1

Народно събраниеКомисия по културата и медиитеСтенограма13/02/2020 https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2591/steno/ID/5887

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията

https://parliament.bg/bg/bills/ID/157269

1.Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 5 декември 2019 г.

3.Представяне на Обобщен доклад от генералния директор на БНТ от работата на експертната група, която работи по предложения за промени в Закона за радиото и телевизията.

4.Разни.

На 13 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 5 декември 2019 г.

3.Представяне на Обобщен доклад от генералния директор на БНТ от работата на експертната група, която работи по предложения за промени в Закона за радиото и телевизията.

2

4.Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов и заместник-председателят Евгени Будинов.

* * *

ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Откривам заседанието на Комисията точно в 14,30 ч., защото знаете, че в изкуството и културата дисциплината понякога е над военната. Радвам се, че сте тук.Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 5 декември 2019 г.3. Представяне на Обобщен доклад от генералния директор на БНТ от работата на експертната група, която работи по предложения за промени в Закона за радиото и телевизията.4. Разни.Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.Подлагам на гласуване дневния ред.За – 13, против и въздържали се – няма.Дневният ред е приет.На днешното заседание присъстват: - от Министерството на културата господин Боил Банов – министър; госпожа Амелия Гешева – заместник-министър; господин Румен Димитров – заместник-министър; госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар; Иванка Бедрова – началник кабинет на министъра; Красимира Стефова – главен секретар; Маргита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности; Миглена Кацарова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“; Катя Джумалиева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства; Диляна Динчева – директор на „Връзки с обществеността“;- от Българската национална телевизия – господин Емил Кошлуков;- от Българското национално радио –Андон Балтаков – генерален директор;- от Асоциацията на Българските радио и телевизионни оператори (АБРО) – Анна Танова Атанасова – изпълнителен директор; Ева Петрова – правен съветник; Елена Велкова – правен директор на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД; Петя Димова – старши юрисконсулт на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД. - от Музикаутор тук са – Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт; Кристиана

3

Стоянова – PR мениджър; Ивелина Ралчева – PR експерт.- от Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори – Галя Маринова – изпълнителен директор.

Преминаваме към точка първа:ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА, ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.Да Ви припомня, че според Правилника на Народното събрание редът на задаване на въпросите е по низходящ ред, според числеността на парламентарните групи. Задаването на вторите въпроси е по същия ред.Колеги, от парламентарната група на ГЕРБ, имате ли въпроси? Не.От парламентарната група на „БСП за България“?Заповядайте, колега.ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър и гости на нашата комисия! Бих искал да задам въпрос, който стана интересен в обществото относно една изложба, която стана по-скоро известна със своя скандал, отколкото със шедьоврите, които биха могли да бъдат изложени в Лувър. Ще попитам уважаемия господин министър: вярно ли е, че в експертно отношение е пропуснато времето за подготовката на изложбата в Лувър и как стои въпросът с решението на правителството за отмяна на това събитие?Ще си позволя да се възползвам от експертите, които Ви съпровождат, надявам се да могат и те да се включат и помогнат, като навлезем малко по-дълбоко в темата, има ли определен по договора български куратор от Министерството на културата и защо той не е направил нищо за ликвидирането на това недоразумение – така да го наречем, по определяне на периода за предстоящата изложба или за уточняване на друг достоен период, или подходящ период за изложението от българската история на изкуството? Как е избран експертът от българска страна, ако има такъв – с конкурс или по Ваше лично усмотрение, с някаква Ваша заповед?Ще си позволя, ако имате време, да добавите също: проведен ли е конкурс за избор на куратор на българско участие в биеналето във Венеция и кой е изготвил утвърдения бюджет? Понеже въпросът вече е задаван от господин Чавдар Георгиев, просто, ако има време… Благодаря Ви.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.Господин министър Банов, имате думата.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Байчев, уважаеми народни представители! Въпросът за изложбата в Лувър, аз вече го коментирах на няколко места, ще дам обяснение и пред Вас.През 2012 г. е договорена тази изложба. През 2016 г. отново е предоговорена – и в двата случая от сега действащия председател на Комисията по култура господин Вежди Рашидов. Тя е договорена със следните обстоятелства – „Ислямско изкуство в България“, което да бъде изложено в Ислямския отдел на Лувър. Пак повтарям – 2012 – първи път, 2016 г. – предоговорена втори път. Тя е договорена в рамките на трите изложби, които

4

трябваше да се проведат в Лувър, две от тях, които вече успешно преминаха – знаете „Траки“ и „Първо българско царство – златното съкровище“.Това са договорките, на които ние стъпваме. Те не са една, два пъти е подписано едно и също нещо. Между другото, в кабинета на президента Радев, между втори и трети кабинет Борисов, също заместник-министър тогава Боряна Христова – бивш директор на Националната библиотека, също провежда една среща с ръководството на Лувър и препотвърждава наличието на такава изложба, като даже взимат решение да се състои по време на Председателството през 2018 г., тоест тя да мине втора за сметка на „Първо българско царство“, която мина през 2018 г.С идването на моя екип фактически това, което сме направили – продължили сме работата по така подписаните документи. През 2018 г. договорихме да бъде „Първо българско царство“ – по време на дните на Председателството, а тази изложба да отиде трета и последна от рамките на Споразумението.Периодът XVI – XVIII век на изложбата подсказва сам по себе си, че освен Ислямско изкуство, в частта типично българско изкуство се предполага да бъдат общо взето икони – иконопис. Уведомили сме надлежно Лувър, че даването на икони – първо, най-интересните са в рамките на църковния музей, в рамките на манастири в България, които са притежание на Българската православна църква, на Патриаршията. Информирали сме Лувър, че Българската патриаршия много рядко, да не кажа почти никога, не дава икони за цели на изложби. Въпреки това, Лувър решиха да подходят към правенето на такава изложба, изпратиха куратор, на който ние подсигурихме всички срещи, които той искаше, във всички музеи, където искаше да бъде. Кураторът изготви списък с неща, които биха интересували Лувър и се подходи по начина, по който подхождаме винаги в рамките на всяка една международна изложба.Изпращаме официални писма до съответните институции, които представляват интерес за една такава подобна изложба. В рамките на писмото към Българската православна църква, отговорът е категоричен – „Не благославя!“. Това е фактическата обстановка около тази изложба. Оттук насетне ние преминаваме към разговори с Лувър, с които имаме отдавнашни прекрасни отношения, имаме и много бъдещи проекти, не само размени на изложби, а съвместни проекти, преминаваме към разговор за договаряне на нови изложби и в рамките на други исторически периоди. Най-хубавото е, че нашата държава има много история, много интересна, имаме и от Второто българско царство какво сериозно да покажем, много периоди, с които можем достойно да се представим, така че преминаваме към договаряне на нови изложби и нови периоди. Всичко друго по отношение на тази изложба е една тежка спекулация. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.Господин Байчев, искате ли да допълните нещо?ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря на господин Министъра за умелия отговор. Наистина определено Ви съчувствам, че трябваше да говорите по тази тема, защото трябваше да лавирате между приятелския огън и прехвърлянето на тежестта на темата. Сам разбирате обаче, че темата е чувствителна за нашето общество. Свързана е с нашето минало, което една част от обществото се опитва да загърби, друга – да забрави, трета – винаги изтъква на по-предни позиции. Мисля, че не трябва да обвиняваме в случая Българската православна църква, която е отказала да благослови реликвите и участието в тази изложба. Тук мисля, че беше моментът да се намесят съответните експерти и по-рано да се вземе отношение за промяна, като се започне за периода, така и за наименованието на

5

изложбата, за да не се създава конфликт, бих казал, който може да прерасне, ако нашите съседи от Турция са по-чувствителни, и в някакъв дипломатически скандал. ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Имате думата, уважаеми министър Банов.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Байчев, уважаеми народни представители! Да не излезе така, че аз обвинявам някого, пък не дай боже, Българската православна църква! Напротив, с огромно уважение, аз го казвам и другаде – за нас отказът на Църквата няма законосъобразни неща, с които да се съобразим, но от морална гледна точка, за мен това, което каже Българската православна църква, е със знак на Конституцията. Аз така съм възпитан, така съществувам. Тук за никакви обвинения не става дума. Тук става дума за абсолютно обективни обстоятелства. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.Има ли друг въпрос от групата на „БСП за България“. (Реплики.)Понеже преразгледахме Правилника и всеки има право на по два въпроса, затова правим кръг, ако искате…Заповядайте, господин Ченчев, думата е Ваша.ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Министър, за да не губя времето и на Комисията, и на всичките гости, ще прочета съвсем накратко това, което искам да Ви попитам, а именно: какво е становището Ви за загиващия изключителен балетен конкурс в град Варна, определен за един от трите световни конкурси на сцената, на които са родени, може би едни от най-ярките дарования на това класическо изкуство като Баришников, Владимир Василиев, Патрик Дюпон, Наталия Безсмерная и много други? Какви действия е предприело Министерството на културата, за да не загине и последното международно събитие от такъв мащаб, което ни отреждаше водеща роля в света? Такава участ, за съжаление, сполетя през последното десетилетие редица световни срещи на писателите, театралните трупи, музикалните фестивали като Мартенските музикални дни в Русе, Софийските музикални седмици, Дните на българската драматургия, Националните годишни прегледи на българската живопис и други?За да не губя времето, ще вкарам и втория си въпрос към този: какви нови проекти имате в Министерството на културата и какво предвиждате – нещо значимо за международното развитие на българската култура занапред? Благодаря Ви.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Господин Министър, имате думата.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ченчев, уважаеми народни представители! Споделям абсолютно Вашето мнение, и целият ми екип го споделя – балетният конкурс е едно от най-стойностните неща, които се случват в тази държава и преди, и сега. Така че с огромно притеснение следим ситуацията, с болка. Няма нещо, което да не може да се случи, да се оправи. Искам да обясня на уважаемата аудитория ситуацията към момента, за да подхождаме към случая, когато коментираме, освен емоционално, все пак трябва да знаем и фактите, за да можем да намерим и добрите решения. За първи път при мен през месец декември дойдоха организаторите на балетния конкурс, който, държа да подчертая, е частна

6

фондация, която е взела правата да организира балетния конкурс. Дойдоха организаторите и споделиха голямото си притеснение, че въпреки задължителната подкрепа на Министерството на културата, която винаги е осигурявала наградния фонд в рамките на 60 хил. лв. – това е било едно задължение, което Министерството винаги е спазвало, въпреки тази подкрепа, имат много сериозни финансови проблеми. Да не правя сега тук реклама и антиреклама на банки, но все пак сме длъжни да знаем добре ситуацията. Има една френска банка, която е изкупена от българска банка и българската банка – всеки може да провери коя е, отказва да продължи спонсорството с Фондацията, която организира балета. Оттам идва големият проблем. Доколкото разбирам, бяха ми споменати едни цифри, доста сериозни, в рамките на няколко стотин хиляди лева, които е давала преди това френската банка или банката с френско седалище. Организаторите споделиха, че са притеснени от този факт, че голяма част от бюджета им липсва. На момента, на тази среща, предложих да вдигнем нашата подкрепа от 60 хил. лв. на 100 хил. лв., за да може, освен наградният фонд, и 40 хил. лв. да могат да бъдат ползвани по отношение на организацията на събитието.Разговаряли сме с кмета на Варна, който пое ангажимент също да вдигнат субсидията на Варна, за да може в един труден момент, докато се намери основен и сериозен спонсор, държавата през Министерството и през общината, да откликне. Така че общо сме събрали една сума – държава и община, 250 хил. лв. – четвърт милион, която сума, между другото, не е толкова малка и е една сериозна база да се стъпи при организацията. Попитах и организаторите. Оттам насетне ние, за да дадем повече пари, защото ние – разбирайте, всъщност сме Вие, са данъкоплатците. Тези пари не си ги произвеждаме някъде. За да дадем повече пари, трябва да имаме ясна справка, какво фактически струва провеждането на фестивала, тоест покани, спане, път, наем зали, награден фонд и така нататък – да имаме цялата картина, за да може да окажем евентуално по-сериозно въздействие и да търсим начини да бъде подпомогнато. Защото има механизми, начини – общината би могла да бъде много полезна, знаете, може да се намери хотел, спонсорство, което да бъде като генерален спонсор на хотела, да пусне хората почти без пари. Има възможности в сферата на изкуството.Това, което Фондацията претендира пред нас, беше да намерим тази сума от няколко стотин хиляди лева и това е. Ами няма как да стане по този начин! Аз им предложих: ако имате затруднения и сте притеснени, но тази година дайте правата и държавата да го организира. Имаме все пак някакви параметри, има параметри на държавната помощ. Подпомагаме множество, множество събития. Такава сума от 100 хил. лв., каквато им предложихме, трябва да Ви кажа, че даваме само на Театралния фестивал във Варна, който е международен, най-старият, със сериозно присъствие. За нас тази сума е сериозна. Ние нямаме тази година бюджет в това перо. Предложихме им – понеже имаме повече средства във Фонд „Култура“, самолетни билети и път през Фонд „Култура“, защото там имаме още половин милион тази година, тоест според мен имаше начин абсолютно почтено и сериозно да се осъществи. Аз ги разбирам. Те са свикнали – тази банка е давала много пари, комфортна организация – по-бързо, всичко обезпечено. В крайна сметка любовта към балета и важността на събитието би трябвало да ни води.Продължавам, даже онзи ден говорих с Председателя на Съюза на музикалните дейци, другата седмица ще потърся среща с Фондацията, за да подновим този разговор. Ние сме готови на всякакви варианти за помощ. Но няма как, и това трябва да е ясно, не може

7

държавата, в която сме всички ние, в крайна сметка да даде на някой едни безотчетни пари заради една хубава идея. Ще направим каквото е необходимо, но трябва да знаем в крайна сметка кой определя дали фестивалът може да се проведе за 500 хиляди или за 400 хиляди, примерно. Тоест, докато не знаем параметрите, това, което досега сме направили – и ние, и кметът, осигурили сме 250 хил. лв. Ами то някой може да каже: ами трябват милион двеста и петдесет, някой може да каже десет милиона, нали? Трябва да видим за какво иде реч. Така че мисля, че при една по-голяма кооперативност от Фондацията и при едни по-ясни обстоятелства всички, разбира се, ще се борим до последно да вземем правилното решение, а то е само едно-единствено: да съхраним конкурса. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!Сега давам думата на парламентарната група на „Движението за парва и свободи“. (Реплики извън микрофона.)Заповядайте.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви господин Председателстващ!Нямаме въпрос на този етап, така че господин Кутев може да се възползва директно.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Нека да продължим по Правилника. Ще има втори кръг, нека да бъдем спокойни, смирени, все пак сме Комисия по култура.Сега давам думата на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Имате ли въпроси?МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря!Уважаеми господа колеги, уважаеми господин Министър! С риск да преповтаря вече зададен въпрос, тъй като доста лежерно беше отговорено на въпроса на колегите от БСП, свързан с изложбата в Лувър, бих искала да кажа, че все пак имаме задължението като народни представители, и то в Комисията по култура, да изразим мнението, по-скоро лично моето мнение, че българската религия ни е съхранила през тежките години на турско робство, през тежките времена на ислямизация и в крайна сметка не бихме могли толкова с лека ръка да подминем тази тема. Бих искала да Ви попитам дали, ако Светият Синод не беше дал отказ български реликви и икони да бъдат представени именно в сектор „Ислямска култура“, щеше тази изложба да стигне до Лувър? Някой ще понесе ли някаква отговорност за този скандал, тъй като видяхме, че освен Светият Синод редица експерти от БАН – въобще стана като обществен скандал, поставиха този въпрос? В крайна сметка някой ще поеме ли отговорност, ще има ли някакво извинение и ще дадете ли Вашето становище и позиция дали би трябвало да има такава изложба? Всъщност тази кураторка, френските изкуствоведи налагат едно мнение, че християнското изкуство е било силно повлияно от ислямското. Благодаря Ви.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за въпроса, уважаема госпожо Цветкова.Уважаеми министър Банов, имате думата.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, френският куратор и Лувър имат право да преценяват това, което решат. Ние имаме нашите права да преценяваме също. Договор не е сключван за тази изложба. Това е първоначално набиране на артефакти според визията на Лувър. Това не означава, че това е нашата визия, това не означава, че ние не бихме имали вътре възможността да вземем нашите решения такива, каквито подобават. Така че на тази част от въпроса това ще Ви отговаря.На въпроса: какво му се върти в главата на куратора и какъв анализ ще прави между исляма и влиянията към християнството или обратно, аз не съм експерт. Ако ме питате

8

като човек на изкуството, на мен ми е интересен този въпрос. При всички положения ми е интересен. Ако ме питате като министър дали поводът да се задълбаем в този въпрос трябва ли да бъде изложба в Лувър насред Париж – не. Който е подписвал тези договорености, той да обяснява. Аз обаче като министър съм длъжен да спазвам договореностите и ги спазвам съвестно. Сега да влизаме в по-големи обяснения би било несериозно, за да не обидя никой от нашите партньори – от Лувър и от Франция, но все пак Ви казвам, аз и на тях съм им казал и знам, че БПЦ не дава църковни артефакти за изложби. Мисля, че с това изчерпателно отговарям на въпроса Ви. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.Госпожо Цветкова, имате ли да допълните нещо? Благодаря.Давам думата на парламентарната група „Воля”.Заповядайте, госпожо Георгиева.БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми министър Банов, моят въпрос ще е във връзка с Венецианското биенале, предполагам, че Вие знаете. Но преди това бих искала да кажа, че съм много щастлива, че всъщност ние отново имаме представяне на Венецианското биенале след толкова години пауза и отсъствие, защото в България имаме много творци, изкуствоведи, архитекти, художници – няма нужда да ги изброявам, изключително много таланти, които имат желание да представят България и в това съм убедена.За съжаление, това също е тема, която стана известна със скандал, вместо с позитива от това, че участваме. В тази връзка бих искала да Ви попитам дали Министерството на културата ще публикува отчет за разходването на въпросния половин милион за Българския национален павилион, как и от кого е избрано пространството за Българския павилион? Това е първият ми въпрос.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин министър Банов, имате думата.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожа Георгиева, първо, благодаря за това, което казахте, че участието е важно за държавата. Прави Ви чест. Да, важно е. Да, така е. Да, ще продължим да участваме. Да, тази година отрано ще проведем нов конкурс за следващата година, за да сме готови. Да, винаги ще има недоволни. Да, вероятно винаги ще има и хора, на които им се иска – казах го някъде, България да се представя по света и да е известна с вампира от Созопол и с някои други такива интересни артефакти. Само че България е една сериозна европейска държава, която има своето съвременно изкуство, има своите възгледи, има своето провокативно мислене, участва в съзидателните процеси в Европа и в света, и би трябвало да е сред тези близо 100 държави, които участват на Венецианското биенале, а не десетки, десетки години, епизодично, някой на собствени разноски или намерил нещо, с едно писмо от Министерството на културата за подкрепа, да отиде и да покаже някаква частица от изкуството. Не, ще продължим да имаме Павилион и ще развиваме съвременното изкуство. Това мисля, че е чест за всички ни.По отношение на разходите. Те, първо, са публикувани на сайта на Националната галерия, която основно беше оторизирана да се занимава с това експертно – все пак ние от Министерството не ни е това работата и не сме конкретни експерти по Съвременно изкуство, така че там е публикувано всичко. Това, което аз мога, е да Ви запозная с най-голямо уважение. Първо, изложбата фактически в цялост е струвала – представянето на България на Венецианското биенале – 400 хиляди лева. Държавата е отпуснала 500 хил.

9

лв. за това начинание, но фактическите разходи са 400 хил. лв. Второ, една мантра, която се върти – самият кураторски проект, който включва изработването на проекта, идеята и хонорарите на самите куратори, които са го измислили и изработили, е 45 хил. лв. Всички останали пари – може да се види много ясно в сметките, аз също мога да Ви ги кажа, една голяма част от парите – към 150 хил. лв., са наем на помещението, като тук искам да подчертая, че този наем е за 7 месеца и близо 10 дни. Едно помещение в центъра на Венеция, средище на изкуството. За 7 месеца и 10 дни! Ние сме финансирали изложби с по 50 хил. лв. за 9 дни престой. И не се отказваме от тях, само че не може да се смята така инфантилно. За 7 месеца е наето това помещение! В тези пари влизат, и по италианските закони се издават специални разрешителни – парите, които са давани, влизат задължени сме да наемем, не можем да пратим от тук хора, които да обслужват и да охраняват. Италианците имат система – той вътре хем развежда хората и обяснява какво и как, хем охранява. Длъжни сме да ги наемем по италианските закони. Такива са обстоятелствата. Биеналето има една харта, която важи за всички държави, които са там. Тоест всички разходи са много ясно направени. Те са сто хиляди по-малко, отколкото е дала държавата да се изхарчат, и са много и безкрайно логични. Аз пак казвам, имаме и то в последната година, две изложби и не се срамуваме от това. За 9 дни 50 хил. лв.! С какво сравняваме точно? Освен това, понеже Вие ми подарихте специално една хубава чаша от една ординерна фирма, позната в крайните квартали по цял свят, да Ви кажа. Носих чашата в едно студио – не знам защо не ми я дадоха и тук да я донеса. Чашата – да, тя прилича на тази, но смисълът на чашата не е да прилича са френски бокал от не знам кой век. Смисълът е, че тя е създадена ръчно от натрошено стъкло. Натрошено! Разбирате ли? Целият процес го има заснет в каталога – как от натрошени стъкла това се създава, прави се по един специален начин – някаква технология, която се заравя в пясъка, това стъкло седи и след това се създава. Смисълът е в създаването на нещо от нещо, което е боклук, което е изхвърлено. Между другото, ама сега да не Ви разказвам каталозите и целия смисъл на изложбата, защото все пак не съм – не че не съм се занимавал и с културология и нямам такова образование, но все пак ще Ви натоваря времево най-вече, смисълът на цялата инсталация е в рециклирането, което оживява, а в това което е витрина, готово направено, което е нарочно строшено. Но те живеят един живот, продължават, съществуват. Шефът на тази комисия, който ги оценява, който има едно интервю много официално, където казва, че българският проект е бил сред тези, които са обсъждани за награда. Тези чаши струват 50 лв. едната. Да, ръчни са, да, те са криви като ги погледнеш, вътре се вижда стъкълце по стъкълце как са направени. Така че тук вече като знаете този факт, ако някой смее да се изкаже: какво е това, какви са тези чаши, кое е това изкуство – тук ще се срещне челно с мен. Челно с мен не по друг начин, а като защитник на изкуството, като защитник на свободната мисъл, на полета на мисълта, на идеята и хората, които се занимават с изкуство. И аз като такъв защитник съм много краен и безкомпромисен. Приемам, че не сте знаела, че чашите не са купени от ИКЕА, а са изработени ръчно от натрошени стъкла, което е модулът от цялото значение и звучене на тази изложба и тази инсталация. Затова не Ви се сърдя и приемам с радост това, което ми подарихте. Но след като вече знаете, всичко друго преминава в разговор – харесва ми, не ми харесва. Това не е достойно за позициите, които заемаме. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.Госпожо Георгиева, имате ли да допълните нещо?

10

БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Да. Благодаря Ви, господин Председател.Господин Министър, надявам се, че след като разберете, че съм знаела, че чашата е от рециклирано стъкло, отново ще продължите да не ми се сърдите, че съм Ви подарила подобна чаша. Подарявам Ви я, защото точно с нея стана известно Венецианското биенале, вместо да стане известно реално със случая, с това, с което ние участваме, както трябваше да се случи. И трябваше много по-рано да направим известно нашето участие – за какво става въпрос – за съвременното изкуство, което в интерес на истината, аз много подкрепям и приветствам, но не смятам, че толкова много хора биха реагирали по същия начин, защото сравняват изкуството като една чаша, равна на 500 хил. лв. Вие много добре видяхте каква лавина се получи.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.Уважаеми министър Банов, имате думата. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми народни представители! Борбата с фалшивите новини е най-голямата борба на Европа. Тя е по-голяма от борбата с тероризма. Аз също се боря с тях в рамките на моите възможности. Между другото, възможностите ми за борба с фалшивите новини са доста по-големи от това, което показвам, но все пак се съобразявам с обстоятелствата, с поста, който заемам, и с това, което се случва в страната и приоритетите. Гарантирам Ви обаче, че са доста по-големи от това, което показвам. Така че срещу фалшивата новина – тя винаги ще залее. Фалшивата новина: взеха чаши от еди коя си крайноградска марка и платиха половин милион – тя е чисто фалшива новина, тя е лъжа. Лъжата потъва, знаете, тя обзема, влиза. Нашата работа е в крайна сметка да продължим да се трудим, да казваме това което е необходимо на тези, които искат да го чуят. Това е! Това е случаят с Венецианското биенале. Това беше и целта на тези, които тиражираха тази лъжа. Вие сте абсолютно права – не да говорим за изкуство, не да говорим за пътища в изкуството, не да говорим за развитие, за това къде отива съвременното изкуство, може ли да бъде полезно, както случаят с борбата за екология, може ли да дава различни ракурси на гледната точка, ами се занимаваме с едни лъжи. То това е целта на фалшивата новина. Тя обикновено не е самоцелна. Целта й е да блокира нещо, да го затвори, да го омерзи, да го унищожи и стъпча. Затова пак казвам като финал и Ви благодаря за сериозното отношение: Венецианско биенале ще има, България ще участва. Надявам се, че и след нас нашите внуци ще водят този разговор, ще спорят за проекти и идеи, но Венецианско биенале ще има! Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.Продължаваме с втория кръг от въпроси.Най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, имате ли въпроси? Не. Благодаря.От парламентарната група на „БСП за България” – има ли въпроси? Заповядайте.ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.Уважаеми колеги, гости, господин Министър! Щях да задам друг въпрос, но след поредицата от въпроси тук, се замислям кога ще ни представите една стратегия за развитието и запазването на българската култура? Защото всички тези проблеми по същество опират до това, че ние нямаме стратегия, на базата на която, осигурявайки финансови средства от бюджета, да можем да извършим реформа във всички тези сфери, за които говорим. Защото, нали няма да се съгласите, че 0,5% от брутния вътрешен продукт са финансовите средства, които могат да осигурят една категорична реформа и тогава няма да се питаме можем ли да участваме на това биенале, на друго, да развиваме

11

тези фестивали или други, просто защото всички, които се интересуват от култура и при последна сметка българските потребите, народът, ще знаят в каква посока, с какви цели, кой, как и за какви пари прави това, което прави.Този въпрос за стратегията се сещам, че нашата група Ви го задава през този мандат за трети път. Ще Ви помоля да ме направите щастлив, да не Ви питам четвърти път, като ми отговорите в някакво удобно време.Господин Министър, казвам Ви го, защото аз съм работил в регионите за изработване на стратегия за културата и всичко опира при последна сметка до това, че без национална стратегия за културата, не може да се направи регионална. И тогава тези богатства, за които Вие говорихте колко е богата България, така и ще си останат една неизвестна за света, а и за много българи, ценност и богатство. Моля Ви да ми отговорите: какво прави Министерството, за да довърши тази вървяща от десетилетия почти и изготвяна програма, или по-скоро стратегия, за развитието и запазването на българската култура? Благодаря Ви, за което.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велинов.Давам думата на господин министър Банов.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Велинов, уважаеми народни представители! Стратегията за култура беше разработена и представена на широката общественост миналата година февруари – март. Проведоха се няколко секторни обсъждания, мисля, в НДК, където извън писмени неща за обсъждане да може да се чуят мненията на различните гилдии и в момент мога да кажа, че може би в рамките на седмица тя ще влезе по реда си в Министерския съвет и ще тръгне към Народното събрание. Отразено е това, което е дадено като бележки – посоки. Имайте предвид, че дори и в момента се променят неща, свързани с киното например. Нашият сектор е много динамичен, да не казвам по отношение на авторски права, непрекъснато нови европейски директиви, нови посоки, аудиовизията, така че нещата са много динамични. Ние пък не можем да насмогнем с всичко, излизат непрекъснато нови неща. Този драфт на стратегията ще го представим на вниманието Ви, за да има един стабилен документ, който да дава логики и посоки – Вие сте прав, на развитие и на национално, а оттам и на регионално ниво. Силно се надявам следващ път да го коментираме вече като документ, а не да ме питате, кога ще се представи. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Заповядайте, господин Велинов.ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, да кажа само две думички.Аз Ви благодаря за отговора, защото това би предположило, че в процеса на подготовка на следващия бюджет ние ще можем да увеличим този процент и да се ползваме с повече пари, за да вършим нашата работа. Благодаря Ви.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велинов.Използвам случая да кажа нещо, защото виждам, че тук има и доста журналисти, а и някои хубави, положителни новини, които не се обсъждат.Доколкото знам, поправете ме, ако греша, но за програмния период между 2020 – 2030 г., който е приет от Министерския съвет, знам, че културата е един от приоритетите в развитието на страната и това не е било може би никога. Това е голям успех и е нещо много хубаво. Смятам, че ако има журналисти тук, могат да отразят тази хубава новина, защото колкото повече хубави новини имаме, толкова по-добре.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само да кажа – за първи път се случва. Културата винаги е била някъде – евентуално, ако огрее и така…

12

Изразяваме благодарност и на заместник-министър Гешева, която се бори за това нещо две години като лъвица.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Заповядайте.ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Погледнете внимателно! В 2021 г., 2022 г. средствата по-скоро клонят към 0,4. И понеже няма да навлизам в същността на лъжливите, фалшивите и прочее новини, не правете повод за фалшива новина.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Няма да навлизам в тази тема. Можем да си поговорим 0,4 от колко и 0,5 от колко – това са различни неща.Уважаеми колеги от ПГ на „БСП за България”, имате ли още въпроси? Не.Давам думата на ДПС.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.Господин Председателстващ, сефте Ви е днес.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Не, за втори път.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: А, за втори път ли? Има още да учите – така, приятелски съвет от мен.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Имам добро развитие. Първият път бях по-скован. Благодаря Ви.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Развивате се, даже смело навлизате в територията, само че раничко е за предизборна кампания – само да Ви кажа. Раничко е. Колегите не са готови, не са в настроение за това. Живи и здрави, ще загреем – когато му дойде времето.Като човек на години и с опит ми отива да помоля колегата Цветкова.Колега Цветкова, преди да се обърна към министъра, уважавам поривът на млад човек, наш колега, да се включи във всеки един важен дебат, животрептущ. Само моля уточнете понятията преди да взимате думата или преди да правите декларация, защото е полезно най-вече за Вас самата – улягвате. Няма понятие „българска религия”. Понятията „етнос”, „народност”, „религиозна професия”, „държава”, „държавност” са различни. Това беше малко отклонение. Простете, колеги, че Ви загубих времето, както се прие да се казва.А сега към Вас, господин Министър.Много ми е радостно, когато можем да си разговаряме тук и имам към Вас следния въпрос. Да Ви помоля да ни запознаете със съдържанието на двата договора с Лувър, за да можем да изясним ще пропусне ли България уникалната възможност да представи още веднъж своята култура, своето изкуство именно там? Това е моят въпрос.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми министър Банов, имате думата. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! Не съм се подготвил да Ви донеса двете споразумения. Те са обаче типови, еднотипни, включват три рамкови договора и се описва вътре какво ще бъде – три изложби. Ясно е записано: „Ислямско изкуство”, ясно е записано и мястото – залите за ислямско изкуство – единият 2016 г., другият 2012 г.Що се касае до взаимоотношенията с Лувър, петгодишни са споразуменията, това за 2016 г. изтича сега 2020 г. – 2021 г. Мисля, че ние ще постигнем ново споразумение с нов петгодишен период, в който ще фиксираме съответните ни взаимоотношения. Ние винаги сме търсили реципрочност в отношенията си с Лувър. Знаете, че и техни археолози работят тук на Созопол, имаме много сериозни отношения, имаме идеи и за остров „Свети Кирик и Юлита“, заедно разработваме проект, така че бъдете сигурни, че ще продължат

13

тези устойчиви връзки в годините напред. Трябва да минем към подписване на ново споразумение за нов дългосрочен период – ще го направим. Между другото, извинете, някой колега ме попита – дали господин Ченчев, какво предвиждаме. Сега сме пред подписване на едно също такова петгодишно споразумение, много активно с размяна на изложби, съвместно с Ермитаж. Ще го подпишем вероятно в този месец и началото на другия. С музея „Гети” даже щяхме да подпишем в Америка преди Нова година, но те искаха аз да пътувам за там, което в рамките на нашите условия, щеше да стане по-голям скандал, отколкото тези мантри за Венецианско биенале – Банов отиде в Америка, изхарчи страшни пари, за да подпише един договор. Аз такива рискове не поемем и поканих шефовете на „Гети” да дойдат тук. Надявам се в скоро време ще дойдат и те.ИВАН ЧЕНЧЕВ (от място): Пак ще домакинстваме, пак ще харчим пари.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Няма да харчим. Те си идват, плащат си. Само подпис. Само една химикалка ще им дадем. Така че това пак е едно дългосрочно, петгодишно споразумение с много взаимни варианти на развитие и опознаване. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.Госпожо Кръстева, искате ли нещо да добавите?ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Приемайки това, което казахте и все пак настоятелна молба. В дигиталното време мисля, че не е трудно да получим, даже до края на заседанието, копие от тези споразумения. Ще Ви бъда признателна, ако можем да се запознаем. Ако щете, с цел да спрем спекулациите. Аз самата съм ги чела, но признавам си, не си спомням, така че ще ми е интересно.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз мисля, че Ви ги давах…Те са вече обект на…ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не може да са обект на гриф някакъв секретен.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не, не, не – в публична информация са.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Така че чакам.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Давам думата на ПГ на „Обединени патриоти” за втори кръг. Те също имат правото.ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е във връзка с две работни групи, които ми е известно, че са в Министерството на културата, по отношение на Закона за филмовата индустрия, другата работна група е по отношение на Народното събрание във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията относно темата за финансирането на обществените медии, която колкото си спомням, съобразно решението на Народното събрание, моля да ни информирате, докъде е напреднала работата на тези работни групи в тези два законопроекта. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Уважаеми господин Банов, заповядайте.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев, уважаеми народни представители! По въпроса за киноиндустрията работи се в един нов сегмент в държавната помощ, изцяло нов сегмент, който е характерен за цяла Европа и който ще бъде част от нашата действителност. Съвместно с това се работи и за удвояване на държавната помощ към момента, наличната. Всичко се прави с цел създаване на едни по-добри условия за развитие на киноиндустрията, с повече пари в системата, с повече пари за родно кинопроизводство. Нещата са почти финализирани.

14

Много трудности, много дълго време, много различни мнения, специфични неща, но мисля, че сме намерили вече баланса между всички. Също е въпрос на дни да се внесат нещата по канален ред, да стигнат и до Вас в Народното събрание. Мисля, че много позитивни неща се свързаха за развитието на киноиндустрията в държавата. Там сме на финала, пак казвам, с големи усилия, трудно, неща, които за първи път влизат в страната, но цялата среда ще получи нов тласък и много по-сериозни възможности за всички.По отношение на медийния – в четвъртък и в петък имаме пак събирания, стремим се да спазим срока. Не мога да кажа, че наличието на големи колекции, които трябва да анализираме, изникващи така изведнъж ще съсредоточат нашите усилия, но ще направим всичко възможно да спазим срока и да излезем с едно реално и разумно становище. Благодаря Ви.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Уважаеми господин Митев, и аз искам да допълня нещо, тъй като имам честта да съм част от едната работна група за Закона за киното. Това, което казва министър Банов, наистина е така. Но имайки предвид, че от 15 години не са правени сериозни промени в този законопроект за българското кино, има много неща, които трябва да се прецизират. Той съвсем скоро ще бъде готов, но след това ще има обществено обсъждане, така че всички от гилдията да могат да кажат своето мнение. Мненията са много, така че трябва много внимателно да се прецизира. Аз самият също нямам търпение той да влезе в парламента и да бъде приет, но мисля че наистина се свършиха много хубави неща там.Сега давам думата на ПГ „Воля”.Госпожо Георгиева, имате ли да кажете нещо, да задавете въпрос?БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря ви, господин Будинов. Уважаеми господин Министър, за да довърша темата за фалшивите новини, която Вие започнахте преди малко, само ще кажа, че ако бяха взети превантивни мерки и беше разяснено предварително с какъв проект България ще участва на Венецианското биенале, нямаше да се стига до тези фалшиви новини или поне те щяха да бъдат сведени до минимум. И след като разбрахме, че Банов не е отишъл в Америка да похарчи пари, както казахте, бих искала да Ви попитам командировало ли е Министерството на културата частно лице с държавни средства на посещение във Виетнам във връзка точно с Венецианското биенале. Ако да, защо и колко е излязло командироването? Благодаря Ви.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми народни представители! Ще започна отзад напред.Тези чаши, за които говорите, се правят във Виетнам. Там – само и единствено! Така че като рамките от този кураторски проект, за който Ви казвам, който е към 45 или 46 хил. лв., ще ме извините за неточността, влизат и тези средства – отиване, закупуване на чашите, около 50 лв. струва една чаша, те са 80, мисля, че това не сме го плащали ние, това е Националната галерия, към тях се отчитат в рамките на кураторския проект.Мисля, че около 3 хил. лв. е самолетният билет отиване и връщане. Оттам насетне въпросите: трябва ли да се отиде до Виетнам, за да се вземат едни чаши, които… Тук влизаме във въпросите: изкуството хубаво ли е или не, на теб харесва ли ти, или не; а на теб харесва ли ти – да. Не е сериозно.Пак казвам, цялата идея и концепция на това нещо е в тези рециклирани материали. Дали аз или Вие, ако бяхме художници и го бяхме правили, дали ще взимаме своите други решения, това е въпрос. Пак ще цитирам : председателят на журито, който в интервю много официално интервю, споменава българският проект и казва: той беше един от

15

проектите, за които говорихме за награди. Това са фактите – 40 хил. души посетители на биеналето, българското национално биенале. Това са фактите – 40 хил. души, които са влезли вътре, разглеждали са, на които им е обяснявано, които знаят за България – това е смисълът да бъде там. Утре ще бъде проект, много провокативен, ще вземе голямата награда – дай боже, а тук някой ще каже: каква е тази простотия? Да в съвременното изкуство винаги може да се случи това нещо. Но това е едно почтено участие. Почтено! А иначе сте права – със сигурност може би трябва да направим по-голяма разгласа преди, ако знаехме, че толкова голяма част от България се интересува от съвременно изкуство. Дай боже, интересът да е все такъв – ще правим разгласи, ще каним на изложби. Не сме предполагали, че съвременното изкуство има толкова почитатели и толкова анализатори почти като футбола. (Шум и реплики.) Как да го промотираме? То не е мач да го обявим, че отиваме. То е чест за държавата и за хората от средите и за изкуството. Има ни в официалните каталози. Имаше приказки, че ни няма там – 46, 47 или 36 – 37 страница. В официалните каталози на биеналето. То си има каталог. Правени са много участия по телевизията, само че предаванията за култура не бълват в нашата телевизия, няма ги безкрайно много, та да звучим непрекъснато от ефир. По втора точка Вие сега ще го разрешите въпроса. Сигурно и ние имаме грешки, особено в малкото време, да правим и статути, беше много припряно. Затова сега по- отрано ще започнем, за да може и общественият интерес, който е голям, да му отговорим, хората да знаят непрекъснато какво се случва. Благодаря Ви за въпроса.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.Имате ли да допълните нещо?БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Да, имам.С риск да стана досадна. Казахте, че чаши от рециклирано стъкло се правят само във Виетнам, но мога да направя едно опровержение и да кажа, че не съм съгласна, защото лично аз си закупувам продукти от рециклирано стъкло, включая и чаши, където ги произвеждат във Варна. Млади таланти се занимават с това и произвеждат продукти от рециклирано стъкло.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вижте, тук влизаме в един спор…Ако им е интересно на хората, бих могъл да поспоря с Вас. Не знам какъв ще бъде резултатът от спора и за кого ще бъде добре, но …БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз също не държа на спора. Въпросът не е да спорим…МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вижте, все едно е аз да съм художник на театрален спектакъл и да искам да има едно сако, което на мен ми отговаря точно по този начин, на този цвят, и Вие да ми обясните, ама подобно сако правят във Варна?! Извинявайте, тук има връзки, които са на съвсем друго ниво. Те са връзките изток – запад. Те са връзките религии, те са връзките на друго нещо. За този, който прави инсталация, за него е важно, да Ви кажа – като се прави инсталация, то не е да е красивичко, то не е нещо, което да смае. Инсталацията е нещо, което в цялата си идея и съществуване и изграждането си говори само по себе си. Всеки елемент. Така че това че са правени там, на изток, е ключово за този автор. А не да ги направят просто във Варна. Защото има идея, че отива във биеналето, което потъва, изсушава се – не знам какво става, което е там от сто години, в един хилядолетен град със своята история, идва обаче от България, кураторите живеят обаче в Париж и във Виена, взима нещо от Виетнам – целият свят е събран там. И сега тук

16

вече започваме да говорим за идеи. И Вие тук, ако застанете и просто кажете: ама тази идея не ми харесва или би могла да се осъществи по-простичко…БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Прекъсвам Ви.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: …извинете, това е несериозно.БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Прекъсвам Ви, защото Вашите думи бяха: чаши от рециклирано стъкло се правят само във Виетнам. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Значи, ако това са били моите думи, дълбоко се извинявам.БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: За това беше моята забележка.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Авторите, свещените автори – защото авторът е свещена крава, ако трябва да Ви обясня тази метафора, свещена крава в изкуството. Авторите искат тези чаши да са от Виетнам.БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Ето това е друг отговор.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Извинявам се. Аз съм направил грешка на езика. Абсолютно сте права за забележката, ако е така.БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Виждате колко емоционално говоря. Да, ако така съм казал, грешка на езика е. ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Заповядайте.ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, много съм благодарен, че уточнихте. Въпросът ми беше свързан точно с това – защо във Виетнам и прочее, сега съм наясно. Само че, мисля си, вероятно Вие много емоция влагате в участието си тук и поради това допускате такива лингвистични грешки. Ще Ви помоля искрено от мое име лично, когато разговаряме тук да говорим спокойно, тихо и без излишни емоции. Благодаря Ви.МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, извинявам се! Знаете на какъв тероризъм съм подложен аз в частност и българската култура и изкуство от година и нещо, така че ще ми простите тези емоции – правя ги от сърце. Благодаря.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.Да се върнем към Правилника.Госпожо Йотова, заповядайте.Господин Будинов, по начина на водене искам да Ви направя малка забележка, защото преди малко Вие допуснахте един диалог, който, доколкото знам, по Правилник не е възможен. Ние не си говорим в ресторант, все пак винаги трябва да се иска думата – знаете как е по Правилник. Не трябва да се водят такива разговори.ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ. Разбрах Ви напълно, приемам забележката. Благодаря Ви.Благодаря за участието Ви в точка Първа.

17

Преминаваме към точка втора:ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 954-01-85, ВНЕСЕН ОТ АНТОН КУТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 5 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.Бих искал да Ви информирам, че по Законопроекта са получени становища от Министерството на финансите, Министерството на културата, Съвета за електронни медии и Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, ПРОФОН, „Музикаутор“ и „Филмаутор“, които са публикувани на сайта на Народното събрание и са Ви изпратени. Имали сте възможност да се запознаете с тях. А сега за мен е удоволствие да дам думата на господин Антон Кутев да представи Законопроекта.АНТОН КУТЕВ: Колеги, аз ще си позволя малко по-дълго да обясня за какво говорим, защото според мен е важно да се влезе в контекста на това, което предлагаме. Първо, ние работим по този законопроект вече, бих казал, три години и преди да внесем Законопроекта направихме доста проучвания, включително и такива на европейското законодателство, които са свързани със защита на езика примерно, с възможностите за защита на определени, включително на музиката в този случай, на собствен език в Европа спрямо европейското законодателство и спрямо практиката, които се използват. Тоест работата, която свършихме започна преди доста време и наистина много дълго сме го работили. Ние имахме много различни предложения по този законопроект, обсъждали сме обем от предложения в много пъти по-голям от това, което сме предложили. Логиката на това, което предложихме беше да предложим само минималните неща, които включват ключовите разбирания за това какво трябва да стане с идеята, че търсихме консенсуса как да направим така, че това да може да се случи с ясното съзнание, че ако претрупаме материята и ако вкараме по-големи обеми от задължения за който и да е от участниците в процеса, това би могло да затрудни приемането и реализацията на Закона. Тоест, нашата цел с този законопроект беше да направим няколко ключови неща, които аз сега ще изредя, да ги въведем в законодателството по правилен начин и да оставим вратичката на следващите една, две, като видят дали и как работи съответно механизмът, да бъде разширяван или променян, така че да се стигне до реалните изменения на това, което мислим. Започнахме, разбира се, с идеята, която аз вчера чух от колегите от „Музикаутор“ за това да се въвеждат квоти за българска музика. Това беше първоначалната идея. Ние много дълго я мислихме, но в крайна сметка се опитахме да я направим по друг начин, и то съвсем умишлено. Защото квотите в момента, в който Народното събрание налага някакви квоти на частните радиа в случая, защото на обществените радио и телевизия е сравнително лесно да се случи, но когато Народното събрание през закон налага ограничения или задължения на частните субекти, това винаги е проблематично. По принцип ние тук говорим на практика за частноправен спор, когато става дума за българската музика. Това е спорът между изпълнителите и радиата като една форма на потребители на техния продукт. Колко и каква музика ще пускат радиата – това е частноправен спор. В него държавата има място. Но какво е мястото на държавата, е сериозния проблем. Дали мястото на държавата е просто да задължи радиата, тоест

18

купувача, да купува определен продукт, което според мен е силно проблематично и от гледна точка на законодателство и от гледна точка на система, в която работим, или по-скоро трябва да се използват механизми на мотивиране. След дълго мислене, след много разговори в медии, с артисти, с много хора, ние решихме, че правилният подход е не да задължаваме операторите да спазват някакви квоти, защото това, първо, най-вероятно няма изобщо как да се приеме в Народното събрание, защото съпротивата от медиите ще е много силна, и според мен такова нещо не може да мине през Народното събрание, и второ, дори то да мине, после няма как да се спазва. Контрола вече става много сложен и на фона на цялото взаимодействие на властите – медиите за мен са абсолютно реална власт в държавата, много трудно ще бъде на СЕМ, или на който и да било друг да поддържа спазването на един така направен закон. Затова обяснявам с това: ние започнахме с идеята за квоти, но се отказахме от нея с ясното съзнание, че квотите са общо-взето доста недемократичен принцип и според нас на практика, ако не напълно неприложим в нашето законодателство и битие, то поне много трудно приложим, още повече пък, ако го предлагат депутати от опозицията. Второто нещо, което искам да кажа предварително преди конкретните неща в Законопроекта е, че ние се опитахме с помощна на неправителствени организации, на хората, които са заинтересовани в сектора, да въвлечем в този процес максимално количество политически партии. Тоест, ние в никакъв случай не сме мислили този законопроект като политическа акция, в която искаме БСП нещо да блесне или да направи. Нищо подобно. Ние просто искахме да свършим работа на авторите и да направим така, че в рамките на европейското законодателство и на българското законодателство да гарантираме по-голямото участие на българската музика в законодателството. И затова нямахме никакви политически амбиции. Ние сме преговаряли и сме водили разговори с всякакви хора. Аз самият съм съветвал колегите, с които говорихме от организациите да отидат и в групата на ГЕРБ, и в групата на ДПС, навсякъде да отидат, за да намерят подкрепа за идеите си, да седнем заедно и да обсъдим и тези идеи. Като председател на Комисията, какъвто, бях преди години на връзката с гражданското общество, аз инициирах много пъти срещи, разговори и дебати на тема, какво трябва да се направи за това, че тези хора да получим максималното.Така че аз не разглеждам това като политически акт, а като един опит да бъдем полезни, като направим нещо абсолютно колегиално към хората, които поставиха проблемите. И сега, имайки предвид това начало – обяснявам какво предложихме всъщност. Ние предлагаме да не се дават ограничителни квоти – всички да са длъжни да вкарват 30% по небългарска музика, което, както казах, за нас е проблематична, а да се създаде механизъм за мотивиране. Защо? Тук има още една тема, която е много важна по принцип при внасянето на Закона и това е ролята на обществените медии. Много хора в държавата междувременно ми казаха, че ролята на обществените медии не била ясно изяснена в българското законодателство. Според мен това съвсем не е така. Тя е доста ясно изяснена и в нея влизат няколко ключови неща като например защитата на българския език, разбира се, част от това като културата, защита на културата, като образователни програми, като детски програми и така нататък. Тоест, целият този спектър е достатъчно добре обособен и ясен. Може да се направи по-добро тълкувание, но това, което има в Закона е достатъчно понятно.Въпросът тук е: работа само на обществените медии ли е обществената функция? Тази обществено-образователна, културна, детска функция ние можем ли като общество да

19

оставим да се занимават с нея само обществените медии? Според мен категорично не по простата причина, че за добро или лошо обществените медии в България имат определен някакъв процент, който примерно е 10% от пазара. Не казвам колко и не искам да определям, или да минимизирам, просто той е някакъв. Останалите 90% от пазара не влизат в това. Значи ние какво – ще изхвърлим 90% от пазара от обществената й функция? Кое в българското законодателство до момента вменява обществени функции на частните медии? А и с какво право ние бихме вменили обществени функции на частните медии като отговора на всяка частна медия е: чакай сега, ти какво ми плащаш за това. Ние имаме сметка – аз им плащам заплатите, аз си плащам камерата, аз си плащам командировките. На обществената медия като им плащате Вие, Вие си им вменявайте задълженията, ама на мен как ще ми ги вмените? Именно затова ние избрахме варианта и подхода, в който излизайки от идеята, че обществената функция на всички медии, включително на частните, че на частните медии не бива да им се налага по някакъв начин през квоти становище, а те трябва да бъдат мотивирани и че всъщност обществената функция и парекселанс задължение на държавата. Ние смятаме, че всъщност нашата комуникация в това взаимодействие между авторите и медиите трябва да бъде – въпросът е кой ще плати сметката. Единият вариант е да я платят медиите. При този вариант, в който казваме, че ние ще въведем квоти, ние казваме на медиите: ето Ви квоти, Вие сте длъжни толкова, иначе ще Ви вземем лиценза. Значи, цялата изработка на евентуален продукт и неговото излъчване остава за сметка на медиите. Ние казваме с нашия Законопроект: не, държавата трябва да плати за това, защото обществената функция на медиите е парекселанс държавно задължение. Разбира се, държавата не трябва да плати целия продукт. Държавата трябва да плати пазарните загуби, които съответните субекти претърпяват, поради това че съответната продукция не е „Биг Брадър“ или не е някакво шоу, от което те печелят бесни пари, а и някаква културна програма, която е по-слабо продаваема, по-малко гледаема. Държавата би трябвало да стимулира тази обществена функция като всъщност, как да го кажа, доплаща загубите, които частните оператори, а и обществените оператори правят в този контекст. И с тези неща ние предложихме всъщност това, което Вие виждате в Законопроекта. Първо, да се стимулира участието на българска музика. Това нещо да се прави – съвсем умишлено Ви казвам, че ние го направихме само за радиата, това може съвсем спокойно да влезе в телевизиите, това съвсем спокойно може да се обърне към киното и към по-големи продукции и така нататък. Не го направихме в най-широкия му вариант с идеята, че искаме да пуснем само малкия вариант, с който да видим как работи и след една година, като се оцени ефектът и се видят дефектите, да се разшири цялата тази дейност и да се направи много по-мащабно. Идеята ни е не просто да се правят квоти, а да се направят минимални изисквания към участниците, които, ако някой не спазва, това си е негов избор и търговско право. Но ако той спазва и надвишава тези квоти, тоест ако той влага в излъчването и в производството на българска музика, той да бъде стимулиран от държавата финансово. Дотук аз мисля – пак Ви казвам, има много различни предложения. Ние към това можем да добавим много неща. Ние извадихме само минималното, за да може, дето се казва, с най-малката намеса да не пипаме системата така, че да я разбъркаме изцяло, а да можем да вкараме един верен принцип. От тук нататък как това се отразява сега? Това, разбира се, сме вложили там. Вие сте ги

20

видели. Това, че не е просто да вземеш и да пуснем през нощта българската музика, а после си пускаш Мадона, трябва да е в определени часове, по определени начини и така нататък, което според нас е добра регламентация, защото това трябва да бъде регламентирано. Оттук нататък вече как може да стане това? Очевидно държавата трябва за започне да съучаства в нещо, което досега – финансиране са медии, има договори с медии, но те са били рекламни медии в една или в друга степен. За да може това нещо да стане, започнахме да търсим механизмите, по които държавата може да участва като, разбира се, това финансиране на частни медии и на тяхната обществена функция трябва да става задължително на конкурсен принцип и прието по определени правила и, разбира се, трябва да е максимално отдалечено по принцип от правителството, за да няма пряко въздействие върху медиите, за да може да му се гарантира да не става той инструмент на политическо въздействие. Има различни механизми в Европа, които се използват. Ние проучихме и тях. Но ние имаме механизъм в нашето законодателство, който се нарича Фонд „Радио и телевизия“ и всички знаем, че той е от 1998 г. и не работи. Ясно е, че Фонд „Радио и телевизия“ не работи от 1998 г. просто защото… (Влиза председателят на Комисията Вежди Рашидов.)ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добър ден, уважаеми господин Председател!Моля за малко тишина, да се успокоим! Господин Кутев, може да продължите.АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, аз няма да продължа още дълго, но исках все пак всичките неща да са наясно, защото те са важни. В нашето законодателство вече съществува Фонд „Радио и телевизия“. Той до момента не е заработил според анализа, който направихме, разбира се, по една-единствена причина и тя е, че той предвижда една такса, която нито едно правителство не иска да въведе. Освен всичко друго, тази такса може да обслужва много добре интересите на Националната телевизия и Националното радио, но тя съм убеден, че всички частни медии биха били против нея и всъщност съпротивата, която ще допринесе вкарването в досегашния му вид на Фонд „Радио и телевизия“, би била огромна и ще го направи невъзможен.Затова ние съответно предлагаме същото плащане, което е вървяло досега. Досега на практика ние имаме директно плащане от бюджета към обществените медии. Ние предлагаме това пак да става така: плащане от бюджета към обществените медии, но то е опосредствано от Фонд „Радио и телевизия“, който трябва да върши две главни неща в нашата представа. Първото нещо е, че той трябва да прави разпределението на средствата, включително и на тези, които са към частните медии – той трябва да разпределя обема пари, които трябва да влизат. И второто нещо, което трябва да прави, ние с едно изречение трябва да сме вкарали възможността за контролна функция на Фонд „Радио и телевизия“. Казваме, че той трябва да прави едни доклади за целесъобразността на изразходваните средства всяка година, за да каже като сме дали на националната телевизия 70 милиона в дадена година, да видим тези 70 милиона за какво са отишли, да са изразходвани целесъобразно или не, и да има една допълнителна форма на контрол на целесъобразността на средствата, която да се прави от Фонд „Радио и телевизия“. Това беше логиката изобщо да формулираме отново Фонд „Радио и телевизия“ и да се опитаме да го вкараме в действие. Той е най-добия механизъм, така или иначе съществуващ в нашето законодателство. От там нататък вече Фонд „Радио и телевизия“ – можем би сме сложили начина, по който той досега си е записал законодателството. Няма

21

къде другаде да го сложа освен под СЕМ. Може да решим, ако го приемем между първо и второ четене, да го пратим в Министерския съвет или някъде другаде, но правилното е: все пак имаш един независим орган като СЕМ, избран по някакъв квотен принцип от различните власти, той си избира Фонд „Радио и телевизия“. По този начин прекъсваме пряката връзка между правителството и обществените медии.И следващото много важно в целия този механизъм е, че въвеждаме идеята, че от тук нататък вече няма пряко договаряне между шефовете на медиите и правителството, а имат един твърд процент от брутния вътрешен продукт. Ние сме го писали пет промила – може да е едно и две. Това е въпрос, който ние ще решим, но ние сме записали процент, който да гарантира, че те не зависят вече от финансовия министър, който и да е той. От тук нататък те могат да знаят, че ако имаш някакъв стабилен ръст на брутния вътрешен продукт, който предполага ръст на заплатите в телевизията и в радиото, те ще могат да си прогнозират и да знаят следващата година приблизително с какви пари ще разполагат. Ще могат, да имат някаква дългосрочна визия за това кои са парите, които имат, а не всеки път да ходя да се молят на министъра и министър-председателя за пари. Основанието да вкараме твърдия процент според мен е ключово нещо. Ние тръгнахме от българската музика, но за мен съществуването на Фонд „Радио и телевизия“ и осигуряването му засега през бюджета – между другото, ние в Законопроекта не сме махали другите форми на финансиране. Тоест в един бъдещ момент, ако някой министър-председател или финансов министър реши, че той може да въведе въпросната такса, защото знаем всички, че това е механизмът на Би Би Си всъщност, който се финансира през такси в обществените медии, нека да го направи. Тоест, ние не сме иззели възможностите, ако някой може да въведе таксата. Ако някой иска да обложи – примерно мислели сме за вариант за облагане на операторите, на кабелните оператори, които така или иначе излъчват този продукт. Ние бихме могли да не правим директна такса към гражданите, а да изискаме от кабелните оператори плащания, които да влязат в същия фонд. Всички тези механизми са налични в момента. Ние не сме ги пипали, защото смятаме, че не можем да ги придвижим в момента, но те не са изхвърлени от Законопроекта. Осигуряваме финансирането през бюджета, както досега, вкарваме единствено съвсем малко увеличение на това нещо с този процент, който е фиксиран – той не може да е по-голям от еди колко си там, 10% мисля, че сме фиксирали за българската музика, и то пет от тях са за националното радио и пет от тях са за частните радиа. Голямата част отиват във финансирането на обществените медии. И с това правим, пак Ви казвам, първата крачка. За мен този законопроект е полезен за всички. Той в друг вид няма да сработи. Това, което вчера предлагаха колегите от „Музикаутор“ с квотите, аз Ви казах с много доводи, няма да стане тази работа. Много сме го мислили. Според мен няма да стане. Няма да намерите, първо, кой да го вкара. Второ, в момента, в който влезе, медиите ще дадат такъв вой, че Вие не може да го прокарате посмъртно, защото Вие всъщност товарите тях по този начин с плащания и те няма да се съгласни. Затова сме избрали другия вариант.Вижте, аз съм реален човек, от реалната политика и знам, че особено в тази зала, включително тук ми се е случвало вече преди две години ситуация, в която очевидно добро нещо не се приема, просто защото е вкарано по някакъв начин политически. Пак Ви казвам, че аз не търся политически дивидент с това.И последните думи са за това: защо го вкарахме сега? Ние искахме да предизвикаме

22

сериозен дебат върху това, как се финансират медиите в България. С Крум Зарков го правихме много пъти по различни начини: задавахме парламентарни въпроси към министъра на културата, и към министъра на финансите, опитвахме се на всяко обсъждане на бюджета на СЕМ да вкараме тези въпроси в обсъжданията, опитахме да го направим по много начини. Накрая решихме да внесем Законопроекта, да стои на масата. Най-малкото се надявам, ако все пак Вие го отхвърлите, за съжаление, ми се струва много реално, познавайки политическата обстановка в България, поне да вземете част от нещата, които лежат в този проект, в следващи проекти.Честно Ви казвам, в рамките на тази Комисия и състав, в който сме, че аз съм тежък песимист, че ако сега се отхвърли този законопроект, ще има следващ в рамките на това Народно събрание. Проблемите са изключително много. Ние затова сложихме само минимални неща. Като влезеш в големия разговор, започват противоположни групи да имат интереси и Вие не можете да приключите този разговор. Тези работни групи, които сте направили на няколко нива, те не могат да стигнат до извод, защото имате противоречиви интереси.Лично моята прогноза е, че Закон за радиото и телевизията в рамките на това Народно събрание, извън внесения, няма да има по много причини. Това не може да стане според мен до юни в рамките на тази сесия на парламента, а ако някой иска да ме убеди, че точно преди парламентарните избори някой ще вкара Закон за радиото и телевизията на обсъждане, Ви гарантирам, че това няма как да стане.Моят призив към Вас е: можем да правим всякакви промени между първо и второ четене, може да вкараме всякакви идеи вътре и той търпи. Ние сме сложили минималното, но за целта трябва да мине на първо четене. Оттам нататък трябва да започнат сериозни разговори. Аз дори не държа да го разглеждаме веднага на второ. Склонен съм, ако Вие наистина сте готови в някакви къси срокове – месец примерно, да извадите от работните групи продукт, да заложим този законопроект заедно с другите, да ги гледаме на второ четене, събирайки ги, но Ви гарантирам от моя политически опит, че ако сега този закон бъде отхвърлен на първо четене, друг Законопроект за радиото и телевизията няма да влезе в рамките на този парламент.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кутев.Колеги, имате думата за изказвания.Да, имате думата, госпожо.НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз като един от вносителите на този проектозакон искам да кажа две думи.Не знам дали има в момента някой представител на „Музикаутор“ тук? Взела една стенограма. На 6 декември 2017 г. с колегата Крум Зарков поставяме въпроса за квотите в парламента към министър Банов. Имаме неговия отговор. Тоест за тези неща, ние говорим много отдавна. Тук съм споменала, че все пак може би съм в конфликт на интереси, защото аз лично съм автор, който получава това, което е възможно в България да се получава всяка година – и от ПРОФОН и от „Музикаутор“.Ние наистина работим три години по въпроса, правим срещи. Спомняте си – ето Пейо е тук, срещата, която направихме при Антон Кутев в Комисията по жалбите, когато той каза, че ще възложи на Студентска програма в Народното събрание да изготви правно проучване, къде съществуват такива квоти, как е положението по страните. И наистина много се радвам, че вчера „Музикаутор“ предизвика този диспут, който беше така силно

23

медийно отразен. Това е прекрасно, наистина. Прекрасно е!Бях поканена в клуб „Перото“ в НДК да отида. Не можах да отида, защото съм на работа в Народното събрание. Срещата беше в 10,30 ч., но когато се прибрах вкъщи и видях всички тези излъчвания по телевизиите, искам да Ви кажа, че ми стана малко мъчно, защото наистина работим от три години, единствено ние правехме официалните срещи с независимите музикални продуценти – аз също съм независим музикален продуцент, и в един момент „Музикаутор“ излизат, извинявайте, но малко като: „Открихме топлата вода!“ Нашият Законопроект предлага нещо, което е нормално, което действително реално може да се случи в момента в държавата ни. Да, тук в случая има едно нещо, което се казва „Етика”, аз така го разбирам. Антон беше изключително изчерпателен, каза Ви всичко какво сме направили и какво предлагаме също. Наистина Ви моля, подкрепете го, защото това е единственото, което може да сработи в момента в тази ситуация, в която сме. Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други изказвания?Имате думата, господин Биков.ТОМА БИКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз и от изказването на господин Кутев, и от самия Закон виждам, че долу-горе гръбнакът е във Фонда, в това как да се финансират медиите. Аз не се съмнявам в добрите намерения, а Вие споменахте, че сте внасяли и друг път подобни закони. Аз ще го кажа директно културния чек, предполагам, че това имате предвид, който също, смятам, че беше с едно добро намерение. Въпросът е да изчислим, доколко добрите намерения ще бъдат реализирани като добри действия и доколко ще спомогнат за подобряване на медийната среда?По отношение на Фонда – честно казано, аз съм скептичен да съществува изобщо Фонд. Според мен не е добре, че го има в този закон, той наистина не работи. Той не работи по обективни причини. Той вероятно е вкаран и в сегашния Закон с едни също добри намерения, които звучат много добре – събиране на такси от хората по модела на BBC. BBC е една от най-авторитетните медии в света и на теория звучи добре – и нашите медии, както BBC да се финансират по този начин. Проблемът е, според мен, реалистичното е, че хората няма да платят таксите и ние няма как да ги накажем след това, затова че не са си платили таксата за телевизия. Ако такъв модел иначе се осъществи, със сигурност той би бил най-справедливият, най-добрият.Фондът, ако бъде създаден, според мен той ще отнеме един административен и финансов ресурс, защото този фонд, след като бъде натоварен с ангажименти по отношение – ако щете и да осъществява и мониторинг, да бъде под СЕМ…СЕМ, между другото, от нещата, които Вие изброихте, с които този фонд се занимава, СЕМ има отговорности по тези въпроси. Те самите съм чувал, че се оплакват постоянно, че нямат административен капацитет. Ако ние ще създадем още една структура, която да дублира по някакъв начин СЕМ, или да бъде под неговата шапка, или пък над него, но през която да минават пак бюджетните пари, които ще идват от бюджета, смятам че ще създадем още някакви работни места. Дали това ще има необходимият ефект? По-добре според мен е да подсилим СЕМ по някакъв начин и да им дадем възможност да имат административен капацитет да си изпълняват отговорностите и по отношение на финансирането, на разходването на парите на телевизията. Защото според мен това е един от големите проблеми на обществените медии, че там по Закон почти не се носи никаква отговорност за разхищения и за

24

некачествено харчене на средствата. (Шум и реплики.) Да, в сегашния Закон.Тук не обвинявам изобщо телевизиите и техните генерални директори – по Закон е така.Аз съм склонен да мисля, че това с определяне на промил от бюджета е едно нелошо решение, което би могло да работи. Разбира се, това означава, че ако ние имаме по-малък бюджет, ще има и по малко пари за телевизиите, да не го разглеждаме само в добрата страна, в която имаме икономически растеж. Когато имаме криза, ще има криза и в телевизиите. Да кажем, че това е част от играта. В това смятам, че има логика, но не виждам защо трябва да мине през Фонда? Фондът, казвате, той ще гарантира, че е независим от държавата, но и самият Вие казахте: или ще е под СЕМ, или да е в Министерския съвет. Аз не вярвам в независимите органи. Вярвам в това, че когато ги избират, трябва да гледаме кой ги избира. Те имат задължение да се държат независимо, но в крайна сметка ще бъдат избрани от някого или назначени от някого. По-добре да бъдат избрани, отколкото назначени, за да има някаква легитимност на тяхната независимост.Смятам, че в тези работни групи не съм съгласен, че няма да има Закон, ние самите се разбрахме, и аз много държа на това, до 31 март Министерският съвет да предложи модел за финансиране на медиите. Доколкото поддържам контакт с Министерството на културата, и с госпожа Гешева преди малко говорих, там все пак работят по този въпрос, и, доколкото чувам, стигат и до някакви съгласия, така че, вероятно, такъв Закон ще бъде внесен, и то ще бъде внесен съвсем скоро. Лично аз ще държа наистина да бъде внесен, защото това е ангажимент, поет с решение на парламента. Това е все пак нещо, което задължава, не е само да сме се разбрали на някаква маса. Смятам, че там би могло, както Вие казвате, предложенията да намерят място във Вашия закон. Би могло да намерят мястото си и Ваши предложения, които, разбира се, пак казвам, държа на реалистичния подход. Иначе това с квотите за българската музика, аз съм съгласен, че е важно кой плаща. Това е изключително важно, кой плаща нещо, но е изключително важно за какво се плаща. Защото стимулирането на българска музика – ние в Закона не можем да дефинираме какво означава българска музика? Българска музика е от „Радка пиратка“ до Панчо Владигеров. Всичко е българска музика! И радиата и телевизиите, които излъчват музика тип „Радка пиратка“, те също ще трябва да бъдат стимулирани. Тук е въпросът българската държава коя култура стимулира? Защото всичко е част от българската култура. И попфолкът е част от българската култура. Може да не му харесва на някого, но тя е част, и то автентична. Между другото, единственият жанр, който се изнася и в чужбина по естествен път, без да бъде стимулиран от държавата.Половин Македония слуша „Планета“, между другото, по естествен път. Аз не смятам обаче, че българската държава трябва да стимулира тази култура. Съгласен съм, че частните телевизии да имат ангажимент по отношение на културата. Разбира се не ги обвинявам за това, че поставят на първо място бизнес целите, защото в крайна сметка те са едни бизнес инициативи преди всичко, преди да бъдат медии даже.Не знам какъв ще бъде ефектът на едно такова стимулиране.С риск да ми се обидят всички медии и да скандализирам цялата Комисия, дори смятам, че по-вероятно те биха излъчвали повече българска музика, ако бъде вкаран квотният принцип. Дали е добре, или е зле, е друг въпрос. Какъв ефект ще предизвика това в медиите? Сигурно, може би негативен. Но за мен е много по-вероятно те да излъчват българска музика през налагането на някаква квота, отколкото през стимулиране.

25

Защото и за парите, които говорим, Вие казвате 5% ще отидат за радиото, 5% за останалите радиа и, разбира се, те ще трябва да кандидатстват за това, не знам, доколко ще се ангажират в едно такова кандидатстване, като имаме предвид процедурите за кандидатстване. Там трябва да се разпишат, пак се създава една доста сериозна административна работа, която не зная доколко ще бъде по силите на бъдещия фонд или настоящия, който не работи.Съвсем добронамерено Ви го казвам, затова съм скептичен. Не, защото го внася БСП. Смятам, че тук, в нашата Комисия не е било на първостепенна важност кой от коя партия е. Ако има разумни предложения, смятам че и самото Министерство и работните групи, след малко ще изслушаме и генералните директори, стараят се да създадат някаква атмосфера за диалог и не смятам, че някой трябва да се чувства изключен от тази атмосфера.Моето изначално усещане беше, че е най-добре да променим Закона за радиото и телевизията, там където имаме консенсус и политически, и по отношение на медиите. Аз на третата година от моето депутатстване не си поставям високи цели. Поставям си възможни цели, защото по-добре е да постигнем малко, отколкото да не постигнем нищо. Молбата ми е: не го поставяйте ва банк въпроса: „Или този закон, или нищо няма да се случи!“ Според мен вървят процеси и аз ще се радвам и Вие да участвате в тези процеси. Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Биков.Имате думата.АНТОН КУТЕВ: Отговор само на няколко неща.Първо, ще започна с това, че административният капацитет на СЕМ по-добре да го подсилим. То ние това правим с този фонд. Ние всъщност подсилваме административния капацитет на СЕМ. Дали ще остане във вида на Фонда, в който е, или ще го направим като отдел на СЕМ, първо, това може да се направи между първо и второ четене, ако решите, че е по-добре. Ние обаче стъпваме на работещо законодателство, тоест на това, което го има в момента, за да го подсилим. Така че, там може да внесете промени, ако искате. Аз все пак мисля, че Фондът е по-добрият вариант.Дали Фондът ще бъде назначаван или избиран? Хубав въпрос. Там мислили ли сме за вариант, в който той може да се избира? Включително мислихме и за вариант, в който – въпреки че в сегашния вид, в който е предвиден в Закона, участват представители на големите медии, също и на частните медии. Той също в някаква част и сега е пресиран. Тези правила могат да се променят и, между другото, няма да зависят от Закона, ще зависят от СЕМ след това и той ще разписва правилата. Няма проблем да бъде избиран според мен и сегашният Закон. Ако трябва да се променят една, две думи, не е проблем.Какво е българска музика – много добре сме определили в самия Законопроект. Там пише кое е българска музика. Факт е, че това може да финансира и чалга, сигурно е възможно да финансира и чалга, но това е българската музика, това е част от цялото нещо, което правим. В края на краищата това също са творци. Това, че някой в момент пее едно, след половин година сменя жанра – знаем ли кой е следващият? Както се казва, да не използвам имена, но не е ясно с какво сме по-известни по света. Може би на някои от тях изглежда достатъчно това, което пеят.Накрая логиката 5% – дали ще се ангажират? Ще се ангажират. Един от големите проблеми в момента изцяло на българската медийна среда е всъщност неработещата до голяма степен икономика. Което означава, че рекламните бюджети са изключително

26

малко. Това довежда въпроса, тук вече излизам извън българската музика, въпроса за това, как трябва да се въведе нормална медийна среда в България. Нормална! Става дума медии, които отговорно, смислено и не под натиск правят материали. Медии, които не подлежат на цензура и на автоцензура. Това е ключов въпрос за нашата демокрация. Аз от години разсъждавам върху това, как да бъде решено това? Единственият начин е или като подсилиш пазара и създадеш възможности на този пазар да отдели рекламните бюджети, които да издържат, което според мен на този етап, сигурно всички го искат, но никак не им се получава. Или другият вариант е да усилиш държавното участие, защото пак казвам, това е важно за обществото и за демокрацията. Тук оправдаваме държавно участие, тук не става дума за социализъм. Става дума за това, че ние си пазим свободата на словото по този начин. Пет милиона в частните радиа никак не са малко и при ситуацията, в която те се намират, искам да Ви кажа, че съм абсолютно убеден, че те ще направят всичко възможно да участват.Още повече, че когато съм внасял тези цифри, вярвайте ми, аз съм говорил на практика с всички заинтересовани. В смисъл с шефове на телевизии, с шефове на радиа, с шефове на обединения, или членове, или юристи и така нататък. Това има място. Вашето съмнение според мен е напълно неоснователно, поне по моите разговори с огромната част от гилдията.Едно последно изречение. Когато преди две години гледахме Закона за културния чек, ако си спомняте, Вие бяхте тогава по същия начин: много хубава работа. Аз обаче не съм сигурен, че ще стане така. Има други начини, по които да вкараме младите в залите. Ще ми напомните ли един, два законопроекта или някакви инициативи, които се случиха за последните две години в тази посока? Защото, аз не си спомням.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Биков, имате ли отговор?ТОМА БИКОВ: Не, аз не съм казал, че ще вкараме хората със законопроекти в театрите. Аз Ви казах тогава, че начинът, по който се възпитава някакъв културен вкус, е, на първо място, образованието. Сега да не връщаме дебата за културния чек, защото сме го провели вече. Съгласен съм, че е основен проблем, само не съм съгласен, че е основен проблем пред българската демокрация – това как функционират медиите. Това е проблем според мен пред целия демократичен свят, включително и в Съединените щати. И тук ще направя едно уточнение. Ние трябва да балансираме между риска от корпоративен натиск и риска от политически натиск. Защото аз съм и в една друга комисия, която се бори с политическия натиск върху БНР. За мен в България – не съм запознат, но съм склонен да мисля, че и там тенденциите са подобни – рискът от корпоративен натиск е много по-голям, отколкото рискът от политически натиск. И може би тук дори ще се съгласим, защото Вие долу-горе това предлагате – да махнем този риск. Защото няма медия, която да направи журналистическо разследване в България – поне срещу свой голям рекламодател.Срещу управляващ, срещу депутат, срещу министър, срещу премиер – има кой да направи разследване. Но срещу голям рекламодател – няма. И мисля, че последните няколко месеца, особено последният месец, виждаме много ясно това. Как се отпуши един дебат за хазарта, напоследък, дебат, който не съществуваше от 10 години?! Затова съм склонен да мисля, че държавата трябва да направи някаква интервенция в медиите, обаче това е нещо много на ръба. Защото там пък ще се появи, и може би и Вие в един момент ще започнете да задавате въпроси: ама този фонд „Радио и телевизия“ защо отпуска на тези, а не отпуска на онези? И едните са кандидатствали, и другите са

27

кандидатствали. Защото парите имат край – може кандидатстващите да са повече от тези, които ще получат някакво субсидиране. Но тук говорим за българска музика и това вероятно няма да бъде толкова тежък дебат. Но ако ние започнем да даваме на частните медии държавни пари под някаква форма, за да правят качествена журналистика, както казвате Вие, аз не виждам нито една гаранция, че тази качествена журналистика ще се случва по критериите, които ние сега всички си мислим, че трябва да съществуват, въпреки че като управляващ се изкушавам от тази идея. Изкушавам се, защото аз в нея веднага виждам инструмент наистина за влияние върху медиите. Казвам го гласно, защото пък не съм достатъчно изкушен, за да го приема. Но според мен може да стане: вместо да изпишем вежди – да избодем очи с това нещо. Говоря общо, защото и аз самият нямам отговор, как се регулира тази медийна среда. Смятам, че – пак ще споменем СЕМ, че те би трябвало да имат някакъв ангажимент. Доколко те могат да го правят пък, това е съвсем друг въпрос. Но виждаме, че в целия свят имаме една трансформация на медийната среда. Там вече няма всички гледни точки в една медия – всяка медия има своя гледна точка. Тези гледни точки се сблъскват в общото медийно пространство.Не е вече всяка медия да даде гледната точка. За съжаление, понякога медиите дават гледната точка на своите рекламодатели, което е още по-големия проблем. Но как ще се реши в един закон със законодателни предложения? Затова за мен единственият инструмент на този етап е да подсилваме обществените медии, защото там все пак те имат задължение да дават всички гледни точки, и аз мисля, че те го правят в огромна част от случаите. Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Биков.Господин Ченчев отдавна искаше думата.Имате я господин Ченчев.ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Ще направя една констатация и ще се опитам да бъда съвсем кратък. От това, което чухме до момента, можем много неща да кажем, репликите се раждат една след друга. Мисля си обаче, че излизаме от контекста на това, за което сме се събрали конкретно. Въпреки това обаче констатацията ми е следната.Господин Биков, Вие сте управляващ и да кажете, че не вярвате в независимите звена в държавата, е тревожно, меко казано. Защото, ако властта не вярва – това е тревожно. Другото нещо, което ми направи впечатление, това е пак към констатацията – без да вкарвам тук никакви политически нотки, но все пак ми направи впечатление, е фактът, а именно думите Ви, че бидейки вече три години народен представител в 44-то Народно събрание си поставяте високи цели. Поставяйте си Вие и представената от Вас партия високи цели, за да можем малките да ги достигаме по-бързо, защото Вие управлявате. Това беше като констатация. Иначе Фондът, една от основните, да кажем, идеи на Фонда и, доколкото си спомням тук, ако не ме лъже паметта, в присъствието и на предишни генерални директори – от тях беше подкрепен и то, образно казано, за да не изпадат, които и да са били генералните директори в ситуацията да са на килимчето на властта, на най-високо място в държавата. И поради това нещо Фондът трябва да прекъсне тази взаимовръзка между обществената медия и примерно най-силния човек в държавата. Фондът може да изиграе тази роля и парите, които са там да са ясни и да знаят генералните директори с какво разполагат. И това мисля, че бе коментирано и обсъждани в дискусии – моите колеги си спомнят. И

28

всички горе-долу се обединиха в нещо подобно в тази посока. Това, че се предлага Фондът – не сме се събирали и не сме говорили само ние за този фонд, както стана ясно от години го има и като идея, и е заложен по закон, така че, мисля, че това че се предлага този фонд, а Вие имате някакви други идеи за механизъм в това отношение – няма нищо лошо. Ние това предлагаме и сме го говорили, и се е работило по него три години, и сме чули мнението на всички заинтересовани.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Ченчев. Мога ли и аз да се включа като лаик, ако разрешите?ТОМА БИКОВ: Само лично обяснение с едно изречение, ако разрешите. Ще съм кратък.Първо, аз вярвам в отговорността. Ние независими органи имаме. Имаме и доста безотговорни органи – това казвам. Затова искам да зная кой го назначава и кой носи отговорност за това назначение. Иначе, разбира се, че след като бъде назначен, има достатъчно механизми, в които един орган да се откъсне от тези, които са го избрали, но пък тези, които са го избрали да носят отговорност. И да ги знаем – кои са. А не общо да говорим, че е много красиво – да кажем, че е независим орган.За високите цели. Имам предвид – нека да не поставяме неизпълними задачи и да играем ва банк: или всичко, или нищо. Понякога е по-добре да постигнем малко, отколкото нищо. Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Биков.Има думата госпожа Кръстева.Заповядайте.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря, господин Председател.Колеги, всички колеги – и журналистите, и разбира се, колегите депутати, господин Кутев! Дебатът за това, какъв трябва да бъде Законът за радиото и телевизията, всъщност изобщо не е започвал. Защото това, с което разполагаме като закон, както казваше един предишен партиен лидер, е Закон отпреди 22 години, който е претърпял, ако не бъркам, 62 промени, което прави средно три цяло и не зная колко на година – не мога да смятам, аз съм музикант – който е неадекватен технологично на днешния ден. Да тръгнем оттук.Поводът, по който бяха създадени работните групи впрочем, беше транспонирането на една Директива на Европейския съюз 2018/1808, ако съм точна, която ние като парламент трябва да транспонираме до края на тази година, мисля, че до септември месец. Почти всичко, което Вие прилагате в този Ваш законопроект, противоречи на тази директива според мен. Юристите може би биха били по-прецизни, отколкото аз, но прегледът на материалите посочва това. Защото в 21 век, в 20-тата му година, когато създаването на аудио-визуално съдържание е привилегия на всеки един потребител, без значение дали той е организиран в бизнес, в медия и в какво и да е, амбицията да контролираме, регулираме, разпределяме това аудио-визуално съдържание в медиите, да му придадем географска и национална характеристика, да го определим в някаква граница е, хайде да го кажем – невъзможно без да навляза в големия дебат, който би трябвало да се състои, ако трябва да прилагаме Вашето определение за това – що е то българска музика. Защото нито аз, нито моята политическа сила, нито вярвам някои от нас, парламентаристите, би насърчил с пари от държавния бюджет, с пари на данъкоплатците да се стимулира налагането на чалгата в медиите в България. Защото ние не можем да разписваме, ако ще има то 30%, или колкото бяха предвидени там, каква музика да би била тя? И ако се следва пазарът, защото медиите са бизнес проект, ако се следва пазарът,

29

то пазарът ще иска да слуша това – ще иска да чуе Азис и малко вероятно ще иска да чуе Моцарт или Панчо Владигеров, нали да сме в България, в границите на българската музика.Що се отнася до модела на финансиране на медиите – да, това е задължителен дебат. Като цяло ние имаме нужда от нова философия, нов закон, който да отразява обществените отношения, журналистиката, която впрочем не зная как се появи преди малко в разговора. Тъй като Законът, господин Кутев, отрежда място на българската музика. (Шум и реплики.) Да, да, най-вероятно е така.Регулацията, защитаването на обществената мисия на медиите, съответно модела на финансиране на медиите. Всички това трябва да бъде подредено под една философия, в един цял нов корпус, нов закон, за да може то да престане да изглежда като това кърпено одеялце, което не може да стопли никого. И не на последно място, насочването на публичен ресурс, на бюджетен ресурс към частните медии, които, пак напомням, те са бизнес, много сложен бизнес, бизнес, към който аз се отнасям с голямо уважение впрочем, защото това е единственият бизнес, който преплита по този начин защита на бизнес интереси, ерго търсене на печалба и защита на обществения интерес, и производството на качествена журналистика. Това е много трудно – колегите го знаят. Насочването на публичен ресурс за излъчването на българска музика в частни медии – това ще се разбира като държавна помощ, това е непозволено.Аз смятам, че ние трябва да продължим този разговор. Ще завърша засега с това, че ние няма да подкрепим този законопроект в този му вид, но настоявам да продължим да разговаряме и да търсим варианти, независимо от това че има една година до края на това Народно събрание. Нашата отговорност в крайна сметка е да произвеждаме качествен продукт, а не кърпеж. Да проведем този дебат, да потърсим пътя, да потърсим моделите, да видим адекватните европейски форми и да ги приложим така, че да няма обществени медии, които се гърчат, защото не им стигат пари, да няма неработещи мъртви текстове в Закона, с който работим 22 години, а да има нещо, пак ще кажа, адекватно на днешния ден. Защото това е най-голямата политическа отговорност. Това е наша работа, затова сме тук! Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Кръстева. Да, колеги.Имате думата, господин Кутев.АНТОН КУТЕВ: Ще бъда съвсем кратък, защото има конкретни неща, които споменах, и те изискват отговор, не искам да вляза в спор. По отношение на законопроекта – там съвсем умишлено бягаме от контролиране, ние не слагаме контролиране, ние се опитваме да вкараме мотивиране, което е съвсем различно. Никой от нас не се опитва с този законопроект да контролира. Идеята на „Музикаутор” е да се слагат квоти – това вече е контрол. Но ние не сме предлагали това, 30% са идея на „Музикаутор”, не наша, ние сме сложили по-ниски проценти. Това е едното.Второ, аз разглеждам нашия опит с този законопроект като чиста проба помощ към управляващите. Честно казано, аз съм се занимавал и съм бил член на тази комисия тогава, когато ние сме управлявали. Аз съм мислил много за това, как да се направят реални промени в българското законодателство по отношение на медиите. И колеги, искам да Ви гарантирам, че управляващите не можете да направите това, за което говори госпожа Кръстева. Не можете! Защото в момента, в който управляващите започнат да налагат регулации в медиите, това моментално ще бъде разчетено като намеса

30

в тях и те ще Ви изядат с парцалите. Ние в момента се опитваме да Ви подадем ръка и аз го правя от самото начало съвсем умишлено. Опитваме се от гледна точка на опозицията да Ви дадем възможност да влезем в разговор, който не е иницииран от Вас. Защото, когато го инициирате Вие, той ще свърши фатално за Вас, както ще свърши фатално за нас, ако ние го бяхме инициирали 2013 – 2014 г., и за всеки следващ управляващ. Това е разговор, който иска консенсус. Не си мислете, че като вкарате Закона след два месеца и след половин година, той ще донесе консенсус. Нищо подобно. Гарантирам Ви, че колкото и добре да го напишете, той ще Ви донесе само проблеми. А иначе по отношение на публичния ресурс в частни медии, че то постоянно влиза публичен ресурс в частните медии, те 50% е публичен ресурс по европейските фондове. Той влиза нонстоп. Единствената разлика е, че там в момента влиза без никакъв конкурс и търг, а тук се предвиждат все пак някакви механизми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колеги.Дали аз да се обадя малко лаишки, разбира се, не съм експерт нито по медии, слушам Ви, приятно ми е много. Целият този разговор, уважаеми колеги, обаче мен – защото съм депутат и председател на Комисията, и ще взема думата – ме води до един момент, когато ние обсъждахме как да дадем ваучери на 18 годишните в театъра. И аз запитах тогава от парламента: какво да правят 16 и 17-годишните, 22-годишните? Колеги, всичко е прекрасно, аз лично съм за това българската музика да се чува. Но коя българска музика, колеги? Това да уточним, аз не Ви чувам, Вие говорите за едни пари, без да кажете коя е тази музика. Без да има 200 милиона Папи Ханс „Защото снощи правих кекс” се слушаше от цяла България от сутрин до вечер. Вие какво ми предлагате: да отделим от данъкоплатеца пари за музика, която само защото е българска – ами доста глупави български песни има. Аз лично предпочитам да слушам и Стефан Димитров – ходих му на концерта, три часа и половина хит до хит. Разбира се, прекрасни български музиканти, разбира се, че аз искам да има българска музика, но онази музика, която искаме да я слушаме. И тук, ако отново прагматизма на партийното поведение – чувам Ви: управляващите, неуправляващите говорим – тук не е до управляващите, говорим за българския талант и това няма никакво значение нито за управляващите, нито за неуправляващите. Тук говорим: коя е онази селекция – и милиони да дадем, но за добрата българска музика, която хората желаят да слушат. Не е въпрос до чалга, не е въпрос – има прекрасни поп, фолк, всякаква музика има, но чуваемата музика, добрата музика, скъпи приятели.Ние тук сега дайте отново, дайте да хвърлим едни 200 милиона. Ние имаме тежък проблем, приятели, който трябва да решим основно в медиите. Това е дефицитът на телевизията, с която нашият колега, трябва да се справи и ние трябва да му помогнем, и новият ни директор, който да махне европейски и неевропейски, защото България е в Европа и има само европейски журналисти. Да има спокойствие. Да заработят медиите. Да има информация, а не фейсбук да разделим медийния продукт от свободния продукт на човека. Фейсбук си е едно свободно пространство. Петдесет процента това ни е тежкия проблем. Петдесет процента изчезва журналистиката и се загубва в името на лъжливите новини. Не може да направим разлика между лъжливите и нелъжливи. Искам да чуя мнението на тежката кавалерия. Има катастрофи, има ги всеки ден. Борим се с битовата престъпност –вчера банка, днес – супермаркет. Колеги, тези хора, между тях има изключително кадърно племе. В това племе искам да чувам всеки ден, не съм по произход българин, но се родих и раснах с тези песни. Искам

31

да ги чувам. Да, но качествените песни. И тук никъде не чух – предлагате едни пари да разместим. А коя е песента? Кой ще я оцени? Кой ще я селектира? Сложно е. И между творците, тук са мои приятели, прекрасни музиканти. Има и по-талантливи, има много готини, има страхотни, които ги тананикам. И „Щурците“ днес ги тананикам, но има едни, които няма как да ги чуя. Слухът ми не го поема. Тя е шлаката, голямата, има я, и нея я има. Всичко има в живота. Основният ни проблем, когато решаваме ей такова малко нещо, е да решим големия проблем. Кой е големият проблем? Как да направят реформа моите двама колеги, наши приятели, разбира се, ние не сме им врагове, реформите в медиите, обществените, за които толкова често говорим, как тези хора да решат, как ще се управляват българските медии? Как ще спрем обикновени водещи, в предаванията да подскачат… Ама пак ли политиците ще кажат как? Не, бе, хора. Обществото е оторизирало тези генерални директори, казало е: „Момчета, Вие ще решите, каква медия ще имаме. Момчета, Вие ще решите, каква е политиката на тази медия. Вие ще решите, какви са програмните предложения. Основното е да са правдиви, атрактивни, гледаеми и нужни. Когато решим този проблем и решат техните си проблеми в реформата, да седнем, нашият проблем е как да им дигнем бюджета. Медии без пари няма как да станат. Този дефицит, миналият път си позволих да Ви кажа, ние се занимаваме – как сега музиката? Там ще влезне и музиката. Аз съм за българска музика. Пея от сутрин до вечер, особено родопски песни. Как ще го преценим? Това да оценим. Къде я поставяме тази музика? Защо ни е нужна тази музика? Кой иска да я слуша? Таркан пълни американския стадион в Америка, бил съм на концерта му, нашите, няма да им казвам имената, защото има журналисти, те са активни хора, пеят на българите в чужбина. Не ще пеем на целия свят, бе хора. (Реплики.)И Джокович. Не може ли да имаме езикова бариера, Стайнбек да няма езикова бариера. Хайде, холан. Опитах се в България, вкарахме Световния музей, защото е държава в държавата. Снощи проверих – 1000 човека туристи влизат в зимния период в България. Проверих и Лувър – 30 хиляди на ден. От вчера имам SMS, ще Ви го кажа, откровен съм и ще го кажа по медиите: няма повече България в Лувър. Някои са уверени, че ние движим света – 6 милиона. Толкова е град Марсилия бе, колеги. И ми е тъжно. Дотук.Ние, трябва първо да оздравим медиите. Един процес, който е бил години наред дефицит в Националната телевизия. Миналият път Ви казах: колеги, най-важният въпрос е да оздравим медията. Защото това е единственият проводник да правим всичко това, за което говорим. Така ли е? Радиото има нов генерален директор. Да се надяваме, че ще обедини хората. Има едно общество и цялото радио служи на това общество. Един журналист щях да го уволня, ако бях бръкнал два месеца назад, че цикли едно и също, без да има обратното. Той е за уволнение. Не може да е обществен. Много искаме да има тази медия, защото някъде трябва да се чуе истината. Аз ще се боря срещу лъжливите новини. Те се уеднаквиха. Народът обръгна и не иска. Първо, да си решим проблема с обществените медии. Да поискаме от тези хора реформи, за да седнем с тези хора, ако имат сила да закрият 10 театъра като мен дето ореваха орталъка, че ги убивам, а днес са пълни театрите, и Коко Азарян светла му памет, дано не се обърне в гроба, той ми даде кураж, ще се получи болезнено, но тогава да седнем: какво правим с българската музика; какво ще правим с чуждестранната музика; какво е българинът и има ли то почва у нас? Да си зададем и този въпрос. Ще бъдем ли народ или няма да бъдем народ? Ще уважаваме ли таланта си или всички ще правим пърформанси?

32

Хора, нека да не полудяваме, да работим частично. Моля Ви, докато съм председател на тази комисия, докато животът ми мина да правя всичко за българската държава, да я обичам и ще умра сигурно в нея, много искам тя да е нормална държава, паметта ми да седи на едно хубаво място. То е хубаво. Както един ме пита на младини: „Какво правиш в Париж?“, казвам му: „Мани, бъкано е с французи? Ти, какво правиш в България?“ И тук е така пълно е с едни хора. Хубави хора сме, хубав народ, но да го почнем оттам, откъдето трябва. Ние в момента си знаем: как да вкараме музиката? Ще я вкараме, бе, тя е наша. До днес тананикам най-хубавите български песни. Те са моят живот. Младостта ми мина, казах. Родих се с Лили Иванова и умирам качествено с Лили Иванова. Какъв ни е проблемът на нас? Приключвам. Една песен, ако не си извоюва квотата, не пари да й заврете, много пъти пари дадохме за нищо, няма как да стане. Предлагам да обсъдим това нещо разумно, спокойно. Нека, първо, обаче да си оздравим болните места. Човек не лекува едната си ръка, защото с другата сега може да яде. Лекува цялото си тяло. Да си излекуваме тялото, като сме отговорни мъже и депутати, да помогнем на нашите обществени медии, да бъдат обществени медии, да им помогнем. Не да ги кастрим. Да им дадем шанс. На другото заседание да се съберем, да помолим правителството да вдигне бюджета. Малък е. Казвам го, все едно какво ще ми струва. Да им дадем шанс. Дайте да седнем с тези талантливи, живял съм между най талантливите композитори, музиканти, бе, приятели. Не ги отричам, не, обичам ги. Да седнем, да се вместим като достойни хора, да го направим. Не защото на някой му трябват някакви пари. Не искам да плащам за бездарника, извинявайте, не му пея песните. Нали добре звучи? Не е приятно така да говорим. Генерално да си подредим къщичката. Не е проблем, дали днес ще вдигнем 20, аз предлагам 50. Турците пускат – 30% чужда музика, гърците – 10%. Разбира се, че сме народ. Да имаме повече, но коя? Как, с пари ли? Не става с пари. Имаше един, който купи чирака ми, за да го прави по-голям скулптор с пари от мен. Не става приятели. В културата това не може да стане. Или се ражда, или не се ражда. На едно място казах: моята е лесна, аз като си отида, отивам в ателието си. Някои хора като си отидат, отиват на борсата. Предлагам да говорим, какво правим с бъдещето на българските медии. Това е полето където ние искаме да вкараме нещо. Това е полето. Тогава, заедно с хората, които ще направят реформите, да седнем, да обсъдим как утвърждаваме българското. Ще бъда откровен. За да оздравя театрите, които са пълни, много хора говориха, че убивам българските театри – днес са пълни, трябваше да закрия два турски. Единият театър носи името на моята майка, тя го създаде, държавен. Когато поставих на масата, че и турските трябва, защото няма зрители, тогава получих един отговор… Аз българоубиец не съм бил и няма да стана. Нито съм против българската музика, нито против държавата си. Тук се родих, не заминах за Турция, тук ще умра, но да го направим правилно. Благодаря Ви.ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, ако ми позволите, като съпричастен към Закона, който внасяме да кажа няколко неща, вземайки повод от Вашето изказване. Вижте, големият проблем изобщо не са парите. Големият проблем даже не са и кои песни, и какъв процент. Големият проблем е изпълняват ли обществените медиите, обществената си мисия? Кой е центърът на обществената мисия – човекът, гражданинът. Република България – гражданите й, общественото здраве на хората, стремежът им да се обединяват. Голямата функция на обществените медии е да създава общество на съзиданието.

33

Ние сме се постарали да предложим малка, кратка стъпка, с която да се преодолее схващането, че само с пари се вършат нещата. Вършат се и ако е ясно какво точно искаме да направим и главното да бъде всички да се съгласят, че пари трябва да се намерят за обществените медии, които работят за общественото здраве. Ако ние тук си търсим поводи да разсъждаваме, значи държавни помощи не се позволяват, има някакви съобщения от Европейския съюз, има един куп – Законът за публичните финанси, и така нататък. Вижте, това са причини и пречки, които са в прерогатива на Народното събрание. Ние можем да ги решим. Стига да поемем съгласието, че тази малка стъпка, която Ви предлагаме, господин Кутев я описа много точно, е по пътя на общественото здравето. Защото всички говорите за чалга, и аз говоря, всички говорим за падение на нравственото, на културата, защото такова нещо не се излива от медийното пространство, от сутрин започваме с грабежи, убийства и прочие, ние говорим за обществено здраве. Това може да го осигурят обществените медии и частните медии, ако приемат не квотния, а онзи другия принцип на стимулирането – на българско, на нравите, на богатствата и на ценностите. Благодаря Ви.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата, заповядайте.АННА ТАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще бъде кратка, за да не бавя дебатите. На първо място, искам да благодаря на вносителите, че са преминали от първоначалната идея за квотния принцип към предложението, което в момента е внесено за стимулиране на частните медии за включване на някаква обществена мисия. Факт е, че действително бяха проведени дискусии със заинтересованите лица. Това може да го потвърдим и от наша страна. Ние изразихме резерви във връзка с начина, по който се определят средствата. Имаме съмнения, че е ясно реално откъде ще дойдат тези средства, в какъв размер ще са, как ще се разпределят, по какви правила и точно какъв административен капацитет има Съветът за електронни медии да го прави? Виждаме обаче, че сте на прав път поне в тази своя инициатива. Вероятно във връзка с другите законопроекти, които са за въвеждане на аудиовизуалната директива е възможно да се дискутират отново тези текстове. Исках да Ви кажа също, че като представител на радиата мога да потвърдя, че има известен ръст на поп музиката в България. Създават се много нови лица в последните години. Има известен отлив от чалгата, така както я наричате. Факт е, че има радиа, които с поп фолк профил все още са във водещите места, което и проучването на „Музикаутор“ показва, че има голям интерес към българската музика, без да уточнява точно в кой жанр е. Факт е това нещо. Затова, когато се възлага обществена мисия, действително в съобщението на Европейската комисия се предлага да се определи конкретно обществената мисия, която ще се финансира. Така че и тук има някои непълноти в Законопроекта, върху които също може да се поработи заедно с работата по обществената мисия. Факт е, че може да се възлага обществения мисия и на частни медии, не само на обществените медии. Това е накратко. По отношение на квотния принцип, ние сме били винаги категорично против да се въвежда някаква държавна, задължителна, обезпечена със санкции регулация на съдържанието на програмата. Не считаме, че един продукт на изкуството може да се наложи със санкционни мерки. Напротив, ние работим на база предпочитанията на аудиторията. Обаче имайте предвид, че всяко радио има специфичен жанр. Има жанрове като джаз радио, имаме класическо радио, имаме радио за електронна музика. Не

34

навсякъде вървят едни и същи критерии. Не навсякъде има един и същи обем, който може да се ползва. Притесняваме се, че въвеждането на квота ще доведе до задължение за уеднаквяване на профилите. В момента нашата регулация през СЕМ и творческият процес, който е преминал през тези 20 и повече години, е създал една доста широка палитра от разнообразие на програми профили. Няма повече да отнемам от времето Ви.По третата точка с удоволствие ще се изкажем в частта за финансирането на обществените медии. Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колежке.Вярвам, че в тази зала няма човек да е против българското. Разбира се, не ги делим на частни радиа, държавни. Говорим за българска музика. Това ни е достатъчно. Господин Кошлуков, имате думата.ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Господи Председател! Ние сме дошли за трета точка и за това, което ни възложихте с Вашето решение като депутати – да изготвим Проект за промени в Закона, с който сме готови. Така че, когато дойде ще Ви го представим. Доколкото БНТ, евентуално, ще бъде засегнато от такова разпределение на музиката, предполагам, че важи и за телевизиите, в такъв случай няма какво да кажа.АНТОН КУТЕВ: Господин Председател, може ли?Вижте, касае БНТ в рамките на другата, на общата регулация, която говорихме там, тоест, как ще се финансират обществените медии и в този законопроект са засегнати няколко неща.Едното е промила, твърдият промил годишно. Вторият е посрещащото звено за Фонд „Радио и телевизия“, през който трябва да минават тези пари, и който получава частични контролни функции. Тоест той би трябвало по някакъв начин да разпределя парите, но той би трябвало да държи и някаква отчетност за целесъобразността на изразходваните средства. Това са нещата, които пряко Ви касаят в този случай.Друг е въпросът, че това, което говореше председателят и преди това, идеята, че трябва да се реши сега проблемът на БНТ, в Законопроекта, така, както написа: „Проблемът на БНТ и БНР е решен“. Чисто финансово е решен по начин, по който е написан. (Шум и реплики.)ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Кошлуков, смятам, че телевизията е онова, което утвърждава, това, което чуват хората по радиата. Имате думата, заповядайте.АНДОН БАЛТАКОВ: Добър ден и честит празник на радиото! Днес е Световният ден на радиото. По отношение на българската музика в 11-те канала, които има Българското национално радио – две национални и девет регионални, плюс седем интернет музикални потока, българската музика присъства доста стабилно. Току-що, преди да дойда на това заседание, имах среща с регионалните директори на регионалните радиостанции. При много от тях музиката надхвърля 35%, като имаме специални предавания за българска музика. Българското национално радио, знаете, е най-големият продуцент на българска музика. Мисля, че една намеса на държавата в пазара, тоест да се отделят пари за българска музика може да наруши пазарния баланс. Има БГ Радио, както каза колегата, които са изцяло българска музика. Така че може да доведе до някакви пазарни дефекти. АНТОН КУТЕВ: Може ли само един въпрос?ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Кутев, заповядайте.

35

АНТОН КУТЕВ: Вие със Законопроекта запознат ли сте? АНДОН БАЛТАКОВ: С Вашия законопроект, който сега обсъждаме? АНТОН КУТЕВ: Да.АНДОН БАЛТАКОВ: Да. АНТОН КУТЕВ: Според Вас той какво касае за Националното радио? АНДОН БАЛТАКОВ: Знам, че ще получаваме повече пари и като… Вижте, ако трябва да говорим за обществената субсидия, аз съм съгласен с Вас. Българското национално радио не трябва да бъде част от рекламния пазар. Рекламният пазар в България е прекалено нисък, прекалено малък – 21 млн. лв. Нашата издръжка за тази година е 54 милиона – тоест ние с всичките музикални състави, които имаме и които трябва да финансираме, рекламният пазар не може да поеме и да финансира това, което се изисква, за да функционира Българското национално радио. Така че ние сме съгласни с този елемент Българското национално радио да не участва на рекламния пазар, а обществото наистина да поеме ангажимент към нас не само по отношение на журналистиката, нека да не забравяме, ние сме основен културен център в България, но и по отношение на културните функции, които изпълняваме, и всичките тези различни сгради дори, които имаме в България, за да можем ние наистина да изпълняваме обществената си функция. По отношение на българската музика, пак Ви казвам, ние като продуцент, ще получаваме дори повече пари от ПРОФОН, от „Музикаутор“, но мисля, че намесата на държавата по отношение на комерсиалните радиостанции не би трябвало да бъде агресивна. АНТОН КУТЕВ: Може ли само едно мнение по този въпрос?ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Кутев.АНТОН КУТЕВ: Вижте, първо, в нашия Законопроект никъде не се говори за ограничаване на рекламата за Националното радио и Националната телевизия. Ние говорим за увеличаване на бюджетното финансиране, а не за ограничаване на рекламата. Второ, правим разграничение в законопроекта между финансирането на общественото радио в случая и на частните радиа, като, естествено, залагаме на това, че в общественото радио има по-големи очаквания за участие на българската музика, в резултат на което предвиждаме за общественото радио значително по-голямо финансиране. Тоест за общественото радио, което Вие представлявате, предвиждаме толкова финансиране, колкото за всички частни радиа взети заедно. Което в случая с Вас конкретно означава, че ако този законопроект се приеме в обема и в размерите, в които е написан, Вие, само за да финансирате българската музика, която е разделена на нова, тоест там има определение коя е нова, имате ангажименти да продуцирате нова музика, но за това държавата ви плаща сумата от 5 млн. лева годишно. И ако Вие като директор на радиото ми казвате, че това не Ви устройва и че по някакъв начин не заставате зад тази идея, значи, съжалявам, ама Вие или не сте чели, или не знаете какво управлявате.АНДОН БАЛТАКОВ: Не мога да… Вижте, за мен това бяха доста силни думи. По отношение на финансирането на Българското национално радио и на нашата продуцентска дейност – да, ние очакваме помощ от държавата. Дали пет милиона са достатъчни, това е друг въпрос. Не забравяйте, ние имаме шест музикални състава. Така че дори и пет милиона не знам дали ще ни бъдат достатъчни в момента. (Шум и реплики.)Вижте, на мен контрапунктът ми беше не толкова за финансирането, колкото за намесата на българската държава на пазара – на българските радиостанции да им се предоставят

36

пари, които обществото ще дава по някакъв начин дали ще бъде директно чрез бюджета, или чрез лицензионни такси, за да се изпълнява тази обществена функция. Мисля, че Българското национално радио е достатъчно силно и мощно, с всичките ни канали, които имаме, за да защитаваме обществения интерес. И въобще не мисля, че ако трябва да давате всичките тези пари, които искате да давате на комерсиалните радиостанции да дойдат при нас, с удоволствие. ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, да спрем тези спорове. Генералният директор на радиото е опитен човек и има своите възгледи, редно е да го изслушаме, не да влизаме в пререкания. Това е неговото поведение. Мисля, че ние много точно казахме – да не тръгваме от краката за главата. Разбира се, пак казвам в тази зала, сега ще дам думата на господин Биков, защото има правото и той да вземе отношение, ние всички сме за българска музика. Ако има един, който е против, нека да се обади, аз ще бъда също против него. Въпросът е как? Казахме – не парите определят качеството винаги. Разбира се, че има нужда от пари. Казах Ви – ние трябва да оздравим, нека да се направят реформите в обществените медии. Сигурно касае радиото, но телевизията е онова средище, което създава слушаемата музика. Те са обвързани взаимно. Ако някой ми каже, че телевизията… Хайде, да не казвам думата. Вижте, ние говорим за нашите обществени медии. Дали те са визуални или слушаеми, всички ги слушаме. Аз един ден ядох калая като казах, че в Москва ще пее Гена Димитрова и Борис Христов. Пуснаха „Мултимедия” и те какво правиха – духаха или пяха? Пяха. Те ме упрекнаха, че те са умрели. Нека да не говорим така за българските медии. Да, всяка българска музика ни е нужна. Тя трябва да бъде финансирана, но коя от тях? Сигурно качествената – тази, която обществото желае да слуша. Аз не чувам това. Аз чувам – дайте едни пари да дадем. Чакайте бе, хора, и аз ще дам едни пари, ама за какво? Какво получавам срещу тези пари? Аз ги давам моите пари. Омръзна ми от данъкоплатец, който плаща 40 лева боклук. Аз плащам 400, защото съм малко леко заможен. Ами виновен ли съм, че малко повечко пари имам бе, колеги? Искам да слушам Лили Иванова, защо ме карате да слушам Ивана? Съжалявам. Проблемът е друг. Ние не сме започнали оттам, откъдето трябва. Проблемът е имаме ли първо медии, свободни ли са нашите медии, дали са обществени, защото още живея във време, когато кажа по медиите на един журналист, че Вие си имате ръководство, те ще определят политиката, те викат – пак политиците ли ще кажат? Не се ли притеснявате от това? Не. Обществото е казало на тези хора – Вие казвате какво да има, но ако не сте прави, искаме Ви оставката. И те носят отговорността. Освен оставката може да отговарят и материално, и дори да са в затвора като някои министри. Не знам защо е модата министър да бъде наказан.Приятели, вижте, има една година. Сигурно, разумно е, разбира се, съгласни сме, аз съм съгласен с това българска музика да има. Не го отричам и ще седя зад българската музика. Но да го направим правилно! Преди малко казах на колегата – частни и държавни, няма частна българска музика и държавна българска музика. Има една българска музика и тя е нашата музика. Да, до днес тананикам „Щурците“ – „Край реката редят се тополите“. Хора, нека да не полудяваме с пари, а да полудеем с разум. Дайте да изчакаме, четири групи работят този законопроект. Първи април ли беше, колежке, срокът? Да. Първи април да дойде, отново да седнем, без да истеризираме. До 1 април да обсъдим какво бъдеще имат нашите медии, които са проводници, и частните, аз съм и за тях. Дайте да

37

видим българският народ каква музика желае да пее и да слуша, за да финансираме на данъкоплатеца правилно парите! Дайте да оздравим телевизията и да подпомогнем радиото, и дайте от тези хора, млади, хубави, амбициозни, да поискаме реформи! Те да дойдат един ден и да ни кажат – ние реформираме това, няма да има грантаджии, всичко ще е в полза на обществото, отговаряме за това. И ако някой нахока обществото, ще го уволним, ако обществото ни уволни – отиваме си. Но дайте да седнем генерално да изконструираме костната система. След това ще я облечем в мускули, ще й сложим малко кожа, хубава прическа и ще се радваме всички. Какъв е спорът? Не го разбирам. Спорът е да набутаме едни 200 милиона. Много пара бе, хора! Аз за 200 милиона ще накарам цяла Италия да ми лее стъкла във Венеция, леят във всеки магазин.АНТОН КУТЕВ: Господин Председателю, аз се извинявам, но това профанизиране на разговора е недопустимо! ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тук правим едно, да налагаме политически мерки. АНТОН КУТЕВ: Аз съжалявам, но да сведем този разговор до това, извинявам се, ама е абсолютно недопустимо. Аз не си позволявах досега да вляза в конфликт и си мълчах, то пък вашето няма край. Какви 200 милиона? Кой говори за 200 милиона? ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А предлагате ли ми аз да слушам музиката, която Вие искате?АНТОН КУТЕВ: Кой говори за 200 милиона? Освен това как ще определяте Вие коя музика ще слушат хората? Определят я музикалните редактори. Защо не излезете по медиите да им кажете, че Вие ще им кажете каква музика да слушат? Нали ще Ви направят веднага луда калинка! ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А, не, това не съм казал. АНТОН КУТЕВ: Аз се извинявам, но това е абсолютно недопустимо. Трябва да има някаква рамка на разума, когато говорим. Ние сме депутати. Тези словесни …ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се. Вие какво предлагате? Едни пари. Един закон, с който да дадем едни пари. Музика давате ли? АНТОН КУТЕВ: Не съм. Дал съм достатъчно и съм си казал какво съм дал. ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Е, дали сте! Така върнахте … Хайде, моля Ви се. АНТОН КУТЕВ: (Реплики встрани от микрофоните.)ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вижте, моята майка има 300 записа и аз пея повече от Вас. Само че сега гласът ми не е добър. Вие да ми говорите за музика, малко и на мен ми е повече. Както за стъклата във Венеция. Моята майка има 300 записа, няма в България певец, който да има 300 записа. И е певица със значимост.АНТОН КУТЕВ: (Реплики встрани от микрофоните.)ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: От дете съм расъл с музика и я обичам. Извинявайте, но да ми налага някой пък това, че много иска да хвърли едни 200 милиона и държавата да ги даде, аз не съм съгласен. Аз искам да дадем един милион, но дайте да направим продукт, колеги. Съжалявам за това, което се случи, защото да налагаш нещо насилствено, води до лош разговор. Извинявайте, колеги, съжалявам, но това не е диалог, това е налагане на сила. И не го приемам, между другото, все пак остарях вече, не понасям да ме бият. Господин Биков, искате последно думата. Кажете нещо по-мъдро от мен и да слушаме господата от радиото и телевизията или да гласуваме. (Шум и реплики.) Предлагайте. Съжалявам за това. Опитах се да кажа – дайте да започнем да го градим правилно. Съжалявам, че го казах. Дайте да започнем оздравителния процес, колеги. Защото утре ще

38

дойдете всички да кажете, че радиото има пари да връща, че е в дефицит телевизията. То и радиото сигурно. Колеги, дайте да оздравим средствата, дайте ние да бъдем адекватни в тази история. Да, разбира се, какво казах? Дайте да дадем пари, да се борим за тези пари, но правилно да ги дадем. Ако нещо има грешно, приемам си думите обратно. Но да налагаме – това бяха 18-годишните. Това беше отново на господин Кутев предложение. Дайте на 18-годишните да даваме ваучери да ходели на театър. А какво да правят 16-годишните, 17-годишните, 20-годишните? Колеги, не е правилно това. Правилно е да оздравим театъра, той вече работи, правилно е всички да ходим на театър, да обичаме театъра – това е правилното. И правилно е всички да обичаме България, правилно е. (Шум и реплики.)Имате думата. Благодаря ви. АНДОН БАЛТАКОВ: Да допълня с числа, защото говорихте за дефицита и за радиото. Радиото е в дефицит. Току-що поемам, знаете, радиото във втора седмица, 50,5 млн. лева е в момента дефицитът на радиото. Планираните ни разходи са 54,8 милиона, а приходите 49,3, включително държавната издръжка. Така че този разговор е абсолютно навреме, за да говорим, как да се стабилизират и телевизията, и радиото. Благодаря Ви. ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, още веднъж се извинявам на колегите, защото и аз съм емоционален. И предлагам да гласуваме, защото наистина това ще продължи много дълго. Ако няма други изказвания, да закрием разискванията. Предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 5 декември 2019 г. Който е за, да вдигне ръка. (Шум и реплики.)Приятелю, вкарвайте разумни хора да вкарват закони. Дайте да говорим за България, не за Бали. (Шум и реплики.) Не го закачайте, господин Ченчев. (Шум и реплики.) Колеги, в рамките на шегата, разбира се, малко имаме нужда и от по-весел тон.За – 6, против – 4, въздържали се – 8.

39

Скъпи мои колеги, предлагам да минем към точка трета. 3. Представяне на Обобщен доклад от генералния директор на БНТ от работата на експертната група, която работи по предложения за промени в Закона за радиото и телевизията.Преди точка трета искам да Ви уведомя, че отново вярвам, че за първи път, когато дойде външен човек, тази прекрасна комисия, която е изключително качествена, всеки си казва мнението, но не сме я политизирали. Този малък опит да излезем от правилната посока, градивната, да я политизираме, аз не го приемам. Съжалявам. Разбира се, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е свързана с това, че комисията започна точно в 14:30 Ч., а в момента е 17:10 Ч. (Шум и реплики.)Не става дума за почивка, уважаема госпожо, а става дума, че предлагам да се прекрати заседанието на Комисията. Лично аз, както и моите колеги, не се чувстваме достатъчно концентрирани. Много важни неща има да ни кажат уважаемите генерални директори и предлагам да бъдат извикани пак в следваща комисия, за да можем да ги изслушаме. Наистина вече при три часа и толкова емоции няма как да се отнесем с нужната концентрация към това, което наистина е много важно. Съвсем добронамерено го казвам, уважаеми господа Генерални директори, просто три часа, мисля, че Комисията се поизчерпа. ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз разбирам умората Ви, но Вие сте много развълнувани от чашките от Виетнам. Явно Ви е продължило дълго. (Шум и реплики.) Не сте ли? Е, слава богу, има някои хора, които пият от чаши, а не се радват на чашите.Колеги, има такова предложение, но аз смятам, за да не обидим нашите колеги, рядко ги викаме, да им дадем възможността да ги изслушаме. (Шум и реплики.) Няма да обидите, Вие сте си в правата да дадете предложение, аз уважавам безкрайно Вашето предложение. Ако питате мен, аз също се уморих. Закъснях, имах тежка среща, служебна, разбира се, не е била свободна. Разбира се, че имате пълните права да се уморите. Имаме ли възможност да изслушаме нашите колеги и приятели? Ако не, ще вземем решение, каквото предлагате, господин Ченчев. Тази комисия е Комисия, която аз безкрайно ценя и уважавам.Колеги, имате ли предложение да прекратим или да изслушаме колегите? Все пак да го решим всички заедно, всички сме членове, равнопоставени. Заповядайте. ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз смятам, че най-малкото е некоректно, след като сме поканили генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио да отлагаме изслушването за следващото заседание. Предполагам, че те могат в стегнат вид да представят техните виждания по отношение финансирането на обществените медии. Благодаря!ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Ченчев, ако ми разрешите, Уважавам всеки член в тази комисия и Ви моля. Имаме ли още мъничко търпение? Имате ли тази воля? Ако нямате, аз ще прекратя заседанието.ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател.Търпение имаме и сме го доказали, и уважението е взаимно в тази комисия в трите години, откакто съществува. Аз пак казвам – изключително сериозно е това, което имат да

40

кажат те, и в никакъв случай не искам да бъде казано сбито и набързо, затова ми беше процедурата. Добре, аз ще си оттегля процедурата, ако разбира се, зависи от техните доклади, защото мисля, че Комисията има нужда от пълната информация. И съвсем кратко едно изречение, като лична информация към господин Митев. Ако най-малкото е некоректно един народен представител да направи една процедура, тъй като ние сме ги поканили, господин Митев, три часа с толкова емоции, все пак имат своето значение, особено като сме имали пленарен ден, най-много какво е? Защото не бих се съгласил с Вас, че е некоректно. Благодаря Ви.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.Колеги, за да не направим спор ще удължим времето. Имам едно предложение като Председател. Нека да се възползваме от моите права. (Шум и реплики.) Госпожо Кръстева, не стига, че говорите умно, но пък и се обаждате често! Много Ви моля, да сте по-въздържана в истините!Безкрайно ценя мнението на всеки член. Колеги, Докладите са Ви раздадени. Аз се надявам, че Вие сте запознати. Тук става въпрос да ги уважим, дълго чакат нашите колеги, да чуем в кратко слово тяхното резюме. Всички имаме Докладите, абсолютно сте прав, че се уморихме и надявам се, че колегите ще бъдат много бързо, ще бъдат кратки в Доклада си, и да ги уважим. Това е въпрос на хигиена. Уморени сме, но да го направим! Господин Кошлуков, заповядайте.ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да дадем думата на по-младия колега. ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, че младостта има път и трябва да му я дадем.АНДОН БАЛТАКОВ: Благодаря Ви.Основното, както Ви казах само преди минути, Българското национално радио започва да се намира в ситуацията, в която е Българската национална телевизия от недостатъчното финансиране. Издръжката на нашите радио дейности и не само на продукцията, която създаваме в радиото, но и на музикалните състави на допълнителните продукти, които произвеждаме, започват да надхвърлят приходи – държавната издръжка, която получаваме всяка година, както и минималните рекламни приходи, които получаваме от реклама и спонсорство. Рекламата в Българското национално радио е изключително минимална. Някъде между 1 мил. и 200, 1 мил. и 300 хил. на фона на 54 мил. приходи, така че рекламата за нас е незначителен приходен канал. Предпочитаме наистина да се изработи един много стабилен модел за финансиране от обществото, директно финансиране от обществото. Как ще стане това? Допълнително – дали ще бъде Държавен бюджет, или приходи под някаква форма на фонд, това за нас няма значение. (Шум и реплики.)За нас това е основно наистина да намерим това стабилно финансиране. По отношение на допълнителните приходни канали, разбира се. Рекламата за нас – сме готови да се откажем от рекламно време, само и единствено ако наистина получим стабилна издръжка от обществото, за да си изпълняваме пълноценно обществената функция. Отново не забравяйте, ние не произвеждаме само радио продукт. Имаме музикални състави и други продукти, с които изпълняваме обществената си мисия. Благодаря. ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви много. Сега давам думата на Емил Кошлуков – Генерален директор на Българската национална

41

телевизия.ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, както казах с Ваши решения ни възложихте да направим експертна група, която да подготви предложение към народните представители за промени в Закона. Това е направено. Докладите са изпратени на Комисията. Работната група, мисля, че беше успешна. Тук е и представителят на Асоциацията на българските радио и телевизии (АБРО). Искам да Ви кажа, че постигнахме БНТ и АБРО, БТВ и Нова – големите телевизии, пълно съгласие за промените. Аз съм горд да кажа, че депутатите ще се изправят пред предложения, които са приети от целия телевизионен пазар. Ако не от целия, от големия. Ние намерихме решение, което хем запазва пазарните принципи, хем частни телевизии са склони да признаят, че имаме нужда от по-голяма компенсация за обществената си мисия, хем разрешихме редица казуси, които са възникнали в процеса на работа, както казахте вече доста време стоите – не искам да Ви занимавам, като започнем от продуктово позициониране, минем през начина, по който произвеждаме сериали и филми да не изкривяваме пазарните принципи да не плащаме повече, стигнахме до решение на проблемите си. Това е изпратено на Вашите пощи. Поправките в Закона, които сме предложили, са готови пред обществото. Вие ще имате пълната подкрепа на медиите. Надявам се поне да сме Ви спестили малко усилия. В поправките, които предлагаме извън текстовете, които касаят целия бранш – има текстове, които касаят само нас, текстове, които засягат обществените медии. Знаете, че има работна група, съставена в Министерството на културата, която също работи по дефиниране на обществената мисия, по другите въпроси, ние също сме Ви дали решение тук. И според мен напълно реалистично. Чух изказване, че е трудно да се прекара в рамките на този мандат. За мен Законът като поправки е напълно готов. Разбира се, воля на депутатите е да кажат какво ще мине. Ние си даваме пълното съзнание, че са само предложения към Вас – Народните представители. Изборът е ваш.

Дали сме ви опции за различни модели на финансиране – който прецените Вие. Дали сме ви възможности за субсидията, как да се изчислява – която прецените Вие. Всичките тези варианти са огледани и са еднакво добри. Въпрос на политическо решение е какво ще изберете. Ако вие решите и вашата уважаема Комисия да се задвижите бързо – разбира се, ще изчакате и друга работна група, в която ние участваме и знаем какво правят, ние сме стигнали там до текстове, в които сте ни казали да оправим обществената медия, съответно адекватното и финансиране, текстовете са същите като при нас – почти същите.

Отново обаче, както казвам на всички колеги – не е наша работа да пишем закони. Ваша работа е. Ние не си позволяваме да финализираме разговорите, затова предлагаме варианти. Това е от нас.

Имаме готовност да приемем Вашия закон утре солидарно с БТВ, с Нова и с телевизиите, във вариантите, които сме Ви предоставили. Ще имате не просто съгласието на бранша, но и подкрепата му. Искаме адекватно финансиране. Това е недостатъчно. Готови сме да определим начина, по който го изчисляваме публично.

И с това завършвам, тъй като и миналия път Ви обещах – това е част от концепцията Ви. Днес Ви нося – за първи път в Медийната комисия получавате Доклад на Националната

42

телевизия за приетия бюджет. Не прогнозите, които даваме в СЕМ, а истинският. Както Ви дадохме Доклада, както днес вече е качен на страницата ни. Ние сме готови да управляваме напълно прозрачно. Готови сме да смятаме всяка стотинка с частните медии. Не искаме нищо повече от това, което ни трябва. Но ако искаме да изпълняваме това, което очаквате от нас – да насърчаваме българското изкуство, да запазваме идентитета на нацията, да насърчаваме диалога между групите в обществото, да изграждаме България, имаме нужда от пари, при ясното съзнание, че това означава и реформи. Ние вече ги правим. Численият състав при нас, заедно с пенсионните бройки е свален на 150, 200 човека. Да, трябва още – но Ви казвам, че работим. Моля Ви, както винаги сте били добронамерени до днес, всички срещи – това ми е третата в Комисията, която правя, виждал съм разбирателство между всички вас, моля Ви да не изоставяте темпото за Закона.

Нека и Боил Банов като министър да предложи на Министерския съвет – предполагам, че ще е законодателят. Виждам, че и господин Кутев, сигурно и от ГЕРБ и други ще предложат поправки и промени. Това обаче, което сме Ви внесли за нас е предостатъчно като опции, върху които да работите. Изгледали сме 28 телевизии, разгледали сме различните дефиниции, начинът на финансиране, ако Ви трябва подробно проучване – готови сме да Ви пратим. От Черна гора до Малта ще Ви дадем как го правят навсякъде. Имаме съпоставителни анализи. Свършили сме си работата, която ни възложихте с Ваши решения.

И с това завършвам, като господин Председател трябва да Ви дам Доклада, който съм Ви обещал – на бюджета. Ще получите истинския! Моля Ви, не го разпространявайте, защото все пак са съдържа търговска информация!

ПРЕД. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кошлуков.Колежке, имате думата.

АННА ТАНОВА: Стана интересна търговската информация. Искам, първо, да благодаря на господин Кошлуков, защото действително положихме доста усилия в последните няколко месеца да работим заедно по текста на ЗРТ, по всичко което ни притеснява. Ние, частните търговски медии, никога не сме се месили активно във формирането на бюджета на публичните медии, на обществените медии. Единственото ни участие тук е доколкото ние осъзнаваме, че тези медии са недофинансирани и считаме, че също трябва да получат адекватно финансиране.

Това е работен проект, който сте получили. Разбира се, той винаги може да бъде усъвършенстван в рамките на експертния състав и на Народното събрание, но ние също доста сме помислили по него и има доста неразрешени секторни проблеми вътре, включително за радиата и за телевизиите. За нас действително е някакъв компромисен вариант това, което колегите предложиха във връзка с неучастието си на търговския пазар.

И също във връзка със създаването на някакви контролни механизми по отношение на

43

това, как ще се разходват тези средства, които допълнително са бюджетирани. Тъй като, ясно е, радиопазарът при нас например – два пъти по-малко са приходите от реклама на нашия радио пазар, около 20 милиона са общо приходите на радиата, съпоставено с бюджета на БНР, няма как от един рекламен пазар да се получат тези приходи. Разбираме колегите. Оставяме, разбира се, на Вашата преценка като народни представители за бюджета на обществените медии. Благодаря.

ПРЕД. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Кошлуков.

ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Аз вярвам, че Вие сте го видели, но отказваме се от рекламата за сметка на по-ясно финансиране. Оставяме рекламата на търговски медии. Готови сме да спазваме пазарни принципи при филмопроизводството. Ще намерим механизма, който да не оставя никакви съмнения, че плащаме излишни пари за нещо, което частните правят два пъти по евтино. Имаме мерки за оптимизация и на телевизията, и на производството, и на персонала, и заедно с колегите от другите телевизии, всички препъни камъчета, които съществуват – от начина, по който дефинират цените през субсидията, смятам, че са напълно решими. Фиксираме само отказването от рекламата и търговските принципи, които са важни. Но Вие ще се запознаете в текста с всички останали предложения.

ПРЕД. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин КошлуковКолеги, много говорихме днес, но беше ползотворен разговорът, защото наистина така трябва да бъде една комисия, малко да има и спорове, защото спорът, доколкото разбирам, философите са казали, че ражда някаква истина. Виждам, че между Вас няма проблем – между частни медии, обществени медии. Мисля, че на всички ни е ясно финансирането на обществените медии, как да се финансират частите медии. Вие всички сте журналисти, разбирате материята. Аз не съм експерт. И аз се радвам за това. Онова, което се опитахме да кажем, е да не налагаме политически методи, а да седнем, както тази комисия винаги сме работили в името на полезното. Никой не е срещу медии, никой не е срещу свободата на словото, никой не би искал това. Никой не е против културата. Всички да го направим разумно. Това е нашата Държава. Преди малко казах едно изречение. Българската музика е само българска. Тя не е нито частна, нито е държавна. Българската държава е само едничка, независимо какво ползва. Затова, скъпи мои, да изчакаме четирите екипа да направят това, което искат да направят. Прав е господин Ченчев – дълго е, но понякога имаме такива заседания, господин Ченчев. Ще намерим общ език. Аз имам винаги уважение и към моите приятели от опозицията, защото са опозиция. Но те са разумни хора. Винаги сме търсили в името на съдбата на хората да решим важни проблеми. И те са били винаги почтени и разумни. Аз не виждам днеска, защо вдигнахме адреналина? Казах Ви! Ние вкарахме същото диво нещо за 18-годишните да имат ваучери, и аз питах от парламента: какво да правят 16-годишните. Те нямат ли право на театър? Двадесет годишните? Не се прави така. Театрите са ни пълни. Преди ги водехме по една друга система: войници, офицери, служители от фабриките на театър. Сега народът – пълно е. Това да направим от нашите медии. Атрактивни, слушаеми, български. Да, разбира се, българска музика, но коя? Затова малко реагирах емоционално и аз като господин Кутев. Колеги, ние не можем да говорим само за пари. Говорим за култура, говорим за изкуство – дайте и за качеството мъничко.

44

Много Ви благодаря.

Господин Ченчев, съжалявам, че Ви уморихме, приятелю, извинявайте. С най-голямо уважение го казвам към Вас. (Шум и реплики.) Благодаря Ви за този хубав диспут.

Преди малко пак казах и ще повторя. Имаме много важна работа. Какво правим с медиите? Можем ли да им помогнем и те могат ли да си помогнат сами? Това е важният въпрос. Всичко останало е решимо. Не виждам българин, отново казвам, да е против българското. Аз лично, дето малко произходът ми е объркан – обичам българското. А Вас сигурен съм, че го обичате повече от мен. Така че, нямаме разминаваме. Разумът да работи повече. Бих искал да Ви информирам, че предложенията на експертната група ще бъдат изпратени на юристите в Народното събрание, които да дадат становище за промени в Закона. Надявам се, че нямате излишни въпроси. Днес, поради това че аз и господин Ченчев бързаме – нямаме точка „Разни”. Благодаря Ви, да сте ми живи и здрави с пълното уважение.Закривам заседанието.

(закрито в 17,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛИ:ВЕЖДИ РАШИДОВ

ЕВГЕНИ БУДИНОВ

Стенограф:Маргарита Крачунова

45

Комисия по културата и медиите13/02/2020 първо гласуване

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 05.12.2019 г.

Д О К Л А Дза първо гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 05.12.2019 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 февруари 2020 г. беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 05.12.2019 г. В заседанието участваха от Българската национална телевизия: Емил Кошлуков, генерален-директор, от Българското национално радио: Андон Балтаков, генерален директор, от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова, изпълнителен-директор, от Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори: Галя Маринова, изпълнителен-директор. От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Антон Кутев.Със законопроекта се предлага модел на финансиране на обществените медии, който предвижда размерът на субсидията да е обвързан с брутния вътрешен продукт за предходната година. Предложението е да бъде 1,5 промила от брутния вътрешен продукт. Заложеният в Закона за радиото и телевизията фонд „Радио и телевизия“ трябва да бъде конструиран до края на 2020 г.Предвижда се фонд „Радио и телевизия“ годишно да заделя не по-малко от 2.5% от средствата във фонда – за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2.5% – за търговски доставчици на радиоуслуги, с които да финансира онези доставчици на радиоуслуги, които отговарят на определени условия, а именно: най-малко 30% от месечното програмно време да е посветено на българска музика, 10% от която да е създадена преди не повече от 5 години. Средствата трябва да се изплащат за всяка календарна година не по-късно от 31 декември.В законопроекта е предложена и дефиниция на българско музикално произведение, според която това е „ музикално произведение, текстът на което е на български език, или на което поне един от авторите е български гражданин“.В края на всяка година фонд „Радио и телевизия“ трябва да предоставя информация на Съвета за електронни медии за изразходваните средства и анализ за постигнатите резултати.Становища по Законопроекта са изпратили от Министерството на финансите, Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Музикаутор, ПРОФОН, Филмаутор. От Министерството на финансите и Министерството на културата подчертават, че

46

предложеният законопроект влиза в противоречие с принципите и правилата на Закона за публичните финанси и не е съобразен с правилата на държавни помощи. В становищата си Съветът за електронни медии, Българската национална телевизия и Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори акцентират върху обстоятелството, че в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. има сформирана работна група, която трябва да подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и привеждането на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи.От ПРОФОН изразяват принципна подкрепа за законопроекта. Музикаутор от своя страна смятат, че предложеният механизъм за развитие и популяризиране на българската музика е пожелателен. Филмаутор не подкрепя законопроекта и призовава да бъде оттеглен или поне прецизиран.Участие в дискусията по законопроекта взеха народните представители: Вежди Рашидов, Тома Биков, Иван Ченчев, Нона Йотова, Чавдар Велинов, Велислава Кръстева, генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио – Емил Кошлуков и Андон Балтаков, както и Анна Танова от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 6 гласа „за”, 4 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-85, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 05.12.2019 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Чл.-кор. Вежди Рашидов