Стратегии за териториално развитие на Република България

РЕФЕРАТпо Геоикономика

Определение и характеристика на стратегията

В условията на преход към пазарна икономика организацията на икономическия и социален живот в териториалните единици изисква да се търсят нови форми за анализ и регулиране, изпълнени с ново съдържание. Пример за това са регионалните стратегии. Те могат да се разработват на равнище област, община, райони и кметства. Стратегията трябва да включва онези общински дейности, които са субсидирани от държавния бюджет ( здравеопазване, образование, култура, комунално – битово стопанство, териториална инфраструктура ) и на които общината може да влияе. При централизираната планова икономика общинската администрация има управленски функции, които позволяват да събират база от данни за икономиката на територията и да оказват съществено направляващо значение в развитието на общината. Фирмите не са задължени да предоставят икономическа информация на общините ( с изключение на общинските фирми ). Общината може да създава скамо преференциална икономическа среда с цел стимулиране на бизнеса, тъй като 10 % от печалбата на фирмите отива в общинския бюджет. По друг начин тя не може да влияе върху управлението на фирмите, намиращи се на нейна територия. Новото съдържание на общинските стратегии трябва да е съобразено с изискванията на класификацията на отраслите от системата на националните сметки. Целта е да се постигне съпоставимост при провеждане на регионални сравнения с други общини в страната и да се използват показатели, които статистиката изчислява по общини.Терминът стратегия произлиза от гръцката дума “стратегос”, което означава изкуството на генерала. Първоначално този термин е бил свързан с военното дело и смисълът му е бил да представя най-висшата и компетентна възможност за насочване или управление на определени ресурси ( в конкретният случай човешки и материални ), към постигането на точно определена и желана цел ( в случая военна победа ). По - късно в цивилния живот, терминът стратегия придобива тълкуването на: детайлен, всестранен, комплексен план, предназначен да обезпечи мисията на определена институция, като я организира за постигането на определена цел. Взимането на стратегически решения се превръща в дейност, насочена към намирането на оптимален компромис между икономическата, социалната, политическата и екологическа среда по начин, изгоден за интересите на преобладаващата част от населението на регионалната територия. Този компромис трябва да обслужва не само интересите на сегашното, но и на бъдещите поколения. Може да се каже,че стратегията е влязла в сила политика.Създаването на стратегии за регионално и местно развитие е дейност, която е насочена към създаване на планове за бъдещо развитие на териториалните общности. Тя още може да се определи като дейност, съставена от два основни етапа – стратегическо планиране и стратегическо управление насочено към реализирането на стратегията за социално – икономическо регионално развитие.Стратегическото териториално планиране представлява съчетаването на функции, решения и действия, предприемани от отговорните за развитието на дадена териториална общност органи, насочени към постигането на изгодна за населението й цел. Тя съдържа следните основни управленски дейности: анализиране и разпределение на териториалните ресурси, адаптиране към външната среда, вътрешна координация и стратегическо предвиждане. Първата управленска дейност - анализиране и

разпределение на териториалните ресурси включва цялостното преразглеждане и оценка на териториалните възможности и прецизното, и справедливото разпределение предимно на ограничените физически и организационни ресурси.Адаптацията към външната среда се изразява в създаването на всички видове интеграционни връзки с околната среда, подпомагащи постигането на взетите стратегически решения.Същноста на вътрешната координация като управленска дейност се изразява в разкриването на силните и слаби страни на организационната структура на териториалната институция и изграждането на устойчиви вътрешноинституционални връзки, осигуряващи устойчивостта й за целия период на постигане на стратегическите цели.Стратегическото предвиждане дава възможност да се определят бъдещите възможности на териториалната общност и да се изгради системата за приемственост за онези стратегически решения, за реализирането на които е необходим по-голям период от предвиждания в цяластната стратегия.Стратегическото планиране може да се свърже със следните характеристики:Ефективно, когато се изискват бързи промени, има елементи на несигурност и неопределеност;Адаптивно, когато има многообразие от задачи, които трябва да получат решението си при ограничение на средствата и ресурсите;Пригодно, когато се изисква сътрудничество по отношение на прилаганите средства; когато се решават разнообразни по срочността си проблеми ( краткосрочни, средносрочни и дългосрочни );Задължаващо, когато заставя общинското ръководство да следи постоянно за оптимизирането на дейностите и принуждава ръководителите и обществеността да работят корпоративно;Глобално, насочващо към развиването на дейности обезпечаващи цялостна промяна в развитието на териториалните общности.Реализацията на стратегическите решения е втория етап от стратегическия управленски процес на териториално равнище и включва в себе си два подетапа: внедряване и контрол.При първия се осъществява разработване на конкретни планове и програми за регионално икономическо развитие, управлява се поведението на населението в производствената сфера и потреблението на стоки и услуги в процеса на промяната.Контролът се състои в проверяването и оценяването на избрания начин за постигане на набелязаните цели и разработване на коригиращи механизми.Съставянето на добра стратегия за регионално развитие, ако приемем че общината е регионална структура, свързваме с прилагането на следните принципи:Корпоративност – представлява взаимодействие между различни организации и населението, базирано на свободно протичащо, адекватна и явна информация за решенията, процедурите, процесите и резултатите.Комлектност – териториалната общност функционира като съвкупност от общности.Устойчивостта на управлението е свързана с непрекъснатото и едновременно осъществяване на различните етапи от процеса на управление.Прозрачност – състои се в силна подкрепа от страна на населението и държавните институции, базираща се на участие на населението и свързана с прилагането на следните принципи;Всички заинтересовани организации при обсъждането на проектите за развитие и ресурсното им обезпечаване.Най-често срещаните пречки пред осъществяването на дадена стратегия за регионално

икономическо развитие са:Липсата на подходящо законодателство, което да улеснява свързването на политиката на регионално равнище с националната политика: такива закони са – Закон за регионалното развитие, Закон за държавните служители и др.Чести промени в съществуващото законодателство, размерът на имуществото и вида на стопанските единици и др., водещи до нестабилност и несигурност на икономическата и социална среда.Силното политическо противопоставяне на двете основни нива, създаващи и осъществяващи стратегията за регионално икономическо развитие ( СРИР ) – политическото ( изборното ), което взима решения за създаването й, за определянето на посоката на развитието и функционалното ( назначаемото ),определящо техническите и технологическите параметри на реализацията на стратегията.Несъвпадението между политическата мотивация и принадлежност и професионалната квалификация на взимащите решения и изпълняващите управленските решения по реализирането на стратегията за регионално икономическо развитие.Липсата на релевантна информация.Наличието на множество ежедневни оперативни задачи, които местната администрация изпълнява и които пречат да се види достатъчно критично бъдещето.Незаинтересованост и дистанциране от проблемите на населението, които най-често са породени от социална и професионална незрялост и некомпетентност.

Нормативна основа на стратегията за регионално икономическо развитие

Нормативната основа за разработването на регионална стратегия за икономическо развитие са законовите основи на общинското самоуправление и собственост. В глава 7 на Конституцията на Република България и Закона за местното самоуправление и местната администрация ( ЗМСМА ) са уредени обществените отношения на регионално обособените административни единици, каквито са общините и областите. Според чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация “ общината е основна административно – териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление ”.Според чл. 136, ал. 1 от Конституцията и чл. 14 от горепосоченият закон “ общината е юридическо лице ”. Тя има своя собственост и самостоятелен бюджет, според чл. 140 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията. Общината с този си статут има възможност да бъде пълноправен субект на гражданското право ( стопанско, търговско и т.н. ). Това означава, че тя може самостоятелно или чрез своите предприятия и дружества да участва в гражданския оборот, да развива стопанска дейност, като използва за това имуществото си ( чл. 51 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ).Въпросът за общинската собственост има своята конституционна уредба и според чл. 17, ал. 4 от Конституцията, където се казва, тя е “ Режимът на обектите на държавната и общинска собственост се определя от закон ”. Така собствеността на държавата се разграничава от тази на общините. Правото на последните да притежават своя собственост е отразено и в чл. 140 от Конституцията, където се регламентира, че “ Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност ”. Правото на общинска собственост е регламентирано и в Закона за общинската собственост ( 1996 г. ), като Законът за местното самоуправление и местната администрация предоставя стопанисването и разпореждането с общинско имущество на общинския съвет ( чл. 21, т. 8 ).

Статутът на общинските дружества и фирми е регламентиран в разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от Търговския закон ( ТЗ ). Същият закон предвижда дейността на общинските дружества под формата на еднолични дружества с ограничена отговорност ( ЕООД ) и на еднолични акционерни дружества ( ЕАД ) с общинско имущество. Въпросните разпоредби регламентират общинските предприятия като вид публичен търговец наред с държавните и частните предприятия.На международно равнище регионалното развитие се регламентира от създадения нов орган, създаден с Договора за Европейския съюз ( ДЕС ) и уреден от чл. 198 а – 198 с на Договора за създаването на Европейската общност ( ДЕО ). Активна позиция в предлатането и въвеждавето на представителство на местните национални общности в ДЕС имат най - вече Европейският парламент, немските лендери и белгийските региони, като силно автономни общности в рамките на държавите, които представят.Европейската регионализация се насърчава с редица документи на общноста, включително и специални резолюции на Европейският парламент, чрез които се стимулира създаването на региони на ниво Общност и на ниво държави – членки.Комисията на Европейската общност създава Консултативен съвет на регионите и мистните власти. Еволюцията на ролята местните власти на живота на Европейския съюз се подчертава от създаването на Комитет на регионите, който замества Консултативният савет на Комисията, който започва да функционира на 09.03.1994 г. Това е израз на процеса на демократизиране на управлението на местна и едновременно с това на интернационална основа, стимулираща европейската интеграция.Макар, че се нарича Комитет на регионите, органът няма напълно съответстващо наименование, тъй като в състава му влизат както представители на регионалната, така и на местната власт.Представителството на Комитета има политически смисъл и е изградено на териториален признак. Разпоредбите на състава и организацията му са сходни в известна степен с тези на Икономическия и социален комитет. Сходството се отнася до броя (222) и мандатността на членовете им и до разпределението им по държави. Особеното е, че членовете на комитета се посочват от правителствата на съответните държави-членки на общността, в работата си те не действат като представители на териториалните общности, чийто членове са, а упражняват правомощията си независимо и единствено в интерес на Общността. Представителите в Комитета на регионите имат равен брой свои заместници.Комитетът на регионите е консултативен орган, който подпомага Съвета и Комисията със становищата си. Това става:По собствена инициатива;Ако е сезиран по инициатива на Съвета или Комисията;Когато е сезиран Икономическият и Социален комитет поради засегнаност на “ специфични регионални интереси ”;Комитетът на регионите дава задължително становище при следните случаи:Преди предприемането на действия в областта на образованието, професионалната квалификация и младежта ( чл. 126, ал. 4 ), културата ( чл. 128, ал. 5 ) и общественото здраве ( чл. 129, ал. 4 );Преди приемането на ориентации в областа на Трансевропейските мрежи ( чл. 129 d );С оглед предприемането на специфични действия от съвета в областта на политиката на икономическо и социално изравняване ( чл. 130 b );Дефинирането на задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, създаването на Фонда за изравняване и решенията относно Европейския фонд за регионално развитие ( FEDER ).

Прилики и разлики между стратегията за местно икономическо развитие и предизборната платформа на политическа сила

Активният политически живот и преди всичко силната политизация на регионалните общности, от една страна, и необходимостта да се създават инструментите на прехода, изискват да се разгледа въпроса за различията между предизборна програма на политическа сила и стратегия за общинско развитие.Това се налага и от обстоятелството, че все още значителна част от местните управи разчитат на предизборните програми на победилата в изборите политическа сила в общината, като на релевантен инструмент, подменящ стратегията за икономическо развитие на общността. Най-важните аргументи са:че по този начин се запазват границите, които политическата сила е дала на населението чрез политическата си предизборна платформа;че за изготвянето на стратегия за регионално икономическо развитие е необходимо време и това би забавило набелязаните в платформата реформи и би подкопало доверието в работата на общинската администрация;това е скъпа интелектуална дейност и възлагането й на академични лица – експерти, ще представлява излишен разход на средства. Зад това прозира недоверието на политиците, че някой извън политическата система може да управлява икономическата среда достатъчно ефективно;друг важен аргумент е това, че общините не трябва да се намесват пряко в управлението на икономическото развитие на общините, а само да създават условия за свободно и ефективно действие на икономическите агенти, като така ги подпомагат;както предизборната платформа, така и стратегията се разработва от един и същ субект, който носи отговорност за тяхното провеждане – политическата сила, което предполага възможността едното да включва другото.Очертаването на приликите и различията в задачите, които се решават от предизборната платформа на определена политическа сила и стратегията за икономичско развитие помагат да се разграничи във времето значението им и да се съчатаят без да се противопоставят една на друга.

Приликите и различията между предизборната програма и стратегията за икономическо развитие се изразяват в следното:

При изработването и на двата документа се определят приоритетите, обществената среда, върху която се въздейства, каналите и средствата за комуникация. Разликата не е толкова в използваните методи и средства, а в целите, в субектите, в гледната точка и във времето на създаване и осъществяване.Предизборната програма за икономическо развитие се създава преди политическата сила да е дошла на власт и да е поела отговорностите по управлението на териториалната общност, а стратегията за регионално икономическо развитие се разработва след спечелването на властта при явно гласувано доверие от страна на населението.Предизборната програма се съобразява с най – общата посока за развитие на значителни или по – малки процеси в регионалното общество. Доколкото значителна част от дейностите, отбелязани в предизборната програма, се базират на недостатъчна информация за възможностите на територията ( особенно в случаите, когато политическата сила не е била нито веднъж управляваща в общината до момента ).Стратегията за икономическо развитие съдържа точни данни от анализите на тези възможности и създава програми и проекти с конкретни срокове, изпълнители,

отговорници и очаквани резултати. Това и придава конкретност и я лишава от излишна пожелателност с каквато повечето политически предизборни програми се отличават.Предизборната програма е съвкупност от определени проекти или задачи за постигането на определени цели. Стратегията за регионално икономическо развитие също съдържа съзнателно поставени цели, които имат различни мащаби на значимост. При програмата има конкретни задачи, посочени са стъпките, които трябва да се следват за да се реализира целта. Стратегията набляга повече върху посоката на развитие, чието спазване трябва да бъде осигурено чрез умело направляване на всяка една стъпка. На тази основа е определена и йерархията при изработването на общи стратегии, стратегически планове и програми за общинско развитие. Пример за приоритетно подреждане на основните цели на стратегията за икономическо развитие на столичната община са:Осигуряване на финансовата самостоятелност на общината, т.е. търсене на по – голяма финансова независимост от републиканският бюджет;Чрез приватизация да бъдат привлечени инвестиции на наши и чуждестранни икономически субекти;Общинската собственост да бъде концесионирана, да се създават смесени дружества и да се осигурява смесено финансиране от Общинския приватизационен фонд и външни финансови контрагенти;Увеличаване дела на реалните приходи в бюджета на общината чрез директни сделки с общинско имущество, актуализиране на размера на общинските наеми и повишаване събираемостта на общинските данъци и такси;Управлението на общинската собственост да бъде оптимизирано с минимален, но добре обучен ръководен състав, отличаващ се с добросъвестност и лоялност към принципала.Намаляване на загубите в общинската икономика, базиращо се на ефективен финансов контрол и рестрикция във всички неефективно работещи общински предприятия.Запазване на контрола на общината само върху добре работещи предприятия с общинско имущество и упражняващи дейност със значителна полезност за общинското население;Пълна идентификация и паспортизация на всички общински предприятия, фирми и дружества. Създаване на подробна база данни с паспорт за всяка наблюдавана стопанска единица в общината;Прецизно и бързо правно дефиниране на недвижимото имущество в стопанските единици, базирано на Закон за общинската собственост;Анализ и квалификация на предприятията с общинска собственост от гледна точка на правния им статут; значимостта им за общината; отрасловата им принадлежност и дейности; финансовото им състояние; анализът на състоянието на дейността им; класифицирането на стопанската единица като печеливша, губеща, субсидирана или извънбюджетна; възможност за преобразуване, преструктуриране, приватизация, сдружаване или ликвидиране;Създаване на експертен съвет, съставен от известни специалисти, подчинен на кмета и заместник – кмета, занимаващ се с разработването и прилагането на финансово – икономически оздравителни програми за развитие на общинските предприятия.Осигуряването на по – висока доходност и реални приходи в бюджета на общината, може да се извърши чрез:Приватизация на общинска собственост с приоритет на сделките с ефективно плащане пред тази с разсрочено плащане;Намаляване на бюджетните и субсидиращи ангажименти на общината към слаборазвиващите се и губещи предприятия;

Приватизация на цели обекти или части от тях, включително и незавършеното строителство;Намаляване до пълно оттегляне на общината от нерентабилни дейности и най – вече от несвойствените дейности, свързани с търговия и услуги;Апортиране на обшински обекти и друга недвижима общенска собственост в смесени търговски дружества по реда на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон;Привличане на външни инвестиции във вид на смесени търговски дружества за изграждането на основни за столичното стопанство инфраструктурни обекти ( подмяна на водоснабдителната система, идзграждането на метрото и др. ).Предизборната програма отчита общата посока в развитието на обществените процеси. Етапите на развитието, ако има посочени такива, са маркирани обобщено, в широки граници. Те не се обвързват с конкретни срокове и междинни цели. Последните обаче са различни за предизборната програма и икономичесата регионална стратегия.Предизборната програма с помощта на идеи, намерения и цели насочени към спечелване на доверие, предизвикване на интерес и привличане на съмишленици. Тя търси максимална обществена подкрепа за спечелване на властта. Стратегическият план за развитие, чрез своята реализация може да убеди, че спечеленото доверие е оправдано и изразходваните обществени ресурси и енергия са в правилна посока. Неговата мисия е в служба на общественото благо. При стратегическия план за регионално развитие целите са поставени ясно и реализацията им е точно разпределена във времето и пространството. Определени са ясно ресурсно обезпечените стъпки за постигането на тези цели, задачите и съответните отговорности. Стратегическият план за регионално развитие не може да игнорира, да не се съобрази и да на предвиди и най – незначителните на пръв поглед фактори. За съставителите му най – важен е проблема за обществената полза и бъдещия просперитет на обществото. Обстановката, в която се представя една предизборна програма, е значително по - политизирана, с по - голяма обществена ангажираност към една или друга позиция, застъпена в нея. Тъй като стратегическия план се реализира в много по пасивна ситуация, това често пречи на обществеността да се ангажира веднага с подкрепата си и сътрудничеството за внедряването и реализацията на стратегията. Най – вече това важи за случаите на несъвпадение с моментната представа за мащаба и посоката на обществения интерес. В такъв случай и най – добрата стратегия за развитие може да стане жертва на обществената съпротива и нежелание за нейната реализация.Предизборната програма е съвкупност от отделни проекти, или задачи за постигането на определени цели. При икономическата стратегия също има съзнателно поставени цели, но разликата е в мащабите на значимост. При програмата са посочени стъпките, които трябва да се направят за реализирането на целта, докато стратегията е свързана с посоката, с умелото направляване на тези стъпки. Върху тази основа се извежда йерархията при изработването на общи стратегии, стратегически планове и програми за общинско икономическо развитие. Едни и същи фактори, отношения и субекти се разглеждат както и в предизборната програма, така и в стратегията за регионално развитие, но това става под различен ъгъл. Например факторите: обществено мнение, време, политическа сила, икономически отношения, международни отношения, мандатност, доверие, етнически проблеми и др. За това често за еднакви факти и проблеми се посочват различни причини и начини за разрешаването им. Изработването на стратегията трябва да зависи от интересите на населението и наличните социално – икономически ресурси в даден регион на страната, а не да се базират на определени групови или партийни интереси. От това става ясно, че на основата на една съществуваща стратегия за икономическо рзвитие различните политически сили могат да разработят различни политически програми, които в съответствие с партийните

интереси ще дадат на различни проекти или задачи за изпълнение според това как виждат участието си при задоволяване на обществените очаквания. Общественото мнение много често може да стане жертва на нечистоплътни интереси ( най – често икономически ), защитавани от политическите им представители, лобисти на икономически групировки, които представят интересите на групировките като обществено полезни. Стратегическият план следва да убеди общественото мнение, което не е узряло за идентифицирането на приоритетите и етапите за постигането на стратегическите цели, като убеждението се базира на сериозните аргументи за значимостта, възможностите за ресурсното обезпечаване на стратегията и обществената значимост на очакваните резултати. Подобно на предизборната програма и стратегията за икономическо регионално развитие трябва да си осигури максимална подкрепа от страна на максимален брои институции – държавни, неправителствени организации, физически и юридически лица, и не на последно място на населението като цяло. Авторите на стратегическия план за регионално икономическо развитие ползват всички обществени науки, цялото познание за обществото, а отговорността им е политическа, административна, наказателна, дисциплинарна, гражданска и имуществена. Предизборната програма се изготвя главно на основата на политологични и психологически правила, а отговорностите на авторите й са само политически. От гледна точка на предизборната програма обществото се разслоява на социални групи, представляващи, от една страна електорат, а от друга страна, политически активни и неактивни, симпатизанти, неутрални и др. Социалните групи са опеделени основно по политически критерии. При стратегическия план за развитие социалното разслоение и разпределянето по групи на населението е според икономическите, социалните и демографските процеси и перспективите за развитие на обществото в разглеждания регион. В политическата практика общественото мнение, като фактор по определен проблем, често може да бъде манипулирано в полза на една или друга политическа прогарама. Изместването на фокуса не винаги е свързано с обществената полза. Приоритетите, определени в предизборната програма, често са съобразени с очаквано поведение и социална желателност на мнозинството от неговата компетентност по даден въпрос, а не с реалните нужди на обществото. Предизборните политически програми най – често откликват на обществени нагласи, но всъщност са подчинени на тясно партийни интереси. При разработването им политическата сила разчита единствено на своите политически активи, специалисти и експерти, което ги ограничава. Предизборната програма не преследва комплексност и може да изведе на преден план отделни важни за политическия й интерес проблеми. При изработването и реализацията на стратегическия план за развитие може да се използва енергията и възможностите на целия държавен апарат, на експерти и специалисти от различни области, на неправителствени и бизнесорганизации. Предизборната програма отразява преди всичко минали, настоящи и бъдещи политически интереси, които често не съответстват на обществените. В случаите когато предизборната програма е разработена от политическата сила, намираща се в опозиция, информацията с която разполага и е предоставена от управляващите и поради тази причина често е селективно подбрана, недостатъчна и невярна. При изработването на политическата програма съществено значение има големината и влиянието на политическата сила, ресурсите, с които разполага, целите, които си поставя, и политическите перспективи, стоящи пред нея. Предизборната програма често представя като централни онези обществени проблеми, които би могла да реши най – лесно, с най – малко ресурси или обществена енергия. Това може да са и особено сложни и трудни проблеми, които в случай на провал могат именно поради трудността си да бъдат обяснени с обективни, извън политическата сила причини. Целите, които се пропагандират в политическата

програма, са от такъв характер, че могат в последствие лесно да се подменят, или така да бъдат променени, че да обслужат бъдещи политически интереси. Политическа сила, която е наясно, че не може да получи мнозинство, може де изведе в своята програма сложни и спорни за обществото проблеми, с цел не да намери възможност за тяхното решаване, а да ангажира с позиция своя опонент. Преминаването от предизборна програма към стратегически план за регионално икономическо развитие е съпроводено с голяма политическа отговорност. Стратегическият план е начин за овеществяване на политическите идеи и намерения. Осъществяването му е гаранция за утвърждаването на политическата сила на извоюваните от нея позиции и е гаранция за окончателното спечелване на общественото доверие.

Стратегически план за икономическо развитие на региона

Сложността на регионалната икономическа система налага част от дейностите й да възникват и да се реализират спонтанно, но за по - голямата част от дейностите това да се осъществява на основата на задълбочен анализ и планиране. Този процес цели повишаване на капацитета на регионалната общност и превръщането на планираните намерения в конкретни, измерими материални резултати. Основните елементи на стратегическия план са: насоченост, цели и ресурси.Насочеността се базира на миналия опит и тенденциите, които идват от миналото. Това означава, че като първа стъпка при изготвянето на стратегия за регионално икономическо развитие, трябва да се проведе задълбочен анализ на онова, което вече се е случило в териториалната система, с цел да се обозначат миналите предпочитания и възможности, допуснатите организационни грешки, недостига на управленски опит и др. Анализът подпомага впоследствие да се създаде приемственост между управлението на политическите сили, която да гарантира случването на набелязани в предходни планове, но неосъществени важни за обществото проекти, свързани предимно с инфраструктурното изграждане на общността. Съществуват противоречия между отделни автори, че средносрочните цели в стратегията трябва да бъдат обвързани с мандата на управление на съответната местна власт. Такъв подход се оказа погрешен в хиперполитизираната общинска среда и доведе до недоразвитост на множество решения, чиято реализация поради сложността на българския преход се забави и се наложи да надхвърли планирания период. Анализът, освен че създава основата за бъдещото планиране, като идентифицира проблемите и ни посочва несбъднатите важни за регионалното общество постижения, но и създава увереност във възможността да обезпечи случването им, като осигури необходимите за това ресурси. В прохождащата към пазарна икономика важни направления на регионалното икономическо развитие са:създаване на икономически капацитет на местната икономика чрез развитието на малки и средни предприятия, създаващи условия за вътрешноотраслово и междуотраслово коопериране. Засега българският малък бизнес разчита все още на семейните ресурси и на директното договаряне между производителите и потребителите. Това създава ограничена икономическа среда и пречи за пълноценното включване на малкия и среден бизнес в модела на междусекторното движение на стоки и услуги.Активизиране на партньорството с държавния индустриален сектор чрез приватизация на решаващата част от него, така че да се осигурят успешно антимонополните инициативи, да се преструктурира националната икономика и се насочи към задоволяване на националните и местни интереси в условията на ограничени вътрешни ресурси и нова структура на външноикономическото партньорство.Разширяване на инвестиционните възможности на местните и регионални власти в

областта на производствената и социална инфраструктура; в хармонозиране на качеството на пътната, далекосъобщителната и телекомуникационна мрежи; създаването на еднакви условия в цялата страна на основата на развитието на националните стандарти за осъществяването на основните жизнени функции ( труд, обитаване, отдих и обслужване ) при еднакво качество.Подобряване на условията, свързани с използването на околната среда, като фактор за икономически просперитет и социално здраве, от една страна, и като условие за инвестиционен интерес от страна на външни партньори, от друга. Спазване на ограничителния режим за застрояване в определените като санитарно – защитни зони, около вредните производства и дейности, както и териториите, намиращи се в близост до комуникационни и производствени обекти, замърсени с вредни емисии. Състоянието на околната среда гарантира инвестиционните предпочитания, като осигурява минимални отсъствия на работната сила поради болест, намалява текучеството на населението породено от т.н. екологична миграция и т.н. Неразделна част от дейностите, свързани с подобряването на околната среда, са: изграждането на социално – екологични карти, Национална стратегия за околната среда ( 1992 г. актуализирана през 1994 г. ), ново законодателство, свързано с опазване на околната среда, пилотни проекти за устойчиво развитие на общините и ригионите и др.Анализ на човешкия фактор от гледна точка на професионалната, възрастова, биологична и образователна структура. Състоянието на профсъюзното движение, като гаранция за социалната защита на населението. Социална осигуреност и социална сигурност на населението и др. Препоръчително е едновременно с разработването на стратегията за икономическо регионално развитие да се разработи нов вариант на териториално – устройствения план на землището на региона, като по този начин се подготви териториалната основа за бъдещите икономически и социални действия. По този начин ще се осигури новото зониране на промишлени и селскостопанси терени, ще се обособят туристическите центрове, предприемаческите зони и новите райони за жилищно строителство. Ще се преквалифицират съществуващите производства и ще се осигури ново пространство за новоизграждащите се производства от гледна точка на европейските урбанистични стандарти. Това особено силно важи за по – големите и главно за областните градове – икономически центрове на местното и регионално развитие. Класическата схема за разполагането на промишлеността, населението и администрацията в градските структури предполага два основни варианта.Първият ( Схема 1 ) предвижда разполагането на населението и администрацията в централната част на градската структура – центъра, а разполагането на промишлеността се извършва в периферните зони, съобразено с рационалния синхрон за ежедневните трудови пътувания – до 25 минути в едната посока.

Схема 1

Вторият класически вариант ( Схема 2 )предвижда разполагането на администрацията и промишлеността в централните градски зони, а населението в т.н. “ спътникови зони ”. Това изисква нова схема и възможности на комуналния транспорт, осигуряваща навременното пристигане до работното място и обратното придвиждане до дома.

Схема 2

Нерационалният вариант ( Схема 3 )на разположение на администрацията, населението и промишлеността е изключително неблагоприятен от гледна точка на екологичното здраве, възпроизводството на населението и работната сила, хармония с околната среда и др. Той изисква и нова схема:

Схема 3

Изграждането на успешна стратегия за икономическо регионално и местно развитие изисква териториално – устройственият план да бъде придружен от актуализиран комуникационно – транспортен план, тъй като съществуващите не съответстват на новата степен на моторизация, на констатирания недостиг на места за паркиране и на новите маршрути за движение на градския транспорт, породено от споменатото преструктуриране на производствените зони. Актуализирането на териториално – устройствените планове е свързано и с нови схеми за развитие на електрозахранването и телефонизацията, водоснабдяването и канализацията, определянето на нови терени за сметищата.След анализирането на регионалната социално – икономическа ситуация се пристъпва към създаването на същностната част на стратегията – стратегическия план за действие.През 1996 година американецът Мартин Майерсон разработва модел за изготвянето на план за икономическо развитие, който и сега е все още е актуален и включва следните десет основни етапа:

Първи етап: Набелязване на проблемите чрез проучването на общественото мнение и мнението на местните групи, сформирани специално за целта. Анализ на основните индикатори като: трудова заетост, заплати, ниво на продажби и информация за събраните данни и др.Втори етап: Изработване на цели, които директно да атакуват икономическите проблеми и недостатъците, констатирани при анализа и в работата по първия етап. Тези цели служат по – късно като основа при разработването на цялостен работен план за икономическо развитие.Трети етап: Осъществяване на проучване. Данните от него помагат да се разкрият проблемите и да се идентифицират ресурсите. Правят се изследвания за бизнес потребностите и обновяването на общинските приходи. Анализират се писмените разрешения, трудовата заетост и др.Четвърти етап: Формулиране на целите след анализ на последните данни.Пети етап: Прилагане на алтернативни планове и политики поради това, че пречките за осъществяването на плана стават все по – явни. Поради това и този етап включва широко участие на гражданите под формата на комисии или работни групи, както и проучването на общественото мнение.Шести етап: Оформяне на алтернативна стратегия за всяка цел в зависимост от нейната потенциална ефективност, финансово осигуряване, очакваните пречки и трудности при изпълнението й, сроковете за постигането й, нейното въздействие върху други регионални и местни ресурси и въздействието й върху други цели. Използват се също консултантски проучвания, които целят да доведат до нови полезни идеи.Седми етап: Приемане на крайните планове и стратегии.Осми етап: Осъществяване на плановете и стратегиите.Девети етап: Анализ на постигнатите резултати и оценка на извършената работа.Десети етап: Сверяване на постигнатите резултати, като се търси потвърждение дали съответстват на заложените цели в плана.Създаването на стратегия за регионално и местно икономическо развитие изисква да се определи ролята на местните и регионални управи при създаването й. Това означава да се отговори на въпроса:Кой всъщност непосредствено изготвя стратегията?Според Цвета Каменова съществуват три начина на създаване на стратегия:Първият начин се състои в обявяването на конкурс за разработването на планово задание за структура, съдържание и ценова оферта на стратегията за икономическо развитие. Постъпилите планови задания и ценови оферти се разглеждат на заседание на общинския съвет. Правят се съответните препоръки и се избира най – подходящата оферта. Сключва се договор за разработването на стратегиятга. Основно изискване се явява участието на представители на местната власт в работната група, разработваща стгратегията. Това се препоръчва да бъде въведено като механизъм за съставянето и координирането на работата по предварително сключения договор.Вторият начин се състои в директното възлагане с предварителното съгласие на общинския съвет на институция, която разполага с доказани възможности да разработи стратегията. И този вариант включва задължителното участие на специалисти от общината при съставянето на проекта. Важен момент при изработването на механизма за участие на двете договарящи се страни е да бъде регламентиран начинът за връзка и координация между тях в процеса на работа. Третият начин създава възможност за по – трайно уреждане на въпроса с изготвянето на стратегията, тъй като предвижда създаването на специална институция ( под формата на агенция на регионално ниво ) с по – широк предмет на дейност. Освен с разработването на стратегията тази агенция се занимава с осъществяването на контакти с други общини, с физически и юридически лица за осъществяването на маркетингови

проучвания, осигуряването на консултанти, ресурси, нови потенциални инвеститори и др.Основното изискване към документацията за договориране на разработването на стратегията е да бъдат представени:планово задание и кратка обяснителна записка на проекта;ключовите цели на проекта;план – график по отделните задачи;начините за управлението на проекта, включително и начините за координиране, контролиране и оценка на резултатите;описание на вида на крайния продукт – очакваните резултати;Възможностите на местните и регионални управи да организират икономическото развитие и управляваните от тях територии са представени в моделите, описани от Робърт Р. Уивър:Модел № 1 – Частен модел, подпомаган от общината.При този модел отговорността за икономическото развитие се поема от местната търговска палата или от някое от подразделенията й. Местната управа се включва в управлението, за да определи зоните за икономическо развитие, да издаде разрешителните за упражняване на бизнес, да освободи проекта за финансиране от данъци или да осъществи други управленски и административни дейности. Недостатъкът на този модел е ограниченото влияние на местната власт при определянето на целите и изготвянето на програмата. Този модел не дава възможност да се вземе решение кои дейности, развивани от общината, имат нужда от икономическа подскрепа.Модел № 2 – Модел на общинската собственост.При този модел местната управа поема цялата отговорност за изготвянето на плана и за осъществяването му. Тя строи паркове, изгражда инфраструктурни обекти, определя нови места за строителство и отпуска заеми за строеж на блокове или за развитие на урбанизирани зони. Слабо място на този модел е ограниченото участие на частния сектор.Модел № 3 – Модел на частната собственост.При този модел икономическото развитие се осъществява само от частния сектор. Не се използват обществени ресурси, а само тези на частните организации с идеална цел, каквито са корпорациите за развитие на общините и фондациите. Преимущество на модела е, че дава възможност за широко участие на обществените организации.Това улеснява набирането на средства. Недостатък представлява ниската степен на ангажираност на ресурсите на местната управа, свързани с планирането и координирането. Организациите, които са частна собственост, обикновенно са малки и некоординираните им усилия не са толкова ефективни, колкото са усилията на цялата община.Модел № 4 – Частен, политически.Съществува известна прилика между този модел и модел № 3. Разликата е в начина на функциониране. След като програмата за съставяне на плана стане готова , организацията се превръща в политическа група, която убеждава местната управа да приеме и частично да финансира програмата. Силата на този модел е в конкурентните отношения между държавния и частния сектор.Модел № 5 – Партньорство между държавния и частен сектор, стимулирано от частните собственици.В модела се включва развитието на частно – общинско сътрудничество, като основната инициатива се поема от частния компонент. Служителите на местната управа работят в екип с представителите на частните организации, като се стремят да прокарват своите

идеи. Недостатък на този модел се явява потребността инициативите с частен характер да получават обществена оценка и одобрение.Модел № 6 – Партньорство между частния и държавен сектор, което се стимулира от общината.При този модел има сходство с модел № 5. Сътрудничеството по създаването и реализирането на плана се управлява от държавния сектор. Това обаче е в самото начало, като целта е да се предизвика инициативността на частния сектор, който поема управлението на процеса в случай, че участието му превишава това на държавата.

Общинска стратегия и нейната обща характеристика

Вземането на стратегически решения е свързано с намирането на компромис между изискванията на икономическите, социалните и екологичните показатели, като този компромис трябва да отговаря не само на интересите на общината в момента, но и на бъдещите поколения. Без силна икономика социалните проблеми не могат да бъдат решени.Глобалната стратегия дава основното направление за дългосрочна перспектива, а частните стратегии ще решават конкретните проблеми и от тях в близък период ще се получат и социалните, и материалните облаги за общините. Дългосрочната стратегия може да има времеви хоризонт до 10 – 15 години, а частнвите стратегии и конкретните програми за развитие на отделните дейности – от 2 до 5 години.Основната цел на общинската стратегия е цялостното подобряване на условията на живот на неселението, живеещо в нея, чрез: разумно използване на ресурсните дадености;ефективно използване на материалните, финансовите и кадрови ресурси.Общинската стратегия трябва да е гъвкава и отворена, което означава в нея да намират отражение промените в законодателната уредба. Едни от основните приоритети, които трябва да включва една общинска стратегия за развитие са:Стимулиране развитието на частния сектор във всички сфери и дейности. Насърчаване на чуждестранните инвестиции.Борба със спекулата, корупцията и криминалната престъпност.Противодействие на нарастването на безработицата, подпомагане на болни и самотни стари хора, изпаднали в бедствено икономическо положение.Екологизация на градската среда, развитие на комуналната инфраструктура, решаване на градоустройствените проблеми и др.

Принципни положения при разработването на регионалните стратегии

За да са изпълними стратегиите, е необходимо при разработването им да се приложат следните принципи, които са и основни:Стратегията да съответства по своя обхват на компетенциите на местните органи на териториално управление съобразно действащите уредби, главно икономическа и юридическа.Да се осигури приемственост с действащите в момента генерална стратегия и частни стратегии по видове дейности, ако има такива.Стратегията да е съвместима с националната стратегия за регионално развитие.Стратегията да е съобразена с най – съвременните решения в останалите европейски страни.Стратегията да е реалистична.Стратегията да е осъществима.

Стратегията да притежава адаптивност или алтернативни варианти и възможност за доразвитие при важна промяна на социално – икономическите условия.Стратегията да е научнообоснована или да използва многогодишния опит на специализираните научни институти.Стратегията да е съобразена с уникалното, многофункционалното предназначение на общината като административен, стопански и научен център.Стратгегията да е изработена на основата на разкрити закономерности, числови анализи и прогнози, съобразени с експертни оценки.Стратегията да притежава конкретност. Това означава от нея да личи кои научни звена, колективи или органи на общинското самоуправление по отделни направления и дейности ще разработят конкретните мерки за практическата реализация на стратегическите цели.Стратегията трябва да е представителна и компактна.

Съдържание и основни раздели на общинските стратегии

Една примерна общинска стратегия би могла да има следната структура:Увод – включва адаптация на формулираните основни принципи за общината.Ресурсен потенциал на общината.Природен ресурсен потенциал.Демографска ситуация и човешки потенциал.Териториална инфраструктура.Главни направления в развитието на общината.Стратегия за развитие на градообразуващата сфера, като се обхваща общинската икономика.Стратегия за развитие на градообслужващата сфера, тук се включва инфраструктурната база на общината.Стратегия за градоустройствената сфера.Приватизационна стратегия.Финансова стратегия.Имитациинно моделиране на различни състояния на общината за прогнозирания период.

Агенции за регионално развитие

Същност и задачи:Всеки нов етап на преход изисква нови форми с ново съдържание за организация на икономическия и социалния живот в териториалните идиници. Пример за такива са агенциите за регионално развитие.По инициатива на Европейската общност и на българското правителство и по повод приложението на програмата REDEV ( Regional Development – Регионално развитие ) към програмата ФАР на ЕО са създадени Асоциации за регионално развитие в Бургаски и Смолянски регион. Целта на тези създадени асоциации е да се подпомогне частният бизнес, занимаващ се с производство, и същевременно да се засилят темповете на икономическо развитие на двата региона. Агенциите за регионално развитие са доброволни обществени организации с нестопанска цел и се създават с цел да изградят пазарен механизъм, който да подпомага управлението на процесите при прехода към пазарна икономика в териториалните единици.Министерството на териториалното развитие и строителството разработва цялостна

концепция за създаване на такива агенции в цялата страна и за обхващане на цялата територия. Така Агенцията за регионално развитие в Смолян включва общините Смолян, Мадант, Рудозем, Девин, Баните, Неделино, Лъки, Златоград, Джебел, Кирково, Ардино и Чепеларе, а Агенцията за регионално развитие със седалище Бургас включва общините Бургас, Камено, Малко Търново и Созопол.Целите и задачите на агенциите за регионално развитие са:

Да предприемат всички необходими действия за промяна и развитие в икономиката на регионите, в които осъществяват своята дейност.Да пранират, поощряват, подпомагат и внедряват проекти, които да обвържат пазара на работна сила с развитието на фирмите и подобряването на околната среда.Да насърчават, подпомагат и развиват подходящи институции, които могат да организират и поддържат регионалните приоритети, да мобилизират местните ресурси и да координират внедряването на широк кръг от проекти.Да популяризират региона като база за значими инвестициии.Да образуват, реорганизират и прекратяват фирми на Агенцията за регионално развитие.Да образуват целеви парични фондове и да се разпореждат с тях.Издръжката на досега разглежданите агенци се осигурява от:Членски внос;Такси за извършени услуги;Отчисления от печалбите на собствени фирми;Дивиденти от дялово и акционерно участие в дружества;Дарения и завещания и други от местни и чуждестранн лица.

Бургаската агенция е учредена в началото на 1993 г. Участниците в нея са Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на труда и социалните грижи, Търговско – промишлената палата, Индустриалната и Строителната камара, някои държавни и частни фирми. Погорепосочената има 4 групи консултанти:За туризъм;За промишленост;За селско стопанство;За морски дейности.Сигнатура:

Mozo

Lame forum support

Репутация: 1778

 Мнения: 97386Регистриран: 01 Юни 2007Наличност: 443,710.90

Банка: 3,144,704.46

Местоположение: Somewhere In TimeНай-добри резултати: 20

Върнете се в началото

Re: Стратегии за териториално развитие на Република България

от Mozo на Пет Яну 02, 2009 16:49

Целта е подпомагане на започващите частни предприемачи с практически съвети и консултанции, впоследствие и с преки инвестиции от регионалния инвестиционен фонд, използвайки опита на страните от ЕО, с установяване на връзки между българските и европейските предприемачи за създаване на съвместни предприятия.Агенцията в Бургас използва и т.н.” бизнесинкубатор ”, същността на който се изразявя в безвъзмездно предоставяне на необходимите помещения на предприемачи, намиращи се в началото на производствената си дейност. Въз основа на комплекс от критерии, по – конкретно се преценяват:До колко е изяснена концепцията за технологията и организацията на производството;Необходимостта от тази стока или услуга;Конкурентоспособността;Личностните качества на предприемача.Условията, които предлага “ бизнесинкубаторът ”, са помощения подходящи за различни видове дейности. Помещенията се предоставят за срок от една до две години срещу заплащане на разходите за електрическтво, вода, отопление и смет.Агенцията за регионално развитие в Смолян е създадена през 1993 г. освен изброените по – горе общини в нея членуват още и местни асоциации и организации като: Търговско – промишлената палата, Регионалната стопанска камара, Съюза за стопанска инициатива на гражданите, бюра по труда, профсъюзи, образователни институти и др.Основните направления на действие са създадени с разработване на програми и проекти за анализиране и подпомагане развитието на:Малки и средни предприятия чрез:Организиране на курсове за обучение на предприемачи;Извършване на консултантски услуги по бизнес планиране, финанси, реклама,

маркетинг и др.;Експертна помощ при осигуряване на кредити от инвестиционни фондове, кредитни линии и банки;Предоставяне на бизнес информация, каталози на фирми от целия свят, бизнес оферти чрез компютърната система на Еврогише;Превод на оферти, осъществяване на контакти, кореспонденция и др.;Участия и представяне на регионални, национални и международни изложения, панаири и бизнесфоруми;Организиране и поддържане на постоянно действаща изложба с изделия на фирми от Смолянския регион;Създаване на регионална схема за стимулиране на малки и средни фирми;Участие в създаването и дейността на регионално дружество за заетост и структурно развитие.Туризмът чрез:Активно съдействие при създаването и развитието на семейни хотели;Подпомагане издаването на рекламни материали и брошури;Създаване на база данни за хотелите, съдържащи информация за техния капацитет и предлаганите от тях услуги;Организиране на специализирани курсове за обучение на хотелиери и ресторантьори;Помощ при осигуряване на кредити от финансови институции;Изграждане на турустически информационни центрове в региона;Активно участие при реализирането на двегодишната програма на Британския ноу – хау фонд за развитие на малък и среден туристически бизнес в регионите на Смоляни и Девин, включващ разработването на цялостна стратагия за туристическо развитие;Подпомагане на дейността на местния съвет по туризъм в Смолян и реализиране на съвместни инициативи.Международното сътрудничество чрез:Разкриване на офис на Агенцията за чуждестранни инвестиции – София;Популяризиране на възможностите за инвестиране в региона чрез издаването на специализирани брошури и рекламни материали;Включване в Интернет и подготовка на специална страница;Активно участие в национални и международни форуми;Контакти с правителствени и неправителствени структури и посолства;Подпомагане на преките контакти между фирмите и потенциалните инвеститори;Насърчаване на международното сътрудничедство и кооперирането;Създаване на база данни с информация за икономическите възможности на региона;Осигуряване възможност на фирмите от Смолянския регион да търсят и намират партньори чрез участие в различни мероприятия.Селското стопанство.

Основни нормативни документи

Едни от основните нормативни документи, използващи се от различни агенции и органи, за създаване на стратегия за регионално икономическо развитие са:Закон за регионалното развитие.Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие.Наредба за критериите за определяне на регионите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват.Национален план за регионално развитие за периода 2000 – 2006 г.

Закон за регионално развитие ( основни моменти )

Той е приет от Народното събрание на 11.03.1999 г. и е обнародван в ДВ бр. 56, 26.08.1999 г. Законът е предназначен да подпомогне органите на държавното управление при разпределяне на ресурсите, при вземане на различни решения и др. Той уточнява организационните форми и технологията за осъществяване на процеса на планиране, финансиране и отчитане на постигнатите резултати. Чрез Закона за регионално развитие се уточнява кои са надеждните източници на информация за регионален анализ и за регионални сравнения – Националния статистически институт, информационни системи на министерствата и на комитетите към тях.Целите на закона са:Създаване на предпоствавки за устойчиво и балансирано развитие на отделните региони на страната;Намаляване на междурегионалните различия в заетостта и доходите;Осъществяване на регионалното и трансграничното сътрудничество и евроинтеграция.Регионалното развитие се осъществява чрез ;Създаване и развитие на трансграничната, националната и регионалната инфраструктура;Създаване на благоприятна регионална и местна инвестиционна среда;Използване на местни, национални и чуждестранни ресурси;Повишаване на качеството на човешките ресурси;Реализация на стопански инициативи;Координиране на секторните политики и действия;Участие на неправителствени организации.

Управлението на регионалното развитие се извършва от:

Министерски съвет, който приема:Критерии за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториялният им обхват;Национален план за регионално развитие, както и измененията и допълненията в него;Годишен доклад за изпълнение на Националния план за регионално развитие, който се внася за сведение в Народното събрание.Към Министерски съвет се създава Съвет за регионално развитие, чийто председател е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а негови членове – министрите на финансите, промишлеността, транспорта, търговията и туризма, земеделието, горите и аграрната реформа, околната среда и водите, труда и социалната политика, здравеопазването, образованието и науката, културата.В заседанията на Съвета за регионално развитие учстват със съвещателен глас областните управители и представители на националното сдружение на РБ.Съвет за регионално развитие:Съгласува националния план за регионално развитие, изразява становище по годишния доклад за изпълнението му, координира дейностите с регионален характер на министерствата и другите ведомства в рамките на този план, приема Национална стратегия и Национален доклад за устойчиво развитие и решава други въпроси на устойчивото развитие с национално значение.Областният управител:Организира изработването, общественото обсъждане и участва в изпълнението на областния план за развитие.

Създава се областен съвет за регионално развитие.Председател на областния съвет за регионално развитие е областния управител, а негови членове – кметовете на общините в областта и по един представител от състава на общинския съвет на всяка община.Вэз основа на споразумение се формират райони за планиране, за които могат да се разработват съвместно планове за регионално развитие и да се осъещствява съвместното им изпълнение.

Планове за регионално развитие

Националния план за регионално развитие съдържа:Принципите, целите и приоритетите на ригионалното развитие на страната;Райони за целенасочено въздействие;Инструменти за постигане на целите на регионалното развитие;Инициативите за регионално развитие;Конкретни проекти за регионално развитие;Необходими ресурси за реализация на проектите за 7 годишен период, разпределяни по години, области, общини, министерства и др.;За отделни проблематични райони могат да се разработват национални програми, които са включени в националния план за регионално развитие.Последният се разработва за седем годишен период с разбивки по години и изпълнението му се осъществява в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет.Министърът на регионалното развитие и благоустройство внася съгласувания проект в Министерски съвет до 01 септември на годината, предхождаща 7 годишния период на действие на плана. Националният план за развитие конкретизира целите, приоритетите, инструментите и инициативите от Националния план за регионално развитие за територията на областта.

Ресурсно осигуряване на регионалното развитие

Проектите, включени в плановете за регионално развитие се финансират от:Държавният бюджет;Общинските бюджети чрез целеви субсидии и собствени приходи;Международни програми, проекти и споразумения и др. Чуждестранни източници;Други източници, включително извънбюджетни фондове на държавните органи и бюджетните организации и общините.

Информационно осигуряване на регионалното развитие

Националният статистически институт набира, обработва и предоставя статистически данни за регионалното развитие на МС, на министъра на регионалното развитие и благоустройство, на областните управители на общините.

Основни категории, използвани в плана и тяхното тълкуване:Регионалното развитие е процес на постигане на устойчиво балансиране развитие чрез насочване на ресурси, инфраструктурно изграждане и икономически дейности в определени райони.

Политиката за регионално развитие е елемент на структурната политика, осъществена чрез целенасочени планово и финансово осигурени въздействия на държавата и общините върху регионалното развитие.Район за растеж е раон за целенасочено въздействие, обхващащ територията на община или група общини с развити икономически функции, техническа и социална инфраструктура, избран да бъде стимулиран с оглед постигането на икономически растеж.Районът за развитие е същия по обхват с тази разлика, че районът за развитие се стимулира за да бъде постигнато икономическо развитие.Район за трансгранично развитие и сътрудничесто е район за целенасочено въздействие, обхващащ крайгранична територия на група общини, в които се осъществяват проекти за трансгранично сътрудничество с оглед подобряване на икономическото развитие и решеването на регионални проблеми.Район със специфични проблеми и приоритети е територия за целенасочено въздействие, обхващаща територията на община или група общини, в която се подпомагат процесите на решаване на неотложни регионални проблеми и/или ограничаване на деградационни процеси в икономическата и социалната сфера.Инвестициите са разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, например – земи, гори, сгради, трайни насаждения, машини и съоражения.Инструментите са инвестиционни субсидии, поемане на част от лихвения процент, преки инвестиции, държавни и местни такси, гаранции и обезпечения.

Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерски съвет и на областните съвети за регионално развитие ( основни моменти )

Този правилник е приет с постановление на Министерски съвет № 104 от 02.06.1999 г. и чрез него се определя съставът, начинът на функциониране, задачите и правомощията на централния и местните съвети за регионално развитие, взаимодействието между тях и се персонифицират отговорностите за взетите решения и тяхното изпълнение.

Структура и функции на съветите за регионално развитие

Съветът за регионално развитие към МС се състои от 11 членове, които са всички министри, с изключение на министърът на регионалното развитие и благоустройството, който е председател на съвета.Предсадател на областният съвет за регионално развитие е областният управител, а негови членове – кметовете на общините в областта и по един представител на общинския съвет на всяка община.Съветът за регионално развитие към МС осъществява следните дейности:Оценява инициативите на министерствата, другите ведомства и неправителствени организации в областта на регионалното развитие;Съгласува проекта на Националния план за регионално развитие;Изразява становище по проекта на годишния доклад за изпълнение на Националния план за развитие;Координира дейностите с регионален характер на министерствата и другите ведомства в рамките на Националния план за регионално развитие ( НПРР );Приема национална стратегия и национален доклад за устойчиво развитие;

Съгласува годишните план – сметки на извънбюджетните фондове на държавните органи и бюджетните организации на държавна издръжка;Приема годишната програма за дейността си;Изразява становище по доклада но областния управител за областния план за регионално развитие;Други.

Организация на дейността на съветите

Председателят на Съвета за регионално развитие към МС определя дневния ред, свиква и ръководи заседанията на съвета, внася за съгласуване проекта на НПРР, внася за обсъждане годишния отчет за изпълнението на НПРР, организира научното, екпертно и информационно осигуряване на дейността на съвета и др.Председателят на областния съвет за регионално развитие има същите функции като председателят на Съвета за регионално развитие към МС, но на областно равнище.Организационно – техническото и финансово обслужване на дейността на Съвета за регионално развитие към МС се осигурява от администрацията и бюджета на МС, а за областните съвети към областните управители – от съответната областна администрация. Съветите провеждат заседанията си съгласно приетат годишна програма. През една календарна година те провеждат не по – малко от четири заседания. Дневният ред и материалите за заседанията се подготвят от секретаря и се изпращат на членовете на съвета най – късно 15 дни преди заседанието. Решениета на мнозинството се приемат с явно гласуване. Съветите публикуват периодично информация за дейността си в средствата за масово осведомяване.

Наредба за критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториялния им обхват ( основни моменти )

Тя е приета с постановление № 105 от 02.06.1999 г. и е обнародвана в ДВ брой 53 от същата година. Наредбата конкретизира обхвата на различните видове райони за целенасочено въздействие и показателите служещи за критерии за отнасяне към една или друга група.

Общи принципи

Териториалният обхват на районите за целенасочено въздействие се определя за срока на действие на НПРР и подлежи на промяна за всеки планов период преди одобряване на основните параметри на НПРР. Промените на териториалния обхват на районите за растеж и трансгранично сътрудничество и развитие се допускат преди да е изтекъл срокът на действие на НПРР, но не по – рано от 3 години от влизането му в сила. Промените на териториалния обхват на районите със специфични проблеми и приоритети се допуска ежегодно, ако основанята за това са съдържат в годишния доклад за изпълнението на плана.

Критерии и показатели за определяне на районите за целенасочено въздействие:Райони за растеж – община с град, който се определя за такъв, въз основа на следните критерии и показатели:

Брой на населението над 100 хил. жители;Приходи от дейност на територията на общината за последните 3 години над 5 пъти повече от средното за общините;Приходи от дейност на територията на общината на един жител за последните три години над средното равнище за страната;Техническа инфраструктура:Пътища, категоризирани в европейската пътна мрежа – не по – малко от два;Железопътни линии, категоризирани в европейската ЖП мрежа – не по – малко от два;Цифрова телекомуникационна инфраструктура на селещния и междуселищния трафик;Обвързване с националната 400 кВ, 220 кВ и 110 кВ електроенергийна система.Социална инфраструктура:Здравеопазване – наличие на болница към висше медицинско училище или обединена районна болница;Образование – наличие на висше училище;Култура – наличие на опера или филхармония.Община с град, около който се формира районът за растеж, трябва да отговаря задължително на изискванията по т. 1, 2, 3 и на повече от половината от изискванията по т. 4, 5Райони за развитие – те се определят въз основа на следните критерии и показатели:Наличие на среден или голям град със население над 30 хил. жителиПриходи от дейност на територията на общината за последните 3 години над 1,5 пъти повече от средното за общините;Приходи от дейност на територията на общината на един жител за последните три години над 75 на сто средното равнище за страната;Равнище на безработицата за последните 3 отчетни години под средното за страната;Техническа инфраструктура:Път, категоризиран в националната пътна мрежа като първи или по – висок клас – най – малко един;ЖП линия, категоризирана в националната ЖП мрежа като второстепенна, главна или от по – висок клас – най – малко една;Цифрова телекомуникационна инфраструктура на междуселищния трафик;Включване в 110 кВ национална електроенергийна система;Социална инфраструктура:Здравеопазване – наличие на обединена районна болница;Образование – наличие на филиал на висше училище;Култура – наличие най – малко на театър.За да бъде определена като община, с център за развитие, общината трябва да отговаря задължително на изискванията по т. 1, 2, 5; най – малко на две от изискванията от т. 6; най – малко на едно от изискванията по т. 3 или 4, центърът на общината да отстои на разстояние, по – голямо от 50 км от друг център на район за растеж или развитие.Райони за трансгранично сътрудничество – се определят за такива, въз основа на следните критерии и показатели:Презгранични преходи – ГКПП;Отдалеченост от границата – не повече от 40 км до най – близия ГПП.Общината трябва да отговаря на изисквания по т. 1 и 2.Райони със специфични проблеми приоритети:Изостанали селски райони – те обхващат общини или група общини с преобладаващ селски начин на живот и специализация в развитието на селското стопанство и се характеризират с ниска степен на развитие на икономическата база. Общините включени в тези райони се определят по следните критерии и показатели:

Най – голямият град да е с население до 30 хил. жители;Гъстота на населението под 75 на сто от средната за страната отчетена в " брой жители на кв. км “;Относителен дял от територията, заета от земеделски или горски територии, с повече от по 20 на сто над средния за страната дял за всяка от двата вида територии;Относителен дял на заетите в селското и горското стопанство от всички заети с повече от 20 на сто над средното на страната;Приходи от дейност на територията на общината на човек от населението за 2 от последните 3 последователни години не повече от 30 на сто от средното за страната;Общините от изостанали селски райони трябва да отговарят задължително на изискванията по т. 1 и 5 и поне на едно от изискванията по т. 2, 3 или 4.Райони в индустриален упадък – общини или група от общини характеризиращи се с моноструктурна икономика с висок дял на индустриални отрасли в упадък и спад в производството. Те отговарят на следните критерии и показатели:Относителния дял на заетите в промишлеността от общо заетите да е над средният за страната;Монострукторност на икономиката, доминирана от индустриални отрасли в упадък;Средногодишното равнище на безработицата за всяка от 3 последователни години да е над средното за страната;Отрицателен прираст на заетите в промишлеността за последния 6 годишен период над средния за страната.Общините от райони в индустриален упадък трябва да отговарят задължително на изискванията по т. 1 и 2, и на едно от изискванията по т. 3 или 4. Към тези райони се присъединяват и съседни общини, които формират компактен район и отговарят на определени условия.

Национален план за регионално развитие ( НПРР ) за периода 2000 – 2006 г. ( основни моменти )

Същият е приет на 22.11.1999 г. от МС и е обнародван в ДВ брой 106 от 03.12.1999 г. НПРР е основен инструмент за формирането на цялостна дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионалното развитие, основана на балансирана на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. НПРР е отговор на изискванията, свързани с присъединяването на България към ЕС в областта на регионалната политика и социално – икономическото сближаване и с възможностите за използване на предприсъединителните инструменти на ЕС. НПРР е съвкупност от областните планове, разработени въз основа на зададени от националното ниво правила, принципи, цели и приоритети. Той се разработва за 7 годишен период и е тясно свързан с Националния план за икономическо развитие, изготвен в рамките на специална подготвителна програма за структурните фондове в ЕС в България.

Диагноза за състоянието

Тя включва анализ на райони за периода 1990 – 1998 г. по направленията:БВП на един жител по райони;Приходи от дейност на стопанските субекти на един жител по райони;Заетост на населението и безработица;Парични доходи на един жител;Собствени приходи в общинските бюджети на един жител;Териториално сравнение на индекса на човешкото развитие, съдържащ икономически,

социални и демографски компоненти;Относителен дял на заетите в частния сектор;Размер на преките чуждестранни инвестиции;Относителен дял на заетите в малки предприятия;Гъстота на пътната мрежа ( в км на 100 кв.км );Състояние на пътната и ЖП мрежа;Телефонна плътност ( бр. Телефони на 1000 жители);Относителен прираст на населението, вътрешна и външна миграция, възрастова структура на населението;Относителен дял на градското население;Гъстота на населението;Равнище на образованост на населението ( образователна структура в % )

Специфициране на районите за целенасочено въздействие

Райони за растеж – те са център с голям град с население над 100 хил. жители, с водещо място в националната икономика и с най – високите за страната темпове на икономическо развитие.Цели:Постигане ръст на БВП над 2 пъти по – висок от средния за страната;Рязко повишаване на инвестиционната активност.Мерки:Развитие на иновативни, високоинтелектуални и високотехнологични производства;Саниране на съществуващи производства, внедряване на екологосъобразни технологии и др.;Улесняване на достъпа на информация;Повишаване на качествата на човешките ресурси;Други.

Райони за развитие – те са със център град с население от 30 до 100 хил. жители, с важно място в националната икономика с комплексно изградена техническа и социална инфраструктура с регионално значение.Цели:Постигане ръст на БВП над средния за страната;Създаване на условия за развитие на стопански дейности;Повишаване на качествата на човешките ресурси.

Мерки:Създаване на условия за ускорено икономическо развитие;Засилване на научно – приложната дейност във всички сектори на промишлеността;Доизграждане на набора от елементи на социалната и пазарната инфраструктура на регионално ниво;Създаване на програми за професионална квалификация и преквалификация на работната сила в преструктуриращите се производства и дейности;Други.

Райони в индустриален упадък – обхващат общини или група общини с моноструктурна икономика или с висок относителен дял на старо индустриално производство, характеризиращи се с влошени икономически резултати и увеличаване на безработицата.

Цели:Създаване на алтернативни възможности за заетост и доходи;Преквалификация на работната сила и подобряване на образователното равнище;Други.Мерки:Спешни мерки за овладяване процеса на масово освобождаване от работа;Създаване на жизнеспособен сектор от малки и средни предприятия за подкрепа на бизнеса;Настаняване на развойни дейности, подпомагащи преструктурирането на икономиката;Разработване на програми за алтернативна трудова заетост;Други

Изостанали селски райони – те обхващат общини или група общини с преобладаващ селски начин на живот и с основна селскостопанска и горскопромишлена функция.Цели:Предотвъртяване на по – нататъчната деградация н аселското стопанство чрез изоплзване на различен наличен потенциал;Подпомагане адаптацията на районите към пазарните условия;Диверсификация на икономиката;Ограничаване на условията за намаляване на ценните обработваеми земи.;

Мерки:Повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство;Улесняване достъпа на селскостопанските прозводители до пазара;Обучение, маркетингова дейност и др.;Други мерки.

Райони за трансгранично сътрудничество и развитие – обхващат общини или групи общини с гранично положение, както и функционални общини, които разполагат с погенциал за трансгранично сътрудничество и развитие.Цели:Отваряне на националното пространство;Осъществяване на трансгранично сътрудничество;Създаване на условия за икономически растеж;Решаване на трансгранични проблеми.Мерки:Разработване на програми в граничните райони със съседните страни за сътрудничество и развитие;Създаване на мрежи за контакти за бизнес – сътрудничество;Изграждане на нови и модернизация на съществуващи ГКПП.

Райони за планиране

Те са териториална основа за разработване на регионални планове за развитие, които ще интегрират областните планове и ще служат като основа за съфинансиране на дейностите за регионално развитие със средства от предприсъединителните инструменти на ЕС.Северозападен район. Очертава се като най – проблемния район, а възможностите за трансгранично сътрудничество и развитие с Република Югославия за момента са блокирани.

Северен централен район. Един от районите, от който се очаква сериозно развитие ( обхваща 3 района за растеж и развитие, малък брой селски райони, възможности за трансгранично сътрудничество ).Североизточен район. Със сериозен потенциал за развитие, но и с проблеми в големия брой изостанали селски райони. Югоизточен район. С акценти за развитие с важни функции по отношение на реализирането на връзки на балканско и европейско ниво.Южен централен район. С потенциали за развитие, но и със значителни проблеми в районите за подпомагане.Югозападен район. Локализацията на столицата придопределя по – големите възможности за развитие на района, както и очакванията за трансгранично сътрудничество с Македония и Гърция.Всички тези райони могат да бъдат групирани в три:Тук се отнасят Югозападният и Северен централен район, от който се очаква най – голям принос в политиката за ускорено икономическо развитие.Тук се отнасят Южният централен, Югоизточният и Североизточният район. В тях наред с политиката за ускорено развитие се очертава и необходимостта от сериозни действия в районите за подпомагане.Северозападен район – типичен изостанал район за целенасочено подпомагане.

Основни насоки за регионалното развитие за периода 2000 – 2006 г. ( стратегия, цели и мерки на национално ниво )

Дългосрочната стратегия на регионалната политика е насочена към реформиране на процесите в национална територия и използване на териториални фактори за растеж, основани на пазарни механизми, при координираща функция на държават, с оглед на интегрирането на страната в европейското пространство.Целите на политиката за регионално развитие за плановия период 2000 - 2006 г. са:Създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони.Смекчаване на регионалните различия в заетостта и доходите на населението.Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местно развитие чрез трансгранично сътрудничество.Ограничена държавна намеса в пазарния механизъм.Концентрация и приоритетност.Интегрален и комплексен подход.Ангажираност и допълване.Интегриране на секторните политики.Планирането като постоянен процес.Децентрализация.Партньорство.Състезателност.Информационна обезпеченост.Мерките за създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони включват:Подобряване на координацията между секторните политики.Подобряване на информационното осигуряване.Укрепване на структурите, които осъществяват проучвания и изготвят планове и програми за регионално развитие.Финансиране на процеса на разработване и прилагане на инструментариума на

регионалното развитие и устройственото планиране.Намаляване на различията в заетостта, в доходите на населението и във възможностите за развитие.Специфични мерки за смекчаване на регионалните различия включват:

Изграждане на инфраструктурни обекти за повишаване на инвестиционната привлекателност и конкурентоспособност, подобряване на достъпността и условията на живот на населението в отделните райони, водоснабдяване и канализация, благоустройство и др.Насърчаване на бизнеса и смекчаване на социалните проблеми, като действията тук са насочени към:Подпомагане на изграждането и функционирането на малки и средни предприятия, особено в районите, нуждаещи се от диверсификация на икономическата структура;Проекти за заетост и преструктуриране на производствени предприятия предимно в районите с висока безработица и риск от изостряне на социалните проблеми.Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местно развитие чрез трансгранично сътрудничество.Подобряване на инфраструктурата, като ще се финансират проекти в областта на:Транспорта: включване в трансевропейските мрежи и подобряване достъпа на районите в трансграничен контекст;Изграждането на нови ГКПП и подходите към тях;Теленомуникациите: включване в трансевропейските мрежи и подобряване на местните телекомуникаци;Енергетика: включване в трансевропейските мрежи и подобряване на местните енергийни съоражения;Околна среда: опазване и управление на околната среда и предпазване от замърсявания в бризост до границата;Развитие на местни инфраструктурни проекти.Подобряване на регионалното и местно социално – икономическо развитие и трансгранично сътрудничество, като ще се финансират проекти в областта на:Насърчаване на бизнессътрудничеството, развитие на предприемачеството и др.;Подпомагане на инвестициите и осигуряване на различни услуги;Развитие или осигуряване на услуги и ресурси за подобряване на информационния и комуникационния поток;Културен обмен;Инициатива за местна заетост, образование и обучение.

Основни проблеми и перспективи залегнали в плана за развитие на област София в рамките на Югозападния район за планиране

Основни проблеми на област София:Изоставане на София по отношение на позиционирането в процесите на глобализация и световната и регионалната конкуренция на столичните градове;Липса на симбиоза между образованието и от висок ниво, изследовтелските институти и лаборатории;Амортизирана и изостанала инфраструктурна система;Екологични проблеми.Основни цели на плана:Пространствено осигуряване на трасетата на европейските инфраструктурни коридори и свързаните с тях бази и дейности;

Осигуряване на инфраструктурата в цялото поле на влияние на София с оглед създаване на предпоставки за линейноареално развитие по протежение на големите транспортни магистрали;Балансиране развитието на София в рамките на България, чрез ограничения в развитието на трудоемки и неспецифични за София производствени дейности;Изграждане на нова структурна политика, чрез осигуряване на терени и възможности за предимство и ускорено развитие на сектора на услугите, научното обслужване и технологиите;Осъществяване на приоритетното изграждане на пазарната и комуникационната инфраструктура и висша степен на образувателна инфраструктура;Други цели.Ключови проекти за областта с национално и регионално значение:В областта на техническата инфраструктура – реконструкция и разширяване на летище София, Контейнерен терминал в София ( коридор № 8 ), АМ “ Люлин ”, южна и северна дъга на околовръстния път и др.В областта на пазарната инфраструктура и създаването на предприемаческа и иновационна среда – изграждане на международен търговски център, Център за презентация на българската индустрия, Бизнесинкубатор, технопарк “ Искър ” и др.В областа на социалната инфраструктура – изграждане на Национална художествена галерия, Национален исторически музей, НИСМП “ Пирогов ” и др.Използване на рекреационните и балнеоложките възможности на областта, чрез изграждане на нови балнео – и атракционни комплекси.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Определение и характеристика на стратегията - стр.2Нормативна основа на стратегията за регионално икономическо развитие - стр.5Прилики и разлики между стратегията за местно икономическо развитие и предизборната платформа на политическа сила - стр.7Стратегически план за икономическо развитие на региона - стр.13Общинска стратегия и нейната обща характеристика - стр.20Принципни положения при разработването на регионалните стратегии - стр.21Съдържание и основни раздели на общинските стратегии - стр.22Агенции за регионално развитие - стр.22Основни нормативни документи - стр.26Закон за регионално развитие ( основни моменти ) - стр.26Планове за регионално развитие - стр.28Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерски съвет и на областните съвети за регионално развитие ( основни моменти ) - стр.30Наредба за критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториялния им обхват ( основни моменти ) - стр.31Национален план за регионално развитие ( НПРР ) за периода 2000 – 2006 г. ( основни моменти ) - стр.34Райони за планиране - стр.37Основни насоки за регионалното развитие за периода 2000 – 2006 г. ( стратегия, цели и мерки на национално ниво ) - стр.38Основни проблеми и перспективи залегнали в плана за развитие на област София в рамките на Югозападния район за планиране - стр.40

Изпозвана литература:Георгиев, Л. Ригионална икономика. С., Тракия – М, 1998 г.Стоенчева, Цв. Регионална икономика. С., 2003г.