1 ОТЧИТАНЕ НА ПРИДОБИВАНЕТО НА ДМА И ДНМА

1 Характеристика класификация и оценка на ДМАДМА са нефинансови активи, които имат натурално-веществена форма, използват се за осъществяване на определена дейност(производствена,търговска), за отдаване под наем или за други цели, като се очаква да бъдат използвани повече от 1 год. За да бъде признат и отчетен един актив като ДМА трябва да бъдат спазени следните условия:1)да се вмества в посочените по-горе изисквания 2)предприятието да очаква да получи икономически изгоди 3)при придобиване стойността му да може да се изчисли.Друг съществен момент е единичната стойност въз основа на която става признаването на всеки придобит ДМА,т.е определянето на праг на същественост.В случаите когато са придобити активи под този праг, те се отчитат като текущ разход. Към ДМА се отнасят земите, подобренията в/у земите, сградите и конструкциите, машините и оборудването, съоръженията, тр.средства,комп.техника,офис обзавеждането и др. ДМА.За разновидност на ДМА могат да се приемат дълготрайните биологични активи(ДБА).Х-но за тях е че иконом изгоди от тях се очаква да се получат в продължение на няколко години.При придобиване ДМА се оценяват по т.н историческа цена.За историческа се приема цената която действа в момента на придобиването на активите.Тя може да бъде цена на придобиване,себестойност,справедлива стойност и стойност по оценка определена от съда.Цената на придобиване се определя от покупната цена,митата и невъзстановимите данъци и всички преки разходи.Те са:транспортни,товарно - разтоварни,за монтаж,за професионални хонорари.Админ. и др общи разх. Не се вкл. В цената на придобиване освен ако не са пряко свързани с придобиването на актива.В цената не се включват и евентуалните отстъпки и възстановимите данъци.По себестойност се оценяват ДМА които са създадени от самото предприятия.Тя се образува от извършените производствени разходи.По справедлива стойност се оценяват ДМА които са придобити безвъзмездно.По оценка приета от съда се оценяват ДМА които представляват непарични вноски от акционери или съдружници при формиране на осн капитал.Независимо от това каква оценка е приложена при придобиването на ДМА след предаването им в експлоатация те се водят по тяхната отчетна стойност т.е стойността по която те се отчитат счетоводно по време на тяхната употреба.

2 Синтетичното отчитане се осъществява със сметките от гр 20 ДМА и гр 27 ДБА.Тези с/ки са активни,дебитират се при увеличение на активите,а се кредитират при намаление.Крайното им салдо може да бъде само дебитно.С/ка 613 разх. За придобив на ДМА – тя е калкулационна с/ка,дебитира се с извършените разходи, а се кредитира при приключването им.За отразяване на разходите по ликвидирането на ДМА се използва с/ка 616 разх. За ликвидация на ДМА. С извършените разходи при този процес тя се дебитира,а се кредитира при приключването му.Резултатите от ликвидацията и от продажбите на ДМА се отразяват чрез с/ка 705 приходи от продажби на ДМа.За отчитането на амортизацията се използва с/ка 241 аморт на ДМА.Тя е пасивна регулираща с/ка.Кредитира се с начислената амортизация и с извършените обезценки.Дебитира се при отписване на ДМА с начислената до момента амортизация.Чрез тази с/ка се отчита и разликата от преоценката на амортизираната част от преоценявани ДМА.Организацията на аналитичното отчитана зависи от съответния вид ДМА и ДБА.За всеки инвентарен обект се открива отделна аналитична с/ка.В аналитичната с/ка се съдържа информация за датата на придобиване,оценка на придобиването, полезен срок на годност,прилаган метод на амортизация,МОЛ и др.Всеки инвентарен обект получава инвентарен номер.ДМА се посочват по групи в актива на баланса по тяхната балансова стойност.Балансовата стойност представлява разликата м/у отчетната стойност и начислената към датата на съставянето на баланса амортизация.

3 Отч. на придоб. на ДМА може да стане по няколко начина.1.чрез покупка.Когато обектите се заприх. директно-Дт гр.20 и 4531 и Кт 401 или гр.50.Ако е продълж. процес на придобиване се използва с/ка 613. Дт 613и 4531 и Кт 401.Ако допълн. разх. се осъществяват от друго предприятие 613,4531/401.Ако се извършват от самото предприятие-гр.60/Кт съответната с/ка и след това се отнасят по предн. 613/ гр.60.Накрая актива се заприх. гр.20/613.

1

2.Чрез строителство-3 начина.1-чрез възлагане-сключва се договор м/у предприятието-възложител и строителя, където се уточняват цената и авансите.След сключването инвеститора превежда аванса-402,4531/503. Ако разплащането на даден етап стане за с/ка на аванса-613/402.Ако аванса не е достатъчен-613/402. След това-613,4531/401,503.След завършването на обекта за неизплатените строителни работи се прави същата статия. Заприх.-203/613.2-По стопански начин-извършените разходи се отчитат по ик. елемент чрез дебитирането на с/ките от гр. 60 а след това се отнасят по предназн.-613/гр.60 и обекта се заприх. 203/613. 3-смесен начин-по 613 с/ка се отразяват платените суми на строителите а за частта изпълнена със собствени сили записванията са както в строителството по стопански начин.3.Чрез непарични вноски-ДМА се оценяват от 3 лица.Ако се заприх. по по-висока цена разликата отива в резервите.Дт гр20/101. При установяване правото на ДК-4531/709.4.Безвъзмездно придобиване.Бива 2 вида: 1.Без условия-гр.20/709 2.Финансирания-има определени условия за да се ползват придобитите ДМА-гр.20/753. 5.В резултат на излишък- намерените при инвентаризация ДМА се оценяват по справедлива стойност-гр.20/709.6.придобиване от собствена продукция-гр20/303 7. Покупка на цели предприятия. Има 2 варианта:предприятието спира или продължава да действа.Разликата м/у покупната цена на предпр. и СК е репутация.Ако СК/собств. к-л/ е по-голям –отрицателна и обратното. Дт гр.20-20 млн./Кт 503-16,501-4млн. и 231/503.Репутацията се амортизира за 3 години-603/231. Дт гр.20-20млн/Кт гр 15-4,503-12,232-4 млн. 232/709.

1 ДНМА са установими нефинансови ресурси, които са придобити и контролирани от предприятието, нямат физ. субстанция, използват се повече от 12 мес., имат съществено значение при употребата им в дейността и от използването им се очаква ик. изгода.Към тях се включват само тези активи които имат стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини:1.Възприетия стойностен праг и 2. 500 лв. ДНМА се класифицират в следните групи:1.Права на индустр. собственост-търговски марки,авторски права, лицензи и др. 2.Дългоср. придобити права в/у интелектуална собств.-придобити са въз основа на договореност със създателите им и са аналогични на горните.3.Технологични права – формули,модели, шаблони и др. 4. ДНМА в процес на развитие- разходи за развойна дейност,които още не са завършени. 5.Други ДНМА- право на ползване ,право на строеж. Разходи-те, които възникват във връзка със създаването на търговски марки, издателски права и др. се отчитат като текущи разходи. В зависимост от начина на придобиване има вътр. и външно създадени ДНМА. Първите се създават от самото предприятие а вторите се придобиват чрез сделки с трети лица. Вътрешно създ. се отчитат в зависимост от етапа на създаване на който се намират.Оценяват се по себестойност, коята включва всички разх. от момента в който съответния астив за пръв път е постигнал критериите за признаване до завършването на процеса на развитието му.Не се включва никаква вътрешна печалба.Външн. създадените се оценяват по цена на придобиване.Синтетичното отчитане на ДНМА се осъществява чрез с/ките от гр.21.Те са активни,дебитират с с увеличенията а се кредитират с намаленията. Остават с дебитно салдо.ДНМА се амортизират- използва се с/ка 242.ДНМА се посочват в баланса па бал. ст/ст

2 Най-честият начин за придобиване на ДНМА е чрез покупка . Дт гр21, 4531/401 или гр50. Ако осъществяването на разходите има продълж. характер се използва с/ка 613 въпреки наименованието и. По дебита и се набират разходите а се кредитира във връзка със заприх. гр.21 / 613 .Кога-то ДНМА е получен чрез замяна с други сходни ДНМА не се признава печалба или загуба. Ано замяната е с други несходни, той се заприх. по справедливата ст/ст на получения актив, коята е = на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или прехвърлени парични еквиваленти. Разликата е призната като печалба/ загуба. Оценката на ДНМА придобит като непарична вноска се определя от съда. При придобиване чрез правителствено дарение база за определяне оценката на този актив е справедливата му ст/ст. Същата оценка се приема и при безвъзмездно полу- чаване. гр21/709.

2

Себестойността на вътрешно създадените ДНМА се формира въз основа на вс разх.

гр60/Кт различни с/ки . за отн. по предназн 613/гр60.

За заприх. гр21/613ДНМА се амортизират и по принцип полезният им живот не може да е по- дълъг от 20 год. 603/242. За отн. по предназн.-гр61, гр70/603.

2ОТЧИТАНЕ НА РЕМОНТА И ПОДОБРЕНИЯТА НА ДМА В процеса на употребата ДМА постепенно губят от своите потребителски качества като една част от тях е невъзвратима а друга подлежи на възстановяване.Ремонтирането на ДМА може да се осъществи по 2 начина:чрез възлагане на външно предприятие или от самото предприятия.Независимо от начина те се отнасят към текущите разходи за съответния период.Ремонтът който е извършен от външно предприятие се осъществява на базата на сключен договор.За отразявана на включената в нея сума се дебитира с/ка 602 разходи за външни услуги и с/ка 4531 начислен данък за покупките срещу кредитирането на с/ка 401 доставчици.За отразяване изплащането на дължимата сума се дебитира с/ка 401 доставчици и се кредитира с/ка от гр. 50 парични средства.За отнасяне на извършените разходи по функционално предназначение-дебитира се съответната с/ка от гр. 61 разходи за дейността или от гр.70 приходи от продажби и се кредитира с/ка 602 разходи за външни услуги.След приключването на ремонта се дебитира с/ка 612 разходи за спомагателна дейност и се кредитират с/ките от гр.60 разходи по икономически елементи.Разходите направени за дМА с които е вероятно предприятието да добие икон. Ползи се приемат за подобрения на тези активи.Могат да се изразяват в 1)изменение на ДМА чрез което се удължава полезния срок на годност 2)осъвременяване на отделни части на ДМА 3)въвеждане на нови технологични процеси 4)промяна на функционалното предназначение на ДМа.Тези разходи се набират по дебита на с/ка 613 разходи за придобиване на ДМа.Включването на разходите за подобрения към балансовата стойност на ДМа може да стане по 2 начина:1)с извършените разходи се намалява натрупаната амортизация като се дебитира с/ка 241 аморт. на ДМА и се кредитира с/ка 613 разходи за придобиване на ДМА, 2)отписва се целия размер на начислената до момента амортизация като се дебитира с/ка 241 аморт. на ДМА и се кредитира с/ки от гр.20 ДМа.След това с извършените разходи за подобрения се дебитира определената с/ка от гр.20 ДМА и се кредитира с/ка 613.

3 ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИЯТА НА ДМА И ДНМА В резултат на използването ДМА се износват и им се начислява амортизация.Тя се третире като разход, отчетен през съответния период. Амортизируема е стойността която подлежи на амортизация и е разлика м/у отчетната и остатъчната стойност. Срока но годност е пероида на време на използването на даден актив.Ам. квота-частта от Ам.стойност която се разпределя м/у отчетните периоди.Ам.норма-може да се изчисли като коефициент или %. Амортизацията се определя от възприетия метод на амортизация.Те главно се делят на линейни и нелинейни.При линейните Амлсума се разнася равномерно през периода на използване на актива.Ам.норма се изчислява като общия % на актива се раздели на срока на годност.Ам. квота=Ам.сума.процента/ 100. При нелинейните методи в различни пери-оди аморт. са различни. Разделят се на дегресивни и прогресивни.Към първите се отнасят: метод на снижаващият се оста-тък-Ам.норма е константа а базата за изчисляване е променлива.

Комулативен-Базата за изчисление е непроменл. а нормата е различна. Нормата се измерва в отн. дял на всяка година към общия срок.Третия дегресивен е метода на равномерната дегресия.Ам.норми постепенно намаляват с един и същ пункт.Прогресивните методи са:метод на равно-мерното увеличаване-ам. норми се увеличават с един и същ пункт.Метод на увеличаващата се сума на числата-обратен е на комулативния.Тук се включва и функционалния-използва се при транспортни средства, машини и др.Ам.квота е функция от функционалната и максималната производителност на даден актив.Мерните единици на производи-

3

телността могат да бъдат – пробег в км.,декари и т.н. ДНМА се амортизират и по принцип полезният им живот не може да е по- дълъг от 20 год. 603/242. За отн. по предназн.-гр61, гр70/603.

4 ОТЧИТАНЕ НА ЛИЗИНГОВИТЕ ОПЕРАЦИИ Отчитане на наетите и отдадените под наем ДМА.Отдаването на ДМА се регламентира с акт 16.За отдаването на активи под наем се скл.договори.Наемните д-ри са 2 вида:1)експлоатационен лизинг(оперативен)2)финансово обвързани договориПри фин лизинг се прилага принципа за предимство на съдържанието пред формата.Лихвите по лиз. д-ри се отчитат като фин. р-ди при лизингополучателя и фин. приходи при лизингодателя.Това са текущи фин.приходи и разходи.Счетоводно отчитане при наемодателя – той отписва актива от състава на ДА 241/гр.20.За баланс. Ст-ст на този актив 705/гр.20.С общата сума по дог-ра но без ДДС ще се дебитира с-ка 229 други дълг.фин.активи.Цената по дог-ра вкл.справедливата ст-ст на актива 229/705(със справедл. ст-ст) и 752 с разликата.За всяка вноска наемодателя издава фак-ра и начислява ДДС.За получени средства по ф-рата 503/229 и 4532.Пропорционално на вноската ще се извърши трансформиране на фин.приход 752/729.При наемателя – той записва актива като собствен гр.20/652 и 159.Текущо по време на експлоатацията наемателя си начислява амортизациите по общо установения ред.Плащането на вноската се осъществява като 159 и 4531/503.Когато за дадена доставка предприятието няма право на дан.кредит платения ДДС се вкл.в стойността на актива.Продажба с обратен лизинг – тази продажба е продажба от доставчик на клиент и в последствие отдаване на същия актив от клиента на доставчика.Записванията са следните: доставчика продава 411/702 с отчетната ст-ст и 4532 и 752 за превишението на цената над балансовата ст-ст.Изписване на актива 702/304.Този приход се разсрочва за целия период 752/729.При клиента се дебитира гр.20със справ.ст-ст и 4531/401В експлоатационно наемните д-ри наетите ДА не се вкл.в актива на предпр. И остава да се отчитат като собствени активи при наемодателя.Въз основа на д-ра ежемесечно наемодателят издава ф-ра за договорения наем 498(с обща сума по ф-рата)/709 и 4532.За разхода който наемодателят извършва за отдадените под наем активи се дебитира 603 на кредит 241.С отчетените разходи 709/602 и 603. Предплащане на наема 503/412 и 4532 и ще се издаде дан.ф-ра и всеки месец ще се отчита прихода 412/709. При наемателя : когато получи актив се прави приема-предавателен протокол.Наемателят ще заприходи актива зад балансово 912/990.Въз основа на получените фактури 602 и 4531/459.Вариантите за извършване на разх. За ремонт и модернизация са 2 : 1)ремонтът и модернизацията се извършват от собственика, 2)договаря се ремонтът и модернизацията да бъдат за с-ка на наема 498 и 4531/401 при наемателя.

5 ОТЧИТАНЕ НА НАМАЛЕНИЕТО НА ДМА И ДНМАОтчитане на изваждането от употреба на ДМАПри продажба на ненужни ДМА.Необходимо е да се изпише натрупаната до момента амортизация като се дебитира с/ка 241 аморт. на ДМА и се кредитира съответната с/ка от гр.20 ДМА.Резултатът от продажбата се формира по с/ка 705 приходи от продажба на ДМА.За отразяване изписването на балансовата стойност на актива-с/ка 705/с/ка от гр.20.За отразяване на продажната цена съгласно дан.фактура се дебитира с/ка 411 клиенти и се кредитира с/ка 4532 начислен данък за продажбите и с/ка 705.При кредитно салдо на с/ка 705 тя се приключва със с/ка 123 печалби и загуби от текущата година.

4

При безвъзмездно предаване на ДМА.То се документира с акт за приемане и предаване на ДА и протокол за безвъзмездна сделка.Дебитират се с/ки 241 и 609 други разходи и се кредитира съответната с/ка от гр.20 с отчетната си стойност.Ако безвъзмездното предаване на актива е облагаема сделка по ЗДДС въз основа на опростена фактура – с/ка 609/4532.В този случай данъчна основа е пазарната цена.Когато е под формата на дарение това може да стане за сметка на капиталовите източници.За целта д-т 241(с начислената до момента амортизация) или 122(с балансовата стойност) и се к-ра съответната с/ка от гр.20 с отчетната стойност.При положение че тази сделка е облагаема се д-ра с/ка 119 и с/ка 122 и се к-ра с/ка 4532.При бракуване и ликвидация на ДМА.Към бракуване се пристъпва когато не съществува вероятност предприятието да черпи повече икон. изгоди.Това е така когато актива е морално или физически остарял.Когато бракуването е по вина на определено физ. Лице, възниква вземане от него, съставя се акт за начет.За отписване на начислената до момента амортизация - 241/ с-ка от гр.20.За отразяване вземането от начетеното лице – 442 вземания по липси и начети/ с-ка от гр. 20(с балансова стойност) и с-ка 443 ценови разлики по липси и начети и с-ка 4532.При внасяне на дължимата сума се д-ра с-ка 501, а когато се удържа от заплатата на начетеното лице се д-ра с-ка 421 и се к-ра с-ка 442.За отразяване приключването на с-ка 443 тя се дебитира, а се к-ра 709 други проходи от продажби.Когато за бракуването няма виновно лице се отписва натрупаната до момента аморт. и съответния актив като статията е 241 и 609(с балансовата стойност) /с-ка от гр.20(с отчетна стойност).При унищожаване на ДМА в резултат на непредвидими или случайни събития – 241 и 691извънредни разходи(с балансовата с-ст) / с-ка от гр.20. С-ка 691 се приключва със с-ка 123.Ако унищожените ДМА са били застраховани статията е : 494 разчети по застраховане/791извънредни приходи.Когато сумата се получи : с-ка от гр.50/с-ка 494. С-ка 791 се приключва със с-ка 123.Получените материали от ликвидацията се заприходяват по справедлива ст-ст.- 302/705. При приключването на ликвидацията извършените разходи се записват по дебита на с-ка 705 и се кредитира с-ка 616 разходи за ликвидация на ДМА.По този начин по с-ка 705 се формира крайния резултат от ликвидацията-печалба или загуба,той се отразява по 123 ДНМА се отписват при окончателното им изваждане от употреба в предприятието, когато от тях не се очакват ик. изго- ди.Първо се отписва ам.- 242/гр21. 1.При продажба –изписва се актива 705/ гр21. За отразяване на продажната цена на акт- ива 411/4532,705. При кредитно салдо 705 се приключва като се де- битира 123-печалба, и обратното.2.Трансформиране в стоки с цел продажба-303/гр21 3.При безвъзмездно предаване- 242,609/гр21.Ако е облагаема сделка-609/4532 .В случаите когато предоставения актив е под формата на дарение, това може да стане за с/на на някои от капиталовите източници-241,122/гр21.Ако сделката е облагаема 119,122/45324.При замяна на сходни активи не се отчита финансов резултат, а при замяна на несходни се отразява печалбо или загуба.5. При бракуване се отразява финансов резулт. от извършените разходи и получените приходи.242/гр21.Ако бракуванета е по вина на дадено лице-442/р21,443,4532.При внасяне на сумата-501/442След това се приключва 443 с/у кредитиранета на 709. Когатс няма виновно лице-241,609/гр21.Ако актива е аморгизиран над 90%-609/4532. При унищожаване в резултат на случайни събития-241, 691/гр21.След това се приключва-123/691.6. Съучастие в друго предприятие под формата на непарична вноска-отписват се по балансова ст/ст.Преоценъчния рез. на отписаните ДНМА се прехвърля в с/ка 122.

6 ОТЧИТАНЕ НА РАЗУЛТАТИТЕ ОТ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА

В случаите когато се извършват преоценки на ДМА задължително се извършва и инвентаризация на ДМА.Резултатът от инвентаризацията се отразява в инвентарни описи.В случаите когато в процеса на инвентаризацията се намерят активи които не фигурират в описа те се записват допълнително.Могат да се установят и липси.За тях ръководството утвърждава протокол в който определя виновника за липсата.Ако

5

няма охрана липсата е за с-ка на предприятието. Намерените незаприходени активи се отразяват по съответни с-ки за тяхното отчитане гр.20/709(с пазарната ст-ст).Когато липсите са за с-ка на предприятието балансовата ст-ст се отчита като текущ разход 609 и 241/гр.20.За липсите и за брака се дължи ДДС в размера на ползвания дан.кредит към момента на тяхното придобиване.Когато липсата е за с-ка на МОЛ то се надчита с по високата ст-ст(пазарната).Изписване на амортизацията 241/гр.20.За сумата на надчета формираща се от паз. ст-ст и ДДС – 442/гр.20 (с бал.ст-ст) и 443 (с разликата м/у бал.ст-ст и справедливата ст-ст) и 4532.Сумата по надчета се събира на вноски 501/442 или се удържа от заплатата 421/442.Ако в края на годината по с-ка 443 има салдо то се отразява като приход за бъдещи периоди.Когато надчетеното МОЛ не се издължава вземането се търси по съдебен ред 444/442.Ако съда не уважи иска липсата остава за с-ка на предприятието 609 и 443/444(с двете суми).Ако съда утвърди вземането то счетоводно се отразява като съдебно вземане 445/444.Преоценката на сгради и земи се извършва от лицензирани оценители.Преоценката може да се извърши по 2 начина : 1)преоценката засяга само бал ст-ст и по изключение и отчетната, 2)преоценката засяга задължително и бал.ст-ст и отчетната ст-ст.В първия вариант когато първоначалната преоценка се извършва увеличение на ст-стта това увеличение трябва да се отрази счетоводно така че бал.ст-ст да съответства на пазарната. Това увеличение се извършва чрез амортизацията 241/112.В случаите когато начислената до момента на преоценката амортизация не е достатъчна тогава се увеличава отчетната ст-ст 241 и с-ка от гр.20/112.При втория вариант промяната на бал.ст-ст се отразява в отчетната така и в натрупаната амортизация.Тази промяна се извършва пропорционално на промяната в бал.ст-ст.В този случай следва да се изчисли коефициент на това съотношение.Той ще бъде равен на : справедливата паз.ст-ст – (минус) бал.ст-ст/ (делено) бал.ст-ст.

7 ОТЧИТАНЕ НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИСъщност, класификация и оценка на дфа. ДФА представляват 1.направени дългосрочни инвестиции в др предприятия в вид на акции, дялове и др д-ри, ч/з к’ се постига трайно участие в техните к-ли. 2.инвестиционни имоти (ИИ), 3.др. Чрез ДФА се черпи икономич изгода във вид на дългогодишен приход от лихви, дивиденти и др п-ди. Дългоср инвестиции- в дъщерно предприятие(когато предприятието-майка осъществява контрол ->50%); в асоциирано предрпиятие ( когато се упражнява в/у него значително влияние, т.е когато инвеститорът м/у 20-50%); под 20%-участието е малцинствено. Смесено предприятие-двама или повече съдружници упражняват съвместен контрол на базата на договорно споразумение. Инвестиционните имоти са имоти к’ се държат от предприят или от наемателя с цел получаване на д-ди от наем или за увелич на 101. Синт отч ч/з гр22-активни с/ки. С/ка 221- анал отч към нея-по видове участия, дялове, акции. Първоначално инвестициите се вписват по тяхната цена на придобиване, в която се вкл и направените р-ди по сделката. След първонач придобиване предприятието следва да приеме един от методите за последваща оценка на инвестициите в дъщерни предприятия. По метода на СК- тр да се отрази установената разлика м/у р-дите за придобиването и дела на предпр-майка в справедливата с-ст на СК на дъщерното предпр. Тр да се коригира(амортизира) бал ст-ст на инвестицията за опр от предприятието срок. Себестойния метод- инвестициите след придобиването им продължават да се отчитат по отчетна ст-ст. Дивидентите се отчитат като фин п-д. Единствената корекция на отчетната с-ст се прилага когато обявените дивиденти превишават печалбата на дъщерн предпр за тек год. Метод- като държани за продажба ФА- тук се прилага преоценка на инвестициите. Използва се когато инвестициите се притежават временно. С/ка 222- ан отчит по видове участия дялове или акции. Бал ст-ст на инвестициите в зсоциирани предприят е възможно да се обезцени, ако тя е по висока от възстановимата ст-ст. В смесено предприятие участието се отчита като малцинствено. ИИ са с цел дългосрочно отдаване поод наем; земя на предприятието, която не е опр за какво ще се използва и в т.сл се приема ча ще е за увелич на к-ла; сграда или част от нея отдадена по експлоатационен лизинг; сграда която не се използва, за да бъде отдадена по експлоатац лизинги. От ИИ тр да се получава ик изгода, и стойността му да може да бъде достоверно определена.С/ка 224- ан отч по вид имоти, по предприятия, в които имотите са инвестирани . Първонач ИИ се оценяват към датата на придобиването им. За земя не се начислява ддс при покупка като ИИ, начислява

6

се само на сграда. В цената на придобиване се вкл всички р-ди. Безвъзмездно придобитият ИИ се оценява по справедлива с-ст След придобиването на ИИ следва да се оценява по опр модел. Модел на цена на придобиване- отчита се по цена на придобиване, като се приспадне ам-я и загуби от обезценка. Модел на справедливата ст-ст ИИ се преоценяват по справ с-ст, като разликите от преоценките се отчитат като текущи п-ди или р-ди през съотв отч период. Включване на инвестициите 221/гр50; придобиване на инвестиции ч/з предоставяне на непарични активи 221/гр20,21,27, След първонач придобиване предприятието следва да приеме един от методите за последваща оценка на инвестициите в дъщерни предприятия. По метода на СК- тр да се отрази установената разлика м/у р-дите за придобиването и дела на предпр-майка в справедливата с-ст на СК на дъщерното предпр. Тр да се коригира(амортизира) бал ст-ст на инвестицията за опр от предприятието срок. Ако цената на придоб>справедл ст-ст (+репутация), разликата в намаление на инвестицията 623/221, обратното < 221/723 Ако дъщерн предпр е реализирало печалба 221/722; 722/123; 424/221(с р-ра на обявените дивиденти). Ако дъщерн предпр е релизирало загуба с притежавания дял в нетните се намалява р-ра на направената инвестиция 623/221; 123/623. . Себестойния метод- инвестициите след придобиването им продължават да се отчитат по отчетна ст-ст. Дивидентите се отчитат като фин п-д. 424/722-начисляване на дивиденти За получаване на дивиденти гр50/424. Отнасяне на п-да към фин р-т 722/123.Единствената корекция на отчетната с-ст се прилага когато обявените дивиденти превишават печалбата на дъщерн предпр за тек год. В т.сл се третират като възвръщане на инвестициите и с тях се намалява отчетната ст-ст 424/221. . Метод- като държани за продажба ФА- тук се прилага преоценка на инвестициите. Използва се когато инвестициите се притежават временно. при продажба продажна цена>бал гр50/221 и 723; обратното гр50 и 623/221. При прекратяване на участието гр 20…/221 аналогично е отчитането на 222 и 223

8. ОТЧИТАНЕ НА ДБА Същност и оценка на ДБАДБА са притежавани и контролирани от предпр живи животни или растения,от експлотацията на които се очаква ик изгода за п-д >1г.Към ДБА се отнасят горите, трайните насаждения и продуктивните животни.Оценката на ДБА както в момента на придобиването им така и в кр на вс отч период е справедливата ст-ст.Определянето на справедл цена на ДБА се извършва на оснновата на справедливата ст-ст на активния пазар.Ако липсват пазари за съответ БА в качеството на справедл цени може да се използват последваща сделка на БА.КОгато ДБА се отч по справедл ст-ст разликата м/у фактич ст-ст и себестойноста се отразяват клато печ или разлика към момента на отчитане-тя не подлежи на дан облагане.КОгато няма възможност за определяне на справедл ст-ст на ДБА те се оценяват по себестойност и се третират по общия ред на ДМА в съответствие с изискванията на счет стандарт.За БДА се начисляват амортизации ако когато се отч по справедл ст-ст не се начисляват такива.Отч на ДБА е ч/з с-ките от гр27.Ч/з 271 Горисе отчитат различ видове широколистни и иглолистни горски масиви.Ан отчитане е по видове,местности,години на насаждане и т.н.По с/ка 272 Трайни насаждения се отч вс изкуствено създадени многогодиш насаждения в плододаваща възраст.Ан отч се осъществ по видове сортове месности декари,год на насаждане.273 Трайни насаждения неплододаващи се отч различни паркове огради от растения.Ан отчитане е поплощи видове и год на насаждане.Р-дите във връзка със съдав на трайните насаждения се отч по с/ка 613 и към нея се отч плододаващите и неплододав до навлизането им в плододав възраст.По с/ка 274 Жив в осн стада е за отч на вс продуктивни животни к’ отговарят на изискванията за ДА.Ан отч е по видове породи и местонахождения.По 279 се отч др дълготр ДБА за неизползвани като активи ДБА. Отч на придобиов и аморт на ДБАПридобив на ДБА се осъшествява ч/з покупка и собствено производство.При покуп на ДБА се деб съотв с/ка от гр27+4531/503,401 с покупната цена.С разликата до справедл паз ст-ст гр27/709.В обратния случай 609/701.При придобиване ч/з собствено призвод взависимост от х-ра на съответ биолог активи отч се организира така че да се съдаде информ за себестойноста на съотв активи.При трайните насажд р-дите по съдаването се отч ч/з с/ка 613,к’ означава че вс р-ди до год на плододав възраст се отч по ик елементи и

7

след тва се прехвърлят по с/ка 613.При плододаващи насаждения когато се получат предварителни плодове със ст-ст на тази продукция се намал р-дите за придобиването и вс р-ди се вкл към р-дите за придобиването 303/613.След кат се въведат в експлоатация се заприходяват 272,273(справедл ст-ст)/613(себестойност)+709(разлика м/у себест и справедл ст-ст.По отнош на продуктив животни собствено производство когато животните придобият качества 274(справедл ст-ст)/314(отч ст-ст)+709.АМортизац се начислява само на ДБА когат няма възможност да се определ тяхната справ ст-ст.ТРайните насаждения за счет цели амортизациите се определят с/д срока който не е >от 25г и е различен за различните трайни насаждения.При тях при определ на амортизир ст-ст се взема в предвит тяхната остатъч ст-ст.В някои случаи остатъч ст-ст се доближава до отчетната,когато тя не е справедлива.Ппри продукт животни,месото на к’ е годно за консумация там също се взема отчет ст-ст.При тях освен определ на амортизир ст-ст на база остатъчна ст-ст се взема в предвид срока на експлоатация.Начисляването на амортизац става ч/з 603/241.Отч на преоценката и изваждан от употреба на ДБАВ кр на вс год се прави преоц на ДБА.При увелич гр27/709,при намал 609/гр 27.КОгато ДБА се отч по нац стандарт 16.Преоц се отч такак като преоц на ДМА.Изваждането от употреба на ДБА при намал на качествата им когато не носят ик изгода- бракуване ,продажба и др начини.Когат продуктив жив намал качествата си те се бракуват.Съставя се протокол за бракуват и се изписват от състава на ДБА.В мн случаи тези животни се подлагат на спец режим на угояване и след тва се продават.В този случай ако животните не се амортизират а се отчитат по справедл ст-ст,за прехвърлянето им 315(справедл ст-ст)/274+709.Ако на тези животни е начислявана амортизац и бал ст-ст се отразява по 315 .Продажбата на животните се отчита със 709-(411/709(прод ст-ст+4532).При продуктив животни е характерно разход в резултат на стихийни бедствия.При смърт от такива причини тяхната ст-ст се третира като извънреден р-д.Ако са с начислена амортиз 241/гр27 и за бал ст-ст или справедлива 691/241.Ако животните са мътви по др причини р-да се отразява по с/ка 609/4532.При трайните насаждения се извършва ликвидация по общия ред-вс р-ди за р-ди от ликвидацията.Отч е както при др ДМА-616.Тъй като отч на животните по справедл ст-ст води до формиране на фин резултат обичайно печалба.Този резулатат тр да се регулира с размера на отчертената печ за наличните ДБА.С отчетените п-ди счет печ се намалява.

10 ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА В ЛЕВА И ВАЛУТАОтч на пар ср в касата.Вс предпр разполага с опред бр пар ср в касата.Мах размер на средствата к’ могат да се съхраняват в касите се определя от ръководството на предприятието и вс средтсва над този мах р-р ежедневно се внасят в банк с/ки.Тоз мах р-р се нар касов лимит и се нарушава само при големи плащания.Осъщесвяването на касов операц се извършва от касиер.Възможно е и създаването на временни каси при голям обем на кас операции.Постъпването на суми в касата се документира с ПКО.Използват се и приходни квитанции.Изплащането на суми от касата се извършва с РКО,които преди да бъдат изпълнени се подписват от р-дителя на предпр и гл счет.След това с еподписват от касиера и получателя на сумите.За постъпване на средства в 501 касиера издава ПКО.Когато се внасят в банката суми над лимита се използва вносна бележка.Вс КО се записват хронологич в кас книга к’ се води в 2 екземпл.Различията установени в 501 се отразяват или като п-д,р-д или за с/ка на МОЛ.Вс липси в касата за с/ка на МОЛ се от4итат 442/501.Отч на валутата се извършва по с/ка 502.Чуждестр вал се обосновава по центр курс на БНБ.Във връзка с валут операц възникват вал вз и задължения.Те се оценяват по ЦК на БНБ.Разликата във вал курс е вал разлика и е + и -.+ се отчитат кат приход ч/з с/ка 724 а(-) са р-д със 624.Отч на пар ср по банк с/ки-503.С/д з-на за ДДС предпр тр да си открият ДДС с/ки.От тях предпр плащат дължимия данък и не могат да теглят средства.Операциите се документират ч/з банк бордера.За постъпления по 504 се дебитира с/ка 504.Лихвата е фин прих.При получаване на различия,те се установяват като разчети при които за вярна се приема инфор на банката.Използват се с/ки 499 и 498.Когато 1 предпр има отделения в др нас места се откриват т.нар набират с/ки.Внасянията по тях се правят касово и безкасово.Отч на средствата по набират с/ки се осъществ по 509.При постъпване на суми по набир с/ки 509/411.

8

11 ОТЧИТАНЕ НА КФАТова са закупени цен.книжа,благ метали с ликвидност до 1г.Тук се отнасят закупи акции и облиг на др предпр,изкупени собств акции и облиг,държ цен книжа,благородни метали и вс собствени или чужди акц и облиг заложени като обезпечение.За сч отч се използват с/ки от гр51.Анал отч е по видове,издатели,в бройки и по наминал ст-ст.При облигац анал отч дава инф за падежа.Сч записвания.Покупка на чужди акц/облиг-511/501,а ч/з брокери 401/501.Продажби 501/511.Когато прод цена>покуп цена-501/511+723,а в обрат случай 501+623/511.Лихвата от облигац се отч с 503/723.Продажба на собств акции 503прод цена/511 покуп цена+723с разликата..Продажба на акции с отстъпка 501 прод цена+623 р-да/511 покуп цена.Изкупуване на акции с цел намал на к-ла 101/501.Изкуп на собств акц с цел продажа и след тва да се намал к-ла 101/512.При покуп на сосбтв облигац 514/501.По отн на собств си облигац предпр спира да им начислява лихва.Ако за изкуп собств облиг има начисл лихва тя се трансформира в приход 495/723.Ако предпр реши с изкупуването да намали облигац заем 153/514.АнАнулиране на собств облиг и покуп цена различна от номинална,разликата се отч с 623 и 723.Взависимост от СП на предпр разликите могат да се отч и по капиталовите с/ки 105,106.В държ цен кн се вкл и компесаторни записи и др.Отчитат се при покупка 515/501 и продажба 501/515.С държ цен книжа се изплащат дългове към д-вата.Осчетоводява се с 159,499/515.Разликата м/у покуп цена и номинална се третира кат финансиране 159/515+753,754).Злато и др цен кн се отч с 516.12 ОТЧИТАНЕ НА РАЗПЛАЩАНИЯТА В СТОП. ПРЕД-Я И БАНКИТЕ

В стоп. предприятияНай-масови са разплащанията с клиенти и доставчици.Използват се разл ф-ми на плащаия и специфични банк с/ки.Най-често използваната ф-ма на плащане е вирментната.Др са:акцептна;ч/з акредитив,прихващане;планови плащания и плащания ч/з разплащ чекове.Платеца издава до съотв банка т.нар платежно нареждане в 2 екземпляра.При акцепт ф-ма плащането се извършва по инициатива на доставчика.Платеца заделя необход за съответ сделка средства и ги превежда в банк клон на доставчика.Акредитива е писм задължение на дадена банка да изплати опр сума.Акредитивите са отменяеми и не-;покрити и не-;прехвърляеми и не-;потвърдени и не-.Използват се 505 и 506.Плащането с акредитив е пак на доставчика.Плановите плащания се използв за доставки които имат постоянен и равномерен х-р.Др ф-ма за взаимните прихващания-те са реални плащания за компенсиране на насрещни вз и задължения.Те се нар.плащания по салдо.Впарктиката се прилага и плащане ч/з разплащат чекове.Чека е писмен докум с опред реквизити с помоща на който 1 лице нарежда на 2ро да плати на 3то опред сума при предоставяне на документа.Банката акцептира чековете за с/ка на разплащ с/ка на предпр(508/503)при предоставяне на чека(401/508)Когато акцептираните чекове се използват в рамките на деня могат да не се отчитат по отделна с/ка.Чековете от лимитираната чек книжка се използват за многократни разплащания.Чековете са без стойност определя се лимит.Те са пресечени,на преносител,ограничени,пощенски и еврочекове.В банките

Кредитен превод

Като основна форма на плащане кредитният превод е приложим в следните основни случаи: плащането е по инициатива на платеца; при безкасови плащания на дължими суми в полза на републиканския и местните бюджети за данъци, такси и други подобни, както и в полза на осигурителни организации; при вътрешни преводи, в т.ч. при прехвърляне на суми от една към друга сметка на титуляра;

Основен документ за иницииране на плащането е платежното нареждане за кредитен превод. Платежният документ се изготвя съгласно примерен образец и съдържа следните задължителни реквизити:1. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги, до който се отправя;2. име на наредителя;

9

3. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на наредителя;4. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги на получателя;5. международен банков идентификационен код (BIC) на банката на получателя;6. име на получателя;7. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на получателя;8. сумата на платежната операция;9. валута;10. дата за изпълнение;11. основание;12. начин за разпределение на таксите;13. допълнителни пояснения;14. дата на представяне на платежното нареждане;15. подпис на наредителя.

Изпълняващата платежна институция информира платеца за работното време, в което се приемат платежни нареждания за изпълнение през същия работен ден. Представените след това платежни нареждания се приемат за изпълнение с вальор следващия работен ден. Платежното нареждане се изготвя в 2 екземпляра като след регистрацията му в банката, първият екземпляр остава в банката наредител в досието на платеца, а вторият екземпляр се връчва на платеца. В банката на бенефициента на база полученото електронно съобщение се разпечатва авизо по платежно нареждане, екземпляр от което се задържа в банката на бенефициента за досието на клиента, а клиента се уведомява за полученото в негова полза плащане с друго авизо по платежно нареждане.

Наредителя има право да откаже превода и да оттегли вече дадено от него нареждане само до задължаване на сметката му, или когато кредитният превод се извършва чрез внасяне на пари в брой до приемане на парите в банката. В този случай разходите по техническо обслужване на оттеглянето се поемат от наредителя.

Платежното нареждане за кредитен превод се изпълнява на датата за изпълнение при наличие на достатъчно средства по сметката на платеца или до размера на договорения кредит, ако има такъв като се спазва хронологичния ред на постъпване на платежните нареждания. В случай, че наличните средства по сметката на наредителя не са достатъчни за изпълнение на превода, същият се изпълнява изцяло в деня, когато по сметката постъпят нужните за това средства.

Таксите за извършването на кредитен превод се начисляват директно на наредителя и на получателя. В случай, че наредителя желае разноските да бъдат изцяло за негова или за сметка на получателя той може да разпореди това. Ако банката приеме да разпореди такова изискване, тя създава необходимата организация за осъществяването му чрез съгласуване с банката, обслужваща другата страна по превода.

Когато банката на платеца не е изпълнила или е изпълнила неточно платежна операция тя своевременно възстановява сметката на платеца до състояние, в което тя би била ако не се е осъществявал превод. Също ако е преведена е сумата на грешно лице, преведена е грешна сума, тя има право да поиска служебен коригиращ превод от банката на получателя в срок до 5 работни дни от датата на възстановяване на сумата.

В зависимост от съответния вид плащане се диференцират и счетоводните записвания:А. Вътрешни плащанияЗадължава се сметката на платеца и се заверява сметката на бенефициента:Д-т с/ка 1713 РС на търговски пр-я в левове

- анал. с/ка на платецаК-т с/ка 1713 РС на търговски пр-я в левове

- анал. с/ка на бенефициентаБ. Вътрешнобанково плащане

10

1. В клон „А”, обслужващ платеца:Д-т с/ка 1713 РС на търговски пр-я в левове

- анал. с/ка на платецаК-т с/ка 4621 Издадени преводи по вътрешнобанкови плащания в левове

2. В клон „Б”, обслужващ бенефициентаД-т с/ка 4622 Получени преводи по вътрешнобанкови плащания в левове

К-т с/ка 1713 РС на търговски пр-я в левове- анал. с/ка на бенефициента

В. Междубанкови плащанияНай- общо схемата може да бъде представена чрез следните етапи:Схема на плащане:

1. доставчикът изпраща стоките/услугите;2. платецът депозира в своята банка нареждане за кредитен превод;3. банката на платеца издава кредитен превод и електронно съобщение;4. формиране на масив от съобщения за междубанкови плащания;5. получаване на съобщение от БНБ за завършен сетълмент;6. получаване на съобщение за завършен сетълмент в БЦ на бенефициента;7. препращане на съобщение за завършен сетълмент към клона на платеца;8. получаване на съобщение за завършен сетълмент в клона бенефициента, препратено от банковата централа;9. уведомяване платеца за извършеното плащане.

Записванията по етапи са следните:При 1. и 2. не се съставят счетоводни записвания.3. клон „А” платец:Д-т с/ка 1713 РС на търговски пр-я в левове

- анал. с/ка на платецаК-т с/ка 4611 Издадени преводи по междубанкови плащания в левове

4. банкова централа „А”Д-т с/ка 4612 Получени преводи по междубанкови плащания в левове

К-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левове5. банкова централа „А”

Д-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левовеК-т с/ка 5031 РС при БНБ в левове

6. банкова централа „Б” на бенефициентаД-т с/ка 5031 РС при БНБ в левове

К-т с/ка 4611 Издадени преводи по междубанкови плащания в левове7. Няма записвания8. клон „Б”Д-т с/ка 4612 Получени преводи по междубанкови плащания в левове

К-т с/ка 1713 РС на търговски предприятия в левове- анал. с/ка на бенефициента

9. Няма записванеДиректен дебит

Тази форма на разплащане се използва в следните основни случаи: при търговски взаимоотношения, в които инициатор за получаване на плащането е доставчика; когато се търсят и следва да се получат плащания от бюджета на осигурителни организации; във връзка с възстановяване на недължими или неправилно внесени суми за данъци, мита, такси, митнически сборове и други плащания към бюджета.

11

Необходимо условие за иницииране на плащането е платецът да депозира в своята банка съгласие за плащане, което съдържа следните задължителни реквизити:1. наименование и адрес на доставчика на платежни услуги, пред който се депозира съгласието;2. дата на представяне на документа;3. име на платеца;4. подпис на платеца;5. международен номер на банкова сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на платеца;6. име на получателя;7. срок на валидност на съгласието;8. условия, при които се дава съгласието.

Основен платежен документ е платежното нареждане за директен дебит, съдържащо следните задължителни реквизити:1. наименованието на банката или друг доставчик на платежни услуги, до който нареждането се отправя;2. име на наредителя – получател на сумата;3. международен номер на банкова сметка или друг уникален идентификатор на сметката на наредителя – получател на сумата;4. международен идентификационен код на банката на наредителя – получател на сумата;5. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги на платеца;6. име на платеца;7. международен номер на банкова сметка или друг уникален идентификатор на сметката на платеца;8. сумата на платежната операция;9. валута;10. дата за изпълнение;11. основание;12. начин за разпределение на таксите;13. допълнителни пояснения;14. международен банков идентификационен код на банката на платеца;15. дата на представяне на платежното нареждане;16. подпис на наредителя – получателя на сумата.

В случай, че по сметката няма исканата сума, плащането се извършва, при постъпването на средства по сметката, като за целта банката може да договори овърдрафт, инкасов превод или да сконтира плащането.

Етапите на процеса на междубанкови плащания чрез директен дебит могат да бъдат оформени по следния начин:1) Даване на съгласие за директен дебит:a. Платеца дава съгласие за директен дебит в клона, където е открита сметката му. Банковият документ се изготвя в 3 екземпляра – единият се връчва на бенефициента, другите 2 се дават на банката на платеца, където след заверка единият се връща на платеца, а другият остава в досието му.b. При вторият вариант се изготвя банков документ за директен дебит в 2 екземпляра – единият остава в досието на платеца, а другият се изпраща на банката на бенефициента, като електронно съобщение, възпроизвеждащо реквизитите на даденото от платеца съгласие. Екземплярът остава в досието на бенефициента, а той се уведомява за условията по даденото съгласие за плащане с разпечатка от електронно съобщение.2) Движение на стока, работи, услуги и фактура от доставчика (бенефициента) към платеца.3) Депозиране от бенефициента в клона, където има открита сметка на нареждане за директен дебит в 2 екземпляра – единия, заверен от банката се връща на платеца, заедно с отчет по разплащателната му сметка, а вторият остава в досието на платеца, като неговите реквизити се възпроизвеждат в електронно съобщение за междубанков превод.

12

4) Излъчване на електронно съобщение в системата на вътрешни разчети между клона и ЦУ на банката на бенефициента.5) Формиране на масив от електронни съобщения по нареждания за директен дебит от ЦУ на банката на бенефициента към БНБ.6) Получаване и препращане на съобщение за директен дебит от БНБ към ЦУ на банката на платеца.7) Получаване и препращане на съобщение за директен дебит от ЦУ към клона на банката на платеца.8) Генериране на съобщения, от клона към ЦУ на банката на платеца, при изпълнение на условията, поставени в съгласието за директен дебит и задължаване на РС на платеца. При неизпълнение на условията, поставени в съгласието за директен дебит се генерира съобщение за Отказ по нареждане за директен дебит с попълнено поле съдържащо информация за причините за отказа.9) Получаване на изпратеното съобщение от клона на платеца в централата и формиране на масив от съобщения за плащания по директен дебит чрез RINGS към БНБ.10) Извършване на сетълмент на плащанията в БНБ. Заверяват се и задължават сетълмент сметките на банковите централи.11) Излъчване на сетълмент съобщение от БНБ към ЦУ на банката на бенефициента.12) Получаване на сетълмент съобщението от БНБ в ЦУ на банката на бенефициента и препращане към клона по системата за вътрешни разчети.13) В клона на банката на бенефициента се заверява сметката му и се уведомява последния чрез разпечатка от електронно съобщение за директен дебит и отчет по разплащателната му сметка.14) Уведомяване на платеца от клона му за извършеното плащане чрез разпечатка от електронно съобщение за директен дебит и отчет по разплащателната му сметка.

Счетоводните записвания са аналогични на тези при кредитния превод. (така е написано в учебника да не си помислите, че ме е домързяло ) Основните различия се съдържат в особеностите на документооборота и произтичащата от това поредност на записванията. Поради несигурността от и условността на плащането е подходящо изпълняващата платежна институция (банката на бенефициента) да използва сметка 9231 – Редовни чекове, полици и инкаса, изпратени за инкасиране в страната.

При излъчване на съобщението за директен дебит от страна на клона на банката на бенефициента следва да се състави статията:

Д-т с/ка 9231 Редовни чекове, полици и инкаса, изпратени за инкасиране в странатаК-т с/ка 9998 Обща пасивна задбалансова сметка

Към сметка 9231 е подходящо да се води аналитично отчитане в разрез на конкретната платежна институция, обслужваща платеца. След получаване на плащането, банката трябва да отпише условното си вземане чрез обратна на горепосочената счетоводна статия. Аналогична счетоводна процедура се налага и в случай на отхвърляне на плащането.

Банкови картиНаредба №3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни

инструменти, Глава 4 Изпълнение на платежни операции с платежни карти регламентира реда за издаване на банкови платежни карти, както процедурите за плащания с този все по-популярен платежен инструмент. По смисала на наредбата, платежната карта е вид платежен инструмент върху която е записана информация за многократна идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежната сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата и доставчика на платежни услуги.

Банковата карта може да бъде: а) дебитна – позволяваща на оправомощения държател да има достъп до средства в размер на

разполагаемата наличност по платежната сметка или до определен кредитен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател

б) кредитна – позволявяща на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между издателя и оправомощения държател

13

в) комбинирана – при тази разновидност банката изисква по картовата сметка да се поддържа постоянен авоар (която я прави дебитна), като се допускат превишения на плащания над авоара в рамките на определен кредитен лимит( което й носи характеристики на кредитна карта).

С банковата платежна карта могат да се извършват следните операции:1. теглене и/или внасяне на пари в брой чрез терминални устройства АТМ2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални усторойства

ПОС3. плащане на стоки и услуги, както и превод между сметки чрез виртуални терминални

устройства ПОС4. превод между платежни сметки чрез терминални устройства АТМ5. плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства АТМ6. справочни и други платежни и неплатежни операцииПо смисала на горепосочената наредба терминално устройство АТМ (Automated Teller Machine) е

устройство за теглене и/или внасяне на пари в брой, плащане на услуги, извършване на преводи между платежни сметки, на справочни и други платежни и неплатежни операции. Терминалното устройство ПОС (Point of Sale, Point of sevice) е устройство, чрез което се извършва плащане на стоки и услуги или получаване на пари в брой чрез използване на платежна карта.

Изискванията към номерирането, дизайна, физическите и техническите спецификации на платежните карти се регламентират с указания на подуправителя ръководещ управление „Банково” на БНБ.

Платежната карта е собственост на доставчика на платежните услуги, издател на картата, издава се за определен срок и се използва само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги.

Всеки картодържател има определен от системния оператор персонален идентификационен номер (ПИН), която е най-малко четирицифрен. Въвеждането на ПИН кода от клавиатурата на АТМ и ПОС няма действие на правно валиден подпис по смисала на Закона за електронния документ и електронния подпис. Издател на банковата карта може да е само банка, получила писмено разрешение (лицензия) от управление „Банков надзор” на Централното управление на БНБ за издаване на карти.

БНБ определя юридическите лица за системни оператори на платежна система, лицензирани по реда на Наредба №16/16.07.2009г. за лицензиране на платежните институции и операторите на платежни системи и глава 6-та Платежни системи, раздел 3-ти Лицензиране на оператор на платежната система на Закона за платежните услуги и платежните системи. Системният оператор, „БОРИКА” АД, гр. София изгражда и поддържа националната система за плащане с банкови карти, като урежда отношенията си с издателите на банкови карти с договор, в който задължително се упоменава, че е дадено предварително съгласие системният картов оператор да прави заявки за сетълмент срещу сетълмент-сметките на издателите, откирити в БНБ по повод иницииране чрез банкова карта на междубанкови плащания. Системния оператор осъществява междубанкови плащания с банкови карти като предава към RINGS данните от терминалите до края на деня по ред и начин, определен в съответните си операциоони правила, задължителни за всички участници в обслужваната от него платежна система.

Сключването на договор за банкова карта между издателя и картодържателя е основа за издаване на банкова карта при условие, че картодържателя има открита разплащателно сметка в търговската банка-издател.От тази разплащателна сметка могат да се извършват плащания с банкова карта до размера на покритието по сметката или при други изрично договорени условия. Суми могат да се теглят от АТМ терминали до размера на определената за терминала максимална сума за денонощие. Плащанията от терминално устройство ПОС са до размера на определената за него максимална сума за една седмица или за една сделка.

Всички операции с банкови карти чрез терминално устройство АТМ или ПОС се регистрират автоматично в хронологичен ред при спазване на операционните правила на националния оператор, която съхранява информация за операциите в срок най-малко 5 години.

За целите на касово или безкасово плащане банковата карта, издадена на физичиско лице, в банката-издател на картата следва да се открие разплащателна сметка на титуляра с шифър по банковия

14

сметкоплан 1714 Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове. За извършване на плащания чрез платежна карта, издадена на търговец като картова сметка се използва неговата разплащателна сметка, отчитана чрез сметка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове.

За целите на инициирано касово плащане всеки АТМ терминал следва да се разглежда като самостоятелна оперативна, само разходна каса извън офиса на банката, на която зе счетоводни цели се присвоява съответната аналитична сметка към основната сметка 501 1 Каса. Например 5011-001 Оборотна каса, анал. с/ка „ АТМ терминал №1”

Счетоводните записвания са диференцирани в зависимост от вида на терминалното устройство, чрез което се инициира плащане с банковата карта:

1. При теглене на суми в брой от АТМ терминал се съставя следна счетоводна статия: Д-т с/ка 1714 сметки на граждани и домакинства в левове Респ Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове -аналитична сметка на титуляра К-т с/ка 5011 Каса в лева - аналитична сметка за терминалното устройство2. При безкасови операции от ПОС терминал:а) по сметки, открити в същата платежна институция(вътрешни плащания): Д-т сметка 1714 сметки на граждани и домакинства в левовеРесп.Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

- анал. с/ка на титуляраК-т с/ка 161 Приети срочни депозити в левовеилиК-т с/ка 174 Спестовни сметки на граждани и домакинства в левовеилиК-т с/ка 171 Разплащателни сметки в левове

-анал. с/ка на титуляраб) по сметки, открити в друг клон на същата банка (вътрешнобанков превод): Д-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове респ.Д-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове-анал. с/ка на титуляра К-т с/ка 4621 Издадени преводи по вътрешнобанкови плащания в левовев) при междубанкови плащания, чрез националния оператор по системата RINGS: Д-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове респ. Д-т с/ка 1713 Разплащателни Сметки на търговски предприятия в левове -анал. с/ка на титуляра К-т с/ка 4611 Издадени преводи по междубанкови плащания в левове или К-т с/ка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове Счетоводните записвания във връзка с операциите по поддържане авоара на разплащателната сметка, олихвяването и банковото обслужване не се различават от стандартните и характерни за влоговете и депозитите. Тук е подходящо да се отбележи, че при плащане с кредитна карта, освен горните принципна постановки, касаещи дебитните карти са налице и някои съществени особености. Доколкото кредитната карта позволява плащания над авоара по разплащателната сметка на картодържателя, това превишение

15

следва да се третира като своеобразен- разрешен кредит "овърдрафт". Наличието на кредитен лимит, определен в договора за банковата кредитна карта е свързано със следните процедури и съответните счетоводни записвания: 1.Съгласно сключения договор банката поема условен ангажимент да осигури паричен ресурс по разплащателната сметка на своя клиент в определен размер (лимит). В рамките на този лимит платецът може да извършва плащания от разплащателната си* сметка в случай, че по нея няма необходимия авоар за извършване на поредната чакаща за изпълнение платежна инструкция. С общия размер на договорения кредит се съставя следната счетоводна статия:Д-т с/ка 9898 Обща активна задбалансова сметка К-т с/ка 9931 Разрешен неизползван овърдрафт -анал. с/ка на картодържателя 2.При недостиг на авоар по разплащателната сметка на картодържателя, за да се извърши поредното плащане, банката служебно извършва плащането, насочваики недостигащия паричен ресурс по сметката на платеца, който оформя като кредит „овърдрафт". В резултат на> тази операция и вследствие на поетия предварителен ангажимент условното задължение на банката отпада, като възниква реално вземане по предоставен кредит. За целта се съставят два счетоводни статии:а) За отписване на част от условния ангажимент в размер на усвоения кредит поразплащателната сметка на картодържателя:Д-т с/ка 9931 Разрешен неизползван овърдрафт -анал. с/ка на картодържателя К-т с/ка 9898 Обща активна задбалансова сметкаб) За оформяне на кредита „овърдрафт” като реално вземане на банката: Д-т с/ка 535 Други краткосрочни кредити в левове - анал. с/ка "Овърдрафт" -партида на картодържателя К-т с/ка 1714 Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове респ. К-т с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове - анал. с/ка на картодържателя 3.След допълване на авоара по картовата сметка се извършва съответното плащане, което се отразява счетоводно по реда, посочен . по-горе и валиден за дебитните банкови карти.Организация на разплащателния процес и отчитане на плащанията с акредитиви Тази форма се използва най-често при международни плащания, но няма пречка да се използва и при местни плащания. Основното предимство на прилаганата форма е осигуряване на защита на доставчика посредством гарантиране на плащане от страна на купувача. Това обаче не означава, че плащането може да бъде осъществено, тъй като е обвързано с редица условия, които бенефициентът следва да изпълни за да може да усвои сумата. В широк смисъл на думата акредитивът представлява ангажимент на една банка, поет по нареждане от нейн клиент, да постави на разположение на трето лице (бенефицент) определена сума пари и да плати, сумата, ако бенефицентът изпълни определени условия.48 Аналогично разбиране може да бъде изведено и от действащата търговско-правна кодификация49 (чл. 435, ал. 1 от Търговския закон), където акредитивът се разглежда като "едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия". В зависимост от условията, които бенефицентът следва да изпълни се различават: -нестоков акредитив (clean credit). Този акредитив представлява ангажимент на банка да плати в определен срок на бенефицент сума до посочен размер срещу разписка или друг оправдателен документ, както и срещу документ за самоличност. Нестоковият акредитив се различава от директния превод по платежно нареждане само по това, че той дава възможност бенефицентът да получи акредитивната сума начасти,а не наведнъж.

16

-документарен, стоков акредитив (letter of credit). Съгласно чл.2(А) от "Еднообразните правила и обичаи относно документарните акредитиви:' на Международната търговска камара в Париж50 документарният акредитив е "всяко споразумение, независимо как е наречено, според което една банка, действаща по нареждане на даден клиент, се задължава да плати или да поеме ангажимент за плащане в полза на трето лице, или да упълномощи друга банка да извърши такова плащане срещу представянето на определени документи и спазването на определени условия". По правило голяма част от документите, които продавачът изпраща на купувача чрез банките дават право на владеене на стоката и се наричат стоково- разпоредителни, а оттам и самия акредитив-документарен.

Основни стоково – разпоредителни документи, известни в търговската практика се разглеждат в четири групи:- товарни документи – морски коносамент, капитанска разписка, деливъри-ордер, докова разписка, товарителници (автомобилна, железопътна, въздушна);

- документи за прехвърляне правото на собственост – търговска фактура;

- застрахователни документи – застрахователна полица или сертификат;

- документи за количество, качество и произход на стоките-опаковъчен лист, спецификация, талиманска записка, сертификат за качество, ветеринарен сертификат, фитосанитарен сертификат, сертификат за произход.

Класическата акредитивна операция се осъществява от четирима участници: купувач (платец, вносител при външно-търговска сделка), продавач (бенефициент, износител при външно-търговска сделка), търговска банка на купувача (банка, откриваща акредитива, акцептираща банка) и банка на продавача (авизираща, евентуално потвърждаваща банка). Възможно е в платежната схема да се включат и други банки, изпълняващи спомагателни функции:- потвърждаваща банка, наред с банката – издател или отделно от нея също поема ангажимент да плати сумата по акредитива. Ако потвърждаващата банка е различна от авизиращата, се прилагат разпоредбите по чл. 439 от Търговския закон „ когато отменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива”;

- рамбусиращата банка се включва в акредитивната операция, когато между банката на продавача и банката на купувача няма кореспондираща връзка;

- негоцииращата банка се включва в акредитивната операция в случаите, когато купувачът вместо да плати в брой акцептира трата, издадена от бенефициента.

Видове документарни акредитивиИзползваните в търговската и банковата практика документарни акредитиви могат да бъдат класифицирани според следните основни критерии:

А. Според правните взаимоотношения между участниците в акредитивната операция: - Отменяем и неотменяем акредитивОтменяем акредитив е този, при който платецът може да измени предварително зададените условия по акредитива, без да бъде взето съгласието на бенефициента. Банката не е задължена да уведоми последния за отмяната на открит при нея акредитив. В чл. 436 от Търговския закон се установява презумция за неотменяемост на акредитива, т.е. ако при откриване на акредитива изрично не е посочено, че той е отменяем, се подразбира, че е неотменяем. Тук е подходящо да се отбележи, че праткическият ефект от тази и следващите по-долу презумции е, че дори и да не е уговорен изрично видът на акредитива, се прилага законоустановеното.При неотменяемия акредитив задължението за плащане не може да бъде отмене без изричното съгласие на всички участници в акредитивната операция, а това дава допълнителна сигурност на бенефициента, че може да получи плащане/

17

Б. Според възможностите за прехвърляне правата по акредитива на трети лица:- Прехвърляем и непрехвърляем акредитив

Прехвърляеми са тези акредитиви, по които бенефициентът има право да прехвърли правата си на вземане на трето лице, ако банката открила акредитива, даде изрично съгласие за това. Прехвърляемият акредитив може да се прехвърли само веднъж. При непрехвърляемите акредитиви тази възможност е изключена. Ако при откриване на акредитива изрично не е посочено, че акредитивът е прехвърляем, се подразбира, че е непрехвърляем.

В. Според покритието на акредитива:- Акредитив с покритие и акредитив без покритие (с последващо превеждане на средставата) При акредитивите с покритие платецът предварително блокира сумата на акредитива по специална

акредитивна сметка, открита на името на бенефициента в неговата банка. При акредитивите без покритие двете банки поемат условни ангажименти, по правило без да гарантират плащането. След изпълнение на условията по акредитива започва усвояването на последния, като плащането се осъществява чрез директен дебит.Посоченото разделение на акредитивите е основа за организация на синтетичното счетоводно отчитане при тази форма на плащане.

Г. Според това дали се допускат частични плащания от акредитива:- Делим и неделим акредитивНеделими са тези акредитиви, при които бенефициентът няма да право да дели сделката, предмет на

плащане на части, по реда на които да усвоява и суми от акредитива. Акредитивът се усвоява еднократно и наведнъж след цялостно приключване на сделката. При делимите акредитиви усвояването на сумите следва етапите на сделката, предварително договорени между страните и визирани в акредитивните условия. По правило всеки акредитив е делим, освен ако не е договорено обратното.

Д. Според поетия ангажимент на банката:- Потвърден и непотвърден акредитивПри потвърдените акредитиви банката на бенефициента поема допълнителен и самостоятелен

ангажимент да му изплати акредитивната сума при изпълнение на акредитивните условия. Потвърждаващата банка може да бъде както банката, в която е открит акредитива или в която бенефициента има сметка, така и всяка друга банка, която има правен или икономически интерес да го стори. Потвърждаващата банка освен авизиращи (уведомяващи) функции се явява и втора акредитивна банка, което дава изключителна сигурност на бенефициента.Непотвърденият акредитив е този, който е авизиран от банката на продавача, но тази банка не е поела изричен ангажимент да изплати акредитивната сума. В този случай банката на продавача приема стоково – разпоредителните документи и ги препраща на банката на купувача.

Е. Акредитив с фиксирана клаузаПри този тип акредитиви се допуска представянето на аванс от страна на платеца като гаранция за

изпълнението на условията на акредитива. Акредитивът е със зелена клауза, когато авансът се документира с разписка, декларация или друг аналогичен документ от страна на доставчика и е с червена клауза, когато авансът се извършва срещу банкова гаранция.

Ж. Акредитив с отсрочено плащанеТози тип акредитиви не са нормативно уредени у нас. Основната особеност, която съдържа такъв

акредитив е, че се изпълнява от банката не при предявяване на документите от бенефициента, а в определен срок след това, който по правило започва да тече от представянето на самите документи. Уговарянето на такъв отлагателен срок най-често е в полза на наредителя по акредитива.

З. Револвиращ (възобновяем) акредитивПри този тип акредитиви усвояването става на части, като след всяко плащане акредитивът

автоматично се подновява от платеца в първоначалния му размер, без неговото допълнително нареждане. Револвиращите акредитиви се използват когато в продължителен период от време продавачът системно изпраща определени еднакви количества стоки – обикновено горива, суровини, материали. Същевременно тези акредитиви дават възможност да се извършват плащания няколко пъти в определения размер на

18

акредитива, което спестява неудобството от блокиране на средства на наредителя и се избягват разходи за откриване на няколко акредитива.Акредивит с покритие

Независимо от типа на акредитива инициативата за плащането е на платеца, който депозира в обслужващата го банка нареждане за откриване на акредитив и пълномощно за откриване на акредитив, с което упълномощава своята банка да открие от негово име и за негова сметка в полза на бенефициента акредитив, по който предварително указва условията за плащане.

Акредитивното нареждане задължително съдържа идентификация на страните, на банките, мястото и датата на издаване на документа, подписи на упълномощените да се разполагат с авоарите лица, сума на акредитива, вида на валутата, вида на акредитива, условията, при които се усвоява той, в това число точно описание на документите, които доставчика представя за усвояване, срока на акредитива и условията, при които той се закрива, както и банковите сметки на страните по сделката. Акредитивът може да съдържа и други елементи, които могат да се означат като несъществени, доколкото не определят характера на договорните отношения между страните по акредитива, например: уговорки относно място за представяне на документите на бенефициента, начина на предаване на стоките и др. подобни.

Възможно е банката да постави условие за наличието на минимална сума, при която може да бъде открит. При откриване на акредитива и в последствие за неговото управление се събира комисионна, обикновено към сумата на акредитива. Събраната комисионна се разглежда като освободена доставка по смисъла на ЗДДС.

Технологията на платежния процес при междубанковите плащания чрез акредитив с предварително превеждане на средствата най- общо може да бъде представена в следния вид:1) Движение на акредитивно нареждане. Платецът депозира в обслужващата го банка нареждане за откриване на акредитив с покритие в два екземпляра.2) Съгласно депозираното акредитивно нареждане търговската банка, обслужваща платеца събира сумата по акредитива от РС или друга негова сметка. Счетоводните записвания са както следва:За събраната сума по акредитива в клон „А” – платец:Д-т 1713

Ан. с/ка на платецаК-т 4611

При получаване на съобщение в централата на платеца и формиране на масив от съпбщения SWIFT:Д-т 4612

К-т 4351При получаване на съобщение от БНБД-т 4351

К-т 50313) При получаване на съобщение в банковата централа на бенефициента:Д-т 5031

К-т 46114) При получаване на съобщение в клона на банката на бенефициента:Д-т 4612

К-т 1734ан. с/ка на бенефициента

19

5) Уведомяване на бенефициента чрез екземпляр от акредитивно нареждане и отчет от акредитивната сметка за откриване на акредитив на негово име. Няма счетоводни записвания.6) Изпращане на авизо за открита акредитивна сметка до банката на наредителя. Уведомяване на платеца за открития акредитив и за състоянието по разплащателната му сметка, съгласно банков отчет. Тук счетоводни записвания се съставят от платеца и не касаят счетоводството на банката.7) Усвояване на акредитива. Доставчикът предоставя необходимите документи, на които банката извършва формална проверка. Съставя се следната счетоводна статия:Д-т с/ка 1734

-ан. с/ка на бенефициентаК-т с/ка 1713

-ан. с/ка на бенефициента8) Уведомяване на доставчика за полученото плащане. Няма счетоводни записвания.9) Авизиране на платеца чрез обслужващата го банка за осъществено плащане от открития акредитив и за състоянието по акредитивната сметка. Тук счетоводни записвания се съставят от платеца и не касаят счетоводството на банката.

Ако акредтививът е делим и се усвоява на части, счетоводните записвания на етапи 7), 8) и 9) се правят толкова пъти, колкото поредни документи за плащане по акредитива са депозирани в банката на доставчика. Ако след приключване на сделката остане неусвоена част, акредитивът се закрива или служебно от банката на доставчика или по нареждане на платеца, като сумата се превежда в банката на наредителя по посочена от него сметка. Счетоводното отражение на закриването на акредитива се отразява с обратни на горепосочените статии.

Възможно е доставчикът да депозира в своята банка документи на стойност по- голяма от тази на акредитива. Тогава, ако акредитива е делим, усвояването на сумата по документите се извършва до размера на акредитива, а остатъкът по сделката се урежда чрез друга форма на плащане. Ако е неделим банката на доставчика уведомява платеца за недостига на авоар по акредитивната сметка, регистрира постъпилите документи без да ги изпълнява, като платецът може да промени условията по акредитива или да го допълни. Във вторият случай се съставят статии аналогични на тези при откриването на акредитива.

Ако акредитива е потвърден, потвърждаващата банка поема неотменим ангажимент, гарантиращ плащането по акредитива, като отчита условното си задължение към бенефициента чрез следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 9898К-т с/ка 9521

-ан. с/ка на бенефициентаПри завършване на плащанията по акредитива или при закриването му, се съставя обратна статия на

посочената.В заключение може да се обобщи, че тази разновидност на акредитивната форма дава известни

гаранции на доставчика, но я прави неудобна за платеца поради факта, че последният предварително блокира негова сума, която е на разположение на други лица, както и поради невъзможността платецът да контролира предмета на сделката, в това число по качество, срочност, асортимент и т.н.Акредитив без покритие

При този вид акредитив банките поемат предварителни ангажименти за извършване на плащането, което се осъществява чрез директен дебит. Тези ангажименти формират условни разчети между банките, които следва да се отчитат задбалансово. Използват се следните 2 сметки: с/ка 9421 Местни дебитори по гаранции и акредитиви без покритие. По тази сметка се отчита условното вземане срещу бъдещо ефективно банково плащане по акредитива. Води се в банката на доставчика. Дебитира се при откриване на акредитива и при последващо негово допълване исе кредитира при неговото при усвояването му. Салдото може да бъде само дебитно и показва неусвоената част от акредитива.

20

с/ка 9521 Местни кредитори по гаранции и акредитиви без покритие. По тази сметка се отчита условното задължение за последващо банково плащане при усвояване на акредитива. Води се в банката на платеца. Дебитира се при изплащането на акредитива, а се кредитира при откриването му. Салдото може да бъде само кредитно и показва неусвоената част на акредитива.

Съгласно информацията за депозираното нареждане на платеца за откриване на акредитива се съставят следните счетоводни статии:o в търговската банка на платеца:Д-т с/ка 9898

К-т с/ка 9521-ан. с/ка на банката на доставчика-партида на конкретния акредитив

o в търговската банка на бенефициента:Д-т с/ка 9421

-ан. с/ка на банката на платеца-партида на конкретния акредитивК-т с/ка 9998Записванията по усвояването на акредитива са същите като при директен дебит. След

извършванията на плащанията по акредитива отпадат и съответните условни ангажименти на банките участници в операцията. За целта по реда на извършените плащания и със суми равни на техния размер се съставят обратните счетоводни записвания на задбалансовите статии (9521/9898 и 9998/9421).В случай, че остане неусвоена част от акредитива след изтичане на срока му или след приключване на сделката акредитива се закрива, като за целта със салдата по водените при тях задбалансови сметки двете търговски банки съставят обратни задбалансови счетоводни записвания (9521/9898 и 9998/9421).13 ОТЧИТАНЕ НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИОбща характеристика на предоставените банкови кредити.Възникването на кредита се основава на доверието на банката към кредитополучателя, като тук все още не се включва икономическата същност на кредита. Като цяло процеса на кредитиране може да се представи във следните два монета: Кредитно очуждаване на стойността – кредитиране Обратно връщане на стойността – издължаванеПри кредитната сделка, даващият стойност т.е. продавачът, става кредитор, а получаващият тази стойност става длъжник. Кредитните сделки генерират голяма част от приходите на банките, но заедно с това те крият и много рискове. Съвременият кредит съществува в две основни форми – две са основни, а другите са второстепенни. Първата основна е търговския кредит, които съществува и днес. Втората форма е банковият кредит. Според наредба 22 ( от 01.10.2009) кредит е всяко вземане или поемане на задължение към едно лице. Тук страни по договора са банката ( заемодател) и заемателя. Пpедмет на договора на банковият кредит е предоставянето на пари, за разлика от договора за заем по ЗЗД, където освен пари, обект могат да бъдат заместими и незаместими вещи. Банковият кредит има следните характеристики: Той е двустранен договор – възникват права и задължения за двете страни Възмезден – за заемателя възниква задължението да заплати определена цена –лихва, която се начислява върху главницата Консенсуален – счита се за сключен в момента да постигане на съгласие между двете страни. Той е формален – тр да е в писменна форма Казусен - отпуска се на заемателя за постигане на определена цел Комулатативен СроченБанката следва да предостави своите услловия в писменна форма и безплатно на кредитоискателя: Данни за общите разходи на кредита Лихвен процент, изразен като годишен лухвен процент Допълнителни задължения

21

Узловия за разходите при предсрочно погасяване на кредитаЗадължениета на банката са: Да отпусне договорената сума Да осигурява на заемателя извлечение от сметкитеЗадължения на заемателя: Да използва получената сума по предназначение Да върне на банката сумата по кредита + лихвата Да представи на банката пълно или частично обезпечение в случай на невъзможност за покриване на договораОсвен посочените до тук видове кредити може да се представи и още един вид – потревителският кредит. Страни по договора са потребителят ( ФЛ) и кредиторът ( всяко ФЛ или ЮЛ ) което предоставя потребителски кредит в рамките на професионалната си работа. Този договор е формален, сключва се в писменна форма. Основни реквирити: Дата и място на сключване Име, седалище на кредитора Име, ЕГН, адрес на потребителя Чиста стойност на кредита ( подлежаща на получаване главница на кредита) Максимален размер на кредита год., % на разходите на кредита условия за издължаване на кредита от потребителя условия при които посочените по – горе изисквания могат да се променият и др

Предоставянето на кредити е основен израз на активните банкови операции и е специфична форма на търговска д-ст на банката. Чрез нея тя печели, като „предоставя” привлечения чрез пасивни банкови операции паричен ресурс. Печалбата се изразява, като разлика (лихвен марж) м/у високата лихва събрана от предоставените кредити и по-ниската лихва, която банката изплаща на титулярите по банковите с-ки и по други пасивни банкови операции. Банковите кредити могат да бъдат класифицирани според следните критерии:1. в зависимост от договорения срок на погасяване: Краткосрочни – погасяване до 1 год.; Дългосрочни – над 3 год.;Според МСС биват текущи активи и пасиви – очаква се да бъдат уредени до 12 месеца, нетекущи – ще бъдат уредени в срок по-дълъг от 12 м.. 2. Според предназначението на кредита: Оборотни кредити – при ЮЛ или ЕТ, предназначени да обслужват текущи плащания със с разни доставчици. Потребителски – при ФЛ, за финансиране на текущи нужди Кредити за придобиване и изграждане на ДА (инвестиционни кредити)3.според начина на погасяване и предоставяне: Стандартен кредит Овърдрафт Сконтов кредит Ломбардов кредит Акцептен кредит Авалов кредит Банкова гаранция Кредит по кредитни карти Факторинг Други

22

4. според вида на субекта: Търговски Небанкови финансови институции Граждани и домакинства Частни търговци Държавни търговци ЮЛ с нестопанска цел Други5.според отрасловата принадлежност, биват кредити за: 1. промишлеността; 2. селлското стопанство; 3. търговията; 4. строителството; 5. транспорта ; 6. туризма 6. според наличието или липсата на обезпечение: 1: обезпечени; 2 необезпечени 7. според вида на обезпечението: 1 застраховка; 2 ипотека на недвижима собственост;4 залог на ценни книжа; 3 залог на благородни метали; 4 залог на вземания; 5 залог на ДМА; 6 залог на МЗ; 7 залог на НА; 8 залог на средства по сметки и др 8. според вида на валутата: 1 кредити предоствяни в местна валута; 2 в чуждестранна валута 9. според размера на предоственият кредит: 1 малки; 2 средни; 3 големи 10. Според степента на риск зависимост от допуснатото просрочие и финансовото състояние на длъжника, кредитите се класифицират в 4 рискови групи (експозиции)

1. Редовни кредити – те са добре обезпечени, обслужвани на съответните падежи в пълен размер и гарантирани от лице, което е безукорен платец. Те трябва да отговарят едновременно на следните условия:

2. Кредити под наблюдение – констатират се несъществени нарушения в обслужването на кредита или има данни за влошено финансово състояние на длъжника. 3 необслужвани 4 загуба

Характерисика на основните форми на кредитите1. Стандартен кредит

Стандартен (обикновен) е кредитът, предоставен за точно определена сума, която м о ж е да се ползва еднократно или на части (траншове) в рамките на определен ср о к (срок на ползване), с изтичането на който кредитополучателят губи правото да ползва кредита, като ползваната сума подлежи на издължаване наведнъж или на части на фиксирани падежи, установени съгласно приет от страните погасителен план.

2. Контокорентен кредит /овърдрафт/

Контокорентният кредит, наричан още "счетоводен" или "кредит по текуща сметка" кредит, при който средствата се ползват за текущи потребности. Той съчетава платежните и кредитните операции между банката и кредитиполучателя. Кредитните отношения между банката и клиента с е оформят чрез контокорентен договор, в който се определят условията на сделката - срокът на договора, лимитът на сумата по кредита, лихвеният процент, начинът на водене и приключване и др.При кредит, отразяван по текуща сметка банката дава право на клиента в договорения срок да извършва от сметката плащания, които надвишават наличното към датата на плащане салдо. Надвишенията са до определен договорен лимит. Платената сума по кредита се отразява по текущата сметка на клиента, салдото на която с е променя съобразно текущите плащания и постъпления.

23

След изтичането на първоначално договорения срок е възможно действието му да се удължи. Тези т.нар. "пролонгирания" (продължаване) на първоначалния срок понякога превръщат котокорентния кредит в своеобразна кредитна линия. Лимитът на сумата на кредита може да се ползва и на части (траншове). Контокорентните кредити са по-удобни за длъжника. Чрез тях по опростен начин той съчетава платежните и кредитните си сделки, увеличава гъвкавостта на оборотните си средства, избягва временни ликвидни затруднения. За него кредитът играе ролята на риквиден резерв", който може да бъде теглен при неоходимост.За банките този вид кредити крие редица неудобства, най-вече фактът, че до изтичане на договорения кредитен срок истинската сума на заема, която ще бъде усвоена е неизвестна и е трудно да се определи подходящото обезпечение. Също така банката не може да следи за какви цели се разходват използваните средства и др. Затова банките отпускат контокорентни кредити предимно на клиенти, за които са добре информирани за тяхното финансово състояние и имат добра репутация.

Кредит "Оеърдрафт" Този кредит като разновидност на контокорентния кредит обслужва главно платежните отношения. Кредит "овърдрафт” се предоставя при извършване на плащане в размер, по-голям от наличния авоар от средства по разплащателна сметка на предприятията. Обикновено размерът на кредита не е голям. Той се предоставя само при липса на средства по разплащателна сметка и се погасява при постъпване на средства по тази сметка. Кредитът "овърдрафт" се отпуска обикновенно за кратък срок. Чрез него се разрешават текущи ликвидни проблеми на банковите клиенти, породени от несъвпадение между входящите и изходящите им парични потоци.

Револвиращ (възобновяем) кредит (Revolving credit agreement) Револвиращият (възобновяемият) кредит също е разноводност на контокорентния. При него кредитополучателят има право да ползва многократно кредит до договорен размер в течение на определен период от време. Кредитът се предоставя след цялостното погасяване на дълга по кредита, т.е. след връщането на заема започва да тече нов срок за усвояването му. С други думи, кредитът непрекъснато се възобновява, -като се подсилва с нов кредит след погасяването му.

Обикновено лихвата по револвиращия кредит е плаваща. Тя се начислява ежемесечно на база на физически използвания кредит, но се начислява такава и върху задбалансовия ангажимент.

3. Сконтов кредитСконтовият кредит е свързан с наличието на търговски кредит, оформен с менителница. Преди падежа на плащането легитимният й собственик може да я продаде на банка и да получи необходимите му средства. При продажбата, банката му отпуска сума, която представлява номиналната стойност на вземането, намалена с размера на т.нар. "сконто" или "дисконт".Величината на сконтото зависи от броя на дните до падежа на вземането по менителницата, прилагания към сделката лихвен процент и размера на номиналната стойност на ценната книга и се начислява по следната формула:

D=W x P x t/ 100 x 360 (365)

където:D е размерът на сконтото;W- сумата на полицата; Р - сконтовият процент t-броят на дните до падежа на полицата.Условията, на които трябва да отговаря полицата, най-често се определят от централната банка. По принцил всяка банка се стреми да сконтира само такива полици, които след това биха могли да бъдат ресконтирани в централната банка.

24

Сконтовият кредит се погасява в деня на падежа. След сконтирането на ценната книга длъжник на банката е не кредитиполучателят, а лицето акцептирало плащането по нея. Ето защо, при вземане на решение за отпускане на кредита банката се интересува повече от неговата кредитоспособност. Макар, че предоставените от банките средства на клиента при сконтирането на полиците се именуват в банковата практика на повечето страни сконтов кредит, тази операция според някои икономисти не представлява отпускане на заем по следните причини:

1. Сконтовата операция не създава дълг на продавача на полицата и съответно тя не води до увеличаване на активите и пасивите му.

2. Сконтовата операция само променя състава и структурата на актива на продавача на полицата.

3. Парите при тази операция се дават на предявителя на търговската полица, а се връщат на банките от трето лице - длъжника по полицата. 4. При сконтирането не се увеличава, както при кредитирането, привлечения капитал в предприятията. Затова сконтовите операции водят до пряко подобряване на ликвидността им - увеличава се най-ликвидният им актив - паричните средства, и се намалява по-малко ликвидният - вземанията.

Докато от гледна точка на предприятието може да се спори дали сконтирането е кредитиране, от гледна точка на банките то изразява предоставяне на кредити. Безспорно банката купува вземане, но с тази операция се създава дълг на трето лице към нея и по-специално дълг на първия длъжник по полицата (трасата). Следователно, банката сконтирайки полици, поема почти същия риск, както и при кредитирането.

4. Акцептен кредит

Същността на акцептния кредит са характеризира с това, че при този вид кредит ава въпрос за сделка за предоставяне на кредит, но не под формата на пари, а под формата на гаранция. Нарича се акцептен, защото се оформя чрез акцентиране от банката на трасирана срещу нея менителница от неин клиент. Акцептният кредит изразява поет от банката ангажимент за плащане.

От правна гледна точка акцентиращата банка става главен длъжник по менителницата. С акцептирането на менителницата банката поема задължението да погаси кредита към кредитиращата банка, ако клиентът не направи това на падежа или да извърши плащане към кредитора по търговската полица, т.е. към доставчика по търговския кредит при неплатежоспособност на платеца (длъжника).

След като вземе акцептираната от банката менителница, кредитиполучателят може да получи необходимите му средства като я сконтира, джироса и т.н.

5. Ломбарден кредитТова е кредит, който се отпуска срещу залог на движима собственост- ценни книги, които са лесно реализуеми на пазара. Той има краткосрочен характер. По принцип се предоставя до сума, по-малка от пазарната стойност на заложените активи. В зависимост от предмета на залога могат да се разграничат следните, видове ломбардни кредити:

срещу залог на ценни книжа - това са преди всичко акции и облигации с фиксиран лихвен процент; срещу залог на полици срещу залог на вземания

При вземането на решение за отпускане на кредита, банката се ръководипредимно от вида и пазарната цена на заложеното имущество, неговата ликвидност,кредитоспособността на кредитополучателя и неговото имуществено състояние. Размерът на лихвата по този вид кредити се договаря между банката и клиента. Заоснова при определянето му служи обичайният лихвен процент.Ломбардният кредит притежава специфичен облик:

На първо място, ломбардния кредити е краткосрочен банков кредит. Удължаването на срока на кредита, което е характерно за контокорентния кредит, не е обичайно за същинския ломбарден кредит.

На второ място, като гаранция при ломбардния кредит най-вече служат ценни книжа.

25

На трето място, заемът се определя като обща сума и по принцип се отпуска наведнъж по заемната сметка

На четвърто място, за разлика от контокорентния кредит, той е еднократен кредит. На пето място, целта на използването на ломбардни кредити съответства на тяхната

краткосрочност. Ломбардните кредити се използват обикновенно като кредити за текущи нужди за преодоляване на временни финансови затруднения.

6. Авалов кредитБанката поема едностранно отговорността за задълженията на своя клиент за плащане на определена сума за определен срок, като става поръчител или гарант на платеца по полицата. Тя е в качеството си на съдлъжник, нарича се авалент. При авалиране на полицата реални парични средства не се отпускат. Аваловият кредит е условно кредитно задължение на банката да плати сумата по авалирана полица, ако платецът не е в състояние да го направи на падежа.

7.Банкова гаранцияВид договор, по силата на който банката се задължава да плати на бенефициента посочената по определена сделка сума при определени условия и срок. 8.Кредит по кредитни картиОтпускането на кредит чрез кредитни карти в последно време се използва много от банките. Обикновено банката определя сума (кредитна линия), до която притежателят на карта може да придобие стоки или услуги, а също да получава налични парични средства. По този начин той ползва краткосрочен кредит, чието връщане става в е рамките на договорен период при изравняване на сметката, открита му от банката.Банките предлагат различни видове кредитни карти, най-вече в зависимост от азмера на доходите на кредитополучателя.9 факторинг

Факторингът представлям купуване от банката (фактора) на вземане, което по правило е резултат на извършени доставки или предоставени услуги. В зависимост от съдържанието на договора банката може да изпълни три функции:

Финансираща функция, която се изразява в това, че банката финансира авансово притежателят на вземането. Тя заплаща покупна цена, намалена с лихвите и комисионните;

Функция по поемане на риск - състои се в това, че банката (факторът) поема върху себе си целия риск, свързан с евентуална неплатежоспособност на длъжника

(риск делкредере ) . Затова, преди купуване на вземането, банката проверява кредитоспособността на платеца. Тя може също да си запази правото на регресен иск, в случай че платецът не погаси задължението си в определения срок. В тази ситуация банката не поема върху себе си риска, а той остава по-нататък да тежи на клиента;

Обслужваща функция - представлява поемане от банката на технически функции (водене на сметка, напомнителни писма, инкасо и др.).

На практика се използват две форми на факторинга: явен и скрит. Явният факторинг е когато длъжникът е бил уведомен за тази операция.

Специална разновидност на факторинга е форфетирането. То представлява закупуване от банката на дългосрочни вземания, произтичащи от експортни операции, при които се изключва регресният иск на фактора по отношение на клиента, продаващ зземането. То най-често е обезпечено с банкова гаранция.

4 организция и технология на отчитането на кредититеТази организация се определя от същността на финансовите активи. Съществено влияние върху ортанизацията и методологията на отчитането оказват класификацията на кредитите и етапите на процеса на кредитиранеОтчитането на кредитите се организира чрез използването на синтетични и аналитични сметки от индивидуалния сметкоплан на банката. Синтетичните сметки се групират в зависимост от: срочността на заема (краткосрочни или дългосрочни); вида на валутата (местна или чуждестранна); кредитополучателите

26

(банки и други финансови институции, търговски предприятия, домакинства, други клиенти); редовността на погасяването на заемите (редовни и просрочени и др. Основен критерий за групирането на сметките е разграничаването на кредитите на дългосрочни и краткосрочни.

Предоставените кредити се отчитат чрез счетоводните сметки от група 23 Предоставени дългосрочни кредити и група 53 Предоставени краткосрочни кредити. Всички сметки от посочените групи са активни, балансови и отразяват вземания на банките, възникнали в резултат на активни банкови операции.За отчитане на дългосрочните кредити се обособяват сметки към група 23 Предоставени дългосрочни кредити:

Сметка 231 Предоставени кредити за придобиване на дълготрайни активи в левове Сметка 232 Предоставени кредити за придобиване на дълготрайни активи във валута

Сметка 233 Предоставени кредити за жилищно строителство в левове Сметка 234 Предоставени кредити за жилищно строителство във валута Сметка 235 Други инвестиционни кредити в левове Сметка 236 Други инвестиционни кредити във валута Сметка 237 Просрочени дългосрочни кредити в левове Сметка 238 Просрочени дългосрочни кредити във валута За отчитане на краткосрочните кредити се използват различни сметки, създадени към група 53 Предоставени краткосрочни кредити, в т.ч.: Сметка 531 Предоставени краткосрочни кредити за оборотни средства във левове Сметка 532 Предоставени краткосрочни кредити за оборотни средства във валута Сметка533 Предоставени потребителски кредити в левове Сметка 534 Предоставени потребителски кредити във валута Сметка 535Други краткосрочни кредити в левове Сметка 536 Други краткосрочни кредити в валута Сметка 537 Просрочени краткосрочни кредити в левове Сметка 538 Просрочени краткосрочни кредити във валутаВъв връзка с провизирането на кредитите се използват сметките от гр., 25 Провизии. Към тези сметки може да се организира аналитично ниво със сметки с 4 разряден шифър. Тези сметки са пасивни, корективни. Те се кредитират с размера на съответната провизия и се дебитира със сметка 622. Банките използват и редица задбалансови сметки гр., 91 Чужди активи - те се дебитират със размера на приетото обезпечение. Лихвите се отчитат със сметки към основната сметка 496.

5 етапи на кредитната дейност

Кредитният процес преминава основно през пет етапа:- проучвателен етап;- етап на разрешаване и договаряне на кредита;- етап на предоставяне на кредита;- етап на обслужване на кредита;

- заключителен етап. Първият етап - проучвателен има съществено значение за кредитния процес, тъй като от него зависи вземането на кредитното решение от страна на банката - да се отпусне или да се откаже предоставянето на кредит. На този етап се извършват следните видове дейности:

• Подаване от клиента на искане за получаване на кредит.• Провеждане на интервю с клиента и посещение при необходимост на мястото на

упражняване на неговата дейност.• Проучване на състоянието на кредитоискателя - на кредитоспособността, на възможните

обезпечения, гаранции и др.В искането за получаване на кредит обичайно се включват следните реквизити:

27

наименование, статут, регистрация, седалище и адрес на кредитоискателя; данни за искания кредит - размер, цел, начин на ползване (на траншове или еднократно), начин, източници и срок на погасяване. гаранции - залог на движими ценности, ипотека на недвижимо имущество, залог на цяло предприятие, блокирани средства по депозити, поръчителства и други. взаимоотношения на кредитоискателя с други банки, държавата и други контрагенти.С цел вземане на решение за предоставяне на кредит, банките изискват от клиентите си и следните

документи: Технико-икономическа обосновка на кредита; Финансови отчети (в случай,че лицето е търговец) и данъчни декларации (обичайно за последните три години); Документи, удостоверяващи собствеността на обезпечението и неговите

застраховки, както и евентуалните "тежести" върху него.• В технико-икономическата обосновка кредитоискателят трябва да докаже основанието за

искания кредит, неговата цел и възможностите за неговата възвръщаемост.

Кредитоискателят представя документите, изисквани от банката за разрешаване на кредит. Тя извършва от своя страна необходимите проучвания и , анализи на имущественото и финансовото състояние на потенциалния кредитополучател. Проучванията се основават на външни и вътрешни източници на информация. Банката събира такса за разглеждане искането за кредит и за предварителна оценка на обезпечението. Обичайно тя се изчислява в абсолютна сума или в процент към стойността на искания кредит. Тази такса покрива разходите на банката на първоначалния етап от кредитния процес. Счетоводната статия е следната:Д 5011 или 171/ К 7291 Приходи от такси и комисионни

Д 5012 (каса във валута) или 181/ К 7292Втори етап - разрешаване и договаряне на кредита Вземането на решение за предоставяне на кредит се извършва след проверка за наличие в банката на свободен кредитен лимит и на база анализа на събраната информация и на направената оценка на риска. Решението може да бъде за предоставяне или отказване на кредита. Издаването на разрешения от един банков служител се използва при отпускане на малки кредити. Обикновено банките определт лимит, до който решенията за кредитиране се вземат по еднолично или от екип от упълномощени служители. Кредитният комитет е най-срещния орган за вземане на решения.Процесът на одобрение на предоставянето на кредит е начално условие в процеса на контрол върху кредитната дейност на банките. Кредитният процес приключва на първия етап в случаите, когато банката отказва отпускането на кредити. При положителен отговор се оформя договор за кредит, както и договор за обезпечението му - договор за залог, ипотека, поръчителство и др.В зависимост от размера на отпуснатия кредитен ресурс и срока на кредита погасяването на заема може да стане наведнъж или на договорени периодични вноски.

Схемата на погасяване се отразява в погасителния план, който е неразделна част към договора за кредит.Договарянето на лихвите може да стане въз основа на различни белези и класифицирания. Така например според своя произход лихвите са няколко вида: законна - когато произтича от законни и други нормативни актове; договорна - когато е изрично посочена в договора за сделката; мораторна (закъснителна) -когато се дължи за забавено изпълнение на парични задължения. Последният вид лихви се нарича понякога наказателна, тъй като съдържа и такъв елемент.В зависимост от момента на изплащането лихвите са: декурсивни - когато се изплащат едновременно със заема или кредита, върху който са начислени; антиципативни - когато кредиторът взема начислената лихва от длъжника предварително, в момента на отпускане на кредита.

28

В зависимост от начина на изчисляване, различаваме два вида лихви: проста и сложна лихва. За простата лихва е характерно следното: в края на всяки олихвяем период, изчислената сума на лихвата се начислява в специална лихвена сметка. Така начислената лихва не се прибавя към главницата. При сложната лихва: изчислената сума на лихвата за изтеклия период се прибавя в края на периода към главницата и през следващия период се олихвява увеличената сума (главницата плюс лихвата). При договаряне размера на обезпечението се изхожда от вида на кредита, от неговия срок и размер, от качеството на обезпечението, от финансовото състояние на длъжника и от степента на риск, който банката поема при евентуална нереализация на обезпечението.

- За отчитане на ангажимента, но все още неотпуснат кредит е следното записване:Д 9898/ К 9931 или 9932 ( ан., на кредитоискателя) - за отчитане на приетото от банкаата и договорено обезпечение:Д 991 или 912, 913, 914, 915, 916 ( ан., на обезпечението) / К 9998 - след подписване на договора най –честа банката събира такса за управление на кредитаД 5011 или 5021, с-ки от гр., 16, гр 17, гр.,18/ К 7291 или 7292

Трети етап – предоставяне на кредита ( усвояване)Това обичайно става по разплащателната сметка. Д ( за дългосрочните кредити) 231, 232, 233, 234, 235, 236 Д ( за краткосрочните кредити) 531, 532, 533, 534, 535, 536 К с-ки гр., 17, гр 18За отписване на ангажимента на банката в размер на усвоената сума по кредита:Д 9931, 9932/ К 9898 ( ан., на кредитоискателя)

Четвърти етап – обслужване на кредитаТук най – важно място заема анализирането и контролирането на кредитния процес и обслужването на дълга от клинта. Най – съществен елемент на одходите на банките е лихвата от предоставените кредити. Необходимо е банката да начилява лихвите, за изтеклия период, независимо от момента на плащането им. С размера на начисената лихва се съставя: Д 4961 или 4962/ К 7211, 7217 ( приходи от лихви във валута)Възможно е лихвата да бъде капитализирана ( да бъде отнесена към главницата по кредита). Просрочените лихви не се капиталирират. За капитализирането на лихвата се съставя следтана статия: Д 231, 232,233, 234, 235, 236 или 531, 532, 533,534,535, 536 ( ан., на кредитополучателя или на вуида валута)/ К 4961 или 4962 ( ан., на кредитополучателя или на вида валута)По повод на събиране на вземането банката си присвоява правото служебно да събира средствата от сметките на своя клиент. Записванията за погасяване на главницата са следните: Д с-ки от гр., 17 или гр., 18 ( ан., на кредитополучателя или на съответната валута) К 231, 232, 233, 234, 235, 236 или 531, 532, 533, 534, 535, 536 ( ан., на кредитополучателя или на валутата) С размера на платената лихва се съставя следната статия: Д с-ки гр., 17, гр 18/ К 4961 или 4962 ( ан., на кредитополучателя или валутата)

Кредитополучателят може да погаси предварително някои рати на кредита или целия дълг. Предсрочените плащания се отчитат с вальор текущия работен ден, а лихвите се изчисляват за дните от последния падеж до датата на предсроченото плащане. В този случай банката може да начисли комисионна за предсрочето плащане.Когато кредитополучателят не погаси в уговорения ден съответното задължение по заема се отчита като просрочен. Главницата се отчита по отделни сметки с вальор работен ден. С размера на просрочената главница се съставят следните статии: Д 237 или 238, 537, 538 ( ан., на кредитополучателя или вида валута)

29

/ К 231,232, 234, 235, 236, 531, 532, 533, 534, 535, 536 ( ан., на кредитополучателя или валутата)Когато кредитополучателят не разполага с достатъчно средства за изплащане на начислената лихва и тя се отнася в просрочие: Д 4965 / К 4961 ( ан., на кредитополучателя) или Д 4966 / 4962 ( ан., на кредитополучателя или валутата) . Когато клентът напълно погаси просрочените задължения по кредита се съставят обратните счетоводни записвания. Банките периодично оценяват и класифицират свите рискови експозиции – това са всички кредити или други вземания на банката, за които има риск от загуби и които се отчитат по амортизирана стойност. Това става чрез определени признаци на класификация. Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавата, оценката на финансовото състояние на длъжника както и източниците на зиплащане на задълженията. Рисковите експозиции се класифицират на :

1. редовни експозиции – това са тези експозоции, които се обслужват и за тях не съществува информация за съмнение относно платежоспособността на клиента. За тях е характерно:

главницата и ливите да се изплащат текущо в съответствие със условията на договора или със заава до 30 дни ( ако е допусната случайно)

длужникът използва заема за целите, предвидени в договора банката разполага със достатъчно актуална информация за платежоспособността ( финансовото

състояние) на длъжника 2. експозиции под наблюдение - налица са несъществени нарушения в тяхното обслужване. Характерно

за нея е: натрупване на просрочени плащания по главницата или лихвата между 31 и 90 дни длъжникът използва заема за цели, различни от предвидените в договора предоговорен е крайният срок на кредита с еднократно погасяване

3. необслужвани експозоции – тук са налуце зачили нарушения в обслужването, или финансовото състояние на длъжника не е стабилно. Една експозиция се приема за необслужвана, когато:

има просрочени плащания от 91 до 180 дни във финансовото състояние на длъжника има значително влошаване

4. загуба – при тях се очаква задълженията да станат несъбираеми, без значение че имат частична възстановителна стойност, която може да се раелизира в бъдеще. Характерно за тях е:

натрупани просрочени задължения над 180 дни длъжника има траен паричен недостиг обявен е в несъстоятелност или в процес на ликвидация

Една експозиция се счета за преструктурирана, когато първоначалните условия по кредита се изменят чрез давана на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние. Тези отстъпки могат да са : намаление на дълга, замяна на част от дълга за собственост, финансови отстъпки на банката и др. Не се преструктурират експозиции, при които е налице едновременно:

договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока на плащане на главницата или лихвите

банката има основание да счита, че ще събере главницата и лихвите не са налице обстоятелства, показващи влошаване на финансовото състояние на длъжника

Класифицирането на кредитите има отношение към определянето на т. нар., „ специфични провизии”. Специфичните експозиции за кредитен риск се установяяват срещу конкретно определени експозиции, касифицирани под наклюдение, необслужвани или загуба. На отчитане подлежат, специфичните провизии, определени от конкретната банка. Те са елемент на счетоводни разходи и се отразяват в отчета за доходите на банките. За отразяване на заредените по кредитите провизии за загуби се записва:Д 6221 / К 251, 252, 523, 254, 255, 256 Специфичните провизии за загуба от обезценка, освободени поради събиране се реонтегрират ( отнасят се в печалба) :

начилслените за текущия отчетен период провизии се сторнират чрез „ червено сторно” начислените провизии за предходния етап се отписват и се реинтегрират Д 251, 252, 253, 254, 255, 256/ К 726

30

Заключителният етап – е посленият стадии на кредитния процес. Тук се прекратява кредитното онтошение. Това може да стане:

доброволно, ако се погасяв всички задължения принудително – когато е налице проблемен кредит

При погасяване на кредита се освобождава предоставеното от клента обезпечение. С отчетната стойност на обезпечението се съставя:Д 9998/К 911, 912, 913, 914, 915, 916Всяка банка само определя правилата си за събиране на кредитите. Към всеки проблемен кредит се подхожда индивидуално от конкретните обстоятелства. Една банка може да реши да продаде дадено имущество на свой длъжник, като записванията са следните: Д 917/ К 911, 912, 913, 914, 915, 916Банката може да реши да събира вземанията си по съдебен ред. Сумата на иска се формира от просрочената главница + просрочените редовни лихви + наказателни лихви + банкови разноски по делото. Вземанията на банката се отчитат по сметка 444. при присъждане на иск в полза на банката се отчита кредита по 445. Въз основа на молбата се съставя: Д 444 /К 237, 238, 537, 538, 4963, 4964 ( ан., на кредитоискателя или вида валута) , 5011, 401, 422. При вземане на съдебно решение в полза на банката : Д 445/ К 444.Банката може да проведе и търг на заложено в нейна полза непарично обезпечение ( тук тя не е собственик) Записванията за плащанията, които прави банката са: 498 ( ан., на длъжника) /К 5011, 171, 461, 462. за посочване на постъпилите суми от търга: Д 5011, 171, 181 ( ан., на купувача) 461, 462 / К 171, 181 ( ан., на длъжника) За погасяване на просрочения дълг на кредитоискателя за смека на нетните постъпления от реализираното обезпечение се съставя : Д 171, 181 ( ан., на длъжника) / К 498, 455 Ако за рисковите вземания са начислени провизии за риск от несъбираемост, несъбраното вземане на банката се отписва за сметка на провизията: Д 251, 252, 253,254,255, 256/К 445. Отписването за сметка на провизията несъбрано вземане на банката може да бъде заведено задбалансово: 9441, 9442/К 9998

14 ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЯТА15 ОТЧИТАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАЗЧЕТИ16 ОТЧИТАНЕ НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ И КРАТКОСРОЧНИТЕ КРЕДИТИ В СТОПАНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И БАНКИТЕ

В ПРЕДПРИЯТИЯТА:Предоставят се от банките при опред условия.Банк кредити са:краткоср(до 1г) и дългоср(>1г).Сч отч на банк кредити е със с/ки 151,152,159(за лизинг)Аналит отч на банк кредити се осъществява във валута,лв и др.Заемите се отчитат по банки.С/д лихвите заемите са редовни и просрочени.Лихвата се отч ч/з 621 и е фин р-д.Вс р-ди които предпр плаща по обслужване на кредитите е ч/з см629.При отпускане на кредити банките превеждат сумата по дадена разпл с/ка 504/151.Банките ежемесечно начисляват лихва която по принцип се отдържа от разпл см на предпр 621/503,504.Когато лихвите не се изплащат п/з съотв месец лихвата се отч като задължение 621/495.Наличните валутни кредити се преоценяват съобразно ЦК на БНБ.Когато ЦК>отчетния курс(624/151,152) а в обратния случай 151,152/724.Когато въстановяваме кредита 151,152/503,504.

17 ОТЧИТАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ПЕРСОНАЛА

18 ОТЧИТАНЕ НА ПРОДОБИВАНЕТО И ИЗРАЗХОДВАНЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ В СТОПАНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯСъщност: Производствената дейност е немислима без влагането на материали. МАтериалите като обект на сч отчитане съществ в всички отрасли и дейност. Материалите(М) са съвк от материални блага към които е насочен човешкия труд с цел тяхната обработка и превръщането им в продукт. М участват еднократно в

31

пр-вото, като изменят натурално-веществената си форма и пренасят изцяло ст-ста си в състава на р-дите на предприятието.В зависимост от ролята на М в произв процеси те се подразделят на групи: 1)Основни М- образуват главното съдържание на произвеждания продукт. Без тях е невъзможен производствения процес. 2) Спомагателни М- вкл се в състава на готовия продукт, но не образуват неговата веществена субстанция, или се използвт в обслужването на произв процеси. 3)Горива- онези М к’ се използват ч/з изгаряне за технологичните нужди, за двигателни нужди, енергични , непроизводствени. 4)Смазочни М- използват се за текущо поддържане на трансп средства и др съоражения. 5) Резервни части- предназначени за промяна на бързо износващи се части на машини 6)Амбалажни М-използват се многократно във връзка с единичната или груповата опаковка на стоката. 7)Хранителни продукти и м-ли в помощните стопанства- вкл се всички видове м-ли и хранит продукти, използвани в помощните стопанства. 8)Страителни М-вс видове стр м-ли, к’ са предназначени за осъществяване ан строителството по стопански н-н.9) оборудване за монтаж- обособяват се в строително монтажните предприятия и по нея се отчитат всички машини и оборудване предоставени от инвеститорите. Това се отчита задбалансово. 10) Многократно употребявани М- използват се многократно в производствения процес, но нямат х-р на ДМА, такива са канцеаларските м-ли. Тази класификация е за орг-я на налит отч на м-ли. С/д физически и химически м-ли се класифицират в групи, подгрупи и т.н. Оценка на М- при придобиване М се оценяват по тяхната историческа цена. В цената се вкл всички р-ди. В кр на всеки отчетен период М се оценяват по по-ниската цена от историческата и нетната реализуема ст-ст. Преоценката се извършва ако отчетната > нетната реализуема ст-ст( предполагаемата продажна цена+р-дите). Ако пазар ст-ст се увеличава, тр да се увеличи дооценката на М, но не повече от предходното намаление. Когато нетната реализуема ст-ст<отчетната, разликата се отразява като текущ разход.документиране. Осн д-т- фактурата- с нея се оформя задължението на предприятието към доставчика, както и се определя начисления ДДС.В нея се описват видовете м-ли с техните количества и ед цена и ст-ст. Транспортните р-ди – с товарителница Тя се отнася към съпроводителните документи, които могат да бъдат още пътни листове, сертификати за качеството, митническа декларация Получената ф-ра и вс останали съпроводителни д-ти постъпват в отделите за снабдяване , а когато са малки предприятия, направо в сч-вото. След тва се прави проверка на данните от ф-рата с догоеорите и след като се увери че всичко е Ок се удостоверчва тва съответсвие с подпис- проверил. С това МОЛ може да приеме м-лите.Когато има скючени д-ри със съотв доставчици, снабдителния отдел прави записвания за отчитане на изпълнената доставка, а в ф-рата дава съгласие за плащане. Въз основа на ф-рата доставените м-ли се приемат в склада, при което МОЛ издава складова разписка-СР(2 еклземпляра-за сч-вото и за МОЛ). Ако един и същи м-л постъпва на части в склада, за всяко постъпено количество се издава временна разписка, а накрая една СР. МОл тр да предава единия екземпляр на сч-вото, което може да стане ежедневно или не отделни периоди.За тази цел той прави съпроводителни описи, в които пише № на СР, дата и ги предава в сч-вово , където счетовод се подписва в/у описа. В случаите когато не се получи ф-ра, но има нареждане за експедиране на стоки от доставчика приема се че доставката е с ф-ра. Ак при дадена пратка няма ф-ра или нареждане за експедиране , отдел снабдяване издава заповед за приемане на пратки без документ- издава се Приемен акт. Този акт заменя СР. Той осигурява правото на предприятието за рекламация, неустойки в случай че в последствие се установят различия в ф-рата. Пиемният акт се съставя от комисия. Акта се съсавя в 3 екземпляра- за отдела за снабдяване, за сч-вото и за МОЛ. При пратки с ф-ра но при приемането на м-ли се установява несъответсвие с ф-рата, приемането се извършва от комисия, която състава акт за различия- в 3 екземпляра- сч-вото, и 2 за отдел снабдяване, едната за рекламация се предава на доставчика. При несъответсвие на мерните единици в ф-рата и мерните ед-ци , възприети в предприятието, комисията съставя акт или протокол за превръщане на една мярка в друга- 2 екземпляра-снябдяване и към ф-рата. В СР се посочва мярката след превръщането. За всяко вътрешно преместване на м-ли се съставя Приемателно-предавателна разписка- 2 или 3 екземпл. Отпускането на м-ли се документира с 2 документа- лимитни карти и искане,. ЛК е месечна, натрупващ д-т, за многократно отпускане на един и същи м-л от конкретен склад за едно и също производствено звено. ЛК се издават преди нач на месеца от службите за оперативно управление на пр-вото. Издаването- въз основа на производствени програми и норми. ЛК- 2 екз – за МОЛ и за потребителя. Предоствянето на Лк – с/у подпис в опис-в сч-вото. ЛК имат

32

лимит. При получ на м-ли се отразява и в 2-та екземпл на ЛК- разменят се подписи- на МОЛ. Върнатите количества, които са отпуснати по ЛК се записват в ЛК с червено. Исканията се използват при еднокр или многокр отпускане на м-ли, когато няма лимити. исканията са едноредови и многоредови(мн м-ли различни видове)- в 3 екземпл. Исканията се предават в сч-вото. Предаването от нач на склада с/у подпис в съпроводителен опис. Акт с/ка- съставя се от комисия, утвърдена от р-ля всеки месец. Комисия- МОЛ, техническо лице, счетоводител. В някои случаи р-д за м-ли се документира и с маршрутни карти. Отпускат се и ч/з Заповед за отпускане на материали за продажба Организацията на сч.и анал.отчитане на м-лите се осьщ.на базата на тяхната класификация.По принцип за всички групи материали се обособява отд.син.с/ка – с/ка 302 Материали ;3021-Осн.м-ли;3022-Спом.м-ли.Към с/ка 302 се обособява и самостоятелна /ска м-ли/Обичайно в оборотната ведомост се третрира като самостоятелна с/ка.В много п-ия на самотоятелно отчитане подлежи и процеса на доставката.Отчитането се осъщ.по с/ка 301.Тя служи само за формиране на покупната цена на м-лите.Ао към тази с/ка се опр.от начина на оценка на м-лите .АО се осъщ.шп видове м-ли или по доставки.АО към с/ка 302 се осъщ.по складове и МОЛ и по конкретните видове м-ли.АОна м-лите се осъщ. И в складовете и в с-вото на базата на отчета за пр-дите и р-дите на м-лите.АО в складовете е натурално отчитане.АО може да бъде количествено и стойностно.В практиката се прилагат 2 начина за АО на м-лите:1метод на двойната картотека:х-но е паралелното АО на м-лите в складовете и в сч-вото.Записванията в склад.отчитане се извиршват ежедневно,а в сч.с натрупващи се данни.В края на месеца се съставят оборотните ведомости.Количествените данни от склада се сравняват с кол.и стойностните данни от сч-вото;2метод на единната картотека -неговата същност се изразява в обстоят,че в сч-вото се води само стойностно отчитане.В класовете се води количествено и стойностно.Информацията за стойностите се взема от сч.В този случай оборните ведомости се съставят по данни за количеството и стойността от складовете.Съпоставката се прави от МОЛ.Така се уравновесяват син.и анал.отчитане.Постъпилите м-ли в п-ието се отразяват по съот.син.и анал.с/ки по тяхната цена на придобиване на 1-ца м-л.В случаите,в к се доставят м-ли и се изв.транс.р-ди разпределят се на база количествата от всеки вид.Данните за кол.,единич.цена и общата ст-ст на единичната цена се брои за ан.отчитане в складов.отчетност.Когато се доставят м-ли в кол.употребявани за кратък период от време,същите могат да се изпишат направо като разход.Отчитането на доставката може да се осъщ.с или без използването на 301.Когато се използва 301 всеки документ отнасящ се за отделната доставка се оцч.отделно ;-транспорт 301,4531/401;-товарене 301/гр.50;заприхождаване 302/301.Без използването на 301 цената на придобиване се формира извън сч.като директно се използва с/ка 302.Количеството на изразходените през месеца м-ли сч.се отразява на база исканията ЛК,счет.данни.При дребните пр-ва р-дите се отразяват по напраление за пр-во.При по-големите пр-ва се съставя съпроводителна ведомост.

19 ОТЧИТАНЕ НА КАПИТАЛА, РЕЗЕРВИТЕ И ФИНАНСИРАНИЯТА В СТОПАНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Същност и видове к-лК-ла е пар израз на ст-та на вложените в предпр активи.Акт са реални когато се гарантира получаването на бъдеща ик изгода.Пас са задължения произтичащи от мин събития които водят до намаляване на ик изгода.К-лът е разликата м/у реал А и П.В счет това се нар чиста ст-ст на капитала.Нетната ст-ст изразява величината на сосбтв к-л.Собств к-л вкл осн к-л на предпр,резервите и фин резултати.Осн к-л е пост велич.Мин р-р на к-ла е 5000 или 50000.Този к-л предпр регистрират в съда.Осн к-л се дели на регистриран и нерегистриран(допълнит к-л)Осн к-л може да се увел ч/з допълнит вноски на съдружниците,от резервите на предпр,от неразпредел печалба.К-ла се намалява при връщане на вноски,анулир на изкупени собств акц и при покриване на загуби.Др елемент на собств к-л са резервите.Те се създават за покриване на собств к-л.От гл т на з-на резервите са законови,допълнит и др резерви.Законовите се създ с нормативен акт.Допълнит се съдават по реш на предприятието.Др елемент е фин резултат-това е крайния ик резултат за опр период от вр-печ/загуба.Фин резултат = п-ди-р-ди.Прилагат се 2 концепции за к-ла:финансова(счита че печ е = к-ла в кр на годината-к-лат в нач на год) и

33

материална(печ се измерва с производтсвения капацитет в края - производ капац в началото.При нас се прилага финанс концепц Сч отч на осн к-л Използват се с/ки 101,102.Анал отч осигур информация за записания но невнесен к-л,за записания и внесен к-л.К-лът се отч по съдружници по съответ делове.Акционер. к-л даа информ за бр и вида на отделния вид акции и акциите в обръщение.За запис вноски при учредяв на дружеството въоснова на документация 426(ан с/ка)/101(ан с/ка).При внасяне на вноски 501/426.ВНооските освен парич са и непарич вноски в машини,трансп ср и др видове активи.Апортните с/ки не се третират като доставка.Когато к-ла е акционерен тогава учредителите записват опред бр акциии и купуват акциите.Акциите до момента на продажбата им се отчитат задбалансово гр 96/991 а като се продадат 962/991.Продажбата на акциите може да е по цена различна от номинал ст-ст .К-лът се увелич и за с/ка на неполуч дивиденти 425/101.Увелич на к-ла ч/з транформиране на дълг с/у собственост 151,152,503/101.К-ла се увел и за с/ка на резервите без преоценъчните резерви гр 11/101,102.Намаляването на осн к-л може да се извърши и ч/з връщане на вноски 102,101/501,503.К-ла може да се намали и със загуби 102,101/121.ЗА редица предпр кат ЕТ,СД,гражданските друж и др персонални дружества ен се изисква регистрация на осн к-л в съда.По своя инициатива те също могат да формират осн к-л,чийто р-р се определя от собствениците.Тук се използва 102./ката е пасивна.Анал отч се организира по дяловете на отделните вносители,вид на вноската и по др признаци по преценка на предпр.За отразяване формирането и увелич му се деб с/ки от гр 20,гр21,гр50 и др гр с/ки и се кредитира с/ка 102.При намал му се съставя обратната статия.

Отч на резервите и финансираниятаРезервите имат защитна ф-я.Отчитането им се извършва ч/з с/ките от гр 11.Те са пасивни с/ки.Аналит им отч зависи от вида на резервите и тяхното предназначение.Най-често резервите се формират за с/ка на печалбата.Възможно е обаче да се образуват и др източници главно от последваща оц на .От печалбата могат да се формират резерви след утвърждаването на год фин отчет от собствениците(122/111)В устава на предпр е възможно да е предвидено от печалбата да се заделят и > суми от тези,които са записани по з-н,т.е образуване на допълнит резерви(122/119).Осн предназначение на зак резерви е покриване на натрупани загуби (111/121).Допълнит резерви могат да се използват за:спонсорство и дарение;за покриване на заг от мин год;за увелич на осн к-л.Резерви от последващи оценки се формират по силата на приложимите счет стандарти.При изваждане от употреба на преоценени ДМА за отписване на натрупания резерв се съставя статията 112/122.ФИнансиранията се отч ч/з 753,754.Те са предоставени от д-вата или от 3ти лица.Преотстъпен данък от д-вата(452/754).Полученото финансир при усвояването му се третира като прих.Начинът на финансирането е различен от финансир за текущи дейности и това за ДА.Финансир е усвоено когато се извършват съответ р-ди за които е предоставено.П-ди от финасир754/704.Амортизац на ДА се свързва с усвояването на финансир 753/704. Отч на фин резултатиКрайния ефект от дейноста на вс предпр намира израз във фин резултат.Той се установява ч/з съпоставяне на п-дите и р-дите от тази дейност.Фин рез е печ или заг.Синтетич от ч се извършва ч/з с/ките 121,122,123.Фин резултат в кр на отч п-д се установява по с/ка 123.Тя е акт-пас с/ка.Формирането на фин резултат преминава п/з етапите:с печ от отделните видове дейности (гр70/123);с приключ на фин п-ди(гр72/123);с приключ на извънред п-ди(791/123);със загуба от отделните видове дейности(123/гр70),с приключ на фин р-ди(123/гр62),с прикл на извънред р-ди(123/691)Начисления данък предтсавлява р-д за предпр(123/452).В нач на следв год съдадената от предходния отч п-д бал печалба се транформира и се отч като неразпр печ от мин год(123/122).При бал заг (123/121)След приемането на год фин отчет от общ събр на собствениците бал печалба подлежи на разпределение в различн направления: 122/101,102,111,119,121,425.По с/ката текущо се отразява също така и отписания преоц резерв на изведени от употреба ДА(112/122)Погасяването на загуб става с различни източници 101,102,111,119,122/121.С/ката може да има дебит салдо к’ показва размера на непокритата загуба и се посочва с отрицат знак.

34

20 ОТЧИТАНЕ НА ФОРМИРАНЕТО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ

21 ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ И ГФОСЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕСводка на отчетни данни – като елемент на метода на счетоводството представлява способ за обобщаване на данните от тек. сч. отчитане с цел да се получат обобщени показатели. Те обаче са разпръснати в множество и най-разнообразни регистри. Това налага показателите да бъдат сводирани в удобна форма за ползване, чрез периодично сч.прикл. и изготвяне на периодични сч.отчети. следва да се разграничават: сводка на данни в тек.отч.процес – използва се за целите на вътрешното управление; периодична сводка – както за вътрешното, така и за управление на по-високо равнище, за всички външни потребители. Периодичната сводка има голямо информационно, контролно, аналитично и управленско значение.Съд-е и ред за извършване на период. сч. прикл. – Счет.прикл. бива периодично и годишно. целта на год.сч.прикл. е да бъдат формирани и уточнени финансови показатели за осъществената през съответната година стоп. дейност, крайните фин.резултати, както и цялостното имуществено и финансово състояние на предприятието към 31 декември на съответната година. По същество год.сч.приключване се изразява в прекратяване на сч.записвания за тек.година и извършване на определени действия по подготовка и съставянето на ГФО на предприятието. Преди да започне ГСП е наложително да се проучи действащата за съответната година нормативна уредба: ЗС,НСС,ЗКПО,ЗОДФЛ,ЗДДС,ЗМДТ и др.преди да започне може да се направи план-график,инструктаж,заповеди за инвентаризация и др.ГСП се осъществява през редица посл.свързани помежду си етапи, като всеки един е на базата на предходния и завършва с информация необходима за следващия => не се нарушава последователността на приключването.1)съставят се всички счетоводни статии за текущата година и се отразяват по синт. и анал.сметки, като особено внимание се отделя на сч.статии, които трябва да бъдат съставени в края на годината и които не са били съставени текущо – разходи за стоково-материални ценности, разходи за амортизации по направление, част от разходите за бъд.периоди като тек., себестойност на услугите на спом дейност и същите по направление и др.2)инвентаризация на активи и пасиви в предприятията към 31 декември и осчетоводяване на резултатите от нея.-осн.момент – инвентаризация на незавършеното производство, която дава възможност да се установи фактическата себестойност на произведената продукция, услуги; какви разходи са включени в това нез. произв. Тук трябва да се имат предвид ЗС И НСС: излишъци – справ.цена; липси по вина на МОЛ – по най-високата им оценка; за сметка на предп – отч.ст-ст; Инвентар на разчетите и разликите от тях – писмени потвърждения от дебитори и кредитори.-резултатите се описват в следните документи: инвентариз.опис, сравн.ведомост, прот. за брак, прот. за компенсиране на липси с излишъци, прот. за признаване на ест.фири и липси за с-ка на предп.3)преоценка – следва да се установи загуба от обезценка и да се определи: има ли признаци за обезценка, възстановимата стойност (преоценъчна), евентуална загуба.-ПС< БС – разликата се отразява в намаление на БС до размера на ПС и се третира като загуба от обезценка => тек.разход. Ако актива е бил преоценяван и се отчита по ПС, загубата => намаление на преоценъчния резерв до неговия размер, превишението се отчита като тек.разход. След преоценката на актива, ако ПС>БС, разликата се отчита като тек.приход, до размера на предходната преоценка, която е била отчетена като тек. разход 4) калкулиране на фактическата себестойност на произведените от нас продукти, услуги, работи въз основа на извършените и отчетени разходи през периода и размера на незавършеното производство. 5) извършване на сч.записвания за реализираните продукция, стоки и услуги по прод.цени, вземанията от клиенти и ДДС за продажби; отписване на продадените...по тяхната отч.стойност. 6) определят се оборотите по сметките отчитащи доп.разходи – админ. и разходи за прод. Те се отнасят в сметки за отчитане на приходите от продажби – Дт гр.70/Кт 614,615, като последните в края на отчетния период задължително остават без салда.

35

7) установяват се резултатите от продажбите по гр.70 и се формира резултатът като се отнасят по сметки за отч. на фин. резултати. Съпоставят се Кт с Дт обороти на сметките: КО>ДО – печалба (гр.70/123), ДО>КО – загуба (123/гр.70). 8) прикл. на с/ките отчитащи фин. и изв. операции – гр.62, гр.69, гр.72, гр.79 => 123 9) определяне на счет.печалба/загуба в предприятието, която подлежи на преобразуване по ЗКПО и след дан.облагане се формира балансовата печалба. Ако ДО>КО загуба, ако КО>ДО печалба. 10) в главната книга трябва да заведем всички сч.сметки, да определим оборотите и салдата по тях, като с помощта на салдата и оборотите по анал.с-ки се изготвят оборотни ведомости на анал. към синт с-ки. В резултат на оборотите и салдата по синт. с-ки съставяме предв. оборотна ведомост. 11) правим предварителен отчет за приходите и разходите – правим съпоставка между сч.печалба в ОПР и салдата по с-ка 123. 12) преобразуваме фин.резултат за целите на дан. облагане, съгл. ЗКПО и формиране на т.н. облагаема печалба, която не е обект на сч.отчитане, а основа за изчисл. на дан. зад-я. Попълва се дан. декларация; печалбата подлежи на увеличения или намаления => формира се облагаемата печалба 13) осчетоводяване на данъка Дт 123/ Кт Разчети с бюджета (гр.45). данъкът е разлика между начислените и авансово преведените през годината данъци върху печалбата. 14) съставя се окончателна год. обор. ведомост, коригирана с начисл.год.данък. 15) съставя се ГФО с неговите съставни части; подлежи на проверка, заверка, представяне и публикуване, според ЗС и СС1.

ГФОСъдържание, предназначение и ред на изготвяне на ГФО: съвкупност от обобщени показатели, х-щи стоп. дейност на отделното пр-е през съответната год. и неговото имущ. и финансово състояние и фин. р-тат към края на год.Технически изисквания: сумите да се в хил.лв.;да е изготвен за една год(финансовата съвпада с календарната); Новообразуваните пр-я съставят ГФО от датата на учредяването им до 31.12;отрицателните суми на фин.отчет са в скоби. Изготвянето на ГФО е съобразено със ЗСч и СС. Инфото на ГФО трябва да е разбираема, надеждна и сравнима.Инфото за всеки отч период се третира независимо от връзката му с предходния. Информацията в ГФО в началото на отчетния период, трябва да съвпада с информ. в края на предходния отчетен период. Това се постига чрез наличието на с-стна връзка м/у начален и краен баланс. Съставните части: СБ; отчет за приходите и р-дите; отчет за СК; отчет за паричния поток; приложение.СБ: посочва в статично състояние А, П и СК. В задбалансовата част се посочва информация за условни А и П. Най малката структурна единица на сч. баланс са балансовите статии или “пера”, с помощта на к’ се изразяват отделни видове А, П и СК. А: Раздел А: Невнесен капитал; Раздел Б: ДА; Раздел В: КА; Раздел Г: разходи за бъдещи периоди. П: Раздел А: СК; Раздел Б: провизии и сходни задължения; Раздел В: задължения; Раздел Г: финансирания и приходи за бъд периоди.От 2008г. Се прилага само двустранната форма за изготвяне на СБ. Източниците за попълването на съответните балансови групи и раздели са салдата на счетоводните сметки към 31.12. А, П и СК се представят по тяхната БС. Отрицателни величини в баланса са: отрицателна репутация, невнесен К, изкупени собствени акции, непокрита загуба от минали години и загуба от текущата година. Разделянето на А на текущи и нетекущи става според срока на използването им. Например: А, които са придобити с цел да бъдат използвани дъгъл период от вр (повече от 1 оперативен цикъл) се третират, като нетекущи. Под оперативен цикъл се разбира вр от придобиване на А, който влиза в процес ба преработка, до реализирането на създадения продукт в парични средства. ОПР: осигурява информация за ефективността и мащабите на дейността на пр-ето, изразени чрез получените приходи и извършените р-ди през отчетната година. Чрез ОПР се изчислява финансовия резултат от цялостната дейност на пр-ето.Освен р-дите и приходите от обичайната дейност в него са представени и тези предизвикани от извънредни операции, както и данъците. Фин. резултат к’ се изчислява в ОПР трябва да бъде равен на салдото по сметка Печалби и загуби от текущата година(123) към края на годината, а така също и на печалбата или загубата отразена в СБ. ОПР се състои от 2 части: приходи и р-ди и се съставя в двустранна или едностранна форма. При двустранна форма двете части се

36

разполагат под формата на таблица – в лявата страна приходите, а в дясната р-дите. При едностранна форма първо се посочват приходите, а след това р-дите. В Зсч изрично се посочва че на се допуска компенсация м/у приходи и р-ди. За попълване на р-дната част на ОПР се използват дебитните обороти на сметките за отчитане на р-ди, а за попълване на приходната част – кредитните обороти на сметките за отчитане на приходи. За попълване на някои от статиите се използва и допълнителна инфо:1)Бал.ст-ст на продадените А (без продукция) се попълва въз основа на информ. от кредитните обороти на съответните с/ки, но само онази част к’ е в кореспонденция с дебита на сметките за отчитане на приходите от продажби.2)Измененията в остатъците (между нач и крайно салдо) на продукцията и незав. произв. се записват в отчета въз основа на салдата на с/ка Продукция(303), с/ка Р-ди за осн. Дейност(611), с/ка Р-ди за спомагателна дейност(612).3)Инфо за р-дите по 613 и 616 се осигурява от деб.обороти, но само когато е формиран в кореспонденция със сметките от гр.60. 4)Инфо за попълване на статия “други суми с корективен характер” се всема от Д на с-ка Материали(302), но в кореспонд. за с-ките отчитащи р-ди за Осн и спомагателна дейност (611 и 612). Отчета за СК: осигурява инфо за измененията к` са настъпили в СК през год.Такава инфо има и в СБ, но не е достатъчна тъй като не дава представа за причините к` са предизвикали изменението. ОСК включва измененията в СК предизвикани в резултат на: осъществената д-ст, преоценките, операциите със собствениците и други и се съставя съгласно изискванията на НСС1.Съставя се на базата на инфо за салдата и оборотите на с-ките от гр.10. Измененията могат да бъдат: За с/ка на собствениците; От финансовия резултат за тек год; От разпределение на печалбата; От покриване на загуба; От последващи оценки на А; От промени в счет политика; От грешки и др. ОСК дава възможност да се придобие представа до колко пр-ето е фин осигурено. ОСК се изготвя под формата на таблица в к` по хоризонтала се разполагат видовете К-л а по вертикала – причините за изменение. Отчета за паричния поток (ОПП): съдържа информация, к’ е необходима за оценка на способността на предпр. да генерира пар. средства и тяхното използване за нуждите на стоп. Дейност.Под парични средства се разбират КФА под формата на пар. наличности и еквиваленти. Паричните наличности - наличните в брой пар. средства в касата и по разплащателни с/ки.Пар. еквиваленти - краткосрочни, високоликвидни вложения к’ лесно се обръщат в парични суми. Пар. потоци представляват движението на пар. средства към предпр и от него (входящи и изходящи). Пар. потоци се формират от три вида дейности:1)Основна - дейността за к’ е създадено и функционира пр-ето.2) Инвестиционна - дейността на предпр. по придобиване и продажба на ДА и КФА.3)Финансова - сделки на предпр. к’ водят до промяна в размера и състава на собствения и привлечения капитал.ОПП може да бъде съставен по пряк или косвен метод. Пряк метод е този при к’ пар. потоци се отразяват в отделните дейности (3) по основни видове брутни постъпления и брутни плащания за отчетната година. Основните източници на информация за изготвяне на ОПП се осигуряват от салдата и оборотите на сметките за отчитане на пар. средства. Косвен метод е този, при к’ паричните потоци в отделните дейности се отразяват по основни видове, като нетни парични потоци. Това се постига чрез коригиране на нетната печалба, респективно загуба със съвкупните суми от сделките осъществени от пр-ето през дадена година. Приложение: конкретизация на показателите к` се съдържат в СБ, вОПР, ОСК и в ОПП. В него се съдържа инфо за сч политика, която е използвана при изготвянето на ФО и причините за евентуалната промяна в сч пол, както и отражението на тази промяна в/у фин резултат на предпр.Съдържа допълнителна инфо, която не е представена в др съставни части на ГФО, но която е необходима за вярно и честно представяне на дейността на предпр.Посочват се и: методите за оценка на А, П и СК, Р-ди и П-ди; методите за изчисляване на загубите от обезценка; изменението на нетекущите А; сумите на отчетените р-ди, които не са платени, към датата на съставяне на ГФО(ако са значителни); п-дите, които не са получени и са значителни; валутния курс използван за преизчисляване на валутата. Отчет на управлението на пр-ето: съставя се от пр-я, ч’ ГФО подлежи на независим задължителен финансов одит. Той не е съствна част на ГФО, а инфото в него произтича от инфото в ГФО.ОУ е предназначен за собственика на К и затова инфото в него е представена във вид, който ще е разбираем за неспециалисти в областта на счетов. Отчетът вкл: важни събития, настъпили след год приключване,

37

предвижданото развит. на пр-ето,инфо за д-стта в областта на научните изследвания, за движ на акциите и др. Пр-я, изготвящи консолидиран ФО изготвят и консол отчет за управ, к’ тр да дава вярна представа за разв на групата пр-я. Освен това тр да съдържа и инфо за важните събития в групата, след год приключване, вероятното развитие на групата пр-я и инфо за тяхната научна и развойна д-ст. Одиторска проверка: Оправомощени да извършват тази заверка са незав диплом експ-счет наричани още регистрирани одитори.. Според ТЗ на задължителна год заверка подлежат ООД, АД и КДА.Проверката е задължително условие за приемане на ГФО. На задължителна проверка подлежат:1) Пр-я,к' превишават мин 2 от следните 3 критерия- Сума на А на баланс 1 500 хил лв; нетния размер на п-дите от дейността - 2 500млн; Средна численост на персонала 50 души;2)Банки, застрахователни, инвестиционни и др.3) АД и КДА; 4) Пр-я, к` са емитенти по смисъла на закона за публичното предлагане на ЦК. Годишната проверка и заверка цели да определи дали представената инфо е вярна чрез тестване на вътрешната контролна с-ма, допитване до персонала и външни институции, проверка на счет записвания. Целта на одиторския е да се намали информационния риск, но не дава 100% сигурност.Важна роля играят М/унар. одиторски стандарти.Те обобщават най-доброто в областта на одита и имат препоръчителен х-р. Крайният резултат от одиторската проверка е одиторският доклад к` има публичен х-р и може да бъде в следните формати: 1.Доклад за безусловна заверка; 2.Доклад с резерви; 3.Доклад за отказ от заверки. Представяне и публичност на ГФО: След като бъде изготвен и одобрен целият ГФО подлежи на публикуване, във вида, в к’ е заверен заедно с доклада за заверката, изготвен от одитора.Публикува в ежедневник, ик издание или интернет до 3мес от приемането му. Утвърдено е разбирането,че времето м/у балансовата дата и публикуването на отчета не тр да е повече от 6мес. Съгласно ЗКПО заедно с данъчната декларация пр-ятията подават и копие от ГФО и одоторския доклад.Съгласно Търг з-н проверният и приет ГФО се представя в търг регистър и се обнародва в ДВ. Копие се представя и на собствениците, на статистическите органи и др.Съгласно з-на за публично предлагане на ЦК на пр-ята – емитенти са длъжни да представят на заместник председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната д-ст” ГФО в срок от 90дни от завършването на финансовата год. Съгласно Зсч ГФО на бюджетни пр-я не подлежи на заверка, органите на сметната палата упражняват контрол в/у него. ЗСч предвижда и глоби за нарушаване на изисквянията за публикуване на ГФО. Счетоводна политика: Тя в съвкупност от правила, подходи, методи и правила за водене и организация на сч в дадено предприятие. Въз освона на нея предпр отчита дейността си и изготвя ФО. Всяко предп има своя сч пол, която е съобразена с :

1. деистващотото сч законодателство – ЗСч и НСС;2. конкретната специфина на дейността на предпр

изготвя се и се одобрява от ръководителя на предп. Представя се в писмен вид, в началото на отчетния период

22 Методи за отчитане на разходите и методи за калкулиране на себестойността на продукцията в производствените предприятия.

Метод за отчитане на разходи и методи за калкулиране

Организацията на отчитането на разходи за дейността се намира в тясна връзка с методиката за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите. В зависимост от нуждите на калкулирането се осъществява конкретна организация на аналитично отчитане на цената. Тази калкулация се обуславя и от други фактори. Тя зависи от организацията и технологията на производството, от структурата на предприятието, от броя на произвежданите изделия, от типа на производството.

В зависимост от съчетаването на посочените фактори се прилагат различни методи за отчитане на разходите и за калкулиране на себестойността на стоките и услугите. Трудно може да се разграничи кой е само метод за калулиране и кой е само метод за отчитане. Методът за отчитане на разходите

38

характеризира определена система и определана организация на аналитичното отчитане на разходите на отделни обекти. Методът за калкулиране на себестойността характеризира прилагането на определени способи за изчисляване на общата себестойност и отделно на единица продукция или услуги.

В зависимост от условията в предприятието се прилагат следните методи на отчитане на разходите за дейността:

1. Метод за отчитане по изделия – при него аналитично отчитане се организира отделно за всяко изделие, за всеки вид работа, откриват се отделни аналитични сметки за разходите по изделия. Така се формира себестойността на цялото количество продукция и обема услуги.

2. Поръчков метод – за всяко изделие, което има характер на индивидуално или за серия от еднородни изделия се прави обща аналитична сметка. В този случай аналитичните сметки се наричат поръчки. Прилага се например в корабостроенето, или за ремонт. В първичните документи се посочва и номерът на поръчката. Себестойността на поръчката се изчислява след като завърши нейното изпълнение като обща сума на разходите.

3. Групов метод – прилага се когато се произвеждат различни, но много сходни продукти. В този случай се открива обща аналитична сметка за всички сходни изделия, за цялата група. С този метод се съкращават разходите за отчитане.

4. Метод на отчитане по производство – прилага се когато аналитичното отчитане на разходите не може да се организира съобразно нуждите на калкулирането. Този метод е характерен за крупните производства.

5. Офазен метод (преработков) – прилага се когато даден продукт се произвежда посредством последователната обработка на едни и същи изходни материали и когато тази преработка преминава през няколко фази на единен производствен процес. При него се откриват отделни аналитични сметки за всяка фаза и ако е необходимо се откриват аналитични сметки по изделия. Прилага се в два варианта – полуфабрикатен и безполуфабрикатен. Характерно за втория е обстоятелството, че разходите извършени в отделните фази се прехвърлят последователно към следващите чрез групиране. При полуфабрикатния вариант се калкулира себестойност на продукцията във всяка фаза, от която се продават полуфабрикатите. Разходите в следващата фаза се прехвърлят с обща сума.

6. Нормативен метод (стандартен) – прилагането му предполага наличието на разработени норми за отделните видове разходи. Разходите по този метод се отчитат в две групи – по норми и по отклонения от нормите. При калкулирането обаче се вземат предвид и отклоненията от тези норми (икономии или преразходи). Този метод няма абсолютно самостоятелно приложение. Прилага се с посочените до тук методи.

Методи на калкулиране:1. Пряк (директен) метод – прилага се при индивидуалните производства когато аналитичното

отчитане на разходите се извършва по поръчки. Обекта на отчитането съвпада с обекта на калкулирането. Себестойността се получава като сбор от всички разходи отчетени по съответните калкулационни статии за съответната поръчка. Когато отчитането се организира по серии или по отделни изделия в дадена поръчка, общата сума на разходите се разделя на количеството изделия.

2. Сумарен метод – прилага се при производството на сложна продукция, когато тя се получава посредством монтирането на предварително произведените части и когато аналитичното отчитане на разходите се организира по отделно за всеки детайл. Себестойността на крайното изделие се получава чрез сумирането на разходите, тоест себестойността на отделните части на изделието.необходимо е първо да се калкулира себестойността на отделните части чрез прилагане на някои от останалите методи за калкулиране.. Този метод се прилага винаги в съчетание с някой друг метод. Прилага се най-вече в промишлеността.

3. Пропорционален метод – прилага се когато от едно и също производство като резултат от обработката и обикновено едни и същи изходни материали се получават по няколко продукта. Или пък се прилага групово отчитане на разходите, а себестойност се изчислява по отделни изделия. В този случай разходите се откриват общо за производството. Прилага се метод за отчитане на разходите по производство. Себестойността на отделните продукти както общо така и по статии на калкулацията, се

39

определя чрез разпределяне на общата сума на фактически отчетените разходи между отделните продукти или изделия, пропорционално на някаква база. В качеството на бази за разпределение могат да се използват продажните стойности на изделията, общата им планова или нормативна себестойност, общото тегло, общата заета площ и др. базите за разпределение на разходите не се регламентират никъде. Предприятията сами решават как да се разпределят разходите.

Методиката за разпределяне на разходите между отделните продукти е следната: 1. количеството продукти от всеки вид, но поотделно се умножават по съответния натурален или

стойностен показател въз основа, на който се формира базата. В резултат на това се получават така наречените базисни показатели за всеки отделен продукт.

2. получените базисни показатели за отделните продукти се сборуват и се получава общата база за разпределение на разходите.

3. общата сума на фактически отчетените разходи за всички продукти се разделя на общата база за разпределения. Получава се коефициент за разпределение, който изразява полагащите се разходи на единица от общата база.

4. базисните показатели за всеки продукт по отделно се умножават по коефициента за разпределение и се получава сумата на полагащите се разходи за всеки конкретен продукт, получава се общата себестойност за всеки отделен продукт.

5. полученото се разделя на количесвото произведени продукти.Пример: в производство Х са извършени разходи на обща сума 5200 лв. Произведени са 400 бр продукт А, 500 бр продукт Б и 600 бр продукт В. Продажните стойности са 1 лв за А, за Б 5 лв, за В 6 лв.400 бр А х 1 лв = 400500 бр Б х 5 лв = 2 500 600 бр В х 6 лв = 3 600Получените стойности се сборуват, което е общата база за разпределение - общо – 6500.5 200/3 600 = 0,8 – на 1 лев продажна стойност се полагат 80 стотинки разходиБазисните показатели са реализационните стойности.За А – 400 х 0,8 = 320За Б – 2 500 х 0,8 = 2 000За В – 3 600 х 0,8 = 2 880Като се сборуват тези суми се получават разходи равни на 5 200.За А 320/400 = 0,802 000/400 = 4,002 280/400 = 4,80

4. Метод по коефициент – прилага се в комплексните производства. При него общата сума на разходите се разпределя между продуктите на базата на предварително определени разработени коефициенти. Те изразяват съотношението на разходите за отделните продукти. Те се определят на база на различни признаци, характеризиращи особености на производство и съотношението на разходи за различни продукти – тегло, трудоемкост. Методиката за определяне на себестойността се определя като:

1. количеството продукти от всеки вид се умножава с установените коефициенти, като резултат от това се получава количеството условни продукти от всеки вид.

2. сумират се всички условни продукти и така получаваме обемът на цялото количество продукция в условни единици.

3. общата сума на фактическите разходи за всички продукти се разделя на цялото количество продукция в условни единици. Като резултат от това се получава себестойността на една условна единица.

4. изчислената себестойност за една условна единица се умножава по условните единици продукция,но от всеки един вид поотделно. По този начин се получава общата себестойност на цялото количество продукция по видове.

5. общата себестойност на всеки вид изделие поотделно се разделя на количеството изразени в натурални единици, като се установява себестойността на всеки продукт.Пример: условие като горното

40

коефициент за А – 0,08, за Б – 0,42, за В – 0,5А 400х 0,08=32Б 500х 0,42=210В 600х 0,5=300

1.За А - 400 * 0,08 = 32 условни единициЗа Б – 500 * 0,42 = 210

За В – 600 * 0,5 = 3002. 542 3. Себестойността на една условна единица

5 200/542 = 9,64. Умножаваме по условните единици за всеки продукт поотделно

За А – 32 * 9,6 = 307За Б - 210 * 9,6 = 2 015За В – 300 * 9,6 = 2 880Общо 5 200

За А - 307/400 = 0,80За Б – 2 015/500 = 4За В - 2 880/600 = 4,80

5. Метод на изключване на разходите (остатъчен или остатъчно-стойностен) – прилага се когато в резултат на единно производство се придобиват няколко продукта, но най - малко един от тях се счита за основен, а останалите за допълнителни. Калкулира се себестойност само на основната продукция, а стойността на допълнителната се оценява предварително и се изключва от сумата на разходите. Оценката на допълнителната продукция се извършва по справедлива пазарна стойност. Когато от дадено производство се получава само един основен продукт неговата себестойност се определя директно, по прекия метод. Когато се добиват повече продукти себестойността се изчислява по пропорционалния или коефициентния метод.

6. Стандартен метод (нормативен) – прилага се за калкулиране на себестойността когато е въведено нормативно отчитане на разходите за съответното производство. За да се установи себестойността е необходимо при текущото счетоводно отчитане разходите да се отчитат по норми като се създава информация за измененията и отклоненията на нормите. В резултат на информацията за отклоненията и евентуално за измененията в края на периода нормативната себестойност се изменя до фактическата. Или фактическата се определя като алгебричен сбор на нормативната, на отклоненията и възприетите изменения.

ФС= НС+- ОН+-ИН Общата стойност на калкулацията се установява чрез съставяне на нормативни калкулации,

възоснова на нормите за разходи действащи към началото на месеца. Те се съставят в началото на годината , а в последствие се коригират всеки месец. За установяването на отклоненията от нормите се организира оперативна отчетност, при която отклоненията се систематизират по отчетни обекти, по статии на калкулацията, по причини и по виновници. При определяне на фактическата себестойност отрицателните отклонения се прибавят, а положителните се приспадат от нормативната стойност. Измененията на нормите в началото на месеца се вземат предвид при коригиране на нормативната себестойност. Тази промяна касае и незавършеното производство от предходния период. Едновременно с коригирането на нормативната себестойност в началото на месеца, се прави преоценка на незавършеното производство. Възможно е нормите да се променят и през месеца (текущия период). В тези случаи измененията на нормите се вземат предвид само за продукцията произведена след промяната на нормите. В края на месеца във връзка с калкулирането на фактическата себестойност, сумата на намалението на нормативната

41

себестойност на незавършеното производство в началото на месеца и сумата от увеличението на нормите за продукцията, произведена след промяната на нормите се прибавят към нормативната себестойност на готовата продукция. И обратното е възможно.

23 Отчитане на разходите за промишлените дейности и калкулиране на себестойността на продукцията.

1. Отчитане на основните разходи за основната дейностОсновните разходи за основната дейност са основните разходи, без които не може да се произведе

даден продукт, произтичат от технологията на производство или от нормативните актове. В по – голямата си част са преки разходи. Включват се въз основа на първичните счетоводни документи. Една част от преките разходи са едноелеметни, а други са комплексни. Това се обуславя от съдържанието на калкулационните статии за съответното производство. Обособяването на основните статии за отчитане на основните разходи се обуславя от относителния дял на основните разходи, предназначение и други. В повечето предприятия се обособяват следните калкулациони статии:

0. суровини и материали 1. заплати2. социални и здравни осигуровки3. амортизация4. загуби от брак

В статията суровини и материали се отнасят всички разходи на основни, спомагателни материали, суровини, на купените полуфабрикати, производствен амбалаж. Общата сума на разходите се установява на база на групирането на първични документи за месеца. За тези разходи се дебитира сметка 611. Счетоводно отразените по този начин разходи за суровини и материали все още не са вложени в употреба. Част от изписаните суровини и материали могат да бъдат върнати обратно в складовете, а друга част да останат като неупотребени за слеващия отчетен период. За да се установи действителният размер на разходите е необходимо да се отпише стойността на върнатите материали с червено или черно сторно, само за да се установи калкулационната сума.

Във връзка с използването на материалите в производствените звена могат да се получат и използваеми отпадъци. Те се оценяват по пазарна стойност и се отписват от статията суровини и материали.

302 – отпадъци/611Трябва да се прави разлика между допълнителна продукция и отпадъци от производство. Отпадъците

се получават още в процеса на производство, а допълнителната продукция съпътства готовата продукция.За да се формира окончателния размер на разходите по тази статия се приспадат по съответния ред

разходите на суровини и материали, вложени в бракувана, некачествена продукция. Трябва да се вземе предвид и стойността на суровините и материалите вложени в незавършеното производство.

Към статията гориво и енергия се отнасят разходите за вложеното гориво, газ, въглища, енергия. За тези разходи с изключение на закупената енергия се дебитира сметка 611 и се кредитират сметка 601 за употребеното гориво и сметка 612 за произведената пара, сгъстен въздух. Закупената енергия се отнася веднага като разход по 601. По нея не се отнасят разходите за гориво и енергия свързани с общопроизводствени нужди. При формирането на окончателния размер на разходите се вземат предвид неупотребените горива, а за енеригята се взема предвид енергията за бракуваните изделия и незавършеното производство.

Към статията заплати се отнасят основната и допълнителната заплата на така наречените основнопрозиводствени работници. Разходите за заплати обикновено се установяват на база на документи (работни карти). Допълнителните възнаграждения се разпределят между изделията на база на основната

42

работна залата. Разходите се коригират с частта от разходите отнасящи се за бракувана продукция и незавършено производство.

Към сметката за осигуровки се отнасят осигуровките за сметка на работодателя. Те се отнасят към изделията пропорционално на работната заплата.

Към статията за амортизации се отчитат разходите за амортизация на дълготрайните активи в производствените звена, тези, с които се произвежда. В някои случаи амортизациите не могат да се отнесат по изделия. Те могат да бъдат пряк разход само ако произвеждаме едно и също нещо. Прави се корекция.

Някои предприятия имат статия Ремонт на дълготрайните активи на база на амортизациите.По статията загуби от брак се отнася чистата загуба от производствения брак. Това е една комплексна

статия, по която се отнасят предварително отчетените разходи за бракуваната продукция. По тази статия не се правят корекции.

По статията други се отчитат разходи, за които няма калкулационни статии. Например при ремонт, ако нямаме статия за ремонт.

24 Отчитане на разходите, продукцията и услугите на спомагателните производстваОтчитане на разходите, продукцията и услугите на спомагателните производстваВъв всички по-големи предприятия в съвемстност с основната им дейност се осъществяват и различни спомагателни дейности. Тези дейности се организират като отделни производства. Такива са ремонтно-механичните цехове например. Тези спомагателни производства са органически свързани с основната дейност и имат за задача да обслужват основното производство със съответните услуги или продукция. Когато тези производства имат по-голям капацитет те могат да извършват услуги или да предоставят продукция и на други предприятия. В зависимост от характера на произвежданата продукция или извършваните услуги в отчетно отношение спомагателните производства се групират в две групи:

- спомагателни производства, които произвеждат еднородна продукция- спомагателни производства, които произвеждат разнородна продукция или услуги.

Организацията на отчитането на разходите в спомагателните производства се осъществява чрез сметка 612, към която се обособяват аналитични сметки за всяко едно спомагателно производство и там се извършва аналитичното отчитане на разходите. При всички случаи във всяко спомагателно производство разходите се отчитат и по статии на калкулация. Калкулационната схема за спомагателните производства зависи от отрасловата принадлежност на съответното производство. При автотранспорта ще има статии за гориво, заплати, текущ ремонт и т.н. В спомагателните производства, които произвеждат еднородна продукция се открива само 1 сметка – синтетичната сметка, по която разходите се отчитат по калкулационни статии. При спомагателното производство, в което се произвежда разнородна продукция се организира аналитично отчитане по видове изделия. Обикновено тези спомагателни производства работят по поръчков метод. При тях аналитичното отчитане е по-разнообразно:

Дт тек.ремонт в цех 1 Кт Дт пр-во на резервни части Кт Дт общопро-вени разходи Кт- - - -- -

Дт Тек.ремонт в цех 1 Кт Дт основен ремонт на Кт

43

По отношение на отчитането на разходите всички разходи се отчитат първоначално като разходи по икономически елементи и след това се прехвърлят като разходи за спомагателното производство. Дебитира се сметка 612 и се кредитират сметките от гр. 60. След като поръчките бъдат завършени разходите на спомагателните производства се отчитат по направления.

* С продукцията611 / 612

* За услугите, които са извършени за други звена на предприятието 614 / 612615 / 612* По същия начин ще се отчетат разходите за продажби, придобиването на дълготрайни активи или

ликвидация и т.н.613 / 612616 / 612

* За произведените резервни части302 / 612

* Ако се извършват услуги на други предприятия703 / 612

Между спомагателните производства се извършват и взаимни услуги. За да се определи себестойността на което и да е спомагателно производство, трябва да знаем стойността на другите спомагателни производства.

25 Отчитане на административните разходи и разходите за продажба на продукцияОтчитане на разходите за организация, управление на предприятието и структурните му звена (административни и общопроизводствени разходи)

В производствените звена, цеховете, на промишлените предприятия освен преките разходи се извършват и някои допълнителни разходи, свързани с организацията на производството и неговото обслужване. Към общопроизводствените разходи се отнасят и технологични разходи, които не могат да се отнесат пряко към съответните изделия. Производствените разходи са самостоятелен обект на счетоводното отчитане. Общата сума на отчетените общопроизводствени разходи в края на отчетно-калкулационния период се разпределя между изделията, пропорционално на определена база. най-често за база за разпределение на общопроизводствените разходи се използват преките разходи и се прилага пропорционалния метод. Според изискванията на стандарт 2 за материалните запаси разпределението на общопроизводствените разходи се обвързва с производствения капацитет. Когато производственото звено използва нормалния си капацитет всички общопроизводствени разходи се разпределят между произведените изделия. Когато обаче има значително отклонение в използвания производствен капацитет, тогава в себестйността на изделията се включват всички променливи разходи и само част от постянните общопроизводствени разходи. Това отклонение се регламентира в счетоводната политика. В тези случаи разходите трябва да се анализират и групират в две групи – променливи и постоянни.

Счетоводното отчитане на производствените разходи се извършва чрез сметката за общопроизводствени разходи към сметка 611. Организира се аналитично отчитане По производствени подразделения и видове разходи. Отчетните групи общопроизводстени разходи се наричат само статии.

44

При отчитане на тези разходи първо се отразяват по сметки от група 60. На основание на извършеното разпределение на разходите се дебитира 611 и аналитичните сметки за съответните изделия.

В състава на административните разходи се отнасят всички разходи произтичащи от общата организация и администрацията на предприятието. Тези разходи се отчитат също по видове (статии), като те могат да бъдат за заплати, осигуровки, командировъчни, издръжка на лекия транспорт, канцеларски, амортизация. Отчитането на административните разходи се осъществява чрез сметка 614 диференцирано по статии. След като през отчетния период се формира окончателният размер на тези разходи, този размер се отнася в търговската себестойност на продадената продукция.

От самото наименование се подразбира, че разходите за продажби са онези разходи, за реализирането на продадената продукция. Към тях се отнасят всички разходи за продажба на продукцията до напускането на склада. Във връзка с продажбата на промишлената продукция една част от разходите могат да бъдат за сметка на предприятието продавач, а друга част за сметка на клиентите. Тези въпроси се уточняват в договорите (офертите, ценоразписите). Тези разходи са основно транспортните разходи, но могат да бъдат и разходи по монтажа. Обикновено в договорите за продажба разпределянето на разходите между доставчика и клиента се регламентира чрез термина „франко”. В някои случаи е възможно транспортни разходи, които по договора са за сметка на клиента, да са извършени от продавача. В този случай продавачът фактурира заедно с продукцията и транспортните разходи.Към разходите за продажби се отнасят и разходи за реклама, разходи за участие в изложби, панаири, разходи за ползване на разпределителни складове за продажба. Разходите се отчитат по групи и това отчитане е общо за всички продажби. В някои случаи би могло транспортните разходи да се отчитат по видове продукция. Разходите за продажби в края на всеки месец се разпределят между продадените изделия и се включват в себестойността на изделието.

701 / 61526 Отчитане на промишлената продукция и на приходите от нейната продажбаСчетоводно отчитане на промишлената продукция и на приходите от нейната продажба1. Същност, оценка и документиране на продукцията и продажбите.

Готовата продукция е крайният веществен резултат от производството на стопанската дейност на всяко промишлено предприятие. Отнасят се изделията, които са преминали през всички фази на производствения процес и не изискват по нататъшна преработка. Това са изделията, които са напълно комплектовани, отговарят на изисквания за качество и на договорни условия. Паралелно с производството на продукция промишления капацитет се изпълняват различни услуги – шивашки и др. Условията са също краен резултат от завършен производствен процес, но за разлика от готовата продукция те нямат веществено изражение, а са включени в други материални обекти – ремонт. Тези услуги не могат да се складират, те се реализират в момента на тяхното извършване. Услугите не се отчитат като готова продукция. Като правило готовата продукция и услугите са предназначени за .... извън предприятието. Във връзка с това те се предоставят на съответните потребители посредством тяхната реализация и продажба. Осъществяването на процеса на продажби се извършва обикновено от специално обособено звено, което осъществява цялостната дейност по съхраняването на продукцията, за сключване на договори, провеждане на всички въпроси свързани с продажбите. Съществен въпрос свързан с продажбата на готовата продукция е този за момента, в който трябва да се отрази самата продажба. В съответствие с нормативните актове на ръководството – стандарт 18 – за момент на продажба се счита фактурирането и изпращането на готовата продукция. В случаите когато производителя поема ангажименти, свързани с монтажа, пробна експлоатация, тогава момента на отчитане на продажбата може да се отложи. Организацията на отчитане на готовата продукция в значителна степен се обуславя от нейната оценка. Произведената и заприходената в складовете продукция се оценява по фактическа себестойност, формирана от основните производствени разходи. Допуска се при текущото счетоводно отчитане, произведената готова продукция да се заприходява и по други оценки – планова, продажна, нормативна. В края на отчетния период във връзка с приключването тази оценка се коригира до фактическата себестойност. Освен това в края на финансовата година наличната в складовете готова продукция, може да се преоцени в съответствие с пазарните стойности валидни към края на годината. Тази преоценка се прави само в случаите когато отчетната

45

стойност на наличната продукция е по – висока от нейната справедлива стойност - принцип на предпазливост. За да се направи тази преоценка следва да се събере информация за пазарните стойности по отделни видове изделия. Ако няма активни пазари за съответните изделия, качеството на справедливи стойности се вземат продажните цени на същата тази продукция – последни продажби. Извършва се преоценка на онези изделия, на които отчетната стойност е по – голяма от справедливата стойност. Възможно е за преоценена продукция в края на следващ отчетен период да се извърши дооценка, ако пазарната стойност се е увеличила. В този случай увеличеното е до размера на справедливата стойност, но не повече от предходното намаление. Поради обстоятелството, че готовата продукция от един и същи вид, произведен през различни периоди на годината има различна фактическа себестойност при изписването на продадената готова продукция тя се оценява по реда за оценка на материалните запаси регламентиран в стандарт 2. Според стандарт 2 се дава вариантност. Препоръчителният подход за оценката на готовата продукция е тя да се изписва по конкретно определена цена – по партиди. Такъв подход може да се приложи за изделия, които имат индивидуален характер. Когато не може да се приложи този подход, се прилага алтернативния подход – при него продадената 303 може да се изпише или по средно претеглена цена или при последователно изчерпване на количествата – първа входяща – първа изходяща, последна входяща – първа изходяща. Предприятията, които прилагат МСС не могат да прилагат метода последна входяща – първа изходяща. Продажните цени на готовата продукция се определят чрез договаряне. Анализира се себестойността, разходите за продажби, лихви. По извън счетоводен път предприятието следва да направи калкулация на цената. Ще се прибави минимален процент печалба и ще се определи минимална цена, която подлежи на договаряне. Документирането на готовата продукция се извършва чрез следните първични документи – за предадената в складовете продукция – складова разписка. Тя се съставя от МОЛ на склада най – малко в 1 екземпляр. В случаите когато складовете за готова продукция са отдалечени от производствените звена се използва пътна разписка или приемателно – предавателна разписка. Този документ се съставя от ръководителя на производственото звено и се подписва от приемащия – човека, който транспортира, с което приема отговорността за предавана в склада. Когато 303 е предадена в склада МОЛ издава складова разписка. Когато в складовете се транспортира многократно продукцията, съпроводена от множество разписки се съставя една обща складова разписка, където се посочват номерата на другите складови разписки. Всички складови разписки трябва да бъдат описани и от органите за технически и качествен контрол. Те трябва да бъдат заверени. Складовите разписки на определени интервали от време се представят в счетоводството - най малко един път в месеца. Те се описват в съпроводителен опис, който се подписва от приемащия счетоводител. В счетоводството складовите разписки се групират по видове изделия и по МОЛ. На основание на групираните данни в счетоводството се съставят и счетоводните записвания за заприхождаването на готовата продукция. Отпускането на готовата продукция за продажба се извършва в съответствие със сключените договори или ако няма такива с направените заявки от купувача. За всеки конкретен случай за отпускане на готовата продукция за продажба отдел пласмент издава нареждане за експедиране на стоки. То представлява заповед за отпускане. Нареждането се издава в 4 екземпляра. Единия остава в пласмента, а другите се дават на МОЛ на склад. След като началник склада изпълни нареждането и отпусне количеството продукция единия екземпляр се предава в счетоводството, в отдел пласмент и последния за МОЛ. В нареждането са описани видовете изделия и тяхното количество, които трябва да бъдат отпуснати на клиентите. След изпълнението в склада в него се описват фактически отпуснатите количества. След като се изпълни нареждането екземпляра от отдел пласмент се сравнява с разрешеното количество и се следи за изпълнението на заявката. Този в счетоводството се остойностява по съответни цени и този екземпляр е основание за издаване на фактурата. Когато продукцията се изпраща на клиента чрез транспортно средство в нареждането се изписва и транспортния документ, където се подписва и шофьора. В по малки предприятия тези функции се използват от счетоводството. Изнасянето на продукция от територията на предприятието се документира с пропуск. Отдел пласмент издава разрешение за изнасяне. Може да не се издава а да се издаде екземпляр от нареждането. Възможно е ако фактурите се издават в момента на напускане, тя служи.... Фактурата е този документ, чрез който се оформя продажбата и се определя дължимата от клиентите сума. Описва се вида и количеството на изделията, тяхната продажна стойност,

46

транспорт, амбалаж. Ако се прави отстъпка във фактурата отстъпката се посочва след описването на конкретните изделия и тя се приспада от продажната стойност. Върху общата стойност във фактурата се изчислява и ДДС. Фактурите обикновено се издават в 3 екземпляра. Ако се издават от кочани, оригинала е за клиентите, единия се откъсва и се прикрепя към дневникът за продажби, и третия остава в кочана. Те могат да бъдат и компютърни, трябва да пише оригинал. Във връзка с продажба на продукция на клиенти да се правят отстъпки за изпълнени договорни условия – за закупено по – голямо количество продукция. Отстъпките се правят в края на конкретен отчетен период. В този случай се издава кредитно известие за разликата в цената като се посочва номерата на фактурите за продажба, по които се прави отстъпка и съответно се коригира общата стойност. Постъпилите в счетоводството фактури по нататък се използват за счетоводното отразяване на продажбите, вземанията от клиенти и приходите от продажбите. На основание на складовите разписки и изпълнените нареждания за експедиране на стоки МОЛ в складовете осъществяват оперативна отчетност. Тази оперативна отчетност може да се осъществява ръчно и чрез компютър. При нея за всяко изделие се обособява отделна аналитична сметка, при ръчното това са картони. В тези аналитични сметки по видове изделия МОЛ записват прихода на продукция на основание на складовите разписки и разхода на продукция на основание на изпълнените нареждания за експедиране на продукция. В края на всеки отчетен период МОЛ прави извлечение от картоните, което има в съдържание количествена оборотна ведомост и го предава в счетоводството. Счетоводството в края на всеки отчетен период създава оборотни ведомости, в това число и на аналитичните сметки, с цел сравнение на дебитни и кредитни обороти, крайни салда. Данните за количества в оборотната ведомост се сравняват с извлеченията на МОЛ. Установяват се различията. Оперативното отчитане в складовете се дублира с това в счетоводството. В някои случаи е възможно в счетоводството да не се води аналитично отчитане нито количествено, нито стойностно. Складовото отчитане в този случай се осъществява от счетоводител. Преди това обаче се подготвя информация за стойността на постъпилите и отпуснатите изделия. Възможни са и други варианти, които обаче са приложими когато продукцията се отчита по една неизменна оценка – нормативна себестойност. В складовете няма проблем да се записват от МОЛ и стойностните величини, тогава в счетоводството се осъществява само стойностно отчитане и се изчисляват само крайните салда – оперативно – счетоводен метод. МОЛ прави извлечения за количество и стойност.

Организация на синтетичното отчитане

То се осъществява се чрез синтетична сметка 303. Към нея се обособяват сметки в зависимост от местонахождението и предназначението. Може да има само една сметка. Ако има повече тя се шифрира. Сметка 303 2 – Продукция на отговорно пазене се използва за отчитане на продукцията, която е на отговорно пазене в клиентите. Изпратили сме му продукция, но по една или друга причина не е продадена. Продали сме му я, фактурирали сме, но има грешка, издаваме кредитно известие, правим сторно, но продукцията е в клиента. Така стоят нещата и при ремонт. Организира се аналитично отчитане по изделия и по местонахождения.

303 3 – Продукция на консигнация – тази сметка се използва когато предоставяме на наши клиенти продукция, която те купуват и ние фактурираме след като бъде продадена. Такъв подход на дистанционни продажби се прилагат когато продукцията е по – трудно продаваема, клиентите не купуват защото се страхуват че няма да могат да я продадат и при отложено плащане. От 01.10 тази година от ЗДДС това се счита за доставка и доставчикът дължи ДДС за доставената продукция на консигнация. Сключват се договори, предават се въз основа на складови разписки:

1. За тази продукция – 303 3/303 1 - при продажбата изписването ще бъде в тази сметка.

За продаденото количество се съставя протокол за инвентаризиране на продукция, издава се данъчна фактура, която не служи за отразяване на продажба а за ДДС. Аналитичното отчитане е по видове изделия и по консигнанти – предприятия, които са получили стока на консигнация. Изпълнени, но не предадени работи – сметка, която се използва от предприятия, които извършват услуги.

47

Сметка продукция - 303 – по дебита – отчетната цена на произведената продукция – фактическа, планова, корекциите на тази стойност, излишъците, върнатата от клиентите продукция, дооценка съобразно справедливата стойност. По кредита се отразява отчетната стойност, обезценки, липси и брак на продукцията. Трябва да имаме в предвид че при добра организация на отчитане съществува възможно за еднократни записвания по сметката в края на отчетния период. По аналитичните сметки се правят всички записвания за постъпленията в склада, за изписване от склада и в края на месеца по сметка 303 се записва само разликата между прихода и разхода на продукцията. Продадената през месеца продукция се изписва директно от сметка 611, произведената продукция се записва по сметка 303. Ако се окаже, че сме продали повече продукция от колкото сме произвели разликата се отразява по сметка 303. И обратно – ако се окаже, че сме продали по – малко количество продукция отколкото сме произвели, разликата се отразява по сметка 611.

2. За произведената продукция - 303/611 3. За продадената продукция - 701/303

4. Приемаме, че няма да са прави текущо записване през месеца по сметка 303. Остава само 701/611 за продадени 70 единици. Това означава в края на месеца да се заприходи само разликата – тоест ако сме произвели 100, заприхождаваме само тези 30 единици:

303/611 – 30 единици. В другия случай , 611/303

Аналитичното отчитане се организира по видове изделия, по складово, по МОЛ. Процесът на продажбите на продукция се отчита чрез сметка 701 – постъпления от продажба на продукция. Тя има характер на операционно – резултатна. Осигурява информация за приходите и резултатите от продажбата. По кредита се отразява всяка продажба с продажбена стойност, а по дебита се отразява отчетната стойност, разходите за организация и управление, разходите за продажби. Ако дебитния оборот е по – малък от кредитния оборот – печалба и обратно. Печалбата се записва по дебита на сметка 701, а загубата по кредита, но за предпочитане е червено сторно. Аналитичното отчитане към тази сметка се изгражда по видове изделия, обикновено стойностно. Когато се продава продукция с ангажимент за гаранционно обслужване прихода се отчита изцяло а за стойността на гаранцията се създават провизии, които се отчитат чрез сметка 497 – провизии, признати като пасиви. Пасивна сметка, която показва бъдещо задължение. Организира се аналитично отчитане по клиенти, по видове изделия и по гаранционни срокове. Тя се кредитира при продажба, а се дебитира при извършване на разходи по гаранционно обслужване.

Отчитане на постъпленията и продажби на продукцията

1. Постъпилата в складовете готова продукция се заприходява по обобщени данни от складовите разписки, след като сме определили себестойността

303/611 - с фактическата себестойност. 2. Възможно е предприятията, които нямат незавършено производство да не използват сметка 611. 303/група 603. Когато предприятието отчита продукцията си по неизменна оценка това записване се съставя

чрез нея. Ако продукцията е заприходена по ориентировъчна оценка следа като се калкулира фактическата себестойност се съставят счетоводни записвания за коригиране на тази оценка до фактическата – 303/611 черно записване, ако фактическата себестойност е по голяма от отчетната и обратно - 611/303 чрез сторно. Заприходената продукция се изписва и се продава.

4.За продадената продукция въз основа на фактурите – се дебитира 411 с общата стойност и се кредитира 701 с продажната стойност, 4532 – ДДС.

5. Ако продажбата е за износ няма да има ДДС – 411/701 – но това записване ще бъде по стойност на валутата, която се продава по централен курс.

6. За отразяване на постъпленията от продажбите група 50/411.

48

7. Ако плащането е от продажби в чужбина се дебитира 504 по курса към датата на плащането, и се кредитира 411 със сумата, на издаване на фактурата. За курсовите разлики се дебитира сметка 624 когато курса е намалял или ще се кредитира 724 курсът е нараснал.

8. Продадената продукция въз основа на фактури се отписва обикновено от сметка 303, с което се освобождава от отговорност МОЛ. За целта – 701/303 или 611, ако текущо не се води 303.

9. В практиката много често се осъществява натурална размяна между контрагентите. Тези натурални размени в практиката са известни като бартерни сделки. В тези случаи обаче се издават нормални фактури с ДДС – основание за доставка, плащане не се извършва. За продажбата ще се дебитира 414 клиенти за продажби при определени условия с общата сума по фактурата и ще се кредитира701, 4532. За получената фактура 302, 4531/414. Ако първо отчитаме продажба ползваме 414, същата ползваме за доставката и обратно. Ако отчитаме първо доставка 404.

10. За изписване на продукцията 701/303,611. После се отчитат административните разходи и разходите за продажби, които се разпределят пропорционално на продажните стойности.

След всички тези записвани в сметка 701 се установява резултата – 701/123 за печалба и обратно за загуба.

11. За продажбите които се извършват с гаранционен срок и обслужване се създават провизии. Определя се процент върху продажбите. За създаване на провизията 609/497.

Сметка 609 се отнася директно към 123 и по правилно е първо към 615 и после 123/615. Не е необходимо разходите да се отчитат като разходи за дейността. Отразяват се за сметка на провизиите – 497/503.

12. След като изтече гаранционния срок и провизиите не са усвоени тогава кредитните салда по 497 се отразяват като приход по 709 – 497/709.

С отчетените приходи се намалява облагаемата печалба. Тези записвания са класическите записвания.

13. На практика във фактурите за продажба се включва амбалаж, транспортни разходи когато по договора транспортните разходи са за сметка на 411, но са извършени от нас.

- За амбалажа и за транспортните разходи 411/709 за амбалажа, 703 за транспорта и за ДДС 4532. - За да изпишем амбалажа 709/302 – обикновено амбалажа се фактурира по неговата отчетна

стойност, защото клиента го връща. - За изписването на транспортните разходи, когато са платени на транспортно предприятие 703/498

или 401. - Когато сме получили фактура за този транспорт 498 с услугата,4531/503.- Когато транспорта е извършен със собствени транспортни средства тогава изписването е от сметка

612 или 703/612. В този случай записването е по себестойност и ще има резултат от услугата.

14. Когато при текущото счетоводно отчитане продукцията е била отчитана по планова или нормативна се извършват корекции до фактическата себестойност. 303/611 ако фактическата е по висока от ориентировъчната. При продажба сме изписали продукцията по ориентировъчна стойност. За да се установи реалния финансов резултат и за коригиране на оценката на продадената продукция 701/611 – черно записване за фактическата себестойност, а червеното - ориентировъчната. Освен пряко коригиране на разликата е възможен и друг начин на отчитане – косвено коригиране. В този случай за отчитане на разликата между ориентировъчната и фактическата оценка се обособява отделна сметка, която се наименува и се отчита разликата. Тя има характер на регулираща. В едни случаи е допълваща когато фактическата е по - висока от ориентировъчната, и контрарна – фактическата себестойност е по - ниска. Когато се работи по ориентировъчна оценка след калкулиране на фактическата себестойност на продукцията с разликата, в случай че фактическата е по - висока 303 5/611, и обратно когато фактическата е по - ниска от ориентировъчната 611/3035. В този случай не се правят корекции по сметка 303, защото те са в отделна сметка. Тази разлика не се отчита за отделни изделия, а общо или за всички групирани по отделни групи. За да се формира реалния финансов резултат и нейното изписване се прави корекция по

49

сметка 701. Тъй като разликата е отчетена обща за да определим сумата на корекцията трябва първо да определим един процент, който отразява съотношението между всички продадени изделия и ориентировъчната им оценка. Вземаме салдото по сметка 303 5, разделяме на ориентировъчната оценка и се намира съотношението. Тогава, за да се направи корекция ориентировъчната оценка на продадената продукция се умножава с този процент, общо, не по изделия 701/303 5 – черна статия, когато сметка 303 5 е с дебитно салдо, ако фактическата е по - висока, и червена – при по – ниска фактическа себестойност или 303 5 е с кредитно салдо.

Отчитане на резултати от инвентаризацията и преоценката на готовата продукция

Инвентаризация се извършва най-малко веднъж в годината във връзка с годишното приключване. Инвентаризация може да се извършва и по други поводи, например с контролно значение, при смяна на МОЛ, установени кражби, стихийни бедствия и др. Резултатите от инвентаризацията се документират с инвентаризационни описи комбинирани със сравнителна ведомост. В описите се записват данните от инвентаризацията, които по – късно се сравняват с тези от счетоводния отдел. Във връзка с резултатите от инвентаризацията се съставят следните протоколи:

- за липса за сметка на предприятието- за липса за сметка на МОЛ- за брак- за компенсиране на липси с излишъци- за утвърдени естествени фири

Всички протоколи се утвърждават от ръководителя на предприятието. Нормите за естествените фири при съхраняването на готовата продукция се прилагат само в случаите когато са налице фактически липси от съответните изделия.

* Компенсиране на липси с излишъци се извършва само при наличието на причинно-следствена връзка между тях. То се извършва натурално и стойностно. Разликата от компенсирането се третира или като липса или като излишък. При наличие на липси първо се извършва компенсиране с излишъците и след това се прилагат нормите за естествените фири. За извършеното компенсиране се дебитира сметка 303, аналитичната сметка, по която е установен излишък и се кредитира пак 303 с аналитичната сметка, по която е установена липса.

* По отношение на излишъците се дебитира сметка 303 и съответната аналитична сметка, а се кредитира сметка 709.

* За признатите фири се дебитира сметка 601 или 609 и се кредитира сметка 303, като за продукти, които се отчитат като полуфабрикат се ползва сметка 601, защото същите отиват пак в производството.

* За липси без вина на МОЛ и за брака се дебитира сметка 609 със себестойността и ДДС-то и се кредитират 303 и 4532.

* Когато брака и липсите са от застрахована продукция и са в резултат на застрахователно събитие най-правилно е с отчетната стойност да се дебитира сметка 494 и да се кредитира сметка 303.

* След като застрахователят определи размера на обезщетението с непокритата част от липсата или брака ще се дебитира сметка 609 и ще се кредитира сметка 494.

* Възможно е брака да се отчете като разход по сметка 609 и после обезщетението да се отчете като приход по сметка 709. Но ако се отчете като разход се начислява и ДДС, и на по – късен етап ние няма да имаме право на данъчен кредит, след като застрахователят определи щетата.Липси по вина на МОЛ - както при всички липси МОЛ се начитат по пазарната стойност и полагащото се ДДС.

442 / 303, 443 и 4532.

за получените суми – 501 / 442 ако сумата е удържана от работната заплата - 501 / 421 за всяка вноска пропорционално се отчита и ценовата разлика

50

443 / 709Всички разходи от липсите и брака се отнасят в състава на административните разходи. Дебитира се сметка 614 и се кредитира сметка 609.

В края на финансовата година при положение, че отчетната стойност на продукцията е по-висока от пазарната се извършва преоценка.

* За разликата от по-високата отчетна стойност и пазарната 608, 609/ 303 Този разход от преоценка не е данъчно признат разход и води до увеличаване на данъчната печалба.

В следващи периоди, когато пазарната стойност се увеличи по отношение преоценената продукция се извършва дооценка, но не повече от предишното намаление. Това увеличаване се отчита като приход по сметка 709 – 303 / 709

27 .Отчитане на разходите за производство и калкулиране себестойността на продукцията в растениевъдството

Особености на счетоводното отчитане на разходите, продукцията и приходите от селскостопанските дейности

1. Основи на организацията на отчитането на разходите в селското стопанствоСелското стопанство се характеризира с много особености, които оказват съществено влияние

както върху неговата организация, така и върху организацията на счетоводното отчитане на разходите в обособените дейности и производства. Производственият и технологичния процес в селското стопанство се отличава с голяма продължителност. За много от производствата, растениевъдството и животновъдството достига до 1 или дори до няколко години. Независимо от това обстоятелство в селското стопанство е възприет годишен калкулационен период (календарна година). Това обаче не означава, че във всички случаи извършените през съответната година разходи се включват само в себестойността на произведената продукция през същата година. Разходите извършени за производствата от растениевъдството, които обхващат периоди от 2 и повече календарни години се систематизират по години на реколтиране (придобиване на реколтата). По този начин се създават условия за сравнително прецизно калкуларине на себестойността на растениевъдната продукция. В отрасъла животновъдство всички разходи се включват в себестойността на произведената продукция за годината, през която са извършени. Селскостопанското производство се осъществява със значителен вътрешно производствен оборот. Това означава, че за голяма част от произведената селскостопанска продукция е необходимо и изходно условие за осъществяването на същото или друго производство. (Една част от продукцията се продава, а друга се оставя за семе. Този процес не е безкраен, периодично се купуват семена, които са няколкократно по – скъпи. Продукцията от растениевъдството се използва за храна на животновъдството).Наличието на вътрешно производствен оборот поставя въпроса за оценката на употребената за собствени нужди готова продукция, а начина на оценката оказва влияние върху себестойността на готовата селскостопанска продукция. Предриятията, които спазват стандарт 41 оценяват продукцията по пазарна стойност. При това положение употребената за собствени нужди продукция не оказва влияние върху продукцията от новото производство. Предприятията, които работят по фактическа себестойност включват употребената продукция по фактическа себестойност. Това води до деформиране на себестойността, а съответно и на резултатите през отделните отчетни периоди.

Повечето селскостопански производства се характеризират с голяма комплексност. При тях в резултат на единния производствено технологичен процес се добиват по няколко основни продукта, а в някои случаи и допълнителна продукция. В селското стопанство обект на калкулация е само основната продукция, която е и цел на производството. Допълнителната продукция се оценява по пазарна стойност (или нетна реализируема стойност) и се изключва от общата сума на фактически извършените производствени разходи. Като се има предвид комплексността на повечето производства и технологията на осъществяването им, съществена част от основните разходи не могат да се отчитат текущо като преки

51

за съответните продукти. Тези разходи първоначално се отчитат като общи, а в последствие се разпределят по обекти на калкулацията (по продукти). Наличието на тези общи разходи обуславя организирането на сложна система за аналитично отчитане на разходите с различна степен на детайлизация – по отделни производства, култури, животни. Във всички случаи разходите по сметките за производствата се отчитат и по статии на калкулацията.

Калкулационната схема в селското стопанство обхваща следните групи разходи:1. Разходи за семена и посадъчен материал. Чрез нея се отчитат количествено и стойностно

употребените за отделните растениевъдни производства семена и посадъчен материал. Ако са от собствено производство се оценяват в съответствие с възприетата счетоводна политика – нетна реализируема или фактическа стойност.

2. Разходи за торове - могат да се разделят на минерални и органични. 3. Разходи за фуражи - отразяват се количествено и стойностно използваните фуражи за изхранване

на животните по пазарна стойност.4. Разходи за медикаменти и препарати за борба с болести и вредители – разходи за придобиване на

отделни препарати за отделни култури.5. Разходи за външни услуги - отчитат се извършените на предприятието механизирани услуги

(трактори, комбайни, самолети за пръскане).6. Разходи за амортизация - отнася се амортизацията на дълготрайни активи, които са свързани

пряко с отглеждането на животните или културите. За някои от културите няма амортизация. Например на земята не се начислява амортизация, а амортизацията на механизацията е разход за спомагателните производства.

7. Разходи за заплати - отразяват се начислените заплати на работниците във ферми, полета, в това число и заплатите на механизаторите. Отчитат се пряко по култури, а не общо.

8. Разходи за осигуровки - отнасят се социалните и здравни осигуровки за заплатите включени в предходната статия на калкулация.

9. Разходи от спомагателна дейност - отнася се себестойността на извършените услуги от спомагателните производства - механизираните дейности, транспорт. Отнасят се услугите по планова себестойност и в края на годината тази планова себестойност се коригира до фактическата. Тази статия може да се диференцира по отделни спомагателни производства.

10. Разходи за напояване и мелиорации - отчитат се всички разходи за напояване на съответните култури. Когато разходите за напояване не се отчитат пряко по култури, общият разход за напояване се разпределя по култури пропорционално на декарите напоена площ.

11. Други разходи.

Независимо от посочените до тук общи постановки и единната калкулационна схема, налице са и някои особености в организацията на отчитането на разходите.

Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на растениевъдната продукцияОрганизацията на отчитане на разходите в растениевъдсвото и калкулирането на себестойността на

готовата продукция се обуславят от много фактори и условия. Такива са организацията и технологията, продължителността на производствения процес и комплексността на производствата. Съвместното влияние на посочените фактори предполага паралелно с аналитичните сметки за съответните култури – царевица, пшеница, да се обособяват и аналитични сметки за отчитането на общи разходи, които се извършват едновременно за няколко култури или за няколко продукта, а също и за едни и същи култури, но отглеждани през различни калкулационни периоди. Във връзка с това се обособяват следните групи аналитични сметки за отчитане на общи разходи. Аналитични сметки за отчитане на общи разходи по отношение на няколко култури:

1. Аналитични сметки за отчитане на общи разходи по отношение на култури - тези общи разходи се разделят на общи разходи върху незасети площи и общи разходи върху засети площи. Към общите разходи върху незасети площи можем да отнесем всички разходи от подготвянето на почвата до

52

засяването на съответната култура. Общите разходи върху засети площи са например разходите за вредители.

2. Общи разходи по отношение на калкулационните периоди – наторяване с естествени торове, многогодишни култури, разходи по засяване

3. Разходи, които са общи по отношение на отделните продукти. В резултат на отглеждането на съответна култура се получават няколко продукта. Наличието на посочените общи разходи предполага използването на подходящи бази за тяхното разпределение съответно между калкулационни периоди, продукти или култури.. Разпределението на общи разходи извършвани за няколко култури се осъществяват пропорционално на физическите декари засята площ от съответните култури. Разходите отнасящи се за няколко калкулационни периода се разпределят или в зависимост от полезния ефект в определено съотношение или пропорционално на годините на рекултиране на съответната култура.

Сравнително по-труден е въпросът за разпределение на разходите извършени общо за няколко свързани продукта. При повечето растениевъдни продукти се получават по няколко продукта, а паралелно с това и допълнителни продукти. Останалата част от разходите следва да се разпределят между продуктите. Тези разходи се разпределят на практика или пропорционално на продажните стойности или чрез приравняване на свързаните продукти към един от тях.

Във връзка с формирането на себестойността на селскостопанската продукция съществено значение има и обхвата на разходите, които се включват в тази себестойност. За зърнените култури в себестойността се включват всички разходи до заприходяване на продукцията в складовете. По отношение на фуражите, себестойността им включва разходите за транспорта и складирането по съответния ред. По отношение на зелената маса в себестойността се включват разходите до доставката във фермите. По отношение на плодове, зеленчуци в себестойността се включват всички разходи до тяхната продажба.

Методиката за счетоводното отразяване на разходите по синтетичните сметки не се различава от методиката при другите производства. Известни особености произтичащи от особеностите на производството са налице при аналитичното отчитане. Схемата е следната:

1. По отношение на разходите за подготовката на почвата. Дебитира се сметка 611 с всички разходи, към която се обособяват аналитични сметки за различните мероприятия – дълбока оран, брануване, наторяване и се кредитират сметка 601, 604, 605, 612 (с плановата себестойност на услугите).

2. След засяването на отделните участъци от общата площ със съответните култури за отразяване на частта от общите разходи се дебитира сметка 611 и аналитичната сметка за съответната култура и се кредитира сметка 611.

3. За счетоводното отразяване на текущите разходи по засяване и отглеждане на съответната култура пак се дебитира сметка 611, но се кредитира с преките разходи – 601 по отношение на закупени семена, посадъчен материал, торове препарати, 303 – семената, посадъчния материал от собствено производство и съответни сметки от група 60.

Тези записвания се правят за всички култури. Много често растениевъдните култури цялостно или частично могат да бъдат унищожени от различни природни бедствия. Когато в резултат на природно бедствие се унищожи цялата площ от културата в зависимост от периода, в който е станало това налице са три възможности:

1. може върху тези площи да се засее същата култура;2. може да се засее друга култура или 3. нищо да не се засее.

Когато върху площ от унищожена култура се засява друга или същата култура като загуба се третират само разходите по засяването и отглеждането на тази култура. А разходите по подготовката на почвата ще се прехвърлят за новата култура. Разходите, които няма да се повтарят се прехвърлят за новата култура.

611 1 / 611 1 - ан.с/ка нова култура / ан.с/ка – стара култура

53

Останалата част се отчита като извънреден разход – 691 / 611 1 – ан.с/ка унищожена култура. Природното бедствие може частично да е унищожило културата, като загуба ще се отнесе пропорционално на база на процента на унищожаване – 691 / 611 1

Освен посочените до тук принципни положения, които се отнасят за всички култури, при отчитане на разходите за някои култури ще разгледаме организацията на отчитането на различните групи култури според тяхното аналитично отчитане.

Най-елементарно е отчитането при културите, от които се добива само един основен продукт – зърнени култури, овес, царевица. За тези култури се открива по една аналитична сметка. По тази аналитична сметка последователно се отразяват частта от раходите за подготовка на почвата. Когато от съответната култура се добива и допълнителна продукция себестойността се определя по метода на изключването на разходите и по директния метод. В някои случаи – царевицата – е възможно да се получат два основни продукта – силаж и зърно.

Едногодишни култури, от които се добиват по няколко основни продукта.В тази група можем да отнесем подреждането на овошки, цветя и др. За всяка от тези култури се открива по една обща аналитична сметка за отчитане на разходите по засяването и отглеждането и по една аналитична сметка за отчитане на разходите по прибиране на отделните продукти. В края на периода на отглежданетно общата сума на разходите по засяването и отглеждането на съответните култури се разпределя между продуктите на база на продажната им стойност. Производства в оранжериите и парницитеПри тези производства върху едни и същи площи през годината могат да се отглеждат по няколко култури и разходите за отглеждането на тези култури обикновено са различни през различните сезони от годината. За нуждите на калкулирането в тези производства се откриват по 3 групи аналитични сметки:

- за отчитане на общите разходи за оранжериите през годината. Те нямат отношение към отделните култури. Това са разходите за ремонта, за амортизацията на оранжерията и т.н.

- за отчитане на сезонните разходи. В тези аналитични сметки се отчитат характерните за сезона разходи. Например през зимата се отчитат разходи за отопление.

- За преките разходи за отделните култури. Това са разходите за семена, препарати и др.

Общите разходи и сезонните разходи подлежат на разпределение за отделните продукти. За оранжерийните производства разпределението на разходите се извършва пропорционално на квадратните метри и дните на отглеждането. По отношение на парниковите производства базата за разпределение на разходите са рамкодните.Друга група култури са многогодишните култури с неколкократно рекултирани през отделната година и добивани по няколко продукта. При отчитането на разходите за тези култури се откриват по 3 аналитични сметки: една аналитична сметка за засяването на съответната култура, по една аналитична сметка за съответната година на отглеждането и по една аналитична сметка за всеки продукт. Разходите по засяването на съответната култура до годината на плододаването се разпределят пропорционално на годините, през които ще се получава продукцията (това са обикновено 3 години). При ягодовите насаждения обикновено се получава един продукт. В този случай разходите във връзка с прибирането на реколтата могат да се отчитат по аналитичната сметка за отглеждането през съответната година. Ако обаче се получат два продукта се откриват аналитични сметки (например ягоди-плодове и ягоди-за разсад). По-различен е случаят с тревните култури, при които през всяка една година на отглеждането се получават по няколко култури (например люцерна). При тези случаи се откриват аналитични сметки за всяка година на отглеждането и през всяка една година се откриват аналитични сметки за всеки получаван продукт. Предвид обстоятелството, че продуктите са няколко, като се има предвид, че през годината от различните площи се получават различни продукти, то самото разпределение на разходите не може да се извърши на база на физическите декари. Може да се подходи по два начина: чрез приравняването на отделните продукти към един от основните или пропорционално на условните декари рекултирана площ. Тези условни декари се получават като сбор от физическите декари окосени за съответния продукт при всички рекултирания

54

28 Отчитане на разходите за производство и калкулиране себестойността на продукцията в животновъдствотоЖивотновъдството се изразява в отглеждането на различни по вид, състав и предназначение животни. Тези животни са групирани в няколко групи – млади животни, животни за угояване, дребни и едри продуктивни животни. Отчитане на краткотрайните биологични активиКраткотрайните биологични активи са специфичен обект на счетоводството в подотрасъла животновъдство. В този подотрасъл те формират основната част от краткотрайните активи на предприятието. Предвид техните биологични качества и функционалното им предназначение при осъществяването на стопанската дейност краткотрайните биологични активи се обособяват в следните групи:

- млади животни. Към тази група се отнасят родените от основните стада, както и закупените от други предприятия млади животни до навършване на определена възраст. Обикновено младите животни са предназначени за попълване състава на основните стада. В някои случаи част от отгледаните млади животни се продават на други предприятия. Прехвърлянето на младите животни в продуктивните стада се извършва след навършване на определена възраст и придобиване на определени продуктивни качества. В организационно отношение младите животни се обособяват в стада, диференцирани по възрастови групи. Например телетата се обособяват в две възрастови групи – телета до 6 месеца и телета над 6 месеца. Прасетата са в 3 групи – до 2 месеца, 2-4 месеца и над 4 месеца. След като животните от съответната възрастова група навършат пределната възраст за тази група те се прехвърлят в следваща група за отглеждане. При всяко прехвърляне се установява прираста (нарастване на теглото на животното). След навършване на определена възраст животните се прехвърлят в състава на продуктивните животни. Друга част от отгледаните животни се прехвърлят в групите за угояване.- Животни за угояване. Тези животни имат различен възрастов състав и към тях се отнасят всички животни от съответните видове, които са подложени на спеиален режим на отглеждане, с цел да станат годни за продажба. Тези животни се отчитат в групи по видове. - Дребни продуктивни животни. Към тях се отнасят продуктивните овце, пчелни семейства, зайци. Възможно е някои от тези животни да се отчитат като дълготрайни активи. Целта от тези животни е да се получи съответата животновъдна продукция. Предвид тяхната биологична същност и предназначение, на тази група не се определя прираст. Теглото на дребните продуктивни животни (без пчелите) се установява само когато се прехвълят в групата за угояване.Всички животни при текущото им счетоводно отчитане се оценяват по справедлива стойност. Тази справедлива стойност за младите животни и за животните за угояване се определя за килограм тегло. За дребните продуктивни животни справедливата цена се определя за едно животно от съответния вид според притежаваните качества. В края на отчетната година краткотрайните биологични активи се преоценяват в съответствие с действащите пазарни цени. Трябва да се има предвид, че оценката се извършва само при наличието на активен пазар. Когато за някои възрастови групи животни липсва активен пазар те се оценяват по себестойност. Особеният характер на краткотрайните биологични активи предопределя и използването на специфични първични документи за отразяване на операциите във връзка с придобиването, движението на теглото. Тези документи са:- акт за приплод – с него се документират родените приплоди от продуктивните стада. Този акт се съставя ежедневно като за приплодите от дребните продуктивни животни новородените се записват общо с данни за бройките и теглото. Издават се или индивидуални актове за всяко новородено или на отделни редове в акта. В тези актове се записват и други данни като родителите. Актовете за приплод се съставят най-малко в 2 екземпляра от съответния ръководител на фермата, като единия от актовете се предава в счетоводството. - Акт за прехвърляне на животни. Съставя се при всяко прехвърляне на животни от една възрастова група в друга. Описването на животните в акта се извършва по отделно или общо. Този акт се съставя в 3 екземпляра.

55

- Приходна разписка за закупени животни. С тази разписка закупените животни от други предприятия се зачисляват на МОЛ. Издава се от МОЛ, което е получило животните в 2 екземпляра, един за него и един за счетоводстовто. В нея се описват загубените животни индивидуално или общо с данни за броя, теглото и пола. - Акт за претегляне и прираста на животните. Той се съставя обикновено ежемесечно при определянето на прираста на младите животни или на животните за угояване. Този акт се съставя и във всички други случаи, в които се определя прираст и при смяна на МОЛ. В този акт на основата на първичните документи за движението на животните последователно се записват бройките и теглото на наличните животни от предходното претегляне, бройките и теглото на постъпили от други групи или закупени животни, бройките и теглото на напусналите групата животни, бройките и теглото на наличнинте животни при претеглянето им в края на периода. На оновата на тези данни в акта се определя създадения в групата прираст. За целта от сбора на теглата на наличните в края на периода и напусналите групата животни се приспада сборът на теглата на наличните животни при предходното претегляне и постъпилите от вън или други групи животни. Килограми прираст = теглото на животните в края + теглото на излезлите от групата животни – теглото на животните в началото + теглото на постъпилите от вън Този акт също се съставя в 2 екземпляра – за МОЛ и за счетоводството- протокол за приемане и зачиляване на животните в основните стада – с него се документира прехвърлянето на млади животни от последната възрастова група в състава на продуктивните. В този акт по отношение на едрите продуктивни животни описваненто е индивидуално или общо. Протоколът се съставя в 3 екзепляра – по един за двамата МОЛ и един за счетоводството.- акт или протокол за смъртност и клане – с него се документират умрелите и заклани животни. Съставя се в 2 екземпляра, но се подписва от ветеринарния лекар и бригадира на фермата. В случай, че животните са били застраховани се съставя 1 екземпляр повече.

Информацията от всички първични документи се обособява в отчети на животните по видове и възрастови групи.Отчитането на тези животни се осъществява чрез сметките от гр. 31. Там са предвидени 5 сметки – 311 дребни продуктивни животни (птици, основни стада, пчелни семейства) 314 млади животни 315 животни за угояване, 316 животни за ексепериментални цели и 319 други краткотрайни биологични активи. Аналитичното отчитане се организира по видове, по местонахождение и по МОЛ количествено по бройки и кг и стойностно. Само за младите животни аналитичното отчитане е и по възрастови групи. Придобиването се осъществява по няколко начина – новородени, закупуване, прехвърляне от една възрастова група в друга.Приходи възоснова на актовете за приплод сеДебитира се сметка млади животни 314 и се кредитира сметка 611 животновъдство. Разликата в края на годината се отнася като друга разход или друг приход. Когато се закупуват животни от вън се дебитира сметка 311, 314 или 315, сметка 4531 и се кредитира сметка 401.Ако получим безвъзмездно животни дебитираме 311 и кредитираме сметка 709. Когато прехвърляме млади животни от една в друга възрастова група се дебитира сметка 314, ан. Сметка на новата група и се кредитира пак 314 но с ан. Сметка предходната група. Когато справедливите стойности в двете възрастови групи са различни всяка от тези сметки се дебитират или кредитират със същите килограми, но по различна цена. Разликата се отразява или по дебита на сметка 609 или пък по кредита на сметка 709.След навършване на определена възраст младите животни се прехвърлят в състава на продуктивните животни, дебитира се 274 животни в основните стада или сметка 311 със справедливите стойности на съответните животни и се кредитира сметка млади животни, аналитичната сметка на последната възрастова група. За разликата се кредитира сметка 709 други приходи от дейността.

56

Когато се прехвърлят животни в групите за угояване ще се дебитира сметка 315 животни за угояване със справедливата стойност за кг живо тегло и се кредитира 314, 311 или 274 със справедливите им стойности. Разликата се отразява по сметка 609. Резултатът от отглеждането на младите животни и животните за угояване се изразява създадения прираст. С установеното количество прираст по основание акт за претегляне прираста на животните се дебитират сметка 314 или 315 с количеството на прираста по справедлива стойност и се кредитира сметка….Разликата между себестойността и справедливата стойност на прираста се отразява по 609 или 709. При животновъдството повечето от основните разходи се обхващат като преки разходи за съответния вид и групи животни. За разлика от растениевъдството при животновъдсвото не се обособяват общи разходи, защото всички животни са отделно при отделни МОЛ. В животновъдството няма незавършено производство, не се отчита такова. Калкулационият период съвпада с календарната година. Документирането на разходите в животновъдството се осъществява с познатите ни документи. В специализирани ферми могат да се използват лимитни карти за фураж, фактури за услуги и други документи. За счетоводното отчитане към сметка 611 животновъдство се обособяват аналитични сметки по видове животни, по предназначение, а също така по възрастови групи за младите животни, и по статии на калкулация. Всички извършени през месеца разходи на основание на съответните първични документи се отразяват по дебита на аналитичните сметки на 611 и се кредитират различни сметки – 303 за стойността на фуражите, 611 растениевъдство за стойността на зелените фуражи, 601 за стойността на закупени фуражи, медикаменти, 602, 603, 604, 605. Аналитично отчитането на разходите се осъществява посредством отчет за производството. Този отчет се обособява за всяка отчетна група животни и се състои от 2 части – едната е за разходите, а другата за продукцията. Самият отчет изпълнява ролята на аналитична сметка. При отглеждането на животните в зависимост от биологическите им качества могат да се получат 1 или няколко продукта. Независимо от броя на получаваните продукти и от възможността за отчитане на някои разходи като преки, за всяка група животни се отчита само по 1 аналитична сметка за продукти. Когато се получават по няколко продукта разпределянето на разходите между продуктите се извършва по пропорционалния метод, като базата за разпределение е продажната стойност. Обект на калкулиране при отглеждането на младите животн и животните за угояване е прираста и живото тегло на животните. Калкулира се на килограм и на бройка. За приходите при приплодите от едрите продуктивни животни е приплодът, а при приплодите от дребните продуктивни животни обект на калкулиране е приплод и прираст взети заедно. Готовата селскостопанска продукция е предназначена за продажба и за вътрешнопроизводствено потребление. Към продукцията се отнасят напълно преработените и предадени в складовете продукти, а също и продуктите, които подлежат на по-нататъшна обработка. Прираста не се отчита към продукцията. Съответно изискванията на стандарт 41 селскостопанската продукция се оценява по справедлива пазарна стойност. И за селскостопанската продукция е валидно изискването, в края на отчетния период да се направи преоценка, ако стойността е по-висока от действата в момента пазарна стойност.В селското стопанство се прилага и друг начин на оценка на готовата продукция, при който продукцията текущо се оценява по планова себестойност и в края на годината тази себестойност се коригира във фактическата. И в този случай се прави преоценка. Готовата селскостопанска продукция се документира със следните документи:

- кантарна величина – това е документът, чрез който се измерва прибраната от полето готова продукция. Тя е неразделна част от складовата разписка, с която се заприходява продукцията в складовете.

- Акт за резултатите за сушенето, сортирането, почистването и преработката на селлскостопанската продукия. Съставя се от комия за установяване на действителното количество продукия след нейната преработка.

- Акт за приемане на грубия и сочния фураж.

57

- Отчетен лист за получената животновъдна продукция – използва се за продукцията, за която няма специфичен документ. Чрез него се отчитат най-вече млякото, яйцата, тоест продукцията, която се получава ежедневно.

- Акт за остриганата вълнаПри повечето от продажбите в селското стопанство не се издава фактура, а се работи с предавателно-приемателна разписка. Фактура се издава след като купувача получи и определи качеството на продукцията.

29 Особености на оценката и отчитането на готовата селскостопанска продукция и приходите от нейната продажба.

По отношение на отчитането на готовата продукция само при зърнените култури продукцията първоначално се заприхождава по бункерно тегло. Издавасе складова разписка и се заприхождава от МОЛ, дебитира се сметка 303 и се кредитира сметка 611 с аналитична сметка пшеница. След като се извърши преработката възоснова на акта се сторнира първото записване за продукцията и съответно за действителните килограми се дебитира сметка 303 и се кредитира сметка 611. В много от случаите в селското стопанство продукцията продадена направо от фермите не се отчита по сметка 303, а направо се продава. За отписване на продукцията 701/611 или 303.По общо изяснения ред се отчита финансовия резултат.

30 Отчитане на разходите и приходите в строителните предприятия Основи на огранизацията на строителното производство.Производствения процес в стоителството се изразява в извършването на различни видове строително монтажни работи във връзка със строителство. Отчитането на разходите и калкулирането на себестойността се извършва по отделни обекти или етапи от строителството. Възможно е разходите да се отчитат и по натурални видове строително монтажни работи. Под строителет обект трябва да разбираме всеки отделен строеж с определено наименование и определено местоположение. Обектът е крайния продукт от строителното производство. Етапът(?) е съставна част от обекта, която има самостоятелно значение и може да бъде въведена в действие преди завършването на целия обект. Подобекта е също съставна част на обекта със самостоятелно функционално предназначение. Натуралнинте видове строително монтажни работи представляват количества изпълнени работи от даден технологичен вид след завършването на които се създават условия за извършването на други видове строително монтажни работи. Осъществяването на строителните производства се извършва възоснова на предварително разработени проекти и сметни документации за всеки отделен обект, подобект, етап. На основата на разчетите от изпълнението на проектите се формира цената на строителния обект. В практиката се употребява терминът сметна стойност. Цената на строителния обект включва плановата себестойност и плановата печалба. На основата на тази цена се сключват договорите между строителя и инвеститора. В съответствие с националния стандарт 11 могат да се сключват два вида договори за строителство – договор на база на твърда цена или договор „разходи плюс”. При договора твърда цена страните договарят твърдата цена на обекта предварително. Такива договори се сключват по-рядко, предимно в жилищното строителство. При договорите разходи плюс страните договарят основно печалбата на строителя, която следва да се начисли върху фактически извършените разходи за строителството. В договорите за строителство се предвиждат авансови плащания. Те могат да бъдат в процент, в абсолютна сумя, да се заплатят преди започването на строителството или на етапи.В договорите за строителство могат да се предвидят временни здравни помещения. Могат да се предвидят също доплащания за строителство при зимни условия, проценти за непредвидени разходи.

58

Строителните обекти имат характер на индивидуално производство, няма серийно производство. Освен това строителното производство се осъществява на различни площадки. Като се вземат предвид тези неща разходите за строителството могат да се групират в следните групи:

- във връзка с експлоатация на машини- разходи за основно производство- за спомагателни производства- за изграждане на временни обекти

Отчитане на разходите за основното строително монтажно производствоСчетоводното им отчитане се извършва чрез сметка 611 СМР (строително монтажни работи). Към нея се откриват аналитични сметки по отделни обекти и по статии на калкулацията. Разходите за отделните обекти се групират в следните основни статии на калкулация – материали, основна работна заплата, социални осигуровки, разходи за въшни услуги, разходи по експлоатация на строителни машини. В статията материали освен вложените строителни материали се отнасят още разходите за готовия дървен фураж, металните скелета, многократно употребявания дървен материал за стягане на колоните. Металните скелета и металните платна, както и готовия дървен фураж се използват многократно в производството. Това предполага тяхната стойност да се включва в разходите за производство на части, обикновено според фактическото им използване. Във връзка с това в счетоводната политика на строителното предприятие се утвърждават проценти на изхабяване при една употреба. При първоначалното влагане на скелетата възоснова на съответните първични документи те се отразяват като разходи за бъдещи периоди, дебитира се сметка 651 и се кредитира сметка 302. След като тези обекти се демонтират от съответния строителен обект на основата на броя на използваните на този обект и нормите за изхабяване се отразява текущ разход. Намиращите се в употреба платна, скелети и фуражи се отчитта оперативно. Предаването на тези обекти от един обект на друг обект се извършва чрез приемателно предавателна разписка. Когато се износят напълно се бракуват. Във всички случаи при бракуването се получават отпадъци, дебитира се 302 и се кредитира 709.Дъските и подпорите се използват за скелета. След изпълнение на съответната операция те се демонтират и при демонтажа те намаляват (режат се, разкрояват се, чупят се). След всяка една употреба намалява не само тяхното качество, а и количеството им. За равномерното включване на вложените в производството дървени материали в счетоводната политика трябва да се регламентира кратност на употреба (колко пъти могат да се използват). Предвид това след като бъде изпълнена работата на обекта тези дървени материали се инвентаризират за да се определи фактическото им количество. При тази инвентаризация според кратността на употреба и броя на употребите те се оценяват. При предаването на новите дъски на обектите тяхната стойност се отчита като разход за бъдещи периоди. Основна работна заплата – по тази статия се отразяват трудовите възнаграждения на основните строителни работници работили по съответните обекти и подобекти. Тези заплати се начисляват възоснова на обобщени данни от нарядите. По тази статия се включват и допълнителни възнаграждения на основните работници, които първоначално са отчетени по сметката за общопроизводстени разходи. Тези допълнителни възнаграждения се разпределят между обектите пропорционално на начислените заплати за работниците за отделните обекти. За разпределението - 611/611. По статията социални и здравни осигуровки се начисляват осигуровките на работниците работили по обектите. По статията разходи за външни услуги се отнасят услугите от други предприятия изпълнени на конкретните обекти. По статията експлоатация на строителни машини се отнася себестойността на изпълнените по отделни обекти механизирани работи. Те се измерват с машиносмени. За тези разходи се използва 611/612 (аналитична сметка експлоатация на строителни машини). По статията други разходи се отнасят разходите за превоза на строителните материали по съответните обекти. Отнася се също и извозването на изкопните земни маси и допълнителните или общопроизводствени разходи без заплатите.Общата сума на разходите отразени по аналитичните сметки на обектите формира тяхната себестойност.

59

Ако строителната продукция е неподвижна и трайно прикрепена към земята строителното оборудване постоянно се премества и монтира на нови строителни площадки. Във връзка с това строителните предприятия извършват разходи освен във връзка с пряката експлоатация на строителните машини, така и за монтаж на строителните машини и оборудването. Във връзка с това се налага разходите за строителните машини да формират и отчитат по 2 групи – еднократни и текущи разходи. Еднократните разходи са свързани с натоварването и транспортирането на строителните машини до съответните строителни площадки, монтаж, демонтаж, изграждането на навеси за машините. Еднократните разходи имат отношение към цялото време на използването на машините на съответната строителна площадка. Те се разпределят между отделните отчетни периоди, а в някои случаи и между отделните обекти или подобекти. Разпределението на еднократните разходи се извършва на база на отработените машинни смени. Текущите разходи обхващат разходи за гориво, електрическа енергия, смазочни материали, вода и др. Тези разходи се ……… с дневни или месечни отчети. Аналитичното отчитане се извършва поотделно за всяка машина, а в някои случаи може и по групи еднородни и еднотипни машини. Отчитането на еднократните разходи се осъществява чрез сметка 651. Тази сметка ще се дебитира с всички направени разходи. Ако има превоз, който е извършен със собствен транспорт – 651/612. Тези разходи следва да се отчитат по видове с оглед на правилното им последващо отразяване по икономически елементи. Текущите разходи се отчитат по общоизвестния ред, с всички разходи се дебитира сметка 612 и се кредитира сметка 601, 603 и т.н.В края на отчетния период е възприето частта от еднократните разходи съответстваща на периода или на обекта да се прехвърля при текущите разходи. За тази цел първо се дебитират сметките за разходите по икономически елементи – 601, 602 и т.н и се кредитира сметка 651. От тези сметки по-нататък разходите се прехвърлят по сметка 612. В края на отчетния период разходите се прехвърлят по аналитичните сметки за обектите. Дебитира се сметка 611 (аналитични сметки на съответните обекти) и се кредитира 612 (разходи по експлоатацията). Друга група разходите в помощните производства. В строителството се обособяват помощни производства, които по своя характер са спомагателни производства и тяхната дейност е свързана с добив и преработка (на чакъл, пясък), производтво на разтвори (варови и др), конструкции и др. Продукцията на тези производства е предназначена за основното строително производство. Отчитането на разходите в производствата се осъществява чрез сметка 612, като в тази сметка се организира аналитично отчитане по отделни производства, а в някои случаи и по видове продукция. Отчитането на разходите е по общия ред, за всички разходи се дебитира сметка 612 (аналитичната сметка на съответното помощно производство) и се кредитират сметките от гр. 60. Продукцията от помощните производства, които се влагат в съответните строителни обекти не подлежат на самостоятелно отчитане като готова продукция (нетрайни са). Затова изписването на себестойността на тази продукция е направо по сметка 612. За продукцията, която не се влага в производстовот се отчита обикновено като полуфабрикати. След влагането в производството – 612/302 или 303. Дебитират се сметките от гр. 70 и се кредитират гр. 30.Отчитане на временните сгради и съоръженияЗа да се осъществи строително производство на строителна площадка се налага да се изисква предварително да се създадат подходящи условия за осъществяването на това производство. Тези подходящи условия включват изграждането на временни складове, водопроводна мрежа, електричество. Създаването на посочени условия, които са известни с наименованието „временно строителство”. Счетоводното отчитане на временните сгради и съоръжения се обуславя от факта дали тези сгради ще се ползват и за друго строителство или пък се създават само за конкретния строителен обект. Когато инфраструктурата ще се използва и в бъдеще те се отчитат като ДМА. Финансирането на временните сгради и съоръжения се извършва от инвеститора по договора. За получените средства по общия ред ще се дебитира сметка 503, ще се кредитира сметка 753 и 4532. Самото изграждане се отчита по общия ред за отчитане на разходите за създаване на ДМА по сметка 613. Нкрая заприхождаваме 203/613. След това се начисляват амортизации на тези сгради и се разпределят по строителните обекти и подобекти. В съответствие с начислената амортизация тези ДМА се отразяват като приход от финансрине – 753/704.

60

Когато съоръженията се ликвидират след завършване на основното строителство за получените средства 612/432затчитането на разходите по изграждане на съоръженията се прави отделна аналитична сметка по 612. след като бъдат завършени сградите и съоръженията те се отписват за сметка на инвеститора. След завършването на обекта тези временни сгради се ликвидират.

Отчитане на административните и допълнителните разходи в стоителството.Те са свързани с общата организация, управлението и т.н. Тези разходи се формират и отчитат по следните групи:

- основна и допълнителна заплата да персонала- начислени осигуровки- разходи за пътуване и преместване на административния персонал, командировки- пощенски, канцеларски разходи- други

отчитането на тези разходи се осъществява чрез сметка 614. Тя се дебитира по общия ред с извършените разходи и в края на всяка година тези разходи се разпределят в себестойността на предадените обекти. Другите разходи включват по принцип непреките основни разходи свързани с общото обслужване на строителните работници и на строителното производство. Тези разходи се отчитат чрез сметка 611. Към нея се организира аналитично отчитане по производства и освен по строителни площадки и по видове разходи. Групите разходи са следните – допълнителна заплата на основните строителни работници, начисления за социално и здравно осигуряване, разходи по преместването на строителните работници от един на друг обект, разходи за издръжка на малки производствени машини и механизми (тук се включва стойността на тези машини и разходите по тяхната поддръжка), разходи за охраната на труда. Общата сума на тези разходи се включва в себестойността на обектите по реда на разпределението. Самото разпределение между обектите се извършва най-често на база на преките разходи по пропорционалния метод. На основание на разпределението – 611/611. По този начин по аналитичните сметки за обектите са отнесени всички разходи, които формират тяхната себестойност.

Отчитане на реализацията на строителната продукцияСтроителната продукция се изразява в предаването на завършените строителни обекти или подобекти на инвеститорите. В този смисъл завършените строителни обекти не подлежат на самостоятелно отчитане. Те не се отчитат като готова продукция, защото се предават веднага при завършването им. Възможно е да има и изключения, като например при изграждане на жилищни сгради ако една част от апартаментите се изграждат със средства на производителя, които той после ще продава. Тези апартаменти могат да се отчитат като готова продукция. Процесът на завършването и предаването на строителните обекти на инвеститорите се извършва с протокол на комисият за строителен надзор. Това е комисия от специалисти по строителството, арихетектура, ВиК и т.н. изградена към общините, която проверява изпълнението на обектите и издава акт образец 16. Комисията предлага на строителния надзор на издаде разрешение за ползване на обекта или с акта да откаже приемането на обекта до отстраняване на допуснатите недостатъци. При по-малките обекти не се свиква тази комисия, а спецалисти, които дават разрешение за ползване. В много от случаите в процеса на строителството се извършва проверка и приемане на извършените строително-монтажни работи. Подписва се акт за установяване на изпълнените СМР. И на основата на този протокол строителят издава фактура. Строителят може да предостави изпълнението на някои от СМР на друг строител – подизпълнител.След сключване на договора инвеститорът предоставя аванс на строителя. На основание на издадената данъчна фактура ще се дебитира сметка 503 и ще се кредитира 412 и 4532. Към сметка 412 се организира аналитично отчитане в 2 направления – по инвеститори и по обекти. Издава се дебитно ивестие за разликата на аванса и стойността на строителството. На основание на фактурата или дебитното известие се дебитира сметка 412, ще се кредитира 701 и 4532. Когато за конкретния обект е бил получен аванс, тогава авансът ще се трансформира в приход. Себестойността на обекта се изписва 701/611. Към търговската себестойност се отнасят и част от административните разходи.

61

31 Отчитането на придобиването и продажбата на стоките.Документиране на доставката ............... отчитането на стокитеДокументирането на доставката на стоките в търговията се извършва с фактура на доставчика и стокова разписка за приемане на стоките. В тази дейност могат да се използват и другите документи за материалните запаси. При търговските дейности на едро стоките се оценяват по цена на придобиване. За стоките, които имат индивидуален характер изписването е по конкретно определена цена. В търговията на дребно документите са същите. В много случаи стоките се получават със складова разписка, няма фактура (тя се издава след приемането на стоките). Друг документ за отчитане на стоките в търговията на дребно е отчетът за дневните продажби. Има разлика с дневния отчет, който е от касовия апарат. Описват се стоковите разписки и дневните отчети от касовия апарат, накрая се извежда салдото. В много обекти стоките се отчитат по продажна цена. За да бъдат отчитани стоките по цена на придобиване в магазина трябва да има количествено натурално отчитане, което не винаги е въможно. Там където има количествено и стойностно отчитане стоките счетоводно се отчитат по цена на придобиване. А при продажбата се документират по продажна цена. В по-малките търговски обекти не е ефективно да се организира количествено отчитане, там стоките се отчитат по продажни цени. Когато отчитането е по продажни цени, тогава се отчита и разликата между покупната цена (общо за всички стоки) и продажната цена. Тази разлика е надценката и ДДС-то. Отчитането на стоките се извършва чрез сметка 304. 3041-стоки на склад. Към нея могат да се обособят аналитични сметки по складове и по конкретни видове и отделни стоки. 3042 – стоки в магазините, за всеки магазин се отчита поотделно. Може да се обособи и сметка за хранителни продукти за заведенията, в които се произвежда нещо. Според местонахождението могат да се обособяват отделни сметки към 304. Могат да се обособят стоки на консигнация, стоки на отговорно пазене. За предприятията, които отчитат стоките по продажни цени се обособява една сметка към 304 – колектив за надценки и ДДС. Към тази сметка отчитаме ДДС-то и надценката, като се добавят те правят продажната цена за населението. В някои предприятия тези сметки може да са 2 – една за надценката и една за ДДС-то. Продажните цени се определят от ръководителя на предприятието без да се съобразява с някакъв нормативен акт. В момента у нас няма наблюдаеми стоки и цени. Отчитане на доставката на продажбата на стокиОтчитането на доставката на стоките в търговията на едро не се различава съществено........ На основание на фактурите за доставката 3041 и 4531/401. Възможно е за доставката да се използва и сметка 301. В този случай с фактурата за доставката ще се дебитира сметка 301. В случаите когато има различия между данните във фактурите и фактически доставените стоки възоснова на акт за различия с различията се дебитира сметка 441 с фактическото количество на стоките се дебитира сметка 304, сметка 4531 и се кредитира сметка 401. ДДС-то се отчита на база на фактурата, а не на база на фактически получените стоки. По отношение продажбата на стоките на основание на фактурите за продажба 411/702 и 4532. Изписваненто на продадените стоки оценени по съответния метод се извършва като се дебитира сметка 702 и се кредитира 3041. Общата сума от това записване за годината представлява един колектив, който се посочва в отчета за приходите и разходите в часта за разходите. За отразяване на извършените разходи се дебитира сметка 702 и се кредитира или сметка 611 (614) или сметките от гр. 60. Резултатът от продажбата се установява по общия ред. Когато търговското предприятие на едро притежава собствени магазини за продажба за прехвърлените стоки от складовете в магазините ще се дебитира сметка 3042 (стоки в магазините) и се кредитира 3041 с отчетната стойност на стоките. Това записване се прави когато в магазините се осъществява количествено отчитане. Ако в магазините отчитането е стойностно тогава за прехвърлените стоки ще се дебитира сметка 3042 с продажната цена. За разликата (надценката и данъка) се дебитира сметка 3048.

Отчитане на продажбата и доставката при търговията на дребно

62

Придобиването на стоките в търговията на дребно (в магазините) може да се осъществи от собствени складове, доставки от други предприятия или от собствено производство. За закупените стоки и предадени в магазините доставката се отразява по дебита на 3042, 4531, а се кредитира сметка 401 когато в магазините е въведено количествено отчитане. Ако стоките се отчитат по продажни цени, тогава с продажната цена на стоките се дебитира сметка 3042 с покупната цена, ще се кредитира сметка 401 и за разликата между покупната и продажната ще се кредитира 3048. Отделно за ДДС-то включено във фактурата се дебитира сметка 4531 и се кредитира 401.Много от търговските предприятия могат да имат и собствено производство. За прехвърлените в магазините стоки от собствено производство по принцип се дебитира сметка 3042 и се кредитира 303 или 611. В случай, че отчитането е само стойностно стоките се отчитат по продажни цени и 3042/303 или 611 и за разликата 3048. От казаното се подразбира, че резултатът от производството не се отчита отделно.Продажбите на стоките се отчитат на основание отчета за дневни продажби. За отписването на продадените стоки се дебитира сметка 702 и се кредитира 3042. Ако в магазина няма количествено отчитане това записване е с продажната стойност на стоките. Налага се да се направи корекция на стойността на изписаните стоки и по дебита на сметка 702 да се посочи цената на придобиване на стоките. За тази цел ще се дебитира сметка 702 и ще се кредитира сметка 3048 с коректива от надценки и ДДС съответсващ на продадените стоки. Това записване се прави с червено. Този коректив обаче се определя като средна величина за всички продадени стоки, изчислява се един процент, който изразява съотношението между коректива и продажната цена на стоките. Процентът се изчислява като съотношение, кредитното салдо по сметка 3048 + кредитния оборот се разделя на дебитното салдо + дебитниря оборот на 3042 и се умножава по 100. Това се прави веднъж месечно. След като се изчисли процентът умножаваме стокооборота (продажната стойност) и така намираме каква част от коректива ще трябва да се изпише. По-нататък отразяваме по дебита на сметка 702 извършените разходи, за което 702/гр. 60 или 611 или 614 и по общия ред определяме резултата. Ако бракуваме стоки когато те се отчитат по цена на придобиване в брака 609 4531/3041 или 3042. Ако обаче отчитането е стойностно по продажни цени, тогава дебитираме сметка 609 с цената на придобиването на стоките, дебитираме сметката за коректива 3048 и кредитираме 3042 с продажната стойност. По същия начин се отчитат и фирите, само че в този случай не се начислява ДДС. За липсите, които са за сметка на предприятието записването е същото както при брака. Ако липсите на стоки са за сметка на МОЛ дебитираме сметка 442 кредитираме 3042 с отчетната цена, а за ценовата разлика 443 и 4532. Ако обаче стоките се отчитат по продажна цена, тогава дебитираме сметка 442 и кредитираме сметка 3042 с продажната цена. За разликата между продажната цена и цената на придобиване дебитираме сметка 3048 (сумата се определя с процент) и кредитираме 443 с надценката и 4532 с ДДС-то. Ако се установи излишък при инвентаризацията при цена на придобиване се начислява по общия ред. Ако обаче стоките се отчитат по продажни цени дебитираме сметка 3042 с продажната стойност и кредитираме сметка 709 с продажната стойност, но без ДДС-то и за ДДС-то 3048. Ако извършваме преоценка на стоки 609/304. Ако обаче правим обезценка и намаляваме стойността (по продажна цена) със стойността на намалението дебитираме сметка 609, 3048 (процентно на намалението) и кредитираме сметка 3042 с тяхната продажна цена.

3 3 ОТЧИТАНЕ НА ОПРЕЦИИТЕ ПО КАСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕПЪБЛИКАНСКИЯ И НА МЕСТНИТЕ БЮДЖЕТИ В БАНКИТЕ И ПРИ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТНИ КАРТИ

Отчитане на касовото изпълнение на републиканския б/т в банките: Касовото изпълнение и отчитане на републиканския б/т, разгледан като с/ма от парични потоци се осъществява: - в Министерство на финансите и първостепенните разпоредители с б/тни кредити, администриращи п/ди по републиканския б/т;

63

- в банковата с/ма на две нива: на ниво търговски банки в отделните населени места, събиращи п/ди по републиканския б/т и на ниво БНБ, разгледан като основна каса на държавата, в к’ се акумулират в т.н. "единна с/ка" всички п/ди по републиканския б/т и възстановените р/ди. Единната с/ка като концепция предполага акумулирането на единния паричен ресурс по републиканския б/т в един фин център - касата, намираща се в БНБ. Общините се вкл. в с/мата чрез предоставянето на субсидии чрез електронната с/ма СЕБРА. С/мата на единната с/ка функционира по следния начин: От държавните органи, организирани да събират п/ди от б/та след получаване на плащане от данъкоплатци и други задължени лица, събраните с/ва се интегрират в единен фин център - БНБ. За целта всички разпоредители включени в единната с/ка откриват в обслужващите ги търговските банки две банкови сметки: Транзитна с/ка.Чрез транзитните сметки се събират п/дите на б/тните предприятия, включени в с/мата единна с/ка и възстановени р/ди на централния б/т, като се използуват само за плащания към единната с/ка. Когато салдото по тази с/ка надхвърли 1000 лв, събраните суми по транзитната с/ка се превеждат в БНБ. С/ка за наличности. От тази с/ка разпоредителите теглят пари в брой и могат да превеждат суми за покупка на валута. За целта исканата сума се заявява по общия ред чрез с/мата СЕБРА за получаване на нужното одобрение, едва след к’ се превежда по с/ката за наличности. При нареждане за плащане със с/ва от единната с/ка oт съществено значение е посочванеto на съответните кодове на платеца и разпоредителя. По такъв начин с/мата СЕБРА набира информация за общо изр/д-ваните б/тни с/ва от с/мата на съответния първостепенен разпоредител. Плащанията в публичния сектор се извършват чрез с/мата СЕБРА. Tя може да се счита за елемент на националната платежна с/ма, доколкото има връзка с друга с/ма за обслужване на клиентски плащания. Всички данни, въведени в СЕБРА чрез софтуера на банката постъпват на входа на БИСЕРА и се придвижват към БНБ чрез извършване на сетълмент. В рамките на първия работен ден сетълмент на плащането практически е невъзможен. Плащането остава за следващия работен ден, когато въведените в СЕБРА платежни нареждания се включват на входа на разплащателната с/ма БИСЕРА.

Отчитане на п/дите по републиканския б/т в банкитеЗа отчитане на п/дите по републиканския б/т в сметкоплана на банките са предвидени сметки от група 73 и в частност за отчитане на преки п/ди-сметките от подгрупа 730, а за отчитане на разпределяемите п/ди-сметките от подгрупа 731.Към подгрупа 730 се използват синтетични сметки:7301 , 7302 ,7303, 7304, 7305, 7306, 7307, 7308, 7309. Тези сметки са Пни. Те имат характер на операционно-резултатни сметки за съпоставяне, водят се с чисти кредитни обороти на аналитично ниво. По кредита на тези сметки се отразяват ежедневно постъпващите в банката-администратор б/тни п/ди. Салдата по сметките са само кредитни и отразяват б/тен излишък. За отчитане на непреките разпределяеми п/ди е предвидена основната синтетична с/ка 7311. С/ката е Пна, чисто операционна. Води се на годишна база с натрупване по кредита. Аналитично се води по п/дни параграфи на Единната б/тна класификация. Основните счетоводни записвания са следните:За постъпилите преки и преотстъпени п/ди по републиканския б/т Д-т/ка5011, Д-т с/ки гр16, Д-т с/ки гр. 17, Д-т с/ка 4610, Д-т с/ка 4620, Д-т с/ка 5031 срещу К-т с/ка 7301. За постъпилите п/ди, подлежащи на последващо разпределение: а) за постъпване на п/да в банката-администратор, съгласно платежни документи и електронни съобщения: Д-т /ка 5011, Д-тс/ка гр16, Д-т с/ки гр.17, Д-т с/ка 4610, Д-т с/ка 4620, Д-т с/ка 5031 срещу К-т с/ка 7311. б) За разпределение на п/да, съгласно утвърденото в Закона за държавния б/т процентно съотношение: Д-т с/ка 7311 срещу К-т с/ка 7301 със частта за републиканския б/т и К-т с/ка 7304 със частта за местния б/т. в) Ежедневно или когато салдото по транзитната с/ка достигне 1 000 лв., събраните по нея п/ди на републиканския б/т се превеждат в единната с/ка чрез с/мата СЕБРА, за к’ се Д-т с/ка 7301 срещу К-т с/ка 4610 ако банката не е централа или К-т с/ка 5031 ако банката администратор е централа.

64

г) По постъпване на сумите, преведени от търговските банки чрез БИСЕРА след поредния сетълмент на плащания в БНБ се Д-т с/ка 4610 ако банката не е централа Д-т ска 1711 ако банката е централа и К-т с/ка 7301. Б/тният дефицит се финансира най-общо от два типа източници: вътрешни - емисии ДЦК, заеми от местни търговски банки; Д-т с/ка 4610, Д-т с/ка 4620, Д-т с/ка 1711, Д-т с/ка 1712, Д-т с/ки 516 Д-т с/ки 553 срещу К-т с/ка 7301 външни - заеми от чуждестранни банки и м/ународни фини институции. а) при финансиране от външни източници: Д-тс/ка 4810, Д-т с/ка 4820, Д-тс/ка 4710, Д-т с/ка 4720, Д-т с/ка 4730, Д-т с/ки 474 срещу К-т с/ка 7301

Отчитане на р/дите по републиканския б/т в банкитеОт фина гл.т. р/дите по републиканския б/т следва да се разглеждат като отрицателни парични потоци, напускащи единната с/ка в БНБ. Те напускат единната с/ка в БНБ : за финансиране на държавни функции; за субсидии, насочени към търговските банки-б/тни администратори по транзитни сметки. Р/дите по републиканския б/т се извършват в рамките на утвърдения от Министерството на финансите за всеки първостепенен разпоредител б/тен кредит. Б/тните кредити се разглеждат като лимити, предварително защитени от първостепените разпоредители и одобрени от Министерство на финансите за извършване на касови р/ди от единната с/ка за собствена издръжка и за издръжка на своите подведомствени б/тни предприятияЗа отчитане на касовите р/ди на републиканския б/т в сметкоплана на банките е предвидена с/ка 6301 Р/ди на републиканския б/т. С/ката е синтетична, Ана, транзитна, чисто операционна, води се с чисти дебитни обороти и с натрупване на годишна база. Дебитира се текущо по реда на извършените касови р/ди, а се кредитира еднократно при съпоставяне на р/дите с п/дите за целите на годишното приключване. Основните счетоводни записвания са следните:1) Представяне на платежен документ срещу единната с/ка от първостепенен разпоредител за извършване на касов р/д в рамките на лимита в БНБ: Д-с/ка6301 срещу К-т с/ка 7302 ако второстепенният разпоредител се обслужва от БНБ или първо-степенният разпоредител извършва р/д за собствена издръжка; К-т с/ка 1711 ако второстепенният разпоредител има с/ка извън БНБ централа; К-т с/ка 5011 - при теглене в брой. 2) Банките извършват плащания за с/ка на републиканския б/т под формата на субсидии и дотации за предприятията извън публичния сектор. За целта съответното предпр-е изготвя справка-дскларация, в к’ доказва необходимостта от субсидии и дотации, като посочва информация за извършените р/ди, обема реализирана продукция и възникналите загуби от производството.След одобрение на справката-декларация се депозира б/тно платежно нареждане в БНБ за предоставяне на субсидия на даденото пр/е. Счетоводни записвания: а) в БНБ: Д-с/ка 6301 срещу К-т с/ка 1713 ако предпртието -получатсл има с/ка в БНБ, К-т с/ка 4610,4620 ако пр/ето-получател има с/ка в клон на търговска банка или клон на БНБ, К-т с/ка 1711 ако пр/ето-получател има с/ка в централа на търговска банка; б) в търговската банка, обслужваща пр/ето: Д-т с/ка 4612 ако пр/ето получател има с/ка в клон на търговска банка; Д-т с/ка 5031 ако предприятието получател има с/ка в централа на търговската банка срещу К-т с/ка 1713. След инкасиране на искането, съгласно полученото електронно съобщение за постъпилата сума в търговската банка-администратор се съставя следната счетоводна статия: Д-т с/ка 7301 К-т с/ка 7301. След като се получи сумата, териториалната данъчна дирекция депозира в същата банка платежно нареждане, с к’ превежда сумата по с/ка на физическото или юридическото лице, за к’ в търговската банка се съставя следната счетоводна статия: Д-т с/ка 7301 срещу К-т с/ка 1713 ако пр/ето има с/ка в същата банка; К-т с/ка 4610 банка ако пр/ето има с/ка в друга банкова с/ма; К-т с/ка 4620 пр/ето има с/ка в друг клон на банката.

65

!!!Като специфичен вид р/д на републиканския б/т могат да бъдат разглеждани временните безлихвени заеми, отпускани от републиканския б/т. В банката администратор, превеждаща временния безлихвен заем се съставя следната счетоводна статия: Д-т с/ка 6301 срещу К-т с/ки 730 ако заемът се отпуска на разпоредител, обслужван от същата банка и К-т с/ка 1711 ,4610 ,4620 ако заемат се отпуска на разпоредител,обслужван от друга банка или клон на същата банка!!!Специфичен вид р/ди на републиканския б/т възникват и в случаите на възстановяване на надвнесени или недължими п/ди, данъци, осигуровки, митни сборове, възстановяването на косвени данъци.Съставя се следната счетоводна статия: Д-т с/ка 7301 срещу К-т с/ка 1713 ,ако пр/ето има с/ка в същата банка, К-т с/ка 4610 ако предприятито има с/ка в друга банкова с/ма, К-т с/ка 4620, ако пр/ето има с/ка в друг клон на банката, К-т с/ка 5011 Каса при възстановяване в брой, К-тс/ки гр.17 по влогови сметки на физнчески лица, К-тс/ки гр.16 по депозитни сметки на физически лица.

Счетоводни процедури по приключване на републиканския б/т в банкитеВъв връзка е годишното приключване на републиканския б/т министърът на финансите и управителят на БНБ в съвместно писмо дават указания по годишното приключване на касовите операции, адресирани до търговските банки-администратори и до разпоредителите е б/тни кредити.Спазва се следния ред:1) При приключване на републиканския б/т в банките първо се определя последна дата от месец декември, до к’ банките-адмннистратори приемат и изпълняват б/тни платежни нареждания.Целта на тази процедура е всички наредени суми, п/ди на републиканския б/т да се централизират в единната с/ка в БНБ до края на последния работен ден. 2) Обичайна банкова практика е да се работи с 13-ти месец . В този технологичен период банките приключват сметки и установяват салда, к’ прехвърлят по банковите сметки за новия период. 3) Всички неусвоени субсидии и възстановени временни безлихвени заеми следва да постъпят до последния работен ден в единната с/ка, като платежната технология предвижда възстановяването да се извършва от долу-нагоре по б/тни разпоредители. Всеки от разпоредителите по веригата следва да предвиди и по един банков ден за обработка, изпращане и получаване на превода. 4) За целите на годишното приключване на сметките се извършва обобщаване на р/дните и п/дните параграфи в общи партиди "Годишно приключване", известни в банковата практика като дебитно-контролиращи сметки. За целта към 31.12. на съответната година се съставят следните счетоводни статии: а) спрямо п/дите по републиканския б/т: Д-т с/ка 7301 анал. съответните п/дни параграфи срещу К-т с/ка 7301 анал.партида "Годишно приключване”.б) спрямо р/дите по републиканския б/т: Д-т с/ка 6301 анал.партида "Годишно приключване срещу К-т с/ка 6301анал. съответни р/дни параграфи 5) Съпоставят се р/дите с п/дите: Д-т с/ка 7301анал.партида "Годишно приключване с размера на р/дите К-т с/ка 6301 анал.партида "Годишно приключване " с размера на р/дите.6) Установява се резултата от изпълнението на б/та. С/ка 7301 партида "Годишно приключване", към края на отчетния период може да има само кредитно салдо или да бъде балансирана. Кредитното салдо по с/ката, се представя като б/тен излишък, к’ се прехвърля по б/та за следващата година. За целта се съставят следните счетоводни статии: а) към 31.12. на съответната отчетна година: Д-т с/ка 7301 ансл пртида "Годишно приключване" с кредитното салдо срещу К-т с/ка 7301 анал.партида "Б/тен излишък" б) към 01.01. на следващата отчетна година: Д-т с/ка 7301 анал.партида "Б/тен излишък" срещу К-т с/ка 7301 анал.партида "Преходни остатъци от минали години "

Технология на плащанията чрез СЕБРА

Състои се от седем технологични процедури:1) Иницииране на плащането:

66

Наредителят попълва Бюджетно платежно нареждане, което предоставя в обслужващата го банка.Тя обработва това нареждане и го насочва към СЕБРА.

2) Обработка в СЕБРА: Постъпилите в СЕБРА до 15:00 часа заявки за плащане се включват за одобряване от първостепенните

или оторизирани второстепенни разпоредители в същия ден, като постъпващата информация строго се контролира за коректност.При грешки се отхвърля заявката.

Заявките за плащане се одобряват в рамките на свободния лимит за плащане на сътоветната система и в интервала между 21:30 и 24:00 часа се предават към БИСЕРА.

3) Обработка в БИСЕРА :БНБ подава в БИСЕРА салдото на Единната сметка.БИСЕРА проверява кои плащания, инициирани чрез

СЕБРА могат да бъдат изпълнени в БНБ.БИСЕРА подготвя и изпраща информация и до банката-получател за сумата на насочения към нея превод.БНБ от своя страна задължава съответните сметки на разпоредителите за извършване на сетълмент.

4) Обработка в СЕБРА: В СЕБРА постъпва обратна информация за развитието на подадените преводни нареждания.5) Вътрешни операции в БНБ:При наличие на достатъчно средства по Еднинната сметка, БНБ изпълнява съответното платежно

нареждане.6) Операции на ниво обслужващи банки: Всяка банка получава информация от БИСЕРА или РИНГС за общата сума по изпълнени бюджетни

платежни нареждания, с които е заверена нейната сметка.7) Централизация на бюджетните средства към БНБ: Банките администратори осчетоводяват всички кредитни и дебитни операции за деня и подават

обобщена информация към централата на банката, която от своя страна подава нареждане за превод на общата сума в полза на Министерство на финансите.

Отчитане операциите по касово изпълнение на местните бюджети в банките

Общините и кметствата формират собствени бюджети, които се изготвят по стандартната бюджетна технология, регламентирана в Закона за устройството на държавния бюджет и в глава трета Съставяне и приемане на общинския бюджет на Закона за общинските бюджети 2 етапа. Първият етап е до приемането на Закона за държавния бюджет за съответна година, общинските съветници обсъждат варианти на общинския проекто-бюджет. След приемането на ЗДБ (2ри етап) се уточняват окончателните параметри на местните бюджети чрез корекция на приходната част в посока увеличение чрез включването на обща субсидия или в посока намаление. В съответствие с така коригираните приходи се уточнява и окончателния размер на разходите, бюджетното салдо и финансирането му. Местните бюджети се приемат не по-рано от мес март на текущата бюджетна год.

Структурата на местните бюджети е регламентирана в Закона за общинските бюджети (вкл. приходи, разходи, трансфери и бюджетно салдо).

Приходната част включва 3 основни вида приходиди: собствени приходи; субсидии и субвенции; преотстъпени приходи.

Всеки приход може да се класифицира от своя страна като: данъчен и неданъчен; пряк, разпределяем или преотстъпен.

Приходите постъпват по следните начини:

67

1) В брой по бюджетната с-ка на общината в търговската банка-администратор по местните бюджети и чрез касите на данъчните подразделения;

2) Безкасово чрез преводни операции от с-ки на данъкоплатци в банката- администратор или чрез други банкови системи;

3) Безкасово чрез с-мата СЕБРА от единната с-ка в БНБ за предоставените от републиканския бюджет субсидии, суверенции, времени безлихвени заеми и преотстъпени от републиканския бюдет приходи.

Собствените приходи на местния бюджети се представени от три групи:1) Местни данъци - в/у недвижимите имоти, наследствата, даренията, данък при възмезно придобиване

на имущество. 2) Местни такси - такса за битови отпадъци, за ползване на пазари, тържища, туристучески такси и др.3) Други приходи - от предоставени концесии, от наеми на общинско имущество, от глоби и санкции, от

лихви и неустойки, от сделки с общинско имущество.

Субсидиите и субвенциите са безвъзмезно предоставени средства от финансиращ бюджет, които по правило са безлихвени и невъзвращаеми. Субсидиите са 2 вида:

Общи (обаща изравнителна субсидия) - размерът на общите се определя ежегодно съгласно специална методика в Закона за държавния бюджет; тя е допълващ елемент в приходната част на съответния местен бюджет, като по правило се предоставя на части (ежемесечно до 5то число). В случай, че има неусвоена субсидия, тя се възстановява по сметката на РБ; Антиподът е „Вноска в бюджета” от по-богати общини. Тя е със знак минус в приходната част;

Целеви – те не се планират в Закона за държавния бюджет, често се отпускат инцидентно за финансиране на конкретно мероприятие през годината.Субвенциите имат целеви х-р, но се предоставят при определени условия, т.е. те са условни и стават възвръщаеми, ако получателят им не изпълни условията, които са били поставени при финансирането. Взаимоотношенията м/у РБ и местните бюджети по повод посочените форми на финансиране се изразяват в предоставяне чрез разплащателна сметка СЕБРА на следните субсидии и трансфери:

1. Обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности;2. Субсидия за местни дейности;3. Целева субсидия за капиталови разходи, вкл. и в делегираните от държавата дейности;4. Целева субсидия за провеждане на държавна политика за развитие на общини и

изпълзнение на национални, регионални международни програми и проекти за съфинансиране по приграми и проекти на ЕС;

5. Трансфер за преотстъпени данъци по ЗОДФЛ;6. други трансфери: изграждане, реконструкция и основен ремонт на пътища; зимно поддърване и снегопочистване; за разлики в цените на жилищата; за покриване на ДДС за общински проекти по САПАРД; субсидии за вътрешно градски и междуселищни превози; компенсации за безплатни или намаленипари при пътувания, безплатен превоз на ученици до 16 г.

При липса на касови приходи или инцидентни разходи по даден местен бюджет се използва временен безлихвен заем. Преотстъпените приходи са ДДФЛ и патентен данък. Те са към РБ и се връщат в МБ. За с-ка на приходите общините финансират своите разходи. Разходната част на общ бюдж е представена от 2 групи р-ди: 1. Р-ди за издръжка на функции или д-сти на общината - функциите могат да са здравни, соц, културни, комунални, по управление на общинска собственост. Всяка функция се разглежда като съвкупност от бюджетни предприятия, и всяка функция се води разделно счет. 2. Разходи за собствена издръжка на общинската администрация - предвидени са за да функциониране на бюдтетното предприятие Община.

68

Във връзка с възникването на бюджетен дефицит или временен недостиг на средства за финансиране на местните дейности в процеса на изпълнение на местния бюджет се осигурява чрез извънбюджетни средства и фондове на общината, банки и други финансови институции и др. източници (емисия на дългови инструменти) по Закона за общинския дълг. Поема се с решение на общинския съвет. Източници за обслужване на общинския дълг са собствените рпиходи, общата изравнителна субсидия и държавните трансфери за делегирани от държавата дейности.

Годишния размер на пащанията не може да надвишава 25% от общата сума на собствените рпиходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнение на бюджета на общината.

Кметът изготвя годишен отчет за състоянието на буджетния дълг и го внася в общинския съвет. Размерът на общински дълг се вписва в специален регистър на общинския дълг в МФ.

3.1. Отчитане на приходите по местните бюджети в банки. Касовите п-ди на местните бюджети се разглеждат като положителни парични потоци, постъпващи

по бюджетната сметка на общината, открита в местна търговска банка. Независимо от различните видове приходи в банката се отчита по един и същи начин.

Счетоводно отчитане: 1. За счет отчитане на преките и преотстъпените приходи се използва с-ка 7304 Приходи на

местни бюджети. Тя е пасивна, транзитна, но е възможно да приключи с остатък, аналитично се води по приходни параграфи на единната бюджетна класификация. Според предназначението си с-ката има подчертано операционно-резултативен х-р По Кредита се отразяват постъпилите в банката -администратор касови приходи по местния бюджет, а се Дебитира с р-ра на р-дите на местния бюдет. Салдото и е Кредитно и отразява бюджетния излишък.

За постъпилите преки и преотстъпени приходиди по местния бюджет според начина на плащане: Д-т 5011, гр.16, гр.17, 4611, 4621, 5031 / 7304 ан. приходен параграф.

2. За отчитане на непреките, разпределяеми приходи е предвидена основната синтетична с-ка 7311 Разпределяеми п-ди на местния и републикански бюджет. Сметката е пасивна, операционна. Води се на годишна база с натрупване на Кредита. Кредитира се при постъпване на разпределяеми приходи, дебитира се при разпределение на прихода. От балансова гледна точка е транзитна, небалансова сметка. Аналитично се води по приходни параграфи на Единаната бюджетна класификация.

а) за постъпилите п-ди, подлежащи на последващо разпределение в банката администратор:

Д-т 5011, гр. 16, гр. 17, 4611, 4621, 5031 / 7311 ан. приходен параграф.

б) за разпределение на п-да, съгласно утвърденото в Закона процентно съотношение: 7311 ан. приходния параграф / 7301 ан. приходния параграф (с частта за репуб. Бюджет), 7304 ан.

приходния параграф (с частта на местния бюджет).Последната статия се съставя само в случай, че една и съща банка обслужва и републиканския и

местния бюджет. В противе случай се ползват сметки 4611, 4621 или 5031.

3.2. Отчитане на разходите по местните бюджети в банките.Касовите р-дите на общината се разглежда като отрицателни парични потоци, напускащи

бюджетната с-ка на общината под две основни ф-ми: Под ф-мата на своеобразни „субсидии” за издръжка на бюджетни предприятия, причислени към

отделни дейности на общината, както и за плащания по механизма на централизирани доставки; Като разходи за собствена издръжка на общинската администарция.

За отчитане на касовите р-ди на местните бюджети се използва с-ка 6304 Разходи на местните бюджети. Тя е Активна, от балансова гледна точка транзитна, а според предназначението си операционна.

69

Дебитира се текущо по реда на извършените разходи, а се кредитира еднократно при съпоставяне на разходите с приходите за целите на годишното приключване.

За отразяване на извършените касови разходи на местния бюджет търговските банки съставят: 1. За преведени субсидии за издръжка на дейности:

Д-т 6304 ан. Разходен § / К-т 7304 ан. Разходен § (ако бюджетното пр-е има сметка в същата банка);Д-т 6304 ан. Разходен § / К-т 4611, 4621 (ако бюджетното пр-е има сметка в друга банка или в клон

на същата банка);

2. За извършените касови разходи за собствена издръжка на общината:Д-т 6304 ан. Разходен § / К-т 5011, 4611, 4621, 1713.

3.3. Счетоводни процедури по приключване на местните бюджети в банките. Определят се съответни дати, на които най-късно могат да бъдат инициирани плащанията от/към

съответния местен бюджет, неизползваните субсидии от бюджетните предприятия се превеждат по сметката на общината, а последната възстановява в републиканския бюджет части от неусвоени субсидии и времени безлихвени заеми. Обобщават се разходните и приходните параграфи към с-ка 6304 „Разходи на местните бюджети” и 7304 „Приходи на местните бюджети” в партиди „Годишно приключване”. След това се съставя:Д-т 7304 - анал „Год. прикл.” (с р-ра на р-дите) / К-т 6304 –анал „Год. прикл.” (с размера на разходите)

След тази счет процедура с-ка 7304 партида „Годишно прикючване”, към края на отчетния период може да има само кредитно салдо или да бъде балансирана. Салдото се представя като бюджетен излишък и се прехвърля по бюджета за следващата гоина:

а) към 31.12 на съответната година се съставя:Д-т 7304 ан. „Год. прикл.” (с к-тно салдо по с-ката) / К-т 7304 ан. „Бюджетен излишък”

б) към 01.01 на следващата отчетна год: Д-т 7304 ан. „Бюдж. Излишък” / 7304 ан. „Преходни остатъци от мин. год.”

Тема 6: Отчитане на изпълнението на РБ при първостепенните бюджетни разпоредители

Първостеп разп/ли са всички функционални министерства, централни ведомства и държавните органи. Към тях се включват и общините. Формират собствени бюджети, в които приходната част се състои от собствени приходи и субсидии, трансфер от РБ, разходната – трансфери за второстепенни разпоредители и разходи за собствена издръжка. Собствените приходи са под формата на различни такси – с/ка 7041. Първост разп/ли с бюдж кредити се включват в с/мата за единната с/ка и има достъп до нея в рамките на разрешения им б/тен кредит. На практика тези разп/ли нямат собствени пари. Те внасят собствените си приходи в единната сметка и извършват горепосочените разходи. Поради липса на физически носител на пари по банкова с/ка, в к’ да е отделена пар субсидия в счет/вото на първост разп/л не се използва с/ка 5013. С/вата се съхраняват в единната банкова с/ка в БНБ, използва се с/ка 5001.

1. Отчитане на разрешените бюджетни кредити

Задбалансов счетоводен подходРазрешеният кредит на първост разп/л следва да се отрази по с/ка 92891 Разрешени бюдж кредити. По дебита на тази Ана, задбал с/ка се отразява р/ра на първоначално отпуснатия Кт както и последващите корекции. По кредита се отразява усвояването на лимита.* за утвърждаване на разрешения кредит: 92891/9981;* по реда на извършените от разп/лите касови р/ди: 9981/92891;* за извършени корекции, с разликата между новия и стария размер на кредита:

70

при увеличаване на бюдж К с допълваща счет статия: 92891/9981;- при намаление на бюдж К със сторнировъчна статия: 92891/9981;* за приключване към края ня отч п/д с дебитното салдо по с/ката: 9981/92891.

Балансов счетоводен подходПри този п/п се използва с/ка 4519 Други разчети с центр б/т. * за утвърждаване на бюдж Кт: 4519/7511;* извършване на касовите р/ди: 7522/4519.

2. Основни стопански операции и счетоводни записвания Осн стоп операции и счет записвания на първостеп разп/л са разделени в зависимост от 2 подхода: Първи подход – характеризира се с: инф/ята за отпуснатия и усвоен бюдж Кт се поддържа чрез използването на разчетни балансови с/ки; не се прилага концепцията на с/ка 5001; пар ср/ва на разпоредителя се съхраняват в самостоят с/ка - 5013. При този подход се съставят => счет. статии: * за утвърждаване на лимита: 4519/7511;* за отч на собствените пр/ди: 5011(3)/7041; * за получения трансфер от РБ, субсидия за собствена издръжка: 5013/4519;* за предоставяне на трансфери в полза на второстеп разп/л от с/мата на първостеп: 7522/5013. * за извършени плащания за собствена издръжка на първостеп разп/л като самостоятелно БП: раздел 1,2,3,4,5, гр.60/5013. Втори подход – характеризива се с: инф/ята за отпуснатия и усвоен бюдж Кт се поддържа чрез използването на задбал с/ки; прилага се концепцията на с/ка 5001, но няма собствена банкова субстанция като бюдж с/ка. Счет. записвания са: * при разрешаване на утвърдения р/р на лимита съгласно писмо на МФ: 92891/9981; * за отч на събраните собствени пр/ди на разп/ля: 5011, 5001/7041; * при постъпване на събраните собствени пр/ди по единната с/ка в БНБ: 7511/5001; * при иницииране на касов р/д от първостеп разп/л са възможни => варианти: Вариант 1: Първостеп разп/л превежда субсидия за издръжка на свои поделения, захранва консолидираната в с/мата Единна с/ка: 5001/7511. Извършване на плащания от единната с/ка: 7522/5001. Вариант 2: Първостеп разп/л извършва плащане от единната с/ка за собствена издръжка: 5001/7511 и раздел1,2,3,4,5, гр.60/5001. Вариант 3: Вместо първостеп разп/л да превежда субсидия към свой второстеп разп/л е възможно последния да инициира плащане от единната с/ка от името на първостеп разп/л и след неговото одобрение: 5001/7511 и 7500/5001. В счет/вото на второстеп разп/л, к’ е извършил плащане за собствена издръжка от единната с/ка от името и за с/ка на първостеп разп/л: раздел 1,2,3,4,5, гр.60/7500. След всяка една от тези операции се съставя счет статия обратна на тази при разрешаване на бюдж Кт: 9981/92891. С/ка 7511 има за цел да отразява чрез своя Кт оборот действително усвоените от първост разп/л субсидии от РБ, а чрез дебитния оборот на с/ка 7522 се поддържа инф/я за предоставените на нисшестоящи разп/ли субсидии. Реалната стопанска операция е свързана с получаването и предоставянето на трансфер, без това да касае напускането на паричен ресурс от публ сектор. С/ка 5001 е да консолидира пар поток, к’ се движи м/у първостеп разп/л и единната с/ка на ниво МФ.

Отчитане на изпълнението на РБ при първостепенните бюджетни разпоредители

71

Първостеп разп/ли са всички функционални министерства, централни ведомства и държавните органи. Към тях се включват и общините. Формират собствени бюджети, в които приходната част се състои от собствени приходи и субсидии, трансфер от РБ, разходната – трансфери за второстепенни разпоредители и разходи за собствена издръжка. Собствените приходи са под формата на различни такси – с/ка 7041. Първост разп/ли с бюдж кредити се включват в с/мата за единната с/ка и има достъп до нея в рамките на разрешения им б/тен кредит. На практика тези разп/ли нямат собствени пари. Те внасят собствените си приходи в единната сметка и извършват горепосочените разходи. Поради липса на физически носител на пари по банкова с/ка, в к’ да е отделена пар субсидия в счет/вото на първост разп/л не се използва с/ка 5013. С/вата се съхраняват в единната банкова с/ка в БНБ, използва се с/ка 5001.

1. Отчитане на разрешените бюджетни кредити

Задбалансов счетоводен подходРазрешеният кредит на първост разп/л следва да се отрази по с/ка 92891 Разрешени бюдж кредити. По дебита на тази Ана, задбал с/ка се отразява р/ра на първоначално отпуснатия Кт както и последващите корекции. По кредита се отразява усвояването на лимита.* за утвърждаване на разрешения кредит: 92891/9981;* по реда на извършените от разп/лите касови р/ди: 9981/92891;* за извършени корекции, с разликата между новия и стария размер на кредита: при увеличаване на бюдж К с допълваща счет статия: 92891/9981;- при намаление на бюдж К със сторнировъчна статия: 92891/9981;* за приключване към края ня отч п/д с дебитното салдо по с/ката: 9981/92891.

Балансов счетоводен подходПри този п/п се използва с/ка 4519 Други разчети с центр б/т. * за утвърждаване на бюдж Кт: 4519/7511;* извършване на касовите р/ди: 7522/4519.

2. Основни стопански операции и счетоводни записвания Осн стоп операции и счет записвания на първостеп разп/л са разделени в зависимост от 2 подхода: Първи подход – характеризира се с: инф/ята за отпуснатия и усвоен бюдж Кт се поддържа чрез използването на разчетни балансови с/ки; не се прилага концепцията на с/ка 5001; пар ср/ва на разпоредителя се съхраняват в самостоят с/ка - 5013. При този подход се съставят => счет. статии: * за утвърждаване на лимита: 4519/7511;* за отч на собствените пр/ди: 5011(3)/7041; * за получения трансфер от РБ, субсидия за собствена издръжка: 5013/4519;* за предоставяне на трансфери в полза на второстеп разп/л от с/мата на първостеп: 7522/5013. * за извършени плащания за собствена издръжка на първостеп разп/л като самостоятелно БП: раздел 1,2,3,4,5, гр.60/5013. Втори подход – характеризива се с: инф/ята за отпуснатия и усвоен бюдж Кт се поддържа чрез използването на задбал с/ки; прилага се концепцията на с/ка 5001, но няма собствена банкова субстанция като бюдж с/ка. Счет. записвания са: * при разрешаване на утвърдения р/р на лимита съгласно писмо на МФ: 92891/9981; * за отч на събраните собствени пр/ди на разп/ля: 5011, 5001/7041; * при постъпване на събраните собствени пр/ди по единната с/ка в БНБ: 7511/5001; * при иницииране на касов р/д от първостеп разп/л са възможни => варианти:

72

Вариант 1: Първостеп разп/л превежда субсидия за издръжка на свои поделения, захранва консолидираната в с/мата Единна с/ка: 5001/7511. Извършване на плащания от единната с/ка: 7522/5001. Вариант 2: Първостеп разп/л извършва плащане от единната с/ка за собствена издръжка: 5001/7511 и раздел1,2,3,4,5, гр.60/5001. Вариант 3: Вместо първостеп разп/л да превежда субсидия към свой второстеп разп/л е възможно последния да инициира плащане от единната с/ка от името на първостеп разп/л и след неговото одобрение: 5001/7511 и 7500/5001. В счет/вото на второстеп разп/л, к’ е извършил плащане за собствена издръжка от единната с/ка от името и за с/ка на първостеп разп/л: раздел 1,2,3,4,5, гр.60/7500. След всяка една от тези операции се съставя счет статия обратна на тази при разрешаване на бюдж Кт: 9981/92891. С/ка 7511 има за цел да отразява чрез своя Кт оборот действително усвоените от първост разп/л субсидии от РБ, а чрез дебитния оборот на с/ка 7522 се поддържа инф/я за предоставените на нисшестоящи разп/ли субсидии. Реалната стопанска операция е свързана с получаването и предоставянето на трансфер, без това да касае напускането на паричен ресурс от публ сектор. С/ка 5001 е да консолидира пар поток, к’ се движи м/у първостеп разп/л и единната с/ка на ниво МФ.

34 ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ С ДМА В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

1. общи правила и особедности при отчитането. Организация на синтетичнито и

аналитичното отчитане Като цяло принципите за признаване, класифициране, оценяване на ДА, както и основните опереции с тях при бюджетните предприятия(БП) не се резличавет съществено от тези при предприятията извън публичния сектор. БП прилагат разпоредбите на СС 16 – ДМА, СС 38 Нематериални активи както и препоръчителните постановки на МССПС 17 – Имоти съоражения и оборудване. Ето някои принципни особедности при отчитането на на тези активи в бюджетното предприятие.

Съгласно Закона за счетоводството амортизации на ДА в БП се начиляват по речение на Министерския съвет. До момента такова решение не е било вземано. Това най – общо означава, че амортизация може да бъде начилявана за ДА, чиито произход е от спотанска дейност и които впоследствие се използват само за тази дейност.

От въвеждането на новия сметкоплан и досега съгласно различни разпоредби на Министерство на финансите и сопред преобладаващата пракитка в публичния сектор не са били извършвани преоценки(последващи преоценки) на ДМА и ДНМА, съгласно приложимите национални счетоводни стандарти. Едно преоценяване на ДМА в тези предприятия е по скоро изключение отколкото практика.

В съвременното счетоводство обичайното разбиране за актив се свързва с притежаването на ресурс, носещ бъдеща икономическа изгода, по правило свеждана до генериране да положителни НПП от действащото предприятие. В практиката се налага специализиран режим за признаване и оценка на специфични ресурси като: земи, гори и трайни насъждения, инфраструктурни обекти, активи с историческа, художествена стойност или природна значимост. При придобиването на тези ресурси те се отчитат незабавно като разход и се завеждат задбалансово, което се изхожда от следните по – важни мотиви:

- при тези ресурси не е налице контрол върху експлоатацията и извличането на икономическа изгода, по правило е ограничено и правилото за разпореждане с тях. Ето защо тези предприятия просто ги съхраняват и поддържат

- съществуват практически трудности при оцанката на тези ресурси. За много от тях не може да се определи справедливата стойност, защото не може да се намери основа за нейното определяне( паметници на културата)

- редица от тези ресурси ( пътища, паркове, паметници на културата) имат характер на публични балга, за които са характерни неограничен достъп на обществото до тях и практическа невъзможност за налагане на контрол върху достъпа и използването на свързаните с тях изгоди

73

- с много редки изключения, за тези ресурси практически е невъзможно да бъде определен разумен срок на годност

Изхождайки от тези съображения, при придобиването на тези ресурси се съставят следните записвания: 1. За отчитане на расурсите като разход:Д-т 6075, 6077,6078,6079/ К-т раздел 4, гр. 50 2.Задбалансово завеждане на отписаните ресурси:Д-т 9901, 9902, 9903, 9909/ К-т 9981

Впоследствие при отчуждавенето на ресурсите или изписването им от употреба се съставя обратна счетовадна статия.

по отношение определянето на стойностния праг на същественост за празнаване на ДМА се прилагат следните принципи и правила:

- в системите на първостепенните разпоредители следва да се възприеме и прилага унифициране политика по отношение на прага на същественост

- за признаването на ДМА се използват два прага на същественост – минимален и максимален. Минималния праг е в размер на 500 лева, а максималният – 1000 лева. Активи, със стойност по – ниска от 500 лева задължително се третират и отчитат като краткотрайни активи (МЗ); активи със стойност по – голяма от 1000 лева, задължително се класифицират като ДМА, а тези които са със стойнист между 500 и 1000 лева, класифицирането им като ДА и КА се определя със счетоводната политика на бюджетното предприятие.

- При прилагане на праговете за същественост не трябва да се има предвид ефекта върху отчетната стойност на актива от признаването или непризнаването на данъчен кредит по ДДС или други данъци, т.е. за целите на праговете на същественост в стойността на актива не се включва ДДС и други косвени данъци

- При незначителни или временни промени в цените на отделни активи се запазва избраният подход на класифициране. Ако се организират трайни и съществени промени в стойността на актива следва да се промени класифицирането им.

За счетоводното отчитане на ДМА и ДНМА в сметкоплана на бюджетните предприятия са предвидени сметките от раздел 2 с аналогично наименование. Аналитичното отчитане към съответните сметки следва да бъде оргаизирано по местонахождение на актива, по материално – отговорни лица и по конкретни ДМА.

2. отчитане на основните операции по придибиването на ДМА

Придобиването на ДМА от бюджетните предприятия може да се извърши по един от следните по – характерни начини:

- чрез покупка- чрез строителство- чрез безвъзмездни сделки или прехвърляне на имуществото в рамките на публичния сектор- намерени при инвентазизация незапроходени ДА

2.1 придобиване на ДМА чрез покупка Има два варианта:

- покупката на актива е еднократен акт. Тук цената на придобиване се формира единствено от покупната (фактурната) стойност, а основен докумет е фактурата на доставчика. Възможно е бюджетното предприятие да ползва право на данъчен кредит при условие, че е регистрирано по закона за ДДС.

74

Въз основа на получената фактура на доставчика или платежен докумет се съставя следната счетоводна статия:

Д-т гр 20, гр21, 4511/ К-т раздел 4, гр 50

В случай, че предприятието придобие актив, който отговаря на основните критерии, за да бъде третиран като дълготраен, но стойността му е по – ниска от установения чрез индивидуалната счетоводна политика стойностен праг на същественост е удачно придобитият актив да бъде отписан като разход при придобиван1ето и заведен задбалансово:Д-т 9909/К-т 9981 - когато придобиването чрез покупка е продължителен или нееднократен акт, е необходима калкулационна сметка, по която да се формира оценката на придобивания актив. За целта в бюджетния сметкоплан е предвидена сметка 2079, по която се отразяват елементите на цената на придобиване.Основните елементи на цената на придобиване (покупната стойност и съпътстващите разходи) се определя по дебита на сметка 2079, по реда на пристигащите в предприятието първични документи Д-т 2079, 4511/ К-т р-л 4, гр.50Когато цената на придобиване има невъзстановими данъци и такси (ДДС без право на възстановяване, акцизи, митни сборове) те първо се отчитат като разход, а след това се отнасят в цената на придобиване.

- за отчитане на данъците и таксите като разход: Д-т подгр. 606/ К-т р-л 4, гр.50 - за отнасяне на разходите за данъци и такси в цената на придобиване: Д-т 2079/ К-т подгр. 606

След окончатеното приключване на процеса на придобиване, ДА се заприхождава по общия ред и с оценка, формирана по дебита на калкулационната сметка, присвоява му се съотвентия инвентарен номер, като се съставя смедната статия: Д-т гр. 20, гр 21/ К-т 2079

2.2 отчитане на придобиването на ДМА чрез строителство Счетоводните записвания са диференцирани в зависимост от два варианта, при които се използва стоителството:А. Строителство чрез възлагане. При този начин на строителство строително – монтажните работи се възлагат на специализирано строително предприятие. Предхождащите строителството разходи(предпроектни проучвания, проектиране, съгласуване, издаване на строителни разрешениея и визи, държавни, административни, нотариални такси и адвокатски възнаграждения) както и получените от инвеститора строителни услуги не се отчитат чрез сметките от гр.60, а участват директно при формиране цената на придобиване на ДА. Първоначално предоставения на изпълнителя аванс се докуменира с фактура с начислен ДДС, а последващите и окончателното доплащания до крайната договорена цена – с дебитни известия. Оценката на строящия се обект се формира по калкулационната сметка 2071. Към сметката е удачно да се организира аналитично отчитане по отделни строителни обекти (етапи). По реда на самото строителство се съставят следните счетоводни записвания: 1. За предоставените на изпълнителя първоначален и последващи аванси (договорени частични плащания)съгласно платежни и данъчни документи ( фактури дебитни известия) Д-т 4020, 4511/ К-т гр.50

2. За включване на частичните плащания в цената на придобиване по реда на приети и предадени натурални обеми строително – монтажни работи или етапи от строителството,

съгласно двустранни протоколи и актове: Д-т 2071/ К-т 4020

75

3. За получавенето от изпълнителя дебитно известие за окончателно доплащане до крайната договорена цена:

Д-т 2071, 4511/ К-т 4010, гр 50

Едниственото изключение от горепосочените счетоводни записвания е в случай , че в цената на придобиване следва да се отнесат невъзстановими данъци и такси, които първо се отчитат като разход, а след това се включват в цената на придобиване. За целта се съставят следните счетоводни записвания:

- за отчитане на данъците и таксите като разход:Д-т подгр. 606/ К-т р-л 4, гр50

- за отнасяне на разходите за данъци и такси в цената на придобиване: Д-т 2071/ К-т подгр.606

4. след завършване на стрителсвото и приемана на обекта, сградата се заприхождава по общия ред и с цената на придобиване, формирана по дебита на калкулационната сметка, на актива се присвоява съсотетен инвентарен номер, като се съставя и следната ачетоводна статия:Д-т подгр. 203 (инв. Номер)/ К-т2071

Ако до края на отчетния период процесът на стрителство не е приключил, дебитното салдо на сметка 2071 се посочва в актива на баланса. Всички ДМА с незавършен процес на придобиване към края на отчетната година е необходимо да се направи и осчетоводи оценка на натрупаните разходи по придобиването, като се прилагат следните правила:

при оценяването на етапа, до които е достигнал процесът на стрителсво, се определя приблизителна счетоводна оценка на разходите на съответния етап на стриотелсвото, които към края на отчетната година не се осчетоводени по съответните сметки от подгрупи 207,607 и 990. Тук от общия размер на оценените разходи от началото на процеса на строителство до този етап се приспадат сумите, които вече са били начислени през текущата и предходните години.

Така определената счетоводна оценка на разходите по пидобиването се отразява по съответните сметки от подгрупи 207, 607, 990 за сметка на отчетените до момента суми по аванси към изпълнителите. В случай, че счетоводната оценка на разходите по придобиването е по – голяма от салдото по сметките за аванси към съответните изпълнители, разликата се опрделя по сметки 4967, 4968, като се съставят следните счетоводни записвания:Д-т подгр.207( с оценката на разходите, които се капитаизират), 607 (с оценката на разходите, които не се капитализират),/К-т 4020 (с размера на платените аванси към изпълнителите) или 4040, 4967, 4968 ( с разликата) По отношение на оценките на разходите за ДМА, които не се капитализират се съставят и следните счетоводната счетоводна статия със сумата отчетена по сметката от подгрупа 607 : Д-т подгр.990/ К-т 9981

Горепосочените статии могат да не се прилагат когато:- конкретната доставка на актива в процес на придобиване е в несъществен размер спрямо общия размер

на придобитите активи- са налице разумни очаквания и индикации, че общата сума на тези приблизителни счетоводни оценки

ще са в несъществен размер за бюджетното предприщтие- не може обективно да се направи разумна приблизителна оценка

76

Б. Строителство по стопански начин. Ако се разглежда в чисто технически аспект не се намират съществени разлики със строителстовото чрез възлагане. Принципно различни са счетоводните процедури, като най – общо особеностите се свевдат до следното: - извършените от бюджетното предприятие разходи са разнородини и следва да бъдат отчетени според тяхното икономическо съдържание по икономически елементи чрез сметките от група 60. - за целите на наблюдение на разходите и калкулиране на себестойността на строителството се използват сметките от група 65 - сметка 2071 регистрира отчетените текущо на друго място разходи като обща сума и чрез салдото си към края на отчетния период оповестява в баланса наличието на незавършен процес по строителството. За отчитането на строителството по стопански начин са били възприети 2 подхода:

през периода 1.1.2001 – 1.1.2002 се използват сметките от група 65 като типични калкулационни сметки с подчертано опреционен характер за текущо следене на съответния процес, които кореспондират с група 60

от 1.1.2002 и до сега е утвърден друг начин за отчитене на разходите за придобиване и ремонт по стопански начин:

- премахна се кореспонденцията на сметките от група 60 със сметките от група 65- промени с редът за използване на сметка 6501- разходите за строителство по стопански начин се отчитат по сметки от гр 60- периодично, но поне веднъж тримесечно и задължитено към края на годината се идентифицират

разходите за строителство по стопански начин, установява се стойността, която се отнася по съответните сметки за активи или незавършено производство, както следва:Д-т подгр.203(при завършен процес на строителство)/ К-т6501 или 2071 (при незавършен процес) / К-т 6501 - към края на отчетния период и преди приключването на сметките от раздел 6 и раздел 7, сметка 6501 има само кредитен оборот и кредитно салдо.

След осигуряването на тази информация сметка 6501, се приключва със съответните сметки от група 12.Д-т подгр.120 / К-т 6501 - сметките от група 60 също се приключват по общия ред:Д-т подгр.120 / К-т гр.60БДС №5 от 19.03.2002 г.въведе и специфичен ред за отчитане на строителството по стопански начин на инфраструктурни обекти. Засега българската нормативна уредба в областта на бюджетното счетоводство не е дала легално определение за някои техни характеристики:

- част са от цялостната система или мрежа;- по-своето предназначение са специализирани и нямат алтернативи при

използването им;- те са неподвижни;- могат да се наложат ограничения за тяхната продажба

Счетоводните процедури за отчитане строителството на инфраструктурни обекти могат да бъдат представени както следва:

- Разходите за строителство по стопански начин на инфраструктурни обекти се отчита по сметки от гр.60, които към края на отчетния период се приключват по общия ред:

- Периодично, но поне веднъж тримесечно и задължително към края на годината се индентифицират разходите за строителството по стопански начин и се установява себестойността на инфраструктурния обект.

- Установената сума се отнася по дебита и по кредита на сметка 6504:Д-т 6504 / К-т 6504

- След тази операция сметка 6504 във всеки момент има нулево салдо и равни дебитни и кредитни обороти, които се посочват в оборотната ведомост към 31 декември преди приключването на сметките от

77

раздел 6. След осигуряването на тази информация сметка 6504 се открива през новата година с нулево салдо;

- След окончателното завършване на строителството.Д-т 9902 / К-т 9981

2.3.Отчитане на придобиването на дълготрайни активи чрез безвъзмездни сделкиВъзможни са следните варианти:А) Дълготрайният актив е придобит в бюджетното предприятие чрез безвъзмездна сделка от трето лице

извън публичния сектор.При този вариант активът се заприхождава по справедливата му цена съгласно договор, приемо-

предавателен протокол, протокол за експертна оценка и фактура. Така придобитият актив се отчита като финансиране чрез сметките от група 74.

Сметките от група 74 по същество са аналози на сметките за отчитане на финансирания в Примерния национален сметкоплан, използван от предприятията от пазарния сектор. Независимо от тази формална прилика, следва да се отбележи наличието на една принципна особеност в счетоводната трактовка. За разлика от стандартния подход, при който финансиранията се признават като приходи пропорционално на някаква база във времето, отразените по група 74 суми се признават за текущи приходи еднократно и изцяло за отчетния период, през който е получено финансирането, независимо от степента на неговото усвояване към края на отчетния период.

Група 74 съдържа няколко подгрупи сметки. Подгрупа сметки 741:- Сметка 7411 - по сметката се отчитат дарения във вид на пари за текуща дейност;- Сметка 7412 - по сметката се отчитат дарения във вид на пари за придобиване на дълготрайни активи;- Сметка 7413 - по сметката се отюитат дарения във вид на материални запаси за текуща дейност;- Сметка 7414 – по сметката се отчитат дарения във вид на дълготрайни активи.Основните счетоводни записвания са както следва:

1. Предмет на дарението е конкретен дълготраен актив: Д-т гр.20, 21 / К-т 7414

2. Предмет на дарението са пари, предназначени за придобиване на дълготрайни активи:Д-т гр. 50 / К-т 7412

3. Сметките от група 74 се приключват по общия ред в кореспонденция със сметките от група 124. Към края на отчетния период са възможни и две по-особени ситуации:а) Дарението е в пари за придобиване на дълготраен актив, но сумата изцяло или частично не е била

усвоена. При първоначалното получаване на дарението, с общата сума на финансирането се съставя следната счетоводна статия:Д-т 9989 / К-т 9201 или К-т 9202

По реда на усвояване на сумите по дарението и в техния размер през следващите отчетни периоди се състая обратна на горната счетоводната статия.

б) Дарението е в пари за придобиване на дълготраен актив, но част от сумата е възстановена обратно на дарителя, поради неспазване на условията или поради излишък над стойността на придобития актив. В този случай с неусвоената част от дарението се съставят обратни на горните две счетоводни статии.

Б) Безвъзмездното приемане/предаване на актива се извършва в рамките на публичния сектор между бюджетни предприятия в системата на един разпоредител с бюджетни кредити.

В този случай активът не напуска публичния сектор и затова се игнорира оценката „справедлива стойност”. При получателя активът се заприхождава по неговата балансова стойност, съобщена от изпращача.

Страните по операцията съставят следните счетоводни записвания:1. В счетоводството на предаващото актива бюджетно предприятие:

Д-т 4500 / К-т гр. 20 или гр. 212. В счетоводството на приемащото актива бюджетно предприятие:

78

Д-т гр. 20 или гр. 21 / К-т 4500

Към края на отчетния период в счетоводството на горестоящия разпоредител на консолидирано ниво сметка 4500 ще бъде с нулево салдо, но в отделните счетоводства на второстепенния и първостепенния разпоредител тя има дебитно или кредитно салдо.

В) Безвъзмездното приемане/предаване на актива се извършва в рамките на публичния сектор между бюджетни предприятия от две различни бюджетни системи.

В този случай активът се приема/предава по общия ред с приемо-предавателен протокол и с отчетна стойност, съобщена от предприятието-продавач, като единствената разлика в счетоводната трактовка спрямо горния вариант е, че вместо сметка 4500 се използват сметките от група 76 и се съставят огледални счетоводни записвания.

2.4. Отчитане на открити при инвентаризация незаприходени дълготрайни активиТехнологията на провеждане на инвентаризация при бюджетните предприятия не се различава

съществено от стандартната, валидна за предприятията от пазарния сектор. Инвентаризацията се провежда по заповед на ръководителя на бюджетното предприятие от назначена комисия поне към края на отчетния период.

Откритите при инвентаризация незаприходени дълготрайни активи се оценяват по справедлива стойност към момента на откриване на излишъка, която на практика може да бъде експертна оценка от външни вещи лица или цена, дадена от комисията, в която може да присъства и техническо лице.Д-т гр.20 или 21 / К-т 7932

3.Отчитане на отписването на дълготрайни активиНезависимо от конкретния начин на отписване следва да се имат предвид три общи положения:

- Дълготрайният актив се отписва по отчетна стойност, равна на балансовата му стойност;- Не се съставя счетоводна статия за отписване на предходно създаден преоценъчен резерв.- Не се съставя статия за отписване на начислена амортизация, тъй като такава не е била начислена.

3.1. Отчитане на продажбата на дълготрайни активиПродажбата е нетипичен за бюджетните предприятия начин за отписване на дълготрайни активи и в

тази операция предприятията от публичния сектор действат като търговци, а от това следват и някои особености:

- търговската продажба се документира с характерните за тази сделка договор за покупко-продажба и фактура;

- В преобладаващия случай доставката е облагаема по смисъла на ЗДДС

Поради липсата на операционно-резултатна сметка за отчитане процеса на продажбата и резултата от нея, както и в съответствие с възприетия нов принцип, приходите от продажбата и отчетната стойност на отписания актив се отчитат по отделни сметки, между които няма никаква връзка и възможност за съпоставяне.

Изхождайки от горните положения се съставят следните счетоводни статии за продажбата на дълготрайни активи:

1. За отразяване прихода от продажбата съгласно издадена фактура:Д-т гр.41 фактурна стойност / К-т подгр.714, К-т 4511 нетен размер на прихода ДДС

2. За получаване на стойността по фактура:Д-т гр. 50 / К-т подгр. 41

3. За отписване на отчетната стойност на актива:Д-т подгр.614 / К-т гр. 20 или гр. 21

4. За приключване на разходнирте и приходните сметки:Д-т подгр. 714 / к-т подгр.120 и Д-т подгр. 120 / К-т подгр.614

79

3.2. Отчитане на бракуването и липсите на дълготрайни активиОбщото и в двата посочени по-горе случая на отписване е , че независимо от наличието или липсата на

виновно материално-отговорно или длъжностно лице балансовата стойност на актива се отписва по сметка 6932:Д-т 6932 / К-т гр.20 или гр. 21

При установяване на вина на материално-отговорно или длъжностно лице се спазват добре известни правила, по-важните от които са:

- Съставя се акт за начет за търсене на пълна имуществена отговорност(освен ако бракът е поправим);- Виновното лице се начита по по-високата оценка на актива към момента на установяване на липсата

или бракуването му-балансова стойност или справедлива цена;- Начислява се ДДС при условията на чл.79,ал.3 от ЗДДС

Тук обаче следва да се отбележи наличието на една съществена разлика от принципно естество. Докато при предприятията от пазарния сектор като приход се признава разликата между справедлива и балансова стойност на актива, известна като „ценова разлика по липси и начети”, при бюджетните предприятия като приход се признава цялата справедлива стойност на актива. Установява се като разлика между приходи (справедливата стойност на актива) и разходи (балансовата стойност на актива), но отделно отчитани по приходни и разходни сметки, приключвани от своя страна със съответна сметка от подгрупа 120.

За отразяване на липса или брак на дълготраен актив по вина на материално-отговорно, длъжностно или трето лице освен първата статия се съставя и следната счетоводна статия:Д-т 4213, Д-т подгр.426 или подгр.488 / К-т 7198, 4511

Възможно е липсата да е в резултат на кражба с неустановен извършител. В този случай се съставят следните счетоводни статии:1. За отписване балансовата стойност на актива:Д-т 6932 / К-т гр.20 или гр.21

2. За отразяване на условно вземане от неизвестно лице:Д-т 9289 / К-т 9981

3. При настъпване на обстоятелства, сочени за събираемост на вземането:а) за трансформиране на условното вземане в реално:

Д-т 4213 или подгр.426 или подгр.488 / К-т 7198, 4511б) за отписване на условното вземане от задбалансовите сметки:

Д-т 9981 / К-т 9289

3.3. Отчитане на ликвидацията на дълготрайни активиВ сметкоплана на бюджетните предприятия не е предвидена специална операционно - резултатна

сметка за отразяване процеса на ликвидацията и установяване на резултата от нея.Характерно за счетоводните процедури, съпътстващи операцията по ликвидация на дълготрайни

активи е разделното отчитане на разходите и приходите по ликвидацията.1. За отписване балансовата стойност на актива:Д-т 6932 / К-т гр.20 или гр.21

2. За отчитане на приходите от ликвидацията под формата на постъпили непарични активи:Д-т подгр. 302 или гр. 50 / К-т гр. 71

3. За приключване на разходните и приходните сметки и установяване на резултата от ликвидацията:Д-т подгр. 120 / К-т гр. 60 и Д-т гр.71 / К-т подгр.120

4.Отчитане на някои специфични операции с дълготрайни активи

4.1.Отчитане на замяната на дълготрайни активи

80

В случай на замяна на дълготрайни активи бюджетните предприятия следват разпоредбите от СС 16 Дълготрайни материални активи и аналогичните разпоредби от СС 38 Нематериални активи.

Правилата, при които се осъществява замяната се свеждат най-общо до следното:- При замяна срещу друг несходен дълготраен актив, цената на придобиване на получения в замяна

актив се определя по неговата справедлива стойност, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти;

- При замяна срещу подобен актив със сходна употреба и сходна справедлива стойност, не се признава печалба или загуба от сделката.При бюджетните предприятия тези общи правила придобиват специфични нюанси.

а) В случай, че размяната се осъществява в рамките на публичния сектор справедливата стойност се игнорира като оценъчна база на разменната операция и полученият в замяна актив се заприхождава по балансовата стойност на заменения актив. Заменените активи се отчитат чрез сметка 4500, ако размяната се осъществява в една и съща бюджетна система или чрез сметките от група 76, в случай че размяната се осъществява между разпоредители от две различни бюджетни системи;

б) В случай, че се заменят активи с трето лице извън публичния сектор е налице сделка по смисъла на българското частно право, при която всеки от заменителите се сюита за продавач на това, което заменя и за купувач на това, което получава в замяна. Този особен вид покупко-продажба се разглежда и като доставка по смисъла за ЗДДС, която по правило е облагаема с ДДС.

При този вариант на замяна при участниците в операцията се съставят следните счетоводни статии:1. За отразяване на предадения в замяна актив в бюджштното предприятие, което заменя съгласно

договор, приемо-предавателен протокол и фактура с начислен ДДС:Д-т 4110 (фактурна стойност) / К-т подгр.714 (нетен размер на прихода–, 4511 начислен ДДС

2. За отписване на отчетната (балансовата) стойност на актива:Д-т подгр. 614 / К-т гр.20 или гр.21

3. За приключване на сметките от група 61 и група 71:Д-т подгр. 714 / К-т подгр. 120 и Д-т подгр. 120 / К-т подгр. 614

4. Заприхождаване на чуждия актив по договорената стойност, съгласно издадена от доставчика фактура:Д-т гр.20 или Д-т гр.21, 4511 / К-т 4110

5. Ако замяната е стойностно еквивалентна, сметка 4110 се приключва. Ако замяната не е стойностно еквивалентна, сметка ще има дебитно или кредитно салдо.

а) ако даденият в замяна (нашият) актив е с по-висока справедлива стойност:Д-т гр.50 / К-т 4110

б) ако даденият в замяна (нашият) актив е с по-ниска справедлива стойност:Д-т 4110 / К-т гр.50

4.2.Отчитане при трансформиране на дълготрайни активи в стоки. Подобна стопанска операция е твърде нетипична за предприятията от публичния сектор, доколкото те

рядко влизат в ролята си на търговци. Съставя се следната счетоводна статия:Д-т 3040 / К-т гр.20 или гр.21

4.3.Отчитане при трансформиране на дълготрайни активи в инвестиции и инвестиционни имотиТрансформирането на дълготрайни активи в инвестиции се регулира от някои общи разпоредби на СС

16 и СС 32.Общото правило. Изведено от посочените счетоводни регулировки е, че инвестицията се отразява по

справедливата стойност на предоставения дълготраен актив, като разликата между справедливата и балансовата стойност на актива се отчита като текущ финансов приход или разход.

Като се изхожда от това правило могат да бъдат съставени счетоводни статии при следните варианти:I.Справедливата стойност на дълготрайния актив е по-висока от балансовата стойност1. За отписване на дълготрайния актив и признаване на инвестиция:

81

Д-т гр. 51 / К-т гр.20 или К-т гр. 21 справедлива стойност,балансова стойност К-т 7381 финансов приход

II. Справедлива стойност на дълготрайния актив е по-ниска от балансовата стойност1. За отписване на дълготрайния актив и признаване на инвестиция:

Д-т гр.51 (справедлива стойност) , Д-т 7382 (финансов разход) / К-т гр.20 (балансова стойност) или гр. 21ДДС № 20/14.12.2004 г.въведе специфичен и по наше виждане теоретично неиздържан начин за

отчитане на апортни вноски, които бюджетните предприятия правят с дълготрайни материални активи в капитала на търговски дружества. Спецификата се съдържа в изискването операцията да се третира като придобиване на финансов актив, като се съставят следните счетоводни статии:

а) За отразяване справедлива стойност на инвестицията:Д-т гр.51 / К-т подгр. 714

б) За отписване на отчетната (балансовата) стойност на актива:Д-т подгр. 614 / К-т гр.20 или К-т гр. 21

В случай, че предмета на непаричната вноска е актив, предходно отчетен като разход и заведен задбалансово, единствената счетоводна статия, коята се съставя във връзка с апортирането на актива е следната:Д-т 9981 / К-т подгр.990

Отчитайки факта, че в сметкоплана на бюджетните предприятия липсва отделна сметка за отчитане на инвестиционните имоти.

Добре известно е, че инвестиционният имот се свързва с всяко недвижимо имущество-земя, сгради или части от сгради, което се държи от собственика или лизингодателя при условията на финансов лизинг с цел получаване на изгоди под формата на наем, рента или арендни вноски. Тъй като земята в счетоводството на бюджетното предприятие се третира като разход и се отчита задбалансово, евентуални инвестиционни имоти могат да бъдат единствено сгради или части от тях и то в случай, че основната им цел е да бъдат под наем.

Първоначалната оценка на инвестиционния имот съвпада с балансовата стойност на трансформирания дълготраен актив. По-различен е подходът за определяне на оценката на инвестиционния имот след първоначалното признаване, като бюджетното предприятие може да избира между два подхода, регламентирани в МССПС 16 Инвестиционни имоти:

- Модел на справедлива стойност. Стандартът го разглежда по-скоро като препорачителен подход, тъй като съдържателно акцентира главно върху него и толерира неговото използване. Промените в справедливата стойност, в резултат на последващи преоценки се отчитат като текущи разходи и подходи;

- Себестойностен модел (модел на цената на придобиване). По смисъла на стандарта той се разглежда по-скоро като допустим алтернативен модел. Подходът изисква ивестиционният имот да се отчита по балансова стойност, от която са извадени всички натрупани загуби от обезценки. На оповестяване обаче подлежи и справедливата стойност на оценения по този модел инвестиционнен имот.

4.4.Отчитане на преоценката (последващата оценка) на дълготрайни активи.Последващите оценки (преоценки) на дълготраини активи следва да се извършат съгласно чл.13, ал.3

от Закона за счетоводството и в съответствие с приложимия счетоводен стандарт СС16. След промяната в последствия, в сила от 01.01.2008г.бюджетното предприятие прилага подход, при който дълготрайният актив след първоначалното му признаване се отчита по цена на придобиване, намалена с начислената амортизация и с натрупаните загуби от обезценка. Подходът се основава на историческата цена, като на практика преоценка не се прави, а за целите на изготвяне на годишния финансов отчет бюджетното предприятие може да се извърши само обезценка на своите дълготрайни активи.

За разлика от предприятията извън публичния сектор, бюджетните предприятия прилагат приходно-разходен подход. Изхождайки от принципа на предпазливост, активът се обезценява, когато неговата

82

възстановима стойност спадне под балансовата (преносната) му стойност. Намалението на балансовата стойност до възстановима се третира като разход от обезценката.

В контекста на изложението е подходящо да се отбележи, че МСС17 въвежда и една друга особеност при преоценките на дълготрайни активи в публичния сектор, като предписва взаимното компенсиране на „подоценките” и „надоценките” и то не на индивидуална основа, а по класове дълготрайни активи.

Основната част от нефинансовите дълготрайни активи в публичния сектор не генерират преки парични потоци, тъй като се използват за предоставянето на публични стоки и услуги. От друга страна, за отчетността на бюджетните предприятия също следва да важи общоприложимия принцип на предпазливостта - активите да не се оценяват на стойности, които не могат да бъдат възстановими. ДДС № 20/14.12.2004г. въведе специфични счетоводни процедури, касаещи последващите оценки на дълготрайните активи след първоначалното им признаване, които се свеждат най-общо до следното:

- За нефинансовите дълготрайни активи се извършва преглед за обезценка веднъж на две години.- При прегледа се съпоставя отчетната стойност с текущата възстановима стойност на дълготрайния актив.

За текуща възстановима стойност на тези активи се приема справедливата им стойност. За уникални активи, които нямат пазарен аналог, може да се извърши експертна оценка.

- При прегледа за обезценка на нефинансовите дълготрайни активи обезценка се отчита, когато е налице траен спад в цените на съответните активи, като се игнорират временни спадове и флуктуации в цените;

- Не се извършва тест за обезценка на активи, които са в процес на придобиване или строителство със срок под една година;

- Ако отчетна стойност на балансово признат нефинансов дълготраен актив е по-висока, тя се коригира до размера на текущата възстановима стойност.

Принципното прилагане на приходно-разходния подход спрямо преоценките на дълготрайни активи, съобразно с горните изисквания предполага съставянето на следните статии:

1.За отчитане намалението в стойността на дълготрайния актив (отрицателна преоценъчна разлика);Д-т 7802 / К-т гр.20, гр.21

2.За отчитане увеличението в стойността на дълготрайния актив (положителна преоценъчна разлика) до размера на неговата възстановима стойност:Д-т гр.20 или гр.21 / К-т 7801

3.Към края на отчетния период за приключване на сметките се съставят следните счетоводни статии:Д-т 7801 / К-т 1301 и Д-т 1301 / К-т 7802

4.5.Отчитане на последващи разходи, направени за собствени и наети дълготрайни активиОсновният счетоводен проблем е класифицирането на разходите, направени след придобиване на

дълготрайния актив като:а) текущи разходи;б) последващи разходи. От техническа гледна точка и според придобилата популярност терминология ремонтите на дълготрайни активи се описват с три основни понятия:

- Текущи ремонти. Основен техен отличителен белег е, че се свързват с разходи, направени от предприятието с цел подържане нормалното функциониране на дълготрайния актив при обичайни експлоатационни условия, както и на първоначално установеното ниво на ефективност. При този тип ремонти не е задължително активът временно да бъде спиран от експлоатация;

- Основни ремонти. Във връзка с тези ремонти се правят разходи, чрез които се възстановяват загубени експлоатационни качества на актива. По правило са по-мащабни от текущите ремонти и е възможно за нормалното им провеждане дълготрайният актив временно да бъде спрян от експлоатация;

- Подобрения, модернизация и реконструкцияСчетоводната практика и разпоредбите са възприели като текущи да се отчитат разходите, направени

от предприятието с цел поддържане нормалното функциониране на дълготрайния актив при обичайни експлоатационни условия (текущи ремонти) или чрез които се възстановяват загубени

83

(намалени)експлоатационни качества на актива (основните ремонти). Тези разходи се третират като необходимо присъщи разходи за дейносттана предприятието и не подлежат на разсрочване.

В сметкоплана на бюджетните предприятия се използват само понятия „текущ ремонт” и „основен ремонт”, като първото понятие се свързва с традиционното текущо признаване на разходите, докато второто е свързано с капитализиране на разходите, т.е.смесва се с понятието „подобрение”.

I.Текущ ремонт по стопански начин1.Разходите за текущ ремонт по стопански начин на дълготрайни активи се отчитат по сметките от

гр.60, които към края на отчетния период се приключват по общия ред в отчетната област, в която се използва актива;

2.Периодично, но поне веднъж тримесечно и задължително към края на годината се индифицират разходите за ремонт по стопански начин и се установява себестойността на тази дейност. Бюджетното предприятие задължително следва да поддържа информация и за структурата на себестойността;

3.Установената сума се отнася по дебита и кредита на сметка 6506Д-т 6506 / К-т 6506

4.След тази операция сметка 6506 въвъ всеки момент има нулево салдо и равни дебитни и кредитни обороти, които се посочват в оборотната ведомост към 31 декември преди преключването на сметките от раздел 6 и 7. след като осигуряването на тази информация сметката се открива отново през новата отчетна година.

II.Текущ ремонт чрез възлаганеИзпълнената от специализирано предприятие външна услуга се документира с фактура и с акт

(протокол) за приети и предадени ремонтни работи или друг аналогичен документ, като се съставя следната статия:Д-т 6021 / К-т р-л 4 или гр.50

III.Основен ремонт по стопански начинОписните при вариант I. След отчитане на разходите чрез сметките от група 60 с установената сума на

себестойността се съставят следните статии:Д-т гр.20 / К-т 6507 при завършен ремонт към 31.12 или Д-т 2071 / К-т 6507 при незавършен ремонт към 31.12

Към края на отчетния период и преди приключването на сметките от раздел 6 и раздел 7 има само кредитен оборот и кредитно салдо. След осигуряването на тази информация сметка 6507 се приключва със съответните сметки от група 12.

IV.Основен ремонт (подобрение) чрез възлаганеВ случай че ремонтът е еднократен акт и завършва към края на отчетния период не съществуват

никакви практически затруднения-със стойността по фактурата на изпълнителя директно се увеличава отчетната (балансовата стойност на дълготарйния актив.

Значителни затруднения възникват в случай, че ремонтът е продължителен процес и преминава в друг отчетен период, тъй като в бюджетния сметкоплан няма предвидена специална калкулационна сметка, чрез която да се формира новата оценка на актива след ремонта. Известен компромис може да се направи с използването на сметка 2071, която макар да не е калкулационна, в случаите на основен ремонт би могла да бъде използвана като такава. По реда на приети и предадени ремонтни работи, документирани на отделни етапи с двустранни протоколи и фактури на изпълнителя, сметката ще се дебитира срещу кредитиране на сметки от група 40.

V.Подобрения, извършени върху наети дилготрайни материални активиВ отделни случаи наетите от бюджетно предприятие дълготрайни активи следва да бъдат

приспособени към спецификата на извършваната от предприятието дейност.

84

Със сумата на извършените от наемателя разходи, имащи характер на подобрения върху наетия актив, съгласно фактури, платежни и други документи се съставя следната счетоводна статия:Д-т 2091 / К-т р-л 4 или гр.50

Отписването на дълготрайния актив в счетоводството на наемателя се извършва в резултат на своеобразна „продажба” на подобрението. Обичайно е да бъдат „префактурирани” всички направени от наемателя разходи. Независимо от цената операцията може да бъде отразена при следните варианти:

1.Подобрението се отписва при връщане на наетия основен дълготраен актив след изтичане на немния срок. Съставят се следните счетоводни статиии:

а) За отразяване на стойността по фактуратаД-т 4110 фактурна стойност / К-т 7149 нетен размер на прихода, 4511 ДДС

б) За отписване на отчетната (балансовата) стойност на актива:Д-т 6149 / К-т 2091

2.Съгласно клаузата в наемния договор разходите за подобрение или преустрийство бърху наетия актив са за сметка на дължимия наем. В този случай бчджетното предприятие-наемател съставя горните две статии, както и статия за отразяване на дължимите наемни вноски.

4.6.Отчитане на капиталови разходи за придобиване от общини на дълготрайни активи, поети от министерства и ведомства

Тази операция се свързва с възникването на своеобразен вътрешен разчет (трансфер) между две отделни бюджетни системи, за чието отчитане участниците в операцията използват сметка 7642. В счетоводствата на бюджетните разпоредители се съставят следните счетоводни статии:

1.В счетоводството на първостепенния разпоредител-министерството или централно ведомство:а) За начисляване (поемане) на задължението за плащане по получени документи (фактури), издадени

срещу общината:Д-т 7642 / К-т 4010 или 4897

б) За извършеното плащане, съгласно платежни документи:- ако плащането е извършено от първостепенния разпоредител:

Д-т 4010 или 4897 / К-т 5001- ако плащането е извършено от подведомствен разпоредител с бюджетни кредити чрез СЕБРА:

Д-т 4010 или 4897 / К-т 7500

2.В счетоводството на общината, респ.в счетоводството на бюджетно предприятие от съответна дейност, което фактически придобива актива и става негов собственик:

а) за отразябане на задължението за плащане при придобиване на дълготрайния актив.Д-т подгр. 207 / к-т 4010 или к-т 4897

б) За полученото потвърждение от първостепенния разпоредител за извършено плащане на фактурираните капиталови разходи:Д-т 4010 или 4897 / К-т 7642

4.7.отчитане на предоставени за безвъзмездно времено ползване дълготарайни активиСчетоводната трактовка на операцията е деференцирана в зависимост от следните два варианта:Вариант 1. Дълготрайните активи се предоставят за безвъзмездно ползване на лица извън публичния

секторВ този случай предоставените за безвъзмездно времено ползване дълготрайни активи продължават да

се отчитат балансово от бюджетното предприятие, което се явява техен собственик. Извършените от ползвателя подобрения на тези активи подлежат на отчитане от бюджетното предприятие при връщането на актива и при условие. С направената оценка, при връщането на актива се дебитират съответните сметки от група 20 или подгрупа 607 срещу кредитиране на сметките от група 74 (ако подобренията не се заплащат) или по съответните сметки за разчети или парични средства . Очетените по съответна сметка от подгрупа 607 подобрения се отразяват и задбалансово по съответни сметки от подгрупа 990.

85

Описаните счетоводни процедури се прилагат, когато очакваният остатъчен икономически живот на дълготрайния актив е под 25% от целия полезен срок от създаването му или неговата стойност е несъществена. Ако обаче, срокът за безвъзмездно ползване покрива съществена част от очаквания остатъчен икономически живот на актива (над 75% ), за отчетни цели сен приема, че бюджетното предприятие е прехвърлило на ползвателя в съществен размер основните рискове и изгоди, свързани с притежаването на актива. Като се дебитират съответните сметки от група 64, срещу кредитиране на сметките от група 20. Едновременно с това задължително отписаният актив се завежда задбалансово по сметка 9909. при последващо връщане на собственика, тези активи се завеждат отново в баланса срещу кредитиране на съответната сметка от група 64.

Вариант 2. Дълготрайните активи са получени за безвъзмездно ползване от лица извън публичния сектор

Получените за безвъзмездно временно ползване ДМА се отчитат по справедлива стойност като чужди активи по задбалансовата сметка 9110. Когато за тези активи са извършени допълнителни разходи и подобрения, които задоволяват изискването за признаване на актив, тези разходи се капитализират в стойността на актив по сметка 2091. При връщането на актива и в случай, че не се възмездяват, капитализираните разходи се отписват в кореспонденция със сметките от група 64.

И в този случай от съществено значение е срокът за ползване на актива. Ако очакваният остатъчен икономически живот на актива е под 25% от целия полезен срок от създаването мъ или неговата стойност е несъществена се прилагат счетоводните процедури, описани по-горе. Ако срокът за безвъзмездно ползване покрива съществена част от очаквания остатъчен икономически живот на актива (над 75%), активът се завежда по справедлива стойност по сметка от група 20.

Вариант 3. Дълготрайните активи се предоставят за безвъзмездно ползване на други бюджетни предприятия в рамките на публичния сектор

В този случай се прилагат следните правила и отчетни процедури:Активи, които са публична държавна или общинска собственост, както и частна държавна или

общинска собственост, продължават да се водят по съответните сметки от група 20 или подгрупа 990, изписани като разход на съответния разпоредител, собственик на актива.

За останалите ДМА , които не са публична държавна собственост, не са сгради, отделни помещения или активи, изписани като разход се прилагат аналогични на варианти , като вместо сметките от група 64 и 74, се използват съответните сметки от група 76.

35 ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТЧИТАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ И ПРОХОДИТЕ В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Отчитане на р-дите в бюджетните предприятияВ бюдж счетоводство има 2 вида р/ди- фактически и касови. Фактическите р/ди: са счетоводни р/ди, които се признават съгласно принципа за текущо начисляване. Основните групи р/ди са :р/ди по ик.елементи; фин р/ди, извънредни р/ди; р/ди за данъци и р/ди за бъдещи периоди. Може да се направи и по детайлна систематизация на осн р/дни параграфи- заплати и възнаграждения п/ди за осигуровки, издръжка и др. За счетоводни цели фактическите р/ди се следят според тяхната еднородност и икономическо съдържание чрез с/ките от гр 60.С новия бюджетен сметкоплан е въведено правилото текущо през годината сч с/ки да не се приключват. Те се водят с натрупване на годишна база Р/дни с/ки могат да кореспондират с п/дни с/ки но не могат да се приключват с такива Това правило се нарушава в случаите на т.н. възстановени р/ди. Като такива се третират р-ди, които бюдж. предпр. е отчело, но не е трябвало да извърши. Въз основа на нормативно изискване, такива суми ефективно се възстановяват по банкова с-ка на предпр. платец. Извън публичния сектор намалението на по-рано отчетен р-д става или чрез сторниране на операцията, отразена по дебита на с-ката или чрез признаване на приход. С х-ка на възстановени р-ди са и онези р-ди, които бюджетните предпр. коригират

86

при неправомерно или неправилно начисляване или изплащане на стипендии, пенсии, социални помощи, и др. Във всички тези случаи се дебитира конкретна сметка за отчитане на вземане с/у надвзетото плащане с/у кредитиране на съответната разходна сметка, по която първоначално е бил отразен разходът.Касовите р-ди са по-скоро извън счетоводно понятие. За тях не се поддържа информация чрез отделни сч. с-ки. Касовите р-ди се следят главно чрез кредитните обороти на сметки от гр. 50 и гр. 426. Има 3 варианта на времева връзка м/у касовите и фактическите р-ди:- фактическият р-д съвпада с касовия р-д, напр. изплатени възнаграждения, които не са били предходно начислени; закупени материални запаси, веднага вложени в дейността и др.; -налице е фактически р-д, който не е съпроводен с касов; напр. начислените заплати по ведомост, които все още не са изплатени-налице е касов р-д, който не е съпроводен с фактически; напр. закупените, но невложени в дейността материали Методи за отчитане на р-дите, характерни за бюдж. сч.: –метод за текущо начисляване- сделките и другите събития се признават към момента на настъпването им и се отчитат за периода, за който се отнасят;-касов метод- сделките и др събития се отразяват в момента на плащането или получаването на ПС. При този метод на отчитане резултатът от дадена операция се измерва като разлика м/у парични постъпления и плащания.-метод за модифицирано текущо начисляване на р-дите- олицетворява връзката м/у предходните 2 метода; Чрез корективни сметки за преизчисляване на касовите р-ди на начислена основа.-модифициран касов метод- счетоводните сметки не се приключват в продължение на 1 мес след кр на бюджетната год(известен като мес "13"). В този период всички реализирани постъпления и плащания, касаещи сделки от предходната год се признават като постъпления или плащания за предходната отчетна год.Съществен момент във връзка с приложението на текущо начисляване при факт. р-ди е разграничаване на периода, за който те се отнасят. *Ако р-дът е за текущия период той се отразява по съотв. ик.. елемент чрез с-ките от гр. 60. , които към кр. на отчетния период се приключват със съответна сметка от подгр. 120 Прираст/намаление на нетните активи за периода. * Ако този р-д касае следващ отчетен период, той се отнася по с-ка 4991 Разходи за бъдещи периоди,, а при неговото признаване като текущ се отнася по съответния ик. елемент. 1. За отчитане на р-да като р-д за бъдещи периоди Д4991/Кр. Раздел 4; гр.50 2. За признаване на разсрочения р-д като текущ Дгр.60/К4991. Изисква се към сметка 4991 да се организира аналитична отчетност най-малко в 2 направления-по видове разсрочени разходи (по икономически елементи) и по падежи (време на разсрочване).Възниква въпрос и в случите, когато следва да се разпределят м/у 2 отчетни периода р-ди, касаещи и 2 периода, но по правило документирани в по-късен период.Препоръчва се разпределението на приспадащите за 2 съседни периода р-ди да стане съгласно данни от фактурите на някаква колич. база (напр., бр. дни), като се съставят счетоводните статии:1. С частта от р-да припадаща се за текущата година Дгр.60/К4967 или 4968. 2. Счетоводни записвания, касаещи следващия период Дгр.60,4967 или 4968, 4511/Кгр.40.Сметките от гр. 60 са активни, операционни и се водят с чисти обороти. Дебитират се при признаване на текущ р-д с/у кредитиране на сметки от разд. 4 Сметки за разчети-вземания и задължения или гр. 50. Сметките се кредитират за приключване към кр. на отчетния период с общата сума на отчетените по икономически тип р-ди с/у дебитиране на съответна сметка от подгр. 120 (с изключ. на сметки от подгр. 606 Разходи за данъци и такси). При по-детайлното разбиване на р-дите на синтетично ниво може да се разгледат някои по специфичните обекти и счетовдните сметки за тяхното отчитане:1) Р/ди за данъци и такси – за отчитането им се използват с-ки от подгрупа 606. Чрез тях подлежат на отчитане и начислените при внос невъзстановими данъци и такси, ДДС, акциз, мита и дрНо по посочените сметки не се отчитат: - начислените от доставчиците на А и услуги косвени данъци; -начислените в/у продажбите от бюджетните предпр. ДДС, акциз и други; - начислените осиг. вноски за

87

сметка на работодателя и персонала;-не се отчитат и авансовите и окончателната вноска за корпоративен данък, дължим за осъществяваната от бюджетните предпр. стоп. дейност.2).Приписани р/ди за услуги, наеми и др.-могат да се дефинират като скрит резултат от операция която не е явна транзакция отразена в съотв първични документи. Напр, за държавно учреждение, ползващо сграда на др. бюджетно предпр. без заплащане на наем е налице скрит трансфер и приписан р-д в р-ра на наема, който то би заплатило при обичайни пазарни условия. Отчитането на р/да ще се отрази: Д 608/ К 768 3) С/ките от подгр. 61 са израз на принципа за разделно отчитане на р/дите и п/дите в бюдж счетоводство. Осн. подгр с/ки са структурирани според вида на непаричния А. Чрез тези сметки не се отчитат р-ди, а по-скоро намаление на п-ди в резултат на отписване отчетната стойност на А при тяхната продажба. Сметките са активни, операционни, дебитират се с отчетната стойност на продадени А, а в кр. на отчетния период се приключ. в намаление на нетните активи за тек. отчетен период. 4) Р/дите в бюдж предприятия имащи фин характер се отчитат чрез с/ки от гр 62-за такси по банково обслужване, комисионни при емисия на ДЦК, застраховки, лихви и др. Сметките се дебитират при признаване на тек. финан. р-д с/у кредитиране на сметки от подгр. 481 или гр. 50 (без сметките от подгр. 628 Приписани р-ди за лихви) и се кредитират за приключ. в кореспонденция със съответната сметка от подгр. 120 Тук има специфичен финан р-д- приписан- това са спестените р-ди за лихви които даден бюджет би платил на друг бюджет за получаване на временен безлихвен заем,ако това бе станало при обичайни паз. условия: В предпр. получило заема: Д 628/ К 768 5) По с/ките от гр. 64 се отчитат предоставените от бюдж предприятия пенсии, помощи, субсидии и др с/ва. Х-рно за тези плащания е, че те са насочени към лица извън публичния сектор и са типични касови р/ди за съотв бюджет. Сметки се водят основно в НОИ и РУСО; НЗОК, РЗОК, ВУЗ и др.Тези сметки се дебитират при начисляване на р-да или плащане с/у кредитиране на сметки от подгр. 405; 424; 425 ;427, 428, 429 и на сметките от гр. 50 . С общия р-р на начислените р-ди сметките се кредитират за приключ. към кр. на отчетния период в кореспонденция със съответна сметка от подгр. 120.С/ките от гр. 64 са класифицирани в 3 разреза- по получатели:- домакинства, предприятия;- по вид на трансферите -к/лови и текущи;- по начин на предоставяне- парични, в натура Съставят се следните статии Д 4243 или 4254,4279,4287,4299/К 64 6) Провизии- те могат да бъдат провизии за трудно събираеми и несъбираеми вземания и провизии, произтичащи от наличието на текущо правно задължение. Отписването на провизия е свързано с използването на специални Пасивнии с/ки, регулиращи ст-стта на р-да за провизия.При начисляване и отписване на провизия в зависимост от нейния вид с/ките от гр 67 кореспондират със съотв балансови с/ки от подгр 491, 494, 539, 589. За приключване на салдата по с/ките от подгр 67се отнасят съотв с/ки от120.Според типа на провизията се отнасят следните сч статии: 1) Р/ди за провизии- корективи на трудно събираеми и несъбираеми вземания Не се извършва провизиране и обезценка на вземания от бюджетни предпр., БНБ, утвърдени м/ународни организации. Провизирането на публични държавни вземания от данъци, мита и осигурителни вноски може да се извършва само по ред, определен от МФ.1. За начислените р/ди за провизии: Д 671/ К 491 или 539, 589 2. За отписване на провизираното вземане от баланса поради изтичане на давнсотен срок и др.закон.основания: * За отписване балансовата с/т на вз. и признаване на р-д: Д 691/К р 4; *за отписване на начислена провизия : Д 491 или 539,589/К 672. * При събиране на провизирано вземане: Д гр.50/К р 4 2) Р/ди за провизии за тек. правни и конструктивни задължения

88

Трябва да има минало задължаващо облигационно събитие, за което има голяма вероятност да бъде погасено и който пасив може да получи надеждна, приблизителна оценка. Във всички останали случаи не се признава провизия, а възниква условен пасив.1. За отразяване на р/да за провизия при начисляването и: Д 6971/К 4940 2. За отписване на начислена провизия: Д 4940/ К 6799 3. За отразяване с/тта на установения р-д: Д р 6/К радел 4 3) Провизии за бъдещи плащания към персонала Признаването на разходи за бъдещи плащания към персонала се извършва под формата на начисляване на провизия. При извършване на оценката и начисляването на провизии по отнош. на неизползваните към кр. на год. отпуски, за които персоналът има право на ползване през следващата год. се гледат обстоятелства:-равнището на РЗ и периода на ползване на отпуските, като се оценява очакваното равнище на заплатите за следващата год., през която ще се ползват отпуските. -ст-ра на персонала и длъжностите. -очакван бр. дни натрупващи се отпуски и бр. на лицата, които ще ги ползват през следващата год.;-размер и стр-ра на провизиите за персонал. Подлежащата на начисляване сума вкл.: *очакваните р-ди за платени отпуски, дължими, но не ползвани към кр. на отчетния период (компенсируеми отпуски);* припадащите се в/у сумите на отпуските вноски за соц. и здр. осигуряване за сметка на работодателя, изчислени на база размерите и съотношенията, приложими през следващата год.Съставят се следните счетоводни статии:1. За отчитане на начислената провизия: Д 6047/К 4230 2. През следващи год. когато платеният отпуск се ползва се изплащат съотв суми: Д 604/К 421 За сторниране сумата на начислената провизия: Д 4230/К 6048

Отчитане на п-дите и трансферите в бюджетните педприятияП/дите могат да се разглеждат в 2 групи:1) бюджетнитни п/ди – основен източник на тези п/ди е финансиращ бюджет, предоставящ бюджетни с/ва на свои подведомствени разпоредители под формата на субсидии. За финансиращите бюджети предоставянето на бюджетни субсидии представлява извършване на касови р-ди по бюджета, а за финансираните бюджетни предпр-получаване на бюджетни пр-ди;2) извънбюджетни п/ди- това са собствени п/ди реализирани от събирани такси, от дарения, от наеми и концесии, от приватизационни сделки, от дялови участия и др. Получаваната икон. изгода в увеличение на нетните А следва да бъде представена под 2 форми: п-ди и положителни трансфери. Основният критерий за идентифициране на приходите като отчетен обект в бюджетното счетоводство е, че техният източник е винаги извън публичния сектор. Изхождайки от подобно разбиране, разглеждаме п-дите на бюджетните предпр. както следва:- п/ди постъпващи в полза на даден бюджет като първостепенните разпоредители и техните подразделения - събират в полза на републиканския бюджет данъчни постъпления и такси, дължими от данъчните субекти, както и разпоредители, формиращи самостоятелни бюджети-общините, събиращи собствени п-ди.-п/ди, реализирани от всички бюджетни предпр.. За отчитане на п/дите на бюдж предпр. са предвидени с/ки от 6 групи -всички с/ки от раздел 7 без групи (75 и 76). По своя х-р с-ките за отчитане на п-ди са транзитни, Пни, кредитират се при признаване на п-да с/у дебитиране на с-ки от р 4 и р 5, а се дебитират еднократно при реализиране процедурите по едногодишното отчитане с/у кредитиране на с-ки от подгр. 120 и 130. Приходните сметки да се водят с чисти кредитни обороти, като всяко намаление на п-да се отразява с червено сторно или се третира като р-д, в зависимост от отчетния период, през който е извършена корекцията. Изключение от тази х-ка се

89

наблюдава при отделни сметки за отчитане на отч. стойност на приватизирани А (сметка 7319) и за отчитане на реализирани отрицателни курсови разлики от операции с ценни книжа и валута (сметки 7332, 7392, 7802 и 7808), които са активни и са по същество сметки за отчитане на разходи, а не за намаление на п-ди.Посочените сметки се дебитират, а се кредитират еднократно във връзка с год. сч. приключване.При възстановяване на п-ди, намалението се отразява като се дебитира съответната п/дна с-ка с/у кредитиране на банкова или др. с-ка. По отношение на п-дите може да се говори за фактически и касови п-ди.Фактическите се разглеждат като счетоводни П/ди, които се признават съгласно принципа за текушо начисляване. Касовите п-ди се свързват с положителни парични потоци, постъпващи от източници извън публичния сектор. Използват се сметки 7011, 7041, и гр. 50. Новият принцип за признаване и отчитане на п/дите е базиран на отчетността на така наречената модифицирана касова начислена основа, който примирява сч. принцип за текущо начисляване и фин. принцип за касово отчитане. Тук има някои особености на отчетните обекти и техните сметки. 1. С-ките от гр.70 се използват главно от разпоредители, които администрират п/ди от републиканския бюджет или от разпоредители, които съставят собствени бюджети. Отчитат собствени п-ди с данъчен х-р, отчитани на модифицирана основа и тези с неданъчен х-р, отчитани на начислена основа.2. в гр. 70 има голямо разнообразие на сметки с различни предназначения – птиходи само на касова основа се отчитат с с-ки7011, 7041, които си кореспондират само с гр. 50. П-ди на начислена основа става чрез с-ки 7012, 7042, които си кореспондират със с-ки от раздел 4.С-ки 7013 и 7043 имат регулиращ х-р.3. В гр. 70 са вкл. специфични с-ки за отчитане на преотстъпените пр-ди от данъци, мита, такси и др. Отчитането на преотстъпените п-ди се доближава до разбирането за "приписаните п-ди", с тази основна разлика, че тази "скрита" бюджетна субсидия се предоставя на предпр., непринадлежащи на публичния сектор. Изисква се преотстъпеният бюджетен п-д да се отчете и като бюджетен трансфер, като се дебитират сметки за приписани трансфери от подгр. 644,645 и да се кредитира сметки 7014,7044.За отчитане на пр-дите, които бюджетните предпр. реализират се използват с-ки от гр. 71. С-ките са Пни, чисто операционни, транзитни и следва да се водят с чисти кредитни обороти Сметките се кредитират при признаване на съответния п-д в съответствие с принципа за тек. начисляване с/у дебитиране на разчетна сметка от раздел 4 , а се дебитират при год. приключване с/у кредитиране на сметки от подгр. 120 .При отчитане на операциите, чрез сметките от гр. 71 има 2 особености. - При отразяване на преписани пр-ди следва да се има предвид х-ката им на скрит съпътстващ резултат от операцията, който не представлява явна транзакция, отразена в съответни първични документи:Д 768/К718. - Важно при отчитане п/дите е разграничаване на периода, за кпйто се отнасят. При признаване на пр-дите е водещ принципа за идентифициране на отчетния период, за който те се отнасят, а не за техния вид- използват се с-ки от гр.71 и 4999. Когато пр-дите се разпределят м/у два отчетни периода, това трябва да стане съгласно данните от издадените фактури като се съставят следните статии Д4961, 4962/Кгр.71. Дгр.41/К4961 или 4962 гр.71, 4511 касаещи следващ отчетен период.Основната част от пр-дите на бюджетните предпр. имащи фин х-р се отчитат чрез смтки от гр.72. Сметките се кредитират при признаване на текущ п/д срещу дебитиране на сметки от подгр. 481;50 и 728. Приписани фини пр-ди са пропуснатите п/ди от лихви, които даден бюджет би реализирал от др. бюджет във връзка с предоставяне на временен безлихвен заем.:Д768/К728 .Отчитането на пр-ди от дарения и помощи се използват с-ки от гр.74-те са Пни, транзитни, кореспондират със с-ки за парични и непарични Аи в зависимост от дарението. Др. част от типични финан. операции, в т.ч. свързани с. приватизационни сделки, операции с ЦК и валутни операции се отчита чрез съответните сметки от гр. 73 , но не се отчитат валутни разлики от преоценки на А и П, както и възникнали в резултат на преоценка на инвестиции капиталови печалби или загуби, за тях се ползва гр.78.

90

В сметкоплана на бюджетните предпр. не е предвидена специална гр. сметки за отчитане на финан., а се използват сметките от гр. 74. Посочените сметки са пасивни, транзитни и кореспондират със сметки за парични и непарични А, в зависимост от вида на дареното.Понятието трансфер се свързва с ресурси, които се движат в публичния сектор и не напускат неговите рамки. Това са разчети, които възникват по повод движението на ресурси. Те се класифицират според следните критерии: 1 – от гледна точка посоката на трансфера – вертикални и хоризонтални. Вертикалните се движат м/у разпоредители от различни йерархични равнища, а хоризонталните-м/у разпоредители от едно йерархично равнище или в бюджетната система на един и същ разпоредител.2 – според класификационните критерии, заложени в раздел 3 от единната бюджетна класификация се делят на *трансфери м/у централния бюджет и др. бюджети; *трансфери м/у бюджетни с-ки и извънбюджетни фондове; *временни безлихвени заеми м/у централния бюджет, бюджетни с-ки и извънбюджетни фондове.3 – от гледна точка обхвата на трансферната операция и типа на участниците в нея, те се разделят на 2 гр. – *трансфер в с/мата на един и същ бюджетен разпоредител – използва се с-ка 4500 и * трансфер м/у разпоредители от 2 различни бюджетни системи – гр.75 и 76.. Общата х-ка на сметките от посочените гр. е, че са активно-пасивни, транзитни и се използват както следва: -група 75 отразява парично постъпление от др. бюджетен източник по някаква парична сметка с/у кредитиране на сметка за получен трансфер или отразяване на парично плащане към др. бюджетен разпоредител с/у кредитиране на съответна парична сметка и дебитиране на сметка за предоставен трансфер. Сметките, не се водят с чисти обороти-при възстановяване на неусвоени субсидии се дебитира съответната сметка, по която предходно е бил отразен получения трансфер. Към края на отчетния период трансферните сметки се приключ. със съответна сметка от подгр. 120. - група 76 имат сравнително по-ограничено приложение-те се използват главно при структурни и организационни промени и преобразувания в публичния сектор, в резултат на които м/у засегнатите разпоредители счетоводно се трансферират всички отчетни обекти, имащи балансово отражение. Към кр. на отчетния период в зависимост от салдата си сметките от гр. 76 се приключ. със сметка 1309.

36 ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТЧИАТНЕТО НА СПЕЦИФИЧНИТЕ РАЗЧЕТИ / СЪС ЗАСТР., ПОСРЕДНИЦИ, ПО РЕГРЕСИОННИ ИСКОВЕ, ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ/ ПРИ ЗАСТР., ПРЕДПРИЯТИЯ

Отчитане на разчетите със застрахователни агенти и застрахователни брокери

Търговският посредник се използва от застрахователите при продажба на застрахователни продукти чрез т.нар. външна мрежа. Статутът на застрахователните посредници е подробно регламентиран в част трета Застрахователни и презастрахователни посредници от Кодекса за застраховането, както и в специална Наредба № 5 Съгласно чл. 150, ал. 1 от Кодекса "застрахователни и презастрахователни посредници са застрахователните брокери и застрахователните агенти, които срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество."

А. Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан във воден от Комисията за финансов надзор регистър, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Застрахователният брокер не може да извършва дейност като застрахователен агент.

91

При осъществяване на дейността си застрахователният брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно или презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги, извършва рекламна и разяснителна дейност по повод пласиране на застрахователните продукти, администрира сключването на застрахователния или презастрахователния договор, следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие, събира застрахователните премии от застраховани лица и своевременно ги отчита на съответното застрахователно дружество. => В по-широк смисъл застрахователният брокер може да се разглежда като представител на застрахованите лица, който защитава техните интереси, предлагайки застрахователни продукти на различни застраховател и с оптимални за застрахованите лица тарифни и други условия.

Застрахователният брокер следва да гарантира изпълнението па задълженията си по един от следните начини:* като поддържа постоянно собствени средства в размер 4 % от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от 30 000 лв., или* като създаде специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователните премии за застрахователя и застрахователните обезщетения или парични суми за потребителя на u страховател ни услуги.Застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", която покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество.

Б. По смисъла на чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от Комисията за финансов надзор регистър, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователните агенти биват: - обвързани и - необвързани. Обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор-"договор за застрахователно агентство", като видът на агента задължително се указва в застрахователния договор.Застрахователният агент не може да работи за застрахователен брокер.

Упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия, доколкото последното не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател. Аналогично на застрахователния брокер и застрахователният агент е длъжен да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", като минималната застрахователна сума на застраховката е 2 000 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 000 000 лв. за всички застрахователни събития за една година или да представи декларация от застрахователя/ застрахователите, които са го упълномощили да извършва застрахователно посредничество, за поемане на пълна отговорността неговите действия като посредник.След вписването на застрахователния агент в регистъра, застрахователят му издава удостоверение за легитимация по образец, като след заличаването от регистъра застрахователният агент не може да извършва застрахователно посредничество и е длъжен да върне издаденото удостоверение за легитимация.Независимо, че Кодексът за застраховането поставя под общ знаменател застрахователния брокер и агент като лица, извърващи застрахователно и презастрахователно посредничество, се счита, че между двете

92

правни фигури са налице принципни различия, произтичащи от наличието на различни правни и взаимоотношения със застрахователите:- Застрахователният брокер е самостоятелен във взаимоотношението си със съответния застраховател и не представлява застрахователя пред застраховащите се лица. Той предлага оферти на застрахователни продукти, разработени от съответния застраховател, изготвя застрахователната документация, като събира застрахователни премии, които дължи на застрахователя. За дейността си той получава брокерска комисионна, дължима му само от застрахователя. - Застрахователният агент не е самостоятелен във взаимоотношенията с трети лица. В договорни отношения е със застрахователя, когото представлява и извършва всички доверени му действия по застраховането от името и за сметка на един застраховател, не може да преупълномощава други лица с правата, предоставени му от застрахователя и в качеството си на търговски пълномощник получава възнаграждение за своята дейност.=> В обобщение, считаме, че договорът, който се сключва между застрахователният брокер и застрахователя може да бъде определен като комисионен договор (договор за търговско посредничество) по смисъла и в регулацията на Търговския закон, докато застрахователният агент, нямащ качеството на търговец, оформя със застрахователя гражданскоправно отношение с елемент на търговско представителство.

Процедури по възникване на взаимоотношенията с агенти и брокери:1. На база сключения договор със съответния агент или брокер, застрахователят предоставя на посредниците си определен брой, водени при него по опис бланки на застрахователни документи (предложения за застраховане, застрахователни полици, квитанции и сметки за получени суми), предварително номерирани, както и общи условия по съответния вид застраховки. При застрахователните агенти всеки един от тези документи е в три еднообразни екземпляра, като всеки лист се подпечатва предварително с официалния печат на застрахователя и се подписва от при неговото оформяне от упълномощеното лице-агента. Брокерът, получил разрешение за посредничество, по силата на договора със застрахователя, разполага със собствен печат и оформя застрахователните документи по правилата на съответния застраховател.По реда на сключване на застраховките застрахователните агенти и брокери оформят всеки един от застрахователните документи в три екземпляра, от които един за клиента, а останалите два се задържат от посредника за отчитане пред съответния застраховател.Събраните суми по издадените застрахователни полици се отчитат в касата на застрахователя обичайно до 24 часа, след часа на сключване на застрахователния договор. В случай, че получените застрахователни премии не се отчетат в този срок, сключеният договор няма правно действие и застрахователното покритие за договорения в полицата риск не е в сила.За текущо внесените през месеца суми по сключени застрахователни договори агентът или брокерът следва да притежава квитанция към приходен касов ордер, издаден от застрахователя или екземпляр от платежен документ В края на месеца се изготвят обобщени месечни отчети, съдържащи подробна информация за номерата на издадените застрахователни полици, данни за застрахованите лица, за събраните и отчетените суми, както и за дължимата комисионна (респ. възнаграждение). Неразделна част от този отчет е и отчетът за получените, използваните и анулираните бланки, с които агентът или брокерът е работил през месеца. На тази база застрахователното дружество освобождава от отговорност посредника и признава приход от застрахователните премии.С цел да се осъществява превантивен контрол върху дейността па застрахователните си посредници е обичайна практика застрахо-нателите да отчитат текущо получените суми (застрахователните премии) първо като разчет и едва в края на месеца, след сравняване на данните от индивидуалните партиди по разчетната сметка, водена ча всеки агент или брокер, с данните от месечния отчет, получените суми да се отразят счетоводно като приход от застрахователни премии.

93

За отчитане на разчетите със своите агенти и брокери застрахователите могат да използват сметка 491 с примерно наименование Застрахователни агенти и брокери. Доколкото по тази основна сметка се отчитат два различни типа взаимоотношения, е удачно към нея да се заведат две подсметки: 4911 Застрахователни агенти и 4912 Застрахователни брокери. На аналитично ниво и към двете посочени подсметки е подходящо да се организират аналитични партиди по агенти или брокери и при необходимост и по номера на застрахователни полици, както и по други аналитични признаци.

Счетоводни записвания в ЗД за отчитане на разчетите със застрахователни агенти и брокери:

1. За раздадените по опис екземпляри от застрахователни документи:а) за отписване на съхраняваните под строга отчетност в дружеството бланки на застрахователни документи:

Д-т с/ка 990 Обща пасивна кореспондираща сметка К-т с/ка 963 Документи под особена отчетност- анал. с/ка Застрахователни бланки и документиб) за предаване на бланките на застрахователните агенти брокери:

Д-т с/ка 963 Документи под особена отчетност- анал. с/ки на агенти и брокери, в т.ч. по номера на застрахователни полици, сметки и др.К-т с/ка 990 Обща пасивна кореспондираща сметкаК-т с/ка 990 Обща 2. За събраните и внесени през месеца премии от агенти брокери, съгласно екземпляри от платежни документи (приходни касови ордери или банкови документи) в зависимост от начина на плащане:

а) Независимо от многообразието в практиката на застрахователите, внесените в брой в касата застрахователни премии обичайно се документират с вносни бележки, образец на застрахователя, съставени в два или три екземпляра, към които се прилага по един екземпляр от квитанциите или разписките, с които сумите са били инкасирани от клиента. Първият екземпляр от вносната бележка, заедно с квитанцията (или разписката) се прилагат към месечния отчет на застрахователния агент или брокер. В счетоводството на застрахователя остават един или два екземпляра па вносната бележка и приходен касов ордер, като един екземплярот вносната бележка и квитанцията към приходния касов ордер се връщат на застрахователния агент (брокер), който ги прилага към съответната застрахователна полица.

Счетоводни записвания:

Д-т с/ка 501 Каса в левовеК-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентиподс/ка 4912 Застрахователни брокерианал. с/ка за съответния агент/брокерпартида № на застрахователна полица

б) В случай, че агентът или брокерът отчита получените от частрахованите лица премии безкасово, той следва определен ред, въведен от редица водещи застрахователи. Агентът или брокерът е необходимо да представи в счетоводството на застрахователя в определен срок списък на застрахованите лица, съдържащинформация за номерата на полиците и събраните суми, които ще сс превеждат безкасово по банкова сметка на застрахователя. В края на месеца се сравнява списъкът, представен от агента или брокера с авизата от преводните нареждания за постъпилите по банковата сметка суми. Възможно е да има

94

разминаване между информацията по аналитичната разчетна сметка на агента (брокера), информацията от платежните документи за внесени суми, както и информацията от списъка на агента (брокера). Затова текущо превежданите от даден агент (брокер) суми се отнасят по една транзитна, обща партида, заведена към основната сметка 491 Застрахователни агенти и брокери, с примерно наименование Застрахователни премии за разпределение.

Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове К-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентиподс/ка 4912 Застрахователни брокерипартида Застрахователни премии за разпределение

В края на месеца, съгласно представените списъци за премиите, които се превеждат безкасово се индивидуализират отделните постъпили по банков път суми спрямо конкретните агенти и брокери и сключените оттях застрахователни полици. Съставя се следната счетоводна статия:Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокери - подс/ка 4911 Застрахователни агентиподс/ка 4912 Застрахователни брокерипартида Застрахователни премии за разпределениеК-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентиподс/ка 4912 Застрахователни брокерианал. с/ка за съответния агент/брокерпартида № на застрахователна полица

Съгласно представените по определен график месечни отчети на агентите и брокерите се сравнява информацията от месечните отчети и салдата по индивидуалните партиди на агентите/ брокерите. В случай, че е налице съответствие, агентът (брокерът) се освобождава от отговорност и се признава приход от застрахователни премии, за което се съставя следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентиподс/ка 4912 Застрахователни брокерианал. с/ка за съответния агент/брокерпартида № на застрахователна полица К-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането

Ако след съответното месечно разпределение по общата партида Застрахователни премии за разпределение има кредитно салдо (съответно дебитно салдо по някои аналитични сметки на агенти или брокери), това означава, че е налице неяснота или неправилно отнасяне на превод към конкретни партиди на агенти или брокери, или че липсват документи във връзка с банкови преводи. Кредитното салдо може да остане по общата партида към сметка 491 Застрахователни агенти и брокери до изясняване на обстоятелствата по съответния превод. За изчистване на общата партида към сметката за работа през следващия месец е удачно да се състави статията:

Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентиподс/ка 4912 Застрахователни брокери- партида Застрахователни премии за разпределение К-т с/ка 499 Други кредитори

95

- анал. с/ка Суми за уточняване

в) За отчитане на използваните и анулираните екземпляри от застрахователни документи:

Д-т с/ка 990 Обща пасивна кореспондираща сметка К-т с/ка 963 Документи под особена отчетност - анал. с/ки на агенти и брокери, в тя. по номера на застрахователни полици, сметки и др.3. Дължимото на агентите възнаграждение (респ. комисионната при брокерите) се изчислява по различен начин, като при агентите възнагражданието обичайно е твърда сума, определена за всеки сключен застрахователен договор, докато комисионната на брокерите е в процент към събраните застрахователни премии.Възнаграждението, дължимо на агентите има две съставни части:аквизиционна комисионна, изчислена в % от събраната от застрахованото лице премия. Аквизационната комисионн представлява възнаграждение, предоставено от застрахователя за намирането на съответния клиент и сключването на застрахователния договор;инкасова комисионна, характерна за застрахователни продукти, при които обичайно се договаря разсрочено плащане. Агентът, сключил застрахователен договор при такива условия има задължение да следи за своевременно внасяне на отделните части от премията на съответните падежни дати и затова получава отстъпена част от премийния приход под формата на инкасова комисионна. Възнаграждението, отстъпено от дружеството представлява намаление на неговия премиен приход, но счетоводно се отразява като разход на застрахователя.Съществен въпрос възниква при идентифициране характера на разходите за възнаграждения (респ. комисионни). В ретроспективен аспект са били налице две разбирания за този отчетен обект. От една страна, разходите за комисионни и възнаграждения следва да се включат към разходите за издръжка на застрахователя, доколкото комисионните се разглеждат като калкулативен елемент от т.нар. достатъчна премийна вноска. От гледна точка на теорията на застраховането възнагражденията и комисионните са разходи, имащи административно-стопански характер, а не се разглеждат като застрахователни разноски. Вторият подход бе прилаган за отчетни цели до 01.01.1999 г. и при него отчитането на възнагражденията и комисионните се извършваше по икономически елементи и като разходи за дейността. След 01.01.1999 г. се възприе друго разбиране за този отчетен обект-възнагражденията и комисионните, дължими на агенти и брокери се третират като плащания във връзка със застраховането (оперативни разходи на застрахователя) и се отчитат чрез сметките от група 66 Разходи за пряко застраховане.Счетоводните процедури при отчитане на дължимите възнаграждения (комисионни) са диференцирани според субекта на разчетното отношение, като могат да бъдат разгледани следните два варианта:

а) Когато субект на разчетното отношение е агент следва да се има предвид, че застрахователните агенти не могат да бъдат в трудово-правни отношения с дружеството, доколкото възникналото правоотношение в този случай е гражданско-правно. Този факт е свързан с наличието на някои особености, по-съществените от които са:- възнаграждението се изплаща от застрахователя в брой, съгласно оформена сметка за изплатени суми, без да е налице възможност агентът да си задържи за сметка на събраната застрахователна премия дължимото му се възнаграждение;- при изплащане на възнаграждението от него се удържат авансов подоходен данък, както и съответните лични осигурителни и чдравно-осигурителни вноски.При този вариант се съставят следните счетоводни статии: > За начисленото като разход и разчет възнаграждение, съгласно сборните данни от одобрения от застрахователя месечен отчет на агента:

Д-т с/ка 664 Разходи за комисионни по застраховането К-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агенти

96

анал. с/ка за съответния агентпартида № на застрахователна полица* За направените удръжки за сметка на възнаграждението на агента, съгласно данните от оформената от застрахователя сметка за изплатени суми:

Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентианал. с/ка за съответния агентпартида № на застрахователна полица К-т с/ки 454 Разчети за данъци върху доходи на физически лица К-т с/ка гр. 46 Разчети с осигурители

* За изплатената чиста сума на възнаграждението, съгласно разходен касов ордер и сметка за изплатени суми:Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4911 Застрахователни агентианал. с/ка за съответния агентпартида № па застрахователна полица К-т с/ка 501 Каса в левовеб) Когато субект на разчетното отношение е брокер, също са налице някои специфични аспекти, които могат да бъдат сведени най-общо до следното:- за разлика от агентите, при брокерите е типична практика безкасовото превеждане на събраните застрахователни премии по банкова сметка на застрахователя;-доколкото брокерите имат качество на търговци, те извършват по занятие посредническа дейност, която по смисъла на Закона за ДДС е свързана с освободени доставки. Това най-общо означава, че брокерът следва да издаде фактура срещу застрахователя, в която няма начислен данък върху добавената стойност;- за разлика от агентите, които получават дължимото им се възнаграждение в брой, от касата на застрахователя може да се счита за една утвърдена практика при превеждане на събраните застрахователни премии брокерите да задържат отстъпената им от застрахователя комисионна, в случай, че подобна процедура е уредена като възможност в договора за застрахователно посредничество.При този вариант се съставят следните счетоводни статии:* За постъпилите по банковата сметка събрани от съответен брокер застрахователни премии, от които са удържани изчислените и задържани от брокера комисионни:

Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове К-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокери -подс/ка 4912 Застрахователни брокери -анал. с/ка на съответния брокер* За признаване на премиен приход от събраните застрахователни премии, съгласно данните от представените и одобрените от застрахователя обобщени месечни отчети:

Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокери- подс/ка 4912 Застрахователни брокери - анал. с/ка за съответния брокер К-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането

* За отнасяне на дължимите на брокерите комисионни в намаление на вземането от тях, съгласно издадените през месеца фактури:

97

Д-т с/ка 664 Разходи за комисионни по застраховането К-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокериподс/ка 4912 Застрахователни брокерианал. с/ка на съответния брокер

Възможно е след посочените счетоводни записвания аналитичната сметка на съответен брокер, водена към сметка 4912 Застрахователни брокери да остане със салдо, което подлежи на последващ анализ, но най-общо неговият произход може да се дължи на следните обстоятелства:ако салдото е дебитно, е възможно да не са били издадени съответни фактури за задържаните от брокера комисионни, както и да е налице пропуск при включването на застрахователни полици в отчета на брокера, сумите по които са постъпили по банковата сметка на застрахователя;ако салдото е кредитно, възможна причина за неговото наличие е включването на застрахователни премии в отчета на брокера, които не са били преведени своевременно по сметка на застрахователя.И в двата посочени по-горе случая, до изясняване произхода на отклонението е удачно съответното салдо по аналитичната сметка на брокера, водена към сметка 4912 Застрахователни брокери да бъде прехвърлено по сметка 499 Други кредитори, партида Суми за уточняване (при кредитно салдо) или по сметка 498 Други дебитори, партида Суми за уточняване (при дебитно салдо). След тези препоръчителни счетоводни процедури аналитичната сметка на брокера към сметка 4912 Застрахователни брокери ще бъде балансирана в началото на следващия месец и подготвена за работа през новия месец. Някои автори предлагат във връзка с отчитане на разчетите с брокери и агенти само по повод дължимата им се комисионна или възнаграждение да се използва сметка 421 Персонал, към която да се открие подсметка 4212 Агенти и брокери. Но по-скоро може да бъде прецизирано използването на сметката главно спрямо онзи кръг лица (агенти), които предлагат своите услуги в качеството си на физически лица по възникнало облигационно (гражданско-правно) отношение, още повече, че е налице изрична нормативна забрана за работа на агентите по трудово правоотношение със застрахователи.Други специалисти в областта на застрахователното счетоводство считат, че в застрахователни дружества, които изискват от своите посредници да внасят или превеждат цялата събрана от тях застрахователна премия е удачно дължимата на посредниците комисионна (респ. възнаграждение) да се отчита по отделна пасивна разчетна сметка, като например, сметка 428 Разчети с трети лица по застраховки. Посочената сметка се кредитира при начисляване на дължимата комисионна (възнаграждение) срещу дебитиране на сметка 664 Разходи за комисионни по застраховането, а се дебитира при изплащане на сумите срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства. Макар и възможен, подобен подход всъщност се основава на изкуственото разделяне на единното разчетно отношение с посредника, а от друга страна, наличието на значителен брой аналитични партиди към основните две разчетни сметки (491 Застрахователни агенти и брокери и 428 Разчети с трети лица по застраховки) просто би усложнило излишно счетоводното отчитане на тези два взаимосвързани според нас разчета.

Отчитане на разчети с клиенти по застраховане

Разчети с клиенти по застраховането възникват обичайно в два основни случая:Когато застрахователят извършва директна продажба на застрахователен продукт, без помощта на агент или брокер от своята външна мрежа;Когато е договорено разсрочено плащане по дадена застрахователна полица. В този случай, с цел да се следи общия размер на дължимата от клиента сума и периодичното й издължаване, застрахователят е подходящо да поддържа информация за разчета със застрахованото лице, за да може да се премине към изпълнение на правата си, договорени с клиента в случай на виновно неизпълнение на задълженията на последния.В случаи на директна продажба на застрахователен продукт от офиса на застрахователя, за да се контролира събирането и комплектоването на застрахователна документация се препоръчва разчетът със съответния клиент да се отчита по отделна разчетна сметка на два етапа:

98

при събиране на застрахователна премия;при комплектоване на застрахователната документация tukЗа отчитане на разчетите с клиенти по застраховането по преки застрахователни договори могат да бъдат използвани различни сметки - най-общо могат да бъдат представени два основни подхода:а) чрез използването на специфична сметка, открита към общата група 41 Клиенти, по която традиционно се отразяват вземания от контрагенти по търговски операции. В тази връзка сметките за отчитане на разчетите с клиентите по застраховане могат да бъдат представени както следва:- сметки 417 Клиенти по доброволно застраховане и 418 Клиенти по задължително застраховане- сметка 411 Клиенти по застраховане, към която да се открият подходящи подсметки и аналитични сметки в информационни разрези, отразяващи спецификата в дейността на застрахователя.

б) чрез използването на конкретна сметка от специфичната за шстрахователите група 48 Разчети по застраховане, например, сметка 481 Разчети по застрахователни премии.По-удачен е първият подход- с приложението на сметка 417 Клиенти по застраховане. Сметката е активна, балансова, дебитира се при признаване на премийния приход съгласно данните от застрахователната полица; кредитира се по реда на получените плащания (вноски) от застрахованото лице. В аналитичен разрез е удачно сметката да се води но застрахователни продукти и по клиенти, които се идентифицират с № на застрахователната полица.Във връзка с отчитане на разчетите с клиенти се съставят следните счетоводни статии:1) Въз основа на първия екземпляр от застрахователната полица:

Д-тс/ка417 Клиенти по застраховане- анал. с/ка за съответния застрахователен продукт- - партида № на застрахователна полица К-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането- анал. с/ка за съответния застрахователен продукт

2) За внесената сума на застрахователната премия, съгласноприходен касов ордер или вносна бележка:

Д-т с/ка гр. 50 Парични средстваК-т с/ка 417 Клиенти по застраховане - анал. с/ка за съответния застрахователен продукт - партида № на застрахователна полицаВ практиката на застрахователите не са изключения случаи, при които е договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в съответствие с договорен погасителен план, но застрахованото лице е изпаднало в забава при плащане на поредната застрахователна вноска. В такива случаи застрахователите прилагат общите условия към застрахователната полица, които обичайно изискват прекратяване на застрахователния договор и снемане на застрахователната защита. От счетоводна гледна точка процедурата е зависима от отчетния период, през който се извършва това предсрочното прекратяване на договора при следните варианти:а) прекратяването на застрахователния договор, поради забавя на застрахованото лице е в същия отчетен период. В този случай, с размера на дължимите за целия остатъчен срок на договора вноски се съставя сторнировъчна статия б) прекратяването на застрахователния договор, поради забавя на застрахованото лице е в следващ отчетен период. Поради невъзможност да се извърши корекция по сторнировъчен начин вземането от застрахованото лице, в размер на дължимите за целия остатъчен срок на договора вноски се отписва. Съставя се следнатя счетоводна статия

99

Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък К-т с/ка 417 Клиенти по застрахованеанал. с/ка за съответния застрахователен продуктпартида № на застрахователна полица

В съответствие с утвърдената счетоводна политика на съответния застраховател може да бъде възприет и друг подход, традиционно прилаган спрямо финансовите активи. При този подход разчетите с клиенти (застраховани и застраховащи лица), разглеждани като финансови активи подлежат на тест за обезценка. В случаите, когато балансовата стойност на съответни просрочени вземания е по-голяма от очакваната им възстановима стойност, балансовата стойност на вземането се редуцира до неговата възстановима стойност директно или чрез използването на корективна сметка, като се признава загуба от обезценка. Размерът на загубата се изчислява като разлика между балансовата стойност на вземането и очакваните бъдещи парични потоци. Стойността на последните се получава като договорените парични потоци се намалят най-малко, както следва:от 90 до 180 дни-25%;от 181 до 365 дни-75%;над 365 дни-100%;- след изтичане на срока или предсрочно прекратяване на истрахователния договор-100%Счетоводните процедури и записвания във връзка с евентуалната обезценка на вземанията от клиенти са стандартни и не се различават от познатите при всички останали търговци.

Отчитане на разчети с местни застрахователи и трети лица по регресни искове

Право на регресен (обратен) иск за изплатено обезщетение срещу местни застрахователи и физически лица възниква единствено при имущественото застраховане, доколкото само то има обезщетителен характер. Регресното право се разбира като встъпване в правата на застраховател срещу трето виновно лице във връзка с погиване или повреда на застрахована вещ. Правото на регресен иск се погасява в общия петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който застрахователят изплати на застраховано или трето ползващо се лице застрахователното обезщетение. Размерът на предявен регресен иск може покрива:- всичко, което е платено на увреденото лице;- платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събиитие до датата на съобщаване на обстоятелствата от застрахованото лице или от датата на предявяване на прекия иск- размера на договореното самоучастие на застрахованото лице Регресните искове подлежат на счетоводно отчитане само в централите на застрахователите, независимо от това къде се изплаща обезщетението, къде се подготвя преписката по регреса и къде се получава сумата по регресния иск.За целта, ежемесечно всички поделения на застрахователя чрез своите информационни системи предоставят на централата си списъци на всички щети и изплатени обезщетения, за които има основание да бъде предявен регресен иск. Счетоводното отчитане на разчетите, произтичащи от правото на регресен иск може да бъде извършено при два принципно различни варианта:Първи подход. Този подход е основан на приходно-разходната концепция. При него изплатеното от застрахователя обезщетение се отчита като текущ разход, а получената сума по регреса-като текущ приход. а) За отчитане на изплатеното от застрахователя обезщетение, за което има основание да се предяви регресен иск:

100

Д-т с/ка661/ К-т с/ки гр. 50

б) В случай, че първата статия е съставена на ниво поделение (генерална агенция или агенция), в счетоводството на последното се съставя статия за прехвърляне на разхода на ниво централа чрез използване на сметките за вътрешни разчети:26

Д-т с/ка 485- анал. с/ка на генералната агенция (респ. централното управление) К-т с/ка 661

в) Документите по преписката, с които се инициира правото на регресен иск се изпращат в централата сектор "Регресни искове". Не се съставя счетоводна статия. г) Удачно е изплатеното обезщетение, което ще се възстановява по регресен път да се следи задбалансово като условно вземане. Съставя се следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 935 - анал. с/ка на ответника (респ. № на исковата молба или съдебното дело) К-т с/ка 990

д) Следващите счетоводни процедури са в зависимост от изходана иска спрямо третото виновно лице Вариант 1. При достигнато извънсъдебно споразумение виновното лице доброволно внася сумата по регреса. Съставят се следните счетоводни статии:а) За постъпилата сума, съгласно платежни документи:

Д-т с/ки гр. 50/ К 485 ан. С-ка на генералната агенция ( това записване, е когато сумата по регреса постъпва в поделение на застрахователя) Или Д-т с/ки гр. 50/ К 764 ( когато сумата по регреса постъпва в централата)

б) за отписване на условното вземане от задбал ансовите сметки:

Д-т с/ка 990/ К-т с/ка 935- анал. с/ка на ответника, peen, № на исковата молба (съдебно дело)

Вариант 2. Ако виновното лице не възстанови доброволно платеното от ищеца обезщетение се завежда съдебно дело от юристите на централата. В този случай, поделението, което първично е изплатило обезщетението, за което е отправен регресен иск не съставя последващи счетоводни записвания. Всички следващи счетоводни процедури се пренасят на ниво централа, а поделението следи изхода от делото по дебита на задбалансовата сметка 935. Понесените от ищеца (централата на застрахователя) съдебни разноски се отнасят по сметка 444, за което се съставя следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 444 - анал. с/ка № на искова молба (съдебно дело) К-т с/ки гр. 50 Парични средства респ. с/ка 422 Подотчетни лица

В зависимост от решението на съда са възможни следните ситуации и произтичащите оттях счетоводни процедури: Съдът присъжда в полза на застрахователя-ищец цялата сума на иска (главница в размер на изплатеното обезщетение, съдебни разноски и евентуално лихви). Съставят се следните счетоводни статии: - за присъдената сума на иска:Д-т с/ка 445 ( със сумата на иска) К 444( със сумата на присъдените разноски) –анал. с/ка номер на исковата молба

101

К 764

- за присъденото вземане се съставяД-т с/ки гр., 50 / К-т с/ка 445 - анал. с/ка номер на исковата молба

Съдът отхвърля иска на застрахователя. В този случай изплатеното обезщетение вече е отчетено като разход по сметка 661 Разходи за суми по застраховането и остава за сметка на дружеството-ищец. Съдебните разноски, предходно отчетени по сметка 444 се отписват като неприсъдени, като се съставя статията:Д-т с/ка 609 Други разходиК-т с/ка 444 Вземания по съдебни спорове- анал. с/ка N на искова молба (съдебно дело)

Втори подход. При този подход изплатеното от застрахователя обезщетение, за което има основание да се предяви регресен иск се отчита като разчет с трето виновно лице, а не като разход, както бе посочено при първия подход. С прилагането му се спазва принципът "съпоставимост на разходи и приходи". За отчитане на този специфичен разчет по регресния иск може да се използва сметка 486 Вземания по регресни искове, която е подходящо да се води на аналитично ниво по ответници. При възприемането на този подход в застрахователното дружество се съставят следните счетоводни статии: 1) За отчитане на изплатеното от застрахователя обезщетение, за което има основание да се търси възстановяване по регресен път:

Д-т с/ка 486-анал. с/ка на ответника К-т с/ки гр. 50

2) Ако ответникът или неговият застраховател възстановят доброволно сумата се съставя обратна на горепосочената счетоводна статия. В противен случай се завежда регресен иск по съдебен ред, като със сумата на изплатеното обезщетение(главницата по иска) се съставя следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 444 -анал. с/ка № на искова молба (съдебно дело) К-т с/ка 486 - анал. с/ка на ответника

3) Понесените от ищеца съдебни разноски също се отнасят по сметка 444:

Д-т с/ка 444 - анал. с/ка № на искова молба (съдебно дело) К-т с/ки гр. 50 или сметка 422

В зависимост от решението на съда са възможни следните ситуации и произтичащите от тях счетоводни процедури:

Съдът присъжда в полза на застрахователя-ищец цялата сума на иска - за присъдената сума на иска:Д-т с/ка 445 ( със сумата на иска) К-т с/ка 444 ( със сумата на главницата и присъдените разноски К-т с/ка 721 ( със сумата на присъдени лихви)

- за присъденото вземане се съставя Д-т с/ки гр., 50 /К 445

102

Съдът отхвърля иска на застрахователя. Тук отделните елементи на иска се признават като разход:

Д-т с/ка 661 ( със сумата на главницата Д-т с/ка 609 ( със сумата на съдебнита разноски) К-т 444

Отчитане на разчетите по съзастраховане

За счетоводното отчитане на този тип разчети от съществено значение са следните особености на съзастрахователната операция:

съзастраховането е схема за хоризонтално разпределение на застрахователния риск; отговорността по съзастрахователната схема е солидарна, но по правило до размера на поетата от всеки застраховател част от отговорността и до размера на

прихода, който всеки съзастраховател е получил като отстъпена комисионна; при настъпване на застрахователното събитие застрахованото лице може да се обърне към всеки един застраховател, който след като плати цялото обезщетение, се

възмездява от останалите по регресен път; всеки от съзастрахователите отчита като разход или приход само частта, отговаряща на неговия поет и договорен дял от отговорността.

Счетоводните записвания могат да бъдат разгледани при дваварианта.Вариант 1. При този вариант водещият застраховател събира от застрахованото лице цялата премия по първичния застрахователен договор, но признава като свой приход само част от нея, пропорционална на поетия от него дял от отговорността.При посоченият вариант се съставят следните счетоводни статии:

1. За начислената от водещият застраховател премия:

Д-т с/ка 417 ( със сумата на застр., премия по първичния застрахователен договор) Д-т с/ки гр., 50 К-т с/ка 761 ( със частта от премията, отговаряща на приетата отговорност) К-т с/ка 482 - анал., на съзастрахователя ( със часттта от премията, отговаряща на

прехвърлената отговорност)

2. За изплатената на съзастрахователя отстъпена част от застрахователната премия: Д-т с/ка 482 – анал., с/ка на съзастрахователя / К-т с/ки гр., 50

3. В счетоводството на съзастрахователя за отстъпената част от застр., премия За начислената отстъпена застрахователна премия Д-т с/ка 482 –анал., на водещият застраховател / К с/ка 762 За получаната от водещият застраховател отстъпена застр.,премия: Д-т с/ка гр., 50 / К-т с/ка 482 –анал., на водещият застраховател

4. При настъпване на застрахователно събитие се спазва принципът всеки от застрахователите да участва при изплащане на обезщетението съразмерно на поетия от него дял от отговорноста. Доколкото при съзастраховането е налице наличието на солидарна отговорност на всеки съзастраховател, счетоводните процедури са диференцирани от действията на застрахованото лице, както следва:

103

а) Застрахованото или трето ползващо се лице отправя иск за изплащане на обезщетение към един от съзастрахователите. В този случай застрахователят, към който е отправена претенцията изплаща пълния размер на обезщетението, като в последствие се възмездява от останалите съзастрахователи по регресен път б) Застрахованото лице отправя иска си към всеки един от съзастрахователите. В този случай всеки съзастраховател изчислява размера на своята отговорност като съотношение между получената отстъпена премия по съзастрахователния договор спрямо общия размер на премията по първичния застрахователен договор. Всеки от съзастрахователите признава разход, за което съставя следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 661 / К-т с/ки гр. 50 Парични средства

Вариант 2. При този вариант водещият застраховател събира от застрахованото лице цялата премия по първичния застрахователен договор, като я признава изцяло за свой оперативен приход. Отстъпената комисионна в полза на съзастрахователя се третира като разход за комисионнаПри посоченият вариант се съставят следните счетоводни статии:

1. За начислената (респ. събраната) от водещия застраховател застрахователна премия:

Д-т с/ка 417 ( със цялата сума на застрахователната премия по първичния застрахователен договор) Д-т с/ки гр., 50 К-т с/ка 761 –анал., на съотв., застрахователен продукт)

2. За начислената в полза на съзастрахователя отстъпена част от застр., премия

Д-т с/ка 664 / К 482 – анал., на съзастрахователя

3. За изплатената на съзастраховатея отстъпена част от премията

Д-т с/ка 482 – анал., на съзастрахователя / К с/ки гр., 50

Отчитане на разчетите по презастраховане

Тук се говори за вертикално разпределение на риска. За разлика от съзастраховането, при презастраховането застрахованото или третото ползващо се лице може да отправи иск за търсене на обезщетение единствено към своя застраховател (седант), с който има сключен първичен застрахователен договор. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят изплаща пълния размер на обезщетението, а в последствие с цел да се възмезди предявява регресен иск към своя презастраховател за частта от обезщетението, която е платил за чужда сметка. Признатите в счетоводството на седанта приходи се явяват разходи за презастрахователя и обратно-разходите за седанта са приходи на презастрахователя. Тук записванията са огледални.Всички приходи и разходи по презастрахователната операция се оформят периодично чрез вторичен счетоводен документ, познат в застрахователната практика като презастрахователно бордеро. Счетоводните записвания в счетоводството на седанта както следва:

1. За начислената (респ. събраната) от седанта застрахователна премия:

Д-т с/ка 417 – анал., на съответния застр продукт ( със цялата сума по застрахователната премия)Д-т с/ки гр., 50

104

К-т с/ка 761 – анал., на съответния застр продукт

2. За начисляване в полза на цесионера отстъпената част от застр., премия:Д-т с/ка 671 / К 483 – анал., на презастрахователя

Това от гледна точка на седанта представлява намаление на неговият премиен приход.

3. За изплатената на презастрахователя отстъпена част от застр., премия:

Д-т с/ка 483 – анал., на презастрахователя К-т с/ки гр., 50

Аналогично, в счетоводството на презастрахователя (цесионера) се съставят следните счетоводни статии:1) За начислената, отстъпена от седанта застрахователна премия (комисионна):

Д-т с/ка 484 - анал. с/ка на седанта / К-т с/ка 781

2) За получената от цесионера отстъпена застрахователна премия, съгласно платежни документи:

Д-т с/ки гр. 50/ К-т с/ка 484 - анал. с/ка на седанта

Седантът е възможно да реализира приход под формата на комисионна и при условие, че между него и презастрахователя е пестигната договореност, по силата на която освен част от задържаната застрахователна премия той получава и сума, която следва да покрие разноските, извършени във връзка с обслужването на първоначалния застрахователен договор и на презастрахователния договор.

Д-т с/ка 483 -анал. с/ка на презастрахователя / К-т с/ка 773

При постъпване на сумата от презастрахователя седантът съставя и следната счетоводна статия:

Д-т с/ки гр. 50 / К-т с/ка 483 -анал. с/ка на презастрахователя

Аналогично, съгласно клаузите на презастрахователния договор, презастрахователят третира тази отстъпена от него комисионна като свой обичаен оперативен разход, като при неговото признаване съставя следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 684 / К-т с/ка 484 -анал. с/ка на седанта

При превеждане на сумата в полза на седанта презастрахователят съставя и следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 484 - анал. с/ка на седанта/ К-т с/ки гр. 50

При настъпване на застрахователно събитие застрахованото лице отправя претенция директно към своя застраховател (седанта):

Д-т с/ка 661 / К-т с/ки гр. 50Впоследствие цесионерът е длъжен да възмезди седанта за направеното плащане в полза на застрахованото лице под формата на възстановена част от обезщетението. Тази част от обезщетението се отчита като

105

разход за цесионера и като приход за седанта и при нейното начисляване се съставят следните счетоводни статии:- при цесионера:

Д-т с/ка 681 / К-т с/ка 484 - анал. с/ка на седанта

- при седанта:

Д-т с/ка 483 - анал. с/ка на презастрахователя /К-т с/ка 771

Освен приход от комисионни и възстановени обезщетения, като резултат от участието си в пасивна презастрахователна операция седантът може да реализира и приход от участие в резултата на цесионера.

- при цесионера:

Д-т с/ка 682 / К-т с/ка 484 - анал. с/ка на седанта

- при седанта

Д-т с/ка 483 - анал. с/ка на презастрахователя / К-т с/ка 772

37 ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И ПРОХОДИТЕ ПРИ ПРЯКО ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РАЗХОДИ;

Отчитане на разходите за застрахователни обезщетения и суми

Счетоводното отчитане е диференцирано в зависимост от рамера на щетата и от гледна точка на това – кой изплаща обезщетението, като същевременно е нужно да се отбележи, че известни нюанси в счетоводната трактовка внася и наличието на пряко застраховане и активно презастраховане. За щетите по своята ливидационна дейност, застрахователите определят лимити за всяко поделение, като щетите в рамките на лимита се изплащат от поделението за сметка на средствата, оставащи като процент от събраните застрахователни премии. Останалата част от събраните в поделението премии, периодично се превежда в централизирания застрахователен фонд на централата – ЦЗФ. За отчитане на разходите за изплатени обезщетения по пряко застраховане се използва сметка 661 Разходи за суми по застраховането, със съответното аналитично отчитане, като се съставят следните счетоводни записвания :

В поделенията на застрахователя ( генерална агенция или агенция ):

А) За начисленото или изплатено обезщетение ( сума ) по подлимитна щета:Д-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането К-т с/ка 481 Разчети за предстоящи плащания или К-т с/ки гр. 50 Парични средства

Б) За прехвърляне на информация за начислените ( изплатените ) обезщетения ( суми ) на ниво централа (респ. генерална агенция):Д-т с/ка 485 Вътрешни разчети анал. с/ка на центалата / генералната агенция

106

- партида за предмета на разчета К-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането

В) За периодично прехвърляне на част от застрахователните премии в централизирания застрахователн фонд на централата:Д-т с/ка 485 Вътрешни разчети анал. с/ка на центалата / генералната агенция- партида за предмета на разчета К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

В централта на застрахователя:

A) За начислените или изплатени обезщетения ( суми ) по надлимитни щети по ликвидационни преписки, изпратени от поделенията и по всички претенции, предявени от застраховани лица в централата :Д-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането К-т с/ки р-л 4 Сметки за разчети или К-т с/ки гр. 50 Парични средства

Б) За приключване на разходната сметка към края на отчетния период – междинен или годишен :Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година К-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането

В) За получената от поделенията част от събраните застрахователни премии за поддуржането на централизирания застрахователен фонд на централата:Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове К-т с/ка 485 Вътрешни разчети анал. с/ка на центалата / генералната агенция- партида за предмета на разчета

В резултат на допуснати пропуски и грешки, е възможно застрахователят да извърши плащане на сума, по – голяма от дължимото обезщетение ( застрахователна сума ). Счетоводните процедури в този случай, произтичат от изискването за запазване на чисти обороти по сметка 661 Разходи за суми по застраховането за целите на оповестяване на информация от сметката в отчета за доходите. Като се изхожда от това изискване, възстановяването на неправилно изплатените суми от застрахованото лице, негов агент или брокер и корекцията на признатия разход, може да бъдат отразени по следния начин :

A) За корекция на признатия в повече разход:Д-т с/ка 498 Други дебитори анал. с/ка Надплатени застрахователни обезщетения и суми - партида на застраховано лице, агент или брокер К-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането

Б) За възстановяване на надплатената сума, съгласно платежен документ:Д-т с/ки гр. 50 Парични средства К-т с/ка 498 Други дебитори анал. с/ка Надплатени застрахователни обезщетения и суми - партида на застраховано лице, агент или брокер

107

В) За изчисляване на оборота по сметка 661 Разходи за суми по застраховането, се съставя и следната сторнировачна статия:Д-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането К-т с/ка 661 Разходи за суми по застраховането ЧЕРВЕНО ЗАПИСВАНЕ

Посочените статии могат да бъдат съставени, само ако корекцията на разхода се извършва в същия отчетен период, през който е било извършено и неговото първоначално признаване. Ако обаче корекцията е в следващ отчетен период, застрахователят следва процедури, основани на постановките на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки, като се съставят и следните счетоводни статии :

А) За корекция на грешката, в размер на дължимата за възстановяване надплатена сума :Д-т с/ка 498 Други дебитори анал. с/ка Надплатени застрахователни обезщетения и суми - партида на застраховано лице, агент или брокер К-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък К-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години

Б) За извършено плащане, съгласно платежен документ :Д-т с/ки гр. 50 Парични средства К-т с/ка 498 Други дебитори анал. с/ка Надплатени застрахователни обезщетения и суми

- партида на застраховано лице, агент или брокер

Във връзка с участието си в активна презастрахователна операция, презастрахователите извършват плащания в полза на седанти във връзка с възстановяване или компенсиране на част от щетите, които е поел прекият застраховател. В счетоводството на презастрахователя изплатеното обезщетение в полза на седанта се отчита по сметка 681 Разходи за застрахователни обезщетения, като се съставя и следната счетоводна статия:Д-т с/ка 681 Разходи за застрахователни обезщетения К-т с/ка 484 Разчети със седанти анал. с/ка на седанта Във връзка с приключването на разходната сметка към края на отчетния период ( междинен или годишен ) в счетоводството на презастрахователя се съставя следната счетоводна статия:Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година К-т с/ка 681 Разходи за застрахователни обезщетения

Отчитане на разходите за ликвидация

При настъпване на застрахователно събитие се извършват р-ди за ликвидация, свързани с оценката на щетата и изплащането на обезщетение. По-типични ликвидационни р-ди са: хонорари и възнаграждения на вещи лица и експерти, транспортни р-ди, командировки, снимки, издаване на служебни бележки, разследвания от МВР, прокуратурата, следствието, хонорари на юристи и др.

Ликвидационните р-ди са преки и се отнасят директно към застрахователните плащания по видове застраховки и ликвидационни звена. Те НЕ се отчитат по икономически елементи. От застрахователно-техническа гледна точка те се разглеждат като застрахователни разноски, а от счетоводна – като оперативни р-ди. За отчитането им се използва с/ка 663 “Р-ди за ликвидация”. Удачно е към с/ката да се организира аналитично отчитане по отделни застрахователни продукти.

Счетоводното отчитане е разделено спрямо това къде се отчитат тези р-ди:1) В генералните агенции и агенциите:

108

☺ За начислените и изплатени суми за ликвидационни р-ди:

Д 663 / К р-л4 или К гр.50

☺ За прехвърляне на информацията на ниво централа (или ГА):

Д 485 / К 663

2) В централата:☺ За начислените и изплатени суми за ликвидационни р-ди:

Д 663 / К р-л4 или К гр.50

☺ За приключване на р-дната с/ка в края на отчетния период:

Д 123 / К 663

Наличието на активно презастраховане внася известни особености в счетоводнато третиране. Ликвидационни р-ди понася и презастрахователя. Той поема дял от извършените ликвидационни р-ди от седанта, съответстващ на понесената от него отговорност. За отчитането на този дял презастрахователят използва с/ка 683 “ Р-ди за участие в ликвидацията”:

Д 683 / К 484 Д 123 / К 683

Отчитане на аквизационните р-ди

Аквизационните р-ди включват както застрахователни разноски (р-ди за плащания), така и административно-управленски р-ди. Те се свързват с 2 основни групи р-ди:

► Р-ди за възнаграждения и комисионни на застрахователни поредници;

► Административни р-ди, свързани с процеса на сключване на полицата – за формуляри, за издаване на лигитимационни карти и др.

Съгласно КЗ аквизационните р-ди произтичат от сключването или подновяването на застрахователни договори и могат да са преки и косвени. Преки са р-дите за изготвяне на застрахователните договори и включването им в застрахователния портфейл. Косвени са р-дите за реклама, административните, свързани с изготвяне на оферти, сключване и подновяване на договори.

По смисъла на КЗ отложени аквизационни р-ди са тези, отнасящи се до неизтеклия период на застрахователно покритие по действащи към края на отчетния период и влезли в сила през същия период застрахователни договори, които са пренесени в следващи отчетни периоди. Аквизационните р-ди се отлагат, защото в счетоводството на застрахователите и при съставянето на отчетите главният п-п е “съпоставимост на п-ди и р-ди”. Затова е напълно възможно да се получи разминаване в отчетните периоди м/у начисляванети на р-дите за аквизационни комисионни и срещането им с п-дите от застрахователни премии. Това е обичайно главно при животозастраховането.

Има 2 метода за счетоводното отчитане на расрочването на р-дите за аквизиция.

109

Метод1: Аквизиционните р-ди се признават в пълен р-р като р-д през отчетния период, в който за извършени, като калкулираните р-ди се приспадат от премиите при определяне на пренос-премийния резерв.

Метод2: А) По Общо застраховане: част от извършените аквизиционни р-ди се отлага за следващи отчетни периоди пропорционално на пренос-премийния резерв. Отложените аквизиционни р-ди са част от общите аквизиционни р-ди, която се пренася с пренос-премийния резерв от брутните начислени премии. Отложените аквизиционни р-ди се отчитат като отделна позиция в актива на баланса, а свързаните презастрахователни комисионни се отразяват в пасива на баланса.

Б) По Живитозастраховане: извършените през отчетния период и непогасени аквизиционни р-ди се пренасят за бъдещи периоди. Отложените аквизициони р-ди се признават за текущи в същата пропорция, в каквато са разпредеелни добавките за аквизиция в бъдещите премии, а свързаните презастрахователни комисионни се отразяват в пасива на баланса.

Аквизиционните р-ди не се отлагат, ако:

1) Договорената премия позволява погасяването на аквизиционните р-ди в периода, в който са извършени;

2) Заложените добавки за аквизиционни р-ди в бъдещите премии са недостатъчни да покрият отложените аквизиционни р-ди;

3) Получаването на бъдещи премии е несигурно с оглед на очакваноята за броя на полиците, които ще бъдат прекратени.

Аналогична процедура по разсрочване на аквизиционните р-ди се урежда и ч/з регулация на чл.21 на Директива на ЕС 91 от 1991г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия. Допуска се признаването на разсрочните р-ди да се извършва ч/з приспадане на р-дите от премиите по общо застраховане или по пътя на актюерски способи – от математичски резерви, при животозастраховането. При използването на този алтернативен подход застрахователят трябва да оповести по подходящ начин приложената методика в бележки към своите финансови отчети.

Поради своята комплексност аквизиционните р-дисе отчитат по 2 групи с/ки, доколокото за тяхното отчитане няма предвидена самостоятелна счетоводна с/ка. За затрахователните плащания, като възнаграждения и комисионни, се използва с/ка 664, а за застрахователните р-ди (административни) се използва гр.60 и 611 или 614.

В случай на разсрочване на аквизиционните р-ди, частта, която ще се признае в следващ отчетен период, се отразява по с/ка 651”Нефинансови РБП”.

ПРИХОДИ;

Отчитане на приходи от премии по пряко застраховане

За счетоводното отчитане на премиите по пряко застраховане се използва сметка 761 Приходи от премии по застраховането. Тя следва да се води с чисти обороти. В специализираната литература се описват някои нехарактерни операции, свързани главно с корекция на прихода, при които посочената сметка се дебитира (освен за приключване) при:

110

връщане на застрахователни премии поради предсрочно прекратяване на застрахователния договор;

при връщане на неправилно изчислени и надвнесени застрахователни премии, комисионни, такси през текущия отчетен период;

при дублирани полици; други операции, чието отразяване изисква използване на „червено сторно” за

изчистване на съответните обороти по сметката.

Има различни подходи за организиране на аналитичното отчитане към сметката, като се изхожда от изискванията за оповестяване на информация във финансовия отчет и от вътрешно-управленските нужди на застрахователя. Подходящ аналитичен разрез е следенето на тези приходи по видове застраховане (например, общо застраховане и животозастраховане) и по конкретни застраховател ни продукти .

Някои автори предлагат аналитичното отчитане към сметката да бъде обвързано с номенклатурата на застраховател ните агенти и брокери , тъй като получаваната от тях комисионна се начислява в зависимост от отчетените от тях премии, а на още по-ниско аналитично ниво и в разрез с други характерни аналитични белези – „ново инкасо-старо инкасо”, „плащане с еднократни вноски-разсрочено плащане (с периодични вноски)” и др.

Счетоводното отчитане на приходите от застрахователни премии по пряко застраховане се определя от две обстоятелства – къде се отчита прихода (поделение или централа на застрахователя) и как се извършва продажбата на застрахователния продукт (директно или чрез външната мрежа на застрахователя). В зависимост от посочените обстоятелства се съставят и следните счетоводни статии:

В поделенията на застрахователя (генерална агенция или агенция):а) за начислени застрахователни премии:

Д-т 417 Клиенти по застраховане при директна продажба- анал. с/ка за съответния застрахователен продукт

- партида № на застр. полицаили

Д-т 491 Застрахователни агенти и брокери (чрез външната мрежа) - под с/ка 4911 Застрахова телни агенти

- под с/ка 4912 Застрахова телни брокери- анал. с/ка за съответния застрахователен продукт- партида № на застрахователна полица

К-т 761 Приходи от премии по застраховането- анал. с/ка за съответния застр. продукт

Д-т 417 К-т 491 К-т 761

б) за внесената сума на застрахователната премия, съгласно ПКО или вносна бележка:

Д-т гр. 50 Парични средстваК-т 417 Клиенти по застраховане- анал. с/ка за съответния застрахователенпродукт

- партида № на застрахователна полица

111

илиК-т 491 Застрахователни агенти и брокери

- под с/ка 4911 Застрахователни агенти- подс/ка 4912 Застрахователни брокери- анал. с/ка за съответния застрахователенпродукт- партида № на застрахователна полицаД-т гр. 50 К-т 417 (491)

в) за прехвърляне на информация за начислените (респ. получените) застрахователни премии на ниво централа (респ. генерална агенция):

Д-т 761 Приходи от премии по застраховането

К-т 485 Вътрешни разчети- анал. с/ка на централата (респ ГА)- партида за предмет на разчетаД-т 761 К-т 485

В централата на застрахователя

а) За начислените или получените застрахователни премии подоговори, сключени от централата (директно или чрезвъншната мрежа) се съставят аналогични статии а) и б)

б) За приключване на приходната сметка към края на отчетния период (междинен или годишен):

Д-т 761 Приходи от премии по застраховането

К-т 123 Печалби и загуби от текущата година

В отделни случаи се налага отразяването на надвнесени от застрахованото лице, агент или брокер застрахователни премии. За да се спази изискването за чисти кредитни обороти по сметка 761, надвнесените вноски и корекция на признатия приход може да бъдат отразени както следва:

а) За корекция на признатия премиен приход:Д-т 761

К-т 499 - ан. надвнесени премии за възстановяване- п-да на заст. лице, агент, брокер

б) За извършеното плащане, съгл. платежен документ:Д-т 499 (с посочените вече аналитичности)/ К-т гр. 50

в) За изчистване оборота на сметка 761:Д-т 761 / К-т 761 – червено записване

112

Посочената счетоводна техника не е единствената възможна. Използването на друга алтернативна корекционна техника би намалила броя насчетоводните записвания, без това да влоши тяхната теоретична издържаност.

Алтернативна корекционна техника : а) За извършване на плащането, съгл. платежен документ:

Д-т 498 / К-т гр. 50- с посочените вече аналитичности към 499

б) За изчистване на кредитния оборот по сметка 761:Д-т 498 / К-т 761 – червено записване- с посочените аналитичности

И двата посочени подхода могат да се използват само, ако корекцията на прихода се извършва в същия отчетен период. Ако обаче корекцията е в следващ отчетен период, застрахователят прилага подход за отразяване на събития от минали отчетни периоди, възприет в счетоводната му политика и съобразен с изискванията на МСС8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки, като се съставят и следните счетоводни статии:

а) За корекция на грешката, в размер на дължимата за възстановяване надвнесена сума:

Д-т 122 Неразпределена печалба от минали години

Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък

К-т с/ка 499 Други кредитори- анал. Надвнесени премии завъзстановяване- партида на застраховано лице, агент или брокер

б) За извършеното плащане, съгласно платежен документ:

Д-т 499 Други кредитори- анал. Надвнесени премии завъзстановяване- партида на застраховано лице, агент или брокер К-т гр. 50 Парични средства

Отчитане на някои специфични приходи по активно презасраховане. За отчитане на приходите си по активно презастраховане, презастрахователят води с-ки от гр. 78

Приходи по активно презастраховане. Изхождайки от спецификата на активната презастрахователна операция основния приход, които цесионерът реализира е под формата на преотстъпена (цедирана) от прекия застраховател (седант) премия, за чието отчитане в счетоводството на презастрахователя се води с-ка 781 Приходи от премии по презастраховане. С-ката е пасивна. Презстрахователят съставя следните счетоводни статии:1. за начислената (отстъпена) от седанта премия, съгласно клауза на презастрахователния договор и банково бордеро:Дт с-ка 484 Разчети със седанти, ан. с-ка Седант

Кт с-ка 781 Приходи от премии по презастраховане 2. за получената от цесионера застрахователна премия:Дт с-ки от гр. 50 Парични средства/ Кт с-ка 484 Разчети със седанти, ан. Седант

Според някои автори е възможно през текущия период да постъпят приходи по активни презастрахователни операции, произтичащи от договори, сключени през предходни отчетни периоди. В такива случаи се използва с-ка 783 Приходи по активно презастраховане от минали години. За постъпилите приходи от минали години в счетоводството на презастрахователя се съставя:

113

Дт с-ки от гр. 50 Парични средства Кт с-ка 783 Приходи по активно презастраховане от минали години.

Този подход има някои недостатъци. Първо, той игнорира концепцията за текущо начисляване, която е можела напълно да бъде спазена въз основа на информацията от презастр. договор. Второ, подходът не е напълно съобразен с принципните разпоредби на МСС (МСФО), които застрахователите би следвало да прилагат при отразяване на събития от минали отчетни периоди или корекции на грешки, в частност МСС10 – за събитията след датата на баланса и МСС8 – за корекция на допуснати грешки.

Други специфични приходи, признавани в счетоводствата на презастрахователите са приходите от регреси. От гледна точка на цесионера такъв приход възниква в резултат на упражняване на правото на обратен иск срещу друг застраховател, в случаи че застрахованото при него лице е виновно за причиняване на вреда, която се покрива от презастр. договор. При възникване на регресно право, презастрахователят прилага стандартните счетоводни процедури при регресни искове, като отчита признатия приход от регреса по с-ка 783 Приходи от регреси по активно презастраховане.

Отчитане на някои специфични приходи по пасивно презастраховане. Огледално на активното презастраховане, за отчитане на приходите си по пасивно презастраховане

основният застраховател (седантът) води с-ките от гр. 77 Приходи по пасивно презастраховане. Предвидени са съответни счетоводни с-ки според вида на прихода.

При настъпване на застрахователно събитие, за което е била закупена презастрахователна защита цесионерът е длъжен да възмезди седанта за направеното от него плащане в полза на застрахованото лице. Тази възстановена част от обезщетението се отчита, като основен оперативен приход признат от седанта в хода на презастрахователната операция, за чието отчитане той използва с-ка 771 Приходи от получени обезщетения от презастрахователи. В счетоводството на седанта се съставят следните статии:1. за начислената част от обезщетението, подлежаща на възстановяване от презастрахователя, съглсно клауза на презастр. договор и банково бордеро:Дт с-ка 483 Разчети по презастраховане, ан. с-ка Презастраховател

Кт с-ка 771 Приходи от получени обезщетения от презастрахователи.2. за получената от седанта сума, съгласно платежни документи:Дт с-ки от гр. 50 Парични средства

Кт с-ка 483 Разчети по презастраховане, ан. с-ка ПрезастрахователЕдин от обичайните приходи, които седантът може да реализра е приходът от комисионни, с които

презастрахователят компенсира част от разноските на седанта, направени при сключване на основния застрахователен договор. За отчитането на тези приходи седатът използва с-ка 773 Приходи от комисионни и такси. Съставят се следните две статии:Дт с-ка 483 Разчети по презастраховане, ан. с-ка Презастраховател

Кт с-ка 773 Приходи от комисионни и таксиЗа постъпилата сума от презастрахователя, съгласно платежни документи:Дт с-ки от гр. 50 Парични средства

Кт с-ка 483 Разчети по презастраховане, ан. с-ка ПрезастрахователВ случай, че в презастр. договор е предвидена клауза за участие в резултата на презастрахователя,

седантът признава приход по с-ка 772 Приходи от участие в резултата. Съставят след следните статии:1. за начисления приход от участие в резултата на презастрахователя, съгласно клауза в презастр. договор и банково бордеро:Дт с-ка 483 Разчети по презастраховане, ан. с-ка Презастраховател

Кт с-ка с-ка 772 Приходи от участие в резултата.2.за постъпилата сума от презастрахователя, съгласно платежни документи:Дт с-ки от гр. 50 Парични средства

Кт с-ка 483 Разчети по презастраховане, ан. с-ка Презастраховател

114

38 ОТЧИТАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИТЕ СТОПАНСКИ ОПЕРАЦИИ В ПОД И ПФ

Отчитане на разчетите с пенсионните фондове и на специфичните договорени взаимоотношения.

Пенсионните дружества имат право да извьршват дейност по допьлнително пенсионно осигуряване и в тази врьзка при тях вьзникват специфични операции в три основни направления:1) при разчетите си с фондовете;2) при сключване на специфичните договори;3) при формиране на специфични некапиталови резерви.

При отчитане на постьпили приходи от пенсионните фондове, трябва да се направи важно разграничение на видовете такси. Според начина на отчисляването им, те могат да са отчислявани директно от индивидуалните осигурителни партиди и сьщо могат да са отчислявани от положителния финансов резултат на фонда(инвестиционни такси). При начисляване на отчислени такси от партиди: 434/703 ; постьпват основно по банков пьт: 503/434 При начисляване на инвестиционни такси: 434/729

Когато дружеството управлява собствени активи сьщо може да получи приходи, които се отчитат по гр.70 или гр.72. Пенсионно осигурителните дружества са администратори на всеки фонд и в тази врьзка сключват специфични договори - например договори с НАП, относно обслужването на универсалните и пенсионни фондове; договори с инвестиционни посредници и отделно с инвестиционни консултанти. Посредниците участват пряко при инвестирането на средства на фондовете, докато консултантите могат да се използват само за съвети и прогнози. Дружеството сключва още договори с банка-попечител за всеки един фонд. Всички тези договорни взаимотношения пораждат разходи, свързани със запаси на различни такси и според обслужването, за начисляването на съответния разход се използва сметка 602 или 629. В своята дейност пенсионно-осигурителните дружества използват още услугите на лица, наречени актюери и услугите на осигурителните посредници. Всяко дружество трябва да има актюер (статистици, които са специализирани в застрахователните и пенсионни услуги), който се назначава по договор за управление и контрол. Осигурителните посредници се използват от дружествата при сключване на осигурителен договор и за привличане на осигурените лица. Тези посредници не се назначават по трудов договор, т.е. те са външни лица и могат да бъдат физически или юридически лица. Когато са физически лица, те упражняват свободна професия. Възнаграждението на осигурените лица са разходи за дейността. От 2000-2002 година новоучредените дружества изплатиха големи по размер комисионни на много осигурителни посредници, които бяха отчетени като разходи за бъдещи периоди. Към момента вече не съществуват разходи за бъдещи периоди в контекста на МСФО.

Отчитане на пенсионните и други специфични резерви

Дейността по допълнителното пенсионно осигуряване изисква от пенсионно – осигурителните дружества (ПОД) да формират спефифични резерви с некапиталов характер. Такива са пенсионните резерви, които се изчисляват на годишна база от актюерите на дружествата. Те са предназначени да гарантират изплащането на пенсии на тези лица, които надживеят възрастта, заложена в актюерските разчети. Такива резерви се формират за нуждите на универсалните и доброволните пенсионни фондове, тъй като те предлагат пожизнени пенсии. Пенсионните резерви имат характер на дългосрочни задължения. По тази причина, когато дружествата изчисляват капиталовата си база, изключват тези резерви от секцията на капитала. В МСФО пенсионните резерви се посочват като пример за това как някои специфични резерви, формирани от предприятията, имат характеристиките на пасив. При счетоводното отразяване на тези резерви се открояват два последователни етапа:

115

- Първи етап, свързан с тяхното формиране – реда за формиране на пенсионни резерви се регламентира от Наредба № 19 от 2004 год.- Втори етап, свързан с тяхното използване. Актюерите изчисляват стойността на пенсионните резерви като разлика между настоящата стойност на бъдещите задължения към пенсионерите и натрупаната сума по индивидуалните партиди. Тези резерви подлежат на ежегодно преизчисляване и преоценка. Дружествата формират такива резерви от началото на годината, която следва отпускането на първата пожизнена пенсия. Настоящата стойност на бъдещите задължения, актюерите изчисляват на базата на възприета таблица за смъртност, технически лихвен процент и други специфични методи за изчисляване. В нормативната уредба е регламентирано, дружествата да намаляват финансовия си резултат с формирания пенсионен резерв. Това е така, защото те предимно със собствени средства, създават тези резерви и ще ги използват за нуждите на фондовете. Освен със собствени средства, може да възникнат и някои други източници за формиране на такива резерви – например дарения, средства на лица, натрупани по осигурителни или пенсионни партиди, в случай че нямат наследници. Според източниците за формиране на пенсионни резерви, разграничаваме и два различни подхода за тяхното отчитане:1 Подход : Резервите се формират със собствени средства и за счетоводното им отразяване се съставят следните статии:Д-т с/ка 609 Д-т с/ка 611пенсионен фонд К-т с/ка 609 К-т с/ка 138 пенсионен фонд собствени източници

Паралелно с показването на този резерв в Пасива на баланса, той (резервът) следва да бъде отразен и в Актива на баланса, под формата на конкретни парични средства, които са блокирани за този резерв. За да отразим заделянето, използваме сметка 509. Тези средства може да се използват след 5, 10 или повече години, ето защо дружествата, за да съхранят стойността на парите през годините, ги инвестират в нискорискови активи – предимно ДЦК и депозити. С получената доходност от тези инвестиции, дружествата актуализират размера на пенсионния резерв или към края на годината – салдото по сметка 509 е еквивалентно на салдото по сметка 138. Реализираната доходност не оказва влияние върху финансовия резултат на дружеството и не се облага с данъци. Срещу реализираните приходи от инвестирането на парите за резерва, ще бъдат отчетени разходи за увеличаване на стойността му:

Д-т с/ка 138 Д-т с/ка 434пенсионен фонф К-т с/ка 509 К-т 434 задължения към фонд

2 Подход : Значимата разлика от първия подход е в това, че се прехвърлят средства на лица без наследници от съответния фонд към дружеството. За тази цел :

Д-т с/ка 434 Д-т с/ка 509вземания от фонд К-т с/ка 434 К-т с/ка 709

Следва да се отбележи, че отчитането не е по разплащателна сметка, а директно по банковата сметка на съответния резерв. След което се увеличава стойността на резерва и се съставя следното записване:Д-т с/ка 609 Д-т с/ка 611 К-т с/ка 138 К-т с/ка 609

116

При използване : Д-т с/ка 138 Д-т с/ка 434 К-т с/ка 434 К-т с/ка 509

В международната практика се влага малко по – различен смисъл в понятието пенсионни резерви, заради различната организация на дейността на допълнителното пенсионно осигуряване. Пенсионните резерви се разглеждат като задължения, равни на настоящата стойност на бъдещите плащания, за които фондът е поел ангажимент. У нас действа различна нормативна уредба, а дружествата са длъжни да прилагат МСФО; да оповестяват в ГФО подробна информация за формираните и използваните пенсионни резерви. У нас произтичат задълженията за формирането и на други, некапиталови резерви. Дружествата създават още резерви за гарантиране на минимална доходност за нуждите на професионалните и универсалните фондове. Начинът на отчитането им е аналогичен на този при пенсионните резерви. Разликата е в това, че се организират аналитични нива към сметките 609 и 138. Също така, дружествата формират и други специфични резерви – т. нар. технически резерви за нуждите на фонда за допълнително, доброволно, пенсионно осигуряване по професионални схеми ( доброволен професионален фонд ). Тези резерви се създават от пенсионното дружество, когато се покриват биометрични рискове; когато се гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите. Техническите резерви се използват само за изпълнение на задълженията на дружеството по сключени пенсионни договори. Съществуват два вида технически резерви :- капитализираната стойност на пенсиите;- остатъчен резерв; Капитализираната стойност се образува за покриване на бъдещи плащания по сключени пенсионни договори и представлява сума от изчислените резерви за всички сключени пенсионии договори. Остатъчният резерв е равен на положителната разлика между стойността на Актива за покриване на техническия резерв и настоящата стойност на бъдещите задължения за изплащане на пенсии. Счетоводното отчитане на техническите резерви относно формирането и използването им, също е организирано по аналогия на отчитането на пенсионните резерви.

Отчитане на характерните стопански операции в ПФИма непосредствена връзка м/у начините на финансиране на пенсионните схеми и огранизацията на отчетността във фондовете. При ПФ вноските са само от осигурител, при УФ – от осигурител и осигурен, а при ДФ – само от осигурител, от осигурител и осигурен или от друг осигурител, който да внася в полза на 3то лице. Всичко това рефлектира в/у организацията на аналитичността към с/ка 181.

Когато постъпват вноски: 503 / 181-1Много рядко, само при ДФ осиг. вноски постъпват в брой.Понякога, когато има договор с даден осигурител и има предварителна известност за р-ра на

осигуровките и конкретните лица, които ще се осигуряват, е възможно да начислим очаквано вземане: 498 / 181-1 (това е възможно само при ДФ).

Средствата, които се акумулират във всеки фонд подлежат на инвестиране, съобразно възприетата инвестиционна политика и съществуващите нормативни ограничения за инвестициите. Счетоводно тези нвестиции се отразяват по съответните с/ки от гр.22 (дългосрочни) и гр.51(краткосрочни). Към всяка една от тези групи се поддържа аналитичност, която осигурява информация за видовете ЦК, падежите и очакваната доходност. Освен в различни ЦК, средствата се инвестират в депозити по с/ка 507. в следтвие на инвестирането се отчитат п-ди и р-ди, които имат само фин. х-р.: гр.62 и 72. тези с/ки се приключват със с/ка 123. салдото й показва реализираната нетна доходност, която подлежи на разпределение в полза на осигурените лица. Това означава, че с/ка 123 ще се приключва в края на периода със с/ка 181.

Текущо в ПФ се очисляват различни видове такси в полза да дружеството, като техен администратор. Разликите в счет. отч. на таксите произтичат от това дали са директно или индиректно очислявани от средствата на осиг. лица.

При отчитане на директно очислявани такси има подхода:1) отчита се фин. р-д: 629 / 434-2

117

2) директно намаление на задълженията към лицата: 181-1-.. / 434-2(по-коректен от счетоводна гл.т. е първият подход)При индиректно очислявани такси(инвестиционни такси) в практиката също има 2 подхода:

1) отчита се фин. р-д: 629 / 434-22) отчита се намаление на фин. р-т: 123 / 434-2

Логиката за прилагане на втория подход е тази, че инвестиционните такси се определят в % от реализираната положителна доходност. Инвестиционните такси се очисляват преди да се разпредели доходност в полза на лицата.

Други специфични операции във фондовете има при разпределение на доходност. Различията в счет. отч. по този въпрос произтичат от това дали е възприето да се прехвърля фактическа доходност или планирана доходност.

Когато се разпределя фактическа доходност (действителна): 123 / 181-1-3Когато текущо се разпределя планирана доходност на базата на възприет технически лихв.%: 629 / 181-

1-3. при изчислението на фактическата доходност се извършват корекции.Други специфични операции възникават в УФ и ПФ, когато се създава т.нар. резерв за гарантиране на

минимална доходност. Такъв има формиран и в дружеството, и във фонда. Този тип резерви във фондовете е единствен и се формира в периоди, когато е реализирана по-висока доходност от очакваната.

При създаването му: 123 / 138В отделно балансово перо се показват и А, които стойността на този резерв.Когато се прехвърля доходност в полза на лицата за с/ка на този резерв, записването е: 138 / 181-1-3.Ежегодно във фондовете следва да се актуализира информацията, свързана с прехвърлянето на

средствата на лицата от осигурителни в пенсионни партиди: 181-1-... / 181-2Също така трябва да се покажат счетоводно краткосрочните задължения към пенсионираните лица или

наследници. За тази цел е въведена с/ка 490 ”Задължения за пенсии”, към която се организират 2 основни аналитичности. Първата е за редовните пенсии, а втората за неполучените в срок пенсии. Когато показваме краткосрочно задължение за текущия период: 181-2 / 490ан.Редовни пенсии.

39 Управленско счетоводство-единство и различие между управленското и финансовото счетоводство.

Между УС и ФС има редица сходства и различия. Специалистите, работещи в тази област, са категорични, че различията преобладават. Това произтича от факта, че УС и ФС имат почти еднаква теоретико-фундаментална база (т.е. теория и методология), но са с различно функционално предназначение. В страните с развита пазарна икономика, в които най-силно е развито УС, се счита, че единната счетоводна система на всяко предприятие трябва да включва в едно цяло двете функционално обособени подсистеми, а именно тази на ФС и на УС, независимо от това, че те се различават както по цели и предназначение, така и по създаваната от тях информация. Това несъвпадане на информацията по функционално и целево предназначение е причината за съществените различия между УС и ФС.

В този смисъл могат да бъдат посочени следните специални особености на УС, които го различават съществено от ФС:

NB! 1) УС и създадената от него информация не са законово и нормативно регламентирани, т.е. те нямат задължителен характер. Както е известно ФС и създаваната от него информация (финансово счетоводните отчети) имат задължителен характер и са регламентирани с ЗС и НСС. Именно на тях разчитат и се доверяват след публикуването им външните потребители.

NB! 2) За разлика от ФС, УС се подчинява на правила и стандарти, разработени от самото предприятие. Изготвените на тази основа отчети по УС, както по съдържание, така и по форма отговарят единствено на информационните потребности на самото предприятие. Затова те се различават в различните

118

предприятия. УС изхожда от правилото, че за управлението на дейността на предприятието по-важно, е създадената информация да е необходима, а не да е задължителна.

3) Подготвените от УС данни са предназначени само за вътрешно-фирмени нужди и обслужват единствено нуждите на мениджърските екипи в предприятието. По количество и разнообразие те далеч надхвърлят информационните нужди на външните потребители. В редица случаи по своя характер, състав и предназначение информацията, създадено от УС представлява фирмена тайна.

4) Докато ФС е насочено преди всичко към отразяването на имущественото и финансово състояние на предприятието като цяло, то УС повече е ориентирано към отделни звена и дейности вътре в предприятието . Те могат да бъдат отделни производствени участъци, административни служби и други, т.е. при УС поелементното наблюдение и отчитания анализ на отделните обекти е изведено на преден план.

5) Информацията, създавана от УС е силно ориентирана към бъдещата дейност на предприятието. Това произтича от нуждите на управлението да се заложат цели, да се набележат задачи и начини за тяхното решаване. За разлика от УС, ФС в това отношение отразява стопански събития само след като те са станали част от финансовата история на предприятието.

6) УС за разлика от ФС осигурява съответност и многоаспектност на информацията, т.е. данните, създавани от УС, са съответстващи на проблемите и сроковете на тяхното решаване, а също така определена част от тези данни може да може да се използва в различни многоаспектни управленски ситуации.

7) За разлика от ФС, към което съгласно изискванията на НСС се предявява претенция за вярна и честна картина на имущественото и финансовото състояние на предприятието, то в УС в повечето случаи по-важна е бързината от прецизността , без това да се абсолютизира. В случая се изхожда от схващането, че за нуждите на оперативното управление на дейността и най-прецизно подготвения отчет няма да има никаква информационна стойност, ако той е представен след като момента на вземане на управленско решение вече е отминал. Всеки мениджър е готов да жертва малко от прецизността за сметка на тяхната точна навременност.

8) За разлика от отчетната информация, създавана от ФС, информацията създадена от УС освен, че не е задължителна, тя не е регламентирана нито по форма, съдържание или представяне извън предприятието. В УС няма финансов отчет. Отчетите тук се изготвят според необходимостта, спешността и нуждите на самото предприятие.

9) Счетоводната отчетност се представя чрез стойностни измерители, управленската – и чрез натурални и трудови. В това отношение всичко зависи от целите, задачите и предназначението на информацията, създадени от УС за нуждите на управленските екипи.

40. Организация на управленското счетоводство в предприятието.

Организацията на УС зависи от целите и задачите, които ч/з него се решават в предприятието. В/у организацията на УС оказва влияние с-ма от ф-ри – вътрешни и външни. Тези ф-ри оказват влияние освен на организационната структура на УС, така и на схемите на упр. отчетност, които се изграждат в пр-ето. Най-общо изгражднето на добра организация на упр. отчетност предполага:

1) определяне на организационна форма на УС и схемите на организ. му структура;2) определяне на функциите и зад. на звеното по УС и връзките на това звено с останалите

функционални звена в пр-ето;3) съставяне на длъжностни х-ки и инструкции;4) подбиране на специалисти с подходяща квалификация;5) организация на техническото и фанансово обезпечаване, в т.ч. обезпечаване с подходящи

информационни технологии и т.н.

Практиката показва, че конкретните форми на организация на УС понякога са толкова многообразни и е трудно да се говори за някакви типични форми на организация. Това се обяснява с множество вътрешни и

119

външни специфични ф-ри, които оказват влияние в/у организацията и организационната структура на УС. Външните ф-ри оказват влияние най-вече на т.нар. стратегическо УС. Те най-често са политически, социални, научно-технически и конкурентни ф-ри. Най-силно влияещите вътрешни ф-ри са производствено-технологичните и организационно-техническите. Т.е. особеностите на производствения и технологичен п-с като цяло, равнището на техническа и технологична обезпеченост на производството, обема и състава му и др. При изграждането на организационната структура на УС е необходимо да се извърши подробен и задълбочен анализ на посочените външни и вътрешни ф-ри, за да може да се вземе под внимание влиянието на всички ф-ри.

Важно значение за организацията на УС в пр-вто имат и субектите на УС – специалистите, които ще извършват тази работа. Този проблем може да се реши със собствени или привлечени специалисти по УС, които са специализирани в оказването на консултатски услуги или водене на УС в специализирани кантори. Основно влияните в/у решаването на проблемите по организация на УС оказват: - мащабите и обема на дейността;

- временния или постоянен х-р на дейността по УС в пр-ето.

В този смисъл в малките пр-я субект на УС може да е дори ръководителят или заместник, ако имат компетенции, но най-удачно е гл.счет. В крупните пр-я е целесъобразно да се обособи самостоятелно звено по УС, екипирано с подходящи специалисти. Практиката показва, че за средни и крупни пр-я подходите при изграждане на организaционната структура на УС са:

1) създаване на самостоятелна специализирана служба по УС или организацията на тази дейност в рамките на ФС.

2) Предаване и разпределение на ф-иите на УС към различните организационни звена в пр-ето, съобразно специализацията им, като част от ф-иите към счет. отдел, друга част към планов, към финансов, към производствен и др. Този п-п се нарича п-п на дисперсия на ф-иите на УС в сходни управленски звена. Разпръскването обаче на ф-иите в изброените звена не е най-подходящият вариант, защото в този случай често се получава дублиране на ф-ии и задачи в отделните звена, а оттам и неефективна работа на специалистите по УС. По-подходящо е, ако УС не е организирано като самостоятелно звено, да се обедини с ФС. В западната счетоводна практика често се приема именно този вариант на организация на обединяване на ФС и УС. В обединеното счетоводство всчко от двете счетовдоства е с относително самостоятелна обособеност.

При изграждане на организационната структура на УС е важно какъв подход ще се използва, а именно: централизиран или децентрализиран. Значение за това има и степента на централизаци на управленската структура във фирмата като цяло. При децентрализирана форма на управление на децентрализация подлежат и ф-иите по УС. При централизирана форма се наблюдава обратна тенденция.

Актуален е и въпросът за организацията на УС по центрове на отговорност, особено в случаи, когато обособеният център може да оказва непосредствено въздействие както в/у разходите, така и в/у резултатите от дейността на центъра за отоворност, което от своя страна дава основание за вземане на най-правилните управленски решения.

Значение за правилната организация на УС имат и добре изготвените инструкции и длъжностни х-ки за звената и специалистите по УС. Ч/з тях точно се разпределят и регламентират правата и задълженията по УС, вкл. до персонална отоворност на заетите с този род дейност. Длъжностните х-ки и инструкции включват раздели з общите положения за организацията на УС в пр-ето и за конкретните служебни задължения, права и отговорности на специалистите. Освен това длъжностните х-ки и инструкции създават предпоставка за правилното разделяне на труда и работата м/у спрециалистите по УС в съответното структурно звено и хармонизация на взаимоотношенията между тях.

120

41. Групиране на разходите за управленските решения на съответстващи и несъответстващи и на алтернативни и инвариантни.

При разработването на управленско решение разходите, а така също и приходите се групират в зависимост от това дали те съответстват или не на това решение. Според този критерий те биват: съответстващи и несъотвестващи разходи.

Съответстващите на определено управленско решение разходи са онези бъдещи разходи, които са свързани с точно определен вариант на това решение. Те се влияят само от този вариант на решение и са различни за всички останали варианти на решение. Несъответстващите разходи на дадено управленско решение са също бъдещи разходи, които не се влияят от неговото формулиране. Както изработването, така и вземането на решение е свързано с избирането на възможен вариант на решение. Това от своя страна предполага съпоставяне на разходите за отделни варианти на решение. Разходите, които се изменят в съответствие с приемането на един или друг вариант на решение се наричат в УС „алтернативни разходи".

Алтернативните разходи са породени и повлияни от различията между два или повече варианта на управленско решение. Алтернативните разходи са по-широко понятие дори от променливите разходи. В някои случаи те могат да обхванат и постоянните разходи. Например - решението за временно преустановяване на дейността на едно предприятие поради възникнала криза води до пълното прекратяване на променливите разходи поради това, че не осъществява никакъв обем дейност. Но наред с това следва да се има предвид, че в тази ситуация отпадат и някои постоянни разходи. Съществува и друго тълкувание на понятието алтернативни разходи, а именно като пропуснати доходи от предприятието поради неосъщестяване на най-добрия вариант или най-добрата алтернатива за използване на наличните ресурси в предприятието. Или по отношение на даден вариант на решение в този случай алтернативните разходи са онези неполучени доходи, които биха се получили ако наличните стопански ресурси бяха използвани за оптималния вариант на това решение. За алтернативните разходи може да се съжалява в случаите, когато непредпочетения вариант за използването на дадени ресурси в предприятието е бил по-добрият или евентуално най-добрият в сравнение с извършените вече разходи. Познаването на цялата съвкупност от алтернативни разходи към определен момент е почти невъзможно. Това пък от своя страна означава, че вземането, на даден управленско решение винаги е свързано с неизвестни алтернативни разходи, респективно с пропуснати нереализирани доходи. От казаното дотук става ясно, че алтернативните разходи играят важна роля при подготовката и изработването на управленски решения от страна на УС. Много често УС се занимава и с една друга категория разходи известна като „инвариантни или пределни разходи".

Инвариантните разходи, срещани още като безусловни разходи са извършените в миналоторазходи за придобиването на определени ресурси, чиято величина впоследствие не може да бъде променена в резултат на избора между няколко варианта на решение. Инвариантните разходи не са алтернативни разходи, т.е пропуснати доходи. Като безусловни разходи от вече формулирано решение те имат изцяло своята завършеност в миналото и не са подвластни на вземането на бъдещи решения. Например: инвариантни са разходите по амортизацията на ДМА, които ще останат едни и същи независимо от това дали ще бъде взето решение за увеличаване на производството или не.

Пределни разходи - в УС пределни се наричат разходите, свързани с производството ипродажбата на една допълнителна партида продукция извън достигнатия обем на дейност напредприятието. В чуждестранната литература по УС пределните разходи са известни още снаименованието „маржинални" или като „допълнителни разходи" (в повечето случаи).

121

42. Управленско-счетоводен аспект на групирането и изследването на разходите в зависимост от изменението на обема на дейността.

Този критерии е основен за катигоризирането на разходите в УС, защото през последните десетилетия от позициите на анализаторското изучаване на разходите настъпиха съществени качествени изменения. Това се дължи преди всичко на въвеждане на УС като теория и практика в икономическата дейност на предприятието. Основен принос за новия подход на изучаване на разходите имат развитите пазарни икономики, където УС също е най-развито.

Връзката между разходи и обем на дейността не е случайна, защото от всички фактори най-силно въздействие върху изменението на разходите оказва изменението на обема на дейността когато обема се изменя разходите се изменят винаги успоредно на него; запазват относително постоянно равнище. Изхождайки от това в УС се стига до идеята те да бъдат подразделени в две основни групи (както и във ФС'ч.), а именно:

Променливи разходи;

Постоянни разходи.

Променливите разходи са тези, които се изменят пропорционално на изменението на обема на дейността, но те правят това по различен начин. Става въпрос най-вече за разходите за суровини и материали, разходите за заплати, разходите при производството на ел.енергия и т.н. В УС се различават следните видове променливи разходи:

Прогресивно променливи (изменящи се) разходи - тези които нарастват с по-високи темпове от темповете на нарастване обема на дейността. За такива разходи се считат най-често премии за извънреден труд, увеличението на разходите за материали поради брак и други. Прогресивно-променливите разходи са свързани основно с интензификацията на производството, но не произволно, а за точно определен период от време. Право-пропорционални променливи - те се изменят със същият темп с който се изменя и обемана дейността, без разбира се това да се абсолютизира това изменение в темпото. Дегресивно-променливо изменящи разходи - те се увеличават с нарастването на обема надейността, но в по-ниска степен – разходи за заплати на общите работници. Обратно-пропорционално изменящи се разходи - тези разходи, които с намалението на обем надейността се увеличават - разходи за престой в производството по различни причини.

Постоянни разходи — тази категория разходи остават относително постоянни, но в рамките на даден период от време. За такива се приемат преобладаващата част от непреките производствени разходи, а така също и разходите, обслужващи разходите за продажба на продукция и разходите за управление на фирмата.

Освен посоченото групиране на разходите в УС се използват и следните категории разходи, които имат отношение към изменение на обема на дейността, а именно:

Полупроменливи разходи;

Полупостоянни разходи.

Полупроменливите разходи - те не са нито абсолютно пропорционални на обема на дейността, нито пък са изцяло постоянни спрямо него. Различават се от променливите разходи с това, че тяхното изменение е еднопосочно с това на изменението на обема на дейността, но не е пропорционално на него (обема). Тези разходи се разглеждат като сравнително постоянни за определен период от време и особенo за незначителни

122

изменения в обема на дейността. На практика променливата и постоянната част от тези разходи се разграничават трудно.

Полупостоянните разходи са относително неизменящи се при даден обем на дейност, но те могат да нарастват с константна величина при определени производствени условия. Много характерно за тях е стъпаловидното им изменение и поведение.

По отношение на това допълнително групиране на разходите на полупроменливи и полупостоянни има становище, че от чисто практически позиции в някои случаи могат да се обединят в една група, тъй като много често разликата между тях е незначителна.

43. Особености на приложението на методите за калкулиране на себестойността на продукцията в управленското счетоводство.

Методи за калкулиране на себестойност в бълг. счетоводна теория и практика.

Под метод за калкулиране най-често се разбира съвкупност от начини за отчитане на производствените разходи за калкулационните обекти и за изчисляване на себест. на единица продукция. При калкулирането на себест. на единица се прилагат различни методи и способи. Това зависи от технологията и организацията на производството, а също и от прилагания метод за отчитане на разходите, т.е. дали това ще бъде по поръчки, изделия, фази на производството. При определяне на методите за калкулиране на себест. в нашата счет. теория и практика съществуват два подхода. При първия подход се използват следните методи за калкулиране на себестойност:1) прост (еднофазен) метод – той се прилага в предприятия с масово, еднородно производство (напр. производство на въглища, на електроенегрия и др.). Характерно за тези производства е липсата или наличието на минимални количества незавършено производство. При този метод сумата на набраните производствени разходи през отчетния период се разделя на количеството планирани или вече произведени изделия за периода.2) попреработков (профазен) метод – прилага се в предприятия, в които продукцията преминава последоветелно през няколко технологични стадии на обработка. При този метод себест. може да бъде определена или по отделни фази на производството, или след приключването на всички фази на технологичния процес като цяло.3) попоръчков метод – прилага се в предприятия с индивидуално и дребно серийно производство. При този метод обект на калкулиране са изделията, възлите, детайлите, разходите за които се отчитат в отделни поръчки.Понякога като 4) метод от този подход, макар и с голяма степен на условност се включва и нормативният метод.При втория подход специалистите по УС разглеждат следните методи:1) пряк(директен) метод – прилага се когато текущото аналитично отчитане на разходите се води по поръчки, по серии, по изделия, т.е. в случаите, когато обекта на калкулацията съвпада с обекта на отчитане на разходите. В този случай себест. на единица се изчислява като сумата на фактическите разходи за отделните видове продукция общо и по статиина калкулацията се раздели на количеството произведени изделия от съответния вид. В условията на индивидуално производство прекият метод се прилага в още по-опростен вид – т.е.себест. се получава директно от сборните данни от съответните аналитични сметки за отделните поръчки.2) сумарен метод – прилага се когато отчитането на разходите се води по отделните части на изделието – по детайли, възли и др., а също и когато отчитането на разходите се води по отделни фази на

123

технологичния процес. Характерно за този метод е, че в повечето случаи се използва в съчетание с друг метод. Себест. се формира посредством сумирането на разходите за отделните части на изделието.3) пропорционален (индексен) метод – прилага се при едновременното производство на няколко вида продукти от едни и същи материали. Себест. на отделните продукти в този случай се определя като общата сума на фактическите разходи – общи и по статии на калкулация за всички изделия включени в групата се раздели между тях пропорционално на някаква предварително избрана база.4) коефициентен метод – прилага се при същите условия като 3), при него общата сума на фактическите разходи за едновременно произведените продукти се разделя между тези продукти въз основа на предварително определени коефициенти.5) метод на изключване на разходите – прилага се при едновременното производство на няколко продукта, при които един от тях се приема за основен, а другите са второстепенни или странични. За страничните не се калкулира фактическа себест., а тяхната стойност по предварително определени цени се изключва от общата сума на разходите.6) нормативен метод – прилага се в случаите, когато при текущото отчитане освен по обекти и статии на калкулация, разходите се разграничават още на разходи по норми, отклонения от нормите и изменения на нормите, т.е. когато се прилага нормативният метод на отчитане на производствените разходи. Между метода на отчитане на разходите и метода на калкулиране на себест. в този случай се създава пълно единство, тъй като и двата метода се основават на едни и същи признаци. Фактическата себест. на готовата продукция се изчислява като алгебричен сбор от тяхната нормативна себест. на отчетените текущо отклонения от нормите и на измененията на нормите. Нормативният метод се счита за един от най-прогресивните методи. Той е приложим за предприятията от всички отрасли, независимо от специфичните им особености. Този метод дава възможност за извършване на текущ контрол за съблюдаване на нормите, за предотвратяване на преразход и причините за това, особено по отделни лица, причинили преразход. Освен това този метод е най-пряко свързан с оперативното управление на дейността на предприятието като обслужва управлението с най-подходяща за целта информация.7) комбиниран метод – комбинация между два и повече метода. Това обаче поражда известни спорове между специалистите относно правото на тазо метод на самостоятелно съществуване.

Методи за калкулиране на себестойността в западната теория и практика.

В западната счетоводна теория и практика се прилагат два основни метода:1. поръчков;2. преработков метод.Всички останали методи се разглеждат, като разновидности или частни случаи на посочените два

метода.

Поръчков метод. Прилага се при производства с индивидуален и дребносериен характер (малки серии машини, кораби, самолети и др. ). При тези условия пред-та отчитат разходите по отделни поръчки за всяко изделие или група изделия, изработени в малки серии. За отчитане и контолиране на разходите се водят калкулационни ведомости, които носят поредния номер на поръчката. Тези ведомости представляват своеобразен отчет за набраните разходи, както по ик. елементи, така и по статии на калкулация. Нейната форма и съдържаща се информация, зависи от спецификата на бранша и изиксванията към управленската отчетност. С-стта на материалите необходими за производство на изделията се изписват с лимитни карти или фактури, върху които съшо се поставя номер на поръчката. За трудовите възнагражнеия се съставят раборни карти, също по отделни поръчки. Възможно е р-дите предварително да се набират в сборни ведомости по отделни поръчки, за да може в края на месеца те да се отчетат, а след завършване на изделието, да се пренесат в калкулационната ведомост. Обобщеното съдържание на поръчковия метод включва следните основни елементи:

1. аналитично отчитане на основните произв. разходи по отделни видове поръчки, имащи поредна номерация;

124

2. принципно третиране в края на всеки месец на всички незавършени поръчки, като незавършено производство;

3. калкулиране на себе-стта на цялото изделие, а не на негови отделни части и детайли или пък на отделни етапи;

4. извършване на калкулиране на себе-стта едва след приключване на производството на изделието, а не в края на всеки месец;

5. обобщаване на производствените разходи за отделни звена на едно място, след което се изчислява себе-стта на цялата поръчка;

6. вземане под внимание, че производствения процес, а от там и калкулационния период са продължителни, като в някои случаи те мога да обхванат дори и повече от 1 година.

Попреработков метод. Използва се при масовите производства на несложна, но разнообразна продукция, която се изработва от еднородни материали. Прилага се в хартиената, циментовата и др. подобни дейности. Прилагането му, изиксва освен серийност и масовост на производството, и пълна стандартизация на произвежданите изделия. В тези случаи, р-дите се набират по преработки, т.е. по процеси за определен период от време. След като се определи общата сума на р-дите, тя се разделя на количеството готови изделия и така се получава себе-стта на 1-ца изделие. В зависимост от спецификата на д-стта, този метод се прилага в 2 варианта:

1. полуфактикатен;2. безполуфабрикат.Първият варинат се прилага за отчитане на р-дите и калкулиране на себе-стта в по-големи пред-я, с по-

продължителен технологичен процес, в които производството е организирано на база на цехова структура, като във всеки цех се извършва някаква операция. По правило тези пред-я се характеризират с по-големи по обем произв. разходи. След завършване на всяка операция, в цеховете се получава полуфабрикат със самостоятелно значение, който е компонент на завършения продукт. Особеното на този метод е, че получените полуфабрикати се съхраняват в складове и то за продължителен период от време. В зависимост от търговската политика на фирмата, те могат да се продават и на др. пред-я или да се използват само за собствени нужди. Обощаването на произв. разходи за полуфабрикатите, преминава през следните етапи:

1. отчитане на произв. разходи за получените полуфабрикати по счетоводен път, чрез сметка „ Полуфабрикати от собствено производство”;

2. прехвърлянето на р-дите от преработка в преработка се извършва общо, чрез компексна статия на калкулацията „Разходи за полуфабрикати от собствено производство”;

3. обобщаващи отчетни операции по отнасяне на с-стта на услугите, извършени в спамагателното произв. и калкулиране на фактическата себе-ст на полуфабрикати от собствено производство и на готовата продукция. За формиране на себе-стта на продукцията, трябва да се имат предвит и разходите за бъдещи периоди.

Безополуфабрикатният вариант се прилага в пред-я с по-кратък технологичен процес и с по-малък обем на произв. разходи за отделните преработки. В този случай, произведените полуфабрикати не подлежат на продължително съхранение в складовете. Не се използват и за продажба, тъй като само с тях не може да се получи цялостен завършен вид на продукцията. Разлика в сравнение с полуфабрикатния варинат е, че не се изчислява себе-ст на 1-ца изделие. Това се налага само в случаите, когато по изключение се налага полуфабрикатите да бъдат продадени на др. пред-я. При безполуфабрикатния вариант, аналитичното отчитане се организира в три разреза:

1. по отделни преработки или фази;2. по видове производства;3. по статии на калкулация;Следователно безполуфабрикатният варинар на попреработковия метод се характеризира с: получените полуфабрикати от собствено произв. не се отразяват счетоводно по с-ка

„Полуфабрикати от собствено производство”;

125

разходите не се прехвърлят от една преработка в друга общо, чрез комплексна статия „Полуфабрикати от собствено производство”;

калкулира се фактическата себе-ст само на готовата продукция.Прилагането на този варинат в подходящо за пред-я от кожарската промишленост и др. подобни

производства.

126