Терес/Τήρης

• Thuk. 2. 29. ... Този Терес, бащата на Ситалк, пръв създал обширното царство на одрисите, което заело по-голяма част от останалата Тракия: но голяма част от траките са независими. Този Терес няма нищо общо с Терей, който бил женен за Прокна, дъщеря на Пандион, нито произхождали от една и съща Тракия. Единият от тях - Терей, живял в Давлия, в земята, която сега се нарича Фокида и която тогава се обитавала от траки. В тази страна жените извършили известното дело с Итис (мнозина поети, като споменават славея, го наричат давлийска птица). И естествено че поради взаимна помощ Пандион по-скоро е омъжил дъщеря си наблизо [у фокидците], отколкото у одрисите, които са на много дни път. А пък Терес, който дори няма същото име, станал първия цар, който се сдобил с голяма мощ всред одрисите... (ХТ I, с. 198)

Терес/Τήρης

• Hdt. 4. 80. Когато след това Скил се върнал в родните си места, скитите, като си избрали за вожд брат му Октамасад, роден от дъщерята на Терес, го противопоставили на Скил. А той като научил какво се върши срещу него и по каква причина, избягал в Тракия. Като научил това, Октамасад потеглил на поход срещу Тракия. Като стигнал до Истър, траките излезли насреща му; и когато щели да започнат битка, Ситалк пратил [пратеник] при Октамасад с такава вест: “Защо трябва ние да се сражаваме един с друг? Ти си син на сестра ми и при тебе е брат ми. Дай ми го и аз ти предавам твоя Скил: нека не рискуваш с войската си нито ти, нито аз.” Това му предложил Ситалк чрез пратеника. Защото при Октамасад се намирал брат на Ситалк, който бил избягал от него. Октамасад се съгласил с това, и като върнал собствения си вуйчо на Ситалк, получил брат си Скил. И Ситалк, като взел брат си, тръгнал, а Октамасад на самото място веднага отрязал главата на Скил... (ХТ I, с. 167)

Терес/Τήρης

• Xen. Anab. 7. 2. 22. Говорело се, че и по-рано предшественикът му (на Севт II) Терес, макар и да имал голяма войска, в същата тази област (ЮИ Тракия) загубил в сражения с местните жители много от своите хора, а целият му обоз бил разграбен. Тия жители били тините, смятани за най-войнствени от всички, особено нощем. (ХТ II, с. 24)

• Xen. Anab. 7. 5. 1. След това гърците потеглили срещу траките, които живеели оттатък Бизантион, в областта, наречена Делта. Тази страна вече не била подвластна на Месад (бащата на Севт II), а на одриския цар Терес. (ХТ II, с. 32)

Спарадок/Σπαραδόκος

• Thuk. 2. 101. ... Като не можел да постигне нищо от онова, за което нахлул тук (в Халкидика, Ботиея и Македония), и войската му нямала достатъчно храна и страдала от зимата, бил придуман от Севт, син на Спарадок, който му бил братов син и най-силният човек след самия него, да се завърне по-бързо. (ХТ I, с. 204)

• Thuk. 4. 101. В същите дни, когато се разигравали събитията при Делион (424 г.), умрял Ситалк, царят на одрисите, в поход против трибалите, от които бил победен в битка. Братовият му син Севт, сина на Спарадок, се възцарил над одрисите и над останалата Тракия, която била под властта на Ситалк. (ХТ I, с. 205)

Спарадок/Σπαραδόκος

Драхма Тетробол на Олинт

Тетрадрахма (имитация)

Диобол

Октодрахма на Александър І (498-

451)

Октодрахма на бизалтите (479-

460)

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2. 29. През същото лято (431 г.) атиняните назначили за свой проксен Нимфодор, син на Питес, абдеритянин, чиято сестра била женена за Ситалк, и който имал голямо влияние пред него. Атиняните по-рано го смятали за неприятел, а сега го повикали в Атина, понеже искали да сключат съюз със Ситалк, син на Терес и цар на траките. Този Терес, бащата на Ситалк, пръв създал обширното царство на одрисите, което заело по-голяма част от останалата Тракия: но голяма част от траките са независими. … А пък Терес, който дори няма същото име, станал първия цар, който се сдобил с голяма мощ всред одрисите. Неговия син Ситалк именно атиняните привлекли за съюзник с намерението да им помогне да превземат селищата на тракийския бряг и да надвият Пердика. Нимфодор дошъл в Атина, сключил съюз със Ситалк и накарал атиняните да дадат на сина му Садок атинско гражданско право. Той се наел да привърши и войната в Тракия; щял да убеди Ситалк да прати на атиняните тракийска войска от конници и пелтасти. Той помирил и Пердика с атиняните, като ги убедил да му върнат Терма. Веднага след това Пердика предприел с тях и с Формион поход против халкидците. Така и Ситалк, синът на Терес, цар на траките, и Пердика, син на Александър, цар на македоните, станали съюзници на атиняните. (ХТ I, с. 198)

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2. 67. В края на същото лято (430 г.) коринтянинът Аристей, спартанските пратеници Атерист, Николай и Пратодам, Тимагор от Тегея и аргивецът Полис (последният пътувал с тях като частно лице), които отивали в Азия при персийския цар, за да опитат някак си да го убедят да им помогне с пари и да воюва заедно с тях, се отбили по-напред при Ситалк, сина на Терес, в Тракия, за да го убедят, ако е възможно, да се отметне от съюза си с атиняните и да изпрати войска към Потидея, която била обсадена от атинска войска, а също и да им помогне в предстоящото пътуване да преминат Хелеспонта ... Случило се, че при Ситалк се намирали атинските пратеници Леарх, син на Калимах и Аминиад, син на Филемон. Те убедили Ситалковия син Садок, който станал атински гражданин, да им предаде тия мъже, за да не отидат при царя и така да нанесат, доколкото е в техните възможности, вреда на неговия град. Той ги послушал и изпратил заедно с Леарх и Аминиад хора, на които заповядали да ги хванат по пътя им през Тракия, преди още да се качат на кораба, с който щели да минат Хелеспонта, и да ги предадат на Леарх и Аминиад. Те ги взели и ги закарали в Атина. Когато стигнали, атиняните се побояли да не би Аристей да избяга и да им напакости още повече — тъй като било явно, че и по-рано той устроил всичко в Потидея и Тракия — и затова още същия ден ги убили всичките и без да ги съдят и да изслушат това, което искали да кажат, ги хвърлили в пропастта.

• Hdt. 7.137. …Изпратени от лакедемонците като вестители в Азия, те били предадени от Ситалк, син на Терес, цар на траките, и от Нимфодор, син на Питес от Абдера, били пленени в Бизанте на Хелеспонта, откарани в Атика и убити от атнияните…

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2.95. Около същото време, в началото на тази зима (429 г.), одрисът Ситалк, син на Терес, цар на траките, се отправил на поход против Пердика син на Александър, цар на Македония, и против халкидците в Тракия; за да получи това, що му било обещано, и да изпълни сам своето обещание. Именно Пердика в началото на войната, когато се намирал в затруднение, му бил дал някакви обещания, ако го помири с атиняните и не помага на брат му Филип, който му бил неприятел, да се качи на македонския престол. Тези обещания Пердика още не искал да изпълни. А пък сам [Ситалк] се наел пред атиняните при сключването на съюза с тях да тури край на халкидската война в Тракия. Поради тези, две неща той предприел похода, в който взел със себе си Филиповият син Аминта, за да го качи на македонския престол, и атинските посланици, които тогава били при него за онези работи заедно с Хагнон, защото и атиняните трябвало да се отправят с кораби и с колкото е възможно по-голяма войска срещу халкидците.

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2.96. Когато потеглил от одриската земя, той вдигнал най-напред всичките живеещи между планината Хемус и Родопа траки, над които властвал чак до морето — до Евксинския Понт и до Хелеспонта, после гетите отвъд Хемус и всички други племена, които населявали земите отсам реката Истър, по към Евксинския Понт. Гетите и другите племена по този край са съседи със скитите и са въоръжени като тях: всички са конници — стрелци. Той повикал и мнозина от планинските независими траки, които са меченосци и се наричат дии: повечето от тях живеят в Родопа. Едни от тях убедил, като им обещал заплата, а други го последвали доброволно. Освен това Ситалк вдигнал и агрианите, и лееите, и всички други пеонски племена, над които властвал. Те били крайните народи на владенията му чак до лееите от пеоните, и до реката Стримон, която извира от планината Скомбър и тече през страната на агрианите и лееите, се простирала властта му откъм вече независимите пеони. Към страната на трибалите, които също са независими, владенията му се ограничавали от трерите и тилатеите: те живеят на север от планината Скомбър и на запад достигат до река Оский, която извира от същата планина, откъдето извират Нестос и Хебър. Тази планина е необитаема, голяма и е свързана с Родопа.

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2. 97. Одриското царство се простирало покрай морето от града Абдера към Евксинския Понт до устието на река Истър. Тази брегова линия може да се обиколи с широк товарен кораб по най-късия път за четири дни и толкова нощи, ако вее постоянно попътен вятър. По суша обаче най-правия път от Абдера до Истър добър пешеходец извървява за единадесет дни. Такава е големината на царството откъм морето. В страната разстоянието от Бизантион до лееите и до Стримон (където е най-отдалечената вътрешна точка от морето) се взема от добър пешеходец за тринадесет дни. Данъците от цялата варварска земя и от всички елински градове, над които [одрисите] властвали във времето на Севт, царувал след Ситалк и най-много увеличил данъците — изчислени в пари, имали стойност на около четиристотин таланта и се плащали в злато и сребро. Поднасяли се и не малко подаръци от злато и сребро, без да смятаме шарените и простите платове и други вещи. Подаръците поднасяли не само на царя, но и на парадинастите и на благородните одриси. Изобщо сред траките бил установил един обичай, противоположен на този в персийската държава, по-скоро да се получава отколкото да се подарява, и се смятало за по-срамно, ако просителят не подари нищо, отколкото ако му се отхвърли просбата. Одрисите се ползували от този обичай в още по-голяма степен, поради своята власт, тъй че у тях не могло да се извърши нищо без подаръци; затова царството им достигнало до голяма мощ. От държавите в Европа, които се намират между Йонийския залив и Евксинския Понт, това царство било най-голямо по размера на своите приходи и другите богатства, но по военна сила и по числеността на войската си стояло далеч по-назад от онова на скитите.

АбдераБизанте

13 дни

11 д

ни

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2. 98. И тъй Ситалк, цар на толкова голяма страна, приготвял войската си. Когато всичко било готово, тръгнал против Македония, минал най-напред през собствените си владения, после през Керкине, необитаема планина между синтите и пеоните. През нея вървял по същия път, който по-рано сам си пробил в похода срещу пеоните, като изсякъл гората. Когато минавали през планината, [идвайки] откъм одриската земя, [войските] отдясно имали пеоните, а отляво — синтите и медите. След като я преминали, стигнали в пеонския [град] Добер. По време на похода си той не изгубил никаква част от войската си (освен колкото измрели от болести), напротив — увеличил я, тъй като мнозина от независи мите траки, без да ги кани, го последвали заради грабеж; така че, както се разказва, цялата му войска станала не по-малка от сто и петдесет хиляди души. По-голямата част от нея била пехота и приблизително една трета била конница. По-голямата част от конницата доставили самите одриси и след тях — гетите. От пехотата най-войнствени били независимите меченосци, които слезли от Родопа; останалата част била смесена тълпа; твърде страшна предимно с множеството си.

Ситалк/Σιτάλκης

• Thuk. 2.101. Ситалк обаче започнал преговори с Пердика относно това, за което воювал, и след като атиняните не дошли с корабите си, понеже не вярвали, че Ситалк щял да дойде (те му проводили посланици с подаръци), изпратил част от войската си против халкидците и ботиеите, принудил ги да се оттеглят зад стените и опустошавал страната им. Докато се намирал в тези места, тесалийците, които живеели на юг, магнетите и другите поданници на тесалийците и гърците чак до Термопилите се изплашили да не се отправи войската и против тях и се приготовлявали. Изплашили се и северните траки отвъд Стримон, които обитавали равнините: панеите и одомантите, дроите и дарсеите — те всички са независими. Ситалк накарал да се замислят и гърците, които били във война с атиняните, да не би водените от него войски да тръгнат и срещу тях, съгласно съюзният му договор [с атиняните]. Но той държал Халкидика, Ботика и Македония и ги опустошавал. Като не можел да постигне нищо от онова, за което нахлул тук, и войската му нямала достатъчно храна и страдала от зимата, бил придумай от Севт, син на Спарадок, който му бил братов син и най-силният човек след самия него, да се завърне по-бързо. Севт бил спечелил тайно от Пердика, който му бил обещал сестра си и отгоре на това пари. Ситалк последвал съвета му и бързо се върнал у дома си с войската си: той останал [в Македония] всичко тридесет дни, от които осем прекарал в Халкидика. Пердика по-късно дал сестра си Стратоника на Севт, както му бил обещал. Така завършил походът на Ситалк.

Севт/Σεύθης

• Polyaen 7. 38. Когато атиняните опустошавали крайбрежието по дължината на Херсонес, Севт наел две хиляди лековъоръжени гети и им възложил тайно да нападнат и опожарят областта и да обстрелват защитниците на градските стени, уж са неприятели. Атиняните видели това и като заключили от действията на гетите, че те са врагове на траките, излезли окуражени от корабите си и се приближили до градските стени. В това време Севт се втурнал насреща им. Гетите, от своя страна, пък си дали вид, че възнамеряват да се построят в боен ред на страната на атиняните, но когато се оказали зад тях, ги нападнали в гръб. По този начин, притиснати от една страна - от гетите, а от друга - от траките, атиняните били избити до един. (ХТ 2, 214f.)

Севт/Σεύθης

• Diod. 13.105.2-3 [405 г. Пр. Хр.]: (2) Атинските стратези, като разбрали, че лакедемонците обсаждат с цялата си войска Лампсак, насъбрали отвсякъде триери и бързо се отправили срещу тях със сто и осемдесет кораба. Когато пристигнали и намерили града превзет, хвърлили котва с корабите си при Егос потамос. След това, като плавали срещу враговете си, ежедневно ги предизвиквали за морска битка. Пелопонесците упорито не излизали срещу тях, а атиняните не знаели какво да правят, тъй като не можели да изхранват войската си така по-дълго време. (3) Тогава Алкивиад отишъл при тях и им казал, че тракийските царе Медок и Севт са му приятели, и са съгласни да му дадат голяма войска, ако той поиска да завърши войната срещу лакедемонците. Алкивиад помолил стратезите да поделят с него командването на армията, като им обещал едно от двете: или да принуди враговете да влязат в морска битка, или с помощта на траките да се сражава срещу лакедемонците по суша. (ХТ 2, 110-111)