От повърхностните води речните са основната част от водните

ресурси на България. Сравнително малката площна страната ,

близостта ѝ до Черно и Егейско море, както и комплексът от геолого-геоморфоложките

особености са причина реките у нас да са къси и с малък

средногодишен отток. Реките у нас се оттичат към две отточни

области: Черноморска (Дувански район и Черноморски район) и Егейска (Западнобеломорски и

Източнобеломорски район).Към първата се оттичат водите на 57% от територията на страната, а

към втората – 43%.

Главният вододел между двете области от изток на запад започва от билото на Странджа, като на север следи оградните възвишения

между Бургаската низина и Елховското поле, преминава през билото на Бакаджиците и  достига Стара планина. През билата на Стидовска и Сливенска планина достига

прохода Вратник и оттам следи централното старопланинско било до връх Звездец в 

Етрополска планина, спуска се към рида Гълъбец и през Ихтиманска Средна гора, Септемврийски рид и

рида Шумнатица достига Рила, където вододелът се изчаква към връх Мусала, спуска се по Скакавишкото било на Рила  и

достига Клисурската седловина, продължава през Верила, Витоша, Люлин, Вискяр, южната ограда на 

Трънската котловина и достига при планината Кървав камък на границата със Сърбия.

Дунавски район Черноморски район

Тя е единствената наша плавателна река. Тече в посока от запад на изток.

Извира от планината Шварцвалд в Германия и се влива в Черно море.

Свързва ни с много страни от Европа –

Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Чрез нея

се осъществяват връзките на нашата страна със страните от Западна и

Централна Европа, чрез нея ние се приобщаваме към Европа. 5,2% от

хидрографският басейн на реката се намира на българска територия. Много

наши реки се влизат в Дунав.

Река Искър е дълга 368 км (най-дългата в страната), а водосборната ѝ област има

площ 8 650 км². извира от Рила и е единствена река, пресичаща

Стара планина. Влива се в река Дунав близо до село Гиген. Искър се образува от сливането на три реки: Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър. За нейно

начало се приема река Бели Искър, извиращ от Канарското

езеро на височина 2500 м. Образува два пролома: -

„Панчаревски“ и „Искърски“, характерни с интересни скални образувания, по чиито склонове

са разположени множество манастири.

Река Осъм е дълга 314 км, а водосборната ѝ област има площ 2 820

км². Извира от подножието на връх Левски в Троянския дял на Стара

планина на височина 1821 м. Дължината на реката е 314 км с 2824

км2 водосборна област.Осъм се образува от сливането на

реките Черни Осъм, приемана условно за нейно начало, и Бели Осъм. Влива

се в река Дунав близо до град Никопол.

ВОДОСБОРЕН БАСЕЙН НА РЕКА ИСКЪР

Вит се образува от сливането на Бели Вит, приеман условно за начало на реката,

и Черни Вит. Река Вит извира от подножието на връх Вежен в Златишко-

Тетевенския дял на Стара планина на височина 2030 м. Тя е дълга 189 км, а

водосборната ѝ област има площ 3 220 км². Влива се в река Дунав близо до

град Сомовит. Броят на притоците е малък - р; Вит има около десет притока с дължина над 10 км, от които най-голям е Каменка. Формата на водосборната област е силно

продълговата (средна ширина 25 км), което не дава възможност за развиване на една по-

гъста речна мрежа.

Река Янтра е дълга 285 км , което я поставя на трето място сред българските притоци на Дунав след Искър и Осъм. Води началото си

от подножието на връх Хаджи Димитър. Водосборната област има площ от 7869 км2, тя е реката с най-голям водосборен басейн в

Северна България. Реката има тридесет притока с дължина над 10 км. Янтра има

сравнително голяма извитост поради силното меандриране в долното си течение. При

своето преминаване през  Предбалкана образува множество проломи.

Най-големият пролом на Янтра е този при Велико Търново. Влива се в р. Дунав под

с. Кривина.

Извира от североизточното подножие на странджанския рид  Босна под

името Церовска река. Тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. При

село Ново Паничарево реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина.  Реката навлиза в тесен пролом между  Медни рид и Узунджа байр и излиза в широка заблатена долина до

устието си в Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош). В

последния си участък е известна като Ропотамо.  Най-големият ѝ приток е

Росенска река. Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината

на реката е лонгоз. Около устието ѝ се е образувал дълъг и широк лиман.

Река в Североизточна България, част от Черноморската отточна

област, общата й водосборна площ е 5 358 км2. Образува се при

сливането на два притока: Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източния дял на Стара планина. В миналото реката се е

наричала Тича, началото си започва от Голяма Камчия

при Лиса планина, дълга е 245 км. Река Камчия има 27 притока, най-

големият приток е река Луда Камчия. Втори по големина

приток е река Врана. В устието на реката е образуван лонгоз.

Източнобеломорски район

Западнобеломорски район

Река Марица е най-голямата река на Балканския п-ов. Тя има водосборна област до устието си 53 000 км2, а до

държавната граница между България и Гърция — 21 084 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Има към

100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо

главната река – Тополница, Въча,Стряма, Ракитница, Чепеларска. Притоци на Марица са също и реките

Тунджа и Арда, но тъй като те обхващат значителни площи и до границата текат като самостоятелни реки и се вливат в Марица на турска територия, то те се

разглеждат като отделни поречия. 

Най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия.

Поради голямата площ на водосборната й област (7884 км2) и понеже до границата тече като самостоятелна река, то р. Тунджа се разглежда като отделно поречие. Тя извира от централната част на Стара

планина източно от в. Ботев. Дължината й до границата е 350 км. Дължината й до границата е 350 км.Река Тунджа приема

към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица, р.

Синаповска, Поповска и др.

Арда (на гръцки: Αρδας, Ардас) е река в Южна България и

Североизточна Гърция (под името Ардас).

Тя е дълга около 300 км (241 км на българска територия). Река Арда

извира от Ардин връх в Родопите и се влива река Марица на гръцка територия, близо до град Одрин.

На река Арда се намират язовирите Кърджали, Студен кладенец и

Ивайловград.

Река Струма води началото си от южните склонове на Витоша на около 0,6 км южно

от Черни връх. Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата.

Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по

дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм. Река Струма

приема водите на около 42 притока - Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска,

Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица. Водосборът на р.

Струма е 10797 км2, втори по големинав страната. Образува красивите Земенски и

Кресненски пролом.

Протича през югозападна България и през територията на Гърция. Образува се

от сливането на реките Черна Места и Бяла Места, които извират от 

Рила. За условно ночало е приет извор над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила. Водосборната й

площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част

на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото

поречие в България.  Дължината на реката до границата е 126 км.  Има около 25

притока – Доспатска, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица,

Добринишка, Ретиже.

ВОДОСБОРЕН БАСЕЙН НА РЕКА МЕСТА

На територията на страна във връзка с особеностите на формиране и режим на речния отток се обособяват две

хидроложки области: област със средиземноморско климатично влияние и област с континентално климатично

влияние.

Областта със средиземноморско климатично влияние обхваща югоизточната част на страната и заема площ 28 507 км2 /27,7%от

територията на страната/. В тази област се формират около 1/5 от водните ресурси /3810 млрд.м3/. 

Тя обхваща част от Източна Стара планина /басейните на реките Луда Камчия, Хаджийска и Двойница/, почти цялата Горнотракийска низина, Бургаската низина, Странджанската нископланинска област и

Източни Родопи. В различните части на областта

степента на средиземноморското климатично влияние е различна. Най-силно е то в Източни

Родопи, където е и най-високият модул на оттока - 13,3 л/с/м2 и Странджанския район - 9,28 л/с/м2. Горнотракийската и Бургаската

низини са с най-нисък модул - 2,94 л/с/м2. Речният режим се характеризира с зимен

максимум на оттока, като в Източна Стара планина, поради проявата на двете климатични влияния се забелязва почти изравняване на зимния и

пролетния отток.

Областта с континентално климатично влияние обхваща по-голямата част от територията на страната / 72,3% /.

В нея условията за формирането и режима на оттока са по-разнообразни. Поради това тя се поделя на две подобласти: равнинно-

хълмиста и планинска.*Равнинно-хълмистата подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Средна гора. Водния баланс се характеризира с малки валежни суми и големи разходи в изпарение. В резултат средният

отточн модул е нисък- 2,84 л/с/м2, а водните обеми малки /4 885 млрд.м3/.

*Планинската подобласт заема площ 30 214 км2 и обхваща западната и централна част на Стара планина, Рила, Пирин Западните Родопи,

Влахинско-Беласишката планинска редица, високо-котловинната област. В нея има благоприятни условия за формиране на речен отток. Средногодишният модул е над 10 л/с/км2, а годишния обем на водните ресурси - 10303 млрд.м3.С най-голям средногодишен отточен модул се характеризира Рило-Пиринския район - 14,23 л/с/м2, следван от Стара

планина - 13,50 л/с/м2 и Западно Родопския - 11,53 л/с/км2. Най-малък е отточния модул в Краището 5,09 л/с/км2.

ЗАЛЕЗ НАД ЯНТРА

РЕКА ВЪРБИЦА