10 11

НАЙДЕН ГЕРОВ1823 – 1900

Вакхически песни

[...].

II.

Напраздно що се учиш,

Чернееш и се мучиш

Да се научиш да читеш?

Що е аз, буки, веди,

Глагол, добро, мислете?

Учи се първо да пиеш!

Кажи ми що печелиш,

Ако да знаеш велиш

И ще да бъдеш философ!

Като да не разбираш,

Че ти щеш да умираш

И на смъртта ще станеш лов,Я зарежи таз лудост!Бурилка дава хубост,И там се крие умът наш;Тя ще да те научиИ ще да те обучиДа пиеш мярка изведнаж.

III.

Вънка скоро, книги!Огън вас да изгори;Де бре, изфирли ги,За кои ми са беди!Ела, пролет, направиДа позеленеятЕдрите наши лози,Гроздя да узреят,Вино да добием,

12 13

Та да се опием!Тънко перо я фърли,Бъклицата навири,Весели да бъдем,Вино да си вадим.Сладко да си попиемИ при чепът да умрем!

[...].

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ1827–1895

Народа

1.

Пие много, пропива сатози наша прост народ,и не знае какво прави,и не мисли занапред!Тъй говорят и ни гадятнаште глупави пророци,а не знаят и не питатот какво са тез пороци.

Не бяхме ли и не сме линий, които едно времевсе със песни сутрин ранои по нивя и по лозеотивахме радостни?

14 15

Не бяхме ли и не сме линий, които вечер къснои от нивя и от лозевръщахме са пак с песни?

Не пиехме ний тогази,работехме и пеехме.Сега пием и не пеем,работиме и все плачем.Ох, не вино, не ракиянас така са опоили –черни тегла и неволинаште сили са стопили.

2. Не сме народ, не ни бива.Туй ми са в очи набива!Некадърни, недостойни,и туткуни, и без воля,труп безжизнен ни наричати онез, що ни обичат!

Но къде са и кои сапо-кадърните от нас?

Тези ли са тамо, детокато бебери лежати които са кадърнисамо нази да глобят?Тези ли са тамо, детовикат уж, че ни обичат,и които са достойнисамо за да ни събличат?

Ил са тези там, що крякат,с думи въздуха, що бият,а от нази всичко чакати от нази повеч пият? О, да би ни Бог избавилот достоинства такива,дето правят участта нимного, много по-горчива.

16 17

ХРИСТО БОТЕВ1848–1876

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!Пиян дано аз забраватуй, що, глупци, вий не знайтепозор ли е или слава!

Да забрава край свой роден,бащина си мила стряхаи тез, що в мен дух свободен,дух за борба завещаха!

Да забрава род свой беден,гробът бащин, плачът майчин, –тез, що залъкът наеденграбат с благороден начин, –

грабат от народът гладен:граби подъл чорбаджия,за злато търговец жадени поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!Грабете го! Кой ви бърка?Скоро той не ще да стане:ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песнии зъбим се на тирана;механите са нам тесни –крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,забравяме думи, клетви,и немеем и се смеемпред народни свети жертви!

18 19

А тиранинът върлуваи безчести край наш роден:коли, беси, бие, псуваи глоби народ поробен!

О, налейте! Ща да пия!На душа ми да олекне,чувства трезни да убия,ръка мъжка да омекне!

Ща да пия напук врагу,напук и вам, патриоти,аз веч нямам мило, драго,а вий... вий сте идиоти!

СТЕФАН СТАМБОЛОВ1854–1895

Пиеница

Не ми се, момци, смейте,че съм болнав и стар,че винцето обичам,че пия го за цяр,

че ходя бос, опърпан,небръснат, неумит;що нещо съм претеглил,що съм в светът видял!

И аз бях като вази,юначен, силен, млад,със чувства и със мислии ази бях богат;

20 21

и аз бях като вазирешителен и смел,и хвъркаше високомойта мисъл – орел.

Ех, момци млади, силни!Що работи светида правя съм се мъчилза ваши добрини!

Ний бяхме всинца трима,три братя по душа,по чувства и по мисли,по мащеха съдба!

От малки се сближихме,в един тръгнахме път,но и трима ни смазапроклетият живот.

Защо да ви приказвамза нашите тегла!Трябва ли да разбуждамна мъртвите съня?

Единия го убиха,другият се уби –така се тук затрихадве ангелски души.

Пък аз? Аз слаб излязох,светът ми домиля!Ръката си не вдигнахсъс слава да умра!

Захванах да заливамсъс вино мойта скръб.И в него да намирамутеха в този свят.

22 23

Ей, давайте ми вино,пияно като яд,тъгите да забравяда стана силен, млад,

че аз ще ви попеяот нашите песни,гората ще разплача –тез голи канари.

Не ми се, момци, смейте,че съм болнав и стар,че винцето обичам,че пия го за цяр...

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ1866–1912

Гроздоберци

[...]Ей падна нощ. На буйна клада се пламъци вият;около клада гроздоберци сред дворове седят.

А тъпчат ратаи нехайни там в линовете с стръв, –ручи от смазани гроздове поройна, мътна кръв.

Виж как се в тъмните чебури тя мята и шурти...А песен, дружно в хор подзета, низ дворове ехти.

24 25

– Зла зима иде, ала иде не зло да прокоби;со нея, подир нея идат седенки, веселби.

Зла зима иде! Ще я срещнем ний с чашите в ръка:годежи, сватби тя ни носи – а скърби повраг!

Потта на грижния работник, на гроздето кръвта,от тях да се роди е Господ урекъл радостта! През лято работи, през зима се весели и пей...Ей весели са веселбите, къдет се вино лей!

ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ1869–1926

Дайте вино...

Дайте винои ракия,дайте коня,шарколия!

С вино жалбаще разгоня,с кон – годинище догоня...

Ах, годиниотлетели!Вий, младиниопустели!

26 27

Да не ходихда ви зърна,що не сторихда ви върна!

Що не сторих?Но ви няма –жива мъкагръд обхвана...

Ей, наздраве,ще да пияруйно винои ракия;

пак ще яхнавраня коня,младо времеда догоня...

Подмладена баба

Баба винце пила,че се подмладила.Загласи се бабакато мома младана хоро да иде,либе да си види.Бодна вместо киткатестяна огрибка,тури за обицистановите скрипци,саджак за герданче,верига – коланче,менци – огърлица,метла – за косица.Намаза си лицесъс брашно и трици.

28 29

Па се впусна бабакъм хоро да бяга.От далеко вика,от близо се хвана,хвана и се тръсна,накита й лъсна,хорото се пръсна.

КИРИЛ ХРИСТОВ1875–1944

Химн*

Прости, мъртвило, роден край, прости!Пред мене нов живот се днес открива,с нов трепет се сърцето ми опива –и моят дух неудържим летикъм щастие, към бури и вълненйя:пиян съм аз от свойте младинии от девиза дръз, що нося с мене:жени и вино! Вино и жени!

* –Стихотворението е по-популярно в своята трета редакция под заглавие „Жени и вино! Вино и жени!“. Тук е предпочетен вторият вариант заради по-спонтанната емоционална свежест. – Б. съст.

30 31

Днес вижда ми се всичко суета,освен кипящата и буйна младост,коя прахосваме в минутна сладост,пресрещната случайно на света!Живот разумен, слава, идеали? –таз стара песен днес ми се не пей:със нея – струва ми се – днес се хвалитоз само, кой не знае да живей.

О бягайте, идете вие там –при ваште идеали вий идете...А мене ме на мира оставетеда поживея, както аз си знам.Да, във безумства, вихрени насладиаз ще преваря погребалний звън,но ще прахосам свойте сили младивъв най-разкошен, в дивен райски сън!

И нека отлети живот крилат –ала със пълна чаша във ръката, –когато сладостно шуми главата,когато цял е в рози Божий свят!А после нека се глава отпусне

на страстни топломраморни гърди –и нек несвястно шепнат бледни устни:– Ах, тихичко ми пей, не ме буди...