Непознатите думи в българската литератур-

на класика

Речник

3

Непознатите думи в българската литературна класикаРечник

Редактор съставител Марин Гинев Художник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Жана Ганчева

Българска. Издание III, допълнено.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Съдържание

Използвани съкращения /8Алеко Константинов„Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“ /9Димитър Димов„Тютюн“ /18Димитър Талев„Железният светилник“ /30Добри Войников„Криворазбраната цивилизация“ /38Добри ЧинтуловСтихотворения„Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“ /40Елин ПелинРазкази и повести„Андрешко“, „Ветрената мелница“, „Гераците“, „Задушница“, „Косачи“, „На оня свят“, „Напаст божия“, „По жътва“, „Спасова могила“ /41Емилиян Станев„Крадецът на праскови“ /47Захари Стоянов„Записки по българските въстания“ /54Иван Вазов„Под игото“ /66„Немили-недраги“ /80„Чичовци“ /84

4 5

„На прощаване в 1868 г.“, „Политическа зима“, „Пристанала“, „Хайдути“, „Странник“ /116Христо Смирненски„Братчетата на Гаврош“, „Зимни вечери“, „Приказка за стълбата“ /119

Разкази„Дядо Йоцо гледа“, „Една българка“ /87Стихотворения„1876“, „Българският език“, „Кочо (Защитата на Перущица)“, „Левски“, „Новонагласената гусла“, „Новото гробище над Слив-ница“, „Опълченците на Шипка“, „Отечество любезно, как хуба-во си ти!“, „Паисий“, „При Рилския манастир“, „Раковски“ /90Йордан ЙовковРазкази„Албена“, „Индже“, „Песента на колелетата“, „По жицата“, „Серафим“ /93Любен Каравелов„Българи от старо време“ /102„Хубава си, моя горо“ /104Николай Хайтов„Дърво без корен“ /105Паисий Хилендарски„История славянобългарска“ /107Пейо ЯворовСтихотворения„Арменци“, „В часа на синята мъгла“, „Градушка“, „Две души“, „Две хубави очи“, „Заточеници“, „Маска“, „Обичам те“ /109Пенчо СлавейковСтихотворения„Cis moll“, „Неразделни“, „Спи езерото“ /112Петко СлавейковПоеми и стихотворения„Жестокостта ми се сломи“, „Изворът на Белоногата“, „Песен, кога се сеят цветята“ /114Христо БотевСтихотворения и фейлетони„Борба“, „До моето първо либе“, „Майце си“, „Моята молитва“,

6 7

произведения на българската литература. А ако все пак откриете още някоя непозната дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов и Захари Стоянов също не са знаели думи като „айфон“, „лаптоп“, „имейл“ или „хауспарти“.

Поколения българи са израсли с „Под игото“, „Немили-недраги“, „Българи от старо време“ и „Чичовци“. Но за сегашните ученици и техните родители доста думи в тях вече се нуждаят от превод. Езикът на 21. век все повече губи връзка с остарелите, диалектните и чуждите думи в българската литературна класика.

Но ако не можем да разберем стотици думи и изрази от произведенията на големите български писатели, трудно ще усетим духа на епохата или мислите и чувствата, които вълнуват техните герои. Разбира се, има обемисти академични речници, в които са събрани такива думи. Но те рядко са ни подръка, когато децата попитат вкъщи или в час какво значи „пупал“, защо хъшовете на Вазов играят на „книги“ и какъв е тоя „пексимет“, който ядат въстаниците в „Под игото“.

Затова събрахме и обяснихме остарелите, диалектните и чуждите думи от нашата литературна класика в този кратък речник. Те са над 2000 и са извадени от всички творби, включени в програмите по българска литература от 6. до 12. клас. За да откривате по-лесно непознатите думи, сме ги подредили по азбучен ред за всяко отделно произведение. Постарали сме се да посочим и произхода на всяка дума, но това се отнася главно за корена. Повечето чужди думи са променени според фонетичните закони на българския език, а в разговорната употреба някои са получили и ново значение.

Какво е новото в третото, допълнено издание на речника?• Добавени са над 800 думи от изучавани произведения на

Димитър Димов, Димитър Талев, Елин Пелин, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Николай Хайтов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Христо Смирненски.

• Поставени са ударенията на всички непознати думи.Надяваме се, че тази малка книжка ще улесни ученици,

учители и родители при четенето и изучаването на класическите

8 9

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВБай Ганьо

До Чикаго и назад

Co, pan? (чеш.) Какво, господине?Far niente (ит.) нищоправенеPrо̀sim! (чеш.) Моля!Tempora mutantur (лат.)

Времената се менят.

августѐйши (лат.) от най-висок ранг, височайшиаджѐмпила̀ф (перс.-тур.)

персийски пилаф

а̀лище (халище, остар.)

дебела вълнена черга за завиване или постилане, китеник

Използвани съкращения

англ. – английски нидерл. – нидерландскиар. – арабски пол. – полскиарх. – архитектурно прен. – преноснобибл. – библейско разг. – разговорнобълг. – български рум. – румънскигр. – гръцки рус. – рускидиал. – диалектно стбълг. – старобългарскиивр. – иврит тур. – турскиинд. – индийски укр. – украинскиист. – историческо умал. – умалителноит. – италиански унг. – унгарскикит. – китайски фр. – френскилат. – латински хърв. – хърватскимитол. – митологично църк. – църковнонем. – немски чеш. – чешкинепр. – неправилно

10 11

антерѝя (остар.) подплатена с памук дреха, която се носи над ризата

антрефилѐ (фр.) малка статия или частно съобще-ние във вестник

ахмàк (тур.) наивник, глупака̀школсун (тур.) браво, отличноа̀школсун кьопоола̀р (тур.)

браво бе, кучи синове

бòшлаф (перс.-тур.) празни приказкибадева̀ (перс.-тур.)балансоа̀р (фр.)

напразнолюлеещ се стол

ба̀мбашка (тур.) особен, необикновен бараба̀р (тур.) заеднобашкà (тур.) отделно, независимо, настранабелалѝя (остар.) немирник, пакостникбербѐрница (ит.-тур.)бол (тур.)

бръснарницамного

вагабòнтин (фр.) нечестен човек, безделник, нехра-нимайко

вам (остар.) стара падежна форма на „вас“ва̀рка (лат.-гр.) лодка, ладиявер селя̀м (тур.) любезен поздрав; тук здраве му

кажи!вра̀ница (остар.) малък плавателен съд, ладия, лодкагазѐти (рус.) вестницигрот (ит.) пещерагу̀лден (нем.) стара немска и австро-унгарска па-

рична единицагюл (перс.-тур.)да експедѝра

розада изпрати, да отпрати

дòписка кратък журналистически материал, в който се съобщава за някакво съ-битие

да замàжа очѝ да залъжа, да заблудяда не им оста̀не хатъ̀рът (остар., тур.)

да не останат незачетени

да се запрѐтна да се заловя здраво за работадаарѐ (дайре, ар.-тур.) ударен музикален инструмент под

формата на обръч, с дрънкалки и опъната кожа от едната си страна

дворя̀нски от „дворянин“ – представител на привилегирована класа от земевла-делци и висши чиновници в Царска Русия

дѐка (диал.) къдедеморализу̀ван (остар.)

деморализиран, покварен

деморализу̀ющ (остар.)

деморализиращ, покваряващ

джамлъ̀к (перс.-тур.) витринаджа̀нъм (перс.-тур.) обръщение; душо моядиса̀ги (гр.-лат.) две торби, скачени в горния си

край, които се носят преметнати през рамо или през седло

довтàсам (разг.) идвам, пристигамдурàк (рус.) глупакѐле (разг.) слава богу, най-сетнеемишерѝи (тур.) съотечественици, нашенци ербàп (тур.) самоуверен, наперен, напористесѐнция (лат.) същност, същиназаѝф (ар.-тур.) слаб, мършавзапуснѝ се тук иди, отиди

12 13

зевзѐк (тур.) шегаджиязевзеклъ̀к (тур.) шега, смехориязер (перс.-тур.) разбира сезѝлове (тур.) ударни музикални инструменти;

чинелизор зама̀н (перс.-тур.) трудно времеѝзверг злодей, чудовищеизкалъ̀пя (диал.) тук измислям, изфабрикувамизръ̀шнал (диал.) обиколил, посетилизрѝгаше (диал.) изригвашеизхвръ̀ква (ми) чивѝята (разг.)

побърквам се, обезумявам

ѝма си хас! изключено, не е възможно!къ̀зъм (тур.) момичето ми, момчето микòлкото за адѐт (разг.) колкото да се спази обичаяткòсна се (остар.) докосна се; тук засегна нечии пра-

вакабардѝсала (тур.) уголемила се, набъбналакай (диал.) казвакапѝя (тур.) учреждение; тук важно място каранда̀ш (рус.) моливкардàш, аркадàш (тур.)

побратим, приятел

карну̀шка (остар.) вид люлка с две вертикални колела върху големи стойки

карусѐл (фр.) въртележкакастѐр (остар.) калаен съд за ракияквас руска национална напитка, полу-

чена при ферментация на хлебни продукти

келепѝр (тур.)

кринолѝн (фр.)

нещо придобито на безценица или безплатно, изгодно в миналото – широка дамска пола, опъната на обръчи

клàтя шàпка на ня̀кого (разг.)

угоднича, подмазвам се

комѐдия (гр.) тук шегакомшѝя (тур.) съседкру̀шеница крушова ракияку̀чер (рус.) кочияшкьòраво тук неочаквана и получена без труд

облагакяр (тур.) печалба, полза, изгодала̀ндо (фр.-нем.) вид лек файтон със сгъваем покривлапчу̀ни (диал.) леки обувки от плат или кожа, тер-

лициМàтушката от руския израз „матушка Русь“, в

превод „майка Русия“мануфакту̀ра (мани-фактура, лат.)

обединяване на няколко занаят-чийски работилници за улесняване на производствения процес; тук производство, индустрия

мат и маскарà (разг.) за срам и присмехмѐдлено (рус.) бавномѐрзост изказване или постъпка, които пре-

дизвикват отвращение, възмуще-ние

мѝгар (остар.) частица за изразяване на учудване и съмнение; нима

мо̀били (остар., фр.) мебелимужѝцки (рус.) от „мужик“ – руски крепостен се-

лянин

14 15

мурафѐт (тур.) обикн. ирон. умение, майсторство, сръчност

муска̀л (ар.-тур.) малко шишенце за розово маслонапазаря̀ (диал.) тук наеманапопъ̀ржам (разг.) напсувамнапрàвваме (остар.) бихме направилинахлу̀ем тук нахлузим, обуемнедога̀длив (рус.) недосетливнѐйсе (тур.) както и да е, така да бъденеотѐмлимо (рус.) органично присъщо, неотнимаемообста̀вен (рус.) отрупан, съпроводенокѝца (от ока, тур.) стара мярка за тежина, равна на

1,28 кгомаскаря̀ посрамвам някого публично, пре-

дизвиквам скандалòрган тук периодично печатно изданиеоскòмина, скòмина неприятно усещане за „изтръпва-

не“ на зъбите от острия (най-вече кисел) вкус на нещо

официа̀нт (лат.-рус.) сервитьорпапиро̀си (нем.-пол.) цигарипа̀тер (лат.) католически свещеникперистѝл (гр.) правоъгълен вътрешен двор, гра-

дина или зала, оградени от всички страни с колонада

питàя (остар.) храня, тая в душата сипищево̀д (рус.) хранопроводплайва̀з (нем.-рум.) моливподстрѝжка по казàшки

вид къса мъжка прическа, при коя-то главата е обръсната, но е оставен перчем

попревтàсал прен. позастарялпоражàюще (остар.) поразяващопохлу̀пци (диал.)разжѝжена (диал.)

дървени съдове с капацинажежена

представлѐние (остар.)

представа

приглàшам (остар.) пригласямпрокòпсам (разг.) сполуча, преуспея ребя̀та (рус.) момчета, тук приятелирого̀зка (остар.) изплетена от растителни влакна

постелкаро̀збив (ростбиф, англ.)

печено говеждо

са̀нким (тур.) впрочем, всъщност, именно санту̀р (гр.-перс.) струнен музикален инструментслѐчинка (чеш.) госпожицаслог (остар.) сричкасмъдя̀ причинявам парене, остра болка,

неприятен сърбежспецимѐнт (спесимен, лат.)

образец, мостра

сус бе, ченгенѐ (тур.) млъкни бе, циганинотамàм (таман, тур.) точнотѐгля калàй (разг.) мъмря, хокам, критикувамтекмѐ (тур.) ритниктершѐ (ар.-тур.) фалшиво розово масло трактѝр (рус.) долнопробна гостилницатрѐгер (нем.) тук носачтрен (фр.) влакту̀йнака (диал.) таковатату̀йчева (диал.) това

16 17

тържествò тук удовлетворение, радостУдàрихме кьòравото! Ударихме голямата печалба! Про-

вървя ни!уйдѝсвам (диал.) прилягам, пасвамфиа̀кър (остар., фр.) закрит файтонфио̀ринт (форинт, унг.)

стара австро-унгарска монета

фиориту̀ра (ит.) музикален термин, означаващ до-бавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия

фрѐнците (остар.) французитехòлан (тур.) бе; хайде холан – хайде бехарсъ̀зин (хаирсъзин, ар.-тур.)

непрокопсаник, безделник, негод-ник

хелбѐтя (ар.-тур.) то се знае, разбира сехѐле (диал.) най-сетнехепиджѐ (тур.) доста, множкохептѐн (тур.) съвсем, напълно, изцялохо̀ртикулту̀ра (лат.)чапра̀зи (перс.-тур.)

растениевъдствоукрасени метални токи на женски колан

цàка (разг.) лесен начин за вършене на нещочарк (перс.-тур.) работилница за гайтани, която се

задвижва с водашàвам тук активизирам сешаг (рус.) крачка, стъпкаша̀рове (остар.) цветовешвейца̀р (нем.-рус.) портиерялдъзлѝи (тур.) позлатениянлъ̀ш си (тур.) грешка имаш, сбъркал си

шѐтал из Москòвията (разг.)

пътешествал из Русия

ще си проврѐм гàгите (разг.)

ще се намесим

я̀нтар (остар.) кехлибар

18 19

ДИМИТЪР ДИМОВТютюн

Herr Generаldirektor (нем.)

господин генерален директор

Herr Hаuptmann (нем.)

господин капитан

агонизѝрам (гр.) намирам се в състояние на агония, на предсмъртни страдания

акордѝрам (лат.) настройвам музикален инструментангажѝрам (фр.) тук запазваманглофѝлски настрòени

пристрастно симпатизиращи на Англия, на нейната политика, кул-тура, бит и обичаи

апоплектѝчно (гр.) изкривено вследствие на мозъчен удар; силно зачервено поради висо-ко кръвно

аравѝйски (остар.) арабскиАркàдия (гр.) област в Южна Гърция, жителите

на която са представени в старо-гръцката поезия като весели пасти-ри и ловци; прен. щастлива страна

аскѐт (гр.) отшелник, човек, който се е отказал от удоволствията на живота

атавистѝчна (лат.) наследствена, получена от праде-дите

аудиѐнция (лат.) официален прием от високопоста-вена особа за изслушване на при-етото лице

бакàлин (араб.) дребен търговец на хранителни стоки

басмѐн (тур.) направен от басма (мек, шарен и ев-тин памучен плат)

бедуѝнска (араб.) тук смугла; приличаща на лицата на бедуините – арабско номадско племе, обитаващо пустините

благоговѐние дълбока почит, преклонениеблюдолѝзничат (остар.)

угодничат, ласкаят, сервилничат, за да получат някакви облаги

бранш (фр.) отрасъл, сфера на дейност брилянтѝн (фр.) крем или течност за коса, които ѝ

придават блясъквасàл (лат.) през Средновековието – земевла-

делец феодал, който зависи от друг феодал; прен. този, който е подчи-нен на друг, зависи от друг

20 21

вестàлка (лат.) жрица в храма на древноримската богиня Веста; жена, дала обет за безбрачен целомъдрен живот; прен. девственица, целомъдрена жена

вестибю̀л (фр.) междинно помещение в жилище, от което се влиза в околните стаи

вѐхта остарялавмешàтелство (рус.) намесагамѐн (фр.) невъзпитан човек с предизвикател-

но поведение; хулиган герàниум (лат.) многогодишно саксийно растение;

здравецглог вид бодлив храстгòрестни (остар.) скръбни, мъчителни, тъжнигръ̀дна жàба (разг.) вид заболяване на сърцетогу̀лден (нидерл.) холандска парична единица дѐнкове (перс.-тур.) пакети, вързопиденкчѝя (разг.) нискоквалифициран работник в

тютюнев склад, който се занимава с подреждане на тютюна и връзва-нето му в денкове

детонàция (лат.) силен взрив, експлозияджамбàзи (перс.-тур.) търговци на добитъкдиректѝва (лат.) разпореждане, наставление, инс-

трукциядонжуàни мъже, които търсят любовни прик-

лючения, женкари, прелъстители; съществителното нарицателно про-излиза от собственото име на героя Дон Жуан, който идва от фолклора и присъства в множество литера-турни творби

дръглѝво много слабо, мършавоекстравагàнтност (лат.)

необичайност, странност, чуднова-тост, ексцентричност

енцѝклики (църк.) папски послания с програмен ха-рактер, които засягат важни рели-гиозни, политически или общест-вени проблеми

ескадрѝла (фр.) подразделение във военната авиа-ция

еснàфски (ар.-тур.) тук затворен в кръга на бита, на ежедневието

ѐтер (гр.) тук материята, в която се разпрос-траняват радиовълните, т.е. по ра-диото

ефрѐйтор (нем.) войнишко звание, първото след редник

запòмваше (диал.) запомняшезенѝтна (рус.) която се отнася до стрелба по само-

лет или други въздушни целизлъч злоба, гняв, яд, омразаизнòсно тук изгодноимортѐла (лат.) вид лековита билка; безсмъртничеинвентàр (лат.) вещи, движимо имущество на

предприятиеинѐртност (лат.) бездействие, пасивностинтрѝга (лат.) тук последователност от събития,

които разкриват отношенията меж-ду героите; сюжет

калàазар (инд.) вид причинено от мухи инфекциоз-но заболяване, нанасящо тежки по-ражения на кожата или вътрешните органи

22 23

кàнцлерство (нем.) название на Министерския съвет в Германия

кармѝн (лат.) тъмночервена боякасàеше се за (рус.) отнасяше се докирпѝч блокче, подобно на тухла, напра-

вено от глина, слама и вода и изпе-чено на слънце, което в миналото е служело за строителен материал

клѝрингов (англ.) изравняващ счетоводни сметкикобу̀ргски от старата германска княжеска ди-

настия Кобургикомисиòн (фр.) възнаграждение за посредничество

в сделка, най-често процент от су-мата по осъществен договор

компрòмис (лат.) споразумение на основата на вза-имни отстъпки; отстъпка от собст-вените разбирания или съвест

Комсомòл (рус.) съкратено наименование на мла-дежка политическа организация (Комунистически съюз на младеж-та) в бившия Съветски съюз и в България при комунистическата власт

конвулсѝвно (лат.) тук до болкаконтѐшка (разг.) представителна, притежаваща вън-

шен блясъкконтингѐнт (нем.) тук количество стока, определено

за внос или износ по търговски до-говор

концѐрн (англ.) монополно обединение на пред-приятия с общо финансово ръко-водство

кордòн (фр.) тук синджир

космополѝт (гр.) привърженик на космополитизма (теория, която провъзгласява чове-ка за жител на света за сметка на националната му култура и тради-ции)

кредитѝраше (лат.) даваше заемиКримхѝлда главният женски образ в „Песен за

нибелунгите“, сестра на бургунд-ските крале и съпруга на прославе-ния воин Зигфрид

курник специално направено помещение за отглеждане на домашни птици; кокошарник

легàция (лат.) посолстволикò тесни жилави ивици от ствол на

младо дърво, които се използват за връзване

лихвàр човек, който дава пари назаем сре-щу лихва

лямбетуòк (англ.) английски танц, станал популярен в края на 30-те години на XX век във връзка с разпространението на мюзикъла „Me and My Girl“

майò (фр.) тук ретровариант на бански кос-тюм; днес така се нарича репети-ционно балетно боди с крачоли

максу̀л (ар.-тур.) добив, продукциямалахѝтов (гр.) от непрозрачен яркозелен минералманипулàция (лат.) тук начин на обработкаманталитѐт (лат.) начин на мислене, обусловен от

степента на културното развитие на отделния човек

мàрка (нем.) стара немска парична единица

24 25

метрѐса (фр.) жена, чиито разходи се покриват от нейния любовник, държанка

минарѐ (ар.-тур.) висока кула на джамия, от която хо-джата призовава за молитва

минонòсци (рус.) малки военни кораби, снабдени с торпеда (снаряди за разрушаване на подводната част на плавателни съдове)

мобилизàция (фр.) тук привеждане на войска от мир-но състояние в бойна готовност и извикване на включените в запаса лица в армията

мòникс (англ.) билярд, игра с топки върху застла-на със сукно маса

моногрàм (гр.) плетеница от началните букви на нечие име

монопòлно прàво изключително право за производ-ство или продажба на нещо без кон-куренция; привилегия

мòравочервѐно виолетово, теменужено, лилавомундѝр (рус.) вид горна офицерска дреха, обик-

новено с нашивки, която прилича на дълго сако

мушамà (ар.-тур.) тук дъждобранмъждѐеха (остар.) светеха приглушено, мъждукаханалъ̀м (тур.) чехъл с дървена подметка, който се

задържа на крака с помощта на ко-жена каишка

Нибелу̀нги в германските легенди, които са основа на първия героичен епос от XIII век в немскоезичната литера-тура „Песен за нибелунгите“ – род джуджета, собственици на голямо съкровище

нѝзи нанизиобергру̀пенфю̀рер (нем.)

висше военно звание в хитлеристка Германия

околѝйско който се отнася до някогашната ад-министративно-териториална еди-ница околия (район, област)

омàра подобни на лека мъгла сутрешни и вечерни изпарения при хубаво вре-ме

опàлов (лат.) тук прен. нежен, изтънчен, финпакт (лат.) важен международен договорпапирòсен (гр.) цигаренпàплач сбирщина, тълпапарàклис (гр.) малка християнска култова пос-

тройка, в която се отдава почит към светец, но не се провеждат служби

парвеню̀ (фр.) издигнал се чрез богатството си нискокултурен и духовно беден човек; високомерен новобогаташ, простак

пардесю̀ (фр.) вид тънко палтопартѝда (лат.) определено количество еднообраз-

на стока, произведено в ограничен период

пасталджѝйка (тур.) жена, която прави пасталипастàли (тур.) купчинки напластени тютюневи

листа

26 27

пигмѐнт (лат.) багрилно вещество, оцветителпирѝнчен (перс.-тур.) направен от месинг (медна сплав)писару̀шки (разг.) дребни чиновнициподдъ̀ржана жена (разг.)

тук метреса, държанка

прерогатѝви (лат.) изключителни права, предимства, привилегии

прѝстав (рус.) тук съдия-изпълнителпу̀лпове (разг.) химически обработени плодове за

предпазване от гниене и фермента-ция

пу̀шечно месò (разг.) разговорен израз, отнасящ се до войници, които имат изключително малък или никакъв шанс за победа и най-вероятно ще станат жертви в бойните действия

раболѐпие угодничество, сервилностразсѝлен (остар.) прислужник в учреждениеразтлѐние (остар.) загниване, разлаганеРайх (нем.) държаваРѐдингота (англ.) прозвището на учителя по латин-

ски произлиза от наименованието на вид мъжко палто до коленете с два реда копчета

рентиѐр (фр.) човек, който се издържа от рен-та (периодичен нетрудов доход от недви жими имоти, ценни книжа или лихви от вложен капитал)

рефлѐксен препарàт тук човек, на когото са останали само безусловните рефлекси (киха-не, кашляне и др. под.)

ру̀мба (исп.) вид бърз латиноамерикански танц по двойки

свàстика (инд.) кръст със завити под прав ъгъл кра-ища, срещан като символ и орна-ментален мотив в древните източни култури; видоизменен, е използван като отличителен знак на нацио-налсоциализма в Германия

сдѝпляше сгъвашеседàлища тук седалкисектàнтство (лат.) тук отцепничествосѐчища места, на които дърветата са изсе-

чени син кàмък популярно название на медния сул-

фат, който се използва в басейните и в градинарството за защита от плесени и гъбички

сѝнка (разг.) синя боя за оцветяване на вода, в която се изплакват изпрани дрехи

спленомегàлия (лат.) болестно увеличение на далакастражàр някогашно название на униформен

полицайстърнѝща ожънати ниви, по които стърчат

краищата на срязаните стъбласъклàсник съучениктирòлски панталòни характерни за областта Тирол

(днешна Австрия) кожени пантало-ни до коляното

ту̀зове (разг.) тук богати и високопоставени хора тюрбàн (перс.) дълго парче плат, увито около гла-

вата

28 29

ултимàтум (лат.) предложение или искане, което не търпи възражения; безусловно ис-кане

у̀лтрамарин (лат.) боя със син цвят; минералът лазу-рит, който има син цвят

учàстък тук полицейско управлениеущъ̀рб вреда, щетафилѝстер (нем.) човек с ограничен духовен кръго-

зор, с остарели възгледи и лицемер-но поведение

фòсфорен (гр.) тук приличащ на меката светлина, излъчвана от химичния елемент фосфор

фотографѝчески (остар.)

фотографски

фрàнтове (пол.) хора, които се обличат изискано, контета

фю̀рер (нем.) букв. вожд, водач, лидер; като титла названието е използвано от Адолф Хитлер по време на неговото уп-равление в Германия (1934 – 1945); прен. диктатор

хасѐни (тур.) направени от хасе (вид тънък па-мучен плат, използван предимно за ушиване на спално бельо)

хору̀нжий (рус.) воинско звание в казашките войскихриптя̀щ пресипнал, прегракналхроматѝчен (гр.) цветовицеломъ̀дрен непорочен, девственцинòбър (гр.) минерал с аленочервен цвят, който

се използва за правене на червени бои; яркочервена боя

чеѝз (перс.-тур.) дрехи и покъщнина, които момиче-тата в миналото изработвали и като невести отнасяли в дома на съпруга си

шанту̀нг (кит.) вид копринен плат с леко грапава повърхност

шарлатàнство (ит.) мошеничество, изнудвачествошкàрто (ит.) негодна стока, брак, отпадъцишмѐкери (нем.) хитреци, измамници, шарлатани

30 31

ДИМИТЪР ТАЛЕВЖелезният светилник

амвòн (гр.) издигнато място в църква, от което се произнасят проповеди, чете се Евангелието или се извършва цър-ковно пеене

антерѝя (остар.) подплатена с памук дреха, която се носи над ризата

апòстол (гр.) тук църковна книга от Новия завет, която съдържа разкази за апостол-ските деяния и послания

аргàт (гр.) наемен земеделски работник; ратайарнаутлу̀к (тур.) земите, населени с албанциархимандрѝт (гр.) монашески ранг, по-нисък от епис-

копския и митрополитския

аршѝн (тур.) мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин)

аслъ̀ (ар.-тур.) наистина, действително, всъщностàспра (гр.) дребна сребърна монетаатлàз (ар.-тур.) вид копринен плат, лъскав и гладък

от едната странаафиòн (ар.-тур.) сънотворен мак, маслодайно расте-

ние; суровина за опиумбакъ̀р (тур.) голям кръгъл меден съд за вода с

една подвижна дръжка; котелБеч в западните говори и в сръбския

език – Виенабѝгор шуплеста варовита скала, която се

използва за строеж и облицовкабилю̀рени (тур.) кристалниблàга ракѝя старинен патриархален обичай:

блага, или сладка, ракия се поднася след първата брачна нощ на младо-женците, след като се удостовери, че булката е била девствена до вен-чавката си

вèзана бродиранавèке (диал.) вечевлàшки от власи – общо наименование на

няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Цен-трална и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните ру-мънци, арумъни, сърбо-власи и др.

во (диал.) във

32 33

вощенѝца (остар.) восъчна свещвърл тук труден, мъчителенвъртя̀ на ръжèн измъчвам някого с настоятелността

сиглавня̀ къс запалено, но недогоряло дървоглавя̀вам (остар.) наемам за работагрàнки (остар.) клони, вейкигюм (тур.) висок метален съд с дръжкида не тропòти да не тропадавѝя (тур.) съдебно дело, процесджамадàн (тур.) вид някогашна къса горна мъжка

дреха, обикновено без ръкави, по-добна на елек

джамбàзин (перс.-тур.)

търговец на добитък

домовладѝка (остар.) господар на дома, стопаниндòста тук достатъчно, стигаеднàж (диал.) веднъжèлински гръцкиеснàф (ар.-тур.) местна организация на майсторите

от един и същи занаят (напр. еснаф на златарите); занаятчия

ехѝден язвителен, злорад, лукавзакнѝжен покрит с хартиязеленѝка вечнозелен храст, вид рододендронкааза̀ (тур.) административ но-терито риал на еди-

ни ца в Османската империя, околиякаймакàм (каймакамин, тур.)

управител на област в Османската империя

кàлфа (тур.) подмайстор, първи помощник на майстора

кир (гр.) господинконду̀ри (кундури, тур.)

обувки

кочѝя (унг.) колесница, колакръжѝло (остар.) рамкакръ̀стя се в ня̀кого кълна се в някого, имам му пълно

довериекюрк (остар.) дълга горна дреха, подплатена с

кожилàмба (диал.) лампалю̀пки (диал.) обелкилют тук гневлив, своенравенмеджидѝя (тур.) стара турска сребърна монета от 20

грошамеждà граница между два или повече зе-

меделски участъци; синормешѝнен (перс.-тур.) направен от щавена овча кожаМиладѝновци става въпрос за братята Димитър и

Константин Миладинови, изтъкна-ти български възрожденци, просве-тители и фолклористи. През 1861 г. излиза епохалният труд на Ми-ладинови „Български народни пес-ни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българ-ския песенен фолклор. Набедени от гръцките фанариоти, те са аресту-вани и умират от тиф в цариград-ските тъмници.

милозлѝв благ, състрадателен, отзивчив, от-стъпчив

34 35

миндèр (тур.) сковано от дъски място за сядане, което е разположено по дължината на една или две от стените в стаята

мистрѝя (гр.) зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и разпре-деля мазилка

морѝ (мари, диал.) частица за подсилване на обръще-ние към жена

наеднàж (диал.) наведнъжнай-надѝре (диал.) най-назаднакъ̀м (диал.) къмнаумѝха решиха, измислиханàфора (гр.) осветен при литургия хлябнèгде (диал.) някъденемòйте (диал.) недейтенемощлѝв (диал.) немощен, безсилен, слаб„Не о хлèбѣ едѝномъ живъ бу̀детъ чѣловѣкъ.“ (стбълг.)

Не само с хляб ще живее човек. (Евангелие от Матея 4:4)

них (диал.) тяхнѝчком по коремногà (остар.) кракокà (тур.) стара мярка за тежина, равна на

1,28 кгортàк (тур.) съдружникостèн тояга с остър железен шип на еди-

ния край, с която се подкарва доби-тък

пангàр (гр.) място в църква, където се продават свещи; място в църква или блюдо, където се събират помощи

паря̀сница (остар.) изоставена от мъжа си жена; разве-дена жена

патрѝка (гр.) патриархпашòвско (тур.) от „паша̀“ – бей, големец, господарпелагонѝйски на Пелагония – най-голямата кот-

ловина в географската област Ма-кедония, разделена днес между Се-верна Македония (северната част) и Гръцката република (южната част); обединява Прилепското, Битолско-то и Леринското поле

пèси сѝне (остар.) кучи синепирѝнч (перс.-тур.) медно-цинкова сплав; месингпѝсмен тук грамотенпѝя тютю̀н (диал.) пуша цигарапòвеке (диал.) повечеподбѝвам се (остар.) подигравам сеподрàсник специално облекло на свещеник,

което се носи под расотоПòклади Заговезнипостъкмя̀ наглася, приготвяпоту̀ри (тур.) широки мъжки панталони от дома-

шен плат с голямо дънопочестя̀ (диал.) почета, зачетапристàнала мома, която е избягала при люби-

мия си без благословията на роди-телите си

прѝтвор част от сградата на църква, пред-дверие, намиращо се при централ-ния вход срещу олтара

рòпот сподавен, приглушен шум от гласо-ве като израз на недоволство

36 37

ру̀ба (остар.) дреха, облекло, премянару̀ммилет (тур.) член на източноправославната ре-

лигиозна общност (миллет) в Ос-манската империя

ръжѐн тук железен или дървен прът, на който пекат набучено месо; шиш

салтамàрка (ит.-тур.) къса горна среха, обшита с кожасахàн (тур.) медна чиниясвенлѝв срамежлив, стеснителенсè (диал.) всесевдà (тур.) любовсѝтен дребен, с малки детайлискàзни (остар.) предания, приказкискут пространството, затворено от ръ-

цете, краката, корема и гърдите на седящ човек

со (диал.) с, със сой (тур.) порода; произход, родсòнче (диал.) умалително от „сън“стàмна (диал.) прилична, скромнастèлна крàва бременна кравастрòйник (диал.) човек, който е изпратен да сватос-

ва; годежар, сватсъ̀рма (гр.-тур.) посребрени или позлатени медни

жички, които се използват при бро-дерия или тъкане; материя, в която са втъкани такива нишки

такъ̀м (тур.) съвкупност от вещи с общо пред-назначение; комплект

тантèла (остар.) дантелатезгя̀х (перс.-тур.) специална маса, пригодена за зана-

ятчийска работа

трèба (остар.) частна църковна служба или обред при кръщене, брак и др.

тру̀дна (диал.) бременнафанариòтски от фанариот, фанариотин – гръцки

духовник, противник на Българско-то национално възраждане и идеята за самостоятелна Българска църква

фармасòн (остар., фр.)

от франкмасон, обидна дума за то-гавашните православни християни

хаирлѝя (тур.) за добро, за благополучиехàрно (диал.) хубаво, добрехекѝм (хекимин, ар.-тур.)

лекар

хукюмàт (тур.) полицейска управа, управлениецàкай бре, цòвек… образ на устната реч на владишкия

наместник; гърците не могат да произнасят добре „ч“ в българския и въобще славянските езици и чес-то казват „ц“ вместо „ч“

чàвка подобна на врана креслива птицачарè (остар.) цяр, лекчаршѝя (тур.) обособена улица или квартал, пред-

назначени за занаятчийство и тър-говия в старите балкански градове

чорбаджилàр (тур.) чорбаджиишамѝя (диал.) забрадка, женска кърпа за главашàяк (тур.) вид груб вълнен платшинѝк (тур.) цилиндричен дървен съдябанджѝя (тур.) чужденец, другоселец, другоземец

38 39

ДОБРИ ВОЙНИКОВКриворазбраната цивилизация

балбу̀т (диал.) прост, недодяланбѐки (белким, тур.) данобиля̀ (остар., тур.) дажевапо̀р (остар., ит.) параходгеро̀к (нем.) фрак, сюртукевгенѝс (гр.) благороденезѐр (зер, перс.-тур.) нима, наликабу̀ля (ар.-тур.) съгласен съм, приемамкалѐври (тур.) плитки кожени обувкикачара̀к (тур.) тичешком

кордо̀н (остар., фр.) верижка, на която се закачва джо-бен часовник

марафѐт (ар.-тур.) ред, порядъкмендерлѝк (тур.) диван, дървено легло, вградено в

стената, използвано за сядане или лягане

мутофа̀к (мутвак, ар.-тур.)

кухня

ниѐт (ар.-тур.) намерениепретво̀рство (прит-ворство, остар.)

преструване

саба̀хлаин (ар.-тур.) сутринсаха̀т (ар.-тур.) частертѝп (ар.-тур.) ред, начинтъ̀пкъсъ̀ (тур.) съвсем същототюрлю̀ (тур.) вид, сорт; разнообразна смесицахелбѐтя (ар.-тур.) то се знае, несъмненохумаю̀н (перс.-тур.) вид плат за женски дрехичапкъ̀нин (тур.) развратник, женкарябанджѝйски (тур.) принадлежащ на чужденец, стран-

ник

40 41

ДОБРИ ЧИНТУЛОВСтихотворения

„Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти любов народ-на?“, „Стани, стани, юнак балкански“

блѝжните (остар.)вѝшний бог (остар.)всѝнца, вси (остар.)догдѐ (остар.)

близкитевсевишният богвсичкидокато

коджа̀ (тур.) люборо̀дна (остар.)

голямродолюбива

ЕЛИН ПЕЛИНРазкази и повести

„Андрешко“, „Ветрената мелница“, „Гераците“,„Задушница“, „Косачи“, „На оня свят“, „Напаст

божия“, „По жътва“, „Спасова могила“

ба̀бини деветѝни (разг.)

измислици, небивалици

ба̀мбашка (тур.) особен, причудливба̀ре (барем, тур.) понебезконѐчни (остар.) безкрайниберекѐт (ар.-тур.) плодородиебѝшна (диал.) отместибрѐсти (диал.) брястове

42 43

бъ̀клица (остар.) дървен съд за течностивай дуду̀л (остар.) народен ритуал, наричан още „Пе-

перуда“, за измолване на Божието благоволение за дъжд и плодородие

вàлог (остар.) вдлъбнато място, падинаводнѝк (диал.) закачалка за съдове в селска къщавразѝ (остар.) враговевъ̀знак (остар.) по гръб, нагоре с лицето гнѝдав въшливгоря̀нин (диал.) планинецгрѝви гъ̀лъби (остар.) сиви гълъбигургулѝчка подобна на гълъб птицада подмàхнат (диал.) да изоставятдарàк (тур.) работилница за влачене на вълнадирèк (тур.) стълб, използван за подпорадюлгѐрски (тур.) зидарски ѐмна (остар.) подхвана, поема изведнъж етъ̀рви съпруги на братяехѝден язвителен, злорад, лукавжèркаха (диал.) звукоподражание за пчели и други

насекомизадѐнати (диал.) тук покрити, забраденизахлѝпнато (диал.) задавено от плачзахòжда (остар.) залязвазачòпка (диал.) зачоплизашàпи (диал.) взе в шепата сиизкòнни изначалниѝзлак (остар.) кладенецизтòмена (остар.) измъчена, изтерзанаизхàйти се отклони се от правия път

изцѝбрено (диал.) слабо, тук недозряло (житно зър-но)

ищàх (ар.-тур.) желаниекаталеткѝня (диал.) жена, която ражда всяка година кирѝя (ар.-тур.) заплащане за превоз на стоки и път-

нициклèпеше удряше, биешеклепàло дъска или метална плочка, по коя-

то се удря вместо камбана, обикн. в манастир

клопота̀рче (диал.) хлопка, звънец, който се окачва на домашни животни

ко̀ливо (гр.) варено жито за поменкорѝи (тур.) горичкикосестѝлници (диал.) вещицикра̀йцер (нем.) стара австрийска дребна монетакръстцѝ (от кръстец) наредени един върху друг снопи

след пожънванетолапацàло (диал.) човек, който говори непрекъснатолевѐнт (ит.) строен, едър и силен мъжлелѐя (остар.) пазя нежно и грижливо; тая в душа-

та си литѝя (гр.) шествие с молебен за дъждлу̀гаво блудкаво, неприятнолъчà (диал.) тук проблясъклюбогрѐйна (остар.) огряна, стоплена от любовтамаджа̀ри (остар.) унгарцимарана̀ (мараня) видимо трептене на въздуха в го-

рещ летен ден марѝ (диал.) разговорно междуметие, използва-

но като обръщение към жена

44 45

мѐдленно (рус.)меса̀л (лат.)

бавнотъкана кърпа

моното̀нен (гр.) еднообразен; с еднакъв, равен глас или тон

мо̀рни (остар.) уморени, отпаднали от тежък труд мочу̀р влажно блатисто място, покрито с

треваму помèри (диал.) тук заплаши гонабрѝждена (диал.) накъдрена, вълнистанагръ̀дки (диал.) пазвинаду̀мка (диал.) словесна обиданаплатѝсваха (диал.) уплътняваха (колелото на водени-

цата)наспорѝ (остар.) даде в достатъчно количество, за-

доволинаста̀вя (остар.) наставляване ги е ѐня (остар.) не ги е грижаневня̀тни (остар.) неясни, неразбираеминей (остар.) на неянема̀ (остар. и диал.) ниманеприя̀тност тук неприязъннескончàеми (рус.) безкрайни оглàвник (остар.) част от ремък или въже за връзване

главата на добичеоградѝсала (диал.) заболяла по непонятен начинотчу̀вал (диал.) отгледалохòта (рус.) тук апетиточовàден (диал.) тук забележителенпалу̀рче (павурче, диал.)

плоска, оловен съд за ракия с тясна дупка

парàклис (гр.) малка църква, в която не се служи литургия

плèще (диал.) бърбориповàйка тук потърси опора, подкрепа в

своето смущениеподплѝснуваше (остар.)

подплискваше

пону̀да (остар.) храна, която се носи на родилка или болен

поря̀заница (остар.) филия (хляб)прòлети (остар.) през пролеттапрежу̀рено (остар.) изгоряло от слънцетопрефуня̀ла (диал.) премръзналапрѝде (остар.) приближи сеприжурлѝв (остар.) нажежен, изгарящразгàли (остар.) разглезиракита̀к място, където растат ракити (вид

дребни върби)раха̀т (ар.-тур.) спокойствие, блаженствореснѝци миглиручòк (диал.) обедно времеръкòйки хватки житни класове, колкото

жътва рят може да отреже наведнъжсайвàнт (перс.-тур.) навес, пристроен към къщасамота̀к (диал.) самотниксан звание, рангсеквестѝрам (лат.) от „секвестър“ – забрана за ползва-

не на някакво имущество, наложе-на от властта

склисѝха (диал.) забързахасклопèни (остар.) затворени

46 47

ЕМИЛИЯН СТАНЕВКрадецът на праскови

авлѝга прелетна пойна птичка с жълти пера и черни крила и опашка

алабрòс (фр.) мъжка прическа, при която косата е късо подстригана отзад, но перче-мът стърчи нагоре

апоплектѝчно (гр.) изкривено вследствие на мозъчен удар; силно зачервено поради висо-ко кръвно

артилерѝйски (фр.) принадлежащ на артилерията – вид войска, въоръжена с оръдия

асмà (тур.) висока дворна лоза, разклонена върху специални подпори

сòба (тур.) тук стенна печкасплàзиха (диал.) сплъстиха се, слегнаха сесполàй (остар.) благодаря, жив да си!стислѝв (диал.) прекалено пестелив човек, скъпер-

никсундурмà (тур.) чардак, покрита терасатеготѐше се (диал.) беше му досаднотепàвица съоръжение за тепане и пране на

вълнени тъкани, обикн. край теча-ща вода

тѐркаше (диал.) подтичвашетупурдѝя (остар.) силен шум, тропотурѝваха (диал.) гонеха, пъдехафилибѐшко поле Пловдивското полехалòсник (остар.) тук веселяк, немирникхармàн (тур.) широко утъпкано място, на което

се вършее (отделят се класовете от зърното)

хрѝсим кротъкчелѝчен (тур.) стоманенчешѝри (тур.) потуричѝни ти се (диал.) струва ти сешавàр (остар.) вид трева в блато, папурямурлу̀к (тур.) в миналото – дебело наметало сре-

щу дъжд и сняг

48 49

батарѐя (фр.) военно подразделение в артилери-ята

безпрекослòвно (рус.) без никакви възражениябивàк (фр.) място извън селище с палатки за

временно разполагане на войски, туристи и др.; лагер, стан

браку̀ван (нем.) обявен за негоден за употребабрич (англ.) вид панталони, широки до колена-

та, а надолу съвсем тесни, които обикновено се носят с ботуши

гамѐн (фр.) невъзпитан хлапак, хулигандезертьòр (лат.) беглец от фронта или от военна

службадробѝнка (остар.) сачмаЕвропейската война има се предвид Първата световна

войнаекселбàнти (акселбанти, нем.)

плетени шнурчета с метални краи-ща, които се поставят през рамене-те на офицерска униформа

еснàфски (ар.-тур.) от еснаф – сдружение на майстори от един занаят

зàрзала (перс.-тур.) плод, приличащ на кайсиязенѝт (фр.) най-високата точка на видимата не-

бесна сфера, апогейинтендàнт (лат.) длъжностно лице в армията, което

се грижи за снабдяването с храна, облекло и др.

калимàвка (калимявка, гр.)

цилиндрична шапка на правосла-вен свещеник

канàлия (ит.) спекулант, мошениккàпра (ит.) мястото на кочияша във файтон или

каруца

карабѝна (фр.) лека и къса бойна пушкакарау̀лен (тур.) от караул – въоръжена охранакатòржник (гр.) заточениккат`ър впрегатно животно, кръстоска меж-

ду кобила и магарекѝтел (нем.) лятна офицерска курткакомендàнт (нем.) длъжностно лице при военните,

което отговаря за контролиране на реда и дисциплината във войскови части, разположени за бойни дейст-вия, охрана или обучение в населе-но място

конвѐнция (лат.) договор, спогодба, споразумениекондомѝниум (лат.) съвместно управление на дадена

територия от няколко държавикреп (фр.) парче вълнен или копринен плат

с грапава повърхност, използвано също като знак за траур

к`ъклица плевел по житата, който пуска мал-ки черни семки

лизгàр (гр.) права лопаталунатѝк (фр.) страдащ от сомнамбулизъм – забо-

ляване, при което болният ходи на-сън и несъзнателно извършва раз-лични действия

мазу̀рка (пол.) полски фолклорен танц, превърнал се през XIX век в салонен

Малѝновото правителство

правителство с министър-предсе-дател Александър Малинов (1867 –1938)

50 51

Марнò полѐ някога крайградска част, сега парк в централната част на Велико Тър-ново

Междусъю̀зни ческа войнà

наименование на Втората балкан-ска война (1913)

мундѝр (рус.) военна или гражданска униформе-на дреха, обикновено с нашивки; тук воинска чест

мунѝции (фр.) боеприпасимухолòвка тук птица от семейство Врабчовинал`ъм (ар.-тур.) чехъл с дървена подметка, който се

задържа на крака с една каишканар (рус.) твърдо дървено легло„...Насопротивния даруя... царя нашего Фердинанда... “ (църк.)

част от тропара „Спаси, Господи, люди твоя“; в свободен превод: „като даруваш победи над врагове-те на нашия цар Фердинанд“

натѝрен (остар.) изпъден, прогоненне се вестѝ (остар.) не се появинескончàемо (рус.) постоянно, безкрайнонескòпосник (остар.) несръчен, неуспяващ човекнестроевàк (разг.) войник, който не влиза в преки сра-

женияобòзен (рус.) отнасящ се до обоз – съвкупност от

товарни животни и превозни сред-ства, които носят храни, облекло, палатки и др. за войскова част

окелявя̀л (перс.-тур.) тук отпаднал, слабординàрец (нем.) войник, назначен да изпълнява лич-

ни услуги или служебни поръчения на офицер

оск`ъден недостатъчен, сиромашки

офанзѝва (фр.) настъпление, нападениепароксѝзъм (гр.) много силно емоционално прежи-

вяванепезу̀л (гр.) вдлъбнатина в стена, приспособена

за поставяне на дребни предмети; ниша

пенснѐ (фр.) очила без дръжки, които се закреп-ват само върху носа

пеньоàр (фр.) женска домашна дреха пирѝнчен (перс.-тур.) направен от месинг (медна сплав)плацдàрм (нем.) пространство, на което се подготвя

и разгръща военна операцияпòгреб (рус.) склад за боеприпасипомародѐрствам (фр.) извършвам кражбиРàди Бòга! (стбълг.) За Бога!разчѐсан тук разресанрандеву̀ (фр.) уговорена среща между влюбенирезедàв (фр.) бледозеленреквизициòнен (нем.) от реквизиция – принудително из-

земване на храни и добитък от на-селението по време на война

речитатѝв (ит.) мелодичен монолог или разговор, вмъкнат в музикално произведе-ние; за разлика от арията речитати-вът не се пее, а се декламира

рòшкови (ар.) сладникави южни плодове с издъл-жена като рог форма

сака̀ (тур.) съд за носене на водаСветà горà тук хълм във Велико Търново, къ-

дето през Средновековието е имало 16 манастира

52 53

сѝнор (гр.) граница, разделяща нивите на раз-лични собственици

слàменица (разг.) шапка от сламаспѐкула (лат.) непочтена търговия за бързо забо-

гатяване, основана на препродаж-ба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.

Сплит хърватски град, разположен на бре-га на Адриатическо море

спрѝхав избухлив, раздразнителен, невъз-държан

сюрмѐ (тур.) приспособление за заключване; мандало

тегѐл (тур.) шевтенòров (лат.) от тенор – висок мъжки певчески

гластил (рус.) територията зад фронтатиф (гр.) остро заразно заболяване на храно-

смилателната система, причинено от бактерии и придружено от мъчи-телна треска

трем (гр.) покрито, но отворено отстрани място пред стаите на къща; чардак, веранда

тщеслàвие непрекъснат стремеж към слава, суетност

фелдфѐбел (нем.) най-горен подофицерски чин, стар-шина

холѐра (лат.) смъртоносна заразна болест на тън-ките черва, която води до обезвод-няване

цепелѝн по името на немския си конструктор Фердинанд фон Цепелин (1838 – 1917) – летателен апарат, подобен на огромен продълговат балон с твърда конструкция и двигатели; дирижа-бъл

часовòй (рус.) войник на пост, караулчорт (рус.) дяволчугу̀нен (рус.) направен от вид чуплив метал, кой-

то не може да се кове, а се обработ-ва с леене

чу̀хал малка нощна птица, подобна на бу-хал

чу̀чело плашило, направено от слама или парцали, наподобяващо фигурата на човек

шлем метална шапка за предпазване на главата от удар

Я̀ребична връх в Паяк планина, Североизточ-на България, където през май 1918 г. се е състояла битка между бъл-гарската армия и силите на Антан-тата по време на Първата световна война

54 55

ЗАХАРИ СТОЯНОВЗаписки по българските въстания

аба̀ (ар.-тур.) дебел вълнен платабаджѝя (ар.-тур.) шивач или търговец на абаабѝчка (от аба, ар.-тур.)

горна дреха от груб плат

аджамалъ̀к (ар.-тур.) неопитностаджѐмска (остар., ар.-тур.)

персийска

аѐнин (ар.-тур.) първенец на град, околия, област, с управителни функции

азъ̀л (диал.) глигана̀ккапзалѝя (тур.) с бяла дръжка (нож)

ала̀й (тур.) полкалтъ̀н (тур.) златна турска монетаарабаджилъ̀к (тур.) коларски занаятарабаджѝя (тур.) колар, каруцарарга̀т (гр.) ратай, наемен земеделски работникарнау̀тски (тур.) албански; прен. разбойническиахтопо̀д (непр., лат.) октоподачигьо̀з (тур.) буден, отраканбазиргя̀нин (перс.-тур.)

търговец, занаятчия

бактѝсах (тур.) омръзна мибастѝсване (тур.) ненадейно нападениебатла̀к (остар.) голяма бъчва за винобашѝбозу̀шки (тур.) принадлежащ на башибозук – нере-

довна турска войска от кюрди, ал-банци и черкези

беклемѐ (тур.) стражница, караулно помещениебешлѝк (тур.) монета от пет грошабѝнбашия (тур.) командир на 1000 войницибинлѝк (тур.) шише или дамаджана с вмести мост

около 3 литрабоа̀з (тур.) планински проход, клисурабо̀шлаф (перс.-тур.) празни приказкибукаѝ (тур.) окови, веригибумбарѐк (непр., тур.) честит, блажен, святбъ̀чевки (диал.) бъчвичкибюлю̀кбашѝя (тур.) командир на ротавазгечтѝсвам (тур.) отказвам севалидѐ султа̀н (тур.) майката на султана

56 57

валѝ-паша̀ (валия, тур.)

управител на вилает, администра-тивна терито риална единица в Ос-манската империя

вапо̀р (остар., ит.) параходвараклѝя (от варак – злато, тур.)

позлатен

векѝлин (векил, тур.) надзорник, селски старейшинавзгля̀дове (рус.) възгледивиражѐние (остар.) изражениевиразѝтел (рус.) изразителвишегла̀сие (остар.) мнозинство при гласуване, по-го-

лям брой гласовевъ̀зелци (диал.) вързопчетагечинмѐк (тур.) поминък, печалбарствогечѝт (тур.) бродгьо̀збояджилъ̀к (тур.) фалшификация, замазване на очигюверджилѐ (тур.) селитрадамга̀ (тур.) белег, клеймодевѝт (дивит, ар.-тур.) метална кутийка за пера с мастил-

ница на краядемѝр-тепелѝя (тур.) вид пистолет с железен връхдервѐнт (перс.-тур.) планински проход, дефиле, клисураджелѐпин (ар.-тур.) прекупвач на добитъкджубѐ (ар.-тур.) връхна вълнена дреха, подплатена

с кожадѝскос (гр.) метален поднос с кръгла форма,

върху който се събират помощи в църквата

дозволѐние (остар.) позволение, разрешениедокла̀ждаха (диал.) докладвахадолама̀ (тур.) мъжка горна дреха от дебел плат

домузлу̀к (тур.) място между улея на воденицата и колелото

драгоцѐнност (остар.) скъпоценностдьонмѐ (тур.) изменник, отстъпникдюгѐн (дюкян, ар.-тур.)

магазин

дюлю̀м (дьонюм, тур.) мярка за повърхнина, равна на 0,9 декара

ева̀х (тур.) възклицание за учудванеевѐт (тур.) да, тъй, наистинаеветчѝя (тур.) блюдолизец, подлизуркоеменѝи (тур.) леки летни обувкиерунда̀ (рус.) глупостеспидѐпсан (изпедеп-сан, остар.)

възпитан, добре обучен в нещо

ефемерѝда (гр.) вестникжебенѝче (диал.) малък съд за ракияжѝдкост (рус.) течностзабѝтин (тур.) военен управител на селище в тур-

ско времезамеча̀телно (рус.) забележителнозорбаджилъ̀к (перс.-тур.)

насилие

зулумджѝя (тур.) грабител, потисникзу̀рла (зурна, перс.-тур.)

духов инструмент, вид къс клари-нет

зъ̀мска кост (диал.) змийска костизмикя̀рско (тур.) принадлежащо на слуга, ратай; тук

евтиноикиндѝя (тур.) надвечер, около 15 – 16 часаистинда̀к (тур.) полицейско следствие, разпит

58 59

итаатсъ̀з (тур.) бунтовник, непокорникихтиба̀р (ар.-тур.) почит, уважениекааза̀ (ар.-тур.) околиякаба̀дая (тур.) човек, който се перчи с външния си

видкадѝйница (ар.-тур.) къщата на кадия, мюсюлманско съ-

дилищека̀зни (ще се казни, остар.)

ще бъде наказан

каѝтя (тур.) записвам, регистрирам, заверявамкаѝци (от каик, тур.) лодкикаймѐт (тур.) цена, стойносткайфѐт (каяфет, ар.-тур.)

външен вид, облекло

калму̀ци (остар.) наемници без дом, без семейство, безродници

камчѝци (диал.) камшициканѐрване (гр.) в църквата – четене на висок глас

на стихове, които после се пеяткардашчѝм (тур.) братко мойкарту̀ш (остар., фр.) патронкасату̀ра (тур.) войнишки нож, щиккелемлѐ (тур.) угар, изоставена необработена нива

или лозекендѝ-башѝна (тур.) самостоятелен, сам да си е госпо-

даркепазелъ̀к (перс.-тур.) излагане, посрамванекѐрата (гр.-тур.) сводник, негодник, прок летниккетѝп (ар.-тур.) писаркехая̀ (перс.-тур.) пръв овчар; надзорник на стопан-

ствокѝлав (гр.) страдащ от херния

клефтѐта (от клефти, гр.)

гръцки въстаници, хайдути

колчаклѝи (тур.) украсени с гайтан на коляното (по-тури)

ко̀ндика (гр.) тук еснафски правилник, уставкръклѝга (диал.) ножица за стригане на овцеку̀ндури (гр.-тур.) обувкикър-агасъ̀, къ̀рсердар (тур.)

началник на група за издирване и преследване на разбойници

къшла̀ (тур.) зимна кошаракю̀нтове (тур.) тръби за водопроводкюрк (тур.) горна дреха, подплатена с кожи,

шубалангѐра название на гърчеещ се българин от

Пловдивско и Асе новградсколѐпта (гр.) дял, принослива̀нто (остар.) одеколон от лавандулалозѝнка (остар., нем.) пароламааза̀ (ар.-тур.) магазин или складмайна̀т (гр.) гръцки въстаникмаксу̀лни (тур.) тук млекодайни (за овце)маладѐц (рус.) юнакмахза̀р (ар.-тур.) писмена молба от населението до

върховната властмеджедѝя (меджидия, тур.)

стара турска монета, сребърната е на стойност 20 – 25 гроша, златната – 100 – 120 гроша

мензѝл, куршу̀м-мензилѝ (тур.)

на разстояние един изстрел

мента̀н (тур.) горна дреха до кръста с дълги ръ-кави

60 61

мешѝнени (тур.) направени от обработена тънка кожа

мизюфюрлю̀к (непр., тур.)

клюкарство, доносничество

митàрство (библ.) премеждие, изпитаниемоабѐт (ар.-тур.) непринуден разговор при събира-

ния; прен. приятелска веселбамолодцѝ (рус.) юнацимошѝя (мушия, рум.) имение, чифликмумджѝя (тур.) занаятчия, който прави свещи, све-

щармюдю̀рин (мюдюр, тур.)

управител на малък град

мютесарѝфин (тур.) управител на санджак, окръгнай-вѝше (остар.) най-гореналу̀чвам (диал.) намирамнаполео̀н (ист.) златна монета на стойност 20 фран-

ка, върху която е изобразен Наполе-он III или Наполеон I

нау̀стница (остар.) църковна книга, часословнаходя̀щ се (остар.) намиращ сене чѝним (диал.) не струваменезамѐтно (рус.) незабелязанонепрерѝвно (рус.) непрекъснатонишанджѝя (перс.-тур.)

умел стрелец

нота̀бил (фр.) достопочтен, знатенобскура̀нтин (лат.) мракобесник, реакционеробцѝда (остар.) една от шестте спици на дървено

колело за каруцаобя̀заности (рус.) задължения

ожида̀ема (рус.) очакванаомбрѐла (ит.) чадъро̀рта (тур.) войсково поделение; в миналото –

еничарска частосторо̀жно (рус.) предпазливо, внимателноохо̀тници (остар.) желаещипайто̀н (диал.) файтонпанславистѝчески (рус.)

от панславизъм – обществено дви-жение от средата на XIX век, чия-то цел е единството на славянските народи

па̀нчи (диал.) лапипапа̀ска (остар.) сорт черно гроздепарама̀н (гр.) слугапатрѝда (гр.) отечествопезевѐнк (перс.-тур.) сводник, долен човекпиксемѐт, пексемѐт (перс.-тур.)

сухар

побуждѐния (остар.) подбудипол (рус.) златна монета, равна на 20 лева полѝцмѐйстер (нем.-рус.)

началник на полицията

поло̀вница (остар.) стъкленица от половин литърпрѐние (остар.) спор, дебатпригово̀р (рус.) присъдапрого̀нни парѝ (рус.) пътни парипроко̀псан (гр.) добър, успялпросо̀рник (просфор-ник, диал.)

дървен печат с кръст за украсяване на хляба за рели гиозни цели

прошѐние (остар.) писмена молбапря̀бош (диал.) на бос крак

62 63

пря̀порец (остар.) знамерекоманда̀ция (реко-мендация, лат.)

препоръка

рол (остар., фр.) ролясагма̀л (тур.) доен добитък (овце)салтанатлѝя (тур.) човек, който се носи богато, раз-

кошноса̀нким (тур.) впрочем, всъщност, именносаха̀нче (ар.-тур.) меден калайдисан съдсая̀ (перс.-тур.) навес, подслон, кошарасевда̀ (тур.) любовсеѝзин (ар.-тур.) слуга конярселямѐт (ар.-тур.) безопасност, спасениесермѝя (тур.) пари, капиталсерсѐм (перс.-тур.) глупав, неразумен човексиджѝмени (тур.) от тънко въже, връвсиляхлъ̀к (силях, ар.-тур.)

кожен пояс с прегради за пищови и ножове

сѝрмена (сърмена, гр.-тур.)

от материя, в която са втъкани пос-ребрени или позлатени нишки

скатѝно (рус.) животно, обидно обръщениескѐля (ит.-тур.) кей, пристансма̀тря (ще се сматря, остар.)

ще се приеме като

сойгунджилъ̀ци (тур.) грабеж, плячкаджийствософта̀ (перс.-тур.) мюсюлмански проповедниксууклу̀ци (тур.) хлад, студ, тук разхладителни пи-

тиетастратегѐма (гр.) военна хитрост, уловкасъблюда̀ни (остар.) спазенисъпрежѐна (остар.) придружена

сюреджѝя (тур.) водач на войницита̀бор-агасъ̀ (тур.) командир на батальонтагарчу̀к (тур.) малка торба, чантатаѝн (тур.) определена дажба храна, която се

дава вместо заплата 1таксилда̀рин (перс.-тyp.)

събирач на дългове, бирник

тапанджа̀ (перс.-тур.) дръжка на пищовтарабуло̀с (тур.) турското название на Триполи, тук

копринен шал или пояс от Триполителледѝсана кѝтка (остар.)

вързана с тел китка

тескерѐ (ар.-тур.) документ, лична карта, пътен листтеслѝм (тур.) предаден, похарчентетѝк (тур.) ударник на огнестрелно оръжиетѝкла (остар.) тънка каменна плоча, тухлатолу̀м (тулум, тур.) мях, кожена торбатопорѝшка (остар.) дървена дръжка на инструменттрѐбник (църк.) богослужебна книгатрен (фр.) влак, железницату̀плест (остар.) кръгъл, валчесттура̀ (тугра, тур.) султански монограм, гербтуралѝя (тур.) документ, снабден с туратюфекчѝя (тур.) майстор на оръжияулѝя (вулия, гр.) кожена торбафаисчѝя (тур.) лихварфанарио̀тин (ист.) по името на квартала „Фенер“ в Ца-

риград, гръцки духовник, против-ник на идеята за Българска църква

фармазо̀ни (фармасо-ни, остар., фр.)

от франкмасон, обидна дума за то-гавашните православни християни

64 65

феса̀т (тур.) развала; прен. бунт, размирицифилѝнтра (остар., фр.)

вид дълга пушка

фиста̀н (фустан, гр.-тур.)

женска горна дреха, сукман

фишѐк (тур.) саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми и др.

хала̀ч (тур.) човек, който разчепква вълнахарашлъ̀к (харчлък, ар.-тур.)

пари за преживяване

харбѝя (тур.) желязна пръчка за пълнене на пуш-ка или пищов

хардалъ̀ма (тур.) вино, пресечено със синап, за да не ферментира

хо̀лам (холан, тур.) обръщение към някогоцѝнцари (остар.) народ, населяващ някои части на

Балканския полуостров; арумъни, куцовласи

чакма̀к (тур.) ударник на оръжие; прен. оръжиечалъшкъ̀н (тур.) пъргав, чевръстчапкъ̀н (тур.) мръсникчепѝхче (диал.) яречетѐля (диал.) рабош, малка дъсчица, върху която

чрез врязване на чертици и други знаци се отбелязват сметки

чешѝри (тур.) потуричиздо̀сано (диал.) сбръчканошинѝк (гр.-тур.) дървен съд, мярка за жито и браш-

но, 8 – 10 кгшишинѐ (шишане, перс.-тур.)

стара пушка с широка цев

шу̀га (остар.) краста

шу̀та (диал.) без рога (за животно)ю̀збашия (тур.) полицейски началникюзлу̀к (тур.) монета от сто париябана̀ (тур.) чужбинаястъклѝи (тур.) прен. меки, пухкави (мустаци)ячмѝк (диал.) ечемик

66 67

ИВАН ВАЗОВПод игото

vae victis (лат.) горко на жертвитеаа̀ (ага, непр., тур.) уважително обръщениеааза̀ (ар.-тур.) избран член на някакво събрание

или съветабрютѝрам (фр.) оглупявам, затъпявамавджѝи (тур.) ловциазлъ̀к (тур.) част от оръжието, където е барутъталафра̀нга (тур.) по френскиалма̀ (тур.) вид украса на женска дрехаа̀нджак (тур.) тъкмо, именноаратлѝк (ар.-тур.) побратим, другар

аршѝн (тур.) мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин)

асла̀н (тур.) лъва̀ферим (перс.-тур.) възклицание, изразяващо възхище-

ниеафио̀н (ар.-тур.) сок от мак, опиумафорѐсник (гр.) който е прокълнат от свещеник в

църква, разг. проклетникбагренѝца (ист.) червена царска връхна дреха, ман-

тиябазиргя̀ни (перс.-тур.) търговци, занаятчииба̀ра вада, потокбара̀чест (тур.) космат, рошавба̀ре (барем, тур.) понебелладо̀на (лат.) силно отровен храст, лудо билеберба̀нтин (ит.-рум.) негодникбиргьотлѝя (тур.) потури с късо дъноблѝжна (остар.) близкабоста̀н (перс.-тур.) градина, където се отглеждат дини

и пъпешиботфо̀рти (фр.) вид ботушибо̀чни (диал.) страничнибо̀шлаф (перс.-тур.) празни приказкибра̀нище (остар.) запазена горабукаѝ (тур.) окови, веригиваджѝйска (перс.-тур.)

проклета, неприятна

варакладо̀сани (от варак – злато, тур.)

позлатени

варънджа̀ (тур.) даже, дори

68 69

векѝл (ар.-тур.) надзорник, пълномощниквѐта (вехта, остар.) старавѝшове (остар.) вишнивкра̀тце (остар.) накратковозѐлница (возилни-ца, остар.)

голяма бъчва

во̀нта (диал.) развратницавра̀нянско (остар.) от град Враня, прочут в миналото

с производството на въжета; влачи вранянскoто: носи си въжето, търси си гибелта

вра̀тня (диал.) вратаврачка̀ (диал.) вратаврѐтище (остар.) голяма торба, чувалвулѝя (гр.) кожена торбавъждѝ ме (диал.) безпокои ме, не ми дава миравъз (остар.) върхугечмѝш ола̀ (тур.) пожелание след оздравяване или

след прекарано премеждиегивендѝйка (тур.) весела, закачлива жена; лека женагу̀не (гуна, гр.) кожухгургувѝчета (диал.) гургуличетагъ̀зер (диал.) дъно на нещогърба̀ч (диал.) камшикгюбрѐ (тур.) животински тордавра̀нма (тур.) стой, не мърдайда̀вчене (диал.) свада, караницадаживейлердѐн (бълг.-тур.)

човек, който вика „Да живее!“

дѐка (диал.) къдеджамада̀н (перс.-тур.) тук куфар

джамлѝя (перс.-тур.) със стъклени прозорциджа̀нъм (перс.-тур.) душо моя, обръщениеджела̀т (ар.-тур.) палач, жесток човекдженабѐт (ар.-тур.) проклет, своенравен човекдивѝт (тур.) метална кутийка за пера с мастил-

ница на краядо юс от юс – названието на двете старо-

български букви в края на азбуката, прен. до края

договѐди се (диал.) досети седомазлъ̀к (дамазлък, тур.)

домашни животни за приплод

до̀хак (ар.-тур.) справям се с някого или нещо; вкар-вам в ред; давам заслуженото

драм (гр.) стара мярка за тежина, равна на 3,2 грама

еванта̀йл (фр.) ветрилоектѐния (гр.) вид молитва в християнското бого-

служениеентерѝя (антерия, ар.-тур.)

подпълнена с памук платнена дреха

епѝтроп (гр.) църковен настоятелеполѐти (фр.) отличителни знаци за ранг върху

военните униформиефѐнди (гр.-тур.) уважително обръщение, господинжелу̀дък (остар.) стомахзавсегда̀ (остар.) завинагизавча̀с (разг.) веднагаза̀йде (остар.) залезеза̀йдяло (остар.) залязлозапѝнания (диал.) запъвания

70 71

запретѐно (рус.) забраненозаптиѐ (ар.-тур.) турски стражарзаскорѝ (диал.) забързазияфѐт (ар.-тур.) гощавка, веселбазо̀дчество (рус.) архитектура, строителствозорбаджилъ̀к (перс.-тур.)

насилие

зъ̀мина кост (диал.) змийска костзъмя̀ (диал.) змиязъ̀ркали (зъркели, диал.)

очи

изгълча̀ (диал.) скара се, викнаизма̀хнат (диал.) слаб, изпит (за човек)импресионизѝрали (фр.)

впечатлили

йолу̀ (тур.) път, пътекака̀дро (остар., фр.) снимка, картинаказмѝр (фр.) фин вълнен платкалѐко (гр.) вуйчо, свакокалѐсвам (гр.) канякалп миллѐт (перс.-тур.)

лош, негоден народ

калъ̀чка (тур.) сабякамбу̀рест (тур.) прегърбенкапасъ̀з (тур.) нехранимайко, разбойниккапзама̀л (ар.-тур.) бирниккара̀ севда̀ (ар.-тур.) отчаяна любовкара̀р (ар.-тур.) с мяркакарбо̀вна (пол.-рус.) стара сребърна монетакасабалѝи (ар.-тур.) хора от град, гражданика̀тана (унг.) едър кон

ката̀нец (ит.) катинар ката̀стима (гр.) магазин, тук сметкакаяфѐт (ар.-тур.) облекло, външен видкѐбенце (тур.) дебела вълнена дреха или вид пос-

телкакепѐнци (тур.) капаци на прозорцикѐрата (гр.-тур.) обидно: сводник, негодник, прок-

летниккехая̀ (перс.-тур.) пръв овчар; надзорник на стопан-

ствокешѝш (перс.-тур.) калугер, монахкислотѝ (рус.) киселиникисца̀ (диал.) развалена женако̀лчем (остар.) винаги, когатоко̀мка (лат.) причастиекомшулу̀к (тур.) вратичка в оградата между съседни

дворовеконвѐрт (рус.) пликко̀сер (остар.) овощарски нож, с който се обрязват

лози и плодни дръвчетако̀торник (остар.) затвор, тъмницакрамола̀ (остар.) свада, караницакрамолѝческа (остар.)

свадлива

круп топ, по името на немската фирма „Круп“, производител на оръдия

кузу̀м (къзъм, тур.) момичето ми, момчето микума̀ш (ар.-тур.) вид платку̀ндури (гр.-тур.) обувкикуноста̀с (диал.) иконостаскър (тур.) поле, ниви извън селището

72 73

кърмъ̀з (инд.-тур.) тъмночервена боя, карминкъшла̀ (тур.) зимна кошаракьосѐ (перс.-тур.) безбрад; тук човек с бръснати стра-

ни и мустацикяфѝр (ар.-тур.) неверник (за християнин)лахъ̀м (тур.) яма, изкоплѐпа (диал.) хубавалитургия̀ш (гр.) свещеник, който служи литургияложемѐн (ложемент, фр.)

окоп за стрелба лежешком или от коляно

локма̀руху̀ (ар.-тур.) лекарство за стомах, смес от спирт и етер

лю̀леки (диал.) люляцима̀герница (гр.) кухня в манастирмаждра̀к (остар.) копиемака̀м (ар.-тур.) проточена ориенталска музикама̀крокефа̀л (гр.) който е с голяма главамартиризѝран (гр.-фр.)

измъчен, мъченически

мартироло̀г (гр.-фр.) списък на мъченицимаса̀л (ар.-тур.) забавен разказ, приказка, пословицамаска̀л (мускал, ар.-тур.)

мярка за тежина, равна на един драм и половина; малко шишенце за един драм и половина розово масло

маскара̀ (ар.-тур.) безсрамник, тук като насмешкаматру̀ша (тур.) правя на пух и прах меджидиѐ (меджидия, тур.)

стара турска монета, сребърната е на стойност 20 – 25 гроша, златната – 100 – 120 гроша

мемлекѐт (ар.-тур.) местност, край, страна

мѐне, фѐкел, уфарсѝн (мене, текел, фарес, библ.)

крилата фраза от книгата на пророк Даниил от Стария завет. Думите били изписани от тайнствена ръка на стената по време на пира на Бал-тазар. С тези думи според пророк Даниил Божията ръка подсказала на последния вавилонски владетел края на царството му.

мердевѐн (перс.-тyp.) подвижна стълбамета̀н (гр.) поклонмето̀х (гр.) малък манастир, разположен в на-

селено място, който е клон на друг манастир или жилище за монаси

мечѐт (ар.-тур.) джамияминц (нем.) стара австрийска златна монетамѝшечна (остар.) мускулнамолѐпсвам (гр.) заразяваммстѝтелен (остар.) отмъстителенмухта̀р (ар.-тур.) селски старейшина преди Освобож-

дениетомюждѐ (перс.-тур.) награда за съобщаване на радостна

вестна̀вляк (диал.) навалицанаву̀ща (остар.) плат, който се навива около краката

вместо чорапинадѝре (диал.) назадна̀йдоха се (остар.) намериха се, озоваха сенакло̀пва (диал.) наклеветявана̀ртика (гр.) преддверие на храмнастоя̀тел човек, избран да се грижи и да отго-

варя за църква или за училищенатру̀фени (диал.) нагиздени, наконтени

74 75

нау̀стница (остар.) църковна книга, часословнафилѐ (ар.-тур.) напразнонаха̀лост (остар.) напразнона̀чнат (наченат, остар.)

започнат

нашла̀ (диал.) намериланѐжели (остар.) камо линеначѐто (остар.) незасегнатонесно̀сен (остар.) тежък, непоносимнѐхра (диал.) мързелива жена или моманиша̀н (перс.-тур.) мишена, целну, що (рус.) е, какво?обеза̀телни (остар.) задължителниобнѝмаше (рус.) прегръщашеобя̀заности (остар.) задълженияожида̀телно (остар.) изчаквателно, в очакванеозѝраше (диал.) озърташе сеомбрѐла (ит.) чадъро̀нбашия (тур.) началник на десет войници, десет-

ник; полицейски началник в малък град

опу̀шнат (диал.) застрелянотвѐрженик (остар.) отхвърленотвѐт (остар.) отговоро̀твратки (остар.) обредно посещение на младожен-

ците у родите лите на булката нас-коро след сватбата

отлѝчни (остар.) почетни, уважавани (посетители)о̀щур (диал.) род, потеклопайва̀нт (перс.-тур.) въже за спъване на предните крака

на кон

пала̀буюклѝя (тур.) човек с гъсти извити мустаципанду̀рин (унг.) стражар християнинпапу̀ци (перс.-тур.) вид меки кожени обувки с тънък

гьон, подобни на чехли пармаклъ̀ци (тур.) решетка, ниска ограда, парапетпаря̀сано (диал.) изоставенопата̀свам (диал.) мирясвампатетѝческо мя̀сто прочувствено мястопатрахѝл (епитрахил, гр.)

широка и дълга лента, която свеще-никът надява на врата си по време на служба

пезевѐнк (перс.-тур.) сводник, долен човекпексимѐт (перс.-тyp.) сухарпѐнджер (перс.-тур.) прозорецпѝща (остар.) хранапия̀то (ит.) поднос, чинияповечѐрка (остар.) молитва след вечеряповращу̀лки (диал.) връщане назад при хороподвѐзка (остар.) превръзкаПо̀думогушо̀й една от централните улици в Буку-

рещпозо̀р (диал.) зрелищепо̀лка (диал.) полапопро̀си (остар.) помолиПо̀ртата Високата порта, висшият държавен

орган на Османската империяпото̀н (остар.) таванпотъ̀нко (остар.) подробнопреду̀мница (остар.) сватовница приглашѐние (рус.) поканапритво̀рно (остар.) престорено

76 77

прича̀стници (остар.) които се причастяват (в църква)про̀сба (остар.) молбапротеста̀нец (протес-тант, диал.)

който изповядва протестантство, разновидност на християнството. Преди 1878 г. православните бълга-ри използват думата и като обидна.

протогѐр (гр.) глашатайпруст (остар.) открита част от къща пред стаите;

коридорпсалт (гр.) певец в църквапсалтикѝя (гр.) книга с църковни песнипу̀сулка (ит.-тур.) кратко писъмце, запискапу̀шки се хвъ̀рляли (диал.)

пушки гърмели

разръ̀нчено (диал.) раздразненоразту̀ха (остар.) развлечение, отдихревнѝтел (остар.) радетел, ревностен деецреволвѐр-лефушѐ (фр.)

револвер, създаден от френския оръжейник Казимир Лефуше

рубѐта (ар.-тур.) малки жълтицисайбѝйка (ар.-тур.) стопанка, домакинясалтама̀рка (ит.-тур.) къса горна дреха, обикновено под-

плате на с кожисалхана̀ (перс.-тур.) кланицасапо̀жник (рус.) обущарсаха̀т (ар.-тур.) чассевлѐвия (остар.) този, който е направен от кипарисседжедѐ (ар.-тур.) килимчесеймѐни (тур.) турски стражарисела̀ч (диал.) селянинсерафѝм (иврит) ангел

силя̀х (ар.-тур.) кожен пояс с прегради за пищови и ножове

симпатѝческо (сим-патично) мастѝло

невидимо мастило, след изсъхване написаното изчезва, а при нагрява-не се появява

сколу̀фи (перс.-тур.) кичури коса покрай ушитеску̀дни (остар.) оскъднисношѐния (остар.) отношениясо̀ба (унг.) пещ за отопление в стаята или са-

мата стая с такава пещсому̀н (тур.) хлябсому̀н душманларъ̀ (тур.)

унищожители на хляб

софра̀ (ар.-тур.) трапезасофта̀ (перс.-тур.) мюсюлмански религиозен пропо-

ведникспермацѐтови свѐщи (гр.-лат.)

направени от спермацет (подобно на восък вещество, което се добива от кашалота)

спицѐрин (гр.-лат.) аптекарсплѐтница (остар.) интригантка, клюкаркаспря̀па се (диал.) спъва сестидлѝв (остар.) срамежливстрѐшина (диал.) стряхастълп (остар.) стълб, колсъпика̀са (гр.) съгледа, видясъпрежѐни (остар.) придружени сюблѝмно (сублимно, фр.)

върховно

та̀бор (тур.) турска военна част, батальон

78 79

таксилда̀рин (перс.-тyp.)

събирач на дългове; бирник

таламба̀з (тyp.) барабан, тъпанталѝм (ар.-тур.) военно обучениетат (остар.) крадец; яко тат: като крадецтемена̀ (темане, ар.-тур.)

учтив поздрав

тлъка̀ (тлака, остар.) седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, как-вито са се организирали в миналото на село

то̀же (рус.) същотолцѝте и отверзѐтса вамъ (стбълг.)

почукайте и ще ви се отвори

топо̀р брадватрѐбник (църк.) богослужебна книгатропа̀р (гр.) църковна песен в чест на празник

или светецтъдя̀ва (диал.) туктъсма̀ (тасма, остар.) лента, ивицатям (остар.) на тяхуга̀ди (диал.) отгатнау̀зкоживотѝнски (рус.)

тясноживотински, ограничен

уйду̀рмасио̀ни (тур.) нещо нагласено нарочно, машина-ция

фармасо̀нин (остар., фр.)

от франкмасон, обидна дума за то-гавашните православни християни

фарфара̀ (ар.-тур.) дърдорко, вятърничав човекфа̀рфорова (гр.) от фарфор, порцелановафишѐк (тур.) картонена гилзафла̀ута (ит.) флейта

фу̀кна (диал.) втурна се, затича се хаѝр (ар.-тур.) добро, благодеяниехама̀м (ар.-тур.) баняханзъ̀р-ерѝф (ар.-тур.)

проклетник, гад

харбѝя (ар.-тур.) желязна пръчка за пълнене на пуш-ка или пищов

харсъ̀з (хаирсъз, ар.-тур.)

зъл човек, проклетник

хекѝмин (ар.-тур.) лекархерувико̀ (гр.) църковна песен от литургиятахо̀лан (тур.) обръщение към някогохорту̀вам (остар.) говоряхоръ̀гва (хоругва, ос-тар.)

църковно знаме

хром (остар.) куцчакма̀к (тур.) ударник на оръжие; прен. оръжиечапкъ̀нин (тур.) мръсникчекмаклѝя (тур.) кремъклийка пушкачелебѝ (челебия, тур.) уважително обръщение, господар,

господинчѐляд (остар.) децата в едно семействочита̀к (тур.) презрително название за турчинчифтѐсакалѝя (тур.) човек, който има раздвоена брадачлѐнове (остар.) крайницичорбаджѝ (чорба-джия, тур.)

известен, богат човек, който има го-лямо влияние в съответната област

чумба̀з (диал.) перчемчу̀чур (остар.) тръба, по която изтича водата от

чешма или изворчушу̀лки (остар.) пъпки на цвете

80 81

шамата̀ (ар.-тур.) шум, глъчкаша̀нцове (нем.) неголеми укрепления, окопишара̀да (фр.) загадка шарлага̀нев (тур.) за мях – пълен с масло от орехи или

сусамшейх юл исля̀м (тур.) главата на мюсюлманската рели-

гия, върховен тълкувател на ислям-ския закон

шеста̀к (диал.) вила, инструмент за събиране на окосена трева

шутлѝво (рус.) шеговитоща̀мби (непр., ит.) щампи, отпечатани рисунки с рели-

гиозно съдържаниещо чѝниш (диал.) какво правишюру̀шки (остар.) принадлежащ на юруци – тюркски

номади, които се заселват на раз-лични места из Османската импе-рия и постепенно са асимилирани от османските турци. Някога така са наричали пастирите в планината.

юрю̀ш (юруш, тур.) атака, щурмямурлу̀к (тур.) в миналото – дебело наметало сре-

щу дъжд и снягяса̀к (тур.) забранен

Немили-недраги

а̀ propоs (фр.) между другото амбула̀нци (лат.) подвижни болници байонѐт (фр.) щик, който се слага на пушката и в

бой служи като хладно оръжие

ба̀мтел (тур.) малка брадичка от косми под дол-ната устна

бан (рум.) румънска парична единица; дребна пара

басурма̀ни (рус.) обидно прозвище за нехристиянибуколѝчески (от буко-лики, гр.)

свързан със или напомнящ вид ан-тична поезия, описваща живота на пастирите (тук употребено иро-нично)

вагабо̀нтин (фр.) нечестен човек, безделник, скит-ник, нехранимайко

вагабо̀нтски мошенически, разбойнически ва̀пцан (диал.) боядисан вертѐп (остар.) свърталище на престъпници вѐтреник (диал.) вятърничав човек, т.е. непрактиченвлах тук румънец волентѝр (фр.) доброволец въ̀зло (диал.) много бързо, стремително гугума̀нин (рум.) глупакгъ̀жва (диал.) платно, което се увива около феса

или главата, чалма да ку̀сне (диал.) да опита храна, да хапне да̀вчаха се (диал.) биеха се, караха се джубѐ (ар.-тур.) връхна вълнена дреха, подплатена

с кожадѝрната (диал.) заднатадрам (гр.) стара мярка за тежина, равна на 3,2

грама евза̀ (ар.-тур.) капсула на огнестрелно оръжиеизма̀хнат (диал.) слаб, изпит (за човек) ѝшли (диал.) идвали

82 83

ка̀дро (остар., фр.) по онова време – обикновено сино-ним на снимка

кемѐр (перс.-тур.) кесия за пари, която се опасва око-ло кръста

кнѝги тук карти за игра ковчѐг тук сандък, ракла кога допа̀днахте (ос-тар.)

кога дойдохте, кога пристигнахте

ко̀торник (остар.) затвор, тъмницакуврѝк (рум.) гевреккятѝпин (ар.-тур.) писарлитографѝчески картѝни

картини, отпечатани с особен ка-мък, на който предварително се ри-суват

логофѐт (гр.-рум.) секретар, писармагазѝя (ар.-тур.) магазин или склад мекерѐ (ар.-тур.) мазник, подлизурко, подлец мешѝн (тур.) обработена тънка кожамука̀нски (от мока-нин – влашки пастир)

влашки (румънски)

мушиѐрин (рум.) собственик на имение, чифликчиянаполео̀н (ист.) златна монета на стойност 20 фран-

ка, върху която е изобразен Наполе-он III или Наполеон I

нѐгли (остар.) може бинеожѝдано (остар.) неочаквано о̀дър (остар.) дървено легло охо̀та (остар.) тук апетит о̀хтика (остар.) туберкулоза, много тежко заболява-

не

паликарѐ (гр.) поборник от освободителните вой-ни на Гърция или пък грък, който е служил като войник на турска служба; прен. грък

пиа̀ца (ит.) площад или широка улица, където наемни работници, автомобили, ка-руци чакат клиенти

пото̀н (остар.) таван почѐва се (диал.) започвапредтѐча (остар.) предвестник пролета̀рий (лат.) в древността – беден римски граж-

данин, който не е роб, но и не при-тежава собственост; в по-късни времена – безимотен човек, който може да се прехранва само като на-емен работник

пу̀пал (остар.) барут пуста̀ли (диал.) мършави, дръгливи, редки разсѝлен (остар.) прислужник в учреждение, разнос-

вач рефуза̀сват (рум.) отхвърлят, подритватсапика̀са (гр.) съгледа, видяскамбѝл (ит.-тур.) хазартна игра на карти сколу̀фи (перс.-тур.) кичури коса покрай ушитеску̀ден (остар.) оскъден, минимален като количес-

тво Стѐнтор (митол.) глашатай на гърците през Троян-

ската война; прен. човек с много силен глас

та̀ко ми (диал.) израз за подсилване на казаното, ей богу

усу̀рвам се (диал.) мръщя се, правя кисела гримаса

84 85

фамиализѝран (лат.) тук привикнал франк (фр.) френска парична единица фу̀кна (диал.) втурна се, затича се ха̀рно (диал.) добре харсъ̀з (хаирсъз, ар.-тур.)

зъл човек, проклетник

хекѝмин (ар.-тур.) лекархора̀тя (диал.) говоря, приказвам хориа̀тин (гр.) селяндурхъш (ист.) беден български емигрант патриот

в Румъния преди 1878 г. цванц (нем.) някогашна дребна руска или ав-

стрийска монета черкѐзи мюсюлмани от Кавказ, заселени по

нашите земи преди Освобождение-то

чибу̀к (перс.-тур.) лула чрѐда (остар.) ред шу̀лци (диал.) неголеми глинени съдове за вино

или ракия яр (тур.) стръмен бряг

Чичовцианало̀й (гр.) висока маса, върху която се поста-

вят църковните книги и икони при четенията

аршѝн (тур.) мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин)

афио̀н (ар.-тур.) сок от мак, опиум

бара̀чест (тур.) космат, рошавбербѐрин (ит.-тур.) бръснарвѐсден (остар.) цял денга̀че (диал.) сякашгу̀ждам (диал.) слагамдавѝя (ар.-тур.) съдебно дело, процесджамфѐзен (перс.-тур.)

от джамфез – тънък, скъп копринен плат, тафта

джансъ̀з (перс.-тур.) слаб, мършавджепанѐ (перс.-тур.) боеприпаси, муницииевѐт (тур.) да, тьй, наистинаепѝтроп (гр.) църковен настоятелинферна̀лен (лат.) адски, дяволски, пъкленѝсо (гр.) пригласяне с равен тон в църковно-

то пеенекалѐвра (тур.) плитка кожена обувкакалцу̀ни (ит.-гр.) дълги вълнени чорапи или високи

до коленете обувки от абакапасъ̀зин (тур.) нехранимайко, разбойниккапзама̀л (ар.-тур.) бирниккѐрата (гр.-тур.) сводник, негодник, проклетниккнѝги тук карти за играко̀рмест (диал.) с голям корем, шкембесткюп (остар.) голяма делвамалако̀ф (фр.) вид женска пола с обръчи, за да

стои издута, кринолинманга̀л (ар.-тур.) метален или керамичен съд за пре-

насяне и разгаряне в него на дърве-ни въглища

мехкемѐ (ар.-тур.) турско религиозно съдилищемита̀н (метан, гр.) поклон

86 87

мъзга̀л (мазгал, тур.) амбразура, бойницамъсъ̀р (тур.) от Мъсър (Египет), тук египетски

платмющерѝя (ар.-тур.) клиентна̀ртика (гр.) преддверие на храмнафилѐ (ар.-тур.) напразноо̀нбашия (тур.) началник на десет войници, десет-

ник; полицейски началник в малък град

пампо̀р (ит.) влак или кораб, който върви с пара, тук параход

панга̀л (пангар, гр.) масичка в църква, където се прода-ват свещи

папу̀рвина (диал.) царевично стъблопатрѝк (диал., гр.) патриархпезевѐнк (перс.-тур.) сводник, долен човек пѝпка (пипе, остар.) мозък, умподида̀скал (остар., гр.)

помощник-учител

презръ̀чник (диал.) дълга кърпапсалтикѝя (гр.) книга с църковни песнируп (тур.) мярка за дължина, равна на 1/8 от

аршинасалтама̀рка (ит.-тур.) къса горна дреха, обикновено под-

плате на с кожисилимѝкия (тур.) александрийски лист, лечебно рас-

тениетахта̀ба (перс.-тур.) дървеницатемена̀ (темане, ар.-тур.)

учтив поздрав

фа̀рфорова (гр.) от фарфор, порцеланова

фла̀ута (ит.) флейтачелебѝ (челебия, тур.) уважително обръщение, господар,

господин

Разкази„Дядо Йоцо гледа“, „Една българка“

а̀нджак (тур.) тъкмо, именноа̀ферим, ма̀шаллах (перс.-ар.-тур.)

възклицания, изразяващи възхище-ние

бѐки (белким, тур.) дано ва̀лог падина под хълм или връхвощенѝца (остар.) восъчна свещ га̀че (диал.) сякаш главèн (остар.) нает гороло̀мен (остар.) толкова силен, че ломи, поваля го-

ратагрош (остар.) стара монета, равна на 20 стотинкигу̀гла (остар.) островръх кожен калпак, ушит с

косъма навън, качулка гъ̀жва (диал.) платно, което се увива около феса

или главата, чалмагяву̀рски (от гяур, ар.-тур.)

принадлежащ на християнин – обидно, презрително наричане от мюсюлманите

екселба̀нти (акселбан-ти, нем.-рус.)

презраменни плетени шнурове с висулки в парадната офицерска униформа

88 89

епатрихѝл (гр.) широка и дълга лента, която свеще-никът надява на врата си по време на служба

еполѐти (фр.) отличителни знаци за ранг върху военните униформи

залп едновременен изстрел на няколко пушки или артилерийски оръдия

каймака̀мин (ар.-тур.) околийски управителкалъ̀чка (тур.) сабяканарѝсти (от канара – гола, стръмна скала)

скалисти

ка̀рпа (остар.) скала, зъбер ката̀нец (ит.) катинар ка̀тчета (от кат, тур.) етажикурба̀н (перс.-тур.) жертва кър, къ̀рски (тур.) поле, полскила̀дия (остар.) голяма лодка марѝ (остар.) разговорно междуметие, използва-

но като обръщение към женамендѝз (ар.-тур.) инженернапра̀но (диал.) напористо, припряно, сопнатонапробѝти (остар.) пробити на много места не се ко̀сваше (остар.) не се отнасяше до (някого), не го

интересувашеобелѝск (гр.) паметник с форма на четиристенен

каменен стълб с пирамидално заос-трен връх

окахърѝ се (от кахър, ар.-тур. – скръб, тъга)

натъжи се, наскърби се

папа̀з (гр.-тур.) поп, свещеник параво̀з (рус.) локомотив

пармаклъ̀к (тур.) решетка, ниска ограда, парапетпаря̀сан (остар.)потѐря (остар.)

изоставен група въоръжени лица, които прес-ледват някого

по-съ̀рдчени (диал.) по-сърцати, по-смелипръждо̀сваше (остар.)първенѐц (остар.)

кълнеше, ругаеше предводител, главатар

ръ̀жове (диал.) ниви с ръж рът (остар.) хълмталѝм (ар.-тур.) тук войскаубо̀г (остар.) беден, мизерену̀рва хаджѝ (ар.-тур.)

стръмно място, стръмнинаобръщение към човек, който е хо-дил на поклонение на свято за своята религия място

хекѝмин (ар.-тур.) лекар хънзъ̀р (ар.-тур.) гадина цѐрова гора (остар.) дъбова гора цѐрове (остар.) дъбовечарда̀к (перс.-тур.) широка, по цялата дължина на къ-

щата покрита тераса черкѐзи мюсюлмани от Кавказ, заселени

в България, които са участвали в преследването на Ботевата чета и потушаването на Априлското въс-тание

чешѝри (тур.) потуричу̀ки каменисти, обикновено незалесени

височини

90 91

ширѝти (тур.)

яр (тур.)

тъкани или плетени лентички за обшиване и украса на дрехи и уни-формистръмен бряг

Стихотворения„1876“, „Българският език“, „Кочо (Защитата на Перущи-

ца)“, „Левски“, „Новонагласената гусла“, „Новото гробище над Сливница“, „Опълченците на Шипка“, „Отечество

любезно, как хубаво си ти!“, „Паисий“, „При Рилския мана-стир“, „Раковски“

азлъ̀к (тур.) част от кремъклия пушка или пи-щов, където е барутът

арка̀н (рус.) въжена примкабран (остар.) битка, войнаБу̀дин (остар., Бдин) Видинбукаѝ (тур.) окови, веригивла̀си (остар.) косивсуѐ (остар.) напразнодамаскѝн религиозен сборник с поучителни

словадан (остар.)дово̀лно (остар.)Едѐм (библ.)

Ѐмус, Хѐмус (лат.)забвѐнье (остар.)

приносдостатъчномястото, където Бог създава рая (в Стария завет на Библията)древното име на Стара планиназабрава

изразѝтост (остар.) изразителност йо̀ще (диал.) още кано̀н (гр.) закон, заповед

клѝпав (остар.) много слабконѐц (остар.)лоб (остар.) любѐзно (остар.)

крайчеломило, драго, любимо

многа̀жди (остар.) многократномщѐнье (остар.) отмъщениенѝвга (остар.)ощущѐнья (рус.)

никогаусещания

Па̀тмос остров в Егейско морепатрѝци (диал., гр.) патриарсипѝща (остар.) хранапобу̀ни (остар.) разбунтува (се)пу̀пал (остар.) барутпустѝнник (остар.) отшелникрая̀ (тур.) християните в Османската империя реду̀т (фр.) укрепен хълм ру̀йни бликащи, изобилни рът, рътлѝна (остар.) сбѝраш (остар.)

продълговат хълм, хребет събираш

свѝла, свѝлен (остар.) коприна, коприненсда̀ване (остар.) предаванеслетя̀ (остар.) сполетя, постигнастѝден (остар.) срамен тропа̀р (гр.) църковна песен в чест на празник

или светецу̀гри (стбълг.) унгарциу̀зник (рус.) затворникхекато̀мба (гр.) в древността – голямо жертвопри-

ношение; прен. масова смърт в име-то на нещо, като жертва

херувико̀ (гр.) църковна песен от литургията

92 93

хром (остар.) куцчизма̀р (тур.) обущарчуто̀вен (остар.) славен, именит, прочутяд (остар.) отрова

ЙОРДАН ЙОВКОВРазкази

„Албена“, „Индже“, „Песента на колелетата“ , „По жицата“, „Серафим“

аба̀ (ар.-тур.) груб домашен вълнен платавджѝя (тур.) ловецаѐнин (тур.) турски областен управител, упра-

вител на град или околияалебàрда (нем.) старинно копие с малка брадва на

горния крайАли Анифе (тур.) сега село Добрево, Добричка об-

ласт

94 95

анадòлски от Анадола – малоазийски, принад-лежащ на Азиатска Турция

атла̀з (ар.-тур.) вид копринен плат, лъскав и гладък от едната страна

Бакъджѝците (тур.) верига от ниски хълмове в Тун-джанско-Станджанската област

бастѝсваше (тур.) нападаше и ограбвашебахча̀ (перс.-тур.) зеленчукова или овощна градинабѐгове (тур.) лица с висок граждански и/или вое-

нен чин в Османската империяберекѐт (ар.-тур.) плодородиебилю̀кбашѝ (тур.) командир на ротабозгу̀н (тур.) размирно, смутно времебойлѝя пу̀шка (остар., тур.)

пушка с дълга цев за по-точна стрелба

братя̀сал (диал.) обрасълбрашòвски от румънския град Брашовбуруза̀н (тур.) меден музикален инструмент, тръ-

бавѐке (диал.) вечевьорс (диал.) наковалнявъз (остар.) над, отгоре, върхувъзбъ̀рнато (диал.) обърнатогайтàни плетени шнурчета за украса на но-

сиягеджеку̀ш (тур.) кукумявкаГеѐзий (Гиезий, библ.) слугата на пророк Елисей; името

му се е превърнало в нарицателно за измамник, наказан с проказа до края на живота си

гивендѝя (тур.) жена с леко поведение

глòждеха гризяха, огризваха, ръфаха със зъби нещо твърдо

гъ̀жва (остар.) парче плат, увито около фес; чалмадаалѝи (тур.) грабителски орди от планинско

мюсюлманско население в българ-ските земи в края на ХVIII и нача-лото на ХIХ век

да си отзѐме (остар.) да престане да настоява, да се отка-же от становището си

делѝйски (тур.) юнашкиделя̀ мегдàн (разг.) съпернича си с някогодервенджѝя (перс.-тур.)

пазач на планински проход

джепкѐн (чепкен, тур.) горна къса богато украсена дреха с ръкави с цепка, които обикновено не се обличат

джубѐ (ар.-тур.) връхна вълнена дреха, подплатена с кожа

Дивàн (истор.) съвещателен орган в Османската империя и помещението, в което е заседавал

дивѝти (тур.) метални кутийки за пера с мастил-ници накрая

досу̀щ съвсем, напълнодотогàз (диал.) дотогавадоха̀дял съм (диал.) идвал съмдохòжда (остар.) идвадо̀хтори (диал.) доктори дува̀р (перс.-тур.) стена, зид на сградадунанмà (тур.) веселие, шум, глъчкаелма̀з (тур.) диамант

96 97

енѝчерско (еничарско, тур.)

принадлежащо на еничари (вой-ници, набирани главно сред немю-сюлманското население на Осман-ската империя)

есерлѝйски султа̀ни местни турски феодали в Староза-горско

ефѐнди (тур.) в Османската империя – учтиво об-ръщение; господин

Жѐруна (остар.) старото наименование на с. Жерав-на, родното място на Йордан Йов-ков

жетва̀р вид полско насекомо замѐри (остар.) тук започна да се прицелвазапладнѐни за овце – събрани на сянка по обед

(пладне) зача̀ма (диал.) залиня, разболя се зѐ (диал.) взезебѐци (тур.) леко въоръжени турски войницизъмя̀ (диал.) змия кадѝя (тур.) съдиякалдъръ̀м (тур.) настилка на двор или улица, напра-

вена от обли камъникàлфа (тур.) подмайстор, първи помощник на

майсторакапъсъ̀зи (капсъзи, тур.)

разбойници, кръвопийци

касаба̀ (тур.) селище, градкаталя̀саха (гр.) измориха се, изтощиха секатъ̀р домашно животно, кръстоска меж-

ду магаре и кон

келѐш (тур.) презрян, нищожен човек; неопитен, незрял човек

кермекчѝя (керемид-чия, диал.)

производител на керемиди

кехая̀ (перс.-тур.) тук селски глашатайкорѝя (тур.) малка гора, обикновено на равно

мястокосту̀рка (остар.) вид джобно ножчекръстѐц (остар.) подредени накръст житни снопи кусу̀р (ар.-тур.) недостатък, грешкакъдѐли (остар.) определено количество вълна или

памук, което се завива и се при-крепва на хурка, за да се усуче и превърне в прежда

кър (тур.) ниви, ливади, поля извън населено място

къ̀рджалии (тур.) разбойници, действащи като въоръ-жени групи на Балканския полуос-тров през XVIII – XIX век

маждрàци (остар.) копиямазга̀л (тур.) бойница, амбразура за стрелбамакàм (ар.-тур.) мелодиямахмудѝя (тур.) стара турска жълтицамахрама̀ (ар.-тур.) голяма кърпа за главамаша̀ла (остар.) факел, главнямегда̀н (ар.-тур.) селски площадмерà (ар.-тур.) свободна общинска земя за пасищемо̀ра (мор, остар.) бедствие, от което загиват много

хораМоскòвецът нарицателно за Русиямра̀вя (диал.) мравка

98 99

мющерѝи (тур.) клиентинавàляха (остар.) струпваха сеналютѐн (диал.) наострен, ядосаннаспорѐд (диал.) успоредно, заедно, редом, един до

другнатѐгнал (остар.) тук натежалнатура̀лен (лат.) естественнатъ̀й (диал.) нататъкне вържѝ кусу̀р (разг.) не търси грешка, винаНедѐля месопу̀стна (Месни Заговезни, църк.)

православен църковен празник

неща̀вен (остар.) необработен (за кожа) òдър (остар.) дървено леглоо̀рда (тур.) въоръжена група, бандаосѝл тънък израстък от клас на житно

растениеоткòлешно (остар.) отдавнашно, предишно, отминалоотпòсле (диал.) след това, по-къснопанду̀р (унг.) стражар християнинпаспа̀л (гр.) брашнен прах в мелницаперчàн (диал.) перчемподгъ̀ва тук огъва се, поддава сепознà (остар.) сближи сепреди време тук преждевременноприпòмваха (диал.) припомняхапруст (остар.) преддвериеразвъ̀рзани тук освободени, отворениРомъня̀ (остар., диал.) някогашно име на Тракиярубѐ (ар.-тур.) турска дребна монета

ру̀кнаха тук придвижиха се устремено в една посока, втурнаха се

ръченѝк (остар.) вид домашна кърпа Салѝ устà (тур.) майстор Салисалтамàрка (ит.-тур.) къса горна дреха, обшита с кожасамсѝ (остар.) сам, самиятсаму̀рен (ар.-тур.) от самур (животно от рода на злат-

ката, чиято кожа се смята за много ценна)

саплъ̀ци (тур.) плевницисебàп (тур.) благодеяние

силях (ар.-тур.) кожен пояс с прегради за пищови и ножове

скѐля (ит.-тур.) пристанище с кейсклю̀чи (остар.) тук ще се смирискуртѐйка (диал.) женска безръкавна дреха от овча

кожа, гарнирана по краищата с ли-сича кожа

скъ̀та тук скриесока̀к (ар.-тур.) улицаспахѝя (тур.) турски феодалсполàй ти (остар.) благодаря тисука̀лче (остар.) бебе кърмачесъ̀рчени (сърдчени, остар.)

сърцати, смели

съ̀рма (гр.-тур.) посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бро-дерия или тъкане

таласъ̀м зъл нощен дух според народните представи

тамàн (тур.) тъкмо колкото трябва

100 101

тарашу̀ва (диал.) претърсватела̀л (телалин, ар.-тур.)

глашатай

теманѐ (ар.-тур.) учтив поздрав

терзѝя (тур.) шивачторла̀ци (турлаци (диал.)

название за селяни от планинските части на Северозападна България

тристамѝна (остар.) триста (души)тюмбелѐк (дюмбелек, тур.)

малък тъпан

уну̀ка (диал.) внуку̀рнаха се (юрнаха се) впуснаха се, връхлетяха, нахлухаУру̀м-Енѝкьой старо наименование на днешния

гр. Българово, Бургаска областусу̀л (ар.-тур.) начинфуду̀лите (рум.) горделивите, фукливитехаѝр (ар.-тур.) добро хаирсъ̀зин (тур.) непрокопсаник, безделникхак (ар.-тур.) парично възнаграждение, заплатахара̀ч (гр.-тур.) личен данък за мъже немюсюлма-

нихарбалѝя (тур.) страж, въоръжен с харба (късо ко-

пие) хвъ̀рлей на пу̀шка (остар.)

мерна единица за разстоянието, което изминава изстрелян куршум

хòлан (тур.) дума за несъгласие, възразяванехору̀гва (църк.) църковно знаме, с което се водят

шествията при различни обредихра̀нен кон (остар.) добре гледан кон

ху̀ма вид глина, употребявана вместо са-пун и за други домакински нужди

чадъ̀р (перс.-тур.) тук шатрачеврè (тур.) бродирана по краищата кърпачелѝчен (тур.) стоманенчеля̀к (диал.) човекчибу̀к (перс.-тур.) вид лула с дълга тръбачирàк (перс.-тур.) младеж, който учи занаят при майс-

торчòджум (тур.) момчето ми, синечумбѐр (чембер, перс.-тур.)

вид забрадка

чу̀мреше (диал.) мръщеше, свъсвашешàечно (остар.) направено от шаяк (груб вълнен

плат)шарампо̀л (тур.) землен насип за защита от разбой-

нически нападенияшишанѐ (перс.-тур.) стара пушка с широка цевще се склю̀чи (диал.) ще се затвориюру̀ш (тур.) нападение, атакаятага̀н (тур.) дълъг, извит турски ножЯшà! (тур.) Да живей!; Браво!

102 103

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВБългари от старо време

аба̀ ачмалѝя (тур.) горна дреха с незашити в подмиш-ницата ръкави, които при топло време не се обличат и висят към гърба

арнау̀тски (пищови) албански; прен. богато украсени (пищови)

бегликчилъ̀к (тур.) откупуване от държавата на съби-рането на данъците в дадено място

делѝбашия (тур.) луда глава, разбойникделѝя (тур.) буен човек, луда главаергелѐ (хергеле, тур.) стадо конеерокирѝк (гр.) проповедник

за̀няти (остар.) заетизер (перс.-тур.) разбира сезефѐт (зияфет, ар.-тур.)

гощавка, веселба

ибришѝм (перс.-тур.) тънки памучни или копринени цветни конци

измекя̀р (перс.-тур.) слуга, ратайкадѝя (ар.-тур.) съдиякалѐ (ар.-тур.) крепосткалѐсвам (гр.) канякапсъ̀зин (тур.) безделник, нехранимайкокатъ̀рки (диал.) пуканкикобѝлица (остар.) дълъг извит прът с куки или нарези

в двата края, на които се закачват менци или кошници

конто̀ш (унг.) къса до пояса горна дрехакукуру̀зник (диал.) царевичен хлябкьошк (перс.-тур.) закрита тераса на горния етаж в

българските възрожденски къщи, чардак

ма̀ргатар (гр.) перлимахмудѝя (тур.) турска златна монета от времето на

Махмуд IIмолѐпсвам (гр.) заразяваммурафѐт (ар.-тур.) умение, майсторлъкна̀пръстек (диал.) напръстникниза̀м (ар.-тур.) войник от редовната турска войскапанга̀л (пангар, гр.) масичка в църква, където се прода-

ват свещи пѐвница (остар.) поставка с въртяща се горна част за

богослужебните книги

104 105

пону̀да (остар.) храна, която се носи на родилка или болен

псалтѝр (гр.) книга с Давидовите псалми в Биб-лията

рапо̀н (остар.) ряпарога̀ч (остар.) еленсимѝд (ар.-тур.) хлебче или геврек със сусамсомкамзалѝя (тур.) вид нож с богато инкрустирана

дръжкастобо̀р (остар.) оградатарта̀р (гр.) дълбока бездна в подземния свят;

прен. адхо̀дба (остар.) ходенечега̀то (диал.) сякашчешѝри (тур.) потуричѝни ми се (диал.) струва ми сечо̀хени (от чоха, тур.) от сукно, сукнения̀мболче (остар.) малко вълнено килимче

Стихотворения„Хубава си, моя горо“

веч (остар.)вся̀когаш (диал.)

вечевсякога

забора̀ви (остар.) кому̀то на коготопоня̀когаш (остар.) понякога

забрави

НИКОЛАЙ ХАЙТОВДърво без корен

артъ̀к (тур.) в повече, в излишъкбàре (барем, перс.) понебѐлким (тур.) дано даваджѝшка (тур.) пуста, проклетаДевѐти тук се има предвид превратът на 9

септември 1944 г.джàнъм (перс.) душоджирòсвам (ит.) прехвърлям.изнамѝрат ме (остар.) намират ме, мислят ме за...илàч (разг.) лекарство, леккòмка (разг.) църковно причастие

106 107

кусу̀р (тур.) недостатък, грешка; остатък.мертѐк (тур.) тънка греда за строеж, обикновено

под керемидите на покривобòз (рус.) група превозни средства, с които се

прекарват храни, боеприпаси и др. за войската

рахатлъ̀к (тур.) спокойствие, охолство, блаженство, безгрижие

серт (тур.) тук неотстъпчивсурàт (тур.) тук лицетекезесѐто (ТКЗС) съкращение на Трудово

кооперативно земеделско стопанство – социалистическа форма на земеделска производствена кооперация, наложена със закон в българското село след 9 септември 1944 г.

уйдѝсвам (тур.) съответствам, прилягамхатъ̀р (тур.) желание, удоволствиеятàци (тур.) укриватели, съучастници,

помагачи на хора, извършващи конспиративна дейност

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИИстория славянобългарска

агаря̀нско (остар.)архиерѐи (гр.)

турско, мюсюлмансковисшите санове в Православната църква (епископ, митрополит)

багренѝца (остар.) царска мантия от скъп червен платбеглербѐг (бейлербей, тур.)

титла в Османската империя, из-ползвана първоначално за воена-чалник, а по-късно – за админис-тративен управител

Беч (остар.)бран (остар.)

Виенабитка

Брандибу̀р (непр., нем.)

Бранденбург

108 109

доклѐ (остар.)епа̀рхия (гр.)

докатоцърковна област, която се управля-ва от епископ или митрополит

жупа̀н (хърв.) управител на област у южните сла-вяни в миналото

ко̀ндика (гр.) летописна книга на църква или ма-настир

лѐхове (рус.)Маврубѝр (непр.)

поляциМавро Орбини, автор на книгата „Царството на славяните“

моска̀л (укр.-пол.)покорлѝв (остар.)

московецпокорен

скѝптър (гр.)хрисову̀л (гр.)

жезъл, символ на царската властзлатен орнамент, прикрепен към указите, издавани от византийските императори

ю̀род (стбълг.) неразумен, глупав човекПЕЙО ЯВОРОВСтихотворения

„Арменци“, „В часа на синята мъгла“, „Градушка“, „Две души“, „Две хубави очи“, „Заточеници“, „Маска“,

„Обичам те“

Oh quʼil est triste... (фр.)

О, колко е тъжен той...

tambourin (фр.) малък барабаналѐят (от ален – чер-вен)

червенеят (се)

Ато̀н полуостров в Северна Гърциябезрàдно (диал.) безрадостноби-ще (остар.) ще бъде, ще дойдебордèй (ит.) тук порутена, схлупена къща

110 111

вакха̀нка (митол.) жена, участничка в пиршества и ве-селия

веч (остар.) вечевеща̀телен (остар.) предсказващ, предричащ, проник-

новен (за поглед)гнет (остар.) жестоко потисканегòрестна тъжнаечмèни (остар.) ечемицизаклèтия си ход тук неизменния си ходза̀ник (остар.) залеззарѝца (умал.) искрицакàменът (непр.) камъкъткиво̀т (библ.) свещен сандък, съдържащ камен-

ните скрижали с Десетте Божи за-поведи

клет (остар.) злочест, нещастен, със зла съдбаклик (рус.) викмèдлено (рус.) бавномòлния (рус.) мълниямор (остар.) бедствие, от което загиват много

хоранавсъ̀де (диал.) навсякъдененачѐнат (остар.) незапочнат, ненакърненнерàд (остар.) нерадостеннеснòсна (рус.) непоносимаолта̀р (църк.) място в църква, където е престолът

за литургия; прен. жертвеникотлòмка отчупена част от нещо, къс, парчепридàвят (остар.) притискатраздвòя (диал.) раздвояване

сайвàнт (перс.-тур.) навес, пристроен към къщасвѝден (остар.) мил, обичан, скъпсѐтен (остар.) последенскрижа̀ли (библ.) каменните плочи с Десетте Божи

заповеди, дадени от Господ на Мойсей

сразѝтелно (остар.) поразяващосу̀тренник (остар.) сутрешен вятърсъдба̀ завѝдна силно желана съдба; съдба, за която

може да се завиждася̀вга (диал.) всякогату̀чна плодороднатъмномо̀дър (остар.) тъмносинчѐзна (остар.) изчезвам, губя сечу̀тен (остар.) прочут, известенчутòвно прочуто, именито, великощат (остар.) ще

112 113

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВСтихотворения

„Cis moll“, „Неразделни“, „Спи езерото“

Cis moll (муз.) до диез минорSo pocht das Schicksal an die Pforte. (нем.)

Така съдбата чука на вратата.

беззавѐтност (рус.) отдаденост, саможертвавѐтки (рус.) клонкивъзблену̀ван (остар.) мечтанвъзмòгнат тук въздигнат, възвишенгра̀нки (остар.) клонки, вейкида рòбщеш (остар.) да робувашдраголю̀бно (остар.) мило, обичливо, приятно

дългà (тур.) вълна̀каѝл (ар.-тур.) съгласен, склоненкръз (остар.) презлучѝ (остар.) лъчимѐнци (остар.) медни котлимѝлкав (остар.) умилителенмòрно уморенонавсъ̀де (остар.) навсякъдене спàзи тук не забелязаневня̀тен (рус.) неразбираемобòри (остар.) отпусна, склониосòбен дял тук особена съдбаотвъ̀ргнати (остар.) отхвърлени от общносттаотьѐк (остар.) отглас, ехопѝсано предопределено, неизбежноподьѐ (остар.) надигнаразва̀ла (остар.) разваляне рикàнье (рус.) ревсафъ̀рленото (непр.) захвърленотосевда̀ (тур.) любовхѝмън (непр.) химнхранѝтел (остар.) пазител

114 115

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВПоеми и стихотворения

„Изворът на Белоногата“, „Жестокостта ми се сломи“,„Песен, кога се сеят цветята“

вѐти (вехти, остар.) старикапѝя (тур.) вратакосѝчник (остар.) украса на косата; плетеница от са-

мите коси или от вълнени конци, украсена с монети и мъниста, която се спуска на гърба

ма̀ргарец (гр.) бисери, маргаритмъждѝ (остар.) свети слабо, приглушеноогѝче (диал.) агне, овне, млад овенозно̀бен (диал.) измръзнал

прилу̀ка (диал.) удобен случай разѝждат се (остар.) разотиват сесѐто (диал.) цялототлъка̀ (тлака, остар.) седянка с близки хора за безплатно

свършване на някаква работа, как-вито са се организирали в минало-то на село

ще блю̀кнеш (диал.) ще бликнешястъ̀к (тур.) възглавница

116 117

ХРИСТО БОТЕВСтихотворения и фейлетони

„Борба“, „До моето първо либе“, „Майце си“, „Моята молитва“, „На прощаване в 1868 г.“, „Политическа зима“,

„Пристанала“, „Хайдути“, „Странник“

арга̀тин (аргат, гр.) ратай, наемен земеделски работникармага̀н (тур.) подаръкбайря̀к (тур.) знамевехтга (диал.)

тук старкогато

гурбѐт (ар.-тур.) работа в чужбинагюбрѐ (тур.) животински торда си на̀йда (диал.) да си намерядвоѝца (диал.) двама

де (диал.) къдетодру̀жкини засѐвки народен обичай в четвъртък срещу

сватбата, при който се замесват об-редни хлябове

жѐлби (диал.) жалбиживенѝца (остар.) туберкулоза; неизлечима болестигля̀нка пу̀шка (остар.)

пушка с ударник игла, възпламеня-ващ капсулата на патрона

изѐдник (остар.)

изго̀ра (остар.)

омразен човек, който тормози и грабивъзлюбена, любима

каза̀ (ар.-тур.) околиякахъ̀р (ар.-тур.) скръб, тъгако̀ливо (гр.) варено жито за поменкра̀сти

лѝбе (диал.)напѝвка (остар.)

презрително, ругателно название на добитъклюбим, любиманаздравица

невръ̀стни малолетни, малкипатрахѝл (епитрахил, гр.)

свещеническа дреха

подѐвки (остар.) млади девойкиполу̀да (остар.) увлечение до лудостпрово̀ждам (остар.) изпращампроку̀да (остар.) изгнание, пропъжданепърчлѐ (от пръч – ко-зел, диал.)

малко козле

ръ̀да (остар.) са̀бля (рус.)

ридаесабя

сал (остар.) самосвинѐц (остар.) олово (куршум)серда̀ри (перс.-тур.) главатари

118 119

скот (остар.) животносо̀ба (унг.) пещ за отопление в стаята или са-

мата стая с такава пещстрѝка (диал.) стринкатюмбекѝя (перс.-тур.) тютюн за наргилеферма̀н (перс.-тур.) султанска писмена заповед, указхорту̀вам (остар.) говоряцанцу̀гер (цанцигер, диал.)

синигер; прен. безполезен човек

чѝзма (тур.) ботушщат (остар.) ще

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ„Братчетата на Гаврош“, „Зимни вечери“, „Приказка

за стълбата“

безхлѐбен (остар.) без пари за хлябвòпъл (остар.) болезнен вик, стонвсуѐ (остар.) напразногòрестни словà тъжни думидòземи (остар.) до земятаелектрѝчни глòбуси електрически улични лампизавчàс (остар.) веднагалòже (остар.) леглометлѝчина полско цвете с тъмносини цветовемизѐрия (лат.) бедност, немотия

120

плебѐй (лат.) тук потиснат, неравноправен, екс-плоатиран човек

пòмисли мислипроридàва проплакваразблу̀ден (остар.) развратенслю̀да полупрозрачен минералстару̀ха (рус.) старицахриплѝви дрезгави, пресипнали

Поколения българи са израсли с „Под игото“, „Немили-недраги“,

„Българи от старо време“ и „Чичовци“. Но езикът на XXI век все повече губи връзка

с остарелите, диалектните и чуждите думи в българската литературна класика.

Този речник ще ви преведе през непознатите думи. Те са над 2000 и са извадени от всички творби, включени в програмите по българска

литература от 6. до 12. клас.

А ако все пак откриете още някоя непозната дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов

и Захари Стоянов също не са знаели думи като „айфон“, „лаптоп“, „имейл“ или „хауспарти“.