Цена 0,90 лв.

Варна, брой 5­6 (42­43), декември 2015 г.

На стр. 2

До този момент – края нам.декември 2015-та 25 държавипризнаха и осъдиха чрез парла-ментите си като престъплениесрещу човечеството арменскиягеноцид. Тези държави са:Франция, Русия, Гърция, Ки-пър, Канада, Ливан, Белгия,Уругвай, Аржентина, Австрия,Германия, Швеция, Уелс, Хо-ландия, Словакия, Литва, Вене-цуела, Полша, Чили, Бразилия,Боливия, Шотландия, Швейца-рия, Ватикана, Армения. Ита-лия, САЩ, България избягватупотребата на термина зарадизначението на Турция като те-хен съюзник. В САЩ 42 от 50-тещата са признали официално

25 ДЪРЖАВИ В СВЕТА ПРИЗНАВАТ АРМЕНСКИЯ ГЕНОЦИД

арменския геноцид. Арменскиятгеноцид официално е признат иот: Европейския парламент,Подкомисията на ООН по пра-вата на човека, Комисията повъншни отношения на Камарата

на представителите на САЩ, отКомисията по външни отноше-ния на Конгреса на САЩ, от ре-гионите: в Австралия – щатитеЮжна Австралия и Нов ЮженУелс, в Бразилия – Сеара и СаоПауло, във Великобритания –Северна Ирландия, в Италия –много общини гласуват призна-ването на геноцида, в Испания –Страната на баските и Каталу-ния, в Канада – Онтарио и Кве-бек. Геноцидът е признат и вКрим. Доскоро отричането наГеноцида бе криминализираносамо в две държави (Швейцарияи Словакия), а сега това е фактвече в още две държави (Гърцияи Кипър).

На 23 априлв Ереван бяхаканонизирани жертвите наарменския геноцид, които са ми-лион и половина. На канониза-цията, явяваща се част ототбелязването на 100-годишни-ната от арменския геноцид, при-състваха държавни глави,

патриарсите на арменскитеапостолически църкви в Кили-кия, Йерусалим и Истанбул,висши духовници от 32 по-местни православни църкви отцелия свят. Българската пра-вославна църква беше

представeна натържествата

от Русенски митрополит Наум ипротойерей Василий Сарян, со-фийски православен свещеникот арменски произход. Точно в19:15 ч. местно време камбанитена всички църкви в Ереван уда-риха в памет на жертвите, стана-ли мъченици в защита на вярата.В същия час биха и камбанитена арменските и римокатоли-ческите църкви в България взнак на съпричастност. На 24април в центъра на града се про-веде и традиционното мирношествие в памет на жертвите.Архиерейският събор наАрменската църква определипаметта на мъчениците да сеотбелязва на 24 април, койтосъвпада с Деня на жертвите нагеноцида на арменците вОсманска Турция през 1915 г.Още през миналата годинаарменските епископи приеха бо-гослужебния чин за ежегоднотоим поменаване, който включвасборник с църковни химни (ша-ракани) и входни песнопения(жамамут). Това е първата кано-низация, извършвана отАрменската църква за последни-те пет века.

КАНОНИЗАЦИЯ НА ЗАГИНАЛИТЕ

Авторът на иконата „Светите Мъченици” е талантливия художникТигран Барханаджян. С благословията на Негово Светейшество той е пока-нен през 2010 г. в Първопрестолния Свети Ечмиадзин. Вече пет години тойдава своя принос към Арменската църква, създавайки нови икони и картини,както и висококачествено копира старите икони.

Иконата „Св. Мъченици” ще се съхранява в Първопрестолния Св. Ечмиа-дзин. В момента тя е изложена в Музея на Първопрестолния храм „Св. Ечмиа-дзин”. Всички посетители се впечатляват от нея и твърдят, че тя „изливасветлина” и насърчава, излъчвайки щедро и мъдро много спокойствие и духо-вен мир – съвършенство, характерно за светиите.

Изтреблението на арменцитев Османската империя през1915-1922 г. е идентифицирано скатегорични исторически фактии автентични документи.

Според хуманните традициина българския народ и с поетитепо ратификацията на доку-ментите на ООН задълженияБългария разграничава истори-ческото наследство на Османс-ката империя и наследството нарепублика Турция и при-ветствува диалог между Турцияи Армения за окончателен анга-жимент към историческатаистина.

Народно събрание на осно-вание чл. 86, ал. 1 от Конститу-цията на Република България

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ – 24.04.2015 г.РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ МАСОВОТО ИЗТРЕБЛЕНИЕ НАДАРМЕНЦИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ 1915-1922 ГОДИНА

РЕШИ :1. Признава масовото

изтребление над арменците в

Османската империя и обявява24 април за ден на възпомина-ние на неговите жертви.

ДОГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ООН –ГОСПОДИН БАН КИМУН,НЮЙОРК – САЩ,ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Еот Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ)

УВАЖАЕМИГОСПОДИНБАНКИМУН,Изразявайки своето уважение към Вас и към Вашата ползотворна

и отговорна работа за съхраняване на световния мир, както и заосветляване на недостатъчно ясни и за младото поколение, а също иза част от държавите значими в исторически план събития, Сдруже-ние Литературно Общество – Варна (СЛОВ) Ви призовава като Гене-рален секретар на ООН да внесете за обсъждане и приемане вОбщото събрание на ООН на Резолюция за обявяване на 24 април заСветовен ден на жертвите на Геноцид.

Това наше предложение идва и е следствие на системно проявява-щи се симптоми и действия на различни места в света, определяникато геноцид: в Османската империя (с наследник Р Турция) в краяна ХІХ век, както и през 1915-1922 г., в Германия и в Европа (зарадижертвите на Холокоста – 1939-1945 г.), в Камбоджа – (заради жерт-вите на режим на Пол Пот и Йенг Сари), в Сомалия (в началото на90-те години на ХХ век), в Руанда (заради жертвите в гражданскатавойна), както и редица други подобни прояви през последните годи-ни в БлизкияИзток, Африка, Азия.

Точно тази формулировка – Световен ден на жертвите на Геноцид,е необходима във връзка с определянето на това деяние катопрестъпление срещу човечеството и неговото категорично осъждане.

В първите години на 3-тото хилядолетие 24 април е обявен заМеждународен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид и сеотбелязва като такъв от 1989-та насам, но формулировката: Свето-вен ден на жертвите на Геноцид, е не само изчерпателна, но и на-пълно подхождаща на ранга и възможностите на ООН.

ПРИЛОЖЕНИЯ:1. Информация с подкрепящи предложението факти;2. Подкрепящи обявяването на 24 април за Световен ден на жерт-

вите на Геноцид организации и лица (имена, подписи).08.12.2015 г. Председател на СЛОВ:гр. Варна (Станислав Пенев)

За първи път във Великобри-тания се проведе Вселенскаслужба, посветена на жертвите наарменския геноцид. Това уни-кално събитие, организирано отдекана на Уестмистърскотоабатство д-р Джон Хол с помощтана арменския посланик д-рАрмен Саркисян в известната изнакова за Англия катедрала,събра видни общественици,дипломати, епископи и прелатина Английската католическа ипровославните църкви, арменци,живеещи в Обединеното кралс-тво, както и представители наарменските общности по света.Почетни гости бяха президентътна Р Армения Серж Саркисян,принц Чарлз, Негово Светей-

ЛОНДОН – УНИКАЛНО СЪБИТИЕ

шество Карекин ІІ – католикос навсички арменци, епископът наЛондон и пастор на кралското се-мейство, представител на архие-пископа на Кентърбъри, неговопреосвещенство лорд РичардЧартрес, баронеса Карелайн Кокс,кмета на Уестмистър. В пре-пълнената катедрала церемония-та започна се църковнакомпозиция на Йохан СебастианБах на орган, последвана от ли-тургия на арменски език.

Деканът на Уестмистърскотоабатство, откривайки церемония-та, се позова на библейскатапритча за братята Каин и Авел:„Когато Каин убива брат си Авел,Господ го пита: „Къде е брат ти

Десетте камбани на Уестмистърското Абатство бият в памет наневинните жертви от Геноцида над арменците от 1915 г.: камбанитебияттревожно, звънът им е в чест на канонизирането на мъчениците.

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.2 2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Авел?”. Каин отго-варя: „Не знам, аз не съм му па-зач.” Тогава Господ отвръща:„Какво си сторил – чуй, кръвта набрат ти крещи изпод земята?” Д-рДжон Хол очерта паралел междутази притча и случилото се преди100 години с арменците – не-винни жертви, жертви на

престъпници, чиито сърца са би-ли пълни с омраза. Той прочетемолитва и завърши с думите: „Та-зи вечер сме тук, за да почетемпаметтананевиннижертви-арменци от преди 100години. Да се молим скопнеж за мир, помире-ние и уважение международите. И сега – 100години по късно, кръвтана невинните жертви нагеноцида крещи изподземята като ехо, чува секато грохот.”

След Евреи 4: 14-16,прочетен от препо-добния проф. ВърнърУайт и Св. Марк 10: 35-45, прочетен от неговопреосвещенствоепископ Ховаким Ману-кян – служещ в арменс-ката църква въвВеликобритания иИрландия, последва сло-вото на НеговоПреосвещенство РичардЧартрес: „Днес почита-ме паметта на мъчени-ците от голяматакатастрофа през 1915 г.в присъствието натехните потомци. Кога-то А.Хитлер е искал дазащити жестоката сикауза е казал: „Кой днеспомни арменците?” и се е надя-вал, че престъпленията се забра-вят. Да се забравят мъчениците епредателство. Тази служба днес вприсъствието на президента наАрмения е поредния принос къммногогодишните усилия запризнаване на мъченията наарменските мъченици (жертви).Това е вик на признание и утеха.Не можем да променим минало-то, но сме отговорни за това какда го помним. А да помним едълг!” Епископът продължи синтересен исторически факт:„През 1269 г. когато Уестмистърс-кото Абатство е било осветено,цар на Армения става Лео ІІ и е

бил в добри отношения с краляна Англия. Приносът наекспертите в арменската архи-тектура в строенето на замъци ебезспорен, какъвто е и въввоенното инженерство, а това евидимо тук. Присъствието на Не-гово Височество – Принца на

Уелс заедно с нашите изтъкнатигости от Армения е обещаващо завъзстановяване и задълбочаванена нашите древни връзки чрез

освещаването на паметта на мъ-чениците и е посветено на кауза-та за международен мир ихармония. Тази вечер ние поздра-вяваме усилията на Арменскатацърква и на самите арменци даузаконят спра-ведливо призна-ние на мъчениятаот миналото.

Всеки, койтоотдава почит наарменската исто-риая е благодаренна куража на хоракато Хрант Динк,чийто траур бе ка-то наводнение от

спомени.Тази древна

нация, заселила се в земите наАнадолското плато за хилядоле-тие е демонстрирала изключи-телна находчивост да поддържаарменската култура иидентичност, независимо от на-паденията и заплахите на завое-ватели – цели империи.

На нашето тържестве-но честване и отпразну-ване за светитемъченици, на тези, коитоса загинали невинни през1915-та, аз вярвам силно,че арменците сеподготвят за великибъдни арменски векове.”Епископ Чартлес не про-пуска да отбележи иличната трагедия накомпозитора Гомитас,чиято колекция откомпозиции са неговпринос в музиката заорган, а неговата поезияпризовава не само дапомним, но и да гледамекъм светлината. Завършис пожеланието: „Нека ду-шите на светите мъчени-ци почиват в мир и сеиздигнат в слава.”

Молитви бяха проче-тени и от преподобния Кристо-фър Шолц, Джон Уттингейл –член на Парламента и награден отКралицата с орден на британска-

та империя, секретар накултурата, медиите испорта, Шаке М.Чи-лингирян – потомка наоцеляла от Килчекия,Елен Адамян – роднинана оцеляли от Муш иСасун, Негово Висо-чество д-р АрменСаркисян – посланикна Армения (бивш ми-нистър-председател1996-1997), внук наоцелели от Ерзерум иАлашкерт.

Последва реч на Ка-рекин ІІ, в която отбе-ляза: „Дълбок духовенконфорт за нас е, чечрез тази колективнамолитва и служба вУестмистърскотоабатство, почитаме па-метта на нашите заги-нали предшествениции се молим за освеща-ване и канонизиране намъчениците, молим сеи за мир и запазване изащита на хуманността.

С благословията наГоспод нека добрата

връзка и съвместна работа междунашите две страни и народи да сезасилят и да бъде плодородна.

В настъпилото след службатаоживление и звъна на камбаните,хората се поздравяваха и общува-

ха с високите духовни ипредставителни лица, кактои с гостите от различнистрани.

В осветената катедрала инавън се носеше ко-лективната молитва запризнание, за пробуждане.

ТАКУХИМИНАСЯН –постоянен кореспондент нав. „Литература иОбщество”

в Лондон

ЛОНДОН – УНИКАЛНО СЪБИТИЕ ПАМЕТНИЦИ ЗА ГЕНОЦИДАНАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

По неокончателни данни досега 42 държави в света са издигнали230 паметници в памет на загиналите при Геноцида на арменскиянарод. Между тях са:Сирия – 30 паметника, в Дер зор – един, издигнат 1991 г.;Иран – 9 , в Есфахан – един, през 1975 г.;Ливан – 7, в Бикфая – един, през 1965 г.;Русия – 21, в Твер – един, през 2013 г.;Индия, в Калкута – един, през 1965 г.;Грузия, в Тбилиси – един, през 2014 г.;Франция – 42, в Лион – един, през 2006 г.;Уругвай – 3, в Монтевидео – един, през 1975 г.;САЩ – 25, в Монтебело – един, през 1965 г., в Лас Вегас – един,през 2015 г.;Канада – 9, в Монреал – един, през 1998 г.;Аржентина – 5, в Буенос Айрес – един, през 1990 г.Един от последните паметници е мемориалът, изграден в Лас Ве-гас от Арменско-Американския съюз.За 100-годишнината от Геноцида броят на паметниците се увели-чава.

Антраник Шакариян е рабо-тил дълго години във флотскиарсенал (завод край варненскотоезеро). Там той се оформя катодобър специалист в няколко про-фесии – стругар, шлосер, шофьорна товарен автомобил. В този за-вод А. Шакариян работи в брига-да за докови ремонти внай-отговорната дейност – винтрулева група. Ползвал се с голямавторитет: стремял се да автома-тизира всяко ръчно производствои го приемали като успешен ра-ционализатор.

Едно от най-важните му ка-чества и тогава, и днес епредприемчивостта. През 1999 г.се снабдява с един малък автобустип „Чавдар” (като днешнитемикробуси) и с него кръстосвацелия град, а жена му екондуктор. Находчивостта идалновидността му помагат даосигури на кредит автобуси„Икарус”, както и да построи ра-

ЛЕВОН ОВАНЕЗОВ

ОТ РАБОТНИК ДО… БИЗНЕСМЕН

ботилница за ремонт на пре-возните средства под Аспаруховмост. Изучавайки опита на голе-мите фирми за превоз в другитестрани започва да увеличаватранспортния парк и достигаднешното ниво на водеща транс-портна фирма, осигуряваща ра-бота на 1200 човека. Гражданитена Варна предпочитат да използ-ват превозните средства нафирма „Транстриумф ХолдингАД” – градски автобуси, автобусиза туристически превоз, таксита.

Антраник Шакариян днес е несамо добър бизнесмен, но и бла-годетел – много са неговите делакато спонсор и за арменскатаобщност, и за гражданите наВарна. Ползва се с голям автори-тет и в момента е както Председа-тел на Епархийския съвет наААПЦ в България, така иобщински съветник във Варна(избран на местните избори на25.10.2015 г.).

В Ечмиадзин, Армения

От стр. 1

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 3

– Уважаеми господин АрутюнОвсепян, САБ е сравнителнонова организация, но вече имасвоите значими изяви… Вие,като председател на САБ, опре-делете, моля, основните цели изадачи посочете конкретните,извършени от САБ дейности дотози момент.

– Преди всичко бих искал даблагодаря на Вашия вестник илично на Вас за приятелскитеотношения към нашия народ ипо-специално към нашата орга-низация. За нас е удоволствие ичест, че Вие сте почетен член нанашия Съюз.

Основните цели на САБ саобединяването на арменците вБългария около общонацио-нални каузи, чрез различни ме-роприятия запазването наарменското самосъзнание наарменците, популяризиранетона арменската култура средбългарското общество и не напоследно място подсилванетона българо-арменските братскиотношения.

До момента ние сме работилии продължаваме да работим поняколко насоки, които са слу-жили за нашите цели.

Сред нещата, които сменаправили, бих отделил издига-нето на паметници в различниместа на страната. Поставили

сме Хачкар (каменен кръст) па-метници в град Варна, близо доОбщината, в памет на жертвитеот Арменския геноцид, в градБатак, в памет на жертвите отБаташкото клане, което е билочаст от Геноцида над българскиянарод от страна на ОсманскатаТурция, в град Генерал Тошево,в знак на благодарност къмбългарския народ, който в най-тежките години за арменскиянарод по време на Геноцида,отвори домовете си и подслонинашите предци.

За нас бе сбъдната мечтаиздигането на паметника на Ге-нерал Андраник Озанян в пло-щада на квартал „Галата”(Варна), който носи името на ве-ликия арменец. Той е герой несамо на арменците, а и набългарския народ. Личността -Генерал Андраник принадлежикакто на арменския народ, такаи на българския народ.

Сред нещата, които сменаправили, най-значимото занас е придобиването на къщата,която е построил и е живял внея Генерала. Беше тежка битка.Но с Божия помощ успяхме даспасим единствената къща насвета, която е принадлежала наГенерал Андраник и до днесстои. Всички други са били уни-

На стр. 4

„ТРЯБВА ДА РАЗЛИЧАВАМЕПОЛИТИКАТА ОТ НАРОДНОТОМИСЛЕНЕ, ОТ ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ”(разговор с Арутюн Овсепян – председател

на Съюз на арменците в България)

– Уважаеми Г-н Узунян, повечеот 10 години вече сте почетенконсул на Р Армения в градПловдив и успявате не само дапровеждате линията на обедине-ние на арменците и на развиванена взаимоотношенията междудвата народа – арменския ибългарския, но и да реализиратенови насоки и универсални идеи.Какво е характерното днес въввзаимоотношенията междубългари и арменци и как сепостигат целите на едно единно иедновременно с това специфичнос идентичностите си общество.

– Връзките между нашите дванарода датират от дълбокадревност, историческите ни съдбиса белязани от идентични со-циално-икономически проблемии не на последно място важна ро-ля за взаимоотношенията ни имапринадлежността ни къмхристиянската религия.

Това, че нашите държави састояли на кръстопът между ня-колко мощни нехристиянскиимперии е било причина за мно-жество нашествия, а народите ниса се научили да бранят своятаидентичност чрез вярата в свояхристиянски Бог и чрезревностно съхранение накултурните си ценности, най-вечепосредством църквата.

В днешния динамичен високо-технологичен живот тази връзка сдуховността бе променена и ние

се наложи да намерим новисъвременни начини за запазванетрадициите, езика и обичаите си.Единството помежду ни със за-пазване на специфичните ниидентичности се съхраняват чрезвзаимно уважение и опознаване.

Ето в това опознаване смеконцентрирали силите си.

Голяма роля за изпълнение натази цел изигра участието наарменската общност в крупнитеградски фестивали и културнисъбития. Аз и мои приятели енту-сиасти, въпреки неразбиране-то,което срещнахме в частобщността си, се включихме въвфестивалите на ул. „Отец Паи-сий”, Пловдив чете, НОЩ на му-зеите и галериите, за първи път

„МОЯТ ГЕРОИЧЕН И ИЗСТРАДАЛ НАРОД СЕ СЛАВИ СЪС СВОЯТА УПОРИТОСТИ СЪС СВОЯТА БОЛЕЗНЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМИСТИНАТА”

(разговор с Ехиазар Узунян – почетен консул на Р Армения в град Пловдив)

отворихме църквата и църковнияси музей за посещение на широккръг от хора.

С фото изложбата „Армения –древна и съвременна” посетихме12 града в България като лекция-та, с която представяхме фотоситепредизвикаха възторг и одобре-ние.

Фотосите, които показахме садело на българските фотографиМилко Илиев и Христо Ди-митров.

С част от тези фотографии, Хр.Димитров участва в междунаро-ден конкурс в Пекин, състезавай-ки се с 66000 презентации испечели златна купа в раздел„Археология”, което е безспоренуспех за него и за нас арменците.Христо беше един вид посланикна Армения в далечен Пекин чрезсвоето изкуство.

Това е моят начин да събудянационалната гордост наарменците и заедно с това интере-са на българите към древна Арме-ния.

– Изпитанията на времето сеоказаха изключително силни идраматични за арменския народ ивече 100 години милион и поло-вина светци – жертвите на Гено-цида (канонизираните през м.април 2015-та), вълнуват съзна-нието на милиарди хора по света.Нещо повече – тези изпитания сепревръщат в свещен жертвеникна човечеството с цел да се опазибъдещето от подобни ексцесии. Восновата на арменската кауза запризнаване на Геноцида стои несамо прословутата арменска упо-ритост, но и много други качества– кои са те?

– Прав сте, моят героичен иизстрадал народ се слави съссвоята упоритост, но заедно с товасме известни и със своята бо-лезнена чувствителност къмистината и справедливостта.

От дълбока древност по земитеизвестни с наименованиетоАрменското плато са живели де-дите ни. Строили са градове, кре-пости, църкви и манастири, коитопреди сто години една самовлю-бена клика, управляваща загнива-щата Османска империя,унищожава.

Ние не можем да простимразрушението на архитектурнишедьоври, изгарянето на хилядитомове безценни книги, ограбва-нето на ювелирни уникати, изби-ването на 1,500000 невинни хорапо най-зловещ начин и разпръск-ването на шепата оцелели по це-лия свят .

След 100 години цивилизова-ният свят разбра болката ни,разсекретиха се архивите на

Германия и Ватикана, папаФранциск назова случилото сепрез 1915 г. с истинското му имеГеноцид, десетки политици, пра-вителства и организации ниподкрепиха в усилията ни даосветлим това зло, с цел то никогада не се повтаря.

Благодарни сме на всички оне-зи, които бяха заедно с нас когатообявихме светостта на своитежертви.

Борбата, за приемането изаклеймяването на Геноцида надарменския народ, за нас е част отедно триединство – арменец,християнин и потомък наарменците преди 1915 г.

Това е борба за историческасправедливост, нищо повече.

Нашият народ не живее с же-лание за отмъщение или злобакъм никой народ или държава, вборбата си не използва агресия.Ако си спомняте преди 10 годиниправителството на Р Армениянаправи първите крачки за въ-зобновяване междудържавнитеотношения с Р Турция. Тезистъпки бяха запомнени с израза„Футболна дипломация…”, но тясрещна злонамереност и тази го-дина договореностите и разгово-рите бяха закрити зарадинедобронамереност от страна наТурция .

– Българският народ и арменс-кият народ по отношение наисторическото си минало иматдонякъде близка историческасъдба като в един момент най-важно от тях се оказва припозна-ването т.е. близостта в страдание-то и чувството засъпричастност… Как арменцитеднес се отнасят към хуманното идобронамерено гостоприемствона българите от преди 100 години,което ги спасява от новитрудности и стои в основата нацял век приобщаване, сближаванеи адаптация?

– Дедите ни никога не забрави-ха жеста на гостоприемство и бе-зусловна подкрепа, която имоказват царя, правителството инарода на България.

С това уважение и благо-дарност сме откърмени и ниетехните потомци, които израства-ме на тази земя като достойни зауважение граждани. Стотици саарменците изобретатели, творции научни дейци, които прославятимето на своята родина България,без да загърбят любовта си къмОтечеството си Армения.

Арменският народ като цяло –Армения, Независим Арцах иДиаспората почитат и благосла-вят талантливия поет и чувстви-телен сърцевед Яворов.Навсякъде по света ние строимпаметници в знак на благодарностза написването на неговата поема„Арменци”, а в Ереван има учили-ще на негово име.

– Какво направихте презпоследните двадесет и няколкогодини за укрепване на арменска-та общност в град Пловдив, кактои за навлизането на арменцитеоще по-активно в обществено-политическия, стопански и култу-рен живот, както и за изявите им

в гражданското общество?– Повечето от живеещите в Р

България арменци са потомци наизгнанниците от началото на ми-налия век, хора които със своитезнания и способности са заеливажно място в икономиката надържавата, донесли са с познанияза търговия и организация наразлични производства и занаяти.Известни са имената на лекари,фармацевти, учени, тютюневимагнати, килимопроизводители,политици (само Пловдив е ималдвама кметове – арменци).

Сънародниците, с които осъ-ществявам различни проектиимат няколко важни характе-ристики, които ни правят добърекип.

Първо всеки от тях е успял всвоя живот и професионалноразвитие.

Всички те са абсолютно безко-ристни, всеотдайни и работят безда жалят за времето, което отде-лят.

Не бихме имали успехите, скоито много се гордея, ако междунас не съществуваха безпре-кословно доверие, откритост иуважение.

Вече казах за няколко отпроектите, с които поставихменово начало (Нощ на музеите,фестивалите и изложбите), а тази

година младежите от скаутскатаорганизация направиха нещобезпрецедентно, успяха да полу-чат една алея в центъра на града,където посадиха теменужки въвформата на НЕЗАБРАВКА(символа на 100 години от Гено-цида).

Откриването на този символбе уважено от множествообщински съветници, кметове иобщественици, представители надругите етноси в града и гражда-ни.

От възникването на идеята допоследния акорд се включихамного ентусиасти, които бяхаравнопоставено информирани инатоварвани с ангажименти.Гордея се, че бях част от тази емо-ция и изпитах удовлетворение отуспеха на каузата и екипната ра-бота.

За обединението на нашатаобщност се надявам да допринесеи реализирането на един отдавна-шен проект – създаването наАрменски културно – информа-ционен център.

Този център е вече факт. Той сенамира в сърцето на Пловдив,квартал Капана и има многоамбициозна програма.

– Има ли арменската общност

На стр. 6

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.4

щожени през годините. Къща-та на Ген. Андраник в квартал„Галата” също предстоеше дабъде съборена, за да сепострои на мястото многоета-жен блок. Имаше изкараноразрешително от кметството, скопие от което разполагаме иние. След шестгодишна яростнаборба, успяхме да закупим тазикъща. В момента се извършватподготвителни дейности зареставрация, за да се превърнекъщата в Дом-музей на ГенералАндраник. Както многократносъм заявявал, тази къща вечепринадлежи на народа.

Освен тези дейности, ниеактивно сме участвали в животакакто на арменската общност,така и в обществения живот наБългария. Ние сме неотлъчначаст от българското общество.САБ е голям приятел на сиро-питалища и старчески домове вБългария. Преди няколко годи-ни по инициативата наСАБ бе проведен фестивал„От сърце, с усмивка”,посветен на нашите малкиприятели от домовете,както и старите хора, коитоживеят в старчески домове.

Нашият Съюз активно себори за Арменския въпрос.По-специално признаване-то на Арменския геноцидот Български държавниинституции, както и Кара-бахския въпрос, който ечаст от Арменския въпрос.

САБ има много близкитесни отношения с Арменс-ката апостолическа църква,която е духовната майка нанашия народ. С всички на-ши възможности ние сеопитваме да помогнем на ду-ховната дейност на нашатаЦърква.

Нашите дейности са много ине е възможно в рамките на товаинтервю да се изброи всичко.

– Историческата памет наарменците е изключителносилна и почти винаги направля-ва техните постъпки… Тя е до-казана – неотменима икатегорична. Но как народ с та-кава трагична участ успява да севъзправи и да е днес толкованапредничав, активен, прогре-сивен, благороден и изключи-телно справедлив: каквонаправлява арменеца, коя е при-чината за тази чисто арменскаустойчивост?

– Тайната се крие в самиятвъпрос. „Историческа памет” –ето, в него се крие тайната науспеха на нашия народ. Както секазва, който забравя миналото,няма бъдеще.

Историческа памет, христи-янска вяра и начин на живот иблагодарно сърце. Това саосновните неща, които са по-могнали на нашия народ отновода се издигне и да изгради свояживот.

След Геноцида над нашия на-род, нашите предци всичко сазапочнало от нулата. Но самослед няколко години децата наГеноцида се превърнаха в све-товноизвестни специалисти впрофесията си. Ние никога незабравяме какво историческо

наследство сме получавали отнашите бащи, оценяваме го, па-зим го и развиваме това, коетосме наследили. Но не живеемсамо с историческото. Създава-ме нови блага, това, коетозаедно с нашето наследство щепредадем на нашите деца.

Огромно място за нашетооцеляване има християнскатани вяра. Ние, въпреки ударитена живота, не се озверихме, несе озлобихме към света, а съссъзнанието и вярата, че Бог е снас, продължихме да пазим ду-ховното в нас. Това също ни по-могна изключително много, зада се развиваме и да изградимживота ни.

Друго качество, което ни епомогнало много е благо-дарността. След Геноцида,

арменците се разпръснаха поцелия свят. Десетки страниотвориха домовете си пред на-шия народ. Дадоха ни подслон,хляб и покрив. Нашият народникога не забравя тези добрини.Държавите, които подслониханашия народ, нашите бащиприеха като новата си родина изапочнаха с всички сили да ра-ботят и творят за тези страни.Не случайно навсякъде по-светаарменците не ги смятат замалцинства. И тук в Българияние не се чувстваме катомалцинство, а пълноценна частот българското общество. Това ерезултат от благодарното нисърце към всички онези, коитоса ни обикнали и са ни помогна-ли.

– Като човек, който идва от

Армения (мисля, че сте в Бълга-рия от 15 години т.е. по от скоров сравнение с кореняцитеарменци от диаспората или оттези, на които предците са тукзаради Геноцида от преди точно100 години), как възприематесъздаденото с времето българо-арменско единство ивъзможността да се работиуспешно за арменската кауза?

– Да, аз дойдох в Българияпо-точно от преди 20 години.Но аз не се чувствам новодо-шъл. Напротив, аз съм пълно-ценна част от арменскатаобщност, която има вековнаистория в България. Винаги съмтвърдял, че ние арменците сбългарите сме братя. В история-та винаги сме воювали рамо дорамо срещу общите ни врагове.Възможностите за съвместнатаработа за арменската кауза самного и мога да кажа, че повече-то от тези възможности сеизползват.

Трябва да различаваме поли-тиката от народното мислене, отобщественото мнение. Напри-мер, България официално не епризнала и осъждила Геноциданад арменците, но съм сигурен,че ако днес има референдум,българският народ на 100% щепризнае и осъди Арменския ге-ноцид. Всяка година на 24 априлние възпоменаваме годишнина-та от Арменския геноцид. Нанашите мероприятия участваттолкова българи, колкотоарменци. Мисля, че това отгова-ря на въпроса и за това какбългарските братя и сестривъзприемат арменската кауза.Ние непрекъснато мислим иорганизираме различни ме-роприятия в полза на арменска-та кауза, в които активноучастват наши братя българи.

– Навсякъде по светаарменците са доказали възмож-ностите си на професионалистив много области, реализирали сасе, утвърдили са се с пред-приемчивостта си, възмож-ностите си, с оптимистичния сидух. Наднационалното у тях ка-то че ли е част вече от характераим… В този смисъл – каквопредставлява Родината Арме-ния за всеки един от арменците,независимо къде се намира?

– Ние всички много добре

осъзнаваме, че без Армения, безнашето Отечество няма да има-ме бъдеще по света катоарменци. Независимо къде жи-веем, Армения за нас оставаСвещено Отечество. Арменците,където и да живеят, трябва даосъзнаят, че ние като нация, безАрмения няма да успеем да оце-леем. В Армения днес се развиваарменската култура, държаватаАрмения по света защитава на-ционалните интереси наарменците. Днес светът прежи-вява тежки времена. На многоместа има войни. Арменците вСирия, в Украйна, в Ирак вечеусетиха силата на Отечеството.В Армения днес има десетки хи-ляди арменци, които са

пристигнали от Сирия, отУкрайна, от Ирак. Там те са у до-ма, не са бежанци. По време наГеноцида преди 100 години ниебяхме бежанци, защото нямахмедържава, нямахме Отечество.Нито една държава по света ве-че не е сигурно място. Ноарменците трябва да помнят, чеимат своята държава, където,ако искат, ще бъдат на сигурномясто и ще се почувстват у домаси.

– Как Вие определяте ду-ховните ценности и обществе-ните хоризонти на младите хораот диаспората (на арменскатамладеж) в България?

– Днес расте изключителноинтелигентно поколение. Азчесто общувам с млади арменцив България. Сред тях има многоталантливи, иновативни и родо-любиви хора. Но имаме проблемс тяхното арменско възпитание.На много малко места в Бълга-рия има арменски детски гради-ни, училища, където те щеизраснат хора с арменско само-съзнание. Винаги съм казвал намоите млади приятели, чеколкото по-добри арменци тестанат, толкова по-добриграждани на България те ще бъ-дат. Човек, който знае да ценисвоите ценности, ще може да це-ни и да уважава отсрещния. Тукогромна работа имаме давършим заедно с църквата и сарменките организации.

– В България, специално въвВарна, има ярки и ясни следи отприсъствието на генерал Андра-ник Озанян – национален геройна Армения и военачалник от

От стр. 3 българската армия, живял вс.Галата (сега варненскиквартал) със семейството симежду балканските войни иначалото на Първата све-

товна война. Знаем, че паметни-кът там е издигнат от Вас, акъщата „е в сигурни ръце”. Мо-же ли това място по линия наСАБ някой ден да се превърне ведин от центровете на „истори-чески” туризъм и преклонениепред паметта на генерала и заарменците, и за българите?

– Вече споменах, че къщатана Генерала ще се превърне вДом-музей. Ние сме сигурни, четя ще се превърне в място запоклонение пред паметта не са-мо на Генерала, а и на всичкинаши герои, които са воювали иза България, и за българския на-род. А те не са малко – стотицисинове и дъщери на арменскиянарод са посветили живота си

на България.– Трудна е борбата за истина-

та, но както се казва: всичко сепостига с мъдро спокойствие,особено сега, когато светът еедно близко място… Как чувс-твате и постигате близостта схората тук и в какво се изразя-ва, какво най.много Ви впе-чатлява?

– В България аз се чувствам удома. Имам безброй приятели,които са родени тук и саизраснали в България, незави-симо каква им е националнатапринадлежност. С тях се чувс-твам много близък. Към тях сеотнасям така, както се отнасям смоите приятели от Армения, скоито съм израснал. Това вечеотговаря на моите чувства къмхората тук. Аз работя с многохора. Никога не съм ги разделилна арменци, българи или другиетноси. За мен по-важни са чо-вешките фактори, човешкитеотношения, човекът.

В България ми прави силновпечатление самата страна.България е с изключително кра-сива страна. Богата природа,красиви забележителности, имавсичко – море, земи, планини.Българският народ има изклю-чително богата култура и исто-рическо наследство.

В какво се изразяват моитечувства към България?

Докато съм в България, мно-го ми липсва Армения, моитеблизки и приятели там, но кога-то заминавам там, започва да милипсва България и моите прия-тели тук.

„ТРЯБВА ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ПОЛИТИКАТА ОТ НА-РОДНОТОМИСЛЕНЕ, ОТ ОБЩЕСТВЕНОТОМНЕНИЕ”

(разговор с Арутюн Овсепян – председател на Съюз на арменците в България)

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 5

– УважаемиГ-н Чавушян,като председа-тел на ОАБС„Парекордзаган” клон Пловдив идоскоро член на Европейскияборд, със седалище Париж, Виеимате възможността да организи-рате просветна и културна дей-ност у нас. В какво се изразява тяи какви характеристики я опреде-лят?

– Въпросът изисква многообширен отговор, но ще се опи-там да маркирам по-важните дей-ности, в които имам прякоучастие. Следвайки приоритетитена „Парекордзаган”, с колегите миот ръководството на пловдивскияклон работим в няколконаправления: съботно училище,стипендианти, вокално-инстру-ментален състав „Еребуни” ииздателска дейност. В полза наобразованието, което считам заедин много силен акцент в грижа-та ни за подрастващите, е изуча-ването на арменски език всъботното ни училище в Пловдив(от 1997 г.) и асоциираните клоно-ве, като за целта осигуряваме ме-тодически материали, учебници ипособия чрез Министерството надиаспората на Армения и фи-нансираните от „Парекордзаган”иновативни програми за обуче-ние, каквато е Арменския виртуа-лен колеж (AVC). През 2007 г.преподавателката ни по арменскиезик г-жа Малвина Манукян, коя-то не е вече между нас, създадедетска театрална трупа, която беедна много интересна и забавнаидея, чрез която децата да учатмайчиния си език. Насочихмеусилията си да разнообразимформите за усвояване на езика, несамо в рамките на тези училища,но и чрез осигуряване на фи-нансиране за деца от България дапосетят Армения. Считам, че бли-зостта с арменската култура и не-посредствения допир с арменскияезик най-добре може да се осъ-ществи в Отечеството ни. Именнозапазването на арменската култу-ра, е в основата на нашата дълго-годишна работа с единствения вБългария и Европа вокално-инс-трументален състав „Еребуни”,създаден през 1971 г., койтоподдържаме от 23 години, както ичрез издаваните музикалнидискове на даровити нашиизпълнители. През 2013 г. фи-нансирах с лични средства подго-товката и реализацията напървият музикален диск на МериКалудова от гр. Бургас, талантли-ва и със забележителен глас певи-ца, диригент на църковния хоркъм арменския храм „Сурп Хач” вБургас. Замисълът бе да се попу-ляризира арменската песен ицърковните шарагани (старицърковни песнопения), а следуспешната реализация на диска„Обич” да се финансира друг му-зикален проект. Така се издадеоще един диск с голям успех през2014 г. на ВИС „Еребуни” – „Пе-сента на феникса”. Третият дискбе в памет на Почетния председа-тел на „Парекордзаган” – АгопДайджанян със заглавие „На учи-теля с любов“, който бе предста-вен в Пловдив през м. октомври2015 г. Много ме радва факта, чеедна такава идея създаде повод дасе организират мероприятия вградовете Добрич, Русе, Шумен,Варна, Бургас, Пловдив и т.н., къ-дето те бяха презентирани и

възприети положително от съна-родниците и приятелите ни.

Издателската ни дейност същое едно важно направление, коетолежи в основата на нашето оцеля-ване като народ. Почитта къмкнигата е силно осезателна варменското семейство. Затовавсяка година Благотворителниясъюз в Пловдив, на който съмПредседател, издава една или двеарменски книги, подбрани загла-вия, в превод от арменски език. Сиздадените през тази година двезаглавия техният брой достигнацифрата 25.

Бих искал да подчертая, че несъм бил безразличен и към орга-низираните от общносттакултурни мероприятия. С личнисредства съм финансирал издава-нето на книги и стихосбирки насъвременни арменски поети и пи-сатели от България, подпомагалсъм турнетата на пловдивския са-модеен театрален колектив „Ха-гоп Баронян”, посрещане наофициални лица с националназначимост от чужбина и др., а срешения на УС на пловдивскияклон сме отпускали средства заразлични събития, извъносновните приоритети на органи-зацията ни.

– Зам.-председател сте наЕпархийския съвет на Арменска-та апостолическа православнасвета църква в България и влагатемного усилия и труд за духовнотоизрастване и присъствие наарменците в църковния живот,както и за укрепване нацърковните имоти и жизненосттана благотворителността като ху-манна и хуманитарна сила. Къде,как и доколко подкрепятецърковната дейност?

– На първо място в личния сии обществен живот съм поставилцърквата, защото дълбоко вярвамв християнските ценности итяхното правилно съхранение запоколенията. След това са орга-низациите и партиите. Това емоето верую.

Църквата има своето опреде-лящо за съществуването нимясто. Затова насочих моите уси-лия и посветих голяма част отвремето си за нейния проспери-тет, а това може да стане като на-пълним храмовете ни собразовани млади свещеници,църковен клир и запазим ре-ликвите ни. Това стои в основатана пирамидата. Вярата ни се кре-пи благодарение на духовните ли-ца, затова трябва да ги почитаме иуважаваме.

Преценил съм, че религиозно-то ни наследство трябва да сесъхранява и пази и не съм се ко-лебал да помогна, ако в някойарменски храм е имало нужда отнов олтар, реставрация на рели-гиозни картини или ремонт, кактов храм „Сурп Кеворк” в Пловдив,„Сурп Степаннос” в Пазарджик,храм „Сурп Агоп” в Ямбол, храм„Сурп Степанос” в Сливен, анга-жирах се да възстановя част отцърковния инвентар на русенскияхрам „Сурп Аствадзадзин”. Аковсеки един направи по един дорималък благотворителен жест къмцърквата ще е достатъчно за цялживот.

– Младите български арменцинамират във Ваше лицеподдръжник на техните

възможности и желания даследват, да придобият определиспециалности, да намерят свояпът в живота. На колко млади хо-ра и как сте помогнали до тозимомент?

– Участието на младите хора вживота на общността се определяспоред желанията им и целите, накоито са се посветили. Ние трябвада им помогнем те да се осъ-ществят, да се реализират и спо-ред възможностите си да бъдатполезни на общността ни. Обра-зователния департамент на „Па-рекордзаган” в Ню Йорк ежегодноотпуска на студенти от арменскипроизход стипендия, с коятооблекчава заплащането на обра-зователните им такси и им давастимул за по-добри академичниуспехи. Близо 200 са студентитеот България, които са получилистипендия в последните двадесетгодини. Освен това Благотвори-телния съюз предлага редицапрограми в Армения за да подпо-могне професионалното им и ка-риерно развитие (SummerIntership Program), както и дасъздаде предпоставки за младитехора, които участват в тях от цялсвят, да създадат близки прия-телства, които остават за цял жи-вот. Ние от своя страна,клоновете по места, сме избраликато успешен вариант в полза натези програми да финансирамеучастието на младежи, напр.: 2013г. трима младежи от Пловдив взе-ха участие в „Musical Armenia”,изпратихме двама младежи на„Международния младежкицърковен събор” в Ечмиадзин иедин студент в Лятната стажант-ска програма (Summer IntershipProgram) през 2014 г., две моми-чета участваха в скаутския лагер„Антраниг” в Дилижан, Армения– 2014 г. Имаме идея да изпратимдогодина няколко от най-добрепредставилите се деца от съ-ботните ни училища в Арменияна програмата „Ари дун” (Aritun) или „Открий Арме-ния”(Discover Armenia). Личносъм разговарял в Армения с Ми-нистъра на Диаспората – г-жаХрануш Агопян за възможности-те, които министерството може дапредостави за нашите деца и мла-дежи. Начертали сме нашетоблизко сътрудничество в бъдеще.

– Посочете градовете, органи-зациите и хората, с които работи-те успешно, както и постигнатотов продължение на повече от десетгодини активeн, съзидателен трудв областта на арменското единс-тво, толерантността, гражданско-то общество, стимулирането нахората с възможности и умениетода се работи всеотдайно и отго-ворно за благополучието навсички?

– Арменските общности вБългария имат своя живот, макарв някои градове с ограничен бройарменци, но те са сплотени,единни, когато застанат зад общо-национална кауза.

Преди две години бе създаденСъвет на Председателите на „Па-рекордзаган”, пряко свързан сасоциираните клонове в Бълга-рия. Чрез тази структура ниезаздравихме нашата идеология даработим не само за „Парекордза-ган”, но и в полза на общността нии да се обединяваме около общо-

национални проекти. Така илииначе ние вече имахме многоинтензивни отношения с ЛевонОванезов, международен арбитърна ФИДЕ, шахдом „Левон Оване-зов” във Варна, където за пореднагодина се организират турнири закупата на „Парекордзаган”, а отосем години си партнираме с на-ционалния вестник за литература,изкуство и общественживот „Литература иобщество”, поддържамемного добри отношенияс Църковните настоя-телства по градове, сАрменска общност вград Добрич – с решениена УС на Съюза подпо-могнахме през 2014 г. дасе реализира издаванетона книга за историята наарменците в града и т.н. Предста-вянето на книгата на Хрант Динк(2013 г.), в присъствието насъпругата му – Ракел Динк, кактои книгата на бележития ни съна-родник от Румъния – ВаружанВосганян (2014 г.) бе осъщественаотново с помощта на родолюби-вите ни сънародници в градоветеВарна, Русе и София. Проекти,свързани със стогодишнината отГеноцида над арменците тази го-дина реализирахме с Бургас,Хасково и Русе. Списъкът е многодълъг, а активните ни съратници(сътрудници) са много. Навсякъ-де съм получил отзивчиво отно-шение, разбиране и готовност засъдействие, но и съм удовлетво-рил всяка молба, отправена къммен.

Но особено чувство за задо-волство изпитвам, когато видякак проблемите в арменските хра-мове в България са решени. Кактосподелих и по-горе, църквата замен е на първо място. Затова не седвоумя да се отзова, когато моятапомощ е необходима. Така рели-гиозните картини в сливенскияарменски храм бяха реставрира-ни, мои служители извършихаосновен ремонт на вътрешнияинтериор на параклиса им, олтарана новата църква в Ямбол, кактоизготвянето на проект до изра-ботването и монтирането му,едноименната религиознатакартина и масивната икона на„Богородица”, която ще красиолтара и т.н.

Виждате колко дълъг е списъ-ка, има и още да се каже, но за дане отегча читателите ще завършас ангажимента, който поех зацърквата в Пазарджик по молбана председателя й Нерсес Шири-нян и реставрирах религиознитекартини на храма.

– Господин Чавушян, Вие ра-тувате за старините, за ценности-те на арменската идентичност, завсеки знак, доказващ таланта иродолюбието и притежавате уме-нието да представяте това предсвета, както и да убеждавате чрезчистотата и автентичността му…Уверих се в това, когато бях вПловдив и видях шедьоврите наарменското изкуство и гравюра.Какво ново внесохте в музея отценности на арменците в Р Бълга-рия и как това се отрази на само-чувствието на арменците у нас?

– Винаги съм смятал иподдържал тезата, че ако непознаваме нашата история, наше-то минало, не можем да имаме

добро бъдеще. Точнотази връзката с ми-налото ни е криптатана храм „Сурп Ке-

ворк” в Пловдив, открита през2001 г. Когато видиш тази музейнаекспозиция, запазените църковникниги, утвар, мощи, картини,кръстове и други, създадени в пе-риода XV-XX век и събрани наедно място, не може да не се по-чувстваш горд, че си част от тозинарод. Лично аз се радвам, че така-ва експозиция има и в арменските

храмове в Бургас и Русе,подготвя се и в Шуменскияарменски храм. Това е мно-го, много похвално. В тезиекспозиции виждам худо-жествения и изтънчен за-наятчийски талант нанашия народ – златарство,филигран, книгоиздаване,рисуване, гравьорство, ше-вици, бродерии, гобленарс-

тво, килимарство и др.Как достигнаха до нас тези ре-

лигиозни предмети? Арменскитебежанци, в следствие на Геноцидаот 1915 г. и гръцко-турската вой-на спасяват древната утвар отарменските храмове в Родосто,Малгара, Чорлу, Одрин, като гисъбират в тринадесет сандъка ипо различни пътища ( с волскикаруци или по влак) ги донасят вПловдив. Спасените от поругава-не религиозни предмети се съхра-няват дълги години впловдивския храм, без да бъдатразопаковани. Част от тях саизпратени в Армения, в Светияпрестол Ечмиадзин, с цел те данамерят най-правилното си засъхранение място. Предметите востаналите сандъци бяха разкри-ти десетилетия по-късно, когатоЦърковното настоятелство, накоето бях член, осъзна, че тетрябва да бъдат изложени и пока-зани пред нашата общност. Такаповече хора ще почувстват силатана християнската ни религия, щедоловят силната духовна връзка сминалото на нашите деди.Криптата към храм „Сурп Ке-ворк” в Пловдив бе открита послучай 1700-годишнината отприемането на християнството задържавна религия ( 301 г .) и доднес тя удивлява и привлича на-шите съграждани от Пловдив иарменците от България.

– Чрез кои духовни черти наарменеца днес трябва да намеримсебе си и на какво трябва да сенаучим в интензивното и бързопроменящо се пространство исубстанции в живота?

– Утвърдено правило в животами е, че една идея оживява самоако имаш волята да я реализираш.Губим много време да поставямевъпроси, които не са насоченидиректно и не предлагат конк-ретни решения. Всеки един отнас, избран да бъде част от рели-гиозна институция или настоя-телство, трябва да носи наплещите си отговорността, коятому е гласувана. Тежестта отизпълнението на взетите решенияняма да е голяма, ако всеки сигледа работата със съзнанието задълг пред общността и не пречина другия. Това е моята максима.Да не рушим, а да градим. Нашетонаследство не е изчезнало в мина-лото. Ако днес е пред очите ни,дължим го на тези, които са билипреди нас. Ако утре го има, поко-ленията ще го дължат на нас и та-ка ще продължи да се предава.

„СИЛНАТА ДУХОВНА ВРЪЗКА С МИНАЛОТО НА НАШИТЕ ДЕДИ”(разговор с Рупен Чавушян – зам. председател на Епархийския съвет на ААПЦ в България)

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.6

– Уважаеми д-р БохосГаржарян, Вие живеете ведин крайдунавски град– град Русе, известен съссвоята европеизацияощепредиОсвобождениетонаБългария. Без съмнениеарменците, които са живели илипребивавали тук, както и тези,които продължават да са гражда-ни и днес на Русе, са допринеслимного и за тогавашния вид иразвитие на града, правят това иднес… Какво ще кажете по-конк-ретно по този въпрос – приносътна арменците за облика и разви-тието на един красив град?

– От векове в град Русе живеятарменци. Арменската църква еизградена през 1610 г. Арменцитеса дали своя неоценим принос вразвитието на града в почтивсички области. Ще се постараяда направя един кратък истори-чески обзор на видните и по-известни арменци, оставили сле-да в развитието на нашия град.Например, в културата иизкуството едно от познатитеимена е това на Нигохос Бедро-сян – той е, може би, „най-види-мият” арменец в Русе. Всеки деннеговите архитектурни шедьовриса пред очите ни. Не се знаеточно колко сгради е построил впериода между 1880-1900 г., но 13

от тях днес са паметници накултурата, а две са с националнозначение. Негово дело е и къщатана Дикран Куюмджиян(известния по-късно писателМайкъл Арлен ), която днес епревърната в Арменски дом.

Майкъл Арлен е следващиятпредставител на арменскатадиаспора, който може да споме-нем с уважение и възхита. Ако

евреите в Русе се гордеят с носи-теля на Нобелова награда ЕлиасКанети, ние, арменците имамесветовно известен писател, койтоза романа си „Зелената шапка”пък е номиниран за Нобелованаграда. Малко известен ефактът, че той е от Русе, а негово-то рождено име е ДикранКуюмджиян – син на известниятърговец Саркис Куюмджиян:виден радетел на просветното ицърковното дело и изкуствата иблагодетел на арменското учили-ще и църковното настоятелство.Към тези имена ще добавя ведна-га и името на Онник ПаникянЗармуни – учител в Арменскотоучилище и член на Скаутскотодружество Хоменътмен в Русе.Под литературния псевдонимЗармуни той публикува свои ма-териали в арменския печат наДиаспората и започва да издавастихосбирки. Общественик иактивен член е на партия„Ташнакцутюн”, след 09.09.1944 г.барон Зармуни е изпратен на за-точение в Сибир.

Не бива да пропускаме иоперните певици Брилянтина Ке-

воркян и Ана-Мария Папазян,известния музикален педагог идиректор на Музикалното учили-ще Хачик Михранян, диригентаХартюн Папазян, проф. ГарабедМинасян, състезателя по тенисна маса Ара Папазян и не напоследно място – покойния про-фесор по история Саркис Сарки-сян. И икономиката има своитевидни представители – видни

индустриалци са били братя Ха-чик и Крикор Закарян, собстве-ници на тъкачна фабрика„Постоянство”, които ще се за-помнят като едни от основнитерадетели и дарители на арменска-та колония. Да не забравя даотбележа и името, и личността наизвестния Аведисян –собственик на коприне-на фабрика.

– Преди 100 годиниголяма бежанска вълнаот арменци е премина-ла през Русе и не малкоот тези хора са остана-ли в България – технитепотомци живеят у нас иднес… Как се чувстватте като булгарохаи?

– Потомците – вечетрето и четвърто поко-ление все повече сечувстват „булгар”,отколкото „хай”. И това може би енеизбежно за всяка Диаспора посвета. Колкото и да се спазватспецифичните нравствени оби-чаи и ценности, те не могат да сепредават автентично от поколе-ние на поколение и след 100 годи-ни. Светът се променя съсстрахотни темпове. Интеграция-та, за която се говори само с по-ложителен знак, води доненасилствена ,доброволна аси-милация”. Малцина са арменците,които владеят писмено и говори-мо арменски, а това се дължи намасовото закриване на арменски-те училища. Процесите санеобратими и те са следствие отглобализацията, обхванала света.

– Всеизвестно е, че арменцитеса навсякъде по света и навсякъ-де проявяват своите спо-собности, талант и житейскаустойчивост – това е еднапрактическа дарба, дарба на оце-ляването. Знам, че посещаватеСАЩ, че поддържате връзки сарменски интелектуалци там –кои са те и с какво допринасят зарешаване на арменския въпрос(за поддържане на арменскатакауза)?

– Поддържам връзки сарменски интелектуалци от

САЩ, но искам да спомена иметона Едуард Жангочян – автор накнигата за историята на арменс-ката колония в град Добрич. Презм. ноември тази година в Буку-рещ в тържествена обстановка,бе представена последната мукнига посветена на 100 годишни-

ната от построяването наАрменската църква в Букурещ. Сизследователската си дейност тойдопринася за съхраняването ипопуляризирането на Арменска-та Диаспора.

– Темата за Геноцида е тежкатема за арменския народ – Гено-цидът е причина за превръщане-то на арменците в етнос в многодържави, но тяхното страданиесе приема и признава като Гено-цид и в такива държави, къдетоняма етнически арменци. Кактълкувате този факт?

– Много цивилизованидържави са признали АрменскияГеноцид, за да няма престъпле-ния в бъдеще от подобен род, нодруги, изхождайки от своите гео-политически интереси, разискваттази тема, а отлагат признаванетона Геноцида (като Израел, напри-мер).

– Мирно – с мирни шествия,мълчаливо, но настоятелно всякагодина в много градове по светавече 100 пъти се отбелязва датата24 април в памет на загиналите –едно напомняне за случилото се:необходимо, важно, задължи-телно главно с поуката, която но-си. През 2015-та тази дата донесена света милион и половина

светци (невинни жертвина своето време). Каквомислите по въпроса 24април да се превърне вСветовен ден на жертви-

тена Геноцид по линия наООН? Бихте ли се присъединиликъм такава инициатива?

– Добре е да има Световен денна жертвите на Геноцид, но да сеприеме резолюция в този смисълв ООН няма да е особено лесно.На нея ще се противопоставят,

може би, не само държави,които са извършила това,но и техни приятели и парт-ньори по най-различни ли-нии. Тук значение пригласуването ще имат не ху-манни и нравствени крите-рии, а преди всичкоинтересите на отделнитестрани в тази световнаорганизация. Може битрябва да се помисли да сенаправи опит паралелно дасе прекара решение в тозисмисъл и по линията наЮНЕСКО.

– Какво значи „100 годишни-на” за едни събития без давност?

– 100 годишнината е само единформален повод да се удари по-силно камбаната, за да може це-лият свят, който и без друго иднес си има проблеми, да разбе-ре, че до тук стигнахме благода-рение на мълчанието начовечеството. И на двойнитестандарти. Докато мигновенатасмърт на 150 души в центъра наЕвропа се определя като траге-дия, която засяга всички, бавно-то, мъчително и садистичноизбиване на 1,5 милиона невинниарменци в пясъците и пустинитедалеч от цивилизования свят, сеприема от някои катомеждуобщностни борби,адекватни на страданията на дру-ги от тези райони.

– Кое ще определите, че е най-важно в разбирането наарменците за живота днес?

– Както в миналото така иднес арменците определят катосвой приоритет, като най-важноза тях – да има мир по света. Все-ки да има право на достоен жи-вот, образование, професионалнареализация и не на последномясто – запазване на човешкитеценности.

„ПОТОМЦИТЕ – ВЕЧЕ ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЧУВСТВАТ „БУЛГАР”, ОТКОЛКОТО „ХАЙ”

(разговор с д-р Бохос Гаржарян – председател на ОАБС „Парегордзаган” в Русе)

в Р България свои конкретни,актуални цели и кои са те?

– Главна цел е запазваневръзките помежду ни, изгражданена система за координация надейностите на различните орга-низации, а те никак не са малко,запазване езика и културните тра-диции на етноса ни.

Все повече ще се засилва влия-нието на Културния център заосъществяване на тези цели.

Още със създаването си ини-циирахме голям концерт наоткрита сцена „Ядрото”, с койтоотбелязахме деня на Независи-мостта на Армения – 21-висептември.

В този концерт участвахаарменци от различни организа-ции, привлякохме и талантливидеца от музикалното училище вграда и се получи много красив

празник.– Освен разкриването на исти-

ната по арменския въпрос т.е. заГеноцида, какво друго направлявапроявите и вълненията наарменците в България, например,в областта на културата, животъткато изява днес, вълненията,свързани с майка Армения,арменското присъствие вобщества и световни организациипо света и възможни другиразлични направления?...

– Болката от миналото ни е бе-лязала много силно, но борбата зазапазване идентичността ни еосновната нишка, върху коятотрябва да градим ежедневието си.Важно е да подкрепяме мла-дежките дейности като начин завръщане на младите и децата къмкорените им и чувството за на-ционална принадлежност.

Обновяването на театралните,

танцови и спортни състави с мла-ди кадри, стимулирането научастниците в тях е гаранция заукрепване живота на етноса.

От друга страна връзките сАрмения, чрез виртуалните мре-жи и най-вече с лични впечатле-ния (пътуване до Отечеството)дават чудесни резултати.

Правя всичко възможно в го-дината поне един или двама мла-дежи да се включат в различнитефоруми, конференции илипрограми в Армения, организи-рах и 3 автопохода.

Остава борбата за признаванена независимостта на Арцах (Не-зависим Карабах ).

– Моля Ви, посочете конк-ретни дейности и духовни проя-ви, свързани с поддържане наарменската идентичност, както вград Пловдив, така и в ЮжнаБългария, пък и в цялата страна?

С кои свои „арменски места” спе-циално в Пловдив се гордееарменската диаспора?

– Първо и основно се гордеем снашата църква, която е от най-старите в град Пловдив и има бо-гата колекция от ценни книги,мощехранилници и другацърковна утвар. Църковният му-зей в град Пловдив няма аналог всвета и аз с радост споделям, чесъм един от създателите му

Целият комплекс е уникален,защото създава условия за единс-тво в обществения живот наарменците, в един двор са църк-вата, училището и културния дом.

Наоколо са старите къщи наарменците, които сега са музеи, нопазят духа на едно отминало вре-ме и неговите граждани.

В Пловдив се радваме наинтензивен културен живот иарменската общност е част от не-

го. Например, самодейният теа-тър на общността е на повече от100 години и всяка година про-дължава да излиза с нова поста-новка на родния ни език, а от негосе е зародила любовта към театъ-ра и литературата на десеткиизвестни творци, сред които иКрикор Азарян, Саркис Балтаян,Агоп Дайджанян .

Пловдивчани още си спомнятчудесните концерти на арменскиизпълнители, които гостуваха –танцов състав Берт, джаз групатаМалхас–бенд, групата на проф.Дзовинар Хованисян, които сви-риха на древни национални инс-трументи.

Със сигурност интересът къмнашите изяви в града ще се увели-чава, имайки предвид, че Пловдиве културна столица на Европапрез 2019 г.

„МОЯТ ГЕРОИЧЕН...” (разговор с Ехиазар Узунян – почетен консул на Р Армения в град Пловдив)От стр. 3

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 7

– Уважаемагоспожо Ерниасян,преди година Виебяхте съавтор (на-писахте и съста-вихте) на еднакнига за историята и прогонване-то на арменците от гр. Малгара,която разтърсва с трагичните мо-менти, с фактите и с неочаквани-те обрати на съдбите на хората…Как събрахте документалния ма-териал, който е и обемен, и убеди-телен, и недвусмислено говори запрояви, определени като Гено-цид?

– Материалите за книгата„Малгара, летопис за живота наарменците 1610-1922“ събрахмеза около две години. Впо-голямата си часття съдържа разкази заобичаите, начина наживот и традиции,които неизменно сасвързани и сгеографската ширина,кулинарните особе-ности, специфичнатафразеология и рели-гията на жителите отград Малгара. С инте-реснислучкисаописанистрогите порядки, доминиращи всемействата и е обобщен етни-ческия отпечатък, който са оста-вили арменците вМалгара.

За документалната й правди-вост, господин Харутюн Чалгъ-джиян, който бе двигателя засъздаването на тази книга исъавтор, предостави направен отнего превод от арменски език наиздадената през 1943 г. книга наВартан Хошикян „Арменскатаколония в Малгара“, която съ-държа и фолклорни елементи наарменците от града описани отВахан Харутюнян. Така съдържа-нето се обогати и със сведения заизвестни фамилии, които са жи-вели в този период в Малгара, затехните видни потомци днес, по-верия и молитви. Личните мисрещи с потомци на малгарци,които разказваха за преживенияужас, спасението и трагичните имспомени за тези, които не са оце-лели, заедно с част от публикува-ните до момента материали вкниги, статии и разкази замалгарци, оформихме в отделнаглава “Изгнанието“.

Радвам се, че тази книга, изда-дена преди година от „Паре-кордзаган“ клон Пловдив ипотомци на малгарци видя бялсвят в навечерието на 100-го-дишнината от Геноцида надарменците, защото в същносттаси тя разказва за съдбата на единетнос, който е имал своя проспе-риращ живот и който е билразрушен до основи от едно пра-вителство, което целенасочено еунищожило всички християни,живеещи в пределите й.

– Чувствате ли се лично анга-жирана с темата за Геноцида и до-колко като постоянна във Вашетожурналистическо поприще, тазитема, покриваща събития с такъвхарактер е водеща? Доколко – поВаши наблюдения, тя се явява иосновна за представителите наарменската диаспора у нас?

– Всеки потомък на арменскиянарод носи в сърцето си темата заизживяното страдание на своите

предци, някои по-явно, други нетолкова силно изразено. Но нямакак това да бъде забравено, ако сибил поне веднъж в Ереван, на мо-нумента Дзидзернагаперт, впантеона на арменската памет.Ако не си почувствал изразенотонационално страдание чрез мно-гохилядния народ, който полагацветя на 24 април.

Заставайки в позицията наинформационен носител, нашиятвестник трябва да публикува ста-тии за Геноцида, без да го

натрапва, но и да него пренебрегва. Тазигодина, когато мате-риали от различенхарактер – от разка-зи на оцелели донеопровержимифакти бяха изнася-ни в медиите, нямакак да не се почувс-тваш лично ангажи-ран, особено когатоте съвпадат с разка-

зите на нашите баби и родители.Именно чрез тях ние запозна-вахме нашите български прияте-ли, които не бяха чували заболката ни, която кореспондира сжестокото потушаване наАприлското въстание, кървавитепогроми в Батак, Перущица, кои-то османското владичество вБългария е нанесла на българско-то население. Тъй като с темата заГеноцида арменската диаспора едобре запозната ние насочихменашите публикации към българс-ките читатели.

– Като човек с голям творческипотенциал, както и с литературноотношение към живота и света,кои арменски поети харесвате изащо? И как мислите – класика иуниверсалност допълват ли сеили си противоречат?

– Класиката е категория, коятое уникално неповторима. Не на-мирам сходство помежду им, ноне смятам че си противоречат.Има място и за двете, за да сеоткрои безспорното, по-доброто.Харесвам съвременната арменскаи българска поезия. Чета Ва-лентин Чернев, Станислав Пенев,наред с Крикор Папазян, АгопДайджанян, прекрасни стихове -за съжаление той ни остави самоединствена стихосбирка„Смълчано лято“, сред предпочи-танията ми се нареждат древнитеарменски „айрени“ (специфичнаарменска поетична форма) на На-хабед Кучак, поезията на Шираз,малко тъжна, но трогателноистинска.

– Надявам се, че бихте моглида цитирате някои избрани стро-фи или да ни запознаете с целитворби? Естествено, като ни пре-поръчате към какво още да насо-чим погледа си?...

– Едно от любимите ми сти-хотворения е на ОванесШираз:

АЗ СПОМНЯМСИМАМА…

Аз спомням си мама,с иглата в ръце

молитва над мен как мълвиот сърце -

и злият дух бягаше плахо от мен,и аз оздравявах, и бивах спасен.С молитвата влизах

в най-сладкия рай.О, чудо бе мама почти без край -къщурката ставаше бляскав па-лат,небе бе земята - и целия свят.Сега аз се питам с тъга

и със страх -как чудото, боже, превърна се

в прах.

* * *За арменската скръб

ще разкажат скалите,ако скалите не могат,

питайте планините,ако не планините,

вековете със сълзи в очите,скалите,планинитеи вековете,и нашите струни с ековете

на боевете.Ако никой не може,

слушайте старите песни,в старите песни нашите рани

са пресни,в тях ръцете ни са отсечени,

ала честни,песните,ранитеи ръцете с разтворени вени,и нашите книги окървавени.

– Вие сте от хората, коитодържат на думата си и са не самопознати, а са преди всичко прия-тели – в големия и красив смисълна тази дума: с вяра в другия, субеденост в достойнствата, съсзагриженост… Това съм открил иизпитал във взаимоотношения сис не малко от арменците – коя,всъщност е причината да е така?Разкрийте ни някои тайни наарменския характер.

– Да градиш бъдеще, пазейки в„тайна” черти от характера си емалко трудно, защото в по-голя-мата си част арменците са откри-ти, успешно интегрирани иреализирани граждани, в държа-вите, в които живеят. След съби-тията в Османската империя(1896-1922 г.) арменският народ епринуден да се пръсне по света,да създава свой нов дом, при новии непознати условия да изграждабъдеще за своите деца. Мисля четова е причина те да бъдат по-старателни, по-самовзискателниот другите, за да бъдат възприе-мани като част от новотообщество, в което живеят, за дане се различават от другите.Казват, че арменците обичатдобрата кухня, владеят тънкитезанаяти, грижовни са към се-мейството си, обичат да се весе-лят – всичко това е много вярно,но ние отдавна сме го споделили сприятелите ни, със съседите, с ко-легите. Дори бих казала, че сме се„разкрили“ изцяло.

Но за арменската диаспоранай-важното качество, споредмен, е да виждаш себе си каточаст от общата картина. Болезне-но изразената индивидуалностпречи да се постигне екипенуспех. Пример е вестника ни,който е плода на един екип и вникакъв случай не е заслуга на

На 6 ноември т.г., във връзка сДен на народните будители, Съюзна българските журналисти връ-чи своите годишни награди в„Студио 5” на НДК. „Днес щеразберем кои са достойнитетворци в българската журна-листика“ – с тези думи водещият,Ивайло Диманов член на УС наСБЖ, откри традиционното ме-роприятие на СБЖ.

Председателката на УС наСБЖ Снежана Тодорова намеринай-правилните думи, за дапоздрави наградените, докато имвръчваше заслужените Плакети иГрамоти.

Всеки един с вълнение споде-ляше своите чувства, трудниятпът, който е извървял, катожурналист, кореспондент илииздател.

Сред наградените с най-висо-кото отличие на СБЖ – ,,Златноперо“ бяха журналистите Дание-ла Кънева, Тома Томов, ВераНйденова – за постижения въвфилмовото изкуство и по случайнейната 80-годишнина: ДаниелаКънева – за приноса й къмбългарската журналистика, ТомаТомов – за приноса му към

един човек.– Мисля, че за арменците няма

кауза, която да е по-силна от кау-зата за тържеството на истината.А това определя всичко: начинана живот, начина на мислене,конкретните цели, светогледа…Знам, че сте оградени с такива хо-ра… Лесно ли се прави вестникднес за арменците в България,които са едни от най-пре-тенциозните и критично-мисле-щи читатели (не само у нас)?

– Борбата за истината, вконтекста на Геноцида, ще про-дължи, защото няма страдание,което може да спре да съществувас достигането на историческадавност. Отдавна изхвърлихметова понятие от речниците си. За-това трябва да гледаме напред ида създаваме общности, чрез кои-то да намираме допирателни сдругите вероизповедания, нацио-налности и народи. Да приемемразличията, взаимно да споделя-ме болката и ако можем да спремповторението на нашата трагичнаистория.

Лесно ли се прави вестникднес за арменците в България? е

интересенвъпрос. Стигнахдо извода, че дасъздаваш вестникза арменскатаобщност не е

лесна работа. Слабостта да се на-месваш в работи, които не разби-раш е част от характера и наарменците. Да, те са критични, ноима и градивни критики, коитовсъщност са обусловени от жела-нието за успех и просперитет. Те-зи хора с богат житейски опитискат да го предадат на нас, коитовървим по вече утъпкания от тяхпът. Най-много ни критикуваха,че допускаме грешки в арменски-те текстове, и че смесвамеизточно арменския със западнияарменски език. Особеност в гра-матиката на езика ни, която вла-деят малко арменци в България.Това ни принуди за известно вре-ме да не публикуваме статии наарменски език. Дойде време, вкоето се случи и обратното – за-що във арменския вестник нямаматериали на арменски език?Изминалите 11 години от първияброй на вестник „ПарекордзаганиЦайн“ утвърдиха нашата филосо-фия да не се стремим да бъдемпо-добрия вестник, а да предава-ме добрите новини, без значениена какъв език.

„ЗА АРМЕНСКАТА ДИАСПОРА НАЙ-ВАЖНОТО КАЧЕСТВО ЕДА ВИЖДАШ СЕБЕ СИ КАТО ЧАСТ ОТ ОБЩАТА КАРТИНА”

(разговор с Хрипсиме Ерниасян – гл. редактор на в. „Парекордзагани цайн”)

българската журналистика, доц.д-р Здравка Константинова, пое-тът Калин Донков – за ярката мупублицистика на страниците на в.,,Сега“ и др. Сред многото отли-чени журналисти и издания спе-циалната награда на СБЖ„Йосиф Хербст” бе връчена надоайена журналист и режисьор –Милен Гетов, който вече 70 годи-ни продължава да практикувапрофесията си.

С Плакет на СБЖ бяха отличе-ни сп. ,,ЖЕНАТА ДНЕС“, сп. ,,КУ-РАЖ“ – за хуманната им мисия впомощ на инвалидите в Българияи др.

СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ по-лучиха редица медийнинаправления, като радиопредава-ния, електронни сайтове, ко-респонденти, писатели в областтана журналистиката и медиите,фотожурналистика и графичендизайн, оператори и режисьори.

Сред наградените бе и вестник„Парекордзагани Цайн“ в лицетона неговия редактор ХрипсимеЕрниасян, за поредица материа-ли, посветени на Геноцида надарменския народ.

2015: ВЕСТНИК „ПАРЕКОРДЗАГАНИЦАЙН“ СНАГРАДАТАНА СБЖ

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.8

Хрипсиме Ерниасян в Армения Домът на Генерал Андраник във Варна Паметникът на Генерал Андраникв центъра на Галата, Варна

Писателят Варужан Восганянс д-р Бохос Гаржарян

Рупен Чавушян и каталикос Карекин ІІШествието за 100-годишнината от Геноцида във Варна

– Какъв е този театър, в какво сеизразява дейността му?

– Когато арменски бежанци сепреселват в Хасково (семейството набаща ми, който е родом от Бандърма– Турция се преселва в България през1922 г., а семейството на майка ми,която също е родом от Бандърмапрез същата година се преселва вГърция) първото, което правят, е дапостроят църква, училище и да взе-мат помещение под наем за клуб. Ма-кар, че организациите били много,всички те били единни и сплотени.Точно тогава в Хасково възникват иарменски хор, и театрален състав. Бо-гата и разнообразна – с традиции еисторията на театралния състав. Следобществената промяна през 1989 г.дейността им в града ни беше занема-рена. Имаше, може би, повече от 20младежи на възраст между 15 и 20 го-дини, които не бяха включени в ни-каква обществена дейност. По товавреме водех неделното училище (заобучение на майчин език) с малки де-ца, които също бяха 10, 12 ученика.Реших да организирам курс за изуча-ване на арменски език с младите хо-ра, а след едногодишна работаустанових, че резултатът е незадово-лителен. Осени ме идеята за създава-

(разговор с Филип Дерандо-нян – ръководител на театра-

лен състав „ПрофесорКрикор Азарян” – Хасково)

не на театрален състав – бях убеден,че ефектът ще е голям. И не съм сеизлъгал. Някои от децата не знаеханито дума арменски, а сега говорят –и те, и семействата им – благодарниса. До преди 5 години съставът няма-ше име, представяше се като„Арменски младежки театраленсъстав”. А младежите станахавъзрастни хора и решихме (съссъгласието на семейство Азарян)театралният състав да се именува„Проф. Крикор Азарян”. Днес ние смемного горди с това име, полагаме уси-лия да не го посрамим. Основниятпринцип е да се играят пиеси само наарменски език и то – пиеси отарменски класици. Театралната нитрупа е едно обществено семейство,крепящо се върху разбирателството,взаимното уважение, компромиса,любовта. Театралният състав е къмОАБС „Парекордзаган” клон Хаско-во, но това не значи, че другите орга-низации не ни помагат, напротив,ние имаме силната подкрепа на НЧ„Арарат – 2001”, както и на ОАБС„Парекордзаган” клон Пловдив.Искам да благодаря на всички орга-низации от градовете Пловдив, Шу-мен, Бургас, Сливен, където сме

ТЕАТЪРИ АКТЬОРИ,ПУБЛИКА,ВНУШЕНИЯ

На стр. 9

На стр. 9

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 9

Един от големите арменскипразници е Вартавар, свързан слегендата за Ной и неговияковчег, стигнал до планинатаАрарат. След покръстването наарменците през 301 г. празни-кът Вартавар е обвързан сцърковния празник Преобра-жение Господне от Свети Кри-кор Лусаворич. Той специално епоставил този празник в деняна празника на Астхик, коятобила богиня от Арменската ми-тология. На този ден хората саподарявали рози,пускали са внебето гълъби и са се пръскалис вода. През годините хоратазабравиха за Астхик и започна-ха да празнуват празникаПреображение Господне, но за-пазиха ритуала - пръскането свода.

Тази традицияни събра отновона 12 юли 2015 г. в местността„Тракийска чешма”. Следпразничната литургия проведе-на от дер Бартохимеос в църк-вата „Сурп Саркис” се качихмев автобуса осигурен безплатноот г-н Антраник Шакарян. Наполяната край чешмата, ограде-на от гора, пристигналите бяхаприятно изненадани от украсе-ната със саксии цъфнали цветякаменна чешма и опънатитемежду дърветата гирлянди, накоито висяха балони, за тях себяха погрижили дошлите по-рано Анахид Андонова иАнджела Бояджиян. Товасъздаде още по-силно усещанеза празник. Децата се пръснахапо поляната. Мъжете запалиха

барбекютата и наредиха върхутях мръвки и зеленчуци. Жени-те заредиха масите с все-възможни салати,специалитети и... празникът за-почна. Когато всички се събра-ха около трапезата деца отгрупата на скаутите продадохабилети за томболата, коятовпоследствие предизвика многоположителни емоции у всички.По време на обяда бяхмеприятно изненадани от ШохикСимонян, която изпя няколкоарменски песни, с което дадетон на веселбата, а Ани Шака-рян я възнагради от името наръководството на ХОМ с малъкподарък. След нейнотоизпълнение целият ден преми-

на под звуцитена арменска му-

зика лееща се от тон-колонитена леките автомобили. След ка-то приключиха с обяда младе-жите и децата грабнаха воднипомпи, пръскала и туби и за-почна голямото поливане. Ни-кой не беше пощаден отживителните пръски во-да,символизиращи пречиства-нето и плодородието. С голяминтерес и много смях наблюда-вахме игрите „Теглене на въже”,Носене на яйце в лъжица суста” и други. Победителите бя-ха наградени с локомства,предвидливо приготвени от ръ-ководството на ХОМ. Така сигри, песни, много настроениеи смях премина един национа-лен арменски празник. И като

говорим за празници, органи-зирани от ръководството наХОМ гр. Варна, искам да споде-ля оригиналната идея на АниСърмаджиян за отбелязване на1-ви юни „Международен денна детето”. Платихме на желае-щите деца от всички възрасто-ви групи билети за гледане напрограмата на делфините вДелфинариума в гр. Варна.Най-малките бяха придружениот родителите си, а двамасмелчаци бяха поканени иучастваха в играта на делфини-те. Всички бяха приятно изне-надани и доволни отнетрадиционния подарък, кой-то получиха за този детскипразник.

ЕЛИСАВЕТА КИРКОРДИМИТРОВА

НА ВАРТАВАР В ГРАД ВАРНА

представили всяка наша поста-новка и арменската публика синтерес и много критично ни евъзприемала. Няма да е спра-ведливо да не спомена иградове, където същосме изнесли представле-ния: Русе, Варна, Ямбол,Ксанти и Солун вГърция.

– Определете посла-нието на постановката,посветена та 100-го-дишнината на арменс-кия геноцид… Кое енай-важното в нея?

– С наближаването на 100-го-дишнината от Арменския гено-цид възникна необходимосттаот спектакъл със силновъздействие и върху арменскиязрител, и върху българския зри-тел, с внушение за подраства-щото поколение, което бяхубеден, че само е чувало за гено-цида, без да знае истината, хро-нологията и пораженията.Спектакълът трябваше да бъдена български език. Прочетохмного книги и материали, дока-то стигна до романа „Ереван“ нафренския писател Жюлбер Си-ное. Усетих, че по този романможе да се напише подходящсценарий. Повторно прочетох

романа, написах сценария,раздадох папките на ядрото натеатралния състав и на предсе-дателите на организациите замнение и коментари. Сценарият

бе одобрен едино-душно и заглавието наспектакъла дойде са-мо: „100 ГОДИНИ СБОЛКАТА В ДУША-ТА”. Музиката итанците са в унисонсъс събитията. На-чалният танц предве-щава какво ще сеслучи, а финалнияттанц, който се

изпълнява от децата, посещава-щи неделното училище, есимволизиращ бъдещето на на-шия народ. Предполагахме, ченамирането на 28 участника щебъде проблем, но се оказа, ченапразно сме се притеснявали.Аз специално бях многоприятно изненадан. Питате меза посланието на спектакъла икакво провокира той у зрителя.То е към всички, настоящи ибъдещи поколения: никога нетрябва да се забравя, а да сепредава от поколение на поко-ление истината за тази най-тъжна и черна страница отисторията на нашия народ и начовечеството.

ТЕАТЪР И АКТЬОРИ,ПУБЛИКА, ВНУШЕНИЯ

От стр. 8– От близо две десетилетия

Вие г-н Шакариян се занимавате свъпросите на арменската църква(наблюденията ми са от Варна)като председател на църковнонастоятелство – за поддържане насградата и църковната дейност, асъщо и за имотите на арменскатаобщност – читалището, учили-щето… Сега имате най-високотонационално признание – предсе-дател на Eпархийския съвет и еясно, че в този съвет се решаватвъпроси с национално значениет.е. Вие сте нещо като демокра-тично избран министър-предсе-дател на духовния живот наарменската диаспора в Бълга-рия… Как се чувствате като та-къв и какви качества трябва дапритежава, според Вас, човекътна този пост?

– Благодаря за добрите думи ипризнанието към скромния мипринос в полза на арменскатаобщност и нашата църква. Неприемам себе си за толкова зна-чим и твърдо вярвам, че всекичлен на нашата общност има го-товност да се отдаде на работа внейна полза, нужно е само даоткрие своята лична мотивация.А моята мотивация е проста иясна – доказах за себе си, че вбизнеса мога да създавам – ра-ботни места, модерно организи-

„РАБОТЯ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВСЕОТДАЙНИ ХОРА...”(разговор с Антраник Шакариян – председател на Епархийскиясъвет на ААПЦ в България, член на Общински съвет – Варна)

рани и работещи структури и спо-коен живот за стотици хора. Товами даде убеждението, че имамспособности в организирането нахора и процеси в името на успе-шен резултат. Убеждение, което,като се насложи към дълбоковъзпитаната ми от семействотовяра в Бог и в силата наобщността, формира решимосттами да се заема с църковните и ду-ховни дела, съхраняващи тради-циите и устоите на общността ни.Ние сме най-старата християнскаобщност в света и аз никога нямада се уморя да повтарям, чеединни – сме непреодолим факторвъв всяка точка на страната, а за-що не и в света. Затова, не крия,приемам като изключителна при-вилегия и отговорност избора миза председател на ЕС на ААПЦ иняма да спра да работя за единс-твото, авторитета и просперитетана арменската църква и арменска-та общност в България.

– Посочете няколко основниидеи, които направляват Вашатадейност като цяло като председа-тел на Епархийския съвет наААПЦ в България извън све-товния контекст, който е понятени разбираем напълно?

– От встъпването ми вдлъжност като председател наЕпархийския съвет на ААПЦ в

България дейността ми е билаподчинена във всяко моедействие на обединяването наобщността и събуждането начувството на принадлежност увсеки от нашите сънародницикъм най-старата християсккаобщност в света. Всеки от настрябва всекидневно да откривасвоята възможност да подпо-могне я читалище, я училище, яхрам – в името на единството исъхраняването на ценностите вобщността. Ние, арменците, сметрудолобив и миролобив народ.Трябва само да осъзнаем, че сила-та ни е в понятието ЗАЕДНО, а нев казармения принцип за спася-ване поединично. Когато заедноформулираме целите си и обеди-няваме усилията си в постиганетоим, няма кой да ни спре и да ни

На стр. 13

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.10Ангел се задуша-

ваше, въздухът се бестепал, натегнал от ужас и мъка;между атомите му се стичаше кръв,беше се увил около врата му. За даразхлаби примката, той замотолеви,като от дума на дума гласът музаякваше и снишената му глава сеизправяше все повече:

– Аз… май трябва да кажа „бра-во”… Или: „Моите поздравления”…Всички сте много… начетени. Божепомилуй… Този опит да повторитеонова заиграване от „Идиот”, катовсяко повторение в историята, пъкбила тя литературната, е фарс… во-девил. Там боязливо, рафинирано,манкьорски, обаче разказваха неща,случили се уж с тях… извършени оттях, при това – гадки нещица! Авие… вие разказвате какви ужася-ващи истории сте прочели или чули!Аз можех да ви разкажа нещосвое… непрочетено… как за единмесец загубих двамата най-скъпо-ценни човеци в живота си… Но то-ва е неотвратима несправедливости едва ли ви интересува… отказвам.Няма смисъл… Вие хора ли сте, заБога, или изрезки от списания ивестници! На някои от вас, докатоцитираха или преразказваха, имиграеха челюстите, очите им сезаоблачиха… а-хá да ръсне мъжкидъжд! Добре, журналистиката бълваката ден такива истории. Единруски колега буквално преди двеседмици ми каза, че са хванали най-чудовищния сериен убиец на века –някой си Чикатило, украинец, си-гурно скоро ще гръмнат медиите…О да, има ги тези злодеи: не съмсляп. Но… животът, истинският,зъзне в мазето, изцъцря се като ви-но през чеп на бъчва. Пък вие… до-ливате отгоре вода – става всепо-никакво и безвкусно да се живее,става… виртуално (понеже си вну-шавате, че пиете вино)… Идва векътна книжните плъхове… може и да едошъл вече. И тия, дето не сапипвали печатарска хартия, дето поцял ден думкат по клавиатурата накомпютъра, и те са книжни плъхо-ве… хайде – пластмасови мишки:цък-цък, цвък-цвък… Човекът сеизражда. Ако види паднало на ули-цата дете, гнусливо ще го заобико-ли, но като чете за някой мил

гаврош или гледа по телевизиятаразперените ръчички през оградатана някое сиропиталище, под лъ-жичката му заиграва. За две секундии три четвърти е готов да спаси све-та, да съчувства. С едно голо съ-чувствие светът няма да се промени.Първо да променим… да спасим се-бе си! Да, и аз съм в същия кюп –мишка в капана на буквите… Акомнението ни за човека е низко, за-почваме и да постъпваме съобразнотова мнение с него: низко. По-добреда надценяваме хората.

Спареният въздух в заличкатанатегна от взривоопасна тишина.Крум пронизително се взираше вгрупата си и изчакваше. И тъкмокогато пое въздух и изкриви устни,решил, че е дошло времето да палнефитила, най-умълчаният от компа-нията, подранило прошарениятАрам, го изпревари:

– … А най-добре е да имаметочна мяра за човека – нито прини-зяваща, нито възвисяваща; да знаемна какво е способен – и когаторазмаха крила, и когато размаха то-пор… – Той разтри челото си, каточе ли за да изглади внезапно появи-лите се по него гънки. – За жалост,пухените крила ще стигнат дослънцето и ще бъдат изпепелени; аненаситния топор няма какво да госпре… освен изнурението на ръка-та… Да, не ни прави чест, чепрепредаваме чужди истории. Но азсъм арменец – и в кръвта ми имапоне по едно кръвно телце от про-лятата през този сбъркан век кръвна милион и половина мои събратя.И ако разкажа някоя от тезистрашни милион и половина исто-рии, ще я разкажа от първо лице –тя е моя, аз съм я преживявал ми-лион и половина пъти! В съня ми инаяве са идвали тези мъртъвци, спламнал взор, сухи като съчки… ка-то очи без влага… след плач, който еизцедил и сетната сълза… Виждалсъм техните видения, как крещятмолитвено полуживи, потопени докръста във вряла вода, насичани сятагани и секири, горящи катофакли…; виждал съм как касапитеритат футбол с парчета от труповетеим… как с нажежено желязо режат

мръвки от изпосталялата им плът иги пекат и ядат пред тях… – Тойспря, понеже се бе задъхал и гласътму заскърца като пясък по кости. –А България… за да не си развалягеополитическия достлук с жажда-щата да е пак империя Турция, не езаклеймила геноцида против народами… и си измива ръцете като Пилатс великата поема на Яворов… Немразя днешните турци, те нямат ни-що общо. Но как мога да забравяонези мракобесни потомци на Ата-тюрк, които опръскаха Земята сарменска кръв! Тая кръв е древнакръв, в нейните подмоли тътне гла-сът на страната Наири – 26 векапреди Христа! Вашият княз Борис исветите Кирил и Методий са върве-ли по арменски следи – ние смеприели християнството векове пре-ди вас, и то без да избиваме цвета на

нацията си, и имаме своя азбука отпървите години на пети век. МесропМащоц е бил посветен не по-малкоот вашите свети братя. Иначе наша-та азбука нямаше да започва сбуквата, с която започва Бог наарменски (Аствац) и да завършва сбуквата, с която изписваме Христос(Qristos). Ето за тоя наш Христосискам да ти разкажа, Ангеле… с ду-мите на дядо ми. Само една вметкапреди това: дядо ми разправивсичко това, когато бях вече на 28.Попитах го: „Защо чак сега?” „Защо-

то не исках да растеш с омраза къмтурците и с болка, която да теизкриви… да изкриви пътя ти” – миотговори той. Та ето, слушай тозинегов неизличим спомен, който ви-наги обливаше лицето му в сълзи…Наближавали Сирия, когато впустинята ги завардили конници счерни бурки и черни никаби на ли-цата. Дълго псували на неразбираемезик, но един знаел малко турски ирекъл: „Вашият Господ нали виизкупи! Сега животът ви искаизкупление. Ха да видим ще ви по-могне ли Христос!”… Хванали еднопетнайсетгодишно момче с руйналипо раменете къдрави коси и красивичерни очи, тънко като непоена вей-ка. Сковали кръст. Разпнали го предмайка му… пред всички. Със сла-дострастна жестокост забилигвоздеите в краката и ръцете му. Апосле приковали главата му с ощедва гвоздея – през красивите мучерни ириси… И опиянено креще-ли: „Къде ви е Господът да спаси тояневинен младенец, а!? Велик еАллах! А вашия Иисус защо го ня-ма?”… „Но той беше там – казвашедядо ми, – пред очите ни, разпнат, сизчегъртани зеници… с аленилокви вместо орбити, на 15 години,без да изстене нито веднъж! Това емоят Христос, истински, от плът –не библейският, а онова красивоокървавено арменско момче впустинята Деер Зор! Аз съм виждалживия Христос, сине!”…

Речта на Арам изведнъж засече,той рязко скокна от стола и сеобърна към стената; раменете му себяха превили под тонове неумолимифакти, потръпваха гърчиво.

Гърлото на Ангел се разжари –доменна пещ, в която се топешеогромно кълбо стъкломаса; сърцетому захърка като електрическа кафе-мелачка: искаше да смели себе си…

Ксения изневиделица писна:– А Рассия признала генацид

против армянов! – Май беше забра-вила и малкото български, понаученза 15 години…

Нейното пронизително възкли-цание раздра непоносимо задушна-та атмосфера. Калин се надигнабавно. Взорът му първо многозна-

чително при-търча до Рачо,после се занити

в полуизвърнатия тил на Арам;накрая се върна към масата – ре-жещ, стоманен, легиран, като нож закристали.

– Ако кюрдите искат да постигнатпоне стъпка напредък в желаниетоси за автономия – с нисък, тръпентембър захвана той, – те първотрябва да направят всеобщ молебенвъв всичките си джамии и навсичките си свети места едновре-менно и да измолят прошка от изби-тите от тях арменци. Понеже тъкмокюрдите са били най-жестоки… Тазикарма е кръвна… и кръвнишка! Следкато си бил на страната на сегашнитеси потисници и против едномалцинство, което плахо е говорелоза автономия, да искаш сега автоно-мия от Турция, е невъзможно.Кюрдите първо трябва да пречистятсъвестта си. Ами че нали сега искатточно това, заради което са дралиживи, насилвали, подковавали катоконе, блъскали в пропасти и обезгла-вявали връз пънове не само мъже, нои невинни жени и деца на другомалцинство. Плячкосвали са всичкои са продавали оцелелите деца катороби. Нали самите турци могат да имкажат ребром: „Как така искате авто-номия от нас, след като бяхте с нас,когато клахме жени и деца, които до-ри не бяха чували тази дума!?”. Днескюрдите сърбат попара, която е дро-бена и с техни пръсти. Изкупват не-човешката си свирепост през 1915-а.И на кръста са приковани съссобствените си пирони.

Той млъкна така рязко, както безапочнал, и пак размени тайнственпоглед с Рачо.

Арам се извърна бавно; очите мувлажнееха и тъмните им орбитихвърляха сянка почти върху цялотому лице.

– Не искам мъст – тихо каза той.– Само искам да знам как един цялнарод може да живее със съзнание –пресен съсирек… не, съсирекът евече път към изцелението… съзна-ние – гнойна рана – абсцес!

– Като не го възпалява излишно– глухо отрони Ангел. – Дядо ти ебил мъдър човек, щом е отложилсподелянето на прозрението си додвайсет и осмата ти година…

СТРАНИЦИ ОТ РОМАНА „ДО ДЪНО“ ОТ ГЕОРГИ ВЕНИН (2012)

– Вие започнахте успешно своятадейност като председател наЦърковното настоятелство – посо-чете сам, моля Ви, какви нови формии методи на работа въведохте запостигане на определени цели и по-пуляризиране на арменската кауза.

– Приех поста на председател,след като г-н Антраник Шакариян беизбран да ръководи Епархийскиясъвет. Преди този избор Църковно-то настоятелство бе изградено катоекип с определени план и методиказа работа. Освен пълната приемс-твеност, която бе задължителна следдългогодишната успешна работа напредния председател, се опитахме даорганизираме и нови мероприятия,демонстриращи близостта междусветското и духовното ръководствона църквата. В този ред на мисли го-ляма роля изигра успешното нивзаимодействие с духовния пастирТер Бардухимеос. Това бе приетоизключително положително отобщността, а от градината, в коятопосяхме семената в началото, сегазапочваме да берем плодове.

– Наблюдава се, че използвате вработата си активно връзките собществеността чрез Интернет,Фейсбук, ел. пощата… Много от съ-

„БЛИЗОСТ МЕЖДУ СВЕТСКОТО И ДУХОВНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЦЪРКВАТА”(разговор с Масис Багдатян – председател на църковното настоятелстнво на ААПЦ ”Св.Саркис” – Варна)

битията в ААПЦ се представят и вснимки… Естествено, това е единсъвременен подход и излизане наширокия път на глобалното общува-не. Какви възможности дава това наарменската общност, как мислите?...

– Интернет е възможност забързо и лесно популяризиране наидеи, пренос на информация ипостоянна комуникация между хо-рата. Вярата, религията и образова-нието, лежащи в основата надуховността са основните възпита-тели на добродетели и за нас е за-дължително да използваме всичкиначини за популяризиране. Со-циалните мрежи и изобщо интернете начинът да достигнем до младежи-те и това е причината да обновимизцяло нашия сайт в глобалнатамрежа и да организираме няколкодискусионни групи в социалнитемрежи.

– В какво се изразява взаимопо-мощта между арменците в днешновреме?

– Тя е в няколко направления.Извън социалната взаимопомощ,която е характерна за всичкидиаспори и малки общества, ниеобединени около Църквата се стре-мим да си помагаме и по много дру-

ги начини. Един от тях е информи-раността относно обществено-со-циалните и административнипроцеси протичащи в държавата.

– В какво и как се изразява сли-ването и единството на арменци ибългари в духовен план, на базата наясното признание и братско отно-шение на българите, подкрепилиарменската кауза: 100 интелектуалциписаха петиция, в много българскиобщини Геноцида е признат, нався-къде българите състрадават заедно сарменците и ги подкрепят, В ААПЦ„Св. Саркис” – Варна, например,идват на неделната служба и многобългари?...

– Единството на арменци ибългари се основава на много общичерти, религия, бит, история, общиневоли. През 1915 следосвобожденс-кият идеал на българите по такъвначин кореспондира с неволите набежанците от Геноцида, че ЦарствоБългария пренебрегва факта насъюзничество в Първата световнавойна с Турция и подава ръка наарменците. Този факт, предполагамняма аналог в световната история.

– Не случайно науката днес опре-деля, че т. нар. арменски въпрос секонцентрира около станалото преди

100 години и отношението на наро-дите по света към него – то е яръкпример за геноцид, както и това,което се случи и с някои други наро-ди в по ново време…Мислите ли, чее време в световен аспект да се опре-дели ден за отбелязване на Геноцидаи да се посочат проявите в тази по-сока?

– Да, и този ден задължителнотрябва да е 24-ти април. В офи-циалните календари на много стра-ни този ден и сега е наречен, като„Ден за отбелязване на Геноцидасрещу арменците”. Световнотопризнание, за което арменците себорят, ще донесе и световното отбе-лязване на тази трагична дата.

– Единна, неделима, цялостна ивлиятелна е арменската диаспоравъв Варна – такива са моите наблю-дения и за страната… Вие катоизбран от всички ръководител наобщността, какви принципи спазва-те във взаимоотношенията си.

– Арменските организации са собществен характер и не отправятполитически послания. При тях еважен принципът на абсолютна то-лерантност между нуждите на всякаедна от тях, да осъществява целитеси. Църковното настоятелство е обе-

динително звено между тях, такакакто и Църквата е обединител наДиаспората.

– Освен в. „Литература иОбщество” – български Националенвестник за литература, изкуство иобществен живот, издаван във Варна,няма друг вестник в България, койтотака последователно, задълбочено,постоянно и добронамерено да отра-зява българо-арменското единство,взаимопроникване и сътрудничествомежду арменската диаспора и бълга-рите у нас (в продължение вече на 7години – става дума за съвремененбългарски вестник с чисто българскигенезис). Как се отнасяте към тазипозиция на вестника и с какво бихтея подкрепили?

– Това е точно така и ние смеизключително благодарни на в.„Литература и Общество” запринципната и неизменна позиция вподкрепа на арменската кауза.Вестникът е четен от диаспората инеговите броеве се следят с интерес.В този ред на мисли, ангажиментътни за взаимодействие и подкрепавъв всички аспекти на духовния,обществено-социалния и образова-телния живот са твърди инеотменни.

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 11

– Господин Джезайрлиян,произхождате от известенварненски арменски род, оставилследи в различни области на тру-да и обществените прояви…Какво представлява за Вас родо-вата връзка, как арменецът сеотнася към родовите си корени иестествено – към народностнотои неговото значение в живота навсеки един човек?

– За арменците е характерно,че родът и семейството са водещаценност в живота. Добруването иразвитието на семейството и ро-довата система са сред основнитецели в развитието на всеки устре-мен към прогреса човек. Порадиисторическите събития арменс-кият народ е приспособен да жи-вее в диаспора сред другипо-големи общности и товапредполага той едновременно дасе старае да се интегрира вобществото и да съхраниродствената си традиция. Точнотази черта – ценността за съхра-нение и просперитет на се-мейството и рода в много случаие основна движеща сила, довеладо значими успехи в бизнеса,търговията и предприемачество-то. Цели фамилии обединяватвсички сили и умения в даденасфера на развитие и работятзаедно за постигане на успех идългосрочна сигурност, като потози начин допринасят за цялатаобщност и държава. Такива при-мери са много арменски фамилииживели и работили в Европа иАмерика.

– Кои нравствени черти наарменеца бихте посочили катоводещи за устойчивостта му вокеана от проблеми и иновацииднес, както и за адаптивността изначимото присъствие напредставителите на арменскатаобщност в бизнес средите, инте-лектуалния труд, изкуствата, къ-дето се проявяват преди всичко?

– Арменецът в общия случай есъзидателен и предприемчив чо-век, който се стреми да създадетраен принос за обществото, се-мейството и рода си. Няколко санравствените черти, които го ха-рактеризират:

Преди всичко здраватаценностна система, на фона накоято много ясно се открояват

отдадеността към семейството,рода, общността, християнскатарелигия и църква и обществото.

Трудолюбието е друга ха-рактерна черта – отдаденост наработата и силна мотивация засъздаване на добавена стойност иразвитие на дейността, постоянноусъвършенстване. Арменците саедни от най-добритепредприемачи и работни-ци.

Професионалнатаприемственост също емного силна черта наарменците, която е изра-зена в родовите връзки исемеен бизнес катонапример най-известнитезанаяти часовникарство,златарство, железарство и други.

Друга важна черта е силниястремеж към новото и инова-цииите особено в технологичноотношение – много силна чертаза успех в предприемачеството.Поради силната мобилност наарменците по исторически при-чини в началото на XX век тепренасят в България много новиза времето си занаяти и техноло-гии – основни примери са нике-лаж и нови техники взлатарството.

Характерна е също и голяматапривързаност към християнскатавяра и образованието. Макар игонени от пределите на Османс-ката империя, където и да се уста-новят арменците първо създаватцърква и училище – в Българияима много такива примери. ВОсманската империя средарменците още през XIX век мно-го силно е било развито печа-тарството. Почти всичкипечатници са били арменски,предимно в Цариград. Разполага-ли са и със славянска азбука имного от книгите на българскиезик в Османската империя сабили отпечатани от тях. Имаданни, че дори в Индия е билиздаван арменски вестник презXIX век.

– Историята на българо-арменското единство има свои

исторически знаци и все пак – вкакво си подхождат и допълватбългари и арменци и по какво серазличават, според Вас?

– Българите и арменците сасилно свързани. Те са близкихристиянски народи със сходнаисторическа съдба и страдание повреме на съществуване на

Османската империя.Клането след

Априлското въстаниее много силно отразе-но сред арменците вОсманската империя.

Още през Балканс-ката война арменскарота, предвождана отАнтраник Паша (кой-то е водил тайно

освободително движение вОсманската империя) се е вклю-чила напълно доброволно настраната на България. Много отарменците са загинали при сра-жение. Антраник Паша е нацио-нален герой за арменците, тойорганизира множество бунтове ипредвожда въоръжени сили сре-щу турците. В последствие отивавъвФранция и умира там.

Арменците ще бъдат вечноблагодарни на България –арменците избягали от геноцидаведнага получават прием, въпре-ки тежкото положение в този мо-мент в страната. Това не е таканавсякъде на

Балканите. Тази силна благо-дарност се предава от поколениена поколение сред арменците. Тясе помни, знае и говори. В нашетосемейство има личен спомен завъзрастните, които плакаха мно-го, когато е починал Цар Борис III– защото той е помогнал навсички арменци, които са наме-рили спасение в България.

Различията между българи иарменци се коренят в бита и по-минъка на двата народа. Докатобългарите остават здраво свърза-ни със земята, което предопреде-ля развитието на земеделието иживотновъдството по български-те земи, то арменците владеем досъвършенство занаятитчийство-

то и търговията. Повечетеарменци са изкусни златари, би-жутери, известни фотографи, ча-совникари, шивачи, шапкари.

– Вашите успехи в живота и втруда са плод на упорита и после-дователна активност, на целена-сочена и отговорна дейност, наотдаване на обществено значимипроцеси и прогресивно разви-тие… Имате ли своя формула зауспеха, днес?

– Формулата се съдържа въввъпроса Ви – упорит и последо-вателен труд, постоянство итърпение. Поемане на отго-ворност, отдаденост на се-мейството, преследване иизпълнение на обществено зна-чими цели. Иновационни реше-ния и предприемчивост.

– През 2015-та се отбелязват100 години от Геноцида надарменците… Доколко и как Ва-шите предци са част от събитиятаот 1915-та година (или от по-добно отношение преди това)?

– Моите предци още в края наXIX век бягат от гоненията вТурция. Преди това с живели вЦариград, имали са работа исобственост. Прабаба ми бяга счетирите си деца, като в сумато-хата изгубва най-малката –Ментуи. Смелата жена успява дасе спаси с децата си в България –първо намират прием в Русе, апосле се установяват във Варна.През цялото време семействототърси малката Ментуи. Годинипо-късно през 1956 г. дядо миАнтраник открива изгубената сисестра, която е била спасена въвФранция.

20 000 арменци, след като вди-гат бунт срещу Османката властпо времето на султан Абдул Ха-мид II, се установяват в Българияпрез 1894 г. -1896 г. През Балканс-ката война (1912 г. – 1913 г.),числото на арменците в Българиядостига 35 000 и продължава дарасте. След принудителното пре-селване на арменците в Турция,поради бунтовете, които вдигат вОсманска Турция през (1915 г. –1922 г.), през 1922 г., по времето

на управлението на АлександърСтамболийски, 22 000 арменци,намират подслон в България.Техните потомци и емигрантитеот Армения, след разпадането наСъветския съюз, са повечето отднешните арменци в България.

– Паметта на народите т.е таканаречената „народна памет” ви-наги е по-силна от официалноприетите характеристики наопределено време или на опреде-лено действие… Защо арменцитеса непримирими към изопачава-нето на нещата или към скриванена истината?

– Историческите факти санеоспорими. Отзвуците от кърва-вите събития по гоненията срещуарменците в Османската империяотекват в цял свят. Хиляди се-мейства в редица държави отва-рят врати да приютят оцелелите.Родовата памет е съхранила спо-мена за арменския геноцид,признат в много страни. Арменс-кият народ е непримирим с изо-пачаването, скриването иотричането на фактите, такивакаквито са се случили по време нагеноцида, белязал всяко арменскосемейство със загубата на близъкродственик. Общо жертвите нагеноцида са над 1 милион. Макари в миналото, за бъдещите поко-ления е важно да се признае исто-рическата истина. Арменцитеимат много силно чувство заобщност и съпричастност – тепомнят и милеят за истината.

– Освен природата, какторазбирам от Вас самия, какво ощесчитате за съвършено в живота?

– Природата е съвършена,наистина. Нищо създадено от чо-века не може да бъде. Удивява месъвършенството на човешкияорганизъм, който е безкрайносложна и добре свързана машинаи ни позволява да създавамевсичко около себе си.

Съвършенството на природатасъщо виждам в жените – те сауникални и много по-силни катоорганизъм и душевност от мъже-те. Вървейки по смелите стъпкина моята прабаба, предупредели-ли сякаш съдбата ми, днес имамщастието да съм заобиколен отдруги прекрасни жени – моятамайка, съпругата и дъщеря ми.

„ЗА АРМЕНЦИТЕ Е ХАРАКТЕРНО, ЧЕ РОДЪТ ИСЕМЕЙСТВОТО СА ВОДЕЩА ЦЕННОСТ В ЖИВОТА”(разговор с Антраник Джезайрлиян – ръководител на фирма, известен варненски предприемач)

(Крикор Азарян (1934-2009г.) е изявен режисьор и дълго-годишен преподавател вНАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”,почетен професор на Новбългарски университет – Со-фия, председател на Българска-та асоциация на режисьоритеот театъра. Удостоен е с поче-тен „Аскеер”)

Книгата „Крикор Азарян –алхимия на играта”, 2014 г., изд.„Захари Стоянов” е дело на Ва-лентина Радинска – неговатасъпруга, редакторът ВенетаДойчева и на негови ученици,поклоници, следовници, актьо-ри и режисьори. Този състав отпрофесионалисти-ентусиастипредопределя характера наизданието. То е едно щастливосъчетание на спомени, мисли,отношения, със задочната, нонеразкъсана, притегателна силана техния обект – титана про-фесор Крикор Азарян, уважа-

ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ И РЕЖИСЬОРЪТ–ОМАЙНИКвания и обичан Коко.

Книгата започва с десет не-забравими Кокови заповеди запрофесията. Някои от тяхнадхвърлят рамките на театъра,на играта и иматекзистенциално, общочовешкозвучене: „Бъди в мир със себеси”, „Не ти си важен, важно етова, което правиш”, „Любов ивяра”. Думите на 30-те участни-ци в изданието не самопотвърждават тези постулати,но по отделно и в съвкупностизвайват образа на вдъхновите-ля на техните творчески дела. Втях е останал примера му намъдрец, получил респекта илюбовта на студентите и актьо-рите чрез своя високоорганизи-ран и целенасочен труд. Той еобрисуван като позитивналичност („аз винаги виждам ча-шата полупълна, а не по-лупразна”), с чуство за хумор и

импровизации, с огромно лю-бопитство и удивление към не-щата, стоицизъм, но и обичкъм живота,със всеотдайност всемейството и в професио-

налната работа („Смисълът наживота е в това – да даваш”).

В профeсионалната си сфераКрикор Азарян изхожда отразбирането, че изкуството еопит за обяснение на живота исе самоотдава за неговотопредставяне пред публиката.Обича актьорите, провокиратяхното въображение, прави гисъпричастни в творческия про-цес. Сам той е с нестандартномислене, неочакван в действия-та и решенията си, толерантенкъм различното и различните икъм творческата свобода наактьора. Приема неговия та-лант, но очаква прояви на ха-рактер и много труд. Неговияттеатър е винаги действен и на-сочен към „...значим проблем,преживян в ярка човешка исто-рия” (Венета Дойчева). В пие-сите има много емоции, любов.За нея той твърди: „ Любовта не

се играе! Тя е химия – или сеслучва, или не”! Той е убедензащитник на истината („Насцената трябва да сме почтениспрямо зрителя и да не лъ-жем...”) и към края на животаси споделя: „... като че ли по-го-лямата истина е в това, коетосъм правил, отколкото в това,което съм живял”. Разсъжда-вайки за малцината наличнисветовни личностни образци –модели, актьорът Христо Му-тафчиев затваря именно с негособствената си рамка за тяхно-то съществуване.

Такъв е бил Крикор Азарян –хуманист по убеждение ипризвание, неповторим и зара-зителен като личност. Затова,прав е Ясен Пеянков: „Тойнаистина остави едно огромнообщество от „коковци”, коитопродължават неговото дело доден днешен”.

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.12

Агоп Мелконян е писател-фантаст, преводач, журналист,преподавател по арменска фи-лология в Софийския универси-тет „Св. Климент Охридски”,книгоиздател, носител на награ-дата за фантастика „Гравитион”,член на Съюза на българскитеписатели. Творчеството му еобемно – от млади години еавтор на повести, но-вели, разкази, пиеси,сценарии за филми.Той превежда творбиот арменската литера-тура, издава списаниеза научна фантастика„Омега”, създава изда-телска къща „Ерато”.

Едни от неговитепреводни произведе-ния са на арменскияпоет Нахабед Кучак – „Целувка-та, която ти дари ми...”Личността на този поет е обвитав тъма – името и авторството сареални, но не се знае кога и къдее живял и от кое време датиратнеговите чудесни лирични сти-хове. Затова правдиво и мъдро

звучи твърдението на издате-лите (Общоарменски Бла-готворителен Съюз„Парекордзаган”, клонове Со-фия и Пловдив, 2011 г.),че „де-лото е по-велико от твореца”.

Българският превод на АгопМелконян е ефирен ивъздействащ. Стиховете иматобща тема – любовта и тя е

поднесена нежно вкрасиви тонове с ри-торични въпроси исебепознавателно къмлюбимата. Метафо-рично, обектът на лю-бовта е назоваван сприродни дадености –цвете, кипарис, земналуна, светлина, целе-бен извор, небеснопросветление, магия,

даже – животоподдържаща во-да. В стиховете прохождатревност и чувство на зависткъм чуждата обич. Не саизбегнати и еротични желания:

От любов към теб сърцетопотръпва като лист наесен.

И сълзите по лицетосе стичат сякаш дъжд небесен.

Пусни ме в своите палати,душата ми пред тях лежи.Свикнах с твоите обятия,где да ида – я кажи?На зряла творческа възраст

Агоп Мелконян издава сборникот свои фантастични разкази иновели „Сенки от плът” (1999г.). Общото, което ги обединяваса елементи на сюрреалното ина неочаквания край на по-вестованията. Те се проявяват вразказа „Там, тогава...” синтимната среща на сродни ду-ши след три десетилетия; въвфантастичния концерт наефирния оркестър и диригент(„Един толкова сантименталенчовек”); с липата, пробила ета-жа, преобразена в музикаленинструмент и обхванала с омай-на музика целия дом („Сонатинаот Равел”).

Много мило е предаденарядката среща на чаша винона баща и син с мъдри мислии съвети, породени от битие-

то. „Две неща изравняват хората– масата и гробищата” казва ба-щата. „Пиеш толкова, че последа можеш да кажеш само добринеща за себе си” добавя той. Иоще: „Славата вълнува само то-зи, който се стреми към нея”.

В „Нищо повече от въпрос”главният герой задава жи-тейския въпрос: „Защо има на-чало,щом има край?”. Такивавъпроси се доразвиват и в другиразкази: „ Безсмислено еизкуството да е вечно, щом жи-вотът е кратък. Не е ли по-добреда е обратното?” и „Пролетта енадеждата, че всичко ще сеповтори. Аз не го разбирам–всичко се повтаря и всичко енеповторимо”. Един от героитесъщо се пита: „Морето е сляпаприродна стихия. Или може бине е? Или може би в тази стихиядреме разум, а значи идостойнство, и морал?” Отгово-рът е – за да го разбереш трябва

АГОП МЕЛКОНЯН(1949-2006)

да вярваш!”.Интересен, от кръга на пси-

хологията и фантастиката еразказа за една инвалидна ко-личка с възседналия го не-подвижен млад човек. Интимничувства го насочват към еднаспортистка. Историята завърш-ва с изненадваща картина – тя, вколичката, бутана от куцука-щия, но все пак вече ходещ мла-деж („Движение и болка”).

Разказът „Една криволичещапътека за отвъд” има за темапредсказание за края на света иопита на двама кръчмарски по-сетители да го проточат въввремето. Емоционални са моно-лозите на един бедняк на темастрадание, свобода, справедли-вост, отправен към един пес –помияр, и на едно домашно кучекъм неговия господар („Нагорепо стъпалата на Бога”).

Агоп Мелконян продължавада живее със своето творчествои да радва читателите с бо-гатството на необикновените сиидеи и мисли.

АГОПМЕЛКОНЯН1949–2006

Тези стихотворения на Агоп Мелко-нян се публикуват със съгласието насъпругата на писателя – ЛюдмилаМелконян, извършила подбора и пре-доставила ни ги за печат. Редколегиятана в. „Литература и Общество” благо-дари на госпожа Людмила Мелконян засъдействието и доверието.

Считаме, че предложените творби,разкриващи идеи и теми вълнували АгопМелконян, до голяма степен отговарят ина въпроса за силата и значимостта натворческия глас на поета.

„Територия, недокосната от позори”

(Из „Избрани стихове”от Агоп Мелконян)

* * *Четири тъжни куплета,без барабани и без тромпети,без медали, без фрази,с неспестени солени паузи.

Три крачки спечелена територия,недокосната от позори,

изпитание на силатаза три крачки могила.

Две крила – остри резени,под небето обесени,разпънати вместо проклятиекъм светото разпятие.

Едно цвете, но с корена,за да не го съборяти пчелите, и капките,и любовите кратки.

Нищо друго. Отстъпи на времетои на клетъчното горене.Ще чуеш, ако не говориш,как всичко ще се повтори.

ДУША

Ах, душата ми, душата ми –тя е такава създадена,тя не може да бъде излъгана,но може да бъде предадена.Тя нищо от вас не иска,не иска нищо,само безумно ви моли

да не бъде разнищвана.

Тя е мистерия мрачна,възел от тайни,тя не може да бъде в съгласие,тя е крайна.Тя не иска да я навиквате,да й крещите,само безумно ви молида я пощадите.

НА СЕБЕ СИ

Разтваряй се, разтваряй се в далечното.Дочуваш ли – една изнервена Вселенае тръгнала от нищото към вечното.Така ще стане някога и с мене.

Ще стигна онзи бряг, след койтовече няма други брегове.Седнете покрай мен, налейте си

от мойтои кажете: „Него вечността го взе.”

И дълго, дълго ще се сливамс трайното,

плътта ще стане пръст, кръвта – вода.

Ще каже Бог: „Тоя да върви на майната!На всичките съблазни каза „да”.

Във всичко в този свят ще се превърна,ще се включа в кръговрат голям.Но никога като Агоп не ще се върна –по-тъжно нещо от това не знам.

* * *Свърши.Усмихва се звезда – небесна рана,една топола клони кърши,а на утрото ги няма.

Залепва някой в мрака силуети,старателно снагата му разнищва.До утро тъмнината ще посвети,а на утрото – отново нищо.

Едри капки вишните целуват,капки като момини мъниста.До утро тъмнината ще тъгува,а на утрото – отново нищо.

Една топола с голи клониот дъжда небето ще избърше.Няма нищо. Бляскав ромон.Свърши.

(Тя е от арменски произход –Франсухи Кеворк Бахчеджян,родена е в Нова Загора, за-вършила е българска филологияв Софийски университет „Св.Климент Охридски”, авторка ена стихосбирката „Камък върхукамък”, книга с пътеписи „Това емой дълг” и др. Носителка е нанационалната награда „Конс-тантин Константинов” през2006 г. и на орден „Стара плани-на”. Първа посланичка е на Ре-публика Армения в РепубликаБългария (1994 - 2005 г.)

Черна орис изтръгна СевдаСеван от творческия й път. Нотя остави за вечни временасвоето значимо литературнотворение – трилогията „Ро-досто, Родосто”, „Някъде набалканите”, „Дер Зор”, съедини-ла в себе си класическите темина любовта и семейството, сарменското битие, големите

СЕВДА СЕВАН – РАНО ПОКОСЕНАТА БЪЛГАРСКА ПИСАТЕЛКА (1945–2009 г.)исторически събития в Европа впървата половина на 20-я век итрагедията на цял народ –арменския геноцид.

Трилогията въвежда читате-ля в живота на голямотопатриархално семейство на раноовдовялата Овсанна Хайгаба-шян с нейния любим син Давид,дъщерите й Тамар и Мелвин,тяхното домочадие, снеизбежните битови вълнения ивзаимоотношения.

Покрай техния град Родостона Мраморно море преминаваисторията на първите прояви наГеноцида на арменския народ вИстамбул и страната, констати-рани в кафенето на Ховсеп,както и историята на заглъхва-щата Османска империя ивъзхода на младотурците-ре-публиканци.

В разказа са включени ощеВаскен Степанович и Артин Бо-

рян – инженери, чието сърдечноприятелство е пресечено отсъдбовното интимно чувствомежду единия към съпругата надругия. В повествованието на-мира място и българинът Дими-тър, участник в действията

срещу поробителя, не-постоянният и пламенен мла-деж Дикран и обичта му къмразпуснатата Филор и свиднияму брат Саръ Рупен.

Повестованието се понакъсвас факти и увличащи разсъжде-ния, свързани с историческитесъбития в България, участиетой във войните, пребиваванетона легендарния Антраник вБългария и в с. Галата крайВарна, делата му в арменскатадоброволческа рота по време наБалканската война, живота наФилор с богаташа Сабахатин.

Краят на първата книга ескъсен предговор към онова,което ще се случи с героите, безда се стига до описание натяхната разнолика съдба.Последната част „Дер зор” екратка и е посветена на истори-ческата несправедливост свъзвръщане на поробителя в

Родосто и първите кланета,отнели живота на петдесетинамъже в града, който малко месе-ци успя да се радва на своятасвобода. Авторският тон е печа-лен, песимистичен и спирапред пътя на смъртта „Дер Зор”,наречен „Незараснал кървавзнак върху жълтия папирус наисторията”, замрял от жал къмсебе си и към хората.

Читателят е не само грабнатот животоописанието на лица-та, но е и увлечен и понесен отприлаганите авторски психоло-гически етюди, както и отподнесените сцени на народниябит в различните му прояви.

Думите, изречени от автора внейната сага, са мъдри полета,които можем да пресичаме безопасности и страх. Самите те низавладяват със своята истина ини учат да бъдем родолюбци ихуманисти.

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 13

Едмонд Казасян, познат сличното име Вили, е българскипианист, диригент, композиторв сферата на джазовото музи-кално изкуство. Работи 8 годи-ни в бигбенда на Българскотонационално радио. Диригент еи на Естрадния оркестър на Ко-митета за радио и телевизия.Автор на музикални произведе-ния за филми, театър, мюзикли.Участва с музикални състави вмузикални конкурси „Мелодияна годината”, Фестивала„Златния Орфей”, „Music idol”.Инициатор и организатор е нарадиоконкурса „Тромбата наВили”. Удостоен е с много музи-кални награди, а през 2005 г. – снаградата „Сирак Скитник” зацялостен принос към Българс-кото национално радио.

Вили Казасян покорява съссвоя ведър характер, професио-нализъм, талант, артистичност.Пред Панчо Панчев дъщеря муХилда Казасян споделя: „Аз него помня, а съществувам и доден-днешен с него, с атмосфе-

рата, която той успяда предаде и на мен, аименно цялото товаприятно и уютно усе-щане за музиката, във всичкитей нюанси и красота. Научи мена друг поглед към света имисля, че всички, които имаметова различно светоусещане,сме много по-щастливи...Толкова силно желание за жи-вот, за музика притежаваше са-мо той...”.

Вили Казасян организиравокални състави. Оказватворческа подкрепа на младидарования. В книгата си „Ле-генди на БГ естрадата” (2010 г.)авторът Иван Георгиев се спирана кариерата на певеца СтефанВоронов и пише: „Звездата муизгрява в БИАД, където ВилиКазасян и ръководения от негооркестър „Студио 5” даватшанс на непрофесионалисти даизпеят нещо”. В същата книгасе отбелязва вокалната група„До-ре-ми-фа”, която участва

активно в концертната и за-писна дейност на Естраднияоркестър на Комитета за радиои телевизия, ръководена отна-чало от Милчо Левиев, а по-късно от Вили Казасян. Многоот песните на групата придоби-ват голяма популярност.Между тях е песента „Луна отзахар” на Вили Казасян. В кни-гата се отбелязва положителна-та роля на създадената Студияза естрадни изпълнители с гру-па преподаватели. Един отпървите е Вили Казасян. От на-чалния випуск на Студията саЙорданка Христова, Стефка Бе-рова, Борис Гуджунов и др.Възпитаници на Студията саоще Паша Христова, БориславГрънчаров, Маргарита Радинс-ка и др. Певицата НинаСвтославова посочва помощтана Вили Казасян, който я на-сочва към чувството за суинг.

На концерт на гру-пата „Студио 5”изгрява звездата напевицата Богдана

Карадочева. В книгата „Еднабългарска роза”(2006 г.) наИван Георгиев, посветена наживота и трагичната съдба наПаша Христова, са записанимислите на Вили Казасян занея. В тях проличава чувствотона колегиалност и добронаме-реност към други музиканти,скоито тя е работила. А за сама-та нея той се изказва с възторг:„ ...смело мога да заявя, че товае уникално явление... Беше чу-десен човек, много земна, сглас, дарен й от Бог... Имашеневероятно излъчване на сце-ната, което грабваше” . И в тозидух още много редове…

Семейната среда на Вили Ка-засян е щастливо музикалнообременена. Негова дъщеря еизвестната джаз-певица ХилдаКазасян, от брака му с НадеждаРанджева, а негов брат –утвърденият музикант Еди Ка-

засян, свързал личния си животи кариерата си с изявенатапоппевица Леа Иванова.

И днес, когато слушаме кли-пове с участието на Вили Каза-сян и Тодор Колев („Отминалигодини”, „ Меки Ножът”) ниоблъхва мека светлина ижизнерадост. Така е и с чу-десния телевизионен филм Ви-ли Казасян – Обичаме те” (2008г.) на Иван Христов и АндрейАрнаудов, в който чуваме думиза него: „Душа на компанията”,„Кавалер”, „Най-добронамере-ният музикант”, „Безкрайночувствен и толерантен човек”,„С умение да балансира чо-вешките отношения” и „Снагласа за празник на музика-та”.

Такива личности не умират.Тяхното творчество и положи-телни човешки черти надживя-ват поколения, закътани всърцата им и в технитепредстави за добро и красиво втова чудодейно явление, наре-чено живот.

ЕДМОНД АРАМ КАЗАСЯН(1934-2008)

(Проф.д-р на фи-лософски-те наукиСаркис Саркисян започванаучната си кариера през 1960г. В течение на десетилетия тойучаства активно в научния жи-вот и като преподавател. Рабо-ти дълги години като професорв Техническия университет –София, ръководител на ка-тедра, зам.ректор, директор нанаучен център. Научен секре-тар е на специализирания съветна Висшата атестационния ко-мисия (1978-1990 г.). Автор е настотици публикации. Той еинициатор и създател на спе-циалността „Арменска филоло-гия” и на сектор „Арменистика”в Софийски университет „Св.Климент Охридски”.)

През 2007 г. беше публику-ван труда на проф. СаркисСаркисян „История на Арме-ния”. Тя е подразделена иразгледана на четири части:древна Армения, Армения презсредновековието; Армения вновото време (ХVІІ-XІX в.) иот 1918 г. до наши дни.

Един от спорните въпроси епроизхода на арменския народ.Според автора той се е образу-вал от арменоидни (с общ фи-зически тип), племена иплеменни съюзи, които са на-селявали арменското плато отнай-древни времена и са гово-рили арменски език (Митани,Хайаса, Наири). Това става впериода XІІ-VІ в. пр. р.Хр.Племето армени получило пре-възходство в стопанската сфе-ра, всички са възприелиарменския език и постепенноса се слели в една народност.

Дискусионен е и въпросът завъзникване на арменскатадържавност. Авторът приема,че това става в резултат надържавноподобни образованияна трите племенни съюза, откоито възниква арменския на-род. Най-високо развитие имагрупата на урартите в пле-менния съюз Наири, начело с

цар Арам (860-845 г. пр. р.Хр.).След триста години тазидържава загива и на нейнататеритория възниква новаарменска държава (около 570 г.пр. р. Хр.).

Следващите векове саизпъстрени с множество исто-рически обрати – създаване наотделни арменски държави;постигане на обединена държа-ва; разделението й между Рими Персия, Турция и Персия;установяване на римски про-текторат над Армения; арабско,селджуско, монголско, ото-манско владичество; геноцидътна арменския народ; възстано-вяване на арменскатадържавност през 1918 г.; уста-новяване на съветска власт вАрмения (1920 г.) и най-новитестраници на историята с неза-висимостта на Армения от1990-1991г.

Историята на Армения епропита от много теглила имъки. Но тя има и няколковърха, които са източник нанационална гордост – междутях са приемане на християнс-твото като държавна религия(301 г.), създаване на арменска-та писменост от Месроб Ма-щоц (405 г.), възстановяване наарменската държава (1918 г.).Заедно с тях, всеки истори-чески период обхваща специ-фичният материален и духовенживот на народа. В древносттасе изявяват каменоделството,керамиката, крепостнотостроителство, клинописите истенописите, богове и богини,митове и легенди, литература итеатър на гръцки език. Първо-то литературно съчинение наарменски език е „Житието наМащоц” от неговия ученик Ко-рюн, написано през 443 година.

През V век девизът наарменската култура са думитена мислителя Ехише: „По-добре да бъдеш сляп в очите,

отколкотосляп с разу-ма”. За-ражда се

църковна архитектура с купо-ли.

През Х-ХV век нарастваброя на училищата и книгохра-нилищата. Възникват висшиучилища. Първият арменскиуниверситет е основан през1280 г. Развиват се народнототворчество и науките (филосо-фия, право, медицина). Появя-ва се гражданската архитектураи скулптурата вкл. хачкарите(каменни кръстове), арменски-те миниатюри.

През ХV-ХVІІІ в. най-голя-мо постижение на културата еарменското книгопечатане, за-почнало през 1512 г. с арменс-ката книга „Урпадакирк”(Петъчна книга) с медицинскосъдържание, отпечатана въвВенеция. Отпечатват се книгии с историческа, и фарма-цевтична проблематика. Разви-ва се литературата (особенопоезията), иконотворчеството,просветителството.

В края на XVІІІ и първатаполовина на ХІХ век се откри-ват много арменски училища вчужбина. Арменската литера-тура и драматургия е в подем сидеята за свободна Армения.Изобразителното изкуство сепредставя с творчеството нагениалния художник-маринистОванес Айвазовски, а първатаарменска опера е създаденапрез 1868 г.

ХХ век преминава сподчертаното развитие наархитектурата. Музикалнотоизкуство се равнява с името наГомидас, Арам Хачатурян, Ал.Спендиаров, Арно Бабаджанян,А. Артюнян и др. В изобрази-телното изкуство въодушевя-ват сочните и светли платна наМардирос Сарян.

„История на Армения” – де-ло на проф. Саркисян, ще оста-не като четиво с дълбокохуманистично, патриотично инаучно познавателно съдържа-ние.

ПРОФ. Д-Р Ф.Н. САРКИС САРКИСЯН( 1932-2009 г.)

извади от статута на предпочитанпартньор както в културен, така ив икономически аспект.

– Много от представителите наарменската диаспора във Варна серадват на Вашите успехи, а Вассамия Ви определят като автори-тетен, добронамерен и целенасо-чен човек. Поддържайки товамнение, аз съм ви поставил средуспелите в бизнеса хора, за коитообщественото признание еизключително важно. Доколко Вивлияе общественото мнение?

– Сигурно, ако миналата годи-на ми бяхте задали този въпрос,щях да се замисля, за да намерянай-честния отговор. Днес обачеми е лесно, тъй като, без да ко-ментирам общественото мнение,защото то е много спорно откъмсъдържание понятие, ще кажа, чесъм изключително горд отарменската общност във Варна иизключително благодарен на тезихора. Ние заедно тази есен пока-захме, че, когато сме единни, няманепреодолими предизвикателстваза нас. Тази есен получих поканада представлявам гражданите наВарна, и по-точно – бизнеса, в по-литическа листа за общински съ-ветници. Заедно съссънародниците ми от арменскатаобщност в града и с моите служи-тели в бизнеса реализирахме единот най-впечатляващите мажори-тарни резултати за избор наобщински съветници. Ощеведнъж благодаря на всички заподкрепата и искам да ги уверя, чеобещанието ми в мое лице всичките да имат своя глас в Общинскиясъвет на Варна е валидно и нямада ги подведа.

– Къде в момента се задържатеповече и къде поставяте ударе-нието: на София, на Варна, наГаброво (Узана)? А може би има идруг акцент или друго предпочи-тание?...

– Във времена като сегашните,когато хората все по-често пъту-ват до работа със самолет, не мисе вижда значимо да коментирам

как разпределям времето симежду София, Варна и Узана. Щекажа само, че нито в бизнеса, ни-то в църковните дела допускамкомпромиси. Времето и мястотоса въпрос на самоорганизация, скоято аз нямам проблем.

– Посочете няколко ха-рактерни черти на арменеца – 100години след Геноцида надарменците, които да са по-различни от тези, които познава-ме: трудолюбие, упоритост, про-фесионализъм, отстояване нанационалното достойнство…

– Безспорно сме трудолюбивии упорити. На моменти не нидостига малко инициативност, ноБог ни обича и ни създава ситуа-ции, които не могат да ни оставятбезучастни и се активизираме.

– Като човек и бизнесмен Виесте широко популярен с чо-вечността, трудолюбието идобронамереността си, умеете дапостигате добри резултати и це-лите си. И във взаимоотношения-та си с хората, и в постижениятаси напълно оправдавате значе-нието на името си: Антраник –„пръв”, „първи”… Какво Ви сти-мулира постоянно да сте на върхаи да постъпвате така, че хората даВи уважават и обичат (какъвотговор си давате на въпроса –Защо е така?)?

– Нямам нито нарочно форму-лирана цел да бъда пръв, нитонездрави стремежи да съм навърха. Имам обаче навика да сипоставям високи цели и да гоняизпълнението им безкомпро-мисно. Вероятно това е комбина-цията, която ми помага да работяуспешно. Тя обаче не би била ни-що сама по себе си, ако Бог не мибеше дал шанса да работя сизключително всеотдайни хора,които не са просто екипът ми, теса моето голямо семейство, накоето благодаря от сърце за отда-деността и несломимия дух. Же-лая весели празници и щастлива2016-а година на всички тях и наВашите читатели.

„РАБОТЯ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНОВСЕОТДАЙНИ ХОРА...”

От стр. 9

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.14

Автор на съвременна страте-гия за опазване и съхраняване накултурно-историческотонаследство (КИН) на арменцитев България е д-р Надя Владими-рова. Стратегията е разработенаслед продължителни проучва-ния сред арменската общност вголемите градове на България ие представена като самостоя-телна глава на труда й „Опазванеи съхраняване на културно-историческото наследство наарменците в България: Актуалносъстояние и проблеми” .

В периода 2012–2014 г.авторката е извършила комп-лексно теренно изследване восем града скомпактно арменсконаселение – София,Пазарджик, Хаско-во, Пловдив, Бургас,Варна, Шумен и Ру-се. В тези населениместа са проведени90 стандартизираниинтервюта с прeд-ставители на цент-ралната и местната власт, накултурните институции – музеи,библиотеки и архиви на арменс-ката общност, нейните настоя-телства, сдружения инеформални обединения и чита-лища. Оформени са целеви гру-пи сред респондентите и саинтервюирани арменци сразлична възраст – от 10 до 85 г.,различен пол, образование ипрофесионална реализация, ауспоредно с тях и българи отсмесени бракове.

Проучено е състоянието насъхраняваното във фондовете иекспозициите на тези институ-ции арменско КИН. В шестдържавни архива в страната –ЦДА, София, Варна, Шумен,Бургас и Русе са анализирани фи-зическото състояние, социализа-цията и превода на документите.Извършено е проучване наарменските звукозаписи във фо-нотеката на БНР.

През 2014 г. е проведено те-

Самодейните състави къмНародно читалище „СветиСаркис – 2007” Варна и тази годи-на зарадваха варненскатакултурна общественост със своягодишен концерт. За първи пътвсички зрители в залата на театър„Българан” имаха възможносттана 23 май да се насладят наизпълненията, на песните итанците на своите деца и внуци ведин цялостен спектакъл от тричасти, озаглавен „Помним и щеживеем”. Идеята на организато-рите на това събитие за нашатаобщност бе да се покаже, че оце-няваме 2015- та по свой начин иискаме да я направим особена изначима.

След внушителното начало спесента „Хайастанъ имн е”(„Армения е моя”) на детската во-кална група и вокална група„Наири”,Мадлен Баклаваджян иКарен Бейлерян (водещитържеството) навлязоха в темата:

„Това е годината, в която се на-вършват 100 години от геноцида– едно ужасно престъпление наXX век срещу човечеството,извършено от младотурскотоправителство.

СЪВРЕМЕННА СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАЩИТА НАКУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

НА АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯренно изследване и в арменскатадиаспора в Рим. Изследвани сачуждите добри практики заопазване и съхраняване на КИНна арменците, а чрез уеб-ре-сурсите са анализирани другичуждестранни добри практики.

Трудът е с обем 273 страниции включва 290 библиографскиизточника. Структурно сесъстои от увод, три глави изаключение.

Научният интересна автора към арменс-ката общност, нейнотоКИН, като съставначаст от КИН в Бълга-рия и опазването исъхраняването му еаргументиран в уводана труда.

В първа глава епроследено формира-

нето на арменската общност вБългария, обособяването на ко-лониите в различните българскиградове, миграциите и оформя-нето на арменската общност вБългария през ХVІІ в., както имащабните бежански вълни вкрая на ХІХ и началните десети-летия на ХХ в. и актуалното де-мографско състояние днес.

Във втора глава е поясненоактуалното състояние и пробле-ми в защита на арменското КИНв съвременна България. Заизграждане на тази частавторката е проучила основни испециални закони, според коитов България има благоприятнасреда за опазване на арменскотоКИН. Отделено е специалномясто на подробно изследванитепроблеми в защита на мате-риалното и нематериалнотокултурно наследство. Последо-вателно е установено актуалнотосъстояние на арменските маха-ли, архитектурните ансамбли и

отделни елементи на архи-тектурното КИН в градовете,където е проведено тереннопроучване. Показано е чрез т.нар. качествени методи, че вобщността най-добре се съхра-няват арменските храмове иприлежащите им ценности.Изследвани са арменски надгро-бия, лапидарии и хачкари, доку-менталното наследство в

библиотеки, архиви, музеи ицъркви, семейните архиви.

В труда се подчертава значе-нието на съхраняването на май-чиния език за запазване наидентичността. Обяснява се зна-чението на изучаване на предме-та „майчин език” в общинскитеучилища под формата на съ-ботни и неделни училища идетски градини и чрез худо-жествената самодейност в се-мейството. Доказва сезначимостта на семейството,църквата, арменските неправи-телствени организации (НПО),централната и местните власти,културните институции в

опазване на арменското мате-риално и нематериално КИН.Направени са изводи за добритепрактики и положителнитеявления, но и за липса на устой-чивост в защитата на КИН вобщността. Като основнипроблеми в навечерието на ХХІв. е отчетена негативната де-мографска тенденция и недости-гът на финансиране.

В глава Трета на дисертация-та е обоснована необходимосттаот стратегия за опазване исъхраняване на КИН наарменците в България. Анали-зирани са водещите принципина европейските политики замалцинствата и защитата натяхното КИН: спазване на чо-вешките права, устойчиворазвитие, запазване накултурното многообразие иинтегрирана консервация.Изследвани са съвременнитечуждестранни добри практикиза опазване и съхраняване наКИН на арменците в диаспората– Унгария, Италия, Франция и

САЩ. Откроени са различнитерешения и подходи как може ма-лочислеността и интегрира-ността на арменската общностда не се превърне в заплаха вопазването и съхранението насвоето КИН и как е възможно дасе осигури неговата устойчивост.

В своето заключение авторка-та представя основните изводи.Тя обяснява характерните особе-ности на КИН на арменците вдиаспората, проблемите на него-вата защита, както и запазванена културното многообразие всъответните държави, които ва-жат и за арменците в България.Посочено е мястото на КИН набългарските арменци в нацио-налното КИН. Представена е пе-риодизацията на видоветеарменско КИН, обобщено евлиянието на различните факто-ри до 1989 г., които действатсистемно, непрекъснато и пре-димно нелинейно.

Изследвано е поведението насистемата на КИН за запазванена арменците в съвременния пе-риод. Подчертана е ролята наарменската общност и нейнитекултурни институти за защитана арменското КИН и силнитестрани в работата на централна-та, местната власт и българскитекултурни институции. Потвър-дено е многообразието на съхра-нените елементи от арменскотоКИН и е обобщено тяхнотосъстояние. Извършен е анализна чуждестранните добрипрактики за опазване и съхраня-ване на КИН на арменците вдиаспората от гледна точка наприложимостта им у нас. Дока-зана е необходимостта от Стра-тегия за опазване и съхранениена КИН на арменците в Бълга-рия, направена й е характе-ристика и е акцентирано назначението й за арменскатаобщност и националното КИН.

Д­Р КАТЕЛИНСАЛТИРОВА­ПАВЛОВА

Ние помним тази трагедия нанарода си, осъждаме извършите-лите и изискваме признаванетона арменския геноцид от целиясвят. Бъдещите поколения съ-що ще помнят, осъждат и изиск-ват.”

Птицата Феникс-символът наВъзкресението (прераждането),Безсмъртието, Живота следсмъртта, Триумфа над бедствия-та, на Огъня иЖивота, на Новотоначало, на Божественото,Верността и Любовта, присъства-ше неслучайно върху афишите ипоканите. Той бе олицетворениена другото „Аз” на арменския на-род.

Водещите предоставиха сцена-та на самодейните състави къмНародно читалище „СветиСаркис – 2007” и се обърнаха къмтях и към зрителите с думите: „Днес, с радост, отговорност и удо-волствие за първи път щепредставим нашия концертспектакъл "Помним и ще жи-веем". С нови песни, с новитанци, с нови костюми, нека тойбъде един незабравим празник за

вас.Оставяме ви в плен на само-дейците на Народно читалище„Свети Саркис – 2007” – градВарна - младежите и девойките отАрменския танцов състав „ГаянеМарашлян”, детската вокална гру-па, вокалната група „Наири” и де-цата от групата по арменски езикс ръководител госпожа ВартухиХачикян.”

В първата част на концертспектакъла се редуваха изпълне-нията на танцьорите и певците,децата и младежите. Грациозни иборбени, живи, елегантни, краси-ви, одухотворени и готови за но-ви превъплъщения, всички насцената доказваха своя талант. Спатриотично въодушевление, спреклонение пред всичко родно имило,те представиха нашатаАрмения и Ереван и ни изнесохаурок по арменски език.

Като преход към втората частна концерта послужи женскиятанц „Караван”. Черните сце-нични костюми на девойките, тъ-гата и болката, лъхаща от танца,символизиращ дългия път по пъ-тя на Голготата на невинните ни

жертви предопредели настрое-нието на присъстващите. А запи-сът на песента „1.5 млн гянк”/”Милион и половина живота”/ запореден път ни накара да се за-мислим за стойността на смърттаи живота, за историята на изстра-далия ни народ и за отго-ворността, която носим. Съссвещи в ръцете децата от групатапо арменски език с ръководителгоспожа Вартухи Хачикян изне-соха един кратък рецитал.

След стиховете, рецитирани отАнжела Каязаде, Арман - ОнникШакарян, Марсел Шакарян, Хай-рабед Агопов и Симон Бейлерян,вокална група „Наири” ни поведес песента „Кез хамар, Хайастан”/”За теб, Армения”/ към третатачаст на концерта. Наречена„Сватбата”, тя бе неговата кулми-нация. С много настроение, за-бавление и оригиналнихрумвания, хореографите наАрменския танцов състав „ГаянеМарашлиян” към Народно чита-лище „Свети Саркис – 2007”- градВарна Мери Сеферян и ИванХристов мислено ни пренесоха в

Армения, запознаха ни седна девойка и един влюбен

в нея младеж, предадоха нитехните любовни чувства и за-качки, убедиха ни в силата натяхната любов. Ловувахме смомчетата, брахме цветя с моми-четата и гледахме как един обзетот любовни трепети младеж съ-зерцава любимата си край реката.Несъгласието на родителите надевойката да се сватосат със се-мейството на този младежсрещна сериозната съпротива намладото момиче и в крайнасметка, след ухажването,последва една голяма арменскасватба. Дори на пазара местнатагледачка на кафе предрече красивмомък, сватба и дълъг съвместенпът. Наблюдавахме как сеподготвят и обличат булката имладоженецът. Както си му е ре-да, на раменете на младоженцитеродителите на момичето сложихапо един лаваш, младоженецътсчупи с крака си чиния, свещени-кът ги венча и всеобщототържество започна. Младежите-приятели на младоженеца и де-

КОНЦЕРТ-СПЕКТАКЪЛЪТ „ПОМНИМИЩЕЖИВЕЕМ”

На стр. 15

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г. 15

войките – приятелки на булкатасе надиграваха, веселяха и поже-лаха на младото семейство да бъ-дат през целия си съвместенживот така,както се чувстват натяхната сватба.Солисти наспектакъла "Сватба" бяха Де-сислава Славова, Симон Бейле-рян, Флори Дюлгерян, МасисШакарян, Мери Сеферян, ИванХристов.

Всички зрители в залата дългои силно аплодираха самодейцитекъм Народно читалище „СветиСаркис – 2007”- град Варна. Такате им благодариха за насладата,удоволствието и радостта, коятоса им доставили със своитепрекрасни изпълнения. Вокални-те, рецитаторските и танцовитеим успехи са плод на труда натехните ръководители:

Сета Аганчян– ръководител навокална група „Наири” и детскатавокална група.

Мери Сеферян– хореограф иръководител на девойките отАрменския танцов състав „ГаянеМарашлян”.

Иван Христов- хореограф иръководител на младежите отАрменския танцов състав „ГаянеМарашлян”.

Вартухи Хачикян- учител нагрупата по арменски език.

Сценарият на концертаподготви инж. Силва Бейлерян.

Хореографията на танците ипостановката на спектакъла"Сватба" бяха на Мери Сеферян иИван Христов.

Преди закриването на концертспектакъла, с огромно удоволс-твие водещите предоставиха ду-мата на отец Бартухимеос –духовен водач на арменците отград Варна. Той благословиучастниците и им пожела дръзно-вение и нови висоти, здраве иблагоденствие.

Концерт-спектакълът„ПОМНИМ И ЩЕ ЖИВЕЕМ” насамодейните състави към На-родно читалище „Свети Саркис –2007” се опита да възкреси споме-ните за изтеклото време и замъртвите и утвърди настоящетои бъдещето. Опита се да звучи ка-то Обещание да сме верни на вя-рата, езика, културата итрадициите си, да се опазим католичности и единен Народ и катоОбещание за незабравимото усе-щане за живота като вечност.

Инж. СИЛВА БЕЙЛЕРЯН

От стр. 15

КОНЦЕРТ-СПЕКТАКЪЛЪТ...

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД

Когато на 24 май 2015г. на траурния възпоме-нателен митинг в Софияпо повод 100-годишни-ната от Геноцида над арменците,поканих акад. проф. БориславЙотов да участва с доклад наНаучната конференция на 5 и 6юни в Българска академия нанауките по същия повод, не бяхизненадан че той с охота прие по-каната. Бях изненадан обаче, чеакадемикът добави: „Специалноза Конференцията и за вас,арменците, ще напиша книга!”.Усъмних се естествено – книга насериозна тематика не се пише замалко повече от месец!

Измина този месец и дойдохадните на едно от най-значимитепрояви, организирани отКоординационния съвет наарменските организации в Со-фия, посветени на 100-годишни-ната от Геноцида над арменците –Научната конференция с между-народно участие „Престъпления-та против човечеството и тяхнотоотражение в ХХІ век”, за коятовестник „Ереван” писа в два своипоследователни броя (22 и 23 отмесец юни т.г.). И ето на открива-нето на Конференцията на 5 юни2015 г. в големия салон на БАН сепояви акад. Борислав Йотов с но-вата си книга „Международно-наказателно-правни аспекти натурския геноцид над българскияи арменския народ” в ръка. Впро-чем и научният му доклад наКонференцията беше озаглавенточно така и този посрещнат согромно внимание и интерес отприсъстващите доклад всъщностбеше едно резюме, едно предста-вяне на книгата.

В уводните си бележки авторътпише, че специално посвещаватази своя 175-та поред книга насветлата памет на всички зверскиизбити милиони българи иарменци – мъченици-светци.Посвещава я и на паметта напроф. Саркис Саркисян и на ня-колко „достойни българскиарменци”, изброени по азбученред.

Известният наш учен, препо-давател, писател и общественикакадемик професор доктор поправо Борислав Йотов има почти40-годишен професионален стажкато прокурор и участва в едниот най-големите и с общественазначимост съдебни дела у нас.През 1995 г. е удостоен с званието„Прокурор на годината”. Автор ена над 200 печатни и електроннипубликации, 175 научно-публи-цистични книги, между които и95 монографии. Университетскипреподавател по Международнонаказателно право и Междуна-родно наказателно правосъдие.Специализира в Русия, Испания,Швейцария, САЩ, Швеция иИзраел. Участва в специалниюридически мисии в Англия,Испания, Швейцария, Кипър,Египет, Германия, Унгария, Ли-бия, Австрия, Македония,Сърбия и други страни. Член е наСветовната организация на писа-телите-криминалисти AIEP,Българската асоциация помеждународно право, Съюза набългарските писатели, Съюза набългарските юристи и другиорганизации, като е заемал и ръ-

ководни длъжности в тях.Удостоен е с редица междуна-родни и наши престижни награ-ди и отличия.

Трябва да подчертаем, че акад.Йотов повече от 20 години целе-насочено и систематично работипо темата за геноцида. Той на-писва и единствения у нас научентруд по Международно наказа-телно право, в който прави ана-лиз на Конвенцията на ООН от09.12.1948 относно преследване инаказване на престъплението ге-ноцид.

В книгата най-напред серазглежда въпросът що е геноцид– етимологията на тази дума,определението и дефиницията напонятието. Прави се задълбоченправен анализ и международно-наказателно-правна характе-ристика на вече споменататаКонвенция на ООН. Авторътобосновава тезата си, че геноци-дът, независимо дали е извършенвъв военно или мирно време, епрестъпление против чове-чеството, което всички страниподписали Декларацията от11.12.1946 на Общото събрание(Генералната асамблея) на Све-товната универсална организа-ция, в резолюция V 96, сезадължават да предотвратят и на-казват.

Акад. Йотов се спира и върхуедин на пръв поглед незначителени формален факт, койтовсъщност е много важен.Обяснява защо трябва да се казва„Геноцид над арменския народ”, ане „Арменски геноцид”, коетоопределение за съжаление редицабългарски журналисти и полити-ци използват.

По-нататък авторът свързвамеждународно-наказателно-правната материя с актуалнитесъбития по повод признаване отредица държави на извършениянад арменския народ геноцид. Втази връзка той акцентира надействията и бездействията набългарските политици, вчастност на народните предста-вители от 43-тото Народносъбрание, на президента РосенПлевнелиев и на премиера БойкоБорисов. Академикът не криевъзмущението си от позициятана някои български политици ипродажни историци, правещижалки опити за преиначат исто-рията и доказаните безспорноисторически факти.

Следващата част на моногра-фията е посветена на дватаглавни акцента в нея – турскиятгеноцид над българския народ итурският геноцид над арменскиянарод. Двата проблема са разгле-дани и анализирани в пряката ло-гична връзка между тях – защоислямската османска империяизвършва най-тежките форми нагеноцид именно срещу дватабратски християнски пра-

вославни народа – българския иарменския. Авторът доказва, четези геноциди съвсем не са слу-чайни, инцидентни или момент-ни социално-политическиявления, а са плод на еднаобмислена, преднамерена и ста-рателно организирани иподготвяни жестокости, зверстваи антихуманни провокации ииздевателства над българския иарменския народ.

В последната част акад. Йотовнасочва вниманието на читателявърху актуални и тревожнивъпроси – как и защо част от по-литиците по света и у нас изроди-ха едно мрачно и чудовищнотрагично събитие, което вместода бъде отбелязано подобаващо,„...го облякоха в белите дрехи наполитиката, грубо и нескопосаному надянаха изгодните за тях по-литически доспехи...”, като по то-зи начин недостойно и нагло сеопитаха да извлекат политическидивиденти от колосалния тра-гизма на събитието.

Значително място в книгатазаема въпросът за генезиса наисторическите връзки междубългарския и арменския народ,като авторът цитира малка частот книгата „Арменската цивили-зация” на проф. Саркис Сарки-сян.

В главата „Одисеята с призна-ването от България на геноциданад арменския народ” авторътсподеля мисли относно про-вежданата през последните 25 го-дини политика по въпроса и гоопределя като „антиморално, не-чистоплътно и силно вонящо по-литическо дело”. Припомняисторически факти с гласуванетов Народното събрание през 1926г. на ратификацията на Ангорс-кия договор, когато министър-председателят Андрей Ляпчевзаявява: „Абе ора, заради единдоговор няма да развалямедостлука със съседите си отТурция...”. Оттам прави аналогия спознати подобни изказвания насъвременни български политиции се спира детайлно върху гласу-ването в Пленарна зала на На-родното събрание през месец майна 2006 г. на „Декларация заосъждане на геноцид надарменците”. Привежда поимененсписък на гласувалите 51 депута-ти „За”, 33 – „Въздържали се” и 81– „Против”.

Акад. Йотов се спира и направните последици от признава-нето на турския геноцид надарменския народ. Едно от тях е,че Армения като субект намеждународнотоправо може да се-зира Междуна-родния съд наООН в Хага и даиска отъждествя-ване на Турциякато пра-воприемница наОсманската импе-рия със всичкипроизтичащи оттова последици.Ако официалносе признае този

зловещ антихуманен акт, тосъвременна Турция можеда бъде привлечена къмимуществена отговорност.Наследниците на пострада-

лите арменци и българи трябва даполучат обезщетение за причине-ните им материални щети и мо-рални вреди. Проблемът съссправедливите компенсации, а итериториални искания (а не нео-босновани претенции) стоиоткрит.

И съвсем в края на книгатаавторът накратко анализира слу-чилите се през втората половинана месец април 2015 г. драма-тични събития в 43-тото Народносъбрание на Република Българияи решението „За признаване ма-совото изтребление на арменцитев Османската империя 1915 - 1922г.”.Това решение акад. Йотов кла-сифицира като безсмислено отгледна точка на Международнотонаказателно право и го определякато „безумен юридическихибрид и предизвикателство къмМеждународното наказателноправо. В няколко реда акад. Йо-тов взема отношение и къмпарламентарното поведение наДвижението за права и свободи,като намира в това повод да бъдесезиран Конституционния съд наРепублика България.

Със сигурност взискателниятисторик и литературен критик бинамерил поводи за някои забе-лежки и критики към автора. Тукнито му е мястото, нито пък азимам необходимата компетент-ност да правя това. Тази книга,написана на един дъх и идваща отсърцето на автора, не е писана закритици и рецензенти. Лично аз,като редови читател, потомък напо чудо спасилите си от турскияятаган мъченици, я възприемамкато една богата на фактическиматериал и написана на висок, носъщевременно достъпен и разби-раем юридически език актуалнанаучно публицистична книга, ка-то едно достойно противо-действие на появилите се внавечерието на 100 годишнинатана Геноцида „научни изяви” наняколко български псевдоучени иподкупни политици, отричащикакто турското робство надбългарите, така и геноцида надарменците. Тази книга е еднодобро съчетание на сухата правнаматерия и една най-човешка емо-ционалност, която с основание намоменти излиза извън границитена академичния тон.

Убеден съм, че авторът щеприеме с удоволствие евентуалнипокани на арменските общностив България за официалнопредставяне на книгата, на коетоще могат да се чуят още комента-

ри и анализи, както икомпетентни отговори наактуални въпроси по те-мата.

Йотов Б. Междуна-родно-наказателно-правни аспекти на турс-кия геноцид надбългарския и арменскиянарод. Издателство заюридическа литература,София, 2015, 184 с.Акад. проф. Гаро

МАРДИРОСЯН

АКАД. ЙОТОВ НАПИСА КНИГА СПЕЦИАЛНОЗА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ГЕНОЦИДА

Варна, бр. 5­6 (42­43), декември 2015 г.16

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Главен редактор:СтаниславПенев

РЕДАКТОРИ: Хрипсиме Ерниа-

сян - зам. главен редактор, Сия

Папазова, Никола Иванов,

проф. д-р Златимир Коларов,

доц. д-рМасис Хаджолян – зам. гла-

вен редактор, Всеволод Кузнецов

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ:

доц. д-р Димитър Русев, доц. д-р

Димитър Кънев, доц. д-р Димитър

Стайков, Коста Базитов, Людмила

Богословова, д-р Бойко Вачев,

Диан Даскалов, Елка Няголова,

Димитрина Равалиева,

д-р Георги Венин, Пламен Панчев,

д-рЮрий Стоянов.Авторите носят отговорност за

материалите си. Ръкописи не се

рецензират и не се връщат.

Не се приематтекстове по-големи

от 5 страници (64 знака, 30 реда

на страница).

Редакцията не изплаща хонорари.

Електронен адрес (e-mail):

litobshtestvo@abv.bg;

ISSN 1313-826X

Адрес на редакцията:

Варна, ул. „Драган Цанков” № 18

Печат: Разград Полиграф ООД

Издание на “Сдружение Литера-

турно Общество - Варна“

Абонамент

всеки месец до 15-то число на 2016 г., във всяка пощенскастанция, можете да се абонирате за вестник "Словото днес":за 1 месец - 4 лв. за 4 месеца - 16 лв. за 1 година - 40 лв.за 3 месеца - 12 лв. за 6 месеца - 24 лв. Каталожен№ 115

Интервютата в този брой на вестника с Ехиазар Узунян, АрутюнОвсепян, Рупен Чавушян, Бохос Гаржарян, Хрипсиме Ерниасян,Масис Багдатян, Антраник Джезайрлиян, Антраник Шакариян,Филип Дерандонян, братя Саркиз и Закар Гостанян са направениот Станислав Пенев през 2015 г. и са част от новата му книга подпечат „Българските арменци”, посветена на 100 годишнината

от арменския Геноцид.

Кратките публицистични портрети за Крикор Азарян, АгопМелконян, Севда Севан, Вили Казасян и Саркис Саркисян

написа Масис Хаджолян

Те са двама братя: Саркиз иЗакар. И двамата – музиканти.Дългогодишни музиканти – от20, 30 (40) години. Свирят наразлични инструменти, пеят.Пеят в Операта във Варна, в ня-колко варненски хора. Пеят бо-жествено. Двамата братя:Саркиз и Закарса признати, та-лантливиизпълнители. Иголеми приятели– хора с големисърца.

От тях науча-вам, че се среща-ме малко предиколеднияконцерт на хор„Лидея Душек” в читалище „На-родни будители” (за Саркиз) ислед репетиция в Операта (заЗакар). Днес е така, а вчера –същото. Преди два дни – другиизпълнения, на други места. Икогато ги запитах има ли дни, вкоито да не са заети професио-нално, почти едновременно миотговориха: „Не помним такивадни… Ако не сме ние предпублика или да подготвяме не-що музикално, занимаваме се сдецата – „Квартет Гостанян”.”Разбрах – един квартет от чети-рима млади музиканти, еднотяхно продължение в живота ив музиката. Децата на дваматабратя Саркиз и Закар: Арман,Софи, Вероника, Силвия. Тяхнажитейска радост и професиона-лен ангажимент. Техен начин наживот – в музиката, чрез музи-ката.

А те самите – потомци на хо-ра, които са оставили име вбългарската история, скромно ивеликодушно отговарят „Да!”,когато ги запитах, наистина лиПазарджик е спасен от техенроднина-предтеча. „Агоп Басма-джиян е вуйчо на баба ни и е ра-ботил като началник гара вПазарджик. Изтръпнал, когатопо телеграфа се получила запо-вед, заради настъплението нарусите, да се подпали и унищо-жи града. Скрил съдържаниетона тази заповед (съобщение) иколкото и да го питали няма линякаква специална заповед, тойотговарял: „Не е получена така-ва. Пише, че засега нещата сиостават по същия начин – до

изпращането на втора заповед.”Всъщност, с риск за живота си,той предал невярно съдържаниеи забавил изпълнението на единчудовищен план, който така и несе осъществил – на следващияден русите влезли в града.”

Научавам също, че друг техенроднина – ИзмирлиГарабед, завършиламерикански колежи занимаващ се спредприемачествои търговия, дал ви-соко образованиена своя син БохосПулджиян, станалслед време адютантна княз Александър Ба-тенбарг. Самият княз го

избрал за адютант заради инте-лигентността и начетеносттаму: освен притежаваните ка-чества, знаел и седем чужди ези-ци, необходими вдипломатическите отношения.

А колкото до езика на исто-рията и Саркиз Гостанян, и За-кар Гостанян са категорични:

С ЛЮБОВ КЪМ ИЗКУСТВОТО И ЧОВЕКА(разговор със Саркиз Гостанян и Закар Гостанян – музиканти)

Името на Варужан Восганян сесвързва най-вече с получилиясветовна известност роман „Про-шепната книга“.

Международното признаниена В. Восганян силно повлиявърху събитията, които бяхаорганизирани в Европа и света поповод 100-годишнината от Гено-цида над арменците. Известно е,че книгата му има многобройнипреводи: две издания на немскиезик, две издания на арменски,български, унгарски, английски,руски, украински, арабски,португалски, полски. Презследващите месеци се очакватиздания на книгата на чешки, хо-ландски, персийски, норвежки исръбски, както и ново издание наарменски език, което ще публи-кува Светия престол в Ечмиа-

ПИСАТЕЛЯТ ВАРУЖАН ВОСГАНЯНПОЛУЧИ НАЙ-ВИСОКОТО ОТЛИЧИЕНА АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА - МЕДАЛ

„НЕРСЕСШНОРАЛИ”

дзин. Международниятлитературен фестивал „Литера-турно изкуство”, провел се заседми пореден път т. г. в Ереван,отличи Восганян, като го избра срешение на Министерството накултурата (организатор на съби-тието) за председател на Между-народен съвет, съставен отписатели от арменската диаспора.

„Геноцидът е престъпление сре-щу човешкия род!”

„Танц със саби” на Арам Ха-чатурян, рокендрол – написанот Саркиз Гостанян, както идруга класика, естрадна музикае само част от репертоара наквартета с тяхното фамилно име

– „Квартет Гостанян”.И докато им задам

друг въпрос, те започваттворчески да обсъждатизпълнението наквартета на концерт, нафестивал, да си изяснятпозицията по конфигу-рациите: три фагота иедна флейта или два фа-

гота, флейта и пиано (явно вто-рата надделя), да сепритесняват, че някъде ги ча-кат…

Затова им пожелах 2016-та дае все така музикална и щедракъм тях и да им разкрие новитворчески хоризонти.

15.12.2015 г., Клуб на сто-панския деятел – Варна

2015-ТА: 100 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНСКИЯ НАРОД