Изготвила: Надка Данкова

Дъждовната завеса се вдига и се показва Слънцето. С цялото си великолепие блесва дъгата - рожба на слънчевите лъчи и капките дъжд. Тя издига своя разноцветен шлейф високо в небето и отново го простира към Земята.

Вглеждам се в палитрата от цветове: Червената краска ме дарява с животворната сила на Любовта.

От оранжевата получавам благословение за сила, здраве и

живот.

Сиянието на жълтото! То ме зове по пътя на познанието.

Прохладата на зелената краска ми вдъхва упование и надежда за

растеж.

Как трепти с нежните си вибрации синьото – цветът на истината!

Виолетовото гали очите с ефирната си красота и ми разкрива

силата на човешкия дух.

Дъждът отминава.Още по- красиво заблестяват цветовете на дъгата.По цветятя са полепнали малки капки дъжд.Те блестят с великолепието на цветните

лъчи и като мен навярно благославят това неповторимо тържество на природата и човешкия дух – небесната

дъга.

И рече Бог: “Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята.” Битие 9:13