Страсбург, 19 ноември 2002 г.

CCJE (2002) Op. N° 3

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЪДИИ (КСЕС)

СТАНОВИЩЕ № 3 (2001) НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЪДИИ (КСЕС) НА ВНИМАНИЕТО НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО ПРИНЦИПИТЕ И ПРАВИЛАТА, ОПРЕДЕЛЯЩИ ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА СЪДИИТЕ, В ЧАСТНОСТ ЕТИКА, НЕСЪВМЕСТИМО ПОВЕДЕНИЕ И БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

2

1. Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) изготви това становище въз основа на отговорите на държавите-членки на въпросника и текстовете, изработени от работната група на КСЕС и специалиста на КСЕС по този въпрос, г-н Дени САЛАС (Франция). 2. Настоящото становище се позовава на Становище № 1 (2001) (www.coe.int/legalprof, CCJE(2001) 43 относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите, по-конкретно точки 13, 59, 60 и 71. 3. При изготвянето на Становището КСЕС взе предвид редица други документи, в частност: - Основни принципи на ООН за независимостта на съдебната власт (1985 г.); - Препоръка № R (94) 12 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно

независимостта, ефикасността и ролята на съдиите; - Европейска харта за статута на съдиите (1998) (DAJ/DOC(98) 23); - Кодекс за поведението на съдиите, проекта от Бангалор1 4. Настоящото становище разглежда две главни области: - принципите и правилата за професионалното поведение на съдиите, основаващи се на етични принципи, които трябва да отговарят на много високи критерии и могат да бъдат включени в стандарти за професионалното поведение, изготвени от самите съдии (А); - принципите и процедурите, регламентиращи наказателната, гражданската и дисциплинарна отговорност на съдиите (В); 5. В тази връзка КСЕС запита дали съществуващите правила и принципи са в съответствие във всяко отношение с независимостта и необходимата безпристрастност на съдилищата, която се изисква съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. 6. Затова КСЕС се постара да отговори на следните въпроси: - Какви стандарти на поведение трябва да бъдат прилагани за съдиите? - Как трябва да бъдат формулирани стандартите за поведение? - Какво става ако на съдиите бъде наложена наказателна, гражданска и дисциплинарна отговорност? 7. КСЕС счита, че отговорите на тези въпроси ще допринесат за изпълнението на общия рамков план за действие за съдиите в Европа, по-специално приоритетите, свързани с правата и задълженията на съдиите, професионалното поведение и етика (виж документ CCJE (2001) 24, Приложение A, част III B) и в тази връзка се позовава на заключенията в точки 49, 50, 75, 76 и 77 по-долу. А. СТАНДАРТИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА СЪДИИТЕ 8. Моралните аспекти на поведението на съдиите трябва да бъдат разгледани поради различни причини. Методите, използвани при уреждането на спорове трябва винаги да

1 След това той е преработен през ноември 2002 г. и заглавието му е Бангалорски принципи за поведението на съдиите. КСЕС не разполагаше с тези Принципи. В Обяснителната бележка към тях се признава приносът на работната група на КСЕС през юни 2002 г.

3

вдъхват доверие. Правомощията, дадени на съдиите са тясно свързани с ценностите на правосъдието, истината и свободата. Стандартите за поведение, отнасящи се до съдиите са естествена последица от тези ценности и предпоставка за постигане на доверие в правораздаването. 9. Доверието в съдебната система е още по-важно предвид увеличаващата се глобализация на споровете и голямото движение на съдебните решения. Освен това в една правова държава обществото има право да очаква да бъдат установени общи принципи, съответстващи на понятието за справедлив процес и гарантиращи основните права. За да се гарантира безпристрастността и ефикасността на действията на съдиите бяха определени техните задължения. 1. Какви стандарти за поведение трябва да се прилагат за съдиите?

10. Всеки анализ на правилата, определящи професионалните изисквания към съдиите трябва да включва съблюдаването на основните принципи и преследваните цели. 11. Каквито и методи да бъдат използвани за набиране и обучение на съдии и колкото и широк да e техният обхват, на тях са им предоставени правомощия и те работят в сфери, които засягат самата същност на човешкия живот. В едно проучване, направено наскоро, се отбелязва, че от всички публични власти, може би съдебната власт в европейските страни е тази, която се е променила най-много.2 В последните години демократичните общества поставят все по-големи изисквания към техните съдебни системи. Нарастващият плурализъм на нашите общества води до това, всяка група да търси признание или защита, които тя не всякога получава. Докато архитектурата на демокрациите е дълбоко засегната, националните различия остават явни. Всеизвестна истина е, че Източноевропейските страни, които се отърсват от авторитарните режими, гледат на правото и правосъдието като на нещо, придаващо им легитимност, която е много важна за възстановяване на демокрацията. Там, повече от където и да било другаде, съдебната система се утвърждава по отношение на другите публични власти чрез своята функция на съдебен надзор. 12. Правомощията, дадени на съдиите, са подчинени не само на вътрешното право, израз на волята на народа, но също така и на принципите на международното право и правосъдие, така както са признати в модерните демократични общества. 13. Целта, за която тези правомощия са дадени на съдиите е да им се даде възможност да правораздават като прилагат закона и да гарантират на всеки човек упражняването на правата и/или притежаването на имуществото, които по право са негови и от които той е бил или може да бъде несправедливо лишен. 14. Тази цел е посочена в член 6 на Европейската конвенция за правата на човека, в която, като се говори чисто от гледна точка на хората, които се ползват от услугите на съдебната система, се казва, че “всяко лице има право на справедливо и публично гледане на неговото

дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със

закона”. Далеч от това да внушава, че съдиите са всемогъщи, Конвенцията посочва гаранциите, които съществуват за подсъдимите и посочва принципите, на които се основават служебните задължения на съдиите: независимост и безпристрастност.

2 Промените на съдебната власт. Сравнение в европейските страни, Ф. Робърт и А. Котино, издание Хартман, 2001 г. (Les mutations de la justice. Comparaisons européennes, Ph. Robert and A. Cottino (ed.), Harmattan, 2001).

4

15. В последните години се признава необходимостта от по-големи гаранции за независимостта и безпристрастността на съдиите; бяха създадени независими органи, за да защитават съдебната власт от влияние на партиите; нарасна значението на Европейската конвенция за правата на човека и това се почувства чрез практиката на Европейския съд в Страсбург и националните съдилища. 16. Независимостта на съдията е основен принцип и е право на гражданите на всяка държава, включително и на съдиите. И двете имат институционален и личностен аспект. Модерната демократична държава трябва да бъде основана на разделение на властите. Всеки отделен съдиs трябва да прави всичко възможно, за да утвърждава съдебната независимост както на институционално, така и на своето личностно равнище. Основното предназначение на тази независимост беше разгледано в Становище № 1 (2001) да КСЕС, точки 10-13. Както се посочва там, тя е взаимно свързана и е предпоставка за безпристрастността на съдията, което е основно за вярата в съдебната система и доверието, което тя трябва да вдъхва в едно демократично общество. 17. В член 2 от „Основни принципи за независимостта на съдебната власт”, изготвени от Обединените нации през 1985 г. се казва, че „съдебната власт решава делата безпристрастно, въз основа на фактите и съгласно закона, без каквото и да било ограничение, неправомерно влияние, подбуждане, натиск, заплахи или намеса, преки или косвени, от когото и да било или по каквато и да е причина”. Съгласно член 8, съдиите трябва да „се държат винаги по такъв начин, че да опазят достойнството на своя пост и безпристрастността и независимостта на съдебната власт.” 18. В своите Препоръки № R (94) 12 относно независимостта, ефикасността и ролята на съдиите (Принцип І.2.d) Комитетът на министрите на Съвета на Европа заявява, че „съдиите трябва да имат неограничавана от нищо свобода да се произнасят по делата безпристрастно, в съответствие със своето вътрешно убеждение, собственото си тълкуване на фактите и съобразно действащите закони и правила”. 19. В Европейската харта за статута на съдиите се посочва, че статутът на съдиите трябва да осигури безпристрастност на съдиите, каквато всички членове на обществото имат право да очакват от съдилищата (точка 1.1). КСЕС подкрепя напълно тази разпоредба на Хартата. 20. Безпристрастността се определя от Европейския съд както съгласно субективен подход, който взема под внимание личните убеждения или интерес на даден съдия в даден случай, така и съгласно обективна проверка, с която се потвърждава дали съдията е дал гаранция, достатъчна за да се изключи всяко основателно съмнение в това отношение3. 21. Във всеки случай съдиите трябва да действат безпристрастно, да гарантират, че не може да има основателна причина гражданите да подозират някаква безпристрастност. Във връзка с това, безпристрастността трябва да бъде очевидна при упражняването както на съдебните функции на съдията, така и в другите му/й дейности. а. Безпристрастността и поведението на съдиите при упражняване на техните съдебни функции 3 Виж например делото Пирсак (Piersack case), решение от 1 октомври 1982 г., Серия А 53, точка 30; делото Де Кубер (De Cubber case), решение от 26 октомври 1984 г., Серия А 84р точка 24; делото Демиколи (Demicoli case), решение от 27 August 1991 г., Серия А 210, точка 40; делото Сент-Мари (Sainte-Marie case), решение от 16 декември 1992 г., Серия A 253-A, точка 34.

5

22. Общественото доверие и уважението към съдебната власт са гаранции за ефикасността на съдебната система: разбираемо е, че поведението на съдиите в техните професионални дейности се приема от членовете на обществото като основно за доверието в съдилищата. 23. Затова съдиите трябва да изпълняват служебните си задължения без да показват предпочитания, предубеждение или пристрастие. Те не трябва да достигат до решение като вземат предвид нещо, което попада извън приложението на закона. Докато те разглеждат дело или може да им бъди възложено да сторят това, те не трябва съзнателно да правят каквито и да е забележки, които логично биха могли да наведат на мисълта за някаква степен на предрешеност на спора или които биха могли да повлияят на справедливостта на производството. Те трябва да показват дължимото уважение към всички граждани (например страните, свидетелите, адвоката) без да правят разлика на базата на незаконни основания или несъвместими с правилното изпълнение на техните функции. Те трябва да направят също така, че тяхната професионална компетентност да бъде видна при изпълнение на служебните им задължения.

24. Съдиите трябва също така да изпълняват своите функции като стриктно спазват принципа на равнопоставеност на страните, като избягват всякакво предубеждение и всякаква дискриминация, като поддържат баланс между страните и гарантират, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване. 25. За ефективността на съдебната система е необходимо още съдиите да имат висока степен на информираност. Те трябва да осигурят поддържането на висока степен на професионална компетентност чрез първоначално и последващо обучение, което им осигурява съответната квалификация. 26. Същевременно съдиите трябва да изпълняват своите функции с усърдие и разумна експедитивност. Ето защо е необходимо разбира се те да имат на разположение подходящи средства, оборудване и помощ. Така оборудвани, съдиите трябва да се отнасят внимателно към задълженията си и да имат възможността да ги изпълняват съгласно изискванията на член 6.1. на Европейската конвенция за защита правата на човека за издаване на решения в разумен срок. b. Безпристрастността и поведението на съдиите извън съда 27. Съдиите не трябва да бъдат изолирани от обществото, в което живеят, тъй като съдебната система може да функционира правилно само ако съдиите имат връзка с действителността. Нещо повече, както гражданите, така и съдиите се ползват с основните права и свободи, защитени по-специално от Европейската конвенция за защита правата на човека (свободно изразяване на мнение, религиозна свобода, и т.н.). Затова те общо взето трябва да бъдат свободни да участват по техен избор в дейности извън професионалните.

28. Тези дейности могат обаче да застрашат тяхната безпристрастност, понякога и независимостта им. Затова трябва да се поддържа разумен баланс между степента, в която съдиите могат да участват в обществения живот и необходимостта те да са, и да бъдат възприемани, като независими и безпристрастни при изпълнение на служебните им задължения. В крайна сметка трябва винаги да се задава въпросът дали в даден социален контекст и в очите на един разумен, информиран наблюдател съдията се е заел с дейност, която би могла обективно да компрометира неговата или нейната независимост или безпристрастност.

6

29. В частния си живот съдиите трябва да се държат почтено, по начин достоен за уважение. Предвид културното разнообразие на държавите членки на Съвета на Европа и постоянната еволюция на моралните ценности, стандартите, които се прилагат към поведението на съдиите в частния им живот не могат да бъдат точно определени. КСЕС насърчава създаването в рамките не самата съдебна власт на един или повече органи или лица, които да играят ролята на консултанти и съветници и да бъдат на разположение на съдиите в случай, че те не са сигурни дали дадена дейност в частната сфера е в съответствие с техния статут на съдии. Наличието на такива органи или лица може да предизвика и насърчи дискусии в самата съдебна власт относно съдържанието и значението на етичните норми. Две възможности за това са: такива органи или лица могат да бъдат създадени под егидата на Върховния съд или сдружения на съдиите. Те във всеки случай трябва да бъдат отделени и да преследват цели, различни от тези на съществуващите органи, отговорни за налагането на дисциплинарни наказания. 30. Участието на съдиите в политически дейности поставя някои основни въпроси. Разбира се съдиите си остават граждани на държавата и трябва да им бъде позволено да упражняват политическите си права, с които се ползват всички граждани. Обаче, предвид правото на справедлив процес и легитимните очаквания на обществото, съдиите трябва да се въздържат от упражняване на публична политическа дейност. Някои страни са включили този принцип в техните дисциплинарни правила и наказват всяко поведение, което противоречи на задължението на съдиите да проявяват тази въздържаност. Те изрично показват също така, че задълженията на съдията са несъвместими с някои политически дейности (в националния парламент, Европейския парламент или орган на местната власт), понякога дори се забранява на съпругите/съпрузите да заемат такива длъжности. 31. По общо казано, необходимо е да се обсъди участието на съдиите в публични дебати от политически характер. За да се запази общественото доверие в съдебната система, съдите не трябва да се излагат на политически атаки, несъвместими с необходимата неутралност на съдебната власт. 32. Като се четат отговорите на въпросника изглежда, че в някои държави има ограничения за участието на съдиите в политиката. 33. Дискусиите, проведени в рамките на КСЕС, показаха необходимостта да се установи баланс между свободата на изказване на мнение на съдиите и изискването за неутралност. Затова е необходимо съдиите, въпреки че членуването им в политическа партия или участието им в публични дебати по важни проблеми на обществото не могат да бъдат забранени, да се въздържат поне от политическа дейност, която може да подкопае тяхната независимост или да изложи на риск проявата на безпристрастност. 34. На съдиите трябва обаче да им бъде разрешено да участват в някои дебати по националната съдебна политика. Те трябва да могат да бъдат консултирани и да играят активна роля в изготвянето на законодателство касаещо техния статут и, по-общо, функционирането на съдебната система. Тази тема повдига също въпроса дали на съдиите трябва да бъде разрешено да участват в професионални съюзи. Съгласно тяхната свобода на изразяване и мнение, съдиите могат да упражняват правото да участват в профсъюзи (свободата на сдружаване), въпреки че могат да бъдат поставени ограничения за правото на стачка. 35. Работата в област, различна от съдебната, предлага на съдиите възможност да разширят техния хоризонт и ги запознава с проблемите на обществото, което допълва познанията, придобити при упражняването на тяхната професия. В същото време, това е свързано с някои

7

не маловажни рискове: това може да бъде възприето като противоречащо на разделението на властите, а може също така и да разколебае обществената представа за независимостта и безпристрастността на съдиите. 36. Въпросът за участието на съдиите в някои държавни дейности, като например служба в частните кабинети на министър (cabinet ministériel), създава особени проблеми. Няма нищо, което да попречи на един съдия да изпълнява функции в административен отдел на министерство (например отдел в Министерството на правосъдието, занимаващ се с гражданско или наказателно законодателство); въпросът обаче е по-деликатен що се отнася до съдия, който става част от екипа на частния кабинет на един министър. Министрите имат право да назначават когото пожелаят за работа в частния си кабинет, но като близки сътрудници на министъра, този епик участва до известна степен в политическата дейност на министъра. При тези обстоятелства, преди съдията да постъпи на служба в частен кабинет на министър, трябва да бъде взето мнението на независим орган, отговорен за назначаването на съдиите, така че този орган да може да определи правилата на поведение, които да се прилагат във всеки различен случай. с. Безпристрастността и други професионални дейности на съдите4 37. Специфичният характер на съдебната функция и необходимостта да се поддържа достойнството на професията и да се защитят съдиите от всякакъв вид натиск означава, че съдиите трябва да се държат по такъв начин, че да избягват конфликт на интереси или злоупотреба с власт. Това изисква съдиите да се въздържат от всякаква професионална дейност, която може да ги отклони от техните съдебни задължения или да стане причина те да упражняват тези задължения отчасти. В някои държави проявите, несъвместими с функцията на съдия са ясно определени от статута на съдията и на членовете на съдебната власт е забранено да извършват каквато и да е професионална или друга дейност, за която се заплаща. Правят се изключения за образователни, изследователски, научни, литературни или артистични дейности. 38. Различните страни са се справили с несъвместимите дейности в различна степен (в приложение е дадено кратко обобщение) и като използват различни процедури, макар че във всеки случай целта е една и съща – да се избегне издигането на всякаква непреодолима бариера между съдиите и обществото. 39. КСЕС счита, че правилата за професионалното поведение трябва да изискват от съдиите да избягват всякакви дейности, които биха могли да подкопаят достойнството на тяхната професия и да поддържат доверието на обществото в съдебната система като сведат до минимум риска от конфликт на интереси. За тази цел, те трябва да се въздържат от всякаква допълнителна професионална дейност, която би ограничила независимостта им и би подложила на изпитание тяхната безпристрастност. В тази връзка, КСЕС подкрепя разпоредбата в Европейската харта за статута на съдиите, според която свободата на съдиите да извършват дейности извън техния съдебен мандат „не може да бъде ограничавана, освен в случаите, когато такива извънслужебни дейности са несъвместими с доверието към съдията, с неговата безпристрастност или независимост или с изискването той да бъде на разположение, за да разглежда с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане” (алинея 4.2). В Европейската харта се признава също така и 4 За подробен анализ на несъвместимостите виж Съобщението от Жан-Пиер Атенон (Communication by Jean-Pierre Atthenont), представено на семинара, организиран от Съвета на Европа по въпросите на статута на съдиите (Букурещ, 19-21 март 1997 г.) и Съобщението от Пиер Комю (the Communication by Pierre Cornu), представено на семинар, организиран от Съвета на Европа по въпросите на поведението на съдиите (Чизинау, 18-19 септември 1997 г.).

8

правото на съдиите да вземат участие в професионални организации и правото на свободно изразяване на мнение (алинея 1.7), за да се избегне „прекалена строгост”, която би могла да издигне бариери между обществото и съдиите (алинея 4.3). От основно значение обаче е съдиите да продължат да отделят повечето от работното си време на тяхната роля на съдии, включително и свързаните с това дейности, а не да бъдат изкушавани да отдават прекалено голямо внимание на извънсъдебни дейности. Очевидно рискът от отделянето на прекалено голямо внимание на такива дейности би бил по-голям, ако им бъде разрешено да получават заплащане. Точната граница между това, което е разрешено и което не е позволено трябва обаче да се определи от всяка страна индивидуално и тук също е ролята на такъв орган или лице, както се препоръчва в точка 29 по-горе.

d. Безпристрастност и отношенията на съдиите с медиите

40. Съществува обща тенденция по-големите медии, повече в някои западноевропейски страни, да съсредоточават вниманието си върху съдебни дела, особено в областта на наказателното право. Като се имат предвид връзките, които могат да бъдат изградени между съдиите и медиите, съществува опасност начинът, по който се държат съдиите да бъде повлиян от журналистите. Във връзка с това КСЕС напомня, че в своето Становище № 1 (2001) той казва, че въпреки че свободата на пресата е прекрасен принцип, съдебният процес трябва да бъде защитен от неправомерно външно влияние. Затова, съдиите трябва да бъдат предпазливи в техните отношения с пресата и да могат да отстояват своята независимост и безпристрастност, като се въздържат от използване на всякакви лични връзки със журналистите и от всякакви неоправдани забележки по делата, които те разглеждат. Все пак правото на обществото да получава информация е основен принцип по силата на член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Това означава съдията да отговаря на легитимните очаквания на гражданите с ясно мотивирани решения. Съдиите трябва да бъдат също свободни да изготвят обобщена информация или съобщения (communiqué), с които да представят съдържанието или да поясняват на обществото значението на присъдата. Освен това, за страни, в които съдиите участват в наказателни разследвания е целесъобразно да се установи баланс между необходимите ограничения, свързани с делата, които те разглеждат и правото на информация. Само при такива условия съдиите могат свободно да изпълняват своята роля, без опасение от натиск от страна на пресата. КСЕС отбеляза с интерес действащата в някои страни практика на назначаване на съдия, който да отговаря за съобщенията за пресата, или говорител, който да контактува с пресата по въпроси от обществен интерес.

2. Как трябва да бъдат формулирани стандартите за поведение?

41. Континенталната съдебна традиция силно подкрепя идеята за кодификация. Няколко страни вече са изработили кодекси за поведение в публичния сектор (полицията), в регламентираните професии (адвокати, лекари) и в частния сектор (пресата). Напоследък бяха въведени кодекси за поведение и за съдиите, главно в източноевропейските страни, които следват примера на Съединените щати. 42. Най-стар е италианският „Етичен кодекс” от 7 май 1994 г., изготвен от Италианската асоциация на съдиите, професионална организация на съдебната власт. Думата „кодекс” е неподходяща, тъй като той се състои от 14 члена, които обхващат изцяло поведението на съдиите (включително председателите на съдилищата) и тук са включени и прокурорите5.

5 Той урежда отношенията с гражданите, задължението за компетентност, използването на публичните средства, използването на служебната информация, отношенията с пресата, членуването в сдружения, имиджа на безпристрастност и независимост, задължението съдиите да се отнасят коректно със сътрудниците, поведението на работното място и извън него и задълженията на ръководителите на съдилищата.

9

Ясно е, че кодексът не съдържа дисциплинарни или наказателни разпоредби; той представлява инструмент за саморегулиране, създаден от самата съдебна власт. В член 1 е посочен основният принцип: „В обществения живот съдията трябва да се държи с достойнство и коректно и да проявява внимание към публичния интерес. В рамките на своите функции и във всяко служебно действие той трябва да се ръководи от принципа на липса на всякакъв личен интерес, независимост и безпристрастност”. 43. Други страни, като например Естония, Литва, Украйна, Молдова, Словения, Чешката Република и Словакия, имат „етичен кодекс на съдебната власт” или „принципи на поведение”, които са приети на събрания от представители на съдиите и са отделни от дисциплинарните правила. 44. От кодексите за поведение има някои важни ползи: първо, те помагат на съдиите да разрешат въпросите на професионалната етика, като им дават самостоятелност при вземане на решения и гарантират тяхната независимост от други власти. Второ, информират обществото за стандартите на поведение, което то има право да очаква от съдиите. Трето, допринасят за убеждаването на обществото, че правораздаването се извършва независимо и безпристрастно. 45. КСЕС обаче обръща внимание, че независимостта и безпристрастността не могат да бъдат защитени единствено от принципите на моралното поведение, а много законови и процедурни разпоредби също трябва да изпълняват тази роля. Стандартите за професионална етика се различават от законовите разпоредби и дисциплинарните правила. Те изразяват способността на професията да отрази нейната функция в стойности, които отговарят на очакванията на обществото за допълнителните правомощията, които са й дадени. Това са стандарти за саморегулиране, които признават, че прилагането на закона не е механична дейност, то включва действителни дискреционни правомощия и възлага на съдиите отговорност към самите тях и към гражданите. 46. Кодексите за професионална етика създават също така и много проблеми. Например, те могат да създадат впечатлението, че съдържат всички правила и всичко, което не е забранено, трябва да бъде разрешено. В тях съществува тенденция ситуациите да се опростят прекомерно и накрая създават впечатлението, че стандартите за поведение са неизменни за известен период от време, докато в действителност те се развиват непрекъснато. КСЕС счита, че е за предпочитане да се изготвят и да се говори по-скоро за „стандарти за професионално поведение”, отколкото за кодекс. 47. КСЕС счита, че изготвянето на такива стандарти трябва да бъде поощрявано във всяка страна, въпреки че те не са единственият начин за разпространяването на правилата за професионално поведение, тъй като: - едно подходящо първоначално и последващо обучение би трябвало да играе роля в

изготвянето и разпространението на правила за професионално поведение6; - в държавите, където има такива, съдебните инспекторати, въз основа на наблюденията си

върху поведението на съдиите, могат да допринесат за развитието на етичното мислене; техните идеи могат да бъдат разпространени чрез годишните им доклади;

6 В своя обобщен доклад, представен след първата среща на Лисабонската мрежа, Даниел Люде (Daniel Ludet) подчертава, че обучението трябва да служи за връзка и да поощри дискусии върху професионалната практика на съдиите и етичните принципи, на които те са основават (виж Обучение на съдиите и прокурорите по

въпроси, свързани с техните професионални задължения и етика. Първа среща на членовете на мрежата за обмен на информация относно обучението на съдиите и прокурорите, публикация на Съвета на Европа).

10

- чрез своите решения независимият орган, описан в Европейската харта за статута на съдиите, ако участва в дисциплинарни производства, набелязва задълженията и ангажиментите на съдиите; ако тези решения се публикуват в подходяща форма, би могло информираността за ценностите, които стоят в основата им, да бъде повишена по-ефективно;

- възможно е да се сформират групи на високо равнище, състоящи се от представители на различни интереси, участващи в правораздаването, които да разгледат етичните въпроси и техните заключения да бъдат разпространени;

- професионалните сдружения трябва да служат за форуми за дискусии относно отговорностите и етиката на съдиите; те трябва да осигурят широко разпространение на правилата за поведение в съдебните кръгове.

48. КСЕС би искал да подчертае, че за да се осигури необходимата защита на независимостта на съдиите, всички стандарти за професионално поведение трябва да се основават на два основни принципа: i) първо, те трябва да се отнасят до основни принципи на професионалното поведение. Трябва да се признае невъзможността да бъде съставен пълен списък на предварително определени дейности, каквито на съдиите е забранено да извършват; установените принципи трябва да служат на съдиите като инструмент за саморегулиране, т.е. общи правила, които да ръководят техните дейности. Освен това, въпреки че има както припокриване, така и взаимодействие, принципите на поведение трябва да останат отделени от дисциплинарните правила, които се прилагат към съдиите в такъв смисъл, че неспазване на един от тези принципи не трябва от само себе си да съставлява дисциплинарно нарушение или гражданско или наказателно нарушение; ii) второ, принципите на професионално поведение трябва да бъдат изготвени от самите съдии. Те трябва да представляват инструмент за саморегулиране, създаден от самата съдебна власт, който да даде възможност на съдебната власт да придобие легитимност, като действа в рамките на общоприетите етични стандарти. Трябва да бъде организирана широка консултация, може би под егидата на лице или орган, както е посочено в точка 20, които биха могли също така да обясняват и тълкуват стандартите за професионално поведение; 3) Заключение за стандартите за поведение

49. КСЕС е на мнение, че:

i) в своите действия съдиите трябва да бъдат ръководени от принципи на професионалното поведение; ii) тези принципи трябва да представляват основни насоки за съдиите как да действат, като с това им се даде възможност да преодоляват трудностите, които те срещат по отношение на тяхната независимост и безпристрастност; iii) тези принципи трябва да бъдат изработени от самите съдии и да бъдат напълно отделни от дисциплинарната система за съдиите; iv) желателно е във всяка страна да се създаде един или повече органи или лица вътре в самата съдебна власт, имащи задължението да дават съвети на съдиите, които са се сблъскали с проблеми, свързани с професионалната етика или съвместимостта на несъдебните дейности с техния статут. 50. Що се отнася до правилата за поведението на всеки съдия, КСЕС счита, че:

11

i) всеки отделен съдия трябва да направи всичко възможно, за да запази съдебната независимост както на институционално, така и на лично равнище; ii) съдиите трябва да се отнасят с достойнство в работата си и в личния си живот; iii) трябва винаги да използват такъв подход, който да бъде и едновременно с това да личи, че е безпристрастен; iv) те трябва да изпълняват служебните си задължения без да показват предпочитания и без действително или видимо предубеждение или пристрастие; v) решенията им трябва да бъдат вземани като отчитат всички съществени обстоятелства, които се отнасят до приложението на съответните правни норми и като изключат всички несъществени съображения, vi) трябва да показват дължимото уважение към всички лица, участващи в съдебното производство или засегнати от това производство; vii) трябва да изпълняват служебните си задължения като стриктно спазват принципа за равнопоставеност на страните, като избягват всяко предубеждение и всякаква дискриминация, като поддържат баланса между страните и като осигуряват на всяка от тях справедлив процес, viii) трябва да показват благоразумие в отношенията си с медиите, да отстояват своята независимост и безпристрастност като се въздържат от използване на всякакви лични връзки със журналистите и от всякакви непредпазливи забележки по делата, които те разглеждат; ix) трябва да поддържат висока степен на професионална компетентност; x) трябва да бъдат много добре професионално информирани и да имат задължението да работят с усърдие, за да се справят с изискването за произнасяне на решенията в разумен срок; xi) трябва да посвещават повече от работното си време на своите съдебни функции, включително и на свързаните с тях дейности; xii) трябва да се въздържат от политическа дейност, която може да подкопае тяхната независимост и да накърни имиджа им за безпристрастност. В. НАКАЗАТЕЛНА, ГРАЖДАНСКА И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ НА СЪДИИТЕ 4) Каква трябва да бъде наказателната, гражданската и дисциплинарната

отговорност на съдиите?

51. Естествена последица от правомощията и доверието, гласувано на съдиите от обществото е, че трябва да има някакво средство за търсене на отговорност на съдиите и дори отстраняването им от длъжност в случаи на тежки простъпки, които да дават основание за предприемане на такова действие. Необходимостта от предпазливост при признаването на такава отговорност произтича от нуждата да се отстоява независимостта на съдебната власт и защитата от неправомерен натиск. Поради това КСЕС разглежда въпросите за наказателната, гражданска и дисциплинарна отговорност. На практика най-важна е потенциалната дисциплинарна отговорност на съдиите. а. Наказателна отговорност 52. Съдиите, които при провеждане на своята работа извършат нещо, което при всички обстоятелства би било счетено за престъпление (например приеме подкуп) не може да претендира за имунитет по смисъла на наказателното право. Отговорите на въпросника показват, че в някои страни дори простъпки на съдиите, допуснати с добри намерения могат да съставляват престъпление. Така например съдиите на Швеция и Австрия (които са приравнени към другите държавни служители) могат да бъдат наказвани (например с глоба)

12

в някои случаи на груба небрежност (например задържане под стража на някого за твърде дълъг период). 53. Въпреки това, поради това че настоящата практика не изключва изцяло наказателната отговорност от страна на съдиите за неумишлено допуснати слабости при упражняването на техните функции, КСЕС не счита въвеждането на такава отговорност нито за общоприемлива, нито че това трябва да се поощрява. Съдията не трябва да работи под заплахата от финансова санкция, още по-малко лишаване от свобода, присъствието на която би могло, дори подсъзнателно, да се отрази на неговата присъда. 54. Обидното водене на наказателен процес срещу съдия, когото едната страна в съдебния процес не харесва, стана често срещано явление в някои европейски страни. КСЕС счита, че в страни, в които наказателно разследване или съдебен процес може да започне по инициатива на частно лице, трябва да има механизъм за предотвратяване или спиране на това разследване или производство срещу съдия, във връзка с изпълнението на неговата работа, когато няма точни данни, сочeщи, че съществува някаква наказателна отговорност от страна на съдията. b. Гражданска отговорност 55. Подобни съображения на тези, посочени в точка 53, се отнасят за налагане на съдиите на гражданска отговорност за последици от тяхно погрешно решение или за други слабости (например прекомерно забавяне). Като основен принцип, съдиите трябва да бъдат напълно освободени от отговорност за претенции отправяни пряко към тях, свързани с добросъвестно упражняваните от тях функции. Съдебните грешки, независимо това дали са свързани с юрисдикцията или процедурата, при установяването на законовите основания или прилагането на закона или при оценяването на доказателствата, трябва да бъдат разрешени чрез обжалване; разрешаването на други съдебни недостатъци, които не могат да бъдат оправени по този начин (включително прекомерното забавяне) трябва да води най-много до претендиране на щети от неудовлетворената страна към държавата. Това че държавата при известни обстоятелства може да бъде отговорна, съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека, за обезщетяване на страна по процеса, е друг въпрос, който не се отнася пряко до това становище. 56. Има обаче европейски страни, в които съдиите може да понесат гражданска отговорност за очевидно погрешни решения или други очебийни недостатъци7, по-специално в случаи, когато държавата дължи обезщетение, след като е била осъдена от неудовлетворената страна. Така например в Чешката Република може да се търси отговорност от държавата за вреди, причинени от незаконосъобразно решение на съдия или от неправилно съдебно действие, но тя може да поиска възстановяване от съдията на присъденото обезщетение, в случай че и след като неправомерно поведение на съдията е било установено в наказателно или дисциплинарно производство. В Италия държавата може, при известни условия, да претендира за възстановяване на средствата от съдия, който е станал причина тя да поеме отговорност или като е използвал преднамерено измама или поради „пълна небрежност”, като в последния случай е възможно ограничаване на отговорността. 57. В член 5.2 на Европейската харта за статута на съдиите е предвидена възможността държавата да поиска възстановяване на щети от този род – с уговорката, че трябва да се

7 Просто поради това, че от държавата е потърсена отговорност за прекомерно забавяне, в никакъв случай не следва разбира се, че някой съдия е виновен за това. КСЕС повтаря казаното в точка 27 по-горе.

13

получи предварително съгласие от независим орган, в който има голямо представителство на съдии, както това се препоръчва в точка 43 на Становище № 1 на КСЕС. В точка 5.2 на Коментара към Хартата се подчертава необходимостта да се ограничи гражданската отговорност на съдиите до (а) възстановяване на щети на държавата за (b) „груба небрежност или самонадеяност” чрез (с) съдебно производство, (d) за което се изисква предварително съгласие от този независим орган. КСЕС поддържа всички тези мнения и отива по-далеч. Прилагането на понятия като груба небрежност или самонадеяност често е трудно. Ако съществува някаква възможност държавата да поиска възстановяването на щети от съдията, съдията би трябвало задължително да участва пряко в процеса по предявения иск към държавата. Заключението на КСЕС е, че не е правилно един съдия да бъде изложен, във връзка с упражняването на съдебните функции, на каквато и да било лична отговорност, дори за възстановяване на щети на държавата, с изключение на случаи на умишлено неизпълнение на задълженията. с. Дисциплинарна отговорност 58. Всички съдебни системи се нуждаят от някаква форма на дисциплинарна система, въпреки че от дадените отговори е видно, че необходимостта се чувства пряко много повече в някои държави членки, за разлика от други. В това отношение има основно различие между държавите с прецедентно право, с малко по брой професионални съдии, назначени от средите на опитни практикуващи юристи и държавите с континентална правна система, с повече и по-млади съдии от кариерата. 59. Въпросите, които се повдигат са следните: i) Какво е това поведение, което може да даде основание един съдия да бъде разследван в дисциплинарно производство? ii) От кого и как трябва да бъде инициирано такова производство? iii) От кого и как трябва да бъдат вземани решения по дисциплинарните дела? iv) Какви санкции трябва да бъдат предвидени за установено в дисциплинарно производство поведение в разрез с установените норми? 60 Що се отнася до въпрос (i), първото нещо, което КСЕС установява (като по същество повтаря казаното по-горе в това становище) е, че не е правилно да се прави връзка между нарушения на същинските професионални стандарти с неправомерното поведение, което води до дисциплинарни санкции. Професионалните стандарти, които бяха тема за разглеждане в първата част на това становище, представляват най-добрата практика, като целта на всички съдии трябва да бъде да я развият и към която всички съдии трябва да се стремят. Ако ги приравним с поведението, което е в разрез с установените норми, даващо основание за възбуждане на дисциплинарно производство, това би попречило на развитието на тези стандарти и би довело до неразбиране на тяхната цел. За да има основание за дисциплинарен процес, несъвместимото поведение трябва да представлява сериозно отклонение от нормите и явно по начин, който не може да бъде приет като факт просто защото не са спазени професионалните стандарти, определени в ръководни принципи, като онези, които бяха разгледани в първата част на това становище8.

8 Поради тези причини Работната група на КСЕС, по време на и след срещата с Комисаря на ООН по правата на човека на 18 юни 2002 г., определи своето иначе доста положително отношение към Бангалорския кодекс в неговата настояща форма на проект като не се съгласи с пряката връзка, която той установява между

14

61. Това не означава, че нарушението на професионалните стандарти, посочени в това становище не могат да бъдат релевантни в значителна степен, когато се твърди, че е имало неправомерно поведение, достатъчно да обоснове и да изисква дисциплинарна санкция. В някои от отговорите на въпросите това се признава изрично: например, професионалните стандарти са описани като имащи „известно влияние” върху дисциплинарното производство в Литва и като начин „за подпомагане на съдията при разглеждане на дисциплинарно дело, като се разясняват разпоредбите на закона за съдиите” в Естония. Те се използват също в дисциплинарното производство в Молдова. (От друга страна в отговорите на Украйна и Словакия се отрича всякаква връзка между двете). 62. В някои страни са създадени дори отделни системи, които да опитат да регулират и прилагат професионалните стандарти. В Словения неспазването на тези стандарти може да доведе до санкция пред „Съд на честта” в рамките на Сдружението на съдиите, а не пред дисциплинарен орган на съдиите. В Чешката Република, в особено тежка ситуация на неспазване на правилата за професионално поведение, съдията може да бъде изключен от „Съюза на съдиите”, който е създателят на тези принципи. 63. Второто нещо, което КСЕС счита за целесъобразно е, че всяка държава трябва да определи със закон какво поведение може да доведе до дисциплинарно производство. КСЕС отбелязва, че в някои страни са направени опити да се посочи подробно всяко поведение, даващо основание за възбуждане на дисциплинарно производство, в резултат на което следва някаква санкция. Така, в турския закон за съдиите и прокурорите са степенувани нарушения (включително например отсъствие от работа без причина за различни периоди от време) със съответните санкции, като се започне от предупреждение, през порицание (т.е. мъмрене), санкции с различно отражение върху кариерното израстване и накрая освобождаване от длъжност. Подобно на това, наскоро приетият закон на Словения иска да въведе в действие общия принцип nulla poena sine lege, като определя 27 категории дисциплинарни нарушения. За отбелязване във всички тези опити обаче е, че в края на краищата те всички прибягват до “широки” формулировки, поставящи въпроси за степента на отговорността. Самият КСЕС не счита, че е необходимо (нито по силата на принципа nulla poena sine lege, нито на каквато и да е друга основа) или дори възможно да се стремим да определим точно или в детайли на европейско равнище характера на всяко неправомерно поведение, което би довело до дисциплинарен процес и санкции. Същността на дисциплинарното производство се отнася до поведение, противно на това, което се очаква от един професионалист. 64. На пръв поглед може да изглежда, че Принцип VІ.2 на Препоръка № R (94) 12 предлага точните основания за дисциплинарно производство да бъдат винаги предварително “определени от закона с точни термини”. КСЕС е напълно съгласен, че трябва да бъдат посочени точните основания за всяко дисциплинарно действие, както и когато се предлага или вече е образувано дело. Но, както КСЕС заяви, той не счита, че е необходимо или дори възможно на европейско равнище да се определят предварително всички тези потенциални основания с други термини, освен с обши формулировки, които понастоящем са приети в повечето европейски страни. Затова по този въпрос КСЕС заключава, че целта, посочена в точка 60 с) от неговото Становище № 1 (2001) не може да бъде осъществена на европейско равнище.

изложените в него принципи на поведение и предмета на жалбите и наказанията (виж точка 2 (iii) на Приложение V, документ CCJE-GT (2002) 7): виж коментарии № 1 (2002) на CCJE-GT) по Бангалорския проект.

15

65. Струва ни се, че допълнителното дефиниране със закон на точните основания за дисциплинарни действия, както е посочено в Препоръка № R (94) 12 от отделните държави-членки все пак е желателно. Понастоящем основанията за дисциплинарни действия обикновено се посочват много общо. 66. Следващия въпрос, който КСЕС разглежда е въпрос (ii): От кого и как трябва да бъде инициирано такова производство? В някои държави дисциплинарното производство се възбужда от Министерството на правосъдието, в други то се инициира от или заедно с някои съдии, или съвети на съдиите, или прокурори, като например първия председател на апелативния съд във Франция или главния прокурор в Италия. В Англия, инициатор е лорд канцлерът, но той дава съгласие за започване на дисциплинарно производство след като съгласува това с лорд главния съдия. 67. Важен е въпросът какви стъпки, ако има такива, могат да бъдат предприети от лицата, които твърдят, че са пострадали в резултат на съдийска грешка. Тези лица трябва да имат правото да подадат оплакване до лицето или органа, който може да възбуди дисциплинарно производство. Но те не могат да имат право самите те да инициират или да настояват за дисциплинарни действия. Трябва да има филтър, защото иначе съдиите може често да се намират в ситуация, при която могат да бъдат изправени пред дисциплинарно производство, възбудено по настояване на разочарована страна в процеса. 68. КСЕС счита, че процедурите, довеждащи до възбуждане на дисциплинарно производство трябва да бъдат определени по-точно. КСЕС предлага страните да помислят за създаване на специален орган или лице във всяка страна, който да отговаря за приемане на оплаквания, да осигурява представителство на засегнатия съдия и да решава в светлината на оплакванията дали има достатъчно основание да започне дисциплинарен процес срещу съдията и в такъв случай да предаде делото на дисциплинарните органи. 69. Следващият въпрос (iii) e: от кого и как трябва да бъдат вземани решения по дисциплинарните дела? Цял раздел от Основните принципи на ООН е посветен на дисциплинарните наказания, временното преустановяване на дейността и отстраняването от длъжност. В член 17 се признава “правото на справедливо изслушване” на съдите. Съгласно член 19 “всички дисциплинарни (...) производства се решават съгласно установените стандарти за поведение на съдиите”. И накрая, в член 20 се посочва принципът, че “решения по дисциплинарни дела, дела за временно преустановяване на дейността или отстраняване от длъжност трябва да подлежат на независим преглед”. На Европейско равнище са даден основни насоки в Принцип VІ на Препоръка № R (94) 12, където се препоръчва дисциплинарни мерки да се вземат от “специален компетентен орган, чиято задача е да прилага всякакви дисциплинарни санкции и мерки, когато те не са наложени от съд, и чиито решения трябва да се контролират от висшестоящ съдебен орган или самият той да е върховен съдебен орган” и в този контекст съдиите трябва да разполагат със защита, най-малко равна на тази, предвидена в член 6.1. на Европейската конвенция за защита правата на човека. Освен това в тази връзка КСЕС подчертава, че дисциплинарните мерки включват всякакви мерки, отразяващи се неблагоприятно на статута или кариерата на съдията, включително преместване в друг съд, изгубване на правото за повишаване или глоби. 70. Отговорите на въпросника показват, че в някои страни, дисциплинарните мерки се налагат от съдилища, специализирани за дела от този вид: дисциплинарната комисия към Върховния съд (Естония, Словения – където са представени всички нива на съдебната власт). В Украйна съществува комисия, включваща съдии от същото ниво на юрисдикция като това на засегнатия съдия. В Словакия, понастоящем има комисии на две нива, една от трима съдии, втората от пет съдии от Върховния съд. В Литва има комитет от съдии от различни

16

нива на общата юрисдикция и административните съдилища. В някои страни решение се взема от съдебен съвет, заседаващ като дисциплинарен съд (Молдова, Франция, Португалия).9 71. КСЕС вече изрази мнение, че дисциплинарно дело срещу който и да е съдия трябва да бъде решавано от независим орган (или “трибунал”), чиито работни процедури гарантират пълни права на защита – виж точка 60 (b) на Становище № 1 (2001) на КСЕС относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите. КСЕС счита също така, че органът, който отговаря за назначаването на такъв трибунал може и трябва да бъде независим орган (със значително представителство на съдии, избрани демократично от други съдии), който, както КСЕС препоръчва в точка 46 на своето първо становище, трябва да отговаря общо за назначаването на съдии. Това по никакъв начин не изключва включването в състава на дисциплинарния трибунал на други лица освен съдии (като по този начин се предотвратява опасността на корпоратизъм), винаги обаче при условие, че тези други лица не са членове на законодателната власт, правителството или администрацията. 72. В някои страни, първаоинстанционият дисциплинарен орган е най-висшият съдебен орган (Върховният съд). КСЕС счита, че организацията на дисциплинарното производство във всяка страна трябва да бъде такава, че да разрешава обжалване на решението на първоинстанционния дисциплинарен орган (независимо дали той самият е орган, трибунал или съд) пред съд. 73. Последният въпрос (iv) е: Какви санкции трябва да бъдат предвидени за установените в дисциплинарно производство нарушения? Отговорите на въпросника показват големи различия, които несъмнено отразяват различните правни системи и изисквания. В системите с прецедентно право, с малка, хомогенна съдебна власт, съставена от стари, опитни практикуващи юристи, единствената формална санкция, която очевидно се счита за необходима, е крайната мярка – освобождаване от длъжност, въпреки че неофициалните предупреждения или контакти могат да се окажат много ефикасно средство. В други страни, с по-голям брой магистрати и по-разнородна съдебна власт, а в някои случаи и с по-малък опит, намираме, че е подходящо степенуването на официално определени санкции, като понякога могат да се включат дори финансови санкции. 74. В Европейската харта за статута на съдиите (член 5.1.) се казва: Размерът на наказанията, които могат да бъдат налагани, е установен със статута и неговото прилагане се подчинява на принципа на пропорционалността”. Някои примери на възможни санкции са посочени в Препоръка № R (94) 12 (Принцип VІ.1). КСЕС одобрява необходимостта всяка юрисдикция да определя санкциите, които са разрешени съгласно нейната дисциплинарна система и тези санкции да бъдат пропорционални както по принцип, така и по прилагане. Но КСЕС не счита, че може или е необходимо да се прави опит за изготвяне на точен списък на европейско равнище. 3. Заключение по въпросите за отговорността

75. Що се отнася до наказателната отговорност, КСЕС счита, че:

9 В Англия лорд канцлерът отговаря за възбуждане на дисциплинарни дела и вземането на решения по тях. По споразумение дисциплинарни действия се инициират само след съгласуване с лорд главния съдия и след това (освен ако засегнатият съдия се откаже от това право) друг съдия с подходящо положение, посочен от лорд главния съдия, се назначава да разследва фактите и да докладва, с препоръки. Ако лорд главният съдия е съгласен, тогава лорд канцлерът може да отнесе въпроса в Парламента (в случаите, когато се отнася за съдии от по-висок ранг) или да отстрани от длъжност съдия от по-нисък ранг, или да вземе, или да упълномощи някого да вземе някаква друга дисциплинарна мярка.

17

i) съдиите трябва да носят наказателна отговорност по общия ред за престъпления, извършени извън изпълнението на техните служебни задължения; ii) на съдиите не трябва да бъде налагана наказателна отговорност за неумишлено допуснати пропуски при упражняването на техните функции. 76. Що се отнася до гражданската отговорност, КСЕС счита, че като се има предвид принципът за независимост: i) средството за защита от съдебни грешки (независимо от това дали са във връзка с юрисдикцията, съществото или процедурата) трябва да бъде предвидено в една усъвършенствана система за обжалване (независимо от това дали ще се изисква разрешение от съда или без разрешение на съда); ii) всяко средство за защита за други допуснати слабости при правораздаването (включително например извънредно забавяне) може да бъде използвано само срещу държавата; iii) не е добре съдията да бъде изложен, във връзка с изпълнение на служебните си функции, на каквато и да е лична отговорност, дори чрез възстановяване на средства на държавата, с изключение на случаите на умишлено неизпълнение на задълженията. 77. Относно дисциплинарната отговорност, КСЕС счита, че: i) във всяка страна законът или основната харта, отнасящи се за съдиите трябва да определят, доколкото е възможно с конкретни термини, нарушенията, които могат да доведат до дисциплинарни санкции, както и процедурите, които трябва да бъдат следвани; ii) що се отнася до институцията, която разглежда дисциплинарните дела, държавите трябва да предвидят въвеждането на специален орган или лице, отговорни за приемане на оплаквания, за осигуряване представителство на съдията и за решаване, в светлината на оплакванията, дали изложените обвинения са достатъчно основание за възбуждане на дисциплинарно производство срещу съдията; iii) започването на всяко дисциплинарно производство трябва да бъде решено от независим орган или трибунал, като се използва процедура, гарантираща пълно право на защита; iv) когато самият орган или трибунал не е съд, неговите членове трябва да бъдат назначавани от независим орган (със значително представителство на съдии, избрани демократично от други съдии), както КСЕС препоръчва в точка 46 на своето становище № 1 (2001); v) организацията на дисциплинарното производство във всяка страна трябва да бъде такава, че да разрешава обжалване на решението на първостепенния дисциплинарен орган (независимо дали той самият е орган, трибунал или съд) пред съд. vi) санкциите, с които разполага този орган в случаите на доказано неправомерно поведение трябва да бъдат определени доколкото е възможно с конкретни термини, от закона или от основна харта за съдиите и трябва да бъдат прилагани пропорционално.

18

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕЗЮМЕ НА ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ПОВЕДЕНИЕТО, ЕТИКАТА И ОТГОВОРНОСТТА НА СЪДИИТЕ

19

Как

ви

са

задъ

лж

ени

ята

, кои

то с

ъди

ите

тр

ябв

а да

сп

азв

ат

И

зточ

ник

Дат

а П

о от

нош

ение

на

зако

на

По

отно

шен

ие н

а ра

бота

та

Лич

ни к

ачес

тва

АН

ДО

РА

За

кон

за к

вали

фиц

иран

ите

съди

и 19

93

О

пазв

ане

на п

роф

есио

налн

а та

йна

Задъ

лжен

ие д

а пр

оявя

ват

възд

ърж

анос

т

АЗЕ

РБ

АЙ

ДЖ

АН

ло

ялно

ст к

ъм з

акон

а че

стно

ст, о

бект

ивно

ст,

непо

дкуп

ност

БЕ

ЛГ

ИЯ

С

ъдеб

ен к

одек

с

1967

, Зак

он о

т 19

99 г

. тр

ябва

ше

да и

звър

ши

реф

орм

а в

сист

емат

а,

но н

е бе

ше

прие

то

пост

анов

лени

ето

за

прил

аган

ето

му,

а с

ега

Пар

лам

ентъ

т въ

знам

еряв

а да

от

мен

и за

кона

Задъ

лжен

ие д

а се

пр

оизн

асят

, за

да н

е бъ

дат

обви

нени

за

отка

з от

пр

авос

ъдие

Задъ

лжен

ие с

ъгла

сно

конс

титу

цият

а да

мот

ивир

ат

свои

те р

ешен

ия, д

а ра

згле

жда

т де

лата

в о

пред

елен

сро

к

КИ

ПЪ

Р

Зако

н за

съд

илищ

ата

К

летв

а за

вяр

ност

към

Р

епуб

лика

та и

към

ко

нсти

туци

ята

Кле

тва

за и

зпъл

нени

е на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

, без

да

пока

зва

прис

трас

тие,

без

да

се

подд

ава

на в

нуш

ения

, без

да

позв

оляв

а да

бъд

е по

влия

н от

пр

истр

асти

я

ЧЕ

ШК

АТ

А

РЕ

ПУ

БЛ

ИК

А

Нов

зак

он з

а съ

дили

щат

а и

съди

ите

В

лязъ

л в

сила

от

1 ап

рил

200

2

Тря

бва

да т

ълку

ват

зако

на

възм

ожно

най

-доб

ре

спор

ед с

посо

бнос

тите

, зн

ания

та и

убе

жде

ния

си

Без

прис

трас

тнос

т, р

ешав

ане

на

дела

та в

раз

умен

сро

к, л

оялн

ост

при

изпъ

лнен

ие н

а сл

ужеб

ните

за

дълж

ения

, не

тряб

ва д

а пр

авят

ни

що,

кое

то д

а по

дкоп

ае

дост

ойнс

твот

о на

съд

ебна

та

сист

ема

и до

вери

ето,

кое

то т

я тр

ябва

да

вдъх

ва

Ням

ат п

раво

на

стач

ка, н

ямат

пр

аво

да у

част

ват

в пу

блич

ни

дем

онст

раци

и, в

ущ

ърб

на

техн

ите

дейн

ости

, не

тряб

ва д

а чл

енув

ат в

пол

итич

ески

па

ртии

.

ЕС

ТО

НИ

Я

Зако

н за

ста

тута

на

съди

ите

П

рез

2002

г. с

е ра

згле

жда

нов

зак

он

ФИ

НЛ

АН

ДИ

Я

Кон

стит

уция

та, к

летв

а, П

роце

суал

ен

коде

кс, З

акон

за

държ

авни

те с

луж

ител

и

Да

се п

одчи

нява

т на

зак

она

Без

прис

трас

тнос

т, е

фек

тивн

ост,

ра

згле

жда

не н

а де

лата

в р

азум

ен

срок

, опа

зван

е та

йнат

а на

съ

вещ

ание

то п

ри р

ешав

анет

о

Пов

еден

ие в

съо

твет

стви

е с

изис

кван

ията

на

длъж

ност

та

20

на д

елат

а

ФР

АН

ЦИ

Я

Съд

иите

са

длъж

ни д

а се

пр

оизн

асят

, дор

и за

конъ

т да

не

съдъ

ржа

разп

оред

би

за т

ова,

за

да н

е бъ

дат

обви

нени

за

отка

з от

пр

авос

ъдие

Да

не н

аруш

ават

при

нцип

а на

се

крет

ност

на

рази

сква

ният

а,

задъ

лжен

ие з

а въ

здър

жан

ост

в по

веде

ниет

о, н

ямат

пра

во н

а ст

ачка

Да

се в

ъздъ

ржат

от

всяк

акви

по

лити

ческ

и ра

зиск

вани

я, о

т вс

якак

ва д

емон

стра

ция

на

враж

дебн

ост

към

орг

анит

е на

Р

епуб

лика

та

ГЕ

РМ

АН

ИЯ

За

кон

за с

ъдеб

ната

вла

ст в

Гер

ман

ия

При

нцип

ът н

а въ

здър

жан

ост

при

изра

зява

не н

а м

нени

я, о

пазв

ане

тайн

ата

на с

ъвещ

ание

то п

ри

реш

аван

ето

на д

елат

а, д

а не

по

дкоп

ават

дов

ерие

то в

не

зави

сим

остт

а на

съд

ебна

та

сист

ема

в тя

хнат

а ра

бота

… и

изв

ън т

ехни

те з

адъл

жен

ия

ИС

ЛА

НД

ИЯ

К

онст

итуц

ията

и Е

вроп

ейск

и ак

т за

съ

дебн

ата

вла

ст

1998

Тря

бва

да и

зпъл

нява

т сл

ужеб

ните

си

зад

ълж

ения

в п

ълна

не

зави

сим

ост,

без

да

бъда

т по

дчин

ени

на к

огот

о и

да б

ило,

да

разг

леж

дат

дела

та в

раз

умен

сро

к Т

рябв

а да

под

държ

ат

равн

ищет

о на

сво

ите

позн

ания

и

да в

ним

ават

в

извъ

нсъд

ебни

те д

ейно

сти

ИР

ЛА

НД

ИЯ

К

летв

а, п

редв

иден

а в

конс

титу

цият

а

1937

Д

а се

съ

обра

зява

т с

конс

титу

цият

а и

зако

на

Да

изпъ

лняв

ат з

адъл

жен

ията

си

на с

ъдии

пре

дано

и в

ъзм

ожно

на

й-до

бре,

спо

ред

спос

обно

стит

е си

, без

стр

ах и

ли п

роте

кции

ИТ

АЛ

ИЯ

За

кон

за д

исци

плин

ата

на с

ъдии

те

1946

ЯП

ОН

ИЯ

К

онст

итуц

ията

, Зак

он з

а ус

трой

ство

на

съди

лищ

ата

19

47 (

и дв

ата

акта

) Д

а се

съо

браз

яват

с

конс

титу

цият

а и

зако

на

Нез

авис

имос

т пр

и уп

раж

нява

нето

на

тях

ната

съв

ест,

бе

зпри

стра

стно

ст и

сп

раве

длив

ост

Изи

сква

ния

за о

тдад

енос

т на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

и

опаз

ване

на

тайн

ата

на

съве

щан

ието

при

реш

аван

ето

на д

елат

а; т

рябв

а да

се

възд

ърж

ат о

т по

веде

ние,

съ

здав

ащо

съм

нени

е в

тяхн

ата

чест

ност

ЛИ

ХТ

ЕН

ЩА

ЙН

К

онст

итуц

ията

и З

акон

за

устр

ойст

во н

а съ

дили

щат

а

1921

и 1

922,

в

мом

ента

се

разг

леж

да

Зако

н за

съд

ебна

та

влас

т

Общ

ите

задъ

лжен

ия з

а дъ

ржав

ните

слу

жит

ели,

За

конъ

т за

дър

жав

ните

сл

ужит

ели

от

1938

г.

21

ЛИ

ТВ

А

Зако

н за

съд

илищ

ата

2002

г.

Да

се

подч

иняв

ат

на

с ко

нсти

туци

ята

и за

кона

Да

изпъ

лняв

ат и

зиск

вани

ята

на

съде

бнат

а ет

ика,

бе

зпри

стра

стно

ст, д

а ра

згле

жда

т де

лата

в р

азум

ен с

рок,

ако

е

необ

ходи

мо

да с

и пр

авят

отв

од,

да п

реду

преж

дава

т, ч

е чл

енов

е на

се

мей

ство

то с

е яв

яват

пре

д съ

да,

в ко

йто

рабо

тят

те

ЛЮ

КС

ЕМ

БУ

РГ

Н

яма

зако

н, о

пред

елящ

зад

ълж

ения

та н

а съ

диит

е

МА

ЛТ

А

Пър

во к

летв

а за

вяр

ност

пре

д пр

езид

ента

, пре

двид

ена

в ко

нсти

туци

ята,

вто

ро к

летв

ата,

пр

едви

дена

в К

одек

са з

а съ

дебн

ата

орга

низа

ция

и пр

оцед

ура

Да

реш

ават

дел

ата

съгл

асно

зак

она

и м

алти

йски

те о

бича

и, в

пр

осла

ва н

а Г

оспо

д и

Мал

тийс

ката

Реп

убли

ка

Да

пост

ъпва

т че

стно

и

спра

ведл

иво,

не

тряб

ва д

а ко

нтак

тува

т съ

с ст

рани

те и

ли д

а ги

съв

етва

т, с

изк

люче

ние

на

публ

ично

мяс

то, в

съд

а ил

и с

разр

ешен

ие о

т пр

едсе

дате

ля, д

а пр

едст

авят

мот

иви

за с

воит

е ре

шен

ия, д

а об

ясня

ват

прич

инит

е за

заб

авян

е

МО

ЛД

ОВ

А

Зако

н за

ста

тута

на

съде

бнат

а в

ласт

Стр

иктн

о сп

азва

не н

а из

искв

ания

та н

а за

кона

в

инте

рес

на п

раво

съди

ето,

за

щит

ници

на

своб

одит

е на

гр

ажда

ните

Да

защ

итав

ат ч

естт

а и

дост

ойнс

твот

о на

гра

жда

ните

, ви

сока

кул

тура

на

съде

бнат

а

влас

т, д

а бъ

дат

безп

рист

раст

ни и

да

се

отна

сят

хум

анно

, да

не

урон

ват

прес

тиж

а, д

а не

ко

мпр

омет

ират

чес

тта

и до

стой

нств

ото

на с

ъдеб

ната

вл

аст,

да

не п

оста

вят

под

съм

нени

е не

йнат

а об

екти

внос

т

НИ

ДЕ

РЛ

АН

ДИ

Я

Чле

н 2

9 от

Зак

она

за о

рган

изац

ията

на

съде

бнат

а в

ласт

18

27 г

.

Да

бъда

т ве

рни

на к

раля

, да

подд

ърж

ат и

да

се

подч

иняв

ат н

а ко

нсти

туци

ята

Да

изпъ

лняв

ат с

луж

ебни

те с

и за

дълж

ения

без

прис

трас

тно,

че

стно

и с

ъвес

тно

НО

РВ

ЕГ

ИЯ

К

онст

итуц

ията

, кле

тва

за п

одчи

нени

е и

вярн

ост

към

кон

стит

уция

та и

кра

ля,

Зако

на з

а съ

дили

щат

а

Тря

бва

да п

оем

ат п

исм

ено

задъ

лжен

ие д

а из

пълн

яват

сл

ужеб

ните

си

задъ

лжен

ия

съве

стно

22

ПО

ЛШ

А

Кон

стит

уция

та,

зако

ни,

коде

кси

и пр

оцед

урни

пр

авил

а –

клет

ва

пред

пр

езид

ента

, пра

вилн

ик з

а въ

треш

ния

ред

на с

ъдил

ищат

а

Зако

ни о

т 19

84, 1

995

и 19

97 г

., ак

туал

изир

ани

през

окт

омвр

и 20

01 г

.

Вяр

ност

към

нар

ода,

па

зите

л на

зак

онно

стта

Стр

иктн

о да

спа

зват

за

дълж

ения

та с

и, с

върз

ани

с тя

хнат

а ра

бота

, да

спаз

ват

клет

вата

, лоя

лнос

т,

безп

рист

раст

ност

, дос

тойн

ство

и

чест

ност

в п

раво

разд

аван

ето,

оп

азва

не н

а та

йнат

а на

съ

вещ

ание

то п

ри р

ешав

анет

о на

дел

ата

Задъ

лжен

ие з

а де

клар

иран

е на

им

ущес

твот

о и

дохо

дите

, да

избя

гват

вся

какъ

в ко

нфли

кт н

а ин

тере

си

ПО

РТ

УГ

АЛ

ИЯ

С

тату

тът

на с

ъдии

те

Общ

ите

задъ

лжен

ия з

а вс

ички

дъ

ржав

ни д

лъж

ност

и, з

адъл

жен

ие

за в

ъздъ

ржан

ост,

тря

бва

да н

осят

то

ги

Тря

бва

да ж

ивея

т на

мяс

тото

, къ

дето

зас

едав

ат; с

ъдии

те о

т съ

дили

щат

а от

по-

ниск

а ин

стан

ция

не т

рябв

а да

от

съст

ват

от н

асел

енот

о м

ясто

, с

изкл

юче

ние

на п

очив

ните

дн

и и

по п

разн

ици;

дру

гите

съ

дии

не т

рябв

а да

отс

ъств

ат

пове

че о

т тр

и по

след

оват

елни

дн

и и

не п

овеч

е от

20

дни

в го

дина

та, з

а ко

ето

се

увед

омяв

а С

ъвет

а на

съ

дебн

ата

вла

ст; з

абра

нена

е

поли

тиче

ска

дейн

ост

РУ

МЪ

НИ

Я

Чле

н 24

от

конс

титу

цият

а

Чле

нове

82

-87

от

Зако

на

за с

ъдеб

ната

ор

гани

заци

я 9

2/92

1991

19

92

Кле

тва

за

вярн

ост

към

конс

титу

цият

а и

зако

на

Не

тряб

ва д

а пр

авят

нищ

о, к

оето

би

ком

пром

етир

ало

дост

ойнс

твот

о на

про

фес

ията

Не

тряб

ва д

а пр

авят

нищ

о,

коет

о ур

онва

тях

ното

пр

офес

иона

лно

дост

ойнс

тво

СЛ

ОВ

АШ

КА

ТА

Р

ЕП

УБ

ЛИ

КА

За

кон

за с

ъдии

те и

съд

ебни

те з

асед

ател

и 20

00

Без

прис

трас

тнос

т, д

а ре

шав

ат

дела

та в

раз

умен

сро

к, л

оялн

ост

при

изпъ

лнен

ие н

а сл

ужеб

ните

за

дълж

ения

, не

тряб

ва д

а пр

авят

ни

що,

кое

то д

а ур

они

дост

ойнс

твот

о на

съд

ебна

та

сист

ема

и до

вери

ето,

кое

то т

я тр

ябва

да

вдъх

ва, д

а от

казв

ат

пода

ръци

, да

не п

озво

лява

т да

им

бъ

де о

казв

ано

влия

ние

зара

ди

техн

ите

връз

ки, в

клю

чите

лно

от

мед

иите

Тря

бва

да с

а на

върш

или

30

годи

ни, д

а са

зав

ърш

или

юри

диче

скот

о си

обр

азов

ание

, да

им

ат в

ъзм

ожно

ст д

а бъ

дат

съди

и, п

о-сп

ециа

лно

във

връз

ка с

тях

ното

здр

аве

и че

стно

ст, т

рябв

а да

им

ат

пост

оянн

о м

есто

жит

елст

во в

С

лова

кия,

тря

бва

да с

а пр

емин

али

през

про

цеду

рата

за

изб

ор

23

СЛ

ОВ

ЕН

ИЯ

За

кон

за с

ъдеб

ната

вла

ст

1994

, 199

6 и

1998

г.

Пов

еден

ието

им

в

проф

есио

налн

ия

им

жив

от

да

бъде

так

ова,

че

да н

е по

став

я по

д въ

прос

тях

ната

без

прис

трас

тнос

т,

неза

виси

мос

т ил

и да

ур

онва

пр

ести

жа

на с

ъдеб

ната

вла

ст

При

упр

ажня

ване

на

техн

ите

личн

и св

обод

и и

прав

а,

съди

ите

тряб

ва в

инаг

и да

им

ат

пред

вид

задъ

лжен

ието

да

защ

итав

ат н

езав

исим

остт

а и

безп

рист

раст

ност

та н

а пр

авос

ъдие

то и

не

тряб

ва д

а ур

онва

т пр

ести

жа

на

съде

бнат

а в

ласт

ШВ

ЕЦ

ИЯ

К

онст

итуц

ията

, пр

оцес

уале

н ко

декс

(к

летв

а) и

Зак

она

за д

ърж

авна

та с

луж

ба

Т

рябв

а да

сп

азва

т за

кона

, не

тря

бва

да г

о из

опач

ават

Еди

н че

стен

и п

очте

н съ

дия

тряб

ва д

а бъ

де: б

езпр

истр

асте

н,

тряб

ва д

а п

раво

разд

ава

по н

ай-

добр

ия н

ачин

, спо

ред

спос

обно

стит

е си

и п

о съ

вест

, не

тряб

ва д

а се

зам

есва

в к

оруп

ция

или

личн

и, р

одни

нски

или

пр

ияте

лски

усл

уги,

не

тряб

ва д

а об

явяв

а не

винн

ия з

а ви

нове

н и

обра

тно,

тря

бва

да о

пазв

а та

йнат

а на

съв

ещан

ието

при

реш

аван

ето

на д

елат

а

ШВ

ЕЙ

ЦА

РИ

Я

ТУ

РЦ

ИЯ

К

онст

итуц

ията

на

Реп

убли

ка Т

урци

я и

За

кона

за

съди

ите

и пр

окур

орит

е

И

дват

а ак

та

са

прие

ти п

рез

198

2 г.

Вяр

ност

към

ко

нсти

туци

ята,

към

зак

она

и къ

м т

ехни

те у

беж

дени

я,

при

усло

вие

че т

е са

в

съот

ветс

твие

със

зак

она

Да

защ

итав

ат с

воят

а не

зави

сим

ост,

въп

реки

че

те

мог

ат д

а бъ

дат

свър

зани

с

мин

исте

рств

ото

в из

пълн

ение

на

адм

инис

трат

ивни

те с

и за

дълж

ения

Да

не

изпъ

лняв

ат

офиц

иалн

и ф

ункц

ии,

осве

н ак

о не

е

пред

виде

но о

т за

кона

УК

РА

ЙН

А

Зако

н за

ста

тута

на

съди

ите

Вяр

ност

към

зак

она

и къ

м

конс

титу

цият

а,

обек

тивн

ост,

тря

бва

да

разг

леж

дат

изця

ло и

до

брос

ъвес

тно

дела

та,

коит

о са

им

въз

лож

ени

Тря

бва

да с

е по

дчин

яват

на

дисц

ипли

ната

и о

рган

изац

ията

на

рабо

тата

в с

ъда;

опа

зван

е на

пр

офес

иона

лнат

а та

йна

ОБ

ЕД

ИН

ЕН

ОТ

О

КР

АЛ

СТ

ВО

П

реце

дент

ното

пра

во

Кле

тва

за в

ярно

ст и

пр

едан

ост

към

кор

онат

а,

като

спа

зват

зак

она

Да

прил

агат

зак

она

неза

виси

мо

и бе

зпри

стра

стно

24

Им

а л

и к

одек

с за

пов

еден

иет

о н

а съ

дии

те?

Изг

отве

н от

...

При

ет о

т...

Дат

а За

дълж

ения

С

анкц

ия

АН

ДО

РА

Н

Е

АЗЕ

РБ

АЙ

ДЖ

АН

Д

А, и

згот

вен

и пр

иет

от в

сичк

и съ

дии

и от

Съд

ебни

я съ

вет

С

ъщит

е, к

акто

са

пред

виде

ни в

ра

зпор

едби

те н

а за

кона

Д

исци

плин

арно

пр

оизв

одст

во

БЕ

ЛГ

ИЯ

Н

Е

КИ

ПЪ

Р

НЕ

, но

същ

еств

уват

ста

ндар

ти з

а по

дбор

, за

да с

е га

рант

ира,

че

бъде

щит

е съ

дии

прит

ежав

ат в

исок

и м

орал

ни к

ачес

тва,

кои

то с

а за

беля

зани

в п

ракт

икат

а им

ка

то а

двок

ати

ЧЕ

ШК

АТ

А

РЕ

ПУ

БЛ

ИК

А

ДА

и Н

Е, н

о 7

крат

ки п

ринц

ипа

са и

згот

вени

от

Съю

за

на с

ъдии

те (

орга

низа

ция,

пре

дста

вляв

аща

50%

от

съди

ите)

и м

огат

да

бъда

т оф

орм

ени

в ко

декс

Одо

брен

о от

пре

дста

вите

лно

събр

ание

на

съди

ите

20

00

7 пр

инци

па, п

осоч

ващ

и за

дълж

ения

та и

по

веде

ниет

о на

съд

иите

в т

ехни

я пр

офес

иона

лен

жив

от

Ням

а де

ла

ЕС

ТО

НИ

Я

ДА

, Асо

циац

ията

на

есто

нски

те с

ъдии

Д

елег

ация

от

Пар

лам

ента

в З

акон

а за

съд

иите

за

прие

ман

е от

К

онф

ерен

цият

а на

съд

иите

19

94

35 о

снов

ни п

рави

ла з

а пр

офес

иона

лно

пове

дени

е (д

обро

съве

стно

ст и

усъ

рдие

в

рабо

тата

, про

фес

иона

лнит

е от

нош

ения

, не

зави

сим

ост

и бе

зпри

стра

стно

ст)

и ог

рани

чава

не н

а ли

чнит

е св

обод

и (и

звън

съде

бни

дейн

ости

, час

тни

отно

шен

ия)

Ням

а де

йств

ител

ни

санк

ции,

но

мож

е да

по

мог

не н

а съ

дият

а в

дисц

ипли

нарн

ото

прои

звод

ство

кат

о вн

есат

све

тлин

а в

разп

оред

бите

на

Зако

на з

а съ

диит

е

ФИ

НЛ

АН

ДИ

Я

НЕ

ФР

АН

ЦИ

Я

НЕ

25

ГЕ

РМ

АН

ИЯ

Н

Е

ИС

ЛА

НД

ИЯ

Н

Е, н

якои

неп

исан

и пр

авил

а

ИР

ЛА

НД

ИЯ

НЕ

, но

в ед

ин д

окла

д за

ети

ката

и п

роф

есио

налн

ото

пове

дени

е на

съд

иите

от

1999

г. с

е пр

епор

ъчва

ком

исия

за

ети

чно

и пр

офес

иона

лно

пове

дени

е да

изг

отви

К

одек

с, к

ойто

да

бъде

пре

дост

авян

на

всич

ки н

ови

съди

и, п

ри в

стъп

ване

в д

лъж

ност

. Так

ава

ком

исия

ощ

е не

е с

ъзда

дена

. В м

омен

та з

акон

ът с

е пр

ераб

отва

.

ИТ

АЛ

ИЯ

Д

А, Н

ацио

налн

ото

сдру

жен

ие н

а съ

диит

е

Нац

иона

лнот

о сд

руж

ение

на

съди

ите,

по

преп

орък

а на

пр

авит

елст

вото

и з

акон

одат

елна

та

влас

т

1994

Дос

тойн

ство

и к

орек

тнос

т в

личн

ия

жив

от, ч

увст

во з

а об

щес

твен

дъл

г,

безк

орис

тно

изпъ

лнен

ие н

а съ

дийс

ките

ф

ункц

ии, в

ним

ател

но о

тнош

ение

в

граж

дани

те, п

роф

есио

налн

а съ

вест

, не

прек

ъсна

та к

вали

фик

ация

, про

цеду

ри

за и

зпол

зван

ето

на с

редс

тват

а на

ад

мин

истр

ация

та, о

пазв

ане

на

проф

есио

налн

ата

тайн

а, д

исци

плин

а в

отно

шен

ията

с м

едии

те, д

а не

защ

итав

ат

конф

ликт

и на

пол

итич

ески

или

ф

инан

сови

инт

ерес

и, д

а не

пок

азва

т пр

истр

астн

ост,

под

държ

ане

на д

обри

от

нош

ения

с к

олег

ите

и съ

дебн

ите

служ

ител

и

Тов

а е

осно

вно

сред

ство

за

сам

орег

улир

ане.

М

оже

да б

ъде

нало

жен

а са

нкци

я,

ако

нару

шен

ието

е

вклю

чено

в

дисц

ипли

нарн

ите

разп

оред

би и

ли п

о об

щия

зак

он.

ЯП

ОН

ИЯ

Д

А, с

ъщес

твув

ат р

азпо

редб

и в

няко

и за

кони

, въп

реки

че

ням

а от

деле

н ко

декс

за

пове

дени

е

ЛИ

ХТ

ЕН

ЩА

ЙН

Н

Е

ЛИ

ТВ

А

ДА

, Нац

иона

лнот

о сд

руж

ение

на

съди

ите

Нац

иона

лния

кон

грес

на

всич

ки

съди

и

1998

Нез

авис

имос

т, п

овед

ение

и з

адъл

жен

ия

на с

ъдия

та, с

ъщо

и из

вън

служ

ебни

те м

у за

дълж

ения

, и т

.н.

НЕ

, но

се

пров

ежда

ди

сцип

лина

рно

прои

звод

ство

ЛЮ

КС

ЕМ

БУ

РГ

Н

Е, К

омис

ия, к

оято

се

зани

ма

с то

зи в

ъпро

с да

де

закл

юче

ние,

че

е за

пре

дпоч

итан

е да

се

прид

ърж

аме

към

об

щи

непи

сани

пра

вила

.

26

МА

ЛТ

А

ДА

, изг

отве

н от

съд

ебна

та в

ласт

Вси

чки,

с и

зклю

чени

е на

еди

н съ

дия;

код

ексъ

т бе

ше

пред

став

ен н

а пр

едсе

дате

ля н

а К

омис

ията

по

прав

ораз

дава

не, к

оято

го

прие

с

няко

и из

мен

ения

2000

20 ч

лена

, кои

то с

ъгла

сува

т до

брит

е пр

акти

ки, п

отвъ

ржда

ват

ценн

ости

те,

коит

о съ

диит

е са

при

знал

и с

прои

знас

янет

о на

кле

тват

а, и

мид

ж н

а съ

диит

е, к

оито

при

нео

бход

имос

т тр

ябва

да

бъд

ат с

ъщо

и на

казв

ани

ефек

тивн

о

Сам

ият

Код

екс

съдъ

ржа

санк

ции

МО

ЛД

ОВ

А

ДА

, от

CS

M

Кон

фер

енци

я на

съд

иите

20

00

Опа

зван

е на

слу

жеб

ната

тай

на,

коре

ктно

ст, т

очно

ст, т

рябв

а да

бъд

ат

сери

озни

, учт

иви,

въз

държ

ани,

сп

окой

ни, т

олер

антн

и, т

рябв

а да

из

слуш

ват,

да

нака

зват

оне

зи, к

оито

ок

азва

т не

уваж

ение

към

съд

а, н

е тр

ябва

да

раз

искв

ат д

елот

о съ

с ст

рани

те, о

свен

по

вре

ме

на з

асед

ания

та, д

а сп

азва

т чо

веш

ките

пра

ва, д

а не

про

явяв

ат

диск

рим

инац

ия

ДА

, дис

ципл

инар

ни

НИ

ДЕ

РЛ

АН

ДИ

Я

НЕ

НО

РВ

ЕГ

ИЯ

Ням

а ко

декс

, пре

з 19

99 г

. е н

апра

вен

опит

за

такъ

в от

Н

орве

жка

та к

омис

ия з

а съ

дили

щат

а, к

ойто

сег

а се

ра

згле

жда

в П

арла

мен

та

ПО

ЛШ

А

НЕ

, но

на Н

ацио

налн

ия с

ъвет

за

съде

бнат

а в

ласт

е

възл

ожен

о да

изр

абот

и та

къв

коде

кс и

от

2001

г. р

абот

и за

съб

иран

е на

при

нцип

и, о

тнас

ящи

се д

о ет

икат

а на

съ

диит

е

ПО

РТ

УГ

АЛ

ИЯ

Н

Е

РУ

МЪ

НИ

Я

НЕ

, но

същ

еств

уват

няк

ои о

бщи

прав

ила

в За

кона

за

орга

низа

цият

а на

съд

ебна

та в

ласт

Рум

ънск

ия п

арла

мен

т 19

92

Маг

истр

атит

е тр

ябва

да

се в

ъздъ

ржат

от

всяк

акви

дей

стви

я ко

ито

мог

ат д

а по

дкоп

аят

тяхн

ото

дост

ойнс

тво

в ра

бота

та и

м и

пре

д об

щес

твот

о.

На

маг

истр

атит

е е

забр

анен

о да

чл

енув

ат в

пол

итич

ески

пар

тии

или

да

се а

нгаж

ират

с п

убли

чни

дейн

ости

с

поли

тиче

ски

хара

ктер

. И

зпъл

нени

ето

на с

луж

ебни

те

задъ

лжен

ия е

нес

ъвм

ести

мо

с вс

якак

ва

друг

а пу

блич

на и

час

тна

дейн

ост,

с

изкл

юче

ние

на п

роф

есио

налн

а ак

адем

ична

дей

ност

.

Нак

азат

елно

и

дисц

ипли

нарн

о пр

оизв

одст

во.

27

На

маг

истр

атит

е се

заб

раня

ва д

а уп

раж

нява

т пр

епод

ават

елск

и де

йнос

ти,

учас

тие

в уп

равл

ение

на

обуч

ение

то, в

гр

ажда

нски

или

авт

оном

ни к

омпа

нии,

пр

яко

или

чрез

под

став

ени

лица

. За

бран

ява

им с

е съ

щот

о та

ка у

част

ие в

ад

мин

истр

иран

ето

на т

акив

а ко

мпа

нии

или

авто

ном

ни к

омпа

нии.

И

ма

друг

и за

дълж

ения

за

съди

ите,

кои

то

се п

рием

ат к

ато

усло

вие

да б

ъдат

съд

ии:

напр

имер

доб

ра р

епут

ация

или

доб

ра

хара

ктер

исти

ка з

а де

йнос

тта

на с

ъдия

та:

напр

имер

нез

авис

имос

т,

безп

рист

раст

ност

, опа

зван

е та

йнат

а на

съ

вещ

ание

то п

о ре

шав

ане

на д

елат

а.

СЛ

ОВ

АШ

КА

ТА

Р

ЕП

УБ

ЛИ

КА

Д

А

Пре

дсед

ател

я на

Съв

ета

на

съде

бнат

а в

ласт

и м

инис

търа

на

прав

осъд

ието

20

01

Час

тния

жив

от, п

роф

есио

налн

ия ж

ивот

и

проф

есио

налн

ите

задъ

лжен

ия

НЕ

, сам

о За

кона

за

съди

ите

СЛ

ОВ

ЕН

ИЯ

ДА

(то

й за

мен

и пр

едиш

ния

Код

екс

за п

роф

есио

налн

ата

отго

ворн

ост

от 1

972

г.),

от

груп

а съ

дии

от С

друж

ение

то

на с

ъдии

те

Сдр

ужен

ието

20

01

9 пр

инци

па: н

езав

исим

ост,

бе

зпри

стра

стно

ст и

неу

трал

ност

, сп

особ

ност

и, у

сърд

ие,

несъ

вмес

тим

и/съ

вмес

тим

и де

йнос

ти,

своб

ода

на д

ейст

вие,

про

фес

иона

лни

отно

шен

ия, р

епут

ация

.

Не,

но

имам

е С

ъд н

а че

стта

, кой

то м

оже

да р

азгл

ежда

дад

ено

нару

шен

ие, н

о бе

з да

на

лага

няк

аква

са

нкци

я.

ШВ

ЕЦ

ИЯ

Ням

а от

деле

н ко

декс

, но

има

исто

риче

ски

мод

ел з

а по

веде

ниет

о на

съд

иите

и т

ова

е О

бщ к

одек

с по

пра

во о

т 17

34 г

., вк

лючв

ащ с

тар

коде

кс, к

ойто

не

е за

дълж

ител

ен

за с

ъдии

те

Ола

ус П

етри

(O

laus

Pet

ri)

в ш

естн

адес

ети

век;

сдр

ужен

ието

на

съди

ите

рабо

ти н

апос

ледъ

к за

из

готв

яне

на п

роек

т на

код

екс,

но

не

е за

върш

ен п

орад

и м

ного

то к

рити

ки

1540

От

друг

а си

стем

а,

зако

нът

дава

пр

авом

ощия

на

Ом

будс

ман

а и

на

Кан

цлер

а на

пр

авос

ъдие

то д

а от

прав

ят п

убли

чно

крит

ика

на с

ъдия

та

за н

егов

ото

пове

дени

е

ШВ

ЕЙ

ЦА

РИ

Я

Пис

мен

и пр

авил

а пр

акти

ческ

и не

същ

еств

уват

на

фед

ерал

но р

авни

ще,

а д

о го

лям

а ст

епен

и н

а м

естн

о ра

внищ

е

ТУ

РЦ

ИЯ

За

кон

за с

ъдии

те и

про

куро

рите

и п

рави

ла з

а по

веде

ние

Пар

лам

ента

, Вис

шия

съв

ет н

а съ

диит

е и

прок

урор

ите

1

982

Същ

ите

какт

о ра

зпор

едби

те н

а за

кони

те Д

исци

плин

арно

пр

оизв

одст

во

28

УК

РА

ЙН

А

ДА

, раз

рабо

тван

ето

му

запо

чна

през

199

9 г.

от

Кон

грес

а на

съд

иите

въз

осн

ова

на о

пита

на

Кан

ада,

Ам

ерик

а и

глав

но Р

усия

и и

змен

ения

и п

редл

ожен

ия о

т ук

раин

ски

съди

и

Съв

ета

на с

ъдии

те

2002

Под

чине

ние

на з

акон

а,

безп

рист

раст

ност

, под

ърж

ане

на

осно

вате

лни

очак

вани

я, л

оялн

ост,

сп

раве

длив

ост,

иск

рено

ст, п

овед

ение

в

съот

ветс

твие

с д

аден

ата

клет

ва

НЕ

, спо

ред

жел

ание

то н

а К

онгр

еса

на с

ъдии

те

ОБ

ЕД

ИН

ЕН

ОТ

О

КР

АЛ

СТ

ВО

НЕ

, но

има

няко

и не

фор

мал

ни р

ъков

одст

ва, к

оито

няк

ои

(Съв

етът

по

съде

бни

проу

чван

ия, ш

отла

ндск

ият

мин

истъ

р на

пра

восъ

диет

о и

докт

рина

та в

Сев

ерна

И

рлан

дия)

бих

а ж

елал

и да

бъд

ат п

оста

вени

на

фор

мал

на

осно

ва, б

ез д

а пр

едст

авля

ват

задъ

лжен

ия п

о за

кон

Съз

даде

ни о

т ло

рд к

анцл

ера,

със

съ

глас

ието

на

лорд

гла

вния

съд

ия

Пре

ди д

а бъ

дат

назн

ачен

и, с

ъдии

те с

е ин

фор

мир

ат о

тнос

но т

ова,

кое

то с

е оч

аква

от

тях

по о

тнош

ение

на

пове

дени

ето

им

Дей

нос

ти, н

есъ

вм

ести

ми

съ

с съ

дий

ски

те ф

унк

ци

и

Изт

очни

к В

ид н

есъв

мес

тим

ост

Изк

люче

ния

АН

ДО

РА

За

кон

за п

раво

съди

ето

(L.Q

.J.)

В

сяка

дру

га п

убли

чна

служ

ба; т

ърго

вски

, инд

устр

иалн

и ил

и пр

офес

иона

лни

дейн

ости

; да

рабо

ти к

ато

адво

кат

или

да

упра

жня

ва д

ейно

сти,

свъ

рзан

и с

прав

ната

пом

ощ

АЗЕ

РБ

АЙ

ДЖ

АН

"т

ози

въпр

ос е

нея

сен

за н

ас"

БЕ

ЛГ

ИЯ

Съд

ията

не

мож

е да

бъд

е ед

новр

емен

но и

про

куро

р, д

а за

ема

избо

рна

длъж

ност

, адв

окат

(ко

йто

се я

вява

в п

о-ни

сшит

е ин

стан

ции)

, съд

ебен

изп

ълни

тел,

адв

окат

(ко

йто

се я

вява

в

по-в

исш

ите

инст

анци

и), в

оене

н и

рели

гиоз

ен с

луж

ител

или

да

зае

ма

плат

ена

поли

тиче

ска

или

адм

инис

трат

ивна

дл

ъжно

ст о

т ка

къвт

о и

да е

вид

КИ

ПЪ

Р

В

сяка

ква

друг

а дл

ъжно

ст и

ли п

роф

есия

Л

екци

и и

публ

икац

ии п

о пр

авни

въп

роси

ЧЕ

ШК

АТ

А

РЕ

ПУ

БЛ

ИК

А

Не

мож

е да

зае

ма

поли

тиче

ски

пост

(на

прим

ер п

рези

дент

на

Реп

убли

ката

или

чле

н на

пар

лам

ента

), н

икак

ва д

ърж

авна

или

тъ

ргов

ска

дейн

ост.

Раз

реш

ена

е на

учна

раб

ота,

пр

епод

ават

елск

а, л

итер

атур

на и

арт

исти

чна

дейн

ост,

как

то и

да

бъд

е по

лити

ческ

и съ

ветн

ик, а

ко т

ова

не п

одко

пава

до

стой

нств

ото

на с

ъдеб

ната

вла

ст и

дов

ерие

то, к

оето

тя

тряб

ва д

а вд

ъхва

ЕС

ТО

НИ

Я

Н

икак

ви п

олит

ичес

ки м

анда

ти и

ли д

ейно

сти;

ник

акви

дру

ги

длъж

ност

и ос

вен

преп

одав

ане

или

изсл

едва

ния;

не

мож

е да

уч

аств

а в

боро

дове

на

публ

ични

или

час

ти к

омпа

нии

30

ФИ

НЛ

АН

ДИ

Я

Зако

н за

дър

жав

ните

слу

жит

ели

Вся

какв

а пу

блич

на с

луж

ба, к

аква

то и

да

е ци

вилн

а, т

ърго

вска

ил

и пл

атен

а пр

офес

ия и

ли д

ейно

ст

Мож

е да

се

полу

чи р

азре

шен

ие о

т пъ

рвос

тепе

нен

съд

или

съд

от

по-в

исш

а ин

стан

ция

ФР

АН

ЦИ

Я

Нес

ъвм

ести

ма

с вс

ички

вид

ове

публ

ични

слу

жби

, как

вато

и

да е

цив

илна

, тър

говс

ка и

ли п

лате

на п

роф

есия

и р

абот

а ка

то

арби

тър

ГЕ

РМ

АН

ИЯ

За

кона

за

нем

скат

а съ

дебн

ата

влас

т

Иде

ята

за р

азде

лени

е на

вла

стит

е: н

икак

ва а

дмин

истр

атив

на

дейн

ост

(с и

зклю

чени

е в

съда

, нау

чна

и пр

епод

ават

елск

а); н

е м

оже

да п

рина

длеж

и на

пол

итич

еска

пар

тия

или

да

канд

идат

ства

за

изби

ране

кат

о чл

ен н

а па

рлам

ента

: ако

бъд

е из

бран

, той

бив

а вр

емен

но о

тстр

анен

от

длъж

ност

та н

а съ

дия;

заб

ране

ни с

а ко

нсул

тант

скит

е и

пом

ирит

елни

де

йнос

ти

Пра

вите

лств

ото

мож

е да

раз

реш

и на

съд

ия д

а за

седа

ва к

ато

арби

тър

или

да б

ъде

изсл

ушан

ка

то е

кспе

рт о

т ар

битр

ажен

съд

ИС

ЛА

НД

ИЯ

1

998

Зако

на з

а съ

дебн

ата

влас

т

Не

мож

е да

при

ема

пост

или

да

има

акци

и в

ком

пани

я, а

ко

това

е н

есъв

мес

тим

о с

него

вите

/ней

ните

зад

ълж

ения

или

им

а ве

роят

ност

да

се в

лош

и ка

чест

вото

на

него

вата

или

ней

ната

ра

бота

Пре

пода

ване

, да

бъде

пре

дсед

ател

на

ком

исия

, изн

асян

е на

лек

ции,

пис

ане

на

стат

ии, и

т.н

. Тря

бва

да п

оиск

а ра

зреш

ение

за

извъ

нсъд

ебни

дей

ност

и от

Ком

исия

та з

а съ

дебн

ата

влас

т

ИР

ЛА

НД

ИЯ

К

онст

итуц

ията

от

1937

г.

Ник

ой с

ъдия

не

мож

е да

бъд

е из

бран

за

член

на

коят

о и

да е

ка

мар

а на

пар

лам

ента

или

да

заем

а „к

аква

то и

да

е др

уга

служ

ба и

ли п

ост

срещ

у въ

знаг

раж

дени

е”.

ИТ

АЛ

ИЯ

К

ралс

ки д

екре

т от

30

януа

ри 1

941

г.

Ник

аква

раб

ота

или

публ

ична

или

час

тна

служ

ба, с

из

клю

чени

е ка

то ч

лен

на п

арла

мен

та и

ли н

а бл

агот

вори

телн

а ор

гани

заци

я, н

икак

ва т

ърго

вска

, инд

устр

иалн

а ил

и пр

офес

иона

лна

дейн

ост.

Вис

шия

т съ

вет

на с

ъдеб

ната

вла

ст

мож

е да

раз

реш

и „з

адач

и от

няк

акъв

дру

г ви

д”.

Пре

пода

ване

или

нау

чна

дейн

ост

са

възм

ожни

с р

азре

шен

ие –

при

точ

но

опре

деле

ни у

слов

ия –

от

Вис

шия

съв

ет.

Арб

итра

жна

та д

ейно

ст с

е ра

зреш

ава

сам

о по

из

клю

чени

е.

31

ЯП

ОН

ИЯ

За

кон

за о

рган

изац

ията

на

съда

Забр

ана

за п

олит

ичес

ка и

тър

говс

ка д

ейно

сти

и за

пол

учав

ане

на д

руго

въз

нагр

ажде

ние,

осв

ен з

а ра

бота

та к

ато

съди

я.

Раз

реш

ение

мож

е да

бъд

е по

луче

но о

т В

ърхо

вния

съд

за

полу

чава

не н

а др

уго

възн

агра

жде

ние

осве

н за

раб

отат

а ка

то

съди

я.

ЛИ

ХТ

ЕН

ЩА

ЙН

Ч

лен

6,

Зако

н за

дъ

ржав

ните

сл

ужит

ели

от

1938

Ник

аква

дру

га д

ейно

ст, к

оято

се

извъ

ршва

сре

щу

възн

агра

жде

ние

или

изис

кващ

а м

ного

вре

ме

без

разр

ешен

ие

от п

рави

телс

твот

о, к

оето

пре

ценя

ва д

али

тя е

съв

мес

тим

а с

рабо

тата

на

съди

ята;

так

ъв о

бикн

овен

о е

случ

аят

с на

учна

та

рабо

та к

ато

хоно

рува

н съ

труд

ник

или

преп

одав

ател

ска

дейн

ост

ЛИ

ТВ

А

2002

Зак

он з

а съ

дебн

ата

влас

т

Ник

аква

пол

итич

еска

дей

ност

, не

мож

е да

бъд

е по

вика

н на

во

енна

слу

жба

, ник

аква

час

тна

дейн

ост

срещ

у за

плащ

ане,

ра

зреш

ава

се в

ъзна

граж

дени

е за

пре

пода

вате

лска

дей

ност

, да

не р

абот

и в

сдру

жен

ие, а

ко т

ова

влия

е въ

рху

неза

виси

мос

тта

на с

ъдия

та

Чет

ене

на л

екци

и и

публ

икац

ии п

о пр

авни

въ

прос

и

ЛЮ

КС

ЕМ

БУ

РГ

К

онст

итуц

ията

и

Зако

н за

ор

гани

заци

ята

на

съде

бнат

а вл

аст

Н

икак

ва р

абот

а ср

ещу

запл

ащан

е

МА

ЛТ

А

Код

екс

за

орга

низа

цият

а и

граж

данс

ката

пр

оцед

ура,

Ети

чен

коде

кс

Ник

акво

лич

но у

част

ие и

ли у

част

ие к

ато

съве

тник

по

дело

, ко

ето

проц

есът

веч

е е

запо

чнал

или

дел

ото

е пр

едад

ено

за

разг

леж

дане

от

съди

я, н

икак

ва д

руга

дей

ност

, дор

и вр

емен

но,

с из

клю

чени

е в

меж

дуна

роде

н съ

дебе

н ор

ган

или

унив

ерси

тета

Със

съг

ласи

ето

на п

рези

дент

а на

Р

епуб

лика

та

МО

ЛД

ОВ

А

Зако

н за

ста

тута

на

съди

ите

Ник

аква

дру

га п

убли

чна

или

част

на д

лъж

ност

или

пос

т ка

то

член

на

парл

амен

та и

ли с

ъвет

ник

в ор

ган

на м

естн

ата

влас

т;

не м

оже

да п

рина

длеж

и къ

м п

олит

ичес

ки п

арти

и ил

и др

уги

общ

еств

ено-

поли

тиче

ски

орга

низа

ции;

не

мож

е да

уча

ства

в

бизн

ес и

ли в

пис

мен

и ил

и ус

тни

конс

улта

ции,

осв

ен з

а кр

ъвни

род

нини

. Въз

мож

ни с

а пу

блик

ации

или

мед

ийни

из

яви,

ако

не

се о

тнас

ят д

о въ

треш

но п

олит

ичес

ки в

ъпро

си.

32

НИ

ДЕ

РЛ

АН

ДИ

Я

Чле

н 44

“За

кон

за о

рган

изац

ията

на

съде

бнат

а

влас

т”

(182

7/20

01)”

; За

кон

за

дейн

ости

не

съвм

ести

ми

с де

йнос

тите

на

наци

онал

ните

и

евро

пейс

ки п

арла

мен

ти (

1994

)

Съд

иите

на

мог

ат д

а бъ

дат

адво

кати

, кои

то с

е яв

яват

в п

о-ни

сшит

е ин

стан

ции,

адв

окат

и, к

оито

се

явяв

ат в

по-

висш

ите

инст

анци

и (х

олан

дски

я ек

вива

лент

), н

отар

иуси

; не

мог

ат д

а уп

раж

нява

т др

уги

проф

есии

, свъ

рзан

и с

прав

на п

омощ

или

да

ване

на

съве

ти; с

ъдии

те о

т В

ърхо

вния

съд

не

мог

ат д

а бъ

дат

член

ове

на х

олан

дски

я ил

и Е

вроп

ейск

ия п

арла

мен

т .

НО

РВ

ЕГ

ИЯ

За

кона

за

съ

дили

щат

а и

Осн

овно

дъ

ржав

но

спор

азум

ение

Съд

иите

са

срав

ните

лно

своб

одни

; еди

нств

ено

съди

ите

от

Вър

ховн

ия с

ъд с

е по

дчин

яват

на

спец

иалн

и ра

зпор

едби

. О

бщо

взет

о об

аче

те м

огат

да

бъда

т ад

вока

ти, к

оито

се

явяв

ат

в по

-вис

шит

е ин

стан

ции,

мед

иато

ри и

ли с

ъдеб

ни з

асед

ател

и бе

з да

тря

бва

да н

апус

кат

рабо

та.

Зако

нът

е в

парл

амен

та, т

ой т

рябв

а да

зам

ени

толе

рант

ната

съд

ебна

пра

ктик

а, с

ъдър

жа

стро

ги р

азпо

редб

и ил

и за

бран

а, д

аван

е на

ра

зреш

ение

или

дек

лари

ране

на

допъ

лнит

елни

дей

ност

и и

прав

и пр

авил

ата

за

несъ

вмес

тим

ост

на д

ейно

стит

е по

-стр

оги.

ПО

ЛШ

А

К

онст

итуц

ия и

зак

он

Ник

аква

дру

га д

ейно

ст, с

изк

люче

ние

на н

аучн

и пу

блик

ации

и

като

хон

орув

ан п

репо

дава

тел,

при

усл

овие

че

това

не

се

отра

зява

вър

ху р

абот

ата

на с

ъдия

та; н

икак

ва д

ейно

ст и

ли

длъж

ност

сре

щу

възн

агра

жде

ние,

кое

то б

и м

огло

да

хвър

ли

петн

о въ

рху

имид

жа

на с

ъдеб

ната

вла

ст; н

икак

ва

поли

тиче

ска

дейн

ост.

При

лага

нето

тря

бва

да б

ъде

възл

ожен

о на

ви

сшес

тоящ

(пр

едсе

дате

ля н

а съ

да и

ли

върх

овни

я съ

д ил

и м

инис

търа

)

ПО

РТ

УГ

АЛ

ИЯ

Ник

акви

пуб

личн

и ил

и ча

стни

про

фес

иона

лни

длъж

ност

и;

несъ

вмес

тим

ост

на д

ейно

стит

е, п

рило

жим

а об

що

за в

сичк

и дъ

ржав

ни с

луж

ител

и

Пре

пода

вате

лска

или

нау

чна

дейн

ост

мож

е да

бъд

е ра

зреш

ена

от К

омис

ията

на

съде

бнат

а в

ласт

, но

не т

рябв

а да

бъд

е за

плат

ена

дейн

ост

РУ

МЪ

НИ

Я

Ник

аква

пол

итич

еска

дей

ност

, ник

аква

дру

га д

лъж

ност

, ос

вен

сътр

удни

к в

науч

ни и

здан

ия и

пре

пода

вате

лска

де

йнос

т

33

СЛ

ОВ

АШ

КА

ТА

Р

ЕП

УБ

ЛИ

КА

За

кон

от 2

000

г.

Ник

акви

пол

итич

ески

пос

тове

в ш

ирок

ия с

мис

ъл н

а ду

мат

а,

вклю

чите

лно

държ

авни

те в

едом

ства

и а

рмия

та, н

икак

ва

част

на д

ейно

ст с

рещ

у въ

знаг

раж

дени

е, с

изк

люче

ние

на

науч

на, п

репо

дава

телс

ка и

ли а

ртис

тичн

а де

йнос

т и

то п

ри

усло

вие,

че

тя н

е по

дкоп

ава

дост

ойнс

твот

о на

съд

ебна

та

длъж

ност

.

СЛ

ОВ

ЕН

ИЯ

К

онст

итуц

ията

и З

акон

а за

орг

аниз

ация

та н

а съ

дебн

ата

вла

ст

Ник

аква

адм

инис

трат

ивна

или

пол

итич

еска

длъ

жно

ст,

ника

ква

търг

овск

а ил

и пр

офес

иона

лна

дейн

ост,

пла

тена

де

йнос

т ил

и уч

асти

е в

упра

влен

ието

на

търг

овск

и др

ужес

тва

и вс

ичко

, кое

то м

оже

да х

върл

и пе

тно

върх

у ре

пута

цият

а на

съ

дебн

ата

вла

ст. П

репо

дава

телс

ка и

нау

чна

дейн

ост

са

разр

ешен

и пр

и те

зи у

слов

ия.

ШВ

ЕЦ

ИЯ

За

кони

и к

онст

итуц

ията

Н

икой

съд

ия н

е е

подч

инен

на

друг

съд

ия и

ли н

а дъ

ржав

но

длъж

ност

но л

ице

ШВ

ЕЙ

ЦА

РИ

Я

Ник

аква

дру

га д

ърж

авна

слу

жба

или

пос

т, н

икак

ва д

руга

ка

риер

а ил

и пр

офес

ия, н

икак

ъв п

ост

на д

ирек

тор,

упр

авит

ел

или

член

на

орга

н, р

ъков

одещ

орг

аниз

ация

със

сто

панс

ка

цел,

ник

аква

длъ

жно

ст в

ъзло

жен

а ил

и пр

аво

на с

обст

вено

ст

даде

но о

т чу

жде

стра

нни

орга

ни

Съд

ът м

оже

да р

азре

ши

рабо

та к

ато

експ

ерт

или

арби

тър

и др

уги

допъ

лнит

елни

дей

ност

и и

да п

оста

ви с

ъотв

етни

те у

слов

ия, а

ко о

баче

не

се

зася

га н

езав

исим

остт

а и

прес

тиж

ът н

а съ

дебн

ата

вла

ст

ТУ

РЦ

ИЯ

За

кон

за с

ъдии

те и

про

куро

рите

Н

икак

ва п

убли

чна

дейн

ост,

осв

ен а

ко н

е е

разр

ешен

а от

за

кона

, ник

аква

дей

ност

сре

щу

възн

агра

жде

ние.

УК

РА

ЙН

А

Ням

а ф

орм

ално

пре

двид

ени

несъ

вмес

тим

и де

йнос

ти

34

ОБ

ЕД

ИН

ЕН

ОТ

О

КР

АЛ

СТ

ВО

О

снов

ни н

асок

и

Не

мож

е да

зас

едав

а ка

то а

рбит

ър и

ли д

а уп

раж

нява

как

вато

и

да е

пла

тена

про

фес

иона

лна

дейн

ост

(осв

ен п

убли

каци

и)

или

какв

ато

и да

е п

роф

есио

налн

а де

йнос

т (о

свен

пу

блик

ации

) ил

и ка

кват

о и

да е

пол

итич

еска

дей

ност

; гол

еми

огра

ниче

ния

се н

алаг

ат с

ъщо

и ко

гато

съд

ията

е н

апус

нал

длъж

ност

та.

35

Обс

тоя

тел

ств

а, п

ри

кои

то б

езп

ри

стр

астн

остт

а м

оже

да б

ъде

пос

тав

ена

под

съ

мн

ени

е

Изт

очни

к О

бсто

ятел

ства

АН

ДО

РА

З

акон

за

прав

осъд

ието

(L

.Q.J

.)

Бли

зост

по

родн

инск

а ли

ния,

да

е би

л ад

вока

т ил

и пр

едст

авит

ел; т

ърго

вски

или

ик

оном

ичес

ки в

ръзк

и. Д

а е

имал

съд

ебен

спо

р с

парт

ия и

ли н

ейни

я ад

вока

т, и

нтер

ес в

пр

едм

ета

на с

пора

, йер

архи

чни

или

прия

телс

ки о

тнош

ения

.

АЗЕ

РБ

АЙ

ДЖ

АН

В

ъпро

сът

се о

тнас

я за

раз

глеж

дане

от

Гла

вна

прок

урат

ура

в си

туац

ия, п

редв

иден

а от

зак

она

БЕ

ЛГ

ИЯ

Съд

ебна

та п

ракт

ика

по р

азпо

редб

ите

на К

одек

са и

за

коно

дате

лств

ото

отно

сно

отст

раня

ване

на

съди

ята

от с

ъста

ва и

нес

ъвм

ести

мит

е де

йнос

ти

КИ

ПЪ

Р

Съд

ебна

та п

ракт

ика

на В

ърхо

вния

съд

К

онф

ликт

на

родн

инск

и ил

и ли

чни

инте

реси

, поз

нава

не н

а де

лото

или

стр

анит

е

ЧЕ

ШК

АТ

А

РЕ

ПУ

БЛ

ИК

А

Гра

жда

нско

-про

цесу

ални

я и

Нак

азат

елно

-пр

оцес

уалн

ия к

одек

си, м

ехан

изм

ите

за ..

.тър

сене

на

възс

тано

вява

не н

а щ

ети

от с

ъдия

, кой

то е

зл

оупо

треб

ил с

вла

стта

си

ЕС

ТО

НИ

Я

К

онф

ликт

на

инте

реси

, вся

какв

и вр

ъзки

, кои

то б

иха

мог

ли д

а се

отр

азят

не

благ

опри

ятно

вър

ху д

овер

ието

в с

ъдеб

ната

сис

тем

а, п

рист

раст

ие

ФИ

НЛ

АН

ДИ

Я

Про

цесу

ален

код

екс

Род

нинс

ки в

ръзк

и, к

онф

ликт

на

инте

реси

, при

стра

стие

, лич

ен и

нтер

ес в

дел

ото

и др

уги

прич

ини,

кои

то о

снов

ател

но п

оста

вят

под

съм

нени

е бе

зпри

стра

стно

стта

на

съди

ята

ФР

АН

ЦИ

Я

На

съди

я м

оже

да б

ъде

напр

авен

отв

од и

ли т

ой т

рябв

а да

се

възд

ърж

и от

раз

глеж

дане

на

дел

о пр

и ра

злич

ни о

бсто

ятел

ства

, кои

то п

оста

вят

под

съм

нени

е не

гова

та

обек

тивн

ост

и бе

зпри

стра

стно

ст: р

одни

нски

или

при

ятел

ски

връз

ки, к

онф

ликт

на

фин

ансо

ви и

нтер

еси,

ког

ато

той

вече

е в

зем

ал р

ешен

ие и

ли е

пос

тано

вил

прис

ъда

по

същ

ото

дело

, ког

ато

има

връз

ка н

а по

дчин

ение

.

36

ГЕ

РМ

АН

ИЯ

Г

раж

данс

ко-п

роце

суал

ен к

одек

с

Род

нинс

ки в

ръзк

и, д

ело,

по

коет

о съ

дият

а е

дал

пока

зани

я ил

и е

бил

разп

итва

н ка

то

вещ

о ли

це и

ли п

о ко

ето

той

вече

е в

зем

ал р

ешен

ие, с

ъмне

ния

в бе

зпри

стра

стно

стта

на

съди

ята,

кои

то м

огат

да

се п

ород

ят о

т ра

зкри

ване

на

конф

ликт

на

фин

ансо

ви и

ли

прия

телс

ки и

нтер

еси

или

изра

зени

пре

дпоч

итан

ия к

ъм е

дна

от с

тран

ите

ИС

ЛА

НД

ИЯ

Г

раж

данс

ки п

роце

суал

ен з

акон

и Н

аказ

ател

но-

проц

есуа

лен

зако

н

Стр

ана

в сп

ора,

ако

е д

авал

съв

ети

на с

тран

а по

дел

ото,

род

нинс

ки, п

рият

елск

и ил

и пр

офес

иона

лни

връз

ка с

едн

а от

стр

анит

е; а

ко е

сви

дете

л по

дел

ото

или

същ

еств

ува

близ

ка в

ръзк

а съ

с св

идет

ел.

ИР

ЛА

НД

ИЯ

N

emo

ju

dex

in

cau

sa s

ua

вър

хове

нств

о на

зак

она

Да

ням

а ко

нфли

кт н

а ли

чни,

род

нинс

ки и

ли ф

инан

сови

инт

ерес

и, д

а ня

ма

прис

трас

тие

или

пред

убеж

дени

е; с

ъдия

та м

оже

да с

и на

прав

и от

вод

ИТ

АЛ

ИЯ

Г

раж

данс

ки п

роце

суал

ен к

одек

с и

Нак

азат

елно

-пр

оцес

уале

н ко

декс

Кон

фли

кт н

а ро

днин

ски,

лич

ни и

ли п

роф

есио

налн

и ин

тере

си, п

озна

ване

на

дело

то и

ли

стра

ните

, при

стра

стие

и п

реду

беж

дени

е.

ЯП

ОН

ИЯ

Кон

стит

уция

та и

Гра

жда

нски

про

цесу

ален

код

екс

и Н

аказ

ател

но-п

роце

суал

ен к

одек

с, в

зав

исим

ост

от

това

по

какв

о де

ло с

тран

ата

е не

гов/

неин

род

нина

Нез

авис

имо

че с

пазв

ат п

рави

лата

за

несъ

вмес

тим

ост

на д

ейно

сти,

при

няк

ои

обст

ояте

лств

а съ

диит

е м

огат

да

бъда

т от

стра

нени

от

съст

ава

или

да б

ъдат

пом

олен

и да

се

отт

егля

т от

про

цеса

ЛИ

ХТ

ЕН

ЩА

ЙН

Кон

фли

кт н

а ли

чни

или

родн

инск

и ин

тере

си, п

рист

раст

ие, р

азкр

ити

от с

ъда,

зая

вени

по

соб

стве

на и

ници

атив

а на

съд

ията

или

по

иниц

иати

ва н

а ст

рани

те

ЛИ

ТВ

А

Гра

жда

нски

про

цесу

ален

код

екс

К

онф

ликт

на

личн

и ил

и ро

днин

ски

инте

реси

, при

стра

стие

, уча

стие

в д

елот

о ка

то

свид

етел

ЛЮ

КС

ЕМ

БУ

РГ

Чле

н 52

1 от

нов

ия Г

раж

данс

ки п

роце

суал

ен к

одек

с,

член

542

от

Код

екса

за

нака

зате

лно

разс

ледв

ане,

чл

ен 6

от

Евр

опей

скат

а ко

нвен

ция

за з

ащит

а пр

ават

а на

чов

ека

Ког

ато

се о

спор

ва б

езпр

истр

астн

остт

а на

съд

ията

или

ког

ато

има

осно

вате

лно

съм

нени

е за

спр

авед

ливо

стта

на

проц

еса

МА

ЛТ

А

В К

одек

са з

а ор

гани

заци

я на

съд

ебна

та с

исте

ма

и гр

ажда

нска

та п

роце

дура

е д

аден

под

робе

н сп

исък

на

обст

ояте

лств

ата,

при

кои

то с

ъдия

та т

рябв

а да

си

напр

ави

сам

оотв

од и

ли с

тран

ите

мог

ат д

а от

каж

ат

да м

у ра

зреш

ат д

а ра

згле

жда

дел

ото

Кон

фли

кт н

а ли

чни

или

родн

инск

и ин

тере

си, п

рист

раст

ие, у

част

ие в

про

цеса

кат

о св

идет

ел

37

МО

ЛД

ОВ

А

Гра

жда

нски

про

цесу

ален

код

екс

и Н

аказ

ател

но-

проц

есуа

лен

коде

кс

В с

луча

й че

им

а ли

чен

или

косв

ен и

нтер

ес п

о де

лото

или

ког

ато

същ

еств

ува

родн

инск

а вр

ъзка

със

стр

анит

е, с

ъдия

та т

рябв

а да

си

напр

ави

сам

оотв

од п

о де

лото

НИ

ДЕ

РЛ

АН

ДИ

Я

Гра

жда

нски

про

цесу

ален

зак

он, Н

аказ

ател

но-

проц

есуа

лен

зако

н, А

дмин

истр

атив

но-п

роце

суал

ен

коде

кс

“Фак

ти и

обс

тоят

елст

ва, к

оито

мог

ат д

а по

став

ят п

од с

ъмне

ние

без

прис

трас

тнос

тта

на

съди

ята”

(за

конъ

т не

вли

за в

под

робн

ости

, съд

ебна

та п

ракт

ика

след

ва о

снов

ните

на

соки

, уст

анов

ени

от Е

вроп

ейск

ия с

ъд)

НО

РВ

ЕГ

ИЯ

За

кон

за с

ъдил

ищат

а

Род

нинс

ки в

ръзк

и съ

с ст

рани

те и

ли с

тех

ните

пра

вни

съве

тниц

и, а

ко т

ова

мож

е да

се

отра

зи в

ърху

дов

ерие

то в

съд

ията

, съд

ията

тря

бва

да с

и на

прав

и са

моо

твод

(в

болш

инст

вото

от

случ

аите

кон

фли

кт н

а ин

тере

си)

ПО

ЛШ

А

Нак

азат

елно

-про

цесу

ален

зак

он и

Гра

жда

нски

пр

оцес

уале

н за

кон

Ког

ато

съди

ята

позн

ава

стра

ните

или

е з

апоз

нат

с де

лото

, пор

ади

това

, че

вече

е

учас

твал

в н

его

(бли

зка

връз

ка с

ъс с

тран

ите

или

съпр

ичас

тнос

т къ

м д

елот

о в

личн

ото

му

или

проф

есио

налн

о ка

чест

во; д

ва с

луча

я: iu

dex

inh

ab

ilis

и iu

dex

su

spec

tus

ПО

РТ

УГ

АЛ

ИЯ

За

кон

за с

ъдеб

ната

вла

ст, Г

раж

данс

ки п

роце

суал

ен

коде

кс, Н

аказ

ател

но-п

роце

суал

ен к

одек

с

Съд

ия н

е м

оже

да з

асед

ава

в съ

д, в

кой

то р

абот

и чл

ен н

а не

гово

то с

емей

ство

; ког

ато

има

осно

вате

лно

съм

нени

е от

носн

о сп

раве

длив

остт

а на

про

цеса

или

ког

ато

той

поис

ка

да б

ъде

осво

боде

н от

дел

ото

в сл

учай

на

конф

ликт

на

личн

и, и

коно

мич

ески

или

се

мей

ни и

нтер

еси;

той

не

мож

е да

е б

ил с

ъпри

част

ен и

ли д

а е

учас

твал

в д

елот

о в

разл

ично

кач

еств

о

РУ

МЪ

НИ

Я

Нор

мат

ивни

акт

ове

Бли

зка

връз

ка с

едн

а от

стр

анит

е, п

олит

ичес

ко в

лиян

ие, н

атис

к от

стр

ана

на м

едии

те,

прия

телс

ки в

ръзк

и

СЛ

ОВ

АШ

КА

ТА

Р

ЕП

УБ

ЛИ

КА

Вси

чки

обст

ояте

лств

а, п

ри к

оито

, при

изп

ълне

ние

на с

луж

ебни

те з

адъл

жен

ия, в

ли

чния

си

жив

от и

ли с

лед

като

е н

апус

нал

пост

а, с

ъдия

та с

е ко

мпр

омет

ира

или

подл

ожи

на и

зпит

ание

дов

ерие

то в

съд

ебна

та с

исте

ма.

СЛ

ОВ

ЕН

ИЯ

Гра

жда

нски

про

цесу

ален

код

екс

и Н

аказ

ател

но-

проц

есуа

лен

коде

кс, Е

вроп

ейск

ата

конв

енци

я за

за

щит

а пр

ават

а на

чов

ека

Ког

ато

съди

ята

е ст

рана

в с

ъдеб

ното

про

изво

дств

о ил

и е

съпр

ичас

тен

към

дел

ото

или

има

връз

ка с

так

ова

лиц

е, а

ко е

дав

ал п

оказ

ания

или

е у

част

вал

в де

лото

кат

о ве

що

лице

, ако

е у

част

вал

във

взем

ане

на р

ешен

ие и

ли е

изд

ал р

ешен

ие, а

ко и

ма

осно

вате

лни

съм

нени

я за

нег

оват

а бе

зпри

стра

стно

ст.

.

ШВ

ЕЦ

ИЯ

П

роце

суал

ен к

одек

с

Род

нинс

ки в

ръзк

и, к

онф

ликт

на

личн

и, ф

инан

сови

или

пол

итич

ески

инт

ерес

и,

прис

трас

тие,

про

фес

иона

лна

или

личн

а съ

прич

астн

ост

към

дел

ото

ШВ

ЕЙ

ЦА

РИ

Я

Нор

мат

ивни

акт

ови

и съ

дебн

ата

прак

тика

...

в съ

отве

тств

ие с

пра

ктик

ата

на Е

вроп

ейск

ия с

ъд п

о пр

ават

а н

а чо

века

38

ТУ

РЦ

ИЯ

Н

аказ

ател

но-п

роце

суал

ен к

одек

с и

Гра

жда

нски

пр

оцес

уале

н ко

декс

При

стра

стие

, кон

фли

кт н

а ин

тере

си, л

ична

съп

рича

стно

ст к

ъм п

рест

ъпле

ниет

о ка

то

жер

тва,

сви

дете

л, а

двок

ат, а

рбит

ър и

ли п

орад

и ро

днин

ски

връз

ки

УК

РА

ЙН

А

Про

цесу

ални

код

екси

Бли

зка

връз

ка с

едн

а от

стр

анит

е, л

ичен

инт

ерес

към

дел

ото

или

кога

то и

зпъл

нени

ето

на с

луж

ебни

те з

адъл

жен

ия н

а съ

дият

а би

пос

тави

ло п

о ня

какъ

в на

чин

него

вата

бе

зпри

стра

стно

ст п

од с

ъмне

ние

ОБ

ЕД

ИН

ЕН

ОТ

О

КР

АЛ

СТ

ВО

Е

вроп

ейск

ата

конв

енци

я за

защ

ита

прав

ата

на

чове

ка

39

Нак

азат

елн

а и

ли

гр

ажда

нск

а от

гов

орн

ост

на

съди

ите

Нак

азат

елн

а от

гов

орн

ост

Пре

стъп

лени

я

Нак

азан

ия

Гр

ажда

нск

а от

гов

орн

ост

Пр

оцед

ура

АН

ДО

РА

Н

аказ

ател

ен к

одек

с, ч

лен

114,

кор

упци

я,

кору

пцио

нни

прак

тики

Съд

иите

нос

ят г

раж

данс

ка

отго

ворн

ост

в сл

учай

на

изм

ама

при

изпъ

лнен

ие н

а те

хнит

е сл

ужеб

ни

задъ

лжен

ия

По

граж

данс

ки д

ела

съди

я м

оже

да б

ъде

арес

тува

н са

мо

кога

то е

хв

анат

в м

омен

та н

а из

върш

ване

на

нар

ушен

ието

; авт

омат

ично

вр

емен

но о

тстр

аняв

ане

от

длъж

ност

, със

съг

ласи

ето

на

Вис

шия

съд

ебен

съв

ет

АЗЕ

РБ

АЙ

ДЖ

АН

Н

апри

мер

, ког

ато

съди

я съ

знат

елно

осъ

ди

неви

ннат

а ст

рана

За

твор

или

обе

зщет

яван

е за

вре

ди

Ког

ато

дело

то с

е ра

згле

жда

от

по-

висш

а ин

стан

ция,

тя

мож

е да

ус

тано

ви, ч

е съ

дият

а, к

ойто

е

разг

леж

дал

дело

то н

а пъ

рва

инст

анци

я но

си о

тгов

орно

ст

Пре

дсед

ател

ят н

а С

ъвет

а на

съ

диит

е ре

шав

а да

дад

е хо

д, к

ато

пред

аде

дело

то н

а Г

лавн

а пр

окур

атур

а; с

ъдия

та щ

е бъ

де

съде

н от

оби

кнов

ен с

ъд

БЕ

ЛГ

ИЯ

Пре

стъп

лени

я от

общ

хар

акте

р пр

и из

пълн

ение

или

по

пово

д из

пълн

ение

то н

а сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

в об

щ з

акон

Мех

аниз

ъм з

а тъ

рсен

е на

об

езщ

етен

ие з

а вр

едит

е от

съд

ията

, ко

йто

е зл

оупо

треб

ил с

вла

стта

си,

ко

йто

позв

оляв

а да

се

търс

и ли

чна

отго

ворн

ост

от с

ъдия

та в

слу

чай

че

има

нам

ерен

ие з

а из

мам

а ил

и из

мам

а от

стр

ана

на с

ъдия

та; о

т дъ

ржав

ата

същ

о м

оже

да б

ъде

потъ

рсен

а от

гово

рнос

т за

зл

оупо

треб

ата

на с

ъдия

та

При

нак

азат

елни

те д

ела

мяр

ката

е

в ръ

цете

на

прок

урор

а къ

м

апел

атив

ния

съд,

по

граж

данс

ки

дела

про

изво

дств

ото

е пр

ед

Кас

ацио

нния

съд

КИ

ПЪ

Р

Кон

стит

уция

та г

аран

тира

им

унит

ет н

а съ

диит

е от

Вър

ховн

ия К

онст

итуц

ионе

н съ

д и

от В

исш

ия с

ъд (

сега

обе

дине

ни в

ъв В

ърхо

вен

съд)

. О

бича

йнот

о пр

аво

и сп

раве

длив

остт

а га

рант

ират

им

унит

ет с

ъщо

и на

съд

иите

от

по-н

исш

ите

инст

анци

и на

съд

а.

40

ЧЕ

ШК

АТ

А

РЕ

ПУ

БЛ

ИК

А

Във

връ

зка

с из

пълн

ение

на

служ

ебни

те

задъ

лжен

ия

В с

луча

й че

е б

ило

изда

дено

не

зако

носъ

обра

зно

реш

ение

или

е

била

изв

ърш

ена

непр

авом

ерна

де

йнос

т, в

реди

те с

е ко

мпе

нсир

ат о

т дъ

ржав

ата,

коя

то м

оже

да з

авед

е де

ло з

а об

езщ

етен

ие с

рещ

у съ

дият

а,

ако

е ус

тано

вено

, че

той

е из

върш

ил

дисц

ипли

нарн

о на

руш

ение

W

here

ther

e ha

s be

en a

n un

law

ful

deci

sion

or

a ha

rmfu

l act

ivit

y, th

e da

mag

e is

mad

e go

od b

y th

e S

tate

, w

hich

is e

ntit

led

to b

ring

an

acti

on f

or

inde

mni

ty if

the

judg

e ha

s be

en f

ound

gu

ilty

of

a di

scip

lina

ry o

ffen

ce

Нак

азат

елно

про

изво

дств

о ср

ещу

съди

я тр

ябва

да

бъде

раз

реш

ено

от п

рези

дент

а на

Реп

убли

ката

; ю

рисд

икци

я по

так

ива

дела

им

ат

обик

нове

ните

съд

илищ

а, п

о об

щия

ред

ЕС

ТО

НИ

Я

Ког

ато

съди

ята

умиш

лено

изд

ава

неза

коно

съоб

разн

о ре

шен

ие

О

тстр

аняв

ане

от д

лъж

ност

Ням

а пе

рсон

ална

отг

овор

ност

от

стра

на н

а съ

дият

а, з

адъл

жен

ие н

а дъ

ржав

ата

Пре

дста

вите

л на

Гла

вна

прок

урат

ура

сез

ира

Вър

ховн

ия

съд,

кой

то п

рове

рява

дал

и м

оже

да з

апоч

не н

аказ

ател

но

прес

ледв

ане

съгл

асно

Н

аказ

ател

ния

коде

кс и

Н

аказ

ател

но п

роце

суал

ния

коде

кс, с

ъс с

ъгла

сиет

о на

пр

езид

ента

на

Реп

убли

ката

ФИ

НЛ

АН

ДИ

Я

Нар

ушен

ията

, изв

ърш

ени

при

изпъ

лнен

ие н

а сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

са

опис

ани

в Н

аказ

ател

ния

коде

кс

Нак

азан

ията

са

тези

, пр

едви

дени

от

общ

ия

зако

н, в

клю

чите

лно

отст

раня

ване

от

длъж

ност

Отг

овор

ност

за

вред

и, к

оито

са

прич

инен

и пр

и из

пълн

ение

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия н

а съ

дият

а.

Кат

о пр

авил

о об

езщ

етяв

анет

о се

из

върш

ва о

т дъ

ржав

ата,

коя

то в

ня

кои

случ

аи м

оже

да п

оиск

а въ

зста

новя

ване

от

съди

ята.

Оби

кнов

енат

а пр

оцед

ура;

съ

глас

но к

онст

итуц

ията

пр

оизв

одст

во м

оже

да б

ъде

възб

уден

о от

все

ки, ч

иито

пра

ва

са б

или

нару

шен

и з

а чл

енов

ете

на в

ърхо

внит

е съ

дили

ща

има

изкл

юче

ния

и сп

ециа

лна

проц

едур

а)

ФР

АН

ЦИ

Я

Нар

ушен

ията

са

опре

деле

ни в

зак

она

Н

аказ

ания

та, п

редв

иден

и в

общ

зак

он

Гра

жда

нска

отг

овор

ност

се

носи

от

съди

ята

сам

о ко

гато

той

лич

но е

ви

нове

н

Оби

кнов

енат

а на

каза

телн

а пр

оцед

ура,

гра

жда

нска

от

гово

рнос

т м

оже

да с

е тъ

рси

сам

о от

дър

жав

ата,

коя

то и

ма

прав

о да

пот

ърси

ком

пенс

ация

41

ГЕ

РМ

АН

ИЯ

Нар

ушен

ия н

а Н

аказ

ател

ния

коде

кс,

вклю

чите

лно

злоу

потр

еба

с тя

хнот

о сл

ужеб

но

поло

жен

ие и

кор

упци

я

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

в об

щия

зак

он

Лич

ната

гра

жда

нска

отг

овор

ност

е

огра

ниче

на о

т чл

ен 8

39(2

) на

Г

раж

данс

кия

коде

кс, с

поре

д ко

йто

дейс

твие

, пор

ажда

що

вред

и се

счи

та

за п

рест

ъпле

ние.

В д

руги

слу

чаи

отго

ворн

остт

а по

ема

държ

ават

а; а

ко

държ

ават

а е

осъд

ена

да з

апла

ти

вред

и; т

я м

оже

да п

редя

ви и

ск

срещ

у ви

новн

ия з

а ко

мпе

нсир

ане

на

изпл

атен

ите

обе

зщет

ения

.

Оби

кнов

енит

е на

каза

телн

и и

граж

данс

ки п

роце

дури

ИС

ЛА

НД

ИЯ

Ког

ато

съди

ята

е из

дал

умиш

лено

не

спра

ведл

иво

реш

ение

; ког

ато

изпо

лзва

не

зако

носъ

обра

зни

проц

едур

и, з

а да

пол

учи

приз

нани

е за

вин

а ил

и ко

гато

раз

поре

жда

не

прав

омер

но з

адър

жан

е ил

и ра

зсле

дван

е

По-

голе

ми

нака

зани

я,

пред

виде

ни о

т об

щ з

акон

Гра

жда

нска

та о

тгов

орно

ст с

е по

ема

от д

ърж

ават

а, н

о тя

мож

е са

пои

ска

ком

пенс

ация

от

съди

ята,

ако

на

руш

ение

то е

бил

о до

пусн

ато

умиш

лено

Про

цеду

рите

, пре

двид

ени

от

общ

ия з

акон

ИР

ЛА

НД

ИЯ

О

бича

йнот

о пр

аво

приз

нава

на

съди

ите

пъле

н им

унит

ет

ИТ

АЛ

ИЯ

Пре

двид

ени

в Н

аказ

ател

ния

коде

кс и

на

соче

ни г

лавн

о къ

м с

ъдии

те п

ри

изпъ

лнен

ието

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия,

напр

имер

кор

упци

я

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

от о

бщия

зак

он

Гра

жда

нска

та о

тгов

орно

ст з

а гр

уба

небр

ежно

ст и

ли з

а от

каз

от

прав

осъд

ие е

пре

двид

ена

в за

кона

от

198

8 г.

, пре

движ

дащ

отн

еман

е на

от

носи

телн

ия и

мун

итет

за

отго

ворн

ост,

кой

то б

еше

обсъ

ден

на

реф

ерен

дум

. Дър

жав

ата

дейс

тва

като

гар

ант

и м

оже

да п

отър

си

ком

пенс

ация

от

съди

ята,

сум

ата

на

обез

щет

ение

то е

огр

анич

ена,

в

случ

аите

ког

ато

вред

ите

са

нане

сени

неп

редн

амер

ено.

Спе

циал

ни п

рави

ла з

а ю

рисд

икци

я, з

а да

се

гара

нтир

а,

че д

елот

о се

гле

да в

раз

личн

а об

ласт

, раз

глеж

дане

на

допу

стим

остт

а на

жал

бата

(м

оже

ли в

ъзни

кнал

ият

проб

лем

да

бъде

поп

раве

н чр

ез с

редс

тват

а на

пр

авна

защ

ита?

опл

аква

нето

от

нася

ли

се д

о тъ

лкув

анет

о на

за

кона

?) Д

елат

а се

раз

глеж

дат

от

обик

нове

ните

съд

илищ

а.

42

ЯП

ОН

ИЯ

О

бикн

овен

а на

каза

телн

а от

гово

рнос

т

Съг

ласн

о пр

ецед

ент,

уст

анов

ен о

т В

ърхо

вния

съд

пре

з 19

55 г

., съ

диит

е ня

мат

лич

на, г

раж

данс

ка

отго

ворн

ост

за в

реди

, нан

есен

и на

ст

рани

те п

ри и

зпъл

нени

е на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

.

ЛИ

ХТ

ЕН

ЩА

ЙН

Нар

ушен

ия с

ъгла

сно

общ

ия з

акон

, плю

с ня

кои

особ

ени

нару

шен

ия, к

ато

напр

имер

дл

ъжно

стно

пре

стъп

лени

е ил

и ко

рупц

ия

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

в об

щия

зак

он; с

ъдия

, кой

то

е ос

ъден

на

лиш

аван

е от

св

обод

а за

пов

ече

от е

дна

годи

на с

е от

стра

нява

от

длъж

ност

Общ

ите

прав

ила

за г

раж

данс

ката

от

гово

рнос

т на

дър

жав

ата,

коя

то

мож

е да

зав

еде

дело

за

ком

пенс

ация

Оби

кнов

енит

е съ

дили

ща

и пр

оцед

ури

по н

аказ

ател

ни и

гр

ажда

нски

дел

а; В

ърхо

вния

т съ

д им

а ю

рисд

икци

я да

ра

згле

жда

апе

лати

вни

жал

би

ЛИ

ТВ

А

Нар

ушен

ия н

а Н

аказ

ател

ния

коде

кс,

вклю

чите

лно

злоу

потр

еба

със

служ

ебно

по

лож

ение

и к

оруп

ция

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

от о

бщия

зак

он

Еди

нств

ено

държ

ават

а е

отго

ворн

а,

но т

я им

а пр

аво

да з

авед

е де

ло

срещ

у съ

дият

а за

ком

пенс

ация

Вся

ко н

аказ

ател

но п

ресл

едва

не

или

задъ

ржан

е тр

ябва

да

бъде

од

обре

но о

т П

арла

мен

та; с

лед

това

съд

ията

вре

мен

но с

е от

стра

нява

от

длъж

ност

в

очак

ване

на

резу

лтат

а от

пр

оизв

одст

вото

.

ЛЮ

КС

ЕМ

БУ

РГ

Ч

лен

4 на

Гра

жда

нски

я ко

декс

, зло

упот

реба

с

влас

т и

отка

з от

пра

восъ

дие

Гло

би, з

абра

на з

а из

пълн

яван

е на

дл

ъжно

стта

или

зае

ман

е на

пу

блич

ни д

лъж

ност

и ил

и сл

ужби

Сам

о дъ

ржав

ата

носи

отг

овор

ност

(п

роце

дура

съг

ласн

о об

щия

зак

он,

Зако

на о

т 1

септ

емвр

и 19

88 г

.)

Чле

н 63

9 от

нов

ия Г

раж

данс

ки

проц

есуа

лен

коде

кс з

а тъ

рсен

е на

об

езщ

етен

ия о

т съ

дия,

кой

то е

зл

оупо

треб

ил с

вла

ст

МА

ЛТ

А

Нак

азат

елни

ят к

одек

с съ

държ

а из

ричн

а ра

зпор

едба

за

случ

аите

, ког

ато

съд

ия

отхв

ърли

или

отк

аже

да р

азгл

еда

зако

нно

пода

дена

жал

ба з

а ha

beas

cor

pus;

как

то в

сяко

др

уго

лице

, кое

то е

на

държ

авна

слу

жба

: зл

оупо

треб

а с

влас

т ил

и дл

ъжно

стно

пр

естъ

плен

ие, к

оруп

ция,

при

своя

ване

на

сред

ства

Нак

азан

ията

, пре

дпис

ани

от о

бщия

зак

он

Ням

а сп

ециа

лни

прав

ила;

не

е из

вест

ен с

луча

й да

е н

апра

вен

опит

съ

дия

да б

ъде

нака

ран

да п

онес

е гр

ажда

нска

отг

овор

ност

Оби

кнов

енат

а пр

оцед

ура

на

обик

нове

ните

нак

азат

елни

съ

дили

ща

43

МО

ЛД

ОВ

А

Общ

ия з

акон

, съг

ласн

о пр

инци

па, ч

е вс

ички

са

равн

и пр

ед з

акон

а

С

ъдии

те н

е но

сят

граж

данс

ка

отго

ворн

ост

Нак

азат

елно

то п

ресл

едва

не с

е ра

зреш

ава

от C

SM

и п

рези

дент

а на

Реп

убли

ката

или

пар

лам

ента

, в

зави

сим

ост

от о

бсто

ятел

ства

та;

дело

то с

е ра

згле

жда

от

съди

лищ

ата

от п

о-ви

сша

инст

анци

я.

НИ

ДЕ

РЛ

АН

ДИ

Я

При

лага

се

общ

ият

зако

н

С

амо

държ

ават

а но

си о

тгов

орно

ст

При

лага

се

общ

ият

зако

н, н

яма

спец

иалн

а пр

оцед

ура

НО

РВ

ЕГ

ИЯ

П

рест

ъпле

ният

а съ

глас

но о

бщия

зак

он

Дей

стви

е за

уст

анов

яван

е на

гр

ажда

нска

отг

овор

ност

на

съди

ята

мож

е да

се

пред

прие

ме

сам

о ак

о ре

шен

ието

е б

ило

отм

енен

о и

ако

съди

ята

е из

върш

ил н

аруш

ение

при

вз

еман

ето

на т

ова

реш

ение

Обв

инен

ията

сре

щу

съди

я се

оп

реде

лят

от К

ралс

кия

съве

т и

дело

то с

рещ

у съ

дият

а се

ра

згле

жда

от

съд

от п

о-ви

сша

инст

анци

я, о

ткол

кото

е с

ъдът

, в

койт

о то

й за

седа

ва

ПО

ЛШ

А

Пре

стъп

лени

я, с

върз

ани

с де

йнос

тта

на

съди

ята

и пр

и из

пълн

ение

на

служ

ебни

те

задъ

лжен

ия

Съд

ията

мож

е да

бъд

е дъ

ржан

ли

чно

отго

воре

н съ

глас

но о

бщия

за

кон;

дър

жав

ата

мож

е да

бъд

е от

гово

рна

в сл

учай

на

непр

една

мер

ена

греш

ка и

ли

непр

авом

ерно

пов

еден

ие п

ри

изпъ

лнен

ие н

а сл

ужеб

ните

за

дълж

ения

(ра

змер

ът н

а ко

мпе

нсац

ия е

огр

анич

ен д

о тр

и м

есеч

ни з

апла

ти, н

еогр

анич

ен е

в

случ

ай н

а се

риоз

но н

аруш

ение

);

ням

а от

гово

рнос

т за

пос

ледс

твия

та

от п

роиз

несе

ното

реш

ение

Нак

азат

елно

про

изво

дств

о и

м

ярка

за

неот

клон

ение

„з

адър

жан

е по

д ст

раж

а” т

рябв

а да

бъд

ат р

азре

шен

и от

Д

исци

плин

арни

я съ

д (с

из

клю

чени

е ко

гато

лиц

ето

е хв

анат

о в

мом

ента

на

извъ

ршва

не н

а пр

естъ

плен

ието

):

Дис

ципл

инар

ният

съд

мож

е съ

що

така

да

отст

рани

вре

мен

но

съди

ята

от д

лъж

ност

; реш

ение

то

мож

е да

бъд

е об

жал

вано

пре

д по

-вис

ша

съде

бна

инст

анци

я

44

ПО

РТ

УГ

АЛ

ИЯ

Пре

стъп

лени

ята

съгл

асно

общ

ия з

акон

, из

върш

ени

по п

овод

или

при

изп

ълне

ние

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия н

а съ

дият

а; с

пеци

ални

пр

естъ

плен

ия –

зло

упот

реба

с в

ласт

, пр

евиш

аван

е на

пра

вом

ощия

та, п

рисв

оява

не

на п

убли

чни

сред

ства

, нео

пазв

ане

на т

айна

та

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

в об

щия

зак

он

Съд

ията

нос

и гр

ажда

нска

от

гово

рнос

т са

мо

кога

то ф

акти

те,

прич

инил

и вр

едит

е са

дов

ели

до

нака

зате

лна

прис

ъда

за п

одку

п,

прис

вояв

ане

на п

убли

чни

сред

ства

ил

и из

мам

а; с

ъдия

та т

рябв

а да

въ

зста

нови

обе

зщет

ения

та,

изпл

атен

и от

дър

жав

ата

или

да

ком

пенс

ира

държ

ават

а

По

нака

зате

лни

дела

, об

икно

вена

та н

аказ

ател

на

проц

едур

а пр

ед п

о-ви

сша

инст

анци

я от

колк

ото

тази

, в

коят

о за

седа

ва с

ъотв

етни

я съ

дият

а, а

по

граж

данс

ки д

ела,

пр

ед с

ъда,

къд

ето

са в

ъзни

кнал

и ф

акти

те

РУ

МЪ

НИ

Я

Общ

ия з

акон

О

бщия

зак

он

Общ

ия з

акон

По

граж

данс

ки д

ела,

об

икно

вена

та п

роце

дура

и

съди

лищ

а; п

о на

каза

телн

и де

ла,

пред

вари

телн

о ст

анов

ище

от

мин

истъ

ра и

ли п

рези

дент

а, с

лед

това

оби

кнов

енат

а пр

оцед

ура

и съ

дили

ща

(за

съди

ите

на

изве

стно

нив

о в

йера

рхия

та –

по-

висш

и ин

стан

ции)

СЛ

ОВ

АШ

КА

ТА

Р

ЕП

УБ

ЛИ

КА

П

рест

ъпле

ния,

изв

ърш

ени

при

изпъ

лнен

ие н

а сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

Лиш

аван

е от

сво

бода

, за

губв

ат п

раво

то д

а за

емат

пр

офес

иона

лни

и по

четн

и дл

ъжно

сти,

заб

рана

за

прак

тику

ване

, гло

би

Нак

азат

елно

про

изво

дств

о тр

ябва

да

бъде

раз

реш

ено

от

орга

на, к

ойто

е н

азна

чил

или

избр

ал с

ъдия

та и

то

се о

браз

ува

по и

ници

атив

а на

пре

дсед

ател

я на

съо

твет

ния

съд

или

мин

истъ

ра

на п

раво

съди

ето

СЛ

ОВ

ЕН

ИЯ

Зл

оупо

треб

а, к

оято

е д

овел

а до

ум

ишле

но

прес

тъпл

ение

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

в об

щия

зак

он, к

оито

м

огат

да

имат

кат

о по

след

ица

отст

раня

ване

от

длъ

жно

ст

Н

аказ

ател

но п

роиз

водс

тво

тряб

ва д

а бъ

де р

азре

шен

о от

па

рлам

ента

ШВ

ЕЦ

ИЯ

Нар

ушен

ия, д

опус

нати

при

изп

ълне

ние

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия, п

осоч

ени

в Н

аказ

ател

ния

коде

кс: н

езип

ълне

ние

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия, к

оруп

ция,

нео

пазв

ане

на п

роф

есио

налн

ата

тайн

а

Нак

азан

ията

, пре

двид

ени

в об

щия

зак

он (

глоб

и,

лиш

аван

е от

сво

бода

),

възм

ожни

са

дисц

ипли

нарн

и по

след

стви

я, в

клю

чите

лно

Вре

ди, н

анес

ени

при

изпъ

лнен

ие н

а сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

от

съди

ята;

об

икно

вено

дър

жав

ата

носи

от

гово

рнос

т за

неб

реж

ност

на

държ

авен

слу

жит

ел; с

ъдия

та м

оже

да н

оси

личн

а от

гово

рнос

т, к

огат

о

По

нака

зате

лни

дела

: ако

съд

ията

е

от В

ърхо

вния

съд

, въп

росъ

т се

от

нася

до

омбу

дсм

ана,

а С

ъдия

ка

нцле

рът

мож

е да

въз

буди

съ

дебн

о пр

оизв

одст

во

45

отст

раня

ване

от

длъж

ност

има

утеж

нява

щи

вина

та

обст

ояте

лств

а

ШВ

ЕЙ

ЦА

РИ

Я

Пре

стъп

лени

я, с

върз

ани

с де

йнос

тта

на

съди

ите

или

служ

ебно

то и

м п

олож

ение

, из

разя

ване

на

пред

почи

тани

я

Гра

жда

нска

та о

тгов

орно

ст с

е по

ема

сам

о от

дър

жав

ата

; пря

ката

гр

ажда

нска

отг

овор

ност

на

съди

ите

е из

клю

чена

По

нака

зате

лни

дела

, сам

о па

рлам

ентъ

т м

оже

да р

азре

ши

съде

бно

прои

звод

ство

; той

мож

е съ

що

така

вре

мен

но д

а от

стра

ни

съди

ята

от д

лъж

ност

; дел

ото

попа

да п

од ю

рисд

икци

ята

на

обик

нове

ните

съд

илищ

а.

ТУ

РЦ

ИЯ

Нак

азат

елно

-про

цесу

ални

я ко

декс

: зл

оупо

треб

а съ

с сл

ужеб

ното

пол

ожен

ие,

кору

пция

, изр

азяв

ане

на п

редп

очит

ания

Лиш

аван

е от

сво

бода

Гра

жда

нски

я пр

оцес

уале

н ко

декс

: гр

ажда

нски

те п

осле

дици

от

прес

тъпл

ение

, про

изво

лни

реш

ения

, не

прав

омер

ни р

ешен

ия, р

ешен

ия,

прод

икту

вани

от

личн

и съ

обра

жен

ия и

ли о

т съ

обра

жен

ия

извъ

н де

лото

За о

браз

уван

е на

нак

азат

елно

пр

оизв

одст

во е

нео

бход

имо

съгл

асие

то н

а В

исш

ия с

ъвет

на

съди

ите

и пр

окур

орит

е, к

ойто

на

знач

ава

след

оват

еля

и пр

окур

ора,

реш

ава

дали

въ

прос

ът е

дис

ципл

инар

ен и

пр

едав

а до

кум

енти

те н

а ко

мпе

тент

ния

орга

н –

спец

иалн

а пр

оцед

ура

в сл

учай

на

пред

ател

ство

(уг

лавн

о пр

естъ

плен

ие)

УК

РА

ЙН

А

Н

аказ

ания

та, п

редв

иден

и от

общ

ия з

акон

, плю

с от

стра

нява

не о

т дл

ъжно

ст. Н

яма

граж

данс

ка о

тгов

орно

ст з

а съ

диит

е

Оби

кнов

енат

а на

каза

телн

а пр

оцед

ура;

пре

двар

ител

но

задъ

ржан

е н

а съ

дия

обач

е тр

ябва

да

став

а в

изкл

ючи

телн

и сл

учаи

и д

а бъ

де р

азре

шен

о от

В

исш

ия с

ъвет

. Съд

ията

се

отст

раня

ва о

т дл

ъжно

ст в

една

га

след

обр

азув

ане

на д

елот

о.

Ком

пете

нтен

е А

пела

тивн

ият

съд,

пос

очен

за

таз

и це

л.

46

ОБ

ЕД

ИН

ЕН

ОТ

О

КР

АЛ

СТ

ВО

И

мун

итет

по

обич

айно

то п

раво

при

изп

ълне

ние

на с

луж

ебни

те з

адъл

жен

ия, и

наче

им

унит

ет с

амо

ако

съди

ята

е де

йств

ал д

обро

съве

стно

47

Ди

сци

пл

ин

арн

о п

рои

звод

ств

о

Обс

тоят

елст

ва

Про

цеду

ра

Орг

ан

Нак

азан

ия

АН

ДО

РА

С

ерио

зни

или

теж

ки н

аруш

ения

, по

соче

ни в

чле

нове

83

and

84 н

а L

.Q.J

.

Вис

шия

т съ

дебе

н съ

вет

поем

а ин

ициа

тива

та з

а ра

зсле

дван

е по

ж

алба

на

потъ

рпев

шия

гр

ажда

нин,

на

кого

то е

изв

есте

н ф

актъ

т, Г

лавн

а пр

окур

атур

а ил

и пр

едсе

дате

ля н

а съ

отве

тния

съд

Вис

шия

т съ

дебе

н съ

вет

Чле

н 8

5 на

L.Q

.J.,

пори

цани

е,

глоб

а, в

рем

енно

отс

тран

яван

е от

дл

ъжно

ст, о

тстр

аняв

ане

от

длъж

ност

АЗЕ

РБ

АЙ

ДЖ

АН

В с

луча

и на

про

стъп

ки

Мин

истъ

рът

се о

бръщ

а къ

м С

ъвет

а

на с

ъдии

те д

а ра

згле

да с

луча

я

Пре

дупр

ежде

ние

или

отст

раня

ване

от

длъ

жно

ст

БЕ

ЛГ

ИЯ

Нар

ушен

ие н

а пр

авил

ата

за п

овед

ение

, по

соче

ни в

зак

она

или

прои

зтич

ащи

от

съде

бнат

а пр

акти

ка, т

.е. д

овер

ие в

съ

дебн

ата

инст

итуц

ия

Съд

ията

се

явяв

а пр

ед п

редс

едат

еля

на с

ъотв

етни

я съ

д, п

ърви

я пр

едсе

дате

л на

апе

лати

вния

съд

или

пр

ед О

бщот

о ди

сцип

лина

рно

събр

ание

или

на

апел

атив

ния

съд

или

на к

асац

ионн

ия с

ъд, в

зав

исим

ост

от

него

вия

ранг

и т

ежес

тта

на

нару

шен

ието

или

от

пред

виде

ното

на

каза

ние

Пре

дупр

ежде

ние,

про

сто

мъм

рене

, м

ъмре

не с

пор

ицан

ие, в

рем

енно

от

стра

нява

не о

т дл

ъжно

ст з

а ср

ок

от 1

5 дн

и до

1 г

один

а,

отст

раня

ване

от

длъж

ност

КИ

ПЪ

Р

Пси

хиче

ска

или

физ

ичес

ка

невъ

змож

ност

, кои

то п

реча

т на

съд

ията

да

изп

ълня

ва с

воит

е сл

ужеб

ни

задъ

лжен

ия, н

аруш

ение

на

него

вите

м

орал

ни з

адъл

жен

ия

Вър

ховн

ият

съд

назн

ачав

а съ

дия,

кой

то д

а ра

зсле

два

случ

ая и

сле

д то

ва р

ешав

а да

ли

да п

реда

де с

ъдия

та н

а ди

сцип

лина

рния

орг

ан

Вис

ш с

ъвет

на

съди

ите

П

ориц

ание

или

отс

тран

яван

е от

дл

ъжно

ст

48

ЧЕ

ШК

АТ

А

РЕ

ПУ

БЛ

ИК

А

Нар

ушен

ие н

а ди

сцип

лина

рнит

е

прав

ила,

пос

очен

и в

Зако

на о

т 2

002

г.

Реш

ение

за

възб

ужда

не н

а пр

оизв

одст

во с

е вз

ема

от

Мин

истъ

ра н

а пр

авос

ъдие

то и

ли

пред

седа

теля

на

съот

ветн

ия с

ъд

или

пред

седа

теля

на

Вър

ховн

ия

съд

в ср

ок о

т дв

а м

есец

а сл

ед

като

е с

тана

л из

вест

ен ф

актъ

т,

койт

о тр

ябва

да

се е

слу

чил

не

пове

че о

т дв

е го

дини

пре

ди т

ова

Дис

ципл

инар

ен с

ъд, с

ъста

вен

от

пети

ма

съди

и, н

азна

чени

от

пред

седа

теля

на

съда

, пос

очен

и съ

с съ

глас

ието

на

Съд

ебни

я съ

вет,

за

пери

од о

т тр

и го

дини

; реш

ения

та

мог

ат д

а бъ

дат

обж

алва

ни п

ред

Вър

ховн

ия с

ъд.

Пор

ицан

ие, в

рем

енно

нам

аляв

ане

на в

ъзна

граж

дени

ето,

вре

мен

но

осво

бож

дава

не о

т дл

ъжно

ст к

ато

адм

инис

трат

ивен

рък

овод

ител

, вр

емен

но о

тстр

аняв

ане

от

длъж

ност

та к

ато

съди

я

ЕС

ТО

НИ

Я

Неи

зпъл

нени

е на

про

цеду

рите

и

несп

азва

не н

орм

ите

за п

овед

ение

, кои

то

влия

ят н

ебла

гопр

иятн

о на

дов

ерие

то в

съ

дебн

ата

сис

тем

а

Про

изво

дств

ото

се и

ници

ира

от

пред

седа

теля

на

Вър

ховн

ия с

ъд

или

мин

истъ

ра н

а пр

авос

ъдие

то Д

исци

плин

арна

та к

омис

ия н

а В

ърхо

вния

съд

Пре

дупр

ежде

ние,

пор

ицан

ие,

глоб

а, о

тстр

аняв

ане

от д

лъж

ност

(м

оже

да б

ъде

разп

оред

ено

от

Вър

ховн

ия с

ъд н

а пл

енар

но

събр

ание

)

ФИ

НЛ

АН

ДИ

Я

Ням

а ди

сцип

лина

рно

прои

звод

ство

; м

алов

ажни

те п

рест

ъпле

ния

(н

еизп

ълне

ние

на с

луж

ебни

те

задъ

лжен

ия)

мог

ат д

а до

веда

т до

на

каза

телн

о пр

оизв

одст

во

ФР

АН

ЦИ

Я

Нар

ушен

ия п

ри и

зпъл

нени

е на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

, неп

очте

но,

безс

круп

улно

или

неп

рист

ойно

по

веде

ние

В

исш

съв

ет н

а съ

дебн

ата

вла

ст, п

од

пред

седа

телс

твот

о на

пър

вия

пред

седа

тел

на К

асац

ионн

ия с

ъд

От

прос

то м

ъмре

не, в

писа

но в

до

сиет

о до

отс

тран

яван

е от

дл

ъжно

ст

ГЕ

РМ

АН

ИЯ

Нар

ушен

ия п

ри и

зпъл

нени

е на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

, опр

едел

ени

в за

кони

те; п

роиз

водс

тва

се о

браз

уват

м

ного

ряд

ко

Про

цеду

ра, а

дмин

истр

иран

а от

сп

ециа

лен

отде

л

Фед

ерал

ният

съд

за

държ

авни

те

служ

ител

и, п

одра

здел

ение

на

Фед

ерал

ния

съд,

със

тоящ

се

проф

есио

налн

и съ

дии,

наз

наче

ни д

о ж

ивот

и д

руги

съд

ии о

т ка

риер

ата

Пор

ицан

ие, г

лоба

, нам

аляв

ане

на

труд

овот

о въ

знаг

раж

дени

е,

прем

еств

ане

на д

руга

длъ

жно

ст,

отст

раня

ване

от

длъж

ност

49

ИС

ЛА

НД

ИЯ

Н

аруш

ения

при

изп

ълне

ние

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия н

а съ

диит

е

Пис

мен

а ж

алба

мож

е да

бъд

е по

даде

на п

ред

Ком

итет

а по

съ

дебн

ите

фун

кции

от

всяк

о ли

це, к

оето

е п

ретъ

рпял

о вр

еди

в ре

зулт

ат н

а по

веде

ниет

о на

съ

дия.

Ако

тя

бъде

сче

тена

за

осно

вате

лна,

съд

ията

се

пока

нва

за о

бясн

ения

съг

ласн

о пр

авил

ата

на К

омит

ета.

a) К

омит

етът

по

съде

бнит

е ф

ункц

ии

се с

ъсто

и от

три

ма

член

ове,

на

знач

ени

от м

инис

търа

на

прав

осъд

ието

(ед

иния

е п

редл

ожен

от

Съб

рани

ето

на и

слан

дски

те с

ъдии

и

един

пре

длож

ен о

т Ф

акул

тета

по

прав

о).

b) П

редс

едат

еля

на с

ъда

Мъм

рене

, лич

но м

нени

е (о

тстр

аняв

ане

от д

лъж

ност

мож

е да

ста

не с

амо

след

при

клю

чван

е на

съ

дебн

ото

прои

звод

ство

то п

о се

риоз

ни н

аруш

ения

)

ИР

ЛА

НД

ИЯ

С

ъщес

твув

а са

мо

проц

едур

а пр

ед п

арла

мен

та з

а от

стра

нява

не о

т дл

ъжно

ст; т

ази

проц

едур

а пр

илич

а на

про

цеду

рата

по

импи

чмън

т, п

роиз

тича

ща

от п

реце

дент

ното

пра

во и

се

изпо

лзва

ряд

ко.

ИТ

АЛ

ИЯ

Вся

ко н

аруш

ение

при

изп

ълне

ние

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия, п

овед

ение

то в

пу

блич

ния

или

част

ния

жив

от,

отра

зява

що

се н

ебла

гопр

иятн

о въ

рху

дове

риет

о и

прес

тиж

а, к

ойто

еди

н съ

дия

и съ

дебн

ата

инст

итуц

ия т

рябв

а да

вд

ъхва

т (с

луча

ите

са о

пред

елен

и от

съ

дебн

ата

прак

тика

)

Про

изво

дств

о се

въз

буж

да о

т пр

едст

авит

ел н

а гл

авни

я пр

окур

ор к

ъм к

асац

ионн

ия с

ъд

или

по м

олба

на

мин

истъ

ра н

а пр

авос

ъдие

то. П

о ха

ракт

ер

проц

едур

ата

е съ

дебн

а, с

ъс

всич

ки г

аран

ции,

пре

двид

ени

от

тази

про

цеду

ра

Дис

ципл

инар

ен с

ъд, с

ъста

вен

от

деве

т съ

дии,

кои

то с

а чл

енов

е на

В

исш

ия с

ъвет

на

съде

бнат

а в

ласт

, из

бран

и от

кол

егит

е си

; два

ма

от т

ях

тряб

ва д

а бъ

дат

посо

чени

от

Пар

лам

ента

ЯП

ОН

ИЯ

Зако

на з

а ор

гани

заци

ята

на

съди

лищ

ата,

Зак

она

за и

мпи

чмън

т на

съ

диит

е и

Зако

на з

а ди

сцип

лина

рни

дейс

твия

сре

щу

съд

иите

Пос

очен

и са

в З

акон

а за

ди

сцип

лина

рни

дейс

твия

сре

щу

съ

диит

е и

Зако

на з

а им

пичм

ънт

на с

ъдии

те

Изс

луш

ване

от

съд

от п

о-ви

сша

инст

анци

я от

таз

и, к

ъм к

оято

пр

инад

леж

и въ

прос

ният

съд

ия п

о пр

оцед

урат

а за

им

пичм

ънт,

в

съот

ветс

твие

с к

оято

се

разг

леж

дат

най-

теж

ките

слу

чаи;

изс

луш

ване

от

съда

за

импи

чмън

т, с

ъста

вен

от

член

ове

на Д

иета

та (

япон

ския

па

рлам

ент)

.

Дис

ципл

инар

на п

роце

дура

: пр

едуп

реж

дени

е ил

и гл

оби

/ пр

оцед

урат

а им

пичм

ънт:

от

стра

нява

не о

т дл

ъжно

ст

ЛИ

ХТ

ЕН

ЩА

ЙН

Т

ези,

кои

то с

а п

редв

иден

и в

зако

ните

за

дър

жав

ните

слу

жит

ели

Ням

а сп

ециа

лна

проц

едур

а,

подо

бна

е на

нак

азат

елна

та

Вис

ш с

ъд в

слу

чаит

е на

оби

кнов

ени

съди

и и

Вър

ховн

ия с

ъд в

слу

чаит

е на

съ

дии

от п

о-ви

сок

ранг

Пор

ицан

ие, в

рем

енно

нам

ален

ие

на в

ъзна

граж

дени

ето,

ос

вобо

жда

ване

от

длъж

ност

50

ЛИ

ТВ

А

Нар

ушен

ия п

ри и

зпъл

нени

е на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

, явн

о на

руш

ение

на

зако

на, н

еспа

зван

е на

пр

авил

ата

за н

есъв

мес

тим

ост

на

дейн

ости

Съд

ебни

ят с

ъвет

или

пр

едсе

дате

лят

на с

ъда

мог

ат д

а въ

збуд

ят д

исци

плин

арно

пр

оизв

одст

во

Ети

чна

и ди

сцип

лина

рна

ком

исия

къ

м С

ъдеб

ния

съве

т (с

ъсто

яща

се о

т съ

дии

– из

бран

и ил

и на

знач

ени

– и

от

пред

став

ител

и на

дру

ги в

ласт

и),

коят

о пр

едав

а сл

учая

на

Съд

а на

че

стта

; ког

ато

той

реш

и, ч

е съ

дият

а тр

ябва

да

бъде

осв

обод

ен о

т дл

ъжно

ст, п

редл

ага

тази

сан

кция

на

през

иден

та и

ли п

арла

мен

та.

Пор

ицан

ие и

ли о

тстр

аняв

ане

от

длъж

ност

ЛЮ

КС

ЕМ

БУ

РГ

Ч

лен

155

от З

акон

а за

орг

аниз

ация

та н

а съ

дебн

ата

вла

ст; ш

ирок

а де

фин

иция

Чле

н 15

7 и

сле

два

щи

те

Ч

лен

156

МА

ЛТ

А

Кон

стит

уция

та. Н

евъз

мож

ност

(ф

изич

еска

или

пси

хиче

ска)

да

изпъ

лняв

а св

оите

слу

жеб

ни з

адъл

жен

ия

или

особ

ено

голя

ма

злоу

потр

еба

Чле

н 97

1 от

Кон

стит

уция

та

Чле

н 8

от З

акон

No.

41

от 1

944

г.

Отс

тран

яван

е от

длъ

жно

ст о

т пр

езид

ента

по

пред

лож

ение

на

парл

амен

та (

одоб

рено

с д

ве т

рети

от

глас

овет

е). П

реди

да

бъда

т пр

едпр

иети

тез

и де

йств

ия, с

луча

ят с

е ра

зсле

два

от К

омис

ията

за

адм

инис

трир

ане

на п

раво

съди

ето,

ко

гато

се

уста

нови

, че

съди

ята

има

пров

инен

ие, з

а ко

ето

тряб

ва д

а от

гово

ря.

Отс

тран

яван

е от

длъ

жно

ст

МО

ЛД

ОВ

А

Ум

ишле

но н

аруш

ение

на

зако

на п

ри

прав

ораз

дава

не, д

исци

плин

арно

на

руш

ение

, пуб

личн

а де

йнос

т с

поли

тиче

ски

хара

ктер

, нар

ушав

ане

на

прав

илат

а за

нес

ъвм

ести

мос

т на

де

йнос

ти, с

исте

мно

или

теж

ко

нару

шав

ане

на К

одек

са з

а по

веде

ние

Дис

ципл

инар

но п

роиз

водс

тво

мож

е да

бъд

е въ

збуд

ено

от:

пред

седа

теля

на

Вър

ховн

ия с

ъд,

пред

седа

теля

на

Вис

шия

съв

ет

на с

ъдеб

ната

вла

ст, к

ойто

и д

а е

член

на

Вис

шия

съв

ет н

а съ

дебн

ата

вла

ст.

Дис

ципл

инар

ен с

ъвет

към

Вис

шия

съ

вет

на с

ъдеб

ната

вла

ст

Забе

леж

ка, п

реду

преж

дени

е,

осво

бож

дава

не о

т дл

ъжно

ст

51

НИ

ДЕ

РЛ

АН

ДИ

Я

При

нез

начи

телн

и на

руш

ения

при

из

пълн

ение

на

служ

ебни

те з

адъл

жен

ия

или

прав

илат

а за

пов

еден

ието

от

съди

я,

пред

седа

теля

т на

съд

а м

оже

да н

апра

ви

пред

упре

жде

ние.

Ако

съд

ията

е

извъ

ршил

пре

стъп

лени

е и

е ос

ъден

на

лиш

аван

е от

сво

бода

, ако

е о

бяве

н в

съст

ояте

лнос

т ил

и не

деес

посо

бен,

и

изоб

що

ако

дейс

тва

по н

ачин

, кой

то

урон

ва п

рест

ижа

на п

раво

съди

ето

или

дове

риет

о в

съде

бнат

а в

ласт

е с

ерио

зно

накъ

рнен

о, В

ърхо

вния

т съ

д м

оже

да

отст

рани

вре

мен

но и

ли д

а ос

вобо

ди о

т дл

ъжно

ст с

ъдия

та.

НО

РВ

ЕГ

ИЯ

В м

омен

та с

е ра

згле

жда

про

екто

-зак

он,

койт

о щ

е се

пос

тара

е да

сло

жи

край

на

прак

тика

та, с

ъгла

сно

коят

о съ

диит

е,

какт

о и

всич

ки в

исок

опос

таве

ни

длъж

ност

ни л

ица,

не

подл

ежат

на

дисц

ипли

нарн

о пр

оизв

одст

во

Стр

ана

по д

елот

о, с

виде

тел

или

адво

кат,

с ж

алба

във

връ

зка

с по

веде

ниет

о на

съд

ията

при

из

пълн

ение

на

него

вите

сл

ужеб

ни з

адъл

жен

ия м

оже

да

възб

уди

дело

пре

д Д

исци

плин

арна

та к

омис

ия –

ре

шен

ието

на

ком

исия

та м

оже

да

бъд

е пр

ераз

глед

ано

от

обик

нове

н съ

д, с

ъста

вен

от

съдe

бни

засе

дате

ли

Ком

исия

, със

таве

на о

т дв

ама

съди

и,

един

адв

окат

и д

вам

а въ

ншни

чл

енов

е, в

сичк

и на

знач

ени

от

прав

ител

ство

то

Сам

о пр

едуп

реж

дени

е и

пори

цани

е; о

своб

ожда

ване

от

длъж

ност

, как

то е

пре

двид

ено

в ко

нсти

туци

ята;

за

теж

ки и

по

втар

ящи

се п

рест

ъпле

ния

се

изпо

лзва

спе

циал

на п

роце

дура

, пр

едви

дена

в к

онст

итуц

ията

.

ПО

ЛШ

А

Уро

нван

е на

дос

тойн

ство

то н

а не

гова

та

длъж

ност

, явн

о на

руш

ение

на

разп

оред

бите

на

зако

на, м

алов

ажни

пр

естъ

плен

ия

При

лича

мно

го н

а на

каза

телн

о пр

оизв

одст

во; п

роиз

водс

твот

о се

вод

и от

съд

ии, и

збра

ни з

а та

зи ц

ел п

о пр

едло

жен

ие н

а м

инис

търа

, Вър

ховн

ия с

ъд и

ли

койт

о и

да е

рък

овод

ител

на

съд,

Н

ацио

налн

ия с

ъвет

на

съде

бнат

а в

ласт

или

про

куро

р,

койт

о са

м с

е е

пред

лож

ил;

проц

есът

е п

убли

чен

и съ

дият

а се

защ

итав

а от

адв

окат

.

Раз

личн

и ди

сцип

лина

рни

съди

лищ

а ра

згле

жда

т въ

прос

и, к

оито

въз

никв

ат

в об

икно

вени

те с

ъдил

ища,

ад

мин

истр

атив

ните

съд

илищ

а,

воен

ните

съд

илищ

а и

Вър

ховн

ия с

ъд:

на п

ърва

инс

танц

ия с

ъдии

те с

а тр

има,

а в

апе

лати

внат

а ин

стан

ция

дело

то с

е ра

згле

жда

от

седе

м с

ъдии

Пре

дупр

ежде

ние,

пор

ицан

ие,

осво

бож

дава

не о

т дл

ъжно

ст –

в

зави

сим

ост

от с

луча

я то

е и

ли

окон

чате

лно

или

прос

то с

е из

върш

ва п

рем

еств

ане;

уво

лнен

ие

52

ПО

РТ

УГ

АЛ

ИЯ

Нар

ушен

ия п

ри и

зпъл

нени

е на

сл

ужеб

ните

зад

ълж

ения

, про

пуск

и в

рабо

тата

му

като

съд

ия, н

есъв

мес

тим

и с

дост

ойнс

твот

о, с

кое

то т

рябв

а да

се

изпъ

лняв

ат с

ъдеб

ните

фун

кции

(в

разл

ична

сте

пен,

кое

то е

опр

едел

ящо

за

вида

нак

азан

ие)

Пре

двид

ени

в За

кона

за

съди

ите

Вис

шия

т съ

вет

на с

ъдеб

ната

вла

ст;

реш

ения

та с

е об

жал

ват

пред

В

ърхо

вния

съд

Гло

ба в

раз

мер

рав

ен н

а въ

знаг

раж

дени

ето

за 5

до

90 д

ни;

прем

еств

ане;

вре

мен

но

отст

раня

ване

за

от 2

0 до

240

дни

; пр

инуд

ител

но п

енси

онир

ане;

ос

вобо

жда

ване

от

длъж

ност

РУ

МЪ

НИ

Я

Пов

еден

ие, в

раз

рез

с пр

офес

иона

лнит

е но

рми

и по

веде

ние

в пр

отив

ореч

ие с

ин

тере

сите

на

рабо

тата

или

пре

стиж

а на

съд

ебна

та с

исте

ма

(заб

авян

е на

де

ла, о

тсъс

твия

, дей

стви

я в

личе

н ин

тере

с, н

амес

а в

рабо

тата

на

друг

ите

съди

и, н

еопа

зван

е на

тай

ната

)

Про

изво

дств

о се

ини

циир

а от

м

инис

терс

твот

о, р

азсл

едва

нето

се

про

веж

да о

т съ

дии

със

същ

ия

ранг

, защ

итат

а се

осъ

щес

твяв

а от

съд

ия

Вър

ховн

ият

съве

т на

съд

ебна

та

влас

т, с

лед

това

, кат

о по

след

на

инст

анци

я, В

ърхо

вния

т съ

д

Пор

ицан

ие, п

реду

преж

дени

е,

нам

аляв

ане

на в

ъзна

граж

дени

ето,

за

мра

зява

не н

а по

виш

ение

, пр

емес

тван

е, в

рем

енно

от

стра

нява

не о

т дл

ъжно

ст,

увол

нени

е

СЛ

ОВ

АШ

КА

ТА

Р

ЕП

УБ

ЛИ

КА

Нар

ушен

ие н

а ди

сцип

лина

рнит

е пр

авил

а, п

осоч

ени

в За

кона

от

2000

г.

или

посл

едст

вият

а от

нак

азат

елна

пр

исъд

а

Ком

пете

нтни

да

възб

удят

пр

оизв

одст

во с

а М

инис

търъ

т на

пр

авос

ъдие

то и

ли п

редс

едат

елят

на

съо

твет

ния

съд

Дис

ципл

инар

ни с

ъдил

ища

М

ъмре

не, в

рем

енно

нам

ален

ие н

а въ

знаг

раж

дени

ето,

отс

тран

яван

е от

длъ

жно

ст

СЛ

ОВ

ЕН

ИЯ

С

трог

о оп

реде

лени

слу

чаи,

пре

двид

ени

в За

кона

за

орга

низа

цият

а на

съд

ебна

та

влас

т

Про

изво

дств

о по

ини

циат

ива

на

пред

седа

теля

на

съда

, сле

д ко

ето

се п

рила

га о

бикн

овен

ата

нака

зате

лна

проц

едур

а

Дис

ципл

инар

ен с

ъд, с

ъста

вен

от е

дин

съди

я от

Вър

ховн

ия с

ъд к

ато

пред

седа

тел

и че

тири

ма

съди

и,

пред

став

лява

щи

разл

ични

нив

а на

съ

дили

щат

а

Пре

мес

тван

е, в

рем

енно

спи

ране

на

всяк

акви

пов

ишен

ия, н

амал

яван

е на

въз

нагр

ажде

ниет

о,

отст

раня

ване

от

длъж

ност

ШВ

ЕЙ

ЦА

РИ

Я

Шве

йцар

ия н

яма

така

ва п

роце

дура

53

ТУ

РЦ

ИЯ

Неи

зпъл

нени

е на

слу

жеб

ните

за

дълж

ения

, пов

еден

ие в

раз

рез

с ет

ични

те н

орм

и, о

бидн

о по

веде

ние

в пр

оцес

а на

раб

ота,

отс

ъств

ия,

закъ

снен

ия, п

илее

не н

а вр

еме,

по

дкоп

аван

е на

им

идж

а на

съд

ебна

та

влас

т, з

лоуп

отре

би, н

еизп

ълне

ние

на

адм

инис

трат

ивни

и в

едом

стве

ни

задъ

лжен

ия

В з

авис

имос

т от

йер

архи

чнот

о ни

во, и

нспе

ктор

и, н

азна

чени

от

мин

истъ

ра, к

ойто

им

а ин

ициа

тива

та з

а въ

збуж

дане

на

прои

звод

ство

, спа

зван

е на

пр

ават

а за

защ

ита

Вис

шия

т съ

вет

на с

ъдии

те и

пр

окур

орит

е (к

ойто

е к

омпе

тент

ен

същ

о та

ка з

а на

знач

аван

е и

упра

влен

ие н

а ка

риер

ното

из

раст

ване

)

Пре

дупр

ежде

ние,

пор

ицан

ие,

зам

разя

ване

на

пови

шен

ията

, уд

ръж

ки о

т въ

знаг

раж

дени

ето,

пр

инуд

ител

но п

рем

еств

ане,

от

стра

нява

не о

т дл

ъжно

ст

УК

РА

ЙН

А

Явн

о на

руш

аван

е на

зак

она,

не

изпъ

лнен

ие н

а за

дълж

ения

та к

ато

съди

я и

норм

ите,

кои

то т

ози

пост

на

лага

в ч

астн

ия ж

ивот

на

съди

ята

Д

исци

плин

арни

ком

исии

Пор

ицан

ие и

ли п

репо

ръка

към

В

исш

ия с

ъвет

на

съде

бнат

а в

ласт

съ

дият

а да

бъд

е ос

вобо

ден

от

длъж

ност

ОБ

ЕД

ИН

ЕН

ОТ

О

КР

АЛ

СТ

ВО

О

собе

но т

ежки

нар

ушен

ия

По

иниц

иати

ва н

а ло

рд

канц

лера

и л

орд

глав

ния

съди

я

От

крал

ицат

а по

пре

длож

ение

на

двет

е ка

мар

и на

пар

лам

ента

, ког

ато

се

каса

е за

вис

ши

съде

бни

маг

истр

ати

и от

лор

д ка

нцле

ра з

а ос

тана

лите

съд

ии

(но

във

всек

и сл

учай

не

се

пред

прие

мат

дей

стви

я пр

еди

да с

е по

лучи

нез

авис

им с

ъдеб

ен д

окла

д и

без

съгл

асув

ане

с ло

рд г

лавн

ия с

ъдия

)

Отс

тран

яван

е от

длъ

жно

ст

(изк

лючи

телн

о ря

дко)