1. Субекти на търговското право.Общо учение за търговеца.Понятие за търговец.Физически лица, които не са търговци.Видове търговци.

Субектите на ТП са търговците.Търговецът е ФЛ или ЮЛ, което извърва търговски сделки, изброени в чл.1 ТЗ.ТЗ извежда 3 признака:

1/принадлежностите му към 1 от субектите на ГП/ФЛ или ЮЛ/. За ФЛ е необходимолицето да е дееспособно и да не е поставено под запрещение.

2/Лицето да извършва по занятие търговски сделки т.е.да ги извършва с цел да придобива печалба системно.

3/извършването на търг.сделки, освен изброените в ТЗ има разпоредба за търговски помощник.

Според ТЗ има 4 категории ФЛ, които ги признава за нетърговци.1/ФЛ, които извършват селско-стопанска дейност;2/лицата, които осъществяват услуги чрез личен труд-занаятчии.3/лицата,които осъществяват умствена дейност;4/лицата, които отдават стаи в своите домове.Понятие за търговец.Смисълът на ТП е да регулира особения режим на имуществените

отношения на търговците. За това е необходимо първо да се определи кои правни субекти са търговци. Това става чрез понятието за търговец. Това е легално, законодателно панятие, дефинирано в ТЗ, чл.1 и 2 и не съвпада със социално-икономическото понятие за търговец. Търговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2) продажба на стоки от собствено производство; 3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4) търговско представителство и посредничество; 5) комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6) застрахователни сделки; 7) банкови и валутни сделки; 8) менителници, записи на заповед и чекове; 9) складови сделки; 10) лицензионни сделки; 11) стоков контрол; 12) сделки с интелектуална собственост; 13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15) лизинг.

ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВАКато за начало ще спра вниманието си на гражданското дружество. То не е търговско,

както вече споменах по-горе, но е вид форма на сдружаване и е хубаво да му се обърне внимание, за да не става объркване на понятията.

-гражданското дружество преследва стопански цели и в него също могат да участват български или чуждестранни физически или юридически лица. гражданското дружество възниква с договор за гражданско дружество, който не подлежи на регистрация. Гражданското дружество не е юридическо лице. Като некорпоративно, гражданското дружество няма устав и органи на управление.

Видовете търговски дружества според ТЗ са СД- събирателно дружество; КД- командитно дружество; ООД- дружество с ограничена отговорност; АД- акционерно дружество ДА- командитно дружество с акции.

- 1 -

Могат да се разделят на "видове" според най различни критерии като например:- според стопанската организация. Тук има 3 под вида- персонални (СД, КД);

капиталови (АД, КДА); дружества от междинен тим (ООД). Последният вид може да се съотнесе към капиталовите.

- според основаниео си за възникване се делят на уставни и договорни. Уставни -АД; КДА. Договорни - всички останали. Делението е условно. Между учредителите на АД също може да има сключен договор.

-според видът на отговорността- с неограничено отговорни (СД, КД, КДА) съдружници и ограничено отговорни съдружници (АД, ООД).

- според личният си състав търговските дружества биват еднолични и колективни.Тук е моментът да кажем какво е еднолично дружество. Неговият капитал (или дялове

на капитала) са събрани в единствен правен субект (с други думи има единствен собственик, респ. акционер).

Последната правна форма, която ще разгледаме е тази на кооперацията. Тя е доброволно сдружение на физически лица. Уредена е в закона за кооперациите. Може да има променлив капитал и членски състав. Членовете се сдружават и чрез взаимно сътрудничество извършват стопанска дейност. Кооперацията не е търговско дружество, а само търговец.

УЧРЕДЯВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВОУчредителите на търговското дружество са неговите основатели. В зависимост от вида

на търговското дружество тази процедура протича различно. Най-общо може да се обобщи, че протича на 2 етапа.

Първият етап е изготвянето и приемането на учредителният акт от основателите.В практиката често изготвянето на акта се възлага на външен изпълнител, а приемането се изразява в полагане на подписите на основателите, че го приемат. Важен момент в случая е кой може да бъде учредител. Това могат да са дееспособни български или чуждестранни физически лица или юридически лица, които по своя воля се обединяват под обща фирма, с общи средства и за извършването на търговски сделки. Законът дава широки възможности за участие в учредяването и работата на търговските дружества.

Вторият етап е вписването на дружеството в търговският регистърВидове търговци и дружества -/ЕООД, АД,КД,КДА,СД,ООД/ и кооперациите, с

изключение на ЖСК- ЕТ или едноличен търговец - всяко дееспособно физическо лице с местожителство в

страната, без изискване за капитал;Персонални дружества - СД (събирателното дружество)и КД (командитното

дружество);- за тях е характерно, че съдружниците им отговарят солидарно и неограничено, няма изискване за капитал, няма органи на управление.

6 Събирателното дружество – в него могат да се включват физически и юридически лица. Съдружниците носят неограничена и солидарна отговорност за задълженията на дружеството. Основният капитал се формира от дяловите вноски на съдружниците, но може и чрез дялови вноски в брой и непарични вноски (сгради, магазини, стоки и др.), които се внасят и записват в основния капитал и стават фирмена собственост. Основният капитал на СД се увеличава чрез: привличане на нови съдружници, капитализиране на част

- 2 -

от печалбата (след облагане с данък), натрупване на резерви и тяхното трансформиране в основен капитал. Основният капитал на СД се намалява при: напускане на съдружник, покриване на загуби.

2. Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Управлението и представителството на дружеството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Основният капитал на КД се формира от дяловете вноски на неограничено и ограничено отговорните съдружници. Величината на вноските на ограничено отговорните съдружници се записва в дружествения договор, а неограничено отговорните съдружници участват най-малко с 1/10 от капитала на КД. По този начин основният капитал на КД е от две части:

- основен капитал на ограничено отговорните;- основен капитал на неограничено отговорните.Капиталови дружества – по т. 3 – т. 5 - за тях е характерно изискване за минимум на

капитала, задължителни органи на управление, както и че съдружниците или акционерите отговарят до размера на уговорената вноска.

3. Дружеството с ограничена отговорност – ООД - може да се образува от едно или повече физически или юридически лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Всеки съдружник има право на дял от печалбата, съразмерен на личния му дял в капитала на дружеството. Основният капитал на ООД се образува при неговото създаване (минимален размер 2 лева).

3.1. Дружеството с ограничена отговорност на едно лице – ЕООД - когато се образува от едно физическо или юридическо лице, т.е. това лице е Едноличен собственик на капитала. Компетентността на ОСС се решава от Едноличния собственик на капитала.

Характерното за ООД и ЕООД е, че капиталът може да бъде минимум 2 лв. и се състои от дружествени дялове. Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в Търговския регистър. Органите на управление са: общо събрание на съдружниците и управител/ и.

4. Акционерно дружество – АД - може да се учреди по два начина: чрез подписка ¬ всяко лице може да запише акция срещу направена вноска (парична или непарична) и без подписка - две или повече лица записват капитала на акционерното дружество. Капиталът на АД е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Минималният изискуем капитал е 50 000 лв.

4.1. Еднолично Акционерно дружество - ЕАД - образува се от едно лице, т.е. това физическо или юридическо лице е Едноличен собственик на капитала. Комптетентността на ОСА се решава от Едноличния собственик на капитала.

Акционерните дружества имат следните органи на управление: общо събрание на акционерите и съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет, и управителен съвет (двустепенна система).

Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. Поименните акции са налични и безналични. Акциите на приносител се прехвърлят и залагат с предаването им. Прехвърлянето на поименните

- 3 -

акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. Безналичните акции се прехвърлят като се вписват в регистъра на Централнен депозитар АД.

5. Командитно дружество с акции – КДА – образува се с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3, т.е. има едновременно неограничено и ограничено отговорни съдружници. Органите за управление на командитното дружество с акции са определените в този закон органи за управление на акционерното дружество по едностепенната система, т.е. Съвет на директорите - състои се от неограничено отговорните съдружници. В общото събрание право на глас имат само ограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните съдружници дори и когато притежават акции, участвуват само със съвещателен глас. Минималният изискуем капитал е 50 000 лв.

Публични дружестваАкционерните дружества с безналични поименни акции могат да станат публични

съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа след внасяне и одобрение на Проспект за допускане до търговия на акции и бъдат вписани в публичния регистър на Комисия за финансов надзор. Акциите на публичните дружества се търгуват на Българска Фондова Борса-София АД.

2. Търговски регистър.Обществена необходимост.Водене на търговския регистър.Обстоятелства, които подлежат на вписване.Публичност.Действие на вписването.Действие на обнародването.

Търговски регистър е единна, централизирана, база данни, управлявана от информационна система и съдържаща вписаните обстоятелства за търговци, за които със закон е уредено, че подлежат на обявяване и вписване. Тези регистри се водят към окръжните съдилища и са децентрализирани (в рамките на един окръжен съд).

По търговския закон щом едно обстоятелство е вписано в търговския регистър, то е узнато от третите лица. В търговския регистър се вписват само обстоятелствата, които са посочени в закона (ранг на нормативен акт, който определя кои обстоятелства да се впишат, е само закона.).

Вписването в търговския регистър може да има декларативно (оповестително) или конститутивно действие. При декларативното действие вписването само констатира наличието на определен.При конститутивното действие обстоятелството или факта поражда правни последици едва след вписването (обективно не съществува в правната действителност преди това). Т.е. вписването се явява елемент от правното съставяне.Принцип на търговското право е, че вписването има декларативно действие, а конститутивното е изключение. Практическо значение: при декларативното действие третите лица могат да се позозват на обстоятелствата и да черпят права (макар и не вписани), докато при конститутивното действие третите лица не могат да се позоват (т.е. действие спрямо всички).Доказателствено действие на вписването: едно вписано обстоятелство се счита за съществуващо до доказване на противното.

Действие на вписването-разграничават се 2 вида действия:

- 4 -

1/ за търг.дружества вписването има учредителен х-ер-конститутивен-от датата на вписването в търг.регистър възниква ЮЛ на ТД.

2/декларативен х-ер;На вписване в ТР подлежат само обстоятелства, които са предвидени в закона.ТР е уреден освен в ТЗ и Закона за ТР, влиза в сила от 1.1.2008г.Правно значение на търговският регистър :1. Всички обстоятелства, вписани в търговския регистър се считат за известни на

третите лица. Това е т.нар. "уведомително действие" на търговския регистър.2. Дейтвие на обществено доверие - вписаните в търговския регистър обстоятелства се

считат за съществуващи, дори и да не съществуват.Пример : длъжностното лице обърква името на представителя - прокурист. Вписаният,

макар и непознат прокурист, може да сключи напълно валиден договор.3. Невписаните обсоятелства се считат за несъществуващи. Докато не стане

вписването, един реален факт се счита за несъществуващ.Пример : не можем по наше желание да прекратим правомощията на прокуриста, ако

това прекратяване не се впише.4. Публикуването в Държавен вестник е нормативно определено за някои

обстоятелства. Това публикуване има чисто информативно действие, но никакво правно действие. Правно действие остава да има само търговският регистър.

3.Търговско предприятие. Търговците сключват търг.сделки и се създават фактически отношения.Предприятието по своята правна същност е обект на правото.

Търговското предприятие е организация на дейността на търговеца. Понятие, което се покрива донякъде с понятието “имущество”, но е по-широко от него (на практика търговското предприятие е имуществото на търговеца).

Елементи на търговско предприятие:1) То е съвкупност от права, които могат да са имуществени (вещни, облигационни,

права върху нематериални блага) и неимуществени, които са свързани с търговската дейност (право на търговска фирма). Има и други неимуществени права, които се включват в търговското предприятие (авторски права: право на публикуване, право на авторско име и т.н.) Заради неимуществените права понятието “търговско предприятие” е по-широко от “имущество”.

2) В търговското предприятие се включват задължения. Задълженията могат да бъдат, както деликтни така и договорни, както частни така и публични.

3) На последно място се включват и фактически отн. (владение, клиентела, репутация и т.н.)

Прехвърляне.ТП може да бъде обект на редица отчуждителни сделки: продажба, замяна, апорт в ТД, дарение, завещание.ТП може да премине от 1 лице в друго и чрез наследване. Всеки елемент от търговското предприятие може да се прехвърли свободно самостоятелно. Особености на сделката по прехвърляне на търговското предприятие:

1. Сделката е договора между търговеца - прехвърлител и търговеца -преобретател. Договорът трябва да бъде писмен, с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност.

- 5 -

2. Подлежи и вписване в търговския регистър в партидите и на двамата търговци.3. Законът изисква обнародване в Държавен вестник; дори и когато сделката е между

търговци, за които по принцип не се изисква обнародване.Облекчение при прехвърляне на търговско предприятие : когато в търговското

предприятие има прехвърляне на права на собственост върху недвижим имот не се изисква нотариалната форма на сделката. Използва се писмена форма с нотариална заверка на подписите - подписите се поставят пред нотариус, но той не се интересува от съдържанието. Прехвърлителят не се освобождава от отговорност за задълженията, възникнали до момента на прехвърлянето - той отговаря солидарно.

4.Клон. Понятие за клон на предприятие. Той заема междинно място между правните субекти и подчинените неправосубектни поделения на търговеца. Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца в населено място, което е различно от населеното място по седалището на търговеца, но не е нов правен субект, нов търговец. Клонът се вписва в търговския регистър в съда, в чийто район се намира седалището му. Клонът се управлява от управител, който се вписва в търговския регистър. 3. Клон на търговец.Понятие.Правна същност.Регистриране.Промяна на седалището на клона.Търговски книги на клона.Подсъдност.

Допустимо е търговец да открие клон извън неговото седалище.Изисква се клона да бъде вписан в ТР.Клонът не е отделно ЮЛ, не е отделен субект от търговеца, но води до промяна на местната подсъдност на сделките.

Всеки търговец може да отрие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът се вписва в търговския регистър при съда, в чийто район се намира седалището му.

Клон може да открие всеки търговец - структурно-териториално поделение на търговското предприятие на търговеца, което се намира извън неговото седалище. Откриването на клон не се поставя в зависимост от материални предпоставки и зависи изцяло от волята на търговеца.Клонът е част от търговското предприятие, т.е. част от имуществото на търговеца. Единственият отличителен белег на клона е седалището. Клонът няма статут на юридическо лице (следователно е частична правна субектност). Той е обект на притежание на търговеца, а не е самостоятелен правен субект.

Предназначение : клонът извършва търговска дейност в друго населено място - това е разликата му с другите териториални поделения, които могат единствено да поддържат контакти с клиенти, но които не извършват търговске дейност. Клонът подлежи на вписване в търговския регистър по собственото си седалище. На вписване подлежат правно индивидуализиращите белези на търговеца, както и предмета на дейност, седалището на клона и лицето, което има право да упражнява клона. Служебно съда на клона изпраща съобщение за вписване до съда по главното седалище на фирмата.

Индивидуализиращи белези на клона : клонът извършва търговска дейност под същата фирма като тази на търговеца, но задължително се добавя означението “клон”. Клонът има седалище и собствен предмет на дейност.

Правно положение на клона : част от търговското предприятие на търговеца не е юридическо лице и има относителна самостоятелност от главното предприятие на

- 6 -

търговеца. Самостоятелността се проявява в наличието на самостоятелна фирма, отделни седалища и предмет на дейност. Клонът води свои търговски книги, но не съставя свои търговски баланс, а заедно с баланса на фирмата.

Съществува обаче и подчиненост : създава се по волята на търговеца и се подчинява на единната търговска политика на главното седалище. Фирмата на клона не може да бъде друга.Когато се продава търговското предприятие на търговеца се счита, че се продава и клона заедно с него. Когато търговецът бъде обявен в несъстоятелност, на принудително изпълнение подлежи не само главното търговско предприятие, но и клонът като част от имуществото на търговеца.

Правно значение на откриването на клон : имаме алтернативна подсъдност при искове срещу клона, произтичаща от задължения, поети от клона.Според ТЗ : исковете на кредитора на търговеца могат да бъдат предявени или пред съда на клона, или пред съда на главното седалище.Участие на клона в търговския оборот : клонът задължително се управлява от управител. Когато той сключва сделки с трето лице (външни отношения за клона), то права и задължения възникват за търговеца. Отговорност не носи клонът, т.к. той не е самостоятелен правен субект. Ако управителят на клона е ограничен да сключва сделки до 10 000,а сключи сделка за 100 000, то търговецът е задължен да си отговори на задължението, договорът си остава действителен.

8. Седалище на търговеца.Отграничаване от адреса.Промяна на седалището и адреса на търговеца.

Етикети: Търговско правоСедалището е населеното място, в което се намира управлението на дейността на

търговеца. Ако търговецът има клон може да се говори за главно седалище и за седалище на клона.Седалището има правно значение в различни насоки:

1) мястото на изпълнение;2) местна подсъдност – искът се предявява по седалището на ответника.3) вписване в регистърния съд по седалищетоОсвен седалището друг правно индивидуализиращ белег е адреса на търговеца -

адресът на управление на дейността на търговеца или конкретното място в населеното място, където се намира управлението на търговеца. Търговецът може да има и адрес за съобщения, той се използва при гражданските дела и до него се изпращат призовките, като дори и те да не са получени лицата се смятат за призовани.

Седалището се вписва в търговския регистър, търговецът може да има и други адреси, които обаче не се вписват.

Търговецът може да промени своето седалище, като заяви промените в съда по регистрацията. Тук има 2 възможности:

1) ако новото и старото седалище са в района на един и същ регистърен съд то промяната се вписва в регистърния съд на първото седалище;

2) ако новото седалище е в друг съдебен район, то промяната трябва да се заяви и в регистърния съд на новото място.

Ако има промяна на регистърния съд, той служебно незабавно трябва да изпрати фирменото дело на търговеца на новия регистърен съд.

- 7 -

Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения.

10. Търговско представителство.Обществена необходимост.Понятие.Видове. Отграничаване от представителството в ГП.

Етикети: Търговско правоПредсавителството в областта на ТП съществува по всички фигури, регламентирани в

ТЗ.В ГП представителството е извършване на правни сделки от чуждо име с предизвикване на търговски последици за другото лице. В ТП търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.

Основните разлики между гражданското и търговското представителство са:1/.Гражданското представителство се отнася само до правни действия, а търговското и

до фактически (търговски помощник).2/. Под гражданско представителство се разбира пряко представителство, а

търговското представителство може и да е косвено (търговски представител).3/. В ГП вътрешните отношения се уреждат с договор за поръчка, а в ТП с трудов

договор, гражданско дружество, агентски договор и т.н.4/. В ГП, за да се валидират действията на представител без представителна власт, те

трябва да се потвърдят, в ТП да не се отхвърлят незабавно.В ТП има представителство, което се нарича търговско, но с този термин се уреждат

няколко различни фигури, които са специални или особени.Под търговско представителство в широкия смисъл на думат се имат предвид 2 групи търговски пълномощници: 1) прокурист и 2) обикновен търговски пълномощник. Понякога в тази група се включват и търговските помощници. Търговски представител в тесен смисъл е т. нар. търговски агент (търговски представител) – особена фигура, специално уредена в ТЗ.Към тези търговски представители се доближава и фигурата на търговския посредник, макар той да не е търговски представител.

Под “търговски представител” се имат предвид 5 правни фигури със сравнително стандартизиран обем правомощия, което 1) създава удобство за търговеца, който може да избере точно този представител, който му е нужен и 2) предимство за 3тите лица, които могат да разчитат с кого договарят.

Видове търг.представителство:Прокурист, търг.пълномощтик, търговският помощник, търговски представител,търговски посредник.

17. Едноличен търговец.Понятие.Положителни и отрицателни предпоставки.Регистриране на ЕТ.Съдържание на заявлението.Фирма.Заличаване на търговския регистър.

Етикети: Търговско правоСъществува специален правен режим за търговците физически лица. Едноличният

търговец е физическо лице. За да добие търговско качество, той трябва да отговаря на условията на чл.1 ал.2 и 3 от ТЗ, да бъде дееспособен и да има местожителство в страната.

- 8 -

Еднолични търговци могат да бъдат всички физически лица навършили 18 год. и непоставени под запрещение. Лицата сключили граждански брак трябва да бъдат вписани в регистрите на населението на някое населено място на територията на България. За лицата, които не са български граждани е необходимо разрешение за постоянно пребиваване в България (то се дава от МВР по условия и ред, определени от закона за пребиваване на чужденци в Република България).

Признаци на ЕТ:1.ЕТ е ФЛ;2.ЕТ има местожителство в страната;3.Лицето е дееспособно;Пречки за регистрирането на ЕТ:1.лицето да не е в производство за обявяване в несъстоятелност;2.да не е в съдебно решение за за обявяване в несъстоятелност;3.да не е осъдено за банкрут;Видове ЕТ:1/.по занятие;2/.поради устройството на дейността си;Придобиване на търговско качество : лицето става от момента, в който започне да

извършва някоя от изброените дейности в чл.1 от ТЗ. Вписването в търговския регистър само декларира едно съществуващо качество. Лицето е длъжно да се впише в търговския регистър, в противен случай носи административно-наказателна отговорност. За вписването е необходимо писмено заявление, придружено с подпис на лицето, че отговаря на изискванията на закона. За едноличният търговец се води отделен регистър. Вписването става в коръжния съд по местоживеенето.

Индиведуализиращи белези : важат общите правила (име,местожителство,адрес,ЕГН,седалището и адреса на управление на дейността,предмет на дейност, фирма, под която ще се извършва дейността, и пр.).

ЕТ може да извършва всякакъв вид търговска дейност т.е. и други дейности, извън регистрираната, стига да не са забранени от закона.

Фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното име, с което лицето е известно в обществото.Тя се състои от :

- задължително съдържание : името на физическото лице (лично и фамилно или лично и бащинско);

- допълнително съдържание (избира се свободно).Фирмата не представлява отделен от търговеца правен субект, тя е част от търговското

предприятие.Фирмата на ЕТ може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието

му.прехвърлянето трябва да се уговори между страните по сделката.Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие. При смърт на

едноличния търговец наследниците на търговското предприятие могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския регистър.

Загубване на търговското качество : това става при- смърт на търговеца;

- 9 -

- загуба на дееспособност (поставяне под запрещение);- заличаване в търговския регистър. Не се извършва производство по ликвидация.Заличаване:Извършва се от Окръжния съд по местоживеене.В случаите на заличаване в

търговския регистър се изисква търговеца да уведоми НАП по местоседалището.

5. Търговски дружества.Същност.Видове.Учредяване.Учредителен акт.Вписване на дружеството в търговския регистър.

Търговско дружество по смисъла на ТЗ е обединяване на две или повече за извършване на търговски сделки с общи средства.ТД са ЮЛ.Понятие : търговското дружество е двузначен термин :

1.Договор между лица, които обединяват усилията и/или средства за осъществяване на определена търговска дейност. Преследва се определена стопанска, а не идеална цел.

2. Самата правно-организационна форма за извършване на определена търговска дейност. Белези на ТД :

- обединение на лица - корпоративен характер, имат членски състав;- физически и/или юридически лица са членове;- български и/или чуждестранни лица. За физическите лица се изисква дееспособност;- доброволно обединение на лица, между които съществува общо намерение за

сдружаване (афекцио социетатис). Това намерение е субективно;- целта е извършване на търговски сделки (стопанска цел);- обединение на лица и усилия и средства, или само усилия, или само средства.Видове ТД:а) събирателно дружество (СД);б) командитно дружество (КД);в) дружество с ограничена отговорност (ООД);г) акционерно дружество (АД);д) командитно дружество с акции (КДА).Класификация на ТД:а/според стопанската им организация-дружества на личност-СД и КД;-дружества на капитала-АД и КДА;-дружества от междинен тип-ООД;б/според основанието за възникването им ТД биват договорни и уставни;в/според отг-та за изпълнение на поети от дружествата задължения те биват такива с

неограничена отговорност на съдружниците и такива с ограничена отговорност.г/според личния си състав ТД биват еднолични и колективни.В условия на пазарна икономика съществува и друга една колективна форма, която е

предмет на самостоятелна уредба, извън ТЗ-кооперацията.ТД са корпоративен тип юридически лица. Съществуват две групи правни норми,

които регламентират отношенията в ТД :1. Вътрешни отношения - между съдружниците и между всеки от тях и държавата

(членствени отношения). Правните норми, които ги регулират имат предимно

- 10 -

диспозитивен характер. Законът педоставя на свободната воля на съдружниците да определят взаимоотношенията си.

2. Външни отношения - между търговското дружество като юридическо лице и други правни субекти.

Учредяване на ТД-По принцип учредявянето на ТД протича в два етапа: първият-изготвяне и приемане на учредителен акт от основателите; вторият-вписване на дружеството в търговския регистър.Учредители са тези дееспособни български или чуждестранани ФЛ или ЮЛ, които по своя волясе обединяват под обща фирма, с общи средства за извършване на търговски сделки. При персоналните ТД чуждестранните физически лица трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване в България. При АД юридическите лица трябва да не са в открита процедура по несъстоятелност или да са обявени. Учредяват се страните по учредителния договор преди първоночалната ретистрация. При АД, учредени с публична подписка, правен статут на учредители имат авторите на подписката. Те могат да не запишат акции, но са учредители.

Броят на лицата учредители трябва да е по-голям или равен на две (физически или юридически лица). Но се предвиждат изключения :

- едно лице да е учредител на ТД се допуска само за ООД и АД. ЕАД могат да се създават само от държавата или общините. ЕООД могат да бъдат физически или юридически лица.

- при учредяване на АД с подписка са необходими пет или повече лица, записани акции.

- при КДА трябват поне три акционери и един неограничено отговорен.Учредителният акт, изготвен и приет по съставния ред, поставя началото на ТД.Той е

дружествен договор за СД, КД и ООД и съответно устав за АД.Дружественият договор е организационен, многостранен, облигационен, формален :

има форма за действителност, т.е. неспазването й води до недействителност на ТД. Тя не е само форма за доказване. Тя е писмена с нотариална заверка на подписите за КД, СД, КДА. За ООД е достатъчно само писмена форма, както и за уставите на АД и КДА. Съдържанието на дружествения договор е почти свободно за определяне. Минималното необходимо съдържание, което задължително трябва да бъде уговорено е фирма, седалище, начин на управление и представителство, вноските на съдружниците, начина за разпределение на печалбите и загубите и основанията за прекратяване.

Вписването става въз основа на решение на окръжниа съд. ТД възникват по нормативна преценка.За да възникне ТД е необходимо то да бъде вписано в търговския регистър.Според ТЗ дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър.Вписването се иска със заявление, отправено до окръжния съд по седалището на дружеството, подписано от всички съдружници и скрепено с учредителния акт.

Действия на учредителите до вписването в ТД.Недействителност на учреденото дружество.

До вписването в търговския регистър между учредителите на ТД съществуват договорни отношения по подобие на тези в едно гражданско дружество. Съгласно ТЗ “действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на

- 11 -

вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.”Т.е действията/сделките/на учредителите, извършени до момента на вписването в търговския регистър, са за сметка на самите тях, а не за дружеството.

Недействителността на учредяването/нищожност и унищожаемост/ е въпрос за недействителността на учредителния договор. Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения:

1.липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;2.не са спазени изискванията при учредяване;3. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;4. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на

дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;5. не е внесена предписаната от закона част от капитала;6. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой

дееспособни лица.Учредителният договор е унищожаем, когато дружеството е вписано не от съда по

седалището му;предметът на дружеството противоречи на закона;учредителният договор не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или р-ра на вноските, както и капитала;не е внесена предвидената от закона част от капитала.

Нищожен е договорът, когато:такъв липсва или не е съставен в предвидената от закона форма; не са спазени изискванията за ечредяване на АД и КДА, установени от ТЗ; в учредяването са участвали по-малко от предвидените в закона брой дееспособни лица.Тези нарушения /недостатъци, пороци/ са толкова съществени, че санирането им е невъзможно и учредяването на дружеството е недействително/нищожно/.

Недействителността може да бъде обявена само по съдебен ред. Необходимо е съдебно провъзгласяване. Атакуването на едно дружество се предявява от прокурор или от всяко заинтересовано лице пред окръжния съд по седалището на ТД. Искът еуреден от чл.70 от ТЗ. Няма срок за предявяване на иска по чл.70. За разлика от ГП недействителността настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение занапред(с обратно действие). След прекратяването започва ликвидация. Недействителността се вписва в търговския регистър.

Вноски в капитала на ТД.Видове.Извършване на паричните вноски.Непарични вноски.Оценяване.Форма.

Със своето собствено имущество всяко ТД отговаря за задълженията си. Съществуват два основни приходоизточника :

- вноските на учредителите, които се внасят при учредяване;- стопанската дейност, в резултата на която имуществото расте или намалява.При капиталовите ТД част от имуществото се определя като капитал. Той е цифрова

величина, изразена задължително в лева, която е сбор от паричната равностойност на вноските при учредяването на всеки един от съдружниците. Капиталът на ТД е

- 12 -

статистична величина и е регулиран в ТЗ по точно определан императивен начин : минималният размер на капитала; начини на формиране и набиране; начина на съхранение; начина за увеличаване и намаляване. Спадането на капитала под необходимия минимум води до прекратяване на ТД. Всички обстоятелства около капитала са публични, вписват се в Държавен вестник. Капиталът служи като гаранция за интересите на кредиторите. Имуществото на ТД в момента на учредяването му съвпада с имущество капитала ( но само тогава). Имуществото на ТД е динамична величина, която се изменя капитал в зависимост от търговската дейност.

Видове парични вноски.Те биват два основни вида-парични и непарични вноски.1/.Парични вноски – правят се по различен начин в зависимост от това дали става дума

за учредяване на дружество на личността или на капитала.1) Вноски се правят по специална банкова сметка – “набирателна сметка”, която се

открива на името на учредителите на дружеството (при АД сметката се открива от СД или УС на името на дружеството), като паричните вноски се правят от учредителите или упълномощени от тях лица и на документите за вноските се посочва името на вносителя.

2) Освен това при АД (може и по аналогия при ООД) внесените пари не могат да се използват до учредяването. Единствено по единодушно решение на учредителите (или на съответния орган при АД).

3) След учредяването на дружеството вноските в набирателната сметка по право преминават върху дружеството, стават имущество на дружеството и сметката се закрива.

2/.Непарични вноски. Могат да бъдат няколко вида:1) Вещни права: собственост и ограничени вещни права. Не може право на ползване,

защото то има строго личен характер и не се прехвърля.2) Облигационни права – вземания, включително вземания срещу самото дружество.3) Права върху нематериални блага.4) Ценни книги.5) Права върху комплексни обекти – търговско предприятие.Когато се внасят вещи от волята на вносителя зависи какви права ще се внесат –

собственост или право на ползване. Потребимите вещи по принцип се внасят като собственост, а непотребимите за ползване.

Могат да се внасят права, който са 1) прехвърлими; 2) имуществени 3) оценими в пари.Непаричната вноска трябва да е описана в дружествения договор или в устава.

Непаричната вноска трябва да е оценена, защото срещу нея се записват акции или дялове (пропорционално).

Ред за оценяване на парични вноски : по съдебен ред, със съдебно-охранително производство. Оценката се извършва от три вещи лица, които подтвърждават пред съда по регистрация нейната стойност под страх от съдебна отговорност. Оценката се изисква единствено за капиталовите дружества.

Приетата от вещите лица оценка е максимално възможната. Ако съдружниците са решили, че тя е по-малка, то всичко е наред. Ако обаче съдружниците са решили, че оценката е по-голяма от мнението на вещите лица,те могат да доплатят с парична вноска или да се откажат от участие в ТД.Апортът е прехвърлителна вноска, по силата на която правата върху непаричната вноска преминават към дружеството. Непаричната вноска става

- 13 -

притежание на дружеството в по-късния момент на регистрацията. Непаричната вноска трябва да стане с определени изисквания за форма -за недвижимите имоти се изисква нотариален акт. В този случай недвижимите имоти стават с писмена форма с нотариална заверка на подписите. При СД и КД тези вноски се оправят със самото учредяване. При останалите дружества - ООД, АД - договорът се придружава от едностранно изявление (странично писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписите). Всички други права се прехвърлят със сключване на дружествения договор. При правата на вземане е необходимо вносителя да представи доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето.Вноските представляват изпълнение на задължението на всички съдружници. При всички видове ТД ако вноските не бъдат изплатени в нужния срок, съдружникът дължи лихва за паричните и обезщетение за непаричните. Неизпълнението на заявена вноска е основание за изключване на ТД. То е изрично предвидено за капиталовите дружества.

6. Събирателно дружество.Обща х-ка.Учредяване.Вътрешни правоотношения.Уреждане.Права и задължения на съдружниците.

Събирателно е дружеството е образувание на две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците. Учредяването на СД изисква сключване на дружествен договор, като учредителите трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица – физически или юридически (могат да бъдат и капиталови дружества).

Учредяването на СД изисква сключване на дружествен договор, като учредителите трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица – физически или юридически (могат да бъдат и капиталови дружества).Търговска фирма – задължителен елемент от нея е фамилното име или фирмата на един от съдружниците и добавката СД, “съдружие” или “С-ие”.Отговорност на съдружниците – СД е типично персонално дружество и при него съдружниците отговарят за задълженията на дружеството към кредиторите на дружеството. Отговорността се характеризира със следните особености:

1) Отговорността е неограничена – съдружниците отговарят с цялото си имущество.2) Отговорността е солидарна. Съдружниците са солидарно отговорни помежду си, но

и за задълженията на дружеството. Ако съдружник плати задължение на дружеството той няма регрес към него, ако плати задължение на друг съдружник – има регрес.

3) Солидарността е особена, защото законът установява субсидиарност-Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците.

4) Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството не само от момента от когато са станали съдружници, но и за старите задължения.

СД се учредява с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.ТЗ определя минимално необходимото съдържание на учредителния договор, а именно:

1/. името и местожителството, съответно фирмата, седалището и единния идентификационен код, както и адреса на съдружниците;

2/ фирмата, седалището, адреса на управление и предмета на дейност на дружеството;3/ вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им;

- 14 -

4/. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;5/ начина на управление и представителство на дружеството.Вписване на дружеството в търговския регистър. Заявлението за вписване се подава от

името на всички съдружници, защото всеки съдружник има право да управлява дружеството, включително и да иска вписване. Към заявлението се прилага и учредителния договор. Лицата, който според дружествения договор представляват дружеството представят образци от подписите си.

Правоотношения между съдружниците биват 2 вида – външни и вътрешни. Вътрешни отношения са отношения между съдружниците и дружеството. По начало тези отношения обхващат т. нар. членствени правоотношения. Членственото правоотношение обхваща 2 групи права – имуществени и неимуществени:

1.Имуществени права:1) Право на част от печалбата – това право се определя съразмерно с дела на

съдружника, а той се определя на базата на неговата вноска, която се коригира с печалбите и загубите на дружеството.

2) Право на обезщетение – то е в 2 насоки:а) За необходимите разноски за дружествените работи – разноски, които са

необходими и полезни;б) За вредите, които е претърпял във връзка с дружествените работи, но трябва да има

причинна връзка между вредите и дейността на дружеството.3) Право на лихва – лихва върху вземането си за разходи и вреди.4) Право на ликвидационен дял – ликвидационният дял е парично вземане.2. Неимуществени права – те са не прехвърлими, докато имуществените могат да се

цедират:1) Право на участие в управлението – това право, визира отношенията вътре в

дружеството. Правото на управление произтича от качеството съдружник, а не е последица от друг юридически факт.

2) Част от управлението е правото на глас – съдружникът не може да е лишен от него. 3) Право на вето – притежава го всеки съдружник. Особености:

а) Право на вето има само съдружник, който има право да управлява. Ако съдружниците са решили само един да управлява, то те нямат право на вето.

б) Правото на вето може да се упражни само преди да се извърши дадено действие. Това е право на съдружника да се противопостави на дадено действие.

4) Право на контрол – възможност за всеки от съдружниците да се осведомява за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и други книжа и да иска обяснение от управителите.

Задължения на съдружниците:1.Имуществени задължения:1) Задължение за вноска. Вноската е неотменимо задължение, защото ако дружеството

не разполага с имущество не може да съществува.2)Задължение за лихва. Лихва се дължи в 2 хипотези:а) Когато съдружникът е забавил внасянето на своята парична вноска. Ако е забавил

внасянето на непарична вноска – той не дължи лихва, а обезщетение за забава.

- 15 -

б) Когато е взел без основание пари от дружеството.Задължението за лихва възниква, независимо дали е включено в дружествения договор.

Размерът на лихвата е законен, а титуляр на вземането е СД.2. Неимуществени задължения:1) Задължение за въздържане от конкурентна дейност-2 хипотези:а) Забрана съдружникът да не участва в друго дружество –съдружникът не може да

участва в друго дружество със същия предмет на дейност.б) Забрана съдружникът да сключва сделки както от свое име, така за своя или чужда

сметка в пределите на предмета на дейност на дружеството. / когато съдружникът е прокурист, търговски пълномощник или комисионер на друг търговец/.

2) Задължение за лични усилия и грижи в дружеството. Ако не е уговорено друго всеки съдружник дължи на дружеството онази грижа, която полага за собствените си дела.

Правоотношения на СД с трети лица. Уреждане.Представителство.Отговорност.Прекратяване на дружеството и на членството.Относителни и абсолютни основания.

Външни са правоотношенията между СД като ЮЛ и други субекти,които са породени от определени ЮФ.По правило тези отношения се уреждат от императивни правни норми. Външните отношения се обособяват в 3 групи:

1/.Въшни отношения във връзка с представителството на СД-всеки съдружник може да представлява СД,т.е.всеки то съдружниците се счита за негов законен представител.Чрез дружествения договор представителството може да се възложи на част от съдружниците,на един от тях или на несъдружни.Няма пречка и едно лице да бъде едновременно управител и представител на СД,но това не е задъл- жително.Съдружникът( ците),който представлява СД трябва да се впише в търговския регистър.Ограничаван ето или отнемането на неговата представителна власт от останалите съдружници няма действие спрямо трети добросъвестни лица,ако не е вписано.Отнемането на представителната власт може да стане само по съдебен ред.

2.Външни отношения във връзка с отговорността на съдружниците за задълженията на СД-като ЮЛ СД отговаря неограничано за своите задължения,но успоредно с тази отговорност за същите задължения отговарят и съдружниците.Отго- ворността на съдружниците има гаранционен х-р спрямо кредиторите на СД.Тази отговорност е:

а/.Неограничена,защото те отговарят с цялото си секвестируемо имущество,а не до размера на вноските си в капитала на СД.

б/Солидарна,тъй като всеки от тях отговаря пред кредиторите на СД за изпълнение на цялото задължение.Съдружник ът не може да иска разделяне на зедължението между него и останалите според определения в дружествения договор начин за участие в разпределението на загубите на СД.В тази му част договорът има действие само във вътрешните отношения и не може да се противо-постави на кредитора.

в/.Лична-при смърт на съдружник задължението се разпределя между неговите наследници.

г/. Непряка,тъй като искът на кредитора задължително трябва да се предяви срещу СД.По избор на кредитора искът може да се насочи и едновременно срещу един или

- 16 -

няколко съдружници,но не може да предяви иск срещу съдружник без да е предявил и срещу СД,т.е. СД задължително е ответник.

д/.Действа назад във времето,тъй като при встъпване в съществуващото СД новият съдружник отговаря за изпълнението на задължения,които дружеството е поело преди встъпването,т.е.за период,през който встъпващото лице може и да не е знаело,че такова дружество е съществувало.

3.Правоотношения между СД и лични кредитори на съдружник- Кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие.

Правоотношения, при които съдружник влиза в правоотношения с дружеството като 3то лице. Това е възможно от юридическата обособеност (персоналитета) на СД. Хипотезите на се изрично уредени, но се извличат от общите правила на гражданското и търговското право.

1) Договаряне сам със себе си – съдружникът може да бъде законен представител на дружеството и като такъв да сключи договор със себе си като физическо лице– от една страна той ще се подпише като представител на СД, а от друга като физическо лице. Това е възможно да стане ако има съгласие на останалите съдружници да участва в договора в двойно качество.

2) Съдружникът като физическо лице дава пари на заем на дружеството и се явява негов кредитор. В същото време той в качеството си на съдружник е и длъжник, защото отговаря неограничено с имуществото си за задълженията на дружеството.

Прекратяване на дружеството и членството.СД може да се прекрати по два начина:1.С правоприемство-налице е при преобразуване на Сд,което мже да стане чрез

превръщането му в друг вид ТД или чрез реорганизиране.За преобразуване е необходимо съгласие на всички съдружници.

2.С ликвидация-основанията са:1/.Случаи,които са предвидени в дружествения договор2/.Решение на съдружниците3/Съдебно решение/само в предвидените в закона случаи/а/.При недействителност на неговото учредяванеб/.При обявяването му в несъстоятелноств/.При изключване на съдружник-това може да стане при две хипотези:виновно

неизпълнения на задължение по дружествения договор и обективна невъзможност за изпълнение на задължението.Към виновното неизпълнение се включват и случаите,при които съдружникът действа против интересите на СД.По искане на съдружник съдът може,вместо да прекрати СД,да изключи виновния съдружник.

4/.Прекратяване членството на съдружник-по принцип прекратява-нето на членството на един съдружник води до прекратяване и на СД.Прекратяването на членството може да настъпи на различни основания:

а/.Искане на личен кредитор на съдружник;

- 17 -

б/.Искане на синдика при несъстоятелност на съдружник-по принцип не съдружниците,а СД е търговец,но те могат да бъдат търговци на свое собствено основание и като такива подлежат на обявяване в несъстоятелност.

в/.С предизвестие-в този случай съдружникът упражнява свое потестативно право,т.е. то не е проява на негово виновно неизпълнение на задължения по дружествения договор.

г/.При смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружник ФЛ и при прекратяване на съдружник ЮЛ.Поставянето под ограничено запрещение на съдружник не прекратява членството му.Той може да бъде изключен поради невъзможност да изпънява своите дружествени задължения.

7.Командитно дружество.Х-ка.Учредяване.Правоотношения между сътрудниците.Уреждане.Права и задължения, които възникват за съдружниците от двете категории. Права и задължения, които възникват за съдружниците от отделимите категории.

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

Х-ки на КД:1/.признато е за търговец, по силата на правноорганизационната си форма;2/.то е ЮЛ§3/.образува се с договор между две или повече лица;4/.търговската дейност се извършва под обща форма;5/.има два вида съдружници с различна отговорност;Най-специфичната и съществена

особеност на КД е наличието на два вида съдружници: такива,които отговарят неограничено за задълженията на КД, и които се наричат комплементари и такива,които отговарят ограничено-до размера на определената в дружествения договор вноска и които се наричат командитисти. За наличието на КД е необходимо да има поне един комплементар и поне един командитист,като количественото съотношение между тях е без значение.

КД се образува със сключването на дружествен договор между съдружниците в писмена форма с нотариална заверка на подписите им. Съдържание на договора:

1. фирмата на дружеството;2. седалището и адреса;3. предмета на дейност;4.името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците

и размера на тяхната отговорност;5. вида и размера на вноските на съдружниците;6. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;7. начина на управление и представителство на дружеството.Командитното дружество се вписва в търговския регистър по седалището му от

неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си.Съдебната регистрация има конститутивно действие.КД не подлежи на обнародване.

- 18 -

Правоотношения между съдружниците.1.Вътрешни правоотношения.-Неограничено отговорните съдружници /комплементарите/ имат правата и

задълженията на съдружниците в СД. Спецификата на КД се проявява в правата и задълженията на командитистите.Ако друго не е предвидено в дружествения договор,командитисти те участват в разпределението на чистата печалба на КД съразмерно на внесените от тях командитни вноски.Когато определената в договора командитна вноска не е внесена изцяло,полагащата се на командитиста част от печалбата се прихваща до размера на вноската.Ако друго не е предвидено в договора командитистът участвува в загубите до размера на предвидената вноска.Но той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.Командитистите имат право на ликвидационен дял.

Права на командистите:1) Право на печалба – печалбата е функция на направените от тях вноски.2) Право на контрол върху дружествените дела. Командитистите от една страна нямат

задължение да участват в управлението на дружеството, а от друга страна за тях не важи забраната за конкурентна дейност, въпреки това те могат да използват без ограничение търговските тайни на дружеството.

3) Командитистите нямат право да участват в управлението на КД (то се извършва само от комплементарите).

4) Командитистите нямат право на вето при вземане на решение от неограничено отговорните съдружници.

5) Командитистите нямат право на обезщетение за обичайните разходи, защото те не участват в управлението на дружеството.

Задължения на командитистите: да си направят вноската според дружествения договор. Ако не се направи вноската се дължи лихва, респективно обезщетение за забава.

Разпределение на печалбите и загубите между командитисти и комплементари. Принципът е, че комплементарите участват в дружеството с вноска и лични усилия, а командитистите само с вноска.

2.Външни отношения.КД се представлява от комплементарите-един,всички или част от тях.Командитистите могат да представляват КД само ако са упълномощени за това като прокуристи или обикновени търговски пълномощници,т.е. като външни лица,а не като съдружници.Комплементарите носят отговорност за задълженията на КД,която съвпада с отговорността на съдружниците в СД,т.е. тя е неограничена,лична, солидарна,непряка и действаща назад във времето.Такава е отговорността и на командитистите,но с уточнението,че тя е ограничена до размера на определената в дружествения договор командитна вноска.В този смисъл те не носят юридическа отговорност за задълженията на КД,а само понасят стопанският риск от неговата дейност.Командитистът отговаря неограничено и за сделки,извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това,ако кредиторът не е знаел,че договаря с ограничено отговорен съдружник

Правоотношения на КД с трети лица.Уреждане.Представляване на КД.Отговорност на дружеството и на съдружниците.Прекратяване на дружеството.

Етикети: Търговско право

- 19 -

Спрямо кредиторите на дружеството ограничено отговорният съдружник отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло. Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.

а/.Представителството на КД-представляването на дружеството се извършва от неограничено отговорните съдружници.Когато КД има само един комплементари, той е негов представител.Когато комплементарите са повече, представителството може да се възложи на един от тях или да се извършва колективно.

б/.Отговорност на дружеството и съдружниците.Тя е субсидиарна, лична неограничена и солидарна.Свежда се само до размера на уговорените от тях вноски.

Прекратяване на КД-няма изрична уредба, прилагат се правилата за СД. КД се прекратява :

- с изтичане на уговорен срок;- със съгласието на всички съдружници (и двата вида). Необходима е същата форма за

действителност;- при обявяване в несъстоятелност;- поставяне под пълно запрещение на физическото лице;- прекратяване на юридическото лице;- обявяване на комплементар в несъстоятелност;- с предизвестие - командитистът може да прекрати само своето членство с

предизвестие;- поради неизпълнение на задължения на някой от комплементарите.Последните пет случая са в сила само ако се извършват от комплементари. Ако тези

неща се случат на командитист, той бива изключен от КД или наследен от КД.- поради личен иск на кредитори на комплементарите.Комплементар може да бъде изключен от дружеството като отговорността му е

субективна (по аналогия от СД при вина). Това изключване също е само по съдебен ред. Ограничено отговорният съдружник, за да бъде изключен трябва единствено да не е изпълнил задължението си за вноска. Изключването му става след предупреждение и пак по съдебен ред (отговорността е обективна).

8.Дружество с ограничена отговорност. Х-ка. Учредяване. Капитал.Дялове. Дружествени дялове. Членство. Възникване. Прекратяване. Права и задължения на съдружниците.Отговорност.

Етикети: Търговско правоООД е най- предпочитаното за нашите условия дружество, защото има преимущества.Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица,

които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството".

Х-ки на ООД:1. ООД е междинна дружествена форма;2.ООД е договорно дружество;3.ООД е ЮЛ;

- 20 -

4.ООД е търговско дружество;5.ООД може да бъде еднолично;6.съдружниците носят ограничена отговорност за дружествените задължения, именно

до р-ра на дяловата си вноска в капитала на дружеството;Учредяване на ООД.-минава през два етапа:съставяне на дружествен договор и

вписване в съда.1.Сключване на учредителен (дружествен) договор.-сключва се в писмена форма и

трябва да съдържа: 1.фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;2. предмета на дейност и срока на договора;3.името, съответно фирмата и единния

идентификационен код на съдружниците;4.размера на капитала. 5. размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала;6. управлението и начина на представителство;7. предимствата на съдружниците, ако са уговорени;8. други права и задължения на съдружниците.

2. Вписване в търговския регистър. Легитимиран да иска вписване е управителят, той има и задължението да го иска. Вписването се извършва с представяне на: 1) дружествения договор; 2) нотариално заверен образец от подписа на управителя; 3) протокол от учредителното събрание; 4) всеки съдружник да е изплатил най-малко 1/3 от дела си,но не по-малко то 10лв.;5/.да е внесен най-малко 70% от капитала;

Членството в ООД произтича от кооперативния му характер. Материално изражение на членството е дружественият дял. Членството възниква по два начина: първичен и производен.

Видове ООД:еднолично – ЕООД и обикновено – ООД.EООД е това, при което капиталът принадлежи на едно единствено лице. Това дава

изражение върху организацията и вътрешното управление на ЕООД. Т.е.При ЕООД не се сключва дружествен договор.При едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание при другите търговски дружества. Обикновеното ООД това е същинското дружество.

Капитанът има няколко съществени функции:1.Той представлява стартово имущество в дружеството, посредством което се

гарантира готовността му Да започне ефикасна търговска дейност2.Той изпълнява гаранционна функция но отношение на кредитирането на

дружеството.З.Той определя степента на реализация на членствените права в рамките на ООД.

Принципът на разпределение на печалбата зависи от пропорционалното участие на съдружниците в капитала. Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

Дялове:а). Дял (основен дял) – това са частите, на които се разделя капитала (те представляват някакви стойности). Сумата от дяловете трябва да е равна на капитала. Самите основни дялове може да са равни или неравни, но на практика в повечето случаи са равни. Минималният размер на 1 основен дял е 10 лв. Съдружникът може да запише 1 или повече дяла. Един дял може да е записан от повече от едно лица. Самите дялове се вписват

- 21 -

в Книгата за дяловете, която се води от управителя на ООД. Вписването е само доказателствено.

б) Дружествен дял. Това понятие има 2 значения:- Дял от имуществото на дружеството, който съответства на дела, който съдружникът е

записал (съотношението е като основен дял към капитала).- По-широко значение – членствено правоотношение, което включва и неимуществени

права и задължения. Дружественият дял е дял от имуществото на ООД, а не дял от капитала.

Терминът “членство” има няколко значения: 1) юридическият факт, въз основа на който възниква членственото правоотношение; 2) самото членствено правоотношение; 2) дружествен дял като част от имуществото. Членството може да е удостоверено в документ – Удостоверение за участие, което е доказателствен документ. Членственото правоотношение възниква по 2 начина:

а) Оригинерно – членственото правоотношение възниква или 1) едновременно с учредяване на дружеството или 2) с приемането на нов член без правоприемство (с увеличаване на капитала-молба, решение на ОС, вписване на новия съдружник, както и на увеличаването на капитала). б) Деривативно – чрез прехвърляне на дружествени дялове.

Прекратяване на членство в ООД (на съдружническо правоотношение) :- смърт на физическото лице;- обявяване в несъстоятелност на всеки съдружник;- напускане с предизвестие (писмено). Срок - 3 месеца;- ликвидация на юридическото лице;- изключване на съдружник от страна на самото ООД. Това става само при наличие на

нарушения от негова страна, които могат да бъдат :+неизвършване на дяловата вноска. Дава се допълнителен срок, приизтичане на който членството му се прекратява. Ако внесе само част от парите ги губи.+неоказване на съдействие за дейността на ООД+неизпълнение на решенията на общото събрание+действие срещу интересите на ООД.При тези четири случаи се отправя писмено предупреждение да съдружника. Ако

нарушенията продължават следва изключване. То се решава от общото събрание на ООД, с единодушие на останалите съдружници. Ако двама съдружници са нарушили някое от условията, за всеки от тях се разглежда случая поотделно.

Права на съдружниците:1.Имуществени права:1) Право на дивидент (право на част от печалбата) – размерът на дивидента се определя

от размера на дела в капитала. Правото на дивидент съществува в латентна форма, но ако се осъществи определен фактически състав то се превръща във вземане (парично):

-да изтече съответната финансова година;-дружеството да реализира печалба;-да се вземе решение от ОС за приемане на годишен счетоводен отчет;- приемане на решение от съдружниците за разпределяне на дивидент. Вземането за

дивидент се погасява с обща 5 годишна давност.

- 22 -

2) Право на ликвидационен дял (квота) – това право е неотменяемо. За да възникне е необходимо:

-дружеството да е прекратено;-да са удовлетворени кредиторите в ликвидационното производство. Това вземане се

погасява с 5 годишен срок.3) Други права: а) право на ползване на определено имущество на дружеството; 2)

право на почивна база.2. Неимуществени права:1) Управителни права-право на участие в управлението на дружеството и право на

участие в общото събрание;Право на съдружникът да избира и да бъде избиран.2) Контролни права. Те са индивидуални и не зависят от размера и броя на дяловете.-Право на информация – право на съдружника да е осведомен за хода на

дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и годишните счетоводни отчети.

-Право на искове.3.Колективни права – права на определена част от капитала:1) Право да се иска свикване на ОС, което трябва да се упражни в писмена форма, като

искането е насочено към управителя.2) 1/10 от капитала може да иска назначаване на ликвидатор от съда различен от

управителя или от назначения от ОС.3) 1/5 от капитала може да иска прекратяване на дружеството по съдебен ред, т.е. чрез

иск.За разлика от колективните права – колективни задължения няма.Задължения на съдружниците.1.Имуществени задължения : 1) Задължение за вноска и 2) Задължение за

допълнителна вноска-правят се при загуби и при временна необходимост от парични средства.

2.Неимуществени задължения : 1) Задължение за участие в управлението на дружеството.2) Задължение да се оказва съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност.3) Задължение да изпълнява решенията на ОС.4) Задължение за почтено и добросъвестно поведение към дружеството да оказва съдействие за дейността на ООД и да изпълнява решенията на общото събрание.

Отговорност-ООД е ЮЛ и има своеимущество, с което отговаря пред кредиторите си за поетите задължения.Съдружниците носят отговорност само пред самото дружество за изплащането или внасянето уговорената вноска.До този р-р е ограничена тяхната отговорност.

9. Управление на ООД.Видове органи.Общо събрание. Управител. Контрольор. Изменение на дружествения договор.Прекратяване на дружеството.

Управлението и представителството на ООД се осъществява от неговите органи.Има два задължителни - общо събрание и управител - и един факултативен орган - контрольор. Контрольорът се определя само при изрично упоменаване в договора.

Общото събрание е колегиален орган на всички съдружници с право на глас. Съвещателен глас - лицето трябва да бъде изслушано на общото събрание. Управителят има съвещателен глас, ако не е съдружник. Ако наетите по трудов договор лица, наети в

- 23 -

ООД, са повече от 50, те имат право на един представител в общото събрание със съвещателен глас.

Компетентност на общото събрание :- относно главните въпроси, свързани с дейността на ООД;- приема и изключва съдружници;- взима решения за намаляване и увеличаване на капитала;- изменя и допълва дружествения договор;За тези решения е нужно пълно единодушие. За останалите е достатъчно да има над

50% от капитала :- избиране и освобождаване на ръководител;- допълнителни парични вноски;- откриване и закриване на клонове;- участие в други дружества;- сделки за разпореждане с недвижими имоти;- приемане на отчета и годишния баланс.Гласуването става по два начина :1/.гласуване на общото събрание - лично от съдружника или от пълномощник (може да

не е съдружник), който разполага с писмено пълномощно;2/.неприсъствено взимане на решението - представя се проект (писмен) на всички

съдружници и ако те го подпишат то става решение на общото събрание (няма значение какво мнозинство се е изисквало).

Решенията на общото събрание се взимат при наличие на кворум и мнозинство, които са различни за различните въпроси.

Има два вида общо събрание:-редовно - това е годишното общо събрание, на което се обсъжда дейността на ООД през изтеклата година и се приемат резултатите.- извънредни - свикват се по някакъв инцидентен повод.

Управител : това е органът, който извършва оперативната дейност на ООД. Той има представителна власт. Може да има повече от един управител. Той е изпълнителният и представителен орган на ООД. Следователно той трябва да е дееспособно лице, което може и да не е съдружник.Отношенията между управилетеля и ООД се уреждат чрез договор, който е специален договор за възлагане на управлението. Това е договор за поръчка. Функции на управителя -организационна - по свикване на общото събрание, по водене на дружествените книги, по уведомяване на съдружниците за хода на дружествените дела.-ръководна - по отношение на работниците и служителите в ООД, по вземане на решения за текущи нужди;- представителна - произтича от закона. Възниква от момента на вписване на управители в търговския регистър.

Контрольор : има чисто надзорни функции. Дава отчет пред общото събрание за надзора върху дейността на управителя. Следи за спазване на дружествения договор, за оказване на имуществото на ООД, дава отчет пред общото събрание. Отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди. Не могат да бъде контрольор управителите, наместниците им, наетите липа в дружеството, съпрузите. лишените с присъда от правото да заемат материалноотчетничес ка длъжност.

Изменение на дружествения договор.

- 24 -

Увеличаване на капитала: Различават се два вида увеличаване на капитала:реално/ефективно/, когато се извършват нови вноски/средства отвън/, и номинално, когато увеличението се извършва без нови вноски, а само със собствени средства.ТЗ установява три възможни начини за увеличаване на капитала:

1.увеличаване на дяловете;2. записване на нови дялове;3. приемане на нови съдружници.ФС на увеличаване на капитала: капитала е броят на дяловете умножен по стойността

им. Капиталът на дружеството се увеличава с увеличаване броя на дяловете или тяхната стойност, или и двете.

Намаляване на капитала-то може да бъде предприето за постигане на различни цели.Когато дружеството е претърпяло загуби, довели до намаляване на дружественото имущество спрямо капитала. ТЗ установява три възможни начини за намаляване на капитала:

1.намаляване на стойността на дела в капитала;2. връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник; 3. освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала.

Прекратяване на ООД. Основания за прекратяването /т.е.заличаването/ - доброволни и принудителни.Доброволно - по искане на съдружниците. Друго основание - недействителност на учредяването му.

Принудително - по искане на прокурора, ако дейността на дружекството противоречи на закона или когато в продължение на 3 месеца дружеството няма вписан управител.

Прекратяването става при :- изтичане на срок, предвиден в дружествения договор;- по волята на съдружниците, с решение на общото събрание, с над 2/3 от капитала;- обявяване в несъстоятелност - по реда на съдебно производство пред окръжния съд по

регистрацията на дружеството. Предпоставки :1. По противозаконна дейност на ООД - прокурорът сезира окръжния съд.2.Поради важни причини - искът за прекратяване се прави от съдружници,

представляващи повече от 1/5 от капитала.Във всички тези случаи за да уредят висящите правоотношения, в които е встъпило

ООД, започва производство по ликвидация и се назначава ликвидатор. Едва след изчерпване на производството, когато бъдат удовлетворени кредиторите, дружеството се заличава от търговския регистър и преустановява съществуването си като правен субект.

ООД се прекратява и чрез преобразуването му в друго търговско дружество. Тука няма акт по ликвидация.

10.Акционерно дружество. Х-ка. Учредяване. Учредители. Учредително събрание.Вписване в търговския регистър. Капитал. Същност. Увеличаване и намаляване.

Акционерно дружеството е ТД, чийто капитал е разделен на еднакви части-акции, и което отговаря за задълженията си само със своето имущество.Х-ки на АД:1/.е ЮЛ и по силата на ТЗ се смята за търговец; 2/.подлежи на вписване в ТР, при окръжния съд; 3/.приема парични и непарични вноски; 4/.има фирма, седалище и органи; 5/.учредители и членове могат да бъдат български и чуждестранни ФЛ и ЮЛ;

- 25 -

Учредяването на АД е процес, който обхваща три последователни етапа: 1/.записване на капитала; 2/.провеждане на учредително събрание; 3/.вписване и обнародване; Провеждане на учредително събрание - присъстват всички лица, които записват акции от бъдещо АД и се наричат учредители - могат да бъдат ФЛ, ЮЛ с минимален брой едно лице и максимален брой лица - неограничен. На учредителното събрание учредителите вземат решения за: 1. учредяване на АД; 2. за приемане на устава; 3. записват акциите му, избират надзорен съвет и съвет на директорите. Първите две решение се взимат с единодушие, а останалите с обикновено мнозинство. Учредителното събрание:

1. взема решение за учредяване на дружеството;2. приема устава;3. установява размера на разноските по учредяването;4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.Когато АД се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.Учредители са лицата, записали акции на учредителното събрание.Не могат да бъдат

учредители обявените в несъстоятелност.Капиталът и стойността на акциите се определят в левове.Минимална стойност на капитала на АД е 50000лв.

Вписване-след като учредителното събрание свърши своята работа, новосъздаденото АД трябва да се впише в ТР при окръжния съд и извършеното вписване да се обнародва. За вписването на АД в търговския регистър е необходимо:

1. да е приет уставът;2. да е записан целият капитал;3.да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко

от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция;

4.да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет;5. да са изпълнени другите изисквания на закона.Капиталът на едно дружество трябва да бъде изцяло записан (всяка част от капитала

трябва да се знае на кого ще принадлежи при учредяването на дружеството). В момента на първоначално емитиране на акции няма анонимност, тъй като по този начин се защитават интересите на кредиторите. Чрез записването на акции, дори да не е внесен целия капитал – ще има задължено лице. Увеличаване на капитала-допустимо е при наличието на следните усл-я:1/.да е внесен напълно определеният в устава р-ер и 2/.вземане на решение от общото събрание.ТЗ допуска следните начина на увеличаване на капитала на АД:

1.чрез издаване на нови акции;2.чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции;3.чрез превръщане на облигации в акции-намаляват задълженията на АД и нараства

капитала;4.увеличаване на капитала с непарични вноски;5. увеличаване на капитала със средства на дружеството;Намаляване на капитала-прибягва се главно в два случая:1.когато дружеството има значителни печалби, които не могат да бъдат влагани за

разширяване на дейността му;2.при реализирани загуби;

- 26 -

ТЗ установява два възможни начина за намаляване на капитала: 1.с намаляване на номиналната стойност на акциите; 2. чрез обезсилване на акции.

11. АД. Акции.Понятие.Видове акции.Сделки с акции.Права и задължения на акционерите.Облигации.Понятие.Видове.Права и задължения на облигационерите.Превръщане на облигации в акции.

Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участвува с посочената в нея номинална стойност в капитала. Акциите са еднакви по номинал и са неделими. Те имат няколко стойности :

-номинална стойност - стойността, изписана върху самата акция.-емисионна стойност - стойността, по която акциите се поемат от учредителите или от

лицата, записващи акции при учредяване чрез публична собственост.Двете стойности могат да съвпадат. Акциите могат да се предложат за изкупуване на стойност по-голяма или равна на номиналната. Разликата между номиналната и емисионната стойност се нарича ажио и се отнася към резервните фондове. Ако емисионната стойност е по-ниска от номиналната, разликата се нарича дисажио и е недопустима по нашия закон.

-реална стойност - икономическа категория, определяща се от оптималното имуществено състояние на дружеството; какво цена или на каква част от капитала има право акционера.

-пазарна стойност (борсова) - стойност, на която акцията може да се продава на трети лица или на фондовите борси. Тази стойност е около реалната стойност на акцията.

Видове акции - поименни, на приносителя и привилегировани.-Поименни акции - няма ограничение какъв вид акции да се емитират от АД. Правата

по акциите на приносителя се упражняват от лицето, което на Общото събрание носи акцията, защото върху нея няма име. Те се прехвърлят чрез простото им предаване. Временните удостоверения се заменят с акции, само когато се изплати пълната стойност на акциите. Върху поименните акции задължително се изписва името на притежателя /в АД трабва да се води книга на поименните акционери/ и прехвърлителя - той отговаря до две години за невнесената част към капитала.

-Привилегировани акции - носят допълнителни права на притежателите си (съществуват и обикновени акции). Акции, даващи еднакви права формират отделен глас. Привилегията може да е -гарантиран дивидент; допълнителен дивидент; гарантиран дял при ликвидиране на дружеството и други, предвидени в устава привилегии. Законът допуска издаване на акции без право на глас, но те трябва задължително да са привилегировани.

Акциите могат да бъдат предмет на сделки (прехвърляне, което зависи от вида им) :- акции на приносителя - просто продаване, правата се упражняват от този, който

притежава фактическата власт- поименни акции - чрез джиро. Прехвърлянето трябва да се впише в книгата на

акционерите, в противен случай членството не се променя. В случай, че прехвърлителят дължи нещо на АД, то той отговаря солидарно с приобретателя за задълженията си. За прехвърлителят тази отговорност е в две-годишен срок.

- обратно изкупуване на акции - АД само да придобива акциите си. Страни по члентсвеното правоотношение са акционерът и АД. При обратното изкупуване се стига до

- 27 -

сливане на членството, следователно би трябвало да се стигне до прекратяване на правоотношението. По този начин се намалява капитала на АД.

Права на акционерите :- имуществени - право на дивидент, право на ликвидационна квота (съразмерно на

номиналната стойност на ацията, освен ако нямат привилегии), право на лихва (ако е изрично уговорена в устава). Тя се изплаща преди облагането с данъци, счита се за текущ разход на АД.

- неимуществени - право на глас (на управление), право на информация (достъп до книгите на АД, независимо от вида на акциите), право на контрол (може да атакува всички решения на АД, дори и пред съда по реда на чл.71 и 74 от ТЗ).

Задължения за акционерите: имат едно задължение (имущественост) - да направят вноската си в размер по-голям или равен на номинала (емисионна стойност). Ако акционерът не е изплатил изцяло, то когато настъпи падежа на задължението АД му прави писмено предупреждение в едномесечен срок. Ако пак не изплати, акциите му се обезсилват (амортизират). Прекратяване на членството (изключване) става само по този начин. Той губи правата върху направените вноски, които преминават във фонд “резервен”. АД трябва да предложи нови акции за продажба. В устава може да се уговори дължане на лихва за невнесената сума.

АД е единственият вид търговско дружество, което може да издава облигации. Това е начин за финансиране (кредитиране) на АД, когато има нужда от средства.

До издаване на облигации АД може да прибегне при наличието на следните условия:- АД да е съществувало поне 2 години;- да са приети поне 2-годишни счетоводни отчети;-да има решение на общото събрание на акционерите за издаване на облигации;Размерът на облигационния заем трябва да е по-малък или равен на половината от

внесения капитал (а не записания), ако облигационният заем е гарантиран от банка или от държавата. Начини за набиране на заема :

- публична подписка (аналогична на акциите);- закрита подписка - облигациите се записват от акционерите.Едно АД може да емитира няколко облигационни заема, като облигациите от всяка

емисия образуват събрание на облигационерите. Всеки от тях избира не повече от трима представители, които са група за защита на интересите. Те имат право да участват в Общото събрание на акционерите със съвещателен глас.

Видове облигации :- конвертируеми - могат при определени условия да се превърнат в акции. Тяхната

емисионна стойност е по-голяма или равна на емисионната стойност на акциите на АД. - неконвертируеми.

Права на облигационерите :-могат да се разпореждат с облигацията (влагане, залагане, продажба, прехвърляне с

джиро);- от гледна точка на заемодатели съществуват два вида права :1. индивидуални - право на връщане на главницата и право на лихва. Облигационерите,

които са записали равен брой акции с еднакъв номинал имат равни права на вземане.

- 28 -

2. колективни.Облигационерите се удовлетворяват при ликвидация преди акционерите. Те имат право на управление.

Решението за превръщането на облигации в акции е действително, само ако е одобрено от общото събрание на облигационерите, които са придобили право да превръщат облигациите си в акции.Управителният съвет определя срока за превръщането на облигациите в акции, не може да бъде по-дълъг от 3 месеца.За АД изгодата от превръщането на облигациите в акции е, че се намаляват задълженията на АД и нараства капиталът.Като акционери, предишните облигационери имат право на ликвидационен дял, а не само на номиналната стойност на облигацията.

12. Командитно дружество с акции. Х-ка. Субсидиарно прилагане на разпоредби. Учредяване.Фази.Учредители.Органи на дружеството. Прекратяване. Ликвидация.

Командитното дружество с акции е междинна форма между КД и АД. . Независимо, че в КДА има 2 вида съдружници, то е капиталово дружество и стои много по-близо до АД отколкото до КД. Особеното при ограничено отговорните съдружници е, че те са акционери и законът изисква при учредяването на КДА да участват най-малко 3ма акционери. Неограничено отговорните съдружници могат да притежават акции, но участват в ОС само със съвещателен глас.Комплементарите могат да бъдат едновременно и ограничено отговорни съдружници и да съчетават двете качества, но пак нямат права на глас в ОС. Фирмата на дружеството трябва да включва КДА.

Учредяване – комплементарите учредяват КДА. Учредяването се извършва на 2 етапа. В първия етап между комплементарите трябва да се сключи договор, в писмена форма за доказване или по аналогия писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите.Няма изискване за минимален брой комплементари, може да е само един. Другата категория съдружници (командитистите) се набират съгласно правилата на АД - с подписка или без подписка :

- с подписка : ролята на учредители се изпълнява от комплементарите, сключили вече договор помежду си. При набиране на акционери за АД, КДА чрез подписка се прилагат вече новите изисквания на специалния закон за ценните книжа.

- без подписка : учредяването става на учредително събрание, свикано от комплементарите, с участието на поканени от тях лица. Комплементарите имат винаги право на подбор (с или без подписка), докато при АД всички записали акции до набиране на капитала трябва да се приемат.На учредителното събрание участват бъдещите командитните акционери с право на глас, а комплементарите не участват с право на глас.

а) право на подбор : не извикват никойб) предлагат проект на решение по два въпроса : учредяване на КДА и приемане на

устава на КДА.Командитните акционери могат само да гласуват с “да” или “не”, но не могат да

променят устава. На командитните акционери им е дадена възможонст да одобряват решенията. Учредителните документи са два - договор и устав.

Режимът на капитала и вноските е като при АД.Вписването става по общите правила. Заявление се подава от неограничено

отговорните съдружници, които функционират като Съвет на директорите.

- 29 -

Органи – като при АД с едностепенна система на управление. КДА има 2 органа ОС и СД, но състава на тези органи е по-особен.

1) Общо събрание.В ОС участват само акционерите, които са ограничено отговорни (комплементарите с акции участват със съвещателен глас). Правомощията на ОС се определят в устава и по начало са същите като при АД, но в някои насоки са по-ограничени:

а/. ОС може да изменя устава, но се изисква съгласието на комплементарите;б/. ОС единствено може да вземе решение за прекратяването на дружеството, но

отново е необходимо съгласието на комплементарите.ОС има и някои допълнителни компетенции, за разлика от АД може да вземе решение

за проверка на дейността на дружеството (може да назначи лица, които да проверят книжата на дружеството).

2)Съвет на директорите-състои се от комплементари.Той управлява и представлява дружеството.Изпълнява формалностите по учредяването на дружеството.

Пекратяване на КДА -става със съгласието на комплементарите. Тъй като участието на акционерите е капиталово, смъртта на акционер или обявяването му в несъстоятелност не прекратява дружеството, освен ако не е уговорено друго в устава. Обратно смъртта или обявяването в несъстоятелност на комплементар прекратява дружеството. Всички прекратителни основания при СД, визиращи факти засягащи неограничено отговорни съдружници са прекратителни основания за КДА, когато засягат комплементар. При обявяване в несъстоятелност (това е основание, което важи за всяко ТД), дружеството не се прекратява, а с приключване на производството по несъстоятелност се решава съдбата му като възможните положения са 2: 1) ако всички кредитори са удовлетворени се вписва прекратяване на производството по несъстоятелност в търговския регистър и се възстановяват функциите на отстранените органи; 2) ако не са удовлетворен всички кредитори дружеството се прекратява.

При ликвидация на КДА/извън случая на несъстоятелност/ ликвидационния дял на всеки съдружник се определя съразмерно с вноските му в дружеството.

13. Кооперации.Произход.Видове.Учредяване на кооперация. Имущество. Членствено правоотношение.Права и задължения на члена на кооперация.

Кооперацията е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице.

Учредяване на кооперациите:1) Провежда се УС-Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни ФЛ, които

вземат решение на учредително събрание.2) Кооперацията се вписва в търговския регистър.Кооперациите се учредяват по

нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие. Вписването се обнародва, което е нововъведение с новия закон.

Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книги, дялови

- 30 -

участия в дружества и от други права и задължения. Имуществото на кооперацията се управлява само от кооператорите чрез нейните органи.

Имуществото и капиталът се формират на базата на вноски, които са няколко вида:1) встъпителни вноски – правят се, за да се покрият разходите по учредяването и не се

включват в капитала;2) дялова вноска – формира капитала и определя дяловото участие на всеки

членкооператор;Кооперациите задължително формират фонд “Резервен”, чийто размер не може да е по-

малък от 20% от капитала (т.е. имуществото). Размерът на фонда се определя от ОС. Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя се покрива по решение на общото събрание на кооперацията със средства от фонд "Резервен" или остава за погасяване през следващите години.

Членстевни правоотношения. Членове на кооперацията могат да бъдат само физически лица. Те трябва да бъдат дееспособни. Законът допуска лица, които са навършили 16 години да са членкооператори. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител. За членува 2 лице в кооперацията то трябва де приеме устава й. Минимално необходими са 7 лица, за да се формира капитала на кооперацията. Едно лице може да членува в повече от 1 кооперация

Членственото правоотношение може да възникне по 2 начина:1) при учредяването (оригинерно); 2) при приемане на нови членове (деривативно);Права на членкооператорите.Имуществени права:1) Право на дивидент. Особена е по-кратката давност за дивидента – 3 вместо 5 години.2) Всеки членкооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството.

Това е вземане подобно на ликвидационния дял при ТД.3) Всеки членкооператор има право на социално и здравно осигуряване.Неимуществени права – управителни:1) Всеки членкооператор може да участва в работата на ОС, лично или чрез

пълномощник.2) Всеки членкооператор има право на 1 глас, т.е. правото на глас се формира по глави

като при персоналните ТД, въпреки че дяловете може да са неравни.3) Всеки членкооператор може да бъде избран в управителните органи на

кооперацията.Неимуществени права – контролни:1) Всеки членкооператор може да иска информация от за изпълнението на приетите

решения, както и по въпроси, които засягат неговите интереси.2) Всеки кооператор има право на постоянен достъп до книгата за регистриране на

кооператори.3) Всеки членкооператор може да иска отмяна на незаконните, противоуставните и

неправилните решения и действия на управителните органи. Други права:1) Общо право на всеки кооператор да участва в дейността на кооперацията и да се ползва от нея.2) Особено право за членовете на кооперации, които имат за предмет на дейност производство на стоки с цел продажба – право на работа.

- 31 -

Задължения на кооператорите:1) Задължение за вноски – встъпителна и дялова.2) Задължение да спазват устава и да изпълняват решенията на кооперацията.Прекратяване на членството – законът предвижда 4 хипотези:1) Напускане на кооперацията;2) Изключване;3) Смърт;4) Прекратяване на

кооперацията (при ликвидация или несъстоятелност).Органи на кооперацията.Общо събрание.Управителен съвет.Председател на

кооперацията.Контролен съвет.Преустройство.Форми.Прекратяване и ликвидация на кооперацията.

Органите за управление на К са задължителни,факулта тивни и свободно опре- делени.Задължителни органи са общото събрание(ОС) ,управителният съвет(УС), контролният съвет(КС) и председателя на УС.Изпълнителният директор(ИД) е факул-тативен орган.Според компетентността на органите за управление ОС е върховен управленски и надзорен орган.УС,неговият управител и ИД са изпълнителни органи,а КС е контролен орган.

1.Общо събрание.Компетентността на ОС е три вида:а) изключителна(законов а) – тя обхваща решаването на всички въпроси с основно и

трайно значение.Законовата компетентност на ОС може да се ограничи чрез уреждане на отделни въпроси в устава. Законовата компетентност може и уставно да се разшири,но без да се отнемат най-важните правомощия на останалите органи за управление;

б) уставна – обхваща решаването на въпроси,които не са уредени в ЗК,а само от устава на дадената К;

в) остатъчна – чрез нея по категоричен начин се проявява върховенството на ОС.То обсъжда и взема решения по всички въпроси,свързани с кооперацията и нейната дейност,и когато законът или уставът не предвиждат изрично това.

ОС бива редовно,когато се провежда един път годишно и приема отчета за дейността на К и извънредно,като броят на извънредните ОС не е минимално или максимално лимитиран от закона. По правило ОС се свиква от УС.Свикването трябва да стане чрез писмена покана,в която следва да се впишат въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и денят,часът и мястото,където ще се проведе заседанието.ОС не може да приема решения по въпроси,които не са вписани в поканата,освен ако на заседанието присъстват всички членове и те са съгласни с това.

УС може да свика ОС по своя инициатива или по искане на ИД,КС,1/3 от членовете на К или пълномощниците,УС на кооперативния съюз,в който членува К. Ако УС не свика ОС,тези органи и лица(без ИД) имат право пряко да го свикат.ОС е законно ако присъстват повече от половината членове,а за изменение и допълнение на устава,за преустройство и ликвидация на К – ако присъстват повече от 2/3 от членовете или пълномощниците.Ако на заседанието не се явят необходимият брой членове,се прилага т.нар. спадащ кворум – събранието се отлага и се свиква след 7 дни при същия дневен ред.Ако и този път не се явят необходимият брой членове, заседанието се провежда 1 час по-късно,независимо от броя на присъстващите.Всеки член на К има право само на един глас.Това право може да се упражни лично или чрез представител.Един член на ОС може да представлява до трима

- 32 -

други членове.Упълномощава нето трябва да е писмено и нотариално заверено,като пълномощникът може и да не е член на К.

При определени условие ОС на К може да се замества от събрание на пълно-мощниците.Това заместване е допустимо при две предпоставки:да е предвидено в устава и членовете на К да са повече от 200.Броят на пълномощниците не може да бъде по-малък от 70.

2.Управителен съвет.Той има предимно изпълнителски функции – трябва да привежда в изпълнение решенията на ОС.

Компетентността на УС бива законова и уставна.Към законовата компетентност на УС влизат следните правомощия: за подаване молба за регистриране на К;за вземане на решение за приемане на нови членове;за правене бележка и предупреждение за изключване на членове на К,както и за отстраняването им до свикване на ОС;до него следва да се отправят и волеизявления-та за напускане на членове;негово право и задължение е да представи за одобрение от ОС отчет за годишната дейност,баланса и разпределението на общия доход на К;той е компетентен да свиква ОС;той може да назначава ИД и да образува свои органи;той е компетентен да спира изпълнението или да отменя действия на ИД и на председате-ля на УС;той е овластен да договаря условията за сливане и вливане на К;той е компетентен да образува кооперативно предприятие или да участва в създаването на междукооперативно предприятие на основание решение на ОС.Минималният брой членове на УС е 3 лица,чийто мандат е 3 години.Първият УС се избера от учредителното събрание.Изборът на нови членове ва първия УС,както и изборът на следващи УС е в компетентността на ОС.УС се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж месечно.Председателя т може да свика УС по своя инициатива или по искане на 1/3 от членовете му,както и по искане на ИД.Ако председателят не го свика,УС се свиква от КС.Заседанията на УС са редовни,ако присъстват най-малко 2/3 от членовете му.Решенията се вземат с явно гласуване и обекновено мнозинство.Членовете на УС носят два вида отговорност – организационна и имуществена. Първата се свежда до предсрочно освобождаване на член от състава на УС.Тя се реализира по решение на ОС,без да е необходимо да е налице неизпълнение на задължение на освободения член или той да има вине.Имуществената отговорност предпоставя виновно причинени вреди от управленско решение на УС.Тя е договорна и солидарна.

3.Контролен съвет.КС осъществява една относително обособена и специфична управленска функция – контролната,без това да засяга върховенството на ОС като надзорен орган.Контролният съвет проверява дейността на кооперацията. Контролът трябва да се извършва в две основни насоки – спазване на нормативните актове и устава и опазване на кооперативното имущество. Законовата компетентност на КС се проявява в няколко насоки:участие на членовете му в заседанията на УС с право на съвещателен глас;даване на заключение пред ОС по отчета на УС,баланса и разпределението на общия доход;свикване на ОС и на УС;предявяване на иск за отмяна на противоуставни и незоконосъобразни решения или действия на органите за управление на К пред РС по седалището й.

- 33 -

4.Председател на УС.Той трябва да се избере от УС преди регистрирането на К,тъй като неговото име и ЕГН подлежат на вписване.Председателят на УС е постоянно действащ оперативен и представителен орган на К.Той организира изпълнението на решенията на ОС и на УС,ръководи текущата дейност и представлява К.

-Председателят се избира и освобождава от УС,чийто член той задъл-жително е,от което следва,че задължително е и член на К.

-Председателят може да извършва сделки на разпореждане с коопе-ративно имущество само при предварително решение на УС.

-Действията на председателя могат да бъдат спирани с оглед тяхното изпълнение или отменяни по решение на УС.

5.Изпълнителен директор.ИД е факултативен орган на К.За конституирането на ИД като кооперативен орган са необходими две предпоставки: наличието на този орган да е предвидено като потенциална възможнст в устава и да е прието решение на УС за назначаване на конк-ретно лице за ИД.Това лице може да не е член на К и на УС и за него не се прилагат изискванията,които важат за членовете на УС.ИД има право да иска свикване на УС и има право да участва в неговите заседания с право на съвещателен глас.ИД замества председателя на УС,като върху него преминават правомощията на председателя да организира изпълнението на ре-шенията на ОС и на УС,за ръководене на текущата дейност и за представляване на К.

Особености на преустройството:1/.Фактическият състав на сливането и вливането, изисква сключване на договор

между УС на кооперациите.2/. Разделяне и отделяне се извършва само по решение на ОС.Всички форми на реорганизация следва да се впишат в търговския регистър.1) При разделяне или отделяне преобразуваните кооперации носят солидарна

отговорност за задължения на кооперацията, от която е извършено преобразуването.2) При сливане и вливане се предвижда разделно управление на имуществото.Прекратяване на кооперацията.Основанията са:1. по решение на общото събрание;2. с решение на окръжния съд по искане на прокурора или по искане на кооперативния

съюз, в който членува кооперацията, когато:а) преследва забранени със закон цели или извършва забранена със закон дейност;б) е останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок

съставът й не бъде попълнен;3. при изтичане на срока, за който е образувана, или в други случаи, предвидени в

устава;4. при сливане или вливане в друга кооперация;5. когато бъде обявена в несъстоятелност;6. при разделяне.Ликвидация се извършва при:1) Решение на ОС;2) Изтичане на прекратителен срок ако

има такъв.3) По решение на окръжния съд по искане на прокурора или кооперативния съюз, в който кооперацията членува.

- 34 -

Прекратяване без ликвидация:1) В случай на преустройство по смисъла на ТЗ.2) При несъстоятелност.

13. Същност на търговската сделка.Понятие.Видове търговски сделки.Търговска сделка е вид сделка, за това носи всички нейни характерни белези – тя е

юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация.

Класификация на търговските сделки:1.По икономически критерии:1) сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен, те обхващат “търговските” в

икономическия смисъл на термина сделки;2) сделки обслужващи процеса на обръщение, търговски сделки по приращение, напр.

застрахователни сделки;3) сделки, извършвани в процеса на производството.2. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една

страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. Континенталното право познава две системи за определяне на сделката като търговска : 1) обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец; 2) субективна система – извършването на 1 сделка от търговец я прави търговска.Общите правила са включени в ТЗ.

1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки.Особеността при тях е, че тези сделки са с толкова силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично. Групите са:а/. Търговска продажба; б/. Мандатни сделки;в/. Банкови и валутни сделки.г/.Сделки по услуги; д/.Сделки с интелектуална собственост – обхващат лицензионни и импресарски сделки.

е/. Запис на заповед, менителница и чекове.2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни търговски сделки – те нямат

силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са търговски сделки, защото ги извършва търговец.

3) Презумптивни търговски сделки.Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното.

3.Друго деление на търговските сделки е в зависимост от страните:1) Ако и 2те страни са търговци имаме двустранна търговска сделка.2) Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.Сключване на търговска сделка.Приложимост на общото ГП за неуредените

положения.Особености при сключването на търговска сделка.Етикети: Търговско правоЗа сключването на ТС се прилагат общите правила на ГП.Сключването може да бъде

изрично,мълчаливо,предполагаемо и чрез мълчание.Но сключването на ТС разкрива и някои специфики.

- 35 -

1.Публична покана.Тя се отправя до неопределен кръг лица(до публиката) чрез изпращане на каталози,ценоразписи , тарифи,съобщения чрез масмедиите или по друг начин.Имат се предвид само тези покани,чиято определеност дава възможност въз основа на тях да се направи оферта от лице от публиката.Това означава,че в публичната покана трябва да е посочена поне цената на стоките,работите или услугите.В противен случай е налице реклама,която също се прави с цел бъдещо сключване на ТС,но няма правно действие с оглед сключването на сделките.

2.Публична оферта-също се отправя до неопределен крък лице (до публиката),но за разлика от публичната покана и рекламата,трябва да съдържа общото предлагано количество стоки,работи или услуги и срок за приемането й(иначе няма публична оферта,а публична покана или реклама) .Предложителят е обвързан от публичната оферта до изчерпване на обявеното количество в определения срок.Ако лице от публиката приеме офертата преди изти-чане на срока,оферентът може да се освободи от отговорност само ако докаже,че обя-веното количество е било налице при съобщаване на публичната оферта,но други тър-говци са го изкупили преди определения срок.В противен случай дължи обезщетение.

3.Сключване чрез мълчание.Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

Тя се прилага при няколко предпоставки:-адресатът на офертата да е търговец.-наличие на трайни търговски отношения,което е практически въпрос.-преложението да е за сключване на търговска сделка,която да съвпада по

вид,съдържание и предмет със сключваните преди сделки,които съставляват съдържанието на трайните търговски отношения межуд страните.

-търговецът-адресат на офертата да не е възразил веднага.4.Общи условия.Обикновено общи условия се предлагат от ТД,които имат монополно

или господстващо положение на определен пазар и влизат в отношения с многобройни клиенти.Общи условия могат да се изготвят и предлагат от търговец.Не е задължително другата страна по тях също да има търговсок качество. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

1. заяви писмено, че ги приема;2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.15.Търговска продажба. Приложимост на гражданското законодателство за

неуредените положения.Общи разпоредби за търговската продажба.Етикети: Търговско правоТърговска е продажбата, която според разпоредбите на ТЗ е търговска сделка т.е.

продажба,сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.Х-ки на ТП:1/.да е налице продажба;2/.продажбата да е сключена от търговец.Достатъчно е една от страните да е търговец;3/.предмет на сделката да са движими вещи или ценни книжа;4/.продажбата да е свързана с упражняваното от търговеца занятие.Особености на търговската продажбата:

- 36 -

1.ТП е тази, която според правилата на ТЗ е търговска сделка, т.е. абсолютна търговска сделка или продажба, която е свързана със занятието на търговец, който е страна по тази сделка. Тази сделка може да бъде едностранна, двустранна или търговска сделка по общите правила. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ, независимо, че по общите правила трябва да бъде търговска.

2. ТП има по правило за предмет движими вещи, т.нар. “стоки”. Това са движими вещи свързани с търговията.

Договор за ТП.-няма изискване за форма. Особености: Цената трябва да бъде определена или поне определяема. Ако няма правило, чрез което да може да се определи цената, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, т.е. критерият е зависим от правилата на оборота. Срок. Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок. Разумен срок означава достатъчен според обстоятелствата. Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден. Уведомлението , че стоката е готова за предаване се нарича авизо.

16.Продажба на стокови борси. Форма на организиран стоков пазар, на който се сключват сделки за масови, еднородни, качествено равностойни, партиднозаменяеми стоки. Стоките не са налице на сключването на покупко-продажбата, сделките се извършват от мостри, по определени стандарти или по описание на най-важните показатели за качествена характеристика на съответната стока.

Стоковите борси са големи сдружения с нестопанска цел, защитаващи интересите на своите членове, както и на участниците в борсовата търговия. Те действат въз основа на свой собствен устав, който определя и уставния капитал на борсата. Той се разделя на акции (сертификати), който не дава право за притежаване на дивиденти, а само правото за сключване на сделки в борсата. Орган на управление е Общото събрание, оперативното ръководство се осъществява от Борсовия комитет. Фирмите, които нямат оформено членство в стоковите борси, си осигуряват достъп до борсовата търговия чрез посредниците (брокери, маклери и т.н.).

>> Последователност на борсовите операции:- Възлага се писмено поръчение на брокер, член на борсата, което съдържа

количеството, срока и цената; клиентът трябва материално да гарантира изпълнението на своите задължения.

- Брокерът съставя договора - срочен контракт за покупко-продажба.- Изпраща писмо в управителната камара на стоковата борса за регистриране на

сделката.- Камарата регистрира сделката.- Брокерът изпраща на клиента договора и талон.

- 37 -

- Клиентът подписва талона и го връща на брокера - потвърждение за извършената поръчка.

>> В България има две стокови борси: Пловдивка и Софийска. Втората осъществява сделки в областта на: тържище на контракти, сделки с борсови стоки. Борсите в България се лицензират от Държавна комисия по стоковите борси и тържища.

Борса - периодично събиране на търговци на определено място за скльчване на търговска сделка с непредставени на борсата стоки и ценни книжа.

Х-ки : Място за търговци с неналични стоки - стоките се продават само по документи, които ги индивидуализират или съдържат достоверна информация за техните качества.

I. Предмет :1. Родово определени заместими вещи.2. Ценни книжа и облигации - може и само права (безналични ЦК).3. Дивизии - местни и чужди валути.Видове борси : според предмета на сделките те биват три вида :1. Стокови борси - сключват се сделки, чиито предмет са стоки (родово определени

заместими вещи).2. Фондови борси - за търговия с ЦК.3. Парични (дивизни) борси - при тях се търгува с валута (местна или чуждестранна).Най-често фондовите и дивизните борси се съчетават.Стокови борси :Предмет - материални, родово-определени заместими вещи. Те са неналични.Разлика с тържища и панаири: При пазарите също се търгува със стоки, но с тази

разлика, че стоките са представени там. Затова там не могат да се сключват сделки с голям обем. Панаирите са също сборища на определени места, на при тях стоките не са налични, а са представени с мостри, образци и т.н. Страни тук са също търговци, може и производители и потребители.

При стоковите борси има разновидности :1. Аукционни борси.2. Тържища на контракти.3. Същински стокови борси.1. Аукционни борси : На тях се сключват сделки за продажба на стоки, които са

трудносъхраними или бързоразвалящи се (храна, цветя) или със специални вещи, за които се изисква специален оглед или оценка (напр. кожа, скъпоценни камъни и др.). Предмет на аукционите могат да бъдат още уникални стоки (предмети на изкупуване, както и антични предмети). Провежда се наддаване на стоковата борса, за да се определи цената на стоките. Предварително е зададена стъпката за наддаване и правилата за спечелване. Наддаването може да е нагоре и надолу.

2. Тържища за контракти : Няма регламентация за тях; провеждат се съгласно практиката и обичаите в света. Контракт - това са стандартизирани книги, количества стоки, които се предлагат за търговия на борсата. Не се фиксират цени; те се определят ъкм момента на сключване на сделките в зависимост от търсенето и предлагането. На тези тържища могат да се предлагат пшеница, кафе, зърно и др.

- 38 -

3. Класическа (същинска) стокова борса : Същинските стокови борси се регистрират при остъствие на правна регламентация - най-често като АД. Търговията се извършва съгласно борсовите правилници, които се определят от самите борси. При липсата на регламентация борсата сама трябва да регламентира сигурността от сключените сделки.

Борсови сделки-Борсовите сделки се сключват на определено място - на борсата и винаги в определено време. Винаги се сключват от определени специално натоварени лица - от борсовите посредници. Тези сделки се сключват за стоки, ЦК или валути, приети за борсова търговия. За да бъдат приети за борсова търговия, те трябва да отговарят на определни изисквания. Борсовите сделки винаги се извършват по определен начин, ред, съгласно правилвика на борсата.

Видове борсови сделки :1. Налични борсови сделки - още касови и престационни. Изпълнението на борсовите

сделки става почти веднага след тяхното сключване (непосредствено след това). Обикновено се сключват за еднократни престации.

2. Срочни сделки - те са от по-голямо значение. Обикновено изпълнението им се отлага за след един по-дълъг период от време.

3. Форуърдни сделки - изпълнението се отлага за по-късен период от време. Могат да бъдат сключени за всякакъв вид стоки, ЦК, валути. Имат еднократно действие.

4. Фюгърсни сделки - при тях изпълнението също се отлага, но те се сключват за типични контрактни количества стоки, ЦК, валути. При сключването им се определя цената, която се дължи към момента на изпълнение на сделката в един отложен във времето момент. Продавачът разчита, че цената ще е стабилна или ще падне; купувачът - че тя ще се качи.

5. Опции- обикновено се съчетават с фюгърси. Купувачът/продавачът придобива правото да купи определена стока, ЦК, валута след определен срок на цена, договорена в мометна на сключването на сделката. Тука не се продава самата стока, а правото тя да бъде закупена. Купувачът има право да купи, но може и да откаже. Той има опция (правото на избор) да купи или не. Предмет на опциините сделки са стоки, валути и ЦК - съответно стокови, валутни и фондови опции.

17. Комисионен договор.Определение.Х-ка.Действие.Права и задължения на страните.Прекратяване.

Комисионният договор е договор, по силата на който едно лице (довереник/комисионер) се задължава срещу възнаграждение по поръчка на друго лице (доверител/комитент) да извърши от свое име и за сметка на доверителя една или повече сделки. Правоотношението се развива между 2 страни - комисионер и комитент, по необходимост и едно трето лице. Комисионерът се задължава от свое име срещу възнаграждение да сключи една или няколко сделки.Предмет на комисионния договор е сключването на тези сделки. Те се означават като изпълнителни сделки - могат да бъдат различни (покупко-продажба, наем, лизинг - почти всички договори). Тези сделки комисионерът извършва от свое име и за сметка на доверителя

Задължения на комисионера. 1) По комисионния договор комисионерът трябва да изпълни нареждането такова, каквото доверителят е дал, с грижата на добрия търговец. Той трябва да се съобразява и с допълнителните нареждания на доверителя в хода на

- 39 -

изпълнението на поръчката. Ако комисионерът сключи изпълнителната сделка при по-изгодни условия от поръчката, по-благоприятните резултати са за доверителя (недействителна е клаузата, че по-благоприятните резултати са за комисионера). Ако комисионерът се отклони от дадената поръчка съществуват 2 възможности за комитента:а/.Ако комисионерът не изпълни нареждането на комитента, комитентът не е обвързан от изпълнителната сделка и следователно може да не приеме резултатите от нея. Комисионерът няма да може да прехвърли правата и задълженията от сключената по този начин изпълнителна сделка. Също така при действие без представителна власт сделката не обвързва никого (нищожна е), а при комисионния договор сключената изпълнителна сделка е действителна за страните по нея - комисионер и трето лице.б/. Комитента може да претендира обезщетение за вреди.2) Трябва да изпълни задълженията и да упражнява правата по изпълнителната сделка до прехвърлянето им на комитента.3) При изпълнение на поръчката комисионера трябва да пази интересите на доверителя с грижата на добър търговец. 4) Комисионерът е длъжен да даде отчет на комитента за сключената сделка. Как ще стане самото прехвърляне на резултата зависи от сделката – може да има фактическо предаване, цесия на вземания, джиро на ЦК и т.н.

Задължения на доверителя (комитента):1) Да приеме резултата от изпълнителната сделка. 2) Да плати разноските, които са направени от комисионера – става дума за разумните разноски, които са във връзка с договора. 3) Да плати възнаграждение, което е независимо от изпълнението на сделката от третото лице. Възнаграждението се означава като комисионна и е процент от изпълнителната сделка, може и твърда цена, но е недопустимо да се уговори като разлика в цените.4) Задължение да прегледа стоката – не е същинско задължение.

Отказ на комисионера и оттегляне от комитента.Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката. Комисионерът има право да получи възнаграждение за всичко, което е извършил и обезщетение за направените разходи. Това е особен случай на разваляне е, защото:1) кредиторът трябва да даде подходящ срок за разваляне, а по ТЗ има фиксиран срок 2 седмици.2) По ЗЗД в полза на изправния кредитор се поражда право на обезщетение за претърпените вреди, а по комисионния договор обезщетението пак е предопределено - възнаграждението, което му се дължи, и направените разходи.

3) Когато в разпоредбата се говори за неизпълнение от страна на доверителя безспорно се има предвид виновно неизпълнение.

Оттегляне на поръчката. Дадена е възможност доверителят да реши да оттегли поръчката защото договорът се сключва в негов интерес. Това е възможно само ако комисионерът не е изпълнил всичко по договора. Последици от оттеглянето - комисионерът има право на възнаграждение за направените разходи до момента на оттеглянето. В тежест на доверителя е в едномесечен срок да се разпореждане с вещите, които са у комисионера.

- 40 -

18. Спедиционен договор.Определение.Х-ка.Права и задължения на страните.Прекратяване.Давност.

По силата на спедиционния договор едно лице (спедитор) се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя, договор за превоз на товар. Договорът е възмезден, двустранен.Задължения на спедитора:

1) Задължение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя превозен договор като избере най-подходящия превозвач и най-подходящата тарифа.2) Да съхранява товара от момента, в който го е получил от доверителя (с грижата на добрия търговец) и да предаде товара на превозвача, за да бъде осъществен превозът. Ако това се налага, той трябва да направи необходимите разноски за този период.3) Да изпълнява нарежданията на доверителя: Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори. отношение на пътя и начина, по който трябва да бъде извършен превозът. Законът предвижда сериозни санкции ако спедиторът се отклони от поръчката – той отговаря за всички вреди освен ако докаже, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако беше спазил указанията на доверителя (трудно е да се докаже).4) Длъжен е да уведоми доверителя за евентуално неподходящата опаковка на товара, за да знае дали е годен да издържи превоза.5) Длъжен е да застрахова товара ако това му е наредено от доверителя.6) Дължи отчет - да прехвърли резултатите от сключения превозен договор на доверителя.

Задължения на доверителя. 1) Дължи възнаграждение на спедитора.2) Да възмезди спедитора за всички направени разноски от него. Включват се: 1)

основна превозна такса (навло); 2) допълнителни превозни такси; 3) такси за складиране, товарене, разтоварване, опаковане, преопаковане, застраховане.

3) Дължи да уведоми спедитора за особеностите на товара, за да може той да прецени опаковането, начина на превоз и др.

Права на спедитора:1) Спедиторът има възможност вместо да сключи договор за превоз (изпълнителната сделка) сам да извърши превоза - встъпване в изпълнителната сделка. Може винаги да го направи без някакви особености – няма специалните изисквания от комисионния договор (спедиционният договор обаче е различен от превозния договор). Последици, когато спедиторът сам извършва превоза: придобива правата по един превозен договор, съответно и задълженията. 2) Спедиторът има право без изрично овластяване да възложи сключването на превозен договор на друг спедитор (тогава двамата си поделят възнаграждението от доверителя). При множеството кредитори следва да се разглеждат 2 различни хипотези:

а. При същинския спедиционен договор вторият спедитор действа от името на първоначалния, той не е в облигационна връзка с доверителя.

б. При несъщинския спедиционен договор имаме преупълномощаване по смисъла на ГП, т.е. следващия спедитор действа от името и за сметка на доверителя.

3) Спедиторът има право на законен залог (важи и за комисионера и за консигнатора). Ако има множество спедитори, всеки от тях може да упражни заложното право за всеки друг - случай на активна солидарност.

Специална погасителна давност при спедиционния договор.Искът за вреди се погасява със специална кратка погасителна давност – едногодишен давностен срок за

- 41 -

отговорността, която спедиторът носи, ако със своите действия причини вреди на доверителя. Специалната давност важи само за същинския спедиционен договор, ако спедиторът е бил упълномощен и действа от името на доверителя, важи общият петгодишен давностен срок. Този срок важи и относно претенциите на спедитора към доверителя, както и за другите претенции на доверителя към спедитор (освен за обезщетение за вреди).

Договор за превоз.Определение.Х-ка.Видове.По силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да

превози до определено място лице, багаж или товар. Договорът е двустранен и възмезден.Предмет - превозване на лице, багаж, товар. Товар и стока може и да са синоними, но товар е по-общо понятие, включва и нещо, което може да не е стока - да не е в обръщение (в гражданския оборот). Товарът трябва да се превози (не пренесе), за да има превозен договор трябва да се ползва превозно средство. Страни по договора:

1) Товародател (изпращач). Не е необходимо нито да е собственик на товара, който ще се превозва, нито да е търговец.2) Превозвач – той задължително е търговец.

3) Интересно е мястото на получателя в договора. Към момента, в който се сключва спедиционният договор, получателят е трето лице - прилича на договор в полза на трето лица. Има обаче някои съществени разлики: а/.Правото на бенефициера възниква от момента на сключване на договора, а тук не. б/.Освен това волеизявлението на третото лице има важно значение – чрез него правото се стабилизира.в/.Превозният договор е различен от договора в полза на трето лице - за бенефициера възникват само права, при превозния договор има задължение получателят да плати такса, ако изпращачът не е направил това.Видове договори за превоз:

1.Според предмета на договора:1) превоз на хора;2) превоз на товар.Превозът на багаж е акцесорен към превоза на хора.2.Според вида транспорт:1) сухоземен (сухопътен): железопътен, автомобилен, коларски;2) воден: а) крайбрежен и речен (двата са каботажни) и б) превоз в открито море - има

различи в режима на двата.3) въздушен.Сключване на договора. Офертата се прави от изпращача. Поставя се въпросът дали

договорът е реален или консенсуален - зависи какъв е конкретният превозен договор. При железопътен и крайбрежен превоз предаването на товара е елемент от фактическия състав - договорът е реален, трябва да се предаде и приеме товарителницата. По ТЗ договорът е неформален. Според специалните закони останалите видове (въздушен, автомобилен и морски) са консенсуални и формални - предаването на товара е в изпълнение на сключения договор.Превозни документи - различни при различните видове договори, с различно правно значение.Товарителница - при железопътен и крайбрежен превоз (има въздушна и автомобилна, но са с различен режим). Значението на товарителницата е, че тя е условие за действителността на превозния договор. Изготвя се в един екземпляр от изпращача и се предава на превозвача при даването на товара.Коносамент – издава се при договора за

- 42 -

морски превоз (в открито море). Издава се от превозвача и представлява едностранно волеизявление на параходството, с което то се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на коносамента – последният джиратар във веригата на джирата. Коносаментът е ЦК, може да е на заповед или поименна, която материализира 2 основни права: 1) да се получи товара – само от този, които е легитимиран по коносамента;и 2) право на разпореждане с товара. Товародателят прехвърля коносамента на получателя срещу цената на товара. Товарителен запис.Той се издава при железопътен транспорт и е много сходен с коносамента. Товарителния запис се издава от превозвача по искане на изпращача и представлява едностранно волеизявление, с което превозвачът се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на записа. Товарителния запис е ЦК – заповедна или поименна. Товарителният запис се дава на товародателя и докато стоката се превозва, може да сменя своя титуляр без ограничения.

Договор за превоз на пътник. ОпределениеХ-ка. Права и задължения за страните.Договор за превоз на пътници– договор между физическо лице и превозвач, с който

превозвачът се задължава да превози лицето от едно до друго място срещу заплащане на определен възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, неформален по общите правила на ТЗ (по някога е формален). При автомобилния транспорт договорът също не е формален. Билетът има доказателствено значение, а не е форма за действителност. Той легитимира пътника като страна по превозния договор и не може да се прехвърля. Когато билетът е поименен (при въздушен превоз) той не може да се прехвърля на 3то лице. Ако обаче не е поименен, може да се прехвърли преди започването на превоза.

Задължения на превозвача:1) Да превози пътника и личния му багаж със съответното превозно средство както е

уговорено.2) Да осигури удобството и сигурността на пътниците според вида превозно средство и

разстоянието.Задължения на пътника:1) Да заплати превоза.2) Да спазва реда, определен за съответния превоз19. Влог в публичен склад.Определение.Х-ка.Права и задължения на

страните.Складов запис.Части.Прехвърляне.Прекратяване на договора.Договор за влог в публичен склад –договор, с които влогоприемателя приема срещу

възнаграждение стоки със задължение да ги пази и върне на влогодателя или на друго овластено от него лице. Страните по договора са влогодател и влогоприемател. За влогоприемателя има изисквания в специални закони – той трябва да има качество публичен склад, като различните търговци се лицензират, за да извършват такава дейност, от различни органи. В някои случаи тези публични складове са под специален митнически режим – антрепозитни складове (територията на тези складове не се смята за територия на страната). Договорът за публичен склад е двустранен, възмезден и формален договор. Този договор трябва да се впише в складов регистър, който се води от влогоприемателя. Вписването се извършва по ред определен от министъра на правосъдието В повечето случаи това е вид неправилен влог, тъй като трябва да се върнат вещи от същото

- 43 -

количество и качество. Обикновено става дума за вещи които се сместват – жито нефт и др. Ако е уговорено договорът за публичен склад е правилен.

Действие на договора:1.Задължения на влогоприемателя:1) Да пази стоката с грижата на добрия търговец, като “пазене” означава да се

извършват фактически и правни действия;2) Да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взима проби от нея, да предприема мерки за нейното подържане и т.н. 3) Когато в стоката настъпят забележителни изменения, които съставляват опасност за нейното подържане влогоприемателят е длъжен да уведоми лицето, лицето което ще я приеме или ако то не е ясно, влогодателя.

4) Да застрахова стоката на името и за сметка на влогодателя, по застрахователната цена обявена от него.5) Да издаде складов запис по искане на влогодателя.

Складовият запис- той е ЦК на заповед и се състои от 2 части:1) заложен запис2) стоков запис. По искане на влогодателя и всеки легитимен получател на стоката

влогоприемателят е длъжен да издаде отделен стоков запис за части от стоката срещу първоначалния. Последващите стокови записи трябва да носят датата на първоначалния.

Влогоприемателят може да откаже да издаде стоков запис ако:1) влогодателят не е платил възнаграждение или разноски;2) при основателни причини – това е фактически въпрос.3) Да върне вложената стока.Какво се връща зависи дали договорът е правилен или неправилен. Ако има фири те се

приспадат до договорения или законоустановения размер. Ако е издаден складов запис стоката трябва да се предаде на легитимираното лице – последният по непрекъснатата верига на джира държател.

Складовият запис може да се обезсилва по реда за обезсилване на заповедна ЦК2.Влогоприемателят има и 1 право – на законен залог върху вложената стока, за

удовлетворяване на вземането за възнаграждение. Законният залог има по-преден ред от залога на държателите на заложния запис. Принципът е, че винаги вземането за разноски и възнаграждение има привилегия пред останалите привилегировани вземания.

3. Задължения на влогодателя:1) Да даде сведения, необходими за пазенето на стоката.2) Да заплати възнаграждение – обикновено размерът и начинът на плащане е уговорен в договора.Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

Прекратяване на договора.1.Ако договорът е срочен той се прекратява с изтичането на срока.2. Ако срокът не уговорен – 3 месеца след влагане на стоката.3. Договорът може да се прекрати и преди срока от влогоприемателя при 3

алтернативни условия:1) ако стоката е застрашена от повреждане;2) ако тя може да повреди други стоки;3) при други важни причини.

20. Договор за лизинг.Произход.Определение.Х-ка.Видове договори за лизинг.Задължения на страните.Лизинг на предприятие.

- 44 -

Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален, лизингополучателят може да залага полученото имущество. Тогава може да възникне конфликт в интересите на кредиторите на лизингодателя и лизингополучателя. За да се избегне тази възможност се прави вписване на лизинга, за да се може лизингополучателят да го противопостави на заложния кредитор на лизингодателя.Предмет на лизинга са вещи, по начало непотребими. Няма ограничения по отношение на срока, както при наема (до 10 г.). Лизингът издава известна близост с договора за наем, тъй като предмет и на 2та договора е ползването на вещ. Видове лизинг.Според ТЗ съществуват два вида лизинг:

1) Лизинг -С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. 2) Финансов лизинг – договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Този договор има смесен характер, тъй като включва уговорки за ползване на вещта (характерни за лизинга), но и включва уговорки от договора за поръчка – лизингодателя извършва правни действия за придобиване на вещта.

Задължения на страните при обикновения лизинг:1.Задължения на лизингодателя:1) да предаде вещта в състояние, годно за нейното ползване;2) да монтира, въведе в действие и поддържа вещта в състояние, годно за ползване за

сметка на лизингополучателя;3) да осигури условия за спокойното ползване на вещта. Да се въздържа от извършване

на сделки или действия, които пречат за нейното ползване;4) да прехвърли собствеността върху вещта ако е уговорено.2.Задължения на лизингополучателя:1) да получи вещта;2) да я ползва с грижата на добрия търговец за определено от договора ползване, а при

липса на такава уговорка, съобразно предназначението.4) да плаща лизинговите вноски. Начинът за това се договаря.5) да върне вещта, ако не е уговорено друго.Лизинг на предприятие -допустим е при вещни права, фактически положения свързани

с вещи, задължения, фактически положения несвързани с вещи.В договора е задължително да се включат клаузи, които уреждат отношенията за елементите от съвкупността, които нямат характера на вещни права, както и фактически състояния, които не са по повод вещи. Договорът може да се допълни от съда ако е изрично уговорено. Ако няма такива клаузи лизингът на предприятие може да се разглежда като лизинг на съвкупност от вещи (частична недействителност) или да има пълна недействителност.

Прекратяване на договора за лизинг. Няма специални правила, но има отклонение от правилата за прекратяване на наема. При лизинга няма максимален 10годишен срок. Срокът може да е по-дълъг и съответно прекратяването да настъпи в по-късен момент.

Не важи правилото за мълчаливо прекратяване на договора.Не може да се прекрати с едностранно писмено предизвестие, защото по принцип лизингът е срочен договор.

21. Лицензионен договор.Определение.Х-ка.Права и задължения на страните.Прекратяване на лицензионния договор.

- 45 -

С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му. Този договор е двустранен, консесуален,формален, възмезден и комутативен.С него носителя на юридическо има фактическо право върху обекта на индустриална собственост отстъпва срещу уговорено възнаграждение и при уговорени условия на другата страна /лицензополучателя/ изцяло или частично ползването на свое монополно право. Договорите за лицензия могат да бъдат :

1.изключителни при което собственикът на предмета , на вещта , прехвърля на другата страна в пълен обем правата върху предмета или веща.

2.Пълна лицензия при която собственикът на лицензията ограничава закупилия лицензията до определена територия или до пазар

3.Обикновенна лицензия – При която основната фирма /собственика на лицензията/ я продава и предлага на неограничен брой лицензополучатели като може да договаря единствено обемите на произвежданите продукции. Този договор се сключва за срок който не може да бъде по голям от срока на действие на патента.

Страни по договора са лицензодател/лицензиант/ и лицензополучател/лицензиар/.Задължения на лицензополучателя:- да пази в тайна сведенията за непатентованото изобретение;-да осигурява качеството на стоката при лицензия на търговска марка;-да означава с търговска марка стоката, за която му е предоставена лицензията;-да заплати уговореното задължение.Съществуват 3 форми на плащане:еднократно,

процентни отчисления;комбинирано плащане;Задължения на лицензодателя:-да предостави лицензия на лицензополучателя за използване предмета на договора;-да гарантира качествата на предмета на лицензионния договор, т.е. отличителните му

черти в сравнение с известните;Прекратяване:-безсрочният лицензионния договор се прекратява с писмено предизвестие на една от

страните;-ако срокът за предизвестие не е определен с договора,той е 6 месеца, но

лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му;

22. Банкови сделки. Определение.Х-ка.Отделни видове банкови сделки.Банкови сделки - това са всички видови сделки, които обслужват паричното

обръщение. Банкови сделки по занятие се извършват само от специални търговци – 3 вида: 1) търговски банки; 2) финансови къщи; 3) обменни бюра.

Търговските банки са АД, който по занятие извършват банкови сделки и са получили лицензия по реда на ЗБ от централната банка. Търговските банки (ТБ) имат следните особености:

1) Те са само АД (може и кооперации, но не се срещан в практиката).2) Търговци със специален предмет на дейност – само банкови сделки.

- 46 -

3) Търговци със специална правоспособност, която се определя от лицензията на ЦБ (индивидуален административен

Видове банкови сделки :1) В зависимост от положението на банката: обикновено е сума пари.1.Активни - договор за банков кредит2.Пасивни - договор за банков влог или банкова сметка.3.Неутрални - банката играе ролята на посредник. Те са в зависимост от това дали

банката е кредитор или длъжник.2) Според, лицата които ги извършват:а. изключителни, извършват се само от ТБ – напр. банков влог и банков кредит,

сконтови сделки, депозит на ценности, договорът за банкова касетка, издаването и управлението на банкови карти и т.н.

б. неизключителни, извършват се и от небанкови финансови институции – финансов лизинг, сделки с фючърси и опции.

3) Основни сделки – банков кредит, банков влог, разплащателни сметки.23. Акредитив и др банкови сделкиКредитно писмо. Документарен акредитив.С кредитно писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в

писмото лице сума до определен размер. То може да е отправено до няколко банки и в различни населени места.

Кредитното писмо няма нищо общо с кредитите, независимо от наименованието и представлява опростена форма на акредитирано плащане.

Лицето, овластено да получи сумата е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски. Следователно това е възмездителна сделка. Банката от своя страна е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо.

Правната уредба на акредитив се съдържа в ТЗ. Той е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните документи в него. Банката от своя страна може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на други условия по акредитива и плащането на сумата.

Акредитивната форма и договорът за акредитив са едни от най-старите банкови сделки за гарантиране на един стоков договор. Той се използва обикновенно при дистанционни продажби по време и място . По него има на-малко три страни – купувач, платец, или наредител нарежда да се открие акредитив, като отправя писменно изявление до обслужващата го банка. Неговата банка приема нареждането и се сключва договор за откриване на акредитив. Съдържанието да се плати на определено лице при определени условия / стока, фактура, сертификат за качество, транспортен документ и т.н/, уговорени между платеца и получателя на сумата. Така се гарантират интересите в еднаква степен както на купувача, така и на продавача.

Между банката на купувача и банката на продавача съществува кореспондентски договор. Банката на продавача е задължена да плати на продавача, при спазване на уговорените условия. В нареждането се определя и срока за усвояване на сумата.

Акредитивът се дели на:

- 47 -

-отменяем – може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен и -неотменян – ако от акредитива не следва друго, но може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице. Ако неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива т.е. акредитивът може да бъде потвърден и непотвърден. По чл.438 от ТЗ акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго. При договорът за акредитив субсидиарно се прилага договора за поръчка.

От голямо значение е акредитивната строгост – банката не се интересува от фактическите отношения между страните, не се явяват арбитри, нито следователи, а само проверяват от формална страна уговорените условия – формално проверяват документите, а не фактическото състояние по сделката .

Договорите за акредитив са:-формални;-абстрактни /банката и страните по акредитираното плащане са независими от

търговския договор между бенифициера и платеца/ и консенсуални.Договор за банкова касеткаДоговорът за банкова касетка е особен вид договор за влог. С него банката се

задължава да пази съдържанието на касетката срещу определено възнаграждение. Банката се задължава да пази не определена вещ, а определено пространство. Банката може и да не знае какво точно се съхранява в банковата касетка. Анонимността е облекчение за клиента. Той обаче може да се откаже от нея и да обяви пред банката съдържанието на касетката. Банката има право да контролира чрез специално техническо средство (рентген) съдържанието на касетката, т.е. дали не се държат в нея опасни вещества. При договор за банкова касетка с необявено съдържание вложителят е длъжен да обяви стойност на вещите. При договор с обявено съдържание се дължи неговата (на съдържанието) пълна стойност. При липса на обявена стойност на банката тежи отговорността за доказателство, че щетите на лицето са били по-малки от тази стойност. При неплащане на възнаграждението банката има право на залог върху вещите от касетката. Нарушава се правото на анонимност. Касетката се отваря в присъствието на нотариус и банката може да се удовлетвори от стойността на съдържанието й чрез продажба на вещите на търг.

Банково инкасо - договор, чрез който банката срещу възнаграждение се задължава да събере парично вземане на своя клиент или да извърши друго инкасово вземане (най-често осигуряване на инкасово вземане на своя клиент, т.е. менителнично задължение на клиента). Неуредената материя се препраща към договора за поръчка.

Най-често се среща банково документарно инкасо - клиентът, който нарежда вземането, предоставя на банката определени документи. Това най-често са така наречените стокови ценни книжа, т.е. документи, материализиращи права върху материални вещи. Чрез банковото документарно инкасо се извършва задължението по Договора за продажба. Клиентът на банката се явява продавач, а третото лице - купувач. Клиентът предоставя на банката не самите вещи, а документите. След това банката предава на купувача документите, а той от своя страна престира паричното задължение. Така нито една от страните не рискува да изпълни първа действията, без да получи насрещна престация.

- 48 -

Банков документарен акредитив - при него сигурността е още по-голяма. банкаПо нашето право акредитивът е едностранна сделка. Той е волеизявление на банката,

която се задължава да плати на посоченото в акредитива лице (бенефициент) определена парична сума срещу представяне на определени в самия акредитив документи. Банката се задължава да плати парична сума за задължения на свой клиент (наредителя за акредитива). Между клиента-наредител и банката съществува друга сделка - договор за откриване на акредитив. Той също е разновидност на договора за поръчка. Възможно е той да се открие със собствени парични средства на наредителя, но може и да се открие с паричен заем от банката. Тогава ще са налице два договора - договор за откриване на акредитив и договор за кредит. Въз основа на договора за откриване на акредитив банката издава съответния документ за откриване и го предава на бенефициера. Когато бенефициерът представи посочените документи, той получава от нея паричната сума. Налице е друго каузално правоотношение, при което имаме размяна на парична и непарична престация (например продажба или поръчка). Чрез документарния акредитив се осигурява едновременност на двете престации.

24. Менителница. Определение.Х-ка.Форма.Съдържание.Участници в менителницата.Менителницата е едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - нарежда на

друго лице - платец - да заплати парична сума на трето лице - поемател или ремитент на менителницата. Менителницата е конститутивна ценна книга по своята правна форма. Тя материализира определени права (парични вземания). Съставянето на документа е елемент от правопораждащия факт. Формата за действителност е писмена.

Във връзка с менителницата се извършват няколко категории правни действия - волеизявления. Издаването на менителницата се състои от две части :

1.Едностранно волеизявление на издателя. То трябва да е в писмена форма. По закон трябва да са налице и определени елементи от съдържанието (реквизити). Реквизитите, които менителницата трябва да съдържа са :

- наименование “менителница” в текста на документа (не само заглавие);- нареждане да се плати определена парична сума. Трябва да е посочена сумата - с

цифри, сдуми или и по двата начина. При разминаване важи изписаното с думи;- трябва да е посочено името на платеца;- падеж - дата на плащане;- име на поемателя;- дата и място на издаване;- подпис на издателя (саморъчен). Не е нужно менителницата да бъде саморъчно

написана, това се отнася само за подписа.Видове менителници (обща характеристика):1) Обикновена и ректа менителница (поименна ЦК);2) Пълна и бланкова менителница;3) Домицилирана менителница и менителница с домицилиат;4) Менителница издадена срещу издателя и менителница, при която издателят е

поемател.

- 49 -

26. Джиро.Видове.Действие.Падеж.Отказ за приемане или за плащане на менителницата.Искове.Давност.

Менителницата се прехвърля с джиро. Джирото е основният способ за прехвърляне за това менителничните ефекти са ЦК на заповед. Джирото е специален способ за прехвърляне на ценни книги на заповед.Страните по джирото са джирант(индосант) и джиратар(индосатар) .Джирант е лицето,което прехвърля търг.асигнация.Първи ят джиратар е поемателят (асигнатарят). Джиратар е лицето,което придобива ценната книга.Джиратарят също може да прехвърли асигнацията като ценна книга(да стане джирант).Особености на джирото (разграничение с цесията):

1.Джирото се смята за едностранна сделка, която се извършва от джиранта. 2. За джирото се изисква писмена форма.3. Единственият реквизит на джирото е подписът на джиранта.4. Текстът на джирото може да е свободен, но има задължителни изисквания за съдържанието.5. За да породи действие джирото ЦК трябва да е придобита с реална сделка и джиратаря да е добросъвестен.6. Джирото е акцесорна сделка на менителницата, за да породи действие джирото трябва да има формално валидна менителница. 7. На последния джиратар могат да се противопоставят само възражения по менителницата.

Действие на джирото:1. Транспортно действие – прехвърля правата по менителницата. Ако джирото е

бланково, бланковият джиратар има няколко възможности:1) Той може да напише името си или името на 3то лице и джирото да стане пълно.2) Той може да джироса менителницата бланково – без да пише нищо да се подпише.3) Той може да предаде менителницата на 3то лице. Това е най-бързата и най-важната

възможност.2. Гаранционно действие – всеки джирант е солидарен длъжник за заплащане на сумата

по менителницата. Колкото повече е дижросвана менителницата толкова повече длъжници има. Тази последица обаче може да се ограничи по няколко начина:

1) Джирото включва израза “не на заповед”, т. нар. ректаджиро. Това означава, че джирото няма гаранционно действие, а е по-скоро цесия.

2) Джирото включва израза “без отговорност” – това означава, че джиранта не отговаря по менителницата. Джирото има всички други действия по отношение на джиратаря.

3. Легитимационно действие – ако има валидна менителница и непрекъсната верига от джира, последният джиратар се смята за собственик на менителницата и за титуляр на правата по нея. Това има значение в 2 насоки:

1) Ако такъв джиратар джироса менителницата на 3то лице то става собственик.2) Има значение и за плащането, защото ако при платеца се яви лице, което е кредитор

въз основа на веригата от джира, той е легитимиран да получи плащането и платецът не може да проверява действителността на менителницата.

Видове джира:1.Следпротестно джиро.2. Заложно джиро.3. Джиро за събиране (пълномощно джиро).4. Следпадежно джиро.

- 50 -

Протест. Както има 2 вида предявяване, така има и 2 вида протест: 1) поради неприемане (отказ за приемане) и 2) поради неплащане.

Протестът е официален свидетелстващ документ, издаден от нотариус, доказващ редовното предявяване и отказът да се приеме или плати менителницата. Протестът замества предявяването.Самото създаване на този документ се предхожда от охранително производство с компетентен орган нотариус, като местокомпетентен е нотариусът по мястото на плащане или приемане. Протестът може да стане извън работното място и работното време на нотариуса. Протестът се прави от лицето, което има право да предяви менителницата за приемане или за плащане. За извършването на протеста има преклузивни срокове – ако е поради неприемане в предвидения за приемане, ако е за неплащане в един от 2 та присъствени дни след падежа.Протестното производство е скъпо и затруднява менителничните кредитори. За това законодателят предвижда, че при специална уговорка в менителницата – “без протест” или “без разноски”приносителят се освобождава от необходимостта да извърши протеста, но не и от необходимостта да извърши предявяване за приемане или плащане.

Основна предпоставка за предявяване на обратните искове е неплащането на М от прекия длъжник на посочения в нея падеж.Друга предпоставка за реализа-ция на регресната отговорност е пълният или частичен отказ на платеца да акцеп-тира М, въпреки че неприетата М може да бъде платена доброволно на падежа.Освен при отказ от акцепт обратните искове могат да се предявят преди падежа и в други хипотези:

-когато срещу платеца е открито производство по несъстоятелност,като в този случай е без значение приемането или неприемането на М;

-когато платецът е прекратил плащанията си,от което състояние се прави заключение,че е неплатежоспособен;

-когато индивидуалното принудително изпълнение върху имуществото на платеца е останало без резултат;

-когато срещу издателя на М,приемането на която е отказано,е открито производство по несъстоятелност;

Исковете по М срещу платеца се погасяват с 3-годишна давност от падежа.Исковете на приносителя срещу джирантите и издателя се погасяват с 1-го-дишна

давност от деня на протеста или от падежа ако М е с реквизит “без разноски”.Исковете на джирантите помежду им и дрещу издателя се погасяват с 6-месечна

давност от деня,в който джирантът е платил М или от деня,в който срещу него е предявен иск.Давността се прекъсва само по отношение на лицето,срещу което е извършено съответното действие.Менителничните давностни срокове могат да се съкращават,но не могат да се удължават.

Запис на заповед.Определение.Х-ка.Препращане към правната уредба на менителницата.Задължения на издателя.

Записа на заповед-едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - се задължава да заплати определена парична сума на друго лице - ремитент или поемател на записа на заповед. Разликата с менителницата е, че записът на заповед е обещание за плащане, а не нареждане за плащане. Х-ка – едностранна, формална сделка, с която издателят обещава да заплати на поемателя на падежа определена сума пари. Това

- 51 -

означава, че по записа на заповед има само 2 лица – издател и поемател (без платец). Прекият длъжник е издател, той отговаря като приелия платец.

Записът на заповед съдържа:1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;3. падеж;4. място на плащането;5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;6. дата и място на издаването;7. подпис на издателя.

Записът на заповед не се приема, тъй като няма платец. Издателят е пряк длъжник, а регресни длъжници са джирантите, които отговарят ако издателят не плати.

Различия между запис на заповед и менителница:1. При менителницата има мандат, нареждане за плащане, а при записът на заповед обещание за плащане.2. При записът на заповед няма платец.3. Няма предявяване за приемане, тъй като издателят е приел записът на заповед като го е издал.4. Издателят е пряк длъжник и ако плати няма регрес.

27. Чек.Определение.Х-ка. Видове чекова способност.Прехвърляне на чек. Отговорност за плащане на чека.Пресечен чек и чек за минаване по сметка.Обратен иск поради неплащане.Давност.

Етикети: Търговско правоЧекът е особен вид движима вещ,частен документ,конститутивна ценна

книга,абсолютна търговска сделка,която е едностранна,фор-мална,безусловна и абстрактна.Чекът също е извънсъдебно изпълнително основание.Той също предпоставя три правоотношения между три субекта – издател, поемател и платец,като двете вътрешни правоотношения са каузални(на покритие и валутно),а външното е абстрактно.

Характеристика.1Чекът е ЦК.1) Той може да бъде на заповед, поименен или на приносител.а. Ако чекът е издаден в полза на определено лице – значи е на заповед.б. Ако е издаден в полза на определено лице и включва клауза “не на заповед” значи е

на поименен.в. Ако в чекът липсва името на поемателя, значи е на приносител.В зависимост от уговорките съществуват още 2 вида чек:2) Пресечен чек – съдържа 2 успоредни линии върху лицевата на ЦК (пресичането

може да бъде по вертикал, диагонал или хоризонтал). Пресичането може да бъде:а. Общо – плаща се само на банка.б. Специално – ако между линиите е посочено име на

банка, плаща се само на тази банка.Може да се премине от общо към специално пресичане, но не и обратно. Ако се плати в нарушение на изискванията, плащането е валидно, но се отговаря за вреди в рамките на сумата. Пресичането става чрез поставяне на две успоредни линии върху лицевата страна на чека.По правило целта на пресичането е да се отстрани възможнността за плащане на нелегитимирано лице и за заместване на плащането в брой с безкасово плащане между банките.Пресичането на чека може да бъде общо или специално.При общото пресичане мястото между двете линии не се попълва или се включва реквизит “банка” или друг равнозначен израз.Такъв чек може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца,които получават сумата от свое име. Пресичането на чека е специално,ако между двете линии е написано наименованието на конкретна банка.Такъв чек е платим само на посочената банка,а ако тя е платецът – на неин

- 52 -

клиент.Специалното пресичане може да бъде само едно. Две се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камара.

3) Чек с уговорка “за минаване по сметка”. Тази уговорка трябва да е на лицевата страна на ЦК и означава, че по чека може да се плати само безкасово.Целта на този чек е да забрани плащането в брой.Забранителният реквизит трябва да се впише върху лицевата страна на чека с думите “за минаване по сметка” или друг равнозначен израз.Този реквизит не може да се отмени или измени.Ако вписаният реквизит се зачертае това няма правно действие.

4) Още 2 вида чек:а. Обикновен – издава се срещу банкова сметка (най-често разплащателна), от която

могат да се правят и други плащания.б. Лимитиран – издава се срещу банкова сметка (по правило акредитивна), по която се

извършват само плащания по чекове.2. Чекът като сделка . Чекът е едностранна, формална сделка, с която издателят

нарежда на платеца да се плати определена сума. Особености на чека:1) Чекът е платежно средство и се плаща в много кратки срокове от издаването му. За

чекът е неприсъща кредитната функция на другите менителнични ефекти.2) По чекът не се уговаря лихва, тъй като се плаща веднага.3) Чекът не се приема (акцептирането е забранено).4) Платец по чека е само банка, тъй като той е платежно средство.

Страни по чека – издател, поемател и платец. Всеки може да бъде издател, стига да е дееспособен. Платецът е само банка. Не може издателят да е платец, освен ако един клон на банка не издаде чек срещу друг клон. Може поемателят да е издател в случай, че се “тегли” чек в собствена полза.

Давност-Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

Ако чекът е на приносител се прехвърля с предаване – транслативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва като джирантът отговаря за задълженията. Ако чекът е поименен се прехвърля с цесия.

28. Същност на търговската несъстоятелност. Х-ка.Сравнение със сродни правни институти.

ТН е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник,който е неплатежоспособен или свърх задължен. Субектите на ТП могат да се обявяват в несъстоятелност.По тази причина тя се нарича търговска(ТН).

- 53 -

Х-ки:1.Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя).2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия . Като производство несъстоятелността има следните особености:1) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място.2) Производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, които е неплатежоспособен или свръхзадължен. Съдебните производства най-общо биват 3 вида: 1) искови производства (решава се правен спор), 2) изпълнителни производства и 3) обезпечителни производства (свързано с гарантиране на права). Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд.

Несъстоятелността може да се сравни и с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника:

1.Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността.2. При ликвидацията няма спор.3. Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а

несъстоятелността в интерес на кредиторите.4. Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на

всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.

Несъстоятелността като производство има 2 големи фази: 1) откриване на производството по несъстоятелност и 2) същинско производство по несъстоятелност

28. Откриване на производство по несъстоятелност.Предпоставки.Компетентен съд.Инициатива.

Откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на 2 типа предпоставки:

1. Материално-правни предпоставки:1) Производство по несъстоятелност може да се открие само по отношение на търговец

по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило:а. Не може да се открие производство по несъстоятелност за търговец публично

предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон – за тази категория търговци несъстоятелността се урежда отделно.

б. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение на банка или на застрахователно дружество, защото за тях има ред по специални закони.

в. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон.

- 54 -

2) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност:

а. тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния;

б. неограничено отговорните съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството;

в. откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице /за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, той е бил неплатежоспособен/

3) Неплатежоспособност –Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.

Задължението трябва да е парично и изискуемо. Задължението трябва да е по търговска сделка.

4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.

Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Единствен компетентен съд е окръжният съд по седалището на търговеца, независимо от р-ра на масата на несъстоятелността или на вземанията.той може: да решава различни спорове; да разпорежда извършването на охранителни действия; да допуска обезпечителни мерки;Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.Инициативата за откриване на производство по несъст. принадлежи на:1/.длъжника;2/.на негов кредитор по търг.сделка;3/.на ликвидатора.

29. Обявяване на длъжника в несъстоятелност.Предпоставки.Съдържание на решението.Действие.

Основен принцип на частното право е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.Несъстоятелността може да се определи така: съдебно производство на универсално принудително изпълнение за едновременно и съразмерно удовлетворение на кредиторите на длъжника, който не е в състояние да изплаща своите парични задължения. Длъжникът е неплатежоспособен,когато не е в състояние да изпълни свое парично задължение,което е изискуемо,безусловно и ликвидно,произтича от търговска сделка или има публичноправен х-ри е свързано с търговската дейност на длъжника.Задължението трябва да е:1.Парично

2.Изискуемо,т.е. да е настъпил неговият падеж3.Безусловно-то е такова,когато не е уговорено условие, уговоре-ното отлагателно условие е настъпило или прекратително условие не е настъпило4.Ликвидно,т.е. да е безспорно установено по основание и размер5.Произтича от търговска сделка или да е публичноправно. Длъжникът не е в състояние да изпълни свое задължение, поради липса на парични средства в брой и по

- 55 -

негови банкови сметки. Свръхзадълженост- Капиталовото ТД е свръхзадължено,когато неговото имущество не е достатъчно,за да покрие паричните му задължения. Обикновено длъжникът е едновременно неплатежоспособен и свръхзадължен.Компетентен да приеме обявителното решение е окръжният съд по седалището на длъжника.Той е съдът по несъстоя-телността.

Несъстоятелността е способ на универсално принудително изпълнение: кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника.За да се обяви едно лице за несъстоятелно то трябва да се установи, че е неплатежоспособно. А то е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изплати изискуемите и безспорни задължения по търговската сделка. За неплатежоспособен се смята само този длъжник, който е спрял плащанията поради обективна невъзможност. Самото задължение трябва да има паричен характер. Освен това то трябва да произтича от търговска сделка. Състоянието на неплатежоспособност трябва да се установи пред съда, който обявява длъжника за неплатежоспособен.Несъстоятелността е съдебно производство, т.е. процедура, която се провежда при непосредствено участие и контрол на съда. Тя е изпълнителен процес и правните норми, които я уреждат, спадат към материалните правни норми, които уреждат отношенията между длъжника и неговите кредитори, между длъжника и трети лица, последиците на обявената несъстоятелност.

Съществуват няколко причини едно лице да изпадне в несъстоятелност, извън случаите на престъпна дейност, която води до несъстоятелност. Честа причина е липсата у търговците на необходимите икономически познания за пазара, за цените, за платежоспособното търсене и други. Друга причина, която води до несъстоятелност, е високата себестойност на продукцията или услугите, когато в тях значително място заемат работната заплата, суровините, които са вносни и са подложени на чести конюнктурни колебания и др.Цел на несъстоятелността е справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Решението на съдът трябва да се впише в търговския регистър и да се обнародва в ДВ. Към наименованието на предприятието ще се добави “в несъстоятелност”. Когато започне производството по несъстоятелност, то се решава по установения от закона ред, който не може да бъде изменен по волята на страните. Съдът определя възнаграждението на синдиката, който отговаря пред него. Обявителното решение обявява неплатежоспособността на длъжника,определя началната й дата и открива производство по несъстоя-телност.С това решение се назначава временен синдик,допускат се обезпечителни мерки и се определя датата на първото събрание на кредиторите,което трябва да се проведе до 1 месец от постановяване на решението.

30. Органи на масата на несъстоятелността.Видове органи.Синдик.Временен синдик.Събрание на кредиторите.Комитет на кредиторите.

Органите на несъстоятелността са всички държавни органи и лица, които извършват поредица от законоустановени действия, имащи за цел:1/.да установят актива на длъжника-търговец;2/.да го превърнат в пари/осребрят/;3/.да го разпределят съразмерно между кредиторите на длъжника;Органите са: синдикът,временният синдик и събранието на кредиторите, които задължително трябва да вземат участие в производството.

- 56 -

1.Синдикът е изпълнителен и представителен орган по несъстоятелността.Той може да бъде ФЛ.Видове:1/.Временен синдик,който се назначава с определение от съда като предварителна обезпечителна мярка.Той има ограничена компетентност,тъй като само дава предварително съгласие за извършване от длъжника на нови правни действия. Той няма други правомощия;2/.Временен синдик,който се назначава с обявителното съдебно решение и се освобождава при назначаване от съда на синдик,предложен от събранието на кредиторите.Той има компетентността на последния.Освен тези той трябва в 14-дневен срок от датата на обявителното решение да изготви списък на кредиторите по данни от търговсикте книги на длъжника,заверено от него извлече-ние на търг.книги и писмен доклад за причините на неплатежоспособностт а или свръхзадълженосттта, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запаз-ване,както и за възможностите за оздравяване на предприятието;3/.Синдик, който се назначава от съда по предложение на първото събрание на кредиторите.Той лично упражнява всички права,които са били в компетентността на длъжника. Компетентността на двата вида синдика изцяло се изравнява при обявяване на длъжника в несъстоятелност,когато длъжника бива лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,включено в МН.Компетентността на синдика се свежда до:1.Упражнява надзор върху действията на длъжника или управлява и се разпорежда с имуществото му;2.Представлява длъжника при неговото десезиране; 3.Издирва и уточнява кредиторите на длъжника; 4.Прекратява,развал я,унищожава или отменя извършени от длъжника действия или сделки и предприема мерки за прекратяване участието му в ТД;5.Получава по опис,съхранява и води търг. книги и кореспонденцията на длъжника;6.Свиква и организира събранията на кредиторите; 7.Предлага плана за оздравяване на предприятието на длъжника;8.Издирва и уточнява имуществото на длъжника,събера неговите парични вземания и внася полученото в особена банкова сметка;9.Осребрява имуществото от МН;10.Извършва разпределение на осребреното имущество между кредиторите;В правният статус на синдика са интигрирани три качества- представител на длъжника,представите л на кредиторите, държавен орган.

Правомощията на длъжника могат да се упражняват от няколко лица.По правило те имат равни правомощия,упражняват ги съвместно и носят солидарна отговорност в размер на законната лихва при забавено внасяне на събрани парични суми в банковата сметка,както и обезщетение за виновно причинените вреди на длъжника или на кредиторите.Събрание то на кредиторите може да извърши разпределение на правомощията между синдиците,което разпределение трябва да се одобри от съда.

Освен имуществена,синдикът носи още административна и организационна отговорност.Първата се свежда до налагане на глоби от съда при неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията.Организационната отговорност се изразява в предсрочното освобождаване на синдика от длъжност.Задължения и ограничения.

Синдикът е длъжен да води прономерован и прошнорован дневник,в който да записва своите действия по управлението на длъжниковото имущество.Записването има доказателствено и отчетно значение.Синдикът е длъжен да представи на съда ежемесечни отчети за своята дейност.съдът може да го задължи да предоставя и извънредни отчети.Законово задължение на синдика е да представи и трети вид отчет- окончателен.Той

- 57 -

се представя при освобождаване на синдика от длъжност.Ако в 7-дневен срок от представянето на отчета не постъпи възражение,той се счита приет.

Синдикът не може да придобива по какъвто и да било начин,пряко или косвено,право от МН.Тази забрана се прилага и за съпруга на синдика и неговите роднини.

Синдикът трябва да упражнява правомощията си лично.Той може да упълномощава друго лице само с изричното разрешение на съда.Синдикът е длъжен да пази търговска тайна.Изисквания.Положителните условия за назначаването на синдик е лицето да има завършено висше юридически или икономическо образование,ной- малко 3 години стаж по специалността и да е включено в списък,утвърден от Министъра на правосъдието.Отрицателните изисквания за назначаване на синдик са по-многобройни: лицето не трябва да е осъждано за извършване на определени престъпления,да не е кредитор по несъстоятелността,да не се намира с длъжника или с кредитор в определени родствени връзки,да не е поставено под запрещение и др.

ФС,който поражда правно отношение между съда и синдика включва: предложение на събранието на кредиторите;писмено и нотариално заверено съгласие на лицето и определение на съда.

Правните отношения,в които участва синдикът се прекратяват при освобожда-ването му от длъжност.То може да стане на три вида основания:писмено искане от синдика,смърт на синдика или поставянето му под запре-щение и др.,при които съдът няма право на преценка;служебно освобождаване от съда и освобождаване от съда по предложение на определени лица,а именно длъжникът комитетът на кредиторите и всеки кредитор по несъстоятелността.

2.Събрание на кредиторите.Има три вида събрания на кредиторите- първо,обикновено и изключително.Първото събрание на кредиторите се провежда на датата,определена от съда с обявителното решение.То се ръководи от съдията,който рзаглежда молбата за откриване на ПН и е законно,ако присъстват най-малко двама кредитори от изготвения от временния синдик списък,който задължително трябва да участва на заседанието. Първото заседание има ограничена компетентност.То изслушва доклада на временния синдик,избира постоянене синдик и предлага на съда назначаването му и избира комитет на кредиторите.Обикновено събрание се провежда след одобряване от съда на списъка на приетите от синдика вземания.Кредиторите с приети вземания имат право на глас съобразно на частта на техните вземания от общия размер на вземанията.По преценка на съда право на глас може да се предостави на два вида кредитори с неприети вземания:кредитори по предявени искове преди откриване на ПН,когато спряното производство е продължено с участието на длъжника или синдика поради неприемане на взеимането и кредитори с неприети вземания,но само ако са обжалвали съдебното решене за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.Обикновеното събрание се свиква от съда,като поканата се обнародва.То се провежда независимо от броя на присъстващите кредитори.Решенията на събранието могат да бъдат отменени от съда.Легитимирани да искат отмяна са длъжникът и кредитор с право на глас.

3.Комитет на кредиторите.Той е факултативен орган.Оибикновено такъв орган се избира по решение на събранието на кредиторите,когато длъжникът извършва по-значителна по обем или по-разнообразна по съдържание дейност и бройт на кредиторите е

- 58 -

по-голям.КК се състои от 3 до 9 души.Задължително член трябва да е поне един кредитор с обезпечено вземане и поне един кредитор с необезпечено вземане.Компетентността на КК включва извършването на три групи действия:

1. проверка на търг.книги и съдържанието на касата,което трябва да се проверява поне 1 път на месец,като съдът следва да се уведоми за резултатът от проверката;

2. свикване чрез съда на събрание на кредиторите и представяне пред него на доклад за дейността на комитета;

3. подпомагане на синдика и контрол върху неговите действия.При упражняване на този контрол комитетът може да иска от синдика представяне на отчети и даване на обяснения.КК има право да прави възражения по окончателния отчет на синдика,както и да прави предложения до съда за освобождаване на синдика;

Маса на несъстоятелността включва всички имуществени права - както настоящи, така и бъдещи. Тя включва само имуществени секвестируеми права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите. Особени хипотези:

1) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ). 2) С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива несъстоятелност и на съдружниците; Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите: 1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания. 2) Нови кредитори - вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до обявяване на решението за несъстоятелността.

Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника.1) Сделки и действия, извършени 1) след датата на решението за откриване на производството и 2) не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки:

а. Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството; б. Учредяване на залог или ипотека;.

в. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата на

неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.

а. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.

б. Безвъзмездни сделки.в. Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение.г. Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.3) недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени

павлови искове.Увредените кредитори могат на общо основание да водят иск, но той ще се води пред

съда по несъстоятелност.Особено право на прихващане:

- 59 -

1) Правото на прихващане принадлежи на кредитора.2) Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на

възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъстоятелност.

3) Извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото.

31. Предявяване на вземанията.Видове кредитори.Срок.Списъци на предявените вземания.Действие на предявяването на вземането.Приемане на вземанията.

Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по несъстоятелност. Самото производство по несъстоятелност се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на несъстоятелността; 2) същинско производство по несъстоятелността.

Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по несъстоятелност е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си:1) Участието им поначало е функция от тяхната воля (някои се конституират и служебно).2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини.Предявяването на вземанията се извършва пред съда.

1) Решението на съда няма сила на пресъдено нещо - става дума за квази искова молба.2) Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за

вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор - доказването е непълно (няма исков процес).Срок за предявяване:1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в едномесечен срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството. 2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 5 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици:

а. Кредиторът не може да оспори прието вземане.б. Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка.в. Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка.

3) Ако кредиторът изпусне 5-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство. Тези ограничения са за старите кредитори. Има едно изключение за кредитори, за които има висящи дела (предявен е иск преди откриване на производството по несъстоятелност) - това производство се спира, но ако вземането не бъде прието, исковото производство се възобновява.4) За новите кредитори не важат всички тези срокове - по общия ред, ако не се удовлетворят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.

В 14-дневен срок от изтичане на срока за предявяване (1 м.) синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка:1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване.2) Списък на вземанията - на работници и служители,

- 60 -

произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания. 3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже.

4) Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.Оспорване.1) Възможно е един кредитор да не е съгласен с вземане на друг кредитор или длъжникът да не е съгласен, че е длъжник на определен кредитор. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците. 2) Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът. 3) Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.

Когато синдикът реши кои вземания ще приеме, той представя окончателен списък на приетите вземания и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м. от изтичане на срока за възражения.Актът на съда не е акт на спорна администрация. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не.

1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание. 2) Ако има възражения, съдът се произнася в 14-дневен срок в открито заседание. По принцип всички възражения се обсъждат в едно заседание, но понякога това е обективно невъзможно. Ако намери възраженията за основателни, то съдът прави съответните промени в списъка. Ако не - оставя ги без уважение.

Определението на съда се обнародва в ДВ, то може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.Значение на предявеното вземане да е прието:

1) Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите.2) Може да гласува оздравителен план.3) Може да участва в разпределението.

Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път. Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил първо пред синдика, а после и пред съда. Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността.

Решението по този иск е триинстанционна.Решението на съда е със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори.

Оздравяване на предприятието на длъжника.План за оздравяването. Съдържание.Приемане.Утвърждаване.Действие на утвърдения план.

Производството по оздравяване е част от производството по несъстоятелност.Основното предназначение на оздравителното производство е кредиторите да се удовлетворят не от осребреното имущество на длъжника, а от приходите от неговата дейност. За да се оздрави предприятието трябва да се изпълнява оздравителен план. Оздравителният план наподобява съдебна спогодба – уговорено от съда споразумение между кредиторите.Лица, които могат да предложат оздравителен план:1) длъжникът;2) синдикът;

- 61 -

3) кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания и кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;

4) съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;5) неограничено отговорен съдружник;

6) 20 на 100 от общия брой на работниците и служителите надлъжника. Може да се предложи повече от един план или един план да се предложи

съвместно от няколко лица, които имат право да предлагат планове. Законът обаче урежда преклузивен срок за предлагане на плана – най-късно 1 месец от датата на обнародване на определението на съда, с което се приема списъкът на приетите вземания.Целта на това правило е да се мотивират заинтересованите лица да предложат план.Съдържание на плана:1) степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана.2) условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;3) степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред.4) гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;5) управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;6) влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника;

Планът може да съдържа и фактически елементи – може да се предвиди продажба на цялото предприятие или на част от него. Ако се предвижда продажба на предприятието или част от него към оздравителния план трябва да има проекто-договор(предварителен договор, с подпис на купувача). Съдът проверява плана за законосъобразност. Ако оздравителният план отговаря на изискванията на закона, съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите. Събранието на кредиторите трябва да се проведе не по-късно от 45 дни след датата на обнародване на определението на съда за допускане на плана. Ако планът не е законосъобразен съдът дава 7дневен срок за отстраняване на нередностите. Оздравителният план се разглежда и гласува по класове кредитори.Класовете са:1.Кредитори с обезпечени вземания и с право на задържане; 2.Кредитори по трудови правоотношения,когат о последните са възникнали да 1 год. от датата на обявителното решение;3.Държавата и общините,които са кредитори по публични вземания,когато последните са възникнали до датата на обявителното решение;4.Кредитори с необезпечени вземания5.Кредитори по вземане от безвъзмездна сделка,по вземане за законна или договора лихва върху необезпечено вземане и по вземане за връщане на отпуснат кредит от съдружник на ТД или кооперацията,в която членува.Планът се приема от всеки клас кредитори с обикновено мнозинство от размера на вземанията по клас.Не се счита за приет план,против който са гласувале кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете,в които се разделят.Срещу приетият план могат да се правят възражения пред съда в 7-дневен срок от гласуването.Право на възражение имат само кредиторите,но не и длъжникът и синдикът.

- 62 -

Действие на плана:1) Утвърденият от съда оздравителен план е задължителен както за длъжника, така и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.2) Утвърдения план има преобразуващо действие при частично опрощаване, новация и т.н.3) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица;4) Към плана да се представи предварителен договор с подпис от купувача. Ако планът е утвърден от съда окончателния договор трябва да се сключи в 1месечен срок от влизане в сила не решението за одобряване на плана.5) Ако оздравителният план е одобрен от съда, то се прекратява и производството по несъстоятелност, но ако решението на съда бъде отменено от по-горна инстанция не може да има ново оздравително производство.

32. Осребряване на имуществото.Същност.Продажба на вещи и вещни права.Осребряването е етап от производството по несъстоятелност.По същината си то е

система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари. То е правомощие на синдика.Това осребряване се извършва чрез публична продан.

1) Публичната продан се извършва от синдика, но той има правомощията на съдия-изпълнител. 2) По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Когато осребряването има за предмет цялата маса или обособени части, то кредиторите не могат да са в по-неблагоприятно положение отколкото при продажбата на отделни активи.

3) Самата публична продан се провежда по реда на ГПК.Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник.При осребряването има изискване относно дяловете, собственост на длъжника, в други дружества. Тези дялове се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок. Това се прилага за дялове, но не и за акции.Ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите.

87. Разпределение на осребреното имущество.Предпоставки за пристъпване към него.Ред на вземанията.Заделяне на суми за оспорено вземане.

Етикети: Търговско правоРазпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат

достатъчно парични средства.В производството по разпределение на осребреното имущество участват съдът, синдикът,длъжникът и кредиторите.Синидкът трябва да изготви сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите.Тя може да е пълна или частична.Пълна е,когато предвижда удовлетворяване на всички кредитори или осребрената МН изцяло е разпределена,а е частична,когато урежда изплащане на част от задълженията или не всички обекти от МН са осребрени.Срещу сметката могат да се правят възражения от длъжника,комитета на кредиторите и всеки кредитор в 14-дневен срок от представянето й.Съдът може и служебно да прави изменения и допълнения в

- 63 -

сметката,ако констатира незаконосъобразност.Определението на съда за одобряване на сметакта не подлежи на обжалване.В съдебно одобрената сметка се съдържа окончателното разпределение на осребреното имущество.

Кредиторите по несъстоятелността се подреждат в редове по принципа на приоритета(изключването). При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: 1.вземания,обезпече ни със залог или ипотека,като привилегията се отнася само за получената сума при реализацията на обезпечението; 2.вземания,заради които се упражнява право на задържане,като привилегията е върху стойността на задържания имот;3.взевания за разноски по несъстоятелността; 4.вземания,произтич ащи от трудови правоотношения,възни кнали до 1 год. преди да-тата на обявителното решение;5.вземания за издръжка,дължима по закон от длъжника на трети лица; 6.публичноправни вземания на държавата и общините;7.вземания на нови кредитори( възникнали след датата на обявителното решение); 8.останалите необезпечени вземания,възникнали преди датата на обявителното решение; 9.вземанията за законна или договорна лихва върху необезпечено главно вземане, дължими след датата на обявителното решение;10.вземания на съдружници за отпуснати на длъжника кредити;11.вземания по безвъзмездни сделки;

Когато паричните средства са недостатъчни,за да се удовлетворят изцяло вземанията на кредиторите,средствата се разпределят съразмерно между кредиторите от дадения ред.При пълно изплащане на задълженията остатъкът от МН трябва да се предостави на длъжника.

- 64 -