ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Курсантът Плошкин 2

Атмосфери без въздух 8

Нектар, амброзия и дълго-

летие 12

Още за летящите дискове 14

Рисунки от Борис Ди-

мовски 21

Стоте лица на разума 22

Дедецът 24

Мозайките 27

Любопитни факти 29

Внимание — слонове! 30

В небето на Сатурн 36

Предава „Космос" 40

Забавни страници 45

Решава логиката 47

По широкия свят 48

Приложение :

Великата

Корица:

Детайл от мозайка] в Равена

(VI век)

Гръб на корицата:

Команден пулт със съвременна

електронна апаратура

Многоцветно приложение

Научно — фантастичен разказКапитан Чигин погледна старинния морски хрономе-

тър, който висеше на стената до електронния часовник.Май че е време!

Той отиде до вратата и превъртя два пъти ключа.Така е по-спокойно. После извади от лявото чекмеджена масата спиртник, две сребърни чайничета и две ку-тии, украсени с изображения на дракони.

Разбира се, да се пали огън в космолета е нарушениена правилата, но чаят си е чай и един истински ценителникога не ще използува за приготвянето му някакви сиидиотски котлончета с бавни неутрони. Какво пък, ка-питан Чигин може да си позволи тази волност. Пет-десетте години служба в космоса все дават някакви пра-ва. Космическият устав е прекрасно нещо, на космолетатрябва да има желязна дисциплина, иначе това няма дае кораб, а кръчма, но не бива да се подхожда с една исъща мярка към неопитния курсант и стария косми-чески вълк Чигин. Най-напред изслужете толкова годи-ни, колкото капитан Чигин, а после ще ви дадат и спе-циални права. Тъй де.

За приготвянето на чая също се иска умение. Товане е помията, с която те гощават в космодрумите, апитие от най-висша класа, елексир на бодростта.

Отначало трябва да се изплакне чайникът и да сепостави на огъня. Когато от чучурчето започне да излиза пара, изсипете първата порция чай и поставете

чайника на радиатора. Нека постои там десетина ми-нути. В това време сложете да заври вода във вториячайник. Само не забравяйте да сложите в студената воданяколко зелени листенца. Какво, никога не сте чували?Така е, братчета, когато не знаете какво е истински чай.Именно зелени листенца. Точно те придават особениявкус. Опитайте и после нищо друго не ще искате да пие-те. Сега излейте врялата вода в първия чайник и пакна огъня. Само следете да не заври, иначе всичко про-пада. Отлично! Можете да свалите чайника от огъня ида го покриете. След пет минути чаят е готов. Трябвада се пие в мънички порцеланови чашки. Захар? Чекой пие истински чай със захар? В краен случай съвсеммъничко сол.

Капитанът вдъхна вълшебния аромат, отпи малко ибавно преглътна, като блажено замижа. Но в този мо-мент някой предпазливо почука на вратата. Капитанътсе намръщи, пъхна спиртника обратно в чекмеджето,отиде до вратата и отключи.

— Мога ли да вляза, шефе? — На вратата стоешестаршият помощник.

Чигин се ухили доволно. Обръщението „шефе", кактои званието „капитане" беше заимствувал от стариннитекниги. Едва ли ще намерите друг космонавт, към коготода се обръщат по този начин! „Капитане" е за по-чуж-дите. На най-близките помощници се разрешава из-вестна фамилиарност. „Шефе". . . нали не звучи лошо!

— Влезте. Ще пийнете ли чашка чай?Старшият помощник въздъхна. Той не можеше да

понася любимото питие на капитана, но ако откажеше,щеше да обиди смъртно стареца.

— Благодаря, с удоволствие.Чигин извади от шкафчето втора чашка.— Какви новини?— Радиограма от рейсовия кораб. Лети към нас с

курсанти. Дванадесет човека.— Кой курс?— Всички първокурсници. Дванадесет козлета.— Приемете ги от десния борд.— Слушам.— Друго?— На рейсовия е докторът. Радира, че всичко е на-

ред, лекарствата са получени.— Така.Капитанът се замисли. Пак първи курс. Палета. При

претоварването ще лежат като трупове, после прибезтегловността ще си изповръщат и червата. Пробенрейс, тъй нареченото „привикване на кадрите с кос-моса". Капитанът не можеше да понася този израз!Чудо голямо, старт от постоянна орбита, няколко оби-колки около Марс по удължена елипса и връщане на ор-битата. Де да можеше да им покаже истинско излитане ипосле кацане на Венера, та да видят те „привикване скосмоса". Половината веднага бяха подали заявлениеза напускане на школата. Но какво да се прави, когатопланетолетът „Алдебаран" е вече отдавна зачислен къмклас 4- Е без право да каца на планетата. Година — две

ще го използуват за учебна база, а после. . .— Благодаря, шефе, чаят ви е наистина великолепен.— Почакайте.Старшият помощник пак седна.— Ето какво — капитанът разкопча яката на курт-

ката си, —заемете се лично с курсантите. Главното еведнага да се включат в работа. Нищо не разлага такамладежта, както безделието. Никакви отстъпки за вся-какви там неразположения и прочее. Желязната дисци-плина и трудът лекуват всякакви заболявания.

— Ще ги разпределяме ли на дежурства?— Непременно. По четирима души. От всяка смяна

двама за боцмана. И да не се церемони много с тях.— А останалите?— В щурманската кабина и в машинното. Поред

всяко денонощие. През втората половина на рейса ще гисменяте без почивни дни.

— Всичко това са глупости — каза старшият помощ-ник, — все едно че са на курорт.

— А вие се погрижете да не бъде курорт, накарайтеги да се поизпотят.

— Автоматика, шефе, няма кой знае каква работа,други са вече времената.

— Така си е — съгласи се капитанът. — А попи-тайте тия хлапаци какво ги е довело в школата и не-пременно ще задрънкат за романтиката на космоса, акаква ти романтика сега? Виж по-рано. . .

— По наше време — кимна старшият помощник.Капитанът удари с ръката масата.— Аз не за това! Например моят прадядо е бил ка-

питан на параход.— На какво?— На параход. Плавал е по моретата.— Защо? — лицето на помощника изразяваше пъл-

но недоумение.— Ами превозвали са различни товари.— Странно. Как е могло да хрумне някому да мъкнат

товари по море сред тия нефтови кули?Капитанът вдигна рамене.

— Навярно тогава са били по-малко.— Все едно, анахронизъм.— Романтика — замислено каза капитанът. — То-

гава хората са били други.— Хм, плавал по море! — промърмори помощни-

кът. — Каквото и да казвате — анахронизъм!Капитанът се намръщи.— Вие нищо не разбирате. Това не е като да коман-

дуваш космолет. Искало се е още нещо. Храброст, уме-ние. Ами платноходните кораби? Какви хора е ималотогава? „Опъни десен бом-брам-брас!" Как ви се ха-ресва, а? !

— А какво означава?— Някаква си команда — неуверено каза капитанът.— Не ги разбирам аз и туйто!— И аз сега много неща не разбирам. Преди всичко

знаех, а сега, извинявайте, не разбирам. По-миналатагодина ме пратиха два месеца на курсове да изучавамновите звездолети. Лекции четеше един такъв клепоух.Изслушах аз първата лекция и питам: „И как все паклетят?" — „Ето — казва — формулата". А аз муказвам: „На формули, млади човече, не съм свикнал далетя. На всичко — казвам — съм летял: и на йоноле-ти, и на анихилационни, а, виж, на формули не ми сее случвало".

— Че той не лети — ухили се помощникът, — про-странството се свива.

Шията на капитана стана малиненочервена — при-знак, че ще има буря.

— Глупости! — каза той, като стана от креслото. —Пространството е мит, пустота. Все едно да изядешдупката от геврека, а геврека да оставиш. Не, дайтеми вие такъв кораб, дето да има всичко — и старт, и ка-цане, а от формули ме избавете, покорно благодаря!

— Разрешете да си отида — благоразумно казапомощникът.

— Вървете, а аз ще си почина малко.Капитанът изплакна двете чайничета, прибра кутий-

ките с чая и като погледна хронометъра, дръпна за-весата на койката.

„По дяволите!" — капитанът вдигна глава от въз-главницата, като се мъчеше да разбере откъде иде шу-мът.

Изведнъж се сети и скочи от койката.„Курсантския кубрик! Добре, гълъбчета, сега ще по-

лучите космическо кръщение!"Капитанът слезе в курсантското помещение и за-

стина на вратата.Пиршеството беше в разгара си. Целият запас от

продоволствия, дадени от жалостивите мамички набедните дечица за дългия космичен рейс, се унищожа-ваше с непостижима скорост. Утре тия дечица ще лежатпо койките, ще се държат за коремчетата и нито единне ще отиде на дежурство. А сега — със зачервени,възбудени лица, с уста, изпоцапани със сладко, реватпод акомпанимента на електронна хармоника онаяидиотска песен за храбрите момчета в космоса, коятотака ненавиждаше капитан Чигин.

Гневът му бавно зрееше като плод под лъчите наесенното слънце. Това беше вече прекалено дори и заедин командир на учебен космолет.

— Престани!!!Шумът мигновено стихна.— Братлета, пуякът! — произнесе нечий глас.Капитанът стисна юмруци. Пак този прякор, проклет

да е! Откъде само го узнават?!— Старшината при мен!Напред излезе слабичко момче.— Ти ли си старшината?— Аз.— Виж какво, гълъбче — с престорена любезност

каза капитанът, — първо, когато в кубрика влизакапитанът, ти си длъжен да дадеш команда „Мирно!",разбра ли?

— Разбрах.— Хайде, давай.— Мирно! — изписка момчето.Капитанът се намръщи.— Не така, по-високо!— Мирно!!— Не така.— Мирно!!!Чигин изгледа изпъналите се като струни курсанти.— Свободно.— Свободно! — с неочакван бас изрева старшината.

Някой прихна да се смее.— Това, първо — повтори капитанът. — Второ, на

койките в кубрика не се седи, затова има пейки. Трето,

3

АВТОР И. ВАРШАВСКИ

И Л Ю С Т Р А Ц И И Л . З И Д А Р О В

всичките продукти да се предадат в кухнята. Тук нямабавачки. няма кой да ви прави клизми.

Капитанът можеше да се закълне, че ясно чу как ня-кой зад гърба му произнесе „дръвник". Той рязко сеизвърна, но на вратата нямаше никой. Очевидно бешему се счуло.

— Хармониката предайте на старпома.Тих ропот се разнесе из кубрика.— Извинете, капитане — плахо рече старшината, —

не може ли.. . .— Не може! — прекъсна го Чи-

гин. — Не се разрешава. Когато севърнете на Земята, ще си получитехармониката, а тук ще работите. Раз-брахме ли се?

— Разбрахме — произнесе нечийглас. — Всичко разбрахме!

Капитанът огледа помръкналителица на момчетата и се запъти къмвратата.

— Мирно! — викна старшината.— Свободно!Ето, винаги е така. Малко повече твърдост в самото

начало и тия палета ще омекнат като памук. Ненапраз-но са поверили учебния кораб на стария Чигин. Тукпреди всичко е нужна опитна ръка.

Хваналият се за перилата капитан погледна през ра-мото си. Курсантите нареждаха продуктите в куфар,и същия момент, когато десният крак на господаря на„Алдебаран" стъпи на първото стъпало на трапа, вър-ху главата му се стовари съкрушителен удар. Тичащатанадолу по стълбите фигурка понечи да се провре междукраката на капитана, но веднага бе хваната за врата.

— Кой си ти? Името ти?! — изрева Чигин.— Курсант Плошкин. — Сиви очи с черни извити

мигли насмешливо гледаха капитана.Честна дума, този глас Чигин вече бе чувал някъде.

Аха! „Братлета, пуякът! " Така значи!— Плошкин ли казваш?!— Плошкин.О, благословени времена на ветроходната флота!Десет

удара с камшик биха били тъкмо намясто. Не, десетудара с камшик и денонощие в карцера. Ето какво енужно!

— Значи, Плошкин? — мощната длан на капитанавдигна за яката хилавото телце.

— Плошкин.— Виж какво, Плошкин, ще потърсиш боцмана и ще

му кажеш, че капитанът ти е дал пет наряда извън ре-довните.

— Това ли е всичко?— Това като начало — наставнически каза капита-

нът, като го пусна на пода. — Само за начало. И въоб-ще, Плошкин, ще има да получаваш много — много наряди.А сега върви!

Получил на прощаване бащинско пошляпване потила, Плошкин се шмугна в кубрика.

„Ама че ден!" — капитанът изтри потната си шия исе запъти надолу към машинното отделение.

Тримата механици правеха някакви магии около гене-ратора на гравитационното поле. По изражението налицата им Чигин разбра, че и тук не го очаква нищохубаво. Той се спря и започна да наблюдава мълчаливокак проверяваха изолацията.

— Бобините са се износили — каза старшият меха-

ник, като забеляза капитана. - Ще се наложи да гисменяваме в състояние на безтегловност

— Четири часа - каза Чигин, - четири часа без-тегловност по програма, ще успеете да ги смените

— Няма да успеем — каза вторият, — никак нямада успеем, има работа за два дена.

Капитанът тъкмо искаше да отвори уста, да напомни,че за двадесет денонощия принудително безделие напостоянната орбита все можеха да ги сменят, но след

като размисли, махна с ръка и се за-пъти към асансьора. Той знаеше, чее безполезно да спори с механици-те. Те винаги намираха някакво оп-равдание.

— Асансьорът не работи — казастаршият.

— Защо?—Нали знаете—сви рамене той,—че

на втория спомагателен реактор изте-че срокът на инспекторския преглед.

— А защо не повикахте инспектора?— Викахме го, но той каза, че за такава вехтория не

си струва да си хаби времето. „Вас - казва - отдав-на трябваше да ви бракуват."

— Да ни бракуват! — възмутено се разфуча капита-нът. — Не е той, който ще решава кого да бракуватКогато се върнем, ще отида в Главната инспекция

— След месец изтича срокът на документите за мо-торите — добави старшият. — Без основен ремонттоя път няма да се размине. Миналата година. . .

— Стига, по-добре от вас знам какво е нужно.Капитанът вече беше горе, когато дочу гласа на стар-

шия механик:- Съвсем се е разкиснал нашият пуяк.

— Време е и него да бракуват — забеляза вториятТова вече беше последната капка, чашата на търпе-

нието преля.Уви, доблестният потомък на капитана на парахода

„Жулан в официалните документи се наричаше завеж-дащ самоходната учебна космична база, целият щат накоято, освен него самия, се състоеше от един помощник,лекар, трима мотористи, самоволно издигнати в рангмеханици, и един работник, наричан ту боцман, ту гот-вач, в зависимост от това, дали чистеше в момента по-мещението, или отваряше консервните кутии.

Върху този двулик Янус се стовари цялата мощ накапитанския гняв.

— Кръчма! — закрещя Чигин, като тупна с крак. —Истинска кръчма! Перилата не са лъскани от миналиярейс! В курсантския кубрик кочина! Незабавно да севземе наряд от курсанти и след два часа всичко да бле-сти като на параход! Ясно ли е?

Смаяният готвач остави на пода чувала с брашното имоментално се превърна в напет боцман.

— Слушам, ла се вземе наряд курсанти!Не, каквото и да казвате, капитан Чигин умееше да

поддържа строга дисциплина.— Вижте какво, гълъбче — добави той вече със

спокоен тон, - накарайте ги да работят и нито един денда не мързелуват. Между другото, там има един курсантПлошкин. Днес му хързулнах пет наряда, тъкмо щестигнат за перилата.

— Водачът на рейсовия кораб пита, нямаме ли по-ръчения за Земята — каза старшият помощник. —Той смята вече да отлети.

4

— Нека тръгва. Впрочем. . . — капитанът се почесапо тила. — Задръжте го още един час.

— Защо?— Така — неопределено измърмори Чигин, — може

да ни потрябва. А сега помолете доктора да дойдепри мен.

След няколко минути в каютата на капитана влезелекарят. В ръката си държеше пачка с перфокарти.

— Викали сте ме?— Да, гълъбче, как е при вас?— Всичко е наред. Лекарствата са получени, санитар-

ните картони са проверени.Чигин хвърли неодобрителен поглед на перфокар-

тите. Той малко вярваше на цялата тая машинна диа-гностика.

— Хм. . . Ето какво ще ви помоля: прегледайте гисам. За да няма като миналия път: един го боли корем,друг има коклюш, на трети цирей под мишницата мупречи да работи. На мен пътници не ми трябват. Пре-гледайте ги и при най-малкото подозрение — обратнона Земята.

— Да, но. . .— Точно така, прегледайте ги — сериозно каза

Чигин. — Такова е нареждането ми.— Добре. — Лекарят сви рамене и излезе.Капитанът, пъшкайки, развърза обувките си. Да,

дявол да го вземе! В края на краищата можете колкотоискате да тренирате тялото си, да калявате волята си'но все пак някой вътре във вас с отвратителна прециз-ност държи сметка за всеки изживян ден и към седем-десетте току-виж ти напомнил колко години, часове иминути се числят в баланса ти. Така е, господа, и нямазащо да се обиждате на стареца, ако за добро шляпнепо врата някакъв сополанко или нахока немарливиябоцман. Ред трябва да има на кораба, без ред това не екораб, а детска градина, ето какво е кораб без дисци-плина, ако искате да знаете. По-рано, по времето на ве-троходната флота. . . Чигин протегна ръка, взе от ла-вицата оръфано томче и се пренесе в тайнствения святна пристанища, съкровища, морски бури и абордажнибоеве с пирати, в пленителния очарователен свят, покойто копнееше уморената от сивото ежедневие на кос-моса душа на капитана.

В това време командирът на рейсовия кораб, следкато изчака уговорения час, потегли обратно за Земята,като пожела на екипажа на „Алдебаран" щастлив рейс.

Беше три часът и четиридесет и пет минути по земновреме, когато старшият помощник върна капитан Чи-гин от царството на фантастиката и приключенията къмпечалната действителност.

— След петнадесет минути отлитаме, шефе.Капитанът въздъхна, затвори книгата и отиде в

командната кабина.След няколко минути на пулта светна зелена лампич-

ка: машинното отделение съобщаваше, че моторите саготови за старт. Чигин пусна данните за полета в из-числителната машина и докато чакаше сигнала на ки-бернетичния щурман, че задачата е решена, взе микро-фона.

— Космос — три, космос — три — Чигин удари с юмрукчервената кутия, — космос — три! Фу, по дяволите!Колко пъти исках да ми дадат радист, та може ли стая вехтория... Космос — три!!! — от гръмогласните ви-

кове на капитана лампичките на пулта замигаха. —Космос — три, аз съм „Алдебаран", защо по дяволите неотговаряте?

На екрана внезапно се появи ухилената мутра надиспечера.

— Извинявайте, капитане, но радистът от трансо-ларния тъкмо ми разправяше интересен виц! Някакъвтип. . . — Изображението изчезна и по синкавата по-върхност на екрана забягаха черни мълнии. Някъденаблизо един от новите звездолети свиваше в простран-ството.

— Космос — три! — капитанът махна безнадеждно сръка. Трябваше да изчака, докато дяволското простран-ство почне пак да пропуска радиосигналите.

— . . . Бива си го вица, нали?! — изображението надиспечера се озъби на екрана.

— Да. . . — неуверено каза Чигин.— Какво има, капитане?— Искам старт.— Документите ви в ред ли са!— В ред са.— Тръгвайте! Само моля ви се, не ме окадявайте при

старта. Миналия път опушихте цялата ми обшивка.— Три „же" — каза Чигин. — Според учебната

програма претоварване три „же". Тия от първи курсимат още жълто около устата.

— Хайде, карайте кротичко, а там след половин ми-

лиона километра дайте на вашите хлапаци, ако искате,и десет „же". И на мен няма кой да ми чисти обшивката,нямам стажанти.

— Добре — каза Чигин, — вече получих задачата откибернетичния щурман. Довиждане!

— Приятно пътуване!Капитанът натисна стартовото копче и погледна

часовника. Нямаше повече работа в командната кабина.Сега трябва да отиде и да легне, докато „Алдебаран"набере скорост. Тежкото тяло на капитана беше достачувствително към претоварването — факт, който тойстарателно криеше от членовете на екипажа.

— Пуякът вътре ли е? — запита докторът.Старшият помощник сложи пръста си на устата:— Вътре е, но по-добре не влизайте. Ще почне да

ви пои със своята помия.Докторът се намръщи. Само като си помисли за капи-

танския чай, почувствува, че му се повдига. И все пак...не, не бива да отлага. Той решително хвана дръжкатана вратата.

— Случило ли се е нещо? — запита старшият помощ-ник.

— Да, на стареца му щукна в главата да устроимпоголовен медицински преглед. Що ми трябваше даизпълнявам каприза му.

— Инфекция ли? — лицето на помощника придобизагрижен вид.

— По-лошо — махна с ръка докторът и отвори вра-тата на каютата. — Мога ли да вляза, шефе?

— Влезте. Искате ли чашка чай?— Благодаря, идвам по работа.Капитанът се навъси. Да се откажеш от чая, пригот-

вен собственоръчно от капитан Чигин, това е вече. . .— Слушам — сухо каза той.— Работата е там. . . — докторът се запъна, |

че курсант Плошкин отказа да го прегледам.„Аха, пак Плошкин!" •— В очите на капитана блесна

хищен пламък.— Защо отказа?— Казва, че е. . . че е. . . момиче.— Кой е момиче?— Курсант Плошкин.Няколко минути капитанът мълчаливо гледаше док-

тора, като се мъчеше да си представи курсант Плошкинв копринена рокля с роза в косите. В спомените мудевойките бяха винаги такива. Не, трябва да има някак-ва грешка! Тая бръсната кратуна!

— Глупости — промърмори Чигин. — Не може дабъде. В школата не приемат момичета.

— Но тя не е курсант. Курсант Плошкин й е брат.Разболял се преди Отлитането и останал на Земята. Асестра му — Инеса Плошкина — е тук на кораба катокурсант Плошкин, вместо брат си.

— Какво?!! ! — досети се внезапно капитанът. Тезинасмешливи сиви очи с черни извити мигли. . . —Курсант Плошкин в общата каюта!! — изрева Чигин,като удари с всички сили по масата. . .

Какво да прави с Инеса Плошкин? Рейсовият кораб неможе да долети дотук. Да я предаде на случайно срещнаткосмолет? По дяволите, по учебното трасе едва ли ще ми-не някой. Ада се върнат назад — значи да провали рей-са и да стане обект на вицове, които ще се разправятпо всички космодруми: „А чухте ли какъв номер са

изиграли на нашия пуяк?!" Да я остави на кораба скурсантите? Невъзможно! Капитанът си помисли засвоята внучка. За нищо на света не би искал да я видив курсантския кубрик. Нехранимайковци, истински не-хранимайковци!

Капитанът се хвана за главата.„Ама че положение!"През открехнатата врата на общата каюта се чуваха

сдържани ридания.Чигин изруга и скочи от креслото.— Събери си нещата!Риданията се усилиха.— Събери си нещата, пренасяй се в моята каюта!— А вие?В широко отворените, още влажни от сълзи сиви очи

имаше толкова доброта и примирение със съдбата, чена капитана му стана неловко.

„Не е хубаво, не биваше да й крещя така, все пак емомиче."

— Аз ще спя при старпома на дивана — промълвитой, като гледаше в краката си, — а ти. . . а вие сенастанете тук. Сега боцманът ще ви постели.

Инеса понасяше тежко безтегловността и капитанЧигин ругаеше механиците, които се протакаха безбож-но дълго със сменяването на гравитационните бобини.Не се доверяваше на боцмана, сам разтребваше каютатана Инеса и я лекуваше със силен чай при пристъпите йна повръщане.

Дори молбата й „да не попарва в чая тия отвратител-ни зелени листа" — нечувана дързост, която можешеда коства живота на друг смелчак — беше приета с до-бродушна усмивка.

— Знаете ли — каза Чигин веднъж на старшияпомощник, — много мила девойка. Такава тиха искромна. Разказа ми историята си. Баща й и майка йзагинали при автомобилна катастрофа. Кръгло сираче.Живее с брат си.

— Скромна! — изсумтя старпомът. — Скромна, акакъв номер ни скрои!

Капитанът се намръщи.— Вие нищо не разбирате. Момичето го влече роман-

тиката. Покоряването на далечните планети. Та освенза космоса за какво друго може да мечтае сега младежта?А тя обича Стивънсън.

— Кого обича?— Стивънсън.— И той ли е курсант?— Стивънсън е велик писател от древността, писал е

морски повести.— Анахронизъм — каза старпомът, — анахрони-

зъм са вашите морски повести. По-добре кажете каквода правим с тая Плошкина. Безтегловността свърши,ще я включим ли в дежурствата?

— В дежурствата? — капитанът се почеса. — Не,защо? Че тя е пътничка.

Изминаха няколко дни и Инеса вече се чувствувашена космолета като у дома си. На нейно разположениебеше цялата капитанска библиотека и по пода на каю-тата се търкаляха сред прочетените книги хартийки отбомбоните, които тя поглъщаше с не по-малка страстот морските романи.

Докторът, който ненавиждаше досега шаха, часовенаред играеше с пътничката, като изпитваше необяс-нимо удоволствие от всяка загубена партия.

6

Междувременно в романтичната душа на капитанабушуваше деветобална буря. Рейсът скоро щеше дасвърши и мисълта, че „Аделбаран" ще се лиши от оча-рователната пътничка, караше капитана да крои най-фантастични планове.

Най-сетне той взе решение.Да, по дяволите, защо пък старият Чигин да не оси-

нови тая славна девойка?! И без това няма родители, а„Аделбаран" така се нуждае от радист. За някакви сидва-три месеца тя ще свърши съкратените курсове, акапитан Чигин все ще успее да издействува да му от-пуснат щат за радист, затова можете да бъдете напълноспокойни!

Но животът е много сложно нещо и човек никога незнае какви изненади му готви съдбата.

Един заблудил се в космичното пространство асте-роид пресече траекторията на „Алдебаран". Трудно еда се каже сега защо старичката изчислителна машинатри пъти прави изчисленията, докато даде командата накибернетичния щурман. Важното е, че когато коман-дата беше дадена, астероидът се намираше застраши-телно близо. Катастрофата беше предотвратена чрезвключване на маневрения двигател на десния борд напълна мощ.

Това се случи малко преди обед.

После всичко се разви по вечните и неотменими за-кони на механиката. Десетте технически единици масана капитанското тяло, устремени със заложената в тяхинерция, се сгромолясаха върху крехкото тяло на път-ничката.

Преди още някой да проумее какво бе станало, мото-рът вече беше изключен и единствен свидетел на случи-лото се беше проснатата на пода фигурка.

— Доктора! — изрева капитанът, като грабна наръце Инеса. — Доктора!

Гръмогласният капитански рев още не бе стихнал,когато на вратата се появи лекарят.

— Жива! — каза той, като стискаше тъничкатакитка със сини жилчици. — Изглежда, няма нищострашно. Донесете ми от каютата аптечката.

Капитанът хукна да изпълнява нареждането на свояподчинен.

— А сега — каза докторът, като отвори сандъчетос лекарствата, — моля всички да излезете.

Какво ли не бе преживял капитан Чигин през дългияси и труден живот, но тези десет минути, докато чакаше,му се сториха най-тежките през всичките седемдесет го-дини.

— Е?!Видът на доктора не предвещаваше нищо добро.

7

Разкопчана яка, разрешена коса, по челото едри капкипот.

— Говорете, какво й е?— Капитане! — докторът изпи наведнъж половин

шише вода. — Капитане, тя не е момиче.— Какво?! — още малко и очите на капитана сякаш

щяха да изскочат от определеното им от природата мяс-то, да се спуснат напред, за да изпепелят всичко попътя си.

— Натъртване на гръбнака, трябваше да слагам ком-преси. Тя е най-обикновено момче, хлапакът му с хлапак.Всичко ми призна. Хванал се на бас с курсантите, че щепрекара целия рейс в капитанската каюта, без нищо да

работи. И сестра няма, и никакво сираче не е, бащаму е някаква важна клечка в Управлението! Ех, капи-тане, как ни изигра синковецът му!

Всеки, който би видял в тоя момент капитан Чигин,би разбрал откъде се е взел точният прякор „Пуяк".За няколко минути бузите на капитана променихавсички цветове на спектъра: от червено до виолетовои когато най-сетне той отвори уста. . . Впрочем, не систрува да повтаряме всичко, което произнесе капитанЧигин, когато отвори уста. Нали времената на ветро-ходната флота отдавна са минали.

Превела от руски Цвета Христова

Известният автор на научно-фан-тастични произведения, учен и попу-ляризатор Айзек Азимов в своятастатия „Рецепта за изработване напланети" полушеговито си предста-вя, че ако би съществувала „Звезднаготварска книга", рецептата за из-готвянето на нашата планета би из-глеждала така:

„Претеглете около 2 септилиона ки-лограма желязо и прибавете към него10 процента никел. Разбъркайте гидобре с 4 септилиона килограмамагнезиеви силикати и прибаветекъм тази смес за аромат 5 процентасяра и по малко на вкус различнидруги елементи (за по-успешнотоизготвяне на планетата ползувайте„Краткия справочник на звезднитеподправки и специалитети"). Сто-плете в радиоактивната фурна та-зи смес, докато тя добре се разтопии се разпадне на два слоя, които по-нататък не се смесват. (Предупреж-дение: не прегрявайте блюдото, тъйкато то може да се пресуши, а топа етвърде нежелателно!) След това по-степенно го охлаждайте, докато за-твърдее коричката му и по нея сепояви тънка ципа от течност и газ.(Ако ципата не се образува, значи,сте прегрели планетата!) Пуснете

планетата да кръжи по орбита околозвездата, нито много близо, нитомного далеч, и я завъртете околооста й. После чакайте. След няколкомилиарда години тя ще втаса. Фер-ментиралата част, наричана живот,се особено цени от специалистите."

Както виждате, писателят на двапъти предупреждава да не прегря-ваме сместа, защото ако не се обра-зува ципичката от течност и газ,няма да има ферментация, планетата„няма да втаса", няма да се появиживот и. . . няма да ни има и нас!Достатъчно е да уточним, че ципич-ката обхваща световния океан и ат-мосферата, за да стане пределно ясноколко е прав Азимов. Без вода и безвъздух наистина не е възможен жи-вотът.

В този смисъл би могло да се каже,че ако земната твърд е люлката наживота, то газовата й обвивка, атмо-сферата са неговите пелени — оназихимическа и физическа среда, вкоято той се е зародил и развил, безкоято той не би могъл да съществу-ва. Но някой може да се запита:люлка, пелени са нужни на пелена-четата; а ще възмъжее ли някогаживотът, ще се освободи ли от бебеш-ките си одеяния? Отговорът на този

въпрос ни дава крилатата фраза наЦиолковски, че човечеството ще из-живее младенческата си възраст, щенапусне люлката си и постепенноще завоюва цялото околослънчевопространство. Да, когато най-вис-шата форма на живота — човекът —възмъжее и литне към небесните тела,той ще може с помощта на науката итехниката да населява планети испътници, които нямат атмосфера.Но дотогава, през първите няколкомилиарда години, животът извънгазовата обвивка е немислим.

Слънчевата система наброява по-вече от сто хиляди небесни тела. Ноатмосфера притежават само съвсеммалко от тях, които можем да из-броим на пръстите на двете ръце:планетите Земя, Венера, Марс, Юпи-тер, Сатурн, Уран, Нептун и можеби Плутон, два-три големи спътникакато Титан, Ганимед и Калисто и,разбира се, самото Слънце. А всич-ките останали стотина хиляди небеснитела на Слънчевата система са ли-шени от атмосфера. Така поглед-нато, чисто статистически, изглежда,че наличността на атмосфера е няка-ква съвсем рядка особеност на Кос-мичните тела. Но при това не бива дазабравяме, че огромният брой от

8

Поглед към Сатурн от един от неговите спътници

Изглед от планета с три слънца

членовете на Слънчевата система саастероидите, а общата маса на всич-ки тях (вероятно повече от сто хиля-ди) не превишава една хилядна от ма-сата на Земята. Както е известно, товаса съвсем малки небесни тела с диа-метри от по няколко километра (самодесетина астероиди имат диаметримежду 100 и 800 км).

Почти цялата маса на Слънчеватасистема е съсредоточена в няколко

солидни тела,749/750 от нея се пада на

самото Слънце, а останалата 1/750

се пада практически на четиритепланети — гиганти Юпитер, Сатурн,Уран и Нептун.

След тези предварителни бележкиможем да пристъпим към въпроса:кои космични тела притежават ат-мосфера и защо?

От казаното досега сякаш вечеможе да се направи един извод —това са все големи, солидни обекти,които имат мощно гравитационнополе. Но дали в случая не се касаедо едно просто съвпадение? Етонапример спътникът на Сатурн —Титан, който е голям колкото Мерку-рий, има атмосфера, а Меркурийняма. Атмосферите се образуват всеот леки газове: водород, хелий, азоти кислород. Може би на някои местате са просто липсвали и затова, а непо някакви други причини, тези кос-мични тела не са могли да се сдобиятс газова обвивка?

За да отговорим на тези въпроси,трябва съвсем накратко да припом-ним как се е образувала Слънчеватасистема.

Съвременната наука приема, чепреди около 7—8 милиарда годинив някакъв космичен облак, съставенпочти изключително от водород, по-малко хелий и нищожни количества(около 1%) по-тежки елементи, сазапочнали да се оформят телата наСлънчевата система. Частичките натози облак взаимно са се привличали,веществото се е уплътнявало, докатоса се оформили Слънцето и планетите.Най-много вещество (както вече ка-

захме 749/750) се е концентрирало в

Слънцето. Вследствие на привлича-нето там налягането е било най-го-лямо и когато причинената от товатемпература е достигнала няколкомилиона градуса, са започнали тер-моядрени процеси по превръщанетона водорода в хелий — Слънцето езапочнало да свети. При планетитепоради сравнително по-малките им

9

Пейзаж от Европа — един от четиритеспътника на Юпитер

Скална пустиня на планетата Марс

маси такива температури не са билидостигнати и те са останали студени.

Съгласно тази хипотеза всичкитела на Слънчевата система са се из-граждали от едно и също първичновещество. Това означава, че нався-къде е имало еднакви предпоставкиза пораждането на атмосфери. Защотогава само Слънцето и най-масив-ните планети притежават газовиобвивки?

За да може едно космично тяло даудържи около себе си атмосфера, тотрябва да притежава достатъчно го-ляма притегателна сила. Молекулитена газовете се намират в постояннодвижение и тяхната скорост се менив зависимост от температурата и мо-лекулното тегло на газа. Така напри-мер при 0°С средната скорост на га-зовите молекули е: за въздуха —0,5 км/сек; за хелия — 1,3 км/сек,за водорода — 1,8 км/сек. Но при10 000°С скоростта на хелиевите мо-лекули нараства на 7,3 км/сек, апри 1 000 000°С тя е вече 74 км/сек.Това означава, че колкото по-малкое молекулното тегло и колкото тем-пературата е по-висока, толкова по-голяма е скоростта на газовата мо-лекула.

За да може едно тяло (било токосмичен кораб или газова молекула)да напусне дадена планета (да прео-долее гравитационното й поле и дасе откъсне от нея), то трябва да при-тежава определена скорост, нареченавтора космична скорост. Колкото по-масивно е тялото, колкото по-мощное гравитационното му поле, толковапо-голяма трябва да бъде тази ско-рост. За Слънцето тя е 622 км/сек,за Юпитер — 60 км/сек, за Земята —11,2 км/сек, за Марс — 5,1 км/сек,

а за Луната — 2,4 км/сек.В резултат на непрестанните стъл-

кновения на газовите молекули ня-кои от тях в горните граници на ат-мосферата получават по-големи ско-рости от средната и се разсейват в кос-мичното пространство. Изчислениятапоказват, че за да може определенгаз да се запази в продължение намного милиони години в състава наатмосферата, средната скорост на мо-лекулите му трябва да не надвишаваедна пета от втората космична ско-рост.

От това следва, че макар и първо-начално около всички планети испътници да е имало газова обвивка,само тези от тях са успели да я за-държат в продължение на милиардигодини, които са притежавали дос-татъчно солидна маса. Слънцето езапазило цялото си първично веще-ство, тъй като дори при един милионградуса (температурата на повърх-ността му е с а м о 5800°С) скоросттана водородните молекули едва над-вишава 100 км/сек, а втората кос-мична скорост за Слънцето е 622км/сек. Подобно е положението ипри планетите гиганти, където къмтова се прибавя още един фактор —ниската температура на видиматаим повърхност. На Юпитер тя е— 140°С, на Сатурн —150°С, на Уран— 180°С и на Нептун —210°С: Усло-вията там са такива, че тези планетиса запазили изцяло първичната сигазова обвивка, включително инай-леките, най-летливите газовеводород и хелий.

За средните планети от типа наЗемята (към нея могат да се причи-слят Венера и Марс), които се нами-рат по-близо до Слънцето и имат

значително по-малка маса, условия-та са били такива, че най-лекитегазове (водородът и хелият) са серазпръснали из пространството, аса се запазили само по-тежките —азот, кислород, аргон, водородендвуокис. А най-малката планетаМеркурий, която е и най-близо доСлънцето (температурата на огря-ваната й страна достига до +147°С),не е могла да запази атмосфера. Дорипри същата тази маса, ако тя би се на-мирала не на 58 милиона километраразстояние до Слънцето, а на 1425милиона километра (където се на-мира спътникът Сатурн — Титан),тя би притежавала значителна ат-мосфера. Това би било резултат навтория фактор — температурата,който наред с основния — гравита-цията — е решаващ за съществуване-то на газовите обвивки на Космичнитетела.

Какъв може да бъде химическиятсъстав на атмосферата? Да започнемс нашата. Той е толкова добре познат,че може би това едва ли е нужно. Ивсе пак въздухът, без който не можемда живеем нито минута, заслужавамалко повече внимание.

В рецептата на Азимов се споме-нава за съвсем тънката ципичка отвода и въздух, която обвива камен-ната твърд на планетата. Авторът неслучайно съпоставя двата океана —водния и въздушния, двете обвивки —хидросферата и атмосферата. Разде-лението им до известна степен би мо-гло да се разглежда като временно(в космични мащаби) или случайноявление. Достатъчно е средната тем-пература на земната повърхност (се-га тя е +14°С) да се повиши съсстотина градуса и ще престанат да

10

съществуват двете обвивки —• воднаи газова, те ще се слеят в една —водата ще се изпари и ще преминеизцяло в атмосферата, както вероят-но това е станало на Венера.

Средната дебелина на воднатаобвивка (ако я разлеем равномерновърху целия глобус) е около 3,2 км,а атмосферата се простира до 3000км височина. Но това още нищо незначи, тъй като ако свием под наля-гане въздуха дотолкова, че той да имаплътността на водата, дебелината наатмосферата би се намалила до. . .10 метра. Това е така, защото възду-хът (на морското равнище) е 774пъти по-лек от водата, а в горнитеслоеве на атмосферата той е милиони,милиарди и милиони милиарди пътипо-разреден. Ако към тези съпостав-ки се прибави, че масата на въздуш-ния океан е един милион пъти по-малка от масата на Земята, ще станеясно защо Азимов говори за съвсемтънка газова ципица. И все пак некане забравяме, че тънка, малка, ни-щожна атмосферата изглежда самов Космичните мащаби. Защото единкубически километър въздух теживсе пак почти 1,3 милиона тона, ацялата атмосфера — 5 300 000 000000 000 тона. И ако я разпределимпоравно между всички хора на Зе-мята (а те са вече 3 300 000 000), навсекиго ще се паднат по 1,6 милионатона или почти по два милиона куби-чески километра въздух!

Сегашният състав на земната ат-мосфера е следният:

Азот — 78,08%Кислород — 20,95%Аргон — 0,93%Въглероден двуокис — 0,03%

Всичко 99,99%Както виждате не достигат 0,01%.

Той се попълва от останалите газо-ве неон, хелий, метан, криптон, азо-тен окис, въглероден окис и ксенон.

Не случайно споменахме, че товае с е г а ш н и я т състав на земнатаатмосфера. В далечното минало той есъдържал съвсем други газове. Припървоначалното оформяне на Земятаатмосферата й се е състояла главно отводород и хелий, които бързо са серазпръснали в междупланетнотопространство. След това практическиса изчезнали и по-тежките инертнигазове. Така например от неона еостанала само една стомилиардначаст, от криптона и ксенона — еднадесетмилионна, част, почти напълноса изчезнали метанът и амонякът. Се-гашният състав на атмосферата поначало е вторичен и е образуван отгазовете, които са се изпарявали от

земната маса, когато тя под влияниена радиоактивните вещества се е на-гряла и размекнала. Преди около500 милиона години земната атмос-фера се е състояла вероятно главно отазот и въглероден двуокис. А сво-бодният кислород се е появил в по-значителни количества преди ня-колкостотин милиона години катопродукт на фотосинтезата на расте-нията за сметка на намаляването навъглеродния двуокис.

Сегашният състав на земната ат-мосфера ние наричаме въздух. Си-гурно в безкрайните простори наГалактиката съществуват и другипланети, които притежават подобнаатмосфера от в ъ з д у х , но същотака с увереност можем да предска-жем, че когато през следващите десе-тилетия и столетия нашите космонав-ти започнат да посещават планетите испътниците на Слънчевата система,те никъде няма да намерят годен задишане въздух.

Нептун — 17Като се има предвид какво мощно

гравитационно поле притежаваттези масивни планети и обстоятел-ството, че поради голямото разстоя-ние от Слънцето (разположени самежду 778 и 4500 милиона километ-ра) температурата е много по-ниска(между минус 140°С и минус 210°С),естествено е, че те са запазили зна-чителна част от първичната си атмо-сфера. Техните газови обвивки сесъстоят главно от свободен водород,хелий и съединенията на водорода свъглерода, азота и кислорода: метан,амоняк и вода. Но поради нискататемпература водата и амонякът сенамират в замръзнало (твърдо) съ-стояние, а атмосферата се състоиглавно от водород, хелий и метан.

Следната таблична дава представакак вероятно (данните не са общо-приети в науката) изглеждат теч-ните и газови обвивки на планетитегиганти:

П л а н е т а

ЮпитерСатурнУранНептунЗемя

(за сравнение)

Радиус в км на лито-сферата (твърдото ядро)

29 60022 40011 200

9 6006 360

Дебелина вкм на хидро-

сферата

27 20012 8009 6009 600

3,2

Дебелина вкм на атмо-сферата (догорния обла-

чен слой)

12 80025 600

4 8003 200

13

11

Няколкото най-големи спътници напланетите — гиганти имат сходна атмо-сфера, макар и в много по-малкиразмери.

Както виждате, космични тела сатмосфери не липсват — само в на-шата Слънчева система те са десе-тина, а в Галактиката техниятброй може да възлиза на трилион.Но атмосфери от въздух, понеизмежду познатите ни планети,няма друга освен земната. Товаозначава, че в границите на Слън-чевата система ние никъде няма даможем да дишаме „направо" газо-вете на съответното посетено отнас небесно тяло. Оттук, разбира се,още съвсем не следва да се правятизводи, че на никоя от планетите,притежаващи друга, различна отземната, атмосфера, не би могъл дасе развие и някакъв друг вид живот.Но това вече е тема на отделен раз-говор.

ДИМИТЪР ПЕЕВ

Най-близо до нас, както вече спо-менахме, не само по разстояние, но ипо физически и химически условия сапланетите Венера и Марс. Атмосфе-рата на Венера вероятно наподобяваземната отпреди стотици милионигодини. Тя се състои от азот и многовъглероден двуокис, нищожни коли-чества кислород, а подоблачнатай покривка трябва да е наситена сводни пари, тъй като там океанът сенамира в газообразно състояние.Марианската атмосфера също есъвсем бедна на кислород. Тя е мно-го по-разредена от земната, коетовпрочем би трябвало да се очаквапри незначителната маса на плане-тата (десет пъти по-малка от тази наЗемята).

Съвсем иначе изглеждат атмосфери-те на четирите планети — гиганти.Ако приемем масата на Земята заединица, то техните маси ще бъдат:

Юпитер — 318Сатурн — 95Уран — 15

Древните гърци мислели, че боговете от Олимп сабезсмъртни, защото тяхна храна е амброзията, а пи-тието им — нектарът.

Според Омир нектарът е червен и прилича на вино.Пиели го смесен с вода. Считали, че при постоянна упо-треба той носи на смъртния — безсмъртие, на сла-бия — сила.

Хората и досега не познават вкуса на нектара, ма-кар и да е известно, че безброй насекоми го събират, апчелите превръщат цветния нектар в мед. Знаем също,че в цветчетата на болшинството растения той сесъдържа във вид на микроскопични капчици и затова емного трудно да се събира. Наистина има и такиварастения като например някои видове тропични орхи-деи, в които се натрупва до 2—5 десетки от грама нек-тар, а в едно от южноамериканските растения той етолкова много, че разтърсим ли го, посипва се „нектарендъжд". Но за съжаление в природата има твърде малкотакива растения.

Наистина медоносните цветове са обилни, но всеки оттях дава незначително количество нектар. Напримередно цветче липа отделя само 6—7 милиграма. За дасъберем килограм от това вещество, ще трябва да обе-

рем половин милион цветчета. Медоносното растениекомонига може да даде до 0,15 милиграма нектар отвсеки цвят. Като изчислим, че на един хектар има око-ло два милиарда цветчета от комонига, се оказва, че оттакава площ могат да бъдат събрани 250 килограма.А от хектар фацелия още повече — до един тон. Но какда направим това? Човекът все още не е измислил маши-ни, които да събират само нектар. Тази работа из-вършват насекомите и най-вече пчелите — великитетруженици, които хилядолетия служат на човека.

Какво представлява нектарът? Това е сокът, койтосе отделя от медените жлезички (нектарниците)на цветчетата и съдържа лесно усвоими от организмаи твърде важни за неговия живот захар, ферменти,етерични и балсамични вещества. Най-много нектар сеотделя в периода, когато се оплождат растенията.

А какво е амброзия?В съвременната справочна литература с името ам-

брозия обозначават един с нищо незабележителен родрастения от семейството на сложноцветните.

Разбира се, в древногръцката митология под думата„амброзия" са разбирали не растение. Амброзия илиамврозия наричали храната на боговете. Предполага се,

че в древна Гърция думата „амброзия" като че ли еобобщавала представата за природните вещества,които могат да обезпечат на човека, ако не безсмъртие,то поне здраве и дълголетие. Като се има предвид, чев старинните литературни източници понятието„амброзия" обикновено се свързва с нектара, то неволновъзниква мисълта, че става дума за продукт, получаванот цветчета, и за целебните вещества, съдържащи сев него. Очевидно това е медът. Не е ли той „хранатана боговете"} Но. . . тук трябва да направим уговор-ка. Мед, но не всеки.

Обикновено под мед разбираме преработения от пче-лите нектар. Но едновременно с нектара пчелитесъбират и цветен прашец, който се съдържа в пчелнитепити и дори се счита за нежелателен примес, „замър-сяващ" меда. Така ли е?

Ето какво казва по този повод академик НиколайЦицин:

— На времето си обърнах внимание на следното:Между хората, достигнали столетие, повече от поло-вината са пчелари или имат отношение към пчелите.Каква е работата? Може би решаващо значение имахарактерът на професията? Може би спокойният трудна пчеларя запазва уравновесена нервната система итова осигурява дълголетие?

Веднъж с двама другари се заблудихме в блатата наТюкалинския район на Омска област. Щастлива слу-чайност доведе лодката ни до дома на един рибар. Нанашето почукване се показа висок старец и ни покани вкъщичката си. Лицето му, едва осветено от слабатасветлина на лампата, необикновено много напомняше

Лице На светец, рисувано от някой известен иконописец,лице без бръчки, необикновено свежо. Гъстите мусребристи коси бяха подстригани на челото и на вратапо права линия. Още по-светла беше сивата му брада.Старецът беше на 84 години. От разговора разбрахме,че скоро от района ще пристигне баща му. Представяте

ката внася, известни уточнения: за човешкия организъмособено полезен е медът, неосвободен от питата исъдържащ не само преработения от пчелите нектар,но и известно количество цветен прашец. Именно тозимед, а не рафинираният, и нееднократно прецеждайе най-полезен.

ли си нашето учудване} Оказа се, че стопаните са потом-ствени пчелари (тук беше колхозният пчелин) и рибари.

Нима употребата на мед прави човека така издръж-лив и жизнен и толкова удължава сроковете на животаму? Тази натрапчива мисъл не ме напускаше.

Като директор на Всесъюзната селскостопанскаизложба непрестанно се срещах с пчеларите, които сесъбираха в сектора „Пчеларство". Разговорите ни поправило засягаха здравето и дълголетието. Единодуш-но решавахме, че медът е много полезен продукт.Обаче не това желаех да чуя. Веднъж по време на та-къв разговор съвсем случайно се изясни, че пчеларитерядко употребяват за храна чист мед. Той отива глав-но за продан; а те ядат мед, смесен с цветния прашецна растенията, или пък меда на питите. Ето главното,което търсех. Работата е в това, че цветният прашецсе консервира в чист вид в меда и се запазва много го-дини. Не е ли цветният прашец, който заедно с меда отнектара стимулира обмяната на веществата в орга-низма и оказва върху него целебно въздействие? Можеби именно тези свойства на меда са позволили да гонарекат храна на боговете?

Науката и практиката отдавна са доказали, че пчел-ният мед е извънредно полезен и незаменим продукт(разбира се, при умерена и правилна употреба). Многокниги и статии са написани по този въпрос. Но практи-

Срещал съм не малко хора, които сутрин, половинчас преди закуска изяждат по чаена лъжичка мед отпити. И това е достатъчно да изчезнат много хроничнинедъзи, възстановява доброто самочувствие. При сис-тематична употреба медът особено благотворнодействува на нервната система и храносмилането, асъщо така укрепва невъзприемчивостта на организмакъм редица инфекциозни заболявания.

Пред науката все още стои задачата да открие при-чините за целебните свойства на „нечистия мед". Тукима работа и за химиците, и за Физиолозите, и за ме-диците. Но дори сега можем да направим важна анало-гия: цветният прашец по въздействието си върхуорганизма може да се сравни с дейността на жлезите свътрешна секреция. Ще поясня тази мисъл: Цвет-ният прашец съдържа разнообразни вещества, многоот които са все още неизвестни. Сред този сложен набор особено важна роля играят белтъците, в частност —ферментите, ускоряващи и регулиращи жизненитепроцеси. Затова въздействието на прашеца може дабъде сравнено с дейността на жлезите с вътрешнасекреция. Но ако при животните функциите на жле-зите с вътрешна секреция са добре изучени, то урастенията тези процеси до голяма степен са тайна.

Една от най-привлекателните задачи пред науката еда разкрие тази тайна.

м. я.

13

читателите, редакцията Изпрати свойпредставител, който анкетира някоиот българските случаи. Спряхме сеглавно на тези наблюдения, прикоито са използувани оптични уредии фотокамери. Заслужава да спо-менем също, че непознат читателни съобщи за наблюдаван от неголетящ предмет на 13 април 1966 го-дина, като ни изпрати и три снимки,за съжаление направени без теле-обектив. Авторът на писмото и сним-ките не бе дал името и адреса сии поради това не можахме да сесвържем с него.

Мнението на редакцията и сега есъщото, каквото бе поместено в бр.2 на списанието — в „летящите дис-кове" не трябва да се търси извън-земен произход. Това, разбира се, нетрябва да ограничава читателите ни вразмишленията им за тези така стран-ни явления.

През настоящата година — в бр.1 и 2 на „Космос" беше отпечатанастатията „Летящите дискове —лъженаучна сензация или фанта-стична действителност". Тази статияпредизвика обясним интерес и дадеповод на много наши читатели да из-кажат в писма до редакцията своимнения, а някои — да съобщят, че ите са наблюдавали летящи дискове.

Преди всичко трябва да се отбеле-жи, че голяма част от наблюдениятавърху така наречените „неиденти-фицирани летящи предмети" (НЛП)са извършени с невъоръжено око.Това прави наблюденията твърденеубедителни. Атмосферни явления,оптични измами, метеорологични ба-лони — всичко се взема за „летящидискове"! Достатъчно е обаче да сеизползува телескоп или фотокамерас телеобектив, за да се разбере, чене се касае за „неидентифициранилетящи предмети". Така беше на-пример и в един от известните случаис „летящ диск" над София на 2 майт. г. Наблюдение извършиха тогаваи двама представители на редакция-та. С телескоп (увеличение 70х)ясно се виждаше, че се касае за метео-рологичен балон. Това бе съобщено ина следния ден в ежедневния печат.

За да задоволи големия интерес на

Николай Душков, курсист и наблю-дател от обсерваторията в СтараЗагора: „Беше на 6 април, около шести половина вечерта. На запад видяхнеобикновено летящо тяло. Имашеформа на кръг с вписан триъгъл-ник. ."

Заедно с българските случаи публи-куваме и някои интересни сведенияот чуждия печат. А в следващитеброеве ще поместим статии за някоиявления, които често се тълкуват отнаблюдателите като „летящи дис-кове".

•

Повечето от наблюденията, съоб-щени в редакцията, са отпреди пет—десет и дори двадесет години. Впеча-тленията са получени с невъоръженооко и сега е трудно дори да се дадеточно описание на феномена, койтое бил наблюдаван.

Ето един от тези случаи, под-бран сравнително близък по време.

През октомври 1965 година И.М-в, журналист от един столиченежедневник,прекарвал отпуската си в

14

Бончо Бонев (вдясно) и Митко Гогошев: „Неидентифицираните летящипредмети са загадка, която рано или късно ще бъде разкрита от науката".

курорта „Златни пясъци" край Вар-на. Към 16—16,30 часа той бил сгрупа чуждестранни приятели в слад-карницата до хотел „Родина". Билясен ден, но с много силен вятър.Някой от присъствуващите посочилнагоре и всички посетители поглед-нали нататък. Високо над главитеим (И. М-в определя височинатаприблизително 3000 метра) се виж-дал някакъв блестящ предмет. Хо-рата започнали да изказват различ-ни предположения — че е самолет,балон и т. н. Но минавали минути, атялото оставало напълно неподвижно;това убедило зрителите, че не можеда бъде самолет. Някои от летовни-ците донесли бинокли, които пре-минавали от ръка на ръка. Един си-лен бинокъл стигнал и до И. М-в.През него той видял ясно, че стран-ното тяло било „с никелов блясък и снеправилна ромбоидна форма с из-вити страни". М-в изтичал до стаятаси, взел фотоапарата си и направиледна снимка — за съжаление с нор-мален обектив, а не с телеобектив,с какъвто той не разполагал. И.М-в предаде на редакцията негативана тази снимка. На него действител-но се забелязва малка черна точка.Но, както при всички подобни сним-ки, силното увеличение, направеновъв фотолабораторията на редак-цията, не даде резултат — тази точ-ка се слива със зърната на негатив-ната плака и не може да се определинейният характер. Поради тази при-чина редакцията не публикува сним-ката. Летящото тяло продължило дастои неподвижно на небето, докатовечерният здрач го погълнал.

Ако не най-интересен, то безспорнонай-нашумял в България е случаятс появяването на неидентифициранлетящ предмет над Стара Загора(впрочем и не само над Стара Загора)на 6 април т. г. Причината за из-вестността на този случай е ясна:след като в началото на годината„Космос" публикува изчерпателнисведения за „историята" на „летя-щите дискове", на 17 април вестник„Поглед" даде подробна информацияза наблюдавания НЛП над СтараЗагора — първа подобна информа-ция, произхождаща от България,при това придружена от снимка.Немалка роля имаше и фактът, ченаблюдението не беше от случайнилица, а от официален институт, и тос квалифициран кадър и подходящаапаратура за наблюдение — Народ-ната астрономическа обсерватория„Ю. А. Гагарин" в Стара Загора.За този случай редакцията на„Космос"знаеше преди информациятав „Поглед", но по сведения не отСтара Загора, а от Казанлък. На-шият читател Петър Хлебаров бесъобщил за наблюдавано от него„интересно светещо тяло". Часът нанаблюдението, както и сведенията заформата и движението на НЛП бяханапълно идентични с онези, коитоняколко дни по-късно бяха публику-вани в „Поглед". Представител нанашата редакцията замина за Ка-занлък и Стара Загора, където посе-ти 'съответно Хлебаров и народнатаобсерватория. Какво показа нашатаанкета?

На 6 април следобед др. ПетърХлебаров заедно с 12-годишния сисин Иван бил на лозето си, което сенамира на около 2,5 км източно отгр. Казанлък. Към 18 ч. и 20 мин ба-щата и синът забелязали на югозападсилно осветен нишковиден облак,очевидно образуван от реактивен са-молет. Разгледали го и скоро открилии самия самолет. В този момент Пе-тър Хлебаров видял ниско над хори-зонта точно на югозапад от мястото,където се намирали, голяма, ослепи-телно светеща бяла звезда. Това гоизненадало — било още твърде рано,за да се появят първите звезди. Хле-баров сметнал, че може би тази звез-да е някакъв изкуствен спътник и за-почнал да я наблюдава с повишен ин-терес. Той е фотограф по професия,служил е във въздушните войски, та-ка че редица фактори във връзка съссвойствата на светлината, облаците,засичането на летящите тела във въз-духа и пр. са му добре познати. До-като наблюдавал „звездата" от тях-ното лозе, Хлебаров успял да уста-нови чрез засичане с неподвижнипредмети, че „тя" се движи съвсембавно на изток, като същевременносе издига над хоризонта, достигайкидо около 40—50°. Бащата и синът про-дължили да наблюдават и скоро сизненада установили, че „звездата"престанала да се движи и застаналанеподвижно над една точка, точнона юг от мястото на наблюдателите.Това подсказало, че в никакъв слу-чай не може да се касае нито за звез-да, нито за изкуствен спътник. Нос невъоръжено око не можело да се ус-танови нищо повече, никакви форми.

15

Двамата яхнали велосипедите си ис възможната най-голяма бързинасе отправили към къщи, като съще-временно не преставали да следятсветещото тяло. Едва пристигнали удома, Петър Хлебаров грабнал бино-къла си(8х) и продължил наблюдение-то. Ето какво разказва той самият:„Онова, което видях през лещите,ме порази. Точно в 19 ч и 05 миннякъде на височина към 30—40°югоизточно над хоризонта се виж-даше кръгло тяло с вписана в окръж-ността му триъгълна форма, наподо-бяваща фабричната емблема на Мер-цедес Бенц. По това време звездатазапочна да се мести бавно на изток икъм 19 ч и 15 мин силата на светли-

ната й започна да намалява. Няколко

били някъде в порядъка между 25 и50 метра. Светещата звезда стоешенякак си странно в пространството,сякаш беше окачена с някакво сто-манено въже и ,,висеше" в атмосфе-рата".

Странното тяло е било наблюдаванои от други граждани на Казанлък.Онези, които са разполагали с бино-къл, напълно потвърждават белези-те, описани от Петър и Иван Хлеба-рови.

Наблюдението в Стара Загора епротекло по същото време. Към 18ч и 30 мин курсистите ЕкатеринаПаскалева, Стефан Стойнов, НиколайДушков и Стефан Нойков дошли вобсерваторията, за да проведат по-редното наблюдение над изкуствените

наблюдатели определят тялото катокръг с вписан триъгълник („триъгъл-ник с вдлъбнати страни", казватМитко Гогошев и Стефан Стойнов).Някои са забелязали и опашка заднего; подобна опашка личи и на сним-ката, направена с астрографа наобсерваторията. Тялото се е движелоот запад към изток. Размерите мубили колкото половината или еднатрета от лунния диск.

В разговор с представител на ре-дакцията другарите Бончо Бонев,завеждащ обсерваторията, и МиткоГогошев споделиха, че категоричноизключват това да е било изкуственспътник. Най-високо летящите спът-ници, казват те, които преминаватнай-бавно по небосклона се наблю-

Снимки на неидентифициран летящ предмет, преминал над Русе на 20април 1967 година, направени от Еберхард Унджиян

минути по-късно тя вече не се виж-даше с просто око, а само с бинокъла.Бавно светлината започна да пре-минава във виолетова, докато из-бледня съвсем. Малко по-късно забе-лязах промяна във формата на тя-лото, вероятно поради изместванетому на хоризонта. Към 19 ч и 35мин то приличаше на самолет с двекрила, разположени едно зад друго,от които по-нискостоящото беше по-късо и всичко това вписано в окръж-ност. По-нататъшните усилия за на-блюдение се оказаха безрезултатнипоради пълното смрачаване и запал-ването на уличното осветление."

Ще ви предадем също как Хлеба-ров обобщава своите наблюдения:„За мен, който познавам едрината наизображенията в бинокъла, не бешетрудно да определя, че ако тази звез-да е от земен произход, тя щеше да ебила най-малко на 15—20 хиляди ме-тра от нас, а сравнена с големинатана реактивен самолет, летящ на 10хиляди метра, нейните размери биха

спътници. (Народната обсерваторияв Стара Загора от 1961 година е съ-щевременно и станция за наблюде-ние на изкуствени спътници под шеф-ството на академиите на науките наБългария и СССР. В тази дейност савключени и около 40 доброволнинаблюдатели, преминали тригодишенкурс в лекторията към обсерватория-та.) Пръв Николай Душков открилсветещото тяло точно на запад отобсерваторията. В миг всички уредибили насочени нататък. Към 19 часав наблюдението се включил и МиткоГогошев, физик от обсерваторията.Извършени били засечки, уточняванеположението на неидентифицираниялетящ предмет, определена била иъгловата скорост, която се равнявалана 3,17 минути за една секунда. Фо-тографът при обсерваторията. Мар-гарита Белинска направила и. сним-ки на летящото тяло.

Наблюдението продължило до око-ло 19 ч и 45 мин. С известни незначи-телни разлики всички тези опитни

дават най-много 20—25 минути иабсолютно никога не могат да се раз-личат някакви техни форми, докатотова тяло е наблюдавано почти часи половина и всички наблюдателиса видели формите му. Споделихаоще, че по техни научни изчисления,основани на момента на влизането натялото в земната сянка, които поизвестни съображения двамата несмятат напълно достоверни, тялотосе е намирало на височина 78 кило-метра. Ако това изчисление е вярно,то почти изключва възможността дасе касае за метеорологичен балон.

Същото тяло е било наблюдаванооще в Чирпан, Чепеларе и Панагю-рище. Наблюдателите в Панагюрищеса установили, че то изменя посокатана движението си не само в хоризон-тална, но и във вертикална плоскост.

Ако трябваше наблюденията наНЛП в България да се класифици-рат, то от случаите до предаванетона настоящия материал в печатни-цата (средата на май) редакцията би

16

поставила на първо място наблюде-нието в Русе на 20 април т. г. Туклетящото тяло е било повече от тричаса на небосклона, наблюдавано е —казано почти без преувеличение — отцелия град и няколко пъти е проме-няло формата, цвета и посоката надвижението си. Разполагаме и съсснимки, които сами по себе си пред-ставляват голям интерес.

Първите наблюдатели са го от-крили около 16 ч и 30 мин. Ние оба-че ще се спрем по-подробно на наблю-дението на другарите Марко Монев,Георги Чендов, Трифон Николов иБорис Василев, които са разполагалисъс сравнително мощен телескоп. Етоописанието на др. Георги Чендов,директор на Художествената гале-

светлина, по-късно започна да по-червенява и да се отдалечава. Оче-видно то отразяваше лъчите на за-хождащото слънце, което долу, наземята, беше вече залязло. Височи-ната му трудно може да се изчисли,но изглеждаше, че е в атмосферата,на не повече от 5—10 км височина.С просто око — когато тялото беблизо до Луната — големината мубеше колкото кибритена кутия, акогато се отдалечи, изглеждаше катозвезда."

Художникът Емил Добрев нипредаде схема на движението на тя-лото с рисунки на неговата форма вразличните фази на наблюдението.Както се вижда, тялото на два пътие променяло посоката си и е изчез-

ник „Дунавска правда" (бр. 95/1967)помести една кратка информация отК. Терзийски, старши асистент пофизика, под заглавие „Интересноявление над Русе". В нея между дру-гото се казва: „. . . Тялото наблюда-ваха през далекогледна тръба натеодолит и група преподаватели отВИММЕСС. През зрителната трябвасе виждаше, че това светещо тяло имаструктура, която се мени,и в никакъвслучай не може да бъде балон. Повсяка вероятност това е отпадък отракета — носител, превърнал се визкуствен спътник на Земята, койтосе върти и поради това изглежда сменяща се структура. Светенето седължи на отразена слънчева свет-лина. Чистата атмосфера позволи

рия в Русе, наблюдавал тялото от 17ч и 15 мин до 19 ч и 45 мин. Той нипредаде своя рисунка на наблюдава-ното тяло, придружена от следнитепояснения:

„Така изглеждаше тялото, наблю-давано със зрителна тръба, която уве-личава 100 пъти. В окуляра предме-тът приличаше на кристал, койтодаваше отблясъци по ръбовете, авътрешността му изглеждаше лекопрозрачна като желе. Забелязвахасе три вътрешни ръба като вдлъб-нати черти. На върха се забелязвахадва издатъка като антени.

С просто око тялото не се виждашемного ясно, защото сияеше. Започ-нахме наблюдението, когато слън-цето се скри зад хоризонта. Тялототогава бе на близко разстояние доЛуната. После бавно се отдалечи всевероизточна посока и застана заоколо една минута в мъртво положе-ние, след това все така бавно се при-движи в югоизточна посока. За даопределим движението на тялото,наблюдавахме го по отношение нанеподвижен предмет.

Отначало тялото сияеше с бяла

нало при приближаването му къмВенера. Др. Добрев определя цветакато „седефен блясък, в краищатапреминаващ в пурпурвиолет". Задсебе си тялото оставяло също пур-пурновиолетова мъгла. Една любо-питна подробност: Емил Добрев езабелязал и един изкуствен спътник,който пресякъл пътя на неидентифи-цираното тяло; но докато спътникътсе е движил бързо и праволинейно, тодвижението на тялото е било бавно,със спирания и промени на посоката.И още една подробност: през цялотовреме, докато НЛП се е намирал нанебето, радиоапаратите в Русе пра-щели.

Промените във формата на тялотосе забелязват най-добре на снимките,които публикуваме. Те са направениот др. Еберхард Унджиян от окръж-ния музей — Русе, с 500-милиметровЦайсов обектив.

По сведения от Народната обсер-ватория в Стара Загора тялото ебило наблюдавано и в Панагюрище.

Тъй като наблюдаваният НЛП епредизвикал истинска сензация вРусе, на следния ден местният вест-

тялото да се вижда много ясно .Без да влизаме в спор с автора на

бележката, поражда се съмнение поотношение заключението му, че се екасаело за ракета — носител, превър-нала се в изкуствен спътник. Тялотонад Русе не е могло да бъде изкуственспътник! Съображенията са същите,които бяха вече изказани по поводнаблюденията в Стара Загора: про-дължителността на престоя на ви-димия небосклон, неправолинейнотодвижение и наблюдаването на форми(дори и с просто око!) категоричноизключват какъвто и да е спътник.

На 30 април т. г. в някои нашиежедневници се появи следнотократко съобщение:

„Крок (Крьоз), 29 април (Франспрес). В петък следобед на небетонад Крок (на около 50 км западно отКлермон Фаран) е било забелязаностранно светещо тяло.

То имало форма на голям триъгъл-ник, обграден със син ореол. Следкато стояло на небето неподвижно в

Продължава на стр. 20

17

ла тънка антена „като камшик .След няколко секунди от вътреш-ността на тялото излязло някакво„човекоподобно същество" с костюмна астронавт и с метална каска наглавата, също снабдена с антена.От този момент инженер Монгуцизапочнал да фотографира. „Пило-тът" на летящия диск заобиколилапарата, като очевидно проверявалнещо по него. След това влязъл пакв апарата, който почти веднагаотлетял.

Снимки 1 и 2 показват два моментаот обиколката на „космонавта."около дисковидния летателен апарат(стрелките сочат фигурата на „пи-лота"). Снимка 3 е направена вмомента на излитането, а 4 —когато „летящият диск" е завивалоколо скалите.

Трябва да предупредим читатели-те, че тези снимки не са признатиза фалшификат. И въпреки това ни-кой дори и най-запалените привър-женици на теорията за извънземнияпроизход на „летящите дискове",не използува снимките на Монгуцикато достоверно доказателство.Този факт сам по себе си е вече твър-де многозначителен. . .

НОВА ХИПОТЕЗА ЗА„ЛЕТЯЩИТЕ ДИСКОВЕ"

Един от сериозните аргументи наонези, които са против схващането,че „летящите дискове" са космичес-ки летателни апарати, е из област-та на аеродинамиката. Според тяхкосмически кораб или изобщо летате-лен апарат, който използува коятои да е от познатите форми наенергията, не може да има такаваскорост и такава маневреност.

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ ИЛИ СРЪЧНА ФАЛШИФИКАЦИЯ

Мнозина от нашите читатели нипомолиха да поместим и други от„по-интересните" появявания на„летящите дискове" над нашатапланета. Удовлетворяваме желаниетоим, като публикуваме безспорно най-интересните снимки на тази тема.

Техният автор е италианскиятинженер Джанпиеро Монгуци, членна Италианското научно дружествона името на Едисон. На 31 юли 1952

година 37-годишният по това времеинженер Монгуци се намирал с женаси на глетчера Скерзен в алпийскиямасив Бернина, близо до швейцар-ската граница. Към 10 ч. и 30 мин.Джанпиеро Монгуци забелязал ня-какво кръгло летящо тяло, коетосе спуснало от небето и кацналона около 100 метра от мястото,където се намирали двамата съпру-зи. Отборната му страна се издига.

18

Застъпниците на обратната хи-потеза използуват същите аргумен-ти, но в обратен смисъл. Те казват,че тъй като земната техника ощене е в състояние да построи подобнилетящи кораби, именно това доказватехния извънземен произход. Що сеотнася до енергията, която можеда осъществи подобно движение, из-вестният ракетен специалист Хер-ман Оберт застава на становището,че „летящите дискове" се движат,като трансформират част от гра-витационната сила на Земята и япревръщат в непозната за нас опол-зотворима енергия. Ако е вярно,че — както твърдят някои учени —магнетизмът, електричеството игравитацията са различни проявина една и съща форма на енергия(хипотеза, изказана още от Айн-щайн), това би било теоретичновъзможно.

Приблизително в подобен смисъл е иедна от последните хипотези захарактера на „летящите дискове".Като се опира на едно ново, своетълкуване на известния закон наНютон, италианският учен профе-сор Алберто Бассо-Риччи предлагаедна нова хипотеза за естеството ифункционирането на „летящитедискове" — според него напълно оче-видна и доказуема. Алберто Бассо-Риччи твърди, че една сфера с бързовъртеливо движение около оста си,комбинирано с движение в правалиния, в резултат на тези две дви-жения се повдига нагоре. „В такъвслучай е лесно да си представим —казва професорът — един въртящ седиск, който се изкачва нагоре илинаклонен „на хълбок", се преместванастрана". Тази хипотетична по-демна сила авторът нарича „агра-витация".

На рисунката е една от принцип-ните схеми на подобен „летящ диск",движен от агравитация", израбо-тена от професор Бассо-Рикчи.

„ЛЕТЯЩ ДИСК" В. . . ЕПРУ-ВЕТКА

Може би тайната на „летящитедискове" е разкрита, поне при ла-бораторни условия. Няколко амери-кански учени след дългогодишна ра-бота в един научен институт въвВашингтон са открили, че при из-празване на електрически ток смного висок волтаж през амонячнипари се отделя една газообразнамаса с форма на обърната надолу„дълбока чиния" и на пръв погледсякаш с пръстен от прозорчета повъншната стена. Този лабораторен„летящ диск" е показан на снимката.

Моделът, засега реализиран самопри лабораторни условия, има диа-метър от около три сантиметра исъдържа главните характеристикина наблюдаваните навсякъде по све-та „летящи дискове". В действител-ност газовата маса, образувана вед-нага след „бомбардирането" с елек-трически ток, се завърта няколкопъти около себе си, после се самораз-дробява или постепенно изчезва.„Летящият диск в епруветка",както бе наречено откритието наамериканските учени, може да бъделокализиран с радар и разпространя-ва около себе си магнитно поле,което смущава радиопредаванията.

„Явлението, постигнато в лабо-ратория — съобщи директорът наизследванията Робърт С. Поуел, —е лесно повторимо в природата, обра-зувано от преминаването на светка-вица или някакво друго електрическоизпразване през подходяща газовасреда."

Едно от честите обяснения нанеидентифицираните летящи пре-дмети са балоните, пущани за из-следвания в областта на метеороло-гията, или други науки. На снимкатапоказваме балона „Стратоскоп II";по проект на професор д-р МартинШварцшилд от университета Прин-стън, САЩ, на 1 март 1963 годинатой издигна на 24 000 метра висо-чина огледален телескоп, с койтобяха направени инфрачервени сним-ки на Марс.

Гледан от подходящ ъгъл и отмного голямо разстояние, този ба-лон не би ли приличал на триъгъл-ник с един силно удължен „катоантена" връх?

Същевременно под въздействиетона въздушните течения подобен балонможе да се движи във всички посоки,с различни скорости, а също и дазастава неподвижно.

„ЛЕТЯЩИТЕ ДИСКОВЕ" —РЕЕЩИ СЕ В АТМОСФЕРАТА

БАЛОНИ?

продължение на два и половина часа,тялото изведнъж се отдалечило и при-личало на бледа звезда. Към 21 часато вече не се виждало на небосклона."

Нямаше да дадем място на товасъобщение, ако само няколко днипо-късно във вестниците не се бе поя-вило второ съобщение, в което сеговореше за тяло със същата форма,но този път наблюдавано над. . .София. Ето например съобщениетов „Отечествен фронт" от 4 май т. г.(бр. 7041):

„На 2 май около 11 часа сутринтапогледите на мнозина столичани бяхапривлечени от едно странно светещотяло на доста голяма височина. Ня-кои помислиха, че това е останал въввъздуха балон. Но ето какво раз-казва наш сътрудник, който е наблю-

давал това тяло с телескоп на аеро-гара София:

— Светещото тяло наподобявашетриъгълник с надебелено бедро съсстърчащ прът от едната страна, напо-добяващ антена. Около него се виж-даха трептения с червеникав оттенък.Височината бе над 25 хиляди метра.Наблюденията продължиха до 13часа. През това време тялото ня-колко пъти променяше формата си.След това то бързо се стрелна насевер и се загуби от погледа. По-късно ни бе съобщено, че то е билонаблюдавано и в района на ГорнаОряховица.

Според някои специалисти тялотое балон, какъвто често пускат хидро-метеорологичните служби в различнистрани."

Действително този тайнствен ле-тящ предмет е бил забелязан и надруги места в страната. Но докатонапример в Габрово и Търново тойе бил наблюдаван само с невъоръже-но око, в Стара Загора отново са би-ли използувани съвършените наблю-дателни прибори на обсерваторията,а с кинотеодолита са били просле-

Най-скъпо струващата печатнагрешка е била направена в САЩпрез ноември 1962 година. Порадитова, че при програмирането наизчислителната машина е било про-пуснато малко тире, космичната ра-кета, стартирала от нос Кенеди къмВенера, трябвало да бъде взривена,а тя е струвала 18 милиона долара.

Най-стар е японският националенхимн. Неговият текст е бил написанв IX век- А най-дълъг национален

дени и очертани последователнитекоординати на тялото. За съжалениетози път видимостта е била по-лошав сравнение с 6 април и летящототяло се е виждало „по-размазано".Поради тази причина изобщо не саправени опити за фотографиране. На-блюдателите (между тях са били иМаргарита Белинска и Стефан Стой-нов, участвували в наблюденията и на6 април) този път говорят само затриъгълна или „почти триъгълна"форма и нито един не споменава заокръжност с вписан триъгълник.Двама души от анкетираните (Ст.Стойнов и Живко Желев) са забеля-зали удължаване на тялото по еди-ния връх, което наподобявало анте-на. Пак двама души (Живко Желев иИван Пашев) дават сведения за раз-лични цветове, забелязани по повър-хността на тялото. Липсата на за-сечка от втори наблюдателен пункт епопречила да се определи височината,на която се е намирало летящототяло. Все пак Бончо Бонев и МиткоГогошев заявиха на нашия пратеник,че според техните изчисления не-идентифицираният летящ предмет нее могъл да се намира на височина по-малка от 15 километра. Наблюдение-то е продължило от 18 ч и 30 миндо 19 ч и 35 минути.

Докато представителят на „Кос-мос" се намираше в Стара Загора,в народната обсерватория се получиписмо от д-р Иван Исеков, лекар отШумен. Писмото позволяваше да серазбере ясно, че авторът му имадобри познания по астрономия и из-вестен опит в астрономическите на-блюдения.

Д-р Исеков съобщаваше на на-родната обсерватория, че на 2 майв 19 ч и 30 мин е забелязал на около30° от Венера, приблизително в съ-звездието Орион, необикновен летящпредмет. Наблюдаван през бинокъл,предметът представлявал светъл

НАЙ—НАЙ—НАЙ...химн е гръцкият. Той има 158 стро-фи, докато японският има само че-тири. Също толкова кратки са хим-ните на Йордания и Сан-Марино.

Най-големият барабан в света сенамира в оркестъра на Тексаскияуниверситет. Диаметърът на бара-бана е почти три метра.

Най-голям по численост на музи-калните инструменти е бил орке-стърът на, норвежкия град Тронхайм,

триъгълник, който стоял неподвиж-но по отношение на Венера. Ималформа на конус с леко заобленистени и с много светло петно на върха.

Какво може да се каже в заключе-ние? В същност — нищо.

Както читателите вече знаят-неидентифицирани летящи пред-мети са се появявали отдавна и на-вярно още дълго ще се появяват.Случаите са понякога обикновени,друг път „свръхестествени"; поняко-га подкрепени със солидни доказа-телства, друг път — с голяма дозафантазия. Същото може да се кажеи за даваните възможни обясне-ния — многобройни, различни, чес-то пъти категорични, но все още несъумели да превърнат дадена хипо-теза в безспорно доказателство.

„Нашите", българските случаи,очевидно не са от най-сензационните.Това е и добре, и лошо. Лошо — за-щото намалява нашия принос вобщото (спокойно би могло да сепише: всесветското) изучаване наНЛП; добре — защото свидетел-ствува за сериозността на наблю-дателите, за тяхното абсолютно не-желание да създават шум и рекламаоколо имената си (читателите са за-белязали, че някои дори помолихада ги споменем само с инициалитеим!), свидетелствува за стремежа имда бъдат точни, обективни, спра-ведливи, истински полезни. А товаса неоценими качества!

У нас надали ще възникне нуждада се създаде нарочен институт, кой-то да събира и обработва материа-лите, свързани с НЛП. Все пак неби било излишно, ако всички подоб-ни материали се съсредоточават наедно място. Дори и да остават самокато архив, те пак биха билиполезни. Може би ще дойде момент.когато този архив ще представляваценност за родната наука.

събрал се на националната срещана духовите оркестри през август1958 година. Общото количество намузикантите в този „свръхоркестър"е било повече от 12 000 души.

Най-стара от всички известни всвета карти е Торинският папирус.На него е нанесено разположениетона египетски златен рудник. Кар-тата датира от 1320 година прединашата ера.

20

Х У Д О Ж Н И К Ъ Т Б О Р И С Д И М О В С К И

С И П Р Е Д С Т А В Я С Ъ Щ Е С Т В А Т А

0 Т * Л Е Т Я Щ И Т Е Д И С К О В Е *

И « С Т О Т Е Л И Ц А Н А Р А З У М А »

Милиони хора от всички континенти следят с инте-рес онова, което се пише за „летящите дискове", за„необяснимите следи и рисунки", намерени на различ-ни места по нашата планета. Това се обяснява с жаж-дата да научим нещо повече за тях — за разумнитесъщества от другите небесни тела.

Да се опитаме да си представим външния изглед натези „хора", като имаме предвид някои от законо-мерностите, които разкрива животът на нашата земя.В много научно — фантастични книги и разкази разумнитесъщества от другите планети се рисуват подобни нанас, хората, често дори скафандрите им са подобни нанашите. . . Мисля, че в това отношение някои авторина научно — фантастични произведения проявяват не-достатъчно смелост и въображение, а освен това. . .показват твърде слаби познания по биология.

А организмите на другите планети, в това число иразумните същества във вселената, биха могли да иматизвънредно разнообразен, дори безкрайно разнообразенвъншен изглед и сетива. Това би било така, дори акосъединенията, от които е изградено тяхното тяло, саподобни на тези на земните организми.

Преди всичко трябва да отговорим на въпроса, имали другаде в космоса живот и разумни същества. Отговорът може да бъде само едно категорично „да"!Да мислим, че сред безкрайната вселена живот и разумима само на нашата земя, би било повече от наивно. . .

Как изглеждат разумните същества на другите пла-нети и какви сетива имат те? Ако искаме да дадем веренотговор на този въпрос, би трябвало да обърнем погледкъм живите същества на нашата планета. Огромнотоим разнообразие и решаващото влияние на околнатасреда за развитието на тяхното тяло и сетива веднагаправят впечатление. Нека назовем три животни, коитоимат добре развита нервна дейност, сродни са помеждуси, а имат различен вид: шимпанзе, куче, делфин. . .

И трите животни са бозайници, но средата и начинътна живот са причина те външно да се отличават твърдемного едно от друго. Дори само този пример подсказва,че силно развита нервна дейност може да бъде присъщана организми с различен външен изглед. . .

Да не забравяме, че на съвсем малка площ се срещатразнообразни организми. Например в градинка от ня-колко десетки квадратни метра могат да растат различ-ни дървета, храсти, цветя, треви и бурени. Пак насъщата площ могат да живеят най-различни животни:по дърветата — птици, в лехите — охлюви, стоножки,паяци, бръмбари и мравки, в почвата — земни червеи,попови прасета, амеби и още множество други микро-скопични организми. Разбира се, там може да има имишки и куче и още много други животни. . . Самона няколко квадратни метра по нашата планета могатда се срещнат толкова разнообразни организми, а каквоостава за безкрайното множество планети, които не-съмнено съществуват в космоса. . .

Все пак като говорим за разумни същества, ние си гипредставяме като „хора". Затова да кажем с каквотези „хора" биха могли да се отличават от нас.

Преди всичко човек има глава, труп и крайници. Наглавата той има очи, уши, нос и уста. Нека кажем,че би могло да има разумни същества... без глава, безсетивни органи, а също и без ръце и крака.

Главата се появява при еволюцията на животнитеглавно във връзка с движението в една посока. Отна-чало дори не се обособява глава, а има само струпванена повече усетни органи в този край, който при движе-нието винаги или най-често е напред. Така е при зем-ния червей. Има обаче животни, и то по-висши от чер-вея, където тялото няма глава и няма двустранна си-метрия. Такива са морските звезди и много морски тара-лежи. Изобщо при животни, които не се движат винагис даден край на тялото си напред, често има радиалнасиметрия. Като при медузите.

Октоподът има двустранна симетрия, но и той по-средством осемте си пипала често пълзи ту на една, туна друга страна, без да се движи винаги с даден крайна тялото си напред. Той може и да плува. Заслужавада се отбележи, че това мекотело има сложно устроенанервна система и проявява най-висша нервна дейност.Речният рак, различни паяци и много насекоми от-стъпват в това отношение на октопода. Ракът, паяцитеи насекомите имат добре развити крака, но докато принасекомите главата е ясно обособена и отделена оттрупа, при рака и паяците тя е слята с гърдите в едно— главогръд. И така виждаме, че в животно, коетоняма крака и пълзи с помощта на пипалата си в раз-лични посоки, може да има много по-сложно устроенанервна система от животно с добре развити крайници.

Е добре, защо да не допуснем, че на някоя далечнапланета може да има разумни същества, които да няматобособена глава и които да пълзят с помощта на мно-жество пипала (октоподът може да се придвижва и насухо). Ако тази планета няма атмосфера, то е ясно, четези „хора" няма да имат нито уши, нито нос.

Както знаем, на нашата планета звукът посредствомвъздуха се предава на слуховия орган на сухоземнитеживотни. Ако обаче няма атмосфера, то очевидно „хо-рата" от далечната планета не биха имали уши, понеслухов орган подобно на нашия. Естествено звуковитетрептения могат да се предават и от друга среда —например водата. Октоподът обаче е от тези животни,при които не е доказан слух. Изобщо слуховите органине са „задължителни" дори на нашата планета.. .

Това, което бе казано за ушите, важи и за носа присухоземните организми. Ако няма атмосфера, тези„хора"очевидно не биха могли да дишат подобно на нас (некане забравяме, че и на нашата планета има организми,които съществуват в безкислородна среда — раз-лични бактерии и паразитни червеи). Освен това прилипса на въздух миризмите не биха могли да бъдат до-лавяни (припомнете си, че бозайниците подушватотдалеч, когато вятърът духа от врага или жертватакъм тях. . . .) И така, напълно е възможно да имаразумни същества без глава, без уши и без нос.

Да не забравяме, че много животни на земята,включително и гръбначни, нямат очи. Това са пещер-

22

ните организми и много дълбокоморски обитатели,които живеят във вечен мрак. И не зрението, а другисетива им помагат при намирането на храна. Повечетоживотни имат уста Не винаги обаче устата се на-мира на главата. Например при медузите, морскитезвезди, морските таралежи, мидите и някои други, кои-то изобщо нямат глава. Ето че и устата не е „задължи-телен" орган за всички животни на нашата планета. Аколко различни начини за поемане на храна има дорипри тези организми, които имат уста! Комарите и дър-вениците със своите хоботчета смучат кръв или другителесни течности. Морските звезди в някои случаи из-хвърлят през устата си стомаха, обхващат с него пляч-ката си и така я смилат. Амебите, които изобщо няматуста, обливат хранителните частички с протоплазмаи така ги поемат в тялото си. Защо да не си представимразумни същества от друга планета с меко,пихтиесто тя-ло, които се хранят като амебите? Това, което виждамена земята, ни дава основание за още по-голям полет навъображението. Да си представим разумни подвижнисъщества, които се хранят чрез процес, подобен нафотосинтезата при зелените растения.

А какво да кажем за усетите? Защо непременно ра-зумните същества от други светове да трябва да виж-дат, да чуват, да миришат и да усещат като нас?

Ако нямаме радиоприемник или транзистор, не мо-жем да доловим радиовълните. Ако нямаме компас,няма да усетим земното магнитно поле. Има сериозниоснования, да се предполага, че някои животни усе-щат както радиовълните, така и земното магнитно поле.Защо да нямат подобни сетива и съществата от другисветове? Известни животни виждат лъчи и чуват звуци,които човек непосредствено не долавя (например ул-травиолетови лъчи и ултразвуци). Прилепите пък сеориентират чрез издаване на ултразвуци. Какви лиусети за светлина и звук биха могли да имат разумнисъщества от други планети. . .?!Електрическата змиор-ка се ориентира, като долавя измененията на електри-ческото поле. Защо такава способност да нямат съще-ствата от другите светове?

И така това, което виждаме реализирано при живот-ните на нашата планета (а ние знаем все още твърдемалко за тях!), вече ни дава основание да си предста-вим съвсем „фантастични" разумни същества от другипланети. Ето как би могло да изглежда такова съще-ство: тялото му е кълбесто, без глава. То пълзи посред-ством множество дълги пипала. По това тяло няма нитоочи, нито нос, нито уши, нито уста. Съществото сехрани чрез някакъв процес, който напомня фотосин-тезата. „Диша" без всякакъв атмосферен кислород.Влиза в контакт със събратята си чрез излъчване иприемане на електромагнитни вълни, така се ориенти-ра и в околния свят.

А ето и друг образ на разумно същество от далечнапланета. То има тяло, прилично по форма на куличка.На долния му край се намира един-единствен крак, сшироко стъпало. Кракът е еластичен и с него съществотоподскача надалеч (подобно на кенгуру). Атмосфератана тази планета съдържа много влага. Това съществодиша с нещо като хриле, които са разположени в дваконцентрични кръга към средата на тялото. А къмгорния, заострен край се намират 30 органа. Те тусветват, ту угасват и светлината, която излъчват, не ееднаква — червена, синя, зелена, жълта, виолетова,

млечнобяла. (На нашата планета дълбокоморскотоглавоного „вълшебната лампа", сродно на сепията,има 22 светещи органа, устроени по 10 различни типа,и те излъчват нееднакво оцветена светлина — ултра-маринова, бисерна, рубиновочервена, синя и бяла!)Чрез различно комбиниране на тези светлини разумнитесъщества „разговарят" помежду си — те са неми инямат уши. Под светещите органи се намират грамадни,сложно устроени очи. На известно разстояние под тяхса разположени 4 цепковидни отвора — усти. Въввсяка има навит по един своеобразен „език". Той при-лича на тръба, защото е кух, и завършва с остър шип.Описаните разумни същества са хищници. Те улавятхраната си, като изхвърлят моментално един от „ези-ците" си. Последният се забива в тялото на жертватаи по него изтича отровна течност (подобно на коприв-ните нишки на хидрите — обитатели на сладководнитебасейни по нашата планета).След това в тялото на жерт-вата по кухия „език" изтичат смилателни сокове. Полу-чената хранителна каша се всмуква пак чрез „езика".

Разумните същества биха могли да изглеждат итака: тялото е с форма на кръгъл хляб, а от горнатастрана излизат шест дълги, извити и назъбени пипала,които достигат до „земята" — с тях съществото ходи.На долната страна пък има 12 къси ръце, снабдени с„пръсти", които са извити и преплетени като корени надърво. С тях разумното същество може да улавя раз-лични предмети, включително и храната си, която сесъстои главно от тамошни „растения". То диша с орган,подобен на бял дроб. На долната страна, точно в цен-търа, между ръцете, се намира четириъгълна уста. Внея няма език и зъби, но нещо като челюсти, които при-личат на два воденични камъка. С тях съществото стри-ва храната си. Тези същества имат шестнадесет очи,които са наредени по периферията на тялото им. Меж-ду всяка двойка очи има по един орган, който наподо-бява фуния. Това е „ушна мида", която води къмсложно устроен слухов орган. Отгоре на тялото извънкръга на пипалата се намират шестнадесет различноустроени органа и всеки издава различни звуци. Съще-ствата разговарят помежду си, като издават „акорди",а освен това жестикулират по особен начин с дългитеси прилични на корени пръсти. Един-единствен органсе намира отпред на тялото. Той е покрит с нещо каторешетеста пластинка. Това е орган, който излъчвасекрет със силна миризма, както е и при някои земнинасекоми. Над него се намира къс пръчковиден изда-тък с множество власинки — „нос".

Ако човек няма предвид това, което е досега известноза живите организми на земята, то всички особеностина подобни фантастични същества биха изглеждалигола и дори наивна фантазия. . . Що се отнася до това,какви технически и други възможности биха могли даимат разумни същества от други светове, тук и най-силното въображение едва ли би помогнало. Все едное да се опитваме да сравним днешната цивилизация итехнически възможности с това, което е било при чо-века от каменния век. . . Съпоставете нашите възмож-ности с тези на разумните същества от други светове,като ги увеличите 100 пъти, 1000 пъти, 1 000 000 пъти...Май ще ви се завърти главата!

Животът на нашата земя е гаранция, че няма пределза разнообразието и възможностите на живата материяв безкрайната и неизчерпаема вселена!. . .

ДИМО БОЖКОВнаучен сътрудник при Зооло-

гическия институти на ВАН

— Аз знам кой те е предал, Ва-силие!

Старецът вдигна побелялата сиглава.

— Когато ме водеха насам, сре-щнах Дивлаций. Окован, с разкъ-сани меса страшен да го погледнеш.„Кажи на Василий, че го моля запрошка" — едва издума. Не сесдържах.„Бог няма да ти прости!"—рекох. —„Бог знае, че такива мъкиникой не би изтърпял!" — отвърнатой. Повлякоха го и повече не чух.

Старецът въздъхна. Значи, Ди-влаций е издал къде да го намерят!Дивлаций. . . Били са го, мъчилиса го. . . А него, Василий, никой непобутна с пръст. Той си припомнибледото продълговато лице на Алек-сей Комнин, кротката му подкуп-ваща усмивка. . .

— Ти ли си водачът на богомилите?— Аз.— Бъди ми гост, отче!— Гостите се канят, а мене до-

ведоха насила.— Знаех, че по своя воля няма да

прекрачиш прага ми — усмихна сеимператорът. — Прости ми, ако са тенагрубили, и. . седни

Старецът се поколеба — не бешеочаквал любезност. Но Комнин самму поднесе стол, настани го и потънав огромния си трон срещу него. От-там гласът му долетя още по-тих икротък.

— Не зная кога ще си отида, от-че — започна той. — Но чувству-вам, че нишката, която ме свързвас живота, е изтъняла и може всекимиг да се прекъсне. Трябва да под-готвя душата си. Да я пречистя отвсичко лошо. Затова те повиках.Помогни ми!

— Аз? — учуди се Василий. —Та нали си християнин!

— В Христовата вяра има неща,дето не разбирам или не ме задово-ляват. Искам да чуя и тебе. Разка-жи ми какво пише в Тайната книга.Нали тя е вашата библия?

Старецът срещна светлия погледна императора. Не, в тези очи няма-ше измама! И започна да разказва:за борбата между господа — бога иСатанаил, за сътворението на света ичовека.. .

— Казваш, че жената е направенаот кал?

— Да. Лъжа е легендата за Адамо-вото ребро. Мъжът и жената са на-

правени едновременно — те са равня.Императорът кимна доволен.— Четох беседата на презвитер

Козма — подхвърли той.— Защо ти е била книгата на този

нечестивец?— Защото вашата я криете, а исках

да науча повече.— Научи ли?Алексей поклати глава.— Беседата е отпреди два века.

Сега сигурно не всичко е така, кактое било. . . Пък и презвитерът можеда е изкривил истината. „Богоми-лите — казва той — хулят властите,учат своите да не се подчиняват нагосподарите, ненавиждат царя, ру-гаят старейшините, мислят, че самерзки на бога ония, които работятна царя и господарите си. . "

— Така е — спокойно рече Ва-силий. — Поп Богомил, нашият баща,е казвал: „Не вярвайте на мъдрост,която сковава мисълта, защото нямаокови, по-страшни от оковите, коитомятат на нейния врат. Не вярвайтена закона, който проповядва отвънземна обич, защото той ограбва чо-вешката обич. Не вярвайте на сила-та, която преполовява доброто, за-щото преполовеното добро е робуванена силата. Не продавайте свободатаси нито за горчив, нито за сладъкзалък — орелът загива в клетка, ма-кар и всеки ден да му хвърлят мър-ша. Бранете правдата срещу всяконасилие, откъдето и да идва то: и отцар, и от боляри, и от черноризци,и от мъдростта на скрижали, и отпроповедници на мъртви истини. . ."

— Та това е бунт, Василие! —не издържа Алексей.

— Бунт е! — потвърди богоми-лът. — Бунт срещу позлатените цър-кви и тлъстите проповедници. Срещуей този дворец с мраморни сводове,срещу безценните камъни на корона-та ти и самата корона. Бунт сре-щу всичко, което разделя людете!

Изсъхналото тяло на еретика сетресеше от вълнение. Тъмните муочи хвърляха мълнии. Дългите мукостеливи ръце цепеха въздуха въввсички посоки. Алексей го гледашесмаян. Права беше дъщеря му Ана,като пишеше, че богомилът „ужвърви с наведена глава и устата мушепнат, а вътре в себе си е неудър-жим вълк". Права беше! Императорътстана и пристъпи гневен към старе-ца. Не беше ли време да прекратииграта си? Но любопитството му над-деля.

— А какво трябва да направя задушата си, отче? — попита.

— Откажи се от власт и богатство.

34

Облечи расо. Живей скромно, яж ипий малко, колкото да не умреш.Жена не докосвай. Обичай ближнияси и не взимай труда му. С една дума,забрави, че си бил това, което си.

Алексей обърна гръб, за да скриеочите си — в тях напираха малки,разноцветни искрици. Плъзна пог-лед по стените, покрити с изящнифрески и завеси от алена коприна, подребната, подредена с необикновенасръчност мозайка,върху която не единвладетел бе подгъвал коляно.Спря се пред трона си — колко лизлато има в него? Не е питал. Нознаеше, че е негов! И тронът, и дво-рецът, и градината, пълна със статуиот четирите краища на земята, ихората, които се прегъват надве,щом го зърнат. . . Всичко това енегово!

Пое дълбоко въздух. Да се откаже?Луд ли беше този еретик? Отновоискриците затанцуваха в очите му.Не се опита да ги усмири. Обърнасе. Богомилът седеше безмълвен.„С монашеско облекло, с изпито ли-це — без брада и мустаци, твърдедълъг на ръст и опитен в проповяд-ването" — щеше да запише АнаКомнина същата вечер.

Алексей огледа мръсните му ръце,босите подпухнали стъпала и избух-на в неудържим смях.

Василий разбра. Изправи се срещунего, забил нокти в дланите си, обе-зумял:

— Как. . . как можа?Но не гласът му, а нещо друго,

нещо, което се излъчваше от цялатаму фигура — черна, фантастично из-теглена в синкавосивия здрач наслабо осветената зала — накара им-ператора да замълчи. Погледите имсе срещнаха. Сводовете над главитеим сякаш се огънаха, натежаха,притиснаха и двамата.

Алексей пръв се опомни. Прибли-жи една от завесите и я дръпна. Там,приведен над ниска масичка, нарочноскритият бързописец довършвашеработата си.

— Ще те съдя, Василие — казаглухо императорът. — Всички знаят,че си еретик — архисатрап на Сата-наила но ми трябваше твоето призна-ние. Добих го с хитрост, та да не темъча. Не си ли доволен?

Богомилът не отговори.— И от съд можеш да се спасиш.

Само се отречи. . . Закълни се, че щесе върнеш в правата вяра — предочите ти ще скъсам написаното.

— Не! — викна черният пропо-ведник.

На другия ден синодът и членовете

на военния съвет се събраха да ре-шат съдбата на Василий Врач и два-надесетте апостоли, заловени заеднос него. Императорът потвърди реше-нието.

„Понеже злото се бе загнездилосъщо така и в знатни къщи и неща-стието бе засегнало много хора, за-това той осъди на изгаряне водача нахора и самия хор" — записа Ана вхрониките си.

Василий отново въздъхна. Изтрис длан изпотеното си чело. Не съжа-ляваше за живота си. Какво хубавобе видял? Връстниците му тичаха изпрашните улички на Средец, ко-гато той, сгушен между посивелижени и дългобради мъже, сричаше„Отче наш" — единствената мо-литва, която богомилите признаваха.

Петнадесет години се учи как дапобеждава плътта си. Стана съвър-шен, дедец на средецката община, апосле — на всички богомили наюг от Хемус. Тръгна из българскитеземи. Да разнася истината. Измъче-ните от войни и данъци отроци ипарици жадно поглъщаха словото муи ставаха негови ученици. Четири-десет години бе проповядвал Васи-лий. Не напразно. Можеше да сиотиде спокоен.

Денят също си отиваше. Бягашепрез прозорчето на килията. На-вън. Старецът долепи лице до желез-ната решетка. Над главата му гръм-наха камбаните на императорскатацърква „Св. Илия".

— Анатема на еретика! — вди-гаше там десница константинопол-ският патриарх Николай II Грама-тик. — На ония, дето отричат кръще-нието, причастието, брака, прекло-нението пред кръста и иконите —трижди анатема!

— Проклети да са! — шепнешеАна, свела тъмнокосата си главапред олтара.

Алексей мълчеше тревожен. Втъмницата вече нямаше място за пи-ле, а богомилите сякаш извирахаизпод земята — всеки ден стражитеводеха нови. А колко щяха да оста-нат свободни из града? И нямаше лида се разбунтуват, когато видятводача си пред кладата?

Камбаните забиха отново. Алек-сей излезе от църквата и тръгнамежду отрупаните с плодове дърветана градината. Дъщеря му го настиг-на.

— Мина много време, откак осъ-дихте еретика. Защо не заповядашда го изгорят?

— Ако го направя мъченик, ще се

сдобия с още врагове — въздъхнаимператорът. — Искам да се отречеот вярата си. Пред всички. На Го-лемия хиподром. Тогава и другитеще отстъпят.

„Другите"! За два века богомил-ството се бе разпространило каточума — от България през Сърбия иИталия чак до южните земи на фран-ките. Алексей не помисли за това.

— Дали ще се отрече? — попитаотново Ана.

— Не знам. . . Очаквах тъмницатада го пречупи. Няколко пъти самходих да го видя. . .

— И какво?— Упорит е. Като всички бого-

мили, па и повече. Предложих муда остане край мен, да го обградя сбогатство и почести, а той. . . „Иза трона ти няма да отстъпя" — рече.

— Защо не заповяда да го мъчат.Алексей се усмихна: не би помог-

нало.— Ще опитам още веднъж с добро.

На другия ден целият Константи-нопол се стече на хиподрома. Бяхадошли любопитни търговци от Вене-ция и Египет, изпълнени с омраза ипрезрение духовници, знатни семей-ства — жадни за зрелища, бого-мили. . В императорската трибуна,облечен в пурпурна мантия и обси-пан с диаманти, седеше АлексейКомнин, мълчалив и навъсен.

Запалиха две клади. Пред еднатазабиха тежък дървен кръст. Многоот осъдените отричаха да са ерети-ци — сега щеше да се разбере. . .

Алексей вдигна ръка. Доведохаги — окъсани, боси, навързани катодивеч. Посочиха им кладите: даизбират.

Пред смъртта никой не би изменилна вярата си. Няколко души се отде-лиха и тръгнаха към разпятието.

— Освободете ги! — заповяда им-ператорът. — Другите върнете втъмницата. Там ще дочакат края надните си.

Беше ред на Василий.Черният проповедник прекоси хи-

подрома, воден от копията на двамаромеи. Посрещнаха го викове наомраза. Не трепна, не вдигна очи.Знаеше, че в тълпата се крият многоот ония, които го обичаха. Искашеда ги види, за да почерпи сили, но себоеше да не ги издаде.

Изправиха го до големия обелиск,донесен от Египет по времето наТеодосий Велики. Развързаха ръ-цете му. Алексей още веднъж пратида му предложат, милост срещу по-каяние.

25

Богомилството се появява къмкрая на X в. в югоизточнитебългарски земи и Тракия. Тое резултат от многобройнитеизтощителни войни на Симеонс Византия, от природните бед-ствия по времето на Петър,протест на обезземленото и за-крепостявано селячество сре-щу острите класови противо-речия във феодалното общество.

Облечено в религиозна форма,учението на поп Богомил сесблъсква най-напред с църк-вата. Тя го обявява за „ерес"и повежда яростна идеологич-на борба срещу него. Тазиборба разкрива дълбоко со-циалната му същност, спечелваму нови съмишленици, но инови, още по-опасни врагове.Петър изпраща писмо до цари-градския патриарх, в което пи-та: „Как да наказвам еретици-те? " Теофилакт отговаря: „При-лагай не само църковните, нои светските закони." И започ-ва гонението на богомилите.

В XI в. България загубванационалната си независимост.Това е още една причина занедоволство сред народните ма-си.* Напразно Алексей Комнинунищожава водача на богомил-ството по онова време — Васи-лий. Напразно Мануил Комнинразсипва с. Мъглен (част отжителите му били избити, ос-таналите — прокудени). Но-вата „ерес" пълзи като „чума".Нахлува в Босна, Византия.Обхваща цели области от МалаАзия. През XII в. достига Се-верна Италия и Южна Франция.

В Босна богомилите се нари-

чат патарени, в Италия — ка-тари, във Франция — ал-бигойци, манихеи, българи, ноидеологията и структурата наотделните общини е една и съ-ща. Братството се ръководи от„дед" или „дедец" и трима не-гови помощници — „гост", „ста-рец" и „стройник". Членоветему се делят на „слушатели",„вярващи" и „съвършени", като„съвършенство" се дава самона онзи, който се е отказал отвсякаква собственост, от се-мейство, който се храни и об-лича просто и познава основноучението. Земята е обща, пло-довете се делят поравно. Оттруд се освобождават само не-мощните, болните и съвърше-ните — те дават приноса си,разнасяйки „истината".

През XI, XII, XIII в. бо-гомилските братства се обеди-няват в по-големи единици иимат общ ръководител. Той сеизбира измежду българските,босненските или хърватскитебогомили — България и за-падните части на Балканскияполуостров остават до края цен-тър на движението. В 1167 г.в Сан Феликс де Караман (бли-зо до Тулуза) се организираголям събор, в който взиматучастие представители на об-щини от Тракия, Македония,Мала Азия, Италия и Фран-ция. На него главният дедецНикита (от Цариград), наречен„папата", ръкополага в ранг„съвършени" много френски бо-гомили и очертава границите набъдещите пет уедрени общинив Източна Европа: Романа, Дра-

гомеция, България, Мелникаи Далмация.

Естествено размерите и ор-ганизацията на това повече со-циално, отколкото религиознодвижение предизвикват острареакция от страна на управля-ващата феодална върхушка въввсички страни. На 11 февруа-ри 1211 г. Борил свиква спе-циален събор срещу богомил-ството в България. В Италия,Франция и Германия се поя-вяват трудовете на различнибогослови, ревностни пазителина християнската църква и „ус-тановения държавен ред". Пе-риодично се предприемат ма-сови избивания на „еретици"...Напразно. „Чумата" проникваи в Англия.

Решаваща роля за упадъка набогомилството изиграва наше-ствието на турците на Балкан-ския полуостров.

Четири века последователи-те на „черния|поп" се борят заедин по-справедлив свят. И втази борба дават много жертви.За щастие ненавистта и през-рението понякога са отстъпвалипред истината и в летописитена големи врагове на богоми-лите намираме признания затяхната упоритост и мъжество.

Почти цялата книжнина набогомилите поради апокрифнияси характер е била унищоженаи сега главни извори за уче-нието им са хрониките и бесе-дите на най-големите им вра-гове — българския презвитерКозма и византийската прин-цеса Ана Комнина.

26

„Желязна воля" — бе записалаАна. Но откъде идваше тя? Каквоможеше да накара един човек даизбере смъртта пред богатството!?Императорът не знаеше, че Василийбе мислил за хората, които оставяслед себе си.

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

гигантска птица, сгърчи се и потънав пламъците.

Свърши се.Хиподромът отново зашумя. Алек-

сей уморено притвори очите си. Несе радваше. Имаше нещо у този бого-мил. . . Нещо в лицето, в нозете —подпухнали и изранени. . .

— Готов съм да вляза в огъня ихиляди пъти да умра, но не да сеотрека — беше отговорът.

Императорът даде знак. Войни-ците сграбчиха богомила и го повля-коха към кладата. Пред очите напритихналото множество черното мурасо разпери поли като криле на

В полумрака на храма „Сан Витале" в итали-анския град Равена проблясват като скъпоцен-ност световноизвестните мозайки с изображени-ята на византийския император Юстиниан и им-ператрица Теодора, обкръжени от своята свита.Тези произведения произхождат от 6-ти век.Те се преливат в десетки тонове според промя-ната на мястото на наблюдение и играта насветлината през различните часове на деня.Как е постигнато това? Мозайките са напра-вени от безброй малки кубчета от различно оц-ветена стъкловидна маса, наречена смалта.Някои от кубчетата (тези, от които са изгра-

дени фоновете) са позлатени. Със своята бле-стяща повърхност всички те създават удиви-телна хармония от тонове, в която намира от-ражение възходът на тогавашната византийскакултура.

Равенските мозайки са един от последнитеетапи в развитието на мозаичното изкуство надревността, защото мозайката е била познатаи разпространена още във Вавилон, Гърция иРим. Мозайките във Вавилон били изпълня -вани от различно оцветени и с различна голе-мина керамични плочки, които се прикрепял икъм глинените стени на сградата с помощта наспециални дръжки от обратната им страна

През епохата на античността силно раз-пространение получила каменната мозайка, скоято покривали подовете. В своя най-проствид тя се изготвяла от необработени, еднаквипо големина закръглени речни камъчета, под-брани в два-три цвята, и керамични парчетаот разбити съдове. Върху добре трамбованитеземни подове правели каменна настилка, коя-то заливали с разтвор от гасена вар, пясък иситно надробена тухла. Дебелината на тазиоснова била около 10 см. Върху нея наслагвалислой от по-фин разтвор със същия състав с де-белина 2—3 см. В тоя разтвор чрез натисканевграждали отделните камъчета. След засъх-ването на разтвора камъчетата здраво се за-крепвали за местата си. Този вид мозаична тех-ника е известен под названието опус барбари-кум. При нея общата композиция на рисун-ката наподобява килим. Обикновено се изоб-разявали прости геометрични или растителниорнаментални мотиви в два-три цвята.

Впоследствие мозаичната техника се усъвър-шенствувала. За целта започнали да употребя-ват специално обработени разноцветни камъчетас правилна кубична или правоъгълна форма, сприблизителни размери на страните един см.Използували разноцветни мрамори, гранити,варовик, порфир, керамика и др., които ло-мели със специални инструменти и дори шли-фовали на точило. С тези правилни по формакамъчета било възможно създаването на по-

27

по цвят. А после още и по степен на тона, кактои по форма. След това набирал мозайката спомощта на изготвена вече рисунка. Наборътставал по два начина. Първо — с пряко на-реждане на камъчетата. Второ — с помощтана плитко сандъче от дъски, за дъно на коетопоставяли каменна плоча. Върху нея се нас-лагвал пласт разтвор, върху който се наби-рало мозаичното изображение. После заеднос каменната основа мозаичният фрагмент сепренасял на пода или се монтирал в стената.Повърхността на този тип мозайка понякогадопълнително се изглаждала.

Гърците използували широко мозайкатакакто в обществената, така и в жилищната ар-хитектура. Те винаги свързвали изображениятас предназначението на сградите — храмове,гробници, бани и пр. Мозайката при тях за-стъпвала реалистични изображения, третиранитриизмерно. Силно били разпространени сю-жетите от митологията, гръцката трагедия икомедия.

В Рим, чиято архитектура се отличава сграндиозен характер, мозайката, особено подо-вата, получила огромен размах. С мозайкипокривали подовете на големи зали. Те слу-жили дори за украса на цели площади, тераси

Византийска мозайка от V век, запазена в СолунДве мозайки от Равена, изработени през 520 г

сложни рисунки — орнаменти, фигури на жи-вотни, птици, риби, а и композиции с хора.Тази техника получила названието опус те-селатум. Нейният набор се извършвал същопряко на самата плоскост. За един кв. м мо-заична площ били нужни средно около 10 000кубчета.

Още по-усъвършенствувана мозаична тех-ника е т. нар. опус вермикулатум. При нея несе придържали към строго кубичната или пра-воъгълна форма на камъчетата. Те биват и три-ъгълни, и кръгли, и правоъгълни, с различниразмери, обаче са с много добре изгладени стра-ни, за да прилягат добре едно към друго. Тех-ните различни форми и размери (от 1 до 15 мм)позволявали още по-добре да се изобразяватсложни фигурни композиции и да се създаватцветни хармонии. Основата и тук е почти съ-щата (двуслойна), както и при първия вид мо-зайка, но в горния слой мазилка добавяли по-някога и растителни масла. Майсторът пред-варително сортирал разноцветните камъчета

28

и други. Характерен пример в това отношениеса запазените мозайки в град Томи (днешнаКюстенджа — Румъния), където отделни мо-зайки достигат стотици кв. м площ. От елини-стичната и римската епоха са останали множе-ство великолепни мозаични паметници в Пер-гам, Александрия, на остров Делос, в Сицилия,Помпей, Рим и други. Една от тях е известнатакартина, изобразяваща битката на АлександърМакедонски с цар Дарий, която в най-дребниподробности предава устрема на боя. Тази мо-зайка, заемаща малко повече от 10 кв. м площ,е набрана от около 1 500 000 кубчета.

Римската култура оставила множество подо-ви мозайки и по българските земи. Такива самозайките в Улпия Ескус (до с. Гиген, Пле-венско), в Августа Траяна (Стара Загора), вгр. Сандански, новоразкритите мозайки вАрмира (до Ивайловград) и множеството мо-заични фрагменти във Варна, Пловдив, Кюстен-дил и др., изобразяващи геометрични расти-телни орнаменти, композиции с животни, риби,птици и човешки фигури.

По-нататъшното развитие но мозайката про-дължава в рамките на средновековната хри-стиянска култура. Техниката на изработванетостава по-сложна, влизат в употреба нови ма-териали. Мозайката се обогатява по цветове.В някои паметници се срещат до двеста различ-ни тонални оттенъци. Размерът на кубчетата

и фактурата на повърхността също се менят.Равенската мозайка, с която ние започнахменашия разказ, има големина на кубчетата от7 до 15 мм. Те не прилягат добре едно към друго.Повърхността й не е идеално гладка. По-късновъв византийската мозайка кубчетата ставатпо-дребни. Те прилепват едно към друго по-плътно. Така в мозайките на църквата „Св.София" в Цариград от 12-ти век тоналните пре-ливи стават незабележими, фактурата — многогладка. В някои части на византийските мо-зайки, главно в лицата, се падат от 250 до 500кубчета на кв. дцм. В други от 120 до 200.Освен мозайките в Равена византийската епохае оставила множество други образци. В Бъл-гария тази техника била използувана за украсана дворците и някои църкви на Царевец иТрапезица в столицата Търново.

Мозайката продължава да се използува ипрез следващите периоди на историята, вклю-чително и днес. Нещо повече — в наше времетя придобива огромно значение за монументал-ните изкуства. Мозайката е една от най-трай-ните декоративни техники. Тя винаги, незави-симо кога е направена, запазва своята свежест,никога не потъмнява и не губи своя блясък.Тя е техника, която запази за днешните поко-ления десетки произведения на древността.

ЛЮБЕН ПРАШКОВ

Любопитни фактиВ зоологическата градина на аржен-

тинския град Ла Плата загиналщраусът нанду. При аутопсията встомаха му открили 118 монети отразлични емисии. „Веселяците" на-мирали за твърде забавно гълтанетона монети и с това предизвикалисмъртта на птицата.

На аутострадата при влизането вБостон (САЩ) е поставена табелка,на която вместо „стоп" пише „сопт".Сега почти всички шофьори намаля-ват скоростта, а някои дори спират внедоумение какво ли означава тазизагадъчна дума. Началникът на мес-тната полиция заявил, че не смятада замени знака, тъй като грешкатав думата значително намалява не-щастните случаи от превишаване наскоростта.

Англичанинът Терънс Дейви на-мерил на дъното на Ламанш сан-

дък със 77 старинни сребърни моне-ти. Само за оценката на съкровище-то поискали доста солидна сума, бра-тята на Дейви също поискали своятачаст, а чиновникът по корабокруше-нията обещал да му даде 1/3 отприходите, ако правителството про-даде съкровището. Това окончателновбесило Дейви и той изхвърлил обра-тно във водата монетите.

Един италиански селянин отишелда си купува телевизор. За да гоплати, той носел със себе си цялчувал с дребни монети. На протести-те на продавача селянинът отго-ворил, че ненавижда книжните пари,откакто мишки изяли всичките муспестявания.

Тридесет и шест годишният ин-дийски юрист Мохар Сен преплуваПанамския канал за 35 часа. Той еистински рекордьор в маратонските

плавания, тъй като вече е преплувалЛаманш, Босфора, Дарданелите,Гибралтар и Полкския пролив.

Френският клуб на алпиниститеизползувал Айфеловата кула за демон-стративни упражнения по изкачване.Една група в пълно снаряжение из-качила по всички правила на алпи-низма двеста метра в присъствие намногочислена тълпа. След като стих-нали аплодисментите, ръководи-телят на групата предложил нанякой от тълпата да последва тех-ния пример. За всеобщо учудване единмладеж излязъл напред, свалил сакотоси и започнал да се изкачва. За единчас неизвестният въпреки отчаянитевикове на тълпата и заплахите наполицаите успял да стигне до групатаалпинисти, където веднага го арес-тували. Оказало се, че младежът ебояджия и две години работил побоядисването на кулата.

слоновете, не е особено трудно. Така в Езо, Южен Су-дан, трима такива нахални гости са били прогоненис. . . валсова музика.

Едно съвсем ново явление през последните годиниса така наречените „туристически слонове". Обикно-вено това са животни — единаци, пристрастили се да по-сещават туристическите хотели и лагери в национал-ните паркове. Тези животни с време стават все по-нахални, защото независимо от всички забрани полу-чават от туристите храна. В моята книга „Те принадле-жат на всички" е описана историята на слона Лорд-мер и неговия печален край (наложило се да го застре-лят). Това се случило в модния туристически хотел нанационалния парк „Мерчисън-Фолс".

С глава през стъклото на прозорецаНаскоро след смъртта на първия „наемател" на

туристическия хотел се появил втори, с прякор Карли.Когато гостите сядали да вечерят, той се приближавал

Изминаха няколко седмици, преди да успея да видяпървия див слон. Накрая го видях. Това стана в горитепо Брега на Слоновата кост.

За тази цел се разположихме удобно в голяма бана-нова плантация, чийто собственик временно отсъству-ваше. Тук всяка нощ се появяваше стадо слонове. На-халните, но същевременно плашливи животни преми-наваха обикновено надолу по неголемия ручей, койтопресичаше местността. Над ручея беше построено дър-вено мостче за автомобилите. Но това кой знае защо несе харесваше на слоновете. Вместо да се възползуватот него, когато преминават на другия бряг, или в краенслучай да го заобиколят, те всеки път най-внимателноразбиваха мостчето на дъски.

Въобще слоновете се дразнят много от това, че ние,хората, строим в тяхната родина. Често те засипватневисоките стълбове на пътните знаци със сухи клечкиили още по-просто, изтръгват ги от земята и ги отмък-ват встрани. Неведнъж са покривали цели участъци оттоку-що асфалтирани пътища с клони. Телефоннитестълбове, които с такъв труд се окопават в тукашнатакамениста почва, те измъкват нощем и ги нареждат наредици по земята.

Филмите обаче, в които е показано как слоноветенападат селищата на местните жители, как тъпчат тех-ните колиби и разхвърлят на всички страни обезуме-лите от страх хора, са чиста измислица. В действител-ност всичко става съвсем иначе. Може да се случи наи-стина някой от тези великани, които почти нямат есте-ствени врагове, с часове да броди между туземните хижии даже понякога да бутне някоя от тях или да пробиестена, ако усети, че вътре има нещо за ядене или нещо,което възбужда любопитството му. Но да се прогонят

съвсем близо до прозорците на столовата и със завистсе взирал към масите. Държал се като децата, коитозалепили чело о витрината на сладкарницата, съсстрастно желание разглеждат примамливите лакомства.Веднъж Карли натиснал рамката толкова силно, чеизбил с късите си бивници наведнъж три стъкла. Безни най-малко да се изплаши от шума и звъна, той сръч-но промушил хобота си в образувалата се дупка и за-шарил по масата.

Друга слоница получила прякора Помийната Нели,защото обичала да рие в помийните кофи заедно съссвоето слонче Били. Когато веднъж един от гоститерешил да фотографира от верандата нейното детенце,тя се хвърлила в атака. Лесничеят едва успял да вмък-не злополучния фотограф в стаята. На два метра от„оскърбителя" Нели се обърнала и си тръгнала.

Друг път „момчето" Били се заинтересувало от ра-диомачтата. Той с такава сила затеглил железните въ-жета, с които я крепели във вертикално положение, чегорната част на антената паднала точно върху гърбана майка му. Двата слона се изплашили много и севтурнали да бягат с всички сили.

Освен това на два пъти Били се мъчел да повдига ав-томобилите от техните места. За съжаление Били заги-нал, без да достигне своята тригодишнина: по всякавероятност е погълнал нещо, което не било за ядене,намерено в кофата за боклук.

С голямата любознателност на слоновете и присъщатаим игривост може да се обясни фактът, че те често попа-дат в телените примки, поставени на различни места отбракониерите за другите животни. Ако примката сестегне около хобота, въжето се врязва все по-дълбоко

30

и по-дълбоко в кожата и това предизвиква страшнизагноявания. На два пъти вече ми се случи да срещнаслонове с подобни рани. Веднъж лесничеят от Ахолв Уганда видял слон, чийто хобот бил попаднал в ка-пана. Когато не след дълго той се върнал на мястотона произшествието с въоръжени придружвачи, слонътбил изчезнал, а в примката висяло откъснато парчехобот, дълго около метър. А веднъж видели единбезхоботен слон по време на ядене: той пасел, като стоялна колене и, видимо, се справял с това напълно успешно,тъй като изглеждал добре охранен.

Слонове прехвърлят „мост" през телени загражденияОпитайте се да попречите на слона да мине там, къ-

дето иска. Разбира се, без да стреляте. Тук вече тойще ви покаже своята изобретателност.

Преди няколко години в Замбия, около река Саняти,малко по-горе от знаменития бент Кариба, издигналивисока ограда. Тя била предназначена да пречи на ди-вите животни да проникват в гъсто населените околнирайони. Тази ограда, опъната точно по средата на го-рата, често била повреждана от слоновете и на многоместа била разкъсана от тях. Затова се наложило даизсекат от двете й страни широки просеки и да се нае-мат пазачи, които с изстрели във въздуха да плашат„злосторниците". Това помогнало донякъде.

Оградата била от осем стоманени въжета, всяко откоито издържало тежест до хиляда и сто килограма.Стълбовете от здраво дърво, към които били привър-зани въжетата, били зарити в земята на цял метър иизглеждали като зациментирани. Ако такова въже сескъса, то краищата му могат да отскочат и да ударятсъс страшна сила.

И въпреки всичко два слона успели да се прехвърлятпрез това мощно укрепление. Отначало те безуспешносе мъчели да го разрушат, после изпаднали в ярост и

изтръгнали от корените четиридесет от околните дър-вета. Довлекли до оградата шест ствола с дебелинаоколо 25 сантиметра и ги нахвърляли върху оградата.От тежестта на дърветата въжетата се огънали толкова,че слоновете успели да се прекатерят по тях. Следседмица по същия начин те се върнали обратно, като затова използували дебел ствол на дърво.

В единоборство с влакаЕдна нощ пет слона преминали през железопътното

трасе. Когато на разсъмване се връщали обратно, на-среща им се задал товарен влак. Четирите слона успелида преминат през линията, но една слоница закъсняла.Яростно заскриптели спирачките, но вече било късно:смъртно ранената слоница се търкаляла по насипа налинията.

Друг голям самец започнал да напада селяни, коитоработели в полето. В един прекрасен ден слонът решилда встъпи в единоборство и с локомотив. За съжалениетой се оказал „вторият победител" и едва си отишъл,здраво натъртен.

След няколко години същият слон се разхождал пожелезопътното платно. Като видял приближаващиясе влак и като си спомнил по всяка вероятност за своягорчив опит, той се обърнал и хукнал през глава дабяга, но се оказал недостатъчно пъргав и задния мукрак попаднал под колелото. Слонът надал див рев икуцайки на три крака, се повлякъл настрана, но едваизминал двадесетина метра и рухнал на земята. Презцялата нощ без прекъсване се раздавали предсмъртнитему стонове, но нямало никаква възможност да бъдеспасен. Останалите слонове го били заобиколили отвсички страни, а животът му бавно угасвал.

Нападат ли слоновете хора?Лично мен нито веднъж не са ме нападали слонове, а

и с туристите подобни неща се случват рядко. Можеби е така, защото обикновено ние обикаляме из нацио-налните паркове с коли. Но когато на слона му се стори,че грози опасност него или неговото малко, той, без дамисли, ще тръгне и срещу автомобил

Такова нещо ми се случи веднъж в парка „КралицаЕлизабет", където с моя син решихме да "фотографи-раме едно хубавичко малко слонче. Едва бяхме слезлиот колата и започнахме да поставяме,камерата на ста-тива, когато се появи слоницата, явно недоволна от на-шата подготовка. Докато се съвещавахме, тя застра-шително разпери уши и бегом се насочи към нас. Раз-брахме, че не смята да се шегува и с необикновена лов-кост скочихме в колата, като тръшнахме вратата следсебе си. И макар че моторът, както винаги в подобнислучаи, не включи, като че ли напук, слоницата сеспря съвсем близо, без да се опитва дори да се допредо машината. Тя просто бе искала да ни изплаши.

Въобще слоновете рядко се занимават с автомобили.И сякаш нарочно именно с колата на министъра на ин-формацията на Уганда трябвало да се случи това! Ко-гато спрял да пренощува в туристическия хотел „Мер-чисън-Фолс", един слон, който търсел нещо за ядене,разбил багажника на автомобила му.

Известен е също случаят с трима южноамериканскипрофесори, които разглеждали със своите студенти на-ционалния парк с микроавтобус. Внезапно без всякаквавидима причина ги нападнали два слона. ПрофесорГеверс успял, като седял в рейса, да заснеме атакува-

32

щия слон, но в следващата минута разяреното живот-но смачкало мотора, пробило с бивниците едната стра-на на каросерията и преобърнало колата. На професорабили счупени и двата крака, а слонът след това хукналда бяга с всички сили. Обаче не изминал и няколко-стотин метра, неизвестно защо рухнал на земята. Такаи не могла да бъде изяснена причината за неговатасмърт, а на професора връчили един от бивниците катоспомен от това приключение.

Не свири!Съвсем неотдавна, през 1965 година, в Южна Аме-

рика, внушителна група слонове минавала през асфал-тираното шосе, което пресичало националния парк„Крюгер". Животните не бързали и затова пътят сеоказал напълно блокиран за петнадесет минути; около„живата бариера" се били събрали вече няколко авто-мобила. Но когато една от малолитражните коли започ-нала да дава сигнали, огромният самец, който прикри-вал преминаването на слоницата със слончетата, сеобърнал, разперил уши (явен признак на раздразне-ние), затръбил и с бързи крачки се отправил към нару-шителя на спокойствието. Великанът подхванал с бив-ниците и с хобота си предната броня и подхвърлил маши-ната нагоре, при което смачкал каросерията. Но товаму се сторило малко; като обърнал автомобила нагоре сколелата, той го преместил в канавката на шосето, катого издърпал на пет-шест метра.

За щастие пътуващите в него съпрузи Бауер се отър-вали с леки наранявания, но когато излезли от колата,били съвсем бледи. Дописката в един вестник за товапроизшествие завършва със следните думи: „Господин

Бауер има собствена ремонтна работилница, така чепоправката на колата ще му излезе доста евтина".

Виновни са бракониеритеКогато рисуват слонове в момент на нападение, ху-

дожниците обикновено ги изобразяват по картинитене само с разперени уши, но и с вдигнат хобот.

Лично аз нито веднъж не съм забелязал атакуващиятслон да повдига нагоре хобота си, въпреки че ми се еслучвало нееднократно да ги фотографирам отблизо.От хората, които работят със слонове, също не съмчул подобно нещо. Точно обратното: като тръгне срещуврага, слонът завира хобота под брадата си и навежданиско глава. Ж. Жилет, чиято кола била атакувана отедна слоница, потвърждава същото. Слоницата из-търбушила с бивниците радиатора и отместила колатана тридесет метра назад по шосето, преди шофьорът дауспее да спре. „При това ушите й бяха плътно долепеникъм главата, а хоботът свит надолу" — съобщил впоследствие „пострадалият", който успял да се измъкнеот тази история цял и невредим.

През 1958 година в парка „Кралица Елизабет" единслон едва не убил мой познат — кинооператор. Товастанало по време на снимки около река Ньямугазяни.Като нарушил забраната, този оператор излязъл отколата и започнал да снима слоновете, които пасели.Неочаквано един от тях се обърнал и се насочил къмзлополучния фотограф. Той го измъкнал с хобота си отхрастите, където нещастният човек се бил скрил, итри пъти го подхвърлил във въздуха. За щастие опера-торът се отървал с неголяма рана на крака и счупенглезен.

През същата година един слон убил двама африканциизвън границите на националния парк. Слонът бил за-стрелян. Подобни случаи обикновено стават по вина набракониерите, когато ранят някое животно, или повина на самоуверените, но неумели европейски ловци скупени разрешителни: заради техните несполуки сеналага да се разплащат с невинни жертви.

Прикован от бивниците към земятаЕдин африкански инспектор по пътищата пътувал с

велосипед през националния парк „Мергисън-Фолс"за Масинди, където в болницата лежала жена му. Заетс мисли по болната си съпруга, той даже и не забелязал,че изведнъж се намерил точно по средата на стадо сло-нове. Ето какво разказа той по-късно: „Оказах се об-кръжен от слоновете — те бяха отпред и зад мен, отля-во и отдясно, с една дума навсякъде. Слязох от велоси-педа и застинах за няколко минути напълно неподвижен.Моето присъствие сякаш не развълнува никак живот-ните, въпреки че те много добре ме бяха забелязали ивнимателно ме оглеждаха. След малко те решиха датръгнат. Олекна ми на сърцето.

Но изведнъж една от слониците реши да се върне нда ме нападне. Аз хвърлих под краката й велосипедаси и хукнах да бягам с такава скорост, каквато досеганикога не беше ми се случвало да развивам. Велосипе-дът обаче никак не заинтересува слоницата и тя про-дължи да ме преследва. Тогава, както тичах, аз свалихпалтото си и й го хвърлих. Но и палтото не й направиникакво впечатление — гонитбата продължи. Обърнахсе и хвърлих към нея обувките си, но и това не отвлечевниманието й към моята особа — тя явно жадувашеза кръв.

Тогава повдигнах една дълга пръчка, която се тър-каляше край пътя. Но слоницата хвана другия й крайи така ние пробягахме още известно време. Струвашеми се, че летя като птица, но силите ми бързо се изчер-пваха и аз бягах все по-бавно, а слоницата все по-бързо:в тила си чувствувах вече докосванията на влажния йхобот — тя, явно, имаше намерение да ме хване заврата; и изведнъж се спънах и паднах под краката й.Слоницата се спря като закована, наклони своятаогромна глава и заби бивниците си в земята от дветеми страни. За щастие съм толкова слаб, че не успя даме забоде като пеперуда на карфица и аз ловко се из-мъкнах от куртката си, която в отчаянието си мушнахв гърлото на побеснялата слоница. От изненада тя мепусна, накрая ме цапна с крака си и побягна. Почтизагубих съзнание, но намерих още сили в себе си, за даизпълзя на колене до края на пътя. Когато дойдох насебе си, станах и едва се домъкнах в лагера на строител-ните работници. А оттук вече ме откараха в болницатав Масинди."

На тях също им се пиеВ Северна Кения през много сухото лято на 1951 го-

дина даже и слоновете измирали от жажда. С часовете прекарвали край кладенците, като се мъчели да отне-мат кофите и каните с живителна влага от дошлите завода жени.

Тези кладенци обикновено се дълбаели в дълбокиями и местните жители трябвало да изкачват нагоре во-дата с помощта на стълба и въже. Хората, които рабо-тели при подаването на водата, не се решавали да сиотидат в къщи, преди дрехите им да са напълно изсъх-

нали; понякога измъчените от жаждата слонове, катоусещали влагата, ги преследвали по целия път.

Защо правят това?Досега още не може да се даде точно обяснение на

следната особеност в поведението на слоновете: умър-твените от тях хора или намерените мъртви, или взе-тите за мъртви слоновете старателно покриват с клони,листа или трева. През 1954 година в северната частна Кения полусляпа старица се отклонила от пътя итрябвало да нощува в гората. Тя избрала дърво, чиитодолни клони се стелели ниско над самата земя, пропъл-зяла под тях и там заспала. През нощта я разбудил викна слон. Той я напипал с хобота си и очевидно я взелза мъртва. Тогава започнал да чупи клони от най-близките дървета и внимателно да покрива с тях ста-рицата. Когато на сутринта изпратили група хора датърсят изгубената, те я намерили под грамада от клони,висока половин метър, изпод която тя нямала сили дасе измъкне сама.

Това че опитомените слонове прекрасно отличаватсвоите пазачи в зоологическите градини или дресьо-рите в цирка от другите хора е общоизвестно.

Същото забелязах и при работещите слонове, дър-жани на станцията Гангана в Бодио, в джунглите Иту-ри. Независимо от всички наши закачки слоновете сеДържаха към мен и моя син Михаел доста нащрек, ав същото време с ездачите и с водачите — африканци тесе държаха много дружелюбно и покорно. Тогава намоя син му хрумна щастлива идея: той си намаза лицето,ръцете и краката с черна боя, облече униформа на дре-сьор и тръгна към слоновете. И какво? Животните,които дотогава всеки път се криеха и дърпаха боязливо,спокойно му позволиха да се покатери по тях, охотного возеха на гърбовете си и изобщо изпълняваха всяканегова заповед. Но поведението на слоновете към нас,хората, Ще стане още по-пълно, ако се запознаем от-близо с техните взаимоотношения с другите животни.

Те нямат врагове

Африканските слонове практически нямат враговевсред животните. Може би именно заради това тези ве-ликани са така великодушни към другите твари. Вод-ните козли, антилопите импала, а и съвсем малкитеантилопи могат спокойно да пасат в непосредственаблизост до тези сиви колоси. Всички останали живот-ни, даже носорози, хипопотами и лъвове непременнопърви ще отстъпят от пътя на възрастен слон, ако сесрещнат с него на тясна пътечка, обградена от дветестрани с храсти.

Б. Николсън наблюдавал стадо слонове, които пасе-ли на самия бряг на река Киломберо в Танзания. Ста-дото било от животни, лишени от бивници, а вождбила слоница, също без бивници. Внезапно слоницатасе изплашила от нещо, стъписала се и навела нискоглава (поза за отбрана). В този момент от дола излязълносорог и тръгнал към нея. Когато се приближил обачена 4—5 метра, смелостта му го напуснала и той се вър-нал назад. Три пъти носорогът подновявал своитеатаки към стадото, явно искайки да ги прогони отсвоето място за паша, но така и не успял; като стигална няколко крачки, Той отново се връщал, докатонакрая избягал, вдигайки нагоре като свещ своятасмешна опашка.

34

В парка „Крюгер" стълкновението между слон иносорог завършило съвсем не така благополучно: следотчаяна схватка носорогът останал да лежи на бой-ното поле, пронизан от бивниците на четири места.

Очевидно слоновете не се страхуват и от крокодилите,защото спокойно тръгват към водата и даже поня-кога влизат в нея.

Веднъж полковник Редфорд станал неволен свидетелна интересна сценка. Той минавал с моторна лодка поНил през националния парк „Мерчисън-Фолс". Набрега група слонове пиели вода. Изведнъж един слонизплашено се дръпнал и измъкнал от водата метър иполовина дълъг крокодил, захапал хобота му. Катозапокитил далеч встрани влечугото, слонът бързо из-бягал.

Подобно е и положението при лъвовете.А. Шис, който бил в Югозападна Африка, забелязал

веднъж, че огромен слон — самец няколко пъти подредпредприемал злобни атаки срещу едно самотно дърво.След това променил тактиката, обиколил дървото в кръги го атакувал от другата страна. И изведнъж висо-ката трева около самия ствол се размърдала. Велика-нът, явно засрамен от собствената си страхливост,решително се отправил към дървото. Резултатът при-личал на взрив — четири лъва, сякаш вдигнати с ди-намит, подскочили във въздуха и се хвърлили на раз-лични страни. Само един млад лъв останал на място илюбопитно разглеждал развилнелия се великан. Катзабелязал смелчагата, слонът нерешително започналда тъпче, като правел такива комични движения с тялото, каквито ги показват само на мултипликационнитефилми. Няколко секунди лъвът и слонът се гледали ночите, готови и двамата да ударят на бяг. Накраянервите на слона не издържали и той, тръбейки силно,заотстъпвал, а лъвът спокойно се върнал на мястото сипод дървото. По движението на тревата било ясно, чедругите му събратя също се успокоили и се върналина предишното си място. Слонът постоял още няколкоминути в размисъл, като разглеждал дървото, след товасе обърнал и бавно тръгнал към близкия вир.

Предварително никога не може да се предскажекакво ще се появи в главата на такова дебелокожо,какви планове зреят зад този мощен череп. Така презсептември 1957 година в парка „Кралица Елизабет"на дъното на празна яма край малко тинесто блатостоели тринадесет слона. Те били дошли тук на водо-пой. На двайсетина метра от тях очаквали реда спдва възрастни кафърски бивола с доста голямо малаче.Един от слоновете решил да прогони конкурентите(времето било сушаво). Отначало той направил ня-колко лъжливи посягания към биволите. А след товасе приближил, хванал с хобота си малачето и го хвър-лил на земята, като започнал бавно да тъпче с краканещастното животно. Майката биволица безуспешносе мъчела да помогне на своето дете. Накрая слонътнамушкал малачето с бивниците си и се отдалечил. То-гава биволицата се приближила към своето малко,лизнала го с език, то още мърдало. Малачето дори сенадигнало на предните си крака, но рухнало на зе-мята, още щом се опитало да последва майка си. А тяразбрала, че е безполезно да чака, и бавно тръгнала:лед бивола.

В националния парк „Крюгер" африкански работ-ници от лагера Летаба често били обезпокоявани отдиви животни. Ето защо лесничеят им позволил дадържат куче, което в националния парк било изобщо

забранено. Кучето се прославило с това, че много пътипропъждало слонове. Отначало те се опитвали даубият нахалното и шумно същество, но не успявали даго хванат. Песът бил много ловък, лаел и ги хапелпо задните крака. Скоро всички съседни слонове нау-чили за неизвестното и опасно „страшилище" и започ-нали да заобикалят лагера отдалеч, без да посмеят дасе приближат до него на по-малко от сто метра. Когатоги държало на такова почетно разстояние, кучетоизобщо не се интересувало от тях.

С какво да си обясним, че гигантите, които не позна-ват равни на себе си по сила, се плашат от едно малкокуче? Може би със страха на тези животни пред непо-знатите неща? Кучето е съвсем странно животно заслона. А слоновете са недоверчиви като конете.

ПРОФ. Б. ГЖИМЕК

извода, че щом Уран не следва пътя,определен от предварителните мате-матични изчисления, причината тря-бва да се търси в друго, неизвестнодо този момент небесно тяло, коетосъщо влияе върху действителнатаму орбита. Льоверие пресметнал

Любителите на сензационни от-крития понякога се оплакват, чев наше време „всичко вече е откритои няма какво да се търси" — билов областта на географията, било вобластта на други науки. На пръвпоглед това изглежда така. Дори иастрономията, която изучава най-отдалечени и загадъчни за хоратаобекти, сякаш борави с някои твърдоустановени понятия и величини.Сякаш вече няма какво да се прибавии промени в тях, няма какво да сеоткрива. Но така е само на пръвпоглед.

В продължение на повече от двехиляди години човечеството е знае-ло, че Слънчевата система има шестпланети. За повечето астрономитова е било окончателно положе-

ние и те не са очаквали никаквиоткрития в тази насока. Но ето чепрез 1781 година английският астро-ном Хершел открил нова планета —Уран. За кратко време светът билучуден и развълнуван. После пак сепромъкнало успокоение: планетитене били шест, а седем; е добре, вечезнаем колко са. Младият по оновавреме германски философ Хегел дорипубликувал дисертация, в която„докладвал", че броят на планетитетрябва да бъде именно седем.

Ала към средата на деветнадесе-тия век астрономите били принуде-ни да се съобразят с нова поправка.Французинът Льоверие изследвалнякои необяснени и твърде странниотклонения в движението на „но-вата" планета. Той достигнал до

къде би трябвало да се намира тозинепознат „смутител" и точно напосоченото от него място забелязанабила една нова планета — Нептун.

Подобни случаи на неочаквани про-мени в отдавна установени знаниясе срещат и в наши дни. За примерможе да послужи откриването наЯнус. То доказва, че винаги съществу-ва неограничен простор за научниоткрития — необходими са самодобре подготвени, настойчиви идръзки изследователи.

„Децата" на Сатурн

Янус е небесно тяло, останалонеизвестно за човечеството до краяна 1966 година. Едва от първи януа-ри 1967 ние научихме, че то съществу-

36

ва и че представлява десети спътникна планетата Сатурн. До тазидата всички астрономи знаеха, чеСатурн има девет спътника и ни-какви промени в тази насока не сеочакваха. Но и този път едно новооткритие промени установения ред.Още един спътник увеличи „семей-ството" на Сатурн. Оказа се, четази планета никак не приличана древногръцкия бог, чието име носи.Елинският Кронос (когото древнитеримляни наричали Сатурн) споредмитологията изяждал децата си.Небесното тяло със същото име паксе сдобива с все нови и нови „деца"спътници. . .

Великият италиански астрономГалилей пръв е предположил, че тазипланета може да има спътници.Той най-напред е успял да забележиСатурновия пръстен и поради сла-бите възможности на своя телескоппомислил, че вижда спътници. Съ-ществуването на пръстена билоокончателно установено от холанд-ския учен Хюйгенс в 1656 година —една година след откриването напървия Сатурнов спътник Титан.Все в седемнадесетия век били забе-лязани Янет, Рея, Тефия и Диона.През следващото столетие астроно-мите прибавили към тях Мимас иЯнцелад, а през деветнадесетия век— Феба и Хиперион. През нашетостолетие „небето на Сатурн" оста-нало без промени в продължение на66 години. Кой астроном решилотново да се взре нататък и какво гое накарало да насочи вниманието сив тази насока?

Наследствен интерес към небетоОткривателят на Янус се нарича

Одуен Долфюс. Той казва: „Открива-нето на една планета, на един спът-ник — това влиза в обичайната дей-ност на астронома. Аз се опитахда заслужа прозвището астроном".Ала биографията на този скроменфренски учен показва, че някои поло-жителни качества на научните ра-ботници са необикновено силно раз-вити у него. Трудолюбието, целе-устремеността, силната воля и от-кривателското дръзновение са харак-терни за работата му в продължениена дълги години. Особено интересно еобстоятелството, че към всичкотова у този астроном се прибавяедин необичаен интерес към небетонаследен от неговия баща.

Шарл Долфюс — така се нарича

бащата на Одуен — е един от пио-нерите на френското въздухопла-ване. На 18-годишна възраст той запръв път в живота си лети с непри-вързан балон. Това става през 1911година. Оттогава балоните поглъщатцялото му внимание, той системно иупорито им посвещава времето си.Някои от полетите му остават не-забравими в историята на въздухо-плаването. Между тях е полетът муот Белгия до Румъния (над 2000километра). През 1965 година ШарлДолфюс все още е в завидна форма испечелва едно международно състеза-ние с балони, проведено в Англия. . .

Одуен Долфюс се издига с балоноще на осемгодишна възраст и отрано проявява качествата на бащаси: спокойна храброст и хладнокръ-вие. Това прави от него отличен пилотна балони. Но наред с това у негонараства все по-силен интерес къмастрономията. След като получаванеобходимата подготовка, той започ-ва търпеливи научни изследвания инаблюдения. От 1945 година Одуенработи в Мьодонската обсерваторияи след време се налага като единот най-големите специалисти всвета по въпросите, свързани с изу-чаването на планетите. Полетитес балон, които прави от време навреме, го насочват към решението даизползува балоните в помощ на астро-номията.

Тази идея не е нова. Още през 1804година Петербургската академия нанауките организирала полет с ба-лон за научни наблюдения. През 1867година летял френският астрономФламарион. Седем години по-късновъздухоплавателите Кроче-Спинели иСивел се издигнали на 7300 метра с ба-лон; в коша му имало малък спектро-скоп. Но по време на третия си изсле-дователски полет през 1875 годинате се задушили на 8000 метра ви-сочина. След това нещастие астро-номите престанали да се интересу-ват от балони.

И наистина човек може да се за-пита: каква полза за наблюдателяда се издигне на няколко километрапо-близо до звездите, щом те се на-мират на милиони километри от на-шата планета? Отговорът е прост.Всички астрономични наблюденияот Земята са затруднени от ней-ната атмосфера, която до известнастепен влияе върху данните, да-вани от телескопите. Одуен Дол-фюс решава да извърши наблюдения,

Стратосферният „впряг" на Долфюс, съставен от 104 балона

Снимка от 31. XII. 1966 г.: забелязва се десетият спътник на Сатурн

като избегне най-долните и най-вредни в случая слоеве на земната ат-мосфера. Той извършва сполучливопит през нощта срещу 30 май 1954година. Тогава той за пръв път изди-га с балон един истински телескопи извършва наблюдения върху Марси Луната от 7000 метра височина.Изводът, до който стига ученият,е, че по-значителни успехи са неми-слими без по-добре подготвен полет,на по-голяма височина — в страто-сферата. За това е необходима хер-метично затворена кабина, снабденасъс съвършена научна апаратура.

Балонът — лабораторияСледващите полети на енергичния

френски астроном завършват с ня-кои забележителни успехи. Особеноценни са снимките на слънчевипетна, получени от Долфюс с балон.Същевременно все повече назряваидеята за стратосферни полети.Одуен иска да установи следите отводни пари на някои планети, къ-дето би могло да има живот.За такива наблюдения е особенонеобходимо да се отстрани прегра-дата на земната атмосфера — ней-ната влажност, прах, облаци и таканататък.

Изработването на летящата ла-боратория става с помощта на зна-менития специалист по стратосфер-ни полети професор Пикар. Изпол-зуването на свръхлеки сплави позво-лява да се осъществи истинско чудона съвременната техника: цялатакабина заедно с телескопа и другитенаучни инструменти, дихателнатаинсталация, системата за управление

на балона, храната и самия наблю-дател тежи малко повече от 450кг. При това металната част етежка само 104 кг.

Особено интересна е системата отбалони, използувана от Долфюс.За да може да се издигне на голямависочина кабината — лаборатория, санеобходими не един, а много балони.Те са всичко 104 на брой, разпределе-ни са на групи от по три на равниинтервали по протежението наобщия кабел, дълъг 450 метра.

С помощта на този своеобразенкичур от балони Одуен Долфюс сеиздига със своята летяща лабора-тория на 14 000 метра и престояватам пет часа. Може да се каже, чедотогава никой астроном не е билтъй близо до звездите. . .

Загадката на Сатурновия пръстенПри своите полети в стратосфе-

рата Одуен Долфюс използува умеловъзможностите на телескопа. По-край наблюденията над Слънцето иЛуната над атмосферата на Марси Венера, както и над другите астро-номически обекти, той установитвърде любопитни особености въввръзка с пръстена на планетатаСатурн.

На всички е известно, че Сатурн —за разлика от всички останали пла-нети — е опасан от плосък и тънъкпръстен, образуван от малки час-тици. Този пръстен има своеобразенвид — широк е 60 000 км, а дебели-ната му не превишава 15 километра.Само с помощта на достатъчномощен телескоп може да се забележи,че пръстенът е образуван от три

концентрично разположени части.Най-напред Касини в края на седем-надесетия век забелязал наличност-та на две части в пръстена — най-външна и средна, като между тяхостава празно пространство от около4800 км. Едва през деветнадесетиявек било установено съществуванетона третата — вътрешната частот пръстена. Тя свети слабо и еполупрозрачна. Съставена от съв-сем разредено вещество, изглежда,че достига почти до повърхносттана планетата.

При внимателно и подробно из-следване на частиците, от които есъставен пръстенът на Сатурн,астрономите са установили, че тесе влияят от спътниците на плане-тата, които минават сравнителноблизо край тях. Обаче някои смуще-ния у тези частички оставали необяс-ними. Одуен Долфюс се опитал даси обясни това явление с присъствие-то на някакъв все още неизвестенспътник на Сатурн — по същияначин, по който Льоверие „предска-зал" съществуването на планетатаНептун. „Дали не съществува —писал Долфюс — непознат спътниктъй близо до външния пръстен наСатурн, че досега е убягнал от тър-сенията на астрономите, понежесветлината му бива поглъщана отсилното сияние на пръстена?"

Веднъж на всеки четиридесетгодини положението на Земята спря-мо Сатурн е такова, че нашата пла-нета се намира приблизително наравнището на неговия пръстен,който се вижда тогава като съвсемтясна линия. Одуен Долфюс решава

38

да използува именно такъв момент,за да може при най-малко влияниеот сиянието на пръстена да търсипредполагаемия спътник. Такъвподходящ момент настъпва в краяна 1966 година.

Този път астрономът-въздухо-плавател се отказва от наблюденияс балон и избира за своя опит мощниятелескоп на известната френскаобсерватория „Пик дьо миди".

Откриването на ЯнусВ продължение на много часове,

месеци, а понякога и на десетилетияработата на астронома остава неза-белязана за света. Дълги и сложни из-числения, изучаване на полученитеснимки, анализ и обяснения на резул-татите от спектрографските на-

блюдения, педантично регулиране навсички инструменти — телескопи ипр., — всичко това поглъща извън-редно много време, а често не води доникакви сензационни резултати.Одуен Долфюс познава напрежениетона този труд, но притежава необхо-димата сила на волята и сякаш пред-вкусва сладостта на бъдещото сиоткритие. Най-напред, разбира се,той специално подготвя телескопа,с който ще работи. Долфюс изпол-зува пластове от вещества, коитопоглъщат светлината; по този начинсе надява да получи образи, прикоито сиянието на Сатурн ще бъдеотслабено. От 17 декември 1966година той се установява в обсерва-торията „Пик дьо миди" и скорозапочва своите наблюдения.

Одуен Долфюс в своята летяща лаборатория

Още върху първите получени сним-ки той забелязва малко светло пет-но съвсем близо до външния пръстенна планетата. Следователно предполо-женията му са оправдани! От тозимиг в продължение на две седмици тойсе хвърля на работа със страсттана откривател. Нощем е при телес-копа, а денем — в кабинета си, къ-дето изчислява' вероятното нахо-дище на спътника през следва-щите дни. Поредица от нови сним-ки потвърждават предвижданиятаму. На 31 декември упоритият из-следовател вече е напълно сигурен:още една загадка на Сатурновияпръстен е разбулена. Съответни съоб-щения биват разпратени до астроно-мични обсерватории в различни стра-ни. Скоро от цял свят пристигатпотвърждения: да, наистина съще-ствува десети спътник на Сатурн.Откривателят му го назовава Янус —по името на древноримския бог навратите. (Божеството е известно стова, че на него е посветен първиятмесец от календара след реформатана Цезар).

Новооткритото небесно тяло етвърде малко. Диаметърът му е350 километра. Всички останалиспътници на Сатурн, с изключение наФеба, са по-големи. За сравнение:най-големият, Титан, има диаметър4400 км, а вторият по големина,Рея — 1750 км. Засега все още не сезнаят много подробности за Янус.Може да се очаква откриването нанякакво интересно свойство, като сеима предвид, че някои от останали-те спътници на Сатурн притежаватзабележителни качества. Така напри-мер Феба се движи около Сатурн попосока на часовниковата стрелка(ако се гледа откъм северния полюсна еклиптиката). А почти всичкиостанали спътници на планетите,както и всички планети около Слън-цето се движат в обратна посока.Интересен е и Янет, чийто блясъксе изменя в зависимост от това, вкоя част на своята орбита се намира.А Титан представлява друго рядкоизключение между спътниците напланетите: той не е лишен от атмо-сфера!

Въодушевен от успеха на своятановогодишна нощ, Одуен Долфюсмечтае сега за великолепните въз-можности, достъпни за онзи астро-ном, който би могъл да установисвоя телескоп на самия Янус. Едватогава човечеството ще узнае всичкоза загадъчния пръстен на Сатурн.

П. СТЕФАНОВ

39

ЗЕМЛЯ и ВСЕЛЕННАЯ

БЮРАКАНСКАТА ОБСЕРВАТОРИЯСЕ РАЗШИРЯВА

Известната високопланинска об-серватория в Бюракан — СССР, пред-стои да бъде разширена. Съгласноплановете продължава строителство-то на лабораторните корпуси на об-серваторията. В продължение надве години ще бъде монтиран телес-коп-рефлектор с диаметър на огледа-лото 2,6 м. Това е усъвършенству-ван вариант на телескопа на Крим-ската астрофизична обсерватория.На снимката се вижда макет на кулатаза новия телескоп.

ТАЛАСОИДИ

Странно название, но то ще вле-зе в науката. С помощта на автома-тичната междупланетна станция„Зонд-3" съветските учени получиханови данни за повърхностната струк-тура на Луната. Наблюдавани са об-разувания, прилични на лунните „мо-рета", но не идентични с тях, коитосъветските астрономи предлагат дабъдат наречени „таласоиди". Наснимката — един таласоид в районана Морето на нектара.

„Земля и вселенная" СССР

НАЧАЛО НА ЖИВОТА?

Понастоящем в науката широко еприета теорията за произхода наживота на земята, предложена от ака-демик А. Н. Опарин. Като първиорганизирани структури в „първичниябульон" академик А. Опарин сочикоацерватните капки. Напоследъктази теория бе подкрепена и с новиопити, при които в коацерватите санаблюдавани и метаболитни реакции.На снимката — коацерватна капкапри увеличение 12 000 пъти в елек-тронен микроскоп.

В ОРБИТА — РЪКАВИЦАВ космоса става все по-тясно. Ма-

кар много изкуствени спътници вечеда са прекратили съществуването си,броят на изкуствените, създадениот човека предмети,които са в орбитаоколо Земята, Луната и Слънцето,непрестанно нараства. Той достигавече 1300. В този брой се включват несамо космическите апарати-спът-ници и автоматичните станции,но и цели степени и детайли от ра-кети-носители. Между изкуственитепредмети, летящи във вселената,има и лични вещи на космонавтите.Американските космонавти напримердосега са загубили в космоса два фото-обектива, касета с цветен филмиедна ръкавица.

зоология и космосОбластите за използуване на кос-

мическата техника се разширяватвсе повече. Американски зоолози пре-длагат да се изучава пътят на раз-селването на някои големи животнис помощта на изкуствени спътници.На тях може да се монтира апара-тура, която да приема и препращасигнали, получавани от миниатюрниземни предаватели. Тези предавате-ли биха могли да се прикрепват вър-ху някои едри животни — слонове,бегемоти, китове и даже върху белимечки. С тях ще се предават данниза състоянието на животното —температура, кръвно налягане ипр., а също и данни за мястото,където се намира.

„Авиация и космонавтика ' — СССР

МИНИКАТЕРАЧ

Особено име. То е дадено на товаоригинално приспособление, при-годено за изкачване по стълби. Ми-никатерачът получава енергия отакумулатор (24 волта). При движениепо равен под зъбците на колелатаведнага се прибират.

КОГАТО КИБРИТЪТ Е МОКЪРТогава идва на помощ джобното

ножче. Едно ново изобретение —пръчица от особена метална сплав.От нея се остъргват с джобно ножчеили друг остър предмет малки стър-готини. Щом като тези стърготинибъдат удряни с ножчето, от тях от-скачат искри и хартията, която еподложена, лесно се запалва.

ЧАСОВНИЦИ ЗА КЪСОГЛЕДИ

От снимката е достатъчно ясно —тези часовници са за късогледи ислабо виждащи хора. В момента вечесе продават, и то в два типа — замъже и за жени. Произведени са отедна английска фирма.

ПРОБОЙНА ОТ МЕТЕОРИТ!

Това ще е една от големите тре-воги на бъдещите космонавти. Ощеотсега се разработват проекти заелектронни уреди, с които метеорит-ните пробойни в обшивката на кос-мическия кораб ще могат да бъдатзапоявани. На снимката виждатеедин такъв уред, изпитван приусловия, наподобяващи космичес-ките.

41

НЕОБИКНОВЕНА РАДАРНА

АНТЕНА

Съоръжението, което виждате на

снимката, е радарна антена с нео-

бикновена форма. Тя е монтирана

в Ню-Мексико и има диаметър 9 м.

Ще бъде изпитвана в продължение на

една година за проследяване пътя

на ракети и космически станции в

орбита около Земята.

ВЛАК НА БЪДЕЩЕТО

Една фирма за влакове във Вели-кобритания е конструирала този ра-ботен модел на свръхскоростен влак.Моделът се задвижва от линеарениндукционен мотор чрез засмукванеи изтласкване на въздух. Според пре-смятанията влакът ще може да раз-вива над 400 км/час.

„Интеравиа" — Швейцария

МАШИНАТА РИСУВА

Не, не рисува, макар че това, кое-то извършва, много наподобява ри-

суване. Едно електронно устройствочертае фазите на движенията, коитоизвършва пилот на опитен моделсамолет. По този начин се получавапълна представа за удобствата инедостатъците на пулта, който епред пилота.

„Хоби- — ГФР

НЕОБИКНОВЕНИ БОРБИ

Интересна гледка представлявабитката между два октопода. Пора-ди мястото, на което се разиграва, ипоради бързината на действиятатакава борба много трудно може дабъде фотографирана. При нея вли-зат в действие както опасните пипа-ла, тъй и острите „клюнове" на про-тивниците.

Обикновено борбите между живот-ни от един и същ вид не са смърто-носни. Едно от редките изключенияе в случаите, когато се борят двекостенурки. За да победи, единият отпротивниците трябва да обърне дру-

на от 100 до 700 метра. Това ще бъдепървият научен експеримент оттози вид.

„Сианс е авенир" — Франция

взел участие и самият изобретателна новите колани. С помощта насвоето изобретение той останалневредим, след като се блъснал встена, карайки автомобил със ско-рост 82 км/час.

„Млоди техник" — Полша

гия по гръб. В такъв случай победе-ният не е в състояние да възвърненормалното си положение и бързозагива, тъй като е напълно безпомо-щен.

ОПТО-ЕЛЕКТРОНИКА

Тази нова наука възниква от съ-действието между оптиката и еле-ктрониката. Светлината, също катоелектричеството, може да пренасяинформация от една точка до друга.В такъв случай информацията пъ-тува със скоростта на светлината.Специални „оптични нишки", коитопредават светлинни „съобщения",могат да свържат електронните ор-гани с много по-голяма скорост отелектричеството. В тази насока сапървите постижения на опто-елек-трониката.

ПО ПЪТЯ НА ГЪЛФСТРИЙМА

През лятото на 1968 година сепредвижда осъществяването на ощеедно интересно изследване под по-върхността на Световния океан.Известният специалист по подводни-те изследвания Жак Пикар, придру-жен от петима души, ще проучиГълфстрийма. Учените ще използу-ват специална научноизследовател-ска подводница. С нея те ще пътуватв продължение на четири седмици вдълбините на прочутото течение. Ця-лото пътешествие обхваща изминава-нето на близо 2500 километра. Повреме на тяхното изминаване под-водницата ще се намира на дълбочи-

ИЗКУСТВЕНО НЕБЕ

В Москва съществува съоръжение,което може да бъде наречено изку-ствено небе. То възпроизвежда слън-чевата светлина при условия най-близки до действителните. Благода-рение на това там се изпробва осве-тлението, което ще получат следпострояването им бъдещите сгради.Макетите на бъдещите постройкисе подлагат на обработка с помощтана цялата сложна инсталация и такасе решава въпросът за най-добротоосветление на всяко ново здание.

ПРОТИВ КАТАСТРОФИ

Изработени са противоаварийниколани от нов тип. Те са предназна-чени за автомобилисти. Изработениса от специален еластичен материали са прикрепени за тавана на лекатакола.

При изпробването на подобни коланиобикновено се използуват особеникукли — човешки фигури, направениот восък. В случая в изпитанията

ВАНИЛИЯ И КАКАО, НО БЕЗЗАХАР!

След продължителни наблюденияедин шведски професор е установил,че ванилията и какаото препятству-ват разяждането на зъбите. Но засъжаление на децата той не препо-ръчва да се яде шоколад, тъй катозахарта вреди на зъбите. . . Вместотова той предлага да се поглъщаспециална смес от какао и ванилия,която не съдържа никаква захар.

43

ВЕРТОЛЕТ — ГИГАНТ

На снимката се вижда как съвет-ският вертолет — кран МИ-10 можеда пренася цял автобус. Нарочноустройство, което се командува отпилотската кабина, позволява да сеповдига и сваля платформата затовара. До създаването на този верто-лет никой конструктор не се бе опит-вал да снабди един-единствен верто-летен ротор с мощност 11 000 конскисили.

ЕЛАСТИЧНА ВОДА

Никой никога не е виждал водада тече нагоре. Така остава до деня,в който Дейвид Джеймс, канадскистудент, смесва полиетиленов окис(0,5%) с чиста вода. При пресилва-нето на тази смес той забелязва с

ШВЕЙЦАРСКИ ЧАСОВНИКАР

Ето още един забележителеншвейцарски часовникар. Това еедин женевски майстор, който емного добре запознат и с велосипе-дите. Но въпреки че неговият часов-ник тъй много напомня на велосипед,той отмерва времето с точност досекунда.

ХИРУРГИЧНИ ИНСТРУМЕНТИИ РЬОНТГЕН

Създадени са хирургични инстру-менти, които са прозрачни за рьонт-геновите лъчи. Те ще изместят съ-ществуващите досега инструменти,защото представляват голямо улес-нение за лекарите. В случай на нуж-да от бърз рьонтгенов преглед повреме на операция хирургът бе при-нуден да губи ценно време, докатоотстрани инструментите от желанотомясто. Новите инструменти могат даостават по местата си, без да пречатна рьонтгеновите лъчи.

„Сианс е ви" — Франция

44

изненада, че течността минава отединия съд в другия точно така,както се получава при система отскачени съдове. На снимката севижда как странната течност „секатери". Единственият начин да сепрекъсне този поток е да се отрежес ножица.

ПРЕНОСИМ ТЕЛЕФОНДвадесет и три годишният итали-

анец Паоло Пекора е изработил пре-носим телефон. Слушалката не е свър-зана чрез жица с останалата частна апарата. Благодарение на товапритежателят му може да телефонираот всяко място в стаята, или доривън от къщи •— при условие, че несе отдалечава на повече от 50 метра.Това е максималният обсег на ра-диовръзката, заместваща жицата.

АКУЛА В СТЪКЛЕНИЦАВ стъкленицата се намира зародиш

на акула. Яйцето, в което той сенамирал, било разкъсано пред очитена група американски океанолози.Тогава те решили да поставят заро-диша в инкубатор и се надяват, четой ще се развие правилно презследващите пет месеца и половина.

Тестът, който поместваме,е от нашите познавател-ни тестове „Един от пет". Чрез него нашите читателимогат да проверят знанията си за човешкото тяло.Отговорите на теста и неговото тълкуване ще наме-рите на страница 48.

1. Обемът на кръвта у възрастния човек е около. . .200 куб. см, един литър, пет литра, десет литра,седемнадесет литра.

2. Уйлям Харвей (1578—1657), английски учен-лекар,е открил: жлезите с вътрешна секреция, малкиямозък, причинителя на проказата, кръвообращението,операциите с упойка.

3. Броят на дихателните движения у спокойнияздрав човек е за една минута: 5, 16, 25,32, 46.

4. Най-важният елемент за изграждането на кос-тите у юношите е: магнезий, калций, натрий, селен,йод.

5. Андреас Везалий (1514—1564), учен — лекар, профе-сор от университета в Падуа, е сложил основите на съ-временната: психиатрия, анатомия, биохимия, меди-цинска физика, микробиология.

6. Свободна солна киселина се отделя в човешкототяло от: черния дроб, надбъбречните жлези, лигави-цата на стомаха, лимфните възли, кожата.

7. Хипофизата, тази най-важна жлеза с вътрешнасекреция, се намира: в основата на средния мозък, задстомаха, зад гръдната кост, до черния дроб, свързанае с далака.

8. В един кубически милиметър кръв броят на бе-лите кръвни клетки у здравия човек е средно: \10, 200,6000, 18 000, 50 300.

9. Продължителната липса на витамин С в хранатапредизвиква заболяването. . . рахит, скорбут, гуша,паркинсонизъм, базедова болест.

10. Иван Петрович Павлов (1849—1936), бележит рус-ки и съветски учен, откри: действието на жлъчката,значението на условните рефлекси, произхода на човека,кръвоносните съдове в окото, метод за операция нагръбначния стълб.

11. В своята работа човешкото око може да бъдесравнявано с един от следните уреди: радар, фотограф-ски апарат, микроскоп, рьонтгенов апарат, прожектор.

12. Храната, която един юноша — ученик между12—16 години, получава, трябва да съдържа около:300 калории, 1000 калории, 2400 калории, 8000 калории,15 000 калории.

13. Аудиометрията е метод за изследване на: слуха,кожата, бързината при ходене, дишането, сърцето.

14. В главния мозък на възрастния човек има огроменброй нервни клетки. Но колко} — 200 000, два милиона,десет милиона, един милиард, четиринадесет милиарда.

15. Слезката (далак) служи па. организма като:орган за разграждане на мазнините, орган за обезвреж-дане на отровите, място за събиране на витамини,принадлежи към кръвотворните органи, служи прихраносмилането.

16. При еднакво количество (един грам) човек получаванай-много енергия от: белтъчините, въглеводородите,мазнините, минералните вещества, витамините.

17. Инсулинът е хормон на: задстомашната жлеза,щитовидната жлеза, надбъбреците, хипофизата, по-ловите жлези.

18. Органът на равновесието се намира в: окото,вътрешното ухо, черния дроб, средния мозък, гръбнач-ния стълб.

19. Карболът. като дезинфекционно средство е въве-ден в медицината от: Антоан Лавоазие, Луи Пастьор,Джозеф Листер, Сергей Боткин, Клод Бернар.

20. Червените кръвни телца се образуват в: белиядроб, черния дроб, кожата, мускулите, костния мозък.

21. „Баща на медицината" наричат един от след-ните знаменити лекари: Клавдий Гален, Хипократ отКос, Мигел Севет, Авицена, Парацелз.

22. „Охлювът" е: кръвоносен съд, час от органа наслуха, кост от крака, дихателен орган, част от мозъка.

23. Най-силната отрова за човека е: цианкалият,отровата на кобрата, стрихнинът, бойният газ та-бун, отровата на ботулинния бацил.

24. Фагоцитозата (поглъщането на микроорганизмиот някои бели кръвни телца) е обяснена като защитенмеханизъм на организма от един от следните учени:Иван Сеченов, Роберт Кох, Иля Мечников, АлександърФлеминг, Михаил Ломоносов.

25. Етерът е бил въведен като упойка: в края наXVII век, в началото на миналия век, в средата наминалия век, в началото на нашия век, в древността.

26. Лъчевата кост у човека се намира в: крака, ръ-ката, черепа, гръдния кош, таза.

27. Средната продължителност на човешкия животв България е: 45 години, 60 години, 68 години, 75 години,82 години.

28. Прешлените на гръбначния стълб у човека сана брой обикновено: 16, 21, 24, 27,32.

29. Аортата е: част от окото, кръвоносен съд, жлеза,малка кост от черепа, мускул.

30. Откриването на питекантропа — древнияпрародител на човека, е дело на: Роберт Бойл, ЧарлзДарвин, Жан Ламарк, Евгений Дюбоа, Жулиен Ламетри.

кислородът е под формата на озон. Чистият озон дей-ствува убийствено на живите същества. Езерото оттечен озон е синьо. Озонът лесно отделя активен ки-слород, който се съединява с азота и образува азотниокиси — смес от газове с ръждивокафяв цвят.

к р ъ с т о с л о в и ц аВОДОРАВНО: 3. Голям северо-

американски папагал. 7. Отвор, устиена вулкан. 8. Химически елемент отVII група. 9. Кръмно растение. 10.Град в БССР, пристанище на р.Сож. 12. Ципокрило насекомо.14. Южен плод. 16. Противополож-ната точка на зенита. 17. Красиви илакоми морски птици, обикновенобели. 19. Подвижно напречно дървона мачта, за което се прикрепва ко-рабно платно. 20. Спътник на плане-тата Сатурн. 22. Светла „падащазвезда", която се движи с шум понебето. 24. Департамент в ЮжнаФранция близо до устието на Рона.26. Сладководна риба от рода нашараните. 27. Довлечени от водатапръст, тиня, пясък. 28. Водно живот-но. 31. Стръмна остра скала. 33. По-движна повърхност, прикрепена къмзадната част на крилата на самолета,служеща за обръщане на летателнияапарат. 36. Река във Франция, лявприток на Рейн. 37. Прелетна пойнаптичка. 38. Дребна френска монета.39. В древногръцката митологиятитан, наказан от Зевс, защото взелучастие в бунта на титаните срещуолимпийските богове. 41. Отровенбоен газ. 43. Орляк. 44. Ансамбъл отосем изпълнители. 46. Остров отМалайския архипелаг, един от Го-лемите Зондски острови. 48. Пла-нинска страна в Западна Африка иЮжна Сахара. 50. Смазочно масло заавтомобилни, мотоциклетни и трак-торни двигатели. 51. Тежка кожнаболест; проказа. 53. Наименованиена широките кости под кръста на чо-век. 54. Израстък на нервна клетка,който дава начало на нервно влак-но. 56. Вътрешен слой на кожатапри гръбначните животни и човека,разположен под епидермиса. 58.Хищно горско животно от рода накотките. 60. Вторият период отмезозойската ера. 61. Дъбилно веще-ство. 62. Вулкан на остров Кюсю вЯпония (1592 м). 65. Планета, вто-рата след Меркурий по отдалеченостот Слънцето. 66. Части от тяло начовек или растение, имащи особенстроеж и служба. 67. Град в За-падна Франция, един от най-старитеградове в страната.

ОТВЕСНО: 1. Пътят, по който седвижи едно небесно тяло. 2. Откри-

46

СТАРТ ВЪВ ВРЕМЕ НУЛА

Отговор на загадката в теста от брой 6: Космическияткораб е попаднал на планета, чиято атмосфера сесъстои от азот и кислород, както на Земята. Но тук

вателят на четиритактовия двигателс вътрешно горене. 3. Химическиелемент от нулевата група. 4. Френ-ски физик и математик (1775—1836).5. Департамент в Северна Франция.6. Единица за измерване на между-звездни разстояния, равна на 3,26светлинни години. 11. Португалскимореплавател (1480—1521). 13. Зри-телно измамно явление в пустинитена топлите страни. 15. Съветскифизик, един от създателите на лазе-ра. 16. Вид къс гвоздей за съединява-не на метални пластинки. 18. Река вЮжна Азия. 21. В древноегипетска-та религия богиня на майчинствотои плодородието. 23. Крайната фазаот развитието на насекомите. 24.Звездната система, към която прина-длежи Слънцето.25. Деец на Френска-та буржоазна революция от края на18-ти век, фактически глава на яко-бинското революционно правител-ство. 29. Тънки дървени стърготиниот ренде. 30. Лешниково дърво. 31.Провлак в Югоизточна Азия (Тай-ланд). 32. Първата по дължина всвета река. 34. Промишлен район вЗападна Германия, един от най-голе-мите промишлени райони в Западна

Европа. 35. Река в Източна Англия,вливаща се в Северно море. 40. Съ-ветски космонавт. 42. Начало нарека. 45. Узурпатор на върховнавласт (в древна Гърция). 47. Двига-тел с електричество или вътрешногорене. 49. Немски философ, предста-вител на немската класическа филосо-фия (1770—1831). 50. Племе с нисъкръст, обитаващо Централна Африка.52. Река в Италия, ляв приток наПо. 55. Разрушаване на костнататъкан. 57. Ветрове, които периодичноменят своята посока, като през зи-мата духат от сушата към морето, апрез лятото — обратно. 58. Съкра-тено название на радиолокацията ирадиолокационните уреди. 59. Из-куствена материя за дрехи. 63. Же-лирана колоидно — дисперсна система,притежаваща твърдост, еластичностили чупливост. 64. Феодално почетнозвание у турците.

ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИ-ЦАТА ОТ БРОЙ 6

ВОДОРАВНО: 2. Раб. 5. Попов.9. Ким. 13. Вистомер. 14. Резонатор.

15. Сол. 16. Ригел. 17. Ней. 18.Лом. 20. Минус. 22. Лупус. 24. Лаг.26. Урок. 28. Ден. 30. Рис. 31. Ка-ну. 32. Тип. 34. Кет. 36. Фут.37. Анорак. 40. Бочев. 42. Бобина.44. Суверенитет. 45. Алабак. 48.Ленин. 49. Кобалт. 53. Дож. 55.Нос. 57. Нар. 58. Омар. 60. Сук.62. Бас. 64. Раси. 66. Тим. 67. Седан.69. Жалон. 71. Тар. 72. Тул. 73.Метал. 74. Лос. 76. Барометър.77. Комутатор. 78. Ман (Томас).79. Кулон. 80. Ния.

ОТВЕСНО: 1. Бигор. 2. Рос. 3.Атом. 4. Болид. 5. Перун. 6. Орис.7. Орел. 8. Велур. 9. Конус. 10.Инес. 11. Май. 12. Коган (Леонид).18. Лупа. 19. Мото. 21. Неп. 23.Пик. 24. Лати. 25. Гума. 27. Кир.29. Сеченов. 31. Куб. 33. Пасаж.34. Корен. 35. Тенис. 36. Фотон.38. Нил. 39. Кук. 40. Бел. 41. Вин.42. Бек, 43. Нал. 45. Азот. 46.Адам. 47. Бор. 50. Бар. 51. Арат.52. Трир. 54. Пуд. 56. Бал. 59.Мираж. 60. Селен. 61. Камък. 62.Балон. 63. Солун. 65. Салон. 67.Сума. 68. Неру. 69. Жако. 70.Ноти. 72. Том. 75. Сая.

СВЪРТАЛИЩЕТО

ОТРОВАТА

— Когато се върнах у дома, заварих мъжа си мър-тъв — разказвала, плачейки г-жа Моранд. — Впрочемотначало помислих, че му е зле, но щом го докоснах,разбрах, че е умрял. Веднага ви телефонирах. . .

Тялото било в креслото, с глава се опирало на бюрото.Освен обикновените канцеларски принадлежности набюрото била поставена чаша с някаква течност. Безанализ по миризмата Вернер разбрал, че това е силноотровен алкалоид. На лист хартия било написано:„Фалирах, разорен съм, взех отро. . ." Последната думабила недовършена, с дълга кривулица.

— Това почеркът на вашия съпруг ли е?— Да, сигурна съм — отговорила г-жа Моранд. —

Деловите му работи не бяха в чак толкова тежко поло-жение... Но напоследък той страдаше от неврастения иси беше втълпил, че го заплашва фалит.

— Не мога да повярвам в това! Моят син не би сесамоубил никога! — възкликнала майката на Моранд.

— Така обаче изглежда — казал сержант Флит.През кърпа хванал писалката, която лежала до ръкатана Моранд, отвил капачката, драснал няколко линии всобствения си бележник. — Мастилото е същото.Интересно откъде е взел отровата г-н Моранд?

— По-скоро откъде я е взела госпожа Моранд. Това еубийство — отговорил Вернер.

Защо твърди това?

— Елате веднага, случи се нещо ужасно! Двама отсъквартирантите ми се застреляха един друг! — теле-фонирал на инспектор Вернер някой си Гебър, известенна полицията с това, че често давал подслон на лица отпрестъпния свят.

Инспектор Вернер и сержант Флит намерили на место-произшествието безпорядък. Масата била обърната,из стаята били разхвърляни карти за игра. До две проти-воположни стени в стаята лежали труповете на двамамъже, които полицаите познали веднага: старите им„пациенти" Бритън и Херберт. Бритън лежал до про-зореца, в стената редом с прозореца се виждали следи отдва изстрела, които не го улучили. Над главата на Хер-берт в стената личали три такива дупки. И двамата ощедържали в ръцете си пистолети от една и съща марка,с място за по седем патрона в пълнителите.

— В продължение на два часа играха карти — казалГебър. — Аз бях в стаята си. Чух караница, после из-стрели. Когато влязох, и двамата бяха мъртви. Не съмпипал труповете, веднага позвъних в полицията.

— Смъртта на Херберт е била мигновена — казалинспекторът, като разгледал тялото. — Единият кур-шум е в сърцето му, другият — в корема. В пълнителяна пистолета му са останали два патрона — добавил,като прегледал оръжието.

— Бритън също има в тялото си два куршума —обадил се сержантът, който оглеждал другия труп. —Единият е улучил главата. В пълнителя са му останалитри патрона. Рядък случай, когато двама души са стре-ляли един срещу друг и са се убили взаимно.

— Сигурен съм, че Гебър е убил двамата — отгово-рил Вернер.

Откъде този извод?

ЛОГИКАТА РЕШИ:НОЩНО ПРОИЗШЕСТВИЕ

Инспекторът Варнике е разбрал, че Ферстер не току-що е пристигнал, а точно обратно — готви се по-бързода замине. Затова говорят и събраните вещи и безпоря-дъкът в стаята, а главно извадената от решетката и за-гъната на руло картина, която очевидно представляваценност. Освен това Варнике си е припомнил и още единдетайл: листата на цветето биха се обърнали къмсветлината, ако седем дни никой не се е докосвал дотях.

Отговори на теста

Ето правилните отговори и точките, които печелите:1. Пет литра — 2 т.; 2. Кръвообращението — 2 т.;3.16 — 1 т.; 4. Калций — / т. 5. Анатомия —2 т.; 6. Лигавицата на стомаха — 1 т.; 7. В осно-вата на средния мозък— 3 т.; 8.6000 — 3 т.; 9. Скор-бут — 1 т.; 10. Значението на основните рефлекси —2 т.; 11. Фотографски апарат — 1 т.; 12.2400 кало-рии — 3 т.; 13. Слухът — 3 т.: 14. Четиринадесетмилиарда — 2 т.; 15. Принадлежи към кръвотворнитеоргани — 2 т.; 16. Мазнините — / т.; 17. Зад-стомашната жлеза — 2 т.; 18. Вътрешното ухо —3 т.; 19. Джозеф Листер — 2 т.; 20. Костният мо-зък — 3 т.: 21. Хипократ от Кос — 1 т.; 22. Частот органа на слуха — 3 т.: 23. Отровата на ботулин-ния бацил — 3 т.; 24. Иля Мечников — 2 т.; 25.В средата на миналия век — 3 т.; 26. В ръката —2 т.; 27. 68 години — 3 т.; 28. Обикновено са 32 —3 т.; 29. Най-големият кръвоносен съд — / т.; 30.Евгений Дюбоа — 3 т.

Ако сте събрали над 33 точки — знанията ви втази област са отлични, между 45 и 55 точки събиратобикновено добрите знания, под 45 са средните.

П О Ш И Р О К И Я С В Я ТОбичаят да се устройва тържество, когато се дава

името на нов плавателен съд, води началото си отдълбока древност.

У древните гърци и римляни спускането на корабавъв вода се съпровождало с традиционен обряд. Тойвключвал извършването на ритуални жертвоприноше-ния за спечелване благоволението на морския бог. Встари времена на Нептун са принасяли и човешкижертви. Исландските летописци разказват за обичайспоред който бил заколван човек под новопостроениякораб. По-късно вместо човек почнали да принасят вжертва животни. В Турция заколвали овни и размаз-вали от кръвта им по корпуса на плавателния съд;после прочитали молитва, разбивайки в борда бутилкасъс светена вода. В повечето страни пръскането кръвтана убитото животно върху новия кораб постепеннобило заменено с обливане с червено вино, а още по-късно — с шампанско.

Съвременният начин за кръщаване на кораби се еутвърдил в средата на миналото столетие. По товавреме почват да избират „кръстница" на всеки новплавателен съд. По този начин се скъсва с едно древ-но моряшко поверие, според което жената носи неща-стие във всичко, свързано с мореплаването.

Но и в наше време кръщаването не се извършва поедин и същ начин в различните страни. С голямо въо-душевление го празнуват в Япония. По този случайтам устройват всеки път малко музикално представ-ление. Символична верига, на която до носа на ко-раба е окачена бутилка шампанско, свързва новияплавателен съд с голям копринен купол. Най-почетнатагостенка на празника се обявява за „майка на кораба".Със специална брадвичка тя разкъсва веригата. Бутил-ката се разбива в борда, а от купола се посипватконфети, разноцветни фенерчета и излитат гълъби. . .

В Индия това тържество протича по-скромно. Вместобутилка шампанско там използуват кокосов орех. За-това пък там церемонията е по-ароматична: пръскатцелия корпус с розова вода.

В много страни, особено в Норвегия, екипажът за-пазва тапата от традиционната бутилка, като талис-ман на новия кораб.

През последните години оригинални хрумвания ималдатският корабовладелец Лауритсен. Един негов ко-раб за превоз на южни плодове бил кръстен с бутилкаананасов сок; полярният кораб „ К и с т а — Дан" с късчелед, а в борда на кораба „Магадан" разбили бутилкас вода от Северно море. . .

КОСМОС — научно — художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС. Год. IV, бр. 6

Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВЗам. гл. редактор д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ; редактори ПЕНЧО СИМОВ, ВАСИЛ РАЙКОВ и МАГДАЛЕНА ИСАЕВАХудожник ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Коректор ЦВЕТАНКА АПОСТОЛОВА

Р Е Д А К Ц И О Н Е Н С Ъ В Е Тпроф. д-р А. Ю. ТОТЕВ — икономист, ДИМО БОЖКОВ — биолог, ЕМИЛ ЗИДАРОВ — химик. канд. техн. наукиЕМИЛ СТРАХИЛОВ, ЛИЛИЯ СТЕФАНОВА — фармацевт, НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер, проф.ПЕТЪР ПАУНОВ - физик, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН — физик, ХРИСТО ТИЛЕВ - географ., проф. ЦВЯТКО

МУТАФЧИЕВ — химик

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА — София: бул. „Ленин" № 47, IV ет., ст. 28—29, тел 44-26-21, вътр. 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Цена на един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 15.VШ.1967г.Формат 1/8 от 65/92. Държавно военно издателство. Поръчка 870. Печатни коли 6. Издателски коли 2., Тираж 50 000

48