КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Весела Михайлова • Йовка Тишева • Руска Станчева • Борислав Борисов

Весела Михайлова

Йовка Тишева

Руска Станчева

Борислав Борисов

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

ISBN 978-954-01-3708-7

Цена 9,00 лв.

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Български език7. клас

Весела Михайлова • Йовка ТишеваРуска Станчева • Борислав Борисов

ПРОСВЕТАСофия

© Весела Василева Михайлова, Йовка Великова Тишева, Руска Събева Станчева, Борислав Славов Борисов, 2018 г.

© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн и корицата, 2018 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени, 2018 г.

ISBN 978–954–01–3708–7

Весела Василева Михайловапроф. д-р Йовка Великова Тишевадоц. д-р Руска Събева Станчевагл. ас. д-р Борислав Славов Борисов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 7. КЛАС

Редактор Весела МихайловаХудожник на графичния дизайн и корицата Бояна ПавловаХудожник редактор Лало НиколовТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Жана Ганчева

Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 7,75. Изд. коли 10,04.Код 40701101245.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Смилков“ ЕООД – Благоевград

3

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ .......................4

1. СТРУКТУРАТА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА С ОГЛЕД НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БЕЛ ЗА 7. КЛАС .................... 4

2. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА С ОГЛЕД НА АВТОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ....................................................6

II. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА ....................................................9

III. СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ОБЩИ МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛИ .................................11

I раздел: ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО ...........................................................11

II раздел: ДУМИТЕ – ЗНАЧЕНИЕ И ПРАВОПИС .......................................12

III раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА РЕЧТА ..........................................21

IV раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО ..........................22

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ .............................................................................................29

1. Учебна програма по български език за 7. клас ..........................................29

2. Примерно годишно тематично разпределение на уроците по учебния предмет български език и литература за 7. клас ..................35

3. Тестове за установяване на входно и изходно развнище ..........................90

Тест за установяване на входно равнище ..........................................................90

Тест за установяване на изходно равнище ........................................................93

4. Тренировъчни тестове за НВО.......................................................................97

4

I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯКОМПЛЕКТ

1. СТРУКТУРАТА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА С ОГЛЕД НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БЕЛ ЗА 7. КЛАС

Учебникът по български език, създаден от авторски колектив в състав Йовка Ти-шева, Руска Станчева, Борислав Болисов и Весела Михайлова, е създаден в съответ-ствие с основната цел, която си поставя съвременното българско образование – да се развиват и усъвършенстват ключовите компетентности на ученика. Съдържание-то, заложено в учебника, отговаря на Държавните стандарти за учебно съдържание преди всичко със своята целенасоченост към формиране на комуникативната компе-тентност на учениците. В учебната програма тези компетентности са формулирани по следния начин:

1. Умения за общуване на чужди езици;2. Дигитална компетентност;3. Умения за учене;4. Социални и граждански компетентности;5. Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество.

Както става ясно от текстовете, конкретизиращи всяка от тези компетентности в приложената към програмата таблица, философията на нормативните документи, свързани с изучаването на български език, а в съответствие с тях – философията в цялата поредица от учебници на издателство „Просвета“ и в частност – в настоящия учебник, издигат като приоритет формирането, развиването и усъвършенстването на способностите на ученика за учене, мислене, търсене на информация, успешна комуникация, адекватно себепредставяне и т.н. Като се има предвид, че 7. клас е завършващ за образователната степен Основно образование и че учениците ще по-лагат изпит за Национално външно оценяване, учебникът и учебната тетрадка са създадени с грижата да бъдат адекватни помагала за успешно финализиране на ос-новното образование на учениците и за постигане на максимално високи резултати на изпита за НВО.

Компетентностите, които формира обучението по български език, са обвързани най-вече с успешната комуникация на ученика (напр. създаване на цялостно изказва-не – отговор на нравствен въпрос; представяне на собствена гледна точка; защита на лично мнение и толерантно изслушване на чуждо мнение в хода на дискусия; умения за работа в екип; за осъществяване на контакти и т.н.). Ето защо учебната програма, а в съответствие с нея – и учебникът, предвиждат такова учебно съдържание, което би осигурило формирането на зададените от целите на обучението компетентности.

При създаването на учебника авторският екип е воден от разбирането, че основ-ниият недостатък на досегашната практика в съвременното българско образование като цяло и по отношение на изучаването на учебния предмет български език в сред-ното училище – в частност, е разминаването между заявеното желание за прагмати-зиране на обучението, от една страна, и следването на традиционния принцип в про-гимназиалния етап да се изучават в минимизиран вид отделните езиковедски дисци-плини, описващи различни равнища на езиковата система – фонетика, лексикология, морфология, синтаксис и т.н. Именно този подход според нас е причина за недоста-

5

тъчната функционалност на обучението по български език. Негативно следствие от механичното пренасяне на академични знания в средното училище е репродуциране на наученото без достатъчен практически ефект за речевото развитие на учениците.

Като се има предвид опитът, натрупан през последните десетилетия, белязани от глобализацията в по-широк план и от методическите търсения в бързо променящия се съвременен свят, учебната програма по български език, утвърдена през 2017 г., дава възможност за реална положителна промяна на обучението по български език по посока на неговото прагматизиране. Програмата предвижда изучаването на ос-новни езикови единици с акценти върху овладяването на правоговорни, правописни и пунктуационни правила и върху формиране на умения за тяхното прилагане. Зало-жено е специално внимание да се отдели на следните важни с оглед на прагматиката теми:

● Думата като лексикално средство в текста;● Звукови промени в думата;● Наклонение на глагола;● Преизказни глаголни форми;● Съвместна употреба на глаголните времена и наклонения;● Обособени части в простото изречение;● Сложно съставно изречение;● Сложно смесено изречение;● Пряко, непряко и полупряко предаване на чужда реч: цитат, полупряка реч.

Важна характеристика на учебната програма, с която е съобразен учебникът, e нейната насоченост към формирането и развиването на комуникативните компе-тентности на учениците, т.е. предпоставена е практическа работа, чрез която да се усъвършенстват уменията за възприемане и създаване на текстове от различни сфе-ри на общуването.

По отношение на комуникативните компетентности в устното и в писменото об-щуване в 7. клас учебникът, следвайки духа на програмата, предлага методически възможности за усъвършенстване на уменията за:

● извличане и обработване на информация от медиен текст;● адекватно възприемане на медиен и на художествен текст;● успешно участие в дискусия;● редактиране на текст;● възприемане и създаване на текст анотация;● създаване на текст – отговор на нравствен въпрос.

Учебникът следва стремежа на учебната програма по БЕЛ за 7. клас в обучение-то да се поставят основите на системното изучаване на българския език в пла-на на парадигматиката и на синтагматиката. 7. клас е завършващ за основния образователен етап и е съвсем естествено именно в този клас да завърши в основни линии изучаването на класическите езиковедски дисциплини – фонетика, лексиколо-гия, морфология и синтаксис, както и да се затвърдят началните познания в област-та на относително по-новите за българското училище филологически дисциплини, свързани с езиковата комуникация – социолингвистика, текстова лингвистика и т.н.

В учебника са разработени всички посочени в програмата теми. В него са реали-зирани и някои иновационни стъпки, което може да се види отчетливо в начина, по който са обособени и вътрешно композирани отделните раздели.

6

Учебната тетрадка съдържа голям брой допълнителни задачи към всеки от уро-ците, разработени в учебника. Задачите в нея са от два типа – с избираем отговор и със свободен отговор. И тук основната цел, която е следвана, е да се затвърдят най-вече комуникативните компетентности на учениците, предпоставка за което е работата им в клас и самоподготовката им да са прагматично ориентирани.

2. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА С ОГЛЕД НА АВТОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Водещи идеиКакто вече беше казано, авторската концепция, заложена както в учебника, така

и в учебната тетрадка, е подчинена основно на разбирането, че в обучението по български език трябва да се развива комуникативната компетентност на учени-ците. Учебната програма в последните десетилетия беше претоварена с теми, свър-зани със системата на езика – факт, който влиза в известно противоречие с идеята за комуникативна насоченост на обучението. Това налага да продължат усилията в търсенето на решения за постигане на ефективност в тази посока. За целта при съз-даването на учебния комплект е:

– обособен блок от уроци за рецепция и продуциране на текстове в предвиде-ните от програмата жанрове (I раздел);

– следван стремежът изучаваните по програма езикови единици и явления да бъ-дат представени през текста като основна комуникативна единица – за целта задачите върху всяка тема са обвързани с основен текст, като съзнателно са използ-вани различни по своите жанрови характеристики текстове от различни комуника-тивни сфери;

– създадена учебна тетрадка, чието предназначение е да съпътства работата върху всеки урок и да спомогне за усъвършенстването на уменията на учениците да решават различни по тип езикови задачи – за анализ; за трансформации; за окон-чателно автоматизиране на правописните навици; за разбиране и продуциране на текстове;

– изработена система от илюстрации, които подкрепят семантично предвиде-ната за усвояване лингвистична информация и облекчават възприемането и осмис-лянето ѝ въпреки абстрактния ѝ характер. Съществена част от илюстрациите е под-чинена именно на целта да направи по-лесно достъпна лингвистичната информация. Чрез семантичните илюстрации лесно може да бъдат осмислени например такива понятия като: наклонение на глагола, глаголни форми за преизказване, сложно със-тавно изречение, сложно смесено изречение и т.н.

Основни раздели в учебникаУчебното съдържание е разработено в 24 урока, разпределени в четири раздела:– I раздел: ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО– II раздел: ДУМИТЕ – ЗНАЧЕНИЕ И ПРАВОПИС– III раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА РЕЧТА– IV раздел: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

В I раздел съзнателно са включени темите от учебната програма, които пряко кореспондират с основната цел на обучението по български език – формиране и раз-виване на умения за възприемане и създаване на текст. В този раздел се затвърдяват, надграждат и обобщават знанията на учениците за дискурса и за понятията:

7

● речева ситуация;● цел на общуването;● предмет на общуването;● тема на текста;● условия на общуването;● участници в общуването.

Надграждат се знанията за сферите, в които се осъществява речевото общуване, и за особеностите на текстовете от тези сфери – след като в 6. клас е представена сферата на научното общуване, в 7. клас акцентът се поставя върху медийната и естетическата сфера. Сериозен акцент в уроците от раздела и в този учебник (както и в учебниците за 5. и 6. клас от поредицата) е поставен върху езиковото означаване на елементите на речевата ситуация в текст и върху изясняването на понятията тема и подтема на текста, ключови думи и т.н. В духа на стандартите и на програмата в този раздел са представени и теми, чрез които се цели да се усъвършенстват умени-ята на учениците да извличат информация от текст – в 7. клас прицел на внимание-то с оглед формирането на това умение е медийният текст. С особено старание са създадени уроците, свързани с усъвършенстването на уменията на учениците сами да продуцират текстове по зададени параметри. В 7. клас прицел в това отношение са отговорът на житейски въпрос, дискусията и анотацията. Във всеки от уроци-те, свързани с тези теми, стъпка по стъпка се проследява какво трябва да направи ученикът, за да анализира пълноценно даден текст и сам да създаде успешен текст. Казано с други думи, уроците от този раздел са структурирани така, че да развиват и аналитичните, и креативните способности на учениците.

II, III и IV раздел разработват темите от системноезиковия курс.Във II раздел са съчетани теми от лексикологията и теми, свързани с правопис-

ната норма, основана на знания по фонетика и морфематика. Този избор е обусловен от разбирането, че в 7. клас учениците трябва да затвърдят своите правописните умения и навици. Тъй като основен принцип в българския правопис е морфемният принцип, то е целесъобразно звуковите промени да се разглеждат на равнище мор-фема и дума. В този раздел са включени и темите по лексикология, чрез които на учениците се дава възможност да осмислят по практически път двойствената същ-ност на думата като знак, който може да се разглежда в плана на изразяването и в плана на значението. Предвидено е и да се формира съзнанието за диференцирането на лексиката в зависимост от сферата на употребата ѝ, както и от гледна точка на историческия развой на езика и на промените в социокултурния контекст, съпът-стващи общественото развитие.

В III раздел са обединени предвидените по програма теми по морфология, свър-зани основно с глаголната категория наклонение и със системите от глаголни форми за време и наклонение в текст. Акцентите, които поставя програмата, предпоставят глаголните форми за различните наклонения и преизказните глаголни форми да се изу-чават в подчертано практически план. Работата по тези теми е пряко насочена към овладяването на умения за успешно справяне с дидактическите задачи, които се поста-вят към текста за преразказ от ІІ модул на изпита за Националното външно оценяване.

В IV раздел е поставен акцент върху предвидените от програмата понятия, свър-зани с изучаването на синтаксис на простото и сложното изречение, като тези поня-тия в голяма степен са обвързани с изученото до този момент по синтаксис в пред-ходните класове. И в този учебник продължаваме да спазваме основния принцип, приет в поредицата при представянето на знанията по синтаксис – да се следва ло-

8

гиката на самата езикова система, която се свежда до разбирането, че синтактичните позиции се запълват с думи от определени класове, притежаващи точно определен набор от граматични признаци, както и със словосъчетания и цели изречения, съот-ветстващи на тези думи по функция.

Подредба на уроците в учебната тетрадкаУроците в учебната тетрадка следват темите на уроците в учебника. Всеки урок

съдържа градирани по степента на своята трудност задачи. Затова тетрадката може да бъде полезно помагало в процеса на обучението, което би позволило уплътняване на учебните часове, прилагане на индивидуален подход към учениците и пълноценна подготовка вкъщи – чрез решаване ан допълнителни задачи за домашна работа. По преценка на учителя учебната тетрадка може да се използва и за индивидуална или колективна проверка и оценка на знанията.

9

II. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА

Структурно-композиционното изграждане на отделните уроци в настоящия учебник е функционално. Уроците са разположени на два разтвора. (Изключение прави само един урок – „Сложно съставно изречение“, който заради по-големия обем от информацията, включена в него, е разположен на три разтвора.) Първият разтвор представя лингвистичната информация по съответната тема, а вторият е с практическа насоченост и съдържа задачи, проверяващи степента на усвоеност на предвидените по програма знания и умения. Разполагането на информацията в ши-роките и в тесните колони също е подчинено на стремежа да се постигне максимално добра четивност на текста и лингвистичната информация да бъде възприета лесно и адекватно. Авторите изхождат от разбирането, че в съвременния свят все повече доминира визуалната информация, кодирана в разнообразни формати, различни от традиционния прав текст. Наред с това основание за избрания подход е и убеждение-то, че четивната грамотност на съвременния човек е свързана с извличане, обобща-ване, осмисляне и оценяване на визуално поднесена информация, което предполага целенасочено обучение. В подкрепа на казаното ще приведем дефиницията на четив-ната грамотност, използвана в изследването по четене от 2012 г., проведено от ЦКО-КО, в което се приема, че четивната грамотност е „мрежа от умения, придобити в ре-зултат на системно формално обучение, но и в резултат от неформално учене, които позволяват на индивида да борави с информацията от писмени текстове в различни графични разновидности, за да взима информирани решения, да формира собствено независимо мнение и да развива креативността си в личен и обществен план“.

Основно предимство на избрания подход при поднасянето на научното съдър-жание и свързаните с него задачи е това, че:

● е избегнато многословието – информацията е представена не чрез традицион-ното описване на езиковите единици и явления в класическия прав текст, а чрез пре-къснат текст, в който чрез таблици, схеми и алгоритми за работа се визуализира и обяснява научната информация;

● са търсени възможности да бъдат избегнати абстрактните и в много случаи– неясни и противоречиви, традиционни дефиниции и вместо тях учениците да

получат лесни за прилагане инструкции, които да подпомогнат осмислянето на предвидените от програмата знания и овладяването на умения за:

- разпознаване на различни езикови единици;- езиков анализ;- прилагане на получените знания и умения при решаването на задачи, изисква-

щи проява на креативност;● е последователно проведен принципът проявлението на изучаваните езикови

единици и явления да бъде демонстрирано в текст, като за целта към всеки урок е включен основен текст за четене, върху който са поставени конкретни задачи – за четене с разбиране и свързани със съответното изучавано езиково явление;

● графичният дизайн и системата от илюстрации са функционални и в значителна степен подпомагат възприемането на информацията.

Всеки урок започва с кратък преговор на изучени понятия, чието актуализиране е важно за осмислянето на новата информация. Преговорът, новите знания, както и допълнителната информация, съпътстваща всяка от темите, са обозначени със съот-ветните иконки, включени в една обща система и представени в Пътеводителя в началото на учебника. Това позволява учениците лесно да се ориентират в съдържа-

10

нието на урока. Принципите на разполагането на информацията във всеки раздел ще бъдат по-подробно обяснени при представянето на отделните уроци.

В допълнителните колони към урочните статии е изведена най-вече полезна за практическите умения на учениците информация, която е разпределена в рубриките Важна информация или полезно правило, Допълнителна полезна информация и Любопитно.

Към всеки урок има разтвор, включващ основен текст и задачи към него (по мо-дела на І модул от теста за НВО).

Задачите предвиждат:● упражнения за анализ и разпознаване – при всеки урок тези задачи са съоб-

разени с заложените в него понятия (обикновено се анализират текстове, в които се разпознават понятията, изучени в съответния урок);

● упражнения за продуциране на текстове по зададени параметри (ситуативни или езикови);

● упражнения за трансформиране на отделни езикови елементи и на цялостни текстове;

● упражнения за извличане на информация.

11

ІІІ. СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ОБЩИ МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛИ

I РАЗДЕЛ: ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО

Уроците в този раздел са прицелени към създаването и рецепцията на текстове в определен дискурс. Тези текстове имат преди всичко публичен характер. Така-ва насоченост предполага фактът, че 7. клас завършва основното образование на учениците. Уроците трябва да укрепват уменията им да се изявяват в публичното пространство – да отстояват свое мнение в дискусии; да умеят на направят анотация на книга, да информират за някакво събитие; да планират собствените си текстове и да правят план на чужди текстове; да създават текстове, в които предлагат свои разсъждения по нравствени въпроси, и т.н.

В настоящия учебник акцентът отново, както и в 5. и 6. клас, е поставен върху езиковата реализация на текста в комуникацията. Именно това намерение определя логиката на разполагане на информацията в урочните статии, включени в раздела. Принцип на структурирането на тези уроци е на един разтвор да бъдат представени социокултурните аспекти на конкретните теми и езиковите особености при означа-ване на съответните елементи на текста, а на следващ разтвор да са разположени един или повече съобразени със съответната тема текстове, с които са обвързани по-голямата част от задачите, предназначени за осмисляне на предвидените от Про-грамата знания и за формирането на определени комуникативни компетентности. Акцентът при усвояването на темите от този раздел безспорно трябва да падне вър-ху практическата работа, свързана с анализ на текстове от различни комуникативни сфери и извличане на информация от тях, както и с успешно продуциране на тек-стове. Казано с други думи – именно това са темите от Учебната програма, които са пряко насочени към повишаването на равнището на функционалната грамотност на учениците.

Уроците от този раздел съзнателно са изведени в началото на учебника. Това решение на авторите е продиктувано от разбирането, че е уместно още в началото на учебната година учениците да се запознаят с особеностите на медийните и на художествените текстове, както и с предвидените за усвояване прагматично важни теми: план на текста; редактиране на текст; дискусия; отговор на нравствен въпрос; анотация. Поставянето на началото на работата върху тези теми би позволило в течение на цялата учебна година методично да се работи по-тях с цел постепенното усъвършенстване на практическите умения на учениците.

Разбира се, по преценка на учителя върху уроците от този раздел може да се работи и в края на учебната година – така, както предполага логиката, следвана в Учебната програма.

12

ІІ РАЗДЕЛ: ДУМИТЕ – ЗНАЧЕНИЕ И ПРАВОПИС

В този раздел са съчетани теми от морфематиката, фонетиката, лексикологията и правописната норма. Основания за това дава същността на думата като двустранна знакова единица. Акцентът в уроците пада върху двете страни на думата – морфема-тичната и лексикосемантичната. Избраният комплексен подход, обединяващ знания по фонетика, морфематика и лексикология, както и знания за звуковите промени в думите и произтичащите от това правописни проблеми, има добра практическа приложимост. В хода на работата е важно да се актуализират ключовите за темите в раздела понятия като дума и форма на думата; сродни думи; синоними, омоними, антоними, многозначност и т.н.

С оглед на финализирането на началната представа на учениците за лексикалната система на езика ключови понятия в този раздел са активен и пасивен речник; домашни и чужди думи. Важно е при изясняването на тези понятия да се разграни-чат понятията заемки и чуждици. В урока, посветен на темата „Думата в речнико-вия състав на българския език“, са приведени множество красноречиви и интересни примери, позволяващи да се постигне основната цел, която учителят трябва да си постави при преподаването на темата – учениците да достигнат до разбирането, че езикът не е застинала система, а непрекъснато се променя, при което в процеса на общественото развитие едни думи отмират, а други интензивно навлизат в него.

Към уроците „Думата като лексикално средство в текста“ и „Думата в речни-ковия състав на българския език“ предлагаме в обобщен вид инструкции и допъл-нителни задачи, които учителят би могъл да представи на своите ученици с цел да предотврати допускането на лексикални грешки в текстовете им и да подпомогне подготовката им за НВО.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНСТРУКЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДУМАТА КАТО ЛЕКСИКАЛНО СРЕДСТВО В ТЕКСТА

● Да се познават значенията на думите и техните смислови оттенъци.● Да се владеят правилата за лексикална съчетаемост.● Думите да се подбират в съответствие със стилистичната принадлежност на

текста.

ВАЖНО!Когато не знаеш значението на определена дума, провери в тълковен речник, из-

даден през последните 10 години (такива има вече и в интернет). В по-стари издания може да липсва значението, което те интересува, или пък някое от значенията на дадената дума да е претърпяло промяна.

Когато се колебаеш дали е правилно да употребиш дадена дума, най-напред про-вери какво значи тя, в тълковен речник. Така ще избегнеш опасността да употребиш вместо думата, която искаш, неин пароним и да станеш за смях. Например: Индийците (вм. индианците) са местното население, заварено от европейците в Новия свят.

Когато подбираш думите в изказването си, спазвай установения обичай и се стре-ми употребата на думите да не звучи на слушателя странно, някак не на български. Например: Иван проявява крайна (вм. висока) отговорност към работата си или още по-добре: Иван е високоотговорен в работата си.

13

Старай се да не попаднеш в капана на тавтологията и да използваш словосъ-четания, чиито елементи са смислови повторения като: безплатен подарък, реал-на действителност. Или пък: Имам много силна интуиция, да не говорим за шестото чувство.Тавтологията обременява текста с ненужни елементи, прави го неикономичен и намалява информативната му стойност.

Когато говориш и пишеш, внимавай да не използваш словосъчетания, в които думите взаимно се изключват по смисъл: ангелска злоба, възрастни деца.

(Това се допуска най-вече в сферата на художествената литература, но винаги е подчинено на определена художествена цел, а в стилистиката, както ти е известно, се нарича оксиморон.)

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДАЧИ

Напиши липсващите във всеки текст думи. На всяко празно място поставяй само по една дума в съответствие с правилата на смисъла, граматиката и лексикалната съчетаемост в българския книжовен език.

Текст 1Велосипедът, наричан в България и просто _____________, е двуколесно пре-

возно средство, задвижвано от мускулната ____________ на човека с помощта на педали. Макар че най-разпространеният вариант е с __________ колела, съществу-ват и велосипеди с едно, три и четири _____________.

Човек, който кара велосипед, се нарича ____________________ или колоездач. Днес в света има над един милиард велосипеди, което прави колелото най-масовото __________________ средство. Първите велосипеди виждат бял ______________ в Европа още през 18. – 19. век. Те са много по-различни от ___________________ на външен вид, но в основата са същите – рама, свързваща две колела, ____________ за управление, седалка и педали за __________________. Впоследствие се появя-ват верига, спирачки, скорости и най-различни други ______________________. Съвременните велосипеди може да бъдат разделени на много групи според различ-ни критерии. В много градове по света съществуват ____________________, пред-назначени само за велосипедисти, ________________обикновено са разположени в най-дясната част _____________________ автомобилното платно и имат специ-ално обозначение. Напоследък ________________ практика в някои по-големи гра-дове за създаване на велопаркове, където се паркират ____________________ за ограничен период от време.

Текст 2През 2004 г. регистрираните автомобили в _____________ са 620 милиона. През

2008 г. техният брой вече е скочил на 800 _____________. Въпреки това и до ден _____________има шофьори, които не слагат предпазни колани _____________ ги поставят само _____________ видят контролни органи по пътищата. _____________ хора обикновено се оправдават, че коланът _____________ дрехите им или им пристяга корема. Други пък _____________, че коланът може да ги удуши при _____________, затова те разчитат на въздушната възглавница _____________ ос-новно средство за предпазване от наранявания и _____________ край.

Специалистите категорично опровергават всички тези мнения с _____________. Много водачи не си слагат предпазните колани при шофиране в _____________

14

условия, защото смятат, че скоростта е ниска. _____________ всички те грешат. При удар със _____________ 50 км/ч предстои сблъсък с предното _____________ и во-лана, който по сила се _____________ на удар при скок от третия _____________. Въздушната възглавница ще омекоти удара, но _____________ и нараняванията. А при такава скорост предпазният колан _____________ всевъзможни контузии.

Уроците в раздела са разработени с оглед на разбирането, че в 7. клас учениците трябва окончателно да затвърдят правописните си умения и навици. Като се има предвид, че основен принцип в българския правопис е морфематичният, целесъоб-разно е да продължи въведеният още в 5. клас модел, при който звуковите промени се разглеждат на равнище морфема и дума. Важно е учениците да затвърдят разби-рането си, че правописните проблеми в българските думи най-често се появяват на морфемна граница (при съгласните) и в слаба позиция – когато гласните звукове не са под ударение. Това би ги мотивирало да прилагат уменията си за морфемен анализ с цел проверка на правописа.

При затвърдяването на уменията на учениците за морфемен анализ е важно те да бъдат приучени да следват предложения в учебника алгоритъм, т.е. да откриват по-следователно, правейки съответните проверки, корена, представката (или представ-ките), определителния член и окончанието (ако ги има) и едва накрая – наставката (или наставките). Откриването и определянето на наставките в думите в най-голяма степен затруднява учениците, тъй като в много случаи вследствие на историческия развой на езика те се проявяват в различни варианти. Ето защо на този етап от обу-чението им от седмокласниците не бива да се изисква стриктното разчленяване на наставките в думи, в които те са повече от една.

В 7. клас с оглед на по-високата степен на развитост на абстрактното мислене на учениците може да се обърне внимание на случаи, в които корен да думата се проя-вява в различни варианти в нейни форми или в други сродни думи. Добре е учителят да подпомогне учениците при морфемния анализ на думи с такива корени (например -пир-, -пор-, -пр- в сродните думи спирам, опора, подпра или -град- и -гражд- в сродните думи градски и гражданин), за да преодолеят те своята несигурност, кога-то решават подобни задачи самостоятелно.

Известни затруднения учениците може да изпитат и при осмислянето и разграни-чаването на явленията омонимия и многозначност. Препоръчително е в процеса на работата учителят да използва максимално чисти и ясни примери, за да се избегнат колебания и грешки.

Предлагаме допълнителна разработка, свързана с някои по-сложни правописни казуси, която би била полезна за повишаване на равнището на грамотността на уче-ниците, както и за успешната им подготовка за НВО.

ПРАВОПИСНИ ЯВЛЕНИЯ И ОТДЕЛНИ ДУМИ, ПРИ КОИТО ЧЕСТО СЕ ГРЕШИ

ДУМИ С ПРЕДСТАВКИ О- И У-За съжаление, няма правило, което да позволява да се реши кои думи са с пред-

ставка о- и кои – с представка у-. Затова по-долу вижте списък на по-често употре-бявани думи с представки о- и у-, при които често се допускат грешки.

15

Думи с представка у- Думи с представка о-убедя, убеждение обожествявамувелича, увеличение огорчавам, огорчение увенчавам одухотворяувехна олекотявамувия, увивам омаловажавамугрижа се омаломощавамудава ми се опустошавамудивя, удивление оприличавамуединявам се оредявам узаконя се орязвамулуча освещавамунасям (унес) осмелявам сеунищожа осмивам (правя някого за смях)умърлуша се, умърлушен осмислямусещам, усещане (усет) осуетявамунаследя отчуждениеупълномощя оцелявамуслаждам се ощастливяусмихвам се ощипяучудяуцеля

Винаги когато се колебаете за думи с начално о- или у-, търсете думата в Официален правописен речник на българския език.

ГЛАГОЛИ С ПРОМЕНЛИВО ЯМного често се греши при глаголите, съдържащи променливо Я. Във фор-

мите им на -л, -н и -т в мн.ч. -Я- преминава в -Е-, защото се намира пред срич-ка, съдържаща -И.

Списък на част от глаголите с променливо Я

Глагол с променливо Я Форми на -л, -н, -т с -я-

Форми на -л, -н, -т за мн.ч.с -е-

варя варял, -а, -о вареливидя (видение) видял, -а, -о

видян, -а, -овидели,видени

16

Глагол с променливо Я Форми на -л, -н, -т с -я-

Форми на -л, -н, -т за мн.ч.с -е-

вървя вървял, -а, -о вървелидимя димял, -а, -о димелизаподозра (подозрение) заподозрял, -а, -о

заподозрян, -а, -озаподозрелизаподозрени

изгоря изгорял,-а, -о изгорелиизпея изпял, -а, -о

изпят, -а, -оизпелиизпети

кипя кипял, -а, -о кипелимайсторя майсторял, -а, -о майсторелинадебелея надебелял, -а, -о надебелелиокъся окъсял, -а, -о окъселиразпилея разпилял, -а, -о

разпилян, -а, -оразпилелиразпилени

смея се (смях) смял се, -а, -о смели сеспра спрял, -а, -о

спрян, -а, -оспрелиспрени

спя спял, -а, -о спелитопя топял, -а, -о топелитълпя тълпял, -а, -о тълпелитърпя търпял, -а, -о търпелиуспея успял, -а, -о успелицаря царял, -а, -о царелишумя шумял, -а, -о шумели

За да разберете дали глаголът е с променливо Я, образувайте от него съ-ществително или прилагателно – ако в корена на образуваната дума има -е-, то глаголът е с променливо Я: търпя, но търпение; вървя, но вървеж и др.

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА, ЗАВЪРШВАЩИ НА -ИИСъществителните имена, завършващи на -ий и -ия, образуват множестве-

но число, завършващо на -ии:

Съществителни имена, завършващи на -ий, -ия в ед.ч.

Съществителни имена, завършващи на -ии в мн.ч.

гений гениикритерий критериистадий стадиисценарий сценарии

17

Съществителни имена, завършващи на -ий, -ия в ед.ч.

Съществителни имена, завършващи на -ии в мн.ч.

съдия съдиичорбаджия чорбаджиивариация вариацииалергия алергиикомуникация комуникациилилия лилиипартия партиипривилегия привилегии серия сериисензация сензациистатия статиифамилия фамилиихартия хартии

БУКВОСЪЧЕТАНИЕ -ИЙ-Част от съществителните, завършващи на -ия, и названията на месеците

на -ври образуват прилагателни и съществителни с -ий- в средисловието:

Съществителни имена, завършващи на -ия, -ври в ед.ч.

Средисловие с -ий-

артилерия артилерИЙскизмия змИЙскиТракия тракИЙскиМизия мизИЙскиАнглия англИЙскиСирия сирИЙскиИндия индИЙскиСофия софИЙскисъдия съдИЙски; съдИЙстволовджия ловджИЙскимюфтия мюфтИЙски, мюфтИЙствохаджия хаджИЙскисептември септемврИЙскиоктомври октомврИЙскиноември ноемврИЙскидекември декемврИЙски

2. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

18

ДУМИ НА -НИК

Някои думи на -ник са с едно -н-, а други се пишат с двойно -н- (-нн-).- Ако в основата на думата ИМА -н-, при прибавяне на -ник се получава -нн-:плеН + -ник → пленникизмеН-я + ник → изменниксмеН-я + ник → сменникпустиН-я + ник → пустинниксяНка + ник → сенникплеме (племеНа) + ник → племенниксеме (семеНа) + ник → семенник

- Ако в основата НЯМА -н-, при прибавяне на -ник се получава -н-:посла-ние + ник → посланикизгна-ние + ник → изгнаникрожде-ние + ник → рождениктрезв + ник → трезвеникродство + ник → родственикнашествие + ник → нашественикгал-я + ник → галеник

По-особен е случаят с думите именик и именник.Именик означава ‘който има имен ден’ – думата е образувана от име в ед.ч.:име + ник → именик.Именник означава – ‘списък с имена‘ – думата е образувана от формата за мн.ч.:имена + ник → именник

СЪЧЕТАНИЕ -ЗС-Пише се, ако представката в думата завършва на -з-, а коренът започва със -с-:из-скочаиз-стинабез-силенбез-смисленраз-сея

СЪЧЕТАНИЯ -ЕЯ, -ИЯ-/-ЕА-, -ИА-

В думи от чужд произход в средисловие са допустими само буквосъчетания -еа- и -иа-:

Азия → азиатскигений → гениаленматерия → материалениндустрия → индустриаленнотариус → нотариален

Помнете обаче изключенията: християнски, плеяда.

В домашни думи буквосъчетанията -ея- и -ия- са обичайни: пиявица, прия-

19

тел, влияние, деяние и мн. др. Помнете правописа на одеяло, одеяние, които са сродни думи.

ДУМИ С ТРУДЕН ПРАВОПИС

РАСНА И РАСТА

Различавайте глаголите расна и раста и не ги смесвайте.Когато в глагола има -н-, той е образуван от расна и никога не пишете и -т-:по + расна,из + расна,на + расна,раз + расна,пре + расна и под.Ако глаголът е произведен от раста с помощта на представки и наставката -ва-,тогава са налице форми, завършващи на -ства-м:по + раства-м,из + раства-м,на + раства-м,раз + раства-м,пре + раства-м и под.

ПОТИСНАДумите потисна, потискам, потисник, потисничество, потиснически пи-

шете, както се чуват.

ВЪСТАВАМДумите въстаник, въстание, въставам пишете, както се чуват.

КОРИГИРАМДумите коректор, корекция, коректив са с -е- в корена, докато глаголът е с -и-:

корИгирам.

ВЪПЛЪТЯДумите въплъщавам, въплъщение, въплътен имат корен плЪт-.

ПРЕПЯТСТВАМДумите препяТствие и препяТствам са с -т- в средата.

СЪОРЪЖЕНИЕДумата сЪорЪжение е с две Ъ-та.

ВЪЗПИРАМДумата възпирам се пише без -с-.

Запомнете правописа и на:- съжАлявам, съжАление (от жал);- очАровам, разочАровам, очАрование (от чар);- обЯсня, обЯснение (от ясен).

20

Запомнете, че юрист завършва на -т, но в производните юрисдикция, юрискон-султ, юриспруденция -т в средата на думата не се пише.

Запомнете, че се пише инженер и не се подвеждайте по правописа в англ. engineer.

Запомнете правописа на глагола бомбаРдирам и на съществителното бомбаРди-ровка.

Запомнете правописа на безскрУпУлен.

ДУМИ С ДВЕ-/ДВО-/ДВУ-

Сред думите с първа съставка две-/дво-/дву- преобладават тези със състав-ка дву-. Затова запомнете само тези, които са със съставка дво-:

Начална съставка ДВО- Начална съставка ДВУ-двоеточие двугодишендвоумя се, двоумение двуетажендвояк двуезичен

двувластиедвувръхдвуглавдвукрилдвузначендвуличендвуостър

Запомнете – двегодишен и двугодишен са дублети.

НЕ КАТО ЧАСТИЦА И КАТО ПРЕДСТАВКА

НЕ е представка и се пише слято в следните случаи:● ако образува дума с противоположно значение (и ако думата не е глагол):весел – невеселясен – неясенсмел – несмелохота – неохотавидял – невидялзрящ – незрящуверен – неуверензнание – незнаниеволно – неволно

● ако е налице единствено дума с не-: невежа невинен, невинност невзрачен

21

неугледен неустойка незабавно неизменно

● При думи, в които частицата НЕ е в състава на представката недо-:недомислие, недохранвам, недовиждам, недоразвитост, недоразбран, недо-

образован.

Частицата за отрицание НЕ се пише отделно от следващата дума в следните слу-чаи:

● при отрицателната форма на глаголите: не разбирам, не ходихме, не слязоха, не искате;

● при отрицателните форми на деепричастията: не разбирайки, не искайки, не мислейки;

● ако логическото ударение в изречението пада върху частицата за отрицание (тогава е налице противопоставяне):

Не успелите, а посредствените са най-често хора с комплекси.Тук ще бъдат принудени да дават обяснение не дошлите навреме, а закъсне-

лите.

III РАЗДЕЛ: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА РЕЧТА

Учебното съдържание, включено в този раздел, е важно с оглед създаването на цялостна представа за граматичния строеж на българския език. Спецификата на уро-ците в раздела предполага в хода на урочната работа непрекъснато да се актуализи-рат вече усвоени знания за глагола в частност и за граматиката на езика като цяло.

Знанията практически са обвързани с уменията за правилна и уместна употреба на думите в текст, което съответства на комуникативната насоченост на учебника. С такава цел са разработени и упражненията към всеки урок, в които се анализират, редактират и продуцират речеви употреби на думите в контекст.

Уроците в раздела са разработени така, че като отправна точка към осмислянето на глаголната категория наклонение се пристъпва, като се имат предвид знанията на учениците за българския глагол, усвоени до този момент. Използването на формите на различните наклонения и на глаголните форми за преизказване в уроците от този раздел е обвързано с комуникативните избори на говорещия. Приложеният езико-вофункционален подход ще доведе до осмислянето на комуникативните избори в речевата практика на самите ученици. Задачите към уроците в раздела са предназ-начени да подпомогнат усъвършенстването на речевия изказ на учениците с оглед постигането на определени комуникативни цели.

Ключови теми по морфология в програмата за 7. клас и в ІІІ раздел от учебника са:● наклонение на глагола;● изявително наклонение;● условно наклонение;● повелително наклонение;● преизказни глаголни форми;● съвместна употреба на глаголни форми за време и наклонение.

22

Подборът на тези теми позволява към усвояването им да се приложи функцио-нален подход, т.е. изучаването им да бъде не самоцелно, а с оглед на конкретната речева практика на учениците и на стремежа да се постави началото на осъзнато овладяване на граматичната норма.

Основната цел на уроците в раздела е да се осмислят понятията наклонение на глагола и преизказни граголни форми, като се обвържат с понятието „отношение на говорещия към действието, означено с глагола сказуемо“.

IV РАЗДЕЛ: ДУМИТЕ КАТО ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Уроците в този раздел са насочени към надграждането на представата на уче-ниците за строежа на българското изречение. Авторският колектив се ръководи от следните ключови постановки:

● Конструкцията на изречението представлява набор от синтактични позиции, които в потока на речта се запълват с думи от различни класове (с различни части на речта).

● Синтактичните позиции (частите на изречението) в основната конструкция на изречението са за сказуемо, подлог, пряко и непряко допълнение, обстоятел-ствено пояснение.

● Определението, независимо от това как е свързано с определяемото – чрез съгласуване, чрез предлог или чрез прилагане, няма собствена синтактична позиция в основната конструкция на изречението, а запълва някоя от снитактичните позиции на подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение заедно с определяемото, което пояснява. В този смисъл определението (и приложението) е второстепенна част на изречението от по-нисш порядък в сравнение с допълнението и обстоятел-ственото пояснение, които са приглаголни членове.

● Колко и какви по вид ще бъдат синтактичните позиции в изречението, зависи от глагола, който заема позицията на сказуемо. Именно глаголът, проявявайки в потока на речта своята валентност, т.е. способността си да „отваря“ или да „не отва-ря“ определени синтактични позиции, предопределя какво ще бъде по строеж изре-чението. Ако например глаголът е безличен, то в изречението, в което той запълва мястото на сказуемото, ще останат „блокирани“ позициите за подлог и допълнения и ще е възможно запълването единствено на позиции на обстоятелствено пояснение.

● Всяка синтактична позиция се запълва с думи от определени класове в за-висимост от техния набор от граматични признаци. Това прави възможно граматич-ното свързване на думите в речта. Така например позицията на сказуемо се запълва от глагол, който участва в изречението с конкретна форма за число (а при сложните глаголни форми – и за род), съответстваща на числото (и рода) на съществително-то име подлог. Позициите на подлог, допълнение и обстоятелствено пояснение пък се запълват със съществително име (местоимение или субстантивирано при-лагателно име, числително име или причастие), т.е. с дума, която, метафорично казано, в потока на речта проявява поведение на съществително име и може да бъде заменена със съществително име. Това на свой ред обуславя възможността думите в позициите на подлог, допълнение, а в някои случаи – и на обстоятелствено пояс-нение, да бъдат пояснени от определение.

Преподаването на синтаксис в духа на посочените по-горе основни положения позволява на учениците постепенно да осмислят речта си, да усъвършенстват уме-

23

нията си да строят граматично правилни изречения, и да усвоят с лекота предвидени за изучаване езикови единици и явления – обособени части в простото изречение, сложно съставно и сложно смесено изречение. От изключителна важност с оглед формирането на практически умения у учениците е обогатяването на знанията им за синтактичната синонимия в езика. Ето защо голяма част от предвидените за реша-ване практически задачи са свързани с осъществяването на различни синтактични трансформации.

В хода на конкретната работа по синтаксис от изключително важно значение е да се работи с изречения с максимално изчистена и недвусмислено ясна структура. Именно това разбиране е било водещо при подбора на текстовете, с които са свър-зани задачите в раздела, и по-конкретно – на изреченията за синтактичен анализ и трансформации. Най-важното условие за формирането на умения за правилен син-тактичен анализ на сложно изречение е учениците да бъдат приучени да следват следния алгоритъм за работа:

● 1. стъпка – откриване на сказуемите (глагола/глаголите в изречението);● 2. стъпка – откриване на съюзните и безсъюзните връзки между съставящите

прости изречения;● 3. стъпка – определяне на границите на съставящите прости изречения;● 4. стъпка – разграничаване на главните и подчинените изречения.

Следването на този алгоритъм дава възможност да бъдат осмислени няколко съ-ществени особености, свързани със строежа на сложното изречение, а именно, че:

● главно е изречение, което не пояснява никоя част от никое от останалите със-тавящи прости изречения;

● подчинено е изречение, което се отнася към/пояснява дадена част от главно изречение (сказуемо или друга част, изразена със съществително име);

● началото на подчинено изречение бива сигнализирано от подчинителен съюз или от съюзна дума (въпросително или относително местоимение);

● въвеждащият подчинено изречение съюз (или съюзна дума) заради словоред-ните особености на българското изречение най-често е първа дума в подчиненото изречение, но това не е задължително. Сравни:

Ето я сградата, до която се стига най-пряко през поляната.

Ето я сградата, пътят до която е най-пряк през поляната.

● пунктуацията на българското изречение е подчинена на синтактичния принцип.

Тъй като един от най-красноречивите белези на високата езикова грамотност, чието формиране пряко зависи от осмислянето на синтактичния строеж на изрече-нието, е пунктуационната грамотност, предлагаме примерен вариант за обобщите-лен урок върху ІV раздел, пряко насочен към най-важните пунктуационни казуси в българския език.

24

ЗАПЕТАИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ИЗРЕЧЕНИЕ(Урок за обобщение)

Припомнете си основните правила за писане на запетая!

І. Запетая в простото изречение

● В простото изречение запетаята се пише за отделяне на:– еднородни части на изречението (т.е. при изреждане);– обособени части на изречението;– вметнати думи и изрази.

ВНИМАНИЕ!При еднородни части най-често можеш да сгрешиш, когато се колебаеш дали да

пишеш запетая между две пояснения (съгласувани определения). Лесен начин да се провери дали трябва да се пише запетая, е, като вмъкнеш И между определенията.

Запомнете!Пиши запетая между две определения, ако е възможно между тях да се пос-

тави И.

остроумно, забавно момче → остроумно И забавно момченисък, пълен чичко → нисък И пълен чичкобългарско кисело мляко → българско И кисело мляко (неправилно)дълга бяла рокля → дълга И бяла рокля (неправилно)

ВНИМАНИЕ!Най-често се пропуска запетаята за отделяне на обособени части.

Запомнете!Обособени са определенията, когато:

– стоят пред поясняваната дума, но не са членувани:Уплашено, момчето не каза нищо.Уморен и гладен, Мартин дълго не можа да заспи.

– стоят след поясняваната дума и са разширени:Момчето, уплашено и смутено, не каза нищо.Мартин, уморен и гладен, дълго не можа да заспи.

– представят съкратени подчинени определителни изречения, от които са премах-нати свързващите думи който, които:

Абонатите, направили своевременно заявка, получават и бонуси.срв. Абонатите, които са направили своевременно заявка, получават и бонуси.

Всяко лице, притежаващо гражданство на държава от ЕС, е гражданин на Съюза.

срв. Всяко лице, което притежава гражданство на държава от ЕС, е граж-данин на Съюза.

25

Запомнете!Обособени са приложенията, ако са разширени и са разположени след пояснява-

ното съществително.От Търново дошли Фани Стамболова, сестра на Стефан Стамболов, и Евге-

ния Димиева, тяхна братовчедка.срв. От Търново дошли сестрата на Стефан Стамболов Фани Стамболова и

тяхната братовчедка Евгения Димиева.

Запомнете!Обособени са обстоятелствените пояснения, когато:– съдържат деепричастен израз;– конкретизират друго обстоятелствено пояснение от същия вид и са разположе-

ни след него.По късно, точно в 6 часа, се чухме отново.Тук, на улица „Кокиче“, сме живели десет години.

Запомнете!Следните вметнати думи и изрази НЕ се отделят със запетая:всъщност, може би, например, обаче, според мене, по мое мнение, наистина,

следователно, вероятно, по всяка вероятност, сякаш, навярно, очевидно, по та-къв начин, като че ли.

ІІ. Запетая в сложното изречение

Основно правило: Простите изречения в състава на сложното изречение се от-делят със запетая.

Припомнете си! Сложно изречение е това, в което има повече от едно сказуемо.

Запомнете!Отпада запетаята между две прости изречения в състава на сложното, ако:– са свързани с да или с въпросителна дума и да-изречението и изречението въ-

прос са след главното изречение:Не исках да имам неприятности.Виктор не знаеше къде са останалите.

– подчинено изречение, разположено след главното, започва с уточняващ израз от типа на: даже, тъкмо, именно, само, едва чак, дълго, много, малко и под.:

Говориш така само за да ме амбицираш.

– подчинено изречение, разположено след главното, започва с частицата не:Елена ти отговори по този начин не защото искаше да те обиди.

– е налице съчетание от два съюза, първият от които е едносричен и няма свое ударение:

Снощи Симеон дълго звънял, но като не му отворили, си тръгнал.Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен.срв. защото, ако…– две съседни прости изречения са свързани с и, или, употребени еднократно:

26

Имаме големи планове, вложили сме много средства и няма да се откажем.Влизайте или се отдръпнете!

– когато и, или са употребени повече от веднъж в рамките на сложното изрече-ние, но са от различен порядък и свързват както еднородни части в едно от простите изречения, така и две прости изречения в рамките на сложното:

Изречение 1 И Изречение 2

Видях Боряна и КалинаИ свързва еднородни части.

се заприказвахме.

Внимание!Запетая пред и, или се пише, когато съюзите и, или свързват по смисъл две несъ-

седни прости изречения или два несъседни израза.

Петър съобщи, че Виктор е пристигнал, и излезе от стаята. (И свързва прос-тите изречения Петър съобщи И излезе от стаята.)

Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова пропусна важното съобщение. (И свързва Жената не слушаше И затова пропусна важното съобще-ние.)

Елица, наричана от брат си „принцесата“, и Мила са неразделни. (И свързва Елица и Мила са неразделни.)

Задачи:1. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) В залата не се допускат участници, закъснели за турнира и техните родители.Б) Министърът връчи наградата на отбора, спечелил първото място за България.В) Изплашени от сигнала за пожар, хората се втурнаха към вратите на сградата.Г) Доволна от представянето си на прослушването, Ели излезе усмихната от ста-

ята.

2. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Щях да ни звънна, но вървейки към училище, срещнах Иво и се заприказвахме.Б) Мая се успокои, защото припомняйки си случката, установи, че Миро не я е

лъгал.В) В класа ни има хора, отказващи да участват в разработването на общи проекти.Г) Соня, открила бързо ползата от новото запознанство, не пестеше похвали към

Ния.

3. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Притеснен от негативната реакция на шефа, Емил не посмя да попита нищо

повече.Б) Ние, новото поколение на България няма да позволим корупцията да ни съ-

сипва.В) Решилите да участват в експеримента, трябва да се явят утре точно осем сут-

ринта.

27

Г) Вчера се уговорихме да се видим пак на същото място, пред статуята на май-ката.

4. В кое изречение НЯМА пунктуационна грешка?А) Алекс, всъщност, положи доста усилия за изпита.Б) Туристите, обаче, не стигнали до хижата по светло.В) Елина, като че ли, никога не остава сама вкъщи.Г) Ася, разбира се, ще ни помага с каквото може.

5. В кое изречение НЯМА пунктуационна грешка?А) Ива, известна като красавицата на класа ни, и Сия от „а“ клас, ще се снимат

в клип.Б) Есента и зимата минаха неусетно и вече трябва да се готвим сериозно за ма-

турите.В) Всеки, който ме познава и който държи на мен, ще ме защити, и ще ме под-

крепи.Г) Думите на Теди и Ани, пълни с любов и ръкоплясканията в залата ме просъл-

зиха.

6. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Според мен Ина не се оправдава, нито се извинява, просто защитава мнението

си.Б) Когато мислиш, че не съм прав кажи го, за да изясним докрай позициите си.В) Започнах да попълвам формулярите чак след като се уверих, че всичко ми е

ясно.Г) Елена не смята, че е възможно едновременно да учи и да работи, докато е в

12. клас.

7. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Сменете първо водата, подкастрете дръжките и отстранете изсъхналите листа.Б) Не очаквах на презентацията ми да дойдат толкова много хора, и се притесних.В) Този, който осигурява финансова сигурност в семейството, и се грижи за нея,

е мъжът.Г) Ева непрекъснато говори и се смее, и иска все да е център на вниманието.

8. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Пред мола видях Петя, приятелката на Валя, с която запознах снощи.Б) Антония Стоянова, състезателка на „Левски“, бе отстранена от мача.В) Новият ни съученик Илиян бързо се сближи с всички от класа ни.Г) Световната ни шампионка Станка Златева, беше наградена снощи.

9. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Най-сериозната цел пред нас е да усвоим максимално парите от еврофондо-

вете.Б) Да реши проблема с доставките на газ е най-важната задача на правителството.В) Не е ясно кои са най-ефективните мерки за борба с корупцията по високите

етажи.Г) Трудни решения се вземат тъкмо когато е налице консенсус между партиите.

28

10. В кои от местата, отбелязани с цифри, трябва да има запетая?По-късно Сатирите(1) изобразявани с кози копита и рога(2) станали посто-

янни спътници и на Дионис(3) грижите(4) за който били поверени на Силен.

А) в (1), (2), (3) и (4) В) в (2), (3) и (4)Б) в (1), (2) и (3) Г) в (2) и (3)

11. В кои от местата, отбелязани с цифри, трябва да има запетая?Прочути със своята мъдрост и доброта(1) най-известните в митологията кентаври

са Хирон и Фол(2) приятели на Херкулес. Ранен по невнимание от Херкулес(3) кен-тавърът Хирон страдал от ужасни болки(4) и решил да отстъпи безсмъртието си на Прометей.

А) в (1), (2), (3) и (4) В) в (2), (3) и (4)Б) в (1), (2) и (3) Г) в (2) и (3)

12. В кои от местата, отбелязани с цифри, запетаята е излишна?Преди да стане цар(1) Минос помолил Посейдон(2) да му даде знак(3) че той(4) а

не брат му ще заеме престола.А) в (1) Б) в (2) В) (3) Г) в (4)

13. В кои от местата, отбелязани с цифри, запетаята е излишна?Когато обаче(1) Минос видял великолепния бял бик(2) изпратен му от Посей-

дон(3) решил да принесе в жертва друг бик(4) надявайки се(5) че Посейдон няма да види разликата(6) а изпратения от бога(7) да запази за себе си.

А) в (1), (3), (4) и (7) В) в (3) и (7)Б) в (2), (3) и (4) Г) в (1) и (7)

14. Поставете пропуснатите 7 запетаи в текста на правилните места.Ядосан1 че Тезей е избягал2 Минос затворил Дедал и сина му Икар в Лабирин-

та. За да се спасят3 бащата и синът си конструирали криле4 направени от пера5 закрепени едно за друго с восък. Докато обаче бягали5 летейки6 Икар се издигнал прекалено високо към слънцето7 восъкът на крилата му се разтопил и той загинал.

15. Поставете пропуснатите 8 запетаи в текста на правилните места.Според легендата цар Минос нападнал Атина1 за да отмъсти на атиняните2 които

убили сина му. Когато ги победил3 атиняните го попитали какви са неговите усло-вия4 за да пощади града5 и Минос поискал от тях да принасят в жертва на Минота-въра веднъж годишно седем младежи и седем девойки в продължение на девет годи-ни. През една от годините в групата младежи6 определени за жертвоприношението7 доброволно се включил и младият Тезей8 чиято цел била да убие Минотавъра.

29

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ

1. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 7. КЛАС

Приложение № 16 към т. 16

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА VII КЛАС КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)

Кратко представяне на учебната програмаВ обучението по български език в VII клас на прогимназиалния етап продължава

овладяването на базисни знания, умения и отношения, предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на тяхната комуникативна компетентност.

Във връзка с развиване на социокултурните компетентности учебната програма представя теми и дейности, насочени към овладяване на умения да се извлича и да се подбира информация от медийни и от художествени текстове (на хартиен и на електронен носител) за изпълняване на комуникативни задачи.

По отношение на развиваните езикови компетентности учебната програма пред-лага теми и дейности, насочени към осмисляне на: особености, които имат тексто-вете в масовата комуникация и художествените текстове; системата на глаголните наклонения и преизказните глаголни форми; същността и употребата на сложното съставно изречение и на сложното смесено изречение; начините за предаване на чужда реч в текста.

В учебната програма като комуникативни компетентности се определят компе-тентностите на учениците да възприемат и да създават различни текстове.

Темите и дейностите, основа за развиване на комуникативните компетентности в устното и в писменото общуване в VII клас, са насочени към изграждане на умения за участие в дискусия, за редактиране на текст и за създаване на следните видове текст: отговор на нравствен въпрос и анотация.

Очаквани резултати от обучението в края на класа

ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯСОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТ-НОСТИ

Разбира зависимостта на езиковите средства от речевата ситуация и ги използва в съответствие с нея.Разпознава текстовете според сферата на общуване.Търси, извлича и подбира информация от различни видове текст и от различни информационни източници. Използва информацията за решаване на определени комуникативни задачи.Задава въпроси и дава отговори по поставена от друг или по избрана от него тема.Изразява твърдения и се аргументира.Разбира инструкции и работи по зададен модел в училищна и в извънучилищна среда.

30

ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯЕЗИКОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ Разпознава особености на медийния и на художествения

текст. Познава и прилага книжовни езикови правила.Открива и редактира езикови грешки.Владее езикови средства, свързани с фонетични, с мор-фологични, със синтактични и с лексикални явления, и ги използва уместно в речевата практика.Служи си с разнообразни синтактични конструкции и из-ползва синонимни варианти според целта на общуване.

КОМУНИКАТИВНИ КОМПЕ-ТЕНТНОСТИ

СлушанеУмее да изслушва мнения и да сравнява различни гледни точки при участие в дискусия.Разбира смисъла на познат и на непознат текст при слуша-не с определена комуникативна задача.ЧетенеРазбира смисъла на познат и на непознат текст при чете-не. Изработва план на текст с определена комуникативна задача. ГоворенеУчаства в дискусия, умее да оспори мнение, различно от своето, като проявява толерантност и учтивост в общува-нето.Спазва правилата на книжовния изговор. Поставя логиче-ско ударение, като се съобразява с определена комуника-тивна цел.Създава в устна форма:→ изказване (при участие в дискусия)→ отговор на нравствен въпросПисанеПланира, структурира, композира и графично оформя текста, който създава. Спазва книжовни езикови правила.Има формирани правописни навици по отношение на често употребявани думи и на думи от терминологичната лексика.Редактира текст.Създава в писмена форма:→ анотация;→ отговор на нравствен въпрос, включително и в елек-тронна форма.

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението

Нови понятия

1. Текстът в масовата комуникация

Характеризира ситуацията на общуване в масовата комуникация.Разпознава интервю, репортаж и информационна бележка като медийни текстове.

средства за масова комуникация интервюрепортажинформационна бележка

2. Извличане и обра-ботване на информа-ция от медиен текст

Търси, извлича, подбира, анализира, синтезира ин-формация от различни медийни текстове (на хартиен и на електронен носител) при изпълнение на опреде-лена комуникативна задача.

31

3. Художествен текст Търси, извлича, подбира, анализира информация от художествен текст (на хартиен и на електроненносител) за изпълнение на определена комуникатив-на задача.

4. Думата като лек-сикално средство в текста

Разпознава неутрална и експресивна лексика в текст. Използва изразните възможности на думите в рече-вата практика.Използва различни източници, включително и на електронен носител, за обогатяване на речника с нови думи и с нови значения на познати думи.Тълкува употребата на експресивна лексика в худо-жествен и в медиен текст.

неутрална лексика експресивна лексика

5. Думата в речнико-вия състав на българ-ския език

Разпознава домашни думи и чужди думи (чуждици и заемки); остарели думи.Тълкува употребата на чужди думи и на остарели думи в текст.Умее да прави справка с речник на чуждите думи.

речников състав на езика домашни думичужди думи (чужди-ци и заемки)

6. Звукови промени в думата

Обяснява случаи на несъответствие между изговор и правопис.Изговаря и пише домашни и чужди думи според правоговорните и правописните правила.Правилно изговаря и пише думи от терминологична-та лексика.

7. Наклонение на глагола

Познава спецификата на наклонението като начин за изразяване на отношение на говорещото лице към глаголното действие.Разпознава и правилно образува форми на изявител-но наклонение, на условно наклонение и на повели-телно наклонение.Умее да използва изразните възможности на видове-те наклонения в текст според целта на общуване.

наклонение на гла-гола изявително накло-нение условно наклонение повелително накло-нение

8. Преизказни глагол-ни форми

Разпознава преизказни глаголни форми в текст. Уместно употребява преизказни глаголни форми взависимост от ситуацията на общуване.

преизказни глаголни форми

9. Съвместна употре-ба на глаголни време-на и наклонения

Тълкува съвместната употреба на глаголни времена и наклонения в художествен текст.Умее правилно съвместно да използва глаголни времена и наклонения в речевата практика.

10. Съставно сказу-емо

Разпознава съставно сказуемо в изречение.Правилно образува и използва съставно сказуемо в речевата практика.

съставно сказуемо

11. Обособени части в простото изречение

Разпознава обособени части в изречението.Познава синонимни варианти на обособените части; правилно и целесъобразно ги използва в речевата практика.Прилага пунктуационните правила при употреба на обособени части.

обособени части

12. Сложно съставно изречение

Разпознава подчинителни връзки в сложното изре-чение.Разпознава сложно съставно изречение.Разпознава главно и подчинено изречение в сложно-то съставно изречение.Уместно използва сложни съставни изречения в речевата практика.Използва различни подчинителни връзки в сложното съставно изречение според целта на общуване.

подчинителна връзка сложно съставно изречениеглавно и подчинено изречение

32

13. Сложно смесено изречение

Разграничава съчинителни от подчинителни връзки в сложното смесено изречение.Разпознава сложно смесено изречение.Уместно употребява сложни смесени изречения в речевата практика.Служи си с разнообразни синтактични конструкции и използва синонимни варианти според целта на общуване.

сложно смесено изречение

14. Пряко, непряко и полупряко предаване на чужда реч

Познава правилата за пряко, непряко и полупряко предаване на чужда реч в текст.Познава начини за цитиране и тяхното правописно и пунктуационно оформяне.Използва правилно и уместно цитиране, непряко и полупряко предаване на чужда реч в текстове, които създава.

цитат полупряка реч

В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонен-та БЪЛГАРСКИ ЕЗИК се предвиждат 18 часа върху следните теми:

Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятияДискусия Ориентира се в темата на дискусията.

Участва в дискусия, като организира логически и аргументи-рано изказванията си; умее да оспори мнение, като проявява толерантност и учтивост към събеседниците.Спазва правоговорните изисквания; съобразява интонацията и силата на гласа си с конкретната речева ситуация.Поставя логическото ударение на подходящите места.

дискусия

Редактиране на текст

Познава и използва различни начини за редактиране на текст, за да постигне правилност и уместност на изказа.Спазва изучените книжовни езикови правила.

Отговор на нрав-ствен въпрос

Създава текст, в който тълкува, коментира, анализира същ-ността на нравствен въпрос, за да аргументира собствена позиция във връзка с проблема.Съставя план на текста.Построява логически съчинението, като използва езикови средства, подходящи за целите на общуването.Спазва изучените книжовни езикови правила.

Анотация Извлича, осмисля, анализира информация от анотация с оглед на конкретна комуникативна задача.Познава същността на анотацията като вид текст.Умее да създава анотация на книга, филм, представление и др. (включително и в електронна форма).Спазва изучените книжовни езикови правила.

анотация

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ

Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в VII клас е 180 часа – 90 часа за български език (от които 18 часа за развиване на комуникативните компетентности) и 90 часа за литература (от които 18 часа за развиване на комуникативните компетентности).

333. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

Седмичният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в VII клас е 5 часа – 2,5 часа за български език (от които 0,5 часа за развиване на комуникативните компетентности) и 2,5 часа за литература (от които 0,5 часа за развиване на комуникативните компетентности).

Препоръчително разпределение на часовете:

За нови знания 44%За упражнения 37%За преговор 6%За обобщение 6%За контролни и за класни работи 7%

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Съотношение при формиране на срочна и на годишна оценка:

Текущи оценки от устни и от писмени изпитвания 60%Оценки от контролни и от класни работи 20%Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни работи, работа по групи и др.)

20%

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Ключови компетент-ности

Дейности и междупредметни връзки

Умения за об-щуване начужди езици

Уменията за анализ на езикови факти и закономерности (фоне-тични, лексикални, синтактични, морфологични) са основа за изграждане на комуникативни умения при обучението по изуча-вани чужди езици. Чрез паралели между езиковите структури на българския и на изучавания чужд език се създава основа заовладяване на структурата и на употребата на съответния чужд език.

Дигитална компетентност

Чрез работа с медийни и с художествени текстове, осигурени по-средством електронни средства, и при използване на електрон-но базирани информационни източници (например бази данни с ученически текстове)се осигуряват възможности за развиване на дигиталните компе-тентности на учениците в обучението по български език.

Умения за учене

Уменията за извличане, осмисляне и обработване на информация от медийни текстове помагат за възприеманеи за интерпретация на факти и закономерности в обучението по другите учебни предмети.

34

Социални и граждански компетент-ности

Чрез работа върху проблеми, интерпретирани в медийни тексто-ве, се създават предпоставки за развиване на важни граждански умения на учениците: да общуват на обществени места и в инсти-туции; критически да осмислят обстоятелствата при решаване на обществено значими проблеми; да проявяват толерантно отно-шение към различията в обществената среда – напр. социалните, етническите, междуполовите.

Културна ком-петентност и умения за из-разяване чрез творчество

Използва познанията си по български език при анализ и коментар на художествените текстове, предвидени за изучаване по литера-тура. В литературното обучение приложение намират и уменията за цитиране.Осъзнава ролята на езика в историческото развитие на българ-ската общност и използва богатите му възможности за изразява-не на различни чувства, за изказване на мнение и на впечатление в разнообразни комуникативни ситуации.Проявява толерантност и уважение към културната различност на други етнически общности.

35

У

ТВЪ

РДИ

Л

Дир

екто

р: …

……

……

……

……

……

……

.

(И

ме, ф

амил

ия, п

одпи

с)

ПРИ

МЕ

РНО

ГО

ДИ

ШН

О Т

ЕМ

АТИ

ЧН

О Р

АЗП

РЕД

ЕЛ

ЕН

ИЕ

по у

чебн

ия п

редм

ет б

ълга

рски

ези

к и

лит

ерат

ура

за 7

. кла

с

ПРЕ

ПО

РЪЧ

ИТ

ЕЛ

НО

ПРО

ЦЕ

НТ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е Н

А З

АД

ЪЛ

ЖИ

ТЕ

ЛН

ИТ

Е У

ЧЕ

БН

И Ч

АС

ОВ

Е З

А Г

ОД

ИН

АТ

А

Годи

шни

ят б

рой

часо

ве за

изу

чава

не н

а уч

ебни

я пр

едме

т БЪ

ЛГА

РСК

И Е

ЗИК

И Л

ИТЕ

РАТУ

РА в

7. к

лас

е 17

0 ча

са –

85

часа

за

бълг

арск

и ез

ик (о

т ко

ито

17 ч

аса

за р

азви

ване

на

кому

ника

тивн

ите

комп

етен

тнос

ти) и

85

часа

за л

итер

атур

а (о

т ко

ито

17 ч

аса

за

разв

иван

е на

ком

уник

атив

ните

ком

пете

нтно

сти)

.

Сед

мичн

ият

брой

час

ове

за и

зуча

ване

на

учеб

ния

пред

мет

БЪЛ

ГАРС

КИ

ЕЗИ

К И

ЛИ

ТЕРА

ТУРА

в 7

. кла

с е

5 ча

са –

2,5

час

а за

бъ

лгар

ски

език

(от

коит

о 0,

5 ча

са за

раз

вива

не н

а ко

муни

кати

внит

е ко

мпет

ентн

ости

) и 2

,5 ч

аса

за л

итер

атур

а (о

т ко

ито

0,5

часа

за

разв

иван

е на

ком

уник

атив

ните

ком

пете

нтно

сти)

.

Пре

поръ

чите

лно

разп

реде

лени

е на

час

овет

е:

За н

ови

знан

ия

44%

– 3

8 бъ

лгар

ски

език

+ 3

8 ли

тера

тура

За у

праж

нени

я

37%

– 3

1 бъ

лгар

ски

език

+ 3

1 ли

тера

тура

За п

рего

вор

6%

– 5

бъл

гарс

ки е

зик

+ 5

лите

рату

раЗа

обо

бщен

ие

6% –

5 б

ълга

рски

ези

к +

5 ли

тера

тура

За к

онтр

олни

и к

ласн

и ра

боти

7%

– 6

бъл

гарс

ки е

зик

+ 6

лите

рату

ра

36

ПЪ

РВИ

УЧ

ЕБЕ

Н С

РОК

– 1

8 се

дмиц

и X

5 ч

аса

седм

ично

= 9

0 ча

са№ по ред

Учебна седми-ца по ред

Тема

на

уроч

ната

ед

иниц

а

Вид

уроч

-на

един

и-ца

Ком

пете

нтно

сти

като

оча

кван

и ре

-зу

лтат

и от

обу

чени

ето

Нов

и по

ня-

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

за в

сяка

уро

чна

един

ица

Мет

оди

и фо

рми

на

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

раз-

дели

Забележка

12

34

56

78

91

1Н

ачал

ен

прег

овор

Пре

гово

р,

ККО

риен

тира

се в

ситу

ация

та н

а общ

у-ва

не, о

пред

еляй

ки ц

елта

, пре

дмет

а, уч

астн

ицит

е и у

слов

ията

на о

бщув

ане.

Разб

ира

зави

симо

стта

на

език

овит

е ср

едст

ва о

т ре

чева

та с

итуа

ция

и ги

из

полз

ва в

съот

ветс

твие

с не

я. П

озна

ва

стро

ежа н

а ези

ка (з

вуко

ве/б

укви

, дум

и,

изре

чени

я, те

кст)

.

Съоб

разя

ва се

с ос

тана

лите

уча

стни

ци

в общ

уван

ето.

Раб

оти

в еки

п. У

мее д

а из

влич

а инф

орма

ция о

т еле

ктро

нни

из-

точн

ици.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

21

Нач

ален

пр

егов

орП

рего

вор,

КК

Ори

енти

ра се

в си

туац

ията

на о

бщу-

ване

, опр

едел

яйки

цел

та, п

редм

ета,

учас

тниц

ите и

усл

овия

та н

а общ

уван

е. Ра

збир

а за

виси

мост

та н

а ез

иков

ите

сред

ства

от

рече

вата

сит

уаци

я и

ги

изпо

лзва

в съ

отве

тств

ие с

нея.

Поз

нава

стро

ежа н

а ези

ка (з

вуко

ве/б

ук-

ви, д

уми,

изр

ечен

ия, т

екст

).

Съоб

разя

ва се

с ос

тана

лите

уча

стни

ци

в общ

уван

ето.

Раб

оти

в еки

п. У

мее д

а из

влич

а инф

орма

ция о

т еле

ктро

нни

из-

точн

ици.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

31

Нач

ален

пр

егов

орП

рего

вор

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

етир

ани

в ли-

тера

турн

и те

ксто

ве п

робл

еми

и ко

н-фл

икти

, свъ

рзва

при

мери

за та

кива

пр

обле

ми и

конф

ликт

и с л

ични

иде

и, за

да

обо

снов

е лич

на гл

една

точк

а. Ра

зпоз

-на

ва п

о от

къс о

т изу

чено

про

изве

дени

е, не

гови

я авт

ор и

(заг

лави

ето

на) с

амот

о пр

оизв

еден

ие. С

върз

ва и

мена

на г

ерои

от

изу

чено

про

изве

дени

е с и

мето

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ху

доже

стве

н те

кст в

ъзде

йств

а ест

етич

ески

, и се

обо

с-но

вава

чре

з при

мери

от х

удож

еств

ения

из

каз.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а пр

и ус

тно

изра

зява

не н

а мне

ние.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

37

12

34

56

78

9на

нег

овия

авто

р и

със з

агла

виет

о на

пр

оизв

еден

ието

. Свъ

рзва

изу

чено

про

-из

веде

ние с

име

то н

а авт

ора,

с жан

ра

и с и

мена

на г

ерои

от п

роиз

веде

ниет

о.

Свър

зва и

зуче

но п

роиз

веде

ние с

инт

ер-

прет

иран

и в н

его

моти

ви.

41

Нач

ален

пр

егов

орП

рего

вор

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

етир

ани

в ли-

тера

турн

и те

ксто

ве п

робл

еми

и ко

н-фл

икти

, свъ

рзва

при

мери

за та

кива

пр

обле

ми и

конф

ликт

и с л

ични

иде

и,

за да

обо

снов

е лич

на гл

една

точк

а. Ра

зпоз

нава

по

откъ

с от и

зуче

но п

роиз

-ве

дени

е нег

овия

авто

р и

(заг

лави

ето

на)

само

то п

роиз

веде

ние.

Свър

зва и

мена

на

геро

и от

изу

чено

про

изве

дени

е с и

мето

на

нег

овия

авто

р и

със з

агла

виет

о на

пр

оизв

еден

ието

. Свъ

рзва

изу

чено

про

-из

веде

ние с

име

то н

а авт

ора,

с жан

ра

и с и

мена

на г

ерои

от п

роиз

веде

ниет

о.

Свър

зва и

зуче

но п

роиз

веде

ние с

инт

ер-

прет

иран

и в н

его

моти

ви.

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ху

доже

стве

н те

кст в

ъзде

йств

а ест

етич

ески

, и се

обо

с-но

вава

чре

з при

мери

от х

удож

еств

ения

из

каз.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а пр

и ус

тно

изра

зява

не н

а мне

ние.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

51

Про

верк

а и

само

про-

верк

а на

език

оват

а по

дгот

овка

Пре

гово

р,

обоб

ще-

ние,

КК

Ори

енти

ра се

в си

туац

ията

на о

бщу-

ване

, опр

едел

яйки

цел

та, п

редм

ета,

учас

тниц

ите и

усл

овия

та н

а общ

уван

е. Ра

збир

а за

виси

мост

та н

а ез

иков

ите

сред

ства

от

рече

вата

сит

уаци

я и

ги

изпо

лзва

в съ

отве

тств

ие с

нея.

Поз

нава

стро

ежа н

а ези

ка (з

вуко

ве/б

ук-

ви, д

уми,

изр

ечен

ия, т

екст

).

Съоб

разя

ва с

е с

друг

ите

учас

тниц

и в

кому

ника

тивн

ата

ситу

ация

, пр

оявя

ва

уваж

ение

към

мне

ниет

о им

и и

зпол

зва

подх

одящ

и па

рали

нгви

стич

ни ср

едст

ва

(мим

ика,

жест

, поз

а). Р

абот

и в е

кип.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

62

Вход

но

ниво

Ко

нтро

л и

оцен

каРа

збир

а инс

трук

ции

и ра

боти

по

зада

-де

н мо

дел

в учи

лищ

на ср

еда.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

38

12

34

56

78

97

2Те

кстъ

т в

масо

вата

ко

муни

ка-

ция

Нов

и зн

ания

Хар

акте

ризи

ра си

туац

ията

на о

бщув

ане

в мас

оват

а ком

уник

ация

. Раз

позн

ава

инте

рвю

, реп

орта

ж и

инфо

рмац

ионн

а бе

лежк

а кат

о ме

дийн

и те

ксто

ве.

сред

ства

за

мас

ова

кому

ника

-ци

я,ин

терв

ю,

репо

ртаж

, ин

фор-

маци

онна

бе

лежк

а

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

.

82

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

и „В

ятър

еч

и, Б

ал-

кан

стен

е“

(Доб

ри

Чинт

улов

) –

рабо

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни п

оети

ческ

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

я.

лири

ческ

и го

вори

тел

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

92

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

и „В

ятър

еч

и, Б

ал-

кан

стен

е“

(Доб

ри

Чинт

улов

) –

рабо

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

ет

ниче

скат

а нац

иона

лна о

бщно

ст и

на

граж

данс

ката

нац

иона

лна о

бщно

ст. С

ъ-по

став

я сво

и це

ннос

ти с

ценн

ости

на п

ри-

надл

ежащ

ия къ

м ет

ниче

скат

а нац

иона

лна

общн

ост ч

овек

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

лтур

ен ко

нтек

ст.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в и

зуча

вани

пое

тиче

-ск

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на ге

роя.

Обяс

нява

фу

нкци

ите н

а лир

ичес

кия г

овор

ител

за

изгр

ажда

нето

на о

браз

а на с

вета

и чо

века

в „

Стан

и, ст

ани,

юна

к бал

канс

ки“ и

във

„Вят

ър еч

и, Б

алка

н ст

ене“

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

39

12

34

56

78

910

2Те

кстъ

т в

масо

вата

ко

муни

ка-

ция

Нов

и зн

ания

Хар

акте

ризи

ра си

туац

ията

на о

бщув

ане

в мас

оват

а ком

уник

ация

. Раз

позн

ава

инте

рвю

, реп

орта

ж и

инфо

рмац

ионн

а бе

лежк

а кат

о ме

дийн

и те

ксто

ве.

сред

ства

за

мас

ова

кому

ника

-ци

я,ин

терв

ю,

репо

ртаж

, ин

фор-

маци

онна

бе

лежк

а

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

. Раз

позн

ава о

собе

ност

ите н

а ме

дийн

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

113

Текс

тът в

ма

сова

та

кому

ника

-ци

я

Упр

ажне

-ни

е, КК

Х

арак

тери

зира

ситу

ация

та н

а общ

уван

е в м

асов

ата к

омун

икац

ия. Р

азпо

знав

а ин

терв

ю, р

епор

таж

и ин

форм

ацио

нна

беле

жка к

ато

меди

йни

текс

тове

.

сред

ства

за

мас

ова

кому

ника

-ци

я,ин

терв

ю,

репо

ртаж

, ин

фор-

маци

онна

бе

лежк

а

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

. Раз

позн

ава о

собе

ност

ите н

а ме

дийн

ия те

кст.

Оце

нки

за

рабо

та п

о гр

упи

123

Изв

лича

не

и об

рабо

т-ва

нена

ин-

форм

ация

от

мед

иен

текс

т

Нов

и зн

ания

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра, а

нали

зира

, си

нтез

ира и

нфор

маци

я от р

азли

чни

меди

йни

текс

тове

(на х

арти

ен и

на

елек

трон

ен н

осит

ел) п

ри и

зпъл

нени

е на

опре

деле

на ко

муни

кати

вна з

адач

а.

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

. Раз

позн

ава о

собе

ност

ите н

а ме

дийн

ия те

кст.

Оце

нки

за

рабо

та п

о гр

упи

133

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

и „В

ятър

еч

и, Б

ал-

кан

стен

е“

(Доб

ри

Чинт

улов

) –

да съ

-по

став

им,

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

бъл

гари

на въ

в въз

рожд

енск

ия св

ят.

Съпо

став

я сво

и це

ннос

ти с

ценн

ости

на

бъл

гари

на въ

в въз

рожд

енск

ия св

ят

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в с

ъотв

ет-

ния с

оцио

култ

урен

конт

екст

. Поз

нава

зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„лир

ичес

ки

гово

рите

л“.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а лир

ичес

кия

гово

рите

л за

изг

ражд

анет

о на

обр

аза

Рабо

ти в

екип

при

изп

ълне

ние н

а съв

-ме

стни

зада

чи. К

омен

тира

общ

очов

еш-

ки въ

прос

и, ко

ито

откр

ива в

твор

бата

. И

зпол

зва м

улти

меди

я за п

редс

тавя

не н

а пр

одук

ти о

т изп

ълне

ние н

а кон

крет

на и

з-сл

едов

ател

ска з

адач

а. Са

мона

блю

дава

се

и на

блю

дава

съуч

ениц

ите с

и, у

праж

нява

са

моко

нтро

л пр

и из

пълн

яван

е на д

идак

ти-

ческ

и и/

или

кому

ника

тивн

и за

дачи

, как

то

и пр

и уч

ене с

цел

опр

едел

яне н

а

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

40

12

34

56

78

9да

раз

съж-

дава

мена

свет

а и ч

овек

а в „С

тани

, ста

ни, ю

нак

балк

анск

и“ и

във „

Вятъ

р еч

и, Б

алка

н ст

ене“

. Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ко

н-кр

етни

ят л

итер

атур

ен те

кст в

ъзде

йств

а ес

тети

ческ

и, и

се о

босн

овав

а чре

з при

-ме

ри о

т худ

ожес

твен

ия и

зказ

.

собс

твен

ите с

илни

и сл

аби

стра

ни, н

а со

бств

ения

стил

на у

чене

.

143

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

и „В

ятър

еч

и, Б

ал-

кан

стен

е“

(Доб

ри

Чинт

улов

) –

да съ

-по

став

им,

да р

азсъ

ж-да

ваме

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни п

оети

ческ

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

я.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

153

Изв

лича

не

и об

рабо

т-ва

нена

ин-

форм

ация

от

мед

иен

текс

т

Нов

и зн

ания

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра, а

нали

зира

, си

нтез

ира и

нфор

маци

я от р

азли

чни

меди

йни

текс

тове

(на х

арти

ен и

на

елек

трон

ен н

осит

ел) п

ри и

зпъл

нени

е на

опре

деле

на ко

муни

кати

вна з

адач

а.

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

. Раз

позн

ава о

собе

ност

ите н

а ме

дийн

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

164

Изв

лича

не

и об

рабо

т-ва

нена

ин-

форм

ация

от

мед

иен

текс

т

Нов

и зн

ания

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра, а

нали

зира

, си

нтез

ира и

нфор

маци

я от р

азли

чни

меди

йни

текс

тове

(на х

арти

ен и

на

елек

трон

ен н

осит

ел) п

ри и

зпъл

нени

е на

опре

деле

на ко

муни

кати

вна з

адач

а.

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

. Раз

позн

ава о

собе

ност

ите н

а ме

дийн

ия те

кст.

Оце

нки

за

дома

шна

ра

бота

, ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

41

12

34

56

78

917

4А

нали

з на

резу

лтат

ите

от вх

одно

то

ниво

Упр

ажне

-ни

еО

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

в час

184

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

и „В

ятър

еч

и, Б

ал-

кан

стен

е“

(Доб

ри

Чинт

улов

) –

да р

азго

-ва

ряме

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на б

ълга

рина

във в

ъзро

жден

ския

свят

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на б

ълга

рина

във в

ъзро

жден

ския

свят

и

оцен

ява з

наче

ният

а им

в съо

твет

-ни

я соц

иоку

лтур

ен ко

нтек

ст. П

озна

ва

знач

ение

то н

а пон

ятие

то „л

ирич

ески

го

вори

тел“

.О

бясн

ява ф

ункц

иите

на л

ирич

ески

я го

вори

тел

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на

свет

а и ч

овек

а в „С

тани

, ста

ни, ю

нак

балк

анск

и“ и

във „

Вятъ

р еч

и, Б

алка

н ст

ене“

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

194

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

и „В

ятър

еч

и, Б

алка

н ст

ене“

(До-

бри

Чинт

у-ло

в) –

думи

и

обра

зи;

сред

кни-

гите

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на б

ълга

рина

във в

ъзро

жден

ския

свят

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на б

ълга

рина

във в

ъзро

жден

ския

свят

и

оцен

ява з

наче

ният

а им

в съо

твет

-ни

я соц

иоку

лтур

ен ко

нтек

ст. П

озна

ва

знач

ение

то н

а пон

ятие

то „л

ирич

ески

го

вори

тел“

.О

бясн

ява ф

ункц

иите

на л

ирич

ески

я го

вори

тел

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на

свет

а и ч

овек

а в „С

тани

, ста

ни, ю

нак

балк

анск

и“ и

във „

Вятъ

р еч

и, Б

алка

н ст

ене“

. Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о ко

н-кр

етни

я лит

ерат

урен

текс

т въз

дейс

тва

есте

тиче

ски,

и се

обо

снов

ава ч

рез п

ри-

мери

от х

удож

еств

ения

изк

аз.

Рабо

ти в

екип

при

изп

ълне

ние н

а съв

-ме

стни

зада

чи. К

омен

тира

общ

очов

ешки

въ

прос

и, ко

ито

откр

ива в

твор

бата

. Ана

-ли

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

42

12

34

56

78

920

4Из

влич

ане

и об

ра-

ботв

анен

а ин

форм

а-ци

я от м

е-ди

ен те

кст в

ин

терн

ет

Упр

ажне

-ни

е, КК

Извл

ича,

подб

ира,

синт

езир

а ин

фор-

маци

я от

инт

ерне

т за

изп

ълне

ние

на

опре

деле

на к

омун

икат

ивна

зада

ча.

Възп

рием

а ме

дийн

и те

ксто

ве и

фор

му-

лира

отг

овор

и в

съот

ветс

твие

с у

чебн

ата

ситу

ация

. Раз

позн

ава о

собе

ност

ите н

а ме

дийн

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

215

Извл

ичан

е и

обра

-бо

тван

ена

инфо

рма-

ция о

т ме-

диен

текс

т в

инте

рнет

Упр

ажне

-ни

е, КК

Извл

ича,

съхр

аняв

а, пр

едст

авя и

обм

еня

инфо

рмац

ия с

помо

щта н

а еле

ктро

нни

сред

ства

.

Изпо

лзва

книг

и от

елек

трон

ни б

ибли

отек

и и

друг

и ел

ектр

онно

баз

иран

и ин

форм

а-ци

онни

изт

очни

ци за

изп

ълне

ние н

а кон

-кр

етна

изс

ледо

вате

лска

зада

ча. И

звли

ча,

съхр

аняв

а, пр

едст

авя и

обм

еня и

нфор

ма-

ция с

пом

ощта

на е

лект

ронн

и ср

едст

ва.

Изпо

лзва

мул

тиме

дия,

кога

то п

редс

тавя

ре

зулт

ати

и пр

одук

ти о

т из

пълн

ение

на

конк

ретн

а из

след

оват

елск

а зад

ача.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

225

Худ

ожес

т-ве

н те

кст

Нов

и зн

ания

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра,

анал

изир

а ин

форм

ация

от х

удож

еств

ен те

кст (

на

харт

иен

и на

елек

трон

енна

елек

трон

ен н

осит

ел) з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

235

„Вят

ър

ечи,

Бал

кан

стен

е“,

„Ста

ни,

стан

и, ю

нак

балк

анск

и“

– по

дго-

товк

а за

отго

вор

на

лите

рату

-ре

н въ

прос

Упра

жне-

ние,

ККРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на б

ълга

рина

във в

ъзро

жден

ския

свят

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на б

ълга

рина

във в

ъзро

жден

ския

свят

и

оцен

ява з

наче

ният

а им

в съо

твет

-ни

я соц

иоку

лтур

ен ко

нтек

ст. П

озна

ва

знач

ение

то н

а пон

ятие

то „л

ирич

ески

го

вори

тел“

.О

бясн

ява ф

ункц

иите

на л

ирич

ески

я го

вори

тел

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на

свет

а и ч

овек

а във

„Вят

ър еч

и, Б

алка

н ст

ене“

и в

„Ста

ни, с

тани

, юна

к бал

кан-

ски“

.

Уме

е да р

абот

и в е

кип

при

изпъ

лнен

ие н

а съ

вмес

тни

зада

чи.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. П

лани

ра р

абот

ата с

и с п

омощ

та н

а раз

-ли

чни

видо

ве сп

раво

чни

мате

риал

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

43

12

34

56

78

924

5„Н

а про

ща-

ване

в 18

68

г.“ (Х

рист

о Бо

тев)

–

рабо

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни п

оети

ческ

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

я.

лири

ческ

и ге

рой

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оцен

ки за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

255

Худо

жест

-ве

н те

кст

Нов

и зн

ания

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра,

анал

изир

а ин

форм

ация

от х

удож

еств

ен те

кст (

на

харт

иен

и на

елек

трон

енна

елек

трон

ен н

осит

ел) з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

.

Разп

озна

ва о

собе

ност

ите н

а худ

ожес

тве-

ния т

екст

.О

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

266

Худо

жест

-ве

н те

кст

Упр

ажне

-ни

е, КК

Търс

и, и

звли

ча, п

одби

ра,

анал

изир

а ин

форм

ация

от х

удож

еств

ен те

кст (

на

харт

иен

и на

елек

трон

енна

елек

трон

ен н

осит

ел) з

а изп

ълне

ние

на о

пред

елен

а ком

уник

атив

на за

дача

.

Разп

озна

ва и

срав

нява

език

ови

факт

и и

зако

номе

рнос

ти (ф

онет

ични

, лек

сика

лни,

си

нтак

тичн

и, м

орфо

логи

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния ч

ужд

език

.

276

Диск

усия

. П

одго

товк

а и

прав

ила

за у

спеш

но

учас

тие

Нов

и зн

ания

Ори

енти

ра се

в те

мата

на д

иску

сият

а. У

част

ва в

диск

усия

, кат

о ор

гани

зира

ло

гиче

ски

и ар

гуме

нтир

ано

изка

зва-

ният

а си;

уме

е да о

спор

и мн

ение

, кат

о пр

оявя

ва то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

съ

бесе

дниц

ите.

Спаз

ва п

раво

гово

рнит

е из

искв

ания

; съо

браз

ява и

нтон

ация

та и

си

лата

на г

ласа

си с

конк

ретн

ата р

ечев

а си

туац

ия. П

оста

вя л

огич

еско

то у

даре

-ни

е на п

одхо

дящ

ите м

еста

.

44

12

34

56

78

928

6„Н

а про

ща-

ване

в 18

68

г.“ (Х

рист

о Бо

тев)

– да

съ

пост

а-ви

м, да

ра

зсъж

да-

ваме

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни п

оети

ческ

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

я.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оцен

ки за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

и ра

бота

по

груп

и

296

„На п

рощ

а-ва

не в

186

8 г.“

(Хри

сто

Боте

в) –

да

разг

овар

я-ме

;ду

ми и

об-

рази

; сре

д кн

игит

е

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„ли-

риче

ски

геро

й“. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в

„На п

рощ

аван

е в 1

868

г.“ п

режи

вява

-ни

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а лир

ичес

кия

геро

й в „

На п

рощ

аван

е в 1

868

г.“ за

см

исло

вото

изг

ражд

ане н

а тек

ста.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а

306

Диск

усия

. П

одго

товк

а и

прав

ила

за у

спеш

но

учас

тие

Нов

и зн

ания

Ори

енти

ра се

в те

мата

на д

иску

сият

а. У

част

ва в

диск

усия

, кат

о ор

гани

зира

ло

гиче

ски

и ар

гуме

нтир

ано

изка

зва-

ният

а си;

уме

е да о

спор

и мн

ение

, кат

о пр

оявя

ва то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

съ

бесе

дниц

ите.

Спаз

ва п

раво

гово

рнит

е из

искв

ания

; съо

браз

ява и

нтон

ация

та и

си

лата

на г

ласа

си с

конк

ретн

ата р

ечев

а си

туац

ия. П

оста

вя л

огич

еско

то у

даре

-ни

е на п

одхо

дящ

ите м

еста

.

45

12

34

56

78

931

7Ди

скус

ия.

Под

гото

вка

и пр

авил

а за

усп

ешно

уч

асти

е

Упр

ажне

-ни

е, КК

Ори

енти

ра се

в те

мата

на д

иску

сият

а. У

част

ва в

диск

усия

, кат

о ор

гани

зира

ло

гиче

ски

и ар

гуме

нтир

ано

изка

зва-

ният

а си;

уме

е да о

спор

и мн

ение

, кат

о пр

оявя

ва то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

съ

бесе

дниц

ите.

Спаз

ва п

раво

гово

рнит

е из

искв

ания

; съо

браз

ява и

нтон

ация

та и

си

лата

на г

ласа

си с

конк

ретн

ата р

ечев

а си

туац

ия. П

оста

вя л

огич

еско

то у

даре

-ни

е на п

одхо

дящ

ите м

еста

.

Уме

е да и

зслу

шва

мне

ния и

да ср

авня

ва

разл

ични

глед

ни то

чки

при

учас

тие в

дис-

куси

я.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

327

Диск

усия

. П

одго

товк

а и

прав

ила

за у

спеш

но

учас

тие

Упр

ажне

-ни

е, КК

Ори

енти

ра се

в те

мата

на д

иску

сият

а. У

част

ва в

диск

усия

, кат

о ор

гани

зира

ло

гиче

ски

и ар

гуме

нтир

ано

изка

зва-

ният

а си;

уме

е да о

спор

и мн

ение

, кат

о пр

оявя

ва то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т към

съ

бесе

дниц

ите.

Спаз

ва п

раво

гово

рнит

е из

искв

ания

; съо

браз

ява и

нтон

ация

та и

си

лата

на г

ласа

си с

конк

ретн

ата р

ечев

а си

туац

ия. П

оста

вя л

огич

еско

то у

даре

-ни

е на п

одхо

дящ

ите м

еста

.

Уме

е да и

зслу

шва

мне

ния и

да ср

авня

ва

разл

ични

глед

ни то

чки

при

учас

тие в

дис-

куси

я.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

337

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

от

гово

р на

ли

тера

ту-

рен

въпр

ос

Нов

и зн

а-ни

я, КК

Създ

ава в

пис

мена

фор

ма кр

атък

от-

гово

р на

лит

ерат

урен

въпр

ос с

цел

да

обос

нове

раз

бира

нето

си за

пос

таве

ния

под в

ъпро

с тек

стов

елем

ент.

Ана

лизи

ра

и кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д кра

тък о

тгов

ор н

а лит

е-ра

туре

н въ

прос

спор

ед о

същ

еств

яван

е-то

на к

омун

икат

ивна

та м

у за

дача

.Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.О

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

в кла

с и за

ра

бота

по

груп

и

С.

177

46

12

34

56

78

934

7Тв

орче

ски

текс

тове

–

отго

вор

на

лите

рату

-ре

нвъ

прос

Нов

и зн

а-ни

я, КК

Създ

ава в

пис

мена

фор

ма кр

атък

от-

гово

р на

лит

ерат

урен

въпр

ос с

цел

да

обос

нове

раз

бира

нето

си за

пос

таве

ния

под в

ъпро

с тек

стов

елем

ент.

Ана

лизи

ра

и кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д кра

тък о

тгов

ор н

а лит

е-ра

туре

н въ

прос

спор

ед о

същ

еств

яван

е-то

на к

омун

икат

ивна

та м

у за

дача

.Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.О

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

в кла

с и за

ра

бота

по

груп

и

357

Реда

ктир

а-не

на т

екст

Нов

и зн

ания

Поз

нава

и и

зпол

зва р

азли

чни

начи

ни

за р

едак

тира

не н

а тек

ст, з

а да п

ости

г-не

пра

вилн

ост и

уме

стно

ст н

а изк

аза.

Спаз

ва и

зуче

ните

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Поз

нава

и п

рила

га кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а. О

ткри

ва и

ред

акти

ра ез

иков

и гр

ешки

.Вл

адее

език

ови

сред

ства

, свъ

рзан

и с

фоне

тичн

и, м

орфо

логи

чни,

синт

акти

ч-ни

и л

екси

калн

и яв

лени

я, и

ги и

зпол

зва

умес

тно

в реч

еват

а пра

ктик

а. Сл

ужи

си с

разн

ообр

азни

синт

акти

чни

конс

трук

ции

и из

полз

ва си

нони

мни

вари

анти

спор

ед

целт

а на о

бщув

ане.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

368

Реда

ктир

а-не

на т

екст

Нов

и зн

ания

Поз

нава

и и

зпол

зва р

азли

чни

начи

ни

за р

едак

тира

не н

а тек

ст, з

а да п

ости

г-не

пра

вилн

ост и

уме

стно

ст н

а изк

аза.

Спаз

ва и

зуче

ните

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Поз

нава

и п

рила

га кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а. О

ткри

ва и

ред

акти

ра ез

иков

и гр

ешки

.Вл

адее

език

ови

сред

ства

, свъ

рзан

и с

фоне

тичн

и, м

орфо

логи

чни,

синт

акти

ч-ни

и л

екси

калн

и яв

лени

я, и

ги и

зпол

зва

умес

тно

в реч

еват

а пра

ктик

а. Сл

ужи

си с

разн

ообр

азни

синт

акти

чни

конс

трук

ции

и из

полз

ва си

нони

мни

вари

анти

спор

ед

целт

а на о

бщув

ане.

Оце

нки

от кл

асна

ра

бота

47

12

34

56

78

937

8Ре

дакт

ира-

не н

а тек

стУ

праж

не-

ние,

ККП

озна

ва и

изп

олзв

а раз

личн

и на

чини

за

ред

акти

ране

на т

екст

, за д

а пос

тиг-

не п

рави

лнос

т и у

мест

ност

на и

зказ

а. Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Поз

нава

и п

рила

га кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а. О

ткри

ва и

ред

акти

ра ез

иков

и гр

ешки

.Вл

адее

език

ови

сред

ства

, свъ

рзан

и с

фоне

тичн

и, м

орфо

логи

чни,

синт

акти

ч-ни

и л

екси

калн

и яв

лени

я, и

ги и

зпол

зва

умес

тно

в реч

еват

а пра

ктик

а. Сл

ужи

си с

разн

ообр

азни

синт

акти

чни

конс

трук

ции

и из

полз

ва си

нони

мни

вари

анти

спор

ед

целт

а на о

бщув

ане.

Оце

нки

от кл

асна

ра

бота

388

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

от

гово

р на

ли

тера

ту-

рен

въпр

ос

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

пис

мена

фор

ма кр

атък

от-

гово

р на

лит

ерат

урен

въпр

ос с

цел

да

обос

нове

раз

бира

нето

си за

пос

таве

ния

под в

ъпро

с тек

стов

елем

ент.

Ана

лизи

ра

и кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д кра

тък о

тгов

ор н

а лит

е-ра

туре

н въ

прос

спор

ед о

същ

еств

яван

е-то

на к

омун

икат

ивна

та м

у за

дача

.Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а кра

тък о

тгов

ор н

а лит

ерат

урен

въ

прос

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

398

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

от

гово

р на

ли

тера

ту-

рен

въпр

ос

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

пис

мена

фор

ма кр

атък

от-

гово

р на

лит

ерат

урен

въпр

ос с

цел

да

обос

нове

раз

бира

нето

си за

пос

таве

ния

под в

ъпро

с тек

стов

елем

ент.

Ана

лизи

ра

и кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д кра

тък о

тгов

ор н

а лит

е-ра

туре

н въ

прос

спор

ед о

същ

еств

яван

е-то

на к

омун

икат

ивна

та м

у за

дача

.Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а кра

тък о

тгов

ор н

а лит

ерат

урен

въ

прос

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а вк

ъщи

48

12

34

56

78

940

8О

тгов

ор н

а нр

авст

вен

въпр

ос.

Същ

ност

и

подг

отов

ка

за п

исан

е

Нов

и зн

ания

Съ

здав

а тек

ст, в

койт

о тъ

лкув

а, ко

мен-

тира

, ана

лизи

ра съ

щно

стта

на н

равс

твен

въ

прос

, за д

а арг

умен

тира

собс

твен

а по

зици

я във

връз

ка с

проб

лема

. Със

та-

вя п

лан

на те

кста

. Пос

троя

ва л

огич

ески

съ

чине

ниет

о, ка

то и

зпол

зва е

зико

ви

сред

ства

, под

ходя

щи

за ц

елит

е на о

б-щ

уван

ето.

Спа

зва и

зуче

ните

книж

овни

ез

иков

и пр

авил

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.О

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

в кла

с

418

Отг

овор

на

нрав

стве

н въ

прос

. Съ

щно

ст и

по

дгот

овка

за

пис

ане

Нов

и зн

ания

Съ

здав

а тек

ст, в

койт

о тъ

лкув

а, ко

мен-

тира

, ана

лизи

ра съ

щно

стта

на н

равс

твен

въ

прос

, за д

а арг

умен

тира

собс

твен

а по

зици

я във

връз

ка с

проб

лема

. Със

та-

вя п

лан

на те

кста

. Пос

троя

ва л

огич

ески

съ

чине

ниет

о, ка

то и

зпол

зва е

зико

ви

сред

ства

, под

ходя

щи

за ц

елит

е на о

б-щ

уван

ето.

Спа

зва и

зуче

ните

книж

овни

ез

иков

и пр

авил

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.О

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

в кла

с

429

Пис

ане и

ре

дакт

и-ра

не н

а от

гово

р на

нр

авст

вен

въпр

ос

Упр

ажне

-ни

е, КК

Поз

нава

и и

зпол

зва р

азли

чни

начи

ни

за р

едак

тира

не н

а тек

ст, з

а да п

ости

г-не

пра

вилн

ост и

уме

стно

ст н

а изк

аза.

Спаз

ва и

зуче

ните

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Пла

нира

, стр

укту

рира

, ком

пози

ра и

гра-

фичн

о оф

ормя

текс

та, к

ойто

създ

ава.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.И

ма ф

орми

рани

пра

вопи

сни

нави

ци п

о от

нош

ение

на ч

есто

упо

треб

яван

и ду

ми и

на

думи

от т

ерми

ноло

гичн

ата л

екси

ка.

Реда

ктир

а тек

ст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

439

Из „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ (И

ван

Ва-

зов)

– р

або-

та с

текс

та

(I гл

ава)

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни л

итер

атур

ни те

ксто

ве п

режи

вява

-ни

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя.

пове

стИ

зраз

ява в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва, н

астр

ое-

ния,

мисл

и, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

49

12

34

56

78

944

9И

з „Н

еми-

ли-н

едра

ги“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

раб

о-та

с те

кста

(I

глав

а)

Нов

и зн

ания

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„пов

ест“

и р

азпо

знав

а ней

ни ж

анро

ви

хара

ктер

исти

ки, п

рояв

ени

в „Н

еми-

ли-н

едра

ги“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в о

ткъс

а от „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на

геро

ите.

Пра

ви х

арак

тери

стик

а на л

итер

атур

ен

геро

й. О

бясн

ява р

олят

а на п

овес

твов

ател

я в х

удож

еств

ениа

текс

т. Съ

пост

авя и

зуча

-ва

ни в

часо

вете

по

лите

рату

ра те

ксто

ве с

текс

тове

, изу

чава

ни в

часо

вете

по

чужд

ез

ик, в

ъз о

снов

а на о

бщи

моти

ви и

/или

об

ща ж

анро

ва п

рина

длеж

ност

.

459

Пис

ане и

ре

дакт

и-ра

не н

а от

гово

р на

нр

авст

вен

въпр

ос

Упр

ажне

-ни

е, КК

Поз

нава

и и

зпол

зва р

азли

чни

начи

ни

за р

едак

тира

не н

а тек

ст, з

а да п

ости

г-не

пра

вилн

ост и

уме

стно

ст н

а изк

аза.

Спаз

ва и

зуче

ните

книж

овни

език

ови

прав

ила.

Пла

нира

, стр

укту

рира

, ком

пози

ра и

гра-

фичн

о оф

ормя

текс

та, к

ойто

създ

ава.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а. И

ма

форм

иран

и пр

авоп

исни

нав

ици

по о

тно-

шен

ие н

а чес

то у

потр

ебяв

ани

думи

и н

а ду

ми о

т тер

мино

логи

чнат

а лек

сика

.Ре

дакт

ира т

екст

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

4610

Ано

таци

яН

ови

знан

ияИ

звли

ча, о

смис

ля, а

нали

зира

инф

орма

-ци

я от а

нота

ция с

огл

ед н

а кон

крет

на

кому

ника

тивн

а зад

ача.

Поз

нава

същ

-но

стта

на а

нота

цият

а кат

о ви

д тек

ст.

Уме

е да с

ъзда

ва ан

отац

ия н

а кни

га,

филм

, пре

дста

влен

ие и

др. (

вклю

чите

л-но

в ел

ектр

онна

фор

ма).

Спаз

ва и

зуче

-ни

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

анот

ация

Пла

нира

, стр

укту

рира

, ком

пози

ра и

гра-

фичн

о оф

ормя

текс

та, к

ойто

създ

ава.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.И

ма ф

орми

рани

пра

вопи

сни

нави

ци п

о от

нош

ение

на ч

есто

упо

треб

яван

и ду

ми и

на

думи

от т

ерми

ноло

гичн

ата л

екси

ка.

Реда

ктир

а тек

ст.

4710

Ано

таци

яУ

праж

не-

ние,

ККИ

звли

ча, о

смис

ля, а

нали

зира

инф

орма

-ци

я от а

нота

ция с

огл

ед н

а кон

крет

на

кому

ника

тивн

а зад

ача.

Поз

нава

същ

-но

стта

на а

нота

цият

а кат

о ви

д тек

ст.

Уме

е да с

ъзда

ва ан

отац

ия н

а кни

га,

филм

, пре

дста

влен

ие и

др. (

вклю

чите

л-но

в ел

ектр

онна

фор

ма).

Спаз

ва и

зуче

-ни

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

анот

ация

Пла

нира

, стр

укту

рира

, ком

пози

ра и

гра-

фичн

о оф

ормя

текс

та, к

ойто

създ

ава.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а. И

ма

форм

иран

и пр

авоп

исни

нав

ици

по о

тно-

шен

ие н

а чес

то у

потр

ебяв

ани

думи

и н

а ду

ми о

т тер

мино

логи

чнат

а лек

сика

.Ре

дакт

ира т

екст

.

4. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

50

12

34

56

78

948

10И

з „Н

еми-

ли-н

едра

-ги

“ (И

ван

Вазо

в) –

I гл

ава

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„п

овес

т“ и

раз

позн

ава н

ейни

жан

рови

ха

ракт

ерис

тики

, про

явен

и в „

Нем

и-ли

-нед

раги

“.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

отк

ъса о

т „Н

еми-

ли-н

едра

ги“ д

ейст

вият

а и р

азви

тиет

о на

ге

роит

е.

Нам

ира и

изв

лича

инф

орма

ция о

т худ

о-же

стве

ния т

екст

с ог

лед н

а кон

крет

на

изсл

едов

ател

ска з

адач

а.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

4910

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

опис

ание

на

пред

метн

а об

стан

овка

в х

удож

ест-

вен

текс

т

Нов

и зн

а-ни

я, КК

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пред

метн

а обс

тано

вка в

худ

ожес

твен

те

кст с

цел

да: и

зраз

и ес

тети

ческ

ата

си п

редс

тава

за о

писв

анит

е еле

мент

и;

пред

изви

ка у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пр

ежив

яван

е, по

добн

о на

пор

оден

ото

от н

епос

редс

твен

ото

общ

уван

е с х

удо-

жест

вено

то о

писа

ние.

Спаз

ва п

рави

лата

на

книж

овни

я изг

овор

. Пос

тавя

лог

иче-

скот

о уд

арен

ие н

а под

ходя

що

мяст

о.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

ения

обр

аз.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

5010

Текс

тът в

об

щув

анет

оО

бобщ

е-ни

е51

11Те

кстъ

т в

общ

уван

ето

Обо

бще-

ние

5211

Конт

ролн

а ра

бота

Конт

рол

и оц

енка

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

5311

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

опис

ание

на

пред

метн

а об

стан

овка

в х

удож

ест-

вен

текс

т

Нов

и зн

а-ни

я, КК

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пред

метн

а обс

тано

вка в

худ

ожес

твен

те

кст с

цел

да: и

зраз

и ес

тети

ческ

ата

си п

редс

тава

за о

писв

анит

е еле

мент

и;

пред

изви

ка у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пр

ежив

яван

е, по

добн

о на

пор

оден

ото

от н

епос

редс

твен

ото

общ

уван

е с х

удо-

жест

вено

то о

писа

ние.

Спаз

ва п

рави

лата

на

книж

овни

я изг

овор

. Пос

тавя

лог

иче-

скот

о уд

арен

ие н

а под

ходя

що

мяст

о.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

ения

обр

аз.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

51

12

34

56

78

954

11Тв

орче

ски

текс

тове

–оп

исан

ие н

а пр

едме

тна

обст

анов

ка

в худ

ожес

т-ве

н те

кст

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пред

метн

а обс

тано

вка в

худ

ожес

твен

те

кст с

цел

да: и

зраз

и ес

тети

ческ

ата

си п

редс

тава

за о

писв

анит

е еле

мент

и;

пред

изви

ка у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пр

ежив

яван

е, по

добн

о на

пор

оден

о-то

от н

епос

редс

твен

ото

общ

уван

е с

худо

жест

вено

то о

писа

ние.

Обя

сняв

а фу

нкци

ите н

а пре

дмет

ната

обс

тано

вка

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на ч

овек

а и

свет

а в о

ткъс

а от „

Нем

или-

недр

аги“

. Сп

азва

пра

вила

та н

а кни

жовн

ия и

з-го

вор.

Пос

тавя

лог

ичес

кото

уда

рени

е на

под

ходя

що

мяст

о. А

нали

зира

и

крит

ично

оце

нява

спол

учли

вост

та н

а св

ое и

ли ч

уждо

опи

сани

е на п

редм

етна

об

стан

овка

в ху

доже

стве

н те

кст с

поре

д ос

ъщес

твяв

анет

о на

кому

ника

тивн

ата

му за

дача

.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а опи

сани

е на п

редм

етна

обс

та-

новк

а в х

удож

еств

ен те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

5511

Дума

та

като

лек

-си

калн

о ср

едст

во в

текс

та

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва н

еутр

ална

и ек

спре

сивн

а ле

ксик

а в те

кст.

Изп

олзв

а изр

азни

те

възм

ожно

сти

на ду

мите

в ре

чева

та

прак

тика

.И

зпол

зва р

азли

чни

изто

чниц

и, вк

лючи

-те

лно

на ел

ектр

онен

нос

ител

, за о

бога

-тя

ване

на р

ечни

ка с

нови

думи

и с

нови

зн

ачен

ия н

а поз

нати

дум

и.Тъ

лкув

а упо

треб

ата н

а екс

прес

ивна

ле

ксик

а в х

удож

еств

ен и

в ме

диен

текс

т.

неут

ралн

а ле

ксик

а, ек

спре

сив-

на л

екси

ка

Разп

озна

ва и

срав

нява

език

ови

факт

и и

зако

номе

рнос

ти (ф

онет

ични

, лек

сика

лни,

си

нтак

тичн

и, м

орфо

логи

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния ч

ужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

5612

Дума

та

като

лек

-си

калн

о ср

едст

во в

текс

та

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва н

еутр

ална

и ек

спре

сивн

а ле

ксик

а в те

кст.

Изп

олзв

а изр

азни

те

възм

ожно

сти

на ду

мите

в ре

чева

та

прак

тика

.И

зпол

зва р

азли

чни

изто

чниц

и,

неут

ралн

а ле

ксик

а, ек

спре

сив-

на л

екси

ка

Разп

озна

ва и

срав

нява

език

ови

факт

и и

зако

номе

рнос

ти (ф

онет

ични

, лек

сика

лни,

си

нтак

тичн

и, м

орфо

логи

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния ч

ужд

език

.

52

12

34

56

78

9вк

лючи

телн

о на

елек

трон

ен н

осит

ел, з

а об

огат

яван

е на р

ечни

ка с

нови

думи

и с

нови

знач

ения

на п

озна

ти д

уми.

Тълк

ува у

потр

ебат

а на е

кспр

есив

на

лекс

ика в

худ

ожес

твен

и в

меди

ен те

кст.

5712

Дума

та

като

лек

-си

калн

о ср

едст

во в

текс

та

Упр

ажне

-ни

е Ра

зпоз

нава

неу

трал

на и

експ

реси

вна

лекс

ика в

текс

т. И

зпол

зва и

зраз

ните

въ

змож

ност

и на

думи

те в

рече

вата

пр

акти

ка.

Изп

олзв

а раз

личн

и из

точн

ици,

вклю

чи-

телн

о на

елек

трон

ен н

осит

ел, з

а обо

га-

тява

не н

а реч

ника

с но

ви ду

ми и

с но

ви

знач

ения

на п

озна

ти д

уми.

Тълк

ува у

потр

ебат

а на е

кспр

есив

на

лекс

ика в

худ

ожес

твен

и в

меди

ен те

кст.

неут

ралн

а ле

ксик

а, ек

спре

сив-

на л

екси

ка

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

5812

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

опис

ание

на

пред

метн

а об

стан

овка

в х

удож

ест-

вен

текс

т

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пред

метн

а обс

тано

вка в

худ

ожес

твен

те

кст с

цел

да: и

зраз

и ес

тети

ческ

ата

си п

редс

тава

за о

писв

анит

е еле

мент

и;

пред

изви

ка у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пр

ежив

яван

е, по

добн

о на

пор

оден

о-то

от н

епос

редс

твен

ото

общ

уван

е с

худо

жест

вено

то о

писа

ние.

Обя

сняв

а фу

нкци

ите н

а пре

дмет

ната

обс

тано

вка

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на ч

овек

а и

свет

а в о

ткъс

а от „

Нем

или-

недр

аги“

. Сп

азва

пра

вила

та н

а кни

жовн

ия и

з-го

вор.

Пос

тавя

лог

ичес

кото

уда

рени

е на

под

ходя

що

мяст

о. А

нали

зира

и

крит

ично

оце

нява

спол

учли

вост

та н

а св

ое и

ли ч

уждо

опи

сани

е на п

редм

етна

об

стан

овка

в ху

доже

стве

н те

кст с

поре

д ос

ъщес

твяв

анет

о на

кому

ника

тивн

ата

му за

дача

.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а опи

сани

е на п

редм

етна

обс

та-

новк

а в х

удож

еств

ен те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

53

12

34

56

78

959

12И

з „Н

еми-

ли-н

едра

-ги

“ (И

ван

Вазо

в) –

II

глав

а

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия к

ъм ет

ниче

скат

а нац

ио-

налн

а общ

ност

чове

к и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

ва-

ни ли

тера

турн

и те

ксто

ве п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на г

ерои

те.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

6012

Дума

та в

речн

иков

ия

съст

ав н

а бъ

лгар

ския

ез

ик

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва до

маш

ни ду

ми и

чуж

ди ду

ми

(чуж

дици

и за

емки

); ос

таре

ли ду

ми.

Тълк

ува у

потр

ебат

а на ч

ужди

думи

и н

а ос

таре

ли ду

ми в

текс

т. У

мее д

а пра

ви

спра

вка с

реч

ник н

а чуж

дите

думи

.

речн

иков

съ

став

на

език

а, до

маш

ни

думи

, чуж

-ди

думи

(ч

ужди

ци и

за

емки

)

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

6113

Дума

та в

речн

иков

ия

съст

ав н

а бъ

лгар

ския

ез

ик

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва до

маш

ни ду

ми и

чуж

ди ду

ми

(чуж

дици

и за

емки

); ос

таре

ли ду

ми.

Тълк

ува у

потр

ебат

а на ч

ужди

думи

и н

а ос

таре

ли ду

ми в

текс

т. У

мее д

а пра

ви

спра

вка с

реч

ник н

а чуж

дите

думи

.

речн

иков

съ

став

на

език

а, до

маш

ни

думи

, чуж

-ди

думи

(ч

ужди

ци и

за

емки

)

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

6213

Дума

та в

речн

иков

ия

съст

ав н

а бъ

лгар

ския

ез

ик

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

дома

шни

думи

и ч

ужди

думи

(ч

ужди

ци и

заем

ки);

оста

рели

думи

. Тъ

лкув

а упо

треб

ата н

а чуж

ди ду

ми и

на

оста

рели

думи

в те

кст.

Уме

е да п

рави

сп

равк

а с р

ечни

к на ч

ужди

те ду

ми.

речн

иков

съ

став

на

език

а, до

маш

ни

думи

, чуж

-ди

думи

(ч

ужди

ци и

за

емки

)

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

54

12

34

56

78

963

13И

з „Н

еми-

ли-н

едра

-ги

“ (И

ван

Вазо

в) –

II

глав

а

Нов

и зн

ания

, уп

ражн

е-ни

е

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„пов

ест“

и р

азпо

знав

а ней

ни ж

анро

ви

хара

ктер

исти

ки, п

рояв

ени

в „Н

еми-

ли-н

едра

ги“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в о

ткъс

а от „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на

геро

ите.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пре

-дм

етна

та о

бста

новк

а за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на ч

овек

а и св

ета в

отк

ъса о

т „Н

емил

и-не

драг

и“.

Нам

ира и

изв

лича

инф

орма

ция о

т худ

о-же

стве

ния т

екст

с ог

лед н

а кон

крет

на

изсл

едов

ател

ска з

адач

а. И

зраз

ява в

печа

т-ле

ния,

чувс

тва,

наст

роен

ия, м

исли

, поз

и-ци

и по

отд

елни

про

блем

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

6413

Конт

ролн

а ра

бота

по

лите

рату

ра

Конт

рол

и оц

енка

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

6513

Звук

ови

пром

ени

в ду

мата

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а слу

чаи

на н

есъо

твет

стви

е ме

жду

изго

вор

и пр

авоп

ис. И

згов

аря

и пи

ше д

омаш

ни и

чуж

ди ду

ми сп

оред

пр

авог

овор

ните

и п

раво

писн

ите п

рави

-ла

. Пра

вилн

о из

гова

ря и

пиш

е дум

и от

те

рмин

олог

ична

та л

екси

ка.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

6614

Звук

ови

пром

ени

в ду

мата

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а слу

чаи

на н

есъо

твет

стви

е ме

жду

изго

вор

и пр

авоп

ис. И

згов

аря

и пи

ше д

омаш

ни и

чуж

ди ду

ми сп

оред

пр

авог

овор

ните

и п

раво

писн

ите п

рави

-ла

. Пра

вилн

о из

гова

ря и

пиш

е дум

и от

те

рмин

олог

ична

та л

екси

ка.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в ч

ас

6714

Звук

ови

пром

ени

в ду

мата

Упр

ажне

-ни

еО

бясн

ява с

луча

и на

нес

ъотв

етст

вие

межд

у из

гово

р и

прав

опис

. Изг

овар

я и

пиш

е дом

ашни

и ч

ужди

думи

спор

ед

прав

огов

орни

те и

пра

вопи

снит

е пра

ви-

ла. П

рави

лно

изго

варя

и п

ише д

уми

от

терм

инол

огич

ната

лек

сика

.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

55

12

34

56

78

968

14И

з „Н

еми-

ли-н

едра

ги“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

III

глав

а

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на п

рина

длеж

ащия

към

етни

ческ

ата

наци

онал

на о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува в

из

учав

ани

лите

рату

рни

текс

тове

пре

-жи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на

геро

ите.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

6914

Из „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ (И

ван

Ва-

зов)

– II

I гл

ава

Нов

и зн

ания

, уп

ражн

е-ни

е

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„пов

ест“

и р

азпо

знав

а ней

ни ж

анро

ви

хара

ктер

исти

ки, п

рояв

ени

в „Н

еми-

ли-н

едра

ги“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в о

ткъс

а от „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на

геро

ите.

Обя

сняв

а спе

цифи

ката

в из

-гр

ажда

нето

на о

браз

а на ч

овек

а и св

ета

в отк

ъса о

т „Н

емил

и-не

драг

и“.

Нам

ира и

изв

лича

инф

орма

ция о

т худ

о-же

стве

ния т

екст

с ог

лед н

а кон

крет

на

изсл

едов

ател

ска з

адач

а. И

зраз

ява в

печа

т-ле

ния,

чувс

тва,

наст

роен

ия, м

исли

, поз

и-ци

и по

отд

елни

про

блем

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7115

Дума

та –

зн

ачен

ие и

пр

авоп

ис

(Обо

бще-

ние)

Разп

озна

ва до

маш

ни ду

ми и

чуж

ди ду

ми

(чуж

дици

и за

емки

); ос

таре

ли ду

ми. И

з-го

варя

и п

ише д

омаш

ни и

чуж

ди ду

ми

спор

ед п

раво

гово

рнит

е и п

раво

писн

ите

прав

ила.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7014

Звук

ови

пром

ени

в ду

мата

Конт

рол-

на р

абот

аО

бясн

ява с

луча

и на

нес

ъотв

етст

вие

межд

у из

гово

р и

прав

опис

. Изг

овар

я и

пиш

е дом

ашни

и ч

ужди

думи

спор

ед

прав

огов

орни

те и

пра

вопи

снит

е пра

ви-

ла. П

рави

лно

изго

варя

и п

ише д

уми

от

терм

инол

огич

ната

лек

сика

.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

морф

олог

ични

) от б

ълга

рски

я ези

к и о

т из

учав

ания

чужд

език

.

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

56

12

34

56

78

973

15И

з „Н

еми-

ли-н

едра

-ги

“ (И

ван

Вазо

в) –

V

глав

а

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на п

рина

длеж

ащия

към

етни

ческ

ата

наци

онал

на о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува в

из

учав

ани

лите

рату

рни

текс

тове

пре

-жи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на

геро

ите.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7415

Из „

Нем

и-ли

-нед

ра-

ги“ (

Ива

н Ва

зов)

– V

гл

ава

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на ет

ниче

скат

а нац

иона

лна о

бщно

ст и

на

граж

данс

ката

нац

иона

лна о

бщно

ст.

Съпо

став

я сво

и це

ннос

ти с

ценн

ости

на

при

надл

ежащ

ия къ

м ет

ниче

скат

а на

цион

ална

общ

ност

чов

ек и

оце

нява

зн

ачен

ията

им

в съо

твет

ния с

оцио

кул-

туре

н ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в

изуч

аван

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве п

ре-

живя

вани

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а ге

роит

е.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7515

Нак

лоне

ние

на гл

агол

а. И

зяви

телн

о на

клон

ение

Нов

и зн

ания

Поз

нава

спец

ифик

ата н

а нак

лоне

ниет

о ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на о

тнош

ение

на

гово

рещ

ото

лице

към

глаг

олно

то

дейс

твие

. Раз

позн

ава и

пра

вилн

о об

ра-

зува

фор

ми н

а изя

вите

лно

накл

онен

ие,

на у

слов

но н

акло

нени

е и н

а пов

елит

ел-

но н

акло

нени

е. У

мее д

а изп

олзв

а изр

аз-

ните

възм

ожно

сти

на ви

дове

те н

акло

не-

ния в

текс

т спо

ред ц

елта

на о

бщув

ане.

накл

онен

ие

на гл

агол

а, из

явит

елно

на

клон

ение

, ус

ловн

о на

клон

ение

, по

вели

тел-

но н

акло

не-

ние

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

57

12

34

56

78

976

16Н

акло

нени

е на

глаг

ола.

Изя

вите

лно

накл

онен

ие

Нов

и зн

ания

Поз

нава

спец

ифик

ата н

а нак

лоне

ниет

о ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на о

тнош

ение

на

гово

рещ

ото

лице

към

глаг

олно

то

дейс

твие

. Раз

позн

ава и

пра

вилн

о об

ра-

зува

фор

ми н

а изя

вите

лно

накл

онен

ие,

на у

слов

но н

акло

нени

е и н

а пов

елит

ел-

но н

акло

нени

е. У

мее д

а изп

олзв

а изр

аз-

ните

възм

ожно

сти

на ви

дове

те н

акло

не-

ния в

текс

т спо

ред ц

елта

на о

бщув

ане.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7716

Нак

лоне

ние

на гл

агол

а. И

зяви

телн

о на

клон

ение

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це къ

м гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

ител

-но

нак

лоне

ние.

Уме

е да и

зпол

зва и

зраз

-ни

те въ

змож

ност

и на

видо

вете

нак

лоне

-ни

я в те

кст с

поре

д цел

та н

а общ

уван

е.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

7816

Под

гото

вка

за съ

зда-

ване

на

отго

вор

на

нрав

стве

н въ

прос

Упр

ажне

-ни

е, КК

П

озна

ва и

изп

олзв

а раз

личн

и на

чини

за

ред

акти

ране

на т

екст

, за д

а пос

тиг-

не п

рави

лнос

т и у

мест

ност

на и

зказ

а. Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Пла

нира

, стр

укту

рира

, ком

пози

ра и

гра-

фичн

о оф

ормя

текс

та, к

ойто

създ

ава.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.И

ма ф

орми

рани

пра

вопи

сни

нави

ци п

о от

нош

ение

на ч

есто

упо

треб

яван

и ду

ми и

на

думи

от т

ерми

ноло

гичн

ата л

екси

ка.

Реда

ктир

а тек

ст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

7916

Клас

на р

а-бо

та №

1Ко

нтро

л и

оцен

ка

Оце

нки

от кл

асна

ра

бота

8016

Клас

на р

а-бо

та №

1Ко

нтро

л и

оцен

каО

ценк

и от

клас

на

рабо

та

58

12

34

56

78

981

17П

исан

е на

отго

вор

на

нрав

стве

н въ

прос

Упр

ажне

-ни

е, КК

П

озна

ва и

изп

олзв

а раз

личн

и на

чини

за

ред

акти

ране

на т

екст

, за д

а пос

тиг-

не п

рави

лнос

т и у

мест

ност

на и

зказ

а. Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Пла

нира

, стр

укту

рира

, ком

пози

ра и

гра-

фичн

о оф

ормя

текс

та, к

ойто

създ

ава.

Спаз

ва кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.И

ма ф

орми

рани

пра

вопи

сни

нави

ци п

о от

нош

ение

на ч

есто

упо

треб

яван

и ду

ми и

на

думи

от т

ерми

ноло

гичн

ата л

екси

ка.

Реда

ктир

а тек

ст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

8217

Усло

вно

накл

онен

иеН

ови

знан

ияП

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це к

ъм гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

и-те

лно

накл

онен

ие. У

мее д

а изп

олзв

а из

разн

ите в

ъзмо

жнос

ти н

а вид

овет

е на

клон

ения

в те

кст с

поре

д це

лта н

а об

щув

ане.

усло

вно

накл

онен

иеРа

зпоз

нава

и ср

авня

ва за

коно

мерн

ости

(ф

онет

ични

, лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

език

ови

факт

и и

зако

номе

рнос

ти (ф

оне-

тичн

и, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и, м

орфо

ло-

гичн

и) о

т бъл

гарс

кия е

зик и

от и

зуча

вани

я чу

жд ез

ик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

8317

Усло

вно

накл

онен

иеН

ови

знан

ияП

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це к

ъм гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

и-те

лно

накл

онен

ие. У

мее д

а изп

олзв

а из

разн

ите в

ъзмо

жнос

ти н

а вид

овет

е на

клон

ения

в те

кст с

поре

д це

лта н

а об

щув

ане.

усло

вно

накл

онен

иеРа

зпоз

нава

и ср

авня

ва за

коно

мерн

ости

(ф

онет

ични

, лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

език

ови

факт

и и

зако

номе

рнос

ти (ф

оне-

тичн

и, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и, м

орфо

ло-

гичн

и) о

т бъл

гарс

кия е

зик и

от и

зуча

вани

я чу

жд ез

ик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

8417

Поп

равк

а на

клас

на

рабо

та №

1

Упр

ажне

-ни

е

59

12

34

56

78

985

17И

з „Н

еми-

ли-н

едра

-ги

“ (И

ван

Вазо

в) –

Х

глав

а

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни л

итер

атур

ни те

ксто

ве п

режи

вява

-ни

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

ВТО

РИ У

ЧЕБ

ЕН С

РОК

− 1

6 се

дмиц

и X

5 ч

аса

седм

ично

= 8

0 ча

са

8618

Усло

вно

накл

онен

иеУ

праж

не-

ние

Поз

нава

спец

ифик

ата н

а нак

лоне

ниет

о ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на о

тнош

ение

на

гово

рещ

ото

лице

към

глаг

олно

то

дейс

твие

. Раз

позн

ава и

пра

вилн

о об

ра-

зува

фор

ми н

а изя

вите

лно

накл

онен

ие,

на у

слов

но н

акло

нени

е и н

а пов

елит

ел-

но н

акло

нени

е. У

мее д

а изп

олзв

а изр

аз-

ните

възм

ожно

сти

на ви

дове

те н

акло

не-

ния в

текс

т спо

ред ц

елта

на о

бщув

ане.

усло

вно

накл

онен

иеРа

зпоз

нава

и ср

авня

ва за

коно

мерн

ости

(ф

онет

ични

, лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

език

ови

факт

и и

зако

номе

рнос

ти (ф

оне-

тичн

и, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и, м

орфо

ло-

гичн

и) о

т бъл

гарс

кия е

зик и

от и

зуча

вани

я чу

жд ез

ик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

8718

Пов

елит

ел-

но н

акло

не-

ние

Нов

и зн

ания

Поз

нава

спец

ифик

ата н

а нак

лоне

ниет

о ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на о

тнош

ение

на

гово

рещ

ото

лице

към

глаг

олно

то

дейс

твие

. Раз

позн

ава и

пра

вилн

о об

ра-

зува

фор

ми н

а изя

вите

лно

накл

онен

ие,

на у

слов

но н

акло

нени

е и н

а пов

елит

ел-

но н

акло

нени

е. У

мее д

а изп

олзв

а изр

аз-

ните

възм

ожно

сти

на ви

дове

те н

акло

не-

ния в

текс

т спо

ред ц

елта

на о

бщув

ане.

пове

лите

л-но

нак

лоне

-ни

е

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

60

12

34

56

78

988

18И

з „Н

еми-

ли-н

едра

-ги

“ (И

ван

Вазо

в) –

Х

глав

а

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„п

овес

т“ и

раз

позн

ава н

ейни

жан

рови

ха

ракт

ерис

тики

, про

явен

и в „

Нем

и-ли

-нед

раги

“.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

отк

ъса о

т „Н

е-ми

ли-н

едра

ги“ д

ейст

вият

а и р

азви

тиет

о на

геро

я. О

бясн

ява ф

ункц

иите

на п

ре-

дмет

ната

обс

тано

вка з

а изг

ражд

анет

о на

обр

аза н

а чов

ека и

свет

а в о

ткъс

а от

„Нем

или-

недр

аги“

.

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о (о

ткъс

от)

из

учав

ан х

удож

еств

ен те

кст у

твър

ждав

а св

оите

иде

и и

ценн

ости

и/и

ли о

трич

а дру

-ги

, и се

обо

снов

ава ч

рез п

риме

ри о

т худ

о-же

стве

ния и

зказ

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

8918

Из „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ (И

ван

Ва-

зов)

– Х

VII

глав

а (еп

и-ло

г)

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на п

рина

длеж

ащия

към

етни

ческ

ата

наци

онал

на о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува в

из

учав

ани

лите

рату

рни

текс

тове

пре

-жи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на

геро

ите.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

9018

„Нем

и-ли

-нед

раги

“ (И

ван

Ва-

зов)

Обо

бще-

ние

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„пов

ест“

и р

азпо

знав

а ней

ни ж

анро

ви

хара

ктер

исти

ки, п

рояв

ени

в „Н

еми-

ли-н

едра

ги“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в о

ткъс

а от „

Нем

и-ли

-нед

раги

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на

геро

ите.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пре

-дм

етна

та о

бста

новк

а за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на ч

овек

а и св

ета в

отк

ъса о

т „Н

емил

и-не

драг

и“.

Нам

ира и

изв

лича

инф

орма

ция о

т худ

о-же

стве

ния т

екст

с ог

лед н

а кон

крет

на

изсл

едов

ател

ска з

адач

а. И

зраз

ява в

печа

т-ле

ния,

чувс

тва,

наст

роен

ия, м

исли

, поз

и-ци

и по

отд

елни

про

блем

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

61

12

34

56

78

991

19П

овел

ител

-но

нак

лоне

-ни

е

Упр

ажне

-ни

е П

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це къ

м гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

ител

-но

нак

лоне

ние.

Уме

е да и

зпол

зва и

зраз

-ни

те въ

змож

ност

и на

видо

вете

нак

лоне

-ни

я в те

кст с

поре

д цел

та н

а общ

уван

е.

пове

лите

л-но

нак

лоне

-ни

е

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

9219

Пре

изка

зни

глаг

олни

фо

рми

Нов

и зн

ания

Поз

нава

спец

ифик

ата н

а нак

лоне

ниет

о ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на о

тнош

ение

на

гово

рещ

ото

лице

към

глаг

олно

то

дейс

твие

. Раз

позн

ава и

пра

вилн

о об

ра-

зува

фор

ми н

а изя

вите

лно

накл

онен

ие,

на у

слов

но н

акло

нени

е и н

а пов

елит

ел-

но н

акло

нени

е. У

мее д

а изп

олзв

а изр

аз-

ните

възм

ожно

сти

на ви

дове

те н

акло

не-

ния в

текс

т спо

ред ц

елта

на о

бщув

ане.

преи

зказ

ни

глаг

олни

фо

рми

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

9319

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

ра

зказ

по

преж

ивян

о

Нов

и зн

ания

,КК

Създ

ава в

уст

на и

в пи

смен

а фор

ма

разк

аз п

о пр

ежив

яно

с цел

да: и

зраз

и тв

орче

ски

дейс

твит

елни

пре

живя

вани

я, чу

вств

а и о

цени

важн

остт

а на т

ова

изра

зява

не; з

аинт

ригу

ва въ

зпри

емат

еля

с раз

казв

анат

а ист

ория

. Ана

лизи

ра и

кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д раз

каз п

о пр

ежив

яно

спор

ед о

същ

еств

яван

ето

на ко

муни

ка-

тивн

ата м

у за

дача

.Сп

азва

пра

вила

та н

а кни

жовн

ия и

зго-

вор.

Спа

зва и

зуче

ните

книж

овни

език

о-ви

пра

вила

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

енат

а тво

рба.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

С.

181

62

12

34

56

78

994

19Тв

орче

ски

текс

тове

–

разк

аз п

о пр

ежив

яно

Нов

и зн

ания

,КК

Създ

ава в

уст

на и

в пи

смен

а фор

ма

разк

аз п

о пр

ежив

яно

с цел

да: и

зраз

и тв

орче

ски

дейс

твит

елни

пре

живя

вани

я, чу

вств

а и о

цени

важн

остт

а на т

ова

изра

зява

не; з

аинт

ригу

ва въ

зпри

емат

еля

с раз

казв

анат

а ист

ория

. Ана

лизи

ра и

кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д раз

каз п

о пр

ежив

яно

спор

ед о

същ

еств

яван

ето

на ко

муни

ка-

тивн

ата м

у за

дача

. Спа

зва п

рави

лата

на

книж

овни

я изг

овор

. Спа

зва и

зуче

ните

кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

енат

а тво

рба.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

9519

„Едн

а бъ

лгар

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия

към

етни

ческ

ата н

ацио

-на

лна о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

-ва

ни л

итер

атур

ни те

ксто

ве п

режи

вява

-ни

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя.

комп

озиц

ияИ

зраз

ява в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва, н

астр

ое-

ния,

мисл

и, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

9620

Пре

изка

зни

глаг

олни

фо

рми

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це къ

м гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

ител

-но

нак

лоне

ние.

Уме

е да и

зпол

зва и

зраз

-ни

те въ

змож

ност

и на

видо

вете

нак

лоне

-ни

я в те

кст с

поре

д цел

та н

а общ

уван

е.

преи

зказ

ни

глаг

олни

фо

рми

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

63

12

34

56

78

997

20П

реиз

казн

и гл

агол

ни

форм

и

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це къ

м гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

ител

-но

нак

лоне

ние.

Уме

е да и

зпол

зва и

зраз

-ни

те въ

змож

ност

и на

видо

вете

нак

лоне

-ни

я в те

кст с

поре

д цел

та н

а общ

уван

е.

преи

зказ

ни

глаг

олни

фо

рми

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

от

устн

о из

-пи

тван

е

9820

„Едн

а бъ

лгар

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„ком

пози

ция“

. Обя

сняв

а отн

ошен

ията

ме

жду

нача

лото

и кр

ая н

а раз

каза

„Едн

а бъ

лгар

ка“ и

оце

нява

знач

ение

то и

м за

за

върш

енос

тта н

а тек

ста.

Обя

сняв

а зн

ачен

ието

на с

юже

та в

разк

аза „

Една

бъ

лгар

ка“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Е

дна

бълг

арка

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на

геро

ите в

сюже

та. Р

азпо

знав

а и о

бясн

я-ва

фун

кции

те н

а стр

укту

рни

елем

енти

на

раз

каза

„Едн

а бъл

гарк

а“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

9920

„Едн

а бъ

лгар

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

да

съпо

ста-

вим;

да

разс

ъжда

-ва

ме

Нов

и зн

ания

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„ком

пози

ция“

. Обя

сняв

а отн

ошен

ията

ме

жду

нача

лото

и кр

ая н

а раз

каза

„Едн

а бъ

лгар

ка“ и

оце

нява

знач

ение

то и

м за

за

върш

енос

тта н

а тек

ста.

Обя

сняв

а зна

чени

ето

на сю

жета

в ра

з-ка

за „Е

дна б

ълга

рка“

.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„Едн

а бъл

гарк

а“

дейс

твия

та и

раз

вити

ето

на ге

роит

е в

сюже

та. Р

азпо

знав

а и о

бясн

ява ф

ункц

и-ит

е на с

трук

турн

и ел

емен

ти н

а раз

каза

„Е

дна б

ълга

рка“

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

64

12

34

56

78

910

020

„Едн

а бъ

лгар

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

да

разг

ова-

ряме

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„к

омпо

зици

я“. О

бясн

ява о

тнош

ения

та

межд

у на

чало

то и

края

на р

азка

за „Е

дна

бълг

арка

“ и о

ценя

ва зн

ачен

ието

им

за

завъ

ршен

остт

а на т

екст

а.О

бясн

ява з

наче

ниет

о на

сюже

та в

раз-

каза

„Едн

а бъл

гарк

а“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Е

дна б

ълга

рка“

де

йств

ията

и р

азви

тиет

о на

геро

ите в

сю

жета

. Раз

позн

ава и

обя

сняв

а фун

кци-

ите н

а стр

укту

рни

елем

енти

на р

азка

за

„Едн

а бъл

гарк

а“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и/

или

рабо

-та

по

груп

и

101

21Тр

ансф

ор-

мира

не н

а ху

доже

ст-

вен

текс

т с

преи

зказ

ни

глаг

олни

фо

рми

в те

кст с

гл

агол

ни

форм

и за

из

явит

елно

на

клон

ение

Упр

ажне

-ни

е , К

КП

озна

ва сп

ециф

икат

а на н

акло

нени

ето

като

нач

ин за

изр

азяв

ане н

а отн

ошен

ие

на го

воре

щот

о ли

це къ

м гл

агол

ното

де

йств

ие. Р

азпо

знав

а и п

рави

лно

обра

-зу

ва ф

орми

на и

зяви

телн

о на

клон

ение

, на

усл

овно

нак

лоне

ние и

на п

овел

ител

-но

нак

лоне

ние.

Уме

е да и

зпол

зва и

зраз

-ни

те въ

змож

ност

и на

видо

вете

нак

лоне

-ни

я в те

кст с

поре

д цел

та н

а общ

уван

е.

преи

зказ

ни

глаг

олни

фо

рми

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

102

21Съ

вмес

тна

упот

реба

на

глаг

олни

вр

емен

а и

накл

онен

ия

Нов

и зн

ания

Тълк

ува с

ъвме

стна

та у

потр

еба н

а гл

агол

ни вр

емен

а и н

акло

нени

я в х

у-до

жест

вен

текс

т. У

мее п

рави

лно

съв-

мест

но да

изп

олзв

а гла

голн

и вр

емен

а и

накл

онен

ия в

рече

вата

пра

ктик

а.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

65

12

34

56

78

910

321

„Едн

а бъ

лгар

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

думи

и

обра

зи;

сред

кни-

гите

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„к

омпо

зици

я“. О

бясн

ява о

тнош

ения

та

межд

у на

чало

то и

края

на р

азка

за „Е

дна

бълг

арка

“ и о

ценя

ва зн

ачен

ието

им

за

завъ

ршен

остт

а на т

екст

а.О

бясн

ява з

наче

ниет

о на

сюже

та в

раз-

каза

„Едн

а бъл

гарк

а“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Е

дна б

ълга

рка“

де

йств

ията

и р

азви

тиет

о на

геро

ите в

сю

жета

. Раз

позн

ава и

обя

сняв

а фун

кци-

ите н

а стр

укту

рни

елем

енти

на р

азка

за

„Едн

а бъл

гарк

а“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и/

или

рабо

-та

по

груп

и

104

21Тв

орче

ски

текс

тове

–

отго

вор

на

лите

рату

-ре

нвъ

прос

Упр

ажне

-ни

е,КК

Създ

ава в

пис

мена

фор

ма кр

атък

от-

гово

р на

лит

ерат

урен

въпр

ос с

цел

да

обос

нове

раз

бира

нето

си за

пос

таве

ния

под в

ъпро

с тек

стов

елем

ент.

Ана

лизи

ра

и кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д кра

тък о

тгов

ор н

а лит

е-ра

туре

н въ

прос

спор

ед о

същ

еств

яван

е-то

на к

омун

икат

ивна

та м

у за

дача

.Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а кра

тък о

тгов

ор н

а лит

ерат

урен

въ

прос

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

105

21„О

пълч

ен-

ците

на

Шип

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на п

рина

длеж

ащия

към

етни

ческ

ата

наци

онал

на о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

ите.

ода

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. А

нали

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия

текс

т.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

5. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

66

12

34

56

78

910

622

Съвм

естн

а уп

отре

ба

на гл

агол

ни

врем

ена и

на

клон

ения

Нов

и зн

ания

Тъ

лкув

а съв

мест

ната

упо

треб

а на

глаг

олни

врем

ена и

нак

лоне

ния в

ху-

доже

стве

н те

кст.

Уме

е пра

вилн

о съ

в-ме

стно

да и

зпол

зва г

лаго

лни

врем

ена и

на

клон

ения

в ре

чева

та п

ракт

ика.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.10

722

Съвм

естн

а уп

отре

ба

на гл

агол

ни

врем

ена и

на

клон

ения

Упр

ажне

-ни

еТъ

лкув

а съв

мест

ната

упо

треб

а на

глаг

олни

врем

ена и

нак

лоне

ния в

худ

о-же

стве

н те

кст.

Уме

е пра

вилн

о съ

вмес

тно

да и

зпол

зва

глаг

олни

врем

ена и

нак

лоне

ния в

реч

е-ва

та п

ракт

ика.

Разп

озна

ва и

срав

нява

зако

номе

рнос

ти

(фон

етич

ни, л

екси

калн

и, си

нтак

тичн

и,ез

иков

и фа

кти

и за

коно

мерн

ости

(фон

е-ти

чни,

лек

сика

лни,

синт

акти

чни,

мор

фоло

-ги

чни)

от б

ълга

рски

я ези

к и о

т изу

чава

ния

чужд

език

.

108

22„О

пълч

ен-

ците

на

Шип

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то „о

да“

и ра

зпоз

нава

ней

ни ж

анро

ви х

арак

те-

рист

ики,

про

явен

и в „

Опъ

лчен

ците

на

Шип

ка“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „О

пълч

енци

те

на Ш

ипка

“ пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, съ

стоя

ния н

а гер

оите

. Обя

сняв

а фун

к-ци

ите н

а лир

ичес

кия г

овор

ител

за и

з-гр

ажда

нето

на о

браз

а на с

вета

и ч

овек

а в „

Опъ

лчен

ците

на Ш

ипка

“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удо-

жест

вени

я тек

ст. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

109

22„О

пълч

ен-

ците

на

Шип

ка“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

да

съпо

ста-

вим;

да р

аз-

съжд

авам

е;

да р

азго

ва-

ряме

думи

и

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„ода

“ и

разп

озна

ва н

ейни

жан

рови

хар

акте

-ри

стик

и, п

рояв

ени

в „О

пълч

енци

те н

а Ш

ипка

“.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„Опъ

лчен

ците

на

Шип

ка“ п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия,

съст

ояни

я на г

ерои

те. О

бясн

ява ф

унк-

циит

е на л

ирич

ески

я гов

орит

ел за

из-

граж

дане

то н

а обр

аза н

а све

та и

чов

ека

в „О

пълч

енци

те н

а Шип

ка“.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удо-

жест

вени

я тек

ст. О

тчит

а жан

рови

те м

у сп

ециф

ики.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

67

12

34

56

78

9об

рази

; ср

ед кн

и-ги

те11

022

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

ра

зказ

по

преж

ивян

о

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

уст

на и

в пи

смен

а фор

ма

разк

аз п

о пр

ежив

яно

с цел

да: и

зраз

и тв

орче

ски

дейс

твит

елни

пре

живя

вани

я, чу

вств

а и о

цени

важн

остт

а на т

ова

изра

зява

не; з

аинт

ригу

ва въ

зпри

емат

еля

с раз

казв

анат

а ист

ория

. Ана

лизи

ра и

кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д раз

каз п

о пр

ежив

яно

спор

ед о

същ

еств

яван

ето

на ко

муни

ка-

тивн

ата м

у за

дача

. Спа

зва п

рави

лата

на

книж

овни

я изг

овор

. Спа

зва и

зуче

ните

кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

енат

а тво

рба.

Оце

нки

от

дома

шна

ра

бота

111

23Ду

мите

ка

то ч

асти

на

реч

та

Обо

бще-

ние

Поз

нава

спец

ифик

ата н

а нак

лоне

ниет

о ка

то н

ачин

за и

зраз

яван

е на о

тнош

ение

на

гово

рещ

ото

лице

към

глаг

олно

то

дейс

твие

. Раз

позн

ава и

пра

вилн

о об

ра-

зува

фор

ми н

а изя

вите

лно

накл

онен

ие,

на у

слов

но н

акло

нени

е и н

а пов

елит

ел-

но н

акло

нени

е. У

мее д

а изп

олзв

а изр

аз-

ните

възм

ожно

сти

на ви

дове

те н

акло

не-

ния в

текс

т спо

ред ц

елта

на о

бщув

ане.

Уме

е пра

вилн

о съ

вмес

тно

да и

зпол

зва

глаг

олни

врем

ена и

нак

лоне

ния в

реч

е-ва

та п

ракт

ика.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

112

23П

одго

товк

а за

клас

на

рабо

та

Упр

ажне

-ни

еО

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

в кла

с

68

12

34

56

78

911

323

„Бъл

гар-

ския

т ези

к“

(Ива

н Ва

-зо

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти н

а пр

инад

лежа

щия к

ъм ет

ниче

скат

а нац

ио-

налн

а общ

ност

чове

к и о

ценя

ва зн

аче-

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а пре

живя

-ва

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на г

ерои

те.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Ана

ли-

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

114

23„Б

ълга

р-ск

ият е

зик“

(И

ван

Ва-

зов)

– да

съ

пост

а-ви

м; да

раз

-съ

ждав

аме

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва ж

анро

ви х

арак

тери

стик

и на

од

ата,

проя

вени

в „Б

ълга

рски

ят ез

ик“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Б

ълга

рски

-ят

език

“ пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, съ

стоя

ния н

а гер

оя.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а лир

ичес

кия

гово

рите

л за

изг

ражд

анет

о на

обр

аза н

а св

ета и

чов

ека в

„Бъл

гарс

кият

език

“.И

дент

ифиц

ира и

нтер

прет

иран

и в „

Бъл-

гарс

кият

език

“ про

блем

и и

конф

ликт

и,

съпо

став

я ги

със с

ъвре

менн

остт

а и ги

св

ързв

а с л

ични

иде

и, за

да о

босн

ове

своя

глед

на то

чка.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

115

23„Б

ълга

р-ск

ият е

зик“

(И

ван

Ва-

зов)

– да

ра

згов

аря-

ме; д

уми

и об

рази

; ср

ед кн

и-ги

те

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

жан

рови

хар

акте

рист

ики

на

одат

а, пр

ояве

ни в

„Бъл

гарс

кият

език

“. Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„Бъл

гарс

кият

ез

ик“ п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

я-ни

я на г

ероя

. Обя

сняв

а фун

кции

те н

а ли

риче

ския

гово

рите

л за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на с

вета

и чо

века

в „Б

ълга

р-ск

ият е

зик“

. Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

ети-

рани

в „Б

ълга

рски

ят ез

ик“ п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

съпо

став

я ги

със с

ъвре

мен-

ност

та и

ги св

ързв

а с ли

чни

идеи

, за д

а об

осно

ве св

оя гл

една

точк

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Нам

ира

и из

влич

а инф

орма

ция о

т худ

ожес

твен

ия

текс

т с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

л-ск

а зад

ача.

Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

еств

ения

те

кст.

Отч

ита ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

69

12

34

56

78

911

624

Клас

на р

а-бо

та №

2Кл

асна

ра

бота

Вл

адее

език

ови

сред

ства

, свъ

рзан

и с

фоне

тичн

и, м

орфо

логи

чни,

синт

акти

чни

и ле

ксик

ални

явле

ния,

и ги

изп

олзв

а ум

естн

о в р

ечев

ата п

ракт

ика.

Служ

и си

с р

азно

обра

зни

синт

акти

чни

конс

трук

-ци

и и

изпо

лзва

сино

нимн

и ва

риан

ти

спор

ед ц

елта

на о

бщув

ане.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

117

24Кл

асна

ра-

бота

№ 2

Клас

на

рабо

таВл

адее

език

ови

сред

ства

, свъ

рзан

и с

фоне

тичн

и, м

орфо

логи

чни,

синт

акти

чни

и ле

ксик

ални

явле

ния,

и ги

изп

олзв

а ум

естн

о в р

ечев

ата п

ракт

ика.

Служ

и си

с р

азно

обра

зни

синт

акти

чни

конс

трук

-ци

и и

изпо

лзва

сино

нимн

и ва

риан

ти

спор

ед ц

елта

на о

бщув

ане.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

118

24Бъ

лгар

инът

въ

в въз

-ро

жден

ския

св

ят

Обо

бще-

ние

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

етни

ческ

ата н

ацио

налн

а общ

ност

и

на гр

ажда

нска

та н

ацио

налн

а общ

ност

. Съ

пост

авя с

вои

ценн

ости

с це

ннос

ти

на п

рина

длеж

ащия

към

етни

ческ

ата

наци

онал

на о

бщно

ст ч

овек

и о

ценя

ва

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

ите.

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

ети-

рани

в ли

тера

турн

и те

ксто

ве п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

свър

зва п

риме

ри за

таки

ва

проб

леми

и ко

нфли

кти

с лич

ни и

деи,

за

да о

босн

ове л

ична

глед

на то

чка.

Разп

оз-

нава

по

откъ

с от и

зуче

но п

роиз

веде

ние

него

вия а

втор

и (з

агла

виет

о на

) сам

ото

прои

звед

ение

. Свъ

рзва

име

на н

а гер

ои

от и

зуче

но п

роиз

веде

ние с

име

то н

а не

гови

я авт

ор и

със з

агла

виет

о на

про

-из

веде

ниет

о.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Раз

ли-

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

вани

пов

еств

ова-

телн

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

в сю

жета

. Раз

ли-

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

вани

пое

тиче

ски

лите

рату

рни

текс

тове

пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя. Р

азпо

з-на

ва и

обя

сняв

а фун

кции

те н

а стр

укту

рни

елем

енти

на р

азка

за и

тълк

ува и

зуча

вани

ра

зказ

и съ

обра

зно

конк

ретн

ите п

рояв

-ле

ния н

а жан

ра. П

озна

ва зн

ачен

ието

на

поня

тият

а „по

вест

“ и „о

да“ и

раз

позн

ава

техн

и жа

нров

и ха

ракт

ерис

тики

.Тъ

лкув

а (от

къси

от)

изу

чава

на п

овес

т, ра

зказ

и о

да съ

обра

зно

конк

ретн

ите п

ро-

явле

ния н

а жан

ра. П

озна

ва зн

ачен

ието

на

пон

ятия

та „к

омпо

зици

я“, „

лири

ческ

и го

вори

тел“

, „ли

риче

ски

геро

й“ и

обя

сняв

а те

хнит

е фун

кции

за и

згра

ждан

ето

на

70

12

34

56

78

9Св

ързв

а изу

чено

про

изве

дени

е с и

мето

на

авто

ра, с

жан

ра и

с им

ена н

а гер

ои

от п

роиз

веде

ниет

о. С

върз

ва и

зуче

но

прои

звед

ение

с ин

терп

рети

рани

в не

го

моти

ви.

Опр

едел

я нач

ини,

по

коит

о (о

ткъс

от)

ко

нкре

тен

лите

рату

рен

текс

т въз

дейс

тва

есте

тиче

ски,

и се

обо

снов

ава ч

рез п

ри-

мери

от х

удож

еств

ения

изк

аз. О

ткри

ва

в кни

жни

и уе

б ба

зира

ни и

зточ

ници

да

нни/

факт

и, тъ

лкув

ания

на д

анни

/фа

кти

и ил

юст

рати

вен

мате

риал

, за д

а из

пълн

и ко

нкре

тна и

зсле

дова

телс

ка

зада

ча, с

върз

ана н

апри

мер

с тво

рче-

скат

а ист

ория

, с и

стор

ичес

ките

и/и

ли

авто

рово

биог

рафи

чнит

е обс

тоят

елст

ва

на н

апис

ване

то, с

ист

ория

та н

а чет

ене,

с из

дате

лска

та и

стор

ия н

а изу

чава

н те

кст.

обра

за н

а чов

ека и

свет

а в и

зуча

вани

ли-

тера

турн

и те

ксто

ве. О

бясн

ява з

наче

ниет

о на

сюже

та в

пове

ство

вате

лни

текс

тове

. О

ценя

ва за

върш

ека н

а дъл

ъг п

овес

твов

а-те

лен

текс

т във

връз

ка с

него

вия с

юже

т. П

одре

жда с

ъбит

ията

от ф

абул

ата н

а изу

-ча

вано

про

изве

дени

е спо

ред с

юже

та м

у.

Обя

сняв

а отн

ошен

ията

меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая н

а изу

чава

ни л

итер

атур

ни те

ксто

ве

от р

азли

чни

жанр

ове и

оце

нява

знач

ение

-то

им

за за

върш

енос

тта н

а тек

ста.

Тълк

ува с

мисъ

ла н

а изр

ечен

ие о

т изу

-ча

ван

дълъ

г пов

еств

оват

елен

текс

т в

пове

ство

вате

лния

конт

екст

. Раз

лича

ва

необ

ичай

но ст

рупв

ане н

а дум

и съ

с схо

ден

звук

ов и

/или

мор

феме

н съ

став

в от

носи

-те

лно

крат

ък о

ткъс

от х

удож

еств

ен те

кст

и об

ясня

ва зн

ачен

ието

му

за и

згра

ждан

ето

на см

исъл

а на о

ткъс

а.11

924

Из „

До Ч

и-ка

го и

на-

зад“

(Але

ко

Конс

тант

и-но

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о.Съ

пост

авя ц

енно

сти

на ч

овек

а в о

б-щ

еств

ото

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в

съот

ветн

ия со

циок

улту

рен

конт

екст

. Ра

злич

ава и

тълк

ува п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на г

ерои

те.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Ана

ли-

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

120

24И

з „До

Чи-

каго

и н

а-за

д“ (А

леко

Ко

нста

нти-

нов)

– р

або-

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о.Съ

пост

авя ц

енно

сти

на ч

овек

а в о

б-щ

еств

ото

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в

съот

ветн

ия со

циок

улту

рен

конт

екст

. Ра

злич

ава и

тълк

ува п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на г

ерои

те.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Ана

ли-

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

71

12

34

56

78

912

125

Поп

равк

а на

клас

на

рабо

та №

2

Упр

ажне

-ни

еВл

адее

език

ови

сред

ства

, свъ

рзан

и с

фоне

тичн

и, м

орфо

логи

чни,

синт

акти

чни

и ле

ксик

ални

явле

ния,

и ги

изп

олзв

а ум

естн

о в р

ечев

ата п

ракт

ика.

Служ

и си

с р

азно

обра

зни

синт

акти

чни

конс

трук

-ци

и и

изпо

лзва

сино

нимн

и ва

риан

ти

спор

ед ц

елта

на о

бщув

ане.

122

25Съ

став

но

сказ

уемо

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

став

но ск

азуе

мо в

изре

-че

ние.

Пра

вилн

о об

разу

ва и

изп

олзв

а съ

став

но ск

азуе

мо в

рече

вата

пра

ктик

а.

съст

авно

ск

азуе

моСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

в бъ

лгар

ския

език

с ан

алог

ични

език

ови

един

ици

от и

зуча

вани

я чуж

д ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

123

25И

з „До

Чи-

каго

и н

а-за

д“ (А

леко

Ко

нста

н-ти

нов)

– да

съ

пост

а-ви

м; да

раз

-съ

ждав

аме

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о.Съ

пост

авя ц

енно

сти

на ч

овек

а в о

б-щ

еств

ото

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в

съот

ветн

ия со

циок

улту

рен

конт

екст

. Ра

злич

ава и

тълк

ува в

отк

ъса о

т „До

Чи

каго

и н

азад

“ дей

стви

ята и

раз

вити

е-то

на г

ерои

те. О

бясн

ява ф

ункц

иите

на

пред

метн

ата о

бста

новк

а за и

згра

ждан

е-то

на о

браз

а на ч

овек

а и св

ета в

отк

ъса

от „Д

о Чи

каго

и н

азад

“. И

дент

ифиц

ира

инте

рпре

тира

ни в

откъ

са о

т „До

Чи-

каго

и н

азад

“ про

блем

и и

конф

ликт

и,

свър

зва п

риме

ри за

таки

ва п

робл

еми

и ко

нфли

кти

с лич

ни и

деи,

за да

обо

снов

е св

оя гл

една

точк

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

124

25И

з „До

Чи-

каго

и н

а-за

д“ (А

леко

Ко

нста

н-ти

нов)

– да

ра

згов

аря-

ме; д

уми

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на

чове

ка в

общ

еств

ото.

Съпо

став

я цен

ност

и на

чове

ка в

обще

ст-

вото

и о

ценя

ва зн

ачен

ията

им

в съо

твет

-ни

я соц

иоку

лтур

ен ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и

тълк

ува в

отк

ъса о

т „До

Чик

аго

и на

-за

д“ де

йств

ията

и р

азви

тиет

о на

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

72

12

34

56

78

9и

обра

зи;

сред

кни-

гите

геро

ите.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а пре

д-ме

тнат

а обс

тано

вка з

а изг

ражд

анет

о на

обр

аза н

а чов

ека и

свет

а в о

ткъс

а от

„До

Чика

го и

наз

ад“.

Иде

нтиф

ицир

а ин

терп

рети

рани

в от

къса

от „

До Ч

и-ка

го и

наз

ад“ п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

св

ързв

а при

мери

за та

кива

про

блем

и и

конф

ликт

и с л

ични

иде

и, за

да о

босн

ове

своя

глед

на то

чка.

125

25Тв

орче

ски

текс

тове

–

опис

ание

на

пред

метн

а об

стан

овка

в х

удож

ест-

вен

текс

т

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

уст

на ф

орма

опи

сани

е на

пред

метн

а обс

тано

вка в

худ

ожес

твен

те

кст с

цел

да: и

зраз

и ес

тети

ческ

ата

си п

редс

тава

за о

писв

анит

е еле

мент

и;

пред

изви

ка у

слуш

ател

я ест

етич

еско

пр

ежив

яван

е, по

добн

о на

пор

оден

о-то

от н

епос

редс

твен

ото

общ

уван

е с

худо

жест

вено

то о

писа

ние.

Обя

сняв

а фу

нкци

ите н

а пре

дмет

ната

обс

тано

вка

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на ч

овек

а и

свет

а в о

ткъс

а от „

До Ч

икаг

о и

на-

зад“

. Спа

зва п

рави

лата

на к

нижо

вния

из

гово

р. П

оста

вя л

огич

еско

то у

даре

-ни

е на п

одхо

дящ

о мя

сто.

Ана

лизи

ра и

кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свое

или

чуж

до о

писа

ние н

а пре

дмет

на

обст

анов

ка в

худо

жест

вен

текс

т спо

ред

осъщ

еств

яван

ето

на ко

муни

кати

внат

а му

зада

ча.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а опи

сани

е на п

редм

етна

обс

та-

новк

а в х

удож

еств

ен те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

126

26Съ

став

но

сказ

уемо

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва съ

став

но ск

азуе

мо в

изре

-че

ние.

Пра

вилн

о об

разу

ва и

изп

олзв

а съ

став

но ск

азуе

мо в

рече

вата

пра

ктик

а.

съст

авно

ск

азуе

моСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

в бъ

лгар

ския

език

с ан

алог

ични

език

ови

един

ици

от и

зуча

вани

я чуж

д ези

к. П

ри-

лага

знан

ията

си за

врем

е на г

лаго

ла п

ри

анал

из н

а тек

ст.

73

12

34

56

78

912

726

Съст

авно

ск

азуе

моН

ови

знан

ияРа

зпоз

нава

съст

авно

сказ

уемо

в из

ре-

чени

е. П

рави

лно

обра

зува

и и

зпол

зва

съст

авно

сказ

уемо

в ре

чева

та п

ракт

ика.

съст

авно

ск

азуе

моСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

в бъ

лгар

ския

език

с ан

алог

ични

език

ови

един

ици

от и

зуча

вани

я чуж

д ези

к.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

128

26Тв

орче

ски

текс

тове

–

опис

ание

на

пред

метн

а об

стан

овка

в х

удож

ест-

вен

текс

т

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

устн

а фор

ма оп

исан

ие н

а пре

д-ме

тна о

бста

новк

а в ху

доже

стве

н те

кст с

це

л да:

изра

зи ес

тети

ческ

ата с

и пр

едст

ава

за оп

исва

ните

елем

енти

; пре

дизв

ика у

сл

ушат

еля е

стет

ичес

ко п

режи

вява

не,

подо

бно н

а пор

оден

ото о

т неп

осре

дств

е-но

то об

щува

не с

худо

жест

вено

то оп

иса-

ние.

Обяс

нява

фун

кции

те н

а пре

дмет

ната

об

стан

овка

за и

згра

ждан

ето н

а обр

аза н

а чо

века

и св

ета в

откъ

са от

„До Ч

икаг

о и

наза

д“. С

пазв

а пра

вила

та н

а кни

жовн

ия

изго

вор.

Пост

авя л

огич

еско

то уд

арен

ие

на по

дход

ящо м

ясто

. Ана

лизи

ра и

крит

ич-

но оц

еняв

а спо

лучл

ивос

тта н

а сво

е или

чу

ждо о

писа

ние н

а пре

дмет

на об

стан

овка

в х

удож

еств

ен те

кст с

поре

д осъ

щест

вява

-не

то н

а ком

уник

атив

ната

му з

адач

а.

Изп

олзв

а пре

длож

ения

алго

ритъ

м за

съз-

дава

не н

а опи

сани

е на п

редм

етна

обс

та-

новк

а в х

удож

еств

ен те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

129

26И

з „Ба

й Га

ньо.

Н

евер

оятн

и ра

зказ

и за

ед

ин съ

-вр

емен

ен

бълг

арин

“:

„Бай

Ган

ьо

пъту

ва“

(Але

ко

Конс

тант

и-но

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о.Съ

пост

авя ц

енно

сти

на ч

овек

а в о

б-щ

еств

ото

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в

съот

ветн

ия со

циок

улту

рен

конт

екст

. Ра

злич

ава и

тълк

ува п

режи

вява

ния,

наст

роен

ия, с

ъсто

яния

на г

ерои

те.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Ана

ли-

зира

смис

ъла н

а худ

ожес

твен

ия те

кст.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

74

12

34

56

78

913

026

Из „

Бай

Гань

о.

Нев

ероя

тни

разк

ази

за

един

съв-

реме

нен

бълг

арин

“:

„Бай

Ган

ьо

пъту

ва“

(Але

ко

Конс

тант

и-но

в) –

раб

о-та

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о.Съ

пост

авя ц

енно

сти

на ч

овек

а в о

б-щ

еств

ото

и оц

еняв

а зна

чени

ята и

м в

съот

ветн

ия со

циок

улту

рен

конт

екст

. Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„Бай

Ган

ьо п

ъту-

ва“ д

ейст

вият

а и р

азви

тиет

о на

геро

ите.

Разп

озна

ва и

обя

сняв

а фун

кции

те н

а ст

рукт

урни

елем

енти

на р

азка

за в

„Бай

Га

ньо

пъту

ва“.

Иде

нтиф

ицир

а инт

ер-

прет

иран

и в „

Бай

Гань

о пъ

тува

“ про

б-ле

ми и

конф

ликт

и, св

ързв

а при

мери

за

таки

ва п

робл

еми

и ко

нфли

кти

с лич

ни

идеи

, за д

а обо

снов

е сво

я гле

дна т

очка

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.

131

27Съ

став

но

сказ

уемо

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

съст

авно

сказ

уемо

в из

ре-

чени

е. П

рави

лно

обра

зува

и и

зпол

зва

съст

авно

сказ

уемо

в ре

чева

та п

ракт

ика.

съст

авно

ск

азуе

моСр

авня

ва и

осм

исля

език

ови

един

ици

в бъ

лгар

ския

език

с ан

алог

ични

език

ови

един

ици

от и

зуча

вани

я чуж

д ези

к.

132

27О

босо

бени

ча

сти

в пр

осто

то

изре

чени

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва о

босо

бени

час

ти в

изре

че-

ниет

о. П

озна

ва си

нони

мни

вари

анти

на

обо

собе

ните

час

ти; п

рави

лно

и це

лесъ

обра

зно

ги и

зпол

зва в

реч

еват

а пр

акти

ка.

При

лага

пун

ктуа

цион

ните

пра

вила

при

уп

отре

ба н

а обо

собе

ни ч

асти

.

обос

обен

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас и

за

рабо

та п

о гр

упи

75

12

34

56

78

913

327

Из „

Бай

Гань

о.

Нев

ероя

тни

разк

ази

за

един

съв-

реме

нен

бълг

арин

“:

„Бай

Ган

ьо

пъту

ва“

(Але

ко

Конс

тан-

тино

в) –

да

съпо

ста-

вим;

да

разс

ъжда

-ва

ме

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на

чове

ка в

общ

еств

ото.

Съпо

став

я цен

ност

и на

чов

ека в

об-

щес

твот

о и

оцен

ява з

наче

ният

а им

в съ

отве

тния

соци

окул

туре

н ко

нтек

ст.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Б

ай Г

аньо

път

у-ва

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на ге

роит

е. Ра

зпоз

нава

и о

бясн

ява ф

ункц

иите

на

стру

ктур

ни ел

емен

ти н

а раз

каза

в „Б

ай

Гань

о пъ

тува

“.И

дент

ифиц

ира и

нтер

прет

иран

и в „

Бай

Гань

о пъ

тува

“ про

блем

и и

конф

ликт

и,

свър

зва п

риме

ри за

таки

ва п

робл

еми

и ко

нфли

кти

с лич

ни и

деи,

за да

обо

снов

е св

оя гл

една

точк

а.

Пла

нира

раб

отат

а си

с пом

ощта

на р

аз-

личн

и ви

дове

спра

вочн

и ма

тери

али.

Из-

разя

ва вп

ечат

лени

я, чу

вств

а, на

стро

ения

, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

с по

мощ

та

на р

азли

чни

езиц

и –

верб

ален

, виз

уале

н (в

клю

чите

лно

изоб

рази

теле

н), м

узик

ален

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

134

27И

з „Ба

й Га

ньо.

Н

евер

оятн

и ра

зказ

и за

ед

ин съ

в-ре

мене

н бъ

лгар

ин“:

„Б

ай Г

аньо

пъ

тува

“ (А

леко

Ко

нста

н-ти

нов)

– да

ра

згов

аря-

ме; д

уми

и об

рази

; ср

ед кн

и-ги

те

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на

чове

ка в

общ

еств

ото.

Съпо

став

я цен

ност

и на

чов

ека в

об-

щес

твот

о и

оцен

ява з

наче

ният

а им

в съ

отве

тния

соци

окул

туре

н ко

нтек

ст.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Б

ай Г

аньо

път

у-ва

“ дей

стви

ята и

раз

вити

ето

на ге

роит

е. Ра

зпоз

нава

и о

бясн

ява ф

ункц

иите

на

стру

ктур

ни ел

емен

ти н

а раз

каза

в „Б

ай

Гань

о пъ

тува

“. И

дент

ифиц

ира и

нтер

-пр

етир

ани

в „Ба

й Га

ньо

пъту

ва“ п

ро-

блем

и и

конф

ликт

и, св

ързв

а при

мери

за

таки

ва п

робл

еми

и ко

нфли

кти

с лич

ни

идеи

, за д

а обо

снов

е сво

я гле

дна т

очка

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

76

12

34

56

78

913

527

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

ра

зказ

по

преж

ивян

о

Упр

ажне

-ни

е, КК

Създ

ава в

уст

на и

в пи

смен

а фор

ма

разк

аз п

о пр

ежив

яно

с цел

да: и

зраз

и тв

орче

ски

дейс

твит

елни

пре

живя

вани

я, чу

вств

а и о

цени

важн

остт

а на т

ова

изра

зява

не; з

аинт

ригу

ва въ

зпри

емат

еля

с раз

казв

анат

а ист

ория

. Ана

лизи

ра и

кр

итич

но о

ценя

ва сп

олуч

ливо

стта

на

свой

или

чуж

д раз

каз п

о пр

ежив

яно

спор

ед о

същ

еств

яван

ето

на ко

муни

ка-

тивн

ата м

у за

дача

.Сп

азва

пра

вила

та н

а кни

жовн

ия и

зго-

вор.

Спа

зва и

зуче

ните

книж

овни

език

о-ви

пра

вила

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

енат

а тво

рба.

Оце

нки

от

дома

шна

ра

бота

136

28О

босо

бени

ча

сти

в пр

осто

то

изре

чени

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва о

босо

бени

час

ти в

изре

че-

ниет

о. П

озна

ва си

нони

мни

вари

анти

на

обо

собе

ните

час

ти; п

рави

лно

и це

лесъ

обра

зно

ги и

зпол

зва в

реч

еват

а пр

акти

ка.

При

лага

пун

ктуа

цион

ните

пра

вила

при

уп

отре

ба н

а обо

собе

ни ч

асти

.

обос

обен

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

137

28О

босо

бени

част

и в

прос

тото

из

рече

ние

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

обо

собе

ни ч

асти

в из

рече

-ни

ето.

Поз

нава

сино

нимн

и ва

риан

ти

на о

босо

бени

те ч

асти

; пра

вилн

о и

целе

съ об

разн

о ги

изп

олзв

а в р

ечев

ата

прак

тика

.П

рила

га п

ункт

уаци

онни

те п

рави

ла п

ри

упот

реба

на о

босо

бени

час

ти.

обос

обен

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

от

изпъ

лнен

ие

на до

маш

на

рабо

та

77

12

34

56

78

913

828

„Нер

азде

л-ни

“ (П

енчо

Сл

авей

ков)

–

рабо

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о.Съ

пост

авя ц

енно

сти

на ч

овек

а в о

бще-

ство

то и

оце

нява

знач

ения

та и

м в с

ъот-

ветн

ия со

циок

улту

рен

конт

екст

. Раз

ли-

чава

и тъ

лкув

а в „Н

ераз

делн

и“ п

режи

-вя

вани

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а ге-

роя.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а лир

ичес

кия

гово

рите

л за

изг

ражд

анет

о на

обр

аза н

а св

ета и

чов

ека в

„Нер

азде

лни“

.И

дент

ифиц

ира и

нтер

прет

иран

и в

„Нер

азде

лни“

про

блем

и и

конф

ликт

и,

съпо

став

я ги

със с

ъвре

менн

остт

а и ги

св

ързв

а с л

ични

иде

и, за

да о

босн

ове

своя

глед

на то

чка.

бала

даИ

зраз

ява в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва, н

астр

ое-

ния,

мисл

и, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

139

28„Н

ераз

дел-

ни“ (

Пен

чо

Слав

ейко

в)

– да

съ-

пост

авим

; да

раз

съж-

дава

ме

Нов

и зн

ания

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятие

то

„бал

ада“

и р

азпо

знав

а ней

ни ж

анро

ви

хара

ктер

исти

ки, п

рояв

ени

в „Н

ераз

дел-

ни“.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „Н

ераз

делн

и“

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

я. О

бясн

ява ф

ункц

иите

на л

и-ри

ческ

ия го

вори

тел

за и

згра

ждан

ето

на

обра

за н

а све

та и

чов

ека в

„Нер

азде

л-ни

“.И

дент

ифиц

ира и

нтер

прет

иран

и в

„Нер

азде

лни“

про

блем

и и

конф

ликт

и,

съпо

став

я ги

със с

ъвре

менн

остт

а и ги

св

ързв

а с л

ични

иде

и, за

да о

босн

ове

своя

глед

на то

чка.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

78

12

34

56

78

914

028

„Нер

азде

л-ни

“ (П

енчо

Сл

авей

ков)

–

да р

аз-

гова

ряме

; ду

ми и

об-

рази

; сре

д кн

игит

е

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ието

„б

алад

а“ и

раз

позн

ава н

ейни

жан

рови

ха

ракт

ерис

тики

, про

явен

и в „

Нер

азде

л-ни

“.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„Нер

азде

лни“

пр

ежив

яван

ия, н

астр

оени

я, съ

стоя

ния

на ге

роя.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а ли-

риче

ския

гово

рите

л за

изг

ражд

анет

о на

об

раза

на с

вета

и ч

овек

а в „Н

ераз

дел-

ни“.

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

етир

ани

в „Н

ераз

делн

и“ п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

съ

пост

авя г

и съ

с съв

реме

ннос

тта и

ги

свър

зва с

лич

ни и

деи,

за да

обо

снов

е св

оя гл

една

точк

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

. Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

141

29О

босо

бени

част

и в

прос

тото

из

рече

ние

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

обо

собе

ни ч

асти

в из

рече

-ни

ето.

Поз

нава

сино

нимн

и ва

риан

ти

на о

босо

бени

те ч

асти

; пра

вилн

о и

целе

съ об

разн

о ги

изп

олзв

а в р

ечев

ата

прак

тика

.П

рила

га п

ункт

уаци

онни

те п

рави

ла п

ри

упот

реба

на о

босо

бени

час

ти.

обос

обен

и ча

сти

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

142

29Сл

ожно

съ

став

но

изре

чени

е

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва п

одчи

ните

лни

връз

ки в

в сло

жнот

о из

рече

ние.

Разп

озна

ва

слож

но съ

став

но и

зреч

ение

. Раз

поз-

нава

глав

но и

под

чине

но и

зреч

ение

в сл

ожно

то съ

став

но и

зреч

ение

. Уме

стно

из

полз

ва сл

ожни

съст

авни

изр

ечен

ия

в реч

еват

а пра

ктик

а. И

зпол

зва р

азли

ч-ни

под

чини

телн

и вр

ъзки

в сл

ожно

то

съст

авно

изр

ечен

ие сп

оред

цел

та н

а об

щув

ане.

подч

ини-

телн

а връ

з-ка

, сло

жно

съст

авно

из

рече

ние,

глав

но и

по

дчин

ено

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

79

12

34

56

78

914

329

„Зат

очен

и-ци

“ (П

ейо

Явор

ов)

– ра

бота

с те

кста

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чов

ека в

общ

еств

ото.

Съп

оста

вя

ценн

ости

на ч

овек

а в о

бщес

твот

о и

оцен

ява з

наче

ният

а им

в съо

твет

ния

соци

окул

туре

н ко

нтек

ст. Р

азли

чава

и

тълк

ува в

„Зат

очен

ици“

пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя. О

бяс-

нява

фун

кции

те н

а лир

ичес

кия г

ерой

в „З

аточ

ениц

и“ за

смис

лово

то и

згра

ждан

е на

текс

та.

елег

ияИ

зраз

ява в

печа

тлен

ия, ч

увст

ва, н

астр

ое-

ния,

мисл

и, п

озиц

ии п

о от

делн

и пр

обле

ми.

144

29„З

аточ

ени-

ци“ (

Пей

о Яв

оров

) –

да съ

-по

став

им;

да р

азсъ

ж-да

ваме

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о. С

ъпос

тавя

цен

-но

сти

на ч

овек

а в о

бщес

твот

о и

оцен

ява

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Поз

нава

знач

ение

то н

а по

няти

ето

„еле

гия“

и р

азпо

знав

а ней

ни

жанр

ови

хара

ктер

исти

ки, п

рояв

ени

в „З

аточ

ениц

и“. Р

азли

чава

и тъ

лкув

а в

„Зат

очен

ици“

пре

живя

вани

я, на

стро

е-ни

я, съ

стоя

ния н

а гер

оя.

Обя

сняв

а фун

кции

те н

а лир

ичес

кия

геро

й в „

Зато

чени

ци“ з

а сми

слов

ото

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

145

29„З

аточ

ени-

ци“ (

Пей

о Яв

оров

) –

да р

азго

ва-

ряме

; дум

и и

обра

зи;

сред

кни-

гите

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на

чове

ка в

общ

еств

ото.

Съп

оста

вя ц

ен-

ност

и на

чов

ека в

общ

еств

ото

и оц

еняв

а зн

ачен

ията

им

в съо

твет

ния с

оцио

кул-

туре

н ко

нтек

ст. П

озна

ва зн

ачен

ието

на

поня

тиет

о „е

леги

я“ и

раз

позн

ава н

ейни

жа

нров

и ха

ракт

ерис

тики

, про

явен

и в

„Зат

очен

ици“

. Раз

лича

ва и

тълк

ува в

„З

аточ

ениц

и“ п

режи

вява

ния,

наст

рое-

ния,

съст

ояни

я на г

ероя

. О

бясн

ява ф

ункц

иите

на л

ирич

ески

я ге

рой

в „За

точе

ници

“ за с

мисл

овот

о из

граж

дане

на т

екст

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

80

12

34

56

78

914

630

Слож

но

съст

авно

из

рече

ние

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва п

одчи

ните

лни

връз

ки в

в сло

жнот

о из

рече

ние.

Разп

озна

ва

слож

но съ

став

но и

зреч

ение

. Раз

поз-

нава

глав

но и

под

чине

но и

зреч

ение

в сл

ожно

то съ

став

но и

зреч

ение

. Уме

стно

из

полз

ва сл

ожни

съст

авни

изр

ечен

ия

в реч

еват

а пра

ктик

а. И

зпол

зва р

азли

ч-ни

под

чини

телн

и вр

ъзки

в сл

ожно

то

съст

авно

изр

ечен

ие сп

оред

цел

та н

а об

щув

ане.

подч

ини-

телн

а връ

з-ка

, сл

ожно

съ

став

но

изре

чени

е,гл

авно

и

подч

инен

о из

рече

ние

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

147

30Сл

ожно

съ

став

но

изре

чени

е

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

под

чини

телн

и вр

ъзки

в в с

ложн

ото

изре

чени

е. Ра

зпоз

нава

сл

ожно

съст

авно

изр

ечен

ие. Р

азпо

з-на

ва гл

авно

и п

одчи

нено

изр

ечен

ие в

слож

ното

съст

авно

изр

ечен

ие. У

мест

но

изпо

лзва

слож

ни съ

став

ни и

зреч

ения

в р

ечев

ата п

ракт

ика.

Изп

олзв

а раз

лич-

ни п

одчи

ните

лни

връз

ки в

слож

ното

съ

став

но и

зреч

ение

спор

ед ц

елта

на

общ

уван

е.

подч

ини-

телн

а връ

з-ка

, сл

ожно

съ

став

но

изре

чени

е,гл

авно

и

подч

инен

о из

рече

ние

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

рабо

та в

час

148

30„П

о жъ

тва“

(Е

лин

Пе-

лин)

–

рабо

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щест

вото

. Съп

оста

вя ц

енно

с-ти

на ч

овек

а в о

бщес

твот

о и

оцен

ява з

на-

чени

ята и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

лтур

ен

конт

екст

. Раз

позн

ава и

обя

сняв

а фун

к-ци

ите н

а стр

укту

рни

елем

енти

на р

азка

за

„По

жътв

а“ и

ги тъ

лкув

а съо

браз

но ко

н-кр

етни

те п

рояв

лени

я на ж

анра

. Обя

сняв

а от

ноше

ният

а меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая н

а ра

зказ

а „По

жът

ва“ и

оце

нява

знач

ение

-то

им

за за

върш

енос

тта н

а тек

ста.

Разл

и-ча

ва и

тълк

ува в

„По

жътв

а“ де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

81

12

34

56

78

914

930

„По

жът-

ва“ (

Елин

П

елин

) – да

съ

пост

а-ви

м; да

ра

зсъж

да-

ваме

Нов

и зн

ания

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щест

вото

. Съп

оста

вя ц

енно

с-ти

на ч

овек

а в о

бщес

твот

о и

оцен

ява з

на-

чени

ята и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

лтур

ен

конт

екст

. Раз

позн

ава и

обя

сняв

а фун

к-ци

ите н

а стр

укту

рни

елем

енти

на р

азка

за

„По

жътв

а“ и

ги тъ

лкув

а съо

браз

но ко

н-кр

етни

те п

рояв

лени

я на ж

анра

. Обя

сняв

а от

ноше

ният

а меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая н

а ра

зказ

а „По

жът

ва“ и

оце

нява

знач

ение

-то

им

за за

върш

енос

тта н

а тек

ста.

Разл

и-ча

ва и

тълк

ува в

„По

жътв

а“ де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

.15

030

„По

жът-

ва“ (

Елин

П

елин

) – да

ра

згов

аря-

ме; д

уми

и об

рази

; ср

ед кн

и-ги

те

Упр

ажне

-ни

еРа

злич

ава о

снов

ни ц

енно

сти

и но

рми

на

чове

ка в

обще

ство

то. С

ъпос

тавя

цен

нос-

ти н

а чов

ека в

общ

еств

ото

и оц

еняв

а зна

-че

ният

а им

в съо

твет

ния с

оцио

култ

урен

ко

нтек

ст. Р

азпо

знав

а и о

бясн

ява ф

унк-

циит

е на с

трук

турн

и ел

емен

ти н

а раз

каза

„П

о жъ

тва“

и ги

тълк

ува с

ъобр

азно

кон-

крет

ните

про

явле

ния н

а жан

ра. О

бясн

ява

отно

шени

ята м

ежду

нач

алот

о и

края

на

разк

аза „

По ж

ътва

“ и о

ценя

ва зн

ачен

ие-

то и

м за

завъ

ршен

остт

а на т

екст

а. Ра

зли-

чава

и тъ

лкув

а в „П

о жъ

тва“

дейс

твия

та

и ра

звит

ието

на г

ерои

те.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

151

31Сл

ожно

см

есен

о из

рече

ние

Нов

и зн

ания

Разг

рани

чава

съчи

ните

лни

от п

одчи

-ни

телн

и вр

ъзки

в сл

ожно

то см

есен

о из

рече

ние.

Разп

озна

ва сл

ожно

смес

ено

изре

чени

е. У

мест

но у

потр

ебяв

а сло

жни

смес

ени

изре

чени

я в р

ечев

ата п

ракт

ика.

Служ

и си

с ра

зноо

браз

ни си

нтак

тичн

и ко

нстр

укци

и и

изпо

лзва

сино

нимн

и ва

риан

ти сп

оред

цел

та н

а общ

уван

е.

слож

но

смес

ено

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

рабо

та в

час

6. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

82

12

34

56

78

915

231

Слож

но

смес

ено

изре

чени

е

Упр

ажне

-ни

еРа

згра

нича

ва съ

чини

телн

и от

под

чи-

ните

лни

връз

ки в

слож

ното

смес

ено

изре

чени

е. Ра

зпоз

нава

слож

но см

есен

о из

рече

ние.

Уме

стно

упо

треб

ява с

ложн

и см

есен

и из

рече

ния в

реч

еват

а пра

ктик

а. Сл

ужи

си с

разн

ообр

азни

синт

акти

чни

конс

трук

ции

и из

полз

ва си

нони

мни

вари

анти

спор

ед ц

елта

на о

бщув

ане.

слож

но

смес

ено

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

рабо

та в

час

153

31„П

о жи

ца-

та“ (

Йор

дан

Йов

ков)

–

рабо

та с

текс

та

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обя

сняв

а фун

кции

те н

а ст

рукт

урни

елем

енти

на р

азка

за „П

о жи

цата

“ и ги

тълк

ува с

ъобр

азно

кон-

крет

ните

про

явле

ния н

а жан

ра.

Обя

сняв

а отн

ошен

ията

меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая н

а раз

каза

„По

жица

та“ и

оце

ня-

ва зн

ачен

ието

им

за за

върш

енос

тта н

а те

кста

.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„По

жица

та“

дейс

твия

та и

раз

вити

ето

на ге

роит

е.И

дент

ифиц

ира и

нтер

прет

иран

и в „

По

жица

та“ п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

свър

з-ва

ги с

личн

и ид

еи, з

а да о

босн

ове с

воя

глед

на то

чка.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

154

31„П

о жи

ца-

та“ (

Йор

дан

Йов

ков)

–

да с

ъ-по

став

им;

да р

азсъ

ж-да

ваме

Нов

и зн

ания

Разп

озна

ва и

обя

сняв

а фун

кции

те н

а ст

рукт

урни

елем

енти

на р

азка

за „П

о жи

цата

“ и ги

тълк

ува с

ъобр

азно

кон-

крет

ните

про

явле

ния н

а жан

ра.

Обя

сняв

а отн

ошен

ията

меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая н

а раз

каза

„По

жица

та“ и

оце

ня-

ва зн

ачен

ието

им

за за

върш

енос

тта н

а те

кста

.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

„По

жица

та“

дейс

твия

та и

раз

вити

ето

на ге

роит

е.И

дент

ифиц

ира и

нтер

прет

иран

и в „

По

жица

та“ п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

свър

з-ва

ги с

личн

и ид

еи, з

а да о

босн

ове с

воя

глед

на то

чка.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

83

12

34

56

78

915

531

„По

жица

-та

“ (Й

орда

н Й

овко

в) –

да

раз

гова

-ря

ме; д

уми

и об

рази

; ср

ед кн

и-ги

те

Упр

ажне

-ни

еРа

зпоз

нава

и о

бясн

ява ф

ункц

иите

на

стру

ктур

ни ел

емен

ти н

а раз

каза

„По

жица

та“ и

ги тъ

лкув

а съо

браз

но ко

н-кр

етни

те п

рояв

лени

я на ж

анра

.О

бясн

ява о

тнош

ения

та м

ежду

нач

алот

о и

края

на р

азка

за „П

о жи

цата

“ и о

ценя

-ва

знач

ение

то и

м за

завъ

ршен

остт

а на

текс

та.

Разл

ичав

а и тъ

лкув

а в „П

о жи

цата

“ де

йств

ията

и р

азви

тиет

о на

геро

ите.

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

етир

ани

в „П

о жи

цата

“ про

блем

и и

конф

ликт

и, св

ърз-

ва ги

с ли

чни

идеи

, за д

а обо

снов

е сво

я гл

една

точк

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.Н

амир

а и и

звли

ча и

нфор

маци

я от т

екст

а с о

глед

на к

онкр

етна

изс

ледо

вате

лска

за

дача

. Ана

лизи

ра см

исъл

а на х

удож

ест-

вени

я тек

ст, к

ато

отчи

та ж

анро

вите

му

спец

ифик

и.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

156

32Сл

ожно

съ

став

но

и сл

ожно

см

есен

о из

рече

ние

Упр

ажне

-ни

еРа

згра

нича

ва съ

чини

телн

и от

под

чи-

ните

лни

връз

ки в

слож

ното

смес

ено

изре

чени

е. Ра

зпоз

нава

слож

но см

есен

о из

рече

ние.

Уме

стно

упо

треб

ява с

ложн

и см

есен

и из

рече

ния в

реч

еват

а пра

ктик

а. Сл

ужи

си с

разн

ообр

азни

синт

акти

чни

конс

трук

ции

и из

полз

ва си

нони

мни

вари

анти

спор

ед ц

елта

на о

бщув

ане.

слож

но

смес

ено

изре

чени

е

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

157

32П

ряко

, не

пряк

о и

полу

пряк

о пр

едав

ане

на ч

ужда

ре

ч

Нов

и зн

ания

Поз

нава

пра

вила

та за

пря

ко, н

епря

ко

и по

лупр

яко

пред

аван

е на ч

ужда

реч

в те

кст.

Поз

нава

нач

ини

за ц

итир

ане и

тя

хнот

о пр

авоп

исно

и п

ункт

уаци

онно

оф

ормя

не. И

зпол

зва п

рави

лно

и ум

ест-

но ц

итир

ане,

непр

яко

и по

лупр

яко

пре-

дава

не н

а чуж

да р

еч в

текс

тове

, кои

то

създ

ава.

цита

т, по

лупр

яка

реч

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а в к

лас

84

12

34

56

78

915

832

Твор

ческ

и те

ксто

ве –

ра

зказ

по

преж

ивян

о

Упр

ажне

-ни

е,КК

Създ

ава в

устн

а и в

писм

ена ф

орма

разк

аз

по п

режи

вяно

с це

л да:

изра

зи тв

орче

ски

дейс

твит

елни

пре

живя

вани

я, чу

вств

а и

оцен

и ва

жнос

тта н

а тов

а изр

азяв

ане;

за-

интр

игув

а въз

прие

мате

ля с

разк

азва

ната

ис

тори

я. Ан

ализ

ира и

крит

ично

оцен

ява

спол

учли

вост

та н

а сво

й ил

и чу

жд ра

зказ

по

пре

живя

но сп

оред

осъщ

еств

яван

ето н

а ко

муни

кати

внат

а му з

адач

а.Сп

азва

пра

вила

та н

а кни

жовн

ия и

зго-

вор.

Спа

зва и

зуче

ните

книж

овни

език

о-ви

пра

вила

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

енат

а тво

рба.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

159

32Тв

орче

ски

текс

тове

–

разк

аз п

о пр

ежив

яно

Упр

ажне

-ни

е,КК

Създ

ава в

устн

а и в

писм

ена ф

орма

разк

аз

по п

режи

вяно

с це

л да:

изра

зи тв

орче

ски

дейс

твит

елни

пре

живя

вани

я, чу

вств

а и

оцен

и ва

жнос

тта н

а тов

а изр

азяв

ане;

за-

интр

игув

а въз

прие

мате

ля с

разк

азва

ната

ис

тори

я. Ан

ализ

ира и

крит

ично

оцен

ява

спол

учли

вост

та н

а сво

й ил

и чу

жд ра

зказ

по

пре

живя

но сп

оред

осъщ

еств

яван

ето н

а ко

муни

кати

внат

а му з

адач

а. Сп

азва

пра

-ви

лата

на к

нижо

вния

изг

овор

. Сп

азва

изу

чени

те кн

ижов

ни ез

иков

и пр

авил

а.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

отде

лни

проб

леми

.За

дълб

очав

а поз

нани

ята с

и за

спец

ифик

а-та

на х

удож

еств

енат

а тво

рба.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

160

32Ко

нтро

лна

рабо

та –

ли

тера

тура

Конт

рол

и оц

енка

Оце

нки

от

конт

ролн

а ра

бота

161

33П

ряко

, не

пряк

о и

полу

пряк

о пр

едав

ане

на ч

ужда

ре

ч

Нов

и зн

ания

Позн

ава п

рави

лата

за п

ряко

, неп

ряко

и

полу

пряк

о пре

дава

не н

а чуж

да ре

ч в

текс

т. По

знав

а нач

ини

за ц

итир

ане и

тя

хнот

о пра

вопи

сно и

пун

ктуа

цион

но

офор

мяне

. Изп

олзв

а пра

вилн

о и ум

естн

о ци

тира

не, н

епря

ко и

пол

упря

ко п

реда

ване

на

чужд

а реч

в те

ксто

ве, к

оито

създ

ава.

цита

т, по

лупр

яка

реч

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

85

12

34

56

78

916

233

Пря

ко,

непр

яко

и по

лупр

яко

пред

аван

е на

чуж

да

реч

Упр

ажне

-ни

е, КК

Позн

ава п

рави

лата

за п

ряко

, неп

ряко

и

полу

пряк

о пре

дава

не н

а чуж

да ре

ч в

текс

т. По

знав

а нач

ини

за ц

итир

ане и

тя

хнот

о пра

вопи

сно и

пун

ктуа

цион

но

офор

мяне

. Изп

олзв

а пра

вилн

о и ум

естн

о ци

тира

не, н

епря

ко и

пол

упря

ко п

реда

ване

на

чужд

а реч

в те

ксто

ве, к

оито

създ

ава.

цита

т, по

лупр

яка

реч

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

163

33Чо

векъ

т в

общ

еств

о-то

– н

орми

, це

ннос

ти и

ко

нфли

кти

Обо

бще-

ние

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о. С

ъпос

тавя

цен

-но

сти

на ч

овек

а в о

бщес

твот

о и

оцен

ява

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

ите.

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

ети-

рани

в ли

тера

турн

и те

ксто

ве п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

свър

зва п

риме

ри за

таки

ва

проб

леми

и ко

нфли

кти

с лич

ни и

деи,

за

да о

босн

ове л

ична

глед

на то

чка.

Разп

озна

ва п

о от

къс о

т изу

чено

про

из-

веде

ние н

егов

ия ав

тор

и (з

агла

виет

о на

) са

мото

про

изве

дени

е. Св

ързв

а име

на н

а ге

рои

от и

зуче

но п

роиз

веде

ние с

име

то

на н

егов

ия ав

тор

и съ

с заг

лави

ето

на

прои

звед

ение

то. С

върз

ва и

зуче

но п

ро-

изве

дени

е с и

мето

на а

втор

а, с ж

анра

и

с име

на н

а гер

ои о

т про

изве

дени

ето.

Св

ързв

а изу

чено

про

изве

дени

е с и

н-те

рпре

тира

ни в

него

мот

иви.

Опр

едел

я на

чини

, по

коит

о (о

ткъс

от)

конк

рете

н ли

тера

туре

н те

кст в

ъзде

йств

а ест

ети-

ческ

и, и

се о

босн

овав

а чре

з при

мери

от

худо

жест

вени

я изк

аз.

Отк

рива

в кн

ижни

и у

еб б

азир

ани

из-

точн

ици

данн

и/фа

кти,

тълк

уван

ия н

а да

нни/

факт

и и

илю

стра

тиве

н ма

тери

ал,

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Раз

ли-

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

вани

пов

еств

ова-

телн

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

в сю

жета

.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

изу

чава

ни п

оети

че-

ски

лите

рату

рни

текс

тове

пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя.

Разп

озна

ва и

обя

сняв

а фун

кции

те н

а ст

рукт

урни

елем

енти

на р

азка

за и

тълк

ува

изуч

аван

и ра

зказ

и съ

обра

зно

конк

ретн

ите

проя

влен

ия н

а жан

ра.

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятия

та „б

ала-

да“ и

„еле

гия“

и р

азпо

знав

а тех

ни ж

анро

-ви

хар

акте

рист

ики.

Тълк

ува (

откъ

си от

) лит

ерат

урни

твор

би съ

-об

разн

о кон

крет

ните

про

явле

ния н

а жан

ра.

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятия

та „б

а-ла

да“ и

„еле

гия“

и о

бясн

ява т

ехни

те

функ

ции

за и

згра

ждан

ето

на о

браз

а на

чове

ка и

свет

а в и

зуча

вани

лит

ерат

урни

те

ксто

ве. О

бясн

ява з

наче

ниет

о на

сюже

-та

в по

вест

вова

телн

и те

ксто

ве. О

ценя

ва

завъ

ршек

а на д

ълъг

пов

еств

оват

елен

текс

т въ

в връ

зка с

нег

овия

сюже

т. П

одре

жда

съби

тият

а от ф

абул

ата н

а изу

чава

но п

ро-

изве

дени

е спо

ред с

юже

та м

у. О

бясн

ява

отно

шен

ията

меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

86

12

34

56

78

9за

да и

зпъл

ни ко

нкре

тна и

зсле

дова

тел-

ска з

адач

а, св

ърза

на н

апри

мер

с тво

р-че

скат

а ист

ория

, с и

стор

ичес

ките

и/и

ли

авто

рово

биог

рафи

чнит

е обс

тоят

елст

ва

на н

апис

ване

то, с

ист

ория

та н

а чет

ене,

с из

дате

лска

та и

стор

ия н

а изу

чава

н те

кст.

на и

зуча

вани

лите

рату

рни

текс

тове

от р

аз-

личн

и жа

нров

е и о

ценя

ва зн

ачен

ието

им

за

завъ

ршен

остт

а на т

екст

а. Тъ

лкув

а сми

съла

на

изр

ечен

ие о

т изу

чава

н дъ

лъг п

овес

тво-

вате

лен

текс

т в п

овес

твов

ател

ния к

онте

кст.

Разл

ичав

а нео

бича

йно

стру

пван

е на д

уми

със с

ходе

н зв

уков

и/и

ли м

орфе

мен

съст

ав в

отно

сите

лно

крат

ък о

ткъс

от х

удож

еств

ен

текс

т и о

бясн

ява з

наче

ниет

о му

за и

згра

ж-да

нето

на с

мисъ

ла н

а отк

ъса.

164

33Чо

векъ

т в

общ

еств

о-то

– н

орми

, це

ннос

ти и

ко

нфли

кти

Обо

бще-

ние

Разл

ичав

а осн

овни

цен

ност

и и

норм

и на

чо

века

в об

щес

твот

о. С

ъпос

тавя

цен

-но

сти

на ч

овек

а в о

бщес

твот

о и

оцен

ява

знач

ения

та и

м в с

ъотв

етни

я соц

иоку

л-ту

рен

конт

екст

. Раз

лича

ва и

тълк

ува

преж

ивяв

ания

, нас

трое

ния,

съст

ояни

я на

геро

ите.

Иде

нтиф

ицир

а инт

ерпр

ети-

рани

в ли

тера

турн

и те

ксто

ве п

робл

еми

и ко

нфли

кти,

свър

зва п

риме

ри за

таки

ва

проб

леми

и ко

нфли

кти

с лич

ни и

деи,

за

да о

босн

ове л

ична

глед

на то

чка.

Разп

озна

ва п

о от

къс о

т изу

чено

про

из-

веде

ние н

егов

ия ав

тор

и (з

агла

виет

о на

) са

мото

про

изве

дени

е. Св

ързв

а име

на н

а ге

рои

от и

зуче

но п

роиз

веде

ние с

име

то

на н

егов

ия ав

тор

и съ

с заг

лави

ето

на

прои

звед

ение

то. С

върз

ва и

зуче

но п

ро-

изве

дени

е с и

мето

на а

втор

а, с ж

анра

и

с име

на н

а гер

ои о

т про

изве

дени

ето.

Св

ързв

а изу

чено

про

изве

дени

е с и

нтер

-пр

етир

ани

в нег

о мо

тиви

. О

пред

еля н

ачин

и, п

о ко

ито

(отк

ъс о

т)

конк

рете

н ли

тера

туре

н те

кст в

ъзде

йств

а ес

тети

ческ

и, и

се о

босн

овав

а чре

з при

-ме

ри о

т худ

ожес

твен

ия и

зказ

.

Изр

азяв

а впе

чатл

ения

, чув

ства

, нас

трое

-ни

я, ми

сли,

поз

иции

по

проб

леми

. Раз

ли-

чава

и тъ

лкув

а в и

зуча

вани

пов

еств

ова-

телн

и ли

тера

турн

и те

ксто

ве де

йств

ията

и

разв

итие

то н

а гер

оите

в сю

жета

.Ра

злич

ава и

тълк

ува в

изу

чава

ни п

оети

че-

ски

лите

рату

рни

текс

тове

пре

живя

вани

я, на

стро

ения

, със

тоян

ия н

а гер

оя.

Разп

озна

ва и

обя

сняв

а фун

кции

те н

а ст

рукт

урни

елем

енти

на р

азка

за и

тълк

ува

изуч

аван

и ра

зказ

и съ

обра

зно

конк

ретн

ите

проя

влен

ия н

а жан

ра.

Поз

нава

знач

ение

то н

а пон

ятия

та „б

ала-

да“ и

„еле

гия“

и р

азпо

знав

а тех

ни ж

анро

-ви

хар

акте

рист

ики.

Тълк

ува (

откъ

си о

т) л

итер

атур

ни тв

орби

съ

обра

зно

конк

ретн

ите п

рояв

лени

я на

жанр

а.П

озна

ва зн

ачен

ието

на п

онят

ията

„ба-

лада

“ и „е

леги

я“ и

обя

сняв

а тех

ните

фу

нкци

и за

изг

ражд

анет

о на

обр

аза н

а чо

века

и св

ета в

изу

чава

ни л

итер

атур

ни

текс

тове

. Обя

сняв

а зна

чени

ето

на сю

же-

та в

пове

ство

вате

лни

текс

тове

. Оце

нява

за

върш

ека н

а дъл

ъг п

овес

твов

ател

ен те

кст

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

на р

абот

а и

рабо

та п

о гр

упи

87

12

34

56

78

9О

ткри

ва в

книж

ни и

уеб

баз

иран

и из

-то

чниц

и да

нни/

факт

и, тъ

лкув

ания

на

данн

и/фа

кти

и ил

юст

рати

вен

мате

риал

, за

да и

зпъл

ни ко

нкре

тна и

зсле

дова

тел-

ска з

адач

а, св

ърза

на н

апри

мер

с тво

р-че

скат

а ист

ория

, с и

стор

ичес

ките

и/и

ли

авто

рово

биог

рафи

чнит

е обс

тоят

елст

ва

на н

апис

ване

то, с

ист

ория

та н

а чет

ене,

с из

дате

лска

та и

стор

ия н

а изу

чава

н те

кст.

във в

ръзк

а с н

егов

ия сю

жет.

Подр

ежда

съ

бити

ята о

т фаб

улат

а на и

зуча

вано

про

-из

веде

ние с

поре

д сю

жета

му.

Обя

сняв

а от

ноше

ният

а меж

ду н

ачал

ото

и кр

ая н

а из

учав

ани

лите

рату

рни

текс

тове

от р

аз-

личн

и жа

нров

е и о

ценя

ва зн

ачен

ието

им

за

завъ

ршен

остт

а на т

екст

а. Тъ

лкув

а сми

съла

на

изр

ечен

ие о

т изу

чава

н дъ

лъг п

овес

тво-

вате

лен

текс

т в п

овес

твов

ател

ния к

онте

кст.

Разл

ичав

а нео

бича

йно

стру

пван

е на д

уми

със с

ходе

н зв

уков

и/и

ли м

орфе

мен

съст

ав в

отно

сите

лно

крат

ък о

ткъс

от х

удож

еств

ен

текс

т и о

бясн

ява з

наче

ниет

о му

за и

згра

ж-да

нето

на с

мисъ

ла н

а отк

ъса.

165

33А

нали

з на

греш

ките

от

конт

ролн

а-та

раб

ота

по л

итер

а-ту

ра

Упр

ажне

-ни

еО

ценк

и за

ин

диви

ду-

ална

раб

ота

166

34П

ряко

, не

пряк

о и

полу

пряк

о пр

едав

ане

на ч

ужда

ре

ч

Упр

ажне

-ни

е, КК

Поз

нава

пра

вила

та за

пря

ко, н

епря

ко

и по

лупр

яко

пред

аван

е на ч

ужда

реч

в те

кст.

Поз

нава

нач

ини

за ц

итир

ане и

тя

хнот

о пр

авоп

исно

и п

ункт

уаци

онно

оф

ормя

не. И

зпол

зва п

рави

лно

и ум

ест-

но ц

итир

ане,

непр

яко

и по

лупр

яко

пре-

дава

не н

а чуж

да р

еч в

текс

тове

, кои

то

създ

ава.

цита

т, по

лупр

яка

реч

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

167

34Ду

мите

ка

то ч

асти

на

изр

ече-

ниет

о

Обо

бще-

ние

Служ

и си

с ра

зноо

браз

ни си

нтак

тичн

и ко

нстр

укци

и и

изпо

лзва

сино

нимн

и ва

риан

ти сп

оред

цел

та н

а общ

уван

е. И

зпол

зва п

рави

лно

и ум

естн

о ци

тира

не,

непр

яко

и по

лупр

яко

пред

аван

е на ч

уж-

да р

еч в

текс

тове

, кои

то съ

здав

а.

цита

т, по

лупр

яка

реч

Срав

нява

и о

смис

ля ез

иков

и ед

иниц

и в

бълг

арск

ия ез

ик с

анал

огич

ни ез

иков

и ед

иниц

и от

изу

чава

ния ч

ужд е

зик.

Оце

нки

за

инди

виду

-ал

но у

час-

тие в

час

и

за р

абот

а по

груп

и

88

12

34

56

78

916

834

Годи

шен

пр

егов

ор16

934

Годи

шен

пр

егов

ор17

034

Изх

одно

ра

внищ

е –

бълг

арск

и ез

ик17

135

Изх

одно

ра

внищ

е –

лите

рату

ра17

235

Годи

шен

пр

егов

ор17

335

Годи

шен

пр

егов

ор17

435

Годи

шен

пр

егов

ор17

535

Годи

шен

пр

егов

ор17

636

РЕЗЕ

РВ17

736

РЕЗЕ

РВ17

836

РЕЗЕ

РВ17

936

РЕЗЕ

РВ18

036

РЕЗЕ

РВ

Разр

абот

ил: …

……

……

……

……

……

……

…..

(Име

, фам

илия

, под

пис)

89

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.

2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от дирек-тора на училището преди началото на учебната година.

3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните ча-сове в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете по училищен учебен план за съответния клас.

4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.

5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.

6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съответната таблица в учебната програма за препоръчителното процентно раз-пределение.

7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обучението в рамките на конкретната урочна единица.

8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива).

9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов уче-бен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придо-биване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на съответната учебна програма.

10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са свърза-ни с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориентирани върху цял раздел) – при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабо-раторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.) и при отчитане на съ-отношението при формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.

11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на училището при спазване на препоръчителното процентно раз-пределение на задължителните учебни часове за годината.

90

3. ТЕСТОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВХОДНО И ИЗХОДНО РАЗВНИЩЕ

ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВХОДНО РАВНИЩЕ

1. В коя дума е допусната правописна грешка?А) голями Б) живяла В) бели Г) цялост

1 т.2. В коя дума е допусната правописна грешка?А) казъл Б) рекъл В) влязъл Г) дошъл

1 т.3. Къде е употребено показателно местоимение?А) Техните въпроси са напълно основателни.Б) Зададоха им напълно основателни въпроси.В) Тези въпроси са напълно основателни.Г) Зададоха напълно основятелни въпроси към тях.

1 т.4. В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?А) Чий са тези тетрадки?Б) Кой още чакаме?В) За кой са тези цветя?Г) Чий резултат е най-добър?

1 т.5. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?А) Никого не мога да помоля за съвет.Б) Никой не може да ми помогне.В) На никой не мога да разчитам.Г) С никого не искам да се съветвам.

1 т.6. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?А) За някой хора това е важно.Б) Познаваш ли някого от тях?В) Търсил ли ме е някой?Г) Някой от вас е взел ключа.

1 т.7. В кой ред всички думи са минали страдателни причастия?А) доведен, описан, смененБ) изпитан, разкрит, летенВ) разочарован, бит, синГ) летен, пресен, зелен

1 т.

91

8. Коя от думите е сегашно деятелно причастие?А) бъдещБ) горещВ) бившГ) миещ

1 т.9. В кое изречение глаголната форма е за минало неопределено време?А) Преди две седмици баща му се върна от експедиция в Хималаите.Б) Това е най-новият филм от поредицата за животните в резервата.В) Заради силния снеговалеж състезанието ще започне в 14 часа.Г) Снимките на новите епизоди са започнали още преди един месец.

1 т.10. В кое изречение глаголната форма е за минало предварително време?А) Пътувахме вече час по белия път, покрит с дебел пласт кадифен прах.Б) На склона отсреща се беше сгушила малка вила в ягодовочервен цвят.В) Вилата е принадлежала на богат търговец, напуснал наскоро острова.Г) Тръстиките край пътя размахваха към нас острите си като копия листа.

1 т.11. В кое изречение глаголната форма е за бъдеще време в миналото?А) Заради лошото време няма да караме ски.Б) Останахме през целия ден в топлата хижа.В) Утре ще тръгнем рано сутринта от хотела.Г) Според прогнозата щеше да вали сняг.

1 т.12. На кой ред всички думи са относителни местоимения?А) който, чийто, какъвтоБ) никой, ничий, николкоВ) всеки, всичко, всичкиГ) някакъв, някой, нечий

1 т.13. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?А) Насреща се белее най-високият връх, а отляво чуваме песента на реката.Б) Тя влезе, но не изчака реда си и си тръгна след около половин час.В) Ту валеше ту страшно напичаше и затова стояхме все под чадърите.Г) Тя се зарадва, но усети притеснението на останалите и не каза нищо.

1 т.14. В кое от изреченията е употребено обобщително местоимение?А) Всеки трябва да уважава родителите си.Б) Длъжен си да проявиш уважение към тях.В) Купих си много хубави нови маратонки.Г) И този път е захвърлил тетрадката някъде си.

1 т.15. В кое от изреченията са употребени еднородни части?А) Изправиха се, спогледаха се и тихичко запяха.Б) Не го откриха нито вкъщи, нито в училището.В) Домашното си написах, но не напазарувах.Г) Побързах и тръгнах навреме, но пак закъснях.

1 т.

92

16. В кое изречение са употребени еднородни определения?А) От сладкарницата се носеше аромат на ванилия и шоколад.Б) В центъра на града се издига висока дървена кула с часовник.В) Русото момиче с червената рокля изпя още една народна песен.Г) Ще си облека синьото яке и ще взема и червения вълнен шал.

1 т.17. Кое изречение е сложно съчинено?А) Реших първите две задачи, обаче за последната нямах време.Б) Заради последната задача от теста обаче не получих шестица.В) Само трима ученици са решили правилно последната задача.Г) С приятеля ми ще преговорим всички уроци от този раздел.

1 т.18. Къде НЕ е допусната пунктуационната грешка?А) Иван и Петър влязоха, и седнаха на първия ред.Б) Ще кажеш ли, или и този път ще запазиш всичко в тайна.В) Дали ще вали или ще е слънчево?Г) Днес ще отида на кино, или ще почета малко.

1 т.19. Свържете глаголните форми от лявата колона с времената, за които са,

от дясната колона.

беше намерил изгря минало свършено времепоръчали са минало несвършено времемечтаеше минало неопределено времещеше да разкаже минало предварително временяма да ходи бъдеще временямаше да вземе бъдеще време в миналотопееха сегашно времепостроихме

9 т.20. Подчертайте местоименните форми, употребени в изречението.Нашата класна ни съобщи за тази екскурзия, която ръководството организира, и

първоначално всички бяха много ентусиазирани, но се записаха само няколко души. Останалите не ги пускат родителите им.

6 т.

Отговори: 1. А, 2. А, 3. В, 4. Г, 5. В, 6. А, 7. А, 8. Г, 9. Г, 10. Б, 11. Г, 12. А, 13. В, 14. А, 15. Б, 16. А, 17. А, 18. Б

19.беше намерил изгря минало свършено времепоръчали са минало несвършено времемечтаеше минало неопределено времещеше да разкаже минало предварително временяма да ходи бъдеще временямаше да вземе бъдеще време в миналотопееха сегашно времепостроихме

93

20.Нашата класна ни съобщи за тази екскурзия, която организира ръководството, и

първоначално всички бяха много ентусиазирани, но се записаха само няколко души. Останалите казаха, че не ги пускат родителите им.

Максимален брой точки – 35.

Скала за оценяване:Точки 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22Оценка 3 3,14 3,27 3,41 3,55 3,68 3,82 3,95 4,09 4,23 4,36 4,50

Точки 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35Оценка 4,64 4,77 4,91 5,05 5,18 5,32 5,45 5,59 5,73 5,86 6 6 6

ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗХОДНО РАВНИЩЕ

1. Коя от думите е многозначна?А) заливБ) кокичеВ) оборГ) глава

1 т.2. Терминът чуждица се отнася за думи, които:А) нямат аналог на български езикБ) не се разбират от голяма част от българитеВ) имат аналог на български езикГ) имат популярност само сред тесен кръг от хора

1 т.3. В кое от изреченията е употребено обособено определение?А) Водачът спря и се вгледа в небето.Б) Водачът спря, вглеждайки се в небето.В) Водачът, вгледан в небето, спря.Г) Вгледаният в небето водач спря.

1 т.4. Коя дума може да се включи в синонимния ред: истински, оригинален...?А) древенБ) автентиченВ) спонтаненГ) архаичен

1 т.5. На кой ред всички глаголни форми са за изявително наклонение?А) ще взема, бих взел, нека вземемБ) попитайте, бихме попитали, беше попиталВ) щяха да отидат, бяха отишли, отишъл еГ) нека разгледат, разгледали, разгледаха

1 т.

94

6. Чрез какви форми в българския език се изразява заповед или молба?А) за условно наклонениеБ) за повелително наклонениеВ) за изявително наклонениеГ) за преизказване

1 т.7. В кое изречение е употребена преизказна глаголна форма?А) Взели бяха със себе си и кучето.Б) Приготвили са багажа си отдавна.В) Птицата кръжала бавно над полето.Г) Поръчала му бях да не се бави.

1 т.8. В кое изречение е употребена глаголна форма за повелително наклонение?А) Тя ме помоли да я заместя.Б) Изпълних молбата му да отидем заедно.В) Трябва да прегледам всички писма.Г) Да тръгваме веднага, защото закъсняваме.

1 т.9. В кое изречение е употребена глаголна форма за условно наклонение?А) Ако не внимаваш, няма да чуеш най-същественото.Б) Ако искате, нека влезем през главния вход на сградата.В) Ако се притеснявате, да отидем заедно при директора.Г) Ако времето е хубаво, бихме отишли на разходка.

1 т.10. Глаголните форми за кое наклонение означават време?А) на изявително наклонениеБ) на условно наклонениеВ) на повелително наклонениеГ) на трите посочени наклонения

1 т.11. Преизказната глаголна форма бил пял може да означава:А) минало свършено време и минало несвършено времеБ) сегашно време и минало несвършено времеВ) минало предварително и минало неопределено времеГ) минало несвършено и минало предварително време

1 т.12. В кое изречение е употребено съставно сказуемо?А) През март ще участваме в два фестивала.Б) В целия квартал има само една велоалея.В) Започнахме подготовката за тържеството.Г) Горите са една от основните екосистеми.

1 т.13. В кое изречение НЕ е употребено съставно сказуемо?А) Пясъкът е основен компонент при производството на бетон, мазилки и стъкло.Б) В почвата може да се открият различни примеси, най-вече от скалите в района.В) Заради обилния снеговалеж туристите щяха да останат още една нощ в хотела.Г) През зимата не трябва да тръгвате на дълги преходи в планината без опитен

водач.1 т.

95

14. В кое изречение е употребено просто глаголно сказуемо, изразено с фор-ма за минало предварително време?

А) Задачите, включени в последния тест по математика, не бяха трудни.Б) На тържеството щяха да присъстват и бивши възпитаници на школата.В) Организаторите на конкурса бяха поканили и директора на училището.Г) Нашият отбор наистина не беше добре подготвен за последния турнир.

1 т.15. В кое изречение има пунктуационна грешка?А) Тополата раздвижи листата си като събудена от сън и зашумя, погалена от

вятъра.Б) И така, унесени в разговори, неусетно преполовихме разстоянието до хижата.В) Отрупаното с цвят клонче, се полюляваше от вятъра току пред прозореца ми.Г) Тази къща имаше три стаи, разположени в кръг около един просторен салон.

1 т.16. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?А) Ще дойда при положение, че успея да свърша работата си.Б) Успях да отида там навреме макар, че имах много работа.В) Ще направя така, че да дойда навреме на срещата с тях.Г) Привърших работата си така, че ще мога да стигна навреме.

1 т.17. Каква функция изпълняват двете запетаи в изречението Водачът, раз-

бивал до последни сили пъртина, се спира без дъх?А) Ограждат подчинено изречение.Б) Свързват две прости изречения.В) Отделят еднородни части.Г) Ограждат обособена част.

1 т.18. В кое изречение е допусната грешка при членуване?А) Върхът не можехме да видим, но чувахме бученето на вятъра, който идваше

отгоре.Б) Нашето небе добива тъмния цвят на индигото едва в минутите след залез-слън-

це.В) На екрана се появиха играчи в бели и сини фланелки, на терена се бе извила

буря.Г) Апартаментът бе изпълнен с тишина – дори звънецът се обади сподавено и

глухо.1 т.

19. Трансформирайте изречението, като превърнете подчертания израз в обособено определение:

Застаналата до вратата жена чака реда си отдавна.2 т.

20. Препишете текста, като отстраните допуснатите в него правописни и пунктуационни грешки.

В камените галерий хората стояха на групи преливащи се в сенки между синка-вите хълмове. Мека вечерна светлина падаше над тях от звездите и от двете марси-янски луни. Отвъд мраморния амфитеатар се разтилаха малки градове и вили скрити в тъмнината неподвижни сребристи езерца а каналите блестяха от единя край на хоризонта до другия. Лятна вечер на спокойната олегнала планета Марс. В бескрай-ните дълги редици от къщички който се виеха около склоновете като вкаменени змии

96

влюбените лениво си шепнеха в прохладните нощни легла. По осветените от факли алеи още притичваха закъснели деца стиснали в ръце златни паяци, които изплитаха тънка паяжина.

По „Марсиански хроники“, Рей Бредбъри15 т.

Отговори: 1. Г, 2. В, 3. В, 4. Б, 5. В, 6. Б, 7. В, 8. Г, 9. Г, 10. А, 11. В, 12. Г, 13. В, 14. В, 15. В, 16. В, 17. Г, 18. А

19. Жената, застанала до вратата, чака реда си отдавна.20.В каменните галерии хората стояха на групи, преливащи се в сенки между син-

кавите хълмове. Мека вечерна светлина падаше над тях от звездите и от двете мар-сиански луни. Отвъд мраморния амфитеатър се разстилаха малки градове и вили, скрити в тъмнината, неподвижни сребристи езерца, а каналите блестяха от единия край на хоризонта до другия. Лятна вечер на спокойната улегнала планета Марс. В безкрайните дълги редици от къщички, които се виеха около склоновете като вкаме-нени змии, влюбените лениво си шепнеха в прохладните нощни легла. По осветените от факли алеи още притичваха закъснели деца, стиснали в ръце златни паяци, които изплитаха тънка паяжина.

Максимален брой точки – 35.

Скала за оценяване:Точки 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22Оценка 3 3,14 3,27 3,41 3,55 3,68 3,82 3,95 4,09 4,23 4,36 4,50

Точки 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35Оценка 4,64 4,77 4,91 5,05 5,18 5,32 5,45 5,59 5,73 5,86 6 6 6

977. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

4. ТРЕНИРОВЪЧНИ ТЕСТОВЕ ЗА НВО

ТРЕНИРОВЪЧЕН ТЕСТ № 1

І модул

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи 1 – 4.

Световната здравна организация сменя таблицата за ръста и теглото на малките деца, в рамките на които тяхното развитие се смята за нормално, бе съобщено на сайта на самата организация. С това се подменят предишните показатели, публику-вани преди повече от 20 г. и основаващи се най-вече на статистически данни от деца, хранени предимно със сухо мляко.

Децата, захранвани по естествен начин – чрез майчино мляко, добавят тегло по-бавно и по мнение на експертите от СЗО завишените досега нормативи често са водели до погрешни препоръки някои деца да бъдат дохранвани. Новата таблица е създадена според резултатите от измерването на 8440 деца – всички на майчина кърма, от 6 страни.

Според получените резултати старите данни са били завишени с 15 – 20%. Така например по старата таблица нормалното тегло на едногодишно дете е било 10,2 – 12,93 кг, докато по новата за такова се смята показател от 8,9 – 11,79 кг. Същевременно СЗО препоръчва малките деца да бъдат максимално дълго хранени с майчино мляко, тъй като то има оптимален състав, усвоява се добре и съдържа вещества, укрепващи имунната система на детето. Освен това статистиката отчита, че децата, хранени по-дълго с майчина кърма, в бъдеще по-рядко страдат от наднор-мено тегло, хипертония и захарен диабет.

Момче МомичеВъзраст Ръст (см) Тегло (кг) Ръст (см) Тегло (кг)

0 м. 51,0 ~ 55,2 3,4 ~ 4,4 50,4 ~ 54,6 3,2 ~ 4,41 м. 51,3 ~ 57,7 3,6 ~ 5,2 50,7 ~ 56,9 3,4 ~ 4,82 м. 56,2 ~ 62,4 4,8 ~ 6,4 54,9 ~ 60,9 4,4 ~ 6,03 м. 59,4 ~ 65,2 5,6 ~ 7,2 57,8 ~ 64,0 5,2 ~ 6,84 м. 61,3 ~ 68,1 6,2 ~ 8,0 60,5 ~ 66,7 5,9 ~ 7,55 м. 63,9 ~ 70,1 6,8 ~ 8,6 62,5 ~ 68,3 6,3 ~ 8,16 м. 66,2 ~ 71,8 7,4 ~ 9,4 64,3 ~ 70,5 6,9 ~ 8,77 м. 67,7 ~ 73,5 7,8 ~ 9,8 65,2 ~ 71,4 7,2 ~ 9,08 м. 68,8 ~ 75,0 8,1 ~ 10,5 67,0 ~ 73,2 7,6 ~ 9,69 м. 70,1 ~ 75,7 8,5 ~ 10,7 68,5 ~ 74,7 7,9 ~ 10,1

10 м. 70,8 ~ 78,2 8,7 ~ 11,1 69,8 ~ 76,0 8,3 ~ 10,311 м. 72,3 ~ 78,9 9,0 ~ 11,4 71,2 ~ 77,6 8,5 ~ 10,91 г. 74,3 ~ 81,7 9,5 ~ 11,8 73,0 ~ 79,6 8,9 ~ 11,3

98

1. От коя сфера на общуване е текстът?А) битоваБ) естетическаВ) научнаГ) медийна

2. Кое твърдение е вярно?А) Таблицата опровергава информацията, която е представена в текста.Б) В таблицата се повтаря информация, която е вложена в текста, но с други думи.В) Таблицата илюстрира промяната, направена от Световната здравна организация.Г) Информацията в таблицата се свързва с първия и втория абзац на текста.

3. Според таблицата за половин година децата наддават около:А) един-два килограмаБ) шест-седем килограмаВ) два-три килограмаГ) четири-пет килограма

4. Кое твърдение е НЕВЯРНО, като имате предвид информацията от таб-лицата и от текста?

Когато се хранят с майчина кърма, децата:А) нарастват по-бавно на теглоБ) се развиват по-бавноВ) по-рядко имат наднормено теглоГ) по-рядко се разболяват от диабет

5. Кое от изреченията е сложно съставно изречение?А) Всички разбраха за получените отлични резултати.Б) Резултатите, които постигнаха, са отлични.В) Резултатите на седмокласниците са отлични.Г) Резултатите, постигнати от всички, са отлични.

6. Какъв е видът на изреченията?Има хора, които веднага печелят симпатиите на другите.А) просто изречение с обособено съгласувано определениеБ) просто изречение с обособено обстоятелствено пояснениеВ) сложно съставно изречение с едно подчинено изречениеГ) сложно смесено изречение с две подчинени изречения

7. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?А) Това е режисьорът, с помощта на когото подготвихме концерта.Б) Въпреки че се включи в отбора късно, той се представя отлично.В) Ще дойдем навреме, при положение че няма големи задръствания.Г) Тя винаги се обажда точно, когато никой не ѝ обръща внимание.

8. В кое изречение подчертаната глаголна форма е за минало свършено време?

А) Небето изведнъж притъмня.Б) Слънцето се беше скрило в облак.В) Балканът тъмнееше насреща.Г) Дъждът вали като из ведро.

99

9. В кое изречение подчертаната глаголна форма е за сегашно време?А) Утре родителите ѝ се връщат от командировка.Б) Иван няма да дойде на концерта на училището.В) Старецът изпитателно погледна събеседника си.Г) Той е изкачил най-високите върхове в Европа.

10. Кой от изразите е синоним на израза Обирам си крушите?А) обирам точкитеБ) дим да ме нямаВ) обирам калаяГ) димна завеса

11. Коя от подчертаните думи е употребена НЕПРАВИЛНО в изречението?Христофор Колумб и неговите моряци тръгват от бреговете на Испания (А),

откривайки (Б) непознати земи, които (В) са непосещавани (Г) до този момент от европейци.

12. В кой от редовете има пунктуационна грешка?А) Ще му помогна само защото ти искаш това.Б) Той е човек на, когото можеш да разчиташ.В) Той ще дойде, въпреки че може би ще закъснее.Г) Момчето, което дойде, е състезател по волейбол.

13. Какъв е житейският избор на бунтовника от стихотворението „На про-щаване в 1868 г.“?

А) безсмислен, защото води към гибелБ) оценен от всички българи като достоенВ) героичен, водещ към безсмъртиеГ) достоен, но отхвърлен от майката

14. Бунтовникът от стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ е:А) убеден, че всички ще го подкрепят да се посвети на борбатаБ) категоричен в решението си да се посвети на борбатаВ) сигурен, че майката ще предаде завета му на братятаГ) обезпокоен, че подвигът му може да остане непоследван

15. Повторението „там“ в лирическия увод на „На прощаване в 1868 г.“ означава:

А) чуждата страна, в която бунтовникът е изгнаникБ) родината, която за бунтовника е висша ценностВ) реката, която бунтовникът се готви да преминеГ) отвъдния свят, в който ще се пренесе духът на героя

16. С кой израз завършва картината на юнашката гибел от стихотворение-то „На прощаване в 1868 г.“?

А) ...като брата си ще станат – / силно да любят и мразят...Б) ...умря сиромах за правда, / за правда и за свобода...В) Пък тогаз... майко, прощавай! / Ти, либе, не ме забравяй!Г) ...пък... каквото сабя покаже / и честта, майко, юнашка!

100

17. Кои от посочените детайли от І глава на повестта „Немили-недраги“ говорят за съхранения героичен дух на хъшовете в чуждата страна?

А) детайлите от началния градски пейзажБ) болезненият вид на хъшовете в кръчмата на СтранджатаВ) картините в кръчмата на СтранджатаГ) полуразбитата лампа и усамотената полица в кръчмата

18. Кой от героите, представени в І глава от повестта „Немили-недраги“, може да се определи като духовен наставник на хъшовското братство?

А) МакедонскиБ) СтранджатаВ) ПопчетоГ) Хаджият

19. Преобразувайте изречението, като превърнете обособената част, упо-требена в него, в подчинено изречение.

Метростанциите, строящи се в момента, ще бъдат открити през следваща-та година.

20. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като спазите правилата за пунктуационно оформяне и запазите основното глаголно време.

Македонски се разхождаше с едри крачки из кръчмата и пушеше.– Бръчков – каза той, като се приближи. – Ставай да идем да пием кафе у Ламбри.

Но тоя фес да го хвърлиш или по-добре харижи го на Странджата.

21. Открийте и запишете подчиненото изречение в състава на сложното изречение.

Не мога да върна назад времето, когато бяхме малки деца.

22. Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунк-туационни грешки, както и грешките при членуване.

С сигурнос сте чували за островите Галапагос – без значение, дали заради гиган-ските костенурки, който живеят там, или покрай Чарлз Дарвин и неговите проучва-ния на чинките от деветнайсти век. Това обаче не са единственните същества, които обитават Екваториалните острови. Тук живеят и пингвините Галапагос – единстве-ния вид пингвини на север от Екватора. След тревожният спад на броят им от 1980 г. те са обявени за застрашен вид. Към днешна дата популациата бавно се овеличава.

23. До всяка буква запишете заглавието на творбата, от която е изразът.А) бащино огнищеБ) сън дълбокВ) черна прокудаГ) робство и тиранство

24. Запишете името на литературния герой, който е описан в съответния откъс.

А) носеше едно огромно извехтяло и без копчета палтоБ) бледолик, болнав, сух като скелет человек 

101

В) млад человек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице, бръснатоГ) имаше лице сухо, длъгнесто, жълтеникаво, което се окончаваше с една

остра брада без косми

25. Запишете с две-три изречения какво внушават думите от творбата „На прощаване в 1868 г.“: Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен… .

ОТГОВОРИ№ Отговор Брой

точки1. Г 12. В 13. Г 14. Б 25. Б 26. Г 27. Г 28. А 29. А 210. Б 111. Б 112. Б 213. В 114. Б 215. Б 216. Г 217. В 218. Б 219. Метростанциите, които се строят в момента, ще бъдат открити през

следващата година.3

20. Например: Македонски се разхождаше с едри крачки из кръчмата и пушеше. Приближавайки се до Бръчков, той го подкани да отидат да пият кафе у Ламбри. След това с повелителен тон го посъветва да хвърли феса си или да го подари на Странджата.

3

21. когато бяхме малки деца 222. Със сигурност сте чували за островите Галапагос – без значение дали

заради гигантските костенурки, които живеят там, или покрай Чарлз Дар-вин и неговите проучвания на чинките от деветнайсети век. Това обаче не са единствените същества, които обитават екваториалните острови. Тук живеят и пингвините Галапагос – единственият вид пингвини на север от Екватора. След тревожния спад на броя им от 1980 г. те са обявени за застрашен вид. Към днешна дата популацията бавно се увеличава.

13

102

23. А) „На прощаване в 1868 г.“Б) „Стани, стани, юнак балкански“В) „На прощаване в 1868 г.“Г) „Вятър ечи, Балкан стене“

4

24. А) МакедонскиБ) Странджата/ЗнаменосецаВ) ПопчетоГ) Хаджият

4

25. текст 6Общо: 65 т.

ТРЕНИРОВЪЧЕН ТЕСТ № 2

І модул

Прочетете текст 1 и текст 2 и изпълните задачи 1 – 15.

ТЕКСТ 1Колко време прекарвате на детската площадка? А какво правите през това време?

Ако детето ви е малко, го пазите да не падне. А ако е по-голямо? Не правите нищо, просто седите и чакате детето да се наиграе.

Е, вече може да правите нещо. Може да наблюдавате и после да напишете своята история, да я предадете, да я публикуват, да ви четат и да спечелите куп награди.

Ето информацията за конкурса:Гражданската инициатива за безопасни детски площадки обявява национален он-

лайн конкурс за разказ „Истории от детската площадка“. Конкурсът се провежда в две категории:

- деца автори до 17 години;- автори над 18 години.Внимание! Този конкурс е само за тези от вас, които имат смелостта да споделят

смешни, мъдри, тъжни и трагикомични истории с деца от 0 до 100 години, родители, катерушки, люлки и пързалки, и пясъчници!

Жури, което е съставено от екипа на групата и партньорите, ще избере победите-лите. Разказите им ще бъдат публикувани на онлайн платформата „Дневникът на мама и татко“. Регламента на конкурса четете във Фейсбук групата и при партньорите ни. 

Споделете вашите патила на детската площадка и спечелете награда! Наградите са осигурени от издателство „Сиела“, „Слънце“, сдружение „Бебе и дете“ и конна база „Ахил“.

Изпращайте вашите текстове с обем до 2500 знака до 11 декември 2016 г. по електронната поща на адрес safeplaygrounds.sofia@gmail.com

ТЕКСТ 21. Участниците представят оригинални идеи, размишления, позиции, които не са

публикувани другаде и не са награждавани в каквито и да е други конкурси. С изпра-щането на творбите си те се съгласяват да участват в конкурса, а призьорите дават съгласие работите им да бъдат публикувани на Фейсбук страницата на Гражданска

103

инициатива за безопасни детски площадки и на онлайн платформата „Дневникът на мама и татко“.

2. Всеки автор има право да представи не повече от три разказа. Обемът на един разказ е до 2500 знака, двустранно подравнени страници, шрифт Times New Roman, кегел на буквите 12.

3. Разказите следва да залагат на креативност, оригиналност, умелост в използва-нето на езика. Не се толерират нередактирани текстове, в които са допуснати множе-ство правописни, граматически, смислови грешки.

4. Всеки разказ трябва да бъде придружен от следната информация: трите имена на автора, възраст, пощенски адрес за контакти, телефон и имейл адрес. Изисква се разказите на лицата под 18-годишна възраст да бъдат придружени от писмо от родител/настойник, съдържащо неговите персонални данни. Администраторите на групата отговарят за съхраняването на личните данни на участниците и поемат анга-жимент да не ги разпространяват на трети лица, нито да се ползват без разрешение.

5. Началото на конкурса е 27.10.2016 г., а негов край е датата 11.12.2016 г. На-граждаването на призьорите ще се състои в средата на декември 2016 г. Точната дата и час ще бъдат обявени на онлайн платформата „Дневникът на мама и татко“.

6. Разказите се изпращат на електронната поща на Гражданска инициатива за безопасни детски площадки safeplaygrounds.sofia@gmail.com.

7. Разказите се разглеждат и оценяват от комисия, съставена от по 1 представител от партньорите в конкурса. Решението на комисията се взема с мнозинство и не се преразглежда.

8. Призьорите в конкурса получават книги от издателство „Сиела“, от издател-ство „Слънце“ и от сдружение „Бебе и дете“ и специална предметна награда, която ще бъде предоставена от конна база „Ахил“.

9. Всички участници и призьори получават грамота за участие в конкурса. Резул-татите се обявяват на Фейсбук страницата на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, онлайн платформата „Дневникът на мама и татко“ и в медиите партньори.

10. По решение на конкурсната комисия може да бъде дадена грамота и на участ-ник/ци, който не е заел едно от призовите места, но е представил оригинална творба.

11. Организаторите публикуват наградените разкази, като към всеки разказ ще бъдат изписани двете имена на автора. Организаторите стават притежатели на ав-торските права върху разказите, изпратени от участниците.

1. Кое твърдение е вярно, като се има предвид информацията от двата те-кста?

А) Конкурсът, за който се говори в текст 1, е под надслов „Дневникът на мама и татко“.

Б) Организациите, които осигуряват наградите за конкурса „Истории от детската площадка“, са изброени само в текст 2

В) И двата текста се отнасят за един и същи конкурс – „Истории от детската площадка“.

Г) Крайният срок за участие в конкурса „Истории от детската площадка“ е посо-чен само в текст 2.

2. Кое е вярно според двата текста?А) Текст 1 има за цел най-вече да мотивира евентуалните участници да се вклю-

чат в конкурса, а текст 2 представя регламента на конкурса.

104

Б) Текст 1 и текст 2 представят условията за участие и провеждане на два раз-лични конкурса.

В) Текст 1 представя изискванията към участниците в конкурса, а текст 2 – начи-на, по който ще се оценяват конкурсните работи.

Г) В текст 1 става ясно чий е имейл адресът, на който трябва да се изпращат кон-курсните творби.

3. Като имате предвид информацията от двата текста, посочете колко вре-ме е определено за написването и предаването на конкурсните творби.

А) около месец и половинаБ) около два месеца и половина В) около три месецаГ) около четири месеца

4. По кой от следните начини е представена информацията в текст 1?А) Изтъкват се предимствата за участниците в конкурса.Б) Призовават се към участие желаещите да споделят преживяванията си.В) Изброяват се организациите, от които ще бъде излъчено конкурсното жури.Г) Изтъкват се достойнствата на членовете на журито.

5. В текст 1 и текст 2 са използвани кавички, защото:А) са цитирани чужди мислиБ) са използвани като приложения собствени именаВ) се предава пряка речГ) думите, поставени в тях, са със специално значение

6. Според информацията в текст 1 и текст 2, конкурсните творби се преда-ват за оценяване:

А) по електронен пътБ) на хартиен носителВ) лично на председателя на журитоГ) лично на някого от членовете на журито

7. Като имате предвид информацията от двата текста, избройте институ-циите, които осигуряват награди на отличените участници в конкурса.

8. С коя дума може да се замести употребеното в текста съществително име регламент, без да се промени значението на изречението?

А) разрешениетоБ) предложениетоВ) рекламатаГ) правилата

Прочетете подчертаното изречение в текста и изпълнете задачи 9 – 11.

9. В кой ред НЕ е посочен синоним на употребената в изречението дума призьорите?

А) претендентитеБ) отличените

105

В) най-добритеГ) първенците

10. В кой ред са посочени имена на институции с един и същи предмет на дейност?

А) „Сиела“ и „Слънце“Б) „Сиела“ и „Бебе и дете“В) „Слънце“ и „Ахил“Г) „Ахил“ и „Бебе и дете“

11. Подчертаното изречение от текст 2 е:А) просто изречение с обособени частиБ) просто изречение с еднородни частиВ) сложно съставно изречениеГ) сложно смесено изречение

12. Кое от изреченията е различно по състав от останалите?А) Всеки автор има право да представи не повече от три разказа.Б) Жури, което е съставено от екипа на групата и партньорите, ще избере побе-

дителите.В) Организаторите публикуват наградените разкази, като към всеки разказ ще

бъдат изписани двете имена на автора.Г) Не се толерират нередактирани текстове, в които са допуснати множество пра-

вописни, граматически, смислови грешки.

13. Колко подчинени изречения има в следното изречение?Този конкурс е само за тези от вас, които имат смелостта да споделят смеш-

ни, мъдри, тъжни и трагикомични истории с деца от 0 до 100 години, родители, катерушки, люлки и пързалки, и пясъчници!

А) едноБ) двеВ) триГ) четири

14. Колко изречения съдържа следното изречение?Не правите нищо, просто седите и чакате детето да се наиграе.А) три равноправни прости изреченияБ) три главни и едно подчинено изречениеВ) две главни и едно подчинено изречениеГ) две главни и две подчинени изречения

15. Какъв е видът на следното изречение по състав?Изисква се разказите на лицата под 18-годишна възраст да бъдат придружени

от писмо от родител/настойник, съдържащо неговите персонални данни.А) сложно съчиненоБ) сложно съставноВ) сложно смесеноГ) просто разширено

106

16. Събитията в разказа „Една българка“ се случват през:А) 1875 г.Б) 1876 г.В) 1877 г.Г) 1878 г.

17. Какъв композиционен похват е използван във ІІ част на разказа „Една българка“?

А) контрастБ) описаниеВ) ретроспекцияГ) ретардация

18. На кой ред изразът съдържа сродни думи?А) черни чернеятБ) бащино огнищеВ) сърце мъжко, юнашкоГ) страшен, но славен

19. В кой ред е посочено вярното тълкуване на фразеологичния израз през куп за грош?

А) старателноБ) пестеливоВ) небрежноГ) съвестно

20. До всяка буква запишете заглавието на творбата, от която е съответни-ят герой.

А) ВладиковБ) ЕвтимийВ) ДжамбалазаГ) Хаджият

21. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като спазите правилата за пунктуационно оформяне и запазите основното глаголно време.

– За какво се скарахте, Иване? – попита Георги, като смръщи вежди и го погледна строго.

22. Препишете текста, като поправите допуснатите правописни и пунктуа-ционни грешки, както и грешките при членуване.

Повеста „Немили недраги“ пресъздава атмосверата на най-българското време. Време, в което достоини и родолюбиви българи посвещават животът си на патри-отичния дълг в името на Свободна България. С преклонение Вазов разкрива въз-вишеният образ на хъшът – страдалец и мъченик в чуждата страна, но изтински родолюбец, когато с нусталгия си спомня родината и самоутвержен революционер в моменти на испитание.

107

23. До всяка буква запишете от коя глава на „Немили-недраги“ е съответ-ният цитат.

А) Мястото, дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше една бяла поляна, която на юг се свършваше с висок бряг, дето грачеха чавките, а на север се сливаше с безбройната влашка равнина.

Б) Разстройството и запустението царуваха вече в кръчмата, тъй шумна и многолюдна преди няколко време.

В) Ако се приближеше някой до ниската врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над нея, щеше да види благодарение на слабата виделина, дошла от един близък фенер, една вапсана дъска със следующия надпис: Народна кръчма на Зна-меносецът!

Г) И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги...

24. До всяка буква запишете името на литературния герой, който произна-ся цитираните думи.

А) Нали сме христиени.Б) България няма да забрави своите славни синове.В) Къде носиш тоя червей?Г) Нашите битки в отечеството ги помни още народът.

25. Запишете с две-три изречения какво внушават думите от творбата „Една българка“: „И тя бързаше сега с утроена сила...“.

ОТГОВОРИ№ Отговор Брой

точки1. В 12. А 13. А 14. Б 15. Б 16. А 17. Издателство „Сиела“, издателство „Слънце“, сдружение „Бебе и

дете“ и конна база „Ахил“.4

8. Г 19. А 110. А 211. В 212. Б 213. Б 214. Б 215. Б 216. Б 217. В 2

108

18. А 219. В 220. А) „Немили-недраги“

Б) „Една българка“В) „Една българка“Г) „Немили-недраги“

4

21. Като смръщи вежди и го погледна строго, Георги попита Иван за какво са се скарали.

3

22. Повестта „Немили-недраги“ пресъздава атмосферата на най-бъл-гарското време. Време, в което достойни и родолюбиви българи посвещават живота си на патриотичния дълг в името на свобод-на България. С преклонение Вазов разкрива възвишения образ на хъша – страдалец и мъченик в чуждата страна, но истински родолю-бец, когато с носталгия си спомня родината, и самоотвержен рево-люционер в моменти на изпитание.

12

23. А) Х главаБ) V главаВ) I главаГ) II глава

4

24. А) Баба ИлийцаБ) БръчковВ) Хасан агаГ) Странджата

4

25. 6Общо 65 т.

ТРЕНИРОВЪЧЕН ТЕСТ № 3

І модул

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи 1 – 4.

„Опознай България – 100 национални туристически обекта“ е българско нацио-нално туристическо движение, което е създадено през 1966 г. Целта на движението е да насърчи туристите да се запознаят с някои от най-значимите туристически обекти в България, посещавайки ги и научавайки повече за тях. Сред обектите на движение-то са културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение.

Посещението и запознаването с обектите се удостоверява, като се постави спе-циален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки, които се издават от Българския туристически съюз. Отличията на движе-нието са бронзова, сребърна и златна значка, които се връчват от Националния ор-ганизационен комитет (НОК) към БТС за посетени съответно 25, 50 и 100 обекта.

Във всяка област на България има различен брой обекти, включени в движение-то. Най-много са забележителностите в Софийския регион – 15 в София-град и 13 в

109

София-област. Следват Благоевградска област с 16 обекта, Пловдивска област с 15 обекта и Смолянска област с 12.

Местата за посещение в град София са предимно музеи, а от София-област в списъка на 100-те национални туристически обекта влизат исторически музеи, ар-хитектурни резервати, манастири, както и най-високият планински връх в България. Чрез тях всеки би обогатил представата си за безценните културно-исторически и природни богатства на родината ни.

Обекти в Софийска област, включени в движението № в списъка на 100-те обекта Място Обект

63. ЕтрополеИсторически музейЧасовникова кулаЕтрополски манастир

76. Копривщица Архитектурно-исторически резерват77. Клисура Исторически музей78. Осеновлаг Манастир „Седемте престола“

79. СамоковИсторически музейСамоковски манастир

79а. Белчин Музеен комплекс „Цари Мали град“80. Рила Връх Мусала82. Скравена Паметник-костница на Ботевите четници

82а. БотевградЧасовникова кулаИсторически музей

1. Посочете вярното твърдение, като имате предвид информацията от текста и от таблицата.

А) Таблицата повтаря информацията от текста, свързана с българския туризъм.Б) И в текста, и в таблицата са представени включените обекти от София-област.В) Информацията в таблицата конкретизира информацията от последния абзац.Г) И в текста, и в таблицата са включени конкретни туристически обекти.

2. Кое твърдение е вярно според таблицата?А) В Ботевград има костница на Ботевите четници.Б) Архитектурно-исторически резерват има в Клисура.В) Часовникови кули има в два от посочените градове.Г) В таблицата са посочени два географски обекта.

3. Кое твърдение е вярно според текста?А) Движението „Опознай България – 100 национални обекта“ има четвъртвеков-

на история.Б) Отличията на движението са грамоти, почетни плакети и парични награди.В) В Софийския регион има 28 туристически обекта, включени в националното

движение.Г) Златна значка се връчва на туристите, които са посетили най-малко 50 обекта.4. Кое твърдение НЕ е вярно, като се има предвид информацията от текста?А) Туристическите книжки се издават от Българския туристически съюз.

110

Б) Във всяка област на България има различен брой обекти, включени в движението.В) Благоевградска област е на второ място по брой на обекти след Софийския

регион.Г) Местата за посещение в Софийска област са предимно музеи.

5. В кой абзац на текста е разгърната подтемата История и цел на движе-нието „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ ?

А) третиБ) вториВ) първиГ) четвърти

6. В текста липсват данни за:А) броя на туристическите обекти в Пловдивска областБ) начина на събиране на печати от посетените обектиВ) историята на движението „Опознай България – 100 национални туристически

обекта“Г) историята на конкретни обекти от списъка на стоте национални забележител-

ности

7. Коя от посочените думи е синоним на подчертаната в текста дума насърчи?А) поощриБ) похвалиВ) подкрепиГ) поучи

8. Подчертаната в текста дума отличията може да се замени с:А) похвалитеБ) наградитеВ) грамотитеГ) бонусът

9. На кой ред е посочен израз, с който може да бъде заместен подчертаният в текста израз посещавайки ги и научавайки повече за тях, без да се промени смисълът на изречението?

А) докато ги посещават и научават повече за тяхБ) като ги посещават и научават повече за тяхВ) защото ще ги посетят и ще научат повече за тяхГ) тъй като ще ги посетят и ще научат повече за тях

10. Трансформирайте първото изречение от текста в просто изречение с обособена част, като запазите смисъла.

Прочетете изречението и изпълнете задачи 11 – 14.

Посещението и запознаването с обектите се удостоверява, като се постави специален печат на съответния обект на определеното за това място в турис-тическите книжки, които се издават от Българския туристически съюз.

111

11. Изречението е:А) сложно съчинено съединителноБ) сложно съставноВ) сложно смесеноГ) просто

12. Препишете първото съставящо просто изречение и запишете вида му.

13. Препишете второто съставящо просто изречение и запишете вида му.

14. Преобразувайте последното съставящо просто изречение в обособена част и я запишете.

15. Открийте в последния абзац на текста глаголната форма за условно наклонение и я запишете.

16. На кой ред НЕПРАВИЛНО са свързани автор и факт от неговата био-графия?

А) Иван Вазов – завършва гимназиалното си образование в Одеса.Б) Христо Ботев – преминава Дунава като войвода на чета.В) Алеко Константинов – познат е с литературния псевдоним Щастливеца.Г) Алеко Константинов – роден е в град Свищов.

17. На кой ред последователността на произведенията съответства на по-следователността на имената на следните литературни герои: Владиков, Джамбалаза, Сюлейман?

А) „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“Б) „До Чикаго и назад“, „Немили-недраги“, „Една българка“В) „Една българка“, „Немили-недраги“, „Опълченците на Шипка“Г) „Една българка“, „Опълченците на Шипка“, „Немили-недраги“

18. Кое от следните произведения НЕ поражда възхищение от достойното българско поведение?

А) „На прощаване в 1868 г.“Б) „Немили-недраги“В) „До Чикаго и назад“Г) „Опълченците на Шипка“

19. Какъв е смисълът на следното изречение?В този магазин има от пиле мляко.А) В магазина се продават различни млечни продукти.Б) В магазина има много и разнообразни стоки.В) В магазина се продават стоки, които другаде не може да се намерят.Г) В магазина има стоки, които са от първа необходимост.

Задачи с кратък свободен отговор

20. До съответната буква запишете заглавието на литературната творба, за която се отнася всяко от твърденията.

А) Изразява възхищение към родното слово и справедлив упрек към хулниците му.

112

Б) Утвърждава тезата, че свободата на народа ни е извоювана с цената на геро-ичен подвиг.

В) Изразява възторг от могъществото на природата и удивление от техническия напредък.

Г) Утвърждава тезата, че дрипите и славата невинаги се изключват взаимно.

21. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като спазите правилата за пунктуационно оформяне и запазите основното глаголно време.

– Трябва да се разпишеш на мястото, определено за подпис на клиента – каза брат му, като сочеше с пръст празното поле в долния край на листа.

22. Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунк-туационни грешки, както и грешките при членуване.

Международния ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за междонародно признание на икономическите, политическите и общественните по-стижения на жените.

Започнал като политическо събитие празника постепено става част от културата на много страни. В някой от тях денят губи политическата си украска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и вниманието си към жените – нещо като комбинация от западните празници ден на майката и свети Валентин.

В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоява-ни от ООН е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа одговорно и с надежда.

23. Запишете буквата пред цитата, а до нея – заглавието на творбата, от която е той.

А) И тя го видя как той се изгуби в гората, като куцаше. Очите ѝ се наляха със сълзи.

Б) Цялото помещение е доста мило декорирано с килими и части от костюми.В) Хартията беше мемоарът, издаден на 1867 година от Революционния ко-

митет.Г) Той съобщава на стопанина, че е донесъл за продан розово масло...

24. Запишете буквата пред цитата, а до нея – заглавието на творбата, от която е той.

А) каквото сабя покажеБ) да мрем по-добреВ) падна под общия позорГ) за християнска вяра курбан да става

25. Запишете с две-три изречения какво внушават следните думи от твор-бата „Опълченците на Шипка“.

Патроните липсват, но волите траят,щикът се пречупва – гърдите остаят...

1138. Книга за учителя по български език за 7. клас – В. Михайлова и др.

ОТГОВОРИ№ Отговор Точки1. В 12. В 13. В 14. Г 15. В 16. Г 27. А 28. Б 29. Б 210. Б 211. Б12. Посещението и запознаването с обектите се удостоверява – главно из-

речение2

13. като се постави специален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки – подчинено изречение

3

14. издавани от Българския туристически съюз 215. би обогатил 216. А 217. А 218. В 219. Б 220. А) „Българският език“ Б) „Опълченците на Шипка“

В) „До Чикаго и назад“ Г) „Немили-недраги“21. Като сочеше с пръст празното поле в долния край на листа, брат му

каза, че трябва да се разпише на мястото, определено за подпис на клиента.

3

22. Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политиче-ските и общественните постижения на жените.Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическа-та си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпа-тия и вниманието си към жените – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

12

23. А) „Една българка“; Б) „До Чикаго и назад“; В) „Немили-недраги“;Г) „Бай Ганьо“

4

24. А) „На прощаване“; Б) „Опълченците на Шипка“; В) „Българският език“; Г) „Една българка“

4

25. текст 6

114

ТРЕНИРИРОВЪЧЕН ТЕСТ № 4

І модул

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи 1 – 16.Ръчният багаж не се чекира и трябва да отговаря на специални изисквания в зави-

симост от всяка конкретна авиокомпания. Затова преди полета си задължително про-верете ограниченията за ръчен багаж на авиокомпанията, чиито услуги ще ползвате, които се намират както в секция „Багаж“ на сайта ѝ, така и във вашата резервация, на бордната ви карта или електронния билет.

При повечето нискотарифни авиокомпании багажът трябва да бъде само един брой (не се позволява допълнителна дамска чанта, сак, плик, раница или чанта за лаптоп). При други авиокомпании освен обичайния куфар или раница се позволява още един брой по-малък ръчен багаж. Въпреки че изискванията за големина и тегло варират, най-строгите ограничения позволяват големина от 55х40х20 см и тегло до 10 кг.

Винаги вземайте ценни и чупливи вещи при себе си по време на полета. Това са бижута, ключове, пари, електроника, лекарства и документи. Това би гарантирало спокойствието ви, че всичко необходимо и ценно е у вас, ако се окажете Марко То-тев и чекираният ви багаж се изгуби или забави след полета.

Принадлежности като крем, шампоан, гел, паста за зъби, лак за нокти, разтвор за лещи и други би могло да бъдат пренасяни в ръчния багаж само ако не надвишават 100 мл и ако се побират в прозрачна найлонова торбичка с общ обем 1 литър. Съ-щото важи за безалкохолни напитки и течни храни, а алкохолните напитки са сред забранените за пренасяне субстанции в ръчния багаж.

Имайте предвид, че в много случаи (в зависимост от летището и авиокомпанията) служителите на летището ще претеглят ръчния ви багаж преди качване на борда. Ако размерите или теглото му не са в рамките на позволеното от авиокомпания-та, най-вероятно ще трябва да платите глоба. А ако ползвате услугите на нискобю-джетна авиокомпания, пътуването в този случай може да ви излезе солено.

РАЗРЕШЕНИ И ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ ПРИ ПЪТУВАНЕ СЪС САМОЛЕТВид Ръчен салонен ба-

гажРегистриран

багаж за бага-жното отделе-

ниеАлкохол и други течности, закупени от без-митните магазини на летището

ДА ДА

Музикален инструмент ДА, в зависимост от големината

ДА

Цветя ДА ДАВелосипед НЕ ДАДетска количка НЕ ДАСамобръсначка и ножчета за бръснене НЕ ДАГел, дезодорант спрей, парфюм, шампоан, паста за зъби

ДА, до 100 мл ДА

Високи токчета ДА ДА* Не се прилага забрана за транспортиране на стоки в страните от ЕС.

115

1. Текстът е откъс от:А) медиен материалБ) научна статияВ) репортаж от летищеГ) анотация на книга

2. Каква е връзката между двата източника на информация – таблицата и текста?

А) Таблицата преповтаря в сбит вид цялата информацията, представена в текста.Б) Таблицата представя информация, напълно различна от тази в текста.В) Таблицата конкретизира и допълва част от информацията, включена в текста.Г) Текстът оспорва информацията, посочена в таблицата.

3. Кое твърдение НЕ е вярно според информацията в текста и таблицата?А) Шампоанът и пастата за зъби може да се носят в ръчния багаж без ограничения.Б) В ръчния багаж може да се пренасят лак за нокти и разтвор за лещи, ако не

надвишават 100 мл.В) Алкохолните напитки са забранени в ръчния багаж, ако не са от безмитен

магазин на летището.Г) В ръчния багаж може да се носят ключове, пари, електроника и документи.

4. В таблицата липсва информация за възможностите в ръчния багаж да се пренасят:

А) музикални инструменти и велосипедиБ) лак за нокти и разтвор за лещиВ) алкохол от безмитните магазини и цветяГ) самобръсначка и ножчета за бръснене

5. Кое твърдение за пренасянето на алкохолни напитки при пътуване със самолет е вярно?

А) Забранено е да се пренася твърд алкохол.Б) Забранено е да се носи алкохол в ръчния багаж, независимо откъде е закупен.В) Позволено е, ако алкохолът е закупен от безмитните магазини на летището.Г) Позволено е, ако алкохолът е с обем до 100 мл.

6. Какво изразява подчертаната част в изречението?Освен да ви спести притеснения за сигурността на чекирания багаж, този начин

на опаковане би гарантирал спокойствието ви, че всичко необходимо и ценно е у вас.А) категоричностБ) предположениеВ) убеденостГ) предупреждение

7. В кой ред е посочено значението, с което глаголът претеглям е употребен в текста?

А) преценявамБ) претърпявам нещастиеВ) премервам тежинаГ) приближавам с теглене

116

8. С коя дума е уместно да се замени думата обичайния, употребена в те-кста, без да се промени смисълът?

А) стандартнияБ) еднаквияВ) привичнияГ) типовия

9. Какво означава подчертаното фразеологично словосъчетание, употребе-но в последното изречение от текста – може да ви излезе солено?

А) може да ви излезе прекалено скъпоБ) може да се окаже неудобно за васВ) може да ви лиши от определени услугиГ) може да ви разочарова

10. Какво означава употребеният в текста израз ако се окажете Марко То-тев?

А) ако се окажете измаменБ) ако се окажете човек, на когото не му вървиВ) ако се окажете без подкрепаГ) ако се окажете незащитен от закона

Прочетете изречението, за да изпълните задачи 11 – 16.

Това би гарантирало спокойствието ви, че всичко необходимо и ценно е у вас, ако се окажете Марко Тотев и чекираният ви багаж се изгуби или забави след полета.

11. С кой съюз може да бъде заменен предлогът ако, без да се промени сми-сълът на изречението?

А) така чеБ) въпреки чеВ) макар чеГ) в случай че

12. Съюзът че въвежда:А) обособена частБ) главно изречениеВ) подчинено изречениеГ) второстепенна част

13. За какво служи първата запетая в изречението?

14. Запишете с думи броя на сказуемите в изречението.

15. Коя дума от главното изречение е пояснена от първото подчинено из-речение?

16. За кое наклонение е сказуемото от главното изречение?

117

17. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като запазите основното глаголно време и спазите правилата за пунктуационно оформяне.

– Ще успееш ли да отидеш навреме? – притеснено попита майка ми, като поглед-на, присвивайки очи, часовника си.

18. Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунк-туационни грешки, както и грешките при членуване.

Саществуват много предания от античноста, който разказват за полети на хора с въздушни сретства но те са по скоро плод на мечти. Първите конкретни идеи за ле-тателно средство се зараждат през средновековието, когато Леонардо да Винчи през ХV век чертае планове на планер и на хиликоптер. Изобретената от него летателна машина той нарекал орнитоптер. С първият полет на хора (братята Монголфие) в ле-тателно средство по-леко от въздуха (балон) най-голямото предизвикателство става поструяването на апарат който, може да извършва управляеми полети.

19. Защо според речта на Странджата хъшовете са изпълнили своята „све-та длъжност“ към отечеството?

А) защото силно тъгуват по родината сиБ) защото храбро са участвали в биткиВ) защото си помагат в чуждата странаГ) защото мечтаят да умрат като герои

20. В коя творба ключов е мотивът за „изгубения рай“ – родината?А) „Заточеници“Б) „Неразделни“В) „По жътва“Г) „Една българка“

21. Кои стихове от творбата на Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“ представят контрастни емоции?

А) Тъжно щеш, майко да гледаш / ти на туй хоро весело...Б) ...кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко...В) ...та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш!Г) ...на глас тичам народен / срещу врагът си безверни...

22. Коя от изброените творби има подзаглавие?А) „Заточеници“Б) „На прощаване“В) „Една българка“Г) „Немили-недраги“

23. Кое твърдение е вярно?Лирическа творба, в която е изразена скръб, се нарича:А) одаБ) баладаВ) елегияГ) повест

118

24. В първата колона запишете буквата, след която са представени думи на герои от изучени в 7. клас творби, а срещу нея във втората колона – кой е литературният герой, който произнася тези думи, и от кое произведение е той.

А) Я ми подайте още едно късче хлебец. Б) Бабо, хляб! Умирам от глад!В) Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде,

кое как се случи.Г) Дали съм продавал куврици, то аз зная.

25. Запишете с две-три изречения какво внушава изречението от Елин-Пе-линовия разказ „По жътва“:

Полето празнуваше тъжен празник.

ОТГОВОРИ№ Отговор Точки1. А 12. В 13. А 14. Б 15. В 16. Б 17. В 18. А 19. А 110. Б 211. Г 212. В 213. Например отделя подчинено изречение/отделя подчинено

определително изречение.2

14. 5 (пет) 515. спокойствието 216. Условно наклонение 217. Майка ми притеснено попита, като погледна, присвивайки очи, часов-

ника си, дали ще успея да отида навреме.3

18. Съществуват много предания от Античността, които разказват за по-лети на хора с въздушни средства, но те са по-скоро плод на мечти. Първите конкретни идеи за летателно средство се зараждат през Сред-новековието, когато Леонардо да Винчи през ХV век чертае планове на планер и на хеликоптер. Изобретената от него летателна машина той нарекъл орнитоптер. С първия полет на хора (братята Монгол-фие) в летателно средство, по-леко от въздуха (балон), най-голямото предизвикателство става построяването на апарат, който може да из-вършва управляеми полети.

16

19. Б 220. А 2

119

21. А 222. В 223. В 224. А – Бай Ганьо от „Бай Ганьо у Иречека“; Б – бунтовникът от „Една

българка“; В – Гунчо от „По жицата“; Г – Димитрото от „Немили-не-драги“

4

25. текст 6Общ брой точки 65

ТРЕНИРОВЪЧЕН ТЕСТ № 5

I модул

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи 1 – 16.

Традицията повелява на великденската трапеза да сложим боядисани яйца и ко-зунак. Те присъстват задължително, защото според поверие, което се предава от поколение на поколение, символизират кръвта и тялото Христови.

Ако сте опитвали ръчно приготвен домашен козунак, сигурно никога няма да заб-равите вълшебния му вкус. Но в забързаното всекидневие времето никога не стига, а пък месенето определено не е за всеки. Съществуват различни варианти на рецепти за козунак. Той обаче във всички случаи е труден за приготвяне, тъй като направата му изисква много време, много физически усилия за месенето и специални условия – по-мещението, в което се приготвя тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад. Козунакът трябва да има добре изразен аромат на лимон и на ванилия, кората му трябва да е ху-баво препечена. И още нещо – за приготвянето на наистина вкусен козунак за светлия празник, прославящ любовта и вярата, е нужно най-вече сърце.

Разбира се, задължително трябва да се използват качествени продукти: яйца, за-хар, мазнина. Козунакът преди всичко трябва да е сладък, да става на конци и да има златист цвят. Козунак без консерванти и с натурални продукти е нормално да издържи 10 дена. Най-важният стабилизатор е захарта. Но не трябва и да се прека-лява, защото тестото става по-тежко, а опеченият козунак е с по-малък обем и не се къса „на конци“.

Продукти 5 яйца1 чаена лъжичка сол40 г прясна мая250 г захар250 мл мляко60 г маслокората на един лимон2 ванилии1 кг брашно (може да поеме малко повече)захар за поръсване1 жълтък за намазване

120

Приготвяне Всички продукти трябва да са със стайна температура.Разбиват се яйцата, захарта, млякото, настърганата лимонова кора, ванилиите, солта и разтопеното масло.В млякото се разтваря маята и заедно с брашното се добавя към ос-таналите продукти. Тестото се омесва и се оставя да втаса поне час и половина.Правят се фитили, които се оплитат на плитки, като се оформят 2 козунака. Слагат се във форми или тави, мажат се с жълтък, разбит с малко мляко, и се поръсват със захар. Оставят се да втасат добре – да удвоят обема си, и се пекат във фурна на 180 С.

1. Кое е вярното твърдение за двата източника на информация – текста и таблицата?

А) Анализират се факти и се представят основните съставки за производство на козунак.

Б) Съобщават се факти и последователност от действия за правене на козунак.В) Изброяват се вярванията и обредите при правене на различни видове козунак.Г) Обобщават се мнения и се посочват различни рецепти за приготвяне на козу-

нак.

2. В текста НЕ се съдържа информация за:А) вярвания, свързани с козунакБ) хранителните качества на козунакаВ) условията, при които се приготвя тестотоГ) традиции, свързани с козунака

3. Като имате предвид информацията от текста, посочете вярното твърдение.А) Приготвянето на козунак е бързо и лесно, ако се използват натурални проду-

кти.Б) Към тестото се добавят нарязани пресни плодове – ябълки, круши, сливи.В) Помещението, в което се меси и втасва козунакът, трябва да е затоплено.Г) Това козунакът да се запази мек по-дълго време, зависи най-вече от брашното.

4. Как може да се тълкува употребеният в текста израз нужно е най-вече сърце?

А) Изискват се любов и вяра.Б) Необходима е смелост.В) Трябва издръжливост.Г) Нужно е присъствие на духа.

5. Коя от посочените думи е синоним на подчертаната в текста дума пове-рието?

А) схващанетоБ) суевериетоВ) убеждениетоГ) вярването

6. Изразът „на конци“, употребен в текста, е поставен в кавички, защото:А) е част от описанието на технологията за приготвяне на козунак

121

Б) в текста като езиково средство е използвано сравнениеВ) само девойките имат право да го наричат по този начинГ) е преносно употребен и означава какъв трябва да е готовият козунак

7. Кое е НЕВЯРНОТО твърдение, като имате предвид информацията от таблицата?

Козунакът трябва да се приготви:А) с продукти, които са силно охладениБ) с 500 мл мляко за 1 килограм брашноВ) с 10 яйца за 2 килограма брашноГ) с половин пакетче прясна мая от 40 г

8. Коя информация се съдържа само в текста, но не и в таблицата?А) за поверието какво е символното значение на козунакаБ) за температурата, при която се приготвя козунакътВ) за основните продукти, които се влагат в козунакаГ) за настърганата лимонова кора като ароматизатор

9. Глаголната форма от текста сте опитвали е:А) в изявително наклонениеБ) в повелително наклонениеВ) в условно наклонениеГ) преизказна глаголна форма

Прочетете изречението и изпълнете задачи 10 – 13.Те присъстват задължително, защото според поверие, което се предава от

поколение на поколение, символизират кръвта и тялото Христово.

10. Какво е по състав изречението?А) сложно съставно с три подчинени изреченияБ) сложно съставно с едно подчинено изречениеВ) сложно съчинено изречениеГ) сложно съставно с две подчинени изречения

11. Колко прости изречения се съдържат в сложното изречение?А) 2Б) 3В) 4Г) 5

12. С какво може да се замени съюзът защото, без да се промени смисълът на изречението?

А) затоваБ) алаВ) тъй катоГ) но

122

13. Преобразувайте глаголните форми в изречението в преизказни глагол-ни форми.

14. Каква е функцията на запетаята в изречението Ако сте опитвали ръчно приготвен домашен козунак, сигурно никога няма да забравите вълшебния му вкус?

15. Преобразувайте подчертаната част в подчинено изречение, като запази-те смисъла и се съобразите с пунктуационните правила.

За приготвянето на наистина вкусен козунак за светлия празник, прославящ лю-бовта и вярата, е нужно най-вече сърце.

16. Като имате предвид информацията от текста, посочете три причини, поради които приготвянето на козунак е трудно.

17. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като запазите основното глаголно време и спазите правилата за пунктуационно оформяне.

– Къде пак са се дянали децата? – ядосано извика учителят и се запъти към про-зореца.

18. Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунк-туационни грешки, както и грешките при членуване.

Розата е едно от най-древните разтения на земята. Култивирана е за първи път в централна Азия пра-родината на древните българи. В началото на ХХ век на терито-риата на България и на Авганистан се е произвеждало равно количество розово мас-ло и двете страни са били единственните голями производители на тази суровина.

Днес в света са извесни около 100 вида рози, но само 3 от тях имат потенциалът да бъдат използвани за за произвеждане на розово масло. Един от тях е казанлъшка-та роза донесена от Персия.

Най-големи площи у нас са засадени с рози малко преди и след Първата световна война – около 90 хиляди декара, след което площа намалява до 30 хиляди декара.

19. Коя творба може да се определи като полемика за ценността на българ-ската история?

А) „Немили-недраги“Б) „На прощаване в 1868 г.“В) „Опълченците на Шипка“Г) „Заточеници“

20. В коя творба крепителите на робството са означени с изразите преда-тел клет и врагът заклет?

А) „Заточеници“Б) „На прощаване в 1868 г.“В) „Неразделни“Г) „Опълченците на Шипка“

21. Думите Твой син! са изречени от:А) лирическия говорител в „Българския език“

123

Б) Македонски в „Немили-недраги“В) лирическия говорител в „Опълченците на Шипка“Г) четника в „Една българка“

22. Коя от творбите има посвещение?А) „Една българка“Б) „На прощаване в 1868 г.“В) „Заточеници“Г) „По жътва“

23. В кои две творби присъства Дунавът като символ на границата между родина и чужбина?

А) „Една българка“ и „Опълченците на Шипка“Б) „Българският език“ и „По жицата“В) „Немили-недраги“ и „На прощаване в 1868 г.“Г) „Заточеници“ и „Неразделни“

24. В първата колона на таблицата запишете буквата, след която са пред-ставени думи на герои от изучени в 7. клас творби, а във втората колона – името на съответния литературен герой, който произнася тези думи.

А) Ще се бием за свободата на България!Б) Ти няма нищо да направиш, но господ може всичко.В) Негова милост ще обядва днес у дома...Г) България няма да забрави своите храбри синове.

25. Запишете с две-три изречения какво внушава финалът на „По жътва“:Полето празнуваше тъжен празник. Погребваха Пенка.

ОТГОВОРИ№ Отговор Точки1. Б 22. Б 23. В 24. А 25. Г 16. Г 17. А 18. А 29. А 110. Г 211. Б 112. В 113. Например: Отделя подчинено обстоятелствено изречение/отделя под-

чинено изречение/отделя главно от подчинено изречение.2

14. За приготвянето на наистина вкусен козунак за светлия празник, който прославя любовта и вярата, е нужно най-вече сърце.

3

124

15. присъствали, се предавало, символизирали 316. направата му изисква много време; много физически усилия за месе-

нето; специални условия – висока температура3

17. Учителят ядосано попита къде са се дянали децата, и се запъти към прозореца.

3

18. Розата е едно от най-древните растения на Земята. Култивирана е за първи път в Централна Азия – прародината на древните българи. В началото на ХХ век на територията на България и на Афганистан се е произвеждало равно количество розово масло и двете страни са били единствените големи производители на тази суровина.Днес в света са известни около 100 вида рози, но само 3 от тях имат потенциала да бъдат използвани за произвеждане на розово масло. Един от тях е казанлъшката роза, донесена от Персия.Най-големи площи у нас са засадени с рози малко преди и след Първа-та световна война – около 90 хиляди декара, след което площта нама-лява до 30 хиляди декара.

14

19. В 120. А 221. Б 222. В 223. В 224. А) „Ще се бием за свободата на България!“ – Странджата; Б) „Ти няма

нищо да направиш, но господ може всичко.“ – баба Илийца; В) „Не-гова милост ще обядва днес у дома...“ – Иречек; Г) „България няма да забрави своите храбри синове.“ – Бръчков

4

25. текст 6Общ брой точки 65

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯКНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

БЪЛГАРСКИЕЗИК

Весела Михайлова • Йовка Тишева • Руска Станчева • Борислав Борисов

Весела Михайлова

Йовка Тишева

Руска Станчева

Борислав Борисов

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

ISBN 978-954-01-3708-7

Цена 9,00 лв.