( /

Карл Маркс Брой 61

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Бурният живот на един философ

Влюбеният бохем

Първи срещи с философската научна мисъл

Спеорията към практиката

Работа, посветена на бедните

Изгнание в Лондон

"Проклетата книга"

Залезът на големия комунист

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

"Капиталът" (Das Kapital)

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Велики мислители, чийто живот е свързан с този на Карл Маркс

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Наследството на Маркс и марксизмът

За вашето nо-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте nродавача за намерението си да закуnите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, сnравки, замяна на екземnляри или nоръчки на предишни броеве,

nотърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес iпfo@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: nонеделник- nетък, 10:00- 15:00 ч.

3а да nоnучите стари броеве no nощата, nърво се обадете на теnефон (02) 489 95 53, след което nреведете необходимата сума no сметка: АлфаБанк

IBAN: BG39CRBA 9898 1001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При nоnучаване на стари броеве no куриер эамащането става в момента на nоnучаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRLJ

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 73 Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЬР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE ЕООО)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS SA

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

О 2008 De AGOSnNI Hellas О 2003 К.К. De AG05nNI JAPAN

ISSN: 1791-42$6

Снимки: Uniphoto Press, CorЬis Japan,

De Agostini Picture Ubrary

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв. Цена на сnедващите броеве: 3,70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено е

възnроизвеждането, сканирането, nредаването или изnолзва­

нето на материалите с търговска цел nод каквато и да е форма

без nисменото съгласие на редактора.

За да nоnучите nо-добро обслужване, nоръчвайте всеки брой

на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте

nродавача за намерението си да куnувате сnедващите броеве.

Ищателят си заnазва nравото да nроменя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на именатд,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

---· ----- ---~

Въведение

Карл Маркс

Какъв е неговият живот?

Ll.J

s I Ll.J с:[ Ll.J С()

~ С()

пРЕЗ XIX В. КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО

В ЕВРОПА, основаващо се на свободната конкуренция,

претърпява значително развитие, което предизвиква

остри противоречия и серия от промени, засягащи всички

слоеве на обществото. Хората са принудени да се справят

с постоянната рецесия и икономическата криза, както и с

огромната безработица. Работническите движения обхващат

все по-голям брой недоволни от монархическата система

на управление. Народът излиза на историческата сцена като

борец за своите права, въоръжен с идеите на социализма, а

един изтъкнат и бележит мъж застава начело на този подем с

философията и действията си. Този човек е Карл Маркс.

Той е принуден да живее далеч от родината си, в изгнание,

лишен от гражданство, и да съществува в крайна бедност,

преследван непрестанно от кредитори. По-голямата част от

живота си прекарва в читалните на библиотеките в чужбина

и благодарение на несломимата си воля не престава да

пише своите философски трудове. Неговите произведения

и идеите, които проповядва в тях, дават възможност на

последователите му да си обяснят редица социални явления и

оказват съдбоносно влияние върху развитието на световната

история през следващото столетие.

Какъв е Карл Маркс като човек?

Каря Маркс

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

,.,..--7 ~v!'J<k. v:-5 1814 1 Наполеон 1 е свален от власт. -1815 1 Създаването на Германската конфедерация . .

1818 1 На 5 май в Трир (Прусия) се ражда Карл Маркс.

1820 1 На 28 декември в Бармен (Прусия) се ражда Фридрих Енгелс.

1835 1 Маркс постъпва в университета в Бон.

1836 1 Премества се в университета в Берлин.

Прави предложение на Жени фон Вестфален.

1838 1 Умира баща му Хайнрих.

1842 1 Маркс работи в Кьолн за вестник "Райнише Цайтунг" (Rheinische Zeitung).

Запознава се с Фридрих Енгелс.

1843 1 Маркс се жени за Жени фон Вестфален.

1844 1 Редактира издаването на 'Термано-френски годишник" (Deutsch-Franzбsische Jahrbl.icher).

1845 1 Маркс се премества в Брюксел.

1847 ~ Създаването на Комунистическия съюз.

1848 ~ Избухва Февруарската революция в Париж.

Полага се началото на "Нойе Райнише Цайтунг" (Neue Rheinische Zeitung).

1849 ~ Маркс се премества в Лондон.

1859 ~ Излиза неговият труд "Критика на политическата икономика" (Kritik der Politischen ё>konomie).

1863 ~ Умира майката на Маркс, Хенриета.

1864 ~ Създаването на Първия интернационал (lnternational 1), известен също и като Международна асоциация

на работниците.

1867 ~ Излиза първият том на "Капиталът" (Das Kapital).

1871 ~ Обявяване на Парижката комуна.

1875 ~ Излиза "Критика на готската програма':

1876 ~ Разпускане на Първия интернационал.

1881 ~ Умира съпругата на Маркс, Жени.

1883 ~ На 14 март Маркс умира в Лондон.

1885 ~ Излиза вторият том на "Капиталът" (Das Kapital).

1889 ~ Учреден е Вторият интернационал.

1890 ~ Международното работническо движение обявява отбелязването на 1 май като ден на труда.

1894 ~ Излиза третият том на "Капиталът" (Das Kapital).

1895 ~ На 5 август в Лондон умира Фридрих Енгелс.

• - - -- - ---- --

Живот и дейност

Бурният живот на един

философ В резултат на Индустриалната революция се налагат фундаментално нови

икономически принципи. Промените в икономиката от своя страна водят

до установяване на класова обществена система, която се различава от

дотогавашното делене на обществото на аристокрация и обикновени граждани.

Появяват се капиталистите и работниците или казано по друг начин -буржоазията и пролетариатът. Тези нови класи нямат връзка с традиционното

социално разделение и с определена етническа принадлежност или пък с някакъв

закон. Това разделение е следствие от обективната и сурова реалност на новите

икономически взаимоотношения, в основата на които е капиталистическото

управление, водещо от своя страна до възникването на работнически движения ... Портрет на Карл Маркс от времето, когато учи в

университета в Бон. През

този nериод той загърбеа

обучението си и се отдава

на развлечения.

и борби. В своите трудове Карл Маркс подлага на остра критика тази система,

опитвайки се в същото време да й се противопостави. Какво точно дава сили на

този човек и какво вдъхновява безпрецедентната му прозорливост?

Влюбеният бохем Син на юрист

НАЧАJЮТО НА XIX в. бележи края на епохата,

свързана с управлението на Наполеон, който

безспорно е изтъкната политическа фигура, успяла

да наложи своята власт върху по-голямата част от

Европа, благодарение на ненадминатия си талант

на пълководец и политик. Той се самопровъзгла­

сява за император на Франция през 1804 г. Една

след друга европейските страни стават жертви

на водените от него войни. Управлението му все

пак се оказва кратко и приключва до 1813 г., но

внася бързи промени в националните администра­

тивни системи на страните, завладени от Наполеон.

Германия е разделена на ЗО малки държави, които

след Виенския конгрес от 1814-1815 г. се обеди­

няват в Германска конфедерация - акт, който има

съдбоносно значение за политическото бъдеще на

Европа.

Карл Маркс е роден на 5 май 1818 r., едва

няколко години след Виенския конгрес, в мал­

кото градче Трир (област Рейн в германската

провинция Прусия, която има водеща роля в

Конфедерацията). Родният му дом се намира на

улица край река Мозел. Това е временна квар­

тира, наета от бащата само месец преди ражда­

нето на сина му, която семейството напуска, след

като детето навършва две години. Неговият баща

Хайнрих е адвокат, който се радва на доверие от

Старинният град Трир е разnоложен

в заnадната част на Германия - в

Рейнска област, и има богата

история. Римски мост над река

Мозеn, която тече край града.

страна на обитателите на малкото градче. Освен

това той е и интелектуалец. силно повлиян от

философията на Просвещението, намерило бла­

гоприятна почва за развитие при управлението

на Наполеон. За възпитанието на децата се грижи

майката Хенриета . Родителите на Маркс са евреи

по произход. До 1826 г. в семейството вече има

четирима сина и пет дъщери. Карл е трети по рож­

дение, но тъй като по-големият му брат умира в

ранна детска възраст, той се оказва най-големият

син и от него се очаква да стане приемник на про­

фесията на баща си.

Приятели от детинство

През 18ЗО г. дванадесетгодишният Карл се

записва да учи в гимназията в Трир. Учението му

се отдава отлично, но не е достатъчно общите­

лен и няма много приятели. Един от малкото му

приятели е Едгар фон Вестфален, когото Карл

познава още преди да постъпи в училището. Баща му Хайнрих и бащата на Едгар, барон Лудвиг фон

Вестфален, са много добри приятели и децата им

играят заедно от малки.

Барон фон Вестфален е аристократ по произход

и в същото време заема висок пост в правител­

ството на Прусия. Това обаче съвсем не го прави

арогантен и високомерен. Карл до голяма сте­

пен е повлиян от него още в ранните си младежки

години. Баронът също е вnечатлен от рано nроя­

вилия се интелект на сина на своя добър nриятел. Под влияние на този истински nознавач и ценител

на литературата Карл става страстен nочитател на

творчеството на Уилям Шексnир. Тази своя страст

той заnазва nрез целия си живот.

Семейство Фон Вестфален има дъщеря на име

Жени, която е с nет години nо-възрастна от Едгар.

Карл и Жени са nриятели от детските си години, но

вnоследствие отношенията им се задълбочават.

През 1835 г. Карл завършва средно училище.

Преди диnломирането си той nодготвя есе на

тема "Размислите на един младеж" nри избор

на nрофесия. По същество това е едно отлично

доказателство за неговия nисателски талант и

блестящ интелект. В това свое nроизведение

Маркс се обръща към идеите на изтъкнати френ­

ски nредставители на Просвещението, които

ценят мисълта nреди всичко.

Блудният син

Карл nродължава образованието си в юриди­

ческия факултет на университета в Бон и в нача­

лото изглежда толкова nогълнат от обучението

си, че баща му го съветва да не се изтощава nре­

калено много с учене. Всъщност Карл се изто­

щава единствено по време на гуляите с nриятели.

Той е заместник-nредседател на клуба на студен­

тите от Трир и тяхното мото е да се nие колкото

може nо-често. Карл се отдава с такава страст на

това забавление, че често нарушава обществе­

ния ред, nредизвиквайки вниманието на nазите­

лите на закона. Подобни събития често завърш-

.,.. Родният дом на Карл Маркс в Трир. По-късно той става

собственост на Германската социалдемократическа работническа

nартия, а nонастоящем функционира като музей за живота и

дейността на Карл Маркс.

~ Бон е родният град

на Лудвиг ван Бетовен.

Това е изглед към

университета в Бон от

река Рейн. Карл Маркс

живее тук като студент

в nродължение на една

година, изnълнена

с развлечения, но

nо-късно се nремества в

университета в Берлин.

---- -

Kapn Маркс

ват с nребиваване в затвора.

Този начин на живот заnочва да тревожи бащата

на Маркс, който възлага големи надежди на сина

си. Хайнрих решава да го nремести в университета

в Берлин. На младежа е съобщено, че се слага край

на безкрайните гуляи и безгрижния студентски

живот в Бон. Баща му се надява, че най-nосле синът

му ще насочи вниманието си към своето обучение,

но надеждите му скоро рухват- Карл се влюбва.

Жени фон Вестфален е младата жена, която става

обект на неговите чувства. Тя е оnисвана като най­

красивата сред хубавиците на Трир. На 22 години

Жени вече е отхвърлила няколко nредложения за

брак на младежи от Трир. За свой бъдещ съnруг

девойката избира nриятеля си от детинство Карл,

който е с четири години nо-млад от нея. По време

на лятната ваканция nрез 1836 г. Карл Маркс се

връща в родния си град и nризнава чувствата си

към Жени. Двамата се сгодяват, без да nоискат бла­

гословията и съгласието на своите родители.

Щастливият Карл съобщава на родителите си

новината за годежа. Очевидно е, че един nодо­

бен брак е социално неравен заради различното

обществено nоложение на семействата. Освен

това Карл все още е студент и не е в състояние да

издържа семейство. Родителите на Жени отхвър­

лят наnълно идеята и когато това става ясно, два­

мата влюбени осъзнават, че нищо не е в състо­

яние да nромени обстоятелствата и не могат да

разчитат на благословията на родителите си в

близко време.

ВЪ3НИКВАНЕ И РА ЗВИТИЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ

Между 1830 и 1840 г. когато Карл Маркс е все още юноша, в развитите в индустриално

отношение страни, като Англия и Франция,

се наблюдава разрастване на работническите

движения. Работническата класа, наричана

още nролетариат, започва да играе все по­

важна роля на световната историческа сцена.

Дори и в Германия, в която индустриализа­

цията не е толкова напреднала, се наблюдава

развитие на класовото съзнание в редовете на

работниците от манифактурните предприятия. Наблюдавайки всички тези явления, фило­

софите определят и подчертават непреодо­

лимите противоречия ме>кду капитализма и

социалистическите идеи, които по същество

са и идеи на пролетариата. Това води до поя­

вата на утопичния социализъм, чиито ярки

представители са англичанинът Робърт Оуен

и французите Шарл Фурие и Клод Анри Сен­

Симон. Идеите, които те изповядват, обаче

се основават на недостатъчното разбиране

на същността на капитализма и в това се

крие причината за невъзможността утопич­

ният социализъм да се възприеме от проле­

тариата. Тези идеи дори отчасти са възпри­

емани като "утопични'; nредвид факта че са

лишени от логиката, необходима, за да се

постигнат реални резултати, които да доведат

и до действителни промени. Когато започва

да се оформя марксистката философия, соци­

алните предпоставки, които до този момент

са nречка за осъществяване на социалисти­

ческите идеи, се променят.

• Сен-Симон - френски

философ, nривърженик

на идеята за утоnичния

социализъм. Той е един

от nървите негови

nредставители, макар

че nрОИ3ХОЖДа ОТ

известно семейство,

принадлежащо към

френската аристокрация.

fll

------------------- ---- ~----------- -

Живот и дейност

Първи срещи с философската научна мисъл

Завладяващата сила на спора

СЛЕд КАТО СЕ ПРЕМЕСТВА в универси­тета в Берлин, Маркс не само че не се

посвещава на науките, но най-често пре­

карва времето си, изписвайки по поле­

тата на тетрадките си името на Жени или

пишейки й писма. Единственото му зани­

мание е да мисли за жената, която обича.

Хайнрих Маркс е толкова изумен от голя­

мата любов на сина си към Жени, че му дава

благословията си да се ожени за нея, преди

това да направи семейство Фон Вестфален.

Въпреки дълбоките си чувства към Жени, Карл

постепенно започва да отделя все повече внима­

ние и на своето образование. Особено голям инте­

рес той проявява към идеите на Георг Хегел, който

е водеща фигура в немската философия по това

време. Хегел поставя диалектиката в основата на

своята философия, разглеждайки всяко явление в

неговото развитие. След смъртта му неговите после­

дователи се разделят на леви и десни фракции, като

всяка от тях се опитва да докаже, че именно нейните

членове са истинските приемници на Хегел. Маркс,

който в началото възнамерява да изучава право в

университета, постепенно е завладян от идеите на

Хегеловата философия, оказваща се истинско инте­

лектуално предизвикателство за него, особено като

се има предвид страстта му към дебатите.

Маркс става член на група, наречена "Докторски

клуб'; и взема участие в организираните от нея

салонни сбирки, по време на които присъства­

щите, на чашка алкохол, обсъждат различни фило­

софски въпроси. Тази група е част от последовате­

лите на Хегел, които имат левичарски убеждения и

са известни още като ихегеловата младеж~ но чле­

новете на ндокторски клуб" са също така и люби­

тели на алкохола и удивителни гуляйджии, пълни

с младежка енергия. Маркс е напълно погълнат

от всичко това и прекарва по цели дни в клуба,

наслаждавайки се на алкохола и дебатите.

В писмо, което изпраща на баща си на 11 ноември 1837 г., Карл признава, че е изоставил обучението си

по право и се е посветил на философията. В отговора

си вбесеният му баща го упреква, че се е отклонил от

пътя към една добра професия. Когато Маркс полу­

чава този сърдит и критичен отговор, баща му вече

е тежко болен от туберкулоза и след по-малко от

половин година си отива от този свят, но синът му си

намира извинение, за да не присъства на погребе­

нието му. По това време Карл е изцяло погълнат от

философията и прекъсва връзките със семейството

си, така че единственото влияние, което оказва

~ Фр"'дРИХ Вмлхелм rl/, крал на Прусия. Основният двигател на

реакционното движение, насочено срещу

демократизацията. С кралски декрет той

nрокарва nриемането на констmуция и

ускорява модерt<изацията на Прусия чрез

властта на административната система.

смъртта на баща му върху начина

му на живот, е, че вече е освободен

от родителската опека.

Осигуряване на работа в реалния свят

Маркс наnълно изоставя обучението, което би му

осигурило възможността да работи като адвокат, и

изцяло се посвещава на дейността си в "Докторския

клуб~ Един от членовете на този клуб е Бруно Бауер -теолог в университета в Берлин. Докато работи като

асистент в ка1еДJ)ата по теология, той публично се обя­

вява за атеист. Това негово изявление е взето предвид

от ръководството на университета, което решава да го

отстрани от факултета.

През 1840 г., една година след случая с Бауер,

Фридрих Вилхелм IV (крал на Прусия) засилва поли­тическия натиск върху онези, които не са последова­

тели на официалната държавна религия. Това е при­

чина за ограничаване на академичната свобода в рам­

ките на университета. Възмутен от наложените ограни­

чения, Маркс престава да посещава лекции и вместо

това насочва вниманието и усилията си върху писа­

нето на академични трудове, които са задължителни за

квалификацията му, за да стане асистент. Бауер, който е

отново асистент, но в университета в Бон, дава необхо­

димите за това препоръки. Дисертацията на Маркс не е

одобрена от университета в Берлин, но е приета от уни­

верситета във Виена, където му присъждат докторска

степен по философия. С това приключва студентският

живот на Маркс.

След като се дипломира, той заминава за Бон, за да

се срещне с приятеля си Бауер, който обаче е изго­

нен и от този университет, така че Маркс не може да го

използва като посредник при търсене на работа. Все

пак той се опитва да работи като репортер във вест­

ник, осланяйки се на опита, който има с написването

на няколко статии за вестник, издаванотАрнолд Руге ­

друг негов приятел от"Докторския клуб': Маркс усеща,

че има перелектива като журналист и започва да търси

изява на това поприще.

Много скоро той получава тази възможност.

Неколцина от бившите членове на "Докторски клуб"

работят в офиса на вестник "Райнише цайтунг"

(Rheinische Zeitung), който излиза в Кьолн, и са убедени,

.... Портрет на Жени фон Вестфален,

съnругата на Маркс и голямата любов на живота му. Този nортрет е рисуван,

когато тя е на около 35 години. Преди

брака им Жени живее с майка си в

Бад Кройцнах.

Kapn Маркс

~ючова пичност ЛУДВИГ ФОЙЕРБАХ

Лудвиг Фойербах е един от философите, който, наред с Хегел, в много голяма сте­

nен nовлиява върху оформянето на мирогледа на младия Карл Маркс. Ако за фило­

софията на Хегел можем да кажем, че е начална точка от лътуването на Маркс в

света на философията, то философията на Фойербах му дава възможност за равно­

сметка в това интелектуално nътешествие.

Фойербах е роден през 1804 г. в Ландшут (Германия). Той изучава теология в Хай­

делберг и Берлин. Под влияние на идеите на Хеrел, Фойербах се nрехвърля да учи

философия в университета в Ерланген, но в крайна сметка става един от крипщите

на Хегел. Той формулира критичен анализ на религиозната система на Хегел и съз­

дава своя материалистическа философия. Фойербах критикува християнството,

обвинявайки го в егоизъм и лиnса на хуманизъм, с което предизвиква недовол-

че той има писателски талант. Скоро те му предлагат

да работи във вестника като главен редактор. Маркс

си наема жилище в Кьолн и се захваща ектусиазирано

за работа, посвещавайки се изцяло на журналистиче­

ската професия.

ството на уnравляващите. Вследствие на това през 1832 г. той е отстранен от асис­тентското си място, след което изцяло се nосвещава на работата си като писател.

Най-значимото му nроизведение, "Същността на християнството" (Das Wesen des Christentums), се nревръща в •библия· за младохегелианците. Докато е в Германия,

и Маркс е nоследовател на материалистическата философия на Фойербах. но след

като известно време изучава nолитическа философия в Париж. той nостеnенно се

дистанцира от идеите на Фойербах. По-късно двамата с Фридрих Енгелс разви­

ват самостоятелна философска теория, която вnоследствие оказва изключително

голямо въздействие върху обществото.

През 1860 г. керамичната фабрика, собственост на съnругата на Фойербах, бан­крутира и до смъртта си nрез 1872 г. Лудвиг живее в крайна бедност.

отиде по-далеч в своите възгледи от принципите на

Хегеловата философия и изглежда че няма особена

разлика между възрастния Руге и младежа, участвал

в шумните сбирки на · Докторски клуб~

Вестник "Райнише Цайтунг" е с реформиака и

антиправителствена насоченост. Маркс притежава

рядко срещан журналистичес.ки талант и скоро след

като постъпва на работа във вестника, общият тон

на "Райнише Цайтунг" става още по-радикален, което

допринася за нарастване на популярността му. Скоро

обаче разгневените от тона му власти го забраняват.

След спречкване с цензурата разочарованият от тази

забрана Маркс напуска работата си един ден преди да спре издаването на вестника.

Междувременно Арнолд Руге заминава за Франция,

където започва да издава ново списание, но и то има

антиправителствена насоченост; поради което е заб­

ранено от властите. Руге предлага на Маркс да стане

редактор на издавания от него 'Термано-френски

годишник" {Deutsch-Fraпzбsische Jahrbucher). Той с радост приема и започва да се подготвя за новата

работа убеден, че журналистическата професия е в

състояние да му осигури възможност да се издържа.

Сега вече може да предложи нов дом на обичната

си годеница. На 19 юни 1843 г. Карл Маркс и Жени

фон Вестфален се бракосъчетават в църквата на мал­

кото градче Бад Кройцнах. Единствените роднини от

нейна страна, които присъстват на сватбата, са майка

й и по-малкият й брат Едгар. Церемонията е твърде

скромна, а развълнуваните младоженци заминават

за Париж - интелектуалния център на Европа, изпъл­

нени с надежди за своето бъдеще.

• Фойербах, бащата на германската материалистическа философия,

nроизхожда от семейство на

известен адвокат.

От друга страна, самият Маркс, пребивавайки в

Париж през този период, е подложен на влиянието

на идеите на френската социалистическа философ­

ска мисъл. Пак по това време той прави и по-задъл­

бочени проучвания върху трудовете на Адам Смит

и други видни представители на английската класи­

ческа икономика. Маркс започва да проявява опре­

делен интерес към социалистическата философия,

изградена върху основата на научни принципи и

методи. В крайна сметка противоречията му с Pyre се задълбочават и това слага край на издаването на

"Германо-френски годишник':

Този период от живота на Маркс се оказва

изключително важен за него. Това е времето,

когато се оформят основните принципи на него­

вия мироглед, които се доразвиват по-късно в

нови философски идеи, отличаващи се както от

идеите на Хегел, така и от тези на безспорния авто­

ритет в тази област- Лудвиг Андреас Фойербах, и

поставящи началото на Марксистката философия.

Град на срещи и раздели

След пристигането си в Париж Маркс без колеба­

ние започва да работи заедно с Руге. Първото изда­

ние на "Германо-френския годишник" излиза през

февруари 1844 г., но скоро Карл е разочарован от

работата си при Руге, тъй като се оказва, че прияте­

лят му от годините на "Докторския клуб" не демон­

стрира особено интелектуално развитие от времето

на студентските им години. Руге не е в състояние да

.,.. Париж nрез 184З г., no времето, когато Карл Маркс живее в града.

Тази изключително ценна фотография

е наnравена от Уилям Хенри

Талбот, известен като бащата на

съвременната фотография.

Важен за Маркс се оказва и фактът, че именно в

Париж той има възможност да се запознае лично с

редица авторитети в тази област. както и с водачите

на някои обществени движения. Сред тях са лично­

сти като френския социалист Пиер Жозеф Прудон

и руския анархист Михаил Александрович Бакунин .

Пак по това време започва дружбата между Хайнрих

Хайне, вече известен със своята поезия, и Маркс и

Жени, които често се срещат с него и съпругата му.

Най-голямо влияние обаче върху по-нататъшната

съдба на младия философ оказва запознанството

му с Фридрих Енгелс, който също известно време

работи за 'Термано-френския годишник~ Всъщност

двамата се срещат за първи път две години преди

това в редакцията на "Райнише Цайтунг'; но при

съвместната им работа в Париж всеки от тях има

възможност да се убеди в безспорния талант на

другия в тази област. Това е началото на едно прия­

телство, продължило до края на живота им.

-

Живот и дейност

От теорията към практиката

Под влияние па левичарски настроените последователи на Хегел

МАРкс НЕ ПОЛУЧАВА очакваното възнагражде­ние за работата си в "Герма но-френски годишник~

което до известна степен се дължи на провала

на изданието. Това повлиява изключително нега­

тивно върху финансовото състояние на семей­

ството му, но не е единственият им проблем.

Френската полиция се обръща към него с молба

да напусне страната. Заради критичните статии на

германски емигранти (какъвто е и Маркс), публи­

кувани в излизащото в Париж радикално списа­

ние"Напреди(Vоrwаrts), правителството на Прусия

настоява тези хора да бъдат изгонени от Франция.

През февруари 1845 г., заедно със съпругата

си, тяхната nървородна дъщеря Жени-Каролин

и домашната им прислужница Елен, Маркс зами­

нава за Брюксел (Белгия). Семейството е в тежко

финансово състояние и не може да си позволи

пътните разноски, но с помощта на Енгелс успяват

да съберат необходимата сума.

Енгелс също заминава за Брюксел, където с

Маркс продължават съвместната си работа . През

периода 1845-1846 г. двамата разработват уникал­

ната си визия за развитие на обществото, наре­

чена "исторически материализъм'; според която

определени материални и икономически отноше­

ния в обществото са основният двигател за разви­

тието му. По това време Маркс се отказва от пру­

ското си гражданство и не приема никакво друго

до края на живота си, оставайки nросто гражда­

нин на света.

Раждането па комунизма

Дейността на Маркс в Брюксел не

се ограничава единствено с извърш­

ването на проучвания. Двамата с

Енгелс стигат до заключението, че тео­

рията не е нищо друго, освен компас

за конкретните действия.

Те стават членове на тайна

организация на германски

изгнаници, известна като

"Съюз на справедливостта" / (Bund der Gerechten), и

полагат впечатляващи

усилия, за да поощряват

дейността на останалите

участници. Постепенно

организацията се пре­

връща в обединение на

последователи на тео­

рията на Маркс и Енгелс

за "научния социали-

• Ръкоnисът на ··комунистическия

манифест" на Маркс.

• Дъщерите на Маркс - Жени·Каролин

(отляво) и сестра й Лаура.

• Маркс и Енгелс no време на срещата им в кафене е берлин

зъм~ която до голяма степен се противопоставя

на възникналия nо-рано утопичен социализъм.

След време "научният социализъм· се превръща

в марксизъм и комунизъм, а Съюз на справедли­

востта - в Комунистически съюз.

Първият важен конгрес на Комунистическия

съюз се състои в Лондон през юни 1847 г., но

Маркс не присъства на него, тъй като не може да

си позволи разходите, свързани с едно пътуване

до Лондон. Семейство Маркс е почти разорено.

За обедняването му допринася и появата на нови

членове - втората им дъщеря Лаура се ражда през

1845 г., а синът им Едгар- през 1847 г. Маркс обича

децата и раждането на всяко от тях го прави изклю­

чително щастлив, но животът на семейството става

все по-труден . Съпругата му поема голяма част

от домакинската работа, опитвайки се да облек­

чи финансовото им състояние, грижейки се съще­

временно за децата и дори nонякога помага като

секретарка на съпруга си, nроверявайки неговите

ръкописи или пишейки писма, които той й диктува.

Вторият конгрес на Комунистическия съюз се

състои nрез ноември и декември 1847 г. Този път

Маркс успява да осигури необходимите му сред­

ства и заминава за Англия nри Енгелс, който е

организатор на конгреса. Задачата на конгреса

е да се приеме платформата и nринципите за

работа на Комунистическия съюз. Маркс и Енгелс

са основните фигури по време на това събитие,

привличайки всеобщото внимание с личния си

авторитет, и получават задачата да напишат мани­

феста на Съюза.

Работниците, които са по-голямата част от чле­

новете на съюза, се нуждаят от указания и обяс­

нения, които да ги дистанцират от идеите на уто­

пичния социализъм и да ги приобщят към научния

социализъм на Маркс и Енгелс.

Според Маркс не е възможно обикновените

хора да не възприемат веднага философията на

комунизма. Той се опитва да намери подходяща

форма, чрез която манифестът да достигне до

различни категории хора. В резултат на неговите

усилия nрез февруари 1848 г. излиза "Манифест

на комунистическата партия'; известен и като

"Комунистически манифест':

Заповед да напусне Брюксел

"Комунистическият манифест" поставя осно­

вите на цялата философска система на комуниз­

ма. По същество това е синтез на икономическа

теория и социалистическа философия и мисъл.

В произведението се характеризират класовите

ВОЙНСТВЕНИЯТ МАРКС

Маркс е човек, трудно понасящ теории,

които са в nротиворечие с неговата. Тази

неnреклонност на характера му е видна както

в неговите творби, така и в действията и

изказванията му.

сандрович Бакунин.

Тази му черта води до кавги и раздор в

отношенията му с повечето негови nриятели

и съмишленици, сред които Бруно Бауер и

Арнолд Руге. Броят на хората, които се отчуж­

дават от него, непрекъснато расте и включва

дори и руския революционер Михаил Алек-

Маркс не е способен да се въздържа в пове­

дението си дори към близки приятели, които

все още са около него. В крайна сметка се

стига и до раздор с неговия приятел и съмиш­

леник Енгелс. Маркс обаче му се извинява в

писмо, с което успява да спечели отново nри­

ятелството му.

~ Маркс и семейството му са nринудени да наnуснат

белгия и са съnроводени от nолицията до rраницата

на страната.

борби и промените, настъпващи в структурата

на обществото, като в същото време авторите

формулират и дефиницията за комунизма като

обществено-икономическа формация. Трябва да

се отбележи, че намерението на Маркс не е да

създаде едно класическо nроизведение, а по­

скоро нещо като брошура, адресирана до евро­

nейските nролетарии в конкретната историче­

ска епоха. Доказателство за това е nризивът му в

края на nроизведението: нпролетарии от всички

страни, обединявайте се!н

Става така обаче, че когато този труд е nуб­

ликуван, той до известна степен е изгубил сво­

ята актуалност, тъй като угнетените работниче­

ски маси в Париж започват своето въстание през

февруари 1 848 г. (малко преди публикуването на

Комунистическия манифест), известно в истори­

ята като Февруарската революция.

Тази революция се разпространява из цяла

Евроnа, достигайки и до Брюксел. Белгийското

~Р"'><на на съвременен

~до;о(Мик, изобразяваща

съ6.т<я от Февруарската

:>езолоция във Франция.

правителство е особено чувствително към про­

никването на революционни идеи в страната и

веднага предприема съответните защитни дейст­

вия. Те се състоят основно в репресивни мерки

спрямо лицата, за които правителството смята, че

представляват заплаха за обществения ред.

През март 1848 г. Маркс е принуден да се

завърне във Франция, след като е nредуnреден,

че ако не наnусне Белгия, ще бъде експулсиран.

Двамата със съпругата му дори са арестувани от

белгийската nолиция и задържани за една нощ в

затвора, като са освободени, при условие че неза­

бавно напуснат страната.

Маркс напуска дома си и заминава за Париж.

Правителството, което преди го nрогонва от

Франция, е свалено и границите за хора като

него вече са отворени. Той се установява в Париж

заедно със семейството си, след като получава

приветствено писмо от Временното революци­

онно правителство.

Kapn Маркс

-------------------- ------------------------------ --------------------------

Живот и дейност

Работа, посветена на бедните Стапtя, написана с червено мастило

ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ е точно това, което кому­нистите очакват. Седалището на Комунистическия

съюз се премества в Париж, а Маркс организира

групи от германски емигранти в подкрепа на съюза.

Между него и останалите комунистически лидери

възникват известни разногласия по отношение на

това какъв е най-добрият начин да се мобилизи­

рат радикално настроените работници комуни­

сти. Огънят на революцията бързо се разпростра­

нява от Франция до Германия . Вълненията избух­

ват, когато гражданите на Германия обявяват иска­

нето си Конфедерацията да бъде заменена от дър­

жава, обединяваща цялата германска нация. Това

събитие остава в историята като Мартенската рево­

люция от 1848 г. Маркс, заедно с Енгелс и други

германци, се завръща в родината си, за да вземе

участие в революцията. Те се укриват в Кьолн,

където нелегално издават "Нойе Райнише ЦайтунГ:

Осигурените от Енгелс инвеститори са основно

либерално настроени представители на буржоа­

зията, което дава основание на Маркс и Енгелс да

допускат, че ако изложат напълно идеите си, това

може да разтревожи техните работодатели. Ето

защо двамата са принудени да смекчат тона си.

Въпреки това вестникът се ползва с голяма попу­

лярност и този факт, разбира се, привлича внима­

нието на властите в Прусия. Издадена е заповед

вестникът да бъде спрян, а Маркс, който няма вече

пруско гражданство, да напусне страната. В отго­

вор на тази наредба последното издание на "Нойе

Райни ше Цайтунг" излиза провокативна с червено

Различна ве сия

• Редакционната колегия на ·нойе

Райнише Цайтунг". Независимо от

нейното съществуване, Маркс има

nоследната дума по отношение на

съдържанието на вестника.

.... Домашната помощница на семейство

Маркс - Елен Демут.

ЗАПОДОЗРЯН В БАЩИНСТВО НА ИЗВЪНБРАЧНО ДЕТЕ

Прислужницата в семейството на

Маркс, Елен Демут, остава с тях дори

когато им се налага да се местят от една

страна в друга, водейки живот на изгна­

ници. При това разореният й господар

много често не е в състояние да й плаща.

Въпреки тези обстоятелства тя продъл­

жава да им служи вярно, а семейството

разчита на нея и смята, че е отлична гот­

вачка и помощничка.

През юни 1851 г. Елен ражда мом­

ченце, което нарича Хенри. В акта за

раждане не е отбелязано кой е бащата

на детето. В семейство Маркс смятат,

че това е Фридрих Енгелс, но писмо,

написано от един приятел на Елен,

свидетелства, че бащата е самият Карл

Маркс. Това писмо става известно след

много години, но неговата автентич­

ност е под въпрос. Скоро след като

ражда детето, Елен го дава за осино­

вяване на едно семейство от Лондон,

където момчето пораства, а по-късно

живее и работи.

мастило, а Маркс, заедно със семейството си, се

завръща в Париж.

Изгнаник в Лондон

Докато Маркс е в родината си, положението

във Франция претърпява неочакван и тревожен

обрат. Революционното правителство е свалено

и за завърналия се Маркс има две възможности

- да се премести да живее в провинцията или да

напусне страната. Той предпочита втория вари­

ант, но няма голям избор за това къде може да

отиде. В крайна сметка се установява в Англия.

Революционната теория не е актуална в Англия, но

страната е привлекателна с това, че тук няма огра­

ничение на индивидуалната свобода.

През август 1849 г. Маркс се установява в

Лондон, а съпругата му, която е бременна, и трите

им деца пристигат няколко седмици по-късно. За

известно време семейството най-после се радва

на един по-сигурен начин на съществуване, макар

че живеят все така бедно и са принудени да прео­

доляват редица трудности. Причината за лошото

им финансово състояние се дължи на факта, че

трябва да връщат заем, използван за издаването на нРайнише ЦайтунГ: Те са принудени да продадат

.... •нойе Райнише Цайтунг'; чието подзагпавие е •Официоз на демокрацията~

8 '1 r

ltt~tini(ti}t Jtitun_g ers•• •er l't••fr•atc.

~ ··· - ... --........ .,... ..,_...,. .... ,_ ........ ........................ .. __ "' .......... .._ .... .. ..................... , ...... ...... ... ... ......._ ..... ...... ..................... ._. .... W .. •м h to-...... ...................

........ _ ...". .. ....,.. ... .................. ._. ......... ....................... ... ........ .__ ... ._,

... .... .. ... ~fllol -- -.t .... .. ....... .................. twfft41 .. _,.... .......... ................ ....,,

............. t. .......... ._. .. ............... ...... ..... _ ..... ,.._f . ....................... ---:::-.::,=........ ... ... ....................

-

··-

- -

Илюстрация във вестник от XIX в .• изобразяваща заложна къща. Маркс е принуден често да прибягва до подобни услуги, за да

осигури nрепитанието на семейството си.

всички ценности, които притежават, включително

бижутата на Жени.

Енгелс, който дотогава пребивава в Швейцария,

през ноември заминава за Манчестър, където

започва работа в текстилната компания на баща си.

Той редовно изпраща пари на семейство Маркс, за

да подпомага издръжката им. Маркс и Енгелс въз­

намеряват да започнат издаването на нов вест­

ник, насочен към комунистическата имиграция в

Лондон. Двамата успяват да направят това през

март следващата година, но проблеми, свързани

с финансирането и разпространението на вест­

ника, ги принуждават да прекратят издаването му

още същата година. Нещата се развиват все по-зле

за комунистите, тъй като революционният дух от

1848 г. постепенно отмира и европейското обще­

ство навлиза в период на реакционизъм.

Междувременно сред членовете на

Комунистическия съюз възникват непреодолими

разногласия и скоро организацията се разпада.

Маркс използва тази възможност, за да се оттегли

от революционната дейност и да насочи внимани­

ето си към проблеми, свързани с икономиката и

пролетариата.

Сградата в Лондон. в която Карл Маркс

се премества nрез ноември 1850 г.

Лондонският район Сохо през 185З r., където Маркс и съnругата му наемат

евтин аnартамент, след като

nристигат в града.

Каря Маркс

Безкрайни усилия

През първите години от пребиваването им

в Лондон семейство Маркс е в много тежко

финансово състояние. В писмата си до Енгелс

от този период Карл се оплаква от преслед­

ващите го кредитори, от безкрайните сметки

и посещенията в заложните къщи, както и от

оскъдната храна, състояща се главно от хляб

и картофи .

За да облекчи финансовото състояние на семей­

ството си, през есента на 1851 г. Маркс започва да

пише за американския вестник "Ню Йорк Дейли': Въпреки че получава едва по две лири за своите

статии и с тези пари трудно покрива семейните

разходи, те все пак имат възможност да се премес­

тят в по-добра квартира.

Малко преди да направят това ги постига

голяма трагедия -умира вторият им син, Хенри.

Преди това, също в ранна детска възраст, уми­

рат първородният им син Едгар и третата им

дъщеря Франческа, а Маркс и съпругата му стра­

дат, защото не са в състояние да осигурят доста­

тъчно храна и грижи за децата си.

Карл и Жени не позволяват на мъката да сломи

духа им. Много често те прекарват дните си в

Британския музей, четейки и водейки си множе­

ство записки. Понякога nродължават това занима­

ние и до късно през нощта у дома си.

През 1857 г. светът е обхванат от междуна­

родна финансова криза и това дава на Маркс въз­

можност да напише своя труд за капитализма, в

който намират място всички наnравени дотогава

от него изследвания и наблюдения. Той възнаме­

рява целият този цикъл, посветен на капитализма,

да се състои от шест тома.

Изглежда обаче, че Маркс се сблъсква със сери­

озни трудности още nреди публикуването на пър­

вия том през 1859 г. Така например той няма

достатъчно средства, за да изпрати на издателя

своя ръкопис по пощата. Освен това нередов­

ният начин на живот оказва пагубното си влия­

ние - черният му дроб е в много тежко състояние

и Маркс често получава кри;~и.

-

Живот и дейност

Изгнание в Лондон

Критика срещу Фоrт

ИкономичЕсклтл КРИЗА ПРЕЗ 1857 г. отново засилва революционните настроения из цяла

Европа. Периодът на реакционизма е към своя

край и радикалните идеи отново стават попу­

лярни.

Желанието на Маркс е да намери конкретно

приложение на своята теория в борбата на

работниците срещу експлоатацията от страна на

буржоазията. Макар че е погълнат от писането

на своя икономически трактат, той се интересува

преди всичко от осъществяване на идеите си на

практика.

През април 1859 г. избухва войната между

Австрия, Франция и Италия. По това време Маркс

разбира, че професор Карл Фогт от универси­

тета в Берлин е получил пари за това, че е мани­

пулирал общественото мнение. Той пуска инфор­

мацията във вестник, предназначен за герман­

ските имигранти в Лондон, и изданието публи­

кува скандалната статия. Това води до словесна

престрелка между Карл Маркс и Карл Фогт. През

декември 1860 r. излиза критичната студия на

Маркс нхер Фоrт: но тя не се ползва с голям успех

и дори е сериозна финансова загуба за автора,

като освен това забавя работата му върху него­

вия икономически трактат.

В разгара на спора между двамата съпругата на

Маркс - Жени, която споделя възмущението му от

Фогт, подкрепя кампанията на съпруга си. След

като му помага при коригирането и редактира­

нето на "Хер Фогт" (всъщност, тя постоянно изпъл­

нява функциите на коректор и редактор за про­

изведенията на Маркс), Жени се разболява тежко

от едра шарка и изпада в кома. За щастие се въз­

становява след месец, но болестта оставя грозни

белези върху красивото й

преди това лице.

4 Ото фон Бисмарк - ·железният

канцnер~ При неговото

уnрааnение Прусия заста8ёl

начело на движението за

обедниение на Германия, което

се осъществя8ёl nрез 1871 r.

• Портрет на Фердинанд Ласал, основател на Обединението на

германските работници (дllgemeiner

Deutscher дrЬeiterverein).

Политически съюз в Германия

През 1861 г. на трона на Прусия се качва нов

владетел - Вилхелм 1. След като идва на власт,

той обявява амнистия за политическите еми­

гранти, какъвто е и Маркс. Седмица по-късно

Карл получава писмо от политическия си сърат­

ник Фердинанд Ла сал от Германия. Той е единстве­

ният съмишленик на Маркс там след разпускането

на Комунистическия съюз.

Ласал възнамерява да издава радикален всеки­

дневник в Берлин и търси подкрепата и помощ­

та на Маркс и Енгелс, но двамата не са особено

убедени в успеха на nодобно начинание. Маркс

обаче е заинтригуван от дискусията около една

значителна сума пари, предложена на Ласал от

неговия патрон, тъй като поради избухването на

Гражданската война в Америка, Маркс не може

повече да работи за "Ню Йорк Дейли Трибюн~

След дванадесетгодишно изгнание Карл се

завръща в родината си. Посрещнат е много добре

в Берлин, където остава един месец. Виждайки,

че Ласал е прекалено лекомислен, той отказва да

работи с него. Маркс се отбива в родния си град

Трир, където се среща с майка си.

По-късно Ласал става уважаван деец на работ­

ническото движение и близък приятел на "желез­

ния канцлер" Ото фон Бисмарк, а също така има

значителен принос за обединението на Германия

под управлението на Прусия. Ласал участва в съз­

даването на Обединението на германските работ­

ници (AIIgemeiпeг Deutscher Arbeiterverein).

Маркс наблюдава с известна завист възхода на

Ласал и проявите му в работническото движе­

ние в Германия. Когато през 1864 г. до него дос­

тига новината за смъртта на Ласал, Карл не може

да повярва на nричината за нея- убит е на дуел от

съnерник, с когото са влюбени в една и съща жена.

Маркс е изключително огорчен от тази новина .

.

Според него далеч по-добре е Ласал да загине за

каузата на работническото движение, а не в няка­

къв глупав дуел за жена.

Може да се каже, че двамата с Ласал имат абсо­

лютно различен мироглед и философия. Със сво­

ята дейност Маркс се опитва да провокира недо­

волството на работническата класа и желани­

ето й за промяна, докато Ласал насочва усилията

си на национално ниво, с цел обединението на

Германия под управлението на Прусия. За разлика

от него Маркс не е свързан само с една страна. Той

дори няма гражданство, а е международен деец

на пролетарекото движение.

Раждането на Първия интернационал

На 28 септември 1864 г. членове на работниче­

ското движение, политически емигранти и демо­

крати активисти се събират в Лондон, за да съз­

дадат международен работнически съюз. Новата

организация се нарича Международна работ­

ническа асоциация (Първият интернационал) и

играе ролята на обединение, чрез което активи­

сти от работническото движение по цял свят могат

да предприемат съвместни действия. През 1862 г.

в Лондон е организирано международно изложе­

ние. Това събитие дава възможност на френските

работници за първи път да се срещнат с активисти

на работническото движение. То бележи и пър­

вия успех на идеята, доминираща при създава­

нето на Интернационала - да служи като своеоб­

разен форум и свързващо звено за комуникация

между членовете на международното пролетар­

ско движение.

Маркс, който обикновено отклонява покани за

подобни събития, този път приема да присъства

Изглед от Лондон по време на Второто международно

изложение, което се състои nрез 1862 г. Това събитие nривлича безпрецедентно число посетители от цял свят, които из nъпват

улиците на града.

в качеството си на член на гене­

ралния съвет на Първия интер­

национал. Той приема като свое

задължение да подкрепи кау­

зата на работническата асоциа­

ция, още повече че членовете й

нямат голям опит в създаването

на големи организации.

Освен това се оказва, че е

задължително да се изготви про­

токол, в който да бъдат вклю­

чени всички страни, въпреки

различните условия на труд във

всяка от тях. С тази тежка мисия е

натоварен Карл Маркс. При него

Каря Маркс

идват членове на Интернационала с различни

предложения и от Маркс зависи по какъв начин

ще съумее да ги организира, за да се осъществят

всички тези идеи.

... Залата •сейнт Мартин:

в която се състои първият

конгрес на Първия

интернационал.

Благодарение на усилията му, както и на тези

на най-близките му съратници, е създадена

Международната работническа организация .

Междувременно Маркс отделя много енергия и

време на книгата, върху която работи. Той обича

да повтаря пред членовете на Първия интернацио­

нал, че за да успеят да си отвоюват правото на осем­

часов работен ден, те трябва да работят повече

от осем часа на ден, докато не постигнат целта

си. Маркс натрупва изключително много знания

и опит, които са му необходими за неговата книга.

ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ПРИВИДЕН РАЗКОШ

Дори когато разполага с оскъдни

средства, Карл Маркс не е в състоя­

ние да се откаже от редица буржоазни

разбирания, включващи и старанието

самият той да изглежда винаги добре.

Дори и nрез 50-те години на XIX в., когато

семейството живее тоnкова бедно, че не

разполага с достатъчно средства дори

за храна, Маркс настоява да има на раз­

положение секретарка . Предвид факта

че съпругата му с успех изпълнява тази

функция, наемането на друг човек е

определено проява на изnишен лукс, но

той смята, че човек с неговото положе­

ние непременно трябва да има секре­

тарка.

Може да се каже, че една от основ­

ните nричини за незавидното финан­

сово състояние на семейство Маркс се

дължи именно на безразсъдното харчене

на пари от страна на Карл. Когато насле­

дява малко състояние след смъртта на

майка си през 1863 г., той веднага наема

къща, която е по-подходяща за някое бур­

жоазно семейство. Сумата, оставена от

майка му, е около сто лири, а къщата,

която наема, му струва

55 лири за период от три години. Освен

това той купува скъпо

обзавеждане и дори

домашни любимци за

децата си. При подобно

уnравление на личните

финанси не е учуд­

ващ фактът, че семей­

ство Маркс отново се

оказва заплашено от

мизерията.

~ Снимка на Карл Маркс

от 1861 г., когато той е на 43 години. Смята се, че е

отделял голямо внимание

на своя външен вид.

Живот и дейност

"Проклетата книга" Пътят към "Капиталът"

МАРкс ВЗЕМА РЕШЕНИЕ да nромени заглави­ето на книгата, върху която работи, и да я нарече

•каnиталът" (Das Kapital), като се nредвижда тя да

излезе в началото на 1863 г. Той обаче е твърде

много ангажиран във връзка със задължени­

ята си в рамките на Първия интернационал. Ето

защо публикуването на неговия труд е отла­

гано на няколко nъти и в крайна сметка става

възможно едва nрез 1867 г. Междувременно за

Маркс възникват някои здравословни проблеми.

Той работи твърде много, а не се храни здраво­

словно, което го изтощава физически. Неговият

хранителен режим може да се нарече nо-скоро

аскетичен. Карл се лишава от храна, за да има

възможност да задоволява своите интелектуални

потребности.

Всеки nът, когато му се налага да nрекъсне

своята работа, за да си почине, той го прави,

просто обикаляйки кабинета си . Това посте­

пенно се утвърждава като навик, така че след

време по килима могат да се забележат следите

от стъпките му nри тези обиколки. Друг начин

да разтоварва съзнанието си, е като решава

задачи по математика и особено алгебрични

уравнения.

Маркс уведомява Енгелс, че "проклетата книга"

най-после е завършена. В първоначален вид

ръкописът е готов в края на 1865 г. Корекциите и

редакцията отнемат около година и nрез април

1 8б7 г. трудът е предоставен на издателите.

На 16 август 1867 г. Маркс пише на Енгелс, че

икапиталът" е напълно завършен и му благодари

за оказваната nрез годините подкрепа. Все пак

обаче редно е да се спомене, че той има предвид

едва първата част от произведението, тоест това

Библиотека на спомените

... Портрет на Карл Маркс от XIX в.

е първият том на "Капиталът~

Книгата излиза на 14 септември 1867 г. в тираж

хиляда броя. По същество тя представлява резул­

тат от наблюденията и изследванията в областта

на икономиката, извършвани от Маркс в продъл­

жение на 25 години. Въnреки очакванията обаче,

книгата не се продава.

Парижката комуна

През юли 1870 г. избухва Франко-пруската

война. Маркс е зает повече от всякога с делата

на Първия интернационал, стремейки се да

ЧЛЕНСКИТЕ КАРТИ НА ПЪРВИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Когато става въпрос за влиянието, което Маркс уnражнява върху дейността на Първия интернационал, той се възприема като човек, който дърпа конците зад кулисите. Вярно е, че

много от решенията и действията на Генералния съвет са пряко nовлияни от Маркс, но той не

е единственият член, натоварен с подобна трудна мисия. Другите членове също вземат учас­

тие в дискусиите и тяхното обобщено и съгласувано решение оnределя действията, пред­

приемани от цялата организация. Ето защо до известна степен историята на Първия интер­

национал е свързана с дебатите между Маркс и останалите ръководители на групата и е

изключително трудно да се твърди, че някой от тях има решаващо влияние при определяне

на политиката на организацията. Според устава на Интернационала, и груповите, и индивиду­

алните участници в него получават членски карти. Смята се, че по време на неговото същест­

вуване са издадени 294 членски карти.

• Членска карта на участник в Първия интернационал.

ont,~,.J".I/1,./ttfl-.,/

t {/u ji,-.1 ,f.~t~l.! .ftП'IН.f'Q'_JIJ~i tlщ( J"'ff4 u,r Jtu J-tP•fl $1t/<Sr7Yfl" •

.L 9--"....h"' ~~~ "'""''"''""'"·t~",,.,,,, _.., .... l ~ #":' Jf/, ~ Нщ•о•~•·• т;. ,.,.,..,

1 ~."..::+'~ ,л."~r./JAI!IJII,',.q';yf'1'r<l<ltf(J li•'' f ; ••n. • • /l.tNttf:. ~~ - - - .~· • н~ ,, . .,,.-.;,.1

fJo време на Парижката ·о"уна дворецът "Тюйлери"

е почти наnЪ!Iно разрушен.

го използва като средство за атака срещу без­

смислените военни действия и възможност да

се постигне обединението на пролетариата от

цял свят.

Жени Маркс и Енгелс не крият желанието си

да видят Франция nобедена в тази война. Жени

nише на Енгелс, че французите трябва да се

отърсят от nрекомерния си национализъм, ста­

нал nричина за тяхната заблуда. Междувременно

самият Енгелс nише цяла nоредица статии в

английската преса, в които изразява огромното

си желание Германия да се окаже nобедител във

войната.

Надеждите им се оnравдават - Франция и ней­

ният владетел, Наnолеон 111, изгубват войната, а

Прусия е nобедител .

Предnоложенията на Маркс се оказват верни

- Прусия анексира части от Елзас и Лотарингия.

Френското nравителство е принудено да изnлати

на пруското nравителство репарации и това

прави положението на френския народ неnоно­

симо. На 28 март 1871 г. в Париж избухват масови

народни вълнения, вследствие на което е уста­

новено ново Временно революционно nравител­

ство- Парижката комуна.

Това правителство е nървият оnит в историята

на човечеството съществуващият режим да бъде

заменен от "диктатура на nролетариата". Маркс

обявява nублично, че Първият интернационал

nодкрепя Парижката комуна като неин съюзник.

Седемнадесет активисти на Комуната са избрани

за представители на Франция в Първия интерна­

ционал.

Краят на Първия интернационал

Парижката комуна nросъществува два месеца,

като през по-голямата част от своето уnравление

води гражданска война срещу nредишното nра­

вителство, което се е барикадирало във Версай.

Преди да има възможност за nо-активно учас­

тие в работата на Интернационала, Парижката

• Комунари.

Каря Маркс

• Париж. обхванат от nламъци no време на събитията nри

обявяването на Парижката комуна.

комуна е разгромена в Гражданската война

срещу бившето nравителство.

Здравословното състояние на Маркс бавно

се влошава. Той страда от бронхит и от старото

си чернодробно заболяване, което му nречи да

nосещава заседанията на Интернационала. Това

изглежда е и основната nричина да бъде nрекра­

тено издаването на неговите nрокламации.

Маркс адмирира nромените, донесени от

Парижката комуна, и яростно критикува избива­

нето на комунарите от защитниците на сваленото

правителство . Това обаче не е от полза за Първия

интернационал. Английски журналисти отправят

предуnреждения към организацията за същест­

вуването на •вътрешен враг~ Маркс става обект

на разследване, където и да отиде.

Той никога не е членувал в революционна груnа,

която да е планирала истинска революция. След

nадането на Парижката комуна Първият интерна­

ционал започва да се разпада и nостеnенно пре­

кратява своята дейност. Според Маркс обединени­

ето на работниците е доказало ползата от същест­

вуването си. По време на срещата, организирана

на 2 сеnтември 1872 г., Енгелс съобщава, че е взето

решение основното седалище на Интернационала

да бъде преместено в Ню Йорк. С други думи

Първият интернационал наnуска Евроnа - глав­

ната сцена на революционните действия.

Интернационалът е nреместен в Америка от

хората, които го учредяват и развиват. Маркс

nрекратява връзките си с организацията, която,

след като се nремества в Ню йорк, nостеnенно nреустановява своята дейност, а nрез 1876 г.

окончателно е разnусната.

-

Живот и дейност

Залезът на големия комунист

Ирония на съдбата

ТРАГИЧНАТА УЧАСТ на Първия интернационал е причина Карл Маркс да започне да се отнася

с презрение към френските комунисти. Една от

дъщерите му обаче се омъжва за френски кому­

нист. Съпругът на Жени Маркс (първородната му

дъщеря) е активист на Парижката комуна. Втората

му дъщеря - Лаура, също се омъжва за френ­

ски комунист. И накрая най-малката му дъщеря

- Елена, също се влюбва във французин. Всичко

това ужасно ядосва Маркс, който изпитва неприя­

зън към французите, и той упорито отказва да под­

държа връзки с дъщерите си.

Съпругата му обаче е далеч по-великодушна и

толерантна, когато става въпрос за увлеченията

на нейните момичета. Тя се превръща в съюзник

както на дъщерите си, така и на техните избра­

ници в сложните им взаимоотношения с Маркс.

Вероятно вземайки предвид предупрежденията

на баща си, Елена скъсва със своя приятел фран­

цузин и прекарва с баща си последните години от

живота му, като му помага и го подкрепя.

Жени Маркс започва да разчита повече на

Фридрих Енгелс, с което предизвиква ревността

на Маркс, още повече че Енгелс е най-довереният

му приятел. Последният продава наследствените

си права на семейната компания, за която работи,

и си осигурява добра пенсия, а по-късно се пре­

мества да живее от Манчестър в Лондон.

Пламъкът започва да угасва

Маркс продължава да живее

със съпругата си Жени, дъщеря

им Елена и домашната им при­

служница Елен. Те се премест­

ват в непретенциозна къща и

водят живот на семейство от

средната класа. Това се случва

през март 1875 г., но здравослов­

ното състояние на Маркс продъл­

жава да се влошава. Той се опитва

да си създаде един по-щадящ режим

на работа и всяка вечер излиза на раз­

ходка. Изглежда че това, което му доставя

най-голяма радост nрез този период, са посе­

щенията на внуците му.

През 1871 г. Маркс временно решава отново

да започне да се появява в обществото, но е

почти неизвестен за английския хайлайф. Все пак

от време на време го посещават почитатели на

философията му, които искат да се запознаят с

него. Те остават с впечатление, че Маркс е въз­

растен, достопочтен мъдрец, който има голям

житейски опит.

Не може да се твърди обаче, че той прекра­

тява напълно връзките си с работническото дви­

жение. В Германия по това време то е разделено

на две фракции. От едната страна са приемни-

• Снимка на Карл Маркс.

наnравена, когато е на 63 години.

Гробището •хайгейт" (Лондон), в

което nочиват тленните останки на

Карл Маркс и съnругата му Жени.

Kapn Маркс

отива от този свят. Енгелс описва удара, който тази

трагедия нанася на неговия приятел, с думите, че

на практика и самият Маркс умира заедно с нея.

Той е толкова зле, че дори не е в състояние да при­

съства на погребението на съпругата си.

~ Остров Уайт, където Маркс се

nекува, когато научава за ранната

смърт на дъщеря си.

Все пак Маркс успява да се възстанови и дори

посещава някои спа курорти в Европа, за да се

лекува. По време на своите пътувания Карл се

отбива при дъщеря си Жени, която също страда

от рак, макар че той дори не подозира за това. В

крайна сметка Маркс го научава едва когато със­

тоянието й се влошава и тя получава криза на

ците на Ласал, а от другата - последователите на

Първия интернационал, но двете групи започват

постепенно да се обединяват. Маркс подготвя

доклад, в който излага идеите си за обединени­

ето на двете фракции . Лидерите на работниче­

ското движение почти изцяло игнорират Карл,

но докладът му е още един пример за интереса,

който той продължава да проявява към работ­

ническото движение дори и п рез последните

години от живота си.

Едно идеално място, където човек може да дочака залеза на живота си

През 1873 г. на Маркс е поставена диагноза въз­

пален черен дроб и той се опитва да облекчи със­

тоянието си, отивайки на минерални бани. Не е

добро здравословното състояние и на съпру­

гата му Жени, която също има проблеми с черния

дроб и прогресивно отслабва. Маркс подозира,

че тя не може да бъде излекувана, и се оказва

прав - Жени е болна от рак.

5 януари 1883 г. След няколко дни Жени умира.

Маркс страда от много болести, в това

число бронхит и безсъние. Той има жела-

ние да се завърне в Лондон, смятайки го за

идеалното място, където човек да умре.

Следващите няколко месеца прекарва у

дома си, тъй като състоянието му се вло­

шава, а го измъчват и множеството му

заболявания. На 14 март Енгелс, който

продължава да се грижи за своя приятел,

е до него, наблюдавайки го как седи полу­

заспал в любимото си кресло. След няколко

минути Маркс престава да диша.

На 17 март 1883 г. той е погребан в гроби­

щето "Хайгейт~ където почиват и тлен-

ните останки на съпругата му Жени.

На погребението му присъстват

едва единадесет души. Енгелс про­

изнася надгробното слово на своя

приятел. Маркс прекарва полови­

ната от живота си в Англия , но

вестниците споменават за смъртта

На 2 декември 1881 г. неговата съпруга си ... Елена, най·малката дъщеря на Маркс. му между другото.

Пътуваневъввремето 1844

ЗАБЕЛЕЖИМИТЕ ПРОМЕНИ

ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА МАРКС

1845

1846

1848

След като отрича философията на

Хегел, Маркс започва да оформя сво­

ята собствена философска система.

Преди пристигането си в Париж той е

свързан с материалистите. Проме·

ните във философията му стават оче­

видни най·напред в"Икономически и

философски ръкоnиси". В този труд

се формулират основните nринциnи

на комунизма. Историческият мате·

риаnизъм, за който говорят Маркс и

Енгелс, по·късно придобива един

~ Илоострация от XIX в., изобразяваща младите Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

манската идеология"

(The German ldeology). От този момент ната-

тък те се откъсват от

философията и фоку­сират вниманието си

върху теорията и nрак-

1852

1859 "К итика на nолитическата икономика"

1860 ·госnодин Фогт"

1867 ·Каnиталът"

1 871 ·r ажданската война във Ф анция• 1875 "Критика на Готската nрограма•

тическото й nриложение. Този, насочен към практиката, подход намира

отражение в ·манифест на комунистическата nартия~ Тази книга обаче

до известна стеnен е изостанала във времето, nредвид факта че Февруар·

ската революция избухва nриблизително по времето на излизането й от

nечат. Степента на nринциnното развитие на теориите на Маркс е изра·

зена най-добре в неговото nоследно, но изключително значимо произве­дение - "Каnиталът".

-----------~

Важни събития

"Капиталът" (Das Kapital) Капитализмът не е ново икономическо явление, въведено от Маркс, а обективно

съществуваща обществено-икономическа формация, която в определения

истори чееки момент е в състояние на непрекъснати сътресения и финансов колапс. В "Капиталът" - един от най-известните му икономически анализи

на икономиката от XIX в., Маркс изследва връзката на революцията с

икономическата криза от тази епоха. Тук той придава цялостен вид на теорията

за трудовата стойност и развива теорията за принадената стойност, която се

превръща в крайъгълен камък на марксистката политическа икономия.

Революционната "библия" на пролетариата

' 'Т/ АЛИТАЛЪ Т" НА МАРКС е плод на тридесетrо-J.'-.дишен труд и на влиянието и задълбоченото

изучаване на естеството на каnиталистическата ико­

номика, както и резултат от социалните и исторически

сили, nовлияващи човешките взаимодействия както

nри търговските връзки, така и извън тях. Първият

том е nубликуван nрез 1867 г. във време, когато трудо­вите условия за работниците са изключително тежки,

а класовото разделение се задълбочава. Не бива да се

nропуска и фактът, че трудът е наnисан no времето на развитието на Индустриалната революция и макар че

условията на труд след време се nодобряват, работата

на Маркс заnазва своята значимост и актуалност. Той

оmравя сериозни критики към системата на каnи­

тализма, която докарва толкова много бедни работ­

ници в Евроnа до крайна мизерия. Както се твърди

и в редакторския nредговор на "Каnиталът'; много от

наблюденията на Маркс, отнасящи се до тридесепе

години, са наnравени в Англия, която no това време е център на Индустриалната революция (тогава в раз­

цвета си), но и символ на градския уnадък, nричинен

от бързото и мащабно развитие на индустрията. Тези

теории, свързани със същността на работническата

класа, nродължителността на работния ден, каnита­

лизма и икономиката като цяло, nовлияват в голяма

стеnен общественото съзнание веднага след nубли­

куването си. Всъщност може да се каже, че същите

идеи са актуални и днес в дискусиите, свързани със

съвременната икономика, особено no отношение

• Първото немско

издание на •каnиталът".

на каnиталистиче­

ското общество.

За да се nред-

стави във въз­

можно най-кратка

и ясна форма

една обобщена

интерnретация

на "Каnиталът'; е

необходимо да се

наnрави хроно­

логически анализ

1t&r1 X &1":L

Ertttf 1 ••'-

на nроизведението и да се nроверят някои ключови

моменти и теми на фона, създаден от Маркс, както и

да се nредстави като модел за анализ на обществе-

ните отношения, индустрията и съвременната каnи­

талистическа икономика.

Маркс заnочва nървата глава на "Каnиталът'' с твъrг

дението за nроизводството на стоки, които той дефи­

нира като обективност извън нас, която задоволява

оnределени nотребности на човека. Трябва да се

о16ележи, че в nървия том Маркс заnочва обсъжда­

нето, давайки оnределение на nонятието стока, а след

няколко глави става ясно, че стоката е една от движе­

щите сили на каnитализма. Самата стока се оценява

сnоред нейното търсене или сnоред други абстрактни

условия, което е благоnриятно от гледна точка на каnи­

талистите, тъй като тя няма фиксирана цена, а стой­

носттай се оnределя от търсенето и от възможната

nечалба. Доста nо-кратка дефиниция за стоката се

съдържа в nонятието и nотребителска стой НОС"!':

Тя касае стойността на една стока от гледна точка на

изnолзванетой или до каква степен тя е желана, макар

че според Маркс тази стойност много слабо е свъrг

зана с работата, необходима за nроизводството на

съответния артикул. Въnреки че на този етаn в nроиз­

ведението това все още не е особено ясно nодчертано,

nолучава се така, че между nотребителската стойност

• Британският музей, който се намира в центъра на Лондон. В него Маркс извършва голяма част от своите nроучвания.

---

Kapn Маркс две

години сnед

завършването на

·капиталът':

Kapn Маркс

и Ако прекратят експлоатацията, самите експлоататори ще трябва да

станат експлоатирани:'

на една стока и труда, вложен nри nроизводавото й,

има много nо-ярко изразена разлика, отколкото nър­

воначално може да се сметне. Възможно е, напри­

мер, определен nродукт да има висока потребителска

стойност и да е много търсен. Това търсене позволява

на капиталиста да постави по-висока цена на стоката,

но същевременно да не дава nо-високо възнаграж­

дение на работника, който я nроизвежда. В крайна

сметка заплатата, получавана от работника, е толкова

мизерна, че едва му позволява да съществува, а печал­

бата отива директно за каnиталиста, тъй като той nри­

тежава средствата за производаво. Това е едно еле­

ментарно и ограничено описание на процеса, свързан

с производавото на стоки и потребителската им стой­

ност, но същевременно ни дава полезна информация,

която лежи в основата на nо-нататъшните разисквания

и анализи, съдържащи се в произведението.

След това разяснение на понятията стока и потре­

бителска стойност идва ред и на не по-малко важното

по значение понятие за разменната стойност. В един

от най-важните откъси от "Капиталът" Маркс твърди:

"По отношение на потребителската си стойност сто­

ките имат различни качества, но по отношение на

разменната си стойност те притежават само различни

количества и не съдържат нито зрънце потребител­

ска стойноd.' С други думи става въпрос за това до

каква стеnен потребителската стойност на една стока

се заменя за nотребителската стойност на друга. Това

съществено и nроменливо съотношение няма тол­

кова важна връзка със самия продукт, както може

първоначално да се предположи. Да дадем следния

пример в съвременен контекст - един iPod и опре­делена марка мобилни телефони са равни на Х. Нека

да приемем, че Х е някакъв евтин комnютър. Тогава

и iРоd-ът, и мобилният телефон трябва да са рав­

ностойни на другата стока. Макар че това може да

изглежда една доста объркваща аналогия, важно

е да се помни, че обикновената стока не може да

бъде част от първоначалното стоково производаво,

а тя се приспада от собствената си потребителска

... Бедно лондонско семейство от началото на века. Маркс

съзира в бедността един от демоните на каnитализма.

... Лондон nрез XIX в. - времето, когато там живее Карл Маркс.

стойност. Когато се определи потребителската стой­

ност на даден продукт, това, което остава, е трудът,

инвестиран в производството му. Казано накратко,

основният елемент в разменната стойност на една

стока е нейната истинска стойност. Това означава,

че всичко опира до вложения труд. Прилагайки тази

стратегия, Маркс първоначално използва опреде­

лена методика, за да направи научните си заключе­

ния по отношение на концепцията за стойността, така

че всичко се ограничава до въпроса за труда и работ·

ниците. Това, което не се споменава до този момент

обаче, е фактът, че трудът няма същото значение,

когато става въпрос за използването на природни

ресурси, при чието производство не е необходима

толкова активност.

В началото на втората глава на "Капиталът" се

наблюдава оnределена проява в тона на Маркс, която

трябва да се отбележи и анализира. Той твърди, че

"индивидите съществуват един за друг единствено в

качеството си на представители на различни стоки

или като притежатели на различни стоки. Чрез

нашето изследване ще открием като цяло, че дейст­

ващите лица, които се появяват на икономическата

сцена, не са нищо повече от въплъщение на иконо­

мическите си взаимоотношения~

Това е един повратен момент от малкото подобни

моменти в "Капиталът'; при които Маркс представя

ясно и категорично своята социална и икономиче­

ска критика на природата на капиталистическите

обществено-икономически взаимоотношения. По

същество смисълът на неговото предположение е,

че подобна система на капитал и стоки кара лично­

стите да предприемат действия, nодтиквани от опре­

делени икономически съображения. Не съществува

и намек за каквото и да е чувство или морален прин­

цип, а човешките взаимоотношения се ограничават

единствено до размяната на капитали.

Важни събития

От друга страна, дискусията около формулата

"пари-стока-пари" означава, че ние купуваме нещо,

само за да можем по-късно да го продадем. В този слу­

чай парите първоначално се превръщат в стока, а

по-късно стоката отново се превръща в пари. В

този процес се наблюдава една постоянна и непре­

късната размяна на пари. При подобна система

индивидът. който притежава парите, става капита­

лист -"олицетворение на капитала, който придобива

благодарение на съзнанието и волята си'; и прогре­

сивно увеличава своите богатства. Тук Маркс отново

обръща внимание на факта, че има нещо нередно,

когато става въпрос за капиталистите. Когато твърди,

че индивидът може да бъде "олицетворение на капи­

тала" и че единствените неща, които превръщат инди­

вида в личност, са "съзнанието и волята" (дори в слу­

чаите, в които те се използват за създаване на богат­

ство), той критикува както индивида, така и обще­

ството, подкрепящо този феномен. Следователно

може да се каже, че съществува ясно изразено мне­

ние, формулирано прецизно от Маркс, според което

с развитието на капитализма индивидите започват да

губят своята идентичност и в стремежа си да натрупат

повече капитали, губят човешката си същност.

В V1 глава Маркс разглежда въпроса, свързан с

"продажбата и покупката на работна сила~ Според

него при съществуващите обществени отношения

трудът на работниците е стока. Маркс твърди, че про­

давайки труда си като стока, самият индивид се пре­

връща в стока, като обяснява това по следния начин:

"Работната сила се появява на пазара като стока, тъй

като нейният собственик - индивидът, който прите­

жава тази стока, я предлага на пазара или я продава

като стока:• В този смисъл самият индивид решава

дали да излезе на пазара като стока. Предвид факта

обаче, че обикновените работници не разполагат с

достатъчно капитал, за да си осигурят свои собствени

средства за производство, те са принудени да вли­

зат в договорни отношения с някой работодател, за

да задоволят икономическите си потребности. Това,

което е особено важно в тази глава, е, че Маркс про­

дължава своята характеристика на индивида, който

продава работната си сила, изказвайки предположе-

- --------·

.... Плакат на германски социалисти.

на който е изобразен Карл Маркс.

Лондонски работници от XIX о.

нието, че всъщност капитализмът е част от една стара

и ретроградна доктрина, защитаваща правото на соб­

ственост и други подобни на него закони, с помощта

на които капиталът се концентрира в ръцете на дър­

жавата. Работниците, дори когато имат работа, често

не могат да си позволят да притежават стоките, които

прои.звеждат, защото не винаги заплатата им отго­

варя действително на полагания от тях труд. Така

капиталистическата система позволява на работо­

дателя да натрупа свръхпечалби за сметка на труда

на работниците. Маркс формулира това по следния

начин: "Когато парите се превръщат в стока, те слу­

жат като материален елемент при създаването на

нов продукт и са фактор в производствения про­

цес. Включвайки живата работна сила в мъртвите

си структури, капиталистите преобразуват стой-

ността, например, вече извършената работа, която

е чисто материална, в капитал с по-голяма стой-

ност - в едно живо, продуктивнс и умножаващо се

чудовище:· Дори и да съществуват някои съмнения

относно визията на Маркс за "самопролетаризира­

нето" на капиталистическата система, на този етап те

оmадат. Употребата на термина "чудовище" изглежда

по-скоро логичен даже и за някой привърженик на

капитализма. Всички детайли, с които се описва сис­

темата, показват. че капитализмът е саморегулираща

се система, тъй като всеки аспект в нея е зависим

от друг такъв, така че е невъзможно да се прекъсне

целият цикъл.

В десета глава се разглежда начинът, по който се

заплаща трудът, и фактът, че неговата стойност се

определя от времето, необходимо за производство.

Проблемът се състои в това, че обемът на работа,

необходим, за да се подцържа определен начин

на живот, често е по-голям, в сравнение с време­

траенето на работния ден. Според Маркс работ­

ният ден е променлива величина, защото работни­

кът не е машина, а човешко същество с определени

нужди, които понякога надхвърлят неговата актив­

ност. Маркс е убеден, че работниците се нуждаят

от време за своите обществени, духовни, семейни и

други задължения и наличието на повече свободно

време е в полза на наемния труд.

Kapn Маркс

ФРИДРИХ ЕНГЕЛС

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Животът на Фридрих Енгелс

фридрих Енгелс е германски соци­

олог и философ и един от бащите

на комунистическата теория, заедно с

карл Маркс. Двамата създават "Мани­

фест на комунистическата nартия· nрез

1848 година. Енгелс издава втората и третата част на ·капиталът" след смърт­

та на Маркс.

Ранни години

Фридрих фон Енгелс е роден nрез

1820 г. в Бармен (днешен Вупертал).

nровинция Рейн, Кралство Прусия. Той

е по-големият син на германски тек­

стилен фабрикант, с когото имат доста

обтегнати отношения. По семейни

nричини Енгелс напуска гимназия

и nрез 1838 г. е изпратен да работи

без заплащане като чиновник в тър­

говска кантора в Бремен. През този

nериод той започва да чете nроизве­

денията на Хегел - един от най-голе­

мите авторитети тогава в областта на

философията в Германия. През сеп­

тември 1838 г. в "Бремишес Конвер­

затионсблат" Nll 40 Енгелс nубликува

първото си произведение - поемата

със заглавие "Бедуинът·: По-късно той

има и други литературни и журналис­

тически прояви. През 1841 г. Енгелс

nостъпва в кралската артилерия на

nруската армия. Тази служба му дава

възможност да nребивава в Берлин,

където nосещава лекции в университета

и се свързва с групи на младохегелеан­

ците, а също така публикува няколко

статии в "Райнише Цайтунг': По-късно

Енгелс изтъква, че е благодарен на гер-

~ Енгелс

като юноша.

• Гигантски nлакати с nортретите на Маркс и Енгелс

на конгрес на комунистите в Монголия.

манската философия заради влияни­

ето й върху неговото интелектуално

развитие.

Англия

През 1842 г. 22-годишният Енгелс е

изпратен в Манчестър, Британия, като

служител на текстилната фирма "Ермен

и Енгелс·: в която баща му е акцио­

нер. Според бащата работата в Ман­

честър би накарала Енгелс да преос­

мисли радикалните си убеждения

от гимназията. На nът за Манчестър,

Енгелс посещава офиса на "Райнише

ЦайтунГ: където за първи път се среща

с Карл Маркс, но и двамата не са осо­

бено впечатлени от тази среща. В Ман­

честър Енгелс се заnознава с Мери

Бърнс - млада жена, с която започва

връзка, nродължила до нейната смърт

през 1862 г. Мери се превръща в сво­

еобразен гид за него и му помага да

научи повече за живота на работниче­

ската класа в Англия. Двамата имат една

продължителна връзка, но никога не се

женят. предвид факта че Енгелс отрича

брака като институция, смятайки я за

неестествена и несправедлива.

По време на пребиваването си в Ман­

честър Енгелс си води бележки, в които

отразява ужасните условия за работа

в Англия. Тези бележки и наблюде­

ния, наред с опита, придобит по време

на работата му в търговската фирма

на баща му, са в основата на неговата

първа книга "Положението на работ­

ническата класа в Англия през 1844 r.' Докато работи върху нея, Енгелс още

повече задълбочава своята обвърза­

ност с радикалната журналистика и

политика. Той поддържа връзки с чле-

нове на английските профсъюзи и на

Чартисткото движение и сътрудничи

на няколко вестника и списания, в това

число ·нортърн стар: ·ню моръл уърлд"

на Робърт Оуен и ·демократик ревю~

Париж

След това полезно за него преби­

ваване в Британия, през 1844 г. Енгелс

решава да се завърне в Германия. По време на пътуването си се отбива в

Париж, за да се срещне с Карл Маркс,

с когото поддържа кореспонденция

преди това. На 28 август 1844 г. Маркс

и Енгелс се срещат в кафене ·де ла

Режанс· (Cafe de la Regence) на ·пале де Роял~ Двамата са близки приятели до края на живота си. Енгелс остава в

Париж и помага на Маркс nри наnис­

ването на "Светото семейство: в което се отправят атаки към младохегелиан­

ците и братята Бауер. Съвместната им

работа включва и списанието "Герма но­

френски годишниК: издаван от Маркс и

Арнолд Руге в Париж

Брюксел

От 1845 г. до 1848 г. Енгелс и Маркс

живеят в Брюксел, посвещавайки по­

голямата част от времето си на органи­

зирането на германските работници в

града. Скоро след пристигането си те се

свързват с нелегалния Германски кому­

нистически съюз и им е възложена зада­

чата да напишат брошура, съдържаща

основните принципи на комунизма. Така

се nоявява ·манифест на комунистиче­

ската партия: известен още и като ·кому­

нистически манифесТ: За първи път той

е публикуван на 21 февруари 1848 г.

Последни години

След смъртта на Маркс, Енгелс пос­

вещава останалата част от живота си

на издаване на незавършените томове

на "Каnиталът". Енгелс умира от рак на

гърлото през 1895 г. в Лондон. След

кремирането на тленните му останки

в гробището "Брукуд'; близо до Уокинг,

съобразно желанието му, неговият

прах е разпръснат в морето, близо до

Ийстборн.

-----~ ----------------------

Съвременници

Велики мислители, чийто живот е

свързан с този на Карл Маркс Карл Маркс е виден представител на обществената и политическата философска мисъл,

чиито идеи до голяма степен предопределят историята на човечеството през по-голямата част

на ХХ в. Нека да видим кои известни личности му повлияват или самите те са повлияни от

човека, написал "Манифест на комунистическата партия".

Философът, повnиял върху формирането на мирогледа на младия Маркс

Георг Хегел (1770-1831)

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден в Щутгарт nрез 1770 г. и умира в Берлин nрез 1831 г. Той

изучава теология в Тюбинген, а nо-късно се nосвещава на изследвания в областта на съвременната и

на гръцката класическа философия. След като в nродължение на седем години работи като домашен

учител на различни места, nрез 1801 г. той става университетски nреnодавател в йена. Прекъсва за една година, като nрез това време работи като редактор в Бамберг и за кратко е гимназиален дирек­

тор в Нюремберг (Нюрнберг). През 1816 г. е назначен като nреnодавател по философия в Хайделберг, но nрез 1818 г. се nремества в университета в Берлин. Фундаменталните трудове на Хегел са "Науката логика" (Wissenschaft der Logik) от 1816 г., "Феноменология на духа" (Phanomenologie des Gesites) от 1807 г., "Енциклоnедия на философските науки" (Encyklopadie der philosophischen Wissenschaften) от 1817 г. и "Лекции по история на филосо·

фи ята" (Vorlesungen uber die Philosophie der Geschichte) от 1820 г. Произведенията му са събрани и nубликувани в 19 тома от Розенкранц, като nървото издание е в nериода 1832·1842 г., а второто - между 1840-1854 г.

Философията на Хегел е оnит да се обедини трансценденталния идеализъм на Кант, Фихте и Шелинг. Кант счита, че от гледна точка на тео­

ретичния оnит не съществува нищо друго освен външното nроявление на нещата и техния неизвестен и невъзможен за научаване ноумен (от

гръцки "това, което се мисли"). Терминът "ноумен~ въведен от Кант, nредставлява nротивоnоложност на термина "феномен" и означава схващана

само чрез ума същност, тоест нещото само по себе си (на немски "Ding-an-sich"). Хегел заnочва от доnускането, че ако заменим деструктивния критицизъм на теоретичния оnит, формулиран от Кант, с nродуктивен и неnрекъснато развиващ се универсален критицизъм, ще достигнем до

заключението, че ноумен действителността не е неоnознаваем субстрат от външни nроявления, а е един неnрекъснат активен nроцес, който

както на мисловно ниво, така и в действителност, nреминава в своето отрицание, за да се върне отново в една nо-висша и nо-обогатена форма.

В своята най-nроста и изчистена форма този nроцес nредставлява самото битие; в най-nълната си и богата форма това е духът, абсолютното

мислене, състоянието на нещата, религията, философията. Целта на философията е да следва този nроцес nрез всичките му етаnи.

Огромното влияние на Хегел се дължи до голяма стеnен на необятната система на неговия философски синтез, която той създава и отчасти

завършва - философия, която има за цел да систематизира една уникална формула за развитие. Всеки дял на nознанието - от абстрактната

логика до историческата философия, е nривлекателен за онези, които се интересуват от метафизика. За влиянието на Хегел заслуга имат и две

външни обстоятелства . Неговата философия е най-висок израз на духа на колективизма, характерен за XIX в., и в същото време в нея намира най­широко nриложение nринциnы на развитието, който в тази епоха доминира в литературата, науката и теологията. Хегел внася революционни

nромени в изследователските методи в областта на теологията. Приложението на концеnцията за развитието nри историческите изследвания

върху Библията е очевидно за хората, които могат да сравнят духа и целите на съвременната теология с тези от nървата nоловина на XIX в. По nодобен начин в науката и литературата замяната на категорията на случващото се с тази на съществуващото е факт, дължащ се на влиянието на

методиката на Хегел. В nолитическата икономия и nолитологията въздействието на колективиетичния nодход на Хегел до голяма стеnен заменя

индивидуалистичния nодход, наследен от XVIII в. Доколко тези nромени са nоложителни или отрицателни, все още не е анализирано. Някои от

тях оnределено имат редица негативни изражения, особено в областта на теологията, така че е трудно да се nовярва, че са в състояние да бъдат nолезни за философската и научната методология в бъдеще.

~--

Каря Маркс

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

КарлФоп

(1817· 1895)

Професор no точни науки в университета в Берлин. Маркс

оmравя остри критики кьм него в

своето nроизведение •хер Фогт"

заради това, че nолучава nари, Ja да разnространява френска nроnаганда.

вдъхновил Маркс да

раJкритикува идеите на Хегел. Той

отрича Хегеловата философия и оказва изключително влияние

върху формирането на мирогледа

на младия Карл Маркс.

- - ---1•• Идеологически nредшественик

----18• Философ, nодкреnящ

nодобни идеи

Бивш съмишленик

- ----1•• Влияние -----1•• Оnонент

1 ~рдмнанд Лаип (1825-1864) 1

Арноnд Pyre !J802-1880)

Изтъкнат деец на германското

рабопtическо дв-ение. Той участаа акn<вно в действията за обединението на

Германия nод управлението на Бисмарк.

• Личностите в сивите карета са представени в тази rnaвa.

1 6руно Бауер . (1809-1882)

Теолог и член на Хегелианската nевичарска фракция. По-кьсно

той става обект на критика от

страна на Маркс и Енгелс.

Немскиятпоетреволюционе~

уважаван от Маркс

Хайнрих Хайне (1797-1856)

Асистент в университета и член

на ·докторски клуб~ Заедно с

Маркс заnочват да издават

вестник. но след nьрвия брой

nартньорството им се разпада .

Кристиян йохан Хайнрих Хайне е журналист, есеиа, литературен критик и един от най-забележител­ните германски nоети романтици. Той остава в литературата главно с лиричната си nоезия, а за много от

nроизведенията му германските комnозитори наnисват музика и ги nревръщат в nесни.

Хайне е роден в еврейско семейство в Дюселдорф (Германия). По-късно градът е окуnиран от Франция

(nрез 1815 г. става част от Прусия). Като дете го наричат Хари, но след nокръстването му nрез 1825 г. става Хайнрих.

Баща му е търговец, а майка му, която е дъщеря на лекар, е изискана и образована жена. Когато бизне·

сът на бащата заnада, Хайне е изnратен в Хамбург. Чичо му Соломон, който е заможен банкер, го съветва да заnочне да се занимава с търговия, но младият Хайне не nостига усnехи в тази област. По-късно учи nраво

в университетите в Гьотинген, Бон и Берлин, където слуша лекции на Хегел върху философия на историята

(дори наnисва кратка сатирична nоема за философията на Хегел - •доктрина"). Докато е студент, той се

nрисъединява към "Verein ftir Kultur und Wissenschaft des Judentumes" (Общество за културно и научно изследване на юдаизма). Хайне остава негов

член в nродължение на три години до 1825 г., когато се диnломира като юрист. Същата година той nриема лютеранството.

Хайне е известен със своята лирика, а по голяма част от стиховете му е наnисана музика, най-вече от Роберт Шуман. Хайне nрави своя дебют

като nоет nрез 1812 г. със стихосбирката си "Поеми" (Gedichte). Известно е увлечението му по неговите братовчедки Амалия и Тереза, което nо­

късно го вдъхновява да наnише някои от най-хубавите си лирични nроизведения. ·книга на nесните" (Buch der Lieder) от 1827 г. е nървото nълно

издание на nоезията на Хайне.

Той страда от заболяване, което го nриковава към nостелята nрез nоследните осем години от живота му (някои nредnолагат, че това е множест­

вена склероза или сифилис), макар че nрез 1997 г., след наnравен анализ на коси на nоета, е установено, че е страдал от хронично отравяне с олово.

Хайне умира в Париж и е nогребан в гробището ·монмартр~ Последните му думи са: "Бог ще ми nрости. Това му е работата~

• П11

Съвременници

Създателят на теорията за еволюцията,

който дава възторжени рецензии эа 11Капиталът"

Чарл3 Дарвин (1809-1882)

Чарлз Робърт Дарвин е роден на 12 февруари 1809 г. в Шрусбъри (Англия) и е пето дете на Робърт и Сюзън Дарвин. През 1825 г. Дарвин постъпва в университета в Единбург в Шотландия, за да изучава медицина, но

скоро осъзнава, че не е в състояние да извършва хирургически операции. През 1828 г. постъпва в Колежа по теология в Кеймбридж. за да учи за свещеник. В крайна сметка се отказва и от това си намерение, но продължа­

ва обучението си. Дарвин посещава лекциите по ботаника на Джон Стивън Хенслоу, прави сбирка от насекоми,

която става доста известна, и чете книги. Той се дипломира през 1813 г. С препоръките на Хенслоу, Дарвин е включен като естественик в състава на пътуващите на борда на

кораба "Бийгъл" по време на неговата втора експедиция към бреговете на Южна Африка. През декември

1831 г. започва тяхното пътешествие, продължило до октомври 1836 г. По време на това пътуване Дарвин забелязва, че някои области са обитавани

преимуществено от определени видове организми, като много от тях са претърпели промени, позволяващи им да се адаптират към дадени клима­

тични условия. През 1839 г. Дарвин публикува "Дневникът на експедицията Бийгъл~ През 1859 г. Дарвин публикува "За произхода на видовете при естествения подбор, или оцеляване на най-приспособените в борбата за живо~

Основната му идея е, че в борбата за оцеляване определени организми са адатирани по-добре от други към особеностите на околната среда и в про­

цеса на размножаването си те предават тези свои качества на своето потомство, осигурявайки еволюцията на вида си. Английският философ Хърбърт

Спенсър въвежда термина "оцеляване на най-годните~ за да обясни по-добре тази идея.

Публикуването на книгата на Дарвин привлича вниманието на световната общественост към неговата теория и поставя началото на ожесточени

спорове в международен мащаб. Дарвин е наясно с критиките и се опитва да им отговори в следващите пет издания на "Произход на видовете~ които

написва през живота си, макар че първото издание остава все пак най-доброто.

С публикуването на "Произход на човека и половият подбор" през 1871 г. Дарвин раздухва нови вълнения в научните среди с предположението си,

че хората и маймуните имат общ прародител.

През 1839 г. Дарвин се жени за своята братовчедка Ема Уеджуд. Четирима от техните синове стават известни учени. Дарвин умира на 19 април 1882 г. и е погребан в Уестминстърското абатство.

Френският император, който подкрепя опонента на Маркс - Карл Фогт

Шарл Луи Наполеон Бонапарт (1808-1873)

Шарл Луи Наполеон Бонапарт. известен още като Наполеон 111, е първият президент на Френската република и единственият император на Втората империя. Тези негови позиции - на първи президент и на последен монарх на

Франция, и.зглеждат взаимоизключващи се.

Монархистите консерватори (поддръжници на Бурбоните или на Орлеанската династия) и голяма част от

аристокрацията го подкрепят, виждайки в него "по-малкото зло• и човека, който може да възстанови реда и

да сложи край на политическата нестабилност във Франция, продължаваща от свалянето на монархията през

февруари, а също така и да противодейства на една nротокомунистическа революция (по думите на Фридрих

Енгелс). От друга страна, Луи Бонапарт успява да спечели на своя страна голяма част от работническата класа

с индикациите си за прогресивна икономическа визия. Съкрушителната му победа се дължи преди всичко на

подкрепата от селските райони, които иначе са откъснати от света на политиката и за които името на Бонапарт

е свързано с нея, за разлика от другите по-малко известни кандидати. По време на мандата му като президент

Луи-Наполеон Бонапарт е наречен "принцът президен~

След месеци на застой, използвайки парите на своята метреса Хариет Хауард, на 2 декември 1851 r. той организира nреврат и установява диктатура. Превратът по-късно е узаконен чрез плебисцит. чиято честност и законност са под въпрос. След този nреврат републиканците се дистанцират. Виктор Юго,

който подкреnя Луи-Наполеон Бонапарт до този момент, решава да наnусне страната и става един от най-отяелените критици на Наполеон 111. Това управле­ние nродължава до абдикацията му след загубата на Франко-nруската война през 1870 година. Луи-Бонапарт умира в изгнание през 1873 г.

Бащата на съвременната икономика и предшественик на теоретици като Маркс

Адам Смит (1723-1790)

Карл Маркс

Със своя труд"Богатството на нациите" Адам Смит поставя основите на съвременната икономическа мисъл. Насоките, даде­

ни от Смит, са продължени и доразвити от Давид Рикардо и Карл Маркс през XIX в. и от Кейнси Фридман през ХХ в. Адам Смит е роден в малкото градче Къркопди в Шотландия. Отгледан е от майка си до 14-годишната си възраст, когато,

според практиката в онези години, се записва в университета в Глазгоу, където получава стипендия. По-късно се премества в

колежа "Балиол" в Оксфорд, откъдето излиза със задълбочени познания в областта на европейската литература и изпълнен с

презрение към английската образователна система.

Днес Смит е известен с обяснението, което дава по отношение на това по какъв начин разумният личен интерес в икономи­

ката, базиран на свободния пазар, води до икономическо благосъстояние. Може да е изненадващо за онези, които определят

Смит като поддръжник на безскрупулния индивидуализъм, че в първото си значимо произведение той поставя ударение върху

моралните nринциnи и милосърдието. В същото време Смит nоказва едно благосклонно отношение към личния интерес. Той отхвърля идеята за това,

че егоизмът е "nринцип, който на никакво ниво не може да бъде добродетел'~ Смит твърди, че животът може да се окаже жесток, ако "нашите съкровени

чувства често nредоnределят поведението ни и на това не може да се гледа като на добродетел и да бъде обект на уважение и nохвала'~

В nепе тома на своето произведение "Богатството на нациите" той се опитва да охарактеризира същноспа на богатството на една нация. Смит

смята, че основната причина за това е разделението на труда и го обяснява със своя известен пример с nироните. Той твърди, че десет ковачи са в със­

тояние да произвеждат 48 ООО пирона на ден, ако всеки от работниците извършва определена част от осемнадесепе отделни оnерации. Средната nро­дуктивност би била 4 800 пирона за работник всеки ден. Ако няма разделение на труда, един ковач е в състояние да nроизведе едва един nирон на ден.

Произведенията на Смит са по същество едно научно изследване на икономиката и политическо ръководство за благоденствието на една нация.

Той вярва, че икономическото развитие най-добре се стимулира в условията на свободна конкуренция и съгласно всеобщите "естествени закони'~ Тъй

като изследванията на Смит са най,истематизираните и най-изчерпателните по онова време, те се nревръщат във фундамент за класическата икономи­

ка. Заради факта, че идеите му просъществуват и са актуални nо-дълго време от идеите на който и да е друг икономист, Адам Смит с nраво е обявен за

алфата и омегата на икономическата наука.

Знаменитият анархист и борец

Михаил Бакуиии (1814-1876)

Михаил Александрович Бакунине известен руски революционер и теоретик на колективния анархизъм. Роден в руско

аристократично семейство, в младежките си години Бакунин служи като младши офицер в руската армия, но nрез 1835 г. си подава оставката. Той започва да учи философия в Москва и същевременно често nосещава сбирки на радикални кръгове,

където огромно влияние върху мирогледа му оказва Александър Херцен. През 1842 r. Бакунин наnуска Русия и заминава за Дрезден, а по-късно и за Париж, където се запознава с Жорж Санд, Пиер-Жозе Прудон и Карл Маркс.

През 1844 г. е поканен да се върне в Русия от самия цар Николай 1, но отклонява предложението. Вnоследствие той е лишен от nривилегиите си на благородник и от гражданските си права, а земите му в Русия са конфискувани и е осъден на

доживотна каторга в Сибир. Изгонен е от Франция заради критиките му към руското потисничестео в Полша. През 1849 г. е арестуван в Дрезден заради участието му в Чешкото въстание през 1848 г., а по-късно е изnратен в Русия, където е затворен в Петроnавловската креnост в Санкт Петербург. Там остава до 1857 г., когато е изnратен на заточение в Сибир.

Ба кун ин успява да избяга и за кратко се установява в Лондон, където работи с Александър Херцен в радикалния вестник "Камбаната" (The Bell). В крайна сметка наnуска Лондон nрез 1863 г. и заминава за Полша, за да вземе участие в избухналото там въстание, но така и не усnява да стигне дотам и известно време остава в Швейцария и Италия. През 1870 г. Бакунин се включва във въстанието в Лион, предшестващо Парижката комуна.

Бакунине една от най-изтъкнатите фигури в историята на анархизма и опонент на марксизма. За разлика от поддръжниците на марксизма, Бакунин заявява, че не всички революции трябва да се извършват по насилствен начин. Той дори отхвърля идеята на Маркс за диктатура на пролетариата, за

която по-късно марксистите въвеждат по-модерния термин "работническа демокрация'; считайки я за преходния етап към комунизма. Ба кун ин, който

"се е отказал от идеята си за революционна диктатура'; настоява, че революциите трябва да бъдат водени директно от народа, а един "просветен елит" да наnътства действията му, оставайки "невидим ... без да се налага ... лишен от каквито и да са официални права и значимост'~ Той е на мнение, че държа­вата трябва незабавно да бъде премахната като институция, тъй като всяка форма на управление в крайна сметка води до nотисничество.

Маркс не приема идеите на Бакунин и изцяло отхвърля критиките му. Бакунин и днес оказва значително влияние върху nредставителите на съвре­

менния анархизъм, катоНоам Чомски.

----------------

И3кnючитеnно вnияние

Наследството на Маркс и марксизмът

Карл Маркс вероятно счита себе си за теоретик. Неговото желание е

идеите му да променят света, но в същото време той осъзнава факта,

че те могат да изиграят важна роля в световната история.

Не може да се отрече фактът, че сред философите на всички времена

много малко са на брой онези, чиито идеи променят до такава степен

света, както това правят идеите на Карл Маркс.

Влиянието на Маркс

ПРОИЗВЕдЕНИЯТА НА МАРКС И ЕНГЕЛС обхва­

щат широк диапазон от теми и правят един

цялостен анализ на историята и обществото от

гледна точка на обществените взаимоотношения. Техните приемници, вдъхновени от идеите им,

успяват да създадат една последователна и ясна

теория, станала известна като марксизъм. Между

самите марксисти обаче често се водят дебати по

отношение на интерпретацията на трудовете на

Маркс и приложението на идеите му при съвре­

менните условия . Нещо повече, определено

трябва да се прави разлика между "марксизъм" и "това, което Маркс мисли•. Пример за това е след­

ният случай: малко преди смърпа си, през 1883 г., Маркс пише писмо до водача на френските работ­ници Жюл Гед и до своя зет Пол Лафарг, в което

ги обвинява в "революционно фразьорство" и в

отричане на значението на борбата за реформи. Когато френската партия се разцепва на рефор­

мисти и революционери, някои обвиняват Гед (водач на революционната фракция), че получава

нареждания от Маркс, който отговаря на Лафарг:

"Това, което е сигурно, е, че ако те са марксисти, в

такъв случай аз самият не съм марксист'~ В писмо

до Енгелс, Маркс обвинява Гед, че фактически е

привърженик на Бакунин.

приемат голяма част от теориите на Маркс, но

отхвърлят изводите от тях.

Шест години след смърпа на Маркс, Енгелс и

негови близки съмишленици поставят началото

на Втория интернационал, гледайки на него като

на база за извършване на политическа дейност.

Тази организация се радва на по-голям успех от

първата, а в състава й влизат работнически пар­

тии, като Германската социалдемократическа пар­

тия, в чиито редове марксизмът има много силно

влияние. Вторият интернационал се разпада през

1914 г., което се дължи до голяма степен на факта, че някои от неговите членове приемат теорията

на Едуард Бернщайн за еволюционния социали­

зъм, а така също и на настъпилото разделение в

резултат на Първата световна война.

Първата световна война води и до Руската

революция през 1917 г., когато привържениците

на левичарската фракция на Втория интернацио­

нал - болшевиките, водени от Владимир Ленин,

вземат власпа в Русия. Революцията подтиква

работниците от цял свят към действие и по този начин възниква така наречената Болшевишка

фракция - Третият интернационал. Ленин твърди,

.... Гробът на Kapn Маркс в гробището ·хайrейт" 8 Лондон.

.... Маркс (8 задната редица отдясно)

с nриятеnя си Eнrenc и дъщерите си.

Снимка от 1967 r. на у nица •ка рn Маркс· 8 бившата Източна Германия.

Понятието "марксист" се употребява за онези, които са идейно свързани с философията на

Маркс и използват въведения от него концепту­

ален език (например средства за производство,

класа, стока, фетишизъм), за да охарактеризират

капитализма или което и да е друго общество. За

марксисти са смятани и онези, които вярват, че

работническата революция е единственият начин

да се построи комунистическо общество, а също

и представителите на академичните среди, които

че е приемник на философията и политическите възгледи на Маркс, представяйки и утвържда­

вайки своя нов принос към идеите на Маркс, ста­

нал известен като "ленинизъм• или "болшевизъм~

Той натрапва революция, подготвена и ръково­

дена от комунистическа партия, организирана на

централно ниво. ; Маркс е убеден, че комунистическа революция "'f . """ може да се осъществи в едно развито И!jД)"rtри-

ално общество, като това във Франция, Германия

или Англия. Според Ленин обаче, в епохата на

империализма и "неравномерното развитие·

4 Писмо с nодnиса на Маркс.

•• • •••

' ' 1 ~ • •

-

Карл Маркс

"Пролетариите могат да изгубят единствено веригите си в тази

революция, но да спечелят един нов свят:'

.... Вnадимир Ленин, вожд на Руската

(което означава, че, от една страна, Русия има

изостанало селско стопанство, но от друга - в

страната има модерни индустриални концерни) "веригата" може да се скъса там, където е най­

слаба, имайки предвид така нареченИте "изоста­нали страни~ и да разпали огъня на революцията

в напредналите европейски индустриални обще­

ства, които са готови за социализма и могат след

това да помогнат на руските работници. Маркс и Енгелс написват забележителен предго­

вор към руското издание на "Манифест на комунис­

тическата партия": "Сега въпросът е дали руската

община, макар че е толкова изостанала със своите първобитни форми на собственост върху земята,

ще успее да премине директно към по-разви-

ревоnюция, който nрави оnит да

изrради общество, в чиято основа са

идеите на Маркс_

тата форма на комунистическото общество? Или обратно, страната трябва да премине през про­

цесите на исторически разпад, през които са пре­

минали западните страни? Единственият възмо­

жен отговор днес е следният: ако Руската револю­

ция се превърне в сигнал за Пролетарска револю­

ция на Запад, така че двете да се допълват, сегаш­ната форма на собственост върху земята в Русия

може да послужи като отправна точка за кому­

нистическо развитие:· (Маркс и Енгелс, предговор

към руското издание на "Манифест на комунисти­

ческата партия").

Думите на Маркс окуражават Ленин, който,

заедно с Троцки, винаги е смятал, че Руската рево­

люция може да се превърне в "сигнал за пролетар­

ска революция на Запад'~ Според Троцки именно неосъществяването на

_.r.ези идеи на Маркс за помощ от страна на една

заnадна революция за Руската революция от

1917 г. става причина за появата на сталиниз­

ма, който променя хода на историята за един

1-ьлъr период от време. След смъртта на Ленин

nрез 1924 г. "теорията за постоянната револю-

ция~ която е официална политика в Русия до този

·мбмент, е заменена от Сталиновата концепция за

"социализъм в една отделна страна~ В Китай Мао Дзедун, който се смята за последо­

'tаtел на Маркс, е убеден, че селяните също трябва да имат водеща роля в комунистическата револю­

ция, заедно с работниците. Той допуска това дори

Й в страните от Третия свят, където съществуват феодални общества и няма никаква индустрия и

~Тiiическа класа. Мао нарича подобна рево­

mсщия "нова демократическа революция~ игно­

&:Жit>а~tки думите на Маркс, че революционните

t;:-:->:~Р)МЕ!НИ в едно общество могат да се извършат t'I~:ММtЭИ страни, в които има развит капитализъм

м IIHC)ГOII>~:>Иtia работническа класа. Марксизмът­

прилаган от Мао, става известен по

l!~~~~~~~;~~~~~~света като "мао изъм~ Под управлението на Ленин, и особено по-

късно - при Сталин, се засилва потъпкването на

човешките права и свободи в името на борбата

срещу капитализма. Сталиновите чистки също са

приемани от всички като политика, характерна

за марксизма. Това впечатление се задълбочава

в годините на Студената война и от политиката на

западните страни. Марксистите от старата школа

на Втория интернационал са левичарски ори­

ентирани и подкрепят комунистическите идеи . Те прекратяват връзките си с Третия интерна­

ционал скоро след учредяването му, а по-късно

Лев Троцки и неговите последователи създават

Четвъртия интернационал през 1938 г., за да се

противопоставят на Сталин и провежданата от

него политика.

През 1920-1930 г. група марксисти дисиденти

създават институт за социални проучвания

в Германия, в който работят Макс Хоркхаймер,

Тиодор Адорно, Ерик Фром и Херберт Маркус. Те често са причислявани към групата на

Франкфуртската школа. Работата им е повлияна

както от философията на Маркс, така и от тази на

Хегел, Фройд, Ницше и Макс Вебер.

Франкфуртската школа се дистанцира от ран­ните марксисти, включително и от Ленин и

болшевизма, използвайки няколко основни

метода. Първо, тъй като работят по времето на Сталиновото влияние, те се отнасят със съмне­

ние към общоприетите марксистки концепции за

осъзнатоспа на пролетариата. На второ място,

за разлика от ранните марксисти като Ленин, те отхвърлят икономическия детерминизъм (предо­

пределеност). Представителите на тази школа са

nодложени на критика както от ортодоксалните

марксисти, така и от такива, които заемат опреде­

лени позиции в политиката, които ги обвиняват,

че са превърнали марксизма в чисто академична

институция .

През 1978 г. Джералд Алън Коен прави опит да защити доктрината на Маркс, за която смята, че е

една последователна научна теория, повтаряйки

я на специфичния език на аналитичната филосо­фия. Това води до появата на аналитичния марк­

сизъм - академично движение, което включва

Джон Елстър, Адам Пржеворски и Джон Роумър.

Бертел Олман е друг защитник на Маркс на ака­

демично ниво в Англия, също като израелецът

Шломо Авинери.

В своята книга "Карл Маркс" биографът му

Франсис Уин припомня изказването на Дейвид

Маклелън, според което, тъй като марксизмът не

намира подходяща почва за развитие на Запад,

"той не става официална идеология и затова може да се превърне в обект на сериозно изследване

без какъвто и да е контрол и пречки от страна на

правителството;"

И3кnючитеnно вnияние

Оценка

Икономическа критика

Много от поддръжниците на капитализма изтък­

ват, че той е в състояние да осигури по-ефективни

средства за придобиване и преразпределение на

богатствата, отколкото социализмът или комуниз­

мът. Според тях разделението на бедни и богати,

което е обект на проучване и критика от страна

на Маркс и Енгелс, е просто преходно явление.

Някои предполагат, че личният интерес и необ­

ходимостта от натрупване на капитали са при­

същи на човешката природа, а не се обуславят от

самия капитализъм или от друга икономическа

система. При това при различните икономически

системи се наблюдават различни социални реак­

ции на това обстоятелство. Австралийската ико­

номическа школа подлага на критика теорията на

Маркс за стойността. Политическите репресии и

икономическите проблеми в някои комунистиче­

ски държави допринасят за намаляване на попу­

лярността на Маркс в Западния свят, особено

след падането на Берлинската стена и разпада­

нето на Съветския съюз. Някои от защитниците на

марксизма твърдят, че в бившия Съветски съюз се е

развивал вариант на държавен капитализъм и него­

вият провал не оказва влияние върху същността на

марксизма.

Фридрих Хайек се опитва да отговори на Маркс

в своята книга "Пътят към робството'; излязла през

1944 година. Хайек твърди, че въпросите за коор­

динирането в една социалистическа икономика,

независимо дали е демократична, или се упра­

влява по ленински, неминуемо водят до безиз­

ходно положение поради несъобразения с пазара

начин на ·планиране': Приемниците на Хайек при­

помнят опашките и недостига на провизии както в

комунистическите общества, така и при демокра­

тичните системи по време на войната, например в

Англия през периода 19З9-1951 г., с цел да покажат,

че икономиката, управлявана по ленински или ета ­

линеки, много бързо претърпява провал.

• ·карл Маркс Хоф• във Виена. Тази

жилищна сграда е наречена в чест

на големия германски икономист и

nолитически философ.

.... Жан·Пол Сартр, известен философ еюистенциалист, който дава

екзистенциалната интерnретация

на марксизма.

.... Първомайски nарад в Москва nрез 1964 г. Портретът на Маркс е

символ на комунизма.

Мнозина посочва~ че индустриализацията в

страни като Съединените щати и Великобритания

довежда до появата на средна класа, която не

проявява интерес към социални революции.

Икономическата катастрофа по време на Голямата

криза привлича масите и в развитите страни към

идеите на марксизма, но икономическото възста­

новяване намалява чувствително неговото вли­

яние. Всъщност може да се направи изводът, че

марксизмът има най-силно влияние в изостана­

лите и неразвитите страни . Пример за това е успе­

хът на Болшевишката революция в Царска Русия .

Критиците на марксизма смятат, че провалът и

разпадането на Съветския съюз са прекият резул­

тат от провала на опита да се осъществи практиче­

ско приложение на идеите на марксизма. За раз­

лика от тях, повечето марксисти са на мнение, че

именно отдръпването от тези идеи води до краха

на Съветския съюз, заради общоприетата пред­

става за него като за изостанала страна, която все

още не е готова за социализма.

Маркс е убеден, че установяването на едно раз­

вито и зряло комунистическо общество е въз­

можно само при действително демократично

общество с добре развита образователна система.

Изглежда Маркс не предполага, че цял един етап

на икономическо развитие може да бъде пропус­

нат, както се опитва да внуши съветската идео­

логия. Той по-скоро вярва, че никоя нация няма

да е в състояние сама да построи социализъм

(да не говорим за комунизъм), докато не изгради

модерна капиталистическа система. Напълно раз­

витият комунизъм изисква наличието на опреде­

лено ниво на благосъстояние и развитие на тех­

нологиите, които биха позволили с положения

средно от всеки индивид труд за определено

време да се задоволят основните потребности

на всички граждани. Постигането на това може

да даде възможност на хората да отделят nовече

време и енергия за участие в демократичното

управление на обществото, с което да се nрео­

долее чувството на отчужденост, наложено от

модела на Технологичната революция - гигант­

ска дъга, по която се развиват обществата от"при­

митивния комунизъм" на малки груnи със слабо

изразено или неструктурирано неравенство до

големите аграрни имnерии (често nъти разде­

лени на роби, от едната страна, и благоденства щи

монарси, от другата). Точно тях Маркс счита за

върховна проява на неравенството, като им про­

тивоnоставя развитието през феодализма и каnи­

тализма към социалистическия обществен строй,

при който всички имат еднакво участие, благода­

рение на развитието на технологиите. "Елитите"

на феодалния и каnиталистическия строй придо­

биват много по-голямо влияние над останалите с

икономически и идеологически средства, но тях­

ното участие в обществения живот ще приключи с

развитието на работническата класа, която е nре­

допределена да се превърне в "гробокопач" на

капитализма.

Системна критика

Макар че приветства много от идеите на Маркс,

заинтригуващи са критиките към работата му на

nрофесора по философия от Калифорнийския уни-

• Работническа демонстрация в Лондон.

верситет "Бъркли" - Луис Фойер. В предговора паметник на Маркс и Eнrenc.

Карл Маркс

си към nроизведението "Избрани икономически

и nолитически творби от Карл Маркс'; издадено

nрез 1960 г., той силно застъnва тезата, nоддър­

жана и от други, че марксизмът притежава много

от чертите, характерни за религия - с други думи

той до голяма степен се опира на ревностната вяра,

макар и лишена от научни доказателства, която е

характерна за силно религиозните хора. Фойер

също така застъnва мнението, че Маркс има много

силно и nоложително влияние върху социално­

икономическото мислене в nочти всички съвре­

менни държави, особено в Заnадна Евроnа и дори

Съединените щати.

Маркс и Енгелс насочват вниманието си изклю­

чително върху процесите в заnадните държави

с развиващ се каnитализъм, а проблемите на nо­

слабо развитите нации, като Русия, остават nочти

незасегнати. Това е известен проблем на марк­

систката теория още от началото на ХХ в., защото

се оказва, че революциите настъпват в nо-слабо

развитите райони на света, а не в силно разви­

тите каnиталистически страни. Повечето от усили­

ята на теоретици марксисти като Владимир Ленин

и други автори и са nосветени на решаването

му. Събраните nроизведения на Ленин съдържат

редица nримери за неговото разбиране, че побе­

дата на социализма в Русия зависи от разпростра­

нението му в силно индустриализираните държави.

Троцки разработва теорията за "перманентната

революция·: за да nокаже, че революции в изоста­

нали страни като Русия могат да усnеят само ако се

разпространят и на Заnад. След смъртта на Ленин,

Сталин се противоnоставя на това твърдение, като

заявява, че е възможно да се nострои "социализъм

в една отделна страна'~ По същество Ленин, взаимс­

твайки от други съвременни марксистки идеолози,

поддържа мнението, че чрез империализъм буржо­

азията в развитите страни използва "свръх печал­

бите" от колониите си, за да подкупва исканията

на работническата класа в родните си страни, като

уталожва исканията им.

Днес теоретичната и историческа валидност

на термина "класа" като аналитично понятие или

неnолитически обект се осnорва от някои. В тази

връзка се nоставя под съмнение уповаването на

Маркс върху идеите от XIX в., които изкривяват

науката с идеята за "nрогреса" (социалната ево­

люция). Днес очевидно капитализмът се е проме­

нил значително от времето на Маркс и разликите

между класите и връзките между тях са много nо­

сложни - наnример, все по-голяма част от корпора­

тивните акции в Съединените щати е собственост

на работниците посредством пенсионните фон­

дове. Критиците на този анализ обаче възразяват,

че все пак nоловината от националното богатство

е съсредоточено в ръцете на малка груnа основни

притежатели на акции.