СКАКАЛЕЦ

Скакалците са от разред Правокрили. Разпространените в България

скакалци спадат към две семейства: Полски скакалци и Дървесни

скакалци.

От полските скакалци у нас по-широко са разпространени два вида:

италиански и марокански.

От дървесните скакалци по-широко разпространение у нас имат също два

вида: зелен и горски.

Освен че си приличат на външен вид, скакалците имат и общи биологични

особености, като например:

Скакалците се хранят с голям брой културни и диви растения от различни ботанически семейства;

Скакалците умеят да се пригаждат към всякакви природни условия,

поради което практически могат да се срещнат по цялото земно кълбо;

Скакалците имат склонност към масово размножаване, което в определени години води до прекомерно нарастване на техния брой и

може да причини тотални вреди при културните и дивите растителни видове, върху земеделското производство и горите, а също така и върху

екологичната среда като цяло.

Мароканският скакалец се среща навсякъде в нашата страна.

Възрастно насекомо. Има ръждиво кафяво или светло кафяво тяло с

тъмни или светло жълти петна. Пипалата са по-дълги от главата и

гърдите, взети заедно. Отпред има две добре забележими бели или

бледожълти ивици под формата на буквата “Х”. По предните крила има

тъмнокафяви до черни петна. Дължината на мъжките насекоми е 20-28

мм, а на женските – 28-30 мм.

Яйце. Наподобява зърно от ръж и е бледожълто. Яйцата са поместени в

яйчни мехчета, които имат цилиндрична форма с плоско капаче и

дължина 20-30 mm. В тях се побират 14-40 яйца, наредени в 4 реда.

Ларва. Прилича по форма на възрастното насекомо. Първоначално тя е

бяла, безкрила и постепенно става сива или кафявочерна. От втора

възраст нататък се очертават характерните ивици под формата на

буквата “Х”.През третата възраст се появяват зачатъчни крила, в

чертвърта възраст тя става маслиненочервена и в пета възраст добива

цвета, характерен за възрастното насекомо.

Насекомото развива в условията на България едно поколение годишно

и зимува като яйце в почвата.

Ларвите се излюпват в края на април – началото на май, когато времето

трайно се затопля. Те преминават 5 възрасти и за период от 30-40 дни

се оформят като възрастни насекоми.

Окрилянето на насекомото става през първата половина на юни.

Възрастните насекоми прелитат на разстояние до 50 км дневно само

през деня и при температура над 22 °С.

Яйцеснасянето става от края на юни до началото на август.

Мароканският скакалец избира за полагане на яйцата по-леки почви.

Женската прави ямичка в почвата, в която отделя пенеста материя, от

която се образува мехче и снася в него яйцата си. Един женски индивид

снася средно 150-200 яйца.

Мароканският скакалец живее на стада и още от ранните си стадии като

ларва се движи в плътни маси. По време на развитието си ларвите и

възрастните насекоми се хранят непрекъснато с всевъзможна

растителност, поради което след тяхното преминаване не остават

здрави растения. По време на прелети насекомите летят в огромно ято с

ширина няколко километра и дебелина на слоя от насекоми до 1 м.

Италианският скакалец обитава най-често необработваеми затревени

участъци с по-бедна растителност. Този скакалец формира първично

огнище, след което преминава в обработваемите земи, като напада и се

храни с почти всички културни видове, плевели и горска растителност.

Възрастното насекомо има кафявосиво, бледожълто или кафяво тяло, с

петоъгълен преднегръд. Предните крака са кафяви и сравнително тесни.

Задните крака са ципести, розови в основата, а по останалата част –

безцветни и прозрачни. Мъжките екземпляри имат дължина 15-22 мм, а

женските 21-36 мм.

Яйцата са тъмнокафяви, поместени са в яйчно мехурче, имат дължина 35

мм и цилиндрична форма, стеснена в средата и с калпаче. В отделното

мехурче има 25-50 яйца, наредени в 4 реда.

Ларвата наподобява възрастното насекомо, като в първите две възрасти е

безкрила, в третата възраст се появяват крила, които в петата възраст

достигат до средата на коремчето и ларвата добива окраската на

възрастното насекомо.

Италианският скакалец развива едно поколение годишно; зимува като

яйце в яйчно мехурче в земята.

Ларвите се излюпват от началото на май до средата на юни, като

първоначално се изхранват в типичното си местообитание. Развитието

им протича за 25-30 дни.

Възрастните насекоми се появяват в средата на юни и се срещат до

средата на октомври. През август започват да снасят яйца. При

снасянето женската отделя пенеста материя, образуваща мехурчето, в

което тя помества яйцата.

Особено големи вреди скакалците нанасят при засушаване, когато те се

пренасят върху културните видове. Скакалците от този вид прелитат на

големи разстояния и унищожават напълно растенията, които срещат по

пътя си.

Италианският скакалец има по-слабо проявена склонност към стаден

живот, поради което, освен в „огнища“, се срещат и отделни

екземпляри.

Зеленият скакалец е най-едрият скакалец, срещан у нас. Той обича да нагризва листата на растенията.

Възрастно насекомо. То е зелено, с кафяви петна. Пипалата са по-дълги от тялото и достигат до края на крилата. Има два надлъжни шипа и една

кафява разлята ивица по средата. При женските индивиди коремчето завършва със саблевидно яйцеполагало. Дължината на тялото е 30-40

мм, а при женските индивиди заедно с яйцепологалото достига 70 мм.

Яйцата и ларвите са същите като на другите видове скакалци.

Зеленият скакалец развива едно поколение годишно при нашите

условия, зимува като яйце в почвата; излюпването на ларвите става от средата до края на април.

Ларвите преминават 5 възрасти, като по време на третата възраст се

появяват зачатъчните крила.

Възрастните насекоми се появяват в края на юни и през юли, а през летните месеци се движат по двойки. Обикновено се активизират

привечер, а през нощта мъжките индивиди издават характерен звук.

Женската снася яйцата си поединично, като ги полага в необработваеми земи – ливади, поляни и др.

Горският скакалец е най-дребният скакалец, който се среща у нас. Тъй

като, освен тревисти растения, предпочита някои широколистни дървесни видове (дъб, габър, клен) и лозята, а от овощните видове – круша и слива,

се среща повече в Добружда и подножието на Средна гора. Широколистните дървесни видове са неговият пръв гостоприемник, от

който той се прехвърля върху посевите най-вече от бобови култури.

Възрастно насекомо. Има жълточервено оцветяване на тялото, изпъстрено по гърба с черни и жълти точки, ивици и петна. Антените

имат размера на тялото, а яйцеполагалото е късо, сърповидно, назъбено в края. Дължината на тялото е 18-25 мм. Женските индивиди имат

зачатъчни крила, а при мъжките те са по-добре развити.

Яйцето и ларвата са както при зеления скакалец.

Горският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата. Излюпването на ларвите става най-рано, в сравнение с

другите скакалци – от края на март до средата на април.

Първоначално ларвите се хранят с листата на широколистните дървесни видове и с дива тревиста растителност, след което преминават

по бобовите насаждения. Придвижването на скакалците от този вид става групово, като най-големи вреди на посевите те нанасят през май.

Появата на възрастни насекоми става през юни. Този вид не може да

лети и се придвижва чрез подскачане. Женската полага яйцата в почвата поединично на малка дълбочина (1 см).

Горският скакалец не е плашлив и при обезпокояване не скача, а се

укрива между листата.

Как се рисува скакалец

СТЪПКА 1

СТЪПКА 2

СТЪПКА 3

СТЪПКА 4

СТЪПКА 5

СТЪПКА 6