І. В Ъ В Е Д Е Н И Е

Състоянието на преход към пазарна икономика у нас, неблагоприятното икономическо състояние на страната, проблемите с производството и работната сила и др. негативни тенденции обуславят незадоволителното състояние на условията на труд и генерират риск за здравето и безопасността на работещите. Остарялата техника , лошото й поддържане, нарушената техническа дисциплина, използването на неподходящи суровини и материали определят водещите трудово–хигиенни проблеми на работното място: те са свързани предимно с физическите, химическите и биологическите фактори на работната среда.

В същото време европейските страни, в които икономическото благосъстояние позволява отстраняването на тези класически рискови фактори на работната среда, насочват вниманието си повече към т.н. “нови епидемии” – това са стресът при работа, свързаните с труда заболявания, особено на мускулно-скелетната и сърдечно–съдовата система, раковите заболявания, и др. Те произтичат от друга група рискови фактори – трудово-физиологични, психологични, психосоциални, организационни и т.н., най-често наричани обобщено в чуждестранната литература ергономични фактори на трудови процес.

Новото законодателство в областта на работническото здравеопазване у нас въведе европейския принцип “Профилактиката на работното място - държавна политика” чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124/23.12.1997 г.). В него се задължават както работодателите, така и службите по трудова медицина като основни структури за опазване здравето на работното място да проучват и трудово-физиологичните и психологичните фактори на работното място, да оценяват риска от тях и да предприемат мерки за неговото намаляване и предотвратяване.

Поставянето на тези въпроси в законодателна рамка е добро и важно начало, но практическото прилагане е все още проблематично поради няколко причини: Много по трудно е да се определи рискът при въздействие на трудово-физиологичните и особено на трудово-психологичните фактори в работната среда – те често имат опосредстван кумулативен ефект и могат да проявят своето действие след продължителен период от време:

- затруднения има, напр. при установяване на връзката между широко разпространените увреждания на мускулно–скелетната система и неблагоприятните фактори в работната среда и трудовия процес: те действат успоредно с конвенционалните фактори възраст, пол, генетика;

- трудно и продължително, се и доказва причинно–следствената връзка между сменния и нощен режим на работа и стомашно–чревните заболявания, нервно–психичните разстройства и влошените семейни и социални взаимоотношения.

Работодателите не осъзнават ролята и мястото на организационните фактори в трудовата дейност в процеса за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд: те трудно могат да бъдат убедени, напр., че организацията на труда, психосоциалните фактори, напрежението и стресът при работа могат да повишат честотата на сърдечно–съдовите и нервните заболявания в техните предприятия. Причина е и липсата на подзаконови нормативни актове, задължаващи ги да извършват оценка на голяма част от тези рискови фактори, докато дейностите, за оценка на класическите фактори на работната среда са достатъчно добре регламентирани.

1

Службите по трудова медицина, въпреки изискванията на Наредба 14 за изпълнение на комплекс от функции и задачи, (обн. ДВ, бр. 95/14.08.1998 г.) често насочват усилията си предимно към оценка на шума, вибрациите, микроклимата, химическите вредности и др. фактори, пренебрегвайки трудните за изследване и понякога недостатъчно методично или нормативно осигурени показатели на тежестта и напрежението на труда, стреса, умората, психосоциалните фактори, и др.

Нашите усилия при разработването на настоящата тема бяха насочени към проучването на такова производство, в което широко са застъпени трудово-физиологични и психологични фактори, обуславящи стреса при работа.

Проучването на здравния риск в химическата промишленост е в приоритетите на Националния план за действие по околна среда – здраве. Фармацевтичният отрасъл, като част от химическата промишленост, е проучван главно по отношение на факторите на работната среда, с акцент върху химическите вредности. В него обаче са застъпени и многобройни трудово-физиологични, психологични и ергономични проблеми, свързани с характера и съдържанието на работа, организацията на дейността, факторите на трудовия процес, машините и съоръженията, и др., които са изследвани в много по-малка степен.

Основните дейности в цеховете на едно фармацевтично предприятие протичат при неблагоприятни условия на труд (значителен шум, запрашеност и др.) и се характеризират с изразено натоварване на мускулно–скелетната система, извършване на повторими еднообразни движения (двигателна монотония), наложен ритъм, ръчно вдигане и пренасяне на товари, неблагоприятна работна поза, ергономични несъобразности в организацията и подреждането на работното място. При определени условия тези рискови за мускулно–скелетната система фактори могат да доведат до оплаквания, а при продължителна работа при нерационален режим на труд и почивка – и до увреждания, предимно на горните крайници,гърба и кръстната област.

Рискове за здравето могат да произтичат и от стреса и нервно-сензорното напрежение при работа, неблагоприятни психосоциални фактори, нерационални режими на труд и почивка, удължени работни смени и др. В резултат на това се стига до намаляване на производителността, появата на заболявания от общ и професионален характер, често отсъствие от работа. Всичко това поставя необходимостта от развитието на широка превантивна дейност и разработване на профилактична програма за отстраняване на неблагоприятните въздействия на базата на насочен анализ на рисковите фактори.

Обект на проучването бе фармацевтичното предприятие “СОФАРМА” АД, гр. София, което е типичен представител в бранша, с около 1 600 души персонал, с производството на всички основни лекарствени форми – таблетки, супозитории, ампули.

Проучени са следните рискови фактори: трудово-физиологични - двигателна монотония, наложен ритъм, ръчно повдигане и пренасяне на товари, организация на сменната и нощна работа; ергономични - нерационална организация на работното място и работната поза, наднормен шум; психологични и психосоциални – неудовлетвореност от работата и от работната среда, сензорна монотония, конфликти на различни нива, свързани със среса поведенчески реакции и индивидуални характеристики.

Като индикатори на стреса са анализирани следните показатели: физиологични и биохимични (сърдечна честота, кръвно налягане, хормони на стреса – адреналин и норадреналин, 11-оксикортикостероиди), субективни

2

оплаквания (психосоматични, нервно-психични, мускулно-скелетни и др. смущения, невротизъм), обща и професионална заболеваемост, трудови злополуки, чести отсъствия от работа.

Предложени са крайни продукти, насочени както към работодателите, така и обслужващите ги служби по трудова медицина, като например: профилактична програма за подобряване на условията на труд; насоки за дейността на СТМ, обслужваща фармацевтично предприятие (в частност “СОФАРМА” AД); примерни методи за оценка на риска от някои стресогенни фактори на работната среда и трудовия процес (двигателно-монотонна работа, ръчна работа с тежести, шум, неудобна работна поза и др.); профилактика на свързаните с труда мускулно- скелетни увреждания; подобряване организацията на труда с оглед намаляване неблагоприятното въздействие на някои психоциални фактори; стратегии за справяне със стреса на работното място, и др. Важен краен продукт от темата са и подготвените публикации някои под печат, а други -представени на IMAB, 2000. Искаме да подчертаем, че считаме предложените крайни продукти като несъмнено важна и полезна част от разработката, тъй като, представлявайки практическите резултати от нашите проучвания, те биха допринесли за приложението на нормативната уредба, като подпомогнат работодателите и службите по безопасност и здраве при изпълнение на задълженията им по ЗЗБУТ.

Многостранните изследвания – анкетни, физиологични, психологични, на факторите на средата, и др. бяха осъществени със съдействието на ръководството (особено преди приватизиране на предприятието) и оперативния персонал на “СОФАРМА” АД, на които изказваме своята искрена благодарност

3

ІІ. ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС И УСЛОВИЯ НА ТРУД: ВОДЕЩИ ПРОБЛЕМИ

(Литературен обзор)

Стресът – все още неизяснен феномен

През последните няколко десетилетия стресът е предмет на анализ на специалистите от различни области. Въпреки многобройните изследвания, досега не е изяснена същността на този феномен. Поради неговата мултифакторна природа все още не съществува точна и цялостна концепция за стреса, поради което в литературата са представени много модели, обясняващи неговата етиология.

Широко известно е схващането на Lazarus R., (1966) за психичния стрес. Според автора процесът на психичния стрес се определя от познавателните процеси на индивида, по-точно неговата субективна оценка на ситуацията, която го застрашава. Spielberger C., (1972) определя стреса като резултат от условията на обкръжаващата среда, които се характеризират с известна степен на обективна опасност. Според McGrath J., (1970, 1976) стресът е доловено осъзнато реално несъответствие между изискванията на околната среда и индивидуалните възможности за посрещане на тези изисквания. Това определение се отнася преди всичко за професионалния стрес.. Kagan А., Levi L., (1974) включват и още един аспект: стресът означава и неравновесието между очакването на индивида и обкръжаващата среда. Caplan R., et аl. (1974) добавят, че всяка характеристика на професионалната среда, представляваща заплаха за индивида, е стресогенна. Такива са изискванията на работната среда, на които индивидът не може да отговори или не притежава достатъчен ресурс за посрещане на актуалните нужди. Margolis B., Kroles W., (1974) определят професионалния стрес като състояние на взаимодействие между характеристиките на работещия и на самата професия, което нарушава психичната или физиологичната хомеостаза. Външните фактори са наречени от авторите професионални стресори, а нарушената индивидуална хомеостаза – професионално обусловено напрежение. Според тях съществуват пет измерения на професионално обусловеното напрежение:

- краткотрайни субективни състояния (тревожност, напрегнатост, гняв);- продължителни, хронични реакции (депресия, недобро физическо

състояние);- преходни физиологични промени (биохимични показатели, кръвно

налягане, сърдечна честота и др.);- влошено соматично здраве (стомашно-чревни смущения, сърдечно-

съдови заболявания, астма и др.);- намаляване на работоспособността и ефективността. Стресът на работното място е ситуация, характеризираща се с високи

изисквания в количествен план (твърде много работа), с ниски изисквания в качествен план (твърде елементарна и нестимулираща работа), комбинирана с малки възможности за вземане на решение (възможност да се реши какво и как да се върши) и минимална социална подкрепа от прекия ръководител и колеги (Levi, L., Kompier M., 1994). Моделът на Karasek R., (1981) за изискванията на работата и възможностите за контрол и автономия е широко разпространен като модел за професионален стрес. Особено внимание авторът отделя на степента на свобода и избор, които има работещият при вземане на решение в отговор на изискванията на професията и работната среда.

4

Според Първото Европейско изследване на работната среда (1991 - 1992) най-често срещаната комбинация е от високи изисквания и липса на контрол. Такава работна среда имат около 10.5% от изследваните мъже и 10% от изследваните жени.

Стресът на работното място може да бъде причинен от множество изисквания – стресори на работната среда:

- недостатъчно време за завършване на работната задача;- липса на точна и ясна трудова характеристика;- липса на дискусии по проблеми, свързани с работата;- некооперативен пряк ръководител и/или колеги;- лип са на контрол;- неудовлетвореност от работата;- липса на сигурност за работното място;- дискриминация по пол, възраст, етнос, религия;- опасни условия на труд;- невъзможност за професионално израстване и др.

Изследване на ЕО показва, че всеки четвърти работещ не може да контролира работния си темп и методите на работа, всеки трети не може да използва почивка при необходимост. Почти половината от анкетираните не могат да ползват отпуската си, когато имат желание. Тези ограничения засягат най-вече работещите жени, младите работници, групите на индустриалните работници и професионални шофьори.

В случаите, когато липсва контрол на собствената дейност в комбинация с повишени изисквания, нереализирани очаквания, ролеви конфликти и липса на социална подкрепа, повечето работещи са тревожни, депресирани, отчуждени.

Поражението на здравето при хора, подложени на стресови въздействия, включва напрежение, болки в мускулите, стомашни проблеми, болки в областта на сърцето, проблеми с кръвното налягане, емоционално разстройство, сексуални проблеми. Стресът на работното място може да предизвика и някои негативни поведенчески навици като тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол и храна, агресивно поведение. Повечето от тези стрес-реакции могат да бъдат началото на определено соматично заболяване.

Различни характеристики на трудовата дейност, на организацията на работата, психосоциалните и социокултурни фактори, индивидуалните особености др. причини могат да бъдат източник на пренапрежение и стрес при работа и в някой случаи да доведат до свързани с труда увреждания на организма, професионални заболявания или трудови злополуки.

Стресът на работното място често се асоциира с физическата работа, особено със статичното мускулно усилие

Статичното мускулно усилие е характерно за много дейности. Негова основна особеност, както е известно, e непрекъснато нарастващото напрежение в мускулите, бързо настъпващата умора и намаляване на работоспособността, а продължителната работа може да доведе до увреждания на мускулно-скелетната система (МСС).

Уврежданията на мускулно-скелетната система са най-често срещаните свързани с труда разстройства на здравето, те са главна причина за трудозагуба в активна възраст NIOSH (1997).

Основните характеристики на дейността, водещи до свързани с труда увреждания на МСС са: извършване на повторими (репетитивни), еднообразни

5

движения (двигателно-монотонна работа), прилагане на мускулно усилие и заемане на неблагоприятни работни пози. Недостигът на време, невъзможността за повлияване на работния процес, често повтарящите се на кратки интервали операции са характерни за професии с висок риск от синдрома на мускулната болка.

Мускулите, сухожилията и сухожилните връзки, нервните окончания и кръвоносните съдове се увреждат при различните въздействия на статичната работа или при извършване на повторими движения, както е при монотонната дейност. Според изследване на ЕО около ½ от работещите в Европа извършват монотонна работа, което е свързано с увеличаване на мускулно-скелетните заболявания. Извършването на ръчна работа с тежести, работа с уреди и инструменти и машини, чиито органи за управление не са съобразени с ергономичните изисквания за разположение, тегло, форма, размери, могат да бъдат причина за заемане на принудителни положения и появата на различни увреждания. Фиксираната седяща работна поза, намалената физическа активност, общите и локални вибрации и други фактори също водят до по-висока честота на мускулно-скелетни увреждания.

Armstrong Th., et al. (1993) определя по следния начин външните фактори изискванията на работата, определящи натоварването на отделните структурни елементи на МСС: геометрията на работното място и формата на инструментите са важни детерминанти на работната поза, изискванията на работата (за честота, скорост) – на мускулното напрежение. Повечето автори определят физическото натоварване като основен причинен фактор за свързаните с труда мускулно-скелетни увреждания. Те го дефинират като комбинация от изискванията за налагана отвън сила на работещите и прилаганата от самите тях сила при обслужването на техниката. В тази връзка в последните години все по-често се посочва, че е необходимо точното и детайлно определяне на големината на фиксираното натоварване при работа (Kilbom, A., 1994; Winkel J. and Mathiassen, E., 1994; Wiktorin Ch., et al., 1996) и на физическото натоварване от работната поза (Burdorf, A., 1995) и оценка на значението им за свързаните с труда увреждания на МСС.

Обобщено причинните фактори за свързани с труда увреждания на МСС могат да бъдат групирани по следния начин: 1. изисквания на работата за скорост, сила, монотонност и повторяемост на движенията, конструкция на работното място и органите за управление; 2. организация на труда, продължителност на времето за работа и почивка; 3. психосоциални фактори – отношения с ръководители и колеги, изисквания за висока производителност, структура на заплащане; 4. Индивидуални особености на работещите – физически възможности, здраве, умения и способности.

Свързаните с труда увреждания на МСС са присъщи на много професионални групи. Това са професии от хранително-вкусовата промишленост (производство на шоколадови и тестени изделия, на месни произведения), шивашката индустрия, различни монтажни дейности, опаковка и пакетиране, производство на дребни детайли, работещи в офиси (Viikari-Juntura E., et al., 1991; McCormack R., et al., 1990).

Най-изразена е причинната връзка между характеристиките на дейността и уврежданията на мускулно-скелетната система в областта китка/ръка и лумбалната област (low back pain). Moore J.S. and Gard A. (1991) при изследване на производители на месни продукти намират при 14% от работниците carрal tunnel syndrome. Висок процент на увреждания на карпалния канал показват Osorio et al. (1995) при работещи в супермаркет, които се дължат на извършваните еднообразни и силови движения. Bystrom S. et al. (1994) намират в 8% до 12% от работниците на

6

монтажни линии на автомобили hand/wrist tendinitis, дължащ се на характера на дейността – извършване на репетитивни еднообразни движения. При строителни работници с трудов стаж над 1 год. Holmstrom E.B. et al. (1992) посочват значително разпространение на low back pain, което обясняват със заеманите статични неблагоприятни пози. Punnet L. et al. (1991), Skov T. et al. (1996) показват, че при работещи, заемащи продължително време една и съща работна поза, low back pain се среща много често.

Уврежданията на МСС се срещат много по-често сред постоянно работещите жени, отколкото при мъжете. Много често това е свързано с ангажирането на жените в дейности, които не са подходящи за физическите им възможности, както и факта, че в рисковите професии работят по-често жени (Veiersted K.B. and Westgaard R.H., 1993). Младите и неквалифицирани работещи страдат много по-често от мускулно-скелетни увреждания в сравнение с възрастните и опитните, което се обяснява с по-голямата ранимост на МСС и най-вече с липсата на умения и знания за предпазване от пренатоварване.

Шумът и свързаните с него увреждания на здравето

Неблагоприятните условия на труд, като силен шум, лошо осветление, твърде висока или твърде ниска температура, могат да доведат не само до физически проблеми, но и да повлияят психичното здраве на работещите.

Известно е, например, че редица фактори на работната среда и трудовия процес при определени условия могат да бъдат причина за възникване на стресови състояния у работещите и да бъдат предиктори на социално-значими заболявания на сърдечно-съдовата система – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и др. Един от най-интересните и най-големи в трудово-медицински аспект проблеми е този за връзката между продължителността на професионалната експозиция на производствен шум и степента на сърдечно- съдовия риск. Интересен, защото резултатите от епидемиологичните проучвания са противоречиви и дискутабилни, и значим, защото шума е най-широко разпространен трудово-хигиенен и нерешен технически проблем, на който са изложени големи групи хора от редица професии. Поради това шумът и здравният риск от шумово въздействие са обект на многобройни хигиенни, клинични, физиологични и експериментални проучвания.

Рискът за здравето от шума в работната среда се определя от параметрите интензитет, честотна характеристика и вид на шума, както и от съчетаното му действие с други фактори на работната среда и някои индивидуални характеристики (възраст, трудов стаж, повишен съдов спазъм, повишено артериално налягане, тютюнопушене и др.)(Андреева-Галанина Е. Ц. и кол., 1972; Димчев Д. и кол., 1978; Иванович Ем., Иванов И., 1998; Камбурова Ф., 1995).

Известно е, че рискът от слухови увреждания е по-голям при въздействие на високочестотен шум (Андреева-Галанина Е. Ц. и кол., 1972; Димчев Д. и кол., 1978; Ефремов Е., 1988; Камбурова Ф., 1995). Импулсният и променливият шум имат по-неблагоприятно въздействие в сравнение с постоянния. Значение има както продължителността на единичното шумово въздействие, така и времетраенето на паузите (Ефремов Е., 1988).

Стойностите на нивата на звуковото налягане варират в широки граници при някои източници в химико-фармацевтичната промишленост, което позволява степенуване и прогнозиране на риска за застрашените професионални групи (Джеджев А. по Луканов М., 1978).

7

При изследване на шумовите характеристики на работните места при основни технологични процеси в химико-фармацевтичната промишленост, Джеджев А. (по Луканов М., 1978) посочва, че при производство на амидофен и аналгин от изследвани 20 работни места само при 5 шумът превишава с 0,5 до 5 dB ПДН. При производство на антибиотици шумът е средно и високо честотен с нива в интервала 90-94 dBА, особено до компресорите и помпените отделения.

При изследване в основните цехове на “Медика” АД Сандански Колева М. и кол., 1994, установяват наднормени нива на шума в химичен цех - мелнично отделение, при сушилни, участък готови форми, чукова мелница, гранулатор, регранулатор, дражиране, филтриране и участък “бронхолитин реактор”.

Най-ранните изменения в слуховата сетивност при въздействие на шум с интензитет над 85 dBA настъпват при 4 kHz, което определя професионалния характер на уврежданията. По-нататъшното въздействие на шум с високо ниво в средните и ниски честоти води до намаляване на слуха за говорните честоти (Димчев Д. и кол., 1978).

При изследване на слуха на работещи в “Медика” АД се установява, че слуховата сетивност рязко пада при 4000 Hz със засягане от звукоприемен тип, което доказва професионалния характер на уврежданията. Това се отнася в най-голяма степен за работещите в тъкачен цех и мелничари от химичен цех в посоченото предприятие от фармацевтичната промишленост (Колева М. и кол., 1994).

В първите 10 год. от експозицията кривата на намаляване на слуховата сетивност при въздействие на постоянен и импулсен шум има подобен ход , но падът е по-голям за 4kHz при постоянен шум и за 6 и 8kHz при импулсен. Установено е, че импулсният шум предизвиква промени в слуховата сетивност за 4 и 6 kHz след по-кратка експозиция в сравнение с постоянния. Постоянната експозиция в хода на работната смяна е с по-неблагоприятно значение в сравнение с прекъснатата (Димчев Д. и кол., 1978; Иванович Ем., 1995; Ангелова М., 1995; Камбурова Ф., 1995).

Загубата на слуховата сетивност се влияе от индивидуалните фактори - възраст и трудов стаж. Загубата на слуховата сетивност и биауралната загуба на слуха нарастват с увеличаване на възрастта (Колева М. и кол., 1994). Pyykko I. и кол., 1987, установяват, че рискови фактори за нервно-сензорната загуба на слуха са и възрастта, времето на експозиция, степента на изразеност, синдрома на белите пръсти, диастолното артериално налягане (в среда с шум и вибрации), наличието на хронични заболявания.

Степента и срокът на уврежданията зависят освен от интензитета и характера на шума, и от експозицията.

Мазитова Н. Н. и кол.,1996, обосновават критичния трудов стаж и критерии за ранна диагностика на професионалната и професионално-обусловена патология при работещи в производство на пироксилинов прах.

Трайните слухови промени настъпват най-често между 4-та и 10-та г. от трудовия стаж. С увеличаване на трудовия стаж нарастват и слуховите увреждания от 2.2 % при стаж до 5 г. на 24.6 % при стаж над 30 г. (Савов А., 1995).

Най-голям относителен дял на слуховите увреждания са установени във възрастовите групи от 50-59 и 40-49 г. (Савов А., 1995).

При трудов стаж над 5 г. при работещи в “Медика” АД загубата на слуховата сетивност на работещите от тъкачен цех рязко нараства и достига до II-ра степен при стаж 21-30 г. (Киркова Р. и кол., 1996). Установяват се достоверни разлики на стойностите на слуховия праг при трудов стаж от 6 до 10 и от 11 до 20 г. в сравнение с контролна група. Сред работещите в цех “Тъкачен” на “Медика” АД

8

преобладават лицата със загуба на слуховата сетивност от II-ра степен. За химичен цех е характерна липсата на увреждания и отделни случаи на загуба от I-ва и II-ра степен (Колева М. и кол., 1994).

Установена е ролята на индивидуалните различия за промените в слуха при шумово въздействие: особености в анатомичния строеж на средното и вътрешното ухо, възрастта, пола и здравното състояние на организма, прием на различни ототоксични медикаменти, травматични или възпалителни заболявания на ухото. Индивидуалната чувствителност към шума има голямо хигиенно значение при професионалния подбор на работещите в шумна среда и при медицинските профилактични прегледи (Ефремов Е., 1988).

Не без значение е наличието на други фактори на работната среда (физични и химични). В производствени условия се среща комбинирано действие на шум с абнормен (прегряващ или охлаждащ) микроклимат. Данните говорят за разнопосочен ефект на шума и високата температура по отношение на периферния съдов тонус и за синергичен ефект върху промените в артериалното налягане (Иванович Ем., 1995; Ангелова М., 1995).

Комбинираното действие на шум с токсико-химични вредности, преобладаващата част от които имат ототоксичен ефект, води до по-изразени слухови промени и еднопосочен ефект върху някои биохимични показатели (Ефремов Е., 1988; Ангелова М., 1995).

Комплексното действие на неблагоприятните фактори на производството - шум, вибрации, прах и др. предизвиква изменение във функционалното състояние на симпатико-адреналната система (Иванович Ем., 1995; Pyykko I. et al., 1987) и нарушение в обмяната на катехоламините. При редица професионални групи тъкачи се установява невроциркулаторна дистония, астено-вегетативен синдром и ендокринно-вегетативна функция (Рутенберг Е., 1972; Rosenman K. D., 1990). При клинично проследяване на токсични увреждания при работници от фармацевтичното производство (Кунева Т., Иванова С., 1992) са изяснени водещите синдроми при хронично комбинирано отравяне с органични разтворители и остри отравяния с анилин и фенилхидразин, без да е отчитано значението и на другите фактори на работната среда.

Наред със специфичните промени се развиват и неспецифични с предимно засягане на централната и вегетативната нервна система, сърдечно-съдовата система и анализаторите. Екстраауралните промени възникват по-рано от намаляването на слуха.

Общите изменения в организма настъпват при значително по-ниски шумови нива (65-75 dB) и нерядко предшестват слуховите.

Установено е предикторното значение на някои фактори като наднормено тегло, тютюнопушене, фамилна обремененост за хипертония, както и извънпрофесионалната експозиция на интензивен шум (Иванович Ем., 1995).

Наблюдавано е по-съществено значение на фактора “поносимост към шума” в сравнение с “интензитет на шума” по отношение изразеността на субективните оплаквания (Иванович Ем., 1995).

Проучванията показват, че субективните оплаквания при шумово въздействие са по-ясно и по-често проявени при лица, преценяващи шума като по-неприятен.

Степента на дразнещото действие на шума се определя от честотната му характеристика, продължителността на въздействие, вида на извършваната работа и индивидуалните фактори. Установено е, че лица с ниска поносимост към шума имат по-нисък праг за дразнещото му действие (Иванович Ем., 1995).

9

Шумът като мощен стресов фактор (Андреева-Галанина Е. Ц. и кол., 1972; Димчев Д. и кол., 1978; Иванович Ем., 1995; Камбурова Ф., 1995) повлиява редица органи и системи като повишава риска от хипертония (Иванович Ем., 1995; Савов А., 1995), стомашно-чревни заболявания, неврологични и ендокринни промени със засягане функциите на хипоталамуса, хипофизата и надбъбрека, нарушения на висшата нервна дейност и други. При висока интензивност на труда и наднормен шум се наблюдават по-често нарушения на висшата нервна дейност, раздразнителност и психо-сензорни разстройства.

При работници, експонирани на шум 85-115 dB в сравнение с група, експонирана на 70 dB, се установява по-висока честота на слуховите увреждания, язвената болест, артериалната хипертония и по-голям брой търсени медицински консултации (Иванович Ем., 1995).

Шумът се посочва на първо място сред физическите фактори на работната среда като рисков фактор за увреждане на сърдечно-съдовата система (Димчев Д. и кол., 1978; Иванович Ем., 1995; Rosenman K. D., 1990). Отбелязва се, че степента на нарушения в хемодинамиката при шумово въздействие в значителна степен зависи и от здравословното състояние на експонираните лица (Димчев Д. и кол., 1978; Pyykko I. et al., 1987).

Психосоциални фактори на работното място

Голям брой изследвания разкриват ролята на психосоциалните фактори на работното място за възникването на различни соматични заболявания и нарушения на психичното благосъстояние на работещите. Съществуват множество доказателства за връзката между неспецифичните психологични, поведенчески и соматични синдроми, и стресиращата работна среда.

Общите знаменатели в психосоциално обусловеното влошаване на здравето и благополучието на работещите са:

несъответствието между индивидуалните изисквания и изискванията на околната среда;

несъответствието между индивидуалните потребности и предлаганите от средата възможности за тяхното удовлетворяване;

несъответствието между индивидуалните очаквания и възприеманата ситуация.

Като правило, изследванията на психосоциалните фактори на работното място се провеждат в контекста на оценка на професионалния стрес и неговите неблагоприятни последствия върху здравето и благополучието на работещите. Неблагоприятните психосоциални фактори се определят като такива психологични и социални характеристики на работната среда, които представляват заплаха за индивида. Понятието “психосоциални фактори на работното място” е комплексно и включва както определени индивидуални особености, така и физическите фактори на работната среда, някои характеристики на организацията на труда, техните взаимодействия, които могат да повлияят трудовата дейност, удовлетвореността от труда и здравето на работещите.

В случаите на равновесие между условията на труд и индивидуалните фактори работата създава чувство на комфорт на работното място увереност в собствените сили, повишава мотивацията, продуктивността, удовлетвореността от живота като цяло, спомага за доброто здравословно състояние. Когато балансът е нарушен (т.е. индивидуалните нужди и потребности не са посрещнати и способностите не се отчитат) се променят емоционалните, когнитивните,

10

поведенческите и физиологични отговори в резултат на стимули от работната среда.

Много от характеристиките на системния дизайн и съдържанието на труда са критични за здравето на работещите. Това са:

количествено натоварване (напр. твърде много работа; недостиг на време; повтарящи се работни операции в комбинация с ниски професионални изисквания); качествено натоварване (напр. твърде ограничено и бедно съдържание на труда; изпълняване на еднообразни трудови задачи; липса на творчество; невъзможност за вземане на решение по отношение на собствената трудова дейност; недобра атмосфера на работното място; липса на социални взаимодействия на всички нива в организацията); липса на социална подкрепа на работното място и/или в семейството.

Известен е фактът, че вредните физични и химични фактори на работното място могат да предизвикат тревожност, страх, депресия и така да повлияят психосоциалното здраве. Друга потенциално стресогенна област, свързана с физичната работна среда, е технологията, използвана в даденото производство/организация. Такива стрес-фактори могат да бъдат различните технически ограничения, технологичния дизайн, въвеждането на нови технологии.

Повтарящата се, еднообразна и нестимулираща работа е особено разпространена в материалното производство и често се свързва с различни соматични разстройства и многобройни здравни оплаквания. Други стрес-фактори, произтичащи от съдържанието на труда, са: недостатъчно време за изпълнение на поставената задача, твърде много отговорности при ограничена свобода на действие, неспособност за контролиране на собствената дейност, недостатъчно или твърде голямо натоварване, вероятност за допускане на грешки и моментно отвличане на вниманието по време на работа.

Силен стресор на работното място е сменната работа, която има голямо влияние върху биологичните ритми (циркадианни промени на телесната температура, метаболизма, нивата на кръвната захар, умствената работоспособност). Най-често срещаните оплаквания на работещите на сменен режим са умора (Harmaq M., 1993; Monk T. and Folkard S., 1985; Costa, G., et al., 1989), проблеми със съня (Rutenfranz, J., et al., 1980; Knauth, P., 1993), стомашно-чревни смущения.

Ролята, която изпълнява всеки на работното си място, може да бъде основен източник на стрес. Това са случаите, когато липсва информация и/или яснота относно това, как да бъде изпълнена поставената задача, относно персоналните отговорности или обекта на труда (неопределеност на ролята); трудовата ситуация, когато едновременно присъстват две или повече взаимоизключващи се професионални изисквания (ролеви конфликти); случаи на ролево натоварване (количествено и качествено).

Неблагоприятно влияние върху здравето и благополучието на работещите имат такива фактори, като организационната структура и климат. Именно от организационната структура зависи дали работещите могат да участват при вземането на решения във връзка с текущата работа. В централизираната организационна структура основната тежест при вземането на решения е върху ръководния персонал. В децентрализираната - работещите имат възможността за непосредствен контрол върху собствената дейност, независимо от йерархичното ниво. Огромно значение има и поста, който заема работещия - по-силно изложени на стрес са тези работещи, чиито работни позиции са на периферните йерархични нива на организацията/предприятието.

11

Стресът, предизвикван от организационната култура/климат, може да бъде конкуренцията. Така например, в организация, която съкращава своя бюджет, на преден план излизат пет стресора: опасност от загуба на работното място; високо натоварване поради недостижими крайни срокове; недостатъчно и неефективно използване на уменията на работещите; конкуренция в/между различни отдели; невъзможност за професионално израстване.

Други потенциални стресори на работното място могат да бъдат открити в управлението на човешките ресурси. Такива са: постъпването на ново работно място; преодоляване на неяснотата и несигурността на работното място, установяване и канализиране на взаимодействията с колеги, сътрудници и ръководители. Тези стресори са свързани с необходимостта от адекватна социализация на новото работно място. Освен изброените по-горе потенциални рискови фактори, липсата на обучение и на преквалификационни курсове също може да бъде източник на стрес. В същото време, основен източник на стрес за възрастните работници може да бъде въвеждането на нови технологии и необходимостта от придобиване на нови професионални умения, които вече са овладени от младите работници.

Невъзможността за израстване в професията, липсата на обратна връзка, недостатъчното заплащане за добре свършена работа, преминаване от една длъжност на друга са възможни стресори на работното място.

В повечето случаи действието на психосоциалните стресори на работното място е дълготрайно, често те се повтарят. Промените вследствие на психосоциалните фактори протичат на физиологично, поведенческо и психологично ниво.

Много изследвания показват промени в екскрецията на катехоламини и кортикостероиди в отговор на стресори от работната среда. Монотонната работа, наложен работен темп, отговорността за други хора и много други фактори от работната среда водят до повишаване на екскрецията на адреналин при различни професии: пилоти, ръководители въздушно движение, пожарникари, работа на конвейер, преподаватели, работа на видеотерминали и др. Нарушена екскреция се наблюдава и при сменен режим на работа. Много изследвания показват връзката между риска от сърдечно-съдови заболявания и различни психосоциални фактори на работното място.

Тази връзка произтича от хормоналните и кардиоваскуларни отговори на повтарящата се активация на автономната нервна система. Съществува мнение, че уязвимостта на сърдечно-съдовата система корелира със способността или неспособността на индивида постоянно да се справя със стреса. Доказано е, че съществуват връзки между провокиращи тревожност ситуации на работното място и повишено кръвно налягане. Според Cottington E. и сътр. (1986) професионалният стрес може да доведе до хронично състояние на неподходящ начин за изразяване на гнева, което пък от своя страна представлява рисков фактор за високо кръвно налягане. Множество изследвания показват повишен риск от сърдечно-съдови заболявания при професии с високо напрежение. Изследванията на Hammar N., и сътр. (1998) показват, че професии с ограничена възможност за вземане на решение и ниска социална подкрепа на работното място са със значително количество инциденти от инфаркт на миокарда. Според Theorell T., Karasek R.,(1984) за професии с монотонна работа, висок работен темп, без възможности за вземане на решения и контрол на извършваната дейност е характерен повишен риск от хипертония и инфаркт на миокарда.

Поради продължителното и повторно действие на психосоциалните стресори, използваните копинг-стратегии са често неефективни и пораждат нови проблеми.

12

Резултатът е - нарушения на психологичното и поведенческо функциониране. Сред първите индикатори за такива нарушения са негативните чувства - раздразнение, безпокойство, напрежение и депресия. В същото време, могат да присъстват когнитивните нарушения (трудности при концентрация, на паметта, при вземане на решения), вследствие на които работоспособността е намалена. Сред най-честите дълготрайни последствия от стреса на работното място са субективните психосоматични и психиатрични симптоми и оплаквания, свързани с нарушения в благополучието.

Основната работна сила в някои сектори от икономиката (вкл. фармацевтичното производство) са жените. Известно е, че работещите жени по-често съобщават за стрес-симптоми в сравнение с мъжете. Според изследването на Pepitone-Rockwell et al. (1981) субективният индекс на професионален стрес при работещи жени се асоциира с индекса на симптомите за лошо здраве (главоболие, проблеми със съня, стомашно-чревни проблеми, алергии и др.). При някои професии за работещите жени е характерен по-висок риск за здравето в сравнение с мъжете поради наличието на психосоциални фактори. Според изследването на Шведския Национален Регистър такива професии са: повечето професии от материалната сфера, телефонни оператори, касиери, пощенски служители, работещи с видеотерминали, медицински сестри, шивачки. Много изследвания на женски професии показват отрицателното влияние на липсата на социална подкрепа върху здравето на работещите. Обширната социална мрежа за жените често означава множество задължения към други хора и може да действа като повишаващ стреса фактор. Известен е и фактът, че сърдечно-съдовите заболявания при жените са в по-тясна връзка с работата в сравнение с мъжете. Шведско изследване (Levi L. et al., 1996) показва, че от всички регистрирани и обхванати случаи на сърдечно-съдови заболявания – от 3 до 7% при мъжете са свързани с труда, а при жените – от 9 до 13%. В Датско изследване (Levi L. et al., 1996) се открива, че 14% от случаите на преждевременна смърт от сърдечно-съдово заболяване при жените имат тясна връзка с монотонната, повтаряща се трудова дейност, 7% - със сменната работа и само 2% от пасивно тютюнопушене на работното място.

Монотонната, еднообразна работа е един от основните проблеми в материалното производство. Според O’Hanlon J., (1981) отегчението при професии с монотонна работа се свързва с перцептивни, когнитивни, моторни нарушения, нарушения на вниманието и може да доведе до намаляване на ефективността и работоспособността.

Понятието “бърнаут” все повече се използва за описанието на последствията от стресиращите условия на труд при професии с висока степен на социални взаимодействия с пациенти, клиенти, ученици и др. Maslach C., (1982) описва бърнаут синдром като включващ емоционално изтощение, негативно отношение към пациента/клиента (деперсонализация), неудовлетвореност от собствените професионални способности. Най-общо, бърнаут синдром се разглежда като комплекс от отношения, поведенчески реакции, представени като прекурсори на лошо функционираща професионална дейност.

Абсентеизмът и текучеството често са свързани с неудовлетвореността от работата. Литературни данни (Porter L., Steers R., 1973; Clegg, C., 1983) показват, че те са свързани със следните фактори от работната среда: нереализирани очаквания относно заплащане и стимулиране; липса на възможност за професионално израстване; липса на обратна връзка и добри отношения с прекия ръководител; неудовлетвореност от взаимоотношенията с колеги; липса на социална подкрепа на работното място; неясни роли на работното място и др.

13

Една от неефективните копинг-стратегии в отговор на стреса е тютюнопушенето. Изследвания (Driken J., et al., 1973; Eden D., et al., 1973) показват връзката между професионалния стрес и тютюнопушенето. Повишената употреба на алкохол често бива разглеждана като един от патогенните механизми в отговор на психосоциалните фактори на работното място. В изследване на Kroes W., et al. (1974) повишената употреба на алкохол като неефективна копинг-стратегия корелира положително с прекомерно или липса на натоварване, неподходящо използване на професионалните знания и умения, малка възможност за участие при вземане на решения или решаване на проблеми в предприятието.

Съществува хипотеза, че дълготрайният професионален стрес има своето влияние и върху живота на индивида извън работното място. Изследвания (Jackson, S., Maslach C., 1981) показват, че работещи с високи нива на професионален стрес в къщи са гневни, враждебни, напрегнати, тревожни, постоянно оплакващи се от дребни неща, имат малък кръг от приятели, прекарват повечето време извън семейството, не споделят тревогите си с партньора.

Биохимични корелати на стреса

Добре известно е, че при стресови въздействия един от механизмите за адаптацията на организма е биохимичната активност, изразена чрез многобройни ендокринни и метаболитни ефекти. Системите, отговорни за реакцията на организма към стресори са хипоталамо-хипофизо-адреналната (ХХА) ос и симпатикусовата система (СС). Стрес реакцията започва с отделяне на смес от пептиди от хипоталамуса (ХТ), кортикотропин релизинг хормон (КРХ) и вазопресин, които синергично стимулират секрецията на аденокортикотропния хормон (АКТХ) от хипофизата. Последният поддържа структурната и функционална активност на надбъбрека, и съответно повишението му стимулира освобождаването на кортикостероиди – глюкокортикостероиди (ГКС) кортизол и кортикостерон и минералкортикостероиди (алдостерон). Контролът върху ХХА ос е адренергичен на ниво ЦНС. ГКС на принципа на обратната връзка упражняват инхибиторно действие върху секрецията на КРХ-комплекса.

Основен краен продукт на секреция на ХХА ос се явява кортизолът, който се поддържа в оптимални концентрации като функция от времето - високи стойности рано сутрин, понижаващи се през деня и достигащи минимални концентрации около полунощ. Около една трета от хормона е в свободно състояние в кръвта, докато останалата част е в свързано състояние и е неактивна. Кортизолът притежава стабилен индивидуален ритъм, който се счита, за генетично детерминиран. Наличието на такъв индивидуален ритъм, контролиран в тесни граници, предполага, че промените в активността на системата могат да имат вредни последици за организма. Тези промени, особено ако са чести и без достатъчно време за възстановяване на системата, могат да доведат до хронични промени в циркадианната ритмика на хормоните от ХХА ос.

От друга страна, стресът повишава активността на СС, повишава се секрецията на адреналин и норадреналин, които стимулират секрецията на интерлевкин-6 (Ил-6) от мононуклеарните клетки и лимфоцитите и вероятно от адипозната тъкан. През нощта и рано сутрин се секретират и подържат ниски нива на катехоламините адреналин и норадреналин, които се повишават през деня в зависимост от активността на СС. Катехоламините в кръвта се намират в свободно и свързано състояние, като 20% от тях са в свободно състояние и 80% в свързано състояние предимно под формата на сулфоконюгати. Физиологично активни са само свободните катехоламини, докато конюгираните КА представляват резервно

14

депо за осигуряване подържането на необходимите концентрации на свободните катехоламини.

Хроничното повишение на активността на СС с повишение на секрецията на адреналин и норадреналин, последвани от повишение в секрецията на интерлевкин-6 без достатъчно време за възстановяване на системата също може да има вредни последици за организма. Счита се, че Ил-6 може да оказва стимулиращо действие върху ХХА ос - повишавайки секрецията на КРХ, АКТХ и кортизола, докато циркулиращите КА нямат стимулиращо действие върху ХХА ос. Кортизолът, обаче, стимулира освобождаването на КА.

Хроничното повишение на кортизола, катехоламините и интерлевкин-6 оказва въздействие върху ендокринната система чрез хронично потискане на следните системи: растежен хормон/ инсулин подобен растежен фактор 1; лутеинизиращ хормон /тестостерон/ естрадиол; ТСХ/ Т3. Хроничното повишение на секрецията на стрес хормоните или кумулативният ефект от честото повишение на нивата им води до функционални нарушения, които се свързват с определени заболявания.

Продължителната висока секреция на кортизол или фармакологични дози ГКС (ендогенен или екзогенен Къшинг синдром) от дълго време се свързват с депресия, хипертония, остеопороза, понижение на активността на имунната система и целия спектър на метаболитния синдром Х - абдоминално затлъстяване, инсулинова резистентност, дислипидемия, дискоагулация, хипертония, последвани от атеросклероза и ИБС. Всички те биха могли теоретически да се проявят и при наличието на нормална ХХА ос, чрез тъканна хиперчувствителност към ГКС.

След откритието на КРХ в началото на 80-те последвалите проучвания показаха сходство на меланхоличната депресия с острия стрес, хиперактивност на ХХА ос и норадренергичните неврони, с повишена секреция на КРХ, кортизол и катехоламини и съответно инхибиране на растежната, тиреоидна и репродуктивна ос и потискане на имунната система, повишаване на стимулираната от катехоламините секреция на Ил-6. Хиперактивността на стрес системата при меланхолична депресия може да бъде хронична или с повтарящо се активиране, което в дългосрочен план би могло да доведе до последици като Къшинг синдрома. В допълнение меланхоличната депресия се съпътства с изразена остеопороза, повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

Роля на хиперфункцията на ХХА система в етиопатогенезата на депресиите се свързва с понижаване контрола на обратната връзка в хипокампа, и съответно задълбочаване на хиперфункцията на ХХА ос. От особено важно значение е генетичната предиспозиция, стресорни въздействия в ранно детство и продължителните и хронични въздействия в зряла възраст.

Отдавна стресът се свързва с повишена сърдечно-съдова заболяемост. Ролята на повишените нива на катехоламините в етиологията на заболявания на сърдечно-съдовата система е добре известна (Goldstein D., 1983; Kuhn C., 1989). При пациенти със сърдечно-съдови рискови фактори като хипертония, глюкозен интолеранс, инсулинова резистентност и др. са установени нарушения в метаболизма на ГКС, включващи повишена секреция на ГКС, нарушения в периферния метаболизъм на кортизола и повишена чувствителност на тъканите към ГКС (Walker B. R. et al., 1996; 1998). Публикувани са достатъчно убедителни данни, свързващи потенциално вредното влияние на ежедневния стрес в дългосрочен период от време със системното кръвно налягане, абдоминалното затлъстяване, промени в показателите на въглехидратния и липиден метаболизъм. Изследванията на Rosmond R. et al. (1998) показват, че стрес свързаната секреция на кортизол при мъже на средна възраст корелира тясно с антропометричните, метаболитните и

15

хемодинамичните показатели. Корелационните връзки са много по-силно изразени при хроничен стрес. Изследванията на Walker B. R. et al. (2000) потвърждават връзката между стрес свързаната секреция на кортизол и сърдечно-съдовите рискови фактори, като установяват известни междуполови разлики. При мъжете стрес свързаната секреция на кортизол корелира най-значимо с артериалното налягане, докато при жените - с показатели на инсулиновата резистентност (хипертриглицеридемия и хиперинсуленемия).

Нормално функциониращата ХХА ос се характеризира с голяма вариативност в стойностите на кортизола с високи стойности рано сутрин и ниски стойности вечер, дискретно малко повишение на стойностите по обяд и значително потискане на сутрешната секреция с малки дози дексаметазон. Хроничният стрес предизвиква промени в посока намаляване на вариативността - по-ниски сутрешни стойности и по-високи вечерни в сравнение с нормално функциониращата ХХА ос, добре обособен отговор към обед и неадекватно потискане на сутрешния кортизол с дексаметазон. От голямо значение е въпросът за тоталната секреция на кортизол и данните показват хронична хиперсекреция на КРХ, АКТХ и кортизол при хроничен стрес.

Като цяло стрес хормоните предоставят ранни индикации за повишен здравен риск. Повишена секреция на кортизол и Ил-6 се свързва с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, депресии, имунни заболявания и др.; понижена секреция на кортизол, характерна за фазата на изтощение на системата, индикира значителен здравен риск; докато стабилна секреция на кортизол с изразена денонощна ритмика и умерена секреция на катехоламини характеризира добро здраве.

Надеждни показатели за оценка на стреса на работното място са свободните плазмени концентрации на стрес хормоните, екскрецията на стрес хормони с урината и кортизола в слюнка, който отразява свободните плазмени нива на хормона. Предпочитани са неинвазивните подходи, чрез които се предоставят многобройни данни за влиянието на професионалния стрес върху ХХА ос и СС.

Добре известно е, че активността на стрес системата се повишава в условията на обикновен работен ден в сравнение с покой, и тези промени до голяма степен зависят от наличните в работната среда стресори. Те могат да бъдат различни физични, физиологични, психосоциални фактори, химични нокси и биологични агенти, често действащи в различни комбинации.

По отношение на психосоциалните фактори на работната среда има различни концепции за възприемане на стреса. Според Lundberg U., и Frankenhaueuser M., (1980) стресогенните фактори предизвикват симпатикусова активация с последващо увеличение на секрецията на катехоламини. ГКС се повишават само при ситуации, които се преживяват като заплашителни. Henry J., (1980) свързва ендокринната активност на медулата и кортекса с различни модели за справяне със стреса. Те считат, че СС се активира, когато индивидът се опитва активно да се справи с предизвикателството, докато поведението на оттегляне, подчинение и депресия, както и загубата на контрол са свързани с повишение на ГКС. Gunnar M., (1987) счита, че повишение в секрецията на ГКС се очаква когато индивидът се изправи срещу ситуационни изисквания и проблеми, които не се приемат като рутинни и съответно включват елементи на когнитивна и поведенческа несигурност, повишено внимание и загуба на контрол.

Пример за биологичните промени при въздействие на стресори, е моделът, известен като fight - flight отговор или общ адаптационен синдром. Подготовката на организма за справяне със стреса, известна като положителна стрес реакция, поддържа ниска адренергична активност на ниво ЦНС и съответно ниска секреция

16

на ГКС и предизвиква повишаване на секрецията на адреналин от медулата. Този модел се приема като активен психологичен копинг и кореспондира на емоционална стабилност, положителен перформанс, активиране на имунната система и здраве. От друга страна несправянето със стресора или пасивния копинг, се свързва с повишена активност на ХХА ос - съответно висока симпатикусова активност на ниво ЦНС, нисък адреномедуларен араузъл и стимулиране на секрецията на КС, потискане на имунната функция. Този модел при стрес е приеман като бягство и се съпътства с тревожност и страх, като израз на липсата на контрол. Ако това състояние стане хронично - повишават се соматичните оплаквания, сърдечно-съдовите заболявания, алергиите и имунните заболявания, невротизма, отсъствието от работа поради инфекциозни заболявания и др.

Литературните данни показват вариации в екскрецията на катехоламини при различни професионални групи, като по-високи нива на адреналин са установени при професии с висока квалификация и отговорност, а норадреналин - при професии с предимно физическо натоварване (Jenner D. A. et al., 1980; Fibiger W. et al., 1986a; 1989). Тези изследвания са проведени при мъже. За разлика от тях Harrison G. A. et al. (1981) не установяват връзка между екскрецията на катехоламини и професията при жени. В това изследване, обаче, голяма част от изследваните жени са домакини. Наши данни (Vangelova K., 1998) потвърждават данните на Jenner J., et al. (1980) и Fibiger W., et al. (1986a; 1989) при жени, като при професионалните групи с висока квалификация и отговорност при работа са установени достоверно по-високи стойности на адреналин в сравнение със средните на популационно ниво. При професиите с типично ръчен труд са установени най-високи стойности на норадреналин. Carstenen E., et al. (1995) потвърждават тези данни по отношение на свободните плазмени нива на катехоламините. Известно е, че нивата на адреналин се увеличават при ситуации, включващи ментално усилие или най-общо психологичен араузъл, докато основен детерминант на високите концентрации норадреналин е физическото натоварване. Последното, обаче, предизвиква повишение и в нивата на адреналина, както и продължителната ментална работа предизвиква значително увеличение в нивата на норадреналина (Miki K., and Sudo A., 1997). Това обяснява установените изключително високи стойности на норадреналин успоредно с много високите стойности на адреналин при някои професионални групи с висока квалификация, отговорност, вземане на важни управленски решения в дефицит от време и др. (Динчева E. и съавт., Vangelova K., 1998). Зависимостта ментален/физически труд се описва добре със съотношението адреналин/норадреналин, което се използва широко като индикатор за психично напрежение.

Редица данни показват значимо по-високи стойности на екскрецията на 11-оксикортикостероиди (11-ОКС) или техния основен компонент кортизола при професии с висока квалификация и отговорности (Frankenhaeuser M., et al., 1989; Vangelova K., 1998). Тези дании са в съответствие с данните на Brandtstadter J., et al. (1991), които установяват връзка между сутрешните стойности на кортизол в слюнка и различните професии, с най-високи стойности при лица с високи административни длъжности, последвани от хора със собствен бизнес и професии с висока квалификация и отговорност, квалифицирани работници, чиновници, неквалифицирани работници и безработни. За разлика от тях Ockenfels M., et al. (1995) установяват по-високи сутрешни нива на кортизол и по-ниски нива вечер при безработни в сравнение с работещи. Някои проучвания (Lundberg U., et al. 1989; Pollard T., et al., 1992) не установяват повишение на 11-ОКС или кортизола по време на работа в сравнение със свободното време, както и в зависимост от изискванията на трудовата задача и стреса, свързан с труда (Fibiger W., et al. 1986b;

17

Theorell T., et al. 1988). За разлика от тях други автори (Frankenhaeuser M., et al. 1989; Bohnen N., et al. 1991) установяват повишение в секрецията на кортизол при стресови ситуации, включващи елементи на когнитивна и поведенческа несигурност, повишено внимание и загуба на контрол. Интерес представлява връзката между социалната подкрепа и секрецията на кортизол. Kirschbaum C., et al. (1995) установяват значими междуполови разлики в това отношение.

Pruessner J., et al. (1999) установяват значима корелация между високо ниво на свързан с работата бърнаут с ниските сутрешни стойности на кортизол при група учители. За разлика от това проучване Mellamed S., et al. (1999) установяват, че хроничният бърнаут корелира с повишени нива на кортизол в 8.00 h. и 16.00 h.

През последните години се дискутира ролята на психосоциалните фактори за мускулно-скелетните нарушения. Очакването, че големите психологични изисквания, липсата на контрол и слабата социална подкрепа могат да увеличат риска от болки в гърба, врата и раменете, се потвърждават от данните на Theorell T., et al. (1999). Те установяват, че мускулно-скелетните оплаквания са свързани с нарушения в регулацията на кортизола, като жените с болки в гърба имат достоверно по-ниски стойности на кортизол сутрин и по-ниска вариация на хормона в сравнение с контролната група.

Трябва да се отбележи и въздействието на някои физиологични фактори на организацията на труда. При сменен/нощен режим на работа циркадианният ритъм на кортизола се запазва, поне при бързовъртящи се сменни режими, докато секрецията на катехоламини отразява по-скоро нивото на активация.

Физическите фактори на работната среда като интензивен производствен шум, микроклимат и електромагнитни лъчения предизвикват значими промени в секрецията на стрес хормоните. Многобройни са изследванията за въздействието на шума върху стрес системата, обобщени от Maschke C., et al. (2000). Те показват предимно повишение в секрецията на стрес хормоните, което до голяма степен зависи от интензивността на въздействието. Секрецията на стрес хормони е особено чувствителна към прегряващ микроклимат (Follenius M., et al., 1980; Vangelova K., et al., 2001) и кортизолът и норадреналинът са подходящи като индикатори за лоша поносимост към прегряване. Въздействието на електромагните лъчения върху стрес системата при професионална експозиция е недостатъчно проучено. Наши данни (Vangelova K., et al., 2001) показват изразена стрес реакция със значимо повишение на кортизола и норадреналина при ниско интензивно радиочестотно електромагнитно въздействие, докато при високо интензивно такова - потискане на секрецията на кортизол и тежки промени в секрецията на катехоламините.

Въздействието на химичните фактори на работната среда върху ендокринната система, и в частност върху стрес системата, е недостатъчно проучено. Изключение правят някои нокси като например серовъглерод. При различни ксенобиотици (толуен, бензин, диоксан, стерин, олово и др.) се наблюдава подобна тенденция на установената от нас при въздействие на радиочестотни електромагнитни лъчения (Baccarelli A., et al., 2000). Ниските експозиционни концентрации (под санитарно хигиенните норми) предизвикват повишена секреция на кортизол, докато високите концентрации - изразено потискане на секрецията на кортизол.

Продължителното подържане на високи нива на стрес хормони, хроничната промяна в тяхната циркадианна ритмика или понижената им секреция във фаза изтощение се класифицират като негативни ефекти и определено са свързани с повишен здравен риск.

18

Заболяемост с временна нетрудоспособност

Заболяемостта с временна нетрудоспособност (ЗВН), производственият травматизъм и професионалната заболяемост представляват интегрални измерители на негативните промени в здравното състояние на работещите. Те се обуславят от влиянието на няколко групи фактори, водещи от които са тези, произхождащи от работната среда и характера на трудовия процес (Борисов В. и сътруд., 1982, Цачева Н., 1987). Значение за нивото и нозологичната структура на негативните промени на професионалното здраве на работещите се отдава и на редица други причини като икономически, социално-медицински, битови, екологични, поведенчески, психологични и др. (Киряков Кр., Алексиева Цв., 1983, Борисов В., Глутникова Зл, Воденичаров Ц., 1998).

През последните години (1996 - 1998) ЗВН в страната е висока както за случаите (от 131.2 за 1996 до 135.2 за 1998), така и за трудозагубите (278.9 за 1996 до 1260.0 за 1998). Редица отрасли от материалното производство като рудодобив, въгледобив, енергетика, металургия, машиностроене, и др. се характеризират с изключително високи нива на случаите и трудозагубите с временна нетрудоспособност.

Много проучвания са посветени на анализа на ЗВН и на основните причини за отсъствия от работа поради заболявания и злополуки на работещите от обекти на химическата промишленост и по-конкретно на химико-фармацевтичния отрасъл за различни ретроспективни периоди. Резултатите показват негативни промени в здравето на работещите от този важен отрасъл – новорегистрираните заболявания са в границите от 80 до 120 случая на 100 работещи, а трудозагубите – от 830.0 до 1150.5 на 100 работещи.

В тези проучвания регистрираната нозологична структура на ЗВН е проследена по болестни групи, като правят впечатления много високите нива на болестите на дихателната система. Водещо място сред тях имат острите инфекции на горните дихателни пътища, пневмониите и бронхопневмониите, острите вирусни заболявания – техните средногодишни нива са значимо по-високи от тези за страната, а именно 27.5 случаи на 100 работещи и 81.4 трудозагуби на 100 работещи (Tzatсheva N., Petrov Iv., Dontchev Sv., 1990). Високи стойности са регистрирани и за сърдечно-съдовите заболявания, и на първо място за хипертоничната болест и исхемичната болест на сърцето – средногодишни нива от 3.1 случаи на 100 работещи и 27.9 трудозагуби на 100 работещи. Също така високи стойности са регистрирани и за болестите на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система – средногодишни нива съотв. 4.5 и 4.9 случаи на 100 работещи и 39.9 и 32.3 трудозагуби на 100 работещи.

Условия на труд във фармацевтичното производство Проучването на състоянието на условията на труд в химико-фармацевтичното производство е приоритет на Националния план за действие по околна среда - здраве. Това се налага от факта, че производството на лекарствени средства е едно от сложните химико-органични производства и представлява потенциален рисков фактор за възникване на крупни производствени аварии, пожари и трудов травматизъм. С оглед запазване здравето и работоспособността на работещите във фармацевтичните предприятия оценката на професионалния стрес и управлението на професионалния риск трябва да бъде неразделна част от фирмената политика по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място.

19

Известно е от литературата, че водещите неблагоприятни фактори в работната среда при производството на лекарствени средства са физическите и химически фактори на работната среда. Техните нива варират в различни граници в зависимост от редица предпоставки: състоянието на машините и съоръженията и на тяхната техническа поддръжка, технологичния процес, организацията на работните места, използваните суровини и материали, и др. През последните години у нас не са правени трудово-хигиенни проучвания на условията на труд във фармацевтичното производство. За тяхното състояние можем да съдим по данни от контролни проверки на Главната инспекция по труда към МТСП , правени през 2002 г. и любезно представени на НЦХМЕХ в рамките на споразумението за сътрудничество между двете институции (ГИТ и НЦХМЕХ). С оглед изясняване на състоянието по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в изпълнение на Закона по ЗБУТ от ГИТ са проверени 21 предприятия (с над 9000 работещи в тях), в които са включени както основните крупни представители на фармацевтичния отрасъл, така и на по-малки фирми в него. Обхванатите предприятия са представителни за фармацевтичния бранш и са основни производители на: различни видове лекарствени средства, антибиотици, ветеринарно-медицински препарати, инфузионни разтвори, фитохимични продукти, превързочни материали и др. По-малките фирми в отрасъла имат като основен предмет на дейност таблетиране и опаковка на различни лекарствени средства. Резултатите от проверките през 2002 г., сравнени с тези от извършени проверки през 1999 г., показват известно подобряване на условията на труд във фармацевтичните предприятия. Основните изводи от проверките са:

- Работещите при неспазени санитарно-хигиенни норми като цяло са средно 18 % (през 1999 г. те са били 45%). За различните фирми този процент варира от 50% до 8% ( напр. в “СОФАРМА” 27% от персонала работи при условия на труд, неотговарящи на санитарно-хигиенните норми);- Водещ неблагоприятен фактор е шумът, на чието влияние са изложени около 10% от работещите ( през 1999 г. - 13%). Той се дължи предимно на спецификата на използваното работно оборудване (опаковъчни и тубопълначни машини, компресори, сушилни и др.) и се среща най-често при процесите дозиране, гранулиране, филтрация, сушене, екстракция, и др.;- Броят на работещите, подложени на експозиция от опасни химически вещества над ПДК е намален близо 5 пъти през 2002 г. (4%) в сравнение с този през 1999 г. (18%): счита се, че това се дължи на взетите мерки и големите капиталовложения, направени предимно от големите фирми (в “СОФАРМА” изложените на химически вредности са над 5% от работещите). В някои от по-малките предприятия обаче измерените концентрации на химически вещества превишават 6 пъти ПДК, като експонираните са около 15% от работещите. Отчита се и неблагоприятният факт, че в 43% от химико-фармацевтичните предприятия липсва политика и не е създадена организация за спазване периодиката на измерване на концентрациите на опасните химически вещества във въздуха на работната среда (това се отнася особено за малките и средни предприятия); - На неблагоприятен микроклимат са изложени около 5% от работещите през 2002 г (през 1999 г. те са 6,5%), като характерно е предимно прегряването през топлия период на годината (напр. температурата във ферментаторните помещения достига до 380 С);

20

- Промишленият прах също заема място сред неблагоприятните фактори в работната среда, въпреки че експозицията на този фактор е намалена средно около 1,5 пъти през 2002 г. (3% изложени работещи) в сравнение с 1999 г. (4%);- Допускат се нарушения на нормите за безопасен труд при ръчно вдигане и пренасяне на тежести (напр. при ръчна обработка на варели с химикали, едра опаковка и др.), констатира се неспазване на физиологичниге норми за ръчна работа с тежести за жени (Наредба 16 от 1999 г. На МЗ и МТСП), вкл. и при работещите в “СОФАРМА”;- Сериозни са проблемите, свързани с липсата или ниската ефективност на използваните средства за колективна защита, особено по отношение на общообменните вентилационни и локални аспирационни системи. Принизен е и контролът върху използването на ЛПС;- Все още оценяването и управлението на професионалния риск не е станало неразделна част от политиката и управлението на предприятията, въпреки че този процес има възходящо развитие през последната година. Установени са и някои благоприятни тенденции в дейността на ръководствата на фирмите във връзка с изпълнение на задълженията им по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като например:- Значително е подобрена вътрешно-фирмената организация и управление на дейностите по здраве и безопасност при работа, в някои от тях е внедрена система за мениджмънт по здраве и безопасност, разработена е вътрешно-фирмена нормативна база, създадена е разгърната система за обучение и информация;- В отделни цехове на фармацевтичните фирми е внедрена т.н. “добра производствена практика” (GMP). До края на 2003 г. всички производители на лекарствени средства у нас следва да постигнат системата за качество по стандартите на GMP, което, освен производствените процеси и работното оборудване, ще подобри цялостно и условията на труд на работното място;- В повечето от проверените химико-фармацевтични предприятия се спазват в основни линии изискванията на Наредба N 3 от 1998 г. на МТСП за изграждане на специализирани служби, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове (бившите служби по безопасност на труда). Не винаги обаче те работят добре: не се изготвят цялостни анализи за дейностите по осигуряване на ЗБУТ, не се характеризира реалното състояние по този проблем в п предприятието, липсват разработени оперативни планове за тяхната дейност, и т.н.;- В повечето проверени предприятия работодателите са създали необходимата организация за провеждане на задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работещите, съгл. изискванията на чл. 287 от КТ и Наредба N 3 на МЗ от 1987 г. Липсва обаче оценка на качеството на тези прегледи и на връзката на получените от тях резултати с факторите на работната среда и трудовия процес; - Очертава се тенденция за намаляване на трудовия травматизъм: броят на трудовите злополуки е намалял от 43 за 2000 г . - на 19 за 2001 г. До голяма степен това се дължи и на факта, че редица мощности са спрени от експлоатация (цехове “Антипиретици”, “Универсален” и “Инсулин” в “СОФАРМА”, цех “Витамин С” в БАЛКАНФАРМА”, и др.). Анализът на причините за станалите трудови злополуки показва, че до голяма степен те се дължат на субективни причини и принизен вътрешно-фирмен контрол по спазване на правилата за безопасност и здраве при работа. В проверените предприятия няма регистрирани професионални заболявания, не са допуснати промишлени аварии, както и смъртни и инвалидни производствени трудови злополуки.

21

Съществен елемент от организацията и управлението на дейностите по ЗБУТ е осигуряване на обслужване на работещите от служби по трудова медицина (СТМ). В повечето от предприятията (76%) работодателите са осигурили обслужване от такива служби (най-често по договор с външни СТМ), съгл. изискванията на Наредба N 14 на МЗ и МТСП от 1998 г. По отношение на тяхната работа обаче има редица критични бележки, като например: - Химико-фармацевтичните предприятия не получават целия пакет от услуги от СТМ, предвиден в Наредба N 14;- Повечето от СТМ се ангажират предимно с оценката на риска, макар че в редица случаи не разполагат със специалисти за осъществяването на тази цел;- Често се стига до неидентифициране на опасностите и непредлагане на съответни превантивни мерки за ограничаване на рисковете при работа, особено по отношение на използваните опасни химически вещества;- СТМ не участва в избора на ново технологично оборудване, както и при въвеждането на нови технологични процеси, суровини и материали;- СТМ не се намесва ефективно при избора на средствата за лична защита, особено при работа в шумна среда и при използването на опасни химични вещества;- Незадоволителна е съвместната дейност на СТМ с органите по безопасност, с КУТ и ГУТ и с други специалисти от предприятията;- Липсва цялостен контрол върху качеството на дейността на СТМ.

Очертават се нови трудово-медицински проблеми за решаване, които се отнасят предимно до СТМ, в тясно взаимодействие с органите по безопасност във фармацевтичните предприятия. Те произтичат от предстоящото въвеждане на GMP и се отнасят до изграждането на “бели стаи” (стерилни боксове) с пълна изолация на работещите в тях в продължение на 6-7 часа. Това води до появата на неблагоприятни психосоциални фактори (социална изолация), нервно-психично напрежение, нуждата от разработване и въвеждане на оптимални режими на труд и почивка, провеждане на професионален подбор, и др. Такива въпроси изискват специална компетентност по физиология и психология на труда и са предизвикателство пред СТМ. В тази насока засега се работи единствено в “БАЛКАНФАРМА”, гр. Разград, където е изградена специализирана лаборатория по физиология и психология на труда и ергономия. Заключението от направената проверка на органите на ГИТ е, че:- като цяло значителна част от работодателите в химико-фармацевтичните предприятия са осъзнали факта, че включването на дейностите по осигуряване на ЗБУТ в цялостната фирмена политика е гаранция за успешен бизнес, но предстои още много работа по нейното прилагане;- през последните три години в някои големи фармацевтични фирми се направиха сериозни капиталовложения, които до голяма степен решиха част от трудово-хигиенните проблеми и проблемите на безопасността на работното място: това обаче не се отнася за малките и средни предприятия, които имат да извървят сериозен път до решаване на своите проблеми по осигуряване на ЗБУТ;- необходимо е качествено да се подобри работата по службите по здраве и безопасност в предприятията, подпомагащи работодателите при изпълнение на задълженията им по осигуряване на здраве и безопасност при работа.

22

Водещи стресогенни фактори при работа(Проучване в страните-членки на Европейския съюз)

От 1990 г. Европейската фондация за подобряване на условията на бит и труд провежда изследване на трудовите условия в страните-членки на Европейския съюз: първото изследване е през 1990 г., второто - през 1995 г., и третото - през 2000 г. (European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions – Ten Years of Working Conditions in the European Union, D. Merllie, P. Paoli, Luxemburg, 2001).

Целта на проучването е да се направи анализ на състоянието на условията на труд в Европейския съюз (ЕС), като се идентифицират водещите рискови фактори на работните места, а също така и техните промени във времето. Това ще допринесе за по-точен мониторинг и по-добра преценка за качеството на труд и състоянието на работната сила в страните-членки на EC. Проучването се извършва едновременно в 15-те страни-членки чрез въпросници, съдържащи всички аспекти на условията на труд: физически, организационни, психосоциални и социални фактори на работа, работно време (продължителност и схеми на прилагане), свързани с труда здравни проблеми (професионални заболявания, трудови злополуки, увреждания, и др.).

Резултатите показват, че работещите свързват работата си с появата на здравни проблеми, като най-честите от тях са: болки в гърба, стрес, мускулни болки във врата в раменете, обща умора (фиг. 1)

Фиг. 1. Свързани с работата здравни проблеми

Вижда се от фигурата, че се повишава относителният дял на работещите, оплакващи се от свързани с труда здравни проблеми: увеличават се всички видове мускулно-скелетни увреждания (болки в гърба, мускулни болки в крайниците,

23

%

врата и раменете), а също така общата умора и главоболието. Стресът остава на същото ниво от 1995 г. до 2000 г. (28%).

При последното проучване ( 2000 г.) е установено, (табл. 1) че има връзка между появата на мускулно-скелетните увреждания и рисковите фактори в организацията на работата, като напр. извършването на повтарящи се движения (двигателно-монотонна работа).

Табл. 1. Мускулно-скелетни оплаквания и двигателно-монотонна работа

Здравни проблеми, %

Болки в гърба

Болки в раменете и

врата

Болки в горните

крайници

Болки в долните

крайнициВид работаС извършване на повтарящи се движения

48 37 24 21

Без извършване на повтарящи се движения

19 11 4 5

От табл. 1 се вижда, че работещите, извършващи работа с еднообразни повтарящи се движения, имат повече оплаквания от болки в мускулно-скелетната система от останалите. Този вид работа е все още широко разпространена при много дейности. Проучването през 2000 г. показва, че 32% от работещите извършват повтарящи се дейности с продължителност на цикъла под 10 min, а 22% извършват движения с честота под 1 min. Също така работата става все по-интензивна: над 50% от работниците се оплакват от висока скорост или нереални (”притискащи“) срокове, продължаващи най-малко през 25% от работното им време.

Висок относителен дял с тенденция към повишаване имат класическите за мускулно-скелетната система рискови фактори неудобна работна поза и ръчна работа с тежести (фиг. 2), които засягат в еднаква степен работещите мъже и жени.

4345

47

31

33

37

неудобна работна поза ръчна работа с тежести

Фигура 2. Експозиция на неудобна работна поза и ръчна

работа с тежести

1990

1995

2000

24

%

Интензивността на работата, характеризирана чрез изискванията за скорост и срочност на изпълнението й, повишава значението си като самостоятелен рисков фактор през последното десетилетие, като повишението е по-стръмно през периода 1990 - 1995 г., отколкото между 1995 - 2000 г. (фиг. 3)

От фигура 3 се вижда, че при последното проучване над 50% от работещите извършват дейности с висока скорост и при твърде кратки срокове за изпълнение най-малко през 25% от работното си време. Повече от 2 на всеки 5 работника посочват, че нямат достатъчно време да свършат възложената им работа.

Фиг. 3. Интензивност на работата: висока скорост и срочност на изпълнение

Връзката между интензивността на работата и появата на здравни проблеми е илюстрирана на таблица 2.

Табл. 2. Здравни проблеми и интензивност на работата (2 0 0 0 г.)

Здравни проблеми, %

Стрес Болки в гърба

Болки в раменете и врата

Травми

Вид работаРабота с постоянно висока скорост 40 46 35 11Липсват изисквания за скорост на работата 21 25 15 5Работа с постоянно изискване за срочност 40 42 31 10Липсват изисквания за срочност на работата 20 27 17 5

В периода между 1995-2000 г. ритъмът на работа в покачваща се степен зависи от външни фактори (клиенти, ползватели на услуги, пациенти, пътници и др.) и от работата на колеги. В същото време производствените ограничения (като

25

%

нормиране, автоматична скорост на машини, поточни линии и др.) и бюрократичните спънки (напр. директен контрол от началника), имат все по-малко влияние, както се вижда от фигура 4.

Фиг. 4. Ритъм на работа: определящи фактори

Работниците нямат контрол (автономност) върху работата си: (една трета от тях нямат почти никакъв контрол). В началото на декадата (1990 - 1995 г.) се наблюдава значително повишение на възможностите за контрол на работещите върху темпа на работата, докато след това (1995 - 2000 г.) няма промяна в този показател (фиг. 5). Подобна е и тенденцията за възможността работещите сами да определят начините и методите си на работа. Около 2/3 е относителният дял на работещите, които могат да избират свободно реда и ритъма на изпълнение на поставените им задачи през 1995 - 2000 г.

Фиг. 5. Контрол на работещите върху работата

26

%

%

Голяма част от работещите (около 44%) не могат сами да решат кога да ползват годишните си отпуски (1995 - 2000 г.), а зависят от работодателите си. Мъжете имат по-голяма възможност (47%) да контролират работното си време от жените (41%). Професионални групи с висока степен на квалификация имат повече свобода по отношение на работното си време.

Продължават да съществуват рисковете от факторите на работната среда, като от 1990 г. до 2000 г. няма промяна в състоянието на класическите вредности на работното място – шум, вибрации, химически вещества, високи или ниски температури. На тяхното неблагоприятно въздействие са изложени по-малко работници в сравнение с тези, експонирани на други фактори на работната среда и трудовия процес

Обучението е съществена част от професионалната подготовка, осигуряваща както по-висока квалификация, така и по-добра техника на работа Около 1/3 от работещите съобщават, че са участвали в платени от работодателя им курсове за обучение (32% през 1995 г., 33% през 2000 г.). Много благоприятен е фактът, че в това обучение са включени и сезонни работници, както и такива с временни трудови договори. По отношение на субективната оценка за уменията си част от работещите (7% през 1995 г. и 8% през 2000 г.) считат, че изискванията на професията са твърде високи за техните възможности. Приблизително такава част (11% през 1995 г. и през 2000 г.) оценяват изискванията на професията си като ниски за техните възможности. Голяма част (89%) обявяват, че могат да разчитат при нужда на помощ от колегите си. Във всички аспекти на работата се прилага по-голяма гъвкавост: по отношение работното време (сменна работа, непълно работно време, променливо работно време, и др.), организацията на работа (взаимозаменяемост на работниците чрез придобиване на повече умения, работа в група, предоставяне на пълномощия), състоянието на заетост (18% от работещите са на временни трудови договори).

Картината на средната седмична продължителност на работното време е маскирана от големите вариации на този показател за различните страни, както и за различните професионални групи. Докато средната продължителност на работното време е 38 часа за седмица, самонаетите работещи имат 46-часово седмично работно време, а наетите на трудов договор – 36.5 часа. Има и крайности: някои групи работят по-малко от 30 часа седмично (17%), а други – над 45 часа (14%).

Сменната работа е постоянна за 20% от работещите, а 19% съобщават, че работят най-малко 1 нощ в месеца. Голяма част от сменните работници (над 50%) са заети с работа поне една събота в месеца, а 25% - една неделя месечно.

Променливото (гъвкавото) работно време, при което необходимите работни часове не са фиксирани и може да се изработят в рамките на работния ден или седмица във време, избрано от работещия, се предпочита от част от работниците: 24% доработват часовете си в рамките на работната седмица, а 41% - в рамките на работния ден. 19% от работещите обаче считат, че това плаващо работно време не се отразява добре на семейните и социалните взаимоотношения.

Обобщение

Обзорът на литературата, насочен към проучването на стресогенните фактори на работното място, показва сериозното внимание, което се обръща на условията на труд в отделните страни, особено в страните членки на Европейския съюз. Осъществяването на мониторинг на работната среда и условията на труд са основата, която позволява да се оцени рисковият статус в отделните отрасли, браншове или професионални групи. Подреждането на рисковете по приоритети в

27

национален мащаб, анализ и оценка на рисковите фактори, причиняващи стрес на работното място, както и разработването на управленчески програми за борба с тях, са условия, без които нито една страна не би могла да изпълни успешно държавната си политика по осигуряване на здраве и безопасност при работа.

Може да се приеме, че има все по-голям консенсус между изследователите за дефиницията на стреса като негативно психологично състояние с когнитивни и емоционални компоненти, имащо неблагоприятен ефект както върху здравето на индивида, така и върху организационните фактори, обуславящи неговата среда. Когато става дума за професионален стрес, в литературата има единодушие за водещите неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес, които, действащи по интегралните неспецифични механизми на възприемане и въздействие на стреса, представляват риск за здравето и безопасността на работещите. Прилагайки различните теории за проучване същността на професионалния стрес, все повече се счита, че основните направления както за анализ и оценка на стреса, така и за контрол и справяне с него, са две:

● индивидуалните възможности и съответно индивидуалните различия между хората за възприемане и справяне с изискванията, които им поставя тяхната работа;

● ефектът върху индивидуалното и “организационното” здраве на системата “човек - труд”: т.е., за подобряване на работната среда са нужни проучвания както на неблагоприятния ефект на професионалните стресори върху работещите, така и за състоянието на дизайна, организацията и мениджмънта на работната задача, и на трудовата дейност като цяло.

Важно е да се отбележи, че има известно разминаване в извеждането на водещите рискови професионални фактори у нас в сравнение с това в други страни. Вижда се от проучването в ЕС, например, че водещите неблагоприятни фактори там са свързани главно с условията на труд, определящи се от трудово-физиологични, психосоциални и организационни фактори, отколкото от тези, произтичащи от работната среда (физични, химични, и др.). В европейските страни водещи са стресът при работа (изразен с обща умора, главоболие и др.), двигателно-монотонната работа и неергономичната работна поза (с неблагоприятни последствия за мускулно-скелетната система), психосоциалните фактори (съдържание на труда, мотивация за работа и др.). Тези различия биха могли да се дължат на различни причини:

-у нас преобладават все още рисковете на работното място, свързани с физични, химични, биологични, организационни фактори на работната среда поради остаряла технология, неподдържани производствени мощности, неспазване на технологични режими на работа, некачествени суровини и материали, лоша производствена дисциплина и т.н.-професионалният стрес, двигателно-монотонната работа, неблагоприятната работна поза, ръчната работа с тежести, сменната и нощната работа и други трудово-физиологични и психологични рискови фактори са водещи при много професии и в нашата страна; те обаче все още не са обект на внимание както на работодателите, така и на структурите по здраве и безопасност в предприятията, в частност на службите по трудова медицина. Фармацевтичното производство е обект на проучване в трудово-

медицински аспект главно по отношение на физическите (шум, прах, микроклимат) и химическите фактори на работната среда. На последните се обръща особено голямо внимание поради факта, че фармацевтичното производство е многофазно,

28

при което се използват или се отделят като междинни продукти широка гама от токсични, канцерогенни, наркотични, психотропни, алергични, силно запалими и т.н вещества, които, употребявани в промишлени количества, могат да представляват потенциален рисков фактор за възникването на свързани със здравето и безопасността проблеми. Развитите в икономическо отношение страни постигат добри резултати в подобряване на условията на труд (поддържане нивото на физическите, химическите и др. неблагоприятни фактори на работната среда в границите на СХН) чрез сериозни капиталовложения за въвеждане на модерна техника и технология, прилагане на добра производствена практика, информираност и професионална подготовка на работната сила, извършване на оценка и управление на риска за здравето и безопасността като неотменна част от цялостната политика на фармацевтичната фирма, промоция на здравето на работното място, и т.н. У нас по редица причини понастоящем няма ясна представа за състоянието на факторите на работната среда в химико-фармацевтичния отрасъл. Резултатите от контролната дейност на държавата (в лицето на ГИТ) показват, че въпреки известно подобрение в условията на труд, още съществуват редица проблеми, които очакват своето разрешение и които крият риск за здравето и безопасността на работещите.

Стресът на работното място, детерминиран от трудово-физиологичните, психологичните и организационните фактори на трудовия процес във фармацевтичното производство, за съжаление у нас не е обект на внимание и предмет на действие както от страна на работодателя, така и от страна на подпомагащите го структури по здраве и безопасност в предприятието. Без проучване на тези стресогенни фактори и оценка на въздействието им върху работещите не могат да се предприемат ефективни профилактични мерки и действия за управление на риска с цел осигуряване на здраве и безопасност на работното място.

29