БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА НАРОДНА ОБЩИНА В БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА НАРОДНА ОБЩИНА В РУСЕРУСЕ

1865 – 1878 Г.1865 – 1878 Г.

Устав на българската община в Русе от 6.ІІ.1865 г. за ръководство на обществените дела сред българите в града

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА НАРОДНА ОБЩИНА В БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНА НАРОДНА ОБЩИНА В РУСЕРУСЕ

1865 – 1878 Г.1865 – 1878 Г.

РУСЕНСКАТА ОБЩИНА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА РУСЕНСКАТА ОБЩИНА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА НОВАТА И НОВАТА И

НАЙ-НОВАТА НИ ИСТОРИЯ НАЙ-НОВАТА НИ ИСТОРИЯ 1878 – 1944 г. 1878 – 1944 г.

През 1912 година (в други източници 1907 година) Русенската община е преместена в сградата на стария хотел “Исляххане”, който се намира на днешната улица „Княжеска”, след извършено преустройство под ръководството на Виктор Скучек, и там се помещава до 50-те години на 20. век. Построен през 70-те години на 19. век, хотелът е първата модерна постройка в Русе, в която се чувства влиянието на европейската архитектура. За кратко хотелът се превръща в културно средище на града. Сградата е обявена за архитектурен паметник на културата през 1973 година и е включена в Списък на Комитета за изкуство и култура.

1878 - 19441878 - 1944

Атанас Гарвалов

15 февруари 1878 г. – 01 януари 1879 г.

Начело на временното общинско управление, създадено на 15 февруари 1878 г. след като дотогавашният кмет Мустафа Бимбашиоглу напуска града заедно с оттеглящите се турски войски. Градът е разделен на осем подкметства. Задачите, с които се заема общинското управление са свързани с поправянето на разрушенията след войната, осигуряване на медицинско обслужване и подпомагане на училищата да започнат учебни занятия.

 

1878 - 19441878 - 1944

Иван Данев01 януари 1879 г. – 24 февруари 1879

Става кмет на града след първите свободни избори, проведени през ноември 1878 г., съгласно правилата издадени от Съвета на руския императорски комисар.

Никола Доганов24 февруари 1879 – 01 май 1879

Следва изпълнението на разпорежданията на органите на Временното руско управление.

Петър А. Чернев01 май 1879 – 19 октомври 1879

Главната задача - замяна на руския език и руските служители в общината с български език и български служители.

Димитър Селвели19 октомври 1879 – 22 септември 1880

Набавя средства, необходими за общинската каса, предвид многобройните крайно належащи нужди на града. За тази цел се отдава под наем градската парна мелница (едно от най-модерните индустриални предприятия след Освобождението в Русе), както и други обекти, от които постъпват известни средства в общинската каса.

 

  

1878 - 19441878 - 1944

 Симеон С. Златев22 септември 1880 – 12 ноември 1881

19 февруари 1984 – декември 1884По негова инициатива крайбрежният булевард се хигиенизира постоянно, озеленява се и се поставят пейки за почивка. Поставят се и газови фенери за нощно осветление на улиците. По време на второто си кметуване става жертва на непримиримите вътрешнопартийни борби на либералите.

Иваница Симеонов12 ноември 1881 – 15 септември 1883

Прави опити да организира публична дискусия по проектите за градоустройствен план на Русе. Избран е за депутат в третото Обикновено народно събрание и използва парламентарните си връзки за цялостно удовлетворяване на най-трудните проблеми на Русе. Въвежда ред в общинските финанси. 

Георги Р. Цанков15 септември 1883 - след 19 февруари 1884

Кметуването му е краткотрайно и не е в състояние да засили градивното начало във функционирането на Русенската община. След смъртта му в Русе на 15 януари 1892 г., брат му Йосиф Р. Цанков внася в БНБ 4000 лв., с която сума създава дарителски фонд „Георги Р. Цанков” за подпомагане на русенските училища. 

1878 - 19441878 - 1944

Константин Догановдекември 1884 – 01 юли 1885

Принуден да лавира межу противоборстващите политически сили в града, за да се проведат нормално отложените от 17 март за 19 май общински избори.

Петър Станев–Винаров01 юли 1885 - 09 ноември 1887

15 януари 1888 – 09 октомври 189009 октомври 1890 – 30 юни 1893

Управлява Русенската община почти три пълни мандата. Общината разгръща целенасочена дейност по благоустрояването на града и след няколко години Русе наистина придобива европейски архитектурен облик.

  

Димитър Мантов09 ноември 1887 – 15 януари 1888

Не успява да заеме ефективно длъжността си, бламиран е от стамболовисткото общинско мнозинство начело с Петър Винаров. 

 

1878 - 19441878 - 1944

Панайот А. Попов30 юни 1893 – 03 септември 1894

Основна задача - да подготви новите местни избори. В края на живота си завещава 40 акции, всяка от по 20 златни белгийски франка, от кожарската си фабрика на сиропиталището

„Елеонора” и на трапезарията „Бедни студенти“.

Георги Губиделников03 септември 1894 – 03 февруари 1895

Предприема вътрешна реорганизация в Русенската община по примера на столичната и много от „излишните длъжности” са закрити.

1878 - 19441878 - 1944

Георги Ив. Михайлов04 февруари 1895 – 14 април 1899

09 декември 1916 – 19 септември 1918Създава общинска комисия, която да подготви нов регулационен план на града, улиците и сградите получават поредна номерация по специален общински списък. Приема се нов градоустройствен план, съставят се кадастрални планове на отделните квартали и се решава в близките години със средства на общината да бъде построено Доходно здание. Правят се енергични опити за решаване на въпроса за водоснабдяването на града, назначен е общински градинар за поддържането на новоизграждащата се градска градина и останалите зелени площи в града, правят се тротоари по европейски образец и строителството в централните части на града продължава усилено. Второто му кметуване е ознаменувано с откриването на градската електроцентрала на 17 февруари 1917г. 

 Стефан Желтов14 април 1899 – 07 февруари 1901

Утвърждава практиката да се отпускат общински места на бедни заслужили поборници-опълченци за построяване на къщи, открива Втора градска амбулатория и извършва безплатна дезинфекция на домовете на бедните русенци, оформя се институционалната структура на общината.

Атанас Данев07 февруари 1901 – 09 март 1901

Не е от изявените политически дейци. Приема се като удобна, компромисна фигура от поелите управлението на страната коалиционни партньори в лицето на Демократическата и Прогресивнолибералната партия.

1878 - 19441878 - 1944 

Христо Баларев09 март 1901 – 06 февруари 1902

По време на мандата му се провеждат тържествени юбилейни чествания, свързани с Освобождението на България, 25-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината от учредяването на Българската екзархия. По негова инициатива се закупуват най-съвременни медицински инструменти от Германия за нуждите на градските амбулатории и се води активна социална политика.

Симеон Златов06 февруари 1902 – 09 април 1902

Не е сред най-изявените русенски политически дейци. Оглавява общинското управление около два месеца, докато прогресивните либерали в Русе окончателно направят своя избор за бъдещ кмет на града. 

   Георги Мартинов

09 април 1902 – 02 юни 1903На него се пада отговорността за организирането на честванията по повод 25-годишнината от шипченските боеве. Отпуска средства за построяването на паметник на загиналите офицери и войници в Сръбско-българската война, както и надгробни паметници на Любен Каравелов и Стефан Караджа, опълченски паметник и др. Увеличават се средствата, отпускани за началните училища и забавачниците в града.

1878 - 19441878 - 1944Лазар Динолов

02 юни 1903 – 15 януари 1904Трасира пътя на трите основни насоки за развитие на местното самоуправление, към които се придържат русенските стамболовисти до 1908 г. – налагане на общината като първостепенен фактор в стимулирането на стопанското развитие в града, усъвършенстване на организационно-административното функциониране на общината и издигане на обществения й престиж и радикално решаване на трудния

проблем с изграждането на модерна градска инфраструктура.  Панайот Ангелов

15 януари 1904 – 12 май 1908По време на управлението му се одобрява проект за знаме на града. Кадастрирането на града е отдадено на частен предприемач, тъй като липсата на цялостен кадастрален план е основна пречка за осъществяването на строителство в общината. Организира се конкурс за изработване на нов проект за водоснабдяване и канализация.

Ангел Павлов12 май 1908 – 17 септември 191120 септември 1918 – 09 май 1919

Подготвени са тръжни книжа и се отдават на предприемач работите по водоснабдяването и канализацията на града. Започват сондажи по брега на Дунав и на остров Матей за проучване на количеството и качеството на водоносните пластове. Изработва се проект за електроосветителна мрежа на града. На 11 август 1909 г. се открива Паметникът на свободата. През втория мандат е начело на Русенската община в последните дни на Първата световна война и в първите месеци на следвоенната криза.

 

1878 - 19441878 - 1944Васил Кръстев

17 септември 1911 – 26 ноември 191112 декември 1930 – 12 януари 1931

През първия мандат е поставен начело на тричленна общинска комисия, за да може да осигури успех на предстоящите местни избори на Народната и Прогресивнолибералната партия. През 1930 г. заема кметското място като компромисна фигура, опитва се да насочи усилията към решаване на тежките социални проблеми на града в трудните условия на Световната икономическа криза. Много скоро той е бламиран и така става кметът на Русе, управлявал града само един месец. 

Стефан С. Огнянов26 ноември 1911 – 19 май 1915

Прави всичко възможно за спазването на принципите на гласността и публичността в общинската дейност, допринася немалко за решаването на проблема с електрифицирането на града и полага усилия за утвърждаване културния престиж на Русе. Най-голямата му заслуга е създаването на общински магазин в началото на 1915 г. В следващите трудни за града и страната години, той изиграва голяма роля за социалното подпомагане на русенските граждани.

Д-р Иларион А. Буров20 май 1915 – 09 декември 1916

Ръководи Община Русе в един много труден момент, който бележи началото на участието на страната в Първата световна война. Въпреки това главното трасе на градската водопроводна мрежа е завършено. Завещава на общинската болница в града 5 хиляди акции от БТБ с номинална стойност 500 хиляди лв. На 28 март 1932 г. дарението е прието и е учреден фонд „Д-р Иларион Буров“, а общинската болница е кръстена на него.  

1878 - 19441878 - 1944

Роман Маринович10 май 1919 – 19 декември 1919

Единственото нещо, което успява да направи по същество за облекчаване на положението в града, е да сключи общински заем от 1 250 000 лв. След кметуването си той продължава активно да участва в политическия живот на града. По-късно се включва в многопартийната коалиция на Демократическия сговор.

Ростислав Блъсков20 декември 1919 – 21 март 1921

Разширява производствената и търговската дейност на общинския магазин до степен превръщането му в основен фактор за снабдяването със стоки от първа необходимост на социално слабото русенско гражданство. Инициира раздаването на безплатни учебници и учебни пособия на всички ученици от началните и прогимназиалните училища.

Руско Гавраилов24 март 1921 – 06 август 1921

29 септември 1944 – 08 февруари 1945През второто му кметуване усилията му са главно насочени към организиране ритмичната работа на общинското управление и осигуряване прехраната на гражданството в условията на все още бушуващата Втора световна война.

 

1878 - 19441878 - 1944

Александър Хаджипетров06 август 1921 – 10 юни 1923

Опитва се да реформира общинските сервизи, като засилва оперативността в тяхното ръководство и ги направи по-ефективни от гледна точка на ползата за общинската каса.

Христо Стоянов12 юни 1923 – 02 май 1927

Основното в политиката му са икономиите, свиването на бюджета, ограничаването на разходите и търсенето на нови приходи. Избран е за секретар на Съюза на градовете в България.

Панайот Стоянов02 май 1927 – 12 март 1929

16 март 1931 – 28 април 1932Добре съзнава, че финансовото положение в общината е тежко и апелира към общинските съветници да оставят встрани политическите си пристрастия и да работят за общите интереси на града. Преди всичко се опитва да подобри организацията на работата и дисциплината в общината, за да се повиши ефективността. По време на управлението му се изгражда лиманът (зимното пристанище).

1878 - 19441878 - 1944

Д-р Никола Червениванов12 март 1929 – 12 декември 1930

По същество продължава политиката на предшественика си, но е по-толерантен към опозицията и по-чувствителен към социалните проблеми. Управлява Русе в разгара на голяма икономическа криза и бюджетът е насочен към икономии. По тази причина спира изграждането на нови обекти.

Станчо Нешев13 януари 1931 – 15 март 1931

Той е от известна русенска фамилия. Оглавява назначената от окръжния управител тричленка, която временно управлява общината. Главната му задача е да подготви изборите за общински съвет, които се провеждат на 14 февруари 1932 г. Избран за общински съветник от новата формация „Национална задруга“. 

Йордан Стоянов Павлов28 април 1932 – 30 май 1934

Приоритетите му са благоустрояването на града и въвеждането на по-добър ред в общинската администрация. Стреми се да работи като експерт и е противник на политизирането на общинските проблеми.

1878 - 19441878 - 1944

Емануил К. Габровски31 май 1934 – 24 декември 1934

Назначен е с Указ от правителството на Кимон Георгиев, дошло с преврата на 19 май 1934 г. Габровски работи прагматично и без да вдига шум, като се опитва да го прави в духа на парламентарната демокрация, макар тя вече да е ликвидирана.

 

Кирил Старцев24 декември 1934 - 14 септември 1944

Утвърждава конкурсното начало при назначаване на ръководители на отдели и служби в общината, а по късно и на чиновници. Допринася много за развитието на инфраструктурата, а само за няколко години от управлението му центърът е преобразен – построена е Съдебната палата и е благоустроен районът около нея, направено е ново оформление на Централната градска градина, изградени са Халите, а облагороденият район около тях става втори център на града. Избран е за председател на съюза на българските градове.

РУСЕНСКАТА ОБЩИНА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА НОВАТА И

НАЙ-НОВАТА НИ ИСТОРИЯ 1944 – 1988 г.

 

Съдебната палата

През 50-те години на ХХ век Градският народен съвет е преместен в сградата на Съдебната палата. Тя е построена през 1929 г. по проект на арх. Пейчо Койчев. Мястото е било избрано срещу Паметника на Свободата и градската градина, за да се оформи съвременният център на Русе. Стъклописите, по проект на проф. Иван Пенков, са изработени в Германия. Скулптурните фигури на фасадата са дело на проф. Любомир Далчев, изпълнени през 1938 г. Съдебната палата е тържествено открита на 27 октомври 1940 г.

1944 - 1981944 - 19888

Д-р Никола Ковачев14 септември 1944 – 29 септември 1944

Той е първият кмет на града след промените на 9 септември. В работата му си личи естествена приемственост със стария кмет.

Стоил Машев08 февруари 1945 – 30 април 1947

Отделя особено внимание на стопанската дейност на общината. Също така е инициатор за откриване на художествена галерия, за което е взето решение на 6 ноември 1946 г. В края на април 1947 г. е привлечен на работа във Върховния стопански съвет като началник на „Държавни земеделски стопанства“. В София той се опитва да създаде лоби, което да съдейства за развитието на Русе.

Александър Ковачев01 май 1947 – 03 юни 1949

Има афинитет към културния живот и по-специално – към музиката. Негово дело са създаването на симфоничния оркестър и русенската опера. По негова инициатива самодейният симфоничен състав става общински с професионален статут. Самият той заявява, че „Русе е бил и трябва да остане един от най-културните градове на България“.

1944 - 1981944 - 19888

Д-р Димитър Хаджиев03 юни 1949 – 10 октомври 1949

Д-р Хаджиев е опитен управник и се заема енергично с кметската длъжност, като поема отговорност и действа професионално. След краткото си кметуване е назначен за директор на русенската болница, а впоследствие преминава на работа в Министерството на народното здраве в София.

Димитър Теохаров10 октомври 1949 – 24 юни 1950

Усилията му са насочени към активизиране стопанската дейност на общината с цел да се увеличат нейните приходи, за да може да се ускори благоустрояването на града и решаване някои от социалните проблеми на гражданите.

 Никола Чакалов

24 юни 1950 – 23 декември 1952Като човек от работническата класа е най-чувствителен към социалните проблеми. Старае се да помогне на бедните и безработните, но възможностите на общината са ограничени. За решаване на социално-битови и здравни проблеми се отделят 31,7% от общинския бюджет.

 

1944 - 1981944 - 19888Димитър Георгиев

23 декември 1952 – 15 февруари 195614 април 1959 – 10 февруари 1961

По време на управлението му са построени Дунав мост, новата ЖП гара, Дома на културата, Операта. Разширява се жилищното строителство. Извършва се реконструкция на основните русенски предприятия. Изграден е Паркът на младежта и Градският стадион.

   Димитър Петков

15 февруари 1956 – 14 април 1959Сред най-големите успехи по време на управлението му са завършването на сградата на Русенския университет и започването на строителството на окръжната болница, ново училище до кооперативния пазар, две детски градини и др. Продължава с промишленото строителство и модернизирането на русенските предприятия.

Вълко Вълков10 февруари 1961 – 03 октомври 1969

Благодарение на богатия му управленски опит по време на кметуването му са изградени множество обекти: магистрален водопровод, хлебозаводът и фабриката за хлебна мая, ТЕЦ – Русе – Изток, кожарският завод, винзаводът, месокомбинатът, регионалният изчислителен център, автогара „Юг“, Корабният техникум и училище „Тома Кърджиев“, домовете на техниката, на дейците на културата и на филхармонията, новата печатница, спортна зала „Ялта“. Завършено е строителството на окръжната болница и специализирания корпус за онкоболни, значително се разширява панелното и монолитното строителство на жилищни сгради.

1944 - 1981944 - 19888Димитър Аврамов

03 октомври 1969 – 27 март 1979По време на кметуването му се приема нов градоустройствен план, в който се изясняват въпросите за опазване на архитектурното наследство и перспективното развитие на града за следващите 20-30 год. Изграждат се входно-изходните пътни артерии за София, Варна и Силистра. Приема се програма за жилищно строителство. Едновременно с това се строят и училища и детски градини. Изграден е новият корпус на Окръжна библиотека „Любен Каравелов“, нови сгради за Педагогическия институт (сега част от Русенския университет), Пощенската палата, Младежкият дом, ІІІ-та поликлиника, хотел "Рига". Благоустроява се централният площад и крайбрежната ивица.

Керчо Джамбазов27 март 1979 – 08 март 1988

По време на кметуването му се строят интензивно жилища в новите квартали на града, отделят много средства за тяхното благоустрояване. Изграждат се детски градини, супермаркети и др. Изградени са четири училища и започва строителство на нов корпус на Русенския университет. Завършена е сградата на Партийния дом в центъра, новата сграда на МВР, телевизионната кула на Левента. Започва изграждането на хирургическия блок, на стоматологичната поликлиника, спортната зала, разширението на театъра. Започва експлоатацията на тролейбусния транспорт. Като проблем, който кметът не успява да реши, се очертава хлорното обгазяване на града от химическия комбинат „Верахим“ в Гюргево и последвалите след това изселвания на млади хора от града. 

 

РУСЕНСКАТА ОБЩИНА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА НОВАТА И НАЙ-НОВАТА НИ ИСТОРИЯ

1988 – 2015 г.  

Първата копка на зданието, в което днес се помещава Община Русе, е направена през януари 1976 година. Сградата е завършена през 1985 г. Тя е построена за партиен дом с типичните за периода червеникави прозорци и каменна облицовка. Едно от важните съвременни исторически събития е състоялият се през февруари 1988 г. на площада пред Общината първи мирен протест на граждани, организиран от Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Този протест слага началото на демократичните промени в България и превръща сградата в емблематична.

1988 – 20151988 – 2015Георги Драгоев

08 март 1988 – 02 октомври 1990Последният председател на Градския народен съвет на Русе преди промените на 10 ноември 1989 г., като управлява града и известно време след това. Може да се каже, че е кмет на прехода на Русе от тоталитарен режим към демократично общество. Управлява в сложна политическа обстановка. В периода 2002-2003 г. е председател на Общинския съвет в Русе.

Тодор Цанев02 октомври 1990 – 26 октомври 1991

Управлява в смутно време на разгорещени политически страсти. С негово участие се решават най-острите сблъсъци, характерни за началото на прехода - окупациите на обществени сгради и Дунав мост, стачки, нарушаване на обществения ред и т.н. Извършва се и така наречената "голяма въртележка": съдът се връща в Съдебната палата, БСП се връща в старата си сграда, която наскоро след това е предоставена на Музикалната гимназия, а общината се нанася в новата сграда на партийния дом. Читалище "Зора" е настанено в бившия Дом на българо-съветската дружба. Асен Тасев

27 октомври 1991 – 11 ноември 1995Основен въпрос за кмета и общинския съвет е по-нататъшното изясняване на общинската собственост и извършването на реституция на отнетите имоти на собствениците им. Може би най-големия успех на Асен Тасев е преместването на областния център от Разград в Русе. Ставайки изразител на всеобщото желание на всички русенци, той прави мотивирано искане до правителството за решаване на този въпрос и с Указ на президента от 29 януари 1992 г. Русе става център на областта.

1988 – 20151988 – 2015

Димитър Калчев 12 ноември 1995 – 7 декември 2001

Усъвършенства структурата на общината, като създава нови отдели, управления и дирекции, с цел подобряване ефективността на работата й. По негово време се създава Приватизационен фонд, Общинска агенция за подпомагане на средния и дребния бизнес и Жилищен инвестиционен фонд. За първи път в българска община се въвежда обслужване на едно гише. Вниманието на кмета е насочено главно към привличането на наши и чужди инвестиции. През 1999 г. Димитър Калчев печели втори мандат. Той е прекратен през лятото на 2001 г. заради покана от новия министър-председател Симеон Сакскобургготски за министър на държавната администрация. 

Елеонора Николова27 април 2002 – 2005

Печели частичните избори за кмет на 27 април 2002 г. Така става първата жена кмет на Русе. Доказва се като добър управленец и печели втори мандат на редовните избори на 26 октомври 2003 г. Главната й цел е финансова стабилизация на общината, Русе да стане по-привлекателен за бизнеса и инвестиции и решаването на някои социални проблеми. Избрана е в ръководството на НСОРБ. Става един от съучредителите на Страсбургския клуб на кметовете на големите градове. През 2005 г. е избрана за депутат от листата на СДС в 40-то Народно събрание.  

1988 – 20151988 – 2015Божидар Йотов

 2005 – октомври 2011Избран за кмет на Русе през есента на 2005. На следващите избори през 2007 г. е издигнат за градоначалник от инициативен комитет. Вота си за Йотов дават 59,12 на сто от гласоподавателите. По време на управлението му е довършен ремонтът и са открити Доходното здание и Историческия музей, построена е църквата "Всех Светих". Реализирани са проекти за ремонт на Централния площад, ул. „Бозвели“, осветлението на входно-изходните магистрали Русе-София, Русе-Варна, Русе-Силистра и бул."България". Не се кандидатира за следващ мандат на изборите през октомври 2011 г.

Пламен Стоиловноември 2011

Акцент в работата е създаването на благоприятни условия за развитие на местната икономика и повишаване стандарта на живот. Усилията са насочени към разработването и реализирането на финансирани с евросредства проекти. Осигурени са средства за довършване строителството на Спортната зала, започва работа по пробива „Кауфланд“, който ще свързва кв. „Родина“ с Центъра, както и реконструкция и изграждане на подлез на Кръговото при полицията. Приключва проектът „Развитие на културно-историческите атракции в градски туристически ансамбъл“, включващ 3 емблематични за Русе обекта, обвързани в общ туристически ансамбъл: сградата на Регионалния исторически музей, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и новооткрития Екомузей с аквариум - най-модерния в България.