РЕЧНИКПО НАУЧЕН

КОМУНИЗЪМ

Речникът по научен комунизъм се издава за първи път у

нас. Превод е от третото съветско издание, което е съще-

ствено доработено: усъвършенствуван е показалецът на тер-

мините, включени са нови статии, повечето от предишните

статии са значително обновени. Целта на всички тези из-

менения е да се отрази съвременното равнище на марксистко-

ленинската наука, да се обнови фактическият материал, да

се облекчи читателят.

Речникът е призван да освети основните въпроси на тео-

рията на научния комунизъм и практиката на изграждане

на социализма и комунизма. В него са представени наши-

роко въпросите на световното революционно движение и на

идеологическата борба.

Предназначен е за пропагандиста и слушатели от систе-

мата на партийната просвета, за преподаватели и сту-

денти от вузовете, за широк кръг читатели, интересуващи

се от проблемите на научния комунизъм.

Индекс I М

РЕЧНИК ПО НАУ Ч Е H

КОМУНИЗЪМПод редакцията

на акад. АЛЕКСЕЙ РУМЯНЦЕВ

Превел от руски език ИВАН ГРИГОРОВ

ПАРТИЗДАТ/СОФИЯ 1981

АВТОРИ НА РЕЧНИКА

В. АЛЕКСАНДРОВА. АМВРОСОВ

Е.АНУФРИЕВ

А. АРНОЛДОВ

Б. АРХИПОВВ. АРХИПОВАВ. АФАНАСИЕВ

|А. БАБАЙЦЕВ |

Л. балаховс 'каМ. БАСМАНОВ

А. БЕЛОВ

И. БЕРХИН

И. БЕСТУЖЕВ-ЛАДА

Л. БЛИНИКОВ

Е. БЛИНОВ

А. БОВИН

А. БУТЕНКО

А. ВЕБЕР

Р. ВИЛДАНОВ

С.ВИНОГРАДОВ

Г.ВОЛКОВ

ю. ВОЛКОВ

А. ВОЛОДИН

В. ГАВРИЛИН

А. ГАЛКИН

Р. ГАРКОВЕНКО

Ф. ГЕЛБ УХ

IL.ГЛЕЗЕРМАН1

ж. голотвин М. ГУБЕНКО

П. ГУРЕВИЧ

Т. ДЛУГАЧ

A. ЕФИМОВА Ю. ЖИЛИН

B. ЗАРУБИН

В. ЗУБАРЬОВ

В. ИВАНОВ М. ИГОЛКИН

Л. КАЛИНИЧЕВА

B. КАЛТАХЧЯНC. КАЛТАХЧЯН

Л. КАРАПЕТЯН

Ю. КЛИМОВЛ. КНЯЗЕВА

И. КОБЕЦ

Е. КОРЖЕВА В. КОРОБЕЙНИКОВ

Ю. КРАСИН

В. КУДРОВ В. КУЛИКОВ

М. КУНИНА

|А. КУПРИЯН I

Г. КУРБАТОВА

Н. ЛАПИН

В. ЛИ

А. ЛИСИЧЕ И КОВ

Н. МАРКОВ

3. МИРСКИ

И. МОРОЗОВА

|В. НИКИФОРОВ!

М. ПАВЛОВА

И. ПАНТИН

|П. ПАСТУХОВ I

Ф. ПЕТРЕНКО

Е. ПЛИМАКB. ПОГОРЕЛСКИ

Н. ПОЛЯКОВА

C. ПОПОВ

С. ПРОНИН

В. РАЗИНК. СЕЛЕЗНЬОВ

B. СЕМЬОНОВ М. СЕНИН

C. СМИРНОВ

в. смол ковЕ. ТАДЕВОСЯН

Е. ТИПИКИНА Б. ТОПОРНИН

И. ФАМИНСКИ

А. ФРЕНКИН

А. ФРИШ А. ХАРЧЕВ Г. ШАХНАЗАРОВ

М. ШМЕЛКОВ

А. ШУМИЛИН

НАУЧНЫЙ КОММУНИЗМ: СЛОВАРЬ

(Александров, В.. А. Амвросов, Е. Ануфриев и др.

Под ред. А. Румянцева. — 3-е изд. — М., Политиздат, 198 0.

© Политиздат, 1930.

© Иван Григоров, превод, 1931, с/о Jusautor, Sofia.

AАВАНТЮРИЗЪМ — вж. Революцио-нен авантюризъм.

АВТОМАТИЗАЦИЯ — (гръц. auto-mates — самодвижещ се) — екипи-рано на производството със съоръже-ния, приспособления и уреди, които освобождават човека от управляване на машините, спомагат за осъществя-ване па производствените процеси без непосредствено участие на човека, а само под негов контрол. За автома-тичната техника Маркс писа: «Щом работната машина извършва без чо-вешка помощ всички движения, необ-ходими за обработването на сурови материали, и се нуждае само от кон-трол от страна на работника, ние имаме автоматична система от маши-ни, която при това се поддава на непрекъснато усъвършепствуване в нейните детайли» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 392).

А. е съставна част и резултат от научно-техническата революция, тя довежда до дълбоки изменения в производителните сили, а чрез тях — в производствените отношения и ду-ховния живот на обществото. Тя позволява да бъде значително пови-шена технико-икономическата ефек-тивност на производството: много-кратно да се намали броят на работ-ниците, да се спестят суровини, да' се увеличи производителността на тру-да и се подобри качеството на про-дукцията. Тя създава благоприятни условия за внедряване на науката и научната организация на труда. Ма-совата /X. в производството започна от 30-те години на XX в., когато започна преоборудване на обикно-вените машини с програмни управ-ляващи устройства (копирни меха-нични устройства, електрически ус-тройства с употреба на перфокарти, фотоелементи и др.), и нарасна осо-бено през 50-те години въз основа

на конструиране и внедряване на специални автоматични машини с електронноизчислителни устройства. Основни предпоставки за А. са: 1)ви- сокото равнище на електрифика-цията, което дава възможност да се приложат сложни управляващи тех-нически средства, електронни уст-ройства; 2) механизирането на всич-ки операции от производствения цикъл; 3) научната разработка на процеса, включително и неговото математическо описание; 4) масовият, сериен характер на производството. А. се развива едновременно с меха-низацията. По-високо стъпало на А. е кибернетичната техника, която може по начало да работи с неогра-ничен брой програми. Автоматична-та техника всъщност е междинно стъ-пало между обикновените машини и кибернетичната техника.

Като могъщ фактор за по-ната-тъшно обобществяване на производ-ството А. изисква усъвършенствува- не на производствените отношения. Тя води до промени в структурата на икономиката (повишаване относи-телния дял на новите отрасли), в общественото разделение на труда (задълбочаване специализацията на производството) и в структурата на работническата класа (нарастване броя на квалифицираните работни-ци). В социалистическите страни А. укрепва обществената форма на соб-ственост, създава условия за раз-витие на социалистическите произ-водствени отношения. При капита-лизма тя засилва тенденцията към монополизация, диспропорционално- стта на стопанството и конфликт-ността на социалните процеси, изост-ря капиталистическите противоре-чия. Най-важната последица от А. — освобождаването на работниците — при капитализма довежда до значи-телно нарастване на безработицата.

6 Авторитет

В социалистическите страни А. из-исква планомерно преквалифициране на тружениците. Тя предопределя големи изменения в културно-тех-ническата подготовка на работни-ците. Работник-оператор, работник- настройчик на автоматични устрой-ства са нови професии, които въз-никнаха вследствие на А. А. оказва важно влияние върху политиката на партията за усъвършенствуване на образователната система и за изди-гане на културното равнище на на-рода.

Буржоазните и реформистки идео-лози изпадат често в крайност, когато разглеждат социалните проблеми на А. Едни рисуват страшни картини, като смятат, че човечеството се при-ближавало към ера на господство на роботи. Абсолютизирайки пороците на А. в капиталистическите страни, те песимистично я обявяват за «път към бедствия». Други проповядват технократични, апологетични възгле-ди, предричат повишаване на благо-състоянието па всички слоеве от на-селението в рамките на едно «авто-матизирано» капиталистическо об-щество. Десните социалисти в редица страни тълкуват извода на буржоаз-ните теоретици за «всеобща полез-ност» на А. в смисъл, че с помощта на нея капитализмът щял да «се трансформира» в социализъм от само себе си, без социална революция. В действителност А. засилва в капита-листическото общество материалните предпоставки за неговото револю-ционно преобразуване в социали-стическо. При социализма А. е важ-но средство за осъществяване на за-дачите във връзка с постепенното прерастване на социализма в кому-низъм. Тя е материална основа за преодоляване на съществените раз-личия между умствения и физиче-ския труд, за последователно преоб-разуване н? труда в комунистически труд-

АВТОРИТЕТ — (лат. auctoritas — власт, влияние, сила) — влияние на човек или институция, основано вър-ху участието в управлението или пък на особена осведоменост, знания или нравствена сила. Възникването на А. като специално обществено от-ношение е свързано с една особеност на обществената практика, обусло-вено от обстоятелството, че съвмест-ната дейност на хората се нуждае от определена организация, от ръко-водене. <. . .Комбинирана дейност — писа Енгелс — значи организация, а възможна ли е организация без ав-торитет?. . . От една страна, извес-тен, все едно по какъв начин делеги-ран авторитет, а, от друга страна, известно подчинение ни се налагат независимо от всякаква обществена организация заедно с материалните условия, при които се извършва производството и обръщението на продуктите» (Маркс, К. и Ф. Ен-гелс. Съч. Т. 18, с. 303—304)

В хода на историческото развитие А. мени формите си и сферата на приложение. В първобитното общест-во А. е произтичал непосредствено от интересите на трудовата дейност на хората. Тъй като тогава е нямало класи и държава, той е имал предим-но нравствен характер и се основа-вал върху действителните способ-ности на членовете на общината и тяхното реално оценяване. При раз-делянето на обществото на класи и появата на държавата А. става по-литическа категория и изразява вече не отношения, основани върху дове-рие в знанията и способностите на хората, а отношения на господство и подчинение, свързани с имотни и по-литически привилегии на отделни класи. Субект на А. вече не е опре-делен човек с личните му достойнст-ва, а парите и политическата власт. През средните векове А. се освещава от религията и от представата за божествения характер на властта. При капитализма А. е проява на

7 Анархизъм A

властта на капитала, а понякога ce гради върху демагогия, митотвор- чество и измама. За А. биват нерядко признавани хора, известни със своята бездарност. В труда си «Осемнаде-сети брюмер на Луи Бонапарт» Маркс писа, че Франция се е под-чинила на авторитета на един ин-дивид без авторитет» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 8, с. 201).

С напредъка на работническото движение се ражда ново разбиране за А., което добива развита форма в социалистическото общество. При со-циализма А. е следствие от съзнател-ното отношение към работата и реал-ните достойнства на човека или со-циалната институция. За социали-стическото общество е задължително спазването на дисциплината, под-чиняваното на А. на ръководителя, организатора на производството. С истински А. се ползва оня ръково-дител, чиито официални пълномощия за власт (формален А.) се допълват с неговия висок личен статус в колек-тива (личен А.). А. в колектива може да има не само ръководителят, но и негов редови член — лидер, който най-пълно изразява позициите, цен-ностните ориентации и нормите за поведение, приети в даден колектив. Тъй като при социализма е необхо-дим най-строг контрол върху тру-да и потребление, упражняван от държавата, все още се запазват политическите функции на А. Дреб- нобуржоазният индивидуализъм, кой-то се опълчва срещу всеки А. и всякаква държава под знамето за еманципиране на личността, винаги е бил враждебен спрямо марксизма. Маркс, Енгелс и Ленин решително се обявяваха против анархизма с при-същото му отричане на държавната власт, като разкриваха вредата от него за работническото движение. Те подчертаваха, че революционното движение, борбата за построяване на социализма и комунизма се нуждаят от комунистическа партия, от ръко-

водена от работническа класа дър-жава, от А. на ръководителите и со-циалните институции.

При постепенното преминаване на социалистическото общество към ко-мунистическо функциите на А. ще търпят определени изменения, които са свързани преди всичко с промя-ната на характера на производст- ството и съдържанието на труда. Щом изчезнат класите и трудът се превърне в първа потребност за чо-века, ще отмре и държавата, а сле-дователно и политическата функция на А. Тъй като обаче ще се запази комбинираната дейност, която налага организация, тъй като човешките знания никога няма да бъдат достоя-ние само на един човек и ще същест-вуват специалисти в определена об-ласт, взаимоотношенията между хо-рата ще включват и отношенията на А. в дадена област на човешка дей-ност.

АКТИВНОСТ — вж. Социална ак-тивност.

АНАРХИЗЪМ — (гръц. anarchia — безначалие, безвластие) — социал-но-политическо течение, чийто ос-новен принцип е отричане на държа-вата, на политическата власт изоб-що, разглеждана изключително като орган за насилие. Характерни черти иа съвременния А. са отказ от поли-тическа борба на почвата на буржоаз-ната демокрация и отричане на необ-ходимостта от диктатура на про-летариата. «. . . Анархизмът — пи-са Ленин — е отричане необходи-мостта от държава и от държавна власт в епохата на прехода от гос-подството на буржоазията към гос-подството на пролетариата» (Съч. Т. 24, с. 31).

А. е възникнал като своеобразно отражение — от гледище на дребно- буржоазните обществени слоеве и близката им по дух интелигенция — на прекомерното нарастване, особено

8 Анархизъм

след буржоазните революции от XVII—XVIII в., на ролята на дър-жавното начало в обществения жи-вот, на растежа на различните сред-ства за политическо, правно, морал-но и друго потискане на трудещите се от икономически господствуващата управляваща буржоазна класа и като протест против засилването на политическото насилие. Като раз-крива формалния характер на ра-венството при капитализма и кри-тикува буржоазната демокрация и буржоазната държава преди всичко за тенденцията към авторитаризъм, който води до смазване на личността, А. се приближава по тоя начин до утопичния социализъм. Обаче като форма на социален утопизъм той е довеждал идеята за бездържавен начин на живот до абсурд, до отри-чане на всякакви преходни форми от обществото на буржоазното потис-ничество към строя на истинската свобода на човека.

Ленин виждаше принципната раз-лика между възгледите на марксисти и анархисти преди всичко в това, че «първите, като си поставят за цел пълното унищожение на държава-та, признават тая цел за осъществи-ма едва след унищожението на кла-сите от социалистическата револю-ция, като резултат от установяване-то на социализма, конто води към отмиране на държавата; вторите искат пълното унищожение на дър-жавата още днес-утре, не разби-райки условията, които правят осъ-ществимо това унищожение» (Съч. Т. 25, с. 514—515). Затова, като на-стояват за разрушаване на държав-ната машина, анархистите си пред-ставят съвсем неясно с какво ще я замени пролетариатът и как ще из-ползва той революционната власт; те отричат използването на държав-ната власт от революционния про-летариат, необходимостта от подго-твяне на пролетариата за револю-

ция чрез използване на съвременната държава. (Вж. пак там).

В теоретично отношение А. е ек-лектичен. Различните му представи-тели са се опитвали да се опрат върху отделни положения на Хегел, върху едни или други позитивистични уче-ния и дори върху марксизма. Ня-кои идеолози на А. са се отнасяли към теорията пренебрежително, а понякога и нихилистично.

Извънредно открито идеите на А. са били формулирани от нем-ския дребнобуржоазен радикал от 40-те години на XIX в. Щирнер («Единственият и неговата собст-веност»). Щирнер с смятал, че стро-ят на свободата може да се осъщест-ви само като строй, основан върху егоизма, тъй като обществото и лич-ността са в непримиримо противо-речие. От тези индивидуалистични позиции Щирнер отрича и държа-вата, и борбата за социалистичес-ко преобразуване на обществото.

Приблизително по същото време идеите на А. се проповядват от фран-цузина Прудон («Що е собственост», «Общата идея на революцията от XIX в.» и Др.). Както и Щирнер, Прудон се нахвърля не само върху всякаква държава като оръдие за класово потискане, по и върху со-циалистическите учения, които приз-нават ролята и значението на цен-трализацията при изграждане на новото общество. За разлика от Щирнер Прудон разглежда бъде-щото общество не като общежитие от «единствени», от егоисти, а като общество за размяна на услуги, на споразумяване между дребните соб-ственици. Оттук идва особената фор-ма на Прудоновия дребнобуржоа-зен утопизъм — тъй нареченият мютюелизъм, т. е. система на взаим-ност. Този «синтез на общността и собствеността» е само идеализирана представа иа дребния буржоа за равна у всички собственост и спра-

9 Антикомунизъм A

всдлива размяна на продуктите от труда на частните собственици.

През 60-те години на XIX в. идеите на А. биват по-нататък раз-работени от Бакунин — руски ре-волюционер, действувал главно на западноевропейската политическа арена. Маркс и Енгелс подложиха на рязка критика бакунизма и А. изобщо.«Б[акунин] — писа Енгелс — си има особена теория, един мнш- маш от прудонизъм и комунизъм, при което най-важното е преди всич-ко туй, че той вижда главното зло, което трябва да бъде отстранено, не в капитала, т. е. във възникналата в резултат на общественото разви-тие противоположност между ка-питалисти и наемни работници, а в държавата » (Маркс, К. и Ф. Ен-гелс. Съч. Т. 33, с. 332). Дейността на Бакунин и на неговите последо-ватели разкри несъстоятелността на А. като идеология на социалното движение. На думи — проповядва-не на пълна анархия, на развихряне на народната стихия, отричане на необходимостта от организиране па революционерите в политическата партия; на дело — създаване на собствена партия, ръководенето й от определен център, диктаторство. По такъв начин А. се превръща в ан-тидемократичен авторитаризъм и дори във «великолепен образец на казармен комунизъм» (Маркс К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 18, с. 414).

В началото на XX в. в Западна Европа широко се разпространява анархосиндикализмът, който отрича ръководната роля на политическата партия в работническото движение и придава самостойно значение при •рганнзираието и освобождаването на пролетариата не на политичес-ката борба, а на дейността па про-фесионалните съюзи.

В руското освободително дви-жение идеите на А. нямаха значител-но разпространение, макар че му нанесоха определени щети; като ця-

ло народничеството (вж. Народни-чески социализъм), както писа Ленин, не успя да се разграничи от А. Из-вестно възраждане на идеите на А. имаше през Октомврийската рево-люция и гражданската война; през гражданската война А. в Русия се изроди в контрареволюционно те-чение.

Борбата срещу А., който е често пъти «своеобразно наказание зара-ди опортюнистическите грехове на работническото движение» (Ленин, В. И. Съч. Т. 31, с. 17), и днес е необходима страна в дейността па комунистическите и работническите партии. Опитът от съвременната класова борба свидетелствува, че дейността на анархнетките групи, които се опират върху неотроц- кистки и маоистки авантюристич-ни положения, може да нанесе го-ляма вреда на организираното ра-ботническо и демократично движе^ ние. Левичарските искания и акции на съвременните анархисти, конто не спират пред клевети против комунис-тическите партии, обективно имат провокационна роля, дават въз-можност на управляващите режими да обвинят цялото масово движение за социален прогрес в екстремизъм и да насочват срещу него репресив-ните средства.

АНТИКОМУНИЗЪМ — воннетвува- ща идеология на империализма, коя-то изразява интересите на моно-полистичния капитал в борбата сре-щу социализма, демокрацията и про-греса, срещу международното ра-ботническо и комунистическо дви-жение (вж. Международно комуни-стическо движение), срещу народи-те, конто отстояват своето нацио-нално освобождение.

Като реакция на буржоазията и феодалната аристокрация срещу съз-даването на пролетарска класова идеология А. е възникнал още пре-ди да е успяла да се формира науч-

«10 Антикомунизъм

-ната теория на социализма и кому-низма. В средата на миналия век, когато Маркс и Енгелс създаваха «Манифест на Комунистическата пар-тия», комунизмът е бил вече прес-ледван от «папата и царя, Метерних и Гизо, френските радикали и гер-манските полицаи» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 4, с. 423).

-По-късно, наред с нарастването на работническото движение и раз-пространението на теорията на науч-ния социализъм, се увеличава и от-носителният дчл на А. в буржоаз-ната идеология. Най-сетне с обра-зуването на световната социалис-тическа система и нарастването на авторитета и влиянието на социа-лизма и социалистическите идеи в целия свят А. стана идейна основа на политиката на империалистичес-ката реакция. При условията на борба между двете системи той се

.превърна в официална идеология на империалистическите държави. Днес А. се проявява в политическите действия на империалистическата реакция, в нейните икономически усилия и в широкото организиране на идеологическа борба. С помощта на А. се подклажда шовинизъм,

>оправдава се милитаризирането на икономиката и напреварата във въо-ръжаването, възхваляват се воен-ните съюзи, «доказва се» необходи-мост от военни бази на чужди те-ритории, под предлог за «защита от комунизма» биват заробвани ико-номически по-слаби страни.

Определяща черта на А. е стре-межът за дискредитиране на научната теория за общественото развитие — марксизмът-ленинизмът. При то-ва пропагандаторите и идеолози-те на А. нерядко «събират» без-принципно всичко, което може да бъде използвано в борбата с кому-низма. Те се опитват да «докажат», че марксизмът-ленинизмът е «ос-тарял» и изводите му относно перс-

пективите за развитие на капита-

лизма не отговарят на действител-ността, понеже капитализмът «се трансформирал» в някакво ново об-щество. Те твърдят за «демократи-чен обновен капитализъм» и «об-щество на всеобщо благоденствие», развиват теории за «средната кла-са» за «революцията на менадже- рите» и др., за да се замажат социал-ните антагоиизми на съвременния капитализъм.

Промяната в съотношението на силите между двете социални сис-теми на международна арена наме-ри отражение както в теориите, така и в тактиката на А. Фронтални-те атаки все по-често се заменят с идеологически диверсии, целещи да бъдат идейно разоръжени силите на социализма и подкопана способ-ността му за борба с буржоазната идеология. Тази тактика намери из-раз в теориите за «конвергенция», «единно индустриално» и «постин- дустрнално общество», според кои-то социализмът и капитализмът би-ли само различни пътища към едно и също общество, в което ще се слеят.

А. е идеология, крайно реакцион-на и дълбоко чужда на интересите на трудещите се по съдържание и по метод. Обаче под нейно влияние се намират още много хора, особено в империалистическите държави, където за пропагандиране идеите на А. са включени всички средства за масова информация.

Главна роля в А. имат не теории-те, а по-скоро пропагандните щам-пи за дискредитиране на основните положения на марксисткото учение и социалистическата практика. При това антикомунистическите щампи се разработват с оглед на «консуматора»: интелигент, работ-ник, дребен буржоа, духовник и т. н. Въпреки разнообразието в подхода и направленията основа на всички антикомунистически пос-троения са лъжите на комунисти-

Il Атеистично възпитание A

чески «империализъм»» за «агресии* «ост» на комунизма» за това» че той си поставя за цел «да завоюва целия свят» (като резултат от «зла воля» и «интриги» на комунисти* те се представя обективно неизбеж- «ото сменяне на обществено-ико-номическите формации); клеветни-ческото твърдение, че верую на ко-мунистите било насилието, че те били «заклети врагове на демокра-цията», че не искали и не могли да осигурят човешко достойнство и сво-бода за личността в страните, къ- дето идват на власт; всевъзможните измишльотини по повод атеизма на «омуннетите, абсурдните врели-не- кипелн за «гонения» на вярващите в социалистическите страни» които имат за цел да настроят срещу кому-нистите религиозните трудещите се.

Съвременният А. бива открит и замаскиран. Откритият А. се ба-зира върху изостаналостта и пред-разсъдъците на масите, използва за целите си невежеството, расизма, -шовинизма и религиозния фанати-зъм. Замаскираният А. крие своята реакционна същност под булото на науката и съсредоточава усилията си не само за «оборване» на марк-сизма, но и за извращаване на не-говото революционно съдържание. Той се опитва да спекулира със стре-межа към национална независимост, демокрация» свобода на съвестта н т. н.

Основен метод на А. е фалшифи-цирането на марксистката теория, използването иа обективните труд-ности при формирането на новия строй, на нерешените проблеми в теорията и практиката на социали-стическото и комунистическото строителство и на грешки на кому-нистическите партии.

Една от разновидностите на А. е антисъветизмът, на който буржоаз-ните идеолози придават напоследък все по-голямо значение. Това е следствие от по-нататъшното от-

слабване на идейните позиции на империализма и антикомунистиче-ската пропаганда. Освен това анти-съветизмът е и нов тактически по-хват, който цели да внесе разкол между СССР и социалистическите страни, в редовете на международното комунистическо движение и да от-слаби влиянието на социалистиче-ската система върху развиващите се страни.

Борбата с А. изисква от комунис-тическите партии ясно разработена тактика, която да прави разлика между организирания А. в полза на империализма и предразсъдъцн- ти на заблудените хора. Сред заб-лудените хора комунистите про-веждат широка разяснителна рабо-та, като се стремят към единство в борбата за мир, против всевластие-то на монополите. Това единство е необходимо и възможно, защото бор-бата с А. е дело не само на комунис-тите. До нея стигат всички, конто честно и последователно защища-ват демокрацията, националната сво-бода и мира. Критиката иа идеоло-гията на А. предполага не само ра-зобличаване на различните буржоаз-ни схващания, но и по-нататъшно творческо развиване на марксистко- ленинската теория, дълбоко раз-работване на проблемите, поставя-ни от изграждането на социализма и комунизма и цялото съвременно обществено развитие (вж. също «Деи- деологизация*, ^Качество на живо-та*, * Конвергенция*, ^Постинду- стриално общество*, ^Човешки от-ношения*).

АТЕИСТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ — (френ. athéisme — безбожие) — целенасоченото въздействие върху хората за формиране на научно- материалистически светоглед и пре-одоляване иа религиозните пред-разсъдъци. Като съставна част от комунистическото възпитание на ма-сите А. в. играе важна роля при

12 Атеистично възпитание

възпитаването на новия човек, въо-ръжен с прогресивната марксистко- ленинска идеология, освободен от отживелиците от миналото и със здрави атеистични убеждения.

При социализма са подкопани най-дълбоките, социалните корени на религията, породени от класово- антагонистичния строй и различни-те форми за социално и национално потискане. Създават се обективни условия за преодоляване на рели-гията. Обаче това не означава, че преодоляването на религиозните предразсъдъци става стихийно, от само себе си. Въпросът е, че рели-гиозните предразсъдъци се отлича-ват с голяма жизненост. Те се под-клаждат от традицията, поддържат ги църковните организации и секти, определена роля при запазването им играе и ниското културно равни-ще на част от населението. Затова наред със социално-икономически-те преобразования важен фактор за преодоляване на религията става активната, целенасочена възпита-телната работа. Маркс писа: «. . . религията ще изчезва в същата сте-пен, в която се развива социализмът. Нейното изчезване трябва да на-стъпи в резултат от общественото развитие, в което голяма роля се пада па възпитанието» (К. Маркс, Ф. Энгельс. В. И. Ленин о религии. М., 1975, с. 20).

В СССР А. в. се разгърна още през първите години па съветската власт, по време на отделянето на църквата от държавата и на училището от църквата, на нарастването на кул-турното равнище на трудещите се. Ръководейки се от Лениновите ука-зания относно пътищата за преодо-ляване па религиозните предраз-съдъци и относно съдържанието и формите на научно-атеистичната про-паганда в условията на диктатура-та па пролетариата, партията из-дигна конкретна програма за идей-на борба с религията. Важни пар-

тийни решения по въпросите на научно-атеистичната пропаганда, развитието на масово атеистично движение, широката пропаганда на атеизма от издателства, списания и вестници и други средства за ма-сова информация и пропаганда спо-могнаха за отдръпване на огромна част от населението от религията. Формирането на научно-материа-листически светоглед у съветските хора, както се подчертаваше на XXIV конгрес на КПСС, е сърцеви-на на идейновъзпитателната ра-бота на партията. В СССР се създаде широка система за А. в., която е важна съставна част от идеологи-ческата работа. Тя предполага об-хващане на всички групи от насе-лението с оглед различните им кул-турни и демографски характерис-тики. Една от най-важните задачи на А. в. е въвличане на вярващите и колебаещите се в активна произ-водствена, политическа, обществе-на и културна дейност. Всекиднев-ното участие в живота па трудовия колектив довежда човека до осъзна-ване мястото му в обществото, до утвърждаване принципите на ко- лективизма и нормите на комунис-тическия морал в съзнанието на хората. Възпитателната работа се върши не само в трудовите колек-тиви, но и по местоживеене, като об-хваща тук преди всичко онази част от населението, която не е заета в производството (пенсионери и до-макини). А. в. изисква най-разнооб-разни форми и методи за въздей-ствие върху хората. Това са масови-те форми за разпространяване на атеистични знания (лекции, бесе-ди, вечери на въпросите и отгово-рите и тематични вечери), индиви-дуалната работа с вярващите, из-ползването на средствата за масо-ва информация и пропаганда (ки-ното, радиото, телевизията и печа-та), както и културно-просветните учреждения (дворците на култура-

13 Бит при социализма и комунизма Б

та, клубовете, библиотеките и къ-товете за нагледна агитация). Ле-нин подчертаваше, че е необходимо да се даде на масите «най-разнооб-разен атеистично-пропаганден ма-териал, да се запознават с факти от най-различнн области на живота, да се пристъпи към тях и от една, и от друга страна, за да се заинтере-суват, да се пробудят от религиоз-ния сън, да се разтърсят от най- различни страни, по най-различнн на-чини и т. н. » (Съч. Т. 33, с. 224). В А. в. покрай критиката на рели-гиозната идеология и наред с про-пагандирането на научно-материа-листическия светоглед се използ-ват различни средства за емоцио-нално-психично влияние върху хо-рата. Към тях спадат преди всичко формирането и внедряването в би-та на нови граждански ритуали, които спомагат за изместване на религиозните празници и обреди, задоволяват нравствено-психичните и естетическите нужди на човека и утвърждават комунистическите идеа-ли. През последните години полу-чиха широко разпространение кон-кретните социологически изследва-ния, които помагат пе само да се

добие представа за равнището, ха-рактера и степента на религиоз- ността и нейните прояви сред раз-личните групи от населението, но и да се разкрият тенденциите, ди-намиката и закономерностите при отърсването на хората от влиянието на религията, за да се изработват най-действени при дадени кон-кретни условия форми и методи за А. в. Действеността му зависи от неговата последователност, си-стемност, целеустрсменост и на- стъпателност, от съчетаването му с други форми за възпитателна ра-бота и диференциран подход към различните групи от населението. Именно комплексният подход към А. в. определя неговата ефективност. При това негова цел е не само кри-тика на религиозната идеология и религиозните вярвания, но и ут-върждаване на научно-материа-листическите възгледи и представи, на нормите на комунистическата нравственост. Това обуславя необ-ходимостта да се използват всички постижения на съвременната нау-ка в А. в., неразривната му връзка с практиката на комунистическото строителство.

ББИТ ПРИ СОЦИАЛИЗМА И КО-МУНИЗМА — е сферата на не-производствена дейност на хора-та за задоволяване на текущите им материални и духовни потребности. Той е свързан с поддържането на до-макинството, семейните отношения, организирането на свободното вре-ме и с различните форми за всеки-дневен културен живот. За битовата сфера е характерно формирането на обичаи, обреди, традиции, навици

и норми за съвместен живот. В би-товата дейност на хората се проявя-ват особености на начина на живот в обществото, върху нея се отразяват социално-икономическите отноше-ния. В класово-антагонистичното об-щество господството на частната соб-ственост определя в края на краи-щата различните начини на живот на противоположните класи, от кое-то произтичат неравноправното по-ложение на жената в семейството и

14 Бит при социализма и комунизма

Б., противоположността между гра-да и селото, която също така се от-разява върху разликата в битовите условия на хората.

Социалистическият Б. се форми-ра в резултат от коренни социално- икономически и културни преобра-зования, от внедряване на принци-пите на колективизма, на отноше-нията на социално и национално равенство. За социализма са харак-терни постепенното изравняване на битовите условия па различните со-циални групи, сближаване на на-чините на живот на работниците на умствения и физическия труд, на градското и селското население. Вър-ху особеностите на Б. при социализ-ма се отразява постоянното нараст-ване на материалното и културното равнище на трудещите си. Социа-листическото общество води целе-насочена политика за задоволяване най-важните потребности на хо-рата в бита чрез разгръщане на жилищното н културно-битовото строителство, подобряване систе-мата на здравеопазване, организи-ране на търговията и обществе-ното хранене, чрез разширяване и усъвършенствуване на услугите. Го-ляма е ролята на нарастването на обществените фондове за потребле-ние.

Една от важните насоки за преоб-разуване на Б. прн социализма е нарастването на ролята на държав-ните учреждения и обществените организации при възпитаването на децата. Това не само спомага за по-добряване възпитанието на подраст-ващото поколение, но и позволява на жените майки да участвуват ак-тивно в производството и обществе-ния живот, което е важно условие за равенството им с мъжете във всич-ки сфери на обществено-политиче-ския живот] и в семейството. Неиз-бежността на прехода към общест-вено възпитание бе единодушно от-белязана от основоположниците на

марксизма, които подчертаваха, че при комунизма «грижата за децата и тяхното възпитание ще станат об-ществена работа» (Маркс, К. и Ф Енгелс. Съч. Т. 21, с. 79). Разбира се, обществените форми за възпита-ване на децата и полагане на грижи за тях, които трябва да облекчат труда на родителите, не намаляват тяхната отговорност за възпита-нието на подрастващото поколение.

Голяма роля в развитието на Б. играе преустройството на домакин-ството. В резултат от исторически създаденото разделение на труда в семейството главната му тежест па-да върху жените, което води или към изключването им от общественото производство, или до голямо пре-товарване, предизвикано от рабо-тата им и в производството, и в до-макинството. Ленин писа: «Истин-ското освобождение на жената. . . ще започне само там и тогава, къ- дето и когато се започне масова бор-ба, , . против това дребно домашно стопанство, или по-вярно, неговото масово преустройство в едро со-циалистическо стопанство» (Съч.^Т. 29, с. 424). В движението на об-ществото към комунизма дейността в домакинството се механизира все повече, а ръчният труд бива заменян с различни видове обществено об. служване.

В резултат от планомерното сък-ращаване на работния ден и на вре-мето за грижи за децата и поддър-жане на домакинството се увели-чава свободното време. Членовете на социалистическото общество по-свещават все по-голяма част от сво-бодното си време на самообразо-ванието, обществената дейност, твор-ческия труд, на изкуството, спорта и др. «Съгласно комунистическия идеал «свободното развитие на все-ки е условие за свободното разви-тие на всички» държавата си поста-вя за цел да разширява реалните възможности за прилагане на твор-

15 Борба за мир В

чсскитс сили, способности и дарби на гражданите, за всестранно разви-тие на личността» (Конституция на СССР, чл. 20). Увеличаването на броя на театрите и кината, на клу-бовете, библиотеките, концертните за-ли н спортните съоръжения довеж-да до промени в Б. на хората, до възпитаване у тях на високи кул-турни изисквания и развиване на естетическите вкусове. Развитието на здрави форми на свободно време има за цел да изтласка нерационал-ните, неразумните форми за изпол-зване на свободното време като пиян-ството.

В социалистическия Б. се проя-вява тенденцията към повишаване обществената активност на населе-нието (вж. Социална активност). Тук тя се проявява чрез нараства-не на самодейните организации на населението. Те се явяват в ролята на инициатори на редица колек-тивни мероприятия за благоустро-яване (озеленяване на дворовете и др.) и на организатори на свободно-то време на хората, участвуват в опазване на обществения ред и др. Промените в обществения живот, включително и в Б., довеждат до съответни промени във формите и принципите на разселване на хо-рата. Това се проявява например в създаване на микрорайони в гра-довете, които са комплекси от жилищ-ни сгради и културно-битови уч-реждения, в преустройство на сел-ските населени места по подобие на градовете и организиране на разви-та система от учреждения в тях, които обслужват културно-битовите потребности на гражданите.

Усъвършенствуването на социа-листическия Б. подготвя условията за преустройство на живота на хо-рата на комунистически начала. В комунистическия Б. ще достигнат високо равнище обществените фор-ми за задоволяване на битовите нуж-ди на хората, ще се утвърдят напъл-

но колективистичните принципи във взаимоотношенията помежду им н ще изчезват отживелиците на ста-рия Б. (остатъците от фактическото неравенство между мъжа и жената при поддържането на домакинство-то, нерационалните форми за пре-карване на свободното време и др. т.). При това комунизмът не озна-чава нивелиране на хората, вклю-чително и в Б. Комунистическият Б. е сфера за задоволяване на мно-жество важни потребности на все-странно, хармонично развитата лич-ност (вж. също Социалистически на-чин на живот и Семейство при со-циализма и комунизма).

БОРБА ЗА МИР — най-разпро- страненото демократично движение в наше време, което обединява всич-ки хора против надпреварата във въоръжаването и опасността от тер-моядрена война, застрашаващи пос-тиженията на цивилизацията и кул-турата. Съвременното движение на борците за мир възникна след Вто-рата световна война като отговор на появилата се във връзка с образу-ването на агресивния блок НАТО (1949 година) заплаха от нова све-товна война.

От първия Световен конгрес на мира (20—25. IV. 1949 г. в Париж и Прага) насам организираното дви-жение на привържениците на мира измина славен път и се превърна в реална сила, в стабилизиращ фак-тор на световната политика. Б. м. обединява хора с най-различни въз-гледи и убеждения, които членуват в националните организации във всички континенти и координират дейността си чрез представител-ство в Световния съвет на мира. В Президиума на ССМ влизат общест-вени дейци н членове на ръковод-ството на различни политически пар-тии — социалисти, лейбъристи, со-циалдемократи, комунисти, либера-ли, хрнстияидемократн и национал-

16 Борба за мир

демократи. Bi състава на ССМ вли-зат и представители на различии църкви, дейци на науката и култу-рата. По състав, характер и методи на дейност движението на привър-жениците на мира не може да бъде и не е «инструмент» на някоя дър-жава или политическа партия. То е единствено по рода си обединение на всички хора с добра воля от на-шата планета.

Цел на движението е предотвра-тяване на една трета световна вой-на, отпор срещу агресорите, заз-дравяване на разведряването» всеоб-що и пълно разоръжаване и утвър-ждаване на принципите за мирно съвместно съществуване в между-народните отношения, записани в Заключителния акт на съвещанието в Хелзинки (1975 г.). Б. м. е недели-ма сега от борбата за демокрация, национална независимост н социа-лизъм. Тя предполага борба против фашизма и расизма.» за социална справедливост и прогрес па всички народи. На света е необходим само демократичен свят, където са гаран-тирани националното достойнство и сигурността на всички държави, правото на народите сами да избират формата на социалното устройство. Ето защо решаването на въпросите за войната и мира, което засяга съд-бините на цели народи и държави, стана един от главните водоразде- ли между силите на прогреса и реак-цията, Тук се сблъскват най-разио- роднн социално-класови сили, гру-пировки и коалиции от държави, което придава особено, все по-на- растващо значение на движението на привържениците на мира, обединя-ващо усилията на венчкн хора с добра воля.

С появата на съвременните сред-ства за масово унищожение (атом-ното н термоядреното оръжие) опас-ността от война се осъзнава от най- широки маси. Обаче само по себе си това осъзнаване не може да премахне

войната като социално явление. Не гарантира срещу война и тъй нар. «равновесие на страха», равнове-сието на силите, за което пишат някои буржоазни идеолози. В раз-деления на класи свят са утопични и предложенията на либерално мислещите учени за създаване па някакво световно правителство за поддържане на международния ред. Опитът от историята учи: мирът не идва от само себе си, за него трябва да се борим. Такъв е изводът на др. Л. Брежнев — виден политичес-ки деец на нашето време, удостоен с високото звание «Лауреат на Ме-ждународната Ленинска награда «За укрепване на мира между народите»» за неговия личен принос в това бла-городно дело.

С възникването и развитието на социалистическото общество, което унищожава частната собственост, кон-куренцията и антагонизмите, е свър-зано създаването на предпоставки за изключване на войната от общест-вения живот, за отричане на войната като форма на социален конфликт. В Конституцията на СССР например се казва, че СССР води мирна поли-тика, насочена към «предотвратя-ване на агресивните войни и пости-гане на всеобщо и пълно разоръжа-ване» (чл. 28).

Конкретна програма на Б. м. и международно сътрудничество, която получи признание от всички напредничави сили, беше разра-ботена от XXIV и допълнена от XXV конгрес на КПСС. Тя предпо-лага решаване на следните задачи: политическо уреждане на военните конфликти, незабавен, твърд отпор срещу всякакви актове на агресия и международен произвол, отказ от употребата на сила или от заплаха-та за нейната употреба; създаване на система за колективна сигурност въз основа на исторически оформе-ните граници; сключване на дого-вори, които забраняват ядреното,

Ï7 Борба между двете социални системи Б

химическото и бактериологичното оръжие, и разработването на нови системи на оръжие за масово уни-щожение; активизиране на борбата за прекратяване на надпреварата във въоръжаването; съкращаване на военните разходи; разработване на мерки за намаляване на вероятност-та от случайно възникване на войни; ликвидиране на остатъците от ко-лониализма; бойкот спрямо проя-вите на расизъм и апартейд; разши-ряване па международното сътруд-ничество.Решаването на тези задачи е не-

мислимо без активизиране на всич-ки миролюбиви сили. Мощният по-дем на движението на тези сили е свързан с положителните промени, които настъпват в света през пос-ледните години. На страната на движението е нарастващият потен-циал на страните от социалистичес-ката общност. Успехите на движе-нието са налице: в международните отношения понастоящем се утвърж-дават принципите за мирпо съвмест-но съществуване, постигнати са ус-пехи в разведряването. По такъв на-чин биват реализирани възможнос-тите, които се откриват във връзка с изменението в съотношението на силите в света в полза па демокра-цията и социалния прогрес. Сви-детелство за това е наличието на повече от 20 договори и конвенции, които съществено оздравиха меж-дународния климат и ограничиха надпреварата във въоръжаването. Водят се преговори за съкращаване на въоръженията и въоръжените си-ли в Централна Европа, за забрана на химическото оръжие и подзем-ните ядрени опити. Успешно преми-на специалната сесия на ООН за разоръжаване (май 1978 г), на която СССР предложи цяла програма за постепенно решаване на този насъ-щен генерален проблем в борбата за траен мир.Разнообразни са формите за орга-

низиране и методите за дейност па борците за мир. Това са Световният съвет на мира и многобройните му национални комитети, фондът за мир, попълван с доброволни вноски па лица н организации, асамблеи-те на борците за мир на регионална основа, бойките политически ма-нифестации на борците за мир и пи- кетирапето на посолствата па стра- пите-агрссори, изпращането на пе-тиции, протести и искания до пар-ламентите и правителствата, фести-валите на младежта за мир и Пъгуош- кото движение па учените и т. н. Разширява се социалната база на самото движение. Против войната се обявяват сега пай-различпи слое-ве на трудещите се. Силите па разу-ма и реализма си пробиват път и сред част от бизнесмените и държав-ниците в капиталистическите стра-ни. Формирането па социално-по-литическа база на масовото движение за защита на мира се нуждае от актив-ни, целенасочени действия. В бор-бата против опасността от война не бива да има никакви илюзии и са- моуспокояване. В редица капиталис-тически страни се активизират ул- трареакциоиннте сили, раздухват се антнсъвстски и антикомунисти-чески кампании. Рязко противодей-ствие срещу разведряването и външ-ната политика на страните от со-циалистическата общност оказват ки-тайските ръководители. «Процесът на разведряване, процесът па ук-репване на мира — казваше Л. Бреж-нев — е непрекъснат процес, който налага постоянно движение напред. Да спрем по този път би значило да поставим под заплаха и онова, което е вече постигнато.» А това ще рече, че ни предстои трудна и сложна бор-ба и преди всичко борба за прекра-тяване на надпреварата във въоръ-жаването.

БОРБА МЕЖДУ ДВЕТЕ СОЦИАЛ-НИ СИСТЕМИ — класова борба меж-

2 Речник по научен комунизъм

18 Борба между двете социални системи

ду двете противоположни социални системи: социалистическата и ка-питалистическата, изява на основ-ното противоречие на съвременната епоха. В основата п са противопо-ложността между обществената и частната собственост върху средства-та за производство и произтичащите оттук коренни различия в органи-зацията на обществения живот при социализма и капитализма, което изключва помиряването им, т. нар. ^конвергенция* на двете системи.

Б. д. с. с. протича в политическа-та, икономическата и идеологичес-ката сфера. В политиката социализ-мът си поставя за цел да въздейст- вува активно върху решаването на световните проблеми, като изхожда от принципите за мирно съвместно съществуване на държавите с раз-личен обществен строй. На полити-ката на насилие, войни и национал-но потискане, която произтича от самата природа на капитализма, той противопоставя политика на мир и дружба между народите, на равно-правие и суверенитет на нациите и държавите. «Активно и настойчиво пие се обявяваме за това — казваше Л. Брежнев — спорът между со-циализма и капитализма да се реша-ва не на бойното поле, не по конвейе-рите на въоръженията, а в сфера-та на мирния труд.» С нарастване-то на могъществото на социализма крепне и неговият глас в световната политика и отслабват позициите на империализма, на силите на реак-цията и войната. Успешното изпълне-ние на външнополитическите прог-рами па последните конгреси на КПСС, измененията в посока към разведряване създават сериозни пред-поставки за прехвърляне на Б. д. с. с. в мирно русло. Обаче силите на реакцията и войната спъват по вся-какъв начин разведряването.

Съществена роля в историческия спор между двете обществени сис-теми се пада на икономическата фор-

ма на борба (вж. Икономическо съ- ревнование между двете системи). Социалистическите страни оказват въздействие върху трудещите се от другите страни със своя социално- икономически опит, с примера си. Укрепването и по-нататъшното раз-витие на материално-техническата база на социализма, повишаването на ефективността на общественото производство имат за цел, казано с думите на Ленин, «да се направи максимално възможното» в стопан-ското изграждане на всяка социа-листическа страна с цел да се пока-же практически значението на со-циализма за най-широките народни маси. Важна област в борбата меж-ду двете системи става икономичес-кото подпомагане на развиващите се страни. Силата на примера и тук определя изхода на борбата между социализма и капитализма, като влияе донякъде върху бъдещите пъ-тища за развитие на получаващите помощ народи, върху тяхната ориен-тация (вж. Некапиталистически път на развитие). При това социализмът има редица предимства: опитът от ефикасното решаване на социални-те проблеми, с които се сблъскват младите държави, неучастие в коло-ниалната експлоатация, в нееквнва- лентната размяна и т. н.

Със стесняване сферата на влия-ние на капитализма се усложнява и разширява борбата между двете системи в духовния живот и идео-логията (вж. Идеологическа борба). Буржоазията залага сериозно на разлагането на социализма отвътре,, на т. нар. «ерозиране» на комуни-стическите идеали. Идеологията се разглежда от нея като някакво свръхоръжие, което прониквало на-вред поради развитието на средства-та за информация, на начините за пропагандиране на идеите и във връзка с разширяващите се контак-ти между двете социални системи. При тора биват използвани и мнимата

19 Борба между двете социални системи Б

обективност на умело подбрана и оперативна информация за събития в света, и спекулиранията трудностите в социалистическото изграждане, с някои още незадоволени потребнос-ти на хората и с политическата нео-питност на младежта. Реакционните империалистически кръгове прибяг-ват до различни похвати на епсихо- лсгичсска во-ьа »— дезинформация н клевети, издигат лозунга за «сво-бодна размяна на информация и идеи», залягат за право на намеса във вътрешните работи па социа-листическите страни. Социалистичес-ките страни никога не са отъжде-ствявали идеологическата борба с произволно манипулиране с иден, а толкова повече със «студената вой-на». Те водят настъпателна борба про-тив буржоазната идеология, като от-стояват обективната истина, научно вярното знание за закономерностите на общественото развитие.

Капитализмът е общество без бъ-деще. Икономиката му страда от хронична треска, растат непрекъс-нато потребителските цени,инфлация-та и масовата безработица. Криза-та на буржоазната демокрация, пре-стъпните машинации на властни-ците, рекордното нарастване на пре-стъпността и тероризмът довършват картината на влошаването на об-щите условия за съществуване ма човека в буржоазния свят. Рамките на капитализма се оказват все по- несъвместими с разгърналата се се-га научно-техническа революция.&енч- ко това не може да не засили анти- монополистичннте, антиимпериали-стически настроения сред н ай-широ-ките маси.

Социализмът побеждава последо-вателно в историческата борба меж-ду двете системи, съотношението на силите в света се мени в негова полза. Неговият дял в световното промиш-лено производство нарасна в срав-нение с периода преди Втората све-товна война няколко пъти и продъл-

жава да се увеличава, темповете на нарастване на съвкупния национален доход тук са значително по-високи, от- колкото у развитите капиталистиче-ски страни. Социалистическите стра-ни демонстрират не само високи тем-пове на нарастване на производст-вото, но и неговата устойчивост, ефективността при управляването на производството, както и на всички обществени процеси. В страните от социалистическата общност растат устойчиво жизненото равнище на на-селението и културата па трудещите се. Всичко това създава благоприят-ни условия за всестранно развитие на личността. За утвърждаване н усъвършенствуване на новия начин на живот на хората (вж. Социалисти-

чески начин на жиеот). Социализмът оказва огромно възпитателно въз-действие върху човека, като го осво-

б ождава постепенно от инднвидуа- Л изма, егоизма, алчността и расиз-ма — тия неизлечими пороци на ан-тагонистичните формации. Постиже-нията на социализма са резултат от напрегнатия труд и героизма на на-рода, а не само автоматично дейст-вие на предимствата му като общест-вена система. За реализиране на тези предимства се налага да бъдат преодолявани цяла редица нсанта- гоннетични противоречия в отдел-ните социалистически страни и в цялата световна социалистическа си-стема. Обаче още отсега реалният социализъм сложи край на икономи-ческата стихия, безработицата, екс-плоатацията и мизерията. Тук се осигурява все по-пълен социален и нравствен прогрес на обществото, оформи се нов човек, утвърдиха се колективистични отношения между хората от различните нации и на-родности. Тези условия свидетелст- вуват за несъмненото превъзходство на социализма като обществена си-стема, вдъхват увереност в неминуе-мото му повсеместно тържество

20 Буржоазия

БУРЖОАЗИЯ — (фреи. bourgeoi-sie) — господствуваща, експлоата- торска, управляваща класа в капи-талистическото общество. «Под бур-жоазия се разбира класата на съв-ременните капиталисти, които при-тежават средствата за общественото производство и използват наемен труд» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 4» с. 424).

Възникнала в недрата на феодал-ното общество като носител на по- прогрссивния капиталистически на-чин на производство, Б. е дошла на власт в повечето страни от Западна Европа и САЩ в резултат от револю-ции през XVI — първата половина на XIX в., а в някои други страни (Австро-Унгария, Русия и Япония)— през втората половина на XIX — началото на XX в. С превръщане па Б. в монополистична (в края на XIX в.), а след това в държавно-мо-нополистична (приблизително от Първата световна война насам), с излизането на пролетариата на исто-рическата арена ролята на Б. в об-ществото се промени из основи. «Бур-жоазията от възхождаща напредни-чава класа стана западаща, упадъч- на, вътрешно мъртва, реакционна. Възхождаща — в широк исторически мащаб — стана съвсем друга класа» (Ленин, В. И. Съч. Т. 21, с. 140). Борбата на прогресивната класа — пролетариата, с реакционната — Б. образува съдържанието па съвре-менната епоха — епоха на премина-ване от капитализма към социализма.

В тази борба пролетариатът и не-говите марксистко-ленински партии отчитат измененията и промените, конто се извършват в Б. през съв-ременната епоха. Концентрирането и централизирането на производството доведе до разоряване на дребни, средни и отчасти едри капиталисти, до съкращаване на Б. в състава както на дейното, така и на цялото населе-ние в капиталистическите страни. Във високоразвитите капиталисти-

чески страни той възлиза приблизи-телно на I—3% от заетото населе-ние. Превърнала се от доста много-брония някога класа в свръхкопцен- трирапа малобройна господствуваща върхушка, Б. засили своите иконо-мически и политически позиции в обществото. В процеса па развитие иа различните форми па държавно- монополистичния капитализъм и разгръщане на научно-техническата революция настъпи разслоение в Б. Дребните капиталисти — слой, кой-то е най-голям по численост и най- незначителен по сила — са притежа-тели на малки промишлени и търгов-ски фирми, на предприятия в сфера-та на услугите, и селска Б., която живее главно от експлоатиране па пе голям брой наемни работници (приблизително от 4 до 50 души). Част от разоряващите се дребпи ка-питалисти преминават към дребната буржоазия, която живее главно от труда си, или към чиновниците. Към средната Б. спадат собственици-те на по-едри предприятия (с брой па работниците приблизително от 50 до 500). Едрата буржоазия използва труда на хиляди наемни работници, при което немногобройната монопо-листична Б. — управителните съвети на тръстовете, корпорациите и бан-ките — фактически експлоатират трудещите се не само от своята, но и от други страни. Първостепенно мя-сто в рамките на държавно-моно-полистичната Б. заема финансовата олигархия — притежатели на особено големи банки и финансови средства. Тази част от Б. държи в ръцете си ключовите позиции в икономическия и политическия живот в капитали-стическите страни. Тя всъщност опре-деля в свой интерес вътрешната и външната политика на капиталисти-ческите държави и е главен виновник за социалните бедствия на трудещи-те се. Редица дребни, средни и отча-сти едри капиталисти се превърнаха като че в предприемачи па монополи-

21 Буржоазна демокрация Б

те, загубиха своята независимост. Всичко това наред с неравномерното разпределяне на печалбите засилва различията в интересите на монопо-листичната и пемонополистичната Б. Финансовата олигархия и моно-полистичната върхушка, която губи по много въпроси подкрепата на дребните и средните капиталисти, взема за свои съюзници, а нерядко и направо включва в състава си обур- жоазени едри земевладелци, помеш-чици-латифупдисти, върхушката от управляващите монополистични тръ-стове и концерни (мепаджеритс), буржоазни политически дейци, пар-тийни и профсъюзни босове, върху-шката от длъжностни лица в прави-телството, армията, полицията и разузнаването (милнтаристичната кли-ка). В редица страни расте т. нар. военно-индустриален комплекс, т. е. съюзът между най-едрите монопо-листи и военщината в държавния апарат. Съвременната монополистич-на буржоазия използва все по-наши-роко в свой интерес държавата, при-бягва до методи за програмиране и прогнозиране на производството, за държавно финансиране на научния и техническия прогрес, военното производство и империалистиче-ската интеграция. Обаче всичко това пе н дава възможност да обуз-дае стихийните сили на капитали-стическия пазар, да предотврати из-острянето на общата криза на ка-питализма. Разложението на Б. се изразява в засилване в нейната сре-да на тенденциите на паразитизъм, корупция, морално деградиране и политически авантюризъм, които граничат с престъпност. Социалната пропаст между Б. и масите се за-дълбочава.

В борбата против господствуваща- та монополистична Б. работниче-ската класа сплотява всички труде-щи се и редица дребни и средни ка-питалистически собственици. В бор-бата с Б. пролетариатът държи смет-

ка за присъщите на много нейни от реди национални аспирации, за характера и противоречията в ней-ната общополитическа линия. Не-маловажен фактор е как се е форми-рала Б. в зависимост от конкретни-те исторически условия: либерална, републиканска или консервативна, реакционна. Същевременно работ-ническата класа не надценява тези различия, особено когато нараства класовата борба, като помни, че при определени условия против проле-тариата се сплотява цялата Б.

В колониалните и зависимите стра-ни се създават два вида Б.: компра- дорска и национална буржоазия; първата изразява реакционната, а втората — напредничавата тенден-ция в общественото развитие на тези страни. С получаване па независи-мост и осъществяване на прогресив-ни преобразования в развиващите се страни, особено по пътя на со циалистическа ориентация (вж. Не-- капиталистически път на разви-тие), върхушката на националната буржоазия обикновено започва да се обявява против социалния напредък и антиимпериалистическия курс. Разгръщащата се борба между на-родните маси и Б. води или до по-нататъшно ограничаване на нейното влияние, или до възстановяване па нейните господствуващи позиции.

Събарянето на господството на Б. е обективна историческа необходи-мост. Обаче пролетариатът съвсем не провъзгласява лозунг за нейно физическо унищожаване. Той се бо-ри за преминаване па всички сред-ства за производство към обществе-ната собственост, а изборът на пъ-тищата за това обобществяване за-виси до голяма степен от позицията на самата Б., от поведението на раз-личните й слоеве (вж. Експлоата- торски класи).

БУРЖОАЗНА ДЕМОКРАЦИЯ—една от формите на буржоазната държава.

22 Буржоазна демокрация

Б. д. с започнала да се формира след победата па буржоазните ре-волюции в Англия и Франция. Този процес е продължавал няколко де-сетилетия, в продължение на които не буржоазията, а работническата класа, народните маси са водили упорита борба за последователно осъществяване на демократичните иден, провъзгласени от напреднича-вите мислители па революционната буржоазия.

Икономическа основа на Б. д. са такива предпоставки на капита-листическия начин на производство като възможността за покупко-про-дажба на работната сила и размяна-та на стоки на пазара съобразено със закопа за стойността. Частната ка-питалистическа инициатива се нуж-дае от политическо закрепване на принципите за лична независимост и формално равенство на гражданите пред закопа. Провъзгласяването на

тези принципи в зората на капита-лизма бе исторически прогресивно, тъй като означаваше ликвидиране на крепостната зависимост на селяните от земевладелците, премахваше фео-далните привилегии и създаваше правна, конституционна основа на борбата за социален прогрес. Върху тая основа се оформиха всички ин-ституции на Б. д.: всеобщо избира-телно право; разделяне на видовете власт и официално признаване при-мата на законодателната власт; пра-ва и свободи на личността (активно и пасивно избирателно право, не-прикосновеност на личността и жи-лището, тайна на кореспонденцията, свобода на съвестта, свобода на сло-вото, печата, събранията, движение-то и др.); гласен процес и съд със съдебни заседатели в съдебната си-стема; изборно местно самоуправле-ние и др. т.

Демократичните институти при ка-питализма имат неминуемо ограни-чен, а в много отношения и лицеме-рен характер. Така провъзгласявано-

то от Б. д. на формално равенство» в политическата област влиза в непри-миримо противоречие с икономиче-ския строй на капиталистическото общество, с отношенията на експлоа-тация и потискане. От благата на свободата на личността се ползват преди всичко заможните Слоеве от населението, свободата се превръща често пъти в празна дума за онези, които са принудени да добиват с пот на чело средства за съществуване. Свободата на печата и другите ана-логични свободи се използват в ин-терес главно на едрите капиталисти-чески монополи, които съсредото-чават в ръцете си контрола върху вестниците, списанията, киното, те* левизията и другите средства за пропаганда, стремят се да обработ-ват общественото мнение в определен дух.

Разкривайки ограничеността н формалния характер на Б. д.» осно-воположниците на марксизма-лени-низма подчертаваха нейния относи-телно прогресивен характер в срав-нение с другите форми за класово господство на буржоазията (вж. Дик-татура на буржоазията). За про-летариата и трудещите се далеч не е безразлично каква форма добива буржоазната държава, защото от това зависи в значителна степен ор-ганизацията на борбата както за всекидневните икономически инте-реси, така и за крайните цели на революционното работническо дви-жение. Наличието на легални форми и методи за борба облекчава създа-ването на революционни политически партии на работническата класа н съединяването на работническото движение с научния комунизъм, улеснява пропагандирането на со-циалистическите идеи и сплотяване-то на силите за настъпление сре-щу капитала. Колкото по-високи са организираността и съзнателността на работническата класа, толкова по- нашироко тя може да използва в

23 Буржоазна революция А

свой интерес едни или други демокра-тични институти, а по-специално парламента (вж. Парламентарна дейност на комунистите). Същевре-менно колкото повече работническото движение н неговият комунистиче-ски авангард използват демократич-ните права и свободи, толкова по- енлен е стремежът на управляващата буржоазия да ги окастри или дори съвсем да ги отхвърли, да се откаже от провъзгласената от самата пея законност и да прибегне до насил-ствени методи за смазване на масите. Ако позволяват съотношението на класовите сили и други обстоятел-ства, най-реакционните слоеве от буржоазията отменят демократич-ните институти, прибягват до из-вънредни закони, прилагат насилие спрямо революционното работниче-ско движение, като стигат и до фи-зическо унищожаване кадрите на пролетарските и другите прогресив-ни политически партии. Тази тен-денция се проявява с особена сила през епохата на монополистичния капитализъм, чияго политическа над-стройка бе окачествена от Ленин ка-то «завой от демокрацията към реак-цията». Тя намери крайно въплъще-ние във фашизма.

В наше време пролетариатът е като главен защитник и пазител на демократичните институти, браней-ки ги в ожесточена борба от посега-телствата на най-реакцнонните кръ-гове на монополистичната буржоа-зия. Тази борба придобива още по- голямо значение, тъй като при бла-гоприятни вътрешни и външни ус-ловия се открива възможност да бъдат използвани демократичните ин-ститути за подготовка на револю-ционни преобразования, за придвиж-ване към социализма. «Капитализ-мът и империализмът — отбелязва-ше Ленин — не могат да бъдат събо-рени с никакви и с най-«ндеални» демократически преобразования, а само чрез икономически преврат, но

пролетариат, който не се възпитава в борбата за демокрация, не е спо-собен да извърши икономически пре-врат» (Съч. Т. 23, с. 14).

Борбата за демокрация е съставна част от борбата за социализъм — такъв е принципът на международ-ното комунистическо движение. При това, разбира се, става дума не за Б. д. като форма на държава — тя е обречена на изчезване, — а за съв-купността от демократични прин-ципи и институти, които са непре-ходно завоевание на работническата класа и трудещите се, тяхно важно оръдие в борбата за социален прог- грес (вж. също Социалистическа демокрация),

БУРЖОАЗНА РЕВОЛЮЦИЯ - пре-минаване от феодалната към капи-талистическата обществено-иконо-мическа формация чрез ожесточена класова борба за политическа власт между управляващата реакционна върхушка и народа.

Обективна предпоставка за Б. р. са радикалните промени в начина на производство, в недрата на фео-далното общество (значително на-растване на производителните сили, укрепване на икономическото могъ-щество на буржоазията и др.). За-дачата за по-нататъшно развитие на производството за получаване на печалба изправя буржоазията пред необходимостта да завоюва полити-ческата власт, използвана след това за преустройство на целия общест-вен строй в неин интерес. В про-цеса на подготвяне и в хода на Б. р. на страната на буржоазията действуват повече или по-малко експлоатираните маси, които са обективно заинтересовани от уста-новяване на нов обществен ред. който да им осигури относително по-голяма свобода и самостоятел-ност. Дълбочината на настъпващите при Б. р. социални и политически преобразования се определя в зна-

24 Буржоазна революция

чителиа степен от съотношението на силите в антнфеодалиата коалиция: революцията е толкова по-последо- вателна и по-радикална, колкото по- голямо с участието на най-потисна- тите маси, които издига г и се опит-ват да осъществят собствени иконо-мически и политически искания. Ако социалните «низини» слагат си-лен отпечатък върху събитията, ре-волюцията добива наистина народен характер. Такава Б. р. се нарича буржоазно-демократична. Обаче по-литическата недоразвитост н неорга-низираност па трудещите се, конто отразяват обективна незрелост на обществените отношения, обуславят факта, че постепенно, обикновено с кървав терор буржоазията вкарва стихията на революционната народна борба в отговарящите на епохата исторически рамки. Тук се проявява една своеобразна закономерност па Б. р. — неизбежно връщане назад. «Буржоазиите революции. . . — пи-са Маркс — устремно се посят от успех към успех, драматичните им ефекти са един от друг по-ослепи- телии, хората и нещата са сякаш озарени от бенгалски огън, всеки ден е пропит от екстаз; но те са краткотрайни, бързо достигат своя-та връхна точка и обществото бива обхванато от продължителна отпад-налост, преди още да е успяло трез-во да усвои резултатите от своя пе-риод па буря и натиск» (Маркс» К- и Ф. Енгелс. Съч. Т. 8, с- 120).

Б. р. като преминаване към нова формация се осъществява по раз-лично време в различимте страни, според назряването на необходи-мите условия и предпоставки в тях. Тя се извършва обикновено като съвкупност от (понякога значително отдалечени по време едни от други) революции и социални реформи, вся-ка една от конто означава — ако се абстрахираме от неизбежните зигзаги и отклонения — все по-голямо при*

движва^е по пътя на капиталисти-ческото развитие.

Първите и още иеразгърнатн до-край Б. р. са извършени през XVI в. в Западна Европа. Селската война в Германия от 1525 г. имала харак-тер на Б. р., ио поради редица при-чини (главно слаба буржоазия) то-ва широко антнфеодалио движение на трудещите се не прерасна в поли-тическа борба за държавната власт. В Холандия вследствие ожесточена-та борба против чуждите завоева-тели били изгонени испанците и уста-новена първата буржоазна републи-ка.

Б. р., ознаменувала настъпването на епохата на капитализм«'], е била английската революция от XVII в. Неразвитостта па революционния процес, прикритостта на социално- икономическите и политическите искания с религиозни одежди са отличителни особености на тази ре-волюция. Нейна социална същност е борбата с политическия абсолюти- зъм, корените й са в положението на трудещите се маси, на разорявани- те и навред прогонвани от земята от земевладелците селяни.

Класическа Б. р. (по форми за борба, по мащаб на събитията и по степен на участие па трудещите се в нея) е Великата френска революция от 1789—1794 г. По основно съдър-жание тя е резултат и израз иа мо-гъщи народни антиексплоататорскн движения. Поради това ие случаен е стремежът на дошлата на власт едра буржоазия да «успокои» масите още след първия натиск на револю-цията. Тъкмо този стремеж е изра-зен в «Декларацията за правата на човека и гражданина» от 1789 г., коя-то провъзгласява равенство на всич-ки, но освещава правото иа частна собственост. Връх на революцията е диктатурата на най-революционните представители на буржоазията — якобинците. В най-високата си точ-ка революцията излиза извън рам-

25 Бюрокрация Б

ките на буржоазиите преобразова-ния. Обаче най-бедните слоеве от народа все пак не са задоволени; поради обективните условия рево-люцията не може да ликвидира деле-нето на обществото на богати и бед-ни; на знамето и е написано: непри-косновеност на частната собственост. Въпреки буржоазната си същност и ограниченост френската революция от 1789 г. оказа грамадно прогре-сивно влияние върху историческото развитие. Следствие от нея бе уста-новяването па буржоазни отношения на собственост и политически свобо-ди в напредналите страни.

Под влияние па буржоазните ре-волюции от XVII —XVIII в. абсо-лютната власт в редица държави бе принудена да предприеме рефор-ми, които при цялата им половинча- тост все пак откриваха някои въз-можности за буржоазно развитие на тези страни (селската ^реформа от 1861 г. в Русия и др.). Това услож-нява развитието па революционния процес: за буржоазията обикновено е по-изгодно да прави компромиси, да прибягва до постепенно овладя’ ване на властта, отколкото да сключ* на съюз е радикалните обществени слоеве. Именно такъв половинчат характер, предопределен от преда- телската слабост на буржоазията, са имали революциите от 1848—1849 г. в Германия, Австрия и редица дру-ги държави, а след това и в някои страни от Азия. При тези условия, особено във връзка с «прехода от прогресивната буржоазия към реак-ционния и нан-реакциоиеи финан-сов капитал» (Ленин, В. И, Съч. Т. 21, с. 137), ролята па хегемон в Б. р- все по-често и по-определено пре-минава от буржоазията към проле-тариата (вж. Хегемония на проле-тариата), Ролята на пролетариата като хегемония на освободителното движение беше ясно изявена по време па руската буржоазнодемо-

кратнческа революция от 1905 — 1907 г.

Хегемонията на пролетариата в Б. р. качествено променя насоката и хода на политическата борба: под въпрос се поставя самата необходи-мост от преминаване на държавната власт в ръцете на буржоазията. Въз-никва възможност за прерастване на Б. р. чрез различни междинни фор-ми, по-специално чрез диктатура на работническата класа и селяните в социалистическа революция. Необ-ходимо условие за такова прераст-ване с съюзът на пролетариата с всички трудещи се и експлоатирани маси, на първо място със селяните, умелото им ръководене. Прераства-нето на Б. р. в социалистическа се извършва по различен начин в раз-личните страпи. В Русия той се раз-гръща в хода па политическата борба от февруари до октомври 1917 г. Под своеобразни форми той се осъществя-ваше в страните от Източна Европа и Азия в края и след Втората световна война (вж. Народнодемократични ре-волюции).

При съвременните условия особен отпечатък върху развитието на Б. р. налага съществуването па световна-та социалистическа система. В мно-го страни иационалноосвободител- ните движения, които по съдържание са Б. р., проявяват — поради своята антиимпериалистическа насоченост и благодарение подкрепата на социали-стическите сили — тенденция към постепенно излизане извън рамките на буржоазните преобразования (вж. Некапиталистически път на раз-витие).

БЮРОКРАЦИЯ — (фреи. bureau — служба, канцелария и гръц. kratos — сила, власт, господство). В социал-но-политически смисъл Б. означава упражняване на властта от избрани от господствуващата класа привиле-гировани лица. Понятие от същото естество е бюрократизъм, което оз-

26 Бюрокрация

начав* метод за управление чрез чиновници или чиновнически апа-рат» откъснат от народа и стоящ над него. Б. възниква при разделянето иа обществото на класи и появата на държавата» когато сдобилата се с политическа власт експлоататорска класа представя своите интереси като интереси на цялото общество. Именно тая «мнима всеобщност на интерес» (Маркс) се въплътява от Б. Харак-терни черти па чиновническо-бюро-кратичния апарат са затвореност» кастовост» потискане инициативата на изпълнителите и формализиране» стандартизиране на задълженията. Б.» писа Маркс, «прави своите «фор- -мални» цели свое задължение» тя навсякъде влиза в конфликт с «реал-ните» цели. . . Държавните задачи се превръщат в канцеларски задачи или канцеларските задачи — в дър-жавни» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. T. 1, с. 263).

Формите на Б. са се променяли лри преминаването от една общест-вено-икономическа формация към друга. Още в робовладелското обще-ство е съществувала сложна йерархия от бюрократични органи п длъж-ности. Голям чиновническо-бюро-кратичен апарат са имали феодал-ните държави, в които заемала осо-

■бено място църковната Б. Б. полу-чава най-голямо развитие в капита-листическото общество, къдсто въз-никват наред с административните и военно-полицейски органи и полити-чески партии и други недържавни ор-ганизации на буржоазията с разчле-нен управленчески апарат. В дока- питалистическпте формации Б. се проявява предимно в политическия живот, а при капитализма тя про-никва и в икономическия живот. За-това Ленин подчертаваше, че «бю-рокрацията. . . и по своя съвременен източник, и по своето предназначе-ние представлява чисто и изключи-телно буржоазна институция. . . » *(Събр. съч. T. 1. с. 411). Б. се за-

силва особено през епохата на им-периализма, когато настъпва сливане на държавния апарат с монополите и съответно обединяване на държав-ната Б. с върхушката на монополи-те, които съсредоточават в свои ръце политическата и икономическата власт. Важна брънка в тая система става институцията па тъй нар. «менаджмънт» — корпоративната ад-министрация» която представлява нов слой от Б. Крайни форми на Б. при империализма са автократичните си-стеми за управление от фашистки тип (вж. Фашизъм). Буржоазиите социолози, които се опитват да оп-равдаят засилването на Б.» харак-терно за съвременния капитализъм, се позовават обикновено на услож-няването организацията па управ-лението, на необходимостта от йерар- хизиране на управлението, както и от рационализиране и регулиране. По такъв начин те отъждествяват Б. с принципа за организация и ръко-водене. Необходимостта от органи-зиране на управлението на различ-ните сфери на обществения ухивот е съществувала през всички етапи на човешкото общество и ще съществу-ва винаги, докато нейната извра-тена форма — господството на Б. — се е появила в класовото общество и изчезва при премахването на класово- антагонистичните различия. Някои представители па буржоазната со-циология предлагат определени мер-ки срещу бюрократизирането на об-ществото: засилване па «демокра-тичния» контрол, прикрепване на специалисти-технократи към чинов-ниците, издигат програма за подоб-ряване па личните отношения между хората и на морално-психологиче-ския климат, в основата на която е известната концепция за «човешки отношения» (вж. «Човешки отноше-ния»). Те обаче изпускат предвид, че по самата си същност капиталисти-ческите обществени отношения са свързани с антидемократична орга-

27 Бюрокрация Б

шпация на управлението. Затова «ризата на буржоазната демокра-ция в империалистическите страни се придружава от по-нататъшно бю-рократизиране, от засилване на по-лицейско-бюрократичната държавна машина и нарастване на привилеги-рования чиновнически апарат, който стои над масите. В тези условия тру-дещите се маси засилват борбата против военно-бюрократичната си-стема па капитализма, те се стремят да съборят Б. и установят истинска демокрация.

Истинско народовластие, несъв-местимо с Б., е възможно само чрез социалистическа революция, преми-наване към социализма и построя-ване на комунизма. Утвърждаване-то на обществената собственост и • ликвидирането на експлоатацията създават основа за единство на об-щите и личните интереси, за ликви-диране откъснатостта на органите иа властта и управление от трудещите се. Разрушаването на буржоазната държавна машина означава ликви-диране на бюрократично управление; апаратът на новата държава, ней-ните органи се поставят в служба «а народа. «Премахването на бюро-крацията — писа Маркс — е възмож-но само при условие, че всеобщият интерес действително става особен интерес», а «особеният интерес дей-ствително става всеобщ» (Маркс, К. и Ф. Енгелс, Съч. T. 1, с. 265). Обаче изкореняването на остатъците от бюрократичното управление не настъпва автоматично с премахване ffïa бюрокрацията, то се нуждае от системна и целенасочена работа.

Социализмът създава всички ус-ловия за преодоляване на бюрокра-тизма и по-нататъшно демократизи-ране на управлението. Основните

насоки на този процес са определени в програмните документи на КПСС и в новата конституция на СССР. Осо-бено внимание се обръща на разши-ряването правата и пълномощията па представителните органи па власт-та, на повишаването ролята на об-ществените организации, на осигуря-ването на социалистическата закон-ност, на опазването правата на граж-даните и т. н. (вж. Социалистическа демокрация). Една от важните за-дачи в това отношение е постоянното усъвършенствуване на държавния апарат, подобряването на неговата организационна структура и по- ясното разграничаване на функциите на различните му звена. Това поз-волява да се ликвидира изоставане-то в дейността на органите за управ-ление от новите задачи, които стоят пред обществото, да се премахне дуб-лирането, да се повиши отговорност-та на длъжностните липа и т. н. Съоб-разно с решенията на XXIV и XXV конгрес на КПСС се осъществява широка програма за внедряване на съвременни средства и методи за управленческа дейност (организа-ционна и електронноизчислителна техника, автоматизирани системи и т. н.), което създава условия за по- рационална организация на управ- ленческия апарат. Всичко това, взето заедно, както и утвърждаването на ленинския, партиен стил в работата на държавните органи, има важно значение за борбата с проявите на бюрократизъм у нас, като принасяне същината на работата в жертва на формата и т. н. Усъвършенствуване- то на принципите за управление на социалистическото общество спомага за създаване на предпоставки за преминаване към комунистическо об-ществено самоуправление.

вВЕЛИКА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИ-АЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ — вж. Социалистическа революция

ВСЕСТРАННО РАЗВИТИЕ НА ЛИ-ЧНОСТТА — усъвършенствуване на всички способности на човека» хар-монично развитие» превръщането му в индивид» «за когото различните обществени функции са сменяващи се един с друг видове дейност» (Маркс К, и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 497).

Материални предпоставки за пре-връщане на всеки индивид във все-странно развита личност са създава-нето на материално-техническа база на комунизма, формирането на ко-мунистически обществени отноше-ния въз основа на единната комуни-стическа собственост и премахването на общественото разделение на тру-да. Това не означава, че в бъдеще ще изчезне специализацията, че всеки ще стане професионалист във всяка област и че ще се стигне до «нивели-ране» на хората. Говорейки за пре-връщане па «частния» индивид, ха-рактерен за обществото, къдсто гос-подству ва частната собственост, Маркс съвсем не е имал предвид из-чезване па специализацията. Нап-ротив» според Маркс едва в развитото комунистическо общество ще достиг-нат връхна точка разцветът на инди-видуалността» формирането па спо-собности и нужди, конто» проявя-вайки се в отделен вид дейност, ще отличават един човек от друг. Обаче тук специализацията ще има прин-ципно различен характер в сравне-ние с капитализма. В капиталисти-ческото общество човек е поставен в служба на вещта, превърнат е в оръдие. Затова там се формират само тези негови способности, които а

средство за нарастване производи-телността на труда, а всички други наклонности и способности са потис-кани. Всичко това поражда у човека професионална ограниченост, едно-странчивост. В резултат ва социали-стическата революция тази ограни-ченост се премахва отчасти (пълно нейно премахване е възможно при комунизма). Социалистическото об-щество се грижи за В. р. л.» като спомага по всякакъв начин за уско-ряване на научно-техническия прог-рес, в резултат от което трудът на работещите става по-лек и по-съ-държателен, като увеличава свобод-ното време на трудещите се, благо-дарение на което се появяват въз-можности за повишаване на култур-ното и професионалното равнище, за спортуване и т. и. Особено значение има нравственото възпитание; както се отбелязва на XXV конгрес на КПСС, «нищо ис извисява личността така, както активната жизнена по-зиция, съзнателното отношение към обществения дълг, когато единство-то между думи и дела става все-кидневна норма за поведение. Да се изработи такава позиция е задача на нравственото възпитание» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и реше-ния» с. 102). Идейното възпитание на хората, формирането иа новия човек — достоен строител на кому-низма — заемаха н продължават да заемат голямо място в идепновъзпи- тателиата работа на партията. По такъв начин още при социализма се поставят основите за В. р. л.

Макар че при комунизма си оста-ва различието между видовете дей-ност и предметите за дейност, обаче самата дейност не се дели вече по начин, че едни да бъдат творци, а други — изпълнители. Докато по-

29 Всестранно развитие на личността В

рано творчеството беше съдба па малцина, сега всеки получава въз-можност да стане творец, освобожда-вайки се от нетворческите функции, които се предават — както в мате-риалната, така и в духовната сфера — на автоматично действуващи маши-ни (вж. Автоматизация).

Средство за възпитаване на твор-чески способности у комунистическа-та личност е универсалното, всест-ранно овладяване на човешката кул-тура. Ленин казваше, че комунист може да ста пеш само когато обога-тиш своята памет със знание за всич-ки богатства, конто е изработило човечеството. Това не значи, че ов-ладяването на културата се свежда до механично запомняне па имена, цифри и събития. Същинското чо-вешко овладяване на света е пре-връщане на миналата култура в се-гашна, когато човек е не само субект при овладяването на културата, но п неин обект. Колкото по-нашироко човек овладява постиженията на науката, изкуството, техниката и т. н., толкова по-богат става неговият вътрешен свят, толкова по-развити са човешките му свойства, които той може да приложи в интересува-щия го вид дейност. Сменянето па сферите иа дейност се разбира от Маркс не като едно подир друго из-готвяне на вещи във всички области на производството, а като всестран-но възпитаване на способността за творчество. Затова макар че отдел-ният човек не може да бъде специа-лист във всички области, това въз-питаване на способността за творче-ство ще му даде възможност да избере всяка от тях, докато по-раио изборът му е бил предварително определен или от принадлежността към определена социална група, или от случайно стечение на обстоя-телствата.

При комунизма всеки може да ста-не творец във всяка сфера на дей-ност, тъй като той се намира иа съв-

ременно равнище па постиженията на човешката култура, овладял я е. Голямо значение за формиране на този човек има увеличаването на свободното време. «Спестяването на работно време е равносилно на уве-личаване на свободното време, т. е. на времето за пълното развитие на индивида, което само от своя страна въздействува като нан-голяма про-изводителна сила обратно върху производителната сила на труда» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 46, ч. II, с. 199); това дава възможност на всеки да се формира като личност чрез научно, художествено и други видове възпитание със средства, до-стъпни за всички. По такъв начип превръщането на човека в творческа личност не означава умение да пра-виш абсолютно всичко, а се свежда до възпитаване па човека като творец, способен да създава новото в една пли няколко (тук количеството няма значение) свободно избрани сфери на труда, следователно да формира у себе си пови мисли, чувства и идеи, да е способен за постоянно изграж-дане на самия себе си. Това важи не само за духовния мир на човека, но и за неговото физическо развитие (вж. Физическо възпитание); то не бива да се бърка с физическия труд, тъй като физкултурата и спортът целят постигане па здраве, красота на тялото и пластичност на движе-нията, докато тежкият физически труд, особено при условията на ек-сплоатация, осакатява човека и ду-ховно, и физически.

Всестранно развитият човек съче-тава хармонично у себе си духовно богатство, морална чистота и физи-ческо съвършенство, мисли и дейст-вува творчески. Той «не се възпроиз-вежда в някоя определеност, а произ-вежда своята цялост, той не се стре-ми да си остане каквото е станал, а се намира в абсолютното движение па ставането» (Маркс, К. и Ф. Енгелс Съч. Т. 46, ч. I, с. 411—412), Всесг

30 Втори интернационал

ранно развитата личност е резултат и същевременно предпоставка на ко-мунистическите обществени отноше-ния.

ВТОРИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ (1889— 1914) — международна организа-ция на работническата класа» про-дължила в нови исторически усло-вия делото, започнато от Първия интернационал, — интернационал-ното единство на работниците, а след това загинала поради опортюнизъм.

Във връзка с все по-голямото раз-пространяване на марксизма в ра-ботническото движение в редица страни (Австрия, Дания, Германия, Франция, Холандия, Испания, Швей-цария, Съединените американски ща-ти, Белгия, Англия, Норвегия, Швей- цня и др.) в края на XIX в. възникват социалдемократически партии (вж. Социалдемокрация). Става необхо-дима размяната на мнения между тях, изработването на обши позиции по актуални въпроси на класовата борба, което е причина за образува-не на В. И.

I конгрес на В. И. се свиква в Па-риж на 14. VII. 1889 г. Той показва, че докато Първият интернационал е трябвало да се бори главно против ултралевите тенденции, основен про-тивник на В. И. са десните елементи. Всъщност В. И. няма нпто ръководен център, нито печатен орган, нито устав, вито пък програма. Всичко това отслабва международната соли-дарност на работническата класа. На II конгрес (Брюксел, август 1891 г.) възниква остра дискусия с деснинте във връзка със «Законите за охрана-та на труда и средствата за осъщест-вяването им». Конгресът отхвърля реформистката проекторезолюция и подчертава, че работниците трябва да използват политическите права за борба за икономическо освобождение и ликвидиране на класовото господ-ство на буржоазията. Политическата тактика на социалдемокрацията се

обсъжда на II конгрес на В. И. (Цюрих, август 1893 г.). В приетата по този въпрос резолюция се казва, че е необходимо участие на работни-ците в борбата за демократизиране на избирателната система, препо-ръчва се участие в законодателните и изпълнителните органи и се отхвър-лят безпринципните компромиси. На този, както и на следващия, IV кон-грес (Лондон, август 1896 г.), стават остри сблъсквания с анархистите, по-специално по въпроса за полити-ческата борба.

В края на XIX и началото на XX в. в социалдемократическите партии на-раства влиянието на реформизма, който прикрива с марксистка фра-зеология фактическото предаване на класовите позиции. Още V конгрес па В. И. (Париж, септември ] 900 г.) показва, че е нараснало влиянието на дясното крило в работническото движение. В центъра на вниманието на конгреса се оказва участието иа членове па Милерановата партия на независимите социалисти в реакцион-ното правителство на Франция. По-стъпката на Милерап се осъжда и конгресът приема резолюцията на Кауцки, че «такива случаи не под-лежат иа обсъждане на междунаро-ден конгрес». Това е първото голямо поражение на революционното крило във В. И.

На VI конгрес (Амстердам, август 1904 г.) се обсъжда ревизионизмът иа Бернщайн. Ревизиопистите получа' ват отпор иа конгреса и са прину-дени да отстъпят. Но победата па марксистите се оказва нетрайна. Все по-ясно се очертава новата опас-ност — центрпзмът, примиренческого отношение към опортюнизма. В на-чалото на XX в. възниква и ради-калната опозиция срещу опортю-нистите и примиренците — ленин-ската партия на болшевикитс (вж. Комунистическа партия на Съвет-ския съюз), както и левите елемен-ти в международното работническо

31 Втори интернационал Е

Движение» конто изучават и раз-пространяват опита на революцията от 1905—1907 г. в Русия н поуките от въоръжената борба па пролета-риата. През август 1907 г. в Щутгарт се свиква VII конгрес на В. И., в чиято работа взема участие Ленин. На конгреса се отделя голямо вни-мание на заплахата от война. След продължителни разисквания се прие-ма резолюцията на Бебел с прин-ципните поправки на Ленин, същина на които е необходимостта да се из-ползва предизвиканата от войната криза за събаряне на капитализма. След конгреса в Щутгарт се акти-визира дейността на Международ-ното социалистическо бюро, в което влиза Ленин. То става инициатор на редица международни акции на пролетариата за защита на мира, оказва помощ па пролетариата в различни страни и настоява за из-пълняване решенията на междуна-родните социалистически конгреси. Същевременно пол влияние на дес-ните елементи мнозинството в бюрото проявява открита търпимост към опортюнистите, които засилват свои-те позиции в социалдемократичес-кото движение. Рязко сблъскване между опортюнистичното и револю-ционното крило, център на което са руските болшевики, ръководени от Ленин, става на VIII конгрес на В. И. (Копенхаген, август—септем-ври 1910 г.). Предвид нарастващата заплаха от война конгресът приема отново аптивоенна резолюция и осъж- ца реакционната политика на им-периалистическите държави; по въ-проса за кооперациите той прие-ма вярна резолюция, която обаче сьдържа елементи от реформистка- тя идея за «врастване в социализма» чрез разширяване на кооперацията. На борбата против военната запла-ха се посвещава IX (извънреден) конгрес (Базел, ноември 1912 г.). Той единодушно приема антивое- неп манифест, който призовава към

революционна борба срещу запла-хата от империалистическа война. Обаче това единодушие е било всъщ-ност външно. Разбира се, нито дес-ните, нито цснтристите искаха вой-на, но оше повече те не искаха ре-волюция. Трябваше да избухне вой-ната, за да стане тайното явно. В навечерието на Първата световна война В. И. представлява външна значителна революционна сила. В него влизат 27 социалдемократи-чески партии от 22 страни, за които гласували па изборите около 12 млн. избиратели. Той ръководи Меж-дународния секретариат на проф-съюзите, в които членуват повече от 7 млн. работници. Приблизително 9 млн. души влизат в ръководените от социалдемократите кооперации. Тази грамадна сила обаче е преста-нала да бъде революционна. Десните заедно с цснтристите са мнозинст-во в най-важните партии от В. И. и когато В. И. се озова пред критич-но изпитание, предизвикано от Пър-вата световна война, те не го издър-жат. В германския райхетаг со-циалдемократическата фракция гла-сува за военните кредити. Нейният пример бе последван от социалисти-ческите партии в Австрия, Белгия и Франция. Всички те одобряват по-литиката на «своите» правителства. Така престава да съществува В. И. Той се разпада в резултат от преми-наването на водачите му на социал - патриотични, шовинистични пози-ции. Единствена революционна пар-тия си остава партията на болшевн- ките в Русия.

Крахът на В. И. не ликвидира по-ложителните страни от дейността му. Той разширява мащабите на организираното работническо дви-жение и изтръгва от капиталистите мпогобройни отстъпки при подобря-ването на трудовите условия и по-вишаването на жизненото равнище. «Вторият интернационал — писа Ленин — изпълни своя дял полез-

32 Възпитание

ка подготвителна работа по предва-рителната организация на пролетар-ските маси през дългата «мирна» -епоха на най-жестокото капиталис-тическо робство и най-бързия ка-питалистически прогрес от послед-ната третина на XIX и началото на XX век» (Съч. Т. 21, с. 28).

ВЪЗПИТАНИЕ — вж. Атеистич-но възпитание. Естетическо възпи-тание. К ому ние ти ческо възп и та - ние. Физическо възпитание.

ВЪСТАНИЕ — форма на класова борба, открити въоръжени дейст-вия на едни класи и социални сили против съществуващата политичес-ка власт. Най-често то е съставна част от революцията (вж. Социалис-тическа революция) и възниква, ко-гато господствуващите класи в стре-межа си да се задържат на власт прилагат насилствени, репресивни мерки.

Маркс и Енгелс, проучили опита от въоръжената борба иа работничес-ката класа с буржоазията, подчер-таваха. че буржоазната власт с ней-ните политически учреждения, опи-ращи се върху силата на армия, по-лиция и жандармерия, с оръдие за насилие на буржоазията над тру-дещите се, мощна материална сила, която може да бъде сломена само със силата на организацията иа работ-ническата класа, със силата на нейния революционен натиск вър-ху буржоазията, включително и с оръжие в ръце. «Оръжието на критиката — писа Маркс — не може, разбира се, да замести критиката с оръжие, материалната сила трябва да бъде съборена с материална си-ла» (Маркс, л. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 1, с. 407).

Основоположниците на марксиз-ма разглеждаха В,- като изкуство, подчинено на следните правила: не бива да се започва въстание, докато още не е назряло обективно; и когато

е назряло обективно, трябва да се осигури грижлива подготовка; щом въстанието е започнато, нужно е да се действува с пай-голяма решителност, да се минава в настъпление, като се помни, че «отбраната означава смърт за всяко въоръжено въстание», все-ки ден да се постигат макар и малки успехи, «да задържиш моралния превес» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 8, с. 98).

В новите исторически условия Ленин се обявява решително про-тив капитулантските твърдения на опортюнистите от Втория интерна-ционал, конто смятат за невъзмож-на победата па В. в. на народа при съвременното равнище на военната техника и организацията на буржоаз-ните армии и по тоя начин обезоръ-жават работническата класа пред лицето на въоръжената буржоазия. Заедно с това Ленин рязко критику-ва превратаджиите, авантюристи-те и всички, които смятат, че В. могло да почне всеки момент, без да се държи сметка дали има обек-тивни условия за него и подготвени ли са масите за въстание (вж. Ре-волюционен авантюризъм). Ленин подчертава, че за народно В. е не-обходимо наличие на революционна ситуация. За да бъде успешно въс-танието — писа той, — трябва да се опира не на заговор, не иа партия, а на прогресивната класа. Това — пър-во. Въстанието трябва да се опира на революционния подем на народа. Това — второ. Въстанието трябва да се опира на такъв преломен пункт в историята на нарастващата рево-люция, когато активността на чел-ните редове на парода е пай-голяма, когато са най-силни колебанията в редовете на враговете и в редовете на слабите, половинчата, нереши-телни приятели на революцията. Това — трето. Ето именно по тези три условия в постановката на въп-роса за въстанието се отличава марк-сизмът от бланкизма» (Съч. Т. 26,

33 Глобални проблема на съзре менността Г

е. 4—5). За В. е нужна и револю-ционна армия, в която влизат въо-ръжени трудещи се маси, възгла-вявани от свои организирани чел-ни отряди. Създаването на такава армия е труден, сложен и дълъг про-цес. Ленин обръща голямо внима-ние на подготвянето на масите за В. в. и на самото въстание. То се из-разява в политическа подготовка (всекидневно разясняване по не-легален и легален начин на работ-ниците и селяните на антинарод-ната политика на правителството, издигане на лозунги, които непо-средствено приближават масите до В. в. — за конфискуване на помет- чическите земи и предаването нм на селяните чрез селски комитети, за установяване на 8-часов работен ден без предварително разрешение и др., — широка разяснителна ра-бота в армията и флотата за спечел-ването им на страната на народа); военнотехническа и тактическа под-готовка (снабдяване с оръжие, военно обучение и др. т.): органи-зационна подготовка (организиране на бойни отряди, на районни и град-ски щабове на въстанието и на цен-трален щаб, разработване на план за подготовка и вдигане на въста-нието).В Русия орган на В. през 1917 г.

бяха съветите на работническите, селските и войнишките депутати в центъра и по места, възглавявани от болшевнките. Осъществяването па Лениновия план за В. в. осигури победа на пролетариата над буржоа-зията и установяването на диктату-ра на пролетариата.

След Втората световна война въо*- ръженото сваляне на старите реак-ционни правителства (от вътрешни сили или с помощта на съветската армия) и установяването на демо-кратични правителства на единния антифашистки. антиимпериалисти-чески национален или отечествен, фронт създадоха възможност за мир-но развитие иа народнодемократич-ната революция в редица страни от Европа и Азия при преминаването от демократическия към социалис-тическия й етап. Във връзка със значението на В. в борбата на ра-ботническата класа за власт Ленин подчертаваше, че при условията на В. се разгръща максимално револю-ционната инициатива на работничес-ката класа, която не само не се съоб-. разява с никакви буржоазни закони, а обратно, разбива гн и отхвърля, със силата на оръжието диктува во-лята си на буржоазията. Затова ре-волюционните преобразования в ус-ловията на В. протичат бързо и ре-шително.Разглеждайки В. като важно сред-

ство за завоюване на властта от пролетариата и съюзниците му« Маркс Енгелс и Ленин никога не са го аб- солютизнрали за разлика от маоиз-ма. Те не отричаха възможностите за мирно завоюване на властта от пролетариата. Още повече не бива да се отричат възможностите, които се появиха при съвременните условия във връзка с изменението в съотно-шението на силите между двете световни социални системи (вж. Мир-на и не мирна форма за преход към социализма.)

ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВ-РЕМЕННОСТТА — проблеми, кон-то засягат интересите на цялото чо

Речник по научен комунизъм

вечество и се нуждаят за решава-нето си от съгласувани международ-ни действия в мащабите на светов-

34 Глобални проблеми на съвременността

ната общност. Тук се очертават проб-лемите за преобразуване на между-народните отношения и проблемите за оптимизиране на взаимодейст-вието между човека и природата.

На свой ред първият комплекс включва две групи проблеми. Ед-ната от тях отразява противоречиви-те международни отношения във военно-политическата област и об-хваща следните проблеми: предот-вратяване на заплахата от термояд-рена воина, разведряването и нама-ляване на въоръженията и въоръ-жените сили. Това са първостепен-ни, най-остри проблеми на съвре-менността, борбата за чието реше-ние обедини и продължава да спло-тява все по-широки маси от всички континенти. Другата група пробле-ми отразява противоречивите меж-дународни отношения в икономика-та и включва такива проблеми като преодоляването на икономическата изостаналост на развиващите се стра-ни от Азия, Африка и Латинска Аме-рика, борбата на социалистически-те и освободилите се страни за ут-върждаване на такъв ред в между-народните икономически отношения, който да бъде основан върху суве-ренитет и равноправие на всички народи, справедливост и взаимна изгода па партньорите. Тази борба е най-тясно свързана с борбата за мир, за разведряване.

Вторият комплекс от глобални проблеми отразява опасната неу-равновесеност във взаимодействие-то между човека и природата (вж. Природна среда и човек), нужда-та от осигуряване на рационално, планомерно използване па природ-ните условия за дейността на чове-ка и цялото човечество. Понастоя-щем се открояват такива остри проб-леми като нарастване на население-то на земята; осигуряване на нараст-ващото население с храна; защита на здравето на хората от особено опас-лите разпространени заболявавия

и от отрицателните последици от научно-техническия прогрес; оси-гуряване на растящите нужди на световното стопанство от енергия и природни ресурси; опазване па природната среда от разрушителното антропогенно въздействие. Пе е из-ключено възникване и на друг» глобални проблеми.

Появата на тези проблеми евнде- телствува за развитието на различ-ни връзки (икономически, полити-чески, социални, културни и науч-но-технически) в мащабите на цяло-то човечество, които превръщат чо-вечеството в едно цяло, което е дос-та противоречиво през съвремен-ния етап от развитието му; за това, че в условията на научно-техни-ческата революция мошта на енер-гийните и други въздействия на чо-века върху природата стана съпос-тавима с мощта на самите природно сили и възникна заплаха от глобал-ни кризи: енергийна, суровинна, екологична и др., за стихийността> недостатъчната управляемост в раз-витието на редица процеси с глобален характер. Всичко това налага по-вишено внимание към глобалните проблеми от народите и правител-ствата, международните, политичес-ките и научните организации. Как-то бе отбелязано в отчетния доклад на ЦК па КПСС пред XXV копгрес на партията, в перспектива същите проблеми «ще оказват все по-забе- лежимо влияние върху живота на всеки народ, върху пялата система от международни отношения. На-шата страна, както и другите со-циалистически страни, не може да стои настрана от решаването на те-зи проблеми, засягащи интересите на цялото човечество» (XXV кон-грес на КПСС. Доклади и решения, с. 74).

Научното изследване на глобал-ните проблеми и на пътищата за тяхното решаване е сложна, ком-плексна задача, която се нуждае от

35 Гражданска война Г

синтезиране на теоретични и методо-логични решения, от привличане на много дисциплини за анализ и широ-ко използване на средствата на сис-темен анализ. Едно от перспективни-те научни направления, които са най-адекватнн на характера на та-зи задача, е глобалното моделиране или конструирането на математи-чески модели, реализирани с ЕИМ, за изследване на глобалните проблеми, търсенето и оценката на варианти-те за тяхното решаване. Широко из-вестни са моделите, разработени през 70-те години по поръка на Римския клуб (моделите на Форестър, Медоуз, Месаровеч-Пастел и др.)» на ООН (моделът на Леонтиев) и на редица правителствени и други организа-ции. С помощта на тези модели бя-ха разкрити и някои нови кризисни тенденции в глобалното развитие, към които бе привлечено вниманието на обществеността (понякога сен-зационно. както се случва нерядко на Запад). Обаче основен порок на създадените на Запад модели и проекти за глобално развитие е подценяването на социалните пара-метри на това развитие, зад което се крият буржоазно-апологетични представи за неизменност на същест-вуващите в света социално-иконо-мически отношения, за запазване на капиталистическия начин на произ-водство през целия предвиждан пе-риод.

Съветските специалисти в сътруд-ничество с марксистите от социа-листическите и други страни раз-работват система за моделиране раз-витието па света н неговите райони, която се опира върху марксизма-ле-нинизма, в съвкупността иа всич-ките му съставни части. Освен при-родите, демографските и икономи-ческите тя включва и социални, по-литически и културни фактори, да-ва възможност да се отчитат вероят-ните промени в социално-иконо-мическите и политическите отноше-

ния в различните райони на света. Първите моделни експерименти на съветските специалисти показват, че последователното съкращаване на военните разходи би дало възможност да се решават успешно редица остри глобални проблеми, а повсеместно-то утвърждаване на принципите за планова социалистическа икономи-ка позволява да се предотврати възникване на редица проблеми. С други думи, най-сигурен път за решаване на съществуващите гло-бални проблеми и предотвратяване появата на нови е социалистическият път на развитие на цялото човече-ство.

ГРАЖДАНСКА ВОЙНА — най- остра форма на класова борба, ха-рактерна главно за преломни епохи в историята на човечеството (преми-наване от една формация към друга* преминаване на господството от една към друга класа или социално-по-литическа група). Г. в. се отличава с ожесточеност и масов характер на въоръжената борба; от стихийните народни вълнения тя се различава с наличието на елементи на държавна военно-политическа организация у двете воюващи страпп и с общона-ционален размах на събитията.

В историята на античното общест-во са оставили забележима следа гражданските войни през II—I в. преди н. е. в Италия (продължение на започнатото от братя Гракхи масово демократично движение за аграрна реформа и даване на граж-дански права на всички италиици), конто са довели в края на краищата до заменяне на републиканските форми с императорска власт, отна-чало със замаскиран, а след товаре открит характер. Ожесточена Г. в. (между Бялата и Червената роза) предшествува утвърждаването на аб-солютизма на Тюдорите в Англия през XV в. Граждански войни съп-ровождат раждането иа буржоаз-

36 Гражданска война

пия строи в Европа. Класическа форма на Г. в. са превратите в /Англия през XVII в. и във Франция през XVIII в.; в Англия кралската власт и феодалите от изостаналия Северо-запад се борят против парламента, подкрепен от буржоазията от Юго-изтока и новото дворянство; във Франция роялистите в съюз с ев-ропейската монархична реакция се противопоставят на «третото съслвЙ вие» — буржоазията и плебейските маси. През заключителния етап на тези революции (особено френската) се проявява тенденцията към раз-граничаване на плебейските и бур-жоазните политически течения в републиканския лагер; след смаз-ване на плебейското течение «душе-приказчик» на буржоазиите револю-ции става за определено време воен- щината (протекторатът на Кромуел, консулството, а след това империята на Наполеон).

Новото, социалистическо обще-ство в конкретните условия на Ру-сия се раждаше под формата на же-стока Г. в. Тя бе разпалена от сва-лените експлоататорски класи вед-нага след победата на Октомврий-ската социалистическа революция и провъзгласяването на съветска ре-публика. «По всички краища на Русия — казваше по тоя повод Ле-нин в началото на 1918 г. — започна гражданска война във вид на съп-ротива па експлоататорите, помеш-чиците и буржоазията, подкрепени от една част от империалистическата буржоазия» (Съч. Т. 27, с. 160) Тъй като вътрешната буржоазно- монархична реакция нямаше опора сред масите, па помощ й се притече организираната от международния империализъм в доста широки ма-щаби въоръжена интервенция с цел, както отбелязваше Ленин, «да по-тушат пожара на социалистическата революция, започнал у нас и все повече заплашващ да се прехвърли в целия свят» (Съч. Т. 28, с. 41—42).

Стигна се до обединяване силите на интервентите и вътрешната контра- революция. По призива на комуни-стическата партия и под нейно ръ-ководство работниците и трудещите се селяни в Русия се вдигнаха за за-щита на съветската власт. Формира се масова редовна Червена армия. Тилът бе преустроен на военна пога. Икономическата политика на съ-ветската държава бе изцяло подчи-нена па интересите на отбраната. Г. в. завърши победоносно през ноември 1920 г. Само в Далеч-ния изток оставаха японските ин-тервенты, откъдето те бяха оконча-телно прогонени през 1922 г. Основ-на роля при извоюването на победа в Г. в. изиграха военно-политическкят съюз на работническата класа с тру-довите селяни, преминаването към съветската власт на средните селяни, които в резултат от аграрната ре-форма станаха централна фигура па село. Работническата класа успя да сплоти около себе си трудещите се селяни и казаци, спечели съчувст-вието и подкрепата па трудещите се от потиснатите по-рано народи в царска Русия. Огромно значение имаше създаването на воепен съюз на съветските републики. Победата бе удържана и поради това, че съвет-ската страна се радваше па съчув-ствие и помощ от пролетариите от цял свят. Победата на силите на социализма над обединените сили на вътрешната контрареволюция и ин-тервентите в Г. в. бе особено голямо военно и политическо поражение за световния империализъм, демонст-рация на жизнената сила и нспобе- димостта па държавата на работни-ците и селяните. След Втората све-товна война продължителна Г. в. по пътя към народнодемократичния строй преживя Китай, докато в ре-дица други страни от Европа и Азия победата на СССР над фашистка Германия и милитаристична Япония осигури но-безболезнени форми за

37 «Деидсолэгизация»

преминаване от буржоазния или бур-жоазно-монархичен строк към ре-волюционно-демократичен, а след то-ва към социалистически строи.

Понастоящем, когато силите на социализма к демокрацията укрепват в цял свят, комунистическите партии и развитите капиталистически стра-ни търсят мирни пътища за завземане на властта, без да изключват въз-можността, че ще им се наложи да защищават със сила демократичните свободи в случай, че претърпялото поражение на изборите реакционно малцинство тръгне по пътя на дър-жавен преврат (вж. Мирна и не мирна форма за преход към социа-лизма). Определяйки принципното си отношение към Г. в., комунистите имат предвид, че начинът, по конто една страна трябва да извършва наз-релия социалистически преврат, ела- га определен отпечатък върху ново- създавания строи. В страните, които

нзлпзат от продължителна Г. в., се появяват допълнителни трудности за по-нататъшното съзидателно строи-телство: обикновено Г. в. е свързана с големи жертви, с разрушаване на производителните сили на общество-то и неизбежно военнзнране па стра-ната.

Марксизмът води борба против дог-матичното абсолютизиране па воен-ните средства за борба, присъщо на маоизма, против твърденията, че Г. в. била универсално средство за разбиване на старото общество, че уж само «пушката ражда властта» (Мао Цзедун). Толкова по-погрешйо е да се вижда единствено във воен-ните, насилствени .методи ключ за решаване на по-сетнешните задачи на социалистическата революция. С променяне на обстановката комуни-стическата партия не може да це мени методите за борба и организа-ционните й форми.

«ДЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯ» — буржоаз-на концепция, използвана активно за борба с марксистко-ленинската идео-логия и за подкопаване идейните основи на социалистическия строй, ярък образец на буржоазната пар-тийност. Нейните привърженици смя-тат идеологията за фалшиво, изопа-чаващо действителността съзнание, което служи на група хора за пости-гане на определени политически це-ли. Според едни от авторите на тази теория, американския социолог Бел, идеологията е «превръщане на идеите в социални лостове», които се за-движват за манипулиране на общест-веното мнение в нужната посока, т. е. идеологията не се интересува от верността или неверността на ней-

ните принципи и положения, нейна цел е оправдаването на интересите на борещите се сили. Подобни поло-жения се използват за отричане на научността на комунистическата идеология под предлог, че изобщо нямало и не могло да има никаква научна идеология. Докато в социа-листическите страни господствува марксистката идеология, в западни-те страни липсвала изобщо гос-подствуваща идеология, а имало само «чиста» социална наука (со-циологията, политологията и др.). Тъкмо тя, твърдят привържениците на тази концепция, отговаряла на- епохата на научно-техническия прог-рес и на нарастващото рационали-зиране на обществения живот, не

36 ^Демократичен социализъм»

оставяла място за никаква идеология, която била отживелица от миналите векове и довела до «края на идеоло-гията». Обаче надеждите на буржоаз-ните идеолози за «изветряне» на со-циалистическите убеждения на на-родните маси в социалистическите страни под въздействие на научно- техническия прогрес и на повише-ното материално благосъстояние, за намаляване на авторитета на марк-систко-ленинската идеология не се оправдаха. Затова мнозина са при-нудени да признаят необосноваността на прогнозите си за уж неотклонно извършващата се «дсндеологизацня». Антикомунистът Джилас нарече «ве-лика илюзия» лансираната по-рано от него теза за неизбежно изчезване на марксистко-ленинската идеоло-гия. Днес става все по-разпростране- но твърдението за необходимостта от преминаване от «деидеологизация» към «реидеологизация» — към из-работване па всеобхватна идеоло-гия, която да може да се противо-постави на марксизма-ленинизма.Според холандския социолог Вай Гейк «сега, когато в държавата на всеобщо благоденствие се проявя-ват кризисни явления, сега, когато технократичната система показа не-способността си да спечели победа над хората «отвътре», определена степен на вдъхновение, подкрепена от силна идеология, би била твърде полезна». За да се изработи идео-логия, без която не е възможна ус-пешната дейност на корпорациите, зове органът на американските моно-поли сп. «Форчън»: «Повече анализ, повече планиране, по-широк поглед към нещата и по-добра идеология — ето какво трябва за успеха».

Бел е принуден да признае, че положението за «край на идеология-та» важело при него не за всяка идео-логия, а само за идеологиите от ми-налото (към които той» както и пре-ди, отнася неоснователно и марксиз-ма): «. . .Съдържанието на схваща-

нето за «края на идеологията» съв сем не предполага, че всички социал" ни конфликти се свършват и че за-напред интелигенцията се отказва завинаги от търсене на нова идеоло-гия.» Какво обаче разбират под «нова» идеология нашите идейни противници? Някаква завършена концепция по тоя въпрос те нямат. Отричайки разбирането на идеоло-гията като отражение на обществе-ното битие от позициите на опреде-лена класа, те се опитват да пред-ставят «новата», «всеобхватна» идео-логия като израз (с помощта на аб-страктните понятия «свобода», «де-мокрация» и др.) на общочовешки, извънкласови интереси, които отго-варяли на човешката природа». Оба-че позоваването на «общочовешките интереси», прибягването до абстрак-тни философски, социологични и други категории не могат да скрият факта, че буржоазията понастоя-щем не е в състояние да притежава някаква нова, динамична, перспек-тивна идеология, която да съперни-чи с марксизма-ленинизма, защото е неспособна да решава правилно най- важните проблеми на общественото развитие, да мобилизира широките маси за практическо осъществяване на прогресивните задачи, поставени от съвременната епоха.

«ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИ-ЗЪМ» — пъстра и разнородна идео-логическа концепция на представи-телите на различни (дребнобуржоаз- ни и либерално-буржоазни) полити-чески течения и активно противо-поставяна не толкова на капитали-стическата идеология, колкого на последователната научна идеология на реалния социализъм, една от нан- разпространените форми за мими-крия под маската на социализъм. Преди всичко «Д. с» е официална идеология на дясната социалдемо-крация, която е на власт в редица страни и застъпва буржоазно-аполо-

39 ^Демократичен социализъм* Д

гетични и антикомунистически стано-вища (нейни типични представители са федералният канцлер на Австрия Бруно Крайски и бившият канцлер Gia ФРГ Вил-н Бранд). «Д. с.» е концепция и на левите течения

V) социалдемокрацията (групата на младите социалдемократи във ФРГ, Н. Николаисен в Дания и др.), кон-то понякога критикуват остро капи-талистическата система, но наблягат предимно върху т. нар. системо-про- менящо реформиране на капита-лизма, а не върху негово револю-ционно преобразуване в социалисти-ческо общество. «Д. с.» се проявява .я под формата на «социалистически -модел» на десните ревизионисти и ренегати от рода на Гароди, Фишер, Шик и подобни, които скъсаха с .комунистическите партии и се опит-ват да противопоставят на практика-та на реалното изграждане на социа-лизма свои ревизионистични гледища ‘(вж. Ревизионизъм). <Д. с.» същест-вува и като кокетиране със социа-лизма на редица представители на ляволибералната буржоазия, които се мъчат да намерят собствена «со-циалистическа» алтернатива за ре-шаване на проблемите, стоящи пред •обществото. <Д. с.» се среща и в реформистките възгледи на левите »католици (А. Комин, Р. Льолиевър, Ж. Монтарой н Л. Моралес), които подлагат на остра критика пороци-те па съвременното буржоазно об-щество, но не виждат истинските пътища за избавяне на хората от капиталистическата експлоатация и отчуждение. Тази концепция е по-пулярна и сред младежите, които действуват в рамките иа движението на «новите леви» и се опитват да подменят слабата си теоретична под-готвеност и неясните класови пози-ции с чисто емоционален подход към решаването на проблемите. Концеп-цията за «Д. с.» бива усилено из-ползвана и под знамето на т. нар. щнонистки социализъм — «кибуциз-

ма» (М. Бубер, Д. Бен-Гурион), и като особен «латиноамерикански», «африкански», «японски» социали-зъм и т. н.

С всеки свой вариант <Д. с. » е в услуга на ревизноннстичните и бур-жоазните идеолози. Той е социали-стическа по фразеология, но рефор-мистка и ревизионнстична по своята същност идеология за ограничаване влиянието иа работническата класа и комунистическите партии сред трудещите се. При цялата пъстрота на теоретичните схващания и прак-тическите програми, които апелират за «Д. с.», всички те отричат науч-ния социализъм, неговите осново-полагащи идеи за необходимостта от радикално, революционно преуст-ройство на капиталистическото об-щество посредством установяване (мирно или не мирно) на диктатура на пролетариата, за ликвидиране на частната собственост върху средст-вата за производство и на цялата система от капиталистически общест-вени отношения, за ръководната роля на работническата класа при унищожаването на експлоатацията на човека от човек. Премълчавайки успехите на реалния социализъм в страните от социалистическата об-щност, теоретиците на «Д. с.» голо-словно обвиняват комунистическите партии, че обръщали недостатъчно внимание на развитието на демокра-тичните институти в обществения живот.

В действителност обаче концеп-циите за «неограничено демократи-зиране» на обществения живот, из-ползвани усилено от поборниците на «Д. с.», са празни, абстрактни тео-ретични построения, които се бази-рат върху невярно, надкласово раз-биране на демокрацията и не държат сметка за обективната зависимост на усъвършепствуването на демокра-цията от конкретните условия и сте-пента на развитие на обществения живот. При това всички абстрактни

ЙО чДемократичем социализъм»

-приказки за демокрация, всички разсъждения за нейното безгранично развитие фактически служат само на една цел: да се откъснат от кому-

нистическите партии трудещи се маси, да се отвлече работническата класа от борбата за социализъм, като се замени с «борба» за демократи-зиране на обществения живот в бур-жоазен дух (вж. Буржоазна демо-крация). Изправянето на «Д. с.» в центъра на теоретичните построения на социалдемокрацията и на други политически течения е всъщност опит да се утвърди положението за «помиряване» на работническата кла-са с държавно-монополистичната си-стема. «Д. с.» се използва и за идео-логическо влияние върху трудещите се от социалистическите страни, по- специално върху младежта. Особена-та опасност, която представлява тази концепция за международното ра-ботническо движение, се състои в това, че като отклоняват на практика международното работническо дви-жение от социализма, привържени-ците на «Д. с.» продължават да из-ползват в теоретичните си концеп-ции социалистическа фразеология,

; обявяват се на думи за социалисти-чески преобразования в обществе-ния живот. Това позволява на идео-лозите на «Д. с. » да водят след себе си голяма част от работническата класа, искрено предана на социа-лизма, но недостатъчно дълбоко ориентирана по идеологическите въп-роси.

В логико-теоретично отношение концепцията за «Д. с. » си остава до ден днешен до голяма степен аморф-на, мъглява и еклектична. Някакво единно разбиране на това, що е «Д. с.» не успяха да изработят нито со-циалдемокрацията, нито пък други-те привърженици на «Д. с. » и бяха принудени да обявят за специфична черта на концепцията плурализъм на възгледите. Съвременните схваща-ния за «Д. с. » имат в основата си не

толкова марксистките положения п методи за анализиране на общество-то, колкото абстрактни хуманистич-ни, етични и религиозни принципи за надкласова социална справедли-вост. по-добър живот, свобода и мир в целия свят. Всъщност всяка пар-тия. която се провъзгласява за пар-тия на <Д. с.», има фактически своя специфична концепция за «Д. с.», свое разбиране по принципните въп-роси за обществено преустройство върху т. нар. демократично-социа-листически начала. При това като главно измежду тия начала се про-възгласява спазването на принципи-те па т. нар. «плуралистична демо-крация», т. е. опит да се построи со-циализъм посредством реформи (вж. Социална реформа), като се изпол-зва само буржоазната парламентарна1 система, мирното взимане на властта* чрез избори. Марксистите, к ито настояват за определяща роля на социалната революция при коренното преобразуване на обществото, не отхвърлят реформите като начин за обществени промени, смятайки обаче, че е необходимо да се вижда ясно границата между това, което при дадени исторически условия е по-стижимо с помощта на реформи, и това, което може да бъде осъществе-но : амо посредством социална ре-волюция.

Идеологията на «Д. с.» пренебрег - ва факта, че завоюването на власт-та от работническата класа във всич-ките му форми е демократично по самата си същност, защото е насо-чено към изкореняване на експлоа-тацията на човека от човек, към пре-връщане на държавата, която екс-плоатира трудещото се мнозинство, в държава, чието главно предназна-чение е грижата за интересите на всички труженици.

Общо взето, идеологическата прог-рама на «Д. с.» е отказ от социали-стическите преобразования. Ярко до-казателство за това е правителстве-

41 Демократически централизъм Д

мата дейност па социалдемокрацията, която се опитва да приложи на прак-тика идеите на <Д. с.». Докато бя-ха на власт, социалдемократите дори не правеха опити да осъществят действително радикални промени в политическата и икономическата структура на съвременния капитали-зъм. Те се ограничаваха само с дреб-ни реформи на капиталистическата система, а не работеха за нейното преобразуване в социализъм, как- то предполага идеологията ма «Д. с. ». По такъв начин идеологията на «Д. с.» е социалистическа само по фразеология. Действителна крайна цел на «Д. с.» е запазването на ка-питализма, а не неговото преобра-зуване в социалистическо общество. «Д. с.» на практика се изчерпва със стремежа му да реформира капи-тализма в рамките на самия капи-тализъм.

ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ-ЗЪМ — най-важен принцип за управление иа социалистическото бщество, за изграждане н дейност на комунистическата партия, социа-листическата държава и обществе-ните организации.

Като принцип за управление на обществото Д. ц. съчетава демокра-тизма, т. е. пълновластието на тру-дещите се, тяхната самодейност и инициатива, изборността на ръко-водните органи и тяхната подот- четност пред масите, с централизма— ръководенето от едни център, под-чиняваното на малцинството ма мно-зинството и дисциплината. В СССР н другите социалистически страни Д. ц. е поставен в основата на пар-тийното, държавното и стопанското ръководство. Конституцията на СССР предвижда, че организирането н дейността иа съветската държава се градят съобразно принципа за Д. ц.: нзборност на всички органи на държавна власт от горе до долу, тяхната подотчетност пред народа,

задължителност на решенията па по-внешите органи за по-нисшите. Д. ц. съчетава единното ръководство с инициативата и отговорността на всеки държавен орган и длъжностно лице за възложената работа.

В основни лиинн този принцип бе разработен от Маркс и Енгелс и осъществен от тях в Съюза на ко-мунистите, а след това в Първия интернационал. Той възникна по-ради нуждите па работническото движение от обединяване на силите му в борбата срещу капитализма, от монолитна устойчивост и орга-низираност на пролетарския аван-гард.

С оглед новите исторически ус-ловия — епохата на пролетарски революции — принципите на Д. ц. бяха творчески развити от Ленин. За първи път в историческата прак-тика КПСС най-пълно въплъти прин-ципа за Д. и. в своя организационен строеж h дейност. Тон бе узаконен от 1 (Тамерфорска) болшевишка кон-ференция (1905 г.), а сетне от IV (Обединителен) конгрес на РСДРП (1906 rj, който прие уставното положение, че «всички организации на партията се градят върху демок-ратическия централизъм».

Като принцип на партийното стро-ителство Д. ц. издържа продължител-на проверка и се оказа най-ефика-сен за организационния строеж на комунистическата партия както в експлоататорското общество, така и при социализма. В наше време той е непоклатима основа на орга-низационния строеж и дейността на марксистко-ленинските комунисти-чески и работнически партии.

Необходимостта от изграждане на партията върху демократични ос-нови произтича преди всичко от решаващата роля на работническа-та класа и трудещите се в истори-ческото творчество. Организиране-то на вътрешния живот на партията въз основа на Д. ц. осигурява ре*

42 Демократически централизъм

шаващо влияние иа комунистите върху политиката и формирането на ръководните органи на партията, създава необходимите предпоставки за тяхната активна дейност за осъщест-вяване на целите на партията, на нейната програма. Необходимостта -от изграждане на партията върху основата на централизма се обусла-вя от класовия характер на общест-вото, както и от характера и целите на самата партия като политическа организация на работническата кла-са, която см поставя за задача да събори сксплоататорскня строй и да построи социализма. В капиталис-тическото общество, писа Ленин, «пролетариатът няма друго оръжие в борбата за власт освен организа-цията» (Събр. съч. Т. 8, с. 389).

В социалистическото общество, къ- дето комунистическата партия е по-литически ръководител на широки социално-икономически преобразо-вания, високите изисквания към ор-ганизираността на партията са обу-словени от нейната обществена ро-ля на авангард на народа, от необ-ходимостта последователно да се претворява в живота социалисти-ческият идеал, от единната социал-но-икономическа и културна по-литика и единната външнополитичес-ка линия. Идейното и организа-ционното единство на партията е нужно, за да може тя да противо-стои срещу натиска на империалис-тическата идеология както върху трудещите се, така и върху самите комунисти. Комунистическата пар-тия се гради и действува въз основа на единни идейни, тактически и орга-низационни принципи. Тя има еди-нен висш ръководен орган — партий-ния конгрес, а между конгресите — Централния комитет. Решенията на партийния конгрес, на нейния ЦК са закон за комунистите. Всички вли-защи в състава на партията органи-зации са подчинени на партийния център, решенията и указанията

на по-висшите партийни органи са задължителни за по-низшите пар-тийни организации, малцинството в организациите и техните ръковод-ни органи се подчиняват на мнозин-ството. Централизмът означава и отчетност на партийните органи пред техните партийни организации и пред по-висшите органи. Той предполага твърда партийна дисциплина и ед наква отговорност пред партията на всички нейни членове незавнеи мо от заеманите от тях постове. Оня, който отказва да изпълнява решение на своята партийна организация или на по-висшия партиен орган, се поставя извън партията. В Устава на КПСС, както и в уставите на дру-гите комунистически партии са предвидени специални гарапции про-тив нарушаване на единството на партията и на партийната дисцнл липа. Партийната дисциплина и де-мократичният ред за решаване на партийните въпроси са взаимно обу-словени изисквания. Не може про-изволно да се засилва централизмът и да се ограничава партийната де-мокрация, без да се нанасят същест-вени щети на дееспособността на партията, на нейната ръководна ро-ля и влияние в обществото. В съща-та степен не може без сериозна вре-да за партията да се забравя при разширяване на демокрацията необ-ходимостта от централизъм, взис-кателност и строга партийна дис-циплина. Съотношението между де-мокрация и централизъм в практи-ческата дейност иа партията се оп-ределя от конкретно-историческите условия, от зрелостта на вътрешно-партийните отношения и стоящите пред партията задачи. В условията на комунистическото строителство курсът па КПСС към всестранно раз-витие н усъвършенствуванс на пар-тийната демокрация, укрепване н-i партийната дисциплина е главна линия в развитието на вътрешно-партийните отношения.

43 Диктатура на буржоазията Д

С победата на социалистическата революция, с укрепването и разви-тието па социализма Д. ц. се утвър-ждава все повече в държавната власт и управлението. Необходимостта от изграждане и дейност на социали-стическия държавен апарат върху основата на Д. ц. бе обоснована от Ленин. Той подчертаваше важността па съчетаването на еднаквостта при решаване па основните въпроси па държавната политика с използване на многообразните демократични форми за управление по места. «Де-мократическият и социалистичес-кият централизъм — писа Ленин — няма нищо общо с шаблонизирането, нито с установяването па еднообра-зие отгоре. Единството в основното, в коренното, в същественото не се нарушава, а се осигурява чрез мно-гообразието в подробностите, в ме-стните особености, в начините на подхода към работата, в начините за осъществяване на контрола. . . » Съч. Т, 26, с. 411).

Особено голямо значение при со-циализма има осъществяването на принципа за Д. ц. в управлението на народното стопанство. «Нашата задача сега — казваше Ленин — е да се проведе именно демократичес-кият централизъм в областта на стопанството. . .» (Съч. Т. 27, с. 196). Материално-техническа осно-ва на Д. ц. в стопанската полити-

ка е съвременното едро социалисти-ческо производство, а икономическа основа — социалистическата соб-ственост върху средствата за произ-водство, която свързва в едно цяло всички отрасли иа икономиката. Необходимите социал по-политичес-ки условия се създават от наличие-то на държавна власт в ръцете на трудещите се, от социално-полити-ческото и идейно единство на об-ществото, от съвпадането па основ-ните интереси на обществото, кла-сите, колективите и личността. Д. ц. ß стопанското изграждане осигуря-

ва възможност за единно държавно планиране, за най-разумно използ-ване на всички материални и човеш-ки ресурси. С развитието и укреп-ването на социализма нарастват обек-тивните възможности за по-пататъш- но развитие както на демокрацията, така н па централизма. «Комунис-тическото строителство — се казва в Програмата па КПСС — предпола-га всестранно развитие иа демокра-тическите основи на управлението при укрепване и усъвършсиствува- пе на централизираното държавно ръководене на народното стопан - ство. »

В подценяването и отричането на Д. ц. като принцип за ръководене на социалистическото общество и принцип на партийното п държавно-то строителство от десните и «леви-те» ревнзионнети се отразява не- научппят подход към социализма, влиянието на буржоазната и дреб- побуржоазната идеология.

ДЕМОКРАЦИЯ — вж. Буржоаз-на демокрация. Народна демокра-ция. Революционна демокрация. Со-циалистическа демокрация.

ДИКТАТУРА НА БУРЖОАЗИЯТА (лат. dictatura — неограничена власт) — политическо господство на капиталистическата система за политическо потискане па трудещи-те се в капиталистическото общест-во.

Икономическа база па Д. б. са капиталистическата частна соб-ственост върху оръдията и сред-ствата за производство н основани-те на нея производствени отноше-ния, които утвърждават експлоа-тацията на грамадното мнозинство от населението от капиталистичес-ката класа. За разлика от диктату-рата на господствувалите прели класи (робовладелци и феодали) Д. б. е обикновено прикрита с различ-ни демократични форми, което от-

44 Диктатура на буржоазията

Товаря на Капиталистическите про-изводствени отношения, когато ра-ботникът е формално свободен и не е личуо зависим от работодателя. При пзп условия Д. б. се проявя-ва като буржоазна демокрация. при която се провъзгласява равенство на гражданите пред закопа и се де-кларират свобода на словото, пе-чата н събранията, както и всеобщо избирателно право. Обаче поради фактическото си положение и раз-лични юридически и политически маневри па господствуващата кла-са широките народни маси са ли-шени от реалната възможност да използват в пълна степен провъз-гласените в конституциите права и свободи.

Основен инструмент на Д. б. е буржоазната държава, най-често под формата на буржоазнодемократич- на република или парламентарна монархия. «Формите на буржоаз-ните държави са извънредно раз-нообразни — подчертаваше Ленин, — но тяхната същност е една: всички тия държави така или иначе в края па краищата са непременно дикта-тура на буржоазията» (Съч. Т. 25» с. 436). Мсханизмът иа Д. б. не се изчерпва с държавата, той включ-ва също буржоазните политически партии и непартийни организации на капиталистическата класа.

След навлизането на капитализма в стадия на империализма, особено крез съвременната епоха, настъ-пиха сериозни изменения в цялата система на Д. б., които отразяват ограничаването на нейната социал-на база. «. . . Империализмът — писа Ленин — се стреми да замени демокрацията въобще с олигархия-та» (Съч. Т. 23, с. 37). Понастоящем (-лпгархичният характер на Д. б.е изразява в тенденцията към стес-

I язане кръга на властвуващия елит. Монополистичният капитал, който завзе ключови позиции в иконо-миката иа развитите капиталисти-

чески страни, не дели с никого по-литическата власт, установи своя диктатура над обществото. Съвре-менното производство, развитието па науката и техниката му дават възможност да засилва експлоата-цията на трудещите се и да укрепва апарата за насилие.

При условията на държавно-лю- ноп о я ис т и чк и я к апитал изъ м дъ р - жавата става всъщност «комитет за управляване работите на монопо-листичната буржоазия». Разширя-ването на икономическите функции на буржоазната държава се прид-ружава от засилване па изпълни-телната власт. С нарастването на класовото съзнание н организира* ността на пролетариата и другите слоеве на трудещите се буржоазията все повече губи удобната за пея по-литическа форма, парламента. На-родът все по-често подкрепя ис-тинските Изразители на иптерсси- му. като гласува за тях па изборите за представителните учреждения. Затова монополистичната буржоа-зия прибягва до изменения в из-бирателните закони, до различни трикове във връзка с гласоподава- телннте системи или пък се опитва да окастри правата па парламента п полза на изпълнителната власт. Докато по-рано различните групи-ровки на буржоазията се бореха за надмощие в парламента, сега те се борят и за влияние в изпълнител-ния апарат. В развитите капиталис-тически страни се засилва ролята на съюза между най-едрите монополи и военщината в държавния апарат — ролята на т. нар. восннонндустрна- лен комплекс.

Същият процес се проявява и в засилване на въздействието върху държавната политика на недържав-ните организации (обединения, сдружения) на монополистите, кои-то са своеобразни ръководни цент-рове в системата за диктатурата па монополистичната буржоазия и

45 Диктатура на пролетариата Л.

изпълняват роля па «невидими» пра-вителства. В съвременните условия, когато трудещите се все повече организират отпор срещу реакция-та и искат от правителствата отго-вор за действията им, управлява-щата класа използва за борба с прогресивните елементи н някои недържавни организации, чиято дейност не е свързана с правни нор-ми (различни фашистки и полу- фашистки погромаджийски органи-зации, финансирани от монополите и действуващи по техни негласни ука-зания). Те са допълнение па бур-жоазната държава и неделима част •от Д. б. Тези организации са удоб-ни за буржоазията с това, че юри-дически правителството не е от-говорно за тяхната дейност.

Съществена част от Д. б. са бур-жоазните политически партии, за чиято роля Маркс писа: «Олигар-хията се увековечава не чрез пос-тоянно запазване на властта в ед- ми и,същи ръце, а с това, че тя по-ред изпуска властта от едната ръка, за да я подеме веднага с другата» •(Маркс, К. и Ф, Енгелс, Съч. Т. 11, с. 384). Тази роля буржоазните по-литически партии продължават да играят и сега. На тях също се въз-лага почти цялата пропагандна ра-бота, а в редица страни — и ръково-денето на бойните отряди на реак-цията в борбата срещу прогресив-ните дейци, които са преследвани и най-жестоко репресирани както от държавните органи, така и на различните държавни организации.

Конкретна изява на Д. б. е по-литическият режим, т. е. съвкуп-ност от похвати и методи, с помощта на които се осъществява нейното по-литическо господство. В зависимост от съотношението па класовите си-ли тон може да бъде повече или по- малко реакционен. Особеностите на Д. б. при съвременните условия са свързани с това, че сега империа-лизмът е принуден да се нагажда

към новата обстановка — към бор-бата му срещу социализма и новите форми на борбата на трудещите се. Оттук и стремежът да се прилагат по-замаскирапи форми па експлоа-тация. да се правят известни от-стъпки на трудещите се и да се тър-сят нови политически форми за за-пазване всевластието на буржоа-зията при променените условия.

Там, където монопол истичпата буржоазия не е в състояние да за-пази угодния й «ред» със средствата на буржоазната демокрация, се ус-тановява терористична диктатура на най-реакционните, шовинистични и агресивни кръгове на финансовия капитал, т. е. фашистки режим (вж. фашизъм)» В Програмата иа КПСС се сочи, че «макар наглият» гер-мански и италиански фашизъм да претърпяха крах, фашисткият режим още се държи в едни страни и се възражда в нови форми в редица други».

ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИА-.ТА — политическо господство па работническата класа, устано-вявано от нея в хода иа социали-стическата революция за смазва-не съпротивата на експлоататори- те и построяване и укрепване на. социализма. Тя се осъществява чрез държавата, комунистическата партия, профсъюзите, народния фронт и други организации на тру-дещите се, които образуват като цяло Д. п.

В класовото съдържание на Д. п. трябва да се различават смазва-нето на експлоататорските класа и съюзът с непролетарските трудещи се маси, преди всичко със селя-ните.

Първата страна е диктатурата като такава, прилагането на при-нудителни мерки спрямо всички враждебни, опълчващи се против социалистическата революция со-циални сили: под формата на не-

46 Диктатура на пролетариата

посрсдствено въоръжено насилие (на- прнмер по време на гражданска вой- на или при смазване на контра- Революинонни бунтове), лепност на “аказате.иппе и репресивните ор-гани на държавата, най-сетне за-конодателните актове н админис-тративни разпореждания, които ог-раничават политическите и иму-ществените права на експлоататор- ските класи, както и под формата на икономическа принуда. Държа-вата на Д. п. прилага различни сред-ства за смазване в зависимост от остротата и формите на съпротива на враждебните класи, от вътрешните и международните условия. С нара-стването на силите и успехите на международния пролетариат, на не-говата съзнателност и организира* ноет, с укрепването на социалис-тическата държава в страната на-растват възможностите за избор на по-меки начини за смазване на кла-совите противници. Обаче пълен отказ от насилието и изобщо от Д. п. при прехода от капитализма към социализма, сиреч през времето па остра класова борба между буржо-азията и работническата класа, предлаган от ревнзионистите и дес-ните социалисти, е неосъществим. «Или белогвардейски терор — писа Ленин, — или ръководство (все по- меко) на пролетариата, неговата диктатура* (Съч. Т. 32, с. 335). Установяването на Д. п., както по-казва опитът ва освободителното движение, е историческа необходи-мост, обща закономерност при преми-наването от капитализма към со-циализма.

Съюзът на работническата класа с пепролстарските трудещи се е възможен и необходим поради това, «е съвпадат освоЬнитс интереси на тези класи и слоеве. «Висш принцип на диктатурата — казваше Ленин — е поддържането на съюза на пролета-риата със селячеството, за да може тон да задържи ръководната роля и

държавната власт» (Съч. Т. 32, с. 515). Самото Лениново определение на Д. п. гласи: «Диктатурата на пролетариата е особена форма на класовия съюз между пролетариата, авангарда на трудещите се, и мно- гобройните непролетарски слоеве от трудещите се (дребната буржоа-зия. дребните стопани, селяните, интелигенцията и т. и.), или бол-шинството им, . . . съюз с цел за окончателно създаване и укрепя-ване на социализма.» (Съч. Т. 29, с. 376). Този класов съюз може да бъде повече или по-малко широк, да включва по-голяма или по-мал-ка част от непролетарското труде-що се население. Рамките на този съюз се изразяват чрез понятието социална база на Д. п. С нараства-нето на влиянието па социализма тази база се разширява все повече, благодарение па което се увеличава изолацията на контрареволюцион- ната буржоазия, ограничават се нейните възможности да разпали гражданска война и обратно, на-растват възможностите на револю-ционната власт да принуди капита-листите за компромис.

От характера на класовия съюз, от неговата социална база и истори-ческите условия, при които се съз-дава, зависят формите на Д. п. Вся-ка форма на Д. п. отразява опреде-лени исторически предели, рамки на този съюз: съюз на пролетариата и трудовите селяни в Съветска Ру-сия, съюз на пролетариата, селя-ните, дребната буржоазия от градо-вете и демократичната интелиген-ция в страните с народна демокрация. Революцията в Куба показва, че все по-нови слоеве от непролетар- ските дребпобуржоазни маси и тех-ните политически организации се въвличат в антиимпериалистичес-кото, освободително движение, пре-минават от неутралитет към актив-на борба за социализъм в съюз с работническата класа.

Диктатура на пролетариата Д

Формите на Д. п. се различават преди всичко по политическите уч-реждения, по организациите, пос-редством които се осъществява съ-юзът на работническата класа с непролетарските маси. Съветите на работническите, селските и войниш-ките депутати в СССР въплътяваха непосредствено съюза на работни-ческата класа с трудовите селяни. При това представител на интереси-те на всички трудещи се класи беше една партия — комунистическата, К 'ято посочи изхода от империалис-тическата война и осъществи со-циалните искания на целия народ — както на пролетариата, така н на селяните. Дребнобуржоазннте пар-тии загубиха своя морално-полити-чески авторитет пред народа, само- разобличнха се като привържени-ци на продължаване на империа-листическата воина, неспособни да разрешат назрелите вътрешни проб-леми. преди всичко аграрните въп-роси, а най-после като слуги на чуждестранната интервенция. Оттук и такава характерна черта на съ-ветската форма на Д. п. като ед- нопартийността п острата полити-ческа борба с всички дребнобур- жоззни партии, които преминаха на страната на контрареволюцня- та.

Народната демокрация като фор-ма на Д. п. се характеризира обик-новено с мпогопартийност, със сът-рудничество между пролетариата и неговата партия и непролетарските, дребнобуржоазнн партии и полити-чески групи. Форма на политичес-ки съюз между работническата кла-са и трудещите се непролетарски маси в борбата за социализъм са организациите от рода на народния фронт, специфични за народноде-мократичната форма на Д. п. Дик-татурата на пролетариата в Куба се отличава с непосредствено сли-ване на всички революционни сили, които застанаха върху платфор-

мата на изграждане на социализ-ма, и със създаване на сднопар- тнйност върху тази основа.

В бъдеще една от формите на Д> п., както предвиждаше Ленин, ще бъдат все по-разнообразни. Една от тези форми може да стане и де-мократичната република, която се опира върху традиционните парла-ментарни учреждения и ги преоб-разува в духа на принципите на пролетарския демократизъм. При то-ва въпросът за разбиването на бур-жоазната държава не се снема, а придобива нови форми.

Спрямо трудещите се Д. п. се- проявява като демокрация, която е много по-пълна от буржоазната демокрация. Пролетарската, социа-листическа демокрация привлича потисканите и по всякакъв начин отблъсквани от политическата власт и участие в политиката маси към- активна дейност. По отношение на трудещите се, въвличани в социа-листическото изграждане, Д. п. е организираща, възпитателна сила. «Тук тя изпъква нс само и даже не- толкова като прилагане средствата за принуда на целия апарат на дър-жавната власт за смазване съпро-тивата на експлоататорите. . . Тук може да се победи тогава, кегато пролетариатът осъществи своята дик-татура като най-голяма организи-рана, организационна и морална си-ла за всички трудещи се. включи-телно и трудещите се непролетар-ски маси» (Ленин В. И. Съч. Т. 30. с. 512-513).

Противниците на марксизма, кон-то крещят толкова много за наси-лие (на което наблягат маоистите), обикновено не обръщат внимание на- тази страна ст Д. п., а междувремен-но тъкмо тя запазва цялото си зна-чение и след изграждането на социа-листическото общество. Всъщност обаче диктатурата като смазване на експлоататорите престава да бъде необходима, след като е изчерпал»

историческите си задачи.

4Ö Дисциплина

ДИСЦИПЛИНА — (лат. disci-plina — строг ред. организация)— изпълняване на социални норми и правила, установени в обществото, в социални общности и обединения. Основна социална функция на Д. е поддържане на обществения ред, което е необходимо условие за нор-мално функциониране на обществото, за регулиране дейността на хората. Отклоняването на поведението па човека от установените норми и правила води до прилагане па санкции, които имат правно, ад-министративно или нравствено въз-действие.

В антагонистичните обществено- икономически формации експлоа- таторскнте класи са използвали Д. за защита на своите интереси, за укрепване на господството си. В условията на съвременния капита-лизъм Д. е подчинена на укрепване на. частнособственнческите общест-вени отношения. Идеолозите на ка-питализма се опитват да скрият класовата същност на буржоазна-та Д., несъвместимостта на изиск-ванията и с коренните интереси на народните масн. Борбата на труде-щите се за социални и икономичес-ки права се разглежда от тях като грубо нарушаване на Д. и подко-паване на обществения ред. Класо-вото, политическо съдържание на Д. се отразява върху методите, които осигуряват изпълнението на нейните изисквания. Капитализмът осигурява Д. с наказателни мерки, важно място сред които се пада па физическото насилие с използване на полиция, както и па глобите. При условията па характерната за капи-тализма неустойчива икономичес-ка конюнктура за поддържане на Д. се използва нашироко страхът от загубване иа работа. Все по-голяма е ролята при укрепване па дисци-плината на идеологическото обра-ботване на маеше.

Още при капитализма, в борбата

на работническата класа за права се формира поза, пролетарска Д., противоположна по същност и цели на буржоазната Д. Социалистичес-ката общонародна Д. е особено важ-но условие за нормална дейност на държавата, па икономическите и политическите обществени институ-ти и па обществените организации. Без нея е немислимо изпълняване-то на задачите на общественото развитие. Д. регулира взаимоотно-шенията в колективите, определя взаимните права и задължения на техните членове. Обусловени от обек-тивните закони на общественото развитие и съвпадащи с коренните интереси на трудещите се, изиск-ванията па социалистическата Д. имат за цел да осигурят успешното решаване на задачите па комунис-тическото строителство въз основа на приоритет на обществените ин-тереси. Усложняването на тези за-дачи повишава значението на Д. като регулиращ механизъм в об-ществения живот, без който са не-, възможни организираността и стрикт-ното взаимодействие между тру-дещите се в социалистическото об-; щество. <Колкото по-сложни са за-, дачите, колкото по-сложна е работ тата — казваше Л. Брежнев, —тол-кова по-важни са съгласуваност-та, добрата организация, дисцип-лината — всичКо онова, което може, да се определи като висока органи-зираност». Това изискване придо-бива особено значение във връзка с развитието па съвременната науч-но-техническа революция.

Нарушаването на Д. нанася вре-да на общото дело, дезорганизира трудовия и обществения живот, пре-. чи на труда, просветата и почивка-та на съветския човек. Затова ук-репването на Д. е важна задача на идейно-възпитателната работа. Осо-бено важна тенденция при укреп ването на социалистическата дис . циплина е съзнателното изпълня

49 Дисциплина Д

ване на изискванията и въз основа на комунистическия светоглед, иа нормите и принципите на комунис-тическата нравственост. Наред с убеждаването при решаване на та-зи задача се използват материални и морални стимули, средствата за социален контрол, както и методът на принудата, свързан с прилагане на различни санкции. В социалис-тическото общество съдържанието иа санкциите и начинът за тяхното прилагане се установяват по демо-кратичен път въз основа на волята на мнозинството, записвани са в за-конодателни актове, укази, запове-ди, инструкции, правила и разпо-реждания. Основна задача на мер-ките за дисциплинарно въздейст-вие е предупреждаване иа наруше-нията на Д., което предполага ши-рока разяснителна работа и гласност.« Крепостнпческата организация

на обществения труд — писа Ле-нин — се крепеше върху дисципли-ната па тоягата. . . Капиталисти-ческата организация на обществе-ния труд се крепеше върху дисцип-лината па глада. . . Комунистичес-ката организация на обществения труд, първа стъпка към която е со-циализмът, се крепи и колкото оти-ваме по-нататък, толкова повече ще се крепи върху свободната и съзнателна дисциплина. . . » (Съч. Т. 29, с. 413—414). Ленин подчертава-ше, че в комунистическото общест-во «хората ще привикнат да съблю-дават елементарните условия па об-ществеността без насилие и без под-чинением. (Съч. Т. 25, с. 484). Со-циалистическата Д. предполага ши-рока инициатива, смело, вещо взе-мане иа решения, умение да се пред-виждат социалните последици от действията и подчиияване на об-щите изисквания. На нея са чужди сляпото подчинение на социалните норми, дребнавата регламентира- пост, която сковава инициативата и ограничава отговорността на лич-

ността. Важни условия за социа-листическата Д. са човек да знае задълженията си, общата и профе-сионална култура, превръщането на марксистко-ленинската теория в убеждение, а на убежденията — в активна жизнена позиция на не-поколебим борец за комунизъм. Всичко това характеризира вътреш-ната Д. на личността, или самодис-циплината. Социалистическата дис-циплинираност, т. е. проявяването на Д. в дейността на личността, при-същата il вътрешна потребност от изпълняване на социалните норми и правила са важни черти на со-циалистическата личност (вж. Лич-ност при социализма) и на со-циалистическия начин на живот. «Партията — се казва в Програма-та на КПСС — ще поощрява всички форми на съзнателна самодисцип-лина на гражданите, които водят до закрепване и развиване на ос-новните правила на комунистиче-ското общежитие. »Д. се класифицира по основни-

те сфери на дейността на субекта и по изискванията, предявявани към нея от различните общности и обединения. Тук се открояват та-кива видове Д. като държавна, производствена (трудова), финан-сова, технологична, планова, пар-тийна, профсъюзна, комсомолска, военна и др.Социалистическата Д. е предмет

на остра идеологическа борба. Бур-жоазиите, реформнетките и реви- зиоинстичинте идеолози засилват нападките си срещу социалистичес-ката Д., за да отслабят социалисти-ческата държава, силата и автори-тета на комунистическата партия. Укрепването на дисциплината се разглежда от западните критици като нарушаване на демокрацията. В отговор на тези критики Л. Бреж-нев казваше: «. . . като се грижим за всестранно развитие на личност-та, па правата на гражданите, ние

4 Речник по научен комунизъм

50 Догматизъм

същевременно отделяме необходи-мото внимание на проблемите за укрепване на обществената дисцип-лина, на спазването от страна на всички граждани на техните задъл-жения пред обществото. Тъй като без дисциплина и здрав обществен ред демокрацията е неосъществима» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 112).

ДОГМАТИЗЪМ (гръц. dogma — положение, мнение, учение ) — начин на мислене, при който лип-сва исторически. диалектически подход към фактите и събитията, пренебрегват се конкретните ус-ловия, свързани с мястото и вре-мето, конкретната ситуация.

Догматичното закостепяване на мисълта е вредно във всички сфери на теоретична дейност. Обаче опас-ността нараства, когато Д. проник-ва в марксистко-ленинската идео-логия. Та нали марксизмът-лени-низмът е теория за революционното преустройство на света. Той е в ос-новата на научната политика, на научната стратегия и тактика на комунистическите и работническите партии. Догматичното изопачаване иа теорията води неминуемо до греш-ки в политиката, до стратегически недоглеждания и тактически пораже-ния. Д., както и ревизионизмът, е теоретична предпоставка за различни опортюнистични извращения на кому-нистическата идеология и политика.

Д. пренебрегва историзма, от-носителността на истината. Игно-рирането на конкретните обстоя-телства води до това, че правилни положения се превръщат в абстрак-тни, откъснати от действителност-та схеми. Страхувайки се да излезе извън рамките на съществуваща теория, без да умее да приложи та-зи теория на практика, догматикът насочва цялата си енергия към ди-рене и комбиниране на цитати, из-казвания и сентенции на признати

авторитети. При това авторитетите се превръщат от наставници и учи-тели в кумири, които не са способни да грешат и следователно гаранти-рат срещу грешки ония, които вър-вят сляпо подире им. Поради това Д. е свързан обикновено с култа към личността, с канонизиране на изказванията на един теоретик. Сля-пата вяра в авторитета, прекло-нението пред авторитета заменят изследването на действителността и критичното оценяване на офор-милите се мнения. Подобен под-ход е чужд на творческия дух на марксизма, «приемането на не-що на доверие, изключването на критично пресъздаване и развитие е тежък грях, а за да пресъздаваш и развиваш, очевидно не е достатъч-но само едно «просто тълкуване» (Ленин, В. И. Събр. съч. Т. 3, с. 607). Използването на теоретичното наследство не е безсмислено заучава- не на определели положения, не е механично повтаряне, а творчески процес. То не може да се свежда прос-то до пренасяне на истините, ро-дени при определени условия, в друга обстановка. Във всеки кон-кретен случай трябва да се реши дали сегашното положение отгова-ря на онова, във връзка с което е било изказано съждението, и ако не отговаря, нужно е да се търсят но-ви решения. Догматичното мислене не е в състояние да обхване разви-ващата се действителност; то е обърнато към миналото, живее със стари, често пъти отживели време-то си представи и възгледи. Там. където надделява Д., теорията спи-ра развитието си, превръща се от инструмент за познание и действие в сбор от мъртви идеи. «Изсушавай-ки» марксистко-ленинската идео-логия, Д. обезоръжава марксистко- ленинската партия, работническа-та класа и всички трудещи се, зат-руднява борбата срещу империализ-ма, пречи за образуване на широк

51 Дружба между народите Д

антимонополистичен фронт и се опитва да тласне революционното движение по пътя на авантюризма (вж. Революционен авантюризъм). Ето защо борбата с Д. е задължение на всички комунисти, на всички марксисти-ленинци. «Сега е нуж-но да схванем безспорната истина, че марксистът трябва да взема пред-вид живия живот, точните факти на действителността, а не да про-дължава да се държи за теорията на вчерашния ден, която, като вся-ка теория, в най-добрия случай само набелязва основното, общото, само се приближава до обхващане сложността на живота» (Ленин, В. И. Съч. Т. 24, с. 27—28).

ДРУЖБА МЕЖДУ НАРОДИТЕ — всестранно братско сътрудничество, политическа, икономическа, военна и културна взаимопомощ между на-циите и народностите, тръгнали по социалистическия път на развитие; в многонационалните държави — дви-жеща сила за развитие на социали-стическото общество; в между на-ционалните отношения на социали-стическите страни — основа на един-ството в борбата за мир, за запаз-ване и умножаване на социалисти-ческите завоевания, за тържеството на комунизма.

Още при капитализма еднаквото класово положение на пролетариите от всички нации, общата им класова съдба и цели пораждат международ-на солидарност на работниците, осъз-нават се общите интереси на труде-щите. Обаче поради социално-иконо-мическата си природа капитализмът нарушава равноправието на наро-дите, сее национални вражди.

Д. н. се формира в процеса на со-циалистическо строителство. «Со-циализмът — писа Ленин, — орга-низирайки производството без кла-сово потисничество, осигурявайки благосъстояние на всички членове на държавата, дава по този начин

пълен простор на «симпатиите» на населението и именно по силата на това улеснява и гигантски ускорява сближаването и сливането на на-циите» (Съч. Т. 22, с. 338).

Великата октомврийска социали-стическа революция за първи път в историята сложи край на национал-ното потисничество, провъзгласи принципите на Д. н., предпоставки-те за чието пълно осъществяване се създадоха в хода на социалистичес-кото строителство. Реално олицет-ворение на Д. н. стана доброволното обединяване на народите в Съюза па съветските соцалистически републи-ки. В процеса на изграждане на со-циализма бяха ликвидирани експлоа- таторските класи, основните раз-личия в равнищата на икономическо-то, политическото и културното раз-витие на народите и по такъв начин бяха унищожени корените на нацио-налната вражда. Политическа основа на Д. н. станаха съветският държа-вен строй, социалистическата демо-крация. Икономически основи на Д. н. са обществената собственост върху средствата за производство и социалистическата стопанска систе-ма. С победата на социализма беше създадена еднотипна класова струк-тура на всички народи в СССР, прео-долени са вековни национални и ет- ничии предразсъдъци, отчужденост- та и враждебността между нациите, утвърди се единната за всички на-роди марксистко-ленинска интерна- ционалистнчна идеология, която ста-на идейно-теоретична основа на Д. н. Народите на СССР са сплотени от великата сила на социалистическия патриотизъм и интернационали-зъм. Д. н. се оказа истинско реше-ние на националния въпрос, интер-национализъм в действие.

Изисквано от общите задачи за изграждане на социалистическо об-щество, тясното обединяване, на съ-ветските републики се извършваше във форми, които не накърняваха

52 Дружба между народите

техния национален суверенитет; това бе осигурено от Лениновия план за съветска федерация и автономия. Съветските републики с големите си традиции на самостоятелно държавно съществуване се обединиха на феде-ративни начала, а народите, които нямаха по-рано своя държавна уред-ба, получиха широка автономия в рамките на републиката. Границите на самоуправляващите се и автоном-ните области бяха определени с оглед стопанските и битовите условия, на-ционалния състав на населението и неговите симпатии.

Д. н. се укрепваше при изгражда-нето на социализма, в борбата про-тив вътрешната и външната контра- революция, както и против велико- държавния шовинизъм и местния национализъм, издържа блестящо из-питанията по време на Великата оте-чествена война 1941 —1945 година. Братската помощ, оказана от раз-витите нации на изостаналите, а след това и взаимната помощ на всички нации и народности осигуриха по-бедата на социализма във всички национални републики, области и краеве.

Д. н. стана решаващ източник на успехите в социалистическото и ко-мунистическото строителство, дви-жеща сила за развитие на новото об-щество. Резултат от Д. н. в СССР беше това, че за най-кратък исто-рически срок бе преодоляна иконо-мическата и културната изостана-лост на многобройните народи в страната. СССР стана велика общ-ност от равноправни и равни, ико-номически и културно високоразвити социалистически нации и народ-ности.

Д. н. в страната на победилия со-циализъм се характеризира не само с равноправието на нациите, с добро-волното им сътрудничество и взаимо-помощта между тях. То отразява социално-политическото, идейното единство на народите от СССР (вж.

Социално-политическо и идейно един-ство на обществото), общите им интереси и цели при изграждането на комунизма, представлявайки си-гурна гаранция за запазване и по-нататъшно умножаване на социали-стическите завоевания.

Развитият социализъм, който за-дълбочава всестранното сътрудниче-ство между народите върху основата на единния народностопански ком-плекс и единната идеология и пси-хология на трудещите се от всички народности, издига Д. н. на качест-вено ново равнище, създава истин-ско интернационално единство, брат-ство между народите, което изразява тяхното социално родство. Д. н. в СССР, както сочи XXV конгрес на КПСС, стана една от основите на новата историческа общност — съ-ветския народ, и съставна част от социалистическия начин на живот.

Създаването на материално-тех-ническа база на комунизма означава развитие на икономическата основа на Д. н., която помага да се укрепва политическата и културната общ-ност на социалистическите нации и народности, да се развиват интер-националните черти на техния духо-вен облик.

Идеите за Д. н. станаха в СССР гос- подствуваща идеология. Дружбата и братството между всички народи от СССР, нетърпимостта към национал-на и расова неприязън са особено важни нравствени норми — норми за социалистическо общежитие. Съг-ласно Конституцията на СССР «дълг на всеки гражданин на СССР е да уважава националното достойнство на другите граждани, да укрепва дружбата между нациите и народ-ностите на съветската многонацио-нална държава» (чл. 64), а също «да съдействува за развитието на друж-бата и сътрудничеството с народите на другите страни, за поддържането и укрепването на общия мнр»(чл. 69.

Образуването на световната социа-

Държавен капитализъм Д

листическа система като общност от нации и народности доведе до по-нататъшно разширяване и задълбо-чаване на всестранното сближаване между народите. Предвид агресив-ните империалистически стремежи се укрепи преди всичко политическият и военен съюз между народите от социалистическите страни, а после и тяхното икономическо и културно сътрудничество. Д. н. в световната социалистическа система гарантира цялост и суверенно развитие на всички нации и е залог за най-ефек-тивно развитие на всяка социали-стическа страна във всички области на народното стопанство и култура-та. Осезаемите резултати от ком-плексната икономическа интегра-ция на страните от социалистическа-та общност показват нагледно си-лата на Д. н., създават твърда мате-риална основа за укрепване на ин-тернационалното братство между на-родите. Съчетавайки органично па-триотизма и интернационализма, Д. н. спомага за сближаване и единство на социалистическите страни, което води до образуване и развиване на нови интернационални общности. Укрепването и развитието на Д. н., макар и обективна историческа необ-ходимост, не се извършва стихийно. Коренните интереси на социалисти-ческите страни налагат всестранно укрепване на тяхната общност, при което марксистко-ленипскнте пар-тии възпитават трудещите се в дух на интернационална солидарност и нетърпимост към национална и расо-ва неприязън, в дух на Д. н.

ДЪРЖАВА — вж. Общонародна дър-жава .

ДЪРЖА В ЕН К А П ИТА Л ИЗЪМ — стопанство, водено от държавата или съвместно с частния капитал, или без него, но върху началата на капи-талистическата инициатива. Д. к. съществува като стопански сектор в

капиталистическите страни, където при съвременните условия влиза в системата на държавно-монополисти-чния капитализъм, в развиващите се страни и в страни, които преминават към социализма.

Ролята и предназначението на Д. к. в икономическия живот се опре-делят от това, интересите на коя кла-са се представляват от държавата. Буржоазната държава създава Д. к. предимно в интерес на монополи-стичната буржоазия. Тук обаче Д. к. може и да отслаби при определе-ни условия частните монополи. За-това комунистическите партии се обявяват за разширяване на демо-кратичното национализиране на част-ной а питал истнческите предприятия.

Д. к. има особено значение за развиващите се страни. Тук неговото използване позволява да се отслаби зависимостта на тези страни от нео- колоннзаторитс, повишава заетост-та и жизненото равнище на населе-нието, спомага да се използва дър-жавният бюджет за форсирано раз-витие на стопанството, за засилване на концентрирането на производ-ството и елементите на планиране н по тоя начин за ускоряване темповете за развитие на националната иконо-мика. При определени условия Д. к. може да спомага за демократизира-не на обществения живот и да стане икономическа основа за некапитали-стическая път на развитие.

Главното в Д. к. при преминаване към социализма не е, че той с капи-тализъм. а че е организирана систе-ма за държавно регулиране на част-ния капитал, използвана за създа-ване на материална база на социа-лизма. Да се насочва развитието^на частния капитал в руслото на Д. к. при тия условия ще рече: да се води борба с частнокапнталистическата и дребнобуржоазната стихия, да се спомага за концентрирането на производството, да кс се позволява на частния капитал да осъществява

54 Държавен капитализъм

хищническо натрупване, да не се допускат неограничено експлоати-ране на работниците и заробване на дребните стокопроизводители и да се изтласква Д. к. от отраслите на стопанство, където носи вреда, в отрасли, където може да донесе полза. Преминаването на капитали-стическото предприятие в собстве-ност на пролетарската държава може да се осъществява както чрез кон-фискуване, така и срещу обезщете-ние, едновременно или постепенно. Формите на Д. к. през преходния период към социализма са твърде разнообразни. Това са различните видове договорни стопански връзки между държавата и частните пред-приемачи както в сферата на обръ-щението (закупуване стоките на капи-талистическото производство от дър-жавата, снабдяване на частните пред-приятия със суровини от нея, аван-сиране на капиталистите и др.), така и в производството (предаване на държавни предприятия под наем и концесия на капиталисти, създаване на смесени държавно-частни пред-приятия). При изграждането на со-циализма в мирни условия тези сме-сени предприятия могат да бъдат използвани за изменяне на социално- икономическата същност на капи-талистическите предприятия. В дър-жавно-капиталистическото предпри-ятие се видоизменя постепенно ха-рактерът на печалбата, която доби-ва вече не само форма на принадена стойност, но и форма на държавен доход. Неотклонно нараства ролята на работниците при управляването на предприятието. Променя се и съзнанието ма капиталиста, подлаган на социалистическо превъзпитание. Държавно-капиталистическите от-ношения свършват с пълно премина-ване на капиталистическата собстве-ност в общонародна собственост. При това някои бивши капиталисти се превръщат в специалисти, които работят за пролетарската държава.

Разпространеността, методите и формите на Д. к. се определят от конкретните исторически условия в страната, от помощта от другите социалистически държави, от равни-щето на икономиката й, от относи-телния дял на социалистическия сек-тор в стопанството, от политическата съзнателност и културата на работ-ническата класа, от съпротивата на

жоазията и други.СССР първите държавно-капи-

талистически предприятия възник-наха в началото на 1918 г. От 1922 до 1927 г. съветското правителство сключи около 160 концесионни дого-вора и получи доход от създадените концесии около 45 милиона рубли. По-нашироко се използваше другата форма на Д. к. — предаване на дър-жавни предприятия под наем на частни лица. До януари 1923 г. бяха дадени под наем 4384 предприятия с местно значение, от тях 31 % — на бившите им собственици, 21% — на други частни лица, а 37% — на кооперации. Обаче поради отказ на буржоазията да сътрудничи с дър-жавата и неблагоприятната между-народна обстановка Д. к. в СССР не получи голямо разпространение.

В редица страни с народна демо-крация Д. к. се прилагаше по-на-широко. Преди всичко такова беше положението в страните, където съ-ществуваха множество дребни и сред-ни капиталистически предприятия, чието незабавно национализиране би могло да спъне развитието на на-родното стопанство и да изостри класовата борба. Д. к. беше необ-ходим и в случаите, когато общата икономическа изостаналост на на-родното стопанство или неговата следвоенна разруха налагаха стиму-лиране дейността на дребните и средните частни предприятия за по- бързо задоволяване на търсенето на стоки за масово потребление. Дър-жавно-капиталистическите мероприя-тия спомагаха за привличане на стра-

55 Държавно-монополистичен капитализъм Д

ната на социалистическата държава онези частнокапиталистически еле-менти, които бяха готови да сътруд-ничат с »»ародната власт. През 1945— 1948 г. Д. к. получи известно раз-пространение в България, Полша, Чехословакия. Унгария и Румъния. В ГДР от 1956 до 1972 г. имаше сме-сени, полудържавни предприятия.

Д. к. се използваше доста наширо-ко в някои източни страни, строящи социализъм (например в СР Виет-нам, където националната буржоа-зия, участвувала заедно с трудещите се в общонародното нациопалноосво- бодително движение, бе съгласна със създаване на Д. к.).

ДЪРЖАВНО- МОНОПОЛИСТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ — форма на моно-полистичния капитализъм» която съ-четава монополите и буржоазната държава в единен механизъм.

С образуване на монополи в ико-номиката на водещите капиталисти-чески страни възникват сериозни диспропорции в развитието на от-делни стопански отрасли. Тези про-тиворечия не могат да бъдат решени по пътя на частнокапнталнстическата инициатива и конкуренцията. Става необходимо регулирането на стопан-ството на капиталистическите страни от един център, т. е. държавна на-меса в капиталистическото произ-водство.

Развитието на Д.-м. к. е свързано с изострянето па капиталистическите противоречия по време па общата му криза, когато капитализмът прес-тана да бъде господствуваща и един-ствена социална система (вж. Обща криза на капитализма). При тези условия монополистичният капитал е принуден да ускорява развитието на икономиката, като използва по всякакъв начин държавата. В съв-ременните условия, когато работни-ческото движение в капиталистиче-ските страпи забележимо укрепна и пролетариатът има примера на

реалния социализъм, буржоазията е принудена да маневрира, да прави отстъпки на трудещите се, като прибягва за целта до помощта на държавата, която установява мини-мална работна заплата и продължи-телност на работния ден, изплаща помощи на безработните и въвежда социални осигуровки. Държавата се използва и за смазване на работни-ческото движение. Засилването на ролята на буржоазната държава е свързано и с разпадането на коло-ниалната система на империализ-ма. Неоколониализмът също из-ползва империалистическата държа-ва като свое средство. Към широко използване на държавния механи-зъм монополистите са тласкани и от изострянето иа междуимпериалисти- ческите противоречия. С помощта на държавата монополите се борят за подялба на световните пазари в своя полза. Във връзка със засилва-нето на световната социалистическа общност и появата на голяма група млади национални държави финан-совата олигархия се стреми да съз-даде единство между империалисти-ческите страни. Към политическите моменти се прибавят и икономически фактори: развитието на съвременните производителни сили води до все по-голямо задълбочаване на между-народното разделение на труда, до интернационализиране на произ-водството и капитала. Това определя появата на различни политически и икономически групировки на им-периалистическите държави и раз-витието на международни форми на държавно-монопол истиц ни я капи-тал (вж. Империалистическа инте-грация).

Срастването на финансовата оли-гархия с държавната може да стане по различен начин. Широко извест-ни са случаите, когато представи-тели на най-едри монополистични групи заемат високи държавни по-стове и по такъв начин са проводни-

56 Държавно-монополистичен капитализъм

ци на политика, угодна на монопо-лите. Важна роля в системата за взаимодействие между монополите и държавата, за изработване на дър-жавната политика, включително и в икономическата област, играят съю-зите на капиталистите, които из-разяват обикновено интересите на основните групировки на монополи-стичната буржоазия.

В империалистическите страни се създадоха различни форми за дър-жавно-монополистична намеса в ико-номиката. Важно място в Д.-м. к. в западноевропейските страни заема държавната собственост в производ-ството. В ръцете на държавата в за-падноевропейските страни се намира почти целият железопътен транспорт и по-голямата част от гражданската авиация, държавният сектор преоб-ладава в електроенергетиката и в добивната индустрия (добив на ка-менни въглища, желязна руда и т. и.). Държавни са обикновено цен-тралните банки на западноевропей-ските страни. В много от тия страни държавната собственост бе образу-вана в резултат от национализация на някои отрасли на производството. Важна роля тук изигра борбата на работническата класа за одържавя-ване на капиталистическата собст-веност. Обаче монополистичната бур-жоазия успя да ограничи национали-зацията и да използва нейните резул-тати за свои класови цели чрез полу-чаване на огромна компенсация, установяване на ниски цени и тарифи за продукцията на държавните пред-приятия и т. н. Съществено значение в съвременния Д.-м. к. има прераз-пределянето на значителна част от националния доход чрез бюджета. В САЩ, Англия, ФРГ и Франция по каналите на държавните финанси (централни и местни) се преразпре-делят 30—45% от националния до-ход. Съсредоточаването на огромни средства в ръцете на буржоазната държава й дава възможност за въз-

действие върху икономиката. Дър-жавата в капиталистическите страни е основен консуматор на продукция, като нарастването иа държавното потребление е свързано до голяма степен с милитаризирането на ико-номиката. Значителен е относител-ният дял па държавните капитало-вложения в икономиката. При това държавата влага средствата си не само в държавни, но и в частни пред-приятия.

Към формите на Д.-м. к. трябва да се причислят и различните мерки за икономическо и административно ре-гулиране, за въздействие върху ико-номиката. В много капиталистиче-ски страни бе разпространена т. нар. политика на ускорена амортизация, която позволява на монополите да укриват от данъчно облагане печал-бите си и същевременно спомага в определена степен за ускоряване на техническото развитие на индуст-рията. По време на криза, за да сти-мулира нарастването на капитало-вложенията, държавата поевтинява кредита, като намалява банковия процент в държавните кредитни уч-реждения. Административен харак-тер имат обикновено мерките, осъ-ществявани от държавата за регули-рането на отношенията между труда н капитала. Такава е например по-литиката на замразяване работната заплата, провеждана в капитали-стическите страни, която засилва експлоатацията на трудещите се През последните години Д.-м. к. прибягва до програмирането като средство за оптимализнране на икономическото развитие. Франция тръгна една от първите по пътя на съставяне на дългосрочни програми за икономическо развитие, след това такива програми почнаха да се със-тавят в Холандия и Норвегия, а през последните години — в Италия, Бел-гия и т. н. Тези програми са преди всичко икономически прогнози н нямат нищо общо с народностопан-

57 Единодействие на работническата класа Е

ските планове на социалистическите страни.

Засилването на икономическата роля на държавата оказва опреде-лено въздействие върху икономи-ческото развитие на капиталистиче-ските страни, включително и върху хода на капиталистическия цикъл. То спомогна за известно повишаване темповете на растеж на икономиката в капиталистическите страни след Втората световна воина и за смекча-ване на цикличните п колебания, благодарение на него станаха въз-можни техническото реконструира-не на редица отрасли и появата на нови видове производство. Обаче Д.- м. к. не премахна основните проти-воречия на капиталистическия строй, а в редица случаи гн усложни още повече.

От средата на 70-те години насам системата на държавпо-.моиополи- стично регулиране преживява дъл-бока криза, която се прояви особено ярко по време на световната иконо-мическа криза от 1974—1975 г. Въпреки съществуването на държав-но-монополистично регулиране сък-ращаването на производството и огромното нарастване на безработи-цата се съчетаваха в капиталистиче-ските страни с невиждана по мащаби инфлация. Световната капиталисти-ческа икономика бива разтърсвана от валутна, енергийна и суровинна криза. Причини за кризата на дър-жавно-монополистичното регулира-не на икономиката са рязко нарас-

налото интернационализиране на сто-панския живот в капиталистическите страни и нарастването на взаимоза-висимостта между техните икономи-ки, поради което стават все по-неефи- каенн националните форми за регу-лиране, докато империалистическите държави нс могат да се споразумеят за съгласувани мерки за междуна-родно икономическо регулиране вследствие съществуващите помежду им дълбоки противоречия. Д.-м. к. е твърде противоречиво явление. Монополистичната буржоазия, при-нудена да прибягва до помощта на държавата, се бори против опитите да бъде осъществена нова национали-зация, съпротивява се срещу някои форми за държавно икономическо регулиране.

Ленин отбелязваше, че развитието на Д.-м. к. създава благоприятни материални условия за събаряне на буржоазията и преминаване към об-ществено управляване на стопанст-вото в интерес на трудещите се; като дойде на власт, партията на работни-ческата класа вече би имала в ръцете си важните лостове за управляване на цялото стопанство: «. . . държав-но-монополистичният капитализъм е най-пълната материална под-готовка на социализма, е негово преддверие, е онова стъпалце на историческата стълба, между кое-то (стъпалце) и стъпалцето, наречено социализъм, няма никакви междин-ни стъпала. > (Ленин, В, И. Съч. Т. 25, с. 378).

ЕЕДИНОДЕЙСТВИЕ НА РАБОТНИ-ЧЕСКАТА КЛАСА — тактика на пролетарските организации за лик-видиране на разцеплението в работ-ническото движение, която добива

различни форми в зависимост от конкретната историческа обстановка. Противопоставено на стремежа на буржоазията да разцепи работни-ческата класа н предизвика борба и

58 Единодействие на работническата класа

съперничество между различните й отреди, партии и професионални ор-ганизации, Е. р. к. спомага за засил-ване на политическата роля на про- летариатата и обединяване на широ-ките трудещи се маси около него.

Това единство има различни ас-пекти: интернационално, вътрешно- национално, идеологическо и орга-низационно единство; проявява се под формата на временни политиче-ски блокове, на различни течения в работническото движение и т. н. Значението на един или друг аспект се засилва в зависимост от историче-ския етап и конкретните задачи.

Маркс и Енгелс се стремяха да противопоставят на международната сила на капитала обединяването на работническата класа въз основа на принципите на пролетарския интер-национализъм. Особено остро въз-никна въпросът за Е. р. к. през епохата на империализма. Борбата между революционната и реформист- ката тенденция в работническото движение през този период доведе до идейни и организационни раз-граничавания в партиите от Втория интернационал. По време на Пър-вата световна война и особено след победата на Великата октомврий-ска социалистическа революция, в обстановка на революционен по-дем настъпи разцепление на со-циалдемокрацията както в нацио-налните партии, така и в междуна-роден мащаб. Революционните еле-менти образуваха комунистически марксистко-ленински партии, кои-то се обединиха в Третия, комуни-стически интернационал. Социал-демократическите партии, запазили се след разцеплението, се озоваха па позициите на реформисткия социа-лизъм (зж.Социалдемокрация). Идей-ното и организационното разцеп-ление на работническата класа я от-слаби в борбата с империалистиче-ската реакция, поради което въз-никна наново и особено остро въп-

росът за единството. При тези усло-вия Ленин разработи тактиката на единен работнически фронт, която бе провъзгласена от трибуните на III (1921 г.) и IV (1922 г.) конгрес на Коминтерна и предвиждаше спора-зумяване между комунисти, социали-сти и други организации на работ-ническата класа за съвместни прак-тически действия за защита на ико-номически и политически искания на трудещите се. Теоретичните и тактическите разногласия между от-делните отреди на работническата класа не трябваше да бъдат пречка за съвместните практически дей-ствия. Решаващо значение се при-даваше на революционното движение на масите, на действията «от долу», на съвместното организиране на стач-ки, митинги и манифестации по места и създаването на комитети на единния фронт. Движението на масите трябваше да бъде основа за споразумяване на водачите. Оттогава борбата за единодействие стана една от най-важните задачи на междуна-родното комунистическо движение, въпреки че тя се натъкваше години наред на упоритата съпротива на водачите на социалдемокрацията и реформистките профсъюзи и бе от-слабена поради някои грешки от сектантско естество в младите ко-мунистически партии. През 30-те години, когато борбата с опасност-та от световна война и с нарастващата заплаха от фашизма става основна задача на всички прогресивни сили, движението за единство постигна зна-чителни успехи.

VII конгрес на Коминтерна (1935 г.), конто разви ленинските принципи на борбата за единодействие, нанесе сериозен удар на «лявото» сектант-ство и постави като главна задача организирането на единен работни-чески фронт като ядро за обединява-не на всички антифашистки сили. Под натиска на масите в редица страни стана възможно създаване на

59 Единодействие на работническата класа Е

единство «от горе>, възникна основа за обединяване на всички демокра-тични сили, за образуване на народен антифашистки фронт (вж. Народен фронт).

Политическата линия на VII кон-грес на Коминтерна намери логиче-ско продължение по време на война-та в организирането на национални и отечествени фронтове, конто обе-диняваха всички антифашистки, пат-риотични сили на нацията. Тя до голяма степен предвари стратегия-та и тактиката па комунистиче-ските партии през периода на народ-нодемократичните революции в стра-ните от Европа и Азия, благодарение на които можа да се постигне идео-логическо и организационно един-ство на работническата класа: обе-диняване на комунистически и со-циалдемократически партии върху принципите на марксизма-ленинизма.

Понастоящем Е. р. к. в капитали-стическите страни е необходимо и за опазване на социалните и политиче-ските придобивки на трудещите се във връзка със засилването на анти-демократичните тенденции на бур-жоазията, и за завоюване па нови позиции на работническата класа в икономическата, политическата и со-циалната област. Постигайки еди-нодействие и сплотявайки около себе си всички прогресивни демократич-ни сили, работническата класа става ядро на антимонополнстическата коа-лиция, която обединява широки слое-ве работници, селяни, градска дреб-на буржоазия, интелигенция и сту-денти в борбата за мир, за демокра-ция и ликвидиране господството на монополите. Международното съве-щание на комунистическите и работ-ническите партии от 1969 г. подчер-та, че основа на антимонополистич- ната коалиция, която се стреми да сплоти различните социални и по-литически сили на нацията, е работ-ническата класа и именно в това е гаранцията за успех на борбата не

само за непосредствените нужди и интереси на трудещите се, но и за по-нататъшно преустройство па об-ществото върху социалистически на-чала. Съвременните форми па Е. р. к. са твърде разнообразни: съвмест-ни действия на нейните партийни, профсъюзни, младежки, женски и други организации за кратък или продължителен период, в местен, национален или международен ма-щаб. Е. р. к., което се изразява в пролетарския интернационализъм, бе подчертано от Л. И. Брежнев на XXV конгрес на КПСС (вж. XXV конгрес па КПСС. Доклади и реше-ния, с. 41—42).

Борейки се за Е. р. к., комунисти-ческите партии обръщат основно внимание на сътрудничеството между комунисти и социалисти като гла-вни политически сили в международ-ното работническо движение. Въп-реки съпротивата на дясната социал-демократическа върхушка и на проф-съюзната бюрокрация в много стра-ни се активизират обявяващите се за Е. р. к. леви елементи в редовете на социалдемократическите партии, профсъюзите и в религиозните среди. Опит от единодействие между кому-нисти и социалисти има във Фин-ландия, Франция, Италия и други страни.

Значителни промени в посока към обединяване на силите настъпиха в профсъюзното движение. Особено ва-жен стимулатор на споразумяваннята между партиите и между други орга-низации за единодействие е широкото движение па народните маси: мани-фестациите за защита на мира, за демократизиране на управлението, икономическите стачки, в които уча-ствуват трудещи се, членуващи в раз-лични политически партии и проф-съюзи, и други. Комунистическите партии имат доста важна роля в тази борба, като решаващи фактори за Е. р. к. са сплотеността на меж-дународното комунистическо движе-

60 Експеримент

ние, борбата против левосектант- ските разколническн елементи и про-тив антимаркснстката шовинистич-на дейност ма маоистите. Обективни-те условни настойчиво диктуват на трудещите се маси необходимостта от единство, а комунистическото движение върви уверено към лик-видиране разцеплението на работ-ническата класа, като преодолява пречките и трудностите.

ЕКСПЕРИМЕНТ — вж. Социален експеримент.

ЕКСПЛОАТАТОРСКИ КЛАСИ — Ликвидирането на експлоататорски- те класи е главна социална зада-ча на социалистическата револю-ция и преходния период от капита-лизма към. социализма,особено важна съставна част от пълното унищожа-ване на класите и изграждането на безкласовото общество. Тя означава експроприация, изземване от екс-плоататорските класи на принад-лежащите им средства за производст-во, преминаването им в обществена собственост и по този начин унищо-жаване на експлоататорските класи като класи, които монополно при-тежават средства за обществено про-изводство. Според Енгелс «щом на-шата партия завоюва държавната власт, тя ще трябва просто да екс-проприира едрите земевладелци, как-то и промишлените фабриканти». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 22 с. 508). Следователно ликвидирането ма Е. к. е преди всичко социално- икономическо мероприятие, а не физическо унищожаване ма самите собственици. За да престанат екс- плоататорите да съществуват като класа, те трябва да бъдат лишени не само от средства за икономическо господство, но и от политическа власт, от господствуващи позиции в политическата област, както и в идеологията, културата, образова-нието и духовния живот.

Социалистическата революция ре-шава конкретно въпроса за унищожа-ването на двете експлоататорски класи: на капиталистите (включи-телно н кулаците) и на помешчици-те, феодалите или латифундистите. Числеността н влиянието на тези експлоататорски класи се обуславят от социално-икономическото разви-тие на страната в навечерието на ре-волюцията. Колкото по-ниско е раз-витието на капитализма в страната, толкова по-голяма сила, позиции и относителен дял има класата на по-мешчиците. Преди революцията по-мешчиците в Русия продължаваха да съществуват като отделна класа. В страните с по-високо равнище на развитие на капитализма феодали-те се обуржоазяват и намирайки се в тесен съюз с буржоазията, се пре-плитат, сливат в много отношения с нея.

Етапите за ликвидираме на раз-личните слоеве от експлоататорските класи са обусловени преди всичко от това, какъв обем на средствата за производство и в какви мащаби при-тежават те. На първо място се из-земва обикновено най-едрата соб-ственост — на помешчиците, лати-фундистите и капиталистическите мо-нополи (в СССР още на втория ден от революцията, на 8 ноември 1917 г., с декрета за земята бе отменена по- мешчическата собственост върху зе-мята), едновременно или след това— едрата частнокапиталистическа соб-ственост. През по-сетнешните етапи се експроприира собствеността ма средните и дребните капиталисти от града и селото (кулаците). Самите методи за изземване на частната соб-ственост и превръщането и в обще-ствена са различни. Това става ту под формата на конфискуване, т. е, изземване без всякакво компенси-ране на стойността на предишните собственици, ту под формата на об-езщетение — определено компен-сиране на стойността. «Дали тази

61 Експлоатация Е

експроприация ще станс със или без обезщетение — писа Енгелс. — ще зависи до голяма степен не от нас, а от обстоятелствата, при кои-то ще дойдем иа власт, и особено от поведението на самите господа ед-ри земевладелци. Ние съвсем не гледаме на едно обезщетение като на недопустимо при всички обстоя-телства; Маркс ми е казвал — и кол-ко често! — като свое мнение, че бихме се отървали най-евтино, ако можем да обезщетим цялата банда.» {Маркс, К, и Ф. Енгелс, Съч. Т. 22. с. 508.) Конфискуването се при-лагаше в СССР, което беше обусло-вено преди всичко от съпротивата на експлоататорските класи: оп-ределено компенсиране на иззета-та собственост се практикуваше в България, ГДР, СР Виетнам, Ун-гария, Чехословакия и други со-циалистически страни.

Ликвидирането на Е. К. се извър-шва в хода на класовата борба на трудещите се с експлоататорите по принципа «кой кого». Остротата, ожесточеността па тази борба се определят преди всичко от съпроти-вата на свалените класи, които не-рядко се надяват на реставрира-не на експлоататорските порядки. В СССР класовата борба с експлоа-таторите бе най-остра именно по-ради характера на тяхната съпроти-ва. Не толкова ожесточена тя беше в другите социалистически страни, където и ликвидирането на кулаци-те като класа се осъщестяваше по- меко, при по-слабо използване на насилие. За това спомагаше не са-мо значително порасналата мощ на социализма, но и вече натрупаният опит от ликвидиране Е. к. След ка-то експлоататорските класи прес-танат да съществуват, пред техните представители се открива възмож-ност да станат трудещи се. Докато най-евнрепите измежду тях (как-то бе в СССР и някои други страни) емигрират в капиталистическите стра-

ни, за да продължават класовата си борба против социалистическите държави, много останали на място представители на експлоататор-ските класи се превъзпитават от работническата класа, включват се в общественополезна дейност. Ле-нин казваше, че «отделни капита-листи и дори мнозинството от ка-питалистите пролетариатът не само няма намерение да «съблича». . ., не само няма намерение да им от-нема «всичко», но, напротив, има намерение да ги постави на полезна и почетна работа — под контрола на самите работници». (Съч. Т. 24, с. 439) На патриотично настроени-те, отнасящи се лоялно към работ-ническо-селската власт собствени-ци (да не говорим пък за съчувству- ващите и прогресивни елементи от буржоазията) социализмът дава ши-рока възможност за градивна дей-ност в полза на обществото (вж. също Класова борба в преходния пе-риод; Държавен капитализъм).

ЕКСПЛОАТАЦИЯ — (френ. ex-ploitation) — безвъзмездно присво-яване от едни обществени класи и групи продуктите от труда на дру-ги класи. Тя възниква във връзка с появата на частна собственост върху средствата за производство, която води до разделяне на общест-вото на антагонистични класи. Ма-териална предпоставка за Е. е та-кова равнище на развитие на произ-водителните сили, при което човек може да произвежда продукт не са-мо за задоволяване на минимал-ните си потребности, за възпроиз-веждане на своята работна сила (необходим продукт), но и известен излишък (принаден продукт), кой- ко именно бива присвояван от при-тежателите на средства за производ-ство. При робовладелството — пър-ва историческа форма на експлоа- таторското общество — експлоати-раните (робите) са били не само ли-

62 Експлоатация

шепи от средства за производство, но и сами били собственост на експлоататорите-робовладелци. При феодализма експлоатираните — крепостните селяни — са били лич-но зависими от феодалите, но за разлика от робите те имали някои средства за производство и получа-вали от феодала за ползване парче земя.

Особеност на капиталистическата форма на Е. е личната независимост на експлоатираните работници. Сред-ствата за производство са съсредо-точени в ръцете на капиталистите. Лишени от средства за съществува-не, работниците са принудени да продават работната си сила на ка-питалистите. Докато при робовла- делството и феодализма Е. се е осъ-ществявала в условия на натурално стопанство, при капитализма Е. се осъществява при условията иа сто-ково-паричните отношения. Капи-талистите експлоатират работници-те не чрез извън икономическа при-нуда, а чрез купуване на особена стока — работната сила, в проце-са на чието консумиране, сиреч в процеса на труда, се създава стой-ност, която е по-голяма от стойност-та на самата работна сила. Създаде-ната от труда на работниците пова стойност се разпада на стойност на средствата за живот, необходими на работника (тя му се изплаща под формата на работна заплата), и на принадена стойност, присвоявана от капиталиста. Отношението на принадената стойност спрямо про-менливия капитал (еквивалент на стойността на работната сила) или отношението на принадения труд, който създава принадена стойност, спрямо необходимия труд, който създава стойността на необходими-те за работниците средства, харак-теризира степента на Е. на работни-ческата класа, наречена от Маркс норма на принадената стойност. Тъй като цел на капиталистическото

производство е получаване на мак-симална печалба, капиталистите се стремят по всякакъв начин да пови-шат степента на Е. на трудещите се. Методи за засилване на капита-листическата Е. са удължаване на работния ден при неизменна голе-мина на необходимото работно вре-ме (абсолютна принадена стойност) или намаляване на необходимото работно време при неизменен рабо-тен ден (относителна принадена стой-ност.) Нарастването на организи-раността на работническото движе-ние накара капиталистите да пред-приемат ограничаване на работния ден или работната седмица. Макар че капиталистите прибягват до из-вънредна работа, т. е. до увеличава-не на работното време над установе-ната му големина по колективния договор с профсъюзите или по закон, увеличаването на продължително-стта на работния ден вече не е основен метод за повишаване сте-пента на Е. Обаче за засилване на Е. капиталистите нашироко из-ползват повишаване на интензив-ността на труда, което е равносилно на увеличаване продължителност-та на работния ден, т. е. увеличава-не фактическите разходи па труд. Един от основните методи за нараст-ване на Е. на работническата кла-са е нарастването на произво-дителността на труда, което поз-волява да се намаляват разхо-дите на труд за произвеждане на необходимите за работника сред-ства за живот, т. е. създава ус-ловия за намаляване стойността на работната сила и необходимото ра-ботно време.

Степента на Е. нараства особено при монополистичния капитали-зъм. В предприятията на монопо-лите тя е обикновено по-висока, от- колкото при немонополизираните капиталисти. Освен това чрез ме-ханизма на монополните цени мо-нополистите присвояват принадена-

63 Емпирични социални изследвания Е

та стойност, създавана от работни-ците в предприятията от немонопо- листичния сектор, както и от труде-щите се в икономически зависими-те страни. При съвременните ус-ловия монополите активно изпол-зват за повишаване степента на Е. научно-техническия прогрес. Но-вата техника служи като средство за интензифициране труда на ра-ботниците. Най-важният резултат от научно-техническия прогрес — нарастването на производителност-та на труда, позволява на монополи-те относително да намалят разходи-те за работна сила. При съвремен-ните условия действува и тенден-ция към нарастване стойността на работната сила (увеличават се раз-ходите за подготовка на работна си-ла, тъй като се повишават изисква-нията към равнището на квалифи-кация на работника, интензифи-цирането на труда предполага на-растване на разходите за възпроиз-веждане на работната сила — за храна, почивка и т. н.). Особено ва-жен фактор, който противодейству- ва срещу повишаването степента на Е., е засилването на борбата на работническата класа за подобря-ване на своето положение, за пови-шаване на работната заплата, за подобряване на социалното обслуж-ване и т. н. При условията на об-щата криза на капитализма и укрепване влиянието на страните от социалистическата общност ка-питалистите са принудени да правят отстъпки на работническата кла-са. Това обаче не отменя факта, че степента на Е. има тенденция към нарастване. При държавно-монопо-листичния капитализъм важен фак-тор за засилване Е. на трудещите се е нарастване на данъците.

Макар че при капитализма ос-новна форма на Е. е Е. на наемния труд, запазват се и други нейни форми. Дълго време в много капи-талистически страни се запазваха

полуфеодалнв форми за Е. на селя-ните (видовете изполица). Сега моно-полите експлоатират селяните и дреб-ните занаятчии чрез нееквнвалент- на размяна. Господствувайки па па-зара, те изкупуват продукцията им по монополно ниски цени, а им про-дават своите стоки по монополно високи цени.

Същият механизъм беше използ-ван от монополите в колониалните и зависимите страни. Въз основа на износа на капитал и пееквивалент- ната размяна па световния пазар при капитализма се оформи между-народна система за Е., при която империалистическите държави из-насяха безвъзмездно от други стра-ни значителна част от техния нацио-нален доход. Разпадането па ко-лониалната система па капитализ-ма и борбата на развиващите се страни за икономическо освобож-дение подкопават международната Е. Засилването на Е. на трудещи-те се в капиталистическите страни изобличава твърденията на защит-ниците на капитализма за «рево-люция» (или «изравняване») на до-ходите, за поява на «държава на всеобщо благоденствие» и пр., кои-то трябва да скрият експлоататор- ския характер на капиталистичес-кото общество. Капитализмът е пос-ледният обществен строй, основан върху Е. В социалистическите стра-ни Е. на човека от човек се ликвиди-ра напълно при утвърждаване на социалистическите производствени отношения.

ЕМПИРИЧНИ СОЦИАЛНИ ИЗ-СЛЕДВАНИЯ — изследвания в различните обществени науки при изучаването на отделни явления и взаимовръзката помежду им. Те се осъществяват в рамките на истори-ческия материализъм, научния ко-мунизъм, политическата икономия, юриспруденцията, педагогиката, ет-нографията, демографията и т. н-

€4 Емп ирични социални изследвания

Е. с. н. са белег за развито със-тояние на науката, в която теоретич-ните построения и обобщения се базират върху здравата основа на емпирични данни, получени с по-мощта на специално разработени методи.

За марксистката социална наука е характерно дълбоко единство меж-ду теорията и практиката, а в рам-ките па научното знание — единство между теоретичното н емпирично-то изследване. В произведенията си Маркс, Енгелс и Ленин анализи-раха огромен фактически мате-риал, което бе възможно благода-рение на широкото използване на статистиката, на материали от пе-чата. официални и лични документи, резултати от анкети и сравнително- исторически обобщавания, върху основата ва които се градяха тео-ретични модели. В труда «Положе-нието на работническата класа в Англия» Енгелс прави теоретичен анализ на противоречията между класите в капиталистическото об-щество по материали, събрани чрез прилагане на методите па конкрет-ната социология. «Капиталът» на .Маркс е увенчаван с «Монблан от фактически материал». Марксовата «Гражданска война във Франция» е създадена по документален мате-риал за дейността на Парижката комуна от първите дни на съществу-ването и до нейната гибел; в труда си «Развитието на капитализма в Русия» Ленин не само е построил целия анализ върху данни от зем-ски статистични изследвания, но и разработил редица начини за обоб-щаване на статистически материал.

С победата на социалистическата революция, във връзка със задачи-те за преобразуване на цялата система от обществени отношения, се появяват необходимост и възмож-ност за използване на социалната информация за целите на научното управление на обществото. През

20-те и 30-те години в СССР се из-вършват Е. с. и. главно на трудо-вите отношения: разработват се проблеми на научната организация на труда и професионалния подбор, изучават се работното и свободното време. Нов подем на Е. с. и. започ-ва у нас във връзка с изграждането на развитото социалистическо об-щество, с разгръщането на научно-техн ическата революция, промяна-та на мястото на науката в общест-вото и нарастването на научното ръ-ководене на обществото. Основни функции на Е. с. н. са: информатив-на — получаване на информация за състоянието на социални обекти и процеси, разкриване на социалните проблеми; прогностична — изяс-няване на тенденциите за социални-те изменения, въз основа на което се съставят прогнози за развитие (вж. футурология и Социално прог-нозиране)', социал но-инженерна или същинско управлепческа — изра-ботване на практически препоръки за постигане на управленчески ефект; теоретико-хумапитарна — развива-не па знанието за човека и общество-то. Проблематиката на Е. с. и. във всяка област на социалното зна-ние в специфична, но общата им насоченост се определя от основните задачи на комунистическото стро-ителство. В СССР се развиват на-широко конкретните социологич-ни изследвания, сиреч Е. с. и. в рамките на марксистката социоло-гия. С помощта на тези изследвания се изучават социалните процеси и явления, при които взаимодей- ствуват различни страни на об-ществените отношения (например от-ношението към труда не само като икономическо отношение, а като резултат от действието на различ-ни фактори, в това число на общест-веното и индивидуалното съзнание). Посредством конкретните социо-логични изследвания се анализи-рат проблеми, конто са на граница-

65 Емпирични социални изследвания Е

та между различни сфери на общест-вения живот (например проблемите за младежта). Те имат за предмет взаимоотношенията .между различ-ните социални групи и механизмите за вътрешногрупово и междугру- пово взаимодействие (проблемите за социалната структура, за социали-стическите трудови колективи н т. н.), отделни социални институ-ции (семейството, средствата за ма-сова информация и т. и,). Централен проблем на конкретната социоло-гия е човекът в цялата съвкупност от неговите обществени връзки. Сред проблемите на изследванията зае-ха значително място социалните н социално-психичните проблеми на управлението, а разширяването на тези изследвания е свързано с раз-витието на социалното планиране на колективите в промишлените пред-приятия, градовете и районите. В СССР се изучават нашироко проб-лемите за социалистическия на-чин на живот, за прекарването па извънработното, включително и свободното време, проблемите на културата, по-специално на образо-ванието. Развива се и прогностич-ната функция на социологията, която прилага методи на социално моделиране. Е. с. н. са прилож-ни и фундаментални. Цел на прилож-ните са практически препоръки, конто помагат за решаване на съв-сем конкретни задачи. Фундамен-талните изследвания сс посвеща-ват на някои теоретични проблеми и са свързани с изучаването на далечните тенденции в развитието.Е. с. и. изискват разработване на

специални методи и технически про-цедури за събиране, обработване и анализиране на социалната инфор-мация. Най-важен измежду тях е методът за анализиране на докумен-ти (обществени и лични, официални и неофициални, ръкописни, печат-ни и т. и.). По източник на инфор-мация те се делят на първични, по-

5 Речник по научен комунизъм

лучени в резултат от непосредстве-но наблюдение или анкетиране, и вторични, извършени въз основа на обобщаване на първичните данни. Сред документите особено място зае-мат материалите на статистиката н печата. Метод за непосредствено регистриране на събитията е науч-ното наблюдение, разработено съо-бразно с програмата за изследване. Анкетите и интервютата са основни методи на Е. с. и., незаменим при получаването на информация за су-бективния свят на хората — за тех-ните мнения, ценности, мотиви и становища. Анкетата позволява да се предприемат доста масови из-следвания. Интервюирането обхва-ща по-малко хора, но задълбочава и уточнява сведенията, получени по първия начин. По-финп и сложни ме-тоди, които се нуждаят от специал-на подготовка, са психологическите процедури — тестове и проекцион- на техника. Важен проблем при практическото използване на всич-ки методи е преценката за възмож-ностите и границите на тяхната приложимост, повишаването на тях-ната надеждност и взаимното им до-пълване.В капиталистическите страни

под въздействие на редица причини— нарастване на икономическите труд-ности, засилване на класовите про-тиворечия и непосредствени социал-ни поръчки на буржоазията за об-ществената наука — Е. и. с. полу-чиха широко разпространение. Тук бяха разработени някои методи и техниката на Е. с. и. Обаче за из-следванията, извършвани в капи-талистическите страни, са харак-терни ненаучната, пълна с проти-воречия методология, преобладава-нето на изследвания с приложен характер, чиято главна цел се оказ-ва решаването на отделни проблеми и конфликтни положения, които не засягат социалната система като ця-ло.

66 Естетическа възпитание

ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ — (гръц.. âisthétes — чувствуващ, въз-приемащ) — формиране и развиване на способност у човека да въз-приема творбите на изкуството и естетичните свойства на явленията в действителността, т. е, на умение да ги оценява като прекрасни или грозни, възвишени или долни, тра-гични или комични.

Конкретните цели, принципи и задачи на Е. в. на хората през раз-личните исторически епохи са били различни, но то всякога е включва-ло култивирането на способност-та да се подхожда към действител-ността от позициите на определени естетически, а в крайна сметка и социални идеали.

В социалистическото общество Е. в. е съставна част на комунистиче-ското възпитание, целенасочено въз-действие върху различни страни от духовния живот на хората, което трябва да формира у тях разност-ранни естетични вкусове, интереси, увлечения и потребности, творчес-ко отношение към действителност-та и истинско човешко, хуманно отношение един към друг. Важна сфера от Е. в. е трудът на хората. Задачата тук е да се развива у все-ки човек стремеж към усъвършен- ствуване на трудовата му дейност, способност да разбира и чувствува величието и красотата на труда и на неговите резултати. Е. в. в та-зи сфера не може да бъде отвлечено без връзка с прогресивното разви-тие на обществото и на труда. По-ради това е важно да се възпитава и естетически отрицателно отноше-ние към грозното в труда, към онова, което пречи на творческото разви-тие на човека. Една от страните на Е. в. е формирането на естетичес-ки възгледи, чувства и вкусове, свързани с отношението на човека към другите хора, с преценките за човешката личност, за нейния на-чин на живот и поведение.

Естетическите чувства, вкусове, интереси, увлечения и потребности оказват силно въздействие върху поведението на хбрата, въплътяват се в техните дела, в творчеството по законите на красотата и в стремежа към съвършенство. Без дейната си, творческа, практическо-преобразу- ваща страна Е. в. би било едностран-чиво, абстрактно. Е. в. включва и отношението на хората към при-родата. Една - от важните му зада-чи е да приобщи всекиго към при-родата като естетическа ценност, да се научи да й се наслаждава, да се отнася грижливо към нея и да умножава нейната хубост и ве-личавост.

Съставна част от Е. в. е художест? веното възпитание. Касае се за раз-виване на любов към изкуството, на умение да се схваща красотата на художествените ценности, за фор-миране на високи художествени пот-ребности и интереси, за приобщава-не към творчество най-малко в едно от изкуствата и възпитаване на художник във всеки човек. Без Е. в. не е възможно не само разви-тие на таланта на художника, но и овладяване на богатото съдържа-ние на изкуството от многомилион-ните читатели, зрители и слушатели. Художественото възпитание създа-ва благоприятна духовна атмосфе-ра за процъфтяване на изкуството, като повишава културата на чув-ствата и развива творческите спо-собности на хората.

Е. в. не означава изравняване на естетичните възприятия, чувства, пот-ребности и вкусове на всички хора. В рамките на истинското (неизвра- теното) естетическо отношение към действителността и изкуството е неизбежно огромно разнообразие, обусловено от индивидуалните осо-бености на хората. Например мо-гат да бъдат различни степента на естетическо преживяване, формите за изявата му, предпочитанията към

67 Жвйск'и въпрос Ж

обектйтё на естетическо възприя-тие и преживяване» към видовете, жанровете и стиловите особености в изкуството.

Е. в. спомага за всестранно раз-витие на личността. Развитието на естетичната култура ма човека е тясно свързано с неговото духовно, морално и физическо развитие, то задълбочава възгледите му, обога-тява чувствата и преживяванията, въздействува върху цялото му по-ведение, върху отношението към другите хора, то играе положителна роля при развиване на комунисти-ческото отношение към труда и усъвършенствувапе културата на по-ведение, на бита и т. н. С придвиж-ването към комунизма нараства ро-лята на Е. в., тъй като расте ро-лята на естетическите оценки, въз-гледи, чувства и вкусове като мо-тиви и регулатори в поведението, дейността на хората.

Фактори на Е. в. са социалните условия, общуването е природата, всички видове и форми на дейност.

учебно-възпитателните и други учреждения и пр. Основа на Е. в: е трудът — не само защото в труда се създават всички материални и духовни блага на обществото, но и защото в труда се формират ес-тетически способности, без които'не е възможно развитие на духовната естетическа култура на човека. Го-ляма е ролята на училището при ес-тетическото възпитаване на младото поколение. Основно средство на Е. в. е изкуството. Тъкмо то помага да се формира разностранно естетичес-ко отношение към различни сфери от действителността, да се преценява тя от позициите на определени идеали. То усъвършенствува вку-совете и възгледите на хората, тех-ните естетически преживявания и потребности. Важно място в Е. в. заема марксистко-ленинската ес-тетика, която изучава естетическите отношения към света и по този начин помага да се формулират задачите и целите на Е.в. и се набележат пъти-щата за тяхното осъществяване.

ЖЕНСКИ ВЪПРОС — въпрос, свързан с положението на жената в капиталистическото общество, с пътищата и средствата за социално освобождаване на трудещите се же- пи н осъществяване на тяхното фак-тическо равенство; с участието на жените в изграждането на социализ-ма и комунизма.

Векове наред жената заема не-равно с мъжете положение в об-ществото. Променяли са се формите на неравенство и формите за по-тискане на жените, но самото не-равенство, закрепено от държавата и осветено от религията, си оставало

непоклатимо. Идеолозите иа екс-плоататорските класи се опитват да оправдаят това положение, по-зовавайки се на «непълноценност» на жената, на нейни биологични особености, на присъщата й функ-ция във връзка с майчинството. Основоположниците на марксизма- ленинизма доказват, че в осно-вата на неравенството на жените са социално-икономически причини, че възникването на частна собстве-ност довежда до икономическа за-висимост на жената от съпруга, от бащата, а в експлоатираните кла-си — едновременно и до нейно кла-

68 Женски въпрос

сово поробване. Лишена от икономи* чески и политически права, заробена духовно, жената е била изолирана от обществото, кръгът на нейната дейност се ограничава с домакин-ството. Капитализмът, който я във* лича в общественото по своя харак* тер производство, постепенно раз-късва тези тесни рамки. Обаче той не само не дава на жената пълно равенство, а използва въвличането и в производството като допълните-лен източник за печалба. Капитализ-мът не създава на жената условия за съчетаване на участието в об-ществения труд с живота в семей-ството и майчинството. Поради това и борбата за освобождаване на же-ната е част от общата борба на тру-дещите се против експлоатацията. Тя налага и непосредствено, дейно участие на самите жени в револю-ционното движение и изграждането на новото общество.

След Великата октомврийска со-циалистическа революция разкре- постяването на жените и привли-чането им към равно с мъжете уча-стие в обществената, производст-вената и културната дейност стана първостепенна държавна задача. Со-циалистическата държава осъщест-вява на практика равенството на жените с мъжете.

Конституцията на СССР не само провъзгласява равни права на мъ-жете и жените, но и гарантира осъ-ществяването на тези права като на жените се дават равни възможнос-ти за получаване на образование и професионална подготовка, за труд, за неговото възнаграждение и за напредване в работата, а също и специални мерки за охрана на тру-да и здравето на жените; създават се условия, позволяващи на жени-те да съчетават труда с майчинст-вото (вж. чл. 35 от Конституцията на СССР).

В СССР според данни от 1978 г. жените са 51 % от всички заети

в народното стопанство, в това чис-ло в търговията и общественото хранене — 84 %, в здравеопазва-нето, физкултурата и социалните осигуровки — 83 %, в народното образование — 74 % и в културата — 71 %. Все повече жени участвуват в управлението на стопанството, в местни и висши държавни органи. Във Върховния съвет на СССР (из-борите от 1979 г.) жените са 32,5 % от депутатите. Научно-технически-ят прогрес н свързаните с него из-менения в характера на труда раз-ширяват рамките за прилагане на женския труд в различните отрасли на производството. Върху участието на жените в обществено-производи-телния труд, върху развиването на способностите им при социализма се отразява отрицателно обстоятелство-то, чете още са принудени да губят значителна част от времето си за до-машен труд. Затова се полагат големи усилия, по-специално в СССР, за по-нататъшно преустройство на дома-кинството с цел все повече негови функции да се предават на общест-веното производство.

Почтено задължение на жените при социализма е майчинството. Партията и държавата създават вси-чки условия, за да може жената- майка да изпълнява успешно дъл-га си пред обществото във връзка с възпитанието на децата.

Опитът от решаването на Ж. в. в СССР и другите социалистически страни има голямо международно значение. Той оказва революцио-низиращо влияние върху борбата за права на трудещите се жени в капиталистическите страни. Макар че принципът за равно заплащане на мъжкия и женския труд е про-възгласен в конституциите на бур-жоазните държави, работодатели-те продължават да го нарушават, като подлагат жените на дискрими-нация. Така в индустриално разви-тите страни жените получават за

69 Женски въпрос Ж

равен обем-, работа с 25—50% по- малко от мъжете. Правото,на жени-те на труд не е гарантирано и зави-си от икономическото положение. Те са първи жертви на безработица-та, тъй като имат обикновено по- ниска квалификация. Всъщност про-дължава днскриминирапето на же-ните в областта на общото н про-фесионалното образование. В бур-жоазните държави няма ефикасна система за подпомагане на жените, на конто се налага да съчетават работата в производството с изпъл-нението на семенните и майчинските задължения. Повечето детски уч-реждения са частни н поради това не винаги са достъпни за широките слоеве от трудещи се. В редица стра-ни брачният живот и майчинството са сериозна пречка за жената, коя-то търси работа. През последните години жените постигнаха извест-ни успехи в борбата за политичес-ки права, по-специално за даване-то им на избирателно право. Обаче само малък брои от тях са депутати в парламентите и местните органи на власт.

Остро стоят проблемите за рав-ноправието на жените в развиващи-те се страни. Въпреки че в хода на националноосвободителпата борба в редица страни от тая зона са по-стигнати успехи при разкрепостя- ването па жените, върху положе-нието «им се отразяват икономичес-ката изостаналост, неграмотността, невежеството, религиозните предраз-съдъци и запазването па остарели представи за мястото на жената в обществото и семейството.

В борбата за подобряване положе-нието на жените, за техните права го-ляма роля играе международното

движение на жените. То не е едно-родно ло характер, включва раз-лични течения: демократично, бур- жоазно-фемнннетко, клерикално, со-циалдемократическо и др. Кому-нистите разглеждат движението за разкрепостяване на жената като съставна част от борбата за мир, демокрация и социализъм, стремят се да въвлекат жените в активна борба за социални преобразования. Буржоазните партии се опитват да използват феминистките организа-ции за откъсване на жените от ре-волюционното движение, феминиз-мът нерядко тръгва по пътя на раз-палване вражда между половете, без да засяга основите на капита-листическия строй. При съвремен-ните условия с оглед исканията на широките женски маси буржоаз- но-феминнеткнте, пацифнеткнте и ре-лигиозните организации на жените включват в програмата си заетост па женската работна сила, равни възможности при получаване на образование и квалификация, рав-на заплата за равен труд, въпроси, свързани със запазването на мира; някои измежду тях сътрудничат с демократичното движение на же-ните. В съвременното демократич-но движение на жените водеща ро-ля се пада па Международната де-мократична федерация на жените (МДФЖ), създадена през 1945 г. Тази масова международна- органи-зация на жените играе голяма роля при активизирането па движението па жените, в борбата не само за рав* поправке иа жените, но н за запазва-не иа мира, укрепване на нацио-налната независимост и осигурява-не на свобода и демокрация за всич-ки народи.

3ЗАЩИТА НА СОЦИАЛИСТИЧЕС-КОТО ОТЕЧЕСТВО — закономер-ност на социалистическата револю-ция и изграждането на социализ-ма и 'комунизма, която се изразява в съответна вътрешнополитическа и външнополитическа дейност на ко-мунистическата. партия и държава-та; морално и правно задължение на - гражданина на социалистичес-ката: страна.

Според 'Конституцията на СССР 3. с. о. спада към .най-важните фун-кции на държавата й е дело на це- лйя народ. С цел да бъдат защитени социалистическите завоевания, мир-ният труд на съветския народ, су-веренитетът и териториалната ця-лост на държавата са създадени въоръжени сили на СССР и е въве-дена всеобща задължителна воен-на служба.

В Основния закон е подчертано също: 3. с. о. е свещен дълг на все-ки гражданин на СССР. Военната служба в редовете на въоръжените сили на СССР е почетно задължение на съветските граждани.

Научните възгледи за 3. с. о. бяха разработени от.Маркс и Ен-гелс. В отговор на клеветите на буржоазните идеолози, че. комунис-тите искали да отменят отечеството, те. показаха, че. при условията на експлоататорския’ строй работни-ческата класа е лишена от истинско отечество, макар че съвсем не е равнодушна към съдбините на род-ната си страна, и че образуването на социалистическото отечество на мяс-тото на буржоазното в резултат от пролетарска революция поставя пред социалистическото отечество за-дачата да отблъсне атаките на кон- трареволюцията. Заслугата за раз-

виване на учението за 3. с. о. при-надлежи на Ленин. С неговото име са свързани раждането на съвет-ските въоръжени сили, организа-цията ца отбраната на младата Съ-ветска република. <Ние станахме оборонци от 25 октомври 1917 г. Ние сме за «защита на отечеството», но отечествената война, към която отиваме, е война за социалистичес-кото отечество, за социализма като отечество, за Съветската република като отряд на всемирната армия на социализма» (Съч. Т. 27, с. 148). Лозунгът за «защита на отечество-то», служил на идеолозите на им-периализма и соцналшовннистите за оправдаване на империалистичес-ката война и за разцепване на про-летариите от различните страни, получи принципно друго съдържа-ние, изразявайки органичното един-ство между патриотичните (нацио-нални) и интернационални задачи на работническата класа и всички трудещи се. Ленин подчертаваше, че проблемът за защита на отечест-вото възниква особено остро в ре-зултат от социалистическата ре-волюция като радикален обществен преврат, който води в края на краи-щата до пълно ликвидиране на екс-плоататорските ? класи. Разяснявай-ки необходимостта от всемерно опаз-ване на пролетарските завоевания, той посочваше агресивната природа на империализма, тенденцията към обединяване на всички сили на ста-рия свят и тяхното все по-голямо ожесточаване в опитите им да сва-лят властта на трудещите се. Без въоръжена защита на социалисти-ческата република ние не можем да съществуваме, казваше той, обоб-щавайки поуките от гражданската война.

71 Защита на- социалистическото отечество 3

Вдъхновител и. организатор на 3. с. о. е марксистко-ленинската пар-тия’ Благодарение на ръководст-вото на ленинската партия съвет-ският народ защити първото в света С. о. отначало през годините на чуж-дестранната военна интервенция и гражданската война (191Ô— 19J20 г.), а след това през Великата отечест-вена война — най-тежката война против ударните сили на империа-лизма в .лицето на фашистка Гер-мания и нейните съдружници (194.1 — 1945 г,).

С излизането на социализма извън рамките на една страна неговата защита придоби междудържавна ос-нова. Създадена е обединена систе-ма за отбрана, закрепена от двуст-ранни споразумения и . Варшавския договор. Активните усилия на Съ-ветския съюз и братските страни в тази насока осуетиха опита на импе- риалистите да ликвидират народно-демократичния строй в КНДР, пред-отвратиха реставриране на капита-лизма в Унгария, не допуснаха раз-права над революционна Куба и пресякоха «тихата контрареволю- ция» в ЧССР. Пълен крах претър-пяха въоръжената интервенция - на САЩ и маоистката военна агресия против героичния виетнамски народ. В наше време 3. с. о. е защита на икономическите, политическите и културните постижения на всички страни от социалистическата общ-ност. Завоеванията на социализма са въплътени сега в изменянето на съотношението на силите на между-народната арепа в интерес на ра-ботническата класа и всички тру-дещи се, в нарастване на световното освободително движение, в новите перспективи за решаване на най- парливия проблем на съвременност-та — предотвратяването на нова световна война. Днес става дума не само за защита на революционните завоевания от външни посегателст-ва» за действен отпор срещу импе-

риалистическата политика иа агре-сия и диктат. По-ефективното про-тиводействие във връзка с военната опасност, която иде откъъг империа-листическата реакция, е свързано с борбата за утвърждаване на между-народни отношения, основани върху принципите за мирно съвместно съ-ществуване. Разгърнатото от съвет-ската държава и другите страни от социалистическата общност мирно настъпление въз основа на приетата от XXIV конгрес на КПСС и разви-та от XXV конгрес Програма за мир се увенча със значителни постиже-ния. Обаче в капиталистическите страни още има твърде влиятелни сили, които мислят с категориите на «студената война», ратуват за над-превара във въоръжаването и на-растване на въоръжените сили и ядрения потенциал, проповядват яростен антикомунизъм и антисъве- тизъм и са готови на различни аван-тюри. Затова, както се отбелязваше на XXV конгрес на КПСС, партията е обръщала и обръща нужното вни-мание на укрепването на отбранител-ната способност и усъвършенствува- нето на въоръжените сили и докато се запазва блокът НАТО, докато милитаристичните кръгове осъщест-вяват надпревара във въоръжава-нето, СССР заедно с другите страни- участнички във Варшавския договор, ще укрепва този военнополитически съюз.

Като многостранно явление 3. с. о., защитата на завоеванията на социализма са свързани с различни сфери от дейността на държавата, имат разнообразни форми. В мирно време такива са всестранното под-готвяне па страната и армията за отблъскване на вражеско нападе-ние, решителните мерки за преси-чане опитите на империализма и други реакционни сили да подкопаят с военни или други средства пози-циите на социализма, да се занима-ват с износ на контрареволюция.

Tl Идеологическа борба

Във военно време зашитата добнва формата на непосредствена въоръ-жена борба с врага, в хода на която се обединяват усилията на фронта н тила, мобилизират се всички сили на страната (и на коалицията от социа-листически държави) за пълен раз-гром на агресора.

. Най-важни условия за сигурна 3. с. о. са: укрепване на икономи-ческите, социално-политическите и идеологическите основи па отбрани-телната способност на страните от социалистическата общност; усъвър- шенствуване на военната организа-ция на социалистическите държави; правилна политика на марксистко- ленинските партии във военната област. Изграждането на материал-но-техническата база на социализма и комунизма, развитието на социа-листическите производствени отно-шения, повишаването на ефектив-ността на общественото производ-ство въз основа на научно-техниче-ския прогрес и разгръщането на икономическата интеграция (вж. Со- циалистическа интеграция) позво-ляват на социалистическите страни да поддържат отбранителния си по-тенциал на равнище, необходимо за обуздаване на всеки агресор. Про-мените в социалната структура на обществото, сближаването между ра- ббтническата класа, кооперираните селяни и интелигенцията, между всички нации и народности, после-дователното развитие на социали-стическата демокрация водят до

по-нататъшното сплотяване па народ н армия. Нарастването на комуни-стическата съзнателност, убеждени-ето за необходимостта да се отстоя-ва по всички възможни начини сво-бодата и независимостта на родината, интересите на социалистическата об-щност, укрепват нравствените и емо-ционално-психичните сили на защит-ниците на социалистическото оте-чество.

Политиката на управляващите марксистко-ленински партии обхва-ща във военната област широк кръг от теоретични и практически въпроси. Главни сред тях са: осигуряване на материално-техническа база за от-браната на страната, военното произ-водство, екипиране на армията и флота със съвременна бойна техни-ка и оръжие; подготовка на военни кадри, подготовяне на населението за участие в защитата на родината и цялата социалистическа общност, ге-роико-патриотично и интернацио-нално възпитание на народа и ар-мията; заздравяване на отбранител-ния съюз между държавите — участ-нички във Варшавския договор, под-крепяне на младите прогресивни държави, подпомагане на народите, подложени на агресия, конто се сражават против империализма и неоколониализма. Комунистическите партии развиват военната теория и от-бранителната дейност върху основата на марксизма-ленинизма, въз основа на принципите на пролетарския ин-тернационализъм.

Иидео лог ичес ка борба — една от формите на класовата борба меж-ду работническата класа н буржоа-зията, между социализма и кани-

тализма. Разпространяването на на~ учни знания за развитието на об-ществото, разобличаването на екс~ плоататорската същност на капи*

73 Идеологическа борба И

тализма. доказването на неговата историческа обреченост, ! разкрива* него на световноисторическата роля на работническата класа (вж. Све-товноисторическа роля на пролета-риата), утвърждаването на нейната идеология» па нейния светоглед — марксизма-ленинизма, като най-ви-соко постижение на обществените науки —•всичко това образува същ-ността на И. б., водена в цял свят от силите на социализма. Нейна най-близка цел е идейно изолиране на нан-агреснвната, монополистична върхушка в империалистическите дър-жави, което би спомогнало и за осъ-ществяване иа прогресивни социал-ни преобразования в отделни страни, и за уреждане на най-острите меж-дународни проблеми, преди всичко на проблемите за войната н мира. Основната цел на И. б., водена от силите на социализма, се състои в стремежа да се покаже на хората комунистическото бъдеще па чове-чеството, да се набележи най-късият и безболезен път към това бъдеще. Особено важна характеристика на съвременната идеологическа борба против капиталистическия свят е нейната настъпателност.

Целите на буржоазните идеолози в И. б. са диаметрално противопо-ложни на нашите. Те са; да се до-казва непоклатимост на частната собственост върху оръдията и сред-ствата за производство, да се отвле-кат масите от острите социални проб-леми, да се култивират индивидуали-зъм. шовинистични и расистки идеи, милнтаризъм, да се извращава и опо-рочава идеологията на работническа-та класа, марксизмът-ленинизмът, както и да се води борба против политиката на социалистическите страни.

Започналият през 70-те години завой в отношенията между страните към разведряване, към отказ от по-литиката <от позиция на силата» и утвърждаване на принципа за мирно

съвместно съществуване на държа-вите о различен- обществен строй не премахва главното противоречие на съвременната епоха (противоречието между социализма и капитализма), а по такъв начин и международното разведряване се придружава от за-силване на И. б. Социално-класовата природа на двете световни системи не може да се промени, а следовател-но е неминуем н напрегнатият ха-рактер па борбата между идеите, които отразяват тази природа. Съ-щевременно при условията на мирно съжителство на двете противопо-ложни системи тази борба не трябва да се води със средства на «студената война» (средства за диверсия, шан- тажиране, намеса във вътрешните работи на други страни и др.), към което тласкат народите реакционни-те кръгове от империалистическите страни.

Идейно оръжие на комунистите е марксизмът-ленинизмът. Силата на марксистко-ленинската теория е в това, че тя не само обяснява обек-тивния процес на обществено раз-витие, открива историческата перс-пектива и ориентира в сложната об-становка в съвременния живот, но и; учи как трябва да действуват рево-люционните класи, за да облекчат w ускорят обществения прогрес. За-това развиването на теорията на> марксизма-ленинизма е едно от най- важните условия за успех в И. б. Усложняването и разширяването на съвременната И. б. изискват настой-чиво всестранно шлифовани и гриж-ливо разработени аргументи в под-крепа на теоретичните положения, обмислена система за мобилизиране- на всички интелектуални сили на комунистическите партии, наред с постоянното внимателно изучаване- и критика на противниковата идео-логия, периодично уточняване на< собствените идейни позиции.

Значението на съвременната И. б., на борбата за световното обществе-

74 • Идеология >

но мнение, за умовете на хората бе оценено изцяло и от нашия класов противник, който я- издига на рав-нището на първостепенна задача в класовата си държавна политика. Този процес се съпровожда от трес-каво търсене на «нови идеи», които да се противопоставят на идеите на комунизма и с помощта на които да се оправдае и разкраси капитализ-мът. Каквито обаче и да. са «теории-те», изобретявани в кабинетите на буржоазните идеолози, каквито и опити да се правят за приспособява-нето им към новата политическа реал-ност на международната арена, глав-но идейно оръжие на империализма е антикомунизмът. На задачите за идейно разоръжаване на привърже-ниците на социализма служи не само фалшифицирането на марксистката теория и практиката на социалисти-ческото и комунистическото строи-телство, по и пропагандирането на мирно съвместно съществуване в идеологиите, на отказ от И. б., кое-то било предпоставка за истинско разведряване. На тези. задачи са подчинени и предложенията да се изработи «универсална идеология», която да е «приемлива» за всички, да се уреди тъй нар. «свободна раз-мяна на информация и идеи», пре-тенциите за намеса във вътрешните работи на други страни.

Методите за И. б. са непосредст-вено свързани с характера на идео-логическото оръжие. Докато силите на социализма и прогреса я водят чрез развиване и пропагандиране на обществената наука, буржоазията залага главно на манипулиране със съзнанието на масите. Монополите харчат огромни средства и за изслед-вания и търсене на най-добри методи за масова пропаганда, и за нейното водене в рамките на страните си и язвън тях. С особено голям размах се отличава дейността на монополите от САЩ. Периодичните издания, радиото и, телевизията — всички

средства за масова информация, кои-то са в ръцете на монополите, са в служба .. на антикомунистическата пропаганда. На международната аре-на неин, главен инструмент с Управ-лението за международни връзки, което излъчва радиопредавания на десетки езици,, изготвя- и разпрост-ранява телевизионни предавания и филми, издава вестници и разпраща книги. Дейността на УМВ в чужби-на се допълва от работата на прави-телствените органи, свързани с аме-риканската «помощ», както и с «помощта» на многобройни частни организации.

Изпитан метод на буржоазната пропаганда е подборът на полити-чески остри за една или друга стра-на въпроси и обработването върху тая .основа — чрез фалшифициране, чрез софистично изкусно бъркане на истината с лъжата — на обществе-ното мнение в страната в определена посока. Често пъти буржоазната пропаганда води идеологическите кампании против социалистическите страни под фалшивия лозунг за за-щита правата на човека. Раздухвай-ки го изкуствено по отношение на социалистическите страни, запад-ните идеолози и политици разчитат да отвлекат трудещите се от борбата за права в собствените им страни. Всичко това доказва необходимостта от постоянна бдителност спрямо ин-тригите на реакционните империа-листически кръгове, от оказване на активен отпор срещу всякакви опити да организират идеологически диверсии в социалистическите стра-ни.

ИДЕОЛОГИЯ — вж. Комунистиче-ска идеология.

ИЗНОС НА КОНТРАРЕВОЛЮ- ЦИЯ — (лат. exporto — изнасям)— дейност на реакционните кръгове от империалистическата буржоазия за реставриране по насилствен начин на

75 Износ на кЪнтрареволюция И

старите, капиталистически- (или ко-* лониалии) порядки в страните, пое-ли пътя на дълбоките социални пре-образования.

Идеята за И. к. намира «обста-новка» в трудовете на буржоазните идеолози — представители па войн- ствуващия антикомунизъм, и из-вира в края на краищата от социално- икономическата (агресивна по същ-ност) природа на империализма. И. к. в основата си е опит на милитари- стичннте, агресивни кръгове от им-периалистическите страни да заба-вят по насилствен начин прогресив-ния ход на общественото развитие, да натрапят на други страни реак-ционния, отживяващ времето си об-ществено-политически строй, да се намесват във вътрешните работи на други страни и да им налагат реша-ване на спорните международни проблеми с военни средства. Предот-вратяването на И. к. е важна задача, необходимо условие за запазване на мира на земята. Страните от социа-листическата общност, включител-но и Съветският съюз, помагаха не-веднъж да се предотврати илн от-блъсне И. к. (в Куба в началото на 60-те години, в Чехословакия през 1968 г. и т. н.). «Заедно с другите марксистко-ленински партии Кому-нистическата партия на Съветския съюз смята за свой интернационален дълг — се сочи в Програмата на КПСС — да призовава народите от всички страни да се сплотяват, да мобилизират всички вътрешни сили, активно да действуват и опирайки се на мощта на световната социалисти-ческа система, да предотвратят или да дадат решителен отпор на намесата на империалистите в работите на народа от всяка страна, който се е вдигнал на революция, и по този начин да не допуснат, империалисти-чески износ на контрареволюция. >

Обаче помощта, оказвана на рево-люционния народ в друга страна от страните на победилия социализъм,

няма ниЩо общо с износ на револКг* ция. Износът на революция се\про: пагандира от всевъзможни левичар-ски течения, които смятат, че рево-люцията се нуждае от «подтикване» и че социализмът може да бъде на-трапен на трудещите се маси от други страни с помощта на военна сила. Маоистите също прибягват до раз-лични методи за намеса във вътреш-ните работи на други, прикривайки се с «-революционни» лозунги, ра-тувайки на думи за «пролетарска» солидарност. Те стигат дотам, че твърдят, какво че една трета светов-на война щяла да е «полезна» за де-лото па социалистическата револю-ция, като виждат в противодейст-вието срещу разведряването път за осъществяване на своите велико- държавно-хегемонистични замисли (вж. Маоизъм). Социалистическите държави, конто оказват практиче-ска помощ на трудещите се маси от другите страни в борбата им за со-циализъм, демокрация и национална независимост, изхождат при това от положението на научния комуни-зъм, формулирано от Енгелс: побе-доносният пролетариат не може да натрапва на нито един народ никакво «ощастливяване», без да подкопава с това собствената си победа. Социа-листическата революция израства от възникналата в страната револю-ционна ситуация и се осъществява от самите народни маси в тази страна. Идеята за износ на революция, коя-то се представя като въплъщение на пролетарски интернационализъм, в действителност му противоречи. Тя противоречи и на научния комуни-зъм, на представата му за съотно-шението между обективните условия и субективните фактори. Основното си влияние върху световната исто-рия победилият социализъм оказва със силата на революционния при-мер: с решаването на собствените си задачи и с организирането на об-ществения живот върху нови начала.

76 Икономическа борба на работническата класа

ИКОНОМИЧЕСКА БОРБА НА РА-БОТНИЧЕСКАТА КЛАСА — кла-сова борба против буржоазията за подобряване условията на живот и труд. За разлика от политическата борба на работническата класа за ликвидиране на капиталистическа-та система на експлоатация тя се ограничава със задачата да се задо-волят всекидневни социално-иконо-мически нужди на трудещите се маси в рамките па съществуващия строй.

Борбата на работническата класа за непосредствените й интереси въз-никва от зараждането на капита-лизма, като през ранния етап от развитието си е главна арена за сблъскване между труда и капитала. Колкото повече буржоазията се на-тъква на нарастващата съпротива на трудещите се, експлоатирането па труда от капитала приема все по- замаскирани форми, като се съчета-ва с тактиката на временни отстъпки. Докато през епохата на домонополи- стнчния капитализъм засилване на експлоатацията се е постигало глав-но чрез намаляване па работната зап-лата и увеличаване на работния ден, сега монополистичният капитал из-карва на преден план интензифици-рането на труда н съкращаването па социалните разходи, съчетани с не-прекъснато покачване на цепите. Икономическата борба цели днес по-стигане на следните основни цели: повишаване на работната заплата, необходимостта от което се дължи па непрестанното поскъпване на живо-та, както и на нарастване нуждите на работническата класа при условията на засилваща се интензивност на труда и растящи обществени социал- лно-икопомнчески потребности; сък-ращаване на продължителността на работната седмица без намаляване на работната заплата и увеличава-не на платените отпуски, необходи-мостта от което се дължи ма първо място на прекомерното производст-

вено пренапрежение на трудещите се; разширяване: на гаранциите срещу безработицата и уволненията, което е нужно във връзка с постоянните рецеснн на икономическата конюнк-тура, със структурното преустрой-ство на индустрията и автоматиза-цията, които причиняват прилива на масова безработица и създават по-стоянна атмосфера на неувереност в утрешния ден; ликвидиране на диск-риминацията при заплащане труда на жените и младежите, които са около 50% от работната сила; по-добряване на охраната на труда за-ради защита на трудещите се от нз- нурнтелннте методи на труд, от професионалния травматизъм и за- болявания; разширяване на профе-сионалното обучение както на мла-дежта, така и на трудещите се, кои-то имат нужда от преквалифицира-не; подобряване на социалните за-страховки и осигуровки чрез пови-шаване на пенсиите, намаляване на пенсионната възраст и увеличаване размера па помощите при безработи-ца, по болест и др., разпростиране на застраховането върху всички хора на наемния труд и финансирането му от държавата и работодателите. По такъв начин борбата за повишаване на работната заплата си остава, как-то и преди, възлова точка от всеки-дневната борба на работническата класа. Тя се разгръща с нова сила и нерядко излиза извън рамките на сблъскванията в отделните отрасли, като добива характер на национални конфликти между профсъюзите и правителствата.

Най-масово и ефикасно оръдие за икономическа борба си остават стач-ките, наричани от Ленин «военна школа» против потисничеството на капиталистите (вж. Събр. съч. Т. 4, с. 284). Понастоящем се усъвършен- ствува тактиката на стачната борба Това се изразява по-специално във факта, че расте броят на масовите стачки. Общите стачки стават крат-

Tl Икономическо съревнование между двете системи И

ки, но масови, обхващат наведнъж цели отрасли и се повтарят в случаи на неспо лука. Обикновено нещо е съчетаването на стачките с митинги и манифестации. Организират се «дни за борба», «седмици за борба» и т. н. Сега силата ва работническите организации в редица капиталисти* чески страни е достатъчно голяма, за да може нерядко само със запла-хата от стачка да бъдат принуждава-ни работодателите да правят остъп- ки, без работата да стига до открит сблъсък. Така нар, «мирно» урежда-не на въпросите чрез колективни споразумения в никой случаи не свидетелствува за притъпяване на класовите противоречия между тру-да и капитала, както се опитват да твърдят буржоазните идеолози и реформистите.

Остротата и размахът на стачното движение пораждат сред част от ра-ботническата класа анархо-енндйка- листки възгледи, при конто се преу-величава значението па движението и на икономическата борба изобщо. Комунистическите и работническите партии от капиталистическите стра-ни отхвърлят противопоставянето на крайните цели па работническото движение на неговите най-близки социално-икономически цели, обя-вяват се против догматичното при- низяване на всекидневната борба, което обрича работническата класа на пасивност. Икономическата кла-сова борба в капиталистическите страни става все по-активна и резул-татна. Трудещите се не се ограни-чават само с икономически искания, те се борят за разширяване правата на профсъюзите, за правото да уча-ствуват в организацията на труда и в управлението па предприятията, в контрола па тяхното финансиране, на приемането и уволняването на работниците и т. н. По такъв начин икономическата борба проявява тен-денция да излезе извън ограничените рамки на частичните подобрения.

Макар че иа практика това се по-стига далеч не навсякъде, нейният размах и характер свидетелствуват за нарастващо изостряне на отно-шенията между труда и капитала. Все по-нагледно се проявява и тен-денцията към политизиране на ико-номическата борба. Това се обяснява на първо място с обстоятелството, че в условията па държавно-монопо-листичния капитализъм придобиват все по-голяма острота трудовите конфликти в държавните отрасли, стачките в частнокапиталистическите предприятия обхващат цели отрасли, профсъюзите се обявяват против държавната «политика на доходите», насочена към прекратяване на увели-чаването на работната заплата, което води до непосредствено сблъскване на работническата класа с буржоаз-ното правителство и монополите.

Запазвайки особености, присъщи на отделните капиталистически стра-ни, икономическата борба се отли-чава сега с редица общи черти. Към тях спадат: нарастване па исканията, които надхвърлят рамките на мате-риалните интереси на отделните от-реди работници и служители и зася-гат интересите на всички трудещи се; невиждана масовост на акциите; разнообразие на формите и средст-вата за борба; тясно преплитане на икономическата и политическата бор-ба. Всичко това не само оборва твър-дението на опортюнистите и рефор-мистите за затихване на класовата борба при капитализма, но и под-чертава важната роля на борбата на трудещите се за подобряване на ус-ловията за живот и труд за сваляне па политическата власт па буржоа-зията.

И КОНОМИЧ ЕСКО СЪРЕВНОВА-НИЕ МЕЖДУ ДВЕТЕ СИСТЕ-МИ — много важна съвременна форма на класовата борба между социализма и капитализма, в хода на която социализмът трябва да

78: Икономическо съревнование- между двете системи.

надмине ^равнището на икономиче-ско и техническо развитие на чел-ните капиталистически страни. В центъра и се намира съревнованието между СССР и САЩ, които са опора на индустриалната, военната и науч-ната мощ на противоположните соци-ални системи.

Икономическото съревнование ме-жду социалните системи започна след Великата октомврийска социа-листическа революция, след граж-данската война, когато Съветският съюз най-сетне получи възможност да се залови с мирно стопанско строи-телство. Твърде различни обаче бяха изходните позиции, от които започна това съревнование. Например през 1913 г. в САЩ е била произвеждана 8 пъти повече промишлена продук-ция, отколкото в Русия, произво-дителността на труда в индустрията е била 9 пъти по-висока. И макар че през годините па гражданската вой-на и чуждестранната интервенция тези съотношения се влошиха значително, Ленин твърдо вярва-ше, че «ние ще постигнем туй, че ще настигнем другите държави с та-кава бързина, за която те не са и мечтали. . . В такава бързина, ако движението се ръководи от действи-телно революционна партия, в та-кава бързина ние вярваме и такава бързина ние ще постигнем на всяка цена> (Съч. Т. 33, с. 390).

С образуването на световната со-циалистическа система икономиче-ското съревнование между двете со-циални системи се издигна па ново стъпало. През 1978 г. социалистиче-ските страни произвеждаха повече от 40% от световната промишлена продукция и повече от 75% от про-мишлената продукция на развитите капиталистически страни. Сравнител-ните данни за икономическото раз-витие на СССР и САЩ показват, че като цяло националният доход на- СССР е повече от 67% от американ-ското равнище, а промишленото про-

изводство — повече от 80%. В отдел-ните ? отрасли на промишлеността съотношението между СССР и САЩ е различно. Преди 20-тина години имаше само 2—3 отрасъла, по които СССР изпреварваше САЩ. Сега СССР произвежда повече от САЩ желязна руда, стомана, кокс, въглища, чу-гун, нефт, металорежещи машини, трактори (по сумарна мощност), зър-нокомбайни, сглобяеми железобе-тонни елементи, минерални торове, вълнени и памучни тъкани, обувки, животински мазнини, захар, риба и т. il Има отрасли, по които СССР още изостава забележимо от САЩ. Тук спадат производството на елект-роенергия, па химически произве-дения, в това число производството на пластмаси и синтетични смоли, производството на хартия, радиоа-парати и т. h . Но и тук СССР има съществено превъзходство над САЩ по темпове на развитие.

Понастоящем центърът на тежест-та в икономическото съревнование между СССР и САЩ се премества от количествените върху качествените страни на производството. По редица показатели за ефективността СССР вече задмина САЩ. Като пример може да служи използването на ра-ботната сила. За по-доброто използ-ване на трудовите ресурси у нас го-вори най-малко липсата на безра-ботица. В областта на повишаване ефективността на производството има още много нерешени проблеми и не-използвани резерви.

Важен проблем, който възниква във връзка с това положение, е съ-ревнованието в областта на произ-водителността на труда. Съпоставя-нето на производителността на труда, в различните отрасли на промишле-ността показва, че докато в много отрасли разривът между СССР и САЩ не е голям, в редица отрасли той е значителен (в хартиената, в химическата и местната промишле-ност). Нарастването на производи-

79 Икономическо съревнование между двете системи И •

телностга на труда в СССР* се спъва от-недостатъчното още развитие иа специализирането на производство-то, както и от големия относителен дял на разходите за ремонт.

• Голямо значение за повишаване ефективността на производството има усъвършенствуването на не-говата структура. Сравнителният анализ на промишленото производ-ство в СССР и САЩ показва, че СССР изостава от САЩ повече в развитието на новите и прогресив-ни отрасли, отколкото в старите, традиционни отрасли, изоставане-то се увеличава при преминаване от суровинните отрасли към отрас-лите, които дават крайна продук-ция. Изпреварвайки САЩ по произ-водството на най-важните видове суровини, СССР изостава по видове продукция, които изискват квали-фицирано обработване: по произ-водство на съвременни производи-телни съоръжения, по приборо- строене и електроника, по пластмаси и т. и. В структурата на промишле-ното производство в СССР е значи-

’ телно по-голям делът на металур-гичната промишленост, на суровин-ните отрасли и строителните мате-риали. Същевременно относителният дял па химическата промишленост и електроенергетнката в СССР е по-нисък, отколкото в САЩ. Тази отраслова структура на промишле-ността в СССР е до голяма степен следствие от изключително късите срокове на индустриализацията.

Закономерностите на съвремен-ното икономическо развитие показ-ват, че икономическото съревно-вание с капитализма може да се спечели само при бързо и пълно овладяване постиженията на науч-но-техническата революция, от кои-то сега зависи ефективността на об-щественото производство.

Когато говорим за изоставането на СССР от САЩ по производител-ност на труда, структура на иконо-

миката к техническо равнище на производството, не бива да заб-равяме, че разрушителните войни и по-сетнешните възстановителни пе-риоди не дадоха възможност на Съветския съюз да обърне нужното внимание на тези качествени стра-ни на общественото производство. Повдигане на общото техническо равнище па производството в стра-ната е възможно само въз основа на къртовска и продължителна ра-бота. Много по-лесно е например да се увеличи добивът на стомана, отколкото да се пресъоръжи мета-лургичното стопапство за произвеж-дане на термично обработена стома-на, да се разшири асортиментът и се повиши качеството на прокатпи- те изделия и др. т.

Подобряването на качествените по-казатели на производствения про-цес е неразривно свързано с пови-шаване па общата култура на про-изводството. С проблема за пови-шаване на общата култура на про-изводството е неразривно свързан и въпросът за всемерного намалява-не влиянието на случайния, субек-тивния фактор върху стопанската дейност. Затова наред с развитието на производителните сили, с увели-чаване количеството на произвеж-даните тонове, киловат-часове, ми-лиони метри и т. н. необходимо е усъвършенствуването па социалис-тическите производствени отноше-ния и подобряване на икономичес-ките условия на производството. XXV конгрес на КПСС определи курс към всемерно повишаване ефек-тивността на общественото произ-водство, което отговаря на условия-та на развитото социалистичес-ко общество, на назрелите нужди на комунистическото строителство. Това е курс към подобряване па качествените показатели за работа, към органично съчетаване постиже-нията на научно-техническата ре-волюция с предимството на социа-

SO Империализъм

лизма. към усъвършенствуване на планирането и управлението на сто-панството. Голямо значение за на-растване ефективността на произ-водството имат извършващите се се-га концентриране и специализиране * {създаването на производствени обе-динения в промишлеността, между- стопанственото коопериране в сел-ското стопанство, аграрно-промиш-леното интегриране и пр. ) ; мощен фактор за развитие на икономиката е участието иа трудещите се в уп-равлението на стопанството н раз-гръщането на масово социалистичес-ко съревнование. Всичко това от-крива широки възможности за ико-номически и културен напредък, за нови постижения в икономическо-то съревнование с капитализма.

ИМП ЕРИАЛИЗЪМ — (лат. impe-rium — власт, господство) — мо-нополистичен капитализъм, висш и последен стадий на капитализма, навечерие на социалистическата революция. Преминаване към И. се извършва в края на XIX и нача-лото на XX в. «Империализмът — според Лениновото определение — е капитализъм в оня стадий на раз-

. витие, когато се е създало господ-ството на монополите и на финансо-вия капитал, когато износ1>т на ка-питал е придобил голямо значение, започнала е подялбата на света от международните тръстове и е завър-шила подялбата на цялата терито-рия на земята между най-големнте капиталистически страни.» (Съч. Т. 22, с. 276)

Образуването на монополите се подготвя обективно от промените в капиталистическото производство. Развитието на машинната инду-стрия, разрастването на мащабите

и появата на отрасли водят на производ-

на производството нови промишлени до концентриране ството в големи предприятия, къ-дето са заети значителна част от оа-

и централизацията на ка-

произвеждайки з начителна отделна ком-

мо- капитализъм. Моно-

производството се концентриране и

на банковия ка- се тясна група от финансови учреж-

, които съсредоточават в ръ-си кредитирането, застрахо-

ботницнте в съответните отрасли и се произвежда по-голямата част от продукцията. За образуване на ед-ри компании спомогна и появата на акционерни дружества, благодаре-ние на които се извършва центра-лизиране на капитала. Концентра-цията на производството, концентра-цията питала стигат до такова равнище, когато, маса от продукцията, пания (тръст) или група компании, които се обединяват (синдикат, кар-тел). могат да диктуват свои условия на пазара, да установят монополни цени. Така капитализмът на свобод-ната конкуренция се сменя от нополнстичния полизирането па придружава от централизиране питал, обособява банки и други дения цете вателното дело, разплащанията ме-жду предприятията н други финан-сови операции. Обособяването на монополите в индустрията и на ед-ри банки неминуемо води до сраст-ване на промишления н банковия капитал и до образуване на финан-сов капитал. Той означава най-ви-соко стъпало в концентрацията и централизацията на капитала изоб-що, установяване господство уа най- едрите капиталистически магнати над икономиката на основните ка-питалистически държави. Олицет-ворение на финансовия капитал е финансовата олигархия, върхушка-та на буржоазията, която упражня-ва контрол върху индустрията, тър-говията, банките и т. н.

Цел на образуването на монопо-лите е получаване на монополна печалба, която надвишава обикно-вената средна печалба. Нейните из-точници са не само в засилването на експлоатацията па трудещите се.

81 Империализъм И

които работят в предприятията на монополите, но и в известното пре-разпределяне на цялата маса на печалбата в полза на монополите.Образуването на монополи се съп-ровожда от засилване на междуна-родната експанзия на високо раз-витите капиталистически страни. «Излишъкът от капитал», който не намира достатъчно рентабилно от гледи.це ка монополите приложение, бива изнасян в чужбина, преди всич-ко в изостаналите страни, където «цената иа земята е сравнително малка, работната заплата ниска, суровите материали евтини» (Ле-нин, В, И, Съч. Т. 22, с. 249). Из-носът па капитал става един от фак-торите за икономическо подчинява-ме на страните, които изостават в развитието си.С нарастване на монополите и

разширяване на позициите им въз основа на износа на капитал възни-ква възможност за сговаряне на най- едрите измежду тях относно подял-ба па световния пазар, при което мо-нополизирането излиза на междуна-родната арена. Образуването на меж-дународни монополи води до изост-ряне па борбата между империалис-тическите държави. Икономическа-та подялба на света въз основа на международните картелни спора-зумения никога не може да бъде раз-глеждана като окончателна, тъй като неравномерното развитие, измене-нията D съотношението на силите между монополите от различните държани водят неизбежно до пре-разпределяне на пазарите. Тенден-цията към монополизиране на па-зарите, ка източниците на суровини и сферите за влагане на капитал по-ражда териториална подялба на света, която е един от най-важните признаки на И. Към началото на XX в. се образува колониалната система па И. Механизмът на ико-номическото господство на развити-те капиталистически страни върху

основата па износа на капитал и дейността на международните мо-нополи се допълва от механизма на извъпикономическата принуда. През епохата на И. капитализмът се прев-ръща в световна система за потис-кане.Образуването на монополи до-

веде до съществени промени във функционирането на капиталисти-ческата икономика. Свободното пре-ливане на капитал, което при сво-бодната конкуренция осигурява раз-витие иа различните отрасли на стопанството, е сериозно затрудне-но. Неминуема става намесата на държавата в икономиката, тъй като икономическите противоречия се за-силват през времето на господство на монополите. За И. с характер-но развитието на държавно-монопо-листичния капитализъм.И. е паразитен и загниващ ка-

питализъм. Монополът като най- дълбока икономическа основа на този строй и свързаната с него въз-можност за получаване иа високи печалби чрез установяване на мо-нополни цени пораждат неизбежно тенденция към застой. Разбира се, монополът не премахва конкурен-цията, което създава предпоставки за стремеж на капиталистите да по-вишат печалбите и чрез намаляване издръжките на производството. Въп-реки това тенденцията към застой може да надделява за определени периоди в икономиката на отделни страни или отрасли. През епохата иа И. се засилва паразитизмът на върхушката на буржоазията — фи-нансовата олигархия, която в реди-ца случаи изобщо не участвува в стопанските работи и получава ги-гантски доходи под формата на ди-виденти от акции и облигации. По-лучаването на доходи от външни източници, по-специално от износа на капитал, наречен от Ления «па-разитизъм на квадрат», засилва въз-можността за образуване на голяма

6 Речник по научен комунизъм

82 Империализъм

група капиталисти-рентиери. За И. е характерно засилване на милита-ризма, което е свързано с войните, водени от империалистическите дър-жави за подялба и преразпределя-не на света. Проява на паразитизъм са и увеличаването на непроизво-дителните разходи, набъбването на финансовата сфера, иа бюрократич-ния държавен апарат и апарата на буржоазните политически партии, изразходването на огромни средства за идеологическо обработване на населението. В политическо отно-шение И. се характеризира с тен-денция към засилване на реакция-та по всички линии. Той роди фа-шизма. Финансовата олигархия лам- ти за установяване на реакцион-ни режими, които да смазват ра-ботническото и националноосвобо- днтелпото движение.

И. е отделен, висш стадии на ка-питализма. Смяната па капиталис-тическата свободна конкуренция с капиталистическите монополи озна-чава, че някои основни свойства на капитализма се превръщат в своята противоположност. Изостря-нето на основното противоречие на капитализма (противоречието меж-ду обществения характер на про-изводството и частната форма за присвояване) през епохата на И. води до изостряне на всички проти-воречия па капиталистическото об-щество. Невиждана острота достига противоречието между монопол ис-тинната буржоазия и работническа-та класа. Засилват се противоре-чията между империалистическите монополи и народите от колониал-ните и зависимите страни. И. е умиращ капитализъм. През епоха-та на И. завършва създаването на обективни и субективни предпос-тавки за заменяне на капитализ-ма със социализъм. Тези предпос-тавки не се формират едновременно във всички страни. Неравномерното икономическо н политическо раз-

витие на страните, свойствено на империализма, води до пазряване на същите предпоставки отначало в една или няколко страни. Крахът на капитализма в резултат от Ве-ликата октомврийска социалисти-ческа революция, настъпил в най- слабото звено на империалистичес-ката система — в Русия, — ознаме-нува началото на краха на цялата система на империализма. Победи-те па социалистическите революции след Втората световна война в ре-дица страни от Европа и Азия, а след това в Куба, стесниха още по-вече сферата за действие на И. Ог-ромен удар на И. беше нанесен с краха на неговата колониална сис-тема.

Съвременният И., конто загуби ролята си на световна система и съществува съвместно с повия об-ществен строй — социализма, на който постоянно отстъпва своите позиции, притежава някои нови чер-ти. Благодарение на научно-техни-ческата революция става обекти-вно неизбежно по-нататъшното обо- бществяване на производството. До-бивайки капиталистически форми, този процес се изразява в невиждано нарастване на концентрацията и централизацията на капитала, в за-силване монополизацията на капи-талистическата икономика, която излиза извън рамките на нацио-налните държави, води до поява па гигантски, многонационални ком-пании, съсредоточаващи по-голяма- та част от производството в капита-листическия свят. Господството на монополите се разпростира все по-вече върху всички отрасли на ка-питалистическата икономика, в то-ва число върху земеделието, търго-вията и други сфери, където е за-пазено дребностоковото и дребно- капиталистическото производство. Засилва се държавно-монополис-тичният характер на съвременния капитализъм. Появяват се между-

83 Империалистическа интеграция И

народни форми па държавно-мо-нополистичния капитализъм, по- специално империалистическата ин-теграция, Обаче засилването на на-месата на държавата в икономика-та не премахва коренните противо-речия па икономиката, а преди всич-ко цикличния характер на възпро-изводството, който води до иконо-мически кризи. Поради това в още по-големн мащаби и още по-остро се възпроизвеждат социалните ан- тагоннзми. Тъй като настъпва ги-гантско концентриране на соб-ствеността в ръцете на крайно ма-лобройната финансова олигархия, засилва се противоречието не само между монополистичната буржоа-зия и работническата класа, но и между монополистичната буржоа-зия и широките слоеве от народа, вкл юч ител но сел я ните, и нтел и ген - цията и дребните капиталисти, които във все по-голяма степен из-питват па гърба си потисничеството иа монополите. Вследствие па това се изостря класовата борба в капи-талистическите страни, която раз-клаща властта па монополите и за-дълбочава неустойчивостта и про-тиворечията на И.

ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКА ИНТЕ-ГРАЦИЯ — (лат. integer — цял) най-развита международна форма на държавно-монополистичния капитализъм, която предполага съвместна дейност на редица дър-жави за обединяване на тяхната ико-номика и създаване на повече или по-малко еднакви условия за фун-кциониране на монополите в рам-ките на единен станански организъм, ограждането му от останалата част от световната икономика с вън-шни бариери.

Обективна основа па И. и. е ин-тернационализирането па стопан-ския живот и растящото обобщест- вяване на капиталистическото про-изводство в световен мащаб. Науч-

но-техническата революция породи тенденция към развиване на масово производство, което излиза далеч извън рамките на вътрешния пазар, наложи широка международна спе-циализация н коопериране. Задъл-бочава се международното капи-талистическо разделение на труда il нараства зависимостта на иконо-миката на повечето капиталисти-чески страни от износа и вноса. С нарастването на интернационали-зацията на стопанския живот в съвре-менния капиталистически свят става все по-остро противоречието меж-ду интернационализацията и тес-ните рамки на националните дър-жави. Въпреки острите между им-периалистически противоречия ин-тернационализирането на произ-водството н капитала поражда оп-ределени общи интереси па моно-полистичната буржоазия от раз-личните страни, а следователно и стремеж към координиране дейност-та па империалистическите държа-ви в някои области на икономиката, което именно създава условия за развиване на държавно-монопол ис-тинно регулиране на международ-но равнище. Поради нарастването на могъществото на световната со-циалистическа система империа-листическите страни се стремят към съгласуване на политиката си спря-мо социалистическите страни, включително и в икономическата об-ласт. Фактор, който сближава ин-тересите на капиталистическите стра-ни, е и подемът па националноос- вободителното движение и крахът иа колониализма (вж. Колониална сис-тема), което тласка империалис-тическите кръгове към обединява-не на силите за борба с това дви-жение и за запазване под различ-ни форми системата за експлоати-ране на бившите колонии от мо-нополите.

Като първична форма на И. в. може да се смята зонгта за свободна

64 Империалистическа интеграция

търговия, при която страните отме-нят ограниченията във взаимните си икономически отношения, но запаз-ват пълна самостоятелност при во-денето на вътрешната си и външна-та си политика. Митническият съюз предполага не само отменяне на външнотърговските ограничения, но и установяване на единна външно-търговска тарифа и водене на обща външнотърговска политика. При създаване както на зона за свободна търговия, така и на митнически съюз регулирането се свежда пре-димно до премахване на различните митнически бариери и обхваща фак-тически само размяната. Най-раз- внтата форма на икономическа ин-теграция — икономическият съюз — предполага обща вътрешноикономн- ческа политика, дейността на на-ционалните икономически органи, която обхваща не само размяната, но и производството. За тази цел могат да се използват обща за всич-ки страни данъчна политика, суб-сидиране развитието на отделни про-изводства или райони от общи фон-дове, съставяне на общи програми за икономическо развитие и други мерки. Според идеолозите на И. и. най-висша нейна форма трябвало да стане политическата интеграция на държавите в една държава.

Международната дейност при ус-ловията на И. и. цели формиране на устойчиви икономически връзки между предприятията, обединенията и отраслите на националните сто-панства. При това националните стопанства се привеждат едно към друго и се създават международни стопански комплекси, което дава определен икономически ефект, из-ползван при капитализма несъмне-но в интерес на монополите. Стра-тегическа цел иа И. и. е: чрез съз-даване на относително по-благопри-ятни условия за развитие на про-изводителните сили да се укрепят позициите на капитализма и да се

осъществи с «мирни средства» пре-разпределяне на капиталистическия пазар в полза на монополите от стра-ните, които участвуват в интегра-цията, защото на интегриращия па-зар тези монополи имат привилеги-ровано положение в сравнение с мо-нополите от неучаствуващите в ин-теграцията страни.

Реални стъпки към интегриране на развитите капиталистически стра-ни са направени в Западна Евро-па, където се прояви особено остро противоречието между значително порасналата степен на интерна-ционализиране иа производството и капитала и наличието на голям брой държави, които се конкури-рат помежду си. Инициатори за развиване на И. и. в Западна Ев-ропа станаха най-едрите монопо-листични групировки, мащабите на чиято дейност излизаха извън рамките на националните държави. И. и. в Западна Европа доведе до това, че в края на 50-те години бяха създадени две икономически групировки: Европейската икономи-ческа общност (ЕИО — «Общия па-зар») и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Учре-дяването на ЕИО имаше за цел съз-даване па общ пазар на стоки, ус-луги, капитал и работна сила, кое-то водеше до отменяне на митата, количествените и други ограниче-ния във взаимните икономически отношения, както и постепенно сближаване на икономическата по-литика на държавите—членки на об-щността, а преди всичко устано-вяване иа обща икономическа та-рифа и обща търговска политика спрямо трети държави. Понастоя-щем в ЕИО е приключено в основни линии създаването на митнически съюз. На дневен ред е изработване на единна икономическа и социал-на политика. Макар че някои ме-роприятия в тая насока се осъщест-вяват (по-специално създаден е общ

85 // ндустриализация JI

аграрен пазар със сложна систе-ма за регулиране на пените, уед-наквяват се данъчните системи), формира се «европейска валутна система», която предвижда учредя-ване на «европейска разплащател-на единица» (екю) и др., обаче преминаването към икономически и валутен съюз се натъква на сериозни разногласия. Определени кръгове в ЕИО се опитват да уско-рят политическата интеграция, за което свидетелствува преминаване-то към избиране парламент на Об-щността чрез преки избори, кои-то бяха произведени за първи път през юни 1979 г. Обаче и. в тази област между страните възникват остри сблъсквания на интересите. Още отсега дейността на ЕИО зася-га в по-голяма или по-малка сте-пен суверенитета и равенството на страните-участнички. Функциите на някои органи на ЕИО имат надна-ционален характер. При това в редица органи страните-членки на Общността разполагат с нееднакъв брой гласове.

Втората икономическа групиров-ка — ЕАСТ, създадена от Англия в противовес на «Обшия пазар», пред-виждаше взаимно отменяне на ми-тата и количествените ограничения в областта на търговията с ин-дустриални стоки. Влизането на Ан-глия, а след това и па други стра-ни в ЕИО през 1973 г. доведе фак-тически до разпадане на ЕАСТ и ведно с това усложни значително прерастването на ЕИО в икономи-чески, валутен, а още повече в поли-тически съюз.

И. и. оказва понастоящем съ-ществено влияние върху развитие-то на световната капиталистичес-ка икономика. Тя повиши концен-трацията и централизацията на капитала в отделните страни, уве-личи обема на взаимния износ на капитал и стокообмена между раз-витите страни и засили преплитане-

то на интересите на финансовия капитал от различните страни. Оба-че тя не е в състояние да премах-не противоречията, присъщи на капиталистическия пазар, циклич-ните колебания във възпроизвод-ството. Бурното нарастване на ин-флацията, увеличаването на безра-ботицата във всички страни от ЕИО и енергийната криза показват още веднъж, че с помощта на И. и. не е възможно да се разрешат коренни-те противоречия па капиталисти-ческата икономика. И. и. не лик-видира противоречията между стра-ните, които влизат в икономически групировки. Националните стопан-ства не се разтварят в рамките на ЕИО, а неравномерното икономи-ческо развитие на страните—участ-нички в ЕИО, е обективна основа за още по-голямо изостряне на про-тиворечията между тях. В резултат от интеграцията се обособяват все повече икономически центрове в ка-питалистическия свят, конто враж-дуват помежду си. Западноевропей-ската интеграция изостри проти-воречията на страните от Западна Европа със САЩ и Япония. Засил-ват се противоречията между стра-ните от ЕИО и развиващите се страни. Една от целите на между-народните държавно-монополистич-ни обединения е да осигурят на уча-стничките в тях предимства в бор-бата за пазари, против техните им-периалистически конкуренти. Едно съществено разширяване на рам-ките на интеграцията чрез включ-ване на нови страни би свело до ну-ла тези предимства. Това обстоя-телство иа сегашния етап огранича-ва И. и.

ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ — (лат. in- dustria — дейност) — развитие на производителните сили на страната, която се характеризира със създа-ване па едра промишленост, спо-собна да снабди народното степан-

86 Ин дуст р и а ли за ц и я

ство с машинна техника. И. е най- важпо условие за социален н тех- нико-икономически прогрес. Ней-ният характер, методите и темпо-вете иа осъществяването ii, както и социално-икономическите последи-ци от пея се определят от вътреш-ните и външните условия за живот на страната, а преди всичко от на-чина па производство, от икономи-ческите му закони. Капиталисти-ческата индустриализация обикно-вено се осъществява стихийно, в резултат от надпреварата на ка-питалистите за печалби в условия-та на конкурентната борба. Тя за-почва най-често от леката промиш-леност, която се нуждае от по-мал-ки капиталовложения и в която ка-питалът с неговото по-бързо об-ръщение носи на първо време по- голяма печалба. Развитието на ле-ката промишленост, нарастването на търсенето на необ ходимите за нея средства за производство и постепенното образуване на необ-ходим капитал създават с течение па времето възможност за развитие на тежка промишленост. Затова И. по пътя па капиталистическото раз-витие е доста продължителен про-цес. За нея е характерна неравно-мерност в развитието на отделните отрасли, на районите в страната и различните страни. Капиталисти-ческата И. изостря основното про-тиворечие на капитализма — про-тиворечието между обществения ха-рактер на производството и част-но-капиталистическата форма за при-свояване, задълбочава антагонизма между пролетариата и буржоазия-та.

При условията па социалистичес-кото строителство характерът на И. и социалните последици от нея Са принципно други. Планомерното развитие па едрата социалистичес-ка промишленост, на първо място на тежката индустрия, осигурява създаване на материалпо-техпнчес-

ка база на социализма и победа на социалистическите производстве-ни отношения в цялото народно стопанство. Промишлено развити-те страни могат да решат сравни-телно бързо проблема за създаване на материално-техническа база на социализма. В страните, където ня-ма развита промишленост, основно средство за създаване па материал-но-техническа база на социализма и решаване на най-важните социал-ни проблеми въз основа на нея е И. «Само тогава — подчертаваше Ленин, — когато страната бъде електрифицирана, когато промиш-леността, селското стопанство и тран-спортът бъдат поставени върху тех-ническата база па съвременната едра промишленост, само тогава ние ще победим окончателно.» (Съч. Т. 31, с. 532) Социалистичес-ката И. има за цел да осигури в исторически къси срокове самосто-ятелност на страната, да постави цялото народно стопанство върху най-нова техническа база и да пови-ши материалното благосъстояние н културното равнище на трудещите се. И докато развитието па ед-рото машинно производство при ка-питализма поражда неминуемо от-носителен излишък от работна сила, социалистическата И. води до ли-квидиране на безработицата. Со-циалистическите производствени от-ношения премахват препятствия-та по пътя на И., пораждани от ан-тагонистичните противоречия на ка-питализма, осигуряват високи тем-пове за нарастване на производ-ството и откриват вътрешни източ-ници за натрупване па средства (бързо нарастване на производител-ността на труда, режим на иконо-мии, нарастване на производстве-ната активност на трудещите се, принципно различен характер на разпределянето и преразпределяне-то на националния доход, липса на паразитно потребление, доходи

87 И иду стр нал изац и я И

от монопола па външната търго-вия и т. н.).

Богат опит от социалистическа-та И. е натрупан в СССР. Въпреки липсата на икономическа помощ отвън съветският народ изгради със самоотвержен труд за истори-чески най-къс срок едра съвременна промишленост. Създадени бяха ос-новните отрасли на тежката индус-трия. С особено бурни темпове се развиваше машиностроенето. Важ-но значение при това имаше широ-кото разгръщане на инициативата и научно-техническото творчество иа трудещите се маси, социалисти-ческото съревнование. В резултат от изпълнението на два петгодишни плана (1929—1937 г.) Съветският съюз се превърна от промишлено изостанала страна в развита ин-дустриална държава, икономичес-ки независима от капиталистичес-ките страни. Създаването на со-циалистическа индустрия позволи да се снабди селското стопанство със съвременна техника н постави здрава основа за повишаване жиз-неното равнище на народа. Неоце-нимо е значението на И. за победа-та на съветския народ във Великата отечествена война и за следвоенното възстановяване и развитие па ико-номиката. Мощната съвременна ин-дустрия стана база на успехите на Съветския съюз в икономическото съревнование с нан-развитпте ка-питалистически страни (вж. Иконо-мическо съревнование между двете системи).

И. в другите социалистически страни също се натъкваше па реди-ца трудности, породени от войната и саботьорската дейност на реакция-та, много от тези страни наследиха изостанало и предимно аграрно сто-панство. Наличието на световна социалистическа система, тясното братско сътрудничество между со-циалистическите страни и между-народното социалистическо разде-

ление на труда им осигуриха по- благоприятни условия за осъщест-вяване на И. от условията в СССР. За тези страни са характерни ви-соки темпове на И. Обаче въпросът за темповете не е толкова остър за тях, както беше за Съветския съюз. Използвайки предимствата на меж-дународното социалистическо раз-деление на труда и па социалисти-ческата икономическа интеграция (вж. Социалистическа интегра-ция). те развиват отрасли на тежка-та индустрия, за които поради при-родните си и исторически условия имат най-благоприятни предпос-тавки. Някои от тях можаха на първо време да обърнат по-голямо внимание на развитието на отрас-лите на леката и хранителната про-мишленост и на селското стопан-ство.

Социалистическите страпи оказ-ват всестранна подкрепа па наро-дите от развиващите се страни при създаването на собствена промиш-леност, при осъществяването на И. и постигането на икономическа не-зависимост от тях. Зависимостта от чуждестранния капитал, тесният вътрешен пазар, ниското равнище на натрупването, липсата на соб-ствени кадри и многообразните ико-номически сектори с господство на феодални и полуфеодални отживе-лици създават значителни труд-ности за индустриалното развитие и след освобождаването на тези страни от колониална зависимост. В много от тях икономиката продъл-жава да има структура, ориенти-рана преди всичко към отраслите на добивната промишленост, кое-то ги превръща в суровинен прида-тък на индустриално развитите империалистически държави. Раз-ширяването па икономическите връз-ки на развиващите се страни със световния социализъм води до това, че за тях става твърде актуално из-ползването на историческия опит

88 Интеграция

от индустриално развитие на Съ-ветския съюз, а особено на средно- азиатските републики, които бяха в миналото колонии на царизма, на опита на МНР, където господ- ствуваха феодални отношения, как-то и иа редица други социалисти-чески страни, които преодоляха в исторически къси срокове веков-ната си икономическа изостаналост.

ИНТЕГРАЦИЯ — вж. Империали-стическа интеграция, Социалистиче-ска интеграция,

ИНТЕЛИГЕНЦИЯ — (лат. inle- lligens — знаещ, мислещ) — соци-ална група, в която влизат хора, занимаващи се професионално с умствен труд и имащи необходимо-то за такъв труд специално обра-зование. Съществуването па И. ка-то отделна обществена група е свър-зано със социалното деление на ум-ствен и физически труд. И. се пре-връща в мпогобройна социална група едва при капитализма или — сред народите и в страните, които не са минали през капиталистическия ста-дий — в процеса на социалистическо строителство.

И. не е класа, тъп като ияма соб-ствено, отделно отношение спрямо средствата за производство. Същев-ременно като тясно свързана със съществуващите в обществото кла-си и обслужваща техните нужди И. играе голяма социално-пслитичес- ка роля. При капитализма И. е прослойка между основните класи, тя се попълва с хора, дошли от експлоататорските класи, от средните слоеве, а с превръщането и в масова група — и с хора, дошли измежду пролетариата и другите трудещи се. През XIX в. И. е била сравнително немногобройна и се е състояла пре-димно от адвокати, лекари, писатели, художници, артисти и други хора със свободни професии. С прераства-нето на капитализма в монополис-

тичен. а след това и в държавно-мо-нополистичен настъпват значител-ни промени в числеността и профе-сионалната структура па il..* за-дълбочава се нейната социална ди- ферепцираност. През 70-те години на XX в. в страните с развит ка-питализъм И. заедно със служещите стига до 3/я н повече от активното население. Научно-техническата ре-волюция обуславя нарастването на броя на учените, инженерите и тех-ниците. Увеличава се числеността на специалистите в набъбващия воен-но-бюрократичен апарат, в апарат» за държавно-монополистично уп-равление и идеологическо обработ-ване на масите. Спада делът на хо-рата със свободни професии. Вър-хушката на управленчески« пер-сонал в държавните и частните пред-приятия (менажерите), важните държавни чиновници, повечето юрис-ти, част от високо платените учени и дейци на буржоазната пропаган-да, които служат верноподанно на капитала, често сами притежават акции и участвуват в експлоатира-нето на наемния труд, като пред-ставляват всъщност научно обра-зования слой от буржоазията. Основ-ната маса от обикновените предста-вители па И. се превърнаха в наем-ни работници. По обществено по-ложение, размери на дохода и на-чин на живот те се приближават ■все повече до работническата кла-са, запазвайки обаче социалната си специфика. Всичко това слага сериозен отпечатък върху полити-ческите позиции па И. Докато през XIX и в началото на XX в. само кай- прогресивните представители на буржоазната И. скъсваха с гсспод- ствуващата класа, като ставаха при-върженици и идейни изразители на интересите па пролетариата, се-га вече широки слоеве от И. въз-приемат пролетарските цели и ме-тоди за борба. Миозина представи-тели па И. влизат в редовете па ко-

89 Интелигенция И

муннстическите и работническите партии, на комунистическите мла-дежки съюзи. Засилва се протес-тът иа И. против всевластието иа монополите, против агресивната, антидемократична политика ма реакционните кръгове, против духов-ната и моралната атмосфера в бур-жоазното общество и недостатъчните разходи за просвета, здравеопаз-ване. култура, паука и т. н. За пое-мане пътя на антиимпериалисти-ческата борба от И. спомагат също така кризата на буржоазната идео-логия п притегателната сила на идеите на социализма. При изра-ботване на своята стратегия и тактика комунистите от капита-листическите страни обръщат го-лямо внимание на И., на съюза меж-ду работниците па умствения и фи-зическия труд. В страните, където се съкрати значително делът на се-лян и те в социалната структура, И. и служещите са най-масовият съ-юзник на пролетариата в борбата за мир, демокрация и социален прог-рес. Комунистическите н работни-ческите партии държат сметка за известната политическа неустой-чивост па част от И., за нейните дребнобуржоазни илюзии и коле-бания и склонността й към рефор- мизъм и <ляв» авантюризъм.' Кому-нистите се борят настойчиво за за-силване на влиянието си върху И.

В развиващите се страни И. заема в значителната си част ре-волюционно-демократични н ан-тиимпериалистически позиции.Там, където пролетариатът е още слаб и не е завоювал водеща роля в об-ществения живот, тази И. често иг-рае ролята на ръководна сила на прогресивното социално развитие, като изразява интересите на селя-ните, градската дребна буржоа-зия и на други трудещи се.

През преходния период от ка-питализма към социализма съста-вът на И. се променя значително,

преобразува се из основи нейпгтз социална същност. Формирането на нова, социалистическа И., когл - да бъде тясно свързана с работни-ческата класа и трудовите селяни и да служи вярно на интересите на народа, е обща задача за всички страни, които вървят по пътя на социализма, важна съставна част от културната революция. Широ-кото привличане на старата II. към социалистическото строителство, из-ползването па буржоазните специа-листи се разглеждаше от Ленин ка-то форма на класова борба през епо-хата на диктатурата на пролетариа-та. Това е борба за освобождаване на И. от буржоазните и дребнобуржоаз- пи възгледи, традиции и навици, за превъзпитанието й в социалисти-чески дух. В многонационалните държави се решава специално про-блемът за създаване на собствена, национална И. сред народите, кои-то преди социалистическата рево-люция са били на ниско стъпало на икономическото и културното раз-витие. С победата на социализма, с ликвидирането на експлоататор-ските класи и утвърждаването иа социално-политическото и идейно единство на обществото И. се превръща в социален строй, конто задоволява потребностите на всич-ки трудещи се и чиито интереси са неделими от интересите на ра-ботниците и селяните. Запазили-те се съществени различия между И. и другите социални групи са различия по място в общественото разделение на труда, по роля в об-ществената организация па труда, по характер и съдържание на тру-довата дейност и по културно-тех-ническо равнище. И. има и опреде-лени вътрешни различия. Освен про-фесионалното деление на научна, техническа, художествена и друга И. в нея има различия от социално естество: например между градска-та и селската И., между групите с

*90 Интернационал

различна сложност на труда и раз-лично равнище на квалификация. ■Специфично е положението на срав-нително иемногобройната група от хора със свободна професия — на една част от писателите, художни-ците, скулпторите, композиторите, адвокатите и др., които не са дър-жавни служители и живеят с дохо-ди от хонорари. При условията на развития социализъм се стига до по-нататъшно нарастване численост-та на И., особено на научната и инженерно-техническата. Във връз-ка с научно-техническата револю-ция и разширяването на мащабите за приложение на умствения труд се повишава ролята на И. във всич-ки сфери на обществения живот, нараства нейната социално-полити-ческа активност. Напълно се фор-мира съюз между работниците па физическия и умствения труд — съюз на работниците, селяните и И. Новата съветска Конституция определи този съюз като социална основа на СССР. В процеса иа ко-мунистическо строителство става все по-забележимо сближаването на работническата класа и селяните с И. Преодоляват се и социално- груповите различия в състава на И. При комунизма, когато ще изчез-нат съществените различия между работниците иа физическия и ум-ствения труд, И. ще престане да бъде отделен социален слон.

Комунистите всякога са се бори-ли и се борят против опитите да се принизи ролята на И., да се култи-вира неуважение и недоверие към нея. Още Маркс и Ленин развен-чаха субективио-идеалистическите теории, които рисуваха И. като «надкласова сила», противопоста-вяха творящи историята «герои»

измежду И. на пасивната «тълпа». При съвременните условия кому-нистите изобличават несъстоятелно-стта на технократичиите схваща-ния на буржоазните социолози и десните ревизионисти, които отреж-дат ръководната роля в обществото не на работническата класа, а на И., на «мислещия елит». Комунис-тическите партии дават решителен отпор срещу такива, чужди на при-родата па социалистическата И. явления, когато отделни, полити-чески неустойчиви «интелектуалци» се поддават па влиянието па враж-дебната идеология и под маската за «свобода на творчеството», «демократизация », «либерализация » и др. т. проповядват антикому-нистически възгледи. Нарастването на ролята па И. в обществото, как-то и острата борба между идеоло-гиите водят до това, че става особено важно възпитаването у И. на ко-мунистическа идейност, отговорност пред народа, чувство за сплотеност с работническата класа и другите слоеве от трудещи се, патриотизъм и интернационализъм, творческа ак-тивност и смелост, принципност и самокритичпост.

ИНТЕРНАЦИОНАЛ — вж. Първи интернационал. Втори интернацио- нал. Комунистически (Трети) ин-тернационал. Социалистически ин-тернационал.

ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ — вж. Пролетарски интернационализъм. Социалистически интернационали-зъм.

ИНФОРМАЦИЯ — вж. Социална ин-формация. Средства за масова инфор-мация и пропаганда.

кКАПИТАЛИЗЪМ — (френ. capi-tal — главно имущество) — об-ществен строи, основан върху ек-сплоатация на наемния труд от капиталистите, в чиито ръце е със-редоточена собствеността върху сред-ствата за производство.

Исторически К- сменя феодализма в хода па първоначалното натруп-ване иа капитала, когато бива уни-щожавано дребното производство и възниква капиталистическа час-тна собственост, която позволява да се премине към концентриране на средствата за производство и едро производство и създава през опре-делен етап благоприятни условия за развитие на производителните си-ли. Този процес се характеризира с насилствени методи за разорява- пе на милиони селяни и занаятчии (например огражданяването в Ан-глия), с държавно принуждаване иа освободените от средства за производ-ство да работят наемно за капиталис-та и с ограбване на народите от ко-лониалните н други страни. В резул-тат от първоначалното натрупване на капитала на единия полюс се образува класа от капиталисти, в чиито ръце са съсредоточени капи-талът и средствата за производ-ството, а на другия — маса хора, които са лично свободни, но лишени от средства за производство и за-това са принудени да продават ра-ботната си сила на капиталиста. Типична черта па К. е господство-то па стоковото производство. До-като в докапиталистическите фор-мации е господствувало натуралното стопанство, а стокова форма до-бивали обикновено само излишъ-ците от продукта пад собствените нужди па производителите, капи-

талистическото производство е про-изводство на стоки. При К. форма иа стока — стока от особено ес-тество — добива човешката работ-на сила.

Изходна точка па капиталисти-ческото производство е простата кооперация, където под контрола иа капиталиста се обединяват едновре-менно много работници за произ-веждане на една и съща стока. Съв-местното използване на работниците позволява да се вършат работи, които не са достъпни на отделния труженик, а общественият контакт в труда предизвиква съревнование, което увеличава индивидуалната производителност на работниците. По-нататъшното развитие на коо-перацията, свързано със задълбо-чаване разделението иа труда меж-ду работниците, води до образува-не на капиталистическа маннфак- тура. Производството се разделя тук па отделни производствени опе-рации, изпълнявани от отделни ра-ботници, които благодарение на то-ва се превръщат в частични ра-ботници. Маннфактурата засилва зависимостта па работника от ка-питалиста, спомага за нарастване на производителните сили и под-готвя условия за използване па машини. Създаването на едра ма-шинна индустрия в хода на промиш-ления преврат, започнал в Англия през втората половина па XVIII в. и завършил към средата на XIX в. е означавало създаване на ма-териална база, адекватна на капи-талистическите производствени от-ношения. К. става господствуващ начин па производство.

Основно отношение при К- е отношението на експлоатация на

92 Капитализъм

наемния труд от капитала. Ка-питалистът наема работника и му плаща стойността на неговата ра-ботна сила, която добива форма на работна заплата, получавана от работника за труда. Външно из-глежда» че се заплаша целият труд на работника, а в действителност работникът изразходва само част от труда си за възпроизвеждане стойността на работната сила (не-обходим труд), докато останалата част образува принадения труд, който не се плата и създава прина-дена стойност, присвоявана от ка-питалиста. Получаването на при-надена стойност е цел на капиталис-тическото производство, а законът за принадената стойност е основен закон на капиталистическото про-изводство. главен фактор за движе-нието, функционирането па цяло-то сложно капиталистическо сто-панство.

Резултат от капиталистическо про-изводство са не само стоките, не само принадената стойност, но и възпроизвеждането па капиталис-тическите отношения, тъй като ра-ботникът излиза от производство-то лишен от средствата за произ-водство, а продуктът на труда му се присвоява от капиталиста. За К. с неговия безграничен стремеж към нарастване па принадената стойност (печалбата) е характерно производството в разширен мащаб— разширеното възпроизводство, кое-то добива капиталистическа фор-ма — формата на натрупване на капитал (когато част от печалбата се използва за увеличаване па ка-питала). Във връзка с изменянето на структурата на капитала, по- специално с относителното намаля-ване на частта, която се използ-ва за плащане на работната сила, възниква относително пренаселение, т. е. безработицата, която носи ли-шения на работническата класа и е оръдие за засилване на експлоата-

цията й. Натрупването на капитал е свързало с неговото концентрира-не и централизиране. Вместо голям брой относително дребни капита-листи възниква пемногоброен слой от едри капиталисти, в чиито ръце се съсредоточават огромни капита-ли. Нарастването на натрупването па капитала води до изостряне на основното противоречие на К. — противоречието между обществе-ния характер па производството и частнокапиталистическата форма на присвояване. Въпреки взаимовръз-ката между предприятията и отрас-лите на производство съществува-нето на частнокапиталистнческа соб-ственост пречи за обществено регу-лиране на стопанството и обуславя господството на анархия и конку-ренция, стихиен характер на ико-номическото развитие. Стихиен ре-гулатор на капиталистическата ико-номика е законът за стойността. Най-остро противоречията на ка-питалистическата икономика се про-явяват в периодично повтарящи се икономически кризи, които водят до разрушаване ма производител-ните сили, до забавяния в развитие-то на производството, рязко нама-ляване на жизненото равнище, на трудещите се и огромно нараства-не на безработицата.

К. се опитва да се нагоди към нуж-дите на развитието па производи-телните сили, които добиват все по- обществен характер. Настъпва ево-люция на формите за капиталисти-ческа собственост. Наред с инди-видуалната се появява асоциирана капиталистическа собственост във връзка с възникването на акционер-ни компании, които позволяват да се концентрират гигантски капита-ли и да се влагат те в изграждане на железопътни линии, канали и големи индустриални предприя-тия. Впоследствие се развива и ка-питалистическа държавна собстве-ност, която е обща собственост на

93 «Качество на живота» К

капиталистическата класа. На оп-ределено стъпало концентрацията и централизацията на капиталите волн до поява на капитали с такива мащаби, които монополизират про** изводството и пласмента на продук-цията. К. на свободната конкурен-ция отстъпва място на монополис-тичния К. — империализма, С пре-минаване към империализма се за-силва «интернационалният харак-тер на капиталистическото стопан-ство» (Маркс).

Първоначално капиталистически-те отношения се зараждат в Хо-ландия и Англия, а по-късно — в Италия, във Франция, Германия и Русия. На останалата територия от земното кълбо са господствували докапиталистически отношения (фе-одални, робовладелски и първобит- нообщиннн). През епохата на им-периализма все повече страни биват въвличани в орбитата на капита-листическите отношения, макар че в изостаналите колониални страни те съжнтелствуват с докапиталисти-чески форми на експлоатация. Към началото на XX в. К. се превръща в световна система, което е свърза-но с нарастването на износа на ка-питал, с образуване на международ-ни монополи и създаване па коло-ниалната система на капитализма. Това води до засилване експлоата-цията на народите от колониалните и зависимите страни, до изостряне на противоречията между импе-риалистическите държави, които по-раждат войни за преразпределяне на света.

Върху характера на политичес-кия строй при К. е оказвала отна-чало влияние класовата борба иа буржоазията против феодалните при-вилегии, а след това борбата между двете основни класи на буржоазното общество — пролетариата и буржоа-зията. Държавният строй в капита-листическото общество добива фор-ма на република и конституционна

монархия (вж. Буржоазна демокра-ция). През епохата па империализ-ма, когато се засилват реакционни-те тенденции в политиката, се поя-вява на бял свят терористична дик-татура на едрия капитал — фашиз-мът. Интересите на различните гру-пи и направления от буржоазията биват изразявани от буржоазните партии, макар че някои от тях се представят за партия на трудещите се.

В процеса на развитие на К- се формира сила, която трябва да му сложи край.. Тази сила е работни-ческата класа. Нейната численост се увеличава значително, появяват се масови организации на работни-ческата класа начело с комунисти-ческите партии, които я вдигат на борба с експлоататорите.

С навлизане в империалистичес-кия стадий К. изобщо е съзрял за заменяне с нов обществен строй. С пробива на капиталистическата сис-тема отначало в най-слабото й зве-но започна общата криза на капи-тализма. По-нататъшното задълбо-чаване на тази криза е свързано с победата па социалистическите ре-волюции в редица страни от Европа и Азия, както и от Латинска Амери-ка (Куба), с краха па колониална-та система и изменянето на съотно-шението на силите в полза на со-циализма.

КАПИТАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕ-МА — вж. Световна капиталисти-ческа система.

«КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА» —ши-роко разпространени в съвремен-ната буржоазна философия, соци-ология, политология и политиче-ска икономия представи за социал-но икономическите, политическите, културните и екологични условия за съществуване на личността, вклю-чително условията за труд и бит, за времето и организирането на сво-

94 «Качество на живота»

бодното време, използваните стоки и услуги, здравеопазването, об-разованието, околната среда и др. представи за футурологичен идеал, т. е. за желаното бъдеще.

Нарастващите икономически и со-циални трудности на капитализма нанесоха сериозни щети върху бур-жоазния мит за уж неограниче-ните възможности за безкризисно развитие и процъфтяване. В трудно положение се озоваха буржоазните идеолози, които предричаха скорош-но настъпване на «постиндустриал- но», «технотронно» и др. общество, където въз основа на бурното раз-витие на науката и техниката не са-мо ще се изгладят всички социални противоречия, по и ще настъпи ера па всеобщо благоденствие, па ново, по-високо «качество на живота». Констатирайки краха па лозунга за създаване на «велико общество» в САЩ, американският социолог Ро- стоу, автор на теорията за стадии на икономическия растеж, сочи мно- гобройнн социални противоречия, които пречат на търсенето на ново «качество на живота». «Ние знаем още крайно малко за търсенето на «качество на живота», или обога-тяването на личния живот, а онуй, дето знаем, не е съвсем убедително» — забелязва той. Използвайки стре-межа на трудещите се от капиталис-тическите страни да подобрят со-циалното си положение и да постиг-нат качествено ново жизнено равни-ще, буржоазните и реформистки идеолози свеждат борбата за ново «качество на живота» до осъществя-ване на реформи, конто, макар и да имат определена стойност, пе из-лизат извън рамките на буржоаз-ния строй. От гледище на теорети-ците на реформизма за повишаване «качеството на живота» е необхо-димо да се подобрят «житейските шансове», на «шансовете за обра-зование», здравеопазването, техни-ческата и социална инфраструк-

тура и др. т. Много се говори за опазването на околната среда и природните богатства (вж. Природ-на среда и човек), изчерпвани в хо-да на научно-техническата рево-люция. В понятието «качество на живота» се включва и признаване достойнството и ценността па чо-вешката личност, при което тук то се стига до «етичния социализъм», който свежда преустройството на обществото до нравствено усъвър- шенствуване на хората. Всичкп тия апели за хуманизиране па обществе-ния живот, включително и за пос-тигане па ново «социално качество на живота», увисват във въздуха, придобиват утопичен характер, тъй като не са свързани с реална борба против господството на монополи-те.

Неспособността на капитализма да се справи с темповете на научно- техническия прогрес и с нараства-нето на производителните сили, за които станаха тесни рамките па частнособственичсските производ-ствени отношения, буди сериозна тревога сред буржоазните идеолози. Поради това все по-силно звучат гласовете па критиците на науката и техниката (антисциентизъм, тех-нофобия), чуват се апели да се за-бави научно-техническият прогрес и се премине от разширено към прос-то възпроизводство, за да не бъде толкова остра екологичната криза и да се изразходват по-икономич-но невъзстаповимите суровини и енергийни ресурси. Значителен брои буржоазни идеолози се включиха в кампания за пропагандиране ново «качество на живота» в обстановка-та на суровия режим иа икономии, свързан* с енергийната криза, неу-държимото нарастване на инфлаци-ята и рецесията иа производс'1во- то. В тази кампания участвуват и иеомалтусианцн, които съзират глав-ната причина за нарастващите труд-ности в уж неспирното нарастване

95 Класова борба в преходния период от капитализма към социализма К

на населението, особено в разви-ващите се страни. Според неомалту- сиаицнте «качеството на живота» ще е толкова по-високо, кол к ото по- малко хора останат на земята. Всич-ки тези схващания, които служат в края на краищата на целта да се оп-равдае капитализмът, не разкриват истинските дълбоки причини, кои-то обуславят едни или други качест-вени характеристики на обществе-ния живот. В марксистката лите-ратура сс разработва понятието на-чин на живот като типичен за даде-но общество и дадена класа начин за дейност па хората, определян в крайна сметка от даден начни иа производство, от достигнатото рав-нище па производителните сили и характера па производствените от-ношения, като форма за проявява-не на социална активност в труда и свободното време, на семенните от-ношения и бита, идеологията и културата. Като твърде широко по обем, понятието начни на живот има взаимосвързани помежду си коли-чествена и качествена страна. До- като количествената страна на на-чина на живот се изразява главно чрез показатели за материалното благосъстояние, качествената му страна — преди всичко в степента иа социална свобода и условията за развитие на личността, в нейните духовни и културни ценности. Имен-но социализмът осигурява по-ви-соко «качество па живота» на лич-ността, като гарантира в несрав-нимо по-голяма степен нейната со-циална свобода — свобода от ико-номическа експлоатация, от поли-тическо, национално, расово и вся-какво друго потискане (вж. Социа-листически начин на живот и Лич-ност при социализма). Още по-го- лемп възможности за развиване на всяка човешка индивидуалност се осигуряват от комунизма, премина-ването към конто е основно съдър-жание на съвременната епоха.

КЛАСИ — вж. Работническа кла-са. Селяни. Експлоататорски класи.

КЛАСОВА БОРБА В ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД ОТ КАПИТАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИЗМА — борба между за-воювалата държавната власт работ-ническа класа в съюз с ръководените от пея непролетарски трудещи се ма-си и съборените реакционни експлоа-таторски класи и подкрепящата ги международна буржоазия. В тази борба работническата класа се обя-вява за ликвидиране на експлоата-торските класи, за революционно преобразуване на обществото н оси-гуряване победата на социализма.

К. б. е обща закономерност при преминаване на различните стра-ни към социализма. Тя е неминуе-ма поради това, че завоюването на властта от пролетариата не означа-ва едновременно изчезване на кла-сите с противоречиви и дори анта-гонистично несъвместими интереси. Свалените експлоататорски класи съ-ществуват повече или по-малко про-дължително време в условията на преходния период от капитализма към социализма и оказват ожес-точена съпротива па новата власт, която е сложила край на политичес-кото им господство и посяга върху нан-свещепото за тях — частната соб-ственост.

Историческият опит показва, че след като са загубили политичес-ката власт, експлоататорските кла-си запазват известни социално-ико-номически позиции. Те разполагат със значителни материални сред-ства, със знания и опит по органи-зирането па производството и уп-равлението, широки връзки със спе-циалистите от стария стопански, граждански и военен апарат, както и с международния капитал. В рам-ките на страната съборената бур-жоазия намира опора в /рлбкото стоково производство, което ражда

£6 Класова борба е преходния период от капитализма към социализма

постоянно капитализъм, използва колебанията на селяните и различ-ните междинни слоеве. Всичко то-на подхранва надеждите й за рес-тавриране па стария строи, а те иа свой ред. както отбелязваше Ленин, се превръщат в опити за реставра-ция. Затова установяването на дик-татура на пролетариата означава не прекратяване на К. б., а нейно продължаване при новите условия, под поби форми и с нови средства.

В условията на диктатура на про-летариата пролетарската държава с всичките и органи за принуда, управление и възпитание е главно оръдие в ръцете па работническата класа в борбата против силите н традициите на стария свят. Форми-те па К. б. на пролетариата са под-чинени на задачите за утвърждаване, опазване и развиване на новата об-ществена система и включват не са-мо насилствени средства» но и ме-тоди за «използване» на буржоази-ята. т. е. привличане па нейни представители за работа в народното стопанство и други сфери па общест-вения живот в интерес на изграж-дане на социализма (вж. Ленин, В. И. Съч. Т. 30, с. 82—84).

Ме е имало и няма страни, които да са преминали към социализма без съпротива на експлоататорите и да са могли да минат без необходи-мостта от тяхното смазване. Обаче характерът на съпротивата на сва-лените класи далеч не е еднакъв при различните условия и зависи от съотношението на силите между ре-волюцията и контрареволюцията, преди всичко в страната, както и в международен мащаб. Ако това съот-ношение се формира така, че вът-решната и международната контраре- полюция получава възможност да прибегне до крайно ожесточени во-енни средства за съпротива сре-щу победилата революция, тя из-ползва и тази възможност, като ор-ганизира контрареволюционеи пре-

врат, разпалва гражданска воина, докарва чуждестранни интервент и h т. н.

Осъществявайки социалистическо-то строителство, работническата кла-са не е заинтересувана от довеж-дане на К. б. до крайност, до въо-ръжени форми. Опитът показва, че с разширяване на социалната ба-за на социалистическата револю-ция и засилване изолацията на най- реакционннте сили в страната, а на международната арена — с изме-няне съотношението на класовите сили в полза на социализма, все по- значителна част от буржоазията, която преценява реално формираща-та се обстановка, разбира колко безнадеждни и гибелни за нея са откритите и толкова повече въоръ-жените форми за съпротива срещу властта на работническата класа. Такава е общата тенденция, която не изключва, разбира се, прояви на най-острите форми за К. б. на про-летариата и при съвременните ус-ловия.

Проявявайки гъвкавост и дифе-ренциран подход към различните слоеве и групи от съборената бур-жоазия, работническата класа съче-тава, както учеше Ленин, методите на «безпощадна разправа с некултур-ните капиталисти. . . с методите на компромиса или обезщетяването по отношение на културните ка-питалисти», способни «културно, ор-ганизирано да преминат към со-циализма при условие на обезще-тяване» (Съч. Т. 27, с. 337, 338). В конкретно-историческите условия в СССР цялата или почти цялата буржоазия не прояви никаква го-товност да стигне до компромис с новата власт, като се обявяваше ре-шително и упорито против нея. То-ва затрудни сериозни «използване-то» на буржоазията. Ведно с това тук стоеше остро проблемът за при-вличане иа страната на пролетар-ската власт буржоазната интели-

97 Класова борба при капитализма К

генция. за нейното превъзпитавано. В страните с народна демокрация възможностите за «използване» на буржоазията се оказаха много по- големи, поради което там биваха по-широко прилагани многообраз-ни форми на държавен капитали-зъм и методи за привличане и пре-възпитаваме на буржоазията и бур-жоазната интелигенция в интерес на сравнително мирното социалис-тическо преобразуване на капита-листическата индустрия и търговия. Тези възможности могат да се раз-ширят, когато пролетариатът дой-де на власт начело на мощен анти- монополистнчен фронт.През преходния период от капи-

тализма към социализма пролета-риатът трябва да води К. б. не само непосредствено против експлоата- торските класи, решавайки въпроса «кой-кого» в полза на социализма, но и против идейно-политическо-то влияние на буржоазията върху междинните непролетарски труде-щи се маси за максимално изолиране на свалените реакционни сили, за укрепване на ръководната роля на работническата класа и нейната марксистко-ленинска партия. Си-стемното ръководно въздействие на пролетариата върху всички труде-щи се се разглеждаше от Ленин като особена форма за К. б. на пролетариата, като «преодоляване на известна, наистина съвсем дру-га съпротива н съвсем друг вид прео-доляване. . .» (Поли. собр. соч. Т. 39, с. 454—455). Във връзка с това К- б. на пролетариата цели: като се осигурява здравият съюз на ра-ботническата класа с непролетарски-те трудещи се маси, да не се до-пусне тяхно подчинявано на реак-ционната буржоазия.К- б. на пролетариата през пре-

ходния период е насочена и към со-циалистическо превъзпитаване и из-кореняване на отживелиците от миналото в съзнанието и поведение-

то на хората, включително н у представителите на самата работ-ническа класа. В центъра и се нами-ра борбата за възпитаване на нова дисциплина, организираност и ко-мунистическо отношение.към труда.Общата тенденция в развитието

на К. б. на пролетариата при усло-вията на успешно изграждане на социализма води до заздравяване позициите на социалистическите си-ли и отслабване съпротивата на остатъците от враждебните класи»

КЛАСОВА БОРБА ПРИ КАПИТА-ЛИЗМА — борба на работничес-ката класа и възглавяваните от нея трудещи се маси против иконо-мическото и политическото господ-ство на буржоазията. Нейната същ-ност и задачи, причините за възник-ването й, условията и перспективите за развитие бяха разкрити от Маркс и Енгелс, конто се опираха върху задълбочено изследване на законо-мерностите на капиталистическия начин на производство и обобщиха първите поуки от борбата на работ-ническата класа против буржоазия-та. Те показаха, че тази неизбежна борба произтича от противополож-ността на икономическото и полити-ческото положение на двете основни класи в буржоазното общество — буржоазията и пролетариата, обус-ловена от капиталистическите про-изводствени отношения. Капита-лизмът е последната антагонистич-на формация, поради което непри-миримата борба на трудещите се против господството па буржоа-зията води не само до ликвидиране на капиталистическата форма за производство, но и до създаване на условия за окончателно унищожава-не на класите и класовата бор-ба (вж. Социално-класови разли-чия). Маркс и Енгелс разглеждаха борбата на пролетариата против буржоазията като най-висша фор-ма на освободителното движение на

7 Речник по научен комунизъм

98 Класова борба при капитализма

трудещите се, а пролетариата — ка-то естествен водач на всички потис-нати и експлоатирани. Само в ре-зултат от активното участие в тази борба у работническата класа се изработва класово съзнание, растат нейната организираност и сплоте-ност и се укрепва съюзът й с широ-ките непролетарски маси. Огромна роля при ръководенето на К. б\ се пада па марксистко-ленинската пар-тия. Последователната борба на трудещите се против господството ма капитала неминуемо води до социалистическа революция и ус-тановяване на диктатура на про-летариата. Ленин отбелязваше, че въпросът за класовата борба е един от основните въпроси на марксизма и «извън класовата борба социали-змът е празна фраза или паивно меч-тание.» (Събр. съч. Т. 12, с. 41 — 42).

Борбата между класите пронизва всички страни от живота на буржоаз-ното общество: икономика, политика и идеология; тя е закономерност и движеща сила на неговото разви-тие. Оказва активно влияние върху развитието на производителните си-ли. <. . . Почти всички нови изобре-тения — отбелязваше Маркс — бя-ха резултат на конфликтите между работниците и работодателите. . . След всяка що-годе значителна стач-ка се появяваше нова машина» (Маркс, К., Ф.. Енгелс. Съч. Т.4, с. 157). Извоюването на демократич-ни свободи, разширяването на граж-данските и социални права на тру-дещите се също се осъществяват в значителна степен благодарение К. б. на пролетариата. При условия-та на общата криза на капитализ-ма и развитие на научно-техничес-ката революция особено се изос-трят противоречията между голе-мите възможности, откривани от научно-техническия прогрес и пре-пятствията, издигани от капитализ-ма по пътя на използването им в интерес на обществото, между об-

ществения характер на съвременно-то производство и държавно-моно-полистичния характер на неговото регулиране. В резултат от това се задълбочава още повече пропастта между интересите на огромното мнозинство от нацията и финан-совата олигархия. Рязкото съкра-щаване на производството, нараст-ването на безработицата и инфла-цията свидетелствуват за засилва-не натиска на капитала върху жиз-неното равнище на трудещите се, върху техните демократични права и свободи. Борбата на работничест ката класа се изостря рязко, става масова, организирана и целенасо-чена, разширява се нейната социал-на база и стават по-многообразни формите й. Поради различия във вътрешната и външната обстанов-ка, дълбочината на социалните про-тиворечия и организираността и по-литическата сплотеност на работ-ническата класа К. б. в различните страни се развива неравномерно. Обаче всички без изключение ка-питалистически страни са арена на класови битки. Стачната борба, в която участвуват различни слоеве от трудовото население, достигна най-високо равнище през последни-те десетилетия. Само в индустриално развитите капиталистически стра-ни участвуваха в стачки и други ма-сови икономически и политически акции през 1977 г. около 50 млн. души. Голямо влияние за подем на К. б. в капиталистическите страни оказва световната социалистичес-ка система. В резултат от упорита борба работническата класа в раз-витите капиталистически страни пос-тигна определено повишаване на ра-ботната . заплата, съкращаване на работната седмица, въвеждане на платени отпуски, разширяване на системата за социални осигуровки и др., а в политическата област — свое представителство в органите за местно самоуправление и в парла-

99 Класова структура на буржоазното общество К

мента. Характерна особеност на К. б. през съвременния етап е по-ната-тъшното нарастване на стачното дви-жение и тясното преплитане на ико-номическата борба (вж. Икономи-ческа борба на работническата кла-са) с политическата борба (вж. По-литическа борба на работническа-та класа), което намира отражение в разширяване кръга на социално- ,икономическите искания, включи-телно и искането за демократично национализиране на челните отрас-ли на индустрията, за установяване контрол на профсъюзите върху дей-ността на предприятията и т. и. При съвременните условия К. б. па про-летариата цели да се ограничи в съюз с всички демократични сили все-властието па монополите в икономи-ката и да се осъществят политичес-ки и икономически преобразования, които да създадат най-благоприят-ни предпоставки за борбата за со-циализъм. Трудещите се се обявяват в защита на демократичните права и свободи, против надпреварата във въоръжаването и милитаризацията, ?а мир, против установяване на дик-таторски режими, в подкрепа на на- ционалноосвободителпото движение и против империалистическата агре-сия. Засилват се интернационални-те връзки и солидарността па тру-дещите се в борбата против междуна-родните монополи. Стачките в пред-приятията на междунационалиите концерни, където работят трудещи се от различни национални отре-ди, станаха важна форма на бор-бата против монополистичния капи-тализъм. Голяма роля при разобли-чаване на антидемократичната същ-ност на властта на монополите иг-рае парламентарната дейност на комунистите, съчетана с организи-рани масови акции на трудещите се за защита на демократичните права и свободи.

В хода на К. б. крепне единодей-ствието на работническата класа, на

нейните профсъюзи и политически партии. В борбата против потисни-чеството на монополите нарастват силата и авторитетът на работничес-ката класа, нейната авангардна ро-ля при защитата на интересите на трудещите се, на истинските инте-реси на нацията. Формира се широк антимопополистичен фронт. Изос-трянето на К. .6. при съвременни-те условия изобличава буржоазиите, реформисткнте и ревизионистйчни твърдения за заличаване на социал-ните противоречия при капитализ-ма, за превръщането му в общество на «класов мир» и «всеобщо благо-денствие». XXV конгрес па КПСС отбеляза, че нестабилността на ка-питализма става все по-очевидма, а обещанията «да се оздрави» капи-тализмът и се създаде в рамките му «общество на общо благоденствие» претърпяха явен провал. «. . . Съ-битията от последните години с но-ва сила потвърждават, че капита-лизмът е общество, което няма бъ-деще» (вж. XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 38).

КЛАСОВА СТРУКТУРА НА БУР-ЖОАЗНОТО ОБЩЕСТВО — пораж-дана от характера на капиталис-тическите производствени отноше-ния система на класите, от които се състои това общество. Нейна главна «ос» са проникнатите от ан-тагонизъм отношения между основ-ните класи на буржоазното общество: буржоазията, т. е. капиталистиче-ската класа и пролетариата или ра-ботническата класа.

Буржоазията включва различни слоеве и групи от частни собственици, които притежават основните сред-ства за производство и благодарение на това експлоатират наемните работ-ници. Отделни групи от тази класа са: индустриалната буржоазия, търгов-ската и селската (богати фермери, ко-ито използват труда на наемни земе-делски работници — ратаи), притежа-

100 Класова структура на буржоазната общество

телите на банков капитал, застрахо-вателни и други предприятия, при-тежателите на предприятия и уч-реждения от сферата на услугите и някои други групи. Някои от тях имат свой специфични интереси, кои-то не съвпадат с интересите на дру-гите групи и дори в определена сте-пен им противоречат (например ин-дустриалната и търговската буржо-азия са заинтересувани от намаля-ване цените на селскостопанската продукция, а селската буржоазия — обратно. (Капиталистическата кла-са се диференцира въз основа на големината на притежавания капи-тал; в това отношение се прави разли-ка между едра, среда и дребна бур-жоазия. Дребната и в значителна степен средната буржоазия сами из-питват потисничеството на едрата; това започва да се проявява особе-но силно с преминаване на капита-лизма в империалистическия ста-дий, когато въз основа на срастване ла индустриалния и банковия ка-питал възникват колосални моно-поли, които не само засилват екс-плоатацията на пролетариата, но и мачкат под себе си дребните и сред-ните слоеве от буржоазията. Нали-чието на такива различни групи и слоеве, както и на всевъзможни съ-перничещи помежду си групировки в рамките на капиталистическата класа е обективна основа за същест-вуване на няколко буржоазни пар-тии, на различни обществено-поли-тически организации и идейно-по-литически течения.

Относително самостоятелен слой образуват дребнобуржоазните еле-менти, заети в градското производ-ство, търговията и услугите, които като дребни собственици са същевре-менно и труженици: занаятчии, при-тежатели на малки магазини, ра-ботилници и пр. Те клонят естествено към буржоазията и се стремят по всякакъв начин «да си пробият път нагоре», но сами изпитват на гърба

си много силно потисничество на ед-рия капитал, биват експлоатирани от него и поради това могат да бъдат съюзници иа работническата класа в нейната борба.

Работническата класа или про-летариатът е съвкупност от наемни, експлоатирани от капиталистите тру-женици, заети непосредствено с про-изводството иа материални блага (предмети и услуги от материал-но естество) с помощта на различни оръдия на труда и технически ус-тройства. Тя е класа-антагонист на буржоазията, която води напълно закономерно борба против нея. Ра-ботническата класа е също вътрешно диференцирана, за което по необ-ходимост трябва да държат сметка комунистическите партии от капи-талистическите страни, когато из-работват и прокарват в живота поли-тиката си. В. И. Ленин отбелязваше най-голямо развитие на пролетар-ското съзнание и революционните качества сред работниците от едра-та индустрия, които образуват яд-рото на цялата работническа класа. Твърде съществено значение имат вътрешнокласовите различия между отделните слоеве работници, пораж-дани от равнището иа тяхна квали-фикация: работници с висока, сред-на и писка квали<| икация н неквали-фицирани. 1ези различия се дължат на различното равнище па тяхната култура и благосъстояние, а в зна-чителна степен и на различните пъ-тища, които ги водят иа една или друга линия от фронта иа класовата борба; при това последното не се оп-ределя автоматично от принадлеж-ността на работниците към опреде-

лен слой, а зависи от влиянието върху тях на определени идейно- политически течения, които па свой ред трябва да се съобразяват с осо-беностите на тези слоеве. Вземането под внимание на спецификата иа различните групи и слоеве от ра-ботническата класа при полнтичес-

101 Класова структура на буржоазното общество К

ката работа сред работниците е необходимо условие за преодолява-не на разцеплението в работничес-кото движение и придаването му на последователно революционен ха-рактер, т. е. за осигуряване изпъл-нението от работническата класа иа нейната световноисторическа роля.

Наред с разгледаните основни класи в буржоазното общество мо-гат да съществуват и неосновни кла-си: в капиталистическите страни със значителни феодални отживелици то-ва са помешчиците и селяните, които остават «в наследство» от предишна-та формация. Обаче с развитието на капитализма те се приближават все повече до основните класи, като гу-бят чертите, които са им придавали при феодализма своеобразие като специфични класи. Помешчиците, ако не се разоряват, започват да водят стопанството с капиталистически ме-тоди и всъщност се срастват с бур-жоазията. Селяните се разслояват, като обособяват различни средни буржоазни и дребпобуржоазпи сло-еве и поради разоряване — селски пролетариат (ратаи, наемни земе-делски работници). И всички тези об-ществени групи заемат по естествен начин местата си в К. с. б. о. и в присъщата му класова борба. Важ-ни последици от социалното раз-витие и разслояване на селяните е, че не само пан-беднитс слоеве селя-ни попълват редовете па работни-ческата класа, но и съюзници в борбата й стават (при подходяща политическа работа) широките ма-си трудови селяни; макар че тези селяни като собственици са дреб- нобуржоазен слой, същевременно те са и труженици и като пролетариа-та изпитват върху гърба си потисни-чеството на едрия капитал.

Голяма роля в живота на капи-талистическото общество и в присъ-щите му класови взаимоотношения играят различните слоеве от тру-женици на умствения труд — ин-

телигенцията и служещите. Гор-ните слоеве от работниците на ум-ствения труд са близки по общест-вено положение, а следователно и но равнище па доходите, и по начин на живот, и по социално-политичес-ки ориентации, по психология (в масата си) до буржоазията, като същевременно тяхна социална функ-ция е нейното обслужване. Долните слоеве са подобни на пролетариите наемни работници, които изпитват (макар и в по-малка степен) потис-кане, имат твърде ниско равнище на благосъстояние и т. н., тъкмо те би-ват наричани образно «пролетарии с бели якички» и те са естествени съюзници на работническата класа.

С развитието на капиталистичес-кото общество и под въздействие на промените в икономиката му и научно-техническата революция се стига до някои съществени измене-ния в количествените и качествени-те характеристики на класите и со-циалните слоеве. Обаче те съвсем не означават превръщане на бур-жоазното общество в някаква качест-вено друга социална система, в съста-вено само от «средни слоеве» общест-во, както се опитват да твърдят ня-кои буржоазни идеолози и ревизио- нисти.

Безоснователни са преди всичко техните твърдения, че пролетариа-тът вече бил изчезнал или изчезвал, като се превръщал в един от <сред- ннте слоеве», защото се покачило равнището на благосъстоянието му. Каквито и подобрения в резул-тат от упоритата си борба да пос-тига тук работническата класа (а propos, това важи далеч не за всич-ки нейни слоеве и само в малко на брои богати капиталистически стра-ни), пе се мени главното, което оп-ределя нейното социално положе-ние: тя си остава все същата лишена от средства за производство, а пора-ди това и експлоатирана класа. Без-основателни са позоваванията на

102 Класова структура на социалистическото общество

буржоазните социолози и на това, че работническата класа била «сли-зала от сцената», понеже при ус-ловията на научно-техническата ре-волюция с нейната широка авто-матизация на производствените про-цеси числеността на индустриални-те работници престанала да расте тъй, както преди, а същевременно рязко се увеличавала интелигенция- ята н работниците от сферите на об-служване. Тенденцията за нараства-не на работническата класа (включи-телно и чрез нарастване на работниче-ската класа от сферата за обслужва-не) се запазва, колкото и да се менят темповете на това нарастване, и ней-ната обществена роля се определя от присъщите й качествени характе-ристики, независимо от числеността й и дела в състава на населението.

По такъв начин настъпващите из-менения в К. с. б. о. проявяват все по-релефно нейния антагонистичен характер и античовешки черти, изо-стрят все повече присъщите й не-примирими противоречия и засилват основата на класовата борба и пред-поставките за повишаване на воде-щата революционна роля на работ-ническата класа.

КЛАСОВА СТРУКТУРА НА СОЦИА-ЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО — вж. Социална структура на социа-листическото общество.

КЛАСОВИ РАЗЛИЧИЯ — вж. Со-циално-класови различия.

КОЛЕКТИВ — вж. Социалистичес-ки колектив.

КОЛЕКТИВИЗЪМ — особеност на свободните от социален антагони-зъм обществени отношения, в осно-вата на които е превръщането на средствата за производство в общо достояние на трудещите се; идеоло-гически и морален принцип, който отговаря на тези отношения. К. е

противоположен на индивидуализ-ма, пораждан от частната собстве-ност върху средствата за производ-ство и делението на хората на враж-дебни класи. В социалистическото общество той спомага всемерно за развиване индивидуалността на чо-века, на неговите личностни качестве.

Исторически първа форма на ко- лективистични отношения е «естест-вената общност», която характери-зира отношенията между членовете на общината в предкласовото об-щество. Груповата собственост обе-динява хората в рамките на община-та, но отделяла едни общини от дру-ги, обуславя в крайна сметка ог-раничения характер на «естествена-та общност». Частната собственост, сменила първобитнообщинната соб-ственост, разширява връзките между хората, като разрушава «естестве-ната общност» и поставя на нейно място индивидуалистични отноше-ния, при които се сблъскват помеж-ду си личните интереси на членовете на обществото, а цялото общество се разделя на враждебни класи с противоположни интереси. Маркс и Енгелс наричаха обединенията от хора, основани върху тези отноше-ния, «сурогати на общност». «Мни-мата общност, в която са се обеди-нявали досега индивидите, винаги им се е противопоставяла като нещо самостоятелно; а тъй като тя е би-ла обединение на една класа срещу друга, за подчинената класа тя е била пе само съвсем илюзорна об-щност, но и нови окови» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 3, с. 75). За действителна общност основополож-ниците на марксизма смятаха обе-диняването на трудещите се въз ос-нова на отговарящото на общите им основни интереси утвърждаване па обществена собственост върху сред-ствата за производство. Те соче-ха, че противно на капитализма со-циалистическото общество ще бъде «колективно основано върху общото

КОЗ Колективност на ръководството К

владение на средствата за производ-ство. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс, Съч. Т. 19, с. 20.)

К. възниква още в недрата па ка-питализма сред индустриалния про-летариат. Лишени от частна соб-ственост и свободни от привързаност към опазващите я порядки, работ-ниците осъзнават все по-ясно об-щите си интереси. За това спомага тяхната съвместна работа в пред-приятията. «. . . Съвместната ра-бота на стотици и хиляди работници от само себе си приучва работниците съвместно да обсъждат своите нужди, съвместно да действуват, показвай-ки нагледно еднаквото положение и еднаквите интереси на цялата маса па работниците.» (Събр. съч. Т. 2, с. 91—92). Този процес е противо-речив, тъй като в капиталистичес-кото производство пролетариите се овяват като обособени продавачи на работната си сила и отношенията на конкуренция оказват съответно влияние. Обаче те ее убеждават от собствен опит, че борбата за по-из-годни условия за продаване на тях-ната работна сила, за икономичес-ки отстъпки на работодателите не ги избавя от потисничеството. Пос-тепенното им въвличане в револю-ционната борба за коренните им ин-тереси, против основите на капита-листическия строй засилва тенден-циите, породени от съвместната ра-бота «под един покрив», от общест-вения характер на производството, придава на отношенията, които се »формират в работническата среда, колективистичен характер. Могъщ фактор за развиване на колектив- костта, на класовата пролетарска солидарност е дейността на аван-гарда иа работническата класа — комунистическата партия.

В резултат от социалистическото обобществяване на средствата за производство отношенията, израбо-тени от пролетариата по време па класовата му борба, се утвърждават

във всички сфери на обществения живот. Ликвидират се отношенията на експлоатация, на социално-иконо-мическа разединеност и конкуренция. Те се сменят от равенство на свобод-ните от експлоатация работници, от тяхното другарско сътрудничест-во, взаимна помощ и взаимна взис-кателност в борбата за постигане на общите цели (вж. Социалистически колектив). С утвърждаването на тейн отношения изчезва почвата за про-тивопоставяне на личност и обще-ство.

Съчетаването на интересите на личността и обществото става все по-хармонично в условията на раз-вития социализъм, «когато завърш-ва преустройството на обществените отношения върху вътрешно присъ-щите на социализма колективистич- ни начала». За развиване на социа-листическия начин на живот на тру-дещите се върху тази обективна ос-нова, за утвърждаване принципите на колективистичната идеология и морал в тяхното съзнание и поведе-ние спомагат целенасочената идей- новъзпитателна работа и използ-ването на социалистическото съ-ревнование за организиране на ко-лективната дейност. Възпитаването в дух на социалистически К. има за цел усвояване нормите на комунис-тическия морал от членовете на об-ществото, при което тези норми ста-ват вътрешни подбуди за тяхното поведение (вж. Комунистическо въз-питание и Комунистически морал).

КОЛ Е кти ВНОСТ H А РЪ КОВОД- СТВОТО — метод на ръководна дей-ност, който се опира върху съвме-стно обсъждане и решаване на въ-просите. Колективността позвол ява да се намират най-правилни реше-ния и се съчетават ефективно об-щата отговорност с личната. Ко-лективността на ръководството е осо-бено важна страна от демократи-ческия централизъм.

104 Колективност на ръководството

Ръководството на комунистичес-ката партия, дейността на изборните държавни органи, на профсъюзите, Комсомола и другите обществени организации са основани в социали-стическото общество върху начала-та на колективността. Управлението на производството, транспорта н съобщенията, ръководенето на въо-ръжените сили, както и па редица други области от дейността на дър-жавата поради специфичните им осо-бености се осъществяват, като се изхожда от принципа за единонача-лието, който се опира върху раз-лични форми за участие на общест-веността.

Колективният характер на ръко-водството в социалистическото об-щество произтича от самата същност на социалистическия строй, чиято икономическа основа е обществена-та собственост върху средствата за производство, а политическата ос-нова — властта на трудещите се, на целия народ.

Използването на колективния опит и знания за ръководенето на партий-ните, държавните и обществени ор-ганизации, вземането под внимание мнението на милиони комунисти и безпартийни трудещите се, нуж-дата от задълбочен и всестранен подход са обусловени от гигантски-те мащаби и сложност на задачи-те във връзка с комунистическото строителство, от високата отговор-ност на ръководните органи в со-циалистическото общество пред на-рода. Както показва практиката на реалния социализъм, изработването на научнообоснована политика и осъществяването на ефективно ръ-ководство са възможни само въз основа на всестранно използване на знанията и опита на комунистите и безпартийните маси. Колективното ръководство позволява да се под-хожда правилно и реалистично към всяка работа. Размяната на мнения и изявяването на волята на мнозин-

ството са необходима предпоставка за единодействието, за съзнателна-та партийна и държавна дисципли-на. За да се осигури нужният ефект от К. р., необходимо е не формално, а действително функциониране па колективния орган, активно учас-тие на всички негови членове в работата. Важно значение при това има характерът на взаимоотноше-нията между членовете на колектив-ния орган н ръководителя. Призна-ването на важната роля, на отговор-ността и авторитета на ръководи-теля няма нищо общо с осъществя-ване на лична власт. Ръководителят е организатор на работата, той тряб-ва да проявява голям такт и заинте-ресованост за осигуряването на сво-бодна размяна на мнения, да създава атмосфера на колективно творчест-во. Върху него пада голяма отго-ворност, но при решаване на въп-росите той има същите права, както и другите членове на колективния орган. Всички те са длъжни да участ-вуват в решаването на общите рабо-ти, да проявяват активност, самос-тоятелно мислене и принципност. Необходимо условие за К. р- е тяс-ната връзка между съвместното раз-глеждане и решаване на въпросите с дисциплината и отговорността за тяхното изпълнение. К. р. предпо-лага както обща, така и лична от-говорност на всеки работник за въз-ложената му работа, за изпълнение-то на колективно взетите решения. Ленин подчертаваше, че «във всеки случай и при всички без изключение обстоятелства колегиалността тряб-ва да се придружава от най-точно установяване личната отговорност на всяко лице за точно определена работа» (Съч. Т. 29, с. 432—433). Сериозно значение за успеха па К- Р- имат осигуряването на деловитост в работата на колективните органи, премахването на парадността и за- седателското суетене от тяхната прак-тика.

105 Колониална система К

При осигуряването на К. р. се предявяват особени изисквания към партията и нейните ръководни органи. Като доброволен политичес-ки съюз на съмишленици-комунисти партията върши цялата работа вър-ху началата на колективнато сът-рудничество, а не на администрира-нето. «Всички работи на партията — отбелязваше Ленин — се извършват пряко или чрез представители от всички членове на партията, при равни права и без каквито и да било изключения.» (Събр. съч. Т. 14, с. 235—236).

Колективният ред за разглеждане и решаване на всички най-важни въпро-си от живота и дейността на партията и нейните организации е закрепен в Устава на КПСС като «задължително условие за нормална дейност на пар-тийните организации, за правилно възпитание на кадрите, за развитие на активността и самоинициатнвата на комунистите». «Култът към лич-ността и свързаните с него на-рушения на вътрешнопартийната де-мокрация — е казано в Устава —не могат да бъдат търпени в партията, те са несъвместими с ленинските принципи на партиен живот.» Из-ключително право на разглеждане и решаване на всички най-важни въп-роси от партийния живот и дейност принадлежи във всяка партийна ор-ганизация на колективен орган: в първичната партийна организация — па обшото събрание на комунистите; в районната, градската, окръжната, областната и краева организация — па съответната партийна организа-ция, а в републиканската организа-ция и партията като цяло — на кон-греса. Изпълнителните органи на партията н на нейните организации — партийните комитети и бюрата от всички равниша — са също така ко-лективни органи. Важна гаранция за спазване на колективността са твърдите срокове, установени за провеждането както на конгресите.

партийните конференции и събрания-та, така и на пленарните заседания на партийните комитети. Такава гаранция се създава от ясно уста-новения ред за изборност и отчет-ност на партийните комитети и бюра от долу до горе. По-пататъшното укрепване и развитие на принципа за колективно ръководство в КПСС през последните години намериха изява в повишаване ролята па пленумите на ЦК на КПСС, както н на пленумите на местните партий-ни органи, на събранията на кому-нистите, в разширяване на вът-решнопартийната информация. Ор-гани за колективно ръководство имат и професионалните съюзи, и Комсо-молът. В съветите на народните депутати от всички стъпала най- важните въпроси биват разглеждани на сесии на съветите, а през перио-да между сесиите — на заседания па президиумите и изпълкомите на съ-ветите. КПСС усъвършенствува пос-тоянно дейността на тези изпитани акумулатори на колективната ми-, съл. Към повишаване равнището на К. р- са насочени усилията на пар-тията във връзка с възпитанието па комунистите, ръководните кадри и всички трудещи се и подобряването- иа тяхната информираност.

К. р. е важно политическо достоя-ние на комунистическата партия и социалистическото общество, което- има голямо значение за използва-не предимствата на развития со-циализъм в интерес на народа, за успешно изграждане на комунизма.

Разширяването и усъвършен-ствуването на К. р. спомага за раз-витие на социалистическата демо-крация, то е предпоставка за пос-тепенно преминаване към комунис-тическо обществено самоуправление.

КОЛОНИАЛНА СИСТЕМА — раз-падането на колониалната система е дълбок революционен процес на ликвидиране па териториалната (по-

106 Колониална система

литическа) подялба на света между империалистическите държави, лик-видиране на световната колониална система (К. с.) в условията на об-щата криза на капитализма.

К. с. като световна структура за непосредствено политическо, иконо-мическо, социално и духовно потис-кане на народите е органичен про-дукт на капиталистическия начин на производство. К. с. е започнала да се създава върху основата на пря-ко насилие още при първоначалното натрупване на капитала и се форми-ра окончателно към края на XIX и началото на XX в., когато приклю-чва териториалната подялба на све-та. При световното господство на капитализма К. с. се оказаха вклю-чени и много икономически слабо развити страни, които имаха фор-мална политическа независимост.

Световният революционен про-цес, в това число и националноос- вободителната борба на народите, който започна от Великата октом-врийска социалистическа револю-ция насам, предизвика отначало дъл-бока криза, а след това разпадане и най-сетне крах на цялата К. с.

'Социално-икономическа основа на разпадането на К. с. стана изостре-ният до крайност конфликт между обективните нужди от национално- независимо развитие на производи-телните сили в поробените страни и империалистическото господство, което водете често пъти до запазва-не на най-изостаналите, традицион-ни социални отношения в тях. Това противоречие се преплиташе дъл-боко със социално-политически и идеологически конфликт между по-тиснатите нации и народности и империалистическата буржоазия от метрополиите. Разпадането на К. с. беше обективно подготвено от световноисторическия процес на на-ционално пробуждане, национално .консолидиране и интегриране в ус-ловията на задълбочаването и изост-

рянето на общата криза на капи-тализма.

Крахът на колониалната система е непосредствен резултат от особено тясно взаимодействие между вът-решни и международни фактори. Националноосвободи телн и те рево - люции като крайно изостряне на противоречията между поробените страни и метрополиите се разгър-наха при условията па бурно нараст-ване на световния социализъм и подем на пролетарската (включител-но и антиколониалната) борба в капиталистическите страни. Всичко това позволи да бъде в значител-на степен скован военнонаказател-ният механизъм, да се осигури та-кава «парализираност на намесата на империалистическите държави», каквато е имал предвид Ленин, когато говореше за особено благо-приятно съчетаване на условията за успех на националноосвободнтелни • те революции (вж. Съч. Т. 22, с. 325). Широки антиимпериалистически про-гресивни и демократични движе-ния възникнаха дори в икономичес-ки изостанали страни, където ос-новната маса от трудещото се на-селение живее не само при докапи-талистически, но понякога и при дофеодални отношения.

Политическото освобождаване на потиснатите по-рано-народи е остър революционен завой в живота па мнозинството от човечеството, кон-то разшири гигантски арената на обществения прогрес.

Разпадането на К. с. доведе до това, чс империализмът загуби не-посредствен контрол върху държав-ния апарат, въоръжените сили, дип-ломацията, данъчната система, сред-ствата за пропаганда н други мно-го важни политически лостове в бившите колонни и полуколонии. Той е принуден да се нагажда към новата историческа обстановка, да преминава *към косвени, днеоколо- ниалистнчни (вж. Неоколониализъм)

107 Комуна К

методи за контрол и да преодолява съпротивата на патриотичните сили.

Макар че разпадането па К. с. не е ликвидирало още икономическа-та зависимост на много освободени страни от световния капиталисти-чески пазар, икономическите пози-ции на империализма в тези страни отслабват неотклонно. Монополите се лишиха от редица важни източ-ници па доход, които получаваха чрез колониалната администрация. Освободените страни се радват на право на свободен избор иа търгов-ските партньори, водят, опрени вър-ху социалистическите страни, нас-тойчива борба за равноправие в международните икономически от-ношения. което подкопава предиш-ните позиции на метрополиите на пазарите в освободените страни. Преодоляването па миогосекторно- стта. особено в традиционните предкапнталистически сектори от стопанството, нарастването на съв-ременни производителни сили, ин-дустриализацията, заздравяването на позициите на държавния сектор, внедряването на елементи на пла-ниране, кооперирането на дребните стокопроизводители и развитието на националната наука и култура създават важни предпоставки за завоюване на икономическа самос-тоятелност на бившите колонии и полуколонии.

Разпадането па К. с. нанесе смър-тоносен удар върху традиционната империалистичска идеология за «жиз-нено пространством, според която притежаването па колонии било необ-ходимо условие за благополучие па метрополията, включително и на нейното трудещо се население. Иде-ологията за равноправие и дружба мслсду народите привлича на своя страна все по-широкиднародни ма-си.

Разпадането па К. с. е важно за-воевание па изродите в освободител-ната борба против империализма.

Обаче империализмът не се е помирил с поражението си. Той се стреми да увековечи своето господство над поробените народи с помощта на неоколониализма.

КОМУНА — (лат. communis — общ, всеобщ). Сред различните об-ществени образувания, съществува-ли в историята под това име, мо-же да се откроят два вида:

I. Административно-териториални единици, които се характеризират със самоуправление: а) градски комуни — градове в средновековна Запад-на Европа, главно в Италия, Фран-ция п Фландрия, които постигнали определена независимост от сеньо-рите, имали собствен съд, военно опълчение, финанси и право на са-мооблагане и избирали от средата си градски съвет и длъжностни лица;б) комуната в Париж през 1789— 1794 г.—орган на парижко градско самоуправление, образуван в на-вечерието на превземането на Басти-лията и превърнал се по време на якобинската диктатура в действен орган на революционната власт;в) низова административно-терито-риална единица в редица съвременни страни, оглавявана от муниципале!! съвет, който се занимава главно с въпроси на комуналното стопан-ство; г) административно-територи-ални образувания, съществували в редица райони на РСФСР през първите години на съветската власт (през 1918 г. е била образувана на-пример Петроградската трудова ко-муна, построена по териториален признак и влизала в състава на Съюза па комуните от Северната об-ласт (Северната К.), а през 1919 г. те са били премахнати; д) админи-стративно-териториални образува - пия в КНР («народни комуни»), които възникнаха през 1958 г. и на които бе възложено да регламен-тират целия икономически, полити-чески и обществен живот на населе-

108 Комуна

нието, влизащо в състава им. През 1975—78 г. отвратителен вариант на маоистката «комуна» бе насаждан в Кампучия, но беше пометен от истинските революционери.

2. Социални общности, които про-тивостоят срещу частнособствени- ческите отношения между хората и се стремят да построят живота на хората си върху основата на схва-щана по определен начин колектив-на собственост. Известни са след-ните видове такива общности: а) религиозни колективистични общи-ни. Основна тяхна цел е било съв-местно упражняване на религиоз-ния култ, а общото имущество, съв-местният труд н други елементи на колективнзъм били разглеждани са-мо като най-хубаво средство за ней-ното постигане. В някои от тях са се отразили първите опити па тру-дещите се да противопоставят на експлоататорския строй общество, основано върху равенството. Така по време на войните на хуснстите в Чехия е възникнал гр. Табор (1420— 1434 г.), чиито създатели провъзгла-сили принципа: «Както в град Та-бор няма ни твое, ни мое, а всичко е общо, така и за всички люде всич-ко трябва да е общо и никой не мо-же да има собственост, а кой я има — върши смъртен грях.» Сто години по- късно, на вълната на селските вой-ни, придружавали Реформацията, идеите за всеобщо равенство са полу-чили ярко въплъщение във въста-нието в Мюлхаузен (1525 г.), ръково-дено от Мюнцер, а особено във въс-танието в Мюнстер (1534 г,), когато под ръководството па радикално на-строени анабаптисти са били кон-фискувани и обявени за обществено достояние всички парични капита-ли, всички предмети за потребление били записани и могли да се израз-ходват само с разрешение на властите, а земята била разделена на участъ-ци, на които се работило под кон-трола на властите. Тези първи несъ-

вършени опити да се построи живо* тът върху началата на обществена-та собственост са били потопени в кръв. Буржоазните историци смя-тат за типична К. тъй нар. хрис-тиянска република, създадена за ин-дианците от испански езуитн в Па-рагвай (1610—1768 г.). В дейст-вителност обаче индианците са били затворени в тая «република» на специални територии — .«мисии» (сегашните резервати), заобиколени с ровове и плетища, а свещеници-те регламентирали грубо целия им производствен, битов и духовен жи-вот. Според Лафарг тази «християн-ска република» е била не К.. а «много остроумна и рентабилна сме-сица от крепостничество и роб-ство»; б) експериментални комуни на утопистите през XIX в. Органи-зирайки като «социален експери-мент» комуни, социалистите-утописти (вж. Утопичен социализъм) ся смята-ли, че било достатъчно да се докаже по примера стях възможността за ко-мунистически отношения между хо-рата, за да възтържествували прин-ципите на комунизма, а комуните да възниквали една подир друга, обхващайки венчки страни и конти-ненти. Ръководейки се от това, утопистите предприемат серия опи-ти за създаване на комуни, главно в Северна Америка, където имало най-подходящи условия: незаети или евтини поземлени участъци, липса на улегнали форми за живот и много преселници, склонни 1 към нововъ-ведения. Тук са били основани об-щините на Оуеп, фалангите па Фу- рие и К. «Икария» на Кабе. Те са били организирани по принципите за съвместен труд, общо имущество и общи предмети за потребление» ала се разпаднали доста бързо. Истори-ческото значение на експериментал-ните комуни на утопистите е в то-ва, че е била показана практически възможността за равенство между хората не на небето, а на земята

109 Комуна К

бил получен първи опит от създава-не и ръководене на отношенията между хората в трудови колективи от комунистическо естество, а освен това е била разкрита несъстоятел-ността за разпространяване на но-вия начин на живот, демонстриран от най-разпокъсапи групи. Този крах на утопиите е подчертавал не-обходимостта от класова борба за комунизъм, чинто закони бяха вече открити към средата на XIX в. от Маркс и Енгелс. «Комуналното дви-жение» (организирането на различ-ни комуни), обхванало сега някои слоеве от младежта и интелиген-цията на Запад, е също тъй утопич-но, както и експериментите на со-циалистите от миналото; в) Париж-ката К. от 1871 г. — първият опит на работническата класа да устано-ви своя диктатура, «най-после от-критата» политическа форма, «при която можеше да се осъществи ико-номическото освобождение на труда. » {Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 17, с. 344); г) К. през първите години на съветската власт. Победата на Октомврийската революция запоз-на с идеите на комунизма най-ши-роки слоеве от населението. Най- достъпна се оказа идеята за К. — както производствена, така и лот- ребителско-битова: през първите години на съветската власт повечето възникнали тогава колективни сто-панства бяха по рода си К., т. е. стопанства с пълно обобществявапе на средствата за производство и мно-гостранна общност на предметите за потребление. Първите К. се поя-вяват още през 1917 г., през 1918 г. те са почти хиляда, а след една година се удвояват и продължават да нарастват. Някои от тях са мно-го големи. Например Новорепин- ската в Самарска губерния наброя-ва 8 500 хил. души, имала 53 003 де-сетини (=577,7 декара — бел. прев.) земя и 3000 глави добитък. Но ловсчето са малки стопанства. С

въвеждането на НЕПА и развитието на стоково-паричните отношения ста-ва ясно ниското равнище на про-изводствената база на К. и несъ-вършенството па господствувалня в тях принцип за уравнително раз-пределение. Много от тях не успяват да се приспособят към новите ус-ловия и се разпадат. Разкрива се предимството на други форми за обе-диняване на селяните — дружест-вата за обработване на земята и осо-бено артелите. Към началото на 30-те години практически престават да съ- съществуват производствените К.» като преминават повсеместно към артела. Потребителско-битовите К. в градовете са продукт на съчетава-не на високия идеен порив и ниската осигуреност с необходимите сред-ства за живот на част от пролетар-ските слоеве от населението и сту-дентите. «Комуната гради частица от социализма в бита» — са писали например членове на Мокринската К. (Москва), рисувайки привлека-телна картина на това, как тях-ната потребителска К.» която вклю-чвала хора с различно образование, професия и месторабота, осигурява-ла членовете си независимо от дела им в доходната част на бюджета и същевременно с оглед индивидуал-ните им интереси и вкусове. Ясно е, че с нарастване благосъстоянието на населението изчезна материал-ната основа за такива К.

Историята на К. като социални общности разкрива тяхната проти-воречивост: те съдържат идеята за необходи мостта от кому н исти чес кн отношения между хората и свърз-ват осъществяването на тази идея с местни и затворени социални обра-зувания, при конто комунистичес-кото общество е съставено от някол-ко еднолики«тухлички». Исторически това е напълно оправдано, тъй като първите К. са възникнали без корен-но разрушаване на цялото старо об-щество и били принудени да същест-

110 Комунизъм

вуват като обособени, затворени в социално отношение и изолирани от останалия свят ядки. В действител-ност обаче тенденциите на социално- икономическото развитие сс състоят в интензивно ликвидиране на вся-какви прегради между различните социални образувания и нарастване на връзките помежду им. Оше през сегашния си етап иа развитие со-циалистическото общество е образу-вано не от един, а от няколко вида «тухлички» (производствени, бито-ви. териториални и други общнос-ти), чийто брой проявява тенден-ция към нарастване. Ако се вземат предвид тези и други обективни тен-денции, за К. в строгия смисъл на тази дума може да се гевори право-мерно именно като за комунисти-ческо общество.

КОМУНИЗЪМ — висша фаза на ко-мунистическата обществено-иконо-мическа формация, основана на об-ществената собственост върху сред-ствата за производство, чиято не-посредствена цел става неограниче-ното всестранно развитие на всеки човек.

Идеите за хармонично развитие на човека и човешките отношения се зараждат през XV в. Обаче тогава те съществуват в утопична форма като блянове, чието осъществяване не е свързано с материално преоб-разуване на обществото (вж. Уто-пичен социализъм и Уравнителен комунизъм). За разлика от утопне- тнте Маркс представя комунисти-ческото общество като необходим продукт от реалното историческо движение, продукт на класовата борба. Според Маркс К. не е док-трина, не е съвкупност от въз-гледи за желано, морално и нужно. От самото начало марксисткото уче-ние за К. се формира като научна теория, която се базира върху из-следване на реално съществуващите обществени отношения н тяхното

развитие (вж. Научен комунизъм).Научната теория за К. се форми-

ра въз основа на материалистическото разбиране на историята, т. е: на възгледа за историята като законо-мерен процес, обусловен в крайна сметка от развитието на материалното производство. Изследването на този процес доведе основоположниците на марксизма до извода, че К. е създава-не на «онези материални производ-ствени условия, които единствено мо-гат да образуват реалната база на една по-висока обществена форма, чийто основен принцип е пълното и свободно развитие на всеки инди-вид». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 600.) Изхождайки от строго научния анализ на развитието на капитализма, направен в «Капита-лът», Маркс показа, че установя-ването на комунистически общест-вени отношения има като изходна точка революционно преобразу-ване на капитализма и премахва-не на противоречията между об-ществения характер на производ-ството и частната собственост 'вър-ху средствата за производство;- Въз основа на обществената собстве-ност върху средствата за производ-ство и колосално развиване на про-изводителните сили се стига до ли-квидиране на свързаните с частна-та собственост обществено разделение на труда и противоположност между умствения и физическия труд, пре-махват се класовите различия и се променя характерът на труда, кой-то се превръща постепенно в първа жизнена потребност на всестранно развития, цялостен човек.

К. се различава от социализма по гигантското развитие на производи-телните сили, които могат да създа- дат изобилие от предмети за потре-бление, благодарение па което става възможно осъществяване на основния принцип на комунизма: «От всеки- го — според способностите, всеки- му — според потребностите». К-

Ill Комунистическа идеология К

обаче не просто създава изобилие от продукти, така че всеки да може да задоволи потребностите сн от тях: тя с общество, което формира хората в цялото многообразие на техните човешки, творчески способ-ности. Човек тук не е потребител, конто се стреми да вземе и из-ползва колкото се може повече пред-мети за потребление; в него се развиват същински човешки пот-ребности, преди всичко потребност-та от творческа преобразователна дейност. Реална материална осно-ва за изменяне характера на тру-да е автоматизацията на произ-водството. В класово-антагонистич-ното общество трудът, според Маркс, губи всякаква привлекателност за хората и осакатява живота им, а при К-, който си поставя за цел да превърне всеки човек в тво-рец, човешката дейност се осъщест-вява като самодейност. Освободен от еднообразния, изморителен труд в материалното производство, все-ки член на комунистическото об-щество получава възможност да раз-вие всестранно способностите си. (Вж. Всестранно развитие на лич-ността.) Изменянето на характера на труда означава, че хората прес-тават да са частични производители на продукта н влизат в нови отно-шения помежду си, когато всеки е заинтересуван от неограниченото раз-витие на другия. В комунистичес-кото общество хората си разменят дейности, а не вещи, поради което Маркс окачествява комунизма като «производство па самата форма на общуване».

Изменянето на производството и характера на дейността на хората во-ди до промени във венчкн обществени отношения, а преди всичко в отно-шенията на собственост. Докато при социализма обществената собстве-ност върху средствата за производ-ство има две форми — държавна (общонародна) н кооперативна, К.

се характеризира с единна кому-нистическа собственост.

В класово антагонистичното об-щество съществува противополож-ност между интересите на индивида и обществото. В комунистическото общество възникват съвсем други отношения. Всеки получава въз-можност да се развива свободно, защото това е в интерес на цялото общество, тъй като всеки човек сега не е член на определена социално- класова група, а е представител на обществото като цяло; свободното развитие на всеки става условие за свободното развитие на всички. Со-циалните преобразования в общест-вото престават да бъдат политичес-ки, държавата се сменя от комунис-тическо обществено самоуправление и изчезват като форми на обществе-но съзнание и дейност политиката, правото и религията.

При К. ще се разгърне напълно истинската история на човечеството, докато предшествуващата комунисти-ческа обществено-икономическа фар-мация историческа епоха — епоха -

а на господство на частната собстве-ност,бива наричана от Маркс предис-тория на човечеството, тъй като през това време прогресът се осъществя-ва чрез експлоатация и нечовешко съществуване на мнозинството.

КОМУНИСТИЧЕСКА ИДЕОЛО-ГИЯ — (гръц. idea — образ, поня-тие, logos — учение) — система от идеи, които изразяват възгледите на нан-прогресивната класа на съвременността — работническа-та класа, и нейния авангард — ко-мунистическата партия. Същност на К. и. е марксизмът-ленинизмът. Нейната главна задача е «да въоръ-жаваме. . . всяко ново поколение с непобедимото оръжие на историче-ската истина, с дълбоко разбира-не на законите и перспективите на общественото развитие, като се опираме върху непоклатимата ос-

112 К ом у к ист и ческа идеология

нова на маркистко-ленинското уче-ние».

К. и. не е просто кристализация на елементите на класова психо-логия, която се формира непосред-ствено под влияние на жизнените условия на хората, тя възниква ка-то научна теория, която изразява основните интереси на работничес-ката класа и всички трудещи се. Научността като характерна черта на К. и. за разлика от идеологиите на другите класи, по-специално от буржоазната и дребнобуржоазна- та — е обусловена преди всичко от това, че класовите интереси на про-летариата съвпадат с обективните потребности на прогресивното раз-витие на обществото и пролетариа-тът като класа е заинтересуван да опознае докрай законите на об-щественото развитие. Затова в К* и. се преодолява присъщото на идео-логиите на експлоататорските класи мистифициране па обективните за-кони на историята с класова цел. Научността на К. и. се опреде-ля и от обстоятелството» че тя се формира и развива въз основа на критично преработване и овладява-не на цялото духовно наследство от миналото. К. и. се обогатява и усъвършенствува под влияние на практиката на класовата борба i:a пролетариата и опита на междуна-родното комунистическо движение. Непрестанното развитие на К. и., нейният творчески характер са осно-ва за научността и. Във връзка със създаването на К. и. Ленин писа: «. . . социализмът като идеология на класовата борба иа пролетариа-та се подчинява на общите условия на възникване, развитие и укреп-ване на идеологията, т. е. топ се основава на целия материал на човешкото знание, предполага ви-соко развитие на науката, изисква научна работа и т. н. и т. и. В кла-совата борба на пролетариата, която се развива стихийно на осно-

вата на капиталистическите отно-шения, социализмът се внася от идео-лозите.» (Събр. съч. Т. 6, с. 347.)

Научността на К- и. се съчетава с нейната революционна партий-ност. За разлика от буржоазната идеология, която крие класовия си експлоататорски характер под мас-ката на обективнзъм, К. и. провъз-гласява открито своята партийност, която, както казваше Ленин, <е резултат и политически израз на силно развитите класови антаго- ннзми». (Събр. съч. Т. 13, с. 260.) Партийността на К. и. не само не противоречи на нейната научност, напротив, изисква последователно и дълбоко познаване на обективните закономерности на общественото развитие. Затова, както подчерта-ваше Ленин, строгата и висша на-учност на К. и. се съчетава с рево- люцнонността не случайно, а вът-решно и неразривно. (Вж. Събр. съч. T. I, с. 317.) Органичната връз-ка между научността и пролетар-ската партийност е най-характер-на черта на К. и.» която определя ръководната й роля в революцион-ната борба на работническата кла-са, в изграждане на комунизма.

Особено важна черта на К. и. е нейният интернационален характер (вж. Пролетарски интернациона-лизъм), тъй като тя изразява корен-ните интереси на трудещите се не-зависимо от тяхната национална принадлежност. Тя се формира, ук-репва и се развива като интерна-ционално учение, което акумулира опита от революционната борба във всички страни и е по начало враж-дебно спрямо национализма и шо-винизма — тия прояви на буржоаз-ната и дребнобуржоазната идеоло-гия.

К. и. се характеризира с истин-ски хуманизъм, определен преди всичко от това, че само комунис-тическата обществено-икономическа формация унищожава последовател-

Комунистическа култура К

oio и докрай отношенията на екс-плоатация, на господство и подчи-нение и поставя на тяхно място ис-тински човешки отношения, които се изразяват от девиза «Всичко в името на човека, за благото на чо-века». К. и. е идеология па истори-чески оптимизъм, който се базира върху дълбокото познаване на обек-тивните закони за развитие на об-ществото и върху използването им в практическата дейност. Тя съдър-жа най-светлите и възвишени чо-вешки идеали на борбата за изграж-дане на комунизма, които вдъхно-вяват и обединяват милиони хора.К. и. се носи и разпространява

сред трудещите се от комунистичес-ките партии. Те внасят К. и. сред масите, като ги организират и във-личат в изграждането на новото об-щество и водят активна борба с буржоазната идеология, с ревизио- нистичните и догматични извраще-ния на марксизма. Непримиримата борба с буржоазната идеология (вж. Идеологическа борба) е необходимо условие за заздравяване на К. и. В хода й К. и. разширява постоянно своето влияние. Все по-голям брой хора в света се отърсват от влияние-то на буржоазната идеология и застават под знамето на комунизма.

КОМУНИСТИЧЕСКА КУЛТУ-РА — (лат. cultura отглеждане, об-работване) — култура, която се фор-мира въз основа на много висо-ко равнище на производителните сили и комунистическите обществе-ни отношения.К. к. се създава върху основата

на социалистическата култура. Ха-рактерни черти на духовната кул-тура при социализма са нейният демократизъм, развитието й въз основа на марксистко-ленинския све-тоглед и социалистическия интер-национализъм.След като е ликвидирал класови-

те, съсловните и националните при-

Речник ::о научен комунизъм

вилегни във връзка с образование-то и духовните видове дейност и след като е унищожил върху тази основа вековното противопоставя-не на парод и култура, създаде-но при антагонистичните формации, социализмът организира културни и просветни образователни учреж-дения, които отговарят па интере-сите на развитието на всички слое-ве от обществото. Трудещите се по-лучават възможност да овладеят всички постижения в областта на техниката, науката, изкуството и т. н. По този начин се създава широ-ка демократична основа за по-на-татъшно развитие на социалисти-ческата култура. Благодарение иа това се стига не само до приобщава-не на все по-нови слоеве трудещи се към творческата дейност в култура-та. Социалистическото изкуство се развива като реалистично изкуство, свързано с проблемите па своето време, с формирането на новия чо-век. Под влияние на условията за жи-вот и от целенасочената възпитател-на работа се формират нови черти от нравственото съзнание па хората: високата морална оценка за трудо-вата дейност, чувството за колекти- визъм и т. н., които се проявяват и в отношенията между хората, и в отношението на личността към об-ществото, като стимули за дейност.Социалистическата култура се

създава и развива въз основа на научния марксистки светоглед, кой-то определя идейното съдържание на различните сфери от културния живот. Народната просвета и об-разованието при социализма не само изпълняват просветни задачи, но и формират марксисткия свето-глед. Църквата е отделена от дър-жавата, а училището — от църк-вата.При социализма се запазват още

различия в равнището на култур-ното развитие на различните слое-ве от обществото, иа града и селото,

114 Комунистическа култура

както и на отделните нации, които влизат в състава па социалистичес-ките страни. Съществуват противо-речия между общото културно рав-нище, достигнато в обществото, и равнището па културата на отдел-ните хора. Докато основа на култу-рата па социалистическото общест-во са диалектико-материалистичес-кият светоглед и интернационализ-мът, в известна част от обществото продължават да запазват сила ре-лигиозни убеждения и националисти-чески предръзсъдъци.

Усъвършенствуването на социа-листическата култура се извършва съзнателно и планомерно. Дейност-та в областта на културата е функ-ция на държавата,'7 йа партията и па обществените организации. XXV конгрес на КПСС отбелязва нараст-ването на творческата и граждан-ска активност иа художествената интелигенция и сочи необходимост-та да се осигури при съвременни-те условия тясно единство между идейно-политическото, трудовото и нравствено възпитание. Конститу-цията на СССР закрепва законода-телно задачите на държавата: да усъвършенствува единната система за народно образование, да осигу-рява планомерно развитие на нау-ката и да се грижи за широко из-ползване на духовните ценности за нравствено и естетическо възпита-ние на съветските хора.

В бъдеще социалистическата кул-тура прераства в К. к. Задачата за комунистическо преобразуване на обществото може да бъде решена само заедно с решаване на култур-ните задачи. Основно съдържание на К. к. е формирането на всестран-но развита личност. Влиянието, оказвано от стремително развива-щата се техника върху духовната култура на обществото, може при определени социални условия да се регулира съзнателно от хората и бъ-дещото общество ще се ознаменува с

хармонично синтезиране на науката, техниката и изкуството, на всички прояви на духовна култура. Все по- пълното задоволяване на материал-ните нужди* на членовете на общест-вото и съкращаването на работното време в материалното производст-во водят до това, че развитието на човешката личност и задоволява-нето на нейните духовни потребнос-ти ще излязат на преден план. Още в наше време нараства ролята на културата в обществения живот; този процес ще се засилва. В раз-витото комунистическо общество ще се променят характерът на самото духовно производство и структура-та на общественото съзнание. Ще отмрат правната, политическата, как-то и религиозната форма на общест-веното съзнание. Науката, изкуство-то и моралът ще станат водещи фор-ми на човешката духовна култура. Несковани от социални противоре-чия, присъщи на класовото об-щество, всички отрасли на знания-та ще се развиват свободно. Наличие-то на огромен брой високо образова-ни хора, занимаващи се с наука, ще ускори темповете на нейното раз-витие. Духовното единство на об-ществото е своеобразна черта на К. к., която не изключва обаче научните дискусии като форма за развитие на науката, в това число и по проблемите на общественото раз-витие. Изкуството ще създаде при комунизма невиждано многообра-зие от форми и стилове, защото в него ще могат да се проявят свобод-но хора с най-разнолики способ-ности, талант, характери и вкусове. То ще се слее тясно с всекидневния бит и труд на хората, ще стане на-същна нужда на всички членове на обществото, както и извънредно ак-тивна сила при възпитаването на човека, основно средство за възпи-тание, наред с общественото мнение.

Комунистическото общество мо-же да се разглежда в културно от-

115 Комунистическа партия-на Съветския съюз К

ношение като еднородно, тъй като при изграждането на комунизма ще бъдат постепенно премахвани кул-турно-битовите различия между гра-да и селото, ще се изравнява кул-турното равнище на различните сло-еве от обществото и отделните наро-ди. К. к. ще бъде интернационал-на култура. Сливането на култу-рите ще се извърши въз основа на сливане на нациите. Този процес е неминуем, но извънредно продъл-жителен и през по-ранните етапи на комунистическото общество К. к. ще се развива в национални фор-ми. При комунизма дейността в об-ластта на духовната култура прес-тава да бъде функция на интели-генцията като отделен слой от об-ществото, който се занимава предим-но с високо квалифицирана умстве-на, творческа дейност. Творчество-то става достояние на всички членове на обществото. Затова културните ценности ще се създават с непосред-ствено участие на всички членове на обществото. По съдържание, по ха-рактер на функциите си в общество-то, по начин на производство и на-чин на разпределение на духовните ценности К. к. ще бъде хуманис-тична, хармонична и общочовешка. Всеки член на обществото ще стане действителен участник в прогреса на културата (вж. също Комунисти- чески морал и Комунистическо въз-питание).

КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ — политичес-ка организация на работническа-та класа и целия съветски народ, техен идеен и политически авангард, ръководна и направляваща сила в социалистическото общество, ядро на неговата политическа система, на всички държавни и обществени организации. Мястото и ролята на КПСС в съветското общество са закрепени в Конституцията на СССР (чл. 6). КПСС обединява на добровол-

ни начала челната, най-съзнателна чйст от работническата класа, кол-хозните селяни и интелигенцията в страната.

Ръководната роля на КПСС е обусловена от водещата роля на работническата класа като строи-тел на новия обществен строй, от природата и същността на социализ-ма, от характера на самата партия като авангард на прогресивна класа и закономерностите на изграждане-то на комунизма. Целите на КПСС, които отразяват нуждите за разви-тие на обществото по пътя към кому-низма, са формулирани в Програма-та на партията, в решенията на кон-гресите на КПСС. Условията за приемане в КПСС и вътрешнопар-тийните отношения се регулират от Устава, който е основен закон на партийния живот.

КПСС излезе на политическата арена в началото на XX в. като бой-на партия на работническата кла-са, заинтересувана от завоюване на властта и социалистическо преустрой-ство на обществото. Тя беше създа-дена от Ленин като марксистка пар-тия от нов тип, която се ръководи в дейността си от най-прогресивни- те идеологически, политически и организационни принципи, КПСС (партията па болшевиките), съеди-нила научния социализъм с масово-то работническо движение, даде на пролетариата научна програма за демократическа и социалистическа революция, организира го полити-чески и го вдигна на борба против самодържавието и капиталистичес-кия строй. Победата на Великата октомврийска социалистическа ре-волюция под идейното и политическо ръководство на болшевишката пар-тия ознаменува тръгване на стра-ната по социалистически път.

От октомври 1917 г. Комунисти-ческата партия в СССР е управля-ваща партия, тя възглавява гра-дивния труд на съветския народ,

116 Комунистическа партия на Съветския съюз

неговата самоотвержена борба за победа на новия строй. Под нейно ръководство са ликвидирани екс* плоататорските класи, формира се и укрепна социално-политическо и идейно единство на народа и е из-градено развито социалистическо об-щество. Сега КПСС организира съ-ветския народ за решаване на исто-рическите задачи във връзка с из-граждането на комунизма.

Комунистическата партия се опи-ра в дейността си върху идеологията на марксизма-ленинизма, развиван и обогатяван съобразно с револю-ционната практика^с опита от из-граждането на комунизма. Органич-ното съчетаване на политиката с науката е особено Важен принцип на партийното ръководство. Конститу-цията на СССР провъзгласява, че «КПСС съществува за народа и слу-жи на народа». Като авангард на народа КПСС заема централно място в политическата система на общест-вото, представлява нейно ядро (вж. Политическа система на социа-лизма). КПСС ръководи съветите, профсъюзите, кооперациите и ком-

сомола, обединява и насочва уси-лията на всички държавни органи и обществени организации, на всич-ки трудещи се към единната цел. Ръководната дейност на КПСС се осъществява в рамките на Консти-туцията на СССР. Основният закон на Съюза на ССР е причислил към функциите й определянето на гене-ралната перспектива за развитие на обществото, на линията на вътреш-на и външна политика на съветската държава, ръководенето на великата градивна дейност на съветския на-род и осигуряването на планомерен, научно-обоснован характер на бор-бата му за комунизъм.

Формите и методите на партийно ръководство, сред които се намира на първо място политическото и иде-ологическо влияние, се развиват и усъвършенствуват с изменяне ро-

лята и задачите на партията. Към най-важните форми за ръководна дейност на Комунистическата пар-тия, наред с посочените по-горе, спадат: подбор и издигане на кадри, конто да могат да осигурят прокар-ване на изработената политика в живота: разностранна идеологичес-ка и масово-политическа работа за възпитаване на трудещите се в дух на комунистическия светоглед и нравственост; убеждаване и органи-зиране на масите за решаване на кон-кретните задачи от изграждането на комунизма; осъществяване с учас-тието на масите проверка и контрол на това, как практически се осъщест-вяват обществените преобразования, доколко отговарят на набелязаните цели.

КПСС не командува държавните и обществени организации, не ги подменя и не поема функциите им. Тя вижда ролята си в това, да набе-лязва основните задачи на тези орга-ни, като изхожда от своята генерал-на линия, и да осигурява с присъ-щите на партията методи чрез пар-тийните групи в тях, чрез комунис-тите и партийните организации про-карване на набелязаната линия на всички равнища и във всички зве-на от държавната и обществена сис-тема. Партийните комитети действу-ват посредством политически и на-учно обосновани препоръки и пред-ложения до съответните държавни и обществени организации, посред-ством убеждаване на пълномощните им представители н другите труде-щи се от комунистите, работещи в тези организации, както и чрез под-бор на съответни кадри от ръководи-тели и контрол върху работата им. Опирайки се на своя политически авторитет и доверието на народа, партийните органи се борят за пови-шаване на самостоятелността и от-говорността на органите на народна-та власт и управление, както и иа обществените организации.

117 Комунистическа партия на Съветския съюз К

Усъвършенствуването на всички форми за държавно и обществено организиране на трудещите се при ръководната роля на партията оси-гурява всестранно развитие на социа-листическата демокрация, въвли - чане на трудещите се в управлението па обществото и държавата и ис-тинско социалистическо народовлас- стне. Отношенията между ръковод-ните органи на партията, нейните организации и отделните комунис-ти се градят в КПСС върху основи, конто отговарят на нейната природа и цели. Ръководен принцип на ор-ганизационния строеж на КПСС е демократическият централизъм.

Партията се изгражда по терито-риално-производствен признак: пър-вични организации се създават по месторабота па комунистите и се обединяват в районни, градски, об-ластни н републикански организа-ции по територия. Към 1 януари 1978 г. съобразно със съществува-щото административно-териториал-но деление КПСС обединяваше 14 комунистически партии от съюзни-те републики, 6 краевн партийни организации, 149 областни, 10 ок-ръжни, 833 градски, 594 районни организации в градовете, 2870 сел-ски районни организации и над 394 000 първични партийни органи-зации. Сега КПСС има 414 000 пър-вични и 457 000 цехови партийни организации и повече от 618 000 пар-тийни групи. (Вж. Брежнев, Л. От-четен доклад на ЦК на КПСС пред XXV конгрес на КПСС. С., 1981, с. 95, бел. прев.)

Партийната организация, разпо-ложена на дадена територия, е по- висша спрямо всички партийни ор-ганизации, които действуват върху части от нея. Всички партийни ор-ганизации са автономни при реша-ването па местни въпроси, ако ре-шенията не противоречат иа полити-ката на партията, на нейната Прог-рама и Устав.

Върховен орган на КПСС е кон-гресът на партията. Редовни кон-греси се свикват от ЦК не по-ряд-ко от един път на 5 години. Уставът на КПСС предвижда и свикване на партийни конференции при необходи-ми случаи. През времето между кон-гресите дейността на партията и местните партийни органи се ръ-ководи от Централния комитет на КПСС.

Въпросите за партийната дейност биват обсъждани и решавани в КПСС върху широка демократична основа при едновременно спазване на пар-тийната дисциплина от комунисти-те. Съчетаването на демокрацията и централизма в живота и структура-та на партията повишава обществе-но-политическата активност на ко-мунистите и позволява да се прокар-ват навсякъде в живота единна по-литика и взетите решения.

Важно условие за успех на пар-тийното ръководство, както под-черта XXV конгрес на КПСС, е ленинският стил на работа — стил творчески, чужд на субективизъм, проникнат от научен подход към обществените процеси. Ленинският стил предполага висока взискател-ност към себе си и другите, изключ-ва самодоволството и противостои на всякакви прояви на бюрократизъм и формализъм. Партията се борк да бъдат създадени навред благо-приятни условия за развиване на критиката и самокритиката, да намира повсеместно необходимата подкрепа, здравата критика, а ра-зумните и обосновани предложения и забележки на комунисти и безпар-тийни да се въплътяват в живота. Партията вижда като своя важна задача да се развива активността на комунистите, да бъде повишавана деловитостта им в работата, да се издига отговорността на всички пар-тийни организации, на тяхното ръ-ководство и всеки комунист поотдел-

118 Комунистическа партия на Съветския съюз

но за изпълнението на рзетите ре-шения.

Осъществявайки и развивайки ле-нинските норми за партиен живот: отчетност и изборност на ръковод-ните партийни органи, свобода на обсъждането и критиката, гласност на партийния живот, колективност на ръководството, идейно и органи-зационно единство на партийните редове и равенство иа комунистите, КПСС е обществено-политическа ор-ганизация с най-дсмократични от-ношения.

Социалният състав па КПСС от-разява класовата структура на съ-ветското общество, авангардното по-ложение на работническата класа. Към 1 януари 1977 г. работниците в партията са били 42%, селяните (колхозниците) — 13,6%, а служе-щите и останалите — 44,4 %. (До XXVI конгрес на КПСС работници- та са били 43,4 %, колхозниците — 12,8 %, а останалите — 43,8 %. Чле-нове па КПСС са 17 480 000 души. (Вж. Брежнев, Л., Отчетен доклад на ЦК на КПСС пред XXVI конгрес на КПСС, с. 91 — бел. прев.). При това партията се ориентира работ-ниците да заемат в състава й водещо място. За КПСС е характерно пос-тоянно нарастване на политнческа- то подготовка, на общото н специал-но образование на нейните членове. Партията не преследва числен рас-теж на състава си, а осъществява курс към подобряване на качестве-ния състав, към подбиране на най- чслиитс и политически активни пред-ставители на трудещите се в редове-те си. Съобразно с решенията на XXIII, XXIV и XXV конгрес на КПСС са повишени изискванията към влизащите в партията.

Нарастването на числения и ка-чествен състав на КПСС, повишава-нето на активността и отговорност-та на комунистите отразяват нарас-налата роля на партията като ръко-водна сила в социалистическото

общество; Този 'процес е свързан с дълбоки промени в общественото развитие: с нарастване на мащабите и сложността на задачите във връзка с изграждането на комунизма, с повишаване на обществената ак-тивност и съзнателността на масите, по-нататъшно развитие на социали-стическата демокрация, с растящото значение на теорията на научния комунизъм, на нейното творческо развитие и пропагандиране и с необ-ходимостта от засилване на кому-нистическото възпитание на маси-те. <Динамизмът в развитието на съветското общество, нарастващите мащаби на комунистическото стро-ителство, нашата дейност на между-народната арена — отбеляза XXV конгрес на КПСС — настойчиво изи-скват непрекъснато да се повишава равнището на партийното ръко-водство в развитието на иконо-миката и културата, във възпита-нието на хората, да се подобрява организаторската и политическата работа сред маситеъ.

КПСС е неделима част от между-народното комунистическо движе-ние, един от неговите бойни отреди. Външнополитическата дейност на партията е проникната от принци-пите на пролетарския интернацио-нализъм, от грижа за укрепване на социалистическата общност на единството и сплотеността на ко-мунистите от всички страни, от стремеж към заздравяване на ми-ра и сигурността на народите. КПСС обсъжда възникващите проб-леми заедно с братските комунисти-чески партии в дух на истинско Дру-гарство, в рамките на ненакърними-те норми за равноправие н зачитане самостоятелността иа всяка партия. Ленинската партия отстоява неиз-менно принципните интернациона- листични позиции и се обявява не-примиримо против всякакви въз-гледи и действия, които противоре-чат на комунистическата идеология.

119 Комунистически (трети) интернационал К

КОМУНИСТИЧЕСКИ (ТРЕТИ) ИН-ТЕРНАЦИОНАЛ — международ-но обединение на комунистически-те партии от различните страни. Неговото образуване се дължи на обективната нужда да се очисти ре-волюционното движение на проле-тариата от ревизионизма и опорпио- низма. да се създаде международна политическа организация иа работ-ническата класа, която да отговаря на условията на революционната епоха и да се възстановят върху последователно марксистка основа традициите па Първия Интерна-ционал. бойното единство на работ-ническата класа.

«Първият интернационал — писа Ленин — постави основата на про-летарската F международната борба за социализъм.

Вторият Интернационал беше епо-ха на подготвяне почвата за широ-кото, масовото разпространение па движението в редица страни.

Третият Интернационал прие пло-довете от работата на II Интерна-ционал, отряза неговата опортю- листи ческа, социал шовинистическа— буржоазна и дребнобуржоазна мръ-сотия и започна да осъществява дик-татурата на пролетариата» (Съч. Т. 29, с. 300).

Създаването на К. И. бе резултат от победата на Великата Октомврий-ска социалистическа революция и настъпилия след нея подем в рево-люционното движение. На 2 март 1919 г. в Москва беше открита меж-дународна комунистическа конфе-ренция, която представяше 35 ор-ганизации от 21 страни. Тя взе реше-ние сда се конструира като Интер-национал и да приеме наименование Комунистически Интернационал». Образуването на К. И. етапа съби-тие със световноисторическо значе-ние. То ознаменува създаването па център, на идейно-политически щаб на революционното пролетарско движение. Огромна роля при кон-

солидирането иа раждащите се по онова време комунистически пар-тии и разработването на тяхната стратегия и тактика в борбата с центристките и ултралевп настрое-ния изигра Ленин. За 1Ï конгрес на К. И., който протече в Москва през юли — август 1920 г., Ленин написа книгата «Левичарството» — детска-та болест i:a комунизма», насочена срещу ултралевите и сектантски тенденции в комунистическото дви-жение, срещу тесногръдия догма- тизъм, срещу пренебрегването на работата сред масите и опитите за обособяване от профсъюзите и про-гресивните некому ннстически орга-низации. Конгресът обърна голямо внимание на колониалния н нацио-налния въпрос. В подготвена от Ленин резолюция се сочеше, че с помощта на пролетариата от напред-налите страни изостаналите страни могат да преминат към социализма, като прескочат капиталистическия стадий на развитие. По тоя начин бяха сложени идейните основи на съюза между работническото и на- ционалноосвободителното движение. III конгрес на К- И., състоял се в Москва през юни—юли 1921 г., об-съди редица конкретни въпроси от организационната дейност па кому-нистите в профсъюзите, сред жени-те н младежта. Той обърна вни-мание върху необходимостта да се разгръща борбата за непосрсдст-' вели икономически искания на ра-ботническата класа и постави въп-роса за единодействието на работ-ническата класа. Обаче опитът да се създаде широк работнически фронт бе осуетен от социалдемократите (вж. Социалдемокрация). Въпросът за единен работнически фронт бе-ше централей на IV конгрес па К. И., последния, и чиято работа участ-вува Лепни (ноември—декември 1922 г.). Конгресът осъди десните и «ле-ви» грешки на комунистическите партии по този въпрос и обсъди въз-

120 Комунистически (трети) интернационал

можностнте за създаване правител-ство на единния фронт. Проблемът за организиране на единен фронт е разглеждан и па V конгрес на К. И,, състоял се в Москва през юни- юли 1924 г.» по време, когато капи-тализмът бе успял да стабилизира положението си и да навлезе в демо- кратично-пацифистки период на раз-витие. Конгресът издигна искане за «болшевизиранс» на влизащите в К. И. партии, за очистването им от десните и «леви» елементи. VI кон-грес на К. И., конто се състоя в Москва през юли—септември 192Ö г., прие програма на К. И.» в която е обобщен опитът на международно-то работническо движение, дадени са в основата си верни преценки за световната обстановка и са набеля-зани перспективи за по-нататъшна борба на пролетариата. Конгресът потвърди строго централизирания характер на К. И. В работата на кон-греса се прояви уклон към сектант-ство, към политическо доктринерство, който стесняваше дейността па ко-мунистическите партии. Основният конгресен лозунг «Класа срещу кла-са», целещ засилване на борбата против реформизма, доведе на прак-тика в редица случаи до подценява-не значението на единодействието на работническата класа; в резолюция за положението в колониите се под-

ценяваше ролята на националната буржоазия в буржоазнодемократн- ческите революции. С идването на фашизма на власт в Германия бор-бата против него, против заплахата от война става главна задача на всички прогресивни сили. Затова VII конгрес на К. И., състоял се в Мос-ква през юли—август 1935 г.» (на не-го присъствуваха 510 делегати от 57 комунистически партии и редица международни организации), под-крепи усилията на СССР, насочени към организиране на широк анти-фашистки фронт. Той обърна ог-ромно внимание върху въпроса за

народния фронт в капиталистичес-ките страни, като призова комунис-тическите партии да преодоляват решително сектантството, доктринер- ската ограниченост н шаблонните схеми, да сътрудничат с нскомунис- тическнте работнически организации и да въвличат в борбата селяните и градската дребна буржоазия. Тази стратегическа ориентация е запазила актуалност и в наше време.

VII конгрес беше последният кон-грес на К. И. Годините непосред-ствено преди войната и първите воен-ни години показаха, че предишните организационни форми за ръководе-не на комунистическото движение не са подходящи за новите условия. През май 1943 г. президиумът на Изпълнителния комитет на К. И. прие одобрено от всички секции ре-шение за разтурянето му, тъй като «организационната форма, избрана от I конгрес на Комунистическия Интернационал, която отговаря-ше на нуждите през началния пе-риод от възраждането па работничес-кото движение, се изживяваше все повече съобразно с нарастването на движението и усложняването па задачите му в отделните страни и ставаше дори пречка за по-нататъш-ното укрепване на националните работнически партии». Разтуряне-то на К. И. облекчаваше сплотява-нето на антифашистките сили.

Съсредоточил в ръководните си органи най-добрите сили на работ-ническото движение, К. И. изигра неоценима роля при формирането на политическата армия на проле-тариата и укрепването на комунис-тическите партии. Той насочваше секциите си към прокарване на гъв-кава политическа линия и завою-ване подкрепата на масите, към еди-нодействие с работническите органи-зации, намиращи се под влияние на социалдемократите. Това беше прог-рама за превръщане на комунисти-ческите партии в масови политичее-

12! Комунистически морал К

кн организации, сЛособни да поведат след себе си широките слоеве от трудещите се.

К. И. възстанови и укрепи интер-националната солидарност па рево-люционните работници, облекчи съз-даването па истински бойпн партии на работническата класа и възпита предани на революцията марксист-ко-ленински кадри. Целият опит на К. И. е неделима част от револю-ционния опит, вьрху конто се опи-ра съвременното международно ко-му н ист и ческо дви жен tie.

КОМУНИСТИЧЕСКИ МОРАЛ — Моралът (лат. mores — нрави, мога lis — нравствен) е форма на общественото съзнание и социална-та практика. Негови основни функ-ции са осигуряване на историческа дееспособност па обществото, съг-ласуване на обществените и лични интереси и социално регулиране поведението на индивидите. Като форма jia съзнанието моралът има идеологическо (нравствени принци-пи, норми, ценности и правила за поведение) н психично (нравствени потребности, чувства н качества) равнище. Възможността и специфи-ката на моралното регулиране се определят от обстоятелството, че обективната детерминираност на чо-вешките постъпки има не «строг», еднозначен, а алтернативен харак-тер, давайки на индивида относител-на свобода да набира една или дру-га «линия на поведение» във всяка конкретна обстановка и следовател-но, пораждайки отговорност за този избор, стремеж да се съгласува тон с изискванията (нормите, ценности-те и т. п.) па обществото. Поради антагонизма между личните и об-ществените интереси, присъщ на експлоататорскнте общества (форма-ции), такова съгласуване става в тях по начало невъзможно. Оттук и отбелязаната още от К. Маркс двойственост на всеки основан вър-

ху частнособственнчсскнте отноше-ния морал. Обаче още при експлоа- таторскня строй се зараждат и фор-мират покрай класовите и общочо-вешки морални ценности, които из-разяват потребностите, интересите на прогресивните класи и преди всичко на трудещите се маси. Про-летарският, a при социализма ко-мунистическият морал е най-пълно- н последователно въплъщение на прогресивните тенденции в нрав-ственото развитие на човечеството.

К. м. е една от проявите на идей-но-политическото и нравствено един-ство на социалистическото общест-во, на движението му към социална еднородност. Основните принципи на К. м., формулирани в моралния ко-декс на строителя на комунизма, характеризират главните постиже-ния и цели на комунистическото- възпитание, чертите от нравствения облик, свойствени на челната част от социалистическото общество и формирани в практиката на изграж-дането на комунизма у всички не-гови членове. В редица от тези чер-ти (преданост към комунизма, лю-бов към социалистическата родина, дружба и братство между народите от СССР н братска солидарност с трудещите се от всички страни, с всички народи) намери изява при-същото на социалистическото об-щество единство между морално и идейно-политическо възпитание, ме-жду нравственост и политика.

С възпитанието на К. м., със за-дълбочаването на социалистическа-та демокрация в моралното съзнание и практическото поведение на съвет-ските хора, в отношенията им по-между си се проявява във все по- голяма степен високият хуманизъм на комунистическите идеали, хар-монията между нравственост и кра-сота, вътрешна и външна култура.

Победата на социализма рязко увеличава значението на нравстве-ния фактор в обществения живот.

122 Комунистически морал

Тази тенденция се изявява най-ярко в развитото социалистическо об-щество. Възприемането на общест-вените интереси като собствени» па-триотизмът, колективизмът, мъжест-вото, чувството за дълг — тези и други възпитани от партията ка-чества на съветския гражданин се въплътиха ярко в подвизите на ге-роите от първите петилетки и Вели-ката отечествена война, от възс-тановяването на разрушеното по време на войната народно стопан-ство и разработването па целините, на строителите на Байкало-Амур- ската магистрала и пионерите от космоса. Основните измежду тези качества и необходимостта от тяхно възпитаване у новите поколения на съветския народ са закрепени в нова-та Конституция на СССР. Сред тях са добросъвестното отношение към общественополезния труд в избра-на област, пестеливостта, неприми-римост с разхищенията и разпиля-ването на държавното и обществено-то имущество, уважаваното на на-ционалното достойнство иа гражда-ните, на правата и законните интере-си на другите лица, грижата на ро-дителите за възпитанието на децата и на пълнолетните деца — за роди-телите н т. н. (вж. чл. 59—69 от Кон-ституцията па СССР). Особено голя-мо е значението па моралния фак-тор при управляването и стимули-рането на трудовата дейност. «Съв-ременният ръководител — се отбе-лязва в Отчета на ЦК на КПСС пред XXV конгрес па партията — трябва да съчетава органично в себе си партийността с дълбока ком-петентност, дисциплинираността с инициатива п творчески подход към работата. Заедно стова на всеки уча-стък ръководителят трябва да се съобразява и със социал но-пол и - тичсскитс, възпитателните аспекти, да бъде внимателен към хората, към техните нужди и молби да слу-жи за пример в работата н бита».

(XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 92). Отношенията между ръководители и ръководе>ш имат не само административно-организацион-но, но и нравствено съдържание, чия- то роля нараства системно при усло-вията на развития социализъм.

На свой ред моралното стимули-ране в труда не противостои в со-циалистическото общество на ма-териалното. а се съчетава хармо-нично с него (вж. Морални и мате-риални стимули). Нещо повече, са-мото социалистическо разпределе-ние според труда като най-справед-лива през съвременния етап от раз-витието на производителните сили форма за разпределяне на материал-ните блага има огромно нравствено значение. Затова нарушаването на този принцип в практиката води оби-кновено до тежки нравствени по-следици, отразява се върху морал-но-психичния климат в трудовия колектив, върху нравствените от-ношения в него. Съответно всяка стъпка по пътя на усъвършенству- ване системата за заплащане на труда подобрява съществено морал-но-психичната атмосфера в колекти-ва, а следователно и нейното сти-мулиращо въздействие върху про-изводителността н качеството на труда.

Моралните стимули за труд (чув-ство на отговорност, за дълг и ра-ботническа съвест, обществено поо-щряване или осъждане) действуват обикновено в единство с идейно-по-литическите (преданост към кому-низма, социалистически патриоти-зъм) и естетическите стимули (вли-яние на оформлението на работни-те помещения, чувство за ритъм, красота и трудов процес, стремеж на труженика да въплъти в продукта на труда естетическия си идеал). Това свидетелствува за важността иа провъзгласения от партията ком-плексен подход към възпитанието.

Зрелият социализъм се характери-

123 Комунистически труд К

зира с развитие на нравствените начала не само в труда, но и във всички други сфери на дейността на хората: в семейните отношения, би-та и неформалното общуване. Затова партията поставя остро въпроса за коренно подобряване на възпитател-ната работа, а по-специално на нрав-ственото възпитание, за решителна борба с антиподите на комунистичес-ката нравственост, за «изкоренява-не на такива нерядко срещащи се и досега в нашия живот враждебни спрямо социализма грозни отживе-лици от миналото като корнстолю- бието и рушветчийството, стреме-жа да се отмъкне колкото може по-вече от обществото, без да му се дава нищо, безстопанствеността и разточителството, пиянството и ху-лиганството, бюрократизма и без-душното отношение към хората, на-рушенията на трудовата дисципли-на и обществения ред». (Постанов-ление на ЦК на КПСС <3а по-ната-тъшно подобряване на идеологичес-ката, политико-възпитателната ра-бота», с. 8.) При това в борбата с тия явления е необходимо да се из-ползват убеждението, принудата,въз-питанието с думи и строгата сила на закона. Пред морала и правото в социалистическото общество стоят тъждествени в основата си и главно-то си съдържание социални задачи. Това означава, че правните норми « санкции имат големи морално- възпитателни последици, а морално-то регулиране на отношенията меж-ду хората оказва голямо влияние върху спазването на правните поло-жения от тях.

Затова нравственото регулиране трябва непременно да се съчетава и взвимодействува с другите форми за регулиране на човешката дей-ност, а преди всичко с правото. С по-нататъшното движение на со-циалистическото общество към ко-мунизма ще нараства неотклонно ролята на морала при решаването

на икономически и социални про-блеми. Към него ще преминат ре-дица функции, изпълнявани от съв-ременните политически, правни и социално-административни институ-ции. Обаче този процес предпола-га не отслабване, а укрепване на същите институции понастоящем, защото тяхната дейност е един от главните източници за формиране на нравствена култура на населе-нието, важно средство за повишава-не на ефективността и качеството на нравственото възпитание на труде-щите се.

КОМУНИСТИЧЕСКИ ТРУД — в тесен и строг смисъл на думата «е безплатен труд в полза па общество-то. . ., доброволен труд, труд из-вън нормата, труд, който се извър-шва. . . без условие за възнагражде-ние, труд по навик да се трудиш за обща полза и при съзнателно (пре-върнало се в навик) отношение към необходимостта от труд за обща полза, труд като потребност на здра-вия организъм». (Ленин. В И. Съч. Т. 30, с. 523.) К. т. е труд, при кой-то ще бъдат преодолени социални-те различия между работниците на умствения и физическия, на селско-стопанския и индустриалния, уп-равленческий и изпълнителския ви-дове труд. В комунистическото об-щество трудовата дейност ще стане истинско творчество, източник на вдъхновение и радост. Вътрешната привлекателна сила на този труд ще го превърне в най-съществена и най-главна проява в живота на чо-века. Трудът ще стане за всскиго свободна игра на неговите физичес-ки и духовни сили, наслада, най-пъл-на и желана проява в дейността на личността. Обществените стимули за труд ще съвпаднат с естествена-та необходимост за всеки член па обществото да задоволява първата си жизнена потребност — потреб-ността от труд. Нуждата от ирипу-

124 Комунистически труд

да и външен, стоящ над човека кон-трол, отпада заедно с превръщането на организираността в самооргани- зираност, на дисциплината — в самодисциплина.

Формирането на К. т. минава пррз.редица последователни етапи — от първите му кълнове до същин-ско К. т. В. И. Ленин отбелязваше, че е важно да бъде налице внимател-но и грижливо отношение към симп-томите и тенденциите, които водят до К. т., «по всякакъв начин да помагаме на техния растеж и да «от-глеждаме» тия слаби кълнове». (Съч. Т. 29, с. 420.) При социализма може да се говори за К. т., като се има предвид тенденцията към пре-връщане на труда в творчество. Тя се изявява по-специално в сближава-не на труда през работното и през свободното време, когато се изпълня-ват на обществени начала все по- отговорни функции и трудът през работното време придобива черти на дейност на обществени начала, черти на самоорганизираност и са-моуправление.

Развитието на кълновете на К. т. се нуждае от дълбоки организа-ционно-стопански, социални и идей-но-възпитателни мероприятия, кон-то довеждат до развитие на произво-дителните сили и усъвършенству- ване на обществените отношения, до изменяне на самото съдържание на труда. Основни пътища за фор-миране на К. т. са: постигане на най-висока производителност на об-ществения труд въз основа на науч-но-техническия прогрес; преодоля-ване на социалните различия меж-ду видовете труд; съчетаване на науката с производителния труд; въз-питаване на комунистическо отно-шение към труда.

Комунистическото отношение към труда е вътрешна необходимост да се трудиш за благото на обществото според способностите си, напълно според физическите и умствени си-

ли, съзнателно (превърнало се в навик) отношение към труда като към първа жизнена потребност.

Докато К. т. е социално-икономи-ческо явление, комунистическото от-ношение към труда е породено от новите социални условия — факт от общественото съзнание, критерий за нравствената зрелост на човека в социалистическото общество, най- важна черта от моралния му облик.

Заченки, елементи на съзнателен и доброволен труд възникват още в антагонистичните формации, което се обуславя от естествената потреб-ност на човека да се труди. Тази си-ла е толкова голяма, че дори при труд не по собствена воля може до-някъде да увлече хората, да им поз-воли да изпитат радост от труда. Обаче тук добросъвестното отноше-ние към труда в интерес на общест-вото се проявява само епизодично» при определени положения; като цяло трудовата дейност при експлоа-тация на човек от човека е единст-вено средство за поддържане на съ- ществу ва нето м у.

Великата октомврийска социали-стическа революция елджи началото на дълбок прелом в отношението на хората към труда. За това свидетел- ствуват преди всичко комунистиче-ските съботници, които според Ле-ниновото определение са «нещо съв-сем ново. . ., нещо по-високо от побеждаващото капитализма социа*- листическо общество. . ., на дело. . . нещо комунистическо — не само со-циалистическо. . . » (Съч. Т. 30, с. 285, 286.) С преодоляване на психич-ното отвращение към труда, пораж-дано от капитализма, личната и ко-лективна материална заинтересова-ност започна да се съчетава с без-користния духовен интерес, с мо-рални обществени стимули, с тру-довия ентусиазъм на народните ма-си. Това се проявява в разгръщане на социалистическото съревнование, в движението за комунистическо от-

125 Комунистическо възпитание К

ношение към труда. Новото отноше-ние към труда при социализма се характеризира със следните черти: отношение към труда като към най- важен обществен и морален дълг, осъзнаване на обществената значи-мост на собствения труд, грижа за общонародните интереси; проявя-ване на инициатива, творчески под-ход към труда; колективизъм, дру-гарско сътрудничество и взаимно подпомагане в труда; непримири-мост към тунеядците, нарушителите на трудовата дисциплина; съзнател-на самодисциплина в труда. Израз на комунистическото отношение към труда са съзнателните и доброволни почини на трудещите се, които целят повишаване производителността на труда, укрепване на трудовата дис-циплина. развиване на труда на об-ществени начала, съединяване на труд и творчество, хармонично съче-таване на личните, колективните и обществените интереси в труда.

Развитието на комунистическото отношение към труда у всички чле-нове на обществото е първостепенна задача на комунистическото възпи-тание. «В центъра на възпитател-ната работа — се казва в програмата на КПСС — партията поставя раз-витието на комунистическо отноше-ние към труда у всички членрве на обществото.»

С постепенното прерастване на социализма в комунизъм съзнанието за необходимостта от полагане на труд за обща полза ще се превръща все повече в навик за всички членове на обществото, ще стане норма за тяхно всекидневно поведение и ко-гато «всеки ще следва своите собст-вени склонности, трудът може да стане онова, което трябва да бъде наслада* (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. T, I, с. 507).

КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТА-НИЕ — целеустремсно, системно и планомерно* формиране на предани

на комунизма, всестранно и хармо-нично развити хора, конто органич-но съчетават комунистическите си убеждения с дейност, насочена към изграждане на комунистическото об-щество.

Разширяването на реалните въз-можности за всестранно развитие на личността, умножаване и широко използване на духовните ценности от членовете на обществото, за при-лагане на творческите им сили, спо-собности и дарби от тях е непосред-ствена цел на държавата в общест-вото на развития социализъм.

Комунистически възпитаният чо-век е цялостна личност, активен, об-ществен деец, всестранно образован, с научен марксистко-ленински све-тоглед, висока вътрешна и външна култура и безупречни нравствени качества; на него му е присъщо чув-ство за дълбока отговорност пред обществото и колектива; той е фи-зически закален, емоционално въз-приемчив и естетически развит; спо-собен е да управлява обществото и собственото си поведение, умее да гради живота по законите иа наука-та и красотата; отнася се към труда като към първа жизнена потребност, начин за творческо самоутвържда-ване и разгръщане на способностите.

К. в. се осигурява чрез възпита-телното въздействие върху личността, така и чрез активно практическо участие на хората в изграждането на комунизма. В този процес хората променят и самите себе си, преобра-зуват духовния си мир. Огромно зна-чение при комунистическото преоб-разуване на съзнанието има целе- устремената организаторска и въз-питателна дейност на комунистиче-ската партия. Немаловажна роля играе тук самовъзпитаиието на лич-ността въз основа на органичната и потребност от интелектуално, нрав-ствено и физическо усъвършенству- ване. Правилното съчетаване на обек-тивните и субективните фактори оси-

126 Комунистическо обществено самоуправление

гурява успех на К. в. при цялата му сложност и продължителност.

Ролята на К. в. в социалистическо-то общество нараства неотклонно. Това се обяснява с факта, че успехи-те в изграждането на комунизма за-висят във все по-голяма степен от съзнателността на всеки член на об-ществото, а възпитанието става един от най-важните методи за регулиране дейността на целия социален орга-низъм. Особено голямо значение има К. в. на младежта, на която пред-стои да изгражда комунистическото общество.

Основни страни иа К. в. са: фор-миране на научен комунистически светоглед, възпитаване на комуни-стическо отношение към труда (вж. Комунистически труд), интерна- ционалистично и патриотично възпи-тание, възпитаване на комунистиче-ска нравственост, общо и политех-ническо образование, естетическо възпитание и физическо възпитание. Особено важна задача на К. в. е възпитаването на комунистическо от-ношение към труда, формирането на отношение към труда като към първа жизнена потребност. Във връзка с изграждането на комунизма става необходимо всеки член на обществото да има научен възглед за света, да може свободно и правилно да се ориентира в него и да го преобразу-ва, да разбира хода и перспективи-те на общественото развитие, като оценява правилно събитията, явле-нията, своето място и роля в обще-ството. Затова първостепенно зна-чение придобива формирането на цялостен научен светоглед въз осно-ва на изучаване на марксистко-ле-нинската наука — философията, по-литическата икономия и теорията на научния комунизъм — съчетано с най-важните принципи на другите обществени науки и природознание-то. Формиране научен светоглед предполага атеистично възпитание, преодоляване на отживелиците от

миналото в съзнанието и поведение-то на хората, възпитаване на идей-на твърдост, на революционна пре-даност към идеите на комунистиче-ската партия, остър класов усет и непримиримост към буржоазната и дребнобуржоазната идеология, на умение самостоятелно да разпозна-ваш същността на чуждите ни идеи, от какъвто и вид да са, и да водиш настъпателна, безкомпромисна бор-ба с тях. Възпитаването на кому-нистическа нравственост има за цел превръщането на високите морални принципи в убеждения на личността и на убежденията в постоянни чер-ти от характера, в привични норми за всекидневно социално поведение. Това води до изработване на актив-на марксистко-ленинска жизнена по-зиция на личността. Така се формира комунистическата идейност — сплав от знания в областта на марксизма- ленинизма и комунистическите убеж-дения.

Успехът на К. в. се осигурява от партийността, непримиримостта към буржоазната идеология; връзката на възпитанието с живота, с практи-ческия опит на масите и конкрет-ните задачи на изграждането на ко-мунизма; възпитаването по най-доб-рите образци на труд и поведение; правилното съчетаване на материал-ните и моралните стимули, на ико-номическите, административните и идеологическите средства за въздей-ствие; единството между думи и дела; диференцирания подход към различните групи трудещи се, както и от неговата системност и последо-вателност.

Основно средство за повишаване ефективността на К. в. през съвре-менния етап е осигуряване на орга-нична връзка между идейно-полити-ческото, трудовото и нравственото възпитание.

КОМУНИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВЕ-НО САМОУПРАВЛЕНИЕ — сис-

127 Комунистическо обществено самоуправление К

тема за управление на обществото при комунизма, елементи на която има още при социализма.

Обществено самоуправление е съ-ществувало преди възникването на класово общество, при първобит- нообщинния строй. С разцепването на обществото на антагонистични класи то е заменено с политическа организация на обществото, чиято основа е държавата. К. о. с. сменя политическата система на социа-лизма и е нова форма на самоуправ-ление. на демокрация, която отго-варя на по-високото стъпало на об-ществено развитие — комунистиче-ското общество.

К. о. с. се развива непосредствено от политическата организация на социализма, основа на'която е ръко-водената от комунистическата пар-тия социалистическа държава. От-мирането па социалистическата дър-жава е именно развитието й в К. о. с. Терминът «отмиране» подчертава са-мо естествения характер на процеса и постепенността му. Отмират, си-реч стават постепенно ненужни фор-мите на дейност, които са характер-ни за държавното управление на обществото. Чертите на обществе-ното самоуправление, присъщи на социалистическата държава и на ця-лата политическа организация на социалистическото общество, се раз-виват и стават постепенно опреде-лящи.

Особеното в управлението на об-ществото при комунизма е, че орга-ните, които ще изпълняват управлен-чески обществени функции и тяхната дейност ще загубят политическия си характер, тъй като с изчезване на класовите и национални различия, с отмиране на обособените държави ще изчезнат и политическите отноше-ния, т. е. отношенията между кла-сите, нациите и държавите, които образуват областта на политиката. Именно такъв е смисълът на извест-ното Енгелсово положение, че при

комунизма «на мястото на управля-ването на хората ще дойде управля-ване на вещите и ръководене на производствените процеси». (Маркс. К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 19, с. 228.)

Особеност на К. о. с. е и това, че управленческата дейност ще преста-не да бъде постоянна професия. Следователно няма да съществуват хората, чиято единствена професия е управленческата дейност. Това не значи, че не ще има специализация в управлението. Обратно, развитото комунистическо общество предпола-га значително по-високо стъпало на обществената организация и науч-ната организация на труда. При това обаче ще се осъществи напълно един от най-важните принципи на кому-нистическото самоуправление — за-дължителното участие иа всеки пъл-нолетен член на обществото в прак-тическото управление на обществе-ните работи въз основа на изборност и редуване.

Условия за възникване на К. о. с. са създаване на материално-техни-ческа база на комунизма, развиване на комунистически обществени от-ношения и формиране на новия чо-век, които означават постигане на такова високо равнище на съзнание, на всички членове на обществото, при което нормите на правото и нравст-веността ще се слеят в единни норми за поведение на членовете на кому-нистическото общество, ще отпадне необходимостта от принудително тях-но изпълнение.

Основните фактори,, които под-готвят непосредствено преминаване-то към К. о. с., са по-нататъшно раз-витие на социалистическата демо-крация, привличането на всички граждани към управление на об-ществото. Решаването иа тази зада-ча изисква значително издигане на материалното и културното жизнено равнище на трудещите се; увелича-ване на свободното време; усъвършен- ствуване на политическата органи-

128 Комунистическо отношение към труда

зация, която би спомагала все по-вече за въвличане на населението в управлението; обучаване на масите да управляват. Една от насоките при формиране на К. о. с. е развитието на демократичните начала в дей-ността на управленческия апарат, все по-широкото прилагане на принципа за изборност и отчетност, постепен-ното му разпростиране върху всички ръководни дейци от управленческия апарат, подобряването на организа-цията и постепенното съкращаване на платения изпълнителен апарат. Формиране на К. о. с. предполага не само превръщане на органите за държавна власт в органи за общест-вено самоуправление, ио и изменя-не иа съществуващите обществени организации в посока към развиване на тяхната самодейност. В програ-мата на КПСС е подчертано, че при комунистическото самоуправление се обединяват съветите, професионал-ните, кооперативните и други масови организации на трудещите се. По-ради това пътят към обществено са-моуправление се изразява в повиша-ване ролята на съветите, засилване на обществените начала в дейността им, засилване на непосредствените форми за управляване на производ-ството и другите сфери на обществен живот и нарастване ролята на тру-довите колективи и обществените ор-ганизации, което именно наблюда-ваме в обществения живот в разви-тото социалистическо общество.

К. о. с. ще се формира не само въз основа на тенденциите за развитие на политическата организация на социалистическото общество, но и върху базата на новото, което ще настъпи благодарение па висшия ста-дни на комунизма с неговото особено високо икономическо и културно развитие, с високото съзнание и морален облик на членовете на об-ществото. То ще смени съвременната политическа организация на социа-листическото общество едва с из-

граждането на развито комунисти-ческо общество.

КОМУНИСТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТРУДА — вж. Комунисти-чески труд.

«КОНВЕРГЕНЦИЯ» — теорията за «конвергенцията» е буржоазна апо- логетична теория, която се опитва да докаже неизбежността на сбли-жаване на капитализма и социализма и създаване на единно по социална същност общество-хибрид. Терминът «конвергенция» е взет от биология-та, където означава образуване на сходни признаци и функции в строе-жа на живите организми в резултат от приспособяването им към иден-тични условия- на средата. Теорията за «К.» изхожда от методологията на технологичния детерминизъм, съг-ласно която развитието на общест-вото се определяло непосредствено от науката и техниката, независимо от характера на производствените отношения. Нейните привърженици твърдят, че научно-техническата ре-волюция. била довела до създаване на «индустриално общество» с два варианта — «западен» и «източен». Според тях всички държави, спа-дащи към «индустриалното общест-во», се стремели да експлоатират рационално природните богатства, да издигат производителността на труда, за да повишат жизненото рав-нище на населението и създадат строй на всеобщо материално благо-получие. За «индустриалното об-щество», съгласно това гледище, би-ло характерно не само бързо науч-но-техническо развитие, по и липса иа антагонистични класи. След като преодоляло някогашната си стихии- пост, то се развивало върху планови начала, в него нямало икономически кризи и било изгладено социалното неравенство. Разбирайки под «за-паден вариант» на «индустриалното общество» съвременния държавно-

129 «Конвергенция» К

монополистичен капитализъм, бур-жоазните идеолози му приписват свойствата, които са присъщи на практика само на социализма. Това говори за признаване от немай-къде силата и жизнеспособността на соци-алистическия строй, изобразяван сравнително доскоро от буржоазни-те идеолози като историческа ано-малия и недълготраен, обречен на провал експеримент. На реалния пък социализъм биват приписвани черти, които са свойствени в дейст-вителност на капитализма: експлоа-тация на човек от човека, социални антагонизми и потискане на лич-ността. Буржоазните идеолози не само заличават преднамерено каче-ствената разлика между двете про-тивоположни социални системи — капитализма и социализма, но и се опитват да докажат незаконността и непотребносгта на революционния преход от единия към другия. Имен-но в това е основният социално-по литнчсски смисъл на антикомуни-стическата концепция за «единно индустриално общество», която е една от главните съставки на теория-та за «К.». Според буржоазните идео-лози под въздействие на научно- техническия прогрес и в «западния», и в «източния» вариант на «инду-стриалното общество» били възник-вали неминуемо сходни признаци и черти, натрупването им трябвало да доведе до синтезиране на двете си-стеми, до поява на «единно индуст-риално общество», което обединя-вало предимствата на социализма и капитализма и изключвало техните недостатъци.При това се правят опити да се

обоснове неизбежната «конверген-ция» на двете системи във всички области на социалния живот. Аб-страхирайки се изкуствено от корен-ната отлика между капиталистиче-ските и социалистическите производ-ствени отношения, привържениците «а теорията за «К.» абсолютнзират в

9 Речиик заучен коммунизъм

сферата на икономиката чертите, които капитализмът придоби в бор-бата между двете социални системи и научно-техническата революция и които се характеризират главно с развитие на държавно-монополистич-ния капитализъм и засилване на-месата на буржоазната държава в икономическите процеси. Дори една най-висока степен на държавно-мо-нополистично обобществя ва не не е в състояние да предотврати стихий-ния характер на развитието на ка-питалистическата икономика, чнито пропорции се установяват в крайна сметка не с помощта на съзнателно планиране, а в резултат от кризи па свръхпроизводство. Както в капита-листическото производство нс могат да възникнат никакви елементи на социалистически отношения, така са възможни и елементи на капита-лизма в икономиката на реалния социализъм. По-ефективното изпол-зване на обективните икономически закони, в това число и на закопа за стойността, последователното про-карване в живота принципа за ма-териална заинтересованост не е от-каз от принципите на социализма, не е внедряване на елементи на капи-талистическото «пазарно стопанст-во», както се опитват да представят работата буржоазиите идеолози. При социализма стоковото производство, законът за стойността, цената, пе-чалбата, ефективността на възвръ-щане на капиталовложенията и дру-ги икономически категории са из-пълнени със социалистическо съдър-жание и се различават из основи от едноименните категории в капитали-стическата икономика. Според бур-жоазните идеолози в социално-по-литическата сфера също настъпвали процеси, които водили до «конвер-генция» на двете системи. В «за-падния вариант» на «индустриал-ното общество» частната собстве-ност била станала юридическа фик-ция, буржоазията се лишила факти-

130 Конкретни социални изследвания

чсски от власт, а господствуващи позиции заел слоят па управляващи* те (менажерите) и технократите-по- литици, които се грижели за общото благо; средните слоеве или «средната класа», които растели неудържимо, били мнозинството от населението. В «източния вариант» на «индустри-алното общество», т. е. в социали-стическите страни, растящият слой иа научно-техническата интелиген-ция също така щял да заеме с тече-ние на времето господствуващи по-зиции, като измести от власт работ-ническата класа и комунистическите партии. Най-сетне в духовния жи-вот, уверяват привържениците па теорията за «К.>» се извършвало разрушаване на идеологиите, на първо място на марксистко-ленин-ската идеология, която се заменяла със «социално знание», лишено от идеологически характер. Съставна част на теорията за «К.» е концеп-цията за «деидеологизация». При-вържениците на «конвергенцията» залагат на мирно съжителство в идео-логическата област. Според амери-канския социолог Рапопорт «при-знаването на факта за взаимодопъл- ваемост па двата свята би било крач-ка към идеологическо разоръжа-ване».

Теорията за «К.» беше замислена като «научна» основа на глобалната стратегия на империализма, целеща да се подкопаят отвътре икономиче-ските, политическите и идейни ос-нови на социализма. Оръдие за по-стигане на тия контрареволюционни цели са десният и «левйят» опортю- низъм и ревизионизъм. Напоследък теорията за «К.» се подлага на кри-тика от редица буржоазни полити-ци и идеолози. Тази критика се пред-приема и от още по-десни антикому-нистически позиции, при което при-вържениците на «конвергенцията» се обвиняват в отказ от «активна борба с комунизма». Спекулирайки с тен-денциите, които спомагат за развед-

ряване, за заздравяване принципите за мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй, буржоазните политици и идео-лози търсят нови концепции. Такова е например издиганото искане за «свободна размяна на информация и идеи», за безпрепятствено разпрост-раняване на буржоазната идеология и «масовата култура» в социали-стическите страни, което, както и теорията за «К.», има за цел под-копаване основите на социализма (вж. също Технократични теории за обществото).

КОНКРЕТНИ СОЦИАЛНИ ИЗ-СЛЕДВАНИЯ — Вж. Емпирични со-циални изследвания.

КОНСТИТУЦИЯ НА РАЗВИТИ Я СОЦИАЛИЗЪМ — Основният закон на общонародната държава, който записа създадените в условията на развития социализъм политическа и икономическа система, достигнатото равнище на социалното развитие и културата в СССР, основните права, свободи и задължения на съветските граждани, национално-държавното и административно-териториално уст-ройство на Съветския съюз, систе-мата и принципите за организация и дейност на органите за държавна власт и управление.

Действуващата Конституция на СССР, приета на 7 октомври 1977 г. на извънредната 7 сесия на Върхов-ния съвет на СССР, е забележителен документ на съвременната епоха, концентриран резултат от 60-годиш- ното развитие на съветската държа-ва, от великите победи на нашата партия и целия съветски народ. Тя е първият в света Основен закон на социалистическа общонародна дър-жава, ярко свидетелство за реално* въплътяване в живота на Октом-врийската революция и велика хар-та на развития социализъм. Новият Основен закон на СССР е плод на

131 Конституция на развития социализъм К

творчеството на най-широките тру-дещи сс маси. Той въплътява тех-ния опит, знания и воля, грижата за процъфтяване на социалистическа-та родина, за нарастване на нейния международен автор итет. » (Бреж-нев, JI. Ленинским курсом. T. 6, с. 622.)

На разглеждане проектоконсти- туцията бяха посветени около 1 млн. и половина събрания на труде-щите се в предприятия, колхози, военни части и по местожителство. Общо в обсъждането па проектокон- ституцията участвуваха над 140 млн. души, т. е. повече от 2/3 от пълно-летното население на страната. В обсъждането и участвува цяла-та КПСС. Организирани бяха пад 450 000 открити партийни събрания, на коцто се изказаха повече от 3 млн. души. Проектоконституцията беше разгледана от повече от 2 млн. депутати на сесии на съветите, за-почвайки от селските и свършвай-ки с върховните съвети на съюзните републики.

Обективни предпоставки за създа-ване на Конституцията от 1977 г. са дълбоките изменения във вътреш-ния живот на СССР, които намериха отражение в Основния закон. Кон-ституцията на СССР от 1977 г. от-разява социално-политическото един-ство на съветското общество, чиято водеща сила е работническата класа; характеризира съветското общество като общество със зрели социалисти-чески обществени отношения, в кое-то въз основа на сближаване на всич-ки класи и социални слоеве, на юри-дическо и фактическо равенство между всички нации и народности и на дружба и братско сътрудничество помежду им се формира нова истори-ческа общност — съветският народ; фиксира прерастването на съветска-та държава, изпълнила задачите на диктатурата на пролетариата, в об-щонародна; разкрива същността на съветската общонародна държава,

която изразява интересите на работ-ниците, селяните п интелигенцията, на трудещите се от всички нации и народности в страната, определя нейните главни задачи — създаване на материално-техническа база на комунизма, усъвършенствуване на социалистическите обществени отно-шения и тяхното преобразуване в ко-мунистически, възпитаване па повия човек от комунистическото общество, повишаване на материалното благо-състояние и културното равпище на трудещите се, гарантиране сигурност-та на страната и съдействие за укреп-ване на мира и международното съ-трудничество; сочи най-високата цел на съветската общонародна държа-ва — построяването на комунизма. За разлика от Конституцията от 1936 г. в Основния закон на страна-та (чл. 6) е дадена разгъната харак-теристика на авангардната роля на Комунистическата партия: «Ръко-водна и направляваща сила на съвет-ското общество, ядро на неговата по-литическа система, на държавните и обществените организации е Кому-нистическата партия на Съветския съюз. КПСС съществува за народа и служи на народа.» Една от главните черти на Конституцията от 1977 г. е, че в нея е отразено разширяването и задълбочаването на социалистичес-ката демокрация. По-нататъшно раз-витие получиха демократичните при-нципи за формиране и дейност на съветите на народните депутати. По- широко в сравнение с Конститу-цията от 1936 г. са изложени социал-но-икономическите права и по-пъл-но са формулирани политическите права и свободи на съветските граж-дани. В Конституцията от 1977 г. са отразени по-нашироко, отколкото в Конституцията от 1936 г., въпроси-те за развитие иа икономическата система в СССР, чиято основа е со-циалистическата собственост върху средствата за производство под фор-мата на държавна (общонародна) и

132 Контрареволюция

колхозно-кооперативна собственост. В Основния закон е посочено, че икономиката на СССР е единен на-родностопански комплекс, който об-хваща всички звена на обществено-то производство, разпределението и размяната на територията на стра-ната. Конституцията от 1977 г. за-крепи социалната основа па СССР, каквато е нерушимият съюз на ра-ботниците» селяните и интелигенци-ята. Специални глави от Основния за-кон на СССР са посветени на миро-любивата външна политика па СССР и на защитата на социалистическо-то отечество.

Всяка съветска конституция отра-зява историческите етапи от разви-тието на съветското общество и дър-жава. Конституцията на РСФСР от 1918 г.—първият в света Основен закон на социалистическа държава — обобщи борбата на народните маси по време на Великата октомврийска социалистическа революция за смък-ване игото на експлоататоритс, обоб-щи и закрепи опита от създаването и заздравяването на съветската власт. Конституцията на СССР от 1924 г. отрази образуването на Съюза па съ-ветските социалистически републи-ки, създаде правна основа за по-на-татъшно укрепване на единството, дружбата и сътрудничеството меж-ду съюзните републики, между всич-ки нации и народности от единната съветска държава. Конституцията на СССР от 1936 г. отрази важен етап в развитието на нашето общество и държава — ликвидирането на екс-плоататорските класи и частната соб-ственост върху средствата за произ-водство, провъзгласи изграждането на основите на социализма в СССР, принципите па социалистическото народовластие, станали основа за по-сетнешната градивна дейност на съветския народ при решаването на задачите за изграждане на комунизма. I Конституцията на СССР от 1977 г. закрепи законодателно нов исто-

рически предел — изграждането на развито социалистическо общест-во в СССР. Тя запази приемственост-та на конституциите от 1918, 1924 и 1936 г. При разработване на Кон-ституцията на СССР от 1977 г. бе-ше взет под внимание опитът от кон-ституционното строителство в дру-гите братски социалистически стра-ни. В Конституцията на СССР, от 1977 г. е закрепен главният принцип на народовластието в Съветския съ-юз — пълновластието на народа в лицето на съветите на народните де-путати, конто образуват политичес-ката основа на СССР, изразени са основополагащите принципи па съ-ветския строй, основните черти на развития социализъм. Конституция-та на СССР от 1977 г. е правна основа на съветското законодателство. Кон-ституциите на съюзните и автоном-ни републики и другите закони се приемат въз основа на Конститу-цията на СССР, чиито норми имат най-висша юридическа сила.

Съветската Конституция отговаря напълно па положението, изказа-но от В. И. Ленин, че тя «съсредо-точава онова, което вече животът е дал, и ще бъде поправяна и допъл-

вана от практическото й прилагане в живота» (Съч. Т. 28, с. 21). Новата Конституция на СССР «допринася за теорията и интернационалната практика на изграждане на социа-лизма, като ги обогатяза с опита от организирането на първата в историята общонародна социалис-тическа държава-» (Брежнев, J1. И. Ленинским курсом. T. 6, с. 637). Приемането на Конституцията на СССР стана важен жалон в историята на съветската държава, мощен сти-мул в интернационалната борба па трудещите се от цял свят за свобода, демокрация, социален прогрес на чо-вечеството и траен мира.

КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ — регреси-вен обществен процес, който е реак-

133 Контрареволюция К

ция на социална революция. По обективно съдържание К. цели за-пазване или реставриране на отжи-вял времето си обществен строй.

Под една или друга форма К. съпровожда неминуемо всяка рево-люция. Със самото си развитие, отбе-лязваше Маркс, революцията пораж-да контрареволюция. (Вж. Маркс, К., Ф. Енгелс. Съч. Т. 7, с. 11.) Това се обяснява с обстоятелството, че гос- подствуващите класи, свързани с от-живелите времето си производствени отношения, никога не предават доб-роволно властта си, оказват упори-та съпротива срещу новия строй.

Борбата между революцията и К. е обективен закон на класовата борба през епоха на преход от една обществено-икономическа формация към друга. Тази борба стига до най- високо напрежение, когато се реша-ва основният въпрос на революция-та — въпросът за властта. Изходът на борбата при едни или други ус-ловия далеч не е еднозначен и не е определен предварително. Той за-виси от съотношението на силите между страните, от способността им да изпреварят противника при мо-билизиране на всички налични ре-сурси, умението да маневрират с тях, от степента на овладяване из-куството на политическо ръковод-ство и т. н. При едни случаи надделя-ва К. и революцията търпи пораже-ние (буржоазиодемократичната ре-волюция от 1848 г. в Германия, Парижката комуна от 1871 г., Ноем-врийската революция от 1918 г. в Германия, демократичната револю-ция от 30-те години в Испания и чилийската революция от 1970— 73 г.). В други случаи революцията помита реакционните сили и завърш-ва с пълна победа (Великата ок-томврийска социалистическа рево-люция, победоносните социалисти-чески революции в редица евро-пейски страни, Куба и т. и.). Обаче не е имало и не може да има револю-

ции без открита или тайна съп-ротива на реакцията.

К. прибягва до различни форми за борба и подривни действия: въо-ръжени акции, гражданска война, бунтове, заговори, саботаж и ди-версии, чуждестранна интервенция, блокада и други. Една решителна победа на новия строй лишава К. от възможност за открита съпроти-ва и тя приема по-скрити, замаски-рани форми. Използвайки идеологи-чески методи и опирайки се върху ревизионистични и националистич- ни елементи, К. може да създаде се-риозна заплаха дори за утвърден нов строй (в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. Из-вличайки поуки от пораженията си, тя търси все по-коварни и изтънчени форми за борба с революционните сили. Нерядко тя прибягва до пре-вантивни мерки за борба против революцията. Ударен отряд на К. е фашизмът. Едно негово идване на

1ласт с.-начаса установяване на най- реакционна терористична диктату-ра.

Опасността от контрареволюцион- на дейност нараства в моменти на от-носително равновесие между класо-вите сили, когато революционните класи още не могат да вземат в ръ-цете си цялата власт и да постигнат решителна победа, а господстиува- щнте класи вече не са в състояние да контролират развитието на събития-та. В такива моменти борбата се изостря, К. се активизира, използ-ва властта, позициите и влиянието си и средствата за информация, за да възпре революционния процес, да го върне назад. Ако не среща мощен отпор, тя става все по-нагла и използва неустойчивостта на по-литическата обстановка в свой ин-терес. Само постоянното запазване на инициативата на революционните сили, тяхното сплотяване и активност дават възможност да бъдат спрени силите на реакцията.

134 Кооперация

Социална база на К. са преди всичко експлоататорските класи, които губят в резултат от революция-та власт, доходи и привилегии. Числено тия класи са незначително малцинство от обществото. За да про-тивостоят срещу революцията, те се нуждаят от повече или по-малко широка масова база. За тая цел К- се стреми да внесе разцепление в редовете на потиснатите класи с всякакви средства, включително из-мама, празни обещания, шантажи- ране и демагогия, да привлече на своя страна политически изостанали-те, еснафски настроени и колебаещи се слоеве от населението. Към из-точниците за влияние на К. спадат дребнобуржоазните клатушкания и ограниченост, силата на навика, международните връзки на реакция-та, запазените в нейни ръце ценнос-ти и богатства и връзките с най-ква- лифицираните кадри от специалисти в промишлеността и управлението, в системата за информация и във воен-ното дело. К. използва и грешките на революционните класи и партии, както и екстремистки действия на левичарски елементи и групи, за да отпъди от революцията едни или Дру-ги обществени слоеве. Успехът на борбата с К. се определя от това, доколко своевременно и бързо мо-же да се лиши тя от източниците за влияние, да се изолира от масовите обществени сили и организации. Необходими са незабавно ликвиди-ране огнищата на К.» решително пресичане на левичарските авантю-ри и, което е главно, осъществява-не на дълбоки революционни преоб-разования, които да отговарят на насъщните интереси на трудещите се, успешно решаване на градивните задачи на революцията. Историята на революционното движение доказва, че победа над К. се постига само по пътя на задълбочаване на револю-цията, на довеждането й докрай.

В широка историческа перспекти-

ва К. е обречена, тъй като противо-стои на историческата необходимост от утвърждаване на нов, прогресивен строй. Обаче тя е способна да забави обществения прогрес, да предизви-ка зигзаги и отстъпления в разви-тието. Това обрича потиснатите кла-си на допълнителни лишения, а понякога причинява кървави траге-дии, тъй като К. се придружава обик-новено от жесток терор.

В борбата си против революцията контрареволюционните сили се опи-рат най-често на международната реакция. За целта биват сключвани мсждународн съюзи. Пример за та-къв съюз може да бъде Свещеният съюз, създаден от европейските мо-нарси след победата над Наполеон за борба с революционното движение. В наше време опора на световната К. е империализмът. Напук на за-силващата се тенденция към развед-ряване реакционните сили на им-периализма са вдъхновители на «свещен съюз», насочен срещу ре-волюционното движение. За тази цел те прибягват безсрамно до из-нос на К., конто погазва общоприз-натите норми и принципи на между-народното право. Социалистически-те страни, международното кому-нистическо движение водят решител-но борба против империалистичес-кия износ на К. и оказват всестран-на подкрепа на народите, станали жертва на агресия.

КООПЕРАЦИЯ — вж. Селскосто-панска кооперация.

КРИТИКА И САМОКРИТИКА — (гръц. kritike — изкуство да се съ-ди) — метод па революционната преобразуваща дейност на комунис-тическата партия, а в социалистичес-кото общество — и на целия народ; движеща сила за развитие иа социа-листическото и комунистическото об-щество; принцип за нравствено възпи-тание н самовъзпнтанне на хората.

135 Критика и самокритика К

Методологична основа за използ-ване па този метод са марксистката теория на познанието, материалис-тическото разбиране на обществени-те явления. Обективна основа на К. и с. са възникващите през истори-ческото развитие диалектически про-тиворечия, различията в интересите «а класите и социалните групи и присъщата на развитието на всички сфери от обществения живот борба между новото и старото, прогресив-ното и регресивното.

При капитализма, за който са характерни остри социални антаго- низми, Маркс разглеждаше «оръжие-то на критиката» като средство за •класова борба на пролетариата. Жиз-неното значение на К. и с. за осъщест-вяването на социалистическата ре-волюция и за дейността на комунис-тическата партия е подчертавано •много пъти от Ленин.

При социализма, където общест-веното развитие е освободено от -антагонистични противоречия, фор-мирането на новото, прогресивното се извършва не както в експлоата-торските общества. И тук утвърж-даването на новото, преодоляването на препятствията по пътя му са въз-можни с-амо чрез своевременно раз-решаване на обществените противо-речия с помощта на критика, на бор- <5а па мнения и идеи. С развитието на производството и обществените отношения, с нарастване съзнанието иа хората неминуемо възниква необ-ходимостта от преоценка и усъвър- шенствуване на опита и практиката, на оформени теоретични схващания и представи. К. и с. са средство за така-ва преоценка, за утвърждаване на новото. Докато в буржоазното об-щество пролетариатът и неговата партия използват «оръжието на кри-тиката» за събаряме на стария строй, при социализма К. и с. целят по са-мата си същност укрепване и разви-ване основите на социалистическо-то общество. Необходимостта от К.

и с. се диктува и от субективните грешки, неизбежни в едпо такова сложно гигантско дело като изграж-дането иа ново общество. Колектив- ността на ръководството гарантира в значителна степен срещу грешки и недостатъци, но не може да ги из-ключи напълно. Марксистко-ленин-ската партия не ги замазва и пренеб-регва. XXV конгрес на КПСС пос-тави задачата «всички страни от дейността на една или друга органи-зация, на един или друг работник да получават обективна оценка, съ-ществуващите недостатъци да се подлагат на всестранен анализ с цел премахването им (XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 90).

Съдържанието, характерът, фор-мите и методите на критиката в со-циалистическото общество се опре-делят от обществените отношения, от принципите за вътрешнопартиен живот и целите и задачите на со-циалното развитие. Тъй като кри-тиката е отговорен политически акт, който засяга широки обществе-ни интереси, отношението към нея се определя от какви позиции се води, за какво се бори и какво постига. Комунистическата партия и со-циалистическата държава подкре-пят само онази критика, която спо-мага за общественото развитие по пътя на прогреса и помага да бъдат успешно решавани възникващите проблеми. КПСС всякога е била и си остава безпощадна в критиката на реакционната политика на им-периализма и буржоазната идеоло-гия. Критиката на тия явления, борбата с тях са безкомпромисни. Разногласията и противоречията със съратниците си по борба КПСС се стреми да ликвидира с помощта на търпелива другарска критика, пос-редством убеждаване. Критиката се възприема и взема предвид най-доб-ре, когато има доброжелателен ха-рактер. На обществените интереси

136 Критика и самокритика

отговарят критичните изнасяния на обмислено мнение, проверени факти и обосновани предложения, тактич-ни по форма. Критика, която се превръща в «обработване», при което се правят опити да се замени липса-та на аргументи с рязкост, лепене на етикети и ругатни, играе отрица-телна роля.

Развитието на К. и с. се определя от обективните и субективните ус-ловия — оТ икономическата и поли-тическото зрелост на социалисти-ческото общество, вътрешното и вън-шното положение на страната, ха-рактера на стоящите задачи, равни-щето на демокрацията и от полити-ческа съзнателност на комунистите и другите раждани. Борейки се К- и с., КПСС и съветската дър-жава се грижат за създаване раз-витие на необходими условия и гаранции за това, за пълно използ-ване с такава цел на всички демо-кратични институции в социалисти-ческото общество и спазване на со-циалистическата законност. Правото на критика в СССР беше закрепено в Конституцията. (Вж. Конституция на СССР, чл. 49.)

Трибуна за вътрешнопартийна и всенародна К. и с. са системно свик-ваните партийни, профсъюзни и ком-сомолски събрания и общи събрания на трудещите се, конференции и кон-греси, сесии на съветите, пленуми на ръководните изборни органи на пар-тийните и обществени организации, различни съвещания, печатът, ра-диото и телевизията и т. н. Партията се стреми здравата критика да нами-ра навсякъде необходимата общест-вена подкрепа, да се взема под внима-ние и се претворява в живота всяка делова критична бележка. В повече- то колективи на трудещите се и пар-тийни организации се утвърди прак-тика, при кеято след събрание, кон-ференция и конгрес се обобщават критичните бележки и предложе-ния, набелязват се мерки за тяхното

изпълнение и се установява строг контрол върху осъществяването на тези мерки. В съветския печат ста-на правило да се съобщава на чита-телите какви мерки са взети във връзка с техни писма и декларации, както и във връзка с критични проя-ви на вестника или списанието. Широката партийна и обществена подкрепа, оказвана на критичните предложения, прмучва партийните и държавни органи, обществените организации и техните дейци да се отнасят внимателно към критиката на масите, да реагират на нея свое-временно и делово. Сред масите пък този ред укрепва убеждението, че всякакви противоречия и недоста-тъци могат да бъдат преодолени. Всичко това издига тяхната актив-ност и инициатива, възпитава ги в дух на принципност и непримири-мост към антиобществените явле-ния.

Отношението към критиката, уме-нието да се възприема ти правилно и да се отговаря на нея делово са пробен камък за политическата зре-лост на комунистите, ръководители-те и всички членове на съветското об-щество. Партията осъжда решително ония, които проявяват бюрократич-но самомнение и високомерие, отна-сят се нетърпимо към критиката. «Не може да бъде партиен ръководител онзи—се казва в Отчетния доклад на ЦК пред XXV конгрес на КПСС. — който губи способността да преце-нява критично своята дейност, от-къснал се е от масите и се обграж-да с подмазвачи и ласкатели, който е загубил доверието на комунисти-те.» (XXV конгрес на КПСС. Док-лади и решения, с. 93.).

К. и с. придобиват все по-голямо значение в съвременните условия във вразка с нарастването на маща-бите и сложността на задачите при изграждане на комунизма, с премина-ването към качествени показатели във всички сфери на дейност.

137 Култ към личността К

КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА — чуж-до на марксизма-ленинизма въз- величаванс ролята на един човек, на когото се приписват свръхестест-вени качества и определящо влия-ние върху историческото развитие.

Идеологията и практиката на К. л. противоречат на марксистко-ле-нинското, материалистическо раз-биране на общественото развитие, съгласно което действителни творци на историята са не бележити личнос-ти, «герои», а народът, трудещите се маси. Именно чрез труда на народа се създават всички необходими на хората средства за живот; неговата енергия и воля решават съдбините на социалните революции, иа различ-ните политически и националноос- вободителни движения. Тъкмо в при-низявано ролята на народа като творец на историята, в принизяване ролята на комунистическата партия като колективен ръководител на народните маси се състои преди всич-ко вредата от К. л. В идеологическата работа К. л. води до догматизъм, зубрачество и цитатничество. В ре-зултат от това се нанасят щети на развитието на научната мисъл, осо-бено на обществените науки. К. л. се отразява отрицателно и върху раз-витието на изкуството и литературата, иа които се натрапват субективни вкусове и които нерядко се занимават с възхваляване на бележитата лич-ност, вместо да отразяват героични-те трудови и военни подвизи на на-рода.

К. Маркс, Ф. Енгелс и В. И. Ле-нин се бореха неуморно против опи-тите да се вкара идеята и практиката на К. л. в работническото движе-ние. Отличавайки се с изключителна простота и скромност, основополож-ниците на марксизма-ленинизма пресичаха решително всички опити за възхваляване и ласкателство по техен адрес. Така в едно от писмата си Маркс писа:«. . .от отвращение към всякакъв култ към личността

аз по времето на съществуване на Интернационала никога не съм до-пускал да бъдат разгласявани мно- гобройните изяви на признаване заслугите ми, с конто ми досаждаха от разни страни — дори никога не им отговарях, освен понякога е някой упрек. Първото мое и на Ен-гелс влизане в тайното комунисти-ческо движение стана само при ус-ловие, че от устава бъде премахна-то всичко, което «съдействува за суеверното преклонение пред авто-ритети. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 34, с. 239—240.)

Предупрежденията от основопо-ложниците на марксизма-лениниз-ма бяха пренебрегнати от Й. Сталин» който дълго време беше начело' на Комунистическата партия и съвет-ската държава и имаше големи зас-луги при изграждането на социализ-ма в СССР, в международното кому-нистическо и работническо движе-ние. К. л. на Сталин се изразяваше в чуждо на духа на марксизма-ле-нинизма възвеличаване ролята на един човек, в отстъпване от ленин-ския принцип за колективност на ръководството, в необосновани реп-ресии и други нарушения на социа-листическата законност, които нане-соха щети на нашето общество. Тези извращения, въпреки цялата им се-риозност, не* промениха природата на социалистическото общество, не разколебаха основите на социализ-ма. Партията и народът вярваха дъл-боко в комунизма, трудеха се с ен-тусиазъм, като въплътяваха в жи-вота ленинските идеали и преодоля-ваха трудностите, временните нес-полуки и грешки.

Изхождайки от несъвместимостта на К. л. с принципите на марксиз-ма-ленинизма, Комунистическата партия на Съветския съюз осъди К. л., взе мерки за изкореняване на последиците от него, като по тоя на-чин разчисти почвата за по-нататъш-но демократизиране на социалисти-

138 Култура

■ческия строй. Разширени бяха пра-вата на съюзните републики, крае-вете и областите при решаването на -въпроси от стопанско и културно значение, правата на колективите и ръководителите на предприятията, повишена е ролята на Съветите в центъра и по места, ролята на об-ществените организации в полити-ческата система на социалистичес-кото общество. Осъществени са важ-ни мероприятия за укрепване на социалистическата законност и раз-ширяване на правата и свободите на гражданите. Линията на КПСС към ликвидиране на К. л. и последи-ците от него, към строго спазване на ленинските норми за партиен живот, -като се изхожда от принципа за демократическия централизъм, към всестранно развитие на активността на комунистите и всички трудещи се, беше подкрепена от марксистите ленинци в другите страни, от между-народното комунистическо и работ-ническо движение.

Обявявайки се против К. л., марк-систите-ленинци съвсем не подце-няват ролята на ръководителите, на организаторите на масите. Без пар-тия, без нейните опитни, подготвени и активни ръководители напредни-чавата класа не може да завоюва по-литическо господство, да задържи и укрепи властта и да *води успешна борба с враговете си.«Нито една кла-са в историята не е постигнала гос-подство — писа Ленин, — без да издигне собствени политически во-дачи, собствени челни представители, -способни да организират движението и да го ръководят.» (Събр. съч. Т. 4» с. 360.) Работническата класа, трудещият се народ високо ценят -опитните и закалени ръководители, които отдават своите знания и твор-ческа енергия на революцията, на -комунизма. На свой ред ръководи-телите, издигани измежду челните -представители на класата, са отго-ворни за делата си пред масите, пар-

тията и международното комуни-стическо движение.

КУЛТУРА — вж. Комунистиче-ска култура, «масова култура».

КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ — пре-образования в областта на култура-та, осъществявани във връзка с ко-ренното преобразуване на общест-вото (изменяне на социалната същ-ност на културата, създаване на най-къси срокове на условия за преминаване от буржоазната култу-ра към социалистическа култура и т. н.). Необходимостта от К. р. е обоснована в трудове на Ленин. Той показа, че при капитализма не могат да съзреят културните пред-поставки за изграждане на новото общество, много от тях се създават едва след социалистическата рево-люция. Благодарение на К. р. ста-ва възможно внедряването на нова-та организация на труда и новата система за управление, осъществя-ването на широка демокрация в об-ществото, идеологическото възпита-ние, борбата с буржоазния морал, религията и отживелиците от ми-налото в съзнанието и поведението на хората. Ленин подчертаваше, че К. р. в никакъв случай не означа-ва голословно отричане на цялата предишна култура, отказ от положи-телното, което е вече постигнато от човечеството.

Конкретните задачи и форми на К. р. зависят от това, какви са ра-внището на културата и структурата на културния живот в обществото, формирани по-рано. Върху тях сла-гат отпечатък националните и исто-рически особености на страните, тръгнали по път на коренни общест-вени преобразования. В Русия за една огромна маса от народа бяха още недостъпни постиженията на културата, тежко наследство от ми-налото бе масовата неграмотност. Първи акт на К. р. стана превръща-

<39 Културна революция К

нето на всички културни учрежде-ния — музеи, театри, библиотеки, е държавна собственост. Всички те станаха достъпни за народа. През 1918 г. Съветът на народните комиса-ри издаде декрет «За ликвидиране на неграмотността сред населението на РСФСР». Формите за организира-не обучението на неграмотните бяха много разнообразни. През 1923 г. ■беше създадено доброволното друже-ство «Долу неграмотността». Особено широка борба за ликвидиране на не-грамотността се разгърна през 1928— 32 г. с участието на Комсомола в ма-сов мащаб. Едновременно с това се осъществява реформа на училищното и висшото образование. С декрет на ВЦИК от 1918 г. се създава единно трудово училище. Декрет на Съвета на народните комисари отменя съ-ществувалите в царска Русия ог-раничения при приемането на сту-денти във висшите учебни заведе-ния. Обучението в училищата и висшите учебни заведения става <5езплатно. На нуждаещите се уча-щи се оказва помощ, а на студен-тите се дават стипендии. За подготвя-не на работническа и селска мла-деж за постъпване във висшите учеб-ни заведения се създават работничес-ки факултети. Социалният състав яа студентите се мени постепенно: все по-голяма част от тях произхож-дат от работниците и селяните. Же-ните получават равно право на об-разование с мъжете. Огромна въз-питателна и образователна работа се върши от извънучилищните учреждения: библиотеки, клубове, читални, дворци, на културата, музеи и т. н. Всичко това създава условия за формиране на нова ин-телигенция в страната, свързана по интереси със задачите на изграждане-то на социализма, за активно учас-тие на широките народни маси във всички сфери на обществения живот. Огромните темпове на културното развитие са характерни за бившите

покрайнини на страната. Тук бяха създадени училища на роден език и висши учебни заведения. Много народности получиха за първи път своя писменост. Разви се национал-ното изкуство, израсна национална интелигенция. К. р. беше осъществе-на под държавно ръководство с най- широко участие на трудещите се маси.

В редица европейски страни с народна демокрация още при капи-тализма бе достигнато доста високо културно равнище па населението (Германия, Чехословакия). Затова тук не стоеше задачата за ликвиди-ране на неграмотността. В Германия не можеше да не окаже влияние вър-ху духовния живот на обществото фашизмът; в Чехословакия беше широко разпространен сред раз-лични слоеве от обществото буржоаз-ният светоглед. Особеност на К. р. в България бе обстоятелството, че мнозинството от националната ин-телигенция е било винаги тясно свързано с народа, настроено прог-ресивно. В Унгария и Полша в хо-да на К. р. се налага да бъде прео-долявано много сериозното влияцие на католическата църква. ДР Виет-нам, КНДР и Куба бяха принуде-ни да водят борба с масова неграмот-ност на трудещите се.

Събитията през втората половина на 60-те години в Китай, назовани «културна революция», в действи-телност не са социалистическа К. р., по цели и средства противоречат на същината на социализма. Утвърж-даването на тясна военно-бюрокра-тична групировка на власт, разпал-ването на националистически чув-ства, отричането на опита на светов-ната култура и унищожаването на културни паметници, враждебното от-ношение към интелигенцията, прила-гането на методи на насилие, навой- ската и специалните военизирани от-ряди на младежта като основна сила за осъществяване на «културната ре-

140 Ликвидиране на експлоататорските класи

волюция> — всичко това е несъвмес-тимо с изграждането на социалисти-ческата култура, нито пък с форми-рането на нов човек.

При развития социализъм нараст-ва значението на културно-духов-ните фактори за живот. Постижения-

л

та на културата създават нови въз-можности за идеологическа и въз-питателна работа. Нови технологич-ни условия за развитие на духовно-то производство се формират въз ос-нова на съвременната научно-тех-ническа революция.

ЛИКВИДИРАНЕ НА ЕКСПЛОАТА-ТОРСКИТЕ КЛАСИ — вж. Екс- плоататорски класи.

ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ ПРИ СО-ЦИАЛИЗМА — форма за получава-не от гражданите в социалистичес-кото общество на предмети за потреб-ление и други жизнени блага, из-ползвани за задоволяване на техни индивидуални нужди. Л. с. са пред-мети от първа необходимост, предме-ти с културно-битово предназначе-ние и домашна употреба, индиви-дуални превозни средства, част от жилищния фонд на обществото, лични парични спестявания. Част от средствата за производство, кои-то не са основен източник за същест-вуване на притежателите им.

Основните средства за производ-ство са обекти на обществената со-циалистическа собственост, върху която именно се опира Л. с. при со-циализма. Главен източник на Л. с. е трудът в социалистическото на-родно стопанство, който дава на трудещите се основните материални и духовни блага. Друга, много по- малка част от предмети за потребле-ние членовете на социалистическо-то общество, които живеят обикно-вено на село, в селища и малки гра- даве, получават от личното помощно стопанство. Затова именно Л. с. включва не само предмети за иотреб-

ление, но и някои средства за произ-водство: стопански инвентар, про-дуктивен добитък и др. т. Собстве-ността върху тези средства за произ-водство е разновидност на социалис-тическата Л. с. Тя не може да се разглежда като частна собственост, тъй като служи не за експлоатация, а за задоволяване на лични нужди, размерите й са ограничени, за при-тежателите и тя не е основен източ-ник за получаване на материални блага.

С развитието на производителни-те сили при социализма нараства благосъстоянието на народа, което се отразява и върху Л. с. Нарастват нейните размери, за което свидетел- ствуват увеличаването на вноските ма населението в спестовните каси, на търговията на дребно и продаж-бата на предмети за дълготрайна употреба за населението и т. н. Усъ- вършенствува се структурата на Л. с. Много вещи, които бяха голя-ма рядкост в недалечното минало, стават предмети за всекидневна упоч треба, задължителна съставка на Л. с. Нарастването на реалните до-ходи на трудещите се означава, че расте и се развива Л. с. При социа-лизма Л. с., свързана с трудовите доходи, не обхваща всички материал-ни и духовни блага, конто задоволя-ват индивидуалните потребности на хората. Част от тези потребности

141 Личност при социализма Л

се задоволяват чрез обществените фондозе за потребление. Л. с. се ох-ранява ог социалистическото об-щество и е гарантирана по законода-телен път. В чл. 13 от Конституция-та на СССР се казва: «Основа на лич-ната собственост на гражданите на СССР са трудовите доходи. Лична собственост могат да бъдат предме-тите за всекидневна употреба, за лично потребление и удобство и от помощното домашно стопанство, жи-лището и трудовите спестявания. Личната собственост на гражданите и правото на наследяването й се за-криля от държавата . .. Имущество-то, което е лична собственост или се ползва от гражданите, не може да слу-жи за извличане на нетрудовн доходи, да се използва във вреда на интереси-те на обществото».• Въпросът за Л. с. всякога е бил и

си остава обект на остра идеологи-ческа борба. В средата на XIX в. защитниците на буржоазния строй твърдели, че комунистите искали да отменят всякаква Л. с. Давайки от-пор на подобни възгледи, Маркс и Енгелс писаха: «Ние в никой слу-чай не искаме да премахнем това лич-но присвояване на продукти на тру-да, служещи непосредствено за въз-произвеждане на живота — присвоя-ване, което не оставя никакъв из-лишък, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да пре-махнем само мизерния характер па това присвояване. . .> (Съч. Т. 4, с. 433.) Нищо общо с марксизма ня-мат твърденията на маоистите, че нарастването на народното благо-състояние и Л. с. при социализма водело до реставриране на капита-лизма. Тези възгледи отразяват дребнобуржоазен стремеж към ура-внително разпределение. Л. с. при социализма не може да се превърне в частна и да доведе до буржоаз-но израждане, тъй като основните средства за производство не могат да станат неин обект. Заводите, фабри-

ките, земята и нейните недра не се продават и не се предават в собстве-ност иа отделни лица при социализма, те изобщо не са предмет на покупко- продажба. Освен това социалисти-ческото общество следи строго Л. с. да не става източник на нетрудовн доходи. Хората, които се опитват да я използват за обогатяване, се смя-тат за закононарушители.

С прерастване на социализма в комунизъм ще се променят размери-те и структурата на Л. с. Л. с. като собственост върху предмети за пот-ребление и индивидуална употреба ще се запази и при пълния комунизъм. Очевидно е, че нейната структура ще бъде определяна, като се изхожда от основния принцип на комунизма, от принципите за пълно задоволяване на всички разумни потребности на човека.

ЛИЧНОСТ ПРИ СОЦИАЛИЗМА — конкретният човек, член на социално тическото общество, разглеждан от-към своеобразието па неговите соци-ални свойства, които се изменят под влияние на индивидуалните му ду-шевни и физически особености.

Марксистката концепция за лич-ността, основана върху материалис-тическия подход към историята, при който материалните производстве-ни отношения се обособяват като оп-ределящи измежду всички общест-вени отношения, изхожда от разби-рането на човека като носител, су-бект на обществените отношения. Тя съчетава органично възгледа за човека като продукт на социалната среда с признанието на неговата ак-тивна роля при опознаване и преоб-разуване на тази среда. «. . , Как-то самото общество — писа Маркс — произвежда човека като човек, така и той произвежда обществото». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 42, с. 118.)

Марксизмът доказа, а практиката потвърди, че Л. става субект на об-

142 Личност при социализма

ществените отношения прн условие, че действува в състава на класа и че действията й отговарят на обектив-ните закони на общественото разви-тие. Социалната дейност определя умението на човека да мисли, да чувствува, да оценява естетически действителността и т. и. «, . . По какви признаци — писа Ленин — да съдим за реалните «помисли и чувства» па реалните личности? Този признак явно може да бъде са-мо един: действията на личностите, а тъй като става дума само за общест-вени «помисли и чувства», трябва да добавим още: обществените дейст-вия на личностите, т. е. социалните факти* (Събр. съч. T. 1, с. 395). Източник и резултат на социалната дейност на личностите е обществото, обществените отношения, в които са включени те. Винаги продукт на своята епоха, влизайки в отношения с другите хора, личността спада към отп)еделен социално-исторически тип. Социално-историческият тип на личността се мени от епоха на епоха и в класовото общество придо-бива неизбежно класови черти. Та-ка буржоазното общество поражда две основни, противоположни по черти и насоченост личности — на капиталиста и работника.

За социалната роля на личността при капитализма е характерно по-нятието «отчуждение». То възниква като непосредствена последица от господството на частната собственост, от експлоатацията на човек от чо-века и се характеризира с превръща-не па продуктите от дейността на човека, на неговите способности и свойства в нещо чуждо, господству- ващо над него. Явлението отчужден труд се премахва с ликвидиране на частната собственост и социалните антагонизми. Това създава основа за превръщане на личността в ис-тински субект на общественото раз-витие, който влияе активно върху условията на живота.

При социализма възниква ново отношение между личност и общест-во, основано върху растящо един-ство на обществените и лични инте-реси (вж. Колективизъм). Ликвиди-рането на антагонизма между класо-вите интереси е основа за възникване иа единна социална личност. Социа-листическата личност се характери-зира с комунистическа идейност, коя-то се проявява в колектмвизъм, ин-тернационализъм и висока социална отговорност, творческо отношение към труда, стремеж към самоусъвър- шенствуване, хуманизъм в отноше-нията с другите хора, висока култура на поведение и непримиримост към недостатъците. Разбира се, тези черти в съзнанието и поведението на конкретните хора се проявяват по различен начин, с различна пълно-та, тъй като конкретната личност е единство от типично и индивидуално.

Най-важен източник за развитие на личността при социализма е соци-алното равенство. «Условия за все-странно развитие на личността — се казва в Програмата на КПСС — са създадени благодарение на истори-ческите социални завоевания — ос-вобождаване от експлоатация, без-работица и мизерия, от дпекримини- ране по признаци на пол, произход, националност и раса. На всеки член на обществото са предоставени рав-ни възможности за творчески труд и образование». Социализмът съз-дава всички условия за нарастване на социалната роля на личността във всички сфери на обществения жи-вот. За разширяване на социалните функции на личността спомага не само развитието на обществените от-ношения, но и внедряването на най- новите постижения на науката и техниката в производството, науч-ната организация на труда, привли-чането на всички трудещи се към управление на производството и раз-гръщането на социалистическото съ-ревнование. Във връзка с това не-

143 Маоизъм М>

маловажно значение има нараства-нето на материалното благосъстоя-ние на трудещите се, повишаването на равнището на тяхното образова-ние и култура.

Социалната роля на личността нараства не само в труда, но и в со-циалния живот, където човек се реализира като гражданин и общест-вено-политически деец. Тук е осо-бено голяма ролята на социалисти-ческата демокрация, която осигуря-ва истински граждански права и свободи, създава широки възмож-ности за привличането на хората към вземането на най-важни обществени решения, към контролиране на из-пълнението им. Социалистическата личност изпълнява своите разширя-ващи се социални функции не като автономна, изолирана единица, а съвместно с другите хора в състава на социални общности и колективи. Затова нарастването на социалната роля на личността е свързано с усъвършенствуване дейността на политическата система, представля-ва непосредствена последица от на-растването на ръководната роля на комунистическата партия. Утвърж-даването на висшата ценност на со-циалистическата личност при раз-вития социализъм е отразено в ре-шенията на XXV конгрес на КПСС и Конституцията на СССР.

Функциите на личността като су-бект на обществените отношения се характеризират от понятието асо-циална активност*. Съобразно с функциите на личността в производ-ствения и гражданско-политически* живот се открояват две основни фор-ми на социална активност — трудо-ва и обществено-политическа.

Изграждането на комунизма вклю-чва формирането на нова личност, всестранно и хармонично развита,, за която са характерни духовно бо-гатство, морална чистота и физичес-ко съвършенство. «Великото дело — изграждането на комунизма — каз-ваше Л. Брежнев на XXV конгрес на КПСС — не може да се движи на-пред без всестранно развитие на са-мия човек».

Положението и ролята на лич-ността в социалистическото'общест-во оборват измислиците на буржоаз-ните идеолози за социализма като строй, не успял да преодолее отчуж-даването на личността, и за капита-лизма като «общество на равни въз-можности», в което само от способ-ностите на човека зависело мястото, заемано от него. В действителност само в социалистическото общество» социалната съдба на човека зависи от нейните способности и качества,, от нейната съзнателност, от отноше-нието й към труда.

мМАОИЗЪМ — победило в редовете на ККП в края на 50-те н през 60-те години дребнобуржоазно, национа-листично течение, враждебно на на-учната марксистко-ленинска тео-рия, тясно свързано с култа към личността на Мао Цзедун, на който се приписваха свръхестествени ка-

чества за всезнайство, непогреши-мост и пр.

Обективна основа за поява на М, се създаде от икономическата изос-таналост на Китай, от политическа-та незрелост на въвлечените в рево-люционния процес многомилионни дребнобуржоазни маси, както и от

144 Маоизъм

високата концентрация на властта в страната, преживяла дълъг период на гражданска и освободителна вой-на, от неизбежното при тия условия ограничаване на демокрацията в партията и в страната като цяло.

Крайно ниското изходно равнище на производителните сили, големите контрасти и многосекторност на ико-номиката, липсата на национално единство и здрави демократични тра-диции в миналото — всичко това за-трудни движението към социализ-ма’, а при това то бе усложнено и

■от последиците от многогодишната освободителна и гражданска война. При тези условия важен фактор на ■социалистическото развитие в Китай можеше да станс една правилна по-литика на партията, способността на ръководството да държи достатъчно сметка (при относителната ограни-ченост на собствената практика) за поуките от социалистическите пре-образования в другите страни, трез-во осъзнаване на опасностите, свърза-ни с устойчивостта in дребнобуржоаз- ната идеология и различните феодал-но-бюрократични и милитаристични традиции в китайското общество. През първите години на народнодемокра-тичната революция имаше определено желание на ръководителите на ККП да се учат от другите комунистически партии, определено осъзнаване на трудностите в изграждането на со-циализма в Китай и стремеж да се разрешават възникващите сложни проблеми. Изпълнението на този курс спомогна да се завърши аг-рарната революция, да се възстано-ви разореното от войната стопан-ство и да се сложат с помощта на Съветския съюз и страните с народна демокрация основите за по-нататъш-но индустриализиране на страната. Обаче скоро на фона на първите, твърде скромни успехи започна да се очертава постепенно волунтари- стичната външна и вътрешна полити-ка на Мао Цзедун и групата му.

Курсът към предпазливо, постепенно придвижване към социализма бе заменен с авантюристично залагане на крайно по степен ускоряване тем-повете на социално-икономическите преобразования, роди се идеята за прословутия «голям скок» — едно- актно непосредствено прескачане в комунизма. («Три години упорит труд — десет хиляди години честит живот») и др. т. След неминуемия крах на тази идея групата па Мао стова-ри несполуките си върху хитрини на «враговете» вътре и «ревизнонне- тите» извън страната. Погазени бяха ленинските норми за вътрешнопар-тиен живот, а откритата принцип-на полемика бе заменена с тайни интриги, конто имаха за цел да се отстранят венчки действителни или мними противници на авантюрис-тичния курс. В идеологическата сфе-ра добиха надмощие примитивните идеи на дребнобуржоазния, уравни-телен социализъм, проповядването на национализъм се съчетаваше с разпалване на вражда към СССР, възпитателната работа в партията и сред масите се подменяше с открито насилие и започнаха да се открояват агресивните и антисоциалнстичсски тенденции във външнополитическия курс иа ККП.

Съпротивата, оказвана в страната срещу волунтарнстичната политика в икономическото строителство, сре-щу безсмисленото прилагане па ми-литаристични форми за организация, както и срещу външнополитически-те авантюри подтикнаха Маовата гру-па през годините на тъй нар. «кул-турна революция» да се опре върху най-незрялата в политическо отно-шение част от младежта и върху войската. «Идеите на великия Мао», обявени на IX и X конгрес иа пар-тията за «теоретична основа на ККП», се превърнаха в идеологическо прик-ритие на разправата с всички пред-ставители на работническата класа, селяните и интелигенцията, с пар-

145 Марксизъм •ленинизъм М

тнйнито дейци, които не прегръщат тия «идеи».Обективен резултат от «културна-

та революция» бяха рязкото забавяне темповете на социално-икономичес-ките преобразования, дезорганизи- рансто на икономиката на страната и разрушаването на политическите й институции и рязко намаляване на жизненото равнище в Китай; иа репресии бяха подложени милиони хора, непоправими щети бяха нане-сени на културата в страната. Във външнополитическите отноше-ния Мао противопостави КНР па со-циалистическата общност и пое курс към разцепване на международното комунистическо движение.На практика и в теорията М. оз-

начава пълно скъсване с научния комунизъм, с марксизма-ленинизма, въплътязане в живота принципите на «казармен комунизъм». Идеал на М. е «социализъм» без всякакво благосъстояние и без участие на ма-сите в управлението, без никаква демокрация и свобода на човека. Това е «социализъм», основан вър-ху експлоатация на трудещите се в интерес на управляващата военно- бюрократична група от функционе-ри («ганбу») и формулирани от ней-ната върхушка стратегически цели (военно производство, национално величие и световна хегемония).Опасността от М. е не само в аван-

тюристичната външна политика (в стремеж да бъдат запазени огнищата на международно напрежение, да се осуети курсът на миролюбивите сили към разведряване), не само в хегемонистичннте аспирации, не са-мо в пропагандирането на крайни форми за насилие като единствено средство за разрешаване иа общест-вените противоречия. Прилагайки системно насилието при прокарване на курса си в страната, представяйки масовите разправи с всички мис-лещи другояче като необходим «за-кон» на класовата борба, маонстнте

10 Речник по научен комунизъм

осакатяват, изопачават светлите идеали на социализма. Рязката ан- тисъветска насоченост, враждеб-ността спрямо страните от социалис-тическата общност и световното освободително движение превръщат М. в помагач на империализма и антикомунизма; във външната си политика маонстнте се едушиха е крайната империалистическа реак-ция. Особено опасен при съвременни-те условия е курсът па маоистите към разпалване на световна термояд-рена война.След смъртта на Мао ръководи-

телите на ККП стовариха върху дей-ствия на «бандата на четиримата» последиците от пагубния му курс и провъзгласиха политиката на «че-тирите модернизации». Обаче кур-сът на Китай си остава предишният. Маоисткият режим е военнобюро-кратична диктатура, която се опи-ра върху строго централизирания военнопромишлен комплекс и си-стема от изостанали, самоосигуря- ващп се, несвързани чрез пазара производствени селища, използва идеология, изтъкана от идеите на великоханския национализъм и из-вратен марксизъм, системно прилага насилие и принуда спрямо трудещи-те се маси и води агресивен, хегемо- нистичен външнополитически курс.

МАРКСИЗЪМ - ЛЕНИНИЗЪМ — научно обоснована система от фи-лософски, икономически и социално- политически възгледи; учение за опознаването и преобразуването на света; за законите за развитие на обществото, природата и човешкото мислене; за пътищата за революцион-но събаряне на експлоататорския строй и за създаване на комунизма; светоглед на работническата класа и нейния авангард — комунистичес-ките и работническите партии.Марксизмът възникна през 40-

те години на XIX в. Потребностите на общественото развитие, разкрило

146 Марксизъм -ленинизъм

основните пороци на капиталисти-ческия строи и на цялата система на експлоатация, пробуждането на пролетариата за политическа бор-ба, великите открития в природните науки и равнището на историческите и социалните изследвания поставиха пред обществената мисъл задачата да се разработи нова, истински научна теория. Тази историческа задача беше решена от Маркс и Енгелс. Започнал научната си и революцион-на дейност в края на XIX и начало-то на XX в., през епохата на краха на капитализма, навлязъл в послед-ния си стадии — империализма, и на формиране на социалистическото общество, Ленин отстоя марксизма от нападките на враговете, обобщи най-новите постижения на науката н новия опит от класовите битки и издигна марксистката теория на качествено ново стъпало на разви-тие.

Формирането на М.-л. бе револю-ционен преврат в историята на об-ществената мисъл. М.-л. е непосред-ствено продължение и развитие на постиженията на обществената ми-съл във философията, политическа-та икономия и социализма. Той е стройна, цялостна научна теория, с три главни съставни части: а) фи-лософия — диалектически и истори-чески материализъм; б) политичес-ка икономия и в) научен комуни-зъм. М.-л. обогати с нови идеи и другите обществени науки. Всяка съставна част на М.-л. се дели на свой ред на редица самостоятелни раздели или дисциплини, които из-растват постепенно, с натрупването на знания от хората в съответната област в самостойни науки (например политическата икономия на социа-лизма).

Всички съставни части на М.-л. са пронизани от главни, ръководни идеи. Към тях спадат последовател-ният материализъм, т. е. материалис-тическият подход към всички явле-

ния от действителността (включител-но и към обществото), и дналсктнчес- кият метод за познаване на явления-та. На всички съставни части на М.-л. е присъщ критичен, действен, революционен дух, творчески ха-рактер.

Важно място в М.-л. заема теория-та на научния комунизъм, която раз-крива социално-политическите за-кономерности, пътищата за комунис-тическо преобразуване на общест-вото и въплътява най-ярко дейст-веното, преобразуващо начало, кое-то се съдържа в М.-л. Главното в научния комунизъм, както и в це-лия М.-л., е учението за световно-историческата роля на пролетариа-та като сила, която трябва да събо-ри властта на капитала и да възгла- ви изграждането на новото, кому-нистическо общество.

М.-л. е партийно, боево учение, идеология на пролетариата, която из-разява насъщните интереси на всич-ки трудещи се. Неговите привърже-ници не се отказват от сътрудничест-во в защита на демокрацията и ми-ра с привържениците на другите прогресивни учения, готови са за-ради постигане на същите дълбоко хуманни цели да образуват съюз с хора, конто се намират под властта на антинаучни, изостанали гледи-ща. Те отхвърлят решително всякак-во примирявано на М.-л. с враждеб-ните идеологии. Като революцион-но учение М.-л. противостои на реформизма. Признавайки необходи-мостта от борба за реформи при ка-питализма, той никога не се е от-казвал н не се отказва от револю-ционната си програма и тактика. М.-л. растеше и се развиваше в бор-ба с опортюнизма, който прикрива-ше отстъплението си от М.-л. с не-гово словесно признаване, с апели за такова развитие на М.-л., при което главните му положения би-ват отхвърляни като «остарели».

Марксизмът измина дълъг, поч-

147 Марксизъм-ленинизъм М

ти 150-годишен път на развитие. През първи я му период се формира и нараства работническата класа в напредналите страни, започва съе-диняване на научния социализъм, с работническото движение, обра-зуват се и заздравяват марксистките работнически партии. Вторият пе-риод е свързан с преминаване на работническото движение на ново, по-високо стъпало на развитие през епохата на революционния крах на капитализма и социалистически пре-образования. Победата на Вели-ката октомврийска социалистичес-ка революция в Русия означава-ше истински триумф на М.-л. Той премина решаваща историческа про-верка в огъня на революционната практика.

При съвременните условия в со-циалистическите страни придоби-ва особено значение по-нататъшното развитие на марксистко-ленинската икономическа теория, както и из-следването на социално-политичес-ките и ндейно-теоретичннте проблеми на научното управление на общест-вото и теорията иа идеологическата работа.

Идеите на М.-л. се формираха и развиваха при капитализма, когато господству ващнте експлоататорски класи имаха монопол върху средства-та за образование и научна дейност. Понастоящем М.-л. е господствува- ша идеология в СССР и другите со-циалистически страни,знаме на сто-тици милиони хора във всички стра-ни от света. Прилагането на марк-систко-ленинската теория към раз-нообразните и непрекъснато проме-нящи се условия в различните стра-ни в света, нейното използване от ми-лиони хора доказват достоверността, вярността на положенията й. Това не значи, разбира се, че всяко поло-жение, изказано от марксистите, е абсолютна истина от последната инстанция. Привеждането на едни или други положения в съответ-

ствие с променените условия и пай^ новите данни, добити от другите нау-ки, осигурява възможност за по-нататъшно безпрепятствено разви-тие на М.-л. и за запазване па роля-та му на наука, която предвижда бъдещето и прокарва път за не-го. Марксистко-ленинските партии развиват неуморно и колективно марксистко-ленинската теория и практика. М.-л. е единствената си-гурна основа за разработване на правилна стратегия и тактика. То ни дава разбиране за историческата перспектива, помага ни да опреде-лим насоката иа социално-икономи-ческото и политическото развитие за дълги години напред и да се ориен-тираме правилно в международните събития. Силата на марксизма-ле-нинизма е в постоянното му твор-ческо развитие. «В сегашния етап от развитието на страната необхо-димостта да продължава творче-ското разработване на теорията не намалява, а обратно — ста-ва още по-голяма» — се казва в Отчетния доклад на ЦК на КПСС пред XXV конгрес на партията.

М.-л. отразява величието на ко-мунистическите идеали. Той е обект на ожесточените нападки на все-възможни врагове от империалисти-ческия лагер и съюзилите се с тях изопачители, в това число пекин-ските шовинисти и хегемоннети. Той притежава обаче мощна, всепобеж- даваща сила и излиза победител от всички схватки с враговете, защото на негова страна е историческата истина.

М.-л. е интернационално учение. Несъвместими с него са проповядва-нето на «национален комунизъм» и опитите той да се утвърди. Сфе-ра за разпространение на М.-л. е целият свят, положенията му имат всеобщо значение, ала те не могат да бъдат прилагани автоматично във всяка страна, тяхното прилагане изисква да се държи сметка за нацио-

148 * Масова култура»

калните, историческите и други осо-бености, изисква дълбоко анализи-ране на конкретната обстановка. М. -л. не е сбор от готови формули или догми, които е достатъчно да се зау-чат и сетне да се гради от тях поли-тика; топ е непримиримо враждебен на всякакъв догматизъм.

Марксистко-ленинското учение е не само перси ориентир в практиче-ската дейност за преобразуване на обществото. То сочи пътя към дъл-боко познаване на света н на зако-ните му и с предпоставка за плодо-творно научно изследване, извор за художествено творчество. Като нау-чен светоглед М.-л. дава на човека вярна жизнена ориентация, помага му да определи мястото си в света, отношението си към Другите хора, да си изработи линия за поведение, която се отличава с идейна убеде-ност, политическа твърдост, прин- ципнос? и дълбока хуманност.

«МАСОВА КУЛТУРА» — опреде-лен вид буржоазна култура, с по-мощта на който се обработва съзна-нието на масите, свързан с буржоаз-ния начин на живот и система за общуване между хората; това е ин-дустрия за произвеждане на култур-ни и идеологически стереотипи, це-лещи духовно стандартизиране на човека.ндуховният живот на съвременното буржоазно общество е пронизан от дълбока криза, която се проявява в много остри противоречия в раз-лични сфери на културата: в обще-ственото съзнание, нравствеността и изкуството. В Отчетния доклад па ЦК на КПСС пред XXV конгрес на партията се казваше, че «се засили идейно-политическата криза на бур-жоазното общество. . . Продължава упадъкът на духовната култура, ра-сте престъпността».и* Още по самата си същност капи-тализмът е утилитарен. На него е присъщо не само повсеместно раз-

простирано на законите за отчужде-нието върху всички сфери иа общест-вен живот и дейност, но и открито меркантилно преобладаване на ико-номическите цели на господствува- щата капиталистическа класа над съ-щински човешките п отребностн на личността. Ето защо се стига до по-ложение, когато според Маркс духов-ната дейност се озовава в плен на създадената от буржоата «цивилиза-ция сред грубото варварство на пот-ребностите». (Маркс, К. и Ф. Эн-гельс. Соч. Т. 42, с. 134.) Тук именно с причината, поради която се за-бавя и често пъти тръгва назад раз-витието на духовната култура в буржоазното общество, защото гос-подството на утилитаризма води до развиване на потребителската идео-логия. Приписвайки на буржоаз-ната система грижа за повишаване на духовното равнище на «масовия човек», привържениците на утили-таризма се стремят да замъкнат хо-рата в мрежите па търговската «кул-тура за потребление».

Цел на «М. к.» е формиране на определен стереотип «масов човек» — политически пасивна, инертна лич-ност, която се подчинява на слита н е водена от него, лишена от способ-ност да мисли самостоятелно, чужда на всякакво критично осмисляне на извършващите се социални процеси, сляпо възприемаща «духовните стан-дарти» на буржоазното общество и губеща чертите на своята индиви-дуалност, човечност и хармоиичност.

«М. к.» започна като «кич» (от немски — «халтура, безвкусица»), сиреч като своеобразна сплав от престъпни и сексуални имитации във вестници, книги, киното и др., към конто по-късно бяха прибавени стан-дартни комикси, произведения на «сексуалното изкуство» и друга по-добна «индустрия на развлечения-та». «Кичът» обожествява в съзна-нието на човека «свръхчовека» и модни «звезди», като по тоя начин го

149 «Afасова култура* М

отдалечава от действителността. И сега в арсенала на «кич-културата» е проповядването на секс и насилие, пробуждането на долни, животински инстинкти. Така през живота си средният американец може да види на екрана на телевизора 100 000 убийства (предават се всеки 45 ми-нути) и 300 000 сцени на насилие (предават се всеки 14 минути).

Най-новата «М. к.» натрапва на консуматора си уж безпристрастно наблюдаване, а в крайна сметка мо-рално осъждане на «бунтовните» слоеве. Така, опирайки се върху общественото мнение, тя се стреми да «обезвреди» всички протестни движения. Естествено е, че за идео-лозите на капитализма последната, «пай-съвършена» форма за развиване на «М. к.» (която беше обикновено олицетворение на всички духовни отпадъци) изглежда пай-подходяща. В тая нова форма на «М. к.» изопа-чаването, деформирането на овладя-ването на действителността от чове-ка достига най-голяма разрушителна сила. Най-опасните за буржоазното общество форми на прогресивна по-литическа активност биват фино и изтънчено превръщани в подобие на игра или естрадна проява, хипер- болизират се съзнателно и се раз-ширяват неправомерно проблемите па буржоазния строй като общество, в което хората не само са изолирани помежду си, по и са самоизолирани и обречени на социална робинзонада. Човек бива замъкван в идейна за-дънена улица, бива лишаван от всякакви социални пориви, приспи-ван политически и довеждан до со-циално девалвиране и идейно дефор-миране. За целта господствуващите класи използват всички форми за духовно потискане, а на първо място «М. к.»

По такъв начин «М. к.» е антиху- манпа по същност. Нейно идеологи-ческо предназначение е да зароби духовно ч овек, да го лиши от граж-

данско и национално самосъзнание и да го обезоръжи в борбата за со-циални права. С нейна помощ се осъществява изтънчена тактика за нахълтване в духовния мир на чове-ка и за обработване на съзнанието му. Тя е ориентирана към лишен от соб-ствена творческа физиономия кон-суматор, който се задоволява с дол-нопробни имитации на истинското творчество. Това е култура на гос- подствуващата класа, създавана за ползване от онези, на конто тя от-казва самостойно духовно развитие.-

Буржоазната духовна култура с нейния цинизъм н култ към силата, алчността, садизма и секса, с ней-ното презрение към всичко истински човешко, хуманно и със зверската си омраза към прогреса, с нейния войн- ствуващ антикомунизъм и шовини-зъм се стреми да лиши личността от действително човешки качества, оса-катява нейния духовен и нравствен облик. Затова вредата от «М. к.» е. именно в това, че нанася огромна вреда на нацията, прахосва нейните интелектуални сили и води методич-но до разпиляване на духовните бо-гатства на обществото.

Буржоазните пропагандатори раз-глеждат «М. к.» като общочовешки феномен, който не бил обусловен н не бил свързан със социалната струк-тура па обществото, а, както твърдят те, имал корените си в определени тенденции ма съвременната техника като универсално, уж независимо от социалната природа на обществото, характерно както за капиталистиче-ското, така и за социалистическото общество явление. Тези възгледи са много далеч от истината. «М. к.» са не само комиксите и уестърните, тя е израз и начин иа духовен живот, на-чини за духовна консумация при ка-питализма, натрапваме иа буржоазни стандартизирани ценности. Нейна социална функция е пригаждане на. личността към буржоазното общест-во. Да се разглежда «М. к.» като

150 Материални и морални стимули

общосоциологично понятие, което живеело в двете полярно различни социални системи, е дълбоко пог-решно не само методологически, но и по същината на самите процеси, които настъпват в духовния живот при социализма и капитализма. Са-мото понятие «М. к.» е толкова дис-кредитирано и омърсено, свързано с идеологическите позиции на бур-жоазията, че е дълбоко иевярно из-ползването му за описване на ду-ховния живот в социалистическото общество. Неин антипод е социали-стическата култура, която характе-ризира съвременния духовен мир на новото общество, интелектуалния об-лик на народа, издигнал се до виси-ните на съзнателния и активен об-ществен живот.

В самото буржоазно общество на <М. к.» противостои истински нап-редничавата, прогресивна култура за масите. Такава е действително народната, демократична култура, която представлява широките со-циални слоеве и се обявява за духов-но развитие на човека, за свобода, социален прогрес и социализъм. В борбата между двете култури «М. к.» и народната култура стоят на различни страни на барикадата — едната на страната на реакцията, а другата на страната на напредъка.

МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ СТИ-МУЛИ — обществени фактори, кои-то подтикват човека към дейност, определят заинтересоваността му от процеса и резултатите на труда

Тъй като производствената дей-ност е главно средство за задоволя-ване на различните жизнени потреб-ности на човека, тя определя на първо място най-важните фактори (стимули), които подтикват човека да се занимава с различни видове дейност, да проявява социална ак-тивност. Особено важна роля игра-ят материалните стимули. Друг вид стимули са моралните (духовни),

сиреч всякакви идейни, нравствени, естетически и др., които будят у човека отношение към труда не прос-то като към средство за живот, а като към нещо, което доставя радост, носи задоволство от обществената значимост на резултатите. Съдържа-нието на стимулите и съотношението помежду им се определят от харак-тера на производствените отношения.

В буржоазното общество трудът е преди всичко външна необходимост. При условията на експлоатация и частна инициатива материалните сти-мули са главно стремеж да се раз-полага с повече пари, тъй като пари-те определят социалното положение на личността, нейната обществена ценност.

При социализма материалните сти-мули, които запазват голямо значе-ние (преди всичко под формата на заплащане на труда), се прилагат във все по-голяма степен в съчета-ние с духовните стимули. Трудът като източник на средства за живот е форма за проява на самия живот, служи при социализма за задоволя-ване на нравствени, изследователски и естетически потребности. Затова в социалистическото общество личният материален интерес, заинтересова-ността на всекиго от възнагражде-нието за крайния резултат от труда, от размера му не се проявява в чист вид, защото възнаграждението нс е само заплащане за труда, но и него-во обществено признание, оценка на неговото количество и качество. Ако няма ясни критерии при определя-нето на мярката на труда, на раз-мера на трудовия принос на всеки трудещ се, това води обикновено до големи материални и морални загу-би, до нивелиране на високите со-циални мотиви за трудовата дейност, които са завоевания па социализма.

Затова изработването на обективни критерии за оценяване на количе-ството и качеството на труда на лич-ността и на колектива при съвре-

(51 Материално-техническа база на комунизма М

меняйте условия е не само икономи-ческа, по и особено важна социално- политическа задача.

С оглед на това в докладите и ре-шенията на XXV конгрес на КПСС и в Конституцията на СССР е поста-вена задачата да се използват още по-пълно факторите, които опреде-лят високата ефективност и качест-во на труда при развития социали-зъм. Особено внимание е обърнато на организационните проблеми, кои-то пграяг важна роля при целенасо-ченото въздействие върху материал-ните и духовните стимули.

Важна роля при формирането на стимулите за развитие на произ-водството играят осъществяваните сега мероприятия за усъвършепст- вуване на колективната материална заинтересованост, които произтичат от наличието на колективни форми за организиране на труда и колективни форми за заплащане — бригадната от-говорност, общите и комплексни бри-гади и др. т. Голямо значение за усъвършенствуване стимулирането на трудовата дейност има и разгръ-щането на социалистическото сърев-нование.

Разширяването на сферата за дей-ствие на материалните стимули съз-дава благоприятни социално-ико-номически условия за развитие иа моралните стимули, които произти-чат от разбиране на обществената значимост на труда, неговия харак-тер и съдържание, отношенията на колективизъм, свързани са с оценка-та на колектива и т. н. Здравата мо-рална атмосфера в колектива, отно-шенията на другарство и взаимопо-мощ, развитото обществено мнение са важни резерви за развитие твор-ческата активност на личността. Сред духовните стимули заема все по- голямо място интересът към самия труд, задоволството, изпитано от трудовата дейност, при която се реализират творческите способности на човека. Всичко това служи за

развитие на активността па масите, възпитава комунистическо отноше-ние към труда. Понастоящем не бива да се подценява работната за-плата, всички видове материално поощряване и форми на материална заинтересованост, макар че те са не самоцел, а средство за задоволяване на разумните, постоянно растящи материални и духовни потребности. Моралното и материалното стимули-ране засилват взаимно действеиостта си. Правилното им съчетаване из-разява основния принцип за разпре-деление при социализма: който дава повече на обществото, той получава повече материални блага и по-голя- мо обществено признание, радва се на по-голям морален авторитет. В основата на материалното и морално-то стимулиране при социализма е и принципът за съчетаване наличните, колективните и обществените инте-реси.

С движението към комунизма ще нараства ролята на моралните сти-мули, защото трудовата дейност ще е във все по-голяма степен творческа дейност, свързана с формирането на комунистическо съзнание. Тенден-цията към нарастване ролята на моралните стимули ще се проявява все по-ярко с по-пълното задоволя-ване на най-важните материални потребности, с превръщането на тру-да в първа жизнена потребност на човека.

МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БА-ЗА НА КОМУНИЗМА — производ-ствено-технологична основа на вис-шата фаза на комунистическата об-ществено-икономическа формация. Тя се характеризира с такова равни-ще на развитие на производствената техника (на първо място средствата на труда), което е необходимо за осъществяване на основния принцип на комунизма: «От всекнго — спо-ред способностите, на всекиго — според потребностите.»

152 Материално-техническа база на комунизма

Капитализмът създаде като своя производствено-технологична осно-ва едрата машинна индустрия. И макар че в развитите капиталистиче-ски страни сега се внедрява все по- съвършсна автоматична техника, оба-че напълно автоматизираното произ-водство, което налага планомерно развитие на стопанството и единно централизирано негово управлява-не, е несъвместимо с експлоататор-ските отношения, то е възможно само върху основата на обществената соб-ственост.

В процеса на развитие на мате-риално-техническата база на социа-лизма се поставя постепенно и произ-водствено-технологичната основа на комунизма. Тя се създава в резултат от коренни качествени преобразова-ния в производството, които обхващат технологичните методи за въздей-ствие върху природата и техническата форма, с чиято помощ се осъществя-ва това въздействие. Решаваща ро-ля играе тук научно-техническата ре-волюция. Комунизмът предполага в материално-техническо отношение автоматизация на пронзводствено- технологичните процеси в мащаба на цялото общество, т. е. съчетаване на науката не само с предметните еле-менти на производството (с техника-та), но и със самите участници в производствения процес, с трудещи-те се. Автоматизацията мени съ-държанието и характера на труда, освобождава го от механичните, без-смислени функции, изисква творче-ско напрежение, висока квалифика-ция и образование. В такъв труд нараства рязко делът на умствените функции, той става все по-много- странсн, спомага за разностранното развитие па самия човек. В резултат от това трудът се превръща в най- важна сфера за творческо самоутвърж-даване па личността, в нейна първа жизнена потребност (вж. Всестранно развитие на личността и Комуни-стически труд). Маркс показа, че

с развитието на техниката настъпва такъв момент, когато работникът престава да бъде непосредствен участ-ник в производството, жива част от машината, потребна за нейното функ-циониране. Това означава не само освобождаване па човека от нетвор- ческитс, механични видове труд, но и освобождаване на техниката от такова несъвършено, недостатъчно ефективно «оръдие», каквото е чо-векът при машинното производство. Социалните промени, конто са свър-зани с автоматизацията, дават пълно право да бъде наречена тя техника на бъдещето. Автоматизираната тех-ника приема пе само функциите на физическия труд, но и някои функ-ции на умствения труд. Човек поема ролята на «диригент» на обществе-ното производство, като си оставя правото да търси, да твори. По та-къв начин автоматизацията дава простор и за развитие на всички способности на човека, и за разви-тие па техниката съобразно собстве-ната н природа, собствената й логи-ка, последица от което ще бъде уско-рено нарастване производителност-та на труда. Развитото автоматично производство на бъдещото общество ще позволи да се сложи напълно край на унизителната зависимост на човека от средствата за същест-вуване. Изобилието на материални блага за всички, това необходимо условие за комунистическо преобра-зуване на обществото, ще означава най-голяма повратна точка в човеш-ката история. Предявявайки високи изисквания към човешкия интелект и осигурявайки маса свободно време като условие за развитие на способ-ностите на всички, производството на бъдещето разкъсва строгата непо-средствена връзка, обединявала чо-века и техниката в съвкупен работен механизъм. Това позволява да се издигне в центъра на обществения живот човешката личност. Казано с Марксови думи, само отвъд мате-

153 Международно комунистическо движение М

риалното производство започва раз-витие на човешката сила, което е самоцел, истинското царство иа сво-бодата, което обаче има като своя основа царството на необходимост-та, т. е. материалното производство. Става очевидно, че човек е «основ-ният капитал» (Маркс) на общест-вото, че именно в богатството от прояви на личността и степента на творческите н способности е преди всичко истинското обществено богат-ство. Човек не се освобождава от труда, ала трудът се превръща в процес, при конто човек утвърждава активното си отношение към приро-дата, своята индивидуалност.

Формирането па производствено- техническата база на комунизма е основна брънка във веригата от ико-номически, социални и културни задачи на развитото социалистиче-ско общество. Решаването на тази задача създава основа, за да се оси-гури изобилие от материални блага и по тоя начин да се осъществи раз-пределение «според потребностите»; да се превърне трудът в източник на радост, вдъхновение и творчест-во, да се ликвидират съществените различия между умствения и фи-зическия труд; да се превърнат со-циалистическите производствени от-ношения в комунистически н се при-влекат всички трудещи се към непос-редствено участие в управлението па обществото и производството; да се ликвидират съществените разли-чия между града и селото; да се осъ-ществи в пълна степен изискването «от всекиго — според способностите», да се създаде такава организация на обществото, която да осигурява на всекиго работа по призвание.

МЕЖДУНАРОДНО КОМУНИСТИ-ЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ — челна част от световното работническо и освобо-дително движение, отличителни чер-ти на която са: 1) последователна революционное^ т. е. поставяне за

цел унищожаването на всички фор-ми на експлоатация и потискане, неотклонна борба за постигане на тази цел; 2) интернационализъм, т. е. отразяване н защита на общите интереси на всички работници, не-зависимо от тяхната националност, практическо осъществяване на соли-дарността на работническата класа от различните страни в борбата за цен-ните непосредствени и крайни цели, както н за свобода и независимост на всички потиснати народи; 3) прила-гане като ръководство за действие теорията на научния комунизъм, коя-то осигурява разбиране на условия-та, хода и общите резултати на работ-ническото движение.

Възникването на комунистическото движение е обусловено от обектив-ните потребности в развитието иа класовата борба на пролетариата и от превръщането на социализма от утопия в наука, създадена от Маркс и Енгелс h обогатена от Ленин с нови изводи h открития, конто от-разяват особеностите на съвремен-ната епоха. Учението на Маркс, Енгелс и Ленин разкрива смисъла на класовата борба на пролетариата и условията за постигане на победа в. нея. Комунистическите партии съе-диняват научната, марксистко-ле-нинска теория с работническото дви-жение, освобождават с дейността си пролетариата от влиянието на бур-жоазната идеология, спомагат ак-тивно за формиране на неговото кла-сово съзнание, представят интереси-те му в социален н интернационален мащаб и го водят към осъществява-не на неговата световноисторическа роля.

Формирането и развитието на М. к. д. е обусловено от развитието на международното работническо дви-жение. Същевременно в развитието му- играе особена роля субективният фактор. Това развитие е до голяма степен резултат от целеустрсмсната и съзнателна дейност на самия кому-

154 Международно комунистическо движение

мистически авангард на работниче-ската класа, който винаги е опре-делял и видоизменял формите на ор-ганизацията си и методите за нейната работа в зависимост от политическите интереси на работническото движе-ние изобщо, от особеностите на да-дена историческа обстановка и от за-дачите, които произтичат непосред-ствено от същата обстановка.

Зараждането на М. к. д. е свърза-но със създадения от Маркс и Ен-гелс Съюз на комунистите (1847— 52 г.). Първа масова организация на ■комунистите стана Международното работническо дружество —Първият интернационал (1864—76 г.). Бла-годарение на създаването и бе прак-тически сложено началото на меж-дународното комунистическо дви-жение. Нейното дело беше продъл-жено от марксистките революцион-ни сили в рамките на Втория интер-национал (1889—1914 г.). Тази ор-ганизация възникна като междуна-родно обединение на социалистиче-ските партии, появили се върху основата на отделните национални държави, и претърпя крах по време на Първата световна война поради опортюнизма и шовинизма на вода-чите му.

Съвременното М. к. д. възникна под непосредственото въздействие на Великата октомврийска социали-стическа революция. Неговото раж-дане бе ознаменувано със създава-нето на Трети, Комунистически ин-тернационал (1919—1943 г.). Тон отстоя марксисткото учение от из-вращаването му от опортюнистич-

/ните елементи, спомогна за образу-ване на истински революционни пар-тии на работническата класа в много страни от света и съедини ленинизма, който се яви като марксизъм през съвременната епоха, с работническо-то движение в международен мащаб.

Коминтернът беше форма за обе-диняване на комунистическите пар-тии в рамките на единна организа-

ция, което отговаряше на нуждите през началния период на съвремен-ното комунистическо движение. Оба-че, отбелязваше се в решение на президиума на Изпълнителния ко-митет на Комунистическия интерна-ционал от 15 май 1943 г., с усложня-ването както на вътрешното, така и па международното положение на отделните страни се оказа твърде сложно да се решат задачите на ра-ботническото движение във всяка отделна страна със силите на няка-къв международен център. Въз ос-нова на тези и други съображения и с оглед нарастването и политическата зрелост на комунистическите партии и техните ръководни кадри през 1943 г. беше взето решение за раз-туряне на Коминтерна «като ръко-воден център на международното работническо движение».

Откакто в М. к. д. престана да съществува ръководен център, по-расна особено значението на добро-волното координиране действията на партиите, които са съставни части на движението, в интерес на успеш-но решаване на стоящите пред тях задачи. Основни форми па сътруд-ничеството между комунистическите партии при съвременните условия са: двустранни консултации, регио-нални срещи и международни съ-вещания. Такива и други контак-ти между комунистическите партии представляват и един вид механизъм за съгласуване па действията им на международната арена, и средство за уреждане на възникващи разно-гласия.

Необходимо условие за добровол-ното другарско сътрудничество меж-ду комунистическите партии е спаз-ването на такива норми за взаимоот-ношенията помежду им като солидар-ността и взаимната подкрепа, зачи-тането на равноправието и суверен-ната независимост на всяка партия и ненамесата във вътрешните работи един на друг. Всяка партия опре-

£55 Международно комунистическо движение М

деля напълно самостоятелно своя политически курс и има свободата да избира различни пътища в борбата за прогресивни обществени преоб-разования и за социализъм. Съще-временно комунистическите партии изхождат от това, че борбата за со-циализъм в собствената нм страна е свързана с взаимната солидарност на трудещите се от всички страни, на всички прогресивни движения и на-роди в борбата за свобода и укреп-ване на независимостта, за демокра-ция, социализъм и мир в целия свят. В това намира изява недели-мостта на националната отговорност «а всяка партия от нейната иптерна- ционалистична позиция. Целият ми-нал и съвременен опит на М. к. д. потвърждава правилността на истин-ски творческия, марксистко-ленински подход на всяка партия към решаване-то на политическите й задачи, което предполага съобразяване както с об-щите закономерности на класовата бор-ба и социалистическите преобразова-ния. така и с конкретно-историческата обстановка, с национално специфич-ните условия във всяка страна и особеностите на един или друг район с еднакви в социално-икономическо отношение страни.

Сегашните форми за междупар- тийни връзки и колективно разра-ботените и приети в движението принципи на взаимоотношенията ме-жду комунистическите партии създа-ват всички възможности за обеди-няване на усилията им в борбата за общите цели при условията на ра-стящо многообразие на световния революционен процес. Общите стано-вища на различните партии, конто влизат в комунистическото движе-ние, по основните въпроси на све-товното развитие и международната политика намират израз в оценките и изводите, разработвани от тях вър-ху колективна и равноправна основа на двустранни и многостранни срещи. Сред многостранните срещи важно

място в историята на съвременното комунистическо движение заеха ме-ждународните съвещания от 1957, 1960 и 1969 г.

При изработването на обща вън-шнополитическа платформа на кому-нистическите и работническите пар-тии от социалистическите страни имат определящо значение периодично ор-ганизираните срещи на ръководите-лите на тези партии, заседанията на Политическия консултативен коми-тет на държавите-участнички във Варшавския договор. Постоянна фор-ма за обмяна на опит между тях са съвещанията на секретарите на ЦК иа комунистическите и работниче-ските партии от социалистическите страни по международни и идеоло-гически въпроси, както и по въпро-си на организационно-партийната ра-бота.

Голяма роля при изработването на платформа за съвместни действия съобразно с условията в различните континенти изиграха конференциите на комунистическите и работниче-ските партии от Европа в Карлови- вари (1967 г.) и Берлин (1975 г.) и съвещанията на комунистическите партии на страните от Латинска Америка и Карибския басейн в Ха-вана (1964 и 1975 г.). Системно уреж-даните регионални срещи на кому-нистическите партии от Западна Ев-ропа, от северните страни в Европа, страните от Централна Америка, Мексико и Панама, арабските стра-ни и други райони в света се явяват като динамична и гъвкава форма за съпоставяне на становищата по въз-никващи проблеми и за изработване на съгласуван подход към тях. По такъв начин М. к. д. не е просто съв-купност от комунистическите пар-тии в отделните страни, а представ-лява — при цялото многообразие на условията за дейност на тези пар-тии, на тяхната стратегия и так-тика — интернационална сила, в чиято основа се намират общите,

156 Международно разделение на труда

основни интереси и цели на между* народната работническа класа, ця* лостното съвпадане на техните за* дачи по възлови въпроси иа светов-ната политика.

Съвременното М. к. д. е доброволен съюз на самостоятелни и равноправ-ии партии, единството между които е скрепено от съвместната борба против общия враг — империализма, за общите цели — социализма и комунизма; от разклонената система интернационални връзки; от вяр-ността им към великите идеи на Маркс, Енгелс и Ленин и постоян-ното развитие на теорията на науч-ния комунизъм; от сътрудничест-вото във връзка с обобщаване на ин-тернационалния опит и теоретич-ната работа на партиите.

Закономерност в развитието на М. к. д. е неговата постоянна борба както против открития класов про-тивник — империализма и реак-цията, така и против дясноопортю- иистичните и лявоопортюнистични изопачавания на марксистко-ленин-ската теория и политика, против ревизионизма, догматизма и лево- ссктантския авантюризъм, които се проявяват в собствените му редове. Самото негово единство е н резул-тат от тази двояка борба, и предпо-лага такава борба. Разногласията, които възникват между комунисти-ческите партии, се преодоляват ус-пешно чрез консултации и размяна на мнения между заинтересуваните страни.

Влизащите в М. к. д. партии дей-ствуват в наши дни във всички ос-новни райони от света. Възниква-нето и укрепването на социалисти-ческия строй в редица страни, обра-зуването на социалистическата общност и нарастването на нейното въздействие върху цялата междуна-родна обстановка; укрепването и разширяването на съюза на кому-нистическото движение с нацнонал- нсосвободителните движения; обра-

зуването на цяла група държави със социалистическа ориентация; пре-връщането на редица комунистиче-ски партии от капиталистическите страни в масови, представляващи голяма общонационална сила; раз-виването на различни форми за съюз и сътрудничество на комунистиче-ските партии с другите антиимпе-риалистически, демократични и про-гресивни партии и организации; качественото нарастване на въздей-ствието на идеите на комунистическо-то движение върху формирането на общественото съзнание на най-ши-роките народни маси — такива са основните фактори, конто определят социално-политическата роля на ко-мунистическото движение в съвре-менния свят. Съвкупността ст всич-ки тези фактори обуславя превръ-щането на М. к. д. в най-влиятелна политическа сила в наше време, характеризира един особено важен етап от постъпателното развитие на международната работническа класа към осъществяване на нейната све-товноисторическа роля.

МЕЖДУНАРОДНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА—вж. Империалистическа интеграция. Социалистическа инте-грация.

МИРНА И НЕ МИРНА ФОРМА ЗА ПРЕХОД КЪА1 СОЦИАЛИЗМА — различни форми за революционно движение към социализма, опреде-ляни от конкретните условия на ис-торическата ситуация. Марксизмът- ленинизмът се обявява за използ-ване на всички форми за борба про-тив капитализма, като подчертава, че изборът на най-целесъобразни из-между тях зависи от разположени-ето и съотношението на социални-те сили в национален и световен ма-щаб.

Основите на тази позиция бяха поставени от Маркс и Енгелс. Още през 1847 г., когато е разработвал

157 Мирна и не мирна форма за преход към социализма М

принципите на комунизма, Енгелс сочеше, че комунистите ще бъдат, разбира се, последните, които биха се противопоставили на унищожаване па частната собственост по мирен начин, обаче почти във всички ци-вилизовани страни развитието на пролетариата насилствено се потиска и поради това става реална друга перспектива. (Вж. Маркс, К. и Ф. Енгелс, Съч. Т. 4, с. 330.) Към ана-логично гледище се е придържал и Маркс. През юли 1871 г., вече след поражението на Парижката кому-на, тон писа: «Едно въстание би било безумие там, където мирната агита-ция би довела до целта по-бързо и по-сигурно. Във Франция миогото репресивни закони и смъртният ан-тагонизъм между класите изглежда правят неизбежна насилствената раз-връзка на социалната война. Но самата работническа класа на тазн страна трябва да избира по какъв начин ще стигне до развръзката». (Маркс. К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 17, с. 635.) Няколко месеца по-късно, през септември 1871 г., Маркс е повторил тази мисъл: «Ние трябва да заявим на правителствата: знаем че вие сте въоръжена сила, насочена против пролетариите; ние ще дей-ствуваме против вас мирно там, къ-дето това се окаже възможно за нас, и с оръжие — където стане необхо-димо». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 17, с. 649—650.) Позицията на основоположниците на марксизма е ясна: мирен път, доколкото и ако това е възможно, и немирен път, ко-гато това е необходимо. Изборът пък между посочените възможности и необходимост се извършва в зависи- мост'от фактическите обстоятелства и съотношението на силите, особено от състоянието на военно-бюрократи-чния апарат, от съпротивата на гос- подствуващите класи, от характера иа политическите институции и тра-дициите, ролята и мястото на парла-мента в обществения живот.

Мисълта, че са възможни различ-ни пътища към социализма, е из-казвано неведнъж и от Ленин. Като свидетел на гигантски растеж на полицейската машина, милитаризма и империалистическата реакция, той подчертаваше, че «крайно ценната» възможност за мирно развитие на революцията е в същото време «край-но рядка», «изключително рядка», (вж. Съч. Т. 25, с. 323.) Характери-зирайки тази възможност, Ленин пи-са: «. . .Не бива да се отрича то-ва, че в отделни случаи, като изклю-чение, например в някоя малка дър-жава, след като съседна голяма ве-че е извършила социалната револю-ция, е възможно мирно отстъпване на властта от буржоазията, ако тя се убеди в безнадеждността на съп-ротивата н предпочете да запази главите си. AÎiioro по-вероятно е, разбира се, че и в малките държави социализмът не ще се осъществи без гражданска война, и затова един-ствена програма на интернационал-ната социалдемокрация трябва да бъде признаването на такава война, макар и в нашия идеал да няма място за насилие над хората». (Съч. Т. 23, с. 65—66.) По такъв начин за Ленин разглежданите две възмож-ности съвсем не са бнлн еднакво вероятни. Мирното преминаване към социализма е разглеждано при онези условия като практически малко вероятен вариант за развитие йа събитията. Ако е била налице дори най-малка надежда да се мине без проливане на кръв, без въоръжено насилие, Лепни е бил първият, кой-то е правел максимално възможното, за да се тръгне по такъв път. Така е било например през отделни перио-ди на революцията в Русия. «На-шата задача — писа Ленин през септември 1917 г. — е да помогнем да се направи всичко възможно за осигуряване «последния» шанс за мирно развитие на революцията. . .» (Съч. Т. 26, с. 43.) Както се знае, този

158 Мирно съвместно съществуване на държавите

шанс не можа да бъде «осигурен». Буржоазията натрапи на работни-ческата класа в Русия гражданска война. Империалистическата интер-венция изостри още повече положе-нието. В цял свят империалистиче-ската реакция премина към открито въоръжено смазване на народните движения, към кървави репресии против комунистите. При тия усло-вия не може да става и дума за мир-но развитие на революцията. Етоза-що Комунистическият интернационал призова работническата класа и всич-ки трудещи се да се готвят за въоръ-жена борба за социализъм.

Нова историческа обстановка се създаде след Втората световна вой-на. Образуването на световната со-циалистическа система, разпадането ма колониалната система, общото олевяване на масите в развитите капиталистически страни и разши-ряването па социалната база на ре-волюционното движение — такива са основните предпоставки, които позволяват да се поставя въпросът за евентуално преминаване към со-циализъм в редица страни без въо-ръжено въстание и гражданска вой-на. Борбата за реализиране на въз-можността за мирно преминаване към социализма е свързана по-специал-но с активизиране на парламентар-ната дейност на комунистите. Раз-бира се, мирният път към социализ-ма не е тъждествен на парламентар-ния: революцията може да се раз-вива мирно и заобикаляйки същест-вуващите парламентарни учрежде-ния. Обаче в редица случаи мирният път е възможен като път на широко използване на демократичните пар-ламентарни учреждения. Подчерта-вайки реалността на едно мирно развитие на социалистическата ре-волюция, комунистическите партии не изключват също, че през определен етап от революцията масите ще тряб-ва да грабнат оръжието. Такова по-ложение може да възникне в случай,

че управляващите кръгове, след като отхвърлят демократичните принци-пи, преминат към насилствено, въо-ръжено смазване на революционно-то движение. Господствуващите кла-си не отстъпват властта доброволно. Затова събарянето им ще бъде вина-ги по същността си социална прину-да. Обаче формите на тази принуда могат да бъдат различни в зависи-мост от съотношението на класовите сили изобщо и от характера на съ-противата на свалените класи.

МИРНО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУ-ВАНЕ НА ДЪРЖАВИТЕ С РАЗЛИ-ЧЕН ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ — ед-на от формите за борба между про-тивоположните социални системи на международната арена (вж. Борба между двете социални системи).

М. с. с. е обусловено от дълбоки социално-икономически причини, то е обективно необходимо поради това, че социализмът не побеждава едно-временно или поне във водещите ка-питалистически страни.

Капитализмът не може да води непрекъсната война против държа-вите, където е победила социалисти-ческата революция. По такъв начин М. с. с. на социалистическите и ка-питалистическите държави се оказ-ва независимо от волята на хората исторически неминуемо. То е пос-ледица от съотношение на силите между борещите се системи, при което войната става безперспектив-на за буржоазията. Поради своята социална природа като класа, коя-то основава господството си върху насилие и потискане, буржоазията се стреми да разрешава международ-ните конфликти чрез война. Само нарастването на силите на социализ-ма, тяхното значително надмощие позволяват да бъде неутрализиран тоя стремеж и да се изключи от международните отношения отна-чало световната, а после и всички не-справедливи войни.

159 Мирно съвместно съществуване на държавите NI

Възможността за М. с. с. (и обек-тивната необходимост от него) се превръща в действителност във все-ки конкретен случаи преди всичко посредством политиката на съот-ветните държави. Главна задача на политиката на М. с. с. е да се избегне нова световна воина, което при се-гашното развитие на средствата за разрушение е първата гаранция за възможността за обществен прогрес, за изграждане на социализма и ко-мунизма. Та една ядрена война не само бн лишила много милиони хора от живот и би струвала иа човечест-вото неимоверни страдания, но и би довела — тъкмо в най-развитите държави от земното кълбо — до разрушаване на самата икономиче-ска основа на обществото, до гигант-ско унищожаване на производител-ните сили. Избавянето на човечест-вото от заплахата от война, от теж-кото бреме на надпреварата във въоръжаването би било съществен принос за ускоряване на социалния прогрес.

Политиката на М. с. с. цели също така да се създадат благоприятни условия за развиване на световния революционен процес; за повишаване на политическия авторитет и иконо-мическата мощ, а следователно и на революционизиращото влияние на социалистическата общност; за кла-совата борба на трудещите се в рам-ките на капиталистическите страни и за националноосвободителното дви-жение чрез изключване на възмож-ността за износ на контрареволю- ция и намеса на силите на междуна-родната реакция.

Политиката на М. с. с. се реализи-ра чрез борба за строго спазване на принципите за суверенитет, равно-правие, териториална неприкосно-веност и ненамеса в работите на дру-ги държави. Според марксистко- ленинското учение революцията е резултат от вътрешното развитие на всяко общество, тя не може <да се

роди в чужда страна по поръчка, по споразумение». (Ленин, В. И. Съч. Т. 27, с. 479.)

Както свидетелствува историче-ският опит, главна пречка за победа-та на революцията в редица страни е именно намесата на международ-ната реакция. Затова гаранцията срещу износ на контрареволюция, осигурявана от строгото спазване на принципа за ненамеса в работите на други държави, означава на прак-тика създаване на благоприятни ус-ловия за освободителната борба на всеки народ.

Важен път за осъществяване по-литика на М. с. с. е и всестранното развитие на икономическите, науч-ните и културните връзки между държавите с различен социален строй. Основа на тези връзки е взаимната изгода. Обаче изгодата,, получавана от връзките със социа-листическите страни от отделни ка-питалисти или капиталистически страни, не е в състояние да предо-тврати или да забави сериозно общия упадък на капиталистическата си-стема, обусловен от задълбочаване-то на присъщите й противоречия.

С все по-широкото признаване на принципа за М. с. с. и развиване на връзките между двете социални си-стеми се увеличава ролята и значе-нието на идеологическата борба ка-то неделима съставна част от све-товния революционен процес.

Принципът и политиката на М. с. с. се подлагат на постоянни нападки и критика от най-агресивната част от монополистичната буржоазия, както и от дребнобуржоазните ре-волюционери. Те не искат да раз-берат, че политическото надмощие на силите на социализма на между-народната арена ще доведе не до военна борба против капиталисти-ческата система, а до постепенно из-гонване на насилието от междуна-родните отношения и до пълно прек-ратяване на международните военни

1G0 Младеж и младежко движение

конфликти. Критиците «отляво» уве-ряват, че М. с. с. пречило на револю-ционната борба. Представяйки си световния революционен процес като въоръжен международен кон-фликт. пренебрегвайки Лениновото указание за необходимостта от ов-ладяване на всички форми за борба и абсолюгизнрайки една от тях, съв-ременните ултрареволюционери, как-то всъщност и най-реакцнонната монополистична буржоазия, тласкат света към ядрена война, пречат да бъ-дат използвани всички налични въз-можности за укрепване силите на социализма.

КПСС и световното комунистиче-ско движение разглеждат М. с. с. като форма на класовата борба па международната арена, която се разгръща в политическата, икономи-ческата и идеологическата област. «Главното в нашата политика спрямо капиталистическите държави — се подчертава в Отчетния доклад на ЦК h ;i КПСС пред XXV конгрес на партията — бе и си остава борбата за утвърх<даване на принципите па мирното съвместно съществуване, за траен мир, за отслабване, а в пер-спектива и за премахване на опас-ността ст пова световна война». Борейки се против възникване па нова световна война и действувайки в авангарда на международното ра-ботническо, национал ноосвободител- ното и общодемократичното движе-ние, комунистите прокарват по тоя начин път към тържество на социа-лизма в целия свят. Последовател-ната борба на Съветския съюз за изпълняване на провъзгласената от КПСС програма за мир, съгласува-ната външна политика па братските социалистически страни и усилията на прогресивните сили от цялото земно кълбо са насочени към подоб-ряване на международната обстанов-ка. Народите от света водят упорита борба за разведряване в отношенията между държавите от двете противо-

положни социални системи. «Развед-ряването е преди всичко преодоля-ване на «студената война», премина-ване към нормални, равин отноше-ния между държавите. Разведрява-нето е готовност да се разрешават разногласията и споровете не със сила, пе със заплахи и дрънкане на оръжие, а чрез мирни средства, на масата на преговорите. Разведрява-нето е определено доверие и умение да се държи сметка за законните интереси един на друг» — така опре-дели разведряването Л. Брежнев.

Разведряването представлява нов, по-висок етап от борбата за общо признаване от държавите па прин-ципите за мирно съвместно същест-вуване. Прогресивните сили в света се стремят да направят процеса на международното разведряване необ-ратим.

МЛАДЕЖ И МЛАДЕЖКО ДВИ-ЖЕНИЕ — Младежта е социално- демографска (възрастова) група със свои навици, правила за поведение и вкусове, с относителна самостойност при организирането и прекарване-то на свободното време и др. т. Младото поколение на възраст до 25 години е половината от население-то на земното кълбо. Въпреки спе-цифичността си младежта не същест-вува независимо от класите и со-циалните слоеве. Като представите-ли на едни или други класи младите хора отразяват техни възгледи, ин-тереси и ориентации. Социалният произход не определя автоматично, еднозначно техния светоглед и по-литически позиции, тъй като са подложени на влиянието на най- различни социално-икономически, по-литически и идеологически факто-ри, на въздействието на разнооб-разни обществени сили, които се стремят да си осигурят разбирането и подкрепата на новото поколение. Групирайки се по класов признак, младежта се различава по място в

161 Младеж tt младежко движение М

общественото производство и роля в социалните процеси, по възприема-не на една или друга идеология. Марксизмът-ленинизмът разглежда младежкото движение като социал-на сила в борбата на работниче-ската класа за коренно преобра-зуване на обществото. Младежкото движение има нееднозначен харак-тер, то включва различни идеологи-чески и политически течения: демок-ратични и прогресивни; левичарски, деспи, националистически и др. т.Ленин обръщаше внимание, че

тъй като всяко ново поколение се формира при своеобразни условия, младежта «по необходимост е при-нудена да се приближава към со-циализма иначе, не по онзи път, не е онази форма, не в онази обстановка, както нейните бащи». (Съч. Т. 23, с. 171.) Икономическата н идейно- политическата криза на капитализма от 70-те години се придружаваше от влошаване положението на младеж-та, от нарастване на безработицата в нейните редове и засилване настъп-лението на буржоазната държава срещу правата на младежта. Налице е обективна основа за по-нататъшно развитие на младежкия протест про-тив капиталистическото общество н буржоазния начин на живот, за търсене на истински жизнени идеа-ли, ценности и пътища за тяхното осъществяване. «В революционния процес се включват нови поколе-ния и социални слоеве, нови партии и организации.» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 36.) Растяща активност в антимонополи- стнчната борба проявява трудещата се младеж. Повишава се нейната роля в стачната борба на пролета-риата и профсъюзното движение. Расте влиянието на работническата младеж върху другите слоеве и групи от младежта, по-специално върху студентите. Политическите възгледи на студентите стават по-врели, по-тясно свързани с реалния

{1 Речник по научен комунизъм

обществен живот, извършва се по-нататъшно консолидиране на раз-лични техни отряди на антиимпериа-листическа основа, по-високо рав-нище достига организираността на масовите студентски акции. Разши-рява се участието на младите инже-нерно-технически работници, слу-жители, учащи се от горните класове и лицеите в антимопополистичното движение. Напредничавата младеж от развиващите се страни се бори настойчиво за задълбочаване на со-циално-икономическите и политиче-ските преобразования, против расизма и апартейда, диктаторските и реак-ционни режими, обявява се за нови международни икономически отно-шения, за окончателно освобождава-не от империалистическата зависи-мост и пълно ликвидиране на нас-ледството от колониализма и неоко-лониализма. Обаче в борбата между силите на прогреса и реакцията мла-дежта не застава автоматично на страната на революционните сили. За да се постигне това нещо, нужна е упорита, всекидневна работа на комунистическите и работническите партии сред младежта.Водещо и най-перспективно в меж-

дународното младежко движение е демократичното крило, представено от система разнообразни организа-ции. Такава е преди всичко Светов-ната федерация на демократичната младеж (СФДМ), създадена през1945 г. Тя закрепи организационно единството на демократичната мла-деж от много страни в света, постиг-нато в антифашистката борба, като стана най-масова и демократична ор-ганизация на младежта, която се бори за правата си, за мир, демокра-ция и социален прогрес. Тя обеди-нява над 200 организации от повече от 100 страни в света. Друга прог-ресивна масова младежка органи-зация е Международният студентски съюз (МСС), който /е .създаден през1946 г. и обединява от всички

162 Младеж и младежко движение

национални студентски организации. Основни насоки в работата му са борба за подобряване условията за подготовка и живот на студенти-те, оказване помощ на студентските организации от развиващите се стра- ни при подготвянето на национални кадри, усъвършенствуване дейността на студентите в областта на култу-рата, туризма, спорта и т. н. Влия-телен и авторитетен координационен център на демократичното движение сред юношите е Международният комитет на детските и юношеските организации (СИМЕА) при СФДМ. Срещу революционно-демократично-то младежко движение противосто-ят младежки организации, които слу-гуват на империализма и антико-мунизма. Най-голяма измежду тях е Световната асамблея на младежта (САМ).

При условията на разведряване се създават по-благоприятни условия за формиране на широки демократи-чни съюзи на младежта с различна политическа, философска и рели-гиозна ориентация в борбата за мир, сигурност и разоръжаване. Младеж-та получава повече възможности да се запознае с реалните постижения и предимствата на социализма. Социа-лизмът открива пред съвременната младеж перспектива, която отго-варя на нейните интереси и идеали. Разбира се, включването на младеж-та в изграждането на новото общест-во и овладяването на марксистко- ленинския светоглед не настъпва автоматично, налага се преодоля-ване на трудностите на растежа и формирането на новия човек в съв-ременния бързо променящ се свят. Тези трудности обаче са от друго естество. В социалистическото об-щество няма експлоатация, няма безправие и неувереност на младеж-та в утрешния ден. Проява на все-странните грижи на .социалистиче-ската държащ настоящето и бъ-дещето на младото поколение са

членовете от новата съветска Кон-ституция, които не само провъзгла-сяват, но и гарантират на младеж-та правото на труд и избор на про-фесия, на участие в управлението на държавата и обществото, безплат-но образование, осигуряване помощи на учащите се и студентите, общо-достъпно ползване на постиженията на културата и развитие на масов спорт, право на безплатна медицин-ска помощ, на жилище и почивка. Голяма роля при комунистическото възпитание на младото поколение и привличането на младежите и девой-ките към широко участие в общест-вения живот, в държавното, стопан-ското и културното строителство иг-рае ВЛКСМ — масова обществена организация на младежта, активен помощник и резерв на партията. Комсомолските организации имат право на широка инициатива при обсъждане и поставяне пред съот-ветните партийни организации на въпроси от работата на предприя-тието, колхоза и учреждението. Мла-дежи биват избирани във висши и масови органи на държавната власт. Ударните комсомолски строежи, гру-повите конкурси по майсторство на младите работници, студентските строи- ителни отряди, младежките производ-ствени бригади и летните ла!ери за труд и почивка — всичко това са конкретни прояви на участието на младежта в живота па страната, на възпитателната, културно-масовата работа на Комсомола, Младежта пази и развива революционните, бойните и трудовите традиции на по- старите поколения, умножава ги в условията на развитото социалисти-ческо общество (вж. Социална струк-тура на социалистическото общест-во). Чрез Комитета на младежките организации в СССР (КМО) съвет-ската младеж сътрудничи с 1350 на-ционални, регионални, младежки п студентски организации от 130 дър-жави.

163 Муниципалитети М

МОРАЛ — вж. Комунистически мо-рал.

МОРАЛНИ СТИМУЛИ — вж. Ма-териални и морални стимули.

МУНИЦИПАЛИТЕТИ — (лат. mu-nicipium — град със самоуправле-ние) — органи за местно самоуп-равление и управление в капитали-стическите страни, конто отговарят на админнетративно-територ кално-то делене. В много страни те се избират напълно или частично от населението. Те водят местните фи-нанси, занимават се с изграждане на детски градини, училища, поли-клиники и болници, домове за мла-дежта и старците, с прокарване на пътища, градския транспорт, озе-леняване на градовете и т. н.

Органите за местно самоуправле-ние са най-демократични учреж-дения в буржоазната държава, чрез които трудещите се могат да бранят непосредствените си интереси, те са постоянна арена на класова борба. В случай, когато М. се ръководят от представители на трудещите се, те оказват съпротива срещу монопо-лите, насочват усилията си към по-добряване на материалното поло-жение и условията за живот на насе-лението. Монополите сс стремят да окастрят правата на органите за местно самоуправление, да ограни-чат дейността им с тесен кръг адми-нистративно-стопански въпроси. Ка-то съкращава средствата, отпуска-ни за изграждане на комунални служби и културни учреждения, правителството иска изпълняване на тези работи за сметка на местните данъци, Нерядко правителствата раз-турят под различни предлози орга-ните за местно самоуправление, в които преобладават демократичните сили. Възможността да бъдат из-ползвани М. в интерес на народа е непосредствено свързана със сте-пента на развитие на демокрацията в

страната като цяло, с избиране в състава им на активни участници в антимонополистичната борба, на първо място комунисти. В редица капиталистически страни комуни-стите са значителна група сред съвет-ниците на органите за местно самоуп-равление и кметовете. Така само-стоятелно или заедно с представите-лите на други демократически орга-низации комунистическите партии ръководят значителен брой муни- ципалитети в Италия, Франция, Финландия, Япония и т. н. В стра-ните, където комунистите и другите леви партии действуват съвместно, се разширява успешно сферата за дейност на М. въпреки пречките, създавани от правителството и мо-нополите, като се привличат тези органи към решаване на редица важни политически, икономически и културни проблеми, към активно участие в борбата за мир, общо раз-оръжаване и др. т.

Международното комунистическо движение натрупа голям опит от дейността на комунистите в органи-те за местно самоуправление. Този опит се формираше при преодоля-ване иа грешките, на ликвидиране подценяването на работата в тези органи, което пречеше за разширя-ване връзките на партията с масите и при преодоляване на илюзията, че чрез «муннципален социализъм» би-ло могло да се унищожи капитализ-мът. Понастоящем комунистическите партии разглеждат работата в орга-ните за местно самоуправление като важна област от своята дейност, една от формите за работа сред масите, за въвличането им в активна поли-тическа борба. Това им помага да изучават всестранно нуждите на различните слоеве от населението, да установяват контакт с тях и да покажат на практика правилността на ця‘лата партийна 'програма. На муниципалймте избори комунистите издигат прбграМа, разработена въз

164 Народ

основа на общата стратегическа ли-ния на партията с оглед интересите на населението от даден район. Вземайки участие в борбата за раз-решаване на основните въпроси, които стоят пред страната, комуни-стите не пренебрегват и т. нар. малки работи. Тяхната всекидневна дейност в органите за местно само-управление показва нагледно на трудещите се, че те умеят да ръко-водят стопанството икономично и ефикасно, като се грижат за насъщ-ните нужди на населението. Основни принципи на тази дейност са постоян-но опиране върху масите, разгръ-щане на инициативата им и органи-зиране на масови акции за защита на предлаганите от местното самоуп-равление планове. Комунистите се стремят да разширят участието на

н

народните маси в работата па орга-ните за местно самоуправление, борят се за публичност на тяхната дейност. Те пропагандират сред населението предложенията си в тези органи, като ги обсъждат във фабриките, в организации на масите (профсъюз-ни, младежки и женски), в квартал-ни комитети, комитети на родители-те, на учащите се и т. п. Те привли-чат населението към работата на комисиите (училищни, по здравео-пазването, строителни, за благоуст-рояване на града, уреждане на рабо-та и т. н.). Работата в органите за местно самоуправление създава бла-гоприятни условия за сближаване на левите партии, за ликвидиране разцеплението на работническата кла-са и обединяване на демократични-те сили.

НАРОД — ^вж. Съветски народ.

НАРОДЕН ФРОНТ — форма за обе-диняване на народните маси, въз-никнала в капиталистическите стра-ни по инициатива па комунистите през 30-те години от XX в. в борбата против икономическата криза, на-стъплението па фашизма и заплахата от Втора световна война. Социална база на Н. ф. представляваше обе-динението на всички демократични сили на нацията върху основата на съюза между работническата класа и средните слоеве.

Необходимо условие за създаване на Н. ф. беше ликвидирането на ор-ганизационното разцепление в работ-ническото движение и постигането на единодействие на всички работни-чески партии' ^организации, осно-вите на чиято тактика бяха поставени

още на първите конгреси на Комин-терна под ръководството на Ленин. Образуването на Н. ф. през 30-те години стана важен етап от развитие-то на стратегията и тактиката на комунистическото движение, завой към създаване на широк съюз на всички демократични и антимонопо- листични сили на нацията, към дъл-боко осъзнаване на непосредствената връзка между борбата за демокрация и борбата за социализъм. Непосред-ствена задача на Н. ф. е не само за-щитата на мира и демокрацията от фашизма, но и борбата за разширя-ване на демокрацията, за социален прогрес с използване легалните въз-можности на буржоазната парламен-тарна република.

Инициативата за създаване на Н. ф?. принадлежеше на Френската ко-мунистическа партия. При условия-

165 Народен фронт Н

та, когато със задълбочаването на икономическата криза и нарастване-то на социалните антагоннэми, а особено след идването на власт в Германия на национал-соцналнсти- те — преден отряд на международ-ния фашизъм (1933 г.), активизираха дейността си и френските фашисти, ФКП постигна създаване на единен фронт със Социалистическата пар-тия (юли 1934 г.) и призова за съз-даване на широк антифашистки Н. ф. — «фронт на свободата, труда и мира». Под натиска на масите можа да се преодолее съпротивата на во-дачите на дребнобуржоазните либе-рални партии и организации. В резултат от това към Н. ф. се при-съединиха повече от 60 партии и организации, в това число и ляво- буржоазната партия на радикалите и на радикал-социалистите, най- влиятелната в средните слоеве. По същото време постигна големи успехи при обединяването на демократич-ните сили и създаването на комитети на Н. ф. Испанската комунистическа партия.

VII конгрес на Коминтерна (юли— август 1935 г.) (вж. Комунистиче-ски интернационал), конто обобщи опита на френските и испански-те комунисти, определи стратеги-ческата линия през новия етап на комунистическото движение. Той да-де обосновка и всестранен анализ на тактиката на единен работниче-ски фронт като ядро на широкия Н. ф. Изхождайки от необходимостта да се съчетае борбата за демокрация с борбата за социализъм, конгресът издигна лозунга за създаване пра-вителство на Н. ф., разглеждайки го като преходна форма от властта на монополите към диктатура на про-летариата.

След VII конгрес на Коминтерна тактиката на Н. ф. донесе на кому-нистическите партии пови сериозни успехи. На парламентарните избори във Франция (април 1936 г.) побе-

диха партиите от Н. ф., които бяха издигнали програма за ограничава-не властта на монополите и осъщест-вяване на някои мероприятия за подобряване положението па тру-дещите се. На власт дойде правител-ство, опиращо се върху Н. ф. (1936— 1938 г.). Недостатъци в организация-та на френския Н. ф. (разтуряне на низовите комитети, неучастие на комунистите в правителството и т. н.) позволиха на реакцията да раз-цепи Н. ф. Въпреки това тон изигра голяма историческа роля, стана сред-ство за мобилизиране на масите, ос-нова за водене на прогресивна поли-тика в рамките на републиканските институции. В Испания, където дви-жението за Н. ф. доби най-масоп характер и където правителството наН.ф. (1936—1939 г.) действуваше при условия на национално-револю-ционна война против фашистките метежници, които се опираха на помощта на итало-германските нн- тервенти, демократичните преобра-зования доведоха до изменяне ха-рактера на държавата, до нейното

, превръщане от буржоазнодсмокра- тична република в народна репуб-лика от нов тип като форма на демо-кратическа диктатура на работни-ците, селяните, дребната и средната буржоазия. Въпреки че национал-но-революционната борба на испан-ския народ претърпя поражение, опи-тът от нея не отиде напразно и беше впоследствие използван с успех от международното работническо дви-жение.

Опити за създаване на Н. ф. бяха предприемани и в Други страни. Оба-че в повечето от тях борбата па ко-мунистите за Н. ф. се натъкваше на съпротивата на водачите на социа-листическите партии и реформист - ките профсъюзи. Разцеплението на работническата класа и на антифа-шистките сили в международен ма-щаб облекчи фашистките агресори при разпалването на Втората све-

166 Народна демокрация

товна война. Обаче историческият опит от Н. ф. намери логично про-дължение през годините на Втората световна война в създаването на национални и отечествени, които съчетаваха задачите за национал-но освобождение, общодемократично развитие и социален прогрес, в хода н развитието на народнодемократич-ните революции и създаването на нови форми на държавна власт (вж. Народна демокрация). Н. ф. доказа, че съединяването на борбата за де-мокрация с борбата за социализъм е творческа революционна линия, коя-то няма нищо общо нито със социал- реформизма с неговите апели за влачене в опашката на буржоазията и залягане за дребни, незначителни промени в рамките на съществува-щия строй, нито пък с ляводогматич- ното сектантство, което отрича все-кидневната, упорита и последовател-на борба и по тоя начин обрича ра-ботническата класа на бездействие.

Съвременното комунистическо дви-жение в капиталистическите страни, което се бори за единодействие на работническата класа и създаване на антимонополистична коалиция, също така се опира върху идеите на VII конгрес на Коминтерна и вър-ху опита на Н. ф. от 30-те години.

НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ — фор-ма на диктатурата на пролетариата, установена в редица страни от Ев-ропа и Азия. Тя беше извикана на живот от новия етап в развитието на световното революционно движение. Както се отбелязва в Програмата на КПСС, Н. д. «отрази своеобразието на развитието на социалистическата революция в условията на отслабва-не на империализма и изменяне на съотношението на силите в полза на социализма».

Широката социална база на настъ-пилите през следвоенния период в страните от Европа и Азия социали-стически революции, тяхното срав-

нително мирно развитие, помощта и подкрепата на Съветския съюз оп-ределиха общите черти на народно-демократичната форма на диктату-рата на пролетариата. Н. д. в раз-личните страни има и свои особе-ности, тъй като социалистическият преврат се осъществяваше във вся-ка страна при специфични истори-чески и национални условия:

Съюзът на пролетариата с непро-летарските трудещи се маси и ръко-водната му роля в този съюз е всеобщ принцип на диктатурата на пролета-риата. Обаче формите и рамките на същия съюз могат да бъдат различни. В повечето страни с Н. д.» където се- ляните-средняцн не проявяваха рез-ки колебания, беше водена полити-ка не на тяхното неутрализиране, а иа съюз с тях. Широка подкрепа на пролетариата се оказваше от интели-генцията и градската дребна бур-жоазия. Всичко това обуслови по- широката социална база на диктату-рата на пролетариата в нейната народнодемократична форма. Орга-низационна форма на съюза между работническата класа и непролетар-ските маси от трудещи се и най- важна особеност на Н. д. е нали-чието на масови обществено-полити-чески организации от рода на народ-ния фронт, които включват различни партии и други обществени органи-зации. Като важно звено в система-та на пролетарската власт народният фронт играе огромна роля при из-граждането и по-нататъшното раз-витие на социалистическото общест-во. В хода на националното и со-циалното освобождение, на социали-стическото преустройство на общест-вото се променяше разпределението на класовите сили, което намираше отражение и в народния фронт.

За разлика от Съветския съюз, къ-дето исторически се оформи едно-партийна система, в повечето стра-ни с Н. Д. беше образувана много-партийна система. В народния фронт

167 Народнически социализъм H

партиите ce обединяваха върху об-щата платформа на борбата против фашизма и империализма. В тези условия многопартийната система спомагаше за разширяване на со-циалната база на революцията, за по-успешно решаване на нейните задачи. При това комунистическите и работническите партии си запазва-ха ръководната роля (Германската демократична република, Унгария, Полша и Чехословакия). За прео-доляване разцеплението на работни-ческата класа в редица европейски страни с Н. д. беше осъществено обе-диняване на комунистическите и ра-ботническите партии със социалде-мократическите партии върху осно-вата на марксизма-ленинизма. В Ун-гария и Румъния се премина от многопартийна система към еднопар-тийна.

Сътрудничество на комунистиче-ските и работническите партии с не- пролетарскитс демократични пар-тии се осъществява успешно в ре-дица страни с Н. д. и понастоящем. Опитът на тези страни показва наг-ледно колко фалшиви са измишльо-тините па буржоазните идеолози и реформпетите, че комунистите били при всички условия противници на сътрудничество с други партии в борбата за власт и изграждане на социализма.

За разлика от СССР и МНР екс-плоататорските класи в страните с Н. л. обикновено не бяха лишавани от избирателни права. При създалите се в страните с Н. д. благоприятни вътрешни и външни условия изпол-зването на избирателните права от експлоататорските класи не може-ше — при правилна политика на марксистко-ленинските партии — да застрашава съществуването на на-родната власт. Напълно експлоата- торските класи бяха лишени от из-бирателни права за известно време само в Румъния. Ограниченията в избирателните права в страните с

Н. д. засягаха отделни категории хора, които развиваха враждебна дейност против народната власт, как-то и предатели на родината, които бяха сътрудничили с окупаторите през годините на войната. По такъв начин се потвърди Лениновото по-ложение, че ограничаването на из-бирателното право на експлоатато- рите не е задължително за осъщест-вяване диктатурата на пролетариата.

В отделни страни с Н. Д. има и някои други особености. По-спе-циално в Полша и Чехословакия бя-ха използвани в преобразуван вид някои предишни демократични пар-ламентарни форми.

Н. д., както и съветите» осигуря-ва участие на работниците и всички трудещи се маси в управлението на държавата, изборност и сменяемост на представителите на трудещите се в органите на държавна власт, един-ство на законодателната и изпълни-телната власт, създаване на система за държавно управление въз основа на принципа за демократическия централизъм и ръководство на кому-нистическите и работническите пар-тии. В хода на изграждането и ук-репването на социализма Н. д. тър-пи изменения, благодарение на които настъпва по-нататъшно сближаване на съществуващите форми на социа-листическата държава.

Опитът от Н. д. наред с опита на съветите има важно значение за международното работническо и на- ционалноосвободителното движение, за борбата на народите за социали-зъм. Бъдещите революции могат да издигнат нови политически форми на преходния период от капитализма към социализма. Обаче при цялото сн разнообразие, както отбелязваше Ленин, същността им ще бъде при това неминуемо една: диктатура на пролетариата.

НАРОДНИЧЕСКИ СОЦИАЛИ-ЗЪМ — разновидност на дребнобур-

168 Народнически социализъм

жоазния утопичен социализъм, в Русия — идеология на селската де-мокрация.

Специфична черта на Н. с. бе преплитането на идеи на аграрната демокрация със социалистически меч-ти, с надежда да се прескочи капи-тализмът (идеята за некапиталисти- чески път на развитие). Социален източник иа Н. с. е борбата на на-родните, предимно селски маси, за земя, за унищожаване на крепост- пическитс форми за експлоатация. Първа класическа, но не единствена форма иа тази демократична идеоло-гия е руското народничество. Прак-тиката на национал ноосвободнтел- ното движение през XX в. потвър-ди Лениновото предвиждане относно международния характер па Н. с., за народническите черти в идеологията на селската демокрация на Изток (сунятсенизма, гандизма и др.), ма-кар че съвременните форми на на-роднически идеология се различа-ват значително от руското народниче-ство (вж. ^Национален социализъм>). Трябва да се отбележи, че при съв-ременните условия народническата демокрация има качествено различ-ни, много по-широки възможности. Съотношението па социалните сили в развиващите се страни н на между-народната арена позволява на чел-ните й представители (вж. Револю-ционна демокрация) да осъществя-ват програма за дълбоки обществе-ни преобразования, да насочват раз-витието на тези страни по пътя със социалистическа ориентация.

Особено важно влияние за форми-ране идеологията на Н. с. са оказали юнските събития от 1848 г. във Фран-ция и трагедията на Парижката комуна. Политическата борба в Ру-сия, разгърнала се върху основата на селската реформа от 1861 г., е демонстрирала същия антидемокра-тичен характер на либерализма, съ-щата необходимост от самостоятел-

но движение на масите за постигане на освобождение, както и в запад-ните страни. В лицето на Херцен и Огарьов, на Чернншевски и револю-ционерите от 70-те години руската селска демокрация взе страната на социализма. Тъй като обаче обектив-ните условия в Русия през втората половина на XIX в. поставиха пред освободителното движение не социа-листически, а буржоазнодемократн- чески задачи и изтъкнаха като глав-на революционна сила селяните, от субективно социалистическите бля-нове и програми на Н. с. се получи на практика програма на селската демокрация. Основите на Н. с. бяха формулирани от Херцен след рево-люцията от 1848 г., който стигна до извода, че селска Русия съвсем не трябвало «да мине през всички фази на европейското развитие» и че ней-ното развитие могло да тръгне по «самобитен» път, като прескочи ка-питализма, при наличието на такава предпоставка като общинната по-землена уредба. Непосредствено след Херцен идеята за некапиталистнче- ско развитие на Русия и за премина-ване към социализма през селската община бе развивана от Чернишев- ски, който свързваше възможността за преминаване на страната към со-циализма през общината с решаване-то на такива задачи като унищожа-ването на самодържавието н безвъз-мездното предаване на цялата земя на селяните.

След селската реформа от 1861 г. Н. с. става преобладаващо направ-ление в руското демократично дви-жение, придобива нови черти, обус-ловени от превръщането на народни-ческата теория в програма за непос-редствена практическа дейност на разночинската интелигенция («дей-ственото народничество»).

При разбирането на формите и начините за революционна дейност идеолозите на Н. с. не са били един-ни. Преобладаваща роля е играла в

169 Народнически социализъм H

него бунтарската насока (бакуниз- мът) (вж. Анархизъм). Идеологът на пропагандното направление Лав-ров е твърдял, че нито интелиген-цията, нито народът не са готови за социален преврат и че революцията трябва да се предшествува от про-дължително системно пропаганди-ране на социалистическите идеи. Малко по-късно се оформя трета насока на Н. с. — бланкистката. Нейният основател Ткачов смятал «като най-целесъобразно средство за политически преврат» политическия заговор на революционната партия, съпровождан от народен бунт. Спе-цифична ограниченост на Н. с. от 70-те години е станало неразбирането на значението на политическата ре-волюция и на борбата за политически права и свободи. Противопоставяйки «социализъм» и «политика», мно- еина народници, повлияни от анар- хистките възгледи на Бакунин, са смятали тази борба за работа, из-годна само за буржоазията. Едва в самия край на 70-те години част от народниците признали като необхо-дима борбата за политически свобо-ди, обаче извън рамките на класова борба и предимно под формата на индивидуален терор. Противоречиво-то положение иа дребния произво-дител в буржоазното общество се е изразило в две тенденции на Н. с. — демократична и либерална. За първа-та са характерни утопията за селска социалистическа революция и стре-меж да бъдат вдигнати на борба против крепостническите отживели-ци широките маси; за втората — пригаждане идеалите на социализма към интересите на «селянина-соб-ственик», страх от остри обществени завои и стремеж към сделка с гос- подствуващите класи. Съотношение-то иа тия тенденции в Н. с. е било различно през различните етапи на освободителното движение.

От средата на 80-те години на XIX в. Н. с. навлиза в дълбока криза,

обусловена от краха на народннче- ската социалистическа пропаганда на село и от социално-нкономичееките промени в страната: развитието на капитализма, нарастването на про-летариата и засилването на негова-та борба. Една част от революционе-рите (Плеханов и др.) са скъсали с Н. с. и преминали на позициите на марксизма. В народннчеството над-деляло либералното течение (Ми- хайловскн, Воронцов и др.). Спе-цифична негова черта е бил отказът от борба за революционно сваляне на съществуващия строй и надежда да се премине към социализма чрез реформи. Загубили силните страни на стария Н. с., те възприели и за-дълбочили една от най-големите му грешки — неразбирането на класо-вия антагонизъм сред селяните. Под напора на фактите една част от на-родниците са били принудени да признаят капиталистическата еволю-ция на страната и разслояването на селяните. Това признание обаче се придружавало от всякакви утопични и реакционни приумици относно подпомагане на «народното произ-водство». Представителите на либе-ралното народничество са водили ожесточена борба с марксизма и бяха разгромени идейно в тази бор-ба.

В началото на XX в. народниче- ските възгледи бяха възприети от социалистите-революционери — ссо-рите, чиято социалистическа фразео-логия е служила като идейна форма на дребнобуржоазната революцион- ност. Есерската партия сс е колебае-ла постоянно между подчиняванс на хегемонията на либералите и реши-телната борба против помешчическо- то земевладение и крепостничсската държава. Дребнобуржоазната, съг- лашателска същност на есеритс се прояви особено ярко през 1917 г., когато след свалянето на царската монархия те (заедно с меншевиките и кадетите) станаха правителствена

170 Народнодемократична революция

партия, като показаха с политиката си на съюз с буржоазията, че са скъсали окончателно със социализма и демокрацията, като се превърнаха в партия на кулашката върхушка. Историческият опит свидетелствува, че исканията на селските маси могат да бъдат осъществени само при борба с буржоазията, при съюз с пролета-риата и под негово ръководство.

НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕВО-ЛЮЦИЯ — революции в страни от Европа и Азия в края на Втора-та световна война и непосредствено след нея. По съдържание те бяха отначало антиимпериалистически, ан- тифеодални и демократични рево-люции, които при решаването на задачи с освободителен, общодемо- 'Кратичен характер прераснаха (за което спомагаха н определени меж-дународни фактори) в социалистиче-ски революции,

Н. р. се извършиха при друга историческа обстановка в сравнение с Октомврийската революция, кога-то империализмът не беше вече всеоб-хватна система. В Централна и Юго-източна Европа едрата буржоазия и помешчиците се едушиха открито с фашистката клика, дадоха й въз-можност (чрез непосредствена агре-сия или под формата на военен съюз) да окупира техните страни. Над ня-кои народи надвисна дори заплаха от физическо унищожаване. Вдъхно-вявани от победите на съветския на-род във Великата отечествена война, трудещите се от окупираните страни се вдигнаха на борба против завое-вателите и свързаната с тях едра буржоазия н помешчиците, които бяха извършили национална измяна в името на своите тясно класови, користни интереси. В борбата се формира широка коалиция от кла-сови сили, в която покрай работни-ческата класа — най-последователна-та антиимпериалистическа сила — влязоха селяните като цяло, включи-

телно л заможната им върхушка, дребната градска буржоазия и някои слоеве от средната буржоазия, които бяха пострадали от агресорите.

Политически израз на тези съю-зи станаха блоковете от партии и организации, които представляваха различни социални слоеве. Възгла-вяваните от тях патриотични сили, основа на които бяха работническата класа и селяните, успяха да ликви-дират антинародните диктатури, ка-то се възползваха от благоприятната обстановка, създадена от влизането на Съветската армия на територията на тези страни и от наближаващия по онова време крах на германския фашизъм и японския милитаризъм — ударни отряди на световния импе-риализъм.

Развитието на Н. р. мина през два етапа. През първия (в Европа — отесентана 1944до 1947—1948 г.) се решаваха главно антифашистки, ан- тифеодални, национални и демокра-тични задачи. Ликвидирано бе гос-подството на фашизма и местната му агентура, осъществени бяха из-лизане от хитлеристката коалиция и преминаване към антифашистки блок; репресирани бяха военните престъпници; национализирани соб-ствеността им и заграбената от оку-паторите собственост, извършени бя-ха най-неотложни мероприятия на аграрната реформа, ликвидирани ос-татъците от средновековието и фео-дализма и бе установена действител-но народна власт — държавата на на-родна демокрация. При осъществява-нето иа всички тези мерки укрепваше съюзът между работническата класа и селяните, нарастваше влиянието на марксистко-ленинските партии ка-то най-последователни борци против реакцията. Националната буржоа-зия, която в една или друга степен подкрепяше работническата класа н селяните при решаването па общо- демократичните задачи, имаше пред-вид преди всичко собствените си

171 Насилие H

класови цели. Тя имаше намерение да насочи постепенно развоя на съ-битията по обикновеното буржоазно- демократично русло, като използва помощта на Запада, особено на моно-полите от САЩ. Затова последова-телното решаване на демократич-ните, антиимпериалистически задачи се натъкваше в революционната бор-ба на нейната нарастваща съпротива. Обаче интересите на народните маси ги караха да отиват много по-далеч от обикновените демократични преоб-разования, да вървят към прераст-ване на демократичната революция в социалистическа.

През този втори етап от Н. р. на-стъпва прегрупиране на класовите сили. Води се борба за национали-зация на средствата за производство, за окончателно ликвидиране влия-нието на чуждестранните монополи и по-нататъшно демократизиране на държавния строй. В тази борба укрепват позициите на работниче-ската класа и всички групирани око-ло нея сили, расте и постепенно става преобладаващо влиянието на марк-систко-ленинските партии, изолират се различни слоеве от буржоазията. В резултат от това работническата класа решава задачи на социалисти-ческата революция, установява дик-татура на пролетариата в народ-нодемократична форма.

Н. р. се разгръщаха в обстановка, когато Съветският съюз използва нарасналата си мощ и влияние, за да опази народнодемократичните страни от империалистическа намеса, която можеше да предизвика граж-данска война и да доведе до интер-венция. Той им помогна да преодо-леят икономическите трудности, кои-то вътрешната н външната реакция се опитваха да използват за изостряне на положението и настъпление срещу демократичните завоевания на на-родите.

Развитието на Н. р. имаше свои специфични особености в различ-

ните страни, обусловени от тяхното икономическо равнище, от наличие-то на по-големи или по-малки оста-тъци от феодализма, от съотношение-то на класовите сили и т. н. С най- големи особености се отличаваха революциите в страните от Азия, които бяха в миналото колонии или полуколонии на главните империа-листически държави. Обаче при всич-ките си различия най-характерни черти на Н. р. в повечето страни е тяхната широка социална база и постепенното преминаване предим-но по мирен път от общодемократпч- ния към социалистическия етап.

НАСИЛИЕ — прилагане от една или друга класа (социално-полити-ческа група) на различни, включи-телно и въоръжено въздействие, фор-ми за принуда спрямо други кла- си(социално-политически групи) за придобиване или запазване на ико-номическо и политическо господство, на различни права или привилегии. Методите на Н. се прилагат както в отношенията между класите, така и при междуособните разпри сред господствуващата класа (борбата за власт между отделните фракции и партии), а също в междудържавните отношения. Основен орган на Н. е държавата.

Историята на антагонистичните об-ществено-икономически формации показва в производството определе-на еволюция на формите за Н., прак-тикувани от експлоататорските кла-си — от извъникономическата прину-да при робовладелството и феодализ-ма до икономическата принуда при капитализма. Във всички антагони-стични формации политиката си е оставала сфера за системно прилага-не иа Н. Запазването на отношенията на експлоатация в капиталистиче-ското общество се прикрива с фор-мална «свобода» на работника. Оба-че през империализма в политиката на господствуващите класи рязко се

172 Насилие

проявява тенденция към отказ от формално-демократичните методи, към установяване на открито насил-ствени, милнтарнстични и фашистки диктатури, към диктат и войни в международните отношения. Наред със социалната демагогия в идеоло-гията се разпространява нашироко и открита апология на Н. (култ към силата, теория за елита, расистки теории н др. т.), което получи кон-центриран израз при фашизма.

На свой ред прогресивните класи прилагат Н. за разрушаване на от-живелите времето си обществени от-ношения и събаряне на свързаните с тях класи, които не желаят да се откажат от своите интереси и при-вилегии. В тези случаи Н. като ре-волюционен фактор спомага за пре-минаване от един начин на произ-водство към друг.

Марксистката постановка на проб-лема за Н. изхожда от обективните закономерности и условия иа кла- совата борба в антагонистичното об-щество. Историческият опит пока-за, че господствуващите класи не се отказват доброволно от привиле-гиите си и използват в борбата с потиснатите класи всички достъпни им средства за борба, включително и масов терор. Това кара и револю-ционните класи да прибягват до на-силствени контрамерки, включител-но и въоръжена борба. Мащабите и формите на революционното проле-тарско Н. зависят преди всичко от съпротивата на смъкваните класи, както и от размаха и темповете на революционните процеси. Поставяй-ки проблема за Н. върху основата на конкретно-историческия анализ, марксизмът изисква да се свежда въоръженото Н. до минимум през всеки етап на борбата и да се прила-гат по-меки форми за принуда там, където нма избор. Това изискване произтича от хуманистичния харак-тер на марксизма и се диктува от съображения за революционна це-

лесъобразност: въоръжената борба, гражданските войни са свързани с максимални жертви и страдания на масите, с разрушаване на производи-телните сили и ограничаване на де-мократичните институции.

От самото сн зараждане марксиз-мът изтъкваше мирния път за раз-витие на революцията като възможна при определени условия алтернати-ва на не мирния път (вж. Мирна и не мирна форма за преход към со-циализма). Границите на тази въз-можност се разширявате нараства-не силите на социализма н прогреса. Обаче дори признаването на реал-ната възможност за мирен път не предполага, че експлоататорскнте класи ще се откажат доброволно от властта, собствеността н привилегии-те си. Нито една дълбока социална революция не е мислима без масови политически действия, без прилага-не на принудителни мерки над екс-плоататорите, без установяване дик-татура на революционните класи, си-реч определени форми за социално Н.

Изграждането на социализма също така налага използване на принуди-телни мерки спрямо сънротнвява- щите се елементи от експлоататор- ските класи (едрата буржоазия, ку-лаците). Обаче неизбежната социал-на смърт на експлоататорскнте кла-си в социалистическото общество не означава прилагане на репресии спрямо техни представители, а тол-кова повече тяхното физическо уни-щожаване: пресичайки решително съпротивата на враждебните към социализма сили, пролетарската дър-жава дава на лоялните елементи пъл-на възможност да използват своите знания и способности при изгражда-нето ма новото общество.

Създаването на нови форми за живот става реалност на социализ-ма благодарение на съзнателното участие на многомилионни маси в него. Там пък, където методите на възпитание, убеждение и организа-

173 Научен комунизъм Н

ция на масите се подменят с методи за бюрократично администриране, принуда и Н., където се нарушават демократичните принципи (вж. Култ към личността), на социализма се напася сериозна вреда.

Правилният подход към пробле-ма за Н. се изработва в комунисти-ческото движение в борба с опортю-нистични и ревизионнетичнн пред-стави (вж. Опортюнизъм и Реви- зионизъм). Преди всичко това са схващания, които преувеличават въз-можностите на буржоазната демокра-ция. пренебрегват фактите за гигант-ското нарастване на милитаризма и засилването на военно-бюрократич-ния апарат, за стремежа на управ-ляващите класи към установяване на открито насилствени диктатури и диктат в международните отноше-ния. Същевременно носителите на всевъзможни левичарски представи надценяват значението на въоръже-ните насилствени действия в рево-люционната борба на потиснатите класи или се опитват да внедрят ме-тодите на «казармен комунизъм» в практиката на изграждане на социа-лизма. Понастоящем КПСС води пос-ледователна борба с маоистките те-зи, целещи системно прилагане на Н. във всички сфери на обществения живот (вж. Маоизъм).

Марксисткото разбиране за Н. е обект на постоянни нападки и фал-шификации в съвременната антико-мунистическа литература (вж. Ан-тикомунизъм). Буржоазните пропа-гандатори премълчават факта, че самото буржоазно общество се ос-новава върху Н. спрямо трудещите се маси и потиснатите нации. Ри-сувайки комунистите като почита-тели на терора, те премълчават, че прилагането на Н. от пролетариата е наложено и има временен, ограни-чен характер. В дейността си кому-нистите следват ааветите на осново-положниците на марксизма-лениниз-ма, конто подчертаваха неведнъж,

че в комунистическия «идеал няма място за насилие над хората». (Ле-нин, В. И. Съч. Т. 23, с. 66.)

НАУЧЕН КОМУНИЗЪМ — а) в широк смисъл — марксизмът-лени-низмът изобщо като всестранно (фи-лософско, икономическо и социално- политическо) обосноваване на неиз-бежната гибел на капитализма и победа на комунизма, като научен израз на основните интереси и зада-чи в борбата на работническата класа; б) в по-тесен смисъл — една от трите съставни части на марксиз-ма-ленинизма, която дава най-пря- ка, непосредствена, социално-поли-тическа обосновка иа световноисто-рическата роля на работническата класа, на условията и пътищата за нейното осъществяване, наука за об-щите социално-политически законо-мерности, за пътищата, формите и методите за комунистическо преоб-разуване на обществото. Н. к. е наука за класовата борба на проле-тариата и социалистическата рево-люция, за социално-политическите закономерности при изграждането на социализма и комунизма, за светов-ния революционен процес като цяло.

Като съставна част на марксизма - ленинизма Н. к. е органично свързан с марксистката философия и поли-тическа икономия, опира се непос-редствено върху тяхната методоло-гична, общотеоретичпа основа. Са-мото възникване па Н. к. стана въз-можно според Енгелс само благода-рение на двете най-големи открития на марксизма — материалистиче-ското разбиране на историята и тео-рията за принадената стойност. На свой ред Н. к. е логично последова-телно продължение, развитие и за- вършък на философското и икономи-ческото учение на марксизма-лениниз-ма, които изразяват нан-непосредст- вено неговите цели и идеали, практическо-политическата му дей- ственост. За разлика от нстори-

174 Научен комунизъм

ческия материализъм Н. к. изучава не общосоциологичните закони, кои-то действуват във всички или в мно-го обществено-икономически фор-мации, а отделните, специфични за-кони на комунистическата форма-ция, законите за нейното възникване, формиране и развитие. За разлика от политическата икономия в цен-търа на вниманието на Н. к. са не икономическите, а социално-поли-тическите отношения при социализ-ма и комунизма и закономерностите за тяхното развитие. Като обща тео-рия за изграждането на социализма и комунизма Н. к. е методологична основа за специалните обществени науки, за емпиричните социални из-следвания на отделни явления или сравнително тесни сфери за живот на обществото.

Като самостойна наука Н. к. има свои закони и категории. В тях се изразяват съществени страни на ре-волюционното преустройство на ка-питалистическото общество в кому-нистическо. Към законите, изучава-ни от Н.К., спадат например осъщест-вяването на социалистическа револю-ция и установяването на диктатура на пролетариата при прехода от капитализма към социализма и др. (вж. Общи закономерности и особе-ности на прехода към социализма). Касае се пе за общосоциологичните и икономически, а именно за общи-те социално-политически по приро-да закономерности, които изразяват най-релефно спецификата на Н. к. Те имат общ характер, тъй като са присъщи на всички страни, осъщест-вяващи комунистическо преобразу-ване на обществения живот, а освен това обхващат обществото като цяло, а не някоя отделна негова сфера. Законите и категориите на Н. к. в сравнение със законите и категориите на историческия материализъм са по- частни, конкретни.

Н. к. е наука за класовата борба^на пролетариата, за най-важните прин-

ципи за осъществяване политиката на работническата класа, на маркси-стко-ленинските партии и социали-стическите страни. Измежду всички съставни части на марксизма-лени-низма Н. к. е най-тясно и непосред-ствено свързан с практиката на революционната борба, с научното ръководене изграждането на социа-лизма и комунизма. Той изразява закономерностите за развитие и съ-ществените страни от активната, дей-на страна на историческия преход на човечеството от капитализма към комунизма. Този обективен, естсст- веноисторнчсски процес бива раз-глеждан от него в неразривна връзка с действието на субективния фактор« преди всичко с оглед осъществяване-то на световноисторическата роля на пролетариата, ръководен от ко-мунистическата партия. Основопо-ложниците на Н. к. го характеризи-раха като теоретичен израз на про-летарското движение, като теория и програма на работническото движе-ние.

За разлика от историческите нау-ки, които изследват конкретния ход на общественото развитие, Н. к. из-разява опита в теоретично обобщен вид.

Съобразно с основните етапи от борбата за социалистическо и кому-нистическо преобразуване на обще-ството Н. к. обобщава практиката: а) на световното работническо и ця-лото освободително движение при условията на борбата за завоюване на властта от пролетариата; б) на изграждането иа социализма през преходния период от капитализма към социализма; в) на развитието на социалистическото общество и неговото постепенно прерастване в комунистическо.

В задачата на Н. к. влиза изясня-ване и обосноваване: на историческа-та необходимост и неизбежност на гибелта на капитализма и тържест-вото иа' комунизма; на предпостав-

175 Научен комунизъм

ките и условията за революционно преобразуване иа капиталистическо-то общество в социалистическо; на световноисторическата роля на ра-ботническата класа, на мястото и ролята на ръководените от нея не-пролетарски маси в революционната борба; па закономерностите, пътища-та и формите на класовата борба на пролетариата и социалистическата революция; на същността и роля-та на националноосвободителиите и други демократични движения в съвременния световен революционен процес; на историческата необходи-мост, ролята и принципите за орга-низация на диктатурата на пролета-риата; на основните насоки и прин-ципи в стратегията и тактиката на комунистическите и работнически-те партии през всички етапи от борбата за комунизъм. След победата иа социалистическата революция в СССР, както и след образуването на световната социалистическа система в Н. к. наред с проблемите на светов-ното революционно и освободително движение придобиха особено голямо значение въпросите на изграждане-то на социализма, които станаха за първи път въпроси не само на тео-рията, но и на непосредствената практика. Понастоящем, когато в СССР е изградено развитото социа-листическо общество и се изгражда комунизмът, а много други социа-листически страни успешно градят зрелия социализъм, все по-нараст- ваща роля играе изследването на проблемите за научното ръководене развитието на социалистическото об-щество и прерастването му в кому-нистическо общество. По такъв на-чин с развитието на революционната практика се обогатява неотклонно и проблематиката на Н. к.» съдържа-нието иа неговия предмет.

Н. к. е интернационален по самата си същност. Опитът на всяка отделна страна се изучада рт Н.;к. дреэ приз-мата на общото и особеното при уста-

новяването на диктатура на проле-тариата, за изграждане иа социа-лизма и комунизма. Затова Н. к. включва като задължително изиск-ване да се държи сметка за нацио-нално особеното в конкретния под-ход на всяка страна към решаването на общата, интернационална задача за комунистическо преобразуване на обществото. Многообразието на кон-кретно-историческия опит, на кон-кретните форми и методи, тактиче-ски похвати в дейността на комуни-стическите партии не само не нама-лява, а още по-силно подчертава значението на Н. к. като интерна-ционално учение. Всякакви опити да се раздели изкуствено теорията на Н. к. на различни национални или регионални «варианти» завършваха неизменно с ревизиране на нейните основни принципи, навреждаха на делото на работническата класа.

Н. к. е живо, творческо учение, несъвместимо с догматизма н застоя на мисълта. Динамиката на живота, практиката на революционната бор-ба, изграждането на социализма и комунизма са решаваща сила за творческо развитие теорията на Н. к. Комунистическите партии правят принос към общата съкровищни-ца на Н. к., като се опират преди всичко върху научното обобщаване на непосредствения си практически* опит. Те активно участвуват в съв-местното разработване на общите теоретични проблеми, обогатяват тео-рията на Н. к. с нови принципни по-ложения и изводи. Н. к. е дълбоко* партийна наука, която непосредст-вено изразява социалистическите ин-тереси и комунистическите идеали на работническата класа. Докслкото тези интереси и идеали съвпадат с нуждите на обществения прогрес, дотолкова партийността на Н. к. определя истински научен, обективен подход към проблемите на светов-ния революционен процес, на из-граждането на социализма и кому-

176 Научно-техническа революция

-низма. Творческото развитие на Н. к. предполага активна, настъпател-на борба против идеологията на антикомунизма, против идеите на съвременния реформизъм и ревизио-низм* м.

НАУЧНО - ТЕХНИЧЕСКА РЕВО-ЛЮЦИЯ — започнал в средата на XX в. качествен скок в структурата и динамиката на производителните сили, коренно преустройство на тех-ническите основи на материалното производство. Н.-т. р. е сложно ■обществено явление, продължителен исторически процес, на който са свойствени следните особености: гло-бален , интернационален характер, тъй като обхваща практически це-лия свят; всеобхватен характер, тъй като оказва въздействие върху це-лия обществен живот; комплексен характер, защото в него органично се сливат и взаимодействуват по-между си революционните измене-ния, науката и техниката, конто се извършваха по-рано в историята поотделно. Сърцевина на Н.-т. р. е изпреварващото развитие на нау-ката и превръщането й в непосред-ствена производителна сила, а на самото производство — в последова-телно технологично прилагане на съвременната наука. В ход е мате-риализиране на научните знания, въплътяването им във веществени елементи на производителните сили (в техника и технология на произ-водството), в съответни организа-ционни форми на производство; науч-ните знания се използват все повече в дейността на работниците от произ-водството при изпълняването на тру-довите им функции; науката е тео-ретична база на всички производст-вени процеси. Н.-т. р. води до ка-чествено изменение на технологич-ната база на производството, на оръ-дията и средствата на труда, на ме-тодите и предметите за обработване; влияе върху организацията на тру-

да, на производството и управление-то; води до съществена промяна на мястото и ролята на човека в произ-водството, на функциите на работ-ниците; означава преминаване от екстензивно развиване на производ-ството към интензивно.

По цели, форми, стимули, движе-щи сили и основни тенденция Н.-т. р. се развива по различен начин в ка-питалистическите и социалистиче-ските страни, като поражда проти-воположни по характер социални по-следици.

При капитализма, изменяйки офор-мената по-рано отраслова, профе-сионална и квалификационна стру-ктура на трудещото се население, тя води до нарастване числено-стта на работниците на наемния труд, до по-нататъшно поляризи-ране на класите, до увеличаване относителния дял на работниците на умствения труд и задълбочаване на противоположността между умстве-ния и физическия труд, до засилване па експлоатацията, до нарастване на непълната заетост и увеличаване на безработицата. Н.-т. р. ускоря-ва капиталистическото интегриране на производството, разоряването на дребните предприятия и образуване-то на едри монополи. В резултат от това тя засилва вътрешната неустой-чивост на капитализма, изостря него-вите противоречия и спомага за съз-даване на предпоставки за социа-листическа революция.

При социализма общонародната собственост върху средствата за про-изводство, липсата на антагонистич-ни противоречия, научното управ-ление на обществото, плановото раз-витие на народното стопанство, ши-рокото участие на трудещите се маси в управлението па производ-ството, задоволяването на постоян-но нарастващите материални и ду-ховни потребности на хората, лип-сата на безработица ц последовател-ното водене на единна държавна

577 Научно-техническа революция Н

техническа политика позволяват да се решават успешно задачите на Н.-т. р. Оттук и толкова важната и исторически значима задача — да се •съединят постиженията на Н.-т. р. с .предимствата на социалистическата стопанска система, да се развиват по-нашироко присъщите на социа-лизма форми за съчетаване на нау-ката с производството. Всестранният и ускорен научно-технически прог-рес е задължително условие за из-граждане на комунизма, чиято ма-териална база може да бъде са- зю прогресивната техника, създавана въз основа па най-новите постиже-ния на науката (вж. Материално- техническа база на комунизма). Из-вършвайки преврат в производител-ните сили на обществото, Н.-т. р. въздёйствува едновременно и върху производствените отношения. В со-циалистическото общество научно- техническият и социалният прогрес вървят ръка за ръка, като взаимо- действуват тясно помежду си. Со-циалните последици от Н.-т. р., ней-ното въздействие върху социалната •структура и духовното развитие на трудещите се са твърде многооб-разни. Тя води до дълбоки преобра-зования в общественото разделение ■на труда, до изменения в условията, .характера и структурата на труда, предявява по-високи изисквания към квалификацията па работниците. В общия обем на трудовите разходи нараства относителният дял на ум-ствения труд както в цялото народно стопанство, така и в отделните пред-приятия. Това води до прогресивни промени в социалната структура па производствените колективи. Нама-ляват работниците, заети с тежък физически труд, стеснява се прила-гането на слабо квалифицирания ръчен труД и бързо нарастват числе-ността и относителният дял на ра-ботниците на висококвалифицирания труд. Отмират професии, свързани със старата техника, възникват но-

42 Речник по научен комунизъм

ви, по-сложни видове труд. Увели-чава се прилагането на инженерно- техническия труд в производството. Внедряването на автоматизацията предизвиква необходимост от пре-местване на освобождаваните работ-ници в други участъци от производ-ството, което е свързано нерядко с тяхното преквалифицирансОбогатява се съдържанието на труда, всички негови видове придобиват черти на творческа дейност, което съдейст- вува за превръщането му в първа жизнена потребност на всеки човек. За това спомага и изменението на съотношението и структурата на овеществения и живия труд, на ра-ботното и свободното време. Н.-т. р. е мощен фактор за преодоляване на съществените различия между ум-ствения и физическия труд, между града и селото (вж. Различия между града и селото), тъй като ускорява превръщането на селскостопанския труд в разновидност на индустриал-ния. По този начин тя формира со-циално еднородно общество, създава условия за всестранно развитие на личността.Другарят Л. Брежнев отбелязва-

ше в доклада си па XXV конгрес на КПСС: «Ние, комунистите, из-хождаме от това, че единствено в условията на социализма научно- техническата революция придобива вярна, отговаряща на интересите на човека и обществото насока. От дру-га страна, единствено на основата па ускореното развитие па науката и техниката могат да бъдат решени крайните задачи на социалната ре-волюция — изграждането на кому-нистическо общество» (XXV кон-грес на КПСС. Доклади и решения, с. 62). В рамките на световната со-циалистическа система Н.-т. р. съз-дава предпоставки за уеднаквява-не равнищата на икономическо й научно-техническо развитие на вли-защите в нея страни. За това спомага социалистическата икономическа ни-

178 Научно управление на обществото

тегрвция. (Вж. Социалистическа ин-теграция.) Разгръщането па Н.-т. р. в социалистическите страни става не стихийно, не от само себе си, а планомерно, съществена роля играе тук активната, съзнателна дейност на трудещите се маси, насочвана от партията н държавата.

Буржоазиите схващания за Н.-т. р. при цялото им външно разнообра-зие целят да се конструира теоретич-на алтернатива на научния комуни-зъм, да се обоснове непотрсбността от социална революция, чиито функции били могли да се изпълнят от Н.-т. р. Тня схващания свеждат социал-ния прогрес до технически и са в служба на такива общосоциологични теории като теориите за «конвер-генция», «постиндустриално общест-во» и «технотронна сра».

НАУЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБ-ЩЕСТВОТО — съзнателно, целена-сочено въздействие на хората върху обществената система като цяло или върху отделни нейни звена (сфери от обществения живот, отрасли на ико-номиката, производствени обедине-ния, предприятия и т. н.), което им осигурява оптимално функционира-не и развитие въз основа на изпол-зване присъщите на социализма обек-тивни закономерности н тенденции.

Управлението е вътрешно присъ-що на обществото на всяко стъпало от развитието му, което е обусловено от обществения характер на труда на хората, от необходимостта да се об-щува в труда, да се разменят него-вите продукти. Производствената дейност в обществото е немислима без организираност, ред, разделение на труда, закрепване на определено място на човека в труда, на опреде-лени функции. Средство за устано-вяване и поддържане на същия ред и организираност е управлението. От регулиране се нуждае не само трудовата производствена дейност на хората, но и тяхното социално по-

ведение. Историята на обществото познава два вида управляващо въз-действие върху социалната система като цяло — стихиен и съзнателен. В първия случай управлението се осъществява в резултат от сблъск-ване, преплитане и кръстосване на различни, нерядко противоречащи си сили и случайни единични актове. То е обща тенденция в сляпата игра па случайността, автоматично по природа и не изисква намесата па хора. Такъв с например пазарът, основен регулатор на капиталисти-ческата икономика. Пазарната сти-хия, случайната игра на многоброй- ните актове на покупко-продажба на капиталистическия пазар, зад която действува като тенденция законът за стойността, е главна управляваща сила на производството при капита-лизма, средство за регулиране на общественото разделение па тру-да, за установяване на определени пропорции в стопанството, които все тъй стихийно се нарушават и отново установяват. Фактът, че под въз-действие на особеностите иа съвре-менното производство, на научно- техническата революция в капита-листическия свят намира широко разпространение държавно-монопо- листинното програмиране, регули-ране на икономиката, не променя същината на работата. Програми-рането, регулирането могат да от-слабят, да забавят регулиращата роля на пазарната стихия, ала цс са. в състояние да я отменят.

Съзнателните форми за управле-ние, свързани с целенасочена дей-ност на хората и осъществявани пос-редством специфични социални ин-ституции, съществуват на всяко стъ-пало в общественото развитие.

Обаче границите на съзнателното въздействие на хората върху социал-ната система и различните н звена, неговото съдържание и цели зависят от природата на обществото, от ха-рактера. чна икономическия му il

179 Научно управление на аищсспшот:» И

социално-политически строй. В хо-да на обществения прогрес съзнател-ните форми за управление търпят дълбоки изменения — от управление чрез емпирични, получени от непос-редствения опит и предавани от поколение на поколение традиции н обичаи в първобитното общество до научното управление на обществе-ното развитие при социализма.

Поради господството иа общест-вената собственост върху средствата за производство в социалистическо-то общество престава да действува стихийният регулатор на производ-ството h на целия обществен живот — пазарните отношения, анархията и конкуренцията. Тук най-важен ре-гулатор на производството, на со-циално-политическия и духовния жи-вот става съзнателната, целенасоче-на дейност на държавните и недър-жавните учреждения и организации. Тази система от учреждения и орга-низации, възглавявани от комуни-стическата партия, е субект на уп-равлението на обществото. Научно-то управление не е просто съзнателна форма за управление. То е управле-ние, при което субектът му се опира върху научно опознатите закономер-ности на общественото развитие, държи сметка за спецификата на тяхното проявяване при конкретни условия. Да се управлява общество-то научно ще рече да се разкриват прогресивните тенденции в разви-тието му и да се насочва съобразно с тях движението му, да се откриват и своевременно да се разрешават про-тиворечията иа общественото раз-витие, да се осигурява структурно и функционално единство на социал-ната система. Главна задача на Н. у. о. е да се постигне съответствие между субективната дейност на хо-рата и изискванията на обективните закони, умело използване на обек-тивните условия за постигане на максимален ефект. Обща цел на управлението на социалистическото

общество е оптимално използване закономерностите на социализма, ор-ганизиране и мобилизиране на чо-вешките, материалните и финансовите ресурси за решаване задачите на из-граждането на комунизма. Основните принципи на социалистическото уп-равление са следните: принципът за системност, комплексност, който из-исква тясно свързване на решаване-то на икономическите, социално-по-литическите и идеологическите проб-леми; принципът за единство на сто-панското и политическото ръковод-ство; принципът за демократиче-ския централизъм, който позволява да се съчетава плановото централи-зирано начало в управлението с широка демокрация, е използване инициативата на масите, на челните колективи; принципът за партий-ност; принципите за научност, обек-тивност и конкретност, които изиск-ват да се държи сметка за обектив-ните закономерности и тяхното спе-цифично проявяване при конкретни исторически условия; принципът за основното звено за намиране сред множеството задачи на основната задача, чисто решаване позволява да се реши целият комплекс от въп-роси на управлението; териториално- отрасловият принцип, съгласно кой-то в управлението е нужно да се съчетават административно-територи-алният подход с отрасловия, и др. Съобразно с тези принципи към ра-ботата на апарата за управление се предявяват основни изисквания: ком-петентност (познаване на работата), деловитост (умение да се върши ра-ботата), съчетаване на научния и административния подход, систем-ност, организираност и др. т. Уп-равленската дейност при социа-лизма има истински демократичен характер; с движението към кому-низма в управлението на произ-водството и целия обществен живот ще бъдат привлечени все по-нови трудещи се маси. Въпросите за уп-

180 Нации и тяхното бъдеще

равлението засягат не само тесен кръг ръководители и специалисти» но и всички партийни» съветски и стопански организации, всички ко* лективи трудещи се. Най-важно нещо в управлението е управлението на хората» на колективите, тъй като хората са главен компонент на со-циалната система. В социалистиче-ското общество управлението на хората е оптимално организиране на техния икономически живот, на труда» обществената им дейност, възпитаването им в дух на комуни-стическите идеали. С нарастване и усъвършенствуване на техниката» със задълбочаване на научно-техниче-ската революция нараства и значе-нието на управлението на вещите» техниката и технологията, то се усложнява» променя се качествено» първостепенно значение придобива творческата дейност на човека. Стоя-щата пред нашето общество задача за органично съединяване постиже-нията на научно-техническата рево-люция с предимствата на социализ-ма, преминаването на народното сто-панство към нов етап на развитие, когато на преден план излизат все повече качествените фактори» интен-зифицирането на общественото про-изводство налага рационализиране на цялата управленска дейност. Подобряването на теорията и прак-тиката на планиране, усъвършен- ствувапето на организационната структура на управлението, засил-ването на ролята на икономическите стимули, тяхното правилно съчета-ване с моралните стимули» широкото прилагане на организационна и елек-тронноизчислителна техника, авто-матизирани системи и съвременни научни методи, все по-голямото уча-стие па трудещите се в управление-то — такива са основните насоки за усъвършенствуване на управлението в развитото социалистическо об-щество.

НАЦИИ И ТЯХНОТО БЪДЕЩЕ — Нация (лят. natio — народ, племе) е устойчи ва_ историческа общност от хора, форма на общественото разви-тие’, създадена въз основа "на"общ икономически живот в съчетание с общ език, територия, особеностРПна културата, съзнанието и“ психоло-гията.

Н. са продукт от продължително историческо развитие на общество-то; те са били предшествувани от преднацнонални форми на общност-та от хора — род» племе и народност. До поява па Н. са довели зараждане-то и развитието на капитализма: Ленин отбелязваше, че «нациите са неизбежен продукт и неизбежна фор-ма на буржоазната епоха на общест-веното развитие» (Съч. Т. 21, с. 63). Н. се образуват чрез обединяване на различни народности въз основа на преодоляване на феодалната раз-дробеност» на формиране и развитие на капиталистическо производство, което се нуждае от дълбоко разде-ление на труда, широки и здрави икономически връзки, обширен и единен пазар и т. н. Говорейки за сливането на разпръснатите при фео-дализма области в единно национално цяло през XVII в. в Русия, Ленин например свързваше този процес със «засилващата се размяна между об-ластите, постепенно нарастващото стоково обръщение н концентрира-нето на малките местпи пазари в един общоруски пазар. Понеже ръ-ководители и господари на този процес са били капиталистите-тър-говци» създаването на националните връзки не е било нищо друго освен създаване на буржоазни връзки.» (Събр. съч. T. 1, с. 144.)

Тъй като зараждането н разви-тието на капитализма в различните страни от света се отличават с голяма неравномерност, и формирането наН. също се извършва неравномерно. Докато в Европа този процес е Завършил в основни линии още преди

181 Нации и тяхното бъдеще Н

едно столетие, d мно го колониални или бивши колониални страни (на-пример в Африка) тон сериозно се забави и се извършва и понастоящем в хода на нациопалноосвободителна- та борба и изграждането па младите независими държави. Както свиде-тел ствува опитът па СССР и други социалистически страни, много на-родности, които не бяха успели да се формират като Н. по времето» когато победи социалистическата ре-волюция, се образуват нерядко като Н. при прехода към социализма.

Принадлежността към една нация обединява хората. Обаче национал-ната общност не премахва_клжовмте различия в рамките на Н. В буржоаз-ното общество класовият антагони-зъм пронизва всички страни от жи-вота на нацията, разполовява я на противоположни части. Затова при анализиране на всяко национално движение или явление е необходим класов подход, съобразяване с раз-личието между интересите на кла-сите и социалните слоеве. Ленин казваше дори, че във всяка Н. в буржоазното общество има две Н. — Н. на експлоататорскнте класи, на капиталистите и помешчиците, си-реч Н. на потисниците, и Н. на тру-дещите се и експлоатирани маси, на работниците и селяните, сиреч Н. на потисканите, а във всяка нацио-нална култура има съответно две национални култури. «Има велико- руска култура на пуришкевичевци, гучковци и струвевци — но има също така и великоруска култура, която се характеризира с имената на Чернишевски и Плеханов. Та-кива две култури има при украин-ците, както и в Германия, Франция, Англия, при евреите и т. н.» (Съч. Т. 20, с. 17.) Една от най-характерните черти на националната политика на експлоататорскнте класи е постоян-ният им стремеж да представят соб-ствените си тяснокористни класови интереси за общонационални; а ло-

зунга за защита на «националното единство» да използват в борбата против работническата класа и всич-ки трудещи се.

Социалистическите Н. са Н. в общество, свободно от експлоататор- ски класи и класов антагонизъм, ба-зиращо се върху здрав съюз между всички социални групи — работни-ческата класа, кооперираните селя-ни и народната интелигенция. Идей-на основа на социалистическите Н. е марксистко-ленинската идеология, идеологията на социалистическия ин-тернационализъм. Сплотеността и дееспособността на тези Н. се опре-деля от социално-политическото и идейното единство. За пръв път в ис-торията се утвърждават Н. с единна национална култура, с единеп за цялото общество светоглед, с единни основни интереси и цели на всички членове на обществото.

Преходът от социализма към кому-низма е свързан с по-нататъшно раз-витие на социалистическите Н., на тяхното стопанство и култура, с лик-видиране на още съществуващите различия помежду им. Въз основа на усъвършенствуване на обществе-ните отношения и постепенно зали-чаване на границите между класите нараства социалната еднородност, на Н. Разгръща се интензивно сближа-ване на всички Н. и народности, все по-пълно съвпадане на техните икономически, социално-политиче-ски и духовни интереси, по-нататъш-но интернационализиране на всички страни от живота им и т. н. Засил-ват се взаимното влияние, сътрудни-чеството и взаимопомощта между Н. и народностите, те се обогатяват все повече една друга, у тях се формират по-интензивно общи черти във всич-ки сфери на материалния и духовния живот въз основа на все по-пълно изявяване и развитие на вътрешните прогресивни възможности на вся-ка Н.

Сближаването на Н. при изграж-

182 «Национален социализъм»

дането на комунизма води до зали-чаване на националните различия, при което в различните области то-ва става неравномерно. Сравнително бързо се преодоляват например раз-личията в икономиката. По-устойчи^ ви са националните различия в кул-турата и особешгв ези какоцта ще се запазят изглежда по-дългр_вр^ме. Общите пътища и тенденции за за-личаване на националните различия помагат да се изясни образуването на новата историческа,. общият — миогонацйоналния съветски народ. Трябтяг'обачё да се има предвид, че заличаването иа националните раз-личия в световен мащаб е по-сложен процес, който има свои особености в сравнение с подобния процес в рам-ките на социалистическите страни. Затова Н. ще съществуват вероятно още дълго време, дори след ликви-дирането на капитализма в междуна-роден мащаб.

Обаче Н. е историческо явление. И колкото и продължително и слож-но да е заличаването иа национални-те различия, те ще изчезнат също така неизбежно, както са възник-нали на времето през определен етап от историческото развитие. Бъдното високоразвито комунистическо об-щество не ще познава не само со-циално-класови, но и национални различия. Пътят към бъдещото сли-ване на Н. и иародностнт£^в_едияна безиациопзлна“ комунистическа „ об-щност ^га^ловечес^Вйга^минарапрез пълно освобождаване.__и .развитие на всички народи, през максимално разкриване и разгръщане на всичко цещТоуПзсектГтпт^^ ционална'кУлтураТЛенин подчерта-ваше, че <тъй както човечеството може да дойде до унищожаване на класите само като мине през преход-ния период на диктатурата на по-тиснатата класа, също така и до неизбежното сливане на нациите човечеството може да дойде само като мине през преходния период на пъл-

ното освобождаване на всички по-тиснати нации, т. е. на тяхната сво-бода на отделяне.» (Съч. Т. 22, с. 148.) (Вж. също Националноосвобо- дателна революция, Национални от’ ношения при капитализма и НациО’ нални отношения при социализма.)

«НАЦИОНАЛЕН СОЦИАЛИЗЪМ»— Теориите за «национален социали-зъм» са идеологически концепции, възникнали в средните социални слоеве (вж. Средни слоеве) и сред непролетарските слоеве от труде-щи се в освободените страни, конто обикновено са еклектично смесване на социалистическите идеали с на-ционалните традиции, с всевъзмож-ни народнически, утопични, рефор-мистки, религиозни, дребнобуржоаз- ни и други идеи. Социалистическите доктрини от национално естество са породени от сегашния етап на на- ционалноосвободителннте револю-ции, когато рамките на буржоазния национализъм станаха твърде теспн за по-нататъшното им развитие, а силите, способни да прокарват пос-ледователно линията на научния социализъм, още не са укрепнали достатъчно, за да възглавят борбата за национално и социално освобо-ждение.

Ролята на социалистическите док-трини от национално естество зави-си от това, в кои страни и при какви конкретни исторически условия се издигат те, чии класови интереси изразяват и с каква социално-ико-номическа програма са свързани. Съответно открояват се редица от-носително самостоятелни идейни те-чения: социалистически концепции от национално-буржоазно коляно; дребнобуржоазни реформистки док-трини за национален социализъм; най-сетне немарксистки социали-стически теории на съвременната революционна дехмокрация в разви-ващите се страни.

Подкрепяйки венчко напредничаво

183 ^Национален социализъм* H

и прогресивно в теорията за «H. с.», привържениците на научния социа-лизъм отбелязват техните слаби и отрицателни страни. Прогресивна страна на тези концепции, особено от революционно-демократичното направление, е на първо място отри-цателното им отношение към капи-талистическата система. Челната част от революционната демокрация се обявява за радикални социално- икономически преобразования, кои-то да създават предпоставки за раз-витие към социализма. Тя се стреми да сложи кран на тежкото наследст-во от колониалното минало, да очи-сти обществото от феодалните и патриархалните отживелици, да съз-даде1 развита миогоотраслова ико-номика, да подобри положението на селяните-земеделци и да издигне жиз- ното равнище и културата на на-рода. На решаването на тези проб-леми се обръща първостепенно вни-мание в страните със социалисти-ческа ориентация. В теорията за «Н. с.» личи нарастващото влияние на идеите на марксизма-ленинизма. В програмните документи на редица революционно-демократични пар-тии te подчертава, че в основата на развитието на човешкото общество се намира взаимовръзката между производителните сили и производ-ствените отношения; че социалната революция е експлозия, подготвена от Достепенното, еволюционно раз-витие, от изостряне на антагони-стичните противоречия; че капи-тализмът ще бъде сменен навсякъде от социалистическото общество, сво-бодно от класов антагонизъм и екс-плоатация на човек от човека.

Същевременно в теорията за «Н. с.> в редйца страни е доста осезаемо влиянието на религиозните схваща- пия.' То е свързано с това, че десе-тилетия наред големите религии в азиатско-африканския свят, исляма и будйзма, са били идеологическо знамё в борбата на потиснатите на-

ции. След завоюването на независи-мост някои религиозни дейци се прехвърлиха открито в лагера на реакцията. В същото време значител-на част от тях останаха с трудовия народ, подкрепят стремежа му да тръгне по некапиталистически път на развитие, да се придържа към социалистическа ориентация.

Насочвайки острието на борбата срещу империализма и вътрешната реакция, теорията за «Н. с.» в по-вечето случаи спомага обективно за придвижване по пътя на нскапита- листичсско развитие, за постигане на икономическа независимост и укрепване на държавната самостоя-телност. Тъй каго тази идеологиче-ска платформа не е цялостен научен светоглед, нейните последователи придават понякога на лозунгите си дрсбнобуржоазно-националистична окраска, проявяват склонност към «прескачано на необходими етапи па развитие, надценяват ролята на военно-политическите методи за ръ-ководство и подценяват ролята на ор-ганизаторската и идеологическата ра-бота с масите, проявяват необосно-вано недоверие към привържени-ците на марксистко-ленинската идео-логия.

Някои теоретици на националния социализъм, особено от буржоазно и дребнобуржоазно коляно, влагат в понятието социализъм съдържа-ние, което няма нищо общо с него. Според едни от тях последователите на пророка Мохамед «са били со-циалисти още преди да е била изо-бретена тая дума*, други пък зая-вяват, че социализмът бил пре-ди всичко осъществяване принципи-те на будизма и т. н. За множество концепции на националния социали-зъм в развиващите се страни е ха-рактерно преувеличаване на особе-ностите от национално естество и историческите традиции, прекомерно наблягане върху морално-етичните фактори. Под предлог, че го при-

184 Нац ионализация

гаждали към местните условия, от-делни представители иа национал-ния социализъм се опитват да пре-парират научния социализъм, да го изпразнят от революционното му съдържание под формата па всякак-ви «поправки» и «допълнения». Не-рядко те превъзнасят националното, расовото и географското единство и принизяват значението на интерна-ционалната класова солидарност на борците за социализъм.

По-дълбокото запознаване с мар-ксистко-ленинската теория, по-вни- м а тел н ото изучаване опита на социа-листическите страни и най-после практиката на самото национално- демократично движение, в което играят все по-нарастваща роля ра-ботническата класа, селските маси, непролетарските слоеве и прогре-сивната интелигенция, спомагат за освобождаване от националистиче-ските, реформистките и буржоазните илюзии. Своеобразната еволюция на челната част от революционната де-мокрация към марксистко-ленин-ския светоглед е една от реалните възможности в наше време.

НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ — (лат. па- tio — нация, народ) — преминаване на предприятия или стопански от-расли, които се намират в частна собственост, в собственост на дър-жавата. Характерът на Н. се опре-деля от съществуващия в страната обществен строй. Теоретичните ос-нови на социалистическата Н. са разработени в трудове на осново-положниците на марксизма-лениниз-ма, които са я разглеждали като една от формите за социалистическо обобществяване на средствата за производство. Политическа пред-поставка за социалистическа Н. е победата на пролетарската револю-ция. Утвърдил диктатурата си (вж. Диктатура на пролетариата), про-летариатът изземва принудително имуществото на капиталистите и по-

мешчиците, като го предава в соб-ственост на целия народ. Социали-стическата Н. ликвидира съществу-ващото при капитализма отделяне на трудещите се от средствата за производство, превръща работни-ческата класа от експлоатирана в. стопанин на производството. Подчер-тавайки правомерността на експро-приирането на експроприаторите, до- колкото капиталистическата и . по- мешчическата собственост биват при-добивани не с личен труд, а в резул-тат от експлоатация на трудещите сег Маркс писа: дори и да се допусне, че капиталът «при влизането си в производствения процес е бил лично придобита собственост на своя вло-жител — той рано или късно ще стане стойност, присвоена без екви-валент, т. е. материализация (все едно дали в парична или друга фор-ма) на незаплатен чужд труд». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 578.)

Марксизмът-ленинизмът разграни-чава ясно едрата и дребната част-на собственост върху средствата за производство. Докато едрата капи-талистическа собственост подлежи на Н. след идване на пролетариата на власт, собствеността на селяните и занаятчиите не се експроприира, а се превръща в социалистическа чрез доброволно коопериране. (Вж. Сел-скостопанска кооперация.)

Сочейки, че И. на средствата за производство е обща за социалисти-ческите революции закономерност, основоположниците на научния ко-мунизъм предвиждаха, че мероприя-тията на пролетариата за одържавя-ване на средствата за производство, начините и методите на Н. могат да бъдат различни в зависимост от кон-кретно-историческите условия. Те-зи начини и методи трябва да бъдат определени от политическата пар-тия на работническата класа.

В СССР първи акт на Н. беше Дек-ретът за земята, приет на 26 октом-

185 Национализация H

ври (8 ноември) 1917 г. на II конгрес на съветите (вж. Национализиране на земята). Н. на другите най-важни средства за производство и обръще-ние се осъществяваше на няколко етапа, чиято последователност се определяше от значението на пред-приятията и отраслите на народното стопанство при формирането на со-циалистическата икономика, както и от поведението на собствениците на средствата за производство. С дек-рет па ВЦИК от 14 (27) декември 1917 г. бяха национализирани част-ните банки. На 28 юни 1918 г. бе издаден декрет за обща Н. на едрата промишленост.

Едновременно с Н. на промишле-ността беше извършена Н. и на други отрасли на народното стопанство, на търговската флота и външната тър-говия, както и на железопътния транспорт. Заключителен акт на Н. на промишлеността стана постанов-лението на Висшия съвет за народ-но стопанство от 29 ноември 1920 г., по силата на което бяха предадени в собственост на държавата всички предприятия с над 5-има работници при механичен двигател или 10 ра-ботници при липса на механичен двигател.

В страните с народна демокрация Н. на промишлеността имаше ня-кои особености. Тя се извършваше в хода на прерастването на демокра-тичната революция в социалистиче-ска. Наред с безвъзмездното конфи-скуване на предприятията, принад-лежали па фашистките държави, на монополи и военни престъпници, се прилагаше нашироко компенсиране стойността на национализираните предприятия на собствениците, които не бяха се компрометирали със съ-трудничество с фашизма.

Н. чрез обезщетяване не противо-речи на марксизма. Енгелс подчер-таваше, че начинът на експроприи-ране (срещу обезщетение или без обезщетяване) ще зависи преди всич-

ко от обстоятелствата, при които* пролетариатът ще дойде на власт, както и от поведението на самите ка-питалисти.

Частична Н. (на някои отрасли. и едри предприятия) може да бъде из-вършена и от буржоазната държава^ която прибягва до тази мярка обик-новено под натиска на демократич-ните сили. Тази Н. е сложен и про-тиворечив процес. Тя свидетелству- ва, че съвременните производителни сили в капиталистическите страни са надраскали рамките на частната собственост, като същевременно тя се осъществява при условията на ико-номическо и политическо влияние на монополите, придружава се от високи компенсационни плащания за бившите собственици на национали-зираните предприятия и с привиле-гии, давани на монополите във връз-ка с използването на услугите на национализирания сектор. Когато в. Англия след Втората световна война бяха национализирани предприя-тията от горивно-енергийното сто-панство и транспорта, железниците и значителна част от автомобилния парк, правителството реконструира тези предприятия за сметка на дър-жавния бюджет (чиято приходна част е съставена главно от данъци от населението); за сметка на акциите на предишните собственици бяха издадени държавни облигации, оси-гуряващи ежегоден, достатъчно ви-сок гарантиран доход. Н. при капи-тализма променя само формата на капиталистическата собственост: ча- стнокапиталистическата в държавно- монополистична. (Вж. Държавно- монополистичен капитализъм.) Бур-жоазните правителства практикуват нерядко денационализация (репри-ватизация), т. е. предаване на дър-жавни предприятия в собственост на монополите. Продаването на държав-ни предприятия се извършва на из-годни за частните собственици усло-вия.

Î86 Национализиране на земята

H. се осъществява и в страните, ос-вободили се от колониална зависи-мост, където тя засяга преди всич-ко собствеността на чуждестранните компании и частните притежатели. Значението на Н. се определя от това, по какъв път ще се развива по-на-татък страната. В страните, избрали пътя на некапиталнстичсско разви-тие, тя се извършва в широки .маща-би и засяга собствеността на нацио-налната буржоазия. Н. на чужде-странните и националните предприя-тия в тези страни става важен фактор за създаване на социалистически еле-менти в многосекторната икономи-ка. Доходите, получавани от нацио-нализирания сектор, особено от про-дажбата па петрол и петролни про-дукти, играят прогресивна роля в

■стратегията във връзка с национал-ното развитие на тези страни.

НАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ЗЕМЯ-ТА — преминаване на земята от частна собственост в собственост на държавата.

Първи привърженици на Н. з. са били социалистите-утопистн (вж. Утопичен социализъм), които под-ложили на критика съществуващите аграрни отношения и рисували в съчиненията си картини на идеално ■общество с обществена собственост върху земята. По време на буржоаз-ните революции в Англия и Фран-ция Н. з. е станало програмно искане на бедните градски и селски слоеве. В Русия идеята за Н. з. е лансирана от декабриста Пестел и революцион-ните демократи Херцен, Огарьов н Чернишевски.

Разглеждайки аграрните отноше-ния, Маркс показа, че «поземлената собственост се различава от другите видове собственост с това, че на из-вестно равнище на развитие тя из-глежда излишна и вредна дори от гледище на капиталистическия начин на производство». (Маркс, К. и Ф.

Енгелс. Съч. Т. 25, ч. II, с. 164.) В теоретично отношение Н. з. при условията на господство на буржоа-зията унищожава абсолютната рента и облекчава проникването на капи-тализма в земеделието. Макар и да е трябвало от Н. з. да спечели преди всичко буржоазията, на практика тя никъде не се е решила па тази мярка, тъй като настъплението срещу една форма на частната собственост е могло да се окаже опасно за цялата капиталистическа собственост.

Пролетарското искане за Н. з. бе издигнато в обща форма от Маркс и Енгелс в «Манифест на Комунистиче-ската партия». Впоследствие то би-ваше конкретизирано с оглед раз-личните страни, различните форми на поземлена собственост и различ-ните етапи на революцията. Така основоположниците на научния ко-мунизъм сочеха, че земеделието в Англия е най-пълно подготвено от капиталистическото развитие за Н. з.; във Франция, където преоблада-вала дребната собственост па селя-ните върху земята, лозунгът за Н. з. щял да бъде политически неправилен: едно експроприиране на селяните могло да ги отблъсне от съюза им с пролетариата.

За първи път задачата за Н. з. беше практически решена в СССР с Декрета за земята (26 октомври (8 ноември) 1917 г.). И конгрес на Съ-ветите отмени частната собственост върху земята. Земята бе превърната в общонародно достояние н предадена безплатно за уравнително ползване, като беше забранен наемният труд. Съветската държава изключи земята от стоковото обръщение. По тоя на-чин бяха избавени от необходимостта да харчат огромни средства за купу-ване на земя, да внасят арендпа такса за помешчиците. Н. з. имаше важно значение за подготвяне на икономическите условия за социали-стическо обобществяване на селско-то стопанство, при укрепването на

187 Национализъм H

политическия съюз между работни-ческата класа и селяните.

Н. з. в другите социалистически страни се отличаваше с някои осо-бености, обусловени от специфика-та на аграрните отношения във всяка страна.

За европейските страни с народна демокрация е характерно частич-ното Н. з. Национализирани бяха само горските масиви, напоителните съоръжения и пустеещите земи. Ос-новната пък маса обработваема земя беше предадена след конфискуването й в собственост на селяните, тъй като повечето селяни притежаваха по- рано участъци земя по правото на мастната собственост. Тази особеност сложи известен отпечатък и върху кооперирането на земеделските сто-панства. (Вж. Селскостопанска коо-перация.)

Своеобразно бе осъществявано Н. з. в Куба. Тук въз основа на нацио-нализираните стопанства на чужде-странните и местните собственици бя-ха създадени веднага след революция-та кооперативни стопанства на селс-костопанските работници, преобразу-вани след това в държавни народни имения. През 1963 г. бяха национа-лизирани и кулашко-капиталистиче- ските стопанства. В резултат от то-ва на държавния социалистически сектор в селското стопанство се падат преобладаващата част поземлени площи.

Частично Н. з. се извършва и в развиващите се страни, освободени от колониална зависимост. Тук то се характеризира преди всичко с анти- колонналиа насоченост: в ръцете на държавата преминават земите на бив-шите колонизатори.

По такъв начин Н. з. е мярка, коя-то може да бъде осъществена в хода както на буржоазнодемократическа- та, така и на социалистическата ре-волюция. Необходимостта от него и мащабите му се определят от конкрет-ните исторически условия, неговото

социално съдържание зависи от ха-рактера на революцията. «. . .Нацио-нализирането на земята — писа Ленин — е не само «последната думав на буржоазната революция, но и крачка към социализма». (Събр. съч. Т. 16, с. 390.)

НАЦИОНАЛИЗЪМ — психология, идеология, светоглед и политика на предпочитане едни нации пред дру-ги, на възвеличаване на собствената нация и разпалване на национални ежби и расова ненавист (вж. Раси-зъм ).

Разновидностите на Н. са много, като се започне от открито фашист-кия шовинизъм и се свърши с из-тънчения, прикрит с марксистка фра-зеология Н. Той се явява и като ве- ликодържавен шовинизъм на по-тискащата нация, която малтретира другите нации, и като местен Н. на потисканата нация, който се изразя-ва в стремеж към затвореност и в недоверие към другите нации. Об-ратна страна на Н. е империалисти-ческият космополитизъм, който про-повядва разтваряне на нациите и народностите в «образцовите» (гос-подству ващите) нации.

Н. се поражда от отношенията на частна собственост и експлоатация. Негови носители са буржоазията и дребната буржоазия. Н. е чужд на природата на пролетариата като но-сител на интернационализма. Обаче историческият опит свидетелствува, че чрез системно и продължително внедряване на Н. може да бъдат от-ровени доста широки маси, в това число н някои слоеве работници. Това бе постигнато например от пру- ските милнтаристн и нацистите в Гер-мания.

Националните ежби затрудняват, а понякога и парализират класовата борба на пролетариата. Под прик-ритието на приказки за «общонацио-нални» интереси буржоазията раз-палва национална ненавист и завое-

188 Национализъм

вателни войни. Монополистичният капитал използва нашироко шови-низма и расизма за преследване на дели раси и народности.

Марксизмът е непримирим към Н. Има периоди в националноосвобо- днтелните движения, когато Н. на потиснатата нация е като програ-ма за национално възраждане, като идеология и политика на борба про-тив империализма, за политическа и икономическа независимост, за су-веренитет и всестранно развитие на собствената нация. Марксистите-лс- нинци смятат за исторически оправ-дан Н. с такова общодемократично съдържание и го подкрепят там и то-гава, където и когато е налице това съдържание, без да забравят силите, които се прикриват само временно с общодемократичната борба и са го-тови да предадат истинските интереси на нацията.

Ликвидирайки антагонистичните класи, социализмът изтръгва по тоя начин социалните корени на Н. Оба-че проявите на Н. и национална огра-ниченост не изчезват автоматично.«Националистическите предразсъ-

дъци и остатъците от някогашната национална вражда са област, къде-то съпротивата срещу социалния прогрес може да бъде най-продължи-телна, упорита и ожесточена. . .» (Програмата на КПСС). Причина за това не са националните форми за живот сами по себе си и вродеността на националистическата психология, както твърдят идеолозите на буржоа-зията, а реални исторически условия: тежкото наследство от минали враж-ди и недоверие между народите, оста-тъците от някогашно неравенство в развитието на различните нации, постоянните опити на империали- стите и техните идеолози да съживя-ват и подклаждат националистиче-ските предразсъдъци, преувеличена-та или извратена проява на нацио-нални чувства. Роля играе и изоста-ването на съзнанието от социалисти-

ческото битие, и отстъпленията от нормите на социалистическия начин на живот — нарушаване на равно-правието на народите в тяхното ико-номическо и културно развитие, в кадровата политн ка, п ренебрерва не на национални чувства, подменяне на социалистическия патриотизъм с тясно национален лъжепатриотизъм, при което патриотизмът се превръща в национална ограниченост, и т. н. При цялото разнообразие на източ-ниците на Н. резултати от него са националните вражди и нарушава-не братството между трудещите се. Запазвайки се под формата на отжи-велици, Н. се проявява често неп-ряко, а замаскирано, например под знаме за защита на националните особености, традиции и обичаи, без да се прави разлика между прог-ресивно и реакционно в тях. Изобщо прекомерните подчертавания па «са-мобитността» в развитието на нации-те и техните култури, уж свободни от взаимни влияния, пречи на здра-вите отношения и на взаимното обо-гатяване на нациите и народностите.

С образуването на световната со-циалистическа система се разшири кръгът от нации, конто влязоха в отношения помежду си върху осно-вата на социалистическия интерна-ционализъм. При тези условия на- ционалистичните тенденции противо-речат не само на интересите на интер-националното сътрудничество меж-ду трудещите се, но и на истински националните интереси на народите.

По природа Н. е враждебен на со-циализма, на марксистко-ленинския светоглед, на дружбата между на-родите, противоречи на обективното развитие и сближаване на социали-стическите нации. Буржоазният Н. придобива през съвременната епоха особено изтънчени форми. Острието му е насочено преди всичко срещу първата социалистическа страна — СССР.

Н. е почва, върху която вирея!

189 Национална буржоазия Н

както «левият», така и лесният опор- тюнизъм, което потвърждава още веднъж Лениновата теза, че «идейно- полнтическото родство, връзка, дори тъждество на опортюннзма и соцнал- национализма не подлежи на никак-во съмнение». (Съч. Т. 21, с. 145.) Н., съчетан с опортюннзма в револю-ционното движение, е особено опасен, защОто нерядко се прикрива с мар-ксистко-ленинска терминология. Предприетата от маонстнте подмяна на класовия принцип с национален, расов и географски, която доведе до националистично израждане на со-циализма в КНР, показа нагледно цялата дълбочина на тази опасност. Нито една комунистическа партия не може да остане действително мар-ксистко-ленинска и да изпълнява ролята си на авангард при изграж-дането на новото общество, ако не създаде атмосфера на нетърпимост към Н. и не го преодолее на първо място в собствените си редове.

КПСС придава първостепенно зна-чение на интернационалистнчното възпитание на трудещите се, на прео-доляването на всякакви национали- стичнн прояви. Съгласно чл. 36 от Конституцията на СССР «граждани-те на!СССР от различни раси и на-ционалности имат равни права. . . всякакво проповядване на расово или '■ национално превъзходство, на вражда или пренебрежение се на-казват от закона». Борбата против Н. е и много важно условие за укреп-ване* на световната социалистическа система, за осигуряване единство на международното комунистическо и работническо движение и успешна националноосвободителпа борба на потиснатите народи. Както сочеше Ленин, борбата с националистичните предразсъдъци «толкова повече из-лиза на преден план, колкото по- злобддпевна става задачата за пре-връщане на диктатурата на проле-тариата от национална (т. е. същест-вуваща в една страна и неспособна

да определя световната политика) в интернационална (т. е. диктатура на пролетариата поне в няколко нап-реднали страни, способна да има ре-шаващо влияние върху цялата све-товна политика)». (Съч. Т. 31, с. 137.)

НАЦИОНАЛНА БУРЖОАЗИЯ — в икономически по-слабо развитите, поробените или освободени страни местна капиталистическа класа, за-интересована от самостоятелно по-литическо и икономическо развитие на нейната страна. Към Н. б. не може да бъде причислена прослой-ката от проимпериалистическа бур-жоазия, която изпълнява ролята па посредник на чуждестранния моно-полистичен капитал и изпълнява функции на много важна социална опора на неоколониализма.

Във всяка сфера от икономическа-та дейност на развиващите се стра-ни — индустрията, земеделието, кре-дитно-застрахователната система и т. н. — националният капитал се натъква почти всякога на надмощие-то на чуждестранния капитал и за-пазваните от колонизаторите пред- капнталистическн отношения. Това поражда особено остро противоре-чие между Н. б. и империалистиче-ската буржоазия от метрополиите. Така обективно възниква заинтере-сованост на Н. б. от антиимпериа-листическа и антифеодална револю-ция. Разкривайки потенциалните ре-волюционни възможности на нацио-налната буржоазия, Ленин писа: «В «напреднала» Европа напредни-чава класа е само пролетариатът. А живата буржоазия е готова на всички диващини, зверства и пре-стъпления, за да запази загиващото капиталистическо робство. . .

Навсякъде в Азия расте, шири се и крепне могъщо демократиче-ско движение. Буржоазията там още върви с народа против реакцията.» (Съч. Т. 19, с. 84—85.) Наистина в редица страни от Азия и Африка Н.

190 На ционална буржоазия

б. възглави антиимпериалистическа-та борба на народите или пък стана водеща сила в антиимпериалистиче-ския блок. Тя успя да излъчи влия-телни политически водачи и да увле-че масите с патриотична програма за национално освобождение.

Н. б. е двойствена по социална природа, което се откройва особено ясно след завоюване на национална независимост. Тя изпитва върху се-бе си потисничеството на империа-листическите монополи и сама е експлоататор на трудещите се. Общо- демократичните преобразования са изгодни за нея в една или друга степен, ала тя не е в състояние да ги въплъти последователно в живота поради съглашателските си тенден - ции. Стремейки се да укрепи нацио-налния суверенитет, Н. б. търси подкрепа сред широките народни маси, но при това се страхува да не би демократичните елементи, които изразяват интересите на народа, да придобият твърде голямо влияние. Държейки за самостоятелно изпол-зване на природните и човешките ресурси на страната, тя не се реша-ва на пълно експроприиране на чуж-дестранния монополистичен капитал и е склонна да решава противоре-чията си с чуждестранните монополи чрез компромиси, преразглеждане на условията и формите за сътрудниче-ство, а не чрез решителна борба. Заинтересована от аграрната ре-форма като важна предпоставка за създаване на вътрешен пазар, Н. б. не предприема радикално изкореня-ване на феодално-крепостните ин-ституции, като съзира в него опасен прецедент на посегателство върху частната собственост изобщо. Про-тиворечията в положението на Н. б. са породени в значителна степен от съвременната епоха. Като носи-тел на капиталистическия начин на производство Н. б. се появи на исто-рическата арена по време, когато световният капитализъм като обще-

ствена система навлезе в период на залез. Нейният настойчив стремеж да поведе страната по капиталистиче-ски път влиза в противоречие с ан-ти капиталистическата тенденция на общественото развитие и с интере-сите па трудещите се и поражда от-дръпване на народните маси от Н. б., криза в ръководството на наццонал- ноосвободителната революция от бур-жоазията. В резултат от това Ц. б. се сближава все по-очебнйнос импе-риализма и вътрешната реакция, като заляга в икономическата област за свобода на капиталистическата инициатива, а в политическата — за максимално укрепване на оръдията на нейното класово господство: по-лицията, армията, съдилищата, бю-рократичната администрация и др. т. Нерядко тя преминава към насил-ствено смазване на пролетарското и селското движение, към терор срещу комунистите и левите сили.

Н. б. води политика на закрепване на своите господствуващи класови позиции под знамето на национализ-ма. Лозунгите на национализма, ако са свързани с апели за защита на суверенитета, националната култура и самобитността, още продължават да играят положителна роля в ан-тиимпериалистическите движения на народите. Обаче с изтласкване на преден план на класовите противо-речия се проявява все по-осезаемо ан-тидемократичната, реакционна стра-на на национализма.

Важно значение при оценяване нг Н. б. има наред с общата характе-ристика и вземането под внимание на различните н специфични черти. Така в Латинска Америка известна част от местната буржоазия се е преплела толкова тясно със северно-американските монополи, че вече е престанала да бъде носител на на-ционалните аспирации и сериозна антиимпериалистическа сила. В ре-дица страни от Арабския Изток и Африка, където липсва зряла ни-

J91 Национални отношения при капитализме HT

дустриалпа прослойка от Н. б., ро-лята на водеща държавна, полити-ческа сила принадлежи на буржоа-зията, свързана с бюрократично- административната върхушка, която паразитнра върху държавния сектор и богатее от сътрудничеството си е чуждестранния капитал. Често не-доволна от надмощието му, тя се стреми сама да станс притежател на природните богатства на страната, на средствата за производство и т. и. При условията на социалистическа ориентация Н. б. обикновено се лишава от ръководния си монопол върху властта, но може да участву-ва отчасти в прогресивното разви-тие на страната, особено в икономи-ческата сфера, като една от фрак-циите на нацисналнодемократич- ния фронт.

НАЦИОНАЛНИ ОТНОШЕНИЯ ПРИ КАПИТАЛИЗМА — отношения на икономическо н социално-политиче-ско неравенство, на експлоатация и потискане, па вражда и недоверие между народите.

Капитализмът не само породи нациите и националните различия, но и създаде националния въпрос, като превърна едни нации в обект на експлоатация и потискане от други нации. В капиталистическото общество, основано върху частната собственост и класови антагонизми, експлоатацията на човек от човека се допълва закономерно с поробване и ограбване на едни народи от дру-ги, а Н. о. добиват не по-малко неиз-бежно характер на отношения на господство на едни и подчинявапе на други. През империализма във връз-ка със завземането на огромни тери-тории, заробването на много народи и превръщането им в колонни нацио-налният въпрос се изостри още пове-че. превърна се в национално-колониа-лен въпрос. (Вж. Колониалната систе-ма и Националноосеободителна рево-люция.) <

Анализирайки обективните зако-номерности в развитието на Н. о. при капитализма, Ленин разкри две основни исторически тенденции: тен-денцията към пробуждане и разви-тие иа националния живот и нацио-налните движения и към създаване* на национални държави, която пре-обладава в началното развитие на капитализма, и тенденцията към за-силване на връзките между нациите,, към разрушаване на националните прегради и интернационализиране на обществения живот, която преобла-дава през империализма. Развитието, на капитализма засилва действието, на двете тенденции, но неговата ан-тагонистична природа обуславя не-примиримо и все по-изострящо се противоречие между тях, което не може да се премахне в капиталисти-ческото общество. Затова макар и с развитието на буржоазната демокра-ция в отделни страни да можеше да се смекчат националните търкания,, при все това всички опити да се раз-решат националните противоречия в. буржоазното общество и да се съз- дадат устойчиви и жизнеспособни, междунационални общности търпяха неизменно крах. Достатъчно е да се посочи в най-новата история разпа-дането на Австро-Унгарската импе-рия, крахът иа т. нар. Британска общност на нациите и на цялата колониална система на империализ-ма, острите национални и национал-но-езикови конфликти в САЩ, Ка-нада, Англия, Белгия, Испания н т. н.

Изхождайки от обстоятелството, че проблемът за националните отноше-ния заема важно място в социално- политическия живот, марксистко- ленинските партии придават голямо- значение на разработването на тео-рията по националния въпрос, за условнятЗ за освобождаване и сво-бодно развитие на нациите, както и на изработването на съответна прог-рама и политика. През всяка исто-

192 Национални отношения при социализма

рмческа епоха, във всеки историче-ски етап от развитието на една и съща страна националният въпрос има свое класово съдържание и играе своеобразна роля в класовата ■борба. Конкретно-историческият и класов подход към оценяването на националните движения е особено важно методологично изискване па научния комунизъм при изработва-нето на националната политика и програма на марксистко-ленинските партии. Например в Русия, където националният въпрос имаше голям относителен дял в живота на стра-ната, преди Февруарската револю-ция той бе разглеждан от Ленин и Болшевишката партия като съставна част от общодемократичното преоб-разуване на обществото, като част от буржоазнодемократичната рево-люция. Във връзка с това в първата програма на партията ставаше дума за задачите и пътищата за максимал-но смекчаване на националните про- воречия и националната обособеност за сплотяване на трудещите се от всички националности за борба про-тив царското самодържавие. Прог-рамата издигаше искания за демо-кратизиране на страната, за осигу-ряване правото па нациите на са-моопределение, включително и на •отделяне и образуване на самостоя-телна държава, за областна автоно-мия, равенство на нациите и изграж-дане на партията по интернационален признак. В навечерието на Октом-ври и след него националният въпрос става вече част от социалистическата революция и социалистическото пре-образуване на обществото. С оглед на това партията вече не се ограни-чаваше само със задачите за ликви-диране на националното потисниче-ство и неравноправие, но и издига-ше искания за осигуряване на фак-тическо равенство между нациите върху основата на всестранно раз-витие, на коренно преобразува-ше на Н. о. в дух на дружба

между народите и социалистическа взаимопомощ.

Историческият опит на СССР и другите многонационални социали-стически страни потвърди напълно на практика особено важното поло-жение на научния комунизъм, из-разено в «Манифест на Комунисти-ческата партияэ от Маркс н Енгелс, че в същата степен, в която бъде пре-махната експлоатацията на човек от човека, ще изчезне и експлоатацията на една нация от друга, а заедно с антагонизма между класите в на-циите ще отпаднат и враждебните отношения между нациите. Събаряй-ки господството на реакционните класи — на буржоазията и помеш-чиците, които насаждат вражда меж-ду народите, социалистическата ре-волюция ликвидира напълно и за-винаги всякакви форми за социално и национално потискане, премахва преградите по пътя към сближаване на народите.

НАЦИОНАЛНИ ОТНОШЕНИЯ ПРИ СОЦИАЛИЗМА — отношения, кои-то се формират и развиват въз основа на дружбата между наро-дите» на тяхно всестранно сътруд-ничество, взаимопомощ и интерна-ционално единство.

Тези отношения се създават в хо-да на изграждането на социализма и получават всестранно развитие с победата на социализма, когато се образуват социалистически нации, коренно различни от нациите в капи-талистическото общество по иконо-мическа основа, класова структура, културно развитие и духовен облик. Социалистическите пации се състоят от приятелски класи и слоеве от трудещи се, за които са характерни общи интереси и цели, социално- политическо и идейно единство.'Вър-ху основата на общия икономически, социално-политически и културен живот се изработват интернациона- листични черти в характера на хора-

<93 Национални отношения при социализма Н

та, социалистическо национално са- мосъзнание и социалистическо мис-лене и поведение. Отношенията меж-ду тези нации се градят въз основа на хармонично съчетаване на техните национални и интернационални ин-тереси.Политическа основа на отноше-

нията между нациите и народностите в СССР е съветският държавен строй, социалистическата демокрация. Вси-чки съветски нации и народности имат своя държавна уредба, която не обособява един народ от друг, а насочва усилията им към укрепва-не на единната социалистическа дър-жава. «СССР олицетворява държав-ното единство на съветския народ, сплотява всички нации и народности за съвместното изграждане на кому-низма.» (Конституция на СССР, чл. 70.) Залегналият в основата на со-циалистическата държавна уредба принцип за демократическия центра-лизъм осигурява съчетаване на на-ционалните интереси с общосъюзните интереси.Икономическа основа за развитие

«а отношенията между нациите при социализма е обществената социа-листическа собственост върху сред-ствата за производство и социали-стическата стопанска система. Върху тази основа се извършваше уеднак-вяването равнищата на стопанско развитие на всички нации и народ-ности. По-развитите нации оказаха огромна помощ на изостаналите в своето развитие нации и народности. Едновременно с това започна да напредва взаимното подпомагане на народите.Идейно-теоретична основа на от-

ношенията между нациите при со-циализма са марксизмът-лениниз-мът и социалистическият интерна-ционализъм. За да бъдат възпитани милионите трудещи се маси в дух па интернационализъм и да се пре-върнат в активни строители на новия живот, нужно е да се издигне тяхно-

то културно равнище. Както показа опитът на СССР, в резултат от кул-турната революция са създадени на-ционални кадри от интелигенция, а широките трудещи се маси овладя-ват научните знания. Такива черти в характера на съветските нации като социалистическия интернационали-зъм, чувството за дружба и взаимо-помощ между народите и съветския патриотизъм са отражение на новите, социалистически отношения.Важно условие, което спомагаше

за развитието на социалистическите национални отношения в СССР, бе-ше осъждането на култа към лич-ността от партията, ликвидирането на нарушенията на принципите на ленинската национална политика: възстановяването на националната автономия на балкари, ингуши, кал- мици, карачаевци и чеченци, раз-ширяването на правата на съюзните и автономните републики при ръково-денето и изграждането на народното стопанство и културата, в законо-дателството и съдопроизводството и т. н.Съветският народ като нова исто-

рическа общност олицетворява нов, по-висок етап на социалистическите Н. о. — интернационалното единст-во на нациите и народностите от СССР. Сега развитието на социали-стическите нации включва два прог-ресивни процеса — разцвета на всички нации и тяхното всестранно сближаване. Тези процеси са взаи-мосвързани и се извършват върху основата на единната съветска со-циалистическа икономика; на соци-алната еднородност на нациите и народностите в СССР, на тяхното социално-класово единство; на об-щия им политически и духовен жи-вот. Решаваща роля при сближава-нето на нациите играе създаването на материално-техническа база на комунизма, при което производител-ните сили надрастват все повече рамките на отделните съюзни ре-

13 Речник по научен комунизъм

194 Национални отношения при социализма

публики. Специализацията и коопе-рирането, съвместното изграждане на големи индустриални обекти стават жизнена необходимост за всички нации, изискват най-тясно сътруд-ничество помежду им. Икономиката на всяка република влиза в общо- съюзния народностопански ком-плекс като съставна част от единния процес на създаване на материално- техническата база на комунизма. В развитото социалистическо общест-во националните отношения се градят въз основа на интегриране на иконо-миката и разширяване на взаимната размяна на кадри. Постиженията на всеки икономически район в страната са все повече резултат от съвкуп-ния труд на всички нации и народ-ности. Всичко това създава условия за интернационалистично възпита-ние на трудещите се, за премах-ване проявите на национално ви-сокомерие, за укрепване и развитие на социалистическия интернациона-лизъм и укрепване на духовното единство между нациите и народно-стите.

Социалистическите Н. о. засилват взаимното общуване на културите на нациите и народностите, укрепват интернационалното единство на съ-ветската култура. Всестранното съ-трудничество между нациите и на-родностите в СССР, тяхното ико-номическо и културно сближаване обуславят и нарастването на двуе- зичието, особено на съчетаването на националния език и руския като междунационален език.

Политиката на КПСС цели въз-питаване на трудещите се в дух на ленинските принципи за социали-стически интернационализъм и пат-риотизъм, в които се изразява един-ството на националните и интерна-ционалните интереси на трудещите се. Тя се основава върху непримиримо-стта към всякакви прояви на на-ционализъм.

С възникването на световната со-

циалистическа система се разшири социално-политическата база на ин-тернационалните отношения, между народите се формираха нови по ха-рактер взаимоотношения на нациите: равенство, равноправие и сувере-нитет на всички социалистически народи, всестранно братско сътруд-ничество помежду им н взаимна по-мощ, съчетаване на националните и интернационалните интереси.«Заедно с разцвета на всяка социалистиче-ска нация, с укрепването на суве-ренитета на социалистическите дър-жави техните взаимни връзки стават все по-тесни, възникват все повече общи елементи в тяхната политика, икономика и социален живот, по-степенно се уеднаквяват равнищата на развитие. Този процес на посте-пенно сближаване на социалисти-ческите страни се проявява днес съв-сем определено като закономерност.» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 9.)

Внимателното отношение към опи-та на всяка братска страна, съвме-стните търсения на най-рационал-ни форми и методи за изграждане на социализма, сътрудничеството и взаимопомощта — всичко това спо-мага за разцвета на всяка социали-стическа нация, на световната со-циалистическа система като цяло. Откъсването на националните ин-тереси от интернационалните задачи на трудещите се нанася винаги вре-да на социалистическите национал-ни отношения. Съдържанието на на-ционалните и интернационалните ин-тереси е обективно, обаче хармонич-ното им съчетаване зависи до голяма степен от субективния фактор. «Раз-бира се, тук много неща зависят от политиката на управляващите пар-тии, от способността им да пазят единството, да се борят против изо- лнраността и националната обосо-беност, да се съобразяват с общите интернационални задачи и да дей-ствуват заедно за тяхното решаване.»

195 Националноосвободителна революция Н

(Пак там.) Марксистко-ленинските партии си поставят за цел да опоз-наят научно причините, характера на възникващите противоречия и въз основа на това да намерят пътища за преодоляването им. Страните от социалистическата общност насоч-ват усилията си към всестранно раз-витие и сближаване на нациите, към максимално използване в тази насока всички възможности, вло-жени в природата на социализма.

НАЦИОНАЛ НООСВО ВОДИТЕЛ НА РЕВОЛЮЦИЯ — съставна част от единния световен революционен про-цес, отделен вид социал но-кла сова борба. Тя не е просто национал - ноосвободително движение, а дъл-бок политически и социален преврат в живота на народите от зависимите страни, колониите и полуколониите, които означава революционно осво-бождаване от колониална зависимост и ликвидиране в перспектива на всички форми на социално потисни-чество, включително и капиталисти-ческото. Сменянето на капитализма от социализма е, както писа Ленин, цяла историческа епоХа, която включва ецяла редица демократи-чески и революционни, в това число и националноосвободителни, движе-ния в неразвитите, изостанали и потиснати нации». (Съч. Т. 23, с. 55.)

Решаващ тласък за нарастване на националноосвободнтелната борба на народите бе даден от Великата октомврийска социалистическа ре-волюция, която рязко отслаби им-периализма, като сложи началото на кризата на неговата колониална система. През годините на борбата против германския фашизъм и япон-ския милитаризъм националноосво- бодителните движения в цял свят не-прекъснато нарастваха, тъй като войната против фашизма беше не-делима в съзнанието на потиснатите нации от борбата срещу колониализ-ма, за право иа суверенно, независи-

мо развитие. Всички тези процеси доведоха през следвоенния период до разпадане на колониалната система.

При цялото многообразие на фор-мите на Н. р., свързано с особените условия във всяка страна, с различ-ната степен на зрелост на обектив-ните н субективните предпоставки на революцията, тя се разгръща въз основа на общите закономерности за многоетапен и сложен преход от ка-питализма към социализма.

През първия етап имаше ши-роко антиимпериалистическо, демо-кратично движение на народните маси, насочено към политическа независимост, преустройство на дър-жавния апарат, изтласкване на чуждестранните монополи, създа-ване на национална промишленост, премахване на феодалните поряд-ки и осъществяване на дълбоки аграрни преобразования въз основа на принципа «Земята — на онези, които я обработват». Всички тия задачи имат общодемократичен ха-рактер и в борбата за последовател-ното им въплътяване в живота се формира широк фронт от антиимпе-риалистически сили.

Най-масова движеща сила на ре-волюционния поток в колониите и полуколониите са селяните, които страдат от потисничеството на чуж-дестранните монополи, на местните помешчици и лихвари. През първия етап от Н. р. селяните се обявяват против империализма и феодализма като единна класа.

Най-последователна сила на Н. р., най-решителен и непримирим про-тивник на всички форми за национал-но и социално потисничество е ра-ботническата класа. В редица стра-ни тя изигра забележителна роля в масовото движение за национал-но освобождение, прилагайки неряд-ко специфично пролетарски методи за антиимпериалистическа борба — стачки и въоръжени въстания. Ус-пешното разгръщане на Н. р. зависи

196 Националноосвободителна революция

в решаваща степен от здравината на бойния съюз между работническата класа и селяните, който е ядро на широк национален фронт, включващ и съвременните средни слоеве, особено прогресивната интелигенция, пред-ставители на свободните професии, на служещите, на младежкото дви-жение и офицерството, както и дреб-ни производители и други категории непролетарски слоеве от трудещи се. В националния фронт може да влиза прогресивната част от националната буржоазия. Макар че ролята на ра-ботническата класа в Н. р. нараст-ва неотклонно, обаче поради нейна-та малобройност, разпръснатост из дребни и най-дребни предприятия, текучество н миграция, масова нег-рамотност и др. т. тя още не е под-готвена политически, идеологически и организационно, за да застане на-чело на Н. р. Това обуславя факта, че на авансцената на политическия живот в младите държави излизат представители на средните социални слоеве, на революционната демокра-ция, която се опира главно върху полупролетарскнте н непролетарски- те трудещи се маси от града и селото.

Съвременната Н. р. не решава непосредствено през първия си етап социалистически задачи. Нейна глав-на цел е освобождаване от колониа-лизма, осъществяване на общодемо- кратичнн преобразования.

По характера си тя не се побира в рамките на обикновенатг буржоаз- нодемократична революция. При ус-ловията на нарастващо надмощие на силите на световния социализъм над силите на империализма и засилване на антимонополнстнчната борба в ка-питалистическите страни Н. р., коя-то решава задачите иа демократичен преврат, създава необходимите пред-поставки за разгръщане на широка социална революция на трудещите се маси против империалистическото и феодалното потисничество, против реакционната бюрокрация, антина-

родния елит и едрия капитал. Пре-растването на Н. р. в национално- демократична и социалистическа е характерна черта на съвременния етап от общата криза на капита-лизма. Капитализмът като обществе-на система вече не може да осигу-ри ускорено социално-икономическо развитие на освободените страни, решаването на такива задачи като разрушаване на изостаналата коло-ниална стопанска структура, заво-юване на икономическа самостоя-телност и издигане на благосъстоя-нието и културата на народа. Пос-ледователното решаване на тези за-дачи не е възможно без мероприятия от антикапнталистическо естество. Затова още през първия етап от раз-витието си Н. р. проявява антнкапи- талистнческа тенденция. Развивайки се по възходяща линия, тя прераства неминуемо в борба на трудещите се за некапиталистически път на раз-витие, за социалистическа ориента-ция.

Развитието на Н. р. се подчинява на същите закономерности, конто действуват при прерастване на бур- жоазнодемократичната революция в социалистическа. То може да вклю-чва както засилени приливи, така и временни отливи. Същевременно при обстановката на съревнование меж-ду двете световни обществени систе-ми, на нарастващо въздействие на научно-техническата революция вър-ху икономическото н социалното раз-витие движението на освободените страни към социализма придобива редица нови особености. То може да започне при липса на хегемония на пролетариата и непосредствено ръ-ководство на пролетарската партия (тъй като световната социалистиче-ска система изпълнява функциите на международен пролетарски аван-гард спрямо освободителното дви-жение), под ръководството на съвре-менните средни слоеве, на непроле- тарските слоеве трудещи се и револю-

197 Некапиталистически път на развитие Н

ционната демокрация. Това ще рече, че революционното развитие в осво-бодените страни може временно да изпреварва социалното и класовото диференциране. Формите на тоя про-цес могат да бъдат — в зависимост от обективните и субективните условия във всяка страна — твърде разнооб-разни (мирни, въоръжени и др. т.), по във всеки случай е неизбежна напрегната класова борба между силите, поели курс към социализма, и силите на реакцията, които се стремят да насочат развитието на страната по капиталистически път.

НАЧИН НА ЖИВОТ — вж. Социа-листически начин на живот.

НЕКАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ — постепенно фор-миране на обективни и субективни предпоставки в освободените от ко-лониална зависимост страни за пре-ход към изграждаме на социализ-ма, които възникваха през капита-листическия стадии при условията на обикновена смяна на обществено- икономическите формации, един от пътищата за преход на изостаналите по-рано страни и народи към социа-лизма. Опитът от освободителната, революционна борба на народите позволява да се откроят редица кон-кретно-исторически форми на Н. п. р. Една от тях (съветската) намери въплъщение в революционната прак-тика на народите от Съветския Изток, които изминаха Н. п. р. в състава на многонационална централизирана държава, ръководена от пролетар-ска партия. Другата (народнодемо-кратичната) е свързана с револю-ционната практика на Народна Мон-голия. Нова политическа форма на Н. п. р. при условията на разпадане на колониалната система на импе-риализма стана социалистическата ориентация, възглавявана от аван-гардни революционно-демократични партии н организации. Социално-

икономическа основа на Н. п. р. е преди всичко държавният сектор в стопанството, а политическа осно-ва — революционно-демократичната диктатура на широк блок от дребно- буржоазни, средни социални слое-ве и особено интелигенцията и служещите, трудови селяни, други непролетарски отряди от трудещи се и работническата класа.

Идеята за Н. п. р. е лансирана още от социалистите-утописти (Черни- шевски). Тя бе поставена на научна основа от основоположниците на марксизма. Енгелс подчертаваше, че с помощта на победилия пролетариат изостаналите народи ще могат <да съкратят значително процеса на свое-то развитие и да си спестят по-голя- мата част от страданията и борбите, през които ние в Западна Европа трябва да си проправяме път>. (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 22, с. 430.) Развивайки това положение при новата историческа обстановка, създадена след победата на Великия октомври, Ленин казваше, че «изо-станалите страни могат с помощта на пролетариата от напредналите страни да преминат към съветски строй и през определени стъпала на развитие — към комунизъм, като избягнат капиталистическия стадий на развитие». (Съч. Т. 31, с. 238 ) То-зи извод се потвърждава напълно при съвременните условия от опита от националноосвободителната бор-ба на потиснатите народи, конто се ориентират в общественото си раз-витие в перспектива към социализма.

Вътрешните обективни условия за социалистическа ориентация се фор-мират в решаваща степен от обста-новката на съревнование между двете световни обществени системи. Пред освободените страни се открива един от двата пътя на развитие — капи-талистическият или социалистиче-ският. Капиталистическите отноше-ния не са в състояние да осигурят излизане на развиващите се страни

198 Некапиталистически път на развитие

от системата на световното капита-листическо стопанство, постигане на икономическа независимост и нараст-ване на материалното благосъстоя-ние на трудещите се. Националният капитализъм разкрива неспособност-та си да реши насъщните задачи за социално разкрепостяване на тру-дещите се. Разгръщането на антика- питалнстическата борба на широките народни маси се стимулира и от това, е в съзнани ето им капитализмът се асоциира с колониализма и империа-лизма. Радикално решаване на со-циалните проблеми се оказва въз-можно само по пътища на развитие, насочени в перспектива към създа-ване на общество, което да е свобод-но от всякакви форми на експлоата-ция.

Системата от мероприятия при со-циалистическа ориентация предпо-лага изтласкване на чуждестранни-те монополи, ограничаване на част-нокапиталистического натрупване, всестранно развитие на държавния сектор и преминаване на селско-то стопанство към коопериране. Всичко това води до ускорено на-растване на производителните сили. В производствените отношения въз-никват обикновено преходни форми, свързани например със смесената държавно-капиталистическа соб-ственост, с колективно-груповата собственост и др. т. Обективната необходимост от такъв преход към социализма е обусловена от необик-новената изостаналост на социално- икономическата структура на бив-шите колонни, без чието преодоля- oäne не може да бъде създадена ви-сокоразвита икономическа и социал-но-политическа структура па новото общество.

За Н. п. р. на освободените стра-ни е изключително важна всестран-ната подкрепа, оказвана им от све-товната социалистическа система. Ленин сочеше, че работническата класа в Русия ще положи всички

усилия, за да окаже на изостаналите и потиснати народи ««безкористна културна помощ». . ., т. е. да им помогнем да преминат към употреба на машини, към облекчаване на тру-да, към демокрация, към социа-лизъм». (Съч. Т. 23, с. 64.)

Н. п. р., в това число и социали-стическата ориентация, може да се разглежда и като своеобразно пре-растване на общодемократичната на- ционалноосвободителна революция в социалистическа в икономически изо-станалите страни, където капита-лизмът не е господствуващ н преоб-ладаващ обществен строй. При то-ва дори в страните с известно равни-ще на развитие на капитализма се открива при съвременните условия възможност да се прекъсне капита-листическото развитие, да се осъще-стви програма за демократични пре-образования и се премине към со-циалистическа ориентация. В осво-бодените страни експроприирането на частния капитал се нуждае от грижлива организационна и иконо-мическа подготовка. Прибързаното национализиране на частния капи-тал, особено на собствеността на дребната търговска буржоазия, на-нася обикновено сериозна вреда на производителните сили. Зато-ва тук с напълно допустимо в оп-ределени рамки (при запазване на ключовите икономически позиции в ръцете на революционно-демокра-тичната държава) известно развитие на капитализма като едно от средст-вата за издигане на производител-ните сили на обществото. (Вж. Дър-жавен капитализъм.)

Преходът към социалистическа ориентация не се извършва автома-тично, то е резултат от упорита кла-сова борба. Антикапиталистическата насоченост на нацноналноосвободи- телните революции действува само като потенциална възможност, която може и да не се превърне в действи-телност при неблагоприятно съотно-

199 Неоколониализъм H

мнение на силите. Разполагайки с определени вътрешни резерви и опи-райки се върху мощта на световния капитализъм, силите на вътрешната реакция в младите държави, а пре-ди всичко местната бюрократична и монополистична буржоазия и някои слоеве от елита и бюрокрацията са още в състояние да предприемат кон- транастъпленне с цел реставриране или утвърждаване на буржоазните отношения. Само там, където актив-ността на масите неутрализира и пре-одолява съпротивата па реакционни-те кръгове, борбата за национална свобода, тясно преплетена с борбата за социално освобождение, макси-мално ограничава възможността за насилствен контрареволюционеп за-вои към капиталистическо развитие.

Социалистическата ориентация за-почва с основни изменения в полити-ческата надстройка на обществото, с установяване на революцнонно-де- мократична власт, която прокарва сериозни социални преобразования. В страните със социалистическа ори-ентация се изтласкват чуждите мо-нополи, конфискуват се имения на феодалите, укрепва се държавният сектор, осъществява се индустриали-зация, въвежда се широко социално законодателство, повишава се ма-териалното благосъстояние на тру-дещите се, създават се условия за нарастване на социално-политиче-ската активност на масите и се раз-гръща нашироко народното образо-вание. Дълбочината и размахът на тези преобразования не са еднакви в различните страни, при което ре-волюционното творчество на масите внася много пови и своеобразни неща във формите на движение по пътя към социален прогрес. Постижения-та па челната група страни, излезли па пътя със социалистическа ориен-тация, оказват огромно въздейст-вие върху другите освободени стра-ни, тъй като демонстрират наглед-но най-добрия път за национал-

но възраждане и социален прогрес.Социалистическата ориентация не

е някаква «симбиоза» от капитали-зъм и социализъм. Тя е един от ре-волюционните пътища, които при условията на нарастване силите на социализма позволяват да се пре-мине към социализъм в исторически къси срокове, като се избегне мъчи-телният за трудещите се капитали-стически стадий.

НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ — импе-риалистическа политика на експлоа-тация и подкопаване независимостта на освободените страни, водена с помощта на обновени методи и пох-вати.

Материална база на Н. е преди всичко собствеността върху сред-ствата за производство, която при-надлежи на чуждестранни монополи, а негова социална опора — върхуш-ката на експлоататорските класи и слоеве в развиващите се страни, елитарните кръгове от буржоазия-та и помешчиците, бюрокрацията. Идеологическа платформа на Н. е антикомунизмът и апологията на всевъзможните форми за «взаимо-зависимост» между бившите метро-полии и колониите. Методите на Н. включват: икономическо господство на империалистическите монополи, най-различни акции за разширяване на социалната му база, разни по-литически и идеологически манев-ри, разпалване на междунационална, междуплеменпа вражда, насъскване на едни политически групи срещу други, насаждане на антинародни режими, интервенция, шпионаж, ди-версии и др. т. Н. е продукт на съв-ременния държавно-монополистичен капитализъм, който се стреми да се пригоди към новата историческа об-становка чрез създаване на по-усъ- вършенствуван механизъм за сма-зване на световното революционно и пационалноосвободително движение.

Преминаването към политика на Н.

200 Неоколониал изъм

се дължи на разпадането на коло-ниалната система и на отслабване позициите на империализма» на то-ва» че той не може да гради отноше-нията си с освободените страни върху основата само на военно-политиче-ското насилие. Докато «класиче-ският» колониализъм се опитваше да осигури експлоатацията на поро-бените народи с извъникономически средства» Н. изтъква на преден план икономическите методи» като при-бягва до интензивно използване по-стиженията на научно-техническата революция, до включване на разви-ващите се страни в системата от стопански връзки на световния ка-питалистически пазар» от капита-листическите финансови и кредитни учреждения» а и до неравноправно разделение на труда. Проява на тая политика е неравноправната търговия, установяването на цени за експортната продукция на развива-щите се страни в зависимост преди всичко от интересите на икономиче-ското развитие в империалистически-те страни. В грамадните печалби, извличани от монополите (на първо място траненационалните) от раз-виващите се страни, е въплътен не- заплатен труд с колосална маса, положен от трудещите се в бившите колонии. При условията на борбата между двете световни системи Н. прибягва в редица случаи до същест-вени тактически отстъпки заради стратегическа изгода. Така капитал бива изнасян не само заради полу-чаване на свръхпечалби, но и за насаждане на капиталистическия на-чин на производство» за известно съдействие на индустриалното раз-витие на освободените страни. До-като по-рано монополите водеха по-литика на консервиране на изоста-налите» предкапнталистически от-ношения и спъваха формирането на капитализъм, сега те се стремят да ускорят развитието на младите стра-ни по капиталистически път.

Н. се отличава с гъвкавост и ма-невреност в действията си. Отстъп-вайки пред натиска на националпоос- вободителните сили, той се опитва да запази позициите си. Н. се стреми да подкопае суверенитета на освобо-дените страни, да изопачи смисъла на самоопределението на нациите и да използва оръжието на буржоаз-ната идеология за идейно разоръжа-ване на борците за национална неза-висимост. Една от основните военно-политически форми на Н. са военните блокове, всевъзможните заробващи «двустранни» военни споразумения, натрапени от империалистите иа развиващите се страни. В дейността на тия блокове намират изява «ко-лективните форми» на империали-стическата политика, която цели запазване на реакционните социални порядки. Затова потиснатите народи водят борба не просто против една империалистическа държава, а про-тив системата на Н. като цяло.

Н. е сериозно препятствие за прог-реса на освободените народи. Обаче като отстъпващ, умиращ капитали-зъм Н. не е в състояние да спре на-ционалното възраждане на бившите колонии и полуколонии, в което би-ват все по-активно въвличани най- широки народни маси: работниче-ската класа, селяните, други непро-летарски трудещи се и средните со-циални слоеве от града и селото. В резултат от прогресивната, антиим-периалистическа политика на мла-дите държави, които се опират върху действената подкрепа на световния социализъм, все повече се ограни-чава дейността на чуждестранните монополи и се развива националната икономика. Патриотичните и демо-кратични сили в тези страни свърз-ват все по-решнтелно перспективите за национално възраждане с нацио-нално-демократичната революция, със социалистическата ориентация и некапиталистический път на раз-витие.

201 Непрекъсната революция Н

НЕПРЕКЪСНАТА РЕВОЛЮЦИЯ— възходящо развитие на революци-онния процес от буржоазнодсмо- кратическите акции против феодал-ните институции до актикапиталн- стическата борба и идването на про-летариата на власт.

Идеята за Н. р. е обобщаване на опита от класовата борба на труде-щите се маси в буржоазните и бур- жоазнодемократичните революции, а преди всичко на революцията от 1848 г. във Франция, в хода на коя-то френският пролетариат вече пред-прие опит да направи собствени иска-ния, насочени срещу капитала. Този опит, който тогава не се увенча с успех, разкри вътрешната тенден-ция в развитието на класовата борба и показа връзката на борбата за де-мокрация с борбата за социализъм.

Маркс и Енгелс формулираха идея-та за Н. р. в «Обръщение на Централ-ния комитет до Съюза на комунисти-те» (1850 г.): «. . .Нашите интереси и нашите задачи се заключават в това, да направим революцията неп-рекъсната дотогава, докато венчкн повече или по-малко имотни класи бъдат отстранени от господство, до-като пролетариатът завоюва държав-ната власт. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 7, с. 261.)

Основоположниците на марксизма си представяха Н. р. като остра кла-сова политическа борба, която стига понякога до гражданска война, бор-ба, в хода на която пролетариатът действува отначало против феодал- чата реакция (в съюз с венчкн про-тивостоящи и класи и слоеве), след това — против едрата буржоазия и представляващите я политически си-ли, а най-сетне против дребнобур- жоазните демократи, зад чнито лъ- жесоцналистически фрази се крие само благо намерение «да унищожат потискането на дребния капитал от едрия, на дребния буржоа от едрия буржоа». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 7, с. 259.) Опитът от класо-

вата борба в условията на империа-лизма показа, че е необходимо по-нататъшно разработване на идеята за Н. р. с оглед новите обстоятелства. Простото схематизиране па тази идея водеше до нейно окарикатуряване, както беше при троцкизма с неговата «теория за перманентната револю-ция». която изразяваше същия дреб- нобуржоазен революционаризъм, сре-щу който е насочено острието на мар-ксисткото учение за Н. р.В марксизма идеята за Н. р. съвсем не е зов за«пер- манентна» борба против все и вся, а искане за развиване на револю-ционния процес, за взаимовръзка между борбата за осъществяване на демократичните задачи и борбата за социалистическо преобразуване на обществото, за изменяне целите на движението в хода на борбата и прегрупиране на класовите и поли-тическите сили. Противно на «теори-ята за перманентната революция», която изхвърля от сметката селяните и изобщо пренебрегва съюзниците на работническата класа, марксистко-то учение за Н. р. органично включва въпроса за съвместни действия е пепролетарските слоеве и политиче-ски сили през един или друг етап от движението, за компромиси и евен-туални отстъпки спрямо съюзниците. Прескачането на буржоазнодемокра- тичння етап от развитието на рево-люцията, отричането на революцион-ните възможности на селяните и съюза с тях означаваха левичарска, сектантска линия и превръщаха «тео-рията за перманентната революция» в обречен на поражение авантюри-стичен план, а пренебрегването на възможността за победа на социа-лизма в една страна свеждаше идея-та за непрекъснатост на световния- революционен процес до апели за из-нос на революция.

Действително развитие на маркси-стката идея за Н. р. е Лениновата теория за прерастване на буржоазно- демократичната революция в социа-

•202 НЕИ

листическа. «... От демократиче-ската революция ние веднага — пи-са Ленин — ще започнем да преми-наваме и именно в зависимост от нашата сила, от силата на съзнател-ния и организиран пролетариат, ще започнем да преминаваме към социа-листическа революция.» (Събр. съч. T. 11, с. 215.) Ленин изхождаше от строго разграничаване на двата ета-па в революцията — етап на борба за демократични преобразования и етап на борба за социализъм с изра-ботване на стратегическа линия за всеки един от тях. По-нататък бе раз-работена Марксовата мисъл за съюза между работническата класа и се-ляните, при което ставаше дума вече не само за необходимостта от подкрепяне акциите на пролетариата със селска война, но и за разположе-нието на класовите сили както в хо-да на борбата против царизма, така и по време на подготовката за социа-листическа революция. Във връзка с това, че през периода на империализ-ма едрата буржоазия изчерпа рево-люционните си възможности, Лени-новата теория за прерастване на демократичната революция в со-циалистическа поставяше като усло-вие за здравия съюз със селяните решителната борба с буржоазията в революционно-демократичното дви-жение. Тази тактическа линия се диктуваше и от обстоятелството, че основен в буржоазнодемократична- та революция в Русия беше аграр-ният въпрос, а интересите на бур-жоазията във връзка с едрата по-землена собственост се различаваха из оспови от интересите на селските маси. Когато в центъра на демокра-тичната борба са въпросите за на-ционално освобождение, през пър-вия етап от тоя процес обстоятелст-вата диктуват сътрудничество на пролетариата с патриотично настрое-ната буржоазия. При това съвсем не се ликвидират въпросите за идеоло-гическата борба, за утвърждаването

на идеите на научния социализъм в освободителното движение.

Изострянето на общата криза на капитализма противопоставя все по-вече интересите на дребната буржоа-зия и средните слоеве на интересите на монополистичната буржоазия, при това особено рязко в случаи, когато едрият монополистичен капитал има чуждестранен, неоколониалистичен характер. При тия условия борбата на дребната буржоазия против ед-рия капитал обективно разчиства пътя за социалистически преобразо-вания. Поради това възниква въпро-сът за сътрудничество, за създаване на революционно правителство, в което пролетариатът да взема уча-стие наред със селяните, дребната буржоазия от градовете и национал-ната буржоазия. Този въпрос полу-чи решение в марксизма-ленинизма под формата на извод, че е възможно такова временно революционно пра-вителство, което да бъде диктатура на пролетариата и селяните, револю-ционно-демократична диктатура на народа. По такъв начин пролетариа-тът може и трябва да спомага за развиване на революционните про-цеси не само от долу, чрез масови действия, но и от горе, чрез участие в революционно-демократично пра-вителство.

Марксистко-ленинската идея за Н. р. като теория за прерастване на буржоазиодемократичната револю-ция в социалистическа се разработ-ва и конкретизира в наши дни въз основа на опита на отделни страни, на различните революционно-демо-кратични и нациопалноосвободител- ни движения.

НЕП — нова икономическа полити-ка, водена от комунистическата пар тия и съветската държава през пре-ходния период от капитализма към социализма. Основите н бяха набе-лязани от Ленин в труда му «Пред стоящи задачи на съветската власт»

203 НЕП H

и започнаха да се претворяват в жи-вота през пролетта на 1918 г. Обаче интервенцията на международния им-периализъм и гражданската война наложиха да се премине към особена, извънредна икономическа политика, която получи името «военен кому-низъм». Тъй като «военният кому-низъм» не отговаряше на задачите на стопанското строителство при мирни условия, X конгрес на РКП(б) взе през март 1921 г. решение за заменяне на продоволствените до-ставки — основа на «военния кому-низъм» — с продоволствен данък и за даване на селяните право на сво-бодно реализиране на излишъците от тяхното стопанство след запла-щане на данъка. С това бе направена първата крачка за преминаване от политиката на «военен комунизъм» към Н.

Заменянето па продоволствените доставки с продоволствен данък, развитието на стоково-паричните от-ношения създадоха у селяните мате-риална заинтересованост от разши-ряване на селскостопанското произ-водство. С цел по-нататъшно изди-гане на земеделските стопанства и постепенното им преминаване на пътя на социалистическо развитие бяха взети мерки за широко развитие на село на най-прости форми за коо-периране, които трябваше да под-готвят селяните за задружно произ-водство в колхози. Кооперативният план на Ленин беше съставна част от Н.

Използването на икономическите лостове, на стоково-паричните отно- ношения и принципа за материална заинтересованост на работниците от развитие на производството залегна в основата на политиката на съветска-та държава и в промишлеността. Запазила в ръцете си цялата едра и средна промишленост, държавата отдаваше под наем, в това число и на частни лица, дребните предпрня- ти я. Малък брой предприятия бяха

дадени на чуждестранни капиталисти като концесия. Арендата и конце-сиите са форми на държавен капита-лизъм в съветската икономика. Обаче те не получиха широко развитие. Осъществено бе постепенно прехвър-ляне на промишлените предприятия (на първо място на предприятията от леката и хранителната промиш-леност) на стопанска сметка, само-издръжка. В основата на определя-нето размерите на работната заплата на тружениците от промишлеността беше поставен социалистическият принцип за определянето й според количеството и качеството на труда. В промишлеността бе ликвидирана прекомерната централизация па уп-равлението, която съществуваше през годините на гражданската война. Основа на управлението станаха производствените тръстове — обе-динения иа стопанска сметка, както и синдикатите, които се занимаваха с планомерно организиране пласмен-та на продукцията па тръстовете. Внедряваше се и укрепваше прин-ципът за единоначалие, който отго-варя най-вече на условията за ръко-водене на предприятията на стопан-ска сметка.

Преминаването към Н. водеше обективно до оживяване н известно нарастване на капиталистическите елементи в икономиката: допускане па частна търговия и частна капита-листическа промишленост, известно увеличаване на кулаците в резултат от развитието на стоково-парични-те отношения па село, разрешаване на аренда върху земята и използване на наемен труд на земята, допускане на концесии и даване на държавни предприятия под наем на частни лица. При тия условия, сочеше Ле-нин, би било глупост да се правят опити да бъде забранен капитализ-мът. Единствено правилна политика беше използването па капитализма (при това в ограничени размери и под строгия контрол на държавата) в

204 НЕП

интерес на издигане на производи-телните сили.

Осигурявайки ускорено развитие на социалистическите елементи, Н. даваше простор на дребностоковото производство и насочваше в достъп-ни и приемливи за трудещите се форми развитието към социализма, ограничаваше и изтласкваше капи-талистическите елементи. По такъв начин Н. е определен метод за из-граждане на социализма, който се характеризира със следните основни черти: запазване на командните пун-ктове в икономиката в ръцете на пролетарската държава; допускане на капитализъм в икономиката в ограничени размери, под контрола на държавата, което е неизбежно свър-зано с икономическа борба между со-циалистическите и капиталистически-те елементи по принципа «кой — ко-го»; развитие на търговията като ос-новна форма за икономически връзки между социалистическата промишле-ност и дребностоковото производство на селяните; широко използване на икономическите лостове, на стоково- паричните отношения за развитие на всички отрасли на народното сто-панство; осъществяване на социали-стическа индустриализация като ре-шаващо условие за създаване на ма-териално-техническа база на социа-лизма; постепенно доброволно пре-минаване на дребностоковото произ-водство към едро социалистическо стопанство чрез кооперацията. Н. осигуряваше установяване на тясна и взаимоизгодна връзка между града и селото, промишлеността и селското стопанство. Политическото му зна-чение се състоеше в това, че той служеше през този етап от историче-ското развитие на нашата страна на укрепването на съюза между работ-ническата класа и селяните и беше особено важно условие за заздравя-ване на диктатурата на пролета-риата. Н. съдействуваше за възста-

новяване и развитие на народното стопанство, за укрепване на социали-стическите елементи и създаваше на първо време възможност за за-силване на капиталистическите тен-денции. Затова той означаваше не прекратяване на класовата борба в страната, а нейно продължаване под нови форми. (Вж. Класова борба през преходния период от капитализма към социализма.) Върху основата на Н. беше възстановено за най-кратко време разрушеното през годините на интервенцията и гражданската вой-на народно стопанство. За две пе-тилетки бе осъществена индустриали-зация на страната, а селяните пре-минаха към едро колективно социа-листическо производство. Н. осигури преодоляване на многосекторността и създаване на икономическа база на социализма. Към края на втората петилетка в СССР беше в основни линии изграден социализмът. Пре-ходният период от капитализма към социализма завърши, с него се из-черпи и икономическата политика на този период — Н.

Н. имаше важно международно значение. Тя осигуряваше успешно стопанско строителство, победа на стопанския фронт, където бе прене-сена след гражданската война бор-бата между капитализма и социализ-ма, при това, както сочеше Ленин, «в световен мащаб». Същевремен-но Н. означаваше научнообоснован метод за социалистическо строител-ство, за въвличане на многомилион-ни маси в него, а тази задача, под-чертаваше Ленин, ще стои пред со-циалистите от всички страни. Опи-тът от изграждането на социализма в други страни потвърди това пред-виждане: с оглед своите конкретно- исторически условия тези страни во-деха или водят през преходния пе-риод от капитализма към социализма икономическа политика, която съв-пада в основата си с Н.

оОБЩА КРИЗА НА КАПИТАЛИЗ-МА — период на революционен (крах на капитализма като общест-вен строй, на вътрешно разлагане н разпадане на световната капита-листическа система, на отпадане на все по-нови звена от нея» както и на борба между социализма и капи-тализма в световен мащаб. Началото на този период беше сложено от Първата световна война и Великата -октомврийска социалистическа ре-волюция, която събори капитали-стическите порядки в Чс част от земното кълбо. В резултат от това капитализмът престана да бъде об- щосветовна система, започна да се развива и укрепва по-прогресивният обществен строй — социализмът. Кризата на капитализма придоби общ характер, тъй като обхвана всич-ки страни на капиталистическите отношения: икономика, държавен строи, социална структура, полити-ка и идеология. В основата на за-дълбочаването на О. к. к. е промя-ната в съотношението на силите на световната арена в полза на социа-лизма. Коренните промени, качест-вените скокове в този процес опре-делят и етапите на задълбочаване на О. к. к. Укрепването на позиции-те на социализма не само стеснява сферата на господство на капитали-стическите монополи, но и спомага за изостряне на вътрешните противо-речия на капитализма, за нараства-не на класовата борба при капита-лизма н за възхода на национално- освободителното движение. В раз-витието си О. к. к. минава през 3 етапа. Докато през първия етап сре-щу капитализма противостоеше ед-на социалистическа страна — Съ-ветският съюз, през втория етап в .резултат от социалистическите ре-волюции в редица страни от Източ-

на Европа и Азия, благоприятни условия за които бяха създадени от победите на Съветския съюз във Великата отечествена война, се об-разува световната социалистическа система. През следвоенния период успехите на социалистическите стра-ни в развитието иа производителните сили и повишаването на материал-ното благосъстояние и духовното равнище на народа спомагаха за укрепване позициите на социализма. Победи първата социалистическа ре-волюция в американския конти-нент — в Куба. Огромни успехи по-стигна нацноналноосвободителното движение на народите от Азия, Афри-ка и Латинска Америка. Рухна ко-лониалната система на капитализма. Изостриха се вътрешните противо-речия в капиталистическите страни. В края на 50-те години настъпи нов, трети етап от развитието на О. к. к.

Укрепването на могъществото на социалистическата общност създа-де предпоставки за ново разполо-жение на силите на политическата арена. През 70-те години бяха по-стигнати определени успехи в раз-ведряването, макар че реакционните кръгове от империалистическите дър-жави и особено от САЩ, се опитват да попречат на едно задълбочаване на този процес. Признаването па принципа за мирно съвместно съще-ствуване от управляващите кръгове в империалистическите държави оз-начава признаване мощта на социа-листическите страни. Тези страни, чийто дял в световното производство се увеличава, утвърждават нови фор-ми на международните икономиче-ски отношения. Под влияние на съ-щите форми империалистическият диктат в икономическите отношения се изтласква все повече от междуна-родната арена, подкопава се същест-

206 Обща криза на капитализма

вено Сезразделното господство на монополите на световния пазар. Ус-пехите на социалистическите страни оказват значително влияние върху класовата борба в капиталистически-те страни. Исканията на трудещите се от тези страни стават по-ясни и обосновани, а монополите са прину-дени в много случаи да им правят отстъпки при повишаването на ра-ботната заплата, в социалните оси-гуровки и т. и. Частичните реформи, до които прибягва монополистичната буржоазия, свидетелствуват за кри-зата на капиталистическата система, за строеж иа управляващите кръго-ве да се пригодят към условията, при конто генералната линия на светов-ното развитие се определя не от ка-питализма, а от социализма. Важна черта на О. к. к. е кризата и сетне разпадането на колониалната систе-ма. През последните години нацио- налноосвободителното движение по-стигна нови успехи, като прераства-ше в борба против експлоататорскнте отношения както от феодално, така и от капиталистическо естество. Гру-па държави избраха некапитали-стическая път на развитие. Всичко това води до стесняване на капита-листическата експлоатация. Все по- очевидна става безперспективността на капитализма при решиване на основните проблеми на развиващите се страни. Разбира се, империали-стическите монополи още господст- вуват над икономиката в много раз-виващи се страни, като прилагат за запазване на господството си мето-дите на неоколониализма.Разликата в равнищата на икономическо разви-тие между империалистическите и развиващите се страни е засега зна-чителна. При. все това палице са нови тенденции, които водят до от-слабване на империализма и укреп-ване позициите на развиващите се страни. За това свидетелствуват по-специално успехите на петроло- добиващите страни в борбата им с

международните монополи, поставя-нето от развиващите се страни на въпроса за въвеждане па нов между-народен икономически ред.

През епохата на обща крива ико-номиката па развитите капитали-стически държави се раздира от дълбоки противоречия. Особена ост-рота им придава научно-техническа-та революция, която открива гиган-тски възможности за развитие на производителните сили, ала се из-ползва от монополите за укрепване на техните позиции, за засилване експлоатацията на трудещите се. Нараства интензифицирането на тру-да, което води до нарастване на про-фесионалните заболявания, до засил-ване на нервно-психично напре-жение. Значително се увеличи ар-мията от безработни. Последица от капиталистическото използване на техниката е замърсяването иа окол-ната среда. Капиталистическият свят преживява екологична криза. (Вж. Природна среда и човек.) Капита-листическите монополи не искат да накърнят печалбите си заради запаз-ване на средата, обитавана от човека, в нормално състояние. Понастоящем в капиталистическите страни се раз-рази енергийна криза, предизвикана от действията на монополите. До разхищаване на природни, материал-ни и човешки ресурси води характер-ната за епохата на О. к. к. надпре-вара във въоръжаването.

Опитвайки се да се пригоди към новата обстановка в света, развивай-ки различни форми на държавно- монополистичния капитализъм, ка-питалистическото общество ле е в състояние да преодолее неустойчи-востта на икономиката сн. През следвоенните години икономиката на всички капиталистически стра-ни се прекъсваше не едни път от кризи па свръхпронзводство. Особе-ност на икономическото положение в капиталистическия свят през 70- те години е неудържимото нараства-

207 Обществена социалистическа собственост

не на инфлацията, съчетана с масова безработица, което свндетелствува за сериозна криза на държавно-моно-полистичния механизъм за регули-ране на икономиката, за крах на буржоазните схващания за «планов капитализъм». «Сега — посочва Л. Брежнев на XXV конгрес на КПСС— всички виждат: опроверган е един от главните митове, създадени от рс- формистите и буржоазните идеоло-зи — митът, че капитализмът в наши дни бил способен да се избави от кризи. Нестабилността на капитализ-ма става все по-очевидна.» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и реше-ния, с. 38.)

Най-агресивннте империалистиче-ски кръгове се опитваха неведнъж да попречат с военна сила на укрепва-нето на позициите на социализма, да реставрират капиталистическите порядки в редица страни. През следвоенния период такива опити бяха предприемани в Корея, Куба и Виетнам. Всички те завършиха с провал. Нарастването на силите на световния социализъм и национално- освободителното движение създава съществени пречки за военна намеса на империалнстите в работите на други страни. Изострянето на про-тиворечията доведе до криза на по-литическата система в капиталисти-ческия свят, на системата от военни блокове, създадени от САЩ през първите следвоенни години. Така на практика се разпадна блокът СЕНТО, което е свързано с излизането на Иран от него.

Неустойчивостта на икономиката, инфлацията, нарастването на да-нъците, неосигуреността на милиони семейства по време, когато научно- техническият прогрес създава огром-ни възможности за подобряване на условията за живот, водят до изо-стряне на класовите битки в капи-талистическите страни. В стачното движение участвуват милиони хора. Нерядко стачките добиват полити-

чески характер, като се обръщат против самата система на държавно- монополистично господство. В хода на засилващата се класова борба трудещите се маси осъзнават все повече необходимостта от дълбоки изменения в обществения строй. В много страни се засилват позициите на комунистите и левите сили. Кри-зата обхваща буржоазната идеоло-гия. Различните теории, с които се проповядваше трансформиране на капитализма, превръщането му в «на-роден», «планов капитализъм» и «общество на всеобщо благоденст-вие», не издържат съпоставяне с фактите от реалната капиталистиче-ска действителност. Задълбочаването на общата криза обаче не води до автоматичен крах на капитализма. Едва по пътя на последователна борба на трудещите се са възможни социалистически преобразования, в страните, конто спадат към капита-листическата система.

ОБЩЕСТВЕНА СОЦИАЛИСТИЧЕ-СКА СОБСТВЕНОСТ — върху сред-ствата за производство — основа на икономическата система на со-циализма. Тя изразява отношенията между членовете на социалистиче-ското общество във връзка със съв-местното, колективно ползване на материалните условия за обществе-но производство от тях.

Видовете собственост се менят в хода на историческото развитие. Тази смяна на видовете собственост зависи от равнището и характера на мате-риалните производителни сили. Исто-рически първи вид собственост е била обществената собственост в ней-ната най-проста форма — общинната собственост. Това е обусловено от задружния труд на хората и ниското равнище на производителните сили при първобитнообщининя строй. Раз-витието на оръдията на труда, на трудовия опит и навици е довело до възникване иа частна собственост»

208 Обществена социалистическа собственост

която господствува в робовладел-ското, феодалното и капиталистиче-ското общество. При капитализма тя достига най-високо развитие. Обще-ственият характер па производство-то при капитализма влиза в конфликт с частната собственост и създава условия за отричане на частната соб-ственост. Този конфликт бива раз-решаван от социалистическата ре-волюция, която утвърждава О. с. с.

По съдържание О. с. с. се разли-чава из основи от всички предишни видове собственост. О. с. с. върху средствата за производство обединява хората, премахва антагонизма между класите, изключва експлоатацията на човек от човека и утвърждава от-ношения на другарско сътрудниче-ство и социалистическа взаимопо-мощ. Тя означава коренно преобра-зуване на икономическата система на социалистическото общество: изменят се целта на производството и сред-ствата за нейното постигане; създават се възможност и необходимост от планомерно, пропорционално раз-витие на народното стопанство; про-менят се из основи характерът на труда, формите за разпределение и размяна, формира се нов стопански механизъм и т. и*.

Господството на О. с. с. върху средствата за производство поражда общи интереси не само в обществе-ното производство, но и във всички други области на обществения живот. Междунационалните вражди, харак-терни за капиталистическото обще-ство, се заменят с другарство и съ-трудничество между различните на-ции. Унищожава се икономическа-та основа на войните между държа-вите. На социалистическото общест-во е чужд стремежът към завоюване и поробване на други народи. Въз основа на О. с. с. трудещите се по-степенно се освобождават от частно- собственическата идеология и усвоя-ват комунистическата идеология.

В развитото социалистическо об-

щество, което се утвърди в СССР, О. с. с. съществува в две форми — дър-жавна общонародна собственост и колхозно-кооперативна собственост. Освен това О. с. с. е и имуществото на профсъюзните и други обществе-ни организации, необходимо им за изпълняване на уставни задачи. За-пазва се и личната собственост. Съществуването на двете форми на О. с. с. се обяснява с историческите условия. Работническата класа, коя-то извършва пролетарска револю-ция, не може да се отнася по еднакъв начин към различните форми па частната собственост. Едрата частна, главно капиталистическа собстве-ност се експроприира, преминава в ръцете на социалистическата дър-жава. (Вж. Национализация.) Така възниква социалистическата държав-на, общонародна собственост. Дреб-ната частна собственост на селяните н занаятчиите не може да бъде експро-приирана. Затова тук се прилага друга форма за обобществяване — кооперирането. (Вж. Селскостопан-ска кооперация.) Основните средст-ва за производство на дребните се-ляни-производители се обединяват, създава се социалистическа общест-вена колхозно-кооперативна собст-веност. Тези две форми на обществе-на собственост определят не само характера на съветското народно стопанство, но и подялбата на съвег - ското общество на две приятелски класи — работници и селяни.

Дг р жа вната н колхозно-коопера- тнвна формата на собственост са ед-нотипни по природа. Държавните предприятия и колективните кол-хозни стопанства се основават вър-ху социалистическите обобществени средства за производство и колектив-ния труд, изключват експлоатация-та па човек от човека, развиват сто-панството си планомерно, в интерес на задоволяване на постоянно на-растващите потребности на трудещи-те се и осъществяват социалистиче-

209 Обществени организации при социализма О

екия принцип за разпределение спо-ред труда.Ведно с това между тези форми на

О. с. с. съществуват и известни раз-личия, свързани преди всичко със степента на обобществяване, с особе-ности на управляването, планирането на производството и реализацията на готовата продукция,, със заплаща-нето на труда на заетите работници и т. н. Държавната “собственост е основна. На нея се падат в СССР над 90% от основните производствени фондове в народното стопанство. В хода на развитието на социалистиче-ското общество и изграждането на комунизма държавната и колхозно- кооперативната форма на О. с. с. се сближават помежду си и през опре-делен етап от развитието ще се слеят в единна комунистическа собстве-ност. (Вж. Социалистическа собст-веност.)Въпросът за собствеността е обект

на остра идеологическа борба. Ши-рокото развитие на държавната фор-ма на капиталистическа собственост в съвременния капитализъм породи многобройни теории за «трансформи-ране на капитализма». Идеолозите на буржоазията уверяват, че при съвременните условия се стигало до «революция на собствеността», коя-то се изразявала в нейно «разпръс- ъане», «дифузия». В действителност tfe се извършва никаква «революция на собствеността». Широкото раз-витие на акционерните дружества и купуването на акции от част от тру-дещи се не отменят частната собст-веност. Работниците все така са лишени от средства за производство и са експлоатирани от капиталистите. Настъпва централизация на собстве-ността в ръцете на все по-тясна гру-па монополисти. Някои буржоазни идеолози и реформистите лансират тезата за еднаква природа на собст-веността върху средствата за произ-водство при капитализма и социа-лизма, като заявяват, че всяка дър-

14 Речник по научен комунизъм

жавна собственост била социалисти-ческа собственост. В действителност само при социализма държавната собственост е социалистическа, в буржоазното общество държавната, а по-точно — държавно-монополи-стичната, собственост не изменя при-родата си, нейната класова същност си остава същата, каквато е същност-та на частнокапиталистическата соб-ственост. Десните ревизионисти съзи-рат в държавната собственост при социализма «косвено обществена» или дори държавно-капиталистиче-ска собственост, както и обявяват груповата собственост за висша, «не-посредствено обществена» форма на собственост. Тази идея има всъщ-ност анархо-синдикалистки харак-тер. Груповата собственост запазва социалистическата си природа само при тези условия, при които решава-щите средства за производство са об-щонародна социалистическа собстве-ност. За «левите» ревизионисти е ха-рактерно отричане не само на социа-листическия характер на колхозно- кооперативната форма на собстве-ност, но и на личната собственост. Всички тия положения противоре-чат на марксизма-ленинизма и се опровергават от практиката на из-граждане на социализма.

ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПРИ СОЦИАЛИЗМА — доброволни, изградени върху основите на само-управлението и самодейността обе-динения от граждани, които опазват интересите на определени групи от населението — социални, професио-нални, социално-демографски или просто обединени от едни или други общи цели и съответни интереси. О. о. при социализма се различават из основи от обществените организации при капитализма, макар че редица прогресивни О. о., които обединяват представителите на различни слоеве и групи трудещи се, възникват и се развиват в капиталистическото об-

210 Обществени организации при социализма

щество. И ако те не си поставят за цел борбата за коренно преустрой-ство на обществения строй, тяхната роля при подготвянето и по-сетнеш-ното осъществяване на такова преуст-ройство не може да бъде подценява-на. Буржоазните идеолози и общест-вените дейци от реформистко, опор-тюнистично коляно всякога са се стремили и се стремят да защищават идеите, че за О. о. е необходимо да стоят извън политическата борба, да бъдат «безпартийни», «независими» от партийното влияние и ръководст-во, като имат предвид, разбира се, революционните партии. В действи-телност О. о. и техните членове са винаги под едно или друго партий-но, политическо влияние, спомагат за осъществяване на определена по-литика.

При социализма настъпват най- дълбоки промени в положението и ролята на обществените организации на трудещите се. Преодолява се ня-когашното разцепление в работниче-ското, младежкото, женското и дру-ги обществени движения, създават се единни по социално-политическа ориентация обществени организации от всякакво естество, намиращи се под ръководството на комунисти-ческата партия, чиято политика опре-деля целия обществен живот при со-циализма. Тъй като с прехода към социализма трудещите се стават гос-подари на своя живот, откриват се невиждани по-рано възможности за развитие на тяхната социално-поли-тическа активност (вж. Социална активност), а поради това и несрав-нимо по-благоприятни условия за дейност па О. о. като система от организационни форми за проявява-не па тази активност. Във връзка с това рязко нараства масовостта на О. о. Някои специфични за капитализма и нямащи почва в социалистическо-то общество О. о. прекратяват съще-ствуването си. В същото време въз-никват нови 0. о., както и добровол-

ни дружества и творчески съюзи, които са разновидност на О. о. Раз-витието на мрежата и масовостта па О. о. достигат най-голям размах с изграждането на зрелия социали-зъм; в СССР, както се отбелязваше на XXV конгрес па КПСС, те обхва-щат сега практически цялото пълно-летно население на страната.

Докато при капитализма социал-ната роля на О. о. се заключава в това да се борят за осигуряване правата и интересите на създалите ги групи от населението, като про-тивостоят па реакционната политика на господствуващите експлоататорн и тяхната държавна власт, сега тях-ната роля се мени из основи съоб-разно с промененото обективно по-ложение. Сега О. о. са организации на работническата класа, която ста-на управляваща, както и па нейните съюзници. Затова те естествено под-крепят държавната власт и спомагат за укрепването й. Нещо повече, те сами започват да изпълняват редица функции във връзка с управлението на обществото и държавата, главно заедно с държавните органи. Съв-местно с тях ръководните партийни и държавни органи приемат редица важни нормативни актове. Някои държавни функции изобщо сс пре-дават на О. о.; така в СССР и в’рсди- ца други социалистически страни профсъюзите се разпореждат с дър-жавния бюджет по социалните оси-гуровки, упражняват контрол върху спазването на техниката за безопас-ността в производството и върху охраната на труда, управляват по-чивно-курортното дело и т. н. Тъй като О. о. участвуват в една или друга степен в управлението па об-ществото и държавата, те стават еле-менти от политическата система на социализма, а казано по-точно, дейността им — като например та; и иа профсъюзите или Комсомола, в по-го- ляма или в по-малка степен се

211 Обществени фондове за потребление О

преплита с функционирането на съ-щата система.

О. о. са длъжни и при социализ-ма да защищават правата и интере-сите на членовете си и изобщо па членовете на обществените групи, представлявани от съответните О. о., от евентуални нарушавания на тези права и интереси от отделни дейци и органи па държавния и стопанския апарат; това важи в най-голяма степен за профсъюзите (вж. за също-то: Ленин, В. И. Съч. Т. 32, с. 6— 7; Брежнев, Л. Ленинским курсом. T. 5, с. 544), но и за другите О. о. Обаче главното в дейността им при социализма е да мобилизират тру-дещите се за изграждане на социа-лизма и комунизма, да ги възпита-ват в дух на колективизъм, на кому-нистическите идеали и да развиват тяхната обществена активност.

О. о. играят важна роля при ре-шаване на всички задачи на изграж-дането на социализма и комунизма— икономически, социални, политиче-ски и културно-възпитателни, при изграждане на материално-техниче-ската база на социализма, а след това и на комунизма, при формиране на социалистическите обществени от-ношения и тяхното постепенно преоб-разуване в комунистически, както и при формиране на новия човек и новия начин на живот на хората. Така профсъюзите вземат участие в разработването и изпълнението на държавните планове за икономиче-ско и социално развитие (както на обществото като цяло, така и на от-делните негови подразделения), в уп-равлението на производството и ор-ганизацията на труда, разгръщат социалистическото съревнование, ре-шават много въпроси във връзка със социално-културното обслужване на трудещите се и повишаването на тях-ното благосъстояние, с подобряване-то на условията за труд, бит и по-чивка на масите и т. н. С решава-не на много от споменатите задачи

с оглед специфичните интереси на младежта се занимават комунистичес-ките младежки организации (като ВЛКСМ в СССР), които играят особено важна роля в политическото, трудовото и нравственото възпита-ние на младите поколения. Забеле-жително средство за социалистиче-ско преобразуване на милиони дреб-ни производители, на целия им жиз-нен строй и психология, а сетне и школа за комунизъм представлява кооперацията. Различни задачи от изграждането на социализма и ко-мунизма се решават и от други О. о. и доброволни дружества съобразно със спецификата им. О. о. вземат активно участие в осъществяването на международната политика на ко-мунистическите партии от социали-стическите страни, в укрепването на интернационалните връзки в со-циалистическата общност, на брат-ската дружба с народите и прогре-сивните сили от всички страни, както и в гарантирането на мира и международната сигурност. Освен че такива задачи се изпълняват от всички О. о., които укрепват връз-ките си с родствените организации в чужбина, съществуват и развиват много работа специални дружества за дружба с народите от другите страни.

Всестранното развитие на дейност-та на О. о., на тяхната масовост и активността на членовете им има особено значение: по тоя начин се формират предпоставки на бъдещата система за комунистическо общест-вено самоуправление.

ОБЩЕСТВЕНИ ФОНДОВЕ [ЗА ПО-ТРЕБЛЕНИЕ — част от нацио-налния доход в социалистическото общество, използвана за задово-ляване па материалните и ду-ховните потребности на членовете на обществото не чрез разпреде-ление според труда, а незави-симо от резултатите на трудовата

212 Обществени фондове за потребление

дейност. Както и заплащането на труда, 0. ф. п. са една от формите ма необходимия продукт при социализ- ма, предназначен за възпроизвежда-не на работната сила на участници-те в общественото производство. Не-обходимостта от О. ф. п. е предвиж-дана още от Маркс. Говорейки за разпределянето на целокупния об-ществен продукт в бъдещото общест-во, той обособяваше фонд, предназ-начаван за колективно задоволяване на потребностите (училища, учреж-дения по здравеопазването н т. н.), който ще нараства все повече с раз-витието на новото общество, както и фонд за неработоспособни. (Вж. Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 19, с. 19).

Буржоазните идеолози се опитват да отъждествят О. ф. п. с разходите на;буржоазните държави за социал-но-културни нужди, целейки да пред-ставят буржоазната държава като надкласов орган, който се бил гри-жил за благосъстоянието на труде-щите се. В действителност безплатни- те^услуги и плащания, получавани от една част трудещи се в капитали-стическите страни, са наложена от-стъпка на господствуващата класа, изтръгната чрез класова борба. Ви-наги и навсякъде, по всякакви начи-ни буржоазията се опитва да окаст- ри, а понякога н съвсем да ликвидира тези завоевания на работническата класа. Един от въпросните методи е данъчната система, посредством коя-то.буржоазните държави изземват от доходите на трудещите се много по-вече. отколкото са отделните дава-ни помощи.

Едва обществената собственост върху средствата за производство (вж. Обществена социалистическа соб-ственост) дава възможност да се съз- дадат и постоянно да се увелича-ват О. ф. п. Делът на О. ф. п. в общия'обем на потреблението на на-селението възлезе към края на 70-те години приблизително на една трета.

Към О. ф. п. спадат обикновено разходите на обществото за изпла-щане на пенсии, иа различни помощи във връзка със социалните осигуров-ки и стипендии за учащите се, раз-ходи за безплатно обучение и по-вишаване на квалификацията, без-платно медицинско обслужване, раз-даване на напълно или частично без-платни карти за почивните домове и станции, издръжка на детски гра-дини н ясли, заплащане на отпуски и т. н. В зависимост от начина на образуване, разпределяне и степен на обобщественост те се делят на три основни групи: централизирани, О. ф. п. на държавните предприя-тия и организации и О. ф. п. на колхозите и кооперациите. Водещо място сред тях се пада на първата група. Тези О. ф. п. се образуват от бюджетни средства за социално- културни мероприятия, те са най- големи по размери и обхващат цялото население. О. ф. п. на държавните предприятия и организации (те са представени преди всичко от фон-довете за социално-културни меро-приятия и жилищно строителство) се образуват от получената от тях печалба и се разпределят между работниците в тях. Размерите на О. ф. п. зависят от стопанската дейност на предприятията. Затова те стиму-лират колективната материална за-интересованост от развитие на про-изводството. О. ф. и. на колхозите и кооперациите сс образуват от по-лучаваната от тях печалба. Разпре-делянето на О. ф. п. става въз осно-ва на устава на колхоза, по реше ние на общото събрание на неговите членове.

О. ф. п. са от два вида: различни парични плащания и безплатни по-мощи и услуги. Плащанията в парп. където влизат пенсиите, помощите, заплащането на отпуски, стипендии те и др. т. непосредствено увелича-ват паричните доходи на население-то. По размери те образуват приб-

213 Общи закономерности и особености на прехода към социализма О

лизително половината от всички О. ф. п. Безплатните помощи и ус-луги — безплатно образование, без-платно медицинско обслужване и т. н. — освобождават населението от разходи за задоволяване на редица особено важни потребности. Значи-телна част от О. ф. п. се изразходват за възпитание, обучение и образова-ние на подрастващото поколение. В СССР тази част възлиза на около 1/3 от О. ф. п. Всички О. ф. п. са важно средство за съзнателно регу-лиране на социалните пропорции, за решаване на големи социални проблеми, съкращаване днференци- раността в доходите на семейства-та, ликвидиране на социално-иконо-мическите и културно-битовите раз-личия между града и селото, на съ-ществените различия между умстве-ния и физическия труд и т. н.

Разпределянето на О. ф. п. е свързано както с принципа за раз-пределение според труда, така и с принципа за разпределение според потребностите. Така пенсиите и по-мощите за временна неработоспособ-ност се установяват съобразно със заплатата. Обратно, началното и сре-дното образование» медицинското об-служване са в зависимост от потреб-ността от тях. Връзката на О. ф. п. с принципа за разпределение според потребностите позволява да се раз-глеждат те като зараждащи се еле-менти на комунистическо разпреде-ление. С придвижването към кому-низма темповете за тяхното нарастване ще надминават все повече темповете за увеличаване на индивидуалното заплащане според труда. Така през 1966—1978 г. средната месечна работ-на заплата на работниците и служи-телите е пораснала почти 1,7 пъти, заплащането на труда на колхозни-ците — 1,9, а плащанията н помо-щите от О. ф. п. на глава от населе-нието — 2,2 пъти. Въздействиието на О. ф. п. върху благосъстоянието на всяко съветско семейство нараства

непрекъснато. Относителният дял на плащанията и помощите от О. ф. п. в целокупните доходи на работниче-ските семейства е нараснал от 14,5% през 1940 г. на 22,6% през 1977 г., в доходите на семействата на колхоз-ниците — от 4,9% па 20,3%. (Сп. «Политическое самооб-разование», 1979, № 5, с. 16). Това е обективна закономерност в развитието на отношенията във връзка с разпределението, която се проявява особено ясно в развитото социалистическо общество. Последо-вателното разширяване на потреб-ностите, задоволявани от О. ф. п. в развитото социалистическо общест-во» е важно условие за развиване на потребностите на членовете на об-ществото, отговарящи на задачата за формиране на всестранно развита личност. О. ф. п. са материална осно-ва за осъществяване правата на съвет-ските граждани на осигуряване при старост и в случай на загубване ра-ботоспособност» на образование,опаз-ване на здравето и другите права, предвидени в Конституцията наСССР.

ОБЩИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ И ОСО-БЕНОСТИ НА ПРЕХОДА КЪМ СО-ЦИАЛИЗМА. Общите закономерно-сти определят основните пътища и средства за изграждане на новото общество, конто са по необходимост присъщи иа всяка страна, навлязла в преходния период от капитализма към социализма. Наличието на тези закономерности, разкрити от теория-та па научния комунизъм, е потвър-дено от практиката на изграждането на социализма в СССР и другите страни от световната социалистиче-ска система, то произтича от обек-тивния исторически факт, че сменя-нето на капитализма от социализъм във венчкн страни е единен револю-ционен процес.

Общи закономерности на преход-ния период от капитализма към со-циализма са: ■ ■.

214 Общонародна държава

ръководене на трудещите се маси от работническата класа, чието ядро е марксистко-ленинската партия, при осъществяването на социалистическа революция под една или друга фор-ма и установяване диктатура на пролетариата под една или друга форма; съюз на работническата кла-са с основната маса от селяните и с други слоеве от трудещи се; ликви-диране на капиталистическата соб-ственост и установяване па обще-ствена социалистическа собственост върху основните средства за произ-водство; постепенно социалистиче-ско преобразуване на селското сто-панство; планомерно развитие на народното стопанство, целещо из-граждане на социализма и кому-низма, повишаване па жизненото равнище на трудещите се; социали-стическа революция в идеологията и културата и създаване на много- бронна интелигенция, предана на работническата класа и трудовия народ, па социализма; ликвидиране на националното потисничество и установяване на равноправие, друж-ба между народите; защита на завое-ванията на социализма от посегател-ства на външни и вътрешни врагове; солидарност на работническата класа от дадена страна с работническата класа от другите страни — пролетар-ски интерна ционализъм.

Като задължителни общите зако-номерности на прехода от капитализ-ма към социализма се проявяват по различен начин, специфично в кон-кретните условия на всяка отделна страна. Различните страни имат неед-накво равнище на икономическо и културно развитие, различни исто-рически и национални особености и традиции, своеобразно съотношение на класовите сили, не съвпадат и международните условия, при които те осъществяват изграждането на социализма. Всичко това намира изява в своеобразие, в особености на конкретните форми и методи, срокове

и темпове, интензивност на социали-стическите преобразования. «Всички нации ще дойдат до социализма, това е неизбежно — писа Ленин, — но всички ще дойдат не съвсем еднакво, всяка ще внесе своеобразие в една или друга форма на демокрацията, в една или друга разновидност на диктатурата на пролетариата, в един или друг темп на социалистическите преобразования на разните страни на обществения живот.» (Съч. Т. 23, с. 66.) При това е недопустимо абсо- лютизиране не само на общите зако-номерности, но и на специфичните условия, на особеностите на социали-стическите преобразования в раз-личните страни. Задача на марксист-ко-ленинските партии е: като се ръ-ководят от общите закономерности за изграждане на социализма, да ги прилагат умело, да държат сметка за национално особеното, което е при-също на всяка отделна страна, и съобразно с това да определят кон-кретните форми и начини за преход към социализма.

Съвременните ревизионисти обик-новено отричат общите закономерно-сти, форми и методи на социалисти-ческите преобразования, абсолюти- зират специфичните национални ус-ловия. Те се занимават с конструи-ране на «модели на социализма», които предвиждат отказ от ръковод-ната роля на работническата класа и комунистическата партия, възпроиз-веждат някои аспекти от концеп-цията за «демократичния социали-зъм», лансирана от социалдемокра-тите. Пренебрегването на общите закономерности и абсолютизирането на специфичните условия за изграж-дане на социализма водят до отказ от принципите на интернационализма и преминаване на позициите на на-ционализма и сепаратизма.

ОБЩОНАРОДНА ДЪРЖАВА — дър-жава от социалистически тип, която изразява интересите и волята на

215 Общонародна държава О

целия народ и служи като оръдие за изграждане на комунизма. Държава-та в същинския си смисъл е възник-нала в резултат от разцеплението на обществото на класи и от нуждата на господствуващата класа да държи под юзда народните маси. Тя е била продукт и проява на непримирими класови противоречия. Основна фун-кция па тая държава е била и си остава и сега в капиталистическите страни функцията за потискане. В хода па социалистическата револю-ция експлоататорската държавна ма-шина се разрушава и вместо нея се създава държава на диктатурата на пролетариата. О. д. възникна с формирането на развито социали-стическо общество и е приемник на държавата на диктатурата на проле-тариата, след като последната из-пълни историческите си задачи, а обществото навлезе в период на из-граждане на комунизма.

Съветската О. д. няма нищо общо с т. нар. «свободна народна държа-

' ва», идеята за която бе лансирана от германските социалдемократи през 70-те години на миналия век. Идеята за създаване на такава държава в буржоазното общество, върху осно-вата на буржоазната демокрация и без социалистическа революция беше опортюнистична и илюзорна. О. д. в СССР не е илюзия и не е блян, а реален факт, резултат от дейността на многомилионните маси от труде-щи се, възглавявани от комунисти-ческата партия.

О. д. е един от етапите в развитието на политическата организация на обществото след сваляне властта на експлоататорите. Основната й осо-беност се състои в това, че тя не е оръдие за потискане на някоя класа. Тъй като изчезнаха експлоататорски-те класи, тя изразява коренните ин-тереси иа всички трудещи се. Опре-делените ограничителни функции, които се запазват при О. д., лямат

характер на класово потискане. При-нуда се използва не спрямо класите, а спрямо някои хора, които нару-шават нормите за социалистическо общежитие. Такава принуда ще нма дотогава, докато на обществото няма да бъдат нужни никакви други на-чини за принуда освен общественото мнение.

За разлика от буржоазната държа-ва, чиято социална база намалява постоянно, закономерност на разви-тието на социалистическата държа-ва е неотклонното разширяване на тази база. Създаденото в СССР со-циално-политическо и идейно един-ство се изразява от понятието «съ-ветски народ», затова държавата ста-ва оръдие на общонародната воля. Това не означава, че О. д. през съв-ременния етап от развитието й може да се нарече надкласова или некла- сова. Съветската държава стана об-щонародна тъкмо поради това, че селяните и интелигенцията стана-ха социалистически, преминаха на позициите на работническата класа, целта на борбата па революционния пролетариат стана цел на целия народ. Както в страната, така и на международната арена социалисти-ческата държава води класова поли-тика в интерес на работническата класа и всички трудещи се, отстоява правата на всички народи за нацио-нална независимост, свобода, демо-крация и социален прогрес. Класо-вата природа на О. д. се проявява в това, че работническата класа запаз-ва ръководната си роля.

Диктатурата на пролетариата е държавно ръководство на обществото от работническата класа при усло-вия, когато съществуват антагони-стични класи и класова борба. На тези условия се дължат своеобраз-ните форми за ръководство и опре-деленият политически режим, който предвижда известни привилегии за господствуващата класа с цел да се

216 Организации

облекчи провеждането на политика-та й. Във връзка с грамадните про-мени, настъпили в страната като резултат от пълната и окончателна победа на социализма, с достигането етапа на неговата зрелост, държавното ръководство под формата на диктату-ра вече не се диктува от необходи-мостта. <След като изпълни задачи-те на диктатурата на пролетариа-та — се казва в Конституцията на СССР, — съветската държава стана общонародна.» Това е нов етап при осъществяването на световноисто-рическата роля на пролетариата, която ще бъде завършена едва с изграждането на комунистическото общество.

Един от основните признаци на О. д. е усъвършенствуването на фор-мите за народно представителство с цел да се осигури участие на всички граждани в управлението на общест-вото. Този процес включва по-на-татъшно демократизиране на из-бирателната система, развиване на демократичните принципи за из- борност, сменяемост и подотчетност в работата на органите на власт н управление, засилване на общест-вените начала в управлението, раз-витие на такива органи за управле-ние, които имат едновременно дър-жавен и обществен характер. Това означава, че към управление на об-ществото ще се привличат все по- широк кръг хора, за да престане да бъде постоянна професия.

О. д. е определено стъпало по пътя към отмиране на държавата и прехода към комунистическо общест-вено самоуправление. Обаче тя ще се запази до пълната победа на кому-низма, чието изграждане е най- висока цел на съветската държава. «Главните задачи на социалистиче-ската общонародна държава са: съз-даване на материално-техническата база на комунизма, усъвършенству- ване на социалистическите общест-вени отношения и тяхното преуст-

ройство в комунистически, възпита-ване на човека на комунистическото общество, повишаване на материал-ното и културното жизнено равнище на трудещите се, гарантиране сигур-ността на страната, съдействие за укрепване на мира н развитие на международното сътрудничество»^ (Конституция на СССР.)

ОРГАНИЗАЦИИ — вж. Обществе-ни организации при социализма. Са-модейни организации на населението,

ОПОРТЮНИЗЪМ — (лат. oppor-tune — удобен) — пригаждане на политиката и идеологията на работ-ническото движение към интересите и нуждите на непролетарски (бур-жоазни и дребнобуржоазни) слоеве. О. е обикновено свързан с ревизио-низма или догматизма. Различава се десен и «ляв» О.

Десният О. възниква с появата на организирано работническо движе-ние (трейдюнионизъм, ласалианство, «икономизъм» и т. н.). Той се из-разява в отричане на революционни-те методи за борба, в съглашателства с буржоазията и във фактически от-каз от борбата за социализъм. Дяс- ноопортюнистичната идеология и по-литика отразяват интересите на дреб- нобуржоазните кръгове (в това числа и на обуржоазената част от работни-ческата класа), които могат да съще-ствуват сносно и при капитализма, поради което се обявяват против радикално разрушаване на капи-талистическите обществени отноше-ния и подкрепят реформизма. Най- често нарастване на десния О. се наблюдава през относително «спо-койните» епохи, когато липсват ре-волюционни кризи и функционира нормално механизмът на буржоазна-та демокрация. Така относителна «мирният» характер на развитието на капитализма от 1871 до 1914 г. «подхранваше — както писа Ленин — опортюнязма отначало като настрое-

217 Основен принцип на комунизма О'

нае, след това като течение и най- носле като група или слой на работ-ническата бюрокрация и дребнобур- жоазните спътници». (Съч. Т. 22, с. 109.) Именно през тоя период десният О., чиито корени бяха в бернщайнианството, се превърна в значителна политическа сила, под-чини на влиянието си главните партии от Втория интернационал, което доведе до разцепление на ра-ботническото движение. От тогава десните опортюнисти запазват сил-ни позиции в работническото дви-жение, играят значителна роля при нагаждането на капитализма към съвременните условия. Подлагайки на принципна критика О. на между-народната социалдемокрация, кому-нистическите партии се обявяват за преодоляване на разцеплението, за единодействие със социалистическите партии. (Вж. Единодействие на ра-ботническата класа.) Борба между марксисти и опортюнисти избухва от време на време и в самите кому-нистически партии. Така беше нап-ример в средата на 20-те години, когато Комунистическият интерна-ционал бе принуден да се очисти от десните елементи. Така беше в края на 50-те години, когато в редица комунистически партии се надигна вълна от ревизионизъм. Затова под-държането на бдителност против дясноопортюнистичната опасност си •става една от най-важните задачи на международното комунистическо движение.

«Левият» О. е наглед диаметрално противоположен на десния. Той ра-тува за най-решителни н свръхрево- люционни методи за борба, отхвърля всякакви компромиси, всяка въз-можност за сътрудничество с рсфор- мисткнте организации, отнася се пренебрежително към борбата за осъществяване на частични искания на трудещите се. Обаче тази проти-воположност е твърде относителна. Подобно на десния «левият» О. от-

разява настроения на дребнобур- жоазните слоеве. Докато обаче зад десните стои профсъюзен чиновник^ представител на обуржоазената вър-хушка на работническата класа, »ле-вите» биват подкрепяни, както се е изразил В. И. Ленин, от «раз- беснелня се дребен буржоа», който нерядко е изкаран извън нормалното^ си положение поради мизерията и страданията и е готов на всичко са-мо и само да се измъкне от ужаса на затъпяващия го живот. Както и дес-ният, «левият» О. изопачава рево-люционната теория. Той плаща да-нък на анархизма и догматизма. И десният, и «левият» О. спъват раз-витието на революционния процес, тласкат работническото движение по неправилен път: първият — към съглашателство, а вторият — към авантюри. Опитът показва, че ляво- опортюнистичните елементи развиват оживена дейност обикновено при изостряне на класовата борба, на засилване на трудности и лишения. «Левите комунисти» от 1918 г. и троцкистката опозиция са типични примери за «левия» О., който се опитваше да намери изход от труд-ностите в решителни, но всъщност безплодни и вредни акции. В между-народно отношение лявоопортюни- стичните елементи са представени сега от троцкизма, който води ярост-на антикомунистическа и антнсъвет- ска пропаганда. Осезаемото оживя-ване на ляворадикалните настроения през 60-те' години беше свързано с влияние на идеологията и практика-та на маоизма.

ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА КОМУ-НИЗМА — принципът «От всекиго — според способностите, на всекиго — според потребностите», който из-разява присъщото на комунистиче-ското общество пълно социално ра-венство, изискванията, предявявани от същото общество към членовете му, както и характера на разпреде-*

218 Основен принцип на комунизма

лението на материалните и духовните блага.

О. п. к. изисква от всеки член на обществото да се труди напълно спо-ред способностите си, както и да участвува активно в управлението на обществото, да повишава постоян-но своето културно и теоретично рав-нище н доброволно да спазва прави-лата на комунистическото общежи-тие. Изпълнението на тези изисква-ния става възможно поради това, че при комунизма трудът престава да бъде задължение, само средство за живот, като се превръща в първа жизнена потребност. (Вж. Комуни-стически труд.)

Комунистическото общество оси-гурява социално равенство между всички негови членове, а поради това създава равни възможности не само за формиране, по и за най-целесъоб-разно, в интерес на обществото и личността прилагане и използване на техните способности. Комунизмът, писа Енгелс, «позволява на всички членове на обществото колкото е въз-можно по-всестранно да развиват, поддържат и прилагат своите спо-собности». (Маркс, К., Ф. Енгелс, Съч. Т. 20, с. 204.) При това дълбоки промени ще претърпят и самите спо-собности, които ще станат извънред-но разнообразни и съвършени. Преди всичко ще се развият способностите на човека като труженик. Изцяло автоматизираният труд ще стане творчески, у влекателен, необреме- нителен физически. Ще изчезне тяс-ната специализация на трудещия се, ще стане възможно свободна смяна на дейността. По-съвършени ще ста-нат способностите на личността като гражданин, като общественик. Ко-мунистическото обществено самоуп-равление, което ще смени държавата, ще създаде основа за формиране на разнолики организаторски способ-ности на личността. Човек няма да бъде обременен от съображенията за заплата, за лична материална изгода,

от отживелиците от миналото, което ще доведе до невиждан разцвет на духовните му способности и възмож-ности. Освободен от всекидневните, нерядко уморителни, изискващи мно-го време н сили материални грижи, той ще получи свободно време за ак-тивно участие в обществения живот, за занимания в областта на науката и техниката, литературата и изкуст-вото, за интелектуално, нравствено и физическо усъвършенствуване, ще нарасне неизмеримо неговото до-стойнство като човек — творец на невиждани по-рано материални и духовни ценности и строител на нови обществени отношения. Задължавай-ки всеки член на обществото да се труди според способностите сн, О. п. к. (и в това е качествената му отли-ка от основния принцип на социализ-ма) предполага пълно задоволяване на разумните материални и духовни потребности на хората-, което се по-стига върху основата на високо рав-нище на развитие на обществено-то производство. (Вж. Материално- техническа база на комунизма.)

Комунистическият принцип за раз-пределение няма нищо общо с аске-тизма, с нивелиране на потребности-те и жизнените интереси на хората, както се опитват да докажат против-ниците на научния комунизъм. Той утвърждава не равенство на пот-ребностите, а равенство на възмож-ностите и условията за тяхното задо-воляване. Хората се различават по възраст и пол, по занятие и место-жителство, по свои физиологичния психични особе пости, способности, наклонности и интереси. Тези раз-личия се запазват и при комунизма, поради което и потребностите па хо-рата не могат да бъдат еднакви.

Потребностите на човека се усъ- вършенствуват при изграждането на комунизма, при което се развиват и средствата за тяхното задоволява-не. Комунистическото общество, писа Енгелс, «ще поражда нови потреб-

219 Основен принцип на социализма О

мости и едновременно ще създава средства за тяхното задоволяване». (Маркс, К., Ф. Енгелс. Съч. Т. 4, с. 333.) Потребностите на члена на комунистическото общество ще станат много по-развнти и разностранни, обаче при цялото си многообразие и широта те ще бъдат свободни от из-лишества, прищевки и капризи, из-разявайки здравите, разумни пот-ребности па всестранно развития, хармоничен човек. Разумни са пот-ребностите, чнето задоволяване спо-мага за усъвършенствуване на физи-ческите и духовните качества на лич-ността. В труда си «Държавата и революцията» Ленин осмиваше пред-ставите за комунизма като за об-щество, в което всеки, без да израз-ходва трудови усилия, ще получи всичко, каквото му скимне. Тон от-белязваше, че освен висока произ-водителност на труда комунизмът предполага нов потребител, който е далеч от еснафина, «способен току- тъй, «за нищо». . . да поврежда скла-довете па общественото богатство и да иска невъзможното». (Съч. Т. 25, с. 498.) Възпитаването иа разумни и здрави потребности е задължител-но условие за осъществяване на О. п. к. При това важно е да се създават такива предмети, да се въвличат хо-рата в такива форми на дейност, които да развиват у тях потребности и интереси, отговарящи на високите комунистически идеали. Важно е да се научи всеки човек на умение не само да използва рационално обществените ценности, но и да съз-дава тези ценности, т. е. да участву-ва напълно според силите и възмож-ностите си в общественополезния труд. (Вж. също Всестранно развитие на личността.)

ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА СОЦИА-ЛИЗМА — принципът «От всекиго — според способностите, всекиму — според труда»; изразявайки особе-ностите на разпределението на мате-

риални и духовни блага в социали-стическото общество, характеризира и природата на социализма, господ- ствуващите при него обществени от-ношения.

Съгласно този принцип всички членове на обществото имат равно задължение да се трудят, да умножа-ват общественото богатство и равно право да получават от обществото средства за живот съобразно с ко-личеството и качеството на израз-ходвания от тях труд. Провъзглася-вайки задължението на всички рабо-тоспособни да се трудят, социалисти-ческото общество осигурява по закон на всекиго от тях работа. «Гражда-ните на СССР имат право на труд, т. е. да получават гарантирана рабо-та със заплащане на труда според неговото количество и качество, и не по-ниско от установения от държа-вата минимален размер, включител-но право да избират професия, вие занятие и работа според призва-нието, способностите, професионал-ната подготовка, образованието си и с оглед на обществените потребности». (Конституция на СССР» чл. 40.) В това се състои една от важните от-лики на социализма от капитализма, чийто неизменен спътник е безрабо-тицата.

Цел на социалистическото произ водство е все по-пълно задоволяван на материалните и културните пот ребности на трудещите се. Обаче социалистическото производство още не е в състояние да осигури изоби-лие от средства за живот и да задо-воли напълно потребностите на чле-новете си. Оттук и необходимостта от най-строга отчетност и контрол върху труда и потреблението. Коли-чеството и качеството на труда — такава е при социализма мярката за задоволяване на потребностите. За-доволяването на потребностите на всеки трудещ се отговаря на степен-та на неговата трудова активност, на приноса му към общественото до-

220 Основен принцип на социализма

стояние. При социализма, който ра-боти повече и по-добре, той полу-чава повече. Този ред създава лична материална заинтересованост на ра-ботника да усъвършенствува квали-фикацията си, да развива способ-ностите, да участвува активно в производството, да увеличава ко-личеството и повишава качеството на продукцията. Тъй като човекът в социалистическото общество се труди не сам, а в колектив (промишлено предприятие, колхоз, совхоз и т. н.), мярката на неговия трудов принос и съответно мярката за задоволяване на потребностите му зависят в зна-чителна степен от трудовия принос на производствения колектив като цяло. Следователно О. п. с. осигуря-ва не само лична, но и колективна материална заинтересованост. Съз-давайки основа за единство на ин-тересите на личността, колектива и обществото като цяло, О. п. с. по-,, ражда не само материални, но и морални стимули за труд — чувство за дълг към обществото и колектива, обществено признание на труда и др. (Вж. Материални и морални стимули.)

О. п. с. не само стимулира трудова-та и обществената дейност на хората, но и възпитава комунистическо от-ношение към труда, укрепва социа-листическата дисциплина и органи-зираност и е важно средство за борба с тунеядетвото.

Всеки работник при социализма получава от обществото толкова, колкото му дава, като се приспадне частта, която отива за нуждите на цялото общество (за разширеното социалистическо възпроизводство, отбраната на страната и т. н.). Оба» че тук още се запазва неравенството в частта на продуктите, получавани от членовете на обществото при раз-пределянето им, тъй като принципът за равно заплащане на равен труд е прилагане на еднакъв мащаб спрямо различните хора. Тъй като хората

имат различна квалификация, раз-личен количествен състав на семей-ството. отнасят се по различен начин към труда и др. т., естествено е, че при заплащане според труда те ще получат неравни доходи.

О. п. с. е несъвместим с дребно- буржоазния принцип за уравнително разпределение, който подкопава ма-териалните стимули за труд, пречи за развитието и усъвършенствуването на способностите на човека, за пови-шаване на неговата професионална и общообразователна подготовка и ражда готованщина. Грубият урав-нителен комунизъм, който отрича, както писа Маркс, личността на чо-века, цялата култура и цивилиза-ция, се отхвърля от работническата класа. В О. п. с. са въплътени огром-ните постижения на социалистиче-ското общество — господството на обществената собственост и липсата иа експлоатация, постигане на равна възможност и задължение на всички членове на обществото да се трудяг и да получават равно заплащане за равен труд и т. н. В този принцип е отразена известна историческа не- зрелост на социализма, свързана с равнището иа производството и с произтичащото от него неравенство в разпределението. Това създава ня-кои ограничения при задоволяване потребностите на всички членове на обществото, при развиването и проя-вяването на техните способности. Така осигуреният материално чо-век има по-големи възможности за своето развитие от по-слабо осигуре-ния. Живеещият в града има извест-ни предимства в сравнение с жителя на село, което е обусловено от раз-личието в характера на труда и кул-турно-битовите условия в града и на село. По-малки възможности за фор-миране и развиване на способностите в сравнение с мъжете имат жените, конто изразходват маса време и уси-лия за грижи за бита и възпитанието на децата. Не всички членове на об-

221 Отечество О

ществото имат възможност за систем - •ни занимания в областта на научно-то и художественото творчество и т. н. Освен това изборът на занятието, правен от човека, нерядко се диктува не от призванието, а от съображения от материално естество (работна за-плата, жилище и т. н.).

При изграждането на комунисти-ческото общество качествените преоб-разования в производството и со-циалните отношения между хората, развитието на човешката личност -подготвят условията за заменяне на О. п. с с основния принцип на кому-низма.

ОТЕЧЕСТВО — политическа, 'соци-ална и културна среда, в която жи-вее и се труди народът. Това е слож-но обществено явление, което обхва-ща разнородни страни в живота и дейността на обществото: социални •отношения, политически отношения н организации, форми и видове кул-тура, разпространени в обществото, както и духовни ценности, към които са приобщени народните маси. О. се характеризира и с такива <вечни> •елементи като територия и език на народа. (Вж. Ленин, В. И. Полн. собр. соч. Т. 26, с. 365.) Социално- политическата природа на О. се •определя в значителна степен от това, какви обществени отношения господ- ствуват в обществото, коя класа е техен носител. В зависимост от това може да се говори за капиталистиче-ско и социалистическо О.

О. съществува от дълбока древ-ност — от първобитнообщинния строй, когато за първи път се е стиг-нало до обединяване на хората в от-носително устойчиви обособени общ-ности (племе, род) върху основата на обществената (общинна) собстве-ност върху средствата за производст-во, кръвнородствените връзки и съв-местното живеене на определена те-ритория. О. се формира окончателно, когато е настъпило разделяне на

труда, появили са се класи и въз-никнала държавата. Представата за О. се е оказала тясно свързана с понятието «държавна уредба», а след това и с понятието «нация». Съвре-менните О. са обикновено национал-ни държави. Има и О., свързани как-то с преднацноналнн форми на об-щност между хората, така и с много-национална форма на общност по-между им. (Вж. Съветски народ.)

Отличителна черта на съвремен-ното капиталистическо О. е проти-воречивостта на политическата, со-циалната и културната среда: антаго-низъм между класите, остра борба между политическите сили и наличие на «две култури» в националната култура. Затова различните класи се отнасят по различен начин към ка-питалистическото О. и влагат в по-нятието О. нееднакъв смисъл. До- като в съзнанието на буржоата О. е неделимо от експлоататорските по-рядки, конто осигуряват привиле-гированото му положение, за про-летария, доколкото осъзнава класо-вите си интереси, социално-държав-ната страна на О. става чужда. Бур-жоазната държава, която закреп-ва отношенията на експлоатация, е враждебна сила спрямо работничес-ката класа и широките маси от тру-дещи се. В този смисъл работниците при капитализма «нямат отечество». (Маркс. К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 4, с. 443.) Противниците на научния комунизъм тълкуват това положе-ние в смисъл, че на работническата класа и нейните марксистки партии е чуждо чувството за национална гордост и отговорност за съдбините на народ и родина. Обаче въпросното тълкуване не отговаря на действи-телността, защото комунистите до-казаха не един път високия си пат-риотизъм, проявявайки дълбока гри-жа за съдбините на родната стра-на. Положението «работниците нямат отечество» съдържа основен принцип на международния пролетариат —

222 Отживелици от миналото в съзнанието и поведението на хората

принципа за класова солидарност в борбата за освобождаване от екс-плоатацията, а следователно за пре-образуване на буржоазното О. в со-циалистическо.Особено важен стимул в тази борба е ненавистта към по-тисниците, стремежът да бъде ви-дяна собствената родина свободна, гордостта на работническата класа за принадлежността й към дадена на-ция, за нейните революционни тра-диции.

Когато О. стане социалистическо, в отношението на работническата кла-са и трудещите се маси към него се появяват нови страни. За трудещите се маси О. е самият социализъм като обществено-политически строй, като форма за организиране на общест-вения живот. Социализмът като О. беше защищаван от работническата класа и всички трудещи се в СССР през военните години. Самият обект на патриотизма става по-широк по обем и същевременно единен за всич-ки нации и народности. На съветския патриотизъм са чужди моралът и пси-хологията на индивидуализма. Той е непресъхващ извор на подвизи на трудещите се от СССР, превръ-ща героизма във всекидневно, ма-сово, общонародно явление.

О. като определено социално-по-литическо явление има исторически преходен характер. «Както идеята за племето се е сменила от идеята за отечеството. . ., така и идеята за отечеството трябва да отстъпи пред несравнимо по-широката идея за човечеството. Това се гарантира. . . от силата на икономическото разви-тие» — писа Плеханов. Обаче това е въпрос на далечно бъдеще. През съв-ременната историческа епоха О. ще съществува и се развива и зана-пред като «могъщ фактор» (Ленин) и в класовата борба на пролетариата, и при изграждането на социализма и комунизма. (Вж. също Защита на социалистическото отечество.)

ОТЖИВЕЛИЦИ ОТ МИНАЛОТО В> СЪЗНАНИЕТО И ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА—идеи, представи, тради-ции, постъпки и навици на хората, кои-то при социализма са продукт и отра-жение на отживелите или отживяващи времето си обществени отношения.

Тези явления са разнолики по характер. Към тях спадат: наруше-ния на хуманистичните принципи в отношенията между хората (равно-душие, грубост, високомерие, же-стокост, нечестност, цинизъм, клеве-ти и т. и.); нарушения на принци-пите на комунистическия морал, кои-то се изразяват в задоволяване на егоистични лични потребности във вреда на обществото и колектива (тунеядство, самоотлъчки, алчност, пиянство и др. т.). Тук са и явления, които нанасят големи щети на фор-мирането на комунистическо съзна-ние (еснафство, бюрократизъм, фор-мализъм, кариеризъм, демагогия и др. т.); невъзприемане на комунисти-ческите идеали (прояви на буржоаз-на идеология, бездейност и др. т.); остатъци от великодържавния шови-низъм и местния национализъм; ре-лигиозни предразсъдъци и суеверия; феодално-господарско отношение към жената. Всички тия явления нанасят голяма вреда на социалистическото общество. Крайна, особено опасна изява на отживелиците от миналото са правонарушенията. Имайки ко-рени в индивидуалното съзнание на хората, отживелиците от миналото могат да бъдат форма на неправилно схванато съотношение между инте-ресите на личността и колектива.

Социалистическата революция лик-видира социалната база, която по-стоянно поражда подобни явле-ния — частпособственическите обще-ствени отношения, експлоатацията на човек от човека и класовото нера-венство. Това обаче не означава, чс явленията, свързани с миналото, изчезват автоматично, от само себе си. Социалистическото общество, което

223 Отживелици от миналото в съзнанието и поведението на хората О

смени капитализма, «във всяко от* ношение — в икономическо, нравст-вено и умствено — още носи наслед-ствените белези па старото общество, от чиито недра то е излязло». (Маркс К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 19, с. 20.) Равнището на материално-техниче-ската база на социализма още не позволява да бъдат напълно задово-лени всички материални и духовни потребности на хората. Съществено условие за запазване на отживели-ците от миналото е относителната самостоятелност на общественото съз-нание, изоставането му от обществе-ното битие. Идеите и чувствата се пазят още дълго време в съзнанието на хората след изчезване на породи-лите ги отношения, тъй като са вко-ренени под формата на навици, тра-диции, предават се от поколение на поколение. Тези навици и традиции често се видоизменят, пригаждайки се към новите условия, те могат да се съживяват под влияние на проти-воречията в общественото развитие, на всякакви трудности при изграж-дането на новото общество; засил-ването им е цел на водената против социалистическите страни буржоазна пропаганда.

Съществено значение за запазва-нето или съживяването на отживе-лиците от миналото имат причини от субективно естество: нарушения на социалистическата законност, от-стъпления от принципите на социали-стическата демокрация, излишно ад-министриране и др. т., недостатъци във възпитателната работа (недифе- ренциран подход, некоикретност, от-къснатост от живота). Има и всевъз-можни индивидуални причини (не-благоприятна семейна обстановка, други несполуки в личния живот и др.). Пътищата за проникване на от-живелиците от миналото в съзнание-то на отделния човек са много слож-ни, както са и многообразни отно-шенията, конто го свързват с окол-ната среда, обстоятелствата в живота

му. Тук може да се отрази и възраст-та, културното равнище, обществе-ното положение, характерът на про-фесията и т. н.

Ленин подчертаваше, че от отжи-велиците от миналото трудещите се «се освобождават. . . не изведнъж, не по чудо, не по повелението на св. Богородица, не по повелението на някакъв лозунг, резолюция, декрет, а само в дълга и трудна масова бор-ба срещу масовите дребнобуржоазнн влияния». (Съч. Т. 31, с. 103—104.)

Основни пътища за преодоляване на отживелиците от миналото са пре-махване на причините, които спо-магат за запазването им, и създа-ване на условия, които да формират комунистическо съзнание. Значител-на роля се пада тук на държавния, партийния, административния и на-родния контрол върху строгото спаз-ване на законите и правилата за со-циалистическо общежитие от всич-ки. Преодоляване на отживелиците от миналото не е възможно без це-ленасочено идейно възпитаване на трудещите се, без формиране на ко-мунистически светоглед и повишава-не на тяхното културно равнище, без въвличането им в активна производ-ствена и обществено-политическа дей-ност. Голяма е тук ролята на произ-водствения колектив, на обществе-ността, ролята на правилно поста-вената система за възпитание в се-мейството, училището и бита. Без ефикасна борба с отживелиците от миналото не може да има успешно придвижване на социалистическото общество към комунизма. Тази бор-ба е постоянна, неразривна част от формирането па човека от комуни-стическото общество. На XXV кон-гресна КПСС се подчертаваше: «Кол- кото по-високо се издига нашето об-щество в своето развитие, толкова по- нетърпнми стават срещащите се още отклонения от социалистическите норми на нравственост. Алчността, частпособственическите тенденции,

224 Парижка комуна

.хулиганството, бюрократизмът и рав-нодушието към човека противоречат на същността на нашия строй.» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 102.) Борбата с отжи-велиците от миналото в съзнанието и лостъпките на хората се нуждае от лостоянното внимание на партията и

на всички съзнателни, челни сили в социалистическото общество. Изко-реняването на отживелиците от ми-налото означава създаване на усло-вия за утвърждаване на комуни-стическите идеали в съзнанието и по-ведението на хората, за всестранно развитие на личността.

ПАРИЖКА КОМУНА — първото в историята правителство на работни-ческата класа, форма на диктатура-та на пролетариата. Основана е в резултат от победоносно народно въстание на 18 март 1871 г. Първо-начално властта в столицата на -Франция се осъществявала от вре-менно революционно правителство в ■лицето на Централен комитет на На-ционалната гвардия, т. е. орган, избран от батальоните народно опъл-чение, които са били създадени от населението за защита на града от прускнте армии, а на 26 март власт-та преминала в ръцете на събрание на народните представители — Кому-ната. Провъзгласяването на П. к. е намерило отзив и съчувствие в цяла Франция. Макар че народът не успял да смъкне властта на буржоазно-по- мешчическото правителство в цялата страна, П. к. е била глашатай и пър-вообраз на ново, революционно пра-вителство на цяла Франция. Повече- то членове на П. к. били работници и занаятчии, дошли за първи път да управляват държавата. Те са се застъпвали за осъществяване на ши-рока програма за демократични и революционни преобразования, на-белязани от народа още преди избо-рите. За управление на държавата -били създадени изборни комисии, лоито заменили предишните Мини-

стерства: комисии по труда, индуст-рията и размяната, по обществените служби (т. е. транспорта и съобще-нията), продоволствието, финансите, обществената сигурност, правосъ-дието, просветата, външните връзки и военна. Тяхната работа е била коор-динирана от Изпълнителна комисия, която включила по-късно в състава си председателите на всички отрасло-ви комисии. На 1 май тя била заме-нена от Комитет за обществено спа-сение, висш изпълнителен орган на П. к. Всеки член на П. к. влизал в една от комисиите, като същевремен-но запазвал връзките си със своя избирателен окръг, където се сре-щал с избирателите. Старият държа-вен строй е бил разрушен, бюрокра-цията и висшите чиновници изгоне-ни, щатът съкратен, заплатата на работниците от апарата на П. к. н нейните членове ограничена до раз-мера на средната надница на работ-ник; старата армия била премахната и заменена с Националната гвардия, полицията и жандармерията разту-рени, съдните-реакцнонери заменени с изборни. Паметниците на милита-ризма и реакцията били унищожени. Улиците, които носили имената на омразни сановници, преименувани; църквата отделена от държавата и лишена от подкрепата и; редица вест-ници и списания, враждебни спрямо

225 Парижка комуна П

П. к., били закрити. П. к. е заседа-вала всекидневно и публично. Ней-ните членове не само приемали дек-рети* но и сами ги претворявали в живота* организирайки масите за изпълнението им. Всекидневният пе-чат* афиши по стените и позиви освет-лявали дейността на П. к., подлагали па критика нередности и правили предложения. Участието на народ-ните маси в управлението на държа-вата се е осъществявало и с помощта на «комитети за бдителност», съюзи и политически клубове — събрания на гражданите в районите на Париж. Много клубове издигали кандидати за П. к., обсъждали декрети и по-магали за реализирането им* обез-вреждали вражеската агентура. Съ-щата роля изпълнявали секциите на Интернационала и батальопните ко-митети в Националната гвардия. По-вишаването на престижа на народ-ните учители и грижите за техния <5ит, откриването на ■ нови училища* въвличането па учениците в работа-та по подпомагане на П. к., откри-тият достъп на гражданите до музеи-те и библиотеките, новите читални, публичните лекции и концерти, раж-дането на нови песни и стихотворе-ния говорили за невижданото вле-чение на народа към културата. Нараснала обществената активност «а жените. Преобразованията в по-литическия и културния живот на обществото, започнати от П. к., са оставили далеч зад себе си всички най-смели преобразования, осъщест-вени в предишните революции. В социално-икономическата област П. к. също осъществила редица важни мероприятия, които облекчили по-ложението па широките народни ма-си. Тя опазила надниците на ра-ботниците от незаконни глоби и при-спадания и установила задължите-лен минимум при заплащането иа труда на работниците, взела мерки по охраната на труда и за борба с безработицата* отписала задлъжня-

лостта на трудещите се във връзка с наемите и уредила даване на помощи на нуждаещите, спряла продажбата на вещи, заложени от бедните, и ги върнала на собствениците им, опре-делила пенсии за семействата на за-гиналите бойци, въвела даване на учебници и закуски на учениците, предоставила жилищата, зарязани от буржоазията, на семейства на трудещите се, пострадали от бомбар-дировките, установила твърди цени на хляба и организирала снабдяване на жителите с храни. Особено важно значение са имали декретите на П. к. за създаване на работнически асо-циации (производствени коопера-ции) и предаване в техни ръце воен-ните поръчки и предприятията, изо-ставени от господарите им, както и за въвеждане на работнически кон-трол и изборност на ръководителите в някои държавни предприятия; тези мерки са имали социалистически ха-рактер. Осъществяването на коренни социални преобразования се е спъ-вало от липсата на ясна програма на П. к. за такива преобразования* от разногласия в нейната среда (наред с членовете на Първия интернацио-нал в нея имало бланкисти* неояко- бинци, както и буржоазни радикали, а сред членовете на Пърия интерна-ционал преобладавали привържени-ците на дребнобуржоазния социали-зъм на Прудон). Най-после то се сблъсквало просто с недостиг на време. Още на 2 април версайцитс започнали военни действия против П. к. и необходимостта от отблъск-ване на натиска им погълнала скоро почти всичките й сили. На 28 май паднала последната барикада на за-щитниците на Комуната.Поражението на П. к. се обяснява

с това, че по онова време са липсвали необходимите социално-икономиче-ски условия за победоносна социали-стическа революция; с незрелост на работническата класа. 72-та дни на власт на П. к. оставиха дълбока

<5 Речник по научен комунизъм

226 Парламентарна дейност на комунистите

следа в международното работниче-ско движение. П. к. нанесе първи удар на капитализма и стана пред-вестник на неговата неизбежна ги-бел, научи как конкретно да се поставят задачите на социалистиче-ската революция.

Опитът на П. к. (и не само нейните завоевания, но и нейните слабости и несполуки) обогати теорията на науч-ния комунизъм с редица особено важни положения. Той потвърди необходимостта от революционно съ-баряне властта на експлоататорите и от установяване диктатура па про-летариата, невъзможността — при тогавашните условия — да се завзе-ме властта без въоръжено въстание. Той показа, че работническата класа трябва не просто да вземе в ръцете си и да пусне в действие старата дър-жавна машина, а да я разруши, като я замени с нова. Самата П. к. беше една от намерените от масите форми на диктатурата на пролетариата, държава на работническата класа. Поуките от П. к. посочиха необхо-димостта от въоръжена защита на завоеванията иа революцията, от настъпателна тактика в революцион-ната война, посочиха недопустимост-та на мекушавост и доверчивост спрямо враговете. Те показаха наг-ледно неспособността на различните форми на непролетарскня социализъм да намерят правилния път към по-беда на революцията, подчертаха важността на научната социална теория и значението на ръководст-вото на пролетарската партия като боен авангард, като най-важно оръ-жие на пролетариата в освободител-ната борба. Те разкриха необходи-мостта да се съчетава с колегиалното обсъждане личната отговорност на всекиго за възложената работа, под-чертаха ролята иа пролетарската дисциплина, на международната со-лидарност на пролетариата. «В се-гашното движение всички ние стоим върху плещите на Комуната» —

писа Ленин. (Събр. съч. Т. 9, с. 315.)

ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕЙНОСТ НА КОМУНИСТИТЕ — Парламентът (френ. parler — говоря) е най-висш орган на законодателната власт в буржоазната държава, който се из-бира напълно или частично. При ус-ловията на буржоазната демокра-ция той става все повече арена, на която се сблъскват интересите на представителите на капитала и де-мократичните слоеве от обществото.

Основоположпиците на марксизма смятаха, че социалистите трябва да използват избирателните кампании за представителни учреждения иа буржоазната държава, както и ра-ботата в тях за укрепване на връз-ките си с работническата класа, за политическо възпитание на масите и за изтръгване на някои отстъпки от буржоазията, които могат да подоб-рят отчасти положението на труде-щите се. Те предупреждаваха за опасността от реформистки подход към парламентарната дейност, което е могло да попречи за възпитаване и организиране на пролетариата, за подготвяне на трудещите се маси за социалистическа революция. Ленин подчертаваше, че парламентарната дейност е една от легалните форми за борба, подчинена изцяло на нуж-дите на извънпарламентарното рево-люционно движение.

Макар че чрез всевъзможни огра-ничения на избирателните права н различни политически машинации монополистичната буржоазия пречи за участие иа трудещите се в избо-рите, за изявяване на истинската им воля, ебаче в резултат от продължи-телна и упорита борба трудещите се от редица капиталистически страни извоюваха възможността да изпра-щат в изборните учреждения свои представители. Комунистите виждат в парламента учреждение, което мо-же да бъде използвано в борбат;-

227 Парламентарна дейност на комунистите П

за демократични реформи d страната и за миролюбива външна политика. Те се обявяват против стремежа на реакционните сили да ограничат правата на представителните учреж-дения или съвсем да ги унищожат, борят се за разширяване възможно-стите на народа да влияе чрез тия учреждения върху политиката на правителството. Комунистите приз-нават само революционния парламен-таризъм, сиреч такава парламентар-на дейност, която се опира върху масови действия на работническата класа и всички трудещи се. При това те се борят както с левичарското отричане на необходимостта от рабо-та в изборните учреждения на бур-жоазната държава, така и с опортю- нистическия стремеж към насочване на тази дейност по реформистки път. (Вж. Реформизъм.)

Комунистическите партии от ре-дица капиталистически страни полу-чават на изборите голям брой гласо-ве и завоюват много депутатски ман-дати. Дейността на комунистите в представителните учреждения на буржоазната държава е една от фор-мите за партийна работа. Комуни-стическите партии подбират много грижливо хората за тези постове, като се стремят линията на партията да бъде отстоявана в изборните уч-реждения от политически зрели, има-щи опит от работата сред масите, инициативни комунисти — хора, на конто са чужди кариеризмът и гонит-бата на топли местенца. Мандатът на депутата-комунист принадлежи на партията, тон говори от нейно име. Партията ръководи представителите си в парламента, помага им да изра-ботват решения по едни или други въпроси, съденствува за прокарване на прогресивни законопроекти чрез организиране на извънпарламентар-ни действия на масите и спомага за претворяване на взетите решения в живота. Въпросите, свързани с П. д. к., се обсъждат на националните кон-

греси и конференции на комунисти-ческите партии. Централните коми-тети иа партиите системно изслушват отчетите па председателите на парла-ментарните фракции и па отделни депутати. Подчинеността на депу-тата-комунист на партията се съче-тава с неговата отговорност пред избирателите. Едно от основните из-исквания на* партията към ценните представители е ростоянна връзка с избирателите, изучаване и защита на техните всекидневни потребности, системни срещи с тях и разгръщане на инициативата и активността на масите.

П. д. к. е преди всичко работа сред масите. По време на избирател-ните кампании се прилагат най- разнообразни методи и форми за работа с населението, използват се всички канали за връзки с масите. Кандидатите за депутати говорят пред големи аудитории,> отправят писма до избирателите, водят личпи разговори, изказват се в печата, по радиото и телевизията и т. н. Кому-нистите издигат на изборите програ-ма, разработена въз основа на обща-та политическа линия на партията, която сочи пътищата за решаване на проблемите, стоящи пред страната, държи сметка за интересите на раз-лични слоеве от населението. Стре-мейки се към обединяване на всички демократични сили, комунистите се борят за тяхно единство на изборите и за съвместни действия на предста-' витслите на левите партии в избор-ните учреждения.

Комунистите разобличават в пар-ламентите антинародния характер на политиката на реакционните кръгове на монополистичния капитал и и противопоставят положителна демо-кратична програма. Депутатите-ко-мунисти говорят пред трудещите се, като им разясняват истинския сми-съл на политиката на монополите и зоват масите на борба за демокра тично решаване на проблемите,коит

228 Партия

засягат интересите им. Писмените и устни запитвания, проектозаконите, предлагани от депутатите-комунисти, се обсъждат в масовите организации, в заводи и фабрики и жилищни квар-тали. В подкрепа на предложенията на депутатите-комунисти се органи-зират стачки, манифестации и митин-ги, изпращат се петиции и т. н. По такъв начин П. д. к. се съчетава с борба извън парламента, с масови действия.

Въз основа на анализ на новото съотношение на силите на междуна-родната арена и в страните им кому-нистическите партии в редица капи-талистически страни стигнаха до из-вода, че е възможно да бъдат изпол- вани институциите на буржоазната

демокрация за установяване власт на работническата класа и нейните съюзници. Тези партии придават голямо значение па завоюването на мнозинство в парламента през етапа на борбата за демокрация, за осъ-ществяване на такива преобразова-ния, които ще осигурят нан-благо- приятни условия за борбата за со-циализъм. Обаче тази борба ще бъде успешна едва в случай, че работата на комунистите в представителните учреждения се опира върху масовото революционно движение на работ-ническата класа и широките трудещи се маси. Само при условие, че в страната е образувана коалиция на демократичните сили н масите искат формиране на революционно прави-телство, може да бъде отнета от реак-ционните класи възможността за въоръжена съпротива и те ще бъдат принудени да се подчинят на волята на народа. В такъв случай чрез пар-ламента левите сили ще могат да преминат към осъществяване на со-циалистически преобразования по законодателен път, разширявайки демократичните права на парода.

ПАРТИЯ — вж. Политическа пар-тия, Работнически партии.

ПАТРИОТИЗЪМ — вж. Социалисти-чески патриотизъм.

ПЛАНИРАНЕ — вж. Социално пла-ниране.

ПОЛИТИКА — вж. Социална поли-тика.

ПОЛИТИЧЕСКА БОРБА НА РА-БОТНИЧЕСКАТА КЛАСА — висша форма на класовата борба на проле-тариата против буржоазията, за со-циално освобождение, за ликвиди-ране на капиталистическа експлоа-тация, за демократични права и сво-боди, за мир и национална незави-симост. За разлика от икономическа-та борба на работническата класа, която цели подобряване на условията за живот и труд и се ограничава с цели, свързани със задоволяване на всекидневните социално-икономи-чески искания па трудещите се, тя означава борба за основните интере-си на пролетариата. «От това, че икономическите интереси играят ре-шаваща роля, съвсем не следва ника-къв извод за първостепенно значе-ние на икономическата. . . борба, защото най-съществените, «реша-ващите» интереси на класите могат да бъдат задоволени само с корен-ни политически преобразования. . .» (Ленин, В. И. Събр. съч. Т. 6, с. 44.) Именно чрез П. б. се задоволя-ват основните икономически и по-литически интереси па пролетариата: преминаването на средствата за про-изводство и държавната власт в не-гови ръце.

П. б. е общокласова борба на про-летариата. Тя не е вече борба на от-делни колективи трудещи се против отделни капиталисти, а борба на ра-ботническата класа против цялата капиталистическа класа. Главното и съдържание е борба за установяване на властта на пролетариата, за со-циализъм. «Марксизмът счита кла-совата борба за напълно развита.

229 Политическа борба на работническата класа П

«общонационална», само тогава, ко-гато тя не само обхваща политиката, но и в политиката се залавя с най- същественото: устройството на дър-жавната власт». (Ленин, В. И. Съч. Т. 19, с. 1093

Борбата за основните класови ин-тереси на пролетариата, за власт може да се води както с мирни, ле-гални, така и с насилствени средст-ва, с прилагане на въоръжени форми за борба. (Вж. Мирна и немирна форма за преход към социализма и Гражданска война.) Особей вид от тази борба е въоръженото въстание.

Съдържанието на П. б. за най- близките цели на работническото движение се е развивало и обогатя-вало постоянно с нови форми и иска-ния. Значително място в нея заема борбата за защита и разширяване на демократичните права н сво-боди на трудещите се, извоювани в упорити битки с капитала, за приз-наване на права и свобода за дей-ността на класовите организации на трудещите се. Пролетариатът и не-говите класови организации изпол-зват в П. б. манифестации, митинги, приемане на петиции, пикетиране на правителствени учреждения, орга-низиране на национални конферен-ции, походи за мир, кампании за со-лидарност с народите — жертви на империалистическа агресия, и т. н. Разпространена форма на П. б. ста-на съчетаването на стачки с манифе-стации и митинги. Въпреки твърде-нията на буржоазно-реформистката пропаганда политическата стачка си остава ефикасно и разпространено оръжие на пролетариата.

На предната линия на П. б. на пролетариата против монополите, за демокрация и социализъм са маркси-стко-ленинските партии, които иг-раят водеща роля в многобройннте акции на пролетариата за задоволя-ване на политически искания. Дей-ността на тези партии е висша фор-ма, «най-цялостен, пълен и оформен

израз на политическата борба между класите. . .». (Ленин, В. И. Събр. съч. Т. 12, с. 130.) С дейността на политическите партии на пролета-риата при легални условия са свър-зани участието в избирателни кам-пании, работата на представителите на трудещите се в буржоазните пар-ламенти, правителства и органи за местно самоуправление. (Вж. Парла-ментарна дейност на комунистите и Муниципалитета.) В нелегална обстановка комунистическите пар-тии използват особени форми и ме-тоди за политическа работа сред ма-сите.

При по-нататъшното изостряне иа общата криза на капитализма и нарастване на класовата борба на трудещите се настъпва политизиране на самата икономическа борба. Ко-гато регулиращата дейност на бур-жоазната държава нахълтва все повече в социално-икономическата политика (държавно-монополистично регулиране на работната заплата, политика на «цените и доходите»), борбата за традиционните икономи-чески искания, а по-специално за повишаване на работната заплата води трудещите се до непосредстве-но сблъскване вече не само с отделни капиталистически господари, с моно-полите, но и със самата капиталисти-ческа държава. При такива условия в П. б. участвуват и профсъюзите — масови организации на работниче-ската класа, създадени за икономи-ческа борба.

Политиката не се изчерпва с от-ношенията между класите, тя обхва-ща и отношенията между нациите и държавите. Затова в П. б. на про-летариата с излизането му на меж-дународната арена се издигат цели от борбата за мир, за национал-но освобождение и независимост. В Учредителния манифест на Първия интернационал Маркс провъзгласи задължението на работническата класа «да овладее тайните на между-

230 Политическа партия

народната политика, да следи дип-ломатическите действия на своите правителства и в случай на необ-ходимост да й п роти воде йствува с всички средства, които има на свое разположение. . .» (Маркс. К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 16, с. 13.) П. б. ста-ва особено необходима и успешна през съвременния етан от световно-то развитие, който се характеризира със сериозно изменение в съотноше-нието на силите в света в полза на социализма, с последователна борба на социалистическите страни за рав-ноправно сътрудничество и сигур-ност на народите.

ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ — (лат. pars, partis — част, група) — най- активната и организирана част от някоя класа или неин слой. Същест-вуването на политически партии е свързано с подялбата на обществото на класи и с нееднородността на тези класи, с различията в интере-сите иа класите и образуващите ги групи. П. п. е едно от най-важните оръдия, с чиято помощ класата (или отделен неин слой) се бори за своите класови интереси.

Политическите партии възникват през ранните етапи на класовото общество. Обаче истинската им исто-рия започва през Великата френска буржоазна революция от края на XVIII в. В съвременното общество съобразно с неговата класова струк-тура партиите могат да бъдат бур-жоазни, пролетарски, помешчиче- ски, селски и дребнобуржоазни. Има партии, които отразяват интересите на коалиция от класи (буржоазно- помешчическнте партии, партиите на блока от пролетарски и дребнобур-жоазнн елементи и др.). Понякога (особено в многонационалните дър-жави) партиите имат национална окраска и издигат национални цели. Обаче и в този случай в основата на дейността им са класовите интере-си. Същото важи и за т. нар. Ре-

лигиозни, «традиционни» и други та-кива партии.

За разлика от класите, които въз-никват стихийно, политическите пар-тии се учредяват от хората и дейст-вуват съзнателно за постигане на определена цел. П. п. е доброволна обществена организация, съюз на съмишленици. Членовете и обикно-вено действуват съвместно, като под-чиняват действията си на партий-ната дисциплина. За разлика от раз-личните неполитически обществени организации (икономически, профе-сионални, културни,научни и благо-творителни) П. п. винаги преследва определени политически цели, като се бори за ръководно влияние вър-ху политическия живот и организа-ция на обществото и се стреми към властта, към нейно задържане за осъ-ществяване на линията си.

П. п. е съставна част от надстрой-ката на обществото. За разлика от държавата, която разполага с власт и средства за принуда, П. п. обик-новено действува само със силата на убеждението, като разпространява възгледите си и обединява съмишле-ниците. П. п. има и известна мате-риална сила — определена органи-зация, материални средства, органи на печата н информацията.

Партиите възникват при условия, когато формирането и сплотяването на съответната класа е вече достиг-нало известно равнище на зрелост. Самото им възникване свидетелст- вува, че класата е осъзнала интере-сите си. Партиите набират, въвличат в редовете си най-активната част от класата, без никога да обхващат цялата класа до последния човек. В зависимост от това каква роля иг-раят съответните класи в живота и развитието на обществото (револю-ционна, прогресивна, консервативна, реакционна и контрареволюционна) е различна н историческата роля на партиите, които представляват тех-ните интереси. При това членовете.

231 Политическа партия П

на П. п. нс всякога я осъзнават. Те могат да мислят, че защищават с действията си някакви отвлечени религиозни догми, национални ло-зунги и др. т., пък действията им обективно да имат друга роля. Така различните селски партии действу-ват нерядко под лозунги за «соци-ализъм», а в действителност са за поземлена реформа, която запазва непокътнат капиталистическия строй. <Вж. Народнически социализъм.) Ре-акционните партии, които пресле-дват антинародни цели, но се нуж-даят от масова подкрепа, обикно-вено прикриват истинските си це-ли, като издигат демагогски програ-ми и лозунги и приемат различни благозвучни названия. Така партия-та на най-агресивните кръгове от германския монополистичен капитал се наричаше «националсоциалисти - ческа» н дори «работническа». (Вж. Фашизъм). За истинската физионо-мия на една П. п. трябва да се съди «е по нейното име и дори не по прог-рамата й, а по нейните конкретни действия.

Дори в страните» където класовото деление на обществото е ясно очер-тано, политическите партии го от-разяват не винаги точно, тъй като изразяват интересите на различни групи в рамките на класите и социал-ните слоеве. Различията между фи-нансовата, индустриалната и тър-говската фракция в буржоазията, меж ду дребната буржоазия в града и на село водят до възникване и заздравя-ване на различни партии. Някои стра-ни — предимно с дребнобуржоазно по състав население, се отличават с особено изобилие от политически партии. Нерядко управляващите кла-си сами поощряват това изобилие, като се стремят да подчертаят «де-мократизма» на политическия строй. Обаче колкото по-остро се разгръ-ща борбата на дадена класа с друга, толкова по-настойчиво се нуждае тя от създаване на една, достатъчно

мощна П. п., способна успешно да отстоява основните и интереси. Че-сто управляващата класа създава две влиятелни партии, конто не се различават помежду си по полити-ческа цел, но се различават по мето-ди за нейното постигане; в зависимост от създадената обстановка господст- вуващата класа издига на авансце-ната поред ту едната, ту другата партия.

Съвременната П. п. има обикнове-но определена цел, изразена и обос-нована в програма или програми а декларация (понякога такава роля изпълняват конгресните решения), води определена политика, характе-ризира се с известни организационни принципи и отговаряща им вътреш-на организация — устав или регла-мент, членски състав, местни пар-тийни организации, членски внос, членски карти, знаме, химн, тради-ции и др. т., както и свързани с нея помощни организации. Тя има обик-новено на разположение собствен печат и издателства, фракции в пар-ламентите и органите за местно само-управление и повече нлн по-малко организирани привърженици в раз-личните обществени организации.

При наличие на буржоазна демо-крация дейността на П. п. е формал-но разрешена от закона, макар че прогресивните и особено работниче-ските партии се подлагат на всякак-ви притеснения. В страните с воен-но-фашистка диктатура се пресича дейността на политическите партии или пък управляващата клика съз-дава една управляваща П. п., която трябва да служи като оръдие за потискане на народа и затягане на фашисткия режим.

В политическата борба политиче-ските партии, конто представляват интересите на различни класи и слоеве, влизат нерядко в избирател-ни споразумения помежду си и об-разуват блокове. Понякога това се диктува от временно съвпадане на

232 Политическа система на социализма

интересите им в борбата против общ вътрешен или външен враг, понякога сс обяснява с безпринцип-на гонитба за гласове и топли мес-та в правителството или държавния апарат.

Марксистко-ленинските партии не се отказват от блокове с други пар-тии, от избирателни споразумения с тях, но винаги се ръководят от стро-го принципни съображения: необ-ходимостта да се нанесе удар на най- опасния враг и да се защитят на-същните интереси на работническата класа и всички трудещи се. Въпреки идейните разногласия марксистко- ленинсюгге парни сътрудничат със социалдемократическите партии, с дребнобуржоазните, селски партии и с национални партии, доколкото има почва за такова сътрудничество. И след като в страната се установи власт на работническата класа, те продължават да сътрудничат с тези партии, ако не действуват на стра-ната на враговете на революцията. Това спомага за въвличане на най- широки демократични сили в со-циалните преобразования, в изграж-дането на социализма. (Вж. Народ-на демокрация.) Марксистко-ленин-ските партии осъществяват в общест-вото ръководна роля.

Когато държавата се смени с ко-мунистическо обществено самоупра-вление н се установи социална едно-родност, изчезва необходимостта от политически партии. Хората могат да се обединяват в съюзи съобраз-но със своите интереси и наклонно-сти, но тези съюзи вече няма да имат политически характер и да бъдат партии в съвременния смисъл. (Вж. също Работнически партии. Социалдемокрация и Комунистиче-ска партия на Съветския съюз.)

ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА НА СО-ЦИАЛИЗМА — социален механизъм, чрез който трудещите се, възглавя-вани от работническата класа . и

нейната партия, осъществяват власт-та си в обществото. Тя обхваща и регулира всички отношения между класите, социалните слоеве, нации-те и народностите, между общество, колектив и личност по повод власт-та, във връзка с изработването и претворяването в живота на поли-тиката, която определя насоката, съдържанието и целите на развитие на социалистическото общество. «Ос-новна насока на развитието па по-литическата система на съветското общество е по-нататъшното раз-гръщане на социалистическата демо-крация: все по-широко участие на гражданите в управлението на ра-ботите на държавата и обществото, усъвършенствуване на държавния апарат, повишаване на активността на обществените организации, за-силване на народния контрол, ук-репване правната основа на държав-ния и обществения живот, разширя-ване на гласността, постоянно съоб-разяване с общественото мнение». (Конституция на СССР, чл. 9.)

П. с. с. се създава под ръководст-вото на марксистко-ленинската пар-тия още по време на социалистиче-ската революция и се утвърждава веднага след победата й. От самото начало нейната основа е образувана от механизма на диктатурата на пролетариата. За развитието на П. с. с. като цяло е характерно укрепва-не и разширяване на социалистиче-ския й характер. В нейния състав през началния етап от изграждането на социализма и дори когато осно-вите на социализма са вече поставе пи, могат да влизат и такива общест-вено-политически институции, които са свързани с миналото както в со-циално-политическо и идеологиче-ско, така и в икономическо отноше-ние. Тези институции, отделни еле-менти и отношения се премахват с пълната и окончателна победа на социализма, а след това и с изграж-дането на развито социалистическо

233 Политическа система на социализма П

общество. С прерастването на дик-татурата на пролетариата във власт на целия народ, възглавяван от ра-ботническата класа, П. с. с. става в социално отношение еднородна и монолитна, отразяваща зрелостта на социалистическите обществени отно-шения.

Политическата власт при социа-лизма е преди всичко власт на общо-народната държава, която е носи-тел и изразител на народния суве-ренитет, основен инструмент за об-ществените преобразования. «Цяла-та пласт в СССР принадлежи на народа. Народът осъществява дър-жавната власт посредством съветите на народните депутати, които об-разуват политическата основа на СССР>. (Конституция на СССР, чл. 2.) С повишаване ролята на съвети-те е тясно свързано усъвършенст- вуването на организацията и дей-ността на апарата за държавно уп-равление, развитието на неговите де-мократични основи.

Особеност па социализма е, че като осъществяват властта, труде-щите се използват нашироко недър-жавни обществено-политически ин-ституции и организации. В СССР «професионалните съюзи, Всесъюз- ният ленински комунистически съюз на младежта, кооперативните и дру-гите обществени организации съг-ласно своите уставни задачи участ-вуват в управлението на държавни-те и обществените работи, в реша-ването на политическите, стопан-ските и социално-културните въпро-си». (Конституция на СССР, чл. 7.) В редица социалистически страни съществуват широки обществено- по-литически обединения и движения от рода на националния фронт. (Вж. Народен фронт.) В П. с. с. обаче влизат не всички обществени орга-низации и движения, а само онези, за които участието в политическия жи-вот е една от основните цели и стра-ни в дейността им. През последните

години значението на недържавни-те обществено-политически инсти-туции в социалистическите страни нарасна осезаемо. Отношенията меж-ду държавните органи и обществе-ните организации и движения са отношения на сътрудничество, вза-имодействие, подпомагане и подкре-па. В някои социалистически страни съществуват обществено-държавни органи, които се създават от общест-веността и действуват в значителна степен на обществени начала, но са им дадени пълномощия па държавни органи. Постепенно, с назряване па социалните предпоставки към обще-ствените организации ще премина-ват отделни функции, изпълнявани по-рано от държавните органи, (Вж. Самодейни организации на населе-нието.)

Съставна част от механизма за ръководене па икономиката и цяло-то общество са трудовите колекти-ви, които участвуват все по-активно в управляването на производство-то. (Вж. Социалистически колектив.) Функциите на съветските трудови колективи са всестранно отразени в Конституцията на СССР. (Вж. чл. 8.) През последните години в социа-листическите страни се създадоха многообразни форми за въвличане на трудещите се в управлението на предприятията и техните обединения. Такива са постоянно действуващи-те производствени съвещания, общи събрания, стопански комитети № др. т. Опитът на световния социали-зъм показва несъстоятелността на анархосинднкалистките лозунги за «производствена демокрация», за-щото, изтръгната от единния меха-низъм на социалистическата демо-крация, демокрацията в производст-вото става неспособна да управлява стопанството в интерес както на отделните колективи н отрасли, та-ка и на цялото общество.

В редица социалистически страни в П. с. с. влизат некомунистически.

234 Политическа система на социализма

политически партии, които пред-ставляват интересите на определени непролетарски слоеве от население-то, приели програмата за изгражда-не и развиване на социализма, ръко-водството на обществото от работни-ческата класа и нейната партия. Многонартинността при социализма е резултат от традиции, от специфи-ка па историческото развитие. Не- комунистическите партии са пред-ставени в държавните органи, участ-вуват активно в целия обществено- политически живот на страната. (Вж. Народна демокрация,)

Ръководно ядро на П. с. с. е ко-мунистическата партия. При со-циализма тя е на власт, представлява управляваща партия. «Ръководна и направляваща сила на съветското общество, ядро на неговата полити-ческа система, па държавните и обществените организации е Ко-мунистическата партия на Съвет-ския съюз. КПСС съществува за народа и служи на народа» — е за-писано в чл. 6 от Конституцията на СССР. Без партията като направля-ваща сила на П. с. с. борбата за со-циализъм не може да бъде успешна. Партията координира дейността на всички други институции на П. с. с., осигурява комплексност при управ-ляването на обществото. Тя определя политическия курс на цялото об-щество, насочен към постигане на главните цели в развитието му, ос-новните задачи на общественото раз-витие. Тя спомага за повишаване на самостоятелността и отговорността на всички институции от П. с. с. При условията, когато се повишава съществено значението на всяка об-ществено-политическа институция в П. с. с., разширяват се рамките на тяхната самостоятелност и се пови-шава тяхната инициатива и актив-ност, особено важно е засилването на координиращите и направлява-щи начала, чиито носител е партия-та. Благодарение на това се осигу-

рява вътрешна съгласуваност и хар- моничност при развиването на П. с. с., засилва се нейният единен ха-рактер.

Взаимната връзка и обусловеност между институциите от П. с. с., ней-ното единство и цялостност се оси-гуряват от отношенията в самата система. Касае се за отношения на политическо ръководство — между партията и държавните, обществе-ните организации, иа сътрудничест-во и взаимодействия — между дър-жавните органи и обществените ор-ганизации и други. Те се определят от нормите и традициите на общест-вено-политическия живот. Важна ро-ля в развитието П. с. с. играе по-литическата култура иа широките маси, укрепването на социалистиче-ската демокрация.

П. с. с. се отличава със стабил-ност, с устойчивост, което се опре-деля от единния характер на социа-листическото общество през всички етапи от развитието му, от научната обоснованост на марксистко-ленин-ската теория за управление на об-ществото. На П. с. с. е свойствен и динамизъм, което се проявява осо-бено нагледно при развития социа-лизъм. Тя се усъвършенствува неп-рекъснато, като отразява измене-нията, които настъпват в обществе-ния живот, постиженията на мар-ксистко-ленинската теория. Нейното развитие е закономерно следствие от нарастването на обема и услож-няването на задачите във връзка с обществените преобразования, от все по-активното и съзнателно приоб-щаване на трудещите се към изработ-ването и осъществяването на вътреш-ната и външната политика.

Значението на П. с. с. в общест-вения живот нараства все повече. Темповете на социалните преобразо-вания зависят във все по-голяма сте-пен от състоянието на тази система, от нейното усъвършснствуване и по-вишаването на организиращата и

235 Политическа стратегия и тактика П

роля. Това се отбелязваше на XXV конгрес на КПСС: «Важна насока в цялата наша работа за изграждане на комунизма е всестранното разви-тие на политическата система на съветското общество. Става дума за усъвършенствуване на социалисти-ческата държавност, за по-нататъш-но развитие на социалистическата демокрация, за укрепване правната основа на държавния и обществения живот, за активизиране на дейност-та на обществените организации». (XXV конгрес на КПСС. Доклади и решения, с. 106.) Развитието на П.с. с. предполага както обобщаване на новите явления в социалния жи-вот, така и решителна борба с анти- социалнстическите схващания за по-литическата организация на общест-вото.

ПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА — политическо поведение на партия, което се определя преди всичко от нейния класов характер,т. е. от това, с коя класа свързва тя дейността си, доколко пълно изра-зява нейните интереси, как опреде-ля- отношението й спрямо другите класи, каква насоченост придава със своята дейност на класовата борба. В работническото движение различ-ните партии имат различна С. и т. в зависимост от това, дали изразяват интересите на цялата класа или на изостаналата й част, дали разпрост-раняват пролетарското влияние сред другите слоеве от населението или служат като проводници на чуждо класово влияние — буржоазно или дребнобуржоазно.

Трябва да се прави разлика между С. -и т. като политическо поведение иа марксистко-ленинската партия, т. е. практическата страна от ней-ната дейност, и стратегическите и тактически възгледи, съобразно с които се гради тази дейност, и уче-нието за С. и т. на пролетарската класова борба. Марксистко-ленин-

ското учение за С. н т. е съставна част от научния комунизъм, наука- за принципите на политическото поведение на партията, за методите за изработване на пътища и средст-ва за постигане крайните цели па работническото движение, за основ-ните правила за ръководене класо-вата борба па пролетариата и всич-ки трудещи се.

Основните принципи за политиче-ско поведение на комунистите са определени още в «Манифест на Ко-мунистическата партия».

Принципът за интернационализма, приложен към С. н т., се изразява в следното: само като се държи смет-ка за главните особености на исто-рическата обстановка през дадена епоха (а не на отделни епизоди от историята на отделни страни), може да се изработи правилна политиче-ска линия, да се разкрият конкрет-ните особености на страната. Поради това само като се изхожда от интере-сите на международното револю-ционно работническо движение и съответно от общата му политическа линия, може да се защищават ин-тересите на революционната работ-ническа класа в собствената страна и да се изработва национална С. и т. Националната С. и т. изисква умело, творческо прилагане на основните принципи на комунизма към нацио-налните особености. Принципът за интернационализма е насочен както срещу националната ограниченост по въпросите на С. н т.» така н сре-щу каквото и да е пренебрегване на националните условия и особености, което пречи па партията да прави в пълен обем принос за международ-ното работническо движение. Тон е насочен срещу позициите както па изчакване па революция в другите страни, така и на изкуствено подбут- вапе на революцията отвън, на «из-нос на революция».

Революционният принцип в С. и т. се изразява в това, че комунистите

236 Политическа стратегия и тактика

вземат активно участие във всеки един от стадиите на класовата борба, при Кеею виждат в тия стадии само сгъпала, водещи към крайната цел — завоюване на политическата власт от пролетариата. Този принцип е насо-чен както срещу прескачане на още неизминати етапи от развитието («всичко или нищо»), така и срещу изгубване на крайните цели («дви-жението е всичко, целта е нищо»). Той налага подчинявано на борбата за реформи на революционната бор-ба за социализъм.

Политическото поведение на мар-ксистко-ленинската партия включ-ва както стабилни елементи, които запазват значението си през продъл-жителен период, така и променящи се, гъвкави, подвижни. Нуждата от тяхното разграничаване доведе до обособяване на понятията «поли-тическа стратегия» и «политическа тактика». Не е правилно както да се заличава различието между тях, така и да се абсолютизира то. Пър-вото може да доведе до загубване на политическия курс заради временен тактически успех, а второто — до пренебрегване търсенето на ефи-касни средства за прокарване на политическата линия, до изгубване на способността да се правят необ-ходими политически завои в прие-тия курс, до откъсване от действи-телността и загубване на ориента-ция в променящата се обстановка. Единството на С. и т., което осигу-рява ефективност на политиката, се характеризира с твърдост при про-карване на политическата линия и с гъвкавост при определяне на пъти-щата, средствата и темповете за ней-ното осъществяване.

Политическата линия, т. е. общата насоченост на политическата дей-ност на партията на работническата класа, включва целта, поставяна от работническото движение през даден етап от развитието му, както и ос-новните средства (системата от кла-

сови съюзи) за нейното постигане: Тя е един вид политически план (поня-кога той бива наричан стратегиче-ски план), който характеризира на-соката на главния удар, главния класов враг, главните съюзници на пролетариата, отношението към меж-динните сили и косвените резерви на революцията.

Партията не може да се ограничи с изработване на правилна полити-ческа линия, а трябва да намери пътища и средства за нейно прет-воряване в живота, да мобилизира социалните сили, способни да я осъ-ществят. За целта тя трябва преди всичко да извоюва и закрепи ролята си на политически ръководител не само на работническата класа, но и иа широките маси от народа.

Политическото ръководене на ма-сите предполага: а) умение да се следи състоянието и настроението на масите, да се постигне донякъде сливане с тях, а не влачене в опаш-ката на масовото движение; б) спо-собност да се извеждат масите на нова политическа позиция, като се обучават по техния собствен опит, включително и по опита им от греш-ки и поражения; умение да се наме-ри конкретен път или отделен завой в събитията, който позволява да се издигнат масите на ново стъпало от борбата. При това важно е пар-тията да не се ограничава само с изтъкване на отрицателни лозун-ги, насочени против съществуващия строй и формулиращи единствено крайните цели на работническото движение, а да дава на масите поло-жителна програма за борба през всеки политически момент. Важно с също във всеки момент тя да открои поредната задача и главното средст-во за нейното решаване, с помощта на които може да се подготви преми-наване към решаването и на други задачи по пътя към стратегическата цел. Политическото ръководене на класовата борба включва политиче-

237 Политическа стратегия и тактика П

ско маневриране, т. е. умение да се насочва вярно движението на масите в зависимост от обективната обста-новка. При това тактиката трябва да бъде различна при революционна ситуация и прн нейна липса. Поли-тическото маневриране включва раз-лични действия: политическо на-стъпление, отстъпление, отбрана, сплотяване на силите и т. н. — в за-висимост от «приливите» и «отливи-те» на революционното движение. Тактиката на настъпление предпола-га както продължителна «обсада», т. е. разработено с оглед на голям период постепенно увеличаване на натиска, така и решителен «щурм», натиск върху позициите на класо-вия враг. Тактиката на отстъпление означава преди всичко отстъпление, при което се държи напълно сметка за обстановката при запазване на максимум политически сили за ново настъпление. Тактиката на сплотя-ване силите включва постепенно възпитаване на масите, системното им подготвяне за изостряне на кла-совите битки, политическо опипва-не на класовия противник и т. н.

Политическото ръководене на ма- енте се нуждае от правилно опреде-ляне на формите за борба. Рево-люционното работническо движение трябва да овладее всички без изклю-чение форми за борба н страни от обществената дейност, без да ги превръща в универсални и като обу-славя всякога прилагането им със строго определени идейни и органи-зационни принципи. То трябва да бъде готово за най-бързо и неочак-вано сменяне на една форма с друга. Революционната партия па работ-ническата класа не изобретява фор-мите за борба, а обобщава, органи-зира онова, което възниква в хода на движението, и в този смисъл тя трябва да се учи постоянно от масо-вата практика, която ражда все по- нови форми за борба. При това тя в никакъв случай не бива да се огра-

ничава със съществуващите само в даден момент форми за борба, смя-тайки, че при промяна на социал-ната обстановка са неизбежни нови форми. Различните форми за борба може да се групират по следния на-чин: легални и нелегални, парламен-тарни и извънпарламентарни, мир-ни и въоръжени. На свой ред тези основни видове борба се делят па по-конкретни форми. Главен крите-рий за избора на едни или други форми е поддържането на постоянна връзка с масите, тяхното ръководене.

Политиката на марксистко-ленин-ската партия, нейната С. и т. е наука и изкуство да се ръководи класовата борба на пролетариата и всички трудещи се. Науката изисква от политнкзта съобразяванес опита на другите страни и съобразяване с конкретното съотношение на класо-вите сили вдадена страна, в заоби-калящите я държави и в световен мащаб. Научна основа на С. и т. е марксистко-ленинската теория, коя-то «израства от съвкупността на революционния опит и от револю-ционната мисъл във всички страни на света.» (Ленин, В, И. Съч. Т. 91,с. 335.) Особено важно е да се държи сметка на новия опит, дори когато той още не е бил обобщен теоретич-но. Запознаването с опита на другите страни избавя от самостоятелно пре-минаване на вече изминати от други отряди на работническото движение етапи на обучаване и от повтаряне на грешки. Прн изработване на С. ит. е винаги необходим теоретически, самостоятелен подход, конто поз-волява да се намират верни реше-ния в съвременната обстановка. По-литиката като изкуство предполага умение да се претворяват правилни-те тактически положения в живота. В класовата борба се кръстосват тол-кова много фактори — както обек-тивни, така и субективни, че за съоб-разяване с тях не е достатъчно да са налице само теоретични знания, ну-

238 </7бстиндустриално общество»

жсн е собствен политически опит, ре- люиионен усет, способност да се вземат бързо верни решения, умение да се организират масите и т. н. Всичко това се постига чрез школа-та на революционната борба.

«ПОСТИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТ-ВО» — Теорията за «постиндустриал- ното общество» е буржоазна аполо- гетична теория, която се опитва да изгради «модел» на бъдещо общество, противопоставяно на реалния социа-лизъм. Нейните привърженици из-хождат от концепцията за «индуст-риално общество», което съществу-вало понастоящем. С помощта на понятието «индустриално общество» буржоазните идеолози се опитват да заличат качествената разлика между капитализма и социализма, обявяват частнокапиталистического общество за изминат етап от исто-рията. (Вж. Конвергенция.) Съг-ласно предрнчаннята на буржоаз-иите футуролози «индустриалното общество» се преобразувало под въз-действието па научно-техническия прогрес в нов, невиждан преди строй на всеобщо материално благополу-чие. При това за осъществяване на такова нещо нямало необходимост нито от класова борба, нито от ре-волюция. В краен случай се допускат серия дребни реформи, които не засягат съществуващата социална структура и обществените институ-ции в капиталистическото общество. Бъдещото общество се зове по раз-личен начин: «технологично», «орга-низационно», «масово», «консума- торско», «активно», «общество на свободното време», «терциерна циви-лизация» и др. т. Най-употрсбява- ни станаха названията «постипдуст- риално» и «технотронно общество». Според американските социолози Кан и Брюс-Бригс човечеството навляз-ло в също такъв исторически важен период, какъвто е преживяла Евро-па при прехода от феодализма към

капитализма. Преходът от «индуст-риално» към «постиндустриално об-щество» щял да има най-радикални последици за целия начин на живот на съвременния човек. Щяло да въз-никне «богато» и «сито» общество, което ще напомня елинистична Гър-ция, но с тази съществена разлика, че не един тесен горен слой, а пра-ктически всички граждани щели да станат богати и осигурени. Най- важна икономическа дейност щяло да стане не производството, а об-служването, сферата на услугите. Известният американски социолог и политически деец Бжежински твър-ди, че бъдещото «технотропно об-щество» се формирало във всички-те си аспекти под непосредственото въздействие на новата техника, а особено на изчислителната техни-ка, електрониката и средствата за масова информация. Главен проб-лем на същото общество щяло да стане не производството, а потреб-лението, властта щяла да премине от «плутократичната върхушка» към интелектуалци-технократи, които се грижели за общото благо, щяло да бъде осигурено реално участие на гражданите във вземането на най- важни решения, образованието щяло да стане всеобщо, щяла да настъпи културна революция, свободата щяла да се съчетава с равенство. Най- подробно теорията за «П. о.» бе раз-работена от американския социолог Бел. «Постнндустриалното общее! - во», твърди той, не могло да бъде нито капиталистическо, нито социа-листическо, то било нов вид социа-лен живот, който разтварял в себе си и двете противоположни системи. За него били характерни следните особености: преминаване от стоково производство към икономика на об-служването, когато по-гол ямата чай-от работещите щели да бъдат заети в търговията, фннансиите, транспорта, развлеченията и почивката, здраве- опазването, научноизследователската

239 сПостиндустриално общество» П

дейност и държавното управление; господствуващото положение на «кла-сата» от професионални и техни-чески специалисти, а именно уве-личаването на дела на учените и ин-женерите в състава на самодейното население образувало според Бел основата ira «постиндустриалното об-щество»; първостепенно значение на теоретичните знания, при което ця-лата социална структура на общест-вото зависела от въздействието на науката («Корените на «постиндуст-риалното общество» трябва да се търсят във влиянието на науката върху производството — пише Бел.— Може да се каже, че науката — ней-ният стос (обичай, характер; начин на мислене — бел. прев.), нейната ор-ганизация — е зародиш на бъдещо-то общество»); създаване на нова, «интелектуална технология», която била свързана с електронноизчис-лителната техника (линейно прог-рамиране, анализиране на системи, теория за информацията, теория за решенията, теория за игрите и мо-делиране) и която могла да получи до края на XX в. същото решаващо значение, каквото е имала преди това механичната (машинна) тех-нология; най-сетне саморазвиващ се технологически процес, качествено нова форма за обществена еволюция. Докато през последните 150 години двигател на общественото развитие, както смята Бел, било индустриал-ното предприятие, ключова общест-вена институция през бъдните 50 години щели да станат научноизсле-дователските организации и универ-ситетите; докато през изтеклите 100 години доминиращи фигури били капиталистите, бизнесмените и ин-дустриалните ръководители, сега те се сменяли от математици, икономисти, специалисти в изчислителната тех-ника и сътрудници на научноизсле-дователски организации. «Плурали-стичната демокрация» на «постни- дустриалното общество» щяла да

може според Бел да функционира без наличието на някоя господству- ваща класа. Същевременно властта, твърди той, щяла да бъде основана върху принципа на «меритокрация- та», сиреч изтъкване на онези, които имат знание, умение, талант и спо-собности. Правителството, универси-тетите, научните институти, водещи-те форми — с една дума, всички социални и културни институции на обществото трябвало да бъдат «мери- тократичнн».

В теорията за «П. о.» се абсолютн- зират реални процеси от съвремен-ното обществено развитие — нараст-ването на ролята на науката и пре-връщането й в непосредствена произ-водителна сила, увеличаването на броя на научно-техническите кадри. Обаче при това «се забравя», че «голямата наука» зависи от военно- индустриалните комплекси, от ед-рия бизнес и монополите. Утопично е предположението, че монополи-стичната буржоазия щяла добровол-но да се откаже от икономическото си могъщество и политическата власт, като предаде управлението в ръцете на «политически менажери», дето щели да се ръководят от съвети на учените и инженерите. Бел и другите буржоазни футуролози пренебрегват решаващата роля на собствеността в обществените отношения, заобикалят грижливо въпроса: на кого в «постин-дустриалното общество» ще принад-лежат научноизследователските ин-ститути и университетите, индуст-риалните лаборатории и експери-менталните съоръжения. Изобщо тео-рията за «П. о.» брани идеала за реформиран и модернизиран дър-жавно-монополистичен капитализъм, който се опитва да се пригоди към изискванията на научно-техническа-та революция, създава картина за научно управлявано, организирано и планово развиващо се — с една дума- «идеално» капиталистическо общест-во. Обаче при условията на нзост,

1*40 Право на нациите на самоопределение

р я ща се криза теорията на Бел» както и теориите на другите буржоаз-ни футуролозн, конто се ориентират към безкризнзно, безпрепятствено технологично развитие на капита-лизма, влязоха в очебийно противо-речие с реалната действителност. Поради това забележимо се засили критиката на тази теория от бур-жоазните социолози, а влиянието й намалява все повече.

ПРАВО НА НАЦИИТЕ НА САМО-ОПРЕДЕЛЕНИЕ — суверенно право на всяка нация на свободно отделяне от други национални и многонацио-нални колективи и на образуване иа собствена държава; право на нации-те да определят съдбата си съобраз-но със свободно изразената воля и желания. То е право на свободно разпореждане със собствените при-родни богатства и свободно социално- икономическо н културно развитие.

Правото на потиснатите нации на самоопределение е защищавано още от Маркс и Енгелс. Те са смятали, че народ, който поробва друг народ, кове собствените си вериги. «Народ, който потиска други народи, не мо-же да бъде свободен. Силата, която му е необходима, за да потиска другия народ, в края на краищата винаги се обръща против самия не-го» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 18, с. 510.)

Националният въпрос започна да се изостря в многонационалните екплоататорски държави. Тон стана още по-остър през империализма, когато прерасна във въпрос за осво-бождаване па колониите — в нацио-нално-колониален въпрос. Именно тогава работническата класа стана инициатор на издигането на общо- демократичння принцип за самооп-ределение на нациите, при което през 1896 г. конгресът на Втория интернационал в Лондон провъз-гласи това право в свое решение. Водачите на Втория интернационал

обаче го сведоха скоро до «култур-но-национална автономия» в рамки-те на съществуващите държави, а но време на Първата световна воина станаха социалшовиннсти.

По настояване на Ленин принци-път за самоопределение на нациите бе включен през 1903 г. в програма-та на РСДРП. Негови противници в работническото движение са били както десните, така и «левите» опор-тюнисти. Първите, които се позова-вали на прогресивност на големи-те, многонационални държави, са се обявявали за тяхно запазване при всякакви обстоятелства, поради кое-то фактически не подкрепяли нацио-нал ноосвободителното движение. Вторите са заявявали, че това право било неосъществимо при капитализма и непотребно при социализма.

Що се отнася до големите държави при капитализма, трудещите се поз-нават и ценят предимството им, оба-че щом националното потисничество и националните търкания правят непоносим съвместния живот на раз-личните нации, масите се обявяват за държавно обособяване. При со-циализма няма място за национално потисничество, а интересите на тру-дещите се налагат не разединяване, а тясно сплотяване на всички нации. Обаче все още се проявява известно време наследената от капиталисти-ческото минало национална отчуж- деност и недоверие. Предоставяне на всички нации право на самоопре-деление след идването на пролета-риата на власт е необходимо заради преодоляване на недоверието на по-тиснатите по-рано нации към бив-шите потискащи нации. Тъкмо за-това, за да се постигне революцион-но-пролетарско единство, Ленин на-стояваше «да се разпръсне с дела, а не с думи» някогашното недоверие между нациите. По такъв начин в интерес на класовата борба на про-летариата за социализъм марксисти-те-ленинци издигат правото на само-

241 Право на нациите на самоопределение П

определение: при капитализма, осо-бено по време на буржоазнодемо- кратическата революция — като искане за осигуряване равноправие на нациите, за демократизиране на страната, а след победата на социа-листическата революция — като из-искване на социалистическата де-мокрация, като условие за справед-ливо решаване на националния въп-рос.По време на утвърждаването на

капитализма самоопределението на нациите има антифеодалиа насоче-ност, а при прехода от капитализма към социализма — антикапнтали- стичсска. Във втория случай социал-но-класовото съдържание на самооп-ределението се характеризира с бор-ба не само против националното по-тисничество, което идва отвън, но и против вътрешните класови врагове, които вече пе могат да представля-ват интересите на нацията.Издигайки правото на самоопре-

деление, комунистите съвсем не се обявяват за отделяне на нациите една от друга. «Ние искаме — писа Ле-нин — свобода на самоопределение, т. е. независимост, т. е. свобода на отделяне на потиснатите нации, не за да мечтаем за стопанско раздро-бяване или за идеала на дребни дър-жави, а, напротив, защото искаме крупни държави и сближаване, дори сливане на нациите, во на истински демократическа, истински интерна-ционал истическа база, немислима без свобода па отделяне». (Съч. Т. 21, с. 217.) Признаването на правото на самоопределение на нациите не може да се смесва с целесъобраз-ността на отделянето на нациите. Основният смисъл на това изискване е да се спомага за делото на мира, демокрацията и социализма, а в края па краищата — за обединяване, а не разединяване на нациите. За-това марксистите-ленинци се стре-мят към едно: желанието на нациите да използват това право да отговаря

16 Речник по научен комунизъм

на интересите на трудещите се. Правото на национално самоопре-деление не се подменя от право на самоопределение само на работни-ческата класа и трудещите се, как-то клеветят антикомунистите. Макар че, писа Ленин, всяко демократич-но искане (в това число и самоопре-делението) е подчинено за съзнател-ните работници на интересите на социализма, на интересите на кла-совата борба на пролетариата, «да се отхвърли самоопределението на на-циите и да се постави самоопределе-ние на трудещите се е съвършено неп-равилно, защото такава постановка нс се съобразява с какви трудности, по какъв криволичещ път върви диференциацията вътре в нациите». (Съч. Т. 29, с. 164.) Дори в случаи-те, когато волята па нациите е била изразявана от господствуващите кла-си, Ленин е смятал даването право иа самоопределение, включително н държавно отделяне, все пак за поли-тическа придобивка в името на бъде-щото сближаване на народите. Об-щоизвестно е например, че когато финландският сейм приел на 6 де-кември 1917 г. декларация за обя-вяване па Финландия за независима държава. Съветът па народните ко-мисари на РСФСР е признал същия месец държавната независимост на Финландия, противно на анексиони- стичната политика на царизма и буржоазното временно правителство. През съвременната епоха империа-лизмът, макар и принуден под влия-ние на националноосвободителната борба да прави отстъпки, се обявява против правото за самоопределение на нациите, като се стреми да изо-пачи неговия смисъл, да изпразни от съдържание и подкопае национал-ния суверенитет на освободените страни, да им натрапи нови форми на колониално господство.П. н. с. е вътрешнодържавна кон-

ституционна норма и външнополи-тически принцип на съветската дър-

242 Преодоляване на различията между града и селото

жава» образувана «в резултат от свободното самоопределение на на-циите и доброволното обединяване на равноправните съветски социали-стически републики». (Конституция на СССР, чл. 70.) Въз основа на това право се разрешава националният въпрос и в другите социалистически страни. Социалистическите страни градят отношенията си с всички държави и нации върху принципите за национална независимост и суве-ренитет, на социалистическия интер-национализъм.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯ-ТА МЕЖДУ ГРАДА И СЕЛОТО вж. Различия между града и селото.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СОЦИАЛНО- КЛАСОВИТЕ РАЗЛИЧИЯ — вж. Социално-класови различия,

ПРЕХОДЕН ПЕРИОД ОТ КАПИ-ТАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИЗМА — период на революционно преобразу-ване на капиталистическото обще-ство в социалистическо.

Този период е необходим поради това, че за разлика от всички други социално-икономически формации, всяка измежду които е назрявала в недрата на предишната, социалисти-ческата формация не възниква в недрата на капитализма. Капитализ-мът само подготвя материалните условия за преход към социализма. Самото пък изграждане на социали-стическото общество се осъществява след отстраняване на буржоазията от власт и установяване на диктату-ра на пролетариата. При това дори след завоюване на политическата власт от пролетариата социализмът не може «да се въведе» незабавно. «Тази цел не може да се осъществи изведнъж — писа Ленин, — тя из-исква доста продължителен преходен период от капитализма към социа-лизма — и затова, че реорганизация-та на производството е трудна рабо-

та, и затова, че грамадната сила на привичката към дребнобуржоазно и буржоазно стопанисване може да бъде преодоляна само с дълга, упо-рита борба. Ето защо Маркс говори за целия период на диктатура на пролетариата като за период на преминаване от капитализма към социализма». (Съч. Т. 29, с. 383— 384.)

Диктатурата на пролетариата е главно оръдие за решаване на зада-чите във връзка с прехода от капи-тализма към социализма. Тези за-дачи са: ликвидиране на капитали-стическите производствени отноше-ния и заменянето им със социали-стически; постепенно преобразува-не на дребното стоково производство ведро, колективно, социалистическо; създаване на материално-техниче-ска база на социализма чрез инду-стриализация на страната и тех-ническо реконструиране на цялото народно стопанство; преодоляване на многосекторността и изграждане на икономически основи на социа-лизма; ликвидиране на експлоата-торските класи, на експлоатацията на човек от човека и причините, които я пораждат; осъществяване па културна революция.

В СССР начало на П. п. беше сложено от Великата откомврий- ска социалистическа революция, коя-то смъкна господството на буржоа-зията и помешчиците и установи дик-татура на пролетариата, чиято ръко-водна и направляваща сила стана комунистическата партия. Задачите, свързани с прехода към социализма, се решаваха в СССР съобразно из-искванията на обективните закони, присъщи на всички страни, които тръгват по пътя на изграждане на социализма. (Вж. Общи закономер-ности и особености на прехода към социализма.) Върху формите, мето-дите и темповете за решаване на тези задачи се отразиха редица ис-торически формирани особености.

243 Преходен период от капитализма към социализма П

Основната социално-икономиче-ска особеност се състоеше в общата икономическа, техническа и култур* на изостаналост, наследена от пред-революционна Русия, в извънредната пъстрота на социално-икономическо-то развитие на различните райони, в наличието на 5 сектора: от прими-тивното патриархално стопанство до най-прогресивното — социалисти-ческото. Прн това години наред в икономиката преобладаваше дреб- ностоковото производство. Много на-роди в страната не бяха стигнали още до капиталистическия стадий на развитие, поради което им пред-стоеше да преминат към социализма, като избягнат капитализма. Основ-ната политическа особеност се със-тоеше в това, че Съветският съюз градеше социализма при условията на враждебно капиталистическо об-кръжение. Империалистите се опит-ваха по всякакъв начин да осуетят изграждането на социализма в СССР. Те организираха военна интервен-ция, икономическа блокада, дипло-матическа изолация, подкрепяха все-мерно капиталистическите елементи в страната, което удесетори силата на съпротивата им и тласкаше към най-ожесточени средства за борба. Всичко това създаде за съветската страна «нечувани и невиждани труд-ности», както казваше Ленин, и наложи прилагане на редица спе-цифични похвати за борба с капита-листическите елементи, специфични форми и методи за изграждане на социализма. Наличието на капита-листическо обкръжение се отрази върху особеностите и темповете за осъществяване национализацията на промишлеността и колективизация-та на селското стопанство, върху методите за ликвидиране на кулаци-те като класа, върху развиването на съветската демокрация и т. н. Осо-беност на изграждането на социа-лизма в СССР беше и обстоятелст-вото, че съветският народ, който

осъществяваше пръв в историята това изграждане, нямаше пример, който да следва.

Решаването на задачите на П. п. в СССР мина през редица етапи. Пър-вият етап (1917—20 г.) беше предим-но етап на експроприиране на екс- плоататорнте. През онези години бе осъществена конфискация на помеш- чическите земи, национализиране иа цялата земя, национализация на банките, на цялата промишленост, транспорта и търговията. В иконо-миката на страната беше създаден социалистически сектор. Класите на помешчиците и едрата буржоазия бяха ликвидирани. През този етап в условията на интервенция и граж-данска война съветската държава бе принудена да води особена, извън-редна икономическа политика, на-речена «военен комунизъм». Нейна основа бяха; продоволствените до-ставки, забрана на свободната тър-говия, държавно разпределение по класов признак, даване на работна заплата в натура, безплатно отпуска-не на хранителни продукти, промиш-лени изделия и държавни услуги, всеобща трудова повинност и др. Вторият етап (1921—25 г.) се харак-теризираше с възстановяване на на-родното стопанство, разрушено от империалистическата и гражданска-та война, с подготвяне на условия за разгърнато изграждане на социализ-ма. Особено важно значение имаше преминаването към НЕП. Третият етап (1926—37 г.) е етап на социа-листическо реконструиране на стра-ната. През този етап бяха решени най-важните и най-трудни задачи на П. п. В резултат от изпълнението на плана за първата (1928—32 г.) и втората (1933—37 г.) петилетка бяха осъществени индустриализация на страната н колективизация на зе-меделските стопанства, преодоляна многосекторността на икономиката, а социалистическата стопанска систе-ма стана почти единствена в страната-

244 Преходен период: класова борба в преходния период

Капиталистическите елементи в гра-да и на село бяха окончателно из-тласкани. В ход беше културна рево* люция. Изграден бе в основни линии социализмът в СССР, завърши П. п.

Решил пръв в историята задачите, свързани с прехода към социализма, съветският народ прокара широк път към новото общество за цялото човечество. Опитът на СССР се из-ползва нашироко с оглед истори-ческите и националните особености от всички народи, които тръгнаха по пътя на изграждане на социализма.

ПРЕХОДЕН ПЕРИОД: КЛАСОВА БОРБА В ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД— вж. Класова борба в преходния пе-риод от капитализма към социа-лизма.

ПРИРОДНА СРЕДА И ЧОВЕК — Човечеството е органично свързано с природната среда и преди всичко — с планетата Земя, с нейната биосфе-ра. В хода на еволюцията на нашата планета на нея е възникнал живот, а еволюцията на живата природа до-вела до появата на човека. Обаче чо-вечеството е неразривно свързано с природната среда не само по произ-ход и не само чрез биохимичната обмяна на веществата. Заедно с чо-века е възникнал качествено нов начин за отношения на живите съще-ства с околната природна среда — трудовата, материално-производстве-на дейност на обществото. След като не намират в околната среда достатъч-но средства за съществуване и благо-приятни условия, хората сами ги произвеждат от вещества в тази среда, от предмети на природата, като ги изменят, преобразуват. В материалното производство трудът на човека цели <да се присвои при-родното вещество във форма, полез-на за неговия собствен живот. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 188.) При това, произвеждайки от природните предмети жизнено нуж-

ни неща, в труда си човек «непре-къснато е подкрепян от силите на природата». (Маркс, К. и Ф. Ен-гелс. Съч. Т. 23, с. 52.) Контролирани от човека природни процеси — меха-нични, електрически, химични, топ-линни, биологични и т. н. — функ-ционират в материалното производст-во, включени са органично в него, съчетават се с материални действия на самите хора и целенасочено се използват от тях. Производството ка-то система от контролирани и регу-лирани от хората веществено-енер-гийни и биологични процеси взаи модействува със стихийните природ-ни процеси — регионални и глобал-ни. Както подчертаваше Енгелс, «на всяка крачка ни се напомня, че съвсем не господствуваме над при-родата така, както господствува за-воевател над чужд народ, както ня-кои, който стои извън природата — а че с плът, кръв и мозък и принад-лежим и се намираме сред нея и че цялото ни господство над нея се състои в това, че имаме предимство-то пред всички други създания да познаваме и правилно да прилага-ме нейните закони». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 20, с. 485.)

От появата на човека и обществе-ното материално производство насам заобикалящата хората материална среда е преставала във все по-голя- ма степен да бъде естествена, сти-хийна, «девствена» природа. От най- древни времена човек формира в околната среда «втора природа» (или т. нар. «очовечена природа»), коя-то е вещественото тяло на цивилиза-цията. Всички произвеждани от хо-рата предмети, всички осъществени от тях преобразувания на природните предмети стават също такава обек-тивна реалност, както и чисто при-родните образувания. При това вся-ко разширяване и интензифициране на производството, което осигурява растяща независимост на общест-вото от природните стихии, свър-

245 Природна среда и човек П

зва все по-тясно обществото н при-родата, като умножава природните обекти и процеси, въвличани в ма-териалното производство. В произ-водствената дейност на обществото се реализират много от вътрешните възможности на природните проце-си, конто нс биха могли да се осъ-ществят стихийно (например синте-зирани са и се произвеждат в огром-ни количества стотици и хиляди химични съединения, каквнто ня-ма сред природните им видове на на-шата планета), потискат се или уско-ряват различни стихийни природни процеси или се пораждат нови (та-кова е по-специално приспособява-нето на живите организми към за-мърсяването па околната среда, към използването на отровни химикали и т. к.). Цялото развитие на биосфе-рата, на природата на нашата плане-та след появата на човека е неделимо от историята на човешката произ-водствена дейност, която е неделима от историята на природата. За раз-лика от метафизичните концепции, конто разглеждат природата н об-ществото като чисто външно проти-востоящи си реалности, марксизмът признава тяхното органично един-ство и представя развитието на при-родата и обществото като единен естествено-исторически процес. Ис-торически се мени само характерът на необходимата и неразривна връз-ка между човека и природата, прн това в решаваща зависимост от ха-рактера на производствените отно-шения.

Днес, през епохата на научно-тех-ническата революция, обществената стопанско - производствена дейност придобива планетарен мащаб. За-почна практическото овладяване на Космоса. Във връзка с нарасналото замърсяване на околната среда, кое-то подкопава стихийното възпроиз-веждане на множество жизнено нуж-ни на човечеството ресурси (кисло-род, чиста вода, гори и т. н.), придо-

бива особена острота проблемът за съчетаване на стихийните природни и материално-производствените про-цеси, за организиране управляване-то на състоянието на околната среда. Възниква задачата за производстве-но използване не само на отделни природни сили н свойства, на отдел-ни видове естествени процеси и живи организми, но и на цели природни комплекси, на биосферата изобщо.

Нараства ролята на обществени-те отношения при взаимодействието между общество и природа. Стихий-ното развитие на обществените от-ношения, социалните антагоннзми, както показва историята, спомагат за поява на нежелателни, пагубни последици в състоянието на окол-ната среда. «Изводът е — писа Маркс, — че културата, ако тя се развива стихийно, а не се насочва съзнателно. . . — оставя след себе си пустини. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 32, с. 47.) Класовите антагоннзми водят нерядко до това, че практическото овладяване на при-родните сили и на новите природни ресурси се изразява в нови социални бедствия — войни, поробване на цели народи, безработица, мизерия, създаване на все по-мощни средства за масово унищожаване на хората и па произведенията на техния труд.

Спомагайки за все по-широко прак-тическо овладяване па природата, капитализмът като общество, основа-но на частната собственост върху средствата за производство и природ-ните ресурси, поражда хищиическо отношение към природата. Система-та на колониализма съчетаваше хищ- ническата експлоатация на природ-ните богатства в колониите с пороб-ване на народите от тези страни. По такъв начин успехите при овла-дяване силите на природата при ка-питализма получават неминуемо ан- тихуманистична, антипрнродна насо-ченост, като се въплътяват вт,в все по-мощни и изтънчени средства за

246 Прогнозиране

експлоатация иа човека, за водене аа война и разрушаване на околната среда. Затова капитализмът не може да осигури рационално от гледище на обществото като цяло, екология* но обосновано използване на природ-ните ресурси. Собственическите ин-тереси на монополите не позволяват да се организира опазването на окол-ната среда последователно и в широ-ки мащаби.

Установяването на обществена соб-ственост върху средствата за произ-водство и природните ресурси от-крива възможност за планомерно регулиране както на самите общест-вени отношения, така и на взаимо-действията между общество и при-рода. Маркс писа, че в бъдещото об-щество «асоциираните производите-ли рационално регулират тази своя обмяна на веществата с природата, поставят я под свой общ контрол, вместо тя като сляпа сила да господ- ствува над тях; извършват я с най- малкия разход на сили и при най- достойните за човешката им природа и адекватни на нея условия*. {Маркс К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 25, ч. II, с. 362.) В социалистическото об-щество, където цел на производст-вото е не обогатяването, а благото на човека, задоволяването на него-вите потребности, задачата за хар-монизиране отношенията на общест-вото с природата органично се съче-тава с принципите на самата стопан-ска дейност. Още през първите го-дини на съветската власт бе започ-ната, а сега продължава в широки мащаби дейност за опазване на при-родните богатства. Разнообразната дейност на съветската държава за опазване на природата е законо-дателно закрепена в новата Консти-туция на СССР. В нея се казва, че «в интерес на сегашното и бъдещите поколения в СССР се вземат необхо-димите мерки за опазване и научно обосновано, рационално използване ва земята и нейните недра, на водни-

те ресурси, на растителния и живо-тинския свят, за запазване на чисто-тата на въздуха и водата, за осигу-ряване възпроизводство на природ-ните богатства и подобряване на окол-ната среда на човека». Рационално из-ползване на природните ресурси се организира днес и в рамките на со-циалистическата общност. Тъй като множество разрушителни явления в околната среда имат глобален ха-рактер, политиката на СССР си по-ставя за цел разгръщане на широ-ко и активно международно сътруд-ничество при решаването на еко-логичните проблеми. Практическите действия за опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси станаха пона-стоящем наред със защитата на мира и предотвратяването на заплахата от нова световна война въпрос с пър-востепенна важност за цялото* чове-чество.

ПРОГНОЗИРАНЕ — вж. Социално прогнозиране.

ПРОЛЕТАРИАТ — вж. Световно-историческа роля на пролетариата. Хегемония на пролетариата.

ПРОЛЕТАРСКИ ИНТЕРНАЦИОНА-ЛИЗЪМ — (лат. inter — между, natio — народ) — 1) съзнание за общност, единство на пролетариите от всички страни; чувство за отго-ворност на всеки национален отред от международното комунистическо движение; за дейността му пред све-товното освободително движение;2) особено важен принцип на взаимо-отношенията между националните от-реди на работническата класа и меж-ду комунистическите партии от соци-алистическите страни, който изисква солидарност и единство в действията им (^.Социалистически интернацио-нализъм); 3) теоретично обобщение на освободителната борба на проле-

2Ь7 Пролетарски интернационализъм П

тар и ата и опита на международното комунистическо движение.

Обективна основа, върху която възниква закономерно И., са общите, единни коренни интереси на работ-ническата класа от всички страни и нации. Първоначален израз на И. е международната солидарност на про-летариите, която се заражда под влияние на условията за живот и съвместната борба против потисни-ците и се проявява в събиране на средства, храпи и облекло, в стачки и манифестации и т. н. Постепенно международната солидарност става характерна черта на всички големи акции на работническата класа. Тя намира изява в растящите интер-национални връзки между нейните национални отреди — в обмяната на опит, в международно обединяване на работниците от различни про-фесии и националните профсъюзни центрове, в организации и съвеща-ния, които координират дейността на комунистическите партии от раз-лични страни. С развитието на све-товното революционно-освободител-но движение ролята и значението на И. нарастват неотклонно.

Идеологията на И. възникна като научно обобщение на практическия опит от борбата на работническата класа, като теоретичен израз на ней-ните основни интереси. И. е отличи-телна черта от духовния облик на съзнателните работници, макар че и представители на непролетарските слоеве могат да овладяват идеология-та на работническата класа, а по- специално И.

Принципът за П. и. бе за първи път издигнат и научно обоснован от Маркс и Енгелс, конто показаха зна-чението му за борбата на работни-ческата класа против буржоазията, за победа на социализма, обосноваха необходимостта от възпитаване на работническата класа в дух на И. Още по времето на Маркс и Енгелс И. постепенно става най-важен прин-

цип на организираното движение на съзнателните работници от различни страни. Прозвучалият в «Манифест на Комунистическата партия» лозунг «Пролетарии от всички страни, съе-динявайте се!» намери широк от-звук сред пролетариите.

Идеологията на И. беше развита по-нататък в трудове на Ленин, в произведения на други дейци на международното комунистическо и работническо движение, в документи на марксистко-ленинските партии. Ленин поставяше и решаваше всички въпроси на марксистката теория и политика, като изхождаше от инте-ресите на международната освобо-дителна борба на пролетариата, като държеше сметка за състоянието на световния капитализъм и хода на борбата между класите в цял свят. «Ние — казваше Ленин — сме про-тивници. . . на националната от-къснатост. Ние сме международници, интернационалисти». (Съч. Т. 30, с. 291.) Победата на социалистическата революция в Русия възложи особено важен интернационален дълг на ра-ботническата класа, дошла на власт, и на работническата класа от капи-талистическите страни. Ленин каз-ваше, че победилият пролетариат е длъжен да прави максимум от осъ-ществимото за развиване и подкрепя-не на революцията във всички стра-ни, а пролетариатът от всички други страни трябва да не жали усилия за подкрепяне на работническата класа, дошла на власт, за нейната защита от враговете.

През съвременната епоха значение-то на И. за движението на работни-ческата класа нарасна значително. Животът постави въпроса за осъщест-вяване принципа на И. във взаимоот-ношенията между социалистическите държави. П. и. прерасна в социали-стически интернационализъм. Бла-годарение на икономическата интег-рация между държавите-членки на СИВ (вж. Социалистическа интегра*

248 П ролетарски интернационализъм

ция) е достигнато ново, по-внсоко стъпало от международното сплотя-ване на социалистическите страни. То има не само икономически, но и социални, политически, културни и идейни основи (сходство по общест-вен и държавен строй, по социали-стически начин на живот, общност по светоглед и основни черти иа ду-ховния живот и т. и.). Важен прин-цип в П. и. с укрепването иа връзки-те между социалистическите страни и работническата класа от капита-листическите страни, световното на- ционалноосвободнтелно движение, за-здравяването на единството между всички освободителни сили. Истин-ският И. изключва всякакъв <хсгс- монизъм» на една страна или партия, както и на група страни и партии. Той предполага най-пълно равен-ство, равноправие, братски съюз и координиране политиката на всички социалистически страни, па всички марксистко-ленински партии. П. и. ни най-малко не противоречи иа со-циалистическия патриотизъм. Тези черти от духовния облик на граж-даните в социалистическите страни образуват диалектическо единство. Верността към принципа за И. озна-чава и вярност към истинските пат-риотични интереси. Зачитането на културата и езика, па правата и обичаите на другите нации и народ-ности, спазването на равноправието между нациите и нетърпимостта към всички прояви на пренебрегване и накърняване правата на другите на-роди, дружбата между народите и братското сътрудничество с труде-щите се от различните нации са нор-ми за поведение на съзнателните членове на социалистическото об-щество. И. означава и борба против тенденциите към национална огра-ниченост и затваряне па нациите в техните тесни рамки, към култиви-ране на отживели времето си обичан и нрави.

Принципите на П. и. не побеждават от само себе си. Нужна е настойчи-ва и упорита борба на марксистко- ленинските партии за тяхното после-дователно претворяване в живота. В отделни социалистически страни мо-гат да се съживяват отживелици от национализма. С оглед на това кому-нистическите и работническите пар-тии възпитават своите членове н целия народ в дух на идеите на И. Интсрнационалистнчното възпита-ние представлява важна част от ко-му н ист ическото възп и тан и е.

П. и. е неделима съставна част от пролетарската революционност. Не може да има пролетарски револю-ционер, който не с убеден, последо-вателен привърженик на интерна-ционалното сплотяване на всички революционни сили и на първо място на комунистическите и работнически-те партии, привърженик ва един-ството в техните възгледи и действия. Всяко отстъпление от И. означава измяна спрямо делото на работниче-ската класа. Особено опасно е от-дръпването от И. на партиите, които ръководят социалистическите държа-ви, защото то подкопава основната опора иа световните революционни сили — световната социалистическа система. Пример в това отношение могат да бъдат подривната, разкол- ническа дейност на маонстнте, тех-ният хегемонистичен, великодържа- вен курс, цялата идеология на мао-изма. И. е несъвместим с някакви отстъпки на буржоазния и дребно- буржоазния национализъм. Само упо-ритата, безкомпромисна борба под знамето на И. против националисти-ческата идеология спомага за интер-национално сплотяване на трудещи-те се. Верността към принципите на П. н. е най-важен критерий за зре-лостта на всяка марксистко-ленинска партия и всеки комунист, за правил-ността на техния политически курс м техните действия.

249 П рофесионални съюзи и профсъюзно движение П

I ПРОПАГАНДА — вж. Средства за масова информация и пропаганда.

ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ И ПРОФСЪЮЗНО ДВИЖЕНИЕ — ма- сови организации и движения на ра-ботническата класа и други слоеве трудещи се» които имат за цел защи-та на техни политически и икономи-чески интереси.

Възникването на профсъюзите в капиталистическите страни от Ев-ропа и Америка е свързано с появата на индустриален пролетариат, със започването на негова класова борба против буржоазията; то настъпва към края на XVIII и началото на XIX в. Тогава те са служили на це-ли на взаимно подпомагане, посте-пенно функциите им се разширявали, те станали по-стабилни, здрави ор-ганизации, започнали да възникват национални обединения по отрасли и професии, а след това се появяват първите национални профсъюзни цен-трове. В колониалните и зависимите страни от Америка, Африка и Азия профсъюзите са възникнали по-къс-но. Така в Африка профсъюзното движение придоби масов характер след Втората световна воина.

Във връзка със закономерността за поява на профсъюзи, с тяхното мя-сто в класовата борба на пролета-риата и с условията за успех на дей-ността им Маркс писа: «Политиче-ското движение на работническата класа има, естествено, за крайна цел завоюването на политическата власт за себе си, а за това, разбира се, е необходима предварителна, развита до известна степен органи-зация на работническата класа, коя-то възниква от самите й икономиче-ски борби.» (Маркс, К. и Ф. Енгелс, Съч. 1. 33, с. 287.) Колективната борба на работниците с господарите за изгодни условия за продаване на работната сила, за подобряване

м на материалното положение на работ-ниците е по необходимост професио-

нална борба, тъй като трудовите условия в различните професии са крайно разнообразни. Както под-чертаваше Ленин, профсъюзите не бива да се ограничават със защита на икономическите интереси на ра-ботниците. Те могат да развиват кла-совото съзнание на пролетариата и да станат твърде важен помощник в по-литическата агитация и революцион-ната организация. Обаче за тази цел е необходимо да бъдат ръководени от революционна партия.

В Русия профсъюзите се родиха по време на революцията от 1905— 1907 г.» когато политическата пар-тия на пролетариата, партия от нов тип, бе вече създадена. Поради това те заеха бойна, пролетарска позиция в класовата борба. В страните от Западна Европа и САЩ профсъю-зите са се появили преди създаването на революционни партии на работ-ническата класа и са ограничили дейността си с икономическата бор-ба. В редица страни получиха раз-пространение теорията и практиката на трейдюнионизма, неговият лозунг «никаква политика в съюзите». В края на XIX в. се образува широк слой платена профсъюзна бюрокра-ция, привличана от буржоазията към участие в политически организа-ции — парламента, органи за само-управление и т. н.

Прн съвременните условия се из-вършва олевяване на профсъюзите. Изостря се борбата между двете нап-равления: прогресивното и рефор- мисткото. Голяма роля при ук-репване на прогресивното направле-ние в световното профсъюзно дви-жение играят комунистите.

В социалистическите страни проф-съюзите под идейното ръководство- на комунистическите и работнически-те партии стават школа за комунизъм, организация, където трудещите се придобиват навици за управление и стопанисване. Те организират масите на борба за повишаване производи-

250 Професионални съюзи и профсъюзно движение

телността на труда, за участие в разработването М изпълнението на стопанските планове, организират социалистическото съревнование, по-магат на всички трудещи се да си изработват навици за управляване на обществото и държавата. Проф-съюзите се грижат за повишаване на материалното благосъстояние на тру-дещите се и подобряване на тяхното културно и битово обслужване, за опазване на техните права и интере-си. При условият^ на изграждане на развито социалистическо общество се повишава ролята на профсъюзите, разширяват се техните права и функ-ции.

В СССР профсъюзите обединяват повече от 128 млн. членове. Те уча-ствуват активно в борбата за създава-не на материално-техническата база на комунизма, за по-нататъшно раз-виване и усъвършенствуване на об-ществените отношения, за комуни-стическо възпитание на трудещите се.

Профсъюзите в страните от социа-листическата общност вървят в све-товното профсъюзно движение в аван-гарда на борбата за мир, демокра-ция и социален прогрес.

В развитите капиталистически страни профсъюзите постигнаха сега определени успехи при подобряване на икономическото положение на трудещите се: в редица страни е на-малена работната седмица, увеличе-на е продължителността на платени-те отпуски и др. т. Профсъюзите ак-тивизират днес дейността си в поли-тическата област, обявяват се все по-решнтелно в защита на демокра-цията и мира, за отменяне на расова-та сегрегация и т. н.

В страните, освободени от коло-ниална зависимост, през последните години расте числеността на работ-ническата класа и нейните органи-зации. Все повече профсъюзите иг-раят роля при избора на път за по-нататъшно развитие на страната. Условията за дейност на профсъю-

зите и техните конкретни задачи се определят до голяма степен от на-соката на развитие на страната. Ос-новна задача на профсъюзите е за-щитата на жизнените интереси на трудещите се. Едновременно с това голямо място заема борбата им про-тив остатъците от колониализма, про-тив империализма, неоколониализма, расизма и апартейда. Тези общи за-дачи създават обективна основа за единство на профсъюзите от отделни-те райони и континенти.

Най-голяма и авторитетна между-народна профсъюзна организация е Световната федерация на профсъю-зите (СФПС), създадена през 1945 г. Тя е единственият център, който обе-динява профсъюзи от страни с раз-личен социален строй и равнище на развитие: социалистически, развити капиталистически и развиващи се. Главна задача на СФПС е борбата против експлоатацията, за задоволя-ване на социално-икономическите ис-кания на трудещите се, за единство на международното профсъюзно дви-жение, за мир в целия свят, за демо-крация и освобождаване на народи-те. През 1949 г. в резултат от раз- колническа дейност на английски и американски профсъюзни водачи от състава на СФПС излязоха профсъю-зните центрове с реформистка насока от Англия, САЩ и някои други ка-питалистически страни, които обра-зуваха Международна конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП). В нея влизат профсъюзи от разви-тите капиталистически страни и от развиващи се страни (сега от съста-ва и излезе АФТ—КПП, профсъюзен център в САЩ). Понастоящем МКСП се приближава по идейни позиции до международната социалдемокра-ция. В сравнение с миналото тя за-стъпва по-трезво, реалистично стано-вище по въпроси на борбата за мир, разширява социално-икономически-те демократични искания. Същевре-менно за нея е характерно пропа-

251 Пълна и окончателна победа на социализма П

гандирането на постепенна трансфор-мация на капитализма, на надкла-сова роля на държавата. В полити-ката й се запазват и елементи на антикомунизъм. През 1920 г. е би-ла основана Международна конфе-дерация на християнските проф-съюзи (МКХП), която бе преимену-вана през I960 г. на Световна кон-федерация на труда (СКТ). Прибяг-вайки до словесно осъждане на ка-питализма, нейните водачи се опит-ват да представят позициите си като «трета сила», която се намирала меж-ду капитализма и социализма. Прак-тическите действия на тия водачи вървят често в разрез с декларации-те им, което буди недоволство сред масите н поражда вътрешни проти-воречия. През 1973 г. беше органи- внрана Европейска конфедерация на профсъюзите, която обединява глав-но профсъюзните центрове, влизащи вМКСПиСКТ.

През 1975 и 1977 г. се състояха две общоевропейски профсъюзни кон-ференции, в чиято работа взеха уча-стие профсъюзи от капиталистиче-ските и социалистическите страни.

В Африка през 1973 г. бе създаде-на Организация за африканско проф-съюзно единство (ОАПЕ), която обе-динява почти всички профсъюзни центрове от Африка. Регионално профсъюзно обединение на арабските страни от Северна Африка и Близ-кия Изток — Международна конфе-дерация на арабските профсъюзи е създадена през 1956 г. В Латинска Америка действува Постоянен кон-грес за профсъюзно единство на трудещите се от Латинска Америка, създаден през 1964 г. При условията на нарастване на международното комунистическо движение се раз-ширяват възможностите за устано-вяване на контакти между органи-зациите, които влизат в различните профсъюзни центрове. Постигането на единства на профсъюзното дви-жение както в страните, където то е

разцепено, така и -в международен мащаб има при съвременните усло-вия първостепенно значение за ус-пешно отстояване на политическите и икономическите интереси на труде-щите се. (Вж. Единодействие на ра-ботническата класа.)

ПЪЛНА И ОКОНЧАТЕЛНА ПО-БЕДА НА СОЦИАЛИЗМА — ха-рактеристики на утвърденото социа-листическо общество. Пълна побе-да на социализма означава осъще-ствяване на коренни преобразова-ния във всички сфери на обществото: създаване на социалистическа иконо-мика, на политическа система и кул-тура, ликвидиране на експлоататор- ските класи и следователно на вът-решните източници за реставриране на капитализма, безвъзвратно реша-ване на въпроса «кой — кого» в страната в полза на социализма. Окончателна победа на социализма означава необратимост на социали-стическите завоевания от гледище на външните условия, т. е. постигане на такова изменение в съотношението на силите на световната арена в пол-за на социализма, при което става невъзможна реставрация на капи-тализма в социалистическите страни отвън, със силите на империалисти-ческата реакция. По такъв начин пъл-ната победа на социализма е свърза-на с вътрешните условия, а оконча-телната победа на социализма — с външните условия за развитие на социалистическата революция.

Разграничаването на вътрешните н външните критерии за победата на со-циализма произтича в теоретично от-ношение от положението, че е въз-можна победа на социалистическата революция първоначално в една стра-на и че не е възможна едновремен-ната и победа във всички капитали-стически страни, а практически се оказа извънредно актуално във връз-ка с победата на Великата октом-врийска социалистическа револю-

252 Пълна и окончателна победа на социализма

ция. Разглеждайки развитието на социалистическата революция в Ру-сия от гледище на нейните вътрешни условия, Ленин казваше, че ние има-ме «всичко необходимо за построя-ване на пълно социалистическо об-щество. . .» (Съч. Т. 33, с. 468.) Съще-временно Ленин смяташе, че окон-чателна победа на социализма може да бъде осигурена при условие, че социалистическата революция бъде успешно осъществена попе в редица челни капиталистически страни. При това трябва да се има предвид, че понякога Ленин е употребявал тер-мина «пълна победа» на социализма в значение иа «окончателна победа».

Дълго време в партията се водеше остра борба по въпроса за възмож-ността да се изгради социализъм в Съветския съюз. Троцкнсти и зино- виевци твърдяха, че без победа на со-циалистическата революция на За-пад била невъзможна победа на со-циализма в СССР. Позовавайки се на Ленинови изказвания, че оконча-телна победа на социализма в една страна не е възможна, те внушаваха, че Ленин бил изобщо отричал въз-можността за победа на социализма в една страна и доколкото допускал такава възможност, то не за изоста-нала Русия, а за другите, по-развити капиталистически страни. Разобли-чавайки капитулантските твърде-ния па троцкнсти и зиновиевци, че била невъзможна победа на социализ-ма в СССР, комунистическата партия отбеляза, че е недопустимо да се бърка въпросът за пълната победа на социализма в една страна свъпроса за неговата окончателна победа. Пар-тията показа, че съветският народ ще успее самостоятелно да изгради пълно социалистическо общество. Ведно с това се подчертаваше невъз-можността за окончателна победа на социализма само в СССР. «Единст-вена гаранция — се казваше в резо-люцията на XIV партийна конферен-ция — за окончателна победа на

социализма, т. е. гаранция срещу реставрация, е следователно победо-носната социалистическа революция в редица страни» (КПСС в резолю-циях. . . Т. 3, с. 213.)

Опирайки се върху Лениновото положение, че е възможна победа на социализма в СССР, КПСС изработи и последователно претворяваше в живота генерална линия, насочена към изграждане на социализма. Още към края на първата петилетка (1932 г.) бяха изградени основите на социалистическата икономика. Съ-ветският съюз се превърна от аграр-на в индустриална страна. Въз осно-ва на колективизацията на селското стопанство бе ликвидирана послед-ната експлоататорска класа — кула-ците. Социалистическите преобразо-вания, осъществени през годините на втората петилетка (1933—37 г.), доведоха до установяване на социа-листически производствени отноше-ния в цялото народно стопанство и ликвидиране на вътрешните източни-ци за реставриране па капитализма. VIII Всесъюзен конгрес на съветите (1936 г.), който обобщи настъпилите в страната промени, провъзгласи, че в СССР е изграден в основни линии социализмът. Социалистическите за-воевания в СССР обаче не бяха тогава окончателни. Съветският съюз като единствена в света социалистиче-ска страна се намираше сред капита-листическо обкръжение. Ето защо макар че в СССР бяха ликвидирани вътрешните източници за реставра-ция на капитализма, все още същест-вуваше опасност от възстановяването му от враждебните външни сили.

След Втората световна война на-стъпиха коренни изменения в съот-ношението на силите на световната арена. Този период се характеризира с по-нататъшно укрепване на могъ-ществото на Съветския съюз. След като възстанови за кратко време разрушеното от войната народно стопанство на страната, съветският

253 Първи интернационал П

народ постигна големи успехи в раз-витието на промишлеността н сел-ското стопанство, науката и техни-ката, в укрепването на отбранител-ната способност па страната. Особено важен фактор, който промени съот-ношението на силите на световната арена, стана възникването и разви-тието на световната социалистическа система. Позициите на империализ-ма отслабнаха значително и в ре-зултат от краха на неговата коло-ниална система.

Обобщавайки всички тия социални изменения, КПСС направи на своя XXI конгрес (1959 г.) извода, чс в СССР социализмът победи не само напълно, но и окончателно, защото сега е изключена реставрация на ка-питализма със сили отвън. Пълната и окончателната победа на социа-лизма са свързани помежду си. В Съветския съюз пълната победа на социализма го приближи до окон-чателната му победа. Същевременно окончателната победа на социализма в СССР гарантира социалистическите завоевания в другите социалистиче-ски страни. Както подчерта Л. Бреж-нев в речта си на V конгрес на ПОРП, «опитът говори, че победата на со-циалистическия строй в една или друга страна може да се разглежда при сегашните условия като оконча-телна, а реставрацията на капита-лизма може да се смята за изключена само в случай, че комунистическата партия като ръководна сила на об-ществото твърдо провежда марксист-ко-ленинска политика при развива-нето на всички сфери на обществе-ния живот; само в случай, че пар-тията неуморно укрепва отбраната на страната, защитата на нейните революционни завоевания, че сама поддържа и възпитава у народа бди-телност по отношение на класовия враг, непримиримост към буржоаз-ната идеология; само в случай, че свято се спазва принципът за социа-листическия интернационализъм, ук-

репва се единството и братската со-лидарност с другите социалистиче-ски страни». Победата на социализ-ма като обществен строй с предпо-ставка за утвърждаване иа развито-то социалистическо общество. След като достигне зрелост, социализмът подготвя условията за постепенно преминаване към комунизма.

ПЪРВИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ (1864 — 1876) — първото международно обе-динение на работниците, изиграло особено важна роля при разпрост-раняването па идеите на научния комунизъм и организирането на на-ционални работнически партии; то поставя «основата на международ-ната организация на работниците за подготвянето на техния револю-ционен натиск върху капитала». {Ленин, В. И. Съч. Т. 29, с. 299.) Не-говото създаване и дейност са нераз-ривно свързани с имената на Маркс и Енгелс.

П. и, се основава по време, когато развитието на капитализма довежда до нарастване на класовата борба на пролетариата и пробуждане па чув-ство за интернационална солидарност у неговите национални отреди. В средата па XIX в. възникват пър-вите пролетарски организации — Съюз на изгнаниците (1834—36 г.). Братски демократи (1845—48 г.). Съюз на справедливите (1836—47 г.). Съюз на комунистите (1847—52 г.) и Комитет за приветствия и протести (1855—59 г.), в състава на които вли-зат представители от Англия, Фран-ция, Германия, Белгия, Швейца-рия, Италия, Русия и други страни и които подготвят условия за по-ши-роко и здраво обединяване па меж-дународната работническа класа. По поръка на II конгрес иа Съюза па комунистите Маркс и Енгелс напис-ват «Манифест на комунистическата партия», който става програмен до-кумент на световното комунистиче-ско движение.

254 Първи интернационал

След оживена размяна на мнения между английски, немски и френски работници на 28 септември 1864 г. в Лондон, на многолюден митинг в Сент-Мартннсхол се избира Време-нен комитет на И., който взема ре-шение да нарече новата организация Международно работническо дру-жество. Временният комитет едино-душно утвърждава написаните от Маркс учредителен манифест на Меж-дународното работническо дружест-во и временен устав на дружеството и се конституира като Централен съвет (от 1866 г. — Генерален съ-вет). Манифестът и уставът поставят програмни и организационни основи на международната солидарност на пролетариата. <. . . Освобождението на труда — се казва в устава — не е местен и не е национален, а социален проблем, обхващащ всички страни, в които съществува съвременно об-щество. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 16, с. 14.) В манифеста пред работническата класа се поставя за-дачата да завоюва политическата власт.

Още от първите дни на съществу-ването си П. и. се е сблъсквал с го-леми трудности. Нито в една страна не е имало общонационална работ-ническа партия (без да се брои Об-щият германски съюз, създаден от Ласал през 1863 г.). Освен една мал-ка група марксисти в П. и. вли-зат представители на най-разнород- ни идейно-политически направления (трейдюниописти, бланкисти, прудо- нисти, ласалианци, бакунисти и др.). Неговата задача е да преодолее тая идейна пъстрота, да укрепи масовата база на движението.

I конгрес, състоял се в Женева през септември 1866 г., отхвърля платформата на прудонистите, одоб-рява учредителния манифест и про-възгласява открито И. за политиче-ска организация на международната работническа класа. Основните резо-люции, приети от конгреса, са напи-

сани от Маркс и изразяват становища на научния социализъм. След кон-греса в Женева П. и. активизира дейността си в икономическата и по-литическата област. Макар че на II конгрес (Лозана, септември 1867 г.) прудонистите успяват да прокарат резолюция, която не одобрявала стачките, приемат се резолюции, които изразяват марксистки възгле-ди, в това число резолюция относно борбата за политически свободи ка-то необходимо условие за социално освобождаване на пролетариата.Кон-гресът разглежда въпроса за опас-ността от войната. Същият въпрос е в центъра на вниманието на III кон-грес (Брюксел, септември 1868 г.), най-големия от всички конгреси на П. и., на който присъствуват 99 делегати от 7 страни. С мнозинство на гласовете конгресът преразглеж-да лозанското решение за стачките, като ги признава за необходимо оръжие на работниците. След брюк-селския конгрес започва бързо да на-малява влиянието на прудонистите. По това време правителствата в ев-ропейските страни започват да раз-бират, че П. и. представлява реална опасност за господството на бур-жоазията. В пресата се предприема кампания от лъжи и клевети. За-почват репресии против членовете на П. и., а след известно време той е обявен извън закона в цяла Европа. Това обаче не успява да спре нараст-ването на влиянието на И. През септември 1869 г. в Базел се свиква IV конгрес, на който за първи път е представена току-що възникналата Германска социалдемократическа ра-ботническа партия (айзенахци). На конгреса започва борбата на мар-ксистите с бакунистите, около които се групират постепенно всички опо-зиционни на марксизма сили.

Голямо влияние за съдбата на П. и. оказват Френско-пруската война н разгромяването на Парижката ко-муна. Падането на Комуната пред-

255 Работническа класа Р

извиква нова вълна от полицейски преследвания срещу И. Нараства и вътрешната му криза, дължаща се на ожесточени нападки на бакунистите против Генералния съвет. Бакуни-стите смятат, че парижкото въстание разрушава Марксовото разбиране и потвърждава тяхната теза за сти-хийна революционна експлозия. Во-дачите на английските трейдюниони са недоволни от политиката на под-крепяне Комуната и излизат от Ге-нералния съвет. В Германия работ-ническото движение е дезорганизи- рано от споровете между ласалиан- ци и айэенахцн. Прн тая обстановка през септември 1872 г. в Хага се свиква V конгрес на П. и., на който присъствуват за първи път Маркс и Енгелс. По всички въпроси се раз-гарят упорити дискусии между мар-ксистите и бакунистите. Конгресът изключва Бакунин от И. След като отказват да се подчинят на решение-то на конгреса, бакунистите почват да създават своя собствена органи-зация. Няколко години под едно и също име действуват два И. — марк-систкият и анархисткият.

Съобразно с решението на конгре-са в Хага през октомври 1872 г. ръководният орган на П. и. се пре-

мества в Ню Йорк. Връзките с ев-ропейските секции започват посте-пенно да отслабват, а между различ-ните течения в американската сек-ция започва ожесточена вътрешна борба. При това положение конфе-ренцията във Филаделфия, състояла се hi 15 юли 1876 г., взема реше-ние за ликвидиране на 1 И.

П. и. полага теоретичните и орга-низационни основи на международ-ното работническо движение. Той взема дейно участие в организира-нето на икономически и политически акции на пролетариата и допринася за създаване на национални марк-систки партии. Той е развенчал илю-зиите на предмарксисткия утопичен социализъм и показал идеологиче-ската несъстоятелност на дребно- буржоазния социализъм. «I Ин-тернационал — писа Ленин — за-върши своята историческа роля, ка-то отстъпи място на епоха на не-измеримо по-голямо разрастване на работническото движение във всички страни от света, а именно: на епоха на негов растеж в ширина, на съз-даване масови социалистически ра-ботнически партии на базата на от-делните национални държави». (Съч. Т. 21, с. 38.)

рРАБОТНИЧЕСКА КЛАСА — една от основните класи в капиталисти-ческото и социалистическото обще-ство, главна сила при производст-вото на материални блага и преоб-разуването на обществените отно-шения. При капитализма Р. к. или пролетариатът е основната експлоа-тирана и бореща се с буржоазията класа. При социализма Р. к. е ръ* ководна сила на обществото.

Работниците се появяват през XVT в., когато започва да се развива ка-питализмът. Обаче дълго време те не са напълно оформена класа. Възник-ването и развитието на индустриа-лен пролетариат, неговото превръ-щане в самостоятелна класа е свър-зано с промишлените революции. Характеризирайки индустриалния преврат в Англия, започнал в среда-та на XVIII в., Енгелс отбелязва, че

256 Работническа класа

«най-важният плод на този индуст-риален преврат с английският про-летариат». (Маркс, К. и Ф. Енгелс, Съч. Т. 2, с. 250.)

Р. к. е най-прогресивната и рево-люционна класа на обществото; све-товноисторическата роля на проле-тариата се заключава в заменяне на капитализма със социализъм. Като основна потисната класа при капи-тализма тя може да се освободи от потисничеството само чрез класова борба против буржоазията, чрез унищожаване на частната собственост върху средствата за производство и установяване на обществена собстве-ност. По този начин тя ликвидира за-винаги всякаква експлоатация на човек от човека, освобождава не са-мо себе си, по и другите слоеве тру-дещи се. В освободителната борба Р. к. е призвана да играе ролята на хегемон. (Вж. Хегемония на про-летариата.) Работническата класа осъзнава коренните си интереси бла-годарение ръководството на кому-нистическата партия, въоръжена с революционна теория — марксизма- ленинизма.

Нарастването на относителния дял н обществено-политическото значение на Р. к. е историческа необходимост, която произтича от нейната роля и място в производството. С растежа на едрата индустрия се стига до уве-личаване числеността на Р. к. В средата на XIX в. в света е имало не повече от 10 млн. промишлени работ-ници. В началото на XX в. броят им в големите капиталистически страни е пораснал приблизително на 30 млн. Към края на 70-те години в целия свят е имало над 600 млн. ра-ботници и служещи. Р. к. има свои професионални, политически и други организации, над 250 млн. души са обединени в профсъюзи, а над 90-те комунистически и работнически пар-тии наброяват близо 70 млн. чле-нове. Освен това съществуват 57

социалистически н социалдемокра-тически партии.

Челен отред на световната Р. к. е Р. к. от социалистическите страни. Социалистическата революция про-мени из основи нейната роля в об-ществото и формите иа обществено- политическата н дейност. Тя преста-на да бъде класа, лишена от средст-ва за производство, и премина от борбата против господствуващите експлоататорски класи при капи-тализма към изграждане на социа-лизма и комунизма като водеща со-циална сила. Огромното мнозинст-вото от работниците в социалистиче-ските страни са организирани в проф-съюзи; челната им част влиза в ко-мунистическите партии. Всестранно се проявиха и ннтернационалистич- ните черти на Р. к. от социалистиче-ските страни, която оказва огромна помощ на революционното движение в други страни. При социализма се подобрява материалното положение на Р. к., изчезна безработицата. В условията на научно-техническата революция сред Р. к. настъпват про-фесионални и културно-технически промени; расте равнището на обра-зование, увеличава се делът на ра-ботниците с по-висока квалификация, постепенно отживяват времето си професиите, които изискват ниска квалификация, а физическият труд се пасища все повече с интелектуал ни елементи.

Процесите, свързани с научно техническия прогрес, се извършват сега и в развитите капиталистически страни, като влияят върху органи зираността на Р. к. и равнището па нейното съзнание. Върху характера им се отразява положението, заема ио от Р. к. в социалната структура на капиталистическото общество. Тук пролетариатът е класа, лишена от средства за производство и поради това принудена да продава своята работна сила, като се подлага на експлоатация. Буржоазията мобили

:257 Работнически партии Р

зира всички намиращи се на нейно разположение средства, за да спъне дейното политическо развитие, ра-стежа на класовото й съзнание. За тази цел се използват нееднородност-та на Р. к.» наличието на слой от «работническа аристокрация» и «ра-ботническа бюрокрация» в нея. По-настоящем Р. к. в развитите капита-листически страни е значителен от- ред от международната Р. к., голя-ма част от дейното население в същи-те страни. Неин скелет е индустриал-ният пролетариат. Расте броят на работниците, заети в непроизводст-вената сфера. Увеличава се броят на •служещите, на хората, заети с ум-ствен труд, които се доближават «io положение, начин на живот и ха-рактер на труда с работниците. Бур-жоазните и дребнобуржоазните идео-лози, представителите на рефор-мизма и ревизионизма говорят днес за «изчезване» на Р. к., за нейното «интегриране» в капиталистическо-то общество, «загубване» на револю- ционността й. Обаче системата на 'държавно-монополистичния капита-лизъм не премахва потиснатото по-ложение на Р. к., а, обратно, го за-дълбочава. Както и другите слоеве трудещи се, тя е лишена от възмож-ност да участвува в решаването на ■основните въпроси на обществения живот. Затова борбата й против ця-лата система на експлоатация не от-слабва, а се засилва, както и се увеличава нейната численост, сила и влияние. Р. к. укрепва идейно и организационно. Расте числеността на профсъюзите, повишава се влия-нието на комунистическите партии. През последните години се засили ■стачното движение, Р. к. участвува активно в борбата за мир, демокра-ция и социален прогрес. В тази борба крепне нейното единство, формира се съюзът й със селяните и средните градски слоеве, с всички антимоно- полистнчпи сили. (Вж. Единодей-ствие на работническата класа. По-

17 Речник по научен комунизъм

литическа борба на работническата класа и Икономическа борба на ра-ботническата класа.)През съвременната епоха се уве-

личават бързо редовете на Р. к. от развиващите се страни. Тук Р. к. е още малцинство сред дейното насе-ление. При това постоянният приток на селски и дребнобуржоазнн еле-менти в редовете й, както и нали-чието на феодални и родово-племен-ни отживелици и традиции затруд-няват нарастването на нейната орга-низираност, сплотеност и идейно равнище. Обаче социалният прогрес води до бързо увеличаване числе-ността на работниците, до нарастване на фабрично-заводския пролетариат. Бързо възникват и се развиват проф-съюзите, расте влиянието на социа-листическата идеология. Р. к. в страните от Азия, Африка и Латинска Америка участвува все по-активно в борбата не само за пълно нацио-нално, а и за социално освобожде-ние. Повишава се ролята й в социал-но-икономическите и политическите преобразования в страните със со-циалистическа ориентация. Нараст-ват ролята на съвременната Р. к. в историческия процес, нейното ръко-водно положение в борбата против империализма, за социален прогрес и победа на социализма. Между-народната Р. к. и нейната главна рожба — световната социалистиче-ска система, са главните револю-ционни сили през нашата епоха.

РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ — пар-тии, които се опират върху подкре-пата на пролетариата и изразяват повече или по-малко последователно неговите класови интереей.Р. п. възникват при капитализма,

в хода на работническото движение, в зависимост от това, доколко проле-тариатът осъзнава не само своите най- близки икономически интереси, но н крайните си цели. В техните редове се обединяват челните, най-активни

258 Работнически партии

пролетарии. Първите Р. п., възник-нали в Западна Европа и САЩ през 20-те и 30-те години на XIX в., се отличавали е нездравина и немного- броен състав и се разпадали бързо. Дълбока диря в историята на ра-ботническото движение е оставила партията на чартистите, основана в Англия в началото на 40-те години от миналия век и обхванала широ-ки пролетарски маси (около 50 000 членове). Тя обаче още нямала здра-ва организационна структура, а чле-новете й — твърди социалистически убеждения.

Продължавайки традициите на ре-волюционната борба за народното дело и демокрация, завещани от ре-волюционно-демократическите пар - тни в миналото (якобинското движе-ние и бланкистите във Франция, «кореспондентските комитети» в Ан-глия, дружествата на карбонарите в Италия, революционните народници в Русия и т. н.), Р. п. откриват нова страница в историята, слагат нача-лото на политическата борба на про-летариата.

Р. п., конто последователно изра-зяват основните интереси на проле-тариата, възникват в резултат от съединяването на стихийното работ-ническо движение с научния социа-лизъм. Те са призвани да внесат в това движение социалистическа идео-логия, да вдъхнат на работниците вяра в собствените им сили и дух па организираност, да възпитат у тях революционна съзнателност и са челен отред, авангард на проле-тариата.

Първа революционна работническа партия, поставила си за цел да спло-ти пролетариата за завоюване па политическата • власт и комунисти-ческо преобразуване на обществото, е създаденият от Маркс и Енгелс Съюз на комунистите (1847—1852 г.). Въпреки своята малобройност (око-ло 400 членове) той е имал между-народен характер и бил първата в

историята марксистка партия. Чер-ти на пролетарска партия е имала Международната работническа асо-циация. (Вж. Първи интернационал.) Тя подготвя почвата за образуване класови партии на пролетариата във всички развити страни, които стояли в главни линии върху основата па марксизма. Десетилетия наред най- силна измежду тях е била герман-ската социалдемокрация, чиято дей-ност се разгръща под ръководството на Маркс и Енгелс.

Социалдемократическите партии през XIX в. (вж. Социалдемокра-ция) допринасят извънредно много за организационното сплотяване па работниците. С помощта на мрежа от партийни вестници и чрез издаване на марксистка литература те разпро-страняват идеите на научния социа-лизъм сред работническите маси и въвличат в активна дейност в пар-тийните организации челните работ-ници. Развитието на социалдемокра-тическите партии нанесе удар на анархоеннднкализма и на тесногръ-дия трейдюнионизъм, конто се обя-вяваха против участието на работ-ниците в политическата борба. Р. п. водеха успешно избирателните кам-пании, постигаха избиране па кан-дидати на трудещите се в парламен-тите. Обаче през този относително мирен период в развитието на со-циалдемократическите партии син гнездо опортюнизмът, конто не по-лучаваше решителен отпор; започна да се формира възглед за работниче-ската партия като партия на блока между пролетарските и дребнобур- жоазните елементи, която се отнася търпимо към отдръпването от марк-систкото учение, от революционна та политика.

Революционните марксисти се обя-виха против тези опасни тсп.ек- ции в партиите от Втория интерна-ционал; най-решителни противници на опортюнизма бяха болшевикн- те начело с Лепин. РСДРП(б) ста-

259 Работнически партии Р

на най-силната и закалена проле-тарска партия. Продължавайки тра-дициите, начало на които бе сложено от Съюза на комунистите, основан от Маркс и Енгелс, и използвайки най- добрите традиции на социалдемокра-тическите Р. п.» тя се яви като пар-тия от нов, по-висш тип, която умее да насочва към една цел всички фор-ми за борба на работническата класа, да води масите, като партия, безми-лостна спрямо опортюнизма, която осъществява гъвкаво, умело ръко-водство на революционната борба за власт и за победа на социализма.

Нарастването на реформизма в ре-довете на социалдемократическите Р. п. доведе през годините на Пър-вата световна война до преминава-нето им на социалшовинистични по-зиции и до открито разцепление в работническото движение. Револю-ционните течения в тези партии, верни на знамето на марксизма, об-разуваха самостоятелни комунисти-чески и работнически партии. (Вж. Комунистически интернационал.) Ре- формистите, запазили значително влияние върху масите, задържаха в свои ръце апарата на старите социал-демократически партии. Проповяд-вайки идеи за «демократичен со-циализъм», те поеха пътя на класово сътрудничество с буржоазията. Оба-че въпреки дълбоките си идейни раз-ногласия с марксистко-ленинските партии дейците на редица социал-демократически партии и особено обикновените им членове — работ-ниците, се отзовават на призиви на комунистическите партии за сътруд-ничество, за единодействие на работ-ническата класа и вземат участие в редица съвместни действия. (Вж. Народен фронт.)

Марксистко-ленинските Р. п. се различават от всички непролетарски партии по ясната си цел, по науч-ната си политика и многобройните връзки с масите. Те посвещават всич-ки свои помисли на едва велика

цел — на освобождението на работни-ците и победата на социализма, и ня-мат никакви отделни «партийни ин-тереси», различни от интересите на работническата класа. Те се очист-ват от ония, които, влизайки в ре-довете им, преследват долнопробни, свързани с лична изгода интереси, и изискват от всеки свой член дълбока убеденост в справедливостта на дело-то, за което се борят, готовност да отдаде за него всичките си сили. Тези партии се изграждат въз основа на принципите на демократическия цен-трализъм, за колективност на ръ-ководството, инициатива и самодей-ност на техните членове, критика и самокритика и вътрешнопартийна дисциплина. Те оказват направля-ващо влияние върху всички другв организации на работническата класа и са най-високи форми за нейно кла-сово организиране.

Развивайки се при условията на класовата борба и на натиск на екс-плоататорските класи върху неустой-чивите елементи, марксистко-ленин - ските Р. п. се натъкват по пътя си на трудности и изпитания, в хода на които по-слабо устойчивите техни членове изпадат в опортюнистични колебания, стават жертви на дребно- буржоазния авантюризъм. (Вж. Ре-волюционен авантюризъм.} Те обаче преодоляват успешно всички изпи-тания. В капиталистическите страни те придобиват постепенно все по- широко влияние, извоюват си попъл-нение измежду неорганизираната ма-са и от най-добрите представители на Други партии. Те стават инициато-ри на създаването на прогресивни коалиции н активни, участници в единния патриотичен и народен фронт. В страните, които се развиват по социалистически път, те придо-биват челна, ръководна роля. На-растването на тяхната сила, вътреш-ното им и международно сплотяване, все по-дълбокото им въздействие върху народните маси са историче-

260 Равенство

ска необходимост, закономерност на съвременното историческо развитие.

РАВЕНСТВО — наличие на равни условия и възможности за свободно развиване на способностите и задо-воляване на потребностите на всички членове на обществото, еднакво по-ложение на хората в обществото, раз-бирано обаче по различен начин през различните исторически епохи. През времето, когато феодализмът се сме-нял от капитализма, революционната буржоазия е разбирала под Р. лик-видиране на съсловните привилегии и Р. на всички пред закона. При ка-питализма прогресивната на времето идея за правно Р. целела да скрие растящото икономическо и социал-но неравенство. «Под формата на равенство на човешката личност из-общо — отбелязваше Ленин — бур-жоазната демокрация провъзглася-ва формално и юридическо равенство на собственика и пролетария, на експлоататора и експлоатирания, въ-веждайки с това в най-голямо заб-луждение потиснатите класи.» (Съч. Т. 31, с. 134.) Самото правно Р. не може да бъде последователно докрай, ако не се опира върху фактическо социално Р. между хората. Не е случайно, че капитализмът се оказа неспособен да осигури последовател-но осъществяване дори на формално юридическо Р., за което свидетел- ствуват социално-политическата, ра-совата и националната дискримина-ция, неравноправнето между мъжа и жената и т. н. Характерна черта на съвременната буржоазна социоло-гия и политика е признаването на социалното неравенство за вечна категория и отричането па възмож-ност за изграждане на общество вър-ху основата на социално Р.

Научният комунизъм изисква не абстрактен, а конкретно-историче-ски подход към този проблем, защото не е имало и няма Р. «изобщо», на-миращо се извън определена соци-

ално-икономическа и политическа структура на обществото. Доколкото социалното положение на личността в класовото общество се определя преди всичко от принадлежността н към определена класа, Р. в марк-систко-ленинското му разбиране не е просто ликвидиране на юридиче-ските привилегии на отделните кла-си, а унищожаване на самите класи, пълно преодоляване на всички со-циално-класови различия, изграж-дане на безкласово, социално ед-нородно комунистическо общество. «. . .Равенството — казваше Ле-нин — е празна фраза, ако под равен-ство не се разбира унищожение на класите. Искаме да унищожим кла-сите — в това отношение сме за ра-венство. Но да претендираме, че ще направим всички хора равни един на друг, това е най-празна фраза. . .» (Съч. Т. 29, с. 352.)

Марксистко-ленинското разбира-не за Р. няма нищо общо с дребно- буржоазния принцип за уравнилов-ка, съгласно който под Р. се разбира механично и абсолютно нивелиране на всички членове на обществото в имуществено отношение, уравнител-но разпределение. Имайки свои исто-рически и социални извори, дребно- буржоазните гледища за Р. пораждат вредни илюзии, например илюзията, че могло да се постигне социално Р., без да бъдат засягани частнособствс- ническите отношения, а само като се реформирала сферата на разпреде-ление. Основоположниците на науч-ния комунизъм подложиха на кри-тика Прудон, който е пренебрегвал необходимостта от създаване на ма-териално-технически предпоставки и ликвидиране на всякаква частна соб-ственост за утвърждаване на со-циално Р. между хората. В качество-то си на един вид «философия на ми-зерията» и ратувайки за «общество от бедни, но равни», дребнобуржоаз- ният уравнителен комунизъм не се съобразява също така с обективните

261 Разведряване P

условия, с равнището на развитие на производството, преувеличава зна-чението на административно-полити-ческите средства за осигуряване на Р.» настоява за регламентиране на всич-ки страни от живота на хората, не държн сметка за обстоятелството, че действително социално Р. е възмож-но само върху основата на достатъч-но количество и изобилие от мате-риални и духовни блага за всички членове на обществото. Научният комунизъм изхожда от това, че е възможно и неминуемо утвържда-ване на социално Р. между всички хора. Това Р. обаче се постига не с благи пожелания и административни решения, не със субективистични проекти за нивелиране на личните нужди и бит, а чрез развиване на со-циалистическата икономика и кул-тура. Социализмът е решаваща крач-ка към преодоляване на социалното неравенство. Той премахва неравен-ството спрямо средствата за произ-водство, като ликвидира, частната собственост и освобождава всички членове на обществото от експлоата-ция. Социалистическото Р. включ-ва равно задължение на всички да се трудят според способностите си, как- о и равно за всички право да полу-

чават според труда. Равното право обаче не премахва известното фак-тическо неравенство. (Вж Основен принцип на социализма.) В процеса на развитие на социализма, на пре-растването му в комунизъм настъпва постепенно уеднаквяване на мате-риалното благосъстояние и култур-ното равнище на трудещите се, зали-чаване на социално-класовите раз-личия, по-нататъшно уеднаквяване равнищата на развитие на нациите и народностите и преодоляване на ос-татъците от фактическото неравенст-во между жената и мъжа.

Комунистическо Р., както се под-чертава в Програмата на КПСС, оз-начава, че всички хора ще имат равно положение в обществото, еднакво от-

ношение спрямо средствата за произ-водство и равни условия на труд и разпределение, ще участвуват ак-тивно в управлението на обществото. Ще бъдат утвърдени хармонични от-ношения между личност и общество въз основа на единство между обще-ствените и личните интереси, ще се въплъти в живота основният прин-цип на комунизма: <От всекиго — според способностите, всекнму — според потребностите». Доколкото способностите, вкусовете и потреб-ностите на различните хора не са и не могат да бъдат еднакви и равни по количество и качество, дотолкова н при комунизма Р. не ще означава уравниловка, нивелиране на всички хора. Социалната еднородност на комунистическото общество и произ-тичащото от нея пълно социално Р. не само няма да доведат до смазване индивидуалността на личността и уеднаквяване на способностите и потребностите на всички, както се опитват клеветнически да представят нещата идеолозите на антикомуниз-ма, а обратно — ще станат особено важна предпоставка и гаранция за всестранно развитие на личността, за истински и пълен разцвет на ней-ната индивидуалност. Обаче запаз-ващите се индивидуални различия между хората, както и различията по занятие и изпълнявани обществени функции вече няма да водят в кому-нистическото общество до различно обществено положение на членовете на обществото, до различия във въз-можността за развиване на способ-ностите им и задоволяване нд пот-ребностите. Характеризирайки Р. при комунизма, Маркс и Енгелс от-белязваха, че ^разликата в дей-ността, в труда не влече след себе си никакво неравенство, никаква при* вилегия в смисъл на владеене и пот-ребление». (Съч. Т. 3, с. 529.)

РАЗВЕДРЯВАНЕ — качествено нов етап в развитието на международ-

262 Разведряване

ните, междудържавните отношения, които се опира върху принципа за мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй. Разведряването стана въз-можно поради това, че на световната арена се установи ново съотношение на силите. При тези условия ръково-дителите на буржоазния свят вече не могат да разчитат на решаване историческия спор между капитализ-ма и социализма със силата па оръ-жието.

Разведряването е сложно социал-но-политическо явление. То започна през 60-те години като постепенно отслабване на напрежението в меж-дународните отношения, преди всич-ко в отношенията между капитали-стическите и социалистическите дър-жави. Съветското разбиране па раз-ведряването беше формулирано от Л. Брежнев в интервю пред американ-ското списание «Таим» през януари 1979 г.: «Разведряването е преди всичко преодоляване на «студената война», преминаване към нормални, равноправни отношения между дър-жавите. Разведряването е готовност да се разрешават разногласията н споровете не със сила, не със запла-хи и дрънкане па оръжие, а с мирни средства, на масата на преговорите. Разведряването е определено дове-рие и умение да се държи сметка за законните интереси един на друг.»

Съветският съюз и цялата социа-листическа общност се обявяват за разведряване поради това, че са уверени, че при съвременните усло-вия то няма разумна алтернатива. Трябва да се отбележи» че такова гледище се застъпва и от редица политици в Западна Европа, които заедно със съветските ръководители сложиха начало на разведряването. Обаче едва ли разведряването щеше да стане реалност, едва ли щеше да даде осезаеми резултати, ако именно в Европа не съществуваше и не бе получил най-голямо развитие реал-

ният социализъм в лицето па Съвет-ския съюз и другите европейски страни—членки на социалистическата общност. СССР и съюзниците му от Организацията па Варшавския дого-вор са опази морално-политическа, идеологическа и материална сила, която стана сигурен гарант на раз-ведряването в Европа, негов двига-тел и щит.

Идеята за разведряване произ-тича непосредствено от принципите на миролюбивата външна политика па СССР. Не е случайно, че първа външнополитическа акция на съвет-ската държава беше Лениновият Декрет за мира, приет на 8 ноември 1917 г. Не е случайно и това, че на конференцията в Генуа през 1922 г., първата международна конференция, на която участвува Страната на съ-ветите, нейната делегация съобразно с указание на В. И. Ленин издигна като основа на взаимоотношенията между социалистическите и капита-листическите държави принципа за мирно съвместно съществуване, ста-нал по-късно пан-важна част от фундамента, върху който се гради зданието на разведряването.

Идеята за разведряване бе вклю-чена и в проекта на предложения от СССР през септември 1949 г. на IV сесия на Общото събрание на ООН пакт за мир между петте велики сили —СССР, САЩ, Китай, Велико-британия и Франция. Поради отри-цателното становище на страните- членки на създадения няколко месеца преди това агресивен блок НАТО съветското предложение относно пакт за мир не беше прието.

Благодарение на настойчивите уси-лия на СССР разведряването си проправяше не просто и нелеко, но упорито път през 50-те и в началото на 60-те години. Една от първите, при това твърде съществени стъпки при неговото осъществяване стана подписаната в Москва през 1966 г. съветско-френска декларация, в коя-

263 Разведряване P

то СССР и Франция се обявиха за установяване атмосфера на развед-ряване между Запада и Изтока. Ма-тер излизанията на разведряването намери изява в папалото на 70-те години в редица договори и споразу-мения, сключени между социали-стическите и капиталистическите страни. Сред тези документи са Прин-ципи за сътрудничество между СССР и Франция, московският договор между СССР и ФРГ и четиристранно-то споразумение за Западен Берлин.

Голямо значение за разведряването имаше положителната промяна в отношенията между СССР и САЩ. Подписаният през 1972 г. документ «Основи иа взаимоотношенията меж-ду СССР и САЩ» формулира между-народно-правните основи на отно-шенията между двете най-големи ракетно-ядрени държави съобразно с принципите за мирно съвместно съще-ствуване.Пак тогава бе сключено вре-менно споразумение за някои мерки в областта на ограничаването на стра-тегическите настъпателни въоръже-ния (САЛТ—1), както и договор между СССР и САЩ за ограничаване на системите за протнворакетна от-брана. През 1973 г. беше сключено съветско-американско споразумение за предотвратяване на ядрена война. По тоя начин бе открит пътят към военно разведряване. През 1975 г. в Хелзинки се състоя общоевропей-ско съвещание, което стана важен исторически жалон в развитието на разведряването, откри нови възмож-ности за закрепване на принципите на мирно съвместно съществуване. По инициатива на СССР Общото събрание на ООН прие единодушно «Декларация за задълбочаване и заздравяване на разведряването». Декларацията съдържа по-специал-но принципното положение, че е необходимо да се осигури свободно осъществяване правото на народите, които се намират под колониално и чуждо робства, на самоопределение.

Това положение спомогна в значител-на степен да се придаде на развед-ряването универсален характер.

През юни 1979 г. във Виена бе подписано ново съветско-американ-ско споразумение за ограничава-не на стратегическите настъпателни въоръжения (САЛТ—2). Договорът САЛТ—2 цели да се открият широки възможности за възпиране надпре-варата във въоръжаването и за раз-виване на разведряването. Важно зна-чение за разведряването имат про-тичащите във Виена от 1973 г. насам преговори за взаимно намаляване на въоръжените сили и въоръжения-та в Централна Европа.

Отношението към разведряването, неговото разбиране и тълкуване от Съветския съюз и страните от социа-листическата общност и от западните капиталистически страни далеч не са еднозначни. Съветската концеп-ция за разведряването изхожда от следните принципни положения: 1. Необходимост от разпространяване на разведряването в различните ра-йони на света; 2. Невъзможност да бъде пренесено разведряването от междудържавните отношения към класовите, социални отношения; 3. Динамизъм на разведряването, по-стоянно издигаме на нови външно-политически инициативи; 4. Необ-ходимост от допълване на политиче-ското с военно разведряване.

Отношението на Запада към раз-ведряването има неравномерен и противоречив характер. Наред с раз-биране на значението му за мира, за липсата на разумна алтернатива на разведряването, сред 'западните управляващи кръгове се наблюдава стремеж да го използват за тясно- групови, тяснокласови цели, да по-лучат от СССР такса за него под формата на отстъпки в социалната и идеологическата област. Освен това в резултат от засилване реакцията на милитаристичните кръгове полу-чи определено развитие «антираз-

264 Развиващи се страни

ведряването». То намнра въплъще-ние в опити да се осуети договорът САЛТ—2 и да се сведат до нула пре-говорите във Виена, в стремеж да се наруши стратегическият баланс в Европа чрез разполагане на неут- ронно оръжие и «евростратегични» ракети, в неспирна кампания за раздухване на мита за «съветска военна заплаха», предприемана в САЩ, Западна Европа и Япония.

През годините на съществуването си, особено през първата половина на 70-те години, разведряването да-де на Европа и целия свят осезаеми резултати в най-различни области. И въпреки противоречивата, двояка по-литика на западните държави, въп-реки милитаристичните кроежи на враговете на мира, поради което пътят на разведряването се оказва трънлив, макар че темповете му по-някога се забавят, а самото то не е свободно от рецидивите на «студената война», разведряването е единстве-ната разумна основа на съвременните международни отношения. «Мирът и разведряването са политически близ-наци. Утвърди ли се разведряването, и мирът ще бъде по-здрав.» (Бреж-нев, Л. Реч на приема в чест на пре-зидента па Франция, произнесена на 26 април 1979 г.)

Изразявайки гледището на съвет-ското правителство, А. Громико за-яви на 27 септември 1977 г. на пле-нарно заседание на XXXII сесия на Общото събрание на ООН: «Дви-гател на развитието на междуна-родните отношения става процесът на разведряване. Ясно е обаче, че при сегашната обстановка с ней-ното сложно преплитане на плю-сове и минуси този процес още не е гарантиран срещу задръжки, а може би и срещу завои назад.»

Събитията през по-сетнешните го-дини и особено през 1979 г. напълно потвърдиха правилността на тази оценка. В края на 80-те години меж-дународното положение значително

се усложни в резултат от това, че ръководните кръгове в САЩ и ня-кои други страни—членки на НАТО», поеха курс, враждебен на разведря-ването, курс към ускоряване на над-преварата във въоръжаването, който води до засилване на военната опас-ност. През декември 1979 г. НАТО- взе под натиска на Вашингтон реше-ние за разполагане на нови американ-ски ракети с ядрени заряди в редица страни от Западна Европа, което беше удар по разведряването. Едно-временно с това в САЩ бе оповесте-на нова петгодишна програма за* военни приготовления. После прези-дентът Дж. Картър отложи за неоп-ределено време ратифицирането па договора САЛТ—2. В САЩ поч-на кампания за военен натиск върху Иран, предприети бяха опити за намеса във вътрешните работи на, Афганистан, опитн отново да се раз-духа антисъветска истерия. . .

«Ние разбираме — каза Л. Бреж-нев в отговори на въпроси на корес-пондент на «Правда» на 13 януари 1980 г., — че предизвиканото от аме-риканския империализъм преднаме-рено изостряне на международната обстановка изразява неговото недо-волство от заздравяването на пози-циите на социализма, от подема на национал ноосвободителното движе-ние и укрепването на силите, които се обявяват за разведряване и мир. Ние знаем, че волята на народите проправи през всички препятствия път на онова положително направ-ление в световните работи, което се изразява общо с думата «разведрява-не». Такава политика има дълбоки корени. Тя се подкрепя от могъщи сили и тази политика има всички изгледи да си остане главна тенден-ция в отношенията между държа-вите.»

РАЗВИВАЩИ СЕ СТРАНИ —така* се нарича група държави от Азия, Африка и Латинска Америка, която-

265 Развиващи се страни P

включва бивши колонии, полуколо-нии и формално независими по-рано държави, изостанали от страните с развит капитализъм в резултат от империалистическото потисничество. През 1980 г. се наброяваха около 120 развиващи се държави. Р. с. се различават по социално-икономи-ческа структура и социална ориен-тация. Общи черти, които позволяват да бъдат обединени в една група, са сравнително ниското равнище на развитие на производителните сили, многосекторната икономика, висо-кият относителен дял на патриар-халния и дребпостоковня стопански сектор и незавършените социално- икономически преобразования.

Повечето Р. с. все още не са се измъкнали от световното капитали-стическо стопанство. Те си остават засега неравноправни партньори на световния капиталистически пазар и се подлагат на експлоатация от им-периалистическите държави. Тяхната стопанска структура е ориентирана нерядко *къ.м нуждите на монополите от развитите страни. Неравностой-ната размяла, ограбването на при-родните ресурси, високите лихви и обем на плащанията за външни дъл-гове подкопават икономическите им възможности за преодоляване на из-останалостта.

Р. с. имат значителен относителен дял в световните ресурси. През 1980 г. на тях се падаха повече от 61% от територията, около 49% от населението и 40—45% от проуче-ните полезни изкопаеми. Обаче про-дължителното колониално господ-ство, неудържимото експлоатиране на техните природни и трудови ре-сурси от империалистическите дър-жави обусловиха обстоятелството, че промишленото производство на тези страни е едва на 7% от световното промишлено производство, обемът на националния доход на глава от населението е 10—20 пъти, а за групата африкански страни — 50

пъти по-малък, отколкото в разви-тите капиталистически страни.

Общи за всички Р. с. проблеми са. ускоряване темповете за икономи-чески растеж, укрепване на нацио-налната икономика, индустриали-зация, прехвърляне на земеделието на машинна основа и ликвидиране на културната изостаналост. Особено важна задача за много развиващи се страни си остава постигането на икономическа независимост.

Обективно пред Р. с. има два пътя на развитие: пътят на прогресивни социални преобразования, който от-крива социалистическа перспектива (вж. Некапиталистически път на раз-витие), и капиталистическият път. Кой път да изберат е вътрешна работа на самите народи. Изборът на път зависи от съотношението на класовите сили. Понастоящем не- капиталистическият път на развитие е избран от около 20 развиващи се държави. Прогресивните преобразо-вания в тези страни се извършват в- борба против интригите на империа-лизма и вътрешната реакция.

При условията, когато пацконал- моосвободителното движение прера-ства в борба срещу всички видове потискане и експлоатация, империа-лизмът е принуден да мени такти-ката си, за да задържи Р. с. в световното капиталистическо стопан-ство. За целта се лансира концеп-цията за «равноправно партньор-ство», която предвижда създаване на ново разделение на труда между развитите и Р. с. Предполага се включване на Р. с. в световното ка-питалистическо стопанство .като със-тавна негова част, която да обслуж-вала нужди на цялата капиталисти-ческа система. Предвижда се изграж-дане на предприятия в развиващите се страни за производство и първич-но преработване на минерални и селскостопански суровини, които не се нуждаят от квалифицирана работ-на сила. Набелязва се и създаване

266 Развиващи се страни със социалистическа ориентация

на редица най-нови производства, но без пълен технологичен цикъл, с цел да се запазели тук ключовите позиции на развитите страни. Заради ускорено проникване на чуждестран-ния капитал в Р. с. западните дър-жави настояват за отменяне ограни-ченията във връзка с капиталовло-женията. Продължават да се прила-гат старите средства за принуда и -открит натиск, особено спрямо стра-ните-производителки на петрол. Р. с. могат да противостоят на тоя натиск само при положение, че консолидират силите си и се опират върху под-крепата па страните от социалисти-ческата общност.

В обстановката, когато се мени съотношението на силите на светов-ната арена в полза на социализма, успешно се развива деколоппзиране- го, укрепват международните пози-ции на Р. с. и за народите от тези страни става все по-очевидно, че не

■е възможно да преодолеят бързо ико-номическата сн изостаналост по пътя на капиталистическо развитие. За-силва се тяхната борба за установява-не на равноправни международни икономически отношения, за спра-ведливо съотношение между цените па стоките, внасяпи и изнасяни от Р. с. По инициатива на P. с. VI и VII специална сесия на Общото събрание на ООН разглежда въп-роси на световните икономически от-ношения. Р. с. поискаха установява-не на нов международен икономиче-ски ред върху справедливи, демок-ратични начала. При тези условия капиталистическите страни бяха при-нудени да направят някои отстъпки.

Връзките със социалистическите страни играят все по-важна роля в борбата на Р. с. за икономическа не-зависимост. От 1965 до 1979 г. тър-говският обмен на Съветския съюз с Р. с. нарасна повече от 5 пъти и възлезе през 1979 г. на 9,5 млрд. рубли. На тези държави се доставят ■преди всичко съоръжения, машини

за промишлеността, енергетиката, транспорта и земеделието. През пос-ледните години нашироко се изпол-зват такива форми за сътрудничест-во като съдействие на Р. с. при ком-плексното разработване на природ-ните ресурси и развиването на пре-работвателната промишленост. Со-циалистическите страни оказват съ-ществена помощ на Р. с. при подгот-вянето на техни национални кадри. В СССР h други социалистически страни се обучават няколко десетки хиляди студенти и аспиранти от Р. с. През последните години са подписани редица нови дългосрочни споразу-мения на социалистическите страни с Р. с. за търгогско-икогомичсско сътрудничество. Изпълнението на споразуменията създава благоприят-ни условия за ускоряване темповете на социално-икономическия прогрес на Р. с.

РАЗВИВАЩИ СЕ СТРАНИ СЪС СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ОРИЕНТА-ЦИЯ — вж. Некапиталистически път на развитие.

РАЗВИТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО — закономерен стадий в рамките на първата фаза от кому-нистическата формация, за който са характерни висока и динамично на-растваща зрелост на социализма като цялостна обществена система, пълно реализиране на неговите обективни закони и предимства и непосредст-вено решаване иа задачи, свързани с изграждането на висшата фаза на комунизма.

Неминуемото достигане стъпалото на Р. с. о. от новия строй е предвиж-дано още от Ленин. (Вж. Поли. собр. соч. Т. 36, с. 139; Съч. Т. 30, с. 331.) Обаче при условията, когато разви-тият социализъм беше въпрос на далечно бъдеще, липсваше база за разгънато характеризиране на това общество, на закономерностите за неговото изграждане и по-нататъш-

267 Развито социалистическо общество Р

но усъвършенствуване. Конкретното разработване на концепцията за Р. с. о. е творчески принос на КПСС и братските партии към теорията па марксизма-ленинизма.

Опитът на СССР и другите страни, които започваха движението си към социализма от различни изходни рав-нища, показа, че в резултат от пре-ходния период социалистическото об-щество се изгражда ие напълно, а само в основни линии, т. е. създават се основите му във всички сфери на обществения живот, но то още ие става развито, зряло, не разкрива в пълна степен възможностите си. Във всяка страна е необходим пове-че или по-малко продължителен пе-риод на заздравяване на победилия социализъм, на завършване неговото изграждане и създаване на разви-то, зряло социалистическо общество. Едва когато достигне това стъпало, обществото може да пристъпи непос-редствено към изграждане на висша-та фаза на комунизма.

За първи път в историята на чо-вечеството Р. с. о. е създадено в СССР. През 1967 г. в документите на КПСС, посветени на 50-годишни- ната на Великата октомврийска со-циалистическа революция, бе нап-равен изводът, че в Съветския съюз е изградено Р. с. о. и е необходимо да се използват колкото се може по- пълно откриваните от него възмож-ности. Дълбок анализ на характер-ните черти на Р. с. о. е даден в ма-териалите на XXIV и XXV конгрес на КПСС, в документите иа партия-та, посветени на 60-та годишнина на Великия октомври, на новата Съвет-ска конституция, както и в текста иа Основния закон на СССР. Главни измежду тези черти са следните: създаване на мощен единен народно-стопански комплекс; завършване пре-устройството на обществените отно-шения върху вътрешноприсъщите на социализма колективистични на-чала; насочваме на икономическото

развитие към решаване па социал-ните задачи, към значително издигане благосъстоянието на народа и създа-ване па условия за всестранно раз-виване на членовете на обществото; пренасяне центъра на тежестта вър-ху интензивните фактори за растеж на икономиката, върху повишава-не ефективността на производството, увеличаване производителността на труда и подобряване качеството па работата; ускоряване на научно- техническия прогрес, усъвършенст-вуване на научното управление на обществото и все по-пълно съединя-ване предимствата на социализма с постиженията на научно-техническа-та революция; ускоряване па сбли-жаването на класите и социалните групи, на преодоляването социално - класовите различия и формиране на пълна социална еднородност; неот-клонен разцвет и напредващо сбли-жаваме на всички нации и народно-сти; укрепващо единство на новата историческа общност от хора — съ-ветския народ; общонароден харак-тер на.държавата и цялата полити-ческа система, развитие на социа-листическата демокрация, нараст-ване и укрепване на влиянието на работническата класа във всички сфери на обществения живот и на-растване на ръководната роля на комунистическата партия, която, оставайки си партия на работниче-ската класа, е авангард на целия народ; значително нарастване на образованието, квалификацията и общата култура на трудещите се; по-нататъшни успехи прн формирането на новата, комунистическа личност; усъвършенствуване па социалисти-ческия начин на живот.

През 60-те и началото на 70-те години в период на изграждане на Р. с. о. навлязоха България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехо-словакия. Във всички страни дей-ствуват общи закономерности за изграждане на зрелия социализъм.

268 Развито социалистическо общество

Същевременно в различните страни се проявява своеобразие в този про* цес» което отразява едни или други особености на развитието им. Така в СССР изграждането на Р. с. о. бе-ше значително усложнено и затруд-нено от Великата отечествена война и от необходимостта да бъде възста-новено разрушеното от войната сто-панство; от това, че решаваните за-дачи бяха нови и непроучени; от необходимостта то да се опира главно върху собствени сили и ресурси, като се оказва при това голяма помощ на другите социалистически страни и национал ноосвободителното движе-ние и се допринася решително за укрепване на отбранителната мощ на социалистическата общност и обу-здаване на империалистическите аг-ресори. Съветският съюз можа да използва възможностите, откривани от научно-техническата революция и социалистическата икономическа интеграция (вж. Социалистическа ин-теграция), едва през заключителния етап от формирането на развит со-циализъм. Всички тия особености сложиха определен отпечатък и вър-ху конкретните черти на изграде-ното в СССР Р. с. о. Другите социа-листически страни се намират при по-благоприятни исторически усло-вия. Благодарение на това в иконо-миката и други сфери на обществе-ния им живот се проявяват още в началния период от изграждането на развит социализъм някои черти, форми за организация, методи за водене на стопанството и др. т., кои-то в СССР се проявиха в пълна сте-пен едва в условията на Р. с. о. или през заключителния етап от неговото формиране.

Засега СССР е единствената страна, където вече е изградено Р. с. о., а другите социалистически страни се намират още по пътя към тази цел и е трудно да се определят напълно до-стоверно общозначими критерии за развития социализъм. Тези критерии

естествено не съвпадат във всичко с конкретните черти на съвременното съветско общество. В опита на СССР, както и през предишните периоди, главното са не неговите особености, а онова, което е общозадължително, закономерно за Р. с. о. във всяка страна.

Развитият социализъм не е отдел-на фаза от комунистическата форма-ция, а част, период от социалисти-ческата фаза; на него са му свойст-вени същите икономически и други обществени закони, същите основни принципи, както и па социалистиче-ската фаза изобщо. Той функцио-нира и се развива върху собствена социалистическа основа. При това в Р. с. о. икономическите и другите закони на социализма получават пълен простор за действие, предим-ствата на социалистическия начин на живот, неговата хуманна същност се разкриват и осъществяват в най- голяма степен. Именно през периода на развития социализъм се създава материално-техническата база на ко-мунизма, решават се други проблеми от постепенното прерастване на пър-вата фаза на комунистическото об-щество в неговата висша фаза.

Р. с. о. се характериза не само с висока зрелост на обществената си-стема като цяло и па всички.нейни страни — икономическата, социал-ната, политическата и духовната, но и с все по-съразмерно развиване на тези страни, с все по-оптимално взаимодействие помежду им. По тоя начин се създават благоприятни ус-ловия за всестранно, хармонично развитие на човешката личност.

Критериите за развитото социали-стическо общество имат комплексен характер, те отразяват зрелостта на цялата обществена система изобщо, зрелостта на материално-техниче-ската база, на икономическите отно-шения, социалната структура, поли-тическата система и духовно-идеоло-гическата сфера. Би било неправил-

269 Различия между града и селото Р

îio да се съди за развитостта на со-циализма по някой единствен пока-зател, колкото и важен да е той, нап-ример само по равнището па произ-водителните сили, на производител-ността па труда. Също толкова невяр- но е да се извеждат критериите за зрелост па социализма от съпоставя-не с показатели, достигнати в произ-водството в най-развитите капитали-стически страни, тъй като тези кри-терии произтичат от социално-ико-номическата същност на самия со-циализъм.

Критериите за Р. с. о. имат ясно изразен качествен характер и не всякога се поддават на точно коли-чествено измерване. Едва ли може да се установят твърди «нормативи» за това, какви трябва да бъдат рав-нището на производителността на труда или на националния доход на глава от населението, делът на ра-ботническата класа или интелиген-цията в състава на населението и др., за да бъде констатирано, че е изграден развитият социализъм. Тъй като Р. с. о. е едновременно и разви-ващо се общество, критериите за него имат подвижен характер. Не бива да се подхожда към началните «тапи на Р. с. о. с такива завишени мерки, когато то бива фактически отъждествявано с комунизма или с непосредствено преддверие към вис-шата фаза. Р. с. о. е сравнително продължителен етап на по-нататъш-но усъвършенствувапс, на всестран-но повишаване зрелостта на социа-лизма и па неговото постепенно пре-растване в комунизъм.

Развитият социализъм се харак-теризира не само със зрелост на по-вия строй в рамките па една или друга страна, но и със зрелост па нейните взаимовръзки с братските страни. В СССР формирането па раз-вит социализъм завърши при усло-вията па съществуване на социали-стическата общност. По-нататъш-ното усъвършенствувапе па развития

социализъм е неразривно свързано със социалистическата икономическа интеграция, със задълбочаване иа политическите, идеологическите и културните връзки с братските стра-ни. В другите страни развитият со-циализъм може да се формира и раз-вива само въз основа на съединяване усилията па техните народи с уси-лията на трудещите се от социали-стическата общност като цяло. Р. с. о. не е застинало, неизменно със-тояние, а динамично, ставащо все по- зряло общество, което се отличава с непрекъснато и бързо нарастване па производителните сили, с усъвър- шенствуване на базата и надстрой-ката и прогрес във всички сфери на обществения живот. Реализирайки вее по-пълпо възможностите си, то прераства постепенно в комунисти-ческо общество.

РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ГРАДА И СЕ-ЛОТО — градът и селото като раз-лични видове селища са се създа-ли исторически в резултат от об-щественото разделение на труда. Техен основен отличителен признак трябва да се смята видът поминък на населението. В града жителите са заети предимно със занаяти и про-мишлено производство, както и с търговия, а на село — със селско-стопанско производство. Градовете възникват по време на разлагане-то на първобитнообщинпия строй в резултат от отделянето на занаяти-те от земеделието. Ранният град се различава от селото преди всичко с по-висока концентрация на занаят-чийско население и наличие на по-стоянни пазари.

С възникването на града се поя-вява противоположността между Г. и с. Тя се поражда от частната соб-ственост и свързаното с нея разделя-не на обществото на антагонистични класи. Съсредоточил икономическата и политическата власт, градът екс-плоатира селото чрез неравностойна

270 Различия между града и селото

размяна, високи данъци и лихвар- ство. Разединено от дребностоковия характер на производството, селото е обречено на мъчително бавни тем-пове на развитие. Векове наред се задълбочава разривът в равнището на развитие иа производителните сили, в материалните и културните условия за живот на градското и селското на-селение. Цялата икономическа исто-рия на класовоантагонистичното об-щество, писа Маркс, се свежда до движение на противоположността между града и селото. (Вж. Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 364— 365.) Съвременният капитализъм из-остря тая противоположност. На международната арена тя се проявя-ва в противоречието между развитите капиталистически страни и страни-те, изостанали в икономическото си развитие. Между народното капита-листическо разделение на труда об-рича страните, намиращи се в ико-номическа зависимост от развитите капиталистически страни, да бъдат аграрно-суровинни придатъци. Про-тивоположността между Г. и с. се запазва и изостря и в развитите ка-питалистически страни. Тя се из-разява в противоречието между зе-меделието и индустрията. След като не могат да издържат потисничество-то на монополите, дребните фермери и селяните се разорават. Научно- техническата революция ускори ур-банизирането на населението, изтег-лянето на дребните стокопроизводи-тели от земеделието. Във всички ка-питалистически страни се разширя-ват «ножиците на цените» между ин-дустриалните и земеделските стоки в полза на индустриално-търговски-те монополи.

Противоположността между Г. и с., потиснатото положение на селото могат да бъдат ликвидирани едва въз основа па унищожаване на част-ната собственост върху средствата за производство, в резултат от социали-стическо преобразуване на промиш-

леността и селското стопанство. По-бедата на социалистическата рево-люция в СССР, свалянето на властта на капиталистите и помешчиците оз-начаваха ликвидиране на политиче-ската основа на противоположност-та между Г. и с. Национализацията па земята, промишлеността, банките, транспорта и отчасти на търговията подкопа нейната икономическа осно-ва. Тя я подкопа, но не я ликвидира напълно, тъп като наличието па ня-колко сектора през преходния период от капитализма към социализма пораждаше неминуемо противопо-ложност между икономическите ин-тереси на пазара. Преминаването на селото към едро социалистическо сто-панство означаваше революция в целия строй на живот на селяните. В процеса на изграждане па социа-лизма селото се приближи до града по равнище на икономическо раз-витие. Обаче исторически формира-ните съществени различия между Г. и с. в социално-икономическите н културно-битовите условия за живот на населението се запазват при социа-лизма. Тези различия постепенно се преодоляват при изграждането на ко» мунистическото общество, стават все е по-малко съществени и в перспекти-ва ще изчезнат напълно.

Социално-икономически различия между Г. и с. са присъщи па всички социалистически страни, по във вся-ка една от тях те се проявяват по различен начин в зависимост от от-носителния дял на промишленото н селскостопанското производство, от равнището на развитие на произво-дителните сили и културата, на со-циално-класовата структура на на-селението и др. т. Цялото многооб-разие па социално-икономическите различия между Г. и с. може да се сведе до различията в равнището на развитие на производителните сили, в икономическите отношения между държавния и колхозно-кооператив-ния сектор, в битовите условия, как-

271 Расизъм P

то и в равнището на благосъстояние и култура на градското и селското население. Що се отнася до техноло-гичните различия между промишле-ността и селското стопанство, обус-ловени от спецификата па производ-ството, те се запазват и в комунисти-ческото общество.

Създаването на материално-тех-ническа база на комунизма предпо-лага обективно необходимо уеднак-вяване на технико-нкономическото равнище на различните отрасли. Селското стопанство се превръ-ща във високоразвит отрасъл от икономиката, а селскостопанският труд — в разновидност на индуст-риалния. Една от насоките в този процес е създаването на аграрно- промишлени обединения, в които, както предвиждаше Маркс, общест-вото ще стигне до «по-висш синтез — съюз на земеделието с промишле-ността. . .» (Маркс, К. и ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 511.) В процеса на раз-виване на производителните сили в селското стопанство настъпва и по-степенно сближаване на държавна-та и колхозно-кооперативната форма па собственост. За това свидетел - ствува нарастването па концент-рацията на колхозното производ-ство, развитието на междуколхоз- ните и колхозно-държавните произ-водствени връзки. Със създаването на икономически предпоставки ще отмира личното помощно стопанство. Обаче при съвременните условия личното помощно стопанство играе важна роля при осигуряване на пот-ребностите па селското население, поради което държавата стимулира развитието му. По икономически условия колхозите се изравняват с общонародните предприятия в сел-ското стопанство и заедно с тях ще се превърнат в предприятия от кому-нистически вид. Селата ще станат уедрени населени места с благоуст-роени жилищни сгради, комунално обслужване, битови предприятия и

културни и медицински учреждения. По културно-битови условия за жи-вот селското население ще се из-равни с градското. Едновременно е този процес ще се развиват и градо-вете. Рационалното планиране, оп-тималната численост на населението» изнасянето па вредните производст-ва извън града, увеличаването на зелените площи, решаването на тран-спортните проблеми и намаляването па шума ще създадат здрави условия за труд и почивка на градското насе-ление. Ликвидирането на социално- икономическите и културно-битовите различия между Г. и с. ще стане един от най-важните резултати на из-граждането на комунизма.

РАЗПАДАНЕ НА КОЛОНИАЛНА-ТА СИСТЕМА — вж. Колониална система.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СПОРЕД ПОТ- ТРЕБНОСТИТЕ — вж. Основен прин-цип на комунизма.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СПОРЕД ТРУ-ДА — вж. Основен принцип на социа-лизма.

РАСИЗЪМ — психология, идеоло-гия и социална практика, която се основава върху антинаучни, човеко- неиавистннческп представи и идеи за физическа непълноценност на човеш-ките раси, за допустимост и дори необходимост от господство па «вис-шите» раси над «низшите». Р. и национализмът са взаимно свързани явления. Те се подхранват и засил-ват взаимно. Обявявайки расовите и националните различия за вечни, идеолозите иа Р. «обосновават» апти- научннте схващания за уж решаващо влияние на същите различия върху развитието на обществото и неговата култура, за «правомерност» на на-ционалното и расовото потисничество» на империалистическата експанзия» колонизирансто на цели страни, до-

272 Расизъм

ри с цената на изтребване (геноцид) на народите в тях. Р. свежда човеш-ката същност до биологията и опре-

деля достойнствата или пороците на хората и цели народи според тех-ния биологичен произход, по таки-ва външни признаци като например

■форма на лицето и главата, па носа и устните или по цвета на кожата, косата и очите. Разобличавайки тоя подход, К. Маркс писа: «. . .същност-та на «отделната личност» са не нейната брада, нейната кръв, ней-ната абстрактна физическа приро-да, а нейното социално качество. . . » [Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. T. 1,с. 235.)

Р., възникнал още в робовладел-ското общество, е служил за обоснова-ване на «естественото» господство на робовладелците над робите, през средните векове — на «аристокра-цията със синя кръв» над «тълпата»,т. е. експлоатираните маси, а от епохата на първоначално натрупва-не на капитала насам — за оправ-даване на завземането и безмилост-ната експлоатация на колониите и продължаващата до ден днешен прак-тика на геноцид спрямо индианците в Америка и негрите в Африка, как- то и спрямо множество народи от Южна Азия, Австралия и Океания. При капитализма Р. използва со- щиалдарвипизма, малтусианството и •евгениката. Взаимодействието меж-ду Р. и тези схващания намери най- юпасна проява във фашизма и цио- ннзма, както и в апартейда (напри-мер расовата сегрегация в ЮАР), породени от монополистичния капи-тал. Тези и други разновидности на Р. се използват за обосноваване на различни националистични концеп-ции, за разпалване на национална врежда, конфликти и изтребителни войни. Така германският фашизъм ■използва като едни от основните си аргументи за оправдаване на своята агресия тезата за тевтонската раса като «висша» раса. Като разпали

Втората световна война, той се опит-ваше да осъществи налудничавата си идея за установяване на световен ред на «нацията от господари». Обос-новавайки фалшивото и реакционно схващане за «световна еврейска на-ция», цнонизмът пък изхожда от това, че евреите от цял свят обра-зували отделна, избрана от госпо-да единна екстериториална нация, имаща особени права па «обетована земя». Ционизмът и фашизмът са сродени и от една и съща човеконе- навистническа идеология и политика на расизъм и милитаризъм. За от-белязване е, че и фашизмът, и цио-низмът използват като почва за подхранване на реакционната си идеология и политика една друга разновидност на Р. — антисемитиз-ма, макар и с противоположни це-ли: фашизмът — за консолидиране на всички немци против евреите (както и против други национал-ности), а ционизмът — за консоли-диране на всички евреи в митичната «световна еврейска нация», проти-вопоставяна на всички неевреи.

Особена разновидност на Р. е великоханският шовинизъм на мао- истите (вж. Маоизъм), които стиг-наха до расистко възхваляване на народите с жълт цвят на кожата и йероглифна писменост. Култивирай-ки съзнание за отделна историческа мисия на китайците, маонстнте за-тънаха окончателно в расисткото блато, което се използва по всякакъв начин от империалистите против научния комунизъм. Империалисти-те смятат не без основание, че при успех па маоисткия Р. «решаван! фактор ще стане националната борба за господство. . ., а пролетарският интернационализъм ще умре».

Р. е антинаучен и реакционен във всичките си прояви. Съвременната антропология установи, че всички човешки раси са разклонения на едни вид — човека. На този извод не про-тиворечат нито моноцептрнстката,

273 Расизъм P

«ито пък полицентрнстката хипоте-за за расогенезата. Ако полицентри- стката хипотеза се потвърди от антро-пологичните изследвания и новите археоложки находки, все пак ще ста-ва дума за възникване по различно време и на различии места на човека, който е качествено, принципно раз-личен от животните. Археоложкитс находки на изкопаеми видове хора показват, че независимо от различия-та по време на тяхната поява и мя-сто на живеене всички те са имали човешка ръка, човешко съзнание, които са били способни за безкрай-но усъвършенствуване. Погрешно е не допускането на полицентризъм в расогенезата, а допускането па аб-солютно самостоятелна линия при образуването на всяка една измежду расите, защото няма чисти линии на расообразуване. Главното в расогене-зата е нейният приспособителен ха-

рактер. Ако се касае за първоначал-ните расови стволове на човечест-вото. то те трябва да сс търсят не в различните древни люде, а в различ-ните природни зони и да не се заб-равя. че линиите от тези стволове вървят не право и не успоредно една

с друга, а е налице непрекъснато смесено расообразуване. В полза на тези възгледи говори и популацион- ната концепция за расообразуване, съгласно която расата е не просто < сбор от индивиди с тъждествена мор-фология, а популация, чийто състав

се впределя от исторически форми-раните отношения между вида и ус-ловията на външната среда в раз-личните места на живеене. Расите са се развивали под влияние на природ-ни и обществено-икономически фак-

тори. Антрополозите и етнографите отбелязват, че расовите признаци иа хората се променят не само в резул-тат от метнсацията (понякога тройна и по-сложна, например на негрите, европейците и индианците в Латинска Америка), но и изобщо под влияние

иа новата среда, на новите общест-вени условия.В различните страни е фиксирана

акселерация — ускоряване иа расте-жа и половото узряване, което се обяснява с усложняване иа социал-ната среда на човека. С акселера- цията учените свързват и таки-ва наблюдавани процеси на изменчи-вост като т. нар. «брахиксфали- зация» — разширяване и закръгляне формата на главата, постепенно из-меняне иа черепния показател (от-ношението на широчината на гла-вата спрямо дължината п), както и т. нар. «гранилизания» — нама-ляване широчината на лицето, на масивността на черепа и дебелината па костите.Стед като не намират опора за свои-

те измислици в биологията и фи-зиологията на телесния строеж иа хората от различните раси, повечето съвременни расисти прибягват все по-често до психораснзъм. Те сс опит-ват да намерят «греховността» на пре-небрежително разглежданата раса в нейния «особен морал», «особена пси-хична нагласа». Науката обаче из-обличава и тук расистите. Щом по-настоящем няма чисти раси, толкова повече няма народи и нации с еди-нен расов състав. Човечеството е твърде сложна плетеница от раси, техни разклонения и смесени расо-ви групи и подгрупи. Постоянно се появяват нови съчетания от антро-пологични белези. Прогресът на чо-вечеството свидетелствува, че равни-щето на културно развитие, езикът, психиката и националната принад-лежност на хората не зависят от тях-ната расова принадлежност. Дока-зателство за това, че социално-ико-номическият и културният*«напредък на народите еобз̂гввеИ’от'СйциалПия им строй, а не от" расови я сВстав, са успехите на съветския народ и Hä- родите от другите социалистически страни, както н па развиващите се страни със социалистическа ориепта-

(8 Речник по научен комунизъм

274 Ревизионизъм

пия. Цялото прогресивно човечест-во се бори против позорната идеоло-гия и социална практика на Р. Общо-то събрание ма ООН прие резолюция, в която потвърждава твърдата си ре-шителност да постигне пълно ликви-диране па расовата дискриминация и Р., срещу които сс възправят съ-вестта и чувството за справедливост иа цялото човечество. В авангарда на тази борба вървят народите, из-граждащи най-справедливото, кому-нистическото общество, в което няма място за каквито и да било прояви на Р.

РЕВИЗИОНИЗЪМ—(лат. revisio — преразглеждане) — враждебно спря-мо марксизма-ленинизма идейно- по-литическо течение, което възниква в работническото и комунистическото движение под знамето на «критика», «преразглеждане», «ревизиране» или дори «развиване» на марксистко- ленинската теория. Той е една от разновидностите ма опортюнизма.

Р. се поражда от икономическите и социално-политическите условия на империализма, негова социална ос-нова е привилегирована част от ра-ботническата класа — «работниче-ската аристокрация» и «работниче-ската бюрокрация». Използването на методи па «либерализъм» от уп-равляващите буржоазни партии, на политика на реформи също така пред-извиква засилване на Р. За възниква-нето му играе роля и борбата меж-ду буржоазната и комунистическата идеология. Всеки нов успех на мар-ксизма-ленинизма кара враговете му да се преобличат нерядко като марк-систи, социалисти. Освен това неу-стойчивите или слаби в теоретично отношение участници в комунисти-ческото движение могат да не издър-жат иа натиска на буржоазната идео-логия и да се свлекат на ревизиони- стични позиции. Р. възниква и във връзка с големи завои в работниче-ското и комунистическото движение,

когато отделни комунисти ме са в състояние да осъзнаят правилно но-вите явления от действителността, измененията в тактиката на комуни-стическите партии. Източник, който подхранва Р., може да стане и на-ционализмът.

Родоначалник на Р. е Бернщанн, който е поискал в края на XIX и началото на XX в. преразглеждане на Марксовото учение. Още тогава Р. станал международно явление, като се е появил не само в Германия, по и във Франция, Белгия, Русия и други страни. Ревизионистите са подложили иа преразглеждане мар-ксистката философия, политическата икономия и теорията на научния комунизъм. Те например заявявали, че материализмът бил отдавна «опро-верган» от живота, и предлагали връщане назад, към идеализма на Кант. Те са предлагали да се замени революционната дналектическа кон-цепция за развитието с еволюционна. Искайки внасяне на «поправки» в политическата икономия на Маркс, ревизионистите разработвали теория за «устойчивост» па дребното произ-водство или твърдели, че монополи-те водели до премахване на икономи-ческите кризи. Те са заявявали съ-що, че класовите противоречия «се притъпяват и смекчават», че бур-жоазната демокрация, всеобщото из-бирателно право унищожавали поч-вата за класова борба. Проповядвай-ки «теория» за постепенно врастване на капитализма в социализъм, реви-зионистите отрекли социалистиче-ската революция и диктатурата на пролетариата. Тласкайки работни-ческото движение към реформизма, те лансирали лозунга: «Крайната цел е нищо, движението е всичко.» Неуморно и последователно Ленин разобличава' възгледите на Берн- щайн и привържениците му, показва опасността от Р. и разкрива неговите социални корени и същина. В тази борба топ отстоява революционната

275 Ревизионизъм P

същност ма марксизма и спомага за засилване и укрепваме на револю-ционното крило в международното работническо движение.

През следвоенния период известно съживяване на Р. се наблюдава сред някои членове на комунистическите партии през втората половина ма 50-те години, когато под влияние ма у с и ех и те и а р а бот н и ч ес к ото д в н же - мис п постиженията иа световната социалистическа система пролета - риатът от развитите капиталистиче-ски страни постигна повишаваме па работната заплата, подобряване на социалните осигуровки и т. н. и се засили натискът на буржоазната идеология във връзка с комтрарево- люционмия метеж в Унгария и с критиката иа култа към личността ма Сталин ма XX конгрес па КПСС. Ревизионистите се мъчеха да откло-нят комунистическите партии по фалшивия път на раздухване въпроса за култа към личността ма Сталин и опорочаваме всички постижения ма социализма и комунистическото дви-жение. Те залягаха само за мирен път към социализма и го тълкуваха в типично реформистки дух, искаха свобода на фракциите и групировките и дори ликвидиране ма марксистко- ленинските партии. Ново оживяване на Р. настъпи през втората половина па 60-те годили във връзка по-спе-циално с опитите на антнеоциали- стическите сили в Чехословакия да отклонят тази страна от изграждане на социалистическо общество. Ревн- змонистите (Шик, Гароди, Фишер и др.) предложиха «пови модели за социализъм», отричайки общите за-кономерности на изграждането на социализма. Те се опълчиха срещу идеята за необходимостта от социали-стическа революция и диктатура ма пролетариата, срещу принципите на пролетарския интернационализъм, като се свлякоха до аптисъветизъм. При тях фетишизирането на научно- техническата революция се придру-

жаваше от отричане водещата роля ма работническата класа в револю-ционното движение, вместо нея се призиаваше като решаваща сила «новият исторически блок», в конто главно място биваше отреждано ма интелигенцията и студентите. Ко-мунистическите партии дадоха ре-шителен отпор на тези нападки па ревизионнетнте.

Световната реакция продължава да храни големи надежди във връз-ка с Р., като разчита, че ще разце-пи международното комунистическо движение, ще подкопае класовата борба на пролетариата в капиталис-тическите държави и ще попречи на изграждането на новото общество в социалистическите страни. В среда-та ма 70-те години, когато при усло-вията иа разведряване се стигна до изостряне на идеологическата борба, а управляващите кръгове в САЩ за-почнаха масирана пропагандна кам-пания за «защита правата на човека в социалистическите страни», в меж-дународното работническо и комуни-стическо движение се активизираха наново ревизномистичпи елементи, излезли на сцената под формата на «еврокомупизма» (Ж. Еленщайн и др.). Ревизионистите се обявиха про-тив революционната теория н прак-тика, настояваха за отказ от сами-те термини «марксизъм-ленинизъм», «пролетарски интернационализъм» и «диктатура на пролетариата» в доку-ментите на комунистическата пар-тия. На особено силни нападки те подлагаха реалния социализъм, кой-то според тях не бил истинско социа-листическо общество.

Системното съживяваме на Р. по-твърждава нагледно марксистко-ле-нинския извод, че докато съществува империализмът, буржоазната и дреб-нобуржоазната идеология може да прониква в комунистическото движе-ние, проявявайки се и под формата на Р. Затова марксистко-ленинските пар-тии трябва да обръщат постоянно

276 Революционен авантюризъм

внимание па чистотата на Тредовете си, ма чистотата на своята револю-ционна идеология. XXV конгрес на КПСС призова да се отстояоат прин-ципите на марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм. Конгресът посочи, че всяка отстъп-ка, направена па опортюнизма, в края на краищата «ще се превърне във вреда за партията».

РЕВОЛЮЦИОНЕН АВАНТЮРИ-ЗЪМ — начин на теоретична и прак-тическа дейност на политически гру-пировки или отделни исторически дейци, чиято съществена черта се заключава в пренебрегване на обек-тивните закони за развитие на ос-вободителния процес, на степента на зрелост, подготвеност на масите (при субективен стремеж към раз-гръщане на революцията). Обикнове-но за Р. а. са характерни мъгляви програмни тези, безпринципност в теорията и волунтаризъм па практи-ка. Р. а. на искрено заблуждаващите се политици трябва да бъде различа-ван от авантюрите на различни тър-гаши в политиката и политически въжеиграчи.

Историческа почва за възникване на Р. а. е неравномерното назряпане на обективните и субективните факто-ри на революционния процес. Р. а. се стреми да натрапи на масите форм^ ( на живот и дейност, за които те не са ' узрели и които още не могат да осъ-ществят. Оттук и опитът да се раз-глежда революцията не като сложен, подчинен на определени закони ис-торически процес на самодейност на масите, не като проява на борбата между класите, а като съвкупност от непосредствени, праволинейни действия на отделни личности и групи.

Възразявайки категорично про-тив обявяване на стихийните акции на народните маси срещу управля-ващите режими за авантюра, дори когато тези акции са явно обречени

на несполука, основоположниците на научния комунизъм водеха постоян-на борба с различни прояви на Р. а., чиито привърженици са изповядвали сляпа вяра в незабавното практиче-ско действие или призива, жертвувай- ки по тоя начин истинските интереси на революционното движение. Харак-теризирайки Р. а., Ленин писа, че той е «направление, доста револю-ционно но своите фрази и съвсем нереволюнионно по своите истински възгледи и връзки с революционната класа. . .» (Събр. съч. Т. 7, с. 67.)

Вил леенето на революционната фраза е отличителна черта на Р. а. «Революционната фраза най-често е болест на революционните партии при такива обстоятелства, когато тия партии пряко или косвено осъщест-вяват връзка, съединяване, препли-тане па пролетарски и дребнобур- жоазни елементи и когато ходът на революционните събития показва го-леми и бързи обрати. Революцион-ната фраза е повтаряне на револю-ционни лозунги, без да се държи сметка за обективните обстоятел-ства — при даден обрат иа събитията, при дадено положение на нещата— които са налице. Лозунги превъз-ходни, увлекателни, опияняващи, но без почва под тях — его същината на революционната фраза.» (Ленин» В. И. Съч.Т. 27, с. 1.) Безпочвената революционна фразеология става осо бено опасна през периоди на отстъп-ление, н а отлив на революционната вълна, през периоди на липса на готовност у широките маси за бойни акции на политическата арена.

За Р. а. е характерно и пренебрег-ване значението на теоретичната работа и пропагандната дейност на партията. «Вулгарният революцио- наризъм .не разбира, че словото е също дело; това положение е без-спорно за прилагане към историята изобщо или към онези исторически епохи, когато открита политическа акция на масите няма, а никакви

277 Революционна демокрация Р

метежи ие могат да я заменят и пред-извикат изкуствено.» (Ленин, В. И. Събр. съч. Т. 11, с. 56.)

Р. а. нанася вреда на освободител-ното движение. В Русия през XIX в. е бил всъщност революционно-аван-тюристичен например терористич-ният акт на субективно честния ре-волюционер Каракозов, който стре-лял през 1866 г. по Александър П; реална последица от това действие било рязко засилване па политиче-ската реакция в страната В дей-ствителност провокация се е оказала революционно-авантюристичната дей-ност на Нечаев и неговите привър-женици. Историята свидетелствува за сложния процес на изживяване иа Р. а. в руското освободително дви-жение.

Остра борба с Р. а. е водена и в международното пролетарско поли-тическо движение. Маркс и Енгелс се обявяваха неведнъж против прео-ценяването на революционната зре-лост на западноевропейския проле-тариат, свойствено иа някои дреб- нобуржоазни партии и групи, про-карваха неотклонно линия към из-живяване па илюзиите за лесно осъ-ществяване на социалистически пре-врат (рязката полемика против идея-та за «износ на революция», издига-на от групата на Вилих—Шапер през 40-те години, категоричното осъжда-не па бакуинстките авантюри в Ис-пания и Франция в началото на 70- те години и др.). Ленин рязко кри-тикуваше и осъждате различните прояви на Р. а. в руското и между-народното работническо движение (авантюристичната политика на есе- рите в навечерието и по време ма революцията от 1905—1907 г., дей-ността на отзовнети и ултиматисти, които през периода на реакция са предлагали отказ от легалните форми за борба, левичарските, авантюри-стични тези на Троцки, грешките на т. нар. «леви комунисти» по време ма Бресткня мир, «Левичарството»—

детската болест па комунизма през 20-те години и др.). Във всички случаи Ленин(подчертаваше, че аван-тюристичните групировки нямат научно обоснована теория, програма за действие и корени сред масите, «а политика без маси е авантюристична политика. . .» (Съч. Т. 20, с. 369.)

Р. а. е актуален противник на по-литиката на марксистко-ленинските партии и при съвременните условия. Водейки до отслабване силите на революцията, Р. а. провокира уп-равляващите режими към репресии против организираното демократично движение, подкопава авторитета на марксистката теория, под чието зна-ме се вършат понякога едни нлн дру-ги авантюристични действия. Става-не на Р. а. с великодържавио-шови- нистнчни тези ее наблюдава в идео-логията на маоизма. То намери про-ява в областта както на вътрешната («големи скокове», «културна рево-люция» и др. т.), така и на външната политика на маоистнте (теорията и практиката на «износ на револю-ция», претенциите за световна хеге-мония и др. т.).

Марксистко-ленинските партии, конто помнят Лениновия завет — «да предпазим народа от авантюризма на гръмките, но безсмислени обеща-ния. . ., като същевременно пред-лагаме преобразования, действител-но осъществими в дадения момент и действително необходими за затвър-дяване делото на революцията» (Събр. съч. Т. 10, с. 328), се обявяват против'авантюристичните илюзии и действия, стремят сс към все не-голямо укрепване на връзките с на-родните маси.

РЕВОЛЮЦИОННА ДЕМОКРА-ЦИЯ - 1) политически активни слое-ве от дребната градска буржоазия, селяните и радикалната интелиген-ция, застанали на позиции па анти- феодалната, антикапиталистическата и антиимпериалистическата борба; 2)

278 Революционна демокрация

изразяващи техни интереси партиие, организации и групи. «Ако думите» «революционна демокрация» — пи-са Ленин — се употребяват не като шаблонна парадна фраза, не като условно наименование, а се мисли над тяхното значение, тогава да бъ-деш Демократ, значи в действител-ност да държиш сметка за интереси-те на мнозинството от народа, а не па малцинството, да бъдеш револю-ционер, значи най-решнтелпо, най- безпощадно да рушиш всичко вред-но и отживяло.» (Съч. Т. 25, с. 350.) Революционно-демократичната по-зиция възниква във връзка със за-дачи на общественото развитие, из-дигани през определен етап от осво-бодителната борба. От името и в ин-терес на мнозинството от народа, осо-бено на потиснатите класи, Р. д. обявява война на всичко отживяло времето си, реакционно. Обаче со-циалните последици могат да бъдат най-различни и зависят от истори-ческата епоха, от равнището на тех-никата и културата, от съотношението на силите в света, в страната и т. н. В края на XVIII в. във Франция дей-ствията на якобинската революцион-но-демократична власт спрямо от-живялата времето си феодална сис-тема са разчистили почвата за бур-жоазната държава, направили са буржоазията хегемон па нацията и позволили да се премипе към свободно владеене на земята от селяните. Зак-репен е бил обществен строй, иконо-мически пазрял при онези условия — капитализмът.

През съвременната историческа епоха, чието основно съдържание е преходът от капитализма към социа-лизма,. ; революционно-демократично решаване на назрелите исторически задачи се постига в борбата против монополистичната буржоазия, про-тив империализма и означава или непосредствени стъпки към социализ-ма, или социалистическа ориента-ция на общественото развитие. «През

XX в. в капиталистическа страна — писа Ленин — не можеш да бъдеш революционен демократ, ако с'е стра-хуваш да вървиш към социализма.» (Съч. Т. 25. с. 375.)

Историческият опит свидетелству- ва, че в страните с развит капита-лизъм дребнобуржоазната демокра-ция, дори след като е получила в ръцете си правителствената власт, не се решава да скъса с монополистич-ната буржоазия, да я лиши от при-вилегии. Като изразител на интере-сите на грамадното мнозинство от нацията се явява тук пролетариатът, който се бори против господството на капитала и умее да поведе след себе си масите. В развиващите се страни поради редица причини (мпогосек- торност на икономиката, огромен от-носителен дял на дребното произ-водство, широко разпространение на предкапиталнстическнте форми на наемен труд и т. н.) ръководната роля в прогресивните движения се поема обикновено от Р. д., която се опира върху селските маси, дребно- буржоазните и пол у пролетарските градски слоеве и радикалните слоеве от интелигенцията. Логиката на бор-бата с империализма и със сковава-щите по-нататъшното развитие на обществото традиционни социални институции подтиква Р. д. — въпреки всичките й дребнобуржоазни пред-разсъдъци и колебания — да се стреми към съюз със страните от световната социалистическа систе-ма. Развитието на промишлеността и преобразуването на селскостопанско-то производство върху основата на съвременните постижения на наука-та и техниката изискват от Р. д. да извършва дълбоки социални н икопо- миче^си преобразования: радикална аграрна реформа,, национализация ма основните отрасли от икономика-та, централизиране на основната част от обществения принаден продукт в ръцете на държавата, регулиране на потреблението и т. н. Всички тези

279 Революционна ситуация Р

революционни мерки имат в по* голямата си част ярко изразена ан- тикапиталистическа насоченост. От-тук е влечението на Р. д. към идеоло-гията на социализма в разнолики нейни форми и варианти. Успешното движение по некапиталистическая път на развитие зависи до голяма степен от правилното политическо ръководене на една или друга страна и по-специално от отношението на Р. д. към работническата класа. При съвременните условия укрепването на съюза с работническата класа от собствената страна и с държавите от социалистическата система става за Р. д, необходимо поради това, че работническата класа и комунисти-ческите партии са ядро на антикапи- талистическата демокрация. Истори-ческите съдбини на всяко демокра-тично и революционно движение се определят сега от борбата и съотно-шението па силите между капита-лизма и социализма в световен ма-щаб.

РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ — обективна политическа обстановка, която предшествува революцията. Тя е показател за зрелостта на обек-тивните условия за завоюване на властта от напредничавата класа.

На Р. с. са присъщи следните ос-новни признаци. Първо, «криза във върховете», т. е. невъзможност за господствуващите класи да запазят господството си в неизменен вид. Тази криза създава пукнатина, в която се изливат недоволството й възмущението на потиснатите класи. За настъпване на революция, каз-ваше Ленин, е обикновено недоста-тъчно «низините» да не искат, а е нужно и «върховете» да не могат да живеят по старому. Второ, изостря-не над обикновеното социалните ан- тагоннзми между господствуващата класа и потиснатите маси. То може да бъде свързано със социално без- правие и окаяност на трудещите се

маси при капитализма, със засилва-не на икономическите бедствия и лишения на работническата класа и други слоеве от населението. То може да израсне от масовото общо- демократично движение против все-властието и произвола на монополи-стичния капитал, от борбата против чуждестранното потисничество, за национално освобождение. Трето, значително повишаване на полити-ческата активност на потиснатите класи, които се освобождават през такива периоди от пасивността и инертността си, свойствени па пе-риодите па «спокойно» развитие, и буквално се втурват в политиката.

Дълбока основа за възникване на Р. с. е конфликтът в начина на про-изводство, обаче времето за нейното възникване, формата и темповете на развитие зависят от сложната система социално-политически и кла-сови отношения, от състоянието на държавната машина, от силата на революционната класа к връзката н с другите класи, от натрупания в миналото политически опит и т. и.

Идеолозите па антикомунизма се опитват да докажат, че Р. с. не про-изтичала от вътрешните противоре-чия на капиталистическия строй, а се внасяла отвън, пораждала се от войните. Наистина войната оказва въздействие върху противоречията на капитализма, а следователно и върху назряването на Р. с. Обаче войните не са външен фактор спрямо капиталистическата система, те се пораждат от самата система, като се превръщат на свой ред в катализа-тор на противоречията н. Капита-лизмът сам поражда противоречията и конфликтите, конто подкопават неговите основи и създават социално- икономически предпбставки за Р. с.

След като възникне, Р. с. минава през различни стадии — от едва за-бележими признаци на започваща масова възбуда до общонационална криза, която прераства в револю-

280 Революция

ция. Кол к ото по-висок е втаднят па Р. с.» толкова по-голяма роля при по-нататъшното му развиване при-добива субективният фактор, спо-собността и готовността на напред-ничавите класи за политическа борба с властниците. В момент на общона-ционална криза ролята па субектив-ния фактор става решаваща. Ако поради един или други причини прог-ресивните класи ие са готови за революция, в развитието на Р. с. настъпва спадане, гасне масовата ре-волюционна възбуда.

Разкриването на признаците за назряваща Р. с. има огромно значе-ние за изработване стратегията и тактиката на марксистко-ленин-ските партии. Докато няма никакви признаци за политическа криза, не бива да се насочват революционните класи към завоюване на властта. Опитите да се свали властта па гос- подствуващнте класи напук на обек-тивната социално-политическа об-становка завършват с несполука. Не по-малко погрешна е политиката на пасивно изчакване при условията на нарастване на Р. с. Изкуството на политическото ръководство се заклю-чава в това, навреме да се забележи началото на дълбоките промени в обективната обстановка и чрез актив-но мобилизиране на масите да се ускр- ри развитието на политическата криза.

Сега във връзка с нарастване па силите па социализма и демокрация-та в редица капиталистически страни се създават възможности за настъп-ление на работническата класа срещу важни плацдарми на властта на мо-нополистичния капитал и при липса на Р. с. Сплотявайки широкия съюз на "демократичните сили, работни-ческата класа s тези страни води борба за ограничаване властта на мо-нополите. за тяхното постепенно из-тласкване от ключовите позиции в националния .живот, без да чака Р. с., а като използва за целта всяка ча-стична криза в една или друга об-

ласт на обществения живот. Прн това самата дейност на прогресивните си-ли, която нахлува в сферата на гос-подство на монополите, става важен фактор за изостряне на социално- политическите противоречия. Раз-бира се, при цялата постещнност на изтласкване монополите от властта е неминуем моментът на качествен прелом — на преминаване па цялата власт към работническата класа и нейните съюзници. Този предел мо-же да се прекрачи само при обста-новка па общонароден подем, спо-собен да сломи съпротивата на гос- подствуващата класа, да парализира опитите за въоръжено насилие от нейна страна. С каквито и специфич-ни черти да ее отличава формата на приближаване н преминаване към социалистическа революция в едца или друга страна, преломният момент на завземане на цялата власт от революционната класа се предшест- вува винаги от общонационална кри-за. Ленин наричаше тази истина ос-новен закон на революцията.

РЕВОЛЮЦИЯ — вж. Буржоазна революция. Културна революция. На-роднодемократична революция. На- ционалноосвободителна революция. Научно-техническа революция. Не-прекъсната революция. Социалисти-ческа революция.

РЕФОРМА — вж. Социална реформа.

РЕФОРМИЗЪМ — политическо те-чение в работническото движение,, което отрича необходимостта от кла-сова борба, от политическа револю-ция и политическа власт на работ-ническата класа, обявява се за съ-трудничество между класите н. сс стреми с помощта на реформи, про-карани в рамките на буржоазната законност, да превърне капитализма

в общество на «всеобщо благоденст-вие».

Историята на Р. започва през

281 Реформизъм P

последната четвърт на XIX в., ко-гато под влияние на успехите па работническото движение н разви-тието на буржоазната демокрация редица дейци на социалдемокрация-та, а преди всичко Бернщайн, по-искаха да ревизират марксизма (вж. Ревизионизъм) и да поемат курс не към революционно преобразуване на обществото, а към неговото реформи- стко подобряване. В края lia XIX и началото на XX в. Р. се превърна в международно явление и стана глав-на опасност в работническото и соци - алдемократнчсското движение. Въп-реки упоритата, макар и не винаги последователна борба против берн- шайиианството, водена от револю-ционните, леви сили в европейските социалдемократически партии, за-силването на влиянието на Р. при-доби тук масов, макар и не всякога явно изразен характер. Само руските болшевики, ръководени от Ленин, се оказаха единствената партия, която отстоява революционната, ннтерна-ционалистична линия в работниче-ското движение.

След Октомврийската революция борбата на Р. срещу марксизма пре-стана да бъде борба в рамките на по-литическите партии на работниче-ската класа и стана борба между двете политически течения в работ-ническото движение — комунисти-ческото и социалдемократическото. Официална доктрина па съвремен-ния Р., провъзгласена в декларация на конгрес на Социалистическия ин-тернационал във Франкфурт (1951 г.) и противопоставяна па научния комунизъм, на марксизма-лениниз-ма, е ^демократичният социали-зъм». Привържениците на «демокра-тичния социализъм» отхвърлят рево-люционните методи за въздействие върху общественото развитие. Со-циалната реформа като антитеза па революцията продължава да си ос-тава алфа и омега на реформистко- 70 мислене. Социализмът е пред-

ставян от реформистите обикновено като абстрактен етичен идеал, конто се изразява в принципи за свобода, хуманност, справедливост н равен-ство. Осъществяването на тоя идеал се схваща от тях като възможно при запазване на частната собственост, в рамките на буржоазната демокрация. Така, формулирайки социалдемокра-тическата икономическа политика, програмата на ГСДП признава «сво-бодната конкуренция, свободната инициатива» и лансира лозунга: «Конкуренция — доколкото е въз-можно, планиране — доколкото е потребно». Това е типичен рефор-мистки опит да се съчетае несъвме-стимото — частната собственост и социалната справедливост.

Трудно може човек да се съгласи, че идеалът на Р. е действително со-циалистически идеал. Не е възможно обаче да се отрича, че реформистките политически партии и реформистките профсъюзи изиграха определена роля в борбата за подобряване живота на работническата класа, че те в много страни имат масовата подкрепа на трудещите се. Критикувайки прак-тиката и идеологията на Р.. комуни-стическите партии се обявяват за сътрудничество с организациите на трудещите се, конто се намират под влияние наР.,за единодействие на работническата класа. Основна преч-ка за единодействието между рево-люционното и реформнеткото крило в работническото движение е днес ан-тикомунизмът. Някои водачи и идеолози на дясното крило от меж-дународния Р. не искат да виждат, че антикомунизмът изолира социал-демокрацията от прогресивните сили в наше време и я тласка в прегръд-ките на реакционните буржоазни кръгове. Изходът от задънената ули-ца, в която отвежда социал рефор- мизмът подобна политика, е отказ от антикомунистическите шаблони и обединяване с венчкн сили, които се борят за демокрация и социализъм.

САМОДЕЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА НАСЕЛЕНИЕТО — характерна за социалистическата демокрация форма за участие на населението в управ-ляването иа местното стопанство, в културно-битовата работа. Те се различават от масовите обществени организации (профсъюзите, младеж-ките организации, доброволките спо-ртни дружества и др.) с липсата па членство, иа материално участие (под формата па членски вноски, дялове и др. т.) и с децентрализация. Обик-новено тези организации се създават непосредствено по инициатива на гражданите, които имат общи ин-тереси и потребности, обусловени например от живеенето в една сграда и на една улица. Те вършат цялата си дейност в рамките на С. о. п. безплатно, на обществени начала, като се ръководят от съображения за обществено благо. Трудещите се в СССР са създали най-различни по характер и предназначение С. о. н. Много от тях имат отраслов харак-тер. Така в жилищно-комуналното стопанство действуват домови и улич-ни комитети, в народното образова-ние — родителски комитети на учи-лищата, в областта на културата — съвети па клубовете и библиотеките, в сферата на опазването на общест-вения ред — народни отреди и дру-гарски съдилища и други. Същест-вуват С. о. н., образувани по други признаци, чиято дейност има мно- гоотраслов характер: съвети на же-ните, съвети па пенсионерите и др. Наред : е* организациите, създавани непосредствено от населението, има и такива, които се образуват от орга-ни на държавата измежду предста-вители иа обществеността, например нещатни отдели на изпълнителните

комитети, обществени съвети при отделите на изпълнителните комитети и народни отреди. С нарастване броя на различните С. о. н. възниква необходимост от координиране на тяхната работа. Такова координира-не се осъществява например от съз-даваните през последните години в градовете съвети за работа сред на-селението. в които се включват дей-ци от жилищните управления, учи-лищата и предприятията, имащи шефство над тях. Съветите се въз-главяват от комунисти от предприя-тията с шефство и водят борба за образцов ред, за разумно организи-ране на свободното време на населе-нието, а преди всичко на юношите, организират спортната и културно- масовата работа в микрорайона, съз-дават клубове според интересите», летни спортно-трудови лагери и др. т. и по такъв начин спомагат за раз-виване иа тесни връзки между хора-та по местоживеене. С. о. н. се съз-дават и в други социалистически страни. Така домови комитети се организират в Полша, Чехословакия и Унгария; в ГДР се избират дове-рени лица по домове и улици и т. н. В много социалистически страни действуват другарски съдилища; в едни страни те биват организирани и по местоживеене, и по месторабота на гражданите, а в други — само по месторабота.

С. о. h . са мощен лост за привли-чане на най-широки трудещи се ма-си към «управление и ръководство» (Ленин). Те се борят за ликвидиране на наследената от капитализма раз- единеност на хората, за организиране на тясно сътрудничество помежду им, за развиване на колективните форми за живот и утвърждаване на кому-

283 Световен революционен процес С

нистическия морал. Непрекъснатото нарастване на техния брой, както и на броя на гражданите, които ра-ботят в тях, свидетелствува убеди-телно за по-нататъшното развитие на социалистическата демокрация, за това, че безплатният, неограничен от рамките на работното време труд в полза на обществото става потреб-ност за много милиони хора.

сближа ване и сли ван е на формит е на социа листи че -ската СОБСТВЕНОСТ — вж. Со-циалистическа собственост.

СВЕТОВЕН РЕВОЛЮЦИОНЕНПРОЦЕС — съвременните револю-ционни движения в тяхното единст-во, съвкупност. Негови елементи са: социалистически революции, нацио-нал ноосвободител ни, антиколопиал- ни и антиимпериалистически револю-ции, борба за демокрация, за сваля-не на фашистките и други тиранични режими. Сливането на различните и често разнородни масови движения в единен С. р. п., който има антнка- питалистическа насоченост, е харак-терна черта на съвременната епоха. Въпреки неравномерното развитие на капитализма н също тъй неравно-мерното създаване ма обективни и субективни предпоставки за социа-листическа революция в отделните страни световната капиталистиче-ска система като цяло е узряла за преход към социализма. При .тези условия антиимпериалистическите акции на масите, дори когато тях-ната социална основа е дребиобур- жоазна, а идеологията'им е далеч от научния социализъм, «работят» обек-тивно, независимо от намеренията на участниците в тия акции — за социа-лизма, приближават човечеството до □обеда. Развитието на С. р. п. с нап-редващо нарастване на истински со-циалистическите сили и тенденции.

Водещ отред, център и а световното революционно движение е социали-

стическата общност. Братските стра-ни смятат за свой интернационален дълг да оказват всестранна подкре-па на борещите се народи. Светът на социализма въздействува все по- силно върху хода на С. р. п. с по-стиженията си във всички сфери на социалния живот. Това въздействие зависи както от социалистическите държави, така и от отношенията по-между им. Когато икономиката на социалистическите страни се раз-вива непрестанно и с високи темпове, усъвършенствува се и се задълбоча-ва социалистическата демокрация, расте материалното и културното рав-нище на масите, когато върху осно-вата на пролетарския интернацио-нализъм стават по-здрави връзките между социалистическите държави, това укрепва вярата в социалистиче-ските идеали, оказва най-ефикасна подкрепа на революционните сили в цял свят. И обратно, грешките и не-достатъците в стопанското строител-ство и политическия живот, конфлик-тите между социалистическите страни отслабват революционизиращото въз-действие на световния социализъм. Световната социалистическа система като съставна част от С. р. п. дей-ствува не само като фактор, който революционизира масите. Нейното съществуване, нейният опит оказват определено влияние върху формите и начините за проявяване на някои закони иа капитализма, спомагат за променяне на тия закони. За да про-дължи съществуването си, капита-лизмът е принуден да прилага регу-лиране, планиране и програмиране на стопанския живот, да прибягва до подобряване на условията за труд и бит иа работническата класа в раз-витите капиталистически страни.

Важна съставна част от С. р. п. е борбата на работническата класа от развитите капиталистически страни. Този отред на революционното дви-жение натрупа огромен опит от кла-совите битки, има славни бойни тра-

284 Световен революционен процес

динии, създаде силни политически организации и постигна значително подобряване на положението си в обществото.

Тук срещу работническата класа противостоят главните сили на им-периализма, мощен и гъвкав про-тивник. Тук се проявява най-силно разлагащото влияние на буржоаз-ната идеология. Отражение дава и разцеплението на работническото движение на две крила — револю-ционно и рсформистко. С оглед поу-ките от историята комунистическите партии се обявяват активно за еди-нодействие на работническата класа.

При новите исторически условия пационалноосвободителното движе-ние вече не е само «резерв» на про-летарските революции, а органична съставна част от С. р. п. Социална основа на национал ноосвободнтел- ните движения са преди всичко селяните — главната произвеждаща класа в развиващите се страни. Важна роля в националноосвободи- тслната революция в повечето стра-ни играят полупролетарските, не- пролетарските маси от града и село-то, средните слоеве, интелигенцията [по-специално във войската) и на-ционалната буржоазия. Своеобра-зието на преживяваната от пас исто-рическа епоха се състои в това, че целите и задачите на нацноналноос- вободнтелното движение се доближа-ват до целите н задачите на другите революционни отреди. Редица раз-виващи се страни отхвърлят реши-телно капитализма като магистрал-на линия за развитие. Част от тях се опитват да «синтезират» отделни елементи от капитализма с елементи на социализма, друга част провъз-гласяват социализма за единствено приемлива перспектива'. Разбира сс, представите на водачите и идеолозите на пационалноосвободителното дви-жение за социализма могат да се различават съществено от научния социализъм. (Вж. «Национален со-

циализъм*.) Не е изключено, че с формираното на новите национални държави, с нарастването на силите на социализма в целия свят утопич-ните, дребнобуржоазни представи за социализма ще се развиват в посока към научния социализъм, а социал-ните структури, които имат сега преходен, междинен характер, ще се изпълват все повече със социалисти-ческо съдържание. По този път са неизбежни големи трудности, въз-можни са и временни връщания към миналото. Обаче растящата хеге-мония на международната работни - ческа класа в С. р. п., укрепващото единство между работническото и пационалноосвободителното движе-ние създават здрави предпоставки за некапиталистически път на раз-витие в освободените страни.

Политическа сила, която трябва да осигури единство на С. р. п., да го насочи по пътя на социалисти-чески преобразования, е междуна-родното комунистическо движение. ЕдинствоФо на комунистическото дви-жение се осъществява не под формата на подчнняване на всички партии на един център, а като съвместна борба за единни цели, в хода на която вся-ка партия запазва пълна независи-мост при. определяне на средствата и методите на своята дейност. Комуни-стическите и работническите партии се борят решително със сектаптетво- то, с десния и «левия> опортюнизъм и ревизионизъм, активно участвуват в борбата за всекидневните искания на масите, обявяват се за единодействие на всички политически организации па работническата класа, за привли-чане на широките трудещи с< маси към борбата за социализъм.

Би било невярно да си представяме С. р. il. като непрекъсната верига от победи и постижения. Временни нес-полуки, отделни поражения, движе-ния назад могат да се срещнат по пътя на всеки революционен отред. за което свидетелствуват достатъчно

285 Световна капиталистическа система С

красноречиво по-специално събития-та о Китай. Обаче колкото по-спло- тепи са главните сили на С. р. п., колкото по-съгласувани станат дей-ствията на комунистическите пар-тии. толкиаа по-малка цена ще платят народите за своето национално н социално освобождение.

СВЕТОВНА КАПИТАЛИСТИЧЕ-СКА СИСТЕМА — съвкупност от страни с капиталистически общест-вен строй, свързани помежду си чрез икономически, политически и други отношения. В основата на общността им е господството на ед-накви ко характер, капиталистиче-ски производствени отношения, ма-кар че степента на тяхното развитие в отделните страни е различна. В някои страни, които влизат в С. к. с., има докапиталистически сектори, по водещи са капиталистическите производствени отношения, в про-цеса иа чието развитие настъпва раз-лагане на докапиталистическите сек-тори. Основополагащи, базисни от-ношения между капиталистическите страни са техните икономически отно-шения. които образуват световното капиталистическо стопанство, в чия-то основа се намират капиталисти-ческото международно разделение па труда и световният капиталисти-чески пазар. Наред с това между ка-питалистическите страни се форми-рат и определени политически, идео-логически и други надстроечни отно-шения.

С. к. с. е започнала да се създава от XVI век. Растял броят па страни-те, в които се установява капитали-стически строи, между тях се раз-ширяват икономическите и други от-ношения. Увеличаването на произ-водителните сили, предизвикано ' от индустриалната революция, обус-лавя тенденцията към стопанско сближаване на капиталистическите страпи, към разширяване на търго-вията помежду им; създава се меж-

дународно разделение на труда. Оформянето па С. к. с. завършва през епохата на империализма, към края па XIX и началото на XX в., когато благодарение износа на капитал и образуването па международни .мо-нополи, които делят помежду си па-зарите в капиталистическите страни, се засилва тенденцията към интер-национализиране на стопанския жи-вот па капиталистическите страни. Диалектиката на сближаването меж-ду страните при капитализма се из-разява в това, че то се извършва не върху доброволни начала, а в остра борба между страните, придружавана от войни н поробване на едни страни от други. Важен фактор за форми-ране иа С. к. с. е възникването на колониалната система на капита-лизма, която ознаменува установя-ване не само па икономическо, но и па политическо господство па една малка част империалистически стра-ни над повечето народи от земното кълбо. «. . .Световната система на капитализма се е създавала и се е развивала в ожесточена борба между образуващите я държави, чрез под- чиняване и експлоатиране на сла-бите страпи от силните, чрез пороб-ване па стотици милиони хора и пре-връщане па цели континенти в коло-ниални придатъци на империалисти-ческите метрополии. . .> (Програма на КПСС. с. 22.)

Отношенията между държавите от С. к. с., оформени към началото на XX в., представляваха система за световно господство на финансовия капитал от империалистическите дър-жави, система за експлоатация на народите по земното кълбо от тоя капитал и господстврг11д империали-стическите държави цдд колониал-ните и зависими страни. «Капита-лизмът — писа В. И. Ленин — пре-расна в световна система иа коло-ниално потисничество и финансово задушаване па гигантското мнозин-ство от населението на земята от

286 Световна капиталистическа система

шепа «напреднали» страни.» (Съч. Т. 22, с. 195.)

В С. к. с. действува откритият от Ленин закон за неравномерното ико-номическо и политическо развитие на капитализма при империализма, в резултат от което обективните и су-бективните условия за революционно сменяне иа капитализма от новия обществен строй не възникват едно-временно в различните страни. По-бедата на Великата октомврийска социалистическа революция и пре-минаването на Русия по пътя на изграждане на социализма сложиха началото па краха на С. к. с. За-почна общата криза на капитализма, съставна част от която е кризата иа световното капиталистическо сто-панство, т. е. крушението па импе-риалистическата система от между-народни икономически отношения. В хода па общата криза на капита-лизма все по-нови и нови страни от-падат от С. к. с. и преминават на социалистически път за развитие, настъпва криза, разпадане, след това и пълен крах на неговата колониална система. Покрай С. к. с. сега съще-ствува друга световна система — световната социалистическа систе-ма, отношенията между страните от която се градят върху принципно други основи.

Съвременната С. к. с. е сложно и противоречиво явление. Има гру-па високо развити капиталистически страни, в която влизат страните от Северна Америка и Западна Европа, Япония и някои други и голяма група страни от Азия, Африка и Латинска Америка, освободени неот-давна от колониална зависимост и тръгнали по самостоятелен път на развитие. Те наследиха от колониа-лизма крайно ниско икономическо развитие.

Понастоящем се увеличават маща-бите па монополизиране на светов-ното капиталистическо стопанство. Все по-голяма част от световното ка-

питалистическо производство сс раз-пределя по сфери на влияние между т. нар. многонационални корпора-ции, т. е. най-големите монополи от империалистическите държави и пре-ди всичко от САЩ, които завземат чрез износ на капитал позиции в много страни от С. к. с. Размерите на най-едрите многонационални кор-порации от САЩ са толкова големи, че обемът иа продажбите им надхвър-ля обема па общия вътрешен продукт на Дания, Австрия или Норвегия.

В съвременната С. к. с. се засилва интернационализирането на произ-водството и капитала. Задълбочава-нето па общата криза на капитализ-ма и засилването на позицията на социализма па световната арена по-раждат тенденция към консолидиране на капиталистическите страни. В икономическата област, опитвайки се да се пригодят към изискванията па развитието на производителните сили при условията на научно-тех-ническата революция, те разширя-ват взаимните си икономически връз-ки, тръгват по пътя на империали-стическата интеграция и развиване на други форми за международно държавно-монополистично регули - ране. В политическата област те сключват помежду си различни спо разумения и създават военни бло кове от рода на НАТО, насочени срещу социалистическата общност и националиоосвободнтелното двл жение. Обаче тези тенденции не пре-махват междуимпсриалистическ1пг противоречия, засилвани от дейст вието на закона за неравномерном* икономическо и политическо разни тие на капиталистическите страни

Особена острота придава на между империалистическите противоречим постоянната неустойчивост на сне товната капиталистическа икономи ка. За нея са характерни светои пи циклични кризи на свръд ПРОИЗВОДСТВО, КОИТО, КаКТО llUhXlll още веднъж дълбоката световна кри hi

287 Световна социалистическа система С

от 1974—1975 г., са обективно при* същи иа капитализма. Никакво дър* жавно-мопополистично регулиране не е в състояние да ги премахне. Съвременната С. к. с. бе обхваната и от енергийна, суровинна и валутна криза, породени от действия на импе-риалистическите монополи. Засил-ването на противоречията в С. к. с. влошава икономическото положение на капиталистическите страни, води до неудържима инфлация, нараст-ване на безработицата н задълбоча-ване па социалните антагоннзми.

Изострят се противоречията меж-ду развитите капиталистически и развиващите се страни. Монополите и империалистическите държави се опитват да попречат на икономиче-ското и политическото освобожда-ване на младите национални дър-жави, да ги задържат с помощта на неоколониализма в С. к. с. Въпреки някои успехи в борбата с империа-лизма повечето развиващи се страни продължават да си остават експлоа-тирана част от световното капита-листическо стопанство. Макар че много освободени страни засега се развиват обективно по капиталисти-чески път, интересите па борбата за Икономическа независимост, против господството на чуждестранния ка-питал, против експлоатацията от международните монополи ги карат да действуват задружно срещу им-периалистическата система на гос-подство. Най-важните цели на раз-виващите се страни намериха отра-жение в искането им за нов между-народен икономически ред, който да предвижда увеличаване обема на помощта за развиващите се страни, осъществяване па мероприятия за стабилизиране на техните доходи от износа, установяване на контрол върху дейността на многонационал-ните компании на тяхна територия и т. н. Най-последователно се борят с империализма освободените страни,

поели некапиталистический път на развитие.

При съвременните условия С. к. с. загуби възможността да определя съдбините па световното развитие като цяло. Все по-голямо въздей-ствие върху световната икономика и политика оказва световната социали-стическа система, чиято икономиче-ска мощ неотклонно расте. Засилва-нето на позициите на социалистичес-ките страни в съвременния свят се отразява и върху отношенията в рам-ките на С. к. с., по-специално иконо-мическата помощ, оказвана на раз-виващите сс страни от страните от социалистическата общност, кара и империалистическите държави да из-менят характера на отношенията, да правят отстъпки на бившите си ко-лонии. По-нататъшното укрепване на позициите иа световния социали-зъм нарастването на националиоосво- бодителното антиимпериалистическо движение и на класовата борба в капиталистическите страни водят до ново изостряне на всички противо-речия и до отслабване на С. к. с.

СВЕТОВНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕМА — възникна след Втората световна война с излизането на со-циализма извън рамките на една страна. Нейната поява стана реша-ващ фактор за отслабване и стесня-ване на въздействието на империа-лизма. По-нататъшното развитие на военно-политическите, икономиче-ските и идеологическите отношения между социалистическите страни от Източна Европа доведе до образува-не на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ, кое-то фактически закрепи образуването на общността от социалистически страни, имащи общи идейно-полити-чески и икономически позиции и обединени от обща цел — изгражда-нето на социализма и комунизма. С. с. с. и социалистическата общност са понятия от еднакво естество прн

288 Световна социалистическа система

условие, че държавите, които влизат в световната социалистическа систе-ма, комунистическите и работниче-ските партии, които ги възглавяват, следват съгласувай помежду си по-литически курс и се придържат към едикнн идеологически възгледи за световния обществен прогрес и за изграждането на социализма и ко-мунизма. В повечето социалистиче-ски страни тяхната принадлежност към С. с. с. е закрепена в конститу-ционни п програмни документи. Нап-ример в новата конституция — Ос-новен закон на съветския народ, е записано: «Като съставна част от световната система на социализма, от социалистическата общност СССР развива и укрепва дружбата и сътрудничеството, другарската взаи-мопомощ със страните на социализма на основата на принципа за социали-стическия интернационализъм, ак-тивно участвува в икономическата ин-теграция и в международното социа-листическо разделение па труда» (чл. 30).

Начало на образуването на С. с. с. бе сложено от Великата октом-врийска социалистическа револю-ция. През време на съществуването си социализмът съществено промени политическата картина на света. Докато през 1917—1919 г. на него се падаше до 8% от населението, 16% от територията и по-малко от 3% от световното промишлено производ-ство, към 1979 г. тези цифри възли-зат съответно на около 33%, повече от 26% и повече от 40%. Растежът па социалистическата система се извършва исторически чрез всест-ранно развиване на всяка влизаща в нея страна и на всички тях заедно й чре^ра^И]йЛяне на състава й в резултат от задълбочаването на об-щата криза на капитализма.

Всяка социалистическа страна има свои темпове за стопанско развитие; у една те са по-високи, а у друга поради едни или други исторически

и икономически нейни особености — по-ниски. Обективно обаче е законо-мерно по-бързото нарастване на стра-ните, изостанали в миналото в раз-витието си, необходимо за уеднак-вяване на икономическите равнища в рамките на С. с. с. Уеднаквяването на социалните и икономическите ус-ловия в С. i. с. е продължителен про-цес. Трябва да се държи сметка и за факта, че с преминаване на нови страни на социалистическия път от-ново и отново ще възникват разли-чия от социално-икономическо ес-тество, свързани с неедновременност- та на социалистическите революции и с различия в равнищата за развитие па производителните сили, иконо-миката и културата. По-нататъшното развитие на производителните сили и производствените отношения и правилната политика на марксист-ко-ленинските партии позволяват да се осигури преодоляване на труд-ностите и премахване на възниква-щите различия при условията на общ социален строй и съвпадане на ос-новните интереси и цели на социа-листическите страни.

Социалистическите страни са су-веренни държави. Тяхното единство е обусловено от разширяването и задълбочаването на взаимното им сътрудничество (двустранно и много-странно) върху основата на другар-ска взаимопомощ и взаимна изгода. Излизайки извън пределите на една държава, социалистическото разви-тие извика закономерно на живот интернационално сътрудничество между народите от новия свят с цел бързо издигане на икономиката, кул-турата и благосъстоянието на труде-щите се, съвместна защита на тех-ните завоевания н противодействие срещу империализма, който се опит-ва да разедини народите от страните в С. с. с.» осигуряване на мир и съз-даване на особено важните между-народни условия за изграждане n;i безкласово общество. Възникна от-

289 Световноисторическа роля на пролетариата С

лея па сфера от интернационални икономически, политически, идеоло-гически и културни връзки. (Вж. Социалистическа интеграция.)Политическото консолидиране и

икономическото интегриране на со-циалистическите страни е основен закон за развитие на всяка една от тях и на С. с. с. като цяло. Пренеб-регването на този закон, па необ-ходимостта от братско сътрудниче-ство, отказът от използване предим-ствата и възможностите на С. с. с., както свидетелствуват по-специал-но политиката и действията на мао- истите, означават скъсване със со-циалистическия интернационализъм, с марксизма-ленинизма, преминава-не на позиции на национализма, които противоречат па интересите за заздравяване на С. с. с.Тясното всестранно сътрудниче-

ство между социалистическите стра-ни позволява да се разглежда С. с. с. не като обикновен аритметичен сбор от държави с еднаква по характер обществено-политическа уредба, а като нов световен социално-иконо-мически организъм, който се фор-мира и развива по свои специални закони.Стопанското взаимодействие меж-

ду държавите от С. с. с. спомага пе само за икономическо, но и за социа-лно изравняване на страните, т. е. за преодоляване на различията в тяхната класова структура, което е една от най-важните предпоставки за интернационално сближаване на на-родите от социалистическите стра-ни. «. . .Процесът на постепенно сближаване на социалистическите страни се проявява днес съвсем оп-ределено като закономерност.» (XXV конгрес на КПСС. Доклади и реше-ния, с. 9)

СВЕТОВНОИСТОРИЧЕСКА РОЛЯ НА ПРОЛЕТАРИАТА — особена роля на работническата класа по време на прехода от класовото об-

щество към безкласово, която се състои в това, че тя като челен, иан- последователен борец против капи-тализма възглавява революционната борба на всички трудещи се и екс-плоатирани, осъществява в съюз с тях социалистическата революция и установява своя диктатура (вж. Дик-татура на пролетариата), ръко-води обществото през периода на изграждане на социализма и кому-низма. За изпълняване на тези за-дачи работническата класа създава комунистическа партия, която из-работва научен светоглед, научна политика и ръководи цялата дей-ност на пролетариата.Учението за С. р. п. е в центъра на

научния комунизъм, както и на мар-ксизма-ленинизма като цяло. «Глав-ното в учението на Маркс — писа Ленин — това е изясняването на световноисторическата роля iia про-летариата като строител на социа-листическото общество.» (Съч. Т. 18, с. 593.)За разлика от утопичния социали-

зъм, чиито представители не са виж-дали реалната обществена сила, коя-то осъществява прехода от капита-лизма към социализма, марксизмът откри такава сила в лицето на проле-тариата. Маркс и Енгелс показаха, че работническата класа е не само най-потиснатата, но и най-револю- ционната част от обществото. Пора-ди решаващата си роля в промишле-ното производство и при развиване-то па съвременните производителни сили работническата класа е най- съзнателната и организирана класа. Тя не само създава огромната ма-са от обществената продукция, но и непосредствено осъществява тех-ническото усъвършенствуванс па производството. Това налага по-стоянно нарастване на нейното кул-турно равнище и създава предпостав-ки за повишаване на пойната съзна-телност. Работата в големи пред-приятия със сложна техника се нуж-

19 Речник по научен комунизъм

290 Свободно време

дае от дисциплина и организираност, от умение да подчиняваш своите ин-тереси ма интересите на общото де-ло. Развитието на индустрията води до увеличаваме числеността на ра-ботниците. Както сочеше Маркс, чис-леността на работниците е само един от елементите на успеха. Тя «решава въпроса само когато масата е обхва-ната от организация и се ръководи от знанието.» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 16, с. 12.)

Пролетариатът е последователно революционен, обявява се решително за събаряне на капитализма, тъй като в капиталистическото общество той като лишена от собственост вър-ху средствата за производство класа противостои на целия свят на част-ната собственост. Подлаган на екс-плоатация, отстранен от участие в управляването на обществото, про-летариатът жестоко страда от ин-флацията, безработицата и икономи-ческите кризи. Затова разсъждения-та на идеолозите на капитализма и реформнетите за «интегрираме» на съвременната работническа класа в капиталистическата система и загуб-ване на революционната роля от нея са безоснователни.

След победата на социалисти-ческата революция работническата класа е ръководна сила, която осъ-ществява коремно преобразуване ма обществото, тя е свързана с водеща-та, държавна форма на собственост и взема най-активно участие в управ-ляването на производството, общест-вото и държавата.

По такъв начин самото обективно положение на работническата класа в обществото определя нейната осо-бена роля както в освободителното движение, така и при създаването на нови обществени отношения.

С. р. п. се конкретизираСъобразно с етапите на движение от капитализ-ма към социализма. Преди всичко тя изисква съчетаване на социализ-ма с работеничокото движение, съз-

даване на партия, която научно из-разява класовите интереси иа проле-тариата и неговите световноисто-рически задачи и възглавява класо-вата му борба против буржоазията. (Вж. Работнически партии, Кому-нистическа партия на Съветския съюз.) По-нататък тя предполага сплотяване на всички трудещи се и експлоатирани около пролетариата като челен борец, хегемония на про-летариата в освободителното движе-ние и здрав съюз на работническата класа с непролетарските трудещи сс маси, а преди всичко със селяните. (Вж. Съюз между работническата класа и селяните.) В хода на социа-листическата революции и непос-редствената борба на пролетариата за власт С. р. и. се явява като необ-ходимост от установяване диктатура па пролетариата, която е основно условие за победата на пролетариата над буржоазията и изграждането на социализма. Когато диктатурата на пролетариата престане да бъде необ-ходима, С. р. и. се проявява във водещата роля ма работническата класа при изграждането на комуни-стическо общество. Тон продължава да си остава ръководител на общест-вото по силата на обективните усло-вия, тъй като играе решаваща роля в материалното производство, свър-зан е с прогресивните форми за ор-ганизация на труда, в средата му се раждат образци на комунистическо отношение към труда, той е най- организираи н съзнателен. Изграж-дането на комунизма протича въз основа на научната пролетарска идео-логия, под ръководството на кому-нистическата партия и социалисти-ческата държава, които се борят за въплътяване ш пролетарския со-циален идеал в живота. С изгражда-нето на безкласово, комунистическо общество се изчерпва С. р. н.

СВОБОДНО ВРЕМЕ — времето, което остава след приспадане иа

291 Свободно време С

необходимото време (сиреч на работ-ното време, времето, изразходвано за път до местоработата и обратно, за домакински труд, за задоволяване на физиологични нужди — сън, хранене и др.) и което човек използва както намери за добре в зависимост от равнището на неговата култура, материален доход н физическо със-тояние. Наличието на С. в. най- малко у една част от членовете па обществото е важно условие за об-щественото развитие. Колкото по- голямо е свободното време на чле-новете на обществото и колкото по- значителна е частта му, отреждана за развитие на производството и културата, толкова по-високи са темповете на социалния прогрес. В края на краищата ще настъпи такъв етап от развитието на обществото, писа Маркс, когато «мярка на богат-ството вече съвсем няма да бъде- работното време, а свободното вре-ме». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 46, ч. II, с. 196.)

Проблемът за С. в. е тясно свързан с всестранното развитие на личност-та. С. в. е нужно иа човека за уча-стие в обществено-политическия жи-вот, за допълнителен творчески труд в областта на техниката, науката и изкуството, за развиване иа негови-те духовни и физически способности, както и за почивка в развлечения. «Естествено — лиса Маркс — свобод-ното време — което е както време за почивка, така и време за по-внсша дейност — превръща притежателя си в друг субект. . .» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 46, ч. П, с. 199.)

На различните стъпала от разви-тието на обществото С. в. на хората, които спадат към различни социални групи, се различава както nö обем, така и по структура. В робовладел-ското и феодалното общество труде-щите се — роби и крепостни селяни— са били практически лишени от С. в. Поради неравномерното разпре-

деление на труда то било достояние на господствуващите класи. Това положение е характерно и за бур-жоазното общество, макар че в не-го благодарение гигантското нараст-ване на производителните сили се появява възможност за образуване С. в. и на трудещите се. Тя се пре-връща в действителност в резултат от многогодишната борба на работ-ническата класа, преди всичко за съкращаване на работния ден. С. в. е най-голямото завоевание на труде-щите се.

Осигуряването на все по-нараст- ващо по обем С. в. за всички членове на обществото е една от целите па сменящата капитализма комунисти-ческа обществепо-икономическа фор-мация. С. в. расте чрез намаляване на работното време в резултат от нарастване на производителността на труда и по-равномерното разпре-деляне на труда между всички чле-нове на обществото; чрез съкраща-ване на времето за придвижване до местоработата и обратно, за домакин-ски труд, за гледане на децата и др. Най-голям прираст на С. в. се оси-гурява — при запазване на все по- нарастващи темпове за развитие на производството в сегашните усло-вия — от мероприятията, целещи намаляване.^i^ÇHiiq. па тази част от извънработното необходимо време.

Социалното значение на С. в. се определя от това каква е неговата структура, доколко то с запълнено с дейност, важна за живота и разви-тието на обществото, включва ли то творчески труд, обществено-полити-ческа дейност, повишаване на ква-лификацията, на образователното и културно равнище, възпитан^ на децата, занимания с изкуство й спорт, игри или пък бездейпа по-чивка. Начинът на използването на С. в. определя до голяма степен културното равнище и квалифика-цията, физическото състояние и на-строението на човека и по този начин

292 Селскостопанска кооперация

влияе върху ефективността на из-ползването на работното време.

При социализма се промени не само обемът на С. в. на трудещите cet но и неговата структура. Все по-голяма част от него се посвещава на зани-мания, които спомагат за развиване на личността на труженика. Това пък позволява на свой ред да се из-ползват по-пълно възможностите на техниката, да се повишава произво-дителността на труда. Именно в този смисъл Маркс нарече С. в. най-го- ляма производителна сила. Разкри-вайки връзката между работното време, производителността на труда и С. в., Маркс писа: «Спестяването па работно време е равносилно на увеличаване на свободното време, т. е. на времето на пълно развитие на индивида, което само от своя страна въздействува като най-голяма про-изводителна сила обратно върху производителната сила на труда.» (Маркс. К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 46, ч. II, с. 199.) Усложняването на задачите, които стоят пред общест-вото, предполага все по-пълно уча-стие па гражданите в обществено- политическия живот, в управлен-ческата дейност, възможности за което се откриват от увеличаването на С. в.

Дълбоките положителни промени в структурата на С. в. не бива да за- тулят многобройните факти за далеч неефективното му използване от една част от населението, когато значи-телен дял от него все още се посве-щава на развлечения и бездейна по-чивка. Неумението да се използва разумно С. в., неговата «празнота», скуката са една от причините за пиянството, хулиганството и пре-стъпността.

Набелязаните от програмата за изграждане на комунизма, нараст-ване благосъстоянието на трудещите се, повишаване на тяхното културно равнище, разширяване на материал-но-техническата база на свободното

време (увеличаване броя на театрите, концертните зали, библиотеките и клубовете, спортните бази и др.), по-нататъшно усъвършенствуване па формите и съдържанието на кому-нистическото възпитание, разви-тие на самодейните организации на населението и активизиране дейност-та на обществените учреждения, конто се занимават с организиране С. в. па трудещите се, с възпитаване и развиване на техните вкусове и потребности, несъмнено ще помог-нат да се подобри структурата на С. в., да се постигне по-разумно негово-то използване.

СЕЛСКОСТОПАНСКА КООПЕРА-ЦИЯ — (лат. coopérât! — сътруд-ничество) — обединяване на земе-делски стопанства в колективи за съвместно кредитиране, пласмент на продукцията, снабдяване с машини и други оръдия, използване на земя-та и производство. Нейното съдър-жание се определя от съществуващия в страната обществен строй. Докато при капитализма С. к. е включена в системата от пазарни, частнособ- ственически отношения, в условията на диктатурата на пролетариата, когато средствата за производство, включително в редица случаи и земята, принадлежат на обществото като цяло, класовата природа на коо-перацията се променя из основи. Тя спомага за преминаване на селя-ните към социализма, представлява «възможно по-прост, по-лесен и по- достъпен за селянина път». (Ленин, В. И. Съч. Т. 33, с. 468.)

В развитите капиталистически страни С. к. е възникнала в началото на XIX в., което отразявало прогре-сивни тендеццур в общественото раз-витие., Обаче подчинявайки се на общите закони на капиталистическа-та икономика, тя е засилвала пре-възходството на едрото производство над дребното, спомагала за по-па- татъшно диференциране иа селяните.

293 Селскостопанска кооперация С

Основни фактори, които определят развитието иа селскостопанско-фер-мерската кооперация през съвремен-ния етап, са следните: формиране на аграрно-индустриален комплекс и хода на индустриализирането на зе-меделското производство, в който кооперацията се стреми да заеме солидни позиции; постоянно нараст-ваща държавна помощ под формата на пряко и косвено финансиране с капиталовложения, както и под фор-мата на организиране на професио-нално образование и научно-консул-тативна и техническа помощ; акти-визиране настъплението на монопо-листичния капитал срещу селското стопанство.

В страните с развит капитализъм най-характерни тенденции на съв-ременното кооперативно движение са обединяването на различните фор-ми на кооперация, създаване на ре-гионални и общонационални коопе-ративни центрове и съюзи, засилване на капиталистическите начала в дей-ността на кооперациите и т. и.

Растящият натиск на монополите активизира противодействието на селските маси. При тези условия възниква възможност да се насочи С. к. по демократичен път. Комуни-стическите партии от развитите ка-питалистически страни издигат ло-зунга за единен фронт с всички коо-ператори. които не спадат към кла-сата на капиталистите и се борят про-тив произвола на монополите.

В икономически слабо развитите страни С. к. се заражда в края иа XIX и началото на XX в. Основната маса от кооперациите са насаждани тук от колониалните влаегн като средство за осигуряване на собстве-ните им интереси. Народе това се е извършвало и стихийно образуване на национални кооперации.' През етапа на завоюване на поли- тйческа независимост значителна ро-ля за внедряване на кооперативните форми за водене па стопанството из-

играха аграрните преобразования на село. Техният характер н съдържа-ние оказаха определящо влияние върху развитието на С. к. В страни-те, където осъществяването на по-землена реформа бе спъвано поради съюзяване на едрата национална буржоазия с империализма и помеш- чическо-феодалната върхушка, коо-перацията се поставя в служба на развитието на капиталистически от-ношения на село. В страните, тръгна-ли по некапиталистически път на развитие, аграрните преобразова-ния се осъществяват в интерес на селяиите-труженици, а кооперация-та става важно средство за мобили-зиране на трудещите се от село и за решаване на политически и со-циално-икономически задачи.

Теоретичните основи на социали-стическото коопериране са разра-ботени в трудове на основоположни-ците иа марксизма-ленинизма. Маркс и Енгелс разглеждаха С. к. като форма за преминаване от капитали-стическия начин на производство към обобществен. Най-целесъобраз-ни според тях са предаване на едрите к а п клалисти чес к и зем едел ски сто- панства за колективно ползване и обединяване на дребните земеделски стопани в кооперации. Конкретните пътища и условия за преминаване на едноличното земеделско стопан-ство към едро колективно производ-ство бяха набелязани и обосновани от Ленин.

Съгласно Лениновия кооперати-вен план основни условия за социа-листическо коопериране са наличие-то на държава на диктатурата на пролетариата, обществената собст-веност върху средствата за произ-водство и съюзът на пролетариата1 с милионите дребни селяни. Коопери-рането на селските маси е продължи-телна и упорита работа за посте-пенно привличане па селяните към колективно водене на стопанството. В основата па кооперирането трябва

294 Селскостопанска кооперация

да бъдат поставени принципът за доброволността, за разясняване пре-димствата на колективния труд и оказването на финансова и друга материална помощ от социалистиче-ската държава. Ленин виждаше по-литическото значение на С. к. в това «да се научим практически да градим. . . социализъм така, че всеки дребен селянин да може да участвува в това изграждане.» (Съч. Т. 33,'с. 468.)

Благоприятни условия за разви-ване на С. к. в СССР се създаваха от общонационалната държавна собст-веност върху земята. Най-голямо разпространение получиха през пър-вите години на съветската власт про-стите форми на С. к.: кредитните и пластментно-снабдителните. След то-ва почнаха да се развиват интензив-но простите производствени задруги (машинни, мелиоративни, семеновъд- ни и животновъдни), в които земята и основните средства за производство оставаха в индивидуално владение на селяните, ала вече се бяха поя-вили елементи на обществена соб-ственост върху средствата за произ-водство.

През периода на повсеместна ко-лективизация производственото коо-периране получи най-голямо разви-тие под формата на задруги за съв-местно обработване на- земята, сел-скостопански артели и комуни. Най- приемлив за земеделските стопанства се оказа селскостопанският артел: в него се обобществяваха основни-те средства за производство, но на селяните се оставяха участък за лично ползване, продуктивен доби-тък и жилищната сграда. От 1933 г. селскостопанският артел стана прео-бладаваща форма за колхозно, ^ро* изводство. Нов етап в развитието »на С. к. бе ознаменуван с постановле-нието на ЦК на КПСС <3а по-па- татъшно развитие на специализация-та и концентрацията на селскосто-панското производство върху база-

та на междустопанското кооперира-не и агропромишлената интеграция» (1976 г.).

В европейските страпи с народна демокрация кооперирането на сел-ското стопанство имаше някои осо-бености. Едпа от главните му спе-цифични черти се определяше от наличието на частна собственост вър-ху земята. С това е свързана и една друга особеност — изобилието на преходни форми за коопериране. Най-характерни са три вида С. к. В кооперацията от първия вид се обе-динява само трудът, нивите се об-работват съвместно, а реколта селя-нинът получава само от своя участък или пък реколтата се разпределя пропорционално на количеството земя, която принадлежи на един или друг член на задругата. В коопера-циите от втория вид се обобществя- ват инвентарът, селскостопанските машини и оръдия, и работният доби-тък, сиреч основните средства за производство с изключение на земя-та. Основната част от доходите се разпределят между членовете на коо-перацията по количество и качество на изразходвания труд, а оста-налата част — в зависимост от количеството на предадената в коо-перацията земя. В кооперациите от третия вид се обобществяват всички основни средства за производство, включително и земята, а доходите се разпределят само според труда. Та-кива кооперации са разпространени например в България.

С развитието и укрепването на кооперативните форми за органи-зиране на производството все повече кооперативни стопанства премина-ват от нисшите форми към висши, в крито са р^рбщертвени всички средст- ва;,за7 производство. Широката фи-нансова и техническа помощ на дър-жавата създава необходимите усло-вия за социалистическо преустрой-ство на селото. Социалистическото коопериране позволява да се насочи

295 Селяни С

по пътя към социализма значителна част от населението — селяните, да се преобразува тяхната създавана векове парел индивидуалистична пси-хология, да сс ликвидират кулаците и сс издигне равнището на селско-стопанското производство.

СЕЛЯНИ — класа, заета с произ-веждане на селскостопанска продук-ция върху основата на частна или кооперативна собственост върху сред-ствата за производство и участву-ваща в производството с личен труд.

Като отделна обществена класа С. са се формирали при разлагането на първобитнообщипния строй и раз-витието на частната собственост вър-ху средствата за производство и съ-ществуват до изграждането па ко-мунизма. Тяхната социална същност, положението им в обществото сс определят от господствуващия на-чин на производство и се изменят заедно със сменянето па обществено- икономическите формации и етапите на тяхното развитие. В досоциалисти- ческите формации С. се състоят от разпръснати и предимно дребни зе-меделски производители. При капи-тализма С. като слой от дребни соб-ственици — стокопроизводители и част от дребната буржоазия, се дифе-ренцират неминуемо все повече. Те се разпадат на три различни по кла-сово положение групи: дребни селя-ни (ратаи и бедняци), средни селяни « селска буржоазия (кулаци). Капи-талистическата концентрация па про-изводството и засилването на екс-проприацията водят до намаляване на средния слой, до постоянно уве-личаване на пролетариите и полу- пролетариите на село н до засилва-не на буржоазията.* С/^при капита-лизма имат двойствена общеЬтЬепб- икономическа природа, явявайки се като класа от трудещи се и като класа от собственици. По икономи-ческо положение селянинът е «по-ставен така, че върви или след ра-

ботника, или след буржоазията. Сре-ден път няма». (Ленин В. И. Съч. Т. 29, с. 364.) При това още в капи-талистическото общество съвпадат основните интереси на работниче-ската класа и трудещите се С. «. . .Експлоатацията на селяните се отличава от експлоатацията на ин-дустриалния пролетариат само по форма. Експлоататорът е все съ-щият — капиталът». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 7, с. 87.) Тъкмо това е икономическа основа за съю-за между пролетариата и трудещите се С. През епохата на империализма, когато С. страдат от все по-засилва- щата се експлоатация на монополи-те, от растящите данъци и робска задлъжнялост към банките, те ста-ват съюзник .на работническата кла-са в борбата против монополистич-ната буржоазия. В страните, където се разгръща национал ноосвободи- телно движение, С. са най-масовата му движеща сила. (Вж. Национал- ноосвободителна революция. )

Социалистическата революция из-вършва радикален преврат в исто-рическите съдбини на С. Преобразу-ването на едноличните стопанства в едри колективни означава съществе-ни изменения в икономическите от-ношения, в труда и бита, в целия строй на живот на С. В СССР колек-тивизацията^ и&ЬвТг селото от кулаш- ка робия, класово разслояване и разоряване. След като скъсат с част-ната собственост върху оръдията и средствата за производство, С. се превръща постепенно в класа, коя-то е изцяло свързала с обществената социалистическа собственост. Под ръководството на КПСС, при воде-щата роля на работническата класа се' .формира техният социал-МйИё^ скйЧЙе^огйед. От индивидуален сто-копроизводител селянинът става тру-женик в общественото стопанство. Това определя новото социално по-ложение на С. (Вж Селскостопан-ска кооперация.) Важно значение в

296 Семейство при социализма и комунизма

живота на С. има повишаването на техническата въоръженост на тех-ния труд: .механизацията на селско-стопанското производство, разгръ-щането на електрифнкаиинта и хи-мизацията. Техническият прогрес в земеделието и нарастването на про-изводителността на труда водят до намаляване на нуждата от работна сила, заета непосредствено в селско-стопанското производство. През 1959 г. колхозните селяни и кооперира-ните занаятчии бяха 31,4% от цялото население на страната, през 1970 г.— 20,5%, а през 1978 г. — 15,1%. При това общата продукция на селското стопанство се увеличи чрез нараст-ване на производителността на тру-да. На село се появяват все повече специалности с индустриален ха-рактер, разширява се бързо групата на инженерно-техническите работ-ници. За социалистическите С. са характерни неотклонно усъвършен- ствуване па производствено-техни-ческия опит, както и нарастване на културата и съзнателността. От жи-вота на С. си отива всичко старо, свързано с тежкия, слабопроизводи-телен ръчен труд, с патриархалните основи на семейството, и укрепват социалистическите начала за кул-тура и бит. С осъществяването па социалистически преобразования на село се появяват' общА черти на ра-ботниците и колхозниците. Въз ос-нова иа това се стига до по-нататъш-ното укрепване на съюза между ра-ботническата класа и селяните. При социализма все още се запазват раз-личията между работническата класа и С., в основата на които е различието между формите па собственост (дър-жавна и кооперативно-колхозна). При изграждане на комунизма, в резул-тат от сближаването и сливапСтЪ на двете форми на собственост, при социализма се достига постепен-но социална еднородност, настъп-ва заличаване на социално-класови-те различия, а С. заедно с работни-

ческата класа и интелигенцията се вливат в единната армия от труже-ници па комунистическото общество.

СЕМЕЙСТВО ПРИ СОЦИАЛИЗ- МА И КОМУНИЗМА — С. е форма за общуване на хора, свързани чрез брак и кръвно родство. Имайки спе-цифично биологични функции за възпроизвеждане па човешкия род, С. е същевременно форма за социално общуване между хората и като тако-ва изпълнява важни икономически и духовни функции.

С. се изменя в различните социал-но-икономически условия. През ран-ните етапи от развитието си (първо- битнообщинпия строй, робовладел- ството и феодализма) С. е производст-вено-стопанска обществена единица. При условията па господство на частната собственост една от пай- важните функции на С. е натрупва-нето и запазването на имането. В резултат от това прп сключване на бракове биват често изтъквани на преден план не духовната и физиоло-гична близост па хората и не възпи-танието на децата, а увеличаването на имането. Неумереният стремеж към уголемяване на собствеността е всякакви средства поражда иконо-мическа зависимост и вражда между членовете на С.

Социализмът променя нз основи икономическите основи за същест-вуване на С. и отношенията между членовете му. Тук източник на иконо-мическия живот на С. са трудовите доходи на неговите членове, които се преразпределят в зависимост от нуждите, отделят се средства за издръжка на неработоспособните членове на С. Равноправието на же-ните, въвличането им в обществено-то’ производство, социалните осигу-ровки за старците и все по-голямото участие на обществото в издържа-нето па децата водят до икономиче-ска независимост на членовете па семейството и до демократизиране па

297 Семейство при социализма и комунизма С

вътрсшносемейните отношения. По-степенното ликвидиране на съслов-ните. национални и религиозни пред-разсъдъци и икономическото равен-ство превръщат С. в свободен съюз между равноправни хора.

При социализма С. запазва ико-номическите си функции, по се наб-людава тенденция към тяхното нама-ляване и отмиране. Производствено- стопанската дейност се запазва само като остатъчно явление в семей-ствата, които поддържат лично по-мощно стопанство. С. играе голяма роля при организирането на дома-кинството, защото обществото не е в състояние да задоволи напълно тези нужди чрез общественото произ-водство. Домакинският труд отвлича значителни трудови ресурси, сък-ращава времето, необходимо за по-чивка (вж. Свободно време), за уча-стие в обществения живот и разви-ване и задоволяване на духовните потребности на трудещите се, особено на жените, тъп като по силата па хилядолетни традиции пай-гол ям а част от домакинския труд пада вър-ху техните рамене. Това затруднява жената да съчетава професионалната си дейност с ролята на съпруга и майка и нерядко е причина за семей-ни конфликти. Изграждането на ко-мунизма предполага постепенно пре-минаване на изпълняваните в до-макинството функции към едрото обществено производство. Превръ-щането на битовите организации в едро механизирано производство ще помогне да бъде осигурено факти-ческо равенство между мъжа и же-ната, щс сведе до минимум иконо-мическата функция на С.. като съз-даде условия за по-голямо духовно развитие и общуваневна>. членовете му. В условията па развития'социа-лизъм нарастват духовните функ-ции на С.: семейното общуване, ор-ганизацията на свободното време и взаимното подпомагане. Голяма ро-ля в семейния живот придобиват

нравствените и психологични фак-тори, расте взаимната взискател-ност между членовете на семейст-вото. чувството им за дълг.

Най-важна обществена функция на С. е възпитанието па подраства-щото поколение. Специфичните фор-ми за въздействие на С. върху младо-то поколение превръщат семейното възпитание в необходимо. В условия-та на развития социализъм се услож-няват задачите и обстоятелствата, свързали със семейното възпитание. С. става с малко на брой деца (1—2 деца). Запазените социални разли-чия, нееднаквото равнище на кул-турата на родителите водят до това, че не винаги качеството на семен-ното възпитание отговаря на порас-налите изисквания ца обществото. Оттук възниква необходимостта от правилно съчетаване на обществе-ното и семейното възпитание, от тяхното взаимно свързване и засил-ване влиянието иа обществото вър-ху С. «

В СССР С. се намира под закрилата на държавата (Конституция на СССР, чл. 53 и 66). Тя опазва рав-ните права на членовете на семей-ството, оказва му помощ при възпи-таването на децата и организирането на домашното огнище, задължава родителите'д^ се занимават с възпи-танието па децата, а децата — да помагат на родителите си.

Сред буржоазните социолози по-лучи широко разпространение гледи-щето, че комунизмът водил до лик-видиране па С. Още класиците на марксизма подчертаваха, че кому-низмът поставя само въпроса за ликвидиране на старото С., основано £ьрху частната собственост, ?чрърху икономическия интерес и икономи-ческата зависимост. Лишено от ма-териални сметки, С. ще стане истин-ска общност от обичащи се хора, коя-то ще спомага за духовно усъвършен-ствуване на човешката личност.

1298 Служещи

СЛУЖЕЩИ — работници не на фи-зическия, а на умствения труд, кои-то получават заплата. Те се делят па големи професионални групи: ад-министративно-управленчески кад-ри, инженерно-технически работници и други специалисти, търговци, уп-равители и т. н.

Професиите на С. добиват масов характер при зрелия индустриален капитализъм, т. е. приблизително от последната третина на миналия век, като резултат от разделението на

■обществения труд, както и от това, че капиталистите предават постепен-но функциите по управлението на наемни работници. За увеличаване броя на С. спомага развитието на транспорта, съобщенията, търговия-та и кредита,.разширяването на об-разованието и*медицинското обслуж-ване и нарастването на сферата на услугите. При капитализма особено важен фактор за увеличаване на тяхната численост е нарастването на бюрократичния апарат на буржоаз-ната държава, развитието па дър-жавно-монополистичния капитали-зъм, например делът на професио-налната група на «белите якички» сред заетото население се е увели-чила от 1900 до 1977 г. от 17,6% до 50,2%.

Първоначално С. са заемали срав-нително привиЛёгн^о'йЬ^Ь положе-ние спрямо другите слоеве от тру- дещи се. С развитието на капитализ-ма категорията С. ставала все по- многобройиа и все по-нееднородна. Основната маса от тях загубвали постепенно привилегированото си по-ложение, а върхушката, обратно, се сближавала, а отчасти и направо сливала с буржоазията. Затова марк- сизмъУ; ^отхвърля апологетичните буржоазни теории за «нова cßPjfrä класа» (или «класа на С.»), разглеж-дайки С. като категория, чиито различни части заемат нееднакво положение в социалната структура ла капиталистическото общество. По-

ложението на значителна част от С. може да се окачестви като междин-но. Условията за труд и живот на различните групи от С. пе са едиакви. Специалистите, които работят като наемни работници, запазват в най- гол я ма степен присъщите на тач група особености и черти на приви- легироваиост, макар че и сред тях се проявява значителна диферсн- цираност. Трудът на много обикно-вени С. (пощенско-телеграфски, в управления) вследствие растящата механизация, автоматизация и ка-питалистическо «рационализиране» се приближава все повече по усло-вия и характер до труда на работ-ниците. Те също така изпитват на-растващи психични, нервни нато-варвания. все повече страдат от монотонността на труда и незадово- леност от работата. Продължител-ността на работното време на основ-ната маса С. е била в миналото много по-малка, отколкото на работниците, сега тя е почти същата, а понякога дори по-голяма, отколкото при ра-ботниците (особено в търговията и транспорта). Стигна се до изравнява-не па работната заплата на пове-чето С. и работниците (поради бър-зото нарастване числеността на С., разпространяване на женския труд в тези професии, обезценяване на старите квалификации и т. н.). Ня-кои групи С. печелят дори по- малко от квалифицираните работни-ци. Доходите на управленческата върхушка, обратно, нараснаха в огромна степен. Обикновените С. все повече изпитват върху гърба сп последиците от нарастването на скъ- потнята и инфлацията, както и от цикличните кризи и придружаваща-та ги масова'безработица. Тези про-мени ^‘социално-икономическото по-ложение обаче получават не отвед-нъж отражение в тяхното съзнание, просмукано обикновено от дребно- буржоазни възгледи и професиопа- листки предразсъдъци. За С. е ти-

299 Служещи С

лична по-специално представата за превъзходство над работниците на физическия труд, което се обяснява както със спецификата на тяхната работа, така и с известна разеднне- ност между работниците и С. в пред-приятията» с поддържането на не-посредствен контакт между С. и капиталистите или управляващите. От своя страна капиталистите се стремят да поддържат наличните различия в психологията на С. и работниците (проповядване на «есте-ствена солидарност» »между управ- ленчсските работници и капитали-стите, облаги по линията на социал-ните осигуровки, застраховането и др.). Затова пай-изостаналите слое-ве от С. често се оказват водени за носа от консервативните и реакцион-ни сили. Обаче с измененията в тях-ното положение отслабва действието на факторите, които спъват разви-тието на съзнанието им. Много обик-новени С. съзнават общността си с работническата класа. Според дан-ни от социологични проучвания око-ло половината от управленческите и търговските работници в западните страни се причисляват към работни-ческата класа. Промените в съзна-нието па С. се отразяват в дейността ма тяхната професионална органи-зация, зародила се още в края на XIX в. и значително развита след Втората световна война. Комуни-стическите партии виждат в С. бли-зък съюзник на индустриалната ра-ботническа класа, защищават тех-ните жизнени искания и се стремят да ги въвлекат в общата борба на работническата класа и всички тру-дещи се. През последните десетиле-тия, а особено от втората половина на 60-те и началото на,79пте години на-сам стачките на С., в това чиодр заед-аю с работниците, в мащабите на района, отрасъла и страната стана-ха обикновено явление. Широките маси от С. остро реагират не само на социално-икономическите, но н на

политическите проблеми в наше вре-ме, като стават все по-значителен фактор в демократичното, антимоно- полистично движение.

Социализмът внася коренни из-менения в социалното положение на С. За това свидетелствува наглед-но примерът със съветското общест-во. В предреволюционна Русия С. (включително и интелигенцията) са били само около 2% от активното на-селение. Сред тях преобладавали дребнобуржоазните и буржоазни еле-менти (чиновническа бюрокрация, земски (земство — местни и губерн-ски управи, избрани от дворянст- вото и имотните класи — бел. прев.) С. и др. т.). «По-малко пролетар-ските», както се е изразил Ленин, слоеве проявиха колебания в хода на социалистическата революция. Значителна част от нисшите С. за-станаха от самото начало на страна-та на революцията. Болшевишката партия привличаше нашироко про-летарските им слоеве към осъщест-вяване на задачите във връзка със социалистическото преустройство (участие в работническия контрол, в прокарването на национализацията и т. и.). Обаче част от старите кад-ри от дребнобуржоазни и буржоаз-ни С. оказаха съпротива на съвет-ската властДсаботаж и др. т.). На-ложи се пролетарският авангард да положи грамадни усилия, за да при-общи всички С. към изграждане на социализма, отсичайки враждебните елементи и превъзпитавайки оста-налата маса от тях. С движението към социализма се менеше класовият им състав, попълвайки се с хора, про-излизащи от редовете на работни-ците и селяните. При това се изме- нн рязко съотношението между,£- т- несцециалисти и специалисти: през 1940 г. първите бяха 4 пъти повече от вторите, а в наши дни, обратно, преобладават вече специалистите.Не-отклонно се издига равнището иа общото и специално образование на

300 Собственост

С. През 1939 г. само 51,2% от хора-та, заети предимно с умствен труд, имаха средно и виеше образование, а през 1977 г. — вече 97%. В стра-ните от социалистическата общност С. се ползват от всички социални заведения. Равнището на тяхното материално благосъстояние расте с нарастването па материалното бла-госъстояние на целия народ. Те са активни строители па новото об-щество, борят се за усъвършенст-вуване на социалистическата сто-панска система и подобряване па дейността на държавния апарат. За социалистическите страни е харак-терно високо равнище на професио-налната организираност на С. Чел-ната част от тях са обединени в ре-довете на марксистко-ленинските партии.

СОБСТВЕНОСТ — вж. Лична соб- ственост при социализма. Общест-вена социалистическа собственост.Со-циалистическа собствен ост.

СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ — тече-ние в съвременното международно работническо движение, което дей-ствува от позиции па реформисткия (еволюционен) социализъм. За С. са характерни: признаване изключи-телно на мирни и постепенни, си-реч реформистки (вж'. Реформизъм) методи за действие, стремеж да бъ-де заменена класовата борба с кла-сово сътрудничество, представа за «надкласовост» па държавата и де-мокрацията и разбиране на социа-лизма като морално-етична катего-рия («етичен социализъм»). Идейно- политическите тези на С. са проти-воположни на революционния про-летарски социализъм, йа теорията на марксизма-ленинизма.

Възникването на термина «С.» се отнася към периода, когато в евро-пейските страни през последната третина на XIX в. се образуват социалистически работнически пар-

тии, конто са се наричали обикнове-но социалдемократически и са стоя-ли тогава на революционни, марк-систки позиции. Носители на опор-тюнистични тенденции по онова вре-ме били отделни групи в тези пар-тии: ласалианцпте в Германия, фа- бианците в Англия, посибилистите във Франция и т. и. Нарастването на буржоазното влияние в работни-ческото движение от капиталистиче-ските страпи при преминаването от предмонополистичпия капитализъм към монополистичния е обусловило появата на ревизионизма, чинто гла-шатай станал в края па XIX в. Берн- щайн. Засилвайки се постепенно, десният опортюнизъм е надделял в социалдемократическите партии и се превърнал през годините на Пър-вата световна война в непосредст-вен социал шовинизъм. Едновремен-но с това се извършвало разграни-чаване в редовете на С. (десни, цен-трист и леви). Великата октомврий-ска революция ускори същото раз-граничаване, като сложи началото на международното комунистическо движение, към което преминаха най- добрите, революционните елементи от С. Социалдемократизмът стана синоним на опортюнизма и рефор-мизма.

Революционната криза в Европа от 1918—23 г. предизвика разеди-нение в социалдемократическите пар-тии. Крайно десните елементи от рода па Шайдеман и Носке не само сс озоваха в лагера на контрареволю- цията, но и взеха непосредствено участие в смазването иа пролета-риата. Центристките водачи (Кауц- ки и др.) продължаваха да лавират, мъчейки сс да задържат революцион-ните маси в'руслото на съглашател-ствата Политика. През 1919—20 г. центристките социалдемократически партии излязоха от Втория интер-национал и създадоха тъй нар. «2 1/2» Интернационал. През 1923 г. Двата социалдемократически центъра

301 Социал демокрация С

се сляха, като създадоха Социали-стическия работнически интернацио-нал. (Вж. Социалистически интер-национал.) Партиите, конто влизаха е него, наброяваха в средата на 20-те години почти 6,5—7 млц. души, за тях гласуваха приблизително 25 млн. избиратели. През периода на вре-менна стабилизация на капитализма социалдемократите влязоха в пра-вителствата на много европейски страни, а в Англия, Германия, Шве-ция и Дания ги възглавяваха невед-нъж. След като получиха достъп до кормилото на държавното управле-ние, водачите на С. се разглеждаха като «лекар кран постелята па бол-ния капитализъм». Политиката па класово сътрудничество и антико-мунизъм доведе С. до банкрут пред лицето на фашистката заплаха. През 1933 г. беше разгромена Германската социалдемократическа партия, една година по-късно — Австрийската социалистическа партия. Макар че в отделни страни социалдемократиче-ските партии започнаха да действу-ват в единство с комунистите, като цяло десните водачи на С. отхвър-лиха призива на VII конгрес на Ко-минтерна за създаване на единен фронт против фашизма и войната в международен мащаб. Подемът на работническото демократично дви-жение в страните от Западна Европа във връзка с поражението на нациз-ма през Втората световна война спо-могна за засилване влиянието на С. По време на «студената война» С. под натиска на десните сили застана на рязко антикомунистически и анти- съветски позиции, приключи ней-ното отдръпване от марксизма. Не само фактически, но н формално по- вечето социалдемократически нар - тии се отрекоха от марксизма като единна научно-тсоретнчпа и свето- гледна основа в полза на еклектич-ната. «плуралистична» идеология, като провъзгласиха за своя идейна

платформа така нар. «демократичен социализъм >.

Намирайки се на власт или оста-вайки в опозиция, социалдемокра-тическите партии имат реална въз-можност да постигат някои рефор-ми, които отговарят на интересите на трудещите се. Обаче никъде и нито веднъж С. не се реши да изпол-зва мощта на организираната работ-ническа класа за настъпление срещу основите на капитализма. Опортю-нистичното приспособленчество я по-стави в зависимост от капиталистиче-ската система. Там, където социал-демократите успяват понякога да възглавяват за дълго време прави-телствата, основните лостове на ико-номическата и политическата власт си остават в ръцете на едрия капитал, което слага в строги рамки «рефор-маторската» дейност на социалдемо-кратическите правителства.

Положението па С. в обществено- политическата система на Запад е двояко. Тя се сраства в една или друга степен с държавно-монопо-листичния капитализъм, като съ-щевременно е свързана с работниче-ското движение, с профсъюзите и други масови демократични органи-зации, изпитва натиска на искания-та на трудещите се и е принудена да държи сметка за тях в политиката си. В това се изразява съществената отлика на С. от открито консерватив-ните и реакционни буржоазни пар-тии. При всичките си противоречия и слабости С. си остава значителна обществено-политическа сила, свър-зана с работническото и демократич-но движение в развитите капитали-стически страни.

От края на 60-те години се засили диференциацията в социалдемокра-тическото движение, която се отра-зи и в ръководството. Под влияние на изменения в международната об-становка повечето социалдемокра-тически партии бяха принудени да направят корекции във външнопо-

302 Социален експеримент

литическия си курс, подкрепиха по* литиката на разведряване и мирно съвместно съществуване. През 70- те години западноевропейската С. определено допринесе за развиване и укрепване на разведряването, спо-могна за подобряване на отношения-та между Изтока н Запада, обяви се военно разведряване, за прекратя-ване на надпреварата във въоръжа-ването н за разоръжаване. Част от С. предприе установяване и развитие на официални междупартийни връз-ки с комунистическите партии от социалистическите страни.

Сериозно въздействие върху по-литиката на С. оказва рязкото из-остряне на общата криза на капи-тализма. В обстановката на растящо недоволство на масите социалдемо-кратите, особено под влияние на тяхното ляво крило, са принудени да правят определени поправки в програмните си положения, избор-ните лозунги н практическата си дейност по въпроси на вътрешната политика, да предлагат проекти и искания, конто целят задоволяване на аптимонополистинните стремежи на трудещите се. С. е принудена и да се съобразява с подема на нацио- налноосвободителното движение, със засилването на борбата на народите за икономическа независимост, про-тив империалистическата намеса, неоколониализма, расизма и фашиз-ма, да декларира солидарност с тази борба и да подкрепя справед-ливите искания на народите в раз-виващите се страни от Азия. Афри-ка и Латинска Америка. В поли-тиката на С. се проявяват и отрица-телни тенденции, които произтичат от нейните основни идейно-полити-чески тези: пропагандиране ма тъй нар. «трети път», противодействие срещу разпространяването на марк-систко-ленинските идеи, стремеж да се попречи на нарастването влия-нието на комунистите, защита па им-периалистическите и неоколониали-

стични позиции на западните капи-талистически страни.

Осъждайки решително проявите на антикомунизъм и антисъветизъм в дейността на С., критикувайки непоследователността и противоре-чивостта на нейната идеология и по-литика, комунистите се обявяват за сътрудничество със социалистите и- социалдемократите по широк кръг въпроси, които отговарят на интере-сите на работническата класа и всички трудещи се. «Безусловно не може да става и дума за идеологи-ческо сближаване на научния кому-низъм с реформизма на социалдемо-кратите — казваше Л. Брежнев в> доклада си пред XXV конгрес на КПСС. — . . .Но със социалдемокра-тите, които съзнават отговорността си за делото на мира, и още пове-че със социалдемократите-работници нас могат да ни обединят и ни обе-диняват грижата за сигурността на народите, стремежът да се обуздае надпреварата във въоръжаването, да се даде отпор на фашизма, ра-сизма и колониализма.» (XXV кон-гресна КПСС. Доклади и решения, с. 43.)

СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ — (лат. experimentum — опит) — ме-тод за научно изследване и еле-мент в управляването на социалните явления и процеси; осъществява се под формата на контролирано въз-действие върху тези явления и про-цеси и има за цел търсене на въз-можности за постигане на заплану-вани нови резултати.

С. е. е важно средство за усъ- вършенствуване на формите за уп-равляване на обществения живот, на осрмнте1‘3а неговото органи-зиране' фъобразно с обективните закони на развитието му; в опре-делена степен дой позволява: пре-ди да се пред приемат различни нововъведения, предварително да се разкрие тяхната целесъобразност и

303 Социален експеримент С

ефективност при дадени условия. «. . .При всички изменения на съще-ствуващата управленческа структу-ра — отбелязва Л. Брежнев — ние трябва да действуваме не «на око», не интуитивно, а ръководейки се от данните па опита, на експеримента, от изводите на съвременната нау-ка за управлението.» (Ленинским курсом,"т. 4, с. 455.) Експериментът помага да се открият нови възмож-ности и резерви за повишаване на производителността иа труда и раз-виване на социалните отношения, за повишаване на активността на тру-дещите се, иа участието им в управ-ляването на производството. Схема-та на С. е. е обикновено следната. Отначало се формулира целева уста-новка (хипотезата, проверявана в експеримента), например влиянието на системата за заплащане на труда и разпределяне на премиите в зави-симост от крайните резултати на производството (прибраната реколта, постъпилата в търговията и прода-дена продукция на дадено предприя-тие, ремонта на автобуси с гаран-ционен срок за тяхното експлоатира-не по линията h др. т.) върху нараст-ването на производителността на труда, върху отношението към тру-да. След това се издирват експери-ментален и контролен (използван за сравняване) обект, открояват се зна-чимите за крайния резултат промен-ливи величини (например равнището на техническа съоръженост, планови-те показатели н др.), които трябва да бъдат постоянни в хода на експе-римента, определят се срокове, из-вършват се периодични измервания на експерименталните променливи величини и т. н. Преди експеримента е необходимо предварително разяс-няване на неговите цели и усроцця на обществените организации. Тъй като С. е. се преплита с реалната, обикновена дейност на хората, естест-вени граници за неговата приложи-мост е недопустимостта на увреждане

в случай, че хипотезата е фалшива» толкова повече на морално уврежда-не на участниците в него. Цел иа ек-сперимента е не само производстве-ният ефект, но и възпитателният,, повишаването на обществената ак-тивност на участниците. Експери-менти от подобно естество възникват често при подготвянето и изпълне-нието на плановете за социално раз-витие на трудовите колективи (вж. Социално планиране) и са неразривно’ свързани с активната творческа дей-ност на трудещите се. Те са възмож-ни само в условията на социалисти-ческото общество, където средства-та за производство и държавната власт се намират в ръцете на наро-да, ръководен от комунистическата партия. Социалното експериментира-не на такива предшественици на научния комунизъм като Оуен и Фурие е било утопично, не се оправ-да поради това, че се основаваше върху опити да построят островчета на социалистически производствени отношения в рамките на класово- антагонистичното общество с цел изменяне на същото общество под. влияние на примера. (Вж. Утопичен социализъм; Комуна.)

С. е. като метод за научно изслед-ване се отличава от описания по- горе експеримент като елемент в управляваяетб'у’па социалните про-цеси по характера на решаването на задачите и по това, че субект па екс-перименталната дейност тук е учен- експериментатор. Еспериментирани- те в случая не трябва да знаят, че- сред тях се върши експериментално изследване, тъй като самото това* знаене може да повлияе върху резул-тата. ..Научни социални експеримен-ти, яактивно се извършват в педаго-гиката, социалната психология и други обществени науки. Сферата им е обикновено ограничена с малка група, тяхна цел е изучаване на механизмите, на факторите, които

-304 Соц иализъм

влияят за формиране на личността и възпитанието в колектива.

При съвременните условия, когато в социалистическите страни сс пре-дявяват повишени изисквания към равнището на научното управление на обществото, се разширява прак-тиката на социално експерименти-ране. Поради всичко това е необхо-димо по-пататъшно усъвършенству-ване на методите на С. е., на формите за извършването му. Един от перс-пективните методи с експериментът върху модел, който предшсствува реалния експеримент и позволява да се изучат и оценят за кратко вре-ме и без вреди за обекта различните варианти за неговото изменяне. Прн това най-ефективна е човеко-машип- пата система за моделиране, в която една част от параметрите на обекта са формализирани, а друга част си остават неформализираии и са пред-ставени като концепции, сценарии и ценностни ориентации на човека, който взаимодействува с формална-та част прн режима на диалог. Моделните експерименти позволяват да се определи по-точно стратегията на реалния експеримент, но не могат да го заместят. Само експериментът върху самия обект позволява да се получи сигурно знание за ефектив-ността на проверяваните хипотези.

СОЦИАЛИЗЪМ — (лат. socialis — обществен) — обществен строй, кой-то сменя капитализма и се характе-ризира с обществена собственост върху средствата за производство, с липса на експлоатация на човек от човека н планирано в мащабите на цялото общество стоково производ-ство; първо стъпало ма комунисти-ческата обществено - икономическа формация.

Тъй като в историческото развитие С. следва непосредствено капита-лизма, а понякога се формира и при наличие на още по-ранни сто-пански сектори в страната, той носи

върху себе си следи от старото об-щество и използва някои социално- икономически форми, създадени през предишни етапи от общественото развитие. При свойствените на С. равнища на развитие на производи-телните сили и обществената собст-веност още не сс преодоляват докрай старото разделение на труда, раз-личията между умствения и физи-ческия труд, между града и селото. (Вж. Различия между града и се-лото.) В условията на С. се запаз-ват стоковият характер на произ-водството, определени социални раз-личия между работниците, селяните и интелигенцията, а в политическа-та област — държавата.

С. е коренно противоположен на капитализма. Ликвидирането па част-ната собственост върху средст-вата за производство и утвърждава-нето на обществената социалистиче-ска собственост преобразяват ико-номическия и социално-политиче-ски облик на обществото. Цел иа производството става ие извличане-то на печалба от частните собствени-ци, а максимално възможното в рам-ките на достигнатото равнище на производителните сили задоволяване па материалните и духовните пот-ребности на членовете иа обществото. Слага сс край на получаването па доходи от експлоатация с помощта на капитала и се въвежда задълже-ние на всички да се трудят съгласно нравилото «Конто не работи, няма да яде». Обществото се превръща от антагонистично в общество на тру-дещи се, свързани с единни основни интереси.

Обществената социалистическа соб-ственост върху средствата за про изводство съществено променя ха-рактера на стоковото производство, което става стоково производство oi ново естество. Тук производители на стоки са колективи от трудещи се, които привеждат в движение средствата за производство, намира

305 Социализъм С

щи се в държавна или колективна собственост. Производството се ор-ганизира съобразно с държавен план. Планирането е най-важна икономи-ческа черта иа социализма, защото обществената собственост върху сред-ствата за производство не само от-крива възможност за планомерно развитие па икономиката в цялата страна, но и обуславя необходимост-та от планиране, като поражда обек-тивния икономически закон за плано-мерно, пропорционално развитие на народното стопанство.Отделните труженици и колективи

биват подтиквани към активно уча-стие в производството чрез мате-риалната заинтересованост, чрез раз-лични форми за разпределение спо-ред труда, разработвани въз основа на принципа на С. «От всекиго — според способностите, па всекиго — според труда». (Вж. Основен принцип на социализма.)В социално отношение С. е общест-

во от две приятелски класи — ра-ботническата класа и селяните, кои-то създават материални ценности в промишлеността п селското стопан-ство. Постоянно расте числеността ма интелигенцията — социален слой, зает с квалифициран умствен труд, с развиване па науката, техниката и културата. Има и слой хора, заети в сферата на обслужването. Поради това, че в социалистическото обще-ство липсват антагонистични класи, в него се утвърждава социално-поли-тическо и идейно единство, настъпва постепенно заличаване па всякакви класови и социални различия.В политическата област С. се

характеризира с укрепване на дър-жавата, а особено па нейните сто-пански органи, с развитие на со-циалистическата демокрация. По-вишаването на културното и идейното равнище па трудещите се, на тяхна-та соцнално-полнтическа активност, възпитателната и организаторската дейност на марксистко-ленинската

20 Речник по научен комунизъм

партия, на профсъюзите и другите обществен и орган и за ции о п р еде л ят съществените страни на този процес. Отличавайки се със своеобразие по-ради исторически особености ма из-граждането на социалистическото об-щество, поради национални и други отлики, политическата система на социализма в една или друга страна се характеризира и с общи черти — ръководна роля на работническата класа и марксистко-ленинската пар-тия, съчетаване и взаимодействие на държавните и обществените органи-зации и привличане па масите към управляване на обществото н държа-вата.В духовния живот на обществото

социалистическата революция от-крива демократизирането па култу-рата, ускореното издигане равнището на образование на масите, бързото нарастване на народната интелиген-ция и разцвет на науката, литерату-рата и изкуството. (Вж. Културна революция.) На мястото на капита-листическата култура идва социали-стическата култура, която е законо-мерен етап от развитието на общочо-вешката култура.«. . .Само със социализма — каз-

ваше Ленин — ще започне бързо, истинско, действително масово, при участие на мнозинството от населе-нието, а след това и на цялото насе-ление, движение напред във всички области па обществения и личния живот.» (Съч. Т. 25, с. 501.) С. се отличава с ускорени темпове за ико-номическо, социално-политическо и духовно развитие, което е негово особено важно предимство пред ка-питализма. Тези темпове са обусло-вени преди всичко от новите обще-ствени, производствени отношения, които откриват простор за развива-не па съвременни производителни сили. Целенасочената дейност на со-циалистическата държава, на марк-систко-ленинската партия и дру-гите обществени организации, които

306 Социалистическа демокрация

-акумулират ентусиазма и енергията на масите, също така спомага за ускоряване иа общественото разви- Ьие.

Немаловажен източник за дпиже- ние на социалистическото общество се съдържа и d нсг св сто обективно противоречиво положение като об-щество, излязло от недрата на ка-питализма, в което наследеното от миналото е преплетено с окова, кое-то възниква, и на което поради това е присъща остра борба между ста-рото и новото. (Вж. Отживелици от миналото в съзнанието и поведение- то на хората.) Необходимостта от разрешаване иа псантагонистичнитс, ала понякога доста остри противо-речия поражда различни форми за тяхното преодоляване, в това число и критиката и самокритиката. Към вътрешните противоречия на социа-листическото общество спада преди всичко противоречието между прог-ресивните производствени, общест-вени отношения н наследеното от миналото недостатъчно високо ма-териално равнище на производството и културата на масите, противоре-чие, което се задълбочава в отделни социалистически страни от трудно-сти, предизвикани от историческите условия за тяхното формиране н раз-витие (война, разрушаване на произ-водителните сили, блокада и др.). Преодолявайки това противоречие, С. минава през различни етапи от развитието си, докато стигне до стъпалото на развитото социали-стическо общество. Втора група про-тиворечия, които са вече външни за социалистическото общество, са про-тиворечията и борбата между двете социални системи — С. и капита-лизма — на международната арена.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЕМОКРА-ЦИЯ — всеобща политическа форма на социалистическата държава.

Демократизмът има корените си в самата природа на социалистическия

строй. Освобождаването на труда от експлоатация е основно условие за свободата па личността, а необхо-димостта за всекиго да се труди и произтичащото оттук право да по-лучава възнаграждение според труда си е основно условие за равнопра-вието. Най-после в социалистическа-та система за организиране на народ-ното стопанство, основано на обще-ствената собственост върху средст-вата за производство, се заключава условието за истинско народовла-стие. Постигането на равенство, на свобода на личността н народовла-стие е историческа цел иа социализ-ма и комунизма. Обаче С. д. като синоним на творческата самодейност на най-широките народни маси е не само една от целите на новото об-щество, но и важно средство за по-стигане на други негови цели, нап-ример възход на социалистическата икономика и култура.

Социализмът си създава собствена демократична система, която отго-варя на новите условия за произ-водство и спомага за бързото разви-тие на социалистическите и комуни-стическите обществени отпошени я. Та - зи задача обаче не може да бъде решена отведнъж.

Социалистическата държава въз-никва като оръдие на диктатурата на пролетариата, което е насочено срещу експлоататорските класи и защищава коренните интереси на широките народни маси, изгражда-щи новото общество. Раждането на диктатурата на пролетариата бе ед-новременно и раждане на нов исто-рически тип демокрация. От самото си начало съветската социалистиче-ска държава се градеше като после-дователно демократична организа-ция на трудещите се, които чрез съветите и други масови органи-зации получиха за първи път реал-на възможност да вземат участие в решаване съдбините на страната си, в управляването на обществото.

307 Социалистическа демокрация С

Опитът на съветската държава и други страни» тръгнали по пътя на социализма, позволява да бъдат откроени главните черти, присъщи на С. д. като историческо явление. На С. д. съвсем ие е-присъщо прене-брежително отношение- към наслед-ството ст миналото. Представител-ката форма за управление, граждан-ските права, всички други демокра-тични институти и традиции, които са били създавани и отстоявани от напредничавите сили на обществото в продължение на векове, се-.изпол-зват творчески в практиката на дър-жавния живот при социализма. Раз-бира се, тези форми се изпълват тук с ново съдържание, придобиват друго значение, видоизменят се и се усъ- вършенстзуват, за да отговарят най- пълно и всестранно на основната за? дача — най-широко и действено на-родовластие. Обаче социализмът не може дг се ограничи с опита от ми-налото. Той създава и съвсем нови демократични форми, конто отгова-рят на икономическите условия на социалистическото общество и поз-воляват да сс разшири демокрацията, да й сс приладят невиждани в мина-лото мащаби.

От гледище ва народовластието при социализма се поставя за първи път задачата да се постига, казано с думите на Ленин, гс-головно участие на всички граждани в управлението на държавата. За това спомага съот-ветната организация на органите на власт, комплектувани въз основа на всеобщото, равно, пряко и тайно избирателно право. Наред с пред^ ставителната демокрация прн социа-лизма получават особено развитие различни форми на непосредствената демокрация, която намира изява в дейността на обществените органи-зации, па самодейните организации на населението, в системата за на-роден контрол, в практиката по предварителното обсъждане на най- важните законопроекти, нагледен

пример за което стана всенародното обсъждане на проекта за нова Кон-ституция на СССР, и т. н.

Конституциите на социалистиче-ските държави закрспЕгт полити-ческите права и свободи на личност-та — свободата па словото, печата, събранията, манифестациите и ми-тингите, свободата па съвестта, не-прикосновеността на личността и жилището, свободата па движение. Социалистическото общество гаран-тира използване па тези нрава от всички граждани, като им предо-ставя необходимите материални сред-ства. Същевременно то възлага на членовете си редица граждански задължения: да се трудят честно и добросъвестно да спазват държавната и обществената дисциплина, да изпъл-няват патриотичния си дълг за за-щита на отечеството и др.

Предоставяйки'па гражданите ши-роки възможности за свободно из-явяване на волята, за изразяване на мнението си по едни или други проблеми на обществения живот, социалистическата държава пресича решително всякакви опити да бъдат използвани свободата на слоес то и другите политически свободи във вреда на интересите на трудещите се. Законът забранява пропагандиране-то на война, расова ненавист, нацио-налистически предразсъдъци и анти- сопналистически, антихуманни въз-гледи.

Най-голяма придобивка па С. д. е провъзгласяването и осигуряване-то па социалните права на личност-та: правото на труд, на почивка, на образование, на материално осигу-ряване на старини и при нетрудо-способност. Тези права на гражда-ните в СССР и другите социалисти-чески страни ставаха действител-ност благодарение на това, че при социализма народното стопанство се развива планомерно, не познава кри зи и безработица, че по-голямата част от националния доход се насоч-

308 Социалистическа интеграция

ва за задоволяване потребностите на трудещите сс чрез работната заплата и обществените фондове. Социални-те права постоянно се обогатяват и изпълват с ново съдържание съоб-разно с успехите на социалистическа-та икономика и увеличаването ма общественото богатство.

Водеща сила в целия процес за развитие па С. д. е комунистическа-та партия, която ръководи държав-ните и обществените организации на трудещите се, отразява в политиката си интересите на всички класи и слоеве от социалистическото обще-ство.

Като най-висш измежду известни-те в историята видове демократич-на организация на обществото С. д. изминава сложен път, по които се изработват пови форми за органи-зиране на политическия живот, съз-дават се демократични институти и се формират традиции. На развитието иа С. д. в СССР бяха нанесени се-риозни щети от нарушенията па социалистическата законност и дру-ги отрицателни явления, свързани с култа към личността. Възстано-вяването и развитието па ленински-те принципи за партиен и държавен живот спомогнаха за по-нататъшно усъвършеиствуване на С. д.

Излизането па социализма извън пределите на едпа страна и превръ-щането му в световна система озна-чаваха поява на различни форми на социалистическото държавно уст-ройство, които отразяват специфич-ни национални условия, равнището па икономическо и социално разви-тие, степента па зрелост па социа-лизма и т. и., но при цялото им раз-нообразно всеобща политическа фор-ма на социалистическата държава е С. д. Сега в социалистическите стра-ни се работи за по-пататъшно раз-гръщане на С. д. Най-характерни черти па този процес са приобщава-не па най-широки народни маси към непосредствено участие в управ-

лението на държавата, създаване на условия за строго научен подход към изработването иа решения във всич-ки области на дейност, за по-ефек-тивна работа иа държавния апарат. (Вж; Научно управление на общест-вото.) «Важна насока па цялата паша работа за изграждане на кому-низма е всестранното развитие на политическата система па съветско-то общество» — се отбелязваше на XXV конгрес на партията. Важен жалон по този път стана приемането иа новата Конституция па СССР (7 октомври 1977 г.) — Основния закон на първата в света общонарод-на социалистическа държава.

С течение на времето С. д. като форма на държава ще трябва да прерасне в системата за комунисти-ческо обществено самоуправление. Из-работените при социализма форми п методи за народовластие, принципи-те за свобода па личността ще по-лучат естествено развитие в кому-нистическото общество, загубвайки политическия си характер.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИНТЕГРА-ЦИЯ - планомерно осъществявано от социалистическите държави ин-тернационализиране па техния сто-пански живот, което е обективно обу-словено от развитието на производи-телните сили и социалистическия характер на производствените отно-шения.

Направляваща и стимулираща ро-ля при планомерното развитие на С. и. играят комунистическите и ра-ботническите партии от социалисти-ческите държави. Тясното полити-ческо сътрудничество между брат-ските партии осигурява разработ-ване и осъществяване на по-нататъш- IIото всестранно сближаване па со-циалистическите страни.

Интернационализирането на про-изводството, т. е. падрастването на националните граници от произво-дителните сили и създаването па

309 Социалистическа интеграция С

международни стопански комплекси, започнало при капитализма и уско-рено от научно-техническата рево-люция, получава най-благоприятни условия за развитие в световната со-циалистическа система. Маркс пи-са, че работническата класа ще стиг-не непременно до «хармонична на-ционална и интернационална коор-динация на обществените форми на производство». (Маркс, К. и Ф. Ен-гелс. Съч. Т. 17, с. 553.)

Социалистическите производстве-ни отношения пораждат нов вид международни връзки — отношения на равенство, на другарска взаимо-помощ и взапмоизгодно сътрудниче-ство между суверенните социалисти-чески държави. Производствените отношения при социализма обусла-вят необходимостта от разширяване и задълбочаване на интернационали-зирането на материалния и духов-ния живот в социалистическите стра-ни като важен фактор за техния ико-номически и социален прогрес.

Социализмът, писа В. И. Ленин, ще създаде «нови, по-високи форми на човешкото общежитие, когато за-конните потребности и прогресивни-те стремежи на трудещите се маси от всяка националност ще бъдат за пръв път задоволени в интернационално единство. . . » (Съч. Т. 21, с. 26.) Това Лениново предвиждане започ-на да се въплътява в живота още от първите години на съществуване на световната социалистическа систе-ма. Важна роля в този процес изиг-ра създаването на Съвета за иконо-мическа взаимопомощ през 1949 г. Започнали със съгласуване на взаим-ните доставки на стоки, страните от социалистическата общност пре-минаха постепенно към по-високи, комплексни форми на икономическо сътрудничество, което обхваща цели отрасли на производството, науката и техниката. Още към края на 60- те години всестранното сътрудни-чество между страните от социали-

стическата общност сс превърна във важен фактор на възпроизводстве- ния процес във всяка страна от СИВ.

Задачите за по-нататъшно социал-но-икономическо развитие на стра-ните— членки на СИВ, обусловиха настойчивата нужда от разработване па дългосрочна програма за съв-местни действия на социалистиче-ските държави. Отражение на тази обективна потребност в развитието на страните от общността стана съв-местно разработената от тях н приета на XXV сесия на СИВ (1971 г.) Ком-плексна програма за по-нататъшно задълбочаване и усъвършенствуване на сътрудничеството и развитие на социалистическата икономическа ин-теграция между страните — членки па СИВ. Тази програма регулира пла-номерно осъществяваното всестран-но сближаване, взаимното приспо-собяване и засилване па връзките между националните стопанства на социалистическите страпи и посте-пенното формиране на международен икономически комплекс въз основа на планомерно разширяващото се и задълбочаващо се международно со-циалистическо разделение па труда.

С. и. се различава коренно от им-периалистическата интеграция по цел, форми, икономически и правен механизъм и социални н политиче-ски последици. Нейни цели са по-вишаване на материалното благо-състояние и културното равнище на народите от социалистическите стра-ни върху основата па все по-пълно използване на резултатите от науч-но-техническия прогрес, постигане на максимална ефективност па об-щественото производство, още по- гол я мо сплотяване на единната общ-ност от суверенни социалистически държави и укрепване на отбрани-телната способност и заздравяване позициите на общността от социали-стически страни в световната ико-номика, в борбата за превъзходст-во над капитализма във всички сфери

310 СоцuàAUcmùHCvka интеграция

на обществения живот. Главен метод за организиране на икономическото сътрудничество и задълбочаване на международното социалистическо разделение на труда е плановата лей- пост на страните — членки на СИВ, чиято роля нараства още повече при условията па интеграция. Особено важна нейна съставна част е коорди-нирането па народностопанските пла-нове. в които от 1974 г. насам се включват специални раздели във връзка със социалистическата ико-номическа интеграция.

Конкретизация и развитие па Ком-плексната програма етапа Съгла-суваният план за .многостранни интеграционни мероприятия през 197G—1980 г.» който е носа фор-ма за съвместна планова дейност па страните от социалистическата общ-ност. Въз основа иа него страните от СИВ обединиха материалните си, финансови и трудови ресурси за -изграждане па редица големи обек-ти, които ще осигуряват на тези ■страни суровини, гориво и енергия.

Огромно значение при интегрира-нето иа икономиката на страните— членки па СИВ,имат международната специализация и кооперирането на производството. Те позволяват да се избягва икономически неоправданата паралелност при произвеждане на' едни или други стоки, да се пестят капиталовложения, като се насоч-ват в онези отрасли на производство, където може да бъде получен мак-симален икономически ефект. Във връзка с растящата специализация и коопериране на производството в страните от СИВ започва внедряване на комплексно стандартизиране на изделията, па типизиране и унифи-циране на най-важните видове ма-шини и части за тях, които са пред-мет на взаимни доставки. В социали-стическата общност се създаде раз-вита система за международно коо-периране в областта на науката и техниката, въз основа на която стра-

ните от СИВ осъществяват широка размяна на съвременна технология и технически ояит и съвместно роша-

*вапе на особено сложни съвременни научни п технически проблеми.

Задачите за по-иататьшеи значи-телен възход на икономиката и по- вншавапе' па ефективността й през съвременния етап с цел да се осигури съществено нарастване на изгодното благосъстояние в страните от СИВ наложиха задълбочаване на между-народната специализация и коопе-риране на пропзг.одстаото. Важна роля пои постигането на тази цел играят приетите па сесии на СИВ дългосрочни целени програми за сътрудничество (ЛЦПС)* конто оп-ределят съгласуваната стратегия на сътрудничеството до 1990 г. за задо-воляване със съвместни усилия па страните от СИВ техните рационални нужди от гориво, суровини, енергия, транспорт, продукция на селското стопанство и хранителната промиш-леност, на машиностроению, от про-мишлени стоки за народно потребле-ние. ДЦПС са действено средство за управляване на С.-и., което осигурява по-пататъшно формиране и задълбо-чаване на международното социали-стическо разделение па труда.

Важна роля при задълбочаването на интеграционните процеси в социа-листическата общност сс пада на международните стопански органи-зации: «Интерметал», «Иптерхим», «Агромаш» и др., които осигуряват развитие на международната спе-циализация и коопериране на про-изводството в съответни отрасли на народното стопанство. Наред със задълбочаването на връзките между страните — членки на СИВ, в матери-алното производство, науката и тех-никата се усъвършенствува и тях-ната валутно-финансова и външно-търговска дейност. Създадената през 1963 г. Международна банка за ико-номическо сътрудничество (МБИС) осъществява многостранни разпла-

311 Социалистическа общност С

«цаппя кежду страните — членки па СИВ, е международна колективна валута — клирингов!: рубли, и дзза на заинтересованите страни кратко-срочни кре;;:ти. Устойчивостта на международната валута на социали-стическите страни е основана върху планомерното развитие на техния външнотърговски обмен, осъществя-ван по съгласувани и стабилни вън-шнотърговски цеди. В перспектива колективната валута па страните — членки на СИВ, ще бъде използвана и при рлзплащания с други страни. Международната инвестиционна бан-ка, учредена през 1970 г., кредитира изграждане на големи обекти в стра-ните— членки на СИВ. Израз на за-дълбочаване па интеграционните про-цеси са и бързото нарастване на сто-кообмена между социалистическите страни и усъвършснствуването на неговата структура.

Динамичното развитие на страни-те от социалистическата общност намери отражение и в по-бързите темпове за нарастване па техния на-ционален доход в сравнение с раз-витите капиталистически страни. Разгръщането и задълбочаването на С. и. води до постепенно изравнява-не равнищата на икономическо раз-витие на отделните социалистически странн. Високите темпове за раз-витие на общественото производство в социалистическите страни осигу-ряват бързо нарастване на благо-състоянието на народите в тези странн, повишаване на реалните доходи на трудещите се, подобряване на жилищните им условия и възход на образователното и културното рав-нище. Със задълбочаването на С. и. се ускорява по-нататъшното сбли-жаване на жизнените равнища на населението в страните от социали-стическата общност. Това се проявя-ва в изравняване на обема и структу-рата па народното потребление, на осигуреността с услуги в областта на просветата и здравеопазването.

в утвърждаване и усъвърнипстзува- не га социалистическия начин на жшягъ.

Укрепването на соиналкетя честата общност дава възможност га социа-листическите страни да развиват равноправии, взаимоизгодги ико-номически отношения с капиталисти-ческите страни, да оказват помощ на развиващите се страни г.рп постига-нето на икономическа независимост.

Признание за високия междуна-роден авторитет на социалистиче-ската общност п за голямото поло-жително въздействие, оказвано от нея върху световните икономически отношения и върху разведряването, е, че на Съвета за икономическа взаи-мопомощ е предоставен статут на наблюдател в ООН.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ОЕЩИОСТ— бс образувана от суверенните социа-листически държави. Тя се опира върху създадената във всяка страна еднаква по характер икономическа основа — обществената собственост върху средствата за производство, върху еднакъв по характер държавен строй — властта иа народа начело с работническата класа, както и върху единна идеология — марксизма-ле-нинизма.

Обединявайки в единен междуна-роден съюз от ново качество суве-ренни държави, С. о. се характери-зира с това, че тези държави водят съгласуван помежду им политиче-ски курс и се придържат към единни идеологически възгледи за светов-ния обществен процес и изграждане-то на социализма и комунизма, ак-тивно участвуват в социалистиче-ската интеграция.

Социалистическата общност като международен съюз от ново качество се различава принципно от буржо-азните «общности» и «съюзи», които се опират върху държавно-монопо-листичния капитализъм, върху бур-жоазния държавен строй с неговите

312 Социалистическа общност

империалистически цели, върху идео-логията на управляващата и екс- плоататорска класа. Затова съуча-стие в тия «съюзи» или присъединя-ване към тях, както правят привър-жениците на маоизма, са несъвме-стими със самата същност и цели па социалистическата общност. Марк-сизмът-ленинизмът вижда обектив-ните основи и причинната обуслове-ност на възникването на междудър-жавни капиталистически обединения и дори допуска възможността за делови контакти с някои от тях (на-пример с ЕИО) върху принципите за мирно съвместно съществуване. Същевременно тон признава обектив-ното съществуване на класовия «во-додел», който минава между общ-ността от социалистически държави и международния съюз на империа- лпетите.

Общността се състои от социали-стически държави, обединени от общ строй и привързаност към делото на мира, социализма, демокрацията и националната независимост. В рам-ките на общността тези държави раз-виват помежду си доброволно всестран-но сътрудничество въз основа на |ринципите на марксизма-лениниз-ма и интернационалната солидар-ност, на зачитане равноправието и суверенитета на всяка страна, не-намеса във вътрешните работи и другарска взаимопомощ. В сътруд-ничеството бяха заздравени идей-ното единство и политическата спло-теност на братските страни. Създаден бе и успешно функционира механи-зъм за тяхното външнополитическо взаимодействие (тук трябва да се споменат преди всичко организа-цията на Варшавския договор, съв-местните действия в ООН, на общо-европейски и други форуми, двуст-ранното сътрудничество и др.). Ин-тензивно е развитието на икономиче-ското сътрудничество. Разработена е и се претворява успешно дълго-срочна комплексна програма за со-

циалистическа икономическа инте-грация на държавите—членки на СИВ. Разширяват се идеологически-те и културните връзки. Укрепването на сплотеността между социалисти-ческите страни, задълбочаването на братската дружба между техните марксистко-ленински партии и на-роди значително увеличават обеди-нената мощ и влияние на социализма върху хода па международните съ-бития. Сега общността от социали-стически страпи стана най-динамич-ната икономическа сила в света, водещ фактор на световната поли-тика. Успехите на обединените в общност социалистически страни го-ворят убедително, че бъдещето при-надлежи на социализма.

Най-важеп фактор за стопанския живот на социалистическата общ-ност е социалистическата икономи-ческа интеграция. Тя цели разширя-ване на количеството и повишаване качеството на производството на материални блага, нужни на социа-листическото общество. Тази сфера се характеризира с единство между производителните сили и производ-ствените отношения. При това про-изводителните сили в социалисти-ческите страни, кооперирани пос-редством международното социали-стическо разделение на труда и со-циалистическата икономическа ин-теграция като цяло, образуват ма-териалната основа па социалисти-ческата общност.

Национално-държавните (вътреш-ни) и интернационалните производ-ствени отношения образуват иконо-мическата база на общността, адек-ватно на която се формира и интер-национална надстройка.

В рамките на общността няма над- националпн органи; задача за тяхно създаване не се поставя от Комплек-сната програма за по-нататъшно задълбочаване н усъвършенствуване на сътрудничеството и развитие на со цналистическата икономическа инте

313 Социалистическа ориентация в развиващите се страни С

грация на страните — членки на СИВ (приета на XXV сесия на СИВ през 1971 г.). Страните — членки на орга-низацията на Варшавския договор и СИВ, имат сключени на най-високо равнище двустранни договори за дружба, сътрудничество и взаимо-помощ. С тези договори се регулират политическите, икономическите, кул-турните и свързаните с отбраната отношения между споразумяващите се страни. Тъй като обаче всяка отделна социалистическа страна има такива договори с всички други страни от социалистическата общ-ност, по тоя начин тези договори из-разяват неминуемо многостранните отношения между държавите, конто влизат в общността.

Изключително важен фактор е то-ва, че в рамките на общността действуват и се развиват две големи международни организации — орга-низацията на Варшавския договор и СИВ. В тези организации се изпол-зват цяла редица методи и форми за многостранно междудържавно сът-рудничество. Документите, приемани например от органите на организа-цията на Варшавския договор или СИВ, имат характер на препоръки само временно и придобиват силата на закони, щом бъдат ратифицирани или утвърдени от съответните на-ционални органи на страните-участ-нички.

В политическата област съществе-но спомага за успехите на общността активизирането на конструктивната роля на такива нейни общи органи като Политическия консултативен комитет (ПКК) на организацията на Варшавския договор и съподчннения с него Щаб на Обединените въоръже-ни сили на страните —членки на Вар-шавския договор. Като органи на ПКК са създадени Комитет на ми-нистрите на външните работи и Обединен секретариат.

Подходът към разбиране па социа-листическата общност като между-

народен съюз от ново качество поз-воли на братските партии да раз-крият напълно ясно историческата тенденция н закономерност па ут-върждаването на световния социа-лизъм. На XXV конгрес на КПСС Л. Брежнев подчерта, че «заедно с разцвета на всяка социалистическа нация, с укрепването на суверените-та на социалистическите държави техните взаимни връзки стават все по-тесни, възникват все повече общи елементи в тяхната политика, ико-номика и социален живот. . . » (XXV конгрес на КПСС. Доклади и реше-ния, с. 9.)

Социалистическата общност е в авангарда на всички революционни сили в наше време. Нейната аван-гардна роля е обусловена от това, че народите в нея преминаха школата на победоносна, социалистическа ре-волюция; в рамките й е придобит иай-голям опит не само от събаря-нето на експлоататорските класи, но и от социалистическите преобразо-вания, от заздравяването на новия строй и развиването на материалния и духовния живот през преходния пе-риод, от изграждането на основите на социализма и формирането па раз-вития социализъм. Тук е натрупан колективен опит във връзка с раз-нообразните форми н методи за бор-ба, за завоюване на властта и из-граждане на развития социализъм в СССР и неговото изграждане в дру-гите страпи от СИВ. Най-после со-циалистическата общност с нейната еднаква по характер собственост върху средствата за производство притежава и непосредствена мате-риална сила, върху която се опира съюзът на основните революционни сили на съвременността.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ОРИЕНТА-ЦИЯ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРА-НИ — вж. Некапиталистически път на развитие.

314 Социалистическа революция

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮ-ЦИЯ — най-дълбок социален прев-рат в историята ка класовото об-щество, начин за преминаване от капиталистическата обществено-ико-номическа формация към комуни-стическата. Тя е гигантски скок в общественото развитие, който включ-ва решаващи качествени преобразо-вания на социално-икономическата и политическата структура иа общест-вото: завоюване на властта от ра- -ботническата класа в съюз с други слоеве ст трудещи сс, разрушаване на старата държавна машина за по-тискане па масите и основаване на държава на диктатура на пролета-риата, утвърждаване на обществена собственост върху средствата за про-изводство и създаване на обществено регулиране на икономическите и социалните процеси, изкореняване на всякакви форми за експлоатация и потискане, ликвидиране на класо-вите антагонизми, развитие на со-циалистическата демокрация и кул-турната революция.

За разлика от другите социални революции, които водеха до сменяне формите на експлоатация и не зася-гаха нейната дълбока основа — част-ната собственост върху средствата за производство, С. р. слага край на експлоататорския строи. Маркс виж-даше в С. р. предела, където свършва продължителната предистория на чо-вечеството, пълна с вътрешни со-циални катаклизми, и започва не-говата съзнателно правена история.

Икономическа основа на С. р. е конфликтът между обществения ха-рактер на производството и капита-листическата система от отношения на собственост. Гигантското нараст-ване на производителните сили на обществото, все по-голямото им обоб- ществяване, установяването на тесни .връзки между предприятията, от-раслите на производство и икономи-ческите системи в различните стра-жи и т. н. не се побират в рамките на

капиталистическите производствени отношения. Всички опити на моно-полистичната буржоазия, да, даде простор на тенденцията към обоб- ществяване на производството и по този начин да избегне преминаването към социализма с помощта на па-лиативни мерки по пътя на държав-но-монополистичния капитализъм не могат да се увенчаят с успех. Давай-ки на буржоазията временни такти-чески предимства, тс само изострят основното противоречие на капита-листическия начин на производство. Изходът от това противоречие е едни — С. р., която се подготвя за-кономерно от самото развитие на ка-питализма.

Противоречието между обществе-ния характер иа производството и ка-питалистическата форма на приезоя- ване е източник на антагонизма меж-ду труда и капитала, пролетариата и буржоазията. Работническата кла-са, главна производителна сила при капитализма, е органично свързана с обобщественото едро производство. Играейки решаваща роля кри съз-даването па материални богатства, тя същевременно е лишена от пра-вото да се разпорежда с тях, да кон-тролира тяхното използване. С по-ложението си в системата от произ-водствени отношения пролетариатът се издига до ролята на главна дви-жеща сила на социалистическия пре-врат. Условията за труд и живот при капитализма изработват у нея твърдост, мъжество, организираност, солидарност и издръжливост, т. е. революционните качества, необхо-дими за ликвидиране ка капитализ-ма и изграждане на социалистиче-ското общество. (Вж. Световноисто-рическа роля на пролетариата.) На нарастващо потисничество на монополистичния капитал са под-ложени класите и социалните групи, останали от предишните обществено- икономически формации: селяните, занаятчиите, както и нови обществе-

315 Социалистическа революция. С

яи групп (служешите, инжекерпо- тсхкически работници и дребни пред-приемачи). По своего положение много от тлх се доближават до работ-ническата класа и могат да станат нейни съюзници б борбата за социа-листическо преустройство на общест-вото. Съюзът па работническата кла-са с непролетарсккте слоеве ст тру-дещи се е необходимо условие за;по-бедата на С. р. Революционните по-литически сили се формират в резул-тат от собствени« политически опит на масите, който ги просвещава и обединява около работническата кла-са. Огромна роля при подготвяне па субективния фактор на С. р. се пада -на революционната партия на работ-ническата класа, която внася в ра-ботническото движение социалисти-ческо съзнание, възпитава и органи-зира масите, разработва стратегия-та и тактиката па класовата борба « осигурява политическо ръководе-не на революционното движение.

. Пръв акт на С. р. е завоюване на политическата власт от работниче-ската класа и нейните съюзници, разрушаване на буржоазната дър-жава — оръдие за политическо гос-подство на буржоазията, и установя-ване на диктатура на пролетариата. Историческият опит показва, че това tie може да се извърши, докато обек-тивната социално-политическа обста-новка не е раздвижила масите н не е създала криза в старата власт. За завоюване на властта от работниче-ската класа е нужна революционна ситуация. «Маркс — писа Ленин — не си свързваше ръцете — и тия иа бъдещите дейци на революцията — що се отнася до формите, методите, начините ма преврата, превъзходно разбирайки каква маса пови пробле-ми ще се явят тогава, как ще се из-мени цялата обстановка в хода на преврата, колко често и силно ще се променя тя в хода на преврата.» (Съч. Т. 27, с. 336.) ь

Работническата класа може да

завземе властта както по мирен, та-ка и по немирен начин. Курсът към въоръжено завоюване па властта е необходим и оправдан там, ; където господстзуващите класи . затварят пред работническата класа пътищата за мирно привличане на мнозинство-то от народа па страната на социа-лизма, насилствено потискат, легал-ната дейност на революционния аван-гард. При теза въоръженото въста-ние може да разчита на успех само при условие на общонационална криза, когато ь:у е осигурена под-крепата и съчувствието на мнозин-ството от народа. Възможност за мирно завземане на властта от ра-ботническата класа възниква там и тогава, където и когато господству- ващите класи поради неблагоприятно за тях съотношение на силите не могат или не се решават да употре-бят открито насилие спрямо масите.

Преходът от капитализма към со-циализма е световен процес, който израства от противоречията на им-периализма като световна система. Обаче в резултат от конфликтната неравномерпост на развитието на капитализма тези противоречия не-равномерно нарастват в различните страни. Възникват възлови точки от противоречия, конто при известна степен на зрелост на социално-поли-тическите сили на революцията ста-ват слаби звена в имперналнстнче- ката верига. От това е обусловен фактът, че С. р. побеждава по раз-лично време в различните страни. Първоначално тя победи в една, от-делно взета страна — Русия, която беше в началото на XX в. най-сла-бото звено в системата на империа-лизма.

Великата октомврийска социали-стическа революция стана първата победоносна пролетарска револю-ция. Тя откри епохата на прехода от капитализма към социализма, под-копа устойчивостта н жизнеспособ-ността на капиталистическия строй.

316 Социалистическа система

Капитализмът навлезе в период на обща криза, която обхвана всичките му странн: икономика, политика и идеология. (Вж. Обща криза на ка-питализма.) Светът сс разцепи на две части. Със самото си съществу-ване новият обществен строй подко-паваше основите на експлоататор- ското общество, революционизираше трудещите се маси във всички стра-ни.

Великата октомврийска социали-стическа революция имаше между-народно значение не само в смисъл на непосредствено въздействие върху всички страни в света. В нея се поя-виха за първи път общите законо-мерности на С. р., които трябваше да се проявят и в другите страни. Руската работническа класа даде на международния пролетариат пър-вия исторически опит по това, как трябва да се прави С. р. <Тоя опит не ще се забрави. . . — казваше Ле-нин. — Тон ще влезе в историята ка-то завоевание на социализма и вър-ху тоя опит бъдещата международна революция ще строи своето социали-стическо здание.» (Съч. Т. 27, с. 411.) След Втората световна война от империалистическата система от-падна още една група странн. (Вж. Народнодемократична революция.) По-късно пък победи кубинската революция — първата па американ-ския континент.

С. р. като световен процес има сложен и продължителен характер, в нея се преплитат многообразни по съдържание и естество револю-ционни движения. Някои от тях не са сами по себе си социалистически, обаче подкопавайки основите на световния империализъм, те се вли-ват обективно в общото русло на единния световен революционен про-цес. Във всяко негово звено възник-ват специфични задачи, трудности и проблеми; обективната логика на историята сплотява всички револю-ционни сили около класата, която

стои в центъра на съвременната епоха и носи на плещите си основ-ната тежест на борбата против им-периализма и реакцията — между-народната работническа класа и ней-ната главна рожба — реалния со-циализъм.

Проблемите на С. р. са в центъра па идейната борба на марксистко- ленинските партии против десния и «левия» опортюнизъм. Под пред-лог, че условията били пови, десният опортюнизъм се отрича от основните принципи па теорията за С. р., замазва дълбочината на революцион-ния скок от капитализма към социа-лизма. «Левият» опортюнизъм из-меня па творческия характер на марксистко-ленинската теория за С. р., като пренебрегва дълбоките из-менения в съвременния свят, новите условия и възможности за премина-ване към социализма. Главен метод за разобличаване иа антимарксист- ките, аптнлснински схващания е по-нататъшното развиване па теорията за С. р., което да осигурява постоян-но съответствие на същата теория спрямо практиката на световното революционно движение. В наше време теорията на С. р. се разработ-ва от колективната мисъл на маркси-стко-ленинските партии и намира изява в документите на международ-ните съвещания на комунистическите и работническите партии, в Програ-мата па КПСС, в материалите на конгресите на КПСС и решения-та на конгресите на братските пар-тии.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕМА— вж. Световна социалистическа си-стема.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕ-НОСТ — една от най-важните за-кономерности при прерастването на социалистическото общество в кому-нистическо.

За развития социализъм са харак-

317 Социалистическа собственост С

терн и две форми на обществената социалистическа собственост върху средствата за производство. В СССР това са държавната (общонародна) и колхозно-кооперативната собстве-ност, конто се развиват непрекъсна-то и през определен етап от разви-тието си ще се слеят в единната ко-мунистическа собственост.

Общонародната социалистическа собственост се различава съществе-но от комунистическата собственост. При съвременните условия тя е не-разривно свързана с принципа за материална заинтересованост па тру-дещите се от резултатите па техния труд, с принципа за разпределяне на материалните блага съобразно с ко-личеството и качеството на изразход-вания труд, с наличието на стоково производство, пари, кредит п др. Всеобщата, комунистическа собст-веност няма да познава тези кате-гории. При това за разлика от общо-народната социалистическа собст-веност тя ще принадлежи на народа, на човечеството, преодоляло класо-вото разделение. Една от най-съще-ствените страни в развитието на държавната социалистическа собст-веност при нейното движение към комунизма е увеличаването на обема й. Това означава бързо увелича-ване на основните производствени и непроизводствени фондове в резултат от огромното нарастване па капита-ловложенията. Друга основна насо-ка в развитието на държавната соб-ственост е повишаването на равни-щето на нейното обобществявапе. Тя постепенно обхваща не само преоб-ладаващата част от производството,но и сферата па обслужване. Задово-ляването на много индивидуални потребности, което днес се извършва чрез домакинството, все повече се поема от държавата, от обществото {разширяване на мрежата за общест-вено хранене, за битово обслужване, от детски учреждения, почивни стан-ции и т. н.). Обобществяването на-

раства и по линията па засилване концентрацията на производството, уедряване па държавните предприя-тия и съсредоточаване на значител-на част от средствата за производст-во и работната сила в големи пред-приятия. Организират се производ-ствени и научно-производствени обе-динения, расте специализацията, кооперирането и комбинирането на производството, усъвършепствува се неговото разположение, по-тесни ста-ват икономическите връзки между отраслите и районите в страната п т. н. Повишаването на обобществя- ване на държавната собственост се придружава от усъвършенствуване на планирането и управлението, от разширяване участието па народни-те маси в управляването па държав-ните предприятия, в контрола върху производството и разпределението на материалните блага н т. н. Държав-ната собственост се развива днес при условията па разгръщане на научно- техническата революция, което е неразривно свързано с основното техническо превъоръжаване, с при-лагане на нова техника във всички производствени процеси, с дълбоки изменения в условията за труд н бит на трудещите се.

Преминаването към единната ко-мунистическа собственост предпола-га и развиване на колхозно-коопера-тивната собственост. То се изразява в повишаване равнището на обоб- ществяване ка средствата за произ-водство. В хода на този процес тя придобива черти, характерни за об-щонародната собственост. Растат не-делимите фондове на колхозите, кон-то включват машини, стопански по-стройки, работен и продуктивен до-битък, многогодишни насаждения и сгради с културно-битово предназ-начение, по веществен състав те се приближават все повече до фондовете на държавните предприятия. За този процес спомага и съединяването иа селскостопански и промишлени пред-

318 Социалистическа собственост

приятия, създаването 'на аграрно- промишлени комплекси, в които по- ефективно Се използват техниката, капиталовложенията и трудовите ре-сурси. Увеличава се относителният дял на общественото стопанство при произвеждането на селскостопанска продукция. Понастоящем в СССР е напълно обобществено производство-то на зърнени храни и основни тех-нически À култури. Произвеждането пък на животновъдна, свб^царска. и градинско-лозарска продукция е об-обществено още не изцяло, известна част от нея се произвежда в личното помошго стопанство на колхозни-ците. Растежът на общественото сто-панство на колхозите, повишаването на равнището на обобшествяване колхозните средства ще създаде ико-номическа основа за отмиране на личното помощно стопанство на кол-хозниците в бъдеще. Все повече се разширяват междуколхознпте връз-ки. В резултат от това чг.ст от кол-хозно-кооперативните фондове по-стъпват за съвместно владеене, пол-зване и управляване от няколко колхоза.‘При тези условия част от собствеността разширява границите си, става собственост не на един, а на няколко колектива, повишава се степента на нейната зрелост. Дейност-та на междуколхозннте предприятия е тясно свързана с дейността па дър-жавните предприятия. С развитие на колхозното производство се стига до сливаме не само на средствата па от-делни колхози, но и на колхозните средства изобщо с държавните. Това води до разширяване и задълбочава-ме на държавно-колхозните произ-водствени връзки, което се диктува особено от необходимостта да се осъ-ществи по-нататъшно механизиране и електрифициране на селскостопан-ското производство. Държавните про-мишлени предприятия снабдяват в нарастваща степен колхозите с прог-ресивна техника, с химически торове и други решаващи средства за произ-

водство, създават свои филиали на село.

Развитието и сближаването на двете форми на собственост съвсе» не означава, че колхозно-коопера-тивната собственост е отживяла вре-мето си и подлежи на ликвидиране. В хода па изграждането на кому-низма предстои да се използват най- пълно и ефективно възможностите, които се съдържат в тази форма на собственост. Развитието на колхоз-но-кооперативната собственост е не-разривно свързано с превръщането па селскостопанския труд на колхоз-ниците D разновидност на индуст-риалния труд, с усъвършенстване-то на заплащането на този труд и ши-роко развитие на съревнованието.

Понастоящем е в ход постепенно сближаване на формите за разпре-деление според труда в държавния и колхозния сектор, изравняване на заплащането на труда в колхозите от различните зони в страната. За-плащането по трудодни се смени с гарантирано парично заплащане на труда на равнището на тарифните ставки за съответните работници от ссвхозите. Осъществени са и други социални мероприятия: установени са платени отпуски за колхозниците, въведени са пенсионно осигуряване, социални застраховки и т. н. При разпределяне доходите на колхозите се осигурява рационално съчетава, не на натрупването и потреблението, постоянно нарастване на производст-вените, застрахователните и култур-но-битовите фондове. Всичко това оз-начава разширено възпроизводство на колхозната собственост, пови-шаване степента на обобшествяване на селскостопанския труд. Тези про-цеси подготвят постепенно възник-ване ма единната общонародна кому-нистическа собственост, а върху ос-новата на нея — създаване на общест-вените отношения, свойствени на висшата форма за организация иа човешкото общество.

319 Социалистически интернационал С

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНА-ЦИОНАЛ — международно обедине-ние на социалдемократическите пар-тии, което прокарва реформистка линия в работническото движение. В него вЛизаТ (според състоянието му до ноември 1977 г.) 38 партии, както и 16 партии със съвещателен статус (включително и девет «партии в из-гнание» — българска, чешка, лат-вийска я др.), 2’«братски организа-ции з (Съвет па социалдемократиче-ските жени и Съюз на социалистиче-ската младеж) и 9 «асоциирани орга-низации» (Интернационал на работ-ническите спортни организации, Международен еврейски работниче-ски съюз, Социалдемократически съ-юз па преподавателите и др. т.). За идейно-политическата платформа на С. н. («демократичния социализъм») е характерен реформизмът, курс не към социалистическа резолюция, а към модернизиране, «подобряване» на капитализма.

Още I кскгрес на С. и. (Франкфурт на Майн, юли 1951 г.) провъзгласи като основа за дейността па социал-демокрацията либерално-демокра-тичната програма за'«подновяване» на капитализма и отхвърли марксист-кото учение за социализма. Като от-хвърли принципите за пролетарска солидарност, конгресът всъщност сс присъедини към външнополитиче-ската стратегия па империализма. Той прие декларация «За целите и задачите на демократичния социа-лизъм» и устав на С. и. Както под-чертават дейци на С. и., той не опре-делял политиката на социалистичес-ките партии, а само я регистрирал. Затова резолюциите на конгресите били задължителни единствено за партиите, която са гласували за тях. По-сетнешнкте конгреси на С. и. конкретизираха становищата иа со-циалдемокрацията по актуалии съв-ременни проблеми. Голямо място на тях заеха международните въгп)оси, чието обсъждане показа, че С. и.

обикновено е под влияние на импе-риалистическата политика, като ак-тивно подкрепя системата от военни блокове. Резолюциите, приети по колониалния въпрос и относно по-ложението в страните от «третия свят», свндетслствуваха за опити Hi С. и. да насочи националноосвобо- дителното движение към реформизма. Водачите на С. и. застъпиха рязко антикомунистически становища по въпроса за отношението към между-народното комунистическо движе-ние и социалистическите страни (при обсъждане па т. нар. «унгарски въпрос» и «чехословашки въпрос»), «Само демократичният социализъм .може да направи човека свободен»— се казваше в резолюцията на С. и. «За сегашното положение на демо-кратичния социализъм», макар че в нито една страна, където социал-демократите оглавяваха правител-ствата, не бяха унищожени нито ка-питалистическата експлоатация, нито потисничеството иа монополите. Въп-реки опитите на водачите на С. и. да докажат, че именно той продължава традициите па Пъреия интернацио-нал, те не успяха да опровергаят факта, че цялата история на рефор-мизма е история на отстъпление от марксизма, завършила с преминава-не на антимарксистски позиции.

През последните години в дей-ността па С. и. се появиха нови по-веи, които отразиха провала на твър-дия антикомунистически курс на водачите на социалдемокрацията, из-явиха противоречието между стре-межа да се подходи реалистично към обсъжданите проблеми (общата об-становка в света, социалдемокра-цията и развиващите се страни, раз-; оръжаването) и традиционния анти- колгунизъм, който прегражда пътя към политически реализъм и едино* действие на всички отреди на работа ническата класа. Последните кон-греси на С. и. (Виена — 1972 г., Женева — 1976 и Ванкувър — 1978 г.)

320 Социалистически интернационализъм

показаха, че по най-важните външно-политически въпроси в наше време социалдемокрацията се развива в положителна насока. Забележими са промени и в отношенията с комуни-стическите партии. Докато по-рапо всякакви форми за сътрудничество с тях решително се осъждаха, сега се признава, че партиите от С. и. могат «свободно да вземат решения» за установяване на контакти с кому-нистите. Обаче изобщо С. и. продъл-жава да си остава на дясноопортю- ннетичнп, реформистки позиции.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНА-ЦИОНАЛИЗЪМ — принцип за меж-дународни отношения, който харак-теризира решаването на междуна-ционални и междудържавни пробле-ми в социалистическия свят и е раз-витие на пролетарския интернацио-нализъм. Отличителната черта на С. и. е преди всичко това» че негова сфера е не капиталистическият, а социалистическият свят, формира-щите се в него междунационални и международни отношения, разбира-нето и формулирането на принципи-те, нормите за тези отношения. С. и. е особено важна част от учението на марксизма-ленинизма за между-народното положение и интернацио-налната роля на социалистическите страни, на цялата световна социали-стическа система в освободителната борба на трудещите се, за съотноше-нието между национално и интерна-ционално при социализма, за същ-ността на социалистическите отно-шения между нациите, народите и страните, на принципите и нормите, от които преди всичко трябва да се ръководим при уреждане на тези отношения. Същина на С. и. като ръководство за действие са редица основополагащи принципи, които произтичат от интернационалистич- ния подход към социално-политиче-ската действителност и се осъщест-вяват в практически мероприятия.

В това си качество С. и. включва принципите за солидарни действия, за всестранно сътрудничество, за без-възмездна помощ, за взаимна под-крепа и братска взаимопомощ, за съвместна защита на завоеванията на социализма и други.

Като явление и категория С. и. възникна заедно със завоюването на властта от работническата класа, с утвърждаването на реалния социали-зъм и развитието на социалистиче-ски отношения между нациите, на-родите и страните. Първоначално С. и. се разви в следоктомврийска Русия, когато с утвърждаването па диктатура на пролетариата под формата па съветска власт започнаха да се създават принципно пови отно-шения между нациите и народности-те, между самостоятелно съществу-ващите съветски републики. С об-разуването на Съветския съюз през 1922 г. С. и. получи по-нататъшно развитие в многообразните между- републнканскн, междунационални отношения в съветската държава. С излизането на новия строй извън рамките на една страна, а по-късно с образуването на световната социа-листическа система започна нов етан в развитието на С. и.: интернациона- листични отношения почнаха да се формират не само в междунационал- ното общуване в рамките на всички социалистически страни, но и по-между им.

Обективните основи на С. и. са не само в едрото промишлено про-изводство и породеното от това про-изводство интернационализиране на стопанския и целия обществен живот, в спецификата на тяхното проявя-ване при социализма, но и в присъ-щите па социалистическия свят прин-ципно нови обществени отношения. Конкретно става дума за общия по-литически строй като власт па ра-ботническата класа, а с течение па времето — с изграждането на со-циализма — и за общия социално-

321 Социалистически колектив С

икономически стром; за общите ос-новни интереси на работническата класа, която с на власт в страните си, а с течение на времето и за общите основни интереси на образуваните социалистически нации; за общия главен противник — империализма, докато съществува редом със социа-листическия свят; за общите главни съюзници — революционните сили в весониалистическия свят; за общите решавани задачи в изграждането на новото общество, както и за общите краппи цели на борбата — изграж-дането на комунизма. Тези и други обстоятелства превръщат С. и. в интернационализъм на формиращата се или вече оформена социалистиче-ска нация, в интернационализъм па целия народ. Нещо повече, за работ-ническата класа, завоювала властта, възникват качествено нови обектив-ни възможности и интернационални задължения: не само тя, но и цялата нация трябва да бъде готова за со-лидарни действия с революционе-рите от другите страни, трябва да бъде готова да окаже иа народните маси от тези страни, които водят освободителна борба, материална, военна и всякаква друга помощ, за-щото интернационализмът «изисква способност и готовност от страна на нацията, която осъществява победа над буржоазията, за най-големн на-ционални жертви за събаряне на международния капитал ». (Ленин, В. И. Съч. Т. 31, с. 138.)С. и. не само има обективни осно-

ви. по и е обективно необходим за отношенията между социалистиче-ските страни. Историята на разви-тие на социалистическия свят дава многобройнн неопровержими сви-детелства затова, как взаимното под-помагане, безкористната подкрепа, братското сътрудничество и солидар-ните действия въз основа на прин-ципа за С. h. осигуряваха успешно решаване задачите на социализма в отделните страни и в цялата световна

21 Речник по научен комунизъм

социалистическа система. Би било обаче невярко да се смята, че брат-ското сътрудничество върху основа-та на С. и. цели само решаване на проблеми, възникващи в социали-стическия свят. Фалшифицирайки същината на (3. и., съвременните буржоазни и опортюнистични идео-лози сс опитват да го откъснат и противопоставят на пролетарския И., рисуват го като принцип, който «дисциплинира» особените регионал-ни отношения в социалистическия свят, който сс «затварял» в своите си проблеми и изолирал комунистиче-ските и работническите партии в нс- социалистичсскня свят. Тези твър-дения нямат нищо общо с реалния живот. Като реализация на проле-тарския И. при социализма (2. в. запазва непоклатима общата му същ-ност — борбата за крайните цели на международното революционно ра-ботническо движение, кри което, разполагайки с нови възможности, работническата класа, трудещите сс от социалистическите странн допри-насят в решаваща степен за тази борба. «Социал истическият и нтер- национализъм — подчертава Л. Брежнев — е висока отговорност за съдбините на социализма не само в собствената страна, но и в целия свят. Това е най-високо уважение към националните и историческите особености на развитието па всяка страна и решимост да сс оказва най- широка взаимна подкрепа. Това е дълбоко разбиране на онази истори-ческа роля, която принадлежи на социалистическите страни в светов-ния революционен процес, при под-крепянето на освободителната, анти-империалистическа борба на наро-дите.» (Брежнев, Л. И. Ленинским курсом. T. 2, с. 424.)

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ КОЛЕК-ТИВ — (лат. collecfivus — сбо-рен) — основна единица на социали-стическото общество, в която сс съ-

322 Социалистически колектив

четават индивидуалните п обществе-ните интереси; относително компакт-на съвкупност от хора» обединявани от определена общественонеобхо- дима дейност и формиращи се в тази дейност стношения на сътрудниче-ство» взаимопомощ и взаимна отго-ворност, социално-психологична фор-ма на които са общите за повече-то членове на колектива ценностни ориентации, позиции и норми за по-ведение. С. к. възниква с победа-та на социалистическата революция. Някои негови предпоставки се фор-мират още в недрата на предишните стъпала от развитието на общество-то, преди всичко въз основа на съв-местния труд и борбата за унищожа-ване на експлоатацията. Обаче само социалистическата революция съз-дава обективни условия (диктатура на пролетариата, обществена со-циалистическа собственост върху средствата за производство, господ-ство на социалистическата идеоло-гия и др.) за утвърждаване на С. к. като исторически нова социална ядка. С развитието на социалистиче-ското общество той търпи определени изменения в своите функции и струк-тура, като се развива от първоначал-ните си форми към по-зрели форми от комунистическо естество.

За развития социализъм е харак-терна цялостна система от разнооб-разни колективи, които отговарят на конкретните видове дейност: тру-дови, обществено-политически, воен-ни, учебни, битови, спортни, колек-тиви за художествена самодейност и др., обхващащи практически цялото население на страната, при това зна-чителна часч от него — многократно, защото най активните членове на обществото влизат едновременно в няколко колектива. Като един от най-важните принципи на социали-стическия начин на живот се утвър-ди принципът за колективизма. Ос-новно място в социалистически ко-лективи се пада на трудовите колек-

тиви, които - функционират в най- важната за обществото сфера — сфе-рата на труда.

Основни функции на С. к. са: 1) предмегно-целева, 2) социално-интег- ративна и 3) управлепческо-възпи- тателна. Равнището па тяхно осъ-ществяване се изразява в съответни критерии за ефективност на колек-тива. Предметно-целевата функция е осъществяване на обществено по-лезната дейност, заради която е въз-никнал и съществува даден колек-тив. Социално-ннтегративната функ-ция на С. к. се състои в осигуряване на максимално съчетаване па инте-ресите ка обществото и членовете на колектива, необходимо преди всичко за осъществяване на целевата функ-ция, както и за решаване на редица други задачи, поставяни от общест-вото пред колектива. Материална ос-нова за осъществяване на предмет-но-целевата и социално-иптегратив- ната функция на С. к. представлява обществената собственост, благода • рение на която става възможна прин-ципна съгласуваност между интере-сите на обществото, колектива и ин-дивида. Обаче равнището и конкрет-ният характер на това съгласува-не зависят до голяма степей от орга-низацията на управляването на ко-лективите, от самия колектив. По-ради това трета функция на С. к.. която осигурява изпълнение на пър-вите две, е управлснчсско-възпита- телпата функция. Тя се заключава в целенасочено регулиране на всички структури и процеси в колектива съобразно с нуждите за развитие на обществото и самия колектив, с оглед индивидуалните особености на членовете му. Равнището на осъщест-вяване на тази функция се определя от активността на членовете и уп-равляемостта на С. к. като цяло- Единството между личност и С. к. не е абсолютно и не обхваща всички страни от дейността на личността. Индивидът спада обикновено към

323 Социалистически колектив ' С

нйколко колектива (трудой, битов, спортен и др.) и във всеки един от тях се развиват по своему различни негови способности. Многостранност- та на индивида е една от предпостав-ките за относителната свобода на поведението му като член на кон-кретен С. к. Изпитвайки въздейст-вието на обществото като цяло, ин-дивидът може понякога да разбира по-добре задачите, които стоят обек-тивно пред С. к., отколкото повече- то негови членове. В този случай той има право и е задължен да се противопостави на мнозинството от членовете на колектива си, в интерес на обществото, а в края на краища-та — и на самия колектив. Управляе-мостта на С. к. като критерий за осъществяването на управленческо- възпитателпата функция изразява съответствието между управляваща-та и управляваната подсистема от колектива. Задача на органите за управляване на С. к. е повишаването на управляемостта, което свидетел- ствува за нарастващо съответствие на процесите в С. к. спрямо изисква-нията, предявявани към него от об-ществото.

Изхождайки от трите основни функ-ции, различават се и три струк-тури на С. к. Преди всичко това е целевата структура, която осигу-рява предметно-целевата функция на С. к. Тя е закрепена в съответни положения и поради това нерядко се нарича формална. Например колек-тивът на предприятие се дели на служби, цехове, отдели, участъци, бригади, лаборатории и т. н. На социално - интегративната функция отговаря социалната структура на колектива, нейни елементи са социал-ните групи—класови, професионал-но-квалификационни, демографски и социал но-психологични (неформал-ни). Управленческо-възпитателпата функция на С. к. се закрепва в него-вата организационна структура за управление и се образува от два ос-

новни вида органи за управление: административно-целеви и общест-вено-политически. Първите се . гра-дят съобразно с изискванията за управляване на дейността, която е предметно-целева функция на колек-тива, а вторите отразяват ролята на С. к. в обществено-политическата организация на социалистическото общество. На трудовите колективи са дадени права да издигат канди-дати за депутати в изборните органи на съветската власт, да изслушват отчети на депутатите за изпълнение-то на задълженията им и др.; в тях се създават първични партийни, профсъюзни, комсомолски и други масови организации, в резултат от което С. к. е не само обект, но и су-бект на управлението. Всички тези органи взаимодействуват помежду си и се допълват един друг, като обра-зуват цялостна система за управле-ние и самоуправление па С. к., чие- то ядро е партийната организация. Различните структури могат да бъ-дат добре взаимно съгласувани, кое-то значително повишава ефектив-ността в дейността на С. к. Между тях обаче могат да се повявяват и дисонанси, което намалява ефектив-ността на същата дейност. Тъй като личностните отношения влияят вър-ху поведението на хората, включи-телно и върху отношението им към труда, съществено значение има оп-тималното съотношение между офици-ално установената, формална струк-тура и социално-психологичната, не-формална структура.

Всички функции и критерии за ефективността на С. к. са взаимо-свързани и образуват цялостна си-стема, която се развива едновремен-но с цялото общество. При условията на научно-техническата революция, която рязко повишава темповете за икономическо, социално и* културно развитие иа обществото, тази взаи-мовръзка се изразява в наличие на специфичен критерий за ефектив-

324 Социалистически начин на живот

остта на С. к. — динамизма, конто отразява темповете и пропорциите за изменяне на всички страни от не-говата дейност. С. к. е високо дина* мнчна система, в която протичат сложни процеси. Основни измежду тях са процесите, характеризиращи предметно-целевата дейност на ко-лектива (например трудовите), кои-то влияят върху всички социални процеси, преди всичко върху форми-рането и развитието на ценностните ориентации на членовете на С. к. Докато процесите, характеризиращи предметно-целевата дейност на ко-лектива, са с висока степен на зап- лануваност и стаидартнзирапост, со-циалните процеси изобщо протичат до голяма степен само произволно (спонтанно). Сред процесите за уп-равляване на С. к. заемат особено важно място вземането и осъществя-ването на управлепческо решение, съществуват също така комуника-тивни и нормативни процеси (дей-ствието на стимулите и санкциите, които осигуряват спазване от члено-вете на колектива приетите в него норми). В рамките па различните социални групи в С. к. протичат групови процеси: ръководене и ли-дерство в първичните колективи, тях-ното сплотяване и разединяване, включване на индивида в група и излизането му от нея и др. Функ-циите на С. к. се делят па два основ-ни вида: прогресивни — възникване на С. к., негов растеж и целенасоче-но реорганизиране; регресивни — спъване на развитието, кризи и лик-видиране. Поради интензивността на промените в С. к. при условията на научно-техническата революция ге-нетичните процеси стават особено значими. Представлявайки сложна социална единица, С. к. е ориенти-ран не само към осъществяване иа своята целева функция, но и към развитието сн като социална общ-ност, от което е заинтересувано п социалистическото общество. Това

се проявява особено ясно в широкото разпространение па социалното пла-ниране като нов, демократичен ме-тод за ускоряване на социалното развитие на С. к. към по-високи, комунистически негови форми.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ — присъща на социализма дейност на хората, която се опреде-ля от условията за техния живот в първата фаза на комунизма. С. н. ж. е право противоположен на буржоаз-ния начин на живот, което е обусло-вено преди всичко от коренната раз-лика между икономическите им ос-нови. Частната собственост върху средствата за производство поражда експлоатация на човек от човека, разделяне на обществото на антаго-нистични класи, конто водят раз-личен начни на живот, разединява хората, а при капитализма създава помежду им най-жестока конкурен-ция. Обществената социалистическа собственост обединява хората чрез отношения па другарско сътрудни-чество и социалистическа взаимо-помощ, изключва социалните антаго- низмн и конкуренцията между хора-та. По такъв начин определен начин на производство е същевременно «оп-ределен начин на дейност на дадени индивиди, определен облик на тях-ната жизнена дейност, техен опреде-лен начин на живот. Каквато е жиз-нената дейност на индивидите, таки-ва са и самите те. Това, което те представляват, съвпада следовател-но с тяхното производство — съвпа-да както с това какво произвеждат, така н с това как произвеждат. Как-во представляват индивидите — това зависи следователно от материални-те условия на тяхното производство.» (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 3, с. 21.)

Във всяко общество, включително и при социализма, основните форми ка дейност на хората са тяхната тру-дова дейност н използването от тях на

325 Социалистически начин на живот С

работното си време» тяхната дейност в бита, обществено-полнтнчсската дей-ност. дейността в сферата на духов-ната култура н следователно изпол-зването от тях на тяхното свободно време, както и типичните за дадено общество отношения между хората, влезлите във всекидневния живот обичан и правила за поведение. Как-то самото съдържание, така и отно-шенията между формите за дейност са коренно различни при социализма и при капитализма. Това не изключ-ва някои общи черти, например във формите за организиране на трудо-вата дейност, видовете жилища, в съобщителните средства и т. н., което непосредствено произтича от равнището на развитие на произ-водителните сили, науката и тех-никата. Тези общи черти, свърза-ни със съвременната научно-техни- ческа революция, сс пречупват по различен начни в различните об-щества. Начинът иа живот е не тех-нологичен, а социално понятие; не-говите особености се определят от производствените отношения.

В труда С. п. ж. се характеризира с освобождаване па труда от експлоа-тацията и превръщането му в общо задължение па членовете иа общест-вото и средство за развитие на ин-дивида. Трудът става мерило за ценността на човека и определя по-ложението му в обществото. При ка-питализма работното време се смята като че за задраскано в живота па робатника. Според Маркс «работни- никът само извън труда чувствува самия себе си, а в процеса на труда той сс чувствува откъснат от себе си. Той е на себе си, когато не работи, а когато работи, е вече не па себе сп.» (Маркс, К. и Ф. Енгельс. Соч. Т. 42, с. 90.) Такова е свойството на отчуж-дения труд, който създава антаго-нистична противоположност между работното и свободното време. Обаче самото съществуване иа таз про-тивоположност е характерна черт

на начина па живот на пролетария, прн който трудът е принудителен, става изключително средство за из-карване на надница, което позволява па работника да живее едва през свободното време. Премахването на тази противоположност е една от характерните черти на начина на живот на хората прн социализма. На времето Маркс отбелязваше, че в буржоазното общество живият труд служи само като средство за увели-чаване на натрупания труд, а в кому-нистическото общество, обратно, на-трупаният труд «е само средство за разширяване, обогатяване, облекча-ване на жизнения процес на работ-ниците». (Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 4, с. 438.) При социализма се обогатява все повече съдържанието па трудовия процес, осигуряват се нормални условия за него. С. н. ж., при който са още необходими иконо-мическо стимулиране труда на всеки индивид и правни норми, регулира-щи труда — се различава от бъдещия, комунистически начин на живот, ко-гато трудът ще се превърне в пър-ва жизнена потребност за всички членове на обществото. С придвиж-ването към комунизма трудът и сво-бодното време ще бъдат във все по- голяма степей използвани за осигу-ряване благосъстояние на цялото общество и всестранно развитие на личността. Характерна черта на со-циалистическия (а още повече на ко-мунистическия) начин на живот е кодективизмът, който противостои на буржоазния индивидуализъм. Со-циалистическото общество е истин-ска общност, за разлика от мнимата общност или сурогата на общността при капитализма. Тази истинска об-щност ие противостои на развитие-то на индивидуалността, а, обратно, създава реални условия за такова развитие. Едва в колектива индиви- вът може да развие всички свои за-ложби и способности. Съчетаването на колективните начала с индиви*

326 Социалистически начин на живот

дуалните се осъществява във всички сфери за живот на социалистическото общество. Така в икономиката об-ществената собственост върху сред-ствата за производство се съчетава с личната собственост върху пред-метите за потребление, разпределяни според труда.

С. н. ж. се характеризира с ху-манизъм, с грижи на обществото и колектива за човека. За капитализ-ма трудещият се човек е само обект на експлоатация; всъщност човек се обезличава. За социалистическото об-щество човекът е най-висша ценност. Негов девиз е: всичко за човека, за благото на човека. Трудовият човек стана господар на всички богатства в страната и носител на политическа-та власт. Тук отношенията между личност и общество не са антагони-стични, а, обратно, стават все по- хармонични. Съчетаване на общест-вените и личните интереси — такъв е принципът на С. н. ж. Осъществя-ването на този принцип изисква от обществото грижа за личността, съз-даване на условия за нейното пълно-ценно развиване, а от личността — грижи за обществото, осъзнаване на приоритета на обществените интере-си. Срещащото се понякога пренеб-регване на обществените интереси е наследство от буржоазния и дребно- буржоазен начин на живот, резултат от противоречията, свързани с не-достатъчното равнище на развитие на производителните сили и общест-вените отношения през първата фа-за на комунизма. Тъй като социали-стическото общество още не е сво-бодно от отживелиците от старите нрави, в него още има хора, които не живеят социалистически. Отживели-ците от миналото в съзнанието и по-ведението на хората постепенно се преодоляват в хода на изграждането на комунизма.

; С. н«ж. е проникнат от дух на ин-тернационализъм. Той предполага не само правно, но и фактическо ра-

венство между нациите по икономи-ческо, политическо и културно раз-витие, предполага създаване на ус-ловия. за всестранно развитие на всяка нация и народност и за рас-тящо сближаване помежду им, за взаимно разменяне на материални и културни ценности и тяхна братска взаимопомощ. В това отношение С. н. ж. е противоположен на буржоаз-ния, при който е неизбежна подял-бата на нациите на господствуващи и потиснати, развити и слабо развити, неизбежен е духът на национализъм и шовинизъм.

Основните черти на С. н. ж. са общи за всички страни с победил со-циализъм. Това не изключва обаче и известно своеобразие в начина на живот на отделните народи, свързан с още запазени различия в равни-щето на развитие на стопанството им, с особености в отрасловата структу-ра на тяхната икономика, с нацио-нални традиции и обичаи, форми на националната култура. Често употребяваното понятие «съветски начин на живот» съвпада в основни линии с понятието С. н. ж. Но С. н. ж. обаче е по-общо понятие, то обоб-щава характерните черти на начина на живот не само в СССР, който е първата социалистическа страна, стигнала до стъпалото иа развития социализъм, но и в другите социали-стически страни тепърва решават задачите за изграждане на развит социализъм.

Социалистическото общество се ха-рактеризира със социално-политиче-ско и идейно единство. То обаче още не е общество с пълна социална едно-родност. В него се пазят съществени различия между града и селото, между умствения и физическия труд, остават си още социални и класови различия. Всички тези различия се отразяват в начина на живот на хо-рата« По-нататъшното сближаване на равнището и начина на живот на всички социални групи е една от

327 Социалистически патриотизъм С

важните задачи на изграждането на комунизма.

С. н. ж. включва действително де-мократични норми, влезли в живо-та, станали правило за поведение в общество, където човек се ръково-ди не от стария принцип «моето си е мое», а от новия принцип «аз отго-варям за всички». Този начин на живот ражда и поощрява социалната активност на личността както в труда, така и в обществено-полити-ческия живот. (Вж. Личност при социализма).

В развитите капиталистически страни са натрупани големи богатст-ва, по те служат само на имотното малцинство. Тези богатства не дават на трудещите се никаква увереност в утрешния ден, не се използват за ликвидиране па бордеите и премах-ване на безработицата. С. н. ж. съз-дава у хората увереност в бъдещето им, която се опира върху реално осъ-ществяваното право на гражданите па труд според способностите на все-киго, възнаграждаван съобразно не-говото качество и количество, вър-ху ликвидирането па безработица-та и плановото управляване на сто-панството. Начинът на живот е ши-рока социологична категория, само отделни страни от която се обхващат от такива понятия като «равнище иа живот» и «качество на живота». Равнището на живот е икономическа категория, измервана предимно с количествени показатели (реалните доходи на семейството, индивида и т. и., количеството падащи се на глава от населението предмети за потреб-ление и пр.). «Качеството на живо-та» не може да се разглежда откъс-нато от количествените показатели, както правят нерядко буржоазните икономисти и социолози. Количест-вените и качествените показатели, разгледани в единство, позволяват да се разкрият както основните пре-димства на С. н. ж. пред буржоаз-ния, така и задачите, конто трябва

да бъдат решавани за неговото по-нататъшно усъвършенствуване, за прерастването му в по-висок кому-нистически начин на живот.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ПАТРИОТИ-ЗЪМ — (гръц. patris — родина, оте-чество) — преданост на трудещи-те се от социалистическите страни към социалистическия обществен и държавен строй, към социалистиче-ското отечество и комунизма.

Изобщо П. е «едно от най-дълбо-ките чувства, затвърдени от веков-ното и хилядолетно съществуване на обособените отечества». (Ленин, В. И. Съч. Т. 28, с. 185.) Доколкото оба-че отечеството е исторически изменя-ща се социално-икономическа, по-литическа и културна среда, дотол- ква и П. има през различните епохи различно съдържание, определя се не от някакъв мистичен национален или расов дух, както твърдят някои идео-лози на буржоазията, а от социално- икономическите условия. П. придо-би особено значение през времето, когато се формираше нацията, като стана знаме на борбата против фео-далната раздробеност и национал-ното потисничество. С изостряне на антагонизма между класите в капи-талистическото общество П. на бур-жоазията ставаше фалшив и лице-мерен, тъй като тя жертвуваше все по-често интересите на родината и нацията за користните си класови интереси.

П. на пролетариата е бил вътрешно противоречив: любовта към родина-та се съчетавала с ненавист към експлоататорския строй. И това е давало повод иа буржоазните идео-лози за фалшиви обвинения, че про-летариатът отричал П. В началото на Първата империалистическа война, когато шовинистите, провъзгласили лозунга за «защита на отечеството», са обвинявали ленинците в антипат-риотичност, в статията си «За нацио-налната гордост на великорусите»

328 Социалистически патриотизъм

Ленин показа, че руските пролета-рии обичат своята родина, своя език, но именно поради това те не могат «да «защищават отечеството» по друг начин, освен като се борят с всички революционни средства против мо-нархията. помешчиците и капитали-стите в своето отечество, т. е. против най-лошите врагове на родината ни. . (Съч. Т. 21, с. 95.) Заедно с това Ленин подчертаваше, чс «защи-тата на отечеството е лъжа в импе-риалистическата война, но съвсем не е лъжа в демократическата и револю-ционната воина». (Съч. Т. 23, с. 12.)

Трудещите се маси са истински патриоти, изразители на действител-ните национални интереси. Още през първите години на съветската власт трудещите се маси в Русия се вдиг-наха за защита па своето социалисти-ческо отечество от натиска на импе-риалистическите иитервенти и тях-ната белогвардейска агентура. «Пат-риотизмът на човек, за когото ще бъде по-добре да гладува три години, отколкото да даде Русия па чужден-ците — казваше Лепни, — това е истински патриотизъм, без който ние нямаше да се държим три годи-ни. Без този патриотизъм ние ня-маше да постигнем защита на съ-ветската република, унищожаваме на частната собственост. . .» (Поли, собр. соч. Т. 42, с. 124.) През годи-ните на Великата отечествена война социалистическият П. беше един от решаващите източници за победите на СССР над фашизма. Формиран при условията на тясно братско сътруд-ничество между съветските републи-ки. този П. е общосъветски, интерна-ционален. Възникна качествено ново по съдържание чувство — общона-ционалната гордост на съветския чо-век за великите дела на първата социалистическа страна, за нейните постижения в икономиката, науката и културата, за социалистическия й качин на живот и новите морални Ценности и идеали. Това е патриоти-

зъм от най-внеше естество, израснал не върху почвата на «обособените отечества», а от съвместния труд и борба за социализъм.

П. па съветските хора има като своя икономическа основа социали-стическия начин на производство, като социално-политическа основа — съветския държавен и обществе:? строй» израснал и укрепнал в резул-тат от събарянето и ликвидирането на експлоататорските класи, а като идейно-теоретична основа — марк-сизма-ленинизма. Той се подхран-ва и от дълбоките корени па прогре-сивните патриотични традиции па всички народи от СССР. В съветския П. националното и интернационал-ното са н единство, затова тон не разе-динява нациите и народностите, а ги сплотява в единно братско семейство, в което господствува дружбата меж-ду народите. Изграденият в СССР развит социализъм «е общество иа висока организираност, идейност и съзнателност ма трудещите сс — пат-риоти и интернационалисти». (Кон-ституция иа СССР.) Интернационал-ната същност на съветския П. се изявява не само в братското единство между народите от СССР, но и в дружба с трудещите се от други страни, в съзнанието за интернацио-нален дълг към трудещите се от целия свят.

Социалистическият П. сс проявя-ва във всички области на обществе-ния живот: във всекидневния труд, в съревнованието между челниците от производството, в борбата за техни-чески прогрес, разцвет па културата и научна организация на труда. Той се изявява и в непримиримостта към недостатъците, към всякакви откло-нения от социалистическите норми, за живота ни. Силата му е в съзнание-то за превъзходство на социализма над капитализма, в това, че трудещи-те се разбират историческото значе-ние па своята преобразователна дей-ност.

329 Социалистическо съзнание С

С възникването па световната со-циалистическа система се разшири сферата за действие на социалисти-ческия П. Хармонично съчетан със социалистическия интернационали - зъм, той означава преданост към комунизма, любой към социалистиче-ската родина и социалистическите странн. Развивайки се като суверен-ни държави, социалистическите стра-ни не могат да сс чувствуват като «обособени отечества» в стария сми-съл за тая дума. Разбирането на ор-ганичната връзка между благото на собствената страна н процъфтяването на цялата световна социалистическа система извежда милионите труде-щи се извън тясно националните рамки, води ги до социалистически П., до П. по отношение както па собствената им социалистическа ро-дина, така и на цялата социалисти-ческа общност, поражда у тях же-лание и готовност да сс трудят за общото благо на всички пароли, кои-то влязат в социалистическата общ-ност.

Като интернационален по същност социалистическият П. е враждебен спрямо буржоазния национализъм и космополитизъм, несъвместим е с тенденциите към национална ограни-ченост, под какпато и форма да се проявяват те. През съвременната епоха с нарастване ролята на П. в обществения прогрес идеолозите на буржоазията, както и «левите» и десни опортюнисти полагат всички усилия за подменяне на П. с нацио-нализъм, като сс стремят да приса-дят па трудещите се национален его-изъм и национална вражда. Проти-воотрова срещу националистическата пропаганда е осъществяваното от марксистко-ленинските партии въз-питание на трудещите се в дух на со-циалистически П. и интернациона-лизъм, преодоляването на отживе-лиците от миналото в съзнанието и поведението на хората.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪЗНА-НИЕ — съвкупност от различни форми на общественото съзнание, конто характеризират духовния жи-вот иа социалистическото общество » хода на неговото зараждане, форми-ране и развитие. С. с. съдържа не само теоретично систематизирани възгледи, т. е. комунистическата идеология, но и обичайни възгледи и разбирания на масите, техни чувства и умонастроения, които възникват във всекидневния живот, сиреч об-ществената психология.

С. с. се заражда в недрата на ка-питализма и отначало се явява като израз на стихиен протест против екс-плоатацията. Обаче за същински С. с. може да сс говори едва когато сс формира научната представа за основните интереси и световноисто-рическата роля на пролетариата. Тази представа не израства непос-редствено от класовата психология на пролетариата, който се бори про-тив буржоазията. Стихийно проле-тариатът, както сочеше Ленин, може да си изработи само трейдюнионист- ко съзнание, т. е. съзнание за необ-ходимостта да води борба за подоб-ряване на своето икономическо по-ложение, но само в рамките на ка-питализма. С. с. се появява в резул-тат от научно анализиране па общест-вените отношения, от критично пре-работване на духовното наследство- от миналото и е преди всичко рево-люционна научна теория. Такава тео-рия е марксизмът-ленинизмът.

С. с. играе активна роля в общест-вения живот. Овладявайки масите, то ги организира за събаряне liai буржоазията и изграждане на со-циалистическо и комунистическо об-щество. С. с. се внася в работническо-то движение и сред всички трудещи се от комунистическите партии, при това не само и не толкова в абстракт-но-теоретична форма, а преди всич-ко под формата на идеи, свързани* непосредствено с практическите нн-

330 Социалистическо съревнование

тереси на трудещите се. Този процес протича в остра борба с буржоаз-ната и дребнобуржоазната идеология, натрапвана на трудещите се от усло-вията за живот в класово-антагони-стичното общество и от буржоазната пропаганда.

В социалистическото общество С. с. има комплексен характер, включва всички форми па общественото съз-нание (политически, правни и фило-софски възгледи, морал, наука и из-куство) с изключение на религията, която е форма на общественото съз-нание с характер па отживелица и не отговаря на обективните условия за живот h развитие на социалисти-ческото общество. За разлика от об-щественото съзнание в антагонистич-ните формации, което се характери-зира с поляризиране и борба между противоположните класови идеоло-гии, па С. с. е присъщо вътрешно единство.

С. с., както и общественото съзна- , ние изобщо, има относителна само-

стоятелност. Това се проявява по- специално в специфичното действие на две противоположни тенденции: изоставане от общественото битие и негово изпреварване. Отживелиците от миналото, съживявани и поддър-жани от буржоазната идеология, на-личието на «рождени белези» от ми-налото в икономиката и бита, отдел-ни недостатъци и трудности в обще-ственото развитие оказват влияние върху С. с. Затова, както се отбеляз-ваше на XXV конгрес на КПСС, не-обходима е борба с отживелиците от миналото в съзнанието и поведение- лю на хората, постоянна грижа на партията за възпитаването на готов-ност, воля и умение да се гради ко-мунизмът.

С изграждането на развито социа-листическо общество нараства неот-клонно тенденцията за изпреварващо отразяване на действителността от С. с., която се базира върху научно предвиждане на събитията. Не само

през революционните периоди, както е било в предишните формации, но н през целия период на изграждане на новото общество, когато стихийният исторически процес се сменя все по-вече от съзнателно и планомерно раз-витие, се повишава ролята на субек-тивния фактор. Както е отбеляза-но в Конституцията на СССР, кому-нистическата партия, която се ос-новава върху познаване на обектив-ните закопи на общественото разви-тие, ръководи изграждането на кому-низма, придава му организиран, пла-нов характер.

Като живо социално явление, раз-вивайки се и усъвършенствувайки, С. с. прераства по-късно в комуни-стическо съзнание. Формирането на комунистическо съзнание предполага като своя основа създаване на ма-териално-техническата база на ко-мунизма, прерастване на социали-стическите обществени отношения в комунистически и системна работа за комунистическото възпитание на трудещите.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪРЕВНО-ВАНИЕ — една от формите на твор-ческата инициатива на трудещите се и демокрацията в социалистическото общество. С. с. се изразява в борба за изпълняване на поетите от тру-дещите се обещания, целещи полу-чаване на по-високи производствени резултати, усъвършенствуване на со-циалистическите обществени отно-шения и издигане на културата и духовното равнище на хората. Съ-ревнованието е обществено отноше-ние на състезание, при което работ-никът проявява своята енергия и творчески способности.

Под една или друга форма сърев-нованието е присъщо на всеки вид съвместна дейност на хората. Маркс писа: <. . .още самият обществен контакт поражда едно съревнование и своеобразно повишаване па жиз-нената енергия. . ., което увеличава