Spirit - Walking In My Shoes - a tailor made tourism

Walking in my shoes a tailor made tourism a project in progress of neW culture foundation

АЗ И МОИТЕ ОБУВКИ ТУрИЗъМ пО МярКА прОЕКТ В рАЗВИТИЕ нА ФОндАцИя ЗА нОВА КУлТУрА

Bulgaria – SerbiaIPA Cross-border ProgrammeEuropean Union

Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия.

The project is co-funded by EU through the Bulgaria–Serbia IPA Cross-border Programme.

Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез програмата за транс-гранично сътрудничество CCI No 2007CB16I-PO006. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Фондация за нова култура и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на програмата.

this publication has been produced with the assistance of the european union through the cross-Border programme cci no 2007cB16i-po006. the contents of this publication are the sole responsibility of the new culture foundation and can in no way be taken to reflect the views of the european union or the managing authority of the programme.

spirit stara planina – inspiring rural

and intercultural tourism

СпИрИТ Стара планина – вдъхновение

за селски и междукултурен туризъм

www.novakultura.org

compiled Bymariana assenova

photographs rayna tenevasvetlana Volic, p. 33martin dietrich, p. 60

text mariana assenovadesislava dimitrova

translation interlang

editing mariana assenova interlang

mapsgalina ivanova

graphic designpoststudiorositsa raleva

СъСТАВИТЕл Мариана Асенова

ФОТОгрАФИярайна ТеневаСветлана Волиц, стр. 33Мартин дитрих, стр. 60

ТЕКСТМариана Асеновадесислава димитрова

прЕВОдИнтерланг

рЕдАКцИяМариана Асенова Интерланг

КАрТИгалина Иванова

грАФИчЕн дИЗАйнпостстудиоросица ралева






2

pictures keyлЕгЕндА пИКТОгрАМИ

спане

храна

домашно производство на сладка / лютеници / ликьори

точене кори за баница / юфка

грънчарство / филигранно сребро – ръчна направа на накити / работа в зеленчукови и овощни градини / килимарство / природно багренe

зеленчуци / плодове собствено производство

изба / вино

оброчен каменен кръст / курбан

манастир

accommodation

meals

home-made forest fruit jams / liqueurs / lyutenitsa (a type of relish)

making of sheets for banitsa pastry / noodles

ceramic art / filigree silver – hand-made jewelry / work in vegetable gardens and orchards / car-pet weaving / natural dyeing

vegetables / fruits grown by the owners

wine cellar / wines

rite stone cross / offerings

monastery

минерална вода / спа / джакузи с минерална вода

излети / разходки / излети в планината /колоездене /ски – писта

бране на горски плодове

горски гъби

билки

овче кисело мляко / сирене / козя извара

изоставена сграда / паметник на културата /изкуства / открита сцена за спектакли, концерти, изложби

празници

моите бележки

mineral water / spa / jacuzzi bath with mineral water

picnics / walks /mountain hiking / cycling / a ski run

picking of forest fruits / jams

wild mushrooms

herbs

sheep milk yogurt / cheese / goat milk cot-tage cheese

abandoned building / monument of culture / arts / open air stage for performan-ces, concerts and exhibitions

celebration days and holidays

my notes

3

8 ОБЩИнА БЕрКОВИцА 12 БЕрКОВИцА20 БОрОВцИ

28 ОБЩИнА ВърШЕц32 ВърШЕц40 МЕсТнОсТ ВрЕЩИцА41 КлИсУрсКИ МАнАсТИр42 гОрнА БЕлА рЕчКА

48 ОБЩИнА чИпрОВцИ50 чИпрОВцИ60 чЕлюсТнИцА

8 BerkoVitsa municipality12 BerkoVitsa20 BoroVtsi

28 Varshets municipality32 Varshets40 Vreshtitsa area41 klisurski monastery42 gorna Bela rechka Village

48 chiproVtsi municipality50 chiproVtsi60 chelyustnitsa

contentsсъдържАнИЕ

4

АЗ съМ ОТ сЕВЕрОЗАпАдА

доскоро, като ме питаха откъде съм, отговарях – „от Видин“. нищо че живея в софия от 18-годишна...

родена съм във Видин. Татко е от село Шипот, до димово. Мама, от село Върбица, Врачанско. разпростряла съм се върху целия северозапад по рождение. Може би затова последните десет години все бягам към едно село, на средата на северозапада – горна бела речка. Това село, толкова подобно на родното място на татко, стана мое.

Когато подготвяхме проектното предложение за програмата за трансгранично сътрудничество България – сърбия, кръстихме проекта Spirit. Едно, че звучи добре. Второ, като абревиатура отговаря на целите, които четиримата партньори си поставихме. да представим стара планина от двете страни на гра-ницата като привлекателно за туризъм място. Spirit – Stara planina – inspir-ing rural and intercultural tourism. Или, стара планина – вдъхновение за селски и междукултурен туризъм.

Тогава не знаех, че в хода на проекта буквално ще открия в северозапада почти всички значения на Spirit, дадени в речника. Открих хора с характер*, дух и порив. Които намират смисъл в малките неща. Които имат настроение и се радват на живота в цялата му същност.

Харесах идеята да се включим в този проект в самото начало. Видях въз-можност да се свържем още с мястото и с местните хора. с техните спомени, реалности, мечти.

От 2003-та година Фондация за нова култура развива с. горна бела речка като място за срещи на хора от различни култури. Започнахме с личните спомени на местните хора. през годините добавяхме нашите спомени и спомените на нашите гости, които идват от различни страни. В опит да направим пъзела на сегашното. Бавно разширявахме картата – Вършец, лом, Монтана, Враца, Видин, челюстница, долно Озирово. Внимателно отваряхме болезнени въпроси – за откраднатата камбана на Бела речка, за промените – станалите и неслучилите се, 20 години след 89-та, за изоставените сгради – социално и индустриално наследство от социализма.

работата ни по проекта Spirit е едновременно естествено продължение и отправна точка. В рамките на една година (април 2013 – април 2014) си зада-вахме въпроса: „Как един подобен проект може да промени статистическата картина в региона?“ статистика, която поставя северозападна България на дъното на бедността в целия Европейски съюз.

със сигурност отговорът не е лесен и не е само един. причините за икономическата ситуация днес са комплексни и могат да бъдат датирани десетилетия назад. сериозното им представяне изисква задълбочено интердисциплинарно проучване.

ние, като партньор по проекта, можем да дадем само един щрих към това проучване. да покажем как уникалните дадености на района могат да се пре-върнат във възможност за местните хора да развият уникален туризъм. Туризъм, който „пази“ природата, местните храни и вкусове, занаяти, изкуства и традиции и който дава възможност на туриста да научи нещо за района през лично преживяване. И дава възможност на местните хора да видят всекидневните си занимания като обект на туристически интерес.

Заедно с Асоциацията на слоу Фуд Фондация за нова култура изследва уникалните характеристики, храната и културния календар на три общини – Вършец, Берковица и чипровци.

5

i come from the north-West

until recently, when asked where i come from, i used to reply “from Vidin” – al-though i have been living in sofia since i was 18…

i was born in Vidin. dad comes from the village of shipot, close to dimovo. mom comes from the village of Varbitsa, Vratsa district. my roots embrace the whole north-west. perhaps that is why in the last ten years i keep rushing to a village in the middle of the north-west – gorna Bela rechka. that village, so similar to my father’s birthplace, became my place.

When preparing the project proposal for the Bulgaria-serbia cross-border co-operation programme, we chose the name SPIRIT for the project. on the one hand, it sounds great. on the other hand, as an ac-ronym: stara planina – inspiring rural and intercultural tourism, it corresponds to the objectives, which we – four partners – planned to accomplish: to promote the stara planina mountain on both sides of the border as a place attractive for tourism.

at that time i did not know that in the course of the project implementation i would find in the north-west literally almost all of the dictionary meanings of the word spirit. i found people with passion, spirit and enthusiasm; people, who find mean-ing in little things; who have attitude and celebrate life in all its aspects.

from the very beginning i liked the idea of being involved in that project. i saw an opportunity for us to connect deeper with the place and the local people; with their memories, realities and dreams.

since 2003 the new culture foundation has been developing the village of gorna Bela rechka as a meeting place for people of different cultures. We started off with the personal memories of local people. over the years we added our own memories and those of our guests, who came from different countries. We did that in an at-tempt to put together the puzzle of the present. We gradually expanded the map to include also Varshets, lom, montana, Vratsa, Vidin, chelyustnitsa, and dolno ozirovo. We carefully brought up painful issues like: the stolen bell of Bela rechka church; the changes – those which hap-pened and those which did not, 20 years after 1989; and the abandoned buildings – a social and industrial legacy of socialism.

our work on the SPIRIT project is both a natural continuation and a starting point. for one year (april 2013 – april 2014) we have been asking ourselves the ques-tion “how can a project like this alter the picture of the region, outlined by statistic data?” according to that statistic data north-West Bulgaria is at the bottom of the ranking among the poorest regions in the entire european union.

the answer is definitely not an easy one and not only one. the reasons for today’s economic situation are complex and can be dated decades back. presenting them adequately requires a profound interdisci-plinary study.

as partners for this project we can add only a touch to such a study. We can show how the unique features of this region can be used by local people as opportunities for developing a unique type of tourism. a type of tourism which preserves nature, local foods and tastes, crafts, arts and traditions, and provides opportunities for the tourists to learn something about the region by personal experience. and also enables local people to view their daily activities as an object of tourist interest.

together with slow food association, the new culture foundation has studied the unique characteristics, the food and the cultural calendar of three municipalities: Varshets, Berkovitsa and chiprovtsi.

6

част от изследването беше организирано лятото на 2013-та година в рамките на две артистични „работилници“ за деца и младежи. В продължение на 10 дни деца от Общинския детски комплекс в гр. Вършец и от центъра за настаняване от семеен тип в гр. Берковица, водени от двама артисти от сърбия и двама от България, заедно изследваха историята, традициите и настоящето на град Вършец. Избраните от децата най-привлекателни туристически обекти бяха представени в спектакъл – пърформанс Аз и моите обувки като част от официалната програма на годишния празник на град Вършец.

пътеводителят, който държите в ръцете си, е резултат от емоционалните срещи и разговори, които направихме с местните хора от общините Вършец, Берковица и чипровци. Искам да благодаря на даниела лилова от Вършец, на петя генова от Берковица и на Йорданка Замфирова от чипровци. Без тях нямаше да имам шанс да срещна най-сърцатите и гостоприемни хора.

Благодаря на леля Тотка, леля диди, леля Танче, леля Милка, Йорданка и Маргарита, майстор Иван, леля Зоринка, леля юлка и никола николов. пътеводителят Аз и моите обувки – туризъм по мярка е за тях и за всички местни хора, които повярваха, че това, което знаят от бабите си и са научили от майките си, е толкова ценно и смислено, че си заслужава да го споделят с гостите на северозапада.

Аз и моите обувки – туризъм по мярка е и за гостите. Тези туристи, които се възприемат като гости. Тези, които търсят истинско гостоприемство и домашно сготвена храна. Които обичат чистата природа. Които са любопитни да се докоснат до местните обичаи и празници. И да надникнат в уникалната близка история на всяко от тези места.

В хода на разговорите и снимките, които направи райна Тенева, ние съпреживяхме това гостоприемство. Опитахме от местната храна, научихме как се прави капладисана баница, как се точат кори за юфка и баница. Катерихме билата на Балкана, чухме за билките, гъбите и горските плодове. разказаха ни за природното багрене и уникалните шарки на килимите.

И ето ме сега, в края на проекта спИрИТ, ако някой ме пита откъде съм – бих казала – от северозапада.

МАрИАнА АсЕнОВАКоординатор на проектаФондация за нова култура

*spirit – дух, настроение, душа, характер, смисъл, същност, призрак, спирт, смелост, живот, порив, въодушевление

7

part of the study was carried out in the summer of 2013 within two artistic work-shops for children and youths. for ten days children from the municipal children’s complex in Varshets and from the family-type placement centre in Berkovitsa, under the guidance of two artists from serbia and two artists from Bulgaria, studied together the history, traditions and the present of the town of Varshets. the tourist sites selected by the children as the most attractive were presented in the Walking in my shoes per-formance as part of the official programme of the day of Varshets, celebrated annually.

the guide, which you have in your hands, is the result of our emotional meetings and discussions with local people from Varsh-ets, Berkovitsa and chiprovtsi municipali-ties. i would like to express my gratitude to daniela lilova from Varshets, petya genova from Berkovitsa and yordanka Zamfirova from chiprovtsi. had it not been for them, i wouldn’t have had the chance to meet the most warm-hearted and hospi-table people.

i would like to extend my thanks and appreciation to auntie totka, auntie didi, auntie tanche, auntie milka, yordanka and margarita, maestro ivan, auntie Zorinka, auntie yulka and nikola nikolov. the guide-book Walking in my shoes – a tailor made tourism is for them and for all local people, who believed that all they have learned from their grandmothers and know from their mothers is so valuable and meaning-ful that it is worth sharing with the guests of the north-west.

Walking in my shoes – a tailor made tour-ism is also for the guests. for those tour-ists, who fell like guests and expect to be met like guests; those who seek genuine hospitality and home cooked food, and love pure nature. for those, who are curious to experience local customs and holidays, and have a glimpse into the unique new history of each of those places.

in the course of conversations and pic-tures, which rayna teneva took, we ex-perienced that hospitality. We tasted local food, learned how kapladisana banitsa (coated cheese pastry) is made, and how sheets for noodles and banitsa are rolled out. We climbed the slopes of the Balkan mountain, we heard about the herbs, wild mushrooms and forest fruits. We were told about natural dyeing and the unique carpet patterns.

an here i am now – at the end of the SPIRIT project. if someone asks where i come from, i would reply: “from the north-west”. mariana assenoVaproject coordinatornew culture foundation

8

BerkoVitsaБЕрКОВИцА

9

ОБЩИнА БЕрКОВИцА МАрШрУТ АКцЕнТ – грАдсКИ БИТ

BerkoVitsa municipality a route With focus on urBan customs

БЕрКОВИцА

10

БЕрКОВИцА

Берковица е град в подножието на северозападните дялове на стара планина, близо до границата със сърбия. Връх Ком е на около 18 км по планински път от края на града.

първите сведения датират от първото хилядолетие пр.н.е., когато е селище на тракийските племена мизи и трибали. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. В началото на новата ера дошли римляните. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, лесковското градище и некрополът край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

Берковица се обособява като „градско” място, околийски град още по турско време. В центъра са живеели богатите турци и евреи, а заможните българи – в кварталите Заряница и Козулия. Излетите в планината са традиционни за жителите на Берковица. Местната кухня носи отражението на градския бит. Все още се пазят рецептите за бяло сладко, юфка, баница и малинов ликьор. В града може да се опита панирано кисело мляко, берковски зелник, капладисана баница и малиново вино. дамите от групата за стари градски песни „сладък спомен” предлагат домашни вкусотии и автентични стари градски песни.

Характерно за Берковския край е отглеж-дането на кози и приготвянето на козя пастърма. Обикновено се прави от филето, но може и цялото животно да се обработи по този начин. Традиционно ястие е боб с ребра.

Берковската грънчарска школа, чиято керамика се отличава със специфичен рисунък в зелено и жълто, днес се пази от двама грънчари. Един от най-инте-ресните грънци е дяволската кана, с която някога са проверявали находчивостта на бъдещите булки.

градът пази и традиционната изработка на накити от филигранно сребро. гостите на града могат да присъстват на някои от етапите на изработка и да разберат повече за историята на този стар местен занаят.

И до днес местните хора събират горски плодове – малини, горски ягоди, боровинки – от които приготвят сладка и ликьори. Още преди Освобождението местната фамилия Шекерджиеви е организирала производство на малини и продукти от тях.

дЕсИслАВА дИМИТрОВАпредседателАсоциация на слоу Фуд в България

11

BerkoVitsaBerkoVitsa

Berkovitsa is a town at the foot of the north-west part of the Balkan mountain range close to the border with serbia. kom peak is at a distance of about 18 km if you take the mountain road starting from the town outskirts.

the earliest information about this place dates back to the 1st millennium B.c. when it was a settlement of the thracian tribes mysians and tribalians. they grew wheat and bred sheep, processed iron and extracted gold in the valleys of Zlatitsa and Vreshtitsa rivers. in the beginning of the current era the romans came here. archaeological monuments from that time are: the roman villa uncovered near the village of kalimanitsa, the excavated ruins in Berkovitsa citadel site, leskovo ancient town site and the necropolis close to it, the earth dam below the village of kotenovtsi, used in gold panning, as well as the stone sculpture, adornments, coins, tools and weapons, household and construction ceramics, kept in the history museum in the town.

Berkovitsa became an urban settlement and a district centre as early as the turk-ish era. the rich turks and jews lived in the city centre, and well-to-do Bulgarians lived in Zaryanitsa and kozulia neighbour-hoods. mountain hiking is traditional for the residents of Berkovitsa. the local cuisine reflects the urban way of life. the recipes for “byalo sladko” – white candy in water, traditional noodles, banitsa pastry and raspberry liqueur are still in use.

in Berkovitsa you can try fried breaded yogurt, Berkovski cabbage pie, kapla-disana banitsa (coated cheese pastry) and raspberry wine. the ladies from the “sweet memory” vocal group for old urban folk songs offer delicious home-made dishes and authentic old urban folk songs.

goat breeding and preparing cured goat is typical of the region of Berkovitsa. it is usually made from the fillet but all of the meat can be processed in that way. the traditional dish is beans with ribs.

the traditional ceramic style of Berkovitsa, which is distinguished by its specific green-and-yellow patterns, is maintained today by two potters. one of the most interesting type of pots is the “devilish jug”; such jugs were used in the past to check the inven-tiveness of brides-to-be.

the traditional art of filigree silver jewel-lery is maintained in Berkovitsa. guests of the town can witness some of the phases of work and learn more about the history of that old local craft.

to this day local people go picking wild berries – raspberries, strawberries and blueberries – from which they make jams and liqueurs. as long ago as before the liberation from turkish domination the local shekerdzhievi family organized the growing of raspberries and production of raspberry products.

desislaVa dimitroVachairmanslow food association in Bulgaria

БЕрКОВИцА

12

BerkoVitsa

1

3

58

10 2

4

6

9

7

1. КъЩАТА нА лЕля ТАнчЕ2. БИрХАлЕТО3. КъЩАТА нА пЕТър лЕВсКИ4. БялАТА КъЩА5. ИВАн ИВАнОВ 6. ВИлА MAр7. КъЩАТА нА БАБА МИлКА 8. КъЩАТА нА МАргАрИТА И ЙОрдАнКА БрАТАнОВИ9. КъЩАТА нА МАЙсТОр ИВАн КОсТОВ10. ФИрМА БЕрИл 2008 ООд

1. auntie tanche’s house2. Birhaleto (the Beer house) 3. petar leVski’s house 4. Byalata kashta (the White house) 5. iVan iVanoV6. Villa mar7. granny milka’s house8. the house of margarita and yordanka BratanoVi9. the house of master iVan kostoV10. Beryl 2008 ltd


13

KАплАдИсАнА БАнИцАЗамесва се тесто с брашно, сол, оцет, олио и вода. Оформят се 12 малки питки, на 3 места по 4 и се оставят да се отпусне тестото. За плънката се разбиват яйца, натрошено сирене, кисело мляко, сода (и зеленило през пролетта). Точат се три кори, всяка от 4 питки. Кората се разточва с големина на маса, маже се с олио и се реже на големи триъгълници, като в средата остава кръг, голям колкото тавата. Триъгълниците се наслагват един върху друг, докато се оформи кора. Маже се с масчица, за да стане по-сипкава, и се слага в тавата. Залива се с плънка. нарязва се на малки парчета и се пече.

рецепта на леля Танче, родена в старозагорско, от 60 години живее в Берковица. Знае рецептата от свекърва си.

kapladisana Banitsa (coated cheese pastry)the dough is kneaded from flour, salt, vinegar, vegetable oil and water. it is then made into 12 small balls, 3 groups of 4 balls, and is left for some time to rest. the filling is prepared from beaten eggs, crumbled cheese, yogurt, baking soda (and vegetable greens in spring). 3 sheets of dough are rolled out, each made of 4 of the balls. a sheet is rolled out to the size of the table; vegetable oil is spread evenly onto it, it is cut into big triangles, leaving a sheet circle in the middle, as big as the baking tin. the triangles are laid one over the other until a sheet is formed. some lard is spread over to make it mealier after baking, and the sheet is placed in the baking tin. the filling is poured on top to soak into the dough, which is cut into small pieces before baking.

recipe by auntie tanche, born in stara Zagora region, living in Berkovitsa for 60 years now. she learned the recipe from her mother-in-law.

1 1КъЩАТА нА лЕля ТАнчЕ капладисана баница, кори за юфка

Ул. Шипка 13леля Танче 0888 845152

auntie tanche’s housekapladisana banitsa sheets for noodles

13 shipka str., auntie tanche+359 888 845152

БЕрКОВИцА

14

BerkoVitsa

ЗЕлнИКприготвя се тесто от брашно, яйце, мая, захар, сол и вода. с по-голямата част от тестото се разточва кора, която да покрие и стените на тавата. За плънката – запържва се лук, зеле, смлян морков, суха чушка. добавят се черен пипер и чубрица. с останалата част от тестото се разточва кора, с която се покрива отгоре. след като се изпече, се намазва с масло.

рецепта на петя генова

caBBage piethe dough is made from flour, an egg, yeast, sugar, salt and water. the greater portion of the dough is rolled out into a sheet, large enough to fill the bottom and walls of the baking tin. the fill-ing is made by frying onions, cabbage, a grated carrot and dried red pepper. Black pepper and savory (satureja) are added to the mixture and it is spread onto the dough base. the remaining dough is rolled out into a sheet and spread over. after baking the pie is buttered.

a recipe by petya genova

2 2БИрХАлЕТОхрана, излети в планинатабране на горски плодове и производство на сладка, ликьори, вино

пл. Йордан радичковТеодора генова0877 301490

Birhaleto (the Beer house) meals, mountain hiking: picking of forest fruits and production of jams, liqueurs and wine

yordan radichkov sq.teodora genova+359 877 301490


15

КъЩАТА нА пЕТър лЕВсКИ спане, храна

Ул. Малинарка 2 нели Вълкова0953 80135 0889 988530

petar leVski’s house – accommodationaccommodation,meals

2 malinarka str.neli Valkova+359 953 80135+359 889 988530

ИВАн ИВАнОВ боровинки, арония – сиропи и вино

Ул. графИгнатиев 9 0887 104222

iVan iVanoVblueberries, chokeberries – juices and wine

9 graf ignatiev str.ivan ivanov+359 887 104222

ВИлА MAрспане

Ул. Охрид 4 Христина Иванова 0878 400326 0884 788793 [email protected]

Villa mar accommodation

4 ohrid str.hristina ivanova +359 878 400326 +359 884 [email protected]

БялАТА КъЩА спане

Ул. Заряницалеля Милка 0882 076744

Byalata kashta (the White house) accommodation

Zaryanitsa str.auntie milka+359 882 076744

3 3

4 4

5 5

6 6

БЕрКОВИцА

16

BerkoVitsa

дОМАШнА юФКА (прави се само през юни, юли) Меси се тесто с 6 кг. брашно, 30 яйца, сол и хладка вода. Тестото се точи на кори и се оставя на слънце върху бели чаршафи да съхне. Като завехне, след около час, се обръща да съхне и от другата страна. след това се натрошава и се прибира в платнени торби. Консумира се до другото лято – вари се в подсолена вода, добавя се масло, може да се сложи и в пилешка супа вместо фиде.

рецепта на баба Милка, която казва: „чист берковчанин без юфка не остава“.

home-made noodles (made only in june and july)the dough is kneaded from 6 kg of flour, 30 eggs, salt and tepid water. it is rolled out into sheets, spread onto white cotton sheets and left in the sun to dry. after about an hour, when the sheets have become partially dry, they are turned over so as to allow drying of the opposite side. When completely dry they are broken into small pieces and put in cloth bags. the type of noodles thus formed can be consumed until the next summer. they are boiled in water with salt added in it, and then butter is added. they can be put in chicken soup instead of vermicelli.

the above recipe is from granny milka, who says: “a Berkovitsa native is never left without home-made noodles”.

КъЩАТА нА БАБА МИлКА кори за юфка

Ул. Шипка 11баба Милка0896 209744

granny milka’s housesheets for noodles

11 shipka str. granny milka+359 896 209744

7 7


17

„Малинарката“, „снощи минах, либе Ево“ и „нашата първа обич“ са сред любимите типични берковски стари градски песни, които можете да чуете в изпълнение на дана (китара и вокал) и Маргото (вокал). двете сестри пеят в група „сладък спомен“, варят сладка и посрещат гостите си с черешова ракия.

“the raspberry picker”, “last night i walked by, evo, my sweetheart” and “our first love” are among the favourite typical old urban folk songs of Berkovitsa, which you can hear performed by dana (guitar and voice) and margo (voice). the two sisters sing in “old memory” group, prepare jams and meet their guests with cherry brandy.

КъЩАТА нА МАргАрИТА И ЙОрдАнКА БрАТАнОВИстари градски песни, варене на сладка

Ул. Шабовица 19Йорданка Братанова0888 364510

the house of margarita and yordanka BratanoViold urban folk songs, home-made jams

19 shabovitsa str.yordanka Bratanova+359 888 364510

8 8

БЕрКОВИцА

18

BerkoVitsa

Майстор Иван върти грънчарското колело от дете. Учи занаята от баща си, един от 80-тимата грънчари в Берковица преди 9-ти септември. сега е на 73, един от двамата майстори в града, прави по стотина гърненца за кисело мляко на ден. Може да си купите гърнета, паници, стомни, гювечи. след като изсъхнат и ги извади от пещта, майстор Иван ги рисува сам – със зелена, синя и бяла боя. накрая ги гледжосва.

maestro ivan has been working with the potter’s wheel since his childhood. he learned the craft from his father, who was one of the eighty pot-ters working in Berkovitsa before september 9, 1944. ivan is now 73 years old and one of the two pottery masters in the town. he makes about a hundred earthenware pots for yogurt per day. you can buy earthenware pots, bowls, Bulgarian style jugs and pans from him. after they are dried in the kiln and he takes them out, he himself deco-rates them in green, blue and white paint. and finally he glazes them.

the house of master iVan kostoVceramic art

7 trakia str.ivan kostov+359 884 666440

КъЩАТА нА МАЙсТОр ИВАн КОсТОВгрънчарство

Ул. Тракия 7Иван Костов 0884 666440

9 9


19

ФИрМА БЕрИл 2008 ООд филигранно среброръчна направа на накити

Ул. Кирил и Методий 6Албена стефчева0896 850874

Beryl 2008 ltd filigree silver – hand-made jewellery

6 kilil i metodiy str.albena stefcheva+359 896 850874

Валцована и усукана сребърна тел, проба 1000 – меко сребро. В ръцете на Албена стефчева тази тел се превръща в бижута – медальони, обеци, пръстени, брошки, гривни, сувенири – в два варианта – бяло и патинирано сребро. работи и с камъни на клиента.

rolled and twisted silver wire, mark 1000 – soft sil-ver. in the hands of albena stefcheva that wire is transformed into jewellery: medallions, earrings, rings, brooches, bracelets and souvenirs in two versions – white silver and patinated silver. she works also with stones provided by the clients.

10 10

20

BoroVtsiБОрОВцИ

21

BoroVtsiБОрОВцИ

В избата на Тодор Костадинов в момента отлежава реколта 2012-та: мерло / памид / зарчин, мерло и сензо / мерло и малко памид / памид и малко мерло. памид почти навсякъде – това е любимото вино на баба димана – дъщеря на кръчмар и месар. Тя пренася традицията – от нейните родители до внуците.

Wines of 2012 vintage are currently maturin in todor kostadinov’s wine cellar: merlot; pamid; zarchin, merlot and senso; merlot with some pa-mid; pamid with some merlot. the pamid variety is almost everywhere. that is the favourite wine of granny dimana – the daughter of a tavern-keeper and butcher. she carried the tradition from her parents on to her grandchildren.

АгрО ФИТнЕс изба, вино

Ул. В. левски 10, Тодор Костадинов0888 619693Боровци 3528

agro fitnesswine cellar, wines

10 V. levski str. todor kostadinov +359 888 619693Borovtsi 3528

11 11

11

22

kom peakВръХ КОМ

celeBration days and holidays

end of may – Beginning of juneinternational children’s arts festival “patent leather shoes”

juneivan Vazov celebration days

21 junegushanski folk fair on ascension day – village of Zamfirovo

2–3 augustfestival of Berkovitsa Balkan – kom peak

9–10 augustraspberry festival – kom peak

8 septemBerthe day of Berkovitsa

septemBerinternational folk festival “the Balkan sings and dances”

octoBerradichkov celebration days

4 decemBercelebration of Berkovitsa liberation

прАЗнИцИ

КрАя нА МАЙ – нАчАлОТО нА юнИ Международен детски фестивал на изкуствата „лачени обувки“

юнИВазови дни

21 юнИ – гушански сбор по спасовден – с. Замфирово

2–3 АВгУсТ празник на Берковския балкан – Ком

9–10 АВгУсТпразник на малината Ком

8 сЕпТЕМВрИпразник на Берковица

сЕпТЕМВрИ Международен фолклорен фестивал „Балканът пее и танцува“

ОКТОМВрИрадичкови дни

4 дЕКЕМВрИ Освобождението на Берковица

ВръХ КОМски писта, излети, колоездене

kom peaka ski run, mountain hiking, cycling

12 12


23

БЕрКОВИцА

24

BerkoVitsa


25

БЕрКОВИцА

26

BerkoVitsa


27

28

16

29

ОБЩИнА ВърШЕц МАрШрУТ АКцЕнТ – МИнЕрАлнИ ВОдИ

Varshets municipality a route With focus on mineral Water

ВърШЕц

30

ВърШЕц

„Вършец за мен е символ на здраве, защото с животворните си води къпе и лекува телесни недъзи, а с великолепната си природа възражда преуморената душа, спомага за възстановяването на хармонията между тялото и душата.” (д-р дамян Иванов, първият директор на баните и основател на Боровия парк)

„не зная накъде да спра най-първо, когато си спомням за Вършец: дали над извора, из който човек излиза като из чудотворна жива вода, или над звездното небе с тъмно-опнатата верига на планината и вечерницата над тях. не се е скъпил господ, когато е нареждал този край. не са се скъпили и хората, които са го доуреждали. Едно зная сигурно: че бих се връщала всяка година там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят с кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна. няма друга музика освен щурците и няма други господари освен нас, закъснелите летовници”. (дора габе)

„Вършец е обявен за национален курорт през 1950 г., а за град – през 1964 г. намира се в северните склонове на Западна стара планина на около 400 м. надморска височина по живописното течение на р. Ботуня. прекрасно място за почивка, спорт, климато- и балнеолечение. най-голямото боготство но Вършечката котловина са бликащите многобройни минирални извори със силно лечебно действие. Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по целзий, а тъй нареченият „хладен” извор е с темпе-ратура 32 градуса по целзий. Освен с минералната вода в гр. Вършец и с. спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм: м. „Зелени дел”, х. „Бялата вода”, м. „Водопада”, „Иванчова поляна”, „червени камък“.”

Три цитата, все верни. И точно толкова подвеждащи. първите два, по хронология, защото са от съвременници на бляскавото минало на Вършец като един от първите балнеоложки центрове в България преди 9-ти септември 1944 г.

Третият, защото пропуска промените в града, случили се през последните 25 години. Затварянето на стол 1 преди 10-тина години и бавното, но неудържимо разрушение на сградата на бившето царско казино, паметник на културата, с „висока културно-историческа и научно-документална стойност“, според картона на сградата в нИпК. собственост на Министерството на здравеопазването. Третият цитат не разказва и за ста-рата баня – затворена и изоставена по същото време като казиното, паметникна културата, собственост на Министерството на здравеопазването. пропуска и вилите, построени в първите десетилетия на миналия век, кръстени с красиви женски имена, подслонявали стотици почитатели на минералната вода и Балкана, и по различни причини, изоставени днес.

В община Вършец има и други промени. Клисурският манастир отваря вратите си не само за да подслони гости за нощувка, но и за да приеме гости, които имат желание да помагат в зеленчуковата и овощната градини. Освен прясна риба, заведението на сталин предлага и собствено производство плодове и зеленчуци. В състава на общината е и горна бела речка – фестивалът на спомените Козе мляко отдавна е традиция. новите идеи на Фондация за нова култура съчетават опознаване на планината с излети за горски гъби, плодове и билки и развитието на слоу Фуд конвивиума в селото – с приготвяне на козя извара, лютеници, сладка и вино по домашни рецепти през лятото и есента. МАрИАнА АсЕнОВАМениджър и кураторФондация за нова култура

Varshets

31

Varshets

“for me Varshets is a symbol of splendid health, because by its life-giving waters it bathes and heals the ailments of the body, and by its magnifi-cent landscape revives the overtired soul; it helps restore the harmony between body and soul.” (dr. damyan ivanov, the first director of the mineral baths and creator of the pine-tree park)

“i do not know where to go first in my memories of Varshets: to the mineral spring where you bathe in wondrous rejuvenating water, or the starry sky with the dark mountain range stretch-ing out against it and the evening star above. god did not stint his grace when he arranged this region; nor did the people who further ar-ranged it stint their efforts. one thing i know for certain: that i would go back there every year when summer is not over yet and autumn is not in a hurry to come. at that time all late flowers bloom, grapes are carried in baskets, walnuts are harvested, and the water in the mineral bath looks double deep, crystal clear and abundant. there is no other music but the songs of crickets, and there are no other masters except us, the late-summer holiday makers.” (dora gabe)

“Varshets was declared a national spa resort in 1950, and a town in 1964. it is located on the north-ern slopes of Western stara planina at an altitude of about 400 m, along the picturesque course of Botunya river. it is a splendid place for recreation, sports, climatotherapy and balneotherapy. the greatest riches of Varshets valley are the nume-rous springs of spouting mineral water possess-ing powerful therapeutic properties. the warm spring has a temperature of 36.2 oc and the so called likewarm spring has a temperature of 32 oc. apart from mineral waters in the town of Varshets and spanchevtsi village the municipality is also remarkable for its beautiful natural sites suitable for recreation and tourism: Zeleni del (green ridge) site; Byalata Voda (White Water) hut; Vodopada (the Waterfall); ivanchova ployana (ivanchova glade) and cherven kamak (red rock) site.”

above are three quotations, and all three are true. yet they are so much misleading. the first two – because of the time when they were writ-ten, as they date back to the time of Varshets’ glo-rious past as one of the first balneology centres in Bulgaria before 9 september 1944.

the third quotation is misleading because it does not reflect the changes which occurred in the town in the last 25 years. like for example the closing down of canteen no.1 about ten years ago, and the slow but uncontrollable ruination of the building of the former tsar’s casino – a monument of culture of “high cultural, histori-cal, scientific and documentary value” as written in the file of that building, kept by the national institute for immovable cultural heritage. the building is property of the ministry of health. nei-ther does the last quotation say anything about the old Bathhouse, which was closed down and neglected around the same time as the casino; it too is a monument of culture and property of the ministry of health. nor does it mention the villas built in the first decades of last century, bearing beautiful female names, which used to accom-modate hundreds of lovers of mineral water and the Balkan mountain but for various reasons are currently deserted.

there are also other changes in Varshets munici-pality. the klisurski monastery opens its doors to accommodate not only guests seeking rest but also guests willing to help in the vegetable garden and in the orchard. apart from fresh fish stalin’s grill offers also fruits and vegetables grown in its own garden. gorna Bela rechka village is also within that municipality – and the goatmilk festival has already become a tradi-tion. the new ideas of the new culture foun-dation combine getting to know the mountain through hiking to pick wild mushrooms, fruit and herbs with the development of the slow food con-vivium in the rural areas by making of goat milk cottage cheese, different types of lyutenitsa (a relish based on tomato-and-pepper paste), jams and wines in summer and autumn according to home recipes.

mariana assenoVamanager and curator new culture foundation

ВърШЕц Varshets

32

13

14

23

24

15

16 17

18

19

20

22

21

13. БАнсКО КАЗИнО 14. сТАрА МИнЕрАлнА БАня15. нОВА МИнЕрАлнА БАня16. КАФЕ рИнг17 сТАрА МИнЕрАлнА чЕШМА18. ВИлА нЕЗАБрАВКА19. ВИлА МАрИцА20. ХОТЕл прЕспА21. КъЩАТА нА лЕля ТОТКА22. ВръХ ТОдОрИнИ КУКлИ23. ВОдОпАдА, ИВАнчОВА пОлянА24. грАдсКИ лЕсОпАрК

13. the Bathhouse casino14. the old Bathhouse15. the neW mineral Bath16. ring café17. the old mineral fountain18. Villa neZaBraVka19. Villa maritsa20. prespa hotel21. auntie totka’s house22. todorini kukli peak 23. Vodopada (the Waterfall) iVanchoVa ployana (iVanchoVa glade) 24. the toWn parkland


33

18


34

Интересът ни към архитектурния ансамбъл Баните – парк слънчева градина датира от началото на работата на Фондация за нова култура в този край. Вече 10 години по различен начин задаваме въпроса за изоставеността. Как е регламентирана законово у нас грижата за собствеността? Има ли работещи механизми, които да гарантират, че собственикът полага грижа за собствеността си? Какви са санкциите, ако собственикът не се грижи? Кой трябва да санкционира лошите стопани? И защо не го прави? Всеки гост на Вършец вижда с очите си рушащите се сгради, паметници на културата, собственост на държавата. Или изоставените вили? Затова продължаваме да питаме. И да предлагаме идеи за обживяване на тези места със спектакли, концерти и изложби.

our interest in the Bathhouses architectural ensemble – sunny garden park dates back to the time when the new culture foundation started work in this region. for already ten years now we have been raising the issue of abandoned buildings in different ways. how is property main-tenance regulated by Bulgarian legislation? are there efficient mechanisms in place, guarantee-ing that an owner shall take care of his property? What are the sanctions applied if an owner fails to do so? Who is to sanction those owners who do not take appropriate care of their property? and why are such owners currently not being punished? each guest of Varshets can see the buildings – monuments of culture, government property – crumbling away. or the abandoned villas? that is why we continue to ask questions. and we suggest ideas for bringing life to those places by means of performances, concerts and exhibitions.


35

БАнсКО КАЗИнО изоставена сграда, паметник на културата фон, открита „сцена“ за спектакли, концерти, изложби

център, Архитектурен ансамбъл Банитепарк „слънчева градина”

the Bathhouse casinoan abandoned building, monument of culture – a background and an open air stage for performances, concerts and exhibitions

town centre, the Bathhouses architectural ensemble – sunny garden park

нОВА МИнЕрАлнА БАня работи само през лятото


the neW mineral Bathfunctioning only in summer


сТАрА МИнЕрАлнА БАняизоставена сграда, паметник на културата


the old Bathhousean abandoned building, monument of culture


КАФЕ рИнг изоставена сграда, фон, открита „сцена“ за спектакли, концерти, изложби


ring caféan abandoned building – a background and an open air stage for performances, concerts and exhibitions


13 13

14 14

15 15

16 16


36

сТАрА МИнЕрАлнА чЕШМА Ул. Ботуня 1

the old mineral fountain

1 Botunya str.

ВИлА МАрИцА фон, открита „сцена“ за спектакли, концерти, изложби

Ул. република 104

Villa maritsaa background and an open air stage for performances, concerts and exhibitions

104 republica str.

ВИлА нЕЗАБрАВКА изоставена сградафон, открита „сцена“ за спектакли, концерти, изложби

Ул. република 112

Villa neZaBraVka an abandoned building – a background and an open air stage for performances, concerts and exhibitions

112 republica str.

ХОТЕл прЕспАспане, храна, джакузи с минерална вода

Ул. Ботуня 20878 17572909527 [email protected]

prespa hotel accommodation, meals, jacuzzi bath with mineral water

2 Botunya str. +359 8781 75729+359 9527 [email protected]

19

18

17

20

19

18

17

20


37

КъЩАТА нА лЕля ТОТКАсамостоятелни стаи за гости при леля Тотка – „лозата”спане, домашна храна, овче кисело мляко и сирене

Ул. В. левски 3Тодорка Вернезова0898 213829

auntie totka’s house separate guest rooms at auntie totka’s place – “lozata” (the vine): accommodation, home cooked meals, sheep milk yogurt and cheese

3 V. levski str.todorka Vernezova+359 898 213829

21 21

леля Тотка е институция. Ако не си я срещнал, рискуваш да си тръгнеш без да си чул най-колоритните разкази за славните дни на Вършец. За автобусите на гарата, които тръгвали през половин час за всички краища на страната, а пътници чакали с дни за билет. За баниците и чушките, пълнени с боб и за тавите със захаринки. И без да си опитал от домашното овче кисело мляко и сирене.

auntie totka is an institution. if you never meet her, you risk leaving Varshets without having heard the most picturesque stories about the glorious days of Varshets; about the busses to all parts of Bulgaria, leaving the bus station every half an hour, and how people waited for days to buy a ticket; about banitsa pastries, peppers stuffed with beans and baking pans full of zahari-nka cookies. and without having tried homemade sheep milk yogurt and cheese.


38

Връх Тодорини кукли – група върхове, които заедно наподобяват легнала женска фигура, е най-високият в рида Козница – 1785 м., символ на Вършец. съществуват различни легенди за мома Тодора.

todorini kukli peak is actually a group of peaks, together resembling the figure of a recumbent woman. With its height of 1785 m it is the highest peak of koznitsa mountain and a symbol of Varshets. it is associated with different legends about the girl todora.

22 22ВръХ ТОдОрИнИ КУКлИ

todorini kukli peak


39

Всяка алея на парка води до Иванчова поляна, място за пикник, спорт и празненства.

Водопада, двустепенна каскада по течението на р.Орлощица на 5 км. южно от Вършец над кв. Заножене. Има градски транспорт. преходът е лек, може да се иде с колело или пеша.

each alley of the park leads to ivanchova glade – a favourite site for picnics, sports and celebrations.

the waterfall is a two-stage cascade in the course of orloshtitsa river, 5 km south of Varshets above the Zanozhene neighbourhood. public transport is available. the hike is easy, you could walk or go by bicycle.

23 23ВОдОпАдА, ИВАнчОВА пОлянАизлети

Vodopada the Waterfall iVanchoVa polyana iVanchoVa glade hiking

Връстник на баните, създаден в началото на миналия век с доброволния труд на местните хора и по идея на д-р дамян Иванов. разположен на 800 дка, втори по големина след Борисовата градина. най-ценните растителни видове са лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка.

the park is as old as the baths; it was created at the beginning of the last century by volunteer ef-forts of local people and at the suggestion of dr. damyan ivanov. the park has an area of 800 daa and is the second in size in Bulgaria after the Borisova gradina park. the most valuable species of plants are liriodendron, cedar, douglas fir (pseudotsuga), White fir (abies concolor), Blue spruce (picea pungens), ginkgo biloba, magnolia and malus diospyros.

24 24грАдсКИ лЕсОпАрК излети, разходки, изкуства

the toWn parklandhiking, walks, arts

40

Името на мястото провокира достатъчно – основателят и собственик се казва сталин. Когато го посетихме за първи път преди няколко години, заведението имаше 4-5 маси. днес масите са десетки, има басейн за децата, нова кухня и къща за гости в строеж, прясна риба, пресни яйца и мляко, собствено производство на зеленчуци и плодове.

the name of the place is provoking in itself – the name of its founder and owner is stalin. When we visited the restaurant for the first time several years ago, it had only four or five tables. today they are dozens, there is a swimming pool for children, a new kitchen, and a guesthouse is under construction. they offer fresh fish, fresh eggs and milk, and vegetables and fruits grown by the family.

ЗАВЕдЕнИЕТО нА сТАлИнхрана, риба, зеленчуци и плодове собствено производство

Местност Врещицана разклона за Клисурския манастирТаня Аврамова 09523 2667

stalin’s restaurantmeals, fish, vegetables and fruits grown by the owners

Vreshtitsa area at the road fork to klisurski monastery tanya avramova +359 9523 2667

25 25

Vreshtitsa areaМЕсТнОсТ ВрЕЩИцА

25

26

41

klisurski monastery КлИсУрсКИ МАнАсТИр

Клисурският манастир св. св. Кирил и Методий е четвъртият по големина у нас. От 2008-а година светата обител е населена от сестринство с майка игумения монахиня Таисия. В манастира има иконописно ателие. Манастирът отваря врати и за гости, които биха желали да работят в зеленчуковата и овощната градини. сестрите отглеждат всички видове зеленчуци, ябълки, круши, сливи и малини.

the klisurski monastery of st cyril and st. metho-dius is the fourth largest monastery in Bulgaria. since 2008 the monastery has been inhabited by a sisterhood with abbess mother taisia. there is an icon paining studio there. the monastery welcomes also guests who wish to work in the vegetable garden and in the orchard. the sisters grow all types of vegetables as well as apples, pears, plums and raspberries.

КлИсУрсКИ МАнАсТИрспане, работа в зеленчукови и овощни градини

3543 Клисурски манастир0887 321629

klisurski monastery accommodation, work in vegetable gardens and orchards 3543 klisurski monastery+359 887 321629

26 26

42

дедо Митко е от горна бела речка, един от най – добрите познавачи на горските пътеки над селото, на билките, гъбите, благ разказвач. дедо Митко го няма от няколко години сред нас. но пазим спомена от първите си срещи с местни хора в селото. От сладкодумните разкази. Затова кръстихме пътеката от селото към пешова ливада и връх добралин на него. От благодарност за незабравимите мигове.

old mitko was from gorna Bela rechka village, one of the people who knew best the forest trails above the village, the herbs and mushrooms. he was also an eloquent storyteller. old mitko is no longer with us; he passed away several years ago. But we cherish the memory of our first meet-ings with him and the local people in the village, and of the fascinating stories he told. that is why we named the trail from the village to peshova meadow and dobralin peak after him – in appre-ciation of those unforgettable moments.

gorna Bela rechka VillageсЕлО гОрнА БЕлА рЕчКА

пъТЕКАТА нА дЕдО МИТКО с. горна бела речкаизлет, билки, горски гъби, горски плодове

Фондация за нова култура[email protected]

old mitko’s trailgorna Bela rechka village hiking, herbs, wild mushrooms and fruits

new culture [email protected]

27 27

2728

43

gorna Bela rechka VillageсЕлО гОрнА БЕлА рЕчКА

Храната винаги е била важен елемент от програмата на фестивала на спомените Козе мляко. Толкова важен, че стана повод да основем конвивиум на слоу Фуд в селото – местна общност, която издирва и съхранява уникални вкусове и рецепти. проект в развитие, който предвижда летни семейни ваканции с излети в планината, опознаване на местни билки, горски гъби и плодове, варене на сладка, лютеници и козя извара, разбира се.

food has always been an important component of the goatmilk festival – a festival of memories. so important that it prompted the foundation of the slow food convivium in the same village: a local community finding and maintaining unique flavours and recipes. this is a project in progress, envisaging family vacations in summer with out-ings and hiking in the mountains, getting to know local herbs, wild mushrooms and fruits; prepara-tion of jams, lyutenitsa as well as coat milk cottage cheese of course.

слОУ ФУд КОнВИВИУМ с. горна бела речка спане, храна, козя извара, сладка, лютеници, билки, горски гъби и плодове, вино

Фондация за нова култураМариана Асенова0888 [email protected]

sloW food conViVium gorna Bela rechka village accommodation, meals, goat milk cottage cheese, jams, various types of lyutenitsa (a type of relish based on tomato-and-pepper paste), herbs, wild mushrooms and fruits, wines

new culture foundationmariana assenova+359 888 [email protected]

28 28


44

прАЗнИцИ

2–3 МАЙ национален преглед на ученическите духови оркестри

24 МАЙФестивал на спомените „Козе мляко“с. горна бела речка

6–8 юнИМеждународен фолклорен фестивал пъстра огърлица

юлИ – АВгУсТ Традиционен пленер по живопис

нАчАлОТО нА АВгУсТпразник на курорта, минералната вода и Балкана

celeBration days and holidays 2–3 май national festival of school Brass Bands

24 may goatmilk festival – a festival of memoriesgorna Bela rechka village

6–8 juneinternational folklore festival “Variegated necklace”

july – augusttraditional plein-air painting

the Beginning of augustthe day of the resort, mineral water and the Balkan mountain


45


46


47

48

49

ОБЩИнА чИпрОВцИ МАрШрУТ АКцЕнТ – ЗАнАяТИ: КИлИМАрсТВО И ТОчЕнЕ нА КОрИ

chiproVtsi municipality a route With focus on crafts: carpet WeaVing and pastry sheets making

чИпрОВцИ chiproVtsi

50

29 3031

32

34

33 38

40

29. КъЩА ТОрлАцИТЕ30. КъЩАТА нА лЕля юлКА31. КъЩАТА нА нИКОлА нИКОлОВ 32. чУШКАрчЕТО33. пАВлОВАТА КъЩА34. чИпрОВКА35. МАнгЕсИнА лИВАдА –

нАд гУШОВсКИ МАнАсТИр36. ОБрОчЕн КръсТ гУШОВсКИ МАнАсТИр37. рАВнИЩЕ – ВОдОпАд ТъМнА слАВОВИцА38. КъЩАТА нА МИрИ И БИсЕр39. ЕКО пъТЕКА чИпрОВсКИ ВОдОпАд

И ВръХ ТрИ чУКИ40. сдрУжЕнИЕ „чИпрОВцИ, АлТЕрнАТИВА И рАЗВИТИЕ – чАр”

29. torlatsite house30. auntie yulka’s house31. the house of nikola nikoloV32. chushkarcheto33. the paVloVa house34. chiproVka35. mangesina meadoW –

aBoVe the gushoVski monastery36. the rite cross gushoVski monastery37. raVnishte – tamna slaVoVitsa Waterfall38. the house of miri and Biser39. eco-tral chiproVtsi Waterfall

and tri chuki peak40. “chiproVtsi, alternatiVes and deVelopment” association


51

старо селище, възникнало в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи – мед, олово, злато, сребро и желязо. през римската епоха районът около селището e сред най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта купрум идва името на селището – Кипровец, чипровец, чипровци. Католицизмът тук се заражда вероятно през 13-15 век със заселването на саксонските рудари. чипровското въстание през 1688 г. е едно от първите въстания срещу османската власт.

днес в чипровци все още е запазено овцевъдството като важен поминък на местното население. Характерна за района е реплянската овца – автохтонна порода, приспособена за условията на високата планина. От овчето мляко се прави основно кисело мляко, сирене и кашкавал, а вълната се използва за изработване на прочутите чипровски килими, както и други разнообразни плетива. Килимарството има над 250 годишна история. И макар че интересът на младите към занаята е намалял, в градчето има сърцати жени, които ще ви покажат как бабите им са ги научили да тъкат и кои са основните елементи – традиционни и осъвременени. Можете да поговорите и с никола николов, учител по химия, краевед, който познава природното багрене и историята на градчето.

Както във всяко планинско селище, кулинарното разнообразие в чипровци не е голямо. Характерни са повече постните гозби като сухи чушки пълнени с боб, зелеви сърми с орехи, наложена чипровска баница с лапад, коприва. неизменна част от менюто са млечните продукти, както и агнешкото месо, което се приготвя най-вече по празници.чипровци е единственото място в северозападна България, където се произвеждат ръчно точени и печени на огън кори за баница, наричани обги.

дЕсИслАBА дИМИТрОВАпредседател Асоциация на слоу Фуд в България

chiprovtsi is an old settlement founded in thra-cian times. metal ore mining – for copper, lead, gold, silver and iron ores – in this region dates also from those times. in the roman era the area around the village was among the most signifi-cant gold extraction regions in the Balkans. the name of the settlement: kiprovets, chiprovets, chiprovtsi comes from the roman name for copper: cuprum. catholicism was spread here probably in 13th – 15th c. with the settlement of saxon ore-miners. the chiprovtsi uprising in 1688 was one of the first uprisings against the turkish domination.

today sheep farming is still preserved in chiprovtsi as an important means of livelihood for the local population. the replyanska sheep breed is typical for this region; it is an autochtho-nous breed, adapted to high-mountain conditions. the sheep milk is used chiefly for making yogurt, white and yellow cheese, and the wool is used in making the famous chiprovtsi carpets as well as various hand-knitted things. carpet weaving here has over 250 years of history. although the inte-rest of young people in that craft has decreased, there are enthusiastic women in this small town who can show you how their grandmothers used to weave and which the basic elements are tra-ditional as well as modern. you can also talk with nikola nikolov, a chemistry teacher who studies local history, community history and cultural heri-tage, and knows well the methods of dyeing with natural dyes as well as the history of the town. as in any mountain settlement, culinary variety is not typical of chiprovtsi. most common are vegetable dishes like for example dried red pep-pers stuffed with beans, stuffed cabbage leaves with walnuts, layered banitsa pastry with patience dock or nettle leaves. dairy products are always present in the menu and lamb is cooked mostly on holidays.

chiprovtsi is the only place in north-west Bulgaria where hand-stretched, fire-roasted sheets for banitsa pastry are made; they are called “obge”.

desislaVa dimitroVachairmanslow food association in Bulgaria


52


53

КъЩА ТОрлАцИТЕспане, храна, килимарство – тъкане и багрене с леля Зоринка

Ул. павлето 31Илия димитров0887 592790

torlatsite houseaccommodation, meals, carpet weaving and dyeing with auntie Zorinka

31 pavleto str.iliya dimitrov +359 887 592790

леля юлка ще ви подслони, ще ви покаже как се тъче и как се точат обги. Тестото се замесва с брашно, сол, вода и половин лъжичка ракия, така я е учила майка ú. Оставя се да се отпусне за 10-15 минути. после почва трудното – „сучене“ на корите, докато станат тънки, с големина на тавата. пекат се на средно топла печка на дърва. За една баница трябват около 10 кори. прави и „моружняк“ – с кукурузено (царевично) брашно или смесено, яйца, сол, олио и сода. пече се във фурната.

auntie yulka’s houseaccommodation, meals, carpet weaving and pastry sheets making

10 d. Blagoev str.aunties yulka+359 888 127478

В ателието за килимарско майсторство и багрене на прежда с природни багрила ви посреща леля Зоринка. Знае да тъче на вертикалния стан от дете. Учи я нейната майка. чипровският килим е двулицев, гладък, без възли от двете страни. цветовете са от бледо бежово, светло розово и светло синьо до тъмно зелено, кафяво и тъмно синьо. Тупицата (инструментът, с който се тъче) се движи толкова бързо в ръцете на леля Зоринка, че не успяваш да видиш кога е хванала 4, кога 6 конеца.

in the carpet weaving and natural yarn-dyeing shop you will be met by auntie Zorinka. she learned how to weave with the vertical loom when she was a child; she learned the craft from her mother. a chiprovtsi carpet does not have a reverse side; it is smooth, without knots on any side. the colours are light beige, light pink and light blue to dark green, brown and dark blue. Zorinka’s hands move so quickly with the weaving instrument “tupitsa” that you can not see when she takes four threads and when – six.

КъЩАТА нА лЕля юлКАспане, храна, килимарство и точене на кори

Ул. д.Благоев 10 леля юлка0888 127478

auntie yulka will put you up, and show you how to weave and make banitsa sheets. the dough is prepared from flour, salt, water and half a teaspoonful of rakia (local brandy); that is the method her mother taught her. it is left to rest and soften for 10-15 minutes. then comes the tricky part: twisting the sheets until they become thin and as big as the baking tin. they are roasted on a wood-burning stove at medium temperature. about ten sheets are necessary to make one banitsa pastry. a different type of pastry sheets “moruzhnyak” are made from maize flour or mixed maize and wheat flour, eggs, salt, vegetable oil and baking soda. they are roasted in an oven.

29 29

30 30


54

КъЩАТА нА нИКОлА нИКОлОВ природно багрене, излети, билки

Ул. 23ти септември 24никола николов0898 494090

the house of nikola nikoloVnatural dyeing, mountain hiking, herbs

24 twenty-third september str.nikola nikolov+359 898 494090

31 31

никола николов е учител по химия. но и краевед, събирач на истории в чипровци и околностите. Знае тайните на всяко листенце и цвете. Кое в какъв цвят и нюанс ще оцвети вълната. Учи поколения деца на природното багрене. Може да научи и вас. Както и да ви разкаже истории, които ги няма нито в учебниците, нито в туристическите сайтове.

nikola nikolov is a chemistry teacher. But he is also an expert in local history and cultural heri-tage, and collects stories about chiprovtsi and the surrounding area. he knows the secrets of each leaf and flower; and what colour and shade which one will dye wool. he has taught generations of children the art of natural dyeing. he could teach you, too. and he can tell you stories that are not found in textbooks or tourist sites.


55

чУШКАрчЕТОкилими, тъкане

Ул. Балканска 15сийка Тачева0888 968874

chushkarcheto carpets, weaving

15 Balkanska str. siyka tacheva +359 888 968874

чИпрОВКАточене и печене на кори за баница

Ул. Иван станиславов 12Коста Костов 0886 317632

chiproVka workshoprolling and roasting of banitsa sheets

12 ivan stanislavov str. kosta kostov+359 886 317632

пАВлОВАТА КъЩАспане, храна

ул. павлето 17 Илко и Албена0885 614461 0878 614464

the paVloVa houseaccommodation, meals

17 pavleto str.ilko and albena+359 885 614461+359 878 614464

чипровка е едно от малките цехчета, в които местните жени месят, точат и пекат чипровските кори, наричани тук обге (с меко г). на торлашки диалект точилката е разтакялка, а синията – круг. Усмихнатите жени са готови да ви покажат и да ви дадат да опитате. Иска се голяма сръчност, но си струва да изцапате ръцете си с брашно. Можете да си купите готови кори за чипровска баница.

chiprovka is one of those small workshops where local women knead, roll out and roast chiprovtsi pastry sheets. those sheets are called “obge” here, with a soft “g”. in torlak dialect the rolling pin is called “raztakyalka” and the traditional low table is called “krug”. the smiling ladies are willing to show you how to do that and let you try your hand at it. great dexterity is required but it is worth messing your hands in flour. you can also buy ready-made sheets for chiprovtsi-type banitsa pastry.

32 32

34

33

34

33


56

гушовският манастир няма славата на чипровския. Затова ни интересува. Излизаш от чипровци посока чипровския водопад и няма как да пропуснеш табелата – гушовски манастир. легендата разказва, че всяка година на празника на манастира (свети Архангел Михаил летни) от планината слизал елен, доброволно, на заколение. Елен, наричан гушовец – заради бялото петно на гърдите му. Еленът си почивал, пиел вода, а след това се оставял да бъде принесен в жертва. Веднъж еленът закъснял, монасите избързали и го принесли курбан, преди да си е починал. Оттогава елен не е идвал. Мангесина ливада е над гушовския манастир.

mangesina meadoW aBoVe the gushoVski monasteryhiking, wild herbs, fruits and mushrooms

МАнгЕсИнА лИВАдА – нАд гУШОВсКИ МАнАсТИр излет, горски билки, плодове, гъби

the gushovski monastery does not have such fame as chiprovski monastery does – and that is why we are interested in it. you walk out of chiprovtsi in the direction of the waterfall and you cannot miss the sign to gushovski monastery. legend has it that each year on the day celebrated as the holiday of the monastery (st. michael the archangel in summer) a stag came down from the mountain, voluntarily, to be killed. they called that stag “gushovets” (from “gusha” – throat) because of the white mark on its chest. the stag would have a rest, drink some water, and then he would let himself be sacrificed. one year the stag was late; the monks hastened and sacrificed him before he had a rest. since that year no other stags came. mangesina meadow is above gushovski monastery.

ОБрОчЕн КръсТгУШОВсКИ МАнАсТИризлет, курбан

you notice them almost immediately – the rite stone crosses are everywhere around in chiprovtsi: in the streets, on sidewalks and around the town. local people observe the tradi-tion, on certain holidays they decorate the stone crosses with flowers and they light candles. the oldest rite stone cross is considered to be the one near chiprovtsi monastery. they say the most beautiful one is on the hill opposite the ruins of gushovski monastery.

Забелязваш ги почти веднага. Каменните оброчни кръстове са навсякъде в чипровци – по улиците, на тротоарите, извън градчето. Местните хора пазят традицията и на определени празници окичват кръстовете с цветя и палят свещи. приемат за най-стар оброкът при чипровския манастир. Казват, че най-хубавият е на хълма срещу останките на гушовския манастир.

the rite crossgushoVski monasteryhiking, offerings

36

35

36

35


57


58

рАВнИЩЕ – рИсТИнА лИВАдА – ЙОИнсКА пАдИнА – рАнКОВ ръТ –ВОдОпАд ТъМнА слАВОВИцАизлет, горски билки, плодове, гъби

raVnishte – ristina meadoW – yoinska trough – raknoV rat ridge – tamna slaVoVitsa Waterfallhiking, wild herbs, fruits and mushrooms

За водопада Тъмна славовица няма информационни табели като за чипровския водопад. Трябват ви местни водачи. Като данчето и розко, дъщеря им Мария и кучето чиуауа. познават планината като пръстите на ръцете си и я обичат. Толкова, че й посвещават специално неделята си. И ни приемат да я споделим с тях, нищо че нахлуваме в последния момент. Ще садят сливови дръвчета. розко ги носи в раница на гръб. И докато с Мария правят дупки за фиданките, данчето ни води към водопада. по пътя берем див чесън – црени муж на торлашки, черемуж по други места в България. пълно е със синчец, дива иглика, див здравец, цъфнали диви ягоди.

unlike the chiprovtsi waterfall, there are no signs showing the way to tamna slavovitsa waterfall. you need local guides – like dancheto and rozko, their daughter maria and their chihuahua dog. they know the mountain like the back of their hands and love it. they love the mountain so much that they dedicate all their sundays to it. and although we landed there at the last minute, they accepted us to share the experience. they were planning to plant plum trees. rozko carried the saplings in a rucksack on his back. While he and maria dug holes for the saplings, dancheto lead us to the waterfall. on our way we picked wild gar-lic (called “tsreni muzh” in torlac dialect; “chere-muzh” in other places of Bulgaria). the meadows around abound with scilla, wild primroses, crane’s bill and blooming wild strawberries.

37 37


59

КъЩАТА нА МИрИ И БИсЕрдомашно производство на сладка от горски плодове

Ул. димитър Филипов 32Мариана Ангелова0888 161549

the house of miri and Biserhome-made forest fruit jams 32 dimitar filipov str.mariana angelova +359 888 161549

38

39

40

38

39

40

ЕКО пъТЕКА чИпрОВсКИ ВОдОпАд И ВръХ ТрИ чУКИизлет, горски билки, плодове, гъби

eco-trail chiproVtsi Waterfall and tri chuki peakhiking, wild herbs, fruits and mushrooms

сдрУжЕнИЕ „чИпрОВцИ, АлТЕрнАТИВА И рАЗВИТИЕ – чАр”срещи с местни хора и излети сред природата

Ул. чипровска комуна 25Йорданка Замфирова0893 348756

“chiproVtsi, alternatiVes and deVelopment” associationmeetings with local people, hiking in the countryside

25 chiprovska komuna str. yordanka Zamfirova +359 893 348756

60

chelyustnitsa VillageсЕлО чЕлюсТнИцА

през 2011-та в рамките на проекта „Изоставеният северозапад – маршрут за един необикновен туризъм“ попаднахме на чудесна концертна зала сред природа-та. с невероятна акустика и необикновена атмосфера. подходяща както за соло изпълнения и малки формати, така и за голям оркестър. За пърформанси, прожекции или светлинни проекти. Откритата кариера за добив на „брекчоконгломерат“ – пъстра червеникава скала за облицовка в местността големи шумак над село челюстница функционира от 20-те години на миналия век до 2003-та, когато Министерството на икономиката отнема концесията.

in 2011 while implementing the project “the abandoned north-west – a route for tourism out of the common run” we came across a wonderful concert hall in the open. it has incredible acous-tics and unique atmosphere. it is equally suitable for solo performances and small groups as well as big bands; for performances, film shows and light show projects. the open quarry for produc-tion of break-chock conglomerate, a reddish rock in different shades used for tiling, is located in the golemi shumak area above chelyustnitsa village. it was used from the 1920-ies until 2003, when the ministry of economics terminated the concession agreement.

сЕлО чЕлюсТнИцАоткритата мина – концерти, прожекции, пърформанси, изложби

Местност големи Шумаклиляна цветкова, Кметски наместник 09552 2219

chelyustnitsaVillage the quarry: concerts, film shows, performances, exhibitions

golemi shumak sitelilyana tsvetkova, deputy mayor+359 9552 2219

41 41


61

прАЗнИцИ

1 МАрТден на самодееца

МАЙ МЕсЕц ден на килима

6 сЕпТЕМВрИ празник на Балкана, гушовски манастир

celeBration days and holidays

1 marchthe day of amateur artists and performers

in maycarpet day

6 septemBerBalkan mountain day, gushovski monastery


62


63

compiled Bymariana assenova

photographs rayna tenevasvetlana Volic, p. 33martin dietrich, p. 60

text mariana assenovadesislava dimitrova

translation interlang

editing mariana assenova interlang

mapsgalina ivanova

graphic designpoststudiorositsa raleva

СъСТАВИТЕл Мариана Асенова

ФОТОгрАФИярайна ТеневаСветлана Волиц, стр. 33Мартин дитрих, стр. 60

ТЕКСТМариана Асеновадесислава димитрова

прЕВОдИнтерланг

рЕдАКцИяМариана Асенова Интерланг

КАрТИгалина Иванова

грАФИчЕн дИЗАйнпостстудиоросица ралева






Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез програмата за транс-гранично сътрудничество CCI No 2007CB16I-PO006. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Фондация за нова култура и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на програмата.

this publication has been produced with the assistance of the european union through the cross-Border programme cci no 2007cB16i-po006. the contents of this publication are the sole responsibility of the new culture foundation and can in no way be taken to reflect the views of the european union or the managing authority of the programme.

spirit stara planina – inspiring rural

and intercultural tourism

СпИрИТ Стара планина – вдъхновение

за селски и междукултурен туризъм

www.novakultura.org

Documents

Spirit - Walking In My Shoes - a tailor made tourism