Съдържание:

Въпрос №1Естествено научна програма за развитие на психологията-

Иля Сеченов, И.П.Павлов

Въпрос №2Интроспективна психология-Вундт

Въпрос №3Гещалт психология

Въпрос №4Вюрцбургска школа

Въпрос №5Теория за психичното поле-К.Левин

Въпрос №6З.Фройд

Въпрос №7Аналитична психология на К.Юнг

Въпрос №8Индивидуална психология на Адлер

Въпрос №9Неофройдизъм-К.Хорни

Въпрос №10Ерих Фром

Въпрос №11Американска психология-бихейвиоризъм

Въпрос №12Хуманистична психология

Въпрос №1Естествено научна програма за развитие на психологията-Иля Сеченов,

И.П.Павлов

Средата на 18в. революция във философията-изследва се нервната система.За първи път Сеченов се насочва към изследване на централната нервна система като основа за развиване на специфично приспособяване на организма към изискванията на средата.Той първо поставя акцента за съществуването не просто на централна нервна система, а съществуването на главен мозък.Като основна единица на това приспособително поведение Сеченов дефинира рефлекса-закономерна нервна реакция която се заражда при въздействие от външната среда.

Сеченов описва 3 компонентна структура на рефлекса:1. Рецептор-органа възприемащ въздействието на средата/сетивен орган/2. Мозъчен център-в който информацията възприета чрез рецептора се

обработва и се подготвя съответното действие отговор.3. Органа за действие-като единица за този орган той определя мускулното

влакно.През 1867г. в двутомника „Рефлекси на главния мозък” Сеченов публикува

своята теория,в която говори за връзката между индивид и общество.Учението на Сеченов продължават Павлов/слюноотделителния рефлекс/ и

Бехтерев/изследва рефлекса на болка/Павлов използва подаването на привлекателна храна за зареждане на

слюноотдел. рефлекс и така започва да комбинира храната с друг сигнал.Ако достатъчно дълго подаването на храна е свързано с подаване на друг сигнал и след това се прекратява подаването на храна, втория сигнал заражда същата реакция. Ако втория сигнал се подкрепя с храна, реакцията остава неограничена във времето.ако се спре подкрепата с храна реакцията постепенно се разрушава.Ако има някакъв времеви интервал между храна и втори сигнал в този интервал се запазва и при зараждане на реакция.

Дефиниция на Павлов-рефлекса е закономерна нервна реакция която възниква при въздействие на външната и вътрешната среда.

Описва 5 компонентна структура на рефлекса:1. Рецептор-органа възприемащ информацията от средата.2. Аферентен път-нервния път от рецептора към мозъчния център по който

се придвижва информацията за въздействието от средата.3. Мозъчен център-разположен е в подкорието или в мозъчната кора.4. Еферентен път-нервния път от мозъчния център към органа за действие,

по него се предава информацията за ответната реакция.5. Органа за действие-може да не е само мускулно влакно, а група

мускулни влакна, група органи.Затова като единица според Павлов не може да се определи мускулното влакно.Видове рефлекси:1.Безусловни рефлекси-тук мозъчния център е разположен

в подкорието, това са реакции осъществявани по вродена програма.Реакции които не съдържат възможност за промяна ако има промяна в условията на средата.Те осигуряват живота на организма, но при рязка промяна на средата могат да се превърнат в затруднение/дихателен, гълтателен и др. рефлекс, реакция-болка/.

2.Условни рефлекси-закономерни нервни реакции, които възникват при едновременно действие на безусловен дразнител, към който има вродена програма за действие и случайно съвпадение по време с него.Мозъчните центрове на УР са разположени в мозъчната кора.Осъществяват се по програма изграждаща се в

индивидуалния живот и не са консервативни реакции и съдържат възможност за промяна.Промяната в реакцията е отговор на рязката промяна в средата.Именно УР правят приспособителното поведение разнообразно и свързано с конкретните характеристики на средата.

Павлов говори за информационност на рефлекса-анализ на свързването на въздействието от средата с реакцията на организма.Информацията за същността на дразнителя може да се свърже с нужда, дефицит на организма и да осигури задоволяване на тази нужда, тогава дразнителя става забележим за организма, защото се оценява като значим.ако информацията за въздействие на средата не се свърже с нужда на организма, дразнителя остава незабележим.

Павлов за първи път говори за връзката между физиология и психология.Сеченов и Павлов са физиолози, но с откриването на рефлекса и тази

класификация те подготвят анализ на специфичната активност на човешкия индивид спрямо заобикалящата го среда.

Въпрос №2Интроспективна психология-Вундт

Интроспекция-самонаблюдениеАвторът й е Вилхелм Вундт.Бащата на Психологията, защото той прилага

крайни усилия за да защити Психологията като самостоятелна наука.Изучава медицина, философия, физиология.Един от най-много говорещия че щом има явления трябва да има понятия, следователно самостоятелна наука.През 1875г. е поканен в Лайпциг да заеме мястото на професор по философия.Той поставя условието да се изгради лаборатория по психология.През 1879г. тя е факт, наречена лаборатория по експериментална психология и затова тази година се смята за начало на психологията като самостоятелна наука.

Дейността на Вундт може да се представи най общо в 3 насоки:1. Институционална защита на новата наука-лаборатория, институт-1879г.,

започва издаването на месечно списание,организира международен конгрес по психология, през 1901-световен конгрес по психология в Париж

2. Преподавателската му дейност-създава образователна програма по психология, в която обединява аудиторна заетост и активно участие в изследванията.Този курс е силно привлекателен.В Лайпциг пристигат учени от цял свят.достигат и 10 българи-4-ма от тях защитават дисертации-д-р Кръстев,Иван Цанев и др.

3. Създаване на собствена научна теория -макротеория, която тълкува предмета/съзнанието/, обекта/човека/ и водещия метод.Като цел Вундт обявява разкриване на структурата на съзнанието.Той смята, че ако се изследват отделните елементи на психологическата структура и се обединят знанията за тях ще се стигне до знание за цялостната структура за т.нар. структурализъм или атомиски подход.

Вундт формулира Закон за психичното взаимодействие, който гласи че елементите на психичната структура се намират във взаимодействие помежду си и трябва да се изследват в границите на това взаимодействие.

За основен метод обявява интроспекцията /самонаблюдението/-наблюдение и анализ.Той е смятал, че добре обученият изследовател може да наблюдава протичането на психичните явления и да ги анализира

Структура:1.Психични процеси-много динамични, осигуряват информация за околната среда, но тяхната динамика затруднява изследването. За да се разкрие същността на някой психичен процес трябва да се извършат многобройни изследвания на процеса в конкретни условия,т.е. на отделни отрязъци на процес и чрез обединяване на знанията ще се стигне до същността.

Обект на изследване е непосредствения опит на човека тъй като там въпреки динамика съществуват и се развиват психичните феномени.Процеса на непосредствения опит се нарича аперцепция.Това според Вундт е най-значимия процес за човека.

2.Психични качества/качества на личността/-относително устойчиви характеристики които се изграждат в индивидуалния живот и представляват отношението на човека към средата.

3.Психични състояния-еднозначна дефиниция е трудно да се даде, защото те са елементи от индивидуалния опит и тяхното възникване и съществуване зависи от конкретната среда и особеностите на индивида.

Стрес-мобилизация на силите/активност на организма/Дистрес- продължителното състояние на стрес, мобилизация

Вундт изследва активно усещане и възприятие;чувствата;волята/за него тя е основен двигател на човешкото индивидуално решение/За това го определят като волунтарист.

Вундт говори за 2 вида психология-експериментална/изследва структурата на съзнанието/ и културна/изследва това което обединява всички представители на един народ-ритуали,обичаи,за немците е стриктността/

От културната психология се развива нов клон на психологията-народопсихология.

Теорията на Вундт за интроспекцията е силно критикувана, но никой не отрича усилията му за утвърждаване на науката психология.По късните направления се развиват именно на базата на критиката.

Въпрос №3Гещалт психология

Гещалт-цялостност,единност,структурираностГП идва от нетрадиционната физика.Приемат термина гещалт за да се

противопоставят на анатомичния модел на Вундт.Те казват че психичната структура е цялостна и действието на отделните елементи се влияе от отделните елементи.

Психофизичен паралелизъм- ако съществуват 2 паралелни структури и имат знание за едната чрез нея може да се опознае и другата/имат предвид физиологична и психична структура/,т.е. чрез знание за физиологичната структура може да се опознае психичната.

Критики:Ако 2 структури са паралелни те нямат точка на пресичане.Всъщност в експерименталните си теории не прилагат този паралелизъм.

Вертхаймер е ученик на Вундт-насочва се към изследване на зрителен възприятен образ и открива фи-феномена означаващ, че съществува оптимална скорост за подаване на дразнители при която възниква възприятие за движение. Ако скоростта е под оптималната дразнителите се възприемат като съществуващи възприятия.ако е оптимална възниква възприятие за движение. Ако е над оптималната двата дразнителя се сливат в образ на един дразнител. Ако скоростта леко надвишава оптималната възниква възприятие за чисто движение/това движение не се извършва в действителност/.Доказателство за гещалната единица/чистото движение/-структура на съзнанието.

Вертхаймер описва няколко характеристики на образа с които работим и до днес-1.Фигура и фон

2.константност на възприятия-образ.При незначителни промени във външната среда не възниква промяна във възприятния образ

3.стремежа на възприятния образ към цялостност.Възприятния образ не търпи незавършеност и ако наличната информация не е достатъчна тя се допълва чрез индивидуалния опит.Една от илюзиите се заражда от възприятния образ.

4.обобщеност на възприятния образ.Транспозиция-подчертавайки силната динамика на тези образи.С изследванията си върху зрителното възприятие Вертхаймер формулира открития за същността на възприятния образ.Неговите изводи са емблематични за психологията.

Творческо мислене-изследва 12-13год. деца;геометрия;биографията на изключителни личности създали открития-Айнщайн.

Извод на Вертхаймер:Обучението е основано на формално логическите категории и ограничава възможността за решение на продуктивното мислене.

В.Кьолер-изследва животинския интелект.Работи с шимпанзета и проследява как те решават задачи.Експериментална среда-клетка стените са невъзможни за катерене а тавана висок да не го достигат с крайник.На тавана закачена целта-храна, около животното в клетката кубове с различен размер или пръчки които по определен начин могат да се сглобят в една.Той описва как в началото животните извършва поредица от безполезни действия, които не водят до конкретен резултат.В един момент активността му рязко пада.В следващия момент построява правилната конструкция и достига целта.От тук нататък шимпанзетата започват да решават сходни задачи.Броя на безполезните действия намалява.В момент на ограничаване на активността/инсайт-вътре/, животното изследва себе си и средата като взаимодействащи си компоненти.То

развива своите възможности, разглежда елементите от средата като средства за постигане на целта и така създава познавателен гещалт.-Зоопсихология

Дефинира интелекта за решаване на задачите с различна трудност.Съвременното разделение е:интелект/ако не се работи активно с

познавателен опит/ и обща интелигентност.Кьолер със своите изследвания поставя нова тематика в психологията и

подготвя разширяване на дефиницията на предмета психология-не е само наука за съзнанието а за психиката в различни еволюционни форми.

Въпрос №4Вюрцбургска школа

Кюлпе е ученик на Вундт, започва да се занимава с изследвания на чувства и усещания, а по-късно и с мислене.Усещания-възприятия за тежест/с различна тежест топки в двете ръце/.Решава че е интересно да развие нова методика на „логическите задачи”/и до днес се работи по този метод/.

Мислене-2 нива:1.предпонятийно ниво/работи се с конкретика;няма обща представа;трудно се изгражда причинно следствена връзка/.2.понятийно ниво/висока обобщеност;единица тук е понятието/.

В началото се занимава с традиционни изследвания, но после се насочва към изследване на силно обобщени мисловни образи.Тази насока е породена от грешка допусната при подаване на инструкции при експеримент.За него става предизвикателство изследването на процеса на решаване на задачата в резултат на която се създава неперцептивен психичен образ, а силно обобщен мисловен образ, съществуващ откъс от реалността.За целта Кюлпе създава нова методика „Методика на логическите задачи”, в която винаги се изисква разкриване на причинно следствена връзка, т.е. формулиран отговор на въпроса „Защо”.

За целта на изследването той променя интроспективния метод на Вундт в систематична експериментална ретроспекция-убеден е че специално обучавания сътрудник може да наблюдава процеса на решаване на логическата задача и да го описва.

Експериментална-защото се задават особени условияСистематична-защото Кюлпе е изисквал процеса на решаване на задачата да се

дели на етапи и да се изследва всеки етап.В началото е използвал хронометър, но се отказва.При изследванията се отчита

наличността на особен феномен, състоящ се в предварителна готовност за решаване пътя на поставената задача,нарича го нагласа-свързана е с изграждането на индивидуалния опит, действието й се активизира с поставянето на задачата, но решението на нагласите остава скрито.Говори се за нагласа за решаване на 2 вида задачи-културен, нравствен модел.Избора е под действието на нагласата.

Кюлпе изследва освен действието на нагласата и отношението на изследваните лица и показва резултата.При постигнат желан резултат лицето отказва да премине към задача с по-голяма трудност.отказва да продължи с изследването.При неуспех лицето рязко повишава трудността на следващата задача.Като следствие Кюлпе формулира различна експериментална програма.Като променлива обозначава задачата;нагласата/активизираща нагласата/;целта/самата задача нарича я организираща/;неспецифичните обобщени образи/мисловни образи/.

Тази нова експериментална програма вече изисква формулирането на експерименталната психология, с която Кюлпе влиза в противоречие с Вундт, но от друга страна е и силен тласък на новата наука.Тази школа дава подходяща насока за решение,т.е. експеримента от точните науки ги вкарват в психологията.

Кюлпе въвежда задължителните правила за стъпките при провеждане на психологическото изследване/експеримента/.Той не допуска промяна след създаването на методиката.

Въпрос №5Теория за психичното поле-К.Левин

Изповядва Гещалтизма, но решава да следва мотивационната структура на личността, а не познавателните процеси.Полето на съзнанието той го представя като гещалтно/цялостно/, в което има силна динамика, постоянно протичат процеси на взаимодействие.Ако в 1 елемент от психичното поле се зароди напрежение чрез процесите на взаимодействие това напрежение започва да се разпространява върху останалите елементи и накрая завладява цялата структура.Жизнено пространство-за да представи взаимодействието на индивида с заобикалящата го среда и казва, че то се структурира и обогатява в съответствие с решението на индивидуалния опит.Демонстрация на жизненото пространство са преживяванията.

Процеси на постоянни взаимодействия в определен времеви период един мотив се оценява като особено значим от личността-водещ, организиращ позицията на личността, потиска др. мотиви с подмяна на ситуативните характеристики.Променят се водещите мотиви за да удовлетворят квази потребностите и квази мотивите.Изключителни човешки потребности от емоционална привързаност.На фона на квази потребността се развиват следващите потребности.За да представи динамиката на психичното поле Левин използва символи на топологията/вектори и стрелки-геометрия/.

Към Левин се обръща собственик на предприятие в САЩ за изследване за повишаване на производителността на труда-това е повод да се насочи от психология на личността към социална психология.През 1947г. създава център за изследване на груповата динамика.Насочва се към човешките обединения. Дава дефиниция и структура на социална група.”Двама са група”.Социална група-човешко поведение, обединение, процеси на привързаност, ако не съществуват такива процеси няма социална група, а инцидентно множество. Структура на групата-във всяка група винаги има лидер, силната уверена в себе си личност, която не е в дефицит навреме да формулира изводи и решения да ги налага, като приемливи за останалите участници в групата.Другата силна личност в групата е аутсайдера, като силна личност търси постоянна изява, но тъй като положителната позиция е заета от лидера, той намира решение като критикува лидера, оценява участието си в групата като желано, но дава негативна изява на личностната си активност.Между лидер и аутсайдер са др. участници в групата, те са:

Позитивисти-по-голямата част от групата, харесват лидера, участието им е престиж, нормите и правилата за тях са задължителни;

Негативните-са по-близо до аутсайдера.Заражда се чрез изказване на съмнения към някой от решенията на лидера , но границите на тази подгрупа са силно нестабилни, защото личността на лидера и участието в групата за тях са крайно привлекателни.

Левин говори за предпочитани групи, а днес и наричаме референтни групи. Той изследва динамиката в групата и го представя с понятията:групова норма;групово правило;групов начин на живот и групов стандарт.Те се изграждат на основание на социалните правила, но се преработват чрез уникалните цели на конкретната група.

Левин заражда силно мощно направление в социалната психология, изследващо групите като естествена среда за съществуване на решение на личността.

Въпрос №6З.Фройд

Роден през 1856г.,баща му е дребен търговец,трудно осигурява финансирането на семейството си.Фройд е късното дете от 2-ри брак.Той е различното дете, интересува се от книги, не от търговия.Отличен ученик, студент, стипендия от Виенската еврейска общност-много рядка, дава му възможност да учи медицина.Учи доста години опитва се да докаже себе си с надежда за научна кариера.Нито един от професорите му не го подкрепя да прави дисертация и той работи лекарския си стаж и частна практика с прием на хистерии и неврози.Фройд е убеден че се среща с болни хора които демонстрират реални симптоми и се нуждаят от лечение.

І страна в стратегията му Пълна картотека на случаите/всичко да се описва и съхранява/

ІІ Фройд се свързва с Йосиф Бройер и с него публикува случай на лекуване на хистерия.Бройер работи с хипноза като лечебен метод и Фройд започва също но изпитва съмнения към този метод.В хипнотичен транс лекаря навлиза в пространството на пациента и прилага своята програма за лечение, но това не е програма на пациента и след хипнозата пациента може да достигне др. по тежки конфликти.Фройд изключително бързо и правилно отчита хипнозата като неефективен метод.През 1895г.публикува първата статия за либидото, разглеждано като основна енергизираща сила на човека.Всички са възмутени от статията и се оттеглят от Фройд.В този период умира бъща му и Фройд изпада в депресия и ограничава всякакви социални контакти.Създава семейство.Бори се с депресията и максимално точно описва страховете си, сънищата си, комплексите си и след записване се опитва да ги анализира.Така подготвя терапевтичния метод на психоанализата.Прави следните изводи:

1.Наблюдаваните симптоми в пациентите са реални и се преживяват болезнено от тях.

2.Причината за тези симптоми остава скрита за пациента той не може да я осъзнае.

3.Причина са така наречените „изтласкани психични съдържания”/мисли, чувства/-осъществили се в миналото на пациента, оценени като неподходящи и за това са изведени, изтласкани от съзнанието.

4.”изтласканите психични състояния” не се забравят, те остават силно активни.Тяхната активност е причина за зараждането на симптомите.

През 1900г. Фройд представя 3 компонентна структура на психичния живот:

1.Съзнателна сфера-съдържа съзнателни мисли,чувства,събития отговарящи на конкретна реалност

2.Предсъзнателна сфера-неактуалните психични съдържания са разположени тук.Но те не са получили оценка за неприемливост, върху тях не е някоя забрана/табу/.Затова при промяна на усещанията могат да станат актуални и да се прехвърлят в съзнателната сфера.

3.Несъзнателна/безсъзнателна/сфера-тук се намират изтласканите психични съдържания, защото са оценени като неподходящи са наказани чрез табуто и това им пречи да се изявяват директно в съзнателната сфера.За да преодолеят забраната силно активните психични съдържания от предсъзнателната сфера търсят символна форма /в съня в лапсуса/.

Психичните съдържания от несъзнателната сфера обикновено са осъществили детството на пациента, следва да се връщаме към детството и да търсим проблема там.

Метода на свободните асоциации.Кушетка-главата леко вдигната, терапевта-в страни от пациента.Целта му е да поддържа активен нецензуриран поток от думи като периодично задава въпроси.Задължително пациента трябва да отговаря с първото което му идва наум.В този поток от думи се появяват изтласканите психични съдържания в прикрит образ.Пациента се връща към минали събития, а отказа му да говори за тях заражда силно отрицателна емоция.Трябва първо да се анализират сънищата,продуктите на въображението, халюцинациите.

Според Фройд за либидото са най-важни първите 5 години тогава то е най-активно и дори той смята че до тогава се изгражда характера.

Едиповия комплекс-Фройд говори за 2 вида инстинкти: Инстинкт за живот и инстинкт за смъртта.Инстинкта за живота –сексуалния инстинкт.В семейството като отношение дете-родител се заражда Едиповия комплекс.Привличане, крайна привързаност към разнополовия родител,ревност, омраза към еднополовия родител.Този който излиза от семейството за да печели пари е харесвания родител и е склонен на реформи, на промяна.Първото социално умение на детето да въздейства-емоционалната му реакция.Детето се учи на „социални компетенции”/от кой родител какво да поиска/Това развива социалните му умения.Детето се страхува от заобикалящия го свят и затова го приема като враждебен,защото не го познава.Чрез решаване на ЕК се опитва да преодолее вътрешно напрежение.

Инстинкта за смъртта /танатос/-инстинкт за саморазрушение.Приема че танатос естествено присъства в човешката природа, следствие на него са крайната жестокост и агресия.3 нива:

1.”То”-най-несъвършеното но и най-динамичното ниво свързано с несъзнатата сфера там са изтласканите съдържания, които търсят форма на изява.На това ниво действа либидото затова индивида се подчинява в своите действия на принципа на удовлетвореността

2.”Аз”-активността на индивида,съдържа актуалните психични съдържания, това е актуалната личност отговаряща на изискванията на реалността.Его-то се подчинява на принципа на реалността.

3.”Свръх Аз”-съдържа обществените и социално приемливи морални норми и правила.Тук са характеристиките на нравствените модели.

На ниво „Аз” постоянната активност на „То” търсещ символ на форма на изява се сблъсква с ограниченията на „Свръх Аз” и така възниква вътрешното напрежение,криза изразяваща се чрез болестни симптоми.

Ако личността отговаря само на „То”-тя е наказана чрез чувство за непочтеност.

Ако личността отговаря само на „Свръх Аз”-тя е наказана чрез чувство за морална самота.

Зрялата личност се защитава от сблъсъка между „То” и „Свръх Аз” като развива различни защитни механизми-описва 14 защитни механизми.

Регресия-връщане назад към по-елементарна форма на поведение

Изтласкване-особено чувство на емоционална неудовлетвореност при изхвърляне

Сублимация-социално приемлива форма/мисионери,монаси/, провокирани от вътрешна криза за да предприемат това

Самото наличие на несъзната сфера на винаги носи отрицателен знак.Отличаването на неврозите и необходимостта от лечение.И до ден днешен се работи с метода на свободните асоциации.Енергийната структура има активизиращи решенията феномени,процеси без които съществуването и на човека и на личността е невъзможно.

Несъвършенства на теорията:1.Анализира общи изводи за здраво състояние.2.Пансексуализма- дефиниране на либидото като единствено.3.Представяне на развитието чрез действието на либидото.абсурдно е да се твърди че първите 5 години изграждат характера.

Въпрос №7Аналитична психология на К.Юнг

Швейцарски психиатър, който самостоятелно търси изследване на несъзнателни феномени.Силно е впечатлен от „Тълкуване на сънищата” на Фройд.Среща се с него и стават много близки.Юнг се възхищава от него но постепенно развива несъгласие по отношение на дефиницията на либидото, несъзнателната структура и съотношението съзнателна несъзнателна сфера. След публикуване на теорията си отношенията им се влошават.Според Юнг в съдържанието на либидото присъства всеки един инстинкт а не само сексуалния.Според Юнг първична е несъзнатата сфера и тя съдържа разнообразни психични съдържания неполучили оценка за актуалност.Но те не са задължително изтласкани чрез наложени забрани и ако няма табу те без проблем могат да се прехвърлят в актуални условия.Съзнателната сфера се формира в границите на несъзнателната чрез свързване на конкретните условия и характеристики на реалността.Съзнателната сфера като граници/обем/ е по ограничена от несъзнателната.ако създадат условия могат да възникнат изтласкани съдържания те са част от елементите на несъзнатата сфера.

Структура на психичния свят според Юнг1.Съзнателна сфера2.Несъзнателна-има 2 подструктури-индивидуално несъзнателно-тук са разположени съдържания свързани с

индивидуалния опит, индивидуалните табута още се наричат „лично несъзнателно”.То е по-повърхностно, по ограничено.

-колективно несъзнателно-съдържа обобщение, колективен опит на етноса, народа, представен чрез модели наречени архитипове.Тези модели са ирационални но оказват силно влияние върху индивидуалното решение.Архитипа дава тенденцията за развитие която се проявява при „То”.В зависимост от това дали архитипа се свързва или не с пола може да се развие модел който получава одобрение или несъгласие.

Класификация според действието на либидото:1.Екструвертна-либидото е насочено навън към другите.Съществува чрез и

в границите на активно общуване с другите.Динамичен,общителен, любознателен,активен, но неподдържащ устойчиво целите си.

2.Интрувертна- либидото е насочено навътре при интруверта- насочен е към самопознание и общуване със себе си, но се изморява при активно общуване с другите.

Въпрос №8Индивидуална психология на Адлер

Адлер е различния в кръга около Фройд.Започва да разглежда индивида и индивидуалния статус като причини за невротичните симптоми.Адлер смята, че енергизираща сила може да има комплекса за малоценност на физическото тяло.За разлика от Фройд Адлер се ражда в богато семейство в Виена.оценява се като нехаресвано дете с хилаво тяло.Когато дефинира комплекса за малоценност казва една истина за физическото тяло-човешкото тяло има възможности, но има и несъвършенства/бързина,сила се ограничават с изправения строеж/.Адлер смята че всеки индивид се насочва към преодоляване на този комплекс и има 2 пътя за преобладаване:

1.Компенсация-има опознаване на съответните възможности и собствените несъвършенства и си изгражда избор,преодоляват се чрез лични усилия.

2.Свръхкомпенсация-тя не включва подходящото опознаване на възможностите и диференцирането на несъвършенствата а се изразява в траен стремеж за постигане на изключителност и богоподобие.Тъй като няма свързване с реални възможности и избори създава опасност от зараждане на невротични симптоми.При нея не се формулира подходящ за индивида жизнен план, не присъства и реализация на възможности.Няма формиране на активни цели/формулират се в настоящето,насочени са напред в бъдещето и поддържат развитието напред/.

За Адлер жизнения план представлява тенденция за индивидуалното развитие от раждането до смъртта.

Свръх компенсираните присъстват в настоящето, но живеят в миналото, защото там търсят доказателства за своята богоподобност.Те не формулират активни цели щом живеят в миналото, не създават стратегии осигуряващи личностното им развитие.

Като характеристика на невротизма –живот в миналото,липса на активни цели и статичност в настоящето.Невротикът дори не може да формулира точно съдържанието на целта, не може да се активизира за постигането й.

Адлер използва още едно понятие социален интерес-изразява се в способността и стремежа към сътрудничество,които са същностна характеристика на човешката природа и присъстват в детството след раждането.опитва се да обясни обвързаности между човека и другите,нуждата от активно общуване.

Формулира комплекс за малоценност-смята че соц.интерес е основната движеща сила в индивидуалното развитие.Убеден е в творческата сила на Аз-а.Здравата личност живее в настоящето,реализирайки творческата сила, насочена към бъдещето.Тя не се интересува от миналото.Като форма на невротизъм развит в следствие на свръх компенсацията Адлер разглежда и агресивното поведение.Агресивът-това е човек,който изисква подчинение на другите на всяка цена единствено обосновавайки се на своя оценка за изключителност,богоподобие.Адлер, освен че търси причина за невротизма в собственото тяло,той ги търси и в близкото обкръжение.

Адлер подготвя възникването на ново направление неофройдизма. Изследва живота на семейство с 5 деца и живота на всяко дете в семейството като застрашаващ или не от развитие на неврологични симптоми.

Позицията на първото дете е тежка.То е най-близко до възрастните и получава хипиризисквания за неговата възраст/отговорността за останалите деца/.Израствайки то ще развие свръхкомпенсацията на отговорни по принцип

за останалите хора.Такава личност разглежда себе си като богоподобен,защото подчинява своята личност в името на другите.Жизнения план включва единствено интереси на другите а не собствени и започва да се развива вътрешна криза и невротични симптоми.

Позицията на най-малкото дете-също опасност от свръхкомпенсираност.То е най отдалечено от родителите и към него никак или много малко се предявяват изисквания или се поставят задачи.В същото време то получава грижата на всички останали и израства изискващ тоталната грижа от другите за себе си.Това се изразява чрез неформулиране на лични цели и интереси,а единствено за задълженията на другите.Този модел е невротичен защото личността е крайно неактивна.Дори очаква организацията на жизнения си план от другите.

За първи път семейната среда като причина за възникване на някой затруднения.Адлер препоръчва да се изследва освен минала история на пациента и историята на близкото му обкръжение в миналото му и историята на семейството в което е живял.

Тази част от терапевтичния подход Адлер нарича анамнеза /насочва го към най близките хора на пациента/.

Адлер подготвя неофройдизма.Неофройдизтите не критикуват същността на либидото като биологична причина.

При Юнг-терапевтичния метод формулира асоциативния метод,който приема че възникващите затруднения и грешки при създаване на думата „отговор” /асоциация/ сигнализира за емоционално напрежение което от своя страна обозначава изтласкани психични съдържания в индивидуалното несъзнателно.Затрудненията в този асоциативен процес се разглеждат-повтарянето на думата”стимул”,забавяне в изграждане на думата „отговор” или отказ да се изгради такава дума,изграждане на няколко отговори на 1 дума „стимул”.

Забавяне-задържане на думата отговор от там нататък да има анализ.Приема за символни форми-сънища,езиково творчество,въображаемите образи и халюцинации.Накрая трябва да се формулират предполагаемите архитипове в индивида като в действието си подкрепят вътрешните кризи и развитието на симптомите.

Въпрос №9Неофройдизъм-К.Хорни

Обябява соц. Фактор като определящ за възникване на вътрешните напрежения и невротични симптоми.

Хорни е една от малкото жени в научните сфери по онова време.Работи в Берлин като психоаналитик.През 1933г. емигрира в САЩ и там продължава работата си като психоаналитик.Организира Асоциацията по психоанализа. На по-късен етап започва да се занимава с изследване на „Аз”.Хорни отчита наличието на невротични симптоми, които не могат да се обяснят с термините на психоанализата и тя се насочва към изследване на обкръжението на невротика, че там се намират причините за тях.Приема че за детството външния свят се оценява като заплашващ го с разрушение,защото е непознатия свят.ако дете не бъде подкрепено от близките възрастни чрез постоянна демонстрация на обич,то не може да преодолее страха си от заплашителния външен свят.С израстване този страх се развива в базисна тревожност-страх по принцип,страх при който не може да се формулира причина за зараждането му и затова неможе да се преодолее.Тревожния живее в тотален страх от всичко.

Тотална демонстрация на обич не означава безкритични отношения към критиката която изказваме след такава демонстрация на обич за детето звучи като изискване,реформа в конкретно действие,конкретна активност,качество а не като отхвърляне на неговата същност.Безкритичността става причина за невротичност,защото тя не дава границите.Агресивните хора не са смели хора. Агресивен е защото е страхлив.В човешкия свят високите ресурсни усилия са за съжаление бариера,т.е. да положим усилия и вместо помощ да викаме ура.

Не бива да налагаш своя страх върху другите.Въпроса е да можем да признаем страха си и да кажем на другите да не се страхуват.Агресивното поведение означава винаги да разрушавам другия.Създадем ли агресивни деца от там нататък не можем да знаем как ще се развиват.Детето което е уверено в ранна възраст е уверено човек може да мине през всички проблеми.

Хорни започва да насочва вниманието си към отношението дете-възрастен.Аз-формула-тя осигурява сътрудничество при общуване тя е позиция:1.Аз на съм съгласна2.Защото3.И искам/заявявам желаната промяна/4.Обосноваваме се защотоВъзрастните по една или друга причина се крият зад много общи фрази.Това

е личната, уникална причина независимо каква е тя.Хорни описва типовете невротично поведение и ги представя чрез вектора

чрез движението-стремеж към графично представяне.3 типа поведение:1.Движение към хората-изразява се в стремеж у невротика да получи

одобрението на другите на всяка цена.Това е потребност която кара невротика силно да ограничава собствения Аз в желанието да отговори на всички изисквания отправени към него.Ако невротика не изпълни задачата го приема като собствен провал.Здравата личност формулира избора и няколко избора, които се отнасят към себе си и изпълнимост.

2.Движение от хората към себе си-Невротичната потребност да бъда харесван от всички се развива до тревожност/няма да ме харесват ще ме отхвърлят/.Човек сам започва да се ограничава в общуването си, но същевременно формулира оценка за изолираност за самота.Оценката за

самотата е много тежка но е субективна.Може да се зароди дори при човек с активно общуване.При здравата личност дори реална изолация не се оценява като самота, не развива вътрешно напрежение.

3.Движение срещу хората/агресивно/-При Адлер агресивния невротик е богоподобния,който изисква подчинението от другите на всяка цена.А в същото време у него се развива страха че ще бъде отхвърлен.Хорни описва 14невротични потребности.

Дава 2 същностни характеристики на невротичната личност:-разминаване-несъответствие на възможностите и постиженията.Невротикът

блокира себепознанието си и няма как да формулира своите възможности-ригидност-отказ,нежелание за промени.Невротикът изпитва болезнено

вътрешно напрежение но се надява да привикне към него.Страхува се че промяната ще увеличи болезнеността на това което изпитва.Хорни нарича този образ „идеализирано Аз”/невротикът търси успокоение оттегляйки се в идеализираното Аз, получава за кратко облекчение но всъщност задълбочава състоянието си защото разрушава реалното общуване/.Невротикът задължително трябва да получи външна помощ.Задача на психоаналитика е да формулира симптомите;да разкрие състоянието; да доближи обкръжението на невротика до него/семейна терапия/.

Теорията се нарича неофройдистка защото:-Приема генезиса за заплашителния свят-Приема за силно значението на детството в изграждане на личността-Работи с терапевтичния метод на Фройд/метода на освободените

асоциации/Хорни винаги е определяла сама себе си като психоаналитик.Винаги държи

в назоваването да има психоанализа.

Въпрос №10Ерих Фром

Нарича своята теория Екзистенциална(съществуване).Спада към неофройдизма.Фром започва своя път като психоаналитик.Като симптоми определя:страх за собственото съществуване,невъзможност да се осигури безопасност;страх за съществуване на човечеството,безопасност,безнадежност;

Фром търси причината в статуса на обществото а не само в близкото обкръжение на невротика.Отделния човек не може да развие задоволяване на потребности като лична безопасност,сигурност.Личността се опитва да задоволи тези потребности избирайки стратегията на сливане с другите хора,т.е. така нареченото конформистко(демонстрация на външно приемане без вътрешна убеденост на Аз-а) повдение.Конфромизмът не подкрепя развитието на личността.КП може да развие дори заплаха за живота.Няма рационално обмисляне на усилията.Конформизма може да се зароди и под натиска на преобладаващото мислене на другите.

Фром описва модела „Бягство от свободата”-бягство от свободата да поемеш отговорност за собствената си съдба.Голяма част от хората по онова време са оценявали тази отговорност като изключително тежка и непосилна и отказват да я формулират.Това е невротичен модел,защото се нарушава естественото развитие на личността.Здравата личност съществува чрез изборите и поемане на отговорност за тях.Фром уточнява че в ситуации на обществена криза + социалните условия водят до масов невротизъм.Симптомите свързани с екзистенцията(съществуването)-безнадежност се преживяват като изключително тежки, разрушителни за личността.През 1933г. Емигрира в САЩ, за кратко работи като психоаналитик,но е учуден че и в американското общество открива масова форма на невротизъм с такива симптоми.Насочва се към изследване на индивидуалното общество на ХХв.-търси характериситики и позицията на отделната личност в границите на индивидуалното общество.За индустриалното общество най характерно е:общество ръководено само от икон. Цели не присъства заинтересованост да се подкрепя отделната личност,т.е. това е нехуманно общество.

Метафора на Фром-индустриалното общество е машина –отделни хора, винтчета.Когато едно винтче се счупи,то се изхвърля и се заменя с друго.От тук нататък се развива оценка за безпомощност и безнадежност.

В индустриалното общество човек е единствено в позицията на средство за постигането на икономическите цели.Човекът оценява това като натиск,силно ограничаване върху Аз-а си и започва да се развива вътрешно напрежение и невротизъм.За да се постигнат икон. Цели в обществото се формира прослойка наречена бюрокрация.Тя защитава постигането на целите и собственото си съществуване чрез създаването на специфични закони.Тези закони обаче не са насочени към развитието на социума или на отделната личност в границите на социума а търсят единствено осигуряване на средствата за постигане на икон.цели в индустриалното общество.Аз-а иска промяна но в същото време е послушен-това е конформизъм.

2 важни икон.цели:-Икономическа зависимост към послушност-оборотРаботохолици-ако някой ги измести незнаят какво да правят Заплаха-развиване на инфантилна(несъвършенна)емоционалност.Осмислят

своята сила чрез отказ от обикновените човешки преживявания.Ако тази

инфантилна емоционалност се разпространи навсякъде човек започва да се саморазрушава стремейки се да докаже своята ценност.Страшното е ако подтискаш емоциите си.

Емоцията като конфликта не се унищожава.И понеже кулминацията на емоцията е много силна и е затворена вътре в човека.Изход:Започваме да пишем на белия лист докато се изчерпим,но трябва да прочетем това което сме написали.Но този лист не трябва да попада в чужди ръце.После късам и хвърлям но вътре в мен е развито спокойствието а не да ни гризе.

Модел на телеността(престижен)-анорексия,булимия.Бързо и фатално увреждане на храносмилателния тракт.Страхът за работното място често се проявява и като невроза на храненето.Неврозата на храненето се заражда масово от нестандартното и грозно тяло на манекенката.В стремежа да следваш идеала ставаш потребител(хапчета-апетит,наркотици,слабителни).Връстниците на тези жени влизат по късно в този модел.Започва да се развива неприемане,нехаресване към отхвърляне.От тук нататък тежка невроза.Хипер усилия за да достигнат модела.

Ако не развия Аз-а до степен харесвам се такава каквато съм,поддържа се постигане и икон.цели чрез подръжание на престижни модели.Това осигурява просперитет на моделите.При тези престижни модели не се подкрепя развитеито на личността а се осигурява развитие на инфантилна емоционалност в смисъла на несъвършенна.Реално тя се изявява като отказ от човешките емоции и чувства и осмисляне на този отказ.За личността това е крайно тежко ограничение и заради много тежки вътрешни кризи т.е. засилва се невротизма.

Инфантилната емоционалност подкрепя и масово разпространения ценностен модел-моделът да имаш-осмисляне на Аз-ова ценност чрез материално притежание.Този модел осигурява постигане на икон.цели.

Фром категорично се противопоставя на този модел.За него хората от този модел са болни,защото блокират своето развитие ни си позволяват дори да си помислят за това свое развитие а израстването на Аз-а е винаги свързана с духовността.

Като желан модел описва модела „Да бъдеш”-да осмисляш собствената значимост чрез духовно израстване.

Фром създава т.нар.социална терапия-тя цели възстановяване (да се лекува) на нравствени и ценностни правила,модели подкрепящи развитието на духовността.Но това общество не се интирисува от соц.терапия.

Някой автори обявят Фром за утопист защото прави същностния анализ на индустриалното общество без да събира емперична информация.Като общо съдържание анализът му на обществото е един от най задълбочените и най добрите.

Въпрос №11Американска психология-бихейвиоризъм

Човекът който подготвя бихейвиоризма е Торндайк.Той налага парадигмата на бихейвиористът Джон Уотсън.В началот Торндайк работи при Джеймс като участва в изледване поведението на животните.По късно се среща с Кетъл, който обещава да му осигури помещения за експериментална програма. Напуска Джеймс и заминава при Кетъл в Колумбийския университет.Създава т.нар.Проблемна кутия където входът е свободен но за да се отвори изхода трябва да се приведе в действие някакво устройство.Оказва се че поведението на животните в кутията има повтарящи се елементи.В началото многобройни повтаряще се безполезни действия,докато в един момент случайно действие се превръща в полезно т.е. изходът се отваря.Зад изхода има награда(храна).След откриване на полезното действие бърз обрат-животното започва да извършва само полезното действие.Кьолер говори за догатка(инсайт), а Торндайк за проба-грешка,проба-резултат.Представя резултата графично чрез крива в двукоординатна система която нарича крива на заучаването Обобщението в това графично представяне му позволява да формулира 4 закона:

1.Закон за готовността-повтарящо се извършване на оределени действия повишава готовността на организма да изпълни тези действия.

2.Закон за упражнението-готовността на организма правилно да извършва дадено действие е право пропорционална на броя на упражненията.

3.Закон за асоциативния скок-ако при извършване на две действия едното от тях е затвърдено чрез награда,то става устойчиво но на принципа на асоциацията и другото получава такава устойчивост.

4.Закон за ефекта-ефекта от едно действие може да получи силата на стимул за последващото му извършване.

Лично Торндайк измисля последния закон както и формулата S-R (стимул-реакция)-формула чрез която може да се изследва поведението в Американската психология.

Джон Уотсън е психолога който развива постулата за прагматизма (реално наблюдение) до нова дифиниция на предмета на психологията:Предмет на психологията не са психичните процеси а поведението защото само за поведението което има видими външни форми може да се събира точна емперична информация.Психичните процеси винаги имат индиректна форма на изява,не могат да бъдат измервани обективно.Като водещъ формула за изследване на предмета на психологията приема формулата на Торндайк S-R.По късно Уотсън я разширава до S-O-R(организъм).Не може да се отрече че каквито и стимули да се подават трябва да има организъм за да има реакция.

Уотсън е от бедно семейство но мечтата му била да бъде велик.Записва духовен колеж но в предпоследната година се мести в Чикакския университет. Неориентирания студент се свързва с Джон Дюи той му обещава научно ръководство за дисертация.Насочва се към още един психолог Ейнджъл.Не може да овладее интруспекцията и тогава се насочва към експерименти с животни.Запознава се и с изследванията на Торндайк.Изследванията върху животинското поведение носят теоретично значение за поведението по принцип.През 1913г. Публикува статия която предизвиква изключителен интерес.Той се премества от Чикакския в „Джон Хопкинс” университет в Балтимор.Оглавява катедра по психология става редактор на списание „Психологически преглед”На 38г. Е избран за председател на Американската психологическа асоциация.Започва изследвания осве нвърху животни и върху

поведението и развитието на децата.Дава много категорични правила за отглеждане на децата които крайно ограничават общуването дете-родител. Детето трябва да се възпитава а не да се обича.Лошото е че този модел години наред се е спазвал.За него абсолютна роля в развитието на детето има средата а не наличието на заложби и генетична разположеност.Уотсън се насочва към изследване на емоцията-страх.Предизвиква се чрез рязка промяна в тялото или чрез силен шум.Уотсън търси стратегия за преодоляване на страха.Тази стратегия се развива от Мери Джонс(негова студентка).Страхът се преодолява когато се доближава до стимула зараждащ страха.Срешне ли се човек с нещото от което се страхува фобията му изчезва.Ако някой стимул получи силата да поражда емоцията страх, а това е основна човешка емоция на принципа на асоциацията сходни стимули зараждат това тежко състояние.Студентката Джонс провежда сходни експерименти и на практика потвърждава идеята на Уотсън че страхът може да се преработи или да се потуши чрез повторна среща със зародилия го стимул.

През 1920г.е уволнен от университета(връзка с своя студентка).Занимава се с рекламен бизнес-сътрудник.Решава да изпробва формулата S-O-R.Всяка реклама трябва да има повтарящи се стимули които зараждат определено състояние в оргавизма и тогава се контролира зараждане на желаното поведение.Добрите реклами за да осигуряват устойчиво потребление на продукта трябва да работят с повтарящи се стимули зараждащи удоволствие.

Бихейвиоризма се представя чрез много добри практики за изследване на поведението но създава изключитена трудност пред участниците в това направлениес изискването всички съществуващи психологически понятия да се преведат на бихейвиористичен език.Ревизията в бихейвиоризма се заражда вътре между самите участници които започват да споделят невъзможност да се изпълни поставените от Уотсън задачи.Така се създава ттеории които са насочени към изследване на личностни структури при феномени като причина за зараждане на определен модел на поведение.Тези теории предизвикват и отказ от бихейвиористичната дифиниция за предмета на психологията.За Американската психология вече предмет е изследването на психиката в разнообразните еволюционни форми.Активно се развива сравнителната и зоо психологиите.

Въпрос №12Хуманистична психология

Това е социална тенденция в Американската психология.Основни автори са Олпорт, Роджърс, Маслоу. Всички представители са практикуващи психотерапевти които се насочват към създаване на обща теория за личността.Те описва т своето мнение и така се създава тази теория.Преди хуманистичната съществувала екзистенциална психология.Осн.име Роло Мей- изследва съществуването къде да се търси проблема.

Хуманистичната психология преминава към анализ описание на личности в нейната екзистенция(съществуване) изразяващи се чрез достойност за разбиране .Общия постулат за всяка личност е уникалност която по презумция носи в себе си добро и притежава потенциала да осигури Аз-ово развитие.Форма на изява на развитата личност е самоактуализацията(правя това което мога най добре и което искам най много).

Маслоу доразвива тезата за самоконтрола в своята структура на мотивационната сфера .Говори за потребност от самоактуализация.Ако има потребност от самоактуализация личността не може да не я задоволи.Тези личности не са много харесвани но тях това не ги интересува.

Шулц-Човешкото щастие не означава липса на трудности.Самоанализиращите се си осигуряват преминаване през проблема и отиват напред.

Невротикът когато формулира зло за другите така започва да формулира зло и за себе си.

Роджърс-Нямаме пациент имаме човек с проблеми,затруднения които зараж Дат вътрешно напрежение.Това е клиентът който търси подкрепа във

формулиране на затруднението.Но това е и силна уникална личност която след формулиране на проблема може да го преодолее със собствени сили.Задача на терапевта е чрез демонстрация на положително отношение по принцип и емпатия (способност за съпреживяване, но без да се сливаме с личността на другия)да подкрепя клиента в осмисляне на проблема.Терапевта не може да изразява Аз-а си чрез собствено мнение,оценка или предложение как да се преодолее проблема.Той единствено подкрепя.

Всеки във всеки момент носи в себе си уникалния си собствен смисъл, който ни кара да преминаваме от днес в утре.Спокоен си че ако днес имаш затруднение ти ще направиш така че утре да си добре.