БЪЛГАРСКА

НАУКА

Изпращайте своите материал на мейл адрес:

admin@bgnauka.com

сп. “Българска Наука” Брой 15 1. 05. 2007

За реклама в списанието и сайта :

ICQ : 6984840ICQ : 256414809

e- ma@il : admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com/ads.html

http://bgtech.orghttp://bgnauka.com/ads.html

СП. “ТЕХНОЛОГИИ”

http://bgnauka.com съдържание

3

БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА :ЧАСТ 3 - 12 стр.

ЦИТОЛОГИЯ: ЛИЗОЗОМИ (Lysosome) - 15 стр.

СЕМЕЙСТВО ЛЮТИКОВИ - 17 стр.

БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКОВНИ СЪБОРИ ПРЕЗ ХІV в. - 23 стр.

КВАЗАРИ - 32 стр.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА КОМУНИКАЦИОННИМОДЕЛИ - 36 стр.

ВЪСТАНИЕТО НА АСЕН И ПЕТЪР - 39 стр.

МИХАИЛ ВАСИЛЕВИЧ ЛОМОНОСОВ - 47 стр.

ЛЮБОПИТНО / ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА - 50

http://bgnauka.com http://svitaci.com

Тук ще откриете всичко, което Ви е необходимо за да се подготвите за кандидат-гимназиалните и кандидат-студенстките изпити, както и за ежедневните задачи, които са Ви поставили в училище.

На Ваше разположение са водещи преподаватели от елитните гимназии във Варна по БЕЛ, Математика,История, География, Философия.

Целта на този сайт е да предостави на всеки един от посетителите възможност да получи качествениконсултации и/или готови решения, отговарящи изцяло на неговите нужди.

От януари имате възможност да проверите своите знания чрез пробни тестове, отговарящи на изискваниятана МОН по съответните предмети.

Готови разработки за кандидат-студенти и кандитат-гимназисти: теми по Литература, тестове, теми поИстория, теми по География, есета, тестове по БЕЛ, решени задачи по математика. Продължава...

Резултати от първи кръг на конкурса по ЛитератураПродължава...

Жури на конкурса по литератураПродължава...

Конкурс по литератураSvitaci.com обявява конкурс за написване на Литературноинтерпретативно съчинение и есе.Продължава...

Жури на конкурса по историяПродължава...

Конкурс по историяSvitaci.com обявява конкурс за написване на комплект материали по история за зрелостни икандидатстудентски изпити.Продължава...

5

http://bgnauka.com Актуално отфорума

Форум:

За сайта/Форума > BG-Science Игри

Обща история > Нова история

Обща история > Средновековнаистория

Обща история > Антична история

Българска История > Съвременна иобща проблематика

Българска История > Най-новаистория

Българска История > Нова история

Българска История >Средновековнаистория

Българска История > Античнаистория

Личности

Археология

Атлас

Съвремие, политика и геополитика

Антарктика

Картография

Математика

Химия

Физика

Тема:

- Загадки с картини

- Колониализма

- Берсеркерите / Берсерките

- Самоубийството на Цезар - истина или не - Термопилите (480 пр.н.е.)

- Католическите Родове В България- Българска история - Въпроси и Отговори - игра

- Масови гробове и убийства през комунизма важно

- Най-вредните владетели след Освобождението

- Религията на древните българи (т.н. "прабългари")

- Сердика - източна столица на Рим?!

- Коя според вас е най-великата историческа личност?

- Търся информация за древни писмености

- Средновековна България- Трето Българско Царство

- Избори за български депутати в Европейскияпарламент

- Антарктика

- Други карти...

- Метод за смятане на големи

- Програми за писане на хим. формули- Неорганична Химия 1- Органична Химия 1- Аналитична Химия 1

- Теория за базовата същност на Вечността new

- Квантов басейн.....- Енергия <-> Материя- Гравитация

6

http://bgnauka.com Актуално отфорума

Форум:

Астрономия

Биология > Биология

Биология > Ботаника

Биология > Зоология

Биология > Медицина

Биология > Сексология

Технологии > Военна техника

Технологии > Цивилна техника

Тема:

- Титан- Бъдещи Проекти В Изучаването На Космоса? - Откриха течна вода на Марс- Останки от ракети

- Теория за еволюцията - Глобалното затопляне!

- Познай растението

- познай това животно

- Алкохолизъм

- МЪЖЕ, вече може да си пожелаем – СИН илиДЪЩЕРЯ да имаме!

- Авиация- Преносими зенитно ракетни комплекси

- Въведение в Хладилната техника

7

http://bgnauka.com новини

Всеки пратил статия с научна тематикаи тя отговаря на изискванията ще бъде публикувана в пореден брой насписанието.

Нека правим това списание заедно иразпространяваме свободноинформацията и тя да стига до повечехора.

admin@bgnauka.com

Взривяват убиеца с атомна бомбакато във филма "Армагедон"

Голяма опасност заплашва Земята,на 13.04.2036 г. астероидът Апофис,познат още като 2004 NM4, щепрелети наблизо и е възможно да сеудари в нея, съобщи Ройтерс.Астронавтът Ръсти Швейкартпризова НАСА спешно дадоизгради системата запроследяване на опасникосмически обекти, а ООН да вземемерки за спасяване на човечествотоот ужасната катастрофа.

Последствията от евентуаленсблъсък на астероид със Земята щеса ужасни: гибел на милиони хора,изчезване на континенти, промянана климата и др.Астероидът Апофис, назован надревноегипетския бог на смъртта ихаоса, e открит преди 3 години.Оттогава досега ученитевнимателно наблюдаватповедението му.

Неговата маса е около 100 млн.тона, а диаметърът му - 250 м.Според изчисления на експерти отМеждународния астрономическисъюз твърде възможно е Апофис дасе сблъска със Земята през първатаполовина на 2036 г. Екип на НАСАуточни, че датата на сблъсъка ще е13 април. Поради това няколконаучни групи спешно разработватметоди за спасяване на

човечеството.Първият сценарий за избягване накатастрофата вече е демонстриранвъв филма "Армагедон" (БрусУилис взривява астероид убиец сатомна бомба). Този вариант обаче едоста опасен, понеже химичниятсъстав и плътността накосмическия скиталец невинаги саизвестни с голяма точност и не еизключено парчетата, образуванислед експлозията, да създадатогромни неприятности.

Вторият сценарий предвижда двамаастронавти да кацнат наповърхността на Апофис и даинсталират там т. нар. слънчевоплатно. Става дума засветлоотразяваща полимерна тъканс дебелина 7,5 микрона (10 пъти по-тънка от човешкия косъм),изпълняваща функциите на корабноплатно. В случая ролята на вятъраще "изиграе" слънчевата светлина.Фотоните - частиците, от които есъставена тя - ще се удрят вполимерната тъкан, създавайкиналягане. Така платното ще получиопределена скорост, благодарениена която астероидът ще бъдеотместен от опасната орбита.Експерти от Европейскатакосмическа агенция предлагат наповърхността на Апофис да кацнекосмически кораб тласкач чиитодвигатели биха принудилипришълеца да променитраекторията си.

Френски и италиански инженерипък залагат на атомни иелектромагнитни двигатели, коитода се монтират на астероида и да го"закарат" на безопасна за Земятаорбита. Американски и канадскифизици разработват гравитационенщит, който да отблъсненашественика.Идеята на проф Едуард Лу отНАСА също заслужава внимание:около 2004 NM4 да кръжи сонда смаса няколко десетки тона, чиетогравитационно поле би отклонилоастероида от орбитата му. Учениятизчисли, че ако масата на "влекача"е 20 тона, той трябва да обикаляоколо нашественика 20 години, зада го "издърпа". Следователно тозипроект трябва да стартира колкотосе може по-бързо. Неговата цена еоколо 870 млн. долара.Според неофициална информацияръководството на НАСА се е спрялоименно на този проект.Американски специалистиконструират космически кораб отново поколение, който трябва дабъде изстрелян към Апофис през2013 г. Екипажът на кораба щепроведе близо до астероида сериягравитационни експерименти и акоте приключат успешно, след 2-3години ще започне безпрецедентнаакция за отместване нанашественика.Последиците от евентуалнотостълкновение на 2004 NM4 съсЗемята ще са ужасни - от лицето на

Астероид ни удря на 13 април

http://bgnauka.com новина

планетата би изчезнал поне единконтинент, биха загинали милионихора ще настъпят необратимиглобални изменения на климата идр."Шансът Апофис да се блъсне вЗемята на посочените дата, месец игодина, е 1 на 40 000", обяви АлънФицсимънс от Кралскияуниверситет в Белфаст, СевернаИрландия. Дон Дейвидсън отМасачузетския технологическиинститут пък посочва още по-малко число - 1 на 72 000. Най-голям скептик засега е проф.Сергей Воробанов от Института поастрономия към Руската академияна науките: "Апокалиптичнитепрогнози няма да се сбъднат -Апофис не е опасен за планетатани, но за да предскажемповедението му, трябва да годържим под око поне няколкогодини, защото вселенски скиталцивече два пъти унищожавахаживота на Земята". Наукатадоказа, че преди 251 милионагодини от лицето на нашатапланета изведнъж изчезналиединствените обитатели насушата - трилобитите(същества, подобни нахлебарките). Заедно с тяхзагинали всички морскиживотни и 70 процента отрастенията. Напълновъзможно е виновник застрахотната катастрофа да еастероид с диаметър около 6километра, паднал на Земята.186 милиона години след"великото измиране на видовете",както учените наричат този удар, впланетата ни отново се блъсналастероид. И този път поразиитебили невъобразими - 75 на сто отживите същества, населявалиЗемята, в това число идинозаврите, изчезнали яко дим.Докато астрономите наблюдаватАпофис и изчисляват вероятносттаза трети катаклизъм, причинен отастероид, цяла армия специалисти

чертаят планове за оцеляване нахомо сапиенс. Пълен абсурд еземните хора да бъдат преселенина планета от Слънчевата система.На Меркурий ще се опържим -твърде близко е до звездата ни,Венера също е прекалено жежка,пък и нейната атмосфера е коктейлот отрови, Юпитер, Сатурн,Нептун и Плутон са газови кълба сниска температура. Условията наМарс като че ли са най-благоприятни. Но за 10-15 годининадали ще успеем да се евакуирамена Червената планета.Остават другите два варианта -Апофис да бъде унищожен или дабъде отклонен от сегашната сиорбита. До 2-3 години ще станеясно има ли нужда да озаптявамеастероида и по какъв начин щестане това.

... или

Преди два дена в библиотеката мипопадна една книга"Пророчеството на Орион",написана от Патрик Джерил иДжино Ратинкс през 2001 г. Вкнигата са приведени многодоказателства в подкрепа на тезата,че на 21 срещу 22 декември 2012 г.

на Земята ще настъпи голямакатастрофа. Според авторите точнотогава магнитното поле наСлънцето рязко ще се промени итова ще предизвика много мощниизригвания. Огромни пламтящипотоци ще се отделят впространството. В следствие натова магнитното поле на Земятасъщо ще се обърне и полюсите щесе обърнат. Земята ще обърнепосоката си на въртене. Ще сепредизвика огромна приливнавълна и на Земята ще загине почтивсичко живо. Книгата е базиранана книгите "Пророчеството намаите", "Пътят на полюса" отпрофесор Чарлс Хапгуд. Споредавторите преди около 12 000години подобно нещо се е случилона Земята и тогавасъществуващият тогава континентАтлантида е бил изтикан къмЮжния полюс. Книгата е базирана

на много древни текстове надревните египтяни имаите (Не е ли чудно че

календарът на маите свършваименно през 2012 г. !?), както и намного математически изчисления.Предишният катаклизъм се еслучил точно 9792 г. пр. Хр., когатомагнитното поле на Земятявнезапно се е променило и

9

за тези които знаят англииски: http://impact.arc.nasa.gov/news_detail.cfm?ID=161

http://bgnauka.com новина

посоката на въртене на Земята иполюсите са се обърнали.Авторите си служат и с някоидоказателства и от Зодиака. Точнотогава Земята е била в епохата наЛъва и Венера е направиларетроградното си движение надОрион. Същото трябва да се случипак през 2012 г. Много учени саустановили, че на всеки 12 000години магнитното поле на

Слънцето внезапно се е обръщалои това е предизвикало огромникатаклизми на Земята.Доказателство за това е иледниковия период на Земята.Предишният катаклизъм е билточно на 27 юли 9792 г. пр. Хр. Вкнигата има и многоматематически изчисления, коитоаз много не разбирам и не бихмогъл да опиша.

В някои вестници (напр."Феномен") прочетох подобнинеща.

Мисля, че е важно, а и едостоверно от сайта на НАСАвижте линка под първата част.

Михаил Минев

Късмет или тегоба!?... Роден всемейство на поет, ВладимирПенев носи в себе си душа натакъв. Търсещ начин даосвободи тази стихия заложенаму от семейството и времето вкоето расте се обръща къмрисуването.

Късмет или тегоба!?...младият изследовател се насочвакъм Националната ХудожественаАкадемия в София. Там тойпопада под погледа на друга непо-малко влиятелна личност –Светлин Русев.

Завършва Академията през1981г. със специалност живописи привлича вниманието наширок кръг галеристи вчужбина, където прависамостоятелни изложби още отначалото на 80-те годинипродължавайки до днес. Зареалността на интереса проявенот галеристи и ценители епоказателен факта, че саотбелязани не само посетенитедържави и градове, а и имената нагалериите където е излагал.Споменавам го тъй-като тази важна

подробност се пропуска от многоавтори които изпълват СV-тата си смногобройни самостоятелни или неизложби в най-различни страни, но няма как да се проверидостоверността на участията.

10

Владимир Пенев – Брегове

„Моят път към дома през Димитровград мина, вече втора година вървя към дома” Пеньо Пенев

ÊÓËÒÓÐÀ

http://bgnauka.com новина

За българските му ценители, затези, които не са запознати спроизведенията на художникаВладимир Пенев имамудоволствието да представя краткаанотация на новооткритата мусамостоятелна изложба - 11 април –1 май 2007г., в столичната галерия„Ракурси”. На откриването дойдохамного приятели, познати, колеги,ценители и разбира сенеговия менторАкадемик СветлинРусев. Промъквайкисе между всички тезихора успях даразгледам кодиранитеплатна.Първоначалнатаавторова идея е билада бъдат разделени насветли и тъмни, носъобразявайки се сособеностите нагалерийнотопространство епонесла промени икрайният резултат елекота и ефирносткоято не натоварвазрителя. Такъв е истила на художника –лек, не натрапчив, сдоза меланхолия,относителнобезвремие и собственнатурализъм.Неговите картининашепват спомени,емоции, вълнения. Тене обременяватгледащия. Говорятподсъзнателноформулират въпроси,провокират диалог.Фигурите, формите садвуизмерни,пространството емногопланово. Напредна линия излизатголото дърво и голотоженско тяло. Защо, защо точноте!?... Дървото като медиатор,жената като тайнството напродължението на живота!?...

Голото дърво като края на единцикъл, голото женско тяло каторазкриване на душата...Използваните изразни средствадават кръг от тълкувания къмразлични гледни точки. Силен цвяткато червеното от четката муизлиза фин и велатурен, такива сасиньото, жълтото и черното.Завидна е лекотата на нанасянето

на щрихите, линиите иобразуването на формите. Четкатаму се носи по платното катопродължение на ръката и чрез нея

мисълта се разстила и образувапластове разчитани на различнитенива на разпознаваемост.

Такъв го видях аз художникаВладимир Пенев, това е малка частот неговата вселена, която той имоята душа допуснаха досъзнанието ми. Ако ви езаинтригувало идете и вижте каквоще откриете. Струва си времето.

Мая Павлова

http://bgnauka.com Биология

БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА

ЧАСТ 3: Произход на клеткатаЗапознавайки се с механизмите навъзникване на живота, неизменнодостигаме до въпроса – как отпростите химични съединения иреакциите, които се извършват внеорганична среда, се е зародилсъщинският живот? Това именно еживотът, който е дал начало наеволюцията позната ни днес. Безспорно това е много труденвъпрос, върху който, за съжаление,почти не е хвърлена светлина,показваща ни пътя към същинскатапоява на живота. Разгледанитедотук химични процеси, които нидават представа за началните етапина живота, ни осведомяват занеорганичния произход на живатаматерия. Но пред нас стоипроблемът за преминаването на тезиизвестни нам химични процеси вбиологични! Казано по просто – каки кога се е извършилопреминаването на химичнатаеволюция в биологична? Едва следкато отговорим на този въпрос, щеимаме ясна представа запротичащите процеси, които са сеизвършвали в предбиологичните ибиологичните етапи от развитиетона материята. Познавайкиотделните стъпала на еволюциятана първите синтезирани органичнимолекули и изградили вечепредставата си за РНК свят, сегатрябва да обърнем внимание наследващия и най-важен етап отеволюцията на живота –еволюцията на клетката.Клетката е най-малката единица наживота. Тя се явява един многосложен свят на фино регулиранимеханизми, които си взаимодействатпо точно изчислени процеси.Въпросните процеси даватсъщността на клетката като носителна живота. Едва след появата наклетката, като биологичен феноменна нашата планета, вече можем даговорим за биологична еволюция,дала тласък на развитието на всички

живи организми. Изясняването напроцесите довели до тези събитиястои в основата на разбирането низа това как е възникнал животът икакво представлява той.Характеристика на клетките -особености

Клетката, като жива и отворенасистема, е извънредно сложноустроена и точно този аспектсъздава най-големите трудности принейното проучване. Както знаем,днес клетките, изграждащи всичкиживи организми, се делят на двеосновни групи: прокариоти иеукариоти. Прокариотите са по-просто устроени от еукариотните сироднини и проявяват всичкихарактеристики на жив организъм.Затова и всяка една отделнапрокариотна клетка се смята заотделен организъм, който може дасъществува самостоятелно приналичието на благоприятни условияна средата. Прокариотите, заразлика от еукариотите, имат ядро,което не е ограничено отцитоплазмата с мембрана, затова сенарича и нуклеоид. Именно там есъбрана голяма част от генетичнатаинформацията на прокариотнатаклетка. Самата тя е отделена отоколната среда чрез клетъчнамембрана, върху която се разполагаклетъчна стена изградена отразлични по сложност органичнисъединения. Клетъчната мембрана е основнапредпоставка за съществуването наклетката. Друго много важно

условие за нейното съществуване ецитоплазмата. Тя представлява смесот около 90% вода и биоорганичнисъединения, които клетката може даизползва при необходимост. Вцитоплазмата се намират и огроменброй рибозоми. Те са свидетелство

,за синтезирането на голямо, количество белтъци, които от,своя страна създават,прокариотите. Наред с всичко,изброено дотук, трябва да,споменем и наличието на,структури наречени плазмиди.,Те са нуклеинови киселини,,носещи 2-3 гена, определящи,резистентността на клетката,към различни антибиотици.

От разгледаното дотук, може да сезаключи, че прокариотите се явяватизходен пункт на нашето изследванеотносно еволюцията на клетката.След като приключихме съссравнително просто устроенатапрокариотна клетка, нека погледнемеукариотната еволюционна машина,на която дължим развитието намногоклетъчните животни и насамите нас.Еукариотните клетки са сизвънредна степен накомплицираност и подреденост.Техните основни структури –клетъчно ядро, клетъчна мембранаи цитоплазма –взаимодействат смного на брой и различни по видклетъчни органели. Не е нужно дасе влиза в детайли и да се обясняватфункциите и структурата на тезиорганели. Важното е да се знае, чете са с различен еволюционенпроизход и са възникнали в резултатот усложняването на клетката стечение на времето.И след представянето накратко напро- и еукариотните клетки, некавидим предполагаемите механизми,подпомогнали възникването навъпросните клетки като структурина живота. . Редица автори сасклонни да приемат широко

12

http://bgnauka.com Биология

разпространената теория, чееукариотите са произлезли отпрокариотните организми. Това биозначавало, че прокариотите сапреки “роднини” на еукариотнитеси “събратя”. И е вярно, в известнастепен, но има редицадоказателства, които оборватподобна теза, както има и такива,които говорят в нейна полза.Днешната наука приема, чепрокариотите и еукариотите са по-скоро две направления веволюцията, които следват своиразлични пътища на развитие.Допуска се да се разглеждат катороднини с общ прародител, но не икато преки роднини. Сравнение може да се направи счовека и шимпанзето. Кактошимпанзетата така и хората са видмаймуни. Наистина хората сависоко развити интелектуално, ноот друга страна следватсравнително същите еволюционнипътища като човекоподобнитемаймуни. Днес никой не смята, чехората са произлезли отшимпанзета в хода на еволюцията.Ние трябва да виждаме себе сиповече като братовчеди на нашите“горски приятели”. Произлизаме отобщ прародител и всички сменегови наследници, макар иотдалечени еволюционно. Именнотова е липсващото звено, коетопоколения палеонтолози се опитватда открият.Намирането на един такъв изчезнал“роднина” ще даде много важнаинформация относно развитиетокакто на про- така и наеукариотните клетки. Следвайкитози ред на мисли, е необходимо дасе отбележи, че този изчезнал прякроднина трябва да е ималхарактеристиките на съвременнитепрокариоти, макар и не съвсемточно.Има се предвид, чепървичната клетка трябва да еотговаряла на редица условия, коитоса били задължителни, за да можемда я наречем жива клетка...Биохимична еволюция напървичната клетка

При наличието на нуклеиновикиселини, които могат даосъществяват каталитична функция,и коарцеватни капки в първичниябульон, най-вероятно се еосъществила агрегация на тезиелементи, намиращи се в океана. Теса се “събрали” по неизвестензасега начин, но по принцип, коитоим е позволявал съществуване визключително агресивна среда.Навлезлите в липидните капкипървични нуклеинови киселини садопринесли за стабилизирането накомплекса, които по-късно щедоведе до възникването напървичната клетка. Тази кооперацияможе да се разглежда като симбиозамежду два различни вида с целвзаимна изгода. РНК е намерилаподходяща среда за своите синтезнипроцеси, а липидната капка еполучила стабилност в резултат насинтезираните от РНК пептиднимолекули, които са сеприсъединявали към двойниялипиден слой на коарцевата.Предполага се, че тези първичносинтезирани белтъци саподпомогнали навлизането наразлични органични вещества отвъни отвътре по зараждащата се клетка.С течение на времето тазисамозародила се кооперация се еразвивала под действието наултравиолетовите слънчеви лъчи,което пък е водело до различнимутации в структурата на РНК и потози начин до нови комбинации отбелтъци, които са обогатяваликомплекса. По-късно тази вечезакрепила се структура е започналавсе по-точно и акуратно даизпълнява строго определенифункции, като например набавянетона енергия за системата. Именно втози момент се е случило едноизключително събитие без коетоднес нямаше дори да обсъждаметози въпрос. Под влияние настабилните условия, в които се енамирала системата, се е създалапредпоставка за бързото копиранена РНК чрез процеса натранскрипция. Това е довело до

безконтролно натрупване нануклеинови киселини вограничената коарцеватна капка.Последното неизбежно е водело доразкъсването на първичнияткомплекс и попадането на“съдържанието” в околната среда.В този момент се е появилоконтролираното разделяне намолекулите РНК, намиращи вътре вкоарцевата. Възникнали сапредпоставки за закрепването самона онези клетки от отбора, които сасе справяли успешно совладяването на процеса наконтролирано разделяне. Това явное станало като синтезираните РНКса се ограждали вътре в клетката сбелтъчни молекули, върху които сее образувал фосфолипиденмолекулен слой, отделящ ги отоколната среда. Така, ограждайки сеедновременно с вътрешността накоарцевата и с околната среда,новата клетка вече е можела да сеотдели в първичния океан. Не еизключено гените за синтезиранетона белтъците, върху които са сенатрупвали фосфолипиднитемолекули, след определен етап веволюцията да са влезли и в съставана гените вече на ДНК, и по тозиначин да са подпомогналиразвитието на процеси катомитозата и мейозата!

Овладявайки процеса нафино “разделяне”, стабилизиранатаструктура е имала много повечевъзможности да оцелее взаобикалящата я среда. Тези откомплексите, които не са успели дадоразвият този фин механизъм саотпаднали от отбора по естественипричини. Тяхното отношение наРНК спрямо вътрешнатаповърхност на коарцеватната капка,бързо се е изменяло и равновесиетоне е могло да бъде възстановено.

Всичко изложено дотук трябва да серазглежда от днешната наука катоедна хипотетична представа за товакак е било възможно да възникнепървата клетка.

13

http://bgnauka.com Биология

Разбирайки процесите, които са сеизвършвали, стигаме до извода, чеетапът на превръщането напростата каорцеватна капка всложно устроена клетка, не е билникак лесен. Предполага се, че сасъществували първичнибиохимични механизми, които неса ни известни днес, лежащи восновата на първите сложноустроени процеси. Това най-вероятно ще да са били процеси,много наподобяващи днешните:гликолиза, Цикъл на Кребс и др.метаболитни пътища.

Дори и да приемем по-горната хипотеза, стигаме домомента, в който трябва даразгледаме начина, по койтопраклетката е получавала енергияот заобикалящата я среда. Тятрябва да е имала вече изграденмеханизъм за разграждането наразлични вещества, от които даполучава необходимата й засъществуване енергия. Днес сепредполага, че това е билкатаболитен път на разграждане,подобен на гликолизата(катаболитен биохимичен път наразграждане на 1 молекула глюкозана две молекули пирогрозденакиселина). Не трябва автоматичнода се приписват всички особеностина този процес върху първия път заразграждане. Безспорногликолизата е един от най-старите

биохимични процеси, коитопознаваме. Тя може би се езародила в този си вид преди около2,2 милиарда години, когато се еизвършила първата голямаеволюционна промяна –преминаването на праклетката вклетка, такава каквато я разбирамев днешния й вид – наподобяващапрокариотен организъм. Няма спор, че първият път набиохимично разграждане наорганични молекули, е бил многоважен момент в еволюцията наклетката. Но както знаем отбиологията, има много клетки,които използват енергия приокислението на неорганичнивещества - H2S, NH4 и др. Теокисляват редица неорганичнивещества и получават енергия оттова. Имат и точно определени иорганизирани биохимични пътищаза да постигат процеса.Следователно те не се нуждаятпряко от органични молекули, за дасъществуват. Това ни навежда намисълта, че тези организми са сепоявили доста отдавана веволюционно отношение, предидругите, които могат да използватза синтезните си нужди веществаот изцяло органичен произход.Тези организми, наречениавтотрофни, са способни дапроизвеждат свои собствениорганични молекули и да ги

натрупват с цел използването импри неблагоприятни условия.Много вероятно е именно такиваорганизми да са започнали иотделянето на свободен кислород втогавашната атмосфера и по тозиначин тя от редуцираща да се епревърнала в окисляваща (както янаблюдаваме днес).Изследванетона произхода на клетката, катосложна съставна система, изискваголеми усилия при формирането нанаучните методи за процеса.Предполагайки и изказвайкиразлични хипотези за произхода наклетката, ние разглеждаме въпросаедностранно – само относнопоявата на структура, най-многодоближаваща се до днешнитепрокариотни клетки. Това може дасъздаде измамното усещане, че евъзможно да разберем всичкисложните процеси, протичащи вклетката. Освен прокариотниорганизми обаче, налице са и многопо-сложно устроенитееукариоути.Те не само са едностъпало по-високо веволюционната стълба, но и не сеподлагат на експериментално“обработване” чрез научни методи.Като най-прост пример тук може дасе спомене дори само клетъчнотоядро с всичките му сложнисъставни части: хроматин, хистони,ядрен сок и др. Те ни подсказват, четрябва да се обърне внимание наотделен подетап в еволюцията наклетката – еволюция наеукариотната клетка. Но това щебъде обект на бъдещи изследвания.Засега, ограничените ни познанияза еволюцията на клетката, нипомагат само косвено дапредполагаме как е протекълсложният процес на формиране наструктурите, които са довели досъздаването на първата клетка висторията на Земята.

14

В следващия брой:

ЧАСТ 4: Произход на вирусите

Иван Божидаров - astrobiology@abv.bg

http://bgnauka.com Биология

ЦИТОЛОГИЯ

ЛИЗОЗОМИ (Lysosome)

Oткрити са от К. де Дюв в началото на 50-те год. На 20век.

Лизозомите са органиоди и на вътрешнатамембранна система на клетката, изпълняваща литичнифункции те участват в смилането на екзогеннитевещества и в елиминирането на отделнивътреклетъчни части (автофагия). Имат кълбовидна,яйцевидна форма и големина от 0,1 до 0,8 µm.Изградени са от гранулирана елекртонноплътна маса,наречена матрикс обграден от двуслойна мембрана,която за разлика от митохондриалната не образувакристи.Гранулираната вътрешност на йизозомите съдържаголям брой хидролитични ензими, между коитозначително място заема киселата – фосфатаза, която сесмята като маркер на лизозомите. Лизозомитесъдържат и други ензими – нуклеази,фосфопротеинфосфатаза и др. Количеството нахидролазите в лизозомите е огромно.Лизозомите извършват и м-са на апоптолиза –самоунищожение на клетките.

Някой автори използват автолизис вместо

апоптоза и двете означават самоунищожение !

Лизозомите се подразделят на първични и вторични.Първични лизозоми – Те са изградени от финно

гранулиран плътен матрикс. Образуват се отпериферните издути части на цистерните на апарата наГолджи. Първичните лозозоми не са активни, защотосе съдържат събстрат ( чужд белтък, бактерии и др.)

Вторичните лизозоми са ативни, затова в тяхчесто се срещат полъсмлени или неразтворениостатъци от чужди вещества или собствени веществаот метаболизма на клтката. Вторичните лизозоми сеподразделят на : Смилателни вакуоли Автолизозоми Щитоергозоми Мултивезикуларни телца Телозомни ( остатъчни телца)

ФУНКЦИЯ НА ЛИЗОЗОМИТЕ

Когато „остареят”, част от част от органелите наклетката ( митохондрии, едноплазмен ретикулум и др.) се елиминират, като първоначално се ограждат отканалчета на едноплазмения ретикулум, изпълненисмного хидролитични ензими. Тези каналчета,съсдържат хурдрол. зими и огадените цитоплазмениорганели образуват автофагозома. Това явление сенарича автофагия. Към тези тени автоагозоми сеприсъединяват първичните лизозоми и автофагозомитесе превръщат в автолизозоми ( цитолизозоми ). Когатоавтолизозомите се слеят образуват цитосегрозоми.Когато съдържанието в автолизозомите, респективно вцитосегрезомите се разгради под действието нахидролит. ензими ( и след като част пт смленитевещества се използват от клетката ) остават крайниобразувания – телолизоми. Веществата от, които се изхвърлят от клетката следпреработка.

Лизозомите ( автолизозомите ицитосегрезомите) извършват и автолиз ( според някойавтори понятието е апоптоза) на клетката, ако тя еувредена.

Лизозомите имат и друга функция –модигикация на клетъчни продукти. Наример вклетките на штитпжидната жлеза едноплазменияретикулум синтезира тироглобулин ( белтъкпредшественик на тиропния хормон) След секрециятана тироглубина от едноплазмения ретикулум,последния се слива с първичните лизозоми,хидлолитичните ензими на които го трансформират втироиден хормон, който след това се извежда вкръвния поток. Според съвременните представи лизозомния апарат сее развил като специализирана част на катаболитнатасистема на цитоплазмата с широка функционалнапластичност.

Лизозома

15

http://bgnauka.com Биология

ПЕРОКСИЗОМИ

Рази група микро телца е наречена пероксизоми от К. Де Дзв през 1956г. Теса неголеми вакуоли, обвити с единична мембрана, ограничаващарганулирания матрикс. В центъра на матрикса има сърцевина. В зоната насърцевината се намира паракристална структура, състояща се от подреденоопаковани фибрили и тръбици.

Пероксизомите са открити при протисти (амеби), при низити гъби(дрожди), при висши растения ( ембрионални тъкани, ендосперм), привисши гръбначни животни, главно в черния дроб и бъбреците.

16

Пращайте своите материали на:

admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com Б от а н и к а

СЕМЕЙСТВО ЛЮТИКОВИ представители

(Ranunculaceae)

17

ПОЛСКА ЧЕЛЕБИТКА

(Nigella arvensis)

Полската челебитка най-често щенамерите в посевите от зимнапшеница и ръж, в старителюцернови ливади и лозя и средокопните култури, както и взалежите1 и в изоставените ниви.Ще я срещнете също по сухитеполяни и сред разредените дъбовигори и храсталаци. Ето и белезите,по които най-лесно ще яразпознаете.Полската челебитка е високо допетдесетина сантиметра сиво-зелено, често и със синкав оттенък,едногодишно тревисто растение.Стъблото й е изправено, слаборазклонено, с последователниприседнали листа, петурите накоито са 2 — 3 пъти пересторазсечени на ланцетно-шиловидниделчета.Полската челебитка започва дацъфти през юни и цъфтежът йпродължава до октомври.Цветовете й са гълъбовосини илисинкавозелени до белезникави,изпъстрени със зелени жилки. Теса единични, връхно разположени.Имат правилен околоцветник,съставен от 5 свободни,хоризонтално разперени,венчевидно обагреничашелистчета. Петурката им епочти закръглена, но на върха екъсо заострена, а в основата —изведнъж стеснена в дълъг нокът.Нормално венче липсва. Всичкивенчелистчета, те са 8 — 10 наброй, са видоизменени в малкидвуустни нектарници, всеки сбледа синьо-виолетова дръжка,белезникавосиня горна изеленикава долна устна,изпъстрена с виолетови жилки.Тичинките са белезникавосини илизеленикави, с островърхипрашници. Плодниците са най-често 3—5, рядко 8, сраснали от

основата докъм средата си.Плодовете са сборни, съставени отсраснали също докъм средатамехунки. Семената са дълги около2 мм, триръбести и са почти черни,поради което в някои краища настраната наричат полскатачелебитка и с името черника.Полската челебитка е вредноплевелно растение.

1 Залеж се наричаобработваната земя, която сеоставя да почива една илиняколко години, за да „набересили" и да стане отново . годназа засяване.

ОБИКНОВЕНА РАЛИЦА

(Consolida regalis)

Обикновената ралица се срещанай-често из посевите на житнитерастения, на лена, фия илюцерната, както и сред окопнитеполски култури. Ще я откриетесъщо по сухите буренясали места ви край селищата, край пътищата,по синорите, в изоставените ниви инеподметнатитестърнища.Разпространена е изцялата страна — открайбрежието наморето докъм 1100 мнадм.в.Обикновената ралицае едногодишнотревисто растение,високо от 20 до 60 см,с изправено, в горнатачаст разпереноразклонено стъбло.Листата й сапоследователноразположени. Долнитеи средните стъбловилиста санеколкократноразсечени на тяснолинейни до почти

нишковидни делчета и иматдръжки. Горните листа саприседнали, просто наделени ипостепенно преминават в цели илитриделни прицветници.Обикновената ралица започва дацъфти през май. Тогава върховетена стъблата и клонките й сеокичват със синьо-лилави дотъмносини цветове (само понякогате са розови или бели) и сепревръщат в гроздовиднисъцветия, които общо образуватразперени метличести съцветия.Самите цветове са с Двустранносиметричен околоцветник,съставен от 5 венчевидно обагреничашелистчета и от 2венчелистчета, които са сраснали иизглеждат като едно. Горното отпетте чашелистчета е по-голямо отостаналите и основата му еудължена в тънко и дълго кухообразувание със заострен връх,наречено шпора. Срасналотовенчелистче е по-светло обагрено ипластинката му е разделена на единсреден по-тесен и по-дълъграздвоен на върха дял и на два

Consolida regalis

http://bgnauka.com Ботаника

странични по-къси и по-широкидяла, а основата му е удължена внектарна шпора, която е вложена вшпората на горното венчевидночашелистче. Тичинкитеобикновено са 8 — 10 и са сплоски дръжки. Плодникът е самоедин. От него след опрашването иоплождането се развива плод-мехунка, дълъг до 1,5 см,завършващ с остро носче. Следузряването той се разпукванадлъжно само по един шев и отнего се изсипват многобройнидребни семенца с неправилнатристенна форма, целите покритис напречно наредени ципестилюспици.В нашата страна се срещат още 3вида ралица. От тях самоизточната ралица (Consolida orien-talis) е по-широко разпространена.Тя обаче е по-едро растение,високо от 30 до 60 см, обикновенос неразклонено стъбло, на върха,на което цветовете са събрани вгъсто гроздовидно съцветие.Обикновената ралица е вредноплевелно растение, което трудно сеунищожава, защото и следотрязването на върховете настъблата й при жътвата развиванови клонки, които продължаватда, цъфтят и да плодоносят.Същевременно тя обаче е иполезно растение. Пчелитесъбират от нея нектар и цветенпрашец, които преработват взлатистожълт мед. Освен товацветовете й съдържат зеленобагрило, което в присъствие настипца става синьо и може да сеизползва за боядисване на копринаи вълна. Най-после семената илицялата надземна част нарастението (всички части наобикновената ралица съдържатотровни вещества), стрити на прахслед изсушаване и смесени съссвинска мас, могат да служат залекуване на краста и противвъшки.

ОБИКНОВЕН ПОВЕТ

(Clematis vitalba)

Има растения, които след първотозапознанство с тях се запомнятзавинаги и по-нататък не се бъркатс никое друго. Такова растение еобикновеният повет. Срещите снего са чести, защото еразпространен изцялата страна— открайбрежието наморето докъм 2000м надм.в. впланините. Ще говидите да расте поразсветленитеместа в горите исред храсталаците,да се катери пооградите изидовете или потелефонните иелектрическитестълбове. Най-буйно обаче серазвива вкрайречните гори ихрасталаци, къдеточесто се изкачва довърховете и на най-високите дървета,покривайкикороните им съсзелена плащеница.Обикновеният повет е лиана сразклонени, силно наръбени ивъзлести стъбла, дълги до 30 м. идебели до 5 см. Те се катерят повсякакви живи и мъртви опори илилазят по почвата и със стареенетосе вдървеняват. Стъблата наобикновения повет израстват отсилно развито подземно коренищеи живеят най-много до 24 години.Листата на обикновения повет саразположени един срещу друг надълги дръжки. Те са сложни,нечифтоперести, с непостояненброй на отделните листчета. Наедин и същ индивид могат да севидят листа само с 3 листчета,

други — с 5, трети — със 7, апонякога и с повече. Самителистчета са меки, тревисти. Теимат дълги дръжки и продълговатояйцевидни до почти сърцевиднипетури с целокраен или различноназъбен ръб. Върхът им е най-често заострен, но понякога е

врязан и листчетата са почтитриделни. По стъблата наобикновения повет няма да видитенито едно приспособление закатерене, подобно на мустачкитепри лозата или на снопчетата късивъздушни коренчета прибръшляна. Те не могат и сами да сеувиват както стъблата на хмела.Специални приспособления,каквито са мустачките, с коитозавършват сложните листа намного от бобовите растения, нямада откриете и по листата му.Стъблата на обикновения повет секатерят с помощта на дългителистни дръжки и на

18

http://bgnauka.com Ботаника

дръжките на листчетата. Те саособено чувствителни на допир ищом се докоснат до каквато и да ежива или мъртва опора, веднага сеувиват около нея.Обикновеният повет започва дацъфти към края на май и цъфтежътму продължава до края на август —началото на септември. Цветоветему са с дълги дръжки и са събранив едри връхни или пазвени сложниметличести съцветия. Те са справилен прост околоцветник,който е съставен от 4 млечнобели(само отвън са понякогазеленикави) и покрити с бял „пух"околоцветни листчета. Тичинките иплодниците са многобройни.Наскоро след като цветовете наобикновения повет започнат дапрецъфтяват, на тяхно място всъцветията се появяват едни следдруги, докато покрият цялоторастение, пухкави сребристосивисборни плодове, големи колкототопка за тенис. Всеки такъв сборенплод се състои от многобройнипродълговати, слабо сплеснатичервеникаво-кафяви плодчета-орехчета. Всяко от тях има на върхаси дълго няколко сантиметраразперено окосмено стълбче —хвърчилка. Когато узреят,плодчетата се откъсват едно поедно, а вятърът ги подхваща иблагодарение на хвърчилката им гиразнася надалеч.Обикновениятповет, макар да се проявява честокато досаден плевел, е полезноукрасно и техническо растение. Тойе красив дори само когато сеошуми с големите си перестилиста. Още по-красив става, когатосе окичи и с едрите си белисъцветия. А когато те прецъфтят, докъсна есен неповторимаоригиналност му придаватпухестите сребристосиви плодове.Затова в много европейски странисе отглежда като украсно растениев градините и парковете, най-честоза озеленяване на беседки. Освентова от младите му, но вече

вдървенели стъбла могат да сеизработват различни плетенидомакински изделия. Най-после,народните лечители в миналотоизползвали пресните листа наобикновения повет за лекуване настомашни язви, гнойни кожнивъзпаления и главоболие, ноофициалната медицина не епотвърдила лечебните му свойства.

19

Пълзящо Лютиче

(Ranunculus repens)

Пълзящото лютиче се среща изцялата страна. През май вече ще говидите да се жълтее отдалече изпо-влажните ливади и вкрайречните гори, позатревенСамо по цветовете обачепълзящото лютиче трудно може дасе отличи от другите видовежълтоцветни лютичета, които сесрещат у нас. Много по-характерни са листата му. Сизключение на връхните всичкиостанали стъблови листа и приосновните са с дълги дръжки. Притова дръжките на средния дял и насредното делче са по-дълги отдръжките на страничните.Ботаническата характеристика напълзящото лютиче включва ощеедин характерен за него белег —наличието на облистени надземнипълзящи издънки в основата нацветоносното му стъбло. Зарадитях се и нарича пълзящо лютиче.Пълзящите издънки се вкореняватвъв възлите и от всеки вкорененвъзел (при благоприятни условиясамо едно растение може даобразува около 60 такива възела)през следващата година израстваново самостоятелно растение. Потози начин пълзящото лютиченепрекъснато разширява„владенията" си.Пълзящото лютиче подобно навсички останали лютичета е слютив вкус и е отровно.Тревопасните животни го избягват,не го пасат и затова то сепричислява към вредните ливадни

четиридесетина сантиметра. Впочвата то развива дълго коренищес многобройни шнуровидникорени. От коренището всякапролет израстват цветоноснитестъбла. Те рядко растат изправени,обикновено се стелят по почвата(тип лежащи стъбла) или самовръхната им част се извивадъговидно и расте нагоре (типвъзходящи стъбла) .Цветовете на пълзящото лютиче савръхно разположени на изправенидълги и набраздени дръжки. Те сазлатисто-жълти (когато напълно сеотварят достигат 2—3 сантиметрав диаметър), с правилен двоеноколоцветник, образуван от 5чашелистчета и 5 венчелистчета.Плодът е сборен, съставен отмногобройни опадващи поотделноедносеменни плодчета —орехчета. Всяко от тях завършва скъсо право или кукесто извитоносче.Само по цветовете обачепълзящото лютиче трудно може дасе отличи от другите видовежълтоцветни лютичета, които сесрещат у нас. Много по-характерни са листата му. Сизключение на връхните всичкиостанали стъблови листа и приосновните са с дълги дръжки. Притова дръжките на средния дял и насредното делче са по-дълги отдръжките на страничните.Ботаническата характеристика напълзящото лютиче включва ощеедин характерен за него белег —наличието на облистени надземнипълзящи издънки в основата нацветоносното му стъбло. Заради

плевели. А и никаква друга полза отнего няма. ите брегове и дъна нарововете, изкопите и крайпътнитеканавки, край напоителните канали.Ще го откриете също навсякъде позамочурените и заблатените места открайбрежието на морето докъм 2000м надм.в. в планините. Пълзящотолютиче е многогодишно тревисторастение, високо от десетина до

http://bgnauka.com Ботаника

тях се и нарича пълзящо лютиче.Пълзящите издънки се вкореняватвъв възлите и от всеки вкорененвъзел (при благоприятни условиясамо едно растение може даобразува около 60 такива възела)през следващата година израстваново самостоятелно растение. Потози начин пълзящото лютиченепрекъснато разширява„владенията" си.Пълзящото лютиче подобно навсички останали лютичета е слютив вкус и е отровно.Тревопасните животни го избягват,не го пасат и затова то сепричислява към вредните ливадниплевели. А и никаква друга ползаот него няма.

ПРОЛЕТНО ЖЪЛТУРЧЕ

(Ficaria verna)

Пролетното жълтурче е извънредношироко разпространено във всичкикраища на страната — от низинитедокъм 1600 м надм.в. в планините.Още през март ще го видите вече даразстила лъскаво зелените сикилимчета с втъканите в тяхзлатистожълти цветове —звездички, по оголените места изшироколистните гори и храсталаци,из върбалаците и елшаците вдолините на реките, по влажнителивади и поляни. Не липсва дори вградските паркове. Запознаването с

него е обикновено бързо инепринудено, а отличителните мубелези лесно се запомнят.Пролетното жълтурче е

многогодишно тревисто растение.Изскубнете ли го, вместо главенкорен ще видите снопче от добавникорени. Част от тях са тънки,нишковидни, а останалите —бухалковидно задебелени (те садебели около 5 мм, а на дължинастигат до 2,5 см), бели на цвят.Именно от добавните корени всякапролет за сметка на натрупанитепод формата на скорбяла и другивещества резервни храни израстватновите стъбла на растението. Те савъзходящи, прости или слаборазклонени, сочни и зелени, високиот 5 до 20 (понякога и повече)сантиметра.Всички листа на пролетнотожълтурче са месести, тъмнозелении силно лъскави отгоре. По формаса бъбрековидни или триъгълносърцевидни (наподобяват малкикопитца). При основните листа са сдълги дръжки и по-големи, астълбовете — по-малки и с късидръжки.Цветовете на пролетното жълтурчеса единични, връхно разположени,издигнати над килима от листа. Теса ярко-до златистожълти и са далиимето на цялото растение.Околоцветникът им е двоен.Чашелистчетата са винаги 3, ноброят на венчелистчетата енепостоянен — от 5 до 12.Цветовете се отварят с изгрева наслънцето, а привечер (при облачно

и дъждовно време и през деня)отново се затварят.Плодовете на пролетното жълтурчеса сборни. Всеки е съставен от

многобройни едносеменниплодчета-орехчета, които опадватсамостоятелно.Пролетното жълтурче е красивоцъфтящо ранно пролетно растение.Стопанската полза от него е твърдемалка. Въпреки примамливата музеленина пред него няма да видитеда се спре нито едно тревопасноживотно. Всички го отминават сбезразличие, защото и стъблата, илистата му, особено през време нацъфтежа, са силно отровни. Не саотровни единствено грудковидноизменените му корени (понякогаподобни ,,грудчици", но съсзеленикавокафяв цвят, се развиват ив пазвите на стълбовете му листа) .Те са богати не само със скорбяла,но и с витамин С и могат да сеизползуват за храна от хората.В миналото народните лечители сотвара от листата на пролетнотожълтурче лекували болки встомаха, а с каша от счуканипресни листа налагали болните отревматизъм и подагра.Официалната медицина обаче не гопризнава за лечебно растение.Пролетното жълтурче не може да сепричисли и към медоноснитерастения, макар че цветовете му сабогати и на нектар, и на цветенпрашец, защото цъфти много рано,когато все още малко пчелихвърчат.

20

Ficaria verna

http://bgnauka.com Ботаника

ПРОЛЕТЕН ГОРОЦВЕТ

(Adonis vernalis)

Пролетният гороцвет не се срещанавсякъде у нас. Ще го намеритесамо в онези краища на страната,които се намират на изток отлинията, преминаваща презградовете Бяла, Горна Оряховица,Казанлък, Харманли и Свиленград,а също по склоновете на нискитепланини в Югозападна България —Голо бърдо, Чепан и др. И не растена всякакви места. Разпространен есамо по сухите каменисти поляни ипо сухите ливади и пасища, наваровити почви.Пролетният гороцвет емногогодишно тревисто растение скъсо, но дебело коренище. От неговсяка година, понякога още къмкрая на февруари или в началото намарт, израстват по няколкоизправени прости или само въввръхната част с единични клонкистъбла. В началото на цъфтежа теса високи от 5 до 20 см и изглеждатцелите оплетени в зелена паяжина.На върха си стъблата имат малкарошава зелена главичка, а след катоцветовете им прецъфтят, сеудължават два до три пъти.Листата на пролетния гороцвет сапоследователно разположени. Те сабез дръжки и с неколкократнопересто разделени на по-тесни отедин милиметър целокрайниделчета.Пролетният гороцвет започва дацъфти понякога още през февруари,но масовият му цъфтеж обикновеное през март и продължава презаприл и май. Цветовете му саяркожълти, едри (достигат 5,5, анякои и 8 см в диаметър) ,единични, връхно разположени.Имат двоен околоцветник,образуван от 5 чашелистчета инеопределен брой венчелистчета.Плодовете на пролетния гороцветса яйцевидни до почти кълбести иса съставени от 30 до 40 отделни,опадващи самостоятелно плодчета-орехчета (тип сборен плод) .

Родът Гороцвет е представен внашата природа с още 4 вида. Оттях жълтоцветен и многогодишенкато пролетния е само волжскиятгороцвет (Adonis wolgensis), койтосе среща по сухите тревисти местав Североизточна България. Тойобаче е с по-широки от единмилиметър делчета на листата и спо-дребни, едва до 3,5 см вдиаметър, цветове. Останалите 3вида са едногодишни растения счервени цветове и са

разпространени като плевели изпосевите и по синорите.Пролетният гороцвет е ценнолечебно растение. От него сеприготвят лекарства, коитоактивизират сърдечната дейност. Нетрябва обаче да се употребява безлекарско указание, тъй като е силноотровен.

21

Adonis vernalis

Adonis wolgensis

http://bgnauka.com Ботаника

СИНЯ КАНДИЛКА

(Aquilegia vulgaris)

Синята кандилка не е честосрещано растение в нашатаприрода. Ще я откриете само впланините около гр. Трън, в Среднаи Източна Стара планина, в Рила, вЗападните и Средните Родопи,където расте по сенчеститекаменисти и скалисти места. Иняма да я сбъркате с нито еднодруго растение, особено когатовече е разцъфтяла.Синята кандилка е многогодишнорастение с късо коренище и високоот 30 до 80 см изправеноцветоносно стъбло, което серазклонява само на върха. Приосновните стъблови листа са сдълги дръжки и с два пътитриделни петури, а връхните —приседнали и веднъж триделни.Синята кандилка започва да цъфтипрез май (цъфтежът й продължаваи през юни и юли) и на всяко отцветоносните й стъбла се развиватобикновено от 3 до 10 цвята.Цветовете са големи, с диаметър до5 см, тъмносиньо-виолетови, по-рядко розови и са увиснали надълги до 15 см дръжки. Те са сдвоен околоцветник. Петте имчашелистчета и по багра, и наголемина приличат навенчелистчетата. Самитевенчелистчета, те са също 5 наброй, са видоизменени въвфуниевидни образувания и всяко оттях е удължено в дълга праватръбица — шпора. Тя е с кукестоизвит към цветната дръжка връх инаподобява ботушче, поради коетов някои краища на нашата странанаричат растението ботушчета. Потози начин нектарът, който сеотделя и събира на дъното нашпората, не се изсипва.Заради оригиналните й красивообагрени цветове и хубавидантелено нарязани листа Синятакандилка още преди няколкостолетия станала любимо цвете вмного европейски страни. Тя се

отглежда лесно (дори сесаморазсейва) и лесно се кръстосвас други видове кандилки.Благодарение на това са създаденимногобройни градински форми,които превъзхождат по красота иоригиналност цветовете надиворастящата синя кандилка.Много такива хибридни форми снай-различно обагрени цветове —от тъмносиньо-виолетови доснежнобели и пъстроцветни, сеотглеждат отдавна и у нас и вобществените, и в домашнитеградинки. Във високите части само наВитоша, Рила, Пирин и ЗападнитеРодопи, по каменистите искалистите места средхрасталаците от високопланинскахвойна, се среща и друг виддиворастяща кандилка, която е съссветложълти до серножълтицветове. Тази жълтоцветнакандилка (Aquilegia aurea) е твърдерядко растение. Освен у нас можеда се види още само в Югославия иАлбания. В диво състояние тя не сесреща никъде другаде по света.Затова е поставена под закрилатана Закона за защита на природата.

22

http://bgnauka.com история

Нашето литературознание трябвада възприе нов подход къмсредновековните произведения,който да засили ролята натекстовата критика и дапреосмисли пълноценно тяхнатабиблейска и патристическа основа.На времето Дмитрий Лихачовсочеше като пример за реалияжестът, с който руската светицаЮлиания забожда иглата в гобленаи увива конеца около нея, преди дастане. Такива случаи на битовизъмса много редки. Целта, порадикоято е създаден жанрът насредновековната и специалноагиографската литература, не е дададе конкретна информация и да“отрази” действителността, а дапоучи чрез примера на светостта.Нашето национално самочувствиеедва ли пострада, ако най-сетнедокажем, че такива текстове като“Завещанието” на св. Иван Рилски,в немалка степен “Беседа противбогомилите” от Презвитер Козма,житията на някои софийски иродопски новомъченици, “Житие истрадание” на еп. СофронийВрачански са псевдоепиграфи илимозайка от стари топоси безреална основа. Чуждилитературоведи отдавнаустановиха, че прословутотоописание на Преслав в“Шестоднева” на Йоан Екзарх,мнимото родство между ГригорийЦамблак и Киприан, фиктивнотопосичане на Патриарх Евтимий сапасажи, които нямат нищо общо сбългарската действителност,защото са преведени от гръцки. Всъзнанието на мнозина е утвърденстереотипът, че културнотопространство, обозначено сизкуствения термин Slavia Ortho-doxa, представлява самозатворена

и неподлежаща на външнивлияния система. Затова е слаборазработен проблемът завзаимоотношенията набългарската литература сзападноевропейските иориенталски извори.Житието на св. ТеодосийТърновски (ЖТТ), написано следсмъртта му на 27 ноември 1363 г.от византийския патриарх Калист,в много отношения остава загадказа изследователите. За товадопринася фактът, чевизантийският му оригинал еизгубен, а среднобългарскиятпревод е запазен само в единпрепис на Владислав Граматик от1479 г. Вече сто години следнаучното издание на ЖТТ отВасил Златарски то не еанализирано задълбочено отезиковеди и стилисти, които да госравнят с другите запазенисреднобългарски и византийскилитературни творби от ХІІІ-ХІV в.По този начин би могло да седокажат или отхвърлят догадкитена Васил Киселков за неговияразнороден синтаксис, както имножеството лексикални и идейнизаемки от по-ранни и съвременниизточници. Подобно нановозаветната книга Деянияапостолски, която смесва 1 и 3 л.мн. ч., авторът на ЖТТ използваобикновено 3 л. ед. ч. и 1 л. мн. ч.,но в гл. 24 внезапно преминавакъм 1 л. ед. ч. Васил Киселков, който проучвапаметника в дух насвърхкритичност и го превежда несъвсем точно на новобългарскиезик, категорично отхвърляавторството на Калист. Спореднего то е създадено поне столетиеслед ХІV в. от хипотетичен автор,

наречен от него “Псевдокалист”,като е разработен кратък материалот истинския Калист, на когото сапредоставени сведения отчетиримата ученика на св.Теодосий. Киселков е склонен даотъждестви “Псевдокалист” спреписвача Владислав Граматик.1

Климентина Иванова, която същопревежда ЖТТ и го снабдява снякои бележки, отхвърля тезата наКиселков и обяснява аномалиите втекста с тенденциозността напатриарха.2 Въпреки твърдениятаси, че прави нов превод, тя сеподвежда по превода на Киселков.Например, ако се вярва на дватапревода, търновските евреи сегаврят с християнството, хулейкии “унищожавайки” (sic)християнските църкви (гл. ХVІІІ).Читателите, които вече сипредставят как евреите с факли връце подпалват храмовете наЦаревец, необезпокоявани отникого, следва да направят справкас оригинала, публикуван от ВасилЗлатарски. На въпросното мястостои “yничижающе”(унижавайки). 3

Както винаги, истината за ЖТТ сенамира по средата междуполюсите на отрицанието ивенцехвалението. Товапроизведение действителносъдържа явни противоречия идори абсурди, които санесъвместими с осведомеността истатута на автор като патриархКалист. Някои от тях са забелязаниот досегашните изследователи, адруги – не: 1. Авторът странно смесва двататипа исихазъм – съзерцателен,отдаден на “теорията” (по св.Григорий Синаит) и обществено-активен, предан на “праксиса”

23

Българските църковни събори през ХІV в. – нова интерпретация

Архимандрит доц. Павел Стефанов (Шуменски университет)

Буквата убива, а духът животвори (2 Кор. 3:7)

http://bgnauka.com история

(по св. Григорий Палама). Някоидуховници в България през ХІV в.като св. Патриарх Евтимийвъплъщават първо единия тип, апо-късно другия. Носъвместяването им в едно и същолице, както иска да внуши ЖТТ, енелогично и неубедително.Според това произведениеживотът на църквата се диктува отневзрачния отшелник Теодосий,докато съименният му патриарх епоставен на втори план и дори енаречен презрително “прост” и“никак не благосклонен”. 2. Според житието вторияттърновски събор, проведен най-вероятно в ранната есен на 1359 г.,осъжда и “новопоявилата се ерес”на Варлаам и Акиндин.4 Всъщнострационалистичната доктрина наВарлаам е разобличена от св.Григорий Палама и осъдена ощена поместния събор в Цариградпрез 1347 г. Варлаам привидно серазкайва и бяга в Италия, къдетостава римокатолически епископ.На друг събор през май 1351 г. еосъден и отлъчен Акиндин –дясната ръка на Варлаам. Ловът надругомислещи продължава исъбор през 1368 г. осъждаварлаамита Прохор Кидон. Калистучаства непосредствено в тезисъбития и е анахронично да сетвърди през 1363-1364 г., че ерестатоку-що се е появила. С подобенподход, който граничи смистификация, си служи ГригорийЦамблак, който в житието на св.Стефан Дечански (починал ощепрез 1331 г.) въвлича този сръбскисветец в конфликта сВарлаамовата ерес.5

3. В известното си послание от1355 г. Калист обвиняваТърновската патриаршия, че невзема св. миро от Цариград, скоето да демонстрираподчинението си, а от мощите насв. Димитър и св. Варвар. СпоредЖТТ, когато св. Теодосий ичетиримата му ученика отиват въвВизантия, Калист ги убеждава, че

не били миропомазани, тъй катоне бил “съвсем сигурен имало ли епомазване с велико миро порадидалечното разстояние на мястото ипоради оскъдността на великото ипребожествено миро” (!). Следтова той ги миропомазва.6 ПрезХІV в. кръщението имиропомазването се извършватскоро след раждането и еизключено петимата духовници дане са вече миропомазани. Как те втози случай дръзват да попаднатпод удара на каноните, коитопредписват отлъчване от църквата,ако се приеме за втори пъттайнство, което по принцип неможе да се повтаря? Още по-странно е, че двама отнарушителите са бъдещиятбългарски патриарх Евтимий ибъдещият руски митрополитКиприан - стожери направославието и ревнители заканоническия ред. Чрезмиропомазване в Църквата сеприемат инославни християни. Стази лъжа патриарх Калист искада прикрие истинските сисъмнения в православието набългарските гости. 4. След вториясъбор от 1359 г. св. Теодосий севръща в своя манастир, къдетопрекарва “немалко време” (гл.ХІІ). Поради турски нападения сепремества близо до Търново,където живее три години и серазболява в продължение на“двадесет и повече месеца” отхронична болест, преди да отиде вЦариград и да умре през 1363 г.Според ЖТТ излиза, че междусъбора и кончината му изминаватпет, шест или дори седем години,но според елементарнотоизчисление между 1359 и 1363 г.има само четири години. Как можепатриархът да няма понятие отаритметика? 5. С подобен анахронизъм сесблъскваме в гл. ХХХ, прикаченакато кръпка в края на ЖТТ. В неясе повествува за някой си Роман,приемник на св. Теодосий, който

предал Богу дух в Българиянаскоро след смъртта на учителяси. Всъщност става дума за св.Роман (Ромил) Бдински, койтозавършва живота си в Сърбия ок.1385 г. според житието му отГригорий Доброписец. Тази грубанеосведоменост забива още едингвоздей в ковчега на хипотезата,че ЖТТ е буквален превод оттворбата на Калист “скоро следнаписването му”.7 КлиментинаИванова смята, че става въпрос задруг Роман, който умира ок. 1365г.8 Но как Калист може даспоменава в ЖТТ за кончината наРоман през тази година, щомсамият той умира още през 1363 г.,т.е. две години по-рано? Този поменик на противоречияможе да бъде продължен, но товане е нужно. Няма съмнение, че втози вид ЖТТ е компилация.Киселков може да бъде коригирансъс следната хипотеза, коятонапоследък предложи МюриълХипил.9 Сърцевина на текста екратка биография на Теодосий,написана от Калист по неговиспомени и по данни, предоставениот Теодосиевите ученици. Тукнеговият български приятел епредставен в истинската сисветлина като интровертенотшелник, отдаден на собственотоси душеспасение и възпитаниетона духовните си чеда. Вероятнобиографията е съставена по молбана учениците, които разчитат, чепрестижът на Калист ще йпридаде допълнителна тежест ище спомогне за разпространениетона исихазма в България. Тя епреведена веднага на българскиезик, поради което не са положенистарания за запазването нагръцкия текст. Тази биография по-късно е разукрасена от преписвачв или около Търново. Той използваматериала некритично и прибягвадо сензации. На него се дължисмесването между еремитаТеодосий, който не излиза откилията си, и патриарха Теодосий,

24

http://bgnauka.com история

който фактически провеждасъборите. Васил Киселков настоява, че билсвикан само един събор през 1360г., а Димитър Ангелов го отнасякъм 1355 г.,10 Повечето учени саубедени, че в Търново са свиканидва събора, съответно срещубогомили и жидовстващи, ок.1350 и през септември-октомври1359 г.11 Проблемът е, чебогомилството в средата на ХІV в.вече не е актуално, то е още единанахронизъм. КлиментинаИванова основателно пита: “Каквоналага да се “повдигне гонение”срещу богомилите в един момент,когато това учение започва да сеизражда и когато официалнатавласт има (или би трябвало даима) далече по-важнипротивници?” След това обаче тянаивно обяснява организиранетона първия събор с “възбуда надуховете”, т.е. с някаква масоваистерия.12 Що се отнася до вториясъбор, Васил Киселков проявява справо своя вроден скептицизъм:“Както в Търново, така и в цяласредновековна България евреитеникога не са били в състояние дазадават каквато и да билосериозна опасност за Българскатаправославна църква, та да даватповод да се свиква специаленцърковен събор против тях”.13

Димитър Ангелов отива по-далечс мнението, че протестътвъзникнал не сред юдеите, а средправославните.14

Според мен със злокачествениобвинения в “богомилство” и“жидовство” на двата търновскисъбора са осъдени хора, коитонямат нищо общо с тези отдавнаотшумели ереси. Ключът къмразгадаване истинската същностна тези събори се крие в едноявление, на което нашатаисториография поради липсата наизвори не обръща никаквовнимание, а то е едно от най-важните и то повтарящи сеявления на ХІV в. Това е

бубонната чума, известна катоЧерната смърт.15

В началото е обсадата нагенуезката крепост Кафа през1346 г. от татарите, които хвърлятвътре труповете на умрели отчума. Италианците изоставятграда и бягат панически с корабив кв. Пера на Цариград, Месина,Генуа, Венеция, с което разнасятболестта. Оцелелият по чудовизантийски историк НикифорГригора (1295-1360) пише, че"тежка и чумоподобна болест"през 1347 г. "опустоши кактоградовете, така и селата”, прикоето само за един-два дни "вповечето домове всички жителиумряха наведнъж".16 Според"Историята" на император ЙоанКантакузин (поч. 1383), койтозагубва сина си Андроник, чуматаопустошава “почти всичкикрайбрежни земи на света”, а следтова преминава “почти през целияоколен свят” (ІV.8).17 През 1348 г.епидемията бушува в СевернаАфрика и Близкия Изток,Испания, Италия, Франция.Кораб, който доставя вино отБордо, пренася заразата в Англия,а оттам пламва Ирландия. През1349 г. чумата размахва косата сив Централна Европа, Скандинавияи Русия.18 Само за четири години вЗападна Европа умират ок. 20милиона души. Смъртността средзаболелите възлиза на 70-80%. ВАнглия загиват 1/3 от жителите.19Населението на Италия, което вкрая на ХІІІ в. наброява 11милиона души, в средата на ХV в.спада на 8 милиона въпрекиголямата раждаемост.20 Единдоклад до папа Климент VІизчислява жертвите на Изток на23 840 000 души. Точността натази цифра не може да бъдепроверена, но тя изглежда близкадо действителността.21 Трагедиятасе наслагва във времето, защоточумата многократно се връща отсевер на юг и от запад на изтокпрез 50-те и 60-те години на ХІV

в., за да помете и останалитеживи. Академичната история наБългария “в 14 тома” въобще не седосеща за чумата като основенфактор за развитието набългарското общество в средата ивтората половина на ХІV в. Каквиса последиците от демографскатакатастрофа? Рязко намалява ипоскъпва работната ръка,икономическият живот рухва,оскъдните стоки поскъпват,социалните връзки се разпадат, аморалните задръжки изчезват.Същите процеси се наблюдават ив други европейски страни,например в Англия.22 Заположението в България може дасе съди по количеството заровенимонетни съкровища, които са вправопропорционална зависимостот количествените промени встоковото производство. . Натериторията на Добруджа саоткрити находки в еквивалентносребро 198 г за периода 1200-1300г., 1390 г за 1300-1340 г. и само 28г за 1340-1400 г. Обемът напаричното обръщение презвтората половина на ХІV в. сестопява поради намаленотопроизводство и търговия.Причините за кризата са две –чумната епидемия и “малкиятледников период”, настъпил вцяла Европа.23

Но ефектът от чумата е още по-зловещ в духовната област. Засъжаление тогавашна България неразполага с местен ДжованиБокачо, за да остави класическоописание на епидемията. .Напразно с нея се борят иначеблестящи писатели катоцариградския патриарх св.Филотей Кокин, който съставямолитви и канони срещувилнеещия “мор”.24 Една отпричините за сравнително леснотопадане на България под османсковладичество не е саморазединеността – стар наш порок,но и масовото отчаяние,

25

http://bgnauka.com история

фатализмът и цинизмът, породениот чумата. За едни тя е Божиевъзмездие за греховете прединастъпващия край на света, а задруги – повод да търсят слугите насатаната, който иска с чумата даизтреби членовете на Църквата. Вримокатолическите храмове всяканеделя се анатемосватмагьосниците и вещиците.25

Петрарка, чиято възлюбена еграбната от епидемията, обвиняваразгулната папска курия, черазгневила Бога, а тя го набеждававъв вещерство, понеже цитиралВергилий 26. Англичаните ишотландците взаимно сиприписват разпространението начумата.27 В някои германскиградове намират за виновнигробарите, в Кипър – турците, а вРусия - татарите.28 Някоибългарски песни твърдят, чеепидемията се разпространява оттурците.29

Разни хора от Цариград и Солун,които пристигат в Търново всредата на ХІV в. според ЖТТ, неса бродещи исихасти, а бегълци отчумата.30 Първият събор срещут.нар. “богомили” е насочен срещуКирил Босота, Лазар и попСтефан. Той не е свикан ок. 1350г., както се приема, а при първатавълна на епидемията – през 1347или 1348 г. Когато Теодосийразпитва обвиняемите за вяратаим, те казват, че Бог владее земята,а дяволът – небето (гл. ХІV). Вкоментара си на този пасажДимитър Ангелов твърди, че туктекстът бил “сбъркан”, защотобогомилството изповядвалообратното – типичен пример занагаждане на текста към неговатапредварителна теза.31 Всъщностсветогледът на обвиняемите еправославен, но не съвсем точноформулиран, тъй като те не сабогослови. Господ създава земята(вселената) и я управлява, а наднея владеят до Второтопришествие “поднебесните духовена злобата” по израза на апостолПавел (Ефес. 6:13). Дяволът се

нарича “княз на въздушната власт”(Ефес. 2:1). Когато изкушавагладния Христос, Сатаната ясноразкрива, че му е предаденавластта над цялата земя и че той ядава на когото иска (Лук.4:6).32

Съвсем не е случаен фактът, чеслед Черната чума в изкуството наЗападна Европа дяволът започвада се рисува по-голям и по-силендори от Христос.33

Следващото обвинение наТеодосий е, че те се докосвали заПричастието “дръзко и без страх”,“като до прост хляб”. Най-вероятно става въпрос за вземанена сухо причастие в горите безотслужване на литургия. Среддивата природа семейнитеангажименти и храмовитедекорации стават излишни изатова бегълците от Търново санаклеветени, че отхвърляли брака,иконите и кръста. Осъждането набрака може да има и друга,аскетична мотивировка, подобнана тази при западните флагеланти,които изтезават плътта си чрезпост и бичуване, за даумилостивят Бога.34

Някои от търновските “еретици”начело с Лазар се опитват да спратразпространението на епидемиятачрез магическо поведение.Фолклорът предписва изораванена бразда около селището, коятопредставлява апотропеен кръг, нотакава магическа оран еневъзможна около разположенияна скалисти хълмове Търновград.Затова Лазар и двама неговисъратници извършват тази “оран”чисто символично, като сесъбличат голи и правят обиколкана града. В случая техните фалосиизпълняват функцията на “рала”.Символично заораване срещучума е прилагано често вминалото.35 Когато го описва,Димитър Маринов допуска понедве грешки. Той твърди, че тозиобред не се среща в Северна иЗападна България и чеизвършителите са само мъже.Маринов си противоречи, понеже

цитира един пример на ЦаниЦинчев от Търновско и втори отВелес в Македония, при койтозаораването се прави от две моми-близначки с два бивола-близнаци.36 Във Видинско заораваттри жени, съблечени голи и сразпуснати коси, които възсядаткросна (имитация на фалоси) и стри черни бика правят кръг околоселото трикратно в събота.37 Можеда прозвучи невероятно, но впомашките села на Гоцеделчевскосимволичен кръг около село срещуградушка се прокарва и през 80-тегодини на ХХ в. Елементите наобреда са редуцирани доминимум. Той се извършва не отобикновени хора, а от ходжи,които са облечени, а не голи иобикалят денем, а не нощем.Единственото табу, което теспазват е мълчанието.38 Вероятносв. Теодосий не схваща истинскиясмисъл на апотропейната магия,извършена от Лазар, но той яосъжда като антиморален иантицърковен акт.39 Това действиеняма нищо общо със западнотоадамитство или балканскотобогомилство, както се твърди отнякои учени.40

Не е ясно какво се разбира под“скверна храна”, която ядатобвиняемите според Теодосий.При настъпилия страшен глад евъзможно те да са яли животни(жаби, змии, червеи и пр.), коитопри нормални условия сазабранени, или да са купувалихрана от евреи и цигани. Не е ясно какво се разбира под“скверна храна”, която ядатобвиняемите според Теодосий.При настъпилия страшен глад евъзможно те да са яли животни(жаби, змии, червеи и пр.), коитопри нормални условия сазабранени, или да са купувалихрана от евреи и цигани.Теодосий Търновски прогонвалекаря Теодорит от Цариград,който учел българите да се кланятна дъб (гл. ХІІІ). Климентина

26

http://bgnauka.com история

Иванова се съмнява в истинносттана този пасаж.41 Но няма нищостранно във факта, чеекстремалните условия на чуматараздвижват дълбинни пластове насъзнанието и предизвикватвръщане към първични форми набогопочитание. Да си припомнимжитието на св. Георги Иверски,който натрошава идол, почитан отбългарите в затънтено родопскосело. Това става по време навизантийското господство (1044-1065 г.), когато силно отслабваконтролът на централната църковнавласт.42 В средата на ХІV в.търновската монетоливница пускав обръщение анонимни меднимонети с изображения на АрхангелМихаил. Понеже количеството им етвърде ограничено, тяхнатафункция не е икономическа.Издателят им се колебае между триевентуални причини за пусканетоим: 1) подчертаване на царскатаинституция (!), 2) възпоменаванена военни победи (неясно какви), и3) по повод съборите срещу“еретиците”.43 Аксесоарът, койтоАрхангелът държи, не е “тривърхскиптър”, а тризъбец за лов нариба.44 Тук се визира мисията наБожия пратеник като душевадец, амонетите са издадени именно въввръзка с чумата. В редица народнипесни образът на чумата се заменяот Архангел Михаил.45

Внезапността на заболяването инепоносимите болки пораждатповсеместния мит, чеперсонифицираната епидемияхвърля стрели върху жертвите си.Още в древния Рим се вярва, чеепидемиите се дължат на стрелитена бог Аполон. Въпреки че в ЖТТизобщо не се среща термина“чума”, речникът на св. ТеодосийТърновски включва алюзии за нея.Например в неговото поучение къммонасите той отбелязва, че Бог“подтикна всички към умиление иплач, като ги устрели с жилото наусърдието”. Същата образност сеповтаря от него и по-нататък:“Господ изпрати Своите стрели –

апостолите, и преумножимълниите…” (гл. ХХІ).46 По поводна втория пасаж КлиментинаИванова разяснява, че тезиметеорологични изрази са дадени“неточно по Псалом 94:4”. Товаотъждествяване е погрешно,защото текстът следва Псалом17:15, като променя отрицателнатаму конотация в положителна. През 1360 г., когато едокументирано, че чумата сезавръща на Балканите, в Търновосе провежда втори събор по същияповод. Тъй като набедените за“еретици” вече са разгромени,ударът се насочва към другамаргинална и беззащитна група –евреите. По този начинбългарските власти имитират съсзакъснение масовите погроми вЗападна Европа срещу евреите,които са обвинени, че отравяткладенците и предизвикват чумата.Фактът, че евреите също черпятвода от тях, се пренебрегва.Навсякъде кладенците сезапечатват и християните започватда пият от реки и блата, което ощеповече засилва разпространениетона епидемията. В много западнистрани (не в Англия, откъдетоевреите са изгонени през 1290 г.)разярени тълпи се втурват веврейските гета, грабят, палят,изнасилват, убиват и прогонватобитателите им. Първотонападение е срещу еврейскияквартал на Тулон през април 1348г., следвано от Барцелона и другиградове. Налага се папа КлиментVІ в Авиньон да издаде була презюли 1348 г., в която заявява, чечумата не е предизвикана отхората, а от Божията воля и можеби от съчетанието на звездите(същото обяснение се повтаря вувода на “Декамерон”). Погромитене само не спират, но и се засилват,понеже при изтезанията заловенитеевреи признават всичко, което сеиска от тях. Налага се папата даиздаде през октомври с.г. нова була,в която подчертава, че евреите небиха могли да сеят чумата, защото

смъртността при тях е същата,както при християните, и защотохристияните умират в области,където изобщо няма евреи.Папството осъжда ифлагелантството, което рискува дасе изплъзне от опеката наЦърквата.47

ЖТТ подробно описва как един отевреите, обвинени от търновскиясъбор в антихристиянска агитация,се “разкайва” и покръства. Отдругите двама единият е убит отнасъсканата тълпа, а вторият еобредно осакатен, като са муотрязани езикът, устните и ушите(гл. ХVІІІ). Освен стремежа завъзстановяване на сакралната“чистота” на страната и столицатачрез етническо прочистване,другата причина за гонениетосрещу евреите е далеч по-прозаична. Когато техните водачибъдат прогонени или ликвидирани,отпада въпросът за големитекредити, дадени от тях натърновската светска и църковнааристокрация. Остава да тегнеиронията, че новата царицаТеодора по кръв е еврейка. По всяка вероятностантисемитската офанзива, която серазвихря в Търново през 1360 г., еподготвяна идейно от десетилетия.Още през 1337 г. преписвачите на“Песнивеца”, подарен на цар ИванАлександър, рисуват по-големи ипо-сложни инициали предтълкованията на псалмите, коитокритикуват юдейството.48 Новитеизследвания на руски преписи навизантийски антисемитскитрактати установяват, че технитеоригинали са преведени в Българияпрез ХІV в.49 В Попфилиповиясборник от 1345 г. (ГИМ, Син. 38) епоместен апокриф на АндрейЮродиви, според който цар Йоанще прогони евреите и ще избавистолицата от измаилтяните(турците). Някои учени смятат, четози цар е Иван Александър.50

Западната полемика също свързваевреите с мюсюлманите като общиврагове на християнството.51

27

http://bgnauka.com история

Не са запазени български трактатисрещу юдейството като диалога наЙоан Кантакузин, който подражавана подобен диалог от св. ЮстинФилософ.52

Антисемитските настроения саотразени и в българското изкуство.Стенописите на Земенскияманастир от средата на ХІV в.включват уникална сцена сизковаването на гвоздеите заХристовия кръст от една еврейка спомощници. Андрей Грабар доказа,че композицията е заимствана отфренски и английски миниатюри.53

Вероятно сцената “Обесването наЮда” в Ивановския манастир доРусе също е алюзия ипредупреждение за еврейската“заплаха”. Друга западна тема отепохата на Черната смърт,разпространена по-късно в нашетоизкуство е “Ars moriendi”(Изкуството да се умре). Тяпредставя два контрастни варианта– “Смъртта на праведника” и“Смъртта на грешника”.54 Напълновъзможно е чумата да е засилиларязко стремежа към отшелническиживот в България през вторатаполовина на ХІV в., което седоказва от стотиците пещери,превърнати в манастири, скитове иотделни килии през тази епоха. Според мен демонизацията наевреите на Балканите през ХІV в. епредставена и във фолклора. Щеоставим настрана късната басня за“жида”, предал Търново на турците,която смесва два термина - жид(исполин отпреди потопа) и жид(пейоративно за евреин). Единизвестен етиологичен сюжет вредица предания и песни обяснявападането на българското царство сгордостта на цар Костадин. Споредпесен от Шуменско той царуватриста години над три вери (евреи,арменци и християни), но накраязабравя Христа Бога: “Във черковас конче влязва,/ С остра сабя комказима,/ С маждрака ся нафорзима…”55 В друга песен отСмолянско вината от индивидуална

става колективна. Бог намразвабългарите, защото: “Сас кончефлизат ф черкува,/ Ут коня зйоматкомчица,/ Сас мунзураканнафурка…”56 Богохулството еамплифицирано и приписаноизобщо на християните в еднаколедна песен: “Посилиха серистийене,/ с коне в черковавлазаха, / със нож попове гонеха,/от кон си комка земаха,/ с маздракнафора бодяха…”57 Мнението, четези песни отразявалидействително поведение набългарите през ХІV в. е нелепо.58

От сферата на дидактичнатаистория този мотив се прехвърля вактуалния за робството пророческижанр. Една предание от Самоковскопредсказва, че Османската империяще падне, когато се достигне до“усиление”, т.е. когато турцитезапочнат да не почитат нищо, дории Бога, подобно на възгорделите себългари преди падането наБългария.59

Откъде произхожда мотивът занабождането на причастието сострие? Неговият генезис не е вцикъла за крал Артур и Граал,според който Балир Свирепи ранявав бедрото Краля-Рибар и открадвамистичната чаша за причастие.60

Единственият възможен източникса западните обвинения срещуевреите, вероятно повтаряни и вБългария през ХІV в., чедруговерците крадат или изнудватзадлъжняли към тях християни даим донесат хостията (причастието),след което се опитват да я прободат,нарежат или накълцат с нож, мечили копие, защото тя е омразниятим Христос. Често от хостиятабликва кръв като от истинскачовешка плът. Евреите поругателибягат ужасени, разкайват се съссълзи или получават жестоконаказание. Запазени са данни заповече от 100 случая на“оскверняване” на хостия от евреи.Подобни фабули серазпространяват чрез слухове,проповеди, трактати, театрални

мистерии, произведения наизкуството и предизвикват немалкопогроми. На тази тема е посветеноизчерпателно изследване от МириРубин. Тя предполага, чепредобразът на сюжета се крие въввизантийските разкази заеврейското момче, което случайновзема причастие и е хвърлено отразгневения му баща в пещ. Написъците на майката се стичацелият град. Момчето е изваденоневредимо от огъня, а бащата,хвърлен вътре, изгаря веднага.61 По-вероятно е друго обяснение запроизхода на сюжета. В историятаси (Х.4-5) византиецът Лъв Дяконповествува, че по времето наимператор Йоан Цимисхий (Х в.)във Верит, Финикия, един евреинпробожда с копие икона наХристос, при което от нея руквакръв и вода. Християните грабватчудотворната икона и я занасят вместната църква, а оттамвладетелят я взема в Цариград. Несе споменава каква е съдбата наевреина.62 През ХІІ в.Новгородският архиепископАнтоний се покланя в църквата“Св. София” в Цариград на същатаикона, но я описва като икона на св.Богородица, която държи Христос.63

На неексплицирана антисемитскамотивация се дължат и народнитепесни, в които се цепят и горятикони. Те нямат нищо общо сбогомилството, както вярваВеселин Панайотов.64

Разбира се, всички случаи наизтезаване на причастието с остриинструменти според западнителегенди се извършват тайно. Не еизвестна, а и не е възможна версия,според която евреин да влиза наглона кон в църква и да набождапричастието или нафората.Изглежда, че нашият фолклоренсюжет контаминира визуалнивпечатления от две композиции,известни в западното изкуство –евреинът-осквернител напричастието и чумата, която яздикон и пробожда с меч или копие

28

http://bgnauka.com история

жертвите си.65 Този хибрид сеилюстрира от народна песен,записана в Горна Оряховица, споредкоято: “Българина са наголями,/… сконя ходи в черкова,/ на кон стои,комка зема,/ пък с маждрака нафордига,/ с калъч [и]коните цалува…”Тогава Бог предава българскотоцарство на турците, които изколватхристияните и са наказани с чума.66

В началото на ХХ в. в Пловдив сепрочува някоя си Нена Чирпелийска,която се облича като мъж, пуши,псува, стреля с пистолет, влиза након в кръчмата и пия ракия, без даслиза.67 Тази жена разиграваповедението на противоположнияпол чрез травестия. Но за разлика отнякои светици като Пелагия, коитовъзприемат мъжката идентичносткато възможност да осъществяватдуховни подвизи и да постигнатсвятост, присъща най-вече намъжете, Нена – точно обратното -копира “неморалната” страна намъжкото поведение. Така тяскандализира следосвобожденскотообщество, което следва като нормапатриархалните стереотипи засакралност, греховност итабуираност от цитираните по-горепримери.

29

1 Киселков, В. Житието на св. Теодосий Търновски като историческипаметник. С., 1926. 2 Пространно житие на Теодосий Търновски от патриарх Калист. – В:Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. Съст. и ред. Кл.Иванова. С., 1986, 443-468. 3 Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Тръновепостничьствовавшего. Съписано святейшим патриархом Константинаграда кир Калистом. Стъкми за издание В. Н. Златарски. – Сборник занародни умотворения. Т. ХХ, 1904, с. 25. 4 Киселков, В. Цит. съч., с. ХХХІ. 5 Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак о Варлааме и его ереси.– Byzantinobulgarica. T. VI. Hommage à Dimităr Angelov. Sofia, 1980,105-113. 6 Пространно житие.., с. 464. 7 Коцева, Е. Калист І. – В: Старобългарска литература.Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. С., 1992, с. 213. 8 Пак там, с. 656. 9 Heppell, M. Hesychasm in the Balkans. – In: Religious Quest and Na-tional Identity in the Balkans. Ed. by C. Hawkesworth, M. Heppell and H.Norris. London, 2001, 132-133 (Studies in Russia and East Europe). 10 Киселков, В. Цит. съч., ХХVІ-ХХVІІ; Ангелов, Д. Идеен живот. –В: История на България в 14 т. Т. 3. Втора българска държава. С.,1982, 405-408. 11 Андреев, Й. Две хронологически изправки към епохата на царИван-Александър: кога Иван-Александър е стъпил на българскияпрестол и през коя година се е състоял съборът против богомилите иевреите. - В: Търновска книжовна школа. Т. 4. Културно развитие набългарската държава, краят на ХІІ-ХІV в. С., 1985, 302-309; Алексиев,Й. За мястото и датата на църковните събори в Търново. - В: Бог и царв българската история. Отг. ред. К. Вачкова. Пловдив, 1996, 140-144. 12 Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986, с. 32. 13 Киселков, В. Цит. съч., с. ХХXІ. Срв. Цвятков, Н. Към въпроса за т.нар. юдействащи на Балканите през Средните векове. - Годишник.Обществена културно-просветна организация на евреите в България.Централно ръководство. Т. 21, 1986, 45-59. 14 Ангелов, Д. Идеен живот.., с. 405. 15 За чумата вж. Siegler, P. The Black Death. New York, 1969; Gottfried,R. S. The Black Death: National and human disaster in medieval Europe.New York, 1983; Platt, C. King Death: The Black Death and its aftermathin late medieval England. Toronto, 1996; Herlihy, D. The Black Death andthe Transfromation of the West. Cambridge (MA), 1997; Cohn, S. K. TheBlack Death Transformed. New York, 2003, и др. Срв. Матанов, Х.Чумни пандемии и история. – В: Civitas Divino Humana в чест напрофесор Георги Бакалов, С., 2004, с. 339-346. 16 Гезер. История повальных болезней. СПб., 1867, Прибавления, с.32. 17 Йоан Кантакузин. История. – В: Извори за българската история. Т.ХХІІ. Гръцки извори за българската история. Т. Х. Съст. и ред. М.Войнов, В. Тъпкова-Заимова и Л. Йовчев. С., 1980, с. 377. Срв. Con-gourdeau, M.-H. La société byzantine face aux grandes pandémies. – In:Maladie et société à Byzance. Éd. E. Patlagean. Spoleto, 1994, 21-42. 18 Самаркин, В. В. "Черная смерть" по данным современнойзарубежной литературы. - Вестник Московского университета.История, 1976, № 3, с. 75.

http://bgnauka.com история

19 Hatcher, J. Plague, population and the English econ-omy, 1348-1530. – In: British population history : from theblack death to the present day. Ed. by M. Anderson. Cam-bridge, 1996, 9-94. 20 Котельникова, Л. А. Феодализм и город в Италии вVIII-XV веках. По материалам центральных исеверных областей. М., 1987, с. 93. 21 Гезер. Цит. съч., с. 110. 22 Bolton, J. "The World Upside Down": Plague as anAgent of Economic and Social Change'. In The BlackDeath in England. Ed. by W. M. Ormrod, and P. G. Lind-ley. Stamford, 1996, 17-78; Hargreaves, P. V. SeignorialReaction and Peasant Responses: Worcester Priory and itsPeasants after the Black Death. - Midland History, 24,1999, 53-78; Beattie, C. The problem of women's work inpost Black Death England. – In: The problem of labour infourteenth-century England. Ed. by J. S. Bothwell, P. J. P.Goldberg, W. M. Ormrod. York, 2000), 1-19; Musson, A.New labour laws, new remedies? Legal reaction to theBlack Death "crisis". – In: Fourteenth century England I.Ed. by N. Saul. Woodbridge, 2000, 73-88; Kitsikopoulos,H. The Impact of the Black Death on Peasant Economy inEngland, 1350-1500. - Journal of Peasant Studies, 29,2002, № 2, 71-90. 23 Авдев, Ст. За упадъка на стоковото производство вДобруджа през втората половина на ХІV в. (понумизматични данни). – Нумизматика, 1988, № 2, 32-35. 24 Стефанов, П. Антиосманската тема в творчествотона св. Филотей Кокин. - В: Патриарх ЕвтимийТърновски и неговото време. Ред. Г. Данчев и др.Велико Търново, 1998, 281-294 (Библиотечна поредица“Проглас”). 25 Орлов, М. А. История сношения человека сдьяволом. М., 1992, с. 165. 26 Лозинский, С. П. История папства. М., 1986, с. 175. 27 Jillings, K. Scotland's Black Death: The Foul Death ofthe English. Stroud, 2003. 28 Делюмо, Ж. Страхът в западния свят (ХІV-ХVІІІвек). С., 2002, 190-206. 29 Петкова, Св. Функции и функционалнипреобразования на чумата в песенния фолклор. –Български фолклор, 1988, № 4, с. 38, бел. 14. 30 Срв. Dormeier, H. Die Flucht vor der Pest als religiösesProblem. – In: Laienfrömmigkeit im späten Mittelalter.Formen, Funktionen, politisch-soziale Zusammenhänge.Hg von K. Schreiner und E. Müller Luckner. München,1992, 331-397. 31 Ангелов, Д. Богомилството в България. С., 1969,500-501. 32 Rudman, D. Authority and Right of Disposal in Luke4.6. - New Testament Studies, 2004, № 1, 50:77-86. 33 Мюшамбле, Р. Една история на дявола. С., 2005, с.49. Тази книга е преведена твърде неграмотно от някояси Гинка Асенова. Срв. влиянието на Черната чума

върху английското изкуство: Lindley, P. G. The BlackDeath and English Art: A Debate and Some Assumptions.– In: The Black Death in England. Ed. by W. M. Ormrodand P. G. Lindley. Stamford: Paul Watkins, 1996, 125-146. 34 Срв. Erkens, F.-R. Busse in Zeiten des SchmerzenTodes: die Züge der Geissler. - Zeitschrift für historischeForschung, 1999, No 4, 483-515. Срв. Harper-Bill, C. TheEnglish Church and English Religion after the BlackDeath. – In: The Black Death in England Ed. by W. M.Ormrod and P. G. Lindley. Stamford, 1996, 79-123. 35 Срв. Венедикова, В. Български паралели наантичния обичай заораване при основаване на селище.– В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958,779-785. 36 Маринов, Д. Избрани произведения в пет тома. Т. 1,ч. 2. Религиозни народни обичаи. С., 2003, 448-449. 37 Тодорова-Пиргова, Ив. Баяния и магии. С., 2003, с.539. 38 Миналото през погледа на нашенци. Сборник сфолклорни материали от селата Гърмен, Дъбница,Копривлен и Плетена, Гоцеделчевско. Съст. АлбенаГеоргиева-Ангелова и др. С., 2003, 234-235. 39 Срв. Станоева, И. Тялото – голо и облечено. –Български фолклор, 1994, № 2, 74-82. Глава заритуалната голота в Англия е включена в Hutton, R.Witches, Druids and King Arthur. London, 2003. 40 Werner, E. Spaetbogomilisch- und adamitische Speku-lationen und Praktiken in Religions-historischer Sicht. –Byzantine Studies, 1, 1974, № 1, 40-53. 41 Иванова, Кл. Цит. съч., 32-33. 42 Цинцадзе, Я. Българска езическа богиня от ХІ в.според един грузински извор. - Исторически преглед,1960, № 2, 86-89. 43 Дочев, К. Антиеретически събори в Търново през50-те години на ХІV в., отразени в монетосеченето нацар Иван Александър. - В: Търновска книжовна школа.Т. 5. Паметници. Поетика. Историография. Гл. ред. Г.Данчев. Велико Търново, 1994, 535-539. 44 За тризъбеца вж. Стефанов, П. Балканскифолклорни и орнаментални мотиви в стенописите наКилифаревския манастир от ХVІІ в. - В: Търновскакнижовна школа. Т. 7. Търновската книжовна школа ихристиянската култура в Източна Европа. Гл. ред. Г.Данчев. Велико Търново, 2002, 805-806. 45 Петкова, Св. Цит. съч., с. 39. Срв. Johnson, R. F.Saint Michael the Archangel in Medieval English Legend.Woodbridge, 2005. 46 Пространно житие.., с. 462. 47 Foa, A. The Jews of Europe after the Black Death.Berkeley, 2000, 8-16. 48 Мусакова, Е. Кодикологически особености наПеснивеца на цар Иван Александър. - Palaeobulgar-ica/Старобългаристика, 2002, № 2, с. 24, 32.

30

http://bgnauka.com история

49 Pereswetoff-Morath, A. ’And was Jerusalem Buildedhere..?’: On the Textual History of the Slavonic JerusalemDisputation. - Scando-Slavica. T. 47, 2001, 19-38; Idem.A Grin without a Cat. Т. I. ‘Adversus Iudaeos’ texts in theliterature of medieval Russia (988-1504) Lund, 2002(Lund Slavonic Monographs, 4). 50 Радченко, К. Религиозное и литературное движениев Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием.Киев, 1908, 31-32. 51 Cutler, A. and H. The Jew as Ally of the Muslim: Me-dieval roots of anti-semitism. Notre Dame (IN), 1986;Cohen, J. Living Letters of the Law: Ideas of the Jew inmedieval Christianity. Berkeley (CA), 1999, 167-218.Срв. Stefanov, P. Bulgarians and Jews throughout History.- Religion in Eastern Europe, 2002, December, № 6, 1-11. 52 Иоанн Кантакузин. Беседа с папским легатом,диалог с иудеем и другие сочинения. СПб., 1997. 53 Мавродинова, Л. Земенската църква. История,архитектура, живопис. С., 1980, 86-89, 91, ил. 58. 54 Бакалова, Е. Ars Moriendi. – В: Традиция.Приемственост. Новаторство. В памет на ПетърДинеков. Отг. ред. К. Косев и др. С., 2001, 448-458. 55 Стоилов, А. П. Предвестие за падане на царство(легендата за оживяване на пържени риби). – Известияна Народния етнографски музей. Т. VІІ, 1927, кн. І-ІV,60-61. Срв. Стойкова, Ст. Към проучването на еднаобща тема в българския и гръцки фолклор (Песента западането на Цариград). – Български фолклор, 1985, №3, 29-43. 56 Пак там, с. 66.

57 Добрев, Ив. Произход и значение напраславянското консонантно и дифтонгичносклонение. С., 1982, с. 190. 58 Ангелов, Д. Душевността на българина в песеннияфолклор. С., 2002, 160-161. 59 Сборник за народни умотворения. Т. V, с. 184;Арнаудов, М. Сказание за възобновата на българскотоцарство. – В: Същият. Очерци по българския фолклор.2 изд. Т. 2. С., 1969, с. 202. 60 Крал Артур. Прев. и съст. В. Гайдарова. С., 2001(Европейският канон), с. 341. 61 Rubin, M. Gentile Tales: The narrative assault on latemedieval Jews. New Haven and London, 1999, 7-39. 62 Руски превод вhttp://www.krotov.org/acts/10/lev_diak/leo_10.htm. 63 Путешествие Новгородского архиепископаАнтония в Царьград в конце ХІІ столетия. С предисл.И примеч. И. Савваитова. СПб., 1872, с. 55. 64 Панайотов, Веселин. Идеологически нива в двепесни от сборника на Братя Миладинови. –Любословие (Шумен), 1997, № 2, 60-67. 65 Например фреска в църквата “Сан Спеко” вСубиако, Италия, от втората половина на ХІV в.(Cook, W. R., R. B. Herzman. The Mediaeval WorldView: An introduction. New York and Oxford, 2004, ill.on p. 269). 66 Чума село изгорила. Подбор и научен коментар Св.Петкова. С., 1996 (Български фолклор), 38-40. 67 Гълъбов, К. Спомени за български писатели. 2 доп.изд. Варна, [2002], с. 358.

31

Своите материали изпращайте на:

admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com астрономия

През 1960 година астрономите X. Смит и Д. Хофлайт с помощта на радиоинтерферометри— дварадиотелескопа, разположени на голямо разстояние един от друг — забелязват в съзвездието Триъгълник мощен"точкообразен" радиоизточник — малка звездичка, окръжена с малка мъглявина. Скоро след това биват откритиоще няколко такива радиоизточници, които приличат на първия: малки звезди, окръжени от мъглявини.При изучаване спектрите на тези особени космически радиоизточници холандският астроном Мартен Шмидтпрез 1963 година изказва предположението, че спектралните им линии са много силно изместени към червенатастрана на спектъра! Така той обяснява тяхното силно деформиране, което дотогава било загадъчно. От физикатае известен така нареченият Доплеров ефект, при който спектралните линии се преместват към синия край наспектъра, когато източникът на светлината се приближава към нас, а когато източникът на светлината сеотдалечава — към червения. Това преместване е пропорционално на скоростта. Следователно в случая сенаблюдават източници на светлина, които се отдалечават с огромна скорост от нас, от 50 000 до 90 000километра в секунда, т. е. близо една трета от скоростта на светлината. Такива големи скорости не са установенипри други обекти във вселената. При изчисляване на тяхната отдалеченост от нас пак се получават необикнове-

32

КВАЗАРИ

http://bgnauka.com астрономия

33

http://bgnauka.com астрономия

34

ни резултати. Тези загадъчнисветлинни източници са в същотовреме отдалечени космически тела.Те отстоят от нас на разстояние 4 до6 милиарда светлинни години.Светлината, която днес достига донас, е тръгнала от тях тогава, когатонашата земя още не есъществувала. Това разстояние,тази отдалеченост говори, че тезисветлинни източници саизвънгалактични обекти. За давиждаме една звезда на таковатрудновъобразимо разстояние, тятрябва да е извънредно ярка. Това

са най-ярките светилници въввселената. От изчисленията сеустановява, че енергията, която теизразходват, е 50 до 150 пъти по-голяма от общата енергия на цялатанаша галактика и 10 пъти по-голямаот енергията на най-яркитеелипсовидни галактики.За тези нови източници на енергиявъв вселената бе възприет терминът«квазари» (съкратено отанглийското „квази—звездниизточници”). Засега са известнидесетки квазари.Изследванията през последните

години установяват, чеповърхностната температура наквазарите е около 16 000°, а техниятрадиус е около 200 милиардакилометра — звезда, десетки пътипо-голяма от цяла слънчевасистема, хиляди пъти по-голяма отнай-големите известни звезди, смаса сто милиона пъти по-голямаот масата на Слънцето. Материята вквазарите се намира в особеносъстояние. От тях може би сераждат нови галактики, новимилиони и милиарди звезди.

http://bgnauka.com астрономия

При какви условия се образува иизлъчва тази фантастично голямаенергия на квазарите? По тозивъпрос са изказани редицапредположения.Според Ф. Хойл и У. Фаулъризточник на тази огромна енергияпри квазарите е гравитацията.Може би тук в гигантски мащабидействат гравитони — частици иливълни, които предават и носятполето на притеглянето. В „слънца”като квазарите гравитацията егосподстващата сила, на която сеподчиняват всички останали сили.Термоядрените реакции в случаяиграят третоспепенна роля. Същитеучени смятат, че в квазаритематерията се намира в състояние на„гравитационен колапс”, т. е. накатастрофално свиване. При товасвиване се отделя огромноколичество енергия под форма насветлина и на радиовълни. На товастановище са и някои руски ученикато Д. Д. Иваненко, академик Я. В.Зелдович и други. Според някойоколо квазарите се създават облациот плазма, които започват да падатвърху повърхността на звездата исе сблъскват с други плазменипотоци. Промените, които сезабелязват в блясъка на квазара се

обясняватс огромната енергия, която сеотделя в случая.Американският изследовател Ф.Мишел е на мнение, че приквазарите важна роля играятзагадъчните частици неутрино.Температурата вътре в звездата сеповишава до милиарди градуси.Започва своеобразна анихилация наматерията. От електрони ипозитрони възникват неутрино иантинеутрино, които „отлитат” вкосмическото пространство.Според руския учен Белокон при

квазарите съществува анихилацияна вещество с антивещество.

За нас квазарите са съвършено новиобекти във вселената. Много учениса на мнение, че астрономията сенамира пред революционнипромени и че именно квазарите сатехни предвестници.

35

Своите материали изпращайте на:

admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com

Преодоляването напредизвикателствата наобщественото развитие винаги еминавало през формулирането,изграждането и прилагането намодели. Когато говорим за даденобществен модел, имаме предвид иконкретен модел на комуникация,който да съответства на направенияот обществото избор.Моделирането на комуникационнияпроцес е немислимо без наличиетона конкретни и времевосъизмерими комуникационнимодели.

Според разбирането замодерните корпоративникомуникации, се разглеждат дваосновни вида комуникационнимодела – пасивен комуникационенмодел и градивен комуникационенмодел. Тяхното определение като“пасивен” и “градивен” следва отспецифичните за тях стратегическикомуникационни характеристики.Основната характернакомуникационна черта припасивния комуникационен модел етова, че се избягва прекиятинформационен досег по отношениена субекта, който в определенмомент създава кризисна ситуацияили се опитва да създаде условия занарушаване на комуникационнияпроцес. Един от конкретните изразина това е, че корпоратвният субектне влиза във комуникационнатаформула “нападка – отговор”.Основната цел, която се поставяпред този вид комуникационенмодел, е постигане на състояние,при което възможностите на даденаинформационна атака спрямосубекта напълно се изчерпват. Приградивния комуникационен модел,основната характернакомуникационна черта е

информационната активност,развиваща се на публично равнищеи разположена на плоскостта накооптирането на ценности иинтереси. Спецификата тук е, че севъзприема комуникационнотоправило за регламентирано иритмично излъчване на т. нар.“добри новини”. Основната цел притози вид комуникационен модел епостигане на промяна в характерана позиционирането корпоративниясубект в негова полза.Значението на комуникационнитемодели, от гледна точка намодерните корпоративникомуникации, могат да бъдатописани по следния начин:• Регламентиране накомуникационните отношения;• Контрол върхуинформацията;• Моделиране накомуникационно информационнитеконструкции;• Култивиране на мисленето инагласите;• Стимулиране на конкретни ипредварително формулиранидействия, отнасящи се до даденатаобществена проблематика.Като се има предвид казаното по-горе, то може да се каже, чематериализирането на посоченитедва основни вида комуникационнимодела се изразява чрезосъществяването на отделнитетипове комуникационни модели.Според условията и нормите намодерните корпоративникомуникации, могат да се посочатследните типове комуникационнимодели: Комуникационен модел“Информационен тунел”;Комуникационен модел “Яйце”;Комуникационен модел“Предрешено корпоративно

поведение” и Комуникационенмодел “Контролиранинформационен поток”.Посочените типовекомуникационни модели сеосновават на основата на реалиитена днешната модерност и в тозисмисъл се разглеждат преди всичкоот гледна точка на ефективнатакомуникация.

Комуникационен модел

“Информационен тунел”

Този тип комуникационен моделправи възможно осъществяванетона публични и регламентиранивръзки и отношения, преди всичков условията на кризисна ситуация.Разбира се, това не означава, че“Информационния тунел” езадължително да се прилаганепременно при криза. Нонеобходимият за него човешки,интелектуален, материален ифинансов ресурс обезсмисляприлагането му в условията накомуникация в норма.

Типът комуникационен модел“Информационен тунел”представлява система отмеханизми, чрез която се търсиефектът на париране на възникналаи провеждаща се комуникационно-информационна атака спрямо даденкорпоративен субект. В този смисълкомуникационната технология натози тип комуникационен моделпредполага следното: : 1/ Анализ ификсиране на стратегическислабите места на противостоящататеза и възприета комуникационнаполитика; 2/ Формулиране иформатиране на основните цели изадачи, които предстоят да се решатчрез прилагане накомуникационния модел;

36

Николай Палашев

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА

КОМУНИКАЦИОННИ МОДЕЛИ

http://bgnauka.com

3/ Залагане на информационенповод, представляващ мотив запротивостоящата страна да приеменовите условия, които се предлагатчрез комуникационния модел; 4/Изграждане на “стените” на“Информационния тунел”,представляващи условията инормите, според които ще сепровежда предварителноуточненият начин на комуникация;5/ Създаване на среда, която отстрана на противостоящата странада се възприеме за естествена икоято по своята същностпредставлява повод да “влезе” в“Информационния тунел”. Т. е. дасе приемат предложенияткомуникационен подход и условияза верни; 6/ Изграждане наинформационни бариери , коитоимат за цел да не позволяват напротивостоящата страна да“излезе” от “Информационниятунел”; 7/ Консумиране наинформационния повод от странана противостоящата среда, коетовсъщност представлявафинализиране на процеса и вкрайна сметка – приемане натезите на корпоративния субект.

При успешна реализация накомуникационния модел“Информационен тунел” предкорпоративния субект, който го еприложил, има две възможности.Първата е, корпоративният субектда предприеме от своя странакомуникационно-информационнаатака. От гледна точка на проблемасъс стабилността и нестабилносттана информационната среда, тозивариант на комуникационноповедение е твърде рискован иможе да доведе до натрупване нанегативи. Втората възможност е,корпоративният субект да приемеустановилото се статукво и дапредприеме осъществяване накорпоративно комуникационнаполитика по посока на неговотоустойчиво позициониране впубличното пространство.Резултатът, който може да сеочаква тук, е посттигане на

устойчива институционализацияна субекта.

Комуникационен модел “Яйце”

Този тип комуникационен модел сеприлага в случаите, когато енеобходимо разширяване накомуникационното иинформационното поле, върхукоето се осъществява основнатакомуникационна политика накорпоративния субект. Смисълътна това разширяване е да се дадевъзможност на корпоративниясубект да осигури по-голямаустойчивост по отношение накооптирането на ценности иинтереси. Спецификата на моделадава възможност, той да бъдеприлаган, както в условията накризисна ситуация, така и всъстояние на норма. Основните елементи накомуникационния модел “Яйце”представляват по своята същност“външна” и “вътрешна”комуникационно-информационнаконструкция. Външнатакомуникационно-информационнаконструкция се осъществявазадължително на публичноравнище. Тя представлявасвоебразна защита по отношениена “вътрешната”. Като основнахарактеристика тук може да сепосочи относителната йформалност по отношение нацелите и задачите накорпоративния субект. В тозисмисъл защитната й функция сеизразява в това да се дадевъзможност идеите и тезите насубекта да не станат обект на атакиоще в самото начало напровежданата от негокорпоративно-комуникационнаполитика. Затова и при външнатакомуникационно-информационнаконструкция в много по-голямастепен се използватвъзможностите на символите имитологемите. Изразните средстваса изцяло съобразени с онезинагласи спрямо субекта, които

представляват мотивация занеговото оценяване от външниясвят. Като резултат се търсиизключване на възможността да сенамери повод за атака спрямосубекта. Вътрешнатакомуникационно-информационнаконструкция представляваносителят на действителните идеии тези на субекта. В този смисълчрез нея се изразява и онова, коетосубектът желае реално да постигнекато цели, и реално да защити катоинтереси. Една от спецификитетук е, че осъществяването на тозиелемент на комуникационния модел“Яйце” е възможно и допустимона непублично равнище. Това,обаче не означава, че езадължително нарушааването надемократичните норми и закони.Действията на непубличноравнище са допустими тогава,когато за корпоративния субектприоритет е защитата накорпоративната (фирмена,политико-стратегическа илитактическа) тайна. Затова тук исамата форма на комуникация едопустима да бъде от една странадиректна, а от друга – достатъчноконфиденциална.

Постигането накомуникационен баланс междудвата елемента накомуникационния модел “Яйце”,вплитането и съвместяването нахарактеристиките на двата типакомуникационно-информационниконструкции, всъщностпредоставят възможност закорпоративния субект да разширикомуникационноинформационното си поле надействие.Ефективността на този типкомуникационен модел епълноценна и оправдана от гледнаточка на необходимия човешки,интелектуален, информационен ифинансов ресурс тогава, когатопред корпоративния субект стоикато основна задача кардиналнапромяна по отношение на неговотопозициониране. Разбира се тук,

37

http://bgnauka.com

повече от всякога е необходимо дае налице ефективенкомуникационен канал поотношение на медиите.

Комуникационен модел

“Предрешено корпоративно

поведение”

Типът комуникационен модел“Предрешено корпоративноповедение” е приложим вситуация, при която се наблюдаваостро противопоставяне припреразпределение на позиции(политически, пазарни, социални).Основната комуникационнахарактеристика тук е тоталноприлагане на механизми с основнацел – ограничаване накомуникационния и информационенресурс на субекта, третиран от тозикомуникационен модел. Ограничаването накомуникационните иинформационни възможности насубекта се изразява в наличието наустойчивост на следнитепараметри:• Ограничаване накомуникационното пространство;• Създаване на условия,водещи до създаване напредварително формулиранапсихологическа характеристика насубекта;• Предварително заложениконфликти във вътрешнокорпоративното пространство насубекта;• Контрол върху входящатаинформация по отношение насубекта;• Поставяне на устойчивикомуникационни бариери,вследствие на които се прекъсваобратната информация;• Контролиранакомуникационна пропусквателностна комуникационната система насубекта.В резултат от ефективнотоосъществяване на този типкомуникационен модел стававъзможно да се прогнозира в

достатъчно висока степенкрайният резултат по отношениена корпоративното поведение насубекта. В този мисъл енеобходимо да се разбира иналичието на комуникационнатанедостатъчност на субекта, която вкрайна сметка води допрогнозируеми корпоративнидействия.

Комуникационен модел

“Контролиран информационен

поток”

Този тип комуникационен моделсе относя до проблема контролвърху действието накомуникационните канали.Предметът на неговотовъздействие е форматирането наинформационните масиви с целконтрол върху количеството икачеството на излъчваната иприемана информация.Материализирания израз на тозиконтрол е в стесняването иразширяването на “стените” накомуникационните канали. Чрезподбрани комуникационнимеханизми (най-вече намеханизми, използващивъзможностите на медиите) итяхната организация в система,“стените” на комуникационнитеканали се подчиняват на условия,при които информацията се движис предварително избрана скорост.Вследствие на това се избягвавъзможността информационнатасреда да се дебалансира поотношение на липсата или напретоварването с информация. Постигане на контролиранакомуникационна пропусквателностна комуникационните канали, напрактика води до следнитерезултати в комуникационноотношение:• Създаване на условия застабилизиране на корпоративно-комуникационната тактика насубекта;• Създаване накомуникационни бариери под

формата на внушавано чувство завина и неправилност на действиятав субекта, създаващ даденакризисна ситуация;• Създаване на условия заавтоцензура в противостоящиясубект, както и когато това е нужнов интерпретиращия информацията(медиите);• Промяна наинформационната среда поотношение готовност или липса наготовност у аудиторията да приемедадена информация.Комуникационния модел, даващвъзможност за стесняване иразширяване на “стените” накомуникационния канал, енеобходимо да се разглежда винагикато нерезделна част от еднацялостна корпоративно-комуникационна политика.В заключение е необходимо да секаже, че липсата на умение да сеработи с отделните типовекомуникационни модели, не евъзможно да се осъществи какватои да е стратегия и тактика покорпоративни комуникации.Комуникационните модели са тези,които залагат не само правилата,но и нормите, според които сематериализират идеите и тезите накорпоративния субект.

Литература

1. Барт, Р., въображението назнака, „ЛИК”, С., 19912. Бодуан, Ж.П., Управлениена фирмения имидж, „ИНФА”, С.,20013. Грийн, Р., 48-те знака навластта, „СИЛА”, С., 20014. Джеймс, К., 25 стъпки завъздействие и контрол върхухората, „АРАТРОН”, С., 19975. О Хара, К.,Доверието.Новата криза наобщесдтвото, „”КРЪГОЗОР”, С.,2004

Николай Палашев, Ph.D.

e-mail: n_palashevj@abv.bg

38

http://bgnauka.com История

... Скоро бунта се разпространил в цяла ЮгоизточнаТракия и отчасти в Странджа. В Паристрионпламнали районите на Овеч и Преслав. Скоро бунтапрерастнал в стихийно антивизантийско въстание.Същевременно през ноември 1185 в ромейския лагеркрай Кипсела (откъдето Алексий ІІІ ръководелофанзивата срещу норманите) пристигнали двамабългарски боляри. Това били владетелите на Търново– братята Асен (известен по това време повече спрякора си Белгун) и Теодор. Предполага се, че тебили едри боляри с влияние над българскатааристокрация в Мизия. Освен това имапредположения че били потомци на българскиявладетелски род от първото българско царство.Скоро те били приети на аудиенция при императора.Никита Хониат представя срещата в следнатасветлина: „Не желаейки да започнат въстанието безкакъвто и да било повод, те се явили при императора,когато се намирал в лагера в Кипсела, като го молелида ги приеме в ромейската армия и с императорскаграмота да им даде едно не твърде доходно място впланината Хемус (Стара планина)” Тяхната молба небила удволетворена, понеже божествената воля е по-силна от човешката. Тогава те започнали да сеоплакват че били пренебрегнати. След катонастоявали без резултат на своята молба, заговорилипо-настрана по-дръзки думи, като намеквали заотделяне от държавата и за това, което ще направят,като се завърнат в своето отечество. От тях особеносмел и дързък бил Асен. Дори той по заповед насевастократор Йоан Ангел бил напляскан по лицетозаради своето безсрамие. „Така те се завърнали, безда постигнат целта си, и били твърде многообидени”. Причината за дръзкото държание на АсенХониат определя така; „българите поначало седържали високомерно към ромеите, защото сеосланяли на непроходимите си места и сеодързостявали от крепостите си, които били твърдемногобройнии стърчали над отвесни скали.” Трябва да се има предвид, че Никита Хониат сестреми всячески да очерни императора изкарвайки гоединствено виновен за последвалите събития чрезнеумелите си действия. Най голямо недоумение буди израза„божежествената воля е по силна от човешката”. Наникого обаче не му става ясно какво общо има„божествената воля” с дребното искане на Асен.Ясно е че с този израз Хониат прикрива нещо, най-вероятно е имало сериозна причина императора данаправи този отказ и именно тази причина доказвакомпетентността му поради което е и премълчана от

Хониат.Според съвременните учени двамата братя са искалинещо, което императора добре е знаел, че не бива даим дава. Може би командването на войските вПаристрион или права подобни на тези на Лъв Сгурв Пелопонес (който практически бил откъснал тезиземи от Византия макар номинално да признавалимператора за свой господар). Исак ІІ знаел че акоразреши това, то българите бързо ще съберат армия ипредвид на течащия в момента антиромейски бунтможе да се отцепят от Византийската империя.Отказът на императора от друга страна бил удобенповод за въстание. Трудно е да се каже кога двамата братя са поеликомандването на антиромейския бунт, вероятноведнага след връщането им от срещата при Кипсела.След завръщането си в Мизия Асен и Петъризградили храм на Свети Димитър, като сложили внего чудотворната икона на светеца, която по чуденначин се озовала от Солун в Търново. Разнесъл сеслух, че след превземането на Солун от норманитеСвети Димитър напуснал градът и дошъл в Търновода покровителствува българите. На откриването билипоканени ромейски митрополити да осветят храма.След церемонията те били арестувани и заставени даръкоположат местния свещенник Василий заархиепископ. След това било обявено създаването нанезависима българска църква. Архиепископ Василийкоронясъл Теодор за български цар под името царПетър ІV. Ромейските митрополити се обявилипротив ставащото като особено активен билвидинският. Нещата стигнали до там, че българите гоубили. Каква територия са контролираливъстанниците не е добре известно, ясно е само, чеТърново бил центъра. По вяка вероятност тогава естаало обединяването на двете въстанически групи вТърново и Източна Стара планина. За последвалатабългарска офанзива не се знае абсолютно нищоосвен че Преслав, центъра на тема Паристриониздържал удара и затова за столица било обявеноТърново. Скоро след това българите овладели цялаМизия с изключение на Варна. По-сложно еположението с Видин. Най-вероятно този градоставал под унгарска окупация и така и не билвърнат на ромеите. След овладяването на Преславтой бил обявен за столица макар да било ясно, че нетой а Търново ще изпълнява реалните столичнифункции. Това обаче било важно от психологическа иисторическа гледна точка. Чрез избора на иметоПетър за царя и Преслав за столица у никого неоставало съмнение че въсттанниците не са поредните

39

Въстанието на Асен и Петър

http://bgnauka.com

40

честолюбци във Византия, анаследници на древната българскадържава.След успеха в Мизия българитепрехвърлили бойните действия вТракия. Българските войски биликомандвани от Асен който още отсамото начало се проявявал катопо-активен и войнствен от брат си.Българите опустошавали предимноприморска Тракия, където билизбухнал бунта и отвличали насевер много добитък и хора.Императорът погледнал сериознона ставащото и през лятото на 1186силна ромейска армия се появила вСеверна Тракия. Българите немогли да се противопоставят надобре обучените и въоражениромейски войски и се изтеглили вСтара планина. Ромеите минали внастъпление и се опитали даовладеят един от проходите.Боевете не били особеноожесточени, но ромеите все неуспявали да постигнат успех.Внезапно паднала гъста мъглапомогнала на ромеите да преминатвъпросния проход незабелязано отбългарите. Появата на ромейскатаармия в тила на българитепредвещавала пълен успех порадиголямата трудност на българите давоюват с ромеите в равнината.Допълнителна трудностпредставлявал факта, че по товавреме се прибирало житото инаселението не могло да бъде бързомобилизирано за военни действия.При това положение между царПетър ІV и Асен започнали споровеотносно линията на поведение.Асен настоявал за съпротивадокрай, а цар Петър ІV бил замирни преговори. Този спорнаправил съпротивата окончателноневъзможна и скоро Асен съссвоите привърженици преминалДунав и заминал при куманите датърси помощ от тях. Цар Петър ІVкапитулирал пред императора ипоискал преговори. Въпрекикапитулацията положението в

Паристрион си оставало сложно.Българите вече били обедининени ипредявявали общи искания, и тована фона на нарастнала неприязънкъм ромеите и почти непокътнатабългарска армия. Императоръттрябвало да държи сметка и за Асени куманите които можели да сенамесят. Тази намеса била сигурнапри започване на бойни действия вМизия, ясно било, че куманите едвали ще изпуснат този случай даопустошат ромейските земи. Такаче император Исак ІІ Ангел билпринуден да се предовери на Петъри неговите обещания за покорство,освен ако ромеите не искали тежкаи жестока война с българите икуманите, нещо което засега Исак ІІжелаел да избегне. Ромеите взеличудотворната икона на СветиДимитър, хвърлили в огънякръсците по нивята и се завърналив Цариград. В Паристрион билоставен малък гарнизон, по скоропо политически отколкото повоенни съображения. На всичкибило ясно, че не само този, но имного по-голям гарнизон не можеда се справи с ново надигане набългарите. Докато се случвали тезисъбития Асен успял да сключисъюз с куманите. Те били убеденида участват в поход в Мизия, срещукоето им бил обещан свободендостъп до Тракия, която даплячкосват. Тук трябва да се каженещо важно за българо-куманскитевръзки по принцип. Българитевинаги търсели помощ само оттретостепеннни кумански вождове,които имали малко влияние вКумания, от които българските цареможели да изискват абсолютноподчинение без да се притесняватза тяхната лоялност (малкитевождове и при най-добро желаниене можели да навредят сериозно набългарите). В същото време в Цариградимператор Исак ІІ Ангелпровъзгласил победата си надбългарите с пищни тържества. Ето

кратък портрет на Асен от СергийКолива в неговото похвално словоза император Исак ІІ Ангел: „Можеби ако не беше варварин,Омироваота Калиопа би те убедила,че думите на благородниците сапревратливи и че като идватедвамата, помисли това предидругия... Понеже се числеше къмварварите и поради това неразбираш елинската мисъл, ти всепак трябва да сториш това, дори дабе нужно да подражаваш наприродата на безсловестнитеживотни, която без да бъде наученаизбира онова, което е полезно, и негреши в преценките си”. НикитаХониат в своето похвално словопредставя Асен и разказва за Петър.Асен е определен като „Обесник отсевер, който заслужава да бъдебичуван” и „престъпник заел се дапреследва недостижимото”, аПетър е „долен роб който севъзгордял в безумието си и смяталсебе си за недостижим след като сеукрепил здраво в пропасти,гъсталаци и скалисти урви”. СеггийКолива разказва за потушаването навъстанието така: „ императорътприближи към себе си единият отдействащите на запад родни братявъстанници, като изтръгнал изкръвта на раните неговото коравосърце”. Йоан Сиропулос пише всвоето похвално слово, че Петър„прегънал коляно” за разлика отонзи „широко представян катонегов кръвен брат, бидейки дързаки необуздан по подобие наупоритите магарета”. В похвалнотоси слово Георги Торник дорисравнява Петър с апостол Петър итака индиректно императора с ИсусХристос. „ПървобунтовникътПетър се разкаял, оправил се отпадението към гибел и се възвърналкъм предишното благоразумие,понеже не го изостави доброто дамисли като верен поданник”. „Изатова той пръв изпита твоетосъстрадание, за да разкаже за негона многото си съроби и братя.

http://bgnauka.com

41

Той ще стои зад тях катопървожертва за спасението,подобно на рибаря Петър, пръвударен измежду апостолите ивразумен, нека ми бъде позволенода сравня тук неговите дела сапостолските, не можеше и той дане се изправи и да се закрепинепоколебимо. По такъв начин,като само се промени, той щевразуми и двамата си братя, коитоса тъкмо във въстанието.”Намерили се обаче и зли езицикоито не споделяли празничнотонастроение. Те смятали, че Исак ІІе по-велик от Василий ІІ защотовтория покорил България следтежка 40 годишна война и с ценатана огромни жертви, докато Исак ІІпокорил България само за няколкомесеца и почти без жертви.Впрочем тези хора не били далеч отистината.

Някъде през края на 1186 Асенначело на голяма куманска армияпреминал Дунава и навлязъл вМизия. Почти веднага той билподкрепен от огромен брой хора. Засъвсем кратко време българитеовладели цяла Мизия сизсключение на Варна и Видин.Цар Петър ІV заминал да резидирав Преслав като официална столица.Самият цар Петър ІV запазилофициалната си титла на пръв цар,но за цар бил коронясан и Асен, ина всички било ясно, че всъщностпо-енергичният цар Асен І щеуправлява България. Още повече,че той станал върховенглавнокомандващ на българскатаармия. За своя столица цар Асен Іизбрал Търново.Веднага били взети мерки заусилване на натиска по посока наЦариград. В дукат България бил

изпратен Добромир Хриз начело на500 души със задача и там давдигне въстание. По някой мненияДобромир Хриз бил изпратен тамедва през 1194. Овладели стабилноМизия българите минали внастъпление и в Тракия. Презесента на 1186 българските войскипреминали балкана и започнали даопустошават северна Тракия.Заплахата била значителна тъй катобългарите овладелиподбалканските полета и планинатаСредна гора (намираща се всеверна Тракия). Тази планинабългарите можели да използваткато предно укрепление за данападат равнините на Тракия.Българите нахлули дълбоко вТракия и извършили значителниопустошения. Особено сепроявили в това отношениекуманите. За да бъдат спрени

http://bgnauka.com

българите срещу тях бил изпратенталантливия пълкооводецсевастократор Йоан Ангел - чичона императора. Действията нанеговата армия донесли известенуспех и нападенията на българитебили ограничени. Скоро обачеимператор Исак ІІ Ангелзаподозрял чичо си, че иска даивърши преврат и го снел от постаму. Командването на армията билоповерено на опитниявоеноначалник кесаря ЙоанКантакузин. Той бил женен засестрата на императора и билослепен навремето от императорАндроник І. Още от самото началотой подходил към задачата ситвърде немърливо, подценявайкитвърде много българите. Тойразположил лагера си близо допланината и при това не го укрепилкакто трябва. Една нощ българитевнезапно слезли от планината ищурмували ромейският лагер.Изненадата била пълна, ромеитеизобщо не могли да сепротивопоставят. Много от тяхбили убити, още повече билипленени и само малцина успели дасе спасят с бягство. Самият ЙоанКантакузин едва успял да се спасис бягство изоставяйки целия сибагаж. На другия ден цар Петър ІVи цар Асен І се разхождали предвойските си облечени в синитекесарски одежди на ЙоанКантакузин. Това станало някъде вкрая на 1186. Раздразнен от пълнияпровал на зет си император Исак ІІАнгел го снел от поста му. Презфевруари 1187 срещу българитебил изпратен прочутиятвоеначалник Алексий Врана,победителят на норманите.Пристигането на талантливия иопитен военачалник предвещавалосериозни неприятности забългарите. Почти веднага следназначаването си Алексий Вранапредприел офанзива. Българитебили притиснати и принудени даограничат нападенията си. Скорообаче офанзивата замряла без

видима причина. Ромейската армиясе разположила на лагер край„черни хълм” вероятноманастирските възвишенияоткъдето следяла ситуацията но безда предприема активни действия.Алексий Врана непрекъснатоповтарял на императора, че войнатае много трудна и искал все повечеподкрепления. Резултата на всичкотова бил, че в края на март АлексийВрана се обявил срещу императорИсак ІІ Ангел и потеглил с армиятаси за Цариград. При Одрин той билобявен за василевс и обявилоткрито претенциите си за трона.В първото сражение той разгромилимператорските войски и блокиралЦариград по суша. ПриХарисеевата врата се стигнало досблъсък, а при опита наимператорските войски да отстъпяти до сериозно сражение. Тук сепроявили пленените приДимитрики нормани. Те заедно сконницата притисналиимператорските войски къмстените и само стрелците отстените ги спряли. В края на юни1187 се състояла нова битка подстените на Цариград. В неяАлексий Врана бил убит в двубой свтория императорски зет КонрадМонфератски. Така приключилопита на Алексий Врана да станеимператор. Оцелелите в биткатапривърженици на Алексий Вранаизбягали в България. Скоро обачеимператора дал амнистия и те сезавърнали в Цариград.Възползвайки се отмеждуособиците във Византиябългарите подновили нападениятаси и скоро техни отряди нападалиоколностите на Пловдив иАгатопол. След отстраняването наАлексий Врана императора отновосе заел с българите. Той счелположението за толкова лошо, челично се заел с командването навойските. Тук трябва да се каже, ченеизвестно кога българи и сърбисключили съюз за общи действияпротив ромеите. Също така е

неизвестно кога била подновенасръбско-ромейската война. Найвероятно 1186. Императорът решилда проведе голяма кампания срещубългарите и да ограничинападенията им.В изпълнение на този план презесента на 1187 войската биласъсредоточена в Тавроком(югоизточно от Одрин). Тукимператора спрял за почивка иизчакал зет си Конрад.Скоро той пристигнал, но междутях избухнал жесток спор. Конрадбил женен за принцеса Теодора исе възприемал катопрестолонаследник. Не стига това,но и искал власт сега. Императораестествено отказал да му я даде.След този спор КонрадМонферадски заминал заКонстантинопол, а оттам заСветите земи.В Тавроком императора получил

вест, че българска армия заедно сголям брой кумани опустошаватоколностите на Лардея.Императора се уплашил, чебългарите може да напреднат на юги да заемат клисурата на рекаТонзос между планините Сакар иСтранджа, което щяло да затруднипридвижването на ромеите. ЗатоваИсак ІІ взел 2000 конници иизбързал напред като заелкрепостта Бастерни контролиращаспоменатата клисура, готвейки седа отбие евентуална българскаатака. Такава обаче не последвала.Три дни по-късно тук пристигналиосновните сили на ромейскатаармия. Тогава до императора дошлавестта, че българите и куманитевече са се изтеглили зад Старапланина. Тогава ромейската армиябила разделена на две части, малкачаст командвана от АндроникКантакузин потеглила за Анхиалокъдето трябвало да смени местниягарнизон. Останалата армиякомандвана от императорапотеглила за Боруй. Не билиизминали и 20 км когато дошлавестта, че голям брой кумани се

42

http://bgnauka.com

43

намират в околностите на Лардея исе готвят да прехвърлят презбалкана голям брой пленници имного плячка (предимно добитък).Ромеите веднага прекратилипохода си към Боруй и потеглилиза Лардея. На 7 октомври 1187ромейската армия застигнала южноот Лардея куманите. Подприкритието на силен авангардромеите започнали преследване, нотогава върху тях връхлетялкуманският ариегард. Атаката билатолкова мощна че ромеите сепринудили да развърнат армията сив боен ред и да минат в отбрана.Куманите следвайки своята тактикамногократно нападали ромеитеслед което се оттегляли запрегрупиране. Накрая те минали ватака вече с цел да разгромятромеите. Разгоряла се ожесточенабитка и скоро ромеите започналида се огъват. От поражение гиспасил резервът командван личноот император Исак ІІ, който сенамесил в боя в последния момент.Никита Хониат разказва: „Ниещяхме да бъдем опозорени от тозибезумен народ, ако самимператорът не беше дошъл напомощ със своята още незасегнатафаланга. Тръбите, които засвирихабойна песен, медноустите рогове,които затръбиха, и образите надраконите, които се виждаха,издигнати на копия и развяващи сена вятъра, изплашиханеприятелите, понеже давахапредстава за по-голяма войска.”Куманите били разпръснати ипобягнали. Впоследвалотопреследване ромеите успели даосвободят пленниците и даовладеят малка част от плячката.Куманите обаче успели да сеизтеглят запазвайки напълно своятабоеспособност и спасявайки по-голямата част от плячката.След битката при Лардея ромеитепобързали да се изтеглят къмОдрин. Там се състоял нещо катопарад на победата, в койтоосвободените пленници

възхвалявали и славословелиимператора. Радостта била толковаголяма, че в тези възхвали сякаш сеприсъединили и освободенитеживотни с мученето си, поне такауверява Никита Хониат.Много скоро в Одрин Исак ІІполучил вест, че българска армиякомандвана от цар Асен І енападнала околностите на Боруй.Ромейската армия побързала къмБоруй, но когато го наближилаимператора получил вест, чебългарите вече се оттеглят къмбалкана, а същевременно другабългарска армия опусташавалаоколностите на Агатопол.Императора решил да преследвацар Асен І. Накрая ромеитезастигнали българите в самотоподножие на Стара планина. ЦарАсен І обаче не пожелал да влиза вбитка и изтеглил хората си впланината. Напразно ромейскитерогове свирели за атака, а армиятасе подреждала в боен ред,българите не пожелали да излязатот горите. Ромеите пък не посмелида ги последват в планината. Следнеуспеха при Боруй ромеитепотеглили за Агатопол за да сесрещнат с другата българска армия.Когато ромеите наближилиАгатопол до императора дошлавест, че българите вече са сеизтеглили, а същевременноармията на цар Асен І отново еслязла в равнината и действа внепосредствените околности наПловдив. Когато ромейската армиянаближила Пловдив Исак ІІнаучил, че цар Асен І вече се еизтеглил и сега армията му сенасочила към околностите наАгатопол. „Това правеше единиятот братята – Асен, който бешеизключително съобразителен итвърде способен да намиращастлива развръзка в затрудненоположение” коментира бойнитедействия Никита Хониат. Станалоясно, че ако бойните действияпродължат в този дух надмощиетоще си остане в български ръце.

Единственото, което спиралобългарите да вземат пълнонадмощие била невъзможността имда превземат крепости. След като император Исак ІІ Ангелсе убедил, че не може да разгромибългарите, той решил да прехвърлиСтара планина и да бие българитена тяхна земя. Идеята била добра,но изпълнението се очертавалодоста сложно тъй като в тозимомент сръбската офанзива серазвивала добре. Сърбите вечебили превзели Ниш и правелинастойчиви опити за превземанетона Средец, и както изглеждалоскоро щели да успеят. Българитеот Софийското поле също не билиспокойни и имало опастност отвъстание. Така, че императорарешил да прехвърли армията си вСредец. Освен посочените причиниимало и други. Ромеите знаели, четракийските проходи на балкана садобре охранявани от българите, асофийските били по-слабоохранявани, така че когато серазправели със сърбите ромеитеможели да нападнат и българите.През късната есен на 1187ромейската армия командвана отимператор Исак ІІ Ангелпристигнала в Средец и започналавоенни действия срещусърбите.Ромеите успели даотблъснат сръбската офанзива къмСредец, но без да успеят да минат вконтраофанзива. Исак ІІ се готвелза война с българите. Освен товаимператорът се свързал сунгарският крал Бела ІІІ и измолилот него светите мощи на СветиИван Рилски. Те били отмъкнати отунгарците през 1183 по време навойната. Идеята била, че местнитебългари ще се впечатлят отрелигиозната му ревност и няма давъстанат. Крал Бела ІІІ се съгласили скоро в Средец пристигналимощите на светеца. Планът излязълуспешен и българите в софийскотополе запазили спокойствие. Тъкмокогато ромеите се готвели дапреминат балкана, за да воюват в

http://bgnauka.com

Мизия времето внезапно севлошило: „Когато слънцето сенаклони и пое земният си път,реките се сковаха от студ и понежетамошният климат е изобщосеверен и студен, натрупалият сесняг покри лицето на земята и несамо изпълни пропастите, нозатвори и вратите на къщите”разказва Никита Хониат.За преминаване на планината втези условия вече и дума неможело да става...

Димитър Маневски

44

Изпращайте своите материали на :

admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com

45

Морски звезди

Морските звезди спадат към бодлокожите и както всички останали представители на този тип

животни, са изключително морски организми.

Името си тези интересни животни дължат на формата на своето тяло, което е звездовидна или много

лъча. Повечето видове имат по пет лъча, които са свързани помежду си чрез централен диск.

Морските звезди пълзят по дъното, като устата им се намира в центъра от долната им страна. Тези

животни имат варовит скелет, който се състои от множество отделни плочки. Редица видове са

извънредно красиво и ярко оцветени.

Морските звезди имат силна регенераторна способност – не само че даден откъснат лъч се

възобновява, но от своя страна, и откъснатият лъч изгражда постепенно тялото на цяла морска

звезда.

Някои видове морски звезди причиняват големи опустошения по стридените „полета” и с това

нанасят определена вреда на човека.

http://bgnauka.com

46

Морски гъби

Морските гъби живеят най-вече в моретата и океаните, където се срещат от крайбрежните води до

големи дълбочини.

Морските гъби са най-низшите многоклетъчни животни.

Тялото им е съставено от два пласта клетки, които още не са обособени като същински тъкани.

Между двата пласта има пихтиесто вещество, сред което се намира скелетът на гъбата, половите и

някои други клетки. При голямо мнозинство гъби скелетът се състои от дребни игловидни или друго

по форма образувания, изградени от варовито или кремъчно вещество.

Сравнително малко гъби имат скелет, съставен от особено органично вещество (спонгин), а

единични видове нямат изобщо скелет. По тялото на морските гъби има множество дребни отвори

(пори) и няколко или един по големи отвора.

През порите в тялото на гъбите навлиза вода, която носи хранителни частици (бактерии,

микроскопични водорасли и др.), а също така необходимия за дишането кислород. През големите

отвори водата напуска тялото на морските гъби с разпадачните продукти от тяхната обмяна.

Движението на водата в тялото на морските гъби се осъществява посредством специални клетки,

снабдени с камшичета.

http://bgnauka.com

47

Ìèõàèë Âàñèëåâè÷ Ëîìîíîñîâ

http://bgnauka.com Личност

Михаил Василевич

ЛОМОНОСОВ (1711 — 1765 г.).

Роден е на 19.Х1.1711 г. в селоДенисовка, Архангелска губерния(по-късно село Ломоносово,Архангелска област).Епохата, в която се ражда и твориМихаил Василевич Ломоноеов, еепоха на бурно икономическо икултурно развитие на феодално-крепостна Русия. Амбицията наПетър Велики да изведе Русия наедно от първите места междуевропейските държави довежда доразвитието на манифактурата,корабостроенето, металургията итърговията, за които санеобходими специалисти от всичкиобласти на науката и техниката.Създават се специални училища инеобходимата за тях литература, ав 1724 г. в Петербург е основанаРуската академия на науките, вкоято по-късно учи и работиЛомоносов.Суровата природа на беломорскиясевер, където живеят будни ипредприемчиви хора, непозналитатарското робство,помещичесхото земевладение,оказва извънредно благотворновлияние при формиране характерана Ломоносов, а културният иобществено-икономическиятподем на Русия — върхутворчеството му.Още 10-годишен Михаилпридружава баща си в пътуваниятаму из Бяло и Баренцово море,наблюдава многобройните иинтересни явления на севернатаприрода и натрупва многопознания по морското дело ириболова. На 14 години пише безгрешки и селяните го търсят занаписването на необходимите имдокументи. Но освен граматикатана Смотрицки и аритметиката наМагнитски в родното място сенамират само религиозни книги. Вкрая на 1730 година Ломоносовизбягва от къщи и се отправя пешкъм Москва, за да изучавалатински език, на който, по думите

на учителя му Шубин, са написанинай-хубавите книги.Първоначално в Цифирната школа,а по-късно в Славяногръко-латинската академия Ломоносовизучава основно латински игръцки език, чете в оригиналсъчиненията на старите гръцки иримски мислители, сам написватвърде голям курс по риторика иправи първите си стихотворниопити. Неизяснени остават най-интересните за него въпроси —естественонаучните. В края на1735 год. идва заповед на Сената вПетербург да се изпратят десетинаот най-будните младежи наСпаските училища да продължатобучението си в Петербургскатаакадемия. Между избраниците е ибезкрайно щастливият Ломоносов.Тук обучението се води по новапрограма, лекциите са на по-високо ниво, изучава сематематика, риторика, история,география, латински и немски езики танци. Интересни лекции пофизика чете академик Крафт,провеждайки опити с нови исъвършени за времето си апарати.По същото време Академиятаорганизира голяма експедиция заизучаване на Сибир, за която енеобходим химик, запознат и сминното дело. Тъй като такъвчовек в Академията няма,ръководството решава да изпратиза подготовка в Германия тримастуденти — Райзер, Виноградов иЛомоносов.Марбургският университет, в койтопостъпват тримата младежи, еедин от най-старите в Германия ипървият основан без помощта напапата, поради което, се ползва спо-голяма свобода. Централнафигура е Хр. Волф, който въпрекиидеалистическите си схващания едобър преподавател, ауниверситетската библиотекаразполага със съчиненията наГалилей, Торичели, Мариот,Хюйгенс, Декарт, Бойл и др. Подръководството на Волф Ломоносов

подготвя и изпраща в Петербургдве самостоятелни работи „Запревръщането на твърдите тела втечни" и „Физическа дисертация заразличията между смесените тела,състоящи се в сцепление накорпускулите". В тях изяснявасвойствата на телата от собственаматериалистическа позиция.- Вторият период от престоя вГермания във Фрайберг приХенкел, който, по думите наЛомоносов, „презира всякаразумна философия", е период наинтензивна самостоятелна работаи наблюдение в рудниците. Тях по-късно оформя в съчинението„Върху земните слоеве". Освентова работи върху руския стих инеговите особености. Порадиизострени отношения с ХенкелЛомоносов напуска тайно града,отива в Маргбург, оженва се задъщерята на скромен пивовар, ноне остава дълго при немскотосемейство, а се отправя къмАмстердам и търси кораб за Русия.По пътя се среща с виднияхоландски металург и химикКрамер и известно време работи вхимическата му лаборатория. ВДюселдорф става жертва наизмама и е вербуван за войник напруския крал, но успяза да избяга,което прави престоя му в Германияневъзможен, и през юни 1741 г. сезавръща в родината.В Петербургската академия нанауките Ломоносов постъпвапървоначално като специалист, а от1.1.1742 г. е назначен за асистентпо физика. По това време вАкадемията господстващо влияниеимат чужденците начело сШумахер, които пречат насамостоятелното развитие наруската наука и култура. Ощепървите години Ломоносовповежда борба срещу чуждотовлияние, за което е изключен отсъстава на Академията и дорипрестоява шест месеца в затвора.Разбирайки, че за да прокарасвоите идеи, трябва първо да се

48

http://bgnauka.com Личност

49

стабилизира, Ломоносов подавамолба за присъждане напрофесорско звание и през юли1745 г. е избран за професор похимия. Въпреки избора Шумахеризпраща научните му трудове зарецензия на Ойлер. Получава сеизвънредно ласкав отзив. Оттогавамежду двамата учени се пораждадружба, която продължава досмъртта на Ломоносов. През първия период на своятадейност Ломоносов провеждапредимно физическиизследвания—до 1748 г., когатоуспява да издействува създаванетона химическа лаборатория ипоставя основите на рускатахимия. Като учен-енциклопедистдо края на живота си работи в най-различни области на науката:развива корпускулярната теория, вкоято въвежда понятията„корпускула" и „елемент",извънредно много приближаващисе до съвременната молекула иатом; разглеждайки материя идвижение в неразривна връзка,дефинира закона за запазване навеществото и движението;отхвърля теорията за топлорода иобяснява топлината чрездвижението на корпускулите;разглеждайки химията внеразривна връзка с физиката иматематиката, поставя основите нафизикохимията като наука;провежда редица изследвания вобластта на електричеството,метеорологията, геологията,минното дело, металургията,географията и историята;разработва конструкцията наоптични уреди, инструменти иредица въпроси из областта натеоретичната оптика; откриваналичието на атмосфера наВенера. В областта налитературата и изкуствотоЛомоносов има заслуги зачистотата на руския език извучността на стиха, разглеждаредица стилистични и граматичнивъпроси за преобразуване на

руския език, въвежда новипонятия и думи, научнатерминология, сам пишестихове. Не случайно сто годинипо-късно Белински го нарича„Петър Велики на рускаталитература".За една от главните задачи насвоята научна и просветителскадейност Ломоносов смятаповишаването на културата наруския народ, от чиито недра щеизраснат бъдещите нютоновци иплатоновци. През целия сиживот той се бори за създаванена демократически университети успява в това си начинание.Като началник на академичнатаканцелария раздвижва редицавъпроси във връзка с научнатаподготовка на студентите,увеличението броя на печатнитекниги и др., популяризира своитеестественонаучни разбирания и себори за изграждане на правиленестественонаучен мироглед. Тазиширока дейност му спечелвамного врагове, особено междудуховенството, които по времетона Екатерина II взимат връх.Почива на 15.IV. 1765г. самотен, нонепримирен, все още с много идеиза бъдещето на руската литератураи Академията. Погребан е влаврата Александър Невски.

П. Ачкова

http://bgnauka.com Любопитно

50

Ëþáîïèòíî

Òèáåòñêà ëèòåðàòóðà

През 1899 г. китайски монах, възстановяващ стенописи от пещера в пограничния град Дън Хуан, попада нанапълно забравена библиотека, която се намира в древен пещерен комплекс. Той бил зазидан през XI век, за дабъде запазен от тибетски мародери. Във вътрешността на тази библиотека монахът открива над 10 000 книги,напълно запазени в продължение на осем века и половина и написани на девет езика. През 1907 г. английскимародери, водени от сър Оруел Стейн, открадват голяма част от книгите в библиотеката. През следващата годинафранцузите довършват това плячкосване. Измежду съкровищата, отнесени в Лондон и Париж, са най-старатапечатна книги на света и най-старата тибетска книга. Тибетската библиотечна хроника представлява богатаколекция, в която са включени местна митология и поезия - представители на традиция, която ни връща назад въввремето до първите тибетски творби. Те датират от VII в. след Хр. по време на царуването на властния ипрозорлив крал Сронг-Бъртсан-сгам-по, по чието нареждане около 640 г. от Индия са заимствани 34 букви заизползване в Тибет. Изглежда, неговият мотив е бил преди всичко да се превеждат индийски будистки текстове натибетски, но новото писмо веднага било въведено за написването на тибетски творби.

ßïîíñêà ëèòåðàòóðà

Развитието на японската литература било спъвано от факта, че китайското писмо било единственото познато вЯпония. То било толкова по-пригодено за писане на китайски, отколкото на японски, че първите писатели вЯпония предпочитали да пишат на китайски вместо на местния език. Но през VII в. след Хр. китайските знаци,които били използвани фонетично за представяне на китайски срички или семантично за означаване на китайскидуми, започнали да се използват и в литературата. Някои от многото японски поеми, съчинени по това време,трябва да са били записани. Поетичната антология „Маниошу", завършена в 751 г., включва много от тях, както иранни творби, съществували дотогава само в устното творчество.

Òóðñêà ëèòåðàòóðà

Древните турци не са живели в днешна Турция, а на хиляди километри оттам, по северната граница на Китай.Техният език, записван в по-късни времена с арабски, гръцки и латински букви, отначало бил писан с помощта насеверноазиатско-алтийски знаци. В днешна Монголия се намират най-старите надписи на турски, изписани върхукамък. През 744 г. една група от тюрките, т. нар. уйгури, основават силна държава. Некрологът на нейния вторивладетел Мау Йен Чао е най-старият турски надпис, за който може да се каже, че е литературна творба. Тя сенамира върху каменен монумент, датиращ вероятно от 759 или 760 г. след Хр., в Шайн-Узу в Северна Монголия, ив автобиографичен стил разказва за правителството на Мау, за неговото военно дело и дипломация и за един град,който той основал на река Селенга.

Ôðåíñêà ëèòåðàòóðà

Латинският бил литературният език на Франция известно време след като през IX в. след Хр. се развил френскиятезик. Вариантите на френския, познати като „Langue d'oil", били разпространени предимно в Северна Франция, атехният диалект, използван в парижкия регион, бил адаптиран през следващия век за писане на простонароднирелигиозни творби, които не могат да бъдат датирани. Между тях има проповеди като „Животът на Свети Лежер"и „Страст".

http://bgnauka.com Любопитно

51

Ñêàíäèíàâñêà ëèòåðàòóðà

Отпреди 900 г. скандинавските вождове са имали в свитите си придворни поети или „скалди", епическипоети, които съчинявали стихове за възхваляване на подвизите на своите вождове и за развличане надворцовите гости. В края на X в. дворовете са били предимно в Норвегия и скалдите са били гостуващиисландци. Не се знае кога за пръв път са били записани техните творби. През XII век е имало небивалразцвет на исландското стихотворно творчество, на историческата проза и на сагите, но някои отскандинавските стихове може да са били записани още през 1000 г. след Хр.

Ðóñêà ëèòåðàòóðà

Раждането на руската литература назрява с идването на едно събитие - приемането на християнството през988 г. от Владимир Първи Киевски и неговото царство, Киевска Русия. В предишния век Св. Кирил адаптирагръцката азбука към „стария славянски" диалект и превежда Библията на него. Няколко десетилетия следофициалното му представяне в Киев руските автори ентусиазирано започват да използват новото писмо, зада записват оригинални руски творби на своя роден език: проповеди, поезия, жития на светци, трактати ихроники. Това вероятно започва около двайсетте или трийсетте години на XI в. след Хр. и много от най-стария материал е записан в „История на отминалите години", хроника, включваща периода до 1118 г. Най-ранната позната ни проповед е „Проповед за закона и милостта", написана от Иларион, митрополит (главенархиепископ) на Киев - много остроумна и въздействаща творба, публикувана през 1050 г.

Îòãîâîð íà ãëàâîáëúñêàíóèöàòà îò ìèíàëèÿ áðîé:

Разходка с автобус: Те пътуват с автобуса три пъти по бързо, от колкото вървят пеша.Следователно ¾ от времето трябва да отделят за ходене и само ¼ за автобуса. По този начинте са се движели с автобуса два часа и са изминали 18 мили, а са се върнали пеша за 6 часа,които допълват точно 8-те часа.

Íîâà Ãëàâîáëúñêàíèöà:

МАГАРЕШКАТА КАРУЦА„Трима души", казал Крекхъм, „Аткинс, Браун и Кренби, трябвало да изминат

четиридесет мили. Аткинс можел да върви с една миля в час, Браун с две мили вчас, а Кренби можел да изминава със своята магарешка каруца по осем мили на

час. Кренби закарал Аткинс на известно разстояние и като го оставил да извървипеша остатъка, се върнал да посрещне Браун на пътя и да го закара до крайната

им цел, където всички пристигнали по едно и също време.Колко дълго е продължило пътуването? Разбира се, всеки се е движил

равномерно през цялото време."