Macro Watch Варианти за икономическа политика Предимства и

1

Macro Watch

Варианти за икономическа политика

Предимства и недостатъци

Докладът е изготвен въз основа на обсъждания, проведени в периода

октомври 2012 - март 2013

2

Изказаните становища и мнения в настоящия доклад са отговорност единствено на

авторите и изследователите и не отразяват непременно мненията и политиката на

Институт “Отворено общество”. Авторите следва да бъдат цитиран при всяко

преиздаване на материала, целия или части от него.

Macrо Watch е инициатива на Институт “Отворено общество” – София, която

започна през 2007 г. и чиято цел е периодично да анализира икономическата ситуация

и рисковете пред страната.

В Macro Watch участват икономистите:

Георги Ангелов – старши икономист в Институт “Отворено общество”;

Лъчезар Богданов – управляващ съдружник, Industry Watch;

Георги Ганев – програмен директор, Център за либерални стратегии;

Димитър Чобанов – преподавател в УНСС;

Георги Прохаски – председател, Център за икономическо развитие;

Десислава Николова - главен икономист, Институт за пазарна икономика

Редактор: Георги Ангелов

Macro Watch

Варианти за икономическа политика

Предимства и недостатъци

Доклад

© 2013, Институт „Отворено общество” – София

ISBN 978-954-2933-20-5

3

Съдържание

1. Въведение

2. Пазар на труда / безработица

минимални прагове, гъвкавост, жените на пазара на труда

3. Образование и човешки капитал

Образование, квалификация, здравеопазване

4. Инвестиции и бизнес среда

капиталонатрупване, бизнес среда, енергетика

5. Публични разходи и публични услуги

роля на държавата, приоритети, ефективност, данъци

4

Въведение

Настоящият доклад е опит за подреждане, анализ и приоритизиране на идеи и

предложения, насочени към икономически растеж и просперитет на гражданите в

България. Той е съставен от екип от независими икономисти, работили заедно в

продължение на няколко години за насърчаване на дискусия по основните

икономически рискове и предизвикателства пред страната.

Целта на материала е да фокусира вниманието върху ключови области на политика,

които сега и в непосредствено бъдеще ще имат най-голямо значение за подобряване на

икономическите и социалните перспективи в България. Успехът предполага както по-

бързо преодоляване на негативните ефекти от глобалната финансова криза, така и

постигане на бързо догонване на средните доходи и производителност в ЕС. За нас тези

области са пазар на труда – заетост, доходи и безработица, образованието и подкрепата

за човешкия капитал, инвестициите и бизнес средата, и не на последно място –

ефективността на управлението на публичните ресурси от държавата. Това означава, от

една страна, че именно в тези сфери са натрупани най-големи проблеми, и от друга, че

проблемите зависят в много голяма степен от волята на политиците да влияят чрез

промени, мерки и реформи. Опитали сме се да откроим мерки, които увеличават

способностите за създаване на просперитет в обществото.

Предлагаме на вашето внимание кратък анализ на състоянието във всяка една област,

последван от дискусия по различни идеи за действия и реформи. В тях са включени

както предложения на екипа, така и най-често обсъждани мнения и искания, част от

които получили и подкрепа на някои политически партии. Не сме правили опит да ги

подреждаме по важност, нито да даваме категорична оценка по скалата

„полезно/вредно” – но сме се стремили да посочим основните очаквани ефекти от

прилагането на всяка една мярка. Част от препоръките представляват по-скоро усилие

за увеличено внимание към даден проблем, друга част са по същество хоризонтални

принципи за добро управление, а има и съвсем конкретни мерки по отделни проблеми.

В анализа на очакваните ефекти от всяко предложение сме изхождали от вече

демонстрирани последствия от политики в България и други страни в преход, от

доказани успешни примери за реформи, от ограниченията на актуалната глобална

политическа и финансова обстановка, както и предизвикателствата на отворената

българска и европейска икономика.

5

Пазар на труда / безработица

Въведение в проблема

Нивата на безработица се увеличиха значително в резултат на кризата. Безработицата в

България (12.5% през февруари) не е толкова висока колкото в проблемни страни като

Гърция, Португалия или Испания (27%), но е осезаемо по-висока от средната в

Европейския съюз (10.9%) и много над най-добрите примери в Европа (около 5% в

Австрия и Германия).

Източник: Евростат

Според Националния статистически институт броят на безработните през четвъртото

тримесечие на 2012 година е 417 хиляди души. Освен това, по данни на НСИ 301

хиляди души желаят да работят, но не търсят активно работа – основно защото са

„обезкуражени“, т.е. не смятат, че могат да си намерят работа. Т.е. над 700 хиляди са

желаещите да работят, които нямат заетост.

Загуба на работни места, хил. на годишна основа

6

Източник: НСИ

От началото на кризата до момента са загубени над 400 хиляди работни места

(всъщност реално са повече, но заради промяна в методологията през 2012 няма пълна

сравнимост на статистическите данни за минали периоди). Загубата продължава, макар

и с много по-ниски темпове в последните тримесечия. Според Европейската комисия1

загубата на работни места в България е по-голяма от средната в ЕС. Това е сериозна

индикация за наличие на проблем във функционирането на пазара на труда.

Върху пазара на труда влияят и външни фактори, свързани например с липсата на

детски градини, подходящо образование и квалификация и др. Например, според

изследване на НСИ над 100 хиляди души биха работили при наличие на подходящи

услуги за гледане на деца (детски градини, ясли), а други близо 45 хиляди биха

работили при наличие на подходящи услуги за гледане на възрастни.2

Най-висока безработица (близо 50%) има сред хората с начално образование или без

образование, докато при висшистите тя е едва 6.4%, а при някои от най-търсените

специалности безработицата е практически нула. Особено рискови групи на пазара на

труда са младежите (особено тези без или с ниско образование) и хората над 55-

годишна възраст, при които коефициентът на заетост е значително по-нисък; по-висока

е заетостта в София и някои по-големи градове, докато в останалите региони и в селата

безработицата е по-висока, а заетостта е по-ниска.

Липсата на заетост е най-важният фактор увеличаващ риска от попадане в групата на

бедните. От заетите само 7.7% са бедни – докато делът на бедните е доста по-висок при

незаетите (безработни – 51.4%, пенсионери – 30.7% и други неактивни – 27.9%).3

Липсата на заетост намалява значително доходите на домакинствата, а ако продължи

дълго време води до загуба на квалификация и трудови навици, създава зависимост и

социална изолация като влияе негативно и върху следващите поколения.

Високата безработица увеличава тежестта за държавния бюджет, а в същото време

липсата на заетост води до загуба на потенциално производство, доходи и

икономически растеж. Например, според скорошно изследване4 България е сред

страните, в които има най-голям дял на младежите, които нито работят, нито учат като

икономическите загуби надминават 2.5 милиарда лева годишно.

Влошената демографска ситуация в България с намаление на трудоспособното

население също изисква по-пълно използване на наличния трудов ресурс, тъй като

твърде високото съотношение между неработещи и работещи не е устойчиво в

дългосрочен план. Без повишено участие на пазара на труда съотношението между

неработещи и работещи ще продължи да се влошава. Без достатъчно нови работни

места процесът на емиграция ще продължи, влошавайки още повече потенциала на

българската икономика.

1 Европейска комисия, Оценка на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма

на България за 2012 година, Брюксел, 30.5.2012 г. SWD(2012) 302 final

2 Национален статистически институт, Съвместяване на работа със семеен живот – Допълнителен

модул към наблюдението на работната сила през 2010 година

3 Национален статистически институт, Индикатори за бедност и социално включване (предварителни

данни за 2010 г.), септември 2012 г.

4 Eurofound, Economic cost of Europe’s youth not in employment, education or trainingestimated at over €150

billion, October 2012

7

Възможни решения

Реформа на минималните осигурителни прагове

Минималните прагове бяха създадени с цел да се намали делът на сивата икономика, но

отдавна определянето им по никакъв начин не е обвързано с дела на сивата икономика

в определен отрасъл или регион. Минималните осигурителни прагове се увеличаваха

бързо в добрите времена за икономиката, но продължиха да се увеличават бързо и след

началото на кризата (от 2009 до 2013 кумулативното увеличение е над 50%).

Това допълнително бреме върху заетостта доведе до загуба на повече работни места

отколкото би било очаквано в резултат на кризата. Както Европейската комисия5, така

и Международният валутен фонд6 отчетоха нуждата от реформа и цялостен преглед на

минималните осигурителни прагове. Праговете са еднакви в цялата страна,

включително в слаборазвити региони и региони с висока безработица, което води до

по-голяма относителна тежест за по-бедните региони и съответно по-висока

безработица и по-ниска заетост. Има различни възможности за преодоляване на

проблема.

Варианти Предимства Недостатъци

1. Премахване на

минималните

осигурителни прагове

Намаление на бремето върху

пазара на труда

По-малко пречки пред

заетостта, особено в малките

фирми

Повече работни места,

особено в по-изостаналите

региони

Риск от загуба на приходи

и по-висока сива

икономика, тъй като

приходната

администрация не е

готова да работи без

минимални прагове

2. Намаление на

минималните прагове

Като при вариант 1 –

пропорционално в

зависимост от намалението,

но с по-малък риск за

бюджетните приходи

Еднократен ефект

Запазва се принципът

минималните прагове да

са еднакви за цялата

страна

Риск, макар и по-малък, за

загуба на приходи

3. Значително по-ниски

прагове в региони с

висока безработица

По-ниска тежест върху

пазара на труда в бедните

региони

Могат да възникнат опити

работни места в региони с

високи прагове да се

5 Европейска комисия, Оценка на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма

на България за 2012 година, Брюксел, 30.5.2012 г. SWD(2012) 302 final

6 International Monetary Fund, IMF Executive Board Concludes 2012 Article IV Consultation with Bulgaria,

Public Information Notice (PIN) No. 12/140, December 13, 2012

Bulgaria: 2012 Article IV Consultation—Staff Report; Public Information; and Statement by the Executive

Director for Bulgaria, December 2012, IMF Country Report No. 12/328

8

(по формула

включваща

безработицата)

Повече работни места в

регионите с проблемен пазар

на труда

Привличане и задържане на

бизнеси в региони с висока

безработица

декларират в региони с

ниски прагове, за да се

спестяват осигуровки

Изтегляне на фирми и

бизнеси от региони с

ниска безработица към

такива с висока заради по-

ниските разходи за труд

4. По-бавно увеличение

на праговете в

региони с висока

безработица (по

формула включваща

безработицата)

Вдигането на прагове в

цялата страна няма да важи

за региони, в които има най-

висока безработица

По-малка загуба на работни

места в регионите с

проблемен пазар на труда

Приспособяването на

пазара на труда ще е по-

бавно в сравнение с

вариант 3.

Възможен, но по-малък

риск от изтегляне на

фирми и бизнеси от

региони с ниска

безработица към такива с

висока заради по-ниските

разходи за труд

5. Обвързване на


със сивата икономика

В идеалния случай,

минималните прагове ще

помогнат за облагане на

необложените доходи без да

са по-високи от

необходимото и без да тежат

много на заетостта

За да работи системата е

необходимо ежегодно

надеждно измерване на

сивата икономика по

региони и отрасли, което

е трудно и несигурно

начинание

6. Утвърждаване на

методика за

определяне на

минималните прагове,

която да обвърже

праговете със

състоянието на пазара

на труда на

национално и

регионално равнище

В добри времена (растеж на

БВП, заетостта и доходите)

праговете ще се увеличават

без това да вреди на пазара

на труда

В лоши времена (рецесия)

праговете ще се замразяват

или намаляват, избягвайки

големите загуби на работни

места

Увеличението на праговете

ще е обвързано с местните

условия на пазара на труда

(ниво на безработица и

заетост, ниво на доходи,

промяна в заетостта и

доходите)

Възможни са трудности,

тъй като изработването на

достатъчно добра

методика ще изисква

широкообхватна и

задълбочена експертиза и

висока степен на

кооперативност между

социалните партньори и

държавните органи, както

и механизъм за

мониторинг и гъвкавост

Съществува политически

риск от изоставяне на

методиката във всеки

един момент и субективно

определяне на праговете.

7. Рязко вдигане на


По-високи приходи в

бюджета от всеки работещ

Загуба на работни места

(както стана през 2009-

2012 когато бяха

увеличени рязко)

9

Висока безработица,

особено в слаборазвитите

региони

Увеличаване на сивата

икономика и работата без

договор

Възможна загуба на

приходи ако работните

места спадат по-бързо от

растежа на осигуровките

8. Криминализиране на

неплащането на

осигуровки от

работодатели

Повече стимули за плащане –

на теория

Укрити и неплатени

осигуровки не са едно и

също нещо (декларирани,

но неплатени осигуровки,

може да се дължат на

временни финансови

проблеми)

Укриването е възможно

само при съгласие между

работодател и работник, и

двамата са отговорни. Без

това да се промени,

криминализацията няма

да помогне.

Трудно доказване – ако

НАП можеше да разкрие

укритите осигуровки, тя и

сега щеше да го прави и

да ги събира с глоби и

лихви. НАП няма

изведнъж да стане по-

ефективна в разкриването

на укрити осигуровки

заради криминализацията.

Съдебната система не се

справя и със сегашните си

отговорности, няма да се

справи и с ново

свръхнатоварване.

За данъците действа

криминализация на

неплащането, но това не е

премахнало сивата

икономика.

9. Превръщане на


Засилване на силата на


Още по-силно

обременяване на пазара

10

в минимални заплати

по браншове,

договаряни между

синдикати и


на труда, тъй като

минималните прагове ще

са двойно бреме (като

основа за осигуровките и

като основа за заплащане)

Загуба на работни места и

конкурентност

В много региони и

отрасли няма

представителни

синдикални или

работодателски

организации, т.е.

решенията ще са

непредставителни и ще са

непосилна тежест на

повечето фирми и

работещи

Отделните фирми ще

бъдат зависими от

решения взимани извън

нормалните преговори

между работници и


10. Отпадане на

правомощието на

министъра на труда

да определя

административно

повишение на

праговете в отрасли, в

които няма

споразумение между

синдикати и


Праговете няма да се

повишават при липса на

двустранно съгласие

Министърът на труда няма

да може да бъде използван за

заобикаляне на преговорите

Сектори в тежка криза няма

да бъдат натоварвани с още

допълнителни разходи

Сектори с недобра

представителност в

синдикати и работодатели

отново няма да бъдат

облекчени

Препоръка на Macro Watch:

В краткосрочен план вариант 2 (намаление на минималните прагове), след което

да се върви към вариант 6 (методика за обвързване на праговете със състоянието

на пазара на труда).

11

Гъвкавост на пазара на труда

По-гъвкавият пазар на труда позволява по-бързо приспособяване към ефектите от

икономическите шокове, към промените в стопанската конюнктура и пазарните

развития. Липсата на гъвкавост се свързва не само с драстично по-високи нива на

безработица по време на кризи, но и с устойчиво по-високи нива на безработица дори в

добри периоди за икономиката. Гъвкавостта се влияе както от регулирането на пазара

на труда, така и от дизайна на социалната система.



правомощията на

министъра на труда

административно да

разпростира браншови

колективни договори

върху фирми и

работници, които не са

участвали в

преговорите

Колективните договори ще

се сключват на ниво фирма

вземайки под внимание

икономическото

положение на съответната

фирма

Правила, договорени от

едни фирми, няма да се

разпростират върху други

По-малко тежести за

малките и средни фирми,

които обикновено са най-

засегнати от

разпростирането на

договорите

По-малко възможности

на министъра на труда да

се намесва на пазара на

труда

Възможно е да има по-

лоши условия за някои от

работещите, които не са

част от КТД.

2. Създаване на

процедура, по която

фирми да могат да

напуснат браншови

колективни договори и

да ги заменят с

договори на ниво

предприятие

Фирми в тежко състояние

ще имат по-голям шанс да

оцелеят вместо да фалират

и всичките им служители

да останат безработни

Малките и средните фирми

ще могат да работят при

по-улеснени и гъвкави

условия и няма да загиват

заради тежести, наложени

от големите фирми

Възможно е да има по-

лоши условия за някои от

работещите, които не са

част от КТД.

3. По-ниски изисквания

по КТ за слаборазвити

региони и/или региони

с висока безработица

Повече възможности за

създаване на работни места

В региони с масова

безработица е по-важно да

се създават работни места,

отколкото да се защитават

(несъществуващи) работни

места с тежки регулации.

Миграцията към

големите урбанизирани

центрове не може да бъде

спряна, преходът от

селски към градски

райони е неизбежен

Трудно за приложение от

гледна точка на

диференциация спрямо

12

регионите.

Рискове от заобикаляне,

ако не се вземат

превантивни мерки.

4. Надбавката за трудов

стаж да стане

доброволна и да се

определя на ниво


По-малко тежести и повече

стимули за наемане на по-

възрастни хора

По-малко стимули за

уволнение на по-възрастни

служители

Избор за или против

надбавката на ниво


Загуба на доход за хората

с по-висок стаж (но може

да се компенсира чрез

еднократно вкарване на

надбавката в основната

заплата)


стаж да важи само за

трудовия стаж на

настоящото работно

място

Превръщане на надбавката

в стимул за лоялност към

фирмата, както е в много

други страни

Повече стимули за наемане

на възрастни хора

Повече заетост, по-малко

текучество на персонала

По-ниски доходи за

хората, които твърде

често си сменят работата


стаж да се замени от

други системи за

стимулиране на

служителите

В отделните фирми ще

могат да се прилагат

различни схеми, които

най-добре отговарят на

дейността и профила на

компанията

По-висока

производителност на


По-големи стимули за


Обвързване на

заплащането с резултатите

Част от заплащането ще е

променливо, т.е. няма да

има досегашната пълна

стабилност в дохода

7. Задължителната

надбавка за трудов

стаж да се ограничи до

6% от основната

заплата

Налагането на таван ще

намали значително

дефектите на надбавката,

вкл. относно участието на

по-възрастните на пазара

на труда

Частично решение,

запазващо общата

структура на сегашната

схема

Еднократна загуба на

доход за някои хора с по-

висок стаж (но може да

се компенсира чрез

еднократно вкарване на

надбавката в основната

13

заплата)

8. Фокус върху

намаление на т.нар.

капан на безработицата

(обезсърчаването на

започване на работа

заради рязка загуба на

помощи) – вкл. чрез

продължаване на

помощите за известно

време за хората,

започващи работа

Започването на работа

трябва да носи повече

доход отколкото

получаването на помощи,

за да няма стимул да се

стои извън пазара на труда

И за бюджета, и за

отделните хора, и за

икономиката е по-добре да

има повече заетост,

отколкото зависимост от

помощи и деквалификация

Даването на помощи

известен период след

започване на работа ще

увеличи бюджетните

разходи, макар и

еднократно

Не може изцяло да

замести нуждата от

повишаване на

образователното и

квалификационно

равнище на

получаващите помощи

9. Модернизация на

Кодекса на труда и

различните регулации,

които имат отношение

към пазара на труда,

вкл. по отношение на

гъвкавостта,

почасовата работа,

работното време,

извънреден труд,

уволнения, назначения,

регулиране и др.

Създаване на повече

работни места

По-лесно намиране на

работа

По-трудно е да се

направи в трудни за

икономиката времена, но

в добрите времена няма

желание за подобни

реформи

10. Рязко увеличение на

минималната заплата

до 1000 лв

Увеличение на доходите на

малка част от работещите

Загуба на поне 1 милион

работни места, които

имат производителност

на труда по-ниска от

1000 лв

Загуба на бюджетни

приходи, повече

бюджетни разходи

Увеличение на

безработните, социално

слабите, бедните

11. Спиране на

нарастването на

пенсионната възраст

По-лесно пенсиониране Влошаване на

съотношението между

работещи и пенсионери

Влошаване на

дисбалансите в

осигурителната система

Допълнителни дефицити

в бюджета

14


Всички идеи за повече гъвкавост на пазара на труда, особено вариант 1 (отпадане

на възможностите за административно разпростиране на браншови договори),

вариант 4 (надбавката за трудов стаж да се определя на ниво предприятие) и

вариант 9 (модернизация на Кодекса на труда в посока гъвкавост)

15

Жените на пазара на труда


1. Изграждане на повече

детски градини/ясли с

бюджетно финансиране

Ще даде възможност за по-

бързо връщане на пазара

на труда и ще намали

риска от деквалификация

По-висока заетост, по-

високи доходи за

семействата, по-висок

икономически растеж

Ще изисква големи

бюджетни инвестиции

При обрат на

демографската ситуация

и спад на раждаемостта

новопостроените

ясли/градини ще станат

излишни.

2. Продажба на

„Общинска банка“ и

използване на

средствата за

изграждане на детски

ясли и градини

Същите аргументи като

вариант 1, но без тежест за

бюджета.

Общината ще се освободи

от несвойствени

инвестиции и ще насочи

средства към основните си

функции.

Само за София, тъй като

тя е мажоритарен

собственик на банката.

3. Ваучери за детска

градина за всички деца,

за които няма места в

общинските ясли и

градини


намиране на детска

градина и връщане на


По-висока заетост и

доходи

Ще изисква

допълнителен бюджетен

ресурс, освен ако не се

въведе подоходен тест

при таксите и ваучерите

за детска градина

Пазарът остава

сегментиран, макар и по-

малко отколкото досега

4. Ваучери за всички деца

на възраст над 1

година, като размерът

на ваучера е обвързан

с подоходни и имотни

критерии.

Ефективно увеличаване на

достъпа до детски градини

Свободен избор между

общинска или частна

градина

Насочване на ресурса

приоритетно към най-

нуждаещите се

Постигане на по-голям

обхват в рамките на

същото финансиране

По-висока заетост и

доходи

Стимули за деклариране

на по-ниски доходи

По-високи такси за

семействата с по-високи

доходи.

5. Стимули за заетост, а

не за дълго майчинство

По-високо ниво на заетост

на жените

Без паралелно решение

на проблема с

ограничения достъп до

16

Намаление на риска от

деквалификация и по-

лесно израстване в

кариерата

По-високи доходи и

производство

общински ясли и

градини, ефективно

намалява доходите на

майки на малки деца,

които са принудени да се

грижат за тях.

6. Изравняване на

пенсионната възраст на

жени и мъже

По-дълга продължителност

на трудовия стаж

По-високо ниво на заетост

на жените над 55 години и

по-високи доходи и

производство в

икономиката

Подобрение на


работещи и неработещи и

на стабилността на

пенсионната система

По-късно пенсиониране

Повече безработица, ако

се извърши по време на

депресиран пазар на

труда

7. Насърчаване на

гъвкави форми на труд,

по-удобни за майки

По-лесно съвместяване на

семеен живот и работа

По-висока заетост

Повече избор, а не само

крайни варианти като

пълно работно време или

липса на каквато и да е

работа

Риск от фиктивни

гъвкавите форми на труд

с цел укриване на доходи

и осигуровки.

8. По-дълго и по-щедро

майчинство

По-дълго време майките

ще прекарват вкъщи

По-висок доход за майките

от социалните фондове

Потенциално по-висока

раждаемост

Повече разходи за


и дефицит на НОИ

По-малко работещи и по-

ниски приходи, голям

дефицит

И в момента

майчинството в България

е в размер на 90% от

декларирания

осигурителен доход и с

продължителност над 1

година, а това не води до

висока раждаемост или

подобрени показатели

Деквалификация и загуба

на трудови умения

Трудно завръщане на

17

работното място след

майчинството, години с

ниска производителност

9. По-малък срок на

осигуряване, който се

взема предвид при

определяне на

обезщетението при


По-високо обезщетение за

всички майки, независимо

дали са плащали

осигуровки или не

Увеличение на разходите

и намаление на

приходите в бюджета на


Премахва стимулите за

деклариране на реалните

доходи

Премахва връзката

между доход и

обезщетение,

дестимулира труда и

стремежа за повишение

на квалификацията

Насърчава раждане в

ранна възраст, преди

завършване на

университет и

натрупване на опит

10. Стимули за обучение и


квалификацията по

време на майчинство

По-висок доход след


По-лесно завръщане на


По-висока

производителност

Нужда от допълнителни

бюджетни разходи

Риск от фиктивни

„обучения“ за сметка на

бюджета


Вариант 2 (изграждане на детски ясли и градини с пари от приватизацията на

Общинска банка), вариант 3 или 4 (ваучерна система за детски ясли и градини) и

вариант 5 (стимули за заетост, а не за дълго майчинство).

18

Образование и човешки капитал

В дългосрочен план, образованието и човешкият капитал са от решаващо значение за

развитието както на икономиката, така и на отделните домакинства и индивиди. На

ниво икономика повишаването на образованието, квалификацията и човешкия капитал

са безусловно необходими, за да се постигне конкурентоспособност и настигане на

производителността и жизнения стандарт в богатите западни страни. Без наличие на

подобрено образование и човешки капитал никакви нива на капиталови инвестиции не

могат да надскочат ограниченията в производителността, до които достигат страните

със средни доходи. С други думи, в дългосрочен план капиталовите инвестиции имат

принос само ако са съпътствани от подобрения в образователното равнище (и обратно –

без инвестиции подобреното образование няма да може да се реализира като

икономически потенциал).

В индивидуален план, степента на образование също е от решаващо значение – както за

успеха при реализацията на пазара на труда, така и по отношение на неравенство и

други социални индикатори. Според статистиката заетостта при висшистите е 82%

докато при хората с основно или по-ниско образование е едва 26%. Същото се отнася и

по отношение на безработицата – едва 5.9% е коефициентът на безработица сред

висшистите, докато при хората със средно образование е 12%, при основно е 24.8%, а

при начално и по-ниско образование безработицата е 53.6%. Заетостта и безработицата

са неразривно свързани с реализацията на пазара на труда като сегашната криза

допълнително подчерта проблема, тъй като загубата на работни места беше основно

сред нискоквалифицираните. Неравенството и бедността също са свързани с

образованието като само 1% от висшистите са в бедни домакинства докато при хората с

начално или по-ниско образование делът на бедните надминава 50%.

Но не само степента на образование, но и неговата обвързаност с пазара на труда е

важна за реализацията – в най-търсените университетски специалности има буквално

„глад“ за кадри и дефицит на персонал (например в софтуерния бранш) докато други

специалности от висшето образование завършилите не намират работа по

специалността си. Подобни проблеми се забелязват и в средното образование. С други

думи, дори да има достатъчно работни места и достатъчно желаещи да работят, те не

могат да се „срещнат“ заради различия в търсените и предлаганите на пазара на труда

квалификации. Този проблем не е просто структурен остатък от комунизма, но ще се

задълбочава заради бързите икономически промени в съвременната икономика и

решаването му зависи от създаване на по-тясна връзка между образованието и пазара

на труда, така че промените в пазара на труда по-бързо да се отразяват в структурата на

образованието.

Не на последно място, освен степента на образование и връзката му с пазара на труда,

важно е и качеството на образованието, по което България също има големи различия

между отделните региони и училища.

19


1. Привличане на

реномирани чужди

университети в

България

Повишаване на качеството

на образованието

Повече конкуренция

Повишаване на стандартите

Разпространение на добри

практики

Повече български младежи

ще учат в България вместо в

чужбина

Трудно и няма да стане

бързо

Може да изисква

финансов ресурс


забраната за

откриване на чужди

университети, особено

ако са сред най-

добрите в света

Възможност за отваряне на

образованието

Много български студенти

учат в чужбина, могат да

учат в България в чужди

университети

Необходими са гаранции,

че няма да се стигне до

навлизане на слаби



съвместни програми

на български и

водещи чужди



на образованието

Обмен на преподаватели и

студенти

Повече конкуренция



практики

Ще изисква финансов

ресурс

Не трябва да е самоцел, а

възможност за повишение

на качеството

4. Автоматично

признаване на чужди

дипломи от най-

добрите световни

университети (според

водещи международни

класации)

Облекчаване на процедурите

при признаването на

дипломи, издадени от

водещи университети

По-лесно привличане на

българи завършили в

чужбина и на чужденци в

България

Нужен е механизъм за

контрол, за да няма

злоупотреби (напр.

регистри, електронна

система за проверка)

5. Привличане в

български

университети на

български

преподаватели и

учени, завършили в

чужбина и на

способни

преподаватели от

практиката

Освежаване на

преподавателския състав

Пренос на добри практики


Ще се случи само при

промяна в начина на

заплащане и финансиране

6. Чужда атестация на Допълнителна гаранция за Чуждата атестация има

20

университети и

специалности

качество

Увеличаване на

конкурентоспособността

Увеличаване на стойността

на дипломата

смисъл само ако е от

реномирана институция

Може да струва скъпо

7. Атестиране на

университетите от

бизнеса на всеки 5

години

Отделните специалности да

се атестират от

професионални асоциации от

съответния бранш, които

наемат завършилите

студенти

Връзка между нуждите на

бизнеса и предлагането на

университетите

Повишение на качеството и

обратна връзка от

работодателите

Динамична промяна на

специалностите и

компетенциите

Би могло да се прави на

доброволен принцип, но

ще има по-силен ефект

ако се обвърже и с

финансирането на


Няма да има полза ако

съответните

професионални и

браншови асоциации не

са представителни и

нямат обратна връзка с

фирмите, които реално

наемат завършили

студенти.

8. Поне 50% дял на

финансиране на

държавните

университети спрямо

резултатите

Формулата за финансиране

да включва не само броя на

студентите, но и тяхната

реализация на пазара на

труда

Повече стимули на

университетите да

повишават качеството, а не

само да увеличават

количеството студенти

Необходими са обективни

критерии и политическа

воля


финансирането на

специалности, в които

съответният

университет не е

достатъчно добър и

пренасочване на

средствата към по-

конкурентни

специалности

Всички университети имат

силни и слаби специалности,

най-добре е всеки да се

съсредоточи към най-

добрите си специалности

Със същите средства ще се

постига много по-добър

резултат

Ще има силна опозиция

от някои университети

Ще изисква големи

структурни промени

Трябва да е обосновано с

обективни критерии, за да

няма субективен елемент

10. Връзка между

търсенето на пазара

на труда и

предлаганите от


специалности и

Растящите сектори изпитват

дефицит, а в същото време

част от студентите трудно се

реализират

По-силна връзка между

Силна негъвкавост на

университетите – за да се

преодолее ще има нужда

от обвързване на

финансирането с

реализацията на

21

бройки университети и пазар на

труда ще премахне подобни

изкуствени проблеми

студентите и специални

проектни програми за

преструктуриране

Бизнесът също трябва да

допринесе, защото трябва

да прогнозира нуждите от

персонал за няколко

години напред

11. Финансиране на

науката по хибриден

принцип

(институционално

финансиране

обвързано с

резултатите)

Обвързване на

финансирането с броя на

публикациите във водещи

списания и др.академични

индикатори

Повече стимули на

университети и научни

институти да се занимават с

наука и да публикуват в

научни издания

Премахване на скандалите с

фонд „Наука“

Повече пари за по-активните

научни институции

Само при абсолютно

обективни и признати

критерии ще се премахнат

възможностите за

политическа намеса и

заобикаляне на правилата

12. Средствата за

преквалификация да

се насочват според

нуждите на пазара на

труда

Безсмислено и скъпо е да се

правят обучения по

специалности, които не се

търсят на пазара

Обвързването с пазара на

труда ще увеличи ефекта от

инвестираните средства

Ще има съпротива от

обучителите, всеки от

които иска да се

финансират неговите

дейности, независимо

дали се търсят от пазара


преквалификацията

на новонаети

служители според

нуждите на

работодателя

Осигурена заетост

Инвестиране точно в

нужните от работодателя

умения и квалификации

Ефективност на разходите

Не бива да се допуска

фиктивно наемане и

източване на системата –

мерки за контрол


курсове за

образование и/или

ограмотяване на

безработни и

социално слаби

Стимули за получателите на

социални помощи да

повишат своето

образователно ниво

По-лесно намиране на работа

след завършване на

програмата

Ако няма контрол, ще се

провеждат формално

15. Социалните помощи

да се обвържат с

участие в курсове,

Получателите на социални

помощи или помощи за

безработица да посещават

Курсовете трябва да са

обвързани с нуждите на

пазара на труда, иначе са

22

работа, университет курсове, с които да увеличат

възможностите за намиране

на работа

безсмислени


средните училища

според резултатите

Стимули за подобрение на

качеството

Стимули за постигане на

ефект

Ключова важност на

индикаторите за качество

17. Привличане на най-

добрите

студенти/ученици да

стават учители

(забрана слаби

ученици и студенти да

стават учители)

Единственият начин да се

подобри качеството на

преподаване е да се

привлекат по-добри учители

Без добри учители, никакви

други реформи няма да

проработят

Не става с магическа

пръчка, има нужда от

комплексни мерки по

отношение на заплащане,

престиж на професията,

възможности за обучения

и кариерно развитие.

Останалата част от

икономиката ще се лиши

от най-способните

студенти

18. Програма за

„саниране“ на лоши

училища

Лошите училища имат нужда

от специални грижи и усилия

В противен случай, децата

излизат от училище

неподготвени

Допълнителни разходи за

бюджета

По-големи разходи, риск

от политическо насочване

на средства към „нашите”

училища. Този риск може

да се намали с обективни

критерии за измерване на

качеството на

образователния продукт

19. Уволнение на

директори на

училища при лоши

резултати

Санкции за липса на

подобрение

Личната отговорност е в

основата на резултатите

Да се използват

обективни измерители,

иначе може да се стигне

до политически чистки

20. Повече права и

задължения за

настоятелствата,

квоти за работодатели

Училището трябва да има

обратна връзка с нуждите на

ползвателите

Твърде активни

настоятелства могат да

нарушат автономията на

училището и

преподавателите

21. Всички деца да имат

възможност да

посещават детска

градина и

предучилищна

Ранното образование е важно

за развитието на децата

Подготвянето на децата

преди да тръгнат на училище

ще помогне за интеграцията

Не става с

административен акт, тъй

като има комплексни

проблеми, особено за

необлагодетелстваните

семейства

Необходимо е

преосмисляне на

23

функциите на общинските

градини/училища и

достъпа до тях;

изключително важна роля

на социалните работници

22. Проектно

финансиране за

тестване и

разпространение на

добри модели за

образование и

интеграция

Работещи модели ще се

разпространяват по-лесно

Ще се подобри качеството на

преподаване

Контрол, за да няма

разпиляване на средства

23. Повече инвестиции в

допълнителна

квалификация на

учителите

Учителите трябва постоянно

да се квалифицират, за да

поддържат и увеличават

качеството на преподаване

Ще изисква средства от

бюджета и желание от

самите учители

24. Включване на

частните училища в

системата за


(ваучерна система)

Държавата да финансира

всички деца, независимо

къде учат

Повече възможности за деца

не от богати семейства да

посещават частни училища

Риск от повишение на

таксите и загуба на ефекта

По-голяма зависимост на

частните училища от

държавата

25. Ваучерна система, но

с по-големи ваучери

за деца от

необлагодетелстван

произход; по-високо

финансиране за


резултатите на деца с

ниска стартова

оценка

Стимули за училищата /вкл.

частни/ да интегрират деца

от необлагодетелстван

произход; стимули за

активна работа с деца, които

имат ниско начално ниво на

грамотност и знания

Може да изисква средства

от бюджета

26. Стимули и санкции за

привличане и

задържане на деца в

училище – за

домакинства и

училища

Намаляване на отпадането на

деца, избягване на

неграмотност и дългосрочна

бедност

Без задълбочен анализ ще

има механични мерки без

резултат

27. Професия на ниво

гимназия,

преподаватели от

бизнеса

Излизане от гимназия не

само с диплома, но и с

професия

Допълнителни курсове по

време на образованието

По-голям шанс за заетост и

доходи

По-малко бедност

Има смисъл само ако

професията е търсена на

пазара на труда, а не

самоцелна

24

28. Връзка на училищата

с местния пазар на

труда

Финансови стимули за

училищата, които

коодинират програмите си с

местния пазар на труда, с

работодателите и бюрото по

труда

Риск от отразяване на

„стара снимка” на пазара

на труда; риск от

обслужване само на

определени бизнес

интереси

29. Браншови асоциации

и фирми да създават

професионални

училища, паралелки

Директна връзка между

бизнес и училище


заетост

Да се запази автономията

на училищата, за да не

страдат от икономическия

цикъл в индустрията

30. Вечерно образование

в професионални

училища, обучение по

европрограми

Училищата да бъдат

включени в обучението на

възрастни

Допълнителни доходи за

училищата, ползване на

сградите и ресурсите

Възможно е да пречи на

работата на училището

31. Повече практика в

училищата,

квалификация, по-

модерна материална

база и задължителни

стажове

Не само теория, но и

практика

Връзка с реалния живот

Придобиване на използваеми

умения.

Да не се губи фокус върху

основните предмети


трудовия опит сред

младите

Повече стажове по време на

гимназиалното образование

Почасова работа за трупане

на опит и квалификация

Създаване на трудови навици

Да не пречи на училището

33. По-високо доплащане

на здравна помощ –

процент според

доходите

Повече стимули за контрол

от страна на гражданите

върху медицинските разходи

Доплащането да е

съобразено с възможностите

на съответните домакинства

Повече средства за

здравеопазване

Стимули за избягване на

свръххоспитализиране и

свръхупотреба на здравната

система

Увеличение на разходите

на домакинствата

Стимули за неплащане на

осигуровки за здраве при

по-богатите, риск от

оставане в системата само

най-бедните и най-силно

използващите я.

34. Възможност за

здравна осигуровка

само за скъпи лечения

– по избор

Разходите до определена

сума ще се поемат от самите

домакинства, над това – от

НЗОК

Може да създаде стимули

за злоупотреби, когато

леки заболявания се

диагностицират като

много тежки, за да се

25

По-ниски здравни

осигуровки, удържани от

заплатата

По-малко бумащина за

евтини лекарства и лечения

плати от НЗОК

35. Рейтинг на болниците По-информиран избор за

пациентите

Стимул за подобрение на


Има смисъл, ако се

обвърже и със

заплащането на лечебните

заведения

36. Свободен избор на

здравен пакет и

здравен фонд – първо

тест с малка група

хора

По-добре е да се започне с

малка група хора, за да се

анализират резултатите и да

се увеличава постепенно

Конкуренцията и свободният

избор ще премахнат

негативите от монопола на

НЗОК и ще направи самата

НЗОК по-отговорна към

своите клиенти

Нужни са правила за

изравняване на рисковете,

за да нямат фондовете

стимул да привличат само

здрави клиенти


Вариант 7 (атестиране на университетите от бизнеса), вариант 8 (по-голям дял на

финансирането на университетите спрямо резултатите), вариант 12 (обвързване

на средствата за квалификация с нуждите на пазара на труда), вариант 17

(привличане на най-добрите ученици и студенти да стават учители), вариант 28

(връзка на училищата с местния пазар на труда)

26

Инвестиции, бизнес среда и растеж

Инвестициите са един от основните фактори за икономическо развитие, заедно с

трудовия ресурс, човешкия капитал и предприемачеството. Производителността на

труда се определя както от квалификацията и образованието на отделния служител,

така и от капиталовия ресурс, с който той върши своята работа. Един и същи служител

може да бъде многократно по-производителен ако работи с по-ефективна, по-

съвременна и (вероятно) по-скъпа техника, технология, машина. С други думи,

производителността на труда освен по-добро образование изисква и повече инвестиции

в машини, оборудване и технологии.

В бедна икономика като България има най-общо два източника на инвестиционен

ресурс. От една страна са местните спестявания, които дават възможност за

финансиране на инвестиции от местни източници през банковата и финансовата

система. От друга страна са чуждите инвестиции, които потенциално са неограничени,

но реално техният приток се влияе от множество вътрешни и външни фактори. За да

постигне бързо развитие, една страна има нужда от мобилизиране и на двата източника

на инвестиционен ресурс – вътрешни и външни. Нещо повече, диверсификацията на

източниците на инвестиции създава и по-голяма стабилност, тъй като се избягва

прекалената зависимост само от чужди инвестиции, например, които в периоди на

криза са неустойчиви и обикновено отчитат голям спад и влошават цикличното

развитие.

Инвестициите и предприемачеството са свързани и със състоянието на бизнес средата.

Много от проблемите на икономическия растеж са свързани с лошото ниво на средата

за бизнес, което пречи на инвеститорите и предприемачите да растат или направо ги

обезсърчава и насочва към други страни. Административният произвол, бавните

съдебни процедури, институционалните пречки са голяма спирачка за икономическия

растеж. Нещо повече, липсата на аналитичен подход към решаване на проблемите води

до насочване на усилията към маловажни въпроси и пренебрегва реалните проблеми.

Например, даването на приоритет на инвестиции с висока добавена стойност изглежда

оправдано, но не и ако се съпостави със структурата на безработните, които са в

мнозинството си с ниска квалификация и образование. Реалната ситуация на пазара на

труда е такава, че повечето безработни не могат да влязат във високотехнологични

компании, а могат да работят основно трудоемки дейности с ниска добавена стойност.

Капиталонатрупване


12. Фокус върху

привличане на

инвестиции в

трудоемки сектори с

нужда от

нискоквалифицирани

работници

Решаване на проблема с

високия дял на безработните

с ниска квалификация и

образование

Хората с ниско

образователно равнище няма

да тежат на бюджета и

социалната система, а ще

допринасят и ще трупат опит

Не е модно, като IT

сектора и се пренебрегва

Някои от тези сектори са

„мръсни“ и с ниска

добавена стойност

В дългосрочен план по-

добре да се повиши

образованието на

безработните, но това не

27

Приоритет не само за

сектори с „висока” добавена

стойност, но и за такива с

„голяма” обща добавена

стойност за икономиката

може да стане бързо

13. Създаване на добра

среда за инвестиции в

индустрията

Създаване на дълготрайни


Принос към икономическото

развитие

Индустрията няма

толкова силно лоби като

други сектори, тя понася

цялата тежест на

свръхрегулирането

14. Индустриални

паркове с готови

разрешения за строеж

и доведена

инфраструктура

Бързо започване на

строителство

Избягване на бавните

бюрократични процедури

Може сравнително евтино да

се подготви една площ, да се

извадят разрешения и да се

докара вода, ток, път

Риск да се направят

паркове там където няма

да има интерес от

инвеститори; може да се

минимизира рискът с

предварителни

консултации с

потенциални

инвеститори.

Допълнителни разходи за

бюджета


спестяванията, вкл.

премахване на данък

„лихва“

Спестяванията са ресурс за

инвестиции, които

увеличават икономическия

растеж

Страните с високо ниво на

местни спестявания /Китай и

другите азиатски страни/

имат по-висок икономически

растеж

По-малко настоящо

потребление в замяна на

по-висок средносрочен и

дългосрочен доход,

повече работни места

16. Спестовен елемент

във всички

осигурителни схеми

Натрупване на средства, по-

голяма стабилност, повече

средства за инвестиции в


Може да се реализира

само постепенно, тъй като

осигурителните схеми са

с големи дефицити

17. Пенсионен борд:

автоматично

правило/формула в


/политиците вън от


по шведски модел/

Спиране на използване на

пенсионната система за

предизборни цели и

политика

Стабилност на пенсионната

система

Автоматично индексиране на

пенсиите и пенсионната

възраст в зависимост от

приходите и демографията

Изисква пълен консенсус

в обществото между

политическите партии,

както за валутния борд

Не може да се приложи от

една партия, няма да е

устойчиво

18. Мултифондове, вкл.

един с нисък риск и

Възможности за избор в

пенсионните фондове

Да не се предизвиква

стрес в системата, повече

28

ниски такси Наличие поне на един

подфонд с ниски такси и

нисък риск, който да запазва

средствата на

непрофесионалистите

Позволяване на по-висок

риск за гражданите, които

имат познания и могат да го

поемат

подготовка преди да се

предприемат действия

19. Понижаване на

тавана за таксите на

пенсионните фондове

По-ниски такси

Повече натрупани средства в

индивидуалните сметки на

осигурените

Административна мярка,

която може да има

нежелани странични

последици


застрахователната

култура

По-малко щети при бедствия,

аварии, пожари

По-голяма сигурност за

собствениците

Повече натрупване на

средства за инвестиции в


Не може да стане

наведнъж при ниските

доходи в България

21. Спестяване в добрите

времена

Осигурителната система,

бюджетът, фирмите и

гражданите да ползват

добрите времена за

натрупване на резерви

По-лесно преминаване през

неизбежните кризи, бързо

възстановяване заради

наличие на ресурс за

инвестиции

Свръхоптимизмът в добри

времена пречи на

политиците и

мениджърите да гледат

благоразумно на

ситуацията

22. Държавните и

европейските

средства за

инфраструктура да се

насочат към проекти,

които подобряват

естествените

предимства на


Мултипликационен ефект

върху икономиката

Дългосрочно увеличение на

потенциала на икономиката

Насърчаване на

инвестициите в нови заводи

и мощности

Няма да е възможно

еврофондовете да се

ползват за запушване на

дупки в бюджета

Повечето министерства

няма да получат средства

23. Икономически и

финансов анализ на

капиталовите проекти

По-лесно определяне на

приоритетите за инвестиции

Насочване на средствата към

проектите с най-голям

принос за икономическото

развитие

Има смисъл само при

политическа подкрепа и

дългосрочен поглед

29

Разграничаване на

проектите, които трябва да

се реализират от държавата и

от частния сектор

24. Привличане на

частни инвестиции в

нови

инфраструктурни

проекти (пътища,

пристанища, летища)

Облекчаване на държавния

бюджет

По-бързо построяване на

инфраструктура – част от

държавни и част от частни

източници

България няма много

практика с концесии и е

нужно повишено

внимание

Винаги ще има искания за

държавни гаранции за

инвеститорите и е нужна

политическа воля, за да се

откажат

25. Тол-такси за

магистрали

Обвързване на плащането с

ползването (за разлика от

винетките)

Осигуряване на ресурс за

повече нови магистрали и

поддръжка

По-скъпо за тези, които

по-често пътуват по

магистрали

26. Електронна винетка Обвързване на ползването на

пътища с плащането

Плащане според изминатото

разстояние

Спестяване на ежегодните

разходи по отпечатване,

продаване, залепване и

отлепване на винетки

По-скъпо за тези, които

ползват повече

По-евтино за останалите

27. Да се дава приоритет

на инфраструктурата,

която обслужва

бизнеса чрез

свързване на

България с основни и

важни експортни

дестинации

Насочване на ограничените

ресурси към най-важните

икономически дестинации

По-висока ефективност на

разходите за инфраструктура

Масово ползваните от

гражданите пътища не са

винаги тези, които имат

най-голям принос към

икономическия потенциал

28. Високи такси за добив

на ресурси

Повече приходи за бюджета

Стимул за използване на по-

ефективни технологии за

добив

По-малко възможности за

инвестиции в екология и

по-висок екологичен риск

По-малко добив и


29. Високи екологични

изисквания при добив

на ресурси

По-малък екологичен риск

Визия за по-устойчиво

развитие

По-малко приходи в

бюджета

Ако се прекали, няма

въобще да има добив и

30


30. Държавни геоложки

проучвания за

установяване на

потенциални

природни ресурси

Повече яснота за наличните

залежи и ресурси

По-лесно привличане на


Повече работни места и

бюджетни приходи

Нужда от държавни

разходи


отрасли, развиващи се

на база на запазване

на природата

Повече стимули за опазване

на природата

В същото време, развитие на

устойчиви отрасли

Намиране на баланс между

икономика и опазване на

природата

Да не се изпада в

крайности, които ще са за

сметка или на природата,

или на икономическото

развитие


нарастването на

пенсионната възраст

По-лесно пенсиониране Влошаване на


работещи и пенсионери

Влошаване на

дисбалансите в


Допълнителни дефицити

в бюджета


Вариант 1 (фокус върху привличане на инвестиции в трудоемки сектори), вариант

5 (спестовен елемент във всички осигурителни схеми), вариант 11 (насочване на

ресурсите към инфраструктура, която подобрява естествените предимства на

икономиката), вариант 12 (икономически и финансов анализ на капиталовите

проекти), вариант 13 (привличане на частни инвестиции в инфраструктура)

31

Бизнес среда


1. Всички масови услуги

да се предлагат и

електронно

Спестяване на опашки,

гишета, хартия, загуба на

време и средства

Бързо обслужване с малко

бюрокрация

По-малко чиновници, по-

добро обслужване

Досега електронното

правителство се прави

само за себе си, без фокус

върху подобрение на

обслужването и само

прахосва пари

Разходи за инвестиции в

инфраструктура и

обучение на чиновници и

на потребители

2. Служебна проверка от

администрацията на

всички сведения,

налични в електронни

регистри

Спестяване на време за

получаване на удостоверения

от всеки гражданин и фирма

Без строг контрол може

да има лесен достъп и

злоупотреби с лични

данни

3. Електронни

плащания на всички

гишета и на всички

държавни интернет

страници

Спестяване на банкови такси

Спестяване на разхождане по

гишета и загуба на време

Без електронни плащания не

може да има електронни

услуги

Банките ще загубят

приход

4. Лична карта с чип за

всички граждани

Небходимо условие за

масово ползване на

електронни услуги

Без идентификация не може

да има електронно

правителство

Личните карти вече бяха

сменени преди няколко

години и беше

пропусната възможността

Ще има нужда от нова

смяна – но може да е по

желание

5. Всички

регистрационни

режими да се

обработват

електронно до 1 ден

Кратки срокове

Бързо обслужване

Стимул за ползване на


Изисква еднократен

разход за софтуер и

хардуер, но след това

повечето процедури ще

стават бързо

6. Кратки срокове за

всички електронни

процедури

Електронното управление

премахва бавното движение

на папки между ведомствата

Документите могат да се

движат бързо и да се вземат

решения своевременно

Възможно е само при

наличие на дисциплина в

държавните служители

7. Ясни и кратки

срокове за всички

инвестиционни

Стимулиране на нови

производствени проекти

Яснота за сроковете за

Би могло да резултира в

искания за по-високи

разходи за ведомствата,

32

процедури започване на работа

Повече инвестиции

По-малко корупция и бавене

на проекти

които имат отношение

към такива процедури.

Електронната обработка

на документи би спестила

разходи, като спестеното

може да се насочи към

по-добро заплащане за

по-добри резултати

(ефективност и бързина)

на чиновниците.

Трява да се направи

преглед на отделните

процедури и да се оцени

кои са необходими и с

колко могат да се

съкратят сроковете

8. Санкции за

неспазване на срокове

от администрацията,

по-ниски такси при

забавяне

Създаване на дисциплина в

администрацията

Спазване на сроковете

Санкциите трябва да са

насочени към тези, които

вземат решения, иначе

няма да проработят

9. Кратки срокове за

свързване на нови

бизнеси с комунални

услуги

(електроенергия, ВиК

и др. под.)

По-бързо стартиране на

инвестиционни проекти


Премахване на ненужното

чакане на комунални услуги

Тежест за комуналните

монополи

10. Всички комунални

монополи да бъдат

задължени да

предлагат електронни

услуги, електронни

фактури и електронни

плащания

Премахване на ненужни

гишета и бумащина

По-бързо обработване на

документите

Яснота за спазване на

сроковете

Лесни и бързи плащания

Еднократен разход

11. Мълчаливо съгласие Ако администрацията не

отговори в срок, това ще се

счита за съгласие

Ще дисциплинира


Възможно е чиновниците

да започнат масово да

дават откази, за да

продължат корупционни

схеми

12. Стимули и санкции за

въвеждане на


Орязване на бюджета на

ведомствата, които не

въвеждат електронни услуги

Повече средства за тези,

които инвестират в

електронни услуги и

Санкциите и стимулите

трябва да са дозирани, за

да работят, без да се

ползват за други цели

33

постигат масова ползваемост

13. Ускоряване на

съдебните дела

По-малко забавяне

По-бързи решения

Може да стане само след

структурни промени –

иначе натоварването

върху някои съдии ще

доведе до спад на


14. Преглед на съдебните

такси

Оценка на реалните разходи

по делата

Правилни стимули за

съдилищата и съдещите се

страни

Без политическа воля

няма да произтече нищо

Риск да се отиде към

самоцелно вдигане на

таксите без връзка с

разходите

15. Преместване на

ресурси и щатни

бройки от

ненатоварени към

натоварените

съдилища

Оптимално ползване на

ресурсите в съдебната

система

Съдиите да бъдат там където

е натоварването

Ускоряване на работата на

съдебната система

Ще изисква закриване на

съдилища, които не са

натоварени


местния монопол на

нотариуси, съдии-

изпълнители, особено

в малки райони

където няма

конкуренция

В малките райони няма

избор на нотариуси и съдии-

изпълнители, което създава

монопол

Само в големите има реален

избор

Някои нотариуси и съдии-

изпълнители може да

фалират

17. Бързи и опростени

процедури за събиране

на вземания и

несъстоятелност

Бавните процедури по

несъстоятелност и събиране

на вземанията забавят

реструктурирането и

излизането от кризата

Решаване на проблема с

междуфирмената

задлъжнялост, който тежи на

фирмите и води до фалити

Необходим е баланс

между бързина и защита

на интересите на

кредитори и длъжници

18. Специализация и

окрупняване на

съдилища


на съдебните решения

Закривана на малки

ненатоварени съдилища

Алтернативни разходи (на

време и пари) за пътуване

до по-далечни съдилища

за фирмите и гражднаите.

19. Реформа на вещите

лица и призовките

По-бързо придвижване на

делата

34

Премахване на безсмислени

забавяния

Повече професионализъм

при вещите лица

20. Анализ на процедури

на местно ниво и

разпространение на

добри практики


практики

Учене от най-добрите


подобрението на бизнес

средата

Разходи за бюджета

21. Унификация на

местните процедури

Подобрение ще има само ако

унификацията се извърши на

база на добри практики

Голям риск унификацията

да е на база на най-

малкото общо кратно, т.е.

в много общини да се

влоши обслужването и да

се загуби възможност за

промени

22. Създаване на работещ

съдебен механизъм за

премахване на

незаконни процедури

Местните граждани и

предприемачи ще могат да

атакуват и премахват

ненужни и незаконни

процедури

Свързано е с бързината в

работата на съдебната

система

23. Минимални

възможности за

субективни решения

от страна на


Премахване на

възможностите за произвол и

корупция

Намаляване на разходите на

време и пари за работа с

държавната администрация

Ако не се облекчат

процедурите, ще се

създаде по-голям проблем

заради тежките

изисквания


ненужни изисквания и

концентрация върху

важните

Администрацията няма да

тормози бизнеса, а само ще

следи за наистина важните

изисквания

Няма да се случи освен

ако няма силен външен

натиск

25. Опростени и ускорени

процедури за нови

производства и

разширение на

мощности

Подпомагане на

инвестициите и създаването

на работни места

Индустрията има нужда от

бързина и гъвкавост

26. Преглед на всички

регулативни режими

на всеки пет години и

опростяване

Премахване на „вечността“

на режимите

Въвеждане на задължителен

преглед, който да даде

възможност за промени

Прегледът ще работи

само ако не е формален

Трябва да се извършва не

от тези, които изпълняват

режима, а от външен

орган, които не е

обвързан с интересите на

35


Разходите са големи

27. Оценка на

въздействието на

закони и регулации по

унифицирана

методология

Предварителна яснота за

ползите и разходите от

съответното решение

Възможност за информирано

обсъждане

Намаление на проблемите,

възникващи от некачествено

законодателство и

нормативна уредба

Няма да работи, освен ако

няма специализиран

орган на високо ниво,

който да следи за

качеството на оценките

28. Прозрачност и

обществено обсъждане

на закони и регулации


възможностите за тайно

приемане на тежести върху

бизнеса

По-малко възможности за

лобистки закони

Предварително премахване

на недомислици, които водят

до постоянни кръпки в

законите

За да работи, трябва да е

задължително, с разумни

срокове и да подлежи на

съдебен контрол

Пожелателните неща не

вършат работа

29. Пълна оценка на

всички регулации за

бизнеса и гражданите

Яснота за това каква е

регулативната тежест,

измерена в пари

По-лесно определяне на най-

големите пречки пред


Лесно проследяване на

промяната в регулативната

тежест през годините

Голям еднократен разход

30. Реформа на най-

тежките и пречещи на

развитието регулации

Всички реформи не могат да

станат наведнъж, нужни са

приоритети и насочване на

усилията към най-големите

проблеми

Освен пречките пред

съществуващите бизнеси,

не бива да се пропускат и

пречките пред

новосъздаващите се /или

несъздадените/

31. Всяка нова регулация

да се компенсира с

отмяна на друга

Ще създаде стимули за

намаляване на регулаторната

тежест. Ще облекчи както

бизнеса, така и

администрацията при

съблюдаването на

регулациите.

Може да ограничи

Да не се изроди в

механичен подход и

тежки регулации да

заменят леки

Тежест върху

администрацията за

постоянен анализ и

оценка на съществуващи

36

разрастването на

регулативната тежест

регулации – тази тежест

ще бъде компенсирана от

намаляване на цялостното

регулаторно бреме

32. Бюро за намаление на

регулирането на

високо ниво

Контрол върху

регулативната тежест

Единни стандарти и

методология за оценка на

въздействието

Издигането му на високо

ниво ще му придаде нужната

политическа тежест, за да

има ефективност

Ще работи само при

наличие на политическа

подкрепа

Ще са необходими

разходи за издръжката му.

33. Целенасочени усилия

за повишаване на

класирането на

България в индексите

за бизнес среда

Полезна обратна връзка от

чужди индекси

Позитивен ефект върху

инвестиционния интерес

Евтин рекламен ефект

Индексите са

информативни, но не

изчерпателни – не бива да

се смята, че с вдигането

на класирането всички

проблеми са решени

34. Агенцията за

инвестиции да се

издигне на високо

ниво (подчинена на

премиер/вицепремиер)

Според изследванията, за да

работи добре една агенция

трябва да има по-висок

статут

Риск агенцията да се

използва за лобистки

цели, а не за подобряване

на средата за инвестиции

Има риск това да доведе

до увеличаване на

бюджета


предприемачеството,

вкл.чрез обучения и

включване в учебни

програми

Повече предприемачи

Повече развитие на

иновативни и нови бизнеси

Повече работни места

Няма да проработи ако е

формално

36. Сертифициране на

фирмите по

международни

стандарти

Подпомагане на

интеграцията и износа

Повече икономически

растеж и заетост

Разходи на време и пари

за фирмите

37. Таксите за

административни

услуги да отговарят

на реалните разходи

Таксите не бива да се

ползват за квазиданъчни

цели

Премахване на високи такси,

които ограничават

развитието

Премахване на крос-

субсидирането от едни такси

към други

Възможна загуба на

приходи за бюджета,

която трябва да се

изчисли и компенсира с

мерки за събираемост

37


Вариант 1 (всички масови услуги да се предлагат електронно), вариант 3

(електронни плащания в държавния сектор), вариант 4 (лична карта с чип за

всеки гражданин), вариант 7 (ясни и кратки срокове), вариант 8 и 12 (санкции за

неспазени срокове и санкции за невъведени електронни услуги), вариант 27

(оценка на въздействието), вариант 30 (реформа на най-тежките регулации)

Енергетика


1. Общ договор на ЕС с

Газпром, а не всяка

страна по отделно

ЕС като цяло е много по-

силен играч, отколкото всяка

страна поотделно /особено

малките страни/

По-изгодни условия, повече

конкуренция

Не зависи само от

България, а и от волята на

останалите страни в ЕС

2. Инфраструктура,

която осигурява

конкуренция при

доставките на газ –

газопроводи, връзки

със съседни страни,

терминали за втечнен

газ

Страните, в които има

повече възможности за

доставки на газ, ползват по-

добри цени

Позволява реална

либерализация, конкуренция

и по-ниски цени

Свързване на България с

европейската енергийна

мрежа

Изисква инвестиции и

време


местния добив на газ,

вкл. шистов

Енергийна независимост

По-ниски цени

Повече работни места в

България

Конкуренция между

различни източници на газ

Министерството на

околната среда все още

няма капацитет да

контролира подобни

проекти

Потенциални екологични

рискове при шистовия газ

4. Никакви държавни

гаранции,

дългосрочни договори

и държавни заеми за

енергийни проекти,

вкл. за Белене

Премахване на огромни

квазифискални рискове

Насърчаване на пазарни

модели в енергетиката

Ще бъдат засегнати много

интереси в енергетиката

Трудно приложимо със

задна дата


преференциалните

цени за нови проекти

за зелена енергия и

провеждане на

При търг трябва да се

сключи договор само с

производители, предлагащи

ниска цена

Ще бъдат засегнати много

интереси в енергетиката

Вече изградени проекти

ще се окажат в

38

търгове Така едновременно ще има

както зелена, така и евтина

енергия

привилегирована позиция

6. Зелена енергия –

въвеждане на друг

модел (например чрез

„зелени

сертификати”) на

стимулиране,

позволяващ

функциониране на

свободен пазар за

търгуване на енергия

Запазване на преференциите

Намаление на разходите

Пазарен подход

Трудно ще се

предоговорят

съществуващите договори

и условия

7. Пазарен модел, който

насърчава евтината

енергия

Не е работа на държавата да

се занимава с конкретни

проекти

Но трябва да създаде

правила, които стимулират

проекти за евтина енергия

Компаниите трябва да се

конкурират за цена, а не за

лобисти и корупция

Ще настъпи интересите

на тези, които печелят от

непазарния характер на

енергетиката

8. Приоритет за

енергийна

ефективност,

саниране, изолация

По-ефективно от строеж на

нови енергийни мощности

Спестява разходи на

домакинствата за енергия,

която се губи

Работни места в малки и

средни фирми в сферата на

жилищното строителство

Може да се реализира

само ако се реши

координационният

проблем с трудното

вземането на решения от

етажната собственост

9. Електронно отчитане

на комуналните

услуги

Ежемесечно електронно

отчитане на всички

комунални услуги

Премахване на постоянните

посещения от инкасатори и

човешките грешки

Всеки човек ще получи

достъп до показанията на

уредите си на собствения си

компютър/телефон

Еднократен разход за

електронни измервателни

уреди

10. Позволяване на

газификацията в

София

Конкуренция

Реален избор за

потребителите и разбиване

на монопола на

Проблеми за

топлофикацията, която е

неефективна и скъпа

Неудобства за гражданите

39

Топлофикация

По-ниски разходи за

отопление

по време на

строителството

11. Инвестиции в

ефективност в

топлофикацията,

вкл.чрез

приватизация

Инвестициите могат да

повишат ефективността и да

намалят сметките

Общината и държавата нямат

средства, така че е възможна

и приватизация

Приватизация при

сегашните щедри цени за

изкупуване на тока от

топлофикация ще доведе

до субсидия за частна

компания – нужна е

промяна в тарифите

12. Либерализация на

електрическия пазар,

но при пълно

компенсиране на

бедните домакинства

с парите от

енергийните печалби

на държавните фирми

Ще изчисти енергетиката от

източване

Бедните домакинства ще

бъдат защитени

Повече избор на тарифи,

както при интернет и

мобилни оператори

Изисква време и може да

предизвика шок, ако не е

подготвено добре и ако

хората не са добре

информирани

13. Инвестиции в

промяна на сградните

инсталации,

индивидуални

топломери и договори

с топлофикация

Потребителите ще плащат на

база на реално отчетено

потребление

Топлофикациите ще

увеличат събираемостта си,

тъй като ще могат да

изключват нередовен платец

Изисква големи

еднократни разходи

14. Прозрачност при

ценообразуването в

енергетиката

Яснота къде отиват парите от

сметките на клиентите

15. Национализация на

ЕРП

Отговор на обществени

очаквания и искания

Влошаване на средата за

инвестиции, риск от ЕС

санкции

Запазване на монопола и

неефективността


Вариант 2 (инфраструктура, която осигурява конкуренция при доставките на газ),

вариант 4 (никакви държавни гаранции, дългосрочни договори и държавни заеми

за енергийни проекти), вариант 8 (енергийна ефективност, саниране, изолация),

вариант 12 (либерализация, но при пълно компенсиране на бедните домакинства)

40

Публични разходи и публични услуги

Въведение

Както количеството, така и качеството на публичните финанси влияе върху

благосъстоянието и икономическото развитие, макар и по различен начин. Например,

при по-голяма ефективност на разходите може да се постигне по-висок ефект с по-

ниска тежест за икономиката. И обратно, със същите средства е възможно да се

постигне много по-добър резултат в зависимост от начина на харчене и начина на

събиране на приходите.

От гледна точка на размера на държавата, изследванията най-често показват, че твърде

голям дял на бюджетните разходи от БВП води до висока тежест върху икономиката и

ниски темпове на икономически растеж. Например, скорошен преглед на

изследванията7 показва, че увеличение на размера на правителството с 10 процентни

пункта води до 0.5-1% годишно по-нисък икономически растеж в развитите страни.

Разбира се, размерът на правителството не е единственият фактор за икономическия

растеж – други пропазарни реформи, както и промени в структурата на бюджетните

приходи и разходи също имат ефект върху развитието.

Ново изследване на Европейската централна банка8 също потвърждава силният

негативен ефект, който оказва размерът на правителството върху растежа на

икономиката. От друга страна, качеството на институциите има позитивен ефект върху

икономиката като позитивният ефект е по-силен при по-малък размер на

правителството. При това, по-големият размер на правителството е по-вреден в страни

с по-ниски нива на граждански и политически свободи. Наличието на фискални

правила подобрява растежа на БВП, а големият дял на държавното потребление го

влошава.

Изследване на ИПИ от 2009 година анализирайки данни от ОИСР доказва, че

оптималният размер на държавата, тоест размерът на правителствените разходи, който

води до максимален икономически растеж, е не по-голям от 25% от БВП (при 95%

доверителен интервал).9 И това изследване посочва, че оптималният размер зависи и от

качеството на правителството, макар и да не прави опит да измери ефекта.

Големината на бюджета и данъците е свързана и със степента на развитие на една

страна. Всички западни страни са забогатели в периода, в който са имали ниски нива на

данъчно облагане и бюджетни разходи като дял от БВП.10

Едва след като са забогатели,

7 A. Bergh and M. Henrekson, 2011, “Government Size and Growth: A Survey and Interpretation of the

Evidence,” IFN Working Paper No. 858, Stockholm/Sweden

8 António Afonso and João Tovar Jalles, 2011, Economic performance and government size, EVB Working

Paper 1399

9 Димитър Чобанов, Адриана Младенова, 2009, Какъв е оптималният размер на държавата, Институт за

пазарна икономика

10 Виж например Vito Tanzi, 2011, Government versus Markets: The Changing Economic Role of the State,

Cambridge University Press

41

богатите страни вдигат данъците (основно в периода след 60-70-те години на ХХ век –

едва тогава данъчното бреме надминава 40% от БВП).

Структурата на държавните разходи е директно свързана с икономическия растеж. Най-

често изследванията достигат до позитивна връзка между публичните инвестиции (вкл.

образование) и развитие на икономиката. Но не всяка публична инвестиция има

позитивен ефект, тя трябва да е продуктивна и да се намесва там където пазарът не

може сам да се справи (например публични блага, решаване на пазарни провали) при

това публичната намеса не трябва да създава по-големи изкривявания отколкото

съществуват преди нея.

Освен структурата, важна е и ефикасността и ефективността на държавните разходи.

Например, някои страни харчат много за образование, но резултатите въобще не са

добри. Други харчат по-малко, но ги харчат толкова добре, че имат образование на

световно ниво.

Изследване за новите страни членки на ЕС11

показва, че България може да постигне

същите резултати и при двойно по-ниски бюджетни разходи, ако постигне по-висока

ефективност на разходите. И обратното е вярно, със същите средства българския

държавен бюджет може да постигне двойно по-добър резултат, без да се налага да

увеличава разходите, само чрез повишение на ефективността. От държавния Център за

превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР)

изчисляват, че само от подобрение на процедурите по обществени поръчки ще бъдат

спестени 1 милиард лева годишно.12

Според доклада за глобалната конкурентоспособност 2012-201313

на Световния

икономически форум, България е едва на 89-то място в света по показателя „прахосване

на държавните разходи“, което също е индикатор за лоша ефективност на бюджетните

разходи (за сравнение, Естония е на 47 място, а Финландия на 9-то).

Не бива да се пропуска и влиянието на бюджетните приходи върху икономиката.

Техният размер влияе негативно на икономиката, но е важна и структурата на

приходите, както и ефективността на приходната система. Според изследване на

Европейската комисия14

по-добре е бюджетът да се пълни от косвени, а не от преки

данъци. Особено позитивно влияние има намаляването на корпоративното облагане и

облагането с осигурителни вноски. Данъчният клин (разликата между разходите за

труд на работодателя и нетната заплата на работещия) има негативно влияние върху

икономиката. Важно е и събирането на данъците да е ефективно, с ниско

административно бреме за данъкоплатците.

Сериозно влияние имат дефицитите и дълговете. Намаляването на държавните дългове

и избягването на бюджетни дефицити допринася за увеличаване на икономическия

растеж. Това се постига чрез фискални правила, институции и процедури, гарантиращи

високо качество на публичните финанси.

11 Afonso, A., Schuknecht, L. и Tanzi, V. (2010). ‘Public sector efficiency: evidence for new EU member states

and emerging markets’, Applied Economics, Vol. 42, No. 17, pp. 2147-2164, 2010

12 БОРКОР предлага централизиране на обществените поръчки, в. Сега, 7 февруари 2013 г.

13 World Economic Forum, The Global Competitiveness Report 2012–2013 Insight Report

14 European Commission, 2008, Public finances in EMU, Directorate-General for Economic and Financial

Affairs

42

Роля на държавата в икономиката

Размерът на българското правителство е близо 40% от БВП (с изключение на някои от

кризисните години, в които делът циклично спадна). То нито е от най-големите, нито е

от най-малките и е далеч от оптималното ниво. При това, България е бедна страна и

тепърва трябва да настига богатите страни, които са увеличили данъчното облагане и

бюджета си едва след като са забогатели. Проблем за България е също така структурата

и ниската ефективност на държавните разходи, където може да се постигне голямо

подобрение без нужда от големи допълнителни ресурси.

Българската държава все още пряко (чрез бюджета) или косвено (чрез държавните

предприятия) е работодател на 27-28% от наетите в икономиката.15

Не на последно

място, България е твърде бюрократизирана и свръхрегулирана с твърде много

административна власт за администрацията, което затормозява предприемачите и

икономическото развитие.


1. По-голямо

преразпределение и

високи данъци (45-

50% от БВП)

По-големи държавни разходи

По-малък натиск за

ефективност в публичния

сектор


живот на социални помощи и

държавна заплата

По-висока тежест за

данъкоплатците

Потенциално по-нисък


По-бавно настигане на

богатите страни

По-неефективно харчене,

по-голяма зависимост от

публични пари

2. Намалено


ниски данъци (25-30%

от БВП)

По-ниски данъци

Потенциално по-високи нива

на частни инвестиции

По-висок икономически

растеж

Висока ефективност

Строги бюджетни

ограничения

Насочване на разходите

само към най-

приоритетните сектори

Държавата се оттегля от

останалите дейности,

които в момента

извършва

По-ниска социална

защита

3. Умерено


данъци (35-40% от

БВП)

Умерени данъци

Социална държава, но с по-

висока ефективност и по-

малко бреме за

Нужда от ефективно

харчене, за да се постигне

голям ефект с по-

ограничени ресурси

15 НСИ, Основни резултати от наблюдението на работната сила през третото тримесечие на 2012 година,

21 ноември 2012 както и НСИ, Основни резултати от наблюдението на работната сила през второто

тримесечие на 2012 година, 21 август 2012

43

данъкоплатците

Умерен икономически

растеж

Таргетиране на ресурсите

към съответните цели

4. Силно регулирана и

бюрократична

държава

Държавата следи и отговаря

за всичко

Всичко е разписано в закони

и подзаконови актове

Голямо бреме върху

инвеститорите и


Бавен растеж и стагнация

По-слаб частен сектор

Бавно създаване на

продуктивни работни

места

Повишен риск от

корупция и лоша бизнес

среда

5. Малко, но ефективни

регулации и

администрация

По-добра бизнес среда и

инвестиционен климат


По-висок икономически

растеж

Повече работни места

По-малко корупция

Уволнения на ненужни

чиновници и закриване на

ведомства

Тежки изисквания към

публичния сектор, вкл.

изпълнение на програмни

цели и отчитане на

резултати

Нужда от

висококвалифицирани

кадри и добро управление

в публичния сектор

6. Голям дял на

държавните компании

и монополни дейности

Сигурност за работниците

(до живот или докато не

фалира държавата както през

1996-7 г.)

Относителна сигурност и

слаб конкурентен натиск

Ниска ефективност и

динамика

Лошо качество на

обслужването

Риск от големи дългове и

загуби (примери – БДЖ,

ВМЗ, НЕК)

Постоянна тежест върху

бюджета и фискален риск

Чести стачки и

прекъсване на

обслужването

Политизиране на

стопански решения

7. Голям дял на частния

сектор и

конкуренцията в

Компаниите плащат данъци

вместо да получават

субсидии

Бърза динамика на

средата и натиск за

постоянно повишение на

44

стопанския живот По-висока ефективност и

конкурентност

Наличие на възможности за

избор за потребителите

измежду различни

доставчици

Избягване от

квазифискалните рискове

Повече инвестиции и


квалификацията

Липса на доживотна

сигурност за работното

място

Силен конкурентен

натиск, който изисква

постоянна адаптация и

инвестиции от бизнеса

8. Фискално правило в

конституцията за

средносрочно

балансиран бюджет

(вкл. излишък в добри

времена и умерен

дефицит в лоши)

Бюджетна и

макроикономическа

стабилност

Ниски дългови нива

Благоприятна среда за

развитие

Възможности за

заобикаляне, ако не е

разписано ясно и не е

предвиден механизъм за

санкции

Ограничена възможност

за политиците да

увеличават бюджетните

дефицити

9. Високи дефицити и

вземане на голям заем

Еднократно харчене, както

през 2009-2010 година

Стартиране на повече

проекти отколкото бюджетът

може да поеме

Чувство за подобрено

благосъстояние в

краткосрочен план

Трудно ще се финансира

голям заем за периферна

страна след фалита на

Гърция

Заемите трябва да се

връщат, с лихвите (по-

високи бъдещи разходи за

обслужване на дълга,

които ще изместят други

бюджетни разходи)

Риск от раздуване на

дефицита и идване на

МВФ с тежки изисквания

Предходният опит

показва липса на

положителен ефект в

дългосрочен план, както

се видя през 2009-2010, и

през 1990-1996


Вариант 2 (малко и ефективно правителство), вариант 5 (малко, но ефективни

регулации и администрация), вариант 7 (висок дял на частния сектор и

конкуренцията), вариант 8 (фискално правило за средносрочно балансиран

бюджет)

45

Бюджетни приоритети

Бюджетните разходи могат да имат различен ефект върху икономиката и развитие

според тяхната структура. Едно и също количество средства може да има съвсем

различни ефекти върху стопанското развитие в зависимост от това как те са

разпределение, т.е. в какви приоритетни насоки са разходвани и инвестирани.


1. По-висок дял на

инвестициите, по-

малък на заплатите и

субсидиите в

държавния сектор

По-висока ефективност

По-висока производителност

на труда

По-малък брой заети, но по-

добри публични услуги

Положителен ефект върху

икономическото развитие

Изисква дълбоки и тежки

реформи в множество

ведомства и фирми

Нужни са съкращения на

персонал

Изисква промяна в начина

на управление и

ефективно разходване на

средствата

Непопулярно сред

субсидираните сектори

2. Повече нови

технологии, по-малко

хора в държавния

сектор

Електронни услуги

По-малко гишета и загуба на

време

По-бързи и качествени

услуги

По-висока ефективност на

администрация, полиция, съд

Много от сегашните

служители ще трябва да

бъдат обучени, сменени

или съкратени

Технологиите може и да

са скъпи и неефективни,

ако са самоцел, а не

средство за постигане на

по-качествени услуги

3. Приоритет на

образованието за

сметка на социалните

разходи и МВР

Образованието има

директна, макар и

дългосрочна, връзка с

реализацията на пазара на

труда, доходите, развитието

Образованието е инвестиция

в бъдещето, докато

социалните разходи пазят

сегашното не много добро

статукво

Наливането на пари без

реформи ще има

негативен ефект върху

образованието

Орязването на МВР и

социалните разходи без

реформи ще има

негативен ефект

4. Продуктивност, а не

„усвояване“

Харченето на средства

трябва да има принос към

развитието на икономиката,

иначе е безсмислено

Усвояването е по-лесно за


46

5. Еврофондовете да се

насочат към няколко

важни приоритета, а

не да се разпиляват

навсякъде

Разпиляването на

европейските пари към

всички министерства води до

липса на видим резултат в

която и да е област

Средствата от ЕС не могат да

решат всички проблеми,

трябва да се насочат към

най-приоритетните сектори

За да има ефект, средствата

от ЕС трябва да се насочат

към проекти с принос към

икономиката, а не просто да

се похарчат за каквото и да е

Много министерства ще

бъдат изключени от

европейските пари

Има риск от погрешно

поставяне на

приоритетите


Вариант 1 (повече инвестиции, по-малко заплати и субсидии в държавния сектор),

вариант 3 (приоритет на образованието за сметка на социалните разходи и МВР),

вариант 4 (продуктивност, а не усвояване), вариант 5 (eврофондовете да се

насочат към няколко важни приоритета, а не да се разпиляват навсякъде)

47

Ефективност на публичния сектор


1. Безхартиено


Електронни услуги,

фактури, кореспонденция,

деловодство,

документация, подписване

и пр.

Спестяване на разходи,

екологични предимства

По-малко работни места

за чиновници

Нужда от повече

квалификация и умения,

за да се работи в


2. Лична карта с чип за

всеки гражданин

Лесен начин за

идентификация при

електронните услуги

Евтин начин за постигане

на масово ползване на


Необходима

инфраструкутра за

електронно правителство

Личните карти вече бяха

сменени преди няколко

години и тогава беше

пропуснат шансът за

поставяне на чип в

личните карти

Загуба на бизнес за

компаниите, продаващи

електронни подписи

3. Електронни и мобилни

услуги

Спестяване на опашки,

гишета, чакане, пътуване

на гражданите и


Изисква цялостна

промяна на мисленето на


4. Електронни и картови

плащания на всяко

гише и на всеки

интернет сайт

Без електронни плащания

няма електронно


Спестяване на банкови

такси и банкови гишета

Лесно плащане с карта по

интернет или на гише

Загуба на доход за

банките

5. Пълен преглед на

публичните разходи на

всеки 5 години

Идентифициране на

неефективни и ненужни

разходи

Насочване на ресурсите

към най-приоритетните

насоки

Прозрачност за

ефективността на


Бавен и трудоемък

процес

Не носи бързи резултати

Изисква дългосрочен

поглед

6. Отпадане на разходи за

нетипични/неефективни

функции

Повече ресурси за важните

и ефективни дейности

Повече стимули за

ефективност

Политически трудно

изпълнимо

48

7. Реално прилагане на

програмно

бюджетиране (а не

проформа)


историческия модел на


Финансиране на

ефективни програмни и

проекти

Аргументи и анализи при

разходването на средства

Администрацията не е

готова

Политическото

ръководство не разбира

смисъла

Необходим е квантов

скок в бюджетното

управление

8. Оценка на програми

пост фактум

Премахване на фиктивния

модел на програмно

бюджетиране

Въвеждане на санкции при

неефективност,

неизпълнение на целите,

лоши индикатори

Закриване на неефективни

програми


към ефективни програми и

проекти

Оценката трябва да се

прави на високо ниво, за

да има ефект при

бюджетното планиране

9. Министерствата да

плащат наем за

държавните сгради, за

да имат стимул да ги

ползват ефективно

Премахване на стимулите

за неефективно използване

на квадратура и

пространство

Стимули за освобождаване

на ненужни сгради

Сблъсък с културата на

„безплатното“ в


10. Продажба на излишни

държавни имоти, но

само при реинвестиране

на средствата




към необходими дейности,

вместо да стоят замразени

в ненужни имоти

Риск от нагласени

продажби, ако няма

публичност и търгове

11. По-прозрачни и

конкурентни процедури

за обществени поръчки,

по-сериозни санкции

По-ниски разходи за

обществени поръчки


участие на фирми в

обществени поръчки

Трудно за постигане на

практика, изисква

ежедневни усилия, а не

еднократни промени

Може да наложи

допълнителен бюджетен

разход за

контролиращите

институции, необходима

е и работеща съдебна

система.

12. Премахване на ранното Спестяване на средства Може да стане само при

49

пенсиониране и на

фиктивните инвалидни

пенсии


към реално нуждаещите се

Стабилизиране на


наличие на работни

места – защото се ползва

като квазисоциална

политика

13. Изискване

получателите на

социални помощи да

посещават курсове за

квалификация,

университет

Повишаване на

квалификацията и

образованието на

безработните


работа

Ограничаване на

фиктивните социални

помощи за хора, които

реално работят в сивата

икономика

Има смисъл само ако

курсовете са свързани с

нуждите на пазара на

труда и ако се следи за

качеството и резултатите

от обучението

14. Силна връзка между

вноски и

пенсии/помощи в


Намаление на стимулите

за укриване


редовните данъкоплатци


Вариант 1 (безхартиено правителство), Вариант 5 (пълен преглед на публичните

разходи), вариант 7 (реално програмно бюджетиране), вариант 8 (оценка на

програми пост фактум)

50

Данъчно облагане

Целта на данъчното облагане е да събере бюджетните приходи и то по начин, който

най-малко тежи и вреди на икономиката и гражданите. Една и съща сума приходи може

да бъде събрана чрез силно изкривяващи данъци, които влошават икономическата

среда и потискат развитието или чрез неутрални и лесни за администриране данъци,

които вредят по-малко на икономиката и пазара на труда. Самоцелните промени в

данъчната система влияят негативно на икономиката и заетостта, затова трябва да се

подхожда внимателно и само след задълбочен анализ към промени в структурата на

данъчното облагане.


1. Ниски данъчни ставки

с широка данъчна

основа

Максимални приходи за

бюджета

Минимална тежест за

данъкоплатците и


Липса на лобистки и

непрозрачни привилегии и

изключения

Опростена данъчна

система

Липса на преференции за

различни сектори и лица

Твърде много бюджетни

приходи, намаляващи

стимулите за

ефективност в публичния

сектор

2. Запазване на плоския

данък върху доходите

от 10%

Ниската ставка насърчава

труда, предприемачеството

и инвестициите

Стимулира повишаването

на образованието и

квалификацията с цел

увеличение на дохода

Ниската ставка стимулира

плащането на данъци

вместо избягването им

Практически всички (над

95%) от работещите вече

са спечелили от плоския

данък като делът се

увеличава постоянно

Въпреки ниската ставка

приходите в бюджета се

увеличават, дори в кризата

Западните страни са имали

изключително ниско ниво

на облагане когато са

забогатявали, едва след

забогатяването са

Част от хората не смятат,

че плоският данък е

достатъчно социален и

солидарен

51

увеличили данъците.

3. Връщане на

прогресивния данък

върху доходите, който

действаше между 1990

и 2007

На теория – постигане на

по-голяма солидарност,

повече приходи в

държавния бюджет и

чувство на справедливост

Повишава стимулите за

укриване на доходи и

създава предпоставки за

по-голяма сива

икономика

Плоският данък е една от

малкото реформаторски

стъпки, предприети в

България в последните

години и не бива да се

отменя с лека ръка – още

повече, че става въпрос

за успешна реформа.

Въпреки твърденията, че

е справедлив,

прогресивният данък

действаше почти 2

десетилетия в България, а

никой не вярва, че през

този период е имало

социална справедливост

Прогресивният данък не

носеше повече приходи

въпреки високите си

ставки, докато плоският

данък носи повече

приходи, с които се

финансират повече

разходи и социални

програми

Прогресивното облагане

няма да обложи

незаконно забогателите,

защото незаконните

доходи не се облагат,

нито се декларират

Прогресивното облагане

намалява стимулите за


образованието и

квалификацията, наказва

предприемчивите и

успешните, намалява

стимулите за растеж и


4. Въвеждане на По-ниско данъчно Ставката от 10% и без

52

необлагаем минимум

(при плосък или

прогресивен данък)

задължение при същите

ставки

Вид алтернатива на

социална помощ, но се

отнася за всички

Леко подпомагане на

домакинските бюджети

/20-30 лв на месец в

зависимост от нивото на

необлагаемия минимум/

това е сред най-ниските в

Европа, дори за ниските

доходи

Необлагаемият минимум

ще намали значително

приходите в бюджета,

което ще изисква

ограничаване на

разходите или вдигане на

други данъци със

съответните негативни

ефекти

Ще се увеличат

стимулите за

деклариране на ниски

доходи с цел избягване

на всякакъв данък

Необлагаемият минимум

се отнася за всички

данъкоплатци,

включително тези, които

нямат нужда от такава

помощ – много по-добре

е да има добре

таргетирана социална

политика, която ще

насочи помощта към най-

нуждаещите се

5. Увеличение на

осигуровките

Предлага се като начин за

увеличение на приходите и

стабилизиране на


На теория – повече

приходи в социалните и

осигурителните фондове,

намаление на техния

дефицит


преразпределение от

държавния бюджет

Досегашният опит с

високи осигуровки (до

2006) и увеличение на

осигуровките (2011) не

показва такъв ефект на

повече приходи

Високите осигуровки

намаляват

разполагаемите доходи,

тежат на пазара на труда,

водят до загуба на

работни места и

насърчават сивата

икономика

В момента около 40% от

разходите за пенсии се

покриват от

осигурителните вноски

на работодатели и

работници; другите 60%

53

се плащат от данъци и

други приходи в

бюджета. Дефицитът от

60% не може да бъде

преодолян с вдигане на

осигуровките, тъй като

това предполага

изключително високи

нива, при които

стимулите за избягването

им са огромни.

6. Намаление на

осигуровките и

увеличаване дела на

косвените данъци

Препоръчва се от

Европейската комисия на

всички европейски

страни16

Преките данъци са по-

вредни от косвените

Ще насърчи заетостта,

инвестициите и

икономическото развитие

Трябва да се внимава

ставките по косвените

данъци да не достигнат

ниво насърчаващо сивата

икономика

Трябва да се насочат част

от приходите от косвени

данъци към НОИ, за да

се покрие неминуемият

дефицит.

Риск от краен ефект на

намаление на приходите

в бюджета, ако

събираемостта на

косвените данъци падне.

7. Антициклична

политика при

осигуровките –

увеличение в добри

времена, намаление в

лоши

Дългосрочна устойчивост

на пенсионната система

Събиране на повече

приходи дългосрочно

Облекчаване на пазара на

труда в лоши времена

По-ниска тежест и по-

висока конкурентност при

криза

Изисква ясни и

автоматични правила, за

да се избегнат

политически натиск и

намеса

8. Намаление на данъка

за едноличните

търговци от 15% на

10%

Равнопоставеност на ЕТ с

останалите икономически

субекти.

Стимулиране на

предприемачеството и

инвестициите.

Известна загуба на

приходи за бюджета

(около 60 млн. лева),

която ще бъде частично

компенсирана от

стимулите за изветляване

и създаване на нови ЕТ.

16

European Commission, Annual Growth Survey 2013

54

9. Премахване на данък

наследство

Високи разходи за

приложението му, срещу

които стоят ниски приходи

(неефективност)

Заобикаля се масово с

фиктивна продажба на

имущество на

наследниците срещу

минимална сума.

Минимална загуба на

приходите за бюджета,

която ней-вероятно ще се

превърне в нетна

печалба, ако се вземат

предвид разходите за

прилагането му.


съществуващи данъчни

преференции (както

при преките, така и

при косвените данъци)

Ще се премахне

неравнопоставеността на

икономическите субекти,

т.е. данъчното облагане ще

стане по-справедливо.

Ще се увеличат приходите

в бюджета, което може да

позволи намаление или

премахване на някои

данъци.

Политически трудно за

прилагане заради

отнемането на

привилегии.

Риск от силно лобиране и

противопоставяне на

заинтересовани групи

(напр. земеделци).

11. Започване на

преговори в рамките на

ЕС за диференциране

на акцизните ставки

спрямо доходните нива

в отделните страни.

Намаляване на

производствените разходи

(най-вече заради акцизите

в/у горивата)


потреблението.

Повече свобода на

правителството при

определяне на данъчната

политика.

Трудно за прокарване в

ЕС предвид големината

на България, но

възможност за

„коалиция” с други по-

бедни страни.

Първоначална загуба на

приходи за бюджета,

която най-вероятно ще се

компенсира от повече

производство и

потребление.

12. Започване на

преговори в рамките на

ЕС за „клауза за

неприлагане” (opt-out

clause) за достигане на

минимални нива на

акцизите при доходи

под средните за ЕС

Намаляване на

производствените разходи

(най-вече заради акцизите

в/у горивата)


потреблението.

Свобода на правителството

при определяне на

данъчната политика до

момента на достигане на

средните доходи в ЕС.

Отлагане на проблема;

данъчен шок при

достигане на средните

доходи за ЕС.

13. Част от данък печалба

в общините

Стимули за по-голяма

активност на общините за

Приходите от данък

печалба биха били силно

55

привличане на инвестиции

и развитие на местната

икономика

волатилни на местно

ниво, особено в градове

само с 1-2 големи

предприятия

Данък печалба е силно

цикличен, още повече на

местно ниво

14. Изискване всички

фирми над определен

оборот да имат ПОС-

терминали


картови плащания и

съответно по-малко

възможности за укриване

на обороти

Малък разход за ПОС-

терминал, но той е 10-30

лв на месец

15. Насърчаване и

повишаване дела на

електронните и

картови плащания

Намалението на кешовите

плащания намалява

възможностите за укриване

Повече приходи от ДДС

при същите ставки

Повече бели и легални

обороти

Работи само ако

клиентите искат и могат

да плащат с карта

Ако двете страни искат

да укрият, могат да го

направят

16. Повишаване на

събираемостта на

данъците

При запазване на същите

ставки са възможни повече

приходи

По-справедливо

разпределение на тежестта

Повече принос към

бюджета от рискови

сектори

Изисква постоянни

усилия и аналитичен

капацитет, не става с

кампанийност и

популистки инициативи

17. Възстановяване на

ДДС за 7 дни на

изрядните фирми

Повече ликвидност във

фирмите


навременно плащане на

данъците

Възможни злоупотреби,

ако неизрядни фирми

попаднат в списъка

18. Лихвена амнистия за

неплатени данъци

Повече приходи в бюджета Малко вероятно е да се

получат сериозни

бюджетни приходи

Обезсърчава редовните

данъкоплатци като

облекчава нередонвине

Стимули за редовните

данъкоплатци да станат

нередовни и да чакат

следваща амнистия

19. Отпадане на данъка

върху лихвите

Стимулиране на

спестяванията и

Загуба на бюджетни

приходи – но по-малко от

56

инвестициите, съответно

по-висок икономически

растеж в дългосрочен план

прогнозите, тъй като

данъкът не носи

очакваните приходи

20. Увеличение на

максималния

осигурителен праг

Повече приходи в бюджета

на осигурителната система

Повече разходи за

пенсии, тъй като ще се

увеличи таванът на

пенсиите

Рязко увеличение на

облагането върху

средната класа и

квалифицираните кадри

(например софтуерни

инженери)

Увеличение на

стимулите за избягване и

сива икономика, по-

малко

висококвалифицирани



Вариант 1 (ниски данъчни ставки с широка данъчна основа), вариант 2 (запазване

на плоския данък от 10%), вариант 19 (отпадане на данъка върху лихвите)

Documents

Macro Watch Варианти за икономическа политика Предимства и