ОСНОВИ НА ПРАВОТО

1. ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВОТО. СЪОТНОШЕНИЕ С ДРУГИ ОБЩЕСТВЕНИ РЕГУЛАТОРИ. СТРУКТУРА НА ПРАВНАТА СИСТЕМА.

І. Дефиниция за правото.

Правото е система от задължителни правила за поведение (правни норми) , които се издават от държавни органи, оправомощени от закона органи и междунарони организации, и регулират обществените отношения.

ІІ. Обществени регулатори (системи от норми).

Обществените регулатори са 4 на брой. Номер 1 е правото. Вторият обществен регулатор е етиката или морала. Третият регулатор е религията. Четвъртият обществен регулатор е обичаят или традицията.

1. Съотношение между правото и етиката:

Набор от виждания за добро и зло – морал. Моралът или етиката е признат за спомагателен източник по силата на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, според който са нищожни сделки, които нарушават добрите нрави.

2. Съотношение на правото и религията:

Религията е била пряк източник на правото до 1947 година. Дотогава материята по браковете и гражданските регистри е била поверена на вероизповеданията. След тази година религията престава да бъде пряк източник на правото.

3. Съотношение на правото и обичаите:

Обичаят е признат за допълнителен източник в търговското право, но страната, която се позовава на търговския обичай, трябва да го докаже.

ІІІ. Структура на правната система.

1. Конституционно право. Включва конституцията на държавата – основния закон и няколко закона,

пряко свързани с нея – избирателни закони и няколко устройствени закона. На базата на конституционното право се изграждат 3 правни отрасъла.

1.1. Частно право – І-ви отрасъл – това са отношения между равнопоставени страни, които са предимно имуществени. Дели се на 3 основни подотрасъла.

Първият основен подотрасъл е гражданското право. Това са нормите, отнасящи се до всички лица.

Вторият основен подотрасъл – търговско право. Това са нормите, отнасящи се до лица, които участват в икономиката по занятие. Стандартите към тези лица са по-различни, отколкото спрямо един гражданин, който сключва сделка.

1

Третият подотрасъл на частното право е трудовото право. При този отрасъл държавата се намесва в полза на работника, за да изравни неравенството между страните и да създаде минимална защита.

1.2. Вторият основен отрасъл на правната система е публичното право. В публичното право едната от страните е държавен орган, който действа като носител на власт и издава задължителен акт. Публичното право се дели на два основни отрасъла – административно право, което урежда общите правила за дейността на държавните органи и финансово право, което урежда дейността на специализираните във финансовата сфера органи.

1.3. Последният подотрасъл е наказателното право.Това е системата от правни норми, която урежда защитата на обществото

срещу деяния с висока степен на опасност, наричани престъпления.

Конституционно право

Частно право Публично право Наказателно право

1. Гражданско право 1. Административно право2. Търговско право 2. Финансово право3. Трудово право

2. ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО. ЙЕРАРХИЯ И ПРИОРИТЕТ.

Източник на правото се нарича всеки документ, съдържащ правни норми. Източниците се разделят на две основни групи – национални и международни.

Националните се разделят на законови и подзаконови. В допълнение съществува йерархия на спомагателни източници с тълкувателно значение.

1. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 1991 Г.

Конституцията е основен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Международното право стои над националното.

2. МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО

2.1. Международен договор – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България - международните договори, които България сключи, стоят над нашите закони. Пример са договорите, които държавите сключват, за избягване на двойното данъчно облагане. Чрез такъв договор държавата се споразумява нейният данъчен закон да не противоречи на международните такива. Друг пример е договорите на ЕС за движение на хора и капитали. Друг такъв договор е Уставът на ООН.

2.2. Регламент на Европейския съюзРегламентът има предимство над всички български нормативни актове –

чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове – Европейския закон.2.3. Директива на Европейския съюзДирективата се издава с цел уеднаквяване на законите на държавите

членки на ЕС. Тя задължава държавите да постигнат дадени цели, като имат свобода да изберат средствата. Директивите са два вида:

2.3.1. Директива тип „Симентал”

2

2.3.2. Обикновена директиваДирективата „Симентал” стои над националния закон. Обикновената

директива не стои над националния закон.Принципът или прецедентът „Симентал” има три изисквания:Първото изискване е директивата да е в полза на едно лице срещу

държавата (вертикален ефект на директивата – лицето има право срещу държавата).

Вторият принцип на Симен е правото на лицето да е ясно и безусловно.Третото изискване на „Симентал” е да е изтекъл срокът, в който

държавата трябва да приложи директивата. При тези случаи съдът приема директивата над закона.

3. НАЦИОНАЛНО ПРАВО

Национален източник на правото е законът или кодексът. Законите се издават и отменят изключително от Парламента. Разделят се

на два вида:3.1. Първият вид закон се нарича материален закон и съдържа правни

норми.3.2. Вторият вид закон се нарича формален закон. Това е акт на

Парламента, който не съдържа норми, но се нарича закон и се приема по реда на законите - Закона за държавния бюджет; Закона за административното деление на София, Пловдив и Варна – единствените градове в България, разделени на райони.

3.3. Подзаконови нормативни актове – нормативни административни актове.

3.3.1. Постановление на Министерския съвет – постановление, подобно на закон, което действа до приемането на

закон;- постановление за приемане на правилник или наредба. ПМС № 72 от 1994 г. – в него е регламентирана законната лихва, която е

равна на основания лихвен процент плюс 10.3.3.2. Правилник Правилникът се издава от следните органи: Министерски съвет,

Министър, Общински съвет.Правилниците са два вида:- Правилник за приложение на закон в неговата цялост- Правилник, който урежда структурата и дейността на държавен орган.3.3.3. Наредба - издава се от същите три органа, които издават

правилника и от УС на БНБ и Комисията за финансов надзор.Наредбата служи за уреждане на приложението на част от закон или

правилник.3.3.4. Инструкция – издава се от Министър и от Общински съветИнструкцията дава указания до подчинените органи за приложението на

нормативен акт. Областният управител и кметът нормативни актове не издават, те издават

само заповеди. 3.3.5. Указ на Президиума на Народното събрание или Държавния съвет.

Президиума на НС издава Указа за борба с дребното хулиганство. ДС е издал и Указ № 10 от 1972 г. – на отчетнически длъжности, на които назначеното лице се разпорежда с определени средства, което е осъждано за дадено престъпление, не може да бъде назначавано на такава длъжност.

4. ЙЕРАРХИЯ НА СПОМАГАТЕЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

3

4.1. На ниво Конституция на РБ стоят решения на Конституционния съд, които тълкуват Конституцията.

4.2. На ниво Закон спомагателните актове са два – Решение на Конституционния съд, което установява, че закон противоречи на Конституцията и Решение на Върховен съд за тълкуване.

4.3. Приоритет на правните източнициНа първо място, приоритетът на правната норма се определя от мястото в

йерархията, което има конкретния документ. На второ място, при конфликт между норми от един порядък се прилага правилото, че специалният закон измества общия, като по тълкувателен път се преценява коя норма е по-близо до конкретния случай.

Ако не може да се установи коя норма е обща, а коя специална, прилага се правилото, че по-новият закон измества по-стария.

Действие на правната норма във времето.Съгласно Конституцията влизат в сила правните актове, които са

обнародвани в Държавен вестник и те влизат в сила 3 дни след публикацията, ако в самия акт не е посочен друг момент. Проблеми поставя въпросът за обратното действие на правната норма, когато тя урежда факти, появили се преди влизане в сила на закона. Член 14 от Закона за нормативните актове допуска обратно дейстие, но по изключение и с изрична разпоредба. Има обаче два вида норми, които поначало имат обратно действие. Първият вид такава норма е тълкувателната правна норма, тъй като тя обяснява друга норма, която е по-стара.

Вторият вид норма, която поначало има обратно действие, това е санкционната норма, която е по-благоприятна за нарушителя. Правилото в НК е: ако до влизане в сила на наказанието нормата се измени по начин, който е по-благоприятен за нарушителя, т.е. намали се наказанието или се премахне въобще, прилага се тази норма.

3. ПОНЯТИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА. ЕЛЕМЕНТИ НА ДЪРЖАВАТА, ВИДОВЕ ДЪРЖАВИ.

1. ДЪРЖАВА

Държавата е субект на правото и международните отношения, за който се приема, че включва три елемента. Първият елемент е територия. Вторият елемент е постоянно население. Третият елемент е върховна власт в държавата, наричана суверенитет.

2. ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ

Държавната територия включва следните елементи:2.1. Територия в тесен смисъл – разграничава се от територията на

другите държави по демаркационна линия;2.2. Акватория – водна площ – дели се на речна и морскаПри речната акватория правилата са две: при плавателна река границата

минава по линията на най-дълбоките точки – талвега на реката. При неплавателна река това е границата по средата на речното корито.

При морската акватория правилата са следните: Вътрешни води – това е акватория между точки на крайбрежието, които

държавата изрично заявява и акваторията на пристанищата. Над вътрешните води държавата има пълен суверенитет;

4

Териториално море – то има дълбочина от 3 до 12 морски мили по избор на държавата. Държавата има пълен суверенитет с едно ограничение – да не пречи на транзитни морски и въздушни рейсове;

Прилежаща зона – от брега към морето в дълбочина 24 морски мили. Отвъд териториалното море държавата няма право на суверенитет, но там действат нейните митнически и гранични власти;

Изключителна икономическа зона – тя е в дълбочина до 200 морски мили. Държавата има изключително право да експлоатира биологичните ресурси и да прокарва тръбопроводи и да прави сондажи в шелфа.

2.3. Земни недраДържавата притежава суверенитет над земните недра, започвайки от

границата в проекция към центъра на земното кълбо. 2.4. Въздушно пространство над територията и акваторията във височина

до 100 км. Там е международно признатата граница на космоса. 2.5. Територията на кораби и самолети в открито море се смята за

българска територия, ако те са регистрирани в България.

3. ВИДОВЕ ДЪРЖАВИ

3.1. По държавно управление Делят се на монархии (държавният глава се определя по наследствена

линия) и републики (държавният глава периодично се преизбира). Монархиите се делят на: абсолютна монархия, конституционна монархия (монархът управлява, но е ограничен от Конституцията и Парламента), парламентарна монархия (европейската парламентарна монархия – парламентът избира правителството)

Републиките се делят на: президентска република (президентът оглавява изпълнителната власт - Русия и САЩ), парламентарна република (правителството се избира от Парламента)

3.2. По форма на държавно устройствоПо форма на държавно устройство държавите се делят на:3.2.1. Унитарни или единни държави – цялата власт принадлежи на

държавния център, местно самоуправление съществува, доколкото той го допуска3.2.2. Федеративна или съюзна държава – при нея властта принадлежи на

отделните държавни единици. Федералният център има тези права, които му предоставят.

От федерацията трябва да се отличава конфедерацията. Тя е съюз между държави с общи органи и политики, но не е държава.

4. ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПОДЧИНЕНИ НА НЕГО ОРГАНИ.

Съгласно чл. 1 ал. 1 на Конституцията България е република с парламентарно управление, следователно най-висшият държавен орган в Р България е Парламентът, който в България винаги се е наричал Народно събрание и винаги се е състоял от една камара. Исторически двукамарните парламенти са характерни за федерациите и в тях първата камара представлява народа на държавата, а втората камара представя отделните единици на федерацията. Примери за последното са САЩ и Русия.

І. НАРОДНО СЪБРАНИЕ

5

Народното събрание в България се дели на два типа: Велико народно събрание – досега сме имали 7 такива (последното беше избрано 1990 г.) и второто е Обикновено народно събрание и днес се състои 41-то НС. Обикновеното НС има 240 депутати, Великото народно събрание има 400 депутати.

Мандатът на НС е 4 години. Изисквания към кандидата за народен представител:1. Да е навършил 21 години.2. Да има само българско гражданство.3. Да не е поставен под запрещение.4. Да не изтърпява наказание лишаване от свобода.

ІІ. ИЗБОРНА СИСТЕМА ЗА НАРОДНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

Изборната система е пропорционална – по партийни листи. Праг на влизане в парламента – 4 %.

Народният представител има два вида защита. Първият вид се нарича имунитет. Депутатът не може да бъде задържан и разследван без разрешение на Парламента. На второ място, депутатът им индемнитет, т.е. депутатът е пожизнено неотговорен за изказаните мнения и направените гласувания.

ІІІ. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

1. Приема закони, изменя и отменя законите.2. Народното събрание ратифицира международни договори, които

съдържат финансови, политически и военни задължения за България.3. Народното събрание приема държавния бюджет по проект, изготвен от

Министерския съвет.4. Народното събрание установява данъците и определя размера на

републиканските данъци.5. Народното събрание избира министър-председател и по негово

предложение Министерски съвет. То създава, закрива и преобразува министерствата по предложение на министър-председателя.

6. Народното събрание дава амнистия в два вида: 1) Наказателна амнистия – освобождаване от наказателна отговорност; 2) Финансова амнистия – освобождаване от данъчни задължения към държавата.

7. Народното събрание решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир, обявяване на военно и извънредно положение, изпращане на българска армия в чужбина и прием на чужди въоръжени сили в България.

8. Народното събрание по отделни закони издава конкретни управленски решения.

9. Парламентът избира изцяло или частично състава на висши държавни органи:

Българска народна банка - УС на БНБ се състои от управител и 3-ма подуправители, които се избират от Народното събрание и трима членове, които се назначават от президента;

Сметната палата и Комисията за финансов надзор се избират изцяло от Народното събрание;

Комисията за защита от дискриминация и Комисията за защита на личните данни се избират от Народното събрание.

ІV. ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Избира се в следните случаи:

6

1. Приемане на нова Конституция2. Изменение на границата на Р България3. Промяна на формата на държавно устройство или държавно

управлениеСъстои се от 400 депутати и действа до решаване на въпроса, за който е

избрано, след това се разпуска.

5. ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. СТРУКТУРА НА ЦЕНТРАЛНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.

Изпълнителната власт е система от държавни органи, която прилага закона и осъществява оперативното управление на държавата. Разделя се на 3 нива:

1. Централна администрация, която действа на територията на цялата държава

2. Регионална администрация, която действа в областите3. Местна администрация, която действа в общините и влизащите в тях

единициЦентралната администрация се състои от следните органи:

І. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ – избира се от Народното събрание при следната процедура: след провеждане на избори президентът дава мандат на най-голямата парламентарна група да състави правителство, групата издига кандидат за министър-председател. Народното събрание приема или отхвърля кандидатурата с обикновено мнозинство, като всеки път избират процедурни правила, например дали да е с явно или тайно гласуване. Ако НС отхвърли кандидатурата, президентът дава мандат на втората по численост група. Ако и тя не успее да състави правителство, президентът дава мандат на някоя от другите групи по свой избор. Ако и тя не успее да състави правителство, президентът разпуска Парламента, назначава служебно правителство и назначава нови избори в срок до 3 месеца. Министър-председателят ръководи правителството и отговаря за неговата политика, той председателства заседанията на Министерския съвет. Носи самостоятелна отговорност за действията на правителството при парламентарен контрол.

ІІ. МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

След като бъде избран министър-председателят, той предлага на Народното събрание състав на Министерския съвет и неговата структура – колко заместник министър-председатели ще има, как ще се наричат министерствата, дали всички министри ще ръководят министерства или някои от тях ще бъдат „без портфейл”, т.е. министър, който не ръководи министерство. На този етап от избора също няма процедурни правила, т.е. всеки парламент сам си решава, и е нужно обикновено мнозинство. Нужно е всички етапи да бъдат преминати, за да бъде избрано правителство – избор на министър-председател, решение по състав и структура.

Парламентът упражнява контрол върху Министерския съвет по следните начини:

1. Актуални въпроси 2. Анкетни комисии

7

3. Вот на недоверие – такъв вот се гласува по искане на 1/5 от депутатите, т.е. 48 човека, на цялото правителство или лично на министър-председателя. Вотът се гласува по конкретен повод или по цялостна политика. Изисква се квалифицирано мнозинство – т.е. най-малко половината – 120 души. При успех правителството подава оставка. При неуспех нов вот на същото основание може да се постави след повече от 6 месеца.

Изискванията към министрите са същите както за народните представители. Не е нужно министърът да е бил първо депутат. Заместник-министърът се назначава от министър-председателя. Зам.-областният управител също се назначава лично от министър-председателя.

ІІІ. ИЗВЪН МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ КЪМ ЦЕНТРАЛНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПРИНАДЛЕЖАТ 3 ОРГАНА: (може да се даде като въпрос в теста)

1. Председател на държавна агенция – извършва дейност, която не се извършва от министерство. Подчинява се на Министерския съвет. Избира се от Министерския съвет.

2. Държавна комисия – подчинява се или на МС или на отделен министър. Прилага контролен или разрешителен режим.

3. Директор на изпълнителна агенция – подчинява се на отделен министър. Изпълнява дейност в поддръжка на министъра.

6. ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ – РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИ, МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ.

1. РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИ.

1) Съгласно Закона за регионалното развитие България се разделя на 6 района за развитие. В тези райони за развитие (региони) досега няма създадени административни органи.

2) Съгласно чл. 142 на Конституцията областта се определя като единица за провеждане на регионална политика. Областите в България са 28 с 27 областни града. Областният управител се назначава от Министерския съвет, зам.-областния управител се назначава лично от министър-председателя.

Областният управител има две основни функции: отговаря за държавната собственост в областта, води регистъра на държавната собственост, извършва процедурите по отчуждаване в полза на държавата; Областният управител упражнява контрол върху актовете на местните органи, като има право да отменя актовете на кметове на общини и да спира актовете на общинските съвети и да върне въпроса за ново разглеждане. Това правомощие той може да упражни само при незаконни актове, но не и при нецелесъобразни.

2. МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Общините в България са 254. Минималното население на община е 5000 души. Общината се оглавява от два органа – общински съвет и кмет на община. Общинският съвет се избира от населението за 4-годишен мандат – численост от 11 до 61 души.

3. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ:

3.1. Издава правилници, наредби и инструкции.

8

3.2. Разпорежда се с общинската собственост – отчуждава, приватизира - решенията на кмета в тази област не са самостоятелни, те са в изпълнение на решение на общинския съвет.

3.3. Взема решения за създаване на общински фирми.3.4. Общинският съвет определя размера на местните данъци и такси.3.5. Общинският съвет взема решения за публикуване на ценни книги.3.6. Определя градоустройствените планове.

4. КМЕТ НА ОБЩИНА:

Избира се от населението с пряк мажоритарен избор. Основните функции на кмета са:

4.1. Съставя проекта за общински бюджет и го внася за одобрение в общинския съвет.

4.2. Кметът управлява общинската администрация, назначава и освобождава служители.

4.3. Управлява общинската собственост според решенията на общинския съвет.

4.4. Отговаря за обществения ред, като има право на заповеди до местните полицейски служби.

5. КМЕТ НА КМЕТСТВО:

Кметство – населено място или няколко близки населени места. Минимален брой население – 350 души.

Кметът се избира от населението. Управлява неговата администрация и изпълнява бюджета на общината в частта му за кметството.

Кметът на кметство има права на полицейски орган до пристигане на такъв – задържане, обиск, влизане в чуждо жилище, употреба на оръжие.

5. КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

Когато кметството има няколко населени места, кмет на кметство се избира в центъра, а в другите населени места кметът на общината назначава наместник.

6. КМЕТ НА РАЙОН

Районът е териториална единица на голям град. Минимално население на района – 25 000 души. Ако градът има население от 300 000 души или повече, райони се създават задължително и ги създава Народното събрание със закон. Ако градът е с население над 100 000 души, райони могат да се създадат с решение на общинския съвет. Към момента кметът на района се избира от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Кметът на района по правомощия е равен на кмет на кметство, т.е. и той има правата на полицейски орган.

7. СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. ВИДОВЕ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ИНСТАНЦИИ.

9

Съдебната власт се нарича система държавни органи, които решават правни спорове. Съгласно Конституцията в съдебната власт се включва също прокуратурата и следствието, които се структурират според съдилищата.

1. СЪДИЛИЩА В Р БЪЛГАРИЯ.

- Районен съд – 113 са в България

- Окръжен съд – 28 на брой- Административен съд – 28 на брой- Военен съд – 5 на брой- Специализиран наказателен съд – 1 брой

- Апелативен съд – 5 броя- Военно-апелативен съд – 1 брой- Специализиран апелативен наказателен съд – 1 брой

- Върховен касационен съд – 1 брой- Върховен административен съд – 1 брой

ВКС се разделя на 3 колегии:

Гражданска колегияСпециализирана търговска колегияНаказателна колегия

2. ВИДОВЕ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС

Видовете процес са общо 4:1) Граждански процес – предмет на спора са основно

имуществени отношения между двете страни. Главното изключение са бракоразводните дела. Обикновено това е претенция за обезщетение.

Има два възможни реда: А) Делото започва в районен съд, неговото решение се обжалва в

окръжен съд, а неговото се обжалва пред ВКСБ) Делото започва пред ОС, обжалва се в Апелативен съд и след това във

ВКСЦената на иска е определяща за подсъдността на делото: ако ищецът

иска сума по-малка от 25 000 лв. или имотът, за който се претендира, струва по-малко от 50 000 лв., първата инстанция е РС.

Съответно, ако цената на иска е по-голяма от 25 000 лв. и цената на имота е по-голяма от 50 000 лв. делото започва пред ОС.

За наказателния съд инстанциите са същите.Кога започва в РС и в ОС е регламентирано със специална разпоредба,

като примерна разлика е размерът на присъдата - дали е под или над 10 години.Наказателният процес се дели на два вида:1. Процес от общ характер2. Процес от частен характерПри дело от общ характер обвинението се повдига от прокурор.При дело от частен характер обвинението се повдига от пострадалото

лице.Основният принцип е, че делото е от общ характер. 3. Административен процес

10

Движи се между две съдилища – административен съд, Върховен административен съд, който е в състав от 3-ма съдии и ВАС от 5 съдии – за актове на МС, Министър и БНБ.

Предмет на спора – законосъобразен ли е административен акт. Тук се включват както обикновените актове на държавна и общинска администрация, така и специализираните актове на финансовата администрация.

На административен съд подлежат и актовете, издадени по отношение на държавна служба (Закон за съдебната власт, Закон за държавния служител, Закон за МВР, Закон за отбраната и въоръжените сили)

4. Административнонаказателен процесПредмет на спора е дали едно лице е извършило админинстративно

нарушение (деяние, подобно на престъплението, но с по-малка степен на опасност)1-ва инстанция – административен орган, който издава наказателно

постановлениеНП се обжалва пред РС, актът на РС се обжалва пред Административния

съд. Този вид процес не достига до върховен съд.

3. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

Особен съд, който се произнася по няколко въпроса от общодържавен характер. Състои се от 12 съдии с мандат от 9 години. 4-ма съдии се избират от Народното събрание, 4-ма се избират от върховните съдилища и 4-ма се назначават от президента. Въпросите, които разглежда съдът, са:

1) Тълкуване на Конституцията2) Произнасяне дали закон противоречи на Конституцията3) Произнасяне дали политическа партия трябва да бъде забранена4) Оспорване на изборите за Народно събрание и за президент5) Предварително произнасяне дали присъединяването на България към

международен договор би нарушило Конституцията6) Специален съд над президента или вицепрезидента за държавна

измяна или нарушение на Конституцията7) Решаване на спор за компетентност между държавни органи или между

държавен орган и общинаКонституционният съд може да бъде сезиран само от следните лица:

президента, министерския съвет, върховен съд, главен прокурор, 1/5 от народните представители и общински съвет, но само за спор за компетентност.

4. ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ – ВСС е кадрови орган на съдебната власт. Той назначава, повишава, понижава и уволнява дисциплинарно съдиите, прокурорите и следователите. Състои се от 25 души: 11 се избират от Народното събрание, 11 се избират от съдиите и прокурорите, председателите на върховните съдилища и главния прокурор са членове на съвета по право. Председателите на върховните съдилища и главния прокурор се избират от ВСС и по негово предложение се назначават от президента. Президентът може да откаже назначаване веднъж, но при второ предложение е длъжен да назначи.

8. ДЪРЖАВЕН ГЛАВА. РАЗВИТИЕ НА ИНСТИТУТА В ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.

Държавният глава в Третата българска държава минава през следните етапи:

11

І-ви етап – монарх или цар (княз) по Търновската конституция

Съгласно Търновската конституция България е конституционна монархия, в която царят оглавява изпълнителната власт и въоръжените сили. Той назначава правителство по свое осмотрение, като не е обвързан от резултатите от изборите. Парламентът може да контролира правителството чрез въпроси и анкетни комисии, но не може да го свали.

ІІ-ри етап – колективен държавен глава при социализма – Конституция от 1947 г. и Конституция от 1971 г. до 1990 г.

По това време съществува колективен орган с функциите на държавен глава. Той се избира от Народното събрание. По първата Конституция от 1947 г. е Президиум на Народното събрание, а по втората - Държавен съвет.

ІІІ-ти етап – председател на републиката (президент) по Конституцията от 1971 г. с изменението й от 1990 г. През 1990 г. Държавният съвет е закрит и се въвежда едноличен държавен глава. Президентът и вицепрезидентът се избират от Народното събрание. Този президент има по-големи права от сегашния. Той предлага министър-председател, може да извършва смени в Министерския съвет, може да отменя актове на Министерския съвет.

ІV-ти етап – президент на републиката. Президент на Р България по Конституцията от 1990 г. Президентът и вицепрезидентът се избират пряко от народа за 5-годишен мандат. На тази длъжност те могат да бъдат преизбирани веднъж.

Изискванията за президент са:1) Да е навършил 40 години;2) Да има само българско гражданство;3) 5 години преди избора да е живял в България;4) Да не е поставен под запрещение.

Президентът има следните основни правомощия:1) Сключва международни договори и представлява държавата в

международните отношения.2) Назначава и освобождава от длъжност дипломатически представители

по предложение на Министерския съвет.3) Награждава с ордени и медали.4) Дава българско гражданство и освобождава от него.5) Предоставя убежище на бежанци.6) Опрощава държавни вземания.7) Помилва осъдени лица.8) Президентът е върховен главнокомандващ въоръжените сили на Р

България. 9) Президентът назначава висши военни – генерали и адмирали, по

предложение на Министерския съвет. Той може да разпореди преминаване към военно или извънредно положение, както и действия на въоръжените сили, ако България е нападната или трябва да извърши съюзнически задължения. Той може да направи това само ако Народното събрание не заседава. В този случай Народното събрание се свиква незабавно.

10) Президентът обнародва законите в Държавен вестник, като има една контролна функция – той може да върне закона в Народното събрание за ново разглеждане. В този случай Народното събрание трябва да потвърди закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

12

Мандатът на президента се прекратява в следните случаи: 1) Изтичане на срока;2) Смърт;3) Осъждане от Конституционния съд за държавна измяна или

нарушение на Конституцията;4) Подаване на оставка пред Конституционния съд. Обвинение

срещу президента се повдига от ¼ от народните представители, а се потвърждава от 2/3.

При предсрочно прекратяване мандата на президента, постът се поема от вицепрезидента. Ако и неговият мандат се прекрати предсрочно постът се поема от председателя на Народното събрание за срок до 2 месеца, в който се провеждат нови избори.

9. ПРАВЕН СТАТУС НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ И ЧУЖДЕНЦИ.

Физически лица или естествени лица се наричат хората.

1. ПРАВНО ЗНАЧИМИ ВЪЗРАСТИ:

1) Малолетни лица – лица до 14 години. Лицата нямат право да извършват правни действия. Вместо тях действат техните родители или настойници;

2) Непълнолетни лица – лица от 14 до 18 години. Лицето има право на обикновени дребни сделки, може да извършва правни действия, но те трябва да бъдат потвърдени от неговите родители или попечители. По КТ 14-годишният има право да сключи трудов договор с разрешение на Инспекцията по труда. На 16 години по КТ настъпва трудова дееспособност на лицето и то може да сключи трудов договор, ако законът специално не изисква пълнолетие. 16-годишно лице може да сключи брак с разрешение на председателя на РС, ако важни причини налагат това. Ако непълнолетен сключи брак, неговите права се изравняват с тези на пълнолетно лице;

3) Пълнолетни лица – пълна дееспособност, ако законът не изисква по-голяма възраст (като кандидатът за депутат – 21 г. и кандидатът за президент – 40 г.)

2. ОГРАНИЧЕНИЕ НА ПРАВАТА

Лице, страдащо от тежка психическа болест, по искане на своите роднини или на прокурора се поставя от окръжния съд под запрещение. При тежка форма на заболяването запрещението е пълно и лицето се приравнява на малолетен. При по-лека форма запрещението е ограничено и лицето се приравнява на непълнолетен.

3. БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Съществуват 3 вида българско гражданство:1) Гражданство, придобито по произход – достатъчно е единият родител

да е български гражданин;

13

2) Гражданство по месторождение – български гражданин става този, който се роди на територията на България, ако не придобива чуждо гражданство по произход;

3) Придобиване на гражданство по натурализация – това е придобиване на гражданство по желание на лицето с указ на президента.

4. РОДСТВО

Родството бива три вида: 1) по права линия – това е родство между лица, при които едно лице

произхожда от друго, минималната степен е първа.2) родство по съребрена линия – това е родсто между лица, които не

произхождат едно от друго – минималната степен е втора. 3) родство по сватовство – това е родство, което възниква при брак с

родителите на другия съпруг.

Бащата е в родство с родителите на съпругата си от І-ва степен по сватовство.

Синът и дъщерята са роднини от І-ва степен по права линия на майката и бащата, а помежду си са роднини от ІІ-ра степен по съребрена линия, защото се връща назад и минава през родителите.

Първите братовчеди са роднини от ІV-та степен по съребрена линия.

5. ЧУЖДЕНЦИ В Р БЪЛГАРИЯ

баба

дядо (((дядо)

бабадядо

майка

дъщеря

баща

синсъпругг

съпруга

синдъщеря

14

І-ва категория - граждани на ЕС и Швейцария – пълна свобода на движение и установяване в България, право да закупуват земя, право да участват на местни избори.

ІІ-ра категория – граждани на друга държава – задължително трябва да имат входна виза. Делят се на: краткосрочно пребиваващи – до 90 дни; дългосрочно пребиваващи – до 2 години и постоянно пребиваващи – без срок.

ІІІ-та категория – бежанци – това са лица, които търсят убежище в България поради преследване, което не е криминално.

ІV-та категория – апатриди – лица без гражданство или лица без документи, които не могат да докажат гражданство – приравняват се на бежанците.

10. ПРАВЕН СТАТУС НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ И ЧУЖДЕНЦИ.

1. ПОНЯТИЕ ЗА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ:

Юридическото лице е организация, която е призната от правото за субект на правото, равен на човека или на физическото лице. Юридическото лице има свое имущество и своя воля, която се проявява от управителните органи. Юридическите лица се делят на:

1) търговци2) юридически лица с нестопанска цел3) държавни учреждения4) религиозни и образователни организации.

2. ТЪРГОВЦИ:

1) Белези на търговеца:o Фирма – това е название, под което търговецът упражнява

дейност;o Седалище – населеното място, където се намира

управлението на юридическото лице;o Адрес на управление – конкретният адрес на юридическото

лице;o Единен идентификационен код (ЕИК) в търговския регистър

на Агенция по вписванията

2) Видове търговци: Обединение на търговски дружества – представляват консорциум и

холдинг.Търговски дружества на капитала – това са дружество с ограничена

отговорност, акционерно дружество – ООД и ЕООД, АД и ЕАД.Търговски дружества на личността – са събирателно дружество и

командитно дружество.Едноличният търговец (ЕТ) не е ЮЛ, а е физическо лице, което участва в

търговията.Кооперацията е юридическо лице, което не е в търговския закон.

Останалите са по търговския закон.

Търговските дружества на личността нямат законово изискван уставен капитал. Освен това съдружниците или поне един от тях са неограничено отговорни

15

за задълженията на дружеството и отговарят с цялото си имущество. Приемането на нов член на дружеството и изменение на неговия устав става с общо съгласие. Събирателното дружество отговаря на всички тези условия и е дружество на личността в чист вид. Неговата фирма включва имената на съдружниците (които може да са и имена на фирми) с добавката „с-ие”. При командитното дружество съдружниците са ограничено отговорни до своята вноска (участие) в капитала, но най-малко един отговаря неограничено с цялото си имущество. Този съдружник осъществява управлението. Фирмата на командитното дружество включва името на неограничено отговорния с добавката „и Кº”.

Търговските дружества на капитала се отличават с:1. Изискван от закона уставен капитал;2. Техните съдружници са ограничено отговорни – в случай на фалит те

отговарят със своята вноска в капитала, но личното им имущество не е застрашено. Тук имаме два основни типа:

- дружество с ограничена отговорност – при ООД няколко лица се обединяват за обща дейност, като тяхното право на глас в управлението е пропорционално на дяловете от капитала, които те са внесли. При ООД има две отклонения от капиталовия принцип:

1) Първо те вече нямат уставен капитал. 2) Съдружникът в ООД не е напълно свободен да търгува със своя дял.

Ако иска да напусне ООД, той трябва да предложи дяла си на другите съдружници за изкупуване. Ако те откажат, тогава може да го продаде.

- При акционерното дружество капиталът се разделя на ценни книги, наречени акции. Търгуването с тях е свободно, а уставният капитал е 50 000 лв. Особеността на АД е свободното привличане на капитал чрез търговия с ценни книги.

Първата ценна книга се нарича акция. Акцията дава три права: 1. Притежателят става член на дружеството с право на глас в общото

събрание; 2. Право на дивидент, ако дружеството има печалба и ако общото

събрание реши да се раздава дивидент; 3. Правото на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството. Вторият вид ценна книга е облигация. Притежателят на облигация е

кредитор на дружеството, той има право на вложената сума и уговорената лихва без значение дали дружеството има печалба, но няма право на глас, тъй като е само кредитор, а не член.

Обединения на търговски дружества:1. Консорциум – това е хоризонтално обединение на търговци с цел

сътрудничество. Може да се сключи във вид на всяко търговско дружество.2. Холдинг – вертикално обединение на търговци, при което компания-

майка контролира дъщерни компании, като притежава част от техния капитал. Холдингът винаги е във вид на акционерно дружество.

Юридически лица с нестопанска цел.По нашето право юридическите лица с нестопанска цел са две: сдружение

и фондация.1. Сдружение – сдружението е обединение на 7 физически или

три юридически лица за обща нестопанска цел. Сдружението няма право на търговска дейност, не може да разпределя печалба и може да извършва само сделки, които са необходими за неговата дейност. Търговски дружества могат също да регистрират сдружения за извършване на обща нестопанска дейност. Съгласно постоянната практика на Комисията за защита на конкуренцията, такива сдружения на търговци могат да представляват обединения на предприятия, които да извършват антиконкурентна дейност и затова да бъдат санкционирани.

16

2. Фондация – Това е юридическо лице, което се състои само от имущество, то няма членове. То е единственото юридическо лице, което може да бъде създадено със завещание. Представлява обособено имущество за постигане на нестопанска цел.

11. ПОНЯТИЕ ЗА ОТГОВОРНОСТ, ВИДОВЕ ОТГОВОРНОСТ. САНКЦИОННА ПОЛИТИКА.

1.ОТГОВОРНОСТ

Отговорност означава налагане на неблагоприятни последици върху лице, извършило правонарушение. По нашето право има 4 вида отговорност:

1) наказателна отговорност2) административнонаказателна отговорност 3) гражданска отговорност4) дисциплинарна отговорностНаказателната отговорност е отговорност към държавата за нарушаване

на нейния правен ред и извършване на деяние с голяма степен на обществена опасност, наречено престъпление.

Административнонаказателната отговорност е подобна на наказателната, но се налага за извършване на деяние с по-ниска степен на опасност, наречено админинстративно нарушение.

Двата вида отговорност се допълват в санкционната политика на държавата.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Наказателна отговорностПрестъпление

Обществена опасност

Административнонаказатена отговорностАдминистративно нарушение

Наказателната и администартивнонаказателната отговорост имат общ принцип, който се нарича съставомерност. Това означава, че:

за да бъде наказано едно лице, извършеното от него трябва изрично да бъде описано в закона като наказуемо деяние;

в тежест на обвинението е да докаже, че такова деяние е било извършено. Престъпленията са описани в Наказателния кодекс, а административните нарушения в отделни закони в глави „Административнонаказателни разпоредби”

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Отговорността е насочена към частно лице и цели обезщетение за причинени вреди. Хипотезите са две: първата хипотеза е неизпълнение на договор, второ – причиняване на вреди, когато между лицата няма договор – това се нарича деликт.

17

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Дисциплинарна отговорност – това е отговорност към работодателя при трудово отношение или към органа по назначение при служебно отношение. Цели основно отстраняване на вреди.

От едно и също нарушение могат да възникнат до 3 вида отговорност – това е така, защото отговорностите са насочени към различни лица и имат различна цел. Наказателната и административнонаказателната отговорност не могат да се носят заедно поради принципа на съставомерност. Практическите разлики между наказателната и административнонаказателната отговорност са:

1. Административните наказания не се вписват в свидетелството за съдимост;

2. По нашето право наказателна отговорност може да се наложи само на физическо лице, административнонаказателна с имуществена санкция може да се наложи и на юридическо лице.

12. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СОБСТВЕНОСТТА. ПУБЛИЧНА И ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.

І. СОБСТВЕНОСТ

Собственост се нарича единственото пълно вещно право. То се изразява в 3 правомощия:

1. Разпореждане – това е право на собственика да отчужди вещта, т.е. да я прехвърли на друго лице, да я унищожи или преобразува;

2. Владение – това е право на фактическа власт върху вещта;3. Ползване на вещта.Разпореждането остава винаги за собственика, другите правомощия могат

да се прехвърлят.

ІІ. ОГРАНИЧЕНИ ВЕЩНИ ПРАВА:

1. Право на ползване.2. Право на строеж – суперфиция – собственикът на поземлен имот може

да позволи на друго лице право да построи сграда в имота и да стане нейн собственик, като си запазва собствеността върху терена.

3. Сервитут – това е задължение на собственика на един имот да не възпрепятства други имоти.

ІІІ. ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ:

1. Чрез договор – покупко-продажба, дарение или замяна2. По завещание или наследяване3. Първично придобиване по чл. 78 от ЗС – този, който получи движима

вещ от несобственик, става собственик, ако: 1) Заплати за вещта;2) Не знае, че лицето не е било собственик (добросъвестност);3) Придобиване на собственост по давност – това е придобиване на

собствеността с продължително непрекъснато владение. Движимата собственост се придобива с 5-годишно владение, а недвижимата с 10-годишно владение. Ако обаче владелецът е добросъвестен и не знае, че е придобил собствеността с

18

нарушение, тогава срокът на давността се съкращава на 5 години и за недвижим имот.

ІV. ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Дели се на два вида:1. Публична държавна собственост2. Частна държавна собственостПубличната държавна собственост служи за задоволяване на обществени

потребности. Съгласно чл. 18 на Конституцията изключителна държавна собственост са: републиканските пътища, крайбрежна плажна ивица, подземни богатства, води, гори и паркове с национално значение. Освен това публична държавна собственост са обществени сгради, площади, паметници и съоръжения от обществено значение. Публичната държавна собственост не може да се продава, с нея не могат да се извършват сделки освен договор за ползване, наречен концесия. Тази собственост не може да се придобие по давност. Публичната държавна собственост се описва в специални актове, чийто регистър се води от областните управители.

Частната държавна собственост служи за участие на държавата в икономиката или обхваща предмети, които нямат стойността на публичната държавна собственост. При неяснота за статуса на вещта се приема, че тя е частна държавна собственост. С частната държавна собственост могат да се извършват сделки.

Общинската собственост по същия принцип се разделя на публична и частна общинска собственост. Регистърът се води от кмета на общината.

13. АДМИНИСТРАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ВАЛУТНИТЕ ЦЕННОСТИ.

При свободната пазарна икономика ограничения в икономическата дейност и задължения върху стопанските субекти са възможни само там, където законът ги допуска.

1. Ценообразуването е поставено под държавен контрол единствено в случая на установяването на цени на вода, електричество и топлинна енергия. Тези цени се утвърждават от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Относително ценообразуване има по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който позволява максимална търговска надценка от 28 %.

2. От 2011 г. действа закон за ограничаване на плащанията в брой. Забранени са плащания в брой в размер над 15 000 лв.

3. Ограничения по Закона за мерките срещу изпиране на пари:1) Кредитни институции нямат право да приемат влогове на анонимни

лица или на фиктивно име;2) Финансовите институции и търговците са длъжни да идентифицират

клиента, да съберат информация за него и да установят дали той работи за себе си или като представител при следните прагове: общият праг – най-високият на идентификация е 30 000 лв; финансови институции при сделка в брой идентифицират клиента при 10 000 лв; най-ниският праг на идентификация – оператори на хазартна дейност идентифицират клиент при заплащане на премия от 6 000 лв.

19

4. Ограничения по Валутния закон:Валутният закон от 2000 г. отмени разрешителния режим за износ на

валутни ценности в брой, но запази регистрационни прагове, чието нарушаване е престъпление:

1) Свободен износ на валутни ценности в брой е допустим на стойнот до 5000 лв.;

2) При стойност от 5 000 до 25 000 лв. лицето трябва да декларира износа;

3) За износ на стойност над 25 000 лв. лицето трябва да представи данни за произхода на средствата и удостоверение от Националната агенция за приходите, че не дължи към бюджета данъци и осигуровки.

14. ЦЕНТРАЛНИ ФИНАНСОВИ ОРГАНИ – ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ И КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.

В икономиката съществуват 4 типа компании, които натрупват големи финансови средства и техният провал може да засегне цялата икономика. Тези компании се поставят под контрола на органи, избрани от Народното събрание, в които изпълнителната власт няма участие. Компаниите са: банки, застрахователни дружества, инвестиционни дружества и осигурителни фондове.

Банките се контролират от БНБ. Застрахователните и инвестиционни дружества и осигурителните фондове се контролират от Комисията за финансов надзор, а над тях стои само Народното събрание.

І. БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

Има три основни функции: 1. Тя е емисионен институт на Р България – т.е. органът издава

и унищожава валутни знаци.2. БНБ е орган за контрол върху банковата дейност3. БНБ действа като търговска банка в интерес на държавата,

тя осигурява изпълнението на бюджета4. БНБ се оглавява от Управителен съвет, който се състои от 7

души. 4-ма от него се избират от Народното събрание, трима се назначават от президента. Народното събрание избира управителя на БНБ и тримата подуправители. 3-мата подуправители оглавяват трите главни управления на банката:

А) Управление емисионно – то издава и унищожава валутни ценности. В дейността си то е ограничено от две разпоредби, известни като Валутен борд. Това са членове 28 и 29 от Закона за БНБ. Тези текстове забраняват на БНБ да издава повече българска валута, отколкото е равностойността на нейните валутни резерви, преизчислени в евро по фиксиран курс.

Б) Управление банково – то осигурява стабилността на банковата система чрез икономически механизми. В случай на криза на банка, която заплашва цялата система, то предоставя кредит на банката.

В) Управление банков надзор – то осигурява стабилността на банковата система чрез юридически механизми, като прилага надзорни и принудителни мерки. Банков лиценз се дава и отнема от управителя на БНБ по предложение на подуправителя, който оглавява банковия надзор.

ІІ. КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

20

КФН е създадена при реформата на финансовите органи през 2003 г.Комисията до 2010 г. се състоеше от 7 души, избирани от Народното

събрание. През 2010 г. моделът се промени и сега комисията включва 5 души – председател; заместник-председател, оглавяващ управление „Застрахователен надзор”; заместник-председател, оглавяващ управление „Надзор над инвестиционната дейност” и заместник-председател, оглавяващ управление „Осигурителен надзор”. Комисията има 1 член, специализиран в анализ на риска и пазарите. Тримата заместник-председатели са самостоятелно отговорни за прилагането на контролния режим и предлагат на Комисията даване и отнемане на лиценз и разрешаване или отказ за сливане на финансови институции.

15. ФИНАНСОВИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОРГАНИ – МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ И ПОДЧИНЕНИ АГЕНЦИИ.

До 1998 г. Министерството на финансите е единна централна финансова администрация, която управлява всички финансови процеси в обществото. То включва в състава си няколко главни управления – Главно управление на данъчната администрация, Главно управление „Митници” и Главно управление „Държавен финансов контрол”.

С приемането през 1998 г. на Закона за администрацията е въведена административната структура на Изпълнителната агенция, която се подчинява на министър, и извършва дейност в поддръжка на Министерството.

През 1999 г. на базата на Главно управление „Митници” е създадена Изпълнителна агенция „Митници”. На следващата 2000 г. Главно управление „Държавен финансов контрол” е преобразувано в Агенция за държавен вътрешен финанов контрол. От 2006 г. тя е преименувана в Агенция за държавна финансова инспекция. Към 2000 г. единствената оперативна част на Министерството (МФ) е Главна дирекция „Данъчна администрация”.

При реформата на финансовата администрация през 2003 г. е създадена Национална агенция за приходите, която трябва да обедини определянето и събирането на данъчни и осигурителни задължения. През 2003 г. НАП приема изпълнителните звена на Националния осигурителен институт. Оттогава НОИ не събира държавни вземания и се свежда до осигурителен фонд с особен статут. В периода 2003-2006 г. НАП и Главна дирекция „Данъчна администрация” съществуват успоредно. Събирането на данъчни задължения е предадено на НАП от 01.01.2006 г., при което „Данъчна администрация” е закрита. От 01.01.2006 г. влиза в сила и сега действащия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

В периода 2006-2009 г. единствената дейност, която е извън НАП, е събирането на държавни вземания по принудителен ред – чрез публична продан. То се извършва от Агенцията за държавни вземания. От 2010 г. тази дейност също преминава към НАП и Агенцията за държавни вземания е закрита.

Понастоящем Министерство на финансите е отговорно за определяне на общата финансова политика и подготовка на държавния бюджет. Към него няма преки изпълнителни звена. Понастоящем системата за събиране на държавни вземания изглежда по следния начин:

І. Основните държавни вземания са следните:

1. Данъци – републикански данъци, които се събират от НАП; местни данъци, които се събират от общинска администрация; акцизи – тютюневи изделия,

21

алкохолни изделия и енергопродукти. Събирането на акциза е работа на Изпълнителна агенция „Митници” в България.

2. Мита – когато стока пресече държавна граница, се облага с мито от Държавна агенция „Митници”.

3. Такси и глоби – или по НАП, ако са държавни, или от общинаска администрация, ако са местни.

4. Осигуровки по І-ви и ІІ-ри стълб – Общественото осигуряване се разделя на два вида: А) срещу социални рискове – временна нетрудоспособност, бременност

и майчинство, пенсия. Извършва се от Националния осигурителен институт и от частни осигурителни фондове, които се контролират от Комисията за финансов надзор.

Б) Здравното осигуряване е вторият вид обществено осигуряване и се извършва от Националната здравно-осигурителна каса. Частни здравни фондове към момента са забранени със закон.

Осигуряването срещу социални рискове се разделя на:1) Основно, което се извършва от НОИ и 2) Допълнително, което се извършва от обществени фондове. То, от

своя страна, се дели на: допълнително задължително за родени след 1960 г. и допълнително доброволно – ІІІ-ти стълб.

Основното осигуряване е прието да се нарича І-ви стълб, допълнителното задължително осигуряване – ІІ-ри стълб, а доброволното - ІІІ-ти стълб. Първите два стълба се контролират от НАП, включително и здравните вноски.

16. ФИНАНСОВ КОНТРОЛ. СМЕТНА ПАЛАТА И ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.

І. ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

За държавния финансов контрол са възприети два термина – единият термин е одит (по Закона за сметната палата) и вторият термин е финансова инспекция по Закона за държавната финансова инспекция (бивш Вътрешен одит). Одитът е като ревизията и обхваща минал период, а проверката е за настоящия момент.

В държавата се извършват едновременно два вида финансов контрол: външен одит от Сметната палата и вътрешен одит от Държавната финансова инспекция. Разликата е в това, че Държавната финансова инспекция проверява органите от изпълнителната власт и държавни и общински дружества, като представя резултатите си на Министъра на финансите, т.е. одитът се извършва в админинстрацията.

Одитът на Сметната палата е външен за администрацията, тъй като Сметната палата докладва резултатите си пряко пред Народното събрание.

ІІ. СМЕТНА ПАЛАТА

До 2010 г. Сметната палата представляваше колективен орган, състоящ се от 11 члена. През 2010 г. законодателят прие нов закон и промени модела на Сметната палата, като възприе модела на Европейския генерален одитор. Понастоящем Сметната палата се състои от 3-ма души – председател, избиран от

22

Народното събрание, и двама заместници, избирани от Народното събрание, по предложение на председателя.

Сметната палата осъществява одит на държавния бюджет, бюджета на НОИ, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, бюджетите на лица, получаващи субсидия от държавния бюджет, държавните предприятия по чл. 62 от ТЗ и търговски дружества с над 50 % държавно участие. Сметната палата извършва одити по утвърден от нея план. Извън плана тя може да извърши до 5 одита, разпоредени от Народното събрание.

Сметната палата извършва одити по заявка на Европейската сметна палата по отношение на средства, получени по програми на Европейския съюз.

Одиторите на Сметната палата извършват конкретния одит по разпоредба на заместник-председател въз основа на годишния план. Извънредните одити се разпореждат от председателя на Сметната палата. Одиторите имат право на свободен достъп до помещенията и документите на проверявания обект, като ръководителят на обекта не може да се оправдава с търговска или служебна тайна. Одиторът има право да изисква писмени и устни обяснения, да изисква заверени копия от документите и да присъства на заседания на управителните органи. След завършване на одита в 14-дневен срок се изготвя проект за одитен доклад, който се връчва на ръководителя на одитирания обект. Дава му се 14-дневен срок за обяснения.

Въз основа на проекта и обясненията на ръководителя се изготвя окончателен одитен доклад. Въз основа на доклада Сметната палата има следните правомощия:

1. Да разпореди задължителни мерки за отстраняване на нарушенията;2. Да поиска освобождаване от длъжност на лице, заемащо управителен

пост, което е нарушило закона. 3. Препоръка на Сметната палата - Сметната палата може да препоръча

на министъра на финансите да ограничи бюджета на лице, което е нарушило закона. Сметната палата няма право да търси имуществена отговорност от лица, причинили имуществени вреди.

ІІІ. ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Държавната финансова инспекция провежда дейност, успоредна на тази на Сметната палата, с някои разлики по отношение на проверяваните лица и с правомощие да търси по съдебен ред отговорност от лицата, причинили имуществени вреди. ДФИ проверява: бюджетните организации, като тук действа успоредно на Сметната палата; държавните предприятия по чл. 62 ТЗ, също успоредно на Сметната палата; търговски дружества с блокираща квота на държавно или общинско участие, като законът определя за блокираща квота 34 % от капитала на дружеството или право на представителя на държавата и общината да наложи вето на решенията на дружеството, без значение какъв процент от капитала притежават те – това право е известно като златен дял или златна акция.

Финансовите инспекции се извършват по годишен план или по сигнал. Инспекцията се извършва от лица, оправомощени от териториален директор на агенцията със специална заповед. Правомощията им по отношение на Инспекцията са аналогични на тези на одиторите от Сметната палата, плюс едно съществено правомощие – те имат право да извършват насрещни проверки в лица, които са имали отношения с проверявания обект. Специалното правомощие на инспекторите е да привличат към имуществена отговорност материалноотговорни лица.

23

ІV. ИМУЩЕСТВЕНА ОТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

Право на инспекторите от Държавна финансова инспекция е да привличат към имуществена отговорност лица, причинили имуществени вреди на проверявания обект. Към имуществена отговорност се привличат следните категории лица:

1. Преки отчетници – това са лица, които по служебно задължение събират, съхраняват, изразходват и отчитат материални ценности;

2. Фактически отчетници – това са лица, които реално извършват дейност, като отчетници, макар че формално не са натоварени с такова задължение;

3. Лица от ръководния и счетоводния състав на обекта, които трябва да контролират отчетниците;

4. Лица извън проверявания обект, които са получили от отчетника ценности безвъзмездно.

Имуществената отговорност се реализира по съдебен ред по реда на Гражданския процесуален кодекс. За причинените на обекта вреди инспекторите съставят акт за начет, който се връчва на заинтересованото лице и му се дава 14-дневен срок за възражения. След представяне на възражения инспекторът съставя окончателния вариант на акта за начет и го внася в съда. Констатациите в акта за начет се смятат за верни, докато не бъдат опровергани от заинтересованото лице. На обезщетение подлежат само причинените вреди, но не и пропуснатите ползи.

Отчетникът дължи както размера на причинената вреда, така и законната лихва от момента на нейното причиняване, а ако моментът на причиняване не може да се установи, от момента на нейното установяване от органите на агенцията.

Отчетникът може да се оправдае със следните обстоятелства:1. Събития от непреодолима сила – пожар, наводнение и т.н.2. Умишлени действия на трети лица, които са надлежно фиксирани.3. Нормативно признати размери на производствен брак, фира –

нормативно призната загуба от теглото на дадено вещество и рандеман – нормативно призната норма на преработка на един продукт.

4. Оправдание за отчетника е компенсацията на излишъци и липси.Отговорността на отчетника се погасява с 5-годишен давностен срок,

който тече от момента на причиняване на вредите. Срокът се прекъсва с всяко действие на инспекторите, насочено към реализиране на отговорността на отчетника. Въпреки всички прекъсвания, отговорността на отчетника се прекратява окончателно с изтичането на 10-годишен срок от причиняване на вредата. Ако отчетникът бъде осъден, той дължи обезщетение в следния ред: на първо място се погасяват съдебните разноски; на второ място се погасява натрупаната лихва и на последно място се възстановява размера на вредата.

17. ДАНЪЦИ – ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ

І. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Данъкът е парично задължение в тежест на едно лице и в полза на държавата, което е невъзвратимо. Липсата на пряка възвращаемост сближава данъка с митото и го различава от таксата. Митото се различава от данъка по особения факт на възникване – пресичането на държавната граница от една стока. Таксата се различава от данъка по това, че срещу нея се дължи конкретна услуга. Съгласно чл. 60 на Конституцията гражданите дължат данъци съобразно

24

притежаваните от тях имущества и получавания доход. Анализът на чл. 60 от Конституцията показва следното:

1. Недопустим е данък, основан на лично качество.2. Ограничението по справедливост на данъка важи само за физически

лица. Юридически лица могат да се облагат и по други критерии.3. Спорно е съответствието с Конституцията на косвените данъци – ДДС и

акциз. Те се явяват данък върху потреблението и нямат връзка с притежаваните доходи и имущество.

Данъците се делят на следните основни категории: 1) по назначение на средствата се делят на републикански и местни;2) по реално понасяне на данъка се делят на преки и косвени – при прекия

данък лицето, което внася данъка в бюджета, съвпада с лицето, което носи реалната тежест. При косвения данък (акцизите и ДДС) данъчната ставка се калкулира в цената на стоката или услугата, така че едно лице носи реалната тежест на данъка, а друго лице събира данъка и го внася в бюджета.

3) Съобразно чл. 60 на Конституцията данъците се делят на подоходни и имуществени.

4) Според кръга на облаганите дейности данъците се делят на: данъци на общо основание, т.е. поначало се облагат всички дейности и категории лица и данъци на специално основание – облагат се само изрично посочени обекти – акцизите и данъка върху застрахователните премии.

ІІ. РЕПУБЛИКАНСКИ ДАНЪЦИ

Републиканските данъци се делят на две категории: републикански преки и републикански косвени данъци. Републиканските преки данъци са:

1. Данък върху доходите на физическите лица – с него се налага плащане на данък върху всички доходи, които едно лице придобива по трудов договор, по граждански договор, по силата на наем, рента от кооперация, дивидент от търговско дружество и доходи от свободна професия. До 2008 г. данъчната ставка по този закон беше прогресивна и етажна, т.е. лицата се разпределяха съобразно дохода си в няколко етажа и по-горният етаж плаща завишена ставка спрямо по-долния. От 2008 г. се премина към еднаква данъчна ставка от 10 %. Това се нарича проста или плоска данъчна ставка.

2. Корпоративен данък – или данък върху печалбата. Това е данък върху печалбата на юридическите лица, определена като превишаване на приходите над разходите, от което се изваждат законово признати разходи. Данъчната ставка също е 10 %.

3. Данък върху застрахователните премии – това е данък в размер на 2 %, който се дължи от застрахователя върху размера на получената застрахователна премия.

ІІІ. РЕПУБЛИКАНСКИ КОСВЕНИ ДАНЪЦИ:

1. Данък добавена стойност – данъкът е въведен в нашето право през 1994 г., като замени данъка върху оборота. Обект на облагане е увеличаването на стойността на стока или услуга по веригата до крайния потребител. Данъчната ставка към момента е 20 %. Съществува само една диференцирана ставка – хотелиерските услуги се облагат с ДДС от 9 %. Доставки в границите на Европейския съюз се освобождават от ДДС. Особеност на ДДС е възможността за така наречения данъчен кредит, при който всеки от веригата производители и търговци може да иска от държавата сумата, която превишава реално платеното от

25

него. Прагът на регистрацията е 50 000 лв. оборот за една година. Допуска се и граница по желание при оборот под 50 000 лв.

2. Акциз – акцизът традиционно се определя като данък върху вредни или луксозни стоки. Това е данък на специално основание и към настоящия момент има три групи продукти, които се облагат с акциз:

А) алкохолни изделия Б) тютюневи изделияВ) енергопродукти, включително електричество.Два продукта отпаднаха от закона – до 2008 г. кафето е било акцизна

стока и до 2010 г. се облагаха автомобили с мощност на двигателя над 110 кW. Акцизът има две особености:1. администрира се от митниците, а не от данъчна администрация 2. облагане с акциз се извършва, когато стоката напусне територията на

обект на производител или търговец, имаща статут на данъчен склад.

ІV. МЕСТНИ ДАНЪЦИ

1. Данък върху недвижимите имоти в чертите на населените места.2. Данък върху придобиването на имущество, възмездно или по дарение.3. Данък върху моторните превозни средства.4. Курортен данък? 5. Такса смет или такса битови отпадъци.Законът за местните данъци и такси определя това като такса, но

практиката на ВАС приема, че това е данък. 6. Патентен данък – местен данък от 2008 г. Това е данък върху дребната

стопанска дейност с годишен оборот до 50 000 лв. Този данък допълва данък добавена стойност. Той се основава не върху реалния, а върху предполагаемия доход, като се имат предвид търговската площ на обекта и други негови характеристики.

7. Данък върху наследството.

18. ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

І. ПРАВНА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Защитата на конкуренцията е ключова функция на държавата при свободна пазарна икономика. Защитата на конкуренцията е поверена на специален държавен орган, наречен Комисия за защита на конкуренцията, който се състои от 7 души и се избира изцяло от Народното събрание. Съществуват 4 основни форми на засягане на конкуренцията:

1. Картелни споразумения2. Злоупотреба с господстващо или монополно положение3. Сливане на компании, когато получената нова компания, може да

застраши пазара4. Нелоялна конкуренция.

КАРТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ

Съгласно чл. 15 на Закона за защита на конкуренцията се забраняват всички споразумения между предприятия, решения на обединения на предприятия – различните асоциации и съгласувани практики на предприятия, които нарушават конкуренцията, като:

26

Определят цени Разпределят пазара Ограничават или контролират даден пазар, като не дават

възможност на други предприятия да се включат на пазара. Комисията приема, че такива споразумения могат да се сключат както изрично и писмено, така и неформално. При установяване на информация, която води до извод, че вероятно съществува картел, европейското право допуска тежестта на доказване да се прехвърли върху компаниите и те да бъдат длъжни да доказват, че картел не съществува, за да избегнат санкции. Като главен сигурен белег за картелно споразумение Комисията приема така наречения ценови паралелизъм – когато две или повече компании практически едновременно променят своите цени. На забрана подлежат както хоризонталните споразумения, когато всички участници в картела имат еднаква дейност, така и вертикалните споразумения, при които се сключват споразумения между свързани пазари. Обикновено това са отношения производител – дистрибутор или споразумение между търговска фирма и транспортна фирма. Всички тези споразумения се смятат за нищожни и участниците в тях подлежат на имуществена санкция.

ЗЛОУПОТРЕБА С ГОСПОДСТВАЩО ИЛИ МОНОПОЛНО ПОЛОЖЕНИЕ:

Съгласно чл. 21 на Закона за защита на конкуренцията, забранено е поведението на такова предприятие, което може да накърни конкуренцията или да засегне интересите на потребителите, като налага цени или нелоялни търговски условия, като ограничава производството и търговията, като поставя сключването на договор в зависимост от друго условие или като се отказва необосновано сключване на договор.

До 2008 г. се приемаше, че предприятие с 35 % пазарен дял винаги има господстващо положение. По сега действащия закон пазарният дял е без значение. Ключова улика за притежаване на господстващо положение е притежаването на такова съоръжение, без което другите компании не могат да осъществяват своята дейност. Това дава възможност на компанията, която го притежава, да диктува цени и търговски условия. Типични примери са – летища, пристанища, автогари и телекомуникационна мрежа.

Случаите на злоупотреба са: Експлоативна злоупотреба – това е налагането на необосновано

висока цена; Изключваща злоупотреба – случаите с ключови съоръжения и др. –

това е недопускане на компания до пазара; Хищническо ценообразуване, по-известно като дъмпинг – рязко

сваляне на цените на пазара, което прави услугите на конкурента неизгодни; Ценова преса – притежател на ключово съоръжение завишава така

цените за достъп на своите конкуренти, че техните услуги се оказват неизгодни.

Господстващо положение е възможност за ограничаване на конкуренцията и засягане правата на потребителите поради пазарен дял, финансова сила, притежаване на съоръжения и други ресурси.

Монополно е положението на предприятие, на което по закон е предоставена концесия за извършване на определена дейност вместо държава или община – БДЖ, НК „Железопътна инфраструктура”, В и К, Български пощи.

СЛИВАНЕ

27

Комисията за защита на конкуренцията трябва да одобри всяко сливане на компании, ако сумата от годишните обороти на участниците в сливането надхвърля 25 млн. лв. По този начин Комисията има възможност да контролира възникването на нови субекти с господстващо положение, които могат да променят пазара. Извън властта на Комисията са сливания на банки – те се контролират от БНБ и на финансови институции, подконтролни на Комисията за финансов надзор.

НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Хипотезите на нелоялна конкуренция са:1. Увреждане на доброто име на конкурента чрез изопачаване на реална

информация;2. Заблуждаване на потребителя относно съществени качества или цена

на своите стоки; 3. Заблуждаваща реклама 4. Сравнителна реклама – когато тя е необективна. При тази реклама

Комисията има противоречива практика по въпроса дали сравняваните продукти трябва да бъдат еднакви или взаимнозаменяеми.

5. Имитация на дизайн на стоки и дизайн на интернет страници.6. Нелоялно привличане на клиенти, като се дава стока или услуга

безплатно или на символична цена в добавка към основната сделка. КЗК допуска следните изключения от тази забрана:

Допуска се бонус от рекламни изделия на стойност не повече от 10 % от основната сделка;

Допуска се нормална търговска отстъпка при сделка за голямо количество;

Забранява се продажба, придружавана от награда за решаване на загадка, ребус или друга игра, когато стойността на полученото по играта надвишава 100 пъти стойността на сделката.

19. ЗАЩИТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ – АВТОРСКИ ПРАВА, ПАТЕНТИ, МАРКИ И ДР.

І. ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Интелектуалната собственост се разделя на две части:1) Интелектуална собственост в тесен смисъл, която включва: авторско

право и сродни права;2) Индустриална собственост – и тя включва тези обекти, които имат

приложение в икономиката – патенти, полезни модели, търговски марки.

1. ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ В ТЕСЕН СМИСЪЛ

Авторското право защитава произведения на литературата, науката и изкуството, които представляват текст, рисунка, фотография и музикално произведение, както и филми, а наред с тях авторскоправна защита получават кадастрални и топографски карти и софтуер. Авторското право възниква от момента на създаване на произведението и дава на своя носител комплекс от имуществени и неимуществени права. Авторът никога не губи правата да иска признаване на своето авторство и неговото име да бъде обозначавано при всяко използване на произведението. Всички правомощия, свързани с използване на

28

произведението, могат да бъдат отчуждени с договор и да бъдат упражнени както лично от автора, така и от специална организация за колективно управление на авторски права.

Времетраенето на авторското право е от създаване на произведението до 70 години след смъртта на автора. Сродно на авторското право е правото на артиста – изпълнител, а другото особено право е на продуцента. Продуцент се нарича лицето, което организира първия запис и го финансира. Правото на продуцента трае 50 години.

2. ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Индустриална собственост се наричат тези постижения, които имат пряко приложение в икономиката. По отношение на производството съществуват два особени акта, наречени патент и полезен модел. Прието е, че има следните обекти, които се защитават с тези актове:

1) Механизъм 2) Вещество3) Метод 4) Ново приложение.Патентът и свидетелството за полезен модел се издават от Патентното

ведомство при следните предпоставки: Промишлена приложимост Новост в световен мащаб. След получаване на заявка Патентното

ведомство се свързва с всички подобни служби по света и проверява дали там има подобна заявка

За да се признае изобретение, трябва да има изобретателска стъпка, т.е. за експерта в дадената област резултатът от изобретението да не е очевиден. Изобретателска стъпка не се изисква при полезния модел, който е подобряване на вече направено произведение.

Срок на правна защита – 20 години за патента, 10 години за полезния модел.

2.1. Търговска марка – това е двуизмерно, триизмерно или музикално произведение, което е предназначено да отличава стоките и услугите на един търговец от тези на конкурентите му.

2.2. Регистрация на търговска марка – пред Патентното ведомство – срок на защита 10 години без ограничения при продължаването.

Забранени са марки, които: Имат подвеждащ характер Марки, които са толкова широко описателни, че затварят пътя на

конкурентите Марки, върху които правата са загубени и са се превърнали в

родово понятие.2.3. Обекти, подобни на търговската марка, е наименованието за

произход, което се дава на стока, произхождаща от регион с особени природни и климатични условия.

20. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ. ОСНОВНИ ОРГАНИ И ПРАВОМОЩИЯ.

29

Идеята за европейска интеграция започва след Втората световна война и първата европейска организация се нарича Съвет на Европа. Съществува от 1949 г. България е член от 1992 г. Съсредоточава се в областта на върховенството на закона и правата на човека. Главно постижение е Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Европейският съд по правата на човека, пред който всяко лице може да оспори акт на държава членка, нарушаващ Конвенцията.

Европейската интеграция се развива по линия на икономическата интеграция. На 09.05.1951 г. френският външен министър Робер Шуман произнася декларация, с която призовава не за сътрудничество между европейските държави, а за сливане на техните интереси. Първата европейска общност е Европейската общност за въглища и стомана, създадена с договор от Париж през 1952 г., в сила от 1953 г. Общността е закрита през 2003 г. Договорът е бил за 50 години. Общността е създадена от Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. В тази общност за пръв път са създадени наднационални органи, които защитават интересите на самата общност, а не на държавите членки. Това са Висшият орган и Европейският съд на общността. През 1957 г. са създадени още две европейски общности и двата договора са от Рим – Европейската икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия. През 1963 г. допълнителен договор слива управителните органи на трите общности и разликите между тях стават формални. Основната цел на Европейската общност е създаването на общ пазар със свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Методите за това са:

1) на държавите членки се забранява да оказват помощ на своите предприятия

2) забранява им се да поставят бариери пред чуждите стоки чрез мита или административни мерки

3) уеднаквяване на законодателството в държавите членки.

І. ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Създадена е през 1992 г. с договора от Маастрихт и се нарича Европейски съюз. Европейският съюз е създаден от същите държави членки, които членуват в общностите, но не закрива общностите, а съществува успоредно с тях. Приета е дефиниция за съюза, като състоящ се от 3 стълба:

І-ви стълб – европейските общности – Европейска общност (бившата ОИО, ЕОВС и ЕОАЕ)

ІІ-ри стълб – обща политика във външните работи и сигурносттаІІІ-ти стълб – обща политика в правосъдието и вътрешните работи.В първия стълб, който още се нарича Общия пазар или Вътрешния пазар,

има надционални органи, които не представляват държавите членки, а самия съюз.Във втория и третия стълб държавите не са склонни да отдават своя

суверенитет и те се свеждат до обикновено междудържавно сътрудничество.

ІІ. РЕФОРМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1. Договор от Амстердам от 1997 г. 2. Договор от Ница от 2001 г.3. Договор, установяващ Конституция за Европа – Рим 2004 г. –

договорът не беше приет след референдуми във Франция и Холандия.4. Договор от Лисабон от 2007 г., в сила от 2008 г. – този договор закри

общностите и даде на Европейския съюз единна структура. Той въведе президент на Европейския съюз и представител на Европейския съюз във външните работи.

30

ІІІ. ОСНОВНИ ОРГАНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1. Европейски съвет – това са периодични срещи на държавните глави на съюза

2. Съвет на Европейския съюз – състои се от министрите на външните работи. Намира се в Брюксел. Представлява правителствата на държавите членки.

3. Европейска комисия – това е висшият постоянно действащ орган на съюза – намира се в Брюксел, отговаря за оперативното управление на съюза и представлява самата общност. Комисарите не са представители на държавите членки.

4. Съд на Европейския съюз и Първоинстанционен съд – намират се в Люксембург. Произнасят се по съответствието на правото на държавите с Европейското право и по наказателни процедури от общността срещу държава.

5. Европейски парламент – намира се в Страсбург. Правителствата са представени в Съвета на Европейския съюз. Представлява народите на държавите членки. Народите са представени от парламента. Самата общност се представлява от комисията.

6. Европейска централна банка – намира се във Франкфурт на Майн.

31