години Махатма се жени, а на 19 заминава за Обединеното кралство, за да учи право.

След завръщането си в родината започва да практикува адвокатската професия, но тъй като работата

е недостатъчна, през 1893 г. той и съпругата му заминават за Южна Африка, където Ганди е изпратен

да работи с едногодишен договор. Тук той се сблъсква с расовата дискриминация и започва кампания

срещу нея, която има за цел и засилване на борбата за човешки права в Индия. В Южна Африка Ганди

остава в продължение на 22 години, през които активно се противопоставя на несправедливите и

расистки закони, прилагани в страната, и започва да възприема идеите на ненасилието и на противо­

поставянето с мирни средства. Дори когато е в ареста, Ганди използва единствено методите на убежде­

нието, за да се защити. Това привлича вниманието на световната общественост към него.

След завръщането си в Индия през 1914 г. Ганди оглавява група индийски националисти, с които

започват да работят за независимостта на Индия. Ненасилие и гражданско неподчинение са основните принципи в борбата на Ганди. Дори

когато за трети път попада зад решетките, той остава непоколебим. Целта му е да постигне по-добри условия на живот за хората от низшите

касти, а така също и разбирателство между мюсюлмани и хиндуисти, но през 1948 г. е убит в Ню Делхи от психично-неуравновесен младеж,

последовател на хиндуистките радикали.

Кинг за първи път се запознава с философията на Ганди през студентските си години. Той е привлечен от идеята за мирно противопоставяне

на проявите на несправедливост и расизъм и дори поставя портрета на Ганди в своята всекидневна.

Съвременници

Певецът, който се бори за свобода

Боб Дилън (роден 1941)

Когато през 1960 г. Кенеди е избран за президент, Америка сякаш навлиза в една нова епоха,

доминирана от младите хора. Те създават своя собствена култура, която намира отражение във

филмите, музиката, модата и политиката. Боб Дилън се появява на сцената като редови носител на

тази култура.

На 28 август 1963 г. той пее за пръв път пред 25 ООО души, участващи в похода към Вашингтон.

Те, както и телевизионните зрители, го приемат като лидер на социалното движение. По това време

обаче Дилън не проявява особен интерес към политическата и обществената дейност. Участието му

в концерта за расово равноправие и в подкрепа на правото на регистрация за гласуване на афро­

американците е под влиянието на неговата приятелка, която е активна участничка в антивоенните

протести и в движението за граждански права. По-късно той продължава да поддържа връзки и да

развива взаимоотношенията си с афроамериканските изпълнители.

Дилън е роден през 1941 г. в Минесота. Той е самоук талантлив певец, но заминава за Ню Йорк,

където, пренебрегвайки установените по онова време правила в попмузиката, започва да създава

свои собствени парчета. Те са изпълнени със социални послания, а гласът на певеца е съпроводен

от звука на китара или хармоника. Младите хора са дълбоко мотивирани от неговите песни, тъй

като те отразяват духа на времето. Голям брой хитове, като "Blowin' in the Wind" (Носен от вятъра), се

превръщат в своеобразен химн на членовете на гражданските движения. Това са "песните на протеста" за онези, които мечтаят за свобода и

мир. Творчеството на Дилън повлиява изпълнителите от цял свят, включително и "Бийтълс'; а той е смятан за създател на фолкрока като жанр.

И днес Боб Дилън остава предан на своята музика.

Директорът на ФБР срещу бореца за граждански права

Джон Едгар Хувър (1895-1972)

Хувър е първият директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) в Съединените щати. Назначен за директор на Бюрото за разследване

(предшестващоФБР) през 1924 Г., той участва в създаването на ФБР през 1935 Г., като остава негов директор до смърпа си през

1972 Г., когато е на 77 години. По време на службата си Хувър работи с осем президенти и шестнадесет главни прокурори. Той

се превръща в олицетворение на закона и реда и успява да направи от ФБР мощна разследваща структура, макар че у него се

наблюдава стремеж към власпа заради самата власт. Хувър приема комунистите като врагове, а отношението му към граж­

данските и антивоенните движения е подчертано негативно. Той използва власпа, която му е дадена, да заплашва и шпиони­

ра гражданите. В неговия списък на заподозрените името на Мартин Лутър Кинг-Джуниър заема специално място.

Хувър е роден през 1895 г. във Вашингтон. Той посещава вечерни класове по право, докато работи в библиотеката

на Конгреса. След като завършва университета "Джордж Вашингтон'; Хувър си намира работа в министерството на пра­

восъдието, откъдето се премества в Бюрото за разследване, което по-късно се трансформира във ФБР. Това е началото

на неговата кариера в разузнаването. През 30-те години на ХХ в. броят на служителите на ФБР значително нараства, а

Хувър става известен като неумолим преследвач и враг на бандитските групи по време на "сухия режим". Като главна

фигура във ФБР, той притежава абсолютната власт и е основният двигател на всички акции за залавяне на шпиони

през 40-те и преследване на комунисти през 50-те години. През 60-те години той обявява Кинг за кому­

нист и за да получи доказателства за това, заповядва да се следи всяка негова стъпка. Но това постоянно

наблюдение и подслушване не осигуряват информация за някаква предполагаема комунистическа

дейност и Хувър решава да се порови в личния живот на Кинг. Така той попада на скандалните факти за

връзките му с други жени и започва да го изнудва и заплашва. Хувър използва електронни средства за

наблюдение и за да се добере до личните тайни на президенти, правителствени служители и известни

личности. Той систематизира и съхранява тази информация и я използва като средство за изнудване

на политическите си противници, както и за укрепване на своята власт. Всяващото ужас ръковод­

ство на Хувър продължава до смъртта му в неговата резиденция във Вашингтон през 1972 г.

Президентът, който подкрепя семейството на Кинr

Джими Картър (роден 1924)

Джими Картър, като кандидат на Демократическата партия през 1977 г., става 39-ят президент на Съединените

щати. Той е представител на селскостопански район, непознат и без опит. Едно от нещата, които му помагат да

спечели изборите, независимо от всички пречки, е подкрепата, която получава от афроамериканската общност, в

това число и от бащата на убития лидер на гражданското движение.

Картър е роден през 1924 г. в Плейнс (Джорджия). Той завършва Военноморската академия на Съединените

щати и остава на служба във флота до 1953 г. По-късно започва работа в семейната ферма и става един от най-бо­

гатите производители на фъстъци. През 1971 г. е избран за губернатор на Джорджия. В края на губернаторския си

мандат Картър обявява кандидатурата си за президентските избори, твърдейки, че желанието му е да възстанови

това, което Америка е изгубила.

Щастието му се усмихва. Президентът от Републиканската партия Ричард Никсън има желание да се канди­

датира отново, но е принуден да подаде оставка заради скандала "Уотъргейт" и е заместен от вицепрезидента

Джералд Форд. Картър съумява да се възползва от възмущението и недоверието към Републиканската партия.

Но така също и от подкрепата на женските движения, както и на афроамериканците, чиито симпатии той спе­

челва с политиката си на подкрепа на движението за граждански права, докато е губернатор. Сред тези, които го

подкрепят, са и членовете на Конгреса: Мартин Лутър Кинг-етарши и Корета Скот Кинг. Църковните общности на

афроамериканците също застават зад Картър и той успява да получи 90 %оттехния вот. Картър спечелва изборите с голяма преднина пред Форд и става

президент. Може да се каже, че дължи победата си отчасти и на влиянието, което все още има убитият преди години Мартин Лутър Кинг- Джуниър.

Холивудската звезда

Марлон Брандо (1924-2004)

Не само чернокожите борци срещу расизма вземат участие във Великия поход към Вашингтон на 28 август 1963 г. В него се включват представители

на всички раси и на всички обществени прослойки. Сред тях е и филмовата звезда Марлон Брандо, който се отзовава на поканата на Кинг и крачи рамо до

рамо с останалите протестиращи.

Поразителното професионално майсторство на Брандо го превръща в един от най-великите актьори на всички времена. Той е роден през 1924 г.

в Омаха (Небраска). Баща му работи в предприятие за изкуствени торове, а майка му е актриса в регионалния общински театър. От ран-

ното си детство Брандо е твърде проблемно дете. По настояване на баща си постъпва във военната академия, но скоро след това

прекъсва обучението си. Когато е на 19 години, сестра му, която е актриса, му помага да отиде в Ню Йорк и да запише курс по

актьорско майсторство. Първият му голям успех идва през 1951 Г., когато е на 23 години, с филма "А Streetcar Named Desire"

страм вай Желание). С характерната си дикция и образите на необуздани и смели филмови герои, които талантливо пресъздава

на екрана, Брандо си спечелва много почитатели сред протестиращите млади хора. Доказателство за огромната му популяр­

ност е и наградата на Филмовата академия за най-добър актьор за ролята му на боксьор във филма от 1954 г. "Оп the Waterfront"

(Пристанището).

През 6О-те години на хх в. той участва активно в някои политически движения, като това на Коренните жители на Америка.

Великолепното ~ изпълнение във филма '1he Godfather" (Кръстникът) през 1972 г. му донася ,.оскар'; но той отказва да го получи в

знак на протест срещу.,лошото отношение към коренните жители на Америка във филмовата индустрия'~

Брандо участва активно в дейността на Южната конференция. По-късно през 1989 г той участва във филма "А Dгy

White Season" (Сух бял сезон), в който се критикува политиката на апартейд в Южна Африка. В този филм играе благот­

ворително и така доказва дълбоката си съпричастност към борбата срещу расизма. Твърди се дори, че когато Кинг е

убит, Брандо предлага да продължи делото му в името на движението за граждански права.

В неговия личен живот обаче цари хаос. Той има три брака и безброй извънбрачни връзки. Налага му се да води

непрекъснати битки с филмовите студия в Холивуд и да преживее влизнето в затвора на сина си Кристиан, осъден за

убийство, както и самоубийството на дъщеря си ШаЙен. При Брандо скандалите и бедите сякаш никога не свършват.

-

Изкnючитеnно впияние

Мечта за живот без расова

дискриминация

Кинг е убит в момент, когато движението на афроамериканците за свободен живот започва

да привлича вниманието и на представителите на други раси. Плодовете на неговия труд

се разпространяват и пускат корени из цяла Америка и имат потенциал да променят света.

Човечеството посреща смело предизвикателството да осъществи мечтата на Кинг.

Краят на "дългите горещи лета"

Преди смъртта му Кинг е критикуван за отно­

шението му към войната във Виетнам, но това

по-никакъв начин не повлиява на огромния

авторитет, който той има като представител

на афроамериканската общност. Убийството му

е прието като неочакван удар за всички чер­

нокожи и при новината за неговата смърт из

цялата страна избухват размирици, включи­

телно и в столицата Вашингтон.

За да успокои тези вълнения, президентът

Джонсън обявява следващата неделя (7 април)

за ден на национален траур и се обръща към

цялата нация с молба да се молят за душата на

Кинг. Това е нещо, което обикновено не се прави

за цивилни граждани, още повече за черно­

кожи. Конгресът също се опитва да демонстрира

съчувствие към загубата на афроамериканската

общност и на 11 април гласува Закона за граж-

т Размирици във Вашингтон веднага след смъртта на Кинг. За

една седмица след неговото убийство избухват повече от сто

бунта.

дански права, който отменя дискриминацията в

обществените сгради. Това прилича на опит да

се предоставят някои права на чернокожите, с

което да се компенсира донякъде загубата на

Мартин Лутър Кинг.

Но размириците, познати като "дългите

горещи лета'; избухват отново по-късно през

годината и се разпространяват из цяла Америка.

Независимо от обявения траур в памет на Кинг,

страхът от бунтовете на афроамериканците

служи като извинение за консервативно настро­

ените бели да стегнат своите редици.

Завръщането на консервативната политика

започва през 1966 г. и добива популярност като

феномена "бялата реакция". Всеобщият страх

става причина Демократическата партия, която

посреща с разбиране приемането на Закона за

граждански права, да изгуби президентските

избори. Президент става Ричард Никсън. Той

изгубва предизборната надпревара срещу Джон

Кенеди през 1960 Г., но продължава с всички

усилия да се стреми към президентския пост. На

изборите през 1968 г. той се обръща към така

нареченото "мълчаливо мнозинство" и получава

неговата подкрепа.

Никсън засилва мерките за сигурност в чер­

ните гета, за да контролира размириците. Освен

това той разформирова отрядите на Черните

пантери, които най-често участват в сблъсъците

с полицията. От друга страна, за да се успокои

недоволството на чернокожите, неговото пра­

вителство организира кампании за безрабо~

ните. Тази политика се оказва ефективна и раз­

мириците рязко намаляват. По време на него­

вия мандат се слага край и на "дългите горещи

лета".

Но това не означава, че проблемите, свързани

с расовата дискриминация, изчезват. Всъщност

след 60-те години те дори се усложняват.

Причината е, че след смъртта на Кинг и други

етнически групи, които се чувстват дискрими­

нирани, започват борба за премахване на раси­

зма. Америка е страна, в която живеят предста­

вители на различни раси и националности и тех­

ните движения за получаване на равни права,

заедно с антивоенното движение на студентите,

причиняват доста неприятности на администра­

цията на Никсън.

Мартин Лутър Кинr

"Свободата никога не се дава от пomсника:'

... Никсън (в средата) на посещение в

негърско гето, където проверява докъде

са стигнали плановете му по отношение на

афроамериканците. Неговата политика е

изключително консервативна и не допуска

ТЯХНОТО участие в управлението.

~ Мемфис - градът, в който Кинг е убит,

в наши дни. Тук все още има следи от

времето на расовата сегрегация, като

например квартали само за бели или само

за чернокожи .

от движението а а ; роа 'ериканците за граждан­

ски права, индиа е съшо започват да наето­

яват за спазване а Texi пе рава, както и за

компенсации за пре, ве ите несправедливости.

Техните действия потвър. ав.; ::,у ите на

"Свободата никога не се ава о ·о'"1о1с а, о с-

натите трябва да си я изва ва са ,',' .

През 1968 г. Движението а о

на Америка се обединява око о e::H€­

ната сила"- понятие, вдъхновено о • е -а<з'" '"2

на афроамериканците. ова ':8.·--'е­

ние набира бързо сила и рез '9бg

~ около 70 негови членове о ~­

рат остров Алкатраз в залива Са

Франциско. Това събитие разтърсва

цялото американско общество.

От всички движения на малцинствата, като

изключим това за граждански права, най-голямо

внимание заслужава Движението на коренните

жители на Америка. От откриването на континента

от Колумб местното население, чиито територии

са постепенно заграбени, е подложено на жес­

тока дискриминация от европейците. Окуражени

Бум сред организациите на малките

общности~ Президентът Джонсън разяснява

обстоятелствата около смъртта на

Кинг. Той обявява 7 април за ден

на национален траур, в който във

всички църкви на Америка хората

се МОЛЯТ.

- - - - - - ----

Изкпючитепновпияние

От времето на Мексиканската война мексикан­

ците, които живеят в Съединените щати, също

са потискани. Наричат ги чиканос и сред тяхната

общност на Западното крайбрежие често избух­

ват размирици.Американскитеяпонци, които след

Вторатасветовна война стоят в сянка, сега започват

да настояватза обезщетениеза това, че по време на

войната са прибиранив лагери.Дори и сред белите

етнически групи с по-нисък социален статус, като

италианци и ирландци, се появяват подобни дви­

жения, което доказва, че цветът на кожата не е

основната причина за съществуванетоим.

Проблемите касаят както етнически, така и

расови групи, но всички те имат нещо общо и това

е, че хората започват да се гордеят с принадлеж­

ността си към определена раса и с уникалността

на културата, на която са носители. Призивът на

Кинг да живеят достойно оставя дълбока следа в

начина им на мислене. Членовете на тези общно­

сти започват да създават свои музикални и лите­

ратурни произведения, които обогатяват амери­

канската култура като цяло.

Промените, които настъпват в съзнанието на

представителитена отделните общности, са при­

чинадасе променяти названиятаим. Чернокожите,

наричани в миналото "негри'; сега вече се нари­

чат "афроамериканци".Американските индианци,

известни като червенокожи, стават "коренните

жители на Америка'~ Идва краят на господството

на белите англосаксонскипротестантив Америка.

Пренаписва се историята на цяла една нация, за

да се даде известностна факта, че просперитетът

на американскотообществосе дължи и на множе­

ствотожертви от различни националностии раси.

Своеобразно доказателство за появата на този

феномен е дори и спадането на популярносттана

уестърните,в които кореннитежители на Америка

обикновеноса представяникато разбойници.

Движенията,възникващив защита на американ­

ските малцинства, окуражават и другите потис­

кани и угнетявани хора по света. Особено огро­

мно е тяхното влияние върху борбата против

.... Демонстрация на коренни

американски жители

в Ню Йорк. Тяхното движение

се стреми да възстанови

правата, които белите им

отнемат, и да се бори срещу

дискриминацията.

... Бездомни хора се редят на

опашка за безплатни дрехи. На

заден план са небостъргачите

в Атланта, като символ на

класовото разделение в

съвременна Америка.

.... Големите размирици в Лос Анжелес през април 1992 г. са

предизвикани от насилието срещу чернокож мъж от страна на

полицията. Това разкрива колко дълбоки са корените на расизма

в американското общество.

апартейда в Южна Африка. Твърди се дори, че дви­

жението за граждански права в Съединените щати

е насочено срещу американския вариант на апар­

теЙда. В Япония, например, сегрегационната сис­

тема не се нарича апартейд, но предвид на това,

че самата дума на нидерландски означава "състо­

яние на изолация'; която и да е расова сегрегаци­

онна ситема може да се разглежда като"апартейд'~

Когато през 1994 г. Нелсън Мандела е избран за

президент на Южна Африка, идва краят на апар­

теЙда. Това се случва тридесет години след прие­

мането на Закона за граждански права в Америка,

предложен от президента Кенеди.

Мечтата, получена в наследство

Приемането на Закона за граждански права, раз­

ширяващ правата на афроамериканците и на дру­

гите малцинства, е важна стъпка към премахването

на дискриминацията. Но противоречията между

бедни и богати в Америка не намалява~ Кинг

предвижда това, преди да бъде убит, и призовава

-~--~

Мартин Лутър Кинr

към разрешаване на този проблем. Пропастта

между бедни и богати в съвременното американ­

ско общество все повече се задълбочава.

Между самите афроамериканци също същест­

вува класово разделение, което пречи на обеди­

нението им в името на общите идеи.

Една от причините за несправедливото раз­

пределение на богатствата в Америка е опитът

на републиканската администрация през 80-те

години да създаде една "силна Америка" и да

извади страната от кризата след войната във

Виетнам. Голям брой бедни граждани са потър­

певши както от военната експанзия, така и от ико­

номическите реформи след нея. Това все по-за­

дълбочаващо се противоречие между доходите на

богатите и жизнения стандарт на бедните продъл­

жава и след края на Студената война през 1990 г.

По време на войната във Виетнам Кинг остро

критикува ролята на Съединените щати на "све­

товен жандарм'; но други пък по-късно одобря­

ват същата роля в Ирак и Близкия изток.

В Америка и до днес е жив споменът за Кинг.

В негова чест е обявен национален ден - нещо

твърде рядко за един цивилен. Речите му се изуча­

ват в училищата и почти всяко дете в Съединените

щати знае кой е Мартин Лутър Кинг.

През август 2003 г. тържествено е отбеля­

зана 40-годишнината от деня, в който Кинг про­

изнася прочутите си думи: "Имам една мечта".

.... Президентът Роналд Рейгън

разговаря със съветския

ръководител Михаил Горбачов

през 1987 г. Рейгън води една

доста успешна политика и по

време на мандата му се слага

край на Студената война.

Участниците в това събитие се обявяват в защита

на световния мир, за подобряване на услови­

ята на работа, за религиозна толерантност, за

защита на правата на хората с увреждания, както

и на тези с различна сексуална ориентация.

Голям брой социални противоречия съществу­

ват и днес в американското общество, но и мно­

зина афроамериканци получават достъп до вър­

ховете на американската политика. Дейността на

Кинг става пример за много народи по света и е

неотделима част от американската история.