Дипломант:Ана-Мария Руменова

Крушева

Дипломна работа на тема: Литературата на РимПрофил: Латинистика

Национална Гимназия за Древни Езици и Култури “Константин-Кирил Философ”

Ръководител:Юдит Алфред

Филипова

София, 2012

В първите пет века от своята история, както обикновено се случва с примитивните народи, Рим имал най-вече устна култура, ко-ято оставила малко следи след себе си. Преходът настъпил при прекия контакт с гръцкия свят, след завладяването на Тарент през 272 г.пр.Хр.

След това Рим, вече средиземноморска сила, приел и от културна гледна точка ролята на голяма столица. Така започнали да процъф-тяват тетаърът, поезията, ораторското изкуство и историогра-фията.

Литературата на Рим

Латинската азбука произлиза от гръцката, като някои знаци са адаптирани, други добавени, трети премахнати. Буквата „F”, например, е използвана за звука „ф”, непо-знат на гърците. Буквата Z, която се появява в гръцкия, тук не е използвана задълго, поне-же съответсващият й звук не съществува в латински.

Горе – надпис от базилика Емилия на римския форум.

  От създаването си през VIIIв.пр.Хр. Рим не ражда никакво лите-ратурно творчество, нито философско, нито научно, с изключение на някакви народни и селски традиции. През тези първи векове всъщ-ност римската култура била най-вече устна, свързана с някои момен-ти и събития от всекидневния, публичния и личния живот – молитви, уми-лостивителниритуални формули, погребални и трапезни песни, посло-вици и погворки били измисляни и предавани по памет от поколение на поколение. Цялото това творчество, освен че било устно, било и аноним-но. В началото на неговото създаване в Рим не е съществувала фигурата на писателя или, във всеки случай, не се е при-давала значимост на ав-тора на едно произведение. Ето защо не знаем името на нито един рим-ски творец от преди III в.пр.Хр.

Формите на изразяване, разпространени в тези първи векове, би-ли надписи, посвещения, дидактическа поезия върху паметници и гроб-ници, домашни предмети, които свидетелстват за употребата на азбуката и на най-древния латински език.

Културата от началния период

Учените смятат, че латинският, който е от индоевропейки корен като пове-чето езици, говорени днес в Европа, е донесен в Лациум към II хилядолетие пр. Хр. от хора, идващи от една недобре определана централно-северна зона в Европа. В Италия латинският се е обогатил с думи от контакта си с вече съществу-ваващите там езици – етруския, оско-умбрийския и келтския, но преди всичко с азбуката, чрез гърците, установили се в Кампания. Към VII в.пр.Хр., благодарение на азбучната транскрипция на звуците, латинският език вече бил достигнал соб-ствена и добре определена структура, но все още щели да бъдат необходими веко-ве, за да може той да даде живот на истинската литература. Първите писмени свидетелства на латински, достигнали до нас, са от края на VI в.пр.Хр.

Латинският език

Едно от най-ранните писмени свиде-телства на латински език е общест-вен документ от VI в. пр.Хр., наречен Лапис Нигер - „Черният камък”, на-мерен на римския форум под черна мраморна плоча. Надписът, изписан с архаична латинска азбука, се отнася до свещен ритуал. 

Долу – Fibula Praenestina – златна игла, на-мерена в Пренеста (дн.Палестрина), върху ко-ято има надпис, може би най-старият доку-мент на латински език.

Необходимо било да се изчакат пет века от основаването на Рим, за да се появят сведения за първите истински произведения, създадени обаче не от римлянин, а от грък от Тарент – Ливий Ан-дроник. Фактически Рим остава задълго зависим от гръцката кул-тура, първо чрез етруските, а после и пряко.

За дълго време все пак римската аристокрация изпитвала дъл-боко недоверие към гръцката култура, израз на един свят, който имал зад гърба си дълга поредица от конфликти, и затова била потенциално опасна за социалното равновесие на римския свят.

Ливий Андроник, пленен през 272 г.пр.Хр., бил роб; той превел на латински и „Одисеята”, създавайки така предпостав-ките за развитието на два от най-големите римски литературни жанрове, а именно театъра и епическата поезия.

Театърът и поезията

Костюми, туники, маски и атрибутите за различните персонажи, като тоягата за го-сподаря или меча за войника – всичките били от гръцки произ-ход.

Комедията

През II в.пр.Хр. Рим вече имал първия си голям автор на комедии, който до голяма степен се вдъхновявал от гръцките модели. Това бил Тит Макций Плавт (254-184 г.пр. Хр.), в чиито произведения можели да бъдат намерени характерите на разнообразното общество, състоящо се от хора от народа, проститутки, стари скъперници и лих-вари, неверни съпруги, самохвални и надути войници. Костюмите на актьорите били гръцки, но ситуациите и персонажите били дълбоко римски.

Вдясно: театрал-ни маски – трагична и комич-на върху мозайка от I век пр .Хр.

Един особен тип поетическо произведение с италийски произход, била сатирата, чийто първи представител бил Гай Луцилий (180-102 г. пр. Хр)

Характеризираща се с агресивен и насмешлив език, поезията на Луцилий осмивала духа на тогавашните времена, духовната криза, ко-ято последвала след победата над Картаген, като предлагала нови или обновени идеали.

Сатирата

Прозата

В Рим се отличавали политическите трактати и историческите про-изведения. Реториката, тоест литературният жанр, който се обръщал към публиката с теми от общ интерес, достигнала значително ниво с Марк Пор-ций Катон (234-139 г.пр.Хр.), голям враг на модата, разпространена из Рим, да се имитират гърците. Сред историческите произведeния типично римска била аналистиката, тоест този жанр, който държал сметка за събитията, случващи се в определен ред, по години.

Римският театър се състоял от полукръгла кавеа (зала) със стъ-пала, предназначени за публиката, и сценична фасада със заден декор, про-скениум, сцената за актьорите и орхестра, която била зоната между про-странството, предназначено за публиката, и сцената. Орхестрата имала полу-кръгла форма и била заета от местата, запазени за сенатори и други важни личности, докато хорът играел на проскениума заедно с актьори-те. В Гърция орхестрата имала кръгла форма и служела за разгръщане на хора, докато актьорите изпълнявали ролите си на проскениума

Римският театър

Вляво: руините на римския те-атър в Лептис Магна на афри-канския бряг от I в.сл.Хр.

Най-блестящият период на римската култура, и по-специално на римската литература, бил между I в.пр.Хр. и I в.сл.Хр., като гръцките модели били разработени и пригодени към римския дух. През епохата на Юлий Це-зар (100-44 г.пр.Хр.) процъфтели лириката, красноречието и историографията; през епохата на император Август (63 г.пр.Хр. – 14 г. сл.Хр.) голямо значение започнали да имат епическите произведения, гражданската поезия и любовната лирика.

Сред епическите поети през последния век на републиката, изпъкнал Лукреций (95-55 г.пр.Хр.), който възхвалявал философията на Епикур (341-271 г.пр.Хр.) със своето произведение „За природата на не-щата“; в любовната лирика се отличил Катул (84-54 г.пр.Хр.), съжи-вявайки своетао преклонение към Лезбия.

Класическият период

Август искал величието на Рим да бъде славено от песните на поетите, които намирали в императорския двор щедро гостоприемство – Вергилий (70-19 г.пр.Хр.), който с „Енеида” възпял римската история, превръщайки я в грандиозна епопея; Хораций (65-8 г.пр.Хр.), който в своите „Оди” възхвалявал славата на Града, без да пренебрегва темите за любовта и приятелството; Тибул (55/50-29 г. пр.Хр.) и Проперций (49-15 г. пр.Хр.), които изследвали света на чувствата в своите „Елегии”; Овидий (43-18 г.сл. Хр.), гениален автор на разкази, прочут най-вече със своите „Метаморфози” – сборник легенди, които по гръцка традиция, разказват за трансформацията на персонажите в растения и животни. Главният герой в „Енеида” е Еней, зет на При-

ам, цар на Троя. След разрушаването на неговия град и след множество перипетии Еней акустира в Лациум, където след като усмирил латини и троянци, се оже-нва за дъщерята на латинския цар, Лавиния, и в нейна чест основава града Лавиниум. Неговият син Асканий пък основава Алба Лонга.

В дясно: Япикс лекува ранения Еней, фреска от Помпей от I в.пр.Хр.

„Енеида” е най-значимата епическа поема на римската култура. Написана от Публий Вергилий Марон между 29 и 19 г.пр.Хр., тя остава незавършена заради смъртта на автора. Поемата разказва историята на Еней, троянски първенец, избягал след превземането на града, който достигнал до Италия, ставайки прародител на римския народ. Първите шест книги разказват ис-торията на пътуването на Еней от Троя към Италия, докато вто-рата част на поемата разказва за войната на троянците срещу ла-тините. Горе – портрет на Вергилий в един кодекс от V в.сл.Хр.

Енеида

По отношение на историографията, през последния век на ре-публиката тя се обогатила, благодарение на призведенията на Юлий Цезар с неговите записки за завладяването на Галия и гражданската война; също така и благодарение на произведе-нията на Салустий (86-34 г.пр.Хр.), ценен източник за възстановя-ването на някои събития, като тъй наречения заговор на Кати-лина. По времето на Август се прославил и един от най-големите историци на Рим – Тит Ливий (59 г.пр.Хр.-17 г.сл.Хр.), който напи-сал монументална „История на Рим”. След него Тацит (55-117 г.сл. Хр.), прочут с описанието на народа на германите и Светоний (70-126 г.сл.Хр.), който осигурява някои ценни сведения за възстано-вяване живота на римските императори.

Историографията

През класическия период процъфтяло и ораторсткото изкуство, което имало своя майстор - Марк Тулий Цицерон (106-43 г.пр. Хр.). В последните години на републиката красноречието, тоест възможността да гово-риш публично и да убеждаваш тези, които слушат, било едно от най-ефикасните оръ-жия в ръцете на различни политици, които си служели с него, за осъществяване на це-лите си. Следователно реториката имала ед-на много практична цел – да разгроми с ду-ми съперника.

Ораторското изкуство

Марк Тулий Цицерон (тук негов бюст от средата на I в.пр.Хр.) бил писател и фило-соф, освен това политик от последния пе-риод на римската република. Той е написал няколко десетки речи.