84

Expats

текст Евелина Иванова

Куклен домГероинята на тази история е със свободна душа, цветни идеи и колоритно обкръжение от саморъчно направени кукли

“Работата никак не е лесна, но е много приятна”, казва ми Рин Ямамура и сръчно

сваля пластмасовото капаче на димя-щото си кафе лате. Малкото столично кафене, в което се срещаме, странно и подхожда. Светло, пъстро и весело е – също като нея. “По цял ден скицирам, рисувам, кроя и прекроявам. И после пак”, продължава през смях Рин. За няколко месеца е сътворила 30 кукли за новия спектакъл на Пазарджишкия драматично-куклен театър и вече не помни какво е да бездействаш в ком-панията на приятели. Дните и са забър-зани, нощите безсънни, но се чувства удовлетворена, защото за втори път и поверяват сценографията за кук-лено представление. Първият е през 2005 г., когато измисля и собствено-ръчно изработва героите в Карлсон и дребосъчето на театър Ще. Историята за прилично дебелото човече с перка на гърба разсмива не само публиката, но и критиците, които същата година присъждат на пиесата награда Икар за куклено изкуство.

В Пазарджишкия драматично-кук-лен театър Рин Ямамура отново дава живот на една по-различна приказка – с политически подтекст и предназна-чена за възрастни. “Цар Шушумига е писана отдавна, през 1968 г., и е нещо като пародия на тоталитарното обще-ство – оживено разказва тя. – Всъщ-ност това ще е премиерата и, защото никой досега не се е наемал да я поста-ви.” Причините са разбираеми – преди повече от четири деситилетия авто-рът Константин Илиев метафорично, но еднозначно осмива “царуването” на Тодор Живков. В държавата на цар Шушумига властва непрогледен мрак, хората са обект на масова дресура, а една голяма Зелена змия ги държи в безропотно подчинение. Но драмата отстъпва на надеждата, когато от гор-ния свят слиза малко момиче и почти на шега детронира Шушумига за бро-ени минути.

“Режисьорката Катя Пeтрова избра именно мен, защото търси обобщено, а

85

by Evelina Ivanova

Puppet worldThe main character in this story is a free spirit with bright ideas amid the colourful world of handmade puppets

“The work is by no means easy, but it is very satisfying,” Rin Yamamura tells me as she deft-

ly peels the plastic lid off her steaming café latte. The small Sofia café where we meet seems to oddly suit her: it’s bright, lively and cheerful. “I sketch, draw, cut and re-cut all day long. And then I start all over again,” she continues, laughing. In the space of a few months Yamamura has made 30 puppets for a new produc-tion at the Pazardzhik Drama & Puppet Theater and barely remembers what it is like to idle away the hours with friends.

Her days are busy, her nights – dream-less, but she is happy because she has been asked to design the sets for a pup-pet play for the second time. The first was in 2005 when she conceived and designed the puppets for Carlson and the Little Chap at the Shte Theatre. The story of the chubby little man with a fin on his back delighted not only the audi-ence but the critics as well, who awarded the Icarus prize for puppet art to the play that same year.

At the Pazardzhik Drama & Puppet Theater, Rin Yamamura is reviving a

different kind of fairytale – politically coloured and intended for adults. Tsar Shushumiga (a person deficient in judg-ment and good sense) was written back in 1968 and is a sort of parody of the totalitarian society,” she tells us excit-edly. “In fact, this will be its premiere, because until now nobody has dared to put it on stage.” The reasons are self-explanatory – more than 40 years ago the author Konstantin Iliev metaphorically, though undeniably, mocked the ‘reign’ of former dictator Todor Zhivkov. The state of Tsar Shushumiga is one of impenetra-ble darkness; people are tamed like ani-mals, and a large green snake keeps them in uncomplaining submission. But the drama gives way to hope when a small girl descends from the world above and quickly deposes Shushumiga – almost like a joke.

“The director Katya Petrova chose me because she was looking for a general rather than an ethographic representa-tion. The play is a parody and the char-acters – a piper, a patriarch and horo (a Bulgarian folk dance)– should only remind of their prototypes rather than replicate them. There is no such danger in my case because I am not sufficiently well acquainted with Bulgarian history and there’s no way I can be completely accurate,” says Yamamura, who arrived in Sofia from Tokyo nine years ago to study puppet theatre scenography at NATFA, the National Academy for The-atre and Film Art. She brought with her some drawings, her talent and the desire to develop it. During the first months she communicated chiefly through the lan-guage of art because she did not speak any Bulgarian. “Actually, when I turned 20, my mother told me to come and study in Bulgaria. She too is a stage designer. She was here many years ago to see the work of her Bulgarian colleagues and was fascinated with the place.”

Yamamura does not regret her choice. On the contrary, she is happy. Not only because she does not want to live in Tokyo, where her days pass in endless travelling. She is happy because she has found the right people. She simply can’t

86

не етнографско представяне. Пиесата е пародийна и героите – гайдар, патри-арх, хоро, трябва само да напомнят за прототипите си, а не да ги преповта-рят. При мен няма такава опасност, защото не познавам добре българска-та история и няма как да съм буквал-на”, споделя Рин, която преди 9 годи-ни пристига в София от Токио, за да следва сценография за куклен театър в НАТФИЗ. Донася със себе си няколко рисунки, таланта си и желанието да го развива. Първите месеци общува пре-димно на езика на изкуството, защото българският и е съвършено непознат. “Всъщност когато навърших 20 годи-ни, моята майка ми каза да дойда да уча в България. Тя също е сценограф. Била е тук преди много години да се запознае с работата на българските си колеги и останала очарована.”

Рин не съжалява за избора. Напро-тив. Щастлива е. Не само защото не и се живее в Токио, където денят и минава в безконечно пътуване. Щаст-

лива е, защото е открила правилните хора. За един от тях просто не може да спре да говори. “Недко Жечев е най-талантливият човек за мен, той ме учеше и вдъхновяваше”, казва про-стичко тя. Срещнала го в НАТФИЗ – бил от горния курс – и останали заед-но цели пет години. Романтичната им любов се оглежда без свян на сцената. Съвместният им проект и дипломен спектакъл Вечерята (2006) разказ-ва за сладката обвързаност на двама души – когато единият липсва, дру-гият е измъчван от жажда и глад. В Пътуващият формат Рин и Недко са неразделни пакостливи деца, премет-нали през рамо по една от дръжките на стар акордеон – само така могат да създават музика.

Общите им “композиции” обаче секват преди повече от две години, когато пътищата им се разделят. Обратът е истинско изпитание за Рин – тя е готова да си събере неща-та и да се върне в Япония. Но прави

нещо по-неочаквано – издава книга Азбука на любовта. Написва я за Недко, който и е “дал” нейната бъл-гарска азбука – разкрива и я буква по буква с обич и търпение. Отиват му Шапки, Има дни, когато е Щаст-лив – всеки един от хайкуподобните разкази е илюстриран с цветна рисун-ка и започва с една от 30-те букви на кирилицата. “Мислех си, че текстът ще говори само на него, че е твърде личен”, откровена е Рин. “Но се оказа, че е докоснал много хора – приеха го като начин да се обясниш в любов.”

Сега мечтае да напише и илюстрира детска книжка. Не и липсват предло-жения, но времето и е оскъдно. Чакат я и още няколко международни проек-та и е изцяло погълната от най-люби-мата си занимавка – едногодишната и дъщеря Хика, дете на новата и любов, отново с българин. “Той не се занима-ва с изкуство и по-добре – смее се Рин и бързо добавя: – Така се допълваме чудесно – като мъж и жена!”

Expats

Хоро, Цар Шушумига / Horo, Tsar Shushumiga

Спектакълът ВечерятаThe Dinner performance

87

stop talking about one of them. “To me, Nedko Zhechev is the most talented per-son, he taught and inspired me,” she says simply. She met him at NATFA – he was a second year student – and they were together for five years. Their romance is mirrored on stage. Their joint project and graduate work, the puppet play The Dinner (2006), tells of the sweet commit-ment of two people – when one is absent, the other is tormented by hunger and thirst. In The Travelling Format Yamamu-ra and Zhechev are inseparable, naugh-ty children each carrying one of the two accordion straps across their shoulders – the only way for them to make music.

Their common ‘compositions’, how-ever, stopped more than two years ago, when they split up. It was a bad time for Yamamura, who admits she was close to packing her bags and returning to Japan. But then she did something quite differ-ent – she published a book, entitled the Alphabet of Love. She wrote it for Zhechev, who taught her the Bulgarian alphabet, revealing it to her letter by letter with love and patience. “Hats Suit Him”, “There Are Days When He Is Happy” – each of the haiku-esque stories is illustrated with a colourful drawing and begins with one of the 30 letters of the Cyrillic alphabet. “I thought the text would mean some-

thing only to him, that it is too personal,” Yamamura says truthfully. “It turned out, however, that it touched many people – they saw it as a way to show your love.”

She now dreams of writing and illus-trating a children’s book. She does not lack offers, but she hasn’t got the time. There are several international projects waiting for her and she is completely engulfed by her favourite pastime – her one-year-old daughter Hika, the child of her new love, another Bulgarian. “He is not involved in art and it’s better that way,” Yamamura laughs, before adding quickly: “This way we complement each other perfectly – as man and woman!”

Войници, Цар Шушумига / Soldiers, Tsar Shushumiga

Карлсон и дребосъчето / Carlson and the Little Chap