Съдържание

1) За отношението ни – стр.22) Първи стъпки в Любовта – стр.43) За Религиозността – стр.94) В сянката на Религията – стр.115) За Мъдростта и интелигентността – стр.136) До Моята Съпруга – стр.157) Приказка за Синът – стр.168) За Гордостта – стр.189) Приказка за Извора – стр.19

10) Кратко за Сарказъма – стр.20 11) Кино – салона – стр.21 12) Истината (Бог) е като… - стр.23 13) Учителят – стр.26

14) За Състраданието – стр.2915) Кратко за Любовта – стр.32 16) НАШАТА Улица – стр.3317) Кратко за Смирението – стр.3418) Правото на Избор – стр.3519) Пътник – стр.3620) Кратко и Ясно за Секса – стр.3621) За Закона (Божията Воля) – стр.3722) За Любовта и любовта – стр.3923) За Светлината – стр.4224) ОБЕЩАНО ЗАВРЪЩАНЕ – стр.4425) За Екстаза – стр.4526) Последователността на Стъпките – стр.4627) Душата и Духът – стр.5128) Моето Знание – стр.5529) До Инна и “християните” – стр.5930) Любов Е Законът – стр.6131) До Васил – стр.6132) За убедеността – стр.6533) Невежество – стр.6534) Точка 9 – стр.6635) Краят на света – стр.6936) ОГЛЕДАЛО – стр.7037) Детски Пъзел – стр.7038) АЗ ПАК ЩЕ ЖИВЕЯ – стр.7139) Платното – стр.7340) Отчувана заблуда-Ч ỳ век – стр.7341) Последно – стр.74

1

Словото води никъде, или много далече.

Писма до вас

За отношението ни

Здравей Георги,              Здравейте Приятели!        Чудя се как да започна. Чудя се как да направя така, че думите ми да не прозвучат като думи на странник, разказващ сънища. Може би ще е най-добре да подходя като към деца. Не че ви подценявам. Не бихме били приятели, ако е така. Аз никога не съм бил "по-голям" от своите приятели, и вие го знаете. Трябва да подходя с пределна простота към това, което искам да ви кажа, за да ме разберете.        Е, добре. Нека кажем, че и аз като Ванга, съм придобил способността да виждам в бъдещето. Но не това е важното в случая. Много хора са надарени с такива способности. Важното е, че ми се даде възможност да видя причината, поради която "живеят" тези феномени, и да обясня това.        “Е, и какво от това”- ще възкликнете вие.

Вярно - какво от това? Животът на земята продължава да си е същия.         Всъщност, мисля че ви пиша това писмо от чист егоизъм. Заради себе си. Седя си аз самотен в своята пещера (както един “свръх човек” казваше), и говоря на буболечките за своето си знание. Седя си аз в пещерата и се изживявам като Бог, Който няма с кого да се сподели. Лудост... Но ако някой ми повярва, ще бъде Живот. Затова се опитвам да бъда Живот.         Книгата която написах, не е едно библиотечно знание, с което задоволявам човешката си суета за полезност. Написах това, до което ме доведе Мъдростта на Духа, Който аз наричам Бог, но най-вярното име е Любов.        И това е за което искам да ви пиша в писмото си.        Добре де, има Бог! Всички знаем това, или поне се досещаме... Какво толкова мога да ви кажа?        Важното в случая е, не Неговото съществуване, а отношението ни към този факт. Съвсем по земно казано, животът е отношението на човека към него. Както се отнасяме към живота си, така и той се отнася с нас. И понеже в книгата си казвам, че Бог е Живот, помислете за отношението  си към този факт.

2

        Бог не е някаква философска категория, извадена от пожълтелите страници на стара книга. Бог не е една полезна илюзия за нуждите на психотерапията. Бог Го има. И можете да Го познаете, а условието за успеха е Доброта. Казвам ви толкова просто нещо. Някои от вас се надяват да познаят Истината чрез медитация, други с молитви, трети с Вяра. Но не всички знаят, че онова медитативно ниво за постигане на Истината, изисква условието "абсолютна Любов".

Сега естествено идва отговора - "Абе, и без това ще мина. Защо ми е да Го видя, щом знам че Го има?"        Това би било много интелигентен отговор, ако не противоречеше на вашите естествени стремежи.         Към какво се стремите вие? Към себе доказване, себе реализиране, себе издигане и себе раздаване Стремите се към щастие.        В крайна сметка, стигате до извода че щастието е, когато сте стигнали до онова ниво на израстване, в което вече можете да давате, а не очаквате само да вземате. Надявам се така да мислите всички вие.         И какво искаме да можем, да дадем от себе си? Пари, милостиня...? Не че всички искат да дават, но да могат да дават. Защото тогава се чувстват богати и щастливи.         Колкото и да имате, със щедростта си ще го раздадете, защото материалното свършва. Но ако Любовта ви, и желанието да се раздавате остане, вие сте намерили и постигнали Себе Си. И тогава, без да медитирате, ще видите Истината. Това го казвам не като метафора, а като истина.         Следователно - какво? Оказва се, че щастието не се постига с материалното, а с Духа. Защото материалното се свършва, но Духът е който остава и може да се раздава без мярка и край. И Духът е, Който можем да ПОЛЗВАМЕ без мярка и край. И понеже животът е краен, в Духа не казваме "аз живея", а Аз Съм.         И какво в крайна сметка се опитах да ви кажа, приятели?        Всички ние търсим щастието си. Не го търсете в земното. Със земното купуваме Мъдрост, за да се обърнем с нея към Себе Си.         Излиза че е щастие, човек да намери Себе Си? Не! Щастие е, да помогне на другите да го направят, след като сам го е постигнал. За никого не би било щастие, да седи сам в Рая.         Някои ще кажат, че съм луд. Пожелавам ви моята лудост.        Поздравявам ви, и ви чакам.

        от начало

3

Първи стъпки в Любовта

Скъпи Приятели,Аз знам и виждам това, което вие не знаете и не виждате. (Всъщност, всички си мислят така) Аз знам още, че ще си навлека омразата ви, но то ще е само

докато разберете и прогледнете. А до тогава, аз ще ви поучавам, а вие ще ме мразите. И ще го правите не защото е по-добре за вас, а защото така сте научени.

Приятели, не си мислете, че вие сте нещо истинско и неповторимо. Вие сте това, което другите са направили от вас. Аз искам да ви помогна, да бъдете тези, които всъщност сте.

Аз мога да пиша писмата си, с поезията на Шекспир и философията на Ницше, но тогава красотата на словото ще ви попречи да видите силата на философията. Аз мога да пиша с поезията на Ницше и философията на Шекспир, но тогава силата на словото ще скрие красотата на философията. Или мога да бъда изцяло един по-добър Ницше, но тогава няма да разберете нито поезията, нито философията, а ще родите един по-лош Хитлер.

Затова реших да пиша с вашите думи, използвайки знанието на вашите истини, за да ви заведа до Истината, Която е Бог.

Неговите имена са Аз Съм, Този Който Съм, Живот, Любов.Всеки от вас си мисли, че вече е някой. Всеки си мисли че е

личност и може да претендира за своята неповторимост. Но каква е разликата между вас, и който и да е друг човек? Ако се замислите по-мъдро, ще видите, че разлики няма.

Всички сме човеци. Едни по-богати, други по-бедни. Едни по-образовани, други по-малко. Едни по-добри, други по-лоши. Нашите разлики са наша основна прилика. Искаме да се отличим от тълпата, и с усилията си само променяме мястото си в нея. Малко са тези, които са се издигнали над тълпата, но бидейки отгоре, по-осезателно са чувствали зависимостта си от нея.

Всеки му се иска да е по-специален, но не е. Има хиляди, милиони, милиарди като вас. Вие сте човек.

Хората си приличат по това, че са различно богати и различно интелигентни. Но най-много си приличат по това, че всички хора обичат и мразят. В основата на човешката “интелектуалност” е именно способността да се обича и мрази. Или по-точно, способността да се стигне до този извод, е която ни прави “интелектуални”.

И понеже като хора се опитваме да открием себе си, нека видим колко можем да обичаме и колко мразим.

Защо обичаме и мразим?

4

Какво е Любов и какво е омраза?Знаем ли как да обичаме?Знаем ли как да мразим?

Ние сме хора, поради способността си да разделяме Любовта от омразата. И трябва най-вече към това да насочваме нашите опити за себе доказване Не се стремете към материалния израз на човешкото себе доказване Нито се стремете да се докажете чрез своята информираност, наречена от вас “интелигентност”.

Аз знам, че цялото човешко нещастие идва от неправилното дефиниране на Любовта, а от там и неправилното й “използване”.

Ако дефинираме Любовта като чувство, то веднага трябва да я наречем “привързаност”. Но такава привързаност съществува и при животните. Следователно, нашата дефиниция за човешка Любов е неточна. Къде грешим и как да я дефинираме по-точно? Може би ще бъдем по-близо до Любовта, ако я дефинираме като “смесица от чувства, които ни карат да усещаме някого или нещо, като най-голямата и важна част от нашите желания”. Да но в случая, спокойно можем да пропуснем всички думички и да оставим само думата “желания”.

Любовта желания ли е?Ако кажем че е, тогава пак ще трябва да се приравним с

животните, защото те също изпитват желанията, определящи нашата “любов”. Следователно и тук сгрешихме.

Какво друго би могла да е Любовта, което да е само човешко?Приятели, ако имаше такова нещо, и хората го знаеха, аз

нямаше да напиша своята книга и писмата си до вас. Това, което хората не знаят, е това, което ги прави човеци. Ако

го знаехте и можехте, щяхте да сте Този Който Съм. (Това е, едно от имената на Бог) И вместо да казвате “аз живея”, щяхте да казвате Аз Съм. Но понеже не знаете и не можете, сте човеци.

Любовта не е чувство или желание. Любовта е състояние на Духа. И това състояние на Духа се нарича Бог.

Обещах да не пиша като Ницше, и не пиша като него. Всичко, което четете е Истина, а не метафори за себеподобни.

Ако искате да обясните Любовта, трябва да я видите като състояние на вашия Дух.

Как се постига това състояние на Духа, наречено Любов?Първото и най-важно условие е да не мразим. Ако искаме да видим, какво има в една тъмна стая, ние

светваме лампата, за да “вкараме” светлина в тъмницата. И тогава светлината ни показва какво има в стаята. Но ако сме преградили,

5

някоя част от стаята със стена, естествено е зад нея да не може да се види нищо. Ето това е нашата омраза. Една голяма стена, която прегражда по-голямата част от стаята, която искаме да видим.

Какво правим ние през своя живот? Мислим си че обичаме, а всъщност желаем. Мислим си че обичаме, а всъщност сме привързани към нещо. Много често се оказва, че сме привързани към стената на собствената си омраза. Защото много от хората “обичат да мразят”.

Да не мразим е първото, което трябва да направим. И когато решите да изпълните това условие, ще видите колко е трудно да се направи. Всички скачат срещу мене с въпроса “как да не го мразя, като той ми навреди?”.

Добре, нека обсъдим този начин на отричане.Някой ви е навредил с нещо и вие го мразите. Първото което

ще ви запитам е, този когото мразите, чувства ли се по-зле от вашата омраза. Вашата омраза прави ли ви по-щастлив?

Естествено, омразата ви не наврежда на никого, освен на вас. И когато осъзнаете това не се ли чувствате като глупак, който през цялото време е търсил спокойствие край шумотевицата на парния чук?

Ако искате да се чувствате добре, не можете да го постигнете с омразата си.

Но естествената реакция към този, който ни наврежда е да го намразим, ще кажете вие?

Аз бих казал – да му простим. Да простиш на този, който ти е навредил, е полезно първо за тебе самия. Това ви го казвам и като успокоение на вашия егоизъм. Защото винаги, когато правите добро, правите го първо за себе си, а после за другия.

Някои ме питат: “И ако пак ми навреди, пак ли да му простя?”. А какво друго бихте могли да направите, след като вредата вече е нанесена. Естествено е да направите добро на себе си, като простите, и по този начин компенсирате малко от нанесеното ви зло. Но ако намразите, ще прибавите още зло към това, което вече сте приели.

Излиза, че Доброто е на Мъдрите, а злото на глупаците. Ако искате да изглеждате глупак и да се чувствате зле, може да си позволите да мразите. Но ако сте Мъдър ще сте Добър.

Искам да го подчертая:Доброто е от Мъдростта, а злото от глупостта.Така решихме, че първата необходима крачка към постигане

на Любовта е да не мразим. Защо трябва да мразим някого, който не е достатъчно мъдър за да е добър? Неговият начин на живот, неговата духовна бедност, или липса на добро възпитание, са го оставили в тъмнината на глупостта, която го подтиква към правене

6

на зло. Разбира се причините за глупостта на някого биха могли да са много и различни, но в никакъв случай те не бива да са наши причини, за нашата омраза.

Коя е втората крачка към Любовта? Състраданието.Вместо да мразим и ненавиждаме, можем да съжалим и да

бъдем състрадателни. Думата “състрадание” на Български език, много ясно определя смисъла на понятието. Ако се опитаме да съизстрадаме състоянието в което се намира грешника, ще успеем да стигнем до причината довела го до лошото деяние, и евентуално да му помогнем да осъзнае грешката си. И първото успокоение на духа си, грешника трябва да намери в нашата прошка. Ако успеем да направим това, тогава сме били полезни не само на себе си с нашата прошка, но и на съгрешилия. А помагайки на него помагаме и на другите, които ще са предпазени, от евентуално повтаряне същата грешка.

Горното е най-добрия начин за развитие на нещата, който за съжаление не винаги работи успешно. Не можем да очакваме да променим “лошия” само с нашата прошка, и много често това не се случва. Вие сте достатъчно интелигентни, за да четете тези писма, и въпреки всичко, вашата интелигентност съвсем не е достатъчна, за да не се дразните и да не мразите нещо или някого. Вие ще се научите, ако искате, но за това ще е необходимо много време и Мъдрост от ваша страна. Така и в борбата със злото е необходимо време, за да се изкорени то, и да се посади Доброто.

И тук искам да ви поохладя, като ви кажа – не се мислете за добри. Никой не е достатъчно добър. Защото ако сте Добър, ще сте Бог. Само Бог е Добър и само Бог е Любов. И към Него се стремим ние. Стремим се към това състояние на Духа, което се нарича Любов, но това е другото име на Бог. Когато постигнем Истинската Любов, ще сме постигнали Този Който Съм.

Вие все още не познавате Себе Си. И пътят за вашето себе познаване минава през Любовта. Получи се нещо, като математическо равенство:

Любов = БогАко Аз = ЛюбовТо Аз = Бог Това е съвсем вярно равенство. В своите писма до вас, ще се старая да стоя по-далече от

религиозните термини и персонажи, защото за много хора, това изглежда несериозно. Заради тези хора, ще се опитам да говоря на техния език.

Но каквито и да са хората, и какъвто и да е езика, едно е сигурно – никой не може да отрече Любовта като най-голяма

7

необходимост за нашия свят. Дори да изключим търсенията си в областта на “отвъдното”, Любовта е до болка необходима в тукашния ни живот. Така че, нека се опитаме да бъдем добри.

Очевидно е, че никак не е лошо да сме човеци. Но много по-добре ще е да сме Добри Човеци. И това вече звучи като мечтата на някои за Свръх Човеци. Защото между Бог и човека е Добрия Човек, а него го наричат Свръх Човек.

Вие не можете да си представите, колко интересна може да е борбата на човека, да превъзмогне себе си, за да израсне до висотата на Добрия Човек. В тази битка ви каня. Защото знам, че търсите доказателства за вашата сила. Докажете силата си да не мразите, или ми докажете, че трябва да мразите. Докажете ми силата си да обичате, или ми докажете, че не трябва да обичате.

Обявете ми война, защото само тогава ще мога да ви победя. Не се свивайте в безразличието на слабака. Не отминавайте моето предизвикателство. Обещавам ви, вашата загуба да бъде ваша победа.

Обещах ви да не говоря като Ницше, но не удържах на думата си. Защото той заслужава това оправдаване.

В началото ви казах, че по нищо не се различавате от другите. А и как бихте могли? Нали сте човеци? А човеците обичат и мразят. И по това си приличат. Изхвърлете омразата от себе си, Обичайте и станете Добър Човек. И тогава ще се отличите от човеците.

Умниците не познават силата на Добротата и казват: “Не искам да съм добър като глупака.”

Казах ви вече, че Мъдростта е на Добрите, а омразата на глупците. Глупците са, които се мислят за силни, а Мъдрите познават Силата.

Може би ви изглежда, че Любовта робува на този свят за да е добре на “онзи”? Любовта не робува, защото този свят е неин, както и “онзи”. Любовта работи на своето си.

Този свят е създаден от Бог и заради Бог, и знаем че едно от имената Му е Любов.

от начало

За Религиозността

Здравейте Приятели,

8

“Религия” днес звучи снобски или глупаво. За някои звучи лицемерно, а за други просто ненужно. А звученето определя смисъла за слушащите.

В това писмо аз искам да ви помогна да промените своето ухо за тази дума. Искам да чуете истинския смисъл на казаното в нея. Искам да чуете тази дума не с ушите си, а с това, което е между тях.

Аз няма да обяснявам етимологията на думата. Няма да изследваме корена й за да стигнем до нейното значение. Това, което е очевидно за нея е, че е дума за учението, което ни обяснява Бог. Още в най-първите митологични и писмени източници за сътворението на света, присъства Твореца наречен Бог. Много от религиите са дали достатъчно точно обяснение за Бог. Но съгласете се, че не е лесно да се приеме нещо, което не е в сферата на нашите възможности за изследване.

Стивън Хоукинг, с математическа формула доказа Големия Взрив на Вселената, и човечеството му повярва. В книгата си “Покана за Безсмъртие” аз ви доказах, че Хоукинг всъщност доказва Бог. Моето доказателство не е заключено в математически формули, но то е защото математиката може да обясни само материята. И своето безсилие извън материята, математиката нарича сингулярност.

Мислите ли, че сингулярността на умниците, може да бъде причина за несериозно отношение към Религията, обясняваща ни Бог?

И не мислите ли, че да обясним Бог, значи да обясним себе си? Защото каква по-истинска връзка може да търси човек, в стремежа си за самоопознаване, освен връзката със Създателя си?

Умниците казват, че всичко е случайно. Като се почне от Големия Взрив и се стигне до момента в който аз ви казвам, че това е глупост. Глупост е да се оставя на случайността нещо, което е необяснимо с ограничените ни знания. Можем да приемем, че всичко във Вселената е щастливо стечение на обстоятелствата, но как ще обясним самата Вселена.Умниците казват, че всичко се намира в нея. А къде се намира тя? В нищото? В книгата си вече съм обяснил, че “нищо” не съществува, именно поради смисъла си. “Нищо” е понятие, чиито смисъл ние не можем да си обясним с материалното си мислене. “Нищо” не съществува. Следователно Вселената трябва да се намира в Нещо, което е Всичко. И именно това Нещо което е Всичко, е Разумът, Който е сътворил Вселената.

Ако искате да ме опровергаете, ще се наложи да докажете, че Вселената винаги е съществувала и тя е Всичко. Но според

9

теорията за Големия Взрив, това ваше твърдение ще претърпи крах. Вървейки срещу Бог, ще се наложи да преодолеете първо науката.

Ето, това е Религията. Тя е неопровержимото знание за Бог. И точно нейната неопровержимост я пренася през векове и хилядолетия, за да ни каже:

“Хей, умници, погледнете в Истината. Не си правете истина от това, което не е истинско. Защото материята е толкова истинска, колкото и вашето знание за нея!”

Религията носи едно и също знание, което се доказва от шумерите до днес.

Бог е Един. Бог е Разум.Бог е Любов.Цялото знание на всички религии ни учи, че:

- Бог е Дух (Разум)- Духът е, Който остава и Той Е Живота.- Бог създава материята с мисълта си (от себе си), като

необходимо правило.- Материята е преходна. Преходността е неистинска.- Бог е навсякъде и във всичко. Бог е и в нас.- Можем да останем в Бог, ако сме Добри.

Нека видим какво учат умниците:- Материята е всичко- Ако горното не е вярно, то материята е нещо, което се

намира в Нищо- Материята е “родила” нематериалния Разум- Разумът се “ражда” случайно, в случайно “родилия”

се човек - Материята се трансформира от едно състояние в

друго. Така тя остава винаги.- Разумът, като производен на материята не се

трансформира. Той не остава, а изчезва в “нищото” на умните теории.

Предлагам ви да си изберете една от групите тирета. Застанете зад нея и докажете себе си във вашия избор.

Религията е познание за Истината, Началото, Бог. Ако се стремим към това познание, значи сме религиозни.

Вие ми кажете какви сме, ако нямаме този стремеж.от начало

10

В сянката на Религията

Още ли сте с мене Приятели?В това писмо ще ви разкажа за влажната сянка на Религията. Във всяка сянка нещо се крие. В сянката на приятелството

расте предателството. Любовта храни в сянката си омразата. Без сянката на благородството, низостта не би виряла така буйно.

А какво вирее в сянката на Религията? Там вирее надутата глупост, създала си правила за

“обяснение” и “познаване” на Бог. Тази глупост обрамчила се в правила, ние наричаме “църква”.

Аз самият много често съм се питал, дали църквата все пак не е полезна с нещо на хората. Би трябвало да е полезна. Колкото и парадоксално да звучи, църквата би могла да е полезна, но само за живота ни в този, материален свят. Казвам “би могла да е полезна”, но до сега не е била. Христовите ученици разнесоха учението на Бог, както им беше дадено от Христос. Те ходеха по света и разбиваха правилата, за да оставят само едно правило – Любовта. Тогава имаше Църква. И тя беше полезна. Но дойдоха умниците, преименуваха Бог, и поставиха старите правила в Истинските думи на светците. От тогава правилата работят за умниците, а хората изгубиха Пътя.

Какво вирее в сянката на Религията? Всичко, което тя иска да изобличи, се крие в сянката й, и там

избуява в благодатната й влага. Религията казва “Бог е Един”, а църквата казва “Нашият Бог е

Истинския”.Религията казва “Бог е Любов”, а църквата казва “Анатема”.Религията казва “Бог е във вас”, а църквата казва “Аз съм

посредника”.Религията казва “Бог е навсякъде”, а църквата казва “Бог е

само при нас”.Религията казва “Бог има наследство във всички народи”, а

църквата казва “Бог има наследство само в нас”.Религията казва “Станете братя Исус Христови”, а църквата –

“Твои роби сме, Боже”.Всичко казано от Религията е животворната влага, а всичко

което виждаме в църквата, е избуялият плевел. Но не съдете църквата, защото ще осъдите себе си. Вие сте

църквата. Вие сте държавата. Вие сте света. Казах ви в едно предно писмо, че вие сте това, което другите

са направили от вас. На робство ви учат – роби сте станали. Учат ви

11

да мразите, и в омраза умирате. Учат ви да си останете човеци, и като човеци си отивате.

Няма църква. Има хора, които не знаят. И вие знаете, че те не знаят, но сте приели тяхното лицемерно одобрение за част от своите истини. Простете си и се върнете към Този Който Съм.

Всяка църква се опитва да открадне Истинската дума “религия” за себе си. И слушаме за “християнска религия”, “мюсюлманска религия”, “будистка религия” и куп още “истински” религии.

Има една Религия и много църкви (общности) с различни правила за “служене на Бог”. Но като знаем, че в Религията има само едно правило – Любов, много лесно ще отсеем всички “истински религийки”. В интерес на истината, трябва да кажа, че Любовта присъства във всички религиозни общности, като необходимо условие. Грешката на всички тях е, че затрупват Любовта с куп измислени правила. Любовта може да е само “Единствено Условие” в опитите ни да познаем Бог. До днес, това не е усетено от никоя религиозна общност.

Вслушайте се в думите на църквата и потърсете Любовта в тях. Вижте как неразбраната Любов към Бога е изместила Любовта към човека. А как ще обичате Бог, Който не виждате, ако не знаете как да обичате човека до себе си? Ако едната църква отрича другата, как може да ви научи на Любов? И запитвате ли се, защо църквите се отричат една друга? Не ли заради земното първенство?

Ако някой преследва първенство на земята, едва ли ще е най-добрия водач към отвъдното.

Какво живее в сянката на Религията?- Нашата робска търпимост - Глупостта, която ражда идоли с имена на богове- Нашето лицемерие- Нашата жажда за неповторимост и първенство- Нашата слабост - Некадърността ни да сме водачи на Себе Си- Незнанието- Не моженето- Лъжата- Алчността

Излезте от сянката й приятели. Застанете срещу нея и я предизвикайте. Ако ви прегази, значи сте спечелили.

от начало

12

За Мъдростта и интелигентността

Здравейте, ПриятелиМъдростта. На какво да я оприлича? На Начало, разбира се. Начало на Живота. Някои казват, че Бог е Началото. Не е. Безкрайността няма начало. Вечността няма начало. Бог няма

начало, и не е начало. Бог е Всичко.Животът на материята има своето начало, и то е в Мъдростта.

“В началото бе Словото(Логоса)”. Животът в Бог (Вечността) има своето начало, и то също е в Мъдростта.

От Мъдростта тръгва пътят ни към Живота, който е Бог. А в живота си на земята се учим на Мъдрост. И в това е смисълът на земния ни живот – да съберем Мъдрост, за да се научим да Обичаме, и с Любовта си да отидем в Истинския Живот, Който е Бог.

Мъдростта е Началото. Мъдростта е Пътят. Мъдростта е Животът. Мъдростта е Любов. Мъдростта е Бог. Последното е вярно с истинността на всяко едно от предишно споменатите.

Каква е разликата между интелигентността и Мъдростта?Интелигентността знае много, а Мъдростта обяснява всичко.Интелигентността се мисли за силна, а Мъдростта е Силата.Интелигентността е от книгите, а Мъдростта от Живота.Интелигентността изгаря с книгите, а Мъдростта Живее.Интелигентността робува, а Мъдростта е Свободна.

Човек е достатъчно интелигентен, за да успява да прави живота си все по-удобен и приятен. Влюбен в себе си, интелигента си мисли, че той е, който променя живота.

Дали наистина, интелигентността променя живота ни?Аз бих казал, че интелигентността е задължително условие в

живота на човечеството? Интелигентността е предизвикана необходимост в човешкото оцеляване. Интелигентността е продукт, който човечеството използва, както използва ножа и вазата за цветя.

А Мъдростта е, която ви казва това.Накарайте интелигента да се обясни. Той не може.

Интелигента познава донякъде науката и очевидните неща. Но не познава себе си. Естествено, не познава и другите. Интелигентността познава написаното. И в своята си самовлюбеност е имала глупостта да каже “Littera scripta manet” (Написаното остава). Иска ми се да съм снизходителен, и да приема, че това е казано като пожелание, а не като твърдение.

13

Интелигентността предполага, а Мъдростта знае.Но предположенията си, интелигентността поставя в буквите

на закона, надявайки се да остане чрез него. А знанието си, Мъдростта пренася през вековете с въздуха,

който дишате, с камъните по които ходите, и с телата ви, в които се учите. Една жена, чието трето име е Живот, каза: “Ако млъкнете, и камъните ще заприказват за Бог”.

Млъкнете. И чуйте. Или поне се опитайте...

Мъдростта пее, а интелигентността я оценява... А когато интелигентността пропее, се етикира като “популярна”.

Популярност е другото име на интелигентността.

Популярност е, което Мъдростта никога няма да бъде. Защото е рядкост. Не се изтъква. Не говори по площадите. Пуска корен в човека, а не в тълпата.Не върви след знамена, и не издига знамена.Не ползва другите за огледало на нарцисизма си, а поставя

гърба си за стъпало.Не казва “Вървете след мен” или “Вървете пред мен”. Тя ви

вика, “Елате при мен”.Интелигентността размахва пръст, а Мъдростта подава ръка.Интелигентността казва “Не знаеш”.Мъдростта казва “Учиш се”.Интелигентността казва “Аз знам”Мъдростта – “Аз Съм”.

Не търсете прилики между Мъдростта и интелигентността.Прилики няма.Кое е по-доброто? Интелигентен Мъдрец е най-доброто. Но той се ражда рядко

на земята. Щастлив е народът, който го роди. Още по-щастлив е този, който го познае. А благодатта му е за всички.

от начало

До Моята Съпруга

Здравей Нелинце,

14

        Знам колко ти е трудно през всичките тези месеци на очакване. Знам колко е трудно на човек да чака нещо за което не е сигурен как ще завърши. И когато ти казвам, че завършека няма значение за нашето добро, трябва да го приемеш поне философски, ако не на доверие.         Ако помислим философски, трябва да мислим така: нищо лошо не може да се случи, защото от всяко лошо има добра поука. И колкото по-тежък е животът ни, толкова по-мъдри ставаме. А най-голямото добро е Мъдростта, защото от нея започва всяко Добро. И ако ние не ще можем да се ползваме от Мъдростта си в този живот, защото няма да имаме достатъчно време за това - ще се ползват нашите деца и внуци.       

От друга страна бихме могли да мислим с Вяра, и то ще е така: нищо лошо не може да ни се случи, защото Вярваме в Бог и Вярваме, че Той се грижи за Своите. И понеже сме Негови, Вярваме, че всичко което се случва е за наше добро. Когато раждаше нашите деца, беше ти много тежко, но сега се радваш на "болката си". Така и всичко, което Бог е приготвил за нас, ще е най-доброто, но сега ни тежи това дълго раждане. Важното е да знаем и да вярваме, че Бог е с нас, защото само с Вярата си можем да Му покажем, че Го обичаме и се уповаваме на Него. Нашата Вяра е нашето признание, че Него Го има.

Остава още един начин на мислене, и той е начина на всички нормални човеци – “целта оправдава средствата”.

Аз не съм нормален, и моята цел не е целта на нормалните човеци. Ти също не си нормална, защото ако беше, нямаше да си ми съпруга и нямаше да те обичам толкова много. Децата ни също не са нормални, защото няма на кого да се "метнат" такива. Така че, не може едно ненормално семейство да очаква да се "оправи" и живее по нормалния начин. Ще бъде жалко за семейството ни, защото сивото не ни подхожда.        Знам, че винаги виси въпроса "До кога ще е все така?". Ние тепърва почваме да жънем плодовете на нашия труден живот. И точно сега става най-хубаво и интересно .         Успях да намеря нещо много истинско, и не искам някаква дребна житейска несгода да помрачи и обезличи най-хубавото, което ми се е случвало, и може въобще да се случи, на някого в този живот. Искам да съм с вас и приятелите си, за да ви разкажа, и се надявам скоро да сме заедно.         Не можеш да си представиш колко съм самотен. Самотен съм не само, защото съм без вас. Самотен съм, защото виждам нещо, което хората не искат или не могат да видят. Всички, (както и ти) казват че хората са земни и със земното живеят. Аз ти казвам, че

15

хората са земни и със земното си умират. Аз не съм живял до сега. Аз съм се учил. Сега вече знам, и искам да го направя до край. Сега вече Живея. Знам че звуча малко "нестандартно", но приемам да се мисли всичко за мене. От нищо не се срамувам, защото познавам вече себе си.         Ако трябва да отговоря на въпросите ви, ще ми отнеме много време. Това, което знам е в книгата ми, но ви трябва обяснение. Едно е да го прочетеш, а друго е да ти го кажа, гледайки в очите ти. ......................................................................................................................        За сега се опитай да се успокоиш.

Мисли така: аз нищо не мога да променя с безпокойството си. Вместо най-нормално да се безпокоя, по-добре е най-ненормално да вярвам. Второто поне не вреди на здравето и на духа ни.

Ако нещо ще стане, то вече е станало. Остава да изчакаме то да се случи. И да се поучим от това.

Каквото и да стане, благодаря на Бога, защото така е било най-добре за нас.        Така мисли и няма да сбъркаш. Бог не е философска категория или нещо, което човек си измисля за да му е леко.

Бог Го има и аз Го познах. Вярвай ми. Знаеш че не бих излъгал за това. Ако исках да лъжа, сега щях

да съм вече при вас в Африка.         Вярвайте ми. Най-добре е да ми вярвате.

от начало

Приказка за Синът

Живели някога син и баща.Бащата бил много праведен човечец. Продавач на идоли.

Дялкал ги от дърво, и ги продавал в храмовете. От това живеел– от правене на идоли. Но идолите в храмовете, се наричат и са богове.

Синът ходел в храмовете с баща си, и виждал как той взема пари за продадени богове. Гледал как хората се кланят на боговете, които били дело на бащините му ръце и въображение.

Един ден синът се замислил, загледан в баща си.“Защо ме гледаш така, сине?” – запитал го бащата. “Опитвам се да видя себе си, татко.” – отвърнал синът.“Тогава се погледни в огледалото.” – посъветвал го мъдро

бащата.“А не гледам ли в него?” – замислено отвърнал синът.

16

И понеже видял, че баща му не разбира детските му думи, попитал като възрастен.

“Кой съм аз?”“Мой син.” – отвърнал бащата.“А ти?” – продължил синът“Всеки е син на някого.” – засмял се мъдро бащата“А кой е баща на всички ни?” – продължил да настоява

синът.“Бог, разбира си!” – заключил бащата.Тогава синът погледнал към дървения идол в ръцете на

баща си. “Този ли бог, който дялкаш с ножчето си?” – попитал синътКой знае защо, бащата се смутил, но отговорил убедено:“Този, същия!”Синът пристъпил към баща си, и взел ножчето от ръцете

му. “А ако не го довършиш, кой ще ни роди?” – промълвил

ужасено синът.Бащата погледнал към недовършения бог в ръцете си.“Това е, което аз знам, а ти не знаеш и затова ме питаш.” –

скарал се той на глупавия си син.“Не е ли твоето знание, твое предположение” – попитал

виновно синът.“Моите предположения са моите истини, а моите истини са

моя живот.” – ударил с юмрук по масата бащата.“А не би ли могло, твоите предположения да са твои заблуди,

а твоите заблуди да са нашата смърт.” – попитал по детски синът. После напуснал къщата на баща си, и по детски погледнал

през рамо към нея. Децата винаги са обичали повече, къщичката в клоните на

високото дърво.

Имало някога един син и един баща. Има ги и днес. Ще ги има и утре.

от начало

За Гордостта

Гордост...“Горд съм, че съм Българин!”

17

“Горд съм, че съм християнин!”“Горд съм, че...”А какво, ако не бях!? Тогава щях да съм горд, че съм нещо

друго.Гордостта винаги намира своето място в живота на човек. Тя е

като плесен растяща върху влагата на нашата самовлюбеност. Всеки иска да се отличи от другия, и когато намери белег по който да го направи, посажда гордостта си върху своята “уникалност”.

Всъщност, както вече казах в едно предно писмо, всички хора са еднакви. Еднакви са и с гордостта си.

Гордостта ни е която ни кара да влизаме в остри спорове, доказвайки своята правота.

Гордостта е, която не може да понесе загубата в тези спорове, и ги решава със силата на юмруците.

Гордостта е, която се опитва да вдигне своето знаме най-високо, забравяйки за знамето на Истината.

Нещо повече – Гордостта е, която пришива Истината към своето си знаме и обявява: “Тука е Истината!” и води войни за да докаже себе си.

“Свещени Войни” и “Света Инквизиция”... Това е пътят на Гордостта.

Гордостта е стената в която се спира нашата Любов. Гордостта ви е, която пита: Да обичам ли низшия? Да обичам

ли бедния, простия, невежия? Да обичам ли съперника си? Да обичам ли този, който ме мисли за по-глупав? Да обичам ли...?

Що за въпрос!? Да обичам ли...?Гордостта ви е, която ви кара да се съмнявате. Тя е която ви

кара да не обичате. Отървете се от нея. Това ще е най – оправданото убийство. Убийте Гордостта си! Станете свободни!Защото Гордостта е, която ви е затворила в клетката на вашата

предубеденост и самомнителност. Вашата самовлюбеност е катинара на тази клетка. Какво ако някой ви каже: “Ти загуби!”

Какво ако някой ви каже: “Ти не знаеш!”Какво може да загубите в този материален свят? И кое е това знание, което може да ви ползва, освен Истината?Дошли сте с Божията Любов, и ще си идете с Нея. Останалото

е преходно. В този живот нищо не може да загубите, защото нищо не сте

имали. Както сте дошли, така и ще си идете.

18

В този живот може само да спечелите. Печалбата се нарича Бог. Бог е Истината. Истината е Живот.

Да загубиш гордостта си би било свещенодействие. Загубете Гордостта си, за да спечелите Истината.

от начало

Приказка за Извора

Преди много, много години, имало двама братя. Мястото където те живеели, било пустинно и сухо. Само от време на време някоя буря довявала дъх на влага, или в най добрия случай – капка дъжд се отронвала от небето.

Един ден покрай къщата на братята минал пътник:“Как може да живеете в тази суша!?” – зачудил се

пътникът.“А има ли нещо по-добро?” – попитал единия от братята.“Има, разбира се – отвърнал пътникът – Не сте ли чували за

Извора?” – и отминал.В този ден братята решили, че животът им наистина би бил

по-добър с един Извор, и тръгнали да го търсят по света.Вървели, следвайки широкия и отъпкан път. Един ден пред

тях се изпречила висока планина. Широкия път се извивал покрай нея и се спускал надолу към равнината. Само една тясна пътечка продължавала нагоре към върховете на планината.

Братята се спрели, за да решат кой път да вземат.“Нагоре” – посочил с поглед големия брат и стъпил на

пътеката. “Надолу” – погледнал към равнината малкия брат и

посочил широката река долу.“Търсим Извора, а не реката” – припомнил големия брат.“Ако реката идва от Извора, каква е разликата?” – изсмял се

малкия брат и тръгнал надолу.Разделили се, и не след дълго, по-малкия брат се разхождал

по зелените ливади край широката пълноводна река.“Каква красота! – радвал се той – Каква благодат! И колко

мелници има по реката и красиви градове около мелниците. И ухае на хляб, и всеки те кани да влезеш в неговата мелница, да те нахрани с неговия хляб и да те направи гражданин на неговия град. А глупавия ми брат тръгна нагоре. Ще му трябват години за

19

да стигне до върха, където ще намери извора, чиито води движат тези мелници.”

Заселил се малкия брат в един от градовете, чиято мелница най-му се харесала. Заживял щастливо в благодатта на равнината и забравил за Извора. Само когато от време на време минавал покрай мелницата, или влизал в нея, се сещал за Извора, чиито води движат колелото й.

Вървял големият брат нагоре към върха и в мислите му бил винаги Извора. Къде ли ще го види? Кога ли ще го стигне? Сънувал го на сън и на яве. И бавно напредвал нагоре.

Реката се стеснявала, и от широка мътна река станала малка, бистра рекичка, после – поток, който с грохота си подсказвал за близостта на извора. И колкото по-високо в планината се изкачвал големия брат, толкова по лесно му ставало да върви, докато един ден стигнал до Извора.

И... чудо! Изведнъж Той видял всичко, като да бил самия Извор.И не поточето, а планината изтичала от Извора. И се спускала надолу, образувайки цялата земя с голямата река, и мелниците по нея.

“Това е сън – помислил си големия брат – та аз виждам себе си там долу!”

Един глас вътре в Него му прошепнал:“Този Който Вижда е Този, Който Си. Ако искаш се върни

и разкажи, а ако искаш остани и Бъди.”“Как мога да Съм, ако не науча братята си да Бъдат!?” –

възкликнал големия брат и слязъл в равнината за да разкаже за Извора и Пътя към Него.

от начало

Кратко за Сарказъма

Сарказмът е дете на твоята Гордост. Гордостта е дъщеря на Глупостта. Глупостта е "Аз знам" "Аз знам" е човешката същност. Човешката същност е осъзнатото ти Аз. Твоето неосъзнато Аз е Истината за тебе.

Някои я проспиват със сарказъма сиот начало

20

Кино-салона

Здравейте Приятели,Един от вас ме попита, “как е да си Мъдър?”.Всички ние растем в Мъдрост, за да се изпълним с Любов,

която е Бог.Докато не станем Тези Които Сме, ние нито сме напълно

Мъдри, нито сме познали докрай Любовта. Еразъм Ротердамски е казал, че щастлива е само Глупостта. Доколкото ми е останала глупост, не бих казал че съм

щастлив. Тя, глупостта все повече почна да ми липсва като лукс, който

не мога да си позволя. Уви.Соджиел Римпуше, определя докосването до Истината като

"блаженство".Аз няма да се огранича с една дума, за да ви обясня

състоянието в което ме държи Мъдростта, която имам.

Представете си, че в света в който живеем има един вълшебен киносалон. Неговия собственик е обещал на всички, които си намерят мястото в него да му станат съсобственици. И всеки, който си намери мястото в него, може да седне и да си пусне любимия филм, в който да живее за винаги. Някои знаят за този киносалон, някои не знаят.

Но всички са слепи. Свят на къртици, с вълшебен киносалон, в който има места за

всички ни.И можете да си представите каква блъсканица е в салона.

Всеки търси мястото си. Издадени са упътвания за слепи. "Как да си намерим

мястото?". Има и едно правило, което се знае от Началото, но на което

никой вече не обръща внимание – Любовта. Тя учи, че когато в блъсканицата срещнеш някой, отнеси се с

него като със себе си. Когато настъпиш, някого, усети болката му. Когато минеш покрай паднал - вдигни го. И... Любов.

Представете си, че вие спазвате това правило. И с всяка ваша проява на Любов, вие започвате да проглеждате. Правите Добро и виждате все по-ясно. Накрая намирате мястото си.

"И сега какво!? - казвате си - Да сядам ли и да си пускам филма?"

И защото вече сте взели чуждата болка за ваша, решавате, че докато другите се мъчат и вас ще ви боли. Затова оставате прав и се

21

опитвате да помогнете. Покрай вас минават хора и вие се опитвате да им посочете мястото:"Приятел, ти си на 56-то място. То е ей там през два реда."

Но "приятеля", не знае твоето правило и е все още много сляп. И естествено не вижда, че ти виждаш. И се дразни:

"Ти ли ше ми кажеш на мен, къде ми е мястото, бе? Ай сиктир...!"

Ти пак се опитваш, и после с друг, и с друг, но никой не вярва, че виждаш. И болката ти става още по-голяма, от чуждото неверие, глупост и гордост.

Ето минава един твой селски. Държи в ръката си тибетска книга "Пътеводител за Мястото". А ти знаеш, че той не знае тибетски език. Но и да знаеше, как би прочел книгата, като е сляп!? И му викаш:

"Здрасти Нанайчо. Спри да ти покажа мястото."А той:"Ти ли бе, селски. Аз такава книга имам, че от тебе ли акъл ще

взема?""Абе, ето ти мястото - казваш му. - Ела да ти го покажа""Показаното място не е място" - отрязва с източна “дълбоко-

мъдреност” Нанайчо, и се загубва в блъсканицата. Други пък - събрали се на групички и принасят служби на

собственика на киното. Но Него го няма, защото е дал правилото и ни е оставил сами да се оправяме.

Има и такива, които решават да “одухотворят” пода на киното и казват:

"Борбата за човека свърши! Ще одухотворим материята, за да я направим Бог. Пода ще ни стане място, защото ние сме потенциални собственици. Знайте, че и след хиляда години можем да си намерим мястото.”

Но не знаят, че времето им е ограничено. И насядали в кръг, чакат посланията на Мъдростта. А Мъдростта иска да се търси. Защото Тя расте в търсещите, а не в чакащите посланията й.

И никой не знае, че времето е ограничено. Ограничено е и вашето. Затова, накрая все пак трябва да седнете. И го правите. Почивате си малко и си пускате отново филма. Казвам отново...

Защото филма е, как вие си търсите мястото в един киносалон и постепенно проглеждате, за да се опитате да помогнете на другите да седнат до вас

Ето така се чувствам, Приятели.Седнете до мене!

от начало

22

Истината (Бог) е като...

Какво е Истината? Наричат я Бог. Но какво е Бог?Всички църковници казват: "Намерихме Бог. В Библията Го

пише." Всички знаят, че има Бог. Значи ли, че всички са го намерили?

И аз знам, че някъде в земята има заровени несметни богатства. Но ако не ги търся, за да ги намеря, те никога няма да са мои.

Същото е и с Логиката на нашата Вяра. Казвате, "Но от къде да знаем, кое е логично?" - Търсете.Казвате, "Нашето е вярно" - същото казват и вашите опоненти.Анализирайте знанието си. Ако не изглежда ясно, и се нуждае

от добавяне на детайли, за да го "изгладим", то значи, че логиката ни куца.

Пак ви казвам - Логиката е Яснота и движение към Истината(Цялото, Бог)

Аз ще се опитам да ви обясня Истината като…Разум. Тя е Разум.Той (Разумът) е всичко и бидейки нематериален, за него

времето не съществува. Защото времето е периода между раждането и смъртта на материята. Без значение на това дали материята е биологична, или не биологична, тя има начало на своето съществуване и край. Този период се нарича Време.

Та в Истината(Бог) няма време. Бог винаги е бил, и е всичко. Той е Разум. (моля да ме извините за повторенията. Те не са случайни).

Опитайте се да си представите Този Разум. Той Е. Няма друго. Той Е сам със Себе си. Вечно. За винаги. (Думите са примерни. Те са слаби да изразят това понятие.)

Вашият разум не може да побере такава мисъл, но малко подобие на това, би трябвало да се прокрадне в съзнанието ви. Ако вие сте този Разум, какво бихте направили?

Аз бих опитал да се СПОДЕЛЯ с някого. Но няма друг...Ще си направя... Какво?Един измислен свят... Какъв по-точно?Виждайки своята НЕОГРАНИЧЕНОСТ, Разумът разбира, че

каквото и да измисли в себе си, то няма да е достатъчно "интересно" като "изживяване", защото ще е винаги възможно в момента на възникването.

23

Затова Разумът решава да ограничи част от себе си. Естествено, бидейки всичко, няма място извън Него, където да бъде създадено нещо. Затова Той ограничава част от себе си.

Как прави това? Създава правило. Това правило се нарича материя. И правилото гласи:

"Материята е Моето желание да съществува една частичка от Мене, която да се съединява с други такива."

Пак прочетете какво е материята! (Това е примерно определение, но не се страхувайте да го приемете за точна истина. То с нищо няма да навреди на вашите търсения на Истината. Изборът е ваш.)

В момента в който Разумът(Бог) решава, че материята може да почне своя живот, е регистриран Големия Взрив - Началото на живот на Материята.

Така се ражда Вселената. Еволюцията на материята, може да е същата, която учените доказват. И това с нищо не опровергава съществуването на Бог(Истината, Разума). Дори би трябвало да предизвика възторг от плана, който се изпълнява така "брилянтно"

Защо Бог прави това? Защо ограничава част от себе си? Защо поставя правилото "материя"?

Защото в преодоляване на правилата има разнообразие. Това е най-перфектния начин да изживееш нещо неповторимо.

Ако Бог си създаде един астрален свят където всичко е възможно, каква ще е ползата от това. И така всичко си е възможно за Него.

Правилата ограничават, и опита да се преодолеят, създава разнообразие в живота.

Е, и какво? Ние си живеем тука в материята, и какво общо има Бог с това?

Да, всеки от вас живее собствения си живот, но всичко това е Живот на Бога.

Един вид, ние сме Негов сън. Не се плашете! Това е примерно обяснение. Но не се страхувайте и да го приемете за точна Истина. Изборът е ваш.

Представете си ваш сън. В него има различни личности, които си живеят своя живот. Но тези личности са ваши мисли, защото са ваш сън. И... ако някоя от тези личности изведнъж се светне и каже: "А-а-а, аз съм твой сън" тогава, една ваша мисъл се е осъзнала и става вас самия. Защото мисълта не може да се отдели от вас и да се "рамкира".

24

В този случай, ако вие сте Бог, може да създадете правилото на Споделяне. "Осъзналата се мисъл е част от Мене(Истината) и има право да бъде личността, която е била в момента на осъзнаването си". Правото да си личност в Бога не отнема от теб правото да имаш информацията на Бога. Защото Ти Си Бога.

Пак ще дам примера с холограмата. Всяка част на холограмата, носи информацията на Цялата холограма, но не е Цялото.

И сега виждате красотата в решението на Истината да ограничи част от Себе си.

И знаете ли какво се получава. Ще ви прозвучи като парадокс, но земното не е в състояние да даде представа за Истината.

Получава се така, че Разумът РАСТЕ. Бидейки във всеки от нас, Разумът изживява чрез нас, всички ситуации, създадени от преодоляване на правилата в материята. Така Той се ОБОГАТЯВА. Както ние обогатяваме своите знания в живота си, така и той чрез тях, обогатява себе си. Нещо повече, Той се обогатява с всяка нова Личност, РОДИЛА се в Него.

В Библията е казано:1 Коринтяни 3:6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.1 Коринтяни 3:7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.(Думите в курсив, са добавени по-късно за “яснота”. Тези думи

ги няма в оригиналния текст.)

Някои ще ми зададат въпроса, защо Бог да не може да създаде "правило", с което душите да се прераждат?

Аз бих попитал: защо Му е това правило? И без прераждане, Той "живее" в материята (в нас). Той е създал правилото, материята да се “размножава” (само-поддържа).

А какво става, с тези, които не са открили Истината?Остават памет на Бога. Но не като личности, а КАТО

СЪБИТИЯ. Стават спомен за един спор, за една глупост, за едно убийство и пр.

Как можем да се осъзнаем в Истината?МНОГО ПРОСТО. Осветения Иоан е казал: "Бог Е Любов"

Станете Любов.

25

Не мразете. Не причинявайте вреда. Изхвърлете всякакви лоши чувства от вас. Егоизъм, завист, гордост, алчност, желание за първенство, отрицателна предубеденост и пр. и пр. лошотии, са смърт за вас.

ОБИЧАЙТЕ!Ако направите това, Истината няма да се забави да ви даде

доказателство за себе си. Аз ви го обещавам. Защото имам вече своите доказателства.

С Любов

от начало

Учителят

Здравейте Приятели!Този път ще ви помоля за вашата снизходителност.Ще кажа няколко думи за отношението ви. Отношението към

човека. Отношението към Себе Си.Защо ви помолих за снизходителност? Защото се каня да

използвам себе си, като пример.Всички вие в този интернет форум, търсите Истината. Всеки

от вас е прочел много книги за това. Всеки от вас може да спомене поне два "авторитета" на които може да се вярва, в казаното от тях за Истината.

Как определихте за себе си, че тези "авторитети" заслужават вашето внимание?

Как решихте, че може да се вярва на Кастанеда или Дао, на Кришнамурти или Буда, на Христос или Мохамед?

Дарили сте им вашето уважение, защото сте харесали идеите им, а в много от случаите, защото са били препоръчани от уважавани от вас личности.

Сега си помислете, колко от вашите Учители са живи, колко от тях сте виждали, и колко от тях са ви говорили лично на вас.

Помислете си също, ако вашият съсед започне да ви говори с думите, които сте прочели в книгите. Ако съседът ви каже, че е познал Истината, както Христос го каза... как бихте погледнали на съседа си?

И сега си отговорете защо са разпънали Христос.Защото, колкото човека до вас е по-високо от вас, толкова

повече го мразите. И колкото е по-голяма омразата ви, толкова по-голямо е злото, което причинявате.

26

Христос е обещал пак да дойде. Учителят Дънов е обещал пак да дойде. Как ще ги познаете, когато дойдат!?

Ако някой ви говори с техните думи, а вие го мразите и подигравате, не рискувате ли да пропуснете Учителя си?

Може би Христос живее до вас. Може би Дънов е решил да дойде точно при вас, чрез вашия съсед? И вие ще го отблъснете с подигравките и омразата си:

"Ти ли бе, дето се мислиш за Учител!? Дето си се спрял на полянката под върха? Ти който храниш самолюбивото си Его, с поученията си към нас..."

Не се ли замисляте, че съдите другия по собствените си критерии. Защо си мислите, че другият мисли от вашата гледна точка. Може би той, просто е Добрият Учител, когото чакате? Може би той просто е Добър Човек, и иска да ви каже каквото е научил? Гордостта ви е, която ви пречи да приемете човека до вас, за "по-висок".

Затова и Христос каза, че: Матея 13:57 "....... Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом."

Защото човек не обича да вижда този, когото познава, да е по-високо от него. Особено, когато се отнася за духовност.

Всъщност глупакът си мисли, че Учителя се поставя на високо. Ако беше така, той не би дошъл да се излага на хулите му. Всеки Учител знае думите на Христос:

"Иоана 15:20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят."Знам че сте интелигентни и умни хора, та ми е ясно, че

виждате прозрачността на примера ми.Не го правя за да оправдая и предпазя себе си. (Омразата ви не

ме променя) Правя го заради вас. Може би ще прогледнете по-рано, и няма да пропуснете думите, които ви говоря, заради измамна гордост, завист и омраза.

Завистта и гордостта казват:Иоана 7:27 “Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.”

Защо си мислите така??? Няма Логика в това мислене.Не се поставям за пророк. (Бог поставя, когото трябва.) Не се

поставям по-високо от вас. Не искам да съм ви Учител. Защото след време запомняте Учителя, а забравяте Учението.

Искам да ви кажа какво зная. То не е мое знание. Защото не аз съм го измислил. (Ако търсех слава за себе си, щях да кажа, “мое е”.) Това е знанието на Истината, донесено от всички Учители до сега. Не очаквайте да ви говоря, точно като тях, защото вие не сте хората

27

на които те са говорили. Вие сте други, и вашата основа е много по-добра. Ако пропуснете да чуете толкова ясни думи, то ще е глупост. Ако пропуснете да питате, ще е глупост.

Вярвате на казаното преди хилядолетия, но то не е казано на вас. Вашият изразен стил сега е по-различен. Вашето знание за света е по-различно. Много от казаното преди хилядолетия е пристигнало при вас променено от разстоянието на годините и човешкото неразбиране. Сега ви казвам как да познаете Истината. С Мъдростта си проверете думите ми, не с ревността си. Оспорете Учението, което ви давам, не мене.

Питайте, за да ви отговоря. Не се страхувайте, че ще покажете слабост в незнанието си. Никой не се е родил научен.

Приемете ме като Приятел, който ви подава ръка, за да ви вдигне на високото.

Не казвайте като Глупака: “Сам ще дойда”. Защото не знаете кога ще ви свърши времето. Може утре да е последният ви ден. Затова дерзайте днес да намерите. Ако искате да намерите, всяка минута за вас е ценна. И ако ви подавам ръка, вземете я. Приемете, че вашето търсене ви е довело до ръката ми, и не аз ви я подавам, а вие я сграбчвате, като логичен акт на вашето търсене.

Не ме приемайте като някой, който ви гледа от високото. Защото съм при вас и всичко, което хвърляте върху мене, остава в мене.

Отърсете се от ревността си, за да Живеете.Право показа Христос, като уми краката на учениците си, че

Учителят не е по-горен от учениците си. Ако Учителят е дошъл да ви научи, то е защото Бог се нуждае от вас. А Бог не се нуждае повече, или по-малко, защото там всички са равни. В Бог нуждата е една – Любов. Това се знае от Учителите, знайте го и вие.

Не казвам да не се съмнявате. Съмнявайте се, но не чрез отрицанието си, а с въпросите на които искате отговор. Защото някои от вас задават въпросите с готовите си отговори.

Казах ви вече, Глупостта е която казва Аз Знам. Мъдростта казва, Аз се уча.

И аз като вас се уча. Но и нещо знам, което искам да споделя. Изборът е ваш – приемате, или отхвърляте.Никой нищо не губи, ако нищо не е имал. Това ви давам за успокоение, защото ви обичам.

С много Любов

от начало

28

За Състраданието( и “страшния” Съд)

Имало някога един убиец. Той причаквал пътници на един горски път, обирал ги, и повечето от тях убивал.

Един ден както чакал в засада, си мислел:“Ох, време е да сменя пътя.” – и червата му къркорели от

глад.

И... чудо! Изведнъж къпината до него пламнала, и в нея се явил Бог.

“Добро решение, синко – рекъл Той. – Пътят на убиеца не е най-добрия път за един човек. Хм... Исках да кажа, че е най-лошият път, който си могъл да избереш.”

Убиецът не бил от съвсем неграмотните, и вече бил запознат с тази странност на Бог, да се явява в горящи храсталаци. Но и не бил от най досетливите, за да преглътне напиращата честност на глупака:

“А-а..., мислех си, че на този горски път, бизнесът не върви много добре, та реших че е време, да се преместя на царския път. Повече народ минава...” – смигнал тарикатски към пламтящата къпина.

От там пък се чуло преглъщане на сухо, и дълго конфузно мълчание.

“Пак сбърках с добрината си... – помислил си огорчено Бог – Но така и така вече Съм тук, що да не се поразприказваме с тоя грешник.”

“Колко си убил до сега?” – обърнал се Той към убиеца.“Трябва да съм прехвърлил петдесетарката – пресметнал

набързо оня – но види се, това не ми пречи да седя на приказка с Бога” – изсмял се гръмогласно, но бързо се усетил, и погледнал с надежда към пътя.

“А какви убиваш?” – “полюбопитствал” Бог, колкото да потръгне приказката.

“Каквото мине през ножа.” – отрязал късо убиеца.“А не ти ли е жал? Няма ли и капчица състрадание в тебе?”“Състрадание ли!? Аз достатъчно страдам за себе си, че да

имам сили да го правя и за другите. – вече съвсем на сериозно, приел разговора убиеца – Страдай Ти. Нали за това си Бог.”

“Искаш ли – светнала ненадейно идея – да ти дам от Себе Си, та да видиш какво е да си Бог?”

29

Главата на убиеца, започнала бързо да пресмята плюсовете на предложението.

“Поне ще знам кога ще дойде плячката – помислил си и приел – Съгласен съм!”

Мигом къпината изгаснала и Бог изчезнал, незнайно защо и къде.

А убиеца вече виждал в себе си как през няколко завоя към него се приближавал пътник, с кесия жълтици. Заел той удобна позиция, и когато жертвата приближила, скочил зад него, и замахнал с ножа да го убие. Нещастника се извърнал и с ужасени очи видял, последния проблясък на живота си, по острието на ножа. А убиеца погледнал в очите му и ВИДЯЛ. Видял четири дечица и жена, чакащи своя татко и съпруг, да се върне от дългогодишен гурбет. Видял скръбта им в деня на погребението, видял мизерията и глада през следващите години, видял смъртта на две от децата, смъртта на съкрушената майка... Видял МНОГО. И страшна болка свила сърцето му. Ръката му увиснала, и той пуснал ножа.

“Върви си пътниче” – проронил със сълзи в очите убиеца. Пътника хванал ръката му, целунал я и пуснал жълтица в нея.

Тръгнал си, а убиеца загледан в гърба му видял щастливата картина на неговото посрещане. Видял новата къща, която вдигнали, видял сватбите, на децата му, видял внуците и щастливият дядо, разказващ приказката за добрия разбойник.

Червата му отново изкъркорили, и това го извело от ясновидския транс. Погледнал жълтицата в ръката си и извикал към Бога:

“Ела, Боже, и си вземи Своето.”Начаса къпината пламнала отново, и Бог му проговорил:“Знаеш, че златото и всичко що е по земята е мое. Но знаеш

също, че не за Себе Си, а за вас съм го направил. Задръж си жълтицата.”

“Жълтицата си е моя, и не за нея те викам, а да си вземеш това, което ми даде. Не искам да се чувствам като Тебе. От това състрадание ми остана само една жълтица, с която не мога да си платя, седмица даже в страноприемницата. Аз съм в гората, а оня си замина с жълтиците при жена си и децата си. Той е добре, а аз с Твоето състрадание си останах гладен. Не го искам. Вземи си го.”

“Човече, това състрадание ще те направи Добър, а на добрите е царството ми на небесата.” – съкрушен проронил Бог.

“Състраданието ли ще те направи добър, или добрия има състраданието” – чуло се от към пътя.

Един философ с ученическа торбичка, дочул разговора на двамата, решил да се намеси в него. Бог дори не го и погледнал.

30

Познавал го от Началото. Убиеца също не го погледнал, и той го знаел като беден. Философът продължил нататък говорейки на себе си:

“Ако състраданието е добро, то значи, че и страданието е добро... Но добро ли е да страдаш, и добро ли е да съизстрадваш болката на другия...Всъщност болката е за глупака... А може ли глупака да помъдрее, ако не разбира думите на мъдростта?”

“Убиецо, ти имаш по добри шансове от него, – един от пламъците на къпината, посочил след философа – задръж това, което ти дадох.”

“Не!” – отсякъл убиеца, и в тази секунда Бог изчезнал със Своето Си.

***

Минали години, минало и времето на убиеца. Дошъл часът, на страшния съд.

“Е, човече, дойде време за съд. Готов ли си?” – добродушно го посрещнал Бог.

“Да, Господи. Съди ме. Знам, че си добър, и вярвам в правдата Ти.” – дипломатично отвърнал убиеца.

“Ха-ха, – засмял се Бог – много Съм добър за да те съдя. Ако Аз съдя, ще оправдая всички ви. На това се и надявате. И очаквате да ме изхитрите. Другите не знаят, но ти вече знаеш...”

“Какво?” – в лошо предчувствие се изпотил убиеца.“Веднъж ти дадох от Себе си. Сега пак ще ти дам. Ще ти

дам Добротата Си, за да видиш живота си с нея, и сам да отсъдиш за себе си. И Моята Доброта ще бъде твоята гумичка за изтриване. Където видиш твоя лоша постъпка, изтрий я. За да остане в царството Ми само Добро. Така ще изтриваш и част от себе си. Ако остане достатъчно, за да те има с Нас – ще бъдеш.”

“А колко ще е достатъчно?”“Колкото кажеш ти...”“А дали аз ще го кажа, или Добротата ти?” – усетил

клопката, прохленчил убиецът.И живота му започнал да тече пред очите му. А той бил

Божията Доброта, и гледал с ужасено сърце. Гледал мъките на сираците, чиито бащи бил убил. И от мъката, го боляло него. Усетил скръбта на майките, чиито деца бил убил. И скръбта била негова лична. Усетил глада на семействата, чиито пари бил ограбил... И страдал гладен с тяхната болка. Усетил...

“Но, Господи – проплакал той – това не е моят живот. Това е животът на други хора... И това, което ми даде сега не е

31

Доброта, а Състрадание... Или състраданието, което ми даде в гората е било Добротата ти?”

“Всичко е едно, човече, и се нарича Любов. А твоят живот, са твоите дела. Това, което виждаш е това, което си оставил с живота си. То е което си живял на земята. Трий!”

И убиеца триел, триел, триел... Стигнал до момента в който пуснал гурбетчията, без да го обере. Погледнал към Бог с благодарност:

“Благодаря ти, Господи, за този миг от живота ми... Но не е достатъчен. Изтрих повече, отколкото остана от мене. Съдбата ми е смърт. – покрусен свел глава убиецът.

“Ти не си имал Живот, за да се съдиш на смърт, човече. Наградата ти можеше да е Живот, но ти я пропиля. Ето, сега ще взема Добротата Си от тебе, и твоя живот ще стане Мой. И ти ще станеш Моя памет, и памет на всички, Които имат Моето.”

И Бог взел Своето Си, а пред Него не останало нищо, което да бъде Някой...

от начало

Кратко за Любовта

Любовта. Няма Любов, когато има омраза. Когато има омраза, любовта е

същото чувство, като омразата. Отново ще кажа – Любовта не е чувство, а състояние на Духа.

За да го постигнете, трябва да изхвърлите от себе си всяко сравнение. Сравнението довежда противоположностите, а с тях не може да се постигне Любовта. Любовта не е като онази хармония, в която може да използваш дисонансите на музиката и пак да звучи хубаво.

Любовта изисква притихнал Дух. Дух който се е обърнал единствено към Себе Си. Не обръщане към Егото си, а потъване в Онова Цяло, Което сте и в Което са всички.

Любовта не съди(сравнява) защото в това се проявява омразата(лошото), а Тя (Любовта) не иска проявата на омразата, а единствено Себе Си. Защото само Тя Е.

И нищо друго няма. А ние сме Нейна игра. Игра, която би могло да се нарече Живот на Любовта. Ако познаете Любовта в тази Игра, ще познаете Този Който Съм.

32

Любовта е липса на омраза и липса на любов. Любовта е Нищо. Любовта е Всичко.

Ако ви Я разкажа, ще Я "убия". И вас ще убия, защото сте нейни деца.

Намерете Я и Живейте.

от начало

НАШАТА Улица

Всеки от нас си спомня детските години с особени чувства на носталгия, неповторимост и безвъзвратност.

Не и аз. Чувството на неповторимост и безвъзвратност отсъстват от моите спомени за детството. Какво значи това?

Спомням си (как бих могъл да забравя) нашата улица. Сега съм далече от България. А и отдавна се преместихме на друга улица в града. Но онази улица от моето детство е нещо, което малцина са виждали.

Широка калдъръмена улица без тротоари. От двете страни наредени бели каменни стобори, високи, колкото да покажат границите на улицата, и достатъчно ниски за да не скриват дворовете. Пред всеки каменен зид имаше пейка. Големи порти насичаха белотата на каменните зидове и приличаха на тирета върху белия лист на дяланите камъни. Красиво. Но това никой не забелязваше когато цъфтяха калдъръмчетата.

Късно на пролет, калдъръмчетата цъфтяха. Едни такива малки цветенца с тънки месести листа, поникнали между калдъръма. А цветовете им бели, червени, жълти, оранжеви, лилави... И когато цъфтяха калдъръмчетата, калдъръма се скриваше. Късата наша улица с млекарницата в дъното ставаше непроходима. Непознати странници, случайно минаващи от там, се спираха в началото на улицата и се захласваха. И забравяха, че искат да минат по улицата. Седяха, гледаха, радваха се (някои плачеха) и си тръгваха кимайки с глава.

Ние децата си имахме наши си "тайни пътеки" в този цветен килим. Тръгваш от китката с жълтото, прескачаш бялото и червеното, после на бялото и оранжевото завиваш две туфички на ляво и скачаш на пейката.

33

"Иване-е-е-е, айде бе! - Иванчо се показва изпод сайванта - И кажи на майка ти, че на задната порта я чака яйчаря..."

Нашата улица...Един ден отправях благодарност към Бога. Често го правя.

Работя и си мисля за Бог. Задавам въпроси. Понякога получавам и отговори. Друг път благодаря. Понякога и моля.

Та един ден благодарих за това, което Бог ми е дал. Казах Му, че всичко, което имам от Него ще е не само мое, а на всички, които го поискат и могат да го носят. Искаше ми се да дам нещо в замяна не, а по-скоро като израз на благодарност. И какво мога да дам аз на Бог. Себе си вече Му бях дал.

И реших да Му дам МОЯТА улица. Защо "МОЯТА"? Защото така както аз я имах в себе си, никой друг я няма. Всеки различно усеща и различно пази в себе си нещата. Затова казвам МОЯТА улица.

И така както я имах в себе си, взех в ръцете си МОЯТА улица, вдигнах я над главата си и казах:

"Вземи я Отче наш. Най-скъпото, което имам е Твое. Моля те единствено да ми позволиш, когато се върна при Тебе, да отседна на НАШАТА улица. Благодаря ти."

И така моята улица е при Отца. Чака ме. И Отца ме чака на нея, за да ми каже, че улицата е НАША, и мога да Живея на нея докато Аз искам.

На НАШАТА улица има място за всички. Ако не беше така, нямаше да ви го кажа. Защото къщите на нея, вече са подредени.

Ноември 2001

от начало

Кратко за Смирението

Кой съм аз, че да мога да променя нещо в този свят?Аз мога да променя единствено себе си.Останалото е по Божията воля. И не слагам празни стремежи в себе си.

Кой съм аз, че да съдя другите? Един има Който може да съди, защото само Той е Добър изцяло. И не слагам осъдителна злоба в душата си.

34

Кой съм аз,че да уча на смирение? Не съм научил още себе си.И не говоря многословно за неразбраното.

Затова, ви моля да ми простите, ако сте взели това за урок.Но ако съм ви научил на нещо, то е по Божията воля.

от начало

Правото на Избор

Човек е венецът на Божието творение, свикнали сме да казваме.

Човек е Божие подобие, иска ни се да вярваме. Затова Бог ни е дал правото на избор, гордо изтъкваме.

Глупост!Гордост!Невежество!

Истината не степенува нещата на по-добри и по-лоши. Тя не е имала намерение да поставя някого най-високо в Себе Си. Глупостта е, която се поставя на пиедестал.

Истината никога не е изтъквала себе си, с гордостта на глупака, за да се уподобяваме на Нея. Глупостта ви е, която ви прави горди.

Бог няма избор. Изборът е за невежите. Защото невежеството има пред себе си много пътища. Истината няма път пред себе си, защото Тя Е. Ако вие знаехте, нямаше да избирате, но понеже сте невежи, се радвате на глупостта си, и се гордеете с избора си.

Когато(ако) се събудите от дълбокия си сън, ще осъзнаете себе си в невъзможността за избор.

И тогава всеки ваш "избор" ще е единствената възможност за вас. Всичко ще ви е позволено, и само Любовта ви към Глупостта, Гордостта и Невежеството ще ви спира във Вас.

Една жена ми каза, че този форум прилича на детска градина. Целият свят е детска градина.Аз обичам децата.

от начало

35

Пътник

Аз Съм Пътник през пустинята.От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.Стъпките Ти Виждам, Братко Пердурабо.

от начало

Кратко и Ясно за Секса

След време някой ще каже, че нищо не съм написал за секса.Какво самочувствие...Приемете го с чувство за хумор. Ще е по-полезно за вас.

Та за секса.Една вечер няколко приятели медитирахме групово. Около пет

минути след началото, друг пристигна и трябваше да прекъснем, за да се включи и той. Усетих че с един от групата нещо не беше наред. Обърнах се към него и попитах:

"Е, как беше?""Бе нали знаеш... този сърбеж..."Оказа се, че в процеса на отпускане, оня сърбеж по тялото,

който е толкова познат на начинаещите в медитацията, му се натрапил твърде много.

"Опитвах се да го игнорирам, но той ме подлудяваше с присъствието си." – сподели приятелят ни.

Искаше ми се да се засмея, но най-сериозно го посъветвах следващия път да се почеше.

Същото е и със секса.Разчитайки на чувството ви за хумор, ще кажа – когато ви

сърби, почешете се.Ще ви е от полза, ако приемете съвета и с чувство за мярка.В никакъв случай, обаче, не си и помисляйте, че секса е

полезен в пътя ви към Истината.Той може да е полезен само в два случая:

1) като го намалите, след като е бил твърде много,2) като го практикувате след като сте се въздържали

твърде дълго.Това е.Желая ви успехи... в търсене на Истината.

от начало

36

За Закона (Божията Воля)

Този път искам да си поприказваме, за Божията Воля.Един християнин се опита да изкаже мнение срещу Алистър

Кроули.Опита се с цялото си църковно "знание", да опровергае Този,

Който се нарече Господар на Вселената.Това аз наричам не премерено самочувствие.И понеже аз защитавам Братята си, ще защитя и Кроули.

Нека видим какво значи неговата мисъл "Do what thou wilt, shall be the whole of the Law." - "Прави каквото искаш - ще се изпълни целостта на Закона."

Възразявате, като казвате, че трябва да вършим Божията воля.Бог ни е дал правото на избор и по този начин нашите дела са

Негова воля.

Ако не сте съгласни с това, ще ви го кажа по друг начин.Изпълнявайки Божията воля, не правите ли каквото искате? - Изпълнявате волята Му, защото така искате.Или вие изпълнявате волята Му, но искате да бъде

беззаконието!? Ако е така, не изпълнявате Неговата воля.Изпълнявайки волята на Бога, вие вършите каквото искате -

такава е волята ви. И това не променя закона.А тези, които не изпълняват волята на Бог? Те вършат

беззаконие, но въпреки това пак ще се изпълни Закона, защото такава е волята на Бог.

Може ли някой да противоречи на това?Защото ако кажете, че беззаконието на някои променя

Божията воля, то значи, че Бог не е в Силата Си, и някой може да промени волята Му.

Разбирате ли???Не!?Знам че ви е трудно...Точно на християните Павел беше казал:Евреи 5:11 Върху това имаме да кажем много

неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

Сравняват думите на Кроули със сатанинския девиз: "Прави

каквото искаш - това е законът"

37

Ако се замислим, ще стигнем до извода, че и в този случай Законът ще се изпълни.

Едно и също е като резултат, но не и като доктрина и начин на мислене.

Сатанинския девиз отрича Бог или Го прави съгласен с беззаконието, а Кроули ви успокоява, че каквото и да направите ще се изпълни целият Закон. Защото такава е волята Божия.

Всички вие казвате и знаете, че Бог е Всемогъщ, Всезнаещ, Всесилен.

Вярно е.Всичко е в Бог. И в Него е знанието за цялото Бъдеще до края

на времената.Мислите ли, че Бог след като знае бъдещето, не е предвидил

беззаконието на хората?Мислите ли, че това беззаконие не е сложено в сметките Му!?Всичко е в Закона. Не се съмнявайте! Написано е и вие само

минавате през него.Причината е създадена. Вие минавате през следствията.Не можете нищо да промените.Може да промените само себе си. Може да промените само

своето мислене и разбиране за Истината. Може да промените душата си, изхвърляйки злобата от нея. Защото злобата ви е тъмничарят.

Можете. Не казвам, че ще го направите.Някой ще кажат, че щом всичко е в Закона, от него е и злобата

във вас.Това ще е богохулство. Защото ще е твърдение, че Бог влага

злоба в душите ви.Злобата си е ваша. Вие сте си я отхранили с човешкото си

неразбиране. От Бог е Любовта, но нея вие не познавате.Защото когато дойде някой от Него и ви разкаже Истината,

вие казвате, от сатаната е.Видяхте неразбраните думи на Кроули, но не видяхте това

което може да разберете.Пет реда по-долу, "Книгата на Закона" на Кроули завършва с:Love is the law, love under will. - Любов е законът, любов

управлявана от воля.Това, обаче вие не виждате. Защото злобата ви стига да

"разбирате" неразбраното. И с него да поучавате.Кроули е искал да ви освободи. Не да ви зароби.Защото осъзнавайки всичко, което ви казах, вие ще разберете,

че нищо не променяте. И тогава ще спрете да отричате правото на другите, ще спрете да мразите заради неразбирането на другите, ще

38

изхвърлите злобата си, защото няма да има какво да гоните с нея - нали всичко е решено.

Тогава ще се обърнете към себе си, ще се огледате, ще се подредите, и ще почнете да обичате и приемате, вместо да отричате и мразите.

И тогава ще пристигнете при мене. И ще ме обичате. Защото съм ви довел до Светлината.

А тези които ме мразят, ще бъдат под съдбата си.С Любов.

от начало

За Любовта и любовта 

Здравейте!Нека поговорим за Любовта и любовта.Какво искам да кажа?Ми, то се вижда в написаното.Искам да поговорим за онази Любов, която не прилича на

любовта, седяща до омразата.Защото човек е свикнал да определя нещата по техните

противоречия.Ако попитаме какво е любов, първо я поставяме до омразата и

тогава й даваме определение.Същото е и с омразата - определяме я като антипод

(противоречивост) на любовта.Обсъждали сме го вече в не една тема. Причината да отворя

отново дума за това, е опитът на някои да определят моята Любов, като нещо, което не е любов.

Ако знаеха само, колко са прави!!!Защо казват някои, че не обичам? Защото Любовта ми не е лицемерната красота, която са

свикнали да виждат.Вярно е, че лицемерът най-силно може да "покаже" любовта,

която няма в себе си.Лицемерът ще сложи десетките и стотици маски на любовта,

намерени в книгите и ще блесне с най-красивата любов. Лицемерът ще поучава с любовта прочетена в стиховете, но

той никога няма да усети Любовта на поета. Лицемерът ще ви покаже "любовта" си, която всъщност е

прочетената любов, за да ви накара да му се възхитите.

39

Лицемерът не иска да ви научи. Той иска вашето възхищение. Защото с него, лицемерът полива гордостта си, която пък е храна на Егото му.

Защо си "правя неприятели" между вас!?Защо моята Любов не е "еднаква" за всички?Няма различна Любов. Тя е Една.В Любовта няма "любов" и "омраза".Любовта е САМА.Любовта не е чувство. Тя не трябва да бъде отношение към другите. Любовта трябва да е състояние на вашия Дух. Състояние на

безпристрастност, в която всички са равни. Състояние на мекота и празнота. Мекота, за да можете да оцелеете в твърдостта на чуждите пристрастия, наречени любов и омраза. Празнота, за да може винаги да има място във вас, където да потънат чуждото неразбиране, омраза и любов.

Колкото и "грозно" и "нечовешко" да звучи, Любовта не е нещо, което може да дадеш на другите. Любовта можеш да покажеш, или да покажеш пътя към нея, но не можеш да я дадеш. Любовта трябва да се познае и живее.

Аз не обичам с вашата любов, защото не мразя.Приел съм Любовта в себе си, но на някои това не им прилича

на познатата любов.Дори един християнин спомена, че не иска да си има работа с

мене, защото вече е приел Любовта на Исус.Това ме накара да избера няколко места от Библията, за да ви

покажа езика на Исус. 

Иоана 3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден...

Това Исус е казал, когато не са Му вярвали. С омраза ли е казал това, и осъждане ли са били думите Му?

 Матея 12:34 Рожби ехиднини! Как можахте да

говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

Други Негови думи, изречени към нямащите в себе си Любовта. 

Матея 12:30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.Никак не звучат любвеобилно думите Му към тези, които Му противоречат и противодействат. 

40

Матея 12:36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

Матея 12:37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

Ето ви и за празнодумците, с които е пълен и сега света. 

Матея 23:33 Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

Дали не е обичал Исус тези, към които се е обърнал с горните думи!? С омраза ли е казано това?

Знам, че често моят език прилича на Неговия. Не е преднамерено, разбира се. Не, за да приличам на Него. А за да ви Го припомня по-добре.

Защото с лицемерната любов можеш да приспиш човешкия Дух, а с Любовта ще го събудиш.

Вече на няколко пъти ви казвам, че с думите си давам, но и вземам.

Тези, които имат Любов и смирение в себе си, ще получат.Тези, които имат повече омраза и гордост, ще загубят и

малкото, което имат.Защото противопоставяйки се на думите ми, навлизат все по-

дълбоко в тъмнината на Егото си, което ги отделя от връзката с Любовта, в която няма обида, гордост, омраза, лични интереси, наше и чуждо, "по" и "най".  

Сега, когато някой от вас реши да противоречи на казаното от мен, нека първо добре да помисли:

в какво може да ме обвини?къде водят моите думи и къде неговите твърдения?какво по-различно от Исус казвам?

 Любовта за Която ви говоря не е красива.Защото до нея не можеш да поставиш грозното, с което да Я

сравниш.Любовта, за Която ви говоря е Всичко. В Нея се намира онази

заключена клетка, от която вие съдите кое е "добро" и кое "зло".Ако разбиете тази клетка наречена Аз, ще сте свободни в

Любовта и ще Бъдете.Желая ви успех и Любов

от начало

41

За Светлината

Казват, че никой не е видял Бог. Защо? Нали Бог е светлина!? "Да но не обикновена светлина - ще кажете вие - а светлина видима за Душата, не за окото." И може да сте прави... Нека, обаче, приемем че Бог е обикновена Светлина. Мъчното в случая е, че казвайки "светлина" ние се опитваме да си представим източника на светлина. Но понеже Бог е Светлина, то не би могло да има Негов източник. Абсолютно ВЯРНО. Бог е Източника(Началото) и Светлината(Края). Видима ли е светлината? Ще кажете "тъп въпрос"... Но не е. Светлината е невидима. Виждаме източника, но ако се обърнем с гръб към него, не виждаме светлината. Тогава виждаме нейното отражение. Всичката светлина, която ние виждаме е ОТРАЖЕНИЕ. Ако материята не съществува, светлината ще е НЕВИДИМА. Сега схващате ли по коя пътека вървим??? Казвате, че никой не е видял Бог. Но защо не можете да се сетите, че виждате неговото отражение в материята. Затова и Бог създава материята. За да се отрази в нея Неговия блясък. Материята е част от живота на Светлината, Която е Бог. Много важна част от Живота е материята. Защото Светлината би осиротяла без своето отражение. Светлината би била без Живот за Себе Си, ако я нямаше материята в която да се отрази. Затова Светлината създаде материята. За да ЖИВЕЕ чрез нея. Получава се затворения кръг, в който Светлината живее чрез материята, а материята живее чрез(благодарение на) светлината.

Знаейки това, човек трябва да се опита да покрие това знание в себе си. Делата на човек са неговата материализирана Духовност(Светлина). Ако е чист по ДУХ, човек отразява в делата си ЧИСТОТА и Любов.

42

Ако е с омърсена душевност, човек отразява в делата си нечистота и ОМРАЗАЕто ви, в какво може да видите своето божествено подобие - в отразеното си светене. ("По ДЕЛАТА им ще ги познаете") В същността си Вселената(МАТЕРИЯТА) е едно прекрасно творение на Светлината. Бог е създал Вселената с най-добри намерения. И ние като част от тази Вселена, сме част от Неговото добро намерение. Оправдайте ДОБРОТО НАМЕРЕНИЕ на Бог.

от начало

ОБЕЩАНО ЗАВРЪЩАНЕ

Пристигнах.Ето ме!Пътувах дълго, дълго...Пътувах през морета и гори,пътувах през зелено и сахарено,понякога в душите ви дори. Пристигнах.Ето ме – Далечно Обещание...Ах, колко бързо времето лети!Баща ми казва:”ВСИЧКО Е ПРЕМЕРЕНО”,и ме напълни с вашите мечти.

Пристигнах.Ето ме – Необходимо Връщане...Как бавно, бавно раната кърви,Олтара ви е като гара чакаща,А Пътникът към Себе Си върви.

Пристигнах.Ето ме!

Добре дошли.

от начало

43

За ЕКСТАЗА 

Някой се провикна, че "всички сме осъдени да изживеем ЕКСТАЗА", в познаването на Истината.

А аз искам да кажа:    първо – не всички    второ – в Истината няма ЕКСТАЗ    трето – ...няма трето. Стремейки се към едната крайност, човек засилва

пропорционално другата. Което значи, че продължава със същата сила да разделя в себе

си нещата на противоположности.  

Това не е Пътят. Убий екстаза! Човек никога не е изпитвал тишината на Безпристрастието. По-точно, малцина са тези, които са го изживели. И само те са, които са постигнали Истината.

 Това трябва да е стремежът ви –

ТИХА БЕЗПРИСТРАСТНОСТ Няма екстаз. Няма сила на чувствата. Има тихата нежност на росната капка, побрала в себе си, и

отразяваща силата на Светлината.  

Бъдете тихи. Бъдете нежни. Бъдете силни с безпристрастието на падаща капка роса.

 Това не са метафори. Това е Истина.

 от начало

44

Последователността на Стъпките

Някъде прочетох нещо за "последователност" в опита ви да постигнете просветление. Един казва няма последователност, друг казва - има.

Естествено е, че всяко нещо идва като следствие на нещо друго. Следователно има последователност... И тя е много точно определена.

Нека ви разкажа за последователността при мене. Как протекоха нещата в моето търсене и намиране.

Първо искам да ви кажа, че сега когато погледна назад в живота си, виждам всяко събитие в него, като стъпало водещо точно към този определен момент.

Но нека не разводнявам темата.

Сега знам, че всичко започна с "ИНТЕРВЮТО". Но тогава не знаех.

Сънувах сън: Един мой бивш колега (военен музикант), тогава вече покойник, ми се присъни. Дойде униформен при мене и ми каза: "Викат те на интервю в понеделник". В съня си се уплаших, защото как може един мъртвец да дойде с вест за интервю. А тази дума в английския се ползва, като дума за събеседване при кандидатстване за работа. За такова интервю ставаше дума в съня ми.

Събудих се с абсолютната убеденост в себе си, че понеделник е последния ден в живота ми. Беше четвъртък. Оставаха ми четири дни живот.

Никога преди това не съм бил силно вярващ. Вярвах, че има Бог, но повече вярвах в Него като "нещо си", Което не е в силите ми да постигна. А сега знаех че ще живея до понеделник. Не казах на никого за съня си. Бях леко напрегнат, но сигурен в решението си - последните ми дни, реших, ще са най-нормални дни от един човешки живот. Обърнах мислите си към Бог с желанието да Му покажа, че приемам решението Му и благодаря, за това, че е решил да ме предупреди. Казах Му, че Неговата воля е и моя. И дочаках спокойно понеделник. Понеделник мина и нищо не се случи. Благодарих на Бог и продължих да живея своя нормален живот. По късно разбрах, че интервюто е бил именно сънят и дните до понеделник. Моето отношение към всичко това, беше моето успешно представяне.

45

Аз винаги съм имал Библията у дома. До преди година и половина, я разгръщах само в моменти на скука. Но се случи така, че помогнах на един българин (живея в ЮАР) да почне работа в нашата фирма. От споровете с него(той е адвентист) стигнах до извода, че има нещо много криво разбрано в религията. Шефа ми и той е много набожен. И с него проведох няколко разговора, които засилиха желанието ми да открия Истината за Бог.

Ето я ПЪРВАТА СТЪПКА - СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ да намериш.

Наистина желанието ми беше непреодолимо. Цялото ми същество, цялото ми желание беше насочено към това – да открия Истината за Бог.

Започнах да чета Библията, за да намеря опровержение на опонента си (моя колега). И винаги без да търся, попадах на най-точното място. След два месеца "изследване" на Библията поканих у дома пастор завършил теология (висшист), който не можа да отговори на нито един мой въпрос.

Както и да е. Това беше началото. Много вихрено и много ентусиазирано.

В обедните си почивки обичам да лягам за половин час на тревата край работилницата. Забелязах, че много често унесен в полусъница виждам и чувам интересни неща, които имат своя смисъл. Започнах да обръщам внимание на това и първото, което ми е останало като важно видение беше: чух "Думата не е смисъл, а обяснява смисъла". Видях стъклена тавичка за готвене. Завъртях се около нея и я видях от другата страна. Пак беше тавичка, но вече не това, което виждаме, а енергийна хармония образуваща нещото, което ние виждаме като стъклена тавичка. Това второто не бих могъл да ви обясня с думи. Но все пак няма какво друго да използвам.

Запомних че думите не са смисъла, а се опитват да го обяснят. И никога повече думата не ме е държала затворник в себе си.

Това ви разказвам за да ви кажа, че във вашите последователни стъпки към Истината, вие винаги ще имате Нейната поддръжка, но трябва да я видите. Трябва да усетите тази поддръжка, защото тя е много важна във вашия път. Истината (Бог) никога не оставя човека сам в пътя му.

46

Така разбрах, че имам поддръжка. И тези малки доказателства ме държаха по-сигурен в моето колебание. Защото в началото човек винаги се колебае.

Вика си, дали това не е някаква лудост, която го обхваща. Дали си заслужава. И каква ще е ползата, и други подобни всевъзможни глупави въпроси...

Четях Библията и все повече се убеждавах, че Петър е бил предател, Лука е бил неразбиращ глупак, а Павел внедрения евреин, който отвътре е превзел християнството.

Един ден сънувах сън. Ядях котешко месо и приготвях храна за другите. Аз бях отговорника за казаните в които вреше конско месо за храна на хората. Един ми каза, че синът ми идва, и аз хвърлих котешкото месо и скрих кожата на котката, за да не види синът ми какво ям. Събудих се с мисълта, че греша в своята интерпретация на Библията.

Два дни по-късно аз разбрах, че Библията е Книгата в която е оставено цялото знание за Истината. Трябва само да имаш очи да го видиш.

С един мой приятел си говорихме за Бог, прераждане и прочие.

Казах му, че ако вече съм бил на земята, трябва да съм оставил някакъв белег за себе си. Белег който да намеря когато пак дойда. Белег, който ще ме събуди.

... Но за това по-късно...

Един ден казах на този мой приятел, че условието, което е необходимо за да се събудим е Любовта.

Да сме добри, да не мразим, да прощаваме, да обичаме, въпреки че сме мразени.

Нямаше начин да не го разбера. Нямах Учител, който да ми го каже. Нямах Учител, Когото да питам.

Учител ми беше гласът, Който чувах в медитацията си и в сънищата си. Учителят ми беше Жив, но не в света.

Но Учителят ми е добър в умението Си да ми внушава правилното решение на проблема.

Така разбрах, че Любовта е условието. Обърнах се към себе си и онемях от ужас. Аз бях толкова лош...!

Аз бях извършил толкова много грехове.

47

Бях престъпил всичките десет заповеди, освен една - не убивай. Но понеже е казано, че ако в сърцето си го пожелаеш, ти си прегрешил, то аз бях прегрешавал най-много в тази забрана. Защото много пъти ми се е искало да убия някого в яда си. Виждах живота си, и си давах сметка, колко глупави неща съм извършил. И всеки мой грях се стоварваше върху ми с такава жестока сила, че сърцето ми подскачаше като прободено, стомаха ми се свиваше в конвулсия и закривах лицето си от срам. Като, че се пазех някой да не види греха, изписан на лицето ми.

Постепенно това отмина и аз се успокоих с мисълта, че щом аз виждам греха си, значи и Бог вижда болката ми и ми прощава. Защото нали затова дойде Исус, да ни каже да се разкаем за греховете си, за да получим Царството Небесно. Знаех, бях убеден, че Бог ми прощава. Но бях и абсолютно сигурен, че никога вече няма да направя нещо, от което да се срамувам.

Така преминах ВТОРАТА СТЪПКА – РАЗКАЯНИЕТО

Случи се така, че трябваше да се върна в България за да оправя документите си за пребиваване в ЮАР. Вече бях нелегален, и не исках да продължавам така. Подготвих си документите и се върнах в родината, за да кандидатствам за работна виза.Такъв е законът в ЮАР – да се кандидатства от мястото на гражданство. Шансовете ми да взема виза бяха 1/100. Никой не е взел работна виза за дърводелец в ЮАР, още повече, с диплома за музикант. Абсурд!

Пет месеца прекарах в България, а семейството ми в ЮАР. Три пъти ми отказваха виза, и аз пак имах вярата, че ще успея. Можех да си направя диплома за дърводелец и да "оправя" нещата още в първия месец, но убеждението ми, че не трябва да лъжа, не ми позволяваше това.

Тези пет месеца в България бяха първите прекрасни месеци на моя истински живот. Отказах се от всичко, за да имам Бог. В ЮАР имах всичко – в България нищо. Бях готов да почна наново като чужденец в родината си, но да не излъжа. Но винаги вярвах, че Бог ще ми помогне и ще получа тази виза.

И я получих. Аз съм единствения подобен случай в тази държава – дърводелец-музикант с работна виза...

Докато бях в България реших да постя(гладувам) колкото дълго мога. Знам, че при постене медитирането е най-добро. Първият си Истински сън имах много години преди това след петдневно гладуване. Сънувах сън, който се сбъдна сто процента.

48

Та и сега реших да постя. Наистина медитацията ми вървеше много добре. Отново имах своето доказателство за това, че Бог е с мене. На два пъти при медитиране, първо една жена, а после един старец ме целунаха по устата. Това бяха майчина и бащина целувка, която носи необикновен дар. Накрая след шестия ден сънувах сън, че лежа на легло пред болницата. Събудих се и знаех, че трябва да спра с постенето. Но вече имах голяма част от знанието, което ми беше нужно. Всичкото това знание го оставих в една малка книжка, която нарекох "Покана за Безсмъртие".

Така преминах ТРЕТАТА СТЪПКА - УСТОЯВАНЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО

Аз ви споменах само за най-силната съблазън - да излъжа, но тези месеци ме поставиха на много други съблазни (пари, жени и др.), които преминах успешно.

Върнах се в ЮАР като съвсем нов човек. Жена ми и приятелите ми се опитваха да ме приемат като предишния човек, но постепенно трябваше да свикнат с мисълта, че съм друг, и то безвъзвратно друг човек. Като всички хора, те се опитваха да ми покажат, че аз не бих могъл да бъда нещо по-различно от тях. Опитваха се да ме поставят на нивото на което те се чувстваха, че принадлежат. Но аз знаех, че там не е моето място, и че там не е място за никого. Аз трябваше да се преборя с най-близките си, за да им покажа, че това, което те знаят за живота е една заблуда. Никак не е лесно. Не е лесно да кажеш на човек търсещ Истината, че си я намерил, какво ли да обясняваш на някого, че има Истина и ти си я намерил.

Събуждането има много етапи. Един от тях е зачеването. Когато Истината зачева в тебе, ражда се като малко зрънце, което пуска кълн и расте. Това осъзнах след един тежък работен ден.Медитирах във ваната. И чух думите: "Beget on you". Това е на английски и като граматическа постройка е непълно и неправилно, но носи силата на Един Единствен Смисъл - Зачева на(в) тебе. Истина зачева в тебе.

След време прочетох “КНИГА НА ЛЪЖИТЕ” на Алистър Кроули, и видях, че той използва същото определение за това стъпало.

Аз се опитвам в тези форуми да ви кажа че нещо знам, а вие не искате да признаете това. Защото... защо ли!?

А как да го кажа на хора, които не са и помисляли да търсят.

49

Двама човека ми повярваха - моя приятел Христо и синът ми. Но в тях никога не съм се съмнявал.

Един ден в обедната почивка на тревата, медитирах.Седях пред една врата и чаках да ми отвори някой. Вратата се

отвори и едно младо момиче ме пусна да вляза в тясно преддверие Другата врата на отсрещната страна седеше леко притворена и през нея видях красива мека светлина. Излязох от медитация и знаех, че това момиче беше Ванга, Която ми отвори Преддверието

Така преминах ЧЕТВЪРТАТА СТЪПКА - СТАБИЛНОСТ В РЕШЕНИЕТО - ЗАЧЕВАНЕ

Вече нищо не можеше да ме поклати в моя път. Аз бях и съм готов да се откажа дори от семейството си за да постигна Истината. Но никога в себе си не съм пресмятал такава възможност. Защото знам, че Бог не би ме поставил пред такъв избор.

Има още стъпки по пътя към Истината. Има още неща, които мога да ви кажа, и много, които никога няма да ви кажа. Но със сигурност трябва да знаете коя е последната стъпка.

ПОСЛЕДНАТА СТЪПКА е Аз Съм Истината.

P.S. Един ден казах на моя приятел Христо: "Аз намерих знака, който съм оставил – Религията; Учението за, и от Истината"

Декември 2001

от начало

Душата и Духът

       Повечето от вас се опитват да разделят Душата от Духа и да ги дефинират като нещо във, и вън от нас.       В същото време се опитвате да поставите Бог някъде съвсем отделно от тези две неща, чудейки се кое от тях двете може да ви помогне да Го познаете.       За всички религии е повече от ОПРЕДЕЛЕНО, че Бог е Дух. А Дух значи Разум(Съзнание).        Бог е Осъзнатото Начало в Разума, Който е НИЩО.       Преди Бог да се ОСЪЗНАЕ, Разума е бил НИЩО, Абсолют,

50

Всичко, в което няма нито Нещо, нито Нищо. Много е трудно да се определи с думи едно такова състояние, но не е невъзможно да се приеме, че има Разум, който не се е самоопределил като Нещо.       САМООСЪЗНАВАНЕТО на Разума е Бог.        Бог се осъзнава в Абсолюта наречен Разум и се определя като Нещо.       Този Бог е Духът, в който сега живее всичко. Този Бог-Дух-Осъзнат Разум, ограничава част от Себе Си и нарича това ограничение Материя. По-скоро ние така го наричаме. И Той, Духът-Бог-Осъзнатия Разум, живее в тази Материя. Той е навсякъде в нея и в нас. Повечето хора не усещат Неговото присъствие в себе си. Малцина имат някакви проблясъци за това присъствие, и още по-малко от вас, успяват да Го усетят като своя същност.        Казвайки "Аз живея чрез Отца", Исус всъщност казва, че определя своята същност, като част от Бога.       Човек е свикнал да определя другите хора като добри или лоши.       И много често определяме някого, като човек с "добра душа", или "лоша душа (гадна душица)".       Това е доста примитивно и невярно определение.       Няма ЛОША ДУША.       Когато човек се роди, в него присъства ЧИСТА и НЕОПЕТНЕНА част от Духа.       Растейки, детето в началото на своето осъзнаване, няма в себе си онази култивирана от родителите си способност, да разделя нещата на добро и лошо. В началото, за детето няма добро и няма лошо.        И ние казваме, че детската Душа е най-чиста.       Именно поради това не разделяне и БЕЗПРИСТРАСТИЕ, детето е с ЧИСТА ДУША.       Но родителите "учат" детето да оцелява в този свят на разделение, и започват да култивират в него способността, да разделя нещата на добри и лоши; полезни и вредни; красиви и грозни; и пр. и пр. разделяне. Така детето започва да губи своята невинност и става един от ВСИЧКИТЕ. Става ЕДНАКЪВ с другите. Става ЧОВЕК.       И заедно с очовечаването си, детето променя онзи Дух, който в началото е имал в себе си, и му дава името Душа. Естествено колкото повече променяме Духа в себе си, толкова повече се отдалечаваме от възможността да го "познаваме". Ние просто изхвърляме Истината от себе си и я заместваме с НОВОИЗГРАДЕНА "истина" наречена "Аз".        "Аз", е което ни отдалечава от Бог. "Аз", е което стои между нас и Него.        Получава се така, че "научавайки" се да оцеляваме в света, ние

51

изместваме Духа от себе си.       И колкото повече от Него имаме, толкова "по-добра" душа имаме.       А колкото по-малко Духът е в нас, толкова "по-лоша" е нашата душа.       Оказва се, че всъщност нашата Душа е количеството Дух останал в нас и способността ни да се ръководим от Него.       Много често за душа, ползваме думата "подсъзнание".       Някои от вас казват, че понякога разумът им казва едно, а душата им (сърцето) - друго.       Понякога това е просто КОЛЕБАНИЕ на ума.       Понякога е борба между ПОДСЪЗНАНИЕТО и УМА. Борба между Духа и АЗа.       Духът(подсъзнанието) се противи на УМА(Егото-АЗа), но най-често УМЪТ побеждава. Уви.       А сърцето е орган, който изтласква(изпомпва) кръв.       Понякога ваше колебание или емоция рефлектира в някой ваш орган.        Например, да ви се свие стомаха от страх, или да ви се стегне сърцето от мъка, или да ви изтръпнат краката от напрежение, да ви се свие гърлото от яд...       Това не е душевна изразеност. Това е просто рефлекс на вашето тяло. А то се ръководи от мозъка ви. Всичко което "усещате" е там. В Ума.       Страхувам се, че повечето от вас ще се хванат точно за горните пет реда за да поспорят. Съветвам ви да не го правите. Последното е само илюстрация, от която бих могъл да се откажа в полза на цялата картина.       Та ако трябва да обобщавам, бих могъл да кажа:Бог е Духът, в Който живее Материята и ние като част от нея.Бог присъства навсякъде в материята и вън от нея.Бог присъства и в нас.Нашата Душа е това, което е останало от Духа, който е в нас.Нашата душа е нашата СЪЗНАТЕЛНОСТ и ПОДСЪЗНАТЕЛНОСТ.Нашият разум е само нашата СЪЗНАТЕЛНОСТ.Но нашият разум е и нашата ОСЪЗНАТОСТ във всичко казано до тук       И ако погледнете горните седем реда, ще видите, че всичко е ЕДНО ЦЯЛО.       Как можем да направим така, че да подсилим ПОДСЪЗНАНИЕТО си (Духа) в нас?       Защото колкото повече се обръщаме към ПОДСЪЗНАНИЕТО си, толкова повече се връщаме към истинската си, начална същност,

52

която сме имали като деца. Ако успеем да се върнем към детето, което сме били, ще се върнем във времето, когато още сме имали Духа в себе си, а не малката част от него наречена "ДУША". И тогава ще имаме Бог(Духа) в себе си, и ще можем като Исус да кажем, че живеем чрез Отца.       Медитацията е един от тези начини.       Но за да медитира човек, трябва да има осъзнатата нужда от ИЗЧИСТВАНЕ.        Чистота, значи да станете тези, които сте били преди родителите ви да ви научат на правилата в живота.       Чистота, значи да нямате в себе си стремежа към разделяне(определяне) на нещата.       Когато спрете да разделяте, ще започнете по-малко да мислите. Което е основата на медитацията.       Изчистете себе си от мислите си. В мислите ви се намира ДЯВОЛЪТ, който разделя нещата, за да ви държи зависими.        Разделението е основано на ПРАВИЛА, а ПРАВИЛАТА СА ЗАВИСИМОСТ.       ЗАВИСИМОСТТА е ГРЯХ.       А най-първото правило, поставило ни в зависимост е МАТЕРИЯТА, и тя е ГРЕХЪТ в който, и с който се раждаме.       Когато се освободите от мислите си, вие се освобождавате от правилата и ставате свободни.       Едва тогава можете да се надявате да усетите Бог-Истината-Духа-Цялото.       В Него няма правила. И единствения начин да Го усетите е да се отърсите от правилата, които ви карат да разделяте.       Някои казват, че когато човек се изчисти от мислите си, той дава място на демонични и зли сили да го обладаят.       Имам два възможни отговора на това.       Първият отговор е:       Когато човек се изчисти от мислите си, дава възможност на Бог или дявола да влезе в него.       Което е по-силно, то ще влезе.       Ако християните казват, че ще влезе дявола, значи те го правят по-силен от Бог.       Аз лично знам, че в празнотата влиза Бог, защото Той е Силата която обладава в БЕЗПРИСТРАСТИЕТО.       Дяволът е МНОГО ПРИСТРАСТЕН към злото, и едва ли ще се чувства комфортно в чистотата на вашето безпристрастие.       Втория отговор е:       Мислите са, които определят нещата като добро и зло. Мислите са, които правят нещата да са добро и зло. И нито доброто, което е в

53

мислите ви е ИСТИНСКО добро, нито злото е ИСТИНСКО зло.       Добро е онова, което сте били като деца. Тогава не сте създавали добро и зло. И точно НЕПРАВЕНЕТО на добро и зло е ИСТИНСКОТО ДОБРО.       А когато спрете да мислите вие НЕ ПРАВИТЕ.       И ако НЕ ПРАВИТЕ, значи се оставате на началната си същност, когато Духът все още е бил непроменен във вас от вашите пристрастия.        Тогава вие ще усетите ИСТИНАТА, която е Бог.       Това Е!

от начало

Моето Знание

Приятели, Откакто съм с вас в този Интернет Форум, много пъти, от

много хора, съм бил обвиняван в изкривяване на Писанията. Искам с това мое писмо да изчистя за всички вас, моето

знание, което е Учението на Бог, и което се опитвам да ви дам.

Библията е сбор от книги(66 на брой) в които се говори за Бог, и които се опитват да обяснят Бог и пътя към Него. Тези книги имат своето място в Библията благодарение БЛАГОВОЛЕНИЕТО на църквата, която създава канона, като правило по което да се оценява истинността на Писанията.

Това трябва да ви покаже, че ЧОВЕК, е който ви дава ВАШЕТО ЗНАНИЕ за Бог.

Вие дори не познавате ЧОВЕЦИТЕ, които са определили правилата на канона, даващи ви известните шестдесет и шест книги от Библията.

Две хиляди години е достатъчно дълго време за хората, за да забравят Истината донесена от Исус и пророците преди него.

И аз съм човек като тези, които са ви дали канона. Тях не познавате, но мене може да питате за всичко, за да ме познаете.

Мнозина ще ме попитат, защо се мисля за избран. Не ми задавайте този въпрос, защото това е, което иска да знае завистливата ви гордост. А тя не е добър съветник.

Съдете по думите ми и делата ми.

Какво аз знам за Бог и Пътя към Него?

54

В Библията е казано, че Бог е Дух. Казано е, че Бог е Мъдрост. Казано е, че Бог е Любов. За всичко останало в Библията може да спорите. За тези три

неща не можете да изразите и най-малко съмнение.

Исус дойде на света и бе обявен за Помазаник (Месия, Христос). Христос на гръцки значи Необходим.

Исус Христос, значи Исус Помазания - Исус Необходимия. Не забравяйте, че мнозина преди Него бяха помазани. Това го казвам не за да отнема от Него, а за да дам на вас. Исус бе наречен и Логос, което е най-близкото гръцко

определение за Мъдрост изпълнена с интелект. Исус беше и най-яркото проявление на Божията Любов на

земята. Той е Който затвори целия закон в думата Любов. Исус имаше в себе си Божият Дух без мярка. Иоана 3:34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил,

говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.

Исус беше Човекът в Който Бог вложи трите си проявления - Дух, Мъдрост и Любов.

И защо бе всичко това??? За да имаме Бог ли? Че ние и преди си го имахме.

Това бе, за да видим Пътя. И Пътят, който ни научи Исус, бе Любов.

Исус не дойде за да каже "Вярвайте, че съм Бог". Той дойде за да благовести Божието Царство, в което се отива с покаяние, и Любов.

Лука 4:43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

И Учението, което Исус донесе не беше Негово, а и Той като всички Учители, донесе Учението на Бог(Истината)

Иоана 14:24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

Та, Исус не дойде за да се представи за Бог, а за да представи Божието царство и Пътя към него.

55

А Пътят е Любов. Но за тази Любов се изисква Мъдрост. Тази Любов не е като

любовта, заради която човек убива съперника си. Тази Любов не е любовта, за която в стиховете се пише,

"Силно да люби и мрази". Защото който има истинската Любов не мрази.

И това е, което Исус учеше - да обичаме и неприятеля си. Да не мразим никого.

Човек е това, което другите са направили от него. Човек в голяма степен е своята представа за себе си. Човек е едно оформено от другите и измислено от себе си "Аз". Това "Аз" е, което ви кара да преценявате нещата от неговата (на Аз) гледна точка. И всичко, което противоречи на "Аз" е "лошо", а всичко, което служи на "Аз" е "добро". И най-големия враг на "Аз" е "ИСКАМ". "Аз" живее в ЖЕЛАНИЯТА си. А ЖЕЛАНИЯТА в материалното и плътското са окови. В желанието няма свобода а скръб(мъка).

Затова и Исус каза: Иоана 16:33 Това ви казах, за да имате в Мене

мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

Затова и Яков каза: Яков 4:4 Прелюбодейци! не знаете ли, че

приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Значи ли, че трябва да се откажем от материалното и плътското?

Не. Но трябва да победим ЖЕЛАНИЕТО. Духът трябва да води, не плътта.

Трябва да се откажете от "Аз", което ви поставя своите условия. Трябва да се откажете от "Аз", което определя кое е "добро" и кое "зло".

Трябва да се откажете от себе си, което е въплатеното ви "Аз", за да постигнете онова състояние на своя Дух, наречено Любов.

Тази Любов е условието изисквано от Бог, за да дойде Той и да направи "Обиталище" във вас.

Това се опитваше Исус да ви научи и това ви обеща : Иоана 14:23 Исус в отговор му рече: Ако Ме

люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

56

Който пази Учението, донесено от Исус, ще има Божието обиталище в себе си.

А Учението Му е Любов.

Любов е: да не мразиш да не разделяш на "наши" и "ваши" (безпристрастие) да не разделяш на "добро" и "лошо" (безпристрастие) състрадание милосърдие вярата, че Мъдростта ще надделее над невежеството.

Едва ли мога по-добре от Павел да обясня Любовта (1 Коринтяни 13:1 до 13:13)

Този, който в себе си таи пристрастие, а казва Обичам, той не изпълнява Закона - Любов.

Този, който казва "не мразя", но разделя на наши и чужди, той не изпълнява Закона - Любов.

Този, който казва "Обичам", но не го проявява в делата си, той не изпълнява Закона - Любов.

Библията е добра книга. Но нали не твърдите, че в тази малка книжка е събрана цялата Мъдрост на света?

Нали не си мислите, че всички думи на Исус са събрани в тази ма-а-а-алка книжчица.

И ако някоя друга книга съдържа думите на Исус, как можете да кажете, че е невярна книга, защото не е в Библията???

Нали не сте толкова глупави, за да го кажете!?!?!? Затова търсете Мъдростта навсякъде. Има много книги, в

които Мъдростта е изявена. Не бъдете фанатици, които проповядват "мъдростта",

затворена в шестдесет и шестте книги на Израел. Кой ви каза, че Бог е бил познат само на Евреите!? За кой ли път ви припомням: Псалми 82:8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките

народи.

Един християнин веднага изтълкува, че благодарение на Исус, Бог има наследство във всички народи. Нищо че в този псалм се говори в сегашно време, а то е преди да се роди Исус на земята.

Ако така тълкувате, може да промените смисъла на всичко, казано в Библията.

57

Е, питам ви, къде "изкривих" Писанията? Казах ли ви нещо друго, освен Любов? Помолих ли ви за друго, освен за Любов? Използвах ли Писанията, освен за да ви науча на Любов и

Пътя към Бог, Който е Любов.

Това писмо стана доста дълго за четене, но прекалено късо, за да покаже в най-кратки линии, знанието, което искам да ви дам.

Винаги съм ви казвал, ПИТАЙТЕ. Мога да ви обясня всяка дума от Библията и всеки Учител. Убийте гордостта си и ПИТАЙТЕ. Ако плащате за хляба, който ядете, защо не вземете безплатно

Хляба с който ще Живеете? Питайте! Аз съм тука, за да ви припомня. Бъдете Мъдри. Бъдете Любящи. Изгонете от себе си "Аз", за да влезе Бог.

от начало

До Инна и “християните”

Инна, знаеш ли, ти ми приличаш на моята учителка по литература.

Много красиво говореше. И имаше университетски знания по предмета, който преподаваше.

Аз обичах литературата, и се опитвах да вложа своето разбиране в анализите си.

И точно затова тя ми писа петица за третата година. Защото не правех своите литературни анализи, според нейните разбирания. А нейните РАЗБИРАНИЯ бяха сведени от министерството на образованието в комунистическа България.

Министерството казваше, какво един автор е "искал" да каже с произведението си. Нещо повече, министерството спускаше автори за да ни учат със ЗНАНИЕТО си.

Намираш ли паралел между министерството и църквата, която ти е дала "ТВОЕТО знание"???

За мене той е ОЧЕВАДЕН.

58

Аз, Инна, не казвам нищо по-различно от това, което е казал Исус. Ако намериш една моя дума да противоречи на Неговото, покажи я.

Знаеш ли какъв е проблемът на повечето от вас, които ми противоречите? Вие не противоречите на казаното от мене, а се опитвате да докажете, че аз нямам в себе си това на което ви уча.

Вие отричате моята личност, а не казаното от мен.Така вие отричате всички, които не са съгласни с вас.А в

отричането няма Любов. В отричането има осъждане. Казано е "не съди".

Вие отричате всички, които не приемат Исус.Наричате се помежду си братя и сестри, и се "обичате" един

друг.Но Исус каза:Матея 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте

неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Матея 5:45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

Матея 5:46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

На това, всички вие отговаряте: "Не ги мразим, но те няма да видят Бог, защото не признават Исус". Това, че ТЕ няма да Го видят, не ви прави вие да Го видите, защото помисляйки си го, вие ги осъждате, което е омраза. Казано е "не съди".

И те, и тези които вярват в Исус, но не пазят Учението Му, няма да видят Бога.

Исус каза:Матея 7:21 Не всеки, който Ми казва: Господи!

Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

А волята на Отца е Любов.

"Мразя" е дума, която не съдържа в себе си само познатия ви смисъл.

"Мразя" е нетърпимост към нещо. И тази ваша нетърпимост, вие показвате в своето осъждане.

Осъждате това, което не можете да понесете.Всичко трябва да можете да понесете, защото всичко е от

Отца.

59

Ако аз, Инна, "споря" с вас, то е за да ви покажа колко добри трябва да бъдете. А вие спорите с мен, за да ми покажете колко съм ЛОШ.

Отричайки мене, вие отричате Исус, защото всичко, което ви казвам е от Него.

И когато ви казвам че съм Му Брат, вие трябва да се зарадвате, не да намразите.

Нали Исус чакате всички?Ето, казвам ви, Той се върна, и е в мен.Защото всеки от Братята има в себе си останалите. Понеже всички са в Бог, а каквото има Бог, има го всеки от

Братята.

Радвайте се, защото Христос дойде.Той е тук за тези, който могат да се зарадват на тази вест.

Отца ми ме целуна по устата, и постави в нея острие.И това острие е Неговото Слово

от начало

Любов Е Законът(с благодарности към Фратер Пердурабо)

Безпристрастието е Любов, управлявана от воля.Любов Е Законът на Отца – Любов управлявана от воля.

от начало

До Васил

Правилно си оценил, че Бог не може да се отдели и постави "някъде", като "нещо".

Можеш ли да си представиш океан от Мисъл?Твоите мисли са твоето съзнание. Постави всичките си мисли

на едно и ги наречи с името Разум. Както и е.Сега си представи, че всичко е един такъв Разум. Този Разум

не е някъде или в нещо. Той Е Всичко.

60

Продължи да си представяш този Разум, без да му придаваш личностно осъзнаване. Разума си е Разум. Като водата, но... Разум. Обикновено хората не могат да си представят такова нещо, защото са свикнали с мисълта, че разума се "ражда" в материалните тела на “осъзналия се” човек. Това е ГЛУПОСТ.

Та Разума е "неосъзнат". Но в "един момент" Той се осъзнава и естествено първата осъзната мисъл е Аз.

"Аз" е дума, обясняваща смисъла. "Аз" обяснява смисъла на усещането в осъзналия се Разум.

"Аз" е САМООЦЕНКА. "Аз" е поставяне на Начало в Себе си.И Този осъзнат Разум, просто Е. Той не може да каже, че

живее. Защото какво е живот? Живот в материята е период на съществуване от раждането до смъртта. Такъв период в Разума няма, защото Той е вечен "със" Себе си. Осъзнаването Му, би могло да се нарече "раждане", но веднъж осъзнал се, Разумът не може да се откаже и заличи собствената си оценка, наречена Аз. Затова Той не казва за себе си, "Живея", а Аз Съм.Нищо друго освен Него няма, и никога няма да има. Аз Съм.

Той остава завинаги. "Завинаги" също е дума, не съответстваща на смисъла, който искам да вложа.

Няма думи за точно, смислено обяснение на Истината.Това, което ти обяснявам сега е примерно обяснение, и не се

затваряй в него.След време, когато(ако) се осъзнаеш в Разума, ще разбереш Истината. А до тогава не си съставяй ТОЧНА представа за нея.

Та това е Бог. Той е осъзналият се Разум. Сега идва трудно обяснимото. Не че е трудно, но се изисква по

освободено мислене, незатворено в рамките на материалните ни представи.

Казахме, че в неосъзнатия Разум се "ражда" осъзнато Начало (Мисъл), и го нарекохме Бог.

Осъзнатото начало е "Мисъл" от общия не осъзнал се Разум. Както твоя разум, който ражда мисли, които са осъзнато негово проявление, манифестирано в думи и действия.

Можеш ли да отделиш една твоя мисъл от себе си и да кажеш, това не е (от) моя разум?

Пак примерно обяснение...Осъзнатото начало в Разума, познава целия Разум. В Разума се ражда Бог, но нали Разума е, който се осъзнава

като Бог? (Нека това изречение не те обърква).

61

И ако след "време" в този Разум, друга мисъл се осъзнае като Аз, значи ли, че тя е само половината от Разума, защото в Него вече има Един "роден"? Не. И втората родена мисъл ще познава Цялото, в което е включен и Първия. Но Първия си има своето Аз(осъзнато начало), а втория си има неговото си Аз.

За по-лесно ще ти го визуализирам по следния начин.Представи си кръг, в който са нарисувани различни по цвят

петна, допиращи се по границите си. Кръгът е Разумът(Отца), в който се съдържат петната(осъзналите се Богове). и сега си представи, че този кръг, който е Разумът, няма граници. Граници нямат и петната-Богове. Защото граници има в материалното. В Разума те не съществуват. И щом няма граници, винаги има място за още едно петно в този кръг, което петно ще е новия осъзнал се Бог-Брат.

Липсата на граници в Разума, дава възможността всички да са в Едно със своите си индивидуалности, и всички да са Едно, въпреки своите си индивидуалности.

Хм...Май по-лесно не може да се обясни.

Ето, "лесно" също е неточна дума. На по-посредствен от тебе, ще го обясня по "по-лесен" начин,

но той няма да е "лесен" за тебе. Лесното за посредствения е непреодолимо трудно за

интелигентния.

Сега нека свържа Бог с материята.Също има много обяснения.

Едно от тях е:Представи си в океана от Разум една "капка" материя.

(Казвам "капка", защото така я Видях аз). Тази капка е част от Разума. Тя се появява в Него. Расте. Расте. Расте. И в един "момент" започва да се свива, докато пак изчезне в Разума. Представяш ли си го?

Като на анимация. Бяло платно, и изведнъж забелязваш, че на него се появява едва забележима точка, която започва да расте, достига определени размери и обратно се свива докато изчезне в белотата на платното. Това е "сърцето" на Разума, чрез което Той "живее", а не е само Аз.

Това е материята, която винаги е съществувала като част от Разума. Но докато в Него няма правила, то в материята те съществуват, каквито ги познаваме.

62

Материята бидейки в Разума, е част от Него. Тя е Разум, ограничил се с правила. И в този смисъл може да се каже, че материята е създадена от Разума с нарочното намерение да се поставят правила, които да носят непредвиденост. Преодоляването на правилата в материята, носи непредвиденост и различие в изживяванията.

И ако е имало Голям Взрив, той не е бил само един път, а безброй много пъти, във вечното съществуване на Разума.

Въпреки, че казахме "момент на раждане" на Бог, този "момент" стои вън от материалните представи за това, и е не определим като понятие в несъществуващото време. Защото и времето не съществува, като познатото ни понятие.

Та да се върнем на материята.Тя е в която осъзналия се разум "влиза" за да "изживее" един

период от "време", ограничен от правилата на материята. И в тези "периоди" разума, подобно на нашия сън намира бягство от Аз, за да изживее непредвидеността на материята. Защото в Себе си Аз може да предвиди и определи всичко, но в материята не. Това също е пресилено казано. Но дори и да програмираш съня си(което Бог прави), докато си в него, ти не познаваш своята истинска същност, което прави изживяването като интересен филм.

И ето, че стигнахме до извода, който и сам си направил, че Бог е всички нас. Неправилно е да се каже, че всички ние сме Бог. Убеден съм, че намираш разликата.

Бог бидейки всички нас, съдържа възможността, всеки от нас да може да се събуди като Бог.Защото когато сънуващият се събуди, става Себе Си.

Казахме, че ако един от персонажите на съня ти се осъзнае, като част от съня ти, то той е ти.

А който не се събуди като(в) Бог, остава като преживяване от съня му. Спомен за щастие, спомен за мъка, спомен за убийство и пр.

И нека сега свържем събуждането в материята, с осъзнаването на Бог в Разума.

Приемайки, че Разума заедно с капката Материя са едно цяло, което винаги е съществувало, стигаме до извода, че Бог се осъзнава в материята за да се "роди" като осъзната част от Разума, наречена Бог. Този Бог може да се връща в материята, за да "живее" в нея кратки периоди на непредвиденост.

63

И връщайки се в материята, Бог може да ражда други Богове, помагайки на не осъзналия се разум в материята да се осъзнае като Бог. Тези Богове в Библията са наречени Братя.

А Отца е Разума, в който всички Братя пребивават. И затова Исус казва, "което е на Отца е и мое".

И всеки от Братята може да го каже.

Това Е. Стани ми Брат!

от начало

За убедеността

Глупостта срещнала Мъдростта.- Твърдиш, че си Мъдра. Вярно ли е това твърдение?- Да - отговорила Мъдростта.- Кое те кара да си убедена в него? - подсмихнала се

Глупостта.- Казват, че си Глупава. Вярно ли е това твърдение? -

отговорила с въпрос Мъдростта.- Не! - твърдо отговорила Глупостта.- Кое те кара да си убедена в това - усмихнала се Мъдростта

от начало

Невежество

Бог ограничи част от Себе Си, и създаде материята.Невежество е логиката, на която я закрепи.

от начало

64

Точка 9

Здравейте, приятели.Днес прочетох “Символ верую”, което се ползва от всички

християнски църкви като знаме за следване.

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. 2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. 3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. 4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 5. И възкръсна в третия ден според Писанията. 6. И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца. 7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. 8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. 9. В една Света Вселенска и Апостолска Църква. 10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 11. Чакам възкресение на мъртвите 12. И живот в бъдещия век. Амин.

Не ви ли показва това, как човек си създава образ за следване, който бидейки СЪЗДАДЕН ОБРАЗ, е неверен?

По-долу ще анализирам за вас няколко от точките в това РЕШЕНИЕ взето от “вселенската” църква. То (най-вероятно гласувано) е прието като Истина и дадено на света за изпълнение.

ОЧЕБИЙНО е, че дори това РЕШЕНИЕ вече не отговаря на сегашните църковни норми за Истината.

1) Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2) И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца

8) И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда

65

9) В една Света Вселенска и Апостолска Църква

Както може да се види, решено е, че Бог е отделен от Сина и Светаго Духа. Защото Сина е роден от Отца, и Духа изхожда от Отца.

Но... сега църквата твърди, че Бог е един с три лица(имена), и триединството “прокламирано” в това решение е вече ТРИЕДНАКВОСТ.

Сега се твърди, че Исус е САМИЯ БОГ, а не роден от Бога. И така църквата го направи недостижим за хората. Тази “конференция” пък го обявява за ЕДИНОРОДЕН, което противоречи на Библията, където той е първороден между много братя (Римляни 8:29)

И правейки Го ЕДИНОРОДЕН, църквата отнема надеждата на хората да станат Негови Братя, както е обещано от Бог: Откровение 21:7 Който побеждава, ще наследи тия неща;Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Не може да е ЕДИНОРОДЕН, защото противоречи на

1 Летописи 28:6 и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.

От което се вижда, че и Соломон е Син Божи.Също и Давид е станал Син Божи:

Псалми 2:7 Аз ще изявя постановлението;Господ ми каза: Ти си Мой Син;Аз днес те родих.

Псалми 89:20 Намерих слугата Си Давида;Със светото Си миро го помазах.

Псалми 89:26 Той ще извика към Мене: Отец ми си,Бог мой и спасителната ми канара.

Цялата Библия е изпълнена с доказателства, че Синовете Божи са много, и не е само Исус, Който е Негов Син.

Но за църквата най-удобно е да нямате тази надежда. Отчасти от неразбиране, отчасти от корист, църквата ви спира в стремежа, към братство с Исус.

66

Отнема се вярата на хората да станат Синове Божии, но се поставя друга вяра, вярата от точка 9 на това решение - вярата в една “Света Вселенска и Апостолска Църква”

Един вид, “Бог е недостижим, но църквата е до вас. Вярвайте в нея.” Вярвайте 9) В една Света Вселенска и Апостолска Църква.

МНОГО УДОБНО... и ЖЕСТОКО!!!

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Е, тука вече виждаме снизходителната любов на църквата – “Не се тревожете за греховете си. Кръщавайте се при нас, и ще са ви простени”.

11. Чакам възкресение на мъртвите

Че то какво друго му остава на човек, след подобна директива спусната от църковния конгрес. Чакайте...

Честно да си призная, понякога се чудя, дали не се опитвам да посадя цвете върху бетонна плоча...

Вдигнали сте това “знаме” високо, и дори не се замисляте върху посоката, която то сочи.

Не сте ли чели тези дванадесет точки, с намерението да ги осмислите. Да анализирате прочетеното, и да го сравните с думите на Исус и Светиите от Библията.

Моля ви, кажете ми, че не сте се замисляли. Не прекършвайте надеждата ми...

Някой, си мисли, че познава Бог. “Познава” Го по написаното преди хиляда и седемстотин години, от някой, който се е представял за познаващ Бог. А се е представял за такъв, за да може да каже “Вярвайте В една Света Вселенска и Апостолска Църква ” .

По думите им ги познайте, и по делата. А едно от тях е точка девета от това решение.

Това ли е доброто християнство, поставило правило N9 за вяра в “Светата Вселенска Църква”? Не е ли това правилото, дало властта на църквата, през мрачните години на средновековието.

Но това не е извода към който ви водя. Не е важно, кой е бил или е на власт в политиката.

Въпросът е, кой как помага и пречи в Пътя към Бог.

67

А тези дванадесет точки, издигнати като знаме във вярата, никак не помагат!

Така че, долу знамената, господа църковници!Църковност не значи Християнство!

от начало

Краят на света

Бог е всички нас. И понеже Бог създава света, светът съществува в Него.Ние сме, в които светът съществува. Светът в който ние живеем не е само материята, в която

живеем. Той е и нашето отношение към нея. Светът в който ние живеем е и нашето отношение към нас самите.

Човек има изградено отношение към себе си, което е неговото отношение към Истината. Всеки човек има свой си свят, и всички тези светове, изграждат общия свят на човечеството.

Законите на физиката са законите на този общ свят, понеже човечеството е поставило материалното като свой основен закон. В света в който ние живеем, ние винаги ще бъдем затворници на тези физични закони.

Колкото и да развиваме технологиите в този физичен свят, те никога няма да ни позволят да достигнем съвършенството на пътници във вселената.

Ние сами сме си затворили възможността да пътуваме в безкрайността. Скоростта на светлината е отчайващо ниска за нашите желания. Тя е стената, която ни държи затворници на собственото ни невежество.

Живеем в свят, който има началото си в нашето невежество. Неговият край е в нашето духовно издигане.Защото духовното е, което стои над материалното, и само то

може да ни освободи в нашите мечти, за да станат те наша реалност.Не навсякъде във вселената законите на физиката са еднакви.

Те се определят от духовното осъзнаване на "материалния разум". Този "материален разум" е част от Цялото, наречено от нас Бог. Ако ние се приближим към Него и осъзнаем връзката си с Него, ще можем да променим и законите. И тогава ще станем част от оня "материален разум", чието присъствие срещаме в по-високо развитите "технологични" цивилизации, посещавали земята в миналото и сега.

В нашия свят ние никога няма да сме свободни.

68

Ние сме които можем да донесем края на света. Краят на този свят на невежество е в нас. В нашето осъзнаване, че не материалното ни познание за света ще ни издигне, а духовната му промяна.

В духовната промяна на човечеството е краят на стария и началото на новия свят.

Сринете законите на физиката, издигайки (законите на) Духа.Сложете край на това поколение!

от начало

Огледало

В Онова ТАМ няма категории.В Онова ТАМ няма определеност.В Това ТУКА се раждат категории.В Това ТУКА се определят истини.Но Това ТУКА е в Онова ТАМ.И все пак ТАМ е Животът.При все че, ТУКА е ТАМ за Онова.

Така говореха Фратер Пердурабо и Джелалудин Руми, на робите на смисъла.А те само ги слушаха...

от начало

Детски Пъзел

Аз съм едно от многото обещания.Но понеже не разбирате обещаното,казвате че съм никое от тях.Никой=Всички (Никой не знае=Всички не знаят)Затова логично е да заключите,че съм всичките тях.О, роби на Себе Си!С вашето неразбиране разбирате,невъзможното за Себе Си.

от начало

69

АЗ ПАК ЩЕ ЖИВЕЯ

 

До сега в живота си не съм направил нищо съществено, освен една книга и тридесет и осем писма.Извън тази книга и тези писма, светът ми е толкова богат, колкото и вашия.Имам съпруга, деца и приятели, които ме обичат и обичам.Но ако поставя този свой свят в основата на своята преценка, без Знанието, което съм оставил в написаното, аз ще съм толкова беден, колкото и вие.

Знам, че още много ще напиша и много още ще ви разкажа. Както и знам, че винаги ще има такива, които не са ме разбрали. И така трябва да бъде. Какво съм аз, без тези, които са в тъмното???

Животът е Светлина, но Светлината е Жива в мрака.Иначе Аз Съм.

Исус се опитваше да обясни Живота КАТО...Така и аз се опитах по различни начини да го обясня КАТО...Но човек много трудно излиза от комфорта на своето "знание". И трудно приема това което не е КАТО неговото знание.

Затова още веднъж ще се опитам да ви обясня Бог-Истината-Животът КАТО...Едно Цяло с Две Същности.

Това е едно от най-старите обяснения за Бог. Така Заратустра го е обяснил.Така и аз искам да ви го припомня.... Аз само ви припомням.

Опитайте се да излезете от материалното си мислене, и си представете нещо, което е Разум-Съзнание, съдържащо в себе си Ограниченост. Самият Разум-Съзнание е безкраен(безграничен, безпределен) като Същност. Той е ВСИЧКО!Когато кажете всичко не си мислете "ами извън Него?". Няма извън Него. Той Е ВСИЧКО!Бидейки ВСИЧКО, този Разум-Съзнание е САМ със СЕБЕ СИ, и естествено АБСОЛЮТНО СВОБОДЕН В СЕБЕ СИ. Свободен е, защото в СЕБЕ СИ, Той не би могъл да има желания поставящи го в

70

зависимост.Той Е. Но има и една друга част-Същност в това Цяло-Разум-Съзнание. И тази друга същност съществува като неразделна част на Цялото. Тази друга Същност е Ограничението-Материя. Както го обясних в писмото си до Васил, представете си Безграничен Разум-Съзнание-Светлина, и една капка Материя "висяща" в Него, като капка вода. Тази Материя-Ограниченост съществува, съществувала е, и ще съществува в Цялото.И Цялото е Едно и познава Себе Си: "Аз Съм, и в мене ПУЛСИРА Моето Сърце-Материя. Това сърце е Моят Живот, защото в него мога да се ИЗЖИВЕЯ като един от НЕЗНАЕЩИТЕ, да се събудя и да се върна в Себе Си. Незнаещият минава през препятствията на ограничеността, пътува през причини и следствия, създава въпроси и задава въпроси, чиито решения преследва, и това е ЖИВЕЕНЕ.И без това мое сърце-Материя, Аз САМО Съм."

Това е Бог. Той винаги е бил Такъв, и ще остане непроменен в ТАЗИ СИ СЪЩНОСТ.Бог познава СЕБЕ СИ, и знае, че това негово сърце-Материя пулсира. Появява се, расте, свива се и изчезва. Пак се появява, расте, свива се и изчезва. И пак се появява... И пак...Това е СЪЩНОСТТА на Бог: Безграничен Разум-Съзнание с пулсираща в него Ограниченост-Материя.

Това Цяло има в СЕБЕ СИ живот, единствено във взаимоотношенията между двете си СЪЩНОСТИ. Разумът се опитва да превземе Материята, а Материята се съпротивлява с ПРАВИЛАТА(ограниченията) поставени в нея. И се получава, че Бог(както ние наричаме Разума-Съзнание) превзема Материята. От момента на нейното появяване, до момента на нейното изчезване, Бог я "превзема". "Влиза" в нея, осъзнава се в нея и се завръща в СЕБЕ СИ. "Завърналият" се, "посява" себе си в материята, и от посяното израства и се завръща още Един - Стават Двама. Те "посяват" себе си в други двама в Материята, и още Двама се завръщат в Разума. Така в материята се връщат(посяват себе си в други) все повече завърнали(родили) се в Бог, докато в материята не остане никой, който да не е дошъл от Бог-Разума. И Когато Материята се изпълни само с осъзнали се, дошли от Бога, ще се изпълни написаното в Библията, че всички ще познаят Бог. По друг начин казано, Бог се събужда-осъзнава в Материята, като Иван, но личността в която се е събудил остава като личност в Него[завърнал се, родил се от(в) Бог]. Иван се връща в Бог със

71

своето си съзнание и "посява" себе си в Петър на земята. И Петър се събужда в Бог. Или Бог се събужда като Петър, както се е събудил и като Иван. Така Бог се събужда като най-различни личности, които Живеят в Него до пълната победа над Материята. И После какво?Материята прекратява своето съществуване, а всички тези Божии "личности-събуждания" с имената на Иван, Петър, Фридрих, Александър..., веднъж завърнали се в Бог като ЛИЧНОСТИ, ще се откажат от ЛИЧНОСТТА си, за да се върнат в своето Начало.За да бъде всеки от Тях, Този Който Е. За да бъде всеки Този, в Когото се е събудил. За да бъде всеки Този, чиито сън е бил. Всеки от тях ще "изтрие" от себе си своята "личност", за да станат Едното-Цялото-Бог.

1 Коринтяни 15:28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

И пак ще се появи Материята в нов пулс.И Аз Пак Ще Живея.

от начало

Платното

Човек се ражда за Смърт, не за живот.В Смъртта е Истината!В живота човек се учи, как в Смъртта си да намери Истината.А Истината е Живот.

Човешкият живот е нишка в Платното на Тъкача.Всеки живот вече е втъкан и преплетен с милиардите нишки в това Платно. Вие се движите в живота си, водени от совалката на Тъкача, и единствената ползваща ви истина е да стигнете до този извод.Това, и само това ще ви помогне да се отърсите от Егото си, и да заживеете в мир със себе си и преплитащите се с вас нишки. Ако срещнете Смъртта, приели в себе си и изпълнили това Знание, тя ще ви бъде Врата към Живота.

Тъкача тъче, но от нишката зависи качеството на Платното.Вие сте нишката, и не се сърдете за качеството.

72

от начало

Отчувана заблуда – Чỳвек

Много Синове и Дъщери на Бога са идвали на земята, и са изявявали Бог. Много от Тях са се опитвали да ГО обяснят. И всичко казано е вярно, но е обяснено с несъвършенството на думите, и затова спокойно можете да заключите, че всичко казано от Тях е лъжа.

Този, който обяснява лъже, а този който е вкусил знае. Как можеш да обясниш вкуса на нещо? Всяка дума в подобно

обяснение ще е заблуда, даваща невярна представа за истинския вкус.

Затова винаги Бог е обясняван с условната думичка "като". Бог е като...Всички вие, които търсите Бог във вашите църкви и правила,

вече сте престъпили една от десетте божи заповеди: "Не си прави кумир(представа) на това що е на небето и що е на земята."

Всички вие сте си направили една представа за Бог, и очаквате да се срещнете с тази своя представа. Но представата ви е лъжлива, а лъжата не води в Истината.

Всеки Знаещ е казвал само едно - Бог е КАТО...- и е добавил своето Знание.

Как вие, които не знаете, казвате "Бог е...", и добавяте своето НЕЗНАНИЕ!

Никой от вас не е чувал думичка от Бог, нито е видял светлинка от Него, но всички вие сте готови да намразите заради Него. И го правите.

Бог има две същности:едната, под която сте вие е: Всички сте Мои!и другата, под която са Братята е: Аз Съм Ваш!

И тези две същности са кълнове във вашето желание.Първата расте в желанието да Му принадлежите, и в страхът

ви от Него,а втората в желанието да ви принадлежи, и в копнежа и

Любовта ви към Него.

Бог в Любовта си е еднакъв за всички. Вие пък казвате "Обичам Бога", а мразите човека.Но как обичате Бога, ако мразите този, когото Той обича!?Или ще поставите себе си съдници над Божията Любов?

73

Целият ви живот е осъждане. Дори се осмелявате да отсъдите, кой може да бъде обичан от Бога, и него наричате ближен. Дали Бог Обича по вашите препоръки и оценки?

Вие, които затъпяхте не само в слушане но и в мислене, не си ли спомняте, 2 Коринтяни 4:14 че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.Затова обичайте всички, защото какво друго заслужава този, който може да бъде възкресен като Господа Исуса? И понеже не знаете, кой ще е той, обичайте всички, за да не сбъркате и пропуснете Този, който ще се роди в Божията Любов, и ще представи и вас, заедно със себе си.

Като слепци се блъскате един в друг, и вместо да се обичате заради общия си недъг, се намразвате поради него.

Като безумци сте, които са се вкопчили в смъртоносна схватка, и обръщат омразата си към този, който ги помирява.

Като безумни ваалци сте, разпенени молещи Бога за искрица поне, а когато Той излее Светлината си върху Един, Го намразвате заради Избора. И Избора на Бог намразвате, и Бог заради Изборът Му.

Човеци отчувани в тъмница сте вие.Чỳвеци на противоположностите, не познаващи единството на

Любовта.

Слезте от камбанарията си при мене, за да разберете написаното.

от начало

Последно

От всичко което написах и не написах, най-важното е това, което не разбрахте.

Моля да Ни извините!

Годподи Отче Наш, Който Си във Нас – Благодаря Ти!

74

Николай Сисоев – Труден http://geocities.com/trudensisoev@abv.bg

75