Характерна особеност на паута-

лийските терми е използването на

минералните извори, което я опре-

деля като минерални терми.

Комплексът на термите в

Кюстендил обхваща площ над 3000

кв. м и спрямо античната плани-

ровка на града вероятно е заемала

две строителни инсули. Сградата

на термите е с правоъгален план.

Археологически проучени са 9

помещения разположени в южната и източната й част. Всички са снабдени с

хипокауст и се свързват едно с друго посредством оформени с гранитни

прагове входа.Датировката на термите на Пауталия, предложена по-рано, е в

границите на ІІ-ІІІ в., докато последните изследвания я датират в началото на ІІ

век. Датировката на строителен надпис, намерен в резултат на археологически

проучвания през 2002 г., в който се съобщава за каптиране на четири извора и

изграждане на две водопреносни съоръжения към “банята” е свидетелство за

приключване на строителството на големите пауталийски терми при император

Антоний Пий /138-161 г./.От познатите ни до момента римски терми от

територията на България пауталийските са втори по големина след термите на

Одесос (дн. Варна).

1

АКРОПОЛ НА ПАУТАЛИЯ

2500 Кюстендил, Лесопарк Хисарлъка

тел.: 078/55 00 95

Намира се на най - високата

равнинна част на хълма

Хисарлъка, издигащ се на 2 км

югоизточно от Кюстендил. Тук

римляните изградили Акропола

на Пауталия. Крепостта е

построена в края на ІV – нач. на V

в., реконструирана през VІ в., тя е

съществувала по време на

Първата и Втората българска

държава и е разрушена от османските

завоеватели през XV в. Крепостта има

форма на неправилен многоъгълник, с

размери 117/175 м и площ 2,12 ха.

Крепостната стена, в зависимост от

терена, има различни ширини 1,60 - 3,00

м. Предполагаемата височина на стените

е 10 м, а височината на кулите – 12 м.

Техниката на градеж е opus mixtum.

Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни

техники и материали, както и разкритите археологически паметници от

няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като

една от най-значимите на територията на България и е обявена за паметник на

културата от национално значение.

2

ПИРКОВА КУЛА

2500 Кюстендил, ул. Проф. Кирил Цонев

тел.: 078/55 01 24

Названието “Пиркова” произхожда от

гръцката дума – пиргос, което

означава кула. Не е установена

точната датировка, но в научната

литература тя се отнася във времето

между края на XIV и първата четвърт

на ХV в. Кулата се състои от

приземие и 3 етажа. На първия етаж

са разположени засводен вход от

север, каменно огнище за отопление

на южната стена и две бойници.

Вторият етаж е организиран за

продължително обитаване с огнище,

ниша, 3 вертикални и 2 кръгли

бойници и галерия с ниша за

хигиенни нужди. Третият етаж е

осигурявал кръговата отбрана. Проф.

Йордан Иванов в книгата си „Северна

Македония“ сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни съоръжения и

предполага, че е от същия период. Пиркова кула е свидетелство за

архитектурната и строителна техника на укрепителната система на

средновековния Велбъжд и е паметник на културата от национално значение.

3

ДЖАМИЯ “АХМЕД БЕЙ"

2500 Кюстендил ул. Стефан караджа 2

тел.: 078/55 01 24

Построена е към средата на

XV век. и е известна още като

„Инджили” (Християнската).

Според предания е изградена

върху основите на среднове-

ковната българска църква

„Света Неделя“.

През 1734 г. е преустроена и разширена.

Понастоящем е изложбена зала на музея в

Кюстендил. Джамията е архитектурно-

строителен паметник на културата с

категория „национално значение” (ДВ,

б.77/1968 г.).

4

ДЖАМИЯ

“ФАТИХ СУЛТАН МЕХМЕД"

2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител

Джамията е построена от Хараджи

Кара Мехмед бин Али, един от

известните строители на обществени

сгради в Кюстендил. Предполага се, че

е построена към средата на XV в.

Датировката – 1531 г., изписана с

тухли в източната част на купола,

вероятно се отнася до по-късна

реконструкция. Джамията не е

действаща.

5

Дервиш баня е построена през

1566г. Тя се намира в

централната част на

град Кюстендил и част от

архитектурния ансамбъл в

центъра на Дервиш махала с

Кая бей джамия, Дервиш

чешма и Дервишкото теке на

ордена на странстващите

монаси – суфисти. Върху

фасадната стена на банята са

вградени два тухлени надписа,

6

посочващи годините 1604 г. и 1835 г., които вероятно указват последващи

ремонти на сградата. Банята е изградена от ломени каменни блокове и

червени тухли. Наименованието на банята е свързано с думата "дервиш". При

бекташите дервиш е една от четирите низши степени за послушници - ашък,

талиб, мухиб и дервиш. Функционира повече от 400 години - до 1992 г. През

2005 г. е цялостно реставрирана.

Дервиш баня е обявена за паметник на културата от местно значение и е в

рамките на Националния архитектурно - археологически резерват “Пауталия-

Велбъжд-Кюстендил”, обявен в ДВ бр.10 от 21.II.1977 г.

МУЗЕЕН КОМПЛЕКС

“СВЕТИ ГЕОРГИ”

Комплексът бе официално открит на 18

септември 2009 г. с изложба на тема

„Възрожденски икони, църковна утвар

и старопечатни книги” и включва

църквата „Свети Георги”, както и

реставрираното и адаптирано за

експозиционни цели на Регионален

исторически музей Кюстендил бивше

възрожденско училище в двора на

комплекса.Църквата „Св. Георги” е

един от най-ценните средновековни

паметници на културата в България.

Според архитектурните й особености и

неотдавна разкритите средновековни

стенописи, датирането й може да се

отнесе към края на Х-началото на ХI в.Съществува предположение, че тук се

намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при

Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до

основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена. Средновековните

стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на

монументалната византийска живопис в България, а възрожденските –

разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от

този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и

архитекурна стойност. Архитектурно-строителен и художествен паметник на

културата с категория „национално значение”. В осем от селата в

Кюстендилска община църквите носят името на Свети Георги.

Един от 100-те национални туристически обек-та на България.

7

ЦЪРКВА „СВЕТИ МИНА”

2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител

Църквата е разположена в

западната част на град

Кюстендил. Изградена е през

1859 г., като манастирска

църква. По план представлява

трикора бна псевдобазилика

без притвор. Портик от юг

води към малък подземен

параклис с аязмо. През 1934 г.

в съседство със старата

възрожденска църква "Свети

Мина" е построен новият

храм.

По своята архитектура той е умален образец на църквата "Свети Александър

Невски" в София. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата

високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е

богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба

под целия храм. "Свети Мина" е една от най-внушителните и представителни

църкви в цяла България.

8

МИТРОПОЛИТСКА ЦЪРКВА

„УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Намира се в централната

част на града, в

непосредствена близост до

централния площад.

Построена е през 1816 г. на

мястото на средновековната

църква „Св. Никола”. По

план е вкопана едноабсидна

псевдобазилика, трикорабна

с дървено покритие. През

1933 г. са изградени

нартекса от север и запад,

свещоливница и костница.

С олтарните двери на женското отделение (ХVІ-ХVІІ в.), запазените икони от

началото на ХІХ в. – „Успение на Св. Иван Рилски” с автор Тома Вишанов,

„Св. Тодор Тирон”, „Св. Тодор Стратилат”, иконостас и стенописи с автор Ив.

Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско

изкуство. След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното

училище е построена през 1883 г. църковна камбанария с квадратен план и

височина 11 м.Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория

„национално значение”.

9

Регионален исторически музей

“Акад. Йордан Иванов”

2500 Кюстендил, бул. България 55

тел.: 078/55 00 95

Началото на музейното дело в

Кюстендил датира от средата на

XIX век. По своя профил, музеят е

общоисторически със следните

отдели: Археология; Нумизматика;

Етнология; Фолклор; История на

българските земи (XV-XIX в.);

Нова и най-нова история;

Недвижими паметници на

културата.

Представените материали и техният

широк хронологически диапазон дават

възможност на посетителя да се

информира за културно - историческото

развитие на района и да се потопи в

многовековните пластове на времето от

VII-VI хил. пр. Хр. до XIV в.

Работно време: целогодишно

Понеделник - петък 8.00-17.00 ч

10

Художествена галерия “Вл. Димитров-Майстора”

2500 Кюстендил, ул. Патриарх Евтимий 20

тел.: 078/55 00 29 Художествената галерия

“Владимир Димитров – Майсто-ра”

е сред 100-те национални

туристически обек-та на България.

През 1944г., в кюстендилската

джамия Ахмед бей се открива

галерийна експозиция, с 50 творби

на Владимир Димитров -

Майстора. През 1959г., отделена

вече самостоятелно в сградата на

Европейската синагога, тържествено е

открита художествената галерия на гр.

Кюстендил.

На 24 ноември 1972, по случай 90 -

годишнината от рождението на

Владимир Димитров - Майстора, е

открита новата сграда на галерията. Тя е

I-та построена в България, за да

функционира специално като галерия.

Сега Галерията разполага с над 3387 творби – живопис, графика, скулптура и

приложни изкуства, като 1357 са на Майстора.

В голямата и зала е подредена постоянна изложба от 200 негови картини

/маслени платна/.

Сградата разполага с 8 експозиционни зали, 1 лекционна,1 графична и още две

зали за временни изложби. Работно време: целогодишно

9.00 – 12.00 ч., 14.00 – 18.00 ч.

Почивен ден: Понеделник

11

Общински Драматичен театър – Кюстендил гр. Кюстендил, бул. България 26А

тел.: 078/ 55 00 94

Съставена от местни

културни дейци през 1883 г. е

образувана театрална трупа

към кюстендилското чита-

лище.

През 1907 г. в гр. Кюстендил

се изгражда нова читалищна

сграда с театрален салон. На

сцената на нашия читалищен

театър за първи път в

България и света се играе

“Майка” от Максим Горки.

През 1952 година Кюстендилския театър става държавен, 1978 г. е открита

новата модерна театрална сграда с премиерата “Майстори” от Рачо Стоянов,а

от 2005 г. театърът е общински и се нарича общински драматичен театър –

Кюстендил.

Принос за развитието на театъра дават такива актьори като з.а. Г. Попов, з.а. К.

Попов, з.а. А. Георгиева, Ж. Стефанова, М. Македонска, з.а. Ан. Алексиев, Л.

Илиева, Г. Димитров.

12

13

КЪЩА-МУЗЕЙ

“ДИМИТЪР ПЕШЕВ“

2500 Кюстендил, ул. Цар Симеон І 11

тел: 078/55 18 11

През 2002 г. Община Кюстендил и

посланикът на Израел, г-н Емануел

Зисман реализират проект за

възстановяване къщата на Димитър

Пешев и превръщането й в музей. Тя

е точно копие на родната къща на

политика, известен със своята роля

за спасяването на българските

евреи. Къща - музей „Димитър

Пешев“ е музейна историческа

сбирка към Регионалния исто-

рическия музей в град Кюстендил.

Постоянно действащата изложба с

оригинални вещи, снимки

и факсимилета, разказва за събитията от

март 1943 г. и за световно признатите

заслуги на политика и неговите

кюстендилски съграждани - Петър

Михалев, Асен Суичмезов, Владимир

Куртев и Иван Момчилов, допринесли за

спасяването на евреите в България.

Къщата е паметник на културата.

Един от 100-те национални туристически

обек-та на България.

Работно време:

сряда-неделя 9.00 – 17.00 ч.

14

КЪЩА-МУЗЕЙ

“ЕМФИЕДЖИЕВА КЪЩА”

2500 Кюстендил, ул. Гороцветна 24 а

тел: 078/55 01 29

В Емфиеджиевата къща, архи-

тектурен паметник от епохата на

Възраждането, е поместена музейна-

та експозиция “Градски бит и

култура на населението в Кюстендил

от края на ХІХ и началото на ХХ

век”. Къщата е построена е през 1874

г. и е принадлежала на Христо Лазов

Казанджията, първомайстор

от кюстендилския еснаф и виден

радетел на българската църковна

община в града. Разположена е в

подножието на лесопарк.

Къща-музей "Ильо Войвода“

2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител 189

тел: 078/55 01 26

Къщата музей "Ильо Войвода", е

построена през 70-те години на

XIX век. След Освобождението,

от 1878 г. до 1898 г. в къщата

живее Ильо Войвода, един от

най-бележитите дейци

Постоянно действащата изложба

с оригинални вещи, снимки на

българското национално-

освободително движение. Заедно

с паметника на войводата

(автори: Ст. Стоимиров

Работно време: целогодишно

Понеделник - петък 9.00-17.00 ч

- скулптор, арх. Ю.Фърков и инж. Гр. Владимиров) и реставрираните къщи на

други двама националреволюционни дейци от Кюстендил Константин

Попгеоргиев – Беровски и Тонче Кадинмостки оформят цялостен

възрожденски мемориален комплекс. В реставрираната къща на Ильо войвода е

уредена експозиция на тема: “Национално-освободителните борби на

населението от Кюстендилския край”.

15

ЧИТАЛИЩЕ “БРАТСТВО”

2500 Кюстендил, ул. Отец Паисий 11

тел.: 078/ 52 91 95

Читалище „Братство” е най-старата

културна институция в

Кюстендилски регион, дала началото

на библиотеката, театъра и

историческия музей в града преди

повече от 136 години. Тогава

неизвестен калиграф е записал в

първия устав на читалището

впечатляващ девиз „Богатството е

смертно, добродетелта - безсмертна”.

Този девиз е крепял през годините на

възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет,

крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази

нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските

народи.

16

Регионална библиотека

“Емануил Попдимитров”

2500 Кюстендил, ул. Любен Каравеловтел

тел.: 078/ 55 01 16

През 1869 г. се създава читалище “Братство”. От

първия му устав се вижда, че почти всички

средства се използват за книги, вестници и

списания. Като приемник на библиотеката при

читалище “Братство”, Регионална библиотека

“Ем. Попдимитров” има една завидна 135

годишна история.

Библиотеката в съвременния си вид е създадена в

изпълнение на Указ 20/1959 г. “За ново

административно деление на територията на

НРБ”. Обособена е на базата на градската

читалищна библиотека при Образцово народно

читалище “Васил Коларов” (“Братство”) под

името “Окръжна методическа библиотека”.

От 1981 г. библиотеката се премества в настоящата сграда. Извън нея остават

отделите “Изкуство”, “Детски” и откритият през 1987 г. отдел “Технически

науки”.

Сега библиотеката разполага с богати фондове от книги, периодични издания,

грамофонни плочи, диапозитиви, звукозаписи и др., наброяващи около 227

000 библиотечни документи.

Работно време с читатели:

от понеделник до петък: 09.00ч. – 18.00 ч.

събота от 9.00 до 13.00 часа

17

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ

2500 Кюстендил, ул. Отец Паисий 11

тел.: 078/ 52 91 95

В централната

градска част на

Кюстендил се намира

реставрираната сграда

на Старото училище,

известна още като

Килийното училище.

Тя е построена през

втората половина на

XIX век, в южната част

на двора на църквата

"Успение Богоро-

дично".

Представлява едноетажна каменна постройка в типичен възрожденски стил.

Обявено е за паметник на културата през 1976 г.,а от 1981 г. в него се

устройват различни културни прояви.

18

ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ

2500 Кюстендил, пл. Велбъжд 1

Тел. : 078/ 55 11 66; Факс: 078/ 55 10 04;

e-mail: tourism@kustendil.bg

www.tourism-kn.net