Структура на изречението. Синтактичен анализ

СТРУКТУРА НА

ИЗРЕЧЕНИЕТО. ИЗРЕЧЕНИЕТО.

СИНТАКТИЧЕН АНАЛИЗ.

гл. ас. д-р Росица Декова

ПУ “Паисий Хилендарски”

Съдържание2

� НЕЩО, КОЕТО

� ВСИЧКИ СА ЧУВАЛИ

3.11.2013 г.Семинар по математическа лингвистика

� МНОЗИНА ЗНАЯТ

� МАЛЦИНА РАЗБИРАТ

Изречение3

� Най-кратката комуникативна езикова единица.

� Основни признаци на изречението:

� Граматическа оформеност

Иван чете.


�Иван чете.

�*Иван четат.

� Смислова и интонационна оформеност

�Четат. � *Водата чете.

� Чете ли?

Синтаксис4

� От гръцки: σύνταξις 'ред, подредба'

� Начинът, по който думите в даден език се свързват, за да образуват словосъчетания и да


свързват, за да образуват словосъчетания и да изградят изречения, така че да представят събитието, означено в изречението.

� Синтаксисът разглежда частите на речта

като части на изречението.

Части на речта5

ПЪЛНОЗНАЧНИ НЕПЪЛНОЗНАЧНИ

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ


ИЗМЕНЯЕМИ

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

МЕСТОИМЕНИЕ

ГЛАГОЛ

-

НЕИЗМЕНЯЕМИ НАРЕЧИЕ

ПРЕДЛОГ

СЪЮЗ

ЧАСТИЦА

МЕЖДУМЕТИЕ

Частите на речта, които имат общи

ПЪЛНОЗНАЧНИ

ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ6

Частите на речта, които имат общи граматически категории и особености, се обединяват в четири категории.


Категорията съществително име7

� Изразява значение за род, но не се изменя по род;

� Изменя се по число, ако е броима същност;

� Може да изразява категорията определеност;

Във формалния синтаксис се означава с N (Noun).


� Във формалния синтаксис се означава с N (Noun).

� Включва:

� съществителни имена: собствени и нарицателни;

� числителни бройни;

� лични местоимения.

Категорията прилагателно име8

� Oбобщено значение: статичен, атрибутивен признак.

� Изменя се по род и число като приема значенията на тези категории от


значенията на тези категории от съществителното име, чийто признак означава, т.е. съгласува се със съществителното име, което определя.

� Във формалния синтаксис се означава с А (Adjective).

Категорията прилагателно име9

� прилагателни имена: качествени и относителни;� числителни редни (първи);� притежателни местоимения (мой);� въпросителни местоимения (кой);� относителни местоимения (който);


� относителни местоимения (който);� неопределителни местоимения (някой);� отрицателни местоимения (никой);� обобщителни местоимения (всеки);� сегашно деятелно причастие (четящ);� минало свършено деятелно причастие (чел);� сегашно страдателно причастие (значим, продаваем);� минало страдателно причастие (чут, видян).

Категорията наречие10

� Oбобщено значение: признак на друг признак.

� Включва:


� всички видове наречия;

� (функционално) деепричастието.

� Във формалния синтаксис се означава с Аdv (Adverb).

Категорията глагол11

� Oбобщено значение: динамичен признак на предмета, който се мени с времето.

� Означава действия, състояния, процеси, позиции, с които се свързва глаголният субект.


позиции, с които се свързва глаголният субект.

� Притежава граматически категории за лице, число, време, наклонение, залог, вид.

� Включва всички видове глаголи.

� Във формалния синтаксис се означава с V (Verb).

Части на изречението12



� Само пълнозначните (самостойни) части на речта – съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, наречие, глагол– са части на изречението.


� Предлози, съюзи, частици – граматически думи

� не изпълняват функция на части на изречението;

� служат за синтактично свързване и изразяване на отношения между пълнозначните лексико-граматически категории.


� ГЛАВНИ

� ПОДЛОГ

� СКАЗУЕМО

� ВТОРОСТЕПЕННИ


� ВТОРОСТЕПЕННИ

� ДОПЪЛНЕНИЕ

� ОПРЕДЕЛЕНИЕ

� СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

� ПРИЛОЖЕНИЕ

� ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ

Подлог15

� Главна, синтактически независима част на изречението, която изразява предметно понятие и на която се приписва предикативен признак чрез сказуемото.


предикативен признак чрез сказуемото.

� Подлогът винаги предполага наличието на сказуемо, тъй като всяка същност притежава някакъв глаголен признак, най-малко признака наличие, съществуване.

Изразяване на подлога16

� Позицията на подлога може да бъде запълнена от съществително име, словосъчетание с главна част съществително име или всяка субстантивирана част на речта.


име или всяка субстантивирана част на речта.

Примери:

Стара Загора е град в България.

Малките търсят майка си.

Три е нечетно число.

“В” е предлог.

Позицията на подлога17

� Съществува независимо дали е запълнена.

Примери:(Ние) Пеем.

(Те) Вървят.


(Те) Вървят.

Вали (дъжд). � Валят дъждове.

� Граматическият подлог може да не съвпада с логическия субект (вършителя на действието).

Пример:Писмото е изпратено от Мария. (страд. залог)

Граматични особености18

� Когато подлогът е изразен с местоимение, то винаги е в ИМЕНИТЕЛНА форма.

Примери:Кой видя писмото? - Той видя писмото.


Кой видя писмото? - Той видя писмото.

� Имената от м.р. ед.ч. във функцията на подлог се членуват с ПЪЛЕН ЧЛЕН!

Примери:Писателят издаде нова книга.

Победилият играч поздрави победения.

Сказуемо19

� Главна, синтактически зависима част на изречението, която приписва предикативен признак (действие или състояние) на подлога.

Сказуемото винаги предполага и изисква


� Сказуемото винаги предполага и изисква наличието на подлог, чието действие и състояние конретизира.

� Сказуемото се намира в подчинено отношение спрямо подлога.

Видове20

� По състав

� ПРОСТО

� СЪСТАВНО


� Според това каква част на речта изразява признака на подлога

� ГЛАГОЛНО

� ГЛАГОЛНО-ИМЕННО

Просто глаголно сказуемо21

� Образува се от всички форми на глагола за време, наклонение и залог.

Примери:

Детето играе навън.


Детето играе навън.

Детето ще играе навън.

Детето би играло навън.

Детето щеше да е играло навън.

Топката беше спукана.

Nota Bene!22

� Сравни:

� Топката беше спукана. (просто глаголно сказуемо)

� Детето е засмяно. (съставно именно сказуемо)


� Проверка с деятелен залог:

� Момчето спука топката.

� *Някой засмя детето. (смея се – непреходен глагол)

Изключения23

� Два глагола в повелителна форма, от които първият е загубил лексикалното си значение и признакът, който се приписва на подлога се носи само от втория глагол.


само от втория глагол.

� Вземи научи урока.

� Иди кажи после, че не знаеш.

� Фразеологични и идоматични словосъчетания

� изплювам камъчето, хващам вяра, вземам му ума,

плюя си на петите, дим да ме няма, и т.н.

Съставно глаголно сказуемо24

� Образувано е от два глагола, единият от които е:

� МОДАЛЕН ГЛАГОЛ – трябва, мога/може;

� ФАЗОВ ГЛАГОЛ – започвам, продължавам, свършвам (и техните синоними).


Примери:

Трябва да тръгваш.

Започвам да чета.

Проверка:

*аз трябва ти да тръгваш

Сложно съставно глаголно сказуемо25

� Съдържа повече от един глагол от групата на модалните и/или на фазовите глаголи.

Примери:


Учениците трябва да могат да решават задачите.

Учениците трябва да могат да започнат да

решават задачите.

NB! - модалният глагол искам26

� Не образува съставно глаголно сказуемо, а собствен предикативен център.

� Субектът на модалния глагол искам може да бъде различен от субекта на другия глагол.


бъде различен от субекта на другия глагол.

Примери:

Той иска те да прочетат книгата.

Искам учениците да могат да решат задачите.

Съставно именно сказуемо27

� Признакът, който се приписва на подлога се

изразява със съществително име, прилагателно

име, числително име или местоимение.

� Образува се от:


� Образува се от:� ГЛАГОЛ (С ОБЩА СЕМАНТИКА)

� съм, бъда, бивам;

� ставам, явявам се, оказвам се, струвам се, броя се;

� казвам се, наричам се, именувам се.

� + ПРЕДИКАТИВНО ИМЕ (ПРЕДИКАТИВ) – именната част на съставното именно сказуемо

Съставно именно сказуемо28

Примери:

София е най-големият български град.

Прилагателните имена биват качествени и относителни.

Идеята беше негова.


Идеята беше негова.

Той стана център на вниманието.

Те се оказаха неподготвени за ситуацията.

Главният герой се казва Мечо Пух.

Този град се нарича “Градът на липите”.

� Сказуемо в безподложно изречение, в което

предикативният признак е изразен чрез наречие.

Примери:

Съставно адвербиално сказуемо29

Късно е.

Стана ясно.

Топло ми е.

� изречението има логически субект

� но този субект е допълнение


на изречението

Второстепенни части 30


Пряко допълнение31

� Съществително име (или именна група), което означава обект, засегнат пряко от глаголното действие.

� Свързва се със сказуемото пряко, без предлог.

� Пряко допълнение може да има единствено при сказуеми, изразени с преходни глаголи.


сказуеми, изразени с преходни глаголи.

� Преходни (транзитивни) глаголи са тези, след които може да се употреби някого, нещо.� Пиша книга.

� Художникът нарисува картинта.

� Решиха задачите.

� Видях детето.

Граматични особености32

� Когато прякото допълнение е изразено със съществително име в м.р. ед.ч., то се членува скратък член -а, -я.

� Вълкът гони заека.

Когато прякото допълнение е изразено с местоимение,


� Когато прякото допълнение е изразено с местоимение, то е във винителна форма.

� Видях го. – Кого видя? (срв. Кой го видя?)

� Когато прякото допълнение означава лице и е означено с местоимение, то местоимението трябва да бъде в косвена форма.

� Никого не видя, а и никой не трябваше да остане в стаята.

Непряко допълнение33

� Обект, във връзка с който се извършва действието, означено от сказуемото.

Примери:

Изпратих цветя на Мария.


� Изпратих цветя на Мария.

� Донесох подаръци за децата.

� Учениците са изпитвани от учителя.

� Спортувам с приятели.

� Прилича на брат си.

Изразяване34

� Предложно:

� предлог + именна група

Обадих се на Мария.


Обадих се на Мария.

� Безпредложно:

� Кратките дателни форми на личното местоимение

Подай ми химикала.

Изпратих му писмото.

Удвояване на допълнението35

� Характерна особеност на българския език, която се среща и в другите балкански езици.

� Пълна и кратка форма на личното местоимение:

� На него му изпратих покана по пощата.


� Нему му дай богатство и слава.

� Съществително име и кратко местоимение:

� Хората ги преценяват по делата.

� На Мария ѝ дадоха главната роля.

� В редица случаи има задължителен характер.� Кого го е грижа. � *Кого е грижа.

Определение36

� Второстепенна част на изречението, която разширява (пояснява/определя) всяка част на изречението, изразена със съществително име.

� Образува именна група заедно със


� Образува именна група заедно със съществителното, като разширява, модифицира, ограничава или детайлизира значението на съществителното.

� Според граматическите си особености определенията се делят на съгласувани и несъгласувани.

Съгласувано определение37

� Ролята на съгласувано определение може да се изпълнява от всяка част на речта, която е синтактично прилагателно, т.е. всяка лексико-граматическа категория, която се изменя по род и число в зависимост от поясняваното от нея


число в зависимост от поясняваното от нея съществително.

� моята чанта

� този червен химикал

� всички весели деца

� излетялото птиче

� изгубения ключ

Несъгласувано определение38

� Функция на несъгласувани определения имат съществителни имена и наречия, които поясняват именна група.

� Две съществителни имена, които се свързват:


Две съществителни имена, които се свързват:

� чрез прилагане� чаша кафе, кана вино, букет цветя...

� посредством предлог� книгата на Иван � Ивановата книга� Той си пийна от шишето в дисагите.

� *Той пийна в дисагите. (≠обстоятелствено пояснение)


� Наречията като несъгласувани определения могат да стоят както пред, така и след определяемото.

рано сутринта


� рано сутринта

� късно снощи

� кафето отсреща

� цветята отвън


� Кратките форми на притежателните местоимения, включително възвратнопритежателните местоимения, са несъгласувани определения.

� Екипът му няма достъп до тези данни.


� Екипът му няма достъп до тези данни.

� Той поздрави колегите си.

� Кратките дателни местоимения са техни омоними и се различават функционално:

� Екипът му = неговият екип

� Изпратих му писмо = изпратих писмо на него

Сказуемно определение41

� Определение към подлога или към прякото допълнение, което означава признак, ограничен в действието си от сказуемото.

� Той влезе умислен.


� Той влезе умислен.

� Тя си тръгна засмяна.

� Избраха я за председател.

� Идва като приятел.

� Сказуемното определение = малко изречение

Приложение42

� Специфичен вид определение, което дава ново название на съществителното име.

� географски названия: река, връх, езеро...

роднински названия: баба, дядо, кака, леля, чичо...


� роднински названия: баба, дядо, кака, леля, чичо...

� научни степени и звания: доктор, професор,

академик...

� военни чинове: сержант, майор, генерал...

� духовни звания: дякон, архиепископ, патриарх...

� Сравни:

� Река Марица е най-дългата река в България.(Марица е река.)

� Хотел Марица е известен с доброто си обслужване. (*Марица е хотел.)

Приложение43

(*Марица е хотел.)

� Индивидуалните названия на предмети и институциисъщо изпълняват функцията на приложение.

� Когато приложението се е превърнало в част от съставното собствено име, то се пише с главна буква и не се разглеждат отделно:

� Бай Ганьо, Кума Лиса, Ежко Бежко.


Обстоятелствено пояснение44

� Разширение на сказуемото.

� Не се съдържа като позиция в значението на сказуемото.


сказуемото.

� Функция на обстоятелствено пояснение изпълняват наречия и съществителни имена.


� За място

� уча тук, слизам долу, работя в града;

� За време

пристигат днес, учат всеки ден;


� пристигат днес, учат всеки ден;

� За начин

� справят се лесно със задачите, учат без усилие;

� За причина

� плаче от радост, вие от болка;


� За цел

� тичат за здраве; състезават се за медали;

� За условие

� при авария разбийте стъклото;


� при авария разбийте стъклото;

� За количество

� пътуваме много, чдем на корем, учим цял ден;

� За отстъпка

� приближаваме се до целта макар и бавно.

Словоред47

� * Словоредът е представка, корен, ....

� СЛОВОРЕД е редът на думите и групите в рамките на изречението, така, както е заложен


рамките на изречението, така, както е заложен в граматиката на езика.

Например:

Словоредът в японски е подлог, допълнение,

сказуемо.

Синтактичен анализ48

� Козичката я търси момчето.

� Козичката го търси момчето.


� Ядат ми се ягоди.

� Той е главният виновник за случилото се.

� Иска да се яви на прослушването.

Библиография49

� Практическа граматика - Български език, 2009. Радка Влахова-Руйкова, изд. PONS-България.

� Съвременен български език, 1999. Т. Бояджиев,


� Съвременен български език, 1999. Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев, изд. Изток – Запад.

� Синтаксис на българския книжовен език, 1998. Константин Попов, изд. Aбагар.

Documents

Структура на изречението. Синтактичен анализ