120 години от рождението на гео Милев

НиколайХристозов ПЛАМЕННИЯТ

КаменВасевски ЕЗИК,СТИЛИОФОРМЛЕНИЕ НАПЪРВИЯ„ПЛАМЪК“

нова БЪлгарСКа ПоеЗиЯ

ВладоЛюбенов СТИХОТВОРЕНИЯ

РуменШомов СТИХОТВОРЕНИЯ

ДеньоДенев СТИХОТВОРЕНИЯ

МарияМаринова СТИХОТВОРЕНИЯ

нова БЪлгарСКа ПроЗа

ДимаНиколчева ЕДНАКОЛЕДНАВЕЧЕР.Разказ

нова БЪлгарСКа ПоеЗиЯ

МаркоГанчев ЧАРТЪРНИПОЛЕТИ СНАМЕТАЛОТОНАДЯВОЛА

МарияГенова СТИХОТВОРЕНИЯ

ВърбанВелчев СТИХОТВОРЕНИЯ

ТатянаЛюбенова СТИХОТВОРЕНИЯ

За ПЪрви ПЪт в „ПлаМЪК“

ГеоргиЕдрев СТИХОТВОРЕНИЯ

нîâîòî íà÷àëî.гîäèíàïåòäåñåòè îñмàáðîé 12015 ã.

СЪдЪржание

Сïèñàíèå-àëмàíàõ çà ëèòåðàòóðà,èçêóñòâî è ïóáëèöèñòèêàиçäàíèå íà Сúþçà íà áúëãàðñêèòå ïèñàòåëèоñíîâàíî îò гåî Мèëåâ

7

5

36

34

38

28

1823

25

11

14

40

нова Книга

ГеоргиКонстантинов ИЗ„ЧОВЕКЗАСПОДЕЛЯНЕ. ВТОРАЧАСТ“

ДиянаТончева ТЕФТЕРИ.Разказ

БЪдеЩа Книга

ДимитърСтефанов ДИШАХДЪЛБОКО

ПавлинаГатева НЕОЧАКВАНПЪТЕПИС

нова БЪлгарСКа ПоеЗиЯ

ЙорданМилев СТИХОТВОРЕНИЯ

ЕкатеринаКунова СТИХОТВОРЕНИЯ

КостаКачев СТИХОТВОРЕНИЯ

ПаМет

ДаринаГерова БЯХГОРД,ЧЕЖИВЕЯ ВДВАЙСЕТИЯВЕК!

ЮБилеи

ТрендафилВасилев СТИХОТВОРЕНИЯ

СлавчоНиколов СТИХОТВОРЕНИЯ

еСеиСтиКа

ВладимирКолев АНАЛИЗВЪРХУБАНАЛНА ЛИТЕРАТУРНО-СОЦИАЛНАТЕМА СЕЛЕМЕНТНАКУЛТУРОЛОГИЧНИ СЪПОСТАВКИ

нова Книга

ВладимирСтоянов САМОИДЕНТИФИКАЦИЯТА НАЕДНОЕСЕННОЗАВРЪЩАНЕ

ЛъчезарСеляшки СЪЧКИВСЛЪНЦЕТО

ПаМет

ТеодорХристов СТИХОТВОРЕНИЯ

ГеоргиН.Николов НЕЖНАГЛЪТКАСИНЯВОДА, ИЛИЗАРАННАТАЖЕНСКАЛИРИКА УНАСКРАЙМОРЕТО

2 ÏËÀÌÚÊ

62

77

83

6573

86

100

105

109

90

44

93

113

96

103

отЗиви

ВаляСотирова ПРИНОСЕНИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ТРУДЗАГЕОМИЛЕВ (120годиниотрождениетонаГео Милев)

АлександраИвойлова КАТОЗВЕЗДЕНПРАХ (застихосбиркатанаЗлатка Тименова)

ХориЗонти

ОгнянСтамболиев МИХАЙЕМИНЕСКУ— ПОСЛЕДНИЯТРОМАНТИК ВЕВРОПЕЙСКАТАПОЕЗИЯ 125годиниотсмърттаму

МихайЕминеску СТИХОТВОРЕНИЯ

МирчаЕлиаде ЗАМИХАЙЕМИНЕСКУ

ПаМет и СЪвреМие

БанкоП.Банков СИЗЛЪЧВАНЕНАРЕНЕСАНСОВ ПРИНЦ Единайсетписмаотрежисьора ЛюбенГройс(1959—1963)

МАЛКОИЗВЕСТНОПИСМО НАГЕОРГИМАРКОВ

ПроЧетено отново

ПанкоАнчев ГЕРОЯТИГЕРОИЧНОТО. ПОТРЕБНОСТТАОТГЕРОЙ ВБЪЛГАРСКИЯСВЯТ. „Епопея на забравените“ от Иван Вазов

3

120

123

На корицата: Гео Милев. Автопортрет

126

129

134

149

152

131

4 ÏËÀÌÚÊ

Мàêñ Мåöãåð • гåî Мèëåâ. лèíîðåç

120 години от рождениетона Гео Милев

  5

Николай Христозов

ПЛАМЕННИЯТ

СиметонаГеоМилевживеяотраннотосидетство.Тосепроизна-сяшевредки,нонаситенистревожноствечерничасове,когатобащами,задоченсъратникнапоетакатохасковскикореспондентнанеговитесписанияпрезгодините1923—1925,стежкавъздишказаговаряшезаГеоМилев, завършвайки с неизменнитедуми: „Живизгорен вСофийскатадирекциянаполицията“.

Тезидумираждахастрашнивидениявдетскотомисъзнание:огненивихри,трагичновиещисеръце,пламтящочело,върхукоетопадачернапепел...Годиниследтовалегендатазатазисмъртсеразсеяпредреална-та,нонепо-малкострашнаистина:всъщностГеоМилевебилварварскиудушенотпалачи-офицеривказарменоподземие.

Тойеубитпрезпролеттана1925година,следкатосееутвърдилвечекатоединотнай-големитепоетинаБългария.

ОткъдеидваГеоМилев?Най-напред—отдостолепиетонаединпатриархаленбългарскирод:

синенаМильоКасабов,известенкнижарииздателвСтараЗагора.Следтова— отизтънчения святнамодерното европейскоизкуство: катостудентвЛайпциг—изучавафилософияитеатралноизкуство,вЛондонсе запознава с английската литература, води кореспонденция с видниписатели,срещасесбелгийскияпоетЕмилВерхарн,койтогонаричаведносвоеписмо„саматапламенност“.СледтоваотновоевЛайпциг,нобушуващатаПървасветовнавойнагопринуждавадасезавърневБълга-рияпрез1915година.Тукзапочваизумителнадейност:превеждаипубли-кувапоезияотМаларме,Демел,Верлен,ВерхарниНицше,популяризирабългарскипоети,организиратеатралнагрупа.Нотозиподемрязкосепрекъсва—тойемобилизираниизпратеннафронта.

ПриедносражениекрайДойран(Македония)етежкораненвглаватаизагубвадяснотосиоко.Товасъбитиеесъдбоноснонесамозажитейскатамусъдба,ноизаформиранетомукатописателсострачувствителносткъмстраданиятаивъжделениятанаугнетениячовек.

6 ÏËÀÌÚÊ

ГеоМилевсезавръщаотфронтапреобразен.Взривът,койтопре-връщаглаватамув„кървавфенерсразтрошенистъкла“(неговизраз),разрушава и неговия поетичен святнатихи съзерцания и невидимивътрешнипревъплъщения.И се раждабунтът,яростта,неистовотопрезрениекъмсмъртта.

Видялтолковаотблизосмъртта,тойпреставадасепазиотнея.Тойевечеотвъдчертатанаживота,негоспъватоковитенасамосъх-ранението.Тойепридобилабсолютнатавътрешнасвободаначовек,закоготонищоне епо-страшноотонова, коетое вечепреживял.Такъвчовекнеможедамълчи,когатосеунижавачовекът.ВднитеследСептем-врийскотоантифашистковъстаниепрез1923годинапоетът,потъналвразмисъл,наблюдавасужасенооко—авсъщностсизостренотосидо-крайвътрешнозрение—новатанационалнатрагедия.Всичконаоколосеелюлеело,нотойеноселвсебесиравновесиетонасвоядух,стоическотоспокойствиенаобречения.

ВгодинитеследвойнатаиповременатрагичнитебългарскисъбитияГеоМилевсъздаванай-зрялатачастотсвоетотворчество:книгитесъсстихове„Иконитеспят“,„ПанахиданапоетаП.К.Яворов“,лирико-есе-истичните„Грознипрози“и„Експресионистичнокалендарче“,ивенецанасвоетотворчество—поемата„Септември“,посветенанаспоменатотовечевъстаниепрез1923година.Съставяняколкоантологиинасъвремен-натаевропейскаибългарскапоезия.Издаваалманах„Везни“исписание„Пламък“,вкоитопубликуваяркиполемичнистатиисрещумракобесиетовбългарскитеполитическинрави.

Безсилнидазадушатнеговияглас,властницитегоарестуватипре-даватназловещатаТретасекциянаВоеннотоминистерство.ЗаедносъсстотицидругивидниинтелектуалцииобщественициГеоМилевтрагичнозагива—едватридесетгодишен.Занегоивсичкизагиналимъченициписа-телятАнтонСтрашимировощетогаваизричазнаменититедуми:„Тозикървавстълботбляскавиименащеужасявапоколенията“.

ТозивикнанепримиренатасъвестидосегалюлеенебетонаБългария.

    7

Камен Васевски

ЕЗИК, СТИЛ И ОФОРМЛЕНИЕ НА ПЪРВИЯ „ПЛАМЪК“

Неговиятезикеостърипредизвикателен.Творбитесанемислимибезтемпераментността, без динамичносттаинастъпателността.Фразатавтяхмногопътиенасечена.Лаконизмътенай-честосрещано-тоявлениепостраницитенасписанието.Тойслагаотпечатъкивърхусинтаксиса.Дългото,сложнотоизречениеерядкост.Томногочестоекъсокатоизстрел,понякогасесъстоиотеднадума(например:„Грубо.Сурово.Варварско.Ноново.“)

Мисълтаеизразенаясно,пределноясно„Пламък“есписание,коетоечуждонамногословието,насловеснитеплетеницииребуси.Неговитестатии,рецензии,отзивиипр.састегнатиикъси.Колкотоидасеровимвтях,нямаданамеримизлишниекскурзиииописателства.

РедакторътГеоМилев,пъкисътрудницикатоНиколайРайнов,ГеоргиВасилев-Шейтанов,НиколайХрелковсафигури,коитосъссвоятаинтели-гентноствнасяткултурендухвколонитенасписанието.Впоместенитепроизведениярядкосесрещаткоректорскигрешки,препинателнизнацисеизползватмноготочно.Точност,кояточестопътинавлизавполетонапедантизма.Налицееширокаезиковедскакултура.

Списание„Пламък“почтинеизползвапълниячлен.Вкнижка11топечатиматериалитесибез„û“и„ъ“вкраянадумите.

Спървияфакт—изхвърляненапълниячлен—тоставапредвестникна спороветемеждунашите езиковеди, които се водихамного горещопрединяколкогодинипостраницитенапечата.Свтория—употребанановправопис—„Пламък“предричастаналатаунасреформавтазиобластпрез1945година.

Езикътнасписаниетоесвободенотезоповскаобвивка.Всичкоеот-крито,бойко,настъпателноигневно.Цветоветесаяркоразграничени,линиите—строготеглени.

Стилътеафористичен,дързъкипредизвикателен.Най-честоупо-требяванитестилистичнифигурисаепифоратаиелипсата.

8 ÏËÀÌÚÊ

Езиковиятфонд е сравнително богат. „Пламък“ си служи с думии езикови обрати, взети главно отсъвременнатаму лексика.Думата„полицай“енай-силнатавръцетенасписаниетоприосъществяваненаполитикатаму.Снеяточестоопределясъщносттанаявленията,фак-титеипроцесите.

Когатосписаниетотранскрибирачуждиименанаавториикниги,тодававскобиоригиналнотосъответствие.Постраницитена„Пламък“несесрещатнеологизмииархаизми.

Всичкитезичертинаезикаистиланаантифашисткотосписаниесаинтереснифактивнеговияживот.Внимателновникванеипроучванеотстрананажурналистиотнашитевестнициисписаниябибилоотсъщественаполза.Прималкоредакториисътрудници,приизключителнолошиусловиянаработа„Пламък“показвазавидноезиковедскоистилис-тическоравнище.

Неговиятграфическиобразеспокоен,чужднаекспериментитеиевсъответствиесдухаитрадициитенанашетооформлениеотоновавреме.Графичнитерешениясадобриисвързанислиниятанасписанието,линиянадостъпностиразбираемостотобикновениячитател.

Списаниетоширокоизползваилюстрацията—помествадостаснимкинадейцинаизкуството,репродукциинакартиниотизтъкнатинашиичуждестраннихудожници.Стяхсетърсипаралелсъссъвременносттаиизобличителносредство („Войнатанагладнитепротивситите“отПетерБрьогел,„Емигранти“отОскарКокошка,„Затворник“отПетърДачевидр.).Използванитешрифтовесаразнообразни,печатът—чистиясен.Заглавията,скоитосислужи„Пламък“,саотединисъщивид—хори-зонтални,снормалнаголеминанабуквите.Нанякоипубликациилипсватспециалнизаглавия.Тазиролясеотрежданапървияредоттворбата,подходящоизтъкнат(вж.кн.3на„Пламък“,стр.96).

Хартиятана Гео-Милевото списание е качествена.Корицитенавсякаотделнакнижка—разноцветни(убитожълто,зелено,оранжево).Натяхнаталицевастранаепоставенаномерациятадопълнителносщемпел.Тамобикновеносеизнасянай-важнотооттова,коетосъдържакнижката—афишът.Нагърбанакорицатасепечататоткъсиотпро-граматана списанието, обявяватсе книги, коитотовъзнамерявадаиздаде,отправятсеапеликъмабонатиинастоятели.Ивсичкотоваепостигнатосподчертаноформителскивкус.

Всякапореднакнижкаиматитулнастраница.Върхунеясаотбеляза-нииметонаизданието,неговиятхарактер,годишнинатаму,мястото,къдетоизлизато.Тук,всредатанастраницата,еизобразенбуенпламък—символнасписанието.

Книжкитена„Пламък“сасвързанипомеждусиседнанепрекъснатаномерациянастраниците.Тязапочваот№3впървакнижкаизавършванастраница284вкнижка10.Книжка11отвторатагодишнина(1925г.)носиновономериране—отстр.3достр.32.

В „Пламък“журналистическитежанрове съжителствуват с ли-тературните.Наред със стихотворениятаи разказите се срещати

  Камен Васевски  9

литературнатарецензия,статията,отзивът,полемичнатабележка,репликата,отчетът,хрониката.Общовзетосписаниетосислужисъссредстватанаразличнитевестникарскижанроветвърдеумело.

Обичайноявлениеза„Пламък“едаоткривавсякапореднакнижканесуводнастатия,кактотоваправинапримеризлизащотопосъщотовремесписание„Новпът“наГеоргиБакалов,асразказилистихотворение.1ТоваехарактерностнаГео-Милевотосписаниеинеговафизиономия.

Широкомястов„Пламък“заематоценъчнитепубликации—театрал-ниятпреглед, рецензията, отзивът,третиращиразлични въпросинаразличнитевидовеизкуства.Итованееслучайно.Списаниетосъобщававсвоетоначало,чещеотделиширокомястонакритиката.Товатоосъ-ществяваглавносвъзможноститенарецензиятаиотзива.

Театралниятпрегледсепоявяваощевпървакнижка.Тамсеразглеж-дасъстояниетонабългарскиятеатър,ипо-специалносъстояниетонаНародниятеатърследДеветоюнскияпреврат.Внегонещатазапочватмалконеобичайнозажанра—пряконесепристъпвакъмоценяваненапо-становката,асепристъпвакъмединдругвъпрос,койтосеявявапричиназалошитеспектакли—некомпетентносттанатеатралниякомитетинеговатамудностврешаваненаназрелитепроблеми.Общото,коетосвързватеатралнияи литературнияпрегледпо страницитена „Пла-мък“,есвойственатапестеливостнасписаниетовхарактеризираненафактите.

НяколкотопостановкинаНародниятеатърсеоценяватсбито,безсловеснанатруфеност.Оценкитесасведенидовъзможниялаконизъм.

Краткосттаебелегнавсичкитворби,намерилимястопострани-цитенаантифашисткотосписание.Тазихарактерностобаченикоганенанасявреданаанализа.УмениетонаГеоМилев(многорецензиииотзивипринадлежатнанеговотоперо—б.м.—Вас.)дараздробявафактите,датеглиизводите,даотделяглавнотоотвторостепенното—сеналагакатоопределеначерта(„Театралнаесен“,„Шахатуни“,„Театралниопити“идр.)

Тозиначиннаписанестававъзможенблагодарениенаголяматаоб-разованостнаредактораГеоМилевинанеговитетрайнинаблюдениявърхуфактите,явлениятаипроцеситевживота.

Литературнатарецензияи отзивътносятсъщитеотличителниособености—стегнатоствобобщенията,полемичностибойкост(„Анто-логияболгарскойпоэзии“,„Рускатапоезиявчера,днесиутре“идр.).Втяхсписаниетоебезпощадновоценкитеси,съпоставястиховетеспознатиобразци,воювасрещуепигонството,заданаложипрокламиранатаотнегонеобходимост—„оварваряваненабългарскатапоезия“.

Впрегледа„Засписание„Ек“илитературнитенагради“„Пламък“сеопълчвасрещуавторитети.Тойзаявява,ченепризнаватехниявкусиоткриваистинскатапричиназанаграждаванетоиизтъкванетонаав-торитеназахаросанатапоезия.Тъкмозатовасписаниетовотзиваси„Закнигата„Жертвениклади“наАсенРазцветников“ласкавопосрещапроизведениятазасептемврийскитежертви.„Пламък“пишеслюбовизахумористичнитестиховенапролетарскияпоетХристоСмирненски.

1 Кн. 1 на „Пламък“ започва с новелата „Изповед“ на Антон Страшимиров.

10 ÏËÀÌÚÊ

В страницитена списаниетоширокомясто заемакнигописът.Втозиразделчестосепоявяватзаглавия,съобщаватсеименанаавтори,новсевсъответствиеснаправлениетона„Пламък“.

Списаниетотвърдеумелосислужисполемичнатастатия.Тованай-добреепоказанов„ЛордБайрон“.Авторътнастатиятаспорислитера-турнатазадругана„Хиперион“,представилавнароченсборникголемияанглийскипоетвневеренпортрет,спревратниоценкизанеговотодело.ГеоМилевгиоборва.Донескопосанопреведенитестиховетойсъпоста-вясвои,далечпо-издържаниирисуваистинскияобразнапоета,катосемъчиданамеридопирниточкисвремето:„Занас,днешнитехора,тя(поезиятанаБайрон—б.м.—Вас.)еценнадотолкова,доколкотоможемдавлеемвнейнитеформисъдържаниетонаднешнотовреме;доколкотовБайроновитехимнинасвободатаможемдавлеемнашето,днешнотопонятиезасвобода.“1

Авторътна статиятаобясняваипричините затовапревратнопредставяненаБайрон:„Днешнатакритикасеплашиотнеговотобун-товничество,отнеговатастрастналюбовкъмсвободата.“2

„Пламък“ отделямястонаняколко литературни статии.ВтяхсписаниеторазглеждатворческияпътнатакивакрупниавторикатоЛевТолстой,АнатолФранс,РихардДемел,ВалериБрюсовидр.Анализътеширок.

Информационната бележка, хроникатаи отчетът са застъпенисравнителнорядко.Липсватбеседата,пътеписът,уводнатастатия,кореспонденцията,очеркът,литературнатаскица.

Пълномногоцветиенажурналистическитежанровенеможедасеискаот„Пламък“,защототоесписаниезаизкуствоикултура.Внегопреобладаватжанроветеналитературата,следкоетоидватоценъчнитематериали.Никоганетрябвадасезабравя,че„Пламък“есписание,коетосеборисрещуфашизма.Затазицелтослагачестоударениетоивърхумалкивестникарскикъсове,коитосапропитисголямапублицистичнастрастиизобличителенпатос(„Парадокси“и„Викзаправда“).

Нагърбанакорицатавкнижка9и10списаниетопечатисъобщениедочитателитеси,вкоетозаявява:„Пламък“преставадаизлиза.Всичкиабонатиинастоятелидасиуредятсметкитеснедоплатенитеабона-менти.“

Подтозитекстредакциятадаваобява,чеоткриваподписказановосписание „Жар“, което „ще започнедаизлиза отм.януари 1925 г.“, нопроектиранотосписаниенесепоявява.Презянуари1925г.неочакванозаабонатитеизлизапак„Пламък“—неговатаединадесетакнижка.

Първиятмесецоттаягодинабележиикраяна„Пламък“.Скнижка11списаниетофактическиспирадаизлиза.

1 Гео Милев — Избрани произведения, 1965, т. 2, стр. 273.2 Пак там.

    11

НОВА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

Владо Любенов

СТИХОТВОРЕНИЯ

Картина На Петър Чухов

тúé êàêòî âúðâяõ ñè â ïîëåòî âåäíúжè ñè ðèòàõ áåçöåëíî áîäèëèòå,åäíà мèñúë мå áîäíà — ÷å âå÷å ñúм мúж,è òî — âúâ ðàçöâåòà íà ñèëèòå!

аç ñïðяõ è âèäяõ, ÷å ñúм ÷àñò îò ïåéçàж,âúâ êîéòî ñòúð÷àò äâå мàãàðåòà,äîêðàé íàòîâàðåíè ñ òåжúê áàãàж.а àç áяõ íàðàмèë êèòàðàòà!

и àç ñå îщèïàõ — íî íå, íå áå ñúí! —иçãëåжäà èçïèòâàõ íàé-òðóäíîòî —äà áúäà è âúòðå â íåщàòà, è âúí,âñå îщå щàñòëèâ îò àáñóðäíîòî...

тîãàâà óñåòèõ, ÷å ñ ïîãëåä ñòóäåíмå ãëåäàò ïîëåòî, мîãèëèòå...Пðèðîäàòà öяëà áå âòðåí÷åíà â мåí,áåç äâåòå мàãàðåòà, мèëèòå,

êîèòî, ïîмúêíàëè ñâîя òîâàð,çàòúâàõà ñúâåñòíî â òèíяòà...и àç ñå ïî÷óâñòâàõ ñàмîòåí è ñòàð...нàïúëíî â äóõà íà êàðòèíàòà.

БеЗделниК На Пламен Киров

Мå÷òàя çà íåжíà òúãà íà áåçäåëíèêè ñêóêà â äîмàшåí óþò,êúäåòî îò ïîíåäåëíèê äî ïîíåäåëíèêñïîêîéíî äà áúäà ëóä.

12 ÏËÀÌÚÊ

дà èçëяçà ïðèâå÷åð íà мîя áàëêîíè äà áúäà ñúñ äóмèòå ñàм,è çàêˆ÷èë äóõúò ñè íà íяêîé ïèðîí,äà íå мîãà äà ñêî÷à îòòàм.

нà мåíå ñàмèя äà áúäà ëþáîâíèê,íà мåíå ñàмèя — ïàëà÷.дà ñå óõàжâàм îò ñóòðèí äî êúñåí ñëåäîáåäè ñàмîèçмú÷âàм ïî çäðà÷.

и ëåãíàë íà äúíîòî íà мîя êðåâàò,íàñàмå ñúñ ñàмàòà ñмúðò,îò ñòàð фèëîñîф äà ñå ÷óâñòâàм ïî-мëàä,è îò áëóäíèöà мàëêà — ïî-äúðò.

нî íàêðàя ðàçáðàë, ÷å ñúм ñàмî çàòâîðíèê,äà áëúñêàм äà áúäà ÷óò!и èçáяãàë îò êúщè ïðåç íяêîé âòîðíèê —äà âñяâàм â äóшèòå âè ñмóò!

ниХилиСтиЧно На Никодим Данов

Щå âçåмà è àç äà ñå мàõíà íàêðàяîò òàя ñêàïàíà, òúïà äúðжàâà,íàðå÷åíà ñ äúëãîòî èмå Бúëãàðèя,îò êîåòî äàжå è ðèмà íå ñòàâà.

тâúðäå äúëãî íà ïîëóîñòðîâàçàäúðжàõ ñå — òîâà мè å ãðåшêàòà.а èíà÷å âñè÷êî å òîëêîâà ïðîñòî —íåäåé äà ïðèëåïâàш — äà íå òè å òåжêî.

оñòàâè ñå íà âяòúðà äà òå äóõíå íàíяêúäå,âúðâè, çàâëàäåé, òúðñè ïðèêëþ÷åíèя.нямà áúäåщå âå÷å â òàçè ëèâàäà,íямà äàжå õðàíà çà êîíåòå íè...

нî òè мåòíè ñå íà êîíя ñè вúîáðàжåíèåè áúäè ñмåë êàòî ïðàáúëãàðèòå íàâðåмåòî.нàïóñíè рîäèíàòà — è щå òè áúäå ïðîñòåíî,à è äà íå òè áúäå — íèмà èмà çíà÷åíèå...

  Владо Любенов  13

е, òîâà å çà мåíå äíåñêà êàðòèíàòà,è âè êàçâàм, çàâúðшâàéêè ñâîяòà ïëåäîàðèя,÷å àêî õàí аñïàðóõ íå áå íàïóñíàë рîäèíàòà —íямàшå äà я èмà äíåñêà Бúëãàðèя!

вЪлЧи глад На Пламен Антов

няêîé äåí щå èçáяãàм â ïðèðîäàòà,íàäúëáîêî ñðåä ñíяã è ñðåä мðàê,ïðåðîäèë ñå íàé-ñåòíå â ïîðîäàòà íà вúëê-еäèíàê.

дàëå÷ îò иñóñ è îò Бóäà,îò нèöшå è лèîòàð,ñúñ ðàäîñò щå ÷óâñòâàм â ïî÷óäà êàê ñòàâàм Зâяð.

Кàê èçáèâà ñíîï êîçèíà ñèâàíà ãúðáà мè ïî ñåëñêè êîñмàòè óñмèâêà ïî âúë÷è щàñòëèâà — íà мîяò ñóðàò.

дà óáèâàм âúâ òúмíèòå õðàñòè,äà áåñóâàм ñðåä ÷åðíàòà íîщ,ñúñ íàñëàäà íà õàïêè è ÷àñòè äà ëî÷à мîщ!

нî çàщî â мåí äúëáîêî ïðîñâåòâà —íåçàñèòåí — ñ èíñòèíêòà âðîäåí —ãëàäúò ñмúòåí çà ñàмîжåðòâà íà ÷îâåêà âúâ мåí?...

(а å çíàéíî îò ïàмòèâåêà,÷å íå мîжå âúëêúòäà èмà êàòî ÷îâåêà ÷îâåшêà ñмúðò!)

...и ñïóñêà ñå ïàê îò áàèðàäèâî ãëóòíèöàòà â åêñòàç...Зíàå çàщî ñå óмèðà åäèíñòâåíî çâяðúò â íàñ...

14 ÏËÀÌÚÊ

Румен Шомов

СТИХОТВОРЕНИЯ

* * *

Чîâåê è êó÷å â íîщòàòúðñåõà äîáðîòî íàñòðîåíèå.дúжä ïàäàшå íà åäðè êàïêè, íà ñòðóè — äúëãè óäèâèòåëíè —êàòî îêúïàíè жåíè â ëåãëîòîè êðåмâèðшè çà êó÷åòî.

ПринЦеСите на еСента òàíöóâàòâ ñâîèòå çëàòèñòè, îãíåíî÷åðâåíè ðîêëè —щàñòëèâè è çàмîжíèíà ëú÷è è ñëúí÷åâè îòáëяñúöè,íà ñåíêè îáëà÷íè, äúжäîâíè êàïêè,âåòðîâå, çâåçäè è ñúíèщà...

а íяêúäå â áåçáðåжíèòå ïðåäåëèïîòðîïâàò ñúñ êîïèòà, íåòúðïåëèâè, öâèëåщè êîíå — òå ÷àêàò ïðèíöîâåòå íà ñíåãà äà ãè âúçñåäíàò, äà ïðåïóñíàò шåмåòíîâúðõó мîíåòè çëàòíè,è ãîðящè âúãëåíè,äà ðàçïèëåяò áåëèòå ñè ïëàщîâåè ñâîéòå ãîäåíèöè äà îáãúðíàò â òяõ.

19 октомври 2009 г.

  Румен Шомов  15

* * *

в ñúðöåòî íà Сîфèя,â íîçåòå íà çëàòîêóïîëíèя íè õðàмåäíà ãàðãà êúëâå...êðèëî îò ïðåãàçåí ãúëúá. иëè îò àíãåë...

Сàм гîñïîä ëè íè èçïðàщàмåòàфîðè-ïðåäñêàçàíèяêàòî âíåçàïíè ñâåòêàâèöè?

Сàм гîñïîä ëè íè ïðåäïàçâàîò çåмåòðåñåíèя, ïðåäñòîящè âîéíè, âîäîâúðòåжè?

иëè ïðîñòî:åäèí õâúð÷àщ êàíèáàë çàêóñâàñ òðóïà íà ñâîя мúðòúâ ñúáðàòè íèщî, íèщè÷êî ïîâå÷å...

нåñèãóðíè, íåïðåöèçíèñà ïðî÷èòèòå íè, гîñïîäè!

25 януари 2010 г.

* * *дóшàòà ëèêóâà ñðåä íèщîòî,èçëяëî êàмáàíè îò çâåçäíàòà ïåïåë,èçêîâàëî öèêàäè,êîèòî îãëàñяò â íåñòèõâàщà èçïîâåääåíя è íîщòà è âñè÷êîòî âðåмå,ïîáðàëî ñå â êðàòêèя мèã ïîмåжäó èм.

дóшàòà ëèêóâà ñðåä íèщîòî,ñúòâîðèëî мîðå ñ áåëè ðèáèè яðîñòíè ïяñúöè,è âúëíè èçóмðóäåíè, èçмèëè, îêðúãëèëè мðàмîðíè åëèïñè.

дóшàòà ëèêóâà ñðåä íèщîòî —îãíåãúëòà÷à íà âðåмå, ñúäáè, ñúñòîяíèя, ïîðèâè...

16 ÏËÀÌÚÊ

...в ñêàëèòå íàçúáåíè, â áåçáðîéíèòå ïèíèè, ðàçõâúðëяëè êëîíè êàòî êðяñúê çàñòèíàë ñðåä âúçäóõà.

дóшàòà ëèêóâà ñðåä íèщîòîñ âúçмîжíî íàé-òúжíîòî ñâîå ëèêóâàíå.

Ламинария, о-в Тасос,11.VI. 2014 г.

игнажден

нà шåéñåò è ÷åòèðè ïî÷òèâñå îщå ÷àêàм â ïåщåðàòàäà äîéäàò мîèòå òðè âëúõâè,çà äà ïîâяðâàм, ÷å ñúм ñå ðîäèë.

20.ХII.2014 г.

* * *Пðàçíèòå äóмè — òúé ÷åñòî äî÷óâàíè —мðà÷íî ñå ïúëíяò ñúñ ñúäúðжàíèå:ïúëíè ãëàâàòà шàïêàòà ñ ëóäîñò,ñòàðîñòòà жúíå ðàíà ñëåä ðàíà...

гàñíàò мå÷òèòå — ñòàâàò áàíàëíè,ãóáè ïåéçàжúò яðêîñò è ðàäîñò,Пúòя çàмåíяò äðóмè ïðîщàëíè,ðàñíå äèâ äжîäжåí íàä ÷óâñòâà ïðîïàäíàëè.

Бîëêàòà ñòàâà äî ñмúðò íåòúðïèмà,òяëîòî âèå ñðåä êóïîëè åñåííè.Смèñúëúò çúçíå — òîé âå÷å å â çèмàòà.Уñòíèòå шåïíàò: „дàé, Бîжå, óñïåíèå!“

нî гîñïîä âñå îщå å íåéäå ïî ðàáîòà —ðàç÷åêíàò â òàâàòà íà ïðàçíèê áåçêðàåí.рàçïèâàò êðúâòà мó îõîëíèòå áðàòя...дóшàòà íàïðàçíî жàäóâà çà рàя.

29. ХII. 2014 — 5. I. 2015 г.

  Румен Шомов  17

* * *Сàм ñúм ñè îàçèñ,ñàм ñúм ñè êëàäåíåö â ñåáå ñè,ñàм ñúм ñè êàмèëàòà,êîяòî òðяáâà äà мå èçâåäå îò ïóñòèíяòà.

Сàм ñúм ñè ïяñúêà, â êîéòîïîòúâàò êîïèòàòà Ј.Сàм ñúм ñè âяòúðà,êîéòî íîñè äþíà ñëåä äþíà.Сàм ñúм ñè ñâîéòî ïîòúâàíå.Сàм ñúм ñè....

18 ÏËÀÌÚÊ

Деньо Денев

СТИХОТВОРЕНИЯ

МиКеланджело

нåáåòî íàä Фëîðåíöèя è рèмñêîòî íåáåñà êíèãè âúâ ðàçëè÷åí ñòèë íàïèñàíè.Мåжäó ðåäîâåòå íà åфèðíèòå èм ñòðàíèöèå ñêðèò êëþ÷úò çà òàéíèòå íà áèòèåòî.а äîëó íà Зåмяòà íàмåñòíèêúò гîñïîäåíêàêòî èñêà ñè èãðàå ñúñ ñúäáèòå.тîé çàäà÷è íåïîñèëíè âúçëàãà íà тâîðåöà.о÷àêâà äà ñå ïðîâàëè, ïîçîð äà ãî ïîêðèå.нî ãåíèяò ïðåç âñè÷êè âðåмåíàå ëþáèмîòî äåòå íà áîãîâåòå!дëåòîòî мó „дàâèä“ — èçящåíîò îòëîмúê îñêâåðíåí èçñè÷à.а îò ÷åòêàòà мó íîщåм çà ÷åòèðè ãîäèíèñâîäúò íà Сèêñòèíñêàòà êàïåëà îжèâяâà.нî ïðåäè òîâà... èçâàяíà å „Пèåòà“:(в мðàмîðà ñèяåí жèë÷èöè ÷åðâåíèñúщî êàòî âåíè÷êè ïóëñèðàò!)и öåëèяò óáèéñòâåí òðóä å áèë,çà äà òúðжåñòâóâàò ïðàâäàòà è êðàñîòàòà!нî çàщî ïîåòúò å âòúêàë â ñîíåòàòåçè äóмè: „Длето и четка — радости измамни!“?дåëфèéñêàòà ïðîðî÷èöà ðàçãúâà ñâèòúêè èñêà äà íè ïðî÷åòå êàêâî òàм ïèшå.(Мîжå áè òя çíàå îòãîâîðà íà âúïðîñà?)Пåò âåêà âñå î÷àêâà íяêîé äà я ÷óå,àëà ñëóшàòåëè íå ñå íàмèðàò.

  Деньо Денев  19

ПоетЪт, КоЙто оБожава гореЩиЯ вЯтЪр На Ласло Наги

С Уíãàðèя â êðúâòà,ñ Бúëãàðèя â ñúðöåòî,êúïåõà ñå â òâîя ïîãëåäдóíàâ è Бàëêàíà.

Мàéñòîð íà мåòàфîðè-ñâåòêàâèöèè ñòèõîâå ñúñ ðèòúмêàòî òðîïîò íà òàáóí êîíå(оò äåòñòâîòî è öяë жèâîòêîíåòå ñà òè áèëèëþáèм ïðèðîäåí фåíîмåí!).

рèöàð äîáëåñòåí íà êðàñîòàòàè çàêúðмåí ñ äóõ ñâîáîäåí,äóмèòå òè — îãíåíè ëú÷è — ñúñè÷àõà áåçðîäíèöè íåëåïè.

тè еíäðå аäè èçмèîò òèíяòà íà êëåâåòàòà,аòèëà Йîжåф îçàðèñúñ ñèяíèå îò çâåçäíàòà ãðàäèíà!

дîñòîåí ñèí íà ñâåòëèíàòà,èñêàшå â íåáåòî äà ñå ïîãðåáåшè äóшàòà òè äà ñå ïðåëååâ äúãà, ïëàäíóâàщà âúðõó ñíåãà.

тè ðàäîñòèòå íà íåäåëяòà âúçïяè ÷åðíîòî жðåá÷å îïëàêà...Сëîâîòî òè — çåмíî è íåáåñíî — ñ áåçáðîé êðèñòàëè çàñèяâ îáîжàíèåòî íà âяòúðà ãîðåщ,íà ñèíèя Бàë÷èшêè âяòúð!

Кúïåõà ñå â òâîя ïîãëåäдóíàâ è Бàëêàíà:ñ Уíãàðèя â êðúâòà,ñ Бúëãàðèя â ñúðöåòî.

20 ÏËÀÌÚÊ

КораБЪт-видение на УилЯМ УЪрдСУЪрт

„... и горд със своя ход и мачти, и платна, като видение се плъзгаше в простора.“

Уилям Уърдсуърт

Пðèèжäàò âúâ ïðèñòàíèщåòî êîðàáèîò âñè÷êèòå ïîñîêè íà ñâåòà.и îñòàâèëè íà òîçè áðяã òîâàðèè ÷àñò îò ïàñàжåðèòå,âäèãàò êîòâè è ñèðåíèòåíàäóâàò çà äîâèжäàíå.

нî òóê âåäíúж ïðèñòèãíà êîðàáñðåáðèñò è ñ èмå „лåáåä“.тîé íèщî íå ñòîâàðè.нà ïàëóáàòà íèщî íå êà÷è.и êàòî âèäåíèå ïðåñå÷å õîðèçîíòà.

Мèíàõà ãîäèíè îòòîãàç.а ñïîмåíúò çà òîçè êîðàáíå èçòëяâà.Зàщî äîéäå?и áåшå ëè íàèñòèíà ïðè íàñ?

венеЦиЯ, КаФене „Флориан“ „Но за Венеция скърбя...“ Христо Фотев

вåíåöèя — âåíåö îò ïåðëè âúâ ëàãóíàòà,êúäåòî âñяêî âðåмå å îñòàâèëî êðèñòàëèòå íà ñâîåòî äèõàíèåâ ñêóëïòóðè è фðåñêè!

нà фàíòàñòè÷íèя ïëîщàä„Сàí Мàðêî“ ñ õèëяäèòå ãúëúáèöúфòè áåçêðàéíîòî äîâåðèå

íà ïòèöèòå êúм õîðàòà.тóê âñè÷êè âúçðàñòèïîäâëàñòíè ñà íà ðàäîñòòà.вñåêè å äåòå.и âúçäóõúò çâúíè îò ñмяõ...

  Деньо Денев  21

еäèí îò ñèíîíèмèòå íà òîçè ãðàäå êàфåíåòî „Фëîðèàí“. оòòàмïðèèжäàò çâóöè íà „вèåíñêè âàëñ“,òàм âäèãàò ñå íàçäðàâèöè

ñ êîêòåéëà „тèíòîðåòî“.вúâ „Фëîðèàí“ ñà ïèëè êàïó÷èíîСòåíäàë, Бàéðîí, Пðóñò...Пëåяäà çâåçäíè èмåíà!Бàëçàê íàðè÷à êàфåíåòî èíñòèòóöèя,мàêàð äà å ëþáèмî мяñòîíà êóðòèçàíêè è шïèîíè.

Пèñàòåëèòå îòмèíàâàò... Кàïó÷èíîòî îñòàâà.Сàмî äåòî ñè ïðîмåíяâêóñà ïðåç âåêîâåòå.

Сúщèòå çâåçäèãðåяò íîщåм íàä ïëîщàä „Сàí Мàðêî“.... и ñúñ âñяêà ñëåäâàщà ãîäèíàâñå ïî-âèñîêî ñå èçäèãàò.

и неУСетно Пада веЧерта

„Чîâåê å ñàм âúðõó ñúðöåòî íà Зåмяòà,ïðîíèçàí îò åäíè÷úê ñëúí÷åâ ëú÷.и íåóñåòíî ïàäà âå÷åðòà.“Сàëâàòîðå Кóàçèмîäî

оò âúðõîâåòå ñè âèñîêèУíãàðåòè è Мîíòàëåòè ïîäàäîõà ðúöå.и íà ðîäíàòà Сèöèëèя îò äîëèíèòåèçäèãíà ñå äî нîáåëîâîòî íåáå.

Пúòяò òå äàðяâàшå ñúñ ïåñíè.Зàëèâàшå òå âяòúðúò ñúñ äúõíà мîðñêà шèð è íà çåмя.Сúщàòà çåмя,â êîяòî òè ñå ãмóðíàè ïîòúíà â ñâåжåñòòàíà õëàäíèòå áàçèëèêè.

22 ÏËÀÌÚÊ

Зåмяòà, âúâ êîяòîмîмè÷åòà ñ ãúðäè îò ïîðòîêàëèêîñèòå ñè ðàçêîшíè ñðåñâàòïðåä ñðåáúðíîòî ëóííî îãëåäàëî.и íàñðåщíèяò ÷îâåê íå êðèåíîж âúâ ñâîèòå ðúöå,à íîñè ñòðúê îò öúфíàëî мóшêàòî.тè âñè÷êè íàé-ëþáîâíè äóмè ïîñâåòèíà çåмяòà ñ èмåòî иòàëèя.

... нàèñòèíà жèâîòúò íå å ñúí.и äîêàòî ïîñëåäíèяò щóðåö íà ëяòîòîíè íàïîмíя, ÷å ñмå îщå жèâè.и ñúðöåòî ñå ñðàжàâàñ áåçмèëîñòíîòî âðåмå:

„... неусетно пада вечерта.“

гåî Мèëåâ • Зîäèàêàëíè îáðàçè êúм „еêñïðåñèîíèñòè÷íî êàëåíäàð÷å“ 1921 ã.

    23

Мария Маринова

СТИХОТВОРЕНИЯ

УроКЪт на МаМа

Кîëêî å õóáàâà, ÷åäî, çåмяòà —ãàëåшå мàмà öâåòяòà íà äâîðà.тя å ïîäàðúê, áîжåñòâåíà, ñâяòà —ðàäâàé ñå, ÷åäî, íà ïòèöè è õîðà.

и çàïîмíè: щîм â òåáå å áяëî,âñè÷êî êðàé òåá щå å ñâåòëî è íåжíî,òâîèòå ÷óâñòâà ñà êúñ îãëåäàëî,â êîåòî ñâåòúò ñå îãëåжäà.

аêî ãëàñúò íà ïðèðîäàòà ÷óâàш,àêî ñ äåëà ñè äîáðà è êðàñèâà,çíàé, ÷å è òåçè, ñ êîèòî îáщóâàш,ñúщî щå áúäàò ñ òåáå òàêèâà.

аëà è õîðà áåçáîжíèöè шàðяò —òå êàòî âúãëåíà òëåяò íåâåðíè —àêî íå мîãàò äà òå îïàðяò,âñå щå ñå мú÷àò äà òå î÷åðíяò!

неБеСен КонФлиКт

нàä мåí íåáåòî êðúãëî îò ñèíåâà òðåïòè,åäíî ïåòíî íå ïëóâà è îáëàê íå áëåñòè,êàêâî áëàжåíñòâî ñàмî è ñâяòà òèшèíà,òàêà îòäúõâà ñàмî ñâåòåöúò áåç âèíà.

а âèжäàëà ñúм ãîðå è áèòêè, è ñïëåòíè,êàê îáëàöèòå âîäяò áåçмèëîñòíè âîéíè,îò çëîáà ïî÷åðíåëè ãúðмяò, òðåщяò áåçñïèðè ñ мúëíèè íàñè÷àò íåáåñíèя âñåмèð.

24 ÏËÀÌÚÊ

Кàêâî íå мîãàò ãîðå è òå äà ðàçäåëяò,òàм íямà êàòî òóêà ïàðè, âåщåñòâåí ñâяò,íèмà äóõúò áîжåñòâåí è òàм å äåфèöèò,òà òðяáâà äà èçáóõâà ñèçèфîâñêè êîíфëèêò.

нå èñêàм è íåáåòî äà ñòåíå îò áåäè —ïîíå ïðîñòîðúò ãîðå â ïîðяäêè äà áëåñòè!нàëè çà òàм ñå ãîòâяò äóшèòå íè áåçáðîé —âúâ ðàя, â íåáåñàòà äà èмàмå ïîêîé!

тЪга Ми отива

Кîëêî ðàäîñò жèâîòúò мè âçå,êîëêî ãðåéíàëè äíè íåðîäåíèäîïúëçяõà ïðè мåí áåç íîçå,ñàмî мîéòå мå÷òè ïîêîñåíè.

нå ïîçíàâàõ áåçãðèжèå, ñмяõ,äðóã ñè ãè áåшå îòêóïèë,è êîãàòî ïîñåãíàõ êúм òяõ,íяêîé äëàíòà мè ïðå÷óïè.

Кîëêî óäàðè? Кîëêî ñòðåëè мîжå âñяêà äóшà äà èçòðàå?нåçàñëóжåíà áîëêà áîëè,à ãîäèíèòå âñå ñè äúëáàяò.

е, òúãà — ïðè òúãàòà! рàçáðàõ!а íà мåíå òîâà мè îòèâà!аêî òðúãíà ñúñ мàñêà íà ñмяõ,çíàм, ÷å íямà äà áúäà êðàñèâà.

    25

НОВА БЪЛГАРСКА ПРОЗА

Дима Николчева

ЕДНА КОЛЕДНА ВЕЧЕР Разказ

Всякасутрин,предочитенаполовинатаград,дъщерятакарашебащасидо„работното“мумясто.Когатоавтомобилът£спирашенаплощадче-топредбанката,разговоритезамираха,презпрозорцитенакафенето,набанката,наблизкитемагазинихоратанаблюдавахапознататакартина—стариятчовексеизмъквашебавноотзаднатаседалка,примъквашестреперещитесиръцеедновързопче,чиетосъдържаниевсичкипознаваха,ибездапоглежданикого,съсзабитиочивземята,суетливоотивашенаобичайнотосимястокатовлачешекракавподпетениобувкисъсстар-ческанемощнапоходка.Всичкивградагопознаваха.

Инечеградътбешемногомалъкилимногоголям,градкатоград,ностариятчовекбешеучителвначалнитекласовеведноотучилищатаповечеот40години,послебешеидиректорвсъщотоучилище.Половина-таградсебешенаучилначетене,писанеисмятанепринего.Другатаполовинапъксеучешенаматематикавгимназиятаприженаму.Когатодойдевремеисепенсионираха—първотой,послеитя,давахауроцинадецатанабившитесиученици,подготвяхазауниверситетаизаняко-гашнотоМЕИсегашнитеучителииинженеривграда,имакарчемногооттяхсепръснахавстранатаилипосвета,всички,доедингопомнехаипоиме,непропускахаслучайдамусеобадят,дамусепохвалятилидасеоплачатотнещо.

Имахасинидъщеря,коитоизраснахавсянкатанародителите,никойнепомнешекаквозавършиха,ивсичкигизнаехакатодъщерятаилисинанаДаскала...такасимуостанаипрякорът.Когатоженамупочина,стариятучителизведнъжостаряинатрупанитегодинипроличаха.Затворисевкъщи,млъкна.Годинаследтовасинътмусезапилянякъдепосвета,никойповеченеговидя,несечузанегонещо.Дъщерямуизведнъжсеразвъртя,отворималкомагачинче,послепо-голямо,послегиразшири,исамозадвегодинисепревърнавнещокатоемблеманапечелившатабизнесменканаграда.Несеожени.Живеешесгаджетосивогроменапартаментдогарсониератанабаща£(двадвустайни,слепениединдодругиателиенатавана,къмкоетосеотивашесвътрешнастълба),направихаремонт,обзаведохагопокаталогсвноснимебели,техникаибаниидотазисве-таясветихпускахасамонай-отбранигости.Живеехакатоимащихораитакивасибяха.Ходехапочуждикурорти,пушехасамовносницигари,дрехитеимбяхамаркови,колитеимскъпи.

Когатозапървипътстариятучителсеизмъкнаотколатанадъ-щеряси,разгънастреперещиръцевързопчетоиизвадиотнегорибарско

26 ÏËÀÌÚÊ

столче,когатосенаведеисъссъщитетреперещипръстипостлаква-дратнопарчекухненскамушамаипоставивърхунегокартоненакутияинадпис—„Помогнетенастарияучител“,натрупалотосемножествоахна,хора,коитогопознавахасевтурнахакъмстарецаисеопитвахадаговдигнатотстолчето,говорехамунещо,нотойнереагираше,забилпогледвземята,аединотпо-решителнитесезапътикъмколата,отворисъсзамахврататасрещушофьоркатаисеразвика:

—Каквоправишма,единбащаимаш,данесиобеднялатолкова,чедагокарашдапроси,—атясеизмъкнаотсвоятастранаиоблегнатавърхутавананаскъпотосивозилосепровикна:

—Ченаливсекитрябвадаработи,каквотоможе.Тойтаканиеучилимене,ивас,ана80годинидругонеможе.Дасиизкарапари,данеесрамота—нямадакраде,нямадалъже,щесиседиищеразчитанавас,любимитемуученици...

—Тойсиимапенсия,нетелиесрам!—Защодамеесрам?Азмуплащампарното,азкупувамлекарствата

—данебидасабезпари...Несебъркайте,къдетоневиеработа.Градчетобешепотресено.Ноцялатаисториясеповториинаследва-

щияден,инапо-следващия,итакадокраянамесеца,докраянагодината.Нечехоратанесевъзмущаваха,неченеговорехазалошотиятана

дъщерята,занейнатапресметливостиарогантност,закражбите£,неченесподеляхапомеждуси,нокаквотоидамислеше,кактоидасевълну-вашеградът,старецътвсякасутринизлизашеотколатанадъщерясиизаемашемястотосинаплощадапредбанката.Тягооставяше,махвашемусръка,къмдвачасапообедидвашедаприберенатрупанотовкутията,акъмшестиполовина-седем,вечергоприбирашепаксколатаси,катогнусливооглеждашеочуканитемуобувкиданесакалниимупостилашеназаднатаседалкаедностаростеннокилимчеданецапатапицериятасизносенитесиопърпанидрехи.

Единдентримаотбившитемуученициотидохавполициятаипро-ведохадълъгразговорсшефа£.Нотойбешекатегоричен—товаефамил-наработа,няманасилие,нямапобоища,отсамиядядонямаоплакване,семейнитесивъпросивсекисигирешавасемейно.Засипагиснаредби,предписания,правилаинещатапродължиха, както ги бешеподредилащерката.

Миналатагодинана23декемвридъщерятанеминанитонаобяд,нитовечерта.Старецътстоешекатозамръзналнарибарскотосистолчеигледашепредсебеси,хоратаподтичвахапокрайнегоимногооттяхпускахамонети,нотойкаточелинегизабелязваше.Отблизкоторес-торантчеизлеземъжнаоколопетдесеттеисеспряпредДаскала:

—Цялденситука,къдетиедъщерята?—А,тезаминахазаКоледа,запразниците—глухоспресипналглас

казастарецът.—Самлитеоставиха?—Ческогодасъм?Азнесъмзаникъде.—Каквощеядештезидни,какщеспиш?—А,тямиоставикаквотосъмсъбралвчера,днес,аиутре,акоизляза...

  Дима Николчева  27

—помълчамалкоидобави—наработа.Приготвимиядене.Аключоветесасивмене,щесиходя—замълчамалкоидобави—нонещосъмсесхванал,такатосепоразмърдам,щеситръгна...

—Яставай,Даскале,ставай,Коледае,къдещемръзнешпоулиците,какщеседотътришдокъщатаси.Хайде,размърдайсемалко.

Мъжътсенаведе,повдигнастареца,койтосмъкаизпънанозетеси,свинабързомушамата,напъхапаритеоткартоненатакутиявджобанастаротоизтърканопалтоирешително,макарибавно,почтигоповлечекъмколатаси.Старецътсеподчинибезропотно,бешемувсееднокъдеотиватикаквощеправят.

Докатодъщерятаигаджето£празнувахаКоледанякъдепокрасививърхове,покритисъссинкавобелиснегове,Даскаластоплен,нахранениоблеченвчистистаридрехинастопанинамълчешеигледашесъсзачер-венитесиочисуетнятавдомананякогашниясиученик.СледКоледнитепразницидойдеНовогодишнатанощ,икогатоизтеглихакъсметитеивполунощсечукнахазаНоватагодина,женатананеговияучениквързанавратамудебелтопълшал.Старецътпопипашаласизкривенитесипръ-сти,посгърченитемубузиизбиболезненачервенинаисеизтърколисълза.

—Виестесветихора,казатой,несъмзатукааз,несъмзавас...Ноникойнеискашедагочуе,бешепразник,бешеНовагодина.

***

Някойможедареши,чесъмизмислилатазиисториявстилана„Мал-катакибритопродавачка“наАндерсен.Дедабешетака...

НаменидецатамияразказанашприятелотХ.,дошълнаконтроленпрегледвТретаградскаболница,седналсреднаснамасатавмалкатаникухня.Разговорътнинебешевесел,гостътмиразказвашеигласътмупресипваше,всичкимълчаливослушахмекакстарецътпродължавадаизлизавсеощевсякасутриннамястотоси,всеощедъщерямуговодилаиприбирала,вземаламусъбранитепарииникойнеможедакажеоткъдесевзехатакивадъщериидокогащепродължаватака...

—Нодайбоже—казаприятелятни—завсичкинидасенамирапоединДядоКоледа,точнокогатосменакраянасилитеси...

28 ÏËÀÌÚÊ

НОВА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

Марко Ганчев

ЧАРТЪРНИ ПОЛЕТИ С НАМЕТАЛОТО НА ДЯВОЛА Небожествена комедия Част втора

дЯволЪт и наШата Природа

не Си ПродаваХ Уж дУШатаíà òàç ãàäèíà îïàшàòà,íî íямàëî àëòåðíàòèâà:çàâúðшè äâîéíî íåïðèяòíîíàïðàçíàòà мè ñúïðîòèâà —íå÷èñòèяò мè âçå áåçïëàòíîäóшèöàòà è òî ñ èçмàмà,è òî ñ ó÷àñòèå íà äàмà,êîåòî çíà÷è, ÷å òàêàâàèçмàмà äâîéíî å ëóêàâà.в êâàðòàëíîòî íè дКЦáîäåшå ïðúñòà мè ñ ïåðöåçà êðúâ åäíà ñåñòðà êîêåòêà.дîäåòî ïðúñòà ñ éîä мè мàжå,ïîäêà÷àõ я íà òåмà ãàäжå,íå çíàåõ, ÷å щå ñå îêàжåíà Сàòàíàòà áðàòîâ÷åäêà.Кîãàòî ñ íяêàêâà ñàëфåòêàèçáúðñà êàïêèòå ñ äîñàäà,ñòúмè ñå êîëêîòî å â àäà.Сâåñòèõ ñå, àмà ïîмåí íямàîò çàêà÷ëèâàòà мàäàмà —íàä мåíå дяâîëúò ñå êèñêà:— Пàмó÷åòî íåäåé ïðèòèñêà,÷îâå÷å, âå÷å íямà ñмèñúë:êîíòðàêòà âå÷å ñè ïîäïèñàë,òàêà ÷å õè÷ íåäåé ñå ïåíè.Я êðîòêî ñ äяñíàòà ðúêà!Бðåé, àòåèñò, ïúê щå ñå êðúñòè.

  Марко Ганчев  29

Кúм äîãîâîðà ñà ñêðåïåíèè îòïå÷àòúöè îò ïðúñòè,è êàïêè êðúâ çà днК.нåäåé òàêà, íåäåé òàêà!нå щå ïîñëåäâà äðóãà áîëêà:èçäèãàмå ñå â íåáîñâîäàíà ðèòóàëíà îáèêîëêàçà ñáîãîм ñ âàшàòà ïðèðîäà.Кîãî êîãàòî ñмå ïðèáðàëè,çà äðóãî êàçâà, ÷å íå жàëè.Пðèðîäàòà âè ñè я áèâà,ïî÷òè îïàçèõòå я äèâà.и àç ñúм çàïëåíåí îò íåя,çàòóé îáè÷àм äà âúðшåяïî-÷åñòî çà äóшè òúäяâà.нà мåíå òóé мè å êðóèçà.Зàòóé íàðîäúò íàмàëяâàè âëèçà â äåмîãðàфñêà êðèçà.лåãíè óäîáíî âúðõó ïëàщà,òîâà â öåíàòà òè íå âëèçà,à êàòî áîíóñ êúм êðóèçàîò фèðмàòà íè ñå çàïëàщà.еé, ãëåäàé, áðàâî, áðàâî!а áå íå áяõ âè ñå íàäяâàë,îáà÷å êàçâàëè ñà ïðàâî,÷å ñèðîмàõúò å жèâ äяâîë.нå мîжåшå äà ñå ïðåмèíåäîñêîðî òóêà îò êîмèíè:îïàшêàòà òè ñå çàïëèòà,î÷óêâàш â êîðïóñè êîïèòàè òîêó-âèж òå õâàíàë шàï.а ïóшåêúò îòðîâíî-ñåðåíîò äяâîë ïðàâè òå ïî-÷åðåí.е, êðàé, îòмèíà òîç åòàï.Сåãà ñòðàíàòà âè å ÷èñòà,çàщîòî êàòî ñå îòêàçàîò îíя ñòðîé íà àíòèõðèñòà,èçðèíà öяëàòà мó áàçà.дî êðàê íå âñè÷êî ñå ñúáîðè,àëà áåäà íå å òîâà:ïðåç ðàçïîêðèòèòå îáîðèðàççåëåíяâà ñå òðåâà.Пðèðîäàòà ñè äà îïàçâàòàêà íàðîäúò ñå èçëîâ÷è,

30 ÏËÀÌÚÊ

÷å âå÷å ñå íå çàáåëяçâàñëåäà îò áàðàáîíêè îâ÷è.Сëåä òóé êàòî ïðîöåñ åñòåñòâåíïðè íîâèя ïúê ñòðîé áîжåñòâåíñëåä îíя ñòðîé íà àíòèõðèñòàïðèðîäàòà âè ïàê å ÷èñòà:îò ãðàíèöàòà äî мîðåòîíàäóï÷åíà å íà ðåшåòîБúëãàðèя îò ïúðâè êîïêè,ñëåä êîïêèòå îáà÷å — òîïêè.нèòî Бóðãàñêè òåðмèíàë,íèòî êúм гúðöèя êàíàë.гàçîïðîâîä, íàðå÷åí Южåí,òó íóжåí âè å, òó íåíóжåí,à ïúê, ðàçáèðà ñå, нàáóêîщå ãî çàïî÷íåòå íà Кóêó.Кðàé дóíàâ àòîмíà ïëîщàäêà,â ïëîщàäêàòà ñå êúïå ïàòêà.нàïðàçíî âñå ñòå ñå òåðçàëè,÷å íåщî íà ñâåòà ñòå äàëè,à ïúê ñâåòúò íå ãî âèäяë,çàâúðшè òúжíèяò âè äяë.Пîñòèãíàòà å äíåñ öåëòà âè,çàщîòî öàêàòà ñå êðèåíå â òóé, êàêâî щå ïðèäîáèåñâåòúò ïðè äíåшíèòå ñè íðàâè,àмè êàêâî щå èçîñòàâè.

ПоеМаМ дЪХ да виКна: — МолЯ,à êîé íè òðúñíà òàç íåâîëя?еé, оòðèöàòåëíèя дóõ,ñàðêàçмà âè äîáðå ãî ÷óõ,íî âè ãî âðúщàм ÷ðåç âúïðîñà:а êîé íè íàñ ïîäêîêîðîñàäà ñмåíямå êàòî ñåðñåмèäâå ïîëèòè÷åñêè ñèñòåмè, îò òяõ — íà дяâîëà åäíàòà,à äðóãàòà íà Сàòàíàòà?Хåм Сàòàíàòà íè âíóшàâàäà äèðèм íà ñâåòà ïîïðàâêà,õåм íà òîâà ñå ïîäèãðàâàè äàжå ñ äâîéíà ïîäèãðàâêà:íå ñòèãà, ÷å íàä íàñ ñå êèñêà,àмè êúм òóé â äîáàâêà èñêà

  Марко Ганчев  31

îñâåí ó÷àñòèå â ãðåõàè ñúó÷àñòèå â ñмåõà.еé, оòðèöàòåëíèя дóõ,íåäåéòå ñå èçмúêâà ñóõ!аêî íå мîãà âè íàäâèêàè âàñ, è äðóãèòå âèêà÷èâ òåêóщàòà íè ïîëèòèêà,щå âèäèòå êàêâî ïúê çíà÷èмîщòà íà ïèñмåíîòî ñëîâî!нå å çàêàíà ïðàçíà òóé. гîòîâî!и âúðõó ÷èñòàòà ñòðàíàíà òàя ñúщàòà ñàëфåòêàíà ãàäíàòà мó áðàòîâ÷åäêàíàõâúðëèõ òî÷êèòå îïîðíèçà яðîñòíà ñëîâåñíà ñõâàòêà.Сúáðà ãè ïóñòàòà ñàëфåòêà,åäâà îò äâåòå ñè ñòðàíè,çàòóé íàíåñîõ èм îòмåòêàíà äâåòå: „Мîëя îáúðíè!“

от СтраХ, Че ЧаКа го ФиаСКоñàëфåòêàòà мè äðúïíà ðяçêî.Зà ðàçëèêà îò âñè÷êè íàшèóïðàâíèöè è áîãàòàшè,îêàçà ñå, ÷å Сàòàíàòàèçïèòâà ñòðàõ îò ïèñмåíàòàíà íàé-îáèêíîâåí ïèñà÷, äîäåòî êëàñàòà ïîçíàòà,êîяòî íè ðåäè ñòðàíàòà,îïðàçâàéêè Ј âñå õàçíàòà,ñòðàõóâà ñå îò ðåçóëòàòàíà íяêîé мåжäóñåëñêè мà÷.Пî÷òè мó èäåшå äî ïëà÷,êîãàòî ñ íà÷èí äîñòà ãðóáçàòåãëèõ я íàçàä: — вúðíè я!нàëè çàêëåò ñúм êíèãîëþá,à òóé âñå ïàê ñè å õàðòèя.Хèмè÷åñêàòà мè ïèñàëêàïðè áëúñêàíèöàòà ñå ñòðåëíàêàòî êîñмè÷åñêà ñîâàëêàîòòàòúê ñêîðîñòòà ïðåäåëíà,à ïúê ñàëфåòêàòà ïîä íåяîáðàòåí âяòúð я îòâåя.

32 ÏËÀÌÚÊ

на дЯволСКиЯ ПлаЩ Политемå шëяïíàõà ïîêðàé óшèòå.Бåç ðàçïèñêàòà ñ мîéòà êðúâ,ñâîáîäíî âå÷å, мîéòî òяëîîò äяâîëñêîòî íàмåòàëîñå ïëúçíà êàòî мîêðà âðúâ.Зàñïóñêàõ ñå ñ èçâåñòåí ñмóòëèшåí ñåãà îò ïàðàшóò,íî òîя ñòðàõ ñå êîмïåíñèðàîò òóé, ÷å îíя ñå íåðâèðà,÷å îíя ñå îòäàëå÷àâà,íàä мåí ñмàëяâà ñå, ñмàëяâà.оïàшêà äà âúðòè íå ñïèðà,ðîãà èç ïëàщà ñè çàâèðà,îáà÷å òàм íå мå íàмèðàè âäèãà яðîñòíà ãúë÷àâà:— вúðíè ñàëфåòêàòà âåäíàãà!гîâåäî, êàê мå çàмîòà?нå мîжå òúé äà ñå ïîñяãàíà äяâîëñêàòà ãðàмîòà. —вðåщè ïî-яðîñòíî îò ïðú÷,íî ñ ïúð÷îâèòå ñè êîïèòàíå мåí, à îáëàöèòå ðèòàè êúм íåáåòî õâúðëя êú÷.нàêðàя òîëêîâà èçïåðêà,÷å мåòíà ïúòíàòà мàíåðêàñ àáñåíò, êàêúâòî âå÷íî ñмó÷å,ïî мåíå, íî íå мå óëó÷è —ïî÷òè áяõ ñòèãíàë äî çåмя.нî дяâîë å è ñúóмяêàòî ïîñëîâè÷åí óäàâíèêè êàòî íàшèòå õàéâàíèçà ñëм÷èöàòà äà ñå õâàíåè òîé íà áðþêñåëñêè íàñòàâíèêîòíîâî ñàòàíèíñêè çëú÷íî:— Кàêâè ãè âúðшèòå èç òàяäúðжàâèöà äîáðå ãî çíàя,è òè äîêàçà ñ ïðåñåí фàêòäîêîëêî ñïàçâàòå êîíòðàêòîò âàñ ïîäïèñàí ñàмîðú÷íî.нå ñàмî áóêâèòå мó äðåáíèíàмèðàòå çà íåïîòðåáíè,à âñè÷êèòå îò а äî Я.Зàòóé еâðîïà âñå âè äåáíå

  Марко Ганчев  33

è âå÷íî щå âè äåáíå òя,щîм è òîâà âè å ïðèðîäàíà èíäèâèäà è íàðîäà! —ñ ïîñëåäíè ñèëè èçâðåщя.и ñëя ñå ñ îáëà÷åòî áяëî,íàâðåмå òî÷íî äîëåòяëî,êàêâîòî âúðшè òî íàé-ïà÷å,êîãàòî âå÷å íè ñå ïëà÷å,îíàãëåäяâàéêè âúïðîñà,÷å ïëà÷ è ïåñåí âñå åäíî ñà.

Когато КаЦнаХ на Мораваïî-ëåêî îò òîïîëîâ ïóõ,äîðè êîëяííàòà мè ñòàâàäà ïîèçïóêà íå äî÷óõ,êîåòî â äðóãè ñëó÷àé ñòàâà.Сàëфåòêàòà êúäå äà ñðèòàмíå ñå íàëîжè äà ñå ïèòàм,íèòî ïúê äà Ј òúðñя äîë,çåð ñмåòèщà êðàé ïúòя áîë.и çà мàíåðêàòà ñ àáñåíòîãëåжäàõ ñå äà я çàïðàòяíà ñмåòèщå áåç ðåãëàмåíò,íî ñ íåя è äî äíåñ ñè ïàòяè âñå íå мîãà äà я ñðèòàм,è âñå íàïðàçíî я íàëèòàм,щîм ÷óя я äà äðúíêîëèñðåä ïåшåõîäöè è êîëè...

34 ÏËÀÌÚÊ

Мария Генова

СТИХОТВОРЕНИЯ

енЬовден

Бяãàé îò ïúòя мè, мîмêî, ïàçè ñå,ïî-äîáðå жàäåí õîäè,íî íå íàïèâàé âîäàòà îò ñòîмíàòà,÷å îò íåя è äðóãè ïèõà ïðåäè.Бяãàé îò ïúòя мè, мîмêî, èäè ñè,èëè äðóã ïúò õâàíè,÷å îщå ãè мú÷è жàжäàòà òèя,îò âîäàòà äåòî ïèõà ñàмè.нå âúçäèшàé è òè êàòî äðóãèòåïî мîя ñúðмåí êîëàí,àêî íå èñêàш äà ñå ïðåâúðíåшâúâ ñèíьî мúíèñòî îò мîя ãåðäàí.Бяãàé, ñïàñяâàé ñå, мîмêî, èäè ñè,÷å ïîä áяëàòà ñâèëåíà ðèçàíà ñàмîäèâà òяëî ñúм ñêðèëàè åíьîâà êèòêà щîм ñâèя,ñàмî íà òåá щå я äàм.Бяãàé îò ïúòя,ñòîé íàñòðàíà,÷å щîм ñâúðшè âîäàòàñ òåáå щå òðúãíà ñàмà.

дЪжд

Кàòî çмèя óñîéíèöàâ ïðåäñмúðòåí ãúð÷èçëя ñâåòêàâèöàòàãîðäàòà ñè çëú÷;мèã ñëåä òîâàêúðâàâàòà Ј ñëåäàñå ñëя ñúñ ÷åðíàòàñðåäíîщíà òèшèíà.

  Мария Генова  35

***

Зà äà èмà ïîñëåäíà ëþáîâ,òðяáâà ïúðâà äà èмà.Зà äà èмà ãîëямà ëþáîâ,òðяáâà мàëêà äà èмà.Зà äà èмà ëþáîâ,òðяáâà òåá äà òå èмà.

идилиЯ

Щå ñòàíà ðàíî, áîñà щå ïîõîäя,щå ïðúñíà íà ÷åëîòî ñè ðîñà,щå мå çàëàå êó÷åòî íà äâîðà,à ó ñúñåäà щå êîñяò òðåâà.Щå õóêíà ïàê êúм áëèçêàòà ãîðà,ïî íåóòúïêàíèя ïúòñëåäè îò áîñè ñòúïêè щå ðåäя.оñòàíà ëè áåç äúõ,щå ñå çàâúðíà áàâíîïðåç íåîжúíàòè íèâя,áóêåò îò жèòî è îò мàê äà íàáåðà.и îáëàöèòå áåëè щîм ïîäãîíя,êàêòî â ïîëåòî âяòúð, яõíàë êîíя ñè,щå ñå ïðîâðà ïîä ñëúí÷åâà äúãàè щå çàáðàâя ñâîяòà òúãà.

36 ÏËÀÌÚÊ

Върбан Велчев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ноЩта на БеЗраБотниЯ

Пàê íàä äâîðîâå è ïîêðèâè — ãàðâàíè öяë êðúãîçîð.Зäðà÷íî å, мðà÷íî å, мîêðî å,äóшíî å êàòî â çàòâîð.

ляãàм âúâ ëîжå ïðîêðóñòîâî,мúêàòà ëяãà äî мåí.вяòúðúò шèáà ïðî÷óâñòâåíî åñåííî-ãîëèя êëåí.

вñè÷êî, êîåòî ïðåñðåщà мå äåíåм — ïîä ïúò è íàä ïúò —àäñêè ãðîòåñêíî, èçáëåщåíîíîщåм мå äàâè äî ñмúðò.

Сóòðèí â ïðîçîðöèòå ëåäåíè — мúðòúâ òðîïè÷åñêè ëåñ.тî÷íèяò ïåñ íà ñúñåäèòåëàå çà ñòàâàíå â шåñò.

не УМираЙ Преди Мен

рîäåíèяò жèâåå è óмèðà.нå å íàäñêî÷èë íèêîé ñúäíèя ñè äåí.аêî è тè íå мîжåш äà èçáèðàш,рîäèíî, íå óмèðàé ïðåäè мåí.

Щå ïîëóäåя ñàмî ÷àñ áåç тåáå,òúé êàêòî áåç Бàëêàíà мîé ñúñ öâяò çåëåí,òúé êàêòî áåç íåáåòî, áåç íèâяòà õëåáíè —рîäèíî, íå óмèðàé ïðåäè мåí.

  Върбан Велчев  37

Пðîêëèíàм òâîéòå âðàãîâå, ñòúëïåíèâúâ мèíèñòåðñòâà è âúâ ïàðëàмåíò,êîèòî тå ïðîäàâàõà çà ïåíè.рîäèíî, íå óмèðàé ïðåäè мåí.

Зàëàãàм òяëî è äóшà, ñëîмåíèîò òðóä è мúêà — мîя äяë îáèêíîâåí —çà äà мå ÷óå öяëàòà âñåëåíà:рîäèíî, íå óмèðàé ïðåäè мåí!

гåî Мèëåâ • Зîäèàêàëíè îáðàçè êúм „еêñïðåñèîíèñòè÷íî êàëåíäàð÷å“ 1921 ã.

38 ÏËÀÌÚÊ

Татяна Любенова

СТИХОТВОРЕНИЯ

***ляòîòî мèðèшå íà òðåâà.и íà òåжêî жèòî.Кåñòåíåâî-òúмíàå ïðúñòòàêàòî òîïëî âèíî.тúмíàêàòî çðяëà âèшíàíîщòèõî ñå íàäâåñâà,ïðèþòèëàâ ñâîя ñúí äúëáîêíåïîçíàòà ïåñåí.аç ñå âðúщàмïðè Зåмяòà ïàêëàñêà äà ïîäèðя.Пðè íà÷àëîòîíà мîя ñâяò.и... äà ñè îòèäà.

ПеСен

тåжêî жèòî щå ðîäè çåмяòà.Мàмà щå îмåñè òîïúë õëяá.Щå íàëåå ÷åðíî âèíî òàòå,ñêúòàíî çà мåí — îò åñåíòà...

и êîãàòî íàòåжàëè ñòúïêèòèшèíàòà â äâîðà îãëàñяò,щå ïîðúñè ïîòúмíåëè ïðúñêèñèëåí è âíåçàïåí ëåòåí äúжä.

  Татяна Любенова  39

вяòúðúò, âúâ êëîíèòå ïðèòóëåí,щå ðàçáúðêà мîèòå êîñèè êàòî î÷àêâàë äúëãî âëþáåíщå çàïàëè òðåïêàщè çâåçäè.

а ïúê àç щå äîéäà òàçè âå÷åð äà ïîòúðñя äóмè îòïðåäè,çà äà ãè ïðåâúðíà â мàëêà ïåñåí —êàòî õëяá è âèíî äà òåжè.

УЧаСт

дúðâåòàòà ïðèåмàò ó÷àñòòà ñè —äà ñå ïðîñòяò ñúñ мúðòâèòå ëèñòà.дúðâåòàòà ïðèåмàò ó÷àñòòà ñè,êîãàòî èäâà òèõî мúäðîñòòà.

нî ñúíèщàòà èм ñå âðúщàò öâåòíèè ãè ñúáóжäàò â êúñíè ÷àñîâå.Зàмðúçíàëàòà â êëîíèòå èм ïåñåíêàòî ñòàåíà áîëêà â òяõ ðàñòå.

вúðâя ïî ïúòя çåмíà è íåщàñòíà,êàòî äúðâî ïðèåëà ó÷àñòòàäà òå èçãóáя, íî äà íå óãàñíåíàäåжäàòà — ãîëямà êàòî õëяá.

40 ÏËÀÌÚÊ

ЗА ПЪРВИ ПЪт В „ПЛАМЪК“

Георги Едрев

СТИХОТВОРЕНИЯ

Проф. Георги Едрев е роден на 2.04.1944 г. в гр. Силистра. През по-следните години преподава ушни, носни и гърлени болести на студенти по медицина в УБ „Лозенец“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е на-ционален консултант по оториноларингология, член на Европейската асоциация по отология и невроотология и носител на Златен знак на Министерството на здравеопазването. Автор е на 4 поетични книги, издадени от „Факел експрес“ с редактор Георги Борисов и художник проф. Георги Чапкънов.

на ЧиСто тя èäâà íîщåм, à íå çíàм êîя å.Шåïòè мè ñòèõ, îò äðóãèãî íàïèñàí.и â мîçúêà мè âëèçà êàòî ïàяê...о, гîñïîäè, äàíî íå ñúм îðèñàí! нå мîãà äà îòêàжà, íямàм èçáîð.и íåéíè äóмè ïèшà âúðõó ëèñòà.Пðèçíàâàм ñè — íå âñè÷êèòå ðàçáèðàм...нî ñ íåя ñмå òàêà ñúâñåм íà ÷èñòî. СиноПтиК Сòóäåíè âåòðîâå íàõëóâàòè íямà ñêîðî äà ñå ñòîïëè.аç çíàм, ÷å âðåмåòî å õóáàâî,êîãàòî ñðåщàм òâîя ïîãëåä. ПЪлнолУние иçïîä ðàçмàçàíèòå ëåíòèíà ñúíèщàòà мè áåçóмíèжåíè — ðàçëè÷íè ïîêîëåíèя —èçëèçàò íîщåм â ïúëíîëóíèå.

  Георги Едрев  41

дî мåí çàñòàâàò ñ óñòíè òðúïíè.аç ïðàâя õèëяäè óñèëèя,íî íямà êàê äà ñå ïîмðúäíà,äà îáëàäàя íàé-êðàñèâàòà. а òя мå ÷àêà, òя мå èñêà,óñåщàм ñ öяëàòà ñè êîжà.дà мîжåшå äà я ïðèòèñíàäîðè íàñúí, àëà íå мîжå... Пðåä çëàòíî, ëóííî îãëåäàëîòя ñâëè÷à äðåõèòå íåíóжíè, ïðåäëàãà ãîëîòî ñè òяëî... и àç òîãàâà ñå ñúáóжäàм. ПоКрив вúâ âñè÷êè êúщè íàé-îíåïðàâäàí å.Мàçåòàòà ñà äàжå ïî-äîáðå.оò òåжêè ñíåãîâå åòàжà áðàíè,à ñ îñòðè íîêòè âяòúð ãî äåðå. Пîíяêîãà ñúâñåм å èçíåмîãíàë.тîãàâà òðóäíî å äà èçäúðжèäîðè íàé-мåêè ëàïè÷êè íà êîòå…и ïî òàâàíà âëàãàòà êðúжè. дîáðå мó å, êàòî å íàé-îòãîðå.дîáðå мó å äà å òàêà âèñîê.нî äåí è íîщ äúжäúò ïëúòòà мó ðîâè.Кàêâî îò òóé, ÷å áëèçî å äî Бîã?

лУдиЯт

тàêà ñå ñëó÷è — àç çàïàëèõ êúщàòà.и íèщî íå мîжà äà ñå ñïàñè.оò мåíå ïîãëåäèòå ñå îòâðúщàõà,à ëóäèяò ñå âòóðíà äà ãàñè…

42 ÏËÀÌÚÊ

и ñ íåãî âå÷å ÷åñòî ñå ñúáèðàмå.дàëè å ëóä — íå çíàм, íå мó ëè÷è.С î÷èòå ñàмî ñяêàш ñå ðàçáèðàмå,îòïèâàмå îò ÷àшèòå… Мúë÷èм. дàëè ïúê ëóäîñòòà мó ïàðàâàí å —òúé ñ õèëяäè ëèöà å âñåêè öâяò.Кàêâîòî ñмяòàмå çà íàñ íîðмàëíî,òàêà ëè å è â íåãîâèя ñâяò?... Пîãëåäíå ëè мå, âúðõó мåí ïîëèòàòäâå äяâîë÷åòà âñåêè áîжè äåí.и âå÷å êîé å ëóä äîðè íå ïèòàм.вåðмóòúò å äîñòàòú÷íî ñòóäåí. инФарКт Сúðöåòî мè âíåçàïíî ñå ïðîïóêà.и áåшå äèàãíîçàòà „èíфàðêò“.Сðåä õàîñà íàмåðèõ ñè ïðîëóêà,ïîêðàé ñмúðòòà îáðàòíî ñå ïðîâðяõ. лåïèëî âçåõ îò ïàяöèòå â úãúëà,ñúðöåòî ñ íåãî çäðàâî çàëåïèõ.Мîíòèðàõ ãî îòíîâî ñ мíîãî мúêàè öяëà íîщ ñ ïðèяòåëèòå ïèõ. нî áåшå ñòðàííà, áåшå äúëãà âå÷åð.вèäяíî áå îò âñåêèãî îò íàñêàê â мåíå ñå âñåëèõà äâå ÷îâå÷åòàñ êîíòðîë åäíî íà äðóãî âñåêè ÷àñ. еäíîòî áåшå òî÷íî ñúщíîñòòà мè,íî äðóãîòî êîãà è êàê äîéäå?Смúðòòà ëè îòмúщàâà, ÷å я мàмèõ?и äâåòå ëè äà âëà÷à? нàêúäå?

  Георги Едрев  43

дЪждовна веЧер дúжäîâíè êàïêè ïî ñòúêëàòàîò÷àяíî áàðàáàíяò.Хèëяäà äåмîíè â äóшàòàïî öяëà íîщ ñå âåñåëяò. нà ñóòðèíòà щå ñúжàëяâàм.гëàâàòà ñèëíî щå áîëè.вúðõó ãúðäèòå мè îòëяâîщå ñå çàáèâàò ñòî èãëè. ЗиМен СЪн Сòóäåíà íîщ — è íèêîãî íå ÷àêàм.тàêàâà òèшèíà — êàòî âúâ õðàм.дà âçåмà äî íåáåòî ïîëåò ÷àðòúðåí,ñåãà êîãî ëè щå íàмåðя òàм?... и äà ðàçïèòâàм àíãåëè íåáåñíèçà òîçè èëè îíçè мîé ÷îâåê...еäâà ëè щå мè áúäå мíîãî ëåñíî,à è îáðàòíî ïúòяò íå å ëåê... Щå ñè îñòàíà òàçè âå÷åð âêúщè,èçîáщî íямà äà èçëèçàм âúí.Щå ñå íàïèя мðà÷íî, äî ïîâðúщàíå…и щå ïîòúíà â òåжúê çèмåí ñúí.

44 ÏËÀÌÚÊ

НОВА КНИГА

Георги Константинов

ИЗ „ЧОВЕК ЗА СПОДЕЛЯНЕ. ВТОРА ЧАСТ“ (Необикновени случки в моя обикновен живот)

ЗеленКов

Обширно снежнополе, проблясващо със синкавиискрипод луната.Младиятстаршина-школниквсиввойнишкишинелисофицерскафуражканаглаватакрачинаправопрезпреспите.Внискитемуботушивлизатбучкисняг,кучешкиятстудгопариполицето,нотоймайнеусещатова.ИзвадилетежкияпистолетТТоткобураигодърживизпънатавстраниръка.Защокучешкиятстуднеесамометафора—няколкобездомникучеталаятиръмжаткрайнего,подскачатизатъватдокоремвснега,готовидазахапятобледенитеполинашинеламу.

Иотдавнадасагосторили,аконебешепоредниятритникстежъкботуш,анавярно—иаконебешеразмаханиятпистолет.Можебипе-советесавъзприеличерносивияТТзапарчеоттоягаилизанещокатометаленчук.Знаеличовеккаквосевъртивглаватанаеднокуче?Коегоозлобяваикоегосмирява?Иособеносега,когатоняколкопесасасъбранивсреднощнаглутница?

Пишещияттезиредовезнае,чемладиятшколникощеотдетствотосиимастрахоткучета.Младежътпродължавадаправипъртинасредпреспи-те,нолаещотоснежнополегоплаши.Вечесеканидазаредипистолета,аследтова—сигурнощестреля.Можебиневозъбенитемуцуни,най-вероятновъввъздуха...Сърцетомуесвитонаюмрук.Повтарясинаум:„Нямастрашно“,носебои—ощекатомалкомомчемусееслучвалодабъдегоненотзлокуче.Исегашколникътскандидат-офицерскипагонисестрахуванетолковаотдалечниясветовенимпериализъм,колкотооттазикучешкабандакрайнего.

Знамтова,защотомладиятчовек,правещпъртинавснежнотополепосреднощ,съмсамиятаз.ПорадинедостатъченбройщатниофицеривзенитнотоподелениекрайселоСуходол,презтазинощиаз,старшина-школникътседногодишенстаж,давамотговорноофицерскодежурство.Товае,такадасекаже,първатамиофицерскабитка...

Ощеединритникпонай-близкияпес,следтова—посъседния.Некатезитъпизверовевидят,чесъмпо-силеноттях.Реваспълногърло:„Маршоттук!“...Несеналагадазаредяпатронвцевта—злобниятлай,славаБогу,постепенноизбледнява.Послеизчезвасъвсем.Прибирамписто-летавкожениякобурипродължителнодухамвизмръзналитесипръсти.Послепродължавамдакрачапрезснега,скрилръцевджобоветенашинела.

  Георги Константинов  45

Всъщносттова,коетоказвамзавременнатамиролянаофицередостазавишено.По-точно—иазсъмвойник,повиканзадвегодинизадъл-жителенпрестойвказармата.СамодетосъмзавършиледногодишнатаШколазазапасниофицери.ИносянараменетесистаршинскипагонисдебелазлатистабукваТистрикольоренширитпокраищата.Зарадитезишаренипагониобикновенитевойницишеговитонаричатшколницикатомен„фазани“.

Несесърдянаподобнишеги.Битрябвалодабъдазареденсъсшко-луванастрогост,номоятманталитетепо-близодоманталитетанаподчиненитемивойнициотвзвода—катоизключимразликатавпагони-те,итесаоблеченивсъщитесивишинели,итяхнатавъзрастепочтиколкотомоята.Казвам„почти“,защотосъмдажепо-младотнякои„ста-рипушки“—самопредидвамесецасъмнавършилдеветнадесетгодини.Навсичкоотгоре—тайноотоколнитепишастихотворения.Синятатетрадка със започнатии недовършени куплети е дълбоко скрита внощнотомишкафче.Никойнетрябвадаразберезатовамизанимание,достанеподходящозамладчовек,койтонесамоизпълнява,ноивечеимаправотодаиздавакоманди.

Намествамтежкияпистолетнакръстаипродължавамнапред,вдълбокиясняг.Предстоимидапроверявойнишкияпостпредголемияар-мейскискладвкраянаполето.Всъщностносяпистолет,несамозащотосъмдежуренпоподеление.Имаощееднаважнапричина.

Предивремевказарматаеобявенависокастепеннабойнаготовност.Прочетенаниезаповед,коятолаконичноизвестява,чесенамирамевъввоеннакриза,наречена„Карибска“.Коварниятвраготвъдокеана,заедносевропейскитесисъюзници,сеготвиданинападне.Прекъснатисаот-пуските,наплацасеиздигапетнадесетметроваантена,насоченавюжнапосока,наофицеритеераздаденоличнооръжие.Пистолетисаполучилиистаршини-школниците.НесвалямсвоядвукилограмовТТоткръстасидажевумивалнята.

Ноиначе,честноказано,иаз,кактомнозинаотшколницитевподе-лението,съмвъзприелобявенататревогаповечекатоучебна.Вярно,чеатмосфератаоколонасепо-напрегнатаотвсекидругпът.НоКарибитемисеструватнакрайсвета,аочакванитесамолетиотюгтакаинесепоявяватнанашитебойниекрани.Пъкиналисмеготовидасеизправимсрещувсяказаплаха,споредизвестнатапесен,като„гораотстомана“?

Чакдесетилетияпо-къснощяхданаучамрачниподробностизане-състоялотосетогавабедствие:засъветскитебалистичниракетисъссреденрадиуснадействие,намиращисевКуба(изатехнитестартовишахти,откритиотамериканскиразузнавателенсамолет),занаправе-натаблокадавморетооткорабитенаСАЩ,засъветскитеподводници,доплувалисамона90километраотФлорида,завзаимнитекатегоричниултиматумии заприближилатанакосъмТрета световна (иядрена!)война.Изанеочакваниязавойвстранинадветенастръхналифлотилии,коитокатопочудосаизбралипо-труднияпътнакомпромиса...

Аниетам,вмъгливатаравнинакрайшопскотоселоСуходол,нямамепредставазавсичкотова—поцелиденонощиянесвалямедрехите,закус-

46 ÏËÀÌÚÊ

ваменакракидавамекараулкрайнякаквискладове,пълниснеизвестнокакво...Майвонезивременанасветовновоенносъперничествоебилонай-добреданезнаемвсичко!

Сега отново се виждамсред снежнотополе, закрачилуверенокъмсекретнияармейскисклад,койтоескрилважентовар—най-вероятнобезбройзенитниснарядиилистотицисандъциспатрони...Аможедаенаблъсканстоновестареещиконсервиилисграмадиармейскобельо.Даженееизключенодаимаогромнизапасиотваксазавойнишкиобувки...Всеедно.Щоменареденодасеохранявазорко,особеновтакъвмомент—щесеохранява.Можедасеокаже,чевнякакваситуациядориваксатаимастратегическозначение.

Следбягствотонакучешкиялаймеобземадругоголямовълнение—редникЗеленков.Такасеказвавойникът,койтоезастъпилнапостсега.Отпредишниядежуренсъмпредупреден,чеминалияпътЗеленковезас-пивалнасвояпост.Такованарушениеемногосериозно,дажееподсъдноспоредустава.Освентова—внезапнопробудениятвойникможедасеобъркаидастрелябезпаролапоидващияпроверяващ.Тоест—помен...

Предишниятдежуренезабелязалонованарушение,носеесмилилнадвойника—описаледостасмекченослучаявсвоярапорт.НопривторитакъвслучайЗеленковведнагаотиванавоененсъд...Данотозивторипътнесеслучиповременамоетодежурство.

„РедникЗеленков!—викамотдалече,най-малконадвадесетинаметраотоградатасбодливател—...Обадисе!“

Ниглас,низвук.„РедникЗеленков!Идвасвой!Обадисе!“Иотноволеденатишина.Стоянаедномясто,допрялдланинабузитесиимногократнопов-

тарям:„Зеленков!Свой!Чувашлиме?“Непристъпниятснеженхълммиотвръщасмълчание.Долавямсамо

туптенетонасърцетосиподшинела.Чакслед6—7минути(струватмисецялавечност)втъмнотопроз-

вучаваочакваниятотговор:„Стой!Койтам?“„Свой!крещяоблекчено,Зеленков,свой!“Исезатичвампотеснитециментовистъпаланагоре.Ивиждамдо

входанадългататухленасграданисичкиятЗеленков:подпряннаврата-та,вдигналякатанашинелаискрилдланивръкавите,акарабината—лежикатогушнатобебевсгъвкатанаръцетему.Стоиипримигвасъссънливиочи.

„Защонеотговаряш,бечовек?питамсразтреперанглас,спешели?Каквоставастеб?“

„Незнам,промърморвадребниятвойник...Майбяхзадрямал...“„Амисега,какводасторясега?Кажими—какво?“викамиусещамкак

сърцетомибиевгърлото.Дажеочитемипочватдалютят.„На съд лиискашда отидеш, Зеленков? Защоправиштозимръсен

номер—инасебеси,инамен?“„Старшинка,немеиздавай,мърмориунилоЗеленков.Акокажештам

—отидох,тасеневидях...“

  Георги Константинов  47

Изричатова,носякашнееобезпокоентолкова,колкотомен.„Амакакъвчовексити!“ викампо-силноаз.Вечетревогатамисе

примесвасгняв.„Иазнезнамкакъв...усмихвасенакривоЗеленков.Шофьорсъм,ане

човек...“Стазикиселарепликаискадамиподскаже,чевойницитеотшофьор-

скотоотделениедаваткараулсамопоизключение.Итонай-вечевмоментнаповишенабойна готовност—както сега.Напомнями, ченеговатаистинскаработаедавъртиволананакамионаспоходнатакухня,анедабудуватукспушкавръка.

„Шофьорбил...повтарямядноаз.Шофьорси,аматукискашдаминешначервено!“

Протягамръкаинамествамкарабинатаотвесновръкатаму.По-слебързомуобръщамгръбипоемамобратнопопъртината.Тозипътдалечниятлайвполетонемиправиникаквовпечатление.

Вървяиругаясамсебеси—мекаМариясъм,отменкомандирнестава.ЯдмеенаЗеленков,ноповечемееяднамен.Прегрешениетонаредникавечесепревръщаврецидив,ноето—готовсъмдапремълчазаслучилотосе.Вярно,чеЗеленковнееотмоявзвод,малкогопознавам,дорипървотомуименезная.Колкомуеутредадокладвам:„ПовременадежурствотомиимашепроизшествиесредникЗеленков...“Нокакдагонаправя?Сърценемидавадастанапричиназапращаненамоявръстниквзатвора...

Иобратнидоводибръмчатвглаватами,новкраянакраищата—премълчавам.Сникогонеразменямдумизанощнияинциденткрайсклада.Нитосначалници,нитосвойници.СледприключванетонакараулнатаслужбазаобикалямдажекамионанаЗеленков—отдалечесъмзабелязал,чевойникът-шофьорелегналподнегоисякашпоправянещоотдолу.Авсъщност—сигуренсъм,чеспи.Дочулсъм,чеиподкамионатойсиимакамуфлажнахватка:спи,вързалръкатасисканапзашасито.Всеедно,чеезаетсдълъгремонт...

Да,наистинапремълчавам.Номоетомълчаниесамовременнозамазвакараулнотонарушение.Следоколополовинмесецставаизвестно,чередникЗеленковезаваренотноводаспинапост.Ипакнасъщияваженсклад...

Съобщениетозанеговотонарушениеипращанетомунасъдена-правенопредразгънатиястройнавсичкивойници.Вполуздрачанаран-натаутриномърлушениятЗеленковстоипредочитени—сбледолицеитъжнощръкналиушиподнакривенотокепе,притисналръцепоръбоветенаизтърканатасиуниформа.Дажежалкиятмувидбипредизвикалвредицитенисмях,аконебешетежкатабеда,надвисналонадглаватаму.Думитенапрочетенатазаповедсякашсезабиватсневидимчуквмъгливататишина.Тозипътшофьорчетонаистинатрябвадаотиденавоененсъд...

Ивсутрешнатаумивалня,икрайвойнишкаталавкавсепо-честочувамнеговиприятели-шофьори,пъкидругивойници,дагоожалватзатежкотонаказание.Какпъкточновърхунегосестоварватозибезми-лостенудар?...Удар,койтоможедаизкривицелиямумладживот.

„Инадругисеслучвадазадремятнапост,коментиратвойниците,

48 ÏËÀÌÚÊ

нонаказватсамотози, когото хванат!Иди, четърситук голяматасправедливост!“

Никоганесъмималпредставакаквисапроцедуритевтозивоененсъд.Инезнаянаколкомесеца(илинагодини!)еосъденЗеленков.Аможедасееизмъкналсчастиченкъсмет—снякакваусловнаприсъдаипра-щане в дисциплинарна рота, къдетопушката е заменена с лопата...Наистинанямампредстава.Нотакаилииначе—разбирам,чередникЗеленковеизчезналзавинагиотподелението.Изпратеневсъдебнатазаламладизелен...

Понеседмицанеговиятобразнеизлизаотпаметтами,носледвремезабравямзаслучая.ПреместватподелениетонивюжнаБългария—нещокатонаказание занякои „нежеланипроизшествия“, станалипо временаповишенатабойнаготовност.Подменятчастотбойнитениколиснови,получавамеипоследентиппреносимирадиостанции.Наменмидаватлятнавойнишкауниформасъсстаршинскипагониимиприбиратофицерскияпистолет.Коланътмиолеква,нонезадълго.Самоследмесецпистолетътеотновонакръстами—Карибскатакризаеприключила,носкороезамененаотдруга,същоотмеждународенмащаб(веченепомняимето£).Наближавакраятнамоядвегодишенпрестойвказарматаиаззаедносъсстаритевойницичестосиповтарям:„Огън,службаняма!“.Обачемайизбързвамспознатиярефрен...

Оказвасе,чеивтезипоследнимесецислужбаима.Итокаква!Включенисмевобщоармейсколятноучение,коетосепровеждаглав-

новпланинскиусловия.Похълмистиподножияипостръмникаменистипътищабръмчаткамиониитанкове,погорскитеполянисеразпъватвисокиантениидимятпоходникухни.Придвижвамесеотедномястонадруго,отединбаирнадруг,катозакраткиясинощенсънразпъвамепалатки,недалечеоткриволичещияпът.

Иточнотогавасеслучватежкатасреднощназлополука.Некапред-варителнокажа,чевечебяхмечули,чезавсякоголямовоенноучениесапредвидени—катоевентуалнапланиранабройка—и човешкижертви.Дажесмесиговорилипомеждуси,четова,съсжертвите,нямакакдасеслучи,четаковапредположениеможедасеродисамовнякоягенерал-щабнафантазия...

Новеднадъждовнанощголямотонещастиеставареалност.Преми-наващтанкзаорававкалнатабразда,послепонеизвестнизаменпричиниизхвърчаваотстръмниязавойисезабиваведнаотголемитепалаткивдалечниякрайнавойнишкиянилагер.

Тамдълбокоспятуморенитевойнициотсъпровождащотонишофьор-скоотделение.Даженесмеядасипредставястраховитиякошмар—каквсънянамомчетатавръхлитаоноваръмжащостоманеночудовище...Следкоетодвамаотспящитевойницинямадасесъбудятникога.Апочтивсичкиостаналисатежкоранени...

Излишноедаказвам,четазикървавазлополукапреобръщанаопакимладитенидуши.Трагедиятаестаналадоставстраниотнас,някъдеотвъдотсрещниячукар,носякашепреминалапрезнас.Получилисмебезмилостенурок—неотнякойназованвраг,аотневидиматасъдба.От

  Георги Константинов  49

съдбатанавсичкимомчета,участващивтазибезумнаигранавойна,отсъдбатанацялотонашепоколение...

Безмногоприказки, стиснали зъби, прибираме отоблачнотонебеантенитенасвоятабойнастанция.Нарамвамераниците,притискамекъситеавтоматидохълбока.Ивсичкиние,момчетавуниформи,момче-таотПлевен,София,Пловдив,Бургас,ПиринскоилиХасковско,вървимснаведениглавиподтихотопланинсконебекъмследващатанеизвестност.Инипаричувството,чеТретатасветовнавойнакаточелиезапочнала.

Ивсепаквтревожниямиумпросветватънъклъч—Зеленков!Шо-фьорътЗеленков,койтоможешедабъдевсъщатапалатка.Койтовтозимоментенякъдедалечоттук,напълноздравиневредим.Икойтодължисвоетооцеляваненаоназистрогаприсъда...Да,сигурноепреживялтежкотревогатаисрамапредродителииблизки(койбисегордялсприсъдаотвоененсъд!),новсепакЗеленковсегаежив!

Анякоиоттезимомчета,коитогожалехапредидвамесеца,сеганесамеждуживите.Доритехнитеобразисмътнопотрепватвпаметтани,будейкивнасбезименнажалейка.

Весттазаужаснияинцидент,макаридържанизвестновремевтай-на,достигаидонай-отдалеченитевойнишкиподеления.Дориивонезиоттях,коитонесавзелиучастиевмащабнотоучение.ВероятноисамиятЗеленковследвремееразбралзаслучилотосе.Номисля,чеедвалиеизпи-талголямарадостотдолетялатавест—това,ченеговиприятелисазагинали,апъктойвзатвора—оцелял.

Товае—коварниинеобяснимисаабсурдитенаживота.Трудноедапреценичовеккоедошлонещастиедапоставинай-горевсобственатасикласация.Икоезло,кактоказванародът,езадобро...

Минаватгодини,минаватдесетилетия,пъказнеспирамдамислязатозикошмаренслучай.Неведнъжсъмсевръщалкъмнего,приемайкигозажитейскамярка—сравнявалсъмгосдругиподобниистории,дошлиоткнигитеилипреживениотменсамия.

Налитакаонзимладбедняк,едвасъбралпаризатретокласенбилетна„Титаник“,следпрощалнапиянсканощизпускасутрешнотоотпла-ваненакораба?Икогатопрославениятмодеренкорабпотъвавледенияокеан,завлякълкъмсмърттастотицихора,включителноироднининамладежа,навярноитойсеечуделимаел—даплачелисъсскръбнисълзиилидасерадва,чеежив?

АпоетътБожидарБожилов,скоготоживяхповечеотдвадесетгодинивединблок,някогасподелисменневероятналичнаистория.

Въввреме,когаторядкоселетиотвъдокеана,тойпътувасъсса-молетзаНюЙорк.ПредидакацневНюЙорк,самолетътимаедночасовпрестойвМонреал.Пътницитесапомоленидаслязатзакраткотамитесеразпръсватпофришоповетенапросторнотоканадсколетище.После летищнатауредба обявява, че самолетътщеизлетипо-раноипътницитесеприбиратпосвоитеместа.Божидарнечувасъобщениетоипродължавадасевъртииззалата...Подранилиятсамолетизлитабезнего.Освентова—приповторнотопасажерскокачваненапропусквател-ния„гейт“нееотбелязаноотсъствиетому.Исъщатанощ,занещастие,

50 ÏËÀÌÚÊ

самолетъткатастрофираивсичкипътницизагиват.Нашиятпоетнееималвъзможностдаузнаезакатастрофата.Когатонамонреалскотолетищеставаясно,чеепропусналдасекачи,ощесъщатавечернемусапредоставиливъзможностдапродължисвояполетсдругсамолет...

След7—8годиниБожиловотноволетипотозимаршрутиотновомусеслучвапрестойвМонреал.Итам,наеднаотстенитеналетищнатазала,виждамемориалнаплочасименатаназагиналитепътницивоназисамолетнакатастрофа.Инякъдепосредатанапаметниясписъкоткриваисвоетоиме...Оставямтазислучкабезкоментар.

Неотдавна гледахдокументаленфилм за еднадруга,многократнопо-голяма, драматичнаподмяна.Еднатрагедия откраянаВторатасветовнавойна.Внеяможедасеоткриепочтисъщатаковарнаигранасъдбата.Самодетосценатанадраматаенаистинаогромна.

Оказва се, че една отдветеамерикански атомнибомбипрез 1945годинаетрябвалодападневяпонскияградКокура.Неочакванатагъстаоблачностепопречиланапилотадавидиясноградаизатовабомбатае хвърленавпо-далечния градНагасаки.Итака, в 11часаи 2минутисутринтанатозиавгустовскиден,атомнатабомба,наречена„Дебела-кът“,епуснатаот9хилядиметрависочинанадпочтибезоблачнияградНагасаки.Огромнатаядренагъбанажежававъздухадо4хилядиградуса,заединмигсаубитинад60хилядидушиисаранениоще70хиляди...

ДанесезапитвамедалижителитенаградКокурасапосрещналисрадосттази,щастливасамозатях,развръзка.Ималинормалночовешкосъщество,акамолицялединград,коитодаизпитатсаморадостоттаковастраховитоспасение?

Некамибъдепростено, че се увлякох вподобноизреждане.Нощеспрасразказванетонасъдбовнитрилъри.Щемиседаприпомнядруга,по-ведраслучка,вкоятомояличназагубасеепревърналавнещозначи-телнопо-добро.

СтавадумазамоетокандидатстванезастудентвСофия.Вечесъвсемвкраянавоеннатамислужбаполучавамеднаседмица

отпуск,задаотидавСофиянакандидат-студентскиизпити.Следтол-коваказарменигрижиивълнения—дошлоевреметодавидя„цивилна“светлинканахоризонта.

Щекандидатствамзавлизаневдвеуниверситетскинауки,доста-тъчноотдалечениеднаотдруга:геологияилитература.

Трудномиедаобяснязащоетака,ногеологиятамепривличаощеотраннитекласовенагимназията.Могаотпръвпогледдаразличагранитотсиенит,варовикотбазалт,знамкакизглеждапиритът,нямадасбър-камжелязнатасоловнатаруда.Честоразмишлявамзастаронагънатииновонагънатиземнипластовеинесмесвампалеозоясмезозоя.Същотакасиказвам,чедажезвездитенаднассъдържатнемалкоотпознатитениземниелементи...

А литературата,така да се каже, емоята силна слабост.Катоучениксъмпубликувалсвоистиховевсредношколскотосписание„Роднареч“,даженаградисъмполучавалзатях.ЗнамнаизустстиховеотВазов,Дебелянов,Вапцаров,Ханчев.Там,вспоменататасинятетрадка,носеща

  Георги Константинов  51

петнаоторъжейнасмазка,съмскъталисвоистихотворения,писанипрезвремето,прекарановказармата.

Такачеимамвъзможностдаизбираммеждудвекрайности—междуеднаистинскиземнанаукаинеобятнотонебеналитературата.

Ноозовал се впросторнатаишумнаСофия, ощев самотоначалонасвоетокандидатстванеправянеочакван„фал-старт“.Предвходанауниверситетскатамензасесрещамсняколкосродниподухмомчета,същокандидат-студентиисъщопишещистихове.Иследдълъгразговорзапоезияинеизбежнапочерпка,продължиладосреднощ,надругияденазнай-глупавосеуспивам.Ипропускам—завинагисвоякандидат-студент-скиизпитпогеология.

Сегамиоставасамолитературата.Алавъпреки,чепотозинелепначинизборътевеченаправен,моята

кандидат-студентскасагавместодасеизясни,сезаплитаощеповече.Дошелсъмнавремевпросторнатааудитория,къдетосепровежда

изпитътпобългарскалитература,иочаквамснетърпениедасъобщяттемата.Тянемеизненадвамного,подготвенсъмзанея.НасоченаекъмголямотоиродолюбивотворчествонаВазов:браилскитехъшове,героич-натабабаТонка,борбатазанационалнасвобода.Тематамиеблизкадосърцето,аланемисеискадаяразвияпостандартнияобразец—така,как-тосеправивсреднотоучилище:баналенувод,суханализ,ощепо-баналнозаключение.Искамдумитемидаизлъчватвпечатляващаоригиналност,държанепременнодасезабележи,чепишастихове.

Изапочвамдаразвивамтематаприблизителнотака:„Под свечере-ното небе на Браила отекват твърди мъжки стъпки. Дунав проблясва и шуми в погледа на младите мъже, дирещи в мъглата очертанията на родния бряг. Ето ги нашите хъшове! Те идват от различни посоки на своя беден живот, за да съберат рани и надежди, воля и смелост... В името на една жадувана мечта: да направят чета и да тръгнат срещу петвековното робство. Те вървят към кръчмата на Македонски, която за тях е истински храм на свободата. Вървят един до друг под свечереното браилското небе, а до тях невидимо крача и аз, младият хъш...“

(Пакщеповторя,четуквъзстановявамдумитесиприблизително,новъзстановкатаесъвсемправдоподобна).

Следпо-малкоотчаспредавамсвоитеизписанилистовенадежурнияпреподавател.Исбързистъпкисеотправямкъмизхода—напълноубеден,чесъмнаписалнай-хубаватаразработканатематавтазизала.Исъмсигурен,чещесмаяпроверяващитесъссвоявисокохудожественстил.

Предстоимиголяморазочарование.Следняколкоднистояпредширокатауниверситетскадъскасобявени

резултати.Инемогадаразберазащоиметоминеевсамотоначалонасписъка—там,къдетосаотличнитебележки.Разочарованиятмипогледсеплъзганеохотнопо-надолу—къмпетицитеичетворките.Тамсъщоменяма.Инай-лошото—иметомиотсъствадажеотспасителнатаколонанатройките.

Навсичкоотгоре—нямамемеисреддвойките!Чаквкраянаофициалниясписъкеотбелязано,чекандидатстуден-

52 ÏËÀÌÚÊ

тътГ.К.Х.еполучилзасвоятаразработка„оценкаедно“!...Не„слаб“две,а„лош“едно!

Заради„излизанеоттемата“и„представяненасвободносъчинение“...Не искам да казвам с колко струи ледена вода съм залят втози

момент.Впървите секундимиминавапрез ума, че е най-добре да сезастрелям...Нопистолетътмиедалечеотмен—воръжейнияскладнановозагорскотоподеление...

Немиоставанищодруго,освентова—дастисназъбиидапотърсяизходотпочтибезизходнатаситуация.

Най-напредчукамнаврататанауниверситетскатаканцелария:—Етоиметоми.Бихтелимиказали—защоимамоценка„единица“

наизпитапобългарскалитература?—Амитоваезаписановпротокола—„заизлизанеотконкретната

тема“...—вежливомиотговаряжената,вперилапогледвдългиясписък.—Ноазпомня,чевучилищеимашетаковаправило:пишехаединица

самонапреписвачите...—обиденореагирамаз.—Знаетели,товаправиловажиипринас...—свивазамисленоустни

чиновничката.Нопослесесепваотсвоитедумиидопълва:—ОбачеВиесигурносъвсемстеизлезлиоттемата....

—Неесигурно!—казвамаз,усетилнейнотоколебание—Неетака!Ивтозимигразбирам,че вечеимамспасителенаргумент.Бързо

излизамотканцеларията,решендасеборядокрай...Да,щесеборязасвоятадвойка!Имамнаразположениеоще3—4днивСофия.Прочитамоткорадокора

някакъвадресенсправочникитръгвампоофициалнитеинстанции:разниотдели„учащи“и„образование“,различнидирекциизакултура.Честомеспиратнастрогитепропуски,по-важнитешефовеняматвремезамен.Нопотелефонниясъветнабащами,имащсъщолитературниинтереси,сеотправямкъмнай-важнияотделзакултураипросвета,намиращсевъввисокакаменнасградавцентъранаСофия.

Този отдел е оглавяван отпознатна плевенчани културен деец,същороденвнашияград,наимеАлександърД.Вградасепомни,чеебилизвестновремевръководствотонаплевенскоточиталище,чевинагисеепроявявалкатоерудиранивнимателенкъмхоратачовек.Там,врес-пектиращияотделнаАлександърД.,азобяснявампо-обстойносвоятатеза:несъмизлязълвстраниотизпитнататема,насъщататемаеработатами.Можебивнеяимаповечеличнотворчество,ноазсъмпи-шещмладчовек,могадапокажапубликациивсписание„Роднареч“.Аинеправилносамисложилиоценка„единица“,несъмпреписвал!Откогодасъмпреписал,налинямадругаподобнаписменаработа?Настоявампонезатова—искамсидвойката.

Иедватукгласътмиечут.Сложилръканасърцето,казвам:предивсичкоземляческотопознанствоепричиназаблагополучнатаразвръзканаходенетомипомъките.ДоброжелателнияткъмменАлександърД.успядапредизвикадопълнителнакомисия(начелосуважаванияпрофесорПетърДинеков),коятодапроверимоятакандидат-студентскаработа.Иизпитнатамиработаполучавановаоценка—„многодобър“...Което

  Георги Константинов  53

означава,чевечесъмприетвСофийскияуниверситет,вмечтанатаспе-циалност„българскафилология“!

Е,споменаватмииеднаподробност,която,дажевтакъвмомент,малкоминатриваноса:получилсъмпетицанезарадивисокхудожественстил,азарадитова,чеимамсамоняколкограматическигрешки...

Нозащодаобръщамвниманиенаподробностивпейзажа?Важнотоетова—вечесъмнаправилважнакрачкавполетоналитературата!

Изпреварвайкимного събития,щекажа самотова: университетазавършихсуспех„многодобър—5.45“,анякъдевпоследниякурснамоя-табългарскафилологиясепоявинабялсвятипърватамистихосбирка„Еднаусмивкамиестолица“.Нейнотозаглавиеевсъщностстихотмоестихотворениевначалотонакнигата:

„Различенсъминезависим—/другсвятвъвменепостроен./Азнямамграници.Безвизи/пътувайте,живейтевмен/вий,хора,междудватаполюса/сразличенговорполицвят./Еднаусмивкамиестолица./Носетесол,азимамхляб...“

Тазитънкакнижкасъсстихове,имащасърдеченпредговоротвечеспоменатияпоетБожидарБожилов,събудидостаспоровевлитературниясвят,нодостигнадомногохора.Запо-малкоотмесецнейниятскроментиражотхилядаишестотинбройкибешепривършилвкнижарниците.Посъщотовреместиховеоткнижкатабяхапрепечатванивразличнимладежкивестнициисписания.

Еточесъмзабелязаниотнякоиизвестнихоранаперото.ПоетътНиколаИнджов,председателнажуривпоетическиконкурснавестник„Народнамладеж“,енастоялдаполучатамвисоканаграда.РадойРалинмеспиранаулицатаимепоздравявазастихотворението„ЦарИвайло“.Дажеполучавамнеговакнигастакъвавтограф:„Еднаусмивканекатиестолица,/ноотИвайловциятибрани!/Иникоганеимподписвайполица./Слюбовистрофисамосехрани!../НаГошоКонстантинов—свъзхищение.РадойРалин.“

ОбаждамисеивъзрастниятписателКаменЗидаров,койтоеималличнопознанствосДимчоДебелянов—харесва„димчовскотозвучене“встихотворениятами„Писмо“и„Вечер“.Получавамчитателскиписма,главноотмладихора,пишещидобридумизамоитестихове...Започвамдаусещамвърхусебесидребнипръскиотвнезапнозаръмилапопулярност.

Едноотпубликуванитеповестницитестихотворенияепричинадасеслучиималкочудо...

Току-щосъмзапочналработавлитературниявестник„Пулс“.Вре-дакционнатамистаявлизапознатмладжурналистмиказва:

—Бяхвкомандировкаповременажетватаисрещнахчовек,койтотепознава.ИмашпоздравиоттвоянаборЗеленков!

—ИмампоздравиотЗеленков?—невярващопитамаз.—Да,прочелтвоестихотворениевъввестникаимногогохаресал...

Имивръчиспециаленподаръкзатеб—шишеракияиеднаживакокошка.Етошишетосракия.Акокошкатаизбягаотменприкачванетовавто-буса.Разхлабилавръзкатанакракатаи—димдаяняма....Останатам—населскияплощад...

54 ÏËÀÌÚÊ

—ЗначиимампоздравиотмоянаборЗеленков?—продължавамдасеудивлявамаз.

—Да,каза,чесидобърчовек.Иотстихотворението,коетопрочел,севиждалотова.

Казасъщо,чедобрестесипрекараливказармататогава.Веднопо-делениестебилипоедновреме—тинесисефукалсфазанскитепагони,пъкинеговатаслужбалековървяла...

Речекокошкатадаизядешсам.Е,тованеесъденодастане.Ноказа:товашишесракиядаизпиешсдобриприятели—затвоеизанеговоздраве!

—Благодарязадонесенияподарък...Гледайти—Зеленков...—мълвяаз.—Точноотнегоподаръкнесъмочаквал...

Рядкосъмсипозволявалдаплачапреддругихора.Ноусещам,чееднатопласълзасеспускапобузатами...

2013

тЪжни ХеПиенди

Забелязалсъм,ченемалколекариобичатлитературата,доринещоповече—немалконашиписателииматмедицинскообразование:лирикът-класикВалериПетров,моитеколегипоперопроф.ЗлатимирКоларов,ФаниЦуракова,ВеселаДимова,ПламенПанчев,ПетърМарев...

Споменавамиметонахасковскияпоетд-рПетърМаревисиспомнямеднатрагикомичнаболничнаистория,разказанамипредигодиниотнего.Трябвадаприбавясамо,четойбешенесамолекар,алекарподпагон—дълговремеработешевхасковскатавоеннаболница.Анасдваматанизапознанякогапоезията—кажи-речипоедноисъщовремесепоявиханабялсвятпървитенистихосбирки.Неговатадебютнакнига,излязланя-къдевхристоватамувъзраст,носешезаглавие„Връкатасмак“.Помняинелепатапечатнагрешкавбележказадебютаму,публикуванавтога-вашниявестник„Пулс“—ощевсамотозаглавие:

„Връкатасмок“...Нозаонезистиховетукнямадастанедума.Щепреразкажасамо

еднанеговалекарскаистория....Дошлавхасковскатавоеннаболницанеочакваназаповедотвисоко-

тоначалство:порадинякоинежеланислучаиприрутиннахирургическанамеса,всякаоперациятамвечетрябвалодасеправисъсзадължителнапълнаупойка.

Заповедтасиезаповед.Итязапочналадасеизпълняваотследващияден.Наследващияденвболницатапостъпилналечениевъзрастенстар-

шина,служещвблизкотоподеление,снеобикновенадиагноза:ималголяммазолнамалкияпръстнаединиякрак,полученотдългоносененаботушиипречещдаизпълняваармейскитесизадължения.Старшинатаизпитвалсилнаболкапримаршировка,нямалокакдаучаствавполевизанятия,доривсекидневнотомуотиваненаработасепревръщаловпроблем.

Следкраткалекарскаконсултациястаналоясно,чеследвадасена-

  Георги Константинов  55

правиоперация.Нетолковасложна,новсепакоперация:съсскалпел,нахирургическамаса.Испоредноватазаповед—мазолъттрябвалодабъдеотстраненспълнаупойка.

Новопостъпилиятболенполучиллегловеднаотприземнитестаи.Асаматахирургическазаласенамирала,койзнаезащо,натретияетаж.Дотамсеотивалоспросторенасансьор,позволяващдапоберепациентазаедносподвижнотолеглоподнего.

Операциятазапочналаспоставянетонапълнаупойка.Ужбилинапра-венинеобходимитеизследванияотанeстезиолог,носеоказало,чечовекътсмазолаималрядкаалергиякъмтозивидпълнаупойка.Цялатаустаиезикътмубързосеподули,тойзапочналдасезадушаванахирургическатамаса.Изненаданиятекипизоставилмазолаизапочналдаспасявачовекаотзадушаване—направилиразрез,водещкъмтрахеята,вкаралимудо-пълнителнокислород,сториливсичковъзможнодавъзстановятдишанетому.Замазолавеченикойнеспоменавал.Следмногообщиусилиячовекътзапочналдадишанормално,направениятразрезбилзашитичовекътбилотправенсколичкатакъмасансьора.

Нонещешли,втозимоментелектрическияттокспрял.Идвама-тасанитарирешилидасвалятподвижнотолеглосоперираниячовекпостълбището—начетириръце,спускайкигоотстъпалонастъпало.Итукстаналаследващатабеля—човекътбилдостатежък,леглотосеизплъзналоотръцетеимивнезапносеобърналопостъпалата.Болниятполучилсериозниувреждания:пукналребро,повредилкапачканаколяното,получилболкивединиясилакът.

Последвалодълголечениенанещастниячовек—многотрудно,скуппреодолениусложнения,нотовсепакзавършилоуспешно:следмесециполовинастаршинатавечесеразхождалсбастунизстаята.Амалкопо-къснохвърлилбастунаи,леконакуцвайки,ситръгналотболницата.Апредвходанаболницатагопосрещналпрекиятмукомандирскутияшоколадовибонбони.Тамбилаисъпругатаму,коятоотдавнаочаквалатозиден.Ималопотупванияпорамото,прегръдкиипоздравленияпослучайуспешнотооздравяване...

Амазолътнаединиякрак,разбирасе,останалнедокоснат.Всъщностсамомазолътбилпричинатазанакуцването.Всичкидруги

травмибилиуспешноизлекувани...Случаятдонякъдебудисмях,нотоваепървиятпримерзатъжен

хепиенд,койтосъмчувалвживотаси.По-късносъмсрещалидругита-кивастранниповодизарадост—това,коетотееболяло,пактеболи,носерадваш,чедругаболкавеченямаш.Илималкопо-различенвариант:някойтипращаскръбнавест,преобърналадушататинаопаки,послесеоказва,четазивестнеевярна...

Неотдавнамисеслучиточнотозивариант.ВинагищепомняеднопозвъняваненателефонаотродниямиПлевен,когатоженскигласмисъобщи,чемоятбрат,койтоотгодиниживеесамнатехнияетаж,епочинал.Казамиинякоиспиращидъхаподробности:открилигосъсза-къснение—сигурнодва-тридниележалбездиханенвстаята,врататабилазаключенаотвътре,небилолеснопроникванетовжилището.Вмо-

56 ÏËÀÌÚÊ

ментаполициятасезанимаваласъсслучая...„Моитесъболезнования...“—допълнижената.

Хванах се за сърцетои затърсихуспокояващихапчета.Трудно сепонасязагубатанатолковаблизъкчовек!Започнахигорчиводасеукоря-вам—отмесецинебяхговиждал,аипотелефонаотдавнанебяхмусеобаждал...Какможадамусеслучинай-лошото!Дълговременеуспявахдадойданасебеси.

Аполовинденпо-късно,следкатовечеслагахтраурналентанаревераибяхготовзаскръбнотопътуванедородниясиград,телефонътзвъннапак.Същиятгласповторномеинформира,чеестаналагрешка—всъщностдругчовек,живеещотдругатастрананатяхнатаврата,билпочинал.Итозичовексъщосам,побекярски,обитавалжилищетоси,ималпочтисъщатавъзраст.Оттукидваланаправенатагрешка...

Хвърлихтелефонанаподаивъздъхнахоблекчено.Сякашбешестаналочудо—живемоятчовек,жив!

Радвахсе,нобяхразтрепераниобърканотабсурданаслучилотосе.Второтообажданенаистинаменаправищастлив,нонесъвсем.Смразява-щотопървосъобщениеоставивментъмнаследа.Ужвечедишахпо-леко,авглаватамисевъртяханерадостнимисли...

Каксеполучаватака—единисъщиетажобитаватхората,неведнъжсасесрещалипредвратитеси,анесизнаятдажеимената?Презеднастенаживеедругчовек,асъседътмунесеинтересуваотнего—всеедно,ченесъществува.Саминеусещамеколкоепораслоотчуждениетомеждунас,безразличиетокъмсъдбатанадругия...Аедвалинякойимаползаоттазивсеобщаалиенация,оттозирастящегоцентризъм!

Подобнаневероятнагрешкаенапълновъзможнодасеслучиинадругихора,защототяечастотнашияпогрешенначиннаживот.

Помислихсисъщо,четаковаужасносъобщение,имащовсепакщаст-ливкрай,понякогаможедастанепричиназадваинфарктавразвълнуваниячовекотсреща:веднъжпричуваненаскръбнатавестивторипът—отрадост,четазивестнеевярна...

Е,макарчеазбяхприелидветесъобщения,неполучихинфаркт.Самодетобяхскъсал,кажи-речи,половинатасинерви.Същиятденнеотидохнаработа,въобщенеизлязохоткъщи.Въртяхсебезцелноизстаятаипривсяконовопозвъняваненателефонамисеразтупквашесърцето...Амизвъняхаотдругиместа:отработата,отнякакваекологичнафонда-ция,дориотчужбина...

Следкатонапълноосъзнахнелепатагрешка,сесетихдамахнатра-урнаталентаотревера.Нонеотменихпътуванетоси—ощенадругатасутринзаминахзаПлевен,задавидясочитесиидапрегърнаживиясибрат.Товасъщобешенеповторимопреживяване...

Давамелисисметкаколкопътисмебилиучастницивтакиватъжнихепиенди?Дориданесабилитакатъмнииразтърсващи,повечетооттяхсаниразлюлявалидухомснеприятнитесивести.Ащастливиятимкрайниеносилсамочастичнооблекчение,някакваполовинчатарадост...

Некавземемзапримернякоипо-лекитакиваслучаи.Дакажем—пър-воаприлскитешеги,коитообичамедасиправимединнадруг.

  Георги Константинов  57

Накаквилинеизмамнистрелиставамеудобнамишенатогава!Когатотисъобщят,четвоятакола,паркиранапреджилищнияблок,

еизчезналабезследно.Итисевтурвашпрезглавакъмизходнатаврата,задавидиш,четянеепомръдвалаотсвоетомясто.Самодетощеот-криеш,чецялатаенадрасканаотпакостнаръка...

Когатотикажат,че вкъщие дошла сметкаотТоплофикациянастойностхилядаидвесталева.Адасеокаже,чеисканителевовесапри-мерночетиристотин.Идаразберешчеосвеннея,впощенскатакутияимаиощееднасметка—заелектрическиток...

Когатотисъобщят,четвоятначалниктечакавкабинетаси,задатисескаразанаправенаслужебнагрешка.Ититръгвашподългиякоридорсъссвитосърце.Адасеокаже,четвоятначалникихабернямакаквоработишвмомента,доринеискадазнае,чесъществуваш.Дажесчита,четвоятадейностеизлишнаитвоетоработномястобимоглодасесъкрати...

Или,датеизлъжат,чевчерасаокраливилатати.Атянаистинадабъдеокрадена,носледдва-тримесеца...

Итаканататък.Бихказал,чеилъжливителошивести,ищастли-витеимразвръзкииматеднакъвпроцентнавероятноствнашияаб-сурденживот.Свикналисмедавървимпосвояжитейскипътснеяснотоочакванедасепоявинеприятнаизненаданазавоя.Икогатонесепояви,въздъхвамещастливо...

Нитосълзата,нитоусмивкатаидватпринасвчиствид.Тяхнатасмесицаникарадабъдемуспешниучастницивнемалкотрагикомичнипиеси.Стиганервитенидаиздържатзатакиваабсурднироли...

Тукбитрябвалоданипомагаприродноточувствозахумор.Ноитовачувство,катонякоидругичувства,навярносеизчерпвапрезгодините.

Етокакъв анекдотчух веднъжотнезабравиматаЛедаМилева, скоято,въпрекиразликатавъввъзрасттани,някогаимахпривилегиятачестодаразговарям.

...Единмноготъженчовекотишълдапотърсилекарскапомощотпсихиатър.

—Внякаквачернадупкасенамирам,докторе,казалтой.Непрекъс-натолошимислимисевъртятизглавата.Несъмдалечеиотжеланиезасамоубийство...

—Честолиоставатесамвкъщи?—попиталдокторът.—Всякавечеризлизам.Носечувствамсамотенпредочитенахора-

та...—отвърналмноготъжниятчовек.—Очевидноиматенуждаотсериознапромянананачинанаживот,

казалдокторът.Трябвадавлизатевблизъкконтактсповечехора,дапопадатепо-честоватмосфера,изпълненасвеселонастроение...При-мерно—идетенацирк,посмейтесезаедносклоуна...

—Азсъмклоунът—казалмноготъжниятчовек.

Еточенякакмимоходом станадумаи за хоратанаизкуството.Представетесиотколконеща,отколкодопълнителнипричинизависитворческотоосъществяваненатезихора!Дориданеговоримзаколек-тивнитеизкуства—театър,опера,симфоничнамузика,архитектура

58 ÏËÀÌÚÊ

—къдетомножестворазличниличностииматразличенприносведнаисъщатворческаизява.

Адасевгледамевтъжнитехепиендинатаканареченитеиндивиду-алниизкуства.Напримервобластта,коятонай-добрепознавам—лите-ратурнототворчество.Литературниятсамотникенаистинасамотниксамовначалото,когатоизвайвасдумисвоятамисловнаидея.Икогатонеговатабъдещакнигаощенеевидялабялсвят.Отединмоментната-тъквнейнатасъдбасенамесватиздателят,редакторът,продавачътнакниги,читателят,литературнияткритик...

Иневеднъжсееслучвалоеднакнига,вначалотоотхвърленаилиос-таналанезабелязанаотобществото,последабъдесчитаназакласиче-скишедьовър.(„Цветяназлото“отБодлер,„Септември“отГеоМилев,„Моторнипесни“отВапцаров...)

Аимагоипротивоположниятсюжет:еднакнигасъсскромникачест-вададостигненевероятенуспех—смногохилядентиражикупхвалбиотлитературнатакритика.Дасепревърневсъвремененбестселър,въвсвоебразенвръхналитературнатамода.Асамоследдесетинагодинидабудивистинскиячитателснизходителнаусмивка(щеизбегнаизрежда-нетонамноготопознатипримери).

Втози случай обикновено не се знае какви са причините затозиобратенхепиенднатъгата.Много сафакторите, коитоработятзапървоначалнияизкуственуспех:общественатаконюнктура,скъпопла-тенатареклама,организиранатаколегиалнапохвала,способносттазасаморекламаилинещодруго...

Точнозатова„нещодруго“искамдаразкажаедналюбопитнаслучка.Предиоколо15годинибяхпоканендаучаствамвпрестиженфорум

—площаднапоетическаизявавСтокхолм,организиранаотЕвропейскияконгреснаписателите(вслучаядумата„конгрес“означаваструктура,анеофициалносъбрание).

НастокхолмскияплощадПиперскастена,къдетоние,поетиотде-сетинаевропейскистрани,четохмесвоистихове,имахвъзможностдасезапознаяспоетикатоТумасТранстрьомер,бъдещнобелист,сВилямсонТоротИсландия,сдвамашведскипреводачиотславянскиезициидр.(Занякоиоттезизапознанствамипомогнанашатаголяматапознавачканаскандинавскаталитературапроф.ВераГанчева).

Надругияден,следголямотопоетическочетененаплощада,имахмесрещасгрупалитераториотЕвропейскияконгрес—виднипредставителинаписателскисъюзиитворческипрофсъюзиотразличнистрани.Среща-тастанавскромнияофиснашведскияписателскисъюз.Седяхмеединдодругнатеснитефотьойли,стисналипоедначашасглъткаалкохолиправехмеопитизатворческиразговор.

Доменбешеседналарусокосаженанасреднавъзраст,коятомълчаливопушешецигара.Следвчерашнитесизапознанствасизвестнипоети,сиказах:далинемисееслучилодасезапознаяиснякояотвиднитеевропей-скиписателки?Пъкможеидасъмчелнещо,написаноотнея...Попитахявкойлитературенжанрработи.Смесвайкифренскиианглийскидуми,тямиотговори:

  Георги Константинов  59

—Аз съм отпарижкияпрофсъюзна литературните сътрудници.Тоест—написателитевсянка.ЗадаВистанепо-ясно:наричамегонео-фициално„Профсъюзналитературнитенегри“...АВиеоткъдесте?

—ОтБългариясъм...Извинявайте,нопакнемистанаясно—каквиписателиобединяваВашиятпрофсъюз?

—Да,ниесмеписатели,новиздателстватаненинаричаттака.Работимзаголемитеписателскиимена.Например—идваизвестниятавторнасрещаснасвнякоеголямоидателство.Иразказваподробнозасвоятановаидея:тема,сюжет,герои.Представянииразгърнатписменпланнаромановатафабула...Аниесезаемамесразработкатанавсичкотова.Имамеспециалистиподиалог,поприродникартини,поисториче-скиигеографскидетайли...Всекиработипосвоятазадача,нодържимвръзкапомеждуси.

—Икаквоставапосле?—Послевсичкосесъбиранаедномястоиизвестниятписателпод-

реждаидопълва,споредсвоетовиждане,цялостниятекст.Дописва,такадасекаже,окончателниявариант.Икактонавярноразбирате—книгатаизлизаснеговотоиме...

—Разбирам...—казахудивеноаз.—Нозащонесепосочвавкнигатаивашетоавторскосътрудничество?

—Защотокнигатасекупувазарадиизвестнотописателскоиме.Акосеприбавятвиздателскотокареиименатанакупсътрудници,тяна-вярнощеразколебаечитателитеищесекупувапо-малко...Атакаиниепечелимдобре—вземамепроцентотавторскияхонорар.

—Анестрадалиоттовавашетоавторскосамочувствие?—Неенужнодасемислизатова.Всекиотнасеразбрал,чепособствен

пътнямакакданаправипробиввсложнатаиздателскасистема.Товаенашатавъзможностдареализирамелитературнитесиспособности.Отнасятсесуважениекъмнас,получавамедоброзаплащане...Итакаживеемотлитературентруд.Сигурноприваснямаподобенпрофсъюз?

—Не,няма...—поклатихглавааз.Имигомсипомислих:„Даноникогаданяма!“

Такамисляиднес.СлаваБогу,унасощенеевъзприеттакъвначинналитературнареализация.Подобенпазаренподходкъмписателскототворчествобиограничилосмисъланасамототворчество.Нечепаритеняматзначениевсъздаванетоииздаванетонакниги—материалнатаподкрепанатворчествотоеповечеотнеобходима.Нокакдаприемем,чеединтворецналитературасъществува,самозадаобслужвакниго-издателскиябизнес?Акофигуратана„писателявсянка“сепоявиследвремеиунас—товащебъдепримернатъженхепиендвживотанаединтакъвавтор!

Новлитературатавсичкоевъзможно.Литературнитенравитър-пятудивителнобързоразвитие...

Същокатонравитевобикновенияживот.Аедвалищесгреша,акокажа—вживотаизненадитесамногоповече...

Затоващепродължаседнапо-усмихната,почтианекдотична,жи-тейскаслучка.Предивремемойпознатмиразказавълнениятасиоколо

60 ÏËÀÌÚÊ

своятавила,намиращасенедалечеотСофия.Веднагаследпострояването£тойяпосещавалчесто,нопослезакрилиавтобуснатаспирка,намиращасевцентъранаселото,итойразредилотиваниятасидокъщата.Пъкивлакътнеспиралредовнонаблизкатамалкагара.Дориведнъж,внача-лотонадемократичнитепромени,пропусналданавестивилатасицялолято.Отишълтамчаквкъснаесен—даогледадвора,дазазимиасмите,даспреводата,заданезамръзнаттръбите.

Отключилврататанакъщичкатаиахнал:цялатапокъщнинавътребилаизчезнала:масата,столовете,леглото,печката,вехтияттелевизор.Липсвалазакачалката,заедносработнитедрехи,нямалоникаквитендже-риичинии.Алъжицитеивилицитебилиотнесенизаедносчекмеджето.

Неизвестнитекрадци се опиталида отковатидъскитеотпода,нотова,койзнаезащо,неимсеотдало.Взамянанатовавсичкиелек-трическикрушкибилиотвъртени...Тоталнатакражбабиланаправенаспрофесионална акуратност—нищо отпокъщината, имащонякаквастойност,небилопропуснато...

Изправенмеждуголитестени,моятпознатсиказал,чевтазивилавеченеможедасеживее—дотогава,докогатонесъбереотновопаридазакупиновапокъщнина.Врътналключаипоелпешакъмнетолковада-лечнатавлаковагара.

Дълговреме,почтигодина,нестъпвалвъввилатаси.Послезакупилнякоидребнинеща—чинии,лъжици,вилици,електрическикрушки—сложилгивпътническачантаипоелсвлакакъмнея.

Отключилврататанакъщичкатаиотновоахнал...Идветенейнистаибилипълнидогоре със всякаквимебелиипредмети: куп столове,масиимасички,5—6телевизораидесетинакомпютъра,магнитофона,плеъри,няколконовиелектрическипечки,дваголемихладилника,дажеединлюбителскителескоп.Имало,разбирасе,играмадаотдрехи:работниивсекидневни,няколкокожуха,атакасъщо—най-различнисламенишап-ки...Нелипсвалииобувки:коженидамскиимъжкичифтове,пластмасовиджапанки,доригуменицървули.

Моятпознатсизумлениеразглеждалтазимноготия,изсипанаотнезнаенрогнаизобилиетовнеговатаскромнавила.Послебързоседосе-тил:докатотойдългоотсъствал,анонимнитекрадцибилизапочналидаизползватсамотнатамукъщичкакатоскладнавсичкизадигнати—отсъседнитевили—мебелиивещи.

Най-неприятнотобило,чесредтезиразличнинещалипсвалиточнонеговите...Авероятновещитеипредметите,струпанивъввилатаму,билипритежаниенанай-близкитемусъседи.

Изапочналтойдаобикалявнеделнияденсъседите,задаразпитвакаквонапоследъкеизчезналооттехнитекъщи.Единказал—японските-левизор,друг—виенскистолове,третисиискалелектрическатапечка,четвъртидотърчалдасипознаехладилникамарка„Бош“...

Моятпознатсудоволствиевръщалпоисканитевещиипредмети—хемдазарадвакомшиите,хемдаосвободисвоитестаиоткраденитекупчини.

Но започналида сепоявяватинеприятниусложнения внеговото

  Георги Константинов  61

благороднодело.Някойсипоискалновияплазментелевизор—какъвтовпострадалатавиланямало.Другпотърсилсвоябезследноизчезналком-пютър.Апоявилсеисъсед,настояващдамубъдевърнатокуфарчетоснумизматичнаколекция,струващаняколкохилядидолара...

Моятпознатсевидялвчудо—наложилоседавземеотпускиняколкодниданеизлизаотвилатаси.Отварялврататапредвсекиноводошъл,по-казвалимкупчините,обяснявалмногократновкакваситуациясенамира.Ипомагалнавсекикомшиявровенетоиоткриванетонатърсенатавещ.

Нонякоиотсъседите—точнотезисненамеренитевещиипредме-ти—вечеизпитвалиопределениподозрениякъмнего,понякогасърдитогиизразявали.Ималоиобажданиявполицията.

Итакаполицията, вместодатръгнепо следитенаанонимнатакрадливабанда,започналагрижливодаразследвамояпознат.Налитакиватревожниобажданиянебивадасеоставятбезпоследствие?..

Дасипредставимреалнатаситуация—неетолковабезпроблемнодаобяснишкактакатвоятавилаепълнадогорескраденапокъщнина!Спореднашенскияманталитет—най-напредидватдълбокитесъмнения...

Наложилосечовекътмногократнодадаваобяснениявполициятакаксееслучилотова—кактаканеговатавиласеепревърналавглавенскладнакрадците?Неведнъжзапочвалсвоитеобяснениятамсдумите„Именувамсе...“идостастранициизписалпотозизаплетенслучай.

Разбирасе—най-доброобяснениеповъпросаможелидададатсамитекрадци,ночакдотяхнесестигнало...

Миналиняколкомесеца,докатосеустанови,чемоятпознатняманищообщосподозрениятанаоплакалитесесъседи.Потвърдилосе,четойенаправилвсичковъзможнозавръщанетонаизчезналитесъседскинеща.Макарченеговителичнивещиипредметитакасииостаналиневърна-ти...Затяхвполициятанестаналодума.Всъщностмалцинаобърналивниманиенафакта,чемоятпознатбилнай-големиятпотерпевшвслучая.

Всепактазизаплетенаисторияполучилаблагоприятноразвитие,ималащастлив край.Можеда се каже, чепо отношениенанеговотопълнооневиняванеполициятадобресиесвършилаработата.Придругиобстоятелствамоятпознатбимогълдапопаднеивсъдебнатазала...

Ночовекътималкъсмет—изяснилисенапълнонещата.Итойизлязълотнелепатаситуация,кактосеказва,свдигнатаглаваичистоиме...

Какъвщастливкрайнатазиобърканаистория!Номайтянеизлезетолковаусмихната,колкотообещахвначалото...Пореднияттъженхепиенд.

2013

62 ÏËÀÌÚÊ

Дияна Тончева

ТЕФТЕРИ Разказ

Събуждасе.Отваряочи.Впървиямоментрешава,чеенощ.Мракцаривътреинавън.Поглеждабудилникадолеглото.Шестбезмалко.За-тваряотновоочи.Нямазакогодабързадастава.Нитозакакво.Няманакогодаправизакускаилидаизпращанаучилище.Отдавнаняма.Послесесеща.Днесщеидват.Всички.Отваряочииставаенергичноотлеглото.Младосттаетолковаотносителнопонятие.Предималкобешестари-ца,асегаемомиче.Трябвадасвършитолковамногонеща.Даизчисти,даразтреби.Нонай-вечеданаготвилюбимитеимнеща.Неидватвсекиден.Понякогапропускатмесеци.Щесиспомникойкаквообичашеищегоприготвиточнопонеговияначин.

Усещатоплиямупоглед.Гледаяотстената.Сега£сеструваза-грижен.Щевидиш,чещедойдат,заканвамусе.Тойескептичен.Говоримувсекиденоттригодининасам.Откактосиотиде.Почтиусещакак£стисванежноръката.

Следващитеняколкочасанеспирадашета.Доринесесещазаупори-татаболкавгърбаикраката.Нямавремедасеуморява.Ощепо-малкодасипочива.Койзнае,можедадойдатпо-рано.Даяизненадат.Поглеждагоисеусмихва.Ех,колкообичашедаяизненадватой.Всенамирашескакво.Нещодребно,амасерадвашеповечеотнея.Катомалкодете.Очитемусвяткахадяволито,докаточакашенетърпеливореакцията£.

Сегаостанасамотяикотката.Говори£катоначовек.Налиитяносидушичка.А£правиикомпания.Намладиниобичашедаоставасама,колкотоирядкодасеслучваше.Нескучаеше.Използвашетовавремепонай-добрияначин.Сегаедруго.Сегасамотататежи.Иеднатакавамътнабезсмисленостяобзема.Плътнаипостоянна.Катогъстанепрогледнамъгла,детопадатежконагърдите.Задушаваща.Лепкава,сблудкаввкус.Присяда,акосеопитадаяпреглътне.Металенмирис.Лютинаочите.Сигурнозатовавсе£сълзят.

Ноднесвсичкощееразлично.Започваощепо-усърднодамесипитка-та,напомняйкисиданезабравикъсметчетата.Какщеимсерадватдецата.Внуците,поправясе.Аколколисапораснали.Заминахадаучатнавън.ЕднатавАнглия,адругатавАмерика.Сякаштуксинямамеуни-верситети.Амаимайкаимнемиряса,докатонезаминаха.Въздъхваиизтриванабрашненитесиръцевпрестилката.Понякогадъщеря£можедаетолковапроклета.Катосинауминещо,минавапрезвсичкоивсеки.Студеназаоколните,нотясияпознава.Познавасърцето£милиметър

  Дияна Тончева  63

помилиметър.Същатакатотеб,усмихва£сетойотстената.Мислишли.Амида,майсизабравила.

Забравилае.Толкованещасезабравят.Аедновремесизаписвашевсич-ко.Списъци,задачи,пишеше,пишеше.Къдеотидохавсичкитиятефтерисега.Трябвадасанатавана,прашниизабравени.Животътсееизцедилоттяхтака,кактомладосттаотнея.Дъщеря£всеяпиташекатомалкакаквотолковапише.Мамо,можелидамидадешдасипреписвамоттефтерати,токуяпиташе.Атя£обясняваше,чекатопорасне,ще£гидадедагипрочете.Чесеганищонямадаразбере.Толковалиебилаглупавадасимисли,чедецатанеразбират.Катопорасна,забрави.Хукнаизживотасиивеченеискашетефтерите£.Далине£гиедалаидаезабравила?Поглеждавъпросителнокъмстената,нотозипътсрещамълчание.Итойнезнае.

Телефонътрязкопрекъсвамислите£. Забързва се, колкотоможе,предидаеспрялдазвъни.Вдигаслушалката,запъхтяна,благодарна,чеяизчака.Дъщеря£.Немогатдадойдат,защотосеоказало,чемалкатаимизпратилабилетизаАнглия.Дапрекарализаеднопразниците.Бездасеизвиняваимънка.Точновнеинстил.Нямададойдат.ВАнглияотиват.Толкоз.Товаеположението.Можебищедойдатначалотонаянуари,нонеесигурно.Точнотогаваеизложбата£...Чувагласа£някъдеотдалече.Глух,фонов.Отпускасеуморенонастола,кактоесъсслушалката.Боже,толковадасееуморила,ачаксегагоусети.Аматяналисъщощешедадойде?КактакавАнглия,обърканопрекъсвамонолога£.Плахоиобърка-но.Майко,кактакащялададойде?!?Тичувашлисе?Раздразнениетонадъщеря£яблъсвавухото.Дазарежевсичкотамидадойде?Кака£дориеуспяладасиуредисменитезаняколкоденаисъщощедойде.

Вечепочтиезагубиланишкатанаразговора.Дъщеря£приказваощеняколкоминути,разпитваяедно-другоинакраясесбогуваснея.Хайде,веселипразницииданесизабравяшлекарствата.Щесечуемдогодина.Да,догодина.Затварявнимателнотелефона.Едвасенадигаотстола,краката£изведнъжсеотмалели.Отивавкухнята.Гледадългоотрупа-натамаса.Връщасевспалнята.Събличамашиналнодрехитеси,обличанощницата.Разпускасикосата.Дългаепочтидокръста,снитоединостаналчеренкосъм.Откачаснимкатасрамкатаотстенатаиизлизанавън.Потръпва,когатобосите£кракасрещатснега,нонеспира.Еднакрачка,две.Знаекъдедаотиде.Самодастигнепредидасеестъмнило.Иначекакщенамеримястотому.

Мамо,несмепусналивпощатаписмотододядоКоледа.Разстроенаеиуплашенадосълзи.Спомнясимомента,сякашбешевчера.Спокойно,тойразбиракаквоискашоще,докатопишешписмото.Нямануждадамугопращаме,успокояваятя.Амакакразбира,упоритопродължава.Амитака,иматазиспособност.Щевидиш.Дългоягалипокосата,докатозаспи.

Тойразбиракаквоискаш,промълвяванасебеси,докатосмъкакрачиподобрепознатияпът.Селотоеотдавнаопустялоинесрещаникого.Особенопотовавреме.Коткатавървикроткозаднея.Лапичките£по-тъватмековснега,досущкатонастопанката£.НяколкоденаследНова

64 ÏËÀÌÚÊ

годинаеднаслабависокаженаслезеотколатасипредкъщата,къдетобешеживялаточноседемнайсетгодиниидвайсетиосемдена.Неможадаотворивъншнатапорта,затоватрябвашедасеоблегненанеясця-латасинищожнатежестиданатисне.Пристъпинапредиботушите£хлътнахавдълбокатапряспа.Вкраянапътекататочнопредврататанакъщатанамерикашончесбележкаотгоре.

„Момичетоми,сегавечеможешдагипрочетеш.Мама.“

гåî Мèëåâ • Зîäèàêàëíè îáðàçè êúм „еêñïðåñèîíèñòè÷íî êàëåíäàð÷å“ 1921 ã.

    65

БЪДЕЩА КНИГА

Димитър Стефанов

ДИШАХ ДЪЛБОКО

ПтиЧа ПаМет

Щîм ñòàíà ðàíî ñóòðèí,ïðåç ïðîçîðåöàîò íàшèя ñåäмè åòàжмå мàмè åäíà ïîçíàòà ãëåäêà:îòñðåщà,мàëêî ïî-íèñêî íà ïîêðèâàíà íîâèя жèëèщåí áëîê,ñúãëåжäàм ñâðàêàòà.

тя ïàê å êàöíàëàíà ñúщîòî мяñòîíà ïîêðèâà äî êîмèíà.вúðòè ñå, ïúðõà ñ êðèëå èíåщî ÷àêà...

нàé-ïîñëå äíåñ мè ïðîñâåòíà:ïðåäè íå áåшå ëè òî÷íî òàмíåéíîòî ãíåçäîíà âúðõà íà òîïîëàòà,êîяòî îòñяêîõà,çà äà âäèãíàò ñòðîåжà?

Мèëà мè ïòèöî,ñúáèðàëà òîëêîâà ïðèñмåõóëíè÷îâåшêè ïîãëåäè,êàê òè ñå âúçõèщàâàм!аõ, äà èмàõмå è íèåòâîяòà îáè÷êúм ðîäíîòî ñè ãíåçäî!

66 ÏËÀÌÚÊ

роСниЯт БУлевард На Георги Цанков

Пðåä мåí ïî ðîñàòà íà òðîòîàðàшëяïàõà áîñè êðà÷åòà.Мîêðè áяõàè îáóâêèòå íà жåíàòà,ïîâåëà äåòåòî.тî êúм íåя èçâúðíà óñмèâêà.нå äî÷óõ êàêâî Ј ãîâîðè,äóмèòå мó ñå ñмåñâàõàñ ïòè÷àòà ãëú÷ íàä íàñ.Мëàäàòà мàéêàèçâè êúм íåãî ëèöå.Пî óñòíèòå Ј áяõà ïîëåïíàëèðîçîâèòå ëèñòåíöàíà öúфíàëà ïðàñêîâà.Сïðяõà çà мàëêî.Мàéêàòà êàçà:оáóé ñå!а òя ñàмàòàïàíòîфèòå ñè ñúáó.а êîãàòî äâàмàòà ñå íàâåäîõàíàä ðîñíèòå òåмåíóãèíà òðîòîàðàè ñè îòêúñíàõà ïî åäíà,

àç ñå ñúáóäèõ.

Зàщî áåшå òîçè мè ñúí?и êúäå å âúï-ðîñíèяò áóëåâàðä?

Пролетен ФрагМент

Сëóшàм ïåñíè â ãðàäèíàòà.в äжîáà ñ áèëåòçà Зàëà „Бúëãàðèя“.нå ñúм ñëîжèë ñëóшàëêè.нå óñèëâàм çâóêà.нå ãî íàмàëяâàм.

  Димитър Стефанов  67

а ïòè÷èяò õîðòîëêîâà âяðíî ïååáåç äèðèãåíò!

летен ФрагМент I

дîшëî å ëяòîòî — äà áúäåм ñèòè,êîåòî áåшå öâяò,ñåãà å ïëîä.в äåíя íè âå÷å èмàïî-мàëêî ïåñíèè ïîâå÷å êðèëå.

летен ФрагМент II

Кðàé íàãëèòå áóðåíèçàáðàâà ëè шèðèш, òðåâèöå,ïî ñåëñêàòà óëè÷êà,íà äâîðà,â ãðàäèíàòà,â ãðàäñêàòà мè äóшà?вúðíè ñå, òðåâèöå, â ëèâàäàòà.Кàê èñêàм äúõ íà ñåíî!

МеждУ лЯтото и еСента

аõ, Сîçîïîë, Сîçîïîë,òâîяò ëåòåí îòëèâóмîðåíè î÷è íà ïðîçîðöè å ñêëîïèë!

в òèшèíàòà — ðàçêúñàí ïëèñúê:Сòàðåö ãàçè мîðåòî ñ áàñòóí,à ãëàðóñ åäèí îñòðîêëþííè ïðúñêà ñ ðàäîñòåí ïèñúê...Бðèçúò жúëòè ëèñòà å îçîáàë...

аõ, Сîçîïîë, Сîçîïîë,мîяò åñåíåí ïðèëèâå òîïúë!

68 ÏËÀÌÚÊ

ПеСен За живота На Драгомир Шопов

жèâîò — åäíî ïîçíàòî ïîâòîðåíèåíà òâîя äúõ, íà мîя äåí,íà мèñëè, çàä óñмèâêà ïðèòàåíè,íà îáè÷òà ó òåá è мåí.

жèâîò — åäíî òúé мèëî ïîâòîðåíèåíà ïòè÷à ãëú÷, íà äåòñêè ñмяõ,íà äóмè òîïëè, íàé-îáèêíîâåíè,èëè ñúñ ñúëçè мåжäó òяõ.

жèâîò — åäíî ñúäáîâíî ïîâòîðåíèåíà èçíåíàäè ïàê è ïàê.дàíî åäíà íàäåжäà è íà мåíåäà мè äàäå ïîâòîðíî çíàê.

БЪрЗеи

еäíîçíà÷íî å: ñóшà.рåêàòà ïðèòèõíà,îçúáè ïîäмîëè,áúðçåяò ñå çàëóòàмåжäó ðå÷íèòå êàмúíè.вå÷å ñàмî ïî мîñòàжèâîòúò òå÷å.вíèмàâàéòå ñ ïúòяêúм äàëå÷èíèòå,äâå òå÷åíèяáяñíî ñå ðàçмèíàâàò!

жЪлтоПиС

оòêðèõ ïî-яñíè ïðîñòîðè çàä жúëòèя ëèñòîïàä.дíåñ ñè áðîèõ ïîñëåäíèòå жúëòè ñòîòèíêè.Зàñèòè мå ñêðîмíàòà ñëàäîñò íà жúëòèòå êðóшè.Сàмî êàê îжàäíяõ!

  Димитър Стефанов  69

Пî шèðîêèòå ñòðàíèöè íà жúëòèя âåñòíèê èмàшå ñàмî åäíà ñëó÷àéíà êàïêà èñòèíà.

в иСториЧеСКиЯ МУЗеЙ

Зíàмåòî íà áîðáàòà,âåêîâíèяò åêñïîíàò,áåшå ðàçâяëî íàäïèñà„Сâîáîäà èëè ñмúðò“.

аõ, òåçè íåïðèмèðèмèïîðîáåíè áúëãàðè!

дâàмà мëàäè çàä мåíå ñè шåïíåõà:— Кîãà äî íåãî щå ñëîжàò çíàмåòî,íà êîåòî íèå ñмå ïèñàëè„Сïðàâåäëèâîñò èëè ñмúðò?“ аõ, òåçè íåïðèмèðåíèñâîáîäíè áúëãàðè!

ЗрелоСт На художника Людмил Асенов

аç, ãúðáîм, ñëúíöåòî íå ãëåäàм.дî ñëúí÷îãëåäà мëàä ñúм ðåäîм.тîé ãîðäî â ñëúíöåòî å âçðяí,à àç äî íåãî îòñòðàíàïðèâåäåí, ñòàð è íàêúëâàí,çà ïîñåâ ðîíя ñåмåíà.

дЪрвото на живота В тамет на Димитър Танев

вäèãàõ ïîãëåä êúм íåãî.Цúфòåшå â ðîçîâî,íî ïëîäîâåòå мó ñëåä òîâàáяõà óïîðèòî òðúï÷èâè.лåòå åäðååõà.

70 ÏËÀÌÚÊ

нàåñåí óçðяâàõà.Зèмå áяõà íàé-ñëàäêè.Кàòî ñòàðîòî íè ïðèяòåëñòâî.

вåòðîâå ãî îãúâàõà.Сàмî äà мîжåõàäà ãî èçòðúãíàò èç êîðåí!

а òàçè ñóòðèí îòâúííà ïðîçîðåöà мè ïî÷óêà:аç ñúм!и ïîñëå äîáàâè:Пîãëåäíè, ïîãëåäíè íàäîëóêúм íàшèòå çåмíè íåщà.Сëåä ïîñëåäíàòà áóðяâèñî÷èíàòà мèñå âêîðåíè ïî-äúëáîêî.

в Четири ЧаСа

нàé-÷åñòî Смúðòòàèäâàëà â ÷åòèðè ÷àñà:ïðåç åñåíòà è çèмàòàâ ÷åòèðè ïðåç íîщòà,ïðåç ïðîëåòòà è ëяòîòîâ ÷åòèðè ðàíî ñóòðèí.

иçãëåжäà, çà íåя óäîáåí ÷àñ:äà íå áåçäåéñòâàïðè âîåííè çàòèшèя,ïðè ïîäãîòîâêà íà àòåíòàòèèëè êîãàòî ÷åëíè ñáëúñúöèîщå íå ñà íàáðàëè ñêîðîñò...

нå, íå èñêàм òîâààíîíèмíî óмèðàíå.

нåêà ñðåщàòà ñúñ Смúðòòàáúäå â ÷åòèðè ÷àñà ñëåäîáåä:çà ïîñëåäíî äà мîãàêúм ñëúíöåòî äà ïîãëåäíà,äúõ íà ðîçà äà ñè ïîåмà,

  Димитър Стефанов  71

äà ïîãàëя äåòñêà ãëàâèöà,äà èçáúðшà жåíñêà ñúëçà.

в ÷åòèðè ñëåäîáåäíà ÷àшêà êàфå.Смúðòòà щå ãî ïèå ñ мåä,мîåòî щå å ãîð÷èâîñ áîëêàòà çà жèâîòà.

вЪв движение На Юлия Пискулийска

нå шîфèðàм ñâåòîâíà êîëà,íî ãëåäàм íàïðåä. имàм âяðíà ïîñîêà è öåë,íî íå çíàя êîãà щå ñòèãíà. Кîëêî ãëåäêè, ñúäáè è ñúáèòèяñå îòòè÷àò âñòðàíè îò мåí! Кúм äàëå÷íîòî áúäåщåñëåäя îòäяñíî ïúòíèòå çíàöè.вíèмàâàм äà íå ïðîïóñíà îòëяâîçíàêà íà âðåмåòî. а êîãàòî ÷àñúò å ïèêîâ,íå çàáðàâям, ÷å èмàмè îãëåäàëîçà îáðàòíî âèжäàíå.

Коледни доБавКи

Кîé êàçà, ÷å íямà äà èмàêîëåäíè äîáàâêèçà ïåíñèîíåðèòå?Пàðèòå áèëè ïîõàð÷åíèîò (çà) áîãàòèòå?!...

нî ñëúíöåòî ñå ñмèëè.Зà âñåêè ñëåäâàщ äåíâçå äà ðàçäàâà íà áåäíèòåïî íяêîëêî ëú÷à â ïîâå÷å.Зèмíèяò мðàê ñå ñòúïèñà,

72 ÏËÀÌÚÊ

îñòàíàõà â íåãîíяêîëêî мðà÷íè ïðîãíîçè...

нåáåòî íè ïîäàðèíàé-ëåêèòå ñè ñíåжèíêèè òå çàï÷åëèõà÷èñòèòå ãëåäêè...

нå, íå áяõà âòîðà óïîòðåáàíîâèòå ñíåжíè ïàðöàëè!...

нàé-ïîñëå äяäî è áàáàñè ïîëó÷èõà ñâîåòî —ðàäîñòíè äåòñêè âèêîâå,çàщîòî îáúðíàõà ãðúáçà óäàðèòå ñúñ ñíåжíè òîïêèíà âíóöèòå, ñòîãîäèшíè ñòàð÷åòàñ ïîáåëåëè êîñè.

гåî Мèëåâ • аâòîïîðòðåò â мåäàëèîí

    73

Павлина Гатева

НЕОЧАКВАН ПЪТЕПИС

Изола.Ударениетопадана„И“.„Л“-тосеизговарямеко,нонечакдастане„ля“.Допредидвеседмициизобщонеподозирах,чещегопосетятовамалкоградчевСловения.

Допредидвеседмицидоринезнаех,чесъществува.ИкогатомисеобадимоятприятелдоцентХ.имепопита:„Свободналисиот25-тидо27-ми?“,аазбодроказах„Да“,тойрадостновъзкликна:„Значитищеоти-дешвИзолаотиметонанашатаАсоциация!“.Вмозъкамизаприщракахасъщественивъпросиотродана„амасигурнострувамасапари“,нотоймепрекъсна:„Разходитегипоематангличаните.Щетипрепратяимейла“.

Имашлипредставакаксеорганизиразадвадниеднотаковапъту-ване?Дасекупятнабързосамолетнибилетиитозаполет,койтоповъзможностдаепрезденя.Дасенамерипоинтернетевентуалноавтобусотлетището.Дасезапазихотел...АконебяхадоцентХ.иДаря(словенка,коятосезанимавашесорганизацията),щяхдасъмсеотказала,ощекаторазбрах,чебилетътзасамолетаструванад700евро.Всепакпървотряб-вашеданаправяразходите,аедвапо-къснощяхадамигивъзстановят.

Иетоме,сам-саманалетището,чакайкиполетазаМюнхеннаЛу-фтханза.Крайнатамицел—Триест.Да,ТриестевИталия,носеоказа,чеепо-близодоИзола,отколкотостолицатанаСловенияЛюбляна.НаМюнхенскотолетищесапоставилинаопределениместазабезплатноползванекафемашиниимашинистоплаводазачай.Включителноиска-ничкисмляко.Исбогатнаборотбезплатнивестници—уви,повечетонанемски,ноиедин-дванаанглийски.Изтърпяхнякактричасовоточакане,аследнегополетътотМюнхендоТриестбешезапо-малкоотчас.

Дарябешеизпратилатаксиналетището—единголямджип.Бешемеуспокоила,ченямалодамиизлезеповечеот80евро.Кактосимуередът,шофьорът—едърмладмъжсбръснатаглава,държешетабелкасиметоми.Учудисе,чеимамсамоеднараницабагаж—нищоработа.

МестнитенаричатТриесткотолетищеРонче.Предположих,четоваеименаградче,недалечеотсамияТриест.ВдействителностдоТриестпътувахмецялчас.Притова—помагистрала.Прекраснаширокамагис-траласчерниширокиленти(излишноедаказвам—бездупки),спряснобоядисанабяламаркировка.Отвременавремемагистралатаминавашеподогромниаркадинамостове,вероятноотвреметонаВеликатаримскаимперия.Километражъттакабясносевъртеше,отчитайкисметкатавевро,челекосеуплаших,данестигнедо200евро.Внезапношофьорътспряапаратазаотчитанеигозакована70.

Вколатасепоразговорихсмладежа.Тоймиказа,четоваеобласт,в

74 ÏËÀÌÚÊ

коятохоратаучатидватаезика—ииталиански,исловенски.Надписитесъщосанадватаезика.ПопитахгодалиимамноготуристивИзола.Тойказа,чесезонътприключил,защотоотпървисептемвридецататръгватнаучилище.

Вхотелапристигнахмепомръкнало.Женатанарецепциятабешеизключително любезна и усмихната.По-възрастна отмен, русолява.Саматастаявхотела—нищоособено,освенчеимашеогроменплазментелевизор,закакъвтоотдавнасимечтая.Проснахсенаогромнотолег-ло,придърпвайкиоколосебесивсичкиналичнивъзглавнициисъмзаспала.Посреднощсамонапипахдистанционнотоизагасихтелевизора.

Събудихсепомоясивътрешенчасовник—единчаспо-раноотмест-нотовреме.Несебяхсетилапреднатавечердаотворякапацитенавънш-нитещориисимислех,чевънденяттоку-щозапочва,нокаторазтворихпрозорците,предменсеоткриеднамногооживенапристанищнаулица.Толковамногояхти,спренитокуподпрозорцитеми,асъщоидокъдетопогледстиганавътревморето!Гораотбелимачти.Палмовидървета,стройноподреденипокрайбрежнатаулица.Иизобилиеотрозовиичервеницветя.Включителноиотвсекиотпрозорцитенахотела,вкойтобях.

Закуската,естествено—нашведскамаса,изобилствашеотюжниплодове—праскови,ананаси,пъпеши,ягоди(!),круши,смокини...Имашеиспециаленкътс„екологична“закуска—прясноизцеденсокотморковиицелинаиобеленисемки.Спомнихси,чедъщерямимибешеказала,чевГерманиянапримерсъссемкихранятединственоканарчетата.Такаимбилказалучителят.

Слеззакускатасеразходихпокрайпристанището.Множествокафе-нета,вероятнопълнипрезтуристическиясезон,сегабяхапразни.Самотук-таменякойконсумирашесладоледнасянкаподтентите,разположенвудобнитестолове.Търсехавтогарата,ноавтогаранямаше.Автобусътспирашенякъдевцентъра,акатосеимапредвид,чеградътбешемногомалък,лесногонамерих.Тамбяхаощеипощата,иединтуристическикиоск,вкойтотакивакатоменмогатдасирезервиратхотел,илидасикупятбилетизаавтобус.

***

Самотомероприятие,зарадикоетобяхвИзола,сепроведемногостег-нато—точноза3часа.ДжейниБари(англичани)иРоджър(австралиец)катопочасовниккоментирахавсичкиточки,коитосепрожектираханаслайдове.Бяхме20-тинапредставители,главноотИзточнаЕвропа,ноимашеифинландциипортугалци.Общотомеждунасбеше,чесмепре-подавателивуниверситети.Саматасрещацелешедасерегламентиранякакъвтипдейност,нареченаPublicHealthNutrition,какватоняманесамоунас,нокактосеоказа,ивостаналитестрани,сизключениенаАнглияиИспания.Такачесмисълътнамероприятиетолекомиубягваидомомента.Предполагам,чеБарииДжейнсаспечелилифинансиранезатозипроектисеопитвахадагопрокарат(Роджърсепредставикатовъншенконсултант),аниебяхмедостатъчнолюбезнидагиизслушаме.

  Павлина Гатева  75

Последваобщобяд,заплатенотБари—салатаотруколаимарулиипеченариба.Никакваопасностотпреяждане.Запиене—самоминералнавода.

Заприказвахсеседнаотсловенките.Попитахякаквоетова,коетонепременнотрябвадавидя,предидаситръгнаоттук.Тясипоедъхзами-сленоибавноказа:„Туказадължителнотрябвадаседнешвнякоекафенеидаизпиешеднокафе...Даседнешвнякойресторантидасипоръчашрибноястие...Хранататукемногодобра“.Сетисе,чеяпитамзамузеи,нонямашетакива.Предложимидавземаавтобусадосъседниселища,нокактознаеш,неразполагахсдостатъчновреме.

Следобедауспяхдасеразходяизплажаидоридапоспявърхуединшез-лонг.Неекатонашитебългарскиплажове.Нямапясък.Цимент,койтоподлекнаклонсеспускакъмморето.Разположенисашезлонгиипейки,върхукоитоможешдасеизлегнеш.Малкопо-навътрекъмбрега—окосенаполяна,върхукоятобяханасядаликурортисти.Детскаплощадкасба-тутилюлки.Единфургонсъссладолед.Двафургонасотегченипродавачи,защотоникойнекупуваше,сджапанки,плажникърпиииграчки.

Стигнахдоединбасейн,изграденвнепосредственаблизостдоморе-то,вкоетосекъпехаинвалиди.Имашеспециалноасансьорноустройство,скоетотезихорабивахаиздиганиипотапянивбасейна.Запръвпътвиждахтакованещо.

Самотоморебешеспрекрасниясиньозеленцвят,какъвтонавреметосъмвиждаласамопобанскитенанемскитетуристи.ВдалечинатасевиждашеТриест.Нагазихвбистратаводаивсичкиминиатюрнидрас-котинипокракатамизапочнахаужаснодамещипят.Значиводатаемногосолена!

Послесеразходихиизградчето.Чистота,ред,красотаипровинциа-лизъм.Нопъксиприпомнихкак,самокатостъпишнаплатното,иколитенабиватспирачки.КактонавсякъдевЗападнаЕвропа.Посенчестатацентралнауличкаотдветестранибешепълносъсзаведения.Сторимисестранно,ченикъденевидяхмагазин.Интересно,хората,коитоживеяттук,откъдесипазаруват?Накраянаградаотдяснонапътябешегро-бищнияпарк,аотлявобешеразпъналшатритесиединиталианскицирк.

Помръкналосевърнахвхотела.Изядохколкотосеможепо-бавноеднаголямасалатавресторанта,наблюдавайкишумнакомпаниясло-венци—роднини,коиточестваханякаквосъбитие.Езикътимбенапълноразбираемзамен.

Надругатасутринимахсрещасединдядко-поляк,скоготосеразго-ворихмеповременаофициалнияобяд.Итойкатоменискашедаспестинякойлевоттозинеочакванфинансовудар,нареченУъркшопвСловения,етозащосебяхмеуговорилидасиподелимразходитестаксито.Сценатанапазарлъци,закаквитонямамдобреизграденрефлекс,шофьорката—близкапознатанарецепционистката,сесъгласиданиоткарадолети-щетоменидядкото-полякзапо65евронакалпак.

Дядкотосеоказаголямсимпатяга.Нисък,набит,сбялакоса.Ве-роятноотдавнапенсионеривъпрекитовамногоактивен.Повременауъркшопатойправешедългиизказванияповсичкиточки.Естествено,

76 ÏËÀÌÚÊ

бешепосещавалБългариямногократноисподелихубавитесивпечатле-нияотБургас,от„КонстантиниЕлена“(каксеказвашетозикурортповреметонасоца?)инякъдекъмАхтопол.Разпитвашемеза„господинЖивков“изацаря,аазнего—задецатаму.Идветемудъщери,чеизе-тьовете,бяхалекари,какъвтобешеидядкото.Имали5внучета.Смяхсе,катомиразправяше,челекаритевПолшабилинископлатени,тазетму заработвал допълнително, свирейки вмузикален състав.Идисковеиздавал.Ипотелевизията го давали.После дядкотоизкоментира, ченашаташофьоркаимавидна„smoking lady“и£дадесъветдаоткажецигарите.Женаталюбезносеусмихна.Винтереснаистината,тянезапалицигара,докатобешеснас,нознамкаквоимашепредвидлекарятснабитооко—женатабешесъсухрена,слаба,съссбръчканакожаидрезгавглас.Ноиначе—многобойна.

Сбогувахмесеналетищетосполяка.Полетътмубешедостапредимоя.ТакачеивръщанетомибешееднобезкрайночаканенааерогаратавТриест,апослепак—вМюнхен.

Чаквполунощсибяхудома.

лàмàð • гåî Мèëåâ. рèñóíêà

    77

НОВА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ

Йордан Милев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ПаСторално нямàм çíàê êàêâî щå ñå ïîëó÷è, êàòî ïëîä îò âñåêè òðóä ãîëям!дå äà áяõ амåðèãî вåñïó÷è, èмåòî ñè íà íîâ ñâяò äà äàм. нèщî, ÷å îò äðóã ïðåäè ãîäèíè, мîжå áè çà мåí ãî å îòêðèë.Кàòî ãëåäàм íåáåñàòà ñèíè — íîâî ñëúíöå áяõ ñè ñúòâîðèë. дà мè ñâåòè — êðà÷êà, âòîðà, òðåòà — íå å âñè÷êî, êàêòî мó å ðåä.иçмåí÷èâî íåщî å êúñмåòà, òà äîðè äà áúäåш ïðúâ ïîåò. нî å âðåмå — ïðîëåòíî è âëàжíî, íîâà ïåñåí ÷óâàм äà çâó÷è...Зà äà íå ïðîïóñíà íåщî âàжíî, âå÷å ñïя ñ îòâîðåíè î÷è. а íàâúí ðîñàòà áàâíî ðúñè çâåçäåí ïóõ â çåëåíèя êëîíàê.Мîåòî ñúðöå, êàêâîòî òúðñè, â ñåáå ñè áåç ñúí íàмèðà ïàê. По СтЪПКите Кàêâà áå òàя ñòðàñò ó мåí — äà âèäя, äà ÷åòà, äà ïèòàм:êúäå êîé áîã å áèë ðîäåí,ïî ñòúïêèòå мó äà ñå ñêèòàм.

78 ÏËÀÌÚÊ

жàäóâàõ àç äà ðàçáåðà áîжåñòâåíàòà ïàíîðàмà...Зàòóé çàïî÷íàõ ñ амîí рà, ñúñ иíäðà è ñúñ õèíäó рàмà. Кàêâî å êàçàë Мîõàмåä íà Мåäèíà âúâ ïåщåðàòà!и ñëóшàõ íå åäèí мîáåä çà òàéíèòå íà íåáåñàòà. Зà ÷óäîòî íà вèòëååм îò ñâåòèòå îâ÷àðñêè яñëè, îòãäåòî âñè÷êè — щåм íå щåм — ñ åäèí è ñúщ óðîê ñмå ïàñëè. а ïîñëå ïðîäúëжèõ åäâà, íî âçå óмà мè äà ñå ÷óäè, ÷å òî íå áå åäèí è äâà,à õèëяäè íåçåмíè Бóäè. Пî÷åë ñ ïîêëîí è дàëàé лàмà, è îщå áîжåñòâà — ðàçáðàõ — ïàê îòãîâîð çà мåíå íямà:Щå áúäà ëè, èëè íå áяõ?

ПерСиЙСКа ПеСен рàçáîëяõ ñå. С Мàðèя è аâå è ñ ïðèñâèòè îò òðåïåò ãúðäè — âúâ джîðäжòàóí ïîòúðñèõ çà çäðàâå мîя äîêòîð êðàñèâ — Хàäàäè. тàм ñ ðúêàòà ñè íåжíà è ïëàõà, ñ êúäðîñèíè ïåðñèéñêè êîñè — íå ñïàñèëà íяêîãà шàõà — äàíî мåíå ïîíå äà ñïàñè! тя мå ãëåäà, ðàçïèòâà... дèшàм.и íàêðàя — êàêòî áå è ïðåäè —

  Йордан Милев  79

ñúñ óñмèâêà ðåöåïòà мè ïèшå...а ñúðöåòî мè â ðèòúм ðåäè: Пðåäïèшè мè íà äåí ïî мúíè÷êî îò фåíîë, ëîðèíäåí, àñïèðèí...нî òå мîëя, мîé àíãåë, ñëåä âñè÷êî ïðåäïèшè мè äâå óñòíè — ðóáèí. Мàé òîâà å ïîñëåäíà íàäåжäà, äà ñå âúðíå â жèâîòà ÷îâåê...нî íàâяðíî è êàêòî èçãëåжäà ïàê щå ïèя ãîð÷èëêè çà ëåê.

КУМовата СлаМа оòäàëå÷åí è ñëåä óмîðà, ïðèòèõíàë êðîòêî è çàñïàë, çàïî÷âàм äà ñúíóâàм õîðà, ñ êîèòî äúëãî ñúм жèâяë. Сúáðàíè â мåí — íàêóï, ïî äâàмà,àëà ðåàëíè äî åäèí — âúðòяò ñå â Кóмîâàòà ñëàмà íà мîя ñúíåí Кîñмîñ ñèí. Пîäèð òàêèâà êèíîíîщè ñòðàõóâàм ñå äà ïîçâúíя, äà ÷óя жèâè ëè ñà îщå, èëè ñà ñàмî ñâåòëèíà. еäèí — êîмåòà îïàшàòà, à äðóã — çâåçäà âúâ оðèîí, çàëóòàíè ïî íåáåñàòà íà ñâîя âòîðè áîжè äîм.

80 ÏËÀÌÚÊ

тàêà å, èçòúðâàë âúжåòî, ïðèâúðçâàëî òå íîщ è äåíçà жèâèя жèâîò, êúäåòî ñè áèë, жèâяë èëè ðîäåí!

Мираж нå îò â÷åðà è íå îò ãîäèíà ñè ïîâòàðям âåäíúж èëè äâàж êîëêî îщå ïóñòèíè щå мèíà, çà äà ñòèãíà äî ñâîя мèðàж? тîé — äàëå÷åí — мå мàмè ñèяåí è áåçïëúòåí êàòî мå÷òà.Мîяò ïúò å íàâяðíî áåçêðàåí, êàêòî íямà êðàé è ñâåòà. Пðîëåòòà мå çàëèâà â çåëåíî.ляòîòî мå îòðóïâà ñúñ ïëîäа êîãàòî мè ñòàíå ñòóäåíî, íå êîðя мîя õëàäåí жèâîò. тîé мå òåãëè ñ óñмèâêà íàäîëó, ñïëèòà âñè÷êî â шàðåí ãåðãåф: íяêúäå — çà åäèí ïðîáèò äîëàð, äðóãàäå — çà íяêîé ñòàð ëåâ. дåí è íîщ, êàòî ñèíя äâóêîëêà, мå òúðêàëя äàëå÷íà ëóíà.нямà щàñòèå áåç êàïêà áîëêà, íèòî ãðàм мúêà — áåç ñâåòëèíà. Мàðàíя ëè òðåïòè â õîðèçîíòà èëè ñëúíöåòî ïðàâè êîëàж, çà äà èäà èçмàмåí íà фðîíòàñðåщó мîя ïîñëåäåí мèðàж?!

  Йордан Милев  81

над ледовете аêî ñëåä äåí èëè ãîäèíà ïîïèòàò íяêúäå çà мåí, êàжåòå èм, ÷å òîé çàмèíàâ ñàмèя êðàòåð íà аäåí. а ïî-äîáðå, ÷å òîé îñòàíà ïðèîáëà÷åí íàä еâåðåñò, мàêàð ÷å áå жèâяë â Бàëêàíàñ åäíî ñúâñåм äîñòîéíî åñò! о, öяë жèâîò âèñî÷èíèòå ãî мàмåõà êàòî мèðàж.нå мó äîñòèãíàõà мàé äíèòå, à íå íàмåðè è êóðàж â мèãà, êîãàòî ïðåäè âðåмå íà ñàмîëåò ãî ïðåëåòя — äà ñòúïè òàм êàòî íà ñòðåмå ñúñ àõèëåñîâà ïåòà. и âåêîâå äà òúðжåñòâóâà íàä ëåäîâåòå... нî — ñ äóшà íà àíãåë — áåç êðèëå ïúòóâà âñå îщå, íà âúçáîã, ïåшà. раМо Кîé ÷óêà íà âðàòàòà... Мåí мå íямà.Щå âè îòâîðè ñàмî мîяò äóõ...оòäàâíà мå ðàçïðúñíà Фóäжèямà, êúäå ïî ðèçà, äðóãàäå — ñ êîжóõ. Щåõåðåçàäà ëè мå ïðèëàñêà â Сàõàðà?иç äжóíãëàòà ëè ñå ïðîâèðàõ áîñ?а мîжå áè â Кàâêàç ñúм ïðè тàмàðà?нî íå òîâà å ãëàâíèяò âúïðîñ. Кúäå? С êîãî?... вúâ шàõñêèòå ïàëàòè!Пîä íяêîé áîàáàá íà Кàмåðóí...

82 ÏËÀÌÚÊ

нàâяðíî êðàé нèãåð, êúäåòî мèñ тîêàòè мè ïîäàðè çà ñïîмåí ÷åð áàñòóí. Чåð. нî îò äúðâî жåëяçíî. Бîжå мèëè, — êàêúâ ïðèяòåë ñêúï! Кàêúâ ðàçêîш...Пî-èçäðúжëèâ... è îò êåðâàí êàмèëè!и íèòî ñòúïêà ñ мåí — ïðåç êóï çà ãðîш. Бåç äîм. Сâяò ÷óäåñåí... аëà щîм çàäóõà è мå íàñòèãíå íяêîé äèâ òàéфóí, — àç ñå çàãúðáâàм ñúñ êúðïèêîжóõà, ïîäïðяí íà ðàмîòî íà мîя ÷åð áàñòóí. и íяêàê âñè÷êî äðóãîя÷å мè èçãëåжäà.Сúäáà ëè å òîâà, íå çíàм..., èëè êúñмåò?!Кðàé íîñ дîáðà нàäåжäà áåç íàäåжäà äà íå ïîòúíåш, à äà ïðîäúëжèш íàïðåä!

    83

Екатерина Кунова

СТИХОТВОРЕНИЯ

недеЙ...

нå ðàçãàðяé îãúíяâ мîåòî ñúðöå.Щå ïîäïàëèш ïîжàðâúâ âåêîâíàòà ãîðà.нå çàñàжäàé ðîçèâ мîяòà äóшà.Щå ñå ïðúñíàò âåíèòåè òя щå ïðîêúðâè.нå ãîíè îáëà÷åòîîò мîèòå î÷è.Щå ãè ïðîãîðяòñëúí÷åâèòå ëú÷è.нå òè÷àé ñëåä ñòðåëêèòå,íямà äà èçïðåâàðèш âðåмåòî.Пîñåäíè è ñè ïîåмè äúõ.аç ñúм îщå äî òåáå.

гиБел На Ал. Н.

Зà òåáå ñëúíöåòîíå щå èçãðяâà âå÷å.Зà òåáå ïòèöèòåñòîяò ñ ïðå÷óïåíè êðèëå.Зà òåáå áúðçåèòåñòèõíàõà áåçмúëâíî.Зà òåáå è öâåòяòàâå÷å íямàò äúõ.Сêàëàòà, îò êîяòî ïàäíà,мúðòâè êàмú÷åòà ðîíè.Сàмî мúêàòà ïî òåáåщå âèòàå жèâà.

84 ÏËÀÌÚÊ

*** На Меги

Кà èñêàм ñèòåí äúжä äà çàâàëè,íå ïîðîåí,è äà ñå ñмåñè ñ óòðèííà ðîñà.Кàê èñêàм!и òè äà íàáåðåш êèòêàñâåжè мîмèíè ñúëçè,äà ãè ïîëîжèш íà ãðîáà ïðåñåííà ñâîя ñèí.Кàê èñêàм!и òîçè ñèòåí äúжä,è òàçè óòðèííà ðîñàäà ñå ïðåãúðíàòñ ãîð÷èâè мàé÷èíè ñúëçè.Кàê èñêàм!дúжä!рîñà!Сúëçè!

МЪглата

Пðåñëåäâàш мå êîâàðíîîщå îò мëàäîñòòà мè.Зàïî÷íà îò î÷èòå,çàмúãëè мîя ïîãëåä.вêîï÷è ñå â äóшàòà мè,çèмíî я âëåäåíè.а ïîñëå íà ñâåòëîòî èçïúëçя.Зàмúãëè ñëúíöåòî,äúðâåòàòà è ïòèöèòå,äîðè è мèñëèòå мè.Сåãà ñè îáâèëà ñâåòàîòâúòðå è îòâúí.а ïîñëå?

  Екатерина Кунова  85

ноЩен ХориЗонт На Кармен

Зàëèâàò мå мåêèåфèðíè âúëíè,ãàëè ñëóõà мèïåïåðóäåí мúõ,шèðяò ñå äàëå÷íèíîщíè õîðèçîíòè,ïî ðàмåíåòå Јñå ñïóñêàò ÷åðíèîðëîâè ïåðà.рàçëèâàò ñå âúëíèîò äåòñêè ñмяõ.Мàëêî íåжíî ñåмåíöåñðåä жèòíè çúðíà,щå ïóñíåш ëè êîðåí÷å,щå èçâèñèш ëè ñòåáúëöåïðåç èäíàòà ïðîëåò?

Ще

Щå ñúáóäя òèшèíàòà.Щå îòâîðя çåíèöèòåíà çàñïàëèòå çâåçäè.Щå ðàçòâîðя êðèëåòåíà íåмîщíèòå ïòèöè.Щå ðàçãíåâя çàé÷åòàòàíà мîðñêèòå âúëíè.Щå ïîäãîíя âåòðîâåòå,щå ðàçëèñòя ãîðèòå.и щå ïîëåòя òîãàâàíà êðèëåòå íà мå÷òèòå ñè.еëà, àêî èñêàш, ñ мåí.

86 ÏËÀÌÚÊ

Коста Качев

СТИХОТВОРЕНИЯ

траМваЙ желание

... И беше утро...тúïêàí áå òðàмâàяò...а ïúòíèöèòå ñúíåíè, ñúðäèòè,íî íà êîãî è çà êàêâî —не знаят,âñå îщå âúâ êîшмàðà íà íîщèòå...

и áëúñêàò ñå, ðóãàяò è ïðîêëèíàò,è êðèâ èм å ñâåòúò ñåãà ïî ïðàâî,îïèòâàéêè ñå ïî-íàïðåä äà мèíàò,èëè çà íåщî äà ñå õâàíàò çäðàâî.

а íяêàêâàтревожностâúâ òðàмâàяñ íåâèäèмè ïîñëàíèя ðàçëú÷âàè áàâíî íàãíåòяâà ñå â îíàяâðàжäåáíîñò, ñúñ êîяòî ãè îáëú÷âà...

и òúé щå å íàïðåãíàòî äîêðàя,è âñå òàêà щå ïúïëяò ïî мàðшðóòà,íî åòî: Тяêà÷è ñå âúâ òðàмâàяè âñè÷êî ïðîмåíè ñå çà мèíóòà...

... еäíà Жена:è мëàäà, è êðàñèâà,äîшëà êàòî îò ïðèêàçêà âúëшåáíà,íî èñòèíñêà Жена, ñúñ ïëúò èãðèâà,îò òîçè ñâяò,а с образ от легенда.

тя áå îò òèя, äåòî íåèçáåжíîîò ïúðâè ïîãëåä ãðàáâàò òå èçöяëîè áåшå àëàðмèðàщî íåáðåжíîïîêðèëà ñ äðåõè çíîéíîòî ñè òяëî:

ñúñ êúñà áëóçêà, ãîë Ј áå êîðåмúò,ñ êðàñèâ çàãàð íà áðîíçîâà мîíåòà,

  Коста Качев   87

à ïúïúò Ј áå öåíòúð íà Вселена —çàãàäú÷íî-ïðèмàмíà çà мúжåòå!...

и âñåêè, êîéòî îò жåíè ðàçáèðà,è èмàë шàíñ äà áúäå âúâ òðàмâàя —òàм ïúðâî жàäíî ïîãëåäà ñè ñïèðàè äúëãî, òúé ïî мúжêè, ñè мå÷òàå...

... а ïîñëå ïðîäúëжàâà è íàäîëóêúм çîíàòà çà íåãî çàáðàíåíà,íî âúâ фàíòàçèяòà ñè: íà ãîëîîòèâà ÷àê äî êðàя íà êîðåмà...

С ïîíяòíà çàâèñò ãëåäàõà жåíèòå(такава хубост — да ти окривее!),íî âñяêà ñè ïðåäñòàâяшå â мå÷òèòå,êàê âëèçà âúâ òðàмâàя êàòî íåя...

... и ñå ñмåíè òðåâîжíîòî ïîñëàíèå,îáëú÷âàщî íåîáяñíèмî õîðàòà,è ïðîäúëжèõà òå ñ Трамвай желание,çàáðàâèëè: äîñàäàòà, óмîðàòà...

15.02.2014.

една ноЩ в ПУСтинЯта...

Зàмðúêíàë âúâ åäíà Пóñòèíя,êúäåòî íяêîãà жèâяõ,â íîщòà ïîäãîíè мå ëàâèíàîò ïяñúê è ïóñòèíåí ïðàõ...

дîðè âîäà÷úò мè îáúðêàíâúðòåшå â ïàíèêà î÷è,çàщîòî èçâåäíúж ñå мðúêíàè ïúòяò íè ñå çàëè÷è,

íî â òèшèíàòà òúé çëîâåщàâíåçàïíî êó÷è ëàé äî÷óõ,à òàм, çàä äþíàòà îòñðåщàè õîðñêà ðå÷, íàïðåãíàë ñëóõ...

88 ÏËÀÌÚÊ

Пîâåëèяò ïóñòèíåí âяòúðíàòàм ïîâåäå мå â íîщòàè åòî: áåäóèíñêè шàòúðñðåä ïяñúöèòå â ïóñòîшòà...

оò âяòúðà ðàçäóõâàí îãúíãîðåшå ïðèâåòëèâî òàмè ñëåä íà÷àëíàòà òðåâîãàïðèåõà мå çà ãîñò жåëàí.

тúð÷àõà ïàëàâè äå÷èöà,áåçãðèжíè â ñâîяòà èãðà,à мóðãàâåëêà—õóáàâèöàâúðòåшå ãúâêàâè áåäðà...

нàñяäàëè âúâ êðúã, мúжåòåèçïèâàõà я ñúñ î÷è,щîм â мèã îòêðåõíå фåðåäжåòîçàîáëåíèòå Ј ÷åðòè...

... Кàòî ïðîðîê îò оðèåíòàòàм ñòàðåö áëàã è áåëîáðàäïîâèêà мå, íî íà мîмåíòàâèäяõ ãî â îáðàçà мó мëàä:

äåâèöàòà êàê ñòðàñòíî ãëåäàè êàê â åäíà ïîäîáíà íîщ,íåïðàòèë ñâàòîâå íà ñãëåäà,я ãðàáâà ñ мúжêàòà ñè мîщ

è мåòíàë я íà êîíя ÷åðåí,ïîëèòà ñ íåя âúâ íîщòà,è âúâ ñòðàñòòà ñè íåïðåмåðåíñ ëþáîâ я ïðàâè è жåíà...

... а îãúíяò ãîðè, äîãàðя,èñêðèòå ñòàâàò íà çâåçäè,íî мëàäîñò —казват — íå ïîâòàðя,à íå îñòàâя è ñëåäè!...

  Коста Качев   89

Сто години СаМота по Маркес Разпиляхмеëþáîâòàíяêúäå ïî ïúòя çåмåí,íямà я è ïåñåíòàäåòî âñяêà âå÷åð ïååм...

нå çàñïèâàмå ñ ëþáîâè ñëåä íåжíàòà óмîðàâúâ íàïåâåí ïóñòîñëîâñóòðèí ãëóïàâî íå ñïîðèм... Пî-ðàçóмíè ñмå, èëЈñàмî мàëêî îñòàðяëè:òðúãâàмå ñè —не боли,âðúщàмå ñå —не разбрали!...

тúé жèâîòúò äåí ïî äåíñå èçíèçâà êàòî ïяñúê —знаем, íямà äà ãî ñïðåм,но надяваме се някак...

...а нàäåжäàòà åäíàщîм çàòðúшíå íè âðàòàòà —сто години Самотаïî÷âàò îòñåãà íàòàòúê!...

90 ÏËÀÌÚÊ

ПАМЕт

Дарина Герова

БЯХ ГОРД, ЧЕ ЖИВЕЯ В ДВАЙСЕТИЯ ВЕК!

Околонего всички сепроменяха, атой си оставашеАЛЕКСАНДЪРГЕРОВ—ПОЕТА.

...Живеевстоличнияниград,неговроденград,боледуваотнедос-татъцитена битието, опитва се да общувачрезпочтендоговор съссамотата,кактопишеМаркес,ивсякасутринсесъбуждасусещанечеощеединденеспасензаживотизапоезия.ЗаСашоГеровотдавнанесезнае,коеотдвете—животът,илипоезиятаепо-близодонего.

—Насредлято,тиховреме—духнавятъротведнъж.Врататанахоласеотвористрясъкиникойневлезе,ностъклотостананапарчета—казвапоетът.—Духбе.Откъдещесепоявивятъризамигщеизчезне?

Дух, или вятър,но стъклото стои счупеноцялмесец.Иоще единцялмесец.Моженякъдедасадокаралистъклазахолниврати,нонякойтрябвадазанесеврататанарамо,някойтрябвадасемолинанякогоиданастоява,задастанепо-здраво—сякашщесеправиуслуга,анямадасеплаща(Тезидумисамои,негисвързвайтесПоета,нанегопростомуестудено.)

ТамараГероваянямаоттригодини.Помнягидвамата,седналивхола,спокойни—никаквицелинепреследват,наникогонищонедоказват,никогонеотричат,самонаблюдаватичестосечудятнапрепускащиясвят.Поетътизразителномълчи,аТамарасеусмихваиговори,заданеобидигоста,данегооставизаблуден,чемълчаниетоепредизвиканоотнего.Холътесъщият,всякамебелсистоинамястото.Единственаукрасасакартините,нотеотдавнасазаживелизаедносъсстенитеивеченесаукраса,асъквартиранти.

Ибюротодопрозореца,имасичката,истаротоканапе,пазятспоме-назаониякроткииироничниТамаринислова,коитосякашилюстрирахамълчаниетонаПоетаигоправехаощепо-естествено.

Неколцинасесрещахмевтозидом,ноникоганеразговаряхмезанай-важното—чесегордеемсблизосттасидодваминатачудака—ТамараиГеров,гражданиизвънвсекидневиетони,извънкомбинативниямир,койтовинагиевъввойна.Тесъществувахавединствосъссловото—слово-им-пулсиобраз,исъщност,анеслово—показ.Духовността,тазиСвещеназемязавсекинарод,прозирашевчовечнатаинтелигентностнаТамара,аПоетаслушаше,пушешеипремисляше.

  Дарина Герова   91

...БОЖЕ,КОЛКОБЯХПОРД,ЧЕЖИВЕЯВДВАЙСЕТИЯВЕК!...Тозиредеписалпредипетдесетгодини!—Бъдещетоенеясноинеизвесттно,—споделяднесГеров.—Описал

съмговъв„Фантастичниновели“.Извадихединцитатоткнигата,случайноостаналавбиблиотеката

нахолаим.АлександърГеровдопускашедокнигитесивсекипосетителидавашеправоначовекадасивземепонещобездагопита!Ноетоцитата:

„...Азпротегнахръкаидокоснахнейната.Копнежътмипоорганиче-скиживотбетолковасилен,честоримисе,доловихвнесъществуващите£венипулсананейнотонесъществуващосърце...“

ЗаПоетасазначителнисамомалкитеиголемитенеща.Среднитенемудопадат.Можедаразговарядългосврабче,аследмигдаобщувасКосмоса:

... Пространството и времетопремахват всички чувства,копнеж и обич, радост и тъга.Дали не бият нашите сърца напусто?Дали не е изкуството една лъжа?Единствен мозъкът расте и се развива, разпръснат по света в милиард глави.Той в свойто съзерцание се сливас вселената, със полските треви.Тезистиховесаот1969година,аднескаквомислипоетътзаобщо-

световнитепроблеми?—Бизнес,блъф,бъзикане,барака,драка,бърдака...Смее се, после отваря бележника си и чете кратки стихове. Ако

авторътимбедруг,навярнобихмегиподминалипренебрежително,ноАлександърГеровимадарбатадазадържашаблоннатанимисъл,докатоянакарадасепреобразиидагоразбере.

Камъните са най-трайни,защото нямат тайни.

Защо са добре глупците?Защото мразят щурците.Защо са зле щурците?Защото ги мразят глупците.Ощестихове спопаденияимашев стариямубележник,нотеми

напомнихастихосбирката„Прашинки“.ИтамПоетаелаконичен,нонечактолкова:

Материята много бавночовешки образ си създава.А този мозък — колко странно! —сам себе си унищожава.Или:Войници и мотори се изпробват.И бога на вселената трепери...Човекът е изгубил своя образи няма никога да го намери.

92 ÏËÀÌÚÊ

СашоГеровнеобичадаслушаодумки.Затварясевсебесикатота-ралежичакалошотодаотмине.Новеднъжмуразказахсюжетанашан-тавфилм,вкойтоженатасепревръщанафиналаворлицаилитвадяволзнаекъде.Лицетомузасия.Помислихси—можепъконяфилмданеебилтолкованенуженвсвоятаобърканост?

Катонегоможедасеживеесамосчистасъвест,асъвесттанавсекипоетсеоглеждавпоезиятаму.АлександърГеровнямаоткакводасесра-мува,защотоникоганеесъздавалфалшивистихове.ВярвалевБългария,кактовярваиднес.Тойеединотмалцината,коитомогатдаявидятипрезединпрозорец.Единотмалцината,чиитослова—ужпознати,поновомузвучат:

Българияна Ботев и на Левски,на упоритите учители в селата,на милионите работници и селяни,които държат в ръцете си сърпа и чукаи цялото бъдеще на нашия народ —аз искам да те видя силна и щастлива... „България“, 1940 г.

Утрешниятденще го срещнеотновос грижатазаблизък, с едноприятелскогостуванеотПанагюрище,сновредвбележника.Исоноваучудванеотвсичкииотвсичко—турадостно,тутъжно,безкоетопо-езиятанеможедадиша.

Насъседниябулевард,срещуподлезаимамалкокафене.Вследобедни-течасовещесеотбиетам,задаизпиедвегорчивиглъткиидапослушамузика—отмладежката.Щеседиищегледашаренияученическисвят,щегонаблюдаваищеседивинакрасотатамуинаонячудноватбъл-гарски,примесенс„чао“и„окей“,закоитонапразнощетърсиподходящибългарскирими.

—Средмладихоравинагимиедобре—признаваПоета.—Доридасъмболен,пакмиедобре.

10 октомври 1989 г.София

    93

ЮБИЛЕИ

Трендафил Василев

СТИХОТВОРЕНИЯ (75 години от рождението му)

КоЗле Пàñåшå äяäî áяëî êîçëå.тîé áàâíî ïðèñòúïâàшå âå÷å,òà áåшå ãî âúðçàë ñ âúжå,äà íå õîäè äàëå÷å.Кîçëåòî ïàñåшå,ðàñòåшå,îïúâàшå äяäî âñå êúм ãîðàòà.Сòàðåöúò — îò ïúò ïîáåëяë, çà ïúò ãî áîëåшå,íî êàê äà îòêúñíåíîçå îò çåмяòà.и òúé ëåêà-ïîëåêàâúжåòî òúíååшå.и âçå, ÷å ñå ñêúñà.Пðåâúðíà ñå äяäîíà мàëêà мîãèëà îò ïðúñò.вúжåòî — íà êîçя ïúòåêà.

Панаир Кàê çäðàâî ñå õâàíà çà êóïîëà áóðяòà,âúðòящîòî ÷óäî çàïðя èçâåäíúж,÷àäúðè è ëþëêè çà мèã ñå êàòóðíàõà,ñëàäîëåäúò ñòîïè ñå îò ëóäèя äúжä. Уòèõíà ñëåä ÷àñ è äåíяò ñå çàâúðíà.нî âмåñòî äà ëóмíå ïàê ñ áàãðè è çâóöè,ïàíàèðúò êúм мåíå ãúðáà ñè îáúðíàè ñè òðúãíà ñ êîíå è êàðóöè.

94 ÏËÀÌÚÊ

Зàïëàêàõ îò мúêà! тúé êðàòêî ñå ðàäâàõíà òàя íàé-÷óäíà, íàé-щåäðà èãðà — äúжäúò íåóñåòíî я ñêðè è îòêðàäíà,îñòàíà âúâ äжîáà åäíè÷êàòà мîя ïàðà. вúðâяõмå êúм ñåëî... аç ñòèñêàõ äî áîëêàïàðàòà è áåшå мè ïóñòî è òúжíî.а òàòå è мàмà äî мåí áëàãîñëàâяõà Бîãà,÷å ïðàòèë íàâðåмå çà íèâèòå äúжä...

веЧерна ПеСен Сòàðèöà òèõè÷êî îïëàêâàèçäúõíàëèя ñè ñòîïàíèí...а ïåñåíòà çà êðàя çíàê åè äî мúðòâåöà щå îñòàíå. и òðúãâà âяòúðúò âå÷åðåíïðåç ëþëяöè è ïðåç ÷èмшèðèïî-òîïëà ñòðяõà äà íàмåðè,ïî-äðóãà ïåñåí äà èçäèðè. Пî ïúò çàãóáèë òàя âåñò,ëúõúò ñè âåäúð äà âïëåòåâ ãëàñà íà мàé÷èíàòà ïåñåíè íàä çàñïèâàщî äåòå.

Светло На майка ми Ванка Талева тúé ÷åñòî èäâàò íîщèòåíåïîñèëíè,íåïðåêëîííè...и êðúñòîñàí îò òðåâîãà,äîмúò òè, мàéêî, êàê îñúмâà...нî òè íå ñïèш,íå ñâèâàш êðàê,çëèòå äóõîâå ïðîãîíâàш.и íямà мèã,âúâ êîéòî äî òåáå äà åáåçîòâåòíî, òúмíî.

  Трендафил Василев   95

и ñåòåí äúõ îïàçèëà,ïðåç ñêàëè è ïðîïàñòèíà ïúòåêà ñòðúмíà, òúмíà,â î÷èòå ñè ïðåíàñяшäâà ïëàмúêà îò çàëåçàè ñ òяõ çàïàëâàш óòðîòî...и жèâ, è öяë,äîмúò òè ñúмâà.

МоМиЧе в ЦЪрКва Сðåä áîãîмîëöè ñмèðåíè — áëåäîðúêî мîмè÷å...Сâåщòà ñè ïðèïàëâà, мîëèòâà шåïòè.дóõúò мó áîëíîòî òяëî ñúáëè÷àè ïðåç êóïîëà íåéäå äàëå÷å ëåòè. и êîé çà òàêàâà ñúäáà ãî çàèãëè — âмåñòî äà ãðåå äúãà îò ëú÷è,òúмíèëî äà áúäå ïîä äúëãèòå мèãëè,äà íямà çà ðàäîñò è õîðà î÷è. и ñè мèñëя ñåãà çà òóé мíîжåñòâî ãðóáî,íà êîåòî àç áðàò ñúм, áàщà ñúм è ñèí,êàê щåäðî ñå ó÷è òî äà ïîãóáâàè îò÷àéâàщî мàëêî — êàê äà ñïàñè. и â òîя õðàм, êúäåòî ñå ïëà÷å è ïåå,çà êîãî äà ñå мîëèм... Щå äîéäå ÷àñúò,êîãàòî äîêðàé ñúñ ñòåíàòà ñå ñëååмè çàñòàíåм äî ãðåшíèòå â Сòðàшíèя ñúä.

96 ÏËÀÌÚÊ

Славчо Николов на 70 години

СТИХОТВОРЕНИЯ

жена

дîðè îò мåíå äèâíîñòèòå ñè ïðèêðèëà,çàä òîëêîâà åñòåñòâåíèя ñè, ñïîêîåí жåñò,âúðâèш щàñòëèâà, âå÷å íàðîäèëàâúçõèòèòå íà âñè÷êî, äî êîåòî ñå äîêîñâàш äíåñ.

а óòðåшíèòå äíè, â êîèòî ñèãóðíî щå èмàè ñêðúáíè ñòðàíèöè, è ïî-ãîð÷èâè ñòàðèíè,îñòàâè â êúщàòà, ïî úãëèòå è ïîä êèëèмà,äàëå÷å îò мóшêàòàòî è ñëàäêèòå òè õèòðèíè.

и êàê ñúëçè ñëåä òåá äåíяò, è êàê ðàçмåñâàшâúâ õàîñ, îò äúëãàòà îöâåòåí, òè îãúíя è ïåïåëòà...и óж òå èмà, óж ñè â мåíå, à ïúê îáîñяë, êúäå ñèè êîя ñè àç ïèòàм äàжå è ñúðäèòàòà òè êðàñîòà...

БаБа вида

Мúë÷è, çàщîòî âñè÷êî çíàåçà âåêîâåòå êðåïîñòòà.Кðàé íåя êîé ëè íå èãðàåíà жмè÷êà ñ âяòúð è ëèñòà?

Сëåäè íè âå÷íî áàáà вèäàèç ïðåáðàäåíèòå ñòåíè...и êàòî мàéêà, áåç îáèäà,òя ïîмíè êîé Ј èçмåíè...

Пîçíàë ÷åñòòà, ãîðяë â èçмàмè,áèë â ïàäèíè, íà ëåñåí âðúõ,ïðåçèðà мúäðîñòòà ñè êàмúêè ïóшè çåëåíèêàâ мúõ.

  Славчо Николов   97

а íàä ðåêàòà áúðçà ïòèöàñúñ âåñò îò äðåâíîñòòà ëåòè.в äúðâåòà — åñåííè âîéíèöè —çàáðàâà ïàмåòòà ãíåòè.

а âãëåäàш ëè ñå, ïî âúëíèòå,ïåòíà îò ñëúíöå ñà ãíåçäàíà òàéíèòå êðàé íàñ, êîèòîíå ñàмî àç ñúñ ñòðàõ ñëåäя.

Сúáðàë å âñè÷êî, êàòî â ÷óäî,â íåäðóжåëþáíèòå ïëàòíàõóäîжíèê áåç áðàäà... и òðóäíîñå äèшà â òàçè òèшèíà.

нå ñïèðà âðåмåòî... иãðàåíà жмè÷êà ñ âяòúð è ëèñòà.Мúë÷è, çàщîòî âñè÷êî çíàåçà íàñ îòäàâíà êðåïîñòòà.

в градСКата градина

Кàêâî íå å âèäяëà ïðîëåòòà, íî ïàê ïðîáëяñâà,îòâàðя öâåòîâå, çàêà÷à ñóòðèí íîâèòå ëèñòàè âñå íå ÷óâà, ÷å ïîä ãðîõíàëèя êåñòåíñè áúáðяò íåщî âåñåëî жèâîòúò è ñмúðòòà.

вúâ ãðàäñêàòà ãðàäèíà íåжåí çîâ, à íå ïðîêîáà.оò òîçè çîâ èçáóõíàëà, íåяñíà, ïòèöàòà òðåïòè.и àðîмàòà â жúëúäîâà ÷àшà жàäíî ïðîáâàíàé-ñòàðàòà îò мîèòå çàáðàâåíè мå÷òè.

и ïàê äóшà è ïàмåò — îщå ñëîжíè, âèðîãëàâè,â çåëåíîòî, îò âяòúðà ðàçëяíî, êðàé ñåáå ñè щå ñå âúðòяò...Щå ãè ðóãàяò.. Щå ñà êðèâè... Пîñëå щå ñà ïðàâè,íî âñå íàíяêúäå íàé-ñåòíå òå щå ïðîäúëжàò.

оáщèíñêяò ÷îâåê äî õðàñòà äîñòà ïðåñòàðàíîêîñè âúçäèшêàòà íà ïúðâàòà òðåâàè ïðåä î÷èòå íè óмèðà öâåòíàòà ïîëяíà...вúâ ïîãëåä íà çâåð÷å щå я îòêðèåш ñëåä òîâà...

98 ÏËÀÌÚÊ

жóжàò êàòî ï÷åëè, íàëåëè ñâîя êîшåð, ïðîëåòíèòå ãðèжèè âñяêà ñóåòà, èçмàмà âèõðóшêàòà îò òяõ мåòå...и òîçè ñâяò êúäå ëè íå, çàщî ëè íå ñå äâèжè,íî ñïèðà äà îòäúõíå âúâ шåïè÷êàòà íà щàñòëèâîòî äåòå.

Кàêâî Ј å íà ïðîëåòòà! иçáóõâà! Пðàâè âñè÷êî ëåñíî...Бîãîòâîðåíà, íå áîãîòâîðè, òàíöóâà

è ïèëåå ïðîëåòòà...нå ÷óâà, ÷å ïîä ñяíêàòà íà ãðîõíàëèя êåñòåí ñè áúáðяò íåщî âåñåëî îòäàâíà жèâîòúò è ñмúðòòà!...

ПарК На младите поети от клуб „Фотони“, Търговище

Пåïåðóäàòà ñè ÷àêàïåïåðóäåíàòà шàðêà,à êðàé íåя òè÷à, êëяêàñòàðåöúò çà çäðàâå â ïàðêà.

тàм, çàä õðàñòèòå, êîñà÷úòмúмðè ñòðîãè÷êî òðåâàòà,à ï÷åëàòà мàé ïðåñêà÷àè ïðàшåöà âúâ öâåòяòà.

оò ãîäèíè âå÷å äèðèíåщî â òîçè êðàé âåòðåöúò.Бèëêè çà òúãà ñúáèðà,îòмàëяë, äîðè щóðåöúò.

жàá÷å â ëîêâè÷êà ñå ïóëè.тúðñè ïàмåòòà çàáðàâà.ощå ÷óëè, íåäî÷óëè,âå÷å çíàåм: íåщî ñòàâà...

вúçäóõúò — è òîé ñå äâèжè...Бîðúò íà âúðõà îòñúäè:„дðåáíèòå ñè, ñмåшíè ãðèжèâå÷å âñåêè äà ïðîïúäè...“

  Славчо Николов   99

а ïðèðîäàòà ñúáëè÷àäðåõàòà ñè óмîðåíà.Сâîяòà мîëèòâà ñðè÷àñêðèòàòà óòåõà â мåíå.

Пåïåðóäàòà ñè ÷àêàïåïåðóäåíàòà шàðêà.Чóâà ñå, ÷å äèшà íяêîé,áяãà — îò êàêâî ëè? — â ïàðêà.

гåî Мèëåâ • аâãóñò

100 ÏËÀÌÚÊ

Есеистика

Владимир Колев

АНАЛИЗ ВЪРХУ БАНАЛНА ЛИТЕРАТУРНО-СОЦИАЛНА ТЕМА С ЕЛЕМЕНТ НА КУЛТУРОЛОГИЧНИ СЪПОСТАВКИ

КаК Се Прави Модерно оБЩеСтво от неМодерни Хора?Отговор:Трудно.Ощепо-точенотговор.Многотрудно!Нямададам

веднагасъдържаниетонанай-точнияотговор.„Отразума, основанна вярата, човекътнановото времеминава

къмеднановавяра,основананаразума.Товаеистинскатасъщностнамодернатаепоха“1

Некапоговоримзамодерното.Модернотоенай-новатапродукция,излязла,условноказано,вчера.

Модата е навСЯКЪде

Вживопис,музика,поезия.Кактоивпрактическитеим,ежедневнипроизводни:шлагери, дефилета, картини... Колкотопо-абстрактна еобластта,толковапо-особеноезвученетонамодата,коятояобвива.

Модерност—товаееднотипност.Нещосеправикатодругонещоикатодругинеща.Например:ВкраянаХIХиначалотонаХХв.къщите,строенипоулица„Шипка“вСофия,саеднотипномодерни.Стилътесеце-сион.ЗаемкаотшикознатаЗападнаЕвропа.Ипонежевтозисецесионсепрокрадвавсепакнещонашенско,тойможедабъдеопределенпримернокато „южнобалкански столичен сецесион“.Сецесионътставамоданасветазадоставреме.Навсякъдеивъввсичко.Включителноивоформя-нетонамъжкитефизиономии.„...потовавремееднотипнооригиналнимустациносяткактоРобертМузил,такаи ЗигмундФройд,ФридрихНицшеиединслабоизвестенвиенскихудожник“2.

СлабоизвестниятхудожниксенаричасеАдолфШиклгрубер.Привидновсичкоеясно.Модернообществосеправиотмодернихора.

МодерниятчовекШиклгрубернапримеринициирасъздаванетонамодерно1 А. Пантев „Пътят на модерния свят“, изд. „Тилия“, 1994 г. стр. 9 2 Сент Екзюпери „Избрани произведения“ — „Земя на хората“, изд. „Народна култура“,

1964 г., стр. 1614. К. Бланчард... „Мениджърът и маймунката“, изд. „Атлантис“, 1991 г., стр. 61

  Владимир Колев   101

общество,нареченонационал-социализъм.Днесвсичкиубеденогоклеймим,новсредатана30-тегодининаХХв.занеголипсватеднопластовиоценки.(Споменахли,чеШиклгрубериХитлерсаедноисъщолице?)

ДОТУКГОВОРИХМЕЗАМОДАТАКАТОВЪНШНАИЗЯВАКато облекло.Катоизглед.Като система отнякакви виждания.

Представителитенаеднамодасаносителинаобщиелементиизатовапопадатведнагрупа.

Ноакосеспремсамонавъншнотовъздействиеивъншнитесходства,всеедно,ченищонесмеказали.По-същественотообикновеноескрито.Готическатакатедралакарачовекдасевъзвиси,когатозастанесрещунея,нотяеоснованаосвеннаестетикатанаархитектаинастрогатаразчетливостнаинженера.Когатоговоримзаготическатакатедрала,ниенетрябвадагледаменанеясамокатонасбороткамъни,акатонанякакваконструкция,споилатезикамънисБожествендух.

Именно—Божествендух!Трябвадаприемемточнотоваопределение,независимооттова,далисмеатеисти,ограниченовярващи,илипростовярващи.Божествениятдухставадостояниеинаатеистите,акосаразвиливсебесисъответнатаусетливост.

Можемдауподобиммодернотообществонакатедрала,коятодаваобщ,модеренобликнавсичкикамъни,откоитоеизградена.

ГОВОРИМЗАГРАДЕЖИотновогледамекъмкатедралата.„Земятапо-продължителноот

всичкикнигиниучидапознаемсебеси.Защототянисесъпротивлява.Човекоткривасебеси,когатопремерисилиснякоепрепятствие.“1

Изгражданетоесвързаноспреодоляване.По-точно,съссамопреодо-ляване.Исвяра.Помислихсизафренскатакултураимиминавапрезума,колкопоколениякаменоделцисапрекаралиживотасикатостроители,докатонакрая,някойотживеещитедоостроваеможелдасеползваотпривилегиятаеднасутриндаотвориочиидавидинегрубатапостройка.Некупчинатакамъни.Нестълпотворениенахоравработнооблекло.АНотрдамдьоПари—храм,изященкатовсичко,докоснатоотБожест-вениядух.

„...азсесещамзафермера,койтопопиталсъседасизащокарасино-ветесидаблъскат,катостававъпроссамозаотглежданенацаревица.Фермерътотговорил:„Такаотглеждамнесамоцаревица,ноисиноветеси“2.

ИЕкзюперииБланчардговорятзаедно.Модернитедостижениясебазиратнаежедневен,сивтруд.Образноказано—наборбасъсземята.Задаседостигнедомодерниярезултат.

Погледнатоподругначин,всякообщество,вначалотонаразвитиетосиеплоднаеднаквост.

Съвременницитедостигатдоеднаквоствъввижданиятасизасветаи затовадействатотносително еднакво.Тази еднаквостносииметомода.Модернотообществоеплоднапореднотомодновиждане.Плоднамодернатаеднаквост.

1 Сент Екзюпери „Избрани произведения“ — „Земя на хората“, изд. „Народна култура“, 1964 г., стр. 161

2 К. Бланчард... „Мениджърът и маймунката“, изд. „Атлантис“, 1991 г., стр. 61

102 ÏËÀÌÚÊ

Щепрозвучистранно,но...ИЧИНГИЗХАНЕСЪУМЯЛДАВНЕДРИНЯКАКВАМОДА.Вголямамасахора.Съумяледагиподчининаволятасиидастигне

довпечатляващиярезултат—създаванетонауникалнаимперия.Другевъпросът,чеуникалнитеимпериинемогатдапросъществуватдълго.Тебързоумират.Илюстрациясбаналнитепримери—империитенаНа-полеон,Хитлер,Ленин...

Отновоизпъква съществен елементв строежанамодерното об-щество.Еднаквосттанеедостатъчна.Задабъдетрайно,модернотообществотрябвадабъденастроенопозитивно,градивно.Акосебазирасамонаогъняимеча,можеидабъдемодерно,нощеезакратко...

Предпоследнаусловност.Модатаемасовоконсумиранпродукт,ноепочтииндивидуалнотворениекатоидея.Илитворениенаелитарномислещихора,апостолипонастройка.Вижданиятанатезиапостолизавладяватмасиотхораиставатрелигия.Модатаевидрелигия.По-краткотрайна,илипо-продължителна.Норелигия.

ДА,ХРИСТИЯНСТВОТОСЪЩОЕВИДМОДА,пусналакоренповреметонаединневротизиранримскиимператор

—Тиберий.Вероятно,защотомодатанатиберианскотообществонееималакакводададенахората?...

„Можелидасеправимодернообществоотнемодернихора?“Акополз-вамеудобствотонаголотосоциалноотрицание,нямадастигнемдалеч.Задачата,привидноизглежданевъзможна,защотоевидсоциалнаалхимия:щетрябвадаполучимнещоблагородноотнеблагороденматериал.

Срискдабъдаобвиненвснобскиелитаризъм,твърдяобратното:Модернообществосеправиотматериалананемодернитехора,коитосъставляватпълнежанавсякоеднообщество—катокамънитеотка-тедралата.

Може.Истава!Носамо,акосеродиидея,коятопритежаваспособ-носттаданамагнитизирахората.Иакосепоявятапостолите...

    103

НОВА КНИГА

Владимир Стоянов

САМОИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ЕДНО ЕСЕННО ЗАВРЪЩАНЕ (за книгата на Лъчезар Селяшки „Съчки в слънцето“)

ЛъчезарСеляшкиечовек,посветеннасловото.Тойеавторнастихо-ве,проза,преводи,литературнаистория.Отдебютаси„Самотнидуми“(1991г.)доднесприсъствавбългарскаталитература—тихо,спокойно,ненатрапчиво,носдостойнство.ЧлененаСБП,наСъюзанапреводачитевБългарияинаБългарскияхайкусъюз.

Дасеопиташдасъберешвшепанай-хубавотоиразличното,кое-тосинаписал,дагооформишкатоантологичнапоетичнакнигаидая посветишна родителите си, подчертавайкипиетета си къмпри-емственосттавъввреметонапресметливосттаихаоса,еистинскопредизвикателствоиизпитание.Книгата„Съчкивслънцето“еосиянаотсветлотопрозрение,чечовекнямакъдеинебивадабягаотсебеси.Единственоåñåííîòî мó çàâðúщàíåнапълвасъссмисъланапре-оценкатабитиетому,правигосъдържателноинеобходимо,превръщахаосавкосмос.Томудававъзможносттаданазовеинаречеживотаси,дагоизтеглиотрекатанаархетипите,дамупредоставиправотонасамоидентификация.Затоваисемантичнатаверига,образуванаотзаглавиятанапеттецикълаикореспонденцията£собединяващотоназваниеекрасноречивпримервтоваотношение(„Съчкивслънцето“—„Есенно завръщане“ — „Брегове далечни“ — „Стъклен лабиринт“ — „Везна“ — „Другият глас“).еñåííîòî çàâðúщàíå(оценъчнотопреосмисляненабитието)започваотдетскияимладежкикопнежпоáðåãîâå äàëå÷íè,преминавапрез ñòúêëåíèя ëàáèðèíòнаспомените,презâåçíàòà насамооценката,зададостигнеидасеслеесäðóãèя ãëàñ,койтоотгодиникълнивтебичакасебепостиганетоси,рождествотоси,чуванетоси.Нозададостигнешдонего,санужнилюбовкъмближнитеиблизки-те,смирение, съпричастност, надежда, вяра, жертвоготовност.Тесасъчките,скоитоможешдаподдържашогъняитоплинатанаслънцето,дагоспасишотпепелтаистуда.

„Съчкивслънцето“екнигазаинтегрираниячовек,заминивселената,коятоспеттесисетивавраствавсветаоколосебеси,приемаго,под-чинявайкимусеивсъщотовремеподчинявайкигонасебеси.„Наслънчевлъчоблегнат“лирическиятперсонажнатазикнигагледа„Река/та/“наживота.Чувагласана„Щурче“,вижда„Зеленитепосокинадъжда“,„Пти-цата“,оповестила,чедушата му пак се е разлистила.Такавсъщност„Човек вървипопътя“, почиства ужаса отОсвиенцим, от Пражката

104 ÏËÀÌÚÊ

пролет,преживяваантичнатакрасотанасветаипрезнейнитереликтидостигадосвоятаАйфелова кула.

Думитевтазикнигаса„Азбуказаслепи“,брайловописмоза„Нощ/та/вРодопите“.Носамочрезизвисяващатаромантиканатазинощичрезнейнитеруиниможешотноводапогледнеш„Презклонитеназвезднотодърво“,даразбереш„Наръбанапропастта“,чесив„Родина/таси/“.Итогавадакажеш„Сбогомнасъня“,даграбнеш„ФенеранаДиоген“идасепревърнешв„Крайъгъленкамък“,в„Златнажилка“,в„Светлина“ив„Изкуство“намирозданието.

Такапочувствахкаточитателиредакторнакнигатаодисеятанасредищниялирическиперсонаж.Затоваразговаряхмесавторавпроцесанаокончателното£завършване.ЗатоваповярвахнаЛъчезарСеляшкиинадумитему,коитосаистински,разпознаваеми,вълнуващи,човешки.

иç ñï. „вåçíè“

    105

Лъчезар Селяшки

СЪЧКИ В СЛЪНЦЕТО

Зелените ПоСоКи на дЪжда На Виолета СолниковаСúíяò.Пîñîêèòå.дúжäúò.жàðàâà òðåïòè íà õúëмà.и ñåíêè íà îáëàöè — ïàðàшóòè — äîêîñâàò òèшèíàòà.тîïîëè — òðúáè íà îðãàí —ñúíóâàò çåëåíèòå ïîñîêè íà äúжäà.роЗатаСóòðèí, íà ÷àшà êàфå, êîãàòî ñè ñúáèðàм мèñëèòå, îáè÷àм äà ãëåäàм ðîçàòà, ïîñàäåíà îò мàмà.тя íèêîãà íå èçмåíя íà êëàñè÷åñêàòà ñè фîðмà, íå ïðåяжäà, íå ïðåïèâà, íå ñè ïîãëåжäà íåðâíî ÷àñîâíèêà, íå îòèâà íèêúäå è îòíèêúäå íå ñå çàâðúщà.нå ëúжå.и íå ïðîмåíя öâåòà ñè.Зàòîâà îáè÷àм äà ãëåäàм ðîçàòà,

106 ÏËÀÌÚÊ

ïîñàäåíà îò мàмà, ïðåç ñòúêëåíèòå ñфåðè íà мèñëèòå — ñóòðèí, íà ÷àшà êàфå.

дУШата ПаК да Се раЗлиСти

Уíèëèяò ïåéçàж ñ äúðâåòà îò âяòúð,ñêàëàòà ðîíëèâà îò áëèêàщà мúãëà,òðåâîжíàòà ïòèöà ñ îïàшêà êàмåðòîí,çàãëåäàíà â яòî îò жúëòè ëèñòà —ñàмîòíèòå мè жàëáè,ïðåмðúçíàëèяò ñмяõ...С êàêâî ëè мîãàò äà мå óòåшàò?

и òå ëè êàòî мåí î÷àêâàò äóшàòà ïàê äà ñå ðàçëèñòè?

Париж На Атанас Далчев Пóëñèðàш â õèëяäè ðåêëàмè — èçòúí÷åí, âåñåë, àðòèñòè÷åí.оãíèщå öâåòíî, ñúí èçмàмåí, Пàðèж, êàê âëàñòíî мå ïðèâëè÷àш! рàçëèñòåí çîâ, õîð ñëàäêîãëàñåí íà àíãåëè â ðàçãóëíè äðåõè è ïëîä ñè òè — äî ñмúðò îïàñåí çà мîяòà íàáîжíîñò êðåõêà. вúðâя ïî Кå вîëòåð. нàïðàçíî мîм÷åòî ÷îðëàâî, âðàá÷åòî

  Лъчезар Селяшки   107

àç òúðñя ñðåä áåçáðîé ñúáëàçíè —îòèшëè ñà ñè ñúñ ïîåòà. и êíèãèòå íà áóêèíèñòà ïðåëèñòâàм ïàê ñ äóшà ñмèðåíà, òúé êàêòî дàë÷åâ å ïðåëèñòâàëñ ëèöå, îò Сåíà îçàðåíî. Кàòî âúçäèшêà щå ïðåмèíàïðåç òåáå, ãðàä, ïàçàð ñóåòåí.и ëþëêà íà мå÷òè íåâèííè,è äîм çà òîëêîâà ïîåòè. Париж, 1997

СлЯПо МоМЧе на Плажа

— Мîðåòî èмà ëè î÷è? —ïîïèòà ñëяïîòî мîм÷å. гëàñ÷åòî мó êàòî êëþ÷åîòêëþ÷è мîèòå î÷è. инвентариЗаЦиЯïðàшåí ðîяë, àфèш çà ãàñòðîë ÷àшà êàфå фëàêîí âàëèäîë ðîêëя ïåðóêà мàñêà çà áàë êíèãà ãîòâàðñêà мîäåí жóðíàë âàíà ïåшêèð ëóêñîçåí ñàïóí ñíèмêà íà мúж ïðåïàðèðàí ïàóí яáúëêà íîж ðåöåïòà çà щðóäåë ðàäèî ñòàð ïðîñêóáàí ïóäåë êóêëà ñúñ ñèíè òúжíè î÷è мóçèêà â мðàêà òèõî çâó÷è ÷àêàм òå îщå îáè÷ ãîëямà ëèïñè ïîâðåäè â ñòàяòà íямà

108 ÏËÀÌÚÊ

СЪЧКи в СлЪнЦето

— Кàêâî ïðàâèш? — ïîïèòàõ òàòêî,ñåäíàë êàòî шàмàí êðàé îãúíя.— Пðèòóðям ñú÷êè â ñëúíöåòî —îòâúðíà òîé è ñå óñмèõíà.

тàòêî îòäàâíà ãî íямà.оñòàíà ÷èñòèяò è íåóãàñâàщ îãúí â äóшàòà мè.

Сèðàê Сêèòíèê • рèñóíêà îò ñåðèяòà „Бúëãàðñêè áàëàäè“ (ïóáëèêóâàíà â ñï. „вåçíè“, ã. 1, êí 5)

    109

ПАМЕт

Теодор Христов (1969—2007)

СТИХОТВОРЕНИЯ

Седма година живеем без талантливия поет и философ Теодор Христов, който ни напусна нелепо рано. Той е автор на философско-есеистичната книга „Усмивката на Бога“, на издадената посмъртно двуезична философска студия „Киркегор танцува свободата“ и на издадената посмъртно стихосбирка „Нощта на моя ден“, както и на издадената по-смъртно трета негова, с поетични иронии, книга „Пародии“.

Пролет

Пðîëåòòà íà ïîåòèòå... Кîëêî ëè äóмèèçëåòяõà ñ âúïðîñè äî âяòúðà!тîé ãè ÷åòå è ãîâîðè ñ êóðшóмè —òàêàâà мó áèëà âяðàòà.

Пðîëåòòà íà ïîåòèòå, êàçâàò å â áяëî.Пðîëåòòà íà ïîåòèòå мíîãî ñå ñмяëà —ñëåä ñòèõîâå, âèíî è öàðñêà âå÷åðяБяëàòà äàмà ñå íàãèçäèëà â ÷åðíî.

Пðîëåòòà íà ïîåòèòå äяâîëñêà!Кîëêî äóшèöè ðîäèëà å òàçè çåмя яëîâà...Кàòî мîëèòâà íà öèãàíèïðîëåòòà íà ïîåòèòå â áяëî å.

дå щå ñå мåðè мîм÷åòîñ î÷èëàòè ïîåòè, áðàäàòè мèñëèòåëè;òî òè÷à ïðåç мàé ïîä íåáåòî —òúé мúêàòà áúðçî îòëèòàëà.

тúé мîм÷åòî èãðàå, íå ïèòàçâåçäîïàäà ñ ëúжèòå.вåñåëèяò мàé êúм íåãî ïîëèòà —ðàäîñòíè ñà íà ïðîëåòòà î÷èòå...

110 ÏËÀÌÚÊ

далеЧ, далеЧ...

дàëå÷, äàëå÷ îò ñòèõîâåòå!нåçíàåí äåмîí òå îïëåòåñ êíèжîâíèя ïîòàåí äèмè жåíñêè óñòíè — ñ õèщåí ãðèм.

дàëå÷, äàëå÷ îò ñòèõîâåòå!нî íå íàмðàçâàé òè ïîåòè.Мèñëè ñúñ жàëîñòè áåç çëîáà òè çà òяõ,çàщîòî òå ñà çâåçäåí ñòðàõ.

дàëå÷, äàëå÷ îò ñòèõîâåòå!нà îñòðîâà áëàжåí ñ жåíà,ñ äåòå íà ðàмåíåòå.тàм âåòðîâå ïðåïóñêàò ñмåëè —íà гîñïîäà êîíåòå áåëè.

МоМЧе На моята любима Майка

в ñïîмåíà мîм÷å êðàñèâîñå ñмåå òîëêîâà щàñòëèâî...тî ïóшè òàéíî, íåéäå щå ñå ñêðèå —жèâîò жèâåå ñè â èãðà è îëåëèя.

о, êàê ëóäååõ èç ãðàäèíèòåñ ðàçðîшåíà îò âяòúðà êîñà!Чå ãðîçíè áèëè ñà ãîäèíèòåíåмåå ñúðöåòî ñåãà.

рàñòяõ щàñòëèâ è â áîåâå ñå ñáëúñêâàõ,à â ïðîëåòíîòî óòðî èãðàåõ ñ âåñåë ñмяõ,â ëîêâè äжàïàõ, äðåõè êúñàõè ïîñëå óмîðåíî ñïяõ.

Уñмèõâàм ñå ñ òúãà ñåãà,щîм ñïîмíя ñè òàç âåñåëáà.Щå мå ñúáóäè âяòúð ñóòðèíòà —мîм÷å ñ ïðîшàðåíà êîñà.

  Теодор Христов   111

***Сúëçèòå íè ñâåòяò îòãîðå íîщåм.Кðúâòà íè èçòè÷à òóê äîëó, â áåëèя äåí.а õëяáúò, êîéòî яäåм,ñå ïðåâðúщà íà òðåâà,êîãàòî óмðåм.

Уñмèâêàòà ñâåòëà îñòàâà âúâ áåëèя äåí.

ПриЯтел

дà èмàõ àç ïîíå åäèí ïðèяòåë.Пîíå åäèí!Пîíå åäèí!

Пàê ñðåщíàõ áяëà çèмà.Сàмèí!Сàмèí!

дðóãàðè ñà мè âåòðîâåòå.Пðåç ïðîëåòòà è öâåòîâåòå.амèí!амèí!

жåñòîêî å äà ãëåäàш.Пðîñòîðà ñèí!Пðîñòîðà ñèí!

тóê íèéäå, íèéäå íямà õîðà.еëà, мîé Чàêàí ñèí!Мîé Чàêàí ñèí!

о, животе...

о, жèâîòå, òîëêîâà îáè÷àí!тàêà âúçòîðжåíî ïîñðåщàí,ïî äåòñêè çàñмяí,ðàäîñòíî è щàñòëèâî ïðåãðúщàí.

о, жèâîòå, õèëяäè ïúòèïðåãëúщàí è èçïëàêàí ñè òè!

112 ÏËÀÌÚÊ

о, жèâîòå, òàêà áåçöåëíî ïîжåðòâàí!тîëêîâà áëåíóâàí,òîëêîâà мå÷òàí,ñúíóâàí.

о, жèâîòå, ñ äúõ íà ëþëяöèщå òå çúðíà ëè ïàê?

Сèðàê Сêèòíèê • иëþñòðàöèя êúм „Мàðèîíåòêè“ îò Чàâäàð Мóòàфîâ (ïóáëèêóâàíà â ñï. „вåçíè“, ã. II)

    113

Георги Н. Николов

НЕЖНА ГЛЪТКА СИНЯ ВОДА, ИЛИ ЗА РАННАТА ЖЕНСКА ЛИРИКА У НАС КРАЙ МОРЕТО

Всъщност,стезиредовенямамезацелдаразграничавамебългарскатамаринистикана„мъжка“и„женска“.Нитодаучаствамевнеактуалниявечеспорималимястозатезипонятиявживотаналитературата.Адапоемеммириснаморевстиховетенанашипоетесиотначалотонаминалиявекидо30-темугодини.Защототеименносъграждатнежнатамуосновазаотминалотоимбъдеще.Когатонатворческатасценадос-тапо-къснощесепоявиНадяКехлибаревасредицасвоисъвременнички,докосналибегло,ночувственостихията.ИчудеснатаВаняПетковав„Синятакнига“щевъзкликне:

Тръгни!Отплувай!Никога не се обръщай!Със кораба.С вълните,със спомена във кубрика.Сбогувай се, сбогувай се намръщен —да не познаят, че си още влюбен!Иди на онзи бряг на Ропотамо,сред вечната прегръдка на камъшите,където котва хвърлихме тогаваи не помислихме за връщане.Където цяла нощ звездите ни люляхаи с глухи барабанчета вълните по палубата биеха и пяхасъс дива музика скалите. „Раздяла“

Десетилетията, разделящи съвременнипосланияипърви опитивтазиобласт,предлагатсериознипримеризасинялирика.Тепочиватив„Снежинки“—книгатанапърватаследосвобожденскапоетесаЕкатеринаНенчева.Далечсмеизобщоотмисълтадасвързвамемадонатавчерносмаринистиката.Нейниятосъзнаттрагизъмносиразличенемоционаленпечат.Но,такаилииначе,катосимволенинструментариумстихиятаприсъствавлирическото£наследство—„лекокрилалодка“,„вълнасъспесентиха“,„безкрайноморе“,„желанийбряг“,„морскиравнини“,„глъбини“ипр.:

114 ÏËÀÌÚÊ

И той разкри тогаз сърцето си пред мен,цял трепетен ми той откри тогаз:въздишки рой е на морето поверил...и тоз ответ в душа си скрих го аз.

... И днес, залутана сама край туй море,във вълните шумни вслушвам се с тъга —една да чуя от въздишките му сал...Но със смях вълни се плискат о брега!

***

Макар само фон и неосъзната изповедност,морето заема своескромномясто впоезиятанаЕкатеринаНенчева.Скромно, ноне инеясно. Авторката знае заболяването си инеговияфатален в онезидалечнивременафинал.Тяетвърдемлада,задасепримириснего,аикойчовекбиочаквалтъжниясикрайсапатия?Немалкоавторисапрекъсвалижитейскатанишкавгорест,отчаяние,разочарование,лю-бовнамъка.Нонесбезразличие.Ненчеваопитвадаотдалечисмърттаивбезкрайносттанасиняташироткривасъдбовниядардаизбягаотнея.Чрезлодката-пратеникдаотхвърлинерадатаорис.Тапобез-крайносттанавълнитедаоткриенова,по-слънчевазасебесисъдба.Замладосттаси.Изасвояталюбов...

Затованеечудно,чевкраткото£наследствооткривамеидругмари-нистиченсимвол:фарът.СкаквопривличавниманиетонаЕкатеринаНенчеватой?Навярно—спътеводнатасисъщност.Смисълът,койтотявиждавнегопрезпаяжинатанаболесттаеравнозначието„отчаяние—надежда“.Кактостихията,мамещаявдалечинитеифарътщесепритеченапомощ,показвайкидълголетнипосокиизвънпримкатанасмъртта.Стиховете,вкоитосеявяватой,саистинскивопълзапомощ.Замилостичовещина:

Далече тамо, сред море пустинно — на скалата тъмнаизгрява в тъмни нощи блед, вълшебен фар.Високо там, навръх скалата стръмнанадеждата въздига вековечни си олтар...

И нас, чедата земни, мами фара от скалата стръмнанас, земните чеда, чедата на скръбта!Там мами ни, далеко, в бездна тъмна,измамният светлик, надежда сетня — въвсмъртта! „Надежда“

Посъщотовреме,аикогатоЕкатеринаНенчеваевечеспомен,нали-тературнатасценаунасвечесазаявилипоетичнатасидарба,докосващавълните,редицаавторки.ЩеприпомнимПенкаЦанева-Бленика,МагдаПетканова,ВеселаСтрашимирова,ЛюбаКасърова,МарияГрубешлиева-Балина,ЕлисаветаБагряна,ДораГабе,ЯнаЯзова,ВесаПаспалеева,Калина

  Георги Н. Николов  115

Малинаидругиоще—всякасъссвоеначалоисвояпублика.Зачастоттях:БагрянаиДораГабе,еписаномногоипреповтарянетомуесъвсемизлишно.Други,катоВеселаСтрашимирова,излязохаотнезаслуженаано-нимност.ВесаПаспалееванебитрябвалодасеразглежда,когатоставадумазамаринистика,самокатоприятелнадецата.Исчитамнейната„Моряшкапесен“запрограмнавсветоусещането£къмсоленитетеми:

Обичам те, Черно, неверно море,обичам те, водна стихия,през нощите черни, когато ревеши с бяс се в скалите разбиваш.

Обичам ви, сини, далечни просториокъпани в златни лъчи —кога от вълните се ражда Аврора,и бездната страшно мълчи.

Вчетиридесеттегодининаминалиявекчастотбългарскитепоетисъздават,катодопълнениекъммаринистиката,т.н.„маршове“.Най-яркоимевтазигалериясредженскитеименаеБагряна.Ивтозижанртяевпе-чатляващасоткровенодеклариранаобичкъмБългарияиготовносттадасеопазятграниците£неприкосновени.Отредоветелъхамладостижизне-ност.Дълбокатафилософскаестетикана„Бретан“безкрайносеразличаваот„Моряшкапесен“,адресиранакъммасоватааудитория.Къмнасочваненавниманиетовсвятизабългарскатапаметисторическифакти.Къмтрудсредкипналивълни,соптимизъм,доброта,човечност.МаршоветенаБагрянанесапознататамаринистика,завещанаподперотонаавторката,носанещосъщотакаталантливо,макарнеобичайнозанейнотоамплоа:

Мяркат се далечните морета,бурята премамливо зове.Верни на моряшката несрета,Ний сме гордите Ј синове.

С родното си знаме ще преминемкато блян над всичките води.В името на нашата Родина,Бог живота ни ще пощади.

Иоще—поетеситеотгалериятана20-те,40-тедесетилетиянаХХв.живеятвъввременаисторическикорективизастранатани.Наобединениграници,целуваниотбългарскоморе.Набългари,коитоникакваграницавеченеразделя.Тенеоставатбезучастни.Анай-яръкспомензаслучващотосевсърцатанасъвременницитеоставятКалинаМалина,ДораГабе,ВесаПаспалеева,катосериозеннеиндялеадресиранкъмдецата:„ПредТутра-кан“,„Добруджанче“,„Беломорец“,„КъмСилистра“ит.н.Теотчастисаплоднаполитическаконюнктурабезактуалностднес,новникакъвслучайнегубятхудожественатасистойностицветнаобразност...

116 ÏËÀÌÚÊ

Нотезидветемивслучаясастраничниисаобектнадругиизследвания.Задаможемдапотърсимобщичертивнашата„женска“маринистикапрезпървитедесетилетиянаминалиявек.Бездамъдрувамевърхуприродатанаженатанисеструва,ченейнатасвятацелемайчинството.Смисълътнаморетопъкедостапо-различен.Каквосвързваивплитадветесимволнивеличини?Безспорно—първичнатаимсъщност...

Иморето,ипалитратавженскатадушанемогатдабъдатстегнативрамкитенаделничното,скучното,„познатото“познание.Неговдвига-телестихията,акартинатанапокорствоевинагиизмамна.Наистина,човешкатаприродаивечносттанастихиятатрудномогатдабъдатсъизмеримииначе,освенвамплитудатаотхрумвания,чувства,лъчезарие,напрегнатост.Поетесите,отдалилириканаморето,рядкоиматстихове,вкоитовсичкизаглавиясаспокойнииумиротворени.Природатанаже-натанеесъздаденазаподчинение.Внеясавтъканивзаимноизключващисечувства,коитояправятзагадъчна,неясна,желаназаопознаванеизавъзторг.Лежернатагамапридружавакатовтораприродаженскиясвятитоваевидновисториятанамаринистикатавразглежданияпериод.Борбеностиподчиненост,любовиотрицание,тишинаибурясасимволи,антагонистичносвързанивтворбитенаспоменатитеавторки.Защотоприродатаижената,продължаващаживота,произлизатотединразумисеръководятотобщотомуизначалие.Всеизвестнаепривързаносттанаженскатаприродакъмдом,семейство,род.Носъзнаниетонабългаркатавинагиебилоосвободеноотокови.Можемдаоприличимдушата£напти-ца,зарееянанадвълните.Предизвикващабуренвприродатагнявсгордиясиполет...Тявпрочемеподчинилабезкрайността,поправоотредена£влиниятанахоризонта,гдетоморетоинебесниятсводскрепяватвечнотоединство.КоетокатоосмисленотвърдениепредлагаМагдаПеткановавстрофите„Крайсиньоморе“:

Много песни са написани за тебе,но видял ли те е някой все едно и също?Странникът моряк, водите ти що гребе,всеки миг различно с поглед те обгръща.Що си ти — вода събрана върху земна гръди сърце огромно, що пулсира вечно,в жаждата за нов свят — светъл път,в мислите ни — синина и безконечност.Или ти си смърт, страхотна бездна,че дори луната, щом глава изправи,смее се, заплашва, че при теб ще слезеи ще се удави.Или ти си тука свежест за земята,чистият и ведър поглед на детето,или ти си само люлка, във коятосе люлей небето?...

ВсвоятафилософскизадълбоченапоезияБленикадопълваморетосбезнадежднатапреходностна човешкияживот.Природниятфеномен

  Георги Н. Николов  117

винагинавяватезиасоциациинатворческителюде.Исправо.Споменътзаредицапоколения,битуваликрайбрегавборбазапрехраната,еизтритотвълнитепокрайбрежнияпясък.Можеби—задаотстъпимястозаидващитеследтях.Лицетонакоитощебъдеизтритонасвойред.Втозинеумолимкръговратсиниятсилуетизглеждастранноспокоен.Вграденвсвоясъбрат—времето.Създателятим,вечността,гиобричанабез-смъртиеивтовабезсмъртиеБленикавграждапримирениетонапътник,целуващморетомимоходом.Ноитоструиотредоветеснеподправенатакрасотанавиталнотовъзприятие:

Тук няма път, следи, ни стъпкии времето не пише каменни скрижалида се спаси от смърт и от забрава —чертае миг след миг сребристи линии морето,които вятърът безследно заличава.И вековете спят спокойно в глъбините утаени,замрежени от водораслите зелени...

А горе върху тях е вечно сменяща игра —във огледалната повърхност отразени,минават хиляди съдби, от бурите следени...Рибари-труженици, здраво стиснали веслата,със мрежи, пълни с драгоценен лов;ту двойки влюбени — забравили земятав магията на своята любов —като видения по лунната пътека;ту тежки параходи отдалеко... „Море“

ЛюбаКасърова втон с времето, в коетоживее, плисва вмореторазбунениячовешкисвят.Громкотърсещотговорнакървавипроблеми,коитолюдетесъздаватпомеждуси:

Сред тъмна нощ дълбока — дълбоко стон проплаквас вълните на морето, преляло се в небето, —пред погледа ми ням.В коя ли е насока? Кой беден помощ чака?..световната ли болка ломи скали в морето?..Ответът е — не знам. „Стон“

Иведнагадопълвав„Другарки“:

Не сме ли ние вълните на другото море —човешкото море — що стене безутешнопод жребия проклет?Подайте си ръце! И ние като вълните — в морето кръв и плът —

118 ÏËÀÌÚÊ

да бъдем кървав стон — и огнена стихияв човешкия стръмен път.

Цялатаенигматикаотстихийност,човешкамъдрост,искренолю-бопитствоиженскикопнежзасвободенизборвлюбовтанерядконамирасполучливизразвбаладичнитемоменти.Бибилостранно,акотеотсъст-ватсредбогатотовъображение,коетонашата„женска“маринистикаесъздала.Имаринистикатанивъобще.Влирикатаимтрадициятанафорклора—русалки,вълни,полунощнисцени,обичмеждучовекимитичносъщество,евплетенамеждуредоветенафонанаплискащитесевълни.Какваеразликата?Присъствиетонасинятасцена.Допълваненафона,досегапреповтарянчрезпланината,горскатаполяна,ручея...срегали-итенаморето.Кактосинтерпретациятанатемитезапреливаненафантастичнотоиреалноточрезмитологемата,коятогероитеолице-творяват.Показателенеразговорътназмеясудавницатав„Двасвята“наЯнаЯзова,къдетопсихологичноинатурализъмизграждаткартинатанаеднаприказнадостоверност:

И казах му аз: „Заблещука небето...Луната се качва. Виж колко се щуркат звездите!Но там от брега няма кой да погледне морето. За туй си ти толкова силен със тия пожари в гърдите“.

Огледа се змеят нехайно: — Ех, чуждо момиче,От както се помня, тоз месец ме с морското дъно обвързва.А гледай брега! Толкоз много обичам,Когато рибарят там кърпена лодка отвързва!...

Почти до веслата аз плувам, от обич треперяЗа него, за лодката с двете весла.За мрежата рибките тлъсти ще му намеряИ прилив и отлив му пращам на леки крила.

Обичам аз слабите, дребните, живите тука!По среднощ препускам да стигна брега,Да видя, кой в клонеста, гнила, рибарска колиба блещукаИ старец — рибарят как въдици връзва и пее с тъга. „Два свята“

Нетрябва обаче да семисли, чемаринистиката среднашитеав-торкиподминавасмълчаниеобразанаживиячовекснеговитепотреби,надежди,отчаяние,апатияиоще:собобщенитечертинареалниямуобраз.Туксеоткроявадругачертавтовахудожественонаследство—състрадателносттанажената.Тяесвързанасчовешкипротестсрещувидяното:тих,майчински,завоалиран.Носъществуващ.Далечотгръмкифразиистиснатиюмруци,запечатанотовриманегодуваниееплоднавярнопрозрение,чезадгордатамасканаморскиятружениксекриене-

  Георги Н. Николов  119

сигурност.Заутре.Захляба.Задобруванетонанеговитеблизки.Кактовпрочемпрозрението,чекръчматаехрамнагреха,вкойтоомагьосанияткръгнабитието,предаваноотбащанасин,раздаваиндулгенции.Ичесразбирането,че„добро“сапълнитемрежи,а„зло“—празниятстомах,барабитесаосвободениотгреховеведнага,щомсаизбралидасеродятврибарскатаколиба—МагдаПетканова:

Морето с раменете мощнидалечни кораби люлей.Един рибар, все мокър ощевечерната си песен пей.

В очите си той носи здрачана задимената кръчмаи дигнал празен кош, сам крачи —и търси пътя към дома.Но кошът и домът са празникато самото му сърце.Сега е мъртъв за съблазни,сега леглото му е цел. „Утро — II“

Тозисъвсемреаленобраз,смногочувствоивярнапалитра,допълваЛюбаКасъровав„Мореотплътикръв“:

И кръчмата в рибарския кварталсъс дървените голи маси;и вас ръце мазолести, корави —калени във борба с вълните —готови да разчупят камък и метал;и погледите огнени и тъмнив лицата медно обгорели —ту морни, тъпи, блудни,ту пък пречистени и светли,като водата на разсъмване.

Стезикраткиредове вникакъв случайне се изчерпватемата заженскотопоетичноприсъствиевбългарскатамаринистикапрезпърви-тедесетилетиянаминалиявек.Саматанимаринистикасякашоставамалковстраниотвниманиетоинакритиката,иначитателскатапуб-лика.Нотясъществуваивълните£тихо,апонякога—имногобурно,сеплискатвпозабравените£творби.Така,кактосаматаприроданаженатаизглежданежнаибеззащитна,авследващиямиг,поднапоранавъзприятияичувства,помитавсичкопредсебеси.Потовасиприличасморето,запечатанов„женските“творби.Коитотрябвадасепознават,аиднесощепродължаватданосятвдълбинитеситърсенатаотмнозинаотнасмногопластоваестетическастойност...

120 ÏËÀÌÚÊ

ОтЗИВИ

Валя Сотирова

ПРИНОСЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ТРУД ЗА ГЕО МИЛЕВ (120 години от рождението на Гео Милев)

Зарадостнавсичкипочитателинаписанотословонакнижнияпазаризле-зеновакнига—„ГеоМилев:Начинатели редактор на вестници и списания,журналистипублицист“.Авторът,д-рКаменВасевски,едобрепознатнаиз-кушенитеотбългарскаталитература.Иметомустоикактонакнигиспоезия,такаинакнигиспроза,изследвания,публицистика,мемоаристика.Поводътдасепоявитретотоиздание

намонографията,новече„преработенаидопълнена“,кактосподеляавторът,епразничениесвързансъс120-годишни-натаотрождениетонавеликиятворецГеоМилев.По-дълбокитемотиви саижеланието на изследователя отноводанапомнинабългарскиячитател засветлиятворческипътнасърцеведа.Задабъдеощепо-яркапроявата,авторътпредлагаиновинепубликуваниматери-али,коитообогатяват.Добросъвестният читателще на-

трупаощезнаниязамястотонаГеоМилев в националнатанипериодика.Книгата разкрива и благотворнотовлияниена чуждестраннитеиздания„Die Rote Fahne“, „Die Aktion“ и „DerSturm“върхуавторанаяркатастатия„Българскиятнародднес“.След „Списание „Пламък“ и негови-

ятредактор ГеоМилев“, „ГеоМилев:журналистически и публицистическипът“ и „Пламъчета светят с остривърхове—хрониказадетскитеиюно-шескитегодининаГеоМилев“,кактоимножествотопубликации внашии

чуждестраннипечатнитрибуни,сегамонографиятанаВасевски е ощепо-изчерпателентруд, наситен с новиписма,снимкииархивнисвидетелства.След първоначалните уводни думи

наавтораидвареднаедининтересенакцент—портретътнаГеоМилевотНиколайАбрашев.Платнотоесобстве-ност на Художествената галерия вСтараЗагора.Всъщностподобнипри-вличащиискрисесрещатипо-нататъквизследването,коетогоправиизклю-чителноинтересноисъдържателно.ВтозисмисълВасевскиизпълнявасвоетообещаниеданинаправи съпричастнинамногоновиинеогласенищрихиотпребогатияобразнаГеоМилев.Монографистътразделякнигатаси

условноначетириглави.Впърватасеспиранаученическитеръкописнивест-ницинаГеоМилевинакореспонденции-теистатиитемуотГермания,онасло-вени„Литературно-художественипис-ма“.Тойпроследяважурналистическияпътнабъдещияредакторнасписание„Везни“,койтообяснимоеповлияноткнижарскатаииздателскатаработананеговиябаща—МилюКасабов.След сп. „Македонски сълзи“, в. „Чо-

вешкиправдини“ив. „Справедливост“набъдещиястарозагорскикнижарпър-вородниятмусинсякашдобивакуражи започва амбициозно свояжурналис-тическипът.Изследователятпроследявапо-под-

робновторияръкописенвестникнаГеоМилев—„Лира“,койтонеследдългощесменииметосина„Изкуство“.Причи-натазатовавероятноефактът,чеезапазенсамоединбройотпървияв.„Ура“.Нониеможемдаседокоснемдонего,защотоВасевскиепредоставилвмонографиятасифаксимиле.Благодарениенаснимковияматери-

алтойнивнушавамногопосочносттана идеите итемитена ГеоМилев втезираннижурналистическипрояви.Ивъпрекичеставадумазаизданиенаеднодетена13години,КаменВасевскиподхождаизключителнопрофесионалноисмерилотонаученотмервадостойн-стватана начеващия редактор. Тойизтъква рубриките, илюстрациите,псевдонимите,коитосъздаватусеща-

  ОТЗИВИ 121

нетозамногопочерцивъввестникар-скатамуработа.На страниците намонографията

намиратмястописмоотЛайпцигскияуниверситет, където учи ГеоМилев,до автора натази книга, лицетонаалбумната книга на университета,коетосеобнародвазапървипът,кактоисобственоръчнооставенавтографвнеяотстудента.Читателятдобивапредстава и за дисциплините, коитоюношатаизучаватам, кактои къдеживеевизвестниянемскиград.В следващите страници погледът

попада на Автобиографията на ГеоМилев, която е единствена вживотамуивкоятотойсесамоопределякато„българин с православно-католическовероизповедание“.Първата част завършва отново с

хубавпортретнаГеоМилев,изписанотхудожничкатаВераЛукова.Вторатаглаваоткнигатаеозагла-

вена „Списание „Везни“:модернизъмиборбасрещуреализма“.Наблюдателниятизследовател из-

тъква,чепърватапечатнатрибунанаГеоМилеввнякоиотношенияприличана списание „Der Sturm“ на ХервартВалден.Ноизненадатукняма,защотомладиятредактори издател влиза втесниконтактисекспресиониститев Германияпо времена лечението ситам.Нещоповече,дориестетическатапрограмана„DerSturm“ставадонейдепрограмаина„Везни“.КаменВасевскивтрудасипредоставяналюбознател-ниячитателиеднаскулптурнатвор-ба—главанаХервартВалден,главнияредакторнанемскотоиздание,създа-денапрездалечната1925г.отнемскияваятелВилямВауер.Тя,уточняватой,можеднесдабъдевидянавпрочутатаДрезденскагалерия.За ентусиазма и организаторски-

те способности на ГеоМилев можедасе съдиотединсписъксабонати,койтонаброява 1460 души отпочтивсичкиградовенаБългария.Важниятдокументсеизтъкваподобаващоисеявяваяркодоказателствозаинтересанабългарскатаинтелигенциякъмедноновосписаниезалитератураикултура,каквотое„Везни“.

КаменВасевскиправиобстоянанализнатемитеипроблемите, с които сезанимавапечатнататрибуна.Отделявниманиеинаположителнитеоценки,коитотодавазаградивнитесъбитиявобществено-културнияниживот.Бъл-гарскиятчитателвонезигодиниставасвидетелнапостижениятанамодер-нитезападниживописци,придруженизадължителнос„биографично-оценъчнибележки“затях.Изследователят отчита изклю-

чителнияноваторски устремна ГеоМилев, който се опитва да поставиначалотонаеднопо-различносписание,„каквотоднесняма вБългария; нещосредномежду„Мисъл“и„Художник“;нонай-вечедаприличананякоимодерниевропейскисписания;вътрешно—смис-леноидълбоко,външно—семпло,новсепаккрасиво.“Което,разбирасе,пред-лага хубава хартия, „особенформат,например квадратен“, стиленпечат,художествениприложенияит.н.Сътворителятнакнигатаобръща

вниманиеинапрозорливосттанамо-дерниста,койтосидаваяснасметкакъдетрябва да бъде седалището насписанието — дали дафигурира катопровинциално или софийско. Правивпечатление и последователносттавидеята „Везни“ да сепридържакъмчистотатанабългарскияезик,кактои да следва високо преводаческомай-сторство.Своеобразниятзавършекнатозидял

оттрудаепоставенспортретанаГеоМилев,рисуванотДечкоУзунов.Днестовазначимоплатносесъхранявавкъ-щата-музей„ГеоМилев“вСтараЗагора.Третата глава на монографията

носизаглавие„СписаниеПламък“—викпротивтерораизовзановисражениясцанковистите“.СнеяВасевскипродъл-жавасвоятакритическаработавърхунай-яркияпредставителнабългарскиямодернизъм вначалотона 20 век.Нопреди да разкрие достойнствата навторататрибунана ГеоМилев,тойнапомня и за недългияживот на в.„Възход“,койтопросъществувакратко—излизатсамотриброя.Читателят е информиран за про-

граматана„Пламък“,койтощетърси

122 ÏËÀÌÚÊ

сближениенаизкуствотосживота,носъщощебъдеи„пламъкнафакел“.ТукКаменВасевскипоставяакцентвърхуединемблематиченспорнаГеоМилевс евангелисткия в. „Зорница“, койтоосвенвсичкодруго,разкривазапореденпътпублицистаи катонеповторимполемист.„Единсвещеническивестникнеможе да видиистинското лиценаживота“ е безпощаднатаприсъда наГеоМилев.Цинизмътнав. „Зорница“,продължава редакторът, достига досвоятанай-високаточка—даоправдаесъществуването на днешната лошадържаваслипсатанахристиянство.Ипонеженесмедобрихристияни,злотоимаправодавластва.Защовестникътнабългарскитеевангелистиоправдавасептемврийскатавакханалия,полицей-скияюмрукилиантихуманнияЗаконзазащитанадържавата?Васевскипродължавасвоитенаблю-

дениявърхузначимататрибунанаГеоМилевиепривлеченотнеговиясътруд-никиприятелГеоргиШейтанов.Тойееднобезпощадноиостроперо,прокар-ващотънколиниятанаанархизмапостраницитенабойкатапечатнатри-буна.ИлиМаксМецгер,човекът,койтооткритопроповядваекспресионизмавживопистаидейноподпомагаработа-танаГеоМилеввграфичнатанасока.Изследователятне пропуска да се

спреобстойноинаонзисъдбоносензаГеоМилевмомент—тридневнотопре-биваванена английските лейбъристиунас.Тойподробноописвапричинитеза започналия съдебен процес срещупоета.Освенформалната—поемата„Септември“,имаиощееднапричина—нашумялатасрещанаименитияре-дакторстримадепутатиотАнглия,дошлидасезапознаятсположениетовБългария.Единоттях еполковникДжослияУеджууд,койтопроизнасяречв Камарата на общините в Лондон,посветенана репресиите в Българияследжестокия атентат в черквата„Св.Неделя“иоттук—внейназащита.УеджуудсеозовававБългариясоще

двама свои съратници два дни следатентата, на собствени разноски,за да обследваполитическия климат,създаден от цанковистите. Онези,

от които лейбъриститетрябва даполучатнякакваинформация,са„(...)иливзатвора,илиизбити,илипъкнебяха склонни да приематпосещениеот нас...“, се казва не без основаниепо-късно.И без да споменава имена-та на информаторите, депутатъте категоричен, че вярванатях „стопътиповече,отколкотобихвярвалнасегашното българско правителство“.Свсичкотовабългарскиятчитателсезапознава,кактосеполага,благодаре-ниенатазикнига.Запървипътнабял святизлизаи

онзиисторическиДокладпред годиш-натаконференциянаЛейбъристкатапартияот1925г.,свързанстезисъби-тиявнашатастрана.КаменВасевски насища новата си

книга и с ощеинтересни документи,разкриващи ужаса през 1925-а. Тойвключвавмонографиятасиирезолю-циятана Лейбъристкия и Социалис-тическияинтернационал катоважносвидетелствозатехнитепритеснениязаБългария.Далиимаотзвукотизчезванетона

ГеоМилевунасивчужбина?Отговорътедаденубедителновтаякнига.Верен на линията, която налага в

началото, Васевски отново поставясвоеобразенкрайнаглаватаспортретнаГеоМилев,тозипътнахудожникаБориславКожухаров.Четвъртата,последнаглава,еона-

словена„Чертиотпортретанажурна-листаипублицистаГеоМилев.“„Начинателятнасписанията„Вез-

ни“ и „Пламък“ е чужд нашаблона,скованосттаисухотата.Езикътмуеживипарещ,дързъкинастъпателен,емоционалениекспресивен.“Вдвеизре-чениясамоизследователятсякашказвавсичкозастиланаГеоМилев.Тойотде-ляспециалновниманиенаграфичнитеиоформителскитесхващаниянажурна-листа.Акцентиравърхуудивителнотомучувствозаумереностприреализира-нетонаизданиятаси—красивибукви,усет за кегъл ит.н.Политикатанаредакторапо отношениенареклама-таепределноясна:по-скоротядасеизбягва, за дане загрозява.И всичко,подчиненонаидеятазаоригиналности

  ОТЗИВИ 123

изисканост.ПоредниятпортретнаГеоМилев,койточудесноприключватема-таислагакраяначетвъртатаглава,енахудожникаСимеонАлександров.Исъвсемвзавършеканамонографи-

ята д-рКаменВасевски отново при-помнянякоивечеизвестнидокументи,катописменатазащитанаГеоМилевпредсъда,бележките,скоитотойре-алносезащитава,преписизвлечениятаотпоказаниятанаединсвидетелидва-маподсъдими,свързанисфизическотоубийствонатвореца.Всбораотдоку-менти влиза и съдебномедицинскиятакт,койтодавапотребнищрихи,свър-занисъссмърттанавеликиябългаринибележитмайсторназримотослово.ТематаГеоМилевенеобятнаине-

изчерпаема.Тямагнетичнопривличаисериознияизследовател,илюбопитниячитател.Тридесетгодишниятживотна начинателя на сп. сп. „Везни“ и„Пламък“непрекъснатопровокиракъмразкриваненановипластовеотинте-ресниямужитейскиитворческипът.ТъкмозатоваКаменВасевскигонарича„многопластов сърцевед“.Дории следдългогодишнатасиработавърхутозититаннамисълта,тойнесеуморявадасевръщакъмнего.Тазикнигапредлагамножестводоку-

ментиитълкувания,коитоподреждатощепо-добрепредставитени за единдаровиттворец—естет,журналист,преводач,художник,поет,критик.Това е книга за един „необикновен

човек“.

18.ХII.2014 г.

Александра ИвойловаКАТО ЗВЕЗДЕН ПРАХ (за стихосбирката на Златка Тименова)

„Голяма книжарница / малък е рафтът / за хайку“—едвалиможемдаприбавимнещокъмтристишиетонафренския авторФилипКинта, коетоочертаваихарактеранатазиелитар-напоезия,имястото£средкнижнотоморе на днешния ден. Скромносттанаистинскияхайджин,простотатаималкотодуми,скоитосеизразява,годържатдалечеотшумнотопризнание.Същевременновсякастойностнапроя-ва,свързанасхайку,заслужаваособеновнимание.Можемданаречемхайкусбиркатана

ЗлаткаТименовакниганамълчанието.Думитевнеяговорятчрезтишината,коятозатварятпомеждуси,зареждай-кия с енергия.Таканавлизамев едноживо пространство, за да оцветимконтуритемусъссобственатасиис-тория,емоция,представа.Фрагментитевнеясевъзприематв

единство.Сякашпрошепнатинасън,вмечтание,тезиделикатнитристишиясаинатежалиот„есеннозлато“про-зрения.„Като звезден прах“(поетичнапоредица „Пламък“) —това е дълбокоизживянапоемазапътяичовешкотобитие,застремежаначовекакъмве-чнитедуховнистойности.Самобавноипостепенноможемда

навлизамевтайнитенацелостта£,вхронологиятана„събитията“инейна-талогика.Щеоткриемлайтмотивниобрази, основни думи, повтарящи сеи структуриращи понятия, чиитовътрешни връзки изграждат скритаградация;персонажи,изникващивосо-

124 ÏËÀÌÚÊ

бенритъм—катовъвфилмовалента;сливаненаабстрактноиконкретноведнановаодухотворенареалност.Читателятепризвандапрониквав

разказанапремълчаното.Давървипоневидимитенишкинадетайла,превър-натвзнак,вотправнаточкапопътянаасоциациите.

„Студеният камък / познато топъл сред чуждите / хора, улици, кръстове“; „Есенна мъгла / две сенки се сливат / със спомена“.Честонюансътнапреживяванетосе

разкривавконтрастнопротивопоста-вяне:думи—мълчание,въглени—пепел,страх—усмивка.Съпоставкатамеждуминалоинастоящепоражданеизменна-таносталгия,меланхолията,копнежа.Днешниятден—тойеединисъщотизгрев до залез, очакване, увенчано с„нищо“, изпълнен е с „човешки стра-хове“.Колкоразличен епогледъткъмминалото — „бавно итопло, смириснатрева“(цялатакнигазвучивбавнотемпо);къмдетството—„прашецотпъстрикриланапеперуди“.

„Анемонии / цветни усмивки / про-гонват сивотата“.Акоразказътвнеизговоренотоеос-

новенизразенпохватвтристишията,тотематазадумитеечервенанишкавцялатакнига.Туктеоживяват,персо-нифициратсе—туглас,туписаносло-во,метафориначовешкатасъщност.Очертаватдругипонятияиобрази.Ду-мите„серазтварятвмълчание“,междутях„тежилюбов“,неуверениизчезватпредсъвършенството...„Мислите / не срещат думите / светкавици“.Противопоставящият се образ —

мълчанието—сесвързванай-вечесединотцветнитесимволи—белотата.Тоепразнастраница,бялополенадните,тайнатананенаписаното:„Аз и кот-ката / пред белия лист / вдъхновение“.Ното е и в безответното очакванепредСветатаобител,всмирениетопозалез,взимниясъннагълъба.Тишина,коятосечувства,коятосеизлъчваотдругиобрази.

„Бяла птица / страницата / раз-казва без думи“.Каквопо-красноречивоопределениезасамитестихове!И както всякомузикално произве-

дение „протича във времето“,такастиховетенаЗлаткаТименовазвучатсъссвояритъм,всвояточноопределенмомент.Самитехайкучестоговорятзавремето—замноготонеговилица.Тосеизнизвапокрайчовека„скотешкистъпки“,вневъзможносттадагопроу-меем.Пропуснатое,„празновреме“,илиметафизично,обединяващовремената.ЗаЗлаткаТименова„началотоевкрая“.Кръговратътеразбираемзаонези,кои-тосаблизодоприродата:„мравкитенесесъмняват“.Всъщностстъпалатанавремевитеобразисаградираниотголя-мото,общото(вечността)къмлично-товремеимига,койтони„подгонва“внепосилнанадпревараспреходниясвят.Върхутазиосновасеградифабулатанапоетичнотооткровение.ВбиографичнитебележкизаЗлатка

Тименованапоследнатакорицачетем:„Страниците на дните Ј са изписани на три езика (от 1993 г. авторкатаживее в Лисабон, където преподавафренскиезикилитература,теориянапревода итеория на литературата— бел.ред.),в сънищата си пътува по целия свят, в мислите си пази своя-та България“. И книгата наистинауспявадаувлечечитателяпосвоитепътища.Веднореалнопътуванепрезпространството„междутукитам“,но и в имагинернотому измерение,презвремето—къмспоменазародниядом, за близки хора.Помостамеждузнацитенатопоса—междуевкалиптаилозата,чиитолистанапомнятбащи-нитедлани;междумаслината,лотоса,океана—истарияград,гората,ручея,далечнитеикони...

„Весели на отиване / тъжни на връ-щане / имена на гари“; „Кафе / с вкус на самолет / пътуване“. Познато горчив е вкусътнапътя,

кафетонестопля,отнеголъхастуд.Аетоинай-призрачниятобраз—този,скойтопътувавъображението,копне-жът.ПревъплътенвЮнгианскисимвол:„Сянката на твоя кораб / в далечи-ната / или в моите очи“; разкриващневъзможносттада се върнемназад:„Корабокрушенци / сълзи и спомени / не достигат онзи бряг“.

„Между тук и там“ разстоянието

  ОТЗИВИ 125

е „от една дума и хиляди километри очакване“. Именно парадоксалнотопреплитане на понятията докосванеизразимото.Кояедумата?Читате-лятнесизадаваподобенвъпрос—тяеалегория.Околоосновнитетемисенаслагват

имногодруги:пространство,истина,надежда, съвършенство, страх, обич,град,сезони...Такавпълнотасепретво-рявамноголикиятобразнабитиетоичовешкатадуховност.Всякакартина,нарисуванасделикатност,стънкатачетканамайсторхудожник,езареденаскуражаначовекадаотстояваидеали-теси.„След края / измислих нашата любов / по-истинска“. Зрелостта начувствата,миговетенапомъдряване,прозрениеисмирение—иопустошение-то, болката, вървятръка за ръкапопътяни.Съчетаватсеи впоезиятанаЗлаткаТименова: „Болка / живее в храма на тялото / вратите са затво-рени“.Заболкатанямаизлаз.„Казват — лекувало времето / Времето не лекува / Мъката — като жилите — / с възрас-тта се подува“,пишеЕмилиДикинсън.Същевременнопри Зл.Тименоватя сесакрализира,връзкаесбожественото.Товаеобраз,койтовинагиможедасевръщавсъзнаниетоначитателя,кой-тоизпитваболка.Вярата също е копнеж („Далечни

икони / прелива вяра / в зелено“).Тяезагубиласвоятасила.Ноневотрицаниенабожественото.АвспособносттаначовекададостигадоНего.„Пред Света-та обител / мълчаливо очакване / няма Го“.Всъщностенавсякъде.Иникоганесиотива.Ночовекътезагубилпътя.

„Лотоси и храмове / минават през времето / ние оставаме на прага“.Пре-краснаесъпоставкатамеждуизточнияцвятихрама,такаразличникатовре-мевизнаци.Ипреходни,ивечни,тесеозаряватвзаимно от светлинатанаеднависшадуховност,недостъпназаоставащите„напрага“.Вкрайнасметкасамоизминатият

пътнидаваотговорзасмисъла.Итойевпроститенеща.Истинатаидвакатопросветление,„проблясвавсребърнатаследанаохлюваотдетството“—презразстояниенагодините.И едно отнай-яркитетристишия

със загатната в неизговоренотофа-була:„Най-дългата история / един до друг / два празни стола“.Изгубеналю-бов?Болезненоточувство сепораждавсблъсъкамеждублизостипразнота.„Най-дългатаистория“обрамчвакар-тинатасъссъбития,коитоминаваткато подводнотечение в полето нанесъзнаваното. Словесните ядра серазрастват,разказътниизпълвакатодихание,нонеможемдамупридадемформа, да го подчинимна волята си.Каквосееслучило?Близосттапулсиравраздялата.Колкотоидасеопитвамедаобхва-

немиразгадаемтазикнига,тявинагищенисеизплъзва,стиховете£щесеразсипватпокрай нас „като звезденпрах“—каквитосаимиговетенажи-вота.Винагищеенедостатъчноказа-нотои написаното за поезия, коятоизненадвасновиракурси,сполифониченсмисъл.Нека се оставимнанейнотовъздействие.Единственотакаможемдаяпочувствамевпълнота.

126 ÏËÀÌÚÊ

ХОРИЗОНтИ

Огнян Стамболиев

МИХАЙ ЕМИНЕСКУ — ПОСЛЕДНИЯТ РОМАНТИК В ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ 125 години от смъртта му

ОщеприживеоколоиметонагениалниярумънскипоетМихайЕминес-ку(1850—1889)сепоявилимножестволегенди.Следсмърттамунеговитесънароднициостаналидълбокоразвълнуваниотголяматамуличнадрама.33-годишентойзаболялотсифилис—пооновавреметазиболестнесеелекувалаисамозашестгодиниизсушиланеговияблестящум,порази-телнатамутворческаенергия,необикновениямупоетическиталант.

Всъщност„вå÷åðíèêúò íà ðóмúíñêàòà ïîåçèя“, ïðèçíàò çà åäèí îò „ïîñëåäíèòå âåëèêè ðîмàíòèöè â ñâåòîâíàòà ïîåçèя“,творилпо-малкоотдведесетилетия(1886—1883)ивтозикратъкпериоднаизтощителен,нямащнищообщоспоезиятатруд(работилпредимнокатовестникар),тойизписалповечеот15000ръкописнистраници:сти-хотворения,поеми,разказииновели,единроман,няколкопиеси,стотицикритическистатии.Итазибезценнасъкровищницавсеощенеенапълноовладянаотспециалистите,коитонапоследъкчестониизненадватспонякойнов,непубликувандосегатом.

ПрезцелиясиживотЕминескустарателноизучавалнемскатакла-сическафилософияи европйската литература, всемирнатаисторияисъвременнитетеориинаполитическатаикономияисоциологията,катоупоритосеготвелдазащитидокторскадисертацияидаоглавиуниверси-тетскакатедра,нобилпринудендаизкарвапрехранатасикатосуфльорвтеатър,библиотекар,училищенинспекторинай-вечекаторедакторвъввестници—итонеотнай-добрите.

Ивъпрекитованавсякъде,къдетоебил(апоетътстранствалтвърдемного),оставилдълбоки,незаличимиследи.

Еминескуискалдапредложинаправителствотосистемазавсена-роднопросвещениевмомент,когаточетирипетиотнаселениетонастранатанезнаелодачетеипише.Стремялседаобърневниманиетонарумънскатаобщественосткъмнаболелитепроблеминаденя,даоблекчисъдбатанасвоянарод.Катопублициствинагиоткликвалнастраданиятанамасите,нонеможелданамеривернияизходи

â îò÷àяíèåòî ñè ÷åñòî ñå îáðúщàë êúм мèíàëîòî,за да открие отговорананепрекъснато вълнуващия го въпрос за

бъдещетоначовечествотоинаЕвропа.Впрочутотосистихотворение

  Огнян Стамболиев   127

„Императорипролетарий“ниеоставиледноотнай-патетичнитевця-латаевропейскалитературасвидетелстванапротестанапотиснатитепротивексплоататорите:„Сринетестроягнусеннаалчностинеправда/строй,койтониразделянабеденибогат!..“

ВодещитемивпоезиятанаЕминескусалюбовтаиприродата.Задаизбягаотненавистнатамудействителност,тойчестоизливамъкатанасвоятачистаиблагороднадушавпрекраснипейзажиилюбовнистихове.Нитоединрумънскипоетнеевъзпялкатонегорумънскатаприрода,неепочувствалтъйдълбоковръзката£срумънскиянароденгений.

Поетназвезднитепространствав„Хиперион“/„Вечерникът“/,„Бед-ниятДионис“,„Историятанамага—пътешественикпозвездите“,Еми-нескуеипоетнароднатаприрода„Калин“,„Вечернахълма“,„Синьотоцвете“,„Шумътнагората“.Творец,търсещнепрестанноАбсолютното,Идеалното,тойпрезиралобикновеното,делничнотоибилсклоненкъмметафизичновъзприеманенасвета.ЗаедностоваЕминескуниеоставилиедниотнай-нежнитеисъвършенивсвоятапростотапеснизалюбовта:„Желание“,„Езерото“,„Иако...“,„Обикналтайно“,„Раздяла“,„Тъйнежна“иднесзвучаткатохимнинанай-светлотоотчовешкитечувства.Вре-дицаоттезитворбифигуратанапоетастрадалец,нагордиясамотникбродикатопризракизгорите,„защотонеможедатърпичуждитенемухора“(„Приказказалеса“,„Гласоветенагората“).

МихайЕминескупринадлежикъмпоколениетона закъснелите ев-ропейскиромантици.Възторженпоклонникнаидеитенареволюцията,разтърсиластарияконтинентпрез1848,натворчествотонаБайрон,Пушкин,Юго,КийтсиНовалис,вначалотонасвояпъттойсеизявявакатопламененборец,убеденвспособносттаначовекададейства,дапроменясвета.Носкоротежкопреживенитежитейскидрами,кактоисилнотовлияниенаметафизическияидеализъмнаШопенхауер,откоготорумънскиятпоетсеевъзхищавалощепрезстудентскитесигодинивъвВиенаиБерлин,годовелидоотказотпредишнитесивъзгледи.

Пîñëåäíî óáåжèщå çà ïîåòàñòàíàëà ïðèðîäàòà, ëþáîâòà è ñëàâíîòî мèíàëîнародинатаму,коетотойрязкопротивопоставялнапорочното£

настояще.Отпоривазасвалянетонаексплоататорскиястройв„Импе-раторипролетарий“поетътпостепеннодостигналдототаленразривсцялатамусъвременнадействителност.Живеещвсвойсобственсвят(светлинитенаголемитеградовеникоганесагопривличали),скитникпоприрода,Еминескуобитавалпоневолянискииолющениотдъждоветемансарди,ходелвстариипротритидрехиитазиневолясепревръщалавгорчивоудоволствиеотсобственатанищета.ПодобнонанашияБотевобичалсилноимразелсилно,билпостояненвлюбовтасиивомразатаси:понякоганесправедливиневъздържан.ГолемиятмубиографДжорджеКалинеску (1889—1965)твърди, че: „Еминескуебилчовекът,надарендаизразитъжнатаили гневнатадушанамножеството, застрашенодабъдесмазаноотожесточенитесилинастариясвят,буйнодагоободриидаготласненапред,рисувайкимубъдещетовкраскитенаидиличното

128 ÏËÀÌÚÊ

минало.Аласъдбатагоехвърлиласредобщество,което,възползващосеотпрогреса,бързалодахвърлиовехтелитесидрехи,нонежелаелодаселишиотпривилегиитеси“(„ЖивотътнаЕминеску“отДж.Калинеску,изд.„Народнакултура“,1971).

Впроизведенията,намерениследсмърттанапоета,неговиятроман-тизъмдостигадонебиваладълбочина,катогоприобщавакъмдуховнотосемействонавеликитеевропейскиромантици:Новалис,Хайне,Байрон,Лермонтов,Юго.Иакотворбитему,публикуваниприживе(атесаоколо60стихотворения,няколкоразказаипиеси),сехарактеризиратскласи-ческотосиравновесиемеждуформатаисъдържаниетоисасравнителнобезоблачни,тонамеренитеследсмърттамуопусисаплоднатитанич-нияисъзерцателенромантизъмнапоета,койтонесъмненообогатявацялотонаправлениесъсспецификатанарумънскатачувствителност.

Перспективатанаголемитекосмическиразстояния,коятооткрива-меуединНовалис,приЕминескуседопълваотсложниямуипроникновенпогледкъмвреметоипространството,къмминалотоибъдещето,отвечнатаму,фаустовскажаждазаопознаваненаживотаисвета.Неслучай-новидниятфилософиестетикТудорВиану(1897—1964)гонарече:„âå÷åí ñòðàííèê, íîñåщ ïî ñàíäàëèòå ñè ïðàõà íà мèíàëèòå ñòîëåòèя“...

Сïèñàíèå „вåçíè“, ãîä. II

    129

Михай Еминеску

СТИХОТВОРЕНИЯ

оБиКнал таЙно

оáèêíàë òàéíî, ëþáåõ мúë÷àëèâîè â äóмè íå ïðåâðúщàõ ñòðàñò è íåжíîñò,÷å â òâîèòå î÷è åäíà áåçáðåжíîñòîò ïëàмåííè жåëàíèя îòêðèâàõ.

нî ïîâå÷å íå мîãà. вëàñòíà ñèëàîáëè÷à â ñëîâî ñâåòëàòà çàãàäêàè мå çîâå ñ жàðàâàòà ñè ñëàäêàåäíà äóшà, äóшàòà мè îòêðèëà.

аç òðúïíà öяë îò áîëêà íåïîçíàòà,íà óñòíèòå мè — жàжäà íåãàñèмà.рàçïëèòàш òè äåòå, êîñè îò çëàòî,

â äúõà òè ïîëúõ îò ëèâàäè èмà,ñ åäíà óñмèâêà ïèяíèш äóшàòà.Сïðè áîëêàòà мè òè... еëà, ëþáèмà.

ХII, 1883

EЗерото

Сèíьî åçåðî â ãîðàòà,öяëî â ëèëèè жúëòåå,ñ áåëè êðúãîâå âîäàòàñúííî ëîäêàòà ëþëåå.Кðàé áðåãà âúðâя è ÷àêàмêàê òðúñòòà щå ñå ðàçãúðíå,äà èçëåçå òя èç мðàêàâëþáåíî äà мå ïðåãúðíå.в ëîäêàòà äà ñêî÷èм äâàмà,äà шóмè êðàé íàñ âîäàòà

130 ÏËÀÌÚÊ

è â мå÷òàíèя óíåñåí,äà èçïóñíà àç âåñëàòà.Пîä ëóíàòà êúм áåçêðàяëîäêàòà íè äà çàïëóâà,äà шåïòè òðúñòòà â îмàя,äúõ âîäàòà äà мèëóâà.нî íå èäâà òя... Кúäå å?Сàм âúçäèшàм, ñòðàäàм ñêðèòî.Сèíьî åçåðî íåмåå,ñ жúëòè ëèëèè ïîêðèòî.

1 септември 1876

иç ñï. „вåçíè“

    131

МИРЧА ЕЛИАДЕ ЗА МИХАЙ ЕМИНЕСКУ

МитиЧниЯт оСтров евтанаЗиУС

Писмотонастарияотшелник,скоетозапочваглаваТретана„Це-зарите“отМИХАЙЕМИНЕСКУ,нипредлага(можебинай-добротовця-латарумънскалитература)изображениенаРая.„Моятсвятедолина,заобиколенаотнепристъпнискали—истинскикрепостнистенивморето—инитоеднаживадушанеможедапроникневмястото,къдетоживея.Единствен указател е подвижната скала, закрила входанапещерата—коридоркъмвътрешносттанаострова.Иаконебешетазипещера,човекбипомислил,чеостровътепростограмадаотголиимъртвискалиикамъни.Авсъщност...Наистинаогромни,подобниначернистражи,гранитнискалисазаградилидълбоката,обсипанасцветя,лозиидъхавивисокитреви,долина,разположенаподнивотонаморскатаповърхност.Анадтозикрасив,пъстроцветенкилимсееиздигналроякотлетящитвари.Жужукащипчели,блестящитвърдокрилибръмбари,синикоприненипеперуди...Посредатанадолинатаеезерото,чиятоогледалнаповърхностеотразиласенкитенатръстиките,тревите,ракитите.Авцентъранасамотоезероимадруг,мъничъкостров.Нанего—портокаловагоричка,авнея—пещера.Тазипещерапревърнахвсвойдомипчелин.Засадихмногоцветяизапочнахдаотглеждампчели...“

ИзследователитенатворчествотонаМихайЕминеску(инапървомястосредтяхДжорджеКалинеску)неведнъжсаподчертавалиедемиче-скиясмисълнаоткритияотмонахаЕвтаназиусостров.Вописаниетонамонаха,освенпищнатаприрода,откривамеиреддруги„райски“елементи:четиритеизвора—отгласотчетиритерекинаЕдем(„Битие“,2:10)или„цветарника“намалкияостров—репликана„градината“вцентъранаЕдем.ВсъщностцелиятпантеизъмнаЕвтаназиусеблизъкдоюдейско-християнскатапредставазаРая.Саматадума„Едем“катосъществи-телноимеозначава:удоволствие,наслада...

ОстровЕвтаназиусетвърдеваженпритълкуванетонапоетаЕми-неску.ТоваесъщественмоментотисториятаналюбовтанаЙеронимиЦезара.Можедасекаже,чеостровътецентърнацялотоповествованиенесамозащотонанегосеосъществявапоследнатасрещанадваматавлюбени,азащотомагиятанатоваблагословеномястообуславяраз-връзкатанадраматанагероите.ЙеронимсевлюбвавЦезара,следкатоявиждаразсъблеченанабреганаезерото.Новнейнатаголотанямабез-срамие.ВпрозатанаЕминескутявъзвръщасвоетопърво,метафизичнозначение — „освобождаване наформата“, завръщане къмпървичното,древното.ЙеронимобикватъкмотазиЦезара.Тяхнатасрещавграда

132 ÏËÀÌÚÊ

прицялата„разпуснатост“наЦезара,неможедасмутинеговатасдър-жаностиневъзмутимост.Ноостровътечастотдругагеография—нереална,амитична.ТойвъзвръщанаЙеронимблаженствотонаЕдема.Да, райскиятостровкатокомпонентнамитичната географияможеда бъде кактоостровна смъртта,такаи островна блаженството,където според древните саживеели:Пелей,Кадъм,Ахил.На „острованаблажените“,наЛевкос,героитетвърдечестобилипридружаваниотжени—превърнатиповолятанабоговетевсъщества,неподвластнинасмърттачрезразлагане.ТакаженатанаАхилставалаМедея,илиИфи-гения,илипъкЕлена...И,разбирасе,вцентъранатоваизображениенасмъртта—„островнаблажените“(коетосрещамевъввярваниятанаегиптяните,елините,келтите,вДалечнияИзток),садушитенапро-славенитегерои,аристократите,посветените...Въввсекислучайтовамястонеезавсекисмъртен.Тезиостровисазаизбраниците,докатодушитенаостаналитехора сепревръщатв лишениотпаметсенки,нищожни,сивиформи.ДвойнственосттанаострованаЕвтаназиуснебиваданиучудва.Товаерайскисвят,отличаващсеотвсичко,коетогозаобикаля,вкойтоблаженствотона„прекраснатасмърт“,тукдрамитеиболките,постоянносъпътстващинашияден,санапълнонепознати.Отвращението към „разлагането“ след смъртта,така категоричноизразеноотЕвтаназиус,еблизкодоотвращението,коетосаизпитвалидревнитеелини—тезигероииаристократиподух—къмнищожнитеисивиформинаматерията.Голотата,откритаотЦезараиЙеронимнаострова,имаопределенодвойнственсмисъл—пълнотатаихармониятанаживота,ивсъщотовреме—символичнатасмърт(защотонерядкомъртвитесепогребватголиитруповетеимсепревръщатвпръст).ДваматамладитукживеяткатоАдамиЕва.Отказалисасеотобик-новенитечовешки „форми“, разсъблекли са се докрай, излезли са отвъдпределитенаусловностите,проникналисавсвещенатаилиистинска-таформазаразликаотобкръжаващотонинеосветенопространство.Остров Евтаназиус не е случаен мотив в творчеството на по-ета-романтик Еминеску. Критикът Джордже Калинеску писа заприсъствието на островите в редица произведения на поета.НоостровЕвтаназиус,напълносъответстващнасимволикатанаокеанаикосмогониятанаМихайЕминеску,имаиопределенометафизичнозначе-ние.Аководите,особенотезинаокеана,символизиратвредицарелигииха-осадоСътворениетонасвета,тоостровътсимволизираПоявата,Твор-чеството.Католотосаотазиатскатаиконография,островътозначаванещоустойчиво,основа,върхукоятосееобразувалсветът.Тазиустойчи-ваосновасредводите(т.е.средвъзможнитесъществувания)невинагиимакосмогониченсмисъл.Островътможедасимволизираитрансцеденталниясвят,дабъдечастотособенареалност,дасеотличаваотвсичко,коетоеподвластноназаконитенаживотаисмъртта.Подобентрансцедента-леностровеииндийскиятСветадвипа,къмкойтосеотправятйогитеиархатите.Разбирасе,донещоможедаседостигнесамочрезлетене,т.е.спомощтанамагия.„Дадолетиш“,„даимашкриле“,означавадаимашдос-тъпдотрансцеденталнатареалност,дасеотскубнешотземниясвят.

  Мирча Елиаде   133

ОстровСветадвипа (т.е. Белия остров, сравни Левкос,Островътназмиитеит.н.)могатдадостигнатсамоонези,коитовечесаизлезлиотрамкитеначовешкатаприрода,докатоостровЕвтаназиусенедостъпензачовекизвънАдамовото,райскосъстояние.СпоредрицарскитероманиотцикълазаСветиГраалЙосифАриматейскисеотправяназапад,къмостровАвалон(Белияостров),задапреведетамкнигатазаСветиГраал.Товаозначава,чеАвалонетрансцеденталеностров,съхранилбожестве-нотооткровение,което„непосветенатазона“небимогладазадържи.Тукбитрябвалоданапомним,чемеждутрансцеденталнитеостровиииндийскитеедемисъществувапрякавръзка.Аукхавати(раятнаБуда)еравностоеннат.н.Брахмалокас(световетенаБрахмаилиБрама).Послед-нитенасвойредмогатлеснодасеотъждествятсмитичнитеостровинаразличнирелигии.Всичките са символичниформинаабсолютнатареалностинаРая.Осветяванетоизадълбочаването,тълкуванетонаосновниясимволвпроизведениетонидававъзможностдадостигнемдосъстояниенапълно естетическо съзерцание.Впрочем естетическотосъзерцаниеникоганееизключвалопроцесанаизследваненаприсъщатазавсякоистинскопроизведениенаизкуствотометафизика.

КатоимамепредвидпристрастиятанапоетаЕминескукъмнемскатакласическафилософияиопределеноромантичнатамунагласа,битрябвалодаобърнемособеновниманиенасимволикатаиметафизикатавнеговатазабележителнапоезия.Занассеганеетолковаважнодаизясним„умееллиетой“или„самоежелал“датвори,ползвайкиопределенисимволи.Въввсекислучайтезисимволисатвърдеважнииметафизическиценнииин-тересътнасъвременнатахерменевтикакъмтяхникоганямадасесчитазапреувеличен.Щосеотнасядотехнияпроизход,тукнямадапомогнатнито„анализите“,нитоониричнитефантасмагории,нитоамнистичната„влага“,макарсънят,кактоеизвестно,даимамногообщосмита.Можесамодасекаже,чеимитът,исънятсаирационалниисазавоювалисвоетобезспорномястовнашиядуховенмирглавночрезсилатанаоткровението.Митътевинагирезултатотстройнатасистеманасимволите—ТОЙЕДРАМАТИЗАЦИЯНАСИМВОЛИТЕ.

Преведе от румънски:Огнян Стамболиев

134 ÏËÀÌÚÊ

ПАМЕт И СЪВРЕМИЕ

Банко П. Банков

С ИЗЛЪЧВАНЕ НА РЕНЕСАНСОВ ПРИНЦ Единайсет писма от режисьора Любен Гройс (1959—1963)

ЛюбенГройсеемблематичноимевисториятанабългарскиятеатърирежисурапрезвторатаполовинанадвайсетивек.Заживотаму,посве-теннасцената,сезнаеиеписаномного.Всредценителитенапоезиятатойепознатвзначителнопо-тесенкръг.Частотнеговитеизповедни,респектиращисинтелектуалнадълбочинаиграбващисцветоваобраз-ностстиховесасъбранивстихосбирката„Понякогаживотътсиотива“,публикуванав1993г.Документиранивпериодикатасиичастотдрама-тургичнитемутворби—пиесите„Страницаотживота“,„Врабчето“,„Ръждивотоножче“.Напълнозабравен,разпилянаифактическизагубенаенеговатапроза.Нопрезшестдесеттегодининаминалиявекнеговиразказииновели,като„Хубавичувства“,„Сегашновреме“,„Топлатавода“,„Девойка, която вървипрезполе“, „Смърттане е последната спирка“(някоиоттях—публикуванивтогавашнияхрамналитературата,сп.„Септември“),бяхабудещизавистобразцинадълбока,„хващащазагър-лото“белетристиказанас,съкръжочницитемуотлитературнякръжок„ДимчоДебелянов“къмЦентралниястудентскикултурендомвСофия.

Гройсбешесособено,покоряващоизлъчване,коетооставяшебелегвърхувсекиго,независимоотбитовата,професионалнаилиемоционалнасфера,вкоятобяхасепресеклипътищатаим.Щецитирамспоменинасестрами,ТинаБанкова,коитотясподели,докатоработехнадновелата„Елегиязарежисьор“отсборника„Мъжкигрехове“.ВтяхТинахаракте-ризиранепретенциозно,номноготочномагнетизманаизлъчванетому:

„...ЛюбенГройсбешесреденнаръст,сголемикафявиочи,сдългимиглиичупливакоса,снеизменнаусмивканаустаимеки,премеренижестове.Носешееднабарета(втогавашнотоподозрително„каскетно“време,бел.Б.Б.),коятоаконемелъжепаметта,бешедажефренска,артистичнонакривенанадеднотоухо,напомнящазабаретатанаРембрандотав-топортретамусъсСаския.Катостудентпорежисура,еднапрестижнаспециалност,тойимашеконтактсмногохора—именити,талантливи,красиви—нобешеабсолютноотворенинепосредствензановипознанствасхораотвсякаквисредиизанимания.“

СтудентитепорежисуравъвВИТИЗсеявяватнаизпитпоактьорскомайсторство,катозастъпватмалкироливучебнопоставениоткъсиотпиеси.Любенсподели,чееположилактьорскиясиминимумвролятанаприн-цаОрсиноот„Дванайсетанощ“наШекспир.Азбяхгледалвеликолепната

  Банко П. Банков   135

постановканатазиШекспировакомедиявНародниятеатърсКисимов,Темелков,Кирчева,Герганова,Попиванова,всредграбващиокотодекоринаприказнатаИлирия,поделегантниямузикаленсъпроводнаНиколаКантар-джиев.ИЛюбчоостанавъввъображениетомикатокрасивпринц,седналнатрон,койтосрепликатакъморкестрантите„Свиретеоще“,ниповеждавпритеглящсвят,толковадалечотнеискренототогавашновреме.

Писмата,публикуванипо-долу,саразмененимеждунегоименвгоди-ните1959—1963.ОтсъщияпериодсаписматамудонеговатасъученичкаиблизкаприятелкаМаргаритаМаринова,публикуванивспециалнопосвете-ниянаГройсброй3/4,95насписание„Театър“.СравнениетопозволявадаседоловиобхватанаЛюбчовитеинтересиинюансиранотомувниманиекъмпрятелиипочитатели,попадналивнеговотопритегателно„маг-нитно“поле.Нашатакореспонденцязапочнакатовойнишкапреписка,докатопрезлетатаотбивахмевоеннатасислужба,съгласнотогаваш-натазадълженостнамъжете,обучаващисевъввисшиучебнизаведения.ПървитеЛюбеновиписмасаотврачанскотоподеление,коетодоболкапознавам,порадимногобройнитесбороветам,накоитобяхпризоваванкатозапасняк.По-къснитесаотподелениенагараПирин,вдолинатанаСтрума.Азсамиятгазихдонадколеневдунавскатинякатомостовак-понтонервинженернияполквБеленепрезпървотовойнишколято.Презвторотосеобучавахзасапьор-подривчиквсвищовскяинженеренполк.

Следващитеписмасаотвремето,когатокатоначинаещинженерпоискахдамеразпределятнастроежанаоколовно-цинковиязаводкрайПловдив.Дипломирахсесотличие,неподлежахнаразпределениеиимахправодаизбераработномясто.НомечтаехдастанаписателибяхубеденвмаксиматанаГорки„животът—моитеуниверситети“.Любчопъкберазпределен(случайноли?)внай-далечнияималъктогавашендържавентеатър—Смолянския.ТаказаменинегоДунавиПредбалкана,Тракия,РодопитеиКресненскостанахалиценаБългария.Воновадалечновремеазвсеощесеборехупоритосъссебеси,вярвах,чеимамкриледапишапоезия,бяхпубликувалепиграми,басниистиховевъввестниците„Студентскатрибуна“ив„Стършел“,всписание„Септември“идебютниясборник„Ятопредполет“,научастницитевстудентскиялитературенкръжок„ДимчоДебелянов“къмЦентралниястудентскидомвСофия.Трябвахамигодини,задапрозра,чепоетичнитемикрилесакъси,чевратътираменетемисаскроенипохомотанапрозаик.Любчовсеощебешенакръстовищетомеждулитературатаитеатъра,междубелетристиката,поезиятаирежисурата.Можешедатръгнеповсекиединоттезипътищаидадос-тигнедовърховетенадалечнипланинивъввсякапосока.Сърцетомугопотегликъмтеатъра,ноуменезавинагищеостанепреклонениетокъмраносъзрелиябелетристГройс,койтомесепнаслитературниобразци,коитодълговремесестарахдадостигна.

Освенавтентичендокументзаежедневиетоипсихологиятанаинди-видаподкаска,замъдроинтелигентскоизвисяваненадбаналниказарменидразнителиидогматичниобщественинагласи,писматанаГройссъдържатмногоинтересникритичниоценкизаартфактиотоновавреме.ЗафилмитепознаменитипроизведениянаДостоевскииМопасан,„Белинощи“нарежи-

136 ÏËÀÌÚÊ

сьораЛукиноВисконтисъсзвездитеМарияШел,МарчелоМастроянииЖанМаре;„Единживот“наАлександърАстрюк,отновосМарияШел,АнтонелаЛуалди,ПаскалПети,ИванДеснииКристианМарканд.ЗагостуванетонатеатъранаВахтанговизабележителнатаактрисаЮлияБорисова.ИлизапостановкинаНародниятеатързамладежтасвпечатляващатаВиолетаМинковаинаНародниятеатървСофия.Презредоветезаделникапрозиракакединвосокоотговоренпредсебесимладчовектърсиданамерисобст-вениясипътвизкуството,каксъщевременномъжественоепреглъщалударитенаживота(затяхтойникоганеотворидума).Документиратдуховнатавръзкаисърдечнотоприятелство,когаслънчево—когазасененоотоблак,междунегоизабележителнияпоетидраматург,нашсъвременникисъкръжочник—НедялкоЙорданов.

Бяхсвидетелна„хващащото“въздействие,коетоимахавърхупуб-ликатапървитепостановканаЛюбчо—„Сточаса“отЛ.Митрофанови„Двубой“отИв.ВазоввСмолянскиятеатър,„Вампир“отАнтонСтраши-мирови„Мълвата“отИв.ШоповвПловдивскиятеатъриАсеновградскиямуфилиал.Незабележими,пренебрегванипровинциалниартистиизграж-даханеподозирановъздействащироливнеговатарежисураидоживотгоограждахасдълбокаобич.

Годиниследтовавсекиотнасвървяпожитейскипът,когаблизко,кога—по-далечеотпътянадругия.Любчобешесподелилсменвминутинамъдрарезигнация, близосттамежду хората е каторазстояниятамеждупланети,въртящисепоразличнимакариконцентричниорбити.Вдаденовремесаблизкоеднадодруга,следтовасераздалечаватвжи-тейскиякосмос.Искасетърпениедадочакашвремето,когатоотновощеседоближат.ТрагичнозаболяваненаГройспрекъснаизкачванетомукъмприближилитесевърховенамамещитенякогапланини.Точнотогаватойработешенадрежисьорскататетрадказапостановканапърватамипиеса,„Койщедочакаизгрева“въвВеликоТърновскиятеатър.Такакъмболкатаотзагубатананезаменимияприятел,седобавиигорчи-винатанародител,койтонеедочакалпърватамудраматичнарожбадабъдеизроденаотръкатанаизключителнияанализаторнакодиранидраматургичнипослания.

Тезиписманесабилипредназначенинитозалитературнапублика,нитозалитературнаистория.Исаценниименносоткровениянепред-намеренпогледвърхуживотивреме,коетозанастогаваебило„сегаш-но“.Публикувамгибезникаквиредакционниилиписмовникорекции(оттакиваняматинужда,Любенпишенасъвършенсмисловоиграматиченбългарски,със„свой“специфичен,ноудивителеночетливпочерк).Мисля,четещесаполезнидапокажатнанашитемладисъвременницикакесъ-зрявалжитейски,емоционалноивчистопрофесионаленпланединвисокинтелект,каксесамокултивиравзискателностичовечност.Какдоривобезсърчаващиобстоятелства,акобезрезервносеотдадешнаорганичнопризваниеиупориттруд,можешдапреодолеешревниватавраждебностнасредата.ДатръгнешотмалкоградчеилиселовдалеченкрайнаБъл-гариякъмдалечнимамещипланини.Идагиизкачиш.

......................................

  Банко П. Банков   137

12 þëè, 959 ã., вðàöà

ЗдравейБанко,Вчераполучих отбратсиписмо, в коетоми съобщаваадресати

(вероятнощетеуведомизамояадресвнай-скоровреме.Тойеакуратенчовек).Тезидни,впрочемвечеочаквахдаполучанякаквисигнализатвоетосъществуване,коитонезакъсняха.Радвамсе,чевъпрекизадължениятасивъввоеннияживот(съдяпосебеси)всепаксиуспялнесамодасесетишзамене,ноидамепотърсиш.

Засебесикакводатикажа—тисигоизпиталвсичковеднъж,вечевторипътгоизживяваш—можедасипредставишдолу-горекаксъм.Ва-жнотое,чепонавиквам,аинямакак—службатасиеслужба.

МалкосъмпредизвикансамоотименатанаНораиНедялко(нашитесъкръжочницииприятелитогава,професорНораАнаниеваипоетаНе-дялкоЙорданов,бел.Б.Б.).Нораеналагер-школавБерковскяманастир:пишела,почивала,неработела;Недялкоенабригада,работел,ноималвре-мезаписанеисечувствалмногодобре.Незабравям,чемоетоположениеевдвапътиумноженсроквсравнениестехния(вмойминус,разбирасе).

Подробностищетиразкажакатосевидим.Надявамсе,чебезсилиетонаперотомитогаващебъдепреодоляно.(Тикажимикакси?Скорощестанешначалство.Могатлидатеизпратятнасам,задамекомандуваш?Нищочудно,„Светътемалък“кактоказваИванРадоев.

Доновотонивижданеимаблизотримесеца,никоганепредполагах,четримесецамогатдапобераттолковамногоидългидни.Сегакатоимамевръзка,щеможеммакариотдалече,даследимкойкакеикаквопреживява—животиздраве!—разбирасе.

На20т.м.щенизаклеват.Товаеединотетапитепопътянавой-нишкиямиживот.Чакамгоизатова,чееблизодокраянаюли.

Щечакамдамипишеш.Чакайити.Акоискашдаизненадашприят-ноНора,пиши£два-триреданаадрес:Клисурскиманастир,Берковица,лагер-школа„ХристоБотев“—Н.Енчева.АнаНедялко:Пирдоп,с.Чавдар(имашлипредставакъдеетазиterra?)Студентскилагер,Н.Йорданов.

Един милион поздрави: курсант Любен

24 þëè, 959 ã., вðàöà

ДрагиБанко,Азсъмрецидивист:постояннокрадаотвреметосизасамоподготов-

ка,задаподдържамкореспонденциятаси.Ноиначенебимогло—заетсъмотсутриндовечерплътноинапрегнато,анеискамдарискувамприятелстватасизанякаквидвамесеца.Ощеповече,чедведири:къмНораиНедялкозагубихвече.Кажи-речиостанамисамотрафикътВра-ца-Свищов,защоторазвълнуванатаоколовойниклъканасинасифамилияГройс, следкатобешеписменоуспокоена, че службатавъпрекивсичкоминава,въздъхнаоблекченоиразредиписматаси.

138 ÏËÀÌÚÊ

Многосенадявах,чеоттвоитеписмащемеоблъхненадеждазапо-лекоизкарваненавторитедвамесецаотвоеннатаслужба,определеназастудентите.Ноизглеждаголямаразликамеждупървитеивторитеняма,ааззапървитемогадакажа,чесадостатежки(понезамене).ВиегледатевечерпараходитепоДунава,аниеврачанскиябалкан,койтоникакнеприличанапараходинесамопорадитова—непомръдва.

Обачеужасът,койтомепреследваизарадикоготонемогадазаспя,товаепротивогазът.Задушавамсеощепредидасъмгосложилнагла-ватаси,азапоследанетиразправям.Тойиостаналитеподробностивподготовкатаипровежданетонаатакитемедоведохадомисълта,ченесмърттаенай-страшнотоведнавойна.Затовакатоизлязаотказармата,веднагащестанастрастенборецзамир.

Записменаработаи думанеможеда става— до сегане съмбилсвободеннитоеднанеделя.Етоитазищесмезаети—предстоиклет-вата. „Хубавитечувства“и „Гробътнеепоследнатаспирка“гиносихв „Септември“.Първатаинстанция —СтанкаПенчева, беше особеновъзторжена.Втората:ТодорХарманджиев—неособено.Искахабързодапоправя„Гробът...“задеветакнижка.Поправкатабешеосновна,исканавденяпредизаминаванетомизапод.4515013—цялденичастотнощтаписах,неможахдажедагопрочета,оставихкатоотидавказарматадасторятовасъсскритатанадежда,чещемихареса.Но—кактостава—ужас!Толковаслабонещоникоганееизлизалоизподръкатами.Триднибяхкатоболен.Всепакгоизпратих,защотообещах,носуговорката,чевършасамообещаниетосибезданастоявамзапечат,напротив.Помо-лихдамеуведомятзарезултата,нодосегатакъвняма,изглежданесанамерилисмисъл.Таковаизлаганенесъмпреживявалникога,ощеповече,ченатозиразказдържахизвънредномного.„Чувствата“щеостанатзанаесендапоработя.

Изглеждапреживявамнякакъвкризис,койтомеобезсърчава.Нопре-хапвамустниинесеотпускам.

Занимавахтемногосъссебеси.Тикакси?Изпратиминещонаписа-нооттебе—щемибъдемногоинтересно.Наняколкопътипрекъсвамписмотоси,защотостаршинатавлизанасам-натамисеразсеях.Щечакамдамипишеш.

Приеми един милион поздрави: Любен

9 àâãóñò, 959 ã., вðàöà

ДрагиБанко,Закъсняхдатиотговоря,защотонеочакваноиниебяхмеангажи-

ранипрез седмицата.Само, че заразлика отвас, катокиноартисти.ЕднанемскафилмовапродукциядошладаснимавБългарияфилма„Петпатроннигилзи“съссюжетотиспанскатареволюция.Трябвалоимединотредфашисти.Случилоседаизбератнас.Такаче,когатопуснатфилма,дазнаешнякъденахоризонтавсредатанатретатаредица,войникът,койтобиваранен,падаипакстава,съмаз.(Товатраятридни).

  Банко П. Банков   139

Изглеждадостасъмсевживялвролятаси,тавчераповременаатаката(вечененафилма)паднахтрипътиибяхдействителноомало-мощял.Едвасеприбрах.Потазипричинаднес(неделяе)нямадаизлязаникъде,макарчеимамзаслуженаотпускакатоотличниквстрелбатасавтомат.

Авиекакизкарахтежетвата?Вярвам,чесинатрупалвпечатленияотживота,коитощеотразишвпроизведениятаси.Азсеканядаиздампоредицахроникиотвойнишкияживот.Въобще,бликамотидеи.

НаСтефан(Стефан Чирпанлиев, бел. Б.Б.)сеганямадамуотговоряпопростатапричина,ченезнаякакводамупиша.Поздравигоспециално,кажиму,чемублагодарязавниманието,нонесъмвъвформаданапишадвасвясниреда,адържадаостанесдобривпечатлениязамен.

Многотиблагодарязахубавотостихотворение.Току-щогопрочетохощеведнъж.Харесвами.Самочеазсъмсощепо-тъжнивпечатления,макарченеспянапалатка.Времезаписаненемиостава.Драсвампотетрадкатасиразнинесвързаниредове,нонищоцялостноняманалице.

Васвсепаквиводятнакино.Ниеиоттоваудоволствиесмелишени.впрочем,неделенденможедасеотиде,ноизборътнеепо-богатотва-шия.Предпочитамдасепоразходя,далапнакебапчета,дапиябоза.На17-тищедават„Белинощи“иазсегласязанего,данонемиминекоткапът(ощеповече,ченесъмвиждалвказармататакава).(Оставатощетриседмици(ху-ху!).Многомисеискапрезсептемвридапоскитампоморскитепясъци,макаридаестуденовече—простодасъбераостатъ-цитеотзагубенотолято.Чувствам,ченесъммногомладипочнахдасетревожазавсяказагубенаминута.(Любчо е бил на 25 години, бел. Б.Б.)

Вследващотосиписмощетиизпратянещокатостихотворение(мое),коетоощесемътинеизясненопоформаимисъл.

Чакамдамипишеш.Приемипоздрави! (прятен обяд, 1 ч. е) Любчо

23 àâãóñò, 959 ã., вðàöà

ДрагиБанко,Пишатипоследнотописмоотмоянастоящадресдотвояподобен.

Товаобстятелствоособеномногомерадва;вярвам,чеитебенетеоставяравнодушен.Твояотговорщемибъдемногоприятнодагозаваряна1-виIХнаадрес„НанчоПопович“29.Вследващитеписмащеспоменавамесамозанещасвързаниспоезията,театъра,изкуствотовъобще(кино,гледах„Белинощи“—несъмтрогнат),природата.

Стихотворението,коетоискахдатигопратя,нямадатигопратяподвепричини:първозащотоеглупавоивторо,защотонастоявашдаговидишвтакъввид.КатосиотидавШуменщепреценяощеведнъж.

Снощиниводихана„Белинощи“,безмалконямашедаговидя,защотопредполагах,ченаказанята,коитополучихпрезседмицата,щемелишатоттоваудоволствие.МарияШелечудесна,носамотолкова.Филмътенаправенмноготеатрално,останалитедействащилицасабледи,схема-

140 ÏËÀÌÚÊ

тичниидоизвестнастепенобезмислятпреживяваниятанаНаталия.Имамногоинтереснидетайли.

Вчерачетохв„Нар.култура“рецензияза„Единживот“пакснея.ВСофияфилмътималогроменуспех.Наричатя„изключителнаактриса“.Тазиженаяобиквамвсеповечеиповече.Многосъмсиленназадочнотовлюбване.ТакабешеисБагряна.

Когатотуквалидъжд(атоваставанапоследъкчесто)мислясизавас—всеощенапалаткилисте?Какизкарватевъввлагата?Втоваот-ношениениесмедобре:помещениетони,макариогромнозапочистване,нипредпазваотатмосфернитехрумвания.

Леле,чеглупавистихотворенияпоместватнапоследъквестниците!Вчерачетохлитературнатастраницана„Нар.младеж“—едносвясностихотворениенямаше.Нямамтърпениедаизлязаттвоитестихотво-ренияв„Пламък“идавидяткаксепише.

Прочетохдотукписмотоси—многоеразпокъсано.Седналсъмнавъннаеднамасадалечеотнашите,слънцетомеенапекло,насрещасаврачан-скитехълмове(многохубавииначе).Онзиденимахмеопаснаатака—доМилинкамък.Катоописвахтозиепизодотживотасидомама,заключих,чеБотевмакар(бел.Б.Б.)данебешеубиттам,самозадетосееизкачил,заслужавасъдбатанагерой.

Приемипоздравиисърдечнипожеланиязанай-разумнотопрекарваненаваканцията:

Любчо

30 àâãóñò, 959, Кîëàðîâãðàä (Шóмåí)

ДрагиБанко,Заварихписмототивкъщи,макарчесевърнахняколкоднипредисро-

ка—пуснахамепо-рано.Трябвашедатиотговаряведнага,задазаваришитиписмотоми,катосеприберешвгнездотоси,нотакасеотпуснах,чепочтисъмболен.

Отновосъмвцивилнитедрехи,покъсипанталони,схулиганки.Всичкоостаналозадгърбами,колкотоидагоненавиждам,бледнееимисестру-ва,ченеебилочактолковатежко(ху,ху!—налиемногоизразително!)

Удомаетихо,спокойно,зелено.Всеощесесъбуждамрано,нопочнахспополовинчасдаувеличавамвреметозасънипотозиначиндавлизамвъвформа.ОтНедялкоимамспециалнапоканадаотидавБургас,носедвоумя,защотопредивсичкопредпочитамдалежа,атам,макарченямадамекаратдастоямирно,щебъденеудобнодасеизлежавампокреватите.Ощеповече,чеднесвреметосеразвали;чувамстаритевкъщисеразпра-вят,чеводатавечесееобърнала—оняденбилосв.Мария,Преображение.

Живеяснадеждата,чещепочнемотпървиоктомври.Имамдостаписменаработапорежисура.Трябвадаяпредставядотогава.Най-ва-жнотое,ченищонемисевърши,особенодапиша.Мисля,чечовекизпадавподобно вцепенение самокогато е влюбенилимного уморен, нощомрезултатътеединисъщ,несъжалявам,ченесъмвлюбен.

  Банко П. Банков   141

Незнамкаквоставасмене—остарявамли?Впрочем,разбирасе,чеостарявам,амазащотолковарано?Многомисеискадапоговоримстебевърхутовасполетяломеявление—засегасъмсамоизненадан.

Пишимикаквитисаплановетезам.септември.Искашлидамидой-дешнагости?ЩепоканяиНедялкоданаправимединкръжок,нещокатоПарнас.Сигурнощебъдемногоинтересно.Чакамдамипишеш;приемипоздравиотцивилизацията:

Любчо

14 ñåïòåмâðè, 959, Кîëàðîâãðàä

ДрагиБанко,Отговарямтиследсолиднозакъснение,защототвоетописмоприс-

тигнало,когатобяхвБургас,ааззаминахбездаоставякакъвтоидаеадрес,бездасеобадявкъщисдва-триреда.

Нямахкъсмет,ощенапървияденморетосезаключи,потъмня,вале-шечестоидваматасНедялкоизкарахмеповечевкъщинадкнигите,дорадиото.Градътопределеномихаресваиакомоганякогадаседоберадонегощебъдедостазазавиждане.СегачакамНедялкодамивърневизи-тата.Жалко,четисизаетпрезтовавреме.Щешедабъдемногохубаво,ощеповече,чемамаиманякаквисимпатиикъмтебе(когаемогладагиизработинямампредстава).

Влизайпо-скоровъвформаипишиизобилно—вмоелицещеимашединненаситенконсуматор.ДокатобяхмевБургас,сНедялкосинаправихмедоговор,докатосмезаедновсекиденданаписвамепоедностихотворение.Написахмепотри,защотовдоговораимашезабележка„сизключениенанякоидати“.Отнаписанотонесъмдоволен.КатосевидимвСофиящетигипрочета.

ВмоментаБончо(бъдещият актьор Бончо Урумов, бел. Б.Б.)миенагостиидържинепременнодатепоздравя.

НавръщанеотБургасминахпрезВарна.Разгледах„Златнитепясъци“(ходихнабар!)—многоехубаво.Архитектуратаетежка,богата,зараз-ликаоттазив„Слънчевбряг“.Тамвсичкоеафриканскидивоснеобичайнилинииииформи.Презцялотовремеахкахивиках„ху-ху“.

Щечакамдамипишеш—имаощедвеседмицидосрещатанивСофия.

Поздравявам те: Любен

12 þíè, 960 ã., Сîфèя

ДрагиБанко,Дойдевремедатипиша.И,вярвашли?Кактоискашмисли,нотози

пътрешителносъмзаседналидокатонесвършаписмотосинямадапомръдна.

Напразносетревожехме,ченямадасевидимзанапред.Назначенсъм

142 ÏËÀÌÚÊ

вСмолян(немисесмей)такачевсборенпунктПловдивщеимамевъз-можностчестодасесрещаме.(По това време аз вече работех на строежа на Оловно-цинковия комбинат и обитавах барака в работническо селище сред царевичните ниви между Пловдив и Асеновград, бел. Б.Б.).

Всеощесъмобъркан—каквощестане,какващеябъде:нямампред-става.Заедносменизпращатощеосемчовека.Половинатасепротивят,отминистерствотодържатстрого.Поцялденнемогадамислязанищодруго.Казват,чещемогадапишатам—нокакво?Щеимамливреме?Ух-ух!Знаясамо,чекосата,зъбитеиноктитемищеокапятотпритеснение.Представяшлисинакаквощеприличамвтакъввид!

Изпититепреминахавбързритъмбезизненади.Порежисураотновоимамотличен—заСмолянточнотовабилонужно.Е,щоменужновсич-коеналице.Заедносменеизпращатощеосемчовека.Щелиданидадатхубавиквартири,по-високикатегории.Въздухътбилпрекрасен,водата—по-хубаваотсофийската.Ху,ху!

Твоятасестричканесъмявиждалотдавна.Навярносеезаровилавизпи-титесиинесипоказваносаизвънкъщи.Последнияпътсевидяхменаеднолитературночетене,където£наговорихтолковачовеконенавистническидуми,чепредполагамуспяхдаразрушаилюзиите£относномоетоблагород-ство.Всепакказах£достаистини.Нотяеощемногомалкаиможебиенагласенапо-иначедаприемасвета—товаще£спестимногоразочарования.

Тукагостувахавахтанговци.Гледах„Назлатнотодъно“и„Иркутскаистория“.Последнотоенещознаменито—100%съвременност.АЮлияБорисоваеактриса,коятонеможешдазабравишникога.Акоягледаш,щесевлюбишзавинаги—катомене.Лъчезарносъщество!

Довойниклъкамиоставатпетнайсетинадни.Нямамникаквизадъл-жения.РешилсъмдасипочинадотогаваидасепростясъсСофия.Жалко,чевреметосеразвали.Впрочем,азвсеощенемогадапроумеяраздялата.

Предполагам,чещемипишешпредидасъмзаминалзаподелението.Приемихилядипоздрави.Пишимизасебеси—навикнали?

Любчо

26 þëè, 960 ã., ãàðà Пèðèí

ЗдравейБанко,Неискахдатипишаощевпървитеднинавойниклъка,защототогава

бяхсмешнотрагичен—незарадидруго,апопростатапричина,чепредсебесиимах62безконечнидни.Почтимогадакажа,чемусевиждакрая.

Нонекапърводатисепохваля,независимоотзатънтеносттанакрая(на25кмсмеотСветиВрач—Сандански,отгимназиятапомня,чеенай-горещататочканаБългария)игорещината,тукасечувстваммногодобре.Тежимисамотова,чевреметоминавамногобавно.Имамчинстаршисержантиизпълнявамдлъжносттанапомощниквзводенкомандир.Учудвамсенанапредъкасиведнаобласт,къдетоникоганесъмималамбиции.Впрочем,способноститемисатвърдеограничени,затовагледамповечедаситрая.Такававъзможностима.

НашеБоне (актьорът Бончо Узунов, бел. Б. Б.)същоевойник—във

  Банко П. Банков   143

Враца.Аковярвах,вечерщяхдасепрекръствамзанего.Ноитакамужелаяотвсесърцелекаслужба.

ИНедялкоевойник.Ощенесъмустановилвръзкаснего(посъщитепричини—тозипътдвустранни).Докраянаседмицатапредполагам,чещемипише.Прочетохнеговистиховев„Стършел“и„Септември“.Пред-виждам,чемупредстоиголямобъдеще.

Атикаквопишеш?Мълчишпотозивъпросиазсинямампредставадокъдесистигнал.Немеоставяйвтакованеведениеибезтовалитера-турниятниобменетолковаоскъден.

Азсипочивам,товаенай-добротооправданиезамързелами.Всепакзамислямнещокатоноваидеязапиеса,нотоеощевмъгла.(Става дума за пиесата на Гройс „Врабчето“, бел. Б. Б.).Вероятнокатодойдешнапре-миератамивСмолянщемогадатиразкажаподробности.Налищедойдеш?

Почтисвикнахсмисълтазаназначениетоси.Даносамоимамнякакъврезултатзанапред.Казват,чесъмсипишел„голямполитическиактив“.Щевидим.Радвамсе,чещемогадаобиколяМаданиРудозем.Надявамсе,чещесевдъхновя.

КаквоправиТинчето?Като£пишеш,непременнояпоздрави.Акотиимашвъзможностза9IXдадойдешвСофия,азщебъдатам—щеможемдапоприказваме.Докраянамесецаимамизпитипривоенните.Октомвривечетрябвадабъдавтеатъраидапочнаработа.Страхувамсе—съвсемискреноказано.

Щечакамдамипишешощетазиседмица.Инепременнодамепос-ветишвъввръзкаслитературнитесипланове.Какси?Каквоправиш?Горещолиекъмвас?ХодиллисивПловдив?

Четохтукнаруски„НаЗападнияфронтнищоново“—имавеликолепнинеща.Четасега„Исамвойнътевойн“—нямакак.Товаедостаподходящозамястоточетиво.

Даватнипрастарииглупавифилми,накоитосесмеемотсърце.Обадисенепременно.Приемипоздрави.

Любен

14 àâãóñò, ãàðà Пèðèí

ЗдравейБанко,Койзнаезащомисестори,четвоятотговорзакъсняиведнагаси

представих,чесивотпуска(макардаераноощезатова)исинаморе.Всекисимислитова,коетонай-многомусеще.Употребявамнарочноглаголнатаформа„ще“,защотоемногоподходящазаподобенродмислов-надейност.АзнаистинащесевъзползвампакотНедялковатапокана(най-сетнесесвързахме)ипътем(акоитовае„пътем“)самозадваднищеотидавБургасзадавидяморето.Знаешли,чедогодинаможемдаседоговоримидаотидемзаеднонакурорт—щебъдечудесно!

Ох, ох!Докъде стигнах—прощавай,тимепознавашдостатъчнодобре,заданесеизненадашот„полета“намисълтами.

Многотиблагодарязастихотворението.КатосиотидавСофия

144 ÏËÀÌÚÊ

щесигопрепечатамнапишещамашина.Хубавое.Азнесъмписалнищо.Впрочем,четириднибяхменастрелбавместносттаПредела (ставадумазанаписаното),щетезанимая.Местността,къдетобяхме,ечу-десна.Действителнозаслужавадасевиди,дориикатовойник,акоси.ВтазиивицаполемеждутритепланинисенамиратРазлогиБанско.Спо-редмаршрутани,минахмепрезциганскатамахалавБанско.ОщепредидастигнемпрезцялотовремемислехзаВапцаровисиповтаряхнаум(цитирампосмисъл)„Надмойтаземявалятводопадиотслънце“.Толко-васлънцеитолковаводанебяхвиждал.Вода,воданапотоципрезниви,крайпътища—вървях,вървях,чекатосизавряхмуцунатаведнавада:пих.Уверявамте,бешечудесно.Уморатавтакъвслучайнямазначение.

ОтутрепочвадамитечезаплататавСмолян!Отеднастранамиизглежданевероятно,отдруга—достасевълнувам.Започвамоятволенскитнически,театрален(приличамина:цигански,ииманещотакова)живот.Добре,чещеимамдостасвободновреме—смоятамиласпътни-ца—мамащеходимпоза20днинапочивкавПампорово.(Дръжме,какизлетях!)

Многомерадваисеизненадахнабогатияасортиментоттиповекрайтебе.Докъдещестигневсичкотова?

Впрочем,битрябвалодатипишана„Ви“следтезиуспехивслужбата,ноповсичколичи,ченесисевъзгордялисипозволявамдабъдавсетаказадушевноинтимен,кактодосега.

Днесенеделяиимамотпуска.Щепреустановяписането,задамогадаяизползувамидапуснаписмото.Щетипишапак—немезабравяй.ПоздравиТинчето.

Любен

23.V.61 ã., Смîëяí

Банко,чакамтевчетвъртък,петъкисъбота

Любен

родоПСКи народен театЪр

вè êàíè äà ïðèñúñòâàòå íà ïðåмèåðàòà íà двУБоЙ

гëóмà â òðè äåéñòâèя îò иâàí вàçîâ

Кîяòî щå ñå ñúñòîè íà 25, 26, 27, 28 мàé îò 20 ÷àñà

Пîñòàíîâêà — лþáåí гðîéñ

Хóäîжíèê — Пåòúð Сòàéêîâ

Бèëåòèòå вè щå áúäàò çàïàçåíè äî 13 ÷àñà íà 23.V.

  Банко П. Банков   145

29 þíè, 961 ã., Смîëяí

ЗдравейБанко,ТрипътиминахпрезПловдиви оглеждах отдалече заводаи блока

ви,аконесибилнаеднотомясто,билсинадруготоиливъобщесибилвПловдив,нонеможахдатисеобадя,защотопрестоятмибивашенай-многоеднанощ.

(От работническото селище край спирка Крумово бях се преместил в блок на заводски строежи в покрайнините на Пловдив, срещу Сточна гара. Делях гола стая с Боян Кънев, комсомолски секретар на строежа, Любчо няколко пъти пренощува при нас, постилах му за дюшек стар юрган на пода между леглата. Той се прибираше късно вечер, след репетиция или спектакъл в театъра, Боян тихо похъркваше на отсрещното легло. Лю-бчо налучкваше постелята в тъмното, отпускаше се тихо на степания юрган и дълго-дълго споделяхме шепнешком в тъмното преживелици от деня, бел. Б.Б.).

Сегаотновомипредстои(т.е.нипредстои—щепътувамесмама)даминапрезПловдив.Щебъдевпървитеднинаюли.Щетисеобадясподробнателеграма,задасевидим—вечемногомидомъчнязатебе.

Премиератамина„Двубой“преминачудно.Станаможебинай-хуба-вото,коетонаправихтамтазигодина.Особенодобрабешеработатамисактьорите.Държавниямиизпитпорежисуравзехс„Мълвата“(комедия от популярния в онези години и талантлив драматург Иван Шопов, по-чинал рано, бел. Б. Б.)на5юнивПловдив.Представлениетоминамногодобре,писахамиотличен.ВеднагазаминахзаСофия.Предстоешемипо-следниятизпитвследванетоми—марксизъм.Итозиужасгопреживяхмногодобре.Сегасъмвечепълноправенрежисьор.

ВСофиястояхблизомесец.Далинесибилитипотовавреметам?Гледахдостапредставленияпотеатрите.Най-многомихаресаха„Такавалюбов“наМладежкиятеатър.(ВиолетаМинковаечудесна)и„Инай-мъд-риятсиемалкопрост“наНародниятеатър.Тамбяхмедостаголямакомпания,включителноЕмаиГерчо(наши приятели шуменци, бел. Б. Б.).НеможахдасесвържасТинчето.Всичкибяхмевпредишнитенидрехиисмеприказвалинасрички.

Недялкомисеобади,нонезасдобряване,азаобяснение.Проведохмемногодребнавдиалог,немогадасипростя,чеучаствахвнего.Нинаенаправиластрахотниклюки,коитонемогатдасепреодолеят.Най-малкоазнямамвеченитосили,нитожеланиедагипреодолявам.По-голяматазагубаенаНедялко.Дасаживииздравивсички.Азсъммногодобре.

МилиБанко,многоискамдатевидя!Дазнаешкакмисепише!Завър-шихноватапиесапоединмногоинтересенначин.ПожелавамтиуспехвСофияивсичкиработи,коитоискашдатисеуредят.ДанодасевидимвПловдив.Чакайме.

Любчо

146 ÏËÀÌÚÊ

10 îêòîмâðè, 962 ã., Смîëяí

ЗдравейБанко,Тъкмосимислех,чеекрайновремедасеобадиш(койзнаезащооч-

аквах,четипръвтрябвадапишеш)иетоявесттаотморето.(След завършване на първата секция от Оловно-цинковия завод край Пловдив, бях преместен на строежа на Нефтохимическия комбинат край Бургас, бел. Б. Б.).Сърцетомиостанавтоваморе.Нонебивадасеразмеквамибезтовасъмтолковауморенотпоследнатапостановка(спяпоцялденинощиощенемогадавъзстановясилитеси).

Банко,дазнаешсамоколкосезарадвах,когатопрочетохиметотивстатиятав„Септември“итоподформулировката„новавълнавна-шаталитература“.Имахчувствотонастарветеранотвойната,зачийтоподвигникойнищонезнае,нообщототържество,накоетотойнееупоменатпоименно,сеотнасяфактическиизанего—всичкотовазарадитебе,аощеповече,чесииупоменат.

Продължавайдапишеши,акообичаш,посвещаваймепо-подробновплановетеси.Ощеповече,чеспоредличнитетиуверения,тазизимаможеспълниоснованиядабъдетворческазатебе.

Днестръгвамнапътешествие(отлагамготриднивсепорадитазиумора),жалкочетозипътпосокатаекъмсевернатаграницаРусе,иначебихтеизненадалседносветкавичнопосещение—затолкованещаимамедасподелим.

Моятапоследнапостановка „Всяка есенна вечер“, независимо отуверениятанамнозина,нестананещозаслужаващоособеновнимание.Имашеинтереснипластичнирешенияинищоповече.

По-лошое,чевмоментанепишанищоновоиусещамкакгубявремеиформа.Следващатапостановкае„Врабчето“,новероятнощеизлезевкраянагодинатаиливначалотонаянуариимакарчещевършаедновре-менноилитературнаработавърхупиесата,тянееновото,коетобитрябвалодаангажирасвободнотомивреме.

Многосестрахувамотсебеси,защотовечеизживявамфиналитеназаниманиятасипоследователносъсстиховеиразкази.Акопродъл-жавамтака,навярнощепрестанадапиша.Изпращамтипоследнотосистихотворение.Писахго,мисля,презмайилиюни.Незнамкакщеговъзприемеш,нотоеипоследнатамипоетическадумавъввръзкаседнобезвъзвратнопохабеноприятелство(неуточнявампочиявина,можебизащотомоятдялнеемалък).

БлагодарятизавеститеоколоНедялко.Всякоспоменаваненаиме-томуносииболка,ирадост.Дълбоковярвамвнеговияуспехимногосерадвам,чесъвсемвначалото,макаризакратко,бяхмезаедно.

Лятотоминаприятно.БяхмесГергананаморе(съпругата на Любчо актрисата Гергана Кофарджиева, бел. Б. Б.),послевСофияинакраятук.Последнатачастбешенай-хубавата.На20септемвриимахмегодишнинаотсключванетонабракаси—спомняшлиси?ХодихзаединденвПловдив,погледнахотшосетокъмвашиябалкон.(Както споменах, предишното лято в Пловдив Любчо нощуваше на импровизирана постеля в ергенската

  Банко П. Банков   147

ни квартира, докато поставяше комедията „Мълвата“. Бях му говорил за примата на театъра, актрисата Гергана Кофарджиева, в която бях виртуално влюбен, казано по днешному. Не се познавахме лично. Тя бе бо-гиня на сцената, не можех да си представя реален контакт помежду ни, живеехме в различни светове, тя във високия свят на драматургията, аз — в разкаляните изкопи на строежа. Любчо са запозна с нея по време на репетиции, вечер споделяше впечатления. Докато една нощ ми каза простичко. Банко, ще се оженя за тази актриса, бел. Б. Б.).

Когащесевидимстебе?Неможешлидапрескочиш(каклисипред-ставямалкиятИванчотовапрескачане?)доСмолян.Тукавреметоечудно.Започнаесентавпланината.

ПоздравинепременноТинчето. (ПустотомуТинчемного хубаво естанало!)

Банко,пишинепременно.АзщеотидадоШумен,мамаеощетам—ще£предампоздравитети.Твой—

Любен

6.I.963 ã.Банко,тизнаешпиесатаотнаписванетонапървите£редове—хайде

еладавидишдокъдеестигнала. Любен

рúêîâîäñòâîòî è êîëåêòèâúò íà рîäîïñêèя íàðîäåí òåàòúð вè êàíяò

äà ïðèñúñòâàòå íà ÷åòâúðòàòà çà ñåçîíà ïðåмèåðà –новата БЪлгарСКа ПиеСа

враБЧетоâ ÷åòèðè êàðòèíè îò лЮБен гроЙС

êîяòî щå ñå ñúñòîè íà 12 è 13 яíóàðè 1953 ãîä.Пîñòàíîâêà íà ðåжèñьîðà лþáåí гðîéñ

Хóäîжíèê: Пåòúð Сòàéêîâ Кîмïîçèòîð: лàçàð нèêîëîâ нà÷àëî 20 ÷àñà Бèëåòè ïðè êàñàòà

ЕднаотпоследнитеЛюбчовипостановки, която гледах след забо-ляванетому,когатосеразбра,ченещеможедапродължиработатасинадмоятапиеса„Койщедочакаизгрева“въвВеликоТърновскиятеатър,бе„Дамитевчетвъртък“отЛолеБолен,поставенавКлубанаактьора,койтосепомещавашевбившиябар„Астория“.Ангажиранибяхаголемииобичанидаминатогавашнототеатралновреме—СлавкаСлавова,ТаняМасалитинова,ЛилиПопиванова.Любчобепрекомпозирал„Дамите“,ор-ганичнобевмъкналсъзвучнинадраматургичниятекстстихове,коитоизпълнявашевеликолепнатарецитаторкаГерганаКофарджиеваиспек-такълътсепревърнавтеатралносъбитие.

Презтревожнатазавсичкинас,близки,приятелиипочитателинаЛюбчо1981г.,презкоятотойсеборешемъжкиспредопределениетонасъдбата,бяхапубликуванидвемоипрозаичникниги:сборникътсразказииновели„Изкачването“,виздателство„Народнамладеж“и„Цигансколято“,

148 ÏËÀÌÚÊ

повест—виздателство„Българскиписател“.ВидяхмесевДокторскатаградина,задамуподаряекземпляриоттворбитеси,коитобяхчакалстолковаамбиции.Небяхлюбимецнаказионнатакритика,отзивитебяхаразнопосочни—утвърждаващианализидообиднопренебрежение.

Любчобешеслаб,бледен,скоженоелечебезръкави,навътресвъл-ната.Поешаренитетомчета,усмихнасеумореноиказа:„Е,Банко,тистанаголямписател“.Свсичкотомъдроснизхождениекъмсуетата,отдистанциятаначовек,прозрялпо-дълбокиисъдбовнинеща,тръгналкъмвърховевдругоизмерение.Акоиматакова.

Иотновопредивсичкинас.През1982г.вснежнавечер,заметналаСофиястежкабялапелена,го

видяхотпоследнияреднасалонавтеатър„Сълзаисмях“,напремиератанарежисиранатаотнегоШекспировакомедия„Многошумзанищо“.Наинвалиднаколичка,велечебезръкави.

Публикувамтезиписма,защотоднесвечепреценявам,четенесеотнасятличнодомен,асапосланиякъмвсичкиднешнивръстницинадвамареднициототдавнашнижежкилета.Къммладежите,коитовярваткатонастогава,чесветътщеотвориврати,задапоощриусилиятаим,дасезарадванаталантаим.

Аредникът-принцничаканякъдеотвъдпланините,вдруготоизме-рение.

16 ноември, 014 г., София

гåî Мèëåâ • Пðîåêò çà êîðèöà êúм „Бàëàäà íà рåäèíãñêàòà òúмíèöà“ îò оñêàð Уàéëä. тóш, àêâàðåë. 18,5 Х 10,5.

    149

ПАМЕт И СЪВРЕМИЕ

МАЛКО ИЗВЕСТНО ПИСМО НА ГЕОРГИ МАРКОВ

Товаписмобешеоткритосредархивнитематериалина„Пламък“,останалинеизползваниследобстойнопредставяненаписателя-дисидентГеоргиМарковвсписанието,станалопредиповечеотдесетгодини.Пис-мотоМарковеизпратилотиталиансказемядоЗиновия(Зунка)Янкова,известнанашатеатроведкавонези годинииприятелканаписателя.Знаесе,чезаИталияписателятезаминалтогавапоофициаленпът—заучастиевмеждународенлитературенконкурс.ПребиваванетомувБолонясъвпадаисгостуванетомуприбратму,установилсетампредитова.Навярнописмотоеостаналовстраниотобщатапубликация,порадиня-коимоментиотличенхарактервнего.Нееизключеноиполучателкатанаписмотодаенастоялазатова.

Такаилииначетазипубликация(нетвърдим,четяепървата—следтолковагодиниписмотоможебисеепоявявалоидругаде)осветяваваженмоментотживотанаписателя.Предивсичкопубликациятаимазначениезаизясняванетонанякоиобстоятелства,свързанистаканареченото„бягство“наГеоргиМарковнаЗапад.Отписмотоставаясно,чевонезисептемврийскиднина1969-тагодинаписателятнееималнамерениеда„бяга“отродинатаси—въпрекинякоигорчивиавторскиразсъждениявнегозалитературнатаобстановкаунас.

Това личи отфиналнитередовенаписмото: „Ако средстватамипозволят,щеостанатукизаначалотонатеатралниясезон,акатосезавърнавСофиясигурноведнагащесескриянякъдевпровинцията“.Анадругомястовнеготойзаявява:„...очевиднощетрябвадаостанаощемалкотук,докаторешакаквобихмогълдапишаунас,илиможебитрябвадасепростяслитературатаидасевърнакъминженерствотоси.“Впис-мотописателятговориглавнозатруднатасъдбанасвоитепиеси.Следтакивадобреоцененибелетристичнитворбикато„Мъже“,„Портретътнамоядвойник“,„Асансьорът“или„ЖенитенаВаршава“,ГеоргиМарковставаавторна11пиеси.Почтивсичкинеговидраматургичнитворбисабилиострокритикувани, спираниилисваляниотсцената.Несъмненописмотоизразяванякоиотпричините, спомогнали засъзряванетонатруднотомурешение—данесевръщавродината.

Вкраяна1969-тагодинатойнапускаИталияизаминавазаЛондонипостъпванаработавбългарскатасекциянаБиБиСи.По-късносътруд-ничиина„ДойчеВеле“и„СвободнаЕвропа“(1977—1978г.)

ВБългарияеосъденна6годинилишаванеотсвобода.Следмногоза-плахисрещунегоеизвършенопокушениетомуна7септември1978г.,а4днипо-къснотойумиравлондонскаболница.

150 ÏËÀÌÚÊ

ПосмъртноеудостоенсвисоканаградаотМеждународнатаорга-низациянажурналистите.

Най-известнатамукнигаотемигрантскиямупериод„Задочнире-портажи“еиздавананеведнъжунас.

Георги Константинов

ПиСМо на георги МарКов до ЗиновиЯ (ЗУнКа) ЯнКова

12.9.1969 годинаБолоня

Мила Зунке,Най-напред прости ми, че досега не ти писах, но научих от Яна, че си

в отпуск. Сигурно вече си се обезпокоила за пиесата, но аз разбрах, че ти трябва до есента. Приготвил съм я и тези дни, ще ти я изпратя. Много се тревожа да не би да си имала някакви сериозни неприятности заради моето сътрудничество и специално за „Атентата“ („Атентатът в зат-ворената улица“, пиеса, 1968 г., отпечатана в „Театрален преглед“ — б.р.)Тук получих всички вестници и видях цялата кампания около прегледа и хулите по мой адрес. Ако наистина си изстрадала заради мене, прости ми, ще се постарая за в бъдеще да не те затруднявам. А за всичко, което ти направи за мене, съм ти задължен до гроб. Нещата, които стават в нашата драматургия, са разбираеми, може би исторически да са наивно оправдаеми, но те просто не са литературни.

Може би тъкмо затова моето отсъствие се оказа спасително за мене, то ме избави от всичките ми реакции, твърде спонтанни и безмислени, както и от преживяването на унижението. Въпреки, че тук се чувствам като зле присадено дърво, очевидно ще трябва да остана още малко, дока-то реша какво бих могъл да пиша у нас, или може би трябва да се простя с литературата и да се върна към инженерството си. Равносметката ми е много печална. „Дъгата“ („Да се провреш под дъгата“ 1966 г. — б.р.) — свалена, „Атентата“ — свален, „Асансьорът“ във ВИТИЗ — свален, „Аз бях там“ — временно спрян, „Комунисти“ — същото. Изглежда няма нужда от мене и моята драматургия... (не се чете) нямат нужда и от моята белетристика. Остава ми да правя нескопосани диалози за телевизионни производства.

Като към всичко това прибавиш и общата ненавист към мене, във всички кръгове и среди на нашата култура, излиза, че най-правилно би било да се откажа от каквото и да е публикуване за много години напред и да пиша така, за собствено удоволствие. Но автор без печат е като актьор без сцена.

Мила Зунке, дори прекрасният италиански пейзаж не може да смекчи

  Памет и съвремие   151

болката ми за времето и възможностите, които пропускам. Все едно. Не съм отчаян, а само твърде песимистично настроен към моето собствено бъдеще. Въпреки всичко се опитвам да работя, да решавам наши проблеми, наши идеи. Изглежда, че абсолютно необходимо е човек да изстрада всичко, и че може би страданието прави заслужена радостта, удовлетворение-то. Онзи ден наблюдавах: на една болонска улица върху тротоара млад художник беше наредил десетина великолепни графики. Рядко интересна техника, истинско търсене, купища въпроси, отправени към земя, към време, към хора. И минаваха стада болонски буржоа, уригващи се преяли животни, поглеждаха със снизхождение свещената интимност на едно изкуство и отминаваха. А момчето знаеше и не ги поглеждаше. И цената беше нищожна. Стори ми се, че той ще рисува цял живот, и като умре пак ще продължи да рисува, защото това му е нужно. Бих могъл да ти разкажа подробно две нови пиеси, които правя за себе си, едната разглежда проблема за подобието у хората, или по-пълно разтваряне на всекиго във всички, другата ти я знаеш — Докторът и Полицаят, само че сега вече те са двете същности на всички човешки понятия.

Ще те моля, ако намериш време да ми пишеш. Ако пуснат „Кому-нисти“ (на 19 т.м.) моля те, иди я виж и ми пиши какво е станало. Яна беше във възторг от генералната репетиция. Също така, ако някои неща в тази пиеса те смущават, просто ги махни без да ме питаш.

Ако средствата ми позволят, ще остана тук и за началото на те-атралния сезон, а като се завърна в София, сигурно веднага ще се скрия някъде в провинцията.

Още веднъж, безкрайна признателност за всичко. Поздрави Иренка, също Катя и всички приятели.

Твой: Г. Марков

Адрес:Марков, с.р. 259BolognaItalia

152 ÏËÀÌÚÊ

ПРОЧЕтЕНО ОтНОВО

Панко Анчев

ГЕРОЯТ И ГЕРОИЧНОТО. ПОТРЕБНОСТТА ОТ ГЕРОЙ В БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ „Епопея на забравените“ от Иван Вазов

1.Единотнай-важнитебелезинабуржоазнатаепохаеосъзнататапо-

требностотгероиипреклонениетопредгероичнияподвиг.Героисатези,коитосрискзаживотасиижертвайкиго,себорятзависоканационалнакауза.Героятепредивсичковоиниборец,освободителизащитник,човек,надаренсъссмелост,справедливостижертвоготовност.Тойсеподвизаванабойнотополе,проливакръвтасиипадасчестнаидостойнасмъртзарадиидеи,идеалииидеологии.

Буржоазнатаепохасмениикономическатасистема,новатасисте-мапроменипредивсичкоценностната,катовъведеиутвърдиразличниотХристиянскотоСредновековиеидеали.Защотопрагматизмътира-ционализмътнабуржоазиятанеможехадабъдатлесноибезболезненовъзприетииподкрепениотобществотоинарода,аконебяхамаскирании украсени с възвишеностии благонадеждности.Новатакласа водешеполитическабиткаиосъществявашереволюциясрещуаристокрациятаинейнатавласт,ареволюциятаизисквашеогроменбройматериалниидуховниоръжия.Действителносттаставашесуроваиналагашеоръжиетокатоединственосредствозапревземаненавластта,ноисъзнаваше,чесилнитедуми,яркотослово,красивитеилеснитезавъзприеманелозунгивършатповечеработа.Заедностяхвбиткататрябвашедавлязатихора,коитодаповедатдругитеидаимпокажаткакдасебиятикакдаотхвърлятробството,закоетоимговорехаикоетобяхаобявилизапо-зорно,тъйкато„човексераждасвободенпоприрода“.Ащоме„свободен“,тойнебивадаесмирениподчинен;неедопустимодругдарешававместонего—наливласттавечепринадлежинанародаиобществото,анародътиобществотосесъстоятотсвободнихора,всичкисасравниправаивъзможности,анеподчиненинанякого,койтогивладеепонаследствоиразполагастях,кактосипожелае.Човекътсамнасебесиегосподар;тойможевсичкоивсичкозависиотнего.Тойустройваипроменяземнитедела.

Модернатаепохаотхвърляхристиянствотоигозаменясидеология,понежетопречидасепроявяватвпълнамярасъщносттанабуржоазиятанейнияпредприемчивдух,жаждатаистремежа£къмпечалбииразгуленжи-вот.Най-неприемливозанеяехристиянскоторазбираненасвободатакатоизбормеждудобротоизлото.Нанея£енужнадругасвобода,другаволяи

  Панко Анчев   153

енергия,задаосъществявасебесиизадауправляваобществото,създаденоотнеяизарадинея.Свободатасепревръщавнеприкосновеностналично-то„аз“,правонанесъгласиеинеподчинение,независимостивъзможностзаучастиевъввластта.Итоваименноразбираненасвободатаизисквановоотношениекъмнея.Необходимоесвободатадабъдепонякакъвначин„упра-влявана“инасочвананатам,накъдетотянямадаразрушавастатуквотоидапречинатези,коитозаднеяпрактикуватвласттанадобществото.

Модернатаепохаеатеистичнапосъщност,нотяосъзнаванеобходи-мосттаотбогирелигия,защоточовекпостояннотърси„абсолютнатаистина“(вкакватоипредставадаимазанея)ивъплъщениетонаидеятазатози,следкоготоможебезкористноибезсъмнениевсъществуванетоивеличиетомудасевървидоброволно.Човеквинагиимапотребностотнякакво„откровение“,коетодамуотвориочитеипокажепътя.Авто-ритетътетози,койтоможеитрябвадазамениБогаврегулиранетоначовешкитевзаимоотношенияидаоправдаевластта.ТозиавторитетзаместваБогавъввсичко—дориивчудодействата.Защото,кактоказваВеликиятИнквизиторв„ЛегендазаВеликияинквизитор“вромана„БратяКарамазови“наФ.М.Достоевски,„човектърсинетолковаБога,колкоточудесата“.Коментирайкизнаменитатановелавромана,ВасилийРозановподчертава,че „вподобнивременанищонесетърсистолковажаждакакточудното,—носнепременнотоусловиетоданеесъщотакаибо-жествено“.Иниотпращакъмсуевериятавримскотообщество,„когатотоизпадавпъленатеизъмпрезII-IIIвек“.(Вж.В.В.Розанов„ЛегендаоВеликомИнквизиторе“Ф.М.Достоевскогоидругиестатьи.1891—1892“,М.,2013,стр.142).Когаточудотоеизвършеноотчовек,тоепо-впечат-ляващоиубедително.Тогаваседоказваичовешкотовсесилие,чрезкоетоживотътможедабъдерадикалнопроменениустроенпосправедливначин.Човешкото чудо оправдава атеизма!Нозадабъдевъзможнотова,енеобходимаидеология,коятодаформулирапринципитенатовавсесилие,даголегитимираисистематизира.Затоваприбуржоазиятанапочитесилнаталичност,коятонесестрахуваотнеприятеля,готоваедасесражаваснегоидоридажертваживотасизасвоянарод.Тазиличностевсеотдайна,безкористнаихрабра.

Свободататрябвадасеотвоюваизаслужи,макардаеизконноправонавсекигражданининавсякаличност.Именнозащотохоратасасво-боднипоприрода,свободатаим—тяхнатаинанарода,откоитопро-изхождат,—еоспорванаизастрашаванапостоянноотдруги,коитосасъщосвободнипоприродаиотвоюватилисвободатаси,илиправотосидагосподстватнаддругите.Героиможедаимаиотдветевраждуващистрани,изправилисееднасрещудругазаедноисъщонещо,аланезадасигоразделят,адаговладеевсякасамазасебеси.Ивсякапочитасвоягерой,а героятнадругатастранаетираниниузурпатор.Т. е.нямауниверсалнимерки,скоитодасеопределя—макарчевсичкимеркивбур-жоазнотообществосепредставятзауниверсалнииабсолютни.Меркитесезадаватотидеологиите,тъйкатоидеологиитесасводнакритериизанравствениидуховниценностииформиратначинанамислененатези,коитогиприлагат.

154 ÏËÀÌÚÊ

Героятеобразецнаповедениеиначиннаживот,накоитотрябвадасеподражава.Тойевръхнататочкавйерархиятанаценностите.Невсичкимогатдастанатгерои,макарченавсичкисевнушавадасестре-мятдабъдаттакива,новсичкисапризванидабъдатактивни,данесесмиряват,дасеборятзасвоитеправа,данепрощаватпредателстваиизмени.Такъвможешдабъдеш,акосисиленифизически,идуховно.Онова,коетопроповядвашехристиянствотопрезцялотосредновековие,сегаеподложенонасъмнение,критикаиотрицание.Модернатаепохаимануждаотдругтипличностидобродетели.Смирението,любовтакъмближнияи особенокъмврага, всеопрощаването,изкуплениетосакатегорииотминалото,пречещиначовекадаживеевновотовреме.Добродетелтаеактивност,непримиримост,решителност,сила.Тяевъзприетаотвъз-роденатаантичност.Модернатаепохаибуржоазиятареабилитиратантичността,задаотрекатСредновековиетоипревърнатхристиян-ствотовидеологиянаограниченагрупавограниченасреда.Раждасеновидеал,койтосевъплъщававновихора.

2.Героятевсърцевинатанацялатаидеологическасистеманабуржоаз-

нотообщество.Околонегосеизграждатморалътинравственосттанамодернатаепоха;тойенай-високатастепенвйерархиятанаморалнитеценности,най-високиятпример заподражание. Герояте светлината,озаряващасивотоежедневие.Нанегоеповереноогромнотозадължениедадокаже,чечовекможесамдатвориисторията,даяпроменяинасочвапосвояволя—безБог.Затоваитолковастарателноиупоритосесъздаваиподдържагероичнияткулт.

Колкотопо-късно сеформира еднанация, особено акотова стававусловиятанаполитическазависимостичуждадържава,толковапо-остраиболезненонеобходимазанеяедасъздадесвоигерои,коитодаповедатнародакъмнационално-освободителнареволюцияигоизбавятотробството.Вединисторическимоментсепоявява„човекотнарода“,койтоповеченеможедатърпиробството,дабъдеунизяванидагледакакпотисникасеразпореждавродинатаму.Тойсъбираоколо себе сиподобнинемумладимъжеистяхзапочвасвоя„походкъмсвободата“.Подвизитеимбързосеразрастватизатяхсеразчувапоцялатародназемя.„Човекътотнарода“несестремикъмслава,нославатагозастигаииздиганадвсичкиостанали,защотоснеяичрезнеясевиждасправедли-восттанаделото.Ставаясно,четощепобеди,акокъмнегосеприобщятповечехора.Заработва,най-напредспонтанна,апослеиорганизиранавразнообразниформиимеханизмиидеологическаипропаганднакампания,коятоуголемявапостъпкитеигипревръщавчутовниподвизи,създавалегенди,разказвамитове.Иобикновениятвначалото„човекотнарода“сепревръщавчутовнафигура,влегенда.Внационаленгерой!

Нозадасеродигерояти,ощеповече,задабъдебързоилесновъзпри-етотобществото,енужнодасе„построи“фонът,върхукойтощесеоткрояванеговатачутовнафигура.Тозифоневрагът.

Християнствотоучи,четрябвадаобичаметези,коитонимразят

  Панко Анчев   155

иненавиждат,коитонипричиняватстраданияисанашиврагове.Тазилюбовеизразнасмирениеидушевначистота.Тянидавасилидасеборимс„поднебеснитесилиназлобата“(св.ап.Павел)идагипобеждавамесБо-жиятапомощ.Секуларниятатеистиченморалтвърдиточнообратното.Тойпроизлизаототрицаниетонахристиянствотоинеговотоучениезасмирението,покаяниетоипрошката.Борбатазаполитическавластинационалноосвобождениеизискванепримиримост,твърдостицеленасоче-ност.Никаквикомпромисинесавъзможнииприврага,койтонеотстъпвавластта.Затоватойтрябвадабъдеизцялоочерненисатанизиран,задасеоправдаенастървението,скоетогероятсеборисрещунего.Врагътлегитимирагерояиоправдавареволюцията.Ареволюциятаустановява(винаги„най-сетне“!)социалнасправедливостисвобода.

Контрастътмеждугерояиврагаепредставензадължителноелемен-тарно.Тукнеможедаиманюанси,психологическидълбини,обективенпод-ходистремежкъмобективност.Всичкотоващесепоявидостапо-късно,когатовходщебъдедегероизациятанаисторията,минаващаподзнаканапсихологическияреализъминаобективнотопредставяненаисториче-скитесъбитияиличности.Странно,товаевъзможноедвакогатозапочваупадъкътнамодернатаепохаинаотказаотвсичко,коетоРенесансътиПросвещениетосъздадохакатосистемасъсстрогайерархиянаценностииидеи.Психологизмътекъсноявлениеименнонаупадъка,аненавъзхода.Тогавапотребносттаотгероящеотслабнечувствително,нощесезасилинеобходимосттаотистинавцялата£пълнота.

Християнствотосъщопочитагероичниячовек,носамотози,койтоизвършваподвизитенабойнотополе,измолвайкисусърднимолитвиБо-жиятапомощ.Тованай-честоевладетелят,изправенвбиткаспороби-теляилиотцепника,споругателянавярата.ТойводиБожиетостадо,укрепвасилитемуизаедноснегосехвърлявбитката,катодърживръкаБожиятаиконаилииконатанасвоянебесенпокровител.ЗащитатанароднатаземяезащитанасвещеназемяинавярващвХристанарод.Из-общо,не-буржоазниятгеройвинагиезащитникнаслабите;тойнеискаоттяхнищо,негимобилизиразарадивластилиидеология,азащотоимсъчувстваисамнеможедапонасянесправедливостите.Нотойепо-скоромит,отколкотореаленчовек.Митътдействаспонтанно,честохрабрецътсъвсемсамсеизправясрещусвояпротивникигопобеждава,борейкисезасвоитенещастнисъбратя.Силатамуетолковаголяма,ченемуенужнаорганизацияотсъмишленици,задаизвършиблагороднотосидело.Дориикогатозаднеговървятхора,тепростоизпълняватдългивярватнасвояцарипредводител,защотовярватвБога,койтогоепоставилначело.Героичнитеделасапослушаниеисмирение,аненепо-корствоиотвоюваненасвободаинезависимост.

3.Българскатамодернаепоха,започналапрезвторатаполовинанаХVIII

век,същоимапотребностотгероиисилнопочитагероичнителичности.Дориможебиповечеотзападноевропейската,понеженастъпвасначалотонанационално-освободителнатареволюция.Ощев„Историяславянобол-

156 ÏËÀÌÚÊ

гарская“преп.Паисийоткроявасилнителичностивбългарскатаистория,коитосанаправилиБългариямогъщаинепобедимадържава.Тезиличноститрябвадабъдатпримерзаподражаниезавсекибългарин.Примерзаподра-жаниеевеченесмирениятипослушният,асилният,енергичният,водачът.

БългарскаталитератураипублицистиканаВъзраждането,заедносцялатаинтелигенция,сипоставязадачатадасъздаденовтипличност,разбиращасвободатаименнокатополитическанезависимостиправона самоопределение.Състояниетона българите всепо-често се опре-делякато„робско“—отначалоеподробствотонагърцитеитехнитесвещеници,аотвторатаполовинана60-тегодини—иподосманско.Дасиробеунизително,позорно,непочтено.Инеотиванабългаритедасаробиитонанароди,коитоснищонегипревъзхождат.Пробужданетонанационалноточестолюбиеепърватастъпкакъмсъздаванетонагероякатообразец,пример,водачиспасител.

Новатаепохаидвасновайерархичноподреденасистемаотнравствениценностиидобродетели.Осъществяванетонаидеятазанационалнадър-жаваизискваогромнаобщественаенергия,коятодамобилизиранациятаияповеденавойнасОсманскатаимперия.Историятасеускорява,времетосесгъстява,напрежениетонараства.Аласамиятнародтрудноибавносепревръщавнацияиневъзприемаохотноноватасироля.Тойживееразличенотинтелигенциятаживот,останалевсеощевСредновековиетоисъзна-ниетомуерелигиозно.Занеготези,коитосебунтуватсрещувластта,саразбойници,понежеоспорватнещосвятоинеприкосновено,даденоотГос-пода.Затоваиреволюционнатаинтелигенциясмята,ченародъте„заспал“ичесанеобходими„будители“,коитодагоизведатотдълбокиямусън,даотворяточитемуигоизправятврешителнабиткасвековнияпоробител.

Тазибитканеевечес„поднебеснитесилиназлобата“,асконкретенпротивникизапостиганенаяснаиконкретнаполитическацел.Тазицелевисокаитясенатоварваснравственсмисъл,тъйкатосамосвобо-датананародаможедамуосигуриусловиязадуховноразвитие,култураипросвета,кактоидоброравнищенаматериалниямуживот.

Пръв,койтопоказвагеройвпочтибуржоазниясмисълнадумата,еНиколаКозлеввпоемата„ЧеренарапихайдутСидер“.Вбългарскияезикотоновавреме,аивднешновсеоще,синонимнагеройеюнак.Юнакътесилният,койтонесестрахуваотнищоикойтоеготовнасаможертва,задаизбавиотбедисебесиидругитеоколонего.ХайдутСидеросвобождаванародаотиновереца,катогопобеждававлютбойнаживотисмърт.Всичкисепокоряватнастрашнияарап,нохайдутСидернесеизплашваотнего,защотонезасебесивлизавсхваткаснего.Народътотновоможемирноиспокойнодасетруди,спасенотгероя.ХайдутСидереспасителиосвободител.Е,тойощенеереволюционерът,койтощеувлечеиповедеследсебесибългаритекъмреволюцията.Нотова,чевечесеепоявилтакъвчовек,езнакзанастъпващитепроменивбългарскатадействителност.

„Приближаването“къмгероявбългарскатавъзрожденскалитературащебъдевидноотпоезиятанаДобриЧинтулов.ДобриЧинтуловоткри-топризовавакъмреволюция.Нозадасепробудинародът,енужнодасепоявитози,койтощегоповеде.НовихорасанужнисеганаБългарияи

  Панко Анчев   157

тетрябвадасепоявят,колкотоевъзможнопо-скоро.Някойтрябва„дапрепашетънкасабя,знамедаразвее“,задасевиди,чеедошълчасътнаборбатазасвобода.

Българскитеписателиразбиратнуждатаотгероичниличности,кои-тодаразместятпластоветеиотворяточитенабългарите.Просветатаикултуратасаважнииполезни,ноощепо-важенеоня,койтощехвърлиискратаищезапалисветлината.Примерътнатези,коитонесеподчи-няватиособенонатези,коитораздаватвъзмездиенапоробителитезапричиненитеоттяхстраданиянаобикновенитехора,сепопуляризираивъзхвалява.Почитиуважениезаслужаватдейцитезанационалнотоос-вобождение.Цялатабългарскалитератураоткраяна60-теипрез70-тегодиниепосветенанаборбитеиподвизитенабунтуващиясебългарин.

4.Можедапрозвучистранно,ногероятставапо-необходимследОсво-

бождението,когатопосъществоприключванационално-освободителнатареволюция(макарчедългоощеоставакомплексът„Македония“).Засмет-канатовасилноускорениеполучибуржоазно-демократичната.Колкотоповечесеобуржоазяватнацията,личносттаицелиятобщественживот,толковаповечесякашсеувеличавапотребносттаотгероииоттехнияпример.Защоетака?

Буржоазнотообществоенееднородно,вътрешносилнопротиворечи-во,подложеноенасиленвъншеннатискиконкуренция.Неговотоустрой-ствоетакова,чето,понеформалноинадуми,позволяваоткритатасъпротивасрещувластта.Товаправивидимисоциално-политическитеконфликти.Тяхнотопроявлениепонякогазасягадорисъществуванетона буржоазно-капиталистическата система.Честитеинепредотвра-тимиикономическикризипрерастватвполитически,понякогадориивгражданскивойни.Бедносттадопълватезикризиигиправинепоносимоболезнени.Социалноторазслоениепораждамногопартиенполитическиред,вкойтотрудносепостигасъгласиеиеднопосочностнаобщественотомислене.Националнитебуржоазниобществасанай-размирниотвсичкипредходниисторическиобществаизатоваповечеотвсичкидругиизпит-ватпотребностотмеханизми,коитодагарантираттяхнотоединствоимонолитност.Товаединствотрудно,заданекажа,чееневъзможно,сепостигасоткритонасилиеидиктатура—макарчеитакиваслучаиеимало.Буржоазнотообществонеможедасипозволидългодабъдене-спокойноиразмирно,защотонестабилносттамузастрашаванеговитеосновнипринципиипринципитенакапиталистическатаикономика.Самостабилносттаиспокойствиетопозволяватнакапиталътиикономикатадасеразвиват.Войнитебяхаобичайнисъстояниянапредишнитеобще-ства,новътревтяхброжениятаиполитическитеборбибяхаограниченидоброженияиборбивътревгосподстващатакласаинейнатавърхушка.Сега,вбуржоазнотообщество,войнитесеводятвизключителнислучаи,новътрешнотонеравновесиееобичайносъстояние.

Всъщност,буржоазнотообществопорадихарактеранаобществено-икономическатасистема,основананаконкуренциятаиборбатазапазари,

158 ÏËÀÌÚÊ

непрекъснатоеобхванатоотнапрежениеиеособеносилноизразенаен-тропията.Егоизмътиконкуренциятаподкопаватобщественитеоснови,катосъздаватнесигурностухората.Колкотопо-беднаееднадържава,толковапо-несигурнисанейнитегражданиитолковапо-ожесточенисаобщественитепротиворечияиборби.Итолковапо-голямаенеобходи-мосттаотсилнаобединяващаидея,коятодапритъпяваразногласиятаидасближаваотчужденитеотсебесичовеци.

Възражданетопоставипредбългаритезадачатадаосъществятсвоя-танационалнаидея,чийтоосновенсмисълтогаваевъзстановяванетонабългарскатанационалнадържававърхуземите,населяваниотбългари.ТазиидеячастичнобематериализиранасОсвобождениетопрез1878г.,ноБерлинскиятмирендоговорнеразрешиноватадържавадасъбереподкрилотосивсичкибългари.Отдругастрана,свободнатадържаваизвед-нъжсеоказанетакава,какватосасияпредставялипоробенитедоскоробългари.Опиянениетоотсвободатабързосезаменясразочарованиеидорипокруса;героитеотнационално-освободителнитеборбибиватизместваниизабравяни,аначелонадържаватаиобществотозаставатмеркантилниличности,непросветенииалчнитипове,коитообсебватцелияобщественживотигопоставятподсвоеподчинение.Корупциятаипартизанщинатасеутвърждаваткатоглавнинравственинормииусловиезауспех.Стопан-скиятживотенеорганизиранинеевсъстояниедапроизведедостатъчноблага,задабъдеразпределениетоимсправедливо.Бедността,мизериятаиотчаяниетосенастаняваттрайно.Социалнитепротиворечиясеизо-стрятдоболезненостизастрашаватцелосттанаобществото.

СегасезадействатдвемногоинтереснитенденциивбългарскотобуржоазнообществоследОсвобождението.Отеднастрана,разочарова-ниетопораждареакцияиостракритикасрещуставащотовдържавата.Романтичнонастроенатаинтелигенцияипрякозасегнатитеотновотостатуквосанай-отрицателнонастроенитесоциалнислоеве.Споредтяхеизвършенанеправомернасмянанаценноститеиобществотосееот-казалоокончателноотидеалитенаВъзраждането,предалогиеиепоелопопът,койтообезсмисляборбитеижертвитевтях.Навсякъдесметки,подкупи,службогонство,безразличие,безнравственост,духовнапустота.Иеднипоробителисазамененисдруги—ощепо-страшниибезмилостни.Духътепаднал,настроениятасаминорни.Отдругастранаобачесеза-действатобщественитеинстинктизасамосъхранение,коитотрябвадаактивизират„имуннатасистема“наобщественияорганизъм,задагозапазятцялиненакърнен.Тойосъзнаваопасността,коятогозаплашва,аконепреодолееентропията,инасочваусилиятасидавъзвърнепредиш-натасплотеност,въвличайкичленоветесидасестремяткъмединствоисплотеност.Неставадумазанякаквиорганизационниилизаконодател-нимерки,коитодържаватавсепакепринуденадавзима,азаразличнипо-силниилипо-слаби,новинагинастойчивиидеологическивъздействия.

ВъввреметонепосредственоследОсвобождениетозабелязвамесилнаносталгияпоблизкотоминалоинеговитереволюционниборби.Дейцитенаосвободителнотодвижениесепротивопоставятнановитегероинаинтересаипечалбата.Миналотосепоказвавсветликраски,идеализирасе

  Панко Анчев   159

ивнегосетърсятобразцитезаподражаниеиследване.Тамвсичкоебилокрасиво,нравствено,възвишено.Тогаваживеятхора,откоитотрябвадасеучимичийтопримертрябвадабъдезаразителензамладите.

Критичнотоидоринихилистичноотношениекъмнастоящетосъ-жителствавидеологическатасистеманабуржоазнотообществоследОсвобождениетосположителнотоидориидеализиращопреклонениепредреволюционнотоминало.Акосевгледамевнимателновтазиидеологическасистема,щевидимкаквъпросните£дваелементабитуватхармоничноинанитоединоттяхнесепозволяваданадделеенаддругия,заданераз-рушинейнатацялостиопаснодаразклатиобществото.Какевъзможнопостиганетонаподобноравновесие,показватворчествотонанароднияпоетИванВазов.

5.Литературатане само достоверно свидетелства запроцесите в

обществото,ноиактивноучаствавусилиятамудасесамосъхранииконсолидира.Тяизразяваиобратнитенастроения,катопоказвавътреш-нитемупротиворечия,униниетоиобезверяванетонахората.Такатяреално„служи“нанацията,аненаопределеникласиисъсловия.Унеянямапартийно-политическипристрастия, въпрекичеписателитенеса безразличникъмполитическитеборби. Литературатачрез своитевисокиобразциобективноотразяваиизразяваонова,коетопротичавобществото;тяесвидетелствотозанеговотоздравеилиболедуване.ТовамногоясносевиждаоттворчествотонаИванВазов.

ИванВазовеединотнай-убедителнитеиаргументираникритицинаследосвобожденскатадействителностунас.Тойесредизпитващитенай-дълбокоразочарованиеотслучващотосевобществотоидържаватаследизвоюванетонасвободата.Върхунегосестоварваспълнасилагру-босттаибруталносттанабългарскатавластинанейните„новигерои“.Принудендаемигрира,ИванВазовпишевчужбинаедниотнай-яркитеситворби,вкоитоилиизобличавамерзкатареалност,илиучаствавусили-ятанаобществотодазапазицелосттасиивъзстановиединствотоси.

НиесправонаричамеВазов„нашетовсичко“,какторускияткритикиписателАполонГригориевеопределилзначениетонаА.С.Пушкин,защотоеолицетворениетонабългарскатанацияичрезцялотоситворчествоеизразилнейниядух,същностиначиннамислене.Ноименнозащотое„нашетовсичко“,т.е.националенписател,анеписателнаопределенатемаилинаединотрязъкотвремето,аощепо-малконанякояотделнакласаилисоциалнагрупа,ИванВазоветипиченносителиизразителнабуржоазносъзнание.Тойзавършвапроцесанасекуларизация,започнатотВъзраждането,иутвърждаваокончателносистематаотбуржоазнинравствениценности.Вазовенапълно„модерен човек“,т.е.светскаличност,реалистибуржоа,закоготочовекътегосподарнасебесиитво-рецнасъдбатаси.Унегоняманищосредновековноидорипатриархално,макар все още в литературознаниетода битуватезата, чепоказвалпредимнопатриархалния,т.е. средновековния, не-буржоазния битнабългарите,чесамияттойбилпатриархалноустроенчовек.Можебие

160 ÏËÀÌÚÊ

по-точнодакажем,чесИванВазовзавършвапървиятетапотразвитие-тонабуржоазнотообществоичетойепървиятнаштипичен„бюргер“.Унегосъжителстватедновременноболкатазаставащотоисъпроти-ватасрещузапочналияупадък.Тойвсеощее„универсаленчовек“,човекнатрудноудържанатапълнотаихармониянабитието,коетовечеенараненоипропукано.

ИванВазовепримерзатовакаклитературатаучаствавобщест-венитепроцеси,какимвлияеигинасочвавопределенапосока.Нейнатаобщественадлъжностедаизразяваидеите,ражданиотобществотоинацията,дагиозвучаваиналагавсоциалнатасредаипотозиначиндавнушаваивъзпитавадобродетелииначинизасъпротивасрещунедъзиипороци.Товатяправидориитогава,когатонейнитесъздателистранятотпрякоучастиевобщественияживотиливжитейскитесипрактикисепротивопоставятнатезиидеи.Литературата,кактоиизкуствотоизобщо,еособенадейност,порадикоетотрябвадасмепредпазлививоцен-китеианализитесинатворчествотонаединилидругписател.Никойзначимавторнееизвънвреметоиидеитенавреметоси.Искаилине,тойетехенносителиозвучител.Иколкотопо-голямизначиметозиписател,толковатойепо-навътревсвоетовремеипо-достовереннеговсвидетел.

РязкатасмянанаобщественитеусловияведнагаследОсвобождение-топородиогроменбройпроблеми,коитотрябвашедабъдатразрешаваникактоотпредишните„герои“,такаиотновитедвигателииръководителинаобщественитепроцеси.Сегаобуржоазяванетополучиневижданопредиускорение.Революционниятподемотвторатаполовинана70-тегодининаХIХвекрязкотрябвашедасменихарактерасиидасепреобразивподемвикономикатаивновоустройствонаобществото.Тойтрябвашедабъдесъхранен,задасеускориформиранетонановтипличност.Заедносноваталичностбенеобходимодасеутвърдятиредицадругинадстроечнифактори,позволяващиживотътдапротичавноворусло.Алаеднаепредставатазавъзмечтанатасвобода,другаереалносттавсвободнатадържава.Про-паганднатамашинанареволюцията(доколкотоимашетакава„машина“)настройвашенациятакъмсъпротиваиразрушаваненасистемата;сегасъщататазимашинатрябвашедасепренастрои,задаизменинагласитенанациятакъмизгражданенановатадържава.Саматадържавастанадруга.Българитемислехапреди,чещомебългарска,тянепременнощеемайканавсички,алатясеоказамащехазаповечетооттях.Илипонетакаявъзприемаханейнитеподанициисинове,коиторазчитахадаполучатотнеягрижи,работа,прехрана,справедливост.Нодържаватанеена„всич-ки“, новсичкисадлъжнида£сеподчиняватида£служат.Тазижестокаистинанеможешедабъдеразбранаот„свободните“българи,почувствалисеизлъганиотсамитесебесииотилюзиите,скоитосасеподхранвалидуховноиблагодарениенакоитосаустоявалидосега.

СледосвобожденскототворчествонаИванВазоввместваикритикатананесъгласниясноватасоциалнадействителност,иусилиятанаобще-ствотодаподдържавътрешнотосиравновесиеиконсолидация.„Епопеяназабравените“показвакакединголямпоетотранганаИванВазовуспявадасъвместитезидвероли,възложенимуотвреметоиобществото.

  Панко Анчев   161

6.Приетоедасеговориза„Епопеяназабравените“катозареакцияна

великияпоетсрещунравственияупадък,предателствотонаидеалитенаблизкотоминалоитяхнотобезогледнопоругаване;ичестазикнигатойвъзхвалява,нафонанатези,коитовновотовремесаобразцитезаподражание,доброволножертвалитесезасвободатанаотечеството.ИванВазовнаистинаеразочарованотслучващотосевновоосвободенатадържаваисамгоизпитвавърхусебеси.Спореднегосаподмененицелитеиидеалите,коитонашитереволюционерисазаложиливосновитенаоб-ществото,исегацаруватбезнравствеността,материалниятинтерес,партизанщината,насилиетоинесправедливостта.Героитенаосвободи-телнитеборбибързосазабравени,защототехниятнравственпримереукоркъмуправляващитеикъмвсичкибългари.

Нокнигатанееобикновенареакциянаставащотовобществотоинеепростовъзхваланазагиналитевреволюционнитеборби.Тяемногопо-сложноявлениекактовлитературнияпроцес,такаивпроцеситевобществото,защотоизпълняваособенисоциално-идеологическифункцииисевключваведнадобреорганизиранаидействащавбуржоазнотообще-ствоидеологическасистема.

Следвсякареволюция,т.е.следвсякарадикалнаобщественапромяна,непременносепоявявасиленинтерескъмминалото.Вминалотоименносакоренитенатазипромянаиенеобходимодасеосмислятпроцеситеимеханизмитенасоциалнитетрансформации,дасевидикаквихорасагиосъ-ществили,каквиидеисабилиизповядваниикаквипринциписазащитавани,задастаневъзможноувличанетонатолковахоравпостиганетонаеднацел.Новбуржоазнатаепохаизабуржоазниячовекминалотоеотчужденоотнастоящеточестодоридостепеннавражда,кактоезабелязалЕнгелс.Затоватоеинтересноиможедасеизучаваидасеизползвакатоаргументвидеологическатаипропаганднатасистема.Тъйкатохристиянскотоминалонееобичано,модернатаепохатърсивисториятаипоказваонезиисторическимоменти,вкоиточовексесправясаминепременнобезпомо-щтанаБога.Пъктойинеиска,иневярвавНеговатапомощ.

Ипонежевинагинастоящетоизглежданасъвременницитепо-лошоинедостойноотминалото,товръщанетонаразуманазаденапълнообяснимоидориналожително.Такасетърсятидеологическиенергиизавъзстановяваненаравновесиетоизаприближаванекъмнеобходиматаобщественахармония.Наисторията(иособенонанай-близката)сегледаилисвъзхищениеипатос,коитоукоряватнастоящето,илисдобродушнаиронияиусмивка,скоитосеоневиняватдопуснатитепредигрешкиотхора,коитосабилинаивниичисти,анемеркантилнииобърканикатосъвременниците.Тозимодел сеповтаряпостояннои се епревърнал вматрица,вкоятосепоставяизтеклотоисторическовреме.„Българиотстаровреме“енеизменнатаформула,покоятоинауката,илитерату-ратаосветляватиосмислятисторията.Тявнасяуспокоениеуновитехора,поощрявасамочувствиетоимиоправдавадонякъденеблагополучи-ята,коитотетърпят.Миналотоевсепакнякаквоупованиеинадежда,чещомнякогаебилохубаво,топакщебъдетака.Повестта„Чичовци“,

162 ÏËÀÌÚÊ

аиредицаглавивромана„Подигото“иповестта„Немили-недраги“из-разяваттаковаотношениекъмнашето„недавна“.

Ноосновнатазадачана„Епопеяназабравените“едапокажекаквиславнихорасаживелиисасеборилизасвободатанабългарите,каквигероиераждалабългарскатамайка.Товаеединистински„канон“наге-роичното,защототуксасъбраниосновните„правила“,покоитостава„канонизирането“нагероите.ЗахарийСтоянов,аследнегоиПенчоСла-вейков,щедопълняттозиканонищевнесатвнегооще„правила“,задабъдеокончателнооформенасистематанагероичнотовбългарскиясвят.

ИванВазовпоказваивъзхвалявагероя-страдалецимъченик.Геройможедабъдеичовек,койтовежедневнияживотесъвсемобикновенинезабележиминепроявяващникаквигероичникачества.Иточнопорадитоватакъвчовектрябвадабъдепример,защотодоказва,чегеройможедабъдевсеки,стигадаусетииосъзнаенеобходимосттаотподвигисаможертвазарадивеликанякояцел.Героизмътобачепреминавапрезстраданияимъченичество;тойеизпитаниенаволята,ноинаплътта.Любовтакъмотечествотоисвободататрябвадасаизключителносилни,заданадмогнатболкитенатялото.Отечествотои свободата са богът, който сега замествахристиянскияБог,задавярватвнегоинемудасемолят.Вяратаостава,носменяобекта,къмкойтоенасочена.Силата£еусловиетозаподвиганаоня,койтоиначеетихискромен,потъналвбитовитесидела,никомунеизвестенинезабележим.Задаобичашсвободатаиотечествотоидасиготовнасаможертвазарадитях,енеобходимодасивисоконравственчо-век.Нравствениятчовекнеепатетичен;тойнежелаедасеразличаваотостаналите,дастоинадтяхидадоминира,дапритежававласт.Волятамуесилна,нонепоказна;тяудържаемоциитеисепроявявавидимосамокогатодругитесазастрашениилииматнякаквануждаотнея.

ГероятнаИванВазовнеразбунва,неразрушаваиненапрягаобще-ството,невластванаднего.Сневидиминишкитойсамогообединяваоколосебеси,осветлявагоимусочипътя.Нобезпатос,негръмогласно,атихоидорибезмълвно.Тойводинарода,анестоипреднего,защотоевмножеството.Инесенатрапваскачестватаси,ахоратасамигозабелязватигопочитаткатопръвсредтях.

Такаевживота,авлитературатасъщоимаправила,покоитосеобявявагероятисевъзхваляватнеговитевеликидела.„Епопеяназабраве-ните“показваправилата,покоитоИванВазовиколективистичнотооб-щество,коетотойизразява,следватвизобразяванегероичнаталичност.Книгатаеобобщенатапредставанавремето,ноинацелиябългарскисвят,загероичнотоиразбиранетозапотребносттаотгероивбългар-скиясвят.Азбихказал,четяефилософиятанабългарскатаистория,коятоиднесевалиднаиисторицитесесъобразяватсидеитеиоценкитезаличностиисъбития,коитовеликиятпоетедал.Всичкиниеживеемстезиидеииоценки,следвамегиигиповтаряменепрестанно.Вместоисторическатанаукадаповлияеналитературатаприосвещаваненаминалото,поетътИванВазовустановявалинията,коятоисториятабезпрекословноследва.Товапоказваколковеликпоететойикакваогромнасилаиенергияпритежавасловото!

  Панко Анчев   163

7.Одата„Левски“екласическият,най-силниятиубедителенпримерза

Вазоватаконцепциязагерояизаначините,покоитотойгоизобразява.Можедасекаже,чеИванВазоветози,койтоокончателноутвърдиЛевскикатонай-мащабниятинай-почитанотбългаритегерой.С„Епопеяназабравените“сераждаимитътзаЛевскикатонай-светлата,най-нрав-ствената,величаваисвяталичностнабългарскотовъзраждане.Всекиопитследтовапонякакъвначиндаседегероизиратозиобраз,дамусеприлепинякакводориималкопетънце,бивапосрещанснегодуваниеинеприязън.ВазовотомитологизираненаапостоланасвободатаоказвавлияниевърхувсичкинаучниипублицистичниизследваниявърхуживотаидейносттанаВасилЛевски.Толковасилноесловотонавеликияпоет!

С„Епопеяназабравените“запървипътвбългарскаталитературасепроявяваединновмоментвисториятаисъстояниетонабългарскиясвят—богоборчеството.Итонесамокатоапологиянаиндивидуал-нитечовешкивъзможностииустойчивосттаналичността,когатоеизпълненасвяравновитеобщественидобродетели,аикатооткритоотрицаниенаБога.Одата„Левски“направозапочва:

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае,трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир.Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма вдигна си гласа химни да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим.И мойта молитва се губи кат дим, и Господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото. (подч. м. — П. А.)

Знаесе,чеВасилИвановКунчев—Левскиебилмонах—йеродяконвСопотскияманастир.ОтВазовтръгваверсията,четойзахвърля расо-то, напускаманастираисеотдаванареволюционнадейност.Версиятаза„захвърленоторасо“еневъзможназачовекправедениискреновярващ,отдалсенамонашескиживот.Голяминепростимгряхзаединмонахедасеоткажеотмонашеството,следкатоебилвечеподстриганивъведенвсан.Левскинебисигопозволилникога.Тойеизлязълотманастиравре-менноисблагословиятананеговияигумениархиерей.Постъпкатамувникакъвслучайнебиласамоволнорешениеиактнанеподчинение.Левскиоставамонахийеродякондокраянаживотаси.Знаесеотспоменитенасвещеника,койтогоеизповядалпредбесилото,четойепоискалдагоспоменаватвмолитвитесикато„дяконИгнатий“.Вазов,безсъмнение,езнаелвсичкотова.Нозанегоеважнодаизразисилатананационално-

164 ÏËÀÌÚÊ

точувствоинажеланиетоБългариядабъдесвободнаисамадаизвоювасвободатаси.ПоставеноеподсъмнениеидориеотреченоправилотонахристиянствотодасеизмолваБожиятамилост,тъйкаточовекенемощенислабибезБожиятапомощнищонесепостига.Богвинтер-претациятанаИванВазов„сърдитсизатуляухотонасветатапесенихерувикото“,заданеслушамолитвитенанещастнитеионеправданибългари.В„Кочо“щесестигнедоощепо-рязкозаключение:„ИГосподотсвода,презгъстиядим,//гледашенавсичкотих,невъзмутим!...“ВъпрекитоваиЛевски,иКочо,итърсещитеспасениевхрамавПерущица,устоя-ватнаизпитаниятаипобеждаватсмърттачрезгероизмаси.

НаВазовинавремето,коетотойизразява,епотребенсветскиге-рой,уповаващсенасобственитесисилииспособности,анемолитвеник,аскетисмиренмонах.ТакивасаиВасилЛевски,иКочо,ипреп.Паисий,ивсичките,закоитопишев„Епопеяназабравените“.

Богоборчествотонееатеизъм,аоспорваненавсесилиетоивсемогъ-ществотонаБога.БорещиятсесНегоГопризнавакатосъществуващ,ноМуотреждадабъденякакваидея,вкояточовеквярва,бездаГопри-знаваза„Творецнанебетоиземята,навсичковидимоиневидимо“инасила,коятоопределяповедениетоначовека.Тоерецидивнаантичнотоезичество,когаточовекедръзвалданесеподчиняванабоговете.Итоваебилоестественачастотантичнотобитие.Захристиянствотообаченеподчинениетоекъсноявление,появилосевепохатанаПросвещениетоипредивсичкосъмнениевсъществуванетонаБогаитърсененааргумен-тивабсолютнатаправотанаучениетоМу.ИванВазовнеразсъждававърхубогословскитепроблеми,ноизвеждакатоаргументвсъмнениятатрагичнитесъбитиявбългарскатаистория.

Преп.Паисийсъщоепредставенкато„богоборец“илипонекатонапъл-носветскичовек,койтопонякаквасамопричинаевманастира.Душатаидухътмуобачесавсветаиживеятидействатзасвета—незамана-стираиЦърквата.ИванВазовпоказваедин,такадасекаже,„формален“монах,попадналтампоинерция,защотовманастираможедасезанимавас„интелектуалнадейност“,новсъщностотдалсенадела,коитоняматнищообщосдаденитеотнегомонашескиобети.Товавникакъвслучайнеевярно.НеслучайноСветатаправославнацърквагоеканонизиралазасветецигоепричислилакъмсонманаБожиитеугодницииправедници.Образътна„единмонахтъмен,непознатибледен//предлампажумящапишешенаведен“екрасивиефектен,ноеневерен,защотопреп.Паисийеизключителнообразованипросветенчовек.Неговатаисториянееслучай-ноделонаеднасамоличност,аматериализиранопитнабългарскотосве-тогорскомонашество,коетоживеесидеитезанационалнатабългарскадържава.Писанетонаисториятаемонашескопослушаниезапреп.Паисий,анесамоволенитаенактналиченпоривиамбиция.Тоеблагословеноотигумена,порадикоетоенапълноестественовцелияпроцеснапроучваненафактитеиописванетоимв„Историяславяноболгарская“даучаствамонашескотобратство.Безсъмнениебратята-монасисаобсъждалитезиидеи,изяснявалисагиисагиконкретизирали.Неебиловъзможнонищодруго.Писанетотогаванееиндивидуаленакт,аисамата„История“е

  Панко Анчев   165

замисленаиосъщественакатобогослужебнакнига,коятодасечетевхрамаповременабогослуженията.ЗаВазовобачемонахътеуединилсеинтелектуалец,избягалотшуманаежедневието,задаразмишляваипишенаспокойствие.Пъккогатоеготов,дапокажекнигатасиидапроизнесезнаменитияпатетиченмонологотодата„Паисий“.Затоваифиналътнаодатаможедаехудожественомногосилен,нонееверен:

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, със поглед умислен, в бъдещето впит, който много бденя, утрини пропусна, но пачето перо нивга не изпусна и против канонът и черковний звън — работи без отдих, почива без сън. (подч.м.—П.А.)

8.БогоборчествотонаИванВазовнееповечеотпроявлениенасеку-

ларносъзнаниеибуржоазномислене.Тонеможедасеопределисамокатосъщностнанеговототворчествоиестетическосъзнание,аечастотидеологическатасистемазаапологиянановиятипгерой.

Образътнагерояв„Епопеяназабравените“наистинасеоформяпоопределенаматрица.Поетътсъобщаваняколкофактазаедносличнитекачестванаперсонажа,коитогоправятмногосилениготовнасамо-жертва.Обаяниетомусредхоратаеогромно.Всеки,койтогоевидялиеобщувалснего,попадаподвласттамуимуостававерензавинаги.ТакъвеЛевски—бившиятмонах,изоставилвременномонашескотобитие,за-щотокатослужителнаБоганеевсъстояниедапомогненанародаси,дапомаганастрадащитеидадавакуражнатези,коитосаготовизаборба.Въвеждащиятмонологнагерояетезата,коятотойщеотречесповеде-ниетоси,описаноотпоетапо-нататък.Нокактовъпросниятмонологнеевъзможен,такаислучкитеипостъпкитенаЛевскинесаистински.Макариедното,идруготодаевпечатляващоизасищащожаждатаначитателя отвъзвишеностипримери за себераздаванеи саможертва.ТочнонатоваразчитаиИванВазов.

ЖивотътиреволюционнатадейностнаВасилЛевскисамногопо-простиирационалноорганизирани.Тепочтиняматнищообщостова,което в одата занего се говори.НоИванВазов едновременно създавапредстава за героянаОсвобождението, и отговарянажеланиятанаобществотодаиматочнотакъвтипреволюционер.Левскиникоганееуверявал,чеборбатае„еднаближнаобщавеселба“.Дорикатометафоратакаваформуламуенесамонепозната,ноинедопустима.Точнообра-тното:винагиеповтарял,чеборбатаенай-напредтърпеливаимногогрижовнаорганизациядонай-малкитеподробности.Тойпресмятариско-вете,анализиравподробностинастоящатаибъдещатаполитическаиособеногеополитическаситуацияивариантитезавоеннидействиясрещувластта.Писматамусапълниспрепоръкидасеизучавапротивникаидасенабляганавоеннатаипсихологическатаподготовканахората,да

166 ÏËÀÌÚÊ

несебързаимислиповърхностно.Тойникоганепреувеличава,неагитираголословно,необещаванеизпълниминеща.

ВазовпредставяЛевскикатоцентърнаобщественияживот,околокойтосасесъбраливсичкиитойбащинскинаставлява,успокоява,вдъхваувереност,облекчаваболкитеистраданията.Такъвтрябваспореднегодаевсекинароденводач.Водач,коготонародътобича,защотоечестен,добърисправедлив.Заразликаотуправницитенасвободнатадържава.Близосттадохоратаиобаяниетонаводачасанай-важнитемукачестваиблагодарениенатяхосвободителнотодвижениееуспяло.

ВпредставянетонареалнитеисторическиличностикатовъзвишенинационалнигероиИванВазовпостиганещоудивителноидориневероятно.Апологиятамуетолковасилна,чепочтинапълнооткъсваконкретниячовекотсобственатамубиографияикачествата,коитопритежава.ИстинатазатяхуВазовнеевконкретното,авидеята,коятовнушавастакъвзамах.Персонажътеидеализиран,ноизглеждаистински,защо-товнегосавложеничертиикачества,коитосенравятикоитохоратаискатдавидятусвоитеводачиидържавници.

Всъщатаматрицаса„формирани“иГеоргиБенковски,иГ.С.Раковски,иВолов.Животътнавсекиединоттяхенесамотежък,беден,изпълненсрискинапрежения,ноисив,монотонен,ежедневен.Вазовобачегопоказ-вакаторомантичнопреживяване,катобурентеатраленспектакъл.Внегоняманитозамигспокойствиеитишина,асамоблясък,светкавици,порив.Т.е.тозиживотевсичко,коетоеизчезналовследосвобожденскаБългарияисеепревърналовмерзкаполитикаипартизанщина.

9.Българският святпо времетонаИванВазов е все ощежизнен и

нравствен,макарвсеповечедасеизпълвасъссъмненияиразочарованияотслучилотосевследосвобожденскаБългария.Вазовеизразителнако-лективистичнотообщество,коетоострочувстванесправедливоститеисесправястяхблагодарениевсеобщатаволя.Единствотоеглавниятбелегнатозитипобщество;затоваитипътгерой,койтопоетътоп-исваивъзвеличавав„Епопеяназабравените“еколективистиченчовек,анеиндивидуалист.Тойекатодругите—по-силнисасамочувстватаипреклонениетомупредсвободата.Тозигеройнесеотделяот„масата“,неягледаснедовериеипрезрение,несеотчуждаваотнея,аеготовдаумрезарадинея.Вазовотообществоеизграденострогойерархично,нойерархиятасеподдържанесъсстрахотнаказания,адоброволно,спри-знаваненравственотоправонастоящияпо-горедабъдепо-високовнея.Такасеполучавахармонията,атяотсвоястранаеглавнияткрепителенелементнаобщественотоустройство.

Тованямадаговиждамеповреметонаиндивидуализмаипървитемодернизми,когатозапочваразпадътнаколективистичнотообщество.Тогаваигероятщебъдевечедруг.СравнениетомеждуБенковскинаИванВазовиЗахарийСтояновиПенчоП.Славейков(азащоговорязановтипобщество следВазов, като го олицетворявам със съвременницитемуЗахарийСтояновиПенчоП.Славейковвижвкнигатами„Философияна

  Панко Анчев   167

литературнатаистория“,С.,2002)показваколкоразличнисапредставитезагерояигероичнотовлитературатаиобществотони.Ипокакъвпътвървибългарскиятсвят,каксепроменя,каквиидеигообземат.Героятстававсепо-индивидуалистичен,затворенвсебеси,пристрастенкъмвластта,живеещзарадинеяилиотвратеноттълпата,търсещуспо-коениевнякакъвсвойсвят.„Силнаталичност“неечастотцялото,анеговконтрапунктиотрицание.

ГероятнаИванВазовеносителнапатосиувличащаенергия.Тойпреодолявапречки, разрушавапрегради, отваряновипространстваисветове.Ипросветляваумове,отваряочи,откривасветанасвободатаипътякъмнего.Унегонямазлипомисли,нитодоримисълзасебеси,засобственотосиблагополучие.Затовагообичат,почитатгоимусепрекланятвсички.Тезихарактеристикипостепеннощеотпадатищесезаменятсдруги,коитощеопределятзагероихоравластни,отличаващисеотостаналитеповластовитесиспособности.Послеподобнигероищебъдатзамененистакива,закоитотрудътиобщотоблагосависшацел.Изгражданетонановсвятесъщореволюция,изискващасебеотдаванеиподчинениенаобщатацел.Героятвтрудаистроителствотона„новиясвят“щебъдепоследензамодернатаепоха.Постмодернизмътщеотречевсякаквийерархиинаобществениценностиищепрокламирапъленути-литаризъмипрагматизъм.Нямадаимавечегерои,тъйкатощеизчезнепотребносттаоттях.Обществотоще заживее с другипредставиинорми.Щенастъпипоследниятупадъкнабуржоазнотообщество.

Нотовавечеетемазадругоизследване.

168 ÏËÀÌÚÊ

ПЛАМЪКЕДИНСТВЕНОТОБЪЛГАРСКОСПИСАНИЕЗАЛИТЕРАТУРА,НАДЖИВЯЛОДЕСЕТИЛЕТИЯТА!91 години — творЧеСКи ПлаМЪК!аБонираЙте Се! Сега е МоМентЪт!

ПЛАМЪКЩЕИЗЛИЗАВ4ГОЛЕМИКНИЖКИГОДИШНО.ЦЕНАНАОТДЕЛНАКНИЖКА—6леваГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—24леваПОЛУГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—12лева

важно СЪоБЩение

Съобщаваменанашитечитатели,чеабонаментътзасписание„Пламък“за2015годинащебъдебезпомощтанаБългарскипощи.

Можедасеабониратевредакциятанаадрес:София1142,бул.„ВасилЛевски“60,списание„Пламък“,атакасъщоивъвфирма„Доби“

(тел.02-9632047).Илинабанковатасметканасписание„Пламък“:БДСК,РК„Батенберг-1“BIC:STSABGSFIBAN:BG67STSA93000001682901

Издателскакъща„Сïèñàíèå Пëàмúê“Главенредакторгåîðãè КîíñòàíòèíîâРедакционнаколегияПàðóш Пàðóшåâ, ïðîф. Йîðäàí Кàëàéêîâ, рóмåí Шîмîâ, иðèíà вåëåâà, Хðèñòî Сë. Кàðàñëàâîâ Редакторнаброярóмåí ШîмîâКоректоргàíêà ПåòêîâàПредпечатнаподготовкаМарианаХристоваРедакцияиадминистрация—бул.„ВасилЛевски“60IIетаж,тел.02/981-42-76Формат16/70/100.Печатниколи10,5Интернетстраницана„Пламък“:www.spisanieplamak.comE-mail:haini@bgcell.netАвторскиматериалинесевръщатинесехоноруват.