89

Кубышев А.И., Дорофеев В.В., Симоненко А.В., Куприй С,А., Ковалев Н.В. Отчет о работе Херсонской археологической экспедиции в Херсонской области в 1985 году.// НА ИА НАНУ –

1985/7-103С.

Куприй С.А., Данилко Н.М. Конские погребения Водославского могильника // Вид Кіммерії до

Сарматіїї – Материалы конференции – Київ, 2004.

Бессонова. С.С. О скифских повозках // Древности степной Скифии. – К., С.102-117.

Гаврилюк Н.А. Домашнее производство и быт степных скифов. – Киев, 1989

Лазаров Л.

КЕРАМИКА ОТ РАННАТА ФАЗА НА СТАРОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА, ОТ ВР.

ТРЕСКАВЕЦ ПРИ Г. ТЕТЕВЕН (ЛОВЕШКА ОБЛ., БЪЛГАРИЯ)

Връх Трескавец (1151,46 м) се намира на около 12 км северозападно от центъра на гр. Тетевен (Ловешка обл., Централна Северна България). Той има неправилна издължена форма в посока запад – изток и площ над 220 дка. Върхът завършва с отвесни, високи до

100 м скали, обграждащи го почти изцяло. По този начин Трескавец в огромната си част е практически естествено укрепен и почти недостъпен. Той не е бил изследван

археологически и в литературата за него има само няколоко кратки съобщения, отбелязващи наличието на антични и средновековни находки и останки от строежи там. На практика върхът е почти неизвестен в археологическите среди. Същевременно от много

десетилетия Трескавец е прочут сред местното население с укрити там баснословни

съкровища и обект на усилени имнярски търсения. С цел да бъде спряна тази иманярска инвазия ръководството на Община Тетевен предизвика провеждането на спасителни

проучвания, които да бъдат началото на ежегодно археологическо изследване на върха, като осигури финансирането им и се ангажира с осъществяването на консервационно-

реставрационни мероприятия при откриването на археологически стуктури там.

Разкопките бяха проведени между 11-29 август, 2008 г. Беше проучена площ около

276 кв. м с централната северо-източна част на крепостта, в близост до входа й. В този

периметър се откриха архитектурни останки и материали от няколко исторически епохи.

Наред с архитектурните останки от античността, както и от средновековието и от по-ново време, особен интерес представляват многобройните керамични фрагменти от предримско време. Тяхната основна концентрация е в един периметър от около 4 х 6 м,

вътре и отвън западната част на сграда І (рис. 1). Очевидно тази керамика документира наличието на някакво жилище (или възможно някаква яма) от по-ранна епоха в така очертания участък, което е било напълно унищожено от от строежа в римско време. Въпреки огромните старания да бъде уловено някакво очертание на вкопаване (землянка; яма) или други предримски структури, с изключение на керамиката, нищо друго не беше регистрирано. Нещо повече, предримските керамични фрагменти се откриваха често на по-

малка дълбочина от късноантичните, което говори, че при изграждането на късноантичната сграда целият предримски пласт е бил прекопан и основите (както впрочем трябва и да се очаква), са стъпили здраво на материка. Не бяха открити и никакви парчета от замазка или

огнище. Въпросната предримска керамика e работена на ръка. С цел да се уточни нейната

датировка тя ще анализирана в следващите редове. Най-многобройни сред нея са парчетата (устиета, стени и дъна) от паници и по-големи съдове за съхранение на храни (табл. І, 1-11,

13, 15, табл. ІІ, 16-20, 22-30, табл. ІІІ, 50-55), от съд, наподобяващ тава (табл. ІІ, 21), както и

от чаши (или кани), от които са запазени фрагменти от вертикални дръжки с ромбовидно,

триъгълно или елипсовидно сечение (табл. ІІ, 32, 35-37, табл. ІІІ, 39-47). С последните със сигурност може да се свържат едно от откритите дъна (табл. ІІІ, 49), а вероятно и някои

фрагменти от устиета (табл. І, 12, възможно и І, 14). Едно фрагментарно запазено съдче (табл. ІІІ, 43) най-вероятно трябва да се определи като вазичка или чашка, докато високото

90

столче (табл. ІІІ, 48) може да е принадлежало, както на чаша [Кънчев, 1984 – Обр. 7а], така и на купа [Кисьов, 1993 – Обр. 3б, 4, 7а, 8 в, д-е; Бонев, 2003 – Табл. 71а, Табл. 80б].

Фрагментът от стена табл. ІІ, 33 трябва да е от биконична каничка. Двете парчета от дебела изпечена глина, имащи от едната страна дупки, достигащи до средата на стената (табл. ІІ, 31-31а), твърде много наподобяват на сходно керамично пособие от с. Новград, Свищовско

[Стефанов, 1974 – Обр. 26], което е идентифицирано като постамент за плетене на кошове.

Част от откритите фрагменти са неорнаментирани, но върху други присъства

украса, която в огромната си част е релефна и в един случай врязана. Най-масова е тази,

представляваща хоризонтални релефни ленти, декорирани чрез прищипвания с пръсти и в 1-2 случая с врязвания с нокът или острие, разположени под устието и по стените на съдовете (табл. І, 5-11; табл. ІІ, 23-30). Няколко фрагмента от устиета на паници са орнаментирани с кóси или вертикални канелюри (табл. І, 1-4). При един фрагмент е частично запазена дъговидна релефна украса, наподобяваща сляпа дръжка (табл. ІІ, 34), а при друг – малък конусовиден букел (табл. ІІ, 22). Безспорно най-интересни са фрагментите от кана (или кантарос?), от която са съхранени части от стената на тялото – с кълбовидно очертание и долната половина от вертикална дръжка. Върху тях има врязана ангобирана украса, представяща щриховани, пресичащи се геометрични фигури –

триъгълници и ромбове, затварящи чисти пространства (табл. ІІ, 32-32б).

Пред нас стои въпросът от кое време е тази керамика? Тъй като липсват по-точни

данни за точната форма поне на един от съдовете, от които тези фрагменти са части,

отговорът му трябва да дойде от анализа на характерните украси върху тях. Ще започна с най-интригуващят орнамент – врязаният, запълнен с бяла материя, оформящ триъгълници

и ромбове, които са били разположени в очертано от врязани хоризонтални успоредни

линии поле. (От тях е запазен съвсем малък участък). Орнаментацията е била извършена с

91

приспособление от типа на т. н. тризъбци [Миков, Джамбазов, 1960 – С. 133], тъй като

вертикалните линии са изключително правилно разчертани и стените на фигурите, които

допълнително са защриховани вътре с по-плитки успоредни и коси насечки, са с еднакви

размери (табл. ІІ, 32-32а). Врязаната украса върху керамиката е типична за бронзовата и

началото ранножелязната епоха, като тя се среща още в късния халколит, въпреки че наличието на пряка връзка от това време с по-късните епохи е проблематично [Гергов, 1979

– С. 46]. Добре известно е, че през втората половина на ІІ хил. пр. Хр. по двата бряга на Долен Дунав, в това число Северозападна България, се развива една изключително

самобитна и високо развита за времето си култура, известна като култура на инкрустираната керамика. Същевременно врязаната, украсена с бяла материя керамика е характерна и другите групи от т. н. Карпато-Дунавски раннотракийски културен комплекс, в това число и с обвързаните с Централна Северна България култури Вербичоара и Тей

[Бонев, 2003 – С. 11 сл.]. По-късно тази традиция е много силно изявена в културата Басараби от средната старожелязна епоха [Vulpe, 1965 – S. 105 ff.], но врязаните орнаменти, инкрустирани с бяла материя се срещат в голяма част и от останалите балкански култури и керамични групи от това време. Затова още по-интригуващо е, че в

случая не мога да посоча точни паралели на представените тук щриховани ромбове. Съществуват, разбира се, редица по-общи аналогии на врязани орнаменти, оформящи

триъгълници и ромбове от края на бронзовата и началото на старожелязната епохи от България: от Деветашката пещера [Миков, Джамбазов, 1960 – Обр. 100, e, f, h; Hänsel, 1976

– Taf. 57/ 2-3], от с. Градешница, Врачанско [Николов, 1972 – Обр. 24; Hänsel, 1976 – Taf.

20/ 7], от с. Лесура, Врачанско [Hänsel, 1976 – Taf. 36/ 7], от Оряхово [Hänsel, 1976 – Taf.

20/ 6], от с. Муселиево, Плевенско [Hänsel, 1976 – Taf. 36/ 4; Гергов, 1979 – С. 45, обр. 8], от с. Черковна, Разградско [Hänsel, 1976 – Taf. ІІ/ 16, Taf. 9/ 2; Бонев, 2003 – Табл. 29а], от Разкопаница [Hänsel, 1976 – Taf. 70/ 5; Detev, 1981 – Fig. 36а], от с. Извор, Пловдивско

[Hänsel, 1976 – Taf. 21/ 14], от с. Пшеничево [Hänsel, 1976 – Taf. 26/ 13, 19, 26]; от Вишевград, Кърджалийско [Дремсизова-Нелчинова, 1984 – Обр. 31] и от съседна Румъния, характерни за късната култура Вербичоара (група Говара) [Berciu, 1961 – Abb. 4/ 6, 5, 3, 8/

6, 10, 2; Idem, 1976 – Fig. 3/ 1; Fig. 8/ 1; Hänsel, 1976 – Taf. 4/ 2,4-5, 7, 9, 5/ 2, 8] и от керамичните групи Зимничя (Hänsel, 1976 – Taf. 10/8], Кслоджени [Hänsel, 1976 – Taf. 33/

13] и Ишалница [Hänsel, 1976 – Taf. 40/ 5-7]. В позната ми литература, обаче, не съм

попадал на точно съответствие на орнамента от Трескавец. По тази причина, според мен за по-стриктното датиране на този съд (чаша; кантарос) от голямо значение е формата на тялото, макар и достигнало до нас в твърде фрагментарен вид. Кълбовидното му очертание, съчетано с врязаната геометрична украса (ромбове и триъгълници) има своите близки

съответствия в късните фази на култури Вербичоара (Вербичоара ІV и Vа = група Говора по Хензел) [Berciu, 1961 – Abb. 5/ 3-5, 8/ Abb. 3-6; Idem, 1976 – fig. 3/ 2; fig. 8/ 2; Hänsel,

1976 – Taf. 4/ 1-9, 5/ 1-3, 8], в късната култура Тей (Тей Va) [Leahu, 1978 – fig. 4/ 5 (от с. Градешница), fig. 7/ 2-4, fig. 9 (от Деветаки) (вж. и Миков, Джамбазов, 1960 – Обр. 100, e, f,

h] и в групата Зимничя – Черковна – Пловдив [Hänsel, 1976 – Taf. ІІ/ 16, Taf. 9/ 2, Taf. 10/ 8].

Друг показател, който практически напълно съвпада с първия, е наличието на орнаметация и върху видимата страна на държката, която също намира своите паралели в посочените фази на тези култури (групи) [Миков, Джамбазов, 1960 – Обр. 97 а, e, f, i]. Така фрагментите от съда с врязана украса (кана; чаша; кантарос) следва да се отнесат към

късните фази на култури Вербичоара (Говора) и Тей, които са синхронни по-между си, а същевременно и с Зимничя – Черковна – Пловдив. Съдейки по посочените аналогии той

трябва да попада най-общо във фази ІV – Vа, които (за култура Вербичоара, т. е. група Говора по Хензел) отговарят на ХІV и съответно на ХІІІ в. пр. Хр. [Berciu, 1976 – Р. 179].

Според Б. Хензел, обаче, тези фази не могат да се разграничат твърде прецизно [Hänsel,

1976 – S. 59-60]. Впрочем, според същия автор, при Вербичоара ІV-V не следва да се говори за отделна култура, а за един регионален вариант (група Говора) на обща керамична група с Тей и Гърла Маре [Ibidem]. Д. Берчу счита, че през бронзовата епоха районът на

92

Централна Северна България и по конкретно западната му част, към която принадлежи и

Тетевен, спада към култура Вербичоара [Berciu, 1961 – Taf. 1]. А Александреску пък

приема, че в късната бронзова епоха ареалът между Искър и Янтра се отнася към групата Зимничя - Пловдив [Alexandrescu, 1973 – P. 83]. Тук, обаче, очевидно се чувства и

влиянието на съседната група Тей, а има и регионални особености [Leahu, 1978 – 49 sq.].

Затова и трабва да се приеме мнението на Б. Хензел [Hänsel, 1976 – S. 58-60] за една по-

голяма културна общност, обхващата двете страни а Дунава в този участък, а може би и

част от Южна България [Вж. и Бонев, 2003 – С. 32, 58 сл.]. От казаното до тук логично

следва, че фрагментирано достигналият до нас съд с врязана украса е синхронен с подобни

нему сферични кантароси и чаши с разнообразни врязани, често геометрични орнаменти

най-вече от групите Говора – късен Тей – Зимничя – Черковна – Пловдив, от късната

93

бронзова епоха. Изглежда съдът, от който са дискутираните тук фрагменти, трябва да е бил

малко по-ранен (съдейки пак по кълбовидната му форма) от тези с врязаната украса от некропола в Ишалница [Hänsel, 1976 – Taf. 40/ 5-7]. Този некропол се счита хронологически пряко следващ след групата Говора [Hänsel, 1976 – S. 167]. Абсолютната датировка на фрагментите от кана (чаша, кантарос) с врязаната, запълнена с бяла материя украса би следвало да е в ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр., като на този въпрос ще се спра кратко и по-

долу.

От частите от съдове с релефна украса най-голямо значение за уточняване на датирането на откритата предримска керамика, работена на ръка безспорно имат няколкото

подвити навътре устиета от паници, орнаментирани с кóси (табл. І, 1-3), а в един случай

(табл. І, 4) и с вертикални канелюри. Тази украса е типична за ранната фаза на старожелязната епоха, [Чичикова, 1974 – С. 22; Hänsel, 1974 – S. 88; Tončeva, 1980 – Р. 41-

43] и се регистрира при почти всички такива обекти: Пшеничево, Голямо Делчево,

Дългопол, Сава, Магурата, Асеновец, Констанция, Вишеград; Шуменската крепост, Царевец и т. н. [Čičikova, 1972 – Р. 92, fig. 15; Тодорова, 1972 – С. 19, обр. 2, с. 20-21, обр. 6;

Tončeva, 1980 – Р. 41-42, Pl. XIV; Джамбазов, Катинчаров, 1974 – С. 129, обр. 29 в, е; Kănčev, 1974 – Р. 72, fig. 10; Същият, 1984 – С. 154, 156; Аладжов и др., 1981 – С. 271;

Антонова, Попов, 1984 – С. 178, табл. 1/ 18, 2/ 3; Дремсизова-Нелчинова, 1984 – С. 126;

Долмова-Лукановска, 1984 – С. 238, обр. 4/ 4-6], въпреки че се среща и след това. Особено

характерни са този тип паници за култура Бабадаг [Hänsel, 1976 – Taf. 45/ 10-11, 46/ 10, 47/

4, 50/ 7-8]. и керамичните групи по поречието на Средна Камчия – Голямо Делчево, Сава, Сава-Цонево, Дългопол, обединени от Г. Тончева под името Лонгоза І [Тодорова, 1972 – С.

19-21, обр. 5-6; Tončeva, 1980 – Р. 41-42, Pl. XIV]. Началото на въпросните паници изглежда е в късната фаза Ноуа [Hänsel, 1976 – S. 182], обаче, те битуват много продължително

време, до края на ранната фаза на старожелязната епоха [Hänsel, 1976 – S. 98, 182; Tončeva,

1980 – Р. 41-42]. Така фрагментите с канелирани, подвити навътре устиета от паници

представят един друг хронологически обсег, по-късен от къснобронзовия хоризонт Вербичоара ІV-Vа (Говора) – късен Тей – Зимничя – Черковна – Пловдив и обхващащ

ранната старожелязна епоха (фаза А1-2), до ІХ в. пр. Хр. включително.

По-малко насочваща в хронологическо отношение е останалата релефна украса върху откритите фрагменти. Орнаментацията с релефни ленти с прищипвания с пръсти е една от най-често срещаните върху керамичните съдове още от неолита и в някои случаи

продължава и след Р. Хр., така че тя трудно може да бъде индикатор за по-точното

датиране на откритата предримска керамика, работена на ръка, макар че е широко

разпространена през къснобронзовата и старожелязната епохи. (Разбира се, при различните керамични групи от късната бронзова и ранната старожелязна епоха (към които съвсем

отчетливо ни насочват разгледаните по-горе фрагменти с врязана и канелирана украса), тези релефни ленти са представени по различен начин. И все пак, тя като че ли е много по-

разпространена в ранната старожелязна епоха, отколкото в късния бронз. (Навярно няма селище от ранния халщат, в което тя да не се среща). Букелите като орнамент също са сред

типичните керамични украси по нашите земи в един продължителен период, още от енеолита [Димитров, 1968 – C. 10] и са характерни, както за късния бронз, така и за ранната старожелязна епоха. [Малки конусовидни букели (пъпки), сходни с този на табл. ІІ, 22, от ареала на България и Южна Румъния вж. например при Миков, Джамбазов, 1960 –

Обр. 99 а; Berciu, 1961 – Abb. 17/ 6; Čičikova, 1972 – Fig. 10; Стефанов, 1974 – Обр. 17 г, 18

а; Tončeva, 1977 – Pl. VIII, 12, Pl. XI, 4; Eadem, 1980 – Pl. V, 4; Същата, 1984 – Oбр. 2 и пр.]

„Слепите” дръжки във формата на релефни дъги служели същевременно и като декорация също битуват продължително върху керамиката. Те се срещат още от ранната бронзова епоха [Миков, Джамбазов, 1960 – С. 126; Катинчаров, 1974 – C. 13, обр. 14б, д] след това в къснобронзовата и ранножелязната [Миков, Джамбазов, 1960 – Обр. 95 d, f; Detev, 1981 –

fig. 38; Кънчев, 1984 – C. 146, обр. 11в; Катинчаров и др., 1995 – С. 38, обр. 45/ 1-6 и пр.],

но са широко разпространени и в новожелязната [вж. например Чичикова, 1984 – обр. 5].

94

Ето защо посочените релефни украси, самостоятелно трудно могат да бъдат точен

хронологически индикатор. Но в съчетание с по-горе насочващите данни от врязаната украса и подвитите канелирани устиета от паници те също подпомагат в определена степен

изясняването на датировката. И така, от казаното по-горе произтича, че сред разглежданата карамика са налице

два по-ясно датиращи компонента – фрагментите от кана (кантарос) с врязана украса, запълнена с бяла материя и тези от паниците с подвит навътре и канелиран устиен ръб.

Първите следва да се отнесат към късната бронзова епоха, а вторите – към ранната старожелязна епоха. Останалите по-характерни фрагменти хронологически могат да принадлежат, както към по-ранните, така и към по-късните, въпреки че, както беше отбелязано по-горе, релефната украса с прищипвания е особено характерна старожелязната епоха. Тъй като не се знае точната площ и дебелината на пласта от разрушения в

античността предримски участък, не може със сигурност да се твърди, че в случая не са налице два стратиграфски хоризонта, единият свързан с късния бронз, а другият с ранния старожелезен. Но според мен, по-вероятно изглежда въпросната керамика, предвид

концентрацията й на ограничена площ, да отразява обитаването на дадено жилище в определен период от време.

Нека отначало разгледаме последната възможност. При нея горната граница на датирането, която дават канелираните устиета – ІХ в. пр. Хр. би могла сравнително лесно

да бъде изместена по-надолу – поне в Х в. пр., тъй като едва ли е логично да се допусне няколковековно съществуване на предполагаемото жилище. Изглежда следва да се приеме и още едно снижаване, в ХІ в. пр. Хр., за да се сближи тази граница с долната – на къснобронзовия хоризонт, т. е. с късните групи Вербичоара (ІV-V) (Говора) – Тей (ІV-V) –

Деветаки (ІІ фаза) – Зимничя – Черковна – Пловдив. Но тук възниква и проблемът – кога да бъде датиран този къснобронзов хоризонт и съответно следващия, характерен за канелираните устиета? Началото на старожелязната епоха в България се поставяше в ХІІ в. пр. Хр., в съответствие с На А1 по хронологията на Мюлер-Карпе за Централна Европа [Димитров, 1968 – С. 9, 12; Чичикова, 1968 – С. 19 и цит. лит.; Тодорова, 1972 – С. 22].

Според по-късните изследвания, обаче, халщатът тук започва от ХІ в. пр. Хр. [Hänsel, 1974

– S. 88; Гергова, 1977 – C. 47 сл; Eadem, 1980 – P. 97 ff.; Бонев, 2003 – C. 116-117] и дори от средата на този век насетне [Tončeva, 1980 – Р. 120]. Дискусиите и уточненията по този

въпрос продължават и до днес [вж. последно Кузманов, 2008 – С. 94 сл.] От друга страна трябва да се държи сметка и възможните хронологически разминавания в продължителността на съществуването на отделните къснобронзови групи. И все пак има определено единодушие, че комплексът Зимничя – Черковна – Пловдив продължава до

края на ХІІ в. пр. Хр. [Hänsel, 1974 – S. 88; Бонев, 2003 – С. 37]. Същевременно Б. Хензел

приема, че късните Вербичоара и Тей имат място още едно столетие – до края на ХІ в. пр.

Хр. [Hänsel, 1974 – S. 88; вж. и Berciu, 1976 – P. 179]. Като че ли съществува и почти пълно

единодушие за началото на Бабадаг І (много важен за нас предвид паниците с извит навътре канелиран устиен ръб) – ХІ в. пр. Хр. [Morintz, 1964 – P. 116; Чичикова, 1968 – С.

19; Hänsel, 1974 – S. 88]. Г. Тончева изтегля неговото начало още по-нагоре, в средата на този век [Tončeva, 1980 – Р. 120]. Същевременно тя синхронизира с Бабадаг І и керамиката от Лонгоза І, т. е. с друга от групите, в които масово са разпространени паниците с канелиран, подвит навътре ръб на устието.

Както беше отбелязано, при приемането на възможността, разглежданата тук

керамика да отразява обитаването на някакво жилище без хронологическо прекъсване, очевидно е необходимо да се търси максималното сближаване между фрагментите от кана (кантарос) с врязана, запълнена с бяла материя украса, отразяващи къснобронзовия хоризонт и канелираните устиета от паници, документиращи ранната старожелязна епоха. Тяхното съсъществуване очевидно има място в един преходен период, когато става преплитането между двете епохи. Ако в случая приемем за начало на старожелязната епоха началото на ХІ в. пр. Хр., то това е и датата post quem за съществения брой фрагменти от

95

различни паници с подвит навътре, канелиран ръб на устието, в синхрон и с материалите от Лонгоза І и Бабадаг І. Както беше посочено по-напред, най-вероятно фрагментираният съд

с врязана украса е бил произведен в ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. А възможно ли е по-късно – в ХІ в.

пр. Хр.? От прегледа по-горе се вижда, че финалът и на Вербичоара, и на Тей по всичко

личи попада именно в това време, така че отговорът изглежда утвърдителен. В противен

случай, ако поставим изработката на този съд стриктно в късната бронзова епоха (например в ХІІ в. пр. Хр.), следва да приемем, че той се е съхранил като реликва поне няколко десетилетия. Засега, при разгледаната възможност, тук дискутираното керамично

струпване да е от един културен пласт, отразяващ прехода между късния бронз и ранната старожелязна епоха, най-приемливо изглежда то да бъде датирано в ХІІ-ХІ в. пр. Хр., с много по-голяма вероятност за принадлежност към последния.

При другата възможност, изграждането на античната сграда да е унищожила някакво наслояване от два хоризонта – единия от късния бронз и другия от старожелязната епоха, нещата изглеждат по-ясни. Фрагментираната кана с врязаната украса и може би

някои от другите фрагменти следва да се отнесат към края на късния бронз – ХІІІ-ХІІ в. пр.

Хр. От своя страна материалите от ранната старожелязна епоха – фрагментите от канелираните паници и най-вероятно голямата част от останалата керамика тогава изглежда следва да се поставят в по-широки граници – през цялата ранна фаза на халщата –

между ХІ (средата?) -ІХ в. пр. Хр., тъй като паниците с такава украса са застъпени през цялото това време. Може би определена подкрепа на това широко датиране дават две от неканелираните устиета на паници, при които подвитият навътре устиен ръб е кóсо отрязан

(табл. ІІ, 18-19). Подобен начин на изработка е характерен за керамичните групи Козия и

Остров [Hänsel, 1976 – Taf. VІІ, 4, Х, 29], имащи място най-общо казано в Х-ІХ и съответно

ІХ в. пр. Хр. [Hänsel, 1974 – S. 88; Tončeva, 1980 – Р. 120]. Но паници с подобни подсечени

устиета вероятно са правени и по-рано и те едва ли могат да бъдат стриктен

хронологически индикатор.

Съществува и едва трета възможност, според мен също по-малко вероятна –

предполагаемото жилище (или пък яма?) от старожелязната епоха да е било създадено в близост до място, където по-рано е бил счупен и останал в земята съдът с врязаната украса от късния бронз. По-късно, по време на стоителството на античната сграда цялото това пространство да е било прекопано и парчетата от по-ранната кана (кантарос) да са се смесили с ранножелязните.

Бъдещите проучвания ще хвърлят безусловно допълнителна светлина върху

разгледаната тук керамика и обвързването й с конкретни керамични групи. Както беше отбелязано по-горе, районът на Централна Северна България е слабо проучен и по

отношение на къснобронзовата епоха, и по отношение на старожелязната и тепърва трябва да се уточняват неговите регионални характеристики. Ето защо следващи находки този нов обект от това време в тази част на България биха допринесли много за осветляването на тази проблематика.

Литература Аладжов, и др., 1981 = Д. Аладжов, Пл. Георгиев, Д. Балабанян, Ст. Васева, Ир. Петров, Кр.

Капелкова. Констанция’77 (предварителен отчет) – ИНИМ, 3, 1981, с. 265-329.

Антонова, Попов, 1984 = В. Антонова, Н. Попов. Нови данни за ранния халщат в Североизточна България (археологически разкопки на Шуменската крепост) – Тhracia, VІ, Serdicae, 1984, с. 160-183.

Бонев, 2003 = Ал. Бонев. Ранна Тракия: формиране на тракийската култура – края на второто-

началото на първото хилядолетие пр. Хр. (РП, ХХХІ). – София, 2003.

Джамбазов, Катинчаров, 1974 = Н. Джамбазов, Р. Катинчаров. Разкопки на пещерата Магула през 1971 г. – ИАИ, ХХХІV, 1974. – C. 107-138.

Димитров, 1968 = Д. П. Димитров. Троя VІІb 2 и балканските тракийски и мизийски племена - Археология, Х, София, 1968. – C. 1-14.

Долмова-Лукановска, 1984 = М. Долмова-Лукановска. Към въпроса за тракийското селище на Царевец - Тhracia, VІ, 1984. – C. 236-250.

96

Дремсизова-Нелчинова, 1984 = Цв. Дремсизова-Нелчинова. Тракийската крепост край с. Вишеград, Кърджалийско - Тhracia, VІ, 1984 – С. 104-133.

Гергов, 1979 = В. Гергов. Праисторически находки от пещерата при с. Муселиево, Плевенски

обръг – ИМСЗБ, 3, 1979. – C. 37-53.

Гергова, 1977 = Д. Гергова. Развитие на фибулите в Тракия през старожелязната епоха (ХІ-VІ в.

пр. н. е.) – Векове, VІ, София. – 1977. – 1. – С. 47-57.

Катинчаров, 1974 = Р. Катинчаров. Периодизация и характеристика на културата през бронзовата епоха в Южна България. – Археология. – ХVІ, 1974. – С. 1-22.

Катинчаров, и др., 1995 = Р. В. Катинчаров, В. Х. Мацанова, Л. И. Авилова. Ранножелязна епоха – в: Селищна могила при село Юнаците (Пазарджишко). Том І. История на проучванията. Обща страгиграфия. Пласт А. – София, 1995. – С. 35-38.

Кисьов, 1993 = К. Кисьов. Керамиката от късната бронзоза епоха в гробните комплекси от Централните Родопи – Алхеология. – ХХХV. – 1993. – 2. – С. 1-12.

Кузманов, 2008 = М. Кузманов. Троя и траките. Проучвания на керамичния материал от ранножелязната епоха – Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova. – София, 2008 – С. 94-

107.

Кънчев, 1984 = М. Кънчев. Селища и находки от късната бронзова и ранножелязната епоха в Новозагорско. – Тhracia, VІ, 1984. – С. 134-159.

Миков, Джамбазов, 1960 = В. Миков, Н. Джамбазов. Деветашката пещера. – София, 1960.

Николов, 1972 = Б. Николов. Праисторическото селище „Калето” при с. Градешница, Врачански

окръг – ИАИ. – ХХХІІ, 1972. – С. 231-252.

Стефанов, 1974 = Ст. Стефанов. Новград. Старинни селища – ИАИ, ХХХІV. – 1974. – С. 250-

293.

Тодорова, 1972 = Х. Тодорова. Раннохалщатски селища по поречието на р. Камчия –

Археология. – ХІV. – 1972. – 2. – С. 17-23.

Чичикова, 1974 = М. Чичикова. Проучвания на тракийската култура през старата желязна епоха – Археология. – ХVІ. – 1974. – 4. – С. 19-27.

Чичикова, 1984 = М. Чичикова. Антична керамика – Севтополис. – Т. І. Бит и култура. – София, 1984. –С. 18-114.

Kănčev, 1974 = M. Kănčev. Materiaux du site prehistorique de l’age du bronze recent et du Hallstatt

ancien pres d’Asenovec, depart. De Sliven - Тhracia, IIІ, 1974, p. 65-76.

Berciu, 1961 = D. Berciu. Die Verbicioara-Kultur. Vorbericht über eine neue, in Rumänien entdeckte

bronzezeiliche Kultur – Dacia, N. S., V, – Bucarest, 1961, S. 123-161.

Berciu, 1976 = D. Berciu. Date noi privind sfîrşitul culturii Verbicioara – SCIVA, 27, 1976, p. 171-

180.

Alexandrescu, 1973 = A. D. Alexandrescu. La nécropole du bronze recent de Zimnicea (dép. De

Teleorman) – Dacia N. S., XVII. – Bucarest, 1973. – Р. 77-79.

Čičikova, 1972 = M. Čičikova, 1972. Nouvelles données sur la culture thrace de l’époque du Hallstatt

en Bulgarie de Sud - Тhracia, І, 1972. – Р. 79-100.

Detev, 1981 = P. Detev. Le tell Razcopanica – ИАИ, ХХХVІ, 1981. – Р. 141-188.

Gergova, 1980 = D. Gergova. Genesis and Development of the Metal Ornaments in the Thracian

Lands during the Early Iron Age (11th – 6

th Century B. C.) – St. Pr., 3, 1980, p. 97-112.

Hänsel, 1974 = B. Hänsel. Die Gleiderung der älteren Hallstattzeit im thrakischen Raum –Thracia, III,

1974, S. 87-94.

Hänsel, 1976 = B. Hänsel. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gleiderung der älteren

Hallstattzeit an der unteren Donau. T. I-II. Bonn, 1976.

Leahu, 1978 = V. Leahu. Cu privire la raporturile cultirii Tei cu unele culture ale epocii bronzului din

Balcani – SCIVA, 29, 1978, 1, p. 43-71.

Morintz, 1964 = S. Morintz. Quelques problèmes concernant la pèriode ancinne du Hallstatt au Bas-

Danube à la lumière des fouilles de Babadag – Dacia, VIII, 1964, p. 101-118.

Tončeva, 1977 = G. Tončeva. Fouilles d’une necropole et d’un site de l’age du bronze recent du

village Yagnilo, dep. de Varna –Thracia, IV, 1977, p. 147-164.

Tončeva, 1980 = G. Tončeva. Chronologie du Halstatt ancient dans la Bulgarie de Nord-Est. (Studia

Thracica 5). Sofia, 1980.

97

Vulpe, 1965 = Al. Vulpe. Zur mittleren Hallstattzeit in Rumänien (Die Basarabi-Kultur) – Dacia, N. S.

IX, 1965, S. 105-132.

Vulpe, Veselovschi-Buşilă, 1967 = Al. Vulpe, V. Veselovschi-Buşilă, 1967. Date noi privind

periodizarea cultlrii Tei şi cunoaşterea culturii Basarabi (Săpăturilede la Novaci, 1961) – SCIV, 18,

1967, 1, p. 83-112.

Lazarov L.

Ceramics of the end of Bronze age and the beginning of the Old Iron epoch from the top

of Treskavec (Teteven city, Central North Bulgaria)

In the material are presented samples of hand made Before Rome ceramics, discovered during

the clearing of antique apartments on the top of Treskavec in 2008. This ceramics includes the

fragments of bowls, big vessels for food keeping, cups, jugs and other (table. I-III). Between them we

can distinguish 2 groups, which have more important meaning for the dating process. From the one

side, they are bowls fragments, whose concaved entrances are ornamented by decorations and vertical

grooves (table.I, 1-4), and are especially relevant for the early stage of Old Iron epoch.

From the other side, two fragments of wall (spherical form) and one - of the lower part of

vertical handle of vessel (jug, cup, cantharus), having the carved decorations, filled by white material,

presenting the geometrical figures - triangles and rhombuses, closing clean spaces striated, intersecting

between itself (table. II, 32-32b). These fragments are prototypes of the examples of the ceramic

groups of Late Bronze epoch (Govora- late Tay - Zimnichya - Cherkovna- Plovdiv). In the article are

considered both possibilities:

1) found ceramics reflects continuous existence of some habitations in a transitional of Late

Bronze period- beginning of Old Iron epoch and this ceramics complex should be referred to XIII/XII-

X century BC

2) While constructing ancient building were blasted two cultural layer - one of the Late

Bronze epoch (Х -Х century BC), and other - from the early phase of Old Iron epoch. In this case

dating of the last must be more general - XI- Х century BC, because bowls with concaved grooved

entrances are characteristic feature of the whole period.

Л. Лазаров

КЕРАМИКА КОНЦА БРОНЗОВОЙ И НАЧАЛО СТАРОЖЕЛЕЗНОЙ ЭПОХИ С

ВЕРШИНЫ ТРЕСКАВЕЦ (г. Тетевен, Централная Северная Болгария)) В материале представлена предримская керамика ручной работы, обнаруженная во время расчистки античных помещений на вершине Трескавец в 2008 году. Эта керамика включает фрагменты мисок, сосудов больших размеров для сохранения пищи, чашек, кувшинов и др.

(табл. I-III). Среди них выделяются две группы, которые имеют более существенное значение для их датировки. С одной стороны, это фрагменты мисок, чьи согнутые вовнутрь устья орнаментированы косами или вертикальными каннелюрами (табл. І, 1-4), особенно

характерными для ранней фазы старожелезной эпохи. С другой стороны, два фрагмента стенки

(шаровидной формы) и один – нижней части вертикальной ручки сосуда (кувшин, чашка, кантароса?), имеющие резанные украшения, заполненные белым материалом, представляющие штрихованные, пересекающиеся между собой геометрические фигуры – треугольники и ромбы,

закрывающие чистые пространства (табл. II, 32-32б). Эти фрагменты находят свои аналоги в керамических группах поздней бронзовой эпохи (Говора – поздний Тей – Зимничя – Черковна –

Пловдив). В статье рассмотрены обе возможности: 1) обнаруженная керамика отражает беспрерывное существование какого-то жилья в переходный период поздней бронзы – начало

старожелезной эпохи и этот керамический комплекс следует датировать XIII/XII-XІ в. до Р.

Хр.; 2) при строительстве античного здания были разрушены два культурных слоя – один из позднебронзовой эпохи (ХІІІ-ХІІ в. до Р.Хр.), а другой – из ранней фазы старожелезной. В этом

98

случае датирование последней должно быть более общее – XI-ІХ в. до Р. Хр., так как миски

согнутыми вовнутрь каннелированными устьями характерны для целого этого периода.

99