История на уредите и честотите на Райф Актуализирана на 10/9/10

От самото си написване тази статия представлява един развиващ се документ. Тя бе актуализирана след откриването на оригиналните уреди или схеми в съответствие с новата информация. Сегашното актуализиране е свързано с откриването и анализирането на оригиналния клиничен уред на Beam Rays Corporation, създаден през 1938г. Анализът на този уред разкри окончателно произхода на аудиочестотните уреди, които д-р Райф е използвал през петдесетте години. Предишната ревизия на статията е направена на 6/4/08. Ние ще продължаваме да я актуализираме всеки път, когато бъде намерена нова информация за уредите на д-р Райф.

В тази статия ние проследяваме начина, по който са построени уредите на д-р Райф. Ще разгледаме фактите, като цитираме източниците като Dr. Rife, John Crane, John Marsh, Dr. Couche, Dr. Lara, Dr. Stafford и Bertrand L. Comparet (адвокатът на д-р Райф в процеса на Beam Rays Corporation през 1939г., а по-късно – адвокат на John Crane в процеса на Life Labs през1961г.). Надяваме се, че всеки, който прочете тази статия, ще получи по-добра представа за методите, които е използвал д-р Райф. Нашата цел е да се опитаме да дадем на хората информация, от която да научат как са работили уредите на д-р Райф, за да не бъдат заблуждавани от дезинформацията, публикувана по този въпрос. Ще направим това с прости думи, без използване на специални термини.

Какво е лъчева тръба и как работи тя ?

1

Д-р Райф е използвал в своите уреди лъчева тръба. Тя е била направена от стъкло, кварц или пирекс и е била напълвана с благороден газ или смес от благородни газове. Д-р Райф е използвал различни газови смеси, но накрая се е спрял само на хелия. Ето какво казва той:

RIFE: "Експериментирахме с различни инертни газове и открихме, че хелият надвишава останалите газове с по-доброто си бомбардиране от всички останали. Ето защо използваме него. Ние не се интересуваме от цвета и други подобни неща. Той запази по-доброто си бомбардиране в продължение на много повече часове от аргона и криптона и останалите газове, които пробвахме.” (John Marsh Collection , Gonin and Siner Papers , страници 25 & 26. www.rife.org)

Лъчевата тръба е била свързана с уреда посредством две жици. Тези жици са били свързани с две кръгли метални пръчки, които влизали в стъклената тръба и имали кръгли дискове, прикрепени към краищата им. Единият диск бил изправен, а другият бил под ъгъл от 45 градуса. Това давало пряк ефект върху пациента. Д-р Райф твърдял, че лъчевата тръба била “частично насочена антена”. И тъй като научната технология на лъчевите тръби била вече усъвършенствана, д-р Райф започнал да работи с нея, като направил само някои нагласяния, за да работи в неговите изобретения по желания от него начин. В едно интервю адвокатът на д-р Райф, Bertrand L. Comparet, казва:

COMPARET: "Оригиналният уред имаше тръба, подобна на тази на Rö-лъчи. Това бе начинът, по който я бе направил Райф. Знаете, че цялата работа, която вършат Rö-лъчи се извършва от лъч, прожектиран от тръба. Райф работеше на същата основа. (1970 -те интервю #32 на Bertrand Comparet )

Лъчевите тръби имат ограничения, свързани със законите на физиката, които трябва да бъдат разбрани. Обяснението, което даваме е простичко, но според нас достатъчно, тъй като ние се стремим да се придържаме към разговорните термини и да правим нещата лесни за разбиране. Когато са регулирани правилно, лъчевите тръби са много ефективни. Около 95% от енергията, която влагате в лъчевите тръби, се излъчва, но само при условие, че импедансът е правилно подбран. Уред #3 на д-р Райф излъчва около 50 вата. Това означава, че около 50 вата излизат от лъчевата тръба. Когато става въпрос за метални антени и излъчване от 50 вата, вие трябва да разделите 50-те вата, излъчващи се от металната антена на четири за всеки фут (1 Foot, стъпка = 30,48 см, бел. пр.) отдалечаване от антената, за да се съобразите със законите на физиката за загуба на сигнала. Точната загуба на излъчената от лъчевата тръба енергия не е известна, но в тази статия за илюстрация ние ще използваме стандартната загуба от металните антени като коефициент на загуба на енергия от лъчевата тръба. Ето защо на разстояние един фут от тръбата вие имате само 12.5 вата. На разстояние два фута вече имате само 3.125 вата, а на 3 фута – 0,78 от вата. Важно е да се познават законите на физиката, за да се разбере защо д-р Райф и лекарите, които са използвали неговото оборудване, са поставяли лъчевата тръба само на няколко инча (1 инч = 2,45 см, бел. пр.) от тялото на пациента. Dr. Couche казва, че в някои случаи дори допирал тръбата до тялото на пациента на мястото, което трябвало да бъде третирано. Когато обсъждахме това с Dr. Robert P. Stafford, той каза, че когато третира пациенти с рак, той поставя лъчевата тръба на няколко инча от тялото и третира място с големина от 6 квадратни инча. За да третира цялото място от шест квадратни инча, той движи тръбата нагоре и надолу, назад и напред. Обяснява, че го прави, поради начина, по който работи фанотронната1 лъчева тръба. Дизайнът на фанотронна лъчева тръба е такъв, че енергията или мощността е отчасти пряко насочена и е концентрирана върху малко пространство. Загубата на енергия от лъчевата тръба обяснява защо Dr. Stafford, Dr. Couche, Dr. Rife и другите доктори са използвали лъчевата тръба в непосредствена близост с тялото.

1 лъчева тръба с поместени в стъкления балон електроди – б.пр.

2

Ние направихме точни копия, както на лъчево-тръбния уред на “Beam Rays” на Aubrey Scoon, така и на лъчево-тръбния уред AZ-58 на “Beam Rays”, използван през 1950-те години. Уредът AZ-58 (уред на Райф от петдесетте години, направен от Life Labs) бе конструиран по схеми, намиращи се в сайта на Stan Truman, http :// www . rife . org , под формата на изследователска информация за AZ-58. Този AZ-58 уред е почти същият като оригиналния уред на “Beam Rays”и схемите му могат да бъдат намерени на

http://www.scoon.co.uk/Electrotherapy/Rife/BeamRay/ index.htm Ние използвахме в нашите копия подобно на уреда на Aubrey Scoon и оригиналния уред на “Beam Rays” синусоидално-вълнови аудио честоти, а уредът AZ-58 от петдесетте години е използвал квадратно-вълнови аудио честоти. Ние тествахме копията на AZ-58 и Aubrey Scoon за проникване и открихме, че пълното проникване на честотата носител, излъчвана от лъчевата тръба се загубва на разстояние около 32 инча от тялото. Джон Крейн описва AZ-58 като излъчващ 50 вата, но ние тествахме лъчевата му тръба и установихме, че излъчва само 40 вата. Уредът на Aubrey Scoon от 1940-те години също излъчва около 40 вата. Аудио честотите, излъчвани от лъчевата тръба и на двата уреда, могат да предизвикат резонанс само в кристал, предназначен да тества резонанса в тъкани с дълбочина около 2 инча. Според тестовете, които направихме, на честотата носител са ù необходими поне 0.125 вата, за да проникне през цялото тяло. За да се резонира кристал през 14 инчова тъкан, може да е необходим 50 ватов изходящ сигнал от лъчевата тръба. Тези тестове показаха, че когато се модулира аудио честотата на честотата носител, е необходима по-голяма мощност за проникване през цялото тяло, отколкото ако се използва единична не модулирана честота. Тестовете бяха извършени с копия на устройството AZ-58 и това на Aubrey Scoon при използване на фанотронна лъчева тръба, излъчваща 40 вата. Друго интересно нещо, заслужаващо да бъде отбелязано е, че когато опитахме да завъртим лъчевата тръба на повече от 45 градуса, било на дясно или на ляво, ние не успявахме да предизвикаме резонанс в кристала. Друг наш тест ни показа, че изобщо не можем да предизвикаме резонанс в кристала, поставяйки го откъм задната страна на фанотронната лъчева тръба, което потвърждава думите на д-р Райф, че “лъчевата тръба е частично насочена антена.” Интересен факт, който също заслужава да бъде отбелязан е, че лъчеви тръби, които не използват вътрешни електроди като фанотронната, имат по-силно излъчване. Тези лъчеви тръби са с медни яки или телени намотки.

Какви нива на мощност е използвал д-р Райф?

Според документите, с които разполагаме, уред #4 на д-р Райф и устройствата, построени от корпорацията “Beam Rays” през 1930-те години, са излъчвали от лъчевите си тръби от 50 до 100 вата. Уредът AZ- 58 на “Life Labs” от 1950-те години и уредът на Обри Скуун от 1940-те години са излъчвали само около 40 вата. Тъй като част от информацията на д-р Райф за енергийните нива на уреда, използван от него, е неясна, повечето хора вярват, че уредите на д-р Райф са предавали на лъчевата тръба 400 до 600 вата. Новата информация обаче, получена чрез конструирани копия на тези уреди, показва, че това не е така. Проблемът е в това, че хората, записали тази информация, са употребили неправилно нивото на консумираната от устройството енергия като енергия, която се излъчва от него. Уредите на д-р Райф са използвали 400 до 600 вата, но са излъчвали от лъчевата си тръба само 50 до 100 вата. В доклад, озаглавен "Development of the Rife Ray and use in devitalizing of pathogenic micro-organisms" (“Разработване на лъча на Райф и използването му за девитализиране на патогенни микроорганизми”) се казва: "Честотите бяха генерирани от тръбен осцилатор с много степени на усилване, като крайният стадий бе 50-ватово излъчване." Тази част от описанието се отнася за уредите му отпреди 1935г. Изходната тръба не е била лъчева тръба. От документите става ясно, че уредите на д-р Райф отпреди 1935г. не излъчват от лъчевата си тръба повече от 50 вата мощност. Той казва, че пали тръбата от друг източник на енергия, а не от източника на честоти в лъчевата тръба. Когато д-р Райф, Джон Крейн и Джон Марш са работили върху преобразуването на морската вода – процес, при който се използват честоти – те усилвали изходната мощност на уреда. Д-р Райф казва следното за този уред и за някои уреди на “Beam Rays” от 1930-те, чиито нива на мощност е усилил д-р Yale:

RIFE: "Сега това съоръжение тук – начинът, по който сме го подсилили с изключително голяма мощност отвъд действителната, излизаща от това нещо... не бих искал да използвам това – или аз не бих искал да използвам този тук уред по начина, по който е подхранен за въздействие върху солената вода за третиране на пациент.”

GONIN: "Не."

RIFE: "Вие можете да прехвърлите тази граница."

3

GONIN: "Да, така е."

CRANE: "Точно това е направил Dr. Yale. Той е увеличавал волтажа още, и още, и още...”

RIFE: "Когато Verne Thompson слизаше там и се грижеше за машините на Yale – когато той започна да усилва, да усилва ... докато достигне до крайно голяма мощност...о, да, това не е хубаво. С мощността, съдържаща се в тези [50 до 100 вата мощност, излизаща от лъчевата тръба], няма абсолютно никаква вреда, защото аз имах там моя микроскоп, имах моята тръба [лъчева тръба] точно тук пред него - о, на около 11 или 12 инча от препарата в микроскопа и тук. Аз бях с това нещо непрекъснато около мен и с тръбата, образците си и микроскопа година след година приспособявайки това нещо и то никога не ми навреди по никакъв начин." (1950-те Доклади #27-32 на Gonin , Rife . Crane и Marsh )

Уредите на корпорацията “Beam Rays”, използвани от Dr.Yale през 1936-39г. са излъчвали много повече мощност, отколкото д-р Райф считал за безопасно. Ако уредите на Dr.Yale бяха променени така, че да излъчват максимална мощност, то главната изходна тръба би излъчвала много повече от 100-те вата на лъчевата тръба. Може би д-р Райф е бил прекалено предпазлив, но това негово твърдение трябва да бъде имано предвид, когато човек започва да използва нива на мощност, превишаващи 100 до 300 вата.

Необходимо ли е да се използва лъчева тръба за излъчването на честоти?

Всъщност не трябва да ни интересува, дали един уред използва лъчева тръба или подложка, ако той девитализира микроорганизмите, които желаем. Строго погледнато, използването на лъчева тръба не означава, че това е “Райф”. Когато прочетете тази статия до края, вие ще разберете, че малцина правят точно това, което е правил д-р Райф. Но значи ли това, че тези уреди не вършат работа? Тези, които правят устройства с подложка, не използват лъчеви тръби и повечето от тях не използват оригиналните честоти на д-р Райф. Но и тези, които конструират уреди с лъчеви тръби, също не използват оригиналните честоти или метода на Райф. Имаме един парадокс. Това е проблемът, пред който се изправяме. Ако конструираме уред, който да работи точно по начина, по който са работили уредите на д-р Райф и използваме честоти от 139 200 до 1 604 000 херца, то ние ще имаме уред, който може да предизвика интерференция с радио станциите, намиращи се в близост с него. Може да се наложи тези устройства с лъчеви тръби да се използват във Фарадеева клетка, която е проводяща клетка, използвана да възпира електромагнитните полета. Бихме могли да ги използваме на места, отстоящи на повече от половин миля (1 миля = 1609 метра, бел. пр.) от радиостанция, излъчваща на определена дължина на вълната или имаща определен повикващ номер. Можем да конструираме уред с подложка, който да използва всички честоти на Райф, но тогава няма да използваме лъчева тръба. Обсъждайки проблемите, с които се сблъскваме днес при конструирането на уреди, стигаме до заключението, че най-евтиното устройство, което можем да си направим, е такова с подложка. Този тип устройство може да продуцира всички честоти на д-р Райф. Поради това ще разгледаме този метод внимателно и няма да го отхвърляме по лични съображения.

Както вече казахме, няма значение дали един уред използва подложки или лъчева тръба, при положение, че работи. Имайки това на ум, да разгледаме какви са причините да се конструират на първо място уреди с подложки. Джон Крейн и Джон Марш са имали истински добри основания за да конструират подложкови уреди. След близо 50 години изследвания и използване на подложковите уреди, вече има достатъчно доказателства, че те работят точно толкова добре, колкото и уредите с лъчева тръба, при положение, че се използва достатъчна мощност. В някои случаи при определени проблеми електрическата стимулация с устройства като T.E.N.S.2 правят работата им дори по-добра от тази на лъчевата тръба. Сега ще разгледаме някои от причините, накарали Джон Крейн и Джон Марш да използват подложки.

RIFE: "Но принципно това нещо е основно изградено върху координирана вибрация. Точно като камертон, настроен на “до”. Нещо друго—удряте го и той вибрира."

2 устройство за транскутанна електрическа невростимулация, използвано за електроаналгезия – облекчаване на болката чрез електрически ток – бел. пр.

4

DR . LARA : "Какъв вид вибрация е това? Електромагнитна вибрация?"

RIFE: “Не бихме казали магнитна”, ще я наречем електронночестотна вибрация. Същата, като излъчваната от радиопредавателната станция. Същото нещо, което познавате, само че се предава в тръба. А тръбата, видите ли, действа като частично ориентирана антена." (John Marsh Rife CDs - CD 6 track 2 )

В документите на Джон Марш, описанието за пътуването му до Охайо, четем следното изявление, направено от д-р Райф:

RIFE: "Знаете, ние имахме идея, когато имахме нашата клиника в La Jolla, разбира се това беше батерия и устройството се задвижваше от моторен генератор и момчета, знаете, че то със сигурност щеше да създаде ад във всички радиа, така че ние имахме две коли, оборудвани с радио и овладявахме положението, като ги изпращахме навън и имахме код, нещо като S.O.S. и едната отиваше на север, а другата на юг от La Jolla. Преди да започнем вътре, ние искахме да знаем, колко смущения можем да предизвикаме с него и от време на време го пробвахме в стоманена стая, горе долу толкова голям подплатен със стомана трезор в дома на старата Ellen Scripp. Това беше трезор в домашната библиотеката на семейството, където те пазеха ценните си ръкописи и книги и всичко бе в стомана, а вратата бе като на сейф. Бяхме поставили вътре и нашето нещо. Започнахме вътре и една от колите ни загуби сигнала на върха на Torry Pines, а другата го намери на половината път през Mission Beach. След това те можеха да изминат сто фута и да го загубят, след което можеха отново да го прихванат. Старият Хенри [Henry Siner], момчето, което беше с нас там, едно от момчетата на лабораторията, хвръкна във въздуха. Той каза, "Ей Богу " и каза "вижте, ще ги закрепим горе. В два часа ние ще закачим това за някоя голяма радиостанция, голяма предавателна станция и в два часа следващата седмица ще предаваме за туберкулозата, а в три и половина на по-следващата седмица – за рака и всеки в радиото ще оздравее. Ей, момче – казах аз на Хенри, това наистина е идея.” (1957 John Marsh Trip to Ohio Paper #24 )

Това изявление е направено от д-р Райф 20 години след клиниката от 1934г. Д-р Райф е знаел, че честотите могат да бъдат излъчени от метална антена така добре, както от лъчева тръба. Фактът, че той считал идеята на Henry Siner за добра дори след повече от 20 години, показва, че д-р Райф е знаел, че една метална антена ще даде същите резултати като лъчевата тръба. От това, което сме чели, е очевидно, че д-р Райф е вярвал, че честотата е тази, която девитализира микроорганизма и че методът на приложението й няма никакво значение. Той е разбирал, че честотите могат да се излъчват от една достатъчно мощна радиостанция. Металните антени са равностойни на лъчевите тръби или дори ги превъзхождат. Когато Джон Крейн и Джон Марш (двама бизнес партньори на д-р Райф през 1950-те) разбрали това, те елиминирали лъчевата тръба и започнали да използват за приложение на честотите подложки или ръчни цилиндри. Подложките и ръчните цилиндри работят точно като антена при условие, че не ви е необходима голяма мощност, така че да са безопасни за употреба. Когато държите ръчните цилиндри или използвате подложките, тялото ви също става антена и това е начинът, по който работят подложковите уреди. Bertrand Comparet казва в едно свое интервю:

COMPARET: “Е, Крейн каза ‘Виж сега, самият Райф признава, че независимо от това, колко тръба и лъч и така нататък имаш, няма да получиш никакви резултати, ако нямаш точната честота. Ето защо истинският ключ за нещото е честотата, а не начинът, по който я предаваш.’ Comparet каза още: "Е, добре, отначало Крейн имаше по-модерна техника, която копираше точно машината на Райф, тръба и всичко за начални експерименти. И стигна до заключението, че не получаваш нищо допълнително като използваш тръба. Ако не си улучил честотата, можеш да правиш теста до безкрайност и да не стане нищо. Това, което Крейн направи тогава е, да се снабди с честотен генератор. Е, можеш да си го направиш сам с ужасно много труд, но можеш и да си купиш аудио честотен генератор на Heathkit и да получиш съвсем същите резултати с по-малко усилия и за по-малко време. Той използваше генераторите на Heathkit. Вместо лъч, прожектиран от тръба, той имаше две жици. Мисля, че в краищата им имаше алуминиеви топчета. Те се слагаха върху тялото в такова положение, че естественият поток на тока от едното до другото да преминава през болното място. И той получи изумителни резултати. (1970's Bertrand Comparet Interview #33 & 47)

При контакт с тялото подложките или ръчните цилиндри действат точно като антена, но само ако имате RF честота носител. Ето тук Джон Крейн и Джон Марш са направили тежка грешка, поради която вероятно д-р Райф не харесвал техния подложков уред. Без RF честота носител аудио честотите ще преминат само през съединителната

5

тъкан, но няма да достигнат до клетките. Има някои изключения и те са свързани с вълновата форма на честотата. Ако се използва аудио честота с квадратна форма на вълната, от нея се продуцират повече по-високи хармоници, които са в състояние да проникнат до известна степен в клетките. Не се знае, колко мощност от тези хармоници прониква в клетките. Това може да обясни, защо уредите, които не използват RF честота носител, работят само донякъде. Запитан от Bertrand Comparet за честотата носител, д-р Райф заявил, че не харесва уреда на Джон Крейн и Джон Марш, който не използва честота носител:

COMPARET: "И аз попитах Райф, защото мислех, че Райф със сигурност ще каже, че начина, по който работи Крейн върху него е все още, използвайки принципа на Райф, но той възмутено го отрече." (Comparet записи на интервюта – 1970-те)

Известно ни е, че д-р Райф е знаел, че една метална антена може да върши работа, а също и, че подложковият уред работи на този принцип. Логично е да се допусне, че неизползването на RF честота носител е това, което смущава д-р Райф. Подложковите уреди, които не използват честота носител, са с ограничена мощност. Най-високата мощност, която може безопасно да се използва от един подложков уред без RF носител е около 1/5 от вата (0.20 до 0.40). Мощностите надвишаващи тези стойности ще блокират телесните мускули. Ако използвате RF честота носител, вие можете да предадете безопасно стотици пъти по-големи мощности. Очевидно е, че това, което е безпокояло д-р Райф, е било липсата на мощност. Всички оригинални честоти на д-р Райф са в (RF) радио честотния диапазон. Ние ще засегнем тези честоти и аудио честотите по-късно, когато разглеждаме важността на честотата носител.

Някои хора мислеха, че светлината от лъчевата тръба е тази, която го кара да работи. Но фактите изглежда не подкрепят това схващане. В докладите на Gonin за Джон Марш се цитира казаното от д-р Райф по отношение на светлината, излизаща от лъчевата тръба:

RIFE: "Не ни интересува цвета и каквото и да е от този род. (John Marsh Collection . Gonin Papers. Page 25. www.rife.org )

Dr. Couche, който посетил лабораторията на д-р Райф заедно с още няколко души разказва:

DR . COUCHE : "Подът бе покрит с петнадесет инча бетон, който да попречи на евентуални земетръсни удари да смутят работата му. А в лабораторията му на сутерена той имаше микроскоп с препарат на него, който аз и групата с мен разгледахме. Той не беше оцветен и бактериите върху него не бяха мъртви. Това беше прясна култура на бактерии от колона...После слязохме по стълбите и влязохме в мазето точно под микроскопа, който беше на етажа над нас, а машината на Райф беше в мазето под културата, предполагам на десетина фута, на осем до десет фута разстояние. И той включи машината за по-малко от половин минута. След това изключи машината и ние всички се качихме по стълбите, като изчакахме десет или петнадесет минути. И ето той отиде до микроскопа и ни каза: ‘Е, господа, елате и погледнете препарата сега.’ За моя изненада всички бацили бяха убити и залепнали за препарата.” (John Marsh Rife CDs - CD 3 track 1)

Няма никакъв начин светлината от лъчевата тръба да проникне през петнадесет инчов (36,7 сантиметров) бетонен под. Очевидно е, че светлината е без значение, а това, което действа, са излъчените от тръбата честоти. Ясно е, че има повече от един начин за предаване на честоти. Лъчевата тръба може лесно да бъде заменена с метални цилиндри за ръцете и подложки за стъпалата. Интересно е да се отбележи, че според д-р Райф, уредът от контактен тип “Oscilloclast” на Abrams може да девитализира раковия вирус BX. Вълновата форма, продуцирана от “Oscilloclast”, е показана във филм на д-р Райф от 1936 година. Поради успеха на уреда на Abrams, Джон Крейн и Джордж Марш вероятно са използвали този контактен метод. Уредът на Abrams доказал, че контактният тип устройства вършат работа и че контактен тип устройства са били използвани преди още д-р Райф да започне да използва лъчева тръба. В действителност контактният уред на Abrams предхожда цялата работа на д-р Райф. Подложковите устройства като уреда на Abrams влизат в контакт с тялото. Уредът на Abrams е работел на същия RF принцип като уредите на д-р Райф. Подложковите инструменти с RF носител превръщат тялото в антена и работят на същия принцип като металната антена или лъчевата тръба. Подложкови инструменти без RF носител се използват от почти 50 години с много добри резултати. Но за да работят по начина, по който работят уредите с лъчева тръба, е необходима RF честота носител.

Безопасни ли са за употреба RF честотите ?

6

Днес мнозина заявяват, че вярват на д-р Райф и неговия метод на координиран резонанс чрез честоти, но твърдят, че RF са вредни. Някои от тези хора конструират и продават уреди, които не използват RF честота носител и поставят в информациите за техните продажби твърдения за вредността на RF честотите. Това е много лоша услуга към д-р Райф. Направените от тях уреди използват ниски аудио честоти като тези, използвани в клиничния уред на “Beam Rays” и уредите от петдесетте години (тези честоти ще бъдат обсъдени по-късно).

Когато става дума за д-р Райф и използвания от него метод, вие не можете просто “да му вземете тортата, че и да я изядете”. Всички принципи на д-р Райф са основани на координирания чрез RF честоти резонанс. Който и да е метод, не използващ RF честоти, не може да бъде наречен метод на Райф. Днес има хора, които наричат уредите си “Райф машини”, независимо от това как са конструирани и какъв метод използват. Д-р Райф настояваше специално, неговото име да не бъде използвано за обозначаване на какъвто и да е уред, а днес тези хора правят точно това. Няма нищо лошо в правенето на уреди без RF. Проблемът е в това, че за да ги продават, някои хора твърдят, че RF са вредни или не безопасни. Уредът на Colin B. Kennedy (който ще обсъдим подробно по-нататък), използван от д-р Райф, е имал честотен диапазон от около 12 000 херца до около 2 000 000 херца. С това оборудване д-р Райф е открил многото честоти, които елиминират или девитализират различните тествани от него микроорганизми. При провеждане на тестовете д-р Райф трябва да е започвал естествено от честоти в ниския диапазон и да ги е повишавал бавно до достигане на честотата, която елиминира съответния организъм. Всички открити от него честоти са в диапазона на RF. Те вървят от 139 200 херца за антракса до 1 604 000 херца за раковия вирус BX. Д-р Райф установява, че това са единствените честоти, които предизвикват резонанс в микроорганизмите и ги девитализират. И тъй като д-р Райф открива, че само тези RF предизвикват резонанс и убиват микроорганизмите, не е възможно отделянето на RF от координиращия резонанс. Невъзможно е също така да се построи уред, който действително да работи на принципите на Райф, без да използва RF или радио честоти. За да подкрепим безопасността на работата на д-р Райф, ще го цитираме, тъй като той е човекът, в когото всички вярват. Ето два цитата върху безопасността от използването на RF честоти в диапазона и с нивото на мощност, използвани от него. Първият цитат е от писмо, изпратено на Dr. Stein в 1956г.:

RIFE: "Работя с честотното устройство от 1921г. Наблюдавах напредъка в оформлението и изпълнението му с напредването на електрониката. През многото години, когато съм използвал това устройство в моята изследователска работа, никога не съм получил някакво увреждане или каквото и да е лошо въздействие. Работата с него е надеждна и дава добри резултати.." (Писмо от Dr . Rife до Dr . Justin Stein , от 3 юли1956г. )

От аудио компакт диска на Джон Марш за д-р Райф. Райф е направил изявление относно своя RF честотен уред:

RIFE: "Стоя пред това нещо вече тридесет години и откривам различните честоти, които девитализират различните бактерии. И това нещо [RF лъчевата тръба] ме стреля точно тук [неговия гръден кош], но то е абсолютно безвредно за нормалната тъкан и всяка отделна бактерия се девитализира от различна честота." (John Marsh Rife CDs)

Dr. Milbank Johnson, M.D., ръководител на клиники, също е използвал уреда в продължение на много години и счита, че е безопасен за употреба. Dr . James B . Couche , M . D ., използвал уреда в продължение на над 22 години в частната си практика, също го намира безопасен за употреба. Dr . Tully , D . D . S ., който си купил един от уредите на Dr. Couche и го използвал няколко години, го намира за напълно безопасен за употреба. Dr. Robert P. Stafford. M . D . , използвал честотен уред в продължение на над 5 години също заявява, че намира уреда напълно безопасен за употреба. Тези изявления заедно с цитираните по-горе думи на д-р Райф показват, че д-р Райф считал, че неговите RF честоти от диапазона, който е използвал, са били толкова безвредни, колкото и честотите, излъчвани от която и да е радиостанция. Тези честоти се разпространяват през въздуха денонощно, минавайки през телата ни, без да ни причинят някакво увреждане. Възможно е да има хора чувствителни към RF, но това не означава, че те са опасни за употреба. Това означава само, че тези хора са чувствителни към RF и не трябва да ги използват.

Използвал ли е д-р Райф аудио честоти ?

В показанията си през 1961г. д-р Райф разкрил факта, че е използвал някаква форма на аудио модулация от самото начало на работата си с честотни устройства.

7

RIFE: "Първоначално използвах loose couplers 3 (за да получа аудио осцилации, а след това с помощта на предаватели се опитвах да балансирам аудиото и да модулирам аудиото на честота носител , за да предам аудио енергията." (Показания на д-р Райф от 1961г., отговори стр. 5)

Д-р Райф твърди, че в началото на своята работа, по времето, когато за генериране на честоти са се използвали “loose couplers”, той използвал аудио модулиране с RF или радиочестотен носител. Снимките на “loose couplers” по-долу са предоставени любезно от "Henry Rogers, Western Historic Radio Museum" (www . radioblvd . com ). Тези “loose couplers” работели чрез придвижване на една намотка в друга, за промяна на честотите.

В своите честотни инструменти д-р Райф използвал специална аудио верига, която “гейтвала” или пулсирала неговите честоти. Тази верига модулирала дадена аудио честота с всички негови високи честоти, които използвал за различните микроорганизми. Ще обсъдим тази верига по-късно при разглеждането на тези инструменти.

Очевидно е, че д-р Райф, търсейки необходимата честота за девитализиране на микроорганизмите, първо е тествал аудио честотите върху тях. Аудио спектърът е логичното място за начало. Ако не намирал честотата в аудио спектъра, той се придвижвал към по-високите честоти, докато намерел честота, която да девитализира микроорганизма. В ранните си лабораторни бележки д-р Райф споменава само за два микроорганизма с аудио честота M.O.R. По-късно, когато д-р Райф открил, че разчита неправилно честотите, той заменил една от тези аудио честоти с много по-висока RF честота. Д-р Райф е правил и други изявления, от които се вижда, че той е тествал аудио спектъра. Фактически той е давал пълния диапазон на своите честоти:

RIFE: "Някои от тях са във видимата част на спектъра, но аз нямам предвид само видимия спектър, а и спектъра от чуваеми от човешкото ухо честоти [аудио]. Някои от тях са по-далече, по един или друг начин. Те обхващат една много, много широка гама. Някои от тях са много, много широки, дълги. Някои от тях са ...не изключително къси. Нито един от тях, доколкото съм успял да открия досега, не е това, което наричаме нашата ултракъса вълна. Е, има много от тях...бихме ги класифицирали в ултразвуковия спектър, защото те не са доловими за човешкото ухо. Те са, знаете, отвъд. А някои от тях са дори в спектъра на радиоизлъчване. Вашият рак е много висок. Вие не можете да го чуете, осцилирането му. Но вземете T.B. [туберкулозата], тя е долу. Малко повече виждате ли...ако нямате абсолютен координиращ резонанс, нямате нищо. Една десета от метъра отклонение и нямате нищо . Трябва да е абсолютно правилен за всеки отделен организъм. Трябва да е прецизен...вирусът на рака има определена честота. И той трябва да е там, иначе ако е малко... по един или друг начин, не става, за нищо не става. Инфрачервените ще проникнат, да, но топлината не е нещото, защото топлината не е честотата, тя е [инфрачервена] долу, в ниския честотен спектър, а лабораторната скорост на BX е горе във високата част на спектъра." (John Marsh Rife CDs - CD 5 track 2, CD 6 track 2. CD 7 track 1 and CD 9 track 1 )

В това свое изказване д-р Райф обяснява широкия обхват на своите честоти. Някои от тях са били аудио и са могли да бъдат възприети от човешкото ухо, други са били в ултразвуковия диапазон, а трети дори са били в диапазона на радиовълните. Той казва, че ракът е твърде високо. Изтъква, че за да работят честотите, те трябва да са много точно определени. Ще поговорим за това по-късно. Ето още две изявления, които също потвърждават, че уредите на д-р Райф са могли да излъчват модулирана аудио честота:

3 устройства изработвани около 1910-1920г., състоящи се от голям и малък цилиндър с намотки, влизащи един в друг; използват се като част от радиоприемника – за настройка (търсене) на радиосигнала – бел.пр.

8

RIFE: Знаете, ние имахме идея, когато имахме нашата клиника в La Jolla [1934] разбира се това беше батерия и устройството се задвижваше от моторен генератор и момчета, знаете, че то със сигурност щеше да създаде ад във всички радиа, така че ние имахме две коли, оборудвани с радио и овладявахме положението, като ги изпращахме навън и имахме код, нещо като S . O . S . и едната отиваше на север, а другата на юг от La Jolla. Преди да започнем вътре, ние искахме да знаем колко смущения можем да предизвикаме. (John Marsh Collection . Trip to Ohio Papers. Page 7. www.rife.org )

За да изпраща сигнал от типа на S.O.S., той трябва да е модулирал аудио честотата върху носител, за да могат радиоапаратите на колите да хващат този сигнал. Тази аудио честота би създала също проблеми на радиостанциите. В аудио компакт диска на Райф от колекцията на Джон Марш Dr Couche прави интересен коментар за уред #3. Той е бил в клиниката от 1934г., спонсорирана от Dr Johnson и Университета на Южна Калифорния. Ето какво казва:

DR . COUCHE : "Те го третираха с честотите на Райф, които са в аудио спектъра." (John Marsh , Rife CDs - CD 3 track 1)

Раковите и туберкулозните честоти, използвани през 1934г. в клиниката, не са били аудио честоти. Защо тогава Dr Couche твърди това? Фактите показват, че Dr Couche смесва нещата. Уредите на “Beam Rays”, които Dr Couche е използвал в продължение на над 22 години, са продуцирали аудио честоти. Той си е купил два или три такива клинични уреда и ги е ползвал до 1952г., когато се е пенсионирал. Ще опишем тези уреди по-нататък в статията. Всички наши цитати дотук показват, че оборудването от 1934г., както и по-ранните уреди са могли да излъчват аудио честоти и че д-р Райф е тествал аудио честоти от самото начало на своята работа през 1920г.

Въпреки доказателствата, че д-р Райф е тествал честоти от аудио спектъра, както би направил всеки добър учен, трябва да изтъкнем, че към 1935г., когато е построен неговият лъчев уред #4, той вече не е чувствал необходимост да тества аудио честоти. Към това насочва фактът, че в този нов честотен инструмент няма включен аудио осцилатор с променяща се честота. Ще обсъдим по-нататък в тази статия уред #4 на Райф.

История на инструментите на д-р Райф и направените промени

Най-после разполагаме с достатъчно информация, за да знаем, какво е правил д-р Райф през ранните години от работата си (от 1923 до около 1934г.). Това стана възможно, тъй като вече знаем точно какви уреди е използвал той по това време и в какъв диапазон са излъчвали те. Освен това разполагаме с неговите лабораторни записки, описващи подробно 26 състояния и техните честоти. Според най-ранната информация, за която днес знаем, че е неправилна, той е използвал честоти в диапазона от аудио спектъра до малко над 17 000 000 херца (17 мегахерца). Ние знаем също, че честотният уред на д-р Райф не е имал този честотен диапазон, с изключение на създаваните чрез хармониците честоти от лъчевата тръба. Знаем също от протокола на процеса срещу “Beam Rays”, че преди 1935г. д-р Райф е разчитал погрешно честотите. Оборудването, което е ползвал преди есента на 1935г. е наречено Rife Ray #3. През 1935г. е конструиран Rife Ray #4, който е използван от д-р Милбенк Джонсън и д-р Райф. Лабораторният уред на “Beam Rays” е построен след уред #4 някъде през 1936 или 1937г. Ние знаем как са работели тези уреди.

Клиничният уред на “Beam Rays” е конструиран от Philip Hoyland през 1936г. и е използвал аудио честоти, модулирани върху фиксирана RF честота. Този уред е станал основният уред, продаван от корпорацията “Beam Rays” през 1938-39г. Той е наричан “клиничният уред”. Днес ние разполагаме с негов оригинал и имахме възможност да го тестваме и да направим спектрален анализ на метода му на действие. Получената информация е представена подробно в тази статия.

Всички уреди на д-р Райф след #3 са направени от Philip Hoyland. Лабораторният уред на “Beam Rays” бе разбран благодарение на Jim Peters, който коригира схемите на “Beam Rays”.

В процеса срещу “Beam Rays” от 1939г. Филип Хойлънд казва, че честотите на д-р Райф са в по-горните честотни спектри (139 000 до 1 604 000 херца), подсказвайки, че неговите честоти са в по-ниските честотни спектри. Благодарение на това, че протоколът от процеса срещу “Beam Rays” ни бе даден от Steven Ross и на записките на Райф върху уред #4, сега ние знаем точно кои са високите RF честоти, които е използвал д-р Райф.

Благодарение на Aubrey Scoon и неговото копие на клиничния уред на “Beam Rays”, днес ние разполагаме с тези честоти, които са в диапазона от 1200 до 21 275 херца. Има солидни доказателства, че тези честоти са използвани от Филип Хойлънд в един от неговите

9

клинични инструменти. Тези честоти са били премахнати от апарата на Aubrey Scoon, използващ осцилоскоп. Тези честоти ни помогнаха да разберем как работи уредът на “Beam Rays”. Копието на уреда с лъчева тръба “AZ-58” от 1950-те години, използван от д-р Райф, Джон Крейн и Джон Марш бе построен и подобрен въз основа на клиничния уред на “Beam Rays”. Днес AZ-58 е реконструиран по чертежи. Използваните в него честоти са дори по-ниски от аудио честотите на Aubrey Scoon. Честотите, използвани в AZ-58 са били от 120 to 2128 херца. По-нататък ще обсъдим детайлно връзката между клиничния уред на “Beam Rays”, уреда на Aubrey Scoon и AZ-58 уредите от 1950-те години.

За да проследим еволюцията на технологията на д-р Райф, първо ще разгледаме уреда на Райф #3 (конструиран през 1934г.), после следващия уред, #4 (конструиран от Филип Хойлънд през 1935г.), след това клиничния уред с лъчева тръба на “Beam Rays” и лабораторния уред с лъчева тръба на “Beam Rays”, конструирани около 1936г. и продавани до 1938-39г. от корпорацията “Beam Rays”. След това ще разгледаме уреда на Aubrey Scoon и копието на уреда с лъчева тръба на “Beam Rays” “AZ-58” от 1950-те години заедно с подложковия уред , конструиран от “Life Labs” през петдесетте години. Ще хвърлим поглед и върху някои от уредите на Джон Марш.

Лъчев уред #3 на Райф, използван в клиниката от 1934г.

1. Това е регенеративен уред, който използва лъчева тръба.2. Той се състои от два регенеративни приемника на Kennedy (модели номера 110 и 281).

Тези два приемника правят възможно комбинирането на един нискочестотен осцилатор с един високочестотен осцилатор или на два високочестотни осцилатора.

3. Изходът е синусоидална вълна.4. Източник на енергия са батерии. Излъчването от лъчевата тръба е било около 50 RF вата?

Този уред бил използван от Dr Milbank Johnson (снимка) в клиниката от 1934г. Ако погледнете в долната част на снимката по-горе, ще видите част от перилата и матрака на леглото, където са третирали пациентите. Ако се загледате в инструмента на масата, ще видите, че той не се състои само от една част, а има много компоненти. Този уред винаги е бил считан за най-добрият уред, използван от Райф, защото с него през 1934г. са постигнати резултатите с рака и туберкулозата. Хората, които се интересуват от работата на д-р Райф, винаги са искали да знаят, как работи този уред. Те винаги са се питали също, какво оборудване е използвал той. Това е една от най-големите мистерии около Райф. Има всякакви спекулации за това, как са работели първите му уреди. Каква вълнова форма е използвал? Какъв е бил честотният диапазон? Можел ли е да генерира и аудио честоти? Дали уредът е имал свръхрегенериращ ефект (както пише той в лабораторните си записки) или просто регенериращ? Всички тези неща са останали загадка в продължение на над петдесет години. Общо е вярването, че уредът от 1934 година е направен по поръчка за д-р Райф. Но, ако уредът не е направен по поръчка, тогава цялата загадка изчезва. И така стана. Благодарение на детективската работа на James Peters тайната бе разгадана. Оказа се, че уредът не е бил направен по поръчка. Д-р Райф просто си е закупил стандартен честотен генератор, каквито е имало в магазините.

По-добра снимка на оборудването на д-р Райф ще намерите горе на страница 13 вдясно. Най-вероятно той самият е струпал всичко на масата и е направил снимката, след като е започнал да използва новото, произведено за него оборудване през 1935г. Тази снимка и няколко други, дават възможност за получаване на представа за оборудването на д-р Райф. Тя ни бе любезно предоставена от Jason Ringas от Канадската изследователска група на Райф. В тази статия вие ще можете да видите истинското оборудване заедно с рекламата за продажба от двадесетте години, която дава подробности за оборудването.

Сега ще разгледаме всяка част от оборудването и ще се занимаем по-задълбочено с детайлите на всяка от тях. Всички части от оборудването с изключение на лъчевите тръби и

10

вероятно пет степенния усилвател са се продавали в магазините. Това означава, че честотно генераторното устройство е било стандартно и е можело да бъде закупено от компаниите през 1920-те. Въпреки че това са регенеративни приемници, те биха могли чрез преобръщане на регенеративната верига да предават честотите, които е искал да използва д-р Райф. Той използвал най-доброто оборудване “Kennedy” от компанията “Colin B. Kennedy”, която произвеждала някои от най-точните и висококачествени уреди, които можели да се закупят през 1923г. То било също и едно от най-скъпите. Сега погледнете снимката по-долу вляво. Това е една от няколкото снимки на лабораторното оборудване на д-р Райф. Двете долни части на оборудването представляват приемника на Кенеди – модел 110, свързан с двустепенния аудиоусилвател на Кенеди – модел 525. Ще разгледаме по-късно другата част от оборудването, поставена върху приемника на Кенеди – модел 110. Под тази лабораторна снимка има по-добра снимка на това антично оборудване. Вдясно от тези снимки е рекламата от 1923г. на компанията “Colin B. Kennedy”,

11

на която са дадени честотният диапазон и описание на регенеративния приемник. Освен това, тя посочва като ефективен честотния диапазон от 175 до 25 000 метра или от 12 000 херца до 1 700 000 херца.

Това устройство може в действителност да отиде от 150 до 25 000 метра, давайки диапазон от 12 000 до 2 000 000 херца. Компанията “Kennedy” е била твърде умерена по отношение на постиженията си. Другият апарат върху приемника на Кенеди – модел 110 на лабораторната снимка е късовълновият регенеративен приемник

12

- модел 281. Горе вляво на стр. 14 е приемник – модел 281 на “Kennedy”. Той има ефективен диапазон от 185 до 620 метра или от 483 000 до 1 620 000 херца.

Този уред би могъл в действителност да има има ефективен диапазон от 150 до 620 метра или 483 хиляди до 2 милиона херца. Компанията “Кенеди” отново е била скромна. Горе на стр.13, където е снимката с цялото оборудване на д-р Райф, има още един регенеративен приемник на Кенеди – модел 220. Негова снимка има и на стр.14 под модел 281 с рекламата вдясно (175 до 3250 м или от 92 000 до 1,7 милиона херца). Той също може да отива от 150 до 3250 метра, даващи реален диапазон от 92 000 до 2 милиона херца.

Сега, когато разполагаме с цялостна идентификация на честотно генериращото оборудване, вече можем да направим някои заключения. Цялото оборудване на Кенеди е излъчвало синусоидални вълни. Това старо оборудване не е използвало и дори не е генерирало квадратни вълни. Приемателят - модел 110 има честотен диапазон от 12000 до 2 000 000 херца или 2 MHz. Това показва, че уредите на д-р Райф са били в състояние да излъчват аудио честоти, факт, който той споменава в показанията си през 1961г. Единствените аудио честоти, които е могъл да използва той, са можели да бъдат модулирани от това оборудване. В показанията си от 1961г. д-р Райф споменава също, че той балансирал аудиото върху носител, който трябва да е представлявал модулирана вълнова форма.

Това, което е наистина учудващо, е фактът, че никой от уредите на Кенеди, използван от д-р Райф, не е можел да излъчи по-висока честота от около 2 мегахерца (MHz). Този факт променя много неща по отношение на неговите лабораторни бележки, датиращи отпреди 1934 г. Не е било възможно с това оборудване да бъдат продуцирани 11 780 000 или 17 033 000 херца. Това са двете честоти, които отбелязва д-р Райф за раковия вирус. Честотният обхват на оборудването на “Кенеди” обяснява, защо инженерът на д-р Райф, Филип Хойлънд казва, че преди 1935г. д-р Райф е четял погрешно своите честоти.

Д-р Милбенк Джонсън, със съгласието на д-р Райф е наел през 1935г. Филип Хойлънд и специален медицински изследователски комитет от Университета на Южна Калифорния за конструиране на по-съвременен преносим честотен генератор за целите на изследователската работа. Уредът на д-р Райф от 1934г. бил неудобен поради това, че не е бил цялостен, а се е състоял от няколко части, които били трудни за местене и използване.

13

За да конструира новото устройство, Филип Хойлънд е трябвало да знае, какви честоти използвал д-р Райф. Затова той занесъл в лабораторията на д-р Райф осцилатор за разчитане на честотите. По това време е било трудно да се разчитат правилно честотите освен при наличие на голям опит. В показанията си през 1939г. в процеса срещу “Beam Rays”, Филип Хойлънд описва как е получил честотите: (Beam Rays Trial Papers www . rife . org )

HOYLAND: "Те бяха взети от последния уред [ оборудване на Кенеди ] , построен от д-р Райф, Аз ги пренесох от една машина на друга."

В друга точка от процеса е записано следното::

COMPARET "През юни 1935г. вие сте сключили договор с [липсват думи] за медицински изследвания с цел построяване на лъчев уред “Райф” [Rife Ray #4]. Скоро след това ли го построихте?

HOYLAND: ''Да.''

COMPARET: "Съгласно договора с тях цялата работа трябваше да се извърши под ръководството на д-р Райф, така ли?”

HOYLAND: "Това беше изискване на договора."

COMPARET: "Извършихте ли тази работа без да вземете честотите от д-р Райф? "

HOYLAND: "Аз калибрирах уреда според бактериите ."

COMPARET: "В какво точно се състоеше калибрирането, което извършихте?"

HOYLAND: "Поставих стандартен осцилатор към неговото устройство, за да видя какви честоти използва той.

COMPARET: " Той пусна своята машина и вие измерихте нейните честоти ?"

HOYLAND: "Да."

COMPARET: "Направихте ли някакъв меморандум на тези специални честоти?"

HOYLAND: " Да, дадох на д-р Джонсън и д-р Райф списък на тези честоти ."

По-късно по време на процеса д-р Райф е запитан откъде идват честотите:

JUDGE KELLY : "Когато конструирахте тази Beam Ray машина [от оборудването на Кенеди], имахте ли скала, представяща честотите или хармониците?

RIFE: "Имахме много скали на оригиналния уред [Kennedy - модел 110]."

JUDGE KELLY : " Това ли е машината, от която г-н Хойлънд е взел честотите?

RIFE: "Да , той взе честотите от тази стара машина [Kennedy - модел 110]."

От показанията на д-р Райф и Филип Хойлънд виждаме, че честотите са разчетени от Филип Хойлънд на моделите 110 и 281 на “Kennedy” и използвани в следващото устройство, което е Rife Ray #4 (след това ще обсъдим него). Сега да продължим с показанията по делото:COMPARET: "Сега като се върнем към Вашето предположение, че д-р Райф е знаел, кои са честотите, казвал ли Ви е някога г-н Хойлънд, че д-р Райф ги знае?"EDWARDS: "Не, той ми каза, че д-р Райф само мисли, че той ги има.

COMPARET: "Какво си помислихте, че значи това?"

EDWARDS: "Е, г-н Хойлънд ми каза, че около това време [1934 и преди това] д-р Райф измервал честотите само чрез дължината на жицата и че не е имал предвид други фактори "

Току що прочетохме в свидетелските показания, че д-р Райф не е разчитал правилно честотите, които измервал. През 1920-те и 1930-те години е било лесно да се допусне такава грешка. Честотите, отчетени от Хойлънд на уред #3 на Райф, състоящ се от оборудване на Кенеди, са различни от отбелязаните от д-р Райф в по-ранните му лабораторни записки. Това е предизвикало голямо объркване, тъй като всички честоти, отчетени от Филип Хойлънд са били по-ниски от 2 000 000 херца. Д-р Райф е записал в лабораторните си записки честоти от порядъка на 11 780 000 и 17 033 000 херца за раковия вирус BX. Но моделите 110, 220 и 281 на Kennedy не са могли да излъчват такива високи честоти.

14

Очевидно Филип Хойлънд е бил абсолютно прав, когато е заявил в съда, че д-р Райф е разчел грешно своите честоти. Освен това Филип Хойлънд свидетелства в съда, че е дал както на д-р Райф, така и на д-р Джонсън списък с правилните честоти, отчетени от него на модел 110 на “Кенеди”. Това потвърждава казаното от Филип Хойлънд в съда.

Има и друго потвърждение, че д-р Райф е разчел погрешно честотите си. То е записано на аудио компакт диск, посветен на Райф, на който лаборантът на д-р Райф, Henry Siner, чете лабораторните записки за раковия вирус ВХ. Цялата информация е същата като по-ранната информация на д-р Райф за периода преди 1935г. с изключение на честотите. На коригираните лабораторни записки Henry Siner чете за раковия вирус ВХ 187 метра дължина на вълната и честота 1 604 000 херца цикли в секунда. Честотата в метри и честотата в цикли за секунда е една и съща честота. Но в лабораторните записки отпреди 1935г. те са различни. Едната честота е 11 780 000, а другата – 17,6 метра или 17 033 000 херца. Това също потвърждава, че д-р Райф не е отчитал правилно честотите си. Отчетената от Филип Хойлънд честота е 1 604 000 херца, която той е дал на д-р Райф и д-р Джонсън и която е била използвана в построения през 1935г. нов уред, наречен Rife Ray #4.

Трябва обаче да имаме едно нещо предвид. Д-р Райф може да е отчитал хармонùка на честота, вместо самата честота. Изглежда, че точно това е ставало. Д-р Райф е разбрал колко лесно е да се отчете една хармонична честота вместо правилната честота и е признал, че може да не е работил с истинските фундаментални честоти. Той казва:

RIFE: "Аз ти казах на теб [John Crane] и на Verne [Verne Thompson], а също и на други хора, че някои от честотите, които използваме, може да са хармонùци, знаеш...това не е невъзможно, някои от тези честоти да бъдат хармонùци. Ние можем и да не знаем кои са истинските честоти на някои от тях. Но те вършат работа. Може би, ако имахме истинската честота, щеше да става по-добре, защото тя притежава повече мощност от хармонùка." (John Marsh Rife CDs - CD 7 track 2 )

Честотата, която е отчел Филип Хойлънд на уреда на д-р Райф от 1934г. е била 1 604 000 херца. В лабораторните си записки отпреди 1934г. д-р Райф е записал две честоти. Едната е 11 780 000 херца, а другата - 17 033 000 херца. Седмата хармонична на 1 604 000 е 11 228 000 и е близка до 11 780 000, особено ако имаме предвид, че д-р Райф не е разчитал честотите си правилно. Днес ние знаем, че д-р Райф не е разчитал правилно и хармониците. Единадесетата хармонична на 1 604 000 е 17 644 000 и е също близо до 17 033 000 херца. Ако д-р Райф бе разчитал правилно честотите си, тогава честотата в метри и честотата в цикли за секунда щяха да бъдат едни и същи. Това е станало с новите лабораторни записки, които са били коригирани от д-р Райф и прочетени от Henry Siner през 1950-те. Фактът, че д-р Райф не е отчитал правилно честотите си, не подлежи на съмнение, тъй като честотите, отчетени от Филип Хойлънд са били използвани за направата на следващия уред, наречен Rife Ray #4. В рамките на 60 дни всички честоти на Райф са били променени.

Ние се чудехме, откъде са могли да дойдат тези хармоници, които е отчитал д-р Райф. Дали модел 110 на “Kennedy” е имал хармоници във вълновата си форма? Дали той е излъчвал синусоидална вълна? Била ли е изкривена формата на вълната? Единственият начин да се отговори на тези въпроси бе да се намери работещ уред 110 на “Kennedy” и да се подложи на спектрален анализ. Jason Ringas от Канадската изследователската група на Райф и аз се свързахме със собственика на Западния исторически музей на радиото, Henry Rogers (www . radioblvd . com ), който притежава два все още работещи уреда от модел 110 на “Kennedy”. Хенри Роджърз не знаеше нищо за д-р Райф, но се съгласи да ме приеме на място, за да проверя разчитанията на модел 110 на “Kennedy”. Той притежава също работещи модели 220 и 281 на “Kennedy”. Компанията “Kennedy” е произвеждала уреди с превъзходно качество и ние с изненада открихме, че те не само работят след повече от 80 години, но и че все още работят така, както са работели като нови. Поради качеството на изработката им, за да се поставят в работещ режим тези уреди, бе необходимо много малко внимание. Така аз отидох със спектрален анализатор в ръка при Хенри и ние включихме Kennedy 110 към анализатора, за да получим отговори на нашите въпроси. По-долу можете да видите разчитането на вълновата форма на модела 110 на 417 000 херца при използване на спектрален анализатор PicoScope 3205. Отляво е вълновата форма, която потвърждава, че д-р Райф е използвал синусоидална вълна. Този въпрос най-после получи отговор.

15

Модел 110 на “Кенеди” на 417 000 херца

Спектралният анализ на честотата разкри, че във вълновата форма няма никакви хармоници. Шумът, който се показва под формата на малки връхчета е от електрическото захранване. Тези стари приематели се захранват от батерии и когато се прикачат към батериите, шумът във веригата намалява значително. Изумителното в модела 110 на “Kennedy” бе перфектното изображение на синусоидалната вълна. Това ни удиви, защото всички вярват, че оборудването, което е използвал д-р Райф, трябва да дава изкривена форма на вълната. Никой, с когото съм говорил, не вярваше, че това старо оборудване е в състояние да продуцира почти перфектна вълнова форма. Тя е толкова добра, колкото можем да продуцираме днес с нашето фино модерно оборудване за генериране на честоти. Фактът, че то не продуцираше никакви хармоници също ни изуми много.

По-долу са представени разчитанията на модел 110 на 770 000 и на 1 604 000 херца.На 1 604 000 херца синусоидалната вълна бе все още почти перфектна и не продуцираше никакви хармоници. Ние проверихме за хармоници всички честоти до 50 мегахерца и не открихме никакви.

Това тестване показа, че оборудването на д-р Райф е създавало синусоидални вълнови форми без никакви хармоници. Тогава откъде са дошли честотите, които д-р Райф е разчел и отбелязал в своите стари лабораторни записки? Защо е записал две честоти в лабораторните си протоколи? Сега знаем, какво оборудване е използвал той. Затова неговите лабораторни записки отпреди 1935 година вече нямат значение. Знаем от прочетените от Henry Siner коригирани по отношение на вируса ВХ записки, че честотата в метри и честотата в цикли за секунда трябва да са едни и същи. Ясно е, че д-р Райф е използвал две различни устройства за разчитане на честотите. Едното ги е определяло в метри, а другото – в цикли за секунда. Но дори като знаем това, няма обяснение откъде са дошли хармониците.

Ние знаехме, че благородният газ, който е използвал той в неговата лъчева тръба, би могъл да удвои преминаващата през него честота. Този тип тестове са правени с плазма в лабораториите в миналото. Така че ние решихме да направим няколко теста. Тествахме Icom 718, който закачихме на фанотронна лъчева тръба. Това е типа лъчева тръба, която е използвал д-р Райф и е единствената, която тествахме. Първо тествахме, за да видим, как ще изглежда синусоидалната вълна, излизаща от Icom 718. Искахме да се убедим, че не продуцира никакви хармоници и действително нашето тестване показа това. След това го закачихме за тунера на антената, за да видим дали тунерът изкривява вълновата форма и дали продуцира хармоници. Установихме, че освен на 1 604 000 херца, тунерът на антената не изкривява вълновата форма и не продуцира хармоници. Това е само, защото Icom не е предназначен да създава честоти под 2 000 000 херца. Под тази честота той ще продуцира два хармоника (виж графиката на стр.19). Двете други тествани честоти бяха 11 780 000 и 17 033 000 херца. Това бяха честотите, които д-р Райф е записал в лабораторните си записки

16

Модел 110 на “Кенеди” на 770 000 херца

Модел 110 на “Кенеди” на 1 604 000 херца

отпреди1935г. Нито една от тях не продуцираше хармоници чрез тунера на антената. След това ние ги прекарахме през лъчевата тръба. Лъчевата тръба не само че удвои честотите, но и продуцира всички хармоници, които вероятно д-р Райф е прочел. Сега вече имаме отговор на това, откъде са дошли хармониците. Продуцира ги лъчевата тръба. Ако прекарате синусоидална вълна, свободна от хармоници през лъчева тръба, ще получите всички хармоници, които е записал д-р Райф в лабораторните си записки. Разчитанията от тестването ще намерите на следващите три страници.

Тестване, извършено със спектрален анализатор PicoScope 3205 на 1 604 000 херца при използване на icom 718

Синусоидална вълна от Icom 718 на 1 604 000 херца.

Icom 718 на 1 604 000 херца, измерени със спектрален анализатор не показва хармоници

Синусоидална вълна от Icom 718 на 1 604000 Hertz, при използване на тунер за антена.

Icom 718 и тунер на антена на 1 604 000 херца, измерени със спектрален анализатор показва 2 хармоника. Те са

единствените продуцирани хармоници, тъй като Icomне е предназначен да слиза под 2 000 000 херца. Ако излъчите 2 000 000 херца, няма да получите

хармоници

Синусоидална вълна от Icom 718 на 1 604 000 херца при използване на тунер за антена и лъчева тръба. Синусоидалната вълна е изкривена. Във всички тестове синусоидалната вълна бе винаги изкривена когато преминаваше през лъчева тръба.

Icom 718 на1 604 000 херца, използвайки тунер на антена и лъчева тръба. Измерването със спектрален анализатор показва хармоници по целия път до 22 000 000 херца. Това показва, че модел 110 на д-р Райф, който е имал максимум 2 000 000 херца е продуцирал хармонични честоти в диапазона от 11 000 000 до 17 000 000 херца.

17

По-долу са представени измерванията, направени със спектралния анализатор PicoScope 3205 от Icom 718 при използване на тунер на антена и лъчева тръба на 11 780 000 херца. Това е първата честота, която е отбелязал д-р Райф в лабораторните си записки отпреди 1934 година, която по-късно е променена на 1 604 000 херца.

Тестване, извършено със спектрален анализатор PicoScope 3205 на 11 780 000 херца при използване на icom 718

Синусоидална вълна от Icom 718 на 11 780 000 херца.

Icom 718 на 11 780 000 херца, измеренисъс спектрален анализатор, не показваща

никакви хармоници.

Синусоидална вълна от Icom 718 на 11 780 000 херца, използвайки тунер на антена .

Icom 718 и тунер на антена на 11 780 000 херца измерване със спектрален анализатор на 50 MHz не показва никакви хармоници.

Синусоидална вълна от Icom 718 на 11 780 000

херца, използвайки тунер на антена и лъчеватръба. Синусоидалната вълна не изглежда

като такава. Винаги, когато синусоидалната вълнапремине през лъчева тръба, тя се изкривява

Icom 718 на 11 780 000 херца, използвайкитунер на антена и лъчева тръба. Измерването

съсспектрален анализатор показва хармоници

презцялото покачване до 50 MHz.

По-долу са представени измерванията, направени със спектралния анализатор PicoScope 3205 от Icom 718 при използване на тунер на антена и лъчева тръба на 17 033 000 херца. Това е втората честота в метри, отбелязана в лабораторните записки отпреди 1934 година и по-късно променена на 187 метра, което ще даде честота около 1 604 000 херца. Това потвърждава предположението, че на 17 033 000 херца д-р Райф е четял хармоници.

18

Тестване, извършено със спектрален анализатор PicoScope 3205 на 17 033 000 херца при използване на icom 718

Синусоидална вълна от Icom 718 на 17 033 000 херца. Известно изкривяване насинусоидалната вълна.

Icom 718 на 17 033 000 херца, измерванедо 50 MHz със спектрален анализатор не

показва никакви хармоници.

Синусоидална вълна от Icom 718 на 17 033 000 херца с използване на тунер на антена.

Забелязва се същото леко изкривяване.

Icom 718 и тунер на антена на 17 033 000 херца, измерени до 50 MHz със

спектрален анализатор, не показва хармоници..

Синусоидална вълна от Icom 718 на 17 033 000 херца с използване на тунер на антена и лъчева тръба. Синусоидалната вълна се изкривяваше още

повече при преминаване през тръбата.

Icom 718 на 17 033 000 херца с използване натунер на антена и лъчева тръба. Измерването

съсспектрален анализатор показва хармоници

презцялото покачване до 50 MHz.

19

20

RC приемател и усилвателна компанията “Westinghouse”

Аудио усилвател 7 Ана корпорацията “Western

Electric”

Приемател – модел 281 на “Kennedy”

Аудио усилватели - модели 220 и 525 на “Kennedy”

Аудио усилватели - модели 110 и 525 на “Kennedy”

Аудио усилватели - модели 110, 281 и 525 на “Kennedy”, поставени в лабораторията на Райф за работа по M.O.R

Оборудване, което Райф е използвал,

работейки върху M.O.R

3-те снимки на тази страница са любезно предоставени от Канадската изследователска група на Райф

Пет степенен 50 ватов каскаден усилвател от клас

А

3,5 MHz усилвател наRemier 700 I.F.

RF усилвател на Kennedy”