33 ности. Женитѣ отъ Битолско и Прилѣпско носятъ голѣми пояси отъ вълнени върви, които намаляватъ, колкото се отива къмъ Дебъръ, и тамъ съвсѣмъ изчезватъ. Везаньето ризи и други женски дрѣхи е на голѣмъ почитъ у западно-македонскитѣ българи и това изкуство е много напрѣднало. Везани женски кърпи за глава въ Охридско, Кичево и Дебъръ се отличаватъ по хубостьта си и нигдѣ другадѣ българкитѣ не носятъ такъвъ хубавъ накитъ на главата както тукъ. Отличителна е горната черна дрѣха на прилѣпчани и битолчани, прѣпасана съ поясче, съвсѣмъ прилична на влашка антерия. Мѫжетѣ носятъ гащи съ отворени крачули. Въ Дебъръ и мѫжката носия се отличава и приближава къмъ арнаутската. Най-важни отличителни особности на западно-македонскитѣ българи се намиратъ въ говора имъ. Имената иматъ три члена: т, та, то; в, ва, во; н, на, но: жена-та жена-ва жена-на. Другитѣ български говори срѣщу това иматъ обикновенно само членъ т, та, то. [ 1 ]  Въ тоя говоръ има правилно ударение на третата сричка отдирѣ, което не се забѣлѣзва нигдѣ въ други български говори [ 2 ] . Изговорътъ на ѫ въ тия западно-български краища е различенъ: въ Дебъръ се изговаря като о: поть, можъ, мока; въ нѣкои части на Охридско като ъ: пъть, мъжъ, мъка; въ Прилѣпско, Кичевско, Битолско и Велешко като а: мажъ, пать, мака и съ това се доближава до западно-българското нарѣчие. Западно-македонцитѣ на всѣкѫдѣ изговарятъ ѣ като е — обща особность на всички западно-български говори. Западно-македонскитѣ български села всѫдѣ сѫ събрани на едно мѣсто, обикновено въ долинитѣ на рѣкитѣ. Кѫщитѣ сѫ построени всѣкога върхъ земи, обикновено отъ дърво, мазани съ калъ. Като извадимъ чифлишкитѣ села отъ Прилѣпско и Битолско повсѫдѣ жилищата на населението иматъ повече отъ една стая, всѣкога сѫ съ коминъ и прозорци, и при малка имотность правятъ се на два ката. Най-добри сѫ жилищата на мияцитѣ въ Дебъръ. Въ всичкитѣ краища на споменатата страна сѫ запазени голѣми недѣлени родове. Най-многобройни семейства се срѣщатъ въ полето между Прилѣпъ и Битоля, Семейства съ 10—15 души членове сѫ обикновенитѣ въ тия мѣста, семейства съ 20—30 членове сѫ много чести, а случватъ се въ всѣко село недѣлени родове съ 40—45 членове. Въ селоЛоговарди има едно семѣйство  1. D-r V. Oblak, Macedonische Studien, Sitzungsb. D. K. A. d. Wiss. Phil.-Hist. Cl. Bd. CXXXIV. стр. 97 98.2. Дримколовъ, Акцентовката на единъ обсегъ западно-български говори. Сб. М. IX. 392; Oblak, Mac. Studien. 83. 

34 

съ 70 члена, а въ с. Стровия родътъ на Шоповци брои повече отъ 30 души и още не е раздѣленъ. Въ тия села срѣдно се пада на кѫща отъ 9 до 10 души жители. Въ Битолския Демиръ Хисаръ и въ Кичево има сѫщо тъй на често многобройни родове, но далечъ не както въ Битолско-Прилѣпското Поле. Голѣми родове сѫ запазени само въ Порѣчето, дѣто 20—30 членни сѣмейства сѫ чести. Имаме точни статистични свѣдения за двѣ кичевски села, направени отъ мѣстни учители. С. Доленци-Бѣлостѣнъ на 47 кѫщи е броило 315 жители, а с. Локвица въ Порѣче на 103 кѫщи е броило 840 жители. Въ селата на Долно Кичево родоветѣ сѫ най-малки, и тамъ обикновено се падатъ на кѫща около 6 души срѣдно. Въ Дебъръ има голѣми семейства, понеже братята обикновено не се дѣлятъ доклѣ не очуватъ по нѣколко синове и ги оженятъ. Когато едни странствуватъ, други остаятъ дома при семействата. Всѫдѣ въ Поле, Жупа, Голо Бърдо и Дримъ Колъ има семейства съ 15—20 души членове. Най-многобройни сѫ недѣленитѣ родове въ подримскитѣ села дори до гр. Струга, дѣто 5 или 6 членни семейства сѫ изключения. Въ с. Пареши има семейство отъ 6 женени братя недѣлени съ 47 души членове. Само въ Мала Рѣка Мияцитѣ се дѣлятъ по-често и нѣматъ голѣми родове ведно. Тамъ сѫщо както въ Долно Кичево на кѫща срѣдно се падатъ около 6 души, до дѣто въ подримскитѣ села трѣба да се броятъ отъ 8 до 9 души на кѫща. Българското население въ южнитѣ части на Македония има сѫщо общи еднакви бѣлѣзи, които го отличатъ ясно както отъ западно-македонскитѣ българи, така и отъ ония, които населяватъ източнитѣ и сѣверо-източнитѣ краища на страната. Южно-македонскитѣ българи населяватъ Долня Прѣспа, разположена около южнитѣ краища на Прѣспенското Езеро, прѣминуватъ прѣзъ Баба Планина въ южния край на Битолската Равнина и завзиматъ тамъ Леринската Каза, завзиматъ българскитѣ останки отъ Корчанско, цѣлата Костурска Котловина и Сарѫ Гьолъ, минуватъ Нича (Нидже) Планина и завзиматъ голѣмата Солунска Равнина съ околноститѣ на градоветѣ Воденъ, Енидже, Кукушъ, Дойранъ и се спиратъ до Карадагската Верига, която дѣли Солунското Поле отъ Сѣрското.AAAAAAAAAAAAAAAA

Горно-българитѣ до Овче Поле и до вододѣлнитѣ ридове Козякъ и Руенъ се отличаватъ отъ другитѣ, що сѫ пó на западъ. Тѣ се наричатъ всѣкога шопе и селата имъ шопски села. Тия села се състоятъ отъ пръснати колиби по планинитѣ и ридоветѣ на голѣми разстояния. Събранитѣ сега села въ Разлога сѫ били разтурени прѣди врѣме. Жителитѣ на Банско знаятъ добрѣ отъ колко махали нѣкога се е състояло тѣхното село и дѣ сѫ били. Жилищата на населението сѫ прости плетени колиби, обикновено състоящи само отъ една стая, най-често безъ коминъ и безъ прозорци. Въ голѣма часть отъ шопскитѣ села и до сега населението е запазило коженитѣ си рунтави калпаци, съ които се отличава много добрѣ по пазаритѣ въ Петричъ, Струмица, Щипъ и Кочани отъ другитѣ селяни. Особенъ дивъ изгледъ придаватъ дългитѣ нестригани коси на селянитѣ отъ Осоговията. Другитѣ носятъ обикновено само перчини. Въ много села отъ Осоговията младитѣ хора не си бръснатъ и брадитѣ.

 Въ Щипско шопскитѣ села обхващатъ Плачковица Планина и хълмоветѣ до Овче Поле; въ Кратовско и Паланечко въ низинитѣ шопскитѣ села сѫ измѣшани съ полски, които се отличатъ отъ тѣхъ. [2] Западно-македонскитѣ българи причисляватъ къмъ шопитѣ жителитѣ на Горни и Долни Пологъ съ градоветѣ Тетово и Гостиваръ.  1. *** Пѫтуванье. Сб. М. XIII. 350.2. Карановъ, Материали по етнографията иа Македония. Сб. М. IV. 280-819. 

39 Къмъ тѣхъ се причислявитъ 4 села отъ кичевския край, именно: Нидимци, Букойчани, Летница и Рудари. Тия мѣста образуватъ прѣходъ отъ западно-македонската група къмъ западно-българския шопски дѣлъ. Тѣ иматъ ударение западно-македонско. Въ Горни Пологъ изговарятъ ѫ като ъ: пъть, дъбъ, ръка, събота; въ Долни Пологь ѫ се изговаря вече като у: путь, рука, както въ Скопска Църногория и въ Кумановския край [ 1 ] . Кумановскиятъ край заедно съ Вранско, Пиротско въ Сърбия и съ Царибродско, Брѣзнишко, Трънско и Кюстендилско Краище въ Княжество България, влиза въ единъ особенъ клонъ отъ западнитѣ български говори, който се отличава съ нѣкой сърбизми, вмъкнати въ него [ 2 ] . Въ Скопие се срѣща чистиятъ западно-македонски говоръ съ кумановския. Овче Поле и низината на Щипско принадлежатъ къмъ горно-българския западенъ говоръ, но заедно съ Тиквешъ образуватъ прѣходна зона къмъ македонския западенъ говоръ. Въ облѣклото на горно-българския или шопския край особна отлика сѫ кожуситѣ, гащитѣ съ тѣсни крачули (патури), които по другитѣ части на Македония не носятъ. Въ цѣлата страна, завзета отъ горно-българското население, сѫ запазени до сега голѣми недѣлени родове. Обикновено въ една кѫща живѣятъ всички братя женени и неженени, доклѣ сѫ живи родителитѣ имъ, или само нѣкой отъ тѣхъ. Срѣщатъ се много често недѣлени родове и слѣдъ смъртьта на родителитѣ. Въ Паланечкото селоТърново нераздѣления родъ на Пешови има 9 женени членове, съ семейство отъ 50 души; въ с. Подържи Конь родътъ на Станойковци има 34 души. Въ Овчеполското селеТрогерци семейството Пърчови брои 34 души; въ с. Серчиево родътъ Рампоповци се състои отъ 40 члена; въ Патетино дѣдови Петкови сѫ 28 души. Въ с. Моянци близо до Кочани родътъ на Чорбаджи Коце има 25 души. Най-голѣми сѫ родоветѣ въ Осоговията;

тамъ въ с. Саса извѣстно семейство Бисерци, състояще близу отъ 100 члена, се е раздѣлило едва прѣди 4—5 години на 4 особни рода [ 3 ] . Такива голѣми родове има навредъ въ Малешово, Пиянецъ, Плачковица и Джумайско. Въ Разлогъ само дѣлбата е усилена и голѣми семейства вече нѣма.  1. В. „Новини”, год. II. бр. 17.2. Иречекъ, Кн. България, II. 505; Теодоровъ, Западнитѣ български говори. П. С. XIX. 202, 209.3. Стефанъ П. Ивановъ, Зимна разходка, София, 1899 г. стр. 28—32. 

40

Общи характерни чърти на всички българи въ Македония сѫ голѣмо трудолюбие, пестеливость и трезвость. Всичкитѣ плодородни полета на страната сѫ обработени отъ българи. Трезвостьта е особна важна чърта. Има цѣли краища, дѣто селата нѣматъ механи, напр. Сѣрско Поле. Пияни селяни българи въ Македония не се срѣщатъ, освѣнъ на нѣкое голѣмо празднично тържество. Дори въ голѣми градове, като Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ, пияни хора сѫ чудна рѣдкость. Затворениятъ животъ и недовѣрието къмъ чужденци сѫ качества присѫщи на македонцитѣ, както и на всички други българи.

 Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

17. Сърби  Около половината на Х. в. измежду славѣнитѣ, които населявали земитѣ между Българската държава и Хърватско, се подигнали сърбитѣ съ своя жупанъ Чеславъ. [ 2 ]  Къмъ края на Х. в. сърбското  2. Дриновь, Южные славяне, 135-130. 

120 племе се показва на историчната сцена напълно опрѣдѣлено и господствуеще въ оня край. Сърбитѣ тогава завзимали сѫщитѣ области, дѣто ги намираме и днесь. На югъ и югоизтокъ достигали до Шкодренското Езеро и Шаръ Планина, на изтокъ не минавали Българска Морава. [ 1 ]  До втората половина на XII. в. сърбитѣ остаятъ на заденъ планъ въ историята на Балканския Полуостровъ. До тогава тѣ бѣха подчинени прѣко или косвено ту на византийцитѣ, ту на българитѣ и бѣха раздѣлени на малки жупи, независими една отъ друга. Съ князь Стефана Неманя (1159—1195) се почнува образуваньето на Сърбската държава отъ земитѣ на Рашка (сега Нови-Пазарско) и Зета (сега Черна Гора). Още тогава Стефанъ Неманъ обърналъ внимание къмъ

югоизтокъ и далъ пръвъ потикъ на сърбското разширение къмъ българскитѣ земи. [ 2 ]  Сѫщата политика държатъ сърбскитѣ господари прѣзъ слѣдния XIII. в. Въ врѣмето на Милутина (1282—1320) сърбитѣ завзиматъ голѣма часть отъ Македония и достигатъ до Охридъ, Прилѣпъ, Велесъ и Щипъ. [ 3 ]  По тая посока тръгна краль Душанъ (1327—1355), който безъ особени усилия за кѫсо врѣме завладѣ цѣла Македония, Албания, Епиръ и Тесалия. Теглени на югоизтокъ, сръбскитѣ владѣтели оставяха на страна Босна и Херцеговина и не можеха да сплотятъ ведно цѣлото сърбско племе. Сърбитѣ не успѣха да прѣтопятъ и българо-македонскитѣ славѣни. Причината на това трѣба да се търси едно въ кратковрѣменното имъ господство въ Македония, друго въ доста високата българска култура, която сърбитѣ завариха въ новопрѣвзетитѣ земи. Охридската църква продължаваше да се нарича българска и подъ сърбската власть и запази съ малки изключения старитѣ си граници. Щомъ умрѣ Душанъ, голѣмата му недобрѣ зглобена държава бързо се разпадна. [ 4 ]  Въ македонскитѣ и албански градове се настаниха сърбски властелини, които се прогласиха за независими и се сваждаха и воюваха по между си до като турцитѣ дойдоха и завладѣха страната. Най-извѣстниятъ отъ тия властелини, краль Марко, който владѣеше голѣма часть отъ западна Македония, обикновено се е наричалъ „български краль”. [5] Сърбскиятъ народъ числено е господствувалъ  1. Флоринскiй, Южные славяне, II. 5.2. Все тамъ, II. 11.3. Все тамъ, II. 15.4. Все тамъ, II. 1.5. М. Халанскiй, Южно-славянскiя сказанiя о Кралевичѣ Маркѣ. Русскiй Фил. вѣстникъ, томъ XXVII. стр. 82; А. Иширковъ, Крали Марко у западнитѣ историци. Бълг. Пр. год. III. кн. XII. 163-164. 

121 само въ старитѣ коренни сръбски области. Завоюванитѣ земи на изтокъ отъ Българска Морава и на югъ отъ Шаръ и Зета останали населени съ българи, албанци и гръци. [ 1 ] По нѣкои мѣста въ градоветѣ около сърбскитѣ властелини ще е имало и сърбски прѣселенци, но тѣ сѫ били толкова малко, че скоро се изгубили между другитѣ народи. [ 2 ] Многочислени прѣселяния на сърби въ Македония не сѫ извѣстни. Не се мина ни четвърть столѣтие отъ Душановата смърть и турцитѣ станаха господари на Македония, като унищожиха безъ особена мѫка раздѣленитѣ мѣстни властители. Отъ едновѣковното сърбско господство въ сѣверна Македония останаха за споменъ редъ църкви и манастири, градени и подновявани отъ сърбскитѣ владѣтели. Прѣзъ XVII. в. ний намираме сърбското племе на старитѣ му жилища отвъдъ Шаръ, въ съседство съ българитѣ откъмъ юго-изтокъ и съ арнаутитѣ откъмъ

югозападъ. Има бѣлѣзи, които показватъ, че арнаутитѣ отдавна сѫ почнали да се движатъ на изтокъ и да захващатъ планинскитѣ земи между българитѣ и сърбитѣ; но важни арнаутски нахлувания къмъ тая посока почнаха къмъ края на XVII. в. и продължаватъ до днесь, както видѣхме по-прѣди. Образуванъ е вече арнаутски поясъ между българитѣ и сърбитѣ, който постоянно дебелѣе и отдалечава тия два сродни но непримирими народа. Слѣдъ оттѣгляньето на австрийскитѣ войски отъ прѣдѣлитѣ на Македония и Стара Сърбия прѣзъ 1690—91 год. турцитѣ изтрѣбили и заробили много народъ въ ония погранични мѣста. [ 3 ]  Прѣзъ 1691 год. Пекскиятъ Патриархъ Арсени III. Черноевичъ съ около 36—37000 души народъ напусналъ старото си отечество и се прѣселилъ въ Австрия. На мѣстото на изселенитѣ нахлули арнаути. [ 4 ]  По-късно прѣзъ 1738 год. австрийски войски пакъ доближиха до сѣвернитѣ македонски граници и до Стара Сърбия. Слѣдъ тѣхното оттѣглянье прѣзъ 1740 год. тия краища наново били изложени на ужасни опустошения. Пекскиятъ Патриархъ Арсени IV. заедно съ владицитѣ отъ Нови Пазаръ, Нишъ и Ужица и съ около 80000 души народъ побѣгналъ въ Австрия. [ 5 ]  Останалитѣ християни въ пограничнитѣ сърбско-български земи били пленени, робени и убивани. Опустошенията достигали до българскитѣ земи около София. [6] Нови арнаутски прѣселенци завзели изпразне-  1. Флоринскiй, Южные славяне, II. 23.2. Все тамъ, II. 76.3. Милорад П. Шапчанин, Летопис раваничка. Гласник, XX. 7.4. Все тамъ, 8.5. Все тамъ, 12.6. Х. П. Константиновъ, Паметни бѣлѣжки за Срѣдецъ. П. С. Х. 96. 

122 нитѣ земи и съвсѣмъ поарнаутили нѣкои краища отъ Стара Сърбия. Както въ Метохия, така и въ Косово Поле сега арнаутскиятъ елементъ има мнозинство и постоянно печели нова почва. [ 1 ]  Пограничнитѣ македонски планини Шаръ и Скопска Черна Гора, ако и да сѫ вече много арнаутски по население, могатъ да се броятъ и сега като прѣдѣлчи между българското и сърбско племе. Учениятъ руски славистъ и историкъ Хилфердингъ, който е обиколилъ пограничнитѣ сърбско-български области прѣзъ 1857 год., като описва градъ Призрѣнъ, казва, че той се намира още на сръбска земя, но на самия ѝ край, въ подножието на Шаръ Планина, която е спрѣла сърбското племе на югь, и служи за граница между него и българското племе, което е заобиколило тая планина отъ югоизтокъ и е завзело Македония. [ 2 ]  

Въ тежкитѣ години, когато е опустошавана отъ арнаутитѣ Стара Сърбия, ставали сѫ прѣбѣгвания на тамошно населене къмъ Македония. Особено прибѣжище сѫ намирали бѣжанцитѣ въ малката котловинка, лежаща въ южнитѣ поли на Черна Гора, наречена Църногория, [ 3 ]  дѣто сѫ разположени десетина села. Тукъ, както споменахме по-прѣди, християнското население се е ползувало съ нѣкои особени права и е живѣло по-добрѣ; затова сѫ се стекли злочести бѣжанци на безопасность. Въ село Чучеръ има прѣселенци изъ Качанишко, [ 4 ]  въ с. Любанци има прѣселенци отъ Косово Поле [ 5 ]  и отъ други мѣста. Тия прѣкошарци сѫ подѣйствували да се вмъкнатъ сърбизми въ говора на чърногорскитѣ села, особено въ говора на селата Чучеръ, Баняни и Горняни, които завзематъ най-западния ѫгълъ на котловинката. [ 6 ]  Независимо отъ това, извѣстно влияние върху езика на селата отъ Църногорията трѣба да сѫ оказали множеството сръбски манастири, които тукъ сѫ се въздигнали въ врѣме на сръбското владичество. Подобно влияние сѫ имали и българитѣ отвъдъ Шаръ, особено въ гр. Призрѣнъ и въ неговата околность, дѣто българското племе е прѣскачало високата планина. Въ Призрѣнъ това влияние е било толкова голѣмо, че прѣзъ втората половина на XIX. в. тамъ се образувала особна българска община съ българско училище и подъ нейния натискъ вилаетскиятъ вѣстникъ, издаванъ въ тоя градъ, ималъ български отдѣлъ. Въ послѣднитѣ десетилѣтия сърбизмътъ отвъдъ Шаръ е прѣобладалъ, както българизмътъ отсамъ Шаръ.  1. Victor Berard, La Macédoine, Paris, 1897. рад. 140—141.2. А. Гильфердингъ, Собранiе сочинеiя, томъ третiй, Боснiя, Херцеговина и Старая Сербiя, С.-Петербургъ, 1873 г. стр. 141—142.3. Материали, 534.4. Все тамъ, 536.5. Все тамъ, 539—540.6. Все тамъ, 532. 

123 Благодарение на това прѣходно положение, което завзематъ славѣнскитѣ села отъ Призрѣнъ къмъ Тетово и отъ Косово Поле къмъ Скопие, и френскиятъ пѫтувачъ Ами Буе макаръ че поставя Шаръ за граница между двѣтѣ племена, по нѣйдѣ споменува сърби отсамъ планината и българи отвъдъ нея. [ 1 ]  Това правятъ и други нѣкои пѫтувачи отъ по-ново врѣме. Чисти сърби въ Македония има сега въ гр. Скопие около 300 души, едни придошли отъ Стара Сърбия слѣдъ като стана Скопие вилаетски градъ, други придошли отъ Сърбия около сърбското агентство и сърбскитѣ училища като чиновници и занаятчии. [ 2 ]  Въ околията на Скопие има едно сърбско-бошняшко село, Хасанъ Бегово, съ около 50 кѫщи бошняци мухамедани, прѣселени изъ Босна въ ново врѣме. Въ гр. Тетово има нѣколко сърбски кѫщи, прѣселени отъ

Призрѣнъ, обългарени по езикъ. Най-сетнѣ има и въ Солунъ около 100 души сърби, всички врѣменно живущи като чиновници и учители въ сърбското консулато и училище и като комисионери за търговия съ Сърбия. Независимо отъ това въ Куманово има малка община, състоеща отъ стотина кѫщи, която се сърбѣе. Тя се образува отъ влашкитѣ кѫщи въ градеца и нѣколко български фамилии, които още въ черковната борба между българитѣ и гръцкото духовенство бѣха взели страната на послѣдното, а въ ново врѣме се обявиха за сърби. По езикъ тѣ въ нищо не се отличаватъ отъ населението, което съставя голѣмата българска община въ тоя градъ, и не могатъ да се броятъ като отдѣленъ народъ. Такава е и сърбоманската малка община въ Тетово. По другитѣ градове изъ Македония има отдѣлни пропагандисти на сърбизъма, но сърбеещи се общини нѣма. Сърбизъмътъ неможе да хване почва въ Македония днесь по сѫщитѣ причини, по които неможа да стане това прѣзъ врѣмето на сърбското владичество въ тая страна. Още повече става невъзможенъ успѣхътъ на сърбизъма сега, когато българското население въ тая область е напрѣднало твърдѣ много въ отношение на национално съзнание и вече дѣйствува само за осигуряванье на своето бѫдеще. [ 3 ]   1. Ami Boué, Itineraires, I. 211—212, 307, 309.2. В. Кѫнчовъ, Градъ Скопие. II. С. LV—LVI. 21, 23.3. Ср. W. Miller, “The Promised Land” of the Balkan Peninsula. Cosmopolis, Achter Band, 1897, стр. 53, 55, 58; Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, 19—22; П. Милюковъ, Сръбско-българските отношения по македонския въпросъ. Български Прегледъ, год. V. кн. IX. Х. стр. 108—110. Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

II. СтатистикаОбщи бѣлѣжки за статистиката на Македония

  Точна статистика за жителитѣ въ Турция неможе да се направи, понеже въ тая държава не става прѣброяванье на населението, както въ другитѣ европейски страни. Турското правителство се грижи да държи смѣтка само на мѫжкото население и то не по народность, а по вѣра. Мухамеданското мѫжко население се слѣди заради военната служба, а християнското заради военния данъкъ. Въ държавата сѫ въведени особни статистически книги, наречени „нофузъ тефтери”, въ които трѣбва да се отбѣлѣзва всѣко ражданье и всѣки смъртенъ случай. При ражданьето на всѣко дѣте чрѣзъ духовното началство се получава отъ властьта свидѣтелство, наречено „нофузъ”. Въ него сѫ отбѣлѣзани полъ, име, день на ражданье, рождено мѣсто и име на родителитѣ. Нофузното

свидѣтелство е нужно на всѣки турски подданикъ, понеже безъ него неможе да се пѫтува нито вѫтрѣ въ държавата, нито може да се получи паспортъ за вънка; безъ него духовнитѣ началства не трѣбва да издаватъ позволения за женитби. При все това въ Турция има навсѫдѣ множество мѫжя и жени безъ нофузни свидѣтелства. Обикновено и селскитѣ и градскитѣ общини се стараятъ да укриватъ числото на мѫжетѣ, понеже въ Турция военниятъ данъкъ се налага на общинитѣ съразмѣрно съ числото на мъжкото имъ население. Ако общината успѣе да укрие часть отъ това население, тя ще има по-малъкъ общъ налогъ. Обикновено кметоветѣ не записватъ дѣцата до дѣто поодрастатъ и късно духовнитѣ началници имъ издаватъ нофузи, които ще имъ сѫ потрѣбни било за женитба било за пѫтуванье. Въ законитѣ сѫ прѣдвидени наказания за такива злоупотрѣбения, обаче опрѣдѣленитѣ за това чиновници (нофузъ-меймуръ), намиратъ тъкмо въ тия укривания за себе си добъръ източникъ за обогатяванье; затова въ Турция тая длъжность е една отъ най-доходнитѣ и най-търсенитѣ. За женското население и правителственитѣ чиновници не се грижатъ, за това виждаме въ пра- 

136 вителственитѣ статистически дани числото на женитѣ всѣкога много по-малко отъ онова на мѫжетѣ. За албанскитѣ окрѫзи нофузнитѣ книги сѫ съвършено криви, понеже тамъ общинитѣ не обичатъ да даватъ войници на царството, нито пакъ воененъ данъкъ. По всичкитѣ тия причини нофузнитѣ турски книги немогатъ да ни дадатъ вѣрни смѣтки за населението на страната. Колкото се касае за раздѣление жителитѣ по езикъ, отъ тия книги съвсѣмъ неможемъ да се ползуваме. Подъ името „турци” тѣ отбѣлѣзватъ обикновено, и цигани и помаци и арнаути и черкези мухамедани; подъ името „урумъ” тѣ бѣлѣжатъ заедно съ гръцитѣ и българи патриаршисти и власи и арнаути православни; подъ името „булгаръ” бѣлѣжатъ само българитѣ екзархисти. Често въ официално непризнатитѣ екзархийски общини, т. е. въ ония общини, които не влизатъ въ екзархийски епархии, и екзархийското българско население се вписва въ графата „урумъ”. Само евреитѣ си иматъ собствени графи „яуди”, дѣто не сѫ смѣсени съ други народи. За да получимъ по-добри свѣдѣния за числото на населението, ний сме прибѣгнали къмъ прѣсмѣтванье споредъ кѫщитѣ. Обикновено всѣка община знае отъ колко кѫщи се състои. Така сѫщо и много търговци, свещеници, учители и занаятчии, които иматъ работа съ селата, добрѣ знаятъ по колко кѫщи иматъ селата. Чрѣзъ селскитѣ и градски български общини сѫ съставяни статистики, които сѫ послужили за основа на нашитѣ, изложени тукъ. Освѣнъ тѣхъ ние сме си послужили съ много дани, събирани по частни пѫтища отъ вѣщи лица, нѣкои обнародвани, нѣкои необнародвани. Съ малко изключение всичкитѣ статистически таблици сѫ провѣрени лично отъ насъ при многократнитѣ посѣщения на села и градове и посрѣдствомъ добри познавачи за всѣка мѣстность по отдѣлно. Ний сме си служили много често и съ турскитѣ

официални дани, било получавани отъ нофузнитѣ чиновници, било отъ турскитѣ вилаетски календари. Особено ни сѫ послужили по-подробнитѣ статистични дани на Солунския вилаетски календаръ за 1312 г. (1895) на Скопския за 1311 (1894) и на Битолския за 1305 (1888). За да прѣсмѣтнемъ числото на населението ние сме туряли на всѫдѣ за мухамеданитѣ турци по 5 души жители на кѫща. Обикновено турскитѣ семейства сѫ малки, едно защото нѣматъ изобилие на дѣца, а друго защото всѣки членъ отъ семейството, щомъ се ожени, отдѣлва се въ особена кѫща. Второто важи до нѣкадѣ и за помацитѣ и арнаути мухамедани. Голѣмината на семействата въ тѣхъ се прѣсмѣтани между 5 ½ и 6 д. за кѫща. Ци- 

137 ганитѣ и евреитѣ иматъ повече дѣца, живѣятъ пó на купъ и сѫ смѣтани отъ 6 до 6 ½ на кѫща. Българското население е по-плодовито съ дѣца, дѣлежитѣ слѣдъ женитбитѣ сѫ по-малко, за това и числото на жителитѣ въ кѫщитѣ е по-голѣмо. То е прѣсмѣтано споредъ мѣстата, обикновено за градоветѣ отъ 5 до 6 души на кѫща, а за селата отъ 6 до 7 души. Само за отдѣлни мѣстности, дѣто се зачувани голѣми недѣлени родове, е прѣсмѣтано на семейство повече отъ 7 души. За всѣка околность сѫ правени по-точни прѣсмѣтання, които сѫ ни послужили като образци за останалитѣ тѣмъ прилични. Освѣнъ статистикитѣ, които сѫ обнародвани въ официалнитѣ турски календари, и частни лица сѫ се опитвали да даватъ статистически свѣдѣния било за цѣлата държава било за части отъ нея. Що се касае до Македония, малко отъ тия частни трудове заслужаватъ по-голѣмо внимание, понеже въ тѣхъ или сѫ посочвани цифри на мѣрки за народитѣ на цѣлия Балкански Полуостровъ, или сѫ давани числа по вилаетитѣ, взети пакъ отъ турскитѣ официални календари. Отъ първия родъ сѫ свѣдѣнията, посочвани въ съчиненията на Ами Буе, на Лежана и други подобни писатели. Отъ послѣдния родъ сѫ свѣдѣнията, което дава Убичини въ своето съчинение за Турция за населението ѝ прѣзъ 1875—76 год. [ 1 ]  Първъ по-сериозенъ опитъ за статистика на населението въ Македония се прави съ книгата „Ethnographie de la Macédoine”, издадена въ Пловдивъ прѣзъ 1881 г. Въ нея сѫ допустнати голѣми грѣшки, понеже материала е събиранъ отъ разни лица набързо слѣдъ Руско-турската война безъ критическа провѣрка. Тя е послужила на много писатели, които сѫ се занимавали съ Полуострова. Тая сьщата статистика, даже съ типографскитѣ си погрѣшки, е прѣвеждана отъ Сп. Гопчевича въ неговата книга „Makedonien und Alt-Serbien” (стр. 361—500) като неговъ собственъ трудъ. Сърбскиятъ авторъ по нѣкадѣ е притурвалъ села, които личатъ въ картата на Балканския Полуостровъ отъ Австрийския генераленъ щабъ, а липсуватъ въ “Ethnographie de la Macédoine.” [ 2 ]  

 1. Убичини, Современное состояние От. Имперiи, 17, 18.2. Въ Ethnogr. по печатна по грѣшка на 1-ва страница стои село Uirdo-bor вмѣсто Girdo bor (Гърдо-боръ). Погрешната е допусната отъ близостьта на рѫкописнитѣ букви G и U. Въ Mak. und Alt-Serb. на Гопчевича е напечатено сѫщо Jird-bor (стр. 862). Така е и съ печатнитѣ погрѣшки въ имената на селата Амбаръ Кьой, Саракиново. Въ Ethnogr. стои Abarköi и Larakinovo (стр. 3 и 12), сѫщитѣ печатни погрешки сѫ прѣпечатвани и въ M. und Alt-Serb. (стр. 363 и 402). Такина погрѣшки има още много. Въ Ethnogr. Кукушката Каза е слѣна съ Гевгелийската, понеже тъй бѣше прѣзъ 1881 год. Но по-късно прѣзъ 1886 год. Гевгелийската Каза бѣше вече особена. Гопчевичъ, който не е познавалъ страната, е оставилъ казитѣ слѣни, както си са въ Ethnogr. Изобщо литературната кражба на Сърбския писитель е толкова ясна, щото може да се забелѣжи много лесно. 

138 Прѣзъ 1889 год. Верковичъ издаде подробни статистически свѣдѣния за повечето околии на Македония. Трудътъ на Верковичъ е билъ по внимателно събиранъ, но той е издаденъ много късно и данитѣ сѫ застарѣли. Материалитѣ влѣзнали въ книгата на Верковича сѫ по-вѣрни, колкото се касае до източна Македония, дѣто самъ авторътъ е ималъ случаи да прави провѣрки. Западнитѣ битолски околии сѫ описани много недостатъчно и невѣрно. Единъ важенъ недостатъкъ на статистическитѣ свѣдѣния на Верковича е и това, че въ тѣхъ изобщо цифритѣ за християнскитѣ села сѫ по-голѣмшки отъ дѣйствителностьта, на много мѣста обаче и мухамеданскитѣ села сѫ прѣдставяни по-голѣми. Сѫщо е и за градоветѣ. Прѣзъ 1899 год. руския вицеконсулъ Ростковскiй въ Битоля обнародва статистиката на Битолския Вилаетъ въ руското списание „Живая Старина”. И тая статистика е твърдѣ погрѣшна, понеже е черпена отъ турскитѣ нофузни книги безъ да сѫ правени сериозни провѣрки за много околии. [ 1 ]  Вънъ отъ тѣзи трудове срѣщатъ се въ българската книжнина често статистически бѣлѣжки за разни села, околии, даже и за цѣли санджаци. Ние ще ги посочимъ, когато говоримъ за отдѣлнитѣ кази на страната. 

 Тукъ сѫ изложени статистичнитѣ дани за населението на Македония по отдѣлни кази, защото така ще може да се правятъ сравнения съ официалнитѣ турски дани. Споредъ сегашното административно дѣление въ Македония влиза цѣлиятъ почти Солунски и по половина отъ Скопския и Битолския Вилаетъ. За ясность ще направимъ кѫсъ прѣгледъ на административното дѣление на областьта. Солунскиятъ Вилаетъ завзема цѣлата южна и източна Македония отъ гръцката тесалийска граница при Олимпъ до българската граница при Рила и Родопитѣ. Тоя вилаетъ се раздѣля на 3 санджаци: Солунски, Сѣрски и Драмски.

 Солунскиятъ Санджакъ завзема югозападниятъ край на страната и се дѣли на слѣднитѣ 14 кази: Солунска, Катеринска, Енидже-Вардарска, Берска, Воденска, Тиквешъ, Велешка [ 2 ] , Струмска, Гевгелийска, Дойранска, Кукушка, Лъгадинска, Касандра и Св. Гора. Сѣрскиятъ Санджакъ обзима срѣднята и източна часть на вилаета и обхваща цѣлото корито на р. Струма, което се нахожда въ прѣдѣлитѣ на Турция и горнята и срѣдня части отъ коритото  1. Вижъ рецензия въ Български Прегледъ, год. VI. кн. III—IV, стр. 210—212.2. Велешката Каза отскоро е прѣфърлена къмъ Скопския Вилаетъ. 

139 на р. Места. Той се дѣли на слѣднитѣ 8 кази: Сѣрска, 3ѫхна, Демиръ-Хисарска, Петричка, Мелнишка, Горно-Джумалийска, Разлогъ и Неврокопска. Драмскиятъ Санджакъ обхваща югоизточния край на вилаета и се състои отъ 4 кази: Драмска, Правишка, Кавалска и Сарѫ-Шабанска. Отъ този вилаетъ само казата Катеринска, която захваща източнитѣ крайморски склонове на Олимпъ географски не пада въ Македония, а принадлежи на сѣверния планински дѣлъ отъ Тесалия. Скопскиятъ Вилаетъ захваща сѣверниятъ край на Македония и цѣлата область Стара Сърбия. Въ Македония отъ него влиза цѣлиятъ Скопски Санджакъ и малка часть отъ Призрѣнския Санджакъ. Скопскиятъ Санджакъ се дѣли на слѣднитѣ 9 кази: Скопска, Кумановска, Пргьшовска, Криво-Паланечка, Кратовска, Кочанска, Малешово, Щипска и Радовишка. Отъ Призрѣнския Санджакъ въ Македония влиза само Тетовската Каза, която цѣла е отсамъ Шаръ. Гиланската Каза отъ Прищинския Санджакъ принадлежи повечето на Македония, нежели на Стара Сърбия, но е привързана твърдѣ много къмъ послѣднята не само въ административно отношение, но и въ черковно, понеже е часть отъ Призрѣнската Епархия. Независимо отъ това главниятъ гребенъ на Скопска Чърна Гора и арнаутското население, което е завзело тоя гребенъ, много отстраняватъ Гиланската Каза отъ Македония. Тя трѣбва да се брои като прѣходна отъ Македония къмъ Стара Сърбия. 

Битолскиятъ Вилаетъ захваща цѣлата западна Македония и часть отъ Албания. Въ Македония отъ този вилаетъ влизатъ цѣлиятъ Битолски Санджакъ и части отъ Дебърския, Корченския и Серфиджанския. Битолскиятъ Санджакъ обема Битолското Поле и котловинитѣ на Охридско и Прѣспанско Езеро, и се дѣли на слѣднитѣ 5 кази: Битолска, Прилѣпска, Леринска, Кичевска иОхридска. Отъ Дебърския Санджакъ въ Македония падатъ казитѣ: Горни Дебъръ и Рѣка около коритото на Чърни Дримъ и притока му Радика. Отъ Корченския Санджакъ къмъ Македония пада казата Старовска (въ котловината на Охридското Езеро) и казата Костурска (въ котловината на Костурското Езеро).Биглишката Нахия, около водораздѣла на горнитѣ течения на Бистрица и Деволъ, е прѣходна между Македония и Албания. Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa