КАNАСYBIГI – КЪНѧЗЬ У БОГА

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ

Българската владетелска титла КАNАСYBIГI, както и другите части от

надписите на първите български владетели, е изписана слято, без интервали между

думите в надписи 56, 57, 58, 59, 60, 61, 64, 65. Титлата е следвана от имената на

Омуртаг или Маламир. В надписи 54 и 69 и медальон на Омуртаг вместо КАNА е

употребено КАNЕ. Как ще разделим отделните части на записа зависи и от това на кой

език ще преведем написаното. Фразата е повече от нелепа – четенето на българска

титла би трябвало да се извършва на български – опитът за разчитане на българска

титла през филтъра на тюркските езици на фона на нетюркския характер на имената на

българските владетели води до катастрофа – колкото автори, толкова и становища1.

1. KAН, КАНАС Бешевлиев2 разделя титлата на КАNА и СYBIГI по презумпцията, че „κανα

представя тюркската титла qan“, което съответства на приетата от него теза, че

древните българи са тюркска народност. Тук ще разгледам аргументите на Бешевлиев,

защото те са съществени и приети априори от голяма част от историците, писали по

темата. Традицията на това разделяне следват Златарски3, Г. Бакалов, Вл. Георгиев,

Цветелин Степанов, Петър Добрев, Ж. Войников. В. Томашек, Рансимън, К. Шкорпил,

Сугарев, Иван Т. Иванов, К. Гербов, П. Серафимов и А. Иванов по различни

съображения разделят титлата на КАNАС УБИГИ.

В българския език КАNАС е вероятен и възможен вариант на старобългарската

титла КЪNѦЗЬ – КНЯЗ, която близост подчертава и Бешевлиев. Втората част – УБИГИ

– е съставна. „У“ в българският език е предлог. Смисълът и произходът на втората част

– БИГИ – са разгледани тук.

1

Какви са другите аргументи на Бешевлиев против изписването на първата част

като КАNАС? Според Бешевлиев титлата не може да бъде разделена на κανας υβιγι

(тук изписването е на гръцки, в оригинала са използвани както гръцки букви, така и

латиница) „по чисто формални причини“ – „в никой от досега известните надписи

първият член на сложните титли не се явява с гръцко номинативно окончание – ς“.

Бешевлиев има предвид надписи, в които е употребена титлата κανα самостоятелно, без

ς. (Използвано ли е това κανα самостоятелно ще разгледаме подробно в изложението.)

Това е така, ако ς е окончание, но то може и да не е, титлата може да е κανας и

това да е нейният инфинитив, подобно на фригийските титли кенас4 и акенас5, имената

на тракийските богове Дерзалас, Ермеас (Хермес), Бистурас, Молодас, тракийските

имена Ситас, Дидас, Барсабас, Карбас Бускейлас, Геникелас, Дизас, Дамас, Дадас,

Дизилас, Дордас, Мукас, Неикиас, Хелкиас, Гермас, Талкас. С наставката -АС от

съществителни са образувани собствените имена βυζα – Βυζας, γερμ – Γερμας, ζεις –

Ζειζας, βουρ – Bουρας, ζισ – Ζισις, κοσα – Κοσας, πορ – Πορας.6

В три от надписите (в надписи 69, 54 и в медальона на Омуртаг) καναςυβιγι е

изписано като κανεςυβιγι. Възниква въпросът това κανε какво общо има с κανα?

Надпис 54 – КАНЕ Медальон на Омуртаг CANES Надпис 69 – КАНЕС

Изписването на титлата като κανα или κανε поставя и по-съществения въпрос –

защо възниква този проблем?

Бешевлиев не коментира този съществен факт – вместо да обясни феномена, той

продължава с разсъжденията колко е невъзможно съществуването на κανες

(респективно κανας): „Формата κανες би могла още по-малко да се смята за

грецизирана с окончанието -ς, понеже за това не би могъл да послужи никакъв гръцки

образец от мъжки род със завършек -ες в именителен падеж.“

2

Именно. Бешевлиев е прав, ες при κανες не може да е гръцко окончание за м.р. в

им. падеж, и то не е. Но имаме Θρακες (Тракия), Σαμοθρηκες (Самотраки), Θρωες

(Троя), Φρυγες (Фригия), Θυες (туес – тракийско племе), βεβρνκες (бебрики – тракийско

племе); Терес, Сурагетес, Вологес, Бутес, Халес, Мукапайбес, Хередес. Т.е. κανες е

инфинитив на българската титла κανες или κανας, която трябва да се изпише така, както

са изписани в инфинитив всички други титли от надписите, а те са изписани без гръцки

окончания – например κανα, βοιλα, κολοβρον. Горните разсъждения разделят κανεςυβιγι

на κανες υβιγι, a също така καναςυβιγι на κανας υβιγι7.

За същото това κανε (а то по същество е κανες), по-късно коментирайки надпис

69, Бешевлиев все пак казва следното: „Тук тя (κανε) би могла да се тълкува и като

сближаване със стб. КЪNѦЗЬ“.

Бешевлиев отново е прав, а какво да кажем за κανες, където според него ς „не

може да бъде окончание“? Това κανες не се ли доближава още повече до КЪNѦСЬ,

имайки предвид произношението на звука Ѧ като ɛ, ен, а в румънската кирилица до 1860

г. като ja?

Разнобоят κανα – κανε поставя въпроса не е ли предизвикан проблемът от

наличие в титлата КАNАСYBIГI на български фонетичен звук, за който в гръцката

азбука няма символ и който е изписван в старобългарската азбука като ѧ (ѧсъ, малък

юс; малка носовка) – т.е. както в старобългарската титла КЪНѦЗЬ. В този случай

употребата на α или ε може да се разбира като опит за намиране на заместител на Ѧ.

Мариана Минкова и Иван Иванов си задават въпроса каква титла е κανα. Трябва

ли непременно да свързваме титлата κανα от съставната титла κανα βοιλα κολοβρον с

титлата на върховния владетел? Техният отговор е: „Κανα (canna) може да е титла на

лице, подобно на жупан и боила, изпълняващо управленски функции, различни от тези

на върховния владетел“.8

Когато става въпрос за статута на κανα във второстепенната титла κανα βοιλα

κολοβρον, съществителните κανα βοιλα са в еднаква граматическа позиция, в

инфинитив. Ако κανα е титла на владетеля, присъствието на владетелската титла в

инфинитив в една по-ниска длъжност е учудващо – не е възможно лицето да е

едновременно и кана владетел, и кана подчинен. Боилът може да е боил на кана, но

инфинитивът на кана не указва това – титлата кана би трябвало да е в родителен падеж

3

(за притежание – чий), а тя не е. Изводът е: κανα е самостоятелна титла от по-нисък

ранг, различна от κανας – κανες и равностойна на βοιλα.

Трисъставната тюркска титла бойла бага таркан е титла на Тонюкук, един от

основателите на Втория тюркски каганат, от втория по значимост тюркски род Ашида.

Той е съветник на каганите Елтериша и Билге от началото на VІІІ век. Върховната

титла е каган, но тя никъде не участва в съставните титли, защото е единствена.

Титлите император, крал, цар, а така също и канас не могат да имат допълнения.

Нека да видим къде в надписите е използвана титлата КАНА самостоятелно? В

публичното пространство са описвани следните титли:

КАНА БАГАТУР

КАНА ТАБАН, КАНА ТАРКАН

КАНА БОИЛА КОЛОБЪР

1. КАНА БАГАТУР. Тук става въпрос за надпис върху печат от IX–X век,

условно наречен печат на Йоан, със следния текст по Бешевлиев: + Ἰωάν – νη βαγατ

– ουρ κανα – Ηρτχιθυ – ηνω. Преводът е: „Господи, помагай на твоя роб Йоан

багатур кана Иртхитюенски“. По-късните изследвания утвърждават превода „Йоан

багатур – канартикин“.

2. КАНА ТАБАН, КАНА ТАРКАН. Става въпрос за прочит на титла,

упомена-та на Десетото заседание на VIII вселенски събор (28 февруари 870 г.) в

Цариград от израза ilvestranna tabare. От самото изписване е ясно, че в израза не

съществуват нито КАНА, нито ТАБАН, нито ТАРКАН. Моравчик предлага

превода „ilues canna taban“, а Бешевлиев и Гюзелев – КАНА ТАРКАН.

3. Кана Боила Колобър е засвидетелствана в надпис 14. Приема се, че титлата е

КАНА, въпреки, че ν и κ в надписа τòν κανα са изписани слято – τò νκανα.

Смисълът на това слято изписване не е обяснен.

Така че, в действителност, и трите случая показват, че КАНА не е изписано

никъде като самостоятелна титла

4

2.0. У БИГИ Разделянето на καναςυβιγι на κανας υβιγι се потвърждава, както вече неведнъж е

описвано, и от надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско,

описващ войната на Крум с Византия, където е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ

(тук I е изписвано като Н), където конструкцията υβιγι е ясно отделена.

Колоната от Маломирово по публикация на Иван Иванов

Същото разделяне е и при надпис 57.

При надпис 66 имаме особен начин на разделяне. Буквите КАНАС и БИГИ са

изписани ясно. От буквата У е изписано ясно само част от десния горен край, който

знак наподобява апостроф. Може да се допусне, че отбелязването на липсващата буква

с апостроф е допуснато съзнателно, за да се изрази ясно разделянето КАНАС УБИГИ.9

Тезата, че У е заличено по-късно е неоснователна в предвид дълбочината на буквите.

5

2.1. БИГИ. Екатерина II и граматиката В годините 1787–1789 в Русия в два тома излиза „Сравнительные словари всех

языков и наречий, собранные десницей Всевысочайшей особы императрицы Екатерины

II“, известно и под името „Речник на Екатерина II“ и „Речник на Палас“. Това е речник,

който обхваща общо 201 отделни езика от Евразия. Там под думата БОГЪ за т.нар.

малоруски език (земите на днешна Украйна) е изписано значението БИГЪ.

Именно – и в днешния украински имаме замяна с гласната /i/ на древноруските

/ê/, /о/ и /е/: снiг «снег», сiль «соль», нiж [нiж] «нож», рiг [рiг] «рог».

Любопитен е следният момент: изследвайки конструкцията УБИГИ, Татяна

Славова10 описва множество близки думи на различни народи – ibigi, ügä, hubaga,

yavuga, bhaga, bhagah, bhágas, *bhága, baga – но за отбелязване е фактът, че в нито

една от така посочените не присъства звукът „с“, което косвено указва принадлежност

на „с“ към КАНАС. Ето какво пише Славова за близките до УБИГИ думи (тук

изключвам препратките към авторите от текста): „Древните индоевропейски паралели

сочат припокриване на значенията „бог, название на едно от божествата; господин,

господар“ и „богатство, благо, щастие, участ“ в стинд. bhagah, bhágas, *bhága

„благосъстояние, щастие; божество, господ“ < ие. * bhág-o- „участ, съдба“, авест. baga,

baγa „участ, съдба; господин; бог“, парт. baγ „бог; господин“, стперс. baga-, согд. bγ-,

скитско-сарматските лични имена Βάγης, Βάγιος. Затова за συβηγη е напълно допустимо

и значение „богат, божествен, обожествен, [помазан] от Бога“ < ие. *su- „добро, благо“,

*baga- „бог, богатство, благополучие“, тъждествени на иран. *su-baga“.

6

Разбирам старанието на г-жа Славова за избягване излишна колегиална

конфронтация по проблема, но да цитираш непрекъснато БИГИ и след това да

заключиш „за συβηγη е напълно допустимо и значение „богат, божествен, обожествен,

[помазан] от Бога“ е прекалено. Можем само да благодарим за задълбочения и полезен

анализ.

2.2. Предлогът У

В днешния български език предлогът У се употребява за означаване:

1. физическа близост – живея у Петър, у тях, у сестра си;

2. качество или принадлежност на лице: това го има у Вазов, също като у

Петър;

3. признак за принадлежност към общност: у българите, у животните.

В украинския език посочените три позиции се изразяват приблизително чрез

т.нар. местен падеж, показващ местонахождението на предмета в пространството или

времето – у матер-і, у ноч-і, у тін-і, у кущ-і, у мрі-ї. Посочените примери съответстват

на формата У БИГИ.

В руския и българския конструкцията у бога се употребява често – прося у Бога,

у бога молим, словото беше у Бога, у Бога свои планы, на ладони у Бога.

Формата у біг-і има и смисъл на друг вид близост или принадлежност към бога,

която би могла да се изрази с днешното божи.

В българския език по същата схема (биг – убиги) се наблюдава образуване на

глаголна форма от съществително, дефинираща и състояние: вълк – увълчи, плът –

уплъти, смърт – усмърти, равностойни на увълчен, уплътен, усмъртен; убожи или

убожен се доближава до обожествен, израз, често употребяван по отношение на

тракийските владетели.

Интересен е случаят на израза „убоги“, равностойно на украинското „убиги“,

който в руския се превежда „беден“. Кои са тези „бедни“ „божи хора“. Не бих

изключил произход на думата като продукт на наблюдение върху християнската

монашеска общност. Основание е надписът на чъргубиля Мостич: „Тук почива Мостич,

7

който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, оставяйки

чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот“.

3. Северното Причерноморие Но защо У БИГИ и защо украински език? Каква е връзката на българите и

титлата «княз» със земите на днешна Украйна? Като доказателство, че българите

определят владетелите си по родове, Бешевлиев пише: „У българите князете стават

според техния род“, като се позовава на т.нар. Именник и на Йоан Екзарх.11 Именно в

Именника е посочено: „Тези петима князе държаха князуването от другата страна на

Дунава 515 години“. Не е тук мястото да задаваме въпрос защо Бешевлиев употребява

думата „княз“, а пише „хан“, съществен е въпросът къде зад р. Дунав са „князували“

тези пет князе, където „княз“ е наречен и Аспарух.

Къде е мястото на това „кнажение“, княжество? Ако разгледаме по-внимателно

съобщението на Теофан, Йордан и Птолемей, ще стигнем до извода, че Стара Велика

България или българските селища са над Черно море, на река Буг12, между реките

Днепър и Прут – т.е. южните области на днешна Украйна и Молдова, което е едно

достатъчно основание техният език да е близък до този на т.нар. малоруски език и да

има същата граматика.

Фактът, че българските владетели са имали за своя титла „славянската“

КЪН�ЗЬ и са обитавали южните земи на Украйна, говори ясно за езика на древните

българи.

Какъв е бил характерът на населението в този регион? След първи век в земите

на Украйна, в резултат на римската инвазия на Балканите, бурно се развива т.нар.

Черняховска култура, която всъщност е един огромен бежански лагер на балканско и

карпатско население.13 Това показват и историческите сведения, и археологическите

материали, чиято керамика е предимно с балкански характер. Некрополите показват

смесен характер на погребенията на местно скитско население, погребения на източни

сармати, а също така и тракийски. През четвърти век по-голямата част от това

8

население масово се преселва отново на Балканите, акт известен като Велико

преселение на народите.

На първата карта е показано разпространението на Черняховската култура в

земите на север от Черно море, като най-голямата плътност е по поречието на реките

Прут, Днестър и горното течение на р. Буг. Според Теофан и Йордан14 там се намират и

българите, Стара Велика България („зад нос Овнешко чело“ – Теофан, „между

агатирсите и хуните“ – Йордан); а още през втори век Птолемей помества там и народа

бургиони (бургари, булгари)15, показан на втората карта (карта на Ортелиус, адаптация

по сведенията на Птолемей и Йордан; р. БУГ е изписана със старото си име Хипанис,

подменено от новите заселници, БУГари, българи, блъгари).

Между Прут и Днестър е и т.нар. Бесарабски Буджак, влизащ в т.нар. Аспарухов

Онгъл.16 Тук е и така наречената планината Peuki (по името на народа Певкини) и

блатиста местност до нея на река Буг. Река Буг, наричана и Бог, и Буга, описвана от

Никола Грегора като Булга, от която дошли българите.

В следващите векове след Черняховската култура на същите земи се развива по-

примитивната Пенковска култура със значително по-малко население. Там са земите на

анти и българи. Втората вълна на преселване започва в края на пети век със

славянобългарски нападения. Описаното българско присъствие в земите на северното

Причерноморие е основата, която ясно и недвусмислено обяснява титлата КЪNѦЗЬ У

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ.

9

4. Хронология

Надписите с КАНАСУБИГИ са от 814 до 831 г. за Омуртаг, за Маламир – от 831

до 836 г. Св. княз Борис I Михаил е управлявал в периода 852–889 г., а сведението за

титулуването му като княз е от 907 г17. Автентичен запис на титлата във вида КЪNѦZЬ

(не късен препис) е надписът на Пресиян от 1061–1062 г. През 1978 г. при

археологически разкопки на средновековна ротонда в град Михаловце (унг. Михалд) в

източната част на днешна Словакия е открит надгробен надпис с кирилски текст. Той е

разчетен и публикуван от известния славист Войчех Ткадлчик18, който категорично

свързва надписа с личността на българина Пресиан, сина на Иван Владислав.

Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997], [починал]

в годината [1060/1061].

КЪNѦZЬ19

Последното детайлно проучване на паметника е на М. Виздал и Н. Николов20,

които също потвърждават отношението на надписа към Пресиан ІІ, наричан от Скилица

„Българинът“.

Най-ранният автентичен литературен източник (не препис), където е употребена

титлата КЪNѦZЬ, е Супрасълския сборник (Codex Suprasliensis), старобългарски

кирилски сборник от Полша от средата на Х век – като книенз или къниенс.

10

Титлата е описана като кназь в Симеоновия (Светославов) сборник в 1073 г.

Титлата фигурира и в глаголическия старобългарски ръкопис Асеманиево

изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani), датиран от

втората половина на X или XI век.

Формата КНЯЗ се среща в Тмутараканския надпис от 1068 г. като кназь.

Ареалът на КАН – КАНЕЗ – КНЕЗ е широк, Ибн Хордадбех описва в 885 г.

владетеля на Сакалиб с титлата „knaz“21. Под „сакалиб“ арабските източници наричат

както население в Източна Европа, а също така и волжските българи (Ибн Фадлан).

Разпространението на титлата във формата КЪНѦЗЬ сред славянската езикова

група е естествено, движението на балканските племена на север, особено след

римската инвазия, е известно. Не буди учудване и разпространението й всред

германските племена (KUNingAZ). Според Страбон непосредствено до свевите,

обитаващи Херкинската гора (планината Херц)22, са гетите; определено вторият

етнообразуващ елемент при германите е славянският – в края на Х век земите на изток

от Елба били наричани Склавиния (склавини), за което пише в XI век немският хронист

и богослов Адам Бременски23. Склавините, които според Теофилакт Симоката преди

били наричани гети.24

5. Още за титлата КАН

Според Фасмер немското kuning е производно на формата за „род“ – kuni, а от

него пък e произлязло кънас, княз25 при славяните. Към тази основа (kun) -ing е

наставка както при вик-инг, викинги, подобно на наставките при туринги, тервинги,

каролинги, лакринги, хасдинги. На Балканите същата роля изпълнява наставката -ас/-ес

в кан-ас/кан-ес.

Протоиндоевропейската дума за род е *k(w)en, за основа на което е прието γενος

– род, потомък, откъдето е и κενθος (чедо), и.е. *ken-to е със значение „произхожда,

започва“, „начален, пръв“; употребявано е и за млади животни, деца, поради което

Гиндин26 смята за правомерно да се предположи значението му „първенец“, „първи“.

Но „кен“ има и значения, близки до казаното от Фасмер – *k(w)en, означаващо и

„глава“, „главен“, се свързва и с келтското cеаn – „владетел“, „вожд“; в ирландския

ceann, cinn (caːnˠ, ciːnʲ) е „глава“; в келтските езици *k(w)enno е „глава“, но в

11

ирландския CEANNAIRE е „водач“, „лидер“. Разбира се, следвайки Фасмер, същото би

трябвало да важи и за КАН.

От основата КАН и неговите варианти са българското къназь, сърбохърватското

кне з, „князь“; словенското knez, „граф, князь“; др. чешкото knez; слвц. knaz

„священник“; польски ksiadz – също, в. -луж. knjez „господин, священник“; н. -луж.

knez „господин, священник“; полаб. knaz „дворянин, помещик“; прагерм. *kuningaz

или гот. *kuniggs; д.-в.-н. kuning; фин., ест. кuningas, „король“; латински – kungs

(господин) и ķēniņš (король); литовски – kunigas или kunigaikštis; саамски – gonagas или

konagas; татарски – kenäz; др. инд. кани лид. кане имат значение на жрец, мъдрец,

поет…”27 Значението на титлата е от владетел (водач) до жрец (свещеник), което има

повече връзка с древна йерархия и по малко с род, както предлага Фасмер. Горното

утвърждава историческия факт, че в миналото владетел и жрец са съвпадали, а

разделението е късно.

Вероятният произход на КАНАС/КАНЕС от основата КАН и суфиксите -АС/-ЕС

от тракийската именна система ни заставя да потърсим повече сведения за митичната

основа КАН, от която евентуално произлиза въпросната жреческа/владетелска титла.

КАН участва в древните тракийски названия κανζηρηνος (КАНзиринос) и κανδαον

(КАНдаон), където зиринос и даон са епитети към основата КАН: зиринос е със

значение звяр, а даон или даос e тракодакийското название на вълк. Кой е този митичен

КАН с качествата на вълк и звяр? Обобщен отговор на въпроса е написаното от

Ликофрон в „Александра“, което всъщност е единственият древен литературен

източник по проблема, който гласи: „ ...богът на крестоните Кандаон или Мамертос,

войнът вълк“28.

Крестоните са тракийско племе по поречието на река Струма, Мамертос при

латините е название за бога на войната Марс, идентичен с тракийския Арес. В случая

имаме свързване на бога на войната Арес с образа на вълк, което има своето

историческо обяснение. Историческите факти за съществуването на воини вълци са

широко известни в европейския ареал. Кучето вълк е степен на инициализация при

младите войни, преминаващи сложна система на обучение. Следващата стъпка след

хората-вълци са войнските братства, които са съставлявали елита на всяка войска в

преддържавните образувания. Вероятно начело на всяко братство е стоял КАН,

КАНАЗ, КАНЕЗ или носещият съответното наименование при конкретен народ – кнез,

12

kňaz, ksiadz, kungs, *kuniggs, kuningas, kuningas, който е или жрецът, или владетелят,

или и двете заедно.

Градът на вълците (естествено, не реални) Даусдава е град на гетите, споменат

от Птолемей; гетите даки воюват срещу римляните под знака на вълчия символ – знаме

змей с вълча глава.

Вълкът змей, изобразен на наколенник от могиланска могила и същият при даките, при българите споменат като знаме – „конска опашка“. Същото изображение се среща при бойните тръби на келтите.

Може би показаната по-долу тракийска миниатюра (начелник) е изображение на

воина вълк или на бога на войната Кандаон.

На следващите илюстрации са воини вълци от Швеция и келтика; киевски псалтир

от 1397 г. показва Христос, проповядващ сред воините вълци.

13

Тракийският бог КАНзиринос (κανζηρηνος) е наричан закрилник (херос), което е

отбелязано с надпис от плочка на тракийски конник от Кричим.29 Надписът съобщава

за благодарствено жертвоприношение към КАНзиринос, направил кучетата му зли

(разгневени).

Същият епитет ζηρηνος е употребяван при Аполон и Хеката; Зеринтия

(Ζερυνθία, зиринос,звяр) е името на тракийска богиня, чийто култ е съществувал на о.

Самотраки и в днешна Югозападна България. Освен Защитница на зверовете,

Артемида е наричана и likaena, likaeus, likomeda, likotharses – различни епитети с името

на вълка; Харпалике или „граблива вълчица“ е митична героиня на траките, дъщеря на

тракийския цар Харпалик.

30„По меонийски (меони, тракийско племе) Хермес също е наричан κανδαυλης“ .

Хермес или Ερμεας е висше божество на тракийските царе; Ерми е един от родовете на

българските владетели от Именника на българските князе.

31 Римски синкретизъм от 3 век във формата на абрахас с вероятен елемент на

Хермес κανδαυλης; две змии вместо крака, виж следващите илюстрации

14

Схолистът на Ликофрон отбелязва: „Орион, когото беотийците наричат

Кандаон“ 32. Орион или „великият ловец“ е наричан също Кандаон.

Кандавл е име на лидийски владетел (Лидия се намира върху териториите на 33Фригия), записано от Херодот , но в коментара се предполага, че това е титла

(вероятно заимствана като име.)

Интересно е разпространението на словосъчетанията, близки до името

КАНДАОН.

Кандава е планина в Епир.

Кандава е град в Латвия и област в Пакистан.

Себастиан Мюнстер през 16. век означава Скандинавия като Кандавия.

Candamius е епитет на галския Юпитер, Астурия, Канданедо.

Candiedo и Canetonnensis са епитети на Меркурий, местно планинско божество в

Галия.

Горните текстове не са богати на информация относно етимологията на КАН,

думата се явява ендемит, употребявана с тясно предназначение, но съществен е

моментът на връзка на титлата или епитета с богове, от които тракийските Арес34,

Хермес35 36 (Херодот) и Орион ; впечатлява и обширеният регион на разпространение,

особено на конструкцията Кандава37.

Кандаон и съответно КАН се идентифицира с представата за воин, а като бог на

войната – и като водач на воини, главен, първи.

За Кандава/Скандава/Скандинавия: дори в XI век земите зад Рейн и

Скандинавия са описани като безплодни и диви38, може би именно този факт отразява

името Кандава. Вероятно първите преносители на името в този регион са от народа,

наричан с общото наименование Geats, обозначени от Птолемей като Goutii и Dauciones,

наследници на гети и даки.

Титлата КАН присъства от трети век пр. Хр. в името на скитския цар в

Добруджа Канит. Йордан говори за вожд Кандак при аланите, заселили се в Малка

Скития и Долна Мизия. Аварските посланици се явяват в Европа през 558 г. пред 39византийския император, предвождани от Кандик.

40 41Павел Серафимов цитира и древни надписи с титлите АКЕНАС и КАНАС .

15

6. Кучето вълк при траки и българи

Колко са дълбоки корените на митичния бог КАН? Колко е далеч от нас

представат за войнът жрец във вълчи образ? Скитът Ишпака в съюз с мидийците в 670

г. пр. Хр разбива кимерите с действителни кучета вълци. Богът Кандаон не е взел само

образа на кучето вълк, символ на младите вълци, той е и самото име. Защото ако δάος е

фригийската дума за вълк, както казва в пети век пр. Хр. Хезихий Александрийски, „то

καν от и.е. *kwon, *kwn е тракийското, фригийско (и лидийско, б.а.) съответствие на

гръцкото κυων, латинското canis – куче”42. В миналото кучето и вълкът са отразявали

двете страни на една симетрична семантична представа; те са видимо различими, но и

равнопоставени, както показват изображенията на куче и вълк от Летнишкото

съкровище и Панагюрище. Кучето вълк обединява две изключващи се същности - на

мирната и дивата природа, на бога и сатаната. Той е демонът на войната когото

ненавиждат, но на когото се молят.

Изображенията на куче и вълк от Летнишкото съкровище и Панагюрище

Според Д. Гергова могилите на гетската Даосдава са огледален образ на

съзвездията Малко куче, Голямо куче и Орион. В некрополите на Даосдава гетите са

извършвали жертвоприношения на кучета и вълци, в пещера на остров Самотраки

същите жертвоприношения са извършвани в чест на тракийската богиня Зеринтия.

16

Кремонският епископ Луидпранд описва Баян, сина на Симеон, който можел да

се превърне във вълк така, както го правели нервите от другата страна на Дунава,

описани от Херодот. Архиепископът на Охрид Теофилакт Охридски пише, че поради

скитското си суеверие българите почитали слънцето, луната и звездите, а също така

принасяли в жертва кучета.

Изображение от Плиска: жрец/владетел, изобразен с млади вълчета, над тях

извисяващи се змии; същият символ в сцена на инициализация в релеф от НИМ, „Дунавски конници”43

Изображение от Плиска: български войн с тотемно изображение на вълк, в ляво е тотемът на римските легиони, орел

Българите са вярвали в това, което и техните предци, траките. И как иначе, нали

техните владетели Омуртаг и Маламир носели тракийската титла КЪNѦЗЬ, първообраз

на която е името на тракийския бог КАНДАОН – воинът вълк.

17

18

БЕЛЕЖКИ:

1 Томашек смята, че надписът трябва да се чете „славният или великият кан“, Бешевлиев смята, че надписът трябва да се чете „хан водач на войската“, Златарски е на мнение, че надписът трябва да се чете „велик хан“, Цветелин Степанов смята, че „субиги“ е свързано с „блестящ“, „проблясък“, Съселов е на мнение, че KNZZЪ произлиза от ΚΑΝΑΣ, „мъдър завоевател (владетел)“ – според Емил Живков като превод чрез латински език, „звезден, небесен владетел“ – Петър Добрев, „владетел – син на бога“ – д-р Ж. Войников, „княжеска божественост“ – Иван Т. Иванов. 2 Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София. 1981 3 Златарски, Васил Н. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679–852), 15 4 Younger, J. Linear. A reversed Lexicon (по Павел Серафимов, http://sparotok.blogspot.bg/2013/06/blog-post_23.html ) 5 ALEXANDER LUBOTSKY, The Old Phrygian Areyastis-inscription 6 Георгиев, Вл. Тракийският език 7 Иванов, Иван Танев. Върху значението на владетелските титли KANAΣYBIΓI и CANISAUCI при прабългари и авари: посочва като аналог евталитската титла канас-тархан (χανας- ταρχαν) (Ferdinand Justi. Iranisches Namenbuch. Marburg. 1895, с. 155, 169–170), а също аварската титла capcanus 8 Минкова, Мариана, Иван Иванов. За значението на надписа върху оловните печати на Йоан и Михаил от началото на християнската епоха: „Трябва ли непременно да свързваме титлата κανα (кана) с върховния владетел?“ – този въпрос си задават авторите и отговорът е, че „κανα (canna) може да е титла на лице, подобно на жупан и боила, изпълняващо управленски функции, различни от тези на върховния владетел“. 9 Пропусната гласна се означава с апостроф ако е в края на думата, когато следващата дума започва с гласна. Рядко се среща обратният случай - пропуска се началната гласна от втората дума (какъвто е случаят), при запазване последната гласната от предната дума. Случаят е неясен, но не може да става въпрос, че У е изтрито – то просто не е изпълнено. 10 Славова, Татяна. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспект. 11 Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, V, Прабългарската обществена и държавна структура http://electronic-library.org/books/Book%200068.html 12 Георгиев, Петър. Мизия, тук е и България. http://www.otizvora.com/files2015/pg-miziavulgaria.pdf 13 Георгиев, Петър. Траки, готи, славяни http://www.ivanstamenov.com/files2010/trakigs.pdf 14 Георгиев, Петър. Мизия, тук е и България, с. 226–228. http://www.otizvora.com/files2015/pg-miziavulgaria.pdf 15 Пак там 16 Бонев, Чавдар. Праславянските племена, с. 113–116 17Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов, София, 1983, с. 102. Приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г: „В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.[ 18 Павлов, Пламен. Пресиан и последният владетел на първото българско царство (1018 г.) 19 Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в Михаловце в светлината на новите проучвания 20 Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в Михаловце в светлината на новите проучвания 21 Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. М. 1986. Под „сакалиб“ арабските източници наричат както население в Източна Европа, а също така и волжските българи (Ибн Фадлан). 22 Страбон. География, 7.1.3 За земята на гетите, граничеща с тази на свевите, Страбон продължава: „Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините), след това се оширява на север чак до тирегетите (7.3.1.) 23 Adam Bremenski (1050. – 1081./1085) Gesta Ecclesiae Hammaburgensis pontificum 24 Симоката, Теофилакт. История VІІ, 2,5: „Гети, наречени още склавини, прекосяват границите на Тракия... Склавини или гети, защото така бяха наричани в древността.“ 25 Vasmer's dictionary, https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BD%D0%B3

19

26 Гиндин, Л.А. Древнейшая ономастика Восточньх Балкан 77 стр. 27 Л.А. Гиндин, Древнвйшая ономастика восточних балкан, стр 55 28 Lycophron, Александра, 930 29 Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste, Vienna, 1957, repr. 1976 30 Hipponah (fr. 4, Diehl 3, 77 по Вл. Георгиев, Тракийският език). 31 Абрахас е магическа маска изобразяваща животно със змий вместо крака. 32 „Orion, когото Boeotians наричат също Kandaon“, според схолиста на Ликофрон. 33 Херодот, История, 7 34 Схолиите към Lycophron 35 Hipponah (fr. 4, Diehl 3, 77) 36 Схолиите към Lycophron 37 Тези две обстоятелства не говорят в полза на позоваването на Хипонакс (Hipponah), че меонското име καν δαυλης съответства на гръцкото κιναγχα – куче и давя. Терминът „кучедавец“ трудно може да бъде отнесен както за Хермес, така и за Арес. 38 Страбон. География, Адам Бременски, Gesta Ecclesiae Hammaburgensis pontificum 39 В таблицата по-долу са поместени тракийските, келтски и германски имена с корен КАН. Списъкът е съставен по „Българският именник в стара и нова Европа” на Николай Тодоров. „Trac.“ „Altkelt“ „Germ.” Kande Candua, Cand Kande, Kando, Kand Kandon, Kandio, Kandion Can Kan, Kanzo Cane, Canius Candu, Candulus Kani, Kaneo Canecosedlon Cannicus Kaneo Canius Canin Kankaro Cancilus Kanka X Kan Canto, Cantium, Canco XI, Can Kanane Cantorix Canto IX Cantobenna Canto IX Cancius Cano X, Canu Cantiori Kantulus 40 Lubostky, A. The Old Phrygian Areyastis-inscription. Kadmos, 21, 1, 1988, p. 9-26 41 Younger, J. Linea.r A reversed Lexicon 42 Георгиев, Вл. Тракийският език, БАН, 1957 г., с. 58 43 В контекста на Дунавските и Тракийски конници змията символизира Духа на живота, негов пазител и защитник, при Асклепий също.