МИТ И МИТОЛОГИЯ

Илиана Т. Илиева-Дъбова

План на урока

1. Митът като „начин на комуникация на боговете с хората”. 2. Основни видове митове за началото:А) Космогонични Б) ТеогоничниВ) Антропогонични3. Функции на мита - митична, космологична, социологична, педагогична.4. Митът и по-късните форми на устна словестност – епос, сказание (сага, предание, легенда, приказка)

Спорът между Посейдон и Атина

Зевс отвлича Европа

Мит

Словесен модел на обредите

Разказ за сакрално събитие

Митология

Основни видове митове за „началото“

1. Космогонични митове – възникване на света

2. Теогонични митове – възникване на боговете

3. Антропогонични митове – възникване на хората

Хаоснеподре

деност

Космос

подреденост

Няколко поколения богове

Функции на мита (според Джоузеф Камбъл)

1. Митична –изразяване на

изумлението от Вселената

2. Космологична - обясняване на

формата и образа на Вселената

3. Социологична –подкрепяне и

утвърждаване на даден социален

ред

4. Педагогична –как да се живее човешкия живот

при всякакви обстоятелства

Функции

Митът и по-късните форми на устна словестност

Аед и – в древна Гърция поети – певци, който възпявали геройски постъпки. Изпълнявали както известни на публиката песни, така и композирани от тях за конкретния случай, със съпровод на лира или китара.Рапсоди – пътуващи певци, които рецитирали епически песни с акомпанимент на лира.

Епос – геройчно повествование за далечното минало на дадена общност, съдържащо цялостна картина на колективния живот и представящо в хармонично единство един внушителен свят с юначни герои

Месопотамски епос за Гилгамеш, фински епос „Калавала“, индийски „Махабхарата“ и „Рамаяна“, старогръцки „Илиада“

Сказание – общо родово название на фолклорни повествователни творби с исторически и легендарен характер, в които ретроспективността на изложението се съчетава с поетично преобразяване на миналото.1) Сага

2) Предание 3) Легенда

1) Сага – фолклорно сказание, по форма много близко до епоса. Обърната е към изначалните времена на създаване и развитие на общността, но е по-малко синтетична в изграждането на изобразявания свят. Повествованието се концентрира върху проблемите и ценностите на рода и семейството като представителни институции на цялата общност

Историите за Атридите и за рода на Едип, келтските митове за крал Артур„Сага за Форсайтови“ от Джон Голсуърти, „Семейство Тибо“ от Роже Мартен дьо Гар, „Буденброкови“ от Томас Ман

Завръщането на Агамемнон

Крал Артур

2) Предание – сказание, в което под формата на разказ се предават сведения за реални исторически лица и събития от миналото на дадена общност. Възникват от разкази на очевидци.

Предания за основаването на Тива, на Рим.

3) Легенда (от лат. Legenda – това, което трябва да се прочете) – фолклорен разказ в немерена реч, в основата на който лежи свръхестествено чудо, фантастичен образ или представа, възприемани от разказвачите и слушателите за достоверни.Легендата е придобила качествата и на литературен жанр и присъства в литературните традиции и на развити култури.

В Западноевропейската литература – легенда се наричат два жанра от църковно – религиозната литература – житията на светци и патриотичните разкази за Светите отци на Църквата

Нос Калиакра

Приказка – фолклорен повествователен жанр, основан върху измислицата, има „вълшебен“, приключенски или битов характер. Произхожда от мита – използва типични сюжети и мотиви: историите за герои хитреци, за брак с вълшебно същество, посещение на други светове и пр.Съществува най-вече чрез устното слово – осъществява се в ритуала на разказването от един разказвач и пред аудитория от слушатели.

Въпроси и задачи

1. Посочете основните разлики между мит и и приказка.

2. Кои са основните жанрови признаци на преданието, легендата и сагата? Посочете общото и специфичното.

3. Докажете твърдението на френския структуралист Клод Левѝ – Строс, че мита е „начин на комуникация на боговете с хората”.