9.8 Морска екология биоразнообразие - South Stream · 2013-11-19 · Глава 9.8 Морска екология-биоразнообразие Изходната

9.8 Морска екология-биоразнообразие

9.8.1 Въведение

Тази глава представя оценка на въздействията, очаквани в резултат на реализиране на ИП върху биоразнообразието в морето - фитопланктон, зоопланктон, макрофитобентос, макрозообентос, ихтиофауна, морски бозайници и морски птици в български води, които обхващат българските териториални води до 12 морски мили и българската изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Черно море.

Оценката разглежда въздействията, възникващи по време на етапа на строителство, преди въвеждане в експлоатация, въвеждане в експлоатация, експлоатационния етап и етапа на извеждане от експлоатация. Всеки от изброените рецептори има своето значение в разглежданата част от екосистемата на Черно море и има своята значимост за структурата и функциите на биоценозите.

Фитопланктонът е основен продуцент на органични вещества във водната екосистема, като образува основна част от първото звено от трофичната верига. Той е първият, който отговаря на антропогенни въздействия, и поради това е добър показател за качеството на водите и способността им за самопречистване. Заедно с фитопланктона, макрофитобентосът допринася за кръговрата на биогените и първичната продукция на морските екосистеми. Той създава субстрати и местообитания за други морски организми. Зоопланктонът представлява важна трофична връзка, свързваща първичните продуценти с консументите от по-високите трофични нива. Зоопланктонът играе роля при контролиране на числеността на фитопланктона и същевременно служи за храна на различни големи пелагични организми. Друга съществена част от морските екосистеми, създаваща субстрати и местообитания за други морски организми е макрозообентосът. Представителите на гръбначните животни в Черно море - риби, морски бозайници и морски птици също са разгледани в оценката.

Тази глава съдържа описание на методиката за оценка на въздействието, оценката на въздействията, които се очакват върху изброените морски рецептори в резултат от реализацията на ИП, поотделно за всеки етап от реализирането на ИП, необходимите смекчаващи мерки за предотвратяване или намаляване на отрицателното въздействие и оценка за тяхната ефективност (оценка на остатъчните въздействия) Възможността за кумулативни въздействия с други проекти в околността също е взета предвид и оценена.

Подробна информация за съществуващото състояние на биоразнообразието, въз основа на наличната информация и на резултатите от морските изследвания проведени с цел проучване на биоразнообразието в зоната на въздействие на ИП са дадени в Точка 7.8.

9.8.2 Определяне на обхвата

Обхватът на оценката на въздействие върху биоразнообразието е определен посредством процес на идентифициране на потенциално засегнатите рецептори и възможните въздействия върху тях, в резултат от реализацията на ИП.

URS-EIA-REP-204060 9.8-1

Глава 9.8 Морска екология-биоразнообразие

Изходната информация, която е използвана в процеса на определяне на обхвата (включена в Точка 7.8) до голяма степен се базира на информацията, събрана от инженерните и екологични проучвания, проведени от ПитeрГаз през 2009 и 2011 г. [Спр. 7.8.2], проучвания проведени през 2013 г., наличната научна литература и други налични данни от специализирани морски изследвания. Основните стъпки в процеса на определяне на обхвата на оценката върху биоразнообразието компоненти се състоят в следното:

• Преглед на описанието на ИП с цел идентифициране на дейности с потенциал за значително отрицателно въздействие върху биоразнообразието;

• Определяне на съществуващо състояние на биоразнообразието в рамките на зоната на въздействие на ИП посредством преглед на вторични данни, морски проучвания и професионална експертиза;

• Преглед на съответните национални и международни законови изисквания и добри практики.

По време на процеса на оценка на въздействието, всяка планирана дейност е анализирана от гледна точка на потенциалните въздействия, които могат да бъдат причинени върху морските биологични рецептори, като се има предвид чувствителността на всеки рецептор по отношение на всяко отделно въздействие през различните сезони/етапи от онтогенезата и т.н.

По време на определянето на обхвата и съдържанието на оценката и изготвянето на ДОВОС са проведени редица срещи с Компетентните органи и заинтересовани страни. По детайлно резултата от проведените консултации е представен в Глава 6 Ангажиране на заинтересованите страни. Основните въпроси, които бяха повдигнати и обсъдени се отнасят до опазването на околната среда, по конкретно течове на горива от строителните машините, съдове и екипировка по време на строителството както и предоставянето на въздействия върху зоните от мрежа Натура 2000. Въпросите и коментарите на заинтересованите страни са взети предвид при определянето на обхвата на оценката и са разгледани и адресирани в съответните глави на ДОВОС. Резюме на повдигнатите въпроси е представено в Таблица 9.8.1.

Таблица 9.8.1 Основни въпроси повдигнати от заинтересовани страни

Заинтересована страна

Документ/ Събитие

Дата Въпроси/ Изразени опасения Съответен раздел от ОВОС

НПО ‡≠ Срещи консултации във Варна и околността

07.02. 2013

Ще има ли компенсации за въздействията върху морската среда от ИП? Как ще бъдат управлявани и компенсирани въздействията върху Натура 2000 зоната Галата?

Доклад за ОС

Глава 9.8

Продължение…

9.8-2 URS-EIA-REP-204060




НПО ≠¥ Срещи консултации във Варна и околността

07.02. 2013

Какво ще е въздействието върху биоразнообразието в Черно море? Строителният график ще вземе ли в предвид сезонните ограничения, напр. размножителни периоди, миграции?

Глава9.8.

НПО ≠ Срещи консултации във Варна и околността

07.02. 2013

Как ще се смекчават шумовите емисии в морската среда по време на строителството?

Глава9.8.


07.02. 2013

Искат повече информация за драгирането, включително: Къде ще се изхвърлят изкопните маси от морското дъно.

Глава 5

Глава 9.7


07.02. 2013

Ще бъдат ли използвани химикали, които могат да замърсят околната среда, по време на Хидро теста?

Глава 5

Глава 9.7


07.02. 2013

Защо тръбополагането се извършва на етапи? Какви превантивни мерки ще се вземат, за да се запази морската околна среда?

Глава 5

Глава 9.7

Местни общности (Приселци – община Аврен)

Срещи консултации във Варна и околността

07.02. 2013

Ще има много плавателни съдове: кораби, драгери и др . в района по време на строителството. Как ИП ще предпазва от течове на гориво?

Глава 5

Глава 9.7

Местни общности

Формуляр за коментар

06.02. 2013

Животните и птиците трябва да бъдат пазени

Глава 9.8


URS-EIA-REP-204060 9.8-3





МОСВ Писмо 06.03. 2013

Настъпиха промени в границите на ЗЗ Галата (BG0000103) и нова ЗЗ Емона (BG0001501) за опазване на естествени местообитания. Трябва да се направи оценка на очакваната загуба или влошаване в състоянието на местообитанията и видовете в Защитените зони.

Доклад за ОС

Глава 9.8

НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Описанието на тръбополагащите и драгиращите дейности на морското дъно са неясно формулирани и описанието на дънните местообитания е омаловажено. Каква е оценката на физическите въздействия върху морското дъно?

Глава 5

Глава 9.7

НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Как ще оцените въздействието върху целостта на морските дънни съобщества, като имате предвид че се предвижда строителните работи да продължат 4 години?

Глава 5

НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Къде ще се изхвърлят изкопните маси от морското дъно?

Глава 9.7

Глава 5

НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Каква е оценката на въздействията върху морската среда в близост до драгирането и изхвърлянето на драгажните маси?

Глава 9.7

Глава 5

НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Обърнато ли е внимание на шумовите емисии в морската среда? Предвидени ли са мерки свързани с подхода за предпазване?

Глава 5

НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Какви мерки са предвидени срещу възможността от химическо замърсяване при тестването или повреда в газопровода?

Глава 10

Глава 5


9.8-4 URS-EIA-REP-204060




НПО ≠ Писмо 21.02. 2013

Какви мерки, в рамките на подхода за предпазване, ще се предвидят срещу замърсяването на морето с отпадъци (морски отпадъци) по време на строителството и експлоатацията на газопровода?

Глава 9.7

Глава 5

≠ Черноморска мрежа на НПО ‡ Българско Дружество за Защита на Птиците (БДЗП) ¥ Морски клуб Приятели на морето

Край.

В описанието на ИП са предвидени мерки, които ще доведат до предварително избягване/смекчаване на някои въздействия върху морското биоразнообразие рецептори. Те са взети предвид като база върху която се разсъждава при идентификацията и оценката на потенциалните въздействия от ИП. Това са:

• Морска изключителна зона от 0,5 km (от осевата линия на най-външните тръбопроводи) над подводните тръбопроводи простираща се от бреговата линия до дълбочина на водата от около 100 m: Изключителна зона на безопасност ще бъде наложена около тръбополагащия кораб по време на полагането на тръбопроводите с радиус от около 2 km (1,1 морски мили (NM)) за съдовете с динамично позициониране и с радиус от около 2 - 3 km (1,1 – 1,6 NM) за закотвените кораби (в зависимост от дълбочината на водата и разпереността на котвите) (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП).

• Пресичане на брега по безтраншеен метод (алтернативно с УХС или микротунели (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП). Това инженерно решение позволява газопроводите да пресекат брега под плажа Паша дере, т.е. без каквото и да е физическо въздействие върху плажа.

• Сондажната течност ще бъде смес от шлам от сондирането и суспензия от вода и бентонит (естествена, инертна, нетоксична глина), която се изпомпва през сондажния лост към главата на сондата за смазване на сондажния инструмент и оборудването. Бентонитът е включен в списъка на добавки PLONOR OSPAR, които представляват малък или никакъв риск за околната среда (PLONOR). OSPAR се отнася до проведените в Осло и Париж конвенции за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR конвенции), 1992 (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП).

• Въпреки това съществуват редица техники, които могат да бъдат използвани за свеждане до минимум на загубата на сондажна течност в изходните точки в морската околна среда и те ще бъдат разработени в детайли от изпълнителят на УХС дейностите и Саут Стрийм Транспорт БВ в рамките на План за управление на сондажния процес. Такива примерни мерки са (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП):

o Налягането на сондажната течност (бентонит), която се доставя към сондажния инструмент ще бъде намалено при наближаване на пробива при изходната шахта за предотвратяване на ненужни загуби на сондажен разтвор;

URS-EIA-REP-204060 9.8-5


o Дълбочината на изходната шахта (около 6 m) ще доведе до намаляване на излагането на сондажната течност на въздействията от придънните течения и ще улови по-голямата част от сондажната течност;

o Поставянето на специално изградено съоръжение за задържане на тинест компонент („екран за алеврит/тиня“) на изходната точка за задържане на сондажната течност, така че тя да бъде събрана и пренесена обратно на площадката на брега към блока за рециклиране и сепарация на сондажната течност (раздел 5.3.6.7); и

o Поставяне на 48-инчова обсадна тръба от самоповдигащата се платформа или спомагателния шлеп на няколко метра под нивото морското дъно около сондажния лост в пилотния сондаж, след като сондажният инструмент е пробил морското дъно, за да се изпомпва сондажната течност по време на дейностите по проширяване.

• При проширяването (разширяването) напред пилотният сондаж ще завършва малко преди изходната точка и последващо ще се прави пробива през дъното. Това се нарича „пробив със закъснение“ и означава, че сондажът ще остане затворен за последните от около 5% от дължината му. Това се прави с цел предотвратяване на загубата на сондажна течност по време на операциите на сондиране на пилотния сондаж, проширяването и почистването. При достигане на проектираното място инструментите за проширяване напред ще бъдат изтеглени обратно на сондажната площадка. Впоследствие сондажът се проширява откъм брега. Когато 95% от сондажа бъдат проширени до желания диаметър сондажът ще бъде пробит. Предимството на техниката за проширяване напред е че минимизира загубите на сондажна течност в морската околна среда чрез прилагането от страна на Изпълнителя на сондажните дейности на Плана за управление на сондажния процес. Въпреки това техниката на проширяване напред повишава риска от деформации и огъвания на сондажния лост и може да бъде възприета само при благоприятни геоложки условия (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП).

• Всички процеси на зауствания и обезвреждане на отпадъци на корабите ще бъдат в съответствие с нормативните документи за отпадъците на MARPOL, както и на Република България и на Европейския съюз, а също и на Букурещката Конвенция. (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП).

• Отпадъците, генерирани по време на строителните дейности в морския и в крайбрежния участъци, следва да бъдат разтоварвани на подходящо пристанище/ пристанищни съоръжения и събирани и извозвани от съответно лицензирани превозвачи до лицензирани депа подходящи за приеманите от тях видове отпадъци. (за повече информация виж Глава 5 Описание на ИП).

• Всякакви отпадъчни води, генерирани в резултат от дейностите по поддръжка на газопровода във фазата на експлоатация (например очистване/ диагностициране на тръбопроводите) ще бъдат събирани в резервоари на площадката и извозвани от площадката от съответно лицензиран превозвач на отпадъци, в съответствие с текущите наредби за управление на отпадъците (Глава 5 Описание на ИП).

• Ако са необходими котви, ще бъде проведено също проучване за котвения коридор в рамките на 1,5 km котвен коридор от двете страни на трасето на газопровода. В рамките на този коридор могат да бъдат пускани котвите от тръбополагащия кораб

9.8-6 URS-EIA-REP-204060

(които могат да бъдат управлявани от влекачи за котвите) върху морското дъно по време на инсталиране на тръбопроводите. Целта на проучването относно работата с котвите е да идентифицира потенциални опасности за работата/преместването на котвите, като присъствие на потенциални неексплодирали боеприпаси (UXO), антропогенни останки/замърсявания или геоложки характеристики, а също така и обекти от културното наследство (ОКН), които изискват опазване от повреда от котвите, и за избягване или минимизиране на смущаването на чувствителните местообитания. Проучванията ще включват стандартни геофизически и визуални методи на изследване (като ДУПС техники), а резултатите ще бъдат подложени на експертна оценка. Там, където са открити чувствителни местообитания или потенциално опасни останки, ще бъдат установени изключителни зони за котвите, където това е практически възможно. За определения коридор за инсталиране на тръбопроводите ще трябва да се разработят модели и процедури за работа с котвите, както и да се извърши оценка на риска, за да се гарантира, че на въпросните места няма въздействие от котвите или размаха на котвените вериги (Глава 5 Описание на ИП).

• Смукателните маркучи за хидротеста ще бъдат оборудвани с подходящи мрежи (с 2 mm отвори). Водата ще бъде събирана в междинен резервоар (резервоар за вода снабден с филтрираща система) на борда на съда за доставки. От междинния резервоар водата ще бъде изпомпвана през филтър за отстраняване на всички частици по-големи от 50 микрона (Глава 5 Описание на ИП).

• След успешен хидротест, тръбопроводът ще бъде изпразнен от водата и химически подсушен с помощта на Моноетилен гликол (MEG). MEG няма да се изхвърля в морето, а ще бъде изпомпан от подводната тестова глава на кораба за поддръжка по източващ маркуч и ще бъде приет и съхраняван в подходящи защитени резервоари за последващо третиране от лицензирана компания за преработка на отпадъци (Глава 5 Описание на ИП).

• Химическите добавки в разтвора за хидротеста ще бъдат ограничени до натриев бисулфит, който е с ниска острота на токсичност за морската околна среда и не био-акумулира. Натриевият бисулфит е включен от OSPAR в списъка с химикали, които не съставляват почти никакъв или никакъв риск (PLONOR) за околната среда (Глава 5 Описание на ИП).

• Изходната точка за разтвора на хидротеста ще се състои или от 4 - или от 6 - инчов дифузер, разположен приблизително на 1 m над морското дъно, което ще намали скоростта на водния поток излизащ от тръбата и с това ще намали мътността, отмиването на дъното и седиментните облаци. Дифузерът също така действа като аератор, който подобрява концентрацията на кислород във водата и компенсира ефекта на обедняване на кислород на натриевия бисулфит (Глава 5 Описание на ИП).

• Всички дейности по бункероване (зареждане с гориво) ще бъдат извършвани в съответствие с Плана за управление на околната среда/ Плана за предотвратяване на замърсяването и Плана за предотвратяване и реагиране на нефтени разливи на изпълнителя (Глава 5 Описание на ИП).

• Морските кораби и оборудване, използвани за ИП, но идващи в Черно море от други морета, представляват потенциален риск за привнасяне на морски, инвазивни

URS-EIA-REP-204060 9.8-7


чуждоземни видове. Ще бъдат предприети специфични мерки за намаляване на този риск. Където е уместно и разумно от гледна точка на практиката тези мерки ще се базират на мерките, възприети от документа на IPIECA (Global Oil and Gas Industry Associatiоn for Environmental and Social Issues /Глобална Асоциация на Нефтената и Газова Промишленост за Екологични и Социални Въпроси) „Инвазивни видове и нефтената и газова промишленост, Ръководство за предотвратяване и управление“ и Конвенцията Ръководството за управление на баластни води на Международната Морска Организация (IMO). Тези документи ще бъдат прилагани към всички морски кораби и съоръжения, които ще бъдат използвани от ИП и които имат потенциала да привнесат живи организми, спори, ларви и млади организми и ще включва управление на баластните води, използване на противообрастващи бои, почистване на съоръженията преди използването им и смяна на охлаждащите води (Глава 5 Описание на ИП).

Благодарение на тези мерки, предвидени в ИПсе смекчават или напълно избягват редица потенциални отрицателни въздействия върху морското биоразнообразие. Например избягва се: интрудуциране на инвазивни видове; замърсяване на морските води с Моноетилен гликол (MEG); попадане на по големи организми в смукателната системата за хидротеста и т.н.

Оценката на въздействието взима предвид тези мерки, предвидени в ИП, както и проектния график, и започва идентификацията и оценката на въздействията, като ги използва като задължителна основа. Оценката на въздействието се базира на резултатът очакван от прилагането на теза мерки.

Оценката на въздействието се базира на резултата очакван от прилагането на тези мерки, както и предвиденият времеви график за реализация на Инвестиционното предложение (Глава 5 Описание на инвестиционното предложение). По отношение на дейностите по драгиране на преходните и основни траншеи за тръбопроводите и временното депониране на драгираните материали на подводни площадки за депониране следва да се направи уточнението, че макар че времевият график предвижда провеждане на тези дейности през първото тримесечие на 2015 г. (януари – март), мобилизацията на драгите и спомагателните кораби се планира за м. февруари, а започването на реалните дейности по драгиране на първата траншея (за тръбопровод №1) – за втората половина на м. март, т.е. след зимния сезон, за който са характерни силни щормове. По такъв начин дейностите по драгиране на траншеите за тръбопроводите, временно депониране на драгираните материали и обратното засипване на траншеите след полагането в тях на тръбопроводите ще се осъществят при благоприятни метеорологични условия (второ и трето тримесечия).

Част от предвижданите дейности не са разгледани в оценката за някои от компонентите, тъй като е преценено, че няма да окажат въздействие върху морското биоразнообразие. Това заключение е направено на базата на информацията, дадена в описанието на ИП (Глава 5 Описание на ИП), както и на база познаването на разпространението, чувствителността и други аспекти от биологията и екологията на разглежданите групи организми.

9.8-8 URS-EIA-REP-204060

9.8.3 Оценка на потенциалните въздействия

9.8.3.1 Методика за оценка на въздействията

Пространствен и времеви обхват

Районът на ИП се дефинира като географска територия, в която ще се извършват всички предложени дейности по ИП, които могат да окажат въздействия върху компонентите на околната среда. При определянето на пространствения и времеви обхват на въздействията се взимат предвид характеристиките и чувствителността на рецепторите. По-специално, за целите на този ДОВОС, районът на ИП се определя от най-голямата степен на физическо въздействие, произтичащо от дейностите по реализация и експлоатация на ИП, като се отчита инфраструктурата на ИП, оборудването и строителната техника, съпътстващите дейности и съоръжения или територии. Отделните компоненти на района на ИП и дейностите в тях описани подробно и изобразени на карти в Глава 5 Описание на ИП.

ИП в морето условно е разделен на три отделни участъка по отношение на проектиране и инженерство: морска част, прибрежна част и брегова част.

Морският район обхваща около 210 km от Българо-турската Изключителна Икономическа Зона по посока българския бряг на около 23 km от брега. В морския район тръбите ще бъдат полагани директно на морското дъно. Районът на ИП в този участък се обуславя от трасето на четирите отделни газопроводни тръби, местоположенията, площта необходима за маневриране и местата за закотвяне на плавателните съдове, свързани непосредствено със строителните дейности и операциите по поддръжка на газопровода.

Прибрежният район започва на около 23 km от българския бряг на дълбочина на водата около 30 m и се простира до плитководната част на този район. В прибрежния участък тръбопроводите до около 2,2 km от брега тръбопроводите ще бъдат полагани директно на морското дъно, а от там до брега ще бъдат поставени в траншеи, които ще бъдат изкопани чрез драгиране. Драгираният материал от изкопа ще бъде временно съхраняван на определени площадки за депониране на драгажния материал, и ще се използва за обратно засипване на тръбопроводите. В този район ще се осъществяват строителни дейности по безизкопното пресичане на брега.

Бреговият район е продължение и част от прибрежния район като обуславя най-плитката и брегова част от прибрежния участък до точката на излизане на газопровода на плаж Паша дере.

Зоната на въздействие за морските рецептори (морска флора, фауна, морски птици) варира в известни граници, в зависимост от описаните горе проектни дейности, в района на ИП. Това е така тъй като определящи са естеството на потенциалното въздействие и чувствителността на рецепторите.

Например зоната на въздействие за загуба на местообитания ще е по-ограничена от безпокойство от шум. Зоната на въздействие може да надхвърли района на ИП, описан по-горе. Зоната на въздействие варира във времето и според дейностите от ИП в различните фази.

URS-EIA-REP-204060 9.8-9


Независимо, че по-голямата част от въздействията ще възникнат в рамките на Района на ИП, някои от дейностите по ИП могат да доведат до въздействия, които обхващат по-широк географски район (напр., газови емисии, седиментен облак, въздействие от атмосферен и подводен шум и др.). За различните компоненти на морската екосистема, дефинираните зони на влияние на ИП могат да се различават поради биологичните особености на отделните групи.

Основното въздействие върху планктона се очаква по време на строителството, в резултат на повишаване на мътността. Зоната на въздействие на ИП върху планктона е зоната, в която се простира мътностният/ седиментен облак. Кратко обобщение на резултатите от моделирането на разпространението на седиментите е дадено в Точка 9.8. 3.1.

При дънните хабитати, бентосните съобщества прикрепени към субстрата и дънните риби обхватът на въздействието е по-широк и включва редица дейности. Основното въздействие се очаква в резултат на седиментния облак както от повишаване на мътността, така и от последващото утаяване на седимент на морското дъно, което ще доведе до засипване на местообитанията със седимент. Обхватът на въздействията съвпада с териториалния и времеви обхват на разпространението на седиментния облак и последващото утаяване на седименти. Директно въздействие върху бентоса се очаква и в резултат на драгирането и депонирането на драгажни маси, като териториалният обхват на въздействието засяга драгираната територия и площадките за депониране, където бентосните съобщества ще бъдат унищожени. Влияние върху бентоса (влошаване качеството на местообитанията/загуба на местообитание) се очаква и в резултат на закотвяне на корабите.

По отношение на бентоса основното въздействие се очаква в резултат на: седиментния облак както от повишаване на мътността, така и от засипването на местообитанията със седимент. Въздействие се очаква и от закотвянето на кораби. Обхватът на въздействията съвпада с териториалния и обхват на седиментния облак, натрупването на седимент и закотвянето.

При пелагичните риби и бозайниците въздействието обхваща дейностите, изброени при планктона и бентоса, но също така определящ фактор за границите на район на въздействие е разпространението на подводния шум.

При птиците дейностите в морето могат да окажат влияние върху хранителната база, съвпадаща по обхват с въздействието върху ихтиофауната. Пространственият обхват на въздействието върху т. нар. морски птици включва както морска акватория, в/близо до която ще се извършват дейности по ИП, така и въздействие (предимно безпокойство) оказано върху местообитания на тези видове на сушата.

Критерии за оценка на въздействията (рецептори и степен на въздействие)

Методиката за оценка на въздействията върху околната среда които потенциално биха могли да възникнат в резултат от реализирането на ИП е разгледана детайлно в Глава 8 Методика на оценка на въздействието върху околна среда.

За определяне значимостта на въздействието се използва комбинация от два показателя: степен (величина) на въздействието и чувствителност на рецептора.

9.8-10 URS-EIA-REP-204060

Най-общо под чувствителност на Рецептора се има предвид:

• Податливост към дадено въздействие (например птиците са с по-висока чувствителност по отношение на безпокойството по време на размножителния период);

• Капацитет/репродуктивни възможности и период необходим на Рецептора за възстановяване;

• Природозащитна стойност.

Специфичните особености по отношение на чувствителността на разглежданите рецептори са дефинирани в текста на оценката на конкретните въздействия.

Степен на въздействието

При оценка степента на въздействието са отчетени:

• Пространственият обхват на дадено въздействие

• Времевият обхват (продължителност на въздействието)

• Интензитетът на въздействието (например нива на шум, ниво на замътняване на морската вода и т.н.)

При оценка на чувствителността, степента на очакваните въздействия и тяхната значимост по ИП е приложена 4-степенна скала (Глава 8 Методика на оценка на въздействието върху околната среда).

Смекчаващи мерки са предложени с цел смекчаване на всички въздействия с висока значимост. За въздействията със средна значимост са предложени смекчаващи мерки, в случай, че са приложими, с цел намаляване значимостта на въздействието.

Имайки предвид спецификата на черноморската екосистема смекчаващи мерки са предлагани и за част от въздействията с ниска значимост, с цел избягването им и максималното запазване на естествените условия на средата.

Оценена е значимостта на въздействие върху рецепторите и в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки. Въздействията, които остават след смекчаването се дефинират като остатъчни въздействия.

Моделиране

Моделите са най-оптималните и надеждни средства за проверка и оценка на бъдещи сценарии, където в резултат на дадена разработка контролиращите параметри и процеси лежат извън естествените стойности. Въпреки че не обещават, че предлагат висока точност на прогнозата, математическите модели могат да хвърлят важна светлина върху мащаба на промените, взаимосвързаността (зоните на въздействие) и продължителността на промяната. За работата на моделите на изследване на въздействията са моделирани типични и екстремни условия за вълни и течения. Моделите за оценка на въздействието са използвани за да се изследва:

URS-EIA-REP-204060 9.8-11


• Дисперсията на фини суспендирани седименти встрани от участъците за драгиране и площадките за временно депониране на драгажни маси по време на дейностите по полагане на тръбопроводите;

• Разпространение на подводния шум.

Поради отсъствието на климатични данни за вълните и теченията, данните с времеви серии са използвани предпазливо, като в общия случай се основават на симулации за кратък период от време на типични или екстремни условия. Подробна калибровка на моделите пуснати първоначално за естествени условия не беше възможна, като са използвани предимно на концептуални модели, за да се гарантира, че прогнозираният мащаб на транспорта на вода и седименти съответства на наблюденията на естествената система.

Приложениe 9.7.1 представят в подробности съставянето и настройката на моделите, направените процедури за калибровка и валидация с цел да се намали несигурността на прогнозите от моделирането, и получените прогнози за оценката на въздействието. Важните резултати и цифри от тези Приложения са вмъкнати в следващия раздел, описващ потенциалните въздействия от работите по ИП.

Моделиране на дисперсията на седиментите

В рамките по изготвяне на ОВОС е направено моделиране на дисперсията на седиментите или по точно дисперсията (или разпространението) на мътностния облак от суспендиран седиментен материал генериран от дейностите по драгиране и временно депониране на драгажните маси.Моделирано е драгирането в участъка между 1100 m и 2000 m навътре в морето, където тините са преобладаващият материал. Приема се, че седиментът ще бъде изкопан от траншеята в морето посредством режеща смукателна драга (cutter suction dredger/CSD), и ще бъде пренесен с помощта на плаващ тръбопровод до една от разположените наблизо временни площадки за депониране (площадка B; трите предложени площадки за временно депониране на драгажни маси са много близо една до друга).

Дисперсията на седименти от строителни дейности, свързани с планираното строителство на газопровода бе разгледана с помощта на Модела за проследяване на частици MIKEFlexibleMesh (с гъвкава неструктурирана мрежа използваща метода на крайните елементи за съставяне отворите на мрежата – бел прев.). Този модел симулира освобождаването на седименти или от повърхността, или от морското дъно в резултат от дейностите по драгиране и депониране.

Хидродинамичните данни, залегнали в основата на моделирането обхващат период от 12 месеца и са получени от модела HYCOM (HybridCoordinateOceanModel - Модел на океана с хибридни координати) (www.hycom.org). Определени са два типични периода, които да представляват условията на северното и югоизточното течения. Изследването следва детерминистичен подход, при който всяка симулация се провежда за избран период.

Изследвани са два сценария за драгиране и депониране, представляващи различни условия на теченията, като те са дефинирани в Таблица 9.8.2 и Таблица 9.8.3.

9.8-12 URS-EIA-REP-204060

Сценарий 1: драгиране преди полагане на тръбопроводите; депониране в околността с използване на плаващ тръбопровод; освобождаване на частиците при северни течения.

Сценарий 2: драгиране преди полагане на тръбопроводите; депониране в околността с използване на плаващ тръбопровод; освобождаване на частиците при южни течения.

Таблица 9.8.2 Сценарии на модела

Сценарии Състояние на течението

Суспендиране на частиците във воден стълб

Продължителност на операцията

Драгиране Депониране

1 Северно 5m над дъното 10m над дъното 26 дни

2 Южно 5m над дъното 10m над дъното 26 дни

Таблица 9.8.3 Обем и маса

Сценарии Операция Обем (m3) Обем преминаващ в суспензия (m3)

1 & 2 Драгиране 252000 12600 (5%)

Депониране 252000 25200 (10%)

Използвана е гама от прагови концентрации на мътностния облак от суспендиран седиментен материал (2mg/l, 5mg/l, 10mg/l, 20mg/l и 50mg/l), за да определи мащаба на неговото въздействие. Изследвани са концентрациите на седиментите на повърхността, на дъното и осреднено за водния стълб. Присъствието на облака ще продължи през цялото време на предлаганите дейности по строително драгиране (26 дни), но бързо ще се разсее в рамките на 4-6 часа след тяхното приключване. При моделираните максимални скорости на течението от около 0.3 m/s, стойностите за силата на срязване (откъсване на седиментните частици) на дънните седименти не се очаква да надвишат прага на движението, следователно не се очаква да настъпи ресуспензия на дънните седименти.

Следва да се отбележи, че моделирането, представено в този конкретен случай е извършено въз основа на планираното първоначално от техническия проект пресичане на брега по открития (траншеен) метод с построяване на кесон (кофердам). При това моделирането се отнася за дисперсията на тинести седименти, установени в участъка от 1,1 до 2,1 km. При първоначално планирания метод на пресичане на брега се е предвиждало да се изкопае една обща траншея за четирите тръбопровода с общ обем на драгираните материали 252,000 m3 и съответно същото количество седиментни материали за обратна засипка на траншеята. Предложения нов алтернативен метод за безтраншейно пресичане на брега (с УХС или микротунелиране) предвижда драгиране на отделни траншеи за всеки тръбопровод през участъка с тинести седименти. Общият обем на драгираните материали от всяка отделна основна траншея е 80,000 m3, което прави общо 320,000m3 седиментни материали за драгиране, временно депониране и обратна засипка

URS-EIA-REP-204060 9.8-13


на траншеите. Тъй като всяка траншея ще бъде изкопана и запълнена обратно по отделно, очакваното въздействие на дейностите по драгиране и обратна засипка ще бъде с по-ниска степен, но с по-голяма продължителност. Поради това оценката на въздействията от дейностите по драгиране с използване на резултатите от това моделиране е основана на консервативен подход, т.е. на „сценария на най-лошия случай“ по отношение на основните показатели (мътност, скорости на седиментация и пр.) и изисква да бъде прилагана последователно за всяка траншея по отделно с оглед оценка на ефекта на продължителността на въздействие. Освен това, поради незначителното преместване (~150m) в южна посока на участъците на драгиране и площадките за депониране прогнозираната зона на въздействие съответно е коригирана чрез необходимо отместване.

Драгирането в строителната площадка ще доведе до образуването на мътностен седиментен облак веднага след началото на работите по драгиране. Седиментният облак се движи по посока на течението по протежението на българската брегова линия. Прогнозираната зона на потенциално въздействие включва околността на площадките за драгиране, един участък на юг и един участък на север от строителните работи. Резултатите показват (Глава 9.7 Морска околна среда – физични компоненти), че засегнатите разстояние и площ зависят от посоката на течението, пространствената дисперсия на мътностния облак във водния стълб и прага на концентрация на суспендирани седиментни частици в него, както е обобщено в Таблица 9.8.4, Таблица 9.8.5и Tаблица 9.8.6. Максималният облак бе установен в условията на южното течение. При дъното, въздействието (за 5mg/l праг на облака) е ограничено в рамките на разстояние от 5 km от мястото на депониране, където максималната площ на облака е около 14,5 km2. Поради слабото северно течение, седиментите се утаяват бързо обратно на морското дъно на площ в северна посока, като засегнатото разстояние е около 2,5 km.

Таблица 9.8.4 Разстояние и площи, засегнати от облака (на повърхността)

Таблица 9.8.5 Разстояние и площи, засегнати от облака (осреднен по дълбочина)

Сценарий ≥50 (mg/l) ≥20 (mg/l) ≥10 (mg/l) ≥5 (mg/l) ≥2 (mg/l)

1 разстояние (km) 0,9 1,4 2,0 2,5

площ (km2) 0,6 1,6 3,8 7,2

2 разстояние (km) 0,8 1,5 3,5 4,5 8,0

площ (km2) 0,7 3,3 8,2 14,4 30,0

Сценарий ≥50 (mg/l) ≥20 (mg/l) ≥10 (mg/l) ≥5 (mg/l) ≥2 (mg/l)

1

разстояние (km) 0,4 1,0 2,3 2,5

площ (km2) 0,2 0,9 2,3 5,3

9.8-14 URS-EIA-REP-204060

Tаблица 9.8.6 Разстояние и площи, засегнати от облака (на дъното)

Моделиране на подводният шум

По време на планираното тръбополагане в Черно море и съпътстващите го дейности ще бъде генериран подводен шум. Продуцираният шум има потенциала да окаже въздействие върху морските биологични рецептори.

Идентифицирани са редица морски видове, сред които и такива с консервационна значимост, върху които генерираният при строителните дейности подводен шум ще окаже въздействие. Това са афалата, обикновенният делфин и муткура, както и карагьозовите и есетрите риби. Направен е преглед на съществуващата литература с цел да се определят праговите стойности свързани с акустичните въздействия върху морските организми. Въздействията, които са разгледани са смъртност, физическо нараняване, временна загуба на слуха и поведенчески реакции.

Извършено е моделиране на разпространението на подводният шум посредством специфична териториална и времева екологична информация за Черно море, а резултатите са приложени към изходната информация при всяка от дейностите.

Дейностите по ИП, разгледани и оценени в доклада са изкопаване на траншеята, поставяне на каменна противоерозионна защита, полагане на тръбите, въвеждане в експлоатация, шум от функционирането и поддръжка на съоръжението. При прегледа на съществуващата литература всяка дейност е дискутирана от гледна точка на шумовите характеристики и е доказано че само полагането на тръбите и изкопаване на траншеята в първите два km от брега биха могли да генерират шумови нива, достатъчно високи, за да предизвикат акустични въздействия.

Анализът на въздействията показва че шумовите нива, генерирани при полагането на тръбите и изкопаване на траншеята са недостатъчни, за да предизвикат смъртност при морските видове, обитаващи засегнатият район.

Оценено е и кумулативното въздействие от едновременно функциониране на по-голям брой източници на ниски нива на подводен шум на сравнително малка площ. Такъв е случаят с функционирането на няколко плавателни съда при тръбополагането. Моделът

2 разстояние (km) 1,0 1,3 1,5 2,0 4,0

площ (km2) 0,1 0,7 1,8 4,5 11,7

Сценарий ≥50 (mg/l) ≥20 (mg/l) ≥10 (mg/l) ≥5 (mg/l)

1 разстояние (km) 1,0 1,6 2,5

площ (km2) 0,4 1,3 2,7 4,7

2 разстояние (km) 0,6 2,0 3,5 5,0

площ (km2) 0,9 3,6 8,5 14,5

URS-EIA-REP-204060 9.8-15


доказва че нивата на подводен шум, дори и при едновременно функциониране на всички плавателни съдове в тръбополагащата колона е незначителен, за да предизвика смъртност, временна или постоянна промяна на праговите слухови нива [Спр.9.8.25, Приложение 9.8.1].

9.8.3.2 Фитопланктон

Оценка на потенциалните въздействия по време на строителството и преди въвеждане в експлоатация

Идентифициране на въздействията

Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона и въздействията върху фитопланктона, които потенциално биха могли да произтекат от тези дейности са дадени в Таблица 9.8.7.

Таблица 9.8.7 Предвидени дейности по време на строителството и очаквани въздействия

Дейност Открито море

Прибрежен район

Въздействия

Движене на плавателни съдове, включително мобилизиране

-

Предстроителни проучвания на трасето, премахване на всички пречки (нап. отломки, боеприпаси)

Влошаване на качеството на местообитанието

Намаляване на светлината, което води до намаляване на фотосинтезата

Увеличение на първичната продукция на планктона при определени концентрации на суспендираните вещества

Сондажни дейности, дейносто по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейния участък, включитело използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор

Влошаване качеството на местообитанието


Драгиране на прибрежните преходни траншеи и дълбоките изходни шахти (дълга 100 m, широка 7.5 m и дълбока от 6 до 2,5 m)


Намаляване на светлината което води до намаляване на

9.8-16 URS-EIA-REP-204060


Прибрежен район


0.43-2 km драгиране на траншеите фотосинтезата

Промени във видовия състав

Увеличение на първичната продукция на планктона в участъци/периоди с определени концентрации на суспендирани вещества, което потенциално би могло да доведе до цъфтеж/еутрофикация

0.3-2 km временно депониране на драгажни маси на временни площадки

0.3-2 km полагане на тръбите

0.3-2 km обратно засипване на изходните шахти и траншеите

2-20 km полагане на тръбите

0,4-2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък)

Монтаж на тестови глави в края на крайбрежния участък на газопровода.

Хидротест, включително водовземане на морска вода, отвеждане и заустване на вода от хидротеста.

Свързване на тръбопровода, включително проверка на краищата на тръбите, монтаж на подемни съоръжения, повдигане и спусканен на тръбите и демонтаж на подемните съоръжения


Намаляване на светлината, което води до намаляване на фотосинтезата

Увеличение на първичната продукция на планктона в ниски концентрации

>30m морско тръбополагане (незаравяне в морското легло)

Инспекция, заваряване и тестване на тръбите, изграждане на пресичанията

Край.

URS-EIA-REP-204060 9.8-17


Оценка на потенциалните въздействия преди прилагане на смекчаващите мерки

Повишена мътност

Основен източник и основен фактор на отрицателно въздействие върху планктонното съобщество е преносът на седименти. Той се очаква най-вече в резултат от драгиране, изхвърляне, обратно засипване на траншеята и закотвяне. В резултат от разпространение на седиментите ще бъде засегната средата на живот на пелагичните съобщества. Големите и твърди частици се утаяват бързо, а фините фракции постепенно се пренасят на определени разстояния, за определен период от време в зависимост от условията. Размерите на засегнатите зони и продължителността на въздействието се определят от характера на извършените работи, състава на частиците в драгирания субстрат и местното хидроложко състояние. Съгласно резултатите от моделирането на разпространението на седиментите (седиментния облак), на повърхността облакът ще има относително ограничен обхват (Фигура 9.8.1). В близост до морското дъно, очакваният обхват е много по-голям Фигура 9.8.2. Развитието на облака ще продължи по време на драгажните дейности, но бързо ще се разсее след края на дейностите. Очаква се 5% разсейване на седимент в местата на драгиране и 10% - в площадките за депониране. Резултатите от моделирането показват, че площта на засегнатата зона зависи от посоката на течението, разположението във водния стълб и праговата концентрация. Максималният пространствен обхват на седиментния облак е установен в условията на южно течение [Спр.9.8.5].

При най-лошия предвиден в моделирането сценарий седиментен облак с концентрация на седиментите над фоновата за района (2 mg/l) в площ от около 30 km2. Концентрация над 5 mg/l се очаква в 14 km2 като концентрацията надвишава 12 mg/l в около 6,8 km2.

Като цяло, суспензията се класифицира като нетоксична субстанция. Естественото ѝ съдържание (фоново ниво) в морската вода варира в доста широк диапазон, като се променя с дълбочина, разстояние от брега, сезон, хидрология и водна динамика. По-високите концентрации на суспендирани вещества в морската вода има неблагоприятно въздействие върху хидробионтите. Седиментите в района, предвиден за драгажни дейности не са замърсени (за подробности виж Глава 7.7.3). Като фоново ниво в района (средно) се приема 2mg/l суспендирано вещество, като тази стойност е силно променлива в резултат от природни явления. През лятото варира между 0,4 и 3,7mg/l, през зимата - между 0,6 и 7 mg/l, през пролетта - между 0,3-4,6 mg/l.

Фитопланктонът е основен продуцент на органична материя във водната екосистема, като образува в голяма степен първото трофично ниво. Той е първият, който отговаря на неблагоприятни антропогенни въздействия и поради това е добър показател за качеството на водите и способността им за самопречистване.

Ефектът на различните концентрации на суспендирани вещества, образувани по време на строителните дейности върху фитопланктона и продуктивността му варира в пространствен и времеви аспект, в зависимост от дейностите, разстоянието от мястото на тяхното изпълнение и тяхната продължителност. С постепенното увеличение на съдържанието на суспендирани вещества, първоначално се наблюдава стимулиращ ефект

9.8-18 URS-EIA-REP-204060

върху развитието и продуктивността на фитопланктона, в резултат на увеличението на концентрацията на биогенни елементи (форми на неорганичен азот и фосфор), както и някои микроелементи като Si. След това продуктивността не се променя, и достигайки определена критична стойност рязко намалява. Основната причина за стресовия ефект от високите концентрации на суспендирани вещества е влошаването на светлинните условия за фотосинтеза. Фитопланктонът реагира бързо на затъмняването като намалява скоростта на фотосинтеза и съответно намалява първичната продукция (до два пъти) при достатъчно високи концентрации на суспендирани вещества във водата [Спр.9.8.1].

Силно повишената мътност ще се отрази неблагоприятно на дейността на фотосинтезиращи организми, чийто основен биотоп са повърхностните 10 m воден слой, добре осветен и достатъчно затоплен (поради силно изразената стратификация). В резултат на променените условия е възможна промяна в структурата на планктонната фитоценоза, най-вероятно изразена в пропорционално увеличение на диатомейния компонент.

URS-EIA-REP-204060 9.8-19

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20

Цел на изготвяне

Проект

Заглавие

Изготвил Проверил

МАКСИМАЛЕН ОБХВАТ НА СЕДИМЕНТНИЯ ОБЛАК НА ПОВЪРХНОСТТА И УСРЕДНЕН

ПО ДЪЛБОЧИНА

MОРСКИ ГАЗОПРОВОД ЮЖЕН ПОТОК

Scott HouseAlençon Link, BasingstokeHampshire, RG21 7PPTelephone (01256) 310200Fax (01256) 310201www.ursglobal.com

URS Infrastructure & Environment UK Limited

ДатаОдобрил

Рев.Номер на карта/фигура

Този документ е изготвен в съответствие с обхвата на споразумението/договора на URS с клиента му и е обект на условията на това споразумение/договор.

URS не поема отговорност за всяко използване на този документ, от друг освен клиента и само за целите, за които е бил подготвен и

Трябва да се използват само писмени размери.

Вътрешен номер на проект Мащаб @ A3ЛБ МБ ВГ 16/10/2013

Пров.Дата Суф.Пров.

От

За информацияКлиент

Ревизия - детайли

1:75 000

Проекция: Ламбертова конформна конична

±

46369082

Фигура 9.8.1

ЛЕГЕНДАМорски газопровод "Южен поток" - български участък

предложено трасе на морския газопроводпредложено трасе на сушатаУХС/МТтраншея

Натура 2000Натура 2000 (Директива 92/43)

! ! !

! ! !

Натура 2000 (Директива 2009/147)

Концентрация (mg/l)< 22 - 1212 - 2222 - 3232 - 4242 - 5252 - 6262 - 7272 - 8282 - 9292 - 102102 - 112112 - 122122 - 132132 - 142> 142

2

0 1 2km! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20

0 1 2km

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20

0 1 2km

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20

0 1 2km

Максимален обхват на седиментния облак на повърхността (Сценарий 1) Максимален обхват на седиментния облак усреднен по дълбочина (Сценарий 1)

Максимален обхват на седиментния облак на повърхността (Сценарий 2) Максимален обхват на седиментния облак усреднен по дълбочина (Сценарий 2)

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20


Проект

Заглавие


МАКСИМАЛЕН ОБХВАТ НА СЕДИМЕНТНИЯ

ОБЛАК В ПРИДЪННИЯ СЛОЙ











От



1:50 000


46369082

Фигура 9.8.2


предложено трасе на морския газопроводпредложено трасе на сушатаУХС/МТтраншея


! ! ! !

! ! ! ! Натура 2000 (Директива 2009/147)

Концентрация (mg/l)< 55 - 1515 - 2525 - 3535 - 4545 - 5555 - 6565 - 7575 - 8585 - 9595 - 105105 - 115115 - 125125 - 135135 - 145> 145

2

0 1 2km

Сценарий 1

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20

0 1 2km

Сценарий 2

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20


Проект

Заглавие


МАКСИМАЛНА ДЕБЕЛИНА НА ОТЛОЖЕНИТЕ СЕДИМЕНТИ











От



1:50 000


46369082

Фигура 9.8.3


предложено трасе на морския газопроводпредложено трасе на сушата УХС/МТтраншея


! ! ! !

! ! ! !

Натура 2000 (Директива 2009/147)

Дебелина (mm/l)< 0.20.2 - 4.24.2 - 8.28.2 - 12.212.2 - 16.216.2 - 20.220.2 - 24.224.2 - 28.228.2 - 32.232.2 - 36.236.2 - 40.240.2 - 44.244.2 - 48.248.2 - 52.252.2 - 56.2>56.2

2

0 1 2km

Сценарий 1

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Галата

Галата

Галата

-20

0 1 2km

Сценарий 2

Показателите за численост на фитопланктона (включително съдържание на хлорофил) варират в зависимост от съдържанието на разтворени вещества във водата. Също като стойностите на първичната продукция, фитопланктонното обилие (съдържание на хлорофил) с минимално увеличение на мътността (5-8 mg/dm3) се увеличава; със средна мътност (8-12 mg/dm3) стойностите на обилието остават същите, а при съдържание на суспендирани вещества над 12 mg/dm3 се потиска развитието, т.е. рязко намаляване на обилието на фитопланктон [Спр.9.8.2].

Едноклетъчните водорасли с висока скорост на делене са в състояние да възстановят функционалността си (първични продукти) и структурните (съдържанието на хлорофил) характеристики в рамките на кратък период от време след прекратяване на неблагоприятните въздействия.

От посочените по-горе дейности и последствия от тях върху фитопланктонното съобщество са идентифицирани следните потенциални въздействия в резултат от повишена мътност:

При ниски концентрации (5-8 mg/dm3)

• Увеличаване на първичната продукция на планктона

При по-високи концентрации (над 12 mg/dm3)

• Промени във видовия състав

• Влошаване на качеството на местообитанието

• Намаляване на светлината, водещо до намаляване на фотосинтезата

Чувствителността на фитопланктона се определя като средна, базирано на следните характеристики:

• Той е уязвим към увеличаването на биогени във водата

• Той е уязвим към намаляване на светлината във водния стълб

• Той има бърза способност за самовъзстановяване - фитопланктонното съобщество е в състояние да възстанови своите функции (първични продукти) и структурни (съдържание на хлорофил) характеристики в рамките на доста кратък период от време след прекратяване на вредните въздействия

Степента на въздействието се определя като незначителна до ниска (в зависимост от дейностите, виж Таблица 9.8.9) поради следните причини:

• Относително краткосрочен характер на въздействието - то ще намали относително бързо след началото на строителните дейности, и се очаква да бъде отстранено чрез естествения процес на утаяване

• сравнително малка площ на засегнато местообитание на фитопланктона -засегнатата площ е по-широка в придънния слой и по-малко на повърхността, където се намира фитопланктонът

Значимостта на въздействията се оценява като ниска до незначителна (Таблица 9.8.7).

URS-EIA-REP-204060 9.8-23


Еутрофикация

Вторично въздействие от повишението на първичната продукция на фитопланктона би могла да бъде еутрофикация, която ще се отрази на цялото биоразнообразие в засегнатата част от екосистемата. Въпреки че въздействието касае всички рецептори разглеждани Точка 9.8 от ДОВОС, то ще бъде описано подробно в тази подточка тъй като би могло да бъде предизвикано от развитието на фитопланктона в резултат от увеличаване на биогените/микроелементите в определена концентрация (5-8 mg/l).

Азотните и фосфорни компоненти в седиментите, продукти на микробиалното разграждане на утаената на дъното органична материя, се натрупват основно в разтворена форма в интерстициалната вода на седиментите, както и в свързана форма към определени типове седиментни частици [Спр. 9.8.11]. Съдържанието на основната форма на азота -N–NH4+ и нa фосфора- P-PO4 в интерстициалните води на крайбрежни седименти може да достигне милимоларни концентрации (mM) – значително по-високи от нормалните за крайбрежните морски води количества [Спр. 9.8.12, 9.8.13]. Отделянето на тези резервоари от биогени при ресуспендиране на седиментите може да доведе до повишение на концентрациите на биогени във водния стълб. Размерът на това повишение зависи както от съдържанието на N и P, така и от редица други, слабо проучени процеси1.

Проучвания на динамиката на промените в концентрациите на азотни и фосфорни компоненти по време на драгажни дейности в крайбрежни морски зони са малко на брой в научната литература, но убедително демонстрират локални промени в състава на морската вода и освобождаване на биогени от седиментите [Спр. 9.8.12, 9.8.13].

Увеличаването на концентрациите на биогени, особено в еутрофизирани зони като крайбрежието на Черно море в района Варненски залив [Спр. 9.8.18] потенциално биха довели до стимулиране на растежа на фитопланктонните организми, генериране от това на допълнителни количества биомаса и стимулиране на процеси, които могат да доведат до негативни последствия за морското биоразнообразие (напр. в бентосните екосистеми - хипоксии и аноксии вследствие от гниенето на утаените планктонни маси, развитие на вредни опортюнистични макроводорасли от родовете Ulva и Cladophora и др.). Обхватът и силата на тези въздействия зависят изцяло от размера и продължителността на евентуалните фитопланктонни цъфтежи, които от своя страна зависят от разпространението на ресуспендирания седимент и съдържанието на биогени и микроелементи в него.

При in-situ изследване в прибрежна лагуна в Мексиканския залив [Спр. 9.8.13], е отчетено при драгиране на 318 000 m3 седименти в период от 2 месеца, освобождаването на над 60 метрични тона N-NH4, (1/3 от които от интерстициални води, 2/3 от адсорбирани в седиментите форми на азота), количество съизмеримо с естествените втоци на амоний от седиментите за същия период от време. Отделянето на амоний започва с началото на драгирането на седиментите и продължава до утаяването им, а увеличението на

1 Скорост и степен на освобождаване на адсорбирани в седимените компоненти, влияние на окисилително-редукционни процеси при присъствие на метални компоненти в седиментите в аеробна среда, фотохимични процеси на освобождаване на биогените под въздействие на слънчевата светлина [Спр. 9.8.13, 9.8.14, 9.8.15, 9.8.17].

9.8-24 URS-EIA-REP-204060

концентрациите на амоний вследствие от това отделяне е 20-30 кратно спрямо това в неповлияните от драгирането и седиментите зони. Авторите отчитат възможността това обогатяване на водите с амоний да е предизвикало локални цъфтежи на фитопланктон в зоната на изследване.

Morgan et al. 2012 [Спр. 9.8.13] проследяват динамиката на азотните и фосфорни компоненти при драгажни работи и депониране на 28 000 m3 в естуарна система на ЮЗ крайбрежие на Австралия, от седименти с високо съдържание на N и P в интерстициалните води (средно 6,3 mol/L NH4 и 0,3 mmol/L PO4). Отчетено е значително (4-5 кратно), но локално повишаване в концентрациите на PO4 в близост до зоната на депозиране на седиментите, което бързо достига референтни стойности на едва 500-600 m по посоката на разпространение на седиментите по течението в изследвания естуар. Концентрациите на NH4 също се увеличават значително в зоната на депониране на седиментите (10-15 кратно), и също бързо намаляват до референтни стойности на разстояние от неколкостотин метра от зоната на депониране (в зоната на разпространение на седиментния облак). Продължителността на това увеличение на концентрации зависи от протичането на разнообразни процеси на окисление и свързване на азотните и фосфорни компоненти от метални, силно зависещи от специфичния състав на конкретните ресуспендирани седименти. Липсват данни за рязко увеличаване на концентрациите на хлорофил-а (фитопланктонен цъфтеж), което според авторите е свързано с липсата на подходящи условия и затъмняването на водата – Отчетено е силно увеличаване на турбидността на водата (до 200-500 NTU) и нейната прозрачност ( 4-5 кратно намаление).

Наличните данни за състава на седиментите в района на драгирането при бъдещия строеж на газопровода не дават пълна представа за наличните в тях запаси от азот и фосфор, тъй като анализа на елементите не е включвал измерване на състава на интерстициалната вода. Косвена и частична оценка за възможните количества биогени в тези седименти може да се направи на базата на сравняване на количествата на общ органичен въглерод (TOC) в тези седименти, със седиментите от гореописаните два случая –Фигура 9.8.4. Наличният органичен въглерод е индикация за съдържанието на органика в седиментите, чието разграждане е основен източник на N и P в интерстициалните води.

По съдържание на TOC, седиментите в района на бъдещото драгиране при Галата са по-бедни на органика спрямо изследването на Morgan 2012 [Спр. 9.8.13], но се приближават до тези на Morin, Jeff, and John W. Morse [Спр. 9.8.12]. Към това сходство може да се добави и съпоставимите, макар и по ниски продължителност и обем на драгиране при Галата ( 252 000 m3) в сравнение с тази описана от Morin et al. (60дни; 318 000 m3).

При драгирането на Галата до 10% от седиментите ще бъдат суспендирани във водния стълб, в разглежданият литературен източник [Спр. 9.8.12] не е дадена такава информация.

URS-EIA-REP-204060 9.8-25


Фигура 9.8.4 Сравнениe на средните количества TOC в седименти от проби V51-V61 от Галата, и проби от седименти по литературни данни за съпоставими дейности [Спр. 9.8.12, 9.8.13]

На базата на това относително сходство, може да се направи предположение, че седиментите в района на Галата съдържат N-NH4 и P-PO4 в количества близки до тези измерени от Morin et al. 1999 [Спр. 9.8.12]. Потвърждение на това предположение са и данни от измервания на съдържание на биогени в интерстициална вода на седименти от крайбрежни седименти в зона по Черноморското ни крайбрежие със сходен седиментен състав, активност на фитопланктонните съобщества и степен на еутрофикационно въздействие – Созополски залив (данни на Лаборатория по Морска Екология, ИБЕИ–БАН, непубликувани).

Отделянето на съдържащите се в разтворена форма биогени ще има първоначално в зоната на драгиране, а несмесените при драгирането интерстициални води ще се влеят във морските води в зоната на депониране. Допълнително отделяне на биогени ще има и в зоната на разпространение на седиментния облак, която ще има различен обхват според посоката и силата на морските течения в периода на работа в района. Отделените количества биогени ще повишат концентрациите на разтворени неорганични N и P форми във морската вода и ще стимулират развитието на фитопланктона в определени граници.

Допълнително може да се очаква повишение в концентрациите на Si във водния стълб (концентрации на Si в седиментни проби VB51-61 от 266290.3 mg/kg). Това също би могло да окаже стимулиращо влияние върху фитоплактоннте съобщества в района, тъй като Si е лимитиращ фактор за развитие на цъфтежи в тази зона [Спр.9.8.18]. Според същото изследване, достигане на концентрации на Si-SiO4 в района на Галата над 5 µg/l би довело до масово развитие на Diatomea, особено в пролетния сезон.

В заключение, има индикации, че при драгирането в района на Галата, във водния стълб локално, в зависимост от количеството драгирани и суспендирани седименти и от обхвата на разпространение на седиментния облак, ще бъдат освободени определени количества азотни и фосфорни компоненти както и Si, които биха могли при определени условия да окажат стимулиращо влияние върху фитопланктонните съобщества и да доведат до

9.8-26 URS-EIA-REP-204060

URS-EIA-REP-204060 9.8-27

локален фитопланктонен цъфтеж, продължаващ до края на драгирането и до пълното утаяване на изкопаните и преместени седименти, или до достигане на високи концентрации на седименти във водния стълб, подтискащи развитието на фитопланктона.

На базата на извършеното моделиране може да се прогнозира, че при реализиране на най-лошият сценарий (южно течение) облак, с концентрация на седиментите над 5 mg/l на повърхността, където се развива и фитопланктонът, може да се очаква на максимална площ от 14 km2. Въздействието е локално. Времевият обхват съвпада с периода на извършване на дейностите, облакът ще се утаи/разсее часове след края им. По тази причина степента на въздействие е оценена като ниска.

Значимостта на въздействието по отношение на планктона се оценява като ниска.

Отделяне на бентонит във водата

При двата метода, предложени за безтраншейно преминаване на брега като промивна течност ще се използва бентонитов разтвор. От двата метода по-голям разлив на бентонит в морето се очаква при УХС. В ИП са заложени редица мерки за минимизиране попаданетона бентонит в морската вода (описани в Точка 5 Описание на ИП). Врезултат от прилагането на тези мерки при рутинните дейности се очаква във водата да попаднат относително ниски количествабентонитов разтвор. Имайки предвид теглото на бентонита се очаква той да се утаи на дъното в близост до мястото на излизане на тръбата на морското дъно, без да се задържи във водния стълб. Изходният отвор на безизкопния метод е разположен на дъното на 6 m траншея, което допълнително намалява вероятността за изливане на бентонит извън нея. Бентонитът е естествен материал и не се предвижда разтворът дасъдържа токсични добавки. Бентонитовият разлив би могъл да доведе до образуване на седиментен облак, значително по-малък като площ и концентрация в сравнение с моделираният облак в резултат на драгиране/депониране.Той би довел до временно влошаване качеството на местообитанието.Поради тези причини не се очаква значително въздействие върху фитопланктонното съобщество в резултат на попадане на бентонитов разтвор във водата. Въздействието е оценено като краткотрайно, локално, и е оценено като такова с незначителна значимост.

Смекчаващи мерки и мониторинг

Прилагането на смекчаващи мерки предвидени в ИПще намали значимостта на очакваните въздействия. Имайки предвид спецификата на Черноморската екосистема и нейната уязвимост, мерки са предписани и за част от въздействиятас ниска значимост , с цел избягване на отрицателно въздействие.

Предложените мерки по време на строителството са:

1. Мониторинг на суспендираните седименти/ мътността ще бъде провеждан в определени пунктове във/ извън зоната на въздействие, включително в района на северната граница на ЗЗ Галата. Ако се достигнат неприемливи концентрации ще се приложат необходимите смекчаващи мерки.Праговете на приемливите стойности на показателите за качество на водата ще бъдат определени въз основа на морски изследвания за качеството на водата, извършени през един зимен сезон, вземайки предвид чувствителността на рецепторите. Смекчаващите мерки, които биха могли


9.8-28 URS-EIA-REP-204060

да се приложат включват използването на методи на драгиране и депониране, генериращи малък седиментен облак, или всякакви други способи, които ще бъдат определени от Изпълнителят на строителните дейности в зависимост от конкретните местни условия, за да се редуцира разпространението и транспортирането на финните седименти извън зоната в непосредствена близост до участъка на драгиране и да се намали седиментния облак. Тези способи могат да включват използването на „завеси/екрани за алеврит“ около периферните части на участъка на драгажните работи и площадките за временно депониране ако това е приложимо. Ще бъде разработен подробен План за управление на драгажните дейности с конкретни смегчаващи мерки веднага след избирането на Изпълнителя на драгажните работи и идентифициране на конкретния тип драга. Този план ще бъде разработен в сътрудничество с контролния орган.

2. Като смекчаваща мярка ще бъде предприето извършването на мониторинг на биомасата на фитопланктона. Промените в биомасата на фитопланктона ще се наблюдават по протежение на трансекта в облака неразтворени вещества, генерирани при драгажните дейности. В случай на регистрирани неприемливи отклонения, които могат да бъдат преписани на драгажните дейности ще се преразгледа необходимостта от прилагането на смекчаващи мерки и ще се съгласува с компетентния орган.

Очакван ефект: Минимизиране на количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразннобразието. Минимизиране на транспортирането на финни седименти, количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнообразието. Прилагането на мерките ще позволи да се избегне еутрофикация/цъфтеж на фитопланктона, и съответно върху биоразнообразието.

Остатъчни въздействия

След направената идентификация и оценка на въздействията, за част от тях са предложени смекчаващи мерки сцел редуциране/премахване на въздействията. Имайки предвид спецификата на черноморската екосистема, следвайки принципа на предпазливостта, смекчаващи мерки са предложени и за част от въздействията с ниска значимост, с цел избягването им и максималното запазване на естествените условия на средата. Оценените въздействия, тяхната степен, чувствителността на рецептора, значимостта преди и след прилагане на мерките, както и самите мерки за всяко конкретно въздействие са представени обобщено в Таблица 9.8.8.

Въздействията, които остават след прилагането на смекчаващи мерки се дефинират като остатъчни въздействия.

Таблица 9.8.8 Оценка на въздействията върху фитопланктона – обобщаваща таблица

Дейности Въздействия Чувствителност на рецептора

Степен на въздействие

Значимост на въздействието преди см. мерки

Смекчаващи мерки

Значимост на остатъчните въздействия




• Намаляване на светлината, водещо до намаляване на фотосинтезата

• Увеличение на първичната продукция на планктона при определени концентрации на диспергирани седименти

Средна Несъществена Незначителна Незначителна

Драгиране на прибрежните преходни траншеи и дълбоките изходни шахти (дълга 100 m, широка 7.5 m и дълбока от 6 до 2,5 m);

0.43-2 km драгиране на траншеите:







• Намаляване на светлината което води до намаляване на фотосинтезата

• Промени във видовия състав • Увеличение на първичната

продукция на планктона в участъци/периоди с определени концентрации на суспендирани вещества, което потенциално би могло да доведе до цъфтеж/еутрофикация

Средна Ниска Ниска 1, 2 Незначителна

1, 2



Значимост на въздействието преди см. мерки



Сондажни дейности, дейности по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейния участък, включитело използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор

• Влошаване качеството на местообитанието


Оценка на потенциалните въздействия по време на експлоатацията

Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона по време на въвеждане в експлоатация и на експлоатационния етап, са дадени в Таблица 9.8.9. Рутинната експлоатация на съоръжението не се очаква да окаже неблагоприятен ефект върху фитопланктонните съобщества. Неблагоприятни последици върху планктона могат да се наблюдават единствено при извънредни ситуации, описани в Глава10 Непланирани събития.

Таблица 9.8.9 Заложени дейности по време на въвеждане в експлоатация и експлоатация

Етап Дейност Морска зона

Прибрежна зона

Експлоатация Физическо присъствие на газопровода

Мобилизиране на плавателни съдове до и от мястото на газопровода и движение на корабите по трасето на газопровода за проверка и поддръжка.

Оценка на потенциалните въздействия при извеждане от експлоатация

Газопроводът е проектиран да работи в продължение на 50 години, като този период може да бъде удължен при провеждането на строг мониторинг. Програма за извеждането от експлоатация ще бъдe разработена по време на експлоатационната фаза. Вероятно технологичните възможности и предпочитаните методи за извеждане от експлоатация на този тип съоръжения ще бъдат различни след 50 години. Състоянието на газопровода по време на извеждането от експлоатация също ще повлияе на избраните методи за извеждане от експлоатация. Извеждането от експлоатация ще се извършва в съответствие с действащото международно и национално законодателство, нормативна уредба и най-добри световни практики по отношение на околната среда и други потенциални въздействия.

По време на експлоатационната фаза ще бъде изготвена оценка, за да докаже, че планираните дейности по извеждане от експлоатация са подходящи от гледна точка на околната среда и няма да доведат до значително отрицателно въздействие.

На етапа на ИП, когато подходът за извеждане от експлоатация е установен, това ще бъде съгласувано с Компетентните органи. ИП ще спази всички необходими разрешителни процедури, съгласно екологичното и друго законодателство, които са в сила в този момент.

Извънредни ситуации

Извънредните ситуации са описани в Глава 10 Непланирани събития.

URS-EIA-REP-204060 9.8-31


Заключение

Оценката на потенциалните въздействия върху фитопланктона показва, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху него по време на строителството и експлоатацията на газопровода в прибрежната и морска зона на българската част от Черно море. Очакват се въздействия с ниска значимост и незначителни ефекти. Поради спецификата на морската среда и прилагането на принципа на предпазливостта при някои от въздействията с очаквана ниска значимост са предписани мерки за смекчаване на въздействието до незначителна значимост.

След оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода, няма да се отрази значително на фитопланктонното съобщество в засегнатата зона на Черно море.

9.8.3.3 Зоопланктон



Дейностите, които са планирани в прибрежната и морска зона по време на строителството и в предпусковият етап, както и въздействията върху зоопланктона, които биха могли да възникнат от тези дейности са дадени в Таблица 9.8.10.

Таблица 9.8.10. Предвидени дейности по време на строителството и преди въвеждане в експлоатация и очаквани въздействия





-



Смъртност в резултат на запушване на филтрационните апарати

Загуба на хранителни ресурси

Задушаване


9.8-32 URS-EIA-REP-204060




Сондажни дейности, дейносто по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейния участък, включитело използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор











0.43-2 km драгиране на траншеите








Смъртност на индивиди







URS-EIA-REP-204060 9.8-33








Край.

Оценка на потенциалните въздействия по време на строителството и преди въвеж дане в експлоатация


Основният източник и основен фактор на неблагоприятно въздействие върху планктонното съобщество е очакваният пренос на седименти. Той е резултат най-вече от драгиране, депониране и обратно засипване на траншеята. В резултат от разпространение на седиментите ще бъде засегната средата на обитание на пелагичните съобщества.

Големите и твърди частици се утаяват бързо, а фините фракции постепенно се пренасят на определени разстояния, за определен период от време в зависимост от условията. Частиците на тези фракции могат да "плават" определено време във водния стълб което води до създаване на зони с висока мътност оказващи отрицателно въздействие върху околната среда. Размерите на тези зони и времето на тяхното съществуване се определя от характера на извършените работи, състава на частиците ресуспендиран седимент и локалното хидроложко състояние.

Съгласно резултатите от моделирането на разпространението на седиментите (седиментния облак), на повърхността облакът ще има относително ограничен обхват. В близост до морското дъно, очаквания обхват е много по-голям. Развитието на облака ще продължи по време на драгажните дейности, но бързо ще се разсее след края на ддейностите. Очаква се 5% разсейване на седимент в местата на драгиране и 10% - в площадките за депониране. Резултатите от моделирането показват, че площта на засегнатата зона зависи от посоката на течението, разположението във водния стълб и праговата концентрация. Максималният пространствен обхват на седиментния облак е установен в условията на южно течение [Спр. 9.8.5].

През лятото концентрацията на седиментите в района варира между 0,4 и 3,7mg/l, през зимата - между 0,6 и 7 mg/l, през пролетта - между 0,3-4,6 mg/l. При най-лошия предвиден в моделирането сценарий седиментен облак с концентрация на седиментите над 2 mg/l в площ от около 30 km2. Концентрация над 5 mg/l се очаква в 14 km2 като концентрацията надвишава 12 mg/l в около 6,8 km2.

9.8-34 URS-EIA-REP-204060

Като цяло, суспензията се класифицира като нетоксична субстанция. Естественото ѝ съдържание (фоново ниво) в морската вода варира в доста широк диапазон, като се променя с дълбочина, разстояние от брега, сезон, хидрология и водна динамика. По-високите концентрации на суспендирани вещества в морската вода има неблагоприятно въздействие върху хидробионтите. Седиментите в района, предвиден за драгажни дейности не са замърсени (за подробности виж Глава 7.7.3). Ефектът на различните концентрации на суспендирани вещества, образувани по време на строителните дейности, върху зоопланктона и продуктивността му варира в пространствен и времеви аспект, в зависимост от дейностите, разстоянието от тяхното осъществяване и тяхната продължителност.

Повишените концентрации на суспендирани вещества във водата водят до влошаване на състоянието и смърт на зоопланктонните филтратори-фитофаги (напр. копеподи) в резултат на запушване на филтрационните апарати, промени в биохимичните и физиологичните процеси, увеличаването на енергийните разходи и нарушение в поведението. Освен това, храната (сестон, фитопланктон) е смесена с инертни неорганични материали. В резултат храненето на организма се влошава, растежът, развитието и размножаването се забавят. Това води до намаляване на биомасата на зоопланктонното съобщество.

Въпреки това, по литературни данни от изследвания значителна загуба на зоопланктонни организми може да се очаква само при много високи концентрации на суспендирани вещества, превишаващи 500 mg/l в рамките на няколко дни. При по-краткосрочно повишаване на тези концентрации опасност за зоопланктона съществува само при концентрация, която надвишава 5 g/l [Спр. 9.8.4].

Дейностите ще се отразят на фитопланктона, следователно ще окажат влияние върху хранителната база на значителна част от зоопланктонните видове.

Зоопланктонните съобщества са в състояние бързо да компенсират негативния ефект поради високите си адаптивни способности, краткия жизнен цикъл, висока скорост на самовъзпроизводство, вертикална миграция, обширни налични местообитания и т.н. Това на практика изключва вероятността от дълготрайни или необратими нарушения в зоопланктонното съобщество при временно, локално увеличаване на съдържанието на суспендирани вещества в морето. Поради тези факти чувствителността на зоопланктона се оценява като средна.

Въздействията, очаквани в резултат от на увеличената мътността върху зоопланктона са:



• Смъртност в резултат на запушване на филтрационните апарати

• Загуба на хранителни ресурси

• Задушаване

Поради сравнително краткосрочното въздействие (то ще намалее бързо след края на дейностите по драгиране/депониране/обратно засипване , и се очаква да бъде отстранено чрез естествения процес на утаяване), сравнително малката засегната площ, в сравнение

URS-EIA-REP-204060 9.8-35


с наличните местообитания за групата и поради факта, че повишаване на мътността се появява естествено, в резултат на буря, степента на изброените въздействия е оценена като ниска.

Значимостта на въздействията се оценява като ниска.


Вторичен ефект от седиментацията, който ще се отрази на зоопланктона е еутрофикация, произтичаща от увеличаването на биомасата на фитопланктона при определено увеличение на концентрациите на ресуспендираните във водата седименти, което води до намаляване на разтворения кислород (описано подробно в съответния раздел за фитопланктон).

Чувствителността на зоопланктон към еутрофикация/намаляване на разтворения кислород е оценена като средна. Поради ограничения обхват на еутрофикацията (за повече подробности виж оценката на въздействието върху фитопланктона) и краткосрочен характер, степента на въздействието се оценява като ниска. Значимостта се оценява като ниска.


При двата метода, предложени за безтраншейно преминаване на брега като промивна течност ще се използва бентонитов разтвор. От двата метода по-голям разлив на бентонит в морето се очаква при УХС. В ИП са заложени редица мерки за минимизиране попадането на бентонит в морската вода (описани в Точка 5 Описание на ИП). В резултат от прилагането на тези мерки при рутинните дейности се очаква във водата да попаднат относително ниски количества бентонитов разтвор. Имайки предвид теглото на бентонита се очаква той да се утаи на дъното в близост до мястото на излизане на тръбата на морското дъно, без да се задържи във водния стълб. Изходният отвор на безизкопния метод е разположен на дъното на 6 m траншея, което допълнително намалява вероятността за изливане на бентонит извън нея. Бентонитът е естествен материал и не се предвижда разтворът да съдържа токсични добавки. Бентонитовият разлив би могъл да доведе до образуване на седиментен облак, значително по-малък като площ и концентрация в сравнение с моделираният облак в резултат на драгиране/депониране. Той би довел до временно локално влошаване качеството на местообитанието. Би могло да се очаква смъртност на индивиди в резултат на запушване на филтрационните апарати и задушаване. Предвид мерките заложени в проекта очакваното въздействие е локално, краткотрайно, и е оценено като такова с незначителна значимост.

Попадане на зоопланктона в системата за хидротест

Хидротестът ще се осъществи с 15000 m3 морска вода за всяка тръба. Смукателните маркучи ще бъдат оборудвани с подходящи филтри (2 mm размер на отворите), което ще гарантира, че мега-и значителна част от макропланктона няма да попаднат в системата за изследване. Водата ще се събира в резервоар снабден с филтърни системи на борда на плавателен съд. От него, водата се изпомпва през филтрационен апарат, за да се премахнат всички частици по-големи от 50 микрона. Така ще се отфилтрира мезопланктона. Тези мерки няма да предотвратят падането на микро-, пико- и

9.8-36 URS-EIA-REP-204060

URS-EIA-REP-204060 9.8-37

ултрапикопланктон в системата. Водата за хидротеста ще бъде обработена с UV светлина и натриев бисулфит (250 ppm). Чувствителността на планктона към UV излагане и такива концентрации на натриев бисулфит в затворена система ще доведе до смърт на всички организми, попаднали в системата.

Въздействието, което се очаква от попадането на зоопланктона в системата за хидротест е директна смъртност. Въпреки това, съобществото има бърза способност за самовъзстановяване. Ето защо чувствителността на рецептора се определя като средна.

Водата, използвана за тестване на всеки тръбопровод ще бъде 15 000 m3, което е пренебрежимо малко количество, в сравнение с общото количество вода в черноморската екосистема. Значителна част от зоопланктона ще се филтрира и няма да попадне в системата. Следователно много малка част от зоопланктонното съобщество ще бъде унищожена. Поради това, степента на въздействието се оценява като несъществена.

Значимостта на въздействието се оценява като незначителна.


Прилагането на смекчаващи мерки предвидени в проекта ще намали значимостта на очакваните въздействия. Имайки предвид спецификата на Черноморската екосистема и нейната уязвимост мерки са предписани за част от въздействията с ниска значимост , с цел избягване на отрицателно въздействие.


1. Мониторинг на суспендираните седименти/ мътността ще бъде провеждан в определени пунктове във/ извън зоната на въздействие, включително в района на северната граница на ЗЗ Галата. Ако се достигнат неприемливи концентрации ще се приложат необходимите смекчаващи мерки.Праговете на приемливите стойности на показателите за качество на водата ще бъдат определени въз основа на морски изследвания за качеството на водата, извършени през един зимен сезон, вземайки предвид чувствителността на рецепторите. Смекчаващите мерки, които биха могли да се приложат включват използването на методи на драгиране и депониране, генериращи малък седиментен облак, или всякакви други способи, които ще бъдат определени от Изпълнителят на строителните дейности в зависимост от конкретните местни условия, за да се редуцира разпространението и транспортирането на финните седименти извън зоната в непосредствена близост до участъка на драгиране и да се намали седиментния облак. Тези способи могат да включват използването на „завеси/екрани за алеврит“ около периферните части на участъка на драгажните работи и площадките за временно депониране ако това е приложимо. Ще бъде разработен подробен План за управление на драгажните дейности с конкретни смегчаващи мерки веднага след избирането на Изпълнителя на драгажните работи и идентифициране на конкретния тип драга. Този план ще бъде разработен в сътрудничество с контролния орган.

2. Като смекчаваща мярка ще бъде предприето извършването на мониторинг на биомасата на фитопланктона. Промените в биомасата на фитопланктона ще се наблюдават по протежение на трансекта в облака неразтворени вещества, генерирани при драгажните дейности. В случай на регистрирани неприемливи


9.8-38 URS-EIA-REP-204060

отклонения, които могат да бъдат преписани на драгажните дейности ще се преразгледа необходимостта от прилагането на смекчаващи мерки и ще се съгласува с компетентния орган.

Очакван ефект: Минимизиране на количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнообразието. Минимизиране на транспортирането на финни седименти, количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнобразието. Прилагането на мерките ще позволи да се избегне еутрофикация/цъфтеж на фитопланктона, и съответно върху биоразнообразието.


След направената идентификация и оценка на въздействията, за част от тях са предложени смекчаващи мерки с цел редуциране/премахване на въздействията. Имайки предвид спецификата на черноморската екосистема, следвайки принципа на предпазливостта, смекчаващи мерки са предложени за част от въздействията с ниска значимост, с цел избягването им и максималното запазване на естествените условия на средата. Оценените въздействия, тяхната степен, чувствителността на рецептора, значимостта преди и след прилагане на мерките, както и самите мерки за всяко конкретно въздействие са представени обобщено в Таблица 9.8.11.

Въздействията, които остават след смекчаването се дефинират като остатъчни въздействия.

Таблица 9.8.11. Оценка на въздействията върху зоопланктона – обобщаваща таблица



Значимост на въздействието преди смекчаващите мерки





• Промени във видовия състав • Влошаване на качеството на

местообитанието • Смъртност в резултат на

запушване на филтрационните апарати

• Загуба на хранителни ресурси • Задушаване




0.3-2 km временно депониране на


местообитанието • Смъртност в резултат на

запушване на филтрационните апарати

• Загуба на хранителни ресурси • Задушаване

Средна Ниска Ниска 1, 2 Незначителна






драгажни маси на временни площадки





• Еутрофикация Средна Ниска Ниска 1, 2 Незначителна


• Смъртност на индивиди Средна Несъществена Незначителна Незначителна

Сондажни дейности, дейности по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейния участък, включително използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор


• Смъртност в резултат на запушване на филтрационните апарати




Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона по време на въвеждане в експлоатация и на експлоатационния етап, са дадени в Таблица 9.8.9. Рутинната експлоатация на съоръжението не се очаква да окаже неблагоприятен ефект върху зоопланктонните съобщества. Неблагоприятни последици върху планктона могат да се наблюдават при извънредни ситуации, описани в Глава10 Непланирани събития.






Непланираните събития са описани в Глава 10 Непланирани събития.


Оценката на потенциалните въздействия върху зоопланктона показва, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху него по време на строителството, както и по време на експлоатацията на газопровода в прибрежната и морска зона на българският участък от Черно море. Очакват се въздействия с ниска значимост и незначителни въздействия. За максимално запазване на естественото състояние на зоопланктона,поради спецификата на морската среда и прилагане на принципа на превантивността при някои от въздействията с ниска значимост сапредписани мерки за смекчаване на въздействието до незначително.

След направената оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода няма да окажат значително въздействие върху зоопланктонното съобщество в засегнатия район на Черно море.

URS-EIA-REP-204060 9.8-41


9.8.3.4 Макрофитобентос



Дейностите, планирани в прибрежната и морската зона и въздействията върху макрофитобентоса, които потенциално биха могли да възникнат от тези дейности са дадени в Таблица 9.8.12.

Таблица 9.8.12 Предвидени дейности по време на строителството и очаквани въздействия

Дейност Морска Прибрежна Въздействия


Предстроителни проучвания на трасето, премахване на всички пречки (напр. отломки, боеприпаси)


местообитанието • Редукция на фотосинтезата





• Временна загуба на местообитание



(в места и периоди с висока мътност)

• Задушаване • Еутрофикация • Увеличаване на

фотосинтезата в периоди и райони с определено увеличение на концентрацията на биогенни елементи и микроелементи








9.8-42 URS-EIA-REP-204060


0-2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък)








Край.


Временна загуба на местообитание

Това въздействие се очаква в резултат от различни дейности във фаза строителство. Местообитанията в драгирания участък ще бъдат унищожени. Закотвянето ще доведе до прякото унищожаване на обраствания от макроводорасли. Съобществата в площадките за депониране ще бъдат унищожени. За да се възстановят макрофитните популации са необходими източници на спори/полови клетки. Скоростта им на разпространение по крайбрежието е относително слаба. Поради мозаечният характер на разпределение на дънната растителност, свързан с липсата на подходящи субстрати, разстоянието на тези клетки между отделните макрофити/подходящи местообитания могат да бъдат значителни, като това се отразява на скоростта на възстановяване на редица видове. Повечето от установените видове имат кратък жизнен цикъл, който позволява прогнозиране на сравнително бързо възстановяване на съобществата, близко до изходните. Изключенията са Cystoseira barbata, C. crinita , Polysiphonia elongata и P. opaca, които са по-чувствителни към качеството на водата/местообитанието и изискват по-дълъг период на възстановяване. Чувствителността на тези видове към временната загуба на местообитание се оценява като висока. За другите водорасли обитаващи района, които се характеризират с кратък жизнен цикъл чувствителността се оценява като ниска.

URS-EIA-REP-204060 9.8-43


Въздействието ще възникне в относително ограничена площ. Тя включва площадките за депониране на седименти (общо 0,3 ha водораслови съобщества, 51 ha скали), и площта засегната от котвите (не може да се предвиди конктерното място на закотвяне, на базата на изчисления за броя котви, площта засегната от размаха на веригите и самите котви, и след като е предвидено влачене на котвите до пълно спиране на корабите е изчислено че (в най-лошия случай) 6,4 ha на всеки линеен километър на тръбопровода, в буфер от 2 km (1+1) от двете му страни. Това е цялата засегната площ, като само част от нея може да се очаква да е заета от макроводораслови съобщества. Загуба на местообитание се очаква и в територията, затрупана от седиментния облак. В литературата няма определена гранична стойност за затрупване със седимент, което да се счита като вредно за водорасловите съобщества. Територията, която ще се затрупа с над 1 cm слой от ресуспендирани седименти е около 1 km2, 2 cm - 0,4 km2 при най лошият сценарий (Фигура 9.8.3). В тази зона са установени фрагментирани, малки по площ водораслови съобщества. Не са установени водораслови съобщества в зоната предвидена за драгиране.

Въздействието е временно, обратимо. Степента му се оценява като несъществена, поради пренебрежимо малката засегната площ, заета от водораслови съобщества.


Основен източник на неблагоприятно въздействие върху макрофитобентосното съобщество е дънният пренос на седименти. Той е резултат най-вече от драгиране, депониране и обратно засипване на траншеята. В резултат от разпространение на седиментният облак ще бъде засегната средата на обитание на бентосните съобщества.

Съгласно резултатите от моделирането на разпространението на седиментите (седиментния облак), на повърхността облакът ще има относително ограничен обхват. В близост до морското дъно, очаквания обхват е много по-голям. Развитието на облака ще продължи по време на драгажните дейности, но бързо ще се разсее след края на дейностите. Очаква се 5% разсейване на седимент в местата на драгиране и 10% - в площадките за депониране. Резултатите от моделирането показват, че площта на засегнатата зона зависи от посоката на течението, разположението във водния стълб и праговата концентрация. Максималният пространствен обхват на седиментния облак е установен в условията на южно течение [Спр. 9.8.5].

На дъното, въздействието (за 5mg/l праг на облака) се ограничава в рамките на разстояние от около 5 km от мястото на депониране, като максималната площ на облака е приблизително 14,5km2 [Спр. 9.8.5].

Седиментите в района, предвиден за драгажни дейности не са замърсени (за подробности виж Глава 7.7.3).

Като цяло, суспензията се класифицира като нетоксична субстанция. Естественото ѝ съдържание (фоново ниво) в морската вода варира в доста широк диапазон, като се променя с дълбочина, разстояние от брега, сезон, хидрология и водна динамика. По-високите концентрации на суспендирани вещества в морската вода имат неблагоприятно въздействие върху макрофитобентоса. Заедно с фитопланктона, той е основен продуцент на органични вещества във водната екосистема, като формира първото трофично звено.

9.8-44 URS-EIA-REP-204060

Той е първият, който отговоря на антропогенното замърсяване на водоема и поради това е добър показател за качеството на водата и способността ѝ за самопречистване.

Ефектът на различните концентрации на суспендирани вещества, образувани по време на строителните дейности, върху макрофитобентоса и продуктивността му варира в пространствен и времеви аспект, в зависимост от дейностите, разстоянието от техните изпълнения и продължителността.

Мътността на водния стълб ще остане по време на строителството и определен период от време след завършване на строителството. Седиментен облак се очаква до няколко часа след края на дейностите. Размерът на фотосинтетично активната радиация достигаща дъното в рамките на този период ще бъде относително по-ниска в сравнение с изходните условия. Повечето макроводорасли за нормалното развитие изискват осветление от поне 1,5-2 хиляди лукса. Дори чистата вода намалява нивото на фотосинтетично активна радиация до 40%; в сравнение с повърхността на дълбочина от няколко сантиметра, на дълбочина 1-2 m има само 20% или 0,2-0,4 kcal/cm2/min. На около 10 метра дълбочина тази стойност става от 0,01 до 0,15 kcal/cm2/min, което е минималната допустима стойност за по-голямата част за оцеляване на дънните водорасли. Увеличената мътност може да доведе до значителен спад в продукцията. В резултат на това, ако се извършват дейности в размножителния сезон, развитието на репродуктивни структури може да се забави и да намалее. Това, от своя страна, ще намали капацитета за възстановяване на повлияните находища.

Въздействията, очаквани в резултат от повишение на мътността и последващото утаяване са:

• Редукция на фотосинтезата


• Промени във видовия състав на макрофитобентосите съобщества


Степента на въздействие е оценена на ниска, поради временния характер и сравнително ограничената засегната площ. Cystoseira barbata, C. crinita , Polysiphonia elongate и P. opaca са по-чувствителни към качеството на водата и изискват по-дълъг период на възстановяване. Чувствителността на тези видове към въздействието се оценява като висока. За другите водорасли обитаващи района, които се характеризират с кратък жизнен цикъл чувствителността се оценява като ниска.


Като резултат от ресуспендирането на седименти в определени концентрации, последващо развитие на фитопланктона и потенциално - цъфтеж на водата, се очаква вторичното въздействие еутрофикация (механизмът на възникване на това въздействие е разгледан подробно при оценката на фитопланктон). На фона на повишената еутрофикация на водите в целия Черноморския басейн, допълнителното повишаване на концентрацията на биогени може да доведе до разрушаване на дънните ценози. Наред с това адаптацията на макроводораслите на организмово и ценотично ниво, която позволява адаптирането им към увеличената трофност на водата през последните 20-25 години дава възможност да се предскаже относително бързото (в рамките на 2-3 години)

URS-EIA-REP-204060 9.8-45


9.8-46 URS-EIA-REP-204060

възстановяване на главните компоненти на дънната растителност. Въздействието е сравнително краткосрочно, с ограничен териториален обхват. Степента му е оценена като ниска. Чувствителността на рецептора се оценява като ниска с изключение на Cystoseirabarbata, C. crinita, Polysiphoniaelongate и P. opaca, които са по-чувствителни към качеството на водата и изискват по-дълъг период на възстановяване. За тези 4 вида чувствителността се оценява като висока.

Значимосттана въздействието се оценявакато ниска до средна, в зависимост от рецептора.


При двата метода, предложени за безтраншейно преминаване на брега като промивна течност ще се използва бентонитов разтвор. От двата метода по-голям разлив на бентонит в морето се очаква при УХС. В проекта са заложени редица мерки за минимизиране попадането на бентонит в морската вода (описани в Точка 5 Описание на ИП). В резултат от прилагането на тези мерки при рутинните дейности се очаква във водата да попаднат относително ниски количества бентонитов разтвор. Имайки предвид теглото на бентонита се очаква той да се утаи на дъното в близост до мястото на излизане на тръбата на морското дъно, без да се задържи във водния стълб. Изходният отвор на безизкопния метод е разположен на дъното на 6 m траншея, което допълнително намалява вероятността за изливане на бентонит извън нея. Бентонитът е естествен материал и не се предвижда разтворът да съдържа токсични добавки. Бентонитовият разлив би могъл да доведе до образуване на седиментен облак, значително по-малък като площ и концентрация в сравнение с моделираният облак в резултат на драгиране/депониране.Той би довел до временно влошаване качеството на местообитанието. Възможно е и задушаване на растения след утаяване на седиментния облак, но в много малка площ.

Поради заложените в проекта мерки не се очаква значително въздействие върху макрофитобентосното съобщество в резултат на попадане на бентонитов разтвор във водата и неговото последващо утаяване. Въздействието е оценено като краткотрайно, локално, и е оценено като такова с незначителна значимост.


Прилагането на смекчаващи мерки предвидени в проекта ще намали значимостта на очакваните въздействия. Имайки предвид спецификата на Черноморската екосистема и нейната уязвимост мерки са предписани както и за въздействията с нисказначимост, с цел избягване на отрицателно въздействие.


1. Мониторинг на суспендираните седименти/ мътността ще бъде провеждан в определени пунктове във/ извън зоната на въздействие, включително в района на северната граница на ЗЗ Галата. Ако се достигнат неприемливи концентрации ще се приложат необходимите смекчаващи мерки.Праговете на приемливите стойности на показателите за качество на водата ще бъдат определени въз основа на морски изследвания за качеството на водата, извършени през един зимен сезон, вземайки предвид чувствителността на рецепторите. Смекчаващите мерки, които биха могли

URS-EIA-REP-204060 9.8-47

да се приложат включват използването на методи на драгиране и депониране, генериращи малък седиментен облак, или всякакви други способи, които ще бъдат определени от Изпълнителят на строителните дейности в зависимост от конкретните местни условия, за да се редуцира разпространението и транспортирането на финните седименти извън зоната в непосредствена близост до участъка на драгиране и да се намали седиментния облак. Тези способи могат да включват използването на „завеси/екрани за алеврит“ около периферните части на участъка на драгажните работи и площадките за временно депониране ако това е приложимо. Ще бъде разработен подробен План за управление на драгажните дейности с конкретни смегчаващи мерки веднага след избирането на Изпълнителя на драгажните работи и идентифициране на конкретния тип драга. Този план ще бъде разработен в сътрудничество с контролния орган.


Очакван ефект: Минимизиране на количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнообразието. Минимизиране на транспортирането на финни седименти, количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнообразието. Прилагането на мерките ще позволи да се избегне еутрофикация/цъфтеж на фитопланктона, и съответно върху биоразнообразието.


След направената идентификация и оценка на въздействията, за част от тях са предложени смекчаващи мерки сцел редуциране/премахване на въздействията. Имайки предвид спецификата на черноморската екосистема, следвайки принципа на предпазливостта, смекчаващи мерки са предложени и за част от въздействията с ниска значимост, с цел избягването им и максималното запазване на естествените условия на средата. Оценените въздействия, тяхната степен, чувствителността на рецептора, значимостта преди и след прилагане на мерките, както и самите мерки за всяко конкретно въздействие са представени обобщено в Таблица 9.8.13.

Въздействията, които остават след прилагането на смекчаващи мерки, се дефинират като остатъчни въздействия.

Таблица 9.8.13 Оценка на въздействията върху макрофитобентоса – обобщаваща таблица







Свързване на тръбопровода, включително проверка на краищата на тръбите, монтаж на подемни съоръжения, повдигане и спускане на тръбите и демонтаж на подемните съоръжения



• Редукция на фотосинтезата

Висока за C. barbata, C. цrinita,P. elongate, P. opaca,

Ниска за другите видове

Несъществена Незначителна Незначителна








Закотвяне


Висока за C. barbata, C. crinita, P. elongate, P. opaca,










• Редукция на фотосинтезата (в райони и периоди с висока мътност)


Висока за C. barbata, C. crinita P. elongate, P. opaca,


Ниска Средна за C. barbata, P. elongate, P. opaca,


1, 2 Незначителна

• Еутрофикация Висока за C. barbata, C. crinita P. elongate, P. opaca,


Ниска Средна/Ниска 1,2 Незначителна







Дейностите, които са планирани в прибрежната и морска зона по време на въвеждането в експлоатация и експлоатационния етап са дадени в Таблица 9.8.14. Рутинната експлоатация не се очаква да има неблагоприятен ефект върху макрофитобентосните съобщества. Възможните нежелани ефекти върху тях могат да се наблюдават в случай на нерутинни събития, описани в Глава 10 Непланирани събития.

Таблица 9.8.14 Предвидени дейности по време на въвеждане в експлоатация и експлоатация



Експлоатация Физическо присъствие на газопровода.

Мобилизиране на плавателни съдове до и от газопровода и движение на корабите за проверка и поддръжка на газопровода




На етапа на ИП, когато подходът за извеждане от експлоатация е установен, това ще бъде съгласувано с Компетентните органи. Проектът ще спази всички необходими разрешителни процедури, съгласно екологичното и друго законодателство, които са в сила в този момент.



9.8-50 URS-EIA-REP-204060


Оценката на потенциалните въздействия върху макрофитобентоса показват, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху него по време на строителството, както и по време на експлоатацията на газопровода в прибрежната и морска зона на българския сектор от Черно море. Очакват се въздействия с ниска и средна значимост и незначителни въздействия. За максимално запазване на естественото състояние на макрофитобентоса, са предложени мерки за смекчаване на въздействията със средна значимост. Поради спецификата на морската среда и следването на принципа на предпазливостта за част от въздействията с ниска значимост са предписани мерки, с цел смекчаване на въздействието до незначително ниво.

След оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода, няма да окажат значително въздействие върху макрофитобентоса в засегнатата зона на Черно море.

9.8.3.5 Макрозообентос



Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона и въздействията върху макрозообентоса, които потенциално биха могли да възникнат от тези дейности са дадени в Таблица 9.8.15.

URS-EIA-REP-204060 9.8-51


Таблица 9.8.15. Предвидени дейности по време на строителството и очаквани въздействия



-


• Преместване /загуба на бентосни съобщества








• Влошаване на качеството на местообитанието /структурата на съобществото

• Пряка смъртност • Промени във

видовия състав • Задушаване








-


-



-

9.8-52 URS-EIA-REP-204060






>30 m морско тръбополагане (незаравяне в морското легло)

-


-

Край.

Оценка на потенциалните въздействия по време на строителството и преди въвеж дане в експлоатация

Загуба на местообитание

Временна загуба на местообитанията се очаква в драгирания участък. Закотвянето ще доведе до прякото унищожаване на макрозообентосни местообитания. Съобществата в площадките за депониране ще бъдат унищожени. Като цяло, бентосните съобщества имат относително добри самовъзстановяващи способности и отново ще колонизират подходящи местообитания в определен период от време след края на строителството. Възстановяването на съобществото, до подобна структура и състояние може да отнеме 2-3 години, а за съобществата на Donacilla cornea – по-дълго поради липсата на пелагичен етап в развитието ѝ, което забавя реколонизирането на местообитанията. Чувствителността се оценява като умерена за местообитанията с участието на Donacilla cornea и местообитанията с консервационна значимост. За другите местообитания чувствителността е оценена като ниска.

Въздействието ще възникне в относително ограничена площ. Тя включва драгираната площ (в която в която по време на картирането са установени общо 0,3 ha мидени полета), площадките за депониране на седименти (общо 5 ha мидени полета, 51 ha скали), и зоната, засегната от котвите (не може да се предвиди конкретното място на закотвяне, на базата на изчисления за броя котви, площта засегната от размаха на веригите и самите котви, и след като е предвидено влачене на котвите до пълно спиране на корабите е изчислено че (в най-лошия случай) 6,4 ha на всеки линеен километър на тръбопровода, в буфер от 2 km (1+1) от двете страни на тръбопровода ще бъдат засегнати. Само част от тази площ ще бъде заета от макрозообентосни съобщества. Загуба на местообитание се очаква и в територията, затрупана от седиментния облак. В литературата няма определена гранична стойност за затрупване със седимент, което да се счита като вредно за макрозообентоса. Територията, която ще се затрупа с над 2 cm слой от ресуспендирани седименти е около 0,4 km2 при най лошият сценарий. В тази зона са установени фрагментирани, малки по площ мидени полета, преобладава пясъчно дъно

URS-EIA-REP-204060 9.8-53


с разпокъсана бентосна фауна. Въздействието е временно, обратимо. Степента му се оценява като несъществена, поради пренебрежимо малката засегната площ от макрозообентосни съобщества.

Постоянна загуба на местообитание се очаква единствено в участъка, където тръбите ще се полагат на дъното, под самите тръби. Засегнатата площ е пренебрежимо малка в сравнение с наличното местообитание на морското дъно, поради което очакваното въздействие е с незначителна значимост.


Друг източник на неблагоприятно въздействие върху макрозообентосното съобщество е дънният пренос на седименти. Той се очаква в резултат най-вече от драгиране, депониране, обратно засипване на траншеята. В резултат от разпространение на седиментите ще бъде засегната средата на обитание на бентосните съобщества. Като цяло, суспензията се класифицира като нетоксична субстанция. Естественото ѝ съдържание (фоново ниво) в морската вода варира в доста широк диапазон, като се променя с дълбочина, разстояние от брега, сезон, хидрология и водна динамика. Bисоките концентрации на суспендирани вещества в морската вода имат неблагоприятно въздействие върху хидробионтите.

Седиментите в района, предвиден за драгажни дейности не са замърсени (за подробности виж Глава 7.7.3).

Ефектът на различните концентрации на суспендирани вещества, отделени по време на строителните дейности, върху зообентоса и продуктивността му, варира в пространствен и времеви аспект, в зависимост от дейностите, разстоянието от тяхното осъществяване и продължителността. Продължителния престой в райони с повишена мътност блокира филтриращите системи и води до смърт на бентосните организми [Спр. 9.8.7]. Изследванията показват, че неорганичните частици, по-малки от 10 микрона имат особено силен отрицателен ефект върху ресничестия хрилен апарат и другите филтриращи органи на бентосните организми [Спр. 9.8.8, 9.8.9, 9.8.10]. Като цяло размерът на естествените суспендирани частици надхвърля тези размери и варира от 20 до 60 микрона. Долната граница на съдържание на суспендирани вещества, при която настъпва неблагоприятно въздействие върху бентосните организми е 20 до 30 mg/l. Тези концентрации ще бъдат достигнати и надхвърлени на относително малка площ. Резултатите от моделирането на седиментите показват, че концентрация над 25 mg/l в седиментния облак в придънния слой (при най-лошия сценарий с южно течение) ще бъде достигната в 2,5 km2. В тази площ по време на проучванията са установени сравнително малки по площ фрагментирани мидени полета и скални местообитания, преобладава пясъчното дъно с разпокъсана фауна.

Най-чувствителни към съдържанието на суспензия са филтраторите (Mytilus galloprovincuialis, Mytilaster lineatus, Upogebia pusilla, Callianassa candida, Molgula euprocta), за които се очаква временно понижаване растежа. Най-уязвимите местообитания относно въздействията са скалисти почви с миди и такива от сем. Mytilidae, заливаеми пясъци с Donacilla cornea, плитки пясъци с донакси (Donax trunculus), чисти пясъци с Callianassa, Branchiostoma и Arenicola, тинести пясъци с Upogebia pusilla, мидените пластове върху рохкави почви.

9.8-54 URS-EIA-REP-204060

Високата концентрация на суспендирани вещества може да доведе до запушване на ходовете на инфауната и до увеличаване на тяхната смъртност. Най-вероятно, високите концентрации на седимент ще доведат до намаляване на видовото богатство и промяна на видовия състав - увеличение на броя на полихети и олигохети, устойчиви на това въздействие и намаляване на обилието на мекотели, ракообразни и други чувствителни видове.

Въздействията, резултат от повишението на мътността са:

• Пряка смъртност

• Промяна на видовия състав


Филтраторите (Mytilus galloprovincuialis, Mytilaster lineatus, Upogebia pusilla, Callianassa candida, Molgula euprocta) и хабитати със скалисти почви с миди и такива от сем. Мytilidae, заливаеми пясъци с Donacilla cornea, плитки пясъци с донакси (Donax trunculus), чисти пясъци с Callianassa, Branchiostoma и Arenicola, чисти пясъци с Upogebia pusilla, мидените пластове върху рохкави почви са по-чувствителни към повишаване на мътността и с относително по-ниска способност за самостоятелно възстановяване. Чувствителността се оценява като средна. За останалата част от видовете чувствителността се оценява като ниска. Въздействието ще бъде временно, с относително ограничен обхват. Степента му се оценява като ниска. Значимостта на въздействието е ниска.


Вторичен ефект от седиментацията, който ще се отрази на макрофитобентоса е еутрофикация, произтичаща от увеличаването на биомасата на фитопланктона при определено увеличение на концентрациите на ресуспендираните във водата седименти, което води до намаляване на разтворения кислород (описано подробно в съответния раздел за фитопланктон).

Чувствителността на макрозообентоса към еутрофикация/намаляване на разтворения кислород е оценена като средна. Поради ограничения обхват на еутрофикацията (за повече подробности виж оценката на въздействието върху фитопланктона) и краткосрочен характер, степента на въздействието се оценява като ниска. Значимостта се оценява като ниска.


При двата метода, предложени за безтраншейно преминаване на брега като промивна течност ще се използва бентонитов разтвор. От двата метода по-голям разлив на бентонит в морето се очаква при УХС. В проекта са заложени редица мерки за минимизиране попадането на бентонит в морската вода (описани в Точка 5 Описание на ИП). В резултат от прилагането на тези мерки при рутинните дейности се очаква във водата да попаднат относително ниски количества бентонитов разтвор. Имайки предвид теглото на бентонита се очаква той да се утаи на дъното в близост до мястото на излизане на тръбата на морското дъно, без да се задържи във водния стълб. Изходният отвор на безизкопния метод е разположен на дъното на 6 m траншея, което допълнително намалява вероятността за изливане на бентонит извън нея. Бентонитът е

URS-EIA-REP-204060 9.8-55


9.8-56 URS-EIA-REP-204060

материал и не се предвижда разтворът да съдържа токсични добавки. Бентонитовият разлив би могъл да доведе до образуване на седиментен облак, значително по-малък като площ и концентрация в сравнение с моделираният облак в резултат на драгиране/депониране. Той би довел до временно влошаване качеството на местообитанието. Възможно е и задушаване на представители на макрозообентоса след утаяване на седиментния облак, но в много малка площ.


Прилагането на смекчаващи мерки предвидени в проекта ще намали значимостта на очакваните въздействия. Имайки предвид спецификата на Черноморската екосистема и нейната уязвимост мерки са предписани иза въздействията с ниска значимост, с цел избягване на отрицателно въздействие.




Очакван ефект: Минимизиране на количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнообразието. Минимизиране на транспортирането на финни седименти, количеството суспендирани утайки в морската вода, и съответно ефекта върху планктонните организми/биоразнообразието. Прилагането на мерките ще позволи да се избегне еутрофикация/цъфтеж на фитопланктона, и съответно върху биоразнообразието.

URS-EIA-REP-204060 9.8-57


След направената идентификация и оценка на въздействията, за част от тях са предложени смекчаващи мерки с цел редуциране/премахване на въздействията.Имайки предвид спецификата на черноморската екосистема, следвайки принципа на предпазливостта,смекчаващи мерки са предложени и за част от въздействията с ниска значимост, с цел избягването им и максималното запазване на естествените условия на средата. Оценените въздействия, тяхната степен, чувствителността на рецептора, значимостта преди и след прилагане на мерките, както и самите мерки за всяко конкретно въздействие са представени обобщено в Таблица 9.8.16.


Таблица 9.8.16. Оценка на въздейсвията върху макрозообентоса – обобщаваща таблица











Средна: Donacilla cornea, Donax trunculus, Chamelea местообитания с консервационна значимост.

Ниска: други видове











Ниска Ниска Ниска

пряко и непряко, кратковременно

• Влошаване на качеството на местообитанието /структурата на съобществото


Ниска: други видове.

Ниска Ниска 1,2 Незначителна







Закотвяне

• Пряка смъртност • Промени във

видовия състав

Средна: Филтратори; скалисти почви с миди и такива от сем. Mytilidae, заливаеми пясъци с Donacilla cornea, плитки пясъци с донакси (Donax trunculus), чисти пясъци с Callianassa, Branchiostoma и Arenicola, тинести пясъци с Upogebia pusilla, мидените пластове върху рохкави почви



Задушаване Средна: ракообразни



Еутрофикация Средна Ниска Ниска 1,2 Незначителна







Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона по време на етапите на въвеждане в експлоатация и експлоатация са дадени в Таблица 9.8.17. Рутинната експлоатация не се очаква да има неблагоприятен ефект върху макрозообентосните съобщества. Възможните неблагоприятни последици върху тях могат да се наблюдават при извънредни ситуации, описани в Глава 10 Непланирани събития.

Единственото трайно въздействие в резултат на реализирането на ИП е загуба на местообитания под тръбопроводите, в участъка в който са положени на дъното, но това е пренебрежимо малка площ в сравнение наличното местообитание и въздействието е незначително. По време на експлоатационната фаза на ИП не се очаква значително въздействие върху бентосните съобщества в засегнатата зона на Черно море.

Таблица 9.8.17. Предвидени дейности през етапите на въвеждане в експлоатация и експлоатация



Експлоатация Физическо присъствие на тръбопровода.

Мобилизиране на плавателните съдове до и от тръбопровода и движение на плавателни съдове по протежение на тръбопровода за инспекция и поддръжка.




На етапа на ИП, когато подходът за извеждане от експлоатация е установен, това ще бъде съгласувано с Компетентните органи. Проектът ще спази всички необходими разрешителни процедури, съгласно екологичното и друго законодателство, които са в сила в този момент.

9.8-60 URS-EIA-REP-204060



Заключения

Оценката на потенциалните въздействия върху макрозообентоса показва, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху него по време на строителството, както и по време на експлоатацията на газопровода в Прибрежната и морска зона на българския сектор от Черно море. Очакват се въздействия с ниска значимост и незначителни въздействия. Поради спецификата на морската среда и прилагането на принципа на предпазливостта при някои от въздействия с ниска значимост са предписани и мерки смекчаване на въздействието до незначително ниво.

След оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода, няма да окаже значително въздействие върху съобществото на макрозообентоса в засегнатата зона на Черно море.

9.8.3.6 Ихтиофауна



Планираните за осъществяване дейности, в прибрежната зона и откритата акватория и въздействията върху ихтиофауната, които те биха могли да предизвикат са посочени в Таблица 9.8.18.

Таблица 9.8.18. Предвидени дейности по време на строителството и очаквани въздействия




Движение на плавателни съдове, включително мобилизиране

• Реакция на избягване на засегнатата територия в резултат от повишените шумови емисии и повишената мътност;

• Увреждане качеството на местообитанията при дейностите; нарушаващи целостта на морското дъно и в реултат от повишената мътност;

• Загуба на местообитания и на хранителни ресурси;

• Фрагментация/


Сондажни дейности, дейности по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейните участъци, включително използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор

Драгиране на прибрежните преходни траншеи и дълбоките изходни шахти (дълги 100 m, широки 7.5 m и дълбоки от 6 до 2,5 m)


URS-EIA-REP-204060 9.8-61






прекъсване на сезонни миграционни коридори от повишения подводен шум и мътност;

• Директна смъртност в резултат от недостиг на кислород и задушаване( главно при ихтиопланктона)



0.4-2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък)


>2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък) и подложки

Монтаж на тестови глави в края на прибрежния участък на газопровода.


Полагане на морската част на тръбата върху морското дъно. Инсталиране на тръбата след полагането ѝ на дъното, посредством драгиране в областта на къси изпъкнали участъци и последващо укрепване на тръбата в тези участъци - km 49.95; 51.00; 53.15; 53.37;53.57;54.50; 61.63



Закотвяне


• Директна смъртност на ихтиопланктон (особено на яйца на рибите), който може да навлезе в системата за хидростатично изпитване, което ще причини смъртност.

9.8-62 URS-EIA-REP-204060




• Реакции на избягване на шума


Увреждане качеството на местообитанията в резултат от повишената мътност

Един от основните източници на редица отрицателни въздействия върху ихтиофауната е трансфера на дънни седименти, в резултат на дейностите нарушаващи дънната повърхност. В резултат от разпространение на седиментите ще се наблюдава влошаване качеството на средата на видовете риби обитаващи района. Големите и твърди частици се утаяват бързо, а фините фракции постепенно се пренасят на определени разстояния, за определен период от време в зависимост от условията. Размерите на засегнатите зони и времето на тяхното възстановяване се определят от характера на извършените дейности, състава на частиците в драгирания субстрат и местното хидроложко състояние.

Като цяло, суспензията се класифицира като нетоксично вещество. Естественото ѝ съдържание (фоново ниво) в морската вода варира в доста широк диапазон, като се променя с дълбочина, разстояние от брега, сезон, хидрология и водна динамика.

Друг източник на локално замърсяване би могъл да бъде отделеният в морската среда по време на изпълнението на безтраншейните методи (управляемо хоризонтално сондиране (УХС) или микротунелиране (МТ) бентонитов разтвор. Отделянето на сондажен разтвор може да се наблюдава локално, в областта на изходната точка на сондажа, разположена в изходната шахта на дълбочина около 6m, при излизането на режещата глава или по време на проширяване диаметъра на изкопния канал при УХС. Сондажният разтвор ще бъде смес от шлам (сондажни отломки с различна големина) и подобен на гъста каша разтвор на вода и бентонит, който представлява естествена, инертна, нетоксична глина. Не се предвижда използването на токсични добавки към сондажния разтвор. Този разтвор се изпомпва през сондажната колона към сондажната глава с цел да смазва сондажното оборудване и да изнася сондирания вече материал (шлам).

При двата метода, предложени за безтраншейно преминаване на брега като сондажен разтвор ще се използва бентонитов разтвор. От двата метода по-голям разлив на бентонит в морето се очаква при УХС. Имайки предвид факта че бентонита е по-плътен от морската вода и има лепкава текстура се очаква той да се утаи на дъното в непосредствена близост до мястото на излизане на тръбата на морското дъно, без да се задържи във водния стълб. Това ще се случи на дъното на 6 m траншея, и изливане на бентонит извън траншеята е много малко вероятно. В ИП са заложени редица мерки за минимизиране попадането на бентонит в морската вода, както и за отвеждането му от изходната шахта и последващо рециклиране на сушата (описани в Точка 5 Описание на ИП). Поради тези причини не се очаква значително въздействие върху ихтиофауната в резултат на попадане на бентонитов разтвор във водата. Въздействието е оценено като краткотрайно, локално, и е оценено като такова с незначителна значимост.

URS-EIA-REP-204060 9.8-63


Проектните дейности, източници на замътняване, биха могли да се разделят на две основни групи, в зависимост от степента на отрицателно въздействие.

В първата група попадат дейностите, при които се очакват по-ниски нива на замътняване и тези, разположени в участъка от брега до 1.1 km, тъй като не се очаква значимо увеличаване на мътността, поради големина на частиците, която предполага бързо утаяване и незначителните количества тиня в седиментите. Такива са:

• отделянето на сондажен разтвор в морската среда при безтраншейното преминаване

• драгиране на прибрежната преходна траншея и дълбоката изходна шахта (дълга 100 m, широка 7.5 m и дълбока от 6 до 2.5 m) и драгиране на траншеята в участъка от 0.43 – 1.1 km.

• Полагане на тръбите;

• Обратно засипване на преходната траншея и траншеята в участъка от 0.43 – 1.1km;

• Поставяне на противоерозионна защита

• Инсталиране на тръбата след полагането ѝ на дъното, посредством драгиране в областта на къси изпъкнали участъци и последващо укрепване на тръбата в тези участъци - km 49.95; 51.00; 53.15; 53.37;53.57;54.50; 61.

• Закотвяне

Във втората група попадат основните дейности източници на значителни нива на замътняване, съответно и по-силна степен на отрицателни въздействия върху ихтиофауната, които поради тази причина са и обект на моделирането на разпространението на седиментите. В тази група попадат дейностите по драгиране на участъка от 1.1 – 2 km, депонирането на драгажните маси от този участък и обратното му засипване на траншеята в същият участък.

Съгласно резултатите от моделирането на разпространението на седиментите генерирани при втората група от дейности (седиментния облак), на повърхността облакът ще има относително ограничен обхват. В близост до морското дъно, очаквания обхват е много по-голям. Развитието на облака ще продължи по време на драгажните дейности, но бързо ще се разсее след края на дейностите. Очаква се 5% разсейване на седимент в местата на драгиране и 10% - в площадките за депониране. Резултатите от моделирането показват, че площта на засегнатата зона зависи от посоката на течението, разположението във водния стълб и праговата концентрация. Максималният пространствен обхват на седиментния облак е установен в условията на южно течение [Спр. 9.8.5].

На дъното въздействието (за 5mg/l праг на облака) се ограничава в рамките на разстояние от около 5 km от мястото на депониране, като максималната площ на облака е приблизително 14.5km2 [Спр. 9.8.5]. Мътността на водния стълб ще остане по време на строителството и определен период от време след завършване на строителството. Очаква се седиментният облак се разсее до няколко часа след края на дейностите (от 4 до 6 часа).

Поради високата подвижност на рибните видове, както и сравнително честото повишаване на фонови нива на мътността в резултат от естествени процеси, чувствителността на рибите към това въздействие се определя като ниска. Степента на

9.8-64 URS-EIA-REP-204060

въздействието при първата и втора група дейности е съответно несъществена и средна. Значимостта на въздействието и при двете групи дейности е съответно незначителна и ниска.

Загуба на местообитания и хранителни ресурси

Строителството на газопровода в изключителната икономическа зона и териториалните води на Република България включват плитките крайбрежни области, сравнително плитките области на шелфа и дълбоките участъци на откритата акватория. Строителните дейности, които са свързани с нарушаване на морското дъно ще засегнат определени дънни местообитания в областта на преходната траншея, в ивиците където ще бъдат изкопани траншеите за полагане на четирите тръби в участъка от 0.43 до 2 km и участъците, където ще бъде положен газопровода и противоерозионната защита, в областите засегнати от преноса и утаяване на седименти, както и депата за временно депониране на драгажни маси.

Строителните дейности ще предизвикват директно увреждания на дънни местообитания за рибите от средносрочна (временните депа и териториите, засегнати от преноса и утаяване на седименти) до постоянна загуба (в областите, където ще бъдат поставени тръбите и притивоерозионната защита). Типът и степента на евентуалните отрицателни въздействия върху състоянието на рибната фауна от реализацията на ИП се различават значително в прибрежни области и участъците, попадащи в откритата акватория, както и при различните етапи на осъществяване на ИП.

Акваторията в района на газопровода се характеризира със сравнително богато разнообразие на пелагични и дънни рибни видове. Според наличните литературни данни и данните получени по време на теренните проучвания посредством тралиране и хрилни мрежи през 2009 и 2011 г., в района на газопровода са открити дънни видове риби, които се различават по отношение на приспособимостта си към различните типове дънни местообитания, включително значителни територии покрити с оголени скали (скалисти местообитания), чисти пясъчни местообитания, тинести пясъчни местообитания, мидени банки. Областите със скални дъна се обитават от скорпид (Scorpaena porcus), различни видове попчета и игли, включени в Червената книга на Черно море. Чистите пясъчни дъна се обитават от следните видове, които според резултатите от проучванията през лятото на 2009 и 2011г., са често срещани в улова – морски дракон (Trachinus draco), звездоброец (Uranoscopus scaber), пясъчен морски език (Pegusa lascaris) и Кеслерово калканче (Arnoglossus kessleri). Участъците с тинести пясъци, разположени на дълбочина от около 15 m и мидени дъна, появяващи се на дълбочина над 18 m, са местообитание на черноморския калкан (Psetta maxima), чиито личинките през първите две години пребивават в областта на тясната брегова ивица. Дънните местообитания до 30 m дълбочина също са важни местообитания за хвърляне на хайвер за този вид. Глинестите пясъци и мидените банки са местообитания за различни видове попчета, очилата зеленушка (Crenilabrus ocellatus), скорпид (Scorpaena porcus). Прилепалата (Gobiesocidae) отлагат хайвера си върху каменисто дъно и черупки на мекотели. Мидените банки и териториите разположени в близост до тях също са хранителен субстрат за есетровите, черноморска акула (Squalus acanthias), барбуни и морската лисица.

Разпространените в засегнатите от посочените по-горе дейности биоценози, особено прикрепените организми, ще бъдат унищожени, което от гледна точка на рибите ще има

URS-EIA-REP-204060 9.8-65


негативно въздействие върху хранителната им база. Видове чиито хранителна база се очаква да бъде повлияна са бентофагите като писии, меджит, попчета, морски кучки, скорпид и други дънни риби. Това въздействие се ограничава в ивицата разположена от брега до дънните местообитания извън прибрежната зона на дълбочина до (120-150 m), след която не се откриват прикрепена растителност, мидени полета или други дънни организми поради високите концентрациина хидроген сулфид.

Дейностите водещи до нарушаване целостта на морското дъно, ще предизвикат повишената мътност и вторично влошаване условия на средата в резултат от нарушаването на дънните седименти. Увеличената мътност на водният стълб и разпространението на мътни водни маси намалява ефективността на фотосинтезата при фитопланктона, а със това и стойностите на първичната продукция на органични вещества, освен това ще доведе до намаляване на количествените показатели на зоопланктона, който е основна хранителна база за хранещите се с планктон рибни видове като цаца (Sprattus sprattus), хамсия (Engraulis encrasicolus), карагьоз (Alosa immaculata), черноморски сафрид (Trachurus mediterraneus) и др. Специфичните стойности на подобно намаление са трудни за прогнозитане. Временната загуба на хранителни ресурси е обвързана, както с увреждането и загуба на местообитания, така и с нарушаване на отношенията хищник/жертва в резултат от намалената видимост, особено при видове, които разчитат на зрението си при хранене.

Поради високата мобилност на рибите се очаква преместване на рибните популации в територии близки до засегнатите от проектните дейности, където видовете могат да открият условия подобни на тези от засегнатата територия.

В по-гоямата част от зоната на въздействие тези въздействия са временни, с различен период на възстановяване, при планктонните и бентосни биоценози. При част от дейностите ефектите на загуба на местообитания са постоянни. Такива са местата където тръбата на газопровода ще бъде поставена директно на морското дъно или покрита с противоерозионна защита.

Пелагичните биоценози се възстановяват почти веднага след приключване на строителните дейности, поради преноса на планктон с морските течения от други незасегнати от ИП територии. След приключване на строителните дейности и възстановяване качеството на средата се очаква постепенното завръщане на видовете риби в зоната на въздействие на ИП, където пелагичните видове като цаца (Sprattus sprattus), лефер (Potatomas saltatrix), карагьоз (Alosa pontica), хамсия (Engraulis encrasicholus ponticus), черноморски сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus), паламуд (Sarda sarda), могат да открият хранителна база с близки количествени и качествени характеристики до тези преди започване на строителните дейности. Поради тази причина тяхната чувствителност към това въздействие е ниска.

Възстановяването на местообитанията и хранителните ресурси на дънните риби като попчета (Gobiidae), морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens), меджит (Merlangus merlangus), барбуня (Mullus barbatuspunticus), черноморска акула (Squalus acanthias), калкан (Psetta maxima) и др. изисква по дълъг период от време – от 1 до 4 вегетационни сезона, в зависимост от типа на местообитанието. Трасето на газопровода ще има постоянен ефект върху бентосната биоценоза и условията на средата за ихтиофауната в участъците, в които са положени тръбите и в непосредствена близост до

9.8-66 URS-EIA-REP-204060

тях. Постоянната загуба на дънни местообитания може да бъде компенсирана от положителните ефекти, които постоянното присъствие на тръбата, противоерозионната защита и изключителната зона за безопасност създават. Създава се т.н. рифов ефект, който се забелязва при дънните риби и хранещите се с макрозообентос, чиято численост по протежение на тръбопроводите по време на експлоатация е многократно по-висока в сравнение с околните територии, тъй като в акваторията на зоната за сигурност и буферната зона, дънното тралиране е забранено и се използват като рефугия защитена от интензивен риболов и особено тралиране, което предоставя стабилни хранителни ресурси за ихтиофауната. Чувствителността на дънните риби към това въздействие се определя като средна. На базата на сравнително малкия териториален обхват и положителните ефекти, които създава постоянното присъствие на тръбопровода степента на въздействието при първата и втора група дейности е съответно несъществена и ниска, а значимостта се определят съответно като незначителна и ниска.

Безпокойство в резултат от повишените шумови нива

По отношение на чувствителността на рибите към подводният шум, те могат да бъдат разделени условно на две групи „видове със специализиран слухов орган” и „видове с неспециализиран слухов орган”. Видовете с неспециализиран слухов орган нямат развит плавателен мехур, на което се дължи сравнително слабият им слух. За разлика от тях редица рибни видове притежават плавателен мехур, който освен плавателен и дихателен орган е и слухов орган. Той подобрява слуховите възможности на рибите посредством усилване на подводният шум. При някои видове (например, представителите на сем. Селдови (Clupeidae) съществува връзка между вътрешното ухо и плавателния мехур, която допълнително подобрява слуховите им възможности. Това прави видовете със специализиран слухов орган значително по-чувствителни към подводния шум.

Таблица 9.8.19. Обобщение на нивата на подводен шум, генериран при отделните проектни дейности

Дейност Ниво на подводен шум (dB re 1 µPa) на 1 m от източника

Сондажни дейности (МТ, УХС) 148

Драгажни дейности 183.5

Полагане на скални материали 130

Полагане на тръбопроводи 182

Въвеждане в експлоатация 127

Шум от протичането на газа при експлоатация 123

Фонов шум 130

Произведените звукови нива са под прага, необходим за да се причинят наранявания при карагьозовите риби.

Анализът на въздействията, които се очаква да генерират най-високи шумови нива, каквито са изкопаването на траншеята, полагането на тръбопровода и сондажните

URS-EIA-REP-204060 9.8-67


дейности показва че стойностите, които ще бъдат достигнати са недостатъчни, за да предизвикат смъртност, физическо нараняване, постоянна или временна промяна на прага на слухова чувствителност причинена от увреждане на слуховия апарат, дори и в близък до строителните дейности обхват.

Видовете със специализиран слухов орган, карагьозовите риби, хамсията и паламуда, са много по-чувствителни към подводният шум от останалите, и това се потвърждава от резултатите от моделирането, които определят значително по-голям обхват на въздействията.

Резултатите от моделирането сочат, че не се очаква да възникнат въздействия, които да предизвикат силни или слаби реакции на избягване на засегнатите територии при видове с неспециализиран слухов орган, при нито една от разгледаните по-горе дейности. Видовете риби със специализиран слухов орган са по-чувствителни към шума от изкопаване на траншеи, отколкото към шума от полагане на тръби, като в резултат на това слаби реакции на избягване могат да се видят на разстояние до 124 m, докато отговор не е наблюдаван, когато са изложени на шум от микротунелиране. Не се очакват силни реакции на избягване при видовете риби със специализиран слухов орган.

Определени са също шумовите въздействия при няколко строителни сценария, включващи излагане на подводен шум, възникващ от няколко кораба едновременно. За всеки сценарий е установено, че нивата на звуково налягане са недостатъчни, за да причинят летални ефекти, физическо нараняване, временно или трайно увреждане на слуха. За рибите с неспециализиран слухов орган силни реакции на отблъскване могат да се наблюдават на максимално разстояние 27 m, докато слаби реакции на отблъскване се наблюдават на максимално разстояние 480 m. Рибите със специализиран слухов орган са като цяло по-чувствителни на подводен шум: съответните разстояния при тях са 720 m и 5,3 km.

Предвид изложената по-горе информация чувствителността на видовете със специализиран слухов орган е средна, а тази на видовете без специализиран слухов орган - ниска. Поради голямата мобилност на рибните видове и малката вероятност те да останат в зоната на въздействие степента на въздействие е определена като ниска. Значимостта на въздействието и при двете група видове е ниска.

Фрагментация/ прекъсване на сезонни миграционни коридори

Очаква се фрагментация изразяваща се в прекъсване на сезонни миграционни коридори в резултат от повишената мътност и увеличените нива на подводния шум, които биха могли да действат като бариера за свободното придвижване на рибните пасажи.

В зависимост от чувствителността на мигриращите видове и особеностите на сезонните им миграции те са разделени и оценени в няколко групи. Най-чувствителни са карагьозовите риби (Alosa sp.) по време на пролетните миграции, които се осъществяват в близост до брега, в сравнително тесен миграционен коридор [Спр. 9.8.19, Спр. 9.8.20, Спр. 9.8.21, Спр. 9.8.22, Спр. 9.8.23]. През този период чувствителността им е оценена като средна. Есенните миграции отново преминават паралелно на брега, но в по-широк коридор, поради което чувствителността им през този период е оценена като ниска.

9.8-68 URS-EIA-REP-204060

Максималното разстояние, на което биха могли да се разпространят генерираните шумови емисии, способни да причинят реакции на избягване и мътностния облак са на 2 – 3 km от брега, което означава че това е максималното разстояние, което карагьозовите риби ще трябва да изминат, за да заобиколят строителните дейности в прибрежните области. Имайки предвид факта че по време на миграция тези видове изминават от 17 до 23 km [Спр. 9.8.24] на ден и лесно биха могли да заобиколят засегнатия участък, се очаква това въздействие да бъде с ниска степен и значимост.

Хранителните и размножителни миграции на останалите мигриращи видове се осъществява от прибрежните участъци към дълбоководните участъци или в обратна посока, паралелно на строителната колона и териториите, засегнати от строителните дейности, поради което възможността те да бъдат засегнати от проектните дейности, съответно и чувствителността им е ниска. Степента и значимостта на въздействието при тези видове риби е незначителна.

Смъртност или нараняване на индивиди в резултат от повишената мътност

При провеждане на строителните дейности, които са свързани с нарушаване целостта на морското дъно би могла да възникне директна смъртност в резултат от недостиг на кислород и задушаване причинено от суспендираните във водния стълб частици, които могат да причинят нарушаване на дихателните функции на рибите. Моделирането на разпространението на седиментите доказва че дори и при най-високите концентрации на разтворени частици при източника, не могат да бъдат достигнати леталните дози за възрастните индивиди, освен това може да се предположи че възрастните и ювенилните форми в напреднал стадий на развитие ще избегнат и няма да попаднат в контакт с областите на повишена мътност, тъй като имат сигурни поведенчески реакции на избягване на подобни области и възможност за движение със сравнително по-голяма скорост от тази, с която се предвижва фронта с повишена мътност. Възможността дейностите свързани със строителството на газопровода да предизвика директна смъртност или летални наранявания при тях е незначителна. Поради тази причина както чувствителността на видовете, така и значимостта на въздействието върху възрастните индивиди се определя като незначителна.

За яйцата, ларвите и отчасти за ювенилните форми обаче съществува възможност частиците суспендирани във водният стълб да има негативно въздействие върху ефективността на дишането, затруднявайки газовата обмяна по време на ембриогенеза, полепвайки по повърхността на яйцата или засягайки дихателния апарат на ларвите, като по този начин увеличава смъртността на яйцата и ларвите. Чувствителността на ихтиопланктона към това въздействие е висока. Поради сравнително малката територия, която мътностният облак засяга степента на въздействие се определя като ниска, а значимостта на въздействието като средна.

Възможни са вторични ефекти на еутрофикация в резултат от освободените във водния стълб нутриенти при дейностите засягащи морското дъно. Това въздействие ще засегне главно ихтиопланктона, като би могло да бъде причина за неговата смъртност, но със незначителна степен и значимост.

Незначителна смъртност на ихтиопланктон би могла да възникне и при попадането му в системата за хидростатично изпитване.

URS-EIA-REP-204060 9.8-69


9.8-70 URS-EIA-REP-204060



Очакван ефект: Прилагането на тази мярка ще ограничи разпространението на мътностния облак. Това ще редуцира увеличената първичната продуктивност на фитопланктона и еутрофикацията, която се очаква в резултат от това въздействие.


След направената идентификация и оценка на въздействията, за част от тях са предложени смекчаващи мерки с цел редуциране/премахване на въздействията. Имайки предвид спецификата на черноморската екосистема, следвайки принципа на предпазливостта, смекчаващи мерки са предложени и за част от въздействията с ниска значимост, с цел избягването им и максималното запазване на естествените условия на средата. Оценените въздействия, тяхната степен, чувствителността на рецептора, значимостта преди и след прилагане на мерките, както и самите мерки за всяко конкретно въздействие са представени обобщено в Таблица 9.8.20.


Таблица 9.8.20. Оценка на въздействията върху ихтиофауната – обобщаваща таблица





Значимост на остатъчните въздействия, характер и продължителност на въздействието






Сондажни дейности

Дейности по инсталиране на безтраншейния участък на газопровода

Инсталиране на противоерозионна защита

Запълване на траншеята

Закотвяне

Реакции на избягване на засегнатите територии в резултат от шумовите емисии

Видове с неспециализиран слухов орган

Ниска Несъществена Незначителна - Незначителна, директно, краткосрочно

Видове със специализиран слухов орган

Средна Несъществена Незначителна






Драгажни дейности (0.3 – 2 km)

Полагане на тръбите (>0.3 km)

Реакции на избягване на засегнатите територии в резултат от шумовите емисии

Видове с неспециализиран слухов орган

Ниска Ниска Ниска - Ниска, директно, краткосрочно

Видове със специализиран слухов орган

Средна Ниска Ниска Ниска, директно, краткосрочно

Фрагментация/ прекъсване на сезонни миграционни коридори от повишения подводен шум, който може да действа като бариера за миграцията

Пролетна миграция на карагьозовите риби

Средна Ниска Ниска Ниска, директно, краткосрочно

Пролетна миграция на другите видове риби

Несъществена Ниска Незначителна Незначителна, директно, краткосрочно

Есенна миграция на карагьозовите риби

Ниска Ниска Ниска Незначителна, директно, краткосрочно

Есенна миграция на другите видове риби


Драгиране на прибрежните преходни траншеи и дълбоките

Увреждане на местообитанието в резултат Ниска Несъществена Незначителна - Незначителна, директно,






изходни шахти (100 m дълги, 7.5 m широки и дълбоки от 6 до 2,5 m)

0.43 - 1.1 km драгиране на траншеите

Дейности по инсталиране на безтраншейния участък на газопровода, включително използване и освобождаване в морската среда на бентонитен разтвор

Тръбополагане (>0.3)

Запълване на траншеята (0.3-1.1 km)

Инсталиране на тръбата след полагането ѝ на дъното, посредством драгиране в областта на къси изпъкнали участъци и последващо укрепване на тръбата в тези участъци -km 49.95; 51.00; 53.15; 53.37;53.57;54.50; 61.63)

Инсталиране на противоерозионна защита(натрошен камък)

Закотвяне

от повишената мътност краткосрочно до средносрочно


Пелагични видове

Ниска Несъществена Незначителна - Незначителна, директно, средносрочно

Дънни видове Средна Несъществена Незначителна - Незначителна, директно:

• постоянно в участъка където газопровода ще бъде поставен директно върху морското дъно

• средносрочно в останалите засегнати територии


1.1 -2 km временно депониране на

Увреждане на местообитанието в резултат от повишената мътност

Ниска Средна Ниска - Ниска, директно, средносрочно






драгажни маси на временни площадки


Пелагични видове Ниска Ниска Ниска - Ниска, директно, средносрочно

Дънни видове Средна Ниска Ниска - Ниска, директно, средносрочно

Директна смъртност в резултат от недостиг на кислород и задушаване, причинено от повишената мътност

Суспендираните могат временно и локално да засегнат дишането на възрастните екземпляри и ювенилните форми в последни стадии на развитие,

Несъществена Ниска Незначителна - Незначителна, директно, средносрочно

Яйца, ларви и ювенилни – суспендираните частици могат да залепнат върху повърхността на яйцата или да запушат дихателният апарат на ларвите и ювенилните

Висока Ниска Средна 1 Ниска, директно, краткосрочно до средносрочно

Фрагментация/ прекъсване на сезонни миграционни коридори от

Пролетна миграция на карагьозовите риби

Средна Ниска Ниска 1 Ниска, директно, краткосрочно


Несъществена Ниска Незначителна Незначителна, директно, кратко






седиментационния облак

срочно

Есенна миграция на карагьозовите риби

Ниска Ниска Ниска Ниска, директно, краткосрочно



Загуба на ихтиопланктон в резултат от еутрофикация

Ниска Несъществена Незначителна Незначителна, вторично, краткосрочно

Водовземане на морска вода, отвеждане и заустване на вода от хидротеста

Директна смъртност на ихтиопланктон (особено на яйца), които могат да навлязат в системата за хидростатично изпитване

Средна Несъществена Незначителна - Незначителна, директно, краткосрочно

Увреждане качеството на средата Средна Несъществена Незначителна Незначителна, директно, краткосрочно



Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона по време на въвеждане в експлоатация и на експлоатационния етап, са дадени в Таблица 9.8.21. Не се очакват неблагоприятни въздействия върху ихтиофауната вследствие от рутинната експлоатация на съоръжението. Неблагоприятни последици върху ихтиофауната могат да се наблюдават при извънредни ситуации, описани в Глава10 Непланирани събития.

Таблица 9.8.21 Заложени дейности по време на въвеждане в експлоатация и експлоатационен етап

Фаза Дейност Открито море


Експлоатация

Физическо присъствие на газопровода.

Мобилизиране на плавателни съдове до и от мястото на газопровода и движение на корабите по трасето на газопровода за проверка и поддръжка.

Въздействията върху рибната фауна, които могат да се очакват при процесите на нормално функциониране на морския сектор на газопровода могат да бъдат както директни, така и индиректни.

Състоянието на дънните биоценози ще се възстанови в рамките на един до четири вегетационни сезона. По време на експлоатацията не се очаква да бъдат засегнати допълнителни територии. При нормално функциониращият газопровод не се очакват отрицателни въздействия от загубата на хранителни ресурси. Възможни са дори положителни ефекти, както е в случая със създаващия се рифов ефект, който се забелязва при дънните риби и хранещите се с макрозообентос в изключителната зона за сигурност.

Газопроводът няма да бъде пречка за рутинното предвижване на рибните популации или да стане причина за фрагментация на сезонните миграции от дълбоководните местообитания за изхранване към сравнително плитките територии за размножаване (20-50 m) (черноморски калкан и морска лисица), както и за размножителните миграции, които се извършват успоредно на бреговата ивица (Alosa sp.).

Шумовите емисии при функционирането на газопровода и неговата поддръжка няма да надхвърлят фоновите за района и да причинят отрицателни ефекти на безпокойство върху ихтиофауната. Поради тази причина се оценяват като незначителни.


Газопроводът е проектиран да работи в продължение на 50 години, като този период може да бъде удължен при провеждането на строг мониторинг. Програма за извеждането от експлоатация ще бъдe разработена по време на експлоатационната фаза. Вероятно технологичните възможности и предпочитаните методи за извеждане от експлоатация на този тип съоръжения ще бъдат различни след 50 години. Състоянието на газопровода по време на извеждането от експлоатация също ще повлияе на избраните методи за

9.8-76 URS-EIA-REP-204060

извеждане от експлоатация. Извеждането от експлоатация ще се извършва в съответствие с действащото международно и национално законодателство, нормативна уредба и най-добри световни практики по отношение на околната среда и други потенциални въздействия.






Оценката на потенциалните въздействия върху ихтиофауната показва, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху нея по време на строителството и експлоатацията на газопровода в прибрежната зона и откритата морска акватория на българската част от Черно море. Очакват се въздействия с ниска и средна значимост и незначителни ефекти. За максимално запазване на естественото състояние на ихтиофауната, са предложени мерки за смекчаване на въздействията със средна значимост. Поради спецификата на морската среда и прилагането на принципа на предпазливостта при някои от въздействията с очаквана ниска значимост са предписани мерки за смекчаване на въздействието до незначителна значимост.

След оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода, няма да окаже значително отрицателно въздействие върху ихтиофауната в засегнатата зона на Черно море.

9.8.3.7 Морски бозайници



Инженерните задачи свързани с изграждането на морския тръбопровод са свързани с редица строителни операции и дейности, за които се смята че ще окажат отрицателно въздействие върху морските бозайници.

Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона и въздействията върху морските бозайници, които потенциално биха могли да възникнат от тези дейности са дадени в Таблица 9.8.22.

URS-EIA-REP-204060 9.8-77


Таблица 9.8.22 Планирани дейности по време на строителството и потенциални въздействия върху морските бозайници

Дейност/Група от дейности Участък

Морски Прибрежен Въздействия

Движене на плавателни съдове, включително мобилизиране и закотвяне

Физически наранявания при сблъсък с плавателни съдове

Безпокойство


Физически наранявания при сблъсък с плавателни съдове

Безпокойство

Сондажни дейности, дейности по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейните участъци, включително използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор

Безпокойство от генерирания шум и мътностен облак

Изменение на прага на слухова чувствителност

Влошаване качествата на местообитанията (промяна/загуба на хранителни ресурси и местообитания)

Напускане на засегнатия участък


0.43 -2 km драгиране на траншеите



0.3-2 km обратно засипване на траншеята

0.4-2 km поставяне на противоерозионна защита (натрошен камък)


Полагане на морската част на тръбата върху морското дъно. Инсталиране на тръбата след полагането ѝ на дъното, посредством драгиране в областта на къси изпъкнали участъци и последващо укрепване на тръбата в тези участъци - km 49.95; 51.00; 53.15; 53.37;53.57;54.50;

9.8-78 URS-EIA-REP-204060

Дейност/Група от дейности Участък

Морски Прибрежен Въздействия

61.63



Хидротест, включително водовземане на морска вода, отвеждане и заустване на водите от хидротеста.


Закотвяне


>2 km поставяне на противоерозионна защита (натрошен камък), подложки, защита на участъка от тръбата, който не е на дъното и т.н.


Липсват достатъчно представителни данни за числеността, популационната структура и заплахите за трите подвида морски бозайници от подразред Odontoceti (Зъбати китове), обитаващи Черно море, поради недостиг на специализирани изследвания върху демографските характеристики на популациите им. Оценката на потенциалните въздействия е направена въз основа на преглед на съществуващата, информация за разпространение, биология, численост и миграция на морските бозайници в Черно море, представена в Глава 7.8, както и на първични данни събрани за целите на ИП по време на теренните проучвания, които са представени също в Глава 7.8.

Характера, пространствения и времеви обхват на дейностите по ИП от една страна и биологията и екологията на подвидовете китоподобни обект на оценка от друга, не обуславят силни и трайни отрицателни въздействия и ефекти на популационно ниво за тези подвидове. Отрицателни въздействия биха могли да бъдат очаквани върху отделни индивиди и/или група/и индивиди.

Основните потенциални въздействия върху морските бозайници са в резултат от:

URS-EIA-REP-204060 9.8-79


• повишените нива на подводния шум,

• влошаване качеството на местообитанията и загуба на хранителни ресурси в резултат от повишената концентрация на седименти във водния стълб

• физически увреждания или смъртност в резултат от сблъсък с плавателни съдове.

Тези въздействия са описани подробно по-долу.

Въздействия в резултат от повишените нива на подводния шум

Дейностите свързани със строителството, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на газопровода „Южен Поток” включват генерирането на антропогенен шум, който може да въздейства върху акустично чувствителните видове китоподобни, обитаващи Черно море, каквито са черноморска афала/бутилконос делфин (Tursiops truncatus ponticus), черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus), черноморски муткур/ морска свиня (Phocoena phocoena relicta).

Дейностите, които генерират шум, са следните:

• Сонарни изследвания преди строителството;

• Движения на кораби;

• Изкопаване на траншея (драгажни дейности);

• Сондажни дейности (микротунелиране (МТ) или управляемо насочено сондиране (УХС);

• Полагане на скални материали;

• Полагане на тръби;

• Въвеждане в експлоатация;

• Експлоатация и поддръжка.

Преглед на публикуваните данни на шумовите нива, които се очаква да генерират посочените по-горе дейности по време на строителство и експлоатация на подводната част на газопровода показва че единствените дейности, които могат да генерират шумови нива, надхвърлящи обичайните фонови стойности за района и достатъчно високи, за да предизвикат акустични въздействия върху морските бозайници са сондажните дейности при МТ/ УХС, изкопаването са траншеите и полагането на тръбопроводите. Тъй като останалите дейности при строителството, въвеждането в експлоатация и шума при функционирането не надхвърлят фоновите нива, особено в участъците с по-малка дълбочина, се очаква да не оказват акустично негативно въздействие върху морските бозайници.

Нивата на подводният шум, генерирани при всяка от дейностите са обобщени в Таблица 9.8.23.

9.8-80 URS-EIA-REP-204060

Таблица 9.8.23 Обобщение на нивата на подводен шум, генериран при отделните проектни дейности

Дейност Ниво на подводен шум (dB re 1 µPa) на 1 m от източника

Сондажни дейности (МТ, УХС) 148

Драгажни дейности 183.5

Полагане на скални материали 130

Полагане на тръбопроводи 182

Въвеждане в експлоатация 127

Шум от протичането на газа при експлоатация 123

Фонов шум 130

Подводният шум от посочените потенциално би могъл да бъде източник на няколко основни въздействия върху морските бозайници, които най-общо са смъртност, увреждане на слуха и поведенчески реакции, изразяващи се в избягване на засегнатите територии.

Смъртност

Високите нива на подводен шум могат да бъдат смъртоносни за морските бозайници. Когато те са изложени на високи нива на подводен шум може да настъпят разкъсване на значително увреждане на тъкани на чувствителни органи като бъбреци и черен дроб, бял дроб, стомашно-чревен тракт или очи. Загубата на индивиди или пряко физическо нараняване от шум и вибрации, генерирани от конкретен звуков източник, е свързано с много високо пиково налягане или нива на импулса. Наблюдавано е, че при високи нива на излагане може да настъпи смъртност при морски бозайници, ако моментното пиково ниво на звука надвишава 240 dB на 1 µPa. Отбелязано е, че вероятността за смъртност нараства при нива над 240 dB на 1 µPa, а също така и с увеличаване на периода от време на излагане на въздействието.

Анализа на данните за нивата на шум, генерирани от всички източници на звук свързани с ИП, са недостатъчни, за да причинят смърт (с праг 240 dB на 1 Pa) на морски бозайници, дори, ако те се намират в непосредствена близост (виж Таблица 9.8.23). Поради изложените по-горе аргументи не се очаква смъртност причинена от повишените шумови нива в резултат от дейностите по ИП.

Увреждане на слуха

Трайна и временна загуба на слух могат да настъпят, когато морските животни са изложени на нива на звуково налягане, по-ниски от тези, които водят до смърт и физическо нараняване. Трайната загуба на слух при морски бозайници е в резултат от смъртта на сензорните клетки-власинки на вътрешното ухо. Това води до трайно

URS-EIA-REP-204060 9.8-81


повишаване на прага на чувствителност над честотите на засягане; това е известно като трайно изместване на прага (ТИП)(Permanent Threshold Shift - PTS).

Временното изместване на прага (ВИП) (Temporary Threshold Shift – TTS) е временно увреждане на слуха и не се счита за нараняване [Спр.9.8.26]. При ВИП, прагът на чуване се повишава и звукът трябва да бъде по-силен, за да бъде чут. При звуково излагане около или малко над ВИП, чувствителността на слуха на морски бозайници се възстановява бързо след като излагането на съответния звук приключи. Има малко данни за шумовите нивата, необходими, за да се предизвика слабо ВИП при морски бозайници.

Нито един от тези източници на шум няма потенциала да причини физическа травма, включително трайно увреждане на слуха (определено от 230 dB на 1µPa прагово ниво

[Спр.9.8.26].Поради същата причина няма да бъдат достигнати прагови нива на подводен шум, причиняващи временното увреждане на слуха при китоподобните (определено от 224 dB на 1 Pa прагово ниво1) и по-ниският праг за временно увреждане на слуха на муткура (установен на 199.7 dB на 1 µPa[Спр.9.8.27].

Разстоянието дефинирано от Националната служба за морски риболов - National Marine Fisheries Service (NMFS) за слухово увреждане при китоподобните когато са изложени на шум от изкопаване на траншеи или полагане на тръби и очаквани нива от 180 dB на 1 µPa е 2 m от източника. Чувствителността на морските бозайници към изменението на слуховия праг е средна, тъй като са способни бързо да напуснат засегнатата територия. Съществува много малка вероятност морски бозайници да се срещат на това отстояния от драгажни и тръбополагащи дейности, имайки предвид неблагоприятните условия на средата, които те създават. Поради тази причина степента на въздействието и неговата значимост са оценени като ниски.

Промени в нормалните поведенчески реакции

При още по-ниски нива на звуковото налягане е забелязано, че морските бозайници могат да демонстрират промени в тяхното нормално поведение. Тези промени варират от реакция към звука като стряскане, до прекратяване на техните текущи дейности (напр. хранене, кърмене, размножаване) или напускане на района за определено време. Често поведенческите въздействия са в зависимост от моментното състояние и са едва забележими. Реакцията при даден вид е с различна вероятност, т.е. при дадено ниво на звуково налягане един екземпляр от даден вид може да реагира, докато друг екземпляр може да не реагира. Често се използват две нива на въздействие:

• 90 dBht(вид) представлява ниво, което ще причини силна реакция на избягване при повечето индивиди; и

• 75 dBht(вид) представлява ниво, което ще причини слаба реакция на избягване при повечето индивиди.

Като се използват горните прагове, посредством моделиране могат да бъдат определени разстоянията от източника на шума, при които се покрива всеки от критериите на въздействие.

Установено е, че зъбатите китове са относително нечувствителни на шум от изкопаване на траншеи, като слаби реакции на избягване са наблюдавани на максимално разстояние от само 4,3 m. При излагане на шум от микротунелиране силни и слаби реакции на

9.8-82 URS-EIA-REP-204060

избягване могат да се наблюдават съответно на разстояния 2 m и 7 m. От друга страна, при излагане на шум от полагане на тръби силни реакции на избягване могат да се наблюдават на разстояние до 338 m от източника, а слаби реакции на избягване на разстояние 3, 94 km.

Поради високата мобилност на морските бозайници и възможността те бързо да напуснат зоните с висока степен на безпокойство, чувствителността им към това въздействие се определя като ниска. Степента на въздействие при драгажните и сондажни дейности, както и неговата значимост са незначителни. При тръбополагащите дейности поради по-големите стойности на отстоянията, при които биха могли да се наблюдават поведенчески реакции степента на въздействие и значимостта му се определят като ниски.

Продължително излагане на слаби акустични въздействия

Акустични въздействия могат да настъпят когато животните са изложени на по-ниски нива на звука за по-продължителни периоди, като шума генериран от изкопаване на траншеи и полагане на тръби. Моделирани са редица сценарии от типа „източник на шум - рецептор”, в които животните доближават източника на шум с постоянна скорост за период от 30 минути. При тези сценарии е установено, че нито трайно, нито временно увреждане на слуха може да настъпи при обикновения делфин или афалата, когато са изложени на шум от изкопаване на траншеи, полагане на тръби или микротунелиране. За разлика от тях, временно увреждане на слуха би могло да настъпи при муткура след излагане в продължение на 656 секунди (10,93 мин) и 598 секунди (9,97 мин) съответно на шум от изкопаване на траншеи и от полагане на тръби, при минимално отстояние 36 m и от двата вида източник на шум. По подобен начин прагът за поведенчески реакции на избягване може да настъпи при муткура след 68 секунди (1,08 мин) и 13 секунди излагане съответно на шум от изкопаване на траншеи и от полагане на тръби, с минимално отстояние от източниците на шум съответно от 36 m и 135 m. Следователно шумът от микротунелиране не успява да предизвика временни слухови увреждания или реакции на отблъскване при муткура.

Чувствителността на обикновения делфин и афалата към този тип въздействие се определя като незначителна, а тази на муткура като ниска. Поради малките отстояния, на които биха могли да се разпространят акустичните въздействия степента на въздействието се определя като ниска. Това прави значимостта на въздействието при делфин и афалата незначителна, а тази при муткура ниска.

Натрупващо се акустично въздействие

Определени са също шумовите въздействия при няколко строителни сценария, включващи излагане на подводен шум, възникващ от няколко кораба едновременно. За всеки сценарий е установено, че нивата на звуково налягане са недостатъчни, за да причинят временно или трайно увреждане на слуха при китоподобните. Зъбатите китове са най-чувствителни в акустично отношение: силни реакции на избягване могат да настъпят на разстояние 1350 m от строителната колона от плавателни съдове, докато слаби реакции на отблъскване могат да се наблюдават на максимално разстояние 5,2 km от колоната.

URS-EIA-REP-204060 9.8-83


Поради високата подвижност на видовете, тяхната чувствителност се определя като ниска. Поради сравнително малкият обхват на въздействията и временният им характер, степента на въздействието и неговата значимост се определят като ниски.

Влошаване качеството на местообитанията и загуба на хранителни ресурси в резултат от повишената мътност

Непреки въздействия биха могли да бъдат очаквани в резултат на промени в качествата на местообитанията в резултат от повишената мътност при драгиране, депониране и обратно засипване на траншеята, както и освобождаването на сондажен разтвор в морската среда. Промените в качествата на морската вода имат пряк ефект върху пелагичните и бентосните съобщества, а с това и върху трофичните нива, засягайки популациите на рибните видове в хранителния спектър на китоподобните (виж Глава 7.8). Светлинното замърсяване по време на нощните работи също има потенциално отрицателно въздействие върху морските бозайници чрез промени в разпределението на видовете риба, представляващи тяхна плячка.

Морските бозайници са в по-малка степен чувствителни от промените по морското дъно или суспензирането на седименти, в сравнение с останалите групи морски организми, тъй като те дишат атмосферен въздух и не разчитат само на зрението си при навигация или хранене. Въпреки това, могат да бъдат наблюдавани косвени ефекти в резултат на прогонване на хранителния им ресурс.

Ефектите на повишена мътност са краткосрочни с локално разпространение, което е незначително предвид високата мобилност на морските видове. Почти веднага след приключване на строителните дейности се очаква възстановяването на хранителните ресурси, особено популацията на пелагичните видове риби като цаца (Sprattus sprattus), хамсия (Engraulis encrasicolus), които преобладават в хранителният спектър на морските бозайници. Възстановяването на дънните местообитания и и популациите на дънните риби изисква по дълъг период от време – от 1 до 4 години, в зависимост от типа на местообитанието. На местата, където ще бъдат положени тръбите на газопровода загубата на местообитание е постоянна. Това негативно въздействие се компенсира от положителните ефекти, които постоянното присъствие на тръбата, противоерозионната защита и зоната за сигурност създават. Създава се т.н. рифов ефект, който се забелязва при дънните риби и хранещите се с макрозообентос, чиято численост по протежение на тръбопроводите е многократно по висока в сравнение с околните територии. В акваторията на изключителната зона за безопасност, дънното тралиране е забранено и се използва като рефугия защитена от интензивен риболов и особено тралиране, което предоставя стабилни хранителни ресурси за ихтиофауната, а с това и за морските бозайници. Поради временния характер, сравнително ограничената засегната площ и положителните ефекти, които изключителната зона за безопасност създава, чувствителността на морските бозайници към това въздействие се определя като ниска. На базата на сравнително малкия териториален обхват и положителните ефекти, които създава постоянното присъствие на тръбопровода степента и значимостта на въздействието се определя като ниска.

9.8-84 URS-EIA-REP-204060

Физически увреждания или смъртност в резултат от сблъсък с плавателни съдове

Движението и работата на корабите по време на мобилизацията, проучвателните и тръбополагащи дейности създават потенциален риск от сблъсък с плавателните съдове, вследствие на дезориентация от подводния шум. Светлинното замърсяване по време на нощните работи също има потенциално отрицателно въздействие върху морските бозайници, тъй като променя разпределението на плячката, привличайки риба и съответно ловуващи бозайници през нощта, водещо доувеличаване на риска от сблъсък с плавателни съдове.

Китоподобните са много подвижни животни с остри сетивни възприятия, и като цяло са в състояние активно да избягват дразнители и области на безпокойство. Поради тази причина чувствителността на видовете към това въздействие се оценява като ниска. Поради незначителният обхват на въздействието степента на въздействието се определя като несъществена, а неговата значимост се като незначителна.


Следните смекчаващи мерки се предлагат за управление на потенциалните въздействия, които могат да настъпят вследствие на шума и сблъсъци на морските бозайници.

1. ИП ще разработи специален Мониторинг план за откриване на китоподобните в близост до строителните дейности. Това ще включва:

• Квалифицирани биолози/еколози ще са отговорни да наблюдават за наличие на морски бозайници.

• Където е необходимо, прилагане на пасивен акустичен мониторинг (ПАМ) и/или използване на хидрофони за установяване на присъствие на морски бозайници. Тази мярка ще се прилага също от квалифицираните биолози/еколози.

2. ИП ще разработи и приеме Кодекс за Добри Практики за Управление на биоразнообразието като част от Плана за управление на строителството, който ще следи движението на плавателни съдове и проектните дейности в близост до морските бозайници, както е идентифицирано от мерките по-горе.

При наличие на китоподобни, спазването на Кодекса за поведение ще бъде задължително. Ще се следи за Прилагането на Кодекса за Добрите Практики.

Очакван ефект: Провеждането на мониторинг по време на строителството ще позволи идентификация на потенциалните въздействия върху морските бозайници в реално време и възможност да се вземат подходящи мерки, в зависимост от конкретната ситуация (т.е поведението на животните и предприети дейности). ИП ще създаде програма за наблюдение на китоподобните по време на строителството. Резултатите от тази програма ще се записват и предоставят за проверка от РИОСВ Варна. Ако се наблюдават китоподобни, спазваето на Кодекса за Добри практики ще бъде официално наблюдавано от биолозите/еколозите, които ще проверяват дали плавателните съдове по ИП и проектните дейности спазват Кодекса за поведение.

URS-EIA-REP-204060 9.8-85





9.8-86 URS-EIA-REP-204060

Таблица 9.8.24. Оценка на въздействията върху китоподобните по време на строителство и въвеждане в експлоатация

Дейност Описание на въздействията Чувствителност на рецептора


Значимост на въздействието преди смекчаване


Значимост на остатъчното въздействие

Фаза на строителство и въвеждане в експлоатация

Мобилизация на плавателни съдове до и от строителният участък, както и движение на плавателни съдове в рамките на строителната колона

Физическо увреждане на индивиди/Опасност от сблъсък с плавателни средства (Реакции на привличане в резултат от присъствието на плавателни съдове)

Ниска Ниска Ниска 1. Незначителна, директно, краткотрайно

Предстроителни проучвания на трасето, включително премахване на всички пречки

Монтаж на тестови глави в края на прибрежния участък на газопровода


Свързване на тръбопровода, включително проверка на краищата на тръбите, монтаж на подемни съоръжения, повдигане и спускане на тръбите, демонтаж на подемните съоръжения

Работи по полагане на безтраншейния участък от газопровода

Безпокойство/Преместване

(Реакции на избягване в резултат на генерирания шум)

Ниска Ниска Ниска 2. и 3. Незначителна, директно, краткотрайно






Драгиране на преходните траншеи в прибрежния район 0.3 -0.4 km (100 m дължина всяка, 7.5 m ширина и от 6 до 2,5 m дълбочина)

Драгиране на изходните точки, вкл използване на съответните обеми сондажни течности (бентонит)

0.4-2 km драгиране на траншеи

Увреждане на слуха (трайно изменение на прага на слуха)

Средна Ниска Ниска 2. и 3. Незначителна, директно, краткотрайно

Увреждане на слуха (временно изменение на прага на слуха)

Средна Ниска Ниска Незначителна, директно, краткотрайно



Ниска Несъществена Незначителна Незначителна, директно, краткотрайно

Влошаване качествата на местообитанието/

Временна загуба на хранителна база в резултат на повишена мътност

Ниска Ниска Ниска Незначителна, индиректно, средно продължително

0.3-2 km временно депониране на драгажни маси

0.3-2 km обратно засипване на траншеи


Ниска Несъществена Незначителна 2. и 3. Незначителна, директно, краткотрайно


Ниска Несъществена Незначителна Незначителна, директно,






0.3-2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък), подложки, защита на участъка от тръбата, който не е на дъното и др.

> 2 km поставяне на противоерозионна защита (натрошен камък), подложки, защита на участъка от тръбата, който не е на дъното и др.

краткотрайно



Ниска Несъществена Незначителна Незначителна, директно, краткотрайно



Ниска Несъществена Незначителна Незначителна, индиректно, средно продължително

Хидротест Увреждане на слуха (трайно изменение на прага на слуха)

Ниска Несъществена Незначителна - Незначителна, индиректно, средно продължително


Ниска Несъществена Незначителна



Ниска Несъществена Незначителна

Котвени операции на тръбополагащия кораб и помощния шлеп


Средна Ниска Ниска 2. и 3. Незначителна, индиректно,






0.3-2 km полагане на тръби

2-20 km поставяне на тръби

>30 m полагане на тръбопровод в морския участък (незаровен в дъното)


Средна Ниска Ниска краткотрайно до средно продължително








Дейностите, които са планирани в прибрежната и морска зона по време на въвеждането в експлоатация и експлоатационния етап са дадени в Таблица 9.8.25. Рутинната експлоатация не се очаква да окаже неблагоприятен ефект върху морските бозайници. Възможните нежелани ефекти върху тях могат да се наблюдават в случай на нерутинни събития, описани в Глава 10 Непланирани събития.

Таблица 9.8.25. Предвидени дейности по време на въвеждане в експлоатация и експлоатационния етап

Етап Дейност Участък

Морски Прибрежен

Експлоатация Физическо присъствие на газопровода.


Шумовите емисии при функционирането на газопровода и неговата поддръжка няма да надхвърлят фоновите за района и да причинят отрицателни ефекти на безпокойство върху морските бозайници. Поради тази причина се оценяват като незначителни.





URS-EIA-REP-204060 9.8-91



Възможни непланирани събития са описани в Глава 10 Непланирани събития.


Китоподобните са високо чувствителни към безпокойство, причинено от шум. Тъй като строителните дейности ще бъдат извършвани в ограничен по площ участък и вероятността китоподобни да бъдат засегнати е ниска, поради високата им подвижност и възможността им да избегнат неблагоприятни въздействия. Поради тази причина значимостта на въздействието върху отделни индивиди и техните популации може да се определи като ниска. Оценката на потенциалните въздействия върху морските бозайници показва, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху тях по време на строителството, както и по време на експлоатацията на газопровода в прибрежната и морска зона на българския сектор от Черно море. Очакват се въздействия с ниски и незначителни въздействия. За максимално запазване на естественото състояние на популациите, и за намаляване до минимум на ефекта от различните дейности върху индивидите са предложени мерки за смекчаване на въздействията. Поради спецификата на морската среда и приемането на превантивен подход при някои от въздействията с ниска значимост, също така са предписани мерки за смекчаване на въздействието до незначително ниво.

След оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода, няма да окажат значително въздействие върху китоподобните в засегнатата зона на Черно море.

9.8.3.8 Морски птици



Инженерните задачи свързани с изграждане на морски тръбопровод са свързани с редица строителни операции и дейности, за които се смята че ще окажат отрицателно въздействие върху морските птици като източник на безпокойство, чрез емисии на шум и вибрации. За оценка на въздействието върху морските птици са взети под внимание следните дейности по ИП, по време на фазите на строителство, въвеждане в експлоатация и експлоатация:

• Проучванията на трасето на тръбопровода преди, по време и след процеса на полагане на тръбите;

• Мобилизацията, движението и функционирането на индустриалните плавателни съдове и съоръжения;

• Полагането на тръбите на морското дъно в морския и прибрежния участъци;

• Пресичането на съществуващи кабели в морето и работи свързани с интервенции по морското дъно в морския участък;

• Драгирането на морското дъно в прибрежния участък;

9.8-92 URS-EIA-REP-204060

• Сондажни дейности, дейности по инсталиране на тръбопроводите в безтраншейния участък, включително използване и освобождаване в морската среда на бентонитов разтвор;

• Свързване на морския и прибрежния участъци от тръбопровода;

• Хидротест, включително водовземане на морска вода, отвеждане и заустване на вода от хидротеста.

Възможните въздействия от ИП върху морските птици могат да бъдат директни – водещи до смъртност или нараняване на отделни индивиди или групи от индивиди, прогонване и преместване в резултат на безпокойство и косвени въздействия, изразяващи се в загуба на гнездови територии или влошаване на качествата на местообитанията им, посредством въздействие върху хранителната им база, местообитания за хранене и места за почивка. Дейностите на сушата, в прибрежната зона и откритата морска акватория, имащи потенциал да окажат отрицателно въздействие върху морските птици, както и очакваните въздействия са представени в Таблица 9.8.26.

URS-EIA-REP-204060 9.8-93

Таблица 9.8.26 Планирани дейности на сушата, в прибрежната зона и откритата акватория и потенциални въздействия върху морските птици

Дейност/Група от дейности Участък Въздействия върху морските птици

Морски Прибрежен Сухоземен Гнездови период Миграция Зимуване


Безпокойство, прогонване/преместване на морски птици от местата за търсене на храна/хранене в морето

Нараняване/смъртност на мигриращи морски птици вследствие на взаимодействие с плавателните съдове

Безпокойство, прогонване/преместване от местата на струпване при хранене, линеене и почивка

Безпокойство, прогонване/преместване









Драгиране на прибрежните преходни траншеи и дълбоките изходни шахти (дълга 100 m, широка 7.5 m и дълбока от 6 до






2,5 m)

0.43-2 km драгиране на траншеята

Влошаване качествата на местообитанията – хранителна база













0.3-2 km полагане на тръбите Безпокойство, прогонване/преместване




Влошаване качествата на местообитанията – замътняване, въздействие върху хранителните ресурси




0.4-2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен

Безпокойство, Безпокойство, Безпокойство, прогонване/премества



камък) прогонване/преместване прогонване/преместване не

2-20 km полагане на тръбите Безпокойство, прогонване/преместване



















Закотвяне на тръбополагащия кораб

Влошаване качествата на местообитанията – замътняване, въздействие

Влошаване качествата на местообитанията – замътняване, въздействие

Влошаване качествата на местообитанията – замътняване,



върху хранителните ресурси


върху хранителните ресурси


въздействие върху хранителните ресурси











>2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък), подложки, защита на участъка от тръбата, който не е на дъното и т.н.






Оценката на въздействието върху морските птици е направена въз основа на съществуващата информация за разпространението на птиците и тяхната биология и екология (находища, численост, миграционни модели), представена в Глава 7.8. Оценката на въздействието е определена, като са взети предвид различните дейности по ИП, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията и извеждането от експлоатация.

Смъртност през гнездовия период

Малко вероятно е дейностите по проекта да доведат до директна смъртност и нараняване на морски птици. Те са с висока чувствителност към безпокойство и с висока мобилност и лесно биха избегнали зоните на въздействие от строителните дейности.

Известен риск от повишаване на смъртността при морски птици през гнездовия период съществува при осъществяване на дейностите по проекта, предвидени в морския и прибрежен участък в условия на намалена видимост, при внезапна, неблагоприятна за летене промяна в метеорологичните условия и през нощта вследствие на директното осветяване на площите, засегнати от строителните дейности.

Осветяването през нощта създава риск за неблагоприятни за морските птици светлинни въздействия. Те се изразяват в заслепяване и/или дезориентиране на нощно активни морски птици и са предпоставка за повишена смъртност, вследствие на сблъсък с трудно забележими и временно невидими в такива условия прегради и структури. Такива могат да бъдат супер структурите на тръбополагащите и спомагателните плавателни съдове.

За гнездящите на сушата, но търсещи храна и хранещи се в зоната на въздействие от проекта морски птици е малко вероятно, предвидените дейности да доведат до увеличаване на риска от смъртност и неблагоприятни за птиците взаимодействия с плавателните съдове. Местните птици са се адаптирали към присъствието на плавателни съдове в морето. Към гнездящите в обхвата на ИП морски птици, според вторичните данни, представени в Глава 7.8, Приложение 7.8.1) може да бъде отнесен само един вид –жълтоногата чайка Larus michahelis (Спр. 7.8.2). Въздействието е оценено като незначително.

Смъртност по време на миграция

Зоната на въздействие на ИП е разположена напречно на брега и на миграционния коридор на птиците известен като „Via Pontica”. Повишена смъртност вследствие на светлинно замърсяване, може да се очаква при нощни мигранти поради заслепяване и/или дезориентиране и сблъсък с трудно забележими и временно невидими прегради и структури. Особено уязвим е Средиземноморският буревестник (Puffinus yelkouan) по време на сезонните му миграционни скитания (виж Глава 7.8, Фиг. 7.8.41) като нощно активен вид с висока чувствителност.

Въздействието се оценява като отрицателно, пряко, със средна и ниска значимост съответно за видовете с висока и средна чувствителност. За видовете квалифицирани

9.8-98 URS-EIA-REP-204060

като рецептори с ниска чувствителност, въздействието се оценява като незначително. Въздействието не предполага директно повлияване на популационно ниво.

Смъртност по време на зимуване

Директна смъртност и/или нараняване на зимуващи птици не се очаква. Косвено въздействие би могло да се наблюдава при отделни птици, които биха могли да загинат от загуба на енергия поради стрес, недохранване в резултат на натрупване безпокойство, причинено от присъствието и увеличения трафик на плавателни съдове в места на струпване за хранене и почивка.

Въздействието ще бъде отрицателно, непряко и незначително, тъй като не предполага повлияване на популационно ниво.

Безпокойство, прогонване/преместване вследствие на шума и визуалното въздействие от увеличения трафик и работа на плавателните съдове

Генерираният шум от работата на плавателните съдове, извършващи строителните дейности, както и визуалното въздействие са източник на безпокойство за морските птици. Те обикновено се отдалечават активно от източника на безпокойство, чрез летене или плуване. Участъците на строителството, временно няма да могат да бъдат използвани от птиците за хранене и почивка. Като резултат, въздействието ще бъде отрицателно и пряко, но обратимо след приключване на строителството. Тези въздействия върху морските птици ще бъдат локални, в радиус до 1-2 km около тръбополагащите и обслужващите кораби. Въздействието в рамките на това разстояние, най-вероятно ще прогони птиците (в зависимост от видовете) от източника на безпокойство.

Въздействието ще бъде отрицателно, с ниска степен и със средна и ниска значимост съответно за видовете квалифицирани като високо и средно чувствителни. За видовете квалифицирани като рецептори с ниска чувствителност, въздействието се оценява като незначително.

Безпокойство, прогонване/преместванепрез гнездовия период

Липсват конкретни данни за гнездящи морски птици по крайбрежието в зоната на излизане на тръбопровода на сушата, поради което преки въздействия от присъствието, шума и увеличения трафик на плавателни съдове в морето не се очакват.

Косвени въздействия може да се очакват върху местни гнездящи птици от други територии извън обхвата на въздействие, хранещи се в прибрежните води в зоната на въздействие. Те се изразяват във временното присъствие и заемане на хранителните местообитания от плавателните съдове и възпрепятстване на птиците да ловуват и да се хранят в тях. Въздействието е незначително, предвид високата мобилност на птиците и способността им за бърза адаптация, чрез приспособяване на ловните стратегии към променените условия и в условия на естествено променлива морска околна среда.

Въздействието се оценява като незначително.

Безпокойство, прогонване/преместване по време на миграция

URS-EIA-REP-204060 9.8-99


Безпокойството на мигриращи морски птици, вследствие на шума и визуалното въздействие от увеличения трафик на плавателни съдове се изразява в избягване и изместване от места на струпване за почивка и хранене в морето в радиус до 1-2 km около тръбополагащите и обслужващите кораби. Предвид ограничения обхват на въздействието, високата мобилност на птиците, способността за активно избягване на дразнителя и наличието на съседни, подходящи по площ и качествени характеристики местообитания

Въздействието ще бъде локално, временно и обратимо в ниска степен, поради което е оценено като средно за видовете с висока степен на чувствителност и ниско за видовете със средна степен на чувствителност.

Безпокойство, прогонване/преместване по време на зимуване

Въздействията върху зимуващите морски птици се изразяват в безпокойство, чрез изместване от местата на струпване за почивка и хранене в морето в радиус до 1-2 km около тръбополагащите и обслужващите кораби. Предвид високата мобилност, способността за активно избягване на дразнителя и наличието на съседни, подходящи по площ и качествени характеристики местообитания, въздействието ще бъде локално, временно и обратимо в ниска степен, поради което е оценено като средно за видовете с висока степен на чувствителност и ниско за видовете със средна степен на чувствителност.

Общата значимост на въздействията върху морските птици, вследствие на шума и визуалното въздействие от увеличения корабен трафик по време на строителството е определена като средна до незначителна в зависимост от чувствителността на рецептора (Таблица 9.8.27).

Безпокойство, прогонване/преместване от дейностите на сушата

Установяването на строителните площадки за безизкопно пресичане на брега, струпването на хора и строителна техника, както и генерираният шум , са потенциален източник на безпокойство за морските птици през гнездовия период.

Подходящите гнездови местообитания на брега биха били временно неизползваеми за морските птици за гнездене през размножителния период поради близостта на площадките и входните точки за микротунелиране и управляемо хоризонтално сондиране и визуалните и шумови въздействия от дейностите съсредоточени там, като източник на безпокойство. Моделирането на шумовите емисии и нивата на шума от сондажните дейности (Глава 9.6), показва, че нивата на шума, достигащи подходящите за гнездене местообитания на морски птици на брега, вкл. влажната зона Лиман са недостатъчни да предизвикат значително безпокойство на гнездящи морски птици. Също така, моделирането на шумовите емисии от дейностите при изходните точки за микротунелиране и управляемо хоризонтално сондиране показва, че нивата на шума достигащи подходящите за гнездене на морски птици местообитания на сушата са незначителни.

9.8-100 URS-EIA-REP-204060

Безпокойство, прогонване/преместване по време на миграция.

Въздействията върху мигриращи морски птици се изразяват в безпокойство и временно възпрепятстване на използването на прибрежните местообитания за хранене, линеене и почивка.

Въздействието е локално, временно, обратимо и незначително, поради високата мобилност, способността за активно избягване на дразнителя и наличието на съседни, подходящи по площ и качествени характеристики местообитания.

Безпокойство, прогонване/преместване по време на зимуване

Въздействията върху зимуващите морски птици се изразяват в безпокойство от визуалното и шумово въздействие и изместване от местата на струпване за почивка и хранене в морето.

Въздействието е локално, временно, обратимо и незначително, поради високата мобилност, способността за активно избягване на дразнителя и наличието на съседни, подходящи по площ и качествени характеристики местообитания.

Загуба и/или влошаване качествата на местообитанията (Гнездови местообитания, места за почивка/линеене и хранене по време на миграция и зимуване. Хранителни ресурси.)

Временна загуба/неизползваемост на гнездови местообитания на морски птици на сушата

Не се очаква увреждане на подходящи за морските птици гнездови местообитания на сушата (брегова ивица, вкл. пясъчни дюни, прибрежни влажни зони (Влажна зона Лиман -единственото такова местообитание в зоната на въздействие от ИП, прибрежни скали и сипеи) при безизкопния метод на пресичане на брега. Въздействието се оценява като незначително по отношение на морските птици в обхвата на ИП.

Непреки въздействия върху прибрежните местообитания и хранителни ресурси за морските птици се очакват на малко по-големи площи и разстояния. Те са свързани с дейностите по интервенция на морското дъно и разпространението на седименти във водата. Подробна оценка на въздействието от тези дейности върху бентосните организми и рибите (хранителен ресурс за птиците) е направена в Точки 9.8.3.5 и 9.8.3.6.

Достатъчни по площ и качество подходящи местообитания са на разположение извън зоната на въздействие от ИП. Вероятно е те да бъдат използвани като алтернативни местообитания.

Степента на ефекта върху хранителните ресурси за гнездящи птици, хранещи се в зоната на въздействие от разпространението на седиментния облак се очаква да бъде ниска, поради което въздействието се оценява като незначително, по отношение на морските птици.

URS-EIA-REP-204060 9.8-101


Временна загуба/неизползваемост на местообитания, хранителни ресурси по време на миграция и зимуване

Непреки въздействия върху прибрежните местообитания и хранителни ресурси за морските птици се очакват на малко по-големи площи и разстояния. Те са свързани с дейностите по интервенция на морското дъно и разпространението на седименти във водата. Подробна оценка на въздействието от тези дейности върху бентосните организми и рибите (хранителен ресурс за птиците) е направена в Точка 9.8.3.5 и 9.8.3.6.

Достатъчни по площ и качество подходящи местообитания са на разположение извън зоната на въздействие от ИП. Те ще бъдат използвани като алтернативни местообитания.

Степента на ефекта върху хранителните ресурси за мигриращите птици, хранещи се в зоната на въздействие от разпространението на седиментния облак се очаква да бъде ниска, поради което въздействието се оценява като незначително, по отношение на морските птици.

Достатъчни по площ и качество подходящи местообитания са на разположение извън зоната на въздействие от ИП. Те ще бъдат използвани като алтернативни местообитания от зимуващите птици.

Степента на ефекта върху хранителните ресурси за зимуващите птици, хранещи се в зоната на въздействие от разпространението на седиментния облак се очаква да бъде ниска, поради което въздействието се оценява като незначително, по отношение на морските птици.


1. Саут Стрийм Транспорт БВ ще наеме компетентен персонал еколози/биолози за наблюдение морските птици и за консултации във връзка с въздействията върху птици и смекчаването им.

Саут Стрийм Транспорт БВ ще разработи и приложи Мониторинг план по време на строителството. Планът за Мониторинг ще бъде така разработен, че да отчита сезонните колебания на популациите на птиците и в съответствие с наличните данни.

Ако възникнат неприемливи въздействия върху консервационно значими видове птици, проектният персонал еколози/ биолози ще докладва констатациите си на ръководството на проекта. Саут Стрийм Транспорт БВ ще предложи и ако е необходимо, ще наложи промени в строителните методи или програма, със съгласието на Изпълнителят на строителните дейности, за да се намали въздействието до приемливо ниво.

Резултатите от мониторинга и приложените смекчаващи мерки ще бъдат докладвани на РИОСВ Варна.

Очакван ефект: Избягване на директни, и намаляване на степента на непреките въздействия върху консервационно значими видове морски птици по време на строителството.

2. Ако се наблюдава/ установят сблъсъци на морски птици с плавателни средства и суперструктури по време на мониторинга при фазата на строителството, Саут Стрийм Транспорт БВ ще предприеме мерки за ограничаване, доколкото е възможно

9.8-102 URS-EIA-REP-204060

и безопасно, на излъчваната светлина чрез премахване на излишното осветление, намаляване на интензитета на светлината и екраниране на източниците на светлина в морето през нощта, както и при по-ниска видимост и лоши метеорологични условия.

Физически доказателства за фатални сблъсъци на птици ще се събират всяка седмица от персонала по проекта (еколози/биолози) и ако се прогнозират неприемливи въздействия върху консервационно значими видове птици, ще се прилагат смекчаващите мерки, които взимат в предвид първостепенната необходимост да се спазват законовите изисквания за осветление на плавателни съдове и за здраве и безопасност.

Очакван ефект: Избягване на привличането на дневни и нощни морски птици по време на миграция. Намаляване на риска от смъртност на мигриращи и местни видове морски птици.

3. ИП ще разработи и приеме Кодекс за Добри Практики за Управление на биоразнообразието, който ще контролира движението на плавателни съдове и проектните дейности в близост до струпвания на морски птици, и който ще изисква струпванията на морски птици по морската повърхност да се избягват от бързо движещи се поддържащи плавателни съдове на ИП.

Спазването на Кодекса за Добри Практики ще бъде следено от персонала по проекта (еколози/биолози), които ще наблюдава за осигуряване на съответствието и затова, че плавателните съдове по ИП спазват Кодекса за поведение. Резултатите от това наблюдение ще бъдат записвани и предоставени за проверка от страна на РИОСВ Варна.

Очакван ефект: Намаляване на безпокойството за консервационно значими и високо чувствителни видове формиращи струпвания в морето по време на миграция и зимуване.




URS-EIA-REP-204060 9.8-103

Таблица 9.8.27 Оценка на въздействията върху птици – обобщаваща таблица

Дейност/Група от дейности Въздействие Описание на въздействието

Чувствителност на рецептора


Значимост на въздействията преди смекчаване

Смекчаващи мерки Значимост на остатъчните въздействия

Строителство и въвеждане в експлоатация

За всички дейности в морския и прибрежен участък при работа през нощта, при намалена видимост и неблагоприятни метеорологични условия

Нараняване/

Смъртност

(по време на миграция, през нощта и при намалена видимост)

Нараняване/смъртност на мигриращи птици, привлечени от светлините и/или плячка в резултат на сблъсък с големите плавателни съдове и техните супер структури през нощта или при намалена видимост и неблагоприятни метеорологични условия

Висока

Средна

Ниска

Ниска

Средна

Ниска

Наемане на компетентни орнитолози, за мониторинг на птиците и консултации във връзка с въздействията и смекчаването им

Ограничаване, доколкото е възможно и безопасно на излъчваната светлина чрез премахване на излишното осветление, намаляване на интензитета на светлината и екраниране на източниците на светлина през нощта, и при по-ниска видимост и лоши

метеорологични условия в периода края на март-края на май и средата на септември-края на октомври (през най-активния период на миграция за птиците), в случай на установена смъртност на морски птици вследствие от осветяването.

Незначително






Ниска Несъществена


-


Загуба и/или влошаване качествата на местообитания, хранителни ресурси


Висока Несъществена


- Незначително

Средна Несъществена









Безпокойство, прогонване/преместване (гнездови период, миграция, зимуване)

Безпокойство (нарушаване на нормалното поведение, реакции на привличане/избягване, загуба на енергия поради стрес и намаляване на времето, необходимо за търсене на храна, хранене и почивка).

Прогонване, преместване от местата за хранене, струпване и др. в резултат на безпокойство



Наемане на компетентни орнитолози, за мониторинг на птиците и консултации във връзка с въздействията и смекчаването им
















Безпокойство (нарушаване на нормалното поведение, реакции напривличане/ избягване, загуба на енергия поради стрес и намаляване на времето, необходимо за търсене на храна, хранене и почивка).

Прогонване, преместване от

Висока Ниска Средна Избягване на струпвания на морски птици по морската повърхност при бързо движение на плавателни съдове и/или ограничаване на скоростта.











местата за хранене, струпване и др. в резултат на безпокойство

Средна Ниска Ниска



-






Дейности свързани с интервенции на морското дъно и причиняващи замътняване и разространение на седименти:

Закотвяне на тръбополагащите плавателни съдове


0.43-2 km драгиране на траншеята


Загуба и/или влошаване качествата на местообитания, хранителни ресурси









Безпокойство, прогонване/преместване (гнездови период, миграция,

Безпокойство (нарушаване на нормалното поведение, реакции

Висока Ниска Средна Наемане на компетентни орнитолози, за мониторинг на птиците и консултации във връзка с въздействията и


Средна Ниска Ниска







0.4-2 km поставяне на ерозионна защита (натрошен камък)


зимуване) на привличане/избягване, загуба на енергия поради стрес и намаляване на времето, необходимо за търсене на храна, хранене и почивка).




смекчаването им

Избягване на струпвания на морски птици по морската повърхност при бързо движение на плавателни съдове и/или ограничаване на скоростта.

Експлоатация






Мобилизация и движението на плавателни съдове до газопровода за инспекция и поддръжка.


Безпокойство (нарушаване на нормалното поведение, реакции на привличане/избягване, загуба на енергия поради стрес и намаляване на времето, необходимо за търсене на храна, хранене и почивка).









Физическо присъствие на тръбите на морското дъно

- - - - - - -



Дейностите, които са планирани в прибрежната и морската зона по време на въвеждане в експлоатация и на експлоатационния етап, са посочени в Таблица 9.8.28. Не се очакват неблагоприятни въздействия върху морските птици вследствие от рутинната експлоатация на съоръжението. Неблагоприятни последици върху птиците могат да се наблюдават при извънредни ситуации, описани в Глава10 Непланирани събития.

Таблица 9.8.28 Предвидени дейности по време на въвеждане в експлоатация и експлоатация

Дейност Район

Морски Прибрежен Брегови

Физическо присъствие на газопровода.


Въздействията върху морските птици, които могат да се очакват при процесите на нормално функциониране на морския сектор на газопровода могат да бъдат както директни така и индиректни.

Трасето на газопровода ще има постоянен ефект върху бентосната биоценоза и условията на средата за ихтиофауната в участъците, в които са положени тръбите и в непосредствена близост. Състоянието на дънните биоценози в останалите засегнати от строителните дейности територи и ще се възстановят в рамките на един до четири вегетационни сезона. По време на експлоатацията не се очаква да бъдат засегнати допълнителни територии. При нормално функциониращият газопровод не се очакват отрицателни въздействия на загубата на хранителни ресурси за птиците.

Газопроводът няма да бъде пречка за рутинното придвижване на рибните популации или да стане причина за фрагментация на сезонните миграции от дълбоководните местообитания за изхранване към сравнително плитките територии за размножаване (20-50 m), както и за размножителните миграции, които се извършват успоредно на бреговата ивица (Alosa sp.).

Възможни са положителни ефекти, както е в случая, с описания по-горе рифов ефект, който се забелязва при дънните риби и хранещите се с макрозообентос, в зоната за сигурност и буферната зона.

Шумовите емисии при функционирането на газопровода и неговата поддръжка няма да надхвърлят фоновите за района. Поради тази причина се оценяват като незначителни.


Газопроводът е проектиран да работи в продължение на 50 години, като този период може да бъде удължен при провеждането на строг мониторинг. Програма за извеждането

9.8-112 URS-EIA-REP-204060

от експлоатация ще бъдe разработена по време на експлоатационната фаза. Вероятно технологичните възможности и предпочитаните методи за извеждане от експлоатация на този тип съоръжения ще бъдат различни след 50 години. Състоянието на газопровода по време на извеждането от експлоатация също ще повлияе на избраните методи за извеждане от експлоатация. Извеждането от експлоатация ще се извършва в съответствие с действащото международно и национално законодателство, нормативна уредба и най-добри световни практики по отношение на околната среда и други потенциални въздействия.






Оценката на потенциалните въздействия върху морските птици показва, че не се очаква значителна степен на отрицателно въздействие върху тях по време на строителството и експлоатацията на газопровода в прибрежната зона и откритата морска акватория на българската част от Черно море. Очакват се въздействия с ниска и средна значимост и незначителни ефекти. Във връзка с това са предложени мерки за смекчаване на въздействията със средна значимост. Поради спецификата на морската среда и прилагането на принципа на предпазливостта при някои от въздействията с очаквана ниска значимост са предписани мерки за смекчаване на въздействието до незначителна степен.

След оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода, няма да окаже значителни отрицателни въздействия върху морските птици.

9.8.3.9 Защитени територии и защитени зони

Защитени територии

В еднокилометровият буфер от зоната на въздействие на ИП се намират две защитени територии – ЗМ Ракитника и ЗМ Лиман. Не се очаква териториите на тези защитените местности да бъдат засегнати директно от реализацията на ИП.

Дейностите предвидени по ИП няма да окажат негативно въздействие върху обекта на опазване и режима на управление на ЗМ Ракитник, чиято цел на опазване на находище на дървесният вид ракитник (Hippophae rhamnoides).

URS-EIA-REP-204060 9.8-113


ЗМ Лиман е разположена на 110 m южно от териториите, които проектните дейности ще засегнат директно. ЗМ Лиман е обявена с цел опазване на лимана с неговата флора и фауна. Тъй като дейностите предвидени по ИП няма да засягат пряко територията на ЗМ то единственото негативно въздействие, което се очаква да окажат дейностите върху животинските организми обект на опазване е безпокойство. Обхватът и значимостта на въздействието, както и предвидените смекчаващи мерки могат да бъдат открити в главите касаещи оценката на въздействие върху съответните групи сухоземни организми.

Защитените територии по силата на националното законодателство (Закон за защитените територии ДВ 133/1998) в еднокилометров коридор от териториите засегнати директно от ИП са представени в Точка 7.8.

Защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000

Морската част на газопровода Южен поток засяга директно 3З Натура 2000 зони, от които две зони по Директивата за хабитатите - ЗЗ BG0001501 Емона и ЗЗ BG0000103 Галата и една зона Директивата за птиците ЗЗ BG0002060 Галата, за които предварителната оценка на въздействията върху мрежата Натура (част от изготвянето на Оценка за съвместимостта) показа, че е необходимо да се направи пълна оценка на съвместимостта на ИП с предмета и целите им.

Всички потенциални въздействия върху зоните от мрежата Натура 2000, който се очакват в резултат от реализацията на ИП, самостоятелно или в комбинация с други ИП, както и алтернативните варианти на трасето са оценени в Доклада по оценка за съвместимостта, приложен към ДОВОС. Където е необходимо са предложени смекчаващи мерки, с цел да се сведе до минимум очакваното въздействие. След анализ на остатъчните ефекти е направено следното заключение:

При прилагането на най-добрите практики за изграждане на тръбопроводи и прилагането на смекчаващите мерки предвидени в ИП и препоръчани в настоящия доклад значително ще намалят очакваното въздействие от реализирането на ИП върху зоните от мрежата Натура 2000. В резултат на прилагането на предложените мерки се очаква степента на въздействията да бъде сведена до умерена и слаба. Не се очаква значителна загуба на местообитания, обект на опазване и местообитания на видове, обект на опазване в зоните. Не се очаква значителни загуби на индивиди на видове обект на опазване, които да окажат въздействие върху популационната им структура. Качеството на местообитанията в разглежданите зони по отношение на консервационните цели ще бъде запазено.

Като резултат от експлоатацията на газопровода не се очаква значително въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитените зони от мрежата Натура 2000. Целостта на зоните по време на експлоатационния живот на ИП няма да бъде засегната.

След прилагане на смекчаващите мерки строителните дейности и функционирането на газопровода няма да:

• променят благоприятното природозащитно състояние на зоната за видовете, които са обект на консервационен интерес

9.8-114 URS-EIA-REP-204060

• нарушат баланса, разпределението и гъстотата на ключовите видове – индикатори на благоприятни условия

• причинят промени във функциите на местообитанията или екосистемите

• намалят значително площта на ключови местообитания

• намалят популациите на ключови видове

• променят баланса между ключовите видове

• намалят популацията на световно застрашени видове

• намалят разнообразието в зоните

• предизвикат увеличаване на фрагментацията

9.8.3.10 Кумулативно въздействие

Кумулативното въздействие е разгледано в Глава 11 Оценка на кумулативните въздействия. Тази глава представя оценка на потенциалните кумулативни въздействия, очаквани в резултат на реализиране на ИП и други проекти/дейности реализирани в близост. Оценката обхваща участъка на трасето в българските териториални води до 12 морски мили и българската изключителна икономическа зона на Черно море.

Не се очаква въздействието в резултат на реализиране на ИП да се кумулира с въздействия от други проекти, извършвани извън 10 km коридор. Поради това е вероятността за възникване на кумулативен ефект е оценена в 10 km коридор около трасето на газопровода, по 5 km от двете му страни.

9.8.3.11 Заключение

Оценено е въздействието върху следните компоненти на биоразнообразието: фитопланктон, зоопланктон, макрофитобентос, макрозообентос, ихтиофауната, морски бозайници и морски птици. Разгледани са въздействията от физическото присъствие на строителна техника, подводен шум, освобождаване и отлагане на суспендирано вещество и др. Заключението е, че въздействието върху морските местообитания и видове е предимно краткосрочно и локално. По време на строителството и преди въвеждане в експлоатация, прилагането на предвидените в проекта мерки ще доведат до предварително избягване/смекчаване на въздействията върху морското биоразнообразие. В резултат на прилагането на тези мерки и смекчаващите мерки предложени в ДОВОС въздействията ще сe редуцират до ниска или незначителна значимост за всички рецептори.

Единственото трайно въздействие е загуба на местообитания под тръбопроводите, в участъка в който са положени на дъното, но това е пренебрежимо малка площ в сравнение наличното местообитание и въздействието е незначително. По време на експлоатационната фаза на ИП не се очаква значително въздействие върху биологичното разнообразие в засегнатата зона на Черно море.

След направената оценката на въздействията, може да се заключи, че строителството и експлоатацията на газопровода няма да окажат значително въздействие върху биоразнообразието в засегнатия район на Черно море.

URS-EIA-REP-204060 9.8-115

Documents

9.8 Морска екология биоразнообразие - South Stream · 2013-11-19 · Глава 9.8 Морска екология-биоразнообразие Изходната