19

Слабачко

мало едно време един мъж и една жена. Тъжен бил животът им, защото нямали деца. каквото и да правeли, колкото и да молeли Бога, все не се

сдобивали с наследник. Веднъж мъжът тръгнал в гората за гъби и срещнал по пътя си старец.

– Знам за какво си се замислил – казал странни-кът, – мечтаеш си за деца. Ще ти дам един съвет: тръгни из селото и вземи от всеки двор по едно яйце. Сложи яйцата под една квачка и ще видиш какво ще стане.

Мъжът се върнал в селото, в което имало четирийсет и една къщи. Взел от всяка къща по едно яйце и сложил квачката върху тях. Минали две седмици, гледат мъжът и жената – от яйцата се излюпили момчета, четирийсет яки и здрави и едно хилаво и слабо. Започнал старецът да ги

И

20

кръщава. на всички дал имена, а за последното не останало име.

– Е – казал старецът, – ти ще си Слабачко!Децата растели не с дни, а с часове. Израснали

и започнали да помагат на баща си и на майка си. Четирийсетте юнаци се трудели на полето, а Слабачко шетал в къщата. Дошло време за се-нокос. Братята отишли да косят тревата на ливада край морето. Работили цяла седмица и след като свършили всичко, се прибрали в селото. Бащата ги гледал, гледал и промърморил:

– Младо – зелено! Ядат много, спят много, а работа май не са свършили много.

– А ти, тате, иди и виж – отвърнал Сла-бачко.

Старецът се стегнал и тръгнал към ливадата. Гледа – работата била свършена. Юнаци момчета! За една седмица всичко окосили и сеното на копи направили.

на следващия ден пак отишъл бащата на ли-вадата. Искало му се да се полюбува на имота си. Гледа – една копа липсва. Върнал се вкъщи и казал на синовете си:

– Момчета, една копа липсва.

21

– нищо, тате – отговорил Слабачко, – ние ще хванем крадеца. Дай ми сто жълтици и аз ще я свърша тая работа.

Дал му бащата сто жълтици и Слабачко оти-шъл при ковача.

– Можеш ли да ми изковеш такава верига, с която да окова човек от главата до петите?

– Може, защо не – отвърнал ковачът.– Гледай да я направиш по-здрава. Ако издър-

жи – давам сто жълтици, но ако се пропука, тру-дът ти пропада.

ковачът изковал желязна верига. Слабачко я омотал около тялото си, напънал се и веригата се спукала. Заел се отново ковачът и този път я направил два пъти по-здрава. Слабачко харесал новата верига, дал сто жълтици и отишъл да пази сеното. Седнал до копите и зачакал.

В полунощ морето изведнъж се разбушувало и от дълбините излязла чудна кобила, дотичала до първия куп и започнала да яде сеното. Слабачко скочил, метнал желязната верига и яхнал кобила-та. Хукнала тя, влачила го по долини и планини, но той не паднал. По едно време се спряла и му казала:

22– Е, добри юна-

че, щом успя да се задържиш на гърба ми, вземи и моите

жребчета и им бъди господар.

Притичала кобилата до синьото

море и силно зацвилила. А морето се развълнувало и на

брега излезли четирийсет и едно жребчета – едно от друго

по-хубави, по цялата земя та-

23

кива нямало. на сутринта старецът чул на двора цвилене и тропот. „какво ли става?“ – рекъл си той. А Слабачко цяло хергеле докарал у дома.

– Здравейте, братлета! – рекъл. – Сега всич-ки имаме по един кон. Хайде да си потърсим невести.

– Добре, да си потърсим – отговорили бра-тята.

24

Благословили ги баща им и майка им и мом-ците тръгнали на далечен път. Дълго яздили по белия свят, но къде можеш да намериш толкова невести на едно място? не им се искало да се же-нят поотделно, за да не бъде обидно за никого. но коя майка може да се похвали, че има чети-рийсет и една дъщери? Озовали се юнаците зад девет земи в десета. на една стръмна планина, зад висока ограда видели белокаменен палат, а до вратата – железни стълбове. Преброили ги – били точно четирийсет и един. Завързали момчетата своите юнашки коне за стълбовете и влезли в двора. Посрещнала ги Баба Яга:

– как смеете без разрешение да връзвате коне-те си за стълбовете?

– Ей, дърто, какво си се развикала? Я веднага ни нахрани, дай ни вода, пусни ни да се изкъпем и чак тогава питай!

– Работа ли търсите, добри юнаци, или от работа бягате?

– Работа имаме, бабо!– какво искате тогава?– Търсим невести.– Аз имам много дъщери – казала Баба Яга.

25

Изтичала в палата си и извела оттам точно четирийсет и една моми.

Сватосали се младите и седнали да празнуват. Всички се готвели за сватбите.

Вечерта Слабачко отишъл да види коня си. като го видял, добрият кон му проговорил с човешки глас:

– Слушай сега, стопанино. когато легнете да спите с младите си жени, облечете ги с вашите дрехи, а себе си облечете в техните рокли, иначе всички ще загинем.

Слабачко казал това на братята си и те обле-кли роклите на жените си. Всички заспали, само Слабачко не затворил очи. В полунощ Баба Яга извикала с висок глас:

– Ей, слуги мои верни! Отсечете главите на тези неканени гости.

Явили се помощниците на Баба Яга и отсекли главите – ама на нейните дъщери, нали били с дрехите на момците. Слабачко събудил братята си и им разказал какво е станало. Те яхнали конете си и тръгнали към дома.

на сутринта Баба Яга станала, погледнала през прозорчето, разбрала какво се е случило и страш-

2�

но се ядосала. Заповядала да є дадат огнивото, хукнала да преследва братята и палела всичко по пътя си.

къде да се скрият юнаците? Пред тях си-ньото море, а зад тях Баба Яга сее пожари. Виж-дало се, че всички ще загинат. но Слабачко бил досетлив – на тръгване от къщата на Баба Яга грабнал една кърпичка. Сега махнал с кърпичката наляво – през морето се появил мост и юнаци-те преминали на другия бряг. Слабачко махнал с кърпичката в другата посока и мостът изчезнал. Баба Яга се върнала нещастна вкъщи, а братята се прибрали у дома живи и здрави.

Така умният Слабачко победил злата баба, която искала да ги погуби.

В27

Приказка за жабешката кожа

едно царство, в едно господарство живели цар и царица. Имали те трима сина, всичките юнаци, неженени, строй-ни, красиви – нито в приказка да разка-

жеш, нито с перо да ги опишеш. най-малкият се казвал Иван.

Веднъж бащата повикал тримата си синове и им казал:

– Мили мои чеда, вземете по една стрела, опъ-нете лъковете и стреляйте в различни посоки. където паднат стрелите – там идете да си дирите невести.

Пуснал стрелата си първият брат – паднала тя в болярски двор, точно срещу моминската стая на болярската дъщеря.

28

Пуснал стрелата средният брат – полетяла тя към двора на богат търговец и се спряла в красиво прозорче, а до това прозорче седяла деви-ца, дъщерята на търговеца. Пуснал стрелата си най-малкият брат – паднала стрелата в тинесто блато и я хванала жаба кекерица.

29

По-големите братя тръгнали да търсят стрелите си и веднага ги намерили: единият – в болярската къща, другият – в двора на тър-говеца. А най-малкият Иван дълго не могъл да открие своята стрела. Два дни ходил той из гори и планини и чак на третия ден стигнал до тинестото блато. И що да види – върху един камък стои жаба кекерица и държи неговата стрела!

Понечил Иван да избяга, да се откаже от къс-мета си, но жабата проговорила с човешки глас:

– ква-ква, Иване царски сине! Ела, вземи стре-лата си и се ожени за мен!

натъжил се Иван и казал:– как да си взема кекерица! Та тя не ми е равна

и хората ще ми се смеят.– Ожени се за мен и няма да съжаляваш!Оженили се царските синове. най-големият –

за болярка, средният – за дъщеря на търговец, а Иван – за жаба кeкерица.

на другият ден след сватбата царят повикал синовете си и им заповядал:

– Искам да разбера могат ли жените ви да

30

пекат хляб. нека за утре ми омесят по един мек бял хляб!

Поклонили се синовете на баща си и си оти-шли.

Върнал се Иван в своите палати тъжен, увесил буйната си глава по-ниско от раменете.

– ква-ква, Иване царски сине, защо си толкова печален? – запитала го жабата. – Да не би да си чул от своя баща нещо неприятно?

– как да не съм печален? Господарят, моят баща, заповяда за утре да му изпечеш мек бял хляб!

– не тъжи, ами легни да се наспиш. Утрото е по-мъдро от вечерта!

Сложила жабата царския син да спи. Хвърли-ла жабешката кожа и се превърнала в прекрасна девица, Василиса Премъдра. Излязла на балкона и извикала силно:

– Майки бавачки, съберете се, стягайте се, пригответе мек бял хляб, какъвто аз съм яла при моя роден баща.

Събудил се на сутринта Иван, а жабата отдав-на била приготвила хляба – ама такъв прекрасен,

31

че нито да си го помислиш, нито да го измислиш, само в приказка да го разкажеш! Омесила била кръ-гъл хляб, а отгоре му изваяла цял град с дворци, с градини и кули; над него птици пърхат, а край него пъргави зверове тичат.

– Време е, Иване царски сине, ставай да носиш хляба!

И жабата сложила хляба върху златен поднос и изпратила своя съпруг при царя.

Дошли по-големите братя и донесли своите хлябове, а те били такива, че да не ги погледне човек: хлябът на болярката бил препечен, а на търговската дъщеря бил недопечен и крив.

Царят взел най-напред хляба на големия си син и казал:

– Такъв хляб могат да ядат само кучетата!После взел хляба на средния си син и казал:– Такъв хляб може да се яде само ако си много

гладен!Дошъл ред и на Иван. Царят взел неговия хляб

и рекъл:– А такъв хляб трябва да се яде само на големи

празници!

32

Благодарил царят за този хляб на Иван и вед-нага заповядал на тримата си сина.

– нека вашите жени да ми изтъкат за една нощ копринен килим.

Върнал се Иван тъжен, увесил буйната си глава по-ниско от раменете.

– ква-ква, Иван царски сине, защо си толкова печален? – запитала го жабата. – Да не би да чул от своя баща дума остра, неприятна?

– как да не съм печален? Господарят, моят баща, заповяда за една нощ да му изтъчеш копри-нен килим!

– не тъжи, ами легни да се наспиш. Утрото е по-мъдро от вечерта!

Сложила го да спи, а тя хвърлила жабешката кожа и се превърнала в прекрасна девица, Васи-лиса Премъдра. Излязла на балкона и извикала силно:

– Майки бавачки, съберете се, пригответе се копринен килим да тъчете – но да бъде такъв, на какъвто съм живяла при моя роден баща!

както казала, така и направили.Събудил се на сутринта Иван, а жабата от-

33

давна била приготвила килима – и такъв чуден, нито да го помислиш, нито да го измислиш, само в приказка да го разкажеш. Украсен бил килимът със злато и сребро, с прекрасни шевици, с разцъфнали цветя, шарки и птици.

Отишли тримата братя при царя – всеки с килим, изтъкан от жена му.

Царят разгледал килима на големия син и казал:

– Този килим става за конско покривало.Разгледал килима на средния син и казал:– Този килим става за изтривалка.Разгледал килима на Иван и казал:– А тоя килим ще постилам в стаята си само

на големи празници!Благодарил царят за килима на Иван и тозчаз

заповядал отново:– Искам да разбера могат ли жените ви да

танцуват. Доведете ги утре при мен. Аз ще ви нагостя, а те ще ми поиграят.

Отново се прибрал Иван тъжен, увесил буй-ната си глава по-ниско от раменете.

– ква-ква, Иван царски сине, защо си толкова

34

печален? Да не би да си чул от баща си дума не-приятна?

– как да не съм тъжен! Баща ми заповяда да те заведа при него, за да види как танцуваш. как ще те покажа пред хората?

– не тъжи, ами легни да си поспиш. Утрото е по-мъдро от вечерта!

на другия ден, когато станало време да вър-вят при царя, жабата казала:

– Иди сам на тържеството при царя, а аз ще дойда по-късно. като чуеш тропот и гръм – не се плаши, а кажи: „Това е моята жабка, в бъчонка пристига.“

Тръгнал Иван за гощавката. Пристигнали и по-големите братя с жените си – нагиздени, на-тъкмени, седят и на Иван се присмиват:

– Защо и ти, братко, не доведе жена си? Да беше я донесъл в кърпичка! И къде такава краса-вица намери? Сигурно всички блата си обходил!

Изведнъж се чул страшен шум и трясък – цели-ят дворец се разтресъл. Гостите се изплашили, наскачали от местата си и не знаят къде да се дянат. А Иван ги успокоил:

3�

– не се страхувайте, скъпи гости! Това е моя-та жабка, в бъчонка пристига!

Хукнали всички към прозорците и що да видят: приближава към царския дворец златна каляска, запрегната с шест коня, а от нея слязла Василиса Премъдра – невиждана красавица, като ясно слънце свети! Всички се чудели, любували се на красотата є и от изненада дума не можели да продумат...

Хванала Василиса Иван за ръката и го повела към дъбовите маси, застлани с дантелени покрив-ки. Започнали гостите да ядат и да пият, да се веселят.

Василиса Премъдра пийнала от стакана си, а последните капки изляла в левия си ръкав, хапнала от печеното, а костичките в десния си ръкав скрила.

Жените на по-големите царски синове видели тези хитрости и решили и те да правят така. Отишла Василиса да танцува с Иван и махнала с лявата си ръка – образувало се езеро, махнала с дясната ръка – и заплували по водата бели лебе-ди. Царят и гостите се дивели. А щом се спряла

37

Василиса – всичко изчезнало: и езеро, и белите лебеди...

Отишли да танцуват и жените на големите братя. като махнали с левите си ръкави – из-пръскали гостите с вино, махнали с десните си ръкави – костица попаднала право в окото на царя. Той се ядосал и ги прогонил далеч от очите си.

В това време Иван се измъкнал от гощав-ката, хукнал към къщи, намерил жабешката кожа и я изгорил в огъня. Върнала се Василиса Премъдра, затърсила – няма я нейната жабешка кожа. натъжила се тя, закахърила се и казала на царския син:

– Ох, Иване, какво си направил? Ако беше изчакал мъничко, аз щях да бъда вечно твоя! А сега прощавай, търси ме зад девет морета, зад девет земи в десета, в царството на кашчей Безсмъртни.

И като изрекла тези думи, Василиса Премъдра се превърнала в бял лебед и излетяла през прозо-реца.

Заплакал горчиво Иван. Помолил се на Бог на

38

всичките четири страни и тръгнал където му видят очите.

Вървял той, колкото вървял, дълго ли, кратко ли – насреща му иде един старец.

– Добър ден – казва, – добри младежо! какво търсиш, накъде си тръгнал?

Царският син му разказал мъката си.– Ех, Иване царски сине! Защо ти беше жабеш-

ката кожа да гориш? не ти си я носил, не на теб се пада да я сваляш! Василиса Премъдра е по-мъдра, по-разумна от баща си, кашчей Безсмъртни, той затова я прокле и заповяда три години жаба да бъде. но какво да се прави, с думи бедата не може да се поправи. Ето ти това кълбо: накъдето се търкулне – смело тръгвай след него.

Благодарил Иван на стареца и тръгнал след кълбото.

Затъркаляло се то по високи планини, през тъмни гори, по зелени ливади, из мочурливи блата, сред затънтени пущинаци, а Иван царският син все върви и върви подир кълбото – не изостава, не сяда. Вървял, вървял и навлязъл в една вековна гора. А насреща му – мечка!

39

– Хайде – рекъл си той, – ще убия звяра!А мечката му проговорила:– не ме убивай, Иване царски сине! Все някога

ще ти потрябвам.Пожалил Иван животното и продължил по

пътя си. Върви той през равно поле и гледа – над него лети голяма патица. Прицелил се царският син, искал да застреля патицата и изведнъж тя му заговорила с човешки глас:

– не ме убивай, Иване царски сине! Все някога ще ти потрябвам.

Пожалил и патицата и продължил по пътя си гладен.

Изведнъж, що да види – тича по пътя заек. Царският син отново се прицелил, а заекът му казал с човешки глас:

– не ме убивай, Иване царски сине! Все ще имам случай да ти помогна.

Смилил се Иван и над заека и продължил по пътя си.

Стигнал до синьото море. Гледа – на пясъка лежи, умира риба щука.

– Е, тая щука вече ще изям! Сили нямам, тол-

40

кова съм гладен! – казал си той.– Ах, Иване царски сине – проговорила щу-

ката, – съжали се над мене, пусни ме в синьото море!

Добрият Иван пожалил и щуката. Хвърлил я в морето и тръгнал по брега след кълбото.

Дълго ли, кратко ли – дотъркаляло се кълбото до една къщичка в гората – стои на кокоши крака и в кръг се върти.

Иван є говори:– къщичке, къщичке! Застани с лице към мен,

с гръб към гората!къщичката се обърнала с гръб към гората,

с лице към него. Царският син влязъл вътре и гледа: горе на печката, на деветия кирпич, лежи Баба Яга, зъбите си точи, носът є в тавана опира.

– Защо си дошъл при мен? По своя воля ли си тръгнал, юначе, или по неволя? – попитала тя.

– Ах, Бабо Яго – отвърнал Иван, – ти първо ме нахрани, вода ми дай и в банята ме пусни, пък тогава питай.

Баба Яга го нахранила, напоила го, в банята

42

го напарила, а царският син є разказал, че търси своята съпруга – Василиса Премъдра.

– Знам, знам! – казала Баба Яга. – Сега тя е при кашчей Безсмъртни. Трудно ще я намериш, не е лесно с кашчей да се справиш. нито със стрела, нито с меч можеш да го убиеш. Затова той от никого не се бои.

– А къде е скрита неговата смърт?– неговата смърт се крепи на върха на игла,

тази игла е в яйце, това яйце е в патица, тази патица е в заек, този заек е в сандък, а сандъкът е на върха на висок дъб. Дъбът расте в една пра-стара гора и кашчей го пази като зеницата на очите си.

И Баба Яга разказала как да стигне до мястото. Благодарил є Иван и тръгнал към прастарата гора.

когато най-сетне пристигнал, зачудил се какво да прави, как сандъка да достигне? Дъбът висо-оок-висок – върховете му в облаците опират, корените му се впили дълбоко в земята, клоните му закриват ясното слънце. И на самия му връх се вижда сандъчето.

43

„Е – помислил си той, – къде ли е сега мечката? Тя ще може да ми помогне!“

Изведнъж, незнайно откъде, се появила мечка-та и изтръгнала от корените дървото, сандъкът паднал и се разбил на трески.

Изскочил от сандъка заек и хукнал с всичка сила. Гледа Иван – след него неговият заек тича – настигнал го, хванал го и го разкъсал.

Тогава от заека излетяла патица и се издиг-нала високо, високо, но след нея друга патица се втурнала. Ударила я и яйцето тозчас паднало в морето.

Видял Иван голямата беда, облял се в сълзи. Изведнъж глед – плува към брега щуката и държи в зъбите си яйцето. Взел Иван яйцето, строшил го, извадил иглата и отчупил върха є. И щом го отчупил, кашчей Безсмъртни умрял, разпаднал се на ситен прах.

Влязъл Иван в палатите на магьосника, а Ва-силиса Премъдра го посрещнала при портите и му казала:

– Иване царски сине, ти ме намери и сега аз ще бъда вечно твоя!

44

Иван избрал най-добрия жребец от конюшни-те на кашчей, метнал се на седлото, качил при себе си Василиса и двамата се върнали в неговото царство.

Двамата живели дълго и щастливо в мир, лю-бов и съгласие.