[Type text] 

 

 

 

 

 

ПРОУЧВАНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ В 

ОБЛАСТТА НА ГРАЖДАНСКОТО 

ОБРАЗОВАНИЕ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА В 

ЕВРОПА 

 

Настоящото проучване е част от проекта  

„Избери да участваш“,  

 

реализиран от Фондация „Център за европейски и 

международни изследвания“ с финансовата 

подкрепа на Програма за подкрепа на НПО в 

България по ФМ на ЕИП 2009‐2014 г. 

 

 

[Type text] 

 

 

Съдържание 

 

1. Въведение ..............................................................................................................3 

2. Анализ гражданското образование в Европа .....................................................7 

3. Приложими добри практики ..............................................................................23 

5. Заключение ..........................................................................................................31 

6. Източници.............................................................................................................32 

 

[Type text] 

 

 

1.Въведение   

Настоящото  проучване  „Добри  практики  в  областта  на 

гражданското образование в средните училища в Европа.” е изготвено в 

резултат  на  изпълнение  на  проект  „Избери  да  участваш“  от  Фондация 

„Център  за  европейски  и  международни  изследвания“.  Проектът  се 

изпълнява подкрепата на Програмата за подкрепа на НПО в България по 

ФМ на ЕИП  ,   Тематична област „Демокрация, права на човека и добро 

управление“,  Приоритет  „Насърчаване  на  демократичните  ценности, 

включително защита на правата на човека“. 

Основна  цел  на  проект  „Избери  да  участваш“  е  да  насърчи 

демократичните  ценности,  особено  сред  младите  хора,  като  повиши 

тяхната  информираност  за  техните  основни  права  и  задължения  като 

граждани с право на  глас, да формира трайни представи и съзнание за 

честни  и  свободни  избори  и  за  активно  гражданско  демократично 

участие,  да мотивира младите  хора да осъществяват мониторинг  върху 

процесите  в  обществото и да  ги  подготви да  противодействат  на  всяко 

забелязано  нарушение  на  основни  права,  включително  и  правото  на 

честен и свободен изборен процес. 

 

1.1 Цели и задачи на проучването 

Настоящото  проучване  цели  да  идентифицира  поне  пет  добри 

практики  в  преподаваното  съдържание  и  поне  три  добри  практики  в 

методиките  на  преподаване  на  предмета  „Гражданско  образование“  в 

средните училища. 

Непосредствени  задачи  на  проучването  са  да  анализира 

организацията на преподаването в  средните училища в Европа,  набора 

от знания и умения, които учениците следва да придобият, предлаганите 

възможности  за  допълнително  придобиване  на  знания  и  умения  в 

[Type text] 

 

 

училище и извън него, и реалният ефект от гражданското образование в 

училищата. 

 

1.2 Понятия 

За целите на настоящото проучване боравим със следния смисъл 

на понятията: 

Европейска  квалификационна  рамка  за  учене  през  целия 

живот  (ЕКР)  –  референтна  рамка  от  препоръки  относно 

ключовите  компетентности  за  учене  през  целия  живот, 

необходими  за  лична  реализация,  активен  граждански 

живот,  интегриране  и  трудоспособност  в  общество, 

базирано на знанието; 

Гражданска компетентност – съгласно ЕКР включва знания, 

умения  и  отношения.  Знанията  за  концепциите  за 

демокрация,  справедливост,  равенство,  гражданство  и 

граждански  права,  за  ценностите  и  политиките  на 

обществените  и  политическите  движения,  за  процеса  на 

европейска  интеграция  и  структурите  на  ЕС,  на  техните 

основни  цели  и  ценности.  Уменията  за  гражданска 

компетентност  са  свързани  със  способността  да  се 

взаимодейства  ефективно  с  другите  в  общественото 

пространство.  Това  включва  критическо  и  съзидателно 

мислене  и  конструктивно  участие  в  дейностите  на 

общността  или  квартала,  както  и  взимане  на  решения  на 

всички  нива,  от  местното  до  националното  и  европейско 

ниво,  в  частност  чрез  гласуване.  Отношенията  касаят 

пълното зачитане на човешките права и способността да се 

оценяват  и  разбират  различията  между  ценностните 

системи  на  различните  групи  са  в  основата  на  тази 

компетентност. Тя включва както чувство за принадлежност, 

така и желание да се участва в демократичното взимане на 

решения  на  всички  нива.  Конструктивното  участие  в 

граждански дейности означава подкрепа за многообразието 

[Type text] 

 

 

и  устойчивото  развитие  на  обществото,  уважение  на 

ценностите и личното пространство на другите1. 

Активно гражданство – участие в гражданското общество, в 

живота  на  общността  или  в  политическия  живот, 

характеризиращо  се  с  взаимно  уважение  и  ненасилие  и 

осъществяващо  се  в  съответствие  с  правата  на  човека  и 

демокрацията.  

Учебни  програми  ‐  всички  официални  ръководни 

документи, включващи програми на обучение или каквито и 

да  било  от  следните  елементи:  учебно  съдържание, 

образователни  цели,  цели  за  постигане,  насоки  за 

оценяване на учениците или учебните програми. 

 

1.3 Методология 

При изготвяне на настоящия анализ бяха използвани следните 

основни методи: 

проучване  на  учебните  програми  в  различните  страни‐

членки на ЕС чрез използване на публични източници на 

информация с високо ниво на достоверност; 

проучване  на  познанията  на  учениците  относно 

обществено‐политически  теми,  както  и  участието  им  в 

обществения  живот  чрез  публични  източници  на 

информация и проучвания на нагласите; 

идентифициране  на  добри  практики  на  база 

възможностите им за прилагане в страната. 

 

 

                                                            1 Министерство на образованието и науката, „Ключови компетентности. Европейска 

референтна рамка”, София 2007. 

[Type text] 

 

 

1.4 Ограничения 

Този  анализ  е  създаден  с  финансовата  подкрепа  на 

Програмата  за  подкрепа  на  неправителствени  организации  в  България 

по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. 

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация 

„Център  за  европейски  и  международни  изследвания“  и  при  никакви 

обстоятелства  не  може  да  се  приема,  че  този  документ  отразява 

официалното  становище  на  Финансовия  механизъм  на  Европейското 

икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на 

неправителствени организации в България.   

[Type text] 

 

 

2.АнализгражданскотообразованиевЕвропа 

Анализът на гражданското образование в средните училища в 

Европа  се  основава  на  публично  достъпните  данни  на  утвърдени 

международни източници. Анализът няма претенции за изчерпателност, 

а се фокусира върху преглед на подходите за преподаване на знания и 

умения  свързани  с  активното  гражданство и  участието  във формалната 

образователна  система,  както  и  върху  познанията  на  учениците  за 

политическите системи и процеси на вземане на решения и реалното им 

участие в обществено‐политическия живот.  

 Гражданската  компетентност  на  европейските  граждани  е 

ключова  за  оцеляването  на  демокрацията  на  местно,  регионално, 

национално  и  европейско  ниво.  Само  по  себе  си  наличието  на 

нормативно  заложени  права  и  задължения  на  гражданите  не  е 

достатъчно  за  функционираща  демокрация  –  качественото  управление 

зависи  най‐вече  от  гражданския  морал  и  участието  на  гражданите. 

Истински  живите  демокрации  разчитат  на  активните  граждани,  на 

тяхното наблюдение на процесите, на желанието и способността им да 

създават  или  да  осуетяват  промени.  Активните  граждани  са  гръбнака 

представителната  демокрация.  Избирателното  право  (активно  и 

пасивно)  е  изключително  важно  за  поддържането  на  демократичната 

система.  Но  освен  това,  активните  граждани формират  и  гражданското 

общество,  което  чрез  мрежа  от  неправителствени  организации 

осъществява  мониторинг,  чрез  който  гарантира  отчетността  на 

управлението.  

В  последните  десетилетия  нараства  загрижеността,  особено 

сред  западните  демокрации,  че  активното  гражданство  е  в  упадък,  а 

това  е  риск  за  демокрацията.  Тези,  които  избират  да  не  участват,  са 

предимно младите хора. В сравнение с по‐възрастните поколения те все 

по‐често  не  упражняват  онези  права  и  задължения,  нужни  за 

ефективното  функциониране  на  демокрацията.  Едно  от  възможните 

обяснения на тази пропаст е застаряването на населението и намалелите 

възможности  и  достъп  на  младите  до  заетост,  образование, 

здравеопазване и социални придобивки.   

[Type text] 

 

 

След  приемането  на  Европейската  референтна  рамка  за 

ключовите  компетентности  за  учене  през  целия  живот    през  2006  г., 

гражданското образование заляга в националните учебни програми във 

всички страни‐членки на ЕС.  

2.1. Подходи  и  проблеми  при  преподаването  на 

„гражданско  образование“  в  европейските 

училища 

Преподаването  на  предмета  „гражданско  образование“  се 

организира по различен начин –  в  едни държави  той е  самостоятелен 

предмет,  в  други  е  част  от  друг  предмет  или  ключовите  знания  и 

компетентности  се  придобиват  интердисциплинарно.  В  много  случаи 

знанията  на  по‐ранен  етап  се  придобиват  интердисциплинарно,  а  по‐

късно се обособява и отделен предмет.  

В  20  образователни  системи  в  ЕС,  учебните  програми  на 

централно ниво третират гражданското образование като задължителен 

отделен предмет,  понякога  започващ на ниво основно училище,  но по‐

често  в  първия  и/или  втория  етап  на  средното  образование.  Когато 

гражданското  образование  се  изучава  като  отделен  предмет, 

продължителността  на  учебното  време  като  задължителен  предмет 

варира  значително  в  различните  държави.  Задължителният  период  е 

особено продължителен във Франция,  където  гражданско образование 

се  преподава  в  училищата  в  продължение  на  цели  12  години.  В 

Португалия обучението продължава девет години; шест години в Полша, 

Словакия и Финландия;  пет  години в  Естония и Обединеното  кралство, 

четири години в Гърция, Испания и Румъния, и  три  години в Ирландия, 

Люксембург  и  Норвегия.  В  Кипър,  Нидерландия,  Словения  и  Хърватия 

предметът  е  задължителен  за  изучаване  само  в  продължение  на  две 

години  и  само  една  година  в  България  и  Турция.  Гражданското 

образование  се  въвежда  най‐рано  във  Франция  и  Полша  –  от  шест 

годишна възраст. 

В  преобладаващата  част  от  страните,  гражданското 

образование  е  интегрирано  в  няколко  предмета  или  образователни  

области,  независимо  дали  се  преподава  или  не  като  отделен 

[Type text] 

 

 

задължителен  предмет.  Учебната  област  обединява  съдържанието  или 

целите  от  няколко  тясно  свързани  дисциплини  или  предмети  в 

определен  блок  на  преподаване.  В  Белгия  (фламандската  общност), 

Чешката  република  (нива  ISCED  2  и  3),  Унгария  и  Нидерландия, 

гражданското  образование  е  интегрирано  в  учебни  области,  които  по 

преценка на училището могат да бъдат организирани в учебни блокове. 

Предметите,  които  включват  аспекти  на  гражданското 

образование, са предимно социални науки, история, география, езици и 

етика/религия.  В  първите  години  на  училищното  образование  отделни 

аспекти на гражданското образование могат да бъдат включени в даден 

предмет  или  учебна  област,  която  се  занимава  с  основните  понятия  за 

разбиране  на  света  и  обществото,  като  например  "Лична  и  световна 

ориентация" в Нидерландия. Природните науки и математиката, както и 

образованието  по  физическа  култура  и  изкуства,  също  са  застъпени  в 

някои страни като имащи принос за гражданското образование. 

В  някои  страни  гражданското  образование  има  статут  на 

интердисциплинарно  измерение  на  учебната  програма.  Когато  е 

възприет  този  подход,  той  винаги  се  комбинира  с  други  предметно‐

базирани  подходи.  Имайки  интердисциплинарно  измерение, 

гражданското  образование  се  предоставя,  като  всички  учители 

допринасят  за  изпълнението  на  съответните  цели,  включени  в  техния 

учебен предмет,  съгласно националните  учебни програми. До известна 

степен  всички  страни  придават  интердисциплинарен  статут  на 

гражданското  образование,  тъй  като  във  всички  се  включват  цели, 

свързани  с  тази  учебна  област,  в  уводните  раздели  на  техните 

национални  учебни  програми.  В  допълнение  към  тези  общи  цели, 

националните учебни програми в повечето европейски страни наблягат 

на  гражданското  образование  в  раздели,  посветени  на 

интердисциплинарни  теми,  ключови  компетентности  или  в  рамките  на 

определено учебно съдържание. 

Времето,  отделено  за  гражданско  образование,  варира  в 

различните държави в зависимост дали предметът е задължителен и от 

образователната степен. От  таблицата по‐долу  се вижда,  че България е 

[Type text] 

 

 

сред  страните,  в  които  се  отделя  най‐малко  учебно  време  за 

преподаване на „Свят и личност“ 

 

Що се касае до обхвата на придобиваните знания те могат да 

бъдат  групирани  в  три  основни  категории:  национална  социална  и 

политическа система, социални въпроси и европейско и международно 

измерение.  

Най‐честите  теми  са  свързани  с  познаване  и  разбиране  на 

социална  и  политическата  система  на  съответната  страна,  правата  на 

човека и демократичните ценности, както и принципите на равенство и 

справедливост. Прави впечатление, че във всички европейски държави, 

с  изключение  на  България,  теми  като  права  на  човека  и  демократични 

ценности  се  изучават  или  от  най‐ранна  възраст  (в  основното 

образование) или в ранните години на средното образование. У нас тези 

теми се въвеждат в последните гимназиални класове. 

Учебните  програми  включват  съвременните  обществени 

проблеми,  с  които  учениците  се  сблъскват  във всекидневния  си живот. 

[Type text] 

 

 

Толерантност и борба срещу дискриминацията,  културно многообразие 

и  устойчиво  развитие  са  най‐честите  теми,  включени  от  европейските 

страни в тази категория. 

И накрая, националният контекст не е единственият фокус на 

гражданското образование, европейското и международното измерение 

също са важни. Тук предметното съдържание се отнася до голяма степен 

до  историята,  културата  и  литературата,  както  и  до  икономическите, 

политическите  и  социалните  въпроси.  По‐конкретно  темите  включват 

европейски  институции,  функциониране  на  ЕС  и  на  международни 

организации,  както  и  глобално  развитие.  Чувството  за  национална  и 

европейска  идентичност  и  свързаното  с  тях  чувство  за  принадлежност 

също са обхванати. 

Други  предмети  също  се  препоръчват  в  някои  страни: 

равенство на половете (Френскоговорящата общност на Белгия, Испания 

и Австрия), пътна безопасност (Латвия, Португалия и Испания) и система 

за  социална  защита  (Испания  и  Исландия).  В  Чешката  република  и 

Латвия,  програмата  по  гражданство  включва  темите  за  имущество, 

собственост,  както  и  "пари  и  пазарна  икономика".  "Образование  за 

предприемачество" е друга тема, преподавана като част от гражданското 

образование в страни като Естония и Португалия (14). 

Що се касае до уменията – всички страни са заложили в своите 

учебни  програми  основните  умения,  въведени  с  европейската 

референтна  рамка  ‐  граждански  компетентности  (свързани  с  участие  в 

обществения  живот,  например  чрез  доброволческа  дейност,  които 

оказват  влияние  върху  публичните  политики  посредством  гласуване  и 

петиции);  социални  умения  (за  живот  и  работа  с  други  хора, 

разрешаване  на  конфликти);  комуникативни  умения  (слушане, 

разбиране и участие в дискусии); междукултурни умения  (за създаване 

на  междукултурния  диалог  и  за  преценка  на  културните  различия).  В 

ранната  степен  на  образование  се  обръща  внимание  най‐вече  на 

комуникативните и междукулутурните  умения  с  постепенно  въвеждане 

на гражданските и социалните. България е единствената държава, която 

разчита  на  придобиването  на  последните  две  умения  в  последните 

гимназиални класове. 

[Type text] 

 

 

Съществуването  на  задължителни  изисквания  обаче  не 

означава  автоматично  придобиване  на  знания  и  умения.  Реалното 

наличие  на  подобни  знания  се  оценява  съобразно  националните 

изисквания.  Там,  където  гражданското  образование  е  задължителен 

предмет  е  необходимо  демонстриране  на  знания,  за  получаване  на 

положителна  оценка  и  съответно  преминаване  на  следващо  ниво  на 

обучение. По същество обаче тази оценка е текуща.  

Познанията  по  гражданското  образование  в  страните‐членки 

(с  изключение  на  Франция,  Полша  и  Ирландия)  са  изключени  от 

държавните зрелостни изпити/матури. В много държави обаче, особено 

онези, които позволяват полагане на изпит по определени предмети по 

избор,  съществува  възможност  за  полагане  на  изпит  по  гражданско 

образование.  Изключение  правят  Румъния,  България,  Кипър  и 

Люксембург. 

Участието  в  извънкласни дейности  като  правило не формира 

оценка  –  не  се  получават  допълнителни  кредити  (с  изключение  на 

Италия, Полша и Нидерландия) за подобно включване. При все това то е 

елемент  от  оценката  за  поведение  или  представяне  съответно  във 

Полша,  Латвия  и  Франция  или  от  оценката  за  задължителния  предмет 

„Гражданско образование“ (Испания, Словения, Турция, Словакия). 

Към  момента  на  международно  ниво  познанията  на 

средношколците  се  изследва  от  IEA  (Международна  организация  за 

оценка  на  образователните  постижения).  Резултатите  от  проучването 

през  демонстрират  нивото  на  познания  в  областта  на  гражданското 

образование в Европа. Според данните от 2009, най‐широки граждански 

познания  показват  учениците  в  скандинавските  страни,  Полша  и 

Ирландия, докато в дъното са Люксембург, България и Кипър. 

[Type text] 

 

 

 

Източник: ICCS 2009 European Report 

 

Сред  най‐големите  проблеми  при  преподаването  на 

гражданско образование на общоевропейско ниво е квалификацията на 

учителите. Като цяло, учителите по гражданско образование в основното 

училище са общопрактикуващи, т.е. те са квалифицирани да преподават 

всички или повечето от предметите в учебната програма. Като правило, 

необходимите  умения  за  преподаване  са  общи  за  всички  учители  по 

общообразователни  предмети.  За  разлика  от  тях,  в  средното 

[Type text] 

 

 

образование учителите по гражданство са специализирани и обикновено 

са  квалифицирани  да  преподават  един  или  два  предмета  от  учебната 

програма. В няколко страни (например Белгия (фламандската общност), 

Франция, Обединеното кралство (Шотландия)), има определен набор от 

общи  компетентности,  които  са  пряко  свързани  с  гражданството,  за 

всички  учители  в  средните  училища,  независимо  от  тяхната 

специализация  по  предмети.  В  други  държави  (Латвия,  Словакия, 

Финландия)  се  предлагат  курсове  за  специфична  квалификация  по 

социални науки.  

Що се касае за допълнителната продължаваща квалификация 

–  редица  страни предлагат допълнителни  квалификационни курсове  за 

учители  по  гражданско  образование.  Те  се  предоставят  както  от 

ресорните министерства, така и от ВУЗове и от НПО. 

Допълнително  НПО  секторът    е  активно  ангажиран  в 

подпомагането  на  преподаването  чрез  разработване  на  материали, 

помагала и предоставянето на други ресурси за преподаване. 

 

2.2. Гражданско  образование  извън  класната  стая  – 

участие на учениците в обществения живот 

За  формирането  на  активни  граждани,  за  усвояването  на 

умения и възприемането на ценности от ключово значение е участието 

на  учениците  ‐  придобиване  на  опит  в  демократичния  процес  на 

училищно равнище и извън училище – на местно или национално ниво, 

в проекти на НПО и др. 

Най‐честата форма за придобиване на допълнителни знания и 

практически  умения,  е  участието  на  учениците  в  управлението  на 

училищата  –  в  ученически  съвети,  представители  на  класа  или 

представителство  на  учениците  в  управителните  органи  на  училищата. 

Най‐честата форма на участие са ученическите съвети –  те се формират 

изцяло  от  ученици,  обикновено  избрани  пряко  от  връстниците  си.  Те 

обсъждат  въпроси  от  значение  за  училищния  живот,  но  нямат 

правомощия за вземане на решения.  Техните задачи включват най‐често 

[Type text] 

 

 

организиране  на  извънкласни  дейности,  но  в  редица  държави 

ученическите съвети излъчват и свои представители,  които от името на 

всички ученици вземат участие в процеса на управление на училищата, 

макар в огромна част от случаите тяхната роля да е консултативна. 

Като  цяло  независимо  от  своята  роля,  учениците  сякаш 

предпочитат  да  изразяват  своето  мнение  пред  учители  и  родители 

вместо  реално  да  се  включат  в  процеса  на  вземане  на  решения. 

Интересни  отклонения  от  тази  тенденция  могат  да  се  наблюдават 

например  в  Испания,  където  гимназистите  играят  необичайно  важна 

роля  чрез  участието  им  в  избора  на  училищен  директор  след  третата 

година  в  средното  образование  (14  ‐  15  години),  като  получават 

информация  и  предоставят  консултация  относно  за  процеса  на 

ученически прием, в сътрудничество с държавните органи в училищната 

система, както и да участват в процеса на оценяване на училището. 

Някои  държави  вече  са  стартирали  национални  програми  за 

повишаване  на  това  участие  и  неговото  качество,  а  в  малко  страни‐

членки  участието  на  ученици  в  управлението  на  училищата  е  част  от 

критериите  за  външно  оценяване.  Съществени  примери  в  това 

отношение  са  програмата  за  обучение  на  лидери  в  рамките  на 

ученическите  органи  за  самоуправление,  организирана  в  Латвия, 

"Програмата демократично училище" в Обединеното кралство (Северна 

Ирландия),  и  пилотният  проект  за  увеличаване  на  капацитета  на 

ученическите съвети в Шотландия. Тези и други подобни програми имат 

за  цел да  подобрят работата  на  ученическите  съвети  чрез  насърчаване 

на ефективно  сътрудничество между различните  страни,  участващи във 

вътрешния  процес  на  вземане  на  решения,  а  именно  между  учители, 

родители и ученици. Въпреки че се различават в отделните страни, тези 

видове инициативи  споделят и много общи характеристики:  те имат  за 

цел да предоставят на учителите, родителите и училищното ръководство 

специфично  обучение,  което  да  им помогне  да  разберат  стойността  на 

активното  участие  от  страна  на  учениците;  осигуряват  подкрепа  за 

учениците  и  училищното  ръководство  за  изграждането  и  ефективното 

ръководство на ученическите съвети; и насърчават взаимодействието и 

сътрудничеството  между  ученическите  съвети  на  различни  училища, 

което на свой ред насърчава обмена на добри практики. 

[Type text] 

 

 

Извън чисто  училищната  среда,    повечето европейски  страни 

подкрепят  образователните  институции  в  предоставянето  на  своите 

ученици  и  гимназисти  на  възможности  за  усвояване  на  граждански 

умения  извън  училище  посредством  различни  програми  и  проекти.  

Нещо повече в около една трета от европейските страни, стратегически 

документи  като  националните  учебни  програми,  както  и  други 

препоръки и правила, насърчават участието на младите хора в дейности 

свързани  с  гражданството,  извън  училище.  В  седем  държави  (Гърция, 

Латвия,  Полша,  Финландия,  Обединеното  Кралство,  Исландия  и 

Норвегия) официалните учебни програми предвиждат, че на учениците и 

гимназистите трябва да се предлага практически опит извън контекста на 

училището.  Четири  други  (Германия,  Италия,  Франция,  Нидерландия) 

възприели задължителни правила за участието на учениците в местната 

общност  или  обществото  като  цяло  –  от  задължение  на  училищата  да 

установят  връзка  с  местните  и  полицейските  власти  до  задължителен 

общественополезен труд.  

Работата  с  местната  общност,  откриването  и  практикуването 

на  демократично  участие  в  обществото  и  решаването  на  актуални 

въпроси,  като  например  опазване  на  околната  среда,  както  и 

сътрудничество между поколенията и нациите, са примери за дейности, 

подкрепени  от  националните  програми,  финансирани  с  публични 

средства.  Примери  за  подобни  програми  има  в  Дания,  където 

парламентът  провежда  "Фабрика  за  демокрация".  От  2007  г.  в  него  се 

провеждат различни  семинари  за  ученици на  възраст 8  ‐ 15  години.    В 

Испания  се  провежда  Модел  на  Европейския  парламент.  В  Норвегия, 

седмица преди изборите, всички училища провеждат симулации на това 

как се гласува. Във Франция, към редица общини се формират детски и 

младежки общински съвети с участието на кметовете, в които учениците 

обсъждат въпроси от местно значение. 

 

2.3. От  теория  към  практика  –  гражданско  участие  на 

младите хора 

Гражданското образование в училище е един от крайъгълните 

камъни  в  изграждането  на  активни  и  мислещи  граждани.  До  каква 

[Type text] 

 

 

степен обаче придобитите знания и умения се ретранслират в участие на 

младите хора в обществено‐политическия живот? 

На  първо  място,  според  доклада  IEA  по‐малко  от  половината 

ученици  се  интересуват  се  политика  (на  всичките  ѝ  равнища),  като  по‐

малко  от  една  четвърт  се  интересуват  от  политика  на  европейско  и 

международно ниво 

 

 

 

 

Източник: ICCS 2009 European Report 

Що  се  касае  до  участието  на  учениците  в  различни 

обществено‐политически  дейности,  изследването  на  IEA  oт  2009  г. 

отново  показва,  че  то  не  е  особено  високо.  На  база  на  оценките  на 

директорите в училищата, учениците не са ангажирани в особено голяма 

степен  в  обществения  живот  било  като  членове  на  НПО,  било  като 

включване в инициативи, засягащи разрешаване на наболели проблеми 

на обществото. 

[Type text] 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: ICCS 2009 European Report 

Подобни резултати отчита и Eвробарометър. Според доклада 

“European  Youth:  Participation  in  Democratic  Life”,  през  2013  г.  35%  от 

младежите в ЕС членуват в спортен клуб или организация, 22% членуват 

в  младежка  организация  или  клуб  по  интереси,  15%  са  ангажирани  в 

местни организации, а 14% са членове на културни организации. Що се 

касае  до  участие  в  НПО  –  8%  са  част  от  организации,  насочени  към 

закрила  на  правата  на  човека, 7%  са  част  от  организации  с  екологична 

насоченост,  а  12%  членуват  в  други  НПО.  Членуващите  в  политически 

партии са под 5%. 

[Type text] 

 

 

Интересно  е  изследването  до  каква  степен  млади

редставителната демокрация – през 2013 г. 73% о

шили  нужната  възраст  за  гласуване,  са  дали  с

последните 3 години (3 процентни пункта спад в 

те  хора  се 

включват в п т младите 

хора,  навър воя  вот  в 

избори през  сравнение 

с 2011 г.) 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Type text] 

 

 

И ако ¾ от младежите в Европа са гласували, едва 19% биха се 

кандидатирали за участие в избори. 

  е  проучването  на  Евробарометър  за  участието  на 

младежи    Европейските  избори  през  2009  г.  Едва  24%  от  лицата  на 

възраст 18 24 години са дали своя глас. Половината от негласувалите не 

са  отишли  до  урните  заради  липса  на  информация.  От  причините, 

мотивирал   младите  хора  да  гласуват,  е  идентификация  с  определена 

политическа  партия  –  30%  са  гласували  само  поради  тази  причина. 

Данните  от  Евробарометър  не  потвърждават  страховете,  че  основата 

причина  негласуването  е  липсата  на  интерес  към  европейските 

въпроси  и нарастващия  евро‐скептицизъм.  Напротив,  младите  хора  са 

единствената  група,  която показва значим интерес към ролята на ЕС на 

световната сцена.  

о‐скоро,  причината  за  ниската  избирателна  активност  не 

само на ев е, но и на национални избори, следва да се търси в 

като  цяло  ниския  интерес  към  традиционните  форми  на  политическа 

активност  включително  и  изборите).  Факт,  който  се  потвърждава  от 

значителното участие на млади хора в движения против глобализацията, 

против  АСТА  и  др.  Този  тип  политики  предлагат  един  нов  модел  за 

политическо  участие,  насочени  към  конкретен  въпрос  или  проект  и 

предлагат  специфични  дейности,  които  не  ангажират  младите 

хора  с ши ок  кръг  въпроси и  решения,  които не  е  задължително  те да 

споделят в

ките избори 2014 г., проучването на 

мнението 

Интересно

в

‐

и

за 

 

П

ропейскит

(

няколко 

р

 тяхната цялост. 

По отношение на европейс

през 2013 показва, че едва 64% от младежите на възраст 16‐29 

г.  са  склонни  да  дадат  своя  глас,  акто  хората,  които  членуват  в 

организация са значително по‐мотивирани да гласуват от нечленуващите 

в  такава  (70%  срещу  57%).  Причините  за  неучастие  в  изборите  са: 64% 

смятат,  че  гласът  им  няма  да  промени  нищо,  61%  мислят,  че  нямат 

достатъчно информация, 56% са на мнение, че Европейският парламент 

не  решава  въпроси,  които  ги  касаят,  54%  не  се  интересуват  от 

европейските политики и избори, 47% не се интересуват от политика по 

принцип, 37% не гласуват, а 18% са против ЕС. 

[Type text] 

 

 

2.4. Оценка  на  състоянието  на  гражданското 

образование в Европа 

н

роси.  Във  всички  страни‐

член

функци

2.

на ангажираните в 

обществен т т

На  база  на  проучването,  може  да  се  направи  изводът,  че  по 

отношение  на  нормативната  уредба  всички  страни‐членки  на  ЕС  са 

отдали  нужното  значение  на  гражданското  образование.  Кръгът  от 

основни  познания  и  умения  на  ниво  учебни  планове  покрива  изцяло 

изискванията на Европейската референтна рамка.  

Между  заложеното  в  нормативната  уредба  на  учебните 

програми  и  реалните  резултати  обаче  значително  се  отклонява. 

Причините  за  това  са  комплексни  и  са  сходни  в  различните  държави‐

членки на ЕС.  

Общите  тенденции  в  европейските  училища  могат  да  бъдат 

очертани така: 

1. Съществува  значителна  разлика  в  подхода  към 

гражданското образование в Европа – от специализирана задължителна 

подготовка  до  интегриране  въпросите  на  гражданското  образование  в 

различни предмети или комбинация от тях.  За сметка на това учебните 

програми като цяло покриват много  голям кръг  от  въпроси  ‐    знания и 

разбиране  за  политическите  институции  и  ко цепции  като  права  на 

човека, както и въпроси за социалната и обществена кохезия, опазването 

на  околната  среда,  глобализация  и  др.  въп

ки  е  въведено  обучение,  свързано  със  структурата  и 

онирането на Европейския съюз. 

В цяла Европа можем да говорим за съществени отклонения 

от  разписаните  изисквания  за  придобити  знания  и  умения  и  реално 

придобити такива. Може да се твърди, че практиката и организацията на 

учебния процес по гражданско образование значително се разминава с 

очакванията  и  препоръките,  заложени  в  нормативните  документи, 

въпреки многобройните инициативи, както от страна 

ия  процес,  така  и  о   с рана  на  гражданското  общество,  за 

преодоляване на това разминаване. 

[Type text] 

 

 

3.

значението,  което  му  се  отдава.  В  огромна  част  от 

фективни  в  насърчаването  на 

жави) на формирането на умения за 

ията  и 

Качеството  на  гражданското  образование  е  пряко 

обвързано  със 

европейските държави гражданското образование няма същата стойност 

като  останалите  предмети  –  то  не  е  включено  в  матури  или 

задължителни изпити, оценяването е най‐вече с текущ характер. 

4. Реално  придобитите  знания  зависят  не  толкова  от 

преподаваното в училище, а от училищната среда като цяло. Училищата, 

в  които  цялостната  култура  предполага  дискусии  по  реални  проблеми, 

позволяват  на  учениците  самостоятелна  работа  по  въпроси  от 

съществено  политическо,  обществено  или  социално  значение,  или  ги 

включват  в  училищния  живот  и  процеса  на  вземане  на  решение  в 

образователната  институция,    са  най‐е

познанията по активно гражданство и съответно техните възпитаници са 

значително по‐активни и ангажирани в обществения живот.  

5. В  цяла  Европа,  гражданското  образование  както  и  всички 

други учебни предмети са насочени към това всеки индивид да извлече 

конкретна полза от придобитите в учебния процес знания, а не към това 

да  допринесат  към  обществото  като  цяло.  В  този  смисъл  много  по‐

голямо внимание се обръща на преподаването на знания за институции, 

права и отговорности, и (в някои дър

критично и независимо мислене,  вместо на подготовката на  учениците 

за участие в обществено политическия живот и поведение, допринасящо 

за обществото.  

6. Липсата на информация е една сред най‐честите причини за 

неучастие  в  избори.  Придобиването  на  знания  за  правомощ

пълномощията  на  институциите,  както  и  формирането  на  нагласа,  че 

гласуването  е  основен  начин  за  участие  в  процеса  на  вземане  на 

решения. 

[Type text] 

 

 

3.Приложимидобрипрактики 

На  база  анализа  на  гражданското  образование  в  средните 

училища  в  Европа,  могат  да  бъдат  откроени  няколко  добри  практики, 

които могат да бъдат възприети от България в последващи промени на 

учебните планове, касаещи гражданското образование. 

Практиките са подбрани по следните критерии: 

Приложимост на територията на България 

Добавена стойност на приложимите практики от гледна 

точка  на  повишаване  на  познанията  на  учениците  и  с 

оглед мотивирането им да бъдат активни граждани 

Устойчивост на прилаганите практики във времето 

 

3.1. Увеличаване  на  броя  часове  по  гражданско 

образование 

От  направения  по‐горе  анализ  е  видно,  че  часовете  по 

гражданско  образование  в  България  са  сред  най‐малобройните  в 

сравнение с останалите страни със задължителен предмет. Въвеждането 

на изучаването на „Свят и личност“ в последната година на гимназиално 

образование,  когато  съзнанието  и  усилията  на  учениците  са  насочени 

към кандидатстване във висши учебни заведения създава предпоставки 

изучаването  на  този  предмет  да  бъде  неглижирано.  На  второ  място  в 

рамките на 11 астрономически часа много трудно може да бъде покрит 

целият  спектър от въпроси,  касаещи функционирането на институциите 

на  национално  и  европейско  ниво,  правата  на  човека,  наболелите 

обществено‐политически  въпроси  като  опазване  на  околната  среда, 

глобализацията, борбата с расизма и ксенофобията и др.  

За да бъдат реално достигнати знанията и уменията, заложени 

в  Европейската  референтна  рамка,  е  нужно  гражданското  образование 

да  бъде  разширено  като  то  се  превърне  в  задължителен  предмет  за 

[Type text] 

 

 

целия  гимназиал както  към 

придобиването на познания,  така и към умения за критично мислене и 

формиране на мнение на база придобитите знания. 

та на човека и 

акт то  по  други 

предмети  

Усвояването  на  знания  в  областта  на  гражданското 

образо

часовете 

представи   на 

управление ните 

проблеми  са  несъмнено  застъпени  в  различни  предмети  на 

задължителното  имназиално  образование  в  страната.  Така  например 

на ЕС, при изучаването на трудовете на 

по  философия  се  изучава  и  принципа  за 

върховенство   

м н .

ен  курс  на  обучение  и  бъде  насочено 

 

3.2. Въвеждане на задължителни изисквания за усвояване 

на знания за обществените институции, права

ивното  гражданство  в  рамките  на  обучение

вание към момента е задължително приложимо единствено към 

по  „Свят  и  личност“.  Несъмнено  обаче  формирането  на 

  по  отношение  на  институциите,  основните  принципи

,  основните  права  на  човека,  глобалните  и  регионал

г

при  изучаването  на  най‐новата  история  на  Европа  се  изучават  и 

основните етапи на разширяване 

Имануел  Кант  в  часовете 

на закона, при преподаването на география несъмнено се 

обръща  влияние  върху  из е ението  на  климата   Липсва  обаче  пряка 

корелация  между  изискванията  за  преподаване  на  дадена  социална 

наука и нормативното изискване за преподаване на основни граждански 

понятия, които се въвеждат на практика в други часове. 

В този смисъл разширяването на гражданското образование в 

училищата  несъмнено  минава  и  през  въвеждането  на  задължителни 

изисквания за усвояване на основни понятия и в останалите предмети от 

учебната програма. Нужно е да се потърси пряка връзка между знанията 

и уменията, които един ученик следва да притежава след курса по „Свят 

и  личност“  и  тези,  които  вече  е  придобил,  изучавайки  различни 

социални науки през целия си курс на обучение. 

3.3. Повишаване  на  значението  на  гражданското 

образование като предмет 

[Type text] 

 

 

Към момента предметът „Свят и личност“ не може  а се смята 

равнопоставен  на  останалите  предмети  в  българската  образователна 

система.  Преподаването  му  е  свито  до  малко  часове 

д

в  последната 

гимназиална година. Оценката не участва в „балообразуване“ във висши 

учебни  заведения.  „Свят  и  личност“  не  е  сред  предметите,  по  които 

идобият знания и умения по този предмет не е сред 

са 

в е м

ки,  но  все  пак  извън, 

тяхната пряка квалификация, смятаме, че са нужни допълнителни усилия 

а  с  подготовка  в  областта  на 

политическите  науки  и/или  право  да  преподават  гражданско 

може  да  бъде  положена  матура  или  изпит  за  прием  във  ВУЗ. 

Представянето  на  олимпиадата  по  гражданско  образование  не 

гарантира прием в специалност. От всичко това следва, че мотивацията 

на учениците да пр

най‐високите.  

За преодоляване на този предмет следва да се търси активно 

сътрудничество между МОН и ВУЗовете в страната. С оглед на факта, че 

специалности  като  политология,  публична  администрация, 

европеистика,  международни  отношения  и  подобни  сред  най‐

престижните  във  висшето  образование,  би  било  логично  да  се 

предостави  на  учениците  възможност да  положат матура  или  приемен 

изпит по гражданско образование. За модел на подобен изпит може да 

се  използва  практиката  от  изпитите  по  журналистика  за  анализ  на 

актуален  политически  проблем,  който  впряга  именно  базисните 

познания за обществено‐политическия живот, но и уменията за критично 

мислене,  анализ  и  синтез  на  информация.  Същевременно,  ако  бъде 

въведен такъв изпит следва да се помисли за актуализиране на учебното 

съдържание  по  начин,  който  да  отговаря  на  изискванията  на  висшите 

учебни заведения. 

 

3.4. Повишаване на квалификацията на учителите 

Липсата  на  нарочно  подготвени  кадри  за  преподаване  на 

гражданско образование е сред най‐острите проблеми не само у нас, но 

и    Европа.  Без  да  поставям   под  съ нение  уменията  на  учителите  за 

подготовка  и  преподаване  на  предмети,  близ

в  тази  посока.  На  първо  място  следва  да  се  помисли  за  нормативна 

промяна,  която  да  допуска  лиц

[Type text] 

 

 

образован

п  с  

място, може да се мисли за създаването на ресурсни 

центрове, 

аж о о чи ntr

Ч

 

аване ролята на ученическите съвети 

аличието на училищен съвет предоставя чудесна възможност 

  от  една 

за 

реално  приложени

,  а к 

ие  в  средните  училища.  За  преподаването  в  гимназиалния 

курс,  особено ако  се  запази преподаването на  „Свят и личност“  само в 

последната  година,  специфичната педагогическа подготовка,  която има 

основополагащо  значение  в  по‐долните  степени,  е  сравнително  по‐

малко  нужна  и  може  да  бъде  придобита  с  допълнителни 

квалификационни  курсове.  И  обратно,  лицата  със  значителен 

педагогически о ит, ледва да имат право на специфична квалификация 

за  преподаване  на  гражданско  образование.  В  тази  връзка  тясното 

сътрудничество между МОН и ВУЗовете е от основополагащо значение. 

На второ 

които  да  предоставят  материали  за  преподаването  и  да  са 

платформа  за  обмен  на  добри  практики.  Пример  в  тази  посока  е 

Центърът за гр данск бразование в у лищата (Ze um Polis – Politik 

Lernen  in der Schule) в Австрия.  рез него учителите получават подкрепа 

за въвеждане на гражданското образование и обучението по правата на 

човека  в  класната  стая;  центърът  служи  още  като  платформа  за 

информационен  и  консултантски  център,  разработва  нови  материали, 

играе  важна  роля  в  европейските  и  национални  обсъждания  по 

въпросите  на  гражданското  образование  и  има  влиятелна  роля  и  в 

първоначалната  подготовка  на  учителите,  и  в  продължаващото 

професионално развитие (ППР). 

 

3.5. Повиш

Н

на  учениците  да  приложат  на  практика  придобитите  знания

страна, а от друга да придобият нови знания и да формират представи 

е  на  активното  гражданство.  Към  момента  няма 

трайно  установена  практика  на  училищата  в  България  относно 

училищните  съвети.  Не  във  всички  училища  се  провеждат  избори  с 

реална  състезателна  процедура  между  кандидатите,  с  избор  на  база 

платформа, с организиране на тайно гласуване. Макар и на пръв поглед 

екцесивни  практики,  именно  те  за  първи  път  по  видимо  неангажиращ 

начин  формират  у  средношколците  концепции  и  идеи  за  това  що  е 

изборен процес какви с  правилата на честните избори, ка да изберем 

[Type text] 

 

 

за  кого  да  гласуваме.  Подобни  практики  следва  да  намерят  далеч  по 

широко  приложение,  като  при  нужда  следва  да  се  приложи  и 

административен натиск. 

На  следващо  място  е  важно  не  само  как  се  формират,  а  и 

какви  функции  изпълняват  училищните  съвети  –  ако  техните 

правомощия  бъдат  разширени  по  начин,  който  реално  ги  овластява да 

участват в процеса на вземане на решение на училищно ниво, учениците 

ще  имат  реален  стимул  да  се  включат  активно  за  подобряване  на 

училищната среда. В този смисъл на ученическите съвети могат да бъдат 

възложени

3 н

Извънкласните дейности предоставят  чудесна възможност на 

чениците,  които  проявяват  интерес  към  демократичните  процеси  от 

ат  поле  за 

приложение за вече придобитите. В допълнение, особено за учениците, 

стремящи

ражданскот у

  правомощия  по  отношение  на  изработване  и  съблюдаване 

на  спазване  на  правила  за  вътрешния  ред  (заедно  с  учителите),  техни 

представители биха могли да участват в училищните съвети, на които се 

вземат  решения  за  дисциплинарни  наказания,  биха  могли  да 

организират  общо  училищни  прояви  или  да  предложат  и  реализират 

инициативи за подобряване на средата, в която се обучават. 

 

.6. Целенасочени усилия за предоставяне  а извънкласни 

форми  на  образование,  насочени  към  придобиване  на 

знания и формиране на умения за активно гражданство. 

у

една  страна  да  задълбочат  своите  знания,  а  от  друга  да  им

  се  към  придобиване  на  висше  образование  в  чужбина, 

наличието  на  допълнителни  предимства  за  участие  в  извънкласни 

дейности  е  допълнителен  стимул  за  включване  в  дейности  след 

учебните  занятия.  Днес  у  нас  в  много  училища  съществуват  клубове, 

които  стимулират  г о  участие  на  чениците.  Такива  са 

клубовете  по  дебати,  клубовете  „Модел  на  ООН“  и  др.  Към  момента 

голяма част от  тази дейност  се организира или  с ограничените ресурси 

на  училищата  или  на  национално  ниво  от  неправителствени 

организации.  Нужно  е  обаче  подобни  дейности  да  получат  значително 

по‐голяма  подкрепа  от  държавата  както  за  развиване  на  основната  си 

[Type text] 

 

 

дейност,  така и  за нейното разширяване.  Тази подкрепа може да бъде 

освен  ф нансова  (по‐голяма  част  от  тези  НПО  разчитат  на  външни 

донори),  така и  админист

и

ративна.  Така например,  участието в подобни 

извънкласни  дейности  б

политика  и 

проекти,  насърчаващи  участието  на младите  хора  на  различни  нива  на 

управление.  Примери  за  подобно  участие  са  младежкият  парламент  в 

гия 

(Фландрия

активно 

може  да  ъде  възнаградено  чрез  бонификации 

към  оценката  (или  бъде  задължително  условие  за  формиране  на 

оценка).  МОН  би  могла  да  разработи  критерии,  по  които  НПО  като 

Асоциация  Дебати,  могат  да  бъдат  признати  за  национални 

организатори на клубовете по дебати. Регионалните инспекторати също 

биха  могли  да  играят  голяма  роля  като  осигурят  ресурсна  подкрепа  – 

като осигуряват преподаватели например. 

 

3.7. Установяване  на  ефективни  партньорства  с 

обществените институции и неправителствения сектор 

В  повечето  държави  съществува  целенасочена 

Кипър  и  младежките  общински  съвети  в  Люксембург  и  Франция.  На 

много места тези органи са инициирани от НПО или кмета, но на места 

държавата  играе  активно  участие.  Подобно  е  положението  в  Бел

),  където  създаването  на  младежки  общински  съвети  е 

законово  задължение  или  в  Холандия,  където  държавата  субсидира 

младежки  съвети  към  местните  футболни  клубове.  Някои  държави 

насърчават  участието  на  младежите  в  обществено‐политическия  живот 

чрез  специализирани  органи  каквито  са  младежкият  омбудсман  във 

Финландия,  младежкия  кореспондент  в  Обединеното  кралство  или 

общинските  младежки  координатори  в  Латвия.  Не  на  последно  място, 

редица страни намаляват възрастта за гласуване в местни избори до 16 

години като Австрия, Финландия, Малта и др. 

Друг  подход  е  въвеждането  на  нормативни  изисквания  за 

установяване  на  сътрудничество  на  училищата  с  местните  институции 

или  НПО.  В  Италия,  където  усилията  за  гражданство  са  тясно 

обвързани с формиране на антикорупционни нагласи, сътрудничеството 

с  местните  полицейски  и  съдебни  власти  е  задължително.  НПО 

[Type text] 

 

 

подпомагат процеса като организират симулации на съдебни процеси и 

запознават учениците с борбата на правителството с мафията. В Литва е 

задължително  участието  в  проекти  (минимум  5  часа  годишно),  което 

задължава директорите активно да търсят възможности за включването 

на учащите в проекти на НПО.  

Всички  тези  усилия  стимулират  учениците  да  излязат  извън 

училищната  среда  и  да  се  включат  активно  в  разрешаването  на 

проблемите на местната общност, да приложат на практика наученото и 

да  осъзнаят,  че  за  решаването  на  даден  въпрос  са  нужни  силията  на 

цялата общност. В този смисъл, в България 

у

особено подходящо би било 

меняването  на  задължение  на  органите  на  местната  власт  за 

формиране на общински младежки съвети с консултативна роля.  

та би 

следвало  да  насърчава  усилията  на  районните  инспекторати  и 

директори

образователна 

държавните  изисквания 

предвижд

в

На второ място, Министерство на образованието и наука

те  на  училища  в  търсенето  на  тесни  контакти  с 

неправителствени организации  за реализиране на проекти от  значение 

за местната общност.  

3.8. Въвеждане на интерактивни подходи на преподаване 

на гражданско образование 

Преподаването  на  гражданското  образование,  подобно  на 

други  предмети,  често  разчита  на  преподаване  и  дословно 

възпроизвеждане на даден учебен материал.   И в тази сфера следва да 

се  помисли  за  въвеждане  на  по‐интерактивен  подход  при 

преподаването.  Примери  за  подобни  методи  съществуват  отдавна  и  в 

българската  система. Така например, ако от учениците се 

очаква да имат основни познания  за разработване на проект, метод  за 

тяхната проверка би могло разработването на проект за разрешаване на 

проблем  на  местната  общност.  Щом 

ат  познания  за  борбата  с  расизма  и  ксенофобията  оценката 

може  да  се  формира  на  база  на  дискусия  по  тези  въпроси.  Подобни 

инициативи не изискват  допълнителни ресурси,  а  разчитат  най‐вече на 

ангажираността на преподавателите. 

[Type text] 

 

 

На следващ етап може да се мисли за допълнителни проекти 

подобни на инициативата „Модел на Европейския парламент“ в Испания 

или  задължителното  провеждане  на  симулация  на  избори  в  Норвегия 

(седмица преди всеки вот в страната). Подобни инициативи разчитат на 

много  по‐задълбочено  познание,  което  придобито  в  процеса  на 

подготовка и симулация   , остава трайно в съзнанието на учениците.

 

 

 

[Type text] 

 

 

4.ЗаключениеНа  база  на  направения  анализ  ясно  личи  огромната  задача, 

която се възлага на  гражданското образование в средните училища. От 

него  се  очаква  да  предостави  знания  и  умения,  които  да  формират  у 

учениците  активно  гражданско  съзнание  и  да  ги  направи  пълноценни 

граждани  на  съвременните  общества.  Кръгът  от  въпроси  и  проблеми, 

които  то  трябва да обхване е огромен,  а преподаването му както у нас 

така и в цяла Европа, не успява достатъчно ефективно да ги предаде на 

учениците  в  степен,  достатъчна  да  формира  у  тях  трайно  съзнание  за 

проблемите  на  съвременните  общества.  Гражданското  образование 

сякаш губи в конкуренция с останалите предмети. 

Това предизвикателство не може да бъде подминато, защото 

липсата на  активно  гражданско  съзнание  у младото поколение ще има 

трайни и необратими последици в бъдеще. Липсата на знания и умения 

за  живот  в  демократично  общество  рано  или  късно  ще  подкопае 

основите на демокрацията в България и Европа. Недостатъчните знания 

прави младите хора лесна жертва на популизма и национализма, а това 

изкривява демократичния процес в неговата същност.  

Затова, макар и да не се счита за най‐наболелия проблем на 

съвременните  общества,  проблемите  на  гражданското  образование  в 

училищата  не  бива  да  бъдат  неглижирани.  Напротив,  нужни  са  повече 

непрестанни усилия за повече знания и умения на бъдещите поколения, 

които  да  гарантират,  че  демокрацията  и  правовата  държава  ще  имат 

стабилна опора в осъзнато и активно гражданско общество. Смятаме, че 

настоящия анализ предостави някои идеи за малки стъпки в тази посока. 

[Type text] 

 

 

 

5.ИзточнициМинистерство на образованието и науката „Ключови компетентности. 

Европейска референтна рамка”, София 2007 

Министерство на образованието и науката „Учебна програма по свят и 

личност – XII клас“  

http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/

general/educational_programs/12klas/svajt_12kl.pdf  

Изпълнителна дирекция за образование, аудиовизия и култура 

„Гражданско образование в Европа“, Брюксел 2012 

Creek, Hillary “CIVIC COMPETENCES FOR AN ACTIVE CITIZENSHIP. Developing 

citizenship in schools”, 2009 

http://www.programmallp.it/lkmw_file/LLP/in_evidenza/Creek/CIVIC%20CO

MPETENCES%20FOR%20AN%20ACTIVE%20CITIZENSHIP%20English.doc  

Eurobarometer „European Youth: Participation in Democratic Life” 

http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_375_en.pdf  

Eurobarometer “Post‐electoral survey 2009.”, 

http://www.europarl.europa.eu/pdf/eurobarometre/28_07/EB71.3_post‐

electoral_final_report_EN.pdf  

Europaisches Zentrum „Political Participation of Youth – A Remedy against 

Marginalization and Social Exclusion” 

http://ec.europa.eu/youth/archive/doc/studies/youthforeurope/europ_zent

rum.pdf  

European Commission “Commission Staff Working Document: Analysis of 

national reports submitted by the Member States concerning participation by 

and information for young people” COM 2006/417 

European Commission “Commission Staff Working Document: Youth ‐ 

Investing and Empowering” COM 2009/200 

European Commission “Youth Policy and Participation. Potentials of 

participation and informal learning for young people’s transitions to the 

[Type text] 

 

 

labour market. A comparative analysis in ten European regions.”, 

http://cordis.europa.eu/documents/documentlibrary/82608311EN6.pdf 

European Parliament “Youth Participation in EP Elections”, 

http://www.europarl.europa.eu/RegData/bibliotheque/briefing/2011/11020

6/LDM_BRI(2011)110206_REV1_EN.pdf 

“European Union Youth Report”, Luxembourg, 2012 

Eurostat “Youth in Europe: A Statistical Portrait”, Luxembourg, 2009 

Hoskins, B., Cynthia M.H. Villalba and Michaela Saisana “The 2011 Civic 

’s Civic 

 and Civic 

tion in South East Europe and Turkey: 

Competence Composite Indicator (CCCI‐2). Measuring Young People

Competence across Europe based on IEA International Citizenship

Education study”. Luxembourg, 2012  

Huddleston, Ted, “Civic Educa

Reflections on recent policy and practice” http://www.li.com/docs/default‐

source/default‐document‐library/civic‐education‐in‐south‐east‐europe‐and‐

turkey‐reflections‐on‐recent‐policy‐and‐practice.pdf?sfvrsn=4  

Kerr, David, Linda Sturman, Wolfram Schulz and Bethan Burge, “ICCS 2009 

d engagement among lower‐

. “Schools, Curriculum and Civic Education 

Developing  citizens:  Paths  to  core 

 

ea.ec.europa.eu/llp/project_reports/documents/comenius/all/com

European Report Civic knowledge, attitudes, an

secondary students in 24 European countries”, Amsterdam, 2010 

Print, Murray and Dirk Lange, ed

for Building Democratic Citizens”, Rotterdam, 2012 

VOICE  Project  Progress  Report  “

competencies  through a problembased  learning project  in  civic education”,

http://eac

_mp_510806_voice.pdf