Малка приказка за препинателните знаци

Лили Спасова

В страната на препинателните знаци живеела Точица. Една такава – мъничка красива и добричка.С дълги мигли и учудени очи. Лицето й винаги било огряно от нежна и добра усмивка.

Точица обичала всички препинателни знаци, а те се отнасяли високомерно с нея.

Въпросителната, наконтена с шапка, кимала с главица и казвала:

- Ех, Точице, колко си мъничка и незначителна. Виж ме мен – цяла красавица. При това имам очароватална шапка с цветя…

Запетайката се оглеждала непрестанно в огледалото и любувайки се на собствения си образ казвала:

- Имам красиво тяло, а ти, Точицеееееее, си нямаш НИЩО!!!

После почвала да се смее, а добрата Точица отронвала сълзи от прекрасните си очи.

Многоточието … палаво тичало, като състезател напред. Не обръщало внимание нито на Тoчицата, нито на другите . Било прекалено заето със себе си.

Войникът в царството, който тичал и раздавал заповеди, неуморно униформеният Удивителен се поклащал и казвал:

-Изчезвай…Точица. Толкова си непотребна, че би трябвало да не те забелязвам. Все се буташ между нас.

Както разбрахте, Точица била кротка и добричка и не се карала със своите събратя от царството на препинателните знаци. Знаела, че е от царски произход, но не казвала на никой тази своя тайна.

Един ден момченцето Божидар седнал да пише домашното си. Майка му погледнала в тетрадката му и с тих глас прошепнала:

- Божидаре, ти знаеш ли, че Точицата е с огромно значение в това царство. Тя е принцеса.

Знаците се заслушали. Божидар също се заслушал. Станало му интересно и любопитно.

- Представи си многоточието без една точка..- губи своя симисъл като такова.

Какво е Въпросителната без точка? - става едно обикновено ченгелче.

Можеш ли да видиш великолепния войник, Удивителния без точка! – ами това е една обикновена чертичка.

Затвори очите си мило момченце, и си представи запетайката без точката в нейното начало, ами тя се превръща в една вълнообразна чертичка без значение.

Точката завършва изречението. Без нея би имало хаос сред думите, подредени в изречение.

- Ех, мамо, разбрах. Точицата е принцесата в царството на препинателните знаци.

Знаците мълчали. Чули историята, която разказала жената на своя син. Разбрали, че може да си мъничък, но с огромно значение.

От тогава никой вече не се подигравал на мъничката точица.

Божидар пишел домашните си и внимавал да не пропусне малката принцеса, без която няма край изречението.

Това е приказката за малката Точица.

Помнете, че всяко нещо на този свят има своето значение.

Адаптация на ROWER POINTАнтоанета МилановаГр. Божурище