ЧАШАТА НА ИЗТОКА***

ПИСМАТА НА МАХАТМИТЕ

НИКОЛАЙ РЬОРИХ

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

В тази книга влизат избрани писма на Махатмите (Великите Учители) от Хима-лайското Братство до двама видни англичани от колониалната администрация в Ин-дия. Полковник Синет редактор на най-влиятелния в Индия вестник “Пионер”, и полковник Хюм от висшата администрация учен-орнитолог, впоследствие един от ос-нователите на Индийския национален конгрес, запознавайки се с Елена Блаватска и поразени от нейните широки познания и необикновени способности, горещо пожелали да водят кореспонденция с някои от Махатмите, които тя наричала Учители. След много настояване разрешението дошло и започнала една петгодишна преписка с Ма-хатма Мория и Махатма Кутхуми. Понастоящем оригиналите на Писмата се намират в Британския музей и всеки може да ги види. Публикувани са за първи път през 1923 г. По време на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих през 1925 г. Махат-мите съветват Елена И. Рьорих да преведе на руски и да издаде избрани писма от тази обширна кореспонденция, като приеме псевдонима Искандер Ханъм. Това издание е наречено “ЧАША НА ИЗТОКА”. Самата Е. Рьорих пише:

“Тези писма са били предназначени за различни хора с различно ниво на съзнание-то; второ в повечето случаи това са отговори на въпроси, а не изчерпателни тракта-ти.”

“Нека не забравяме, че в онези първи дни на Теософското Учение се налагаше да се изработват определителни термини за понятия, съвсем нови за западния ум, а оттук идват и някои неясноти.”

“Собственото неведение и неразбиране не бива да се вменява на Високите Учите-ли на човечеството. Тази книга е написана от Велики Умове, но неподготвеното съзна-ние е по-добре да не се докосва до нея. Освен кощунство друго няма да се получи.”

Смисълът на термините и фразите е много по-дълбок и многопосочен, отколкото може да се обхване с думи, т. е. налице днес е една девалвация в разбирането на слово-то, което в древността е било кратко, но пълно с действена мощ и сакралност.

Откакто са написани писмата, до днес науката скокообразно постига върхове в ов-ладяването на материята, но от това човечеството не става по-добро, нито по-щастли-во. Напротив, то продължава пропадането към дъното на безнравствеността и безду-ховността. Официалната наука все още е на първото стъпало в отговора на въпросите:

Кои сме? Защо сме тук? Накъде отиваме?

С почит и любов: От преводача

I Откъдето и да погледнете светът е все още в своя първи стадий на освобождение,

ако не и развитие, следователно не е готов. Съвсем справедливо е, че ние действаме с естествени, а не свръхестествени средства и закони. Но тъй като, от една страна, наука-та се оказва неспособна (в днешното си състояние) да обясни чудесата, демонстрирани от нейно име, а от друга масите в своето невежество както винаги гледат на един фе-номен само като на чудо, то всеки свидетел на случилото се може да бъде изкаран от равновесие и резултатът ще бъде тъжен.

Безумци са тези, които, размишлявайки само над настоящето, доброволно затварят очи за миналото и естествено остават слепи за бъдещето! Ако ние можехме да приемем вашето желание, представяте ли си всъщност какви последствия би имал един успех? Неумолимата сянка, преследваща всички човешки нововъведения, надвисва, но мал-цина осъзнават нейното приближаване и опасност. Какво ли очаква тогава хората, предложили на света едно нововъведение, което ще бъде приписано на онези тъмни си-ли благодарение на човешкото невежество, в които и до ден-днешен вярват и се стра-хуват две трети от човечеството? Ето вие казвате: половин Лондон би повярвал, ако

можем да им доставим в. “Пионер”1 в деня на неговото излизане. Позволявам си да из-кажа мнението, че ако хората повярват в истинността на това, те биха ви убили още преди да успеете да обиколите Хайд парк; ако пък не повярват, най-малкото, което би могло да се случи, е загубата на вашата репутация и добро име за разпространението на подобни идеи.

Успехът при подобни начинания трябва да бъде пресметнат и основан на доброто познаване на хората, които ви обкръжават. Той напълно зависи от социалните условия и моралното равнище на човеците, докосващи се до тези най-дълбоки и твърде тайни въпроси, които могат да развълнуват човешкия ум божествените сили в човека и възможностите, заложени в природата му. Дали мнозина, дори сред най-добрите ви и близки приятели, биха се заинтересували повече от повърхностно от всички тези непо-нятни и съкровени проблеми? Може да ги изброите на пръстите на едната си ръка. Ва-шата раса се хвали с освобождението на гения, отколе заточен в тясната бутилка на догматизма и нетърпимостта гения на знанието, мъдростта и свободомислието. Тя на свой ред заявява, че невежите предразсъдъци и религиозният фанатизъм, затворени в бутилка подобно на злия джин от древността и запечатани от научните Соломоновци, почиват на морското дъно и никога вече не ще излязат на повърхността и не ще властват над света, както е било някога; и с една дума, общественият Разум е съвсем свободен и готов да възприема всяка посочена му истина. Но действително ли е така, мой уважаеми приятелю?

Изследователското познание в по-ново време води началото си от 1662 г., когато

Бейкън, Роберт Бойл и Рочестърският епископ2 с помощта на кралски указ превърна-ли своята “Невидима колегия” в Общество за поощрение на експерименталната наука. Векове преди Кралското общество да стане реалност според плановете на “Пророчес-ките писания”, вроденият стремеж към скритото, страстната любов към природата и нейното изучаване са водели хората от всяко поколение към опити да достигнат до нейните тайни по-дълбоко, отколкото предшествениците. Roma ante Romulum fuit* та-зи аксиома преподават във вашите английски училища. Отвлечените въпроси по най-смущаващите и объркани проблеми са възникнали в ума на Архимед не като някаква внезапна, до този момент необсъждана тема, а по-скоро като отражение на предишни въпроси в същата насока в умовете на хора, отделени от него с много по-дълъг период

от време, отколкото този, който отделя вас от великия сиракузец3. Врил4 на Грядуща-та раса е бил общо достояние на всички вече изчезнали раси. А сега даже самото съ-ществуване на нашите гигантски предци се подлага на съмнение макар че в Хималаи-те, на територия, която ви принадлежи, има пещера, пълна със скелетите на тези вели-кани, но откакто огромните им останки бяха намерени, те неизменно се смятат за при-

умици на природата, така както и врил или Акаша5, както наричаме това ние, се разг-лежда като нещо невъзможно, мит. А без съвършеното познаване на Акаша, на нейните съчетания и свойства, как може науката да се надява да обясни подобни феномени?

Ние не се съмняваме, че представителите на вашата наука са отворени за убежде-ния; въпреки това фактите първо трябва да им бъдат демонстрирани, да станат тяхна собственост, да отговарят и да се поддават на техните методи на изследване; и едва то-гава те ще са готови да ги признаят като факти. Ако само надникнете в предговора

към “Микрография” на Р. Хук6, ще видите в предпоставките му, че в неговите очи вътрешната връзка между предметите има по-малко значение от тяхното външно въз-

действие върху чувствата а прекрасните открития на Нютон7 са срещнали в негово лице най-голям противник. Съвременни Хуковци има много. Подобно на този учен, но невежествен човек от миналото, вашите съвременни учени по-малко имат грижата да -търсят възможната физическа връзка между фактите, която би могла да им открие

много от окултните сили8 на природата, а повече са устремени да установят удобна “класификация на научните експерименти”; по този начин според тях най-важното ка-чество на всяка хипотеза не е тя да е истинна, а само правдоподобна.

Това се отнася до науката, доколкото ние сме запознати с нея. А що се отнася до човешката природа въобще, днес тя е такава, каквато е била и милиони години по-ра-но: предразсъдъци, основани на себелюбие; общо нежелание за отказ от установения ред на нещата заради нов начин на живот и мислене а окултното учение изисква всич-ко това и много повече; гордост и опърничава съпротива на Истината, щом тя събаря предишните им представи такива са характерните черти на вашия век, особено на средната и по-нисшата класа.

Какви ли ще бъдат последствията от най-поразителните феномени, ако допуснем, че бихме се съгласили да ги възпроизведем? Колкото и успешни да са, опасността също ще расте пропорционално с този успех. Скоро не би останало място за избор, би следва-ло да продължаваме в постоянно crescendo* или пък да паднем, сразени от собственото си оръжие в тази несвършваща борба с предразсъдъци и невежество.

От вас непрекъснато ще се искат доказателства и ще трябва да ги предоставяте, а при това ще се очаква всеки следващ феномен да е все по-странен от предишния. Ваша постоянна забележка ще бъде, че не може да се очаква човек да повярва, докато не ста-не очевидец нима би стигнал един човешки живот, за да се удовлетвори цял свят скеп-тици? Не би било трудно да увеличим числото на първите повярвали до стотици или хиляди, но какво ще стане с останалите стотици милиони, които не могат да бъдат оче-видци? Невежите, които нямат възможност да се борят с невидимия източник на фено-мени, в един прекрасен ден биха връхлетели с ярост върху видимите действащи пос-редници; а висшите и образовани класи биха продължили както винаги да упорстват в неверието си и както преди да ви разкъсват на парчета.

Подобно на мнозина вие ни порицавате за голямата ни сдържаност. Ние обаче раз-бираме туй-онуй от човешката природа, понеже опитът от дълги столетия даже веко-ве, ни е научил. И знаем, че докато остават области, неопознати от науката, и докато сянката на религиозния догматизъм лежи като утайка в сърцата на масите, световните предразсъдъци трябва да се побеждават крачка по крачка, а не с щурм. Както беловла-сата старина е имала не един Сократ, така и мъглявото Бъдеще ще роди не един мъче-ник.

Освободената наука с презрение отвърна лик от Коперник, възстановил теорията

на Аристарх Самоски9, който твърдеше, че Земята се върти около центъра си, много преди църквата да се опита да изгори Галилей, принасяйки го в жертва на своята Биб-

лия. Най-способният математик при двора на Едуард VI Робърт Рекърд,10 бил уморен с глад в затвора от колегите си, които осмели неговия “Замък на Знанието”, обявявай-

ки откритията му за “празни фантазии”. У. Гилбърт Колчестърски11, лейб-медик на кралица Елизабет, бил отровен само защото този истински основател на екс-перименталната наука в Англия е посмял да изпревари Галилей, посочвайки погреш-ните представи на Коперник относно т. нар. “трето движение”, което сериозно се е при-веждало като доказателство за успоредността на оста на въртене на Земята. Огромните

познания на всички Парацелзи, Агрипи и Дии12 винаги са предизвиквали подозрение. Именно науката е наложила светотатствената си ръка върху великия труд “De Magnete”, “Небесната Бяла Дева”(Акаша) и други. И не някой друг, а самият славен “канцлер на Англия и Природата” лорд Бейкън Веруламски, спечелил си името “Ба-ща на индуктивната философия”, си позволил да говори за гореспоменатите хора като за “алхимици на фантастичната философия”.

Но всичко това е минало ще кажете вие. Наистина е така, но хрониките от наши дни не се отличават съществено от предишните. Достатъчно е само да си спомним не-

отдавнашните преследвания на медиумите13 в Англия, изгарянето на мними магьос-ници и вещери в Южна Америка, Русия и по границите на Испания, за да се убедим, че единственото спасение за истинските познавачи на окултните науки се намира всъщ-ност в скептицизма на обществото: шарлатаните и фокусниците са естествени щитове

на адептите14. Обществената безопасност се осигурява само с това, че ние държим в тайна страшни видове оръжие, които иначе биха могли да бъдат употребени против нея, и които, както вече казахме, стават смъртоносни в ръцете на зли, порочни и себе-любиви хора.

Сега завършвам, като ви напомням, че феномените, които вие така жадувате, ви-наги са се пазели за награда за тези, които посвещават своя живот в служене на богиня

Сарасвати15 нашата арийска Изида. Ако те бъдат предадени на профаните, какво би останало за верните нам хора? Но когато му дойде времето и се получи разрешение да

надникнем по-дълбоко в света на езотериката16 с неговите закони, основани на мате-матично точни разчети за бъдещето тези неизбежни следствия на причините, които ние винаги сме свободни да създаваме и формираме по своя воля, но същевременно не сме в състояние да управляваме техните последствия, които по такъв начин се превръщат в наши владетели едва тогава ще разберете защо за непосветените нашите действия често изглеждат немъдри, ако не и просто безразсъдни.

17 октомври 1880 г.

II

Ние не ще успеем да стигнем до взаимно разбирателство в нашата кореспонденция, докато не си изясним напълно, че окултната наука има свои методи за изследване, съ-що толкова точни и деспотични, каквито са и методите на нейната антитеза физичес-ката наука. Ако последната има свои правила, точно такива има и първата; и този, ко-ито ще поиска да престъпи границата на невидимия свят, не може да каже предварително как ще стане това, така както и пътешественикът, стремящ се да про-никне във вътрешните подземни убежища на благословената Лхаса, не би могъл да по-каже пътя на своя водач. Тайните никога не са били достъпни за обикновените тълпи и никога не могат да станат такива, поне не преди онзи желан ден, когато нашата ре-лигиозна философия стане общосветовна. През всички времена само едно отбрано мал-цинство е владеело тайните на природата, макар че множество хора са били свидетели на практическите доказателства за възможностите при тяхното овладяване. Адептът е рядко цвете в цяло поколение изследователи и за да стане такъв, той е длъжен да се подчинява на вътрешната будност на душата си, независимо от предпазливите съобра-жения на светската наука или здравомислието.

Онзи, който желае високо да вдигне знамето на мистицизма и да провъзгласи него-вото наближаващо царство, трябва да даде пример на другите. Той пръв трябва да промени своя начин на живот и почитайки изучаването на окултните тайни като вис-ше стъпало на Знанието, трябва гръмко да провъзгласи това, въпреки “точната” наука и противодействието на обществото. “Царството Божие се взима със сила” казват християнските мистици. И само с оръжие в ръка и с готовност или да я победи, или да загине, съвременният мистик може да се надява да достигне целта си.

Първото и главно съображение в нашето решение да приемем или отклоним ваше-то предложение се съдържа във вътрешната подбуда, която ви тласка да търсите на-шите наставления и в известен смисъл нашето ръководство. Последното във всеки случай може да се осъществи само при определени условия доколкото разбирам, и за-това остава като въпрос, независещ от всичко останало. И така какви са вашите под-буди? Аз ще се постарая да ги обобщя, оставяйки подробностите за по-нататъшно об-съждане. Те са следните:

1. Желание да получите положителни и безспорни доказателства, че действително има сили в природата, за които науката нищо не знае.

2. Надеждата след време да ги присвоите и колкото по-скоро, толкова по-добре, по-неже вие не обичате да чакате и по такъв начин да получите възможност: а) да демонс-трирате тяхното съществуване на няколко отбрани западни умове; б) да съзерцавате бъдещия живот като обективна реалност, построена на здравата основа на Знанието, а не на вярата; в) и накрая най-важното от всичките ви подбуди, макар и най-съкрове-ното и съхранено преди всичко друго това е да узнаете цялата истина за нашите Ложи и за нас самите; накратко казано да получите положително потвърждение, че “Братя-та”, за които толкова сте слушали и които така рядко са виждани, са реални същества, а не измислица на разстроен и халюциниращ мозък. Такива изглеждат, представени в най-добрата им светлина, вашите “подбуди” в това ваше обръщение към мен. И в съ-щия дух отговарям и аз, надявайки се, че моята искреност не ще бъде изтълкувана не-вярно или приписана на недружелюбие.

И така, според нас тези подбуди, които от светска гледна точка се смятат за искре-ни и заслужаващи най-сериозно отношение, са себелюбиви. (Ще трябва да ме извините за това, че езикът ми може да ви се стори суров, щом вашето желание е действително

такова, каквото го заявявате да знаете истината и да получавате наставления от нас, които принадлежим на свят, съвсем различен от вашия.) Те са себелюбиви, понеже на вас трябва да ви е известно, че нашата главна цел е не толкова да удовлетворяваме ин-дивидуалния устрем, колкото да служим на нашите събратя човечеството; и истинско-то значение на термина “себелюбие”, който вероятно реже ушите ви, има за нас особен смисъл, какъвто няма при вас. Затова преди всичко вие не трябва да го възприемате другояче, освен в посочения смисъл. А може би вие по-добре ще разберете нашето опре-деление на тази дума, ако ви кажа, че от наша гледна точка най-възвишените стреме-жи към общото благо на човечеството се оцветяват със себелюбие, ако в ума на филан-тропа се крие макар и сянка от желание за изгода за себе си или склонност към неспра-ведливост, дори и да са несъзнателни. Вие обаче винаги сте подкрепяли мнението за отмяна на идеята за всемирно Братство, съмнявали сте се в нейната полезност и съвет-

вахте Обществото1 да се преустрои на принципа на колеж за специално изучаване на окултизъм. Това, мой уважаеми и драгоценни приятелю и Братко, никога не ще бъде!

Какво по-разумно, бихте казали вие, от това да помолим Учителя, стремящ се да разпространи знанието, и ученика, който му предлага да направи това, да бъдат поста-вени лице в лице и единият да докаже на другия чрез собствения си опит, че наставле-нията му са верни? Като светски човек, живеещ в този свят и в пълно съгласие с него, вие без съмнение сте прав. Но хората от другия, от нашия свят, необучени на вашия начин на мислене, на които понякога им е много трудно да го следват и разбират, едва ли могат да бъдат порицани за това, че не отговарят на вашите предложения с онази сърдечност, която те заслужават според вас. Първото и най-важното от нашите съобра-жения се заключава в нашия Устав. Да, ние имаме свои школи и свои учители, свои

неофити2 и Шаберони3 и вратата е винаги отворена за всеки верен човек, който почу-ка. И ние неизменно приветстваме новодошлия само че вместо ние да отидем при него, той трябва сам да дойде при нас. Нещо повече: докато той още не е достигнал онази точка по пътеката на окултизма, откъдето връщането назад е вече невъзможно, безвъзвратно отдавайки себе си на нашето Братство, дотогава ние не го посещаваме и не пристъпваме прага на дома му в зримия си облик, с изключение на най-крайни слу-чаи.

Има ли сред вас някой толкова жадуващ познание и за онези благи сили, които то дава, та да е готов да напусне вашия свят и да дойде при нас? Тогава нека идва; но не-ка не мисли за връщане, докато печатът на тайната не запечата устата му, дори против собствената му неволна слабост или непредпазливост. Нека той върви с пълна сила, по всички начини, като ученик към Учител и без условия или пък нека чака, както са правили мнозина други, като се задоволява с трохите на знанието, които могат да по-паднат на пътя му.

И така, в заключение: ние сме готови да продължим тази кореспонденция, ако на-шите гореизложени възгледи относно изучаването на окултизма са приемливи за вас. През такива тежки изпитания е преминал всеки от нас, към която страна или раса да е принадлежал.

19 октомври 1880 г.

III

Вие молите да ви обучаваме в истинната наука този съкровен аспект от известна-та страна на природата; като смятате, че е толкова лесно да се изпълни, стига да помо-лите за това. Изглежда, вие не съзнавате какви огромни трудности има по пътя за пре-даване дори на най-простите основи на нашата наука на тези хора, които са се обуча-вали по вашите обичайни методи. Вие не разбирате, че колкото повече сте просмукани с вашите методи, толкова по-малко сте способни интуитивно да разберете нашите, по-неже мислите на човека бягат по прокаран коловоз и ако той не притежава мъжество да го зарие и да прокара нов, волю-неволю е принуден да се движи по старите релси. Позволете ми да приведа няколко примера.

Съгласно точната съвременна наука е обичайно да се постулира единна космичес-ка енергия и вие не виждате разлика между енергията, изразходвана от пътника, отх-върлящ встрани клонка, която запречва пътя му, и учения-експериментатор, който из-разходва същото количество енергия, привеждащ в движение лабораторното махало. Ние обаче виждаме разликата, понеже знаем, че тя е огромна. Първият от двамата изхабява или разсейва силата си, а вторият я концентрира и натрупва. Тук ви моля да разберете, че имам предвид не тяхната относителна полезност, както може да си помис-лите, а това, че в единия случай е налице груба сила, изразходвана без каквато и да е трансмутация на тази груба енергия в по-висока потенциално възможна форма на ду-ховни движещи сили, а в другия случай се извършва точно това.

Моля ви, не смятайте казаното за нещо смътно-метафизично. Мисълта, която ис-кам да ви предам, е следната: вследствие на извисения умствен процес в мозъка, зает с научни въпроси, ще се образува изтънчен вид духовна енергия, който с космичното си действие ще е способен да произвежда неограничени следствия; докато автоматично действащият мозък съдържа или натрупва само известно количество груба сила, безп-лодна за самия индивид или за човечеството. Човешкият мозък е непресъхващ преоб-разувател на нисшата груба енергия на природата в космическа сила от най-фино ка-чество; и съвършеният адепт става център, излъчващ потенциални форми, пораждащи

все нови и нови взаимовръзки в продължение на последвалите еони1. В това е ключът към неговата тайнствена способност да въплъщава и материализира във видимия свят онези форми, които неговото въображение строи в невидимия свят от инертна косми-ческа материя. Адептът не създава нещо ново, а само приспособява и използва това, което се съхранява в природата около него от материала, преминал в продължение на вечността през всички форми. На него му остава само да избере нужната форма и да я извика към обективно съществуване. Но за кого ли от вашите “учени” биолози това не би изглеждало бълнуване на побъркан?

Вие твърдите, че са малко областите на науката, с които да не сте повече или по-малко запознати, и че, както ви се струва на вас, носите определена полза, след като сте достигнали такова положение след дълги години изучаване. Несъмнено това е така. Но позволете ми още по-отчетливо да ви обрисувам разликата между методите на фи-зическата наука (често наричана точна само за комплимент) и метафизическата нау-

ка2. Втората от тях, истинността на която не може да бъде засвидетелствана пред раз-

нородна аудитория, е отнесена от г-н Тиндал3 към областта на поетичната измислица. От друга страна, реалистичната наука е крайно прозаична.

И така за нас, скромните и неизвестни филантропи, който да е факт от която да е от тези науки представлява интерес само в такава степен, в която той може да има нравствени следствия и е съизмерим със степента на неговата полезност за човечество-

то. А надали ще се намери нещо по-безразлично към всичко и всеки и нещо толкова обременено не с нещо друго, а само със собствените си егоистични потребности от собс-твен успех, освен тази материалистична и реалистична наука на фактите, поставила се в горда изолация? И затова мога ли да ви попитам, без да получа упрек за напразно “излагане на науката”, какво общо имат законите на Фарадей, Тиндал или други с фи-лантропията при своето абстрактно отношение към човечеството, разглеждано като цяло? Какво ги интересува тях Човекът като отделен атом от великото и хармонично цяло, макар че понякога и те биха могли да принасят практическа полза? Космичната енергия е нещо вечно и действащо непрестанно; материята е неразрушима и на това се градят научните факти. Само да се усъмните в тях и вие вече сте неграмотен и неве-жа; отхвърлете ги и вече ставате опасен душевноболен, фанатик; осмелете се да внесе-те усъвършенствания в тези теории и вече ще сте дързък шарлатанин. И въпреки това даже тези научни факти не са дали на света на експериментаторите никакви доказа-телства за това, че природата съзнателно предпочита материята да е неразрушима по-скоро в органичните, отколкото в неорганичните форми, и че тя бавно, но непрестанно се приближава към осъществяване на тази цел към постепенно развитие на съзнате-лен живот от инертното вещество. Оттук и тяхното неведение относно разсейването и сгъстяването на космическата енергия в нейните метафизични аспекти, разногласията им относно теориите на Дарвин, тяхната неувереност за степента на съзнателен живот в отделните елементи и вече като неизбежно следствие от всичко това презрителното неприемане на всяко явление, излизащо извън поставените от тях рамки, и на самата идея за съществуване на светове на полуразумни сили, да не говорим за силите, нада-рени с интелект, които действат в скритите кътчета на природата.

Ще ви дам още един пример. Ние виждаме огромна разлика в качеството на две енергии, равни в количествено отношение и изразходвани от двама души, единият от които например отива към мястото на своята всекидневна спокойна работа, а другият се насочва към полицейския участък да предаде свой събрат, докато представителите на науката не виждат тук никаква разлика. И също така ние (но не и те) виждаме опре-делена разлика между енергията на движение на вятъра и въртящото се колело. Защо ли? Защото всяка мисъл на човека при проява преминава във вътрешния свят и става

активна същност, присъединявайки се (бихме казали сраствайки се) към елементала4 т. е. към една от полуразумните сили на природните царства (вятъра). Тя продължава да съществува като активна разумна същност едно породено от ума създание за по-дъ-лъг или по-кратък период от време, съразмерно на първоначалната интензивност на мозъчната дейност, която я е породила. Така че добрата мисъл се съхранява като ак-тивна благотворна сила, а злата мисъл като злобен демон. По такъв начин човек пос-тоянно заселва своя поток в пространството със своя собствен малък свят, изпълнен с рожбите на своите собствени мечтания, желания, пориви и страсти; и този поток взаи-модейства с всяка чувствителна или нервна структура, съприкосновяваща се с него, в зависимост от неговата динамична напрегнатост.

Будистът нарича това “скандха”5 , а индусът “карма”6; адептът развива тези фор-ми съзнателно, другите хора ги плодят несъзнателно. За да преуспее и съхрани силата си, адептът трябва да пребивава в самота и повече или по-малко вътре в собствената си душа.

Още по-малко науката съзнава, че заетата със своето строителство мравка, както и трудолюбивата пчела или виещата гнездо птица всяка по своему натрупват със скром-ния си труд толкова потенциална космическа енергия, колкото и Хайдн, Платон или орачът, дълбаещ своята бразда всеки с труда си; докато ловецът, убиващ дивеч за удо-волствие или за доход, или позитивистът, прилагащ интелекта си, за да докаже, че + х + = , губят и разсейват не по-малко енергия от тигъра, нахвърлящ се върху жертвата си. Всички те крадат от природата, вместо да я обогатяват, и на всичките, ще им се на-ложи да отговарят за това в зависимост от нивото им на разумност.

Точната експериментална наука няма нищо общо с нравствеността, добродетелта и филантропията затова тя не може да претендира за нашата помощ, докато не се слее

с метафизиката. И тъй като тя представлява от само себе си не повече от хладна класи-фикация на факти извън човека и съществува независимо от него, то за нас областта на нейната полезност се къса при външната граница на тези факти; а какви изводи и следствия произтичат от резултатите, получени по нейните методи, за самото човечест-во това малко интересува тази наука. А при това тъй като нашата област се простира изцяло извън нейната толкова, колкото орбитата на Уран лежи извън тази на Земята ние с твърда увереност отричаме, че което и да е колело от нейната конструкция може да ни съкруши. За нея топлината е само вид движение, а движението поражда топлина, но защо механичното движение на въртящото се колело да е метафизически по-ценно от онази топлина, в която то постепенно се превръща ето това предстои да бъде откри-то.

Философската, но и трансценденталната (следователно абсурдна?) представа на средновековните теософи за това, че крайният прогрес на човешкия труд, опиращ се на непрекъснатите открития на човека, трябва някой ден да достигне кулминация в процеса, който подобно на слънчевата енергия в качеството є на непосредствен двига-тел ще завърши успешно с получаването на хранителни продукти от неорганична ма-терия такава представа е немислима за хората на науката. Ако например Слънцето, великият баща-хранител на нашата Слънчева система, успее утре да измъти гранитни пиленца от каменна морена “по пътя на опита”, то те (учените мъже) биха приели това като научен факт, без да прахосват съжаления за това, че тия птици не са чак толкова живи, че да нахранят с тях гладните и умиращи от недостиг на храна. Но да допуснем, че някой от Шабероните реши да пресече Хималаите по време на глад и да умножи чу-валите с ориз за загиващото население (нещо, което може да направи), то вашите съдии и събирачи на данъци биха го тикнали набързо в затвора, та да признае чий хамбар е ограбил. Това е точната наука и такъв е вашият реалистичен свят.

От няколкото ваши въпроси, ако не възразявате, най-напред ще разгледаме въпро-са относно предполагаемата несполука на Братството “да остави някаква следа в исто-рията на света”. Вие смятате, че те са длъжни поради изключителните си преимущест-ва да успеят “да съберат в школите си значителна част от най-просветените умове на всяка раса”. А вие откъде знаете, че те не са оставили подобна следа? Какво знаете за техните усилия, успехи и неудачи? Що за подсъдима скамейка имате, за да ги обви-нявате? По какъв начин вашият свят би могъл да събере доказателства за делата на хора, които неизменно са държали плътно затворени всички възможни входни врати, през които любопитните биха могли да ги шпионират? Най-важното условие за успеха им е било да изключат всякакъв надзор и вмешателство отвън. Те знаят какво са свър-шили; а всичко онова, което може да бъде възприето от хора не от техния кръг това са само резултатите, причините за тях са скрити за очите. И за да обяснят някак си тези резултати, в различните епохи хората са съчинявали теориите за вмешателство на “бо-говете”, за особено Провидение, за съдбата, за благотворното или враждебното влияние на звездите.

Няма такова време в продължение на така наречения исторически период или пре-ди него, в което нашите предшественици да са формирали събития и да не са “правели История”, чиито факти впоследствие неизменно са били изопачавани от историците, за да могат да бъдат вместени в съвременните предразсъдъци. Напълно ли сте уверени, че зримите героични личности в тези последователни драми не са участвали в тях всъщност само като техни марионетки? Ние никога не сме претендирали за способ-ността да водим народите като цяло до една или друга криза в противовес на общото течение на световните космични съотношения. Циклите трябва да вървят по своите кръгове. Периодите на светлина и тъмнина в умствената и нравствената сфера се сме-

нят, както денят сменя нощта. Големите и малките Юги7 трябва да се случват съглас-но установения порядък. А ние, въвлечени в това мощно течение, можем само да изме-няме и насочваме някой от по-малките потоци. Ако имахме могъществото на един въ-ображаем личен Бог и ако всемирните и неотменими закони бяха само играчка за заба-

ва, тогава наистина бихме могли да създадем условия, които да превърнат земята в Ар-

кадия8 за възвишени души. Но доколкото ни се налага да имаме работа с неотменимия закон, и ние самите сме негово творение, то сме принудени да правим всичко според силите си и да бъдем благодарни за това. Имало е времена, когато в нашите школи се е обучавала “значителна част от просветените умове”. Такива времена са познавали Ин-дия, Персия, Египет, Гърция и Рим. Но както вече отбелязах, адептът е рядко цвете на своето време и за едно столетие се появяват сравнително малко от тях. Земята е поле за битки на нравствените сили в не по-малка степен, отколкото между физическите сили, и това неистово ожесточение на животинските страсти под въздействие на грубите енергии на нисшата група от етерни посредници е постоянно насочено за потискане на духовността.

Какво ли още може да се очаква от хора, така тясно свързани с нисшето царство, от което са произлeзли? Можете ли да обърнете Ганг и Брахмапутра обратно към изво-рите им; или поне можете ли така да ги преградите, че повдигнатите води да не изля-зат от бреговете? Не, но можете частично да отведете потока в канали и да използвате хидравличната им сила за полза на човечеството. Така и ние, макар и да не е по силите ни да спрем движението на света по отсъденото му направление, все пак можем да от-бием известна част от енергията му в полезно русло. Ако ни смятате за полубогове, мо-ето обяснение не ще ви удовлетвори; ако гледате на нас като на обикновени хора, може би малко по-мъдри поради задълбоченото изучаване това може би ще отговори на ва-шето възражение.

“Какво полезно ще можем аз и моите събратя (тези две понятия са неделими) да постигнем с помощта на окултните науки?” питате вие. Когато местните жители ви-дят, че англичаните и даже някои високопоставени чиновници в Индия проявяват ин-терес към науката и философията на техните предци, те самите открито ще пристъпят към изучаването им. И когато стигнат до разбирането, че някогашните “божествени” феномени са били не чудеса, а научни следствия, тогава суеверието ще започне да отс-лабва.

По този начин най-голямото зло, което сега угнетява индийската цивилизация и задържа нейното възраждане, след време ще изчезне. Тъй като целта на днешното об-разование е да направи хората материалисти и да изкорени духовността. При правил-но разбиране на това какво са имали предвид техните предци в своите писания и уче-ния, образованието би станало благословия, тъй като сега то често е проклятие. Днес не само необразованите, а и учените индийци смятат англичаните за твърде предубеде-ни поради тяхната християнска религия и съвременна наука, за да направят опит успешно да разберат местните хора и техните традиции. Те са преизпълнени с взаимна ненавист и недоверие едни към други. А промяната в отношението към някогашната философия би подтикнала местните управници и заможни хора да пожертват средства

за прилични школи за обучение на пандити9 , така че старите манускрипти, досега погребани и недосегаеми за европейците, отново да се появят на бял свят, а заедно с тях и ключът към много от това, което от векове е било скрито от масовото съзнание и което вашите скептици-санскритолози не желаят, а вашите религиозни мисионери не смеят да разберат. Така науката ще придобие много, а човечеството всичко.

Същите причини, които материализират ума на индуса, съответно въздействат на цялата западна мисъл. Образованието издига на трон скептицизма, но хвърля в тъмни-ца духовността. Вие можете да принесете огромна полза, помагайки за снабдяването на западните народи с надеждна база за преустройството на тяхната рушаща се вяра. А това, от което те най-много се нуждаят, се съдържа в доказателството, което може да им даде само азиатската психология. Дайте им това и вие ще дарите щастие на хиляди умове. Векът на сляпата вяра отмина; дойде времето за изследвания. Изследването, ко-ето само разкрива грешките, без да прояви това, върху което душата би могла да се ут-върди и твори, поражда само иконоборци. А иконоборството именно поради силата на разрушителния си характер нищо не може да даде; то е способно само да опровергава.

Но човек не може да се удовлетворява само с голо отрицание. Агностицизмът е само временна спирка.

Именно подобен момент става ориентир на периодично повтарящия се импулс, който скоро трябва да се изяви и да подтикне нашия век към краен атеизъм или да го повлече назад към крайностите на жречеството, ако не го насочи към основополагаща-

та и душеутоляваща философия на арийците10. Който внимателно наблюдава това, което се случва днес от една страна, сред католиците, плодящи чудеса със скоростта на размножение при термитите, а от друга страна, сред невярващите, масово обръща-

щи се към агностицизма11 то той ще разбере в каква посока се развиват събитията.

Нашият век се опива от разгула на феномените12. Същите чудеса, които спиритуалис-

тите13 привеждат като противовес на догмите за вечните мъки и изкуплението, като-лиците се опитват да представят като най-силното доказателство за своята вяра в чу-

деса. Скептиците14 се подиграват и на едните, и на другите. Всички са слепи и няма никой, който да ги води!

Вие и вашите колеги бихте могли да предоставяте материали за толкова необходи-мата всемирна религиозна философия: философия, неуязвима за нападките на наука-та, понеже самата тя е напълно завършена абсолютна наука, и религия, действително достойна за това име, доколкото тя обхваща взаимоотношенията на физическия човек с психическия човек, а и тях двамата като цяло с всичко, което стои по-ниско и по-ви-соко от тях.

Нима това не си струва толкова малка жертва? И ако размислите и решите да стъ-пите на този нов жизнен път, то нека ви е известно, че вашето Общество това не е клуб, където се занимават с реклама или демонстрация на чудеса, и не е заведение, къ-дето се изучава феноменализъм. Неговата главна цел е да изкоренява съществуващите суеверия и скептицизъм и да извлича от отдавна запечатаните древни източници доказателства, че човек има възможност да формира своята собствена бъдеща съдба и да знае със сигурност, че може да живее и в бъдещето, стига да пожелае, и че всички “феномени” са проява на естествения закон, разбирането на който е дълг на всяко ра-зумно същество.

Ноември 1880 г.

IV

Истините и тайните на окултизма представляват дълбок и същевременно практичен кодекс с най-високо духовно значение за целия свят. Те обаче ви се дават не просто като добавка към забърканата маса от теории или умозрителни спекулации в света на науката, но заради тяхното практическо приложение в интерес на човечество-то. Термините “ненаучно”, “невъзможно”, “халюцинация”, “измамник” досега се упот-ребяваха доста фамилиарно и небрежно, обяснявайки като че ли окултните феномени или като нещо скрито и ненормално, или като предумишлена измама. Ето защо наши-те Водачи решиха да хвърлят повече светлина върху този въпрос за малцината възп-риемчиви умове и да им докажат, че подобни проявления също подлежат на закони, както и най-простите явления на физическия свят.

Умниците казват: “Векът на чудесата мина”, но ние отговаряме: “Той никога не е съществувал!” Макар и да не са безподобни или уникални в световната история, тези феномени трябва да бъдат и ще бъдат изтъкнати неоспоримо и така ще окажат непрео-долимо въздействие върху всички скептици и набожни лицемери. Те трябва да бъдат както разрушителни, така и съзидателни. Разрушителни за пагубните заблуждения на миналото, за старите вярвания и суеверия, които подобно на мексиканската марихуа-на задушават в отровните си обятия почти цялото човечество; но и съзидателни по от-ношение на новите обединения на истинното, действителното Братство на човечество-то, където всички ще станат сътрудници на природата и ще се трудят за благото на чо-века съвместно и с помощта на висши планетни Духове единствените “духове”, които признаваме.

Отделни феномени, за които по-рано нито сте помисляли, нито сте мечтали, скоро ще започнат да се проявяват ден след ден с нарастваща сила и най-сетне ще разкрият тайната на своята съкровена механика. Платон е бил прав, като отново е признал всички умозрителни основи, от които се е отказал Сократ. Проблемите на всеобщото битие не са неразрешими или нямащи никакво значение, след като бъдат постигнати. Но да се разрешат може едва след като дълбоко се опознаят онези въпроси, които днес смътно се очертават на умствения хоризонт на непосветените. Даже спиритуалистите с техните погрешни, до нелепост изопачени възгледи и понятия, смътно си представят сегашното положение. Те пророкуват и техните пророчества понякога не са лишени от зрънце истина, така да се каже, като интуитивно предвиждане. Обърнете внимание как някои от тях отново повтарят прастарата аксиома, че “идеите управляват света”; и когато умът човешки получи нови идеи, светът ще поеме напред, отхвърлил старите и безплодните: мощни революции ще избухнат от тях; обществените институции (и да-же вярванията и държавите, бихме добавили ние) ще се разпадат пред тяхното устрем-но движение, насметени от собствената си вътрешна сила, а не от непреодолимата сила на “новите идеи”, изтъкнати от спиритуалистите.

Да, те са и прави, и неправи. Разбира се, когато дойде това време, да се съпротив-ляваш на въздействието им ще бъде така невъзможно, както и да спреш приливната вълна. Но това, което, доколкото виждам, не могат да постигнат спиритуалистите, а на техните “духове” пък не може да бъде обяснено (доколкото на последните е известно само онова, което те намират в съзнанието на първите) то е, че всичко това ще става постепенно, и че преди това да настъпи, ще се наложи както на тях, така и на нас да из-пълним дълга си, задачата, поставена пред нас: да изметем колкото може повече от боклука, оставен от благочестивите ни праотци. Новите идеи трябва да се садят на чис-ти места, понеже тези идеи засягат най-съществените страни от живота. И не физичес-

ките феномени или това, което се нарича спиритизъм1, длъжни сме да изучаваме све-

товните идеи, а именно ноумена2, а не феномена тъй като за да разберем втория, най-напред трябва да разберем първия. Идеите наистина засягат истинното положение на човека във Вселената но, разбира се, само във връзка с неговите бъдещи, а не минали съществувания. Не физическите феномени, колкото и да са невероятни, ще успеят да обяснят на човека произхода му, да не говорим пък за крайната му съдба или както гласи един от тях за отношението на смъртното към безсмъртното, на временното към вечното, на крайното към Безкрайното и т. н.

Спиритуалистите доста бойко глаголстват за това, което те си представят като но-ви идеи, “по-широки, по-общи, по-високи, по-разбираеми”, а в същото време, вместо вечното господство на неотменимия закон, те признават всеобщото господство на зако-на като израз на божествена воля (!). Забравяйки предишните си убеждения, а също и

че “Господ се е разкаял, че създал Човека”3, тези така наречени философи и реформа-тори биха искали да внушат на слушателите си, че проявата на посочената божествена Воля е “неизменна и неизменяема и по отношение на нея съществува само ВЕЧНО НАСТОЯЩЕ, докато за смъртните (непосветени?) времето е или минало, или бъдеще, поради тяхното ограничено съществуване на този материален план” (за което те знаят също толкова малко, както и за своите духовни сфери) тази бучица кал; освен това те са превърнали своите духовни сфери в подобие на нашата земя един такъв живот, кой-то истинският философ по-скоро би предпочел да избегне, отколкото да се стреми към него. Но аз май започнах да бленувам наяве... Както и да е, авторството на тези учения съвсем не е тяхно. Повечето от тези идеи представляват заимствания от Платон и алек-сандрийските философи. Това е нещо, което всички ние също изучаваме и което мно-зина вече са усвоили.

А сега е вече ваша работа да решите какво искате да получите: висша философия или просто проява на окултните сили? Старшите Махатми желаят да бъде положено началото на “Братство на Човечеството”, на истинното Световно Братство обедине-ние, което би станало известно по целия свят и би привлякло вниманието на най-висо-ките умове.

Декември 1880 г.

V “Непосредственото общуване” с мен, за което ми пишете, би могло да се осъществи

само при следните условия:1) Да се срещаме в нашите физически тела. Но тъй като аз се намирам тук, а вие в

своя собствен дом, налице е материално препятствие за мен.2) Двамата да се срещаме в нашите астрални форми което ще изисква вашето “из-

лизане” от физическото тяло, както и за мен оставяне на моето. Духовното препятст-вие в случая съществува от ваша страна.

3) Ако беше възможно да чувате моя глас вътре във вас или до себе си както “ста-рата лейди”*. Това би могло да се осъществи по един от двата начина:

а) ако нашите Старши биха ми дали разрешение да подготвя необходимите за това условия но засега те отказват; б) ако можехте да слушате моя глас, т. е. моя естествен

глас без какъвто и да е психофизиологичен тамаша1 от моя страна (нещо, което често ползваме помежду си). Но за да стане това, нужно е духовните чувства не само да са из-вънредно отворени, но и самият човек трябва да овладее една велика тайна, още неизвестна на науката, а именно как да преодолява всички препятствия на пространс-твото и как да неутрализира през това време естествената преграда от междинни въз-душни частици и да накара вълните да достигат вашето ухо като отразени звуци или като ехо. За последното знаете засега само толкова, че да гледате на него като на нена-учна безсмислица.

Тъй като вашите физици и до днес не са овладели акустиката в това направление, освен като съвършено (?) знание за трептения на звучащи тела и отражение на звук, разпространяващ се по тръби, те може с насмешка да запитат: “Къде са вашите безко-нечно дълги, резониращи тела тези пространствени проводници на гласовите вибра-ции?” Ние отговаряме: нашите тръби, макар и невидими, са неразрушими и много по-съвършени от тръбите на съвременните физици, за които скоростта на предаване на

механичната сила по въздуха представлява само не повече от 1100 фута в секунда, ако не се лъжа. Нима не може да съществуват хора, които са намерили по-съвършени и бързи начини за предаване, защото са малко по-добре запознати с окултните сили на въздуха (Акаша) и които освен това имат по-съвършена представа за звука? Но за това ще беседваме по-късно.

Съществува още по-голямо неудобство, едно засега почти непреодолимо препятст-вие, с което ми се налага да се съобразявам постоянно, дори и когато всъщност общу-вам само писмено с вас нещо обикновено, достъпно за всеки смъртен. Това е моята пълна неспособност да ви предам смисъла на моите обяснения дори относно физичес-ките явления, без да споменавам за духовните основи. Не за пръв път напомням за то-ва. То е подобно на затруднението, ако дете ме помоли да му обясня най-сложните зада-чи на Евклид, преди още да е пристъпило към изучаване на елементарните правила на аритметиката. Само постепенното напредване в изучаването на Тайната наука още от елементарните є основи води човек към правилното разбиране на нашата мисъл. Само това е пътят, който като укрепва и изтънчено възприема тайнствените връзки на ду-ховно родство между разумните хора тези временно разединени частици на вселенска-та космическа Душа, ги води към пълно хармонизиране. Когато то се установи, едва тогава тези пробудени родствени връзки ще послужат наистина за съединение на ЧО-ВЕКА с онова, което отново съм принуден да опиша като динамична верига иначе не мога да предам тази мисъл поради несъвършенството на европейското научно изразя-ване; верига, която свързва материалния свят с нематериалния Космос с Миналото, Настоящето и Бъдещето и дотолкова да ускори неговата възприемчивост, че той да може точно да постига не само всичко материално, но и духовното. Даже ме обхваща възмущение, че съм принуден да употребявам тези нескопосни, груби думи: минало, сегашно и бъдеще! Жалки определения за обективните фази на Субективното Цяло, те са подходящи за това дори не колкото брадвата за фина резба.

О, мой бедни, разочаровани приятелю, да бяхте вече толкова напреднали по Пътя, че това просто предаване на мислите да не бъде затруднено от препятствията на мате-рията, а сливането на вашия ум с нашия да не беше затруднено от неговите привнесе-ни неспособности! Такава е за нещастие наследствената и самопридобита грубост на западния ум; и самите думи, служещи за изразяване на съвременната мисъл, дотолкова са се развивали в руслото на практичния материализъм, че сега е почти невъзможно нито те да ни разбират, нито ние да им обясняваме на собствените им езици каквото и да е във връзка с тази фина и безспорно идеална механика на Окултния Космос.

Как да ви науча да четете и пишете или даже просто да разбирате език, на който още не е измислена нито осезаема азбука, нито думи, достъпни за вашите уши! Как би-ха могли да бъдат обяснени например феномените на нашата съвременна наука за електричеството на гръцки философ от времето на Птолемей, ако той внезапно бъде върнат към живот при тази непреодолима hiatus* в изследванията, която би се появи-ла между неговото и нашето време? Та нали техническите термини биха били за него непонятен жаргон, абракадабра от безсмислени звуци, а всички прибори и апаратура “свръхестествени” чудовища.

Да предположим за момент, че започна да ви описвам оттенъците на онези цветни лъчи, които се намират зад така наречения “видим спектър” лъчи, невидими за всич-ки хора с малки изключения, дори и сред нас; и да ви обяснявам как можем да фикси-раме в пространството кой да е от тези така наречени субективни или допълнителни цветове, който освен това се явява и комплемент (изразено математически) от всеки даден друг цвят на дихроматичното тяло (даже това описание звучи като безсмислица). Нима мислите, че бихте могли да схванете тяхното оптично въздействие или пък какво въобще имам предвид? А тъй като вие не виждате (тези лъчи), не може-те да ги познавате и засега нямате научен термин за тях, значи, ако ви кажа: “Добри ми приятелю, моля ви, без да се отделяте от писалището си, постарайте се да изследва-

те и възпроизведете пред очите си целия слънчев спектър, разложен на 14 призматич-

ни цвята (седем от тях са комплементи2), понеже само с помощта на тази окултна свет-лина ще можете да ме видите на разстояние, на каквото и аз виждам вас” как мислите, какъв би бил вашият отговор? Какво би трябвало да отговорите вие?

Всъщност много вероятно е да ми възразите, че след като никога не е имало повече от седем (а сега три) основни цвята, при това по никакъв известен физически начин досега не е станало възможно те да бъдат разложени на повече от седем призматични оттенъци, то моето предложение е както “ненаучно”, така и “нелепо”? Като добавим, че моето предложение да се търси въображаем слънчев “комплемент” изобщо не се явява като комплимент за вашето познаване на физиката е, тогава като че ли най-доб-ре е да си ходя да търся своите митични “дихроматични” и слънчеви “двойници” в Ти-бет, понеже съвременната наука досега е била безсилна да превърне в някаква теория даже такова просто явление като цвета на всички дихроматични тела. Още повече че тези цветове наистина са напълно обективни!

И така, ясно е какви непреодолими трудности застават на пътя на постигането не само на Абсолютното, но даже и на началното познание в Окултната наука за човек във вашето положение. По какъв начин бихте могли да се разбирате с онези полура-зумни Сили (а всъщност да им заповядвате), които общуват с нас не с помощта на произносими думи, но посредством звук и цвят, взаимносвързани с техните вибрации? Тъй като звукът, светлината и цветът това са главните фактори във формирането на тези степени на Разума, на тези същности, за чието съществуване вие и представа ня-мате и в които ви се забранява да вярвате; атеисти и християни, материалисти и спири-туалисти всички изтъкват своите доводи против подобно вярване, а науката пък въз-разява по-твърдо от всички тях против такова “унизително суеверие”!

По такъв начин, тъй като те не могат с един скок да прескочат граничната бразда и да достигнат върховете на Вечността; и както ние не можем да вземем дивак от Цент-рална Африка и веднага да го задължим да разбере Началата на Нютон или Социоло-

гията на Хърбърт Спенсър3, или да накараме неграмотното дете да напише нова “Илиада” на старогръцки, или пък да накараме обикновен живописец да нарисува пейзаж от Сатурн, или да направи скици на обитателите на Арктур така във връзка с тези причини се отрича дори нашето съществуване! Да по същата причина вярващи-те в нас са обявени за измамници и побъркани, а същата тази наука, която води към висшето предназначение на най-високото знание, към истинското вкусване от Дървото на Живота и Мъдростта, е осмяна като див полет на фантазията!

Не забравяйте какво веднъж ви написах за тези, които се увличат в изучаването на окултните науки: този, който прави това, “трябва или да стигне целта, или да заги-не. За твърдо стъпилия на пътя към великото Знание съмнението означава риск от умопомрачение; а ако спре напълно значи да рухне; ако отстъпи означава да полети надолу с главата в пропастта”. Не трябва да се боите, ако сте искрени, а това е точно така засега.

Вярвате ли в себе си в същата степен по отношение на бъдещето?

Надявам се в края на краищата да разберете, че ние (или повечето от нас) далеч не сме такива безсърдечни и морално изсъхнали мумии, каквито някой би искал да ни

представи. “Меджнур”4 е съвсем на място като идеалния герой на завладяваща и в много отношения правдива повест. И все пак, повярвайте ми, малцина от нас биха по-желали да играят в живота ролята на изсушена теменужка между страниците на том с тържествена поезия. Ние може и да не сме съвсем “младежи” (цитирам един неуместен израз по отношение на нас), обаче на нито едно от нашите стъпала не приличаме на су-ровия герой от романа на Булвер-Литън.

Макар благоприятните условия за наблюдение, обезпечени за някои от нас чрез на-шето положение, да дават несъмнено по-голяма широта на възгледите и по-ярко изра-зена и безпристрастна, а и по-широко простираща се човечност тъй като можем спра-

ведливо да твърдим, че именно това е “работата на магията” да очовечим своята при-рода със състрадание към целия човешки род, както и към всички живи същества, вместо да се съсредоточаваме върху една избрана раса и да ограничаваме с нея нашето благоразположение, въпреки това само малцина от нас (с изключение на достигналите

крайното отрицание на Мокша5) са в състояние дотолкова да се освободят от влияние-то на нашите земни връзки и за да бъдат недосегаеми в някаква степен за висшите ра-дости от душевните преживявания и интереси на обикновеното човечество.

До времето, в което разкрепостеното съзнание ще погълне Егото, то трябва да осъзнава най-чистите симпатии, извикани от естетичните въздействия на високото из-куство; неговите най-нежни струни трябва да отговарят на призива на най-светите и благородни човешки привързаности.

Разбира се, колкото е по-близко освобождението, толкова по-малко място има за това, докато накрая, увенчавайки всичко, човешките и чисто индивидуални лични чувства кръвните връзки и дружбата, патриотизмът и расовите предпочитания всич-ките те ще изчезнат, за да се слеят в едно общо чувство, единствено истинното и свя-тото, единствено безкористното и Вечното Любовта, Огромната Любов към човечест-вото като към единно Цяло! Именно Човечеството е това велико Сираче, единственото онеправдано на тази Земя, приятелю мой. И дълг на всеки човек, способен на безкорис-тни подбуди, е да направи нещо, макар и най-малкото, за общото благо.

20 февруари 1881 г.

VI

Светът в смисъла на свят на индивидуалните съществувания е пълен с този скрит смисъл и дълбоки цели, които са в основата на всички вселенски феномени, и само окултните науки, т. е. разумът, издигнат до степен на свръхестествена Мъдрост, могат да осигурят ключа, посредством който е възможно да се разкрият на интелекта. Повяр-вайте ми, настъпва час в живота на адепта, когато всички лишения, през които е ми-нал, се възнаграждават хилядократно. За да придобие по-нататъшни познания, за него вече няма да е нужно да преброжда пътя на детайлното и бавно изследване и срав-няване на разнообразните предмети, защото той ще получи мигновено безпогрешно проникновение във всяка първоистина.

Като премине този стадий на философията, който твърди, че всички основополага-

щи истини са възникнали от слепия импулс философията на вашите сенсуалисти1 или

позитивисти2; и като остави далеч зад себе си друг клас мислители интелектуалци или скептици, заявяващи, че основополагащите истини се извеждат само от интелекта и че единствено самите ние сме техните пораждащи причини, адептът вижда, чувства и живее в самото лоно на всички основополагащи истини и това е Вселенската Духовна Същност на Природата, ШИВА Създателят, Разрушителят и Преобразователят. Както при днешните спиритуалисти се е изродило понятието “дух”, така и индусите са унизи-

ли Природата със своите антропоморфни3 представи за нея. Само Природата може да въплъщава Духа на безграничното съзерцание!

26 март 1881 г.

VII

Нашите мъдри и ненарушими закони забраняват на адептите, т. е. на въплътените духове, да подчиняват на себе си чужда и по-слаба воля волята на свободно родения човек. Този начин на действие е предпочитаният метод, към който прибягват “Братята

на Тъмнината”, магьосници, призраци-елементарии1, и само като най-крайно изклю-чение той се употребява от височайшите Планетни Духове, тези, които повече не могат да се заблуждават. Но те се появяват на Земята само при зараждането на всеки нов чо-вешки род; при съединението и затварянето на двата края на големия цикъл. И те ос-тават с човека не повече, отколкото е необходимо, за да могат вечните истини, на кои-то те учат хората, да се запечатат така силно в гъвкавия ум на новите раси, за да се предпазят от опасността да бъдат изгубени или предадени на забрава от далечните потомци в следващите векове. Мисията на Планетния Дух е само да прояви ОСНОВ-НИЯ ТОН НА ИСТИНАТА. И щом той насочи тази вибрация да следва непрекъснато естествения си ход покрай веригата на една раса до края на цикъла, този обитател на височайшата населена сфера изчезва от повърхността на нашата планета до следващо-то “възкресение в плът”. Вибрациите на Първичната Истина са всъщност това, което вашите философи наричат “вродени идеи”.

На вашия въпрос: “Възможно ли е Планетният Дух да има човешки въплъще-ния?” аз искам преди всичко да отбележа, че не може да съществува такъв Планетен Дух, който някога да не е бил материален, или това, което вие наричате човек. Когато нашият велик Буда, покровителят на всички адепти, реформатор и учредител на зако-

ните на окултната система, постигна Нирвана2 отначало на Земята, той стана “Плане-тен Дух” т. е. в едно и също време неговият Дух може да се носи в пълно съзнание из междузвездните пространства и да остава по желание на Земята в своето първоначал-но човешко тяло. Понеже неговото божествено Аз дотолкова изцяло се е освободило от материята, че е могло по желание да си създава вътрешен заместник и да го оставя в човешка обвивка с дни, седмици, понякога с години, без по никакъв начин да уврежда с тази замяна нито жизнения принцип, нито физическия ум на тялото си. Всъщност то-ва е и най-високата степен на адепт, до която може да се надява да достигне човек на

нашата планета. Но тя е толкова рядка, както и самите Буди3 последният Хубилхан4,

постигнал тази степен, бил Дзонкапа5 от Кукунор, реформатор на езотеричния, а също и на простонародния ламаизъм. Мнозина “пробиват черупката на яйцето”, но са малко онези, намерили се извън нея, способни в пълна мяра да се възползват от своята Нир-

вана-мастака6, оказвайки се изцяло извън тялото си. Съзнателният живот в духа е съ-що така труден за някои натури, както плуването за някои тела. И макар че човешко-то тяло като цяло е по-леко във водата, толкова малко хора развиват това умение, че смъртта от удавяне е най-честият от нещастните случаи. Планетният Дух от такъв род, подобен на Буда, може по желание да преминава в други тела, с повече или по-малко ефирна материя, населяващи други области на Вселената. Съществуват много други състояния и степени, но няма отделен и навеки установен клас от Планетни Духове.

Мога да ви отговоря със същото, каквото казах веднъж на Г. Т. Фехнер7, когато той поиска да узнае гледната точка на индуса по повод написаното от него: “Вие сте прави... всеки диамант, всеки кристал, всяко растение и звезда имат своя индивидуал-на душа, да не говорим пък за човека и животното и съществува йерархия на душите, като се започне от нисшите форми на материята и се стигне до Световната душа

(Anima Mundi) 8, но грешите, ако към гореказаното добавяте и твърдението, че духове-те на заминалите поддържат непосредствена психическа връзка с душите, свързани все още с тялото това просто не е така. Още самото взаимно разположение на обитаемите светове в нашата Слънчева система изключва такава възможност. Затова се надявам, че сте отхвърлили подобна забавна идея (естествен резултат от християнското възпи-тание в ранно детство), че могат да съществуват човешки разуми, обитаващи в чисто

духовни сфери? И тогава лесно ще разберете заблуждението на християните, които са предприели изгаряне на Нематериални души в материален физически ад, както и грешката на по-образованите спиритуалисти, които се приспиват с мисълта, че е въз-можно още някой си, освен обитателите на двата свята, непосредствено свързани с на-шия, да контактува с тях.

Колкото и да са ефирни и изчистени от грубата материя, чистите духове все пак са подвластни на физическите и всемирните закони на материята. Те не могат, дори и да искат, да запълнят пропастта, която отделя техните светове от нашия. Те могат да бъ-дат посещавани от нас в духа, но техният дух не може да се спусне и да стигне до нас. Те притеглят, но не могат да бъдат притегляни тяхната духовна полярност ще бъде

непреодолимо препятствие за това. (Впрочем, не бива да се доверявате на Изида9 бук-вално. Тази книга е само опит да бъде отвлечено вниманието на спиритуалистите от техните превзети концепции, за да бъде насочено към истинското положение на неща-та. На авторката беше указано да направи някои намеци и да сочи вярното направле-ние: да показва това, което не отговаря на истината, без да разкрива самата истина. По вина на коректора се промъкнаха няколко сериозни грешки, например на стр. 1, гл. 1, том 1, където божествената Същност е заставена да еманира от Адам, вместо обрат-ното.)

Щом започнахме да говорим на тази тема, ще се опитам да ви обясня още по-ясно в какво се състои невъзможността за горепосоченото общуване. Така ще получите отго-вор както за Планетните Духове, така и за “духовете” от спиритичните сеанси.

Цикълът на разумните съществувания започва от височайшите светове или Плане-ти терминът “височайши” в случая означава най-съвършените духовно. Еволюирай-ки от космическата материя, което е и Акаша първичният, а не вторичен гъвкав пос-редник, т. е. етерът на науката, който е усещан инстинктивно, без да е доказан, както и много други неща, човекът отначало еволюира от тази материя в нейното най-субли-

мирано10 състояние, появявайки се на прага на Вечността като съвършено ефирна, не-духовна Същност, да речем като Планетен дух. Той е отделен всъщност само с една черта от всеобщата Духовна мирова субстанция Анима Мунди у гърците, или от това, което човечеството в своето духовно израждане е унизило до митичния личен Бог. Сле-дователно на този стадий духо-човекът в най-добрия случай е действаща Сила, Неиз-менен, и затова немислещ Принцип (тук терминът “неизменен” всъщност отново е употребен само за да обозначи пребиваването в това състояние; неизменността се отна-ся тук само за вътрешния принцип, който расте и изчезва веднага щом зародишът на материята в него започне своята циклична работа на Еволюция и преображение). При постепенното свое слизане и според нарастването на материалността този принцип все повече и повече ще утвърждава дейността си.

И така, струпването на звездни светове11 (включително нашата планета), населе-ни с разумни същества, може да бъде уподобено на орбита или по-скоро на епициклои-

да12, образувана от пръстени, подобни на верига светове, свързани помежду си, съв-купността на които представлява въображаем безконечен пръстен или кръг. Придвиж-ването на човека през целия този кръг от началната до крайната точка на събиращите

се в най-горната точка на окръжността това е, което ние наричаме Махаюга13 или Го-лям цикъл, Kuklos, върхът на който се губи във венеца на абсолютния Дух, докато дол-ната точка на окръжността се намира в абсолютната материя а именно в точката на прекратяване на дейността на активния принцип. Ако употребим по-познато определе-ние, бихме назовали Големия цикъл Макрокосмос, а неговите съставни части или свързаните помежду си звездни светове микрокосмоси, тогава смисълът, влаган от окултистите в представянето на всеки от микрокосмосите като съвършено копие на Макрокосмоса, става очевиден. Големият цикъл служи за прототип на по-малките цикли: и всеки звезден свят като такъв на свой ред ще има собствен цикъл на еволю-ция, който започва с по-чиста и завършва с по-плътна или материална природа. По

време на низхождението всеки свят става по естествен път все по-сенчест, установявайки се в противоположната точка като абсолютна материя.

Движен от непреодолим цикличен импулс, преди всичко Планетният дух трябва да се спусне надолу, за да може отново да се издигне. По своя път той трябва да измине цялата стълба на Еволюцията, без да пропуска нито едно стъпало и спирайки като на гара във всеки звезден свят; и освен неизбежния цикъл на поредния и на всеки друг прекосяван от него звезден свят, той трябва да премине там и свой собствен “цикъл на живота”, т. е. да се връща и въплъщава толкова пъти, колкото не е успявал да приключи тук своя кръг на живота, тъй като е умирал, без да постигне зрелост на ума.

След така наречения кръговрат по дъгата на цикъла, движейки се по кръга покрай и вътре в самата дъга (всекидневното и годишното въртене на Земята е достатъчно нагледна илюстрация), когато този духо-човек достигне нашата планета, явяваща се една от най-ниските, и като губи на всяка спирка част от ефирната и получава усилва-не на материалната си природа, тогава духът и материята почти се уравновесяват в не-го. Но освен това му предстои да извърши и земния цикъл: и тъй като в процеса на ин-

волюция14 и низходяща еволюция материята винаги се стреми да потуши, заглуши ду-ха, то някога чистият Планетен дух, след като достигне на най-ниската точка от стран-стването си, се оказва паднал до такова състояние, което науката условно е нарекла примитивен или първобитен човек сред подобна нему първобитна природа в геологи-чен смисъл, понеже физическата природа в цикличния си бяг върви в крак както с фи-зиологичния, така и с духовния човек.

В тази точка великият Закон започва своята работа по подбора15. Материята, която се оказва съвсем разединена от духа, бива отхвърлена в още по-ниските светове в Шестия “Gati”, или “пътя на прераждането” в минералния и растителния свят, а съ-що в примитивните животински форми. Оттук вече материята, преработена в лабора-торията на природата, преминава, лишена от душа, обратно към своя Първоначален източник; докато на Егото, пречистено от собствените му отпадъци, се дава възмож-ност още веднъж да възобнови движението си напред. Следователно точно тук изоста-налите Егота загиват с милиони. Това е тържественият момент на “оцеляване на най-приспособените” и унищожаване на негодните.

Именно само материята (или материалният човек) е принудена да се спуска под те-

жестта си до самото дъно на “цикъла на необходимостта”16, за да приема там животин-ска форма. Що се отнася до победителя в този маратон на проявените светове, духов-ното Его, то ще възхожда от звезда към звезда, от един свят към друг, движейки се по кръга напред и нагоре, за да стане отново същият чист Планетен дух и да продължи още по-нависоко, за да достигне накрая до отправната си точка и оттам да се потопи в ТАЙНАТА. Нито един адепт никога не е прониквал оттатък покрова на първоначал-ната Космическа материя. И най-високото, най-съвършеното виждане е ограничено със света на Формата и Материята.

Но моето обяснение не свършва с това. Вие искате да знаете защо се смята извън-редно трудно, ако не и съвсем невъзможно, за чистите веднъж въплътени духове да об-щуват с хората посредством медиуми или чрез фантомософия. Отговарям:

а) вследствие антагонизма на съответстващите атмосфери, обкръжаващи тези све-тове;

б) вследствие пълното различие на физиологичните и духовните условия;в) защото тази верига светове, за която аз току-що ви говорих, е не само епицикло-

идна, но и елиптична орбита на съществувания, притежаваща като всяка елипса два фокуса, които никога не могат да се приближат един към друг; Човекът се намира в единия фокус, а чистият Дух в другия.

Съществува обаче още едно значително по-мощно препятствие. Подобно на брое-ница, съставена от редуващи се бели и черни зърна, така и тази верига от светове е съставена от светове на ПРИЧИНИ и светове на СЛЕДСТВИЯ, при това последните са непосредственият резултат, произведен от първите. По такъв начин става очевидно, че

всяка сфера от Причини (а нашата Земя е една от тях) е не само свързана със своя най-близък съсед с по-висшата сфера на Причинност и е обкръжена от него, но всъщност е и отделена от него с непроницаемата атмосфера (в духовен смисъл) на следствията, която граничи и даже е свързана, но никога не се смесва със следващата сфера: понеже едната е активна, а другата пасивна, светът на причините е позитивен, а светът на следствията негативен. Това пасивно съпротивление може да бъде преодоляно само при условия, за които вашите най-учени спиритуалисти нямат и най-малка представа. Всяко движение, така да се каже, е полярно. Много е трудно да ви предам смисъла на това, което имам предвид, но ще го доведа докрай. Предвиждам несполука за моя опит, като се опитвам да ви представя тези истини, които са аксиоми за нас, в някакъв по-друг вид, а не като прост, логичен постулат, защото абсолютното и ясно доказателство на тези истини може да бъде проявено само на най-височайши Ясновидци. Но ако не друго, все пак ще ви дам материал за размишления.

Междинните сфери, които всъщност сами по себе си представляват хвърляните сенки от Световете на Причините са негативи на последните. Това са големи спирки, станции, на които съзряват онези, на които предстои да станат нови самосъзнаващи се Егота това е самороденото потомство на старите и въплътени Егота на нашата плане-та. Преди да може новият феникс да излети от пепелта на своите родители нагоре към по-добър, по-духовен и съвършен и все пак материален свят, той трябва да премине през процеса на новото раждане. И както е на нашата планета, където две трети от де-цата умират в най-крехка възраст или са мъртвородени, така е и в нашия “свят на следствията”.

На Земята потомството страда от физиологични и умствени дефекти и от греховете на предците; в страната на сенките новото и още неосъзнато Его-ембрион става спра-ведлива жертва на прегрешенията на своето старо “аз”, чиято Карма като заслуги и простъпки тъче неговата бъдеща съдба. В онзи свят, мой добри приятелю, ние намира-ме само несъзнателни, самодействащи, ексчовешки механизми, души в преходно състо-яние, чиито спящи способности и индивидуалност са затворени в пашкул като на пепе-руда; спиритуалистите обаче изискват от тях да говорят разумно! Завлечени понякога във водовъртежа на ненормалните “медиумистични” токове, те стават несъзнателно ехо за мисли и идеи, изкристализирали около присъстващите. Всеки позитивен, пра-вилно насочен ум, е способен да неутрализира подобни второстепенни следствия по време на спиритичните сеанси.

Светът под нас е още по-лош. Горният поне е безвреден и като го безпокоят, повече грешат спрямо него, отколкото той самият греши; докато този по-ниският, позволя-ващ да се удържа пълно съзнание, но и сто пъти по-материален, е определено опасен. Понятията за ад и чистилище, рай и възкресение са карикатурно, изопачено ехо на първоначалната единна истина, преподавана на човечеството в детството на неговите раси чрез всеки от Първите Вестители от Планетните духове, упоменати по-горе,

спомените за които са се съхранили в паметта на човека както Илу17 на халдеите, Ози-рис на египтяните, Вишну, първите Буди и т. н.

Нисшият свят на следствията е сфера на подобни изкривени мисли; сфера на най-чувствени представи и образи; сфера на антропоморфни божества рожби на техните творци, на чувствените човешки умове на хора, които още не са изживели своята жи-вотност на Земята. И ако помним това, че мислите са веществени и имат якост на скъсване, свързаност и жизнеспособност, че те са истински същности, останалото ще ни стане ясно. Когато се лиши от тяло, творецът естествено бива притеглен към своето

творение и рожбите си; погълнат от тях подобно на Малстрьом18, прокопан от собстве-ните му ръце... Но трябва да спра, иначе едва ли ще стигнат томове, за да обясня всич-ко, което е казано в това писмо.

Що се отнася до вашето учудване, че възгледите на тримата мистици19 “съвсем не са тъждествени” всъщност какво означава това? Ако тях ги наставляваха развъплъте-ни, чисти и мъдри Духове, дори само едно стъпало по-високостоящи от нашата земя, то

нима не биха били тъждествени самите учения? Възниква въпросът: “Не могат ли и духовете, както и хората, да се разминават в своите представи?” Но тогава техните учения, даже на най-висшите от тях, доколкото те са “ръководители” на тримата вели-ки лондонски пророци, не ще бъдат по-авторитетни, отколкото ученията на смъртните. “А не може ли те да са от различни сфери?” но ако в различните сфери се предлагат противоречиви доктрини, то тези доктрини не може да съдържат Истината, понеже Ис-тината е Единна и не може да допуска диаметрално противоположни възгледи; и чис-тите духове, които я виждат такава, каквато е, без всякакъв покров от материя, не мо-гат да се заблудят. И така, ако допуснем, че различни посредници или разумни същест-ва виждат различни страни или части на Пълната истина, при това в различни усло-вия, както например различните части на един пейзаж се разкриват пред различни хо-ра от различно разстояние и различни гледни точки и ако допуснем, че съществуват различни посредници (например отделни Братя), стремящи се да развият Егото на раз-лични индивиди, без да ги подчиняват напълно на волята си (тъй като това е забране-но), но като се съобразяват с техните физически, морални и умствени особености; и ако добавим към това безбройни космически влияния, които изопачават и пречупват всички усилия да се достигнат определени цели; ако си спомним освен това и насочената враждебност на братята на Тъмата, които са винаги на стража, за да сму-тят и замъглят ума на неофита, мисля, че въобще не е трудно да се разбере как дори същественото духовно напредване в известна степен може да доведе отделните индиви-ди фактически към различни заключения и теории.

Ако в течение на цели поколения ние “не сме допускали света до познанието за на-шето Знание”, то това е само вследствие на неговата абсолютна неподготвеност. И ако въпреки предоставените доказателства светът все пак се откаже да отстъпи на дейст-вителността, тогава ние в края на този цикъл още веднъж ще се отдалечим и уединим в нашето царство на мълчанието. Ние предложихме да разкрием изначалните пластове на човешкото същество, неговата същностна природа, да разголим чудните сложности на неговото вътрешно аз нещо съвсем непосилно както за физиологията, така и за психологията във висшето є проявление и да докажем това научно. Всъщност те не се вълнуват от това, че разкопките са така дълбоки, скалите са толкова стръмни и остри и че потапяйки се в този бездънен за всички ни океан, по-голямата част от нас загива в тези опасни изследвания; понеже именно ние сме гмурците и първопроходците, а за хо-рата на науката остава само да жънат това, което ние сме посели. Да се гмуркаш и да вадиш бисерите на Истината на повърхността това е нашата мисия; тяхната пък е да ги почистват и шлифоват, представяйки ги като научни скъпоценности. И ако те се от-кажат да се докоснат до грозната стридена раковина, настоявайки, че в нея няма и не може да има скъпоценен бисер, е, тогава ние още веднъж ще си измием ръцете от отго-ворността пред човечеството.

Пред безбройни поколения Адептът е издигал Храма от непоклатими скали, КУ-ЛАТА на БЕЗПРЕДЕЛНАТА МИСЪЛ, където обитава Титанът, и ако е нужно, ще живее в самота и за в бъдеще, излизайки от нея само в края на всеки цикъл, за да пока-ни избраниците на човечеството да си сътрудничат с него и на свой ред да помогнат за просвещението на суеверния човек. И ние ще продължаваме тази наша циклична рабо-та; не ще позволим да ни отклонят от нашите филантропични опити дотогава, докато основата на новия континент на мисълта не бъде положена така здраво, че никакво противодействие и невежа злоба, отправяни от Братята на Тъмата, вече не ще могат да вземат връх. Но до този ден на окончателния триумф някой трябва да бъде принесен в жертва макар че ние приемаме само доброволни пожертвования.

8 юли 1881 г.

VIII

Окултната наука не е такава наука, в която тайните могат да се предават извед-нъж, посредством писмено или устно съобщение. Ако беше така, то всичко, което трябваше да направят Братята, беше да издадат “Ръководство” по тази наука, за да я преподават в училищата както граматиката. Това е обикновената заблуда на хората че ние доброволно ог-раждаме себе си и своите сили с тайна, че искаме да съхраним своето знание за себе си и по собствена воля “без всякаква причина и преднамерено” отказваме да го предадем. Истината обаче е в това, че докато неофитът не достигне състоянието, необходимо за тази степен на озарение, на която той е способен и има пра-во, повечето, ако не и всички Тайни, са несъобщаеми. Възприемчивостта не трябва да отстъпва на желанието да поучаваш. Озарението трябва да дойде отвътре. А дотогава никакви фокуси, заклинания или ритуализирани действа, никакви метафизически

лекции и словесни прения, нито налагането на епитимия1 върху себе си не могат да да-дат същото. Всички те са само средства за постигане на целта; и всичко, което можем да направим, е да дадем упътване за приложение на тези средства, които, както емпирично е установено от вековния опит, водят към желаната цел. И всичко това е било известно и изобщо не е било тайна в продължение на хилядолетия.

Постът, медитацията, чистотата на мисли, думи и постъпки; мълчанието в течение на известен период от време, за да се предостави възможност на самата природа да за-говори с този, който идва при нея за наставления; овладяването на животинските страсти и пориви; пълната безкористност на подбудите, употребата на някои благово-ния и каденето с физиологични цели всичко това е било обнародвано като средства за

достигане на споменатата цел още от времето на Платон и Ямвлих 2 на Запад и от мно-

го по-ранните времена на нашите индийски Риши 3. Как те били длъжни да се съобра-зяват с всеки индивидуален характер това било, разбира се, дело на неговия собствен опит и бдителна грижа на неговия Наставник и Гуру. Такава е в действителност част от неговия курс по обучение и неговият Гуру или наставник може само да му помогне със своя опит и сила на волята, но повече не може да направи до последното и Висше Посвещение.

Също така се придържам към мнението, че само малцина кандидати си представят високата степен на неудобство нещо повече страданието и вредата, на които се подла-га така нареченият наставник заради своя ученик. Специфичните физически, морални и умствени качества на неофитите, както и на адептите, силно се различават и това е лесно разбираемо. Поради това при всеки отделен случай наставникът трябва да при-равнява качествата си към тези на ученика и напрежението е ужасно, защото за да пос-тигнем успех, ние трябва да се приведем в пълно съответствие с човека, преминаващ обучението. И колкото са по-високи силите на Адепта, толкова по-малко са неговите съответствия с природата на непосветените, които често идват при него, просмукани с еманациите на външния свят, с тези животински еманации на себелюбивата и груба тълпа, от които ние толкова се опасяваме. А колкото по-дълго Адептът е бил отделен от този свят и колкото по-чист е той, толкова по-тягостен е трудът, който си е възло-жил.

И така, знанието може да бъде предавано само постепенно; и някои от височайши-те тайни, макар да са действително формулирани даже за вашето добре подготвено ухо, могат да прозвучат за вас като безсмислен брътвеж, въпреки цялата искреност на уве-ренията ви, че “абсолютното доверие изключва недоразуменията”. Ето я истинската причина за нашето премълчаване. Ето защо хората така често се оплакват, като че ли имат сериозни основания, че не им се дава новото знание, въпреки че те са се трудили за получаването му две-три години и повече. Нека тези, които действително искат да се учат, да оставят всичко и да дойдат при нас, вместо да молят и очакват ние да отидем при тях.

Да дадеш на човека повече познание, отколкото той е способен да поеме в дадения момент това е твърде опасен опит; освен това ме задържат и други съображения. Вне-запното предаване на толкова излизащи извън рамките на обикновеното факти в мно-го случаи е пагубно не само за неофита, но и за тези, които са непосредствено около не-го. Това е подобно на предаване на адска машина или зареден револвер с вдигнат спу-сък в ръцете на човек, който никога не е виждал подобни неща. Нашият случай е ана-логичен. Ние чувстваме, че времето наближава и че трябва да избираме между тържес-твото на Истината и царството на заблудите и ужаса. Ние сме длъжни да допуснем мал-

цината избрани до великата тайна или пък да предоставим на гнусните шамари 4 въз-можността да увлекат най-добрите европейски умове в най-пагубния и безумен предра-зсъдък в спиритизма; и ние действително се чувстваме така, като че ли предаваме цял товар динамит в ръцете на онези, които бихме искали да видим добре защитаващи се от червенокапците братята на Тъмата.

И така, тъй като на нас ни се налага с едната ръка да предаваме на света едно крайно необходимо, но и опасно оръжие, а с другата да отпъждаме шамарите (а разру-шението, причинено от тях, вече е огромно), вие не мислите ли, че имаме известно пра-во да се бавим, да правим паузи и както никога досега да чувстваме необходимостта от предпазливост? Да направим равносметка: злоупотребата със знанието от страна на ученика винаги се отразява на наставника; струва ми се също, че още не ви е известно, че като споделя своите тайни с другите, Адептът по силата на ненарушимия Закон за-държа своето собствено придвижване към Вечния покой. Възможно е това, което сега ви съобщавам, да ви помогне да видите нещата в по-вярна светлина и по-добре да прецените нашето взаимно положение. Колебанието по пътя не води до бързо завърш-ване на пътя. Освен това сигурно ще останете поразени, като разберете, че ЦЕНАТА трябва да бъде платена, и то за всичко, и че всяка истина се плаща от някого; в даде-ния случай плащаме ние. Не се бойте, аз съм готов да заплатя моята част, така казах и на онези, които ми зададоха този въпрос.

Спомнете си какво ви казах в последното си писмо за Планетните духове. Чан-чуп (адепт, който по силата на своето знание и с просветлението на душата си е освободен от проклятието на НЕСЪЗНАТЕЛНОТО превъплътяване) вместо да се въплътява само след телесната си смърт, може по своя воля и желание да извършва това, и то не-еднократно, в течение на своя живот, ако го приеме за необходимо.

5 август 1881 г.

IX

Това, което повечето хора разглеждат като “факт”, за нас може да представлява са-мо просто СЛЕДСТВИЕ, едно по-късно разбиране, незаслужаващо внимание, обикновено привличано само от първоначалните факти. Даже и безкрайно дългият живот е прекалено кратък, за да утежняваме ума си с мяркащите се подробности тези празни сенки. Като наблюдаваме надигането на бурята, ние се съсредоточаваме в предизвикалата я причина и оставяме облаците на прищевките на вятъра, който ги оформя. Ние винаги държим под ръка средствата и щом настъпи необходимост, запоз-навайки се с всички подробности, ние се интересуваме само от основните факти. Зато-ва едва ли бихме могли да бъдем абсолютно неправи, в което често ни обвинявате, тъй като нашите изводи никога не произлизат от второстепенните данни, а от цялостното положение на нещата.

От друга страна, обикновеният човек даже и твърде интелигентен, насочващ ця-лото си внимание върху очевидни и външни признаци и бидейки неспособен да про-никне a priori в същността на нещата, става прекалено склонен да оценява невярно си-туацията като цяло и единственото, което му остава, е да осъзнае грешката си, когато е прекалено късно. Благодарение на сложността и бъркотията на политиката, дебатите и разискванията, както и на това, което вие наричате светски разговори, салонни диску-сии и обсъждания, ако не греша, то софистиката в Европа е станала “логическо упраж-нение на умствените способности”, докато за нас тя никога не е излизала извън рамки-те на своя първоначален стадий на “погрешно логическо съждение”, на колебливи не-надеждни препратки, от които се извеждат, образуват и набързо се приемат повечето мнения и заключения. Освен това ние, невежите азиатци от Тибет, свикнали по-скоро да следваме мислите на своя събеседник или кореспондент, а не думите, в които той ги облича, обикновено малко се интересуваме от точността на неговите изрази.

При вас двамата се е създала странната представа, че нас може да ни безпокои или даже наистина ни безпокои какво могат да кажат или помислят за нас. Вразумете заб-

лудения си ум и си припомнете, че първото изискване даже и за най-простия факир1 е да се обучи да бъде еднакво равнодушен както към моралните удари, така и към физи-ческото страдание. Личната мъка или радост не може да НИ причини нищо. И това всъщност ви го казвам, за да разберете НАС, а не себе си, понеже собственото опознаване е най-трудното от науките.

Октомври 1881 г.

X

Хората, встъпващи в Обществото само с егоистичното намерение да достигнат мо-гъщество, поставяйки окултната наука за своя единствена или поне главна цел, могат със същия успех и да не влизат в него те ще бъдат обречени на разочарование, както и онези, които извършват грешката, позволявайки им да смятат, че Обществото предс-тавлява само това и нищо друго.

Точно затова, че тези хора твърде много проповядват за “Братята” и съвсем малко или въобще нищо за Братството, те не постигат успех. Колко пъти ни се е налагало да повтаряме, че този, който встъпва в Обществото с единствената цел да влезе в контакт с нас и ако не придобие съответните сили, то поне да се убеди в тяхната реалност и в нашето обективно съществуване този човек преследва мираж! И така, повтарям още веднъж. Само онзи, в чието сърце живее любов към човечеството и който е способен на практика в съвършенство да преследва идеята за възраждащото всеобщо Братство, са-мо той има право да усвоява нашите тайни. Само такъв човек никога няма да злоупот-реби със силите си и може да сме сигурни, че няма да ги използва за себелюбиви цели. Човек, който не поставя благото на човечеството над своето лично благо, не е достоен

да стане наш чела1, не е достоен да бъде по-високо от своя съсед в знанието. Ако жаду-ва за чудеса, нека се задоволи с номерата на спиритизма. Това е истинското положени-е на нещата.

Било е време, когато от море до море, от планините и пустините на Севера до ог-ромните гори и хълмове на Цейлон е съществувала една вяра, един обединяващ зов да спасим човечеството от бедствията на невежеството в името на Онзи, Който пръв е учил за това, че всички хора са равни. А днес какво е? Къде е величието на нашия на-род и на единната Истина? Ще кажете това са прекрасни видения, които някога са би-ли реалност на земята, но са преминали бързо подобно светлината на лятна привечер.

Да, ето ни сред борещите се хора, хора твърдоглави, невежи, търсещи познанието за истината и все пак неспособни да я намерят, понеже всеки я търси само за лична из-года и удоволствие, без да допуска мисъл за другите. Нима и вие, или по-скоро те, ни-кога не ще разберат истинното значение и обяснение на огромното крушение и опусто-шение, което е постигнало нашата страна и заплашва всички страни преди всичко ва-шата? Себелюбието и изключителността убиха нашата и същото себелюбие и изклю-чителност ще погубят и вашата страна, притежаваща освен това и други недостатъци, които не искам да споменавам. Светът е покрил с облаци светлината на истинното поз-нание, а себелюбието пречи на неговото възкресяване и не признава и се отказва от всеобщото братство на всички, които са родени от един и същ неизменен закон на при-родата.

Декември 1881 г.

XI

Преди още да сме си обменили дори само един ред, трябва да стигнем до разбирателство, мой импулсивни приятелю. Първо, вие трябва честно да обещаете ни-кога да не изказвате мнение нито за нас, нито за нашето положение, нито за каквото и да било друго, което се отнася по някакъв начин до “митичните Братя” дали са високи или ниски, слаби или дебели, като се основавате на вашия житейски опит в противен случай вие никога не ще се приближите до истината.

Вие трябва да отхвърлите напълно всякакъв личен елемент, ако искате да напред-нете в изучаването на окултизма. Разберете, приятелю мой, че обществените привърза-ности не оказват ни най-малко влияние на истинския адепт по време на изпълнение на неговите задължения. По време на неговото възхождане към стадия на пълен адепт пристрастията и антипатиите на предишното му аз отслабват: той събира в сърцето си цялото човечество и го приема вече като едно цяло.

Нашата най-главна грижа е да научим учениците да не се мамят от външността. Вие забелязахте само, че Б. е с немити ръце, нечисти нокти, че говори с груб език и че въобще според вас е с непривлекателен вид. Но ако такъв род неща са за вас критерий за нравствено превъзходство или за потенциални сили, то колцина ли адепти или ла-ми-чудотворци ще се окажат приемливи за вас? Това е част от вашето заслепение.

Съществува нравствен мирис, както и физически, скъпи приятелю. Сладката вът-решност на портокала се намира под кората му: постарайте се да надникнете вътре в ковчежето със скъпоценности и не се доверявайте на това, което е върху капака. Отно-во повтарям: този човек е честен и ревностен; не е съвсем ангел такива се дебнат в модните църкви, на събиранията в аристократичните палати, в театрите, клубовете и прочее подобни светилища, и тъй като ангелите са извън нашата космогония, ние се радваме дори на помощта на един честен и смел, макар и външно “мръсен” човек.

Постарайте се също така да се промъкнете през тази велика мая1, заради която Учителите по цял свят винаги предупреждават изучаващите окултни науки тази мая, жадуваща феномени и тичаща подир тях. Подобно на страстите за пиянство и опиум, тя расте едновременно със степента на своето удовлетворение. Спиритуалистите са опиянени от нея те са се впиянчили на тема чародейство! Ако не можете да сте щаст-ливи без чудеса, никога не ще опознаете нашата философия. Ако ви е нужна здрава фи-лософска мисъл и сте в състояние да бъдете удовлетворени от нея тогава ще продъл-жим кореспонденцията си. Повтарям великата истина, напомняйки, че ако вие (подоб-но на вашия легендарен Соломон) изберете единствено мъдростта, всичко останало ще ви бъде дадено всичко с времето си. Нашите метафизични истини не стават по-убеди-

телни от това, че например писмата ни се появяват от пространството и падат на коле-нете ви или ги намирате под възглавницата. Ако философията ни е лъжлива, никакво чудо няма да я направи истинна. Закрепете това убеждение в съзнанието си и нека да говорим като здравомислещи хора.

Както храната за тялото, така и знанието е предназначено за храненето и израстването на ума, но то трябва да бъде добре усвоено; и колкото по-старателно и бавно се осъществява този процес, толкова по-добре и за тялото, и за ума.

Януари 1882 г.

XII

I. Струва ми се, че след приключване на пралая1, импулсът, даден от Дхян-Чохани-

те2, развива редица светове от хаоса, но не едновременно, а един след друг. Представата е правилна. Нищо в природата не възниква внезапно всичко се под-

чинява на един и същи закон на постепенната еволюция. Осъзнайте само веднъж про-цеса на махацикъла на една сфера и ще разберете всички останали. Един човек се раж-да подобно на друг, една раса се появява, развива се и стига до упадък подобно на дру-га и на всички останали раси. Природата следва един и същи коловоз от “сътворение-то” на света до “сътворението” на комара. Изучавайки езотеричната космогония, уст-ремете духовния си взор върху физиологичния процес на човешкото раждане: минете от причините към следствията и с напредването си ще установите аналогии между раждането на човека и раждането на света. Безусловно вие ще намерите в нашата док-трина синтезиращия метод; неизбежно ще ви се наложи да обхванете всичко в цялост т. е. да слеете в едно макрокосмоса и микрокосмоса, преди да можете да изучите поот-делно частите или да ги анализирате с полза за ума си. Космогонията е одухотворената физиология на света, тъй като законът е един.

II. Какво става според моето разбиране по средата на периода на активност меж-ду две пралаи, т. е. манвантари струва ми се следното: атомите се поляризират във висшата сфера на духовна еманация иззад (извън) покрова на първоначалната космичес-ка материя. Магнетичният импулс, довел до този резултат, се пренася от една мине-рална форма на друга в първата сфера, докато, изпълнил кръга на съществуване в това царство на първата сфера, не се спусне с притеглящите токове върху втората сфера.

Атомите се поляризират сами по себе си в процеса на движение, устремени от дейс-твието на непреодолима Сила. В космогонията и в дейността на природата положител-ните и отрицателните, или активните и пасивните сили, отговарят на мъжкия и женс-кия принцип. Вашата “духовна еманация” идва не “извън покрова”, тя е мъжкото се-ме, падащо в покрова от космическа материя. Активният принцип се привлича от па-

сивния и Великият Наг3 или змей емблемата на вечността, захапва опашката си, обра-зувайки по този начин кръг (цикли във вечността) при това постоянно преследване на

негативното от позитивното. Оттук и емблемата на лингама, фалоса и ктеиса4. Един-ният и главен атрибут на всемирния духовен принцип е несъзнателен, но вечно деен живототворящ, който непрекъснато се разпространява и пролива; докато дейността на световния материален принцип е да събира и да се оплодотворява. Нямащи в разеди-неното състояние нито съзнание, нито битие, те развиват съзнание и живот при съчета-

ние един с друг. Оттук произлиза и Brahma от санскритския корен brih разпрос-транявам се, раста или давам плод. Брахма не е нещо друго, а животворящата, разгръ-щащата се сила на природата в нейната вечна еволюция.

III. Дали световете на следствията се намират между световете на действието в низходящ ред?

Световете на следствието не са локи или местонахождения. Това е сянката на све-та на причините, това са техните души, понеже световете, подобно на хората, имат сво-

ите седем принципа5, които се развиват и растат едновременно с тялото. Така напри-мер тялото на човека е неразривно свързано с тялото на неговата планета и остава за-винаги вътре в него; неговата индивидуална дживатма жизненият принцип, това, ко-ето във физиологията се нарича животински духове, се завръща след смъртта към

своя източник Фохат6; неговата линга-шарира ще бъде въвлечена в Акаша; неговата

камарупа отново се съединява с Всемирната Шакти7 Силата на Волята или всемир-ната енергия; а неговата “животинска душа”, заимствана от диханието на Всемирния Разум, ще се завърне при Дхян-Чоханите; неговият шести принцип, независимо от това дали е въвлечен в майчинското лоно на Великия Пасивен принцип, или низверг-нат от него, трябва да остане в своята собствена сфера или като частица суров матери-ал, или като индивидуализирана същност, за да се роди отново във висшите светове на

причините. Седмият принцип ще го изведе от Девачан8 и ще последва новото Его към мястото на неговото прераждане.

IV. Магнетичният импулс, който още не може да бъде разглеждан като индивиду-

алност, встъпва във втората сфера в същото (минерално) царство, в подобно на което вече е пребивавал в сфера I, и там пробягва по кръга на минералните въплъщения, пре-минавайки след това в сфера III. Нашата Земя за него все още се явява сфера на необхо-димостта. Оттук той преминава във възходящ ред и от най-висшата от тези сфери преминава в растителното царство на сфера I.

Неговият път като минерален принцип по целия цикъл светове е развил в него, и то без какъвто и да било нов импулс от творческа сила свише, някои нови влечения или поляризация, които го принуждават да се изразят в нисша растителна форма; в рас-тителните форми той последователно преминава цикъл от светове и всичко това е все още кръгът на необходимостта (тъй като в несъзнателната индивидуалност все още не може да възникне никаква отговорност и затова на никакъв етап от придвиж-ването си тя не е способна на каквито и да било действия по избор върху една или друга от разминаващите се пътеки). Или пък съществува нещо даже в живота на растение-то, което макар и да не е отговорност, все пак може да го насочи нагоре или надолу на този критичен етап в неговото придвижването?

Завършвайки целия цикъл в качеството си на растение, еволюиращата индивидуал-ност преминава към следващия кръговрат в животинска форма.

Еволюцията на световете не може да се разглежда отделно от еволюцията на всич-ко сътворено или съществуващо на тези светове. Вашите общоприети представи за космогонията както в теологията, така и в науката не подпомагат решаването от вас на какъвто и да е антропологически или даже етнически проблем и те ще застанат на пътя ви, щом се опитате да разрешите проблема за расите на нашата планета. Когато човек започва да говори за сътворението и произхода на човека, той постоянно се сблъсква с упоритите факти. Продължавайте да твърдите: “Нашата планета и човекът са били сътворени” и вие вечно ще се борите с твърдите и несъмнени факти, анализи-райки и губейки време над празни подробности, усещайки, че съвсем не сте в състоя-ние да обхванете цялото. Но само да допуснете, че нашата планета и ние самите сме не повече сътворени, отколкото ей тая ледена планина, дето се издига сега пред мен, също и че планетата и човекът са същността на състояния за даденото време; че техният се-гашен външен вид геоложки и антроположки е преходен и е само условие, съпътства-

що онзи стадий на еволюцията, който те са достигнали в низходящия цикъл - и всичко ще стане ясно.

Лесно ще разберете какво се подразбира под “един-единствен” елемент или прин-

цип във вселената и при това андрогинен9 принцип: седемглавият змей Ананта10

Вишну, Нага около Буда тази велика вечност в образа на дракон, захапал с активната си глава пасивната си опашка, и от еманацията на тази вечност възникват световете, съществата и всички предмети. Ще разберете защо първият философ е провъзгласил, че ВСИЧКО е Мая, с изключение на този единствен принцип, който пребивава в покой само по време на махапралаите, в “нощите на Брахма”...

Сега си представете: Нагът се пробужда. Той изпуска тежка въздишка и тази въз-дишка се предава като електрически удар по проводник на обкръжаващото Простран-ство. Приближете се до вашето пиано и изсвирете на долния регистър на клавиатурата седем тона от долната октава надолу и нагоре. Започнете pianissimo, crescendo и като ударите fortissimo на последния долен тон, се върнете diminuendo, извличайки от ва-шия последен тон едва различим звук morendo pianissimo. Първият и последният тон символизират първата и последната сфера в цикъла на еволюцията най-висшите! а там, където ударихте само един път, е нашата планета. Помнете, че трябва да свирите на пианото в обратен ред: започвате от седмата нота, а не от първата. Седемте гласни, които са пели египетските жреци на седемте лъча на изгряващото слънце и с които е

звучал Мемнон11, означават именно това.Единният жизнен принцип, когато е в действие, извършва кръгови въртения, както

е известно даже и на физическата наука. Той пробягва кръгове и в човешкото тяло, къ-дето главата олицетворява и представлява за Микрокосмоса (физическият свят на ма-терията) същото, каквото представлява върхът на цикъла за Макрокосмоса (света на вселенските Духовни сили); така стоят нещата и с образуването на световете, и с вели-ките низходящи и възходящи “кръгове на необходимостта”. Всичко е единният Закон. Човек притежава седем принципа, зачатъци от които той носи още със зараждането си. И така също ги има планетата или светът. Всяка сфера, от първата до последната, има свой свят на следствията, преминаването през който предоставя място за последен от-дих на всеки от човешките принципи с изключение на седмия.

Светът А се ражда; и заедно с него, прилепнали като раковини по дъното на пла-ващ кораб, се развиват още с първото му дихание на живота всички живи същества в атмосферата му, от инертни доскоро зачатъци, пробуждащи се за живот с първото дви-жение на тази сфера. От сфера А започва минералното царство и то пробягва кръга на минералната еволюция. Към времето на нейното завършване сферата В се проявява в обективната реалност и привлича към себе си живота, завършил своя кръг в сфера А и останал като излишък (източникът на живота е неизчерпаем, тъй като това е наисти-

на Арахна12, осъдена вечно да преде преждата си, с изключение на периода на пралая). След това се появява растителният живот на сфера А и същият процес се повтаря. В низходящия си бяг “животът” при всяко следващо състояние става все по-груб, по-ма-териален, а във възходящия все по-безплътен.

Няма и не може да има никаква отговорност дотогава, докато материята и духът не се уравновесят по най-добрия начин. До идването на човека “животът” няма отго-ворност в никоя от своите форми не повече от плода, преминаващ в утробата на май-ката всички форми на живот като минерал, растение, животно, за да стане накрая Чо-век.

V. Откъде взима той своята животинска душа своя пети принцип? Дали тя е пре-бивавала потенциално от самото начало в първоначалния магнетичен импулс, образу-вал минералите, или пък при всеки преход от последния свят по възходящата дъга в сфера I той преминава, така да се каже, през океана на духа и асимилира някакъв нов принцип?

И така вие виждате, че този пети принцип се развива отвътре в самия човек, поне-же човекът, както вие сам добре се изразихте, притежава “потенциално” всичките се-дем принципа в зачатък от самия момент на появяването си в първия свят на причи-ните във вид на мъгляво дихание, което се сгъстява и втвърдява заедно с родната му сфера.

Духът или Животът е неделим. И когато говорим за седмия принцип, ние имаме предвид не качеството, не количеството и даже не формата, а по-скоро пространство-то, изпълнено в този океан на духа с резултатите и следствията (благи у всеки сътруд-ник на природата), въплътени в него.

VI. От висшата животинска (не човешка) форма в сфера I как той достига сфера II? Немислимо е той да се спусне там до най-нисшата животинска форма, но как ина-че той ще може да премине целия цикъл на живота на всяка планета подред?

Ако той пробягва своя цикъл спираловидно (т. е. от форма 1 на сфера I към форма 1 на сфера II и т. н., след това към форма 2 на сфера I, II, III и т. н., след това към форма 3 на сфера n-та), тогава, струва ми се, че същото правило трябва да се отнася и към минералните и растителните индивидуалности, ако там съществуват такива.

(Пробягвайки цикъла във висшата животинска форма, животинската душа при следващото си потапяне в океана на духа придобива седмия принцип, който я надарява с шести. Същият определя бъдещето є на Земята, а след завършване на земния живот притежава достатъчно жизненост, за да съхрани собствената си връзка със седмия принцип, или пък го губи и престава да съществува като отделна същност.

Всичко това е разбрано невярно.)Седмият принцип като скрита сила е винаги присъщ на всеки принцип, даже и тя-

ло. Като макрокосмично Цяло той присъства дори и в нисшата сфера, но там няма ни-що, което би могло да го асимилира.

Защо да е “немислимо”? Тъй като най-висшата животинска форма в сфера I или А е безотговорна, то за нея няма да е деградация да се потопи в сфера II или В в състоянието на безкрайно малка частица от тази сфера. Намирайки се във възходящ бяг, човекът, както ви беше казано, заварва даже нисшите животински форми там по-високо, отколкото е бил той на Земята. Откъде знаете вие, че хората, животните и даже животът в неговия начален стадий не е хиляди пъти по-високо там, отколкото тук? Освен това всяко царство (ние имаме седем, докато вие знаете само три) се подразделя на седем степени или класове. Човекът (физически) е съединение на всички тези царст-ва и неговата духовна индивидуалност не ще стане с нищо по-лоша, като се намери затворена в обвивката на мравка, отколкото ако пребивава вътре в някой крал. Не външната или физическата форма опозорява или осквернява петте принципа, а само умствената извратеност. Следователно едва в своя четвърти кръг, когато получава напълно за свое ползване собствената си Кама-енергия и постига зрелост, човек става напълно отговорен, така както в шестия кръг може да стане Буда, а в седмия преди Пралаята Дхян-Чохан. И минералът, и растението, и животинският човек всички те трябва да пробягат своите седем кръга през периода на активност на Земята Махаюга.

Няма да се задълбочавам в подробности за минералната и растителната еволюция, но ще посоча само човека, или по-скоро животинския човек. Той се устремява надолу като проста духовна същност като неосъзнат седми принцип (Парабрахма, за разлика от Пара-парабрахма) със зачатъци на останалите шест принципа, скрити и спящи в не-го. Набирайки плътност във всяка сфера, докато неговите шест принципа преминават през световете на следствията, а неговата външна форма през света на причините (за тези светове или стъпала по низходящата дъга ние имаме други наименования) преди достигане на нашата планета той е само прекрасен сноп светлина в сфера, самата тя все още чиста и неопетнена (защото човечеството и всяко живо същество на планетата стават все по-материални заедно с нея). На този стадий нашето земно кълбо наподобя-ва главичка на новородено бебе меко и с неопределени черти, а човекът това е Адам, преди още “дъхът на живота да е вдъхнат в лицето му” (цитирам вашите изопачени

Писания, за да ме разберете по-добре). За човека и природата (на нашата планета) това е ден първи (виж изопаченото предание във вашата Библия). Човек №1 се появява на върха на цикъла от сфери в сфера I след завършване на седемте кръга или периоди на двете царства (известни ви вече) и по такъв начин се разказва за създаването му на ос-мия ден (виж Библия, гл. 2; обърнете внимание на стихове 5 и 6 и помислете какво се подразбира там под “пара”, и на стих 7, където ЗАКОНЪТ, великият ваятел на Вселе-ната, е наречен от християните и юдеите “Бог”, а кабалистите го разбират като Еволю-ция).

В течение на този първи кръг “животинският човек” пробягва, както се изразихте, своя цикъл спираловидно. На нисходящата дъга, от която той започва след завършване на седмия кръг от животинския живот своите собствени индивидуални седем кръга там той трябва да влезе във всяка сфера не като нисше животно, както вие го разби-рате, а като нисш човек, доколкото в течение на цикъла, предшествал неговия човеш-ки кръг, се е проявявал като най-висш тип животно. Вашият “Господ Бог”, както каз-ва Библията, гл. 1, ст. 25, 26, като създал всичко, казал: “Да сътворим човека по образ и подобие Наше” и т. н. и създал човека двуполовата маймуна! (изчезнала от нашата планета), най-разумната сред животинското царство, потомците на която вие откривате в съвременните антропоиди. Можете ли да отречете възможността най-висшите антропоиди от следващата сфера да бъдат по-разумни от някои хора тук сега например диваците, африканската раса от пигмеи и нашите веди в Цейлон? Но на чо-века не му се налага да изпитва подобна “деградация”, щом достигне четвъртия стадий на своите циклични кръгове.

Подобно на нисшите форми на живот и на съществата в течение на първия, вто-рия и третия кръг и докато той е безотговорно съединение от чиста материя и чист дух (нито едното, нито другото още не е осквернено от осъзнаването на своите възмож-ни предназначения и приложения), човекът преминава от сфера I, където е изпълнил своя местен седморен кръг в еволюционния процес, започвайки от най-ниската степен на най-високия вид например на антропоидите до рудиментарния човек и той, разби-ра се, навлиза в сфера II като маймуна (последната дума е употребена за ваше улесне-ние). В този кръг или стадий неговата индивидуалност спи така, както индивидуал-ността на утробния плод в периода на съзряване. Той няма нито съзнание, нито чувст-ва, понеже поначало е рудиментарен астрален човек и пребивава на нашата планета като примитивен физически човек. Досега това е бил обикновен процес на механично движение. Волевите действия и съзнанието едновременно се явяват като самоопреде-лящи се и се определят от причините, и така волята на човека, неговият разум и съзна-ние се събуждат едва когато четвъртият му принцип кама съзрява и се оформя напъл-но благодарение на неговия (многократен и последователен) контакт с кама, пробуждащите енергия сили, и всички форми, през които човек преминава в предиш-ните три кръга.

Съвременното човечество се намира в своя четвърти кръг (като род и вид, но не като РАСА) от последния-пралая-цикъл на еволюцията; и както различните му раси, така и индивидуалните личности в тези раси изпълняват, без те да го съзнават, своите местни земни седемкратни цикли оттук и огромната разлика в степента на умстве-ното им развитие, енергия и т. н. Оттук всяка индивидуалност бива съпровождана по възходящата дъга от закона на Възмездието съответно Кармата и смъртта. Съвърше-ният човек или съществото, достигнало пълно съвършенство (т. е. всеки от седемте му принципа е постигнал своята зрелост), няма повече да се ражда тук. Местният му зе-мен цикъл е завършен и той ще трябва или да се придвижва по-нататък нагоре, или да бъде унищожен като индивидуалност. Несъвършените същества трябва да се раждат отново, или да се превъплъщават. В своя пети кръг след частична Нирвана, когато достигнат зенита на великия цикъл, оттогава стават отговорни при своите низхождения от сфера на сфера, тъй като трябва да се появят на тази Земя като още по-разумна и съвършена раса. Този низходящ бяг още не е започнал, но скоро ще тръгне. Само че какво множество о, какво множество ще бъде унищожено по своя път!

Всичко казано по-горе е правило. Будите и Аватарите представляват изключение,

ние наистина имаме още неколцина Аватари13, които сме оставили на Земята.

VII. Животинската душа, изгубила, така да се каже, при последователното си пре-минаване през кръговия цикъл този импулс, който по-рано я е носил покрай отклонява-щата се надолу странична пътека, започваща тук, попада в нисшия свят за сравнител-но кратък цикъл, в течение на който нейната индивидуалност се разсейва.

Но това може да се случи само с такава животинска душа, която не е развила ус-тойчивия шести принцип в съюз с духа. Ако тя бе извършила това и ако шестият принцип, притегляйки към себе си индивидуалността на съвършения човек, би изсушил с това по-нисшия пети принцип подобно на цвета на алое, който, падайки, изсушава листата си тогава в животинската душа не биха останали достатъчно сили на сцеп-ление, за да навлезе в друго съществуване в нисшия свят, и тя бързо би се разсеяла в сферата на притегляне на тази Земя.

Сравнете вашите представи с оглед на казаното по-горе и тогава ще стане по-разбрано.

Цялата индивидуалност е съсредоточена в трите средни или в III, IV и V принцип. В хода на земния живот всичко е съсредоточено в четвъртия центъра на енергията и желанието-воля. Г-н Х. перфектно определя разликата между личност и индивидуал-ност. Първата едва преживява земния си живот, а втората, за да пробяга успешно своя седемкратен низходящ и възходящ път, трябва да асимилира вечната жизнена мощ, пребиваваща единствено в седмия принцип, и после да слее тритe принципа (четвърти, пети и седми) в един шестия. Онези, които преуспяват в това, стават Буди, Дхян-Чоха-ни и т. н. Главната цел на нашата борба и посвещавания е да постигнем това единение, докато сме още на Земята. Онези, които преуспеят в това, няма от какво да се опасяват по време на петия, шестия и седмия кръг. Но това е тайна.

Януари 1882 г.

XIII Два фактора трябва да бъдат взети под внимание: а) определеният период и б) оп-

ределената скорост на развитие, точно съгласувана с него. Въпреки че периодът на Махаюга е почти неизразимо дълъг, все пак това е напълно определен срок и в продължение на това време трябва да се извърши цялата последователност в разви-тието, или на окултен език потапянето на Духа в материята и възвръщането му към нова проява. Огърлица от мъниста и всяко мънисто е свят; картина, която вече ви е позната. Вие вече сте се замисляли над жизнения импулс, пристъпващ с всяка манван-тара към развитие на първия от тези светове, към неговото усъвършенстване; към последователното му заселване с всякакви ефирни форми на живот; а след приключване този първи свят от седемте цикъла или еволюционни стадии на развитие

във всяко от царствата преминаващи, както вече знаете все по-нататък по дъгата, за да развие по същия начин следващия свят по веригата, да го усъвършенства и после да го напусне. След това още един и още един, и още един докато седемкратният кръго-врат на еволюцията на световете по дължината на веригата бъде преминат и Махаюга завършена. Тогава отново настъпва хаосът Пралая. Според придвижването си (в сед-мия и последен кръг от планета на планета) този жизнен импулс оставя след себе си умиращи и много бързо “мъртви планети”.

Когато и последният човек от седмия кръг премине в следващия свят, то предиш-ният свят с всичките свои минерални, растителни и животински съществувания (с из-ключение на човека) започва постепенно да измира и с изчезването на последния мик-роорганизъм той угасва (малка или частична пралая). Когато пък духо-човекът дости-гне последното мънисто в огърлицата и премине в последната Нирвана, този последен свят също изчезва или преминава в субективност. Така преминава сред звездните га-лактики раждането и гибелта на световете, непрекъснато следващи едно след друго в правилната редица от тържественото шествие на Закона на Природата. И както казах-ме, даже и последното мънисто е нанизано на нишката на Махаюга.

Когато и последният от човеконосещите цикли завърши и на последния от плодо-носните земни светове, а човечеството постигне масово степента на Буда и премине от обективно съществуване в тайната на Нирвана, тогава “удря часът”: видимото става невидимо, съществуващото в конкретна форма се възвръща към своето предциклично

състояние на атомично разпределение1.Но мъртвите светове, изоставени от носещия се напред жизнен импулс, не остават

мъртви завинаги. Движението е вечен закон на всичко истинско и сродството или при-вличането му присъства във всички проявления. Трепетът на живота отново ще съе-дини атомите и отново ще докосне инертната планета, когато му дойде времето. Макар всички нейни сили да се намират в status quo и като че ли спят, малко по малко когато отново удари часът тя ще съзрее за новия цикъл на майчинство по отношение на чове-чеството и ще осъществи рождението на по-висш в морално и физическо отношение човек, отколкото в предишната манвантара. И нейните “космически атоми, вече в ди-ференцирано състояние” (различавайки се по произведената сила в механичния смисъл на движения и следствия), остават в status quo, така както и планетните тела и всичко останало, намиращо се в процес на образуване. Тъй като планетното развитие се извършва толкова постепенно, както и еволюцията на човечеството или расите, то ча-сът на настъпването на Пралая заварва тази поредица от светове на последователни стъпала на еволюцията: всеки е достигнал някакъв период на еволюционно развитие, всеки се спира на него дотогава, докато външният импулс на следващата манвантара не го изхвърли още по-напред от същата точка, подобно на спрян и отново пуснат хро-нометър. Ето защо употребих думата “диференцирано”.

При настъпването на Пралая не остава нито един жив свидетел ни човек, ни жи-вотно, нито даже растителна същност, само земя, т. е. планетните тела с минералните си царства; и всички тези планети ще бъдат физически разложени в пралая, но не уни-щожени; тъй като в постъпателния ход на еволюцията всяка от тях си има свое място

и когато нейното “отсъствие”2 отново бъде проявено от субективността, тя ще трябва да продължи движението си надлъж по веригата на “проявени форми” от точно опре-делена точка. И това, както знаем, продължава безкрайно по протежение на ВЕЧ-НОСТТА. Всеки от нас е преминал този безкраен кръг и ще го повтаря от век на век. Всяко отклонение от пътя и скоростта на движение от Нирвана към Нирвана се опре-деля от причини, които поражда самият човек, следвайки нуждите си, в които сам се заплита.

Тази картина на вечната деятелност може да плаши един ум, привикнал да предв-кусва някакво съществуване във вечен покой. Но подобна идея не е подкрепена нито от аналогии в природата, нито от данни на вашата наука. Ние знаем, че периодите на активност и покой се редуват във всички явления на природата от макрокосмоса с не-говите слънчеви системи до човека и неговата майка Земята, която има свои периоди

на дейност, сменящи се с периоди на сън; накратко казано, цялата природа заедно с по-родените от нея живи форми има свои периоди на възстановяване на силите. Така стои

въпросът и с духовната индивидуалност, Монадата3, която започва своето низходящо и възходящо циклично въртене. Междинните периоди между всеки голям манванта-рен “кръг” продължават съразмерно толкова, колкото да възнаградят за хилядите съ-ществувания, преминали на различни планетни тела; докато времето, дадено преди

всяко ново “раждане на раса”, т. е. между пръстените (или малките кръгове)4, както казвате вие, също е достатъчно продължително, за да може в този отрязък от време, преминат в съзнателно блаженство след възраждането на Егото, човекът да бъде въз-награден за всеки живот, изпълнен с борба и страдания. А да си представим една веч-ност от блаженство или скръб, с която се овъзмездява за каквито и да е достойни и не-достойни деяния съществото, преживяло столетие или дори хилядолетие в тяло такова нещо може да предложи само онзи, който все още нито веднъж не е осъзнал страшната реалност на думата Вечност и не се е замислял над закона за абсолютната справедли-вост и равновесие, който се разпространява в цялата природа. Можем да ви предоставим и още сведения, доказващи колко точно се съблюдава справедливостта не само по отношение на човека, но и към зависимите от него същества, и тези факти биха дали малко светлина, надявам се, на мъчителния въпрос за доброто и злото.

Да видим какво казва вашата наука за етнографията и за други предмети. Послед-ните заключения, до които изглежда са дошли вашите западни мъдреци, са следните. Теориите, които са поне приблизително правилни, ще подчертая с получерен шрифт.

1. Най-ранните следи от човека, които те могат да открият, изчезват преди завърш-ване на периода и единственото свидетелство, с което разполагат, са вкаменените из-копаеми.

2. От тази начална точка те отброяват четири човешки раси, населявали последо-вателно Европа: а) раса, населявала течението на реките могъщи ловци (може би ним-

роди5?), населявали Западна Европа с нейния тогавашен субтропичен климат, употре-бявали дялани каменни оръдия от най-примитивен вид и били съвременници на носо-рози и мамонти; б) така наречените пещерни хора, една раса, развила се по време на ледниковия период (ескимосите, казват те, са единствените живи днес представители на този тип), които имали по-фино изработени оръдия от камък, понеже те с учудваща точност възпроизвеждали облика на известните им животни върху рога от северен елен и върху камъни само с помощта на островърх кремък; в) третата раса хората от епохата на неолита, които вече оглаждат каменните си оръдия, строят жилища и лод-ки, правят глинени съдове с една дума, обитатели на швейцарските езера; и накрая г) появява се четвъртата раса, излязла от Централна Азия. Това са светлокожите арийци, които се смесили с тъмните иберийци представени днес от мургавите баски в Испа-ния. Това е расата, която те смятат за прародителка на нашите съвременни народи в Европа.

3. Освен това те добавят, че расата, заселвала се по течението на реките, е предшес-твала ледниковия период, известен на геологията като плеистоцен, и тя се е появила

преди около 240 000 години, докато човешки същества (вж. Хейки, Докинс, Фиске6 и др.) населявали Европа поне сто хиляди гoдини по-рано.

С едно-единствено изключение всички грешат. Те донякъде се доближават до

истината, но всеки път губят следата. Имало е не четири, а пет раси7; а ние сме предс-тавители на петата с остатъци от четвъртата (по-съвършена еволюция или раса от все-ки махацикличен кръг); докато първата раса се е появила на Земята не преди половин милион години (теория на Фиске), а преди няколко милиона. Най-последната научна теория е издигната от немски и американски професори, които говорят сякаш с устата на Фиске: “Виждаме човека, обитаващ Земята вероятно в течение на половин милион години но по същество ням.”

Той е прав и неправ. Прав е в това, че тази раса е била “няма”, тъй като за еволю-цията и взаимното разбиране на речта са били нужни дълги векове мълчание от сто-новете и бърборенето на първото човешко стъпало след най-развитите антропоиди (ра-са, изчезнала днес, понеже с придвижването си “природата затръшва вратата след себе си” и не само в този смисъл) до първия, издаващ едносрични звуци човек. Но той не е прав във всичко останало.

Всъщност вие трябва да стигнете до някакво съгласуване на термините, употребя-вани при обсъждане на цикличните еволюции. Нашите термини са непреводими; а без основно познаване на нашата пълна система (което се дава само на истинските посве-тени) те не ще добавят нищо определено към вашите представи, а само ще послужат като източник на объркване, подобно на термините “душа” и “дух” при всички ваши писатели-метафизици особено при спиритуалистите.

Февруари 1882 г.

XIV Първата си свободна минута отдавам на вас, чието вътрешно аз ме примири с вън-

шната ви личност, твърде често забравяваща, че велик е онзи, който е велик в търпе-нието. Огледайте се около вас, приятелю мой, и ще видите “трите отрови”, свирепстващи в човешкото сърце: гневът, алчността и заблудата, и петте помрачения: завист, страст, колебание, леност и неверие които неизменно пречат на хората да съзрат истината. Те никога не ще се избавят от скверността на своите тщестлавни, злобни сърца и не ще осъзнаят своята духовна страна. Не бихте ли се опитали, за да съкратите разстоянието между нас, да се освободите от мрежите на живота и смъртта, в които всички те са уловени, и да може да изпитвате по-малко въжделения и желания?

Аз мога да бъда и по-близо до вас, но вие трябва да ме привлечете с пречистено сърце и постепенно растяща воля. Подобно на магнитната стрелка, адептът следва притеглящите го сили. Нали съществува Законът за невъплътените Принципи? Защо тогава да не важи и за живите? Както светските връзки на плътския човек са твърде слаби, за да призоват обратно “душата” на умрелия, с изключение на онези случаи на взаимно родство, което продължава да съществува като сила в областта, намираща се в пределите на земната сфера, така и призивите за обикновена дружба или даже за въз-

торжено поклонение са прекалено незначителни, за да привлекат “лха”1 (чистия дух), напреднал по своя път, към този, когото той е оставил зад себе си, като изключим слу-чаите на паралелно развитие. Махатма М. говореше напълно справедливо, когато обясняваше, че любовта към съвкупното човечество е неговото растящо вдъхновение; и ако някой желае да привлече вниманието му върху себе си, то той е длъжен да пре-възмогва този растящ стремеж с още по-голяма сила.

В течение на последните няколко месеца, особено когато умореният ви мозък беше потопен в сънно вцепенение, вашата пламенна душа често ме търсеше и токът на ва-шите мисли се блъскаше в моите защитни прегради в Акаша, подобно на малки вълни, плискащи се край скалист бряг. Онова, към което това “вътрешно аз”, нетърпеливо и неспокойно, жадуваше да привърже себе си, не се поддържаше от телесното аз, повели-теля на човека в земните му дела; връзките на живота са още здрави като стоманени вериги. Някои от тях са свещени и никой няма да поиска да бъдат скъсани. Там, в ниското, се намира вашата предпочитана сфера на предприемчивост и полезна дей-ност. За човек с чисто “практичен манталитет” нашият свят винаги ще бъде не повече от ярко призрачно царство; и ако вашият случай представлява донякъде изключение, то е поради това, че на вашата природа са присъщи по-дълбоки стремежи, отколкото у

тези, които са все още “по-делови” и чийто източник на красноречие се намира в мозъ-ка, а не в сърцето, което никога не се е докосвало до непостижимо лъчезарното и чисто

сърце на Татхагата2. Ако рядко чувате за мен, не се разочаровайте, Братко мой, а си кажете: “Това е

моя грешка”. Природата е свързала всички части на своето Царство с най-фини ниш-ки на магнетично родство и даже между звездата и човека съществува взаимовръзка; мисълта се движи по-бързо от електрически ток и вашата мисъл непременно ще ме на-мери, ако е призована от чист импулс, както и моята ще ви намери и ви е намирала, като често се е съхранявала във вашия ум. Ние може да се въртим в отделни кръгове на дейност, но те не са напълно разделени помежду си. Подобно на светлина в тъмна долина, която забелязва алпинистът от своите върхове, така всяка ваша ярка мисъл, Братко мой, ще блести и привлича вниманието на вашия далечен приятел и кореспон-дент. И ако по такъв начин ние намираме нашите естествени Съюзници в света на Сенките (вашият свят и нашият лежат извън неговите предели), тъй като нашият за-кон повелява да се приближим до всекиго от тях, щом в него мъждука дори съвсем сла-бо истинната светлина на Татхагата то колко по-лесно е за вас да ни привлечете. Когато разберете това, допускането на нерядко неприятни вам лица в Обществото по-вече няма да ви поразява. “Здравите нямат нужда от лекар, а само болните” това е ак-сиома, независимо от кого е изречена.

А сега ми позволете да се простя с вас до следващия път. Не се поддавайте на опа-сения какви беди може да се случат, ако всичко става не така, както предвижда ваша-та светска мъдрост; не се съмнявайте, защото такъв род съмнения ви изнервят и за-държат вашето развитие. Да притежавате радостно доверие и надежда е нещо съвсем различно от това да се поддавате на слепия оптимизъм на глупеца: мъдрият никога не се бори предварително с нещастието.

Февруари 1882 г.

XV

Добри ми приятелю, разбира се, че “знам”. И знаейки, без всякакво ваше напомня-не, само да имах разрешение да ви въздействам в някакво направление, бих ви отгово-рил с радост: “Това знание ти някога ще разделиш с мен.” А кога или как “не аз ще кажа, не аз ще зная”, защото само вие, да, единствено вие сам трябва да тъчете рисунъка на съдбата си. Може би скоро, а може би никога; но защо да се “отчайваме” или дори съмняваме? Повярвайте ми, ние все още ще вървим заедно по трудния път. Нашата среща все още е възможна; но ако това се случи, то ще бъде само на онези

“адамантови скали1, с които ни обграждат нашите окултни закони” и никога извън тях, колкото и горчиво да роптаем. Не, не е възможно да продължим нашия далечен път заедно заради тази магистрала, която ви обвива, в тълпата, където се блъскат спи-ритуалисти и мистици, пророци и ясновидци от наше време. Наистина, пъстрата тълпа претенденти може още цяла вечност да се провиква: Сезам, отвори се! Това никога ня-ма да стане, докато те продължават да бъдат извън тези закони. Напразно вашите съв-ременни ясновидци и техните пророци се прокрадват през всяка съгледана от тях задъ-нена пролука или цепнатина; и като проникнат там, съвсем напразно издигат глас, възклицавайки: “Еврика! Сдобихме се с Божие откровение!” понеже наистина нямат нищо общо. Те само са стреснали прилепите, по-малко слепи от онези, втурнали се при тях; а тези неканени гости, усещайки техния летеж наоколо, често ги приемат за анге-ли нали също имат крила!

Не се съмнявайте, приятелю мой: само на самия връх на нашите “адамантови ска-ли”, а не в подножието им е възможно да се постигне цялата Истина, да се обгърне це-лият безграничен хоризонт. И макар да ви се струва, че тези закони са в противоречие с вашия път, това е защото досега не сте открили за себе си тяхната разумна обоснова-ност и механизъм на действие и дори не се досещате за тях; затова те ви изглеждат толкова студени, жестоки и егоистични, макар че вие сам интуитивно ги признавате като следствие от мъдростта на вековете. Въпреки това, ако някой послушно ги след-ва, би могъл постепенно да ги накара да отстъпят пред желанието му и да му дадат всичко, за което ги помоли. Но никому никога не се е удавало насила да ги наруши, без да стане първа жертва на престъплението си нещо повече, рискувайки даже да загуби своето собствено, придобито с тежък труд безсмъртие, и тук, и там.

Запомнете: прекалено неспокойното очакване е не само изморително, но и опасно. Всяко по-горещо и ускорено биене на сърцето отнася толкова жизнени сили. Стремя-щият се към ПОЗНАНИЕ не трябва да поощрява страстите и привързаностите си, по-неже те “изнуряват земното тяло с тайнствената си сила; и онзи, който иска да достиг-не целта, трябва да бъде студен.” Той даже не трябва прекалено горещо или страстно да желае целта, към която се стреми; в противен случай самото желание ще възпрепят-ства възможностите за постигането є, а в най-добрия случай ще го задържа и отхвърля назад.

Длъжен съм да кажа, че от всички съвременни английски “пророци” само един има макар и слаба представа за истината; следователно съществува само един, който би бил способен да окаже действена помощ за нашето движение.

Бедно, бедно Човечество, кога ще придобиеш пълната и неизопачена Истина! Пог-леднете всяка от тези “привилегировани” особи възклицава: “Само аз съм правият! При мен няма никакъв пропуск”. Да, никакъв според тази единствена страница, която е отворена пред него и която той самотно чете в безкрайния том на “Духовно открове-ние”, именувано Пророчество. Но откъде идва това упорито забравяне, че съществуват безброй други страници и преди, и след тази единствена, която всеки от тези “пророци” едва се е научил да дешифрира в днешно време? От къде на къде всеки от тези “про-роци” смята себе си за алфата и омегата на Истината?

Много от предполагаемите “духове”, които ръководят медиумите и беседват с посе-тителите-спиритисти, съвсем не са развъплътени духове, а само “пламъчета”, останки на кучета, котки и свине, на които помагат да се общува със смъртните духове на “дър-вета”, растения и минерали и това е по-близо до истината, отколкото каквото и да е изречено от медиумите досега, и ще ви кажа защо. Когато в устата на “ясновидката” се

влага откровението, че “безсмъртието изобщо не е безусловна участ на всички”, че “ду-шите се свиват и угасват”, че имат “свойството да изгарят до пепел и да се изтощават докрай” и т. н., тя предава действителни, неоспорими факти. Но защо? Защото тя са-мата, както и целият им кръжец, са строги вегетарианци. Спиритуалистите никога не ще намерят надеждни, достойни за доверие медиуми и ясновидци (даже и в най-малка степен), докато последните и техните “кръжоци” се засищат с кръвта на животни и ми-лиони инфузории от ферментирали течности. И затова изцяло порядъчната развъплъ-тена обвивка е толкова е чувствителна към тези отвратителни еманации, да не говорим пък за истинското ПРИСЪСТВИЕ, макар и само “проектирано”.

А сега след това Предисловие аз ще ви задам въпрос вместо отговор. Вие познавате тези пророци лично. Освен това сте слушали и чели за многото ясновидци на измина-

лите столетия, например Сведенборг, Бьоме2 и др. Всички до един са били хора напъл-но честни, искрени, а същевременно изключително умни и образовани нещо повече, даже учени. В добавка към тези качества, всеки от тях има или е имал свой собствен “Хранител” и автор на Откровение проявяващ се под едно или друго “тайно” и “мис-тично име” получавал или получаващ мисия: да състави за своя духовен подопечен нова система, обхващаща света на духа във всички детайли. Кажете ми, приятелю, мо-жете ли да ми назовете само две от тях, които да се съгласуват помежду си? И защо, щом истината е една, и като оставим настрана въпроса за разминаване в детайлите, за-що не намираме сред тях съгласие дори в най-съществените, жизненоважни въпроси онези, които съдържат в себе си “да бъдеш или да не бъдеш” и за които не може да съществуват две решения?

Правейки извод, стигаме до следното: всички розенкройцери, всички средновековни мистици, Сведенборг и т. н. казват: “Съществуват тайни Братства на Посветените на

Изток, особено в Тибет и в Татария3, само там може да се намери ИЗГУБЕНОТО СЛО-ВО (което не е Слово)” и че съществуват духове на стихиите и духове-пламъци, които никога не са се въплъщавали (в този цикъл), и че безсмъртието е условно.

Медиумите и ясновидците (от известния ви тип) заявяват: “Няма никакви Братя нито в Тибет, нито в Индия, а “Изгубеното Слово” се владее изключително от моя “Хранител”, на когото е известно това слово, но не му е известно за никакви Братя. И безсмъртието съществува за всички, и то е безусловно; и няма никакви духове, освен човешките и тези на развъплътените и т. н., и т. н. една система, която коренно отри-ча първата и напълно є противоречи.

Тъй като на нас не ни е “нужен пасивен ум”, а точно обратното, ние търсим най-ак-тивните, които могат да съберат две плюс две, и щом вървят по вярна следа, ние, с ва-ше разрешение, ще оставим тази тема. Нека вашият ум сам се справи с тази задача.

Когато се оплаквате, че сте неспособни да разберете смисъла на писанията на Ели-

фас Леви4, то е, защото ви е трудно, както и на много други читатели, да намерите ключ към начина на тяхното писане. При по-внимателен анализ ще разберете, че всъщност окултистите никога не са имали намерение да скриват каквото и да е от на-писаното от хората, които са изпълнени с решителност сериозно да изучават тези въп-роси, а желаят да затворят и опазят сведенията си за съхранение в надежден огнеупо-рен шкаф, ключът към който е интуицията. Усърдието и стремежът, с които изучава-щият търси скрития смисъл, обикновено са степен и на изпитание доколко той има право да притежава скритото по такъв начин съкровище.

3 март 1882 г.

XVI За да отговоря на въпросите ви и да продължа обяснението на нашите доктрини, аз

съм длъжен да предложа един дълъг увод преди моите отговори. На първо място

отново ви обръщам внимание на непосилната трудност при търсене на съответните термини в английския език, които биха могли да предадат на образования европейски ум поне приблизително правилна представа за различните неща, които ще ни се нало-

жи да засегнем. За да илюстрирам мисълта си, ще подчертая с червено1 специалните термини, приети и употребявани от вашите учени, които освен това пораждат лъжли-ви представи не само когато се прилагат към трансцендентни въпроси като тези, но да-же и когато се употребяват от тях самите в тяхната собствена система на мислене.

За да разберете моите отговори, вие преди всичко трябва да разглеждате вечната

субстанция Свабхават2 не като съставния елемент, наричан от вас духо-материя, а ка-то единен елемент, за който в английския няма названия. Той е и пасивен, и активен, чисто духовна субстанция в своята абсолютност и покой; чиста материя в своето огра-ничено и обусловено състояние дори в качеството є на безтегловен газ или на великото неизвестно, което науката е удостоила с названието сила.

Когато поетите говорят за “безбрежния океан на неизменността”, ние сме длъжни да разглеждаме това определение като забавен парадокс, тъй като твърдим, че такова явление неизменност не съществува поне в нашата Слънчева система. Неизменност-

та, твърдят теистите3 и християните, “е атрибут на Бога”, и затова те снабдяват този Бог с всички непостоянни и изменчиви свойства и качества, познаваеми и непознавае-ми, и смятат, че са разрешили неразрешимото и са намерили квадратурата на кръга. На това ние отговаряме, че ако онова, което теистите наричат Бог, а науката “сила” и “потенциална енергия”, остане неизменно само за миг, дори по време на Маха-Пралая периода, в който се смята, че дори самият Брахма, творецът-архитект на света, потъва в небитието дори и тогава не би могло да има никаква манвантара и само безсъзнател-ното пространство би царствало цялостно за вечни времена. Въпреки това теизмът, проповядвайки за изменчивата неизменност, не е по-нелеп от материалистичната нау-ка, разсъждаваща за “скритата потенциална енергия” и за неунищожимостта на мате-рията и силата.

Какво тогава трябва да приемем за неунищожимо? Дали това е нещо невидимо, движещо материята, или пък е енергията на движещите се тела? Какво знае съвремен-ната наука специално за силата или силите причината или причините за движението? Как може да съществува такова явление като потенциална енергия, т. е. енергия, притежаваща скрита, бездействаща мощ, като че ли тя е енергия само когато движи материята, а ако някога прекрати движенията на материята, тя би престанала да съществува, а с нея би изчезнала самата материя? Нима “сила” е по-подходящ термин?

Преди тридесет и пет години д-р Майер4 представя хипотезата, днес приета за ак-сиома, че силата, както я разбира съвременната наука, подобно на материята е неуни-щожима; т. е. когато тя престане да се проявява в един вид, продължава да съществу-ва и само е преминала в някакъв друг вид. И въпреки това вашите учени не откриха ни-то един случай, когато една сила се е превърнала в друга, а г-н Тиндал заявява на опо-нентите си, че “в нито един случай силата, произвеждаща движение, не се унищожава и не се превръща в каквото и да било друго”. Нещо повече, задължени сме на съвре-менната наука за новото откритие, че съществува количествено съотношение между динамичната енергия, произвеждаща нещо, и това произведено “нещо”. Несъмнено съ-ществува количествено съотношение между причината и следствието, между количеството енергия, изразходвана за разбиване носа на съседа, и повредата, нанесена на този нос, но така нито с йота не се разкрива тайната на това, което им е удобно да наричат съотношения, щом лесно може да се докаже (чрез същата наука), че нито дви-жението, нито енергията са неунищожими и че физическите сили по никакви начини или методи не се превръщат една в друга. Аз директно ще ги препитам с тяхната собст-вена фразеология и ще се разбере действително ли теориите им са способни да служат за преграда на нашите “зашеметяващи доктрини”.

Тъй като имам намерение да предложа за обсъждане учение, диаметрално противо-положно на тяхното собствено, би било справедливо да разчистя повърхността от науч-

ни вехтории, иначе това, което съм длъжен да кажа, ще падне на твърде замърсена почва и ще роди само плевели. “Тази потенциална и въображаема materia prima не мо-

же да съществува без форма” казва Рейли5 и е прав, доколкото materia prima съществува само в тяхното въображение. Могат ли да твърдят, че винаги едно и също количество енергия е движело материята в нашия Свят? Разбира се, че не, тъй като те учат, че когато елементите на материалния космос елементи, които отначало трябва-ло да се проявят в несвързано газообразно състояние, са започнали да се свързват, то-гава количеството енергия, движещо материята, било милион пъти повече, отколкото сега, когато нашето земно кълбо изстива. Къде е отишла тази топлина, породена от то-зи невероятен процес при строителството на света? В незаетите области на пространст-вото, казват те. Прекрасно, но ако тя е изчезнала завинаги от материалния свят и енергията, действаща на Земята, по никакъв начин и никога не е била еднаква, как е възможно те да се опитват да настояват за “постоянното количество енергия” онази потенциална енергия, която тялото може понякога да проявява, онази сила, която пре-минава от един предмет на друг, пораждайки движение, и която въпреки това “не се унищожава и не се превръща в нищо друго”? “Да отговарят, но ние все пак се при-държаме към нейната неунищожимост; засега тя остава свързана с материята, тя не може да престане да съществува, да се намалява или увеличава.” Да видим дали е та-ка. Аз хвърлям нагоре тухла към зидаря, който строи покрива на храма. Той я улавя и я поставя на покрива. Силата на тежестта преодолява движещата енергия, предизви-кала движението на тухлата нагоре, както и динамичната енергия на издигащата се тухла, и нейното издигане се прекратява. В този момент тя бива уловена и закрепена на покрива. Сега никаква естествена сила не би могла да я помръдне, следователно тя по-вече не притежава потенциална енергия. Движението и динамичната енергия на изди-гащата се тухла са абсолютно унищожени.

Друг пример от техните учебници. Застанали в подножието на хълм, вие стреляте с револвер нагоре и куршумът засяда в скална цепнатина на склона му. Никаква естест-вена сила не може вече да мръдне куршума в продължение на неопределен период от време и по такъв начин куршумът, както и тухлата, е загубил потенциалната си енер-гия. “Цялото движение и енергия, които са били взети от издигащия се куршум чрез силата на притегляне, са абсолютно унищожени, никакво друго движение или енергия не следват от това и притеглянето не е получило увеличаване на енергията”. Е, тогава излиза, че не е вярно, че енергията е неунищожима?! Как тогава вашият крупен авто-ритет учи, че “в нито един случай силата, предизвикваща движение, не се унищожава и не се превръща в нищо друго”?

Напълно предвиждам отговора ви и привеждам тези примери само за да покажа колко измамни са термини, употребявани от учените, колко неустойчиви и ненадежд-ни са техните теории и всъщност колко непълни са всичките им учения. Завършвам с още едно възражение. Опиянявайки се от специфичните названия, те учат, че всички физични сили като привличане, инерция, сцепление, светлина, топлина, електричест-во, магнетизъм, химическо сродство могат да се превръщат една в друга?! Ако това е така, то произвеждащата сила трябва да прекрати съществуването си, щом се появи силата, породена от нея. “Летящият снаряд се движи само благодарение на присъщата му сила на инерция.” При падането му се отделя топлина и произлизат и други явле-ния, но неговата инерционна сила с нищо не намалява. Ще е нужна още толкова енер-гия, за да бъде изстрелян отново със същата скорост, както първия път. Ние можем да повторим този процес хиляди пъти и докато количеството материя остава същото, си-лата на инерцията му ще остане количествено същата. Същото е по отношение на си-лата на привличането. Пада метеор и се отделя топлина. Причината е в гравитацията, но силата на привличане по отношение на падналото тяло не е намаляла. Химическо-то сродство притегля и удържа частиците материя заедно, при сблъскването им се от-деля топлина. Преминало ли е едното в другото? Ни най-малко, понеже повторното взаимно притегляне на тези частици след новото им разделяне доказва, че химическо-то сродство не се намалява, тъй като то ще ги държи заедно все така здраво, както и

преди. Топлината, казват те, поражда и произвежда електричество, въпреки това те не наблюдават намаляване на топлината при този процес. Казват ни, че електричеството произвежда топлина. Електромерите показват, че електрическият ток преминава през някакъв лош проводник, например платинена жица, и я нагрява. И отново остава съ-щото количество електричество без никаква загуба, никакво намаляване. Тогава какво се е превърнало в топлина? Освен това се казва, че електричеството поражда магнети-зъм. Пред мен на масата има няколко прости електромера и цял ден тук идват чела да възстановяват край тях силите си. Не намирам ни най-малко намаляване в количест-вото на акумулирано електричество. Челата се намагнетизират, но магнетизмът им, или всъщност магнетизмът на техния жезъл, не е същото електричество под нова маска. По същия начин пламъкът на хиляди свещи, запалени от пламъка на

кандилото на Фо6, няма да бъде пламък от това кандило.Затова ако в неясния здрач на съвременната наука е съвсем очевидна истината,

“че по време на жизнените процеси се извършва само превръщане, но никога сътворе-ние на материя или сила” (органичното движение и неговата връзка с храненето от д-р Майер) за нас това е само половината истина. Това не е нито превръщане, нито сътво-рение, а нещо друго, за което науката още няма название.

Възможно е сега вече да сте по-добре подготвени за разбирането на тези трудности, с които ни предстои да се борим. Съвременната наука е най-добрият ни съюзник. Въп-реки това именно тази наука обикновено се употребява като оръдие за разбиване на главите ни. Каквото и да се случи, длъжни сте да помните: а) че ние признаваме само единен елемент в Природата (и духовен, и материален), извън който не може да има Природа, понеже той самият е Природа, и който подобно на Акаша изпълва нашата Слънчева система (при което всеки атом е част от него и пронизва със себе си цялото пространство и в действителност е самото пространство); елемент, който пулсира ка-

то че ли в дълбок сън по време на пралаите и е всемирният Протей7, вечно дейната Природа по време на манвантарите; б) че следователно духът и материята са единни и представляват само диференцирани състояния, а не същности, и че гръцкият фило-

соф8, който твърдеше, че Светът е огромно животно, бе проникнал в символичното

значение на Питагоровата Монада9 (която се раздвоява, после става троична Д и нак-рая, станала тетраедър или съвършен квадрат и по такъв начин проявяваща от себе си четири и поела в себе си три Ё, образува свещеното седем), по такъв начин абсолютно изпревари всички съвременни учени; в) че нашите понятия за “космическата мате-рия” са диаметрално противоположни на представите на западната наука. Може би ако запомните всичко това, ние ще успеем да ви предадем макар и елементарни аксио-ми от нашата езотерична философия по-точно, отколкото досега.

Не мога да ви поверя тайните, отнасящи се за хората от седмия кръг. Познанието за висшите състояния на човешкото съществуване на тази планета не може да бъде постигнато само с натрупване на сведения. Безброй томове превъзходно съставена ин-формация не са в състояние да разкрият на човека живота във висшите сфери. Необходимо е да се придобие познание за духовните явления по пътя на личния опит и чрез непосредствено наблюдение, защото, както казва Тиндал, “жизнени са явленията, наблюдавани непосредствено: а когато те се прехвърлят върху думите, силата им напо-ловина се губи”.

30 юни 1882 г.

XVII I. Както разбрахме, човеконосещият цикъл на необходимостта на нашата Слън-

чева система се състои от тринадесет обективни планетни тела, от които нашето е най-нисше, шест по-висши от него се намират във възходящия цикъл, а шест в низхо-дящия цикъл заедно с четиринадесетия свят, който е още по-ниско от нашия. Вярно ли е това?

Числото не е съвсем вярно. Съществуват седем обективни и седем субективни пла-нетни тела (на мен току-що за пръв път ми разрешиха да ви съобщя правилното число) на световете на причините и следствията. Към първите се отнася нашата Земя, която заема най-ниската, повратна точка, където духо-материята се уравновесява. Но даже и при тази точна обосновка, не се затруднявайте с изчисления, това само ще ви обърка, тъй като безкрайните разклонения на числото седем (което е една от нашите най-голе-ми тайни) са така тясно свързани и преплетени със седемте принципа на Природата и човека, че това число (засега) е единственото, което ми е разрешено да ви издам. Това, което мога да ви разкрия, излагам в друго писмо, което току-що завършвам*.

II. Ние разбираме, че по-ниско от човека вие изброявате не три царства минерал-

но, растително и животинско, както ние знаем, а седем. Моля да ни ги изброите и обясните.

По-ниско от човека съществуват три царства в обективната и три в субективната област, а с това на човека са седем. Два от трите първи свята могат да си представят само посветените; третото е Вътрешното царство под повърхността на Земята, което ние бихме могли да назовем, но ни е трудно да опишем. Преди тези седем царства съществуват и други в многобройни седемкратни стадии и комбинации.

III. Ние разбираме, че монадата, започваща своя път от най-високия свят по низхо-дящия ред, се проявява там в минерална обвивка и преминава там поред в седем обвив-ки, представляващи седем класа, на които се дели минералното царство, и след завърш-ването му се прехвърля на следващата планета, където с нея става същото (умишлено

не говоря за световете на следствията, където тя претърпява допълнително развитие резултат от изминатото от нея в последния свят и необходима подготовка към след-ващия), и така нататък точно през тринайсет сфери, което дава сумата от 91 мине-рални съществувания. а) Вярно ли е това? б) Ако е вярно, тогава какви са тези класове, на които трябва да разделяме минералното царство? в) По какъв начин монадата се

прехвърля от една обвивка в друга? В случай на инхербаризация и инкарнация1 растени-ето и животното умират, а доколкото знаем, минералите не умират тогава по какъв

начин монадата в първия кръг преминава от една инметализация2 в друга? г) И дали всяка отделна молекула от минерала има своя монада, или пък само тези групи молеку-ли, където се наблюдава определена структура, например кристалите?

Да, в нашата верига от светове монадата започва от планетното кълбо А на низхо-дящия ред и минавайки през всички предварителни еволюции и комбинации на пър-вите три царства, накрая се появява тук, завършена в своята първа минерална форма (онова, което аз наричам раса, когато говоря за човека, и което като цяло можем да назовем клас) клас 1. Но тя преминава само седем, а не “тринайсет сфери”, даже про-пуска междинните “светове на следствието”. Преминала своите седем големи класове на инметализация с техните седморни разклонения, монадата дава живот на растител-ното царство и се придвижва към следващата планета В.

В отговор на вашите подвъпроси:а) Както вече виждате, но с изключение на числата.б) Вашите геолози разделят породите на три големи групи: пясъчник, гранит и

креда; или утаечни, вулканични и органични, според физическите им особености, също както психолозите и спиритуалистите делят човека на триада: тяло, душа, дух. Нашият подход е съвсем различен. Ние разделяме минералите (както и другите царст-ва) в съответствие с окултните им свойства, т. е. с относителната пропорционалност на седемте всеобщи принципа, съдържащи се в тях. Съжалявам, че трябва да ви откажа, но аз не мога, не ми е разрешено да отговоря на въпроса ви. Въпреки това за да ви улесня във вашия въпрос, като го сведа до простата номенклатура, бих ви посъветвал добре да изучите седемте принципа на човека и съответно да разделите минералите на седем големи класа. Например групата на утаечните породи би отговаряла на състав-ното (химически погледнато) тяло на човека или на неговия първи принцип; органич-ните на втория (някои го наричат трети) принцип, или джива и т. н. В това вие ще трябва да проявите собствената си интуиция. По такъв начин бихте могли да постиг-нете някои истини даже относно техните свойства. Аз повече от всичко искам да ви по-могна, но нещата трябва да се разкриват постепенно.

в) Посредством окултна осмоза2. Растението и животното напускат своите обвив-ки, когато се прекратява животът; също така и минералът, само че след по-продължи-телен период от време, понеже неговото твърдо тяло е по-здраво. Той умира в края на всеки манвантарен цикъл или при завършване на един “голям Кръг”, както предпочи-тате да го наричате. Това е обяснено в писмото, което подготвям за вас.

г) Всяка молекула е част от Световния живот. Човешката душа (нейният четвърти и пети принцип) е само съединение на напреднали същности от по-нисше царство. Из-вънредното им изобилие или преобладаването на едно съединение над другите често определят инстинктите и страстите на човека, ако не са обуздани от смекчаващото и одухотворяващото влияние на шестия му принцип.

IV. Моля, обърнете внимание, че Великият цикъл, извършван от монадата в мине-

ралното царство, ние наричаме “голям кръг”, който в нашето разбиране съдържа три-найсет (седем) спирки или обективни повече или по-малко материални светове. На всяка от тези спирки тя извършва това, което наричаме “малък световен кръг”, включващ в себе си седем инметализации, по една във всеки от седемте класа в това царство.

Ние се съгласихме да наричаме голям Кръг преминаването на монадата от планет-но кълбо А към планетно кълбо Z или G чрез проявата в обвивките на всички и във всяка от четирите царства: като минерал, растение, животно и човек, или царството

на девите3. Махатма М. много ни съветва да се споразумеем за някаква номенклатура, преди да се движим по-нататък. Няколко случайни факти са ви били издадени до днес контрабандно. Но тъй като сега вие изглежда истински и упорито сте решили да изуча-вате и прилагате нашата философия, време е да започнем да работим сериозно. Ако сме принудени да отказваме на нашите приятели запознанството им с висшата матема-тика, това не е причина да им отказваме и уроците по аритметика.

Монадата извършва не само “малки световни кръгове” или седем главни инмета-лизации, инхербаризации, зоонизации(?) и инкарнации, но и безбройни субкръгове или зависими, подчинени вихрови въртения, всичките в седморните редове. Както гео-логът дели кората на Земята на големи раздели, подраздели, малки отдели и зони; бо-таникът своите растения на класове, видове и т. н., а зоологът своите живи твари на класове, отряди и семейства, така и ние имаме свои условни класификации и своя но-менклатура. Но без да казвам, че всичко това би било за вас съвсем непонятно, и освен

това би ни се наложило да изписваме том след том на книгите Киу-ти4 и др. А с комен-тарите към тях става още по-сложно. Те са пълни с най-съкровени математични изчис-ления, ключът към повечето от които се намира предимно в ръцете на нашите най-ви-соки Адепти. И тъй като в тях е отразена безкрайността на феноменалните манифеста-ции в непреките прояви на единната Сила, те също са свещени. Затова се съмнявам, че ще ми бъде позволено да ви издам каквото и да е, освен общата и основна идея.

V. Ние разбираме, че във всяко от останалите ваши шест царства монадата по по-добен начин извършва пълен голям кръг, като се спира във всеки голям кръг на всяка от тринайсетте спирки и като извършва във всяка една от тях малък световен кръг от седем живота, по един във всеки от седемте класа, на които се разделя всяко от шест-те упоменати царства. Вярно ли е това и ако е вярно, ще ни назовете ли тези седем класа от тези шест царства?

Ако под царства се разбират седемте царства или сфери на Земята, а не виждам как под същото би могло да се крие нещо друго, то за това вече е казано в отговора ми на въпрос 2 и значи пет от седемте вече са изброени. Първите два, а също и третият се отнасят към еволюцията на елементалите и Вътрешното царство.

VI. Ако разсъждаваме правилно, то общото число на съществувания, предшества-

щи човешкия период, е равно на 637. Вярно ли е това? Или има седем съществувания във всеки клас от всяко царство 4459? Какви са общите числа и как се подразделят? Още един въпрос. Дали в тези нисши царства числото на животите е неизменно, така да се каже, или пък то се мени; и ако се мени как, защо и в какви граници?

Нямам разрешение да ви издам цялата Истина, нито да разглася числата на отдел-ните части, и затова не мога да ви удовлетворя, като ви дам общото число. Мога да ви уверя, че за онзи, който не се стреми да стане окултист-практик, тези числа нямат ни-какво значение. Даже на нашите високи чела се отказва предаването на тези подроб-ности преди посвещението им за адепти. Вече ви казах, че тези изчисления са дотолко-ва преплетени с най-дълбоки психологични тайни, че разгласяването на ключа към подобни изчисления би означавало да се остави жезълът на могъществото досегаем за всеки ловък и неглупав човек, който прочете вашата книга. Мога единствено да ви съобщя, че само в пределите на Слънчевата манвантара числото на съществуванията или жизнените прояви на монадата е строго определено; но има местни варианти на числата на съществуване в малките системи, отделните светове, големите кръгове и световните малки кръгове в съответствие с обстоятелствата. Във връзка с това запом-нете също, че човешките личности често се зачеркват, докато същностите, единични или съставни, извършват всички малки и големи цикли на необходимостта в каквато и да било форма.

VII а). Извършва ли монадата като Човек (маймуночовек и по-нагоре) един или се-дем кръга, определени по-горе? Склонни сме към последното.

Като човекомаймуна той извършва толкова големи и малки кръгове, колкото и всяка друга раса или клас, т. е. той извършва един голям Кръг, а на всяка планета от А до Z трябва да премине през седем основни раси на маймуноподобния човек, също тол-кова подраси и т. н. (вж. Допълнителни бележки).

VII б). Дали във всеки голям кръг се съдържа неговият световен цикъл от седем жи-вота в седем раси (49) или само от седем живота в една раса? Не ни е съвсем ясно как употребявате думата раса: само една раса ли съществува за всяка спирка на всеки го-лям кръг, т. е. една раса на всеки световен цикъл, или пък съществуват седем раси (с техните седем разклонения и живот във всяко от тях и в този, и в другия случай) във всеки световен цикъл? Нещо повече, след вашето изказване: “и във всеки от тях Човек трябва да еволюира, преди да премине към следващата, по-висша раса и така седем пъ-ти”, ние не сме уверени дали няма седем живота във всеки клон както ги наричате вие, в подрасите, както бихме ги нарекли ние, ако нямате нищо против.

По такъв начин биха се получили седем големи кръга, всеки със седем раси, всяка със седем подраси, а всяка от тях със седем въплъщения; или пък един голям кръг със седем раси и седем подраси и по един живот във всяка. Моля да ни поправите, като ни съоб-

щите нормалното число животи (точните числа5 ще се различават заради съществу-ването на идиоти, деца и т. н., които не влизат в сметката), а и как се делят те.

Както гореописаната раса: т. е. на всяка планета, включително нашата Земя, чо-век трябва да мине през седем малки кръга в седем раси (по една във всяка) и седемк-ратно в седемте разклонения. Съществуват седем коренни раси и седем подраси или разклонения. Нашата доктрина смята антропологията нелепа и празна измислица на фанатици и се ограничава с етнологията. Това, което аз наричам “раса”, вие може би ще наречете “род”, въпреки че и “подраса” по-добре изразява онова, което подразбира-ме ние, отколкото думата “семейство” или вида genus homo*. И за да ви насоча по правия път, пак ще кажа: един живот във всяка от седемте коренни раси, седем живота във всяка от 49 подраси: или 7 х 7 х 7=343 и добавете още 7. И освен това редица живо-ти в разклоненията и клончетата на расите, което събрано прави 777 въплъщения на човека на всяка спирка или планета. Принципът на ускорението и забавянето действа по такъв начин, че да изключи всички нисши родове и да остави само един висш род за извършване на последния малък кръг. Не си струва да спорим заради няколкото мили-она години, които човек прекарва на една планета. Да вземем само един милион годи-ни, за което се досещаше, а вече и прие вашата наука, като пълен срок на пребиваване на човека на нашата Земя в този голям Кръг. Ако допуснем, че средно продължител-ността на всеки живот е един век, получаваме, че докато човек е прекарал за всичките си животи на планетата (в този голям Кръг) само 77 700 години, в субективните сфери е бил 922 300 години. Не звучи много вдъхновяващо за прекалено увлечените съвре-

менни реинкарнисти6, които помнят по няколко свои предишни съществувания! Ако се захванете с някакви изчисления, не забравяйте, че ние сме сметнали тук са-

мо пълните средни съзнателни и отговорни животи. Нищо не сме споменали за неуда-чите на Природата като недоносчета, вродени идиоти, смъртност на децата в първите седем години, нито за ИЗКЛЮЧЕНИЯТА, за които не мога да говоря. Също не трябва да забравяте, че средната продължителност на човешкия живот се променя значително в зависимост от големия Кръг. Макар че трябва да се въздържа от някои сведения по много въпроси, все пак ако вие смятате да решите някои от тези проблеми самостоя-телно, мой дълг е да ви осведомя за това. Опитайте се да решите проблема със 777 въп-лъщения!

VIII. Махатма М. каза, че човечеството се намира в четвъртия (голям) кръг, пети-ят още не е започнал, но скоро ще започне. Дали това не е грешка на перото? Ако не е, тогава, ако сравним това с вашите днешни забележки, правим извода, че цялото чове-

чество се намира в четвъртия голям кръг (но като че ли на друго място вие говорехте, че сме в пети кръг). Че най-висшите хора, живеещи днес на Земята, принадлежат на първата подраса от петата раса; повечето пък принадлежат към седмата подраса от четвъртата раса, но с остатъци от други подраси на четвъртата раса, и седмата под-раса на третата раса. Моля да ни поправите и да внесете яснота по този въпрос.

Няколко капки дъжд не правят мусон, макар че го предвещават. Петият голям Кръг на нашата Земя още не е започнал и расите и подрасите от един Кръг не трябва да се смесват с расите от друг Кръг. Може да се каже, че човечеството от пети Кръг е “стартирало”, когато на планетата, предшестваща нашата, не остане нито един човек от онзи Кръг, а на нашата Земя нито един човек от четвърти Кръг. Нужно е също да знаете, че на случайните хора от пети Кръг (те са толкова нарядко и малобройни), кои-то идват при нас като предвестници, не се ражда на Земята потомство от пети Кръг. Платон и Конфуций бяха хора от пети Кръг, а нашият Повелител е от шести Кръг (за тайната на този Аватар се говори в следващото ми писмо), но даже синът на Гаутама Буда е бил човек от четвърти Кръг.

Нескопосният превод на нашите мистични термини от санскрит на английски съ-що обърква и нас, и вас. Не, не сме в петия Кръг, но хора от петия Кръг са идвали на Земята в течение на последните няколко хилядолетия. Но какво значи такъв незначи-телен отрязък от време в сравнение даже с един милион години от няколкото милиона, които образуват само един Кръг от човешкото пребиваване на Земята?

N

E E

S

Тази рисунка грубо изобразява развитието на човечеството на планетата например на нашата Земя. Човек се развива в седем главни или коренни раси; в 49 подраси; и в зависими, подчинени раси или разклонения, чиито клончета тук не са показани.

Стрелката сочи посоката на движение на еволюционния импулс.I, II, III, IV и т. н. седем главни или коренни раси.1, 2, 3 и т. н. подраси.

а, а, а, зависими, подчинени раси или разклонения.N точка на началото и края на еволюцията на планетата.S точка на оста, където развитието се уравновесява или приспособява в хода на ево-

люцията на всяка раса.Е екваториалните точки, където по низходящата дъга интелектът изпреварва духа,

а по възходящата духовността изпреварва интелекта. P.S. В бързината Дж. К. нахвърля рисунката донякъде отклонена от вертикалата,

но все пак тя ще ви послужи като чернова на скица за припомняне. Той нарисува това, за да покаже развитието на една планета; прибавих няколко думи, за да бъде схемата приложима (каквато и е) и за цялата манвантарна верига от светове.

9 юли 1882 г.

Допълнителни бележкиВсеки път, когато във вас възникне някакъв въпрос относно еволюцията или раз-

витието в някое от царствата, винаги се съобразявайте с това, че всичко в природата е подчинено на седморното правило за редовете в техните съответствия и взаимовръзки.

В човешкото развитие има: връхна точка и най-ниска точка, низходяща дъга и възходяща дъга. Доколкото именно “духът” се превръща в “материя” (материята не възхожда), а тя отново се преобразува в дух, то, разбира се, първата раса в хода на ево-люцията и последната на планетата (както и във всеки Кръг) трябва да бъдат по-ефир-ни, по-духовни; четвъртата, или най-нисшата, е и най-физическата (разбира се, съот-ветно на Кръга); и в същото време, тъй като физическият разум е скрита проява на духовно разбиране, всяка еволюираща раса по низходящата дъга трябва да е физически по-разумна от предшестващата, а всяка по възходящата следва да се отличава с по-из-тънчена форма на умствено развитие в съчетание с духовна интуиция.

Първата раса (или род) на първия Кръг след слънчевата манвантара (моля ви да изчакате следващото ми писмо, преди да почнете отново да се обърквате или недоумя-вате то ще ви обясни много неща) би трябвало да е раса на богочовеци с почти неосеза-ема обвивка и това наистина е така. Но после изучаващият много се затруднява в желанието си да се примири с този факт за произхода на човека от животното колко-то и да е нависоко формата му измежду антропоидите. И все пак това е обяснимо за всеки, който свято се придържа към строгата аналогия между начина на действие на двата свята видимия и невидимия, в действителност на един свят, понеже той действа, така да се каже, вътре в себе си.

И така, има и трябва да има “несполуки” в етерните раси от многобройните класо-

ве на Дхян-Чоханите или Девите7, така както и между хората. Но доколкото тези “нес-полуки” са изключително много напреднали и одухотворени, за да бъдат отхвърлени насилствено обратно от състоянието им на Дхян-Чохани във водовъртежа на новата изначална еволюция чрез нисшите царства, то става следното. Когато предстои да се развие нова слънчева система, тези Дхян-Чохани (припомнете си индийската алегория

за Падналите Деви, низвергнати от Шива в Андхакара8, на които Парабрахма позволява да смятат това за междинно, преходно състояние, където чрез редица пов-торни раждания в тази сфера те могат да се подготвят за висше състояние ново въз-раждане) се изнасят към нея на приливната вълна пред всички елементали и остават като скрита или бездействаща духовна сила в аурата на зараждащия се свят от новата система, докато не бъде достигната степента на човешката еволюция. Тогава Кармата ги настига и те ще трябва да изпият до последна капка горчивата чаша на възмездие-то. Изведнъж те стават активна Сила и се съединяват с елементалите или с развити същности от чисто животинското царство, за да развият малко по малко цялостния

тип на човечеството. В това съединяване те губят високия разум и духовността от нивото на Деви, за да го придобият отново в края на седмия малък кръг от седмия го-лям Кръг.

И така имаме:I Кръг. Етерното същество е неразумно, но свръхдуховно. Във всяка от следващите

раси, подраси и малки раси от еволюцията то се развива все повече и повече, поместено в плът или въплътено същество, но в него преобладава все още ефирността. И подобно на животното и растението, то развива чудовищни тела, съответстващи на примитивността на всичко наоколо.

II Кръг. Той (човекът) е все още с гигантски размери и ефирен, но тялото му все повече се уплътнява той става по-физически човек, но все още е по-малко разумен, отколкото духовен; понеже еволюцията на ума е по-бавен и труден процес, отколкото еволюцията на физическата структура, и умът не може да се развива така бързо, както тялото.

III Кръг. Той вече има съвсем изградено или плътно тяло; отначало във вид на гигантска маймуна и е повече разумен (по-скоро хитър), отколкото духовен. Всъщност той е достигнал вече точката по възходящата дъга, където първоначалната му духовност се засенчва от зараждащата се разсъдъчност. В последната половина на този трети кръг гигантският му ръст се намалява, тялото усъвършенства тъканите си (ве-роятно микроскопът би могъл да докаже това) и той става по-разумно същество макар че все още е повече маймуна, отколкото Дева-човек.

IV Кръг. Разсъдъкът получава огромно развитие в този кръг. Немите раси придобиват нашата човешка реч на нашето земно кълбо, на което, започвайки с четвъртата раса, езикът се усъвършенства и знанието за физически явления се ум-ножава. В тази средна точка от четвъртия Кръг Човечеството преминава точката на оста на малкия манвантарен цикъл. (Нещо повече, в тази средна точка в еволюцията на всяка главна или коренна раса на всеки Кръг човекът преминава екватора на своя път на развитие за тази планета и това правило е приложимо към цялата еволюция или към седемте Кръга от малката манвантара 7 кръга : 2 = 3,5 кръга. Следователно в тази точка на света преобладават плодовете на разсъдъчната дейност за сметка на ду-ховния спад. Родените в първата половина на четвъртата раса наука, изкуство, литера-тура и философия западат при едни народи и се възраждат при други, защото цивили-зацията и умственото развитие се завъртат в седморни цикли, както и всичко остана-ло; при това едва във втората половина духовното Его ще започне своята истинска борба с тялото и ума, за да прояви своите трансцендентни сили. Кой ще е този, който ще помогне в тази предстояща гигантска борба? Кой?! Щастлив е, който дава помощ на помагащата ръка.

V Кръг. Същото относително развитие, същата борба продължава.VI Кръг.VII Кръг.За тях е безполезно да се говори.

XVIII I. Винаги ли всеки минерал, плод, растение, животно съдържа в себе си такава

същност, която притежава потенциална възможност да се развие в планетен дух? Дали в настоящото време и на тази Земя има такава същност или дух, или душа (наз-ванието не играе роля) във всеки минерал и т. н.?

Неизменно; само че по-вярно ще бъде това да се нарече зародиш на бъдещото съ-щество, каквото е било в продължение на много векове. Да погледнем човешкия утро-бен плод. От първия миг на зараждането до навършването на седмия месец на съзрява-нето си той повтаря в миниатюра минералния, растителен и животински цикъл, през които е преминал в предишните си обвивки, и едва в последните два месеца развива своята бъдеща човешка същност. Нейното развитие завършва едва на седмата година от живота на детето. И все пак тя е съществувала, без да се увеличава или намалява, ео-ни и еони, и упорито се е придвижвала напред през и в лоното на майката-природа, както сега си прокарва пътя в утробата на своята земна майка.

Точно се е изразил един учен философ, който се доверява повече на интуицията си, отколкото на указанията на съвременната наука: “Степените на човешкото вътреут-робно съществуване представят сгъстен запис на някои неизвестни страници от исто-рията на Земята”. Затова вие трябва да изучите добре животинските, растителните и минералните същности. Трябва да разгледате всяка същност в нейната изходна точка в манвантарния процес като първоначален космически атом, вече диференциран от първия трепет на манвантарното дихание на живота. Понеже потенциалът, който в края на краищата се развива в усъвършенствания планетен дух, вече се таи в него и в действителност е онзи същият първичен космически атом. Привлечена от своето “хи-мическо сродство”(?) към свързване с други подобни атоми, съвкупността от подобни обединени атоми с времето става планетно тяло носител на човека, след като бъдат по-следователно преминати стадиите на мъглявина, спирала и сфера от огнена мъгла, после стадиите на сгъстяване, втвърдяване, свиване и охлаждане на планетата. Но имайте предвид, не всяко планетно тяло става “носител на човека”. Аз просто конста-тирам този факт в тази връзка, без повече да се спирам на него.

Основната пречка в разбирането същността на споменатия процес идва от невъз-можността да се излезе от повече или по-малко непълните представи за проявленията на ЕДИННИЯ елемент, за неговото неизменно присъствие във всеки безтегловен атом и за неговото следващо непрестанно и почти безгранично умножаване в нови центрове на активност, без и най-малкия количествен ущърб за първоначалното му състояние. Да разгледаме това съединение от атоми, на които е предопределено да образуват на-шето земно кълбо, и като хвърлим бегъл поглед на картината като цяло, нека просле-дим особената работа на подобни атоми. Да означим първичния атом като А. Предс-тавлявайки от само себе си не ограничен център на активност, а начална точка от ман-вантарното вихрово движение на еволюцията, той поражда нови центрове, които ние можем да наречем B, C, D и т. н. до безкрайност. Всяка от тези основни точки поражда по-малки центрове: a, b, c и т. н. Последните пък в процеса на еволюцията и инволю-цията се развиват с времето в многобройни А и В, и С и т. н., като полагат по този начин основите или пък се изявяват като развиващи се причини, нови родове, видове, класове и т. н. до безкрайност. Така нито първичният атом А със своите спътници-ато-ми, нито техните многобройни рожби a, b, c не са изгубили и йота от своята първона-чална сила или жизнена субстанция, развивайки рожбите си. Силата тук не само не се

превръща в нещо друго, както вече казах в писмото си1, но с всяко развитие на нов център на активност отвътре в самата себе си се умножава до безкрайност, без никога да губи и зрънце нито в количествено, нито в качествено отношение от своето естество, а напротив, придобивайки в резултат на придвижването си нещо допълнително в ди-ференцираността си. Тази така наречена “сила” се оказва наистина неунищожима, но

тя не се съчетава и не се превръща в смисъла, приет от членовете на Кралското общес-тво, а по-скоро може да се каже, че расте и се разгръща в “нещо друго”, като нито ней-ният потенциал, нито същността є се накърняват от това превръщане. Пък и не е въз-можно да се нарече това сила, щом тя е само атрибут на Ин-син (Ин-син или единната “Форма на битието”, известна също като Ади-Буда или Дхармакая мистична и раз-пространена по целия свят субстанция) по време на проявлението във феноменалния чувствен свят а това е именно известният ви вече Фохат.

Във връзка с това прегледайте статията на Субба Роу2 “Езотеричните доктрини на

арийските Архати” за седемте принципа на човека. Авторът, посветен брамин3, нари-

ча това (Ин-син и Фохат) Брахман4, а при проявяване във вид на сила Шакти. Може би ние ще бъдем по-близо до истината, ако наречем това безкраен живот и източник на всякакъв живот, видим и невидим, неизчерпаема същност, вечно истинска накратко казано Свабхават*. (Свабхават във всеобщо приложение, а Фохат при проява в на-шия феноменален свят или по-скоро във видимата вселена, следователно в неговите

ограничения). Това е праврити5, когато е активна, или ниврити когато е пасивна. На-ричайте я също Шакти Парабрахма, ако желаете, и ще се съгласите с последователите

на Адвайта6 (Субба Роу е един от тях), че Парабрахма плюс Мая се превръща в Ишва-

ра7, творящия принцип силата, обикновено наричана Бог, която изчезва и умира с всичко останало, когато настъпва пралая. Всъщност можете да се присъедините и към философите от северния будизъм и да наречете това Ади-Буда, всепроникващия свръх и абсолютен разум, с неговото периодично проявяващо се божество Авалокитешвара, (манвантарната разумна природа, увенчана от човечеството) мистичното име, дадено ни от воинството Дхян-Чоханите (слънчевите Дхян-Чохани, или воинството само на нашата Слънчева система), взети заедно. Това воинство, представлява първоначал-ният източник, съвкупното множество от всички разуми, които са били, са или някога ще бъдат в нашата огърлица от човеконосещи планети или в която и да е част или об-ласт от нашата Слънчева система. По аналогия ще разберете, че на свой ред Ади-Буда е съвкупният Разум от световните разуми, които включва и разума на Дхян-Чоханите даже и от най-високите степени (това е значението на буквалния превод на неговото име). Това е всичко, което засега мога да ви кажа по този особен въпрос. Затова, когато ви говоря за човечество, без да го определям, вие трябва да разбирате, че имам предвид не човечеството от нашия четвърти голям Кръг, каквото го виждаме върху това зрън-це кал в пространството, а цялото вече еволюирало множество.

Да, вече ви обясних в писмото си съществува само единният елемент и докато правилната представа за това не се утвърди в ума ви, няма да е невъзможно да разб-ерете нашата система. Затова трябва да ме извините, че се спирам на този предмет по-дълго, отколкото изглежда необходимо. Но докато това най-важно основно положение не бъде здраво усвоено, всичко останало ще ви се струва непонятно. И така, този еле-мент, изразявайки се метафизично, е единният субстрат или постоянната причина за всички проявления във феноменалната вселена. Древните говореха за петте познавае-ми елемента: етер, въздух, вода, огън и земя и за един непознаваем (за непосветените) елемент шестият принцип на вселената наречете го Пуруша Шакти; а да се говори за седмия извън светилището е смъртно наказуемо. Но всъщност всичките пет са само диференцирани видове на единния. Както човекът представлява седморно същество, така е и с вселената: съотношението на седемкратния микрокосмос към седморния макрокосмос е същото, каквото и на капката дъжд към облака, откъдето е паднала и където ще се върне след време. В този единен елемент е включено или заложено мно-жество от всевъзможни тенденции от еволюцията на въздуха, водата, огъня и т. н. (от чисто абстрактното до конкретното им състояние) и когато ги наричаме елементи, то е само за да покажем техните потенциални възможности за предизвикване на безкрайни изменения във формите или еволюции на същинското.

Да си представим неизвестната величина като Х; тази величина е единният вечен неизменен принцип, а А, В, С, D и Е са пет от шестте по-малки принципа, или състав-

ните части от самия него, а именно: принципите на земята, водата, въздуха огъня и етера (Акаша), разположени според степента на тяхната духовност, като се започне от най-нисшия. Съществува шести принцип, отговарящ на шестия принцип Будхи в чове-ка (за да избегнете объркването, запомнете, че при разглеждане на този въпрос по низ-ходящата скала абстрактното Всичко или вечният принцип ще бъде числено обозна-чен като първи, а феноменалната вселена като седми; и когато става дума за човека или за вселената, тогава при разглеждане по възходящата скала численият порядък ще бъде точно обратният), но на нас ни е забранено да го споменаваме извън кръга на посветените. Все пак мога да намекна, че това е свързано с процеса на най-висшето познание. Да го наречем N. И освен тях в основата на всяко действие на феноменална-та вселена лежи подбуждащият импулс от Х, да го наречем у. Следователно, формули-рано алгебрично, нашето уравнение ще се запише така: A+В+С+D+Е+N+у = Х. Всяка от тези шест букви представлява, така да се каже, дух или абстракция на онова, което вие наричате елементи или стихии (вашият оскъден английски не ми предоставя друга дума). Този дух управлява целия ход на еволюцията по целия манвантарен цикъл в подведомствения му отдел той е вдъхновяващата, животворяща, движеща, еволюира-ща причина, стояща зад безбройните феноменални прояви в този раздел на природата.

Ще се постараем да разкрием тази мисъл с примера на един от елементите. Да взе-мем огъня. D първичният огнен принцип, пребиваващ в Х, е първоначалната причина за всяко феноменално проявление на огъня на всички планетни тела от дадена верига. Непосредствените причини са същността на еволюиращите вторични огнени посред-ници, които контролират съответно седемте низхождения на огъня на всяка планета (при това всеки елемент има своите седем принципа и всеки принцип своите седем подпринципа, и преди да пристъпят към действие, тези вторични посредници на свой ред стават първични причини). D е седморно съединение, най-висшият компонент на което е чистият дух. На нашето земно кълбо ние го виждаме в най-грубото, най-мате-риалното състояние, също толкова плътно в своя вид, колкото и човекът във физичес-ката си обвивка. На планетното кълбо, непосредствено предшестващо нашето, огънят е бил по-малко плътен, отколкото тук; а на това, което е още по-преди още по-ефирен. По този начин “тялото” на пламъка на всяка от предшестващите планети е било все по-чисто и духовно и все по-малко плътно и материално. На най-първата планета от манвантарната верига огънят представлява почти чисто обективно сияние Маха-Буд-хи, шестият принцип на вечната светлина. Доколкото нашето земно кълбо се намира на долния край на дъгата, където материята, както и духът, се представят в своя най-груб вид, то когато елементът на огъня се прояви на следващото след нашето планетно кълбо по възходящата дъга, той ще бъде по-малко плътен от този, който виждаме сега. Духовното му качество ще бъде точно такова, каквото е било на планетното кълбо, предхождащо нашето по низходящата дъга; второто планетно кълбо от възходящата дъга ще отговаря по качество на второто планетно кълбо, преди нашето по низходяща-та дъга и т. н. На всяко планетно кълбо от веригата съществуват седем проявления на огъня, от които първото поред ще е сходно в духовен смисъл с последното му проявле-ние на предишната планета; а на противоположната дъга, сами разбирате, последова-телността ще бъде обратната. Несметното множество специфични прояви на тези шест всеобщи елементи ще бъдат на свой ред само отклонения, клончета и вейки от единно-то първично Дърво на Живота.

Вземете дарвиновото генеалогично дърво на живота на човешката раса и на други-те и спомняйки си мъдрото и древно изречение: “Както е долу, така е и горе” т. е. универсалната система на съответствията постарайте се да разберете с помощта на аналогията. Така ще разберете, че днес и на тази Земя във всеки минерал и т. н. преби-вава такъв дух. Ще кажа даже нещо повече: всяка песъчинка, всеки камък или гра-нитна скала е този дух, кристализирал и вкаменен. Съмнявате ли се?! Вземете уводния курс по геология и вижте какво твърди науката относно формирането и растежа на минералите. Какъв е произходът на всички планински породи, били те утаечни или вулканични? Вземете късче гранит или пясъчник и ще откриете, че единият се състои

от кристали, а другият от песъчинки на различни камъни (oрганични породи или ка-мъни, образувани от останките на някога живели растения и животни не подхождат за сравнение в дадения случай; те са остатъци от последващи еволюции, докато сега гово-рим за първичните). Така утаечните и вулканичните породи се състоят: първите от пясък, гравий или глина, а вторите от лава. Остава ни само да проследим произхода на двете. Какво все пак виждаме? Виждаме, че едното е било събрано от три елемента или по-точно от три различни прояви на единния елемент: земя, вода и огън; а другото също така е съставено (при други физически условия) от космическа материя въобра-жаемата materia prima, като самата тя е една от проявите (VI принцип) на единния еле-мент. Можем ли след това да се съмняваме, че минералът съдържа в себе си искрата на Единния, както и всичко останало в тази обективна природа?

II. Когато настъпва пралая, какво става с онзи дух, който не се е добрал до стадия на човека?

Времето, необходимо за пълен оборот или завършване на седемте местни или зем-ни, или да ги наречем кълбови малки кръга (не говорим за седемте големи Кръга в малките манвантари, след които следват седем малки пралаи) пълното завъртане на така наречения минерален цикъл заема неизмеримо повече време от което и да е друго царство. Вие можете да направите аналогичния извод, че преди да достигне зрелост, всяко планетно тяло трябва да премине период на формиране също така седемкратен. Законът на природата е еднообразен и процесите на зачатие, формиране, раждане, рас-теж и развитие на детето и на планетното тяло се отличават само по размерите. Пла-нетното тяло има по два периода на никнене на зъбите и израстване на косите: пър-вите му скали, които биват веднага изветрени, за да освободят място за нови, както и първите папрати и мъхове, преди да израснат горите. Както атомите в човешкото тяло се сменят на всеки седем години, така и планетното тяло обновява своите пластове на всеки седем цикъла. Геоложкият разрез на част от Кейп-Бретонския каменовъглен ба-сейн показва седем древни слоя почва с остатъци от същото число гори и ако успеем да прокопаем още на такава дълбочина, бихме намерили следващите седем слоя...

Съществуват три вида пралаи и манвантари:1. Всемирни или Маха-пралаи и манвантари.2. Слънчеви пралаи и манвантари.3. Малки пралаи и манвантари.Когато пралая №1 завърши, започва всемирната манвантара. Тогава цялата вселе-

на трябва отново да се развие de novo. Когато настъпва пралая на слънчевата система, тя се отнася само за тази слънчева система. Една слънчева пралая = 7 малки пралаи. Малките пралаи №3 се отнасят само за нашата малка огърлица от планетни тела, оби-тавани или необитавани от човека. Към такава верига принадлежи нашата Земя.

Освен това в малката пралая съществува и състояние на планетен покой, или как-то казват астрономите “смърт”, нещо подобно на нашата сегашна Луна, при което скалното тяло на планетата се съхранява, но жизненият импулс я напуска. Да си пред-ставим например, че нашата Земя принадлежи към групата от седем планети или оби-тавани от човека светове, разположени повече или по-малко елиптично. При това на-шата Земя се намира в най-ниската, средна точка от орбитата на еволюцията, т. е. на половината път; първото планетно кълбо ще наречем А, а последното Z. След всяка слънчева манвантара става пълно унищожаване на нашата система и след всяка слън-чева пралая започва абсолютно обективно преобразуване на нашата система и всеки път всичко проявено е по-съвършено отпреди.

И така, жизненият импулс достига до А или по-скоро до това, което е предназначе-но да стане А и което засега представлява само космически прах. В небулярната мате-

рия8 от сгъстен слънчев прах, разсеян в пространството, се образува център и последо-вателно се разгръща редица от три еволюции, невидими за телесното зрение, т. е. раз-виват се три царства на елементалите или природните сили; с други думи, формира се животинската душа на бъдещото планетно кълбо или както би казал кабалистът съз-

дават се гномите, саламандрите и ундините. По такъв начин може да се прояви съот-ветствието между майката планетното кълбо, и детето є човека. И двете същности притежават своите седем принципа. Планетното кълбо има елементали (седем вида), които образуват: а) плътно тяло; б) флуидния му двойник (линга-шарира); в) жиз-нения му принцип (джива); г) четвъртия му принцип камарупа, който образува творя-щия импулс, действащ от центъра към периферията; д) петия му принцип (живот-инската душа или Манас физическият ум), въплътен в зачатък в растителното царст-во и в животинското царство; е) шестия му принцип (или духовната душа Будхи) е чо-векът; ж) и неговият седми принцип Атман пребивава в тънкия слой на одухотворе-ната Акаша, обкръжаваща планетното кълбо.

След завършването на тези три еволюции започва формирането на осезаемото пла-нетно кълбо. То започва с минералното царство, четвърто в пълния ред, но първо на този стадий. Неговите отлагания са първоначално парообразни, меки и пластични, като постепенно стават твърди и приемат конкретна форма едва в седмия малък кръг. Когато този малък кръг е завършен, същността на минералното царство се пренася на планетното кълбо В, което преминава предварителните стадии на формиране и там за-почва минералната еволюция. В същото време на планетно кълбо А започва еволю-цията на растителното царство. Когато то завърши своя седми малък кръг, същността му преминава на планетно кълбо В. През това време минералната същност преминава на планетно кълбо С, а зародишите на животинското царство встъпват на кълбо А. Ко-гато животинското царство премине тук през седемте малки кръга, жизненият му принцип преминава на кълбо В, а същността на растителното и същността на мине-ралното царство се придвижват по-нататък. След това на кълбо А се появява човекът, ефирна бледа сянка на онова плътно същество, каквото му е съдено да се превърне на нашата Земя. Разгърнал седем основни раси с многото отклонения на подраси, той, по-добно на предшестващите царства, завършва седемте си малки кръга и след това се прехвърля последователно на всяко от планетните кълба, издигайки се до Z.

От самото начало човек носи в себе си всичките седем принципа в зачатък, но нито един от тях не е развит. И ние не грешим, сравнявайки го с младенец; но в разпростра-нените разкази за привидения никой и никога не е виждал призрак на дете, макар че въображението на една любяща майка може да є внуши насън образа на изгубеното є детенце. И това е твърде значително. Във всеки голям Кръг, който човек извършва, той довежда един от своите принципи до пълно развитие. В първия Кръг съзнанието му на нашата Земя е смътно и още съвсем слабо и мъгляво, подобно на младенческото. Когато той достига нашата Земя във втория Кръг, той е вече донякъде отговорно съ-щество, а в третия вече е напълно отговорен. На всяко стъпало и във всеки Кръг раз-витието му върви наравно с развитието на планетното тяло, на което той се намира. Низходящата дъга от А до нашата Земя се нарича сенчеста или мъглява, а възходяща-та към Z сияеща.

Ние, хората от четвърти Кръг, вече достигаме втората половина на петата раса от нашето човечество в четвърти Кръг, докато хора (някои ранни пришълци) от пети

Кръг9, макар и все още в своята първа раса (или по-скоро класа), вече са неизмеримо по-високо от нас духовно, ако не и умствено; това е, защото със завършването или пълното развитие на този пети принцип (интелектуалната душа) те са се приближили повече от нас към своя шести принцип Будхи, тяхното съприкосновение с него е по-близко. Разбира се, диференцираните индивиди са многобройни дори и в четвърти Кръг, тъй като зачатъците на принципите при всички са развити нееднакво, но това е правило.

... Човек идва на планетно кълбо А, след като другите царства са се придвижили нататък. (Когато разделяме нашите царства на седем, всъщност последните четири са тези, които екзотеричната наука разделя на три. Към тях ние прибавяме царството на човека или царството на девите. Съответстващите същности от тези царства ние де-лим на зачатъчни, инстинктивни, полусъзнателни и напълно съзнателни).

... Когато всички царства достигнат планетно кълбо Z, те няма да се придвижват напред, за да встъпят отново на кълбо А, изпреварвайки там човека, ала по закона за забавянето, действащ от средната точка Земята, до Z, който уравновесява принципа на ускорение по низходящата дъга те тъкмо ще завършват своята съответна еволюция genera e species (по родове и видове), когато човекът ще достигне своето висше разви-тие на планетното кълбо Z, в този или друг голям Кръг. Причината се крие в това, че на тях им е необходимо неизмеримо повече време, за да развиват своето безкрайно раз-нообразие, в сравнение с човека; затова относителната скорост на развитие в малките кръгове естествено нараства според нашето придвижване нагоре по скалата на минера-лите. Но тези различни скорости са така урегулирани посредством по-продължителни-те спирки на човека в междупланетните сфери на покой, за благоденствие или пък за мъка и скръб че всички царства завършват работата си на планета Z едновременно.

Например проявата на уравновесяващия закон виждаме върху нашето земно къл-бо. От първата поява на човека, безсловесен или не, до днешното му състояние като съ-щество от четвърти и настъпващ пети Кръг, набелязаната структура на организма му не се е изменила радикално, а етнологичните особености, при цялото им разнообразие, въобще не са се отразили на човека като човешко същество. Изкопаемият човек или скелетът му, независимо дали се отнася към времето от раздела на млекопитаещите, чийто венец представлява той, или пък е скелет на циклоп или джудже, всичките от пръв поглед ще бъдат признати за човешки останки. А за същото време растенията и животните стават много по-различни от това, което са били по-рано.

... Схемата с нейните седемкратни подробности би била непонятна за човека, ако той не притежаваше способността, доказана от високите Адепти, да развива още преди определеното време своето шесто и седмо чувство именно тези, с които ще бъдат нада-рени по рождение всички хора от съответните Кръгове. Нашият Владика Буда като чо-век от VI Кръг не би се появил в нашата епоха толкова велики са събраните му заслу-ги в предишните животи, ако не беше тайната... Отделните индивиди могат да изпре-варят човечеството от своя Кръг само с една степен, с повече е математически невъз-можно; вие пък бихте казали за това: ако източникът на живот струи непресъхващо, би трябвало да има хора от всички големи Кръгове на Земята във всички времена и т. н. Намекът за планетния отдих може да разсее погрешната представа по този въпрос.

Когато човек се е усъвършенствал в смисъла на даден голям Кръг на планетното кълбо А, той изчезва оттам (както са изчезнали по-рано някои растения и животни). Постепенно това кълбо губи своята жизнеспособност и накрая стига до стадий на луна, т. е. смърт, и остава в това състояние, докато човекът не извърши своите седем малки кръга на Z и не премине междуцикличния си период, за да се отправи след това към следващия голям Кръг. Същото се случва поред и с всички планетни тела.

И тъй като човек, завършвайки своя седми малък кръг на А, едва започва първия си малък кръг на В, и тъй като планетно кълбо А умира, когато човекът го изоставя и се насочва към В и т. н., и понеже той трябва да остава и в междуцикличната сфера след Z (както и между всеки две планети) дотогава, докато импулсът отново не затреп-ти по веригата, то е ясно, че никой не може да бъде преди своя вид повече от един го-лям Кръг. Сам по себе си Буда представлява изключение благодарение на тайната. Сред нас има хора от петия голям Кръг, понеже ние се намираме във втората половина на нашия седморен земен малък кръг. В първата му половина това не би могло да се случи. Безбройни множества от нашето човечество в четвъртия голям Кръг, които са ни изпреварили и са завършили своите седем малки кръга на Z, вече са успели да про-ведат междуцикличния си период и започват новия си голям Кръг, придвижвайки се към планетно кълбо D (нашето). Ала как биха могли да се появят тук хора от първи, втори, трети, шести и седми големи Кръгове? Ние самите сме представители на първи-те три, а хората от шести Кръг може да идват изключително рядко, като изпреварват времето си, подобно на Будите (само при подготвени условия), докато последните от изброените по-горе хората от седмия Кръг, още не са еволюирали.

Ние проследихме човека от един голям Кръг до нирванното му състояние между Z и А. Планетното кълбо А е останало в последния голям Кръг мъртво. В началото на новия голям Кръг то бива обхванато от нов прилив на живот, отново се събужда за жи-вот и създава всичките си царства до най-крайното, но вече на по-висока степен. След като това се повтори седем пъти, настъпва малката пралая; същевременно планетните тела от тази верига не се унищожават чрез разлагане и разсейване на частичките им, а преминават в abscondito*. Оттам те на свой ред ще бъдат изявени отново по време на следващия седморен период. В течение на един слънчев период (състоящ се от една пралая и една манвантара) протичат седем подобни малки периода по възходящата скала на постъпателното развитие. Да обобщим: един голям Кръг включва седем мал-

ки планетни или земни кръга за всяко царство и една обскурация10 на всяка планета. Малката манвантара се състои от седем големи Кръга, 49 малки кръга и 7 обскурации; а един слънчев период от 49 големи Кръга и т. н.

Тези периоди от пралаи и манвантари се наричат “Сурия11 манвантари и пралаи”. Мисълта се обърква при изчисленията колко наши слънчеви пралаи трябва да преминат преди настъпването на великата Космическа нощ но и тя ще дойде.

... В малките пралаи няма ново начало, а само възобновяване на прекъснатата дей-ност. Растителното и животинското царство, които към края на малката манвантара достигат само частично развитие, не се унищожават. Техните жизнени или жизнеспо-собни същности наречете някои от тях nati**, ако желаете, съответно също получават своята нощ на покой те също имат своята Нирвана. И защо ли тези утробни и младен-чески същности да я нямат? И те като нас са рожби на единния елемент... Както ние имаме Дхян-Чохани, така и те имат елементални пазители в специфичните си царства и те също така са обкръжени с грижи в своята общност, както и човечеството като ця-ло. Единният елемент не само изпълва пространството и е пространство, но и пронизва всеки атом на космическата материя.

Макар процесът на придвижване на човека в неговия последен голям седми Кръг точно да повтаря предишните, но когато удари часът на слънчевата пралая, всяка пла-нета вместо да премине от зримо в незримо състояние, когато човекът на свой ред я на-пусне, бива унищожена. От началото на седмия Кръг на седмата малка манвантара всяко царство достига последния си цикъл и затова на всяка планета след изчезването на човека остава само мая на някога живелите и съществували там форми. С всяка крачка, извършвана от човека по низходящата или възходящата дъга, придвижвайки се от едно планетно кълбо към друго, оставащата назад планета се превръща в празна

хризалоидна12 обвивка. С неговото заминаване настъпва оттегляне на същностите от всяко царство. Очаквайки прехода към по-високи форми в определеното време, те въпреки това биват освободени; защото до деня на следващата еволюция те ще почи-ват в летаргичен сън в пространството, докато отново не бъдат пробудени за живот в новата слънчева манвантара. Бившите елементали почиват, докато на свой ред не бъ-дат призвани да станат обвивки на минерални, растителни и животински същности (вече на по-висша огърлица от планетни тела) по пътя им към бъдещи човешки същ-ности (вж. “Изида”); докато зачатъчните същности на най-нисшите форми (а в това време на общо усъвършенстване такива остават твърде малко) висят в пространството подобно на капки вода, внезапно превърнати в ледени висулки. Те се разтапят при първото жарко дихание на слънчевата манвантара и образуват душата на бъдещите планетни тела.

...Бавното развитие на растителното царство се обезпечава от по-дългия междупла-нетен отдих на човека. ...Когато настъпи слънчевата пралая, цялото пречистено чове-чество потъва в Нирвана и от тази междуслънчева Нирвана то ще бъде родено в по-ви-соки системи. Огърлицата от светове се разрушава и изчезва както сянката от стена-та, когато загасне светлината. Сега имаме всички признаци, че настъпва една такава слънчева пралая, а още две малки пралаи завършват някъде.

В началото на слънчевата манвантара субективните елементи от материалния свят, сега разсеяни като космичен прах, преди всички получават импулс от новите Дхян-Чохани на новата слънчева система (най-високите от предишните Дхян-Чохани са отишли още по-нагоре) и образуват първичните вълни на живота, и като се разде-лят на диференцирани центрове на активност, се съчетават в определен ред по скалата на седемте стадия на еволюцията. Подобно на всяко друго пространствено тяло, преди да достигне пределната си материалност (и днес нищо на този свят не е в състояние да ви даде представа за такова състояние на материята), нашата Земя трябва да премине гамата от седем стадия на плътност. Аз нарочно я наричам “гама”, понеже диатонич-ната скала дава най-добра илюстрация на постоянното ритмично движение на низхо-дящия и възходящ цикъл Свабхават със своя определен ред от тонове и полутонове.

Сред учените членове на вашето Общество има един, макар и незапознат с нашата окултна доктрина, който въпреки това, служейки си с научни данни, интуитивно е уло-вил идеята за слънчевата пралая и слънчевата манвантара в нейната основа. Имам

предвид известния френски астроном Фламарион13 и неговата La Resurrection et la Fin des Mondes (гл. 4). Той пише като истински ясновидец. Фактите са именно такива, как-вито той предполага, с малки различия. Вследствие на вековното охлаждане (по-скоро от старост и загуба на жизнена сила), втвърдяване и изсъхване на планетните тела, Зе-мята достига точката, когато започва да се превръща в отслабен конгломерат. Перио-дът на детераждане е отминал. Потомството е отгледано и срокът на живота є е завър-шен. От този час “съставните є маси престават да се подчиняват на онези закони на сцепление и съединение, които са ги удържали заедно”. И тя става подобна на труп, ос-тавен на разложение, когато на всяка молекула, влизаща в състава є, е предоставена свобода да се отдели от тялото завинаги, за да се подложи в бъдеще на нови въздейст-вия; при това притеглянето на Луната (само ако той можеше да знае целия размер на пагубното є влияние!) ще предприеме дейността по разрушаването, като причини вместо морски приливи и отливи отливна вълна от земни частици.

Неговата грешка е, че той смята, че за разрушаването на Слънчевата система е не-обходимо много време; по наши сведения това става за един миг, но не без доста пред-варителни признаци. Друго заблуждение е предположението, че Земята ще падне на Слънцето. При слънчева пралая Слънцето се разлага първо.

...Вникнете в природата и същността на шестия принцип на вселената и човека и ще проникнете в най-великата тайна на този свят и защо не, нима не сте обкръжени от

него? И какво представляват всъщност всичките му проявления: месмеризъм14, одич-

еска сила15 и т. н., ако не различни аспекти на единната сила, която може да бъде употребена и за добро, и за зло.

Степените на посвещение на адепта ознаменуват седемте стъпала, по които той от-крива тайната на седемкратните принципи в природата и човека и пробужда своите спящи сили.

10 юли 1882 г.

XIX

I. Забележките, добавени към писмото в последния брой на “Теософ”1, правят впе-чатление на много важни и изясняващи много от това, което ни се съобщаваше досега във връзка със спиритуализма.

Доста сме слушали вече за духовното състояние на живота, в който новопоявило-то се Его се наслаждава на съзнателно съществуване известно време преди въплъщава-не в друг свят; но тази страна на въпроса досега е била отминавана с мълчание. Сега обаче по този повод бяха изказани няколко ясни твърдения и те предизвикаха по-нататъшни въпроси.

В Девачан, изглежда, новото Его съхранява пълен спомен за живота си на Земята. Дали това е така, или аз тук нещо не съм доразбрал?

Девачан, или страната Сукхавати, е алегорично описана от самия наш Повелител Буда. Казаното от него може да се намери в Шан Мун и тун. Татхагата (Съвършения) е казал:

“На безкрайно разстояние и от безбройно множество системи далече от тази (наша-та) се намира страната на Блаженството, наречена Сукхавати... Тази страна е заобико-лена със седем реда огради, седем реда огромни завеси, седем реда люлеещи се дървета; тази свещена обител на Архатите се управлява от Татхагатите (Дхян-Чоханите) и при-

надлежи на Бодхисатвите2. В нея се намират седем скъпоценни езера, от средата на които извират кристални води, притежаващи “седем и едно” свойства или характерни

качества (7 принципа, еманиращи от ЕДИННИЯ). Това, о Шарипутра3, е Девачан. Не-

говият божествен цветец Удумбара4 пуска корени в сянката на всяка земя и разцъфва за всички, които се добират до него. Родилите се в тази благословена страна наистина са щастливи в този цикъл за тях няма повече ни мъка, ни страдания... Безбройно множество духове (лха) се отправят нататък за отдих и след това се завръщат в своите собствени области*... Освен това, о Шарипутра, в тази страна на радост мнозина от преродилите се там са Авайвартя**”... и т. н.

II. И така, с изключение на това, че продължителността на съществуване в Дева-чан е ограничена, има много голямо сходство между това състояние и Небесата на обикновената религия, като изключим антропоморфните представи за Бога.

Разбира се, след като се зароди, новото Его съхранява за известно време в съответ-ствие със земния му живот “пълен спомен за живота си на Земята” (вж. предишния въпрос). Но то никога не може да се върне на Земята от Девачан, а самият Девачан, до-ри ако изключим всички “антропоморфни представи за Бога”, няма и най-малкото сходство с рая или небесата на която и да е религия.

III. Следващият важен въпрос кой отива на Небесата, или в Девачан? Само малци-на от най-добрите ли достигат до това състояние, или пък мнозината, които не са много лоши след изтичане в техния случай на по-продължителен несъзнателен инку-бационен период, т. нар. период на съзряване?

Кой отива в Девачан?” Разбира се, личното Его, но блажено, пречистено, свято. Всяко Его комбинация от шестия и седмия принцип, което след период на безсъзна-

телно съзряване се ражда в Девачан, по силата на необходимостта е толкова невинно и чисто, колкото е и новороденият младенец. Дори само фактът на зараждането му там вече показва преобладаване на доброто над злото в неговата предишна личност. И то-гава както Кармата (на Злото) временно отстъпва, за да го последва в неговото бъдещо земно въплъщение, така той донася със себе си в Девачан само Кармата на своите доб-ри постъпки, мисли и думи. За нас “лошо” е относително понятие, както неведнъж ви е казвано и законът за Възмездието е единственият закон, който никога не греши. Зато-ва всички онези, които не са затънали в тинята на неизкупими грехове и животински страсти, отиват в Девачан. Те ще трябва да заплатят за греховете си, волни и неволни, по-късно. Засега обаче са възнаградени: получават следствията на причините, породе-ни от тях самите.

Разбира се, това състояние, така да се каже, е състояние на интензивен егоизъм, в процеса на което Егото жъне награда за своето безкористие на Земята. То изцяло е по-гълнато от блаженството на всички свои лични земни привързаности, пристрастия и мисли и събира тук плодовете на достойните си деяния. Никаква болка, никаква мъка, нито даже печал не помрачават светлия хоризонт на чистата му радост: тъй като това е състояние на постоянна мая... Така както съзнателното възприятие на собствената личност на Земята е само мимолетен сън, то това чувство ще бъде подобно на сън също и в Девачан, само че усилено стократно. Дотолкова увеличено, че по същество щастли-вото Его няма да бъде в състояние да види през този покров нещастията, страданията и мъките, на които може би са подложени онези, които то е обичало на Земята. То жи-вее в сладък сън с тези, които е обичало: дали са си отишли преди него, или все още са на Земята; то ги вижда редом със себе си, също такива щастливи, блажени и невинни, какъвто е и самият безплътен сънуващ; и въпреки това обитателите на нашата груба планета не усещат това, с изключение на някои редки видения.

И точно тук, във времето на такова състояние на пълна мая, душите или астрал-ните Егота на чистите, любящи, чувствителни хора, които се намират под влияние на подобна илюзия, мислят, че техните възлюбени слизат при тях на Земята, но всъщност техният собствен дух се издига към онези, намиращи се в Девачан. Доста от субективните духовни връзки са истински даже повечето, щом човекът е чувствителен, сензитивен и умствено чист; но за непосветения медиум е много трудно да фиксира в ума си вярна и точна картина на това, което вижда и чува. Някои фено-

мени на психографията5, макар и доста рядко, са също истински. Духът на чувстви-телната личност се одилизира, така да се каже, с аурата на духа в Девачан и става за няколко минути тази отишла си личност, пише с нейния почерк, с нейния език и нейните мисли, каквито са били приживе. Двата духа се сливат в едно цяло; и с преоб-ладаването на единия над другия по време на такива феномени се определя преоблада-ването на тази или онази личност в характерните признаци, наблюдавани при подобни писания, и в “думите, произнесени в транс”. Това, което вие наричате “съответствие”, фактически е тъждественост на молекулярните вибрации на астралната страна на въплътения медиум и астралната страна на невъплътената личност.

Аз току-що обърнах внимание на статия за мириса6 от един английски професор и намирам в нея нещо приложимо и за нашия случай. Както в музиката два различни звука могат да се намират в съзвучие и да бъдат поотделно различими и тази хармония или дисхармония зависи от синхронните вибрации и допълнителните периоди, по същия начин има съответствие между медиума и неговия “ръководител”, когато техните астрални молекули се движат съгласувано. И дали съобщението ще отрази по-силно характерните особености на тази или онази личност, ще се определя от относи-телната напрегнатост между тези два комплекса от вибрации в сложната вълна на Акаша. Колкото по-малко тъждествени са тези вибрационни импулси, толкова по-ме-диумистично и по-малко духовно ще бъде посланието. Така че преценявайте морално-то състояние на вашия медиум чрез моралното състояние на предполагаемото “ръко-водещо” Съзнание така вашите изпитания за истинност ще бъдат най-сигурни.

IV. Дали разнообразието от състояния в пределите, така да се каже, на Девачан е толкова голямо, че всички попадат в съответстващите състояния, от които после биха се родили в следващия свят на причините, в по-ниски или по-високи състояния?

Да, съществува огромно разнообразие в състоянията на Девачан и всичко е точно така, както казахте. Разновидностите на блаженство са толкова, колкото са на Земята оттенъците на възприятие и способността да се оцени подобно възнаграждение. Това е въображаемият рай, във всеки случай пораждан от самото Его, което създава и цялата обстановка в него, изпълнена със събития и хора, които то би очаквало да срещне евен-туално в подобна сфера на възнаграждаващо блаженство. Именно това разнообразие въвлича временното лично Его в потока, който ще го доведе до ново раждане в по-нис-ко или по-високо състояние в следващия свят на причините. Всичко в природата е съгласувано толкова хармонично, най-вече в субективния свят, че са напълно изклю-чени каквито и да било грешки от страна на Татхагатите (Дхян-Чоханите), ръководе-щи тези импулси.

V. На пръв поглед тази идея показва, че чисто духовното състояние е достъпно са-мо на същества, които в този живот са били високо духовни. Обаче съществуват безбройно множество много добри и нравствени хора, които изобщо не са духовни. Как при тях, с техните възпоменания за този живот може да се извърши преход от мате-риалното към духовното състояние на съществуване?

Това е “духовно състояние” само по силата на контраста с нашето грубо “матери-ално състояние”; и както вече беше посочено именно подобните степени на духовност образуват и определят голямото “разнообразие” от състояния в пределите на Девачан. Майката от дивото племе не е по-малко щастлива със своето изгубено детенце на ръце, отколкото майката от царския дворец. И въпреки че децата, които умират преждевре-менно, с още незавършена седморна Същност, не попадат в Девачан като истински Егота, независимо от това майчиното любящо въображение намира своите деца там, без да чувства нито за момент липсата на това, към което сърцето є се стреми. Отново ще кажат: това е само сън но какво представлява обективният живот сам по себе си, ако не панорама от ярки нереалности? Насладите, полагащи се на червенокожия инди-анец в неговите “щастливи ловни полета” в тази Страна на сънищата, са не по-малко силни от екстаза, изпитван от познавача, който прекарва еони, обхванат от възторг, слушайки божествените симфонии на въображаеми ангелски хорове и оркестри. Така както първият не е виновен, че се е родил “дивак” с инстинкт да убива, макар че това е причинило смъртта на много невинни животни, защо, особено ако при това е бил лю-бящ баща, син, съпруг, и той да не се наслади на своята част от възнаграждението? Не-щата биха били съвсем различни, ако същите жестоки действия биват извършвани от образован и цивилизован човек с чисто спортен интерес. Дивакът при новото си раж-дане просто ще заеме ниско положение поради несъвършеното си нравствено развитие; докато Кармата на втория ще бъде опетнена от морално престъпление...

Всяко Его с изключение на тези, които, притегляни от своя груб магнетизъм, попа-

дат в потока, завличащ ги на “планетата на Смъртта”7 едновременно ментален и фи-зически спътник на нашата Земя, такова Его е годно за преход към относително “ду-ховно” състояние, отговарящо на неговото предишно положение в живота и на начина му на мислене. Човешкият шести принцип като чисто духовно състояние не може да съществува или да има съзнателно битие в Девачан, ако той не е асимилирал някои от най-абстрактните и чисти умствени свойства от петия принцип или животинската ду-ша, от неговия манас (ум) и памет. Когато човек умира, неговият втори и трети прин-цип умират заедно с него; нисшата триада изчезва, а четвърти, пети, шести и седми принцип образуват надживяващата четворност.

От този миг започва “смъртната” схватка между висшата и нисшата диада. Ако победи висшата, то шестият принцип, привлякъл квинтесенцията на Доброто от пе-тия най-благородните привързаности, най-свещените, макар и земни стремежи и най-одухотворените части от ума му, води непосредствено към божествения старши прин-

цип седмия, в състояние на “съзряване”; петият, както и четвъртият, си остават съе-динени като празна обвивка (изразът е съвсем точен) да се скитат в атмосферата на Зе-мята, с наполовина изгубена лична памет и с най-груби инстинкти, напълно жизне-способни за известен период от време, с една дума “елементарият”. Ето това е “анге-лът-ръководител” на обикновения медиум.

Ако пък обратно висшата диада претърпи поражение, то именно петият принцип асимилира всичко, което би могло да остане от личните възпоменания и възприятия на личната индивидуалност в шестия принцип. Но и с това допълнително преимущест-во той не ще остане в Камалока “Света на желанията”, или в атмосферата на нашата Земя. След изтичане на твърде кратък срок той се подхваща и въвлича, подобно на сламка, плаваща в сферата на притегляне на водовъртежите и дълбините на Малст-рьом, в огромния водовъртеж на човешки Егота; тогава, когато шести и седми прин-цип сега вече чисто духовна, индивидуална МОНАДА, без всякаква следа от последна-та личност, минава обичайния период на “съзряване” (понеже го няма изчистеното лично Его, което би трябвало да се възражда), след по-дълъг или по-къс период на несъзнателен Покой в безграничното Пространство тази монада ще се озове възродена в друга личност на следващата планета. И когато настъпи период на Пълно индивиду-

ално съзнание, който предшества периода на Абсолютното съзнание в Паранирвана8, този изгубен личен живот ще бъде като издърпана страница от великата Книга на Жи-вота, в която не е останала даже една несвързана дума, за да отбележи отсъствието є. Пречистената монада няма да забелязва и не ще си спомня този живот в редицата от предишни прераждания което непременно би станало, ако тя би отишла в “Света на формите” Рупалока, и при поглед назад не би забелязала дори и най-малък признак, че такъв живот е съществувал.

За чест на човечеството съм длъжен да кажа, че такова пълно изтриване на същес-твувания от скрижалите на Световното Битие не се случва така често, за да представлява голям процент. В действителност, както и при споменатия “вроден иди-от”, подобно събитие е lusus naturae изключение, а не правило.

VI. По какъв начин духовното съществуване, при което всичко се слива в шестия принцип, е съвместимо с онова съзнание на индивидуалния и личен материален живот, което трябва да бъде присъщо на Егото в Девачан, ако то запазва земното си съзна-ние?

Въпросът вече е достатъчно обяснен, както следва: шестият и седмият принцип, отделно от останалите, образуват вечната, неунищожима, но и несъзнателна “монада”. За да събуди към живот това спящо съзнание, особено съзнанието за лична индивиду-алност в нея, се изисква монадата плюс висшите качества на петия принцип на “жи-вотинската душа”. Те именно съставят лъчистото Его, което живее и се наслаждава на блаженство в Девачан. Духът или чистите еманации на ЕДИННИЯ последните заедно със седмия и шестия принцип образуват висшата триада нито една от тези две емана-ции не е способна да асимилира нищо, освен най-доброто, чистото и святото; затова ни-какви чувствени, материални или нечисти спомени не ще могат да последват пречис-тената памет на Егото в тази страна на Блаженството. Кармата от възпоменанията на лошите постъпки и мисли ще настигне Егото, когато то смени своята личност в след-ващия свят на причините. Монадата, или “Духовната индивидуалност”, остава нео-петнена във всички случаи. “Няма мъка, ни страдание за тези, родени тук (в Рупалока на Девачана); понеже това е Чистата страна. Във всички области на Пространството

съществуват подобни страни Саквали9, но тази страна на Блаженството е най-чис-тата.” А в Джняна-прастхана-шастра е казано: “Чрез лична чистота и в дълбоко съ-зерцание ние се пренасяме над границите на Света на желанията и навлизаме в Света на формите.”

VII. Периодът на съзряване между смъртта и Девачан досега ми изглеждаше доста дълъг във всичките си варианти. Сега обаче се говори, че в някои случаи той

продължава само няколко дни и се подразбира, че в никакъв случай не трае повече от няколко години. Това изглежда ясно изложено, но моля да го потвърдите недвусмисле-но, тъй като с този въпрос е свързано твърде много.

“Бардо”10 е периодът между смъртта и новото раждане и той може да продължава

от няколко години до цяла калпа11. Той се подразделя на три подпериода: 1) когато Егото, освободено от този тленен свят, встъпва в Камалока (място на елементариите); 2) когато то встъпва в “състояние на съзряване”; 3) когато то се заражда в Рупалока на Девачана. Подпериодът 1 може да продължава от няколко минути до редица години изразът “няколко години” ви обърква и всъщност е съвсем несъдържателен без по-под-робно обяснение; подпериод 2 е “доста дълъг”, както казвате вие, понякога даже по-дъ-лъг, отколкото можете да си представите, но все пак пропорционален на духовната си-ла на Егото; подпериод 3 продължава пропорционално на добрата КАРМА, след което монадата се въплътява отново. В Агамасутра е казано: “Във всичките Рупалоки деви-те (духовете) еднакво са изложени на раждане, увяхване, старост и смърт” това озна-чава само, че Егото се ражда там, после започва да повяхва и накрая “умира”, т. е. по-

тъва в безсъзнателното състояние, което предшества новото раждане; и тази шлока12

завършва със следните думи: “Когато девите излизат от тези небеса, те отново встъп-ват в по-ниския свят” т. е. те напускат света на блаженството, за да се възродят в све-та на причините.

VIII. В такъв случай, като предположим, че Девачан не се наследява изключително от адепти и лица, издигнали се почти до тяхното ниво, там действително се намира състоянието на съществуване, равнозначно на Небесата, откъдето земният живот може да бъде наблюдаван от огромен брой заминали си по-рано.

IX. И колко продължава това? Дали това състояние на духовно блаженство трае с години, десетилетия, векове?

Най-категорично Девачан не е наследство изключително за адепти и най-решител-но съществуват “небеса” (ако не можете да минете без този астрогеографски христи-янски термин) за “огромния брой заминали по-рано”. Но “земният живот” не може да бъде наблюдаван от нито един от тях, заради вече изложените причини на закона за Блаженството плюс мая.

Години, десетилетия, столетия и хилядолетия, даже често умножени. Всичко зави-си от продължителността на Кармата. Напълнете със зехтин чашка и градското водох-ранилище, запалете едното и другото и вижте кое ще гори по-дълго. Егото това е фи-тилът, а Кармата маслото; разликата в количеството на зехтина (в чашката и водох-ранилището) ще ви наведе на мисълта за огромната разлика от продължителността на различните Карми. Всяко следствие трябва да бъде съразмерно със своята причина. А тъй като времето за въплътено съществуване на човека е несъизмеримо малко в срав-нение с периодите му на съществуване между ражданията в манвантарния цикъл, това означава, че добрите мисли, думи и постъпки във всеки от тези “животи” на планетни-те тела ще бъдат причини за следствия, за чието изчерпване ще е необходимо значител-но повече време, отколкото е минало за развитието на самите причини.

Затова, когато четем в Джатаките13 и в други приказни будистки Писания, че едно или друго благодеяние е било възнаградено с цели Калпи блаженство, изписани с мно-гозначни числа, не се усмихвайте на това абсурдно преувеличение, а по-добре помнете казаното вече от мен. Знаете, че от малкото семенце е израснало дърво, чийто живот

продължава вече 22 века; имам предвид дървото Бо14 в Анурадхапур. Също не трябва да се смеете, ако ви попадне Пинда-дана или някоя друга будистка сутра, където ще прочетете: “Между Камалока и Рупалока има местност, която е обиталище на Мара (смъртта). Този Мара, изпълнен със страсти и въжделения, разрушава всички благи начала, подобно на камъка, който мели зърното.* Неговият дворец заема площ от 7000

йоджана и е обкръжен от седемредна стена” тогава ще почувствате, че сега вече сте по-добре подготвени за разбирането на тази алегория.

Също така, когато Бил или Бюрнуф, или Рис-Дейвидс по силата на своето христи-янско-материалистично простодушие си позволяват да пускат такива преводи, каквито обикновено излизат изпод перата им, ние не изпитваме недоброжелателство към тях за коментарите им, тъй като не им е дадено да знаят повече. Но какво може да означава следното: “Наименованията на Небесата (грешен превод, защото локи не е не-беса, а местонахождения или обиталища) на желанията, Камалока те са наречени та-ка, защото съществата, които обитават там, са подвластни на желанията за ядене, пие-не, сън и любов. На друго място те се наричат обители на петте (?) разреда от чувства-щи същества Деви, хора, асури, зверове и демони”. (Лаутана-сутра в превод на С. Бил).

А това просто означава, че ако достопочтеният преводач беше запознат с истинско-то учение малко по-добре, то той би: 1) разделил Девите на два класа и би ги нарекъл Рупа-деви и Арупа-деви (“имащи форма” или обективни, и “безформени”, или субектив-ни Дхян-Чохани); и 2) същото би извършил и със собствения си клас “хора”, тъй като съществуват и просто обвивки, а също и “Мара-рупи” обречените на унищожение. Ето ги всичките:

1) Рупа-деви Дхян-Чохани, имащи форма** 2) Арупа-деви Дхян-Чохани, нямащи форма 3) Пишачи призраци (двупринципни)4) Мара-рупа обречени на смърт (трипринципни)5) Асури елементали с човешка форма 6) Зверове елементали от 2-и клас; Бъдещи хора

животински елементали 7) Ракшаси (демони) души или астрални форми на магьосници; това са хора, дос-

тигнали върховете на знанието в забранената наука. Живи или мъртви, те, така да се каже, са измамили природата, но това е само временно, докато нашата планета не пре-мине в обскурация, след което те nolens volens (искат не искат) ще бъдат унищожени.

Именно тези седем групи образуват категории, на които се подразделят обитатели-те на околния субективен свят. В разред №1 се намират разумните Управници на този свят на Материята, които при цялата си разумност са само сляпо подчиняващи се оръ-дия на Единния; активните посредници на Пасивния принцип.

По същия начин погрешно са разбрани и преведени почти всичките ни сутри; но въпреки това дори под тази бъркотия от доктрини и думи онзи, който макар и повърх-ностно познава истинното учение, може да намери твърда почва под краката си.

Съществува ли някакво междинно състояние между духовното блаженство на Де-вачан и жалкия сенкоподобен живот на едва наполовина съзнателните елементарни останки от човешки същества, изгубили шестия си принцип? Защото ако е така, това би могло да даде едно въображаемо locus standi (място на пребиваване) на спиритич-

ните медиуми, Ърнест и Джой15 най-добрият вид “духове-ръководители”. Ако е та-ка, то се разбира, че това би трябвало да е един твърде населен свят, откъдето би мог-ло да приижда всякакво количество “духовна” информация?

Уви не, приятелю мой. От Сукхавати до “Областта на съмненията” съществуват разнообразни духовни състояния; но на мен не ми е известно каквото и да е “междинно състояние”. Аз ви писах за Саквалите (няма да ги изброявам, тъй като това е безполез-но), а също и за Авичи “Ада”, от който няма връщане,* и повече няма какво да кажа. “Жалката сянка” е принудена да прави всичко, каквото є е по силите. Щом като Егото излезе извън пределите на Камалока и пресече “Златния мост”, водещ към “Седемте златни планини”, то вече не може да води задушевни беседи с безгрижни медиуми. Ни-какъв Ърнест или Джой никога не се е връщал от Рупалока, да не говорим за Арупало-ка, за да поддържа мили отношения със смъртните.

Разбира се, има и “по-добър вид” останки; и не всичките “обвивки” или “блуждае-щите по земята”, както ги наричат тук, са лоши. Но даже и нелошите временно стават

лоши благодарение на медиумите. “Обвивките” изобщо няма защо да се тревожат, във всеки случай те няма какво да губят. Но има друг вид “духове”, който не сме споменали: самоубийците и жертвите на нещастни случаи. С тези два вида може да се общува, но и на двата им струват скъпо подобни посещения. Тук все пак трябва да поясним какво имаме предвид. Ето това е този разред “духове”, който френските спи-ритуалисти наричат esprits souffrants**. Те са изключение от правилото, тъй като са принудени да останат в сферата на земното притегляне и в атмосферата є Камалока до последната минута, в която би приключил естественият им срок на живота. С други думи, тази отделна вълна от еволюцията на живота трябва да достигне своя бряг. Но е грешно и жестоко да се съживява паметта им и да се усилват техните страдания, като им се предоставя възможността да живеят изкуствен живот съществува опасност да се утежни Кармата им, подмамвайки ги към отворени врати посредством медиуми и сензитиви, тъй като ще им се наложи да се разплащат изцяло за всяко подобно удовол-ствие. Ще поясня.

За самоубийците, които безразсъдно са се надявали да избегнат живота, когато се оказва, че са все още живи, са приготвени достатъчно страдания от самия този живот. Наказанието им се състои в неговата наситеност. Лишени вследствие на безразсъдната си постъпка от седмия и шестия си принцип (макар и невинаги, защото могат да си върнат и двата наведнъж), вместо да приемат наказанието си и да се постараят да из-ползват съществуващите възможности за изкупление, те често започват да съжаляват за живота и се поддават на изкушението отново да си го върнат, овладявайки го с гре-ховни средства. В Камалока, мястото на най-силните желания, те могат да удовлетво-рят земните си въжделения само чрез жив организъм; а като постъпват така, след из-тичане на естествения срок, губят монадата си завинаги.

Що се отнася до жертвите на нещастни случаи тяхната участ е още по-лоша. Ако

не са били толкова добри и чисти, че начаса да се въвлекат в акашовото Самадхи16, т. е. да потънат в състоянието на безметежен сън, пълен с розови блянове, по време на който не си спомнят случилото се нещастие, а действат и живеят сред близките си при-ятели и в своята привична обстановка, докато не завърши естественият им жизнен срок, след което се оказват родени в Девачан то в обратния случай съдбата им е твърде мрачна. Ако са порочни и чувствени, те блуждаят като нещастни сенки (не об-вивки, тъй като връзката им с двата им най-висши принципа не е нарушена напълно) блуждаят дотогава, докато настъпи смъртният им час. Изтръгнати от живота в пълен разцвет на земните страсти, които ги приковават към привична обстановка, те се съб-лазняват от възможността, предоставена им от медиума, да се удовлетворяват за чужда

сметка. Те стават понякога пишачи, инкуби и сукуби17 от средновековието. Демони на пиянството, лакомията, сладострастието и скъперничеството, елементарии на хиперт-рофираното коварство, порочност и жестокост, които тласкат жертвите си към ужасни престъпления, като се опияняват при осъществяването им! Те не само погубват своите жертви, но тези психически вампири, мятащи се в потока на адските си влечения, в края на краищата, в установения срок за приключване на естествения им жизнен пе-риод, изчезват извън аурата на Земята в области, където векове наред изтърпяват не-поносими страдания и завършват с пълно унищожение.

Ако жертвата на нещастен случай или насилие не е нито много добра, нито много лоша т. е. обикновена личност, с нея може да се случи следното: медиумът, който я притегля, є създава най-нежелателни проявления нова комбинация от скандхи* и нова тежка Карма. Позволете ми да дам по-ясна представа за това, което разбирам под Кар-ма в този случай.

Във връзка с вашия силен интерес към тази тема, позволете ми преди всичко да ви уверя, че най-доброто, което можете да направите, е да изучите колкото се може по-дълбоко двете доктрини на Кармата и Нирваната. Докато не овладеете до съвършенс-

тво тези две учения, този двоен ключ към метафизиката на Абхидхарма18, вие непременно ще потъвате в задънена улица, в опитите си да разберете останалото.

Съществуват няколко вида Карма и Нирвана в техните разнообразни приложения: към Вселената, към света, към Девите, Будите, Бодхисатвите, хората и животните, тъй като светът включва в себе си своите седем царства. Карма и Нирвана са само две от седемте велики ТАЙНИ на будистката метафизика; и само четири от тези седем са из-вестни на най-добрите ориенталисти, и то само отчасти.

Ако попитате учения будистки свещенослужител какво е Карма, той ще ви каже, че Карма е това, което един християнин би нарекъл Провидение (но само в известен смисъл), а мюсюлманинът Късмет, участ или съдба (и пак в едно значение). И че този най-главен закон учи, че щом някое съзнателно или чувстващо същество (било то чо-век, дева или животно) умира, то създава ново същество; и при новото раждане то се появява независимо на тази или друга планета в условия, създадени от него самия в предишния живот. Или с други думи, Кармата е направляваща и водеща сила, а тришна (на езика пали танха), т. е. жаждата или желанието за чувствен живот е не-посредствената сила или енергия, произтичаща от действията на човека или животно-то, която създава нова група от старите скандхи, формираща ново същество и управля-ваща качествата на самото раждане. Или за да стане това още по-понятно новото съ-щество се възнаграждава и наказва за заслуги и провинения на предишното. Кармата представлява Книга на Записите, където всички постъпки на човека, хубави, лоши или нито едните, нито другите, старателно се вписват в дебита или кредита на него-вата сметка от него самия или по-скоро от самите му постъпки. Там, където християн-ското поетично въображение е създало и вижда “записващия” Ангел-хранител, сурова-та и реалистична будистка логика, доведена от необходимостта всяка причина да си има свое следствие, ни сочи реалното му присъствие.

Противниците на будизма ясно подчертават онази като че ли несправедливост, че извършителят избягва наказанието, а невинната жертва бива принудена да страда щом извършителят и страдащият са различни същества. Въпросът е там, че макар в някакъв смисъл можем да ги смятаме различни, то в друг смисъл те са тъждествени. “Старото същество” е единственият родител, едновременно баща и майка, на “новото същество”. Именно първото същество е в действителност създател и оформител на вто-рото; и действително в много по-голяма степен, отколкото ако му беше баща по плът. И когато вие усвоите както трябва значението на скандхите, ще разберете какво значи това.

Именно групата скандхи образува и съставя физическата и менталната индивиду-алност, която ние наричаме човек (или което и да е друго същество). Тази група се със-

тои (в екзотеричното учение) от пет скандхи19, а именно: рупа материалните свойства или качества; ведана чувстванията; санджна абстрактните идеи; самскара наклон-ностите физическите и умствени; виджняна умствените способности, разширение на самскара подразбирайки под това умствените, физическите и моралните предразполо-жения. Ние добавяме към тях още две, чиито свойства и названия ще можете да узнае-те по-късно. Сега е достатъчно да ви кажа, че тези две групи скандхи са свързани със Сакаядитхи, “ерес или илюзия на индивидуалността”, и Атавада, “доктрината на аза”, и ги пораждат, а пък те двете (в случая на петия принцип душата) водят към маята на ереста и вярата в действието на напразните обреди и служби, в молитвите и застъпни-чеството.

Но да се върнем към въпроса за тъждествеността на старото и новото Его. Мога още веднъж да ви напомня, че даже вашата наука е приела стария и прастар факт, яв-но утвърден от нашия Повелител*, че човекът в съответна възраст, макар и по чувства да е същият, въпреки това физически не е онзи, който е бил преди няколко години (ние казваме седем години назад, и сме готови да отстояваме и докажем това): говорейки с езика на будизма, неговите скандхи са се изменили. В същото време те се намират в постоянно и непрекъснато движение, приготвяйки абстрактната форма, “отсъстващо-то” бъдещо ново същество.

И така, ако е справедливо, че човек на 40 години ще се наслаждава или страда за своите действия, извършени на 20-годишна възраст, то също толкова справедливо е

съществото от новото раждане, което всъщност е тъждествено с предходното същество, щом е негова рожба и създание, да почувства последствията, породени от онова аз, от онази личност. Вашият западен закон, наказващ невинния син на виновния баща, ли-шавайки го от родител, права и имущество; вашето цивилизовано общество, заклей-мяващо с безчестие невинната дъщеря на престъпна, безнравствена майка; вашата християнска църква и Писания, които учат, че “Господ Бог ще накаже заради грехове-те на бащите техните деца до трето и четвърто коляно” нима всичко това не е много по-несправедливо и жестоко, отколкото каквото и да е, извършвано от Кармата? Вмес-то да се наказва невинният заедно с престъпника, Кармата отмъщава на втория и наг-раждава първия, което никога не би минало през ума на нито един от вашите трима го-респоменати западни властници на мисълта.

Вероятно мнозина биха възразили на нашата физиологична забележка, че се изме-ня само тялото, че съществува само молекулярно преобразяване, нямащо никакво от-ношение към умствената еволюция; че скандхите се явяват комплекс не само от мате-риални, а и от умствени и морални качества. Но дали съществува, питам аз, каквото и да е усещане, абстрактна идея, склонност на ума или умствени способности, които биха могли да бъдат наречени абсолютно немолекулярни явления? Може ли дори само едно усещане или най-абстрактната мисъл, която е нещо, да произлезе от нищо или да бъде нищо?

Така че причините, пораждащи “новото същество” и определящи характера на Кармата, споменахме вече, са тришна (или танха) жажда, желание за чувствен живот, и упадана осъществяването или завършването на тришна, т. е. на съответното жела-ние. И в двата случая медиумът помага те да бъдат пробудени и развити до nec plus ultra* в елементария, независимо дали е самоубиец, или пък жертва**. Човекът, уми-ращ от естествена смърт, като правило остава в пределите на земното притегляне, т. е. в Камалока, от “броени часове до няколко кратки години”. Но при случаите със самоу-бийци и умиращи от насилствена смърт съществуват изключения. Например ако едно от тези Его, на което е предопределено да живее, да речем, 80 или 90 години, се самоубие или случайно загине например на 20 години, ще му се наложи да прекара в Камалока не “няколко години”, а в подобен случай 60 или 70 години във вид на еле-ментарий или по-скоро “блуждаещ по земята”, тъй като за свое нещастие той няма да е дори “обвивка”. Щастливи, трижди щастливи в сравнение с него са онези от невъплъ-тените същности, които спят дълъг сън и живеят насън в лоното на Пространството! И тежко на онези, чиято тришна ще ги привлече към медиумите, и тежко на тези медиу-ми, които ги съблазняват с подобна лека упадана. Защото като ги залови и удовлетвори тяхната жажда за живот, медиумът помага в тях да се развие (всъщност той става при-чина) нов комплекс от скандхи за новото тяло, със значително по-лоши наклонности и страсти, отколкото изгубеното от тях. Цялото бъдеще на това ново тяло ще се ръководи по този начин не само от Кармата на лошите му действия от предния комп-лекс или група, но също и от Кармата на простъпките от новия комплекс на това бъ-дещо същество.

Ако медиумите и спиритистите знаеха, както вече казах, че с всеки нов “ангел-ръководител”, приветстван от тях с възторг, те въвличат съществото в упадана, носеща куп неизказани злини за новото Его, което ще се роди под тази зловеща сянка; и че с всеки сеанс особено с този на материализацията те умножават причините за бедствията, които възпрепятстват нещастното Его в неговото духовно раждане или го принуждават да се роди в по-лошо съществувание те може би биха престанали да раздават така щедро гостоприемството си.

Е, сега може би вече разбирате защо ние така решително се обявяваме против спи-ритизма и медиумизма.

Ние изобщо не възразяваме против истинския спиритуализъм, а само против без-разборния медиумизъм и физическите му прояви: материализациите и особено изпада-нето в транс. Само ако можеха спиритуалистите да разберат разликата между индиви-дуалност и личност, между индивидуално и лично безсмъртие и някои други истини, би

било по-лесно да се убедят в това, че окултистите може да бъдат напълно уверени в без-смъртието на Монадата и въпреки това да отричат безсмъртието на душата, този про-водник на личното Его; как те може твърдо да вярват във възможността за духовно об-щуване и беседи с невъплътени Егота от Рупалока и сами да ги осъществяват и въпре-ки това да се смеят над безумната мисъл за “ръкуване с духове”!; и накрая, че всъщ-ност именно окултистите са и истинските спиритуалисти, ала съвременната секта с то-ва име се състои просто от материалисти любители на феномени.

“Индивидуалност” и “личност” това е доктрината Пачека-яна и Амата-яна. Двата термина представляват точен и буквален превод на тези палийски, санскритски и даже китайско-тибетски специални названия на многобройни лични същества, съединени в една Индивидуалност дълга огърлица животи, еманиращи от една Безсмъртна МОНА-ДА. Добре е да ги запомните:

1) Паччека-яна (на санскрит Пратьека) буквално означава “личен проводник” или лично Его, това е комбинация от петте по-нисши принципи; докато

2) Амата-яна (на санскрит Амрита) се превежда като “безсмъртен проводник” или Индивидуалност, Духовна душа или Безсмъртна Монада това е съединението на пети, шести и седми принцип.

Юли 1882 г.

XX Повечето от тези, които вие може да наречете кандидати за Девачан, умират и се

раждат в Камалока “без спомени”; макар (и точно затова) те отново възвръщат извест-на част от тях в Девачан. Също така процесът не може да бъде наречен пълно възпоме-нание, а само частично. Едва ли вие ще назовете “възпоменание” един от вашите съ-нища; някаква отделна сцена или сцени, в тесните рамки на които се срещате с някол-ко души онези, които сте обичали повече от всичко, с безсмъртна Любов, това свято чувство, единственото, което остава и се запазва и то без ни най-малък спомен за каквито и да е други събития или епизоди?!

Любовта и Ненавистта са единствените безсмъртни чувства, единствените, които преживяват крушението на Е-дхамма, или феноменалния свят. Представете себе си в Девачан заедно с тези, които може би сте обичали с подобна безсмъртна любов; смът-ните очертания на познати сцени, свързани с тях на заден план, и пълното отсъствие на спомени за всичко друго, отнасящо се до вашия вътрешен, обществен, политически, литературен и светски живот. И тогава, като имате предвид това духовно, чисто съзер-цателно съществуване, това непомрачаемо блаженство, продължаващо пропорционал-но на силата на чувствата, които го създават, от няколко години до няколко хилядоле-тия наречете това лични спомени, ако можете. “Ужасно еднообразно!” може да си по-мислите. “Ни най-малко” отговарям аз. Нима сте усещали чувство на еднообразие, да речем, в онази минута, която тогава е била и си остава за вас минутата на най-висшето

блаженство, изпитвано някога от вас? Разбира се, че не. Точно така вие никога няма да го изпитате и там, при вашето преминаване през Вечността, където милиони години траят не повече от секунда. Там, където няма осъзнаване на външния свят, не може да има и разпознаване, отбелязващо различията, и затова не съществува усещането за контрастите в монотонността или разнообразието; с други думи нищо вън от това без-смъртно чувство на любов и сърдечно притегляне, семената на които са заложени в пе-тия принцип, чиито растения пищно цъфтят вътре и около четвъртия принцип, но техните корени трябва да проникнат дълбоко в шестия принцип, за да могат да прежи-веят нисшите групи.

Запомнете, че ние създаваме сами своя девачан, също както и своя авичи, намирай-ки се все още на Земята, и то главно в течение на последните си дни и даже последните мигове от своя разумен чувствен живот. Чувството, което ще бъде най-силно в нас в този последен час, когато като насън събитията от дългия ни живот в най-малки под-робности преминават едно след друго в строг ред за няколко секунди в нашето видени-е* точно това чувство ще бъде създателят на нашето благоденствие или мъка, жиз-неният принцип на нашето следващо съществуване. Там няма реално битие, това е са-мо съществуване на протичащия миг съществуване, чиято продължителност няма ни-какво отношение към това битие, изобщо не му влияе и по никакъв начин не е свърза-на с него, и което, както и всяко друго следствие на преходната причина, ще бъде също така скоротечно и на свой ред ще се прекрати и изчезне. Истинското пълно възпомена-ние на нашите животи ще настъпи едва в края на малкия цикъл не по-рано.

А онези, които задържат паметта си в Камалока, не ще є се наслаждават във вели-кия час на възпоменанията. Онези, които знаят, че са мъртви във физическото си тя-ло, могат да бъдат или адепти, или магьосници; и всички те са изключение от общото

правило. Както едните, така и другите, бидейки “сътрудници на природата”1 в нейния съзидателен труд или в разрушителната є дейност, първите в доброто, вторите в злото, са единствените, които може да се нарекат безсмъртни, разбира се, в кабалисти-чния и езотеричния смисъл.

При пълното или истинското безсмъртие, означаващо неограничено дълго чувст-вено съществуване, не може да има нито прекъсвания, нито задръжки, нито спирки в самосъзнанието. И дори обвивките на онези добри хора, страницата на живота на които не ще липсва във великата Книга на Животите на прага на Великата Нирвана, дори те отново ще придобият своите възпоменания и подобие на самосъзнание едва след като шестият и седмият принцип с квинтесенция на петия (последният трябва да предостави материал дори за онова частично възпомeнание на личността, необходимо за тази цел в Девачан) преминат в състояние на съзряване, не по-рано. Даже в случаите на самоубийци и загинали от насилствена смърт, даже тогава на съзнанието му е необходимо известно време, за да установи своя нов център на притегляне и да развие

в себе си, както би се изразил сър У. Хамилтън2, “собствено възприятие”, вече отделно от “собствено усещане”.

И така, когато човек умира, неговата “душа” (пети принцип) става несъзнателна и загубва всякаква памет за вътрешни, както и за външни неща. Дали пребиваването му в Камалока продължава само няколко секунди, часове, дни, седмици, месеци или годи-ни; дали е умрял от естествена или насилствена смърт; дали това се е случило на мла-ди години или на стари, и дали това Его е било добро или лошо, или нито едното, нито другото съзнанието го напуска така внезапно, както пламъкът изчезва от фитила, щом бъде духнат. Когато животът си тръгне от последната частица мозъчна материя, неговите способности за възприемане отмират завинаги, а духовните му сили на мисле-нето и волята (всички тези способности, които не са присъщи изначално на органична-та материя и не могат да бъдат придобивани от нея) те отмират временно. Неговото

маяви-рупа3 нерядко може да се проявява обективно, както в случаите на привидения след смъртта; но ако то не се прояви със знание (скрито или потенциално) или пък благодарение на силата на желанието, мярнало се в умиращия мозък, за да види няко-

го или да се яви на някого, тази поява ще бъде само непроизволна; то няма да се дължи на някакво притегляне поради вътрешна близост или волеви акт нищо повече, откол-кото отражението на човек, минаващ несъзнателно покрай огледало, действие, което не е предизвикано от желанието му.

Думата “безсмъртие” притежава съвсем друг смисъл за посветените и окултистите. Ние наричаме “безсмъртен” само Единния Живот, в неговата всемирна съвкупност и пълна или Абсолютна абстрактност; това, което няма нито начало, нито край, нито прекъсвания в своята непрекъснатост. Приложимо ли е това определение към каквото и да било друго? Не, разбира се. Затова древните халдеи са имали няколко определения към думата “безсмъртие”, един от които е гръцки, рядко употребяван термин панеон-но безсмъртие, т. е. започващо с манвантарата и завършващо с пралаята на нашата Слънчева вселена. То продължава един еон или “период” от нашата пан или “всепри-рода”. Следователно безсмъртен е този, в смисъл на панеонно безсмъртие, чието ясно съзнание и възприятие на собственото аз в каквато и да е форма, никога нито за се-кунда не е бивало отхвърлено по време на целия период на неговото пребиваване в ка-чеството на Его. Тези периоди са няколко и на всеки от тях е дадено специфично наз-вание в съкровените учения на халдеи, гърци, египтяни и арийци и ако те можеха да бъдат преведени а те не се поддават на превод, може би дотогава, докато идеята, зак-лючена в тях, остава непостижима за западния ум тогава бих могъл да ви ги съобщя. Засега ви е достатъчно да знаете, че човекът, Егото, подобно на вашето или моето, мо-же да бъде безсмъртно от един голям Кръг до друг.

Да кажем, че моето безсмъртие започва в този четвърти Кръг, т. е. ставайки пълен адепт, аз по желание спирам ръката на Смъртта; и когато накрая съм принуден да є се подчиня, моето познание за тайните на природата ми позволява да съхраня своето съз-нание и ясно възприятие на собственото си аз в качеството на обект на своето рефлек-тиращо съзнание и познаване; по такъв начин, избягвайки цялото това разделяне на принципите, което по правило се извършва след физическата смърт на редовия човек, аз оставам като К. Х. в Егото си в продължение на цялата поредица раждания и живо-ти в седемте свята и Арупалоки дотогава, докато накрая отново не се появя на тази Зе-мя сред хората от петата раса на съществата от пълния пети Кръг. В такъв случай аз бих бил “безсмъртен” в продължение на немислимо дълъг (за вас) период, обхващащ много милиарди години. И при това действително ли “Аз” е безсмъртно въпреки всичко? Ако единствено аз не предприема такива усилия, каквито извършвам сега, за да си обезпеча още един такъв отпуск от Закона на Природата, К. Х. ще изчезне и може да стане господин N., когато неговата отсрочка изтече. Съществуват хора, които стават такива могъщи същества; сред нас има хора, които могат да станат безсмъртни в тече-ние на останалите големи Кръгове, а след това да заемат своето отредено място сред височайшите Чохани, Планетните съзнателни “Его-Духове”. Разбира се, Монадата “никога не загива, каквото и да се случи”.

Предразположеността към злото е точно толкова силна в човека и даже по-силна, отколкото предразположеността към доброто. Изключението от това правило на при-родата изключение, което по отношение на адептите и магьосниците става на свой ред правило също си има своите изключения. Внимателно прочетете откъса на стр. 352-3 в

Изида, т. 1, абз. 3.4 Споменатият случай се отнася само за тези силни магьосници, чие-то сътрудничество с природата в злото им дава средства да я принудят да разкрие кар-тите си и по този начин им предоставя панеонно безсмъртие. Но само ако знаехте що за безсмъртие е това и колко за предпочитане е унищожението пред подобен живот!

И така, продължавам обяснението.1) Макар и не “съвсем откъснати от своя шести и седми принцип” и напълно “по-

тенциално способни да се появяват” на спиритични сеанси, въпреки това те са отделе-ни от висшите принципи с бездна, до този ден, в който е трябвало да умрат от естестве-на смърт. Шестият и седмият остават пасивни и негативни, докато при случайна смърт висшата и нисшата група взаимно се притеглят. Нещо повече, в случай на доб-

ро и невинно Его нисшата група непреодолимо се притегля към шестия и седмия и по такъв начин То или дреме, обкръжено от щастливи съновидения, или спи дълбок сън без съновидения, докато не удари неговият час. Ако малко поразмислите и устремите взор към вечната справедливост и подобаващия ред на нещата, вие ще разберете защо. Жертвата, добра или лоша, не е отговорна за смъртта си, дори ако нейната смърт бъде следствие от някаква постъпка в предишен живот или предишно раждане накратко, това ще бъде акт на Закона за Възмездието, без да е обаче непосредствен резултат от постъпка, преднамерено извършена от личното Его в този живот, по време на който човекът е загинал. Ако на него му е било позволено да преживее повече, той би могъл да изкупи предишните си грехове още по-успешно; но дори и сега Егото, на което се е наложило да изплати дълга на създателя си (предишното Его), се освобождава от уда-рите на възмездяващата справедливост. Дхян-Чоханите, които не участват в ръководс-твото на живеещите човешки Его, охраняват безпомощната жертва, насилствено изх-върлена от стихията си в нова стихия, докато тя не се оформи напълно и не се почувства приспособена и готова за нея. Ние ви съобщаваме това, което знаем, понеже се обучаваме от личен опит. Вие знаете какво имам предвид и ПОВЕЧЕ НЕ МОГА ДА КАЖА!

Да, добри или лоши, жертвите спят, за да се събудят в часа на последния Съд, който ще бъде часът на великата борба между шести и седми с пети и четвърти принцип на самия праг на състоянието на съзряване. И дори след като шестият и седмият, отнасяй-ки със себе си петия, отидат в своето акашово Самадхи, даже тогава може да се случи духовните трофеи от пети принцип да се окажат прекалено незначителни, та да може да се възроди Егото в Девачан; в такъв случай то веднага се облича в новото тяло на субективното “Същество”, създадено от Кармата на жертвата (или не жертвата зависи от случая) и встъпва в новото си земно съществуване на същата или някоя друга пла-нета.

Следователно в никакъв случай никой друг не може да бъде привлечен към спири-тичен сеанс, освен самоубийците, празните обвивки и онези жертви на нещастни слу-чаи, които умират, изпълнени с някаква изгаряща ги земна страст. И е ясно, че “това учение не противоречи на нашата предишна доктрина” и че когато “обвивките” са много, духовете са твърде малко.

2) “Пороците” не ще избегнат наказание; но именно причината ще бъде наказвана, а не следствието, особено в случай на непредвидено, макар и вероятно следствие. По същия начин може да бъде наречен самоубиец човекът, постигнат от смъртта в морска буря, както и убиващият себе си чрез “прекален умствен труд”. Водата е способна да удави човека, а прекалената умствена работа да размекне мозъка, което може да го от-

несе в гроба. Поради това никой не би трябвало да пресича Калапани5 или даже да се къпе от страх да не потъне, ако внезапно му стане лошо (известни са и такива случаи); също така човек не би трябвало да изпълнява задълженията си и най-малкото да не се жертва дори за похвална и висша благотворна цел, както правят мнозина от нас. Под-будата е всичко и човек бива наказан в случай на пряка отговорност и никога по друга причина. Жертва е, когато нещастната случайност предшества естествения час на смъртта, докато при самоубийството смъртта бива предизвикана доброволно и обмис-лено, с пълно съзнание за най-близките последствия. По такъв начин човек, причинил смъртта си в припадък на временно умопомрачение, не е самоубиец, за най-голямо огорчение и големи неприятности на застрахователните компании. Затова също той не става плячка за изкушенията на Камалока, а заспива, както и всяка друга жертва.

3) “Духовете на напълно честни и умерено добри хора, умиращи от естествена смърт, остават... в атмосферата на Земята от няколко дни до няколко години” и това време зависи от готовността им да се срещнат със своето творение, а не със своя тво-рец това е много съкровена тема, която вие ще изучите по-късно, когато бъдете под-готвени по-добре. Но защо да “общуват”? Нима онези, които обичате, общуват с вас обективно по време на сън? В часове на опасност или силна симпатия вашият дух и техният дух, резонирайки на един и същи поток мисли който в подобни случаи създа-

ва своего рода телеграфен духовен проводник между двата организма, могат да се сре-щнат и взаимно да запазят спомените ви; но в този случай вие сте живи, а не мъртви хора. Но как може несъзнателният пети принцип (вж. по-горе) да въплътява или об-щува с жив организъм, ако още не е станал обвивка? Ако по някаква причина те оста-нат в това състояние на летаргия в продължение на няколко години, духът на живее-щия може да се вдига към тях, за което вече писахме, и това може да става още по-лес-но, отколкото в Девачан, където духът е прекалено погълнат от своето лично блаженс-тво, за да обръща внимание на нахълтващите елементи. Аз утвърждавам те не могат.

4) Не ми е известно за никакви “хиляди духове”, които се появяват в кръжоците ви (нещо повече, аз със сигурност не познавам нито един “съвършено чист кръжок”) и “ни наставляват във висша нравственост”. Що се отнася до обучението по “висша

нравственост”, тук ние имаме един дукпа-шамар6, недалеч от мястото, където живея. Доста забележителна личност. Не много силен като магьосник, но изключително

изявен като пияница, крадец, лъжец и оратор. Измъчван от жажда, този шапа-тун7 ла-ма може сутрин да принуди огромна аудитория “жълтокапци”-миряни да изплачат це-лия си годишен запас от сълзи, приказвайки за своето разкаяние и страданията си, а след това същата вечер да се напие и ограби цялото село, потапяйки жителите му в дълбок хипнотичен сън. Проповедта или наставленията по нравственост, преследващи някаква цел, все още нищо не говорят.

5) “Обскурация” настъпва едва когато последният човек от който и да е голям Кръг премине в сферата на следствията. Природата е твърде добре и изключително приспособена математически, за да допуска грешки при изпълнение на своите функци-и.

Ако човек не изпитва силна любов, силна ненавист, той няма да бъде нито в Дева-чан, нито в Авичи. “Природата изхвърля топлите от устата си” означава само, че тя унищожава техните лични Его (а не обвивки и не шестия принцип) в Камалока и в Де-вачан. Това изобщо не им пречи те незабавно да се родят отново и ако животите им не са били много или премного лоши, то няма причина и вечната Монада да не намери страницата на този живот невредима в Книгата на Живота.

Август 1882 г.

XXI

Изпитанието е нещо, на което всеки чела е длъжен volens nolens да се подложи за по-дълъг или по-кратък период, ако не иска званието му да си остане само украшение. И точно защото това опира несъмнено до факта, че вие, родените на Запад, винаги ще го разглеждате като система за измама или мошеничество, аз винаги съм отказвал да приема или дори да разглеждам някой от вас двамата като чела.

На подложения на изпитание чела е позволено да мисли и постъпва както намери за добре. Предварително го предупреждават и му казват: “Вие ще бъдете съблазнявани и въвличани в заблуждение от видимостта; две пътеки ще се открият пред вас, и двете водещи към целта, която се стараете да достигнете: едната лесна и по-бързо ще ви до-веде до изпълнение на заръките, които получавате; другата е по-стръмна, по-дълга; пъ-тека, пълна с камъни и тръни, в които неведнъж ще се спънете по пътя и в края на ко-ято е възможно да претърпите само несполуки и да се окажете в положение да не из-пълните указанията, дадени за определено малко дело но тогава, когато трудностите, претърпени от вас на втората пътека, накрая ще се зачетат във ваша полза, то първи-ят, лесният път може да ви даде само кратковременно удовлетворение от лесното из-пълнение на определената работа.” Чела е напълно свободен и често има всички осно-вания от гледна точка на външните обстоятелства да подозира своя Гуру в измама. Дори нещо повече: колкото по-силно и искрено е негодуванието му, изразено с думи или във вълнението на сърцето, толкова той е по-годен и по-подходящ за адепт. Чела е свободен той няма да бъде призован да отговаря за употреба на най-оскърбителни ду-ми и изрази по отношение на действията и заповедите на своя Гуру, стига само да изле-зе победител от това огнено изпитание; само ако не се поддаде на никакви съблазни и отхвърли всяка съблазън и докаже, че нищо дори обещанието за бъдещото му посве-щение в адепт този най-скъпоценен дар, който той слага по-високо от живота си нищо не може да го принуди да се отклони от пътя на истината и честността или да го накара да стане измамник.

Едва ли ние с вас ще достигнем някога до съгласие в разбирането на нещата и даже

в смисъла на думите. Веднъж вие ни нарекохте йезуити1; и ако гледаме на нещата с ваши очи, вие може би сте прави донякъде, преценявайки ни по този начин, тъй като външно нашите системи за обучение не се различават твърде. Но това е само при пог-лед отвън. Както вече казах веднъж те знаят, че онова, на което учат, е лъжа; ние пък знаем, че това, което преподаваме, е истина, само истина и нищо освен истина! Те ра-ботят за засилване мощта и славата (!) на своя орден; а ние за мощта и крайното възтържествуване на индивидуалностите, на отделните единици, на човечеството в ця-лост и сме съгласни, нещо повече принудени сме да поставяме нашия Орден и неговите Повелители в сянка. Онези работят и напрегнато се трудят, като мамят заради зем-ното могъщество в този живот; ние работим и напрегнато се трудим, и позволяваме на учениците си временно да се заблуждават, за да можем с това да им предоставим на-деждно средство никога да не се мамят впоследствие и да виждат цялото зло на лице-мерието и лъжата не само в тоя живот, но и в редицата следващи. Онези йезуитите жертват вътрешния принцип, духовния мозък на Егото, за да подхранят и развият още по-силно физическия мозък на личния, недълговечен човек, принасяйки цялото чове-чество в жертва на всеизгаряне за своето Общество това ненаситно чудовище, хране-що се с мозъка и жизнената енергия на човечеството и развиващо неизлечим рак във всяка точка на здравото тяло, до която се докосне. Ние обаче, критикуваните и не-понятните Братя, се стараем да доведем хората до жертване на собствената им личност този преходен проблясък за благото на цялото човечество, следователно заради тях-ното собствено безсмъртно Его, за неговите съставни части, тъй като човечеството е разпокъсано, но единно цяло, каквото то някога отново ще стане. Тях ги учат да привеждат в заблуждение, а нас да изваждаме от него; те вършат работата на боклук-чията, ако не броим неколцина техни нещастни и искрени оръдия и всичко е с корист-

ни цели; ние предоставяме това на нашите лакеи дугпа, които са винаги на нашите ус-луги, давайки им cartе blanche за определен срок с единствената цел да изявят цялата вътрешна природа на чела, повечето ъгълчета и затънтени местенца на които биха ос-танали скрити навеки, ако не се предостави възможност да се изпитат всички тези мес-тенца ред по ред. Дали чела ще спечели, или изпусне наградата, зависи изключително само от него. Но трябва да запомните, че нашите източни представи за “подбуди”, “правдивост”, “честност” значително се отличават от вашите западни понятия. Подоб-но на вас и ние вярваме, че да говориш истината е нравствено и е безнравствено да се лъже, но всяко сходство свършва дотук и нашите понятия се разминават в значителна степен.

В различно време, особено в течение на двата последни месеца, вие нееднократно предлагахте себе си в качество на чела, а първото задължение на чела се състои в това да изслушва без гняв и злоба всичко, което би казал Гуру. Как ще можем ние да ви учим или вие да се учите, ако ни се наложи да запазим съвсем чужди на нас и нашите методи отношения като между светски хора? Ако наистина искате да бъдете чела, т. е. да станете приемници на нашите тайни, вие трябва да се приспособите към нашите ме-тоди, а не ние към вашите. И дотогава, докато не направите това, съвсем безполезно е да очаквате каквото и да е свръх онова, което ние можем да дадем при обикновените обстоятелства.

Не е достатъчно да знаете изчерпателно на какво е способен или неспособен чела в продължение и в условията на изпитателния период. Ние обаче трябва да знаем на какво той може да стане способен при различните и всевъзможни обстоятелства.

Август 1882 г.

XXII Всяко току-що развъплътило се четвъртично същество загубва в мига на смъртта

цялата си памет, независимо дали е умряло от естествена или насилствена смърт, от самоубийство или нещастен случай, умствено здраво или душевноболно, младо или старо, добро или лошо, или нито едното, нито другото; то ментално се унищожава; спи акашовия си сън в Камалока. Това състояние трае от няколко часа (рядко по-малко), дни, седмици, месеци до няколко години. Всичко това е в съответствие със самото съ-щество, неговото ментално състояние в мига на смъртта, с характера на смъртта и т. н. Тази памет ще се върне към съществото или Егото бавно и постепенно към края на пе-риода на съзряване; още по-бавно, но и в далеч по-непълен и несъвършен вид към об-вивката, а най-пълно към Егото в момента на встъпването му в Девачан.

Така че Девачан е състояние, обусловено и предизвикано от миналия му живот; Егото не попада в него стремглаво, а се потапя постепенно и с чести спирания. С пър-вия проблясък на това състояние пред него застава миналият му живот (по-точно Его-то още веднъж го преживява), от първия до последния съзнателен ден. От най-важното до най-незначителното събитие всичко минава в тържествено шествие пред духовното око на Егото; само че за разлика от събитията на реалния живот, от тях остават само онези, които са избрани от новия жител, нежелаещ да се раздели с някои сцени и актьо-ри те остават за постоянно, докато всички останали гаснат, изчезвайки завинаги или завръщайки се към създателя си обвивката.

Постарайте се сега да разберете този справедлив, възмездяващ в най-висша степен извънредно важен закон в неговите следствия. От възкръсналото Минало не остава ни-що над това, което Егото е прочувствало духовно, което е било извикано от духовните му способности, развивало се е благодарение на тях и е било преживяно от тях било то любов или ненавист. Всичко това, което се опитвам сега да опиша, всъщност е неопису-емо. Както не ще намерите двама напълно еднакви човеци или две еднакви фотогра-

фии на едно и също лице, или пък два листа така и няма две еднакви състояния в Де-вачан. Ако адептът не може да осъзнава такова състояние в своя периодичен Девачан, как да очакваме той да си състави вярна картина на Девачан?

Затова няма противоречия в изказването, че Егото, възродило се в Девачан, “запазва за известно време, в съответствие със земния си живот, пълен спомен за своя (духовен) живот на Земята”. Тук все пак само изпускането на думата “духовен” до-вежда до недоразумение!

Всички, които не се спускат в Осмата сфера1, отиват в Девачан.Състоянието на Девачан, пак повтарям, в толкова малка степен може да бъде опи-

сано или обяснено даже с помощта на най-подробното и красноречиво описание на то-ва състояние при едно случайно взето Его, както всички човешки животи в съвкуп-ност могат да бъдат описани като “Живота на Наполеон” или живота на който и да е друг човек. Съществуват милиони различни състояния на щастие и страдание емоцио-нални състояния, в основата на които са както физически, така и духовни способности и чувства, но само духовните остават и се съхраняват. Там честният труженик и чест-

ният милионер ще се чувстват различно. Състоянието на мис Найтингейл2 ще се -различава съществено от състоянието на младата невеста, която умира, така и не вку-сила това, което смята за щастие. Първите двама обичат семействата си; филантропът човечеството; за девойката целият свят е съсредоточен в бъдещия є мъж; меломанът не познава по-висше състояние на блаженство и щастие от музиката най-божественото и духовно от всички изкуства. Преходните степени от най-високото до най-ниското със-тояние в Девачан незабележимо се сливат, а от последното стъпало на Девачан доста често Егото може да се озове в най-слабото състояние Авичи, което към края на “духов-ния подбор” на събитията може да се превърне и в истинско “Авичи”.

Запомнете, всяко чувство е относително. Няма нито добро, нито зло, нито щастие, нито страдания сами по себе си. Преходното мимолетно блаженство на човек, нару-шил съпружеската вярност, който с постъпката си разбива щастието на мъжа, се въз-ражда духовно не по-слабо заради престъпната си природа. Ако в минутите на блаженс-тво и действително духовна любов, породена от шести и пети принцип, колкото и да е била замърсена от страстите на четвъртия, или камарупа, макар и само веднъж да са били изпитани угризения на съвестта (които винаги произлизат от шестия принцип) тези угризения на съвестта неизбежно ще се съхранят и постоянно ще съпровождат сцените на чиста любов. Не е необходимо да се впускам в подробности, тъй като въоб-ражението и интуицията на познавач на физиологията, какъвто ви смятам, едва ли се нуждаят от подсказване на такъв наблюдател в областта на психологията като мен. Потърсете в дълбините на съзнанието и паметта си и се постарайте да разберете какви именно картини може толкова силно да ви завладеят, че, намерили се отново в тяхно присъствие, вие отново бихте ги преживявали, и ако попаднете в мрежата им, бихте забравили всичко останало в това число и настоящото писмо, тъй като в течение на събитията то ще се появи значително по-късно в панорамата на възкресения ви живот.

Да, Любовта и Ненавистта3 са единствените безсмъртни чувства; но преходните стъпала на тоновете от седморно седемкратната скала на цялата клавиатура на живо-та са безбройни. И тъй като именно тези две чувства (за да съм по-точен, какво като рискувам отново да бъда неправилно разбран: тези два полюса на човешката “душа”, която всъщност представлява единство?) формират бъдещото състояние на човека да-ли в Девачан или в Авичи, така и разнообразието на подобни състояния би трябвало да е неизчерпаемо.

Септември 1882 г.

XXIII1

Нито нашата философия, нито ние самите вярваме в отделен Бог, още по-малко в

такъв, местоимението на когото би изисквало главна буква. Нашата философия се

доближава до определението на Хобс2. Тя е предимно наука за следствията според техните причини и причините според следствията им, а тъй като тя е наука и за това, което произлиза от първоначалото, както определя философията Бейкън, то преди да приемем такова начало, ние трябва да го знаем и нямаме право даже просто така да допуснем възможността за него. Цялото ви обяснение е основано на едно-единствено предположение, изтъкнато в качеството му на довод през миналия октомври. Беше ви казано, че нашето знание се ограничава в тази наша слънчева система, следователно като философи, желаещи да бъдат достойни за това име, ние не можем нито да отрича-ме, нито да утвърждаваме съществуването на онова, което вие наричате висше, всемо-гъщо, разумно същество от някакъв род, извън границите на тази слънчева система. Но даже и подобно съществуване да не е абсолютно невъзможно, все пак, ако еднообра-зието на природните закони не се нарушава при преминаването на тези граници, ние твърдим, че това е в най-голяма степен невероятно. Въпреки това решително отричаме позициите на агностицизма по този въпрос и по отношение на слънчевата система. На-шата доктрина не познава компромисите. Тя или утвърждава, или отрича, защото учи само на това, което познава като истина. Затова ние не признаваме Бог и като филосо-фи, като будисти. На нас ни е известно, че съществуват планетни духове и други духов-ни същества, и знаем, че в нашия свят няма такова явление като Бог, личен или безли-чен. Парабрахма не е Бог, а абсолютен и неизменен закон, а Ишвара е следствие на Авидя и Мая, невежеството, основано върху великото заблуждение. Думата “Бог” е би-ла измислена за обозначаване на неизвестната причина от тези следствия, от които чо-век, без да ги разбира, или се е възхищавал, или се е страхувал. А тъй като ние твър-дим и сме в състояние да докажем това, което утвърждаваме, а именно познаването на тази причина и причини, то можем да настояваме, че зад тях не стои никакъв Бог или богове.

Идеята за Бога не е вродено, а придобито понятие и ние имаме само едно общо с те-ологиите: ние разкриваме безкрайността. Но докато установяваме за всички феноме-ни, произтичащи от безкрайното и безпределно пространство, времето и движението материални, естествени, разумни и известни (поне за нас) причини, теистите им при-писват духовни, свръхестествени, непостижими и неизповедими причини. Богът на

теолозите е не повече от въображаема сила, un loup garou*, както се изразява Холбах3 сила, която никога още не се е проявявала. Нашата главна задача е да освободим чове-чеството от този кошмар, да учим човека на добродетели заради самите тях; да го учим да преминава през живота, като се осланя на самия себе си, вместо да се подпира на бо-гословската патерица, която безброй векове е била непосредствена причина почти за всички човешки бедствия.

Може да ни нарекат пантеисти4, но агностици НИКОГА. Ако хората желаят да приемат и да разглеждат в качеството на Бог нашия ЕДИНЕН ЖИВОТ неизменен и несъзнателен в своята вечност, те са свободни да го правят и с това да се придържат към още едно извънредно лъжливо наименование. Но тогава ще им се наложи да кажат заедно със Спиноза, че не съществува и е невъзможно да си представят никаква друга субстанция освен Бог, или както този прославен и злощастен философ казва в своята

четиринадесета теорема: praeter Deum neque dari neque concipi potest substantia5 и по този начин да станат пантеисти.

...Кой друг, ако не теологът, откърмен с тайна и с най-нелеп свръхнатурализъм, би могъл да си въобрази самосъщно същество, безкрайно и вездесъщо по силата на необ-ходимостта, но извън проявената безкрайна вселена? Думата безкрайност е само отри-цание, което изключва понятието предел. Съвсем очевидно е, че едно независимо и вез-десъщо същество не може да бъде ограничено с нищо извън него самото: нищо не може да бъде вън от него, дори пустотата, вакуумът тогава къде е мястото на материята? за

тази проявена вселена, макар и ограничена? Ако попитаме теистите: дали вашият Бог е пустота, пространство или материя? те ще ви отговорят: не. И все пак те твърдят, че техният Бог прониква материята, макар сам да не е материя. Когато говорим за нашия Единен Живот, ние казваме, че той не само прониква, нещо повече той е същността на всеки атом материя; и затова той не само има съответствие с материята, но и прите-жава също всички нейни свойства и т. н., следователно именно той е материален и е са-мата материя.

Миналата година вие неведнъж ни питахте: как е възможно разумът да възникне или да се развие от неразум? По какъв начин е могло високоразумното човечество а човекът е венецът на разума да се развие от слепия, неразумен закон или сила! Но ако разсъждаваме на тази тема, аз на свой ред мога да попитам: как биха могли вродените идиоти, неразумните животни и всички прочие “твари” да бъдат създадени от абсолют-ната мъдрост или да се развият от нея, ако тя представлява от само себе си мислещо, разумно същество, творец и управник на Вселената? Как? пита д-р Кларк в своето из-следване на доказателствата за съществуване на Божеството. “Нима Бог, сътворил окото, няма да вижда? Нима Бог, сътворил ухото, няма да чува?” Но следвайки този начин на разсъждение, би следвало да признаем, че създавайки идиота, Бог е идиот; че той, сътворил толкова неразумни същества, толкова физически и нравствени чудови-ща, трябва да е неразумно същество...

... Ние не сме адвайтисти, но нашето учение, почитайки единния живот, е тъждест-

вено с тяхното учение по отношение на Парабрахма6. Нито един адвайтист, притежа-ващ истинно философски ум, никога не би назовал себе си агностик, понеже знае, че той е Парабрахма и е тъждествен във всяко отношение със световния живот и душа макрокосмосът е микрокосмос и той знае, че няма Бог, няма творец и няма живо съ-

щество отделно от него. Намирайки Гносиса7, ние не можем да се отвърнем от него и да станем агностици.

... Ако можехме да допуснем, че даже височайшите Дхян-Чохани са изложени на грешки под влияние на заблудите, за нас наистина не би съществувала никаква реал-ност, а окултните науки биха се оказали също такава велика химера, каквато е и този Бог. Щом като е глупаво да отричаме това, което не знаем, още по-нелепо е да му при-писваме неведоми закони.

Съгласно логиката “нищо” е това, за което всичко може да бъде справедливо отри-чано и нищо не може да бъде утвърждавано със сигурност. Затова понятието за край-ното или безкрайното “нищо” е логично безсмислено. И все пак, съгласно теолозите: “Бог, самосъщностно същество, е най-простото, неизменно, непорочно същество; извън частите, образите, движенията, делимостта и всякакви други подобни свойства, наблю-давани от нас при материята. Тъй като всички подобни свойства очевидно и неизбежно предполагат завършеност в самото си понятие и определено не се съобразяват със съ-вършената безкрайност”. Затова и Бог, предлаган тук на почитание от ХIХ век, е ли-шен от всички качества, за които човешкият мозък би могъл да произнесе някакво съждение. Какво в действителност е това, ако не същество, за което те не могат да утвърждават нищо, което веднага не би било отхвърлено? Тяхната собствена Библия, тяхното Откровение разрушава всички морални съвършенства, които те му припис-ват, защото всъщност те смятат за съвършенство такива качества, които здравият смисъл и разум на всеки човек отнася към недостатъците, гнусните пороци и тежките грехове. Нещо повече, четящият нашите будистки писания, предназначени за суевер-ните маси, не ще намери в тях толкова отмъстителен, несправедлив, жесток и тъп демон, какъвто е въпросният небесен тиран, на когото християните с робско усърдие въздават поклонения и комуто богослови приписват съвършенства, опровергавани на всяка страница на тяхната Библия. Направо казано, като че ли вашата теология е съз-дала своя Бог само за да го унищожи на части. Вашата църква е митичният Сатурн, раждащ деца само за да ги изяде.

Всемирният Разум. Няколко съображения и доводи трябва да поддържат всяка но-ва идея например нас непременно ще ни обвинят в следните т. нар. противоречия. 1)

Ние отричаме съществуването на мислещ, съзнателен Бог с основанието, че подобен Бог или трябва да бъде обусловен, ограничен и поддаващ се на изменения следовател-но не безкраен, или 2) ако той ни е представен като вечно, неизменно и независимо съ-щество, без едничко зрънце материя в самия себе си, тогава ще отговорим, че това не е същество, но неоспорим, неизменен, сляп принцип закон. И все пак, ще кажат те, вие вярвате в Дхяни, т. е. Планетни духове (пак духове) и ги удостоявате с всемирен разум, и това трябва да бъде обяснено.

Нашите доводи може накратко да бъдат сумирани така:1) Ние отричаме нелепото предположение, че може да има две безкрайни, вечни и

вездесъщи битиета (дори в безкрайната и вечна вселена).2) Както знаем, материята е вечна, т. е. няма начало, тъй като: а) материята това е

самата Природа; б) онова, което не може да унищожи себе си и е неунищожимо, безспорно съществува и затова то не може да има начало, също както и не може да престане да съществува; в) доколкото натрупаният опит на безкрайните векове, както и опитът на точната наука ни доказват, че материята (или природата) действа благода-рение на присъщата є особена енергия и нито един от атомите є никога на пребивава в състояние на абсолютен покой, затова тя трябва да съществува винаги, като нейните материали вечно ще изменят формата, съчетанията и свойствата си, но нейните прин-ципи или елементи ще си остават абсолютно неразрушими.

3) Що се отнася до Бога тъй като никой и никога не го е виждал8, щом той или то не е самата същност и природа на тази вечна и безпределна материя, нейната енер-гия и движение, ние не можем да го смятаме нито за вечен, нито за безкраен, нито даже за самосъщност. Ние се отказваме да приемем същество или битие, за което абсолютно нищо не знаем: а) защото няма място за него при наличието на тази материя, неопро-вержимите свойства и качества на която са ни напълно известни; б) защото ако той или то е само част от тази материя, нелепо е да се твърди, че той е двигател или управ-ител на това, по отношение на което той самият се явява само като зависима частица; в) защото, ако ни кажат, че Бог е самосъщностен чист дух, независим от материята из-вънкосмическо божество, ние ще отговорим, че дори и да допуснем възможността за подобна невероятност, т. е. съществуването му, все пак ще твърдим, че чисто немате-риален дух не може да бъде разумен, съзнателен владетел, както и че не може да прите-жава нито едно от качествата, с които го дарява теологията, така че подобен Бог отно-во става само една сляпа сила. Разумът, присъщ на нашите Дхян-Чохани това е спо-собността, която могат да притежават само облечените в жива тъкан или одушевените същества, колкото и да е непроницаем или по-точно невидим материалът, от който са направени телата им. Разумът подразбира необходимост от мислене; за да мислиш, трябва да имаш представи; представите предполагат наличие на чувства, които са фи-зически и материални, но как може нещо материално да принадлежи на чист дух?

Ако ни възразят, че мисълта не може да бъде свойство на материята, ще попитаме: защо? Ние трябва да имаме неопровержимо доказателство за такова твърдение, преди да можем да го приемем. Ще запитаме теолога какво е попречило на неговия Бог да на-дари материята със способност за мислене, щом той е признатият създател на всичко съществуващо; и като получим отговор, че изглежда на Него не му е било угодно да направи това и че това е не само тайна, но и нещо невъзможно, ние ще настояваме за разяснения защо е по-невъзможно материята да произведе дух и мисъл, отколкото ду-хът или мисълта на Бога да произведе и създаде материя?

Ние не прекланяме глава в прахта пред тайната на разума, понеже сме я разреши-ли още преди векове. Отхвърляйки с презрение теистичната теория, ние също така не признаваме и теорията на автоматизма, учеща, че състоянията на съзнанието се пре-дизвикват от съответното разположение в определен ред на мозъчните молекули; също толкова малко уважение изпитваме към една друга хипотеза за зараждане на молеку-лярното движение чрез съзнанието. Но тогава в какво все пак вярваме?

Ето че ние вярваме в многократно осмивания флогистон9 и в това, което някои физици биха нарекли nisus*, непрестанното, макар и абсолютно незабележимо (за обик-

новените чувства) движение или въздействие на едно тяло върху друго пулсацията на инертната материя нейният живот. Телата на Планетните духове са направени от

това, което Пристли10 и други учени наричат флогистон и за което ние имаме друго название. В своето висше седмо състояние тази субстанция представлява материя, от която се състоят телата на най-чистите и висши Дхяни, докато в най-ниския си и най-плътен вид тя служи като покров на Планетните духове от първата или най-ниска сте-пен (макар че пак е толкова неосезаема, че науката нарича това енергия или сила). С други думи, ние вярваме само в МАТЕРИЯТА, в материята като видима природа и в материята в нейната незримост като невидим, вездесъщ и всемогъщ Протей, с нейното непрекъснато движение, което е нейният живот и което природата черпи от самата се-бе си, тъй като тя е велико цяло, извън което не може да съществува нищо. Защото

както вярно потвърждава Билфингер11, “движението е начин на съществуване, който неизбежно произтича от самата същност на материята; материята е движена от свои собствени особени енергии; нейното движение се дължи на сила, която е присъща на самата нея; разнообразието на движенията и онези явления, които са обусловени от тях, произтичат от многообразието на свойствата, качествата и съчетанията, които из-начално присъстват в първичната материя” и съвкупността от които се явява приро-дата, но за които вашата наука знае по-малко, отколкото който и да е от нашите тибет-ски мулетари знае метафизиката на Кант.

Следователно съществуването на материята е факт; съществуването на движение-то още един факт; тяхната самосъщност и вечност или неунищожимост трети факт. И представата за чистия дух като Същество или Битие наречете го както ви харесва е химера, огромна нелепост!

Нашите представи за Злото. Злото като такова не съществува, има само отсъствие на добро. Злото съществува само за онзи, който става негова жертва. То произтича от две причини и представлява независима причина в природата не повече, отколкото доброто. Природата е лишена от добро или зло: тя само следва неизменните закони, да-вайки живот и радост или изпращайки страдания и смърт, като разрушава създадено-то от нея. Природата има противоотрова за всяка отрова и нейните закони са възмез-дие за всяко страдание. Пеперудата, изядена от птица, става тази птица, а птицата, убита от животно, преминава в по-висока форма. Такъв е слепият закон на неотмени-мостта и вечният ред на нещата и поради него това не може да бъде наречено Зло в Природата. Истинното зло произтича от човешкия разум и произходът му изцяло е свързан с разсъдъчния човек, откъснал се от Природата. По такъв начин самото Чове-чество е истинският източник на злото. Злото е прекаленост на доброто, плод на чо-вешкото себелюбие и алчност. Замислете се по-дълбоко и ще разберете, че освен смъртта, която не е зло, а неизбежен закон, и нещастните случаи, от които нито един не остава без възмездие в бъдещия живот, източникът на всяко зло, малко или голямо, се съдържа в човешките действия, в човека, чийто разум го прави единствения свободен деятел в Природата.

Не природата поражда болестите, а човекът. Неговото предназначение и участ в системата на природата е да умре от естествена смърт, от старост; като изключим слу-чайностите, нито един дивак или див звяр не умира от болест. Храната, половите отно-шения, питието са естествени потребности на живота, но техните излишества носят болести, нещастия, умствени и физически страдания, и всичко това се предава като най-голямо бедствие на бъдещите поколения, на потомството от престъпници. Често-любието, желанието ни да обезпечим благополучие и удобства за тези, които обичаме, посредством придобиване на почести и богатство, са похвални естествени чувства, но когато превръщат човека в честолюбив жесток тиранин, скъперник, егоистичен себе-любец, те донасят неизброими бедствия на околните както на народа, така и на отдел-ните хора. По такъв начин всичко: храната, богатството, честолюбието и хиляди други неща, които няма да споменем, всички те стават източник и причина за злото както при излишък, така и при техния недостиг. Ставайки лакомник, развратник, тиранин, вие ставате източник на болести, хорски страдания и мъка. Ако нямате всичко това,

вие ще страдате от глад, ще ви презират като нищожество и мнозина от околната тъл-па ваши събратя ще ви направят мъченик за цял живот. Така че трябва да виним не природата и не въображаемото Божество, но именно човешката натура, паднала ниско поради себелюбието.

Помислете внимателно над тези думи; изследвайте всяка причина на злото, която можете да си представите, и я проследете до изходната точка така ще решите една трета от целия проблем на злото.

Е, а сега, като отделя необходимото внимание на онези бедствия, които са естестве-ни и не могат да бъдат избегнати те са толкова малобройни, че призовавам цялата ар-мия от западни метафизици да ги нарече зло и да ги проследи непосредствено до неза-висимата причина, бих посочил най-голямата, главната причина за почти две трети от бедствията, които преследват човечеството, откакто тази причина е станала сила. Това е религията от всякакъв вид и при всички народи. Това е жреческата каста, све-щенослужителите и църквите; именно в тези илюзии, които човек почита като свеще-ни, той трябва да търси източника на безбройните бедствия, които са днешното прок-лятие за човечеството и обвързват човека. Невежеството е създало боговете и хитрост-та е извлякла изгоди от представилия се благоприятен случай. Погледнете Индия, християнския свят, исляма, юдаизма и фетишизма. Именно свещенослужителската из-мама е направила тези богове толкова заплашителни за човека; именно религията го превръща в егоистичен лицемер, фанатик, ненавиждащ цялото човечество извън своя-та секта, без да го прави нито по-добър, нито по-нравствен. Именно вярата в Бога и бо-говете прави две трети от човечеството роби на шепа измамници под лъжливия пред-лог за спасение. Нима човек не е готов да тръгне към всяко злодеяние, ако му кажат, че неговият бог или богове изискват това престъпление доброволна жертва на въобра-жаем бог, жалък роб на лукави свещенослужители? Ирландският, италианският и сла-вянският селянин сам ще гладува и ще умори от глад и нищета семейството си, за да нахрани своя падре или поп. Две хиляди години Индия стене под теглото на кастите брамините са угоени от тлъстите подаяния, а днес последователи на Христа и Мохамед си режат гърлата в името и за вечна слава на своите митове. Запомнете: броят на чо-вешките бедствия не ще намалее, докато по-добрата част от човечеството не разруши в името на Истината, нравствеността и всеобщото милосърдие олтарите на своите лъже-богове.

Четете Махавага12 и се постарайте да разберете, но не с вашия предубеден западен ум, а с духа на интуицията и истината това, което говори Всепросветленият в Първа

кхандхака13. Позволете ми да го преведа за вас:“Когато Благословеният Буда се намирал в Урувела на брега на река Неранджара

и пребивавал под дървото на мъдростта Бодхи, ставайки вече Самбуда, накрая на сед-мия ден, съсредоточил се върху Веригата на причинността, той промълвил следното:

“От невежеството произлизат санкхарите14 на троичната природа рожби на тялото, речта и мисълта. От санкхарите произтича съзнанието, от съзнанието названието и формата, от това произлизат шестте сфери (шестте чувства, седмата е присъща само на просветлените); от тях произлизат съприкосновението, от него усещането; от това произтича жаждата (или желанието, кама, танха), от жаждата привързаността, същес-твуването, раждането, старостта и смъртта, скръбта, оплакването, страданието, уни-нието и отчаянието. От друга страна, с унищожаването на невежеството се унищожа-ват санкхарите и тяхното съзнание, название и форма, шестте сфери, съприкоснове-нието, усещането, жаждата, привързаността (себичността), съществуването, ражда-нето, старостта, смъртта, скръбта, оплакването, страданието, унинието и отчаянието. Така се прекратява цялото това множество страдания.”

Знаейки това, Благословеният произнася следните тържествени слова: “Когато на

медитиращия бхикшу15 му става ясна истинната природа на нещата, тогава изчезват всичките му съмнения, понеже той познава естеството на тази природа и нейната при-

чина. От невежеството произлиза цялото зло. От познанието идва прекратяването на това множество нещастия и тогава медитиращият брахман разсейва пълчищата на

Мара16, подобно на слънце, осветяващо небето”.Медитацията тук означава свръхчовешки (но не свръхестествени) качества, или

архатство в проявлението на неговите най-висши духовни сили.

28 септември 1882 г.

XXIV Дали не ви е хрумвало предположението, че Всемирният разум, както и крайният

човешки ум, може да има два атрибута, или енергия с двойствена природа: едната произволна и съзнателна, другата неволна и несъзнателна, или механична енергия? За да примирим разминаването между много теистични и антитеистични твърдения, трябва да признаем, че тези две енергии са философска необходимост. Възможността на първия или произволния и съзнателен атрибут съобразно с безкрайния разум, въп-реки твърденията на всички Его в настоящия свят, завинаги ще остане само хипотеза, докато съобразно с крайния разум това е научно доказан факт. Най-висшият Планетен дух е също толкова несведущ по отношение на първия, колкото и ние, и това си остава хипотеза даже в Нирвана, защото то е само предполагаема възможност както там, та-ка и тук.

Да разгледаме човешкия ум във връзка с тялото. Човек има два различни физичес-ки мозъка: главен мозък (cerebrum) с двете му полукълба в предната част на главата източник на волева нервна енергия; и малък мозък (cerebellum), разположен в задната част на черепа източник на неволева нервна енергия, където нервите играят роля на посредници в проявата на несъзнателни или механични сили на ума. И колкото и да е слаб и ненадежден контролът на човека над неговите неволеви функции като кръвооб-ращение, сърцебиене, дишане, особено по време на сън все пак колко по-силен и колко пъти по-могъщ стопанин и повелител се проявява човек по отношение на сляпото мо-лекулярно движение законите, които управляват тялото му (доказателство за това представляват феноменалните способности на Адепта и дори на обикновения йога), от-колкото това, което непременно ви е нужно да наричате Бог, проявява себе си по отно-шение неизменните закони на природата.

В противоположност на крайния, “безкрайният разум”, наречен така съвсем ус-ловно, тъй като ние го наричаме безкрайна сила проявява само функциите на своя cerebrum; съществуването на неговия предполагаем церебрум се допуска, както е каза-но по-горе, само с хипотеза, изведена от кабалистичната теория (вярна във всички дру-ги отношения), че Макрокосмосът е прототип на Микрокосмоса. Доколкото ние знаем (а съвременната наука почти не отделя внимание за потвърждение на това) и доколко-то е установено от Планетните духове (които, запомнете добре, се намират в същото по-ложение по отношение към транскосмическия свят, прониквайки зад първичния пок-ров от космична материя, както и ние, преминавайки оттатък покрова на този наш грубо физически свят) безкрайният разум им показва, както и на нас, не повече от равномерното несъзнателно биене на вечния и всеобщ пулс на природата в продължение на несметно множество светове както в пределите на първичния покров на нашата Слънчева система, така и оттатък него.

Дотолкова ЗНАЕМ НИЕ. В пределите и до крайните граници, до самите граници на космическия покров, ние сме сигурни в достоверността на това благодарение на личния опит; що се отнася до сведенията, събрани за това, което става зад тези преде-ли, ние го дължим на Планетните Духове и на нашия благословен Повелител Буда. Разбира се, това може да бъде преценено като информация от втора ръка. Има и таки-ва, които ще предпочетат да смятат даже и планетните богове за “заблудени” безплът-ни философи, дори и за явни лъжци, отколкото да признаят фактическите свидетелст-ва. Нека да бъде така. “Всеки човек е господар на собствената си мъдрост” гласи ти-бетска пословица само той е свободен да почете или унизи своя роб. Въпреки това ще продължа заради онези, които все пак ще съумеят да уловят разясненията ми по този въпрос и ще разберат как се разрешава той.

Отличителната способност на непроизволната енергия на безкрайния разум (който на никого не би хрумнало да го назове Бог) е вечно да превръща субективната материя в обективни атоми (моля да запомните, че тези две прилагателни са употребени само в относителен смисъл) или в космическа материя, на която предстои след това да се раз-вие във форми. И точно така именно тази същата неволна, механична енергия, която виждаме толкова интензивно действаща във всички установени закони на природата, управлява и ръководи онова, което се нарича Вселена или Космос.

Няколко съвременни философи се стремят да докажат съществуването на Творец в движението. Ние казваме и твърдим, че това движение е вечно световно движение, кое-то никога не престава, никога не се забавя или ускорява, даже по време на интервалите между пралаите или “нощите на Брама”, а продължава да действа, подоб-но на един път пусната мелница, независимо от това има ли чук, или няма (тъй като пралая означава временна загуба на всякаква форма, но в никакъв случай унищоже-ние на космическата материя, която е вечна) ние казваме, че само това непрестанно движение е единственото вечно и несътворено Божество, което сме в състояние да признаем.

Да разглеждаме Бог като разумен дух и в същото време да признаваме неговата аб-солютна нематериалност значи да си въобразяваме нещо несъществуващо, абсолютна пустота; да разглеждаме Бог като Същество, като Его и по някакви тайнствени причи-ни да не използваме разума му това е абсурдно; да го снабдим с разум пред лицето на сляпото и грубо Зло пък значи да направим от него злодей, един във висша степен без-честен Бог. Съществото, макар и гигантско, заемащо пространство, имащо дължина, ширина и плътност, е, разбира се, Божеството на Мойсеевия закон; “Отсъствието на същество” и простият принцип ви водят непосредствено към будисткия атеизъм или първоначалния акосмизъм на Веданта.

Какво лежи оттатък и извън света на формите, извън битието, в световете и сфе-рите в тяхното най-одухотворено състояние (може би ще ни направите услуга, като ни кажете къде би могло да се намира това “оттатък”, щом цялата Вселена е безкрайна и безгранична) съвсем излишно е за когото и да е, да търси, щом даже и Планетните ду-хове не знаят и нямат представа за това. Ако дори нашите най-висши адепти и бодхи-сатви не са прониквали зад пределите на нашата Слънчева система (тази мисъл изг-лежда точно съвпада с вашата предвзета теистична теория), въпреки това те знаят за съществуването на други подобни слънчеви системи със същата математична точност, с каквато всеки западен астроном знае за съществуването на невидимите звезди, към които той нито може да се приближи, нито да изследва. Но за това, което лежи в преде-лите на светове и системи не в трансбезкрайността (твърде своеобразен израз), но по-

скоро в цис-безкрайността1, в състояние на най-чиста и непредставима нематериал-ност, никой никога не е знаел и никога не ще бъде в състояние да съобщи следовател-но това е нещо несъществуващо за вселената. Свободни сте да вместите в тази вечна пустота разумните или произволните сили на вашето божество стига да можете да си представите нещо подобно.

Впрочем може да се каже, че именно движението управлява законите на природа-та; че то ги управлява като механичен импулс, предаван както по водните потоци, уст-

ремявайки ги или по право русло, или покрай стотици странични бразди, които се ока-жат на пътя им, независимо дали са естествени вдлъбнатини или пък канали, изкуст-вено прокарани от ръката на човека. И ние твърдим, че където и да се проявяват жи-вотът и битието, в каквато и да е високоодухотворена форма, там няма място за морал-но управление, да не говорим за морален Управник Същество, което в същото време няма форма и не заема никакво пространство! Истина, ако светлината сияе в тъмата и тъмата не я познава, това е, защото такъв е естественият закон, но колко по-дълбок и изпълнен със смисъл за оня, който знае ще бъде според твърдението, че светлината много по-малко може да разбере тъмата и никога няма да успее да я познае, тъй като прониквайки в тъмата, светлината я убива и унищожава мигновено. Чистият и същевременно притежаващ воля дух това е абсурд за обладаващия воля ум. Следстви-ето на организма, или живото същество, не може да съществува независимо от органи-зирания мозък, а организиран мозък, създаден от nihil, е още по-голямо заблуждение. Ако вие ме питате: “Откъде са тогава тези неизменни закони? законите не могат да се създават сами”, тогава аз на свой ред ще ви попитам: а откъде е предполагаемият им Създател? създателят не може да създаде или да сътвори сам себе си. Щом мозъкът не е сътворил сам себе си (тъй като това би означавало да се твърди, че мозъкът е дейст-вал, преди да е възникнал), то как може разумът като проявление на организирания мозък да действа, преди да е сътворен създателят му?

Всичко това напомня спора за старшинство. Ако нашите доктрини твърде много се разминават с вашите теории, тогава е по-добре да оставим тази тема и да поговорим за нещо друго. Изучете законите и доктрините на непалските свабхавики главната бу-дистка философска школа на Индия, и ще откриете, че те са най-образованите, както и най-последователните спорещи в света, в смисъла на научната логика. Тяхното плас-тично, невидимо, вечно, вездесъщо и несъзнателно Свабхават е Сила или Движение, вечно пораждащо своето електричество, което е живот.

Да, съществува също толкова безпределна сила, каквато е и мисълта, толкова мощна, колкото и безграничната воля, толкова неуловима, колкото същността на жи-вота, и същевременно невъобразимо ужасна с разкъсващата си сила, че ако бъде упот-ребена като лост, тя би потресла света до основи; но тази Сила не е Бог, щом съществу-ват хора, овладели тайната за подчинение на тази сила на своята воля, когато е необхо-димо. Огледайте се около себе си и вижте несметното множество прояви на живота, та-ка безкрайно многообразни изяви на живота, движението, превращенията. Кое е при-чината за всичко това? От какъв неизчерпаем източник са произлезли и чрез какво? От невидимото и субективното те са преминали в нашата малка област на видимото и обективното. Децата на Акаша, конкретните форми, еволюирали от ефира именно Си-лата ги е изявила към познаваемост и Силата след време ще ги премахне от полезрени-ето на човека. Защо ето това растение в градината ви отдясно е израснало именно в та-къв вид, а другото отляво в съвсем различен? Дали това не е вследствие на раз-нообразното действие на Силата в нееднакви взаимовръзки? Ако съществуваше абсолютно еднообразие на прояви в целия свят, ние бихме имали пълно тъждество на форми, цветове, видове и свойства във всички царства на природата. Съществуващото безкрайно разнообразие е обусловено именно от движението с произтичащите от него противоборство, неутрализация, равновесие и взаимовръзка.

Вие говорите за разумен и добър (качества, избрани доста неудачно) Отец, морален ръководител и управник на света и човека. Съществува известен ред на нещата около нас и ние го наричаме нормален. Нищо, което би излязло извън рамките на всекиднев-ния ни опит, на “божествените неизменни закони”, не би могло да се случи в тези предели. Но да предположим, че ние променим установения ред, като преодолеем този, без чието знание и косъм не може да падне от главата ни, както казват на Запад. Въз-душният поток донася студ от езерото, край което пиша сега това писмо с полузамръз-нали пръсти. Чрез определено съчетание на електрични, магнетични, одически или други въздействия аз превръщам този въздушен поток, от който ми вкочанясват пръс-тите, в топъл ветрец; ето аз възпрепятствах намерението на Всемогъщия и го развен-

чах по своя воля! Аз мога да правя това; или пък когато не искам природата да про-явява необичайни и прекалено явни феномени, аз подтиквам своето прозиращо в при-родата и въздействащо върху нея вътрешно аз внезапно да се събуди за нови възприя-тия и усещания и по такъв начин ставам свой собствен Създател и повелител.

Нима мислите, че сте прави, казвайки, че “законите възникват”? Неизменните за-кони не могат да възникват, щом са вечни и несътворени, приведени в движение във Вечността, и дори самият този Бог, ако такъв съществуваше, не би имал възможност да ги спре. И кога съм твърдял аз, че тези закони са случайни per se (сами по себе си)? Аз подразбирах техните слепи съчетания, но в никакъв случай не самите закони или по-точно закон, понеже ние признаваме само единния закон във Вселената, закона на хармонията, на съвършеното РАВНОВЕСИЕ. Аз изобщо не възразявам, както изглеж-да смятате, против вашия теизъм или вяра в какъвто и да е абстрактен идеал, но не мога да не ви попитам откъде знаете или можете да узнаете, че вашият Бог е всемъдър, всемогъщ и любвеобилен, когато всичко в природата, и физическата, и моралната, свидетелства, че подобно същество, дори и да има такова, представлява пълна проти-воположност на всичко онова, което казвате за него? Странно заблуждение, което като че ли взема връх над самия ви разум.

Трудността на обяснението, че “неразумните Сили могат да произведат високора-зумни същества, такива като нас”, се покрива от вечната последователна смяна на циклите и от процеса на еволюцията, неизменно усъвършенстваща работата си според степента на придвижването си. Без вяра в циклите е съвсем излишно да се изучава не-що, което ще ви създаде само нов предлог за опровержение на тази теория и за спорове по повод нея ad infinitum*. Също така аз никога не съм бил виновен в ереста, в която ме обвиняват по отношение на духа и материята. Представата, че материята и духът са съвсем различни едно от друго, и двете са вечни, разбира се, не би могла да ми дойде в главата, колкото и малко да знам за тях, тъй като една от елементарните и основопола-гащи доктрини на окултизма гласи, че двете са едно, отличавайки се само в проявле-нията си, и при това само в ограничените възприятия на чувствения свят.

Така че съвсем не “лишени от философска широта”, нашите доктрини сочат само единния принцип в природата духо-материя или материя-дух, третият принцип, край-ният Абсолют или квинтесенцията на двата (ако въобще е позволено да се употреби толкова лъжлив термин, приложен към даденото понятие) се губи зад пределите на ду-ховното прозрение дори на “Богове” или Планетни духове. Този трети принцип, казват философите на Веданта, е единствената реалност, всичко останало е мая, понеже нито

едно от подобните на Протей прояви на духо-материята, или Пуруша и Пракрити2, ни-кога не се разглежда иначе, освен като временно заблуждение на чувствата. Дори в ед-ва набелязаната философия на Изида тази идея е изведена ясно. В книгата Киу-Те Ду-хът е наречен крайна сублимация на материята, а материята кристализация на духа. Не би могло да се даде по-добра илюстрация на това, освен в простото явление лед, во-да, пара и нейното разсейване накрая; разглеждано в обратна последователност, това явление се нарича Дух, попадащ в зараждане или в материя. Тази троица, превръщаща се в единство доктрина толкова древна, колкото и самата мисъл е била заимствана от някои ранни християни, които са чували за нея в Александрийските школи и са я пре-върнали в Отец, или пораждащ дух; Син, или материя човек; и в Светия Дух, немате-риална същност, или връх на равностранен триъгълник една идея, откривана и до днес в пирамидите на Египет.

И така, отново се оказва, че вие изобщо не разбирате смисъла на моите изказвания, когато за краткост употребявам изрази, приети на Запад. Но на свой ред аз трябва да отбележа, че вашата представа, че материята е временна алотропна форма на духа, различаваща се от него както въгленът от диаманта, е толкова антифилософска, кол-кото е и ненаучна от гледна точка и на Изтока, и на Запада; защото въгленът е само един от видовете материални остатъци, докато материята per se е неразрушима и аз твърдя, че е възникнала едновременно с духа този дух, който ние разпознаваме и мо-жем да си представим. Лишен от Пракрити, Пуруша (Духът) не може да се проявява,

следователно престава да съществува става nihil. Без духа или Силата даже това, кое-то науката нарича “нежива материя”, така наречените материални съставки, продх-ранващи растенията, никога не биха могли да се облекат във форма.

Идва момент в съществуването на всяка молекула и атом материя, когато по една или друга причина последната искра на духа или движението, или живота (наречете го както искате) си отива от тях, и в същия миг с бързина, превишаваща мълниеносното блясване на мисълта, този атом или молекула, или съвкупност молекули се унищожа-ват, възвръщайки се към изначалната чистота на интракосмическата материя. Те се притеглят от породилия ги източник със същата скорост, както топчето живак към ос-новната му маса. Материята, силата и движението са троица на физическата обектив-на природа, както триединството духо-материя е троица на духовната и субективна природа. Движението е вечно, защото духът е вечен. Не е възможно да си представим никакви видове движения, освен във връзката им с материята.

А сега да се върнем към вашата интересна хипотеза, че Злото със съпътстващата го свита престъпления и страдания не е следствие на материята, но може би това е мъдрият план на моралния Повелител на Света. Колкото и възможна да изглежда по-добна идея за вас, който сте възпитан в пагубното заблуждение на християнството: “Неведоми са пътищата Господни” то за мен тя е съвсем невъзможна. Трябва ли отново да повторя, че най-добрите адепти са изследвали Света в продължение на хиля-

долетия и никъде не са намерили и най-малката следа от такъв Макиавелев3 изобрета-тел, а все един и същ неизменен и неумолим закон навсякъде. Затова трябва да ме из-вините, ако решително отказвам да си губя времето за подобни детски разсъждения. Не “пътищата Господни” са неведоми за мен, но по-скоро пътищата на някои хора, много умни във всичко, с изключение на едно особено пристрастие.

Казвам ви откровено, не сте способни да се учите, понеже умът ви е препълнен и в него няма нито едно свободно ъгълче, откъдето да не е излязъл предишният му жител, за да влезе в борба с новия пришълец и да го изгони. Затова аз не се отказвам, но ви да-вам време да поразмислите и да си направите изводи, но главното е добре да усвоите даденото ви по-рано, преди да се захванете с каквото и да е.

Светът на силата е светът на окултизма единственният свят, в който се вглъбяват височайшите посветени, за да изследват тайните на битието. Следователно никой ос-вен тези посветени не може да знае за тези тайни. Ръководен от своя Гуру, чела отнача-ло открива за себе си този свят, след това неговите закони, после тяхната центробежна еволюция в света на материята. Минават много години, докато стане съвършен адепт, но накрая той става майстор. Скритото става явно, тайната и чудото изчезват завина-ги. Той се научава как да направлява силата в една или друга посока, за да получи необходимите резултати. Тайните химически, електрически или одически свойства на растенията, тревите, корените, минералите, животинската тъкан са му толкова добре познати, колкото перата на вашите птици за вас. Нито едно изменение в етерните виб-рации не може да му се изплъзне. Той прилага знанието си и става чудо! И той, отхвър-лил в началото даже самата мисъл за възможно чудо, веднага бива причислен към чу-дотворците и или е почитан като полубог от глупците, или низвергнат като шарлата-нин от още по-големи глупци! А за да докажа колко точна наука е окултизмът, позво-лете ми да ви съобщя, че всички средства, използвани от нас, до най-малките подроб-ности, са изложени за наше улеснение в сборник от постановки, в кодекс, древен като човечеството, ала всеки от нас трябва да започне от началото, а не от края.

Нашите закони, също така неизменни, както и законите на природата, са били из-вестни на човека цяла вечност преди този надменен боен петел съвременната наука да се излюпи от яйцето. Макар аз да не съм ви разкрил modus operandi*, което би зна-чило да започнем не от този край, но въпреки това ви показах, че градим нашата фило-софия върху опита и дедукцията. Преди всичко трябва да изучите нашите закони и да възпитате чувствата си. Трябва да овладеете неконтролираните си енергии и да разви-

вате в правилна посока волята си така от ученик ще станете учител. Аз няма да се откажа да ви преподавам това, което ми е разрешено.

Септември 1882 г.

XXV 1) Възможно ли е някак си да бъде обяснен забелязаният любопитен скок в човеш-

кия прогрес чрез последните две хиляди години в сравнение с относително изостана-лото състояние на хората от четвърти Кръг непосредствено преди началото на съвре-менния прогрес?

2) Дали е имало в някакъв по-ранен период, когато Земята е била населена вече от хора от четвъртия голям кръг, подобни големи цивилизации като нашата, в смисъл на интелектуално развитие, които да са изчезнали напълно?

3) Даже петата раса (нашата) от четвъртия голям кръг е възникнала в Азия преди милион години. С какво се е занимавала в течение на 998 000, предшествали последните 2000 години? Дали са възниквали и погивали по-големи цивилизации от нашата в тече-ние на този период?

4) Към коя епоха се причислява съществуването на континента Атлантида и дали промяната, носеща характер на катаклизъм и довела до изчезването му, се отнася към някаква определена точка в еволюцията на този голям кръг, съответстваща на това положение, което заемат обскурациите в еволюцията на цялата манвантара?

6) Тясно свързан с този въпрос е и друг, който също твърде често се задава: “В как-во се състои смисълът на целия този цикличен процес, ако в крайна сметка духът изли-за от него точно толкова и такъв чист и безличен, какъвто е бил отначало, преди свое-то спускане в материята?”

8)* Имат ли магнитните условия някакво отношение към падането на дъжд, или това зависи изцяло от атмосферните потоци с различна температура, сблъскващи се с други потоци с различна влажност, при което цялата тази съвкупност от движения се създава от налягането, разширението и т. н., като е обусловена на първо място от слънчевата енергия? Ако пък в това са въвлечени и магнитните условия, то по какъв начин действат те и как може това да се провери?

9) Слънчевата корона не е ли атмосфера? От какви известни газове се състои? И защо тя приема лъчевидна форма, каквато неизменно се наблюдава по време на затъм-нения?

10) Дали фотометричният показател на светлината, изпускана от звездите, е достоверен показател за тяхната величина (разбира се, разглеждано във връзка с разс-тоянието, приблизително определяно по паралакс) и вярно ли е, че faute de mieux* се до-пуска като теория в астрономията, че от всяка квадратна миля слънчева повърхност се излъчва толкова светлина, колкото може да се излъчва и от което и да е тяло?

11) Дали Юпитер не е горещо и все още частично светещо (небесно) тяло и от как-во са предизвикани (доколкото слънчевата енергия вероятно няма отношение към то-ва) силните атмосферни смущения на Юпитер?

12) Дали съществува поне зрънце истина в новата теория на Сименс1 за слънчево-то горене, т. е. че Слънцето, премествайки се в пространството, събира на полюсите си горещ газ (намиращ се в силно разредено състояние и разпрашен по цялото прост-ранство), а след това отново го изхвърля на екватора след като силната горещина в тази област отново разсейва елементите, които временно са се съединили при горе-нето?

13) Не може ли да се даде някакъв ключ към разгадаването на причините за измене-ние на магнитното отклонение: за денонощните колебания на определени места и яв-но капризните извивки на изогоните линиите с равномерно магнитно отклонение? Например как да се обясни, че в Източна Азия има област, където стрелката не дава никакви отклонения от точната посока на север, макар навсякъде около това място да се наблюдават отклонения?

14) Могат ли да бъдат открити някакви други планети освен известните на съвре-менната астрономия (имам предвид не само малки планети) с помощта на физически прибори, ако се настроят подходящо?

16) Вие казвате: “Запомнете, че ние сами създаваме своя девачан и своя авичи, глав-но в последните дни и даже мигове на емоционалния си живот”.

17) Но нима мислите, с които умът може да е ангажиран в последните мигове, не-избежно зависят от преобладаващия характер на преживения от човека живот? В обратния случай би изглеждало като че ли характерът на девачан или авичи на тази или онази личност може да се определи от капризната и несправедлива игра на случая, който в последната минута може да изтласка на повърхността някаква особена ми-съл?

18) “Пълното възпоменание на нашите животи ще дойде едва в края на малкия ци-къл”.

Дали “малък цикъл” означава тук един голям кръг, или пък цялата Манвантара на нашата планетна верига?

Тоест дали си спомняме нашите минали животи в Девачан на свят Z в края на все-ки голям кръг, или пък едва в края на седми голям кръг?

19) Вие казвате: “И даже обвивките на онези добри хора, чиято страница на живо-та не липсва във великата Книга на Живота дори те ще придобият отново своите спо-мени и подобие на самосъзнание чак след като шести и седми принцип с квинтесенция-та на петия преминат в състояние на съзряване”.

20) И по-нататък: “Дали личното Его е било добро, лошо или нито едното, нито другото съзнанието го напуска също така внезапно, както пламъкът оставя фитила, неговите способности за възприятие отмират завинаги”. (Е, как иначе? Нима след като е мъртъв, физическият мозък може да запазва способността за възприятие; това,

което възприема като обвивка, извършва посредством заимствана или отразена свет-лина. Вж. бележките)

В такъв случай каква е природата на спомените и самосъзнанието на обвивката?Това има отношение към въпроса, който аз често обмислям, желаейки по-ната-

тъшни обяснения: степента на тъждественост на личността в елементариите.21) В кръговратите си духовното Его преминава през светове, като винаги запазва

степента на тъждественост и самосъзнание, които притежава, не повече и не по-малко. а) Но то непрекъснато поражда личности, в които при всички случаи, докато е съединено с тях, е твърде развито усещането за тъждественост... е) Ще бъде ли обвив-ката както преди някой, за когото духовното Его ще мисли, даже след смъртта, като за лице, което му е било познато или пък тя ще съзнава, че индивидуалността си е отишла? Дали тя би била способна изобщо да размишлява за себе си, да си спомня каквото и да е за своите предишни висши интереси? Ще си спомни ли името, което е носила преди? ж) Или тя се изпълва със спомени от подобен характер само в присъст-вието на медиум, оставайки в друго време спяща? з) И осъзнава ли тя загубата на подо-бието на живот, докато постепенно се разлага?

22) Каква е природата на живота, протичащ на “Планетата на Смъртта”?23) Какви други планети от известните на обикновената наука, освен Меркурий,

принадлежат на нашата система светове?Дали по-духовните планети А, В и Y, Z представляват видими небесни тела, или

всичките известни на астрономията небесни тела се отнасят към по-материален вид?

24) Дали Слънцето е: а) място, обитавано от високоодухотворени същества? б) дали то е връх на нашата манвантарна верига? А така също и на всички други вериги в тази слънчева система?

28) Обскурациите това е въпрос, който понастоящем е покрит с мрак.Те настъпват, когато последният човек от който да е голям кръг преминава на

следващата планета. Но ми се иска да разбера как се създават формите от следващия по-висш голям Кръг. Когато пристигнат духовните монади от пети голям Кръг, то какви плътски обители са приготвени за тях? Връщайки се към единственото предиш-но писмо, в което сте засегнали обскурацията, аз намирам:

а) “Ние проследихме човека от един голям Кръг до нирванното състояние между Z и А. Планетното кълбо А е останало в последния голям Кръг мъртво. (Виж бележки-те.) С началото на новия голям Кръг той е обхванат от нов прилив на живот, той от-ново се събужда за дейност и поражда всичките си царства до най-последното, но вече на по-високо стъпало”.

29) Трябва ли той да започва всичко отново между всеки голям кръг и да развива чо-вешки форми от животните, те пък от растенията и т. н.? Ако е така, то към какъв голям кръг принадлежат първите несъвършено развити хора? В съответствие с пред-ната хипотеза те са към петия; но в петия кръг би трябвало да бъде най-съвършена-та във всички отношения раса.

1) Който изучава окултизъм, не трябва да говори за “изостаналото състояние на хо-рата от четвърта раса”, понеже историята почти нищо не знае за това състояние “току до началото на съвременния прогрес” у другите народи, като изключим западните. Какво знаете например вие за Америка отпреди нахлуването на испанците? За по-мал-

ко от две столетия преди идването на Кортес3 там също става такъв “тласък” към прогрес сред подрасите на Перу и Мексико, какъвто сега се наблюдава в Европа и САЩ. Тяхната подраса свършва с почти пълно унищожение по причини, породени от самата нея; същото ще стане и с вашата в края на нейния цикъл. Можем да говорим само за “инертни състояния”, в които изпада всяка раса и подраса по време на своите преходни периоди. Само последното състояние е известно на вашата Всеобща История, намираща се в пълно неведение даже относно състоянието, в което се е намирала Ин-дия едва преди десетина века. Вашите подраси сега се отправят към най-висшата точ-

ка в циклите си, а вашата История не отива по-назад в миналото от периодите на упа-дък на няколко други подраси, повечето от които принадлежат към предишната чет-върта раса. Впрочем какво са пространството и периодът от време, които нейното Все-мирно око обхваща? Най-много преброените и нищожно кратки десетина века. Ама че огромен хоризонт! А зад него плътна тъма, нищо, освен хипотези...

2) Несъмнено са съществували. Египетските и арийските хроники и особено наши-те таблици на Зодиака ни представят всички доказателства за това, да не говорим за нашето вътрешно знание. Културата това е наследство, родово имущество, пре-минаващо от раса в раса по възходящите и низходящите траектории на циклите. По време на малолетието на една подраса културата се съхранява заради нея от предшест-ващата подраса, която обикновено изчезва, измира, когато другата “достигне пълноле-тие”. Отначало повечето са разточителни и лошо стопанисват имота си или го оставят недокоснат в сандъците на дедите си. Презрително отхвърлят съветите на старшите и като хлапаци предпочитат да тичат по улиците, вместо да изучават и използват по най-добрия начин непипнатото богатство, натрупано за тях като наследство от Мина-лото. Така например по време на вашия преходен период средновековието Европа от-хвърля свидетелствата от древността, наричайки такива мъдреци като Херодот и други учени гърци “Баща на лъжата” и отчасти прозряла нещичко, променя прозви-щето на “Баща на историята”. Вместо пренебрежение вие сега натрупвате и умножава-те богатството си. Както и всяка друга раса, и вие сте имали своите възходи и падения, периоди на слава и безчестие, своята тъмна нощ а сега се приближавате към блестя-щото си пладне. Като най-млада подраса в семейството на пета раса, вие в продълже-ние на дълги векове сте оставали нелюбимата и захвърлена Пепеляшка в собствения си дом. Но сега, когато толкова ваши сестри вече умряха, а други все още умират; когато малцина от по-старите, останали живи, пребивават във второ детство, очаквай-ки своя Месия шестата раса, за да възкръснат към нов живот и отново, заедно с бъде-щото новородено, да тръгнат по пътя на новия цикъл сега, когато тази западна Пепе-ляшка внезапно се превръща в горда и богата принцеса красавица, на която всички се възхищаваме е, как постъпва тя? По-малко добросърдечна от принцесата в приказка-та, вместо да предложи на по-старата си и по-малко облагодетелствана от съдбата сест-ра фактически най-старата сега, понеже тя е вече на почти милион години, и е единст-вената, която никога не се е отнасяла лошо с нея, макар че е възможно да не я е забе-лязвала вместо да є предложи “целувка на мира”, тя осъществява спрямо нея lex talionis*, и то с отмъстителност, която никак не увеличава природната є красота. Това не е преувеличена алегория, а история, добри ми приятелю и братко.

3) Да; петата раса нашата е възникнала в Азия преди милион години. А с какво се е занимавала в течение на 998 000 години преди последните 2000? Уместен въпрос и при това поставен в напълно християнски дух, който се отказва да повярва, че някъде някога би могло да се случи нещо хубаво преди и освен в Назарет. С какво се е занима-вала ли? Какво пък, тя доста благополучно се е занимавала със същото, с каквото и се-

га да моли за прошка г-н Грант Алън4, който упорито отнася нашия примитивен пра-дед, “дивия” човек, към периода на ранния еоцен! Наистина, както изглежда, вашите писатели яздят хипотезите си твърде безстрашно в областта на науката. И наистина ще е жалко, когато един прекрасен ден техният яростен бегач започне да рита и им счупи врата, което неизбежно ги очаква в бъдещето.

През еоцена, по-точно в неговия “първоначален стадий”, големият цикъл на хора-та от четвъртата раса атлантите вече достига най-висшата си точка, и на огромния материк, бащата на почти всички днешни континенти, се забелязват първите призна-ци на потъване този процес продължава до момента, отдалечен от нас с 11 446 години, когато последният му остров (можем да го наречем Посейдон, приблизителен превод на местното му име) потъва със страшен грохот.

Да се смесва Лемурия с Атлантическия континент е не по-допустимо, отколкото Европа с Америка. И двата са били потопени и потънали заедно със своята високораз-вита цивилизация и “богове”, обаче двете ги дели един неголям отрязък от време око-

ло 700 000 години. Лемурия процъфтяла и завършила съществуванието си именно за такъв незначителен промеждутък от време преди началото на ранния еоцен, тъй като нейната раса била трета. Ще забележите остатъци от този някога велик народ в някои плоскоглави аборигени от вашата Австралия. Не по-малко справедлива е критиката, отхвърляща опита да се заселят Индия и Египет с оцелели потомци на атлантите.

Без съмнение вашите геолози са твърде образовани, но нека да имаме предвид, че под изследваните и измерени от тях материци, в недрата на които те са намерили “ео-цена” и са го принудили да им издаде своите тайни, биха могли да се окажат дълбоко скрити в неизмеримите или по-скоро неизмерени дълбини на океана други, къде по-древни континенти, чиито пластове никога не са били геоложки изследвани; и че в един прекрасен ден те могат напълно да преобърнат сегашните им теории, илюстри-райки по такъв начин простотата и величието на истината, обединена с индуктивно “обобщение”, в противовес на призрачните им предположения. Защо да не допуснем всъщност на никого от тях не му е идвала тази мисъл наум, че нашите днешни матери-ци, подобно на Лемурия и Атлантида, вече няколко пъти са отивали под водата и с вре-мето са се появявали отново, за да понесат новите групи на човечеството и цивилиза-цията; и че с първото голямо геоложко издигане при най-близкия катаклизъм в реда на периодичните катаклизми, които се извършват от началото до края на всеки голям Кръг нашите вече издигнати материци ще се спуснат надолу, докато Лемурия и Ат-лантида отново ще се издигнат.

Представете си бъдещите геолози от шеста и седма раса как провеждат дълбоки

разкопки в недрата на онова, което някога е било Цейлон5 или Симла6, и намират по-

къщнина на веддите или на далечните предци на цивилизованите пахари7 (впрочем всички предмети на цивилизованата част на човечеството, населявала тези области, вече отдавна са превърнати в прах от огромни маси движещи се ледници в течение на последния ледников период) представете си как те намират само такива груби оръдия и посуда, каквито сега се срещат у дивите племена, и веднага заявяват, че в течение на дадения период първобитният човек е лазел по дърветата и е спял по тях, изсмуквал е костен мозък от животински кости; а оттук стигат до заключението, че в лето господне 1882 след Хр. човечеството се е състояло от “човекообразни животни”, черни в лицето и космати, с “издадени челюсти и големи остри зъби”. Такава е вашата наука. Но да се върнем към вашите въпроси.

Разбира се, четвъртата раса е имала свои периоди на най-висша цивилизация. Гръцката, римската и даже египетската цивилизации, са нищо в сравнение с онези, които се появили с третата раса. Представителите на втората раса не са били диваци, но не биха се нарекли цивилизовани. Гърците и римляните са били малки подраси, а египтяните съставна и неотменима част от нашия “кавказки” род. Обърнете внима-ние на последните и на Индия. Достигайки най-високата цивилизация и нещо повече ученост, и те, и другите са тръгнали надолу. Египет като определена подраса изчезва напълно (коптите са потомци на хибриди), а Индия като едно от първите и най-могъ-щи разклонения на основната раса, съставено от много подраси, е доживяла до наши дни и полага всички усилия, за да заеме и в бъдеще още веднъж мястото си в история-та. Във вашата история първите проблясъци на сведения за Египет, сведения оскъдни и мъгляви, се отнасят към времето около 12 000 години назад, докато хилядолетия пре-ди това, достигнал вече най-високата си точка в цикъла, той бил тръгнал надолу. Как-во ли знае или може да знае тази история за това каква е била Индия преди 5000 годи-ни, или за халдеите, които тя така мило смесва с асирийците, днес ги превръща в “акадци”, утре в туранци и т. н.! И затова ние казваме, че вашата история е навлязла в задънена улица.

Знаете ли вие, че халдеите са достигнали зенита на окултната си слава още преди да настъпи вашият “бронзов век”? Че “Синовете на Адите” или децата на Огнената

Мъгла8 са живели стотици векове преди “железния век”, който вече е бил дълбока древност, когато историческият период, както сега го наричате (вероятно защото всич-

ко, известно за него, в основата си е измислица, а не история) току-що е започвал. Ние твърдим, че значително “по-големи цивилизации от нашата са възниквали и загива-ли”. Да говорим като някои ваши съвременни писатели, че още преди възникването на Рим и Атина е съществувала някаква изчезнала цивилизация, е съвсем недостатъчно. Ние твърдим, че е съществувала цяла поредица цивилизации преди, както и след лед-никовия период; че те са съществували в различни места на земното кълбо, достигали са зенита на славата и са умирали. Никакви следи и спомени не са се съхранили за аси-рийската и финикийската цивилизация, докато не започнаха откритията от последни-те години. А сега те ни разкриват нови, макар и не от най-ранните страници в история-та на човечеството. И все пак колко са древни тези цивилизации в сравнение с най-древните? дори и тях историята не се решава да приеме.

Археологията достатъчно убедително доказва, че паметта на човечеството се прос-тира в дълбините на вековете значително по-навътре, отколкото е склонна да признае историята, а съкровените свидетелства на някога могъщи народи, съхранени от нас-ледниците им, са още по-достойни за доверие. Ние говорим за цивилизациите на долед-никовия период и това наше изявление ще прозвучи дори нелепо (не само за еснафа и профана, но и от гледна точка на образования геолог). Какво бихте казали тогава вие за твърдението ни, че китайците имам предвид истинските китайци от вътрешен Ки-тай, а не хибридната смес от четвърта и пета раса, властващи днес там; именно корен-ните жители, които с чистокръвната си националност изцяло принадлежат към най-висшата и последна клонка от четвъртата раса и достигат най-висше равнище на ци-вилизация, докато петата раса едва-едва се появява в Азия и първите є разклонения са били още работа на бъдещето. Кога е било това ли? Пресметнете. Би било нелепо да се мисли, че ние при тези огромни възможности за неприемане на нашата доктрина бих-ме продължавали съзнателно да изобретяваме раси и подраси, ако те не бяха неопро-вержим факт.

Групата острови край сибирското крайбрежие, открита от Норденшелд9 на “Вега”, би се оказала осеяна с изкопаеми останки от коне, овце, бикове и т. н., размесени с ги-гантски кости на слонове, мамути, носорози и прочие чудовища, отнасящи се към вре-мето, когато човекът, както гласи вашата наука, още не се бил появил на Земята. Как е станало това, че конете и овцете са се оказали в една компания с “допотопните” гра-мади? В училище ни учат, че конят е доста скорошно изобретение на природата и ни-кой не е виждал изкопаемия му родоначалник. Споменатата група сибирски острови опровергава тази удобна теория. Тази област, днес окована от вечна зима и необитава-на от човека това най-крехко животно не само е имала тропически климат, както ско-ро ще бъде доказано и не се оспорва от вашата наука, но също така е била и люлка на една от най-древните цивилизации на четвъртата раса, най-висшите останки от която днес намираме в изродения китаец, а най-нисшите са безнадеждно (за невежия учен) примесени с останки от трета раса

Вече ви говорих, че най-високият (духовно) тип хора на Земята сега се отнася към първа подраса на пета коренна раса това са арийците от Азия; а най-високата раса ка-то физически ум това е последната подраса на петата сте вие самите, белите завоева-тели. По-голямата част от човечеството принадлежи към седмата подраса на четвърта коренна раса: споменатите китайци и техните разклонения и клонки: малайци, монго-ли, тибетци, яванци и т. н. към останките от други подраси на четвъртата, а също и към седмата подраса на трета раса. Всички тези паднали, изродени подобия на човечес-твото са преки потомци на високоцивилизовани народи, паметта за които и самите им

названия са се съхранили само в книги като Попол-Вух10 и няколко други, неизвестни на науката.

4) За времената на миоцена. В еволюцията на Кръговете всичко става в предопределеното си време и в определената точка, иначе и за най-добрия ясновидец би било невъзможно да изчисли точния час и година, когато биха се случили по-големи или по-малки катаклизми. А всичко, което би могъл да направи един адепт, е да предс-каже приблизителното време; докато днес събитията, завършващи с големи геоложки

изменения, може да бъдат предсказани с такава математическа точност, както затъм-ненията и другите пространствени изменения. Потъването на Атлантида (група мате-рици и острови) е започнало в миоценската епоха както и сега се наблюдава постепен-но потъване на някои ваши материци и е достигнало кулминацията си: отначало ко-гато окончателно е изчезнал най-големият материк (събитие, съпроводено с издигане на Алпите), а след това когато потънал последният от прекрасните острови, за което

споменава Платон11. Египетските жреци от Саис разказали на неговия предшественик

Солон12, че Атлантида, т. е. единственият останал голям остров, е потънала преди 9000 години. Това число не е измислено, тъй като в продължение на хилядолетия те най-грижливо са съхранявали своите исторически свидетелства. Но тогава те съобщили са-мо за Посейдон и не пожелали да издадат своята съкровена хронология дори на вели-кия гръцки законодател. И тъй като няма геоложки причини да се съмняваме в това предание, дори напротив, има огромно количество свидетелства в потвърждение на то-ва, науката накрая призна съществуването на този огромен континент и архипелаг и с това потвърди истинността на още една “басня”. Тя днес учи, както ви е известно, че Атлантида или останките от нея са просъществували чак до следкайнозойските време-на и че окончателното є потъване станало в палеозойския период от американската ис-тория! Е, какво истината и фактът трябва да са благодарни дори и на малки услуги, предвид пълната липса на такива в продължение на многобройните предшестващи столетия. Дълбоководните морски изследвания, особено проведените на “Чалън-

джър”13, напълно потвърдиха съобщенията на геологията и палеонтологията. Велико-то събитие тържеството на нашите Синове на Огнената Мъгла, обитатели на Шамбала (по това време още остров в Централноазиатското море), над егоистичните, но не напълно безнравствени магове от Посейдон е станало преди 11 446 години.

Разбира се, вашата наука е права в много свои обобщения, но предпоставките є са неверни или в определени случаи много често погрешни. Например тя е права, като твърди, че по времето на образуването на новата Америка древната Атлантида се е по-тапяла и постепенно е отишла под водата; но греши както в цитираните от нея епохи, така и в изчисленията за продължителността на това потъване. Такава е и бъдещата съдба на вашите Британски острови, първи в списъка на жертвите, които ще бъдат унищожени от огън (подводни вулкани) и вода; ще ги последват Франция и други страни. Когато те отново се появят, тогава последната, седмата подраса на шеста ко-ренна раса от сегашното човечество, ще процъфтява върху Лемурия и Атлантида, кои-то също ще се появят отново, като тяхното ново появяване ще стане веднага след из-чезването на днешните острови и континенти и на земното кълбо ще има много малко морета и големи океани, тъй като водите, както и земята се появяват, изчезват и разместват периодично, всичко по реда си.

Приближаването на всяка нова “обскурация” винаги се предхожда от катаклизми огън или вода. Но освен това всеки “малък кръг” или коренна раса, така да се каже, трябва да бъдат разсечени надве от една от тези стихии. Така, като достигнали върха на развитието и славата си, четвъртата раса атлантите, били унищожени от вода и днес вие срещате само техните изродили се, пропаднали потомци, чиито подраси и вся-ка от тях поотделно въпреки всичко са имали своите щастливи дни на слава и относи-телно величие. Каквито са те сега, такива ще бъдете и вие, защото законът на циклите е единствен и неизменен. Когато вашата раса петата, достигне зенита си в развитието на своя физически ум и разгърне най-висшата си цивилизация (припомнете си раз-ликата, която ние правим между материална и духовна цивилизация) и тя вече не ще бъде в състояние да се извисява в цикъла си, то нейното придвижване в посоката на абсолютното зло ще бъде прекратено чрез една от тези промени, носещи характер на катаклизъм, както нейните предшественици лемурийци и атланти хората от третата и четвъртата раса са били спряни в придвижването си към него. Нейната велика циви-лизация ще бъде унищожена и всички подраси на тази раса ще тръгнат надолу в свои-те цикли след краткия си период на слава и ученост.

Обърнете внимание на потомците на атлантите древните гърци и римляни (днеш-ните принадлежат на пета раса): колко велики и колко кратки, непродължителни са били дните им на известност и слава! Тъй като те са били само подраси на седемте отк-лонения от “коренната раса”. Единният Управляващ Закон не позволява на матерната раса, както и на нейните подраси и разклонения, да нарушават прерогативите на раса-та или подрасата, следваща след нея; най-малко от всичко той позволява да се посяга на знанието и силата, съхранявани за приемника є. “Да не вкусваш плода на познание-то за Добро и Зло от дървото, растящо за наследниците ти” (Бит., гл. 3). Това “дърво” се охранява от нас, доверено ни е от Дхян-Чоханите, покровители на расата ни и Пазители на бъдещите раси. Постарайте се да разберете тази алегория и не изпускайте от поглед намека, даден ви в писмото ми за Планетните Духове.

В началото на всеки голям Кръг, когато човечеството се появява при съвсем раз-лични условия от онези, които се предоставят при раждането на всяка нова раса и ней-ните подраси, един от Планетните Духове трябва да влезе в досег с тези първозданни хора, да освежи паметта им и да им разкрие истините, които те са знаели в предидущия

Кръг. Оттук и обърканите традиции за Иехови14, Ормузди15, Озириси, Брахми и tutti quanti. Но това става само заради първата раса. И в това е нейният дълг да избере сред синовете си достойни приемници, които да употребим библейския израз “са избрани” като вместилища за целия запас знания, който ще бъде разпределен между бъдещите раси и поколения преди завършване на този Кръг. За какво да говоря повече, щом вие така или иначе сте длъжни да разберете всичко, което имам предвид също и онова, ко-ето не смея да разкрия напълно. Всяка раса е имала свои адепти и при всяка нова раса ни е позволено да предадем на хората от нея толкова от нашите знания, колкото са зас-лужили. Последната седма раса ще има свой Буда, както и всяка от предшествениците; но нейните адепти ще бъдат много по-високо от който да е адепт от сегашната раса, по-неже сред тях ще пребивава бъдещият Планетен Дух, Дхян-Чохан, чийто дълг ще бъде да наставлява или да “освежи паметта” на хората от първа раса на петия голям Кръг, след бъдещата обскурация на тази планета.

6) Онова, което се получава в края на краищата, не е просто “чист и безличен дух”, а съвкупни “лични” спомени, снемани като каймак от всеки нов пети принцип в продължение на дълга редица съществувания. И ако в крайна сметка, да речем, след някакви си милион милиона години от днес, на духа е отреден покой в неговото чисто, безлично небитие като ЕДИН или Абсолют, все пак в този цикличен процес би трябва-ло да се съдържа “някакъв смисъл”, тъй като всяко пречистено Его има възможност в дългите промеждутъци между обективното битие на планетите да съществува като Дхян Чохан от нисшия обитател на Девачан до най-висшия Планетен Дух, като се наслаждава на плодовете от своите съвкупни животи.

Но какво значи “дух”, чист и безличен, per se? Възможно ли е вие досега все още да не сте си изяснили нашата мисъл? Нали такъв дух е нищо, чиста абстракция, абсолют-на празнота за чувствата ни дори и за най-духовните. Той се превръща в нещо едва в съчетание с материята и следователно той винаги е нещо, щом материята е безкрайна и неразрушима, и не съществува без духа, който в материята е Живот. Отделен от ма-терията той става абсолютно отрицание на живота и битието, докато материята е не-разделна от него. Питайте онези, които имат възражения, знаят ли те нещо за “живота” и “съзнанието” над това, което усещат сега на земята? Каква представа може да имат стига да не са родени ясновидци за състоянието и съзнанието на индивидуалността след отделянето є от грубото земно тяло? В какво е смисълът на целия процес на живо-та на земята на свой ред бихте ги попитали вие, ако ние фактически сме “чисти” не-съзнателни същности преди раждането си, по време на сън и в края на живота си? Ни-ма смъртта според науката не влече след себе си същото състояние на несъзнателност, каквото е и преди раждането? Нима животът, напускайки тялото ни, не става също така безличен, какъвто е бил и преди да съживи утробния плод? Животът в края на краищата е най-големият проблем в кръга на човешките идеи това е тайна, която вашите най-велики учени никога няма да разрешат.

За да бъде правилно разбран, животът трябва да се изучава в пълния обем на неговите проявления, иначе никога няма да може да бъде не само обхванат, но даже и разбран в най-простия му вид като състояние на битие на тази Земя. Докато се изуча-ва откъснато и отделно от всемирния живот, ще е невъзможно той да бъде постигнат. За да разрешите този велик проблем, е необходимо да станете окултист; да го подложи-те на личен анализ и да го изследвате във всички фази: живот на земята, живот зад пределите на физическата смърт, живот на минерала, растението, животното и духовен живот; живот в съчетание с конкретна форма на материята, а също така и живот, при-същ на безтегловния атом. Така че нека те се опитат да изследват или анализират жи-вота отделно от организма и тогава какво ще остане от него? Просто вид движение, ко-ето и ще си остане неразгадано до времето, когато нашата доктрина за всепрониква-щия, безкраен и вездесъщ Живот не бъде приета дори само като хипотеза, поне малко по-малко разумна от техните научни хипотези, всичките нелепи. Възразяват ли? Какво пък, ще им отговорим, прибягвайки към тяхното оръжие. Ще кажем: доказано е и ос-тава такова завинаги, че щом движението е всепроникващо, а абсолютният покой не-мислим, то в какъвто и да е вид и под каквато и маска да се прояви движението било като светлина, топлина, магнетизъм, химическо сродство или електричество всички те са само фази на Единната и все същата всемирна и всемогъща Сила, Протей, на ко-

гото те се покланят като на Великия “Неизвестен” (вижте у Херберт Спенсер16), а пък ние просто го наричаме “Единен живот”, “Единен закон” и “Единен елемент”.

Най-великите, най-учените земни умове страстно са се стремили да решат тази тайна, те не са оставили неизследвани нито една странична пътечка и нито една вися-ща или слаба нишка, за която да не са се хващали в този най-тъмен за тях лабиринт, и всички те неизбежно са достигали до едно и също заключение заключението на окул-тистите, и нека го цитираме само отчасти: а именно, че животът в конкретните му про-яви е законен резултат и следствие на химическо сродство; а що се отнася до живота в отвлечения смисъл, живота като такъв за него и днес знаят не повече, колкото при об-разуването на тяхното Кралско общество. Те знаят само, че в някои разтвори, преди това лишени от живот, самопроизволно възникват живи същества благодарение на определен химичен състав на тези субстанции.

Аз бих могъл с удоволствие да демонстрирам на вашето бюро, че животът като живот не само се превръща в други видове или фази на всепроникващата Сила, но и

че тя може да бъде вдъхната у изкуствен човек. Франкенщайн17 е мит само доколкото той е герой на мистична приказка; в природата той е напълно възможен; физиците и медиците от последната подраса на шеста раса ще вдъхват живот и ще съживяват тру-пове, както сега присаждат едра шарка и често още по-неприятни болести. Дух, живот и материя това не са природни принципи, съществуващи независимо един от друг, а следствия от съчетания, пораждани от вечното движение в Пространството добре е те да усвоят това.

8) Разбира се, че имат. Дъжд може да бъде предизвикан в неголяма област от прост-ранството изкуствено и без всякакви претенции за чудо или свръхчовешки сили. Ние знаем, че няма явление в природата, което да не е свързано така или иначе с магнетиз-ма или с електричеството, защото има движение, топлина, триене, светлина, там неп-ременно се открива магнетизъм и неговото alter ego* електричеството, или като при-чина, или като следствие, или по-скоро и едното, и другото, ако само проследим даде-ното явление до неговата първопричина. Всички явления на земните токове, земният магнетизъм и атмосферното електричество са предизвикани от това, че Земята е нае-лектризиран проводник, чийто потенциал постоянно се мени поради въртенето є и го-дишното орбитално движение, от последователното охлаждане и нагряване на въздуха, образуване на облаци и дъждове, бури и ветрове и т. н. Възможно е да намерите това в някой учебник. Но едва ли науката би допуснала, че всички тези изменения са обусло-вени от магнетизма на Акаша, непрестанно пораждащ електрически токове, стремящи се да възстановят нарушеното равновесие. Ако употребите най-мощната от всички електрически батерии човешкото тяло, наелектризирано по определен начин, вие мо-

жете да спрете дъжда в определено място, като направите “дупка в дъждовния облак”, както биха се изразили окултистите. Ако си послужите с други, силно намаг-нетизирани оръдия в пределите на отделно взета област, можете да предизвикате из-куствен дъжд. За съжаление аз не съм в състояние да ви обясня този процес по-разбрано. Вие знаете за въздействието, оказвано от дърветата и растенията върху дъж-довните облаци, и че присъщият им силен магнетизъм притегля и даже подхранва тези облаци над върховете на дърветата. Възможно е науката да обяснява това по друг на-чин. Е, тогава аз нищо не мога да направя, това е нашето познание плод на хилядоле-тен опит и наблюдения.

Нека физиците пресметнат количеството топлина, необходимо за превръщането в пара на известно количество вода. След това нека изчислят количеството дъжд, необ-ходимо да се излее върху участък земя с площ, да речем, една квадратна миля с дълбо-чина един дюйм. За изпаряване на такова количество вода ще им е необходимо толкова топлина, колкото могат да дадат най-малко пет хиляди тона въглища. По-нататък: ко-личеството енергия, еквивалентно на такава загуба на топлина, съответства (това ще ви каже всеки математик) на енергията, която е необходима за повдигане на товар от десет милиона тона на височина една миля. Как е възможно един човек да произведе такова количество топлина и енергия? Ама че нелепост и безсмислица! всички ние сме побъркани и вие, които ни слушате, ще бъдете причислени към същата категория, ако някога се осмелите да повторите казаното от мен. И все пак аз твърдя, че и един чо-век може да направи това, дори много лесно, само че трябва да е запознат с един вътре-

шен “физико-духовен” лост в самия себе си, но много по-мощен от лоста на Архимед18.Даже и най-простото мускулно свиване винаги е съпроводено с електрически и

магнитни явления и съществува много силна връзка между магнетизма на Земята, промяната на времето и човека, който е най-добрият жив барометър, ако умееше да че-те тези показания; все пак състоянието на небето винаги може да бъде определено по измененията в показанията на магнитните прибори. Ето вече няколко години не ми се е случвало да чета каквито и да е изводи на науката по тази тема; така че, докато не се потрудя да наваксам това, което би могло да е останало неизвестно за мен, няма да мо-га да узная за последните заключения на науката. Но за нас не подлежи на съмнение, че именно земният магнетизъм предизвиква вятър, бури и дъждове. Впрочем всичко, което науката знае за него, са само второстепенните признаци, съпътстващи го постоянно, и изглежда твърде скоро тя ще разбере своите днешни заблуди.

Магнитното притегляне на метеорен прах от Земята и прякото му въздействие върху резките колебания на температурата, особено по отношение топлина-студ, стру-ва ми се, е нерешен въпрос и до днес. Изказвани са съмнения дали самият факт на пре-минаване на нашата Земя през области в пространството, съдържащи повече или по-малко количество метеорни маси, има някакво отношение към увеличението или на-малението във височината на атмосферата или пък даже само към атмосферните усло-вия. Но ние смятаме, че лесно можем да докажем това; щом като те допускат, че отно-сителното разпределение и съотношение на сушата към водата върху земното кълбо може да бъде следствие от голямо натрупване на метеорен прах върху него, тъй като снегът особено в нашите северни области е пълен с метеорно желязо и магнитни части-ци, а и отлаганията от тях се срещат дори по дъното на моретата и океаните, аз се учуд-вам как така досега науката не е разбрала, че всички атмосферни изменения и смуще-ния са обусловени от съчетаването на магнетизма на тези две големи маси, между кои-то е притисната нашата атмосфера! Наричам метеорна прах “маса”, понеже тя е дейст-вително такава. Високо над повърхността на Земята въздухът е просмукан и простран-ството е изпълнено с магнитна или метеорна прах, която даже и не принадлежи към на-шата Слънчева система. За щастие науката откри, че Земята, носейки се в пространст-вото заедно с другите планети, получава по-голямата част от това праховидно вещест-во върху своето северно полукълбо, а по-малко върху южното; известно є е, че с това се обяснява и количественото преобладаване на континентална суша в северното полу-кълбо, а също и повечето сняг и влага. Милиони такива метеори и даже най-малки

частици попадат при нас ежегодно и всекидневно, и всичките ни храмови ножове са направени от това “небесно” желязо, което попада при нас, без да претърпи никакви изменения: магнетизмът на Земята го удържа в сцепление. Нашата атмосфера посто-янно се попълва с газообразно вещество вследствие непрестанното падане на метеорно вещество със силно изразени магнитни свойства и все пак за учените остава открит въпросът имат ли магнитните условия някакво отношение към дъжда, или не!

Аз не познавам никаква “съвкупност от движения, създадена от налягането, ра-зширението и прочие и обусловена на първо място от слънчевата енергия”. Науката приписва прекалено много и в същото време прекалено малко на “слънчевата енер-гия” и даже на самото Слънце; при това Слънцето въобще няма никакво отношение към дъжда и много слабо към топлината. Струва ми се, че науката вече е осъзнала, че ледниковите периоди и тези с температура “като в каменовъглената ера” са обуслове-ни от намаляването и увеличаването, по-скоро от разширяването на нашата атмосфе-ра разширяване, което се дължи на познатото метеорно присъствие. Във всеки случай ние всички знаем, че топлината, която получава Земята от излъчването на Слънцето, съставлява едва една трета, ако не и по-малко, от общото количество топлина, което тя получава непосредствено от метеорите.

9) Както и да го наречете хромосфера или атмосфера нито едната, нито другата дума подхожда; понеже това е просто магнитната и винаги присъстваща аура на Слън-цето, видяна от астрономите само в кратките и редки мигове при затъмнение, някои наши чела също я виждат, щом пожелаят, но, разбира се, ако са достигнали известно състояние. Аналог на така наречените от астрономите червени езици от пламък в “ко-

роната” може да се наблюдават и в кристалите на Райхенбах19 или в което и да е друго тяло със силно изразени магнитни свойства.

Главата на човек, пребиваващ в състояние на силен екстаз, когато цялото елект-ричество на неговата система е концентрирано около мозъка, в такива периоди и осо-бено на тъмно представлява съвършено подобие на Слънцето. Първият художник, на-рисувал ореол около главата на своя Бог и светиите, е направил това не по вдъхнове-ние, а заради храмовите изображения и традициите на светилищата и местата за посве-щение, където са се случвали подобни явления. Колкото е по-близо до главата или до тялото, отделящо аура, толкова излъчването е по-силно и по-лъчезарно (както ни каз-ва науката благодарение на водорода или в случая езици от пламъци); оттук и непра-вилните червени езици от пламъци около Слънцето, или вътрешната корона. Фактът, че те невинаги присъстват в еднакво количество, свидетелства само за постоянна флуктуация на магнитната материя и нейната енергия, от която зависи също разнооб-разието и числото на петната. В периоди на магнитна инерция петната изчезват или по-точно остават невидими. Колкото по-надалеч се изхвърля излъчването, толкова повече намалява интензивността, докато, постепенно намалявайки, изчезне съвсем; оттова е и “външната корона”, чиято лъчевидна форма изцяло е обусловена от това явление и чиято лъчезарност произтича от магнитните свойства на материята и елект-рическата енергия, а съвсем не от нажежените частици, както твърдят някои астроно-ми.

Всичко това е ужасно ненаучно въпреки това е факт, към който мога да добавя още един, като ви напомня, че видимото от нас Слънце изобщо не е централна планета в нашата малка Вселена, а само неин покров или отражение. Учените се сблъскват с извънредни трудности при изучаването на тази планета, което за щастие не важи за нас; и преди всичко с постоянното трептене на нашата атмосфера, което не им позво-лява да разсъждават правилно даже и за малкото, което действително виждат. Такива затруднения никога не са стоели пред древните халдейски и египетски астрономи, как-то не са препятствия и за нас, тъй като ние имаме средства за прекратяване или неут-рализация на подобни трептения, помагат ни нашите познания за всички състояния на Акаша. Даже и да ви издадем тази тайна, както и тайната на дъжда, това ще бъде без-полезно за вашите учени в практично отношение, ако те не станат окултисти и не по-

ложат дългогодишен труд за придобиване на сили. Само си представете Хъксли20 или

Тиндал, изучаващи Йога-видя21! Оттук идват и множеството грешки, в които попадат, и противоречивите хипотези на вашите най-големи авторитети. Например: на Слънце-то изобилстват изпаренията на желязото това е доказано с помощта на спектроскоп, показващ, че светлината на короната се състои главно от линии в зелената част на

спектъра, почти съвпадаща с линията на желязото. И все пак учените Юнг и Локиер22

отхвърлиха това, ако не се лъжа, под остроумния предлог, че ако короната се състояла от много малки частици подобно на прахообразен облак (а именно това наричаме ние “ магнитна материя”), то тези частици: 1. биха паднали на слънчевото тяло; 2. известно е, че кометите преминават през тази пара без някакво видимо въздействие върху тях; 3. спектроскопът на професор Юнг показал, че линията на короната не съвпада с ли-нията на желязото и т. н. Но изобщо не ни е ясно на какво основание те наричат тези възражения “научни”.

1. Причината, поради която тези частици (щом така ги наричат) не падат на слън-цето, е очевидна: има сили, съществуващи съвместно със силата на притеглянето, за които те нищо не знаят, като изключим това, че строго погледнато, притегляне няма, а има привличане и отблъскване. 2. По какъв начин посоченото преминаване би могло да се отрази на кометите, щом “преминаването” им е само оптична измама; те просто не биха могли да пресекат областта на привличане, без да бъдат унищожени веднага от такава сила, за която никакъв врил не е в състояние да даде вярна представа, понеже на Земята не съществува нищо, което да се съпостави с тази сила. Щом кометите мина-ват през “отражение”, не е учудващо, че споменатата пара не оказва “никакво видимо въздействие върху тези леки тела”. 3. Линията на короната, наблюдавана през най-до-брия “дифракционен спектроскоп”, може и да изглежда, че не съвпада с линията на желязото, и въпреки това короната съдържа желязо, както и други газове. Безполезно е да ви съобщаваме от какво се състои, защото не съм в състояние да ви преведа думи-те, които използваме за тези явления, пък и подобно вещество няма никъде (поне в Слънчевата система), освен на Слънцето.

Всъщност това, което вие наричате Слънце, е просто отражение на огромен “склад” в нашата Система, в който се пораждат и съхраняват всичките є сили и енер-гии. И тъй като Слънцето е сърцето и мозъкът на нашата миниатюрна Вселена, бихме могли да сравним неговите факли тези милиони малки, ослепително ярки тела, от ко-ито се състои повърхността на Слънцето при отсъствието на петна с кръвните телца на това светило, макар някои от тях, както правилно предполага науката, да са равни по размери на Европа. Тези кръвни телца са електрическото и магнитното вещество в неговото шесто и седмо състояние. А какво представляват дългите бели влакна, усука-ни подобно на безброй въжета, от които се състои полусянката на Слънцето? И какво представлява централната му част, която изглежда като огромен пламък, завършващ с огнени езици, и прозрачните облаци, или по-скоро пари, образувани от най-тънки нишки сребриста светлина около този пламък какво ще е това, ако не магнитно-елек-трическата аура флогистон на Слънцето?

Науката може да продължи до безкрайност своето абстрактно теоретизиране, но докато не се откаже от своите две или три най-основни заблуди, ще продължава да се придвижва опипом в тъмното. Някои от най-сериозните є грешки са в ограничеността на нейните представи за закона на гравитацията; в отричането є на това, че материята може да бъде и без тегло; в новоизобретения термин “сила” и в тази нелепа и мълчали-во приета идея, че силата може да съществува per se или да се проявява в по-голяма степен от живота извън материята, независимо от нея или по някакъв друг начин, ос-вен чрез материята с други думи, че силата е нещо съвсем различно от материята в едно от нейните висши състояния, последните три от които по възходящата скала са отричани само защото науката нищо не знае за тях; а също и в нейното пълно неведе-ние за всемирния Протей магнетизма и електричеството, неговите функции и значе-ние в царството на природата. Посочете на науката, че дори в дните на упадък на Рим-ската империя, когато татуираният британец обичайно е поднасял на император Клав-дий своя nazzur* от “електрони” във вид на кехлибарена огърлица, даже тогава е има-

ло хора, странящи от безнравствените маси и знаещи за електричеството и магнетизма много повече от сегашните учени и тогава науката ще ви се присмее.

Наистина когато вашите астрономи, говорейки за слънчевото вещество, наричат тези огнени езици от пламъци “облаци пара” и “газове, неизвестни на науката” (и още как!), гонени от мощни вихри и циклони, докато за нас това е просто магнитна мате-рия в своето обикновено активно състояние тогава изпитваме желание да се усмихнем на тези изрази. Можете ли да си представите, че “слънчевите огньове се подхранват от чисто минерално вещество” метеорити, силно наситени с водород, което създава за “Слънцето далеко простираща се атмосфера от нажежен газ”? Ние знаем, че невидимо-то Слънце се състои от нещо, което не само няма наименование, но е и несъпоставимо с каквото и да е, известно на вашата наука на Земята; и че “отражението” му пък изобщо не съдържа нищо подобно на “газове”, минерално вещество или огън, макар че даже ние сме принудени да прибегнем към изрази като “пара” и “магнитна материя”, говорейки на вашия цивилизован език. И за да завършим с тази тема: измененията в короната не оказват никакво въздействие на климата на Земята, въпреки че петната оказват, а проф. Локиер много греши в изводите си. Слънцето не представлява нито твърдо, нито течно тяло, нито даже газообразно светене, а това е гигантско кълбо от електромагнитни сили, склад на всемирния живот и движение, които пулсират от не-го във всички посоки, подхранвайки както най-малкия атом, така и най-големия ге-ний с едно и също вещество до края на Махаюга.

10) Едва ли. Звездите се намират на разстояние от нас поне 500 000 пъти по-далече, отколкото Слънцето, а някои са още толкова пъти по-далече. При това мощните нат-рупвания от метеорно вещество и трептенето на атмосферата постоянно пречат на ва-шите астрономи. Ако можеха да се изкачат с телескопите си на височината на този ме-теорен прах, те биха могли повече да се доверят на фотометрите си, отколкото сега. Нима може при сегашните условия да се доверявате? Както е невъзможно да се разбере действителната интензивност на тази светлина от Земята (а следователно, не може да има и достоверни основания за изчисляването на величини и разстояния), така и до ден-днешен астрономите не са установили нито веднъж с изключение на една звезда в Касиопея правилно кои звезди светят със собствена, а кои с отразена светлина. Пока-занията и на най-добрите фотометри за двойните звезди не оправдават очакванията ни. В това съм се убедил още през пролетта на 1878 г., следейки наблюденията, провеж-

дани с помощта на фотометъра на Пикеринг23. Разногласието в резултатите от наблюденията само за една звезда (близо до Гама Кит) достигаше понякога до полови-ната на самата величина. И досега с всичките свои фотометри те са открили само една планета извън Слънчевата система, докато ние само с духовното си невъоръжено око познаваме цяла редица такива; нали фактически всяко напълно развито слънце-звезда има, както и в нашата система, няколко спътника-планети. Нито халдейците, нито нашите древни Риши са имали вашите телескопи или фотометри; въпреки това техни-те астрономически показания са били безупречни, а грешките им на практика съвсем незначителни са им приписвани и произтичат от грешки на техни съперници.

И ще ви моля да не забравяте, че всичките ми отговори са въз основа на нашите източни окултни доктрини и произтичат от тях, независимо дали това се съгласува с доктрините на точните науки, или не. Затова твърдя, че:

“Слънчевата повърхност излъчва от всяка квадратна миля толкова светлина, кол-кото може да се излъчва съответно и от всяко друго тяло.” Но какво бихте разбрали вие под “светлина” в този случай? Светлината не е независим принцип, затова се за-радвах на въвеждането на “спектъра на пречупване” с цел да се облекчи методът на наблюдение; тъй като отменянето на всичките тези независимо съществуващи “привидности” като например топлина, актинизъм (фотохимическа активност), свет-лина и т. н. направи неоценима услуга на окултната наука, като оправда в очите на съвременната є сестра нашата твърде древна теория, че доколкото всяко явление е са-мо следствие от разнообразните движения на това, което ние наричаме Акаша (не е ва-

шият етер), то в действителност съществува само единният елемент причинният Принцип на всичко.

Опитите, проведени от Физо и Корню24, които се смятат за най-добрите изследова-тели на светлината в научния свят, въпреки всеобщото удовлетворение от получените резултати, не дават достоверни данни нито по отношение на скоростта на движение на слънчевата светлина, нито по отношение на нейното количество. Методиката на два-мата французи дава точни резултати (във всеки случай приблизително точни, тъй като има разминаване от 227 мили/сек. в резултата от наблюденията на двамата, макар и проведени с един и същ прибор) само по отношение на скоростта на светлината между нашата Земя и горните слоеве на атмосферата є. Тяхното зъбно колело, въртейки се с известна скорост, наистина регистрира доста точно силен лъч светлина, който преми-нава през един от отворите в колелото, след което тази светла точка се засенчва от пре-минаването на един от зъбците. Този твърде остроумен прибор не може да не даде прекрасни резултати, когато светлината преминава разстояние от няколко хиляди метра в двете посоки; а тъй като при преминаването на лъча между Парижката обсер-ватория и отбранителните укрепления на града не пречат нито атмосферата, нито ме-теорните маси и след като този лъч се движи в среда от съвсем друг характер, а не в етера на Пространството етера между Слънцето и метеорния материк над главите ни, то скоростта на светлината се оказва естествено около 185 000 мили и нещо в секунда и вашите физици възкликват: “Еврика!” Не по-успешни се оказаха и другите устройст-ва, изобретени от науката за измерване на тази скорост след 1878 г. Всичко, което те могат да доказват, е, че изчисленията им са били точни досега. Ако беше възможно да проведат измерванията на светлината над атмосферата, то бързо биха открили, че гре-шат.

11) Да, засега; но той бързо се променя. Струва ми се, във вашата наука съществува, теория, че ако Земята бъде внезапно преместена в извънредно студени об-ласти например ако си размени мястото с Юпитер то мигновено всичките ни морета и реки ще се превърнат в ледени планини; а въздухът по-скоро част от съставящите го газообразни вещества биха се превърнали заради отсъствието на топлина от състоя-нието си на невидим флуид в течност (течности има и сега на Юпитер, но земляните нямат и понятие за това). Представете си или си въобразете обратното състояние и то-ва ще бъде състоянието на Юпитер понастоящем.

Цялата ни система незабележимо променя положението си в пространството. При това относителното разстояние между планетите остава винаги неизменно и премест-ването на цялата система по никакъв начин не му влияе; а разстоянието между систе-мата, звездите и другите слънца е толкова несъизмеримо голямо, че в продължение на бъдещите столетия и хилядолетия може да се получи само едва забележимо изменение, ако въобще бъде забелязано, така че нито един астроном не ще го открие в своя телес-коп, докато Юпитер и някои други планети, чиито мънички светещи точки скриват се-га от взора ни милиони и милиони звезди (всички с изключение на пет-шест хиляди), внезапно ни позволят да видим няколко Раджа-Слънца, които сега скриват от нас.

Една такава цар-звезда се намира точно зад Юпитер и нито един смъртен не я е виждал с физическите си очи в течение на целия наш голям Кръг. Ако можеше да бъде открита, то и в най-добрия телескоп, след увеличаване на диаметъра є 10 000 пъти, тя все още би представлявала безкрайно малка точка, затъмнявана от яркостта на която и да е от планетите; и въпреки всичко това е един свят хиляди пъти по-голям от Юпи-тер. Силните смущения в атмосферата на Юпитер и дори неговото червено петно, за-интригувало толкова науката в последно време, са предизвикани: 1) от посоченото по-горе преместване; 2) от въздействието на тази Раджа-звезда. При нейното сегашно по-ложение в пространството и при цялата є незабележимост металите, от които тя основно се състои, се разширяват и постепенно се превръщат в газообразни флуиди (такова е било състоянието на нашата Земя и нейните шест сестри-кълба преди първия голям Кръг), като стават част от атмосферата є. Направете си заключенията и изво-дите от това.

12) Опасявам се, че не е голяма, тъй като нашето Слънце е само едно отражение. Единствената велика истина, изказана от Сименс, е, че междузвездното пространство е изпълнено със силно разредена материя, каквато може да се получи във вакуумните лампи и която се простира от планета до планета и от звезда до звезда. Но тази истина няма никакво отношение към неговите основни твърдения.

Слънцето дава всичко и нищо не взима обратно от своята система. Слънцето нищо не събира “на полюсите си”, които при всички обстоятелства са чисти и свободни дори от знаменитите “червени огнени езици” и така е винаги, а не само по време на затъм-нения. Как става така, че и най-мощните телескопи не са успели да открият никакво подобно “струпване”, докато лещите им показват дори “най-фините перести облаци” във фотосферата? Нищо не може да достигне Слънцето извън пределите на собствената му система от вида на такава груба материя като “разредени газове”. Всяка частичка материя във всичките є седем състояния е необходима за жизнеспособността на разно-образните и безбройни системи: светове в процес на оформяне, слънца, събуждащи се за живот и т. н., и така те нямат нищо, което биха могли да отстъпят даже на най-доб-рите си съседи или най-близки роднини. Те са майки, а не мащехи, и не ще отнемат и троха от храната на децата си. Последната теория за лъчистата енергия, доказваща, строго погледнато, че в природата няма явления като химическа светлина или топли-нен лъч, е единствената приблизително вярна. Защото наистина съществува само една лъчиста енергия, която е неизтощима и нито се увеличава, нито намалява, ще продъл-жава своята самопораждаща дейност до края на нашата слънчева манвантара.

Поглъщането на слънчевите енергии от Земята е огромно, но е доказано или може да бъде доказано, че Земята получава едва 25% от химическата енергия на лъчите му, понеже се губят 75% при преминаване вертикално през атмосферата, докато достигнат външната граница на “въздушния океан”. Даже тези лъчи, както ни казват, губят око-ло 20% във вид на светлинна и топлинна енергия. А каква тогава трябва да бъде при тези загуби способността на самовъзстановяване на нашия Баща-Майка Слънцето?

Да, наречете това “Лъчиста енергия”25, ако желаете; ние го наричаме Живот всепро-никващ, вездесъщ живот, вечно действащ във великата си лаборатория на име СЛЪН-ЦЕ.

13) Излишно е да чакате нещо от вашите учени, които в крайната си самоувере-ност заявяват, че само онези от тях, за които думата магнетизъм означава известна тайнствена сила, само за тях предположението, че Слънцето този огромен магнит, мо-же да обясни пораждането от това небесно тяло на светлината, топлината и причините за изменение на магнитния наклон, наблюдаван на нашата Земя. Те решиха да игнори-

рат и по този начин да отхвърлят теорията, издигната от Дженкин26 за съществуване на мощни магнитни полюси над повърхността на Земята. Въпреки това тази теория е правилна и един от тези полюси преминава около Северния полюс с период на въртене

неколкостотин години. Халей и Хънстин2 са били единствените учени освен Дженкин, които са подозирали това.

14) Те трябва да бъдат открити. Нито в орбитата на Меркурий, нито в орбитата на Нептун досега са открити планети, макар че има сериозни твърдения за съществуване-то им. А ние не само знаем, че има такива, а и къде се намират; знаем също, че същест-вуват безкрайно много “изгорели” планети (както ги наричат) или планети в обскура-ция, твърдим ние; планети в стадий на формиране и още несветещи и т. н. Но от това “ние знаем” няма полза за науката, щом дори и спиритуалистите не искат да признаят

нашето знание. Тазиметърът на Едисон27, настроен на пределна чувствителност и присъединен към голям телескоп, би могъл да бъде много полезен, ако бъде усъвър-шенстван. Прикрепен към телескоп, той ще позволи не само да се измерва топлината на най-отдалечените от видимите звезди, но и да се откриват по невидимото им излъч-ване такива звезди, които са невидими и не могат да бъдат открити по друг начин а следователно да се откриват и планети. Този изследовател, намиращ се в значителна степен под покровителството на Махатма М., смята, че ако в някаква точка на празно-

то небесно пространство а то изглежда празно дори и през много мощен телескоп та-зиметърът показва повишаване на температурата и го прави неизменно, то това ще бъде сигурно доказателство, че приборът е уловил звездно тяло, което или не излъчва светлина, или е толкова отдалечено, че се намира извън пределите на достъп на телес-копа. Той твърди, че неговият тазиметър “възприема по-широк диапазон от етерни ко-лебания, отколкото могат да се видят с очи”. Науката ще чуе звуци от някои планети,

преди да ги види. Това е пророчество28. 16) Сред индийците е широко разпространено убеждението, че бъдещото вътреут-

робно състояние на човека, а също и раждането му се определят от неговото последно желание в минутата на смъртта. Но това последно желание, казват те, неизбежно зави-си от това каква форма той е придал на своите желания, страсти и т. н. в продължение на целия си живот. Именно по тази причина т. е. за да не се окаже последното ни жела-ние неблагоприятно за бъдещото ни развитие е необходимо да внимаваме в действията си и да сдържаме страстите и желанията си през време на целия си земен жизнен път.

17) Не може да бъде другояче. Опитът на умиращите29 от удавяне и други нещаст-ни случаи хора, след това върнати към живот, почти във всички случаи потвърждава нашата доктрина. Подобни мисли са непроизволни и ние сме способни да ги управлява-ме не повече, отколкото да попречим на зеницата на окото да възприема именно цвета, който є въздейства най-силно. В последния миг целият живот се отразява в паметта ни и изплува от всички забравени ъгълчета и затънтени кътчета картина след картина и събитие след събитие. Умиращият мозък изтласква паметта със силен последен им-пулс и тя прецизно възстановява всяко впечатление, доверено є в течение на периода с мозъчна дейност. Това впечатление и мисъл, които са били най-силни, естествено оста-ват най-ярките и надживяват всички останали, които пропадат и изчезват завинаги, за да се явят едва в Девачан.

Нито един човек не умира безумен или в безсъзнателно състояние, както твърдят някои физиолози. Даже при лудия или намиращия се в припадък на delirium tremens* в минутата на смъртта настъпва миг на изключителна яснота, макар той да не е в състо-яние да каже за това на присъстващите. Човек често може да изглежда мъртъв, но въпреки това от последния удар на пулса, от последния тласък на сърцето до мига, ко-гато последната искра на жизнена топлина остави тялото, мозъкът мисли и Егото от-ново преживява целия си живот в тези кратки секунди.

Говорете шепнешком край смъртния одър и осъзнавайте себе си в тържественото присъствие на Смъртта. Особено сте длъжни да запазите спокойствие веднага след ка-то Смъртта положи студената си ръка върху тялото. Говорете шепнешком, повтарям, за да не нарушите спокойното течение на мислите и да не попречите на напрегнатата работа на Миналото, прехвърлящо отражението си върху Покрова на Бъдещето.

18) Да; “пълното” възпоминание на нашите животи (съвкупните животи) ще се върне в края на всичките седем големи Кръга на прага на дълга-предълга Нирвана, очакваща ни след като напуснем планетното кълбо Z. В края на отделните големи Кръгове ние си спомняме само сумата от нашите последни впечатления, онези, които сме избрали или които всъщност сами са се запечатали в нас и са ни последвали в Де-вачан. Всички тези “изпитателни” животи, със значително снизхождение и нови изпи-тания, ни се предоставят с всеки нов живот. Но в края на малкия цикъл, след завърш-ване на всичките седем големи Кръга, ни очаква само една милост чашата на благите ни деяния, на достойнствата, която натежава повече от чашата на лошите деяния и порока върху везните на Възмездяващата Справедливост. Лошо, безнадеждно лошо се получава за онова Его, което не принася нито една троха от своя пети принцип то ще трябва да бъде унищожено, да изчезне в ОСМАТА СФЕРА. Малка трохичка, повта-рям, събрана от личното Его, е достатъчна да го спаси от тази мрачна Съдба. При за-вършване на големия цикъл обаче нещата стоят другояче: или дългата Нирвана на Блаженството (макар и несъзнателно според вашите груби представи), след което жи-вот в състоянието на Дхян-Чохани за цяла манвантара, или пък “Авичи Нирвана” и манвантара от страдания и ужас в качество на..... не трябва да чувате тази дума, както

и аз да я пиша или произнасям. Но “онези” нямат нищо общо със смъртните, премина-ващи през тези седем сфери. Съвкупната Карма на бъдещия Планетен Дух е толкова прекрасна, колкото съвкупната Карма..... е ужасна. Достатъчно. И без това казах вече твърде много.

19) Истинно, така е. Докато не започне борба между висшата и средната диада (с изключение на самоубийците, които не са мъртви, а само са убили физическата си триада и по тази причина техните елементални паразити не са отделени по естест-вен начин от Егото, както е при истинската смърт), докато тази борба, повтарям, не започне и не завърши, никаква обвивка не може да осъзнае положението си. Когато шести и седми принцип се отделят, отнасяйки със себе си най-тънките духовни части-ци от нещото, което е било някога лично съзнание на петия принцип, едва тогава об-вивката започва постепенно да развива някакво подобие на свое собствено смътно съз-нание от това, което е останало в сянката на бившата личност. Тук няма противоре-чие, дълбокоуважаеми приятелю, съществува само неяснота в собствените ви предста-ви.

20) Всичко това, което се отнася до материално-психическите свойства и чувства-ния на петте нисши скандхи; всичко това, което ще бъде отхвърлено като боклук от новородените Его в Девачан, като недостойно и недостатъчно отговарящо на чисто ду-ховните възприятия, емоции и чувства на шести принцип, подсилен и така да се каже, циментиран с част от пети, тази част, която е необходима в Девачан за съхраняване на божествено-одухотвореното понятие “Аз” в Монадата (която иначе би била съвсем ли-шена от съзнание в смисъл различаване обект и субект), всичко това “угасва завинаги” именно в мига на физическата смърт, за да се върне още веднъж в тържествено шест-вие пред очите на новото Его на прага на Девачан и да бъде отхвърлено от него. То ще се върне за трети път и в пълен обем в края на малкия цикъл след завършване на се-демте големи Кръга, когато се прави сумарна равносметка на съвкупните съществува-ния “достойнството” върху едното блюдо на везните и “порокът” на другото. Но в то-зи индивид, в това Его дали “добро, лошо или нито едното, нито другото”, в тази от-делна личност съзнанието си отива така внезапно, както “пламъкът оставя фитила”.

Духнете вашата свещ, добри ми приятелю, и пламъкът ще напусне тази свещ “за-винаги”; но въпреки това нима частиците, намиращи се в движение, самото движение на които предизвиква обективния пламък, са унищожени или разсеяни? По никакъв начин. Запалете свещта отново и същите частици, привлечени от взаимно родство, ще се върнат към фитила. Поставете на масата дълга редица свещи. Запалете една и я дух-нете; после запалете друга и направете същото; после трета, четвърта и т. н. Същото вещество, същите газообразни частици, представляващи в нашия случай Кармата на личността, ще се привлекат от условията, създадени от вашия кибрит, за да осъществят новото светене, но можем ли да твърдим, че пламъкът на свещ №1 е угас-нал завинаги? Дори в случаите на “неудачи на природата” незабавното повторно въп-лътяване на деца или пък вродените идиоти и т. н., ние не можем да наречем новото същество съвсем същата бивша личност макар че цялата съвкупност на същия жиз-нен принцип и в точност същият МАНАС (пети принцип) влиза в новото тяло и може справедливо да бъде наречена “превъплътена личност”; докато при възраждането на Егото от девачаните или авичите в кармичния живот се възраждат само духовните свойства на Монадата и нейната Будхи. По отношение на превъплътените “неудачи” ние можем само да кажем, че са превъплътен Манас, пети принцип на г-н Н. или на г-жа А., но разбира се, че изобщо не са въплъщения на г-н Н. или на г-жа А.

Но в такъв случай каква е “природата на спомените и самосъзнанието на обвивка-та”? питате вие. Както ви казах в писмото не е повече от отразена или заимствана светлина. “Памет” е едно, “способности за възприемане съвсем друго. Побърканият може напълно ясно да си спомня някои откъслеци от предишния живот; но въпреки това не е в състояние да възприеме каквото и да е в истинската му светлина, понеже висшата част на неговите Манас и Будхи са парализирани в него, изоставили са го. Ако животното, например куче, би могло да говори, то би ви доказало, че паметта му, която

е свързана непосредствено с кучешката личност, е също така свежа като вашата; неза-висимо от това неговите памет и инстинкт не могат да бъдат наречени “способности на възприятието”. Кучето си спомня, че стопанинът го е бил, само като го види с пръчка-та, в останалото време не си спомня това. Същото е и с обвивката: намерила се в аура-та на медиума, тя ще възприема всичко чрез временно заетите от нея органи на медиу-ма и магнетично близките около него много ясно но само в границите на това, което обвивката може да открие в представите и паметта на членовете на кръжеца и медиу-ма оттук са и нерядко вразумителните и понякога високоинтелектуални отговори; от-тук е също и пълната забрава на онова, което е известно на всички, но не и на медиума и кръжеца му.

Обвивката на един високоинтелектуален, образован, но съвсем недуховен човек, умрял от естествена смърт, ще просъществува по-дълго; и с помощта на сянката на собствената му памет онази сянка, явяваща се остатъци от шести принцип, останали в петия тя може да произнася речи чрез вещаещите в транс и да повтаря като папагал това, което този човек знае и много пъти е размишлявал през живота си(!) Но приведе-те ми поне един-единствен пример от аналите на спиритизма, когато върналата се об-

вивка на някой си Фарадей или Брюстер30 (дори и те са били въвличани в капана на медиумното притегляне) да е казала поне една дума повече от това, което є е било из-вестно, докато е живяла. Къде е тогава тази учена обвивка, която да потвърди припис-ваното на “развъплътените духове” а именно, че свободната душа, духът, освободен от телесните си окови, възприема и вижда онова, което е скрито от очите на живите смър-тни?

Безстрашно хвърлете ръкавица на тия спиритуалисти, това е моят съвет! Предло-жете на най-добрия, най-благонадеждния от медиумите да ви съобщи с помощта на “висша развъплътена обвивка” какво сте скрили в чекмеджето си, стига той да не знае за това; или да повтори изречение от някой санскритски ръкопис, неизвестен на меди-ума, или нещо от тоя род. И те още ги наричат духове? Духове с лични спомени? Със същото основание може да наречем лични спомени фразите, изречени от папагала. Наистина, изследванията в тази посока си заслужават.

Да, личното съзнание напуска всекиго в мига на смъртта; и даже когато центърът на паметта бива възстановен в обвивката, тя ще може да си спомня и изказва спомени-те си само чрез мозъка на живеещо човешко същество. Следователно:

21) Повече или по-малко пълно, обаче мъгляво възпоминание на собствената лич-ност и нейния чисто физически живот. Както и в случаите на пълно умопомрачение, окончателното разединение на двете висши диади (7-и и 6-и и 5-и и 4-и), в момента на прехода на първата от тях в състояние на съзряване, отваря помежду им непроходима пропаст. Отлитат именно даже не част от петия принцип и действително не по-малко и от 2 1/2 принципа отиват в Девачан, оставайки след себе си 1 1/2 принципа. Така Ма-нас, лишен от най-фините си качества, се уподобява на цвете, внезапно загубило целия си аромат, на роза, смачкана за фабричен добив на розово масло и това, което остава, е само мирис на увяхваща трева, земя и гнилост.

а) Духовното Его се придвижва, развивайки личности, в които “чувството за лично аз” е силно изявено по време на живота. След тяхното отделяне от физическото Его то-ва чувство се възвръща съвсем смътно и изцяло принадлежи към областта на спомени-те на физическия човек.

е) Духовното Его ще мисли за обвивката не повече, отколкото за последната си дреха, която е носило; то също няма да съзнава, че индивидуалността си е отишла, тъй като единствената индивидуалност и духовна личност, която то ще съзерцава, ще бъде в него самото. Nosce te ipsum* това е прякото указание на оракула към Духовната Мо-нада в Девачан; и учението за “ереса на Индивидуалността” е било изтъкнато от Тат-хагата, приложено към обвивката. А обвивката, чията самоувереност е общоизвестна, както и тази на медиума, ще възкликне, щом є напомнят, че тя е самият г-н S.: “Раз-бира се, може да не се съмнявате; и ми подайте консервираните праскови, които с та-къв апетит поглъщах след закуска, също и чаша бордо!” и кой ли от познатите г-н S.

ще посмее след това да се усъмни в идентичността му? Но само да я оставят макар и за миг в покой поради някои пречки вътре в кръжеца или пък мисълта на медиума за се-кунда да се отвлече към друго лице, то тази обвивка ще започне да се колебае в мисли-те си дали е г-н S. или пък г-н N., или пък г-н Х.; а като завършек, уверявайки себе си, че е Юлий Цезар; ж) и в края на краищата “оставайки спяща”.

з) Не, тя не осъзнава тази загуба на връзките. Покрай това, че подобно чувство в обвивката е съвсем безполезно за целите на природата, тя едва ли може да разбере то-ва, което не е в ума нито на медиума, нито на близките є.

Тя смътно осъзнава физическата си смърт макар и след доста продължително вре-ме и това е всичко. Редки изключения от това правило са полуосъществените магьос-ници, които са твърде сбъркани хора, страстно привързани към своето аз и представляват истинска напаст за живите. Това са крайно материални обвивки, чиято последна предсмъртна мисъл е била: “Аз-Аз-Аз”, и “да живея, да живея!” инстинктив-но те често ще чувстват тази загуба на връзката. Същото става и с някои самоубийци макар и не с всичките. А това, което следва после, е ужасно, понеже се превръща в

случайна следсмъртна ликантропия31. Такава обвивка ще се вкопчва така неистово към своето подобие на живот, че по-скоро ще потърси пристанище в нов организъм, в каквото и да е животно куче, хиена, птица, ако наблизо няма човешки организъм, от-колкото да се примири с унищожението.

22) Въпрос, на който нямам право да отговоря.

23) Марс32 и още четири планети, за които астрономията още нищо не знае. Нито А и В, нито Y и Z са известни и не могат да бъдат видяни и с най-съвършените физи-чески средства.

24) Даже Дхян-Чохан от нисша степен не може да се приближи до Слънцето, без тялото му да бъде изгорено или по-право унищожено. Само най-високият Планетен Дух може да се вдълбочава в изследването му.

б) Не, само ще го наречем връх на ъгъла. Но това е връх на всички “вериги” в съв-купността. Всички ние, обитатели на вериги всички сме длъжни да еволюираме, да живеем и преминем нагоре и надолу по стъпалата на тази най-висока и последна от седемкратните вериги (по скалата на съвършенството), преди Слънчевата пралая да унищожи нашата малка система.

28) Заради всичко свято трябва да се съобразите със следните факти и да ги слеете в едно, ако можете. 1) Индивидуалните човешки единици остават в междинните сфери на следствията 100 пъти по-дълго, отколкото върху планетните тела. 2) У малцината, които принадлежат към петия голям Кръг, се раждат деца не от пети, а от вашия чет-върти Кръг. 3) Обскурациите не са пралаи и продължителността им се отнася както едно към десет; т. е. ако малкият кръг или период, както и да го наречем, в течение на който седем коренни раси трябва да се развият и достигнат последното си появяване на планетното кълбо по време на този голям Кръг, трае примерно 10 млн. години (в действителност той е много по-продължителен), то обскурацията ще продължи не по-вече от един милион. Когато нашето земно кълбо, освободило се от последните хора на своя четвърти Кръг и от малкото, съвсем малкото представители на петия, потъне в сън, то в периода на почивката му хората от петия Кръг ще почиват в своите девачани и духовни локи, при това във всеки случай доста по-дълго, отколкото “ангелите” от четвърти Кръг в своите, защото те са много по-съвършени. Дали се изразявам достатъч-но ясно?

29) Разбира се, че не, тъй като той не се унищожава, а остава “кристализиран”, така да се каже, в status quo. С всеки изминат Кръг животните стават все по-малко и по-малко, понеже и те еволюират в по-висши форми. По време на първия Кръг именно те са били “царете на творението”. По време на седмия кръг хората ще станат богове, а животните разумни същества. Направете си изводите сами. Започвайки от втория Кръг, еволюцията протича вече по съвсем друг план. Всичко е получило развитие и трябва само да продължава цикличния си път и да се усъвършенства. Само в първи Кръг човекът от човешко същество на планетно кълбо В става минерал, растение или

животно на планетно кълбо С. Този порядък напълно се променя от втори Кръг; но аз вече се научих на предпазливост с вас и не ще кажа нищо, докато не дойде време за то-ва.

Ето, вие получихте цял том кога ще го смелите? В колко ли противоречия ще бъда заподозрян, преди вие да разберете всичко правилно?!

Октомври 1882 г.

XXVI 1) Защо да предполагаме, че Девачан е еднообразно състояние само по тази причи-

на, че някакъв миг от земното усещане се съхранява безкрайно дълго т. е. разтегля се в продължение на еони? Това не е така, не може да бъде така. Това би било против всички аналогии и би противоречало на закона на следствията, съгласно който резул-татите са съразмерни на предпоставените енергии. За да се обясни това, вие трябва да помните, че има две области на проява на причинността, а именно: обективна и субек-тивна. Така че по-грубите енергии, които действат в по-тежкото или уплътнено състо-яние на материята, се проявяват обективно във физическия живот, а именно във всяка нова раждаща се личност, принадлежаща на великия цикъл на еволюиращата индиви-дуалност. Нравствената и духовната дейност придобиват собствена сфера на следстви-ята в Девачан. Например: пороците, физическите влечения и т. н. на философа, да кажем, могат да доведат до раждане на нов филисоф, крал, търговец, богат епикуреец или някоя друга личност, чиято нагласа ще бъде неизбежно следствие от преобладава-щи наклонности на това същество в предишно прераждане. Бейкън например, когото

един поетът1 е нарекъл: Най-мъдрият, най-великият, най-дребнавият от хората би могъл отново да се появи в следващо въплъщение като алчен лихвар с изключителни умствени способности. Но моралните и духовните качества на предишния Бейкън съ-що трябва да си намерят поприще, на което да могат да разгърнат енергиите си. Дева-чан е такова поприще. Следователно всички велики планове за морални преобразова-ния, интелектуални и духовни изследвания на абстрактните принципи на природата, всички божествени стремежи ще получат в Девачан осъществяване: и абстрактната същност, известна преди като великия Канцлер, ще бъде задействана в този вътрешен свят, подготвен от него самия, и той ще живее в него, макар и не съвсем така, че да може да се нарече съзнателно съществуване, но поне преживявайки сън, дотолкова жив и реален, че никакъв реален живот да не може да се сравни с него. И този “сън” продължава дотогава, докато Кармата в това направление не се изчерпи докрай; тога-ва пулсиращата сила достига ръба на своя цикличен резервоар и съществото се прид-вижва в следващата област на причините. Тази област може да се окаже в същия свят, както и преди, или пък в друг в зависимост от това доколко се е придвижила дадената същност по неизбежните малки и големи кръгове на човешкото развитие.

И така как вие бихте могли да помислите, че “само един миг от преживяното на Зе-мята се избира за увековечаване”? Съвсем вярно е, че този “момент” продължава от началото до самия край; но нали той трае именно като основен тон на цялата хармо-ния, определен тон с известна височина, около който се групират и разгръщат в разви-ващи се вариации на мелодията и във вид на безкрайни вариации на темата всички стремежи, желания, надежди, мечти, които макар и за момент са се мярнали в мозъка на сънуващия по време на живота му във връзка с този особен “миг”, но така и не са намерили превъплъщение на Земята, и които той сега вижда напълно осъществени в цялата им яркост в Девачан, даже и не подозирайки, че цялата тази блажена действи-телност е само рожба на собственото му въображение, следствие на умствени причини, създадени от него самия.

Онзи особен момент, който ще се окаже най-силен и преобладаващ в мислите на умиращия му мозък в минутата на кончината, ще бъде, разбира се, регулаторът на всички останали “моменти”; при все това, и те, с цялата си второстепенност и намалена яркост, също ще бъдат тук, заемайки своето предначертано място в това фантасмагорично шествие от минали мечтания, и неизбежно ще му придадат разнооб-разие. Няма на Земята човек, който не е имал някое и друго пристрастие, а и преобла-даваща страст; всеки бил той и най-скромният и бедният а често благодарение и на едното, и другото задължително се предава на мечти и желания, пък били те и неиз-пълними. Нима е това еднообразие? Нима вие бихте нарекли подобни безкрайни вари-ации на тема при това темата се образува и черпи цвят и форма от тази група жела-ния, която е била най-силна по време на живота, нима това е “пълно отсъствие на вся-какво знание в ума на обитателя на Девачан”, което ви се струва “доста срамно”? То-гава наистина или на вас не ви се е удало, както казвате, да вникнете в смисъла на ка-заното от мен, или вината е моя.

Изглежда изобщо не съм успял да ви предам истинния смисъл и съм принуден да ви призная, че съм неспособен да ви опиша неописуемото. Понеже задачата не е от лес-ните. И ако на помощ не дойдат способностите за интуитивно възприятие на обуча-вания чела, никакви описания, колкото и да са изразителни, не ще помогнат. Наистина няма съответстващи думи, които да изразят разликата между състоянието на ума на Земята и извън сферата на действие на земния свят; не съществуват термини, еквива-лентни на нашите; нищо освен неизбежните предубеждения (дължащи се на началното западно образование), следователно на веригата от мисли в лъжлива посока в ума на ученика нищо, което би могло да ни помогне в това внедряване на съвсем нови мисли! Вие сте прав. Боя се, че не само “обикновените хора”, но даже отделни идеалисти и ин-телектуалци не ще съумеят да схванат истинната мисъл и никога не ще постигнат ця-лата є дълбочина. Възможно е с течение на времето вие да разберете по-добре, отколко-то сега, една от главните причини на нашето нежелание да преподаваме нашето Зна-ние на европейски кандидати.

Защо ли Западът толкова се стреми да узнае нещо от Изтока, щом очевидно не е способен да смели това, което така и не ще успее да задоволи изискванията на особения му естетически вкус? Това е печална перспектива за нас, щом даже и на вас не ви се удава да разберете нашата философия в цялото є величие или поне да обхванете с един поглед малкия ъгъл Девачан, един от грандиозните и безкрайни хоризонти на “отта-тъшния живот”. Не желая да ви обезкуражавам, но бих искал само да ви обърна вни-мание на ужасяващите трудности, с които се сблъскваме при всеки опит да разясним нашата метафизика на западните умове, даже от числото на най-разбиращите. Уви, приятелю мой, вие сте така неспособни да усвоите нашия начин на мислене, както и да смелите храната ни или да се насладите на нашите мелодии!

Не, в Девачан няма часовници, нито хронометри, въпреки че целият Космос е в из-вестен смисъл гигантски хронометър. Също и ние, смъртните ici bas mкme*, така и не обръщаме достатъчно или никакво внимание на времето в периоди на щастие и бла-женство и винаги ги смятаме много кратки, но това обстоятелство никак не ни пречи да се наслаждаваме на щастието, когато то наистина дойде. Не ви ли е хрумвала ми-сълта, че може би именно защото чашата на блаженството им е препълнена догоре, обитателите на Девачан губят “всякакво чувство за време”; и че това е нещо такова, каквото нямат попадналите в Авичи; въпреки че пребиваващият в Авичи, както и обитателят на Девачан нямат понятие за време в смисъла на нашето земно изчисление на отрязъците от времето?

В тази връзка мога също да ви напомня2, че времето е нещо изцяло създадено от нас самите; и тогава, когато краткият миг на силна агония може да се стори на човек, даже и на Земята, цяла вечност то за друг, по-щастлив, часовете, дните, понякога и го-дините могат да прелитат като кратък миг; и в заключение от всички чувстващи и съзнателни същества на Земята човекът е единственото животно, което обръща внима-ние на времето, въпреки че това не го прави нито по-щастлив, нито по-мъдър. Как то-

гава аз бих могъл да ви обясня онова, което не може да чувства, щом като вие, изглеж-да, не сте в състояние да разберете това? Крайните уподобявания са непригодни за из-разяване на абстрактното и безкрайното, така както и обективното не може да отрази субективното. За да разберете блаженството на Девачан или пък ужасите на Авичи, вие ще трябва да ги съвместите в себе си, както правим ние. На западния критически идеализъм все още предстои да узнае разликата между истинното битие на свръхчув-ствените обекти и мъглявата субективност на представите, към които той ги е свел. Времето не е производно понятие, затова и не може да бъде нито доказвано, нито ана-лизируемо съгласно методите на повърхностната философия. И докато не се научим да преодоляваме тези отрицателни последствия на посочения метод за изводи и заключе-ния в съответствие с ученията на така наречената “система на чистия разум”, а също и да различаваме между съдържанието и формата на нашите знания за чувствените обекти, ние никога няма да стигнем до верни и точни заключения. Разглежданите съ-ображения, които отстоявам въпреки вашите (напълно естествени) неверни представи, са убедително доказателство за ограниченост и даже погрешност на тая “система на чистия (материалистически) разум”. Пространството и времето както казва Кант е възможно и да не са плод на усещанията, а техните регулатори, обаче само по отноше-ние на усещанията ни на Земята, но не и в Девачан. Там ние не ще намерим тези апри-орни понятия за “пространство и време” като управляващи възприятията на обитате-ля на Девачан по отношение обектите на неговите чувства; тъкмо напротив, ние ще открием, че именно обитателят на Девачан по своя воля създава и същевременно уни-щожава и двете понятия.

По този начин така наречените “посмъртни състояния” никога не могат да бъдат правилно оценени от практичния разум, тъй като той може да има активно битие само в сферата на крайните причини или следствия и едва ли можем да го смятаме най-вис-шата духовна сила в човека, както прави това Кант (у когото на една страница това оз-начава разум, а на следващата воля), притежаваща в своята сфера тази Воля. Гореиз-ложеното не е предадено от нас, както може да ви се стори, за да ни послужи за още един може би твърде подробен довод, а е изложено с намерението за бъдещи дискусии “вкъщи”, както вие се изразявате, с изучаващи и почитатели на Кант и Платон, с кои-то ще ви се наложи да се сблъскате.

По-просто казано, имам намерение сега да ви съобщя следващото по-долу и ако все пак не успеете да постигнете цялото значение на казаното, то аз няма да имам вина. Както във физическото съществуване има период на нарастване на силите от детст-вото до пълния разцвет и следващ период с постепенно намаляване на енергията до изпадане във второ детство и смърт, по съответствен начин протича и животът-сън в Девачан.

Обитателят на Девачан бива измамен от природата не повече, отколкото живият физически човек. Природата му е подготвила значително по-реално блаженство и щас-тие там, отколкото тук, където всички неблагоприятни и случайни обстоятелства са против него и където вродената безпомощност безпомощността на сламка, яростно из-духвана ту насам, ту натам с всеки повей на безпощадния вятър, е направила за хората нещо съвсем невъзможно безоблачното земно щастие, като вземем под внимание всич-ки случайности и обстоятелства на живота им. Истината е, че ако назовете този живот безобразен, ужасен кошмар ще бъдете прав. Ако пък наречете съществуването в Дева-чан “сън”, като разбирате под това още нещо, а не просто общоприетия израз, нещо на-пълно отговарящо на вашите езици, пълни с лъжовни наименования означава завина-ги да се откажете от познанието на езотеричната доктрина единствения страж на исти-ната. Така че ще се опитам още веднъж да ви обясня някои от множеството състояния в Девачан и в Авичи.

Както и в самия земен живот, в Девачан също са подготвени за Егото: първият трепет на психичния живот, достигането на възмъжаване, постепенно изразходване на силите, преминаващо в полубезсъзнателно състояние, постепенна забрава и летаргия, пълна забрава и не смърт, а ново раждане; раждане в качеството на друга личност и

възобновяване на дейността, която всекидневно предизвиква нови натрупвания от причини, които трябва да бъдат изчерпани в друг период на Девачан; и отново друго физическо раждане във вид на нова личност. Какви ще бъдат съответните животи в Девачан и на Земята във всеки от случаите се определя от Кармата. И този тягостен кръг на раждане след раждане ще трябва да се изминава от век на век, докато човек не достигне края на седмия голям Кръг или пък не придобие мъдростта на Архат, после озарението на Буда и по този начин не се освободи от един или два Кръга, научавайки се да се изтръгва от тези омагьосани кръгове и да преминава периодично в Паранирва-на.

Но да допуснем, че става дума не за Бейкън, Гьоте, Шели, Хауърд, а за незначите-лен, безцветен човек, личност без каквито и да е кроежи, която никога не се е сблъск-вала със света дотолкова, че да покаже себе си какво се случва тогава? Естествено и състоянието му в Девачан ще бъде също толкова безцветно и сумрачно, каквато е била и личността му. Как иначе би могло да бъде, щом и причината, и следствието са рав-ни? Но да предположим, че става дума за чудовище, съставено от пороци, чувственост, честолюбие, алчност, гордост, коварство и т. н., но при все това носещо зачатък или за-чатъци на нещо по-добро, проблясъци с по-божествени свойства къде ще отиде то? На-личната искра, тлееща под купчина кал, все пак ще възпрепятства притеглянето от Осмата сфера, където попадат, за да бъдат напълно преработени, само най-големите нищожества, “неудачите на природата”, чиято божествена Монада се е отделила от петте принципа още в течение на земния живот (от предишното раждане или от някол-ко раждания по-рано доколкото такива случаи също са ни известни) и които са жи-вели като бездушни човешки същества. При такива хора, останали без шести принцип (когато седмият, изгубил своя вахана (проводник), повече не може да съществува неза-висимо), петият принцип, или животинската душа, разбира се, отива надолу “в преиз-поднята”. Така че горепосочената същност при цялата си порочност не може да отиде в Осмата сфера доколкото нейната порочност има твърде духовно и изтънчено свойс-тво. Това е чудовище, а не просто бездушно животно. То не може да бъде просто унищо-жено, трябва да понесе НАКАЗАНИЕ; понеже унищожението, т. е. пълната забрава и всъщност изземването от съзнателното съществуване не представлява per se никакво

наказание и както би се изразил Волтер: “Le nйant ne laisse pas d`avoir du bon”3. Това не е някаква слабо мъждукаща свещ, която може да духне и лекият ветрец, а силна и зряла престъпна енергия, захранена и развила се по силата на обстоятелства, част от които е възможно и да не са є били подвластни. За такива натури трябва да съществу-ва състояние, съответстващо на Девачан, и това е Авичи пълната му противополож-ност и двете са превърнати от западните народи във вулгарните Ад и Рай.

Като осветлих достататъчно цялото положение, сега мога непосредствено да отго-воря на въпроса ви №1. Да, без съмнение в Девачан има “смяна на занятията”, посто-янна смяна, в същата и дори по-голяма степен, както и в живота на всеки човек, бил той мъж или жена, на когото му се случва цял живот да се занимава с едно и също, с тази разлика, че на обитателя на Девачан занятието му е винаги приятно и изпълва не-говия живот с възторг. Смяна трябва да има, тъй като този живот-сън е резултат и време на събиране на плодовете на психичните семена-зародиши, отронени от дървото на физическото съществуване в минутите на нашите мечти и надежди, и проблясъци на блаженство и щастие, дарени от фантазията, които биват заглушавани в неблаго-дарната обществена почва, но разцъфтяват в розовите лъчи на зората на Девачан и уз-ряват под неговото вечно животворно небе. Тук не съществуват никакви неудачи, ни-какви разочарования!

Ако в целия си живот човек е изпитал един-единствен миг на идеално щастие, как-то вие си мислите, то и тогава, ако Девачан съществува, той не може да проявява, как-то погрешно предполагате, неограничено продължение на този единствен миг, но въз основа на този “единствен миг” или мигове според обстоятелствата и предизвиканото от тях той би представлявал едно безкрайно разгръщане на разнообразни случаи и съ-бития, с една дума, всичко, което си представя на въображението на “сънуващия”. То-

ва е една нота, както вече казах, трептяща върху лирата на живота, която би се изляла в безброй хармонични тонове и полутонове на психичната фантасмагория, стига да є се даде основният тон на субективното състояние на това същество. Тук всички неосъ-ществени надежди, стремежи, мечти напълно се реализират, а мечтите от обективното съществувание стават реални факти на субективното такова. И тук зад завесата на Мая цялата нейна призрачност и измамна външност се постигат от адепта, познал ве-ликия секрет за проникване в дълбините на Тайните на битието.

2) Какъв цикъл се има предвид?Има се предвид, разбира се, “малкият цикъл”, завършекът на седмия голям Кръг,

както беше ясно посочено и обяснено. Освен това в края на всеки от седемте Кръга ид-ва по-малкото “пълно” спомняне: само за преживяното в Девачан, в промеждутъка между многобройните раждания след края на всеки личен живот. А пълното спомняне на всички животи (земни и от Девачан) накратко всезнанието, идва едва при великия завършек на всички седем Кръга (ако вече преди това човек не е станал Бодхисатва или Архат), при това “прагът” на Нирвана е период с неограничена продължителност. Наистина на човек, достигнал степен от седмия Кръг (завършил земните си странства-ния в началото на тази последна раса и малък кръг), ще му се наложи по-дълго да чака на този праг, отколкото на човек от най-последния от тези големи Кръгове. Животът на тези Избрани между малката Пралая и Нирвана или по-скоро преди Пралая е оно-ва Велико Въздаяние, всъщност най-великото, понеже Егото става всъщност (въпреки че това Его може никога да не е било адепт, но просто достоен и добродетелен човек в повечето свои съществувания) фактически Бог, всезнаещо, съзнателно същество, кан-дидат за Дхян-Чохан за вечни еони. Но достатъчно аз издавам тайни на посвещението. А какво отношение има НИРВАНА към тези припомняния на обективни съществува-ния? Това състояние е още по-високо и в него всичко обективно е предадено на забра-ва. Нирваната е състояние на абсолютен Покой и сливане с Парабрахма това е самият Парабрахма.

О, колко е тъжно невежеството на Запада по отношение на нашите философски истини и неспособността на вашите най-големи умове да постигнат истинския дух на тези учения! Какво да правим какво можем ние да направим?

3) Вие приемате общуване между същностите в Девачан, което е приложимо само към взаимоотношенията при физическото съществуване. Две близки души ще изработ-ват поотделно собствените си девачанни чувства, правейки другата съучастница на су-бективното си блаженство, но въпреки това те са разединени една от друга в смисъл на истинско взаимно общуване. Защото какво дружеско общуване може да съществува между две субективни същности, които даже са по-малко материални от етерното тя-ло-сянка маяви-рупа?

4) Девачан това е състояние, а не местоположение. Камалока, Рупалока и Ару-палока са трите сфери по реда на нарастваща духовност, където различните групи су-бективни същности са притегляни от своите влечения.

В Камалока (полуфизическата сфера) обитават обвивки, жертви и самоубийци и тази сфера е разделена на безброй области и подобласти, отговарящи на душевното състояние на идващите тук в часа на тяхната смърт. Това е всъщност прекрасната

“страна на вечното лято”4 на спиритуалистите, от хоризонтите на която е ограничено виждането на най-добрите им ясновидци виждане несъвършено и измамно, тъй като то не е дисциплинирано и ръководено от Алая Виджняна (скритото знание). Кой ли на

Запад знае поне нещо за истинния Сахалокадхату5, този тайнствен Хилиокосмос, от чи-ито многобройни области само три могат да бъдат издадени на външния свят Трибху-вана (три свята), а именно: Кама-, Рупа- и Арупалока?

Така неотдавна взетите от земята “души” от Камалока във великия Хилиокосмос, щом се събудят от следсмъртното си вцепенение, всички (освен обвивките) преминават в зависимост от влеченията си или в Девачан, или в Авичи. А тези две състояния все пак се диференцират ad infinitum, при това степените на тяхната духовност по възходя-щата скала получават своите названия от тези локи, в които те отиват. Например: чув-

ствата, възприятията и способността за формиране и възприемане на идеи у обитате-лите на Девачан в Рупалока, разбира се, ще бъдат с намалено субективно свойство, от-колкото в Арупалока; и в двете локи преживяванията на субективните същности в Де-вачан ще се различават не само в смисъл на форма, цвят, субстанция, но също и по по-тенциала на своето развитие. Но даже и най-възвишените преживявания на монадата в най-високото състояние на Девачан в Арупалока (последното от седемте му състоя-ния) са несъпоставими с онова съвършено субективно състояние на чиста духовност, от което монадата е произлязла, за да “слезе в материята”, и към което трябва да се за-върне след завършване на великия цикъл. Самата Нирвана е същевременно несравни-ма с Паранирвана.

5) Съзнанието започва да се съживява след борбата в Камалока край вратите на Девачан и едва след “периода на съзряване”.

6) Продължителността на пребиваване в Девачан е съразмерна с психичните им-пулси, възникнали по време на земния живот и неполучили своя завършек; онези лич-ности, чиито влечения са били предимно материални, ще бъдат по-рано притеглени на-зад към ново раждане чрез силата на танха. Както справедливо беше отбелязано, тези теми (метафизичните) само частично се поддават на разбиране. По-високият дар, свойствен на висшия живот, трябва да се разкрие, но наистина е невъзможно да се дос-тигне до това разбиране само с прости думи. Човек трябва да прозре с духовното си

око, да слуша с дхармакая-ухо6, да възприема с чувствата на своята Ашта-виджняна (духовно аз), преди да може напълно да усвои тази доктрина в противен случай тя мо-же само да увеличи неговата “печал” и твърде малко би добавила към познанията му.

7) “Отплатата, предвидена от природата за хората”, чиито привързаности не са съсредоточени върху една личност или специалност, се съдържа в следното: ако те са чисти, преминават благодарение на това по-бързо Кама- и Рупалока и възлизат в по-високата сфера на Трибхувана, защото именно в тази сфера мислите на обитателите є са заети с формулиране на отвлечени идеи и разглеждане на общи принципи. Личност-та това е синоним на ограничеността, и колкото по-тесногръдо е мисленето на човека, толкова по-силно той ще се вкопчва в нисшите сфери на битието и толкова по-дълго ще е неговото напразно люшкане в плоскостта на себелюбивите обществени отноше-ния. Общественото положение на човека, разбира се, е резултат на Кармата, тъй като законът гласи, че “подобното се привлича от подобно”. Зараждащото се същество бива въвлечено в този поток на съзряване, в който се асимилират неговите преобладаващи влечения, пренесени от последното му раждане. Така че този, който е умрял като земе-делец, може да се роди отново като крал, а покойният монарх може следващия път да види бял свят в колибата на един кули. Този закон на привличането се проявява в хи-лядите “случайности на раждането” ето, човек не може да си представи по-силно изо-пачен термин! Когато осъзнаете поне следното: че скандхите са елементи на ограниче-ното съществуване тогава чак ще разберете и едно от условията в Девачан, което засе-га има за вас толкова дълбоко неудовлетворителен аспект.

Също така и вашите изводи (относно благополучието и насладите на висшите кла-си, обусловени от по-добра Карма) не са съвсем правилни в най-широкия смисъл. Тези

хора са затворени в един евдемоничен7 кръг, което лошо се съчетава с кармичния за-кон, тъй като тези “благополучия и наслади” често се оказват по-скоро причина за но-ва и утежнена Карма, отколкото неин плод или следствие. Даже по-скоро и като “общо правило” бедността и скромното положение в живота много по-рядко представляват причина за мъка, отколкото богатството и високото положение, но за това друг път.

2 февруари 1883 г.

XXVII Мисля, че е по-добре още веднъж да ви кажа това, което бих искал да запомните

завинаги. Защо съмненията и ниските подозрения като че ли обсаждат всеки стремящ се към ученичество? В масонските ложи на отминалите времена неофитът е бил подла-ган на цяла редица ужасяващи изпитания за вярност, мъжество и присъствие на духа. С помощта на психични въздействия, подсилени с механични средства и химически препарати, са го принуждавали да повярва, че пада в пропаст, че върху него падат ска-ли; че върви по мостчета от паяжина, висящи между небето и земята; че минава през огън; че потъва във вода и го нападат диви зверове. Това е било ехо от Египетските мистерии, откъдето е и заимствана програмата. На Запада, изгубил тайните на Изтока, се е налагало, повтарям, да прибягва до изкуствени мерки. В наши дни вследствие вул-гаризацията на знанието подобни глупави изпитания са остарели. Претендентът сега се изпитва изключително откъм психологичната страна на природата му. Курсът на

изпитанието му както в Европа, така и в Индия, отговаря на системата Раджа-Йога1 и е предназначен, както неведнъж беше обяснявано, да развие в самия претендент, в ха-рактера му всеки зачатък на добро и зло.

Правилото е неумолимо и няма да подмине никого той просто може да ни напише писмо или в потайно кътче на сърцето си да прояви силно желание за окултно общува-не и познание. Както пороят не може да направи скалата плодородна, така и окултното учение не оказва никакво въздействие на невъзприемчивия ум; и както водата предиз-виква загряване на негасената вар, така и учението довежда до яростно кипене всички неподозирани, скрити наклонности на ученика.

Малцина европейци са издържали това изпитание. Подозрението, последвало са-мовнушеното убеждение в измама, изглежда е на дневен ред. Повтарям, с много малко изключения ние претърпяхме в Европа несполука. Добрият кораб потъва, приятелю, защото скъпоценният му товар беше предложен на широките маси: част от съдържани-ето му е осквернена от съприкосновение с нечестивци, а златото му приеха за мед. За-напред, повтарям, никой от подобните нечестивци не ще види съкровищата му, а гор-ните му палуби и такелаж трябва да бъдат очистени от калта и боклуците, натрупали се вследствие неблагоразумието на собствения екипаж.

Опитайте се да поправите стореното зло. Всяка крачка, направена от когото и да е в наша посока, неизменно ни кара да направим крачка към него. Но пътуването до Ла-

дак2 не е начин да ни откриете.

Април 1885 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ Тази уникална кореспонденция е имала личен характер и не е била предназначена

за публикуване. Настоящият том, наречен ЧАША НА ИЗТОКА от самата Елена Рьо-рих, превела на руски писмата, представлява извадка, направена по поръчение на Махатма М., от твърде обширната кореспонденция на двамата англичани с двама от хималайските Махатми. Всички оригинали днес се съхраняват в Британския музей и са на разположение на изучаващите. Трябва да се има предвид високата образованост на кореспондентите, техният сериозен интерес както към западната философия, така и искреното им желание да се запознаят с източните духовни учения, осведомеността им относно последните постижения на науката тогава (1880-1885) всичко това предполага и съответната подготовка на читателя, въпреки че са приложени и обяснителни бележки на термини, имена и понятия.

В самите писма нееднократно се говори за невъзможността да се намерят адекват-ни термини или изрази на европейските езици, които да опишат точно и правилно изк-лючително сложните понятия на невъобразимо богатия санскритски, този баща на ези-ците. Същевременно именно чрез него е била описана черно на бяло величествената Духовна Вселена, с която Махатмите са се помъчили да запознаят европейците. И въп-реки очевидната склонност на западното мислене към анализ и класификация и надро-беността на въпросите, пред нас с отговорите на Махатмите се издига цялостната и грандиозна Космогония на свръхдревното ведантическо познание.

Трябва да се има предвид нивото на официалната наука през 80-те г. на ХIX в., както и историческите и социалните отношения в света тогава. В писмата (цялата ко-респонденция) при задълбочено изследване могат да се открият научни предсказания за бъдещето, неща, които са били известни на ведическата наука още в дълбока древ-ност.

Днес, след повече от сто години, можем с радост да кажем, че вечната Индия, неза-висима и просперираща, продължава да привлича все повече и повече хора от целия свят дори не толкова заради историческите и архитектурните си паметници, колкото заради могъщата си и дълбоко човечна духовна култура, алтернатива на една отиваща си консуматорска епоха. Новото поколение е по-добре запознато с духовната термино-логия в тази книга и много по-склонно да приеме ако не изцяло нови възгледи за Жи-вота, Вселената и Човека, то поне още една малко познатата гледна точка на най-ста-рата жива култура на Земята.

Философията, малка част от която е изложена в тази книга, е всеобемащ синтез на всички философски, научни и религиозни учения, през които е минало човечеството, тя любовно ги обгръща и не им противоречи. Тя обаче няма нищо общо с всяко тесног-ръдо, закостеняло и назадничаво мислене, с какъвто и да било фанатизъм, както и ня-ма общо с вече доста овехтелия антропоцентричен възглед, утвърждаващ човека за господар на природата. Именно такъв мироглед на синтез между Изток и Запад е изпо-вядвало и семейство Рьорих и това е изразено върху Рьориховото Знаме на Мира: НА-УКА, РЕЛИГИЯ, ИЗКУСТВО в общия кръг на КУЛТУРАТА.

От преводача

Бележки

I

1 Станал свидетел на множество феноменални прояви в присъствие на Е. П. Блаватс-ка, А. П. Синет решава сам да пише на Махатмите, за да ги убеди да направят съвсем “чист” експеримент, с достоверността на който да убедят и най-закоравели-те скептици в съществуването им.Той предложил в присъствието на групя заслужаващи доверие лица в Индия да бъде възпроизведен броят на лондонския в. “Таймс” в деня на излизането му в Лондон.

2 Бейкън Френсис, лорд Веруламски (1561-1626) английски философ, държавен деятел и писател, родоначалник на англ. материализъм.

Робърт Бойл (1627-1691) англ. естественик, издига химията като наука; развил прин-ципите на Ф. Бейкън, изложени в книгата му “Нов Органон”.

Епископ Рочестърски Томас Спрат (1635-1713) първият историк на Лондонското Кралско общество за развитие на знанията за природата, създадено през 1660 г.

“Невидимата Колегия” название на група изследователи, от която е възникнало Крал-ското общество.

3 Великият сиракузец Архимед ( 287-212 пр. Хр.) прославен гръцки математик и изоб-ретател, родом от Сиракуза, Сицилия.

4 Врил термин, въведен от англ. писател Булвер-Литън (1803-1873) в романа му Бъде-щата Раса (1871), тайнствена енергия от типа на електричеството, употребявана от героите в романа.

5 Акаша небе, пространство, етер, ефир (санскр.); невидимото небе, окултното елект-ричество, възможно да е енергоинформационното поле.

6 Хук, Робърт (1635-1703) англ. естествоизпитател, автор на книгата Микрография, от-делящ внимание на класификацията на научните експерименти.

7 Прекрасните открития на Нютон известно е дългото непризнаване на неговите трудове по пречупване на светлината в призми; слабо е известно, че Нютон дълбо-ко се е интересувал от окултни науки, но не е писал по това в трудовете си.

8 Окултни сили (лат.) скрит, съкровен, таен. Окултизъм букв. “наука за скритото”, за тайните на природата физически, психически, умствени и духовни; към тях се от-насят Кабала, астрологията, алхимията, философията на Йога, магията и др. Въп-реки че през ХХ век вследствие на неправилна употреба думата “окултизъм” при-доби отрицателен смисъл като синоним на спекулации с феномени, тук и в произве-денията на Е. П. Блаватска този термин на средновековните философи се употре-бява за означаване преди всичко на науките за причините.

Е. П. Блаватска знаменита писателка-философ (1831-1891) автор на капиталните тру-дове “Разбулената Изида”, “Тайната доктрина”, написани под ръководството на Махатмите, “Ключ към теософията”, “Теософски речник” и др. Основател на Тео-софското общество.

9 Аристарх Самоски (III в. пр. Хр.) гръцки астроном от школата на неоплатониците в Александрия, питагореец, развил хелиоцентричната система на Вселената, за кое-то е обвинен в ерес.

10 Рекърд, Робърт (1510-1603) англ. математик и философ, придворен лекар на Едуард VI и кралица Мария, автор на Замък на Знанието.

11 Гилбърт, Уилям (1544-1603) крупен англ. учен от епохата на Елисавета I, последо-вател на идеите на Коперник в Англия. Книгата му De Magnete ознаменува ражда-не на науката за електричеството и магнетизма.

Парацелс (Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм), 1493-1541 швейцарски лекар и алхи-мик, посветил се на търсене на философския камък; при многобройните си пъте-шествия на Изток придобил познания върху алхимията и магията, за лекарства, неизвестни в Европа, лекувал едва ли не всички болести с помощта на талисмани, направени от него.

Агрипа фон Нетесхайм, Корнелий Хенрих (1486-1535) немски писател, лекар и маг. Най-известното му съчинение е Окултна философия.

12 Джон Дий (1527-1608) англ. математик и астролог. Заподозрян в магьосничество и хвърлен в затвора, освободен 1555 г., ползвал се с голямото уважение на кралица Елизабет; автор на много съчинения.

13 Медиум посредник между участниците в спиритични сеанси и така наречените “ду-хове”.

14 Адепт посветен в тайните на някакво знание или професия, в случая на източната мъдрост.

15 Сарасвати богиня в индийската митология, дъщеря или жена на Брахма (прароди-тел на Вселената), тя е олицетворение на Речта и свещеното или езотеричното (скритото) познание и мъдрост. Изида (Изис) в египетската митология символ на женското Начало, Дева-Майка, жена и сестра на Озирис, олицетворение на Приро-дата.

16 Езотеричен (гр.) предназначен и достъпен само за посветени.

II 1 Обществото тук и по-нататък се отнася за Теософското общество, основано от Е. П.

Блаватска и нейния сътрудник Х. Олкът през 1875 г., на което са възлагали големи надежди.

2 Неофит (гр.) новопосветен, нов член на духовно общество.3 Шаберон, Хубилхан (тиб.-монг.) висша степен на адепт, достигаща до въплъщение

на Буда.

III Първото писмо от Махатмите, което Синет показал на Хюм, толкова го впечатлило, че

той решил също да си кореспондира и веднага изразил готовност да остави всички-те си занятия и да отиде в най-затънтеното място, само за да получи възможност да овладее окултните сили и след като се завърне в света, нагледно да демонстрира съществуването на Махатмите; тогава би посветил целия остатък от живота си на борбата със съвременния му скептицизъм, а също и на практическото осъществяване на по-висш и по-добър начин на живот. (Действително първата част от желанието му не е могла да се изпълни по обективни причини, но във вто-рата той успява до голяма степен и става един от основателите на Индийския на-ционален конгрес движението на Махатма Ганди, дълго управлявала партия в днешна независима Индия.)

1 Еон (гр.) безкрайно дълъг период от време; еманации, произхождащи от божествена-та същност.

2 Метафизика наука за свръхчувственото или недостъпното за нашето чувство и опит, т. е. това, което може да е познаваемо само чрез умозрение.

3 Тиндал, Джон (1820-1893) англ. естествоизпитател, автор на трудове за акустиката, светлината и др.

4 Елементали стихийните духове на водата, земята, въздуха и огъня ундини, гноми, силфи и саламандри у средновековните мистици. Виж Разбулената Изида. Да не се смесва с елементарии.

5 Скандха (купчина), (санскр.) съвкупност от свойства или елементи, съставящи вся-ко същество.

6 Карма (санскр.) букв. “действие”. Закон на възмездието. Закон за причините и следс-твията или Нравствената Причинност. Кармата не наказва и не награждава, тя е просто единен Всеобщ Закон, сляпо направляващ всички други закони.

7 Големи и малки Юги световни периоди в древноиндийската система от космически цикли.

8 Аркадия страна в древна Елада (прен.) страна на щастлив и безгрижен живот.9 Пандити учени-познавачи на свещените писания в Индия. 10 Арийци (гр.) благородни.11 Агностицизъм термин, въведен от англ. естественик Т. Хъксли за обозначение на аг-

ностиците признаващи само това, което е достъпно на чувственото възприятие. Философски подход за обективната истина, достигана само по отношение на явле-нията във феноменалния свят. Прен. човек, който вярва само на очите си.

12 Феноменализъм възглед, приемащ като качество на обективното познание само явленията във феноменалния свят.

13 Спиритуалисти като философско понятие означава възглед, разглеждащ духа като първооснова на действителността. През ХIX в. възниква движение, добило попу-лярност като общуване на живите с “духовете на умрелите”.

14 Скептицизъм философски възглед, поставящ под съмнение възможността за досто-верно знание.

IV 1 Спиритизъм и спиритуализъм практика на общуване с “духове на умрелите” по

пътя на спиритическия сеанс, двата термина се изписват еднакво, но М. влагат различно съдържание в думите.

2 Ноумен термин на Платон; предмет на интелектуално разглеждане, умопостигаема същност основата на феномена е явление, което се постига с чувствата.

3 Господ се разкаял, че създал човека виж кн. Битие, 6, 6.

V 1 Тамаша (инд.) театрално представление.2 Комплементи (мат.) допълнения.3 Херберт Спенсър (1820-1903) англ. философ и социолог, основоположник на позити-

визма.4 Меджнур адепт от известния роман на Булвер -Литън “Занони”.5 Мокша (санскр.) освобождение, нирвана.

VI 1 Сенсуализъм философско течение, смятащо външните чувства за единствен източ-

ник на познание.

2 Позитивизъм философско течение, признаващо само емпиричните факти, а за пред-мет явленията, които могат да се усетят.

3 Антропоморфизъм придаване на човешки свойства на явления и предмети.

VII 1 Елементарии развъплътени души на порочни хора. Разединени с тялото си и неспо-

собни да тръгнат по възвишения път на чистите развъплътени души, те непреодо-лимо биват привличани към земното, където живеят временно между стихиите, съ-ответстващи на тяхната груба природа, а после се разпадат на атоми. Вж. Разбуле-ната Изида.

2 Нирвана (санскр.) освобождение от животинските страсти и Мая (илюзията) на чувс-твения свят.

3 Буда (санскр.) букв. “просветлен”, висша степен на познанието. Звание, дадено на Сидхарта Гаутама, от рода Шакямуни, княз, отказал се от разкошния и пълен с удоволствия светски живот (VI в. пр. Хр.) и станал аскет и реформатор, за да пома-га за издигане на страдащото човечество. Будизъм най-миролюбивата и една от най-разпространените религии днес.

4 Хубилхан една от титлите на духовните лица в Монголия, използвана и в Тибет. Вж Шаберон.

5 Дзонкапа (1358-1419) крупен реформатор на будизма, основател на ламаизма и шко-лата Гелукпа (жълтокапци), роден близо до ез. Кукунор.

6 Нирвана-мастака върховно освобождение.7 Фехнер, Густав Теодор (1801-1887) немски физиолог, проф. в Лайпцигския универси-

тет, автор на трудове по философия на природата, Махатма К. Х. се е срещал с него през 70-те години.

8 Anima Mundi (лат.) “Световна душа”, будистката Алая, божествена същност, която прониква, одушевява и изпълва всичко, от най-малкия атом на материята до чове-ка и Бога. Висши аспекти нирвана, нисши астрална светлина. У гностиците и на-зореите е била от женски род, у някои секти двуполова. Етер, излъчване от вечно непознаваемия Вселенски Абсолют, от което са се родили човешките души.

9 Изида има се предвид многотомният труд на Блаватска Разбулената Изида.10 Сублимиран хим. термин за изпаряване на твърди летливи вещества. 11 Звездни светове също и сфери, планети, планетни тела (кълба) в следващите писма.

12 Епициклоида затворена орбита, чийто център се движи равномерно по друга орбита (според системата на Птолемей).

13 Махаюга голям времеви цикъл, състоящ се от четири юги. Понастоящем сме в края на черната юга Калиюга. Махаюга представлява един ден на Брахма.

14 Инволюция и еволюция цикличността, по която върви развитието на Проявената Вселена, низходяща надолу от Дух към Материя и възлизаща после от Материя към Дух, повтаряща се циклично на все по-високо ниво.

15 Работата на подбора тук и по-долу се има предвид еволюционната теория на Ч. Дар-вин (1809-1882).

16 Цикъл на необходимостта термин на египетските йерофанти (свещенослужители), срещащ се в Изида.

17 Илу баща на боговете и хората, творец на мирозданието и всичко съществуващо в западносемитската митология.

Халдеи първоначално древни племена в Месопотамия, 4000 г. пр. Хр., заели властта във Вавилон, впоследствие общо наименование на жреци, магове, астролози и га-датели.

Озирис главният бог на Древен Египет, брат и съпруг на Изида, научил хората на зе-меделие, хлебарство, добив на мед и злато, лечение, строителство и др.

Вишну един от хиндуистката митологична Троица Брама, Вишну и Шива. Бог- пази-тел на Вселената, върховен бог-спасител.

Буди съгласно будизма преди Гаутама Буда е предшествала цяла поредица Буди, жи-вели на Земята в по-ранни епохи.

18 Малстрьом в преносен смисъл огромен водовъртеж; идва от името на океанско течение между островите в Норвежко море.

19 Възгледите на тримата мистици става дума за известни по онова време трима лон-донски мистици, познати на адресата на писмото.

VIII 1 Епитимия църковно наказание за греховете, приемано от покаялия се пост или пок-

лони и др.2 Ямвлих (около 330 г. сл. Хр.) античен философ, основател на сирийската школа на

неоплатонизма.3 Риши (санскр.) употребява се в значение на “мъдрец”, “учител”; първоначално

вдъхновени творци на Ведите “Откровение” свещените писания на индийците. Началото им тъне в мъглата на хилядолетията.

4 Шамари, дугпа (тиб.) “червенокапци”, последователи на тибетски будизъм, неприели реформите на Дзонкапа, в по-голямата си част се отдали на магьосничес-тво, черна магия, пиянство и др.

IX 1 Факир аскет-мюсюлманин в Индия, мюсюлмански “йог”. Някои от тях използват

феноменалните си способности, за да правят зрелища.

X 1 Чела (санскр.) ученик на Гуру или Мъдрец, последовател на философска школа.

XI 1 Мая (санскр.) илюзия, Космическа сила, правеща възможно феноменалното (сетив-

ното) съществуване и съответно възприятията; името на майката на Гаутама Бу-да.

XII 1 Пралая според индийската космогония периоди на “разтваряне” или покой на Про-

явената Вселена, редуващи периодите на активност или Манвантара. 2 Дхян-Чохан (санскр.) съст. термин от Дхяна (санскр.) дълбоко съсредоточаване,

медитация; и Чо-хан (тиб.) повелител “Властелини на Светлината”, Планетни духове, Висши богове в индийската космогония, съответстващи на християнските архангели, серафими, Божествени Разуми, на които е поверен надзорът на Космоса.

3 Великият Наг (букв.) “Змей”, символ на Слънцето, на Мъдростта и властта. В ин-дийската, египетската, китайската, келтската древност, а също и в Америка (нагу-ал). Великите мъдреци и учители са били наричани Змейове и Дракони. Те са маго-ве, лечители, покровители на свещени местности, управляват стихиите.

4 Лингам, йони, фалос, ктеис (санскр. и гр.) знаци на мъжкото и женското Начала, Принципи. Абстрактни Символи на Твореца и творящите богове в религиите по цял свят и на майчината утроба, природата.

5 Седем принципа учение за седемкратния строеж на човека е било за пръв път обна-родвано в сп. Теософ,1881г., от А. О. Хюм въз основа на получените от Махатмите писма, които не са стигнали до нас. Привеждаме санскритските имена на тези принципи в реда, в който са приети впоследствие: 1) рупа тяло; 2) джива, прана жизнен принцип, етерно тяло; 3) линга-шарира астрално тяло; 4) камарупа тяло на желанията, животинска душа; 5) Манас разум, човешка душа; 6) Будхи духовна душа; 7) Атма дух.

6 Фохат (тиб.) активната (мъжка) мощ на Шакти, космическо електричество, пред-вечната светлина, мостът, чрез който идеите на Божествената мисъл се отпечатват върху космическата субстанция като “природни закони”; той е разумният посредник, ръководната сила, Божествената мисъл, предадена и проявена чрез Дхян-Чоханите, Архитекти на видимия свят.

7 Шакти активната женска енергия на боговете в индийската космогония, венец на астралната светлина, синтез на Силата и шестте сили на природата, вселенска енергия.

8 Девачан (тиб.), Сукхавати (санскр.) благословен, радостен, “доволен”, “обител на бо-говете”, междинно състояние на духа между два последователни живота.

9 Андрогин мъжко-женско, според окултните науки на различните народи първона-чално хората са били създадени като едно двуполово същество. Вж. Битие, гл.1.

10 Ананта Змей на вечността, ложе на Вишну по време на пралая.11 Мемнон има се предвид гигантската статуя на този участник в Троянската война,

издигната близо до гр. Тива; на зазоряване статуята издавала особен звук, вж. “Изида”.

12 Арахна в гръцката митология изкусна предачка, предизвикала на състезание самата богиня Атина, която я превърнала в паяк за наказание.

13 Аватара (санскр.) въплъщение на висша духовна същност от божествения свят във физическия.

XIII 1 Атомично разпределение неизяснен термин, вероятно отнасящ се до състоянието на

“непроявената” Вселена, “пралая” според ведическата Космогония.2 ... нейното “отсъствие” термини на Аристотел “отсъствие”, “липса” на форма,

“потенциална форма”, и “действителна форма” или материална, въведени от него заради трудноразрешимия проблем на древното европейско мислене: от какво въз-никва съществуващото, понеже нещо не може да възникне от нищо и т. н.

3 Монада (гр.) “единица”, “единно”; философско понятие, въведено от Питагор и из-ползвано в много философски системи.

4 Пръстени или малки кръгове термини от вед. Космогония, седем малки кръга пра-вят един Голям кръг, седем Големи един Голям цикъл Манвантара.

5 Нимроди древно вавилонско племе, наречено на името на царя си Нимрод, вж. Бит., 10, 2.

6 Хейки Арчибалд (1835-1924) шотландски геолог; Докинс, Уилям англ. геолог и архе-олог; Фиске, Джон американски писател, автор на книги в областта на историята, философията и науката.

7 Пет раси думата раса се употребява от Авторите на писмата в особен смисъл, тук и по-нататък се разбира определено еволюционно стъпало в развитието на човечест-

вото. Общо в един голям Цикъл расите са седем коренни или основни, всяка с по седем раси или подраси.

XIV 1 Лха (тиб.) духове от висшите сфери, оттам названието на столицата на Тибет Лхаса.

Титлата Лха се дава на някои нарджоли (нагове, змейове), на светци и адепти, ов-ладели великите окултни знания.

2 Татхагата “така дошлият” (санскр.) съвършеният, название на Гаутама Буда. Спо-ред учението на будизма всеки човек притежава природата и светлината на Буда, но за проявлението є е необходима голяма вътрешна работа.

XV 1 Адамантови скали древно название на диаманта; несъкрушим, непреодолим.2 Сведенборг, Емануел (1688-1722) шведски учен, ясновидец и теософ; Бьоме Якоб

(1575-1624) немски философ и ясновидец, един от големите теософи на средновеко-вието.

3 Татария така се е наричало в средните векове монголското царство.4 Елифас Леви (1810-1875) псевд. на Луи Констан, френски абат, сериозен изследова-

тел на окултизма и Кабалата, автор на много съчинения.Кабала 1. Древнохалдейската тайна доктрина, предавана само “от уста на ухо”, зани-

мава се с няколкото пласта за тълкуване на Свещените писания, с числа, звуци, букви и идеи. 2. Съкровената мъдрост на еврейските равини от Средновековието.

XVI 1 Аз ще го подчертая с червено В книгата The Mahatma Letters всички подчертани

места в това писмо са набрани с курсив, в копието на А. П. Синет е използвано мастило с един цвят.

2 Свабхават “самоставащото” (санскр.) “пластична субстанция”, по-скоро духът и същността, които стоят зад нея. От нея произлиза цялата природа и в нея се възв-ръща в края на жизнените цикли. В езотеризма е наречена “Баща-майка”.

3 Теисти привърженици на теизма религиозен мироглед, съгласно който абсолютното битие се разбира като абсолютна личност на Бога, пребиваващ извън света, сътво-рил го по своя свободна воля и действащ в него.

4 Майер, Юлиус Роберт (1814-1878) немски физик, автор на трудове по философия на природата.

5 Рейли, Джон (1842-1919) англ. физик, основоположник на теорията за трептенията.6 Фо така в Китай и Тибет се нарича Буда; свещеник в храм на Буда.7 Протей в гръцката митология морско божество, приемащо всякакъв облик и имащо

дар за пророкуване. Вж. съч. За мъдростта на древните от Ф. Бейкън есето Про-тей или Материята.

8 Гръцкият философ възможно е да се има предвид Хрисип (III в. пр. Хр.). Вж. Диоген Лаертски. “За живота, ученията и сентенциите на знаменитите философи.”

XVII 1 Инхербаризация, инкарнация, инметализация изрази, употребени от кореспондента

А. О. Хюм за означаване на въплъщенията във формата на растение, животно,чо-век и минерал.

2 Осмоза (гр.) термин от физиката, дифузия на вещество през полупроницаема мемб-рана, ципа, тук “извлечение, извлек”.

3 Царство на девите в това писмо и нататък се разглежда една много сложна, но изк-лючително последователна и логична Космогония, която изисквала от кореспон-дентите задълбочени и енциклопедични познания, както и непредубедено и отворе-но мислене.

4 Киу-ти смята се, че това е тибетска дума, общо наименование на тибетски съчинения по окултизъм, в дълбоко символична и алегорична форма. Също Тантра (санскр.) букв. “тъкан, свръзка, континуум”, заедно с Ведите, Упанишадите и Пураните спада към основните истини на индуизма. Централно място заема божествената енергия Шакти, персонифицирана като Деви или богиня, и представяща съответ-ната женска форма на един аспект на Бога в ролята на негова “съпруга”. Тантри-ческите текстове и практика, зле разбирани на Запад, са били подложени на много изопачения и са опасни за хора, които не желаят да се подчинят на строга духовна дисциплина, подготвяйки се за тантра-школа.

5 Вследствие съществуване на идиоти, деца и др. за това накратко се говори в “Изи-да”.

6 Реинкарнисти леко иронично, букв. превъплъщенци.7 Дева (санскр.) бог, “сияйно” божество, небесно същество. 8 Андхакара обител на Мрака в индийската митология.

XVIII 1 Посочих в писмото си виж писмо №16.2 Субба Роу (1856-1890) виден деец на теософското движение в Индия. Има се предвид

негова статия в сп. Теософ,1882 г.3 Брамин член на първата каста в тогавашното индийско общество, жреческото със-

ловие.4 Брахман вечният непреходен абсолют, висш, непознаваем Принцип на Вселената,

безтелесен, безначален и безкраен; за разлика от Брахма мъжки принцип, същест-вуващ периодично в проявление и покой манвантара и пралая.

5 Праврити (санскр.) развитие и разгръщане; ниврити свиване, прекратяване, покой.6 Адвайта “не-двойственост” (санскр.) индийско религиозно-философско учение, едно

от основните направления на Веданта-учението на Ведите, утвърждаващо духов-ното начало като единна и единствена реалност и илюзорността на чувствено-се-тивно възприемания свят.

7 Ишвара (санскр.) букв. “господар” на вселената, представата за един бог-личност като творец на света; название на имението край Петербург, някога собственост на индийски раджа, където се е родил Н. К. Рьорих.

8 Небулярна материя материя, от която се състоят галактичните мъглявини.9 Няколко ранни пришълци от 5-и кръг публикуването на тези сведения в книгата на

А. П. Синет Езотеричен будизъм (1883) предизвикало значителни разногласия в те-ософските кръгове; повече сведения в Тайната доктрина.

10 Обскурация в астрономията потъмняване (при затъмнение); мракобесие.11 Сурия (санскр.) слънчево божество във Ведите.12 Хризалоидна подобна на хризаид пашкул на пеперудата.13 Фламарион, Камий (1842-1925) френски астроном, автор на множество научно-по-

пулярни книги по астрономия и псих. явления.

14 Месмеризъм австрийският лекар Фридрих Месмер (1734-1815) преоткрил магне-тичния флуид в човека и широко го използвал в практиката си, този подход се нарича месмеризъм.

15 Одическа сила, одос (гр.) “произход”, сила, възникваща и развиваща се от магнити, химически или жизнени действия, топлина, светлина и др. Немският химик Рай-хенбах (1788-1869), изследвал електромагнетичните сили (одически), намиращи се в човека.

XIX 1 Последният брой на Теософ споменатото писмо и забележките към него са публику-

вани в юнското списание, 1882 г.2 Бодхисатва (санскр.) “този, чиято същност е просветлен ум”; който доброволно се

отказва от висшето блаженство на Паранирвана , за да поеме върху себе си страданието на всички същества.

3 Шарипутра един от най-близките ученици и сподвижници на Гаутама Буда.4 Удумбара (санскр.) смокиня; митичен гигантски лотос.5 Психография т. нар. “автоматично писане” на послания на “дух” в присъствие на

медиум.6 Статия за мириса на англ. химик Уилям Рамзи, Нобелов лауреат впоследствие.7 Планета на Смъртта това е осмата планета в коментарите на Субба Роу към стати-

ята Смърт.8 Паранирвана крайната, висша Нирвана, където вече няма никакви връзки с

чувствения свят; състояние, достигано от човешката Монада в края на Големия цикъл.

9 Саквала дума, използвана от Буда в неговите наставления: космическа или слънче-ва система, която притежава свои земни светове, “адове” и “небеса”.

10 Бардо (тиб.) междинно състояние, в което се намира душата след физическата смърт и преди следващото прераждане или Освобождение.

11 Калпа (санскр.) общо означение на огромен времеви цикъл в древноиндийската космология.

12 Шлока основен размер в санскритската епична поезия.13 Джатака разкази за преражданията, в които се описват предишни съществувания

на Буда, като се изтъква, че поведението през предишните съществувания влияе върху обстоятелствата в настоящето съобразно със закона на кармата.

14 Дървото Бо или Бодхи “дърво на мъдростта”, Ficus Religiosa, смята се, че под дърво-то в Гая Буда е достигнал просветление.

15 Ърнест и Джой иронично; най-често използваните имена на “духове-ръководители” на известните английски медиуми от онова време.

16 Самадхи (санскр.) дълбоко, отвлечено съсредоточаване; пълно вливане на човека в обекта, върху който е медитирал.

17 Пишачи в поверията в Южна Индия привидения, демони, вампири, преследващи хората; подобни на инкуби и сукуби демони от мъжки и женски род в средновеков-на Европа.

18 Абхидхарма (санскр.) сборник с психологически и философски учения на будизма. 19 Пет скандхи изброени са названията на езика пали; на санскритски са: 1. рупа-фор-

ма; 2. ведана-възприятие; 3. санджна-съзнание; 4. самскара-действие; 5. виджняна-знание.

XX 1 Сътрудници на природата по-долу се изясняват някои понятия от статията на Ели-

фас Леви “Смърт”, публикувана в сп. Теософ със забележки на Блаватска и комен-тари на Махатма К. Х.

2 Хамилтън, Уилям (1788-1859) шотл. анатом, ботаник и метафизик. 3 Маяви-рупа (санскр.) “илюзорно тяло”, двойник.4 Откъс от “Разбулената Изида”, отнасящ се до окаяното положение за духа на човек,

многократно злоупотребявал със собствения си безсмъртен дух, както и със силите на природата. Според някои източни учения такъв дух има макар и минимална възможност при силно разкаяние след попадане в осмата сфера, т. нар. библейска Геена огнена, да се опита да изплува. В Магически и философски заповеди на фило-софа Псел има заповед, предупреждаваща човечеството: Не се устремявай надолу, понеже пропаст лежи под земята, пропадаща под спускане със СЕДЕМ стъпала, след което е Тронът на жестоката необходимост.”

5 Калапани (хин.) тъмните води (на океана).6 Дугпа (тиб.) сектата на “червенокапците”, употребява се като нарицателно за измам-

ник, магьосник, слуга на тъмнината.7 Шапа-тун лама предводител на дугпа в XV в. Претърпял поражение от Гелугпа (жъл-

токапците), изповядващи ортодоксалния будизъм.

XXI 1 Йезуити членове на католическия орден, основан през 1534 г. от Игнатий Лойола,

основният му морален принцип е “целта оправдава средствата”; в преносен смисъл лицемери, коварни и двулични хора.

XXII 1 Осмата сфера “планетата на Смъртта”, тайнствена планета, смята се, че е винаги

скрита зад Слънцето и се намира на същото разстояние от него, както и Земята.2 Мис Найтингейл героиня от комична пиеса на Ч. Дикенс.3 Любов и Ненавист вж. гл. ХХ.

XXIII 1 Това писмо носи заглавието Бележки на К. Х. по повод встъпителна глава, озаглавена

от Хюм “Бог”, която е трябвало да служи като предговор в книгата му “Окултна философия”. Самата статия на Хюм не е запазена, но намерението му да я публику-ва е принудило Махатмите пряко и недвусмислено да изкажат своята гледна точка по този щекотлив за добропорядъчните англичани, и не само за тях, въпрос. Ма-хатмите нееднократно предупреждават за опасността от войнстващия атеизъм това личи и в края на писмо №3 от тази книга, но те не могат да се съгласят и с мракобесната църковност, с горделивото и антропоцентрично изявление на някои “християнски” църкви за т. нар. “личен бог”, като че това е частна собственост, за единствената правилност на западния религиозен мироглед. Поради някои шоки-ращи западното мислене постановки, някои по-тесночели “мислители” биха зах-лопнали тази книга след прочитане на XXIII гл. с убеждението, че имат работа със закоравели безбожници, без да си оставят вратичка за размисъл. А всъщност гла-вата се отнася за основите на мирогледа на арийците: за единното начало (Живот, духо-материя), лежащ в основата на всичко същно, за еволюцията на космическия

човек и следсмъртното съществуване, за Йерархията на Планетните Духове, обхва-щаща ВСИЧКИ велики Учители на човечеството всичко това, не оставящо място за сляпа вяра и каквито и да било заблуждения на човечеството още миналия век. И особено днес, в края на хилядолетието. Може би тук му е мястото да се отбележи, че смущаващата необяснимо защо (или твърде ясно защо) западното религиозно мислене доктрина за реинкарнацията, прераждането, за пръв път е била отречена от християнската църква на Първия Никейски събор през 325 г. сл. Хр., като всич-ки текстове от Библията и Новия завет, които са давали да се разбере, че това е та-ка, са били грижливо иззети, макар че тук-таме има податки, че истината за реин-карнацията е фигурирала в тях. В своята многотомна кореспонденция Елена Рьорих дава изчерпателни отговори за противоположни мнения. Тя пише: “Знаете ли, че Махатма означава Велика Душа, Душа, завършила своя земен път работеща в полза на Света? Затова е неуместно да твърдите, че Махатма не обича християните, защото Той работи за всички и след като е вместил цялото Познание, не може да бъде сектант.Също така, ако внимателно и без предвзетост прочетете “Писмо за Бога”, ще види-те, че Махатма протестира против кощунствените антропоморфни човешки предс-тави за Личния Бог, жесток и несправедлив, като че ли наказващ с вечно прокля-тие еретиците и оправдаващ всички злодеяния, направени в Негова Прослава. Именно такъв бог Махатмите не познават и не почитат. Но тази книга не може да бъде наречена атеистична, защото възможно ли е Те, провъзгласяващи Безсмърти-ето на Духа и Сами достигнали го, да имат нещо общо с умъртвяващия атеизъм? Но вие сте прави, тази книга още не е за днешното съзнание на хората.”

2 Хобс, Томас (1588-1679) англ. философ-материалист.3 Холбах, Пол (1723-1789) барон, френски енциклопедист-материалист. 4 Пантеисти последователи на пантеизма, религиозни и философски учения, отъждес-

твяващи Бога със световното Цяло.5 Praeter Deum... substantia “Освен Бог никаква субстанция не може да съществува,

нито да бъде представена” от съчинение на Спиноза (1632-1677) знаменит хол. фи-лософ, пантеист.

6 Парабрахма (букв.) отвъд Брахма, Абсолют реалност, лишена от атрибути. Безличен и безименен всемирен Принцип.

7 Гносис познание, термин, употребяван от школите на религиозната философия как-то преди, така и в първите векове на християнството за означаване на духовното, свещено знание, или Гупта видя на индийците.

8 Щом никой и никога не го е виждал слова на ап. Иоан; Иоан 1,18;4,12.9 Флогистон теория за хипотетичното “начало на горимостта”, създадена от Х. Стал

(1660-1734) немски химик и лекар. Статия на Махатма К. Х. под заглавие: “Що е това материя и що е сила?” в сп. Теософ, 1882 г.

10 Пристли, Джоузеф (1733-1804) англ. химик и философ, привърженик на флогистон-ната теория.

11 Билфингер, Георг (1693-1750) немски математик и философ.12 Махавага част от Виная-питака, будисткия канон на езика пали.13 Кхандхака глава в будистките текстове Виная. 14 Санкхара една от петте скандхи, вж. писмо №19.15 Бхикху, бхикшу (пали, санскр.) монах-просяк.16 Мара (санскр.) бог на изкушението, съблазнител, който се опитал да отбие от Пътя

самия Буда, наричан е още “разрушител” и “смърт за Душата”; едно от названията на Кама, бог на плътската любов.

XXIV 1 Цис безкрайност (лат.) в случая транс оттатък; цис оттук.2 Пракрити (санскр.) природата въобще, противоположно на Пуруша духа. Заедно се

явяват “два първични аспекта на Единното непознаваемо божество”.3 Макиавелизъм политика, пренебрегваща нормите на морала, по името на италианс-

кия философ, политик и писател Макиавели Николо (1469-1527), смятал, че заради запазване на властта са допустими всякакви средства.

XXV 1 Паралакс (астроном.) видимо изменение на положението на небесното тяло

вследствие преместване на наблюдателя, свързано с въртенето на Земята, завъртането є около Слънцето и движението на Слънчевата система в Галактиката и т. н.

2 Сименс, Уилям (Карл Вилхелм) (1823-1883) немски изобретател, инженер и естество-изпитател, брат на Сименс, Е. В. основател на концерна “Сименс”.

3 Кортес, Ернан (1485-1547) испански конквистадор, завоевател на Мексико.4 Алън, Чарлз (1848-1899) англ. учен и писател, пропагандатор на теорията на Дарвин.Еоцен, миоцен, кайнозой, палеозой ери в геологичното и биологичното развитие на

Земята.5 Цейлон (Шри Ланка) остров на юг от Индия, където живеят дивите племена веди.6 Симла лятна столица на Индия в полите на Хималаите, където в горещия сезон е би-

ла резиденцията на английския вицекрал на Индия, там се преселвали и много ан-гличани, също и адресатите на тези писма.

7 Пахари група цивилизовани народи от Северозападна Индия.8 Синове на Адите (букв.) “синове на Единния” или “синове на Бащата-създател”;

“Избраните” от трета коренна раса, или Деца на Огнената мъгла, родени по сила-та на Воля и Йога и владеещи тайната на безсмъртието; вж. Тайната доктрина, I; II.

9 Норденшелд, Нилс (1832-1901) шведски изследовател на Арктика с експедицията на кораба “Вега”, 1878-1879 г.

10 Попол Вух епос на индианците киче, кечуа (Гватемала), за пръв път публикуван през 1861г.

11 Платон (427-347 пр. Хр.) един от най-великите древногр. философи. Съч. Тимей, Критий и др.

12 Солон (639-559) древноатински законодател, един от седемте елински мъдреци, по-сетил Египет и пребивавал при жреците: “Вие, гърците, сте като деца. Земята мно-гократно е била заливана от потоп и била заледявана през хилядолетията преди вас.”

13 “Чалънджър” околосветска океанографска експедиция на този кораб се е състояла през 1872-1876 г.

14 Иехова изопачена форма на името Яхве, бог в юдаизма.15 Ормузд, Ахура-Мазда (зенд.) авестийско, персийско божество, Принцип на Велика-

та Божествена светлина на парсите. От ахура, аура божествено дихание. Власте-лин, даряващ светлина и разум със символ Слънцето.

16 Неизвестното (Unknown) във философската система на Херберт Спенсър (1820-1904), философ-еволюционист, важна роля играе понятието “непознаваемото”.

17 Франкенщайн герой-изкуствен човек от романа на английската писателка Мери Шели, съпруга на поета Пърси Б. Шели.

18 Лоста на Архимед (287-212) знаменит древногръцки математик, изобретател и фи-лософ; легендата му приписва думите: “Дайте ми достатъчно дълъг лост и опорна точка и аз ще повдигна земното кълбо.”

19 Кристалите на Райхенбах (вж. писмо №18) изследвайки въздействието на магнити върху нервната система на живите организми, а после и върху кристали, Райхенбах стига до убеждението, че в кристалите присъства особена сила од, която неизменно съпътства магнитната сила в магнитите.

20 Хъксли, Томас (1825-1895) англ. биолог, сподвижник на Ч. Дарвин и негов последо-вател.

21 Йога-видя тайната наука.22 Юнг, Чарлз (1834-1908) амер. астроном, направил спектрални анализи на Слънце-

то.Локиер, Джоузеф (1836-1920) англ. астроном. 23 Пикеринг, Едуард (1846-1919) амер. физик и астроном, изследвания по фотометрия

и спектроскопия.24 Физо, Арман (1819-1896) френски физик, измерил скоростта на светлината на

повърхността на Земята, Корню, Мари Алфред фр. физик, повторил опита с много усъвършенствания.

25 “Лъчиста енергия”, “лъчиста материя”, materia lucida открита от англ. физик и хи-мик Уилям Крукс (1832-1919).

26 Дженкин, Хенри Флеминг (1833-1885) англ. физик; Халей, Едмънд (1656-1742) англ. астроном и геофизик; Хънстин, Кристофър (1784- 1873) норвежки астроном и фи-зик.

27 Тазиметър прибор за измерване на температурата, изобретен от Томас Алва Едисон (1847-1873), изтъкнат амер. изобретател, член на Теософското общество.

28 Това е пророчество първият радиоприемник е конструиран от А. С. Попов 13 г. по-късно, през 1895 г.; първият радиотелескоп е заработил в 1931 г., което е дало началото на бързото развитие на радиоастрономията; с него са открити нови типо-ве космически обекти радиогалактики, пулсари и др.

29 Опитът на умиращите... потвърждава нашата доктрина в последните десетилетия благодарение на успехите на медицината числото на хората, преживели клинична смърт, рязко се увеличава и техният опит става предмет за изучаване от множество западни изследователи (Реймънд Муди, Елизабет Кьоблер-Рос и др.) Техните изс-ледвания и книги предизвикват огромен интерес в цял свят и са преведени на мно-го езици.

30 Брюстер, Дейвид (1781-1868) шотл. физик, изследвал светлината.31 Ликантропия (гр.) човеко-вълк, превръщане на човека във вълк или др. животно

(в приказките). В случая се отнася за действителните причини на това явление.32 Марс... не знае този отговор на неточно поставения въпрос въвел А. П. Синет и чи-

тателите на книгата му Езотеричен будизъм в заблуждение; разяснения в Тайната доктрина, I.

XXVI 1 Бейкън цит. строфа принадлежи на поета Александър Поуп (1688-1744).2 Мога... да ви напомня тук се обсъжда философията на Емануел Кант (1724-1804).3 Le nйant... bon (фр.) “Небитието не може да има добри страни”.4 Страната на вечното лято според американските спиритуалисти страната, където

пребивават “духовете” на умрелите.

5 Сахалокадхату (санскр.) съвкупност от “лок” и “дхату”, област на чувстващите съ-щества; Хилиокосмос (гр.) от хилиос (хиляда) и космос; двата термина, както и някои други, споменавани в писмото, се срещат в книгата на С. Бил.

6 Дхармакаическо ухо (от Дхармакая) най-висшето от трите тела на Буда според тра-диционния будизъм; най-висшето състояние на съзнанието, достигано на прага на Нирвана.

7 Евдемонизъм античен принцип, според който висша цел на човешкия живот е щас-тието.

XXVII 1 Раджа-йога древноиндийска система за развитие на психичните и духовните сили на

човека както и за заздравяване на връзката със своето висше Аз; в основата є лежат упражнения за направляване и концентрация на мисълта.

2 Ладак област в Хималаите; според някои сведения в много от тамошните манастири е пребивавал Исус Христос и е бил радостно посрещнат в столицата Лех.